Новини
Виохалко-Груп - София
 
Търговищкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 210 от 24.II.1998 г. регистрира по ф.д. № 274/93 промени за "Вторични суровини" - ООД: освобождава управителя Иван Илиев Илиев; вписва за управители Румен Димитров Илиев и Валерий Иванов Иванов; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Румен Димитров Иванов и Валерий Иванов Иванов заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (31.07.1998)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 26938/93 промени за "Темпро метал" - ЕООД: заличава собственика "ВI.Е.М." - АД, "Промишленост за обработване на метали Гърция" - АД; вписва за собственик "Виохалко гръцка индустрия за мед и алуминий" - АД; заличава управителя Кирил Димитров Петров; вписва за управител Антон Кирилов Петров; дружеството се управлява и представлява от Атанасопулос Атанасиос Йоанис, Константинос Георгиу Мармаринос, Теофилопулос Ставрос Панайотис и Антон Кирилов Петров, действащи заедно по двама.
Източник: Държавен вестник (30.04.1999)
 
Седем фиpми кандидатстват за наем на части от Стомана АД - Перник, стана ясно на 9 август. Това са Дару металс, Дюферко, Виохалко, Дипромет, Метал-трейдърс, Сигри, Лаудис интернешънъл. Засега разговорите с тях се водят само по техническата част. Директорът на Стомана Валентин Бакалов съобщи, че до края на т. г. се очаква да бъде точно определена масата на несъстоятелността на дружеството.
Източник: Пари (10.08.1999)
 
Стомана индъстри АД, която съгласно оздравителния план на Стомана придоби право да закупи основното производство в пернишкото металургично предприятие продава част от дела си на гръцка фирма, съобщи директорът-прокурист Емил Шаранков. В момента се водят преговори за създаване на съвместно дружество с Вио Халко - водещ производител в областта на цветната металургия в Гърция. Стомана индъстри е правоприемник на досегашния наемател - пернишката фирма Еврометал и е регистрирана от него. Тя закупува 16 цеха, от които 4 са основни. Цената на сделката е 13,5 млн. долара. Досега са внесени 3 млн. долара, останалите ще бъдат издължени на равни вноски за 5 години. Максимум 50% от дяла си ще продаде Стомана индъстри АД, уточни Шаранков. Немската фирма "Метал трейдърс", която шест месеца партнираше на Еврометал АД като втори наемател на Стомана не е заявила намерения за собственост. Вио Халко" била собственик на завода за цветни метали на гара Искър и построила завод за алуминиеви профили в София.
Източник: БТА (01.11.2000)
 
"Стилмет" е най-големият производител на алуминиеви профили в България с капацитет повече от 7000 тона годишно. Заводът е построен в софийския квартал "Илиенци" през 1999 г. За изграждането му и пускането му в експлоатация най-голямата гръцка индустриална групировка "Виохалко", с износ над $1 млрд., обединяваща 108 предприятия и "Евромъчант Болкан фонд" инвестират $12,5 млн. До момента в България в състава на "Виохалко" влизат "Стилмет" АД, "София мед" АД, "Тепрометал" ЕООД и "Леско" ООД. "София мед" АД е създадена след придобиване активите на Комбината за обработка на цветни метали. Това е линия за електростатично нанасяне на прахово покритие. Производствената линия включва стандартни, архитектурни алуминиеви профили, профили по чертеж на клиента. Инвестиционната програма предвижда за три години в "София мед" да бъдат вложени 70 млн. евро и да достигне годишен търговски оборот от $360 млн. В "Стилмет" работят само българи, а личният състав наброява над 200 души. Година след пускането в експлоатация заводът е пред стартиране на разширението си като втори етап на предвидената инвестиция.
Източник: Черно море (08.11.2000)
 
7 хил. тона алуминиеви профили ще произвежда годишно заводът "Стилмет" в София. Предприятието бе открито вчера от вицепремиера Петър Жотев и гръцкия министър на икономиката и финансите Янос Папандониу. Заводът бе построен през м. г.от гръцката групировка "Виохалко" и "Евромърчант Болкан фонд", които инвестираха $12,5 млн. Очаква се през 2001 г. в предприятието да се вложат още $4 млн., каза шефът му Антон Петров. 75% от продукцията на дружеството е за износ за Централна и Източна Европа, Германия, Холандия. Компанията разполага със складови бази в Москва, Одеса и Киев.В момента в "Стилмет" работят 200 български специалисти. "Виохалко" има дялове и в "София мед" (бившия КОЦМ-Гара Искър), където ще инвестира 70 млн. евро през следващите 3 г. Над $300 млн. са инвестирали гръцки фирми у нас от 1992 г. до октомври т. г. Това стана ясно вчера на българо-гръцки бизнесфорум. В него участваха 125 фирми, от които 80 бяха българските компании.
Източник: Труд (15.11.2000)
 
"Стомана" АД години наред бе пример за хронично закъсало дружество, което редовно бавеше плащанията си към доставчиците. Затова и никой не се учуди, когато миналата година металургичният комбинат бе обявен в несъстоятелност - "Стомана" вече не бе способна да покрива задълженията си, а те надскочиха 200 млн. лева. Сега обаче нещата като че ли се обръщат. Според утвърдения на 10 юли оздравителен план на комбината част от кредиторите му трябва да получат 42 млн. лева. Ръководството на "Стомана" разчита да получи три четвърти от тази сума от вноските, които дължат купувачите на отделните цехове и производства, както е договорено. Но не всичко протича гладко. Радомирското дружество "Лекоко", което купи през лятото механичния цех, просрочва датата на второто си плащане вече с месец. Става въпрос за сума от порядъка на 240 хил. лева. Според изпълнителния директор на "Стомана" Валентин Бакалов с тези пари ръководството е разчитало да се разплати с държавата по дължимия данък добавена стойност. На свой ред и "Лекоко" бави вноската си, защото чака данъчната администрация да му върне ДДС. Според договора за продажбата на Механичния цех, купен от "Лекоко", забавата дава пълното основание на "Стомана" да прекрати действието му. До това обаче едва ли ще се стигне. Големите очаквания на кредиторите са свързани с "Еврометал" - водещ акционер в "Лекоко" и собственик на основния цех на комбината. Ликвидационният план гласи, че изцяло парите си от "Стомана" АД ще получат държавата и работниците в комбината. Фирмите, изкупили задълженията на дружеството към обезпечения кредитор - бившата "ТСБанк", могат да разчитат едва на 16.78% от номинала на вземанията си. "Еврометал" пое ангажимента да плати 15.4 млн. щ. долара за основния цех "Стоманодобив". Всъщност негов официален собственик е дружеството "Стомана индъстри" ЕООД, а всичките дялове в него са притежание на "Еврометал". Три милиона от споменатата сума по договора беше преведена по сметките на кредиторите. Останалите пари ще се издължават за пет години. Освен основното производство и механичния цех в частни ръце попаднаха още пет обособени части от комбината. Договорената за тях цена е 1.8 млн. лева. "Стомана" има още доста имоти. Става въпрос за складове, терени, почивни бази, цехове, за които досега не е имало кандидати. Процедурата по продажбата на тези активи обаче ще отнеме известно време. Причината е, че на общото събрание на акционерите на "Стомана" АД, което се състоя на 28 септември тази година, бе решено те да бъдат оценени от лицензирани фирми и да бъдат предложени на открити търгове. Това обаче става едва след като най-апетитните парчета от комбината вече са продадени по досегашните методи, конкурси, предварителни договори за продажба и т.н. Независимо от смяната на подхода малко е вероятно да стане навалица от кандидати за покупката примерно на културния дом на "Стомана" в Перник. Амбицията на Валентин Бакалов е до Нова година да бъдат продадени всички по-важни обекти, собственост на комбината. Това са термокалибровъчният, леярският, вародоломитният и моделният цехове. Търгът за тях ще се проведе към средата на декември. Тези активи бяха обявени за продажба и през лятото, но тогава кандидати за тях не се появиха. В четвъртък (30 ноември) пък ще се продават четири склада и няколко стари автомобила от "Стомана". Когато и да приключат продажбите на обособени части, ръководството на завода си е гарантирало работните меса поне до юли 2005 година. Тогава "Стомана индъстри" ЕООД трябва да плати последната вноска от цената на основното производство. В момента обявеният в несъстоятелност комбинат дава работа на 100 души. По-голямата част от тях са в счетоводния отдел, склададжии и т.н. Сега месечните разходи за издръжката "Стомана" АД достигат 45 хил. лева. Това очевидно не се нрави на кредиторите й, които се надяват да получат парите си максимално бързо. След като германската фирма "Метал трейдърс" се отказа от своя дял в основното производство, сега "Еврометал" търси нов чуждестранен партньор. Той ще получи малък пакет акции от "Стомана индъстри". Засега активни преговори се водят с гръцката "Виохалко". През тази година тя купи комбината за обработка на цветни метали на софийската гара Искър, а наскоро откри и завод за алуминиеви профили в столицата. "Еврометал" изпитва някои проблеми от негативните тенденции в пазарната конюнктура. Котировките на металите в Европейския съюз, където фирмата изнася 80% от продукцията си, от пролетта насам спаднаха с 10 процента. В същото време природният газ поскъпна с 16.5% и така себестойността на продукцията на предприятието се покачи с около 5 процента. За да пести електроенергия, "Еврометал" работи само през нощта и ползва нощните тарифи. Директорът на дружеството Людмил Стойков разчиташе фирмата му да се споразумее с НЕК за преференциални "уикенд-тарифи". Идеята му обаче не се е харесала на шефовете на електрическата компания и основното производство ще продължи да работи като "нощна птица".
Източник: Банкеръ (20.11.2000)
 
Halcor S.A., Гърция, обяви прехвърляне на 10% от акциите на дъщерната си фирма “София мед” АД, България, производител на продукти от мед и медни сплави, на “Юнион миниер Пирдоп мед” АД (ЮМПМ), дъщерна фирма на Union Miniere S.A., Белгия. ЮМПМ произвежда и доставя катодна мед на гръцката група компании “Виохалко”, част от които е и Halcor S.A. След това прехвърляне Halcor S.A остава собственик на 90% от акциите на “София мед”. През миналата година Halcor S.A придоби завода за цветни метали КОЦМ, като го преименува на “София мед” АД.
Източник: Капитал (05.02.2001)
 
Съдебен иск бави преговорите с чужд инвеститор, който има интерес към пернишката "Стомана", обяви шефът на синдикат "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Искът е от "Булгаргаз", който оспорва оздравителната програма на дружеството и иска тя да бъде прекратена. Газовият монополист настоява "Стомана" да започне да погасява дълговете си. Според оздравителната програма "Булгаргаз" е кредитор 4-и клас и ще получи парите си последен - след работници, бюджет и НЕК. Три съдебни инстанции досега са отхвърлили искането на монополиста и делото е пратено във Върховния касационен съд. Споровете пречат на "Еврометал", собственик на 50% от "Стомана", в преговорите за създаване на смесено дружество с чужд инвеститор, поясни Яначков. Освен гръцката фирма "Sidenor S.A.& Sovel S.A." от групировката "Виохалко" интерес към завода проявявали и други фирми.
Източник: Сега (05.04.2001)
 
Според КНСБ гръцката групировка "Виохалко" иска да инвестира 50 милиона долара за обновяване на производствените мощности на "Стомана" АД в Перник. Но това може да стане едва след преструктурирането на собствеността и при изпълнение на оздравителната програма за предприятието. Приетата оздравителна програма за предприятието е оспорвана единствено от "Булгаргаз"ЕАД, припомни синдикатът. Булгаргаз иска ликвидация на завода и осребряване на имуществото. 28 милиона лева са задълженията на "Стомана"АД към Булгаргаз, каза лидерът на КНСБ. Исканията на "Булгаргаз"ЕАД пречат на потенциални инвеститори за предприятието, каза Желязко Христов. Ако "Стомана"- Перник бъде обявена в ликвидация, без работа ще останат 2 333 души. На тях предприятието дължи за стари заплати 3 577 616 лева, уточни синдикатът. От завода до този момент са съкратени 2 900 човека. Те все още не са получили стари заплати, обезщетения си по Кодекса на труда и Колективното трудово договаряне в размер на 4 747 482 лева.
Източник: БТА (12.04.2001)
 
"Стомана"- Перник, е увеличила износа си за Италия през първите месеци на тази година. Докато през цялата минала година за тази страна е реализиран експорт от 3-4 хиляди тона, в момента там се продават по 3000 тона стомана месечно. Предприятието е и най-големият у нас купувач на отпадъци от черни метали, преработващ около 45 - 50 хиляди тона скрап месечно. Пернишкият комбинат е в процедура по несъстоятелност от миналата година, а металургичното производство се ползва под наем от "Еврометал" ООД. Оздравителният план на "Стомана" доскоро се оспорваше в съда от Булгаргаз - един от многото кредитори на комбината, на той оттегли иска си след масиран натиск от различни страни. Задълженията на "Стомана" са 180 953 201 лв., а срещу оздравителния план са гласували кредитори с необезпечени вземания за общо 103 277 932 лв. Към предприятието проявява интерес гръцката групировка "Виохалко", собственик на "София мед".
Източник: Дневник (18.04.2001)
 
Гръцкият металургичен холдинг "Виохалко", който е собственик на заводите "София мед" и "Стилмет", ще купи част от пернишкото предприятие "Стомана". Това съобщи изпълнителният директор на "Стилмет" Антон Петров. 25% от капитала на "Стомана" - Перник, бяха раздържавени през първата вълна на масовата приватизация, а останалите 75% все още са собственост на държавата. Гръцкият холдинг "Виохалко" ще финансира изкупуването на активите от дъщерното дружество на сегашния наемател "Еврометал" - "Стомана индъстри" АД. Преговорите между двете компании вече са приключили. Подписано е и предварителното споразумение и се очаква "Стомана индъстри" да влезе във владение на завода до края на месеца. Все още процентното участие на гърците и цената на сделката се пазят в тайна. Знае се само, че първоначалните инвестиции ще са за около 100 млн. евро, съобщиха от "Стомана индъстри". Мащабите на "Стомана" - Перник, са такива, че инвестиции под тази сума са немислими, коментира Антон Петров. Сделката се извършва с благословията на вицепремиера Петър Жотев, който своевременно е бил информиран за подписаното споразумение. Преди време Жотев съдейства за оттеглянето на иска на "Булгаргаз" за обявяване на "Стомана" в несъстоятелност и даде ход на оздравителната програма на дружеството. Газовият монополист искаше от ръководството на "Стомана" да изплати 34 млн. лева задължения. Според оздравителната програма, изготвена от наемателя "Еврометал" обаче, "Булгаргаз" е кредитор 4-и клас и преди него парите ще си получат работниците, държавата и НЕК, чиито вземания са гарантирани. "Стомана" влезе в процедура по несъстоятелност на 3 юни 1999 г. В момента дълговете на пернишкото предприятие възлизат на 300 млн. германски марки и единственият шанс дружеството да продължи да работи е да бъде продадено на стратегически инвеститор.
Източник: Стандарт (14.05.2001)
 
С водосвет, отслужен от варненския и великопреславски митрополит Кирил, вчера бе официално открита новата складова база на "Стилмет" АД в западната промишлена зона на Варна. Това е първата ни търговска база извън столицата, пряко в нея сме инвестирали около 1 млн. лева и още 600 000 под формата на оборотни средства, поясни търговският директор на дружеството Антон Петров. Новата база е разположена на площ от 4400 кв. м и разполага с две складови халета, мостови кранове и автовезна с товароподемност 80 тона. Предвижда се тя да обслужва цяла Североизточна България, както и търговията с Русия и Украйна по море. Варна бе най-подходяща за инвестицията ви, увери домакините зам.-кметът Борис Корновски, който преряза лентата на търговската база. В нея освен алуминиеви профили, производство на "Стилмет" АД, се предлага композитният продукт "Еталбонд", италиански аксесоари за алуминиеви профили, както и продукция на наши металургични предприятия, закупени от гръцката индустриална групировка "Виохалко", притежаваща значителен дял в "Стилмет" АД. С предстоящата покупка на основния пакет акции на "Стомана" - Перник, "Виохалко" ще притежава и трети металургичен завод, съобщи г-н Петров. В базата си във Варна "Стилмет" ще се старае да наложи европейски методи за търговия. Гаранция за качественото обслужване на клиентите е и връченият вчера на "Стилмет" АД сертификат ISO 9002 от Lloyd's Register Quality Assurance за управление на качеството, приложим в две направления: производство и търговия с алуминиеви профили и внос и търговия с полуфабрикати от мед, месинг и алуминий. Над 10 млн. лева заделя "Стилмет" АД за кредитиране на клиенти чрез продажби на лизинг, обратно изкупуване на производствени отпадъци, а съвсем скоро предстои да бъде внедрена и собствена кредитна карта на дружеството, съобщи г-н Петров. Зам.-кметът на Варна Борис Корновски преряза лентата на първата извън столицата търговска база на "Стилмет" АД.
Източник: Черно море (16.05.2001)
 
Представителството на гръцката групировка "Виохалко" за България съобщи, че тяхната фирма "Тепрометал" ЕООД е спечелила явен търг за термокалибровъчния цех на "Стомана" - Перник. Гръцката фирма ще закупи и останалата част от предприятието, но в партньорство с "Еврометал", които сега го ползват под наем. Сделката за "Стомана" ще бъде финализирана до 10 дни, каза Антон Петров, изпълнителен директор на "Стилмет" АД и представител на "Виохалко" за България. Цената, на която купувачът спечели цеха, е 7.2 млн. лв. Термокалибровъчният цех разполага с общо 60 хил. кв.м. площ и капацитетът му е 100 хил. т калибрована стомана годишно. Петров каза, че има възможност закупеният цех да бъде присъединен към предприятието, когато то стане собственост на "Стомана индъстри". Това е друго дружество с участие на "Виохалко" заедно с "Еврометал" ООД. Все пак такова решение още не е взето, обясни Петров. "Стомана" е обявена в несъстоятелност, а един от основните кредитори - "Булгаргаз", доскоро оспорваше оздравителния план, но оттегли иска. "Стомана - Перник" АД ще бъде купена от "Стомана индъстри" АД, която е в съвместно участие с фирмата "Сиденор". Последната от своя страна е част от "Виохалко", занимаваща се с търговия и производство на метали. След финализиране на сделката присъствието на "Виохалко" на българския пазар ще се засили значително. "Етем", друга фирма на групировката, притежава софийското предприятие за алуминиеви профили "Стилмет", а фирмата Halcor S.A., също собственост на "Виохалко", държи 89% от "София мед" АД и дървообработващото дружество "Леско" в Благоевград.
Източник: Дневник (28.05.2001)
 
Приключват преговорите между фирма "Стомана индъстри" и гръцката компания "Виохалко" за сливане с металургичния завод в Солун "Сиденор", съобщи президентът на пернишкото дружество наемател на основните цехове на "Стомана" Людмил Стойков. Договорът, който ще бъде подписан непосредствено след изборите, предвиждал двукратно нарастване капитала на пернишката фирма до 28-30 милиона долара и до 50 милиона долара в края на годината. Свежите пари ще бъдат инвестирани в основното производство за модернизиране на стоманодобива и следващи инвестиции в ново листопрокатно производство, позволяващо разширяване на гамата на продуктите и оттам на пазарите. Предвижда се от началото на месец юли средната работна заплата, която сега е 420 лева, да бъде увеличена с 10 до 18 процента.
Източник: БТА (13.06.2001)
 
Стомана индъстри стана собственик на 50% от активите на Стомана-Перник, съобщиха от Министерството на икономиката. Досега на търговското дружество Стомана индъстри трябваше да се прехвърлят наети от Еврометал активи на Стомана, за които е платено. Стомана индъстри е 100% собственост на Еврометал ООД-Перник. Прехвърлянето на наети активи от Стомана в Стомана индъстри е част от оздравителната програма, в която се казва, че активите ще бъдат наети с последваща клауза за изкупуване. Стомана има задължения от 80 млн. USD. В Стомана индъстри гръцката Сиденор вече притежава 56.25%,а Еврометал - 18.75%, съобщи Ройтерс. Агенцията цитира планираните инвестиции в Стомана - между 60 и 100 млн. USD.Мажоритарният собственик на Стомана индъстри - гръцката Сиденор, е част от компанията Виохалко, която е собственик у нас на Стилмет, Софиямет и Термокалибровъчния цех на Стомана. Сиденор е специализирана в производството на горещо валцувани плочи и профилни железа. От Министерството на икономиката припомнят, че сделката със стратегическия инвеститор Сиденор станала възможна благодарение на намесата на вицепремиера Петър Жотев, който убедил Булгаргаз да оттегли иска си срещу Стомана. Държавната газова компания оспорваше изпълнението на оздравителната програма на Стомана.
Източник: Пари (18.06.2001)
 
Гръцката "Виохалко" инвестира 70 млн. евро в реконструкцията и модернизацията на Комбината за обработка на цветни метали - гара Искър. През пролетта на миналата година компанията закупи предприятието чрез регистрираната у нас "Софиямед" АД. В скоро време ще бъде финализирана и сделката за "Стомана"-Перник, в която "Виохалко" участва чрез новосъздадената "Стомана Индъстри" АД.
Източник: Стандарт (22.06.2001)
 
Гръцката фирма "Сиденор", която е част от концерна "Вихалко" пое официално управлението на "Стомана"-Перник, след като закупи 56.25 процента от активите на дружеството. Компанията ще вложи 70 милиона долара за изпълнение на инвестиционната програма и изплащане на предвидените в оздравителния план задължения.
Източник: Струма - Благоевград (03.07.2001)
 
София мед подписва договори за инвестиционни заеми с IFC и Национална банка на Гърция на 16 юли. Договорът между София Мед и Международната финансова корпорация е в изпълнение на част от инвестиционната програма на собственика на предприятието Виохалко. Средствата ще се използват за повишаване капацитета на производство и за обновяване на машините.
Източник: Пари (11.07.2001)
 
Персоналът на “Стомана индъстри” -Перник ще бъде съкратен с 18 на сто. Това съобщи вчера шефът на отдел “Кадри” в металургичния завод Славка Петрова. Това са 429 души, но реално ще бъдат освободени 310, защото има свободни работни места в дружеството, обясни Славка петрова. Според нея след съкращенията, в дружеството на работа ще останат 2000 души. На 22 август е подписано споразумение за съкращение на персонала между синдикатите и ръководството на дружеството. То ще влезе в сила със тара дата от 1 август. Успоредно със съкращението се увеличават работните заплати с 20%. Повишени със същата сума ще бъдат и обезщетенията на съкратените. В "Стомана индъстри" е съсредоточено основното производство на металургичното предприятие. Негов мажоритарен собственик е гръцката фирма "Вио Халко".
Източник: Дневник (10.09.2001)
 
Правителството и белгийската компания "Юмикор" (новото име на "Юнион Миниер") постигнаха споразумение за разсрочване на инвестиционната програма, обещана от западната фирма при приватизацията на пирдопския завод "Юнион Миниер Пирдоп Мед". Договорката е в комбината, който ще се нарича "Юмикор Мед", да се вложат 243 млн. щ. долара до края на 2004 година. При продажбата му се предвиждаше инвестициите да са 220 млн. щ. долара до 2002 година. Променят се и обектите, в които ще бъдат вложени парите. Съобщено бе, че няма да се строи рафинерията, която трябваше да преработва произвежданата в комбината анодна мед на катодна. "При предишния вариант щяха да се загробят много средства поради ниските международни цени на катодната мед", заяви шефът на "Връзки с обществеността" в "Юнион Миниер Пирдоп Мед" Камен Василев. В какво точно ще бъдат вложени парите по програмата тепърва ще се решава. Още не е ясно дали те изобщо ще бъдат вложени в Пирдоп или в някое от българските дружества, в които "Юмикор" притежава дялове. Компанията е собственик на 10% от "София мед", където мажоритарен акционер е гръцката "Виохалко", а има дялове и в девненския торов завод "Агрополихим" и терминала за сярна киселина "Ойлтанкинг" на пристанище "Варна-запад". До края на следващата година инвестициите на "Юмикор" в Пирдоп трябва да достигнат 150 млн. щ. долара. Предстои да се построи инсталация за сярна киселина, както и да се увеличи капацитетът и да се покрият екологичните норми на мощностите за анодна мед. Искането за промени в инвестиционната програма на "Юнион Миниер" бе внесено преди повече от година. Предложението на белгийците предвиждаше сумата за инвестиции да си остане същата, но да бъде разсрочена с две години. Повече от шест месеца офертата се обсъждаше в компетентните министерства. Малко преди парламентарните избори икономическият екип на царското движение настоя да не се подписват анекси по вече сключени приватизационни договори. Първоначално новият министър на икономиката Николай Василев се обяви против промените в приватизационния договор, но от началото на август започна консултации с изпълнителния директор на "Юнион Миниер Пирдоп Мед" Кирко Кирков. И както стана ясно, бе издействано ангажиментите за инвестиции да се увеличат с 23 млн. щ. долара.
Източник: Банкеръ (15.10.2001)
 
Гръцката фирма "Вио Халко" води преговори със "Стомана" за закупуване на 350 дка земя и шест битови сгради, съобщи изпълнителният директор на металургичното дружество Валентин Бакалов. По този начин "Вио Халко", която стана собственик на основното металургично производство в "Стомана", щяла да придобие повече от три четвърти от имотите на предприятието. Предварителната цена на сделката е 1 660 х. лв. Гърците искат да правят голяма ремонтна база на територията на "Стомана", която да обслужва заводите им в България и Гърция, разположени около Солун. Очаква се до края на седмицата преговорите да приключат и сделката да бъде финализирана до Нова година. Това лято "Вио Халко" купи 17 цеха от пернишкото дружество. По тази сделка фирмата дължи още 13 млн. лв., като крайният срок за изплащане е юни 2004г.
Източник: БТА (13.12.2001)
 
"Стомана индъстри" води преговори със "Стомана" АД - Перник, за закупуване на 350 дка земя и шест битови сгради. Това съобщи в сряда изпълнителният директор на металургичното дружество Валентин Бакалов. По този начин гръцката компания "Виохалко", която стана собственик на основното металургично производство в "Стомана", ще придобие повече от три четвърти от имотите на предприятието. Гръцката групировка е мажоритарен собственик на "Стомана индъстри", а миноритарния дял държи известният в Перник бизнесмен Людмил Стойков чрез "Еврометал" ООД. Според Антон Петров, член на Съвета на директорите на "Стомана индъстри" обаче, предстои да бъдат изчистени още много правни въпроси, преди да бъде осъществена сделката. Предварително оповестената й цена е 1.66 млн. лв. "Стомана индъстри" вече има 3400 декара, така че тези 350 нямат съществено значение за дейността ни", допълни Петров. Въпреки това придобиването им е целесъобразно, защото така ще се обединят на едно общо място различните цехове на "Стомана индъстри". Гръцката компания възнамерява да изгради на територията на "Стомана" голяма ремонтна база, която да обслужва заводите им в България и Гърция, разположени около Солун. Това лято "Виохалко" придоби контролния пакет в "Стомана индъстри", която има 17 цеха от пернишкото дружество. По сделката за основните активи на "Стомана" купувачът дължи още 13 млн. лв., като крайният срок за изплащането им е юни 2004 г.
Източник: Дневник (13.12.2001)
 
В годината, в която приватизацията не се случи, една сделка се открои сред всички останали, и то не само заради размера на инвестицията, а по-скоро заради разбиването на изкуствения монопол в един от най-динамичните сектори - мобилните телекомуникации. Вторият мобилен оператор “ГлоБул” без колебание беше определен за сделка на годината от специално жури, избрано от организаторите на класацията - икономическото предаване “Седмицата” на БНТ. На същия инвеститор се спряха и икономическите журналисти от 20 медии. Освен гръцката ОТЕ останалите номинирани претенденти бяха приватизацията на “София филм” от “Бългериън технолъджи”, влизането на гръцката “Виохалко” в “Стомана индъстри”, покупката на пенсионния фонд “Солидарност” от ING, учредяването на “Прокредит банк”, новите два завода на “Америкън стандарт” и заводът на белгийската EPIQ в Ботевград. В класацията на журналистите бяха включени и концесията за добив на газ от “Петреко”, както и инвестицията на Southeast Europe Equity Fund в “Евроком”.
Източник: Капитал (15.12.2001)
 
Подготвя се развалянето на приватизационната сделка за Комбината за обработка на цветни метали (КОЦМ) в София. Купувачът "Булметал" не е изпълнил ангажиментите си за инвестиции за 1998-2000 г. Начислените от АП неустойки са за $4 млн. Още 3,9 млн. лева са санкциите за неизпълнение на програмата за трудова заетост през 1999 г. През септември миналата година дружеството е обявено в несъстоятелност със задна дата от 12 януари 1999 г. Заради решението на съда гръцката компания "Виохалко", която купи активите на завода през 2000 г., заложени срещу заем в Международната банка за търговия и развитие, реши да спре кредитната линия за над $100 млн. Новият собственик бе пререгистрирал дружеството като "София мед" и бе възстановил производството. Поредното събрание на кредиторите на КОЦМ-София ще се проведе във вторник във Враца, където дружеството бе пререгистрирано през юли м. г. Работниците очакват да бъдат признати за кредитори. Те не са получавали заплати от септември 1999 до май 2000 г., общата сума е 1,7 млн. лв.
Източник: Стандарт (21.01.2002)
 
Врачанският окръжен съд ще се произнесе в 7-дневен срок по делото на Комбината за обработка на цветни метали /КОЦМ/-Гара Искър. На вчерашното заседание адвокатите на кредиторите, сред които и 400 работници, поискаха на мястото на сегашния синдик Анна Миленкова да бъдат назначени новите синдици Виолета Миланова и Цветан Банков, които са синдици на Стомана-Перник. Те настояват от списъка на кредиторите да бъде извадена фирмата фантом КиК комерс. Искът на работниците, които не са получавали заплати от септември 1999 до май 2000 г., е за 1.7 млн. лв. Делото се гледа във Враца заради последната адресна регистрация на софийската фирма във Врачанското фирмено отделение през юли м. г. През септември м. г. дружеството е обявено в несъстоятелност със задна дата от 12 януари 1999 г. Заради решението на съда гръцката фирма Виохалко, която закупи активите на завода през м. г., заложени срещу заем в Международната банка за търговия и развитие, спря кредитната линия за над 100 млн. USD. Гръцката фирма е пререгистрирала дружеството като Софиямед и е възстановила производството.
Източник: Пари (23.01.2002)
 
Гръцкият концерн "Виохалко" е замразил инвестициите си от $150 млн. за предприятието "София мед". Под това име бе регистриран Комбинатът за обработка на цветни метали (КОЦМ), който гърците купиха от Международната банка за търговия и развитие през май 2000 г. Парите трябваше да бъдат вложени в дружеството за 3 години. Причината за спирането на финансите е решението на Врачанския окръжен съд от септември 2001 г. да обяви завода в несъстоятелност. Постановлението е със задна дата и влиза в сила от 12 януари 1999 г. - още преди "Виохалко" да стане собственик на предприятието. Исковете на кредиторите са за над 32 млн. лв. Заради тях има опасност имуществото на завода да бъде разпродадено. Макар че вече е собственост на гръцките инвеститори.
Източник: Стандарт (28.01.2002)
 
Работят само два от цеховете В момента "София мед" е единственото работещо предприятие в индустриалната зона на столичната Гара Искър. Въпреки това обаче те са разтревожени за съдбата на КОЦМ, където са работили преди. Не само защото очакват да получат неизплатените си заплати. Ако проблемите се решат, в предприятието ще влязат милиони долари и ще се отворят стотици нови работни места, казват те. В момента в завода работят два цеха - леярният, само с една пещ, и тръбопрофилният. Те са обновени с парите на "Виохалко". Дори на непълна мощност дружеството работи на печалба. По поръчка се произвеждат месингови профили и тръби, които се продават в САЩ, Италия, Гърция, Германия, почти в целия свят. В цеха за валцуване, който не работи, старото оборудване е демонтирано. От "Виохалко" са закупили ново и по-модерно, но изчакват решението на съда за КОЦМ, за да решат дали да го инсталират. Засега всички кредитни линии са замразени и дружеството работи с малкото оборотни средства, които си докарва от продажбите.
Източник: Стандарт (28.01.2002)
 
Пернишката Стомана индъстри ще модернизира електростоманодобивния цех, съобщи изпълнителният директор Емил Шаранков. Италианската фирма Даниели осигурява необходимото оборудване за реконструкция на блумовата машина и едната пещ. На пълен автоматичен контрол щяла да премине подаващата заготовки за сортопрокатния цех машина. Такова оборудване имало само на няколко места в света. Обновлението предвижда и преоборудване на схемата за подаване на скрап. Машините, които сега обслужват процеса, са големи и неефективни и оскъпяват продукцията, твърди г-н Шаранков. Подменя се и програмният продукт в информационната система на предприятието, като новият ще бъде съвместим с този в инфосистемите на заводите на собственика - гръцката фирма Вио Халко. Сега натрупваме резерв от метал, за да работят двата прокатни стана, докато електростоманодобивният цех е в тримесечен престой заради реконструкцията, обясни Емил Шаранков. 20 хил. т стомана са произведени в дружеството през януари
Източник: Пари (30.01.2002)
 
60 млн. USD е инвестирала досега гръцката компания Виохалко в българската металургия. Планът й за тази и следващата година е да добави още 100 млн. USD. В момента обаче компанията е замразила инвестиция от 88 млн. EUR за София мед. Причината е откритата процедура за фалит във Врачанския окръжен съд. Виохалко е вторичен купувач на сегашното дружество София мед, бившия КОЦМ /Комбинат за обработка на цветни метали/. Първоначалният приватизатор беше Булметал София, където собствеността се контролира от бившия депутат Цветелин Кънчев, в момента в затвора. През 1997 г. той купи 57% от акциите на комбината за 2.5 млн. USD. Поради неизпълнение на клаузи от приватизационния договор за инвестиции и работни места АП развали сделката. През 1999 г. София мед, което е съсобственик във Виохалко, изкупи дългове на КОЦМ в размер на 3 млн. USD и така придоби собствеността на комбината. В консорциум с Националната банка на Гърция и СБ Виохалко предприе инвестиции, които предвиждат четирикратно увеличение на капацитета на завода и извеждането му на водещо място в Европа. Съдебната процедура за фалит на фирмата е поради признаването на вземанията на новоустановен кредитори от бившия синдик на дружеството Анна Миленкова. Става дума за сумата от 27 млн. лв., които представляват 70% от общата стойност на признатите вземания. Кредиторът е К и К комерс.
Източник: Пари (01.02.2002)
 
Врачанският окръжен съд разгледа искането на кредиторите на Комбината за обработка на цветни метали /КОЦМ/-София и реши да назначи нови синдици на мястото на досегашния Ана Миленкова. Това са Виолета Манолова и Цветан Банков, които са били синдици на "Стомана"-Перник. Сред кредиторите са "Юнион Мениер - Пирдоп мед", "Атлас Ко", "Шарос"ООД и ЕТ"Комерс". Съдът уважи искането им да бъде изваден от списъка на кредиторите фирма "КиК комерс", която претендира за дялов кредит от 26 млн.лв. Според адвокатите на кредиторите тя ефирма-фантом без легитимни документи. Те твърдят, че зад тази фирма стои бившият ромски лидер Цветелин Кънчев, който притежава 56 процента от "Булметал", купувач на КОЦМ. Поради неизпълнение на инвестиционната прогарама, Агенцията за приватизация им е начислила неустойки за 4 млн.долара. Още 3,9 млн. долара са санкциите й за неизплатени суми по програмата за трудова заетост. През септември миналата година дружеството е обявено в несъстоятелност със задна дата от 12 януари 1999 г. Това решение и сега създава затруднения на гръцката фирма "Вохалко", която през 2000 г. купува активите на КОЦМ, заложени срещу заем в Международната банка за търговия и развитие. Банката спира обещаната кредитна линия за 100 млн. дол. и с това връзва ръцете на "Вохалко" да възстанови производството. Врачанският съд реши да включи в списъка на кредиторите 477-те работници, на които КОЦМ дължи от септември 1999 г. до май 2000 г. 3 милиона лева.
Източник: БТА (05.02.2002)
 
Вземането на “К и К комерс” ООД от близо 27 млн. лв., което беше прието от бившия синдик на КОЦМ Анна Миленкова, беше отхвърлено от Врачанския окръжен съд. Чрез поредица от прехвърляния между свързани лица и неизгоден договор за наказателна лихва, спорното вземане на “К и К комерс” нараства с 20 млн. лв. само от лихви. Освен това в приватизационния договор купувачът на КОЦМ - фирмата на Цветелин Кънчев “Булметал”, е поел да обслужва дълга. След решението на съда признатите вземания на кредитори намаляха със 70%. Съдът е насрочил общо събрание на кредиторите за 26 февруари, съобщи Цветан Банков, който е един от двамата нови временни синдици на КОЦМ. Процедурата по несъстоятелност на металургичното предприятие доведе до стопиране на инвестиция от близо 100 млн. долара в “София мед”. В средата на 1999 г. “София мед” АД, която е с мажоритарен собственик гръцката “Виохалко”, стана собственик на завода чрез схемата дълг срещу собственост, като изкупи дългове от 3 млн. долара на КОЦМ. Проблем пред инвестицията е, че като начална дата на несъстоятелността съдът посочва 12 януари 1999 г., т.е. преди сделката с “Виохалко”.
Източник: Капитал (11.02.2002)
 
Общото събрание на кредиторите на Комбината за обработка на цветни метали (КОЦМ) край столичната гара Искър избра за постоянни синдици Цветан Банков и Виолета Манолова. Те са синдици и на пернишката "Стомана". След отстраняването на предшественичката им в КОЦМ Анна Миленкова те изпълняваха временно нейната длъжност. Промяната стана възможна след изключването на фирмата "К и К комерс" от списъка на кредиторите на КОЦМ, защото, според приватизационния договор, фирмата на Цветелин Кънчев "Булметал" се задължи да обслужва вземанията на "К и К комерс" на обща стойност 27 млн. лева. По-голямата част от тях всъщност са лихви. Размерът на главницата е около 7 млн. лева. Така задълженията на КОЦМ намаляха от 30 млн. на само 3 млн. лв., основно към "Юмикор мед" (металургичния завод в Пирдоп), към охранителната компания "Атлас", която още пази имуществото на предприятието, и към бившите работници. Срещу тези борчове стоят по-скромни активи като резервни части и няколко машини от комбината, както и почивни бази на Витоша и в Паничище, тъй като основното производство вече не е собственост на КОЦМ. По-интересната част от процедурата по несъстоятелност на завода обаче е свързана със спора за началната й дата. Според решение на Врачанския окръжен съд (последната регистрация на КОЦМ е във Враца), фалитът на дружеството е започнал на 12 януари 1999 година. Това означава, че сделката от края на същата година между Международната банка за търговия и развитие (МБТР) и белгийската компания "Юмикор", които притежават ипотека върху основните мощности на КОЦМ, и купувача на активите - контролираното от гръцката металургична групировка "Виохалко" дружество "София мед", ще пропадне, защото ще се окаже, че е сключена след началната дата на несъстоятелността на комбината. В такъв случай би трябвало да бъдат отнети собственическите права на "София мед" върху завода на гара Искър. Но тогава ще бъде спряно едно от малкото големи чуждестранни вложения в България, и то без инвеститорът да е виновен за каквото и да е. Защото "Халкор" (дъщерна фирма на "Виохалко") и белгийската "Юмикор", които са основни акционери в "София мед", са кандидатствали по обява за публична продан на заложено в полза на МБТР и "Юмикор" имущество и са били единствените кандидати за него. Така "София мед" става собственик на основните активи на КОЦМ, срещу което покрива негови задължения за 3 млн. щ. долара. Освен това купувачите започнаха да изпълняват инвестиционна програма за около 110 млн. евро, и то без да са задължени да го правят. Колко са тези инвеститори като "Виохалко", които вече са вложили десетки милиони долари в "Стомана индъстри" и в Завода за алуминиеви профили "Стилмет" в София, че да ги гоним заради недообмислени съдебни решения? Датата 12 януари е "удобна" за интересите на "К и К комерс", която в един период беше основен кредитор на КОЦМ. Защото се създава възможност тази фирма, за която се говори, че е близки отношения с бившия депутат и лидер на "Евророма" Цветелин Кънчев, да сложи ръка върху основното производство на комбината. Само месец-два след 12 януари 1999 г. МБТР предоставя кредит на завода, срещу което получава ипотека върху голяма част от имуществото му. И ако се окаже, че съветът на директорите на КОЦМ не е имал право да одобрява встъпването в такъв дълг поради вече задействаната процедура по несъстоятелността, сделката с гръцко-белгийската компания може да се развали. Защото ще се окаже, че МБТР не е имала право да продава основното производство, тъй като не е била привилегирован кредитор. Сега кредиторите на КОЦМ оспорват началната дата, 12 януари, пред Софийския апелативен съд. Магистратите са насрочили заседание по делото в началото на март, гърците се надяват на бързо разрешаване на проблема. Защото той им пречи да продължат с изпълнението на инвестиционната си програма. "До момента в "София мед" са вложени над 20 млн. евро", каза членът на съвета на директорите на дружеството Антон Петров.
Източник: Банкеръ (25.02.2002)
 
Чистата печалба на британско-австралийската BHP Billiton, най-голямата миннодобивна компания в света, която добива мед, никел, цинк, въглища, алуминий, алумина, петрол, е спаднала за 6-месечния период до 31 декември 2002 г. с 19.4% до 931 млн. USD. Приходите са скочили с 5%, а печалбата преди облагане с данъци - с 4%. По-високите котировки на медта са в основата на добрите резултати на медния бизнес на компанията. BHP Billiton бе сред водещите компании производителки, които свиха продукцията си през миналата година заради ниските цени на борсите. Междувременно BHP Billiton обяви, че възнамерява да разширява присъствието си в Китай, което ще стане не само с увеличаване на продажбите на цветни метали там, но и чрез покупки. Гигантът е реализирал 30% от произведената алумина и 20% от желязната си руда именно в Китай. През шестте месеца, изтекли на 31 декември 2002 г., BHP Billiton е продала в Китай своя продукция на обща стойност 430 млн. USD.
Източник: Пари (25.02.2002)
 
Гръцката група Виохалко притежава 6 завода у нас, сред които е и Стомана индъстри-Перник. Досега тя е инвестирала само в това предприятие 22 млн. USD, като общият обем на инвестициите й в България надвишава 60 млн. USD. Виохалко планира нови 19 млн. EUR инвестиции в Стомана индъстри през тази година. Започва изграждане на нов стан за непрекъснато разливане на кнюпел. За целта са предвидени вложения от 10 млн. EUR. Съоръжението е закупено от италианската компания Даниели. Производството на кнюпел в Стомана индъстри ще започне още в края на септември т. г. Досега там са произвeждани само блуми и сляби. Разработва се възможността на площадката на дружеството да бъде инсталиран и нов стан за производство на бетонно желязо и профили. До 2 месеца ще бъде инсталирана и нова машина за производство на бетонна мрежа и поцинковани заварени оградни мрежи. До края на годината Виохалко ще инвестира в Стомана индъстри още 3 млн. EUR за реконструкция на подгряваща пещ и 1 млн. EUR за нова система за информационно обслужване. Нова част в инвестиционната програма на Виохалко е осигуряването на 5 млн. EUR за валцовия стан. Гръцката компания е подписала договор за техническа помощ за реконструкцията му с най-големия производител на стомана в света - японската Nippon Steel, съобщи Антон Петров. В Стомана индъстри в момента се обновява цехът за скрап, разположен върху 15 дка. До края на годината ще бъде пуснат в действие и термокалибровъчният цех. Виохалко е собственик на пернишкото предприятие от 8 месеца. Разработва се програма за отделяне от Стомана индъстри на дейности, несвързани с основния предмет на дейност.
Източник: Пари (14.03.2002)
 
Виохалко започва изграждане на нов стан за непрекъснато разливане на кнюпел в предприятието си в Перник. За целта новият собственик на Стомана Индъстри е предвидил инвестиция в размер на 10 млн. EUR. Съоръжението е закупено от италианската компания Даниели. Производстото на кнюпел ще започне още в края на септември тази година , което само по себе си представлява изключително амбициозна програма. До сега там са произвждани само блуми /б. а.- заготовки за производство на бетонно железо/ и сляби /б. а.- заготовки за валцово производство/. Новото оборудване ще доведе до разширяване на продутовата структура на Стомана Индъстри. Разработва се възможността на площадката на дружеството след това да бъде инсталиран и стан за производство на бетонно желязо и профили, който да замени досега съществуващия и морално остарял такъв. Този стан ще бъде един от най-модерните в България. Тази разработка е базирана на проучванията на групировката и прогнозата за ръст в строителството в България и съответно-увеличаване на използваните количества бетонно желязо. В тази насока до 2 месеца ще бъде инсталирана и нова машина за производство на бетонна мрежа и поцинковани заварени оградни мрежи. До края на годината Виохалко ще инвестира в Стомана Индъстри още 3 млн.EUR за реконстукция на подгряваща пещ и 1 лн. EUR за нова интегрирана система за информационно обслужване. Нова част в инвестиционната програма на Виохалко е осигуряването на 5 млн. EUR за валцовия стан. Гръцката компания подписа договор за техническа помощ за реконструкцията и обновяването му с най-големия производител на стомана в света- японската Nippon Steel,
Източник: Фирмена информация (18.03.2002)
 
Съветът на директорите на "Стомана" - АД, Перник, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 16.V.2002 г. в 10 ч. в Дом на металурга (Червен салон), Перник, кв. Изток, при следния дневен ред: 1. доклад на изпълнителния директор за дейността на дружеството през 2001 г. по изпълнение на оздравителния план на "Стомана" - АД; проект за решение - ОС приема доклада на изпълнителния директор за дейността на дружеството през 2001 г. по изпълнение на оздравителния план на "Стомана" - АД; 2. приемане на годишния счетоводен отчет и доклада на експерт-счетоводителите за 2001 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет и доклада на експерт-счетоводителите за 2001 г.; 3. избор на експерт-счетоводител за 2002 г.; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за 2002 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 - 2001 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 - 2001 г.; 5. освобождаване и избор на членовете на съвета на директорите на дружеството; проект за решение - ОС приема направените на събранието предложения за освобождаване и избир на членове на съвета на директорите на дружеството. Поканват се всички акционери да вземат участие в общото събрание лично или чрез упълномощени представители. Регистрацията на акционерите започва в 8 ч. на 16.V.2002 г. срещу представяне на лична карта. Писменото пълномощно за представляване на акционер и предложението за представляване на акционер или акционери с повече от 5% от гласовете в общото събрание на акционерите следва да бъдат в съответствие с изискванията на чл. 116 ЗППЦК към съдържанието и формата. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в управлението на дружеството в Перник, кв. Изток, ул. Владайско въстание 1, сградата на ДИК, ет. 1, счетоводство.
Източник: Държавен вестник (09.04.2002)
 
19 млн. евро инвестира тази година гръцката фирма "Вио Халко" в пернишкото металургично дружество "Стомана", съобщи Антон Петров - представител на фирмата за България. Предстои модернизация на валцовото производство в листопрокатен цех. То ще се извърши заедно с японската фирма "Нипон стил" по тяхно ноу-хау. В производството ще се въведе електроника, която да контролира качеството. 5 млн. евро струва модернизацията на листопрокатен цех. Нова кнюпел машина на италианската фирма "Даниели" ще бъде монтирана и пусната в действие до края на септември. Предвижда се и модернизация на скрапоцеха, в завода ще заработи машина за производство на бетонни и оградни мрежи. Подготвя се внедряване на нова система за управление и програмно осигуряване на стойност 1 млн. евро. Правим дълбоки производствени инвестиции 9 месеца след влизането ни в завода, заяви Петров. Производството на стомана е увеличено двойно и в момента е 42 000 - 43 000т месечно. През май трябва да достигне 55 000т. "Вио Халко" притежава 75% от активите на "Стомана".
Източник: БТА (10.04.2002)
 
200 души ще бъдат съкратени от предприятието "Стомана индъстри" до края на месеца, заяви Антон Петров - представител на "Вио Халко" за България. Гръцката фирма е притежател на 75% от активите на металургичното дружество. 1957 души работят в "Стомана индъстри" в момента. Съкращението се налага поради реорганизация в предприятието, като заплащането на всеки работещ се обвързва с крайните производствени резултати. С 30 лв. се увеличават индивидуалните работни заплати в дружеството от 1 май. Ако се намали себестойността на продукцията, ще има ново увеличение с още 120 лв., уточни Петров. То ще е към края на годината. Размерът ще е 30% от средната работна заплата, която в момента е 480 лв. Възможно е след шест месеца да последва ново съкращение, но то ще зависи от икономическите резултати,допълни представителят на "Вио Халко".
Източник: Дневник (19.04.2002)
 
Съветът на директорите на "Стийлмет" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 3.VI.2002 г. в 10 ч. в София, кв. Илиянци, бул. Пробуда 119, при следния дневен ред: 1. одобряване на баланса и отчета за приходите и разходите за 2001 г.; 2. разпределение на печалбата за 2001 г.; 3. решение за избор на одитираща компания; 4. освобождаване от отговорност членове на съвета на директорите; 5. разни. Поканват се да присъстват всички акционери и пълномощници на дружеството. Материалите по дневния ред са на разположение в седалището на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при обявения дневен ред.
Източник: Държавен вестник (23.04.2002)
 
Софийският апелативен съд е отменил решението на Врачанския окръжен съд за обявяване на София мед, бившия КОЦМ /Комбинат за обработка на цветни метали/, в несъстоятелност със задна дата от 12 януари 1999 г. Столичните магистрати са определили нова дата за фалита на дружеството - 14 юли 2000 г. Това съобщи Антон Петров, член на съвета на директорите на София мед. Заради решението на врачанския съд гръцката групировка Виохалко, която е вторичен купувач на дружеството край Гара Искър в София, замрази инвестиция в размер на 88 млн. EUR. Причината за това беше, че определената на първа инстанция дата от 12 януари 1999 г. е преди сделката на Виохалко за закупуването на предприятието. Все още не сме решили дали ще продължим инвестиционния проект в София мед, тъй като решението на апелативния съд може да бъде обжалвано, каза Петров. Част от предвидената сума от 88 млн. EUR беше отпусната от Международната финансова корпорация IFC, която е част от групата на Световната банка, съвместно с Националната банка на Гърция. Средствата трябваше да покрият част от изпълнението на 4-годишната инвестиционна програма в София мед, а след завършването на проекта производството на дружеството да се утрои. Гръцката компания Виохалко купи КОЦМ не от тогавашния му собственик Цветелин Кънчев, ексдепутат и лидер на Евророма, а от Международната банка за търговия и развитие /МБТР/, която беше кредитор на завода с 1.5 млн. USD. София мед откупи дълга към банката за 1 млн. USD. Юнион Миниер Пирдоп мед /сега Юмикор/ беше също кредитор на завода.
Източник: Пари (14.05.2002)
 
Двама ръководители на "Стомана" - Перник, бяха сменени на акционерно събрание на дружеството. По предложение на принципала - Министерство на икономиката, с поста си се раздели изпълнителният директор Валентин Бакалов. Свалена е и шефката на директорския борд Политими Паунова. На нейно място акционерите избраха Евгения Игнатова - служител в сектор "Регионална политика" на икономическото министерство. Игнатова отговаря във ведомството за предприятията от черната металургия. Новият изпълнителен директор на "Стомана" е Спас Христов - бивш началник на термокалибровъчен цех. Христов е 54-годишен, завършил е специалност "Металургия" в Чехия, работил е и в Кремиковци. 85 % от активите на "Стомана" са продадени. Собственик на 18 цеха е гръцката групировка "Вио Халко". До края на миналата година от продажби на дълготрайни материални активи са постъпили 40 130 854 лв. без ДДС. Сумата е преведена изцяло в предприятието, с изключение на разсрочените вноски от стоманодобива и предприятието за центробежно ляти изделия, според отчетния доклад. От началото на тази година са сключени договори за продажба на обособени части за 2 030 000 лв. без ДДС. Очакваните постъпления от непласирани до момента активи възлизат на 2 430 000 лв. плюс разсрочените вноски. На 5 юни 2005 г. трябва да бъде издължена последната вноска. От общо 42 750 х.лв. обезпечение на кредитори до момента са удовлетворени около 28 млн. лв.
Източник: БТА (17.05.2002)
 
Правителството създаде комисия за координиране на взаимоотношенията на Кремиковци АД с държавните кредитори. Тя ще осъществява взаимодействието и ще организира преговорите за уреждане на дълговете на дружеството. Сред най-големите кредитори на Кремиковци АД са НОИ, Главна данъчна дирекция, агенция Митници, Булгаргаз, НЕК, БДЖ и др.
Източник: Пари (17.05.2002)
 
На насроченото за 28 юни общо събрание на акционерите на Кремиковци АД няма да бъде увеличен капиталът на дружеството, съобщиха от Министерството на икономиката. В обявата за събранието, обнародвана миналия петък в Държавен вестник, е предвидена точка за вдигане на капитала на металургичния гигант, но според приватизиционния договор такова действие може да се предприеме само със съгласието на държавата. Кремиковци АД е с капитал от 18.518 млн. лв., като 71% от него са собственост на Финметалс холдинг. Държавата все още притежава 25.29% от акциите, останалите около 4% са в ръцете на дребни акционери и се търгуват на фондовата борса. Като процедура вдигане на капитала бе предвидено и миналата година, но в момента няма предпоставки това да се случи, не е искано и разрешение от АП, коментира изпълнителният директор на завода Валентин Захариев. Министерството на икономиката все още няма свой представител в управителните органи на дружеството, допълни Захариев. Според него това ще стане скоро, тъй като неотдавна беше създадена специална комисия, която да координира отношенията на комбината с кредиторите му. Тя се оглавява от зам.-министъра на икономиката Никола Янков. Според запознати мажоритарният собственик на Кремиковци едва ли ще отдели средства за увеличаване на капитала, тъй като в момента има да изпълнява сериозна инвестиционна програма. Неотдавна комбинатът започна работа по експлоатацията на комплекс за непрекъсната разливка на стомана. Цехът се изгражда по договор на Кремиковци от началото на годината с австрийската фирма Фьост Алпине. Съоръжението трябва да е готово до 15 месеца и е на стойност 33 млн. EUR. Загубата на Кремиковци АД за м. г. е 11 млн. лв., по-малко от 35 млн. лв. отрицателен финансов резултат за 2000 г. През второто тримесечие на тази година металургичният гигант ще увеличи производството си, което беше намалено с 15% през септември 2001 г. Така произведената продукция за тази година ще достигне около 110 хил. т.
Източник: Пари (22.05.2002)
 
Украйна ни измества от вътрешния пазар на стомана с големия си внос и дъмпинговите цени, алармираха от Браншовата камара по черна и цветна металургия. Бившата съветска република е основен вносител у нас на горещовалцуван и студеновалцуван плосък прокат. Изключително голям е делът й и при общия импорт на валцдрат. Така например за периода 1999-2001 г. от тази страна са внесени над 145 хил. т горещовалцуван плосък прокат, което представлява 73.4% от общия внос. През 2001 г. делът на Украйна достига почти 76%. Така количеството на вноса на този продукт нараства 6 пъти при едновременно намаление на цената с 18.7%. При студеновалцувания плосък прокат за последните три години общият внос достига 89.4 хил. т, от които 65% са от Украйна. През м. г. делът на тази държава в общия внос достига до 75% и превишава 2.8 пъти реализираното количество българска продукция в страната. Цената на внасяната продукция е променлива, като през последните години намалява значително. Най-висок е делът на Украйна в общия внос на валцдрат през последните три години, като достига 90.9%, а през м. г. възлиза на 91.2%. Така през 2001 г. вносът на този продукт превишава 11.6 пъти износа. Общо 16 предприятия в Украйна произвеждат прокат като най-големите са Криворожския комбинат, Азовстал, Имени Илича. Общите прокатни мощности на страната са 36.6 млн. т., които през 2001 г. са били натоварени на 69%. Вътрешното потребление на страната за 2000 г. възлиза на 27% от производството и затова се разчита предимно на износ. През 2001 г. страната е произвела 26 млн. т. чугун, 33 млн. т. стомана и 25 млн. прокат от черни метали.
Източник: Пари (22.05.2002)
 
През април продукцията от необработена стомана в Япония се е увеличила с 1.4% в сравнение със съответния месец на 2001 г. до 8.77 млн. т. Скокът е първият от 12 месеца насам. Среднодневното производство на първичен алуминий през април е било с 0.1 хил. т по-ниско, отколкото през предишния месец и се е равнявало на 57.5 хил. т, сочат данните на Международния институт за алуминий. Общо през месеца са произведени 1.787 млн. т метал.
Източник: Пари (22.05.2002)
 
Украйна ни измества от вътрешния пазар на стомана с големия си внос и дъмпинговите цени, алармираха от Браншовата камара по черна и цветна металургия. Бившата съветска република е основен вносител у нас на горещовалцуван и студеновалцуван плосък прокат. Изключително голям е делът й и при общия импорт на валцдрат. Така например за периода 1999-2001 г. от тази страна са внесени над 145 хил. т горещовалцуван плосък прокат, което представлява 73.4% от общия внос. През 2001 г. делът на Украйна достига почти 76%. Така количеството на вноса на този продукт нараства 6 пъти при едновременно намаление на цената с 18.7%. При студеновалцувания плосък прокат за последните три години общият внос достига 89.4 хил. т, от които 65% са от Украйна. През м. г. делът на тази държава в общия внос достига до 75% и превишава 2.8 пъти реализираното количество българска продукция в страната. Цената на внасяната продукция е променлива, като през последните години намалява значително. Най-висок е делът на Украйна в общия внос на валцдрат през последните три години, като достига 90.9%, а през м. г. възлиза на 91.2%. Така през 2001 г. вносът на този продукт превишава 11.6 пъти износа.
Източник: Пари (22.05.2002)
 
Близостта до границата с Македония и Гърция е водещ стимул за бизнеса по-скоро в Благоевградска област, а близостта до столицата се оказва не твърде съществен фактор. Добра илюстрация за това е гръцката “Виохалко”, която изгради инвестицията си на зелено директно в столицата (предприятието “Стилмет”), а не в близък до нея район. По схемата “дълг срещу собственост” “Виохалко” стана собственик и на активите на софийския завод КОЦМ. Това обаче е част от картината в столицата. Центърът на областта Перник с основание може да се похвали със запазването на основното производство в “Стомана”, макар то да е далече от някогашните му размери. “Стомана индъстри”, смесено дружество между гръцката “Сиденор” и българската “Еврометал”, в средата на миналата година стана собственик на стоманодобивното производство в пернишкия металургичен комбинат. “Досега в дружеството са инвестирани общо 40 млн. лв.”, съобщи Антон Петров, член на съвета на директорите на “Стомана индъстри”. Според него инвестиционната програма за тази година е на стойност 19 млн. евро. Друга фирма на “Виохалко” - “ТеПро метал”, закупи термокалибровъчния цех на “Стомана” за 7.5 млн. лв. и допълнително терени и сгради от металургичния комбинат на стойност 3.5 млн. лв. Термокалибровъчният цех беше пуснат експериментално след дълъг престой преди броени седмици.
Източник: Капитал (22.05.2002)
 
Европейските производители на стомана може би ще се облагодетелстват от търговския конфликт между Съединените щати и Европейския съюз за стоманените продукти, тъй като цените им започват да се повишават. Пазарът на стомана показва първи признаци на възстановяване, след като в продължение на две години беше под натиск поради икономическия спад, който намали строителните и инженерните проекти, а също доведе до свиване на автомобилната промишленост, поради което цените на стоманата се сринаха. Според Питър Фиш от британската консултантска компания MEPS американските цени на горещовалцуваните рулони са достигнали през април средно 360 долара на тон от 265 долара за тон в началото на 2002 г., докато европейските са се покачили по-скромно - на 234 долара за тон през април от 210 долара за тон през януари тази година. Фиш отбелязва, че европейският пазар не е бил наводнен със стомана от други страни, защото износителите са се възползвали от по-високите цени в САЩ, за да продават метала си там, лишавайки по този начин ЕС от някои доставки и тласкайки цените и там нагоре. Пазарът на стомана в Европа, където се конкурират големи производители като ThyssenKrupp или Arcelor, се възстановява бавно тази година и накара няколко компании да повишат продажните си цени. Тези фирми отричат обаче, че действията им са продиктувани от въвеждането на мита от страна на САЩ. Като причина за поскъпването те посочват по-високите производствени разходи и казват, че си го позволяват поради подобряването на пазарната среда
Източник: Капитал (22.05.2002)
 
Четири кораба с продукция на "Кремиковци" за 11 млн. долара са блокирани на пристанището в Бургас заради стачката на докерите, научи БТА от пресцентъра на комбината. Дружеството плаща на ден неустойки по 10 500 долара. От началото на миналата седмица "Кремиковци" е издължило на БДЖ около 1,5 млн.евро. Комбинатът продължава да превежда дневно по 100 000 евро на железниците. Тези дни министърът на транспорта Пламен Петров съобщи, че "Кремиковци" дължи на жп-превозвача около 10 милиона лева. Комбинатът формира около 25 на сто от товарните превози на БДЖ, както и 60 на сто от оборота на бургаското пристанище. От "Кремиковци" не посочиха цифра с мотив, че дългът към БДЖ се доуточнява.
Източник: БТА (27.05.2002)
 
Кремиковци АД не плаща дълговете си или ги погасява с голямо закъснение, алармираха кредитори на комбината. Вече почти година предприятието не покрива задълженията си, въпреки че договорът е изпълнен от наша страна, оплакват се от габровската фирма Тема. Спряхме да работим на разсрочено плащане с Кремиковци, защото бавят задълженията си, съобщи Виктор Асса, президент на фирма Глория Трейдинг 3. Дълговете им към нас са стигали до 15-18 хил. лв., вече се стараем да не допускаме вземания над 2-3 хил. лв., допълни той. Производители на скрап също алармираха, че предприятието не покрива навреме задълженията си. Търсят форми и начини да се издължат, но винаги имаме проблеми със събиране на вземанията, оплакват се браншовици. Напрежението около дълговете на металургичния гигант ескалира в началото на годината, когато агенция Митници блокира кораби на комбината на порт Бургас заради непогасени задължения в размер на 2.5 млн. лв.
Източник: Пари (28.05.2002)
 
Пекин поиска да бъде създадена експертна група на СТО, която да проучи въведените през март мита от 8 до 30% върху вноса на стомана в САЩ, предаде АФП. Китай е четвъртият член на организацията, който предприе подобна стъпка, след ЕС, Япония и Република Корея. Бразилия, Норвегия, Нова Зеландия и Швейцария започнаха консултации със САЩ в рамките на СТО. Ако те се провалят, страните може също да искат създаване на експертна група. При съгласие на всички държави техните искания може да бъдат обединени и да бъде сформирана само една група. Молбата на Китай ще бъде разгледана на 7 юни на специално заседание на Комисията на СТО за уреждане на спорове. В отговор на американските мита Китай наложи от 24 май мита от 7 до 26% върху вноса на 9 категории стоманени изделия от САЩ със срок на действие 180 дни.
Източник: Пари (29.05.2002)
 
Агенцията за приватизация продаде на търг с явно наддаване 97 процента от капитала на "Завод за стоманобетонни конструкции и изделия" ЕООД - Свищов, за 6 150 000 лева. Купувач е "Мултибет"ООД - Свищов. Началната тръжна цена беше 4 400 000 лева, а стъпката за наддаване 50 000 лева. Цената по сделката ще бъде платена изцяло в брой, уточняват от АП.
Източник: БТА (30.05.2002)
 
CАЩ официално са поискали в петък започване на консултации с ЕС в рамките на СТО относно защитните мерки за вноса на стомана, които предприе ЕС, предаде АФП. Ако те завършат до 60 дни, може да последва искане за сформиране на нова експертна група на СТО, която да реши спорния въпрос. Този ход на САЩ е нов епизод в световния конфликт около стоманата, който непрекъснато се разширява. През април ЕС въведе мита от 14.9 до 26% върху 15 вида стоманени изделия над квотата за 6 месеца, за да избегне притока на стоманени изделия, след като САЩ наложиха мита от 8 до 30% в срок от 3 г. В четвъртък от Вашингтон дойде новината, че се мисли върху изключването на определени видове стоманени изделия, произведени от някои страни производителки от ЕС, от облагането с новите мита. Стъпката не е изненадваща, тъй като на 18 юни след произнасянето на СТО ще влязат в сила ответните мерки на ЕС и Япония срещу щатските мита. Междувременно стана известно, че и през април - първия пълен месец, в който действаха новите мита, американските фирми са продължили да внасят по-малко стомана. Както съобщи министерството на търговията на САЩ, цитирано от АП, през този месец щатските компании са внесли 1.7 млн. т стомана, от които 1.2 млн. т са засегнати от по-високите мита. Този обем представлява понижение в сравнение с количествата стомана, внесени през март - 1.8 млн. т, и през февруари - 2.8 млн. т.
Източник: Пари (03.06.2002)
 
Страните-членки на Световната търговска организация /СТО/ одобриха предложението да се създаде независима група от експерти, която да се произнесе по американските вносни мита за стоманата, предадоха осведомителните агенции. Задачата на тази група ще бъде да прецени дали наложените спорни мита върху вноса на стомана в САЩ нарушават международните търговски споразумения, съобщи говорител на организацията, цитиран от Ройтерс. Създаването на група от експерти беше предложено от Европейския съюз. Мотивът на Брюксел бе, че въведените през март от САЩ вносни мита за стоманата са незаконни и ще доведат до загуби за европейските стоманопроизводители до 4 млрд. долара годишно. Япония, Република Корея и Китай се присъединиха към исканията на ЕС. На заседанието на Комисията за уреждане на споровете на СТО миналия месец САЩ блокираха създаването на експертна група, но не можаха да направят същото и при повторно внесената молба от ЕС. Тримата експерти от група ще бъдат избрани през следващия месец и ще имат половин година на разположение, за да оповестят решението си. То може да бъде обжалвано от всяка една от страните и крайната позиция по проблема може да стане ясна чак в края на следващата година, допълва Ройтерс.
Източник: БТА (04.06.2002)
 
Две седмици след старта на Обогатителната фабрика в Златоград ще излязат и първите количества оловно-цинков концентрат. Мощностите на флотационното съоръжение, което заедно с рудниците стана собственост на "Минстрой холдинг", са натоварени поетапно заради сериозните повреди след трите години бездействие. Металната чистота на добивания концентрат е много висока, а доказаните от геологопроучвателни изследвания залежи ще стигнат за следващите 50 години. Новите собственици планират през 2005 г. максимален добив от 100 000 т годишно. Инвестициите до 2005 г. в трите рудника ще достигнат 7 млн. лв. и ще работят 1200 души работници и миньори.
Източник: Стандарт (04.06.2002)
 
Руското правителство одобри ново двустранно споразумение с ЕС, което ще позволи на Москва да увеличи износа на стоманени изделия за страните от евроблока. След като то бъде подписано, Русия ще може да изнесе 1.2 млн. т стоманени изделия за европазара т. г., което представлява 28% увеличение спрямо установените през 2001 г. квоти. Догодина и през 2004 г. квотите ще се увеличат с 2.5%. Новото споразумение освен това позволява на Русия да увеличи износа на стомана с още 12%, ако отмени експортните такси за скрап от черни метали, които в момента са 15% от митническата стойност и минимум 15 EUR/т. През миналата година според Александър Тиманов, анализатор на стоманопроизводителя Северстал, страната е изнесла 843 хил. т стоманена продукция за ЕС. Предишното двустранно споразумение между двете страни изтече на 31 декември 2001 г.
Източник: Пари (04.06.2002)
 
В служебен отпуск до края на седмицата са пуснати близо 800 работници от шуменския алуминиев завод Алкомет. Той продължава да бездейства принудително от 10 май насам, след като му бяха спрени подаването на ток и газ заради неразплатени сметки. Ръководството дължи и заплати на персонала, които се изплащат със закъснение. По-големият проблем, който спъва работата на предприятието, са неразбориите между съдружниците в Алуметал АД, който е собственик на 74% от акциите на завода, твърди изпълнителният директор на Алкомет Фикрет Кузуджу. Доскоро с равни дялове от 50% в Алуметал бяха Индустриален холдинг България и турската фирма Фаф метал, която също се управлява от Кузуджу. В разрешаването на споровете между тях се намеси дори вицепремиерът Николай Василев и преди три месеца бе постигнато споразумение ИХ България да продаде дела си на турската фирма. През миналата седмица обаче стана ясно, че холдингът е прехвърлил своите 50% от капитала на Алумутал на регистрираната в Лихтенщайн офшорка Оракъл мениджмънт Инк. Същевременно от ИХ България са поискали Алкомет да бъде обявен в несъстоятелност. За да стъпи металургичното предприятие на крака, са необходими 2 млн. USD оборотни средства, каза Фикрет Кузуджу. Той допълни, че в швейцарска банка е одобрен кредит от 6 млн. USD, но за отпускането на средствата са необходими подписите на двамата съдружница в Алуметал - Фаф Метал и Оракъл мениджмънт Инк. От офшорката обаче засега дори не са установили контакт с турските си партньори. По същата причина се бави отпускането и на друг кредит в размер на 14.3 млн. USD от Черноморската банка за търговия и развитие в Солун. До извършения атентат в Ню Йорк на 11 септември м. г. Алкомет АД държеше 8-процентен дял на пазара в Европа с производството на домакинско фолио, съобщи още Фикрет Кузуджу. Около 80% от продукцията на шуменската фирма се реализира в чужбина.
Източник: Пари (05.06.2002)
 
Европейската комисия одобри списък от стоки, върху които ще бъдат наложени санкции в отговор на въведените от САЩ наказателни мита върху вноса на стомана, в случай, че Вашингтон откаже да направи отстъпки, предаде Ройтерс. Санкциите са на обща стойност 300 милиона долара и засягат американски стоки от текстилната и стоманената промишленост до портокаловия сок. ЕК обаче се въздържа от започване на незабавни действия в очакване, че САЩ може да проявят склонност към компромис. Следващата стъпка на ЕС ще бъде обсъдена на срещата на външните министри на страните-членки в понеделник или на по-следващата среща на 17 юни, според официални лица.
Източник: БТА (06.06.2002)
 
Доставките на стоманени продукти от западноевропейските компании в ЕС през първото полугодие ще спаднат със 7% /спрямо аналогични период на 2001 г./ в резултат на вялото търсене на вътрешния пазар, прогнозира Европейската конфедерация по черна металургия Eurofer. Очаква се износът от Евросъюза през първото полугодие да спадне с 3% поради слабото търсене, което се наблюдава и на външните пазари. Експертите от Eurofer прогнозират търсенето на стомана в ЕС за първите шест месеца на 2002 г. да намалее с 2.3% в сравнение с аналогичния период на 2001 г. Спад се отчита на практика във всички отрасли потребители с изключение на строителството. Дори през второто полугодие да настъпи съживяване в търсенето, съвкупният показател за годината ще бъде по-малък, отколкото през 2001 г. Видимото потребление на стомана през януари - юни ще намалее с 6.7%, прогнозира Eurofer.
Източник: Пари (06.06.2002)
 
Кредитори запечатаха инструментарния цех на "Алкомет" вчера. В завода влязоха представители на Райфайзенбанк-България и търговска банка "България инвест". На "Райфайзен" комбинатът дължи кредит, по който са заложени като обезпечение 400 тона алуминиев скрап и машините от запечатания цех. От ТБ "България инвест" пък са изпратили на собствениците на завода нотариална покана до 7 дни да издължат борч от 180 000 лв. В завода вчера бяха запечатани и две преси от пресовия цех. "Алкомет" не работи от 17 май заради неплатени сметки към "Булгаргаз" и НЕК. Елзахранването ще бъде възстановено, ако фирмата преведе поне 50 000 лв., обещават от НЕК. Неплатените сметки на "Алкомет" за ток са за общо 570 000 лв. Към газовия гигант пък шуменският завод е заборчнял със 138 000 лв. 860 работници не са получавали заплати от няколко месеца.
Източник: Стандарт (07.06.2002)
 
Помощник-министърът на търговията на САЩ Грант Алдонас каза днес, че президентската администрация скоро ще обяви нови изключения от наложените от Вашингтон мита върху вноса на стомана, предаде Ройтерс. Освобождаването от митата ще засегне специфични продукти, които не се произвеждат в САЩ. Алдонас обаче изключи всякаква възможност за плащане на компенсации от типа, за които настоява Европейският съюз. Според Алдонас министерството на търговията на САЩ ще обяви дългоочакваните изключения в близките няколко дни. Министерството е получило между 500 и 600 молби за освобождаване на стоманени продукти от наложените през март наказателни мита върху вноса на стомана в САЩ.
Източник: БТА (07.06.2002)
 
Чешката република ще поиска от Европейския съюз /ЕС/ разрешение да продължи отпускането на държавни помощи за затруднените стоманопроизводители и след присъединяването на страната към ЕС, каза днес заместник-министърът на външните работи и главен преговарящ с ЕС Павел Теличка, цитиран от Ройтерс. Ако ЕС направи изключение, пълната синхронизация по главата за конкуренцията ще бъде забавена до 2005 г., смята Теличка. Според главния преговарящ забавянето е необходимо, за да може да се довърши приватизацията на стоманодобивния сектор. Ние ще отправим искането си в края на юни. Ако преговорите се забавят, това няма да бъде добре, отбеляза още Павел Теличка. Чехите се надяват да запазят годишното производство от 6 млн. тона стомана, но приватизацията няма да бъде възможна без държавна подкрепа за задлъжнелия сектор.
Източник: БТА (07.06.2002)
 
Китай поиска днес Световната търговска организация /СТО/ да създаде експертна група, която да се произнесе за законността на повишените мита върху вноса на стомана в САЩ, предаде АФП, като се позовава на съобщение на СТО. Това е първото искане на китайската страна пред Комисията на СТО за уреждане на спорове след приемането на Пекин в организацията през декември 2001 г. То бе блокирано от САЩ, но Китай поиска повторното му разглеждане на следващото събрание на Комисията за уреждане на спорове на 24 юни. Тогава САЩ вече няма да могат да блокират искането.
Източник: БТА (07.06.2002)
 
Шестдесет и един продукта се освобождават от антидъмпинговите мерки, прилагани от САЩ при вноса на стомана. "Тези 61 продукти, част от които се произвеждат в европейските страни, са изключени от прилагането на защитните мерки, защото се установи, че американската металургична промишленост не ги произвежда в достатъчни количества и че това изключване не намалява ефикасността на протекционистките мерки", се пояснява в изявлението на департамента по търговия. Не се уточняват страните, за които става въпрос. Тези продукти съставляват около 1% от целия обем на вносните стоманени стоки, засегнати от 3-годишното 30% увеличение на митата. Предстои още продукти да бъдат освободени от рестриктивните мерки за внос. Те ще бъдат обявени от следващата седмица до 3 юли.
Източник: Дневник (10.06.2002)
 
Смятаме, че проблемите със злоупотребите с ДДС в бранша ще се ограничат значително след въвеждането на задължителни ДДС сметки, каза днес на пресконфереция Борислав Малинов, член на УС на Българската асоциация на търговците на метали /БАТМ/. Според приетите в началото на април от Народното събрание поправки в данъчно процесуалния кодекс от 1 август всички фирми, регистрирани по Закона за ДДС, са задължени да открият ДДС сметка. ДДС сметката е разплащателна сметка, по която могат да се извършват плащания само към други ДДС сметки или към държавния бюджет, каза Малинов. Чрез нея ще може да се следи редовността в плащането на ДДС. Фирмите, които редовно плащат данъка, ще могат да възстановят данъчния си кредит в 45-дневен срок.
Източник: БТА (10.06.2002)
 
Търговският оборот със скрап от черни метали възлиза на 900 хил. т за миналата година. Това сочат последните данни на Българската асоциация на търговците на метали. От това количество близо една трета е за износ, 530 хил. т са рециклираните черни метали в страната. Оборотът с алуминиев скрап за м. г. възлиза на 17 хил т, като от него са изнесени 15 хил. т. Търговията със скрап от мед и медни сплави възлиза на 20 хил. т. От тях 12 хил. т са рециклирани, а останалото количество е реализирано за износ. Скрапът от неръждаеми стомани възлиза на 8000 т, като 100% е за износ.
Източник: Пари (10.06.2002)
 
860 работници от "Алкомет" АД-Шумен обявиха гражданско неподчинение. Те блокираха за час и половина главния път към магистралата за Варна. "Искаме заводът да заработи, искаме си заплатите. Ако до сряда не тръгнем на работа, ще блокираме всичко в града, включително и жп гарата", заканиха се протестиращите. "Алкомет" спря работа на 17 май заради неплатени сметки към "Булгаргаз" и НЕК. За ток фирмата дължи 570 000 лева, а на "Булгаргаз" - около 138 000 лева. Работниците не са получавали заплати за януари и април, а в петък получиха само по 100 лева. Протестиращите пропуснаха километричните колони от автомобили едва когато при тях дойде Фикрет Индже, президент на единия от собствениците "Фаф метал".
Източник: Стандарт (11.06.2002)
 
Продължават кражбите на скрап при превоза с железници, губим над 1 млн. лв. месечно, алармираха търговци на метали. Организирани групи атакуват влаковете и изхвърлят между 1 и 5 т метални отпадъци от всеки вагон, което е загуба от 3 до 5 хил. лв. Всеки месец се превозват най-малко по 300 вагона. Затова част от бизнеса наема фирми, които да охраняват влаковете. Година след като влезе в сила наредбата за търговия със скрап, сивата икономика в бранша намаля двойно. Над 180 са лицензираните нови фирми от юни м. г. Над 450 са преписките за нарушение, в 90% от случаите те са извършени от нелицензирани търговци на метали.
Източник: Пари (11.06.2002)
 
Ответният план, одобрен от Европейския съюз като отговор на американските мерки за стоманата, е връщане към търговски бариери, заяви днес във френската столица американският заместник-министър на финансите Джон Тейлър, цитиран от АФП. Този отговор донякъде е връщане към издигането на търговски бариери, заяви Джон Тейлър пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ в Париж. Ние спазваме правилата на Световната търговска организация /СТО/ най-стриктно, увери американският заместник-министър, отговарящ за международните връзки.
Източник: БТА (13.06.2002)
 
Решението на Софийския апелативен съд за обявяване на София мед в несъстоятелност е обжалвано на трета инстанция, съобщи Антон Петров, член на съвета на директорите на дружеството. Очакваме магистратите да насрочат дата, но заради съдебната процедура инвестиционната ни програма от 88 млн. EUR остава замразена, допълни той. Бившият КОЦМ /Комбинат за обработка на цветни метали/, сега София мед, беше обявен от Врачанския окръжен съд в несъстоятелност със задна дата от 12 януари 1999 г. Тази дата обаче предшестваше сделката на Виохалко за закупуване на предприятието и това я правеше недействителна. В резултат гръцкият инвеститор замрази инвестиция на сума от 88 млн. EUR в дружеството край Гара Искър. На втора инстанция обаче съдът промени решението на Врачанския съд и определи дата 14 юли 2000 г., която е след сделката на Виохалко. Гръцката компания е вторичен купувач на КОЦМ. Тя придоби дружеството не от първия му собственик Цветелин Кънчев, ексдепутат и лидер на Евророма, а от Международната банка за търговия и развитие, която беше кредитор на завода с 1.5 млн. USD.
Източник: Пари (13.06.2002)
 
Първатa доменна пещ след 10-годишен инвестиционен застой предстои да бъде изградена в Кремиковци. Проектът е на стойност 70 млн. лв. и се надяваме да бъде осъществен със съдействието на лондонската Ситибанк, съобщи за в Благоевград лидерът на Евролевицата Александър Томов. Той е главен консултант по програмата за финансово оздравяване на гиганта. Инвестицията щяла да осигури нови работни места и да подобри производствената и технологичната база на металургичния гигант. Кремиковци дава 1% от БВП на страната, а всеки ден от и за комбината се транспортират суровина и продукция, натоварени на 12 влакови композиции, заяви Томов. Той допълни, че за разширяване на пазарните позиции на Кремиковци в чужбина се водели преговори с известна корпорация, която вече държала над 50% от пазара за изделия от металургичния бранш в Италия и Испания. Вярно е, че Кремиковци има големи задължения към държавата, но тя дължи на дружеството 5 пъти по-голяма сума, съобщи още Александър Томов.
Източник: Пари (13.06.2002)
 
Глоба от по 50 000 лв. грози двама добрички търговци на черни и цветни метали, съобщиха от общината. ЕТ Гита ще бъде санкционирана за това, че е разкрила площадка за изкупуването им, без да е получила лиценз от Министерството на икономиката. При специализирана операция на Икономическа полиция миналия месец в двора й са намерени струпани цветни метали. ООД Виктория допуска невписване на всички сделки по покупко-продажбата на черни и цветни метали в дневник-регистрите, съобщи началникът на общинския отдел за търговия в Добрич Маргарита Петкова. По информация на РДВР през май са проверени около 30 обекта на територията на областта. Засечени са 12 нарушители на наредбата за изкупуване на черни и цветни метали. Най-фрапиращите случаи са пропуски при водене на документацията и физически лица да вършат тази дейност, без да са снабдени с лиценз.
Източник: Пари (13.06.2002)
 
Ръководството на "Кремиковци" е подало заявление в Министерството на икономиката за въвеждане на защитни мерки по вноса на стоманени изделия, съобщиха от комбината. Предлага се да се въведат защитни мита до 30% в зависимост от продуктите. Това искане е в резултат на увеличения внос на стоманени продукти на нереално ниски цени.
Източник: Фирмена информация (14.06.2002)
 
СТО прие в петък искането на Япония и Република Корея за създаване на независима експертна група, която да се произнесе за законността на влезлите в сила нови мита до 30% за 3 г. върху вноса на стомана в САЩ, предаде Reuters. Миналия понеделник искането на ЕС към СТО за създаване на експертна група по същия въпрос бе удовлетворено. Очаква се двете групи да се слеят. Освен тези страни и Китай, Швейцария и Норвегия поискаха същото.
Източник: Пари (17.06.2002)
 
Световното производство и потреблението на цинк през април са отбелязали растеж, а в същото време добивите и преработените обеми олово са се свили в сравнение с предишния месец, обяви вчера Международната група за цинка и оловото /ILZSG/. През април в света са добити 733 хил. т цинк - с 30 хил. т по-малко, а преработеният метал се е увеличил с 27 хил. т до 803 хил. т. Наличните складови запаси от метала в западния свят /предназначени за търговски цели/ са се повишили с 30 хил. т до 1.05 млн. т. Запасите на производителите са намалeли само с 3 хил. т. По отношение на оловото спадът в добивите и преработените количества е със съответно 10 хил. т и 12 хил. т до 229.1 и 539 хил. т, сочат данните, публикувани от ILZSG. Налице обаче е нарастване на потреблението от 525.4 хил. т за март до 533.3 хил. т през април. Запасите на западните страни са се покачили с 25 хил. т до 531.2 хил. т.
Източник: Пари (18.06.2002)
 
Налице е увеличен интерес към покупки и потребление на мед от някои азиатски държави, като Китай и Република Корея, през май и началото на юни, но това все още не означава, че се обръща трендът на пазара, коментира Вернер Марнете, изпълнителен директор на европейския топпроизводител на червения метал и 5-и в света Norddeutsche Affinerie. Според него освен това са налице признаци, че някои производители започват да попълват запасите си. Като цяло обаче потреблението на мед остава свито, като това е най-отчетливо в строителния сектор, допълва Марнете. Той смята, че медната индустрия е достигнала дъното, но не може да се прогнозира кога точно ще излезе от кризата. Продажбите на Norddeutsche през I половина на 2002 г., изтичаща на 31 март 2002 г., възлизат на 850 млн. EUR при 1.002 млрд. EUR за същия период на предходната. Печалбата е спаднала до 8.5 млн. EUR спрямо 25.8 млн. EUR.
Източник: Пари (18.06.2002)
 
Комисията по търговията, науката и транспорта на САЩ сне обвиненията срещу износителите от Китай, Тайван, Русия, Германия, Люксембург, Южноафриканската република и Испания за внос на американския пазар на стоманени греди по дъмпингови цени, предаде АП, позовавайки се на изявления на адвоката Патрик Нортън, който представлява компаниите износителки. Американската комисия по търговията, науката и транспорта с четири на един гласа вчера отсъди, че вносът на стоманени греди от тези страни не причинява щети на американските производители. Делото вече е прекратено и решението се прилага за всички страни, допълни Нортън.
Източник: БТА (18.06.2002)
 
Правителството на Виетнам одобри предварителен план, внесен от държавната компания Виетнам Стийл Корп. (Vietnam Steel Corp.), да изгради за 105 млн. долара металургичен завод, който ще бъде най-големият в страната, предаде АП. Бъдещият завод ще произвежда 500 000 тона стомана на блокчета годишно от вносен скрап, съобщиха официални лица, цитирани от Асошиейтед прес. Виетнам Стийл се надява да приключи скоро изготвянето на пълно проучване за изпълнимостта да проекта, което да бъде одобрено от правителството преди края на тази година. Самото строителство на завода се очаква да започне през следващата година, а експлоатацията му - в края на 2005 година. Теренът за бъдещия завод е разположен на 160 километра северно от Ханой. През първите пет месеца на годината Виетнам е внесъл 1,86 млн. тона стоманени продукти, включително 772 000 тона стомана на блокчета. Вносът на стомана в страната, който отбеляза 21 процента увеличение по обем в сравнение с предходната година и 14 на сто в стойностно изражение, се оценява на 439 млн. долара, сочат правителствени статистически данни. Виетнам е произвел 1,9 млн. тона миналата година, което е с 20 на сто повече в сравнение с предходната 2000 година.
Източник: БТА (20.06.2002)
 
Изпълнителният директор на "Стилмет" АД Антон Петров, който е и упълномощен представител на "Виохалко" в България (собственик на "Стомана - индъстри") заяви, че подкрепя искането на "Кремиковци" за въвеждане на защитни мита при вноса на стоманени продукти. Той призова да се започне по-ефективно следене на вноса на стомана у нас. Защото, ако вносът не се следи, защитните мерки ще се прилагат само към тези, които реално обмитяват своите стоки, а другите, които внасят незаконно, ще ги избегнат. Най-важното обаче е да се овладее незаконният внос на метали в страната. Статистиката показва, че българското производство, реализирано на вътрешния пазар, намалява за сметка на украински и руски внос. Дъмпинговият внос от Украйна е на нискокачествени стомани. Защитните мита в размер между 15 и 20% трябва да се въведат за срок от не по-малко от две-три години, като това трябва да бъде съгласувано с поетите ангажименти на страната пред ЕС. За миналата година финансовият резултат на "Стомана индъстри" АД е положителен - 128 хил. лв. печалба. Предишният наемател на "Стомана" АД беше "Еврометал" ЕООД. Предвижда се инвестициите в завода да са за 19 млн. евро. Преди няколко седмици обаче се взе решение за увеличаване на размера на инвестициите в предприятието, като към инвестиционната програма беше включено и закупуването на т.нар. шредерна инсталация. Това е инсталация, която раздробява и сортира различните видове материали от старите автомобили и битова техника, като позволява повторното използване на метала. Подобна машина е задължителна за всяка европейска страна и е свързана с екологията. През последните няколко месеца "Стомана" достигна рекордни количества производство - до 60 хил. тона месечно. Такива обеми не са достигани през последните няколко години. Предприятието е максимално натоварено и в момента. Експортът е главно за Западна Европа - Италия, Испания, Германия. В "Стомана индъстри" работят 1957 души, като тече процедура по съкращението на 174 души - болезнен, но неизбежен процес. Освен модернизацията на заводските мощности е необходимо бройката на персонала на дружеството да бъде оптимална, като отговаря на производствените нужди. В рамките на тази година се предвижда реално повишаване на доходите на служителите чрез въвеждане на бонусна система на заплащане на труда, с която средната работна заплата в дружеството се очаква да се увеличи от 470 на 600 лв.
Източник: Дневник (21.06.2002)
 
Продължилата 9 дни стачка в един от белгийските заводи на производителя на цветни метали Umicore, втори по големина производител на цинк и номер едно на специализирани цинкови изделия в Европа и собственик на Umicore Med-Пирдоп, бе преустановена вчера и операциите ще бъдат възстановени от днес. Работниците и ръководството решиха да продължат преговорите, като искането на първите е плановете за свиване на добивите с 30 хил. да не се отразят върху операциите на комбината и да не се стигне до съкращаване на работници.
Източник: Пари (21.06.2002)
 
Произведената в Япония стомана през май се е увеличила с 5.5% в сравнение със същия месец преди година и със 7.2% спрямо април до 9.39 млн. т, съобщи Федерацията за стомана и желязо на Япония. Това на практика е най-високото производство от май 1991 г. досега. Тъй като потреблението се увеличава, трябва да се очаква още нарастване на продукцията през следващите месеци, коментира говорителят на федерацията.
Източник: Пари (21.06.2002)
 
Най-крупният производител на стомана в света компанията Arcelor, създадена през 2001 г., при сливането на френската Usinor, испанската Aceralia и люксембургската Arbed, ще обяви финансовите си резултати за първото тримесечие на 2002 г. днес. Според анализатори те ще са повлияни от исторически най-ниските цени на стоманата и печалбата преди облагането с данъци няма да надвишава 245 млн. EUR. Освен това Arcelor планира от 1 юли да увеличи цените на плоската въглеродна стомана /с най-голям дял от производството й/ поне с 30 EUR/т.
Източник: Пари (24.06.2002)
 
Eвропейската Комисия съобщи в петък, че обмисля преразглеждането на наложените мита върху вноса на китайски магнезий с оглед на някои технически проблеми, свързани с регулацията на мярката.
Източник: Пари (24.06.2002)
 
След едномесечен принудителен престой производството в шуменския алуминиев завод Алкомет е подновено. Това стана, след като отново бяха пуснати токът и природният газ, спрени досега заради натрупани неразплатени сметки към НЕК и Булгаргаз. В сряда на персонала от 860 души ще бъдат издължени и остатъците от трудовите възнаграждения за последните 2 месеца. От февруари насам Алкомет АД не работи с пълния си капацитет. Средномесечното производство падна до 1200 тона преработен алуминий. 75% от готовата продукция са предназначени за европейските пазари. До края на юни се очаква турската компания ФАФ Метал да стане собственик на 91% от капитала на най-голямото предприятие за преработка на алуминий на Балканите. Това ще стане, след като бъдат заплатени акциите от дела на офшорката Оракел мениджмънт. Те бяха продадени в края на май на регистрираната на Карибите компания от Индустриален холдинг България, който заедно с ФАФ Метал си поделяше по 37% в Алуметал - досегашния мажоритарен собственик на Алкомет АД. Отделно ФАФ Метал притежава близо 17%, а РМД Алумина инвест АД има по-малко от 1%. Планът ни за бъдещото развитие на дружеството съдържа дългосрочна програма за цялостна реконструкция на основните цехове - валцов, леярен и пресов, като за това са предвидени близо 14 млн. USD, заяви изпълнителният директор на Алкомет АД Хюсеин Идрюджю. Други 6 млн. USD за суровини и покриване на текущи разходи, необходими за нормалната работа на фирмата, били осигурени от швейцарска банка. Същевременно за 2 юли е насрочено съдебното заседание в шуменския районен съд, на което ще се разгледа молбата на Райфайзенбанк /България/ за обявяването на Алкомет в несъстоятелност. Според Сикрет Индже - председател на съвета на директорите в Алкомет и съсобственик на ФАФ Метал, задълженията към Райфайзенбанк от около 430 хил. USD ще бъдат погасени в срок и няма да бъде допуснато дружеството да се обяви в несъстоятелност.
Източник: Пари (24.06.2002)
 
Дефицитът от цинк в някои азиатски държави донякъде ще доведе до изчерпване на големите налични складови запаси на Лондонската метална борса и освен това ще подкрепи цените на метала, които правят опит да се оттласнат от 15-годишните си най-ниски стойности, смятат анализатори, цитирани от Reuters. Според пазарни наблюдатели обаче става въпрос за недостиг на цинков концентрат, а не за увеличаване на потреблението на цинк. В средата на миналата седмица запасите от цинк в Лондон намаляха до 5997 хил. т, отбелязвайки 11-ия пореден ден на спад в сравнение с рекордните 612.4 хил. т на 5 юни. По мнение на редица анализатори недостигът на цинков концентрат ще се запази през следващите 2 г. Цинкът, както е известно, е третият най-използван цветен метал след медта и алуминия в индустрията.
Източник: Пари (24.06.2002)
 
Златото приключи миналата седмица при нива от 324.40-323.90 USD/тр. у., само на 30 CTS от достигнатите най-високи цени през седемдневния период. Факторите, които раздвижиха пазара, са сривът на фондовите пазари и долара. Те ще са определящи и за по-нататъшния тренд на благородния метал. Несигурността в Близкия изток допълнително подкрепя златото. През 2002 г. златото бе най-скъпо на 4 юни, когато се продаваше на спот пазара в Лондон по 330.30 USD/тр. у., най-високите стойности от октомври 1999 г.
Източник: Пари (24.06.2002)
 
Arcelor, най-големият в света производител на стомана, отчете през вчерашния ден спад от 87% в оперативната си печалба за първото тримесечие на тази година. Като основна причина за лошите финансови резултати компанията посочи ниските цени на стоманата, които достигнаха през този месец най-ниските си стойности за последните 20 години. Европейският производител на стомана приключи първите три месеца на текущата година година с оперативна загуба в размер на 24 млн. евро, /23 млн. щ. долара/. За същият период на миналата година Arcelor реализира печалба от 186 млн. евро. Общите приходи на компанията също са намалели от 7.34 млрд. евро до 6.82 млрд. евро, спрямо същия период на миналата година. Arcelor, която бе създадена след сливането на испанската Aceralia, френската Usinor и люксембургската компании Arbed, обяви, че очаква значително подобрение през втората половина на тази година заради очакваното увеличение на цените на въглеродната стомана.
Източник: Други (24.06.2002)
 
Администрацията на президента Джордж Буш оповести вчера трети списък със 116 вида стоманени изделия, за които няма да се плащат вносни мита, съобщиха световните информационни агенции. Заедно с досега освободените от мита стоманени продукти общият им брой достигна 224 вида, сред които са студено и топло валцованите стомани. Решението беше взето, след като Министерството на търговията установи, че националното производство не е достатъчно, за да отговори на вътрешното търсене, отбеляза АП. Срокът за представяне на решението по още 470 заявления за освобождаване от мита, определен от президента Джордж Буш, е 3 юли. САЩ увеличиха митата си върху стоманени изделия до 30 процента през март, за да защитят американската индустрия от вноса, който от 1997 г. е довел до повече от 30 фалита на местни стоманодобивни компании и до съкращаване на хиляди служители. Мярката разгневи някои от търговските партньори на САЩ, включително Япония и ЕС. Преговорите между САЩ и ЕС в петък, миналата седмица, не доведоха до решаване на спора, но ЕС съобщи, че ще отложи с още малко налагането на ответни мита за американски продукти. Въвеждането на подобни мита ще стане причина за милиони долари допълнителни разходи за САЩ.
Източник: БТА (25.06.2002)
 
При откриването на търговията със злато в Лондон днес цената на метала бе 323,15 долара/тройунция, което е понижение спрямо 325,70 долара/тройунция при закриването в понеделник, предаде АП. Междувременно в началото на търговията в Хонконг днес цената на златото бе 323,25 долара/тройунция срещу, което е понижение с 3,30 долара от 326,55 долара/тройунция при закриването в понеделник.
Източник: БТА (25.06.2002)
 
Жалбите на Китай, Швейцария и Норвегия срещу увеличените вносни мита на САЩ за стоманата ще бъдат разгледани от Световната търговска организация /СТО/ заедно с жалбите на Европейския съюз /ЕС/, Япония и Южна Корея, предаде АФП, позовавайки се на неназовани представители на дипломатическите кръгове. Пекин, Берн и Осло получиха днес от Комисията за уреждане на споровете към СТО разрешение за създаване на специална група от експерти, които ще разгледат законосъобразността на увеличените с 8-30 процента вносни мита на САЩ за стоманените изделия, въведени от 20 март тази година. Това е първият случай, в който Китай постига сформирането на експертна група в СТО, след приемането му в организацията през миналия декември. По повод на жалбите на ЕС, Япония и Южна Корея в началото на юни бе постановено създаването на експертна група в СТО. ЕС и двете страни се съгласиха разглеждането на исковете им да бъде обединено.
Източник: БТА (25.06.2002)
 
Производството на метали за първото тримесечие на годината е намаляло в сравнение със същия период за м. г. сочат данните на браншовата камара по черна и цветна металургия. За първите три месеца на годината сме произвели 418 700 т стомана, което е с около 80 хил. т по-малко от тримесечието на 2001 г. Спад има и при чугуна, като за трите месеца на 2002 г. сме произвели 228 600 т, което е с около 60 хил. т по-малко от същия период за м. г. Металургичните ни предприятия са достигнали 263 500 т прокат от черни метали при 284 хил. т за първото тримесечие на 2001 г. Браншовиците прогнозират, че през тази година производството на стомана, чугун и прокат от черни метали ще надхвърли миналогодишните обеми. Очаква се и да бъдат въведени защитни мерки по вноса на стоманени продукти. В средата на месеца Кремиковци предложи мита до 30% в зависимост от продуктите, като това ще помогне на родните производители да си възвърнат около 50% от българския пазар на метали. При определени позиции вносът достига около 80% от потреблението, което на практика изтласква стоманопроизводителите от родния пазар.
Източник: Пари (25.06.2002)
 
През май американските компании са внесли 1,6 милиона тона стомана в сравнение с 1,7 милиона тона през април, съобщи днес министерството на търговията на САЩ, цитирано от АП. През последните два месеца вносът на стомана в страната намалява, след като на 20 март Вашингтон въведе наказателни мита до 30 процента. Внесените през май количества са с 20 процента по-малко в сравнение със същия месец на 2001 г., когато стоманеният внос достигна 2 милиона тона. Данните за май представляват и най-малкият месечен внос от декември 1995 г. насам. Същевременно по географски признак увеличение на вноса на стомана има най-вече от Русия, а понижение - главно от Мексико. Данните за май отразяват направените през януари и февруари поръчки, когато бъдещето на тарифите не бе сигурно, казва Дейвид Фелпс, президент на Американския институт за международна стомана, представляващ вносителите на стомана.
Източник: БТА (26.06.2002)
 
Вносът на рафинирана мед в Китай през III тримесечие на т. г. вероятно ще се свие, след като през първите 5 месеца почти се удвои, а основната причина е натрупването на големи наличности в складовете. Ако тази прогноза се потвърди, това ще се отрази неблагоприятно върху международния пазар и цените на червения метал, изтъкват метални дилъри със седалище в Лондон. През периода януари - май в Китай са импортирани 451.7 хил. т мед, или със 100.9% повече в сравнение със същия период на 2001 г. Според търговци през III тримесечие вносът няма да надвишава 50 хил. т месечно. През 2002 г. по предварителни оценки ще се потребят 2.3 млн. т. Висши правителствени представители обявиха наскоро, че покупки ще се реализират, когато цените на световните пазари паднат под 1400 USD/т по-късно т. г. С днешна дата медта за доставка през август се продава в Лондон около 1600 USD/т.
Източник: Пари (26.06.2002)
 
Най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton съобщи, че с оглед неблагоприятните пазарни условия ще затвори цинковата си мина Pering в РЮА до края на т. г. вместо до 2004 г. Нейните капацитети са 39 хил. т цинков и 9 хил. т оловен концентрат.
Източник: Пари (26.06.2002)
 
Финансовите ресурси, заделяни за проучване и разработка на златни находища в Австралия, третия по големина производител в света, ще продължи да намалява въпреки повишаващите се цени на жълтия метал на световните пазари, съобщи Австралийският съвет за златото. През последните 5 г. капиталите, вложени в проучване и разработка, са намалели с близо 50%, като основната причина е незаинтересоваността на инвеститорите към сектора. След пика от 1997 г., когато бяха добити 300 т, производството постоянно бележи спад.
Източник: Пари (26.06.2002)
 
Слабият долар ще изиграе ключова роля за възстановяване на цените на алуминия, които остават под натиск независимо от активизирането на световната икономика през последните месеци, прогнозира анализаторът Джулиен Гаран от ABN AMRO. Според Гаран търсенето ще остане свито през следващите месеци, ако се сбъднат прогнозите за покачване на лихвените равнища, което заедно с очакваното нарастване на производството няма да позволи котировките на лекия метал да се повишат. Регистрираните запаси от първичен метал на Лондонската борса за метали /ЛБМ/ достигнаха през юни най-високото ниво от седем години насам от 1.21 млн. т на фона на драстичен спад в търсенето особено от страна на автомобилната и космическата промишленост. Според Гаран евтината американска валута намалява шансовете за повишаване на лихвите и създава добри перспективи за потребителите от Европа и Япония.
Източник: Пари (27.06.2002)
 
Комбинатът за цветни метали в Пловдив (КЦМ) приключи преструктурирането на дейността си с отдаването под наем на последните три обособени части , съобщи Мара Русинова от отдел "Връзки с обществеността" на дружеството. Трите обособени части са преобразувани като ЕООД и капиталът им остава собственост на КЦМ. "Новите наематели на цеховете са работниците, които и сега работят в тях. Освен за наема те са подписали договори за извършване на сервизна дейност за основното производство", допълни Русинова. Трите обособени части са: "Електросервиз КЦМ", Механосервиз КЦМ" и "АМТ сервиз КЦМ". През миналата година бяха продадени пет обособени цеха от КЦМ, като при три от тях бяха създадени работническо-мениджърски дружества, които си купиха заводите, каза още Русинова. Две от дружествата тогава бяха купени от хора извън комбината. "Разликата в сделките е, че тогава обособените части бяха продадени, докато сега те се отдават под наем", допълни тя. Производството на цинк през първото тримесечие на тази година леко е спаднало до 15 623 тона при 15 801 тона за първите три месеца на миналата година. За първите три месеца на годината са произведени 14 540 тона олово при 14 500 тона за същия период на миналата година. Приходите от дейността за първото тримесечие са 40.609 милиона лева, а разходите - 39.321 млн. лв. Чистата печалба на КЦМ за тримесечието е 169 хил. лв. срещу 2.217 млн. за първите три месеца на миналата година. "Отчетената ниска печалба за първите три месеца е в резултат на тежките пазарни условия", заявиха още от дружеството. КЦМ е най-големият производител на олово и цинк в България, като според данни от миналата година от него идват 67 процента от годишното производство на цинк и 57 процента от производството на олово.
Източник: Дневник (27.06.2002)
 
Цените на черния скрап вероятно ще се понижат с 10-15% на тон през летните месеци заради свитото вътрешно потребление и неблагоприятната международна конюнктура. Това прогнозира за инж. Младен Младенов, президент на Българската браншова камара Феникс ресурс. През миналото лято скрапът от черни метали достигна рекордно ниски цени от 110-120 лв. на тон при средни пазарни стойности от 150 лв. Според експертите свитото потребление в страната няма да се отрази в посока на увеличаване на износа заради евтиния долар. През май като основен потребител на скрап от черни метали се очерта Стомана индъстри, значително количество се насочи и към външните пазари. Черният скрап заема най-голям дал в търговията с метали. За м. г. са изтъргувани общо 900 хил. т. От тях 530 хил. т бяха рециклирани в страната, 300 хил. т бяха предназначени за износ. Едва на 20 хил. т се оценява търговският оборот със скрап от мед и медни сплави и на 17 600 т - с алуминиеви отпадъци.
Източник: Пари (27.06.2002)
 
Според Микеле Де Лиси, технически консултант на Кремиковци, очакванато пускане след 85 дни на Първа доменна пещ ще повиши брутния вътрешен продукт на България с около 4%. В нея са вложени инвестиции за около 70 млн. лв. Кремиковци вече се готви да работи с три доменни пещи. В момента с две се произвежда 1.2 млн. т чугун годишно, а с трите ще се достигне производство на 1.9 млн. т.
Източник: Пари (27.06.2002)
 
Един от най-големите производителни на цветни метали в световен мащаб - руската компания Норилск Никел, която изнася над 90% от продукцията си, ще продължава да намалява доставките за търговци за сметка на oсновните си потребители, съобщи главният изпълнителен директор на фирмата в неделя. " През първата половина на тази година, търговците поемаха 36% от общия износ на никел, докато общия процент през изминалата година беше 52%. За медта, делът на търговците беше намален дори още по-значително", каза Михаил Прокоров на годишното общо събрание на акционерите на компанията в Москва. Той добави, че фирмата трябва да търси максимално увеличение на пропорцията на основните потребители сред своите клиенти за всеки вид метал, който произвежда. Норилск Никел Майнинг енд Метал Къмпани, група, състояща се от собственика Норилск Никел ММС и дъщерни фирми, произежда никел, мед, кобалт, метали от групата на платината, злато, сребро и други цветни метали. В момента тя произвежда 45% от паладия в света и 10% от платината. През изминалата година Норилск Никел ММЦ увеличи производството си на никел с 2.9%, на метали от групата на платината - с 0.2% и на мед - със 7%.
Източник: Други (30.06.2002)
 
Общо събрание "Кремиковци" АД отчете загубата на дружеството за миналата година в размер на 23,7 млн. лева. Лошият финансов резултат се дължи на ниските цени на черните метали на международните пазари и ограничителните мерки, въведени от САЩ. През 2000 г. загубата е била 38,8 млн. лева. През последните две години дружеството е инвестирало в модернизация на производството 240 млн. лева, два пъти са се увеличили заплатите на работещите. Директорът на дирекция "Секторни и регионални анализи" в Министерството на икономиката Андрей Брешков е представителят на държавата в Надзорния съвет, избран на общото събрание. Други нови членове са председателят на Евролевицата Александър Томов, италианската компания Марчегалия - като юридическо лице, и британският гражданин Харпъл Рандава. Акционерите призовават създадената от правителството комисия за координиране на взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори да се произнесе в най-бърз срок по неправомерните според тях искания на агенция "Митници" към комбината. Ръководството на "Кремиковци" оспорва 250 млн. лева скрити задължения, натрупани преди приватизацията. От тази сума са погасени 50 млн. лева, каза на пресконференция Захариев.
Източник: Фирмена информация (01.07.2002)
 
Райфайзенбанк е продала вземането си от "Алкомет" от 430 хил. долара, заради което на 18 юни поиска от шуменския съд да обяви в несъстоятелност алуминиевия завод на търговска банка "България инвест". "България инвест" е подала в четвъртък молба в съда, с която иска да бъде прекратено производството по несъстоятелност на "Алкомет" - съобщиха от пресцентъра на Шуменски окръжен съд. Директорът на шуменското предприятие Фикрет Индже не беше открит за коментар. Христо Дачев, ръководител на РМД "Алумина 98" - акционер в алуминиевия завод, отказа да коментира цесията. Той обаче съобщи, че положението в "Алкомет" се е променило коренно. Това станало, след като най-големият акционер в дружеството - турският холдинг "ФАФ-метал", успял да сключи сделка с лихтенщайнската "Оракъл мениджмънт" за покупката на 50% от акциите на "Алуметал". Дачев отказа информация за цената на сделката, но според източник от комбината, пожелал анонимност, тя е около 2.5 млн. евро. "Сега вече ФАФ притежава 90% от акциите на комбината. След тази сделка комбинатът може да заработи реално. До сега управлението се осъществяваше от ФАФ и Индустриален холдинг "България", който в края на май продаде акциите си на "Оракъл мениджмънт", и поради противоречия за цената на сключената вече сделка от холдинг "България" блокираха дейността на "Алкомет", каза още Дачев. "ФАФ метал", който е регистриран в Турция, притежава 15% от акциите на комбината самостоятелно. Други 75% са собственост на "Алуметал" - дружество, в което съсобственици с равен дял бяха ФАФ и регистрираната в офшорната зона Лихтенщайн "Оракъл мениджмънт". Работническо-мениджърското дружество "Aлумина 98" държи 7.2% от акциите на комбината. Останалата част са собственост на дребни акционери. След едномесечен престой алуминиевият комбинат заработи в началото на седмицата. Всички 860 работници са върнати на работните си места и изпълняват поръчки за Германия. Изплатени са заплатите им за март и април. Пуснати са токът и газта след подписани споразумения за разсрочено плащане на задълженията към "Булгаргаз" и НЕК. За първи път през тази година "Алкомет" преустанови дейността си в средата на февруари. Тогава НЕК спря тока на предприятието заради неизплатени задължения от 845 хиляди лева. Пак тогава стана ясно, че заводът дължи значителни суми и на "Булгаргаз". Когато през 1998 г. шуменският комбинат беше обявен за приватизация, интерес към него проявиха панамската компания "Мастър бизнес корпорейтид", създадена от "Фиат" и "Ферари" специално за тази сделка, и консорциумът "Алуметал".
Източник: Дневник (01.07.2002)
 
Недостиг от цинк за незабавна доставка бе регистриран през изминалата седмица в Европа, в основата на който е благоприятният курс на американската валута преди обичайната лятна ваканция за повечето търговци. Въпреки че складовите запаси от цинк на ЛБМ са най-високите от 1996 г. насам /596.8 хил. т/, наличностите от метал с високо съдържание не са големи. Цинкът е третият цветен метал с най-широко индустриално потребление след медта и алуминия. В момента търсенето на метала от галванизиращата промишленост, на която се падат половината от потребените обеми цинк, е по-силно в Южна, отколкото в Северна Европа. Предприетите съкращения на производството през 2001 г. не успяха да подкрепят цените на метала на световните борси. Независимо от поскъпването през последните две седмици котировките на тримесечните сделки се колебаят около най-ниските си стойности от 80-те години насам
Източник: Пари (01.07.2002)
 
До 2004 г. ние ще въведем около 80% от европейските стандарти, съобщи г-жа София Касидова, Заместник-министър на икономиката. По отношение на индустриалните стоки поискахме от ЕК и очакваме да постигнем договореност, че от 1 януари 2004 г. България и ЕС ще прилагат двустранно споразумение, по силата на което няма да има инструменти за търговска защита. Това ще е много важно и всички усилия ще бъдат насочени натам, защото знаете, че в момента има защитни мерки срещу вноса на българска стомана например.
Източник: Капитал (01.07.2002)
 
Corus Group PLC съобщи, че е постигнал споразумение за продажба на 23.2 % -ия си дял от финландския производител на неръждаема стоманa АvestaPolarit Oyi Abp на Outokumpu Oyi за 343 милиона …. Oт Corus заявиха, че цената е с 25% повече от средната цена на AvestaPolarit при затварянето на пазара на 28 юни. Фирмата добави, че освен това ще получи 25 милиона евро в брой от Outokumpu заради ранното прекратяване на споразумението между тях, свързано с образуването и регистрацията на AvestaPolarit през януари 2001. Общите постъпления от около 359 милиона … ще бъдат използвани за намаляване на дълга и за усилване на балансовия отчет на групата. Сделката подлежи на регулиращо одобрение от ЕК и се очаква да бъде приключена до средата на август. Според счетоводните закони във Финландия, AvestPolarit отчете печалба преди облагане с данък в размер на 129 милиона … при чисти продажби в размер на 2.85 милиарда евро за 2001г. Към 31.12.2001тя имаше нетни активи в размер на 1.21 милиарда евро. AvestaPolarit е основана на 22 януари миналата година чрез сливането на отдела за производство на неръждаема стомана в Outokumpu и Avesta Sheffield AB, която по това време беше 51% собственост на Corus. При завършването на сливането, Outokumpu и Corus държаха съответно 55.3% и23.2% от AvestaPolarit.
Източник: Други (01.07.2002)
 
Председателят на немския производител на стомана Salzgitter AG Волфганг Лийс заяви, че очаква да може да въведе по-големи увеличения на цените на стомана за производителите през тази година. Той добави, че търсенето в Европа расте. В интервю за Euro am Sonntag, Лийз каза: "Сигурен съм, че планираните увеличения на цените на стомана през юли и по-късно тази година са възможни." " Отново се наблюдава увеличение на новите поръчки. Сигурни сме, че търсенето ще се покачи благодарение на икономическото възстановяване в много от европейските страни.", каза той. Относно целта на фирмата да увеличи продажбите до 8-10 милиарда евро през следващите 3-5 години, в сравнение с 4.6 милиарда евро през 2001, Лийз заяви, че около 10% от този растеж ще дойде от цялостния растеж, като останалият ще бъде постигнат чрез сливане на предприятия и придобивания. Бизнесът на фирмата с тръби ще бъде засилен из целия свят, докато фокусът на разрастване за другите райони за производство търговия и преработка на стомана ще бъде Европа. Скорошното увеличение на еврото спрямо долара е "благоприятно в близък план" за Salzgitter, тъй като тя извършва внос на суровнини като въглища на по-ниски цени. Компанията не се влияе от тарифите на стомана в САЩ.
Източник: Други (01.07.2002)
 
За производството на нови видове специални гвоздеи русенската фирма ЖИТИ през последните четири години е инвестирала над четири милиона долара в машини и модерни заводски участъци. Целта е да се увеличават количествата на горещо подцинковани, медни, квадратни, осукани, двуглави, покрити с лак и други специални гвоздеи, тъй като в САЩ и Европейския съюз намалява търсенето на обикновенни гвоздеи, каза директорът Иван Бенков. През май са произведени 558 тона специални гвоздеи, което е нарастване 150 на сто спрямо същия месец на 2001 година. От началото на 2002 година до юни от ЖИТИ са излезли 28 000 тона гвоздеи, като 80 на сто са за износ и от тях 32 на сто - за САЩ. За САЩ и Великобритания месечно се изпращат около 300 тона специални гвоздеи. Тенденцията е към нарастване търсенето на специалните горещо подцинковани гвоздеи. През миналата година пазарната стагнация в Западна Европа и САЩ е причина ЖИТИ да приключи без печалба. Това се е получило при запазени експортирани количества, но в САЩ цените са паднали три пъти. През 2002 година чрез вътрешнофирмени мерки и чрез ръст на продажбите две на сто прогнозите са за по-резултатна финансова година. Оценката на "ЖИТИ" АД е, че вътрешният български пазар продължава да се свива, но фирмата успява леко да увеличава търговската реализация.
Източник: БТА (02.07.2002)
 
През 2001 г. в Източна Европа са произведени 265 хил. т неръждаема стомана. Русия води класацията с продукция от 135 хил. т, следвана от Украйна с 65 хил. т, Словения с 50 хил. т и Чехия с 15 хил. т според данни на Мetal Bulletin. През 2001 г. за задоволяване на търсенето в региона са внесени 535 хил. т неръждаема стомана основно от Западна Европа. От цялото количество импортирана неръждаема стомана в 19 страни в Източна Европа над 50% се падат на плоските студеновалцувани изделия, а плоските продукти представляват 4/5 от вноса, или 442 хил. т. Износът на студеновалцувана плоска стомана се е удвоил в периода 1998 и 2001 г. Най-големият потребител на произведена в Западна Европа неръждаема стомана е Полша с 94.4 хил. т плоски и 17.4 хил. т дълги изделия.
Източник: Пари (03.07.2002)
 
Несигурните перспективи за световната икономика, хаосът на фондовите пазари и големите налични складови запаси ще се отразят върху потреблението на алуминий, предвижда консултантската компания Brook Hunt със седалище в Лондон. Макар че търсенето на алуминий - метала, който е вторият най-използван в индустрията сред цветните метали, бележи растеж в САЩ, Европа и Азия, но той на практика е много бавен. В същото време потреблението от страна на строителния сектор в Европа и Япония, както и от глобалната автомобилна индустрия заедно с големите запаси на ЛМБ основно с китайски произход, където производствените капацитети се увеличиха с 12%, оказват натиск върху цените на алуминия. Към днешна дата запасите на ЛМБ се изчисляват на 1.254 млн. т или близо до 7-год. максимум, но далеч от рекорда за всички времена от 2.66 млн. т. През първите 5 месеца на настоящата година само Китай е експортирал 205 хил.т, което е с 81% повече спрямо същия период на 2001 г. С оглед пазарната конюнктура Brook Hunt оставя без промяна прогнозите си за алуминиевите котировки от 63 CTS/лб, но според компанията рискът за понижаване е съществен. Същевременно последните данни на японското министерство на търговията сочат, че вносът на преработен алуминий в страната се е свил с 16.8% през първите 5 м. на 2002 г. спрямо съответния период на 2001 г. до 686.1 хил. т. През 2001 г. в страната са импортирани 1.21 млн. т метал, което представлява най-ниският обем от 1987 г. насам, когато са внесени 1.66 млн.т.
Източник: Пари (03.07.2002)
 
Финландският производител на метали Outоkumpu обяви, че е продал австралийските си миннодобивни активи на стойност 45 млн. EUR. Стъпката съответства на намеренията на компанията постепенно да се оттегли от добива на цветни метали и да се концентрира върху преработката на метали и технологиите.
Източник: Пари (03.07.2002)
 
Южнокорейският концерн "Хюндай" ще инвестира в изграждане на производствени мощности в България. Това съобщи пред журналисти Чън Мон-Ку, председател на "Хюндай моторс компани" и "Киа моторс компани". Чън Мон-Ку направи изявлението си след среща с вицепремиера Николай Василев. "Решени сме да инвестираме в център за производство на резервни части, в който ще се сглобяват и автомобили на територията на България. В момента търсим подходящото място", обясни Чън Мон-Ку. Той напомни, че компанията му има фабрика за сглобяване на автомобили и производство на резервни части в град Измит, Турция. Турският завод произвежда 50 хил. автомобила на година. Стратегията за развитие на "Хюндай" обаче предвижда капацитетът на завода да се увеличи до 100 хиляди. По тази причина от "Хюндай" проявяват интерес към изграждането на нови производствени мощности в България. Това ще позволи на компанията да направи експанзия в региона. България е перспективна за такъв вид производство, заради ключовото си географско положение в района и ниските данъци в сравнение с повечето страни в Европа. "На срещата бяха обсъждани три основни теми - двустранните отношения, които никога досега не са били по-добри, възможността за корейски инвестиции в България и това България да подкрепи корейската кандидатура за Експо 2010", каза министърът на икономиката. Посещението на 19-членната корейска делегация е по покана на министър Василев, отправена по време на посещението му в Корея. "От дванадесет години не е имало делегация от Корея на по-високо равнище", обясни министър Василев. Миналата година, когато вицепремиерът се завърна от визитата си във Франция, заяви, че е поканил автомобилните концерни "Тойота" и "Пежо", "Ситроен" да инвестират в производство у нас. Впоследствие обаче компаниите избраха Чехия за изграждането на автомобилен завод. Големият южнокорейски концерн "Хюндай" през 1999 г. придоби мажоритарен дял от "Елпром Трафо".
Източник: Дневник (04.07.2002)
 
Вносът на злато в Индия, най-големия потребител на злато в света, нарасна близо десет пъти през последните 2 дни, след като котировките на метала се понижиха на световните пазари. Според пазарни наблюдатели тенденцията ще се запази и през тази седмица. Потреблението на жълтия метал в Индия спадна през периода януари-март с 40% на годишна база до 149.8 т поради високите цени.
Източник: Пари (04.07.2002)
 
Най-крупният производител и износител на мед в света Чили ревизира в посока надолу осреднените си прогнозни котировки на червения метал през настоящата година до 73.9 CTS/лб в сравнение с предишната от 78 CTS/лб. Чили притежава 38% от общите резерви от мед в света. През миналата година в страната бяха произведени 4.8 млн. т. На Лондонската метална борса /ЛМБ/ в сряда спот цените вчера бяха 75.14 CTS/лб. Тримесечните медни доставки се котираха по 1658 USD/т или с 9 USD/т по-ниско спрямо затварянето във вторник след ликвидации на позиции преди започващите от днес дълги празници зад океана.
Източник: Пари (04.07.2002)
 
Руската индустрия за неръждаема стомана бележи значителен растеж, а темпото на потребление устойчиво се възстановява, подкрепено от активността в сектора, съобщи Reuters, позовавайки се на анализ на националния статистически комитет. Затова чуждестранните инвеститори вече поглеждат към руския пазар за първи път след финансовата криза от 1998 г. и започват да обмислят дългосрочни инвестиции. Все пак засега производството на неръждаема стомана представлява само 0.25% от общите добиви на стомана, много по-малко, отколкото във водещите световни производителки. От друга страна, само 1/3 от капацитетите за добив на неръждаема стомана в Русия са натоварени. Руските производители имат силни позиции на пазара на горещо и студеновалцувани плоски изделия. През миналата година бяха произведени 59 хил. т, което представлява 56% от общата продукция на неръждаема стомана според Националния статистически комитет. М. г. са произведени 105 хил. т валцувана стомана, или с 11% повече спрямо предходната.
Източник: Пари (04.07.2002)
 
САЩ удължиха и през лятото срока за разглеждане на молбите за освобождаване от въведените на 20 март вносни мита върху стоманата, предаде АП. Над 1200 компании, които използват вносна стомана, бяха помолили министерството на търговията за някои изключения от наложените нови вносни мита до 30 процента. Досега от митата са освободени 224 продукта, като президентът Буш бе определил 3 юли за краен срок за вземане на решения по първата група от 470 молби за изключения. Вчера кабинетът на постоянния търговски представител на САЩ обяви, че до момента са били разгледани почти всички от тези молби. Предстои да бъде обработена още една партида от 800 молби. Сред продуктите, които се очаква да бъдат освободени от новите мита, са неръждаемите стоманени пръти, горещо- и студено-валцуваната стомана и др.
Източник: БТА (05.07.2002)
 
Пето десетилетие Оловно-цинковия комплекс в Кърджали е най-големият източник на вредни емисии в Източните Родопи. За превишаване на допустимите норми и по действаща наредба металургичното предприятие плаща месечни санкции. При суми над 2000 лева те се подписват от министъра на МОСВ, а под този праг - от директора на РИОС- Хасково, каза за БТА Кирилка Митрушева, старши инспектор в инспекцията. За наднормено съдържание в отпадъчните газове на "Оловно производство" и замърсяване на въздуха със серен диоксид и олово от 12.02. 2002 г. ОЦК плаща месечна санкция в размер на 2670 лева, определена със заповед на министър Долорес Арсенова. Предишната глоба е била 3 570 лева.
Източник: БТА (05.07.2002)
 
Италианската групировка "Марчегалия" преговаря да купи "Кремиковци". Хора на италианския концерн са се срещнали с премиера Симеон Сакскобургготски. Действително "Марчегалия" иска дялове от "Кремиковци", но не мога да кажа за какъв процент от акциите става дума, потвърди пресаташето на комбината Тодор Христов. В момента 71% от капитала на металургичния комбинат е собственост на "Финметал холдинг", 25,29% - на държавата. Останалото е на дребни акционери. Италианците бяха и гарант при осъществяването на сделката. На общото събрание миналата седмица в Надзорния съвет на дружеството влезе и "Марчегалия" като юридическо лице. 250 млн. лв. са задължения на "Кремиковци" 23,7 млн. лв. е загубата за миналата година.
Източник: Новинар (05.07.2002)
 
Кърджалийската прокуратура разследва човека от кръга “Капитал” Константин Ненов заради незаконно увеличение на капитала на приватизирания оловно-цинков завод в града, съобщиха магистрати. Според тях по този начин от предприятието е било изтласкано РМД, закупило ОЦК-Кърджали. Прокурорска проверка течала и за приватизацията на още едно предприятие в града – “Бентонит”, свързвано с издателите на в. “Капитал”. Завчера шефът на местната РДВР Димитър Шереметиев съобщи, че полицията в града заедно с прокуратурата и Бюрото за финансово разузнаване проверява произхода на парите, с които са купени “Бентонит” и ОЦК. Прокуратурата вече предложи на Агенцията за приватизация да развали сделката за комбината. Преди две седмици Ненов заедно с партньорите му от кръга “Капитал” - братята Иво и Александър Прокопиеви и Иван Сливов, бяха дадени на съд от разградската прокуратура заради приватизацията на завода за кварцов пясък “Каолин” – Сеново. В Благоевград пък все още тече следствието за приватизацията от кръга “Капитал” на “Винпром Дамяница”, чийто шеф е Филип Харманджиев, съиздател на вестниците “Дневник” и “Капитал” заедно с Иво Прокопиев. Договорът за продажбата на 57% от ОЦК е подписан на 21 май 1999 г. от тогавашния шеф на АП Захари Желязков. Купувачите са РМД “ОЦК – 98” и “Кърджали инвест”, представлявано от Константин Ненов. РМД-то взема 52 на сто от акциите, а фирмата “Капитал” – 5%. Цената за целия пакет е в левовата равностойност на 5 милиона долара. От тях “Кърджали инвест” заплаща кеш 30 на сто от 438 610 долара, а “ОЦК – 98” - 456 139 долара. За останалата част от сумата, която трябва да РМД-то – около 4 100 000 долара, е предвиден 10-годишен срок на заплащане. Другото кърджалийско предприятие “Бентонит” е приватизирано по сходната схема. В него обаче “капиталецът” Ненов влиза през РМД-то “Бентонит 98”, а “младши” партньор по сделката е казанлъшката фирма “Катекс”. През същия този период Ненов е изпълнителен директор и на двете приватизирани предприятия – ОЦК и “Бентонит”.
Източник: Монитор (05.07.2002)
 
Божко Бонев, в качеството си на прокурист на Финметалс холдинг АД е новия председател на НС на Кремиковци АД. За негов заместник беше избран Ал. Томов. Надзорниците гласуваха трима нови членове да влезнат УС. Това са Светлана Димитрова - изп. директор на Кремиковци трейд ЕООД, Цветанка Любенова, гл. счетоводител на Кремиковци трейд ЕООД и Валентин Гуевски - управител на Сикон адвайзъри груп ООД. От старите членове останаха Валентин Захариев - председател на УС, Димитър Кузманов - зам. председател, Огнян Деков, Петър Лещаров, Цветан Черкезов и Надя Петкова - Александрова.
Източник: Фирмена информация (08.07.2002)
 
Търговията на ЛБМ на 4 юли 2002г. бе повлияна от спекулативните интереси на по-крупни пазарни играчи. Пазарът зад океана, за който от вчера започна дългата почивка заради Деня на независимостта, не оказа влияние върху конюнктурата в Лондон. Тримесечните медни доставки се котираха към 13 GMT по 1651 USD/т, или с 5 USD/т по-ниско в сравнение със сряда. Алуминият беше с 4 USD/т по-евтин и се продаваше по 1376 USD/т. Независимо от новината, че френската компания Metaleurop планира да затвори завода си Noyvelles-Godault /с 90 хил. т годишно производство/, цинкът поевтиня с 0.5 USD/т до 816.5 USD/т. Оловото загуби 2 USD/т до 457 USD/т. Калаят се договаряше без промяна от сряда по 4425 USD/т. ЗЛАТОТО по обяд се котираше по 310.70-311.20 USD/тр.у. при 311.15-311.65 USD/тр.у. в Ню Йорк при затварянето в сряда. Ценният метал поевтиня паралелно със стабилизирането на долара спрямо еврото. Среброто на спотпазара се търгуваше по 4.93.-4.95 USD/тр.у., или с 2 CTS по-високо спрямо сряда. Платината поевтиня до нов 2-мес. минимум от 521-526 USD/тр.у., а паладият се продаваше по 317-324 USD/тр.у.
Източник: Пари (08.07.2002)
 
Налице е увеличен интерес към покупки и потребление на мед от някои азиатски държави като Китай и Република Корея през последните 2 месеца, но това все още не означава, че се обръща трендът на пазара, коментира Вернер Марнете, изпълнителен директор на производител номер едно на червения метал и пети в света - немската компания Norddeutsche Affinerie. Според него са налице сигнали, че някои производители започват да попълват запасите си. Като цяло търсенето остава свито и тази тенденция е най-отчетлива в строителния сектор, допълва Марнете. Той смята, че медната индустрия е достигнала дъното, но не може да се прогнозира кога точно ще излезе от кризата. Продажбите на Norddeutsche през I половина на 2002 г., изтекла на 31 март 2002 г., се оценяват на 850 млн. EUR при 1.0 млрд. EUR за съответния период на предходната.
Източник: Пари (08.07.2002)
 
Надзорният съвет на Агенцията по приватизация одобри договора за продажба на 97% от капитала на "Завод за стоманобетонови конструкции и изделия" ЕООД, Свищов с "Мултибет" ООД, Свищов, съобщи днес на БТА отдел "Връзки с обществеността" на АП. Цената по сделката е 6 150 000 лв. и ще бъде платена изцяло в брой като 50% от сумата - в деня на подписване на договора, останалата част - до 20 календарни дни, уточняват от агенцията. Купувачът се задължава за срок от 3 години да запази предмета на дейност, да не допуска ликвидация на завода и да не се разпорежда с дълготрайни материални активи на дружеството, надвишаващи 25% от балансовата стойност на дълготрайните активи за същия период. Началната тръжна цена беше 4 400 000 л в., а стъпката на наддаване - 50 000 лв, напомня агенцията. Предметът на дейност на завода е производство, съхранение и търговска реализация на стоманобетонови изделия и конструкции в страната и чужбина; вътрешно и външно търговска дейност със стоки, суровини и материали. Основният предмет на дейност на купувача е производство и търговия със стоманобетонни конструкции и изделия в страната и чужбина.
Източник: БТА (08.07.2002)
 
Добитите обеми злато в Русия през първите 5 м. на 2002 г. са с 40.6% по-високи спрямо същия период на м. г. и възлизат на 38.4 т, съобщи представител на ГОХРАН. Очакванията са до края на т. г. в страната да се произведат 175 т от ценния метал при 154.3 т за 2001 г. Междувременно местните търговски банки са увеличи обемите на експортирано злато с 13.6% до 125 т при 110 т за 2001 г. Според директора на Комитета за благородни метали Сергей Кашуба, цитиран от ПРАЙМ-ТАСС, 50-55 търговски банки са готови да кредитират отрасъла. Освен това той предвижда, че от добитите 175 т кредитните централи ще изкупят над 125 т, ГОХРАН - 25-30 т, а бижутерийната индустрия ще потреби 20-22 т. Кашуба изтъква, че за увеличаването на златодобива са повлияли както отменената от Москва 5% експортна такса, така и поскъпването на златото на световните пазари от 280 USD/тр.у. в началото на 2002 г. до 330 USD/тр.у. през юни. В момента благородният метал се търгува по 312 USD/тр.у.
Източник: Пари (08.07.2002)
 
Полша ще въведе през тази седмица вносни квоти и мита върху 10 групи металургични продукти за срок от 200 дни, заяви заместник-министърът на икономиката Анджей Шараварски, цитиран от АФП. Решението на министъра на икономиката е подготвено и ще бъде подписано тази седмица, заяви Шараварски. Митата върху вноса ще бъдат от 11 на сто до 36 процента в зависимост от продукта, допълни полският заместник-министър без да уточни обема на квотите. Мито от 36 на сто ще се прилага единствено за суровата стомана. Редица видове валцовани стоманени продукти и тръби ще бъдат обмитяване средно с 25 на сто, уточни Шараварски. Полското правителство си е поставило задача да приватизира металургичния сектор, който е силно задлъжнял, допълва Франс прес. След вдигането на митническите бариери, договорено по силата на споразуменията за асоцииране на Полша към Европейския съюз, полският внос рязко се увеличи, като от 2,5 млн. тона през 2000 г. достигна 3,1 млн. това през миналата година. Вносните стомани вече представляват 46 на сто от общото потребление на тези продукти в страната, чийто годишен обем е 7 млн. тона. Полша е и износител на стомана. През 2001 г. тя е изнесла 3,9 млн. тона стомана, от които 1,7 млн. тона са влезли на пазарите на страните от Европейския съюз.
Източник: БТА (09.07.2002)
 
Япония отново отложи решението си за евентуални мерки срещу въведените от САЩ през март санкции за вноса на някои стоманени изделия, предаде днес АФП, позовавайки се на неназовани официални източници. Мотивът на Токио е, че Вашингтон може да продължи да смекчава позицията си по този спорен въпрос. Можем да предприемем мерки всеки момент, но ще дадем на САЩ срок до 31 август, защото американското правителство заяви, че именно на тази дата ще обяви списък с изделия, за които няма да важат по-високите вносни мита, заяви висш служител на японското Министерство на икономиката, търговията и индустрията, пожелал анонимност, отбелязва Франс прес.
Източник: БТА (09.07.2002)
 
В Русия от общото производството на стомана на неръждаемата стомана се падат под 0.25%, или много по-малко, отколкото във водещите страни производителки. За сравнение може да се вземат ЕС и Япония, където неръждаемата стомана е 4% от общата стоманена продукция. За САЩ и Република Корея процентите са 2. От друга страна, само една трета от капацитетите за добив на неръждаема стомана в Русия са натоварени. През миналата година са произведени 105 хил. т валцувана стомана, или с 11% повече спрямо предходната съгласно данните от Националния статистически комитет. С днешна дата потреблението на неръждаема стомана в Русия се оценява на 1 кг на глава от населението, което е между 10 и 15 пъти по-малко в сравнение с ЕС, САЩ, и Япония. Руските производители имат силни позиции на вътрешния пазар на горещо- и студеновалцувани плоски изделия. 59 хил. т бяха произведени м. г., което представлява 56% от общата продукция на неръждаема стомана според Националния статистически комитет. Износът се запазва устойчиво под 15% от цялото производство през последните няколко години. През миналата година Русия е внесла 72 хил. т, приблизително 64% от които са плоски изделия. Най-голям е делът на студеновалцуваните плоски изделия и стоманените тръби. Импортираният материал е по-високачествен по отношение на технически свойства, допуск, степен на обработка, опаковъчни стандарти и срок на доставка В страната освен това съществува ниша за внос на тесни и тънки стоманени ленти.
Източник: Пари (09.07.2002)
 
Руският метален гигант Норилски никел е в процес на преговори със собствениците на най-голямата в страната компания производителка на злато Полюс за създаване на съвместно предприятие за добив на ценния метал, което ще е най-крупното в страната. Това предаде Reuters, позовавайки се на думите на Сергей Чернишин, връзки с обществеността на Норилски, производител номер едно в света на никел и паладий. През май вицеизпълнителният директор на компанията Котляр съобщи, че се обмисля увеличаване на продукцията от злато, което досега се добиваше само като вторичен продукт. Полюс от своя страна е произвела 16 т през 2001 г., за т. г. предвижда добиви между 25 и 30 т. Някои руски анализатори коментират, че това е първата стъпка на Норилски към монополизиране на руския пазар на злато. Ведомости цитира източник, близък до Норилски, според който се водят преговори за покупка на под 50% от акциите на Полюс.
Източник: Пари (09.07.2002)
 
Нова Зеландия внесе днес официална жалба в Световната търговска организация /СТО/ срещу увеличените американски мита върху вносната стомана, предаде АФП, като се позова на източници, близки до СТО. Нова Зеландия се присъедини към други шест страни-членки на СТО, които вече са подали такава молба. Това са Европейският съюз, Япония, Южна Корея, Китай, Норвегия и Швейцария. Бразилия в момента се консултира със Съединените щати и в случай не неуспех на разговорите също ще се включи към страните, които недоволстват пред СТО от мярката, предприета от САЩ на 20 март тази година. Тогава американското правителство въведе нови мита от 8 до 30 на сто върху някои вносни стомани, за да защити местните компании-производителки, припомня Франс прес.
Източник: БТА (09.07.2002)
 
Стомана АД е започнало да изплаща дължимите от 1999 г. насам обезщетения, заради които е забавено пенсионирането на 102-ма души, съобщи изпълнителният директор Спас Христов. Миналия месец дружеството е платило борчовете си към 62 от тях, през септември парите си ще получат и останалите 40. Специална комисия определя ней-спешните плащания. Средствата се осигуряват от сделката по продажба на стоманодобивните мощности. Купувачът Стомана индъстри всяко тримесечие превежда по 584 хил. лв. Крайният срок за погасяване на задълженията към работниците съгласно оздравителния план е 2005 г. Предстои и продажба на дълготрайни материални активи. Част от тях ще се използват за удовлетворяване разноски по несъстоятелността на Стомана АД, остатъкът от сумата отново ще бъде даден на работниците.
Източник: Пари (10.07.2002)
 
Стабилизирането на световния пазар на стомана е невъзможно без сериозно преструктуриране на американската металургична промишленост, половината от която е напълно неконкурентоспособна, заяви вчера в Токио европейският комисар по международна търговия Паскал Лами, цитиран от АФП. Лами участва в среща на върха между Япония и ЕС. Заедно с японския министър на икономиката, търговията и индустрията Такео Хиранума Лами обсъди твърде чувствителния за международните търговски отношения въпрос за стоманените мита. Като не предоставя на американското правителство правомощия за водене на преговори, Конгресът на САЩ се превръща в основния виновник за спирането на многостранните търговски преговори, каза още еврокомисарят Лами. В момента САЩ са засегнати не защото американското правителство не желае да разреши този най-сериозен проблем, а защото то продължава да е заложник на липсата на пълномощия за водене на преговори, които трябва да му бъдат предоставени от Конгреса. Междувременно Япония отново отложи до 31 август решението си за евентуални мерки срещу въведените от САЩ през март стоманени мита. Мотивът е, че Вашингтон може да продължи да смекчава позицията си по този спорен въпрос. На 31 юли САЩ ще обявят последния списък с изделия, които ще са освободени от новите мита. Нова Зеландия внесе жалба в СТO срещу митата и стана седмата страна след ЕС, Япония, Р. Корея, Китай, Норвегия и Швейцария, завели такава молба.
Източник: Пари (10.07.2002)
 
На ЛМБ във вторник най-добре представилият се метал на пазара беше никелът, който в ранната търговия поскъпна до 7440 USD/т, със 120 USD/т повече спрямо понеделник. Към 13 GMT котировките му обаче се върнаха към изходната позиция. Въпреки това брокери смятат, че през следващите 2 м. ще има недостиг на пазара и цените ще са уязвими. Тримесечните медни сделки се договаряха с 3 USD/т по-скъпо, или по 1657 USD/т. Алуминият поскъпна с 1.50 USD/т до 1373 USD/т, а цинкът поевтиня с 2 USD/т до 831.50 USD/т и се очаква по-нататъшна консолидация. Оловото загуби 1 USD/т и се продаваше по 461 USD/т, а калаят поевтиня с 10 USD/т до 4485 USD/т. ЗЛАТОТО, подкрепено от слабия долар и загубите на фондовите пазари, поскъпна с 50 CTS в сравнение със затварянето в понеделник и се котираше по 313-313.5 USD/тр. у. Предиобедният фиксинг на среброто беше най-висок от 1 м. насам - 496.5 CTS. В полза на метала играха трендът на златото и доларът. Платината се срина в Азия до минимума си от 27 март, но на ЛМБ бе стабилна при 519-524 USD/тр. у. спрямо 518-524 USD/тр. у. в Ню Йорк в понеделник.
Източник: Пари (10.07.2002)
 
Най-крупният производител и износител на мед в света Чили ревизира в посока надолу осреднените си прогнозни котировки на червения метал през настоящата година до 73.9 CTS/лб в сравнение с предишната от 78 CTS/лб. Чили притежава 38% от общите резерви от мед в света. През миналата година в страната бяха произведени 4.8 млн. т.
Източник: Пари (11.07.2002)
 
Глобалното потребление и котировките на медта ще се повишат през настоящата година на фона на показващата признаци на възстановяване световна икономика, прогнозира вторият по големина производител на червения метал в света американската компания Phelps Dodge. Според Phelps Dodge световното потребление ще се увеличи, макар и със скромните 2-2.5% през 2002 г., но чак през втората половина на годината. Освен това групата очаква котировките на метала да варират в диапазона 70-75 CTS/лб през периода април - юли, а през втората половина на 2002 г. след съживяването на световната икономика да се повишат по-значително. Излишъците от рафинирана мед на пазара съгласно прогнозата ще намалеят с оглед на това, че водещите световни производители ще продължат да се придържат към по-ниски добиви. Междувременно вносът на рафинирана мед в Китай през III тримесечие вероятно ще се свие, след като първите 5 м. почти се удвои, а основната причина е натрупването на големи наличности в складовете. Ако тази прогноза се потвърди, това може да рефлектира неблагоприятно върху международния пазар и цените на червения метал, изтъкват метални дилъри със седалище в Лондон. През периода януари - май в Китай са импортирани 451.7 хил. т мед, или със 100.9% повече в сравнение със същия интервал на 2001 г. Според търговци през III тримесечие вносът няма да надвишава 50 хил. т месечно. През 2002 г. по предварителни оценки ще се потребят 2.3 млн. т. Висши правителствени представители обявиха наскоро, че покупки ще бъдат реализирани, когато цените на световните пазари паднат под 1400 USD/т по-късно т. г.
Източник: Пари (11.07.2002)
 
Deutsche Bank и специализираният й отдел за благородни метали покачиха предвижданията си за котировките на повечето от тях за тази и следващата година. В основата на решението е очакваният инфлационен натиск, предизвикан от запазването на лихвите от централните банки. Deutsche Bank фиксира средни прогнозни цени за златото за 2002 и 2003 г. съответно от 308.50 и 320 USD/тр. у. Те са респективно с 11.50 и 20.00 USD/тр. у. над предишните оценки на банката. За 2004 г. тя предвижда спад на котировките до 315.30 USD/тр. у. През м. г. средногодишните цени на ценния метал бяха 271.40 USD/тр. у. Банката, която търгува с благородни метали, определи средни котировки на среброто с 23 CTS по-високи за т. г. - 4.77 USD/тр. у., и с 51 CTS за догодина - 5.11 USD/тр. у. Прогнозата за цените на платината е повишена с 16 USD/тр. у. до 513 USD/тр. у. за тази година и с 75 USD/тр. у. до 520 USD/тр. у. за догодина. Единствено при паладия прогнозите са ревизирани в посока надолу предвид спада в потреблението от автомобилната индустрия. Средногодишните котировки за 2002 г. са 341.80 USD/тр. у., или с 20.20 USD/тр. у. по-ниски спрямо предишната прогноза, а за 2003 г. са със 77.50 USD/тр. у. по-ниски - 292.50 USD/тр. у. Междувременно президентът на Бундесбанк Ернст Велтеке отново препотвърди решението на банката да продава част от златните си резерви след 2004 г., когато изтича срокът на споразумението между 15-те централни банки за ограничение на продажбите.
Източник: Пари (11.07.2002)
 
Европейският съюз /ЕС/ и Русия подписаха ново споразумение, което предвижда увеличение на вноса на руска стомана за периода 2002-2004 г., предаде АФП, цитирайки съобщение на Европейската комисия. Постигната днес договореност предлага на руските производителни допълнителни възможности, като увеличава вноса в ЕС с 40 на сто през 2002 г. /1214 млн. тона/, с 2,5 на сто през 2003 г. и 2004 г., така че през 2004 г. да достигне 1266 млн. тона, уточнява Франс прес. Подписаното днес споразумение идва след предишната търговска договореност, която важеше за периода от септември 1997 г. до 2001 година. Споразумението с Русия се отнася за дългите и плоски стоманени продукти, които не са засегнати от увеличените американски мита за внос, а следователно за тях не са валидни и временните защитни мерки, въведени в ЕС, уточнява Франс прес.
Източник: БТА (11.07.2002)
 
Над 300 миньори от най-голямата оловно-цинкова мина в Югозападна България Осогово ЕАД и семействата им блокираха за 4 часа пространството между община Кюстендил и областната управа в града с искане за спирането на процедурата по несъстоятелност на предприятието им. Според протестиращите двамата синдици на мината Веселин Рашков и Сийка Петрова, назначени от Кюстендилския окръжен съд, категорично отказват разработването на оздравителна програма и се стремят към бързото ликвидиране на предприятието. Влезлите преди месец и половина в МОК Осогово синдици вече са предупредили, че предвиждат да съкратят 2/3 от общо 300 служители на мината в началото на август. Над 4.5 млн. лв. са задълженията на предприятието до този момент. Освен към НОИ и данъчната администрация фирмата има дългове към над 60 юридически лица, сред които доставчици на химикали, консумативи и оборудване от цяла България. Исканията на протестиращите са за отзоваването на двамата синдици и за образуване на прокурорско проверка във връзка със съмненията им за източване на предприятията с офшорни сметки. Мината бе приватизирана с РМД чрез търг от масовата приватизация. По-късно се установява, че трима представители на РМД едновременно с това са регистрирали своя фирма Руен АД и чрез нея притежават мажоритарния пакет от акции на мината. Основното ни искане, което сме представили и пред вицепремиера Николай Василев, е да се пристъпи към развалянето на приватизационния договор, за да се запази препитанието поне на част от работниците, а виновните да влязат в затвора, казаха стачкуващите.
Източник: Пари (11.07.2002)
 
Приключила е проверката в металургичния завод Елисейна ЕАД с мнение за търсене на съдебна отговорност за доказани сериозни финансови нарушения, съобщи вчера областният управител Лъчезар Борисов. От юли 2000 г. до септември 2001 г. са допуснати задължения от 5.5 млн. щ. д. по префинансиране на чуждестранни фирми срещу производство и доставка на 10 642 т конверторна мед. Към български фирми доставчици на суровини задълженията са 5.18 млн. лв. Документално е оформена, но фактически не е получена доставка на 498 т кокс от внос за 49 548 щ. д. Установени са и липсите от суровини и материали, оставени на съхранение от Държавния резерв, за 1.25 млн. лв.
Източник: Пари (12.07.2002)
 
Някога медните мини бяха гордостта на Африка. В най-добрите времена - през 50-те години, там се произвеждаха 20.7% от общите обеми добит червен метал в света. През 1990 г. цифрата намаля до 12.6%, а година по-късно до едва 3.8%. До средата на 70-те години само Замбия добиваше 700 хил. т годишно. Износът на мед през 60-те и 70-те години на миналия век осигуряваше висок стандарт на живот в страната, а Замбия се превърна в една от най-урбанизираните държави на Черния континент. През последните години продукцията спадна чувствително средно до 250 хил. т мед, но въпреки това осигурява 42-43% от добивания в Африка метал. Като пример за това може дасе посочи Замбия. По доказани запаси на червения метал, които се изчисляват на 12 млн. т, страната се нарежда на 7-о място в света. Медодобивната индустрия бе най-силно развитата в Замбия и в нея бяха ангажирани близо 15 хиляди работници. Нейното съществуване сега е поставено под въпрос заради евентуалното затваряне на медните мини, след като мажоритарният им собственик транснационалната компания Anglo American обяви, че ще се изтегли от страната предвид ниските цени на метала на международните пазари.
Източник: Пари (12.07.2002)
 
САЩ обявиха, че освобождават още 23 стоманени продукта от наложените през март високи вносни мита върху стоманата, с което общият брой на освободените продукти става 247, предаде АП. В кратко изявление на президентската администрация се казва, че новите митнически изключения са направени въз основа на убеждението, че производството на освободените продукти в САЩ не е достатъчно да покрие нуждите на американските компании. Според държавни служители новите изключения ще засегнат 40 000 тона вносна стомана, с което общият обем на освободените продукти става 740 000 тона. Това е близо 6 процента от общото количество от 13,1 милиона тона стомана, върху които през март бяха въведени новите вносни мита, вариращи от 8 до 30 процента.
Източник: БТА (12.07.2002)
 
Агенцията за държавни вземания (АДВ) ще разпродава активи на "Кремиковци". Сред тях са апартаменти и сгради, върху които са наложени обезпечителни мерки. За това са се договорили собствениците на комбината и държавните фирми кредитори, съобщи зам.-министърът на икономиката Никола Янков. С парите ще се покрият старите задължения към кредиторите. От дружеството са се договорили за предварителни разплащания с най-големите от тях - НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. Представител на кредиторите вероятно ще влезе в управата на дружеството като прокурист.
Източник: Стандарт (15.07.2002)
 
Частната фирма ЛМ импекс взима под наем основното медодобивно производство на Елисейна ЕАД с решение на МИ, съобщи областният управител на Враца Лъчезар Борисов. Наемателите ще стопанисват тази част от металургичния комбинат за срок от 3 г. и обещават да осигурят 300 работни места. Предложени са оферти от няколко фирми в страната и за останалата част от Елисейна, но все още не е ясно кой ще е арендаторът, каза още Борисов. Единственото неприватизирано металургично предприятие в страната не работи от 1 г. и има натрупани дългове от 18 млн. лв. През май т. г. изтече срокът за подаване на оферти за раздържавяването на Елисейна. Най-сериозният претендент за собствеността бе американската офшорка Алайдис, на която металургичният комбинат дължи 3 млн. лв. Проучването обаче показало, че щатската фирма е в несъстоятелност и й предстои запор от швейцарска банка. ЛМ импекс-София и Метални конструкции-Пловдив също били сред кандидатите, но за части от предприятието. Предоставянето на мощности под наем е единственият засега шанс да не се стига до обявяването на Елисейна в несъстоятелност, коментира Лъчезар Борисов. Според него това означава, че ще има работа и за металурзите от община Мездра.
Източник: Пари (15.07.2002)
 
На ЛМБ в петък за търговията с комплекса от цветни метали определящи останаха положението на американските фондови пазари и икономическите данни. Тримесечните медни сделки затвориха при нива 1638.50 USD/т, с 4.50 USD/т по-ниско в сравнение със затварянето в четвъртък. В края на сесията алуминият се продаваше с 3 USD/т по-ниско спрямо предишния ден, или по 1373 USD/т. Никелът успя да поскъпне най-значително с 80 USD/т до 7660 USD/т. Изгледите за лекия метал са добри, тъй като се очаква недостиг на пазара през септември. Позициите на цинка бяха стабилизирани след покупки на фондове и той поскъпна до 3-мес. максимуми от 850 USD/т. При затварянето обаче той се договаряше по 838 USD/т. Оловото приключи деня с 1.50 USD/т по-скъпо, по 466 USD/т. ЗЛАТОТО затвори при 315.40-315.90 USD/тр. у. при 317.00-317.50 USD/тр. у. в Ню Йорк в четвъртък. Според експерти въпреки това позициите на метала са добри и се очаква поскъпване. Среброто приключи деня с 1 CTS по-ниско, като се котираше по 5.04-5.06 USD/тр. у. Платината се продаваше по 527-532 USD/тр. у.
Източник: Пари (15.07.2002)
 
Руският метален производител Норилски никел, най-големият в света по добиви на никел и паладий сред основните играчи на международния пазар на мед и кобалт и номер едно в Русия по производство на мед, ще понижи обемите произведена мед през настоящата година с 6% спрямо 2001 г., предаде ПРАЙМ-ТАСС. Агенцията цитира Владимир Полосухин, главен инженер на един от заводите под шапката на Норилски, разположен в Сибир. Както съобщава ПРАЙМ-ТАСС, той е заявил, че за да задържи производството на червения метал на миналогодишните нива, Норилски трябва да се ориентира освен към добивите от руда и към извличане на мед при преработката на индустриални отпадъци. В тях обаче медта по неговите думи е в малки количества в сравнение с другите метали, което ще се отрази неблагоприятно върху общите количества произведена от Норилски никел мед. Полосухин не е посочил нищо конкретно за останалите метали, които произвежда компанията, изтъква агенция ПРАЙМ-ТАСС.
Източник: Пари (15.07.2002)
 
"Промет" е единственото българско меалургично предприятие, което успя да излезе на американския пазар. Дружеството е сключило договор за продажба на 9500 тона стоманени профили за цена от 2.2 млн. долара с компания от Тексас. Това каза председателят на надзорния съвет на "Промет стийл"АД Пеньо Донев. Той допълни, че в края на изтеклата седмица за Америка от пристанище Бургас е заминал първият кораб с товар от 400 тона. Днес в бургаския металургичен комбинат ще пристигнат потенциални инвеститори от Америка.Председателят на надзорния съвет на "Промет стийл" отказа да посочи компанията, позовавайки се на споразумение за конфиденциалност. Идеята на преговорите е да бъде постигнато споразумение, в резултат на което американците да инвестират в преоборудване на комбината. По такъв начин качеството на произвежданата продукция ще може да се повиши, а това да направи бургаското предприятие по-конкурентоспособно на външните пазари. Междувременно вчера стана известно, че по искане на временния синдик Стефан Георгиев, който държи и 0.23% от акциите на дружеството, в края на миналата седмица е проведено общо събрание на акционерите на "Промет" АД. То е било свикано, за да бъде направен избор на нов съвет на директорите и рокади в ръководствата на двете дружества "Промет" и "Промет стийл". Акционерие обаче са отказали да подкрепят предложенията на синдика, тъй като не са приели основния му аргумент "лоши финансови резултати". За първи път тази година металургичното предприятие е отчело печалба от 14 млн лева. Освен това от "Промет стийл" са погасили задължения от 2 млн. лева към осигурителния институт и Агенцията за държавни вземания. Оставащите дългове на бургаската компания според Пеньо Донев са около 9 млн. лева. Те обаче се покриват многократно с наличната продукция, поради което вероятността да не бъдат изплатение е малка. Наскоро "Промет" се сля с пловдивската компания "Нева" ООД. Новото дружество се казва "Промет стийл" АД, а учредителният му капитал е 3.47 млн. лева. Предметът на дейност на "Промет стийл" е производство на суров прокат, представителство и посредничество. За да осигурят пазар за произвежданата от дружеството продукция, са привлекли акционери от Украйна, каза още Донев. "Нева холдинг" е в производство по несъстоятелност от 2 април 2002 г. по искане на "Лерос Балкани" и "Хонконг индъстри". Съдът в Бургас наложи запор върху имуществото, постанови прекратяване на дейността на холдинга и преустанови правомощията на органите му за управление.
Източник: Дневник (16.07.2002)
 
Въвеждаме временни мита от 20 до 40% за вноса на стомана и стоманени продукти, съобщиха от Министерството на икономиката. Очаква се до две седмици Министерският съвет да приеме постановлението, което ще защити родното ни производство. През юни металургичните ни предприятия внесоха предложение за въвеждането на митата и то вече е подкрепено от специализираната комисия към Министерството на икономиката с председател зам.-министър Никола Янков. В момента тече съгласувателна процедура по чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет, след което предложението ще бъде обсъдено от кабинета. Заявлението на браншовиците за въвеждане на защитни мерки е съгласно Постановление N 300 на Министерския съвет. Причината за искането е, че през последните години се повиши драстично вносът на стоманени продукти у нас на нереално ниски цени. Това практически изтласка българските производители от местния пазар. Стигна се дотам, че при определени позиции вносът достигна 80% от потреблението на съответните продукти в страната. Според браншовиците въвеждането на защитните мерки ще помогне на металургичните ни предприятия да си възвърнат поне 50% от родния пазар на метали. Браншовиците се оплакват предимно от вноса на стомана от Украйна и Казахстан. През първото тримесечие на годината беше отчетен спад в производството на стомана в сравнение със същия период на м. г. За първите три месеца на годината сме произвели 418 700 т стомана, което е с около 80 хил. т по-малко от тримесечието на 2001 г. Спад има и при чугуна, като за трите месеца на 2002 г. сме произвели 228 600 т - с около 60 хил. т по-малко от същия период на м. г. Металургичните ни предприятия са достигнали 263 500 т прокат от черни метали при 284 хил. т за първото тримесечие на 2001 г. Браншовиците прогнозират, че през тази година производството на стомана, чугун и прокат от черни метали ще надхвърли миналогодишните обеми.
Източник: Пари (17.07.2002)
 
Въвеждаме временни мита от 20 до 40% за вноса на стомана и стоманени продукти, съобщиха от Министерството на икономиката. Очаква се до две седмици Министерският съвет да приеме постановлението, което ще защити родното ни производство. През юни металургичните ни предприятия внесоха предложение за въвеждането на митата и то вече е подкрепено от специализираната комисия към Министерството на икономиката с председател зам.-министър Никола Янков. В момента тече съгласувателна процедура по чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет, след което предложението ще бъде обсъдено от кабинета. Заявлението на браншовиците за въвеждане на защитни мерки е съгласно Постановление N 300 на Министерския съвет. Причината за искането е, че през последните години се повиши драстично вносът на стоманени продукти у нас на нереално ниски цени. Това практически изтласка българските производители от местния пазар. Стигна се дотам, че при определени позиции вносът достигна 80% от потреблението на съответните продукти в страната. Според браншовиците въвеждането на защитните мерки ще помогне на металургичните ни предприятия да си възвърнат поне 50% от родния пазар на метали. Браншовиците се оплакват предимно от вноса на стомана от Украйна и Казахстан.
Източник: Пари (17.07.2002)
 
През първото тримесечие на годината беше отчетен спад в производството на стомана в сравнение със същия период на м. г. За първите три месеца на годината сме произвели 418 700 т стомана, което е с около 80 хил. т по-малко от тримесечието на 2001 г. Спад има и при чугуна, като за трите месеца на 2002 г. сме произвели 228 600 т - с около 60 хил. т по-малко от същия период на м. г. Металургичните ни предприятия са достигнали 263 500 т прокат от черни метали при 284 хил. т за първото тримесечие на 2001 г. Браншовиците прогнозират, че през тази година производството на стомана, чугун и прокат от черни метали ще надхвърли миналогодишните обеми.
Източник: Пари (17.07.2002)
 
Британско-холандската стоманодобивна компания Корус /Corus/ днес оповести плановете си за сливане с бразилската групировка Си Ес Ен /CSN/, като подчерта достъпа на бразилската компания до по-евтини руди, предаде ДПА. Корус, която от своя страна също е продукт на сливането преди три години между Бритиш Стийл /British Steel/ и Хооховенс /Hoogovens/, ще притежава 62,4 процента от новата компания, а Си Ес Ен - останалите 37,6 процента. В края на борсовата търговия в понеделник, пазарите оценяваха Корус на 3,6 млрд. долара, а Си Ес Ен - на 1,2 млрд. долара. Смята се, че съкращаването на годишните разходи в резултат на сделката ще бъде 250 млн. долара, въпреки че ще има еднократен разход по сливането от 300 млн. долара. Общото производство на новата компания ще достигне около 22 млн. тона стомана годишно. Според Корус служителите не са заплашени от съкращения. Персоналът на Корус възлиза общо на 53 000 души, като 27 000 от тях са във Великобритания. Служителите на Си Ес Ен са 11 900. Сливането трябва да бъде одобрено от акционерите и регулаторните органи и се очаква да бъде завършено през първото тримесечие на 2003 година. Главният изпълнителен директор на Корус Тони Педър не смята, че ще има проблеми от страна на регулаторните власти. По-рано този месец Корус съобщи за продажбата на производството на неръждаема стомана за около 550 млн. долара. Компанията обмисля и сделки за алуминиевото си производство за около 1,3 млрд. долара.
Източник: БТА (17.07.2002)
 
Австралия да застане до европейските страни в борбата срещу митническата защита, която въведе САЩ за стоманодобивната си промишленост, заяви еврокомисарят за международната търговия Паскал Лами, цитиран от DPA. Лами, който е на официално посещение в Австралия, изрази съжалението си, че страната оттегли подкрепата си към страните, които негодуват срещу американските мита. Първоначално Австралия протестира пред СТО срещу въведените от САЩ от 20 март стоманени мита от 8 до 30%, но оттегли исканията си, след като Вашингтон предложи на австралийските производители на стомана привилегирован достъп до американския пазар. Според Лами американските мита нарушават правилата на СТО, допълва DPA. Говорител на ЕК, цитиран от АFP, определи вчера като недостатъчни обявените през последните седмици от САЩ мерки за освобождаване от мита на някои стоманени изделия.
Източник: Пари (18.07.2002)
 
ALCAN, вторият по големина производител на алуминий в света, предвижда потреблението на първичния метал през настоящата година в индустриализираните западни страни да се увеличи с 3.4% след отчетения спад от 6.2% за миналата. Доставките в западния свят според компанията ще нараснат с 3.3% на фона на понижението от 1.9% за 2001 г., в резултат на което складовите наличности се повишиха с 450 хил. т. Потреблението в Северна Америка ще се увеличи през 2002 г. с 5.2%, след като през м. г. бе налице значителен спад от 13.3%. В Европа търсенето ще нарасне само със скромния 1% при спад от 1% за 2001 г. По отношение на Азия Alcan предвижда растеж от 4.5% след спада от 5.3% през миналата година.
Източник: Пари (18.07.2002)
 
Близо 2% загуби никелът на 16 юли до обяд на ЛМБ, а котировките на останалите цветни метали останаха без сериозни промени в очакване на изявлението на председателя на Фед Грийнспан. Никелът маркира през последните седмици близо 2-годишен максимум след спекулативни покупки въпреки слабите основни пазарни фактори. В ранните часове тримесечните сделки се сринаха до 7525 USD/т, после възстановиха част от загубите и се сключваха по 7560 USD/т при 7670 USD/т в понеделник. Медта поевтиня с 1 USD/т до 1627 USD/т, а алуминият поскъпна с 2.50 USD/т до 1376.50 USD/т. Оловото се котираше без промяна - по 465 USD/т, а цинкът поскъпна с 4.50 USD/т и се договаряше по 843.50 USD/т.
Източник: Пари (18.07.2002)
 
Комплексът от цветни метали ще продължи да поскъпва с бавни темпове до края на годината и едва през следващата ще набере скорост, след като потреблението се увеличи и складовите запаси започнат да се изчерпват. Ако на този фон световната икономика не се съживи, не може да се очаква сериозно поскъпване. Това е прогнозата на 17 водещи метални анализатори в публикуваното вчера проучване, направено от агенция Reuters. Според тях медта, калаят и никелът са най-добре поставени за ръста на търсенето, а цинкът и алуминият ще продължат да изпитват негативното влияние на натрупаните големи запаси. Съгласно проучването средните кешови цени на медта в Лондон за 2002 г. ще са 74.1 CTS/лб и 83.7 CTS/лб догодина при 71.6 CTS/лб през 2001 г. Никелът ще поскъпне до края на т. г. до 308.5 CTS/лб спрямо 269.7 CTS/лб през м. г., а през 2003 г. ще се котира по 341 CTS/лб. Прогнозите в проучването за алуминия и цинка са по-песимистични. При първия метал средните цени за 2002 г. са по-ниски в сравнение с 2001 г. - 63.4 CTS/лб срещу 65.5 CTS/лб, а за догодина са съответно 69 CTS/лб. Същото е положението и при цинка. Анализаторите предвиждат т. г. осреднени котировки от 36.9 CTS/лб при 40.2 CTS/лб за миналата и повишение през 2003 г. до 42 CTS/лб. Калаят ще се продава т. г. по 194.9 CTS/лб в сравнение с 203.3 CTS/лб през м. г. и ще поскъпне до 225.6 CTS/лб догодина. При оловото съгласно проучването ще има излишъци на предлагането през 2002 и 2003 г. на фона на забавено търсене, а цените ще са съответно 21.9 CTS/лб и 24.5 CTS/лб спрямо 21.6 CTS/лб за миналата.
Източник: Пари (18.07.2002)
 
Добивите на олово и цинк продължиха да нарастват през миналата година, когато и двата цветни метала понесоха удара на свитото потребление, а цените им на световните пазари в доларово изражение се сринаха до най-ниските си стойности от 30-те години насам. Съгласно данните на Международната група за олово и цинк /ILZSG/ през 2001 г. търсенето на олово отвъд океана се е свило с 6.8% спрямо предходната година. На практика от 1991 г. насам това е първата година, когато е отбелязан спад. Този фактор бе основната причина, за да се стигне до намаляване на търсенето на метала в западните страни и света като цяло. ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ОЛОВО ПРЕЗ 2001 Г. СЕ Е СВИЛО С 1.8% ДО 6.4 МЛН. Т в световен мащаб. В индустриализираните западни страни то е намаляло с 3.6% до 5.41 млн. т, а само в Европа - с 1.2%. На другия полюс е Азия. Там потреблението е нараснало за трета поредна година основно в резултат на увеличеното търсене в Република Корея, Тайланд и особено Китай. Този растеж балансира спада в някои други азиатски държави, като Япония, Индонезия и Филипините. Съгласно прогнозите на ILZSG през настоящата година ще последва възстановяване на търсенето на олово, което ще се повиши с 1% и ще достигне 6.5 млн. т. Потреблението в западните държави, както ILZSG предвижда, ще отбележи растеж от 0.5% до 5.5 млн. т. В САЩ и Азия търсенето ще се повиши съответно с 1.1 и 2.7%. В дългосрочна перспектива трябва да се очаква повишаване от 1.5-2% годишно, като най-голям дял в това ще има индустрията за производство на оловно-киселинни акумулатори и батерии.
Източник: Пари (19.07.2002)
 
Чили отговори на въведените от САЩ и ЕС съответно през март и април мита върху стоманата с повишаване на митата за вносната валцувана и листова стомана. Мярката се предприема с цел защита на националното производство от евтин импорт. Eкспортът на мед от Монголия през първата половина на 2002 г. е намалял с 9.5% на годишна база в сравнение със същия период на 2001 г. до 258.1 хил. т. През м. г. износът бе 85.1% от общия експорт на минерали. В най-големи обеми той е ориентиран към Русия и Китай. Произведеният концентрат през I полугодие е нараснал с 4% до 192 хил. т. Износът на волфрам от Китай, най-крупния световен производител през т. г., ще е под миналогодишния - 17 хил. т.
Източник: Пари (19.07.2002)
 
Британско-Холандската стоманодобивна компания Corus оповести плановете си за сливане с бразилската групировка CSN заради достъпа на бразилската компания до по-евтини руди, предаде DPA. CSN, която също е продукт на сливането преди три години между British Steel и Hoogovens, ще притежава 62.4% от новата компания, а CSN - останалите 37.6%. Пазарната стойност на Corus е 3.6 млрд. USD, а на CNS - 1.2 млрд. USD. Смята се, че съкращаването на годишните разходи в резултат на сделката ще бъде 250 млн. USD, въпреки че ще има еднократен разход по сливането от 300 млн. USD. Общото производство на новата компания ще e около 22 млн. т стомана годишно. Според Corus служителите не са заплашени от съкращения. Сливането трябва да бъде одобрено от акционерите и регулаторните органи. Очаква се това да стане през I трим. на 2003 г. Corus обмисля и сделки за алуминиевото си производство на стойност около 1.3 млрд. USD.
Източник: Пари (19.07.2002)
 
На ЛМБ в четвъртък медта поведе останалите цветни метали надолу. На фона на поскъпналия метал предишния ден в Чикаго очакванията бяха за възходящ тренд. Те не се оправдаха и медта в ранните часове се търгуваше около нивата на съпротива от 1620 USD/т. След това тримесечните сделки поевтиняха със 7 USD/т спрямо затварянето в сряда до 1616 USD/т. Алуминият загуби 13 USD/т и се продаваше по 1365 USD/т. Цинкът се колебаеше около равнищата на подкрепа от 820 USD/т. Към 13 GMT той се котираше с 4 USD/т по-ниско спрямо сряда по 824 USD/т. Никелът продължи да поевтинява, загуби 40 USD/т и се търгуваше по 7420 USD/т. Оловото бе по-евтино с 5 USD/т и се договаряше по 456 USD/т ЗЛАТОТО към обяд се котираше с 40 CTS по-ниско спрямо затварянето в Ню Йорк в сряда или по 317.00-317.50 USD/тр. у. В ранната търговия то поевтиня дори под 317 USD/тр. у. Среброто загуби 1 CTS до 4.99-5.01 USD/тр. у. Платината поскъпна с 1 USD/тр. у. до 523.00-528.00 USD/тр. у. след вял интерес към покупки. Паладият прибави 3 USD/тр. у. до 320.00-327.00 USD/тр. у.
Източник: Пари (19.07.2002)
 
Европейската комисия съобщи, че всички страни-членки на ЕС единодушно са се съгласили да приемат предложението й да отложат до 30 септември решението за ответни санкции срещу САЩ в спора със стоманата, предаде Ройтерс. Те ще го подкрепят официално на срещата на външните министри на ЕС в понеделник. Еврокомисарят за международната търговия Паскал Лами каза, че "интересите на ЕС ще бъдат най-добре защитени, като се поддържа максимален натиск" върху САЩ да правят нови отстъпки, сочи АП. По-рано днес САЩ освободиха от наложените през март вносни мита още 14 стоманени изделия на ЕС на обща стойност 60 милиона евро.
Източник: БТА (19.07.2002)
 
Европейският съюз получи нов списък със стоманени изделия, за които САЩ са готови да не прилагат въведените през март по-високи вносни мита, предаде АФП, позовавайки се на говорител на Европейската комисия /ЕК/. Очаква се днес следобед ЕК да проведе среща по този проблем, уточнява агенцията. Отбелязваме напредък по пътя за постигане на всички отстъпки, които искаме от САЩ, допълни говорител на еврокомисаря за международната търговия Паскал Лами и уточни, че в момента Комисията проучва новото американско предложение. Говорителят отказа да коментира, дали на този етап отстъпките на американците ще бъдат достатъчни, за да се отложи прилагането на санкции спрямо САЩ. Очаква се днес следобед ЕК да отправи препоръка към страните-членки на ЕС за започването или за оттлатането на незабавните санкции спрямо САЩ. Въпреки че в сряда Комисията прецени тогавашните отстъпки на САЩ като "определено недостатъчни", европейските дипломати смятат, че Съюзът ще се въздържи от прилагането на ответни мерки, за да се избегне конфронтация със САЩ, допълва АФП. След като получат препоръките на Европейската комисия днес в 15.00 часа по Гринуич, министрите на външните работи от ЕС ще трябва да вземат официално решение по проблема в понеделник, допълва Ройтерс.
Източник: БТА (22.07.2002)
 
В петък на ЛМБ след тежки загуби тримесечните медни доставки се консолидираха под 1600 USD/т. След разпродажби на фондове цветният метал с доставка за септември поевтиня с 22.50 USD/т в сравнение със затварянето в четвъртък и в края на предиобедната търговия се продаваше по 1597.50 USD/т. Алуминият загуби 9 USD/т до 1356 USD/т след клонящ към минимума интерес към покупки. Останалите метали останаха в голяма степен незасегнати от поевтиняването на медта. Никелът се колебаеше около нивата от 7470 USD/т, с 60 USD/т по-малко спрямо предишния ден. Цинкът бе с 1 USD/т по-евтин, а оловото с 1.50 USD/т по-скъпо, като се договаряха съответно по 830 и 456.50 USD/т.
Източник: Пари (22.07.2002)
 
Външните министри на страните-членки на Европейския съюз /ЕС/ одобриха на 22 юли 2002г. предложението да се отложи до края на септември въвеждането на санкции срещу САЩ заради наложените от тях мита за вноса на стомана, предаде Ройтерс. Санкциите на стойност 300 млн. евро трябваше да влязат в сила на 1 август и отсрочката ще облекчи напрегнатите търговски отношения между ЕС и САЩ, отбелязва Ройтерс. Европейската комисия съобщи в петък, че отстъпките, направени от САЩ, са я убедили да не взима ответни мерки до края на септември, когато отново ще бъде направена оценка на предприетите от американска страна стъпки. САЩ приеха няколко списъка със стоманени продукти, които се освобождават от новите мита. ЕС и отделно шест държави депозираха жалби пред Световната търговска организация /СТО/ срещу въведените вносни мита в защита на американската мателургична промишленост. Решението на СТО не се очаква до края на годината, допълва Ройтерс.
Източник: БТА (23.07.2002)
 
Европейският съюз и Казахстан подписаха днес ново споразумение за стоманата, което предвижда от Казахстан в ЕС да бъдат внесени 108 000 тона прокатни изделия при привилегировани митнически тарифи, предаде ИТАР-ТАСС. Договореното количество е три пъти по-голямо от износа на Казахстан за страните от ЕС по силата на предишното търговско споразумение. Новият документ ще действа от 2002 до 2004 година. Той предвижда всяка година казахстанската вносната квота при облекчени условия да се увеличава с 2,5 на сто. На практика това означава, че през 2004 г. Казахстан ще може да изнася за страните от ЕС 113,5 хиляди това стомана. Ако до изтичането на срока на действие на споразумението в ЕС влязат нови страни-членки, Казахстан ще получи допълнителни експортни квоти. През март тази година, след като САЩ увеличиха митата за стоманени продукт, ЕС също въведе временно ограничение на вноса им от трети страни. Неотдавна Брюксел сключи подобно споразумение и с Москва, което предвижда Русия да изнася в ЕС над 1 млн. тон стоманени изделия при привилегировани тарифи, припомня ИТАР-ТАСС.
Източник: БТА (23.07.2002)
 
Петнадесет дружества с годишна консумация по-голяма от сто гигаватчаса ще могат да сключват директни договори с производители от 2003 г., съобщи началникът на отдел "Подготовка за либерализация на пазара" в Националната електропреносна компания (НЕК) Пламен Попов. От директните договори ще могат да се възползват металургичният комбинат "Кремиковци", трите големи химически завода, столичната "Топлофикация", ОЦК-Кърджали, "Юмикор", БДЖ, мините и "Солвей Соди"-Девня. Годишното им потребление е 35 млрд. киловатчаса и се равнява на около 15% от общото в страната. Задължително условие за сключването на договорите обаче е компаниите да не са длъжници на НЕК и на електроразпределителните дружества, което практически значително ще стесни кръга на привилегированите потребители. Въпреки това предварителните оценки сочат, че директните договори между потребители и производители ще позволят 16-17% отваряне на пазара на електроенергия. Държавната комисия за енергийно регулиране прие наредба за условията и реда за достъп на привилегировани, както и независими потребители до електропреносната мрежа още през април. Тя не може да се прилага обаче, тъй като не са готови търговските и техническите правила за електроенергийния пазар. Комисията и енергийното министерство твърдят, че ще разработят правилата до септември. В същото време ДКЕР ще определя всяка година мощностите, които ще могат да ползват привилегированите потребители чрез директни договори. Първоначално поевтиняването на електроенергията ще е незначително, но отварянето на пазара и наличието на конкуренция ще доведе до по-голямо намаление, прогнозират експертите от министерството на Милко Ковачев. "Приветстваме подобно решение, годишно БДЖ харчи по 40 милиона лева за електроенергия", заяви изпълнителният директор на дружеството Владимир Дунчев. От "Юмикор" също подкрепиха предложението на енергийното министерство. Високата цената на тока за промишлените потребители прави продукцията им неконкурентна. По данни на енергийното министерство българската промишленост изразходва десет пъти повече електроенергия в сравнение със средните данни за западноевропейската. Намеренията на ведомството на Милко Ковачев са до 2007 г. отварянето на пазара да достигне до 34%. Тогава 1200 потребители ще бъдат в положението на привилегировани, обясни Попов. Енергийното министерство обмисля в бъдеще да бъде създадено ново дружество, което ще се отдели от НЕК и ще се заминава с чисто търговска дейност. Първоначално ще бъде въведено счетоводство за търговската дейност, което ще се отдели от дейността на Централното диспечерско управление на НЕК. Освен подписването на двустранни договори ще бъде създаден и пазар на балансираща енергия. Това означава, че в случай на по-голямо потребление "Кремиковци" например може да купи електроенергия от други централи. Холдингова структура на производители ще може по-добре да работи в условия на конкуренция при отваряне на пазара отколкото отделните участници, твърдят експертите. Това поставя въпроса доколко отделянето на седемте електроразпределителни дружества от НЕК преди две години е било достатъчно ефективно. В Германия например 11 производители се обединиха в холдингова структура и на пазара има вече четири големи играча. Централното диспечерско управление на НЕК ще прогнозира графиците за работа на централите и ще урежда цената в случай, когато потребителите търсят балансираща енергия. Специалистите смятат, че в бъдеще в рамките на региона ще бъде създадена енергийна борса, на която ще се уреждат доставките ден за ден. Тя ще позволи по-бързо сключване на двустранните договори между производители и потребители и формиране на по-гъвкав пазар. Подготовката за либерализацията на пазара у нас обаче изглежда закъсняла на фона на съседните страни. Приемането на нормативни документи в тази насока се забави с повече от година. Румъния и Гърция вече либерализираха пазара си. Според експерти отварянето на българския енергиен пазар ще зависи от сроковете за спиране на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй". При този процес ще бъде приложен "моделът на регулиран достъп", който е широко разпространен в Германия. Моделът на "единствен купувач" в сегашния Закон за енергетика вече не се прилага в евросъюза. В бъдеще като основни производители на електроенергия в страната ще останат ТЕЦ "Марица изток" 1 и 3, които произвеждат около 40% от електроенергията, и АЕЦ "Козлодуй". Водноелектрическите централи, които сега са в структурата на НЕК, ще заемат своето място като производители на "балансираща енергия".
Източник: Дневник (24.07.2002)
 
Шведският производител на алуминиеви профили Sapa предвижда положението на световния пазар на алуминий и алуминиеви изделия да се подобри догодина, паралелно с което и представянето на компанията.
Източник: Пари (24.07.2002)
 
САЩ искат да подкрепят реформата на вътрешните цени на руската енергетика при преговорите тази седмица за стоманата и други търговски решения, заяви Фариар Ширзад, отговорен служител в Търговския департамент на САЩ, при отпътуването си от Москва. През юни т. г. правителството на президента Буш обяви Русия за пазарна икономика въпреки протестите на американските производители на стомана и торове. Москва бе обвинена, че предлага твърде ниски цени на природния газ за вътрешните потребители, давайки предимство на руските производители. САЩ настояват вътрешната енергийна политика на Русия да приеме пазарни принципи. Това е важно за присъединяването на Русия към Световната търговска организация и отмяната на антидъмпинговите мита за вноса в САЩ на 1.25 млн. т руска стомана. Желаем руската индустрия да разбере, че има строги задължения, които трябва да се изпълняват, заяви Ширзад.
Източник: Пари (24.07.2002)
 
US Steel се интересува от придобиването на неназован производител на стомана в Полша, чрез който да разшири печелившите си операции в Централна Европа, обяви словашкото подразделение на компанията. Най-голямата американска стоманодобивна компания скоро ще започне преговори с полското правителство за участие в разпродажбата на активи в полската стоманена индустрия. Полша обяви търг за продажба на "Полска стомана", която държи 70% от стоманодобива в размер на 8.8 млн. тона в страната. Британската LNM Group и най-големият стоманопроизводител в света - Arcelor подадоха оферти за компанията. US Steel купи завода в словашкия град Кошице през 2000 г. за 385 млн. USD в брой. Компанията пое дълговете на завода и ангажимент да инвестира 700 млн. USD в него през следващите 10 години. US Steel планира да направи предприятието в Кошице център на източноевропейските си операции.
Източник: Пари (25.07.2002)
 
Европейската общност за въглища и стомана /ЕОВС/ е закрита след 50 години дейност, съобщи АФП. Председателят на Европейската комисия Романо Проди участва в церемонията по закриването, като припомни, че споразумението за ЕОВС е сложило началото на Европейския съюз. То беше подписано на 24 юли 1952 г. в Париж със срок на действие от 50 години. Всички институции, появили се по силата на този документ, се вляха постепенно в съответните институции на ЕС. Със средствата от активите на ЕОВС /1.6 млрд. EUR/ беше създаден специален фонд, от който ще бъдат финансирани изследователски програми за въглищата и стоманата. Споразумението за ЕОВС се смята за матрицата на европейската архитектура.
Източник: Пари (25.07.2002)
 
ThyssenKrupp Steel AG съобщи че.
Източник: Други (25.07.2002)
 
Кремиковци повиши с над 10 на сто цените, по които изкупува основните видове скрап. За тежкия скрап ТУ-1 фирмата Кремиковци трейд, която оперативно се занимава с тази дейност, ще плаща вече по 159 лв. вместо досегашните 143 лв./т. За тежкия скрап ТУ-1 А цената е повишена от 145 на 161, за тежкия скрап ТУ 1 Б от 150 на 165 лв., за лековесния скрап ТУ 3 от 111 лв. на 122 лв. и за пакетите от преси и брикети от стружки ТУ 4 от 132 на 146 лв.
Източник: Фирмена информация (26.07.2002)
 
Вторият по големина в света производител на мед американската компания Phelps Dodge Corp. предвижда увеличаване търсенето на червения метал поне с 2% догодина в съответствие с повишените темпове на развитие на глобалната икономика и увеличеното потребление на ключовите за медта индустриални сектори до края на 2002 г. Това съобщи старши вицепрезидентът на направление маркетинг на групата Артур Мил. По неговите думи растежът от 2% е най-консервативната прогноза на компанията и е възможно той да достигне 4 дори 5%. Тъй като през 2001 г. някои сектори драстично намалиха своите складови запаси от мед, а други продължават и сега да ги съкращават, догодина те ще са принудени отново да натрупат наличности, което ще доведе до увеличаване на потреблението. Според Мил растежът няма да е разпределен равномерно и с най-голям принос ще е Азия - и по-специално Китай, Република Корея и Тайван, за сметка на забавянето на потреблението в Европа и САЩ. След като цените на медта регистрираха 14 1/2-год. минимум през ноември миналата година, в началото на тази Phelps Dodge съкрати производството си. Така през II трим. на 2002 г. тя доби с 13% по-малко метал в сравнение със същия период на 2001 г., или 254.6 хил. т. За първото шестмесечие Phelps Dodge произведе 511.8 хил. т при 588 хил. т за съответстващия период на м. г. Компанията прогнозира повишаване цените на метала до 70-75 CTS/лб в края на 2002 г. паралелно с оживяването на икономиката. В сряда цените на 3-мес. доставки на ЛМБ маркираха 6 1/2-год. минимум от 69.65 CTS/лб.
Източник: Пари (26.07.2002)
 
Китай и Русия остават двата най-големи производителя на магнезий в света с общ пазарен дял над 40% /като се изключи потреблението на вътрешните пазари/, сочат анализите на Международната асоциация по магнезия /МАМ/. Страните реализират голяма част от продукцията си в Северна Америка. Именно процъфтяващото им производство причини драстичния спад на цените в средата на 90-те и принуди някои западни компании да ограничат натоварването на мощностите и да затварят заводи. Френската компания Pechiney например затвори завода си Мариняк с капацитет 16 хил. т годишно с мотива, че евтиният китайски метал завладя близо 30% от европейския пазар през последните пет години. Hydro Magnesium, част от концерна Norsk Hydro и дългогодишен производител на магнезий, неотдавна преустанови производството на първичен метал в норвежкия си завод в Порсгрун с капацитет 42 хил. т на година. С изключение на САЩ единствените други доставчици на първичен метал сред развитите западни страни са Канада, Израел и Бразилия. В ОНД производителите са трима - Соликамск и Ависма в Русия и Уст-Каменогорск в Казахстан, докато китайските заводи, които в миналото бяха многобройни, броят им напоследък намаля наполовина. От нетен вносител на магнезий преди 10 години в наши дни Китай се превърна в най-големият производител на метала, макар отрасълът на страната да е разпокъсан, а предприятията да са с ниска ефективност. Пазарът има широк потенциал за растеж особено в сплави за автомобилната промишленост, отбелязва месечното издание на Metal Bulletin. Потреблението в този сектор ще нараства средно с 10% годишно през следващото десетилетие, смятат експертите от Hydro Magnesium. През последните пет години световното потребление успя да се увеличи пет пъти и през миналата година възлезе на 113 хил. т, а до 2005 г. ще достигне 192 хил. т. Песимистичните и оптимистичните прогнози за световното потребление на магнезия във всичките му сфери на приложение варират в диапазона 5-10%.
Източник: БТА (26.07.2002)
 
Вършава ще отложи въвеждането на временни мита за 10 групи стоманени изделия в срок от 200 дни, тъй като кабинетът все още не е приключил преговорите по този въпрос с ЕС, заяви вчера говорителят на министерството на икономиката, цитиран от Reuters. Според местни вестници под натиска на ЕС Полша може да смекчи или дори да се откаже от обмисляната стъпка, целяща защита на местните производители. Както бе обявено по-рано т. м., митата трябваше да варират от 11 до 36% и да влязат в сила в края на юли. След вдигането на митническите бариери, договорено по силата на споразуменията за асоцииране към ЕС, импортът рязко скочи, като от 2.5 млн. т през 2000 г. достигна 3.1 млн. т през м. г., а местните производители бяха изтласкани от пазара. Вносните стомани вече са 46% от потреблението в страната, чийто годишен обем е 7 млн. т. През 2001 г. Полша е изнесла 3.9 млн. т стомана, от които 1.7 млн. т за ЕС.
Източник: Пари (26.07.2002)
 
Министерството на икономиката на основание чл. 4, ал. 7 от Постановление № 300 на Министерския съвет от 1996 г. за защитни мерки по вноса на стоки в Република България (обн., ДВ, бр. 109 от 1996 г.; изм., бр. 45 от 1997 г.) съобщава, че със Заповед № РД-16-97 от 8.VII.2002 г. на министъра на икономиката е образувана процедура по разследване на увеличения внос на някои стоманени продукти в Република България с митнически тарифни номера 720825000, 720826000, 720827000, 720837900, 720838900, 720839900, 720840100, 720851990, 720852100, 720852990, 720853900, 720854, 720916900, 720917900, 720925000, 720926900, 720927900, 721012, 721391100, 721391490. 1. Обобщена информация по процедурата: процедурата е образувана въз основа на заявление, подадено от "Кремиковци" - АД, София, представляващ преобладаващата част от българското производство на стоманени продукти. Увеличеният внос на посочената металопродукция през последните три години е довел до сериозни промени в структурата на пазара в страната. Пазарният дял на "Кремиковци" - АД, отнесен към съвкупното вътрешно потребление, намалява, като за горещовалцувани рулони от нелегирани стомани делът е намалял от 81,5% през 1999 г. на 23,7% през 2001 г.; при горещовалцувани листа от нелегирани стомани от 81,5% през 1999 г. на 23,7% през 2001 г.; при студеновалцувани листа от нелегирани стомани - съответно от 78,4% на 21,6% . Дружеството работи с намален капацитет. Всяка допълнителна информация във връзка с процедурата по разслеване се предоставя в Министерството на икономиката, София, ул. Славянска 8, Дирекция "Секторни и регионални анализи", тел. 9842-75-81, факс 980-51-09, e-mail: SRAnalizi@mi.government.bg. 2. Лицата, които искат да заявят, че са заинтересувани от участие в процедурата, могат писмено да направят това на посочения адрес в срок 30 дни след обнародването на съобщението в "Държавен вестник". 3. Лицата по т. 2 могат да предоставят писмени становища и информация, която да бъде взета предвид при разследването, или писмено да поискат да бъдат разпитани от комисията съгласно чл. 5, ал. 4 от ПМС № 300 от 1996 г. в срока по т. 2.
Източник: Държавен вестник (26.07.2002)
 
Сертификат за качество ИСО-9001 получи шуменската фирма "Алкомет". Днес на официална церемония сертификатът беше връчен от представител на "SGS-България". Според изпълнителния директор Христо Дечев сертификатът за качество включва целия процес от проектиране, суровини до готовите изделия. В момента 90 на сто от продукцията на "Алкомет" е предназначена за европейския пазар, а през този месец дружеството е произвело над хиляда тона алуминиев прокат, каза г-н Дечев. 91 на сто от капитала на фирмата, в която работят около 860 души, е собственост на турската фирма "Фафметал", която наскоро изкупи и дела на "Алометал", чийто собственик беше индустриален холдинг "България". Това е четвъртата фирма в Шумен със сертификат за качество, след като през 2001 г. такъв получиха шуменската фирма "Фикосота", "Лавена" АД и мебелното предприятие "Августа мебел".
Източник: БТА (29.07.2002)
 
Търговците на скрап са заплашени от фалит заради зачестилите кражби по БДЖ и просрочване на вземанията им от страна на Кремиковци. Това алармираха от Българската асоциация на търговците на метали /БАТМ/ и от браншовата камара Феникс ресурс. От началото на месеца досега шестте фирми, доставчици на Стомана индъстри, са претърпели кражби на 350 т скрап при превоза с БДЖ до Перник. Средно около 5-7 т вторични отпадъци се губят на вагон, но в последните дни кражбите достигат и над 20 т. Цената на тон старо желязо е 146 лв. и така загубите за последния месец достигат над 50 хил. лв. Освен това се намалява общото тегло на вагоните и Стомана индъстри преоценява металите от 146 до 105 лв. на тон. Това увеличава допълнително крайните загуби. Посегателствата са извършени след района на Волуяк, където влаковете се движат бавно, а в близост е ромската махала. Кражбите правят нерентабилни доставките ни до Стомана индъстри и обмисляме спирането им, ако не се намери разрешение на проблема, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на БАТМ. Нито една застрахователна компания не извършва застраховки на открити вагони с насипни товари, допълни още тя. Договорите за доставки на скрап до Перник са сключени между Стомана индъстри и БДЖ, разходите са за сметка на купувача, но разликата в теглата на вагоните заради кражбите между отправната и получаващата гара се поемат от търговците на метали. Изпълнителният директор на БДЖ Владимир Дунчев съобщи, че са взети мерки тази практика да се преустанови, искано е и съдействие от транспортна полиция. От днес товарните влакове със скрап вече няма да преминават през Волуяк, а през Владая, заяви тай. В сряда в Стомана индъстри проблемът ще се дискутира заедно с представители на БДЖ и браншовите организации.
Източник: Пари (29.07.2002)
 
Търговците на скрап са преустановили от месец доставките си за Кремиковци. Причината е, че металургичният гигант има неизплатени задължения към шест от доставчиците си в размер на 3.2 млн. лв. и не е погасявал дълговете си за скрап от месец и половина, твърдят Българската асоциация на търговците на метали /БАТМ/ и от браншовата камара Феникс ресурс. Това може да не е голяма цифра за комбината, но е в състояние да ни изправи пред фалит, смятат те. Отворени сме към всякакви преговори, държим на отношенията си с този партньор, обясниха търговците. От Кремиковци не коментираха тези твърдения поради невъзможност да бъдат проверени през почивния ден.
Източник: Пари (29.07.2002)
 
Цените на световните пазари са започнали да се увеличават. Цената на карбамида е със 7.4% по-висока в сравнение с май миналата година, а на студено валцуваната стомана - с 1.4%, отбелязва БНБ. В същото време, допълва централната банка, цената на медта се понижи с 5.1%, на суровия петрол - с 10.8%, а на пшеницата спадна с 9.9%.
Източник: Пари (29.07.2002)
 
Производството на никел в Китай, който е сред десетте топпроизводители в света и пети по потребление, ще се задържи през 2002 г. около миналогодишните равнища въпреки очертаващата се тенденция към повишаване на цените на световните пазари спрямо края на 2001 г. и увеличеното търсене от страна на местните производители на неръждаема стомана, коментираха в петък представители на индустрията и търговци. Според тях през настоящата година в страната ще се добият около 50 хил. т при 49.5 хил. т за предишната. Котировките на тримесечните сделки на ЛМБ се колебаят около 6700 USD/т в сравнение с 33-месечния минимум от 4350 USD/т, датиращ от ноември 2001 г. Всяка цена над 6500 USD/т е печеливша за нас, изтъкна високопоставен служител в най-голямата компания производителка на никeл в страната Jinchuan Nonferrous Metal Co. Потреблението в Китай се изчислява на над 80 хил. т.
Източник: Пари (29.07.2002)
 
"ВИОХАЛКО" АД - Гърция ще инвестира в преработка на стари автомобили и битова техника у нас. Проектът "Инсталация за раздробяване на вторични материали" ще бъде представен утре от Министерството на икономиката съвместно с инвеститора "ВИОХАЛКО" АД Гърция, информираха от пресцентъра на министерството. Разработката е съвременна технология за преработка на стари автомобили и битова техника. С изпълнението на проекта ще се разрешат екологичните проблеми, свързани с преработката и рециклирането на стари автомобили и битова техника в национален мащаб. На работната среща утре инвеститорите ще информират държавните, общински и браншови структури за целите на проекта и сроковете за изпълнение. Ще се обсъдят проблемите на по-нататъшното съдействие между различните отрасли. "ВИОХАЛКО" АД е най-голямата индустриална компания в Гърция. У нас в състава на "ВИОХАЛКО" АД са фирмите: "Стомана Индъстри" АД, "София Мед" АД, "Тепрометал" ЕООД и "Леско" ООД, уточняват от Министерство на икономиката.
Източник: БТА (30.07.2002)
 
Гръцката компания "Виохалко" и Министерството на икономиката ще представят днес проект "Инсталация за раздробяване на вторични материали". Проектът е съвременна технология за преработка на стари автомобили и битова техника. Разрешаването на екологичните проблеми, свързани с преработката и рециклирането на стари автомобили и битова техника в национален мащаб, е една от основните цели на проекта, смятат в икономическото ведомство.
Източник: Сега (30.07.2002)
 
Добитата стомана в страните от Европейския съюз /ЕС/ през периода януари - март 2002 г., както сочи оценката на Международния институт за чугун и стомана, е намаляла в сравнение със същия период на миналата година с 4.8% до 39.5 млн. т. Същевременно обаче през второто тримесечие на настоящата година на западноевропейския пазар се наблюдава активизиране на потреблението на листов прокат от страна на ключовия потребител - автомобилната индустрия. Съгласно предвижданията на най-голямата компания производителка на стомана в света Arcelor през втората половина на 2002 г. продукцията на Стария континент ще се увеличи предвид очакваното по-високо търсене, стимулирано от възстановяващата темпото си на развитие световна икономика.
Източник: Пари (30.07.2002)
 
Стойността на инвестициите за проекта "Инсталация за раздробяване и сепариране на вторични материали" ще бъде в размер на 10 млн.лв., а реализацията на обекта ще открие нови работни места. За проекта, представен днес в Министерство на икономиката. Проектът се финансира от гръцката фирма "ВИОХАЛКО" АД. На срещата присъстваха експерти от Министерството на околната среда и водите и представители на държавни, общински и браншови структури. Разрешаването на екологичните проблеми, свързани с преработката и рециклирането на стари автомобили и битова техника в национален мащаб, е една от основните цели на проекта, заяви г-н Антон Петров изпълнителен директор на "Виохалко" АД за България. Той се надява проектът да бъде завършен до една година. С осъществяването на съвместния проект ще се постигне по-добра ефективност на стоманодобивната индустрия в България, а годишният капацитет на рециклирани автомобили и битова техника ще достигне до 150-200 хил тона, се казва в съобщението на икономическото министерство. "Виохалко" АД е най-голямата индустриална компания в Гърция. Средно годишният износ на продукция от предприятията й през последните години надхвърля един милиард щатски долара. В България в състава на "ВИОХАЛКО" АД са фирмите Стийлмет АД, "Стомана Индъстри" АД, "София Мед" АД, "Тепрометал" ЕООД и "Леско" ООД.
Източник: БТА (31.07.2002)
 
През последния месец са зачестили кражбите на скрап по време на транспортирането му с железопътни вагони до "Стомана Индъстри" АД, Перник. По данни на браншовите сдружения на търговците на метали липсите на скрап от 1 до 25 юли надхвърлят 350 тона. Преките щети за доставчиците са над 52 000 лева. От БАТМ информират, че проблема е обсъждан с превозвача "БДЖ", органите на МВР и ръководството на "Стомана индъстри" АД. Трудното запазване целостта на пратките създава условия за пренасочване на търговските потоци от скрап за други потребители, което неминуемо ще се отрази върху технологичния процес на "Стомана Индъстри" АД, смятат от асоциацията на търговците на метали. Според тях, ако проблема не се реши, БДЖ също ще има загуби Българската асоциация на търговците на метали и Браншова камара "Феникс ресурс" настояват за незабавна намеса на компетентните държавни органи и ведомства, за да се защитят правата на ползващите услугите на превозвача БДЖ.
Източник: БТА (31.07.2002)
 
Оловно-цинковият комбинат (ОЦК) в Кърджали спря производството на цинк, след като вече преустанови производството на олово тази пролет. Наред с тази мярка в компанията се очакват съкращения на администрацията и производствените работници със съответно 20% и 10%. Предстои и намаление на заплатите с 20% за администрацията и 15% за работниците. От дружеството уточняват, че това е временна мярка до възстановяването на цената на цинка на международните пазари.
Източник: Дневник (31.07.2002)
 
Двата най-големи производителя на олово в Япония - Toho Zink и Mitsui Mining& Smelting, обявиха, че от април догодина частично ще интегрират производството си.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
Чили, най-крупният производител на мед в света, доби през юни с 0.6% повече от червения метал в сравнение със същия месец на предходната година, или 382 хил. т. Произведената продукция през първото полугодие е с 2.7% по-ниска в сравнение с първото полугодие на 2001 г. и се равнява на 2.251 млн. т.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
Бразилия стана осмата страна, която поиска от СТО да създаде специална комисия, която да реши дали новите мита върху стоманата на американския пазар /влезли в сила от 20 март/ не нарушават възприетите търговски правила.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
На ЛМБ във вторник сутринта комплексът от цветни метали поскъпна, което насърчи търговците и те започнаха да продават. В резултат на това цените на тримесечните метални доставки отново тръгнаха надолу. Медта за септември се договаряше със 7.50 USD/т по-ниско спрямо понеделник, или по 1532.50 USD/т. Алуминият загуби 6 USD/т и се продаваше по 1329 USD/т. При останалите метали технически продажби ограничиха възможностите за поскъпване. Никелът, който почти не беше търгуван, се договаряше по 6660 USD/т. Цинкът в ранната търговия достигна нивата в близост до 790 USD/т, но към 13 по Гринуич се договаряше с 4 USD/т по-евтино спрямо понеделник, или по 777 USD/т. Калаят и оловото поевтиняха с по 4 USD/т, съответно до 4010 USD/т и 446 USD/т.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
ЕС поиска от полското правителство да преработи основно програмата си за преструктуриране на стоманодобивния сектор, който се разглежда като възможна пречка в преговорите за приемане на страната в евроблока през 2004 г. Това съобщи оглавяващият Департамента по конкурентоспособността и защитата на потребителите - Цезари Банасински, цитиран от Reuters. ЕС е възприел като най-спорни плановете на правителството за отписване на дълговете на индустрията към държавата, без да има надеждно предложение за престуктуриране, което след време да доведе до намаляване на производствените капацитети с оглед свитото търсене на стомана в света. Сега по неговите думи Полша трябва да представи на ЕС решение как да преструктурира стоманодобива и да свие производствените капацитети. Повечето от стоманодобивните фирми, които са държавна собственост, проявяват интерес за консолидация с последваща продажба на чужди инвеститори. Техните дългове се изчисляват на 2.41 млрд. USD, а продажбите им са спаднали с 16% до 8.8 млн. т м. г. Банасински съобщи, че ЕК е поискала от Полша да се променят плановете представени от 16 стоманодобивни фирми. Правителството иска от комисията да ги освободи от задължения на обща стойност 1.8 млн. USD. Съгласно първоначалната правителствена програма за оздравяване производството на стомана трябваше да остане 11 млн. т при 20 млн. т преди 10 г. ЕС ще публикува официално своята оценка за полската реформа в стоманодобива на 6 септември.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
Произведената стомана в страните от Европейския съюз /ЕС/ през периода януари-март 2002 г., както сочи оценката на Международния институт за чугун и стомана, е намаляла в сравнение със същия период на миналата година с 4.8% до 39.5 млн. т. Същевременно обаче през второто тримесечие на настоящата година на западноевропейския пазар се наблюдава активизиране на потреблението на листов прокат от страна на ключовия потребител - автомобилната индустрия, по данни на специализираното издание Metal Bulletin. Съгласно предвижданията на най-голямата компания - производителка на стомана в света Arcelor, през втората половина на 2002 г. продукцията на Стария континент ще се увеличи предвид очакванато по-високо търсене, стимулирано от възстановилата се световна икономика.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
По данни на Metal Bulletin вносът на стомана в ЕС от трети страни през миналата година е представлявал 23 млн. т при 23.4 млн. т за 2000 г. Само от САЩ са били внесени 210 хил. т спрямо 288 хил. т през предишната година. В същото време европейските потребители смятат, че предприетите ограничителни мерки под формата на по-високи мита ще подкрепят цените на световните пазари и те ще тръгнат нагоре. Потреблението на стомана в страните от Евросъюза според Международния институт за чугун и стомана през настоящата година ще се свие в сравнение с предходната с 1.5% до 140 млн. т.
Източник: Пари (31.07.2002)
 
Кризата в отношенията между Норвегия и Европейския съюз /ЕС/ все повече се задълбочава заради сериозните противоречия по въпроса за износа на стомана, заяви днес норвежкият министър на външните работи Ян Петерсен, цитиран от ИТАР-ТАСС. Положението се очертава като много сериозно. Европейската комисия /ЕК/ проявява пълно неуважение към задълженията, които произтичат от договора за Европейското икономическо пространство /ЕИП/, подчерта норвежкият външен министър.В отговор на въведените от САЩ през март тази година митнически ограничения върху вноса на европейска стомана, ЕС предприе ответни търговски мерки, които съществено засегнаха норвежките производители на стомана.
Източник: БТА (31.07.2002)
 
С решение на Великотърновския окръжен съд заради натрупани над 2 млн.лв. дългове в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост е обявена фирма "Дервент" ООД в с.Самоводене, Великотърновска община. Делото срещу дружеството, специализирано в преработката на вторични суровини от цветни метали и производството на медни и алуминиеви сплави, е образувано по искова молба на "Рудметал"АД, уточниха от пресслужбата на Съдебната палата в града. Според заключенията на извършената тройна съдебно-икономическа експертиза, в края на 2001 г. общият дълг към кредитори и доставчици на "Дервент"ООД се изчислява на 2.1 млн. лв., докато активите на дружеството са на обща стойност 1.9 млн.лв. Към дълга се прибавят и 24 140 лв. лихви по кредит от Централна кооперативна банка. Поради това съдиите са преценили, че "Дервент"ООД от 31 март 2002 г. е в трайна неплатежоспособност и го обявява в несъстоятелност. Със същото решение в дружеството е назначен синдик, а за 8 август е насрочено първото общо събрание на кредиторите на "Дервент"ООД.
Източник: БТА (01.08.2002)
 
Вносът на стомана в САЩ е скочил през юни с 36.6% спрямо май и със скромните 2.9% в сравнение с юни 2001 г., съобщи администрацията на Белия дом. През разглеждания месец в страната са внесени общо 1.609 млн. т стомана. Най-съществен дял за покачването на импорта се пада на Бразилия, Турция и Мексико.
Източник: Пари (01.08.2002)
 
ЕС няма да наложи санкции на САЩ, след като комисия от експерти на Световната търговска организация /СТО/ осъди компенсаторните мита, които Вашингтон наложи върху стоманената продукция на приватизирани европейски металургични компании, се казва в изявление на Европейската комисия /ЕК/, цитирано от АФП. Ще проследим внимателно дали САЩ ще оттеглят наложените от тях мерки. Но решението на комисията от експерти на СТО няма действие със задна дата и не се предвиждат санкции, които да задължат САЩ да се съобразят с него, каза днес говорител на еврокомисаря за международната търговия Паскал Лами
Източник: БТА (01.08.2002)
 
Ще искам спешна среща с председателя на надзорния съвет на СИБанк Цветелина Бориславова, заяви в Кърджали Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ. Срещата е по повод на новата вълна от съкращения на металурзи и предстоящото орязване на заплатите в Оловно-цинковия завод. Яначков и юристът му пристигнали в Кърджали след сигнал от работниците, че двата синдиката в дружеството са били изнудени предния ден да подпишат споразумение с ръководството на завода. То предвижда да бъдат съкратени 100 души. На останалите заплатите ще бъдат намалени с 20% за администрацията и с 15% за производствените работници. Свиването на възнагражденията според шефовете щяло да е валидно до възстановяването на цените на цинка на международните пазари до 900 долара за тон. Вчера обаче заводските лидери на КНСБ и КТ "Подкрепа" са оттеглили подписите си от това споразумение. Те настояват собствениците на ОЦК АД (за основен собственик се води именно СИБанк) да се явят пред работниците и да им дадат гаранции за бъдещето на фирмата. Собствениците лишават ръководството на завода от възможността да го ръководят, заводът е източен, теглят го към дъното, а това ще бъде катастрофа за Кърджали, заяви регионалният координатор на КНСБ Петър Илиев. Вече трети ден цеховете за производство на цинк не работят, 370 души са в принудителен отпуск. Пороите в Гърция забавили разтоварването на цинков концентрат. Сега в Кърджали го очакват към 12 август. До 6 август пък трябва да пристигнат големи количества суровина от Румъния, които по неизвестни причини се бавели от седмица на границата. В средата на месеца се очаква производството на цинк да бъде възстановено. Журналистите вчера информираха синдикалистите, че през май е учреден особен залог срещу 1 800 000 долара. Кредитът бил отпуснат от СИБанк. Според информирани източници заводът е заложен, но парите от кредита не са стигнали до Кърджали. Синдикалните лидери предричат стачки и гражданско неподчинение, ако се извършат съкращенията. В началото на тази година 300 души от завода останаха без работа.
Източник: Сега (02.08.2002)
 
За трета поредна година авторитетното специализирано британско издание Metal Bulletin изготви своята класация на 30-те топкомпании производителки на цветни метали в света по стойност на добитата от тях продукция. Новата ранглиста за 2001 г. е оглавявана от британско-южноафриканската Anglo American, която измести американската Alcoa от първото място, на което бе през 2000 г. Основните претенденти за челните места в листата на Metal Bulletin запазиха призовите си позиции. За трета поредна година битката за първото място в Топ-30 на най-големите компании производителки на цветни метали в света бе между Anglo American и Alcoa. В последното подреждане Anglo American успя да си възвърне първата позиция, на която бе през 1999 г. През 2001 г., когато котировките на цветните метали достигнаха почти дъното на международните пазари, логично добитите обеми от световните компании, в това число и от най-крупните, бяха значително по-малки. По оценка на британското специализирано издание и Anglo American, и Alcoa се лишиха от приходи в размер на стотици хиляди долари вследствие на поевтиняването на металите. Alcoa понесе по-големи загуби, което коства на групата първата позиция в подреждането. Ако цените на металите бяха останали непроменени от нивата за 2000 г., произведената продукция от Anglo American щеше да е на стойност 5.61 млрд. USD. Реално тя обаче се оценява на 5.155 млрд. USD.
Източник: Пари (02.08.2002)
 
Котировките на медта, един от трите цветни метала с най-широка употреба в индустрията, се сгромолясаха в четвъртък отново до най-ниските си стойности от 6 1/2 мес. - 1495 USD/т на ЛМБ. Преди седмица тримесечните сделки с червения метал се търгуваха на борсата на същите нива. Основният фактор за срива са спекулативните играчи, които преди няколко месеца реализираха покупки с надеждата, че потреблението ще се увеличава, а паралелно с него и цените. Тъй като това не стана, те започнаха да продават и последва рязко поевтиняване на метала. Понеже ключовите сектори за медта, от които зависи дали ще се повиши потреблението, са строителство, транспорт и дълготрайни стоки, сега пазарните играчи следят как сривът на Уолстрийт ще се отрази върху потребителското доверие. Перспективите за пазара на мед като цяло обаче са добри. Според анализатори запасите у потребителите са много малки и дори при най-скромен икономически ръст потреблението ще изпревари предлагането. Освен това се очаква да се увеличи търсенето на мед от Китай. В началото на годината прогнозите за покупките на Китай бяха за 250-300 хил. т, с днешна дата те сочат 500 хил. т. Спекулативните играчи ще се върнат отново на пазара, ако Пекин наистина форсира покупките, но дотогава ще продават и цените на медта ще са по-реалистични.
Източник: Пари (02.08.2002)
 
Полицията да охранява влаковете, натоварени със скрап, до Стомана индъстри, ще предложат търговците на метали в писмо до БДЖ. Представители на Българската асоциация на търговците на метали се срещнаха с представители на железниците и ръководството на металургичното предприятие в Перник, за да решат проблема със зачестилите кражби на скрап. Вредите от посегателства през юли надхвърлят 350 т, което се равнява на 52 хил. лв. Браншовиците са поискали още оторизиран представител на БДЖ да приема вагоните със скрап при пристигането им в Стомана индъстри, а кантарът на металургичния комбинат да се еталонизира от железниците. По този начин липсите ще бъдат доказвани от констативен протокол. Досега те бяха изцяло за сметка на търговците, въпреки че се извършваха при превоза с влак в района след Волуяк. Вече БДЖ ще превозва товарите през Владая, ангажираха се от превозвача. Ако не се вземат спешни мерки за решаване на проблема, ще бъдем принудени да спрем доставките до Стомана индъстри, обясни Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на метали.
Източник: Пари (02.08.2002)
 
Най-крупният световен производител на алуминий щатската компания Alcoa обяви, че ще затвори производството си в 3 базирани в САЩ завода и ще освободи 377 работници поради високите разходи за еленергия и заплати. По такъв начин Alcoa ще свие продукцията си с 438 хил. т годишно, или 11% от общото си производство от 3.95 млн. т годишно.
Източник: Пари (02.08.2002)
 
СТО съобщи, че е отсъдила, че наложените мита от Вашингтон върху вноса на стомана от вече бившите държавни компании от Германия, Франция, Италия, Швеция и Великобритания са неправомерни. САЩ въведоха ставките, позовавайки се на аргумента, че тези фирми продължават да се облагодетелстват от отпуснатите държавни субсидии преди приватизацията.
Източник: Пари (02.08.2002)
 
Производството на неръждаема стомана в Западния свят тази година ще отбележи рекорд за всички времена, независимо от факта, че в оставащите месеци до края на 2002 г. ще се забави. Това предвижда специализираната в стоманодобива британска консултантска компания МЕРS. Нейните очаквания са през настоящата година добитата неръждаема стомана да възлезе на 18.65 млн. т, с 3.5%, или 600 хил. т, повече спрямо предишната. Основният движещ фактор за прираста е увеличеното търсене на Пекин, където стоманените мита бяха понижени в съответствие с изискванията на СТО, чиито член стана т. г. Китай. Това отвори огромния пазар за чуждите производители. По данни на МЕРS Република Корея, Япония и Тайван поддържат гъвкаво производство, а американската продукция ще се увеличава плавно до края на настоящата година.
Източник: Пари (05.08.2002)
 
Кремиковци АД дължи 14 млн. лева на БДЖ съобщи зам.-министърът на транспорта Любомил Иванов. Въпреки това железниците не могат да откажат товарите на металургичния гигант, защото той осигурява 25% от общия обем на товарните превози на БДЖ, посочи Иванов. Той съобщи, че скоро ще бъде подписан погасителният план между "Кремиковци" и железниците. Максималният срок за издължаване не трябва да е повече от 2 месеца, смята Иванов.
Източник: Стандарт (06.08.2002)
 
Работниците от "Елисейна" започнаха от в понеделник щафетна гладна стачка. Всеки един от металурзите в завода има да получава около 1500 лв. Досега на два пъти 300 работници заставаха на релсите и за няколко часа прекъсваха движението по линията София - Мездра, но без резултат. Заводът не работи повече от 10 месеца поради липса на оборотни средства и лоша конюнктура на международния пазар според изпълнителния директор Славчо Тодоров. Ръководството на "Елисейна" е изплатило на работниците в комбината 331 хил. лв. - част от трудовите им възнаграждения за периода септември 2001 - юли 2002 г.
Източник: Дневник (06.08.2002)
 
В края на миналата седмица синдиците на обявената в несъстоятелност кюстендилска мина Осогово АД Сийка Петрова и Веселин Рашков депозираха в Кюстендилския окръжен съд оставките си. Малко преди това двамата столичани запечатали складовете и забоите на оловно-цинковата мина, намираща се на българо-македонската граница. Последната заплата на миньорите, изплатена през миналата седмица е по 15 лв. на човек, потвърдиха от стачния комитет. Вече трета седмица рудокопачите протестират в центъра на областния град, искайки реални решения по въпроса за състоянието на предприятието им.
Източник: Пари (06.08.2002)
 
Кражбите на скрап са достигнали 560 т през юли, сочат последните данни на Българската асоциация на търговците на метали и браншова камара Феникс ресурс. В стойностно изражение това се равнява на 82 хил. лв. Косвените щети за държавата от невнесения ДДС върху откраднатия материал възлизат на 21 520 лв. През последния месец зачестиха посегателствата върху вторични суровини по време на транспортирането им с БДЖ до пернишката Стомана индъстри. Загубите от навло върху намаления тонаж превозван скрап са 6720 лв. Освен това браншовиците се ощетяват с още около 650 лв. на вагон заради преоценяване на товарите вследствие намаления тонаж. Това увеличава общите загуби с още 26 хил. лв. Въпреки че кражбите се извършват по време на превоза с железниците, липсите са за сметка на търговците. Затова вчера браншовите организации, подкрепени от Стомана индъстри, внесоха писмо до БДЖ, в което настояват превозвачът да осигури свои търговски представители на жп гарата в Перник. Така ще се констатират липсите по време на транспортирането. НК Железопътна инфраструктура да сертифицира везната, собственост на Стомана индъстри и да признава отчетените разлики в тонажа, искат още доставчиците.
Източник: Пари (06.08.2002)
 
Котировките на алуминия ще се оттласнат от сегашните си ниски нива чак догодина, като най-високи стойности регистрират през 2004 г. Въпреки това обаче възходящият тренд ще е ограничен от предлагането, което ще надвишава търсенето. Това се казва в последния обзор на Economist Intelligence Unit /EIU/ за борсовите стоки. Още в първите месеци на следващата година цените на лекия метал ще се повишат вследствие на сериозно нарасналото потребление, което според EIU ще започне от септември т. г., след което ще се понижат, след като извадените от експлоатация производствени мощности в Северозападните американски щати заработят отново. Търсенето в света през т. г. ще се увеличи с 2.7% спрямо 2001 г., догодина - с 4.6%, а през 2004 г. - с 4.3%. Според EIU предвид увеличеното търсене наличните складови запаси ще намалеят и поради това средногодишните цени на ЛМБ догодина са фиксирани оптимистично на равнище от 1550 USD/т. Средногодишните цени на тримесечните сделки за т. г. на ЛМБ са 1443 USD/т, за догодина - 1515 USD/т, и за 2004 г. - 1615 USD/т, при 1454 USD/т за миналата година. Ако обаче в САЩ бъдат въведени в експлоатация повечето от затворените мощности, трябва да се очаква поевтиняване на алуминия през 2003 г., предупреждава EIU. Към средата на настоящата година независимо от свитото производство в Северозападните американски щати световните добиви на първичен алуминий са само със 133 хил. т по-малко от рекордните за всички времена нива от 2000 г. Глобалното производство за тази година се изчислява от EIU на 25.6 млн.т, или малко над потреблението.
Източник: Пари (06.08.2002)
 
9млн. лв. са задълженията на Кремиковци АД към БДЖ до 31 юли 2002г. Ръководството на комбината държи да подчертае, че сумата, тиражирана от зам.министър Любомир Иванов - 14 млн.лв не е точна. Задълженията възникнаха по време на стачката на пристанище Бургас, където прегорарящ беше зам. министър Любомир Иванов. Металургичният комбинат и БДЖ имат сключен погасителен план и сумата ще бъде изпратена до октомври. Ръководството на Кремиковци ще отправи иск срещу пристанище Бургас за 9 млн. лв. Иск ще бъде предявен и срещу БДЖ за неизпълнени заявки за превоз. Съгласно договор между двете дружества Кремиковци изплаща всеки месец твърда вноска за превоз на товари. Ж.П. компанията обаче сериозно не изпълнява заявките за превоз с вагони, което води до нарушаване ритмичната работа на комбината. В същото време БДЖ фактурира на Кремиковци твърдата месечна вноска независимо, че не извършва договорения превоз на товарите.
Източник: Фирмена информация (07.08.2002)
 
Делото за обявяването на Алкомет АД в несъстоятелност, заведено от австрийската фирма Бьолер Интернационал, беше прекратено от Шуменския окръжен съд. В края на юни фирмата внесе молба в съда за присъединяване като кредитор по вече висящото производство за обявяване на Алкомет АД в несъстоятелност, поискано от Райфайзенбанк /България/. Окръжният съд в Шумен постанови, че няма предпоставки за посоченото правно основание, тъй като делото по молбата на Райфайзенбанк /България/ вече е прекратено. Поради тази причина съдът прекрати делото и по иска на втория кредитор Бьолер Интернационал ООД. Междувременно Алкомет АД изплати изцяло задълженията си към австрийския кредитор. Шуменското дружество дължеше 6000 EUR за доставка на инструментална стомана.
Източник: Пари (07.08.2002)
 
Световното производство от рафинирана мед е изпреварило със 167 хил. т търсенето през първите две тримесечия на 2002 г. През периода януари-май на 2001 г. на пазара е имало само 50 хил. т излишъци. Това се казва в последния доклад на Международната група по медта /ICSG/. По данни на базираната в Лисабон организация в общи линии глобалното производство и потреблението на рафинирана мед не са претърпели сериозни промени през май. Единственото изключение са Съединените щати, където през същия месец добивите са се понижили по-чувствително. Общите налични складови запаси в трите основни борси - LME, COMEX и SHFE, са се увеличили с 9.1 хил. т в сравнение с края на юни и в края на юли са били 1.456 млн. т. Средната спот цена на метала за предходния месец е 1585.9 USD/м. т при 1647.50 USD/м. т за юни.
Източник: Пари (07.08.2002)
 
За поскъпването на медта и алуминия ще са необходими поне още няколко месеца, преди пазарите да се възстановят, се казва в анализ на специализираното британско издание Metal Bulletin. До началото на август тази година потреблението на мед и алуминий в световен мащаб бе по-ниско от предварителните очаквания. Това се отрази върху цените на металите на Лондонската метална борса /ЛМБ/. При алуминия ситуацията на пазара е почти обратната. Търсенето е очевидно по-голямо, но евентуален неконтролиран растеж на предлагането може да заплаши наченките на пазарното възстановяване. Търсеното на лекия метал съвсем явно превъзхожда потреблението на мед. Медта обаче е в по-добри изходни позиции за обрат в тренда, категорични са специалистите от Metal Bulletin. В потвърждение на съмненията за безразборно увеличаване на предлагането са следните данни. Производството в САЩ, които са водещ производител на метала, се е увеличило с 2.3% през юни в сравнение с май. Така продукцията от първичен алуминий в САЩ през юни е възлязла на 225.2 хил. т. По отношение на поръчките трендът от предишните месеци рязко се е обърнал и те са отбелязали спад от 22%. Междувременно в Бразилия, която се нарежда сред най-крупните световни производители, добивите през същия месец са отбелязали прираст от 12% /на годишна база/ до 109.6 хил. т. През първите шест месеца на настоящата година там са произведени общо 638 хил. т от метала, или с 2.2% повече спрямо същия период на 2001 г. Производителите от Северозападните американски щати и Бразилия сега вече обмислят да пуснат в експлоатация спрените миналата година от действие мощности, а освен това имат проекти за изграждане на нови. Страните от Персийския залив пък възнамеряват да увеличат значително сега съществуващите капацитети за преработка на алуминий до 2-3 г. Ако това стане, регионът ще се нареди сред водещите производители в бранша. И двете водещи компании в Персийския залив - бахрейнската Aluminium Bahrain /Alba/и дубайската Dubai Aluminium /Dubal/, вече имат амбициозни планове за повишаване на производствените мощности. Alba възнамерява да добива по 1.1 млн. т годишно. Когато проектът се реализира, тя ще измести от първото място руския преработвателен комбинат Братск, който в момента е световен лидер с 900 хил. т годишно. По общо производство, добивано в базираните в различни страни заводи, световни първенци са щатската и канадската групировка Alcoa и Alcan, а Alba ще се нареди на трета позиция.
Източник: Пари (08.08.2002)
 
Задълженията на Кремиковци към БДЖ към 31 юли 2002 г. са в размер на 10.5 млн. лв. съобщи Андрей Брешков, директор на Секторни и регионални анализи в Министерството на икономиката и член на надзорния съвет на предприятието. Преди ден от дружеството заявиха, че дълговете им към железниците до края на юли възлизат на 9 млн. лв. А според зам.-министъра на транспорта Любомил Иванов сумата е 14 млн. лв. Задълженията на комбината към НЕК са почти 61 млн. лв., съобщи още Брешков. Има подписан протокол за споразумение между двете предприятия. Според договора дължимата сума се разделя на две части, като едната от тях възлиза на 40 млн. и се погасява ежемесечно в рамките на 40 месеца. Другата сума от около 20 млн. лв. ще бъде платена с тристранна операция срещу поръчано от НЕК оборудване. Според Националния осигурителен институт към края на юли Кремиковци дължи 78 млн. лв. към държавното обществено осигуряване, 913 хил. лв. към допълнително задължително пенсионно осигуряване и към НЗОК - 658 хил. лв. В момента текат разговори с НОИ за уреждане на дълговете. До този момент в Министерството на икономиката няма писмен сигнал за забавяне на заплатите, каза още Брешков
Източник: Пари (09.08.2002)
 
Трима души се опитаха да превземат вчера административната сграда на металургичното предприятие "Промет". Атанас Гернаков, Борис Витанов и Златина Илиева, които са били избрани на 12 юли за нов борд на директорите на фирмата, поискали вчера да влязат в кабинетите си. Те обаче не били допуснати от стария борд, съобщиха присъствали на екшъна. Решенията на въпросното общо събрание са били вписани с решение на Бургаския окръжен съд на 1 август. То е било обявено като общо акционерно събрание на фирма "Промет" АД. От средата на май обаче такава фирма на практика не съществува. Тогава мажоритарният собственик на "Промет" - пловдивската компания "Нева холдинг", прекръсти фирмата на "Промет стил". Това бе направено, за да се избегне съдебно дело за обявяване на "Промет" в несъстоятелност. То бе заведено миналата година срещу "Промет" АД от хонконгската кампания "Лерос Болкан", които твърдяха, че металургичната компания им дължи огромна сума и е преустановила изплащането й. Не е ясно и до момента кой точно се е явил на общото събрание, проведено на 12 юли и как окръжният съд на Бургас е вписал решението му
Източник: Сега (09.08.2002)
 
Водещите компании, произвеждащи мед в Китай, няма да пострадат от ниските цени на метала на международните пазари и недостига от концентрат и дори ще надвишат първоначално планираните производствени обеми, прогнозират местни анализатори. Цените на червения метал на ЛМБ се понижиха с над 10% за последния месец и пробиха равнището от 1500 USD/т, а Китай е ключов пазарен фактор, тъй като се нарежда сред най-крупните производители и потребители. Съгласно очакванията през 2002 г. в страната ще се добият 1.5 млн. т, или с 6% повече в сравнение с предишната година. Спада в цените китайските компании смятат да компенсират със свиване на производствените разходи. Както отбелязват експерти, равновесието между приходи и печалба за китайските компании, преработващи мед, е при котировки над 1700 USD/т. Двата топпроизводителя ще добият с около 20 хил. т повече мед в сравнение с поставените миналата година цели.
Източник: Пари (09.08.2002)
 
Свръхпредлагането на световния алуминиев пазар ще продължи най-вероятно дълго, това сочат последните предвиждания на австралийската Macquarie Bank, цитирани от Reuters. Основните фактори, с които институцията се аргументира, са пускането в експлоатация на затворени и нови мощности както в САЩ, така и в западния свят и значителното увеличение на продукцията в Китай. Солидният растеж на глобалното производство и най-вече на Китай ще държи в хватка цените на метала и те според Macquarie Bank ще останат ниски и през 2003, и през 2004 г. Очакванията са там през настоящата година да се добият 250 хил. т, догодина - 600 хил. т, а през следващата - 800 хил. т. От друга страна, Deutsche Bank очаква производствените мощности извън САЩ да се увеличат до 3.74 млн. т годишно през периода 2002 и 2005 г. Цените на тримесечните алуминиеви сделки се сринаха до най-ниските си стойности от 9 месеца насам под 1300 USD/т преди няколко дни на Лондонската метална борса /ЛМБ/. По данни на Macquarie Bank на пазара ще има излишъци от 615 хил.т т. г., които догодина ще се свият до 247 хил.т, а през 2004 г. ще се увеличат отново и ще възлязат на 605 хил. т. Ако действително тези предвиждания се оправдаят, котировките на алуминия ще се понижат съществено, подчертава банката. Потреблението сериозно намаля през последните 2 години предвид спада в темпото на икономиката и оттам на търсенето от ключовите за метала сектори - инженерния и транспортния.
Източник: Пари (09.08.2002)
 
На ЛМБ в четвъртък движението на цените на цветните метали в голяма степен бе под диктовката на фондовите пазари в САЩ. Въпреки че пазарът според анализатори не е толкова пренаситен, колкото по-рано през седмицата, тримесечните медни сделки загубиха 4 USD/т в сравнение със сряда и се договаряха по 1487 USD/т. Алуминият поскъпна с 6 USD/т до 1306.50 USD/т, а никелът - със 100 USD/т и се продаваше по 6790 USD/т. Цинкът поевтиня с 1 USD/т до 757 USD/т, а оловото - с 2 USD/т до 427 USD/т. Калаят загуби 10 USD/т и се търгуваше по 3830 USD/т. В краткосрочен план пазарният тренд ще е зависим от опасенията за световната икономика и фондовите пазари.
Източник: Пари (09.08.2002)
 
Anglo American Platinum /Angloplat/, южноафриканската компания топпроизводител на платина в света, съобщи, че ще направи инвестиции от 20 млрд. ранда в свой преработвателен завод с основна цел увеличаване на производството от 2 на 3.5 млн. тр. у. платина годишно.
Източник: Пари (09.08.2002)
 
Най-големият китайски преработвател на цинк Haludao Zink предвижда спад в добивите през настоящата година до 200 хил. т спрямо 287 хил. т за 2001 г. поради поевтиняването на метала на световните пазари и дефицита от концентрат.
Източник: Пари (09.08.2002)
 
Полският производител на цветни метали KGHM, обявил двойно повишение на нетната печалба за първото полугодие, планира да добие 488.5 хил. т мед т. г., с 2.2% повече спрямо 2001 г.
Източник: Пари (09.08.2002)
 
Медниятпазар на най-силно индустриализираните западни страни ще премине от фаза на излишъци към фаза на дефицит още тази година, който ще продължи и догодина и чак през 2004 г. на пазара ще има отново излишъци, тъй като производството ще се увеличи поради високите цени. Това се предвижда в последния обзор на пазара на борсови стоки на European Intelligence Unit /EIU/. Котировките на червения метал според експертите на EIU ще се повишават до края на годината и ще достигнат 79 CTS/лб предвид очакваното оживление на потреблението в страните от еврозоната и отвъд океана. Тъй като търсенето ще се покачва, наличностите от складови запаси ще се свият, а това ще оскъпи още повече метала догодина и в началото на 2004 г. Потреблението на мед в най-индустриализираните страни в света се очаква да се покачи с 0.6% през 2002 г., с 4.2% догодина, преди да спадне с 1.5% през следващата. Търсенето на мед в Китай, което е с почти 50% по-високо през първото полугодие в сравнение със същия период на 2001 г., ще способства за увеличение на глобалното потребление с 3.2% и със 7.2% догодина, преди да се свие с 2% през 2004 г.
Източник: Пари (12.08.2002)
 
На ЛМБ в петък към 14 GMT търговията с комплекса цветни метали бе смесена. Тримесечните медни доставки успяха да прибавят 3 USD/т към котировките си при затварянето в четвъртък и се продаваха по 1501 USD/т. Новината, че финландският метален производител Outokumpu ще преустанови временно добивите на медни аноди в едни от местните заводи, не повлия върху цените. Алуминият поскъпна с 2 USD/т до 1310 USD/т, а никелът с 60 USD/т до 6810 USD/т. Цинкът и оловото обаче поевтиняха съответно с 5 и 3 USD/т до 757 и 427 USD/т. Калаят се продаваше с 15 USD/т по-скъпо, или по 3905 USD/т.
Източник: Пари (12.08.2002)
 
До края на месеца правителството най-вероятно ще въведе защитни мита за вноса на четири типа стомана, съобщиха експерти от Министерството на икономиката. Искането за въвеждане на 20 до 40% мито върху вносната стомана дойде от Браншовата камара по черна и цветна металургия преди три месеца и бе разгледано от постоянната комисия по защитните мерки в Министерството на икономиката, чийто председател е зам.-министър Никола Янков. Предложението на комисията е да се наложи мито между 15 и 30 на сто за различните видове стомана. Докладът предстои да бъде одобрен от Никола Янков идната седмица, а след това - да получи парафа и на вицепремиера Николай Василев, който ще го внесе за окончателно приемане в Министерския съвет. В доклада се предлага да се въведат мита за горещо валцувани рулони и листи, студено валцувани рулони и листи, валцдрат и покалаена ламарина. За различните подвидове стомана от тези четири типа по Митническата тарифа общите мита по вноса в момента са между 4.2 и 10 на сто (тези за внос от ЕС са нула), а със защитата ще станат от 15 до 30 на сто. Ограничението ще важи за импорта от всички страни, но основната цел е да затрудни достъпа до българския пазар на метали от Украйна, Русия и Казахстан.
Източник: Капитал (12.08.2002)
 
В началото на август Съветът на министрите на ЕС официално одобри (чрез писмена процедура) решението да се удължи на осем години периодът, през който правителствата на Полша, Чехия, България и Румъния ще могат да предоставят държавна помощ за преструктурирането на стоманодобивната си промишленост (до приемането им в евросъюза), съобщи Agence Europe. Споразуменията между тези страни и ЕС включват протокол за стоманата, в който една от клаузите гласи, че пет години след влизане в сила на споразуменията страните кандидатки ще могат да предоставят държавна помощ за преструктуриране на стоманодобива си (при определени условия). Този петгодишен период вече изтече, а Полша, Чехия, Румъния и България поискаха той да бъде удължен с аргумента, че държавната помощ все още е необходима. Тъй като преценява, че ускоряването на преструктурирането в този сектор е от съдбоносно значение, еврокомисията предложи на страните членки да уважат искането и да удължат периода от общо пет на осем години или до момента на приемането им. С изключение на Полша, за която процедурата ще е по-различна, останалите споменати държави ще трябва да подпишат допълнителни протоколи към споразуменията си с ЕС, след което удължаването на срока ще стане валидно.
Източник: Капитал (12.08.2002)
 
Общите складови наличности от алуминий у преработвателите в индустриализираните западни държави спаднаха до 2.895 млн. т в края на юни в сравнение с 2.919 млн. т предишния месец и 3.095 млн. т през юни 2001 г., съобщи Международният институт за алуминий /IAI/.
Източник: Пари (13.08.2002)
 
Цените на пазара на скрап от мед зад океaна през последните месеци се определят от дефицита. Със забавянето в темповете на развитие на щатската икономика намаляха и доставките на вторичния метал, което предизвика повишаване на цените. Спот цените на COMEX в петък бяха 67.55 CTS/лб.
Източник: Пари (13.08.2002)
 
Износът на алуминий и мед от Русия за страните от ОНД през първата половина на т. г. намаляха с близо 100 хил. т и 60 хил. т до 1.444 млн. т и 227.8 хил. т, докато никеловият експорт скочи двойно до 162 хил. т
Източник: Пари (13.08.2002)
 
Държавният митнически комитет на Русия огласи данните за износ на метали от Русия за първото полугодие на 2002 г., според които експортът на никел за западните страни е нараснал двойно до 162 хил. т спрямо същия период на 2001 г. Но това не означава, че монополистът Норилски никел е увеличил доставките на метала, тъй като 1/3 от тях са изпратени за западни банки като залог срещу кредити. От Норилски никел не коментират твърденията. От януари до юни т. г. Русия изнесе никел за 947 млн. USD. Но анализаторите са сигурни, че митническите данни не отразяват реалната картина на руския износ на никел. През пролетта Норникел привлече синдикиран кредит от 200 хил. USD срещу залог от 60 хил. т никел от големи западни банки. Ако те се извадят от обявения от митниците обем, става ясно, че износът не е нараснал и няма да се увеличи за 2002 г. Норникел добива над 20% от световното производство на никел и предпочита да печели от поскъпването на метала. През 2001 г. компанията доби повече от 230 хил. т никел и изнесе целия обем.
Източник: Пари (14.08.2002)
 
Най-голямото китайско предприятие за производство на алуминий Aluminium Corp of China /Chalco/ и други по-малки увеличиха добива на метала през 2002 г. въпреки ниските пазарни цени. Chalco планира добив на 740 хил. т в сравнение със 710 хил. т през 2001 г. На Лондонската борса за метали /LME/ цените на алуминия по тримесечните сделки се понижиха през август с над 10% до около 1300 USD/т - най-ниските равнища от ноември 2001 г. досега. Но китайските производители не желаят да намаляват добива, очаквайки подем на търсенето през второто полугодие на 2002 г. Те готвят договори със западни потребители, както направиха Япония и Западна Корея. Експерти от бранша очакват през 2002 г. глобален излишък от алуминий от 615 хил. т, понижение до 247 хил. т през 2003 г. и нов скок до 605 хил. т през 2004 г. поради мощности, въвеждани в Китай.
Източник: Пари (14.08.2002)
 
Поради ниските цени на цветните метали и недостатъчното увеличение на потреблението производителите трябва да се решат и да свият доставките, препоръчват водещи британски анализатори. Макар че световната икономика показва признаци за оживление, сривът на фондовите борси миналия месец отново разклати инвеститорското доверие, което засегна и пазара на цветните метали и хвърли сянка върху очакваното възстановяване на ценовия им тренд. В момента котировките на металите на ЛМБ се колебаят около 2-годишните си най-ниски стойности. Медта се продава по 1495 USD/т при пик за 2002 г. от 1719 USD/т, алуминият се търгува по 1309 USD/т спрямо 1444 USD/т през март, а цинкът е рекордно евтин - 757 USD/т. От друга страна, складовите наличности на ЛМБ са близо до най-високите си нива от 7 г. насам. Всички тези фактори означават, че ако производителите не съкратят добивите, запасите ще се увеличават постепенно, а цените ще вървят надолу.
Източник: Пари (14.08.2002)
 
Министерството на правосъдието е започнало проверка за законосъобразността на действията на синдика на "Промет" АД Милен Козарев. Това е станало по искане на сегашното ръководство на металургичния комбинат. Козарев, който съобщи за назначената срещу него проверка, възнамерява да потърси правата си в съда. Той има намерение да заведе дело за клевета срещу управата на комбината. Според ръководството на "Промет" синдикът е нелегитимен, тъй като е назначен на несъществуващо дружество. По този повод Козарев казва, че това, на което ръководството се позовава, е станало факт след противозаконно сливане. "Промет" АД е в производство по несъстоятелност от около година. Мажоритарният му собственик - пловдивският “Нева холдинг”, обаче се сля с изпадналото в несъстоятелност дружество, образувайки "Промет стийл". По този начин се създаде юридическа пречка за приключване на делото срещу "Промет" АД, което даде възможност на ръководството да продължи да управлява металургичния комбинат, собственост на дружеството.
Източник: Дневник (15.08.2002)
 
Котировките на цинка на Лондонската борса за метали /LME/ достигнаха във вторник при закриването на борсовата търговия най-ниските си равнища през последните 15 години поради огромните излишъци в целия свят и слабото търсене. Според пазарни анализатори цените биха могли да намерят подкрепа само в драстичното свиване на производството, тъй като глобалният икономически подем все още не е започнал, както го очакваха производителите на цветни метали. Цените на цинка за доставка до три месеца в Лондон достигнаха 740 USD/т - равнище, невиждано от края на 1980 г. Търсенето на цинк, който се използва предимно в стоманодобивната промишленост за галванизиране на метала и предпазването му от ръждясване, започна да намалява от средата на 2000 г., когато се почувстваха ефектите от глобалното икономическо забавяне. В момента излишъкът от цинк на световния пазар се оценява на около 400 хил. т и с очакваното повишение на производството му от западните страни през 2002 г. пазарната конюнктура изглежда все по-мрачна.
Източник: Пари (15.08.2002)
 
Министерството на търговията на САЩ отмени митата за внос на още 37 стоманени продукта, наложени от президента Буш през март т. г., като подчерта, че става дума за такива, които местните заводи не произвеждат или произвеждат в недостатъчни количества. Европейският съюз отложи до 30 септември решението за действия срещу ограничаването на вноса на европейски стоманени изделия в САЩ, считани от ЕС за незаконни. Така от началото на юни САЩ отмениха вносните мита от 8 до 30% върху производството на близо 300 чужди стоманопроизводители. Това обхваща общо най-малко 700 хил. т стоманени изделия от засегнатите от митата вносни 13.1 млн. т. Австралия също поиска по-нататъшна отмяна на митата от 15%, спиращи 85% от вноса й на тръби и галванизирана горещовалцувана стомана в САЩ
Източник: Пари (15.08.2002)
 
Металургичното предприятие Елисейна ЕАД подписа проектодоговор със софийската фирма ЕлЕм Импекс за отдаване под наем на основното медодобивно производство. Договорът е за срок от 3 години, като ще бъде осигурена работа за 300 души. В понеделник започват ремонтните дейности, съобщи изп. директор на Елисейна Славчо Тодоров. Изготвените разчети предвиждат в основния ремонт да бъдат вложени около 600 000 лв.
Източник: Пари (16.08.2002)
 
Добивът на рафиниран цинк в света се понижи през юни 2002 г. до 776.1 хил. т в сравнение с 815.1 хил. т през май т. г., но потреблението му нарасна до 743.9 хил. т от 732.5 хил. т през май, съобщи Международната група по оловото и цинка /ILZSG/. През периода януари - юни 2002 г. добивът на рафиниран цинк в света нарасна до 4288 хил. т от 4635 хил. т през същия период на 2001 г. Потреблението през януари - юни 2002 г. намаля до 4406 хил. т от 4453 хил. т през първото полугодие на 2001 г. Добивите на цинкова руда през юни 2002 г. се повишиха до 724.4 хил. т от 713.0 хил. т през предходния месец, но за първото полугодие на 2002 г. се свиха до 4288 хил. т от 4396 хил. т от януари до юни 2001 г. Търговските запаси от цинк в западните страни леко се свиха до 1063.0 млн. т през юни от 1078.6 млн. т през май, но нараснаха спрямо запасите от 925 млн. т в края на 2001 г. Запасите на производителите през юни т. г. намаляха до 340 хил. т от 346 хил. т през май и 360 хил. т в края на 2001 г.
Източник: Пари (16.08.2002)
 
Експерти очакват през второто полугодие на 2002 г. търсенето на никел да нарасне след оживлението на сектора за добив на стомана, но още няма сигурни признаци за общо повишаване на търсенето на метала. На Лондонската борса за метали цената на никела се задържа около 6660 USD/т - със 100 USD над равнището от същия период на 2001 г., но това се дължи главно на спекулативна търговия и на зараждащия се подем в добива на неръждаема стомана. Експертите очакват ценови скок през четвъртото тримесечие поради ограничените доставки от скрап и някои крайни потребители може да се върнат към първичния никел, който реално се намира на пазара. През юни добивът на първичен никел в западните страни падна до 71.4 хил. т от 73.8 хил. т през май, докато потреблението се повиши с 300 т до 85.8 хил. т.
Източник: Пари (16.08.2002)
 
Германският износ на стомана за САЩ силно се е понижили в резултат на по-високите вносни мита, които Вашингтон въведе, за да защити местните производители на стомана, предаде ДПА, позовавайки се на изявление на германската Асоциация на стоманодобивната промишленост. До края на юни германският износ на стомана за САЩ е регистрирал понижение с 58 процента спрямо първото полугодие на 2001 г., сочат данните на Асоциацията. Германските производители на стомана, които пострадаха от решението на Вашингтон да повиши вносните мита за стоманени изделия до 30 процента, очакват достатъчно отстъпки от американската администрация, за да могат да внасят в САЩ около 700 000 тона стомана, се отбелязва в доклада. До момента САЩ са разрешили вноса едва на 70 000 тона германска стомана. Ако не може да се постигне приемливо решение, единственият възможен изход ще е да наложим аналогични вносни мита за американската стомана в Германия, предлагат от Асоциацията.
Източник: БТА (16.08.2002)
 
Американската Вносно-износна банка реши вчера да не финансира продажбата на машини за обработване на стомана по подготвяна сделка между американския доставчик Делта Брандс (Delta Brands) и най-големия производител на стомана в Турция - Ердемир, предаде АП. На тази продажба се противопоставиха конгресмени от Охайо и Пенсилвания с аргумента, че тя ще помогне на Турция да произвежда повече стомана, което пък ще да навреди на националната стоманодобивна промишленост, "опустошена" от потопа на евтиния внос от 1997 г., отбелязва Асошиейтед прес. Делта Брандс поиска от Вносно-износната банка заем от 18,9 млн. долара за сделката с Ердемир. Велинда Савариего, говорителка на тексаската Делта Брандс поясни, че машините, които компанията искала да продаде са за обработка на вече произведена стомана, така че това няма да се отрази на американския пазар, защото крайната продукция е предназначена за Турция, а не за износ. Банката гласува против тази продажба, защото тя попада в кръга на забранените от проекти за подкрепа на местното производство на определени стоманени продукти, съобщи говорител на банката.
Източник: БТА (16.08.2002)
 
Канадският производител на стомана Co-Steel, обяви че ще слее своето производство в Северна Америка с това на бразилският производител на стомана Gerdau в сделка на стойност 600 млн. канадски долара /384 млн. щ. долара./. Новата компания ще бъде контролирана от бразилската групировка и ще има годишни продажби в размер на 2.5 млрд. канадски долара. Сделката се реализира в момент когато много канадски производители на стомана отчитат ниски финансови постъпления поради стагнацията на пазара на стомана. Същевременно бразилските им конкуренти увеличават своето присъствие в Северна Америка като противодействие на защитните мита, които въведе американското правителство при вноса на стомана. Според параметрите на транзакцията бразилската компания Gerdau, ще еминитира 146.8 обикновени акции за да придобие стоманодобивните производства на Gerdau в Северна Америка включващи Gerdau Courtice Steel в Онтарио и AmeriSteel в Тампа, Флорида. Новата компания ще се нарича Gerdau AmeriSteel и акциите в нея бъдат разпредели 26% към 74% в полза на бразилската групировка Gerdau.
Източник: Други (16.08.2002)
 
ЮМИКОР МЕД АД-Пирдоп отчита печалба от 14.535 млн. лв. за първото шестмесечие спрямо загуба от 4.989 млн. лв. за същия период на м. г. През миналата седмица бившето МДК-Пирдоп се отписа от регистъра на публичните дружества в Държавната комисия по ценните книжа, след като мажоритарният собственик извърши търгово предложение към дребните акционери.
Източник: Пари (19.08.2002)
 
Въпреки значителните излишъци от алуминий на световния пазар цените му започнаха да се повишават с надеждата за скорошен подем на глобалната икономика. Търсенето на алуминий остана настрани през последните две години от забавянето на икономическия растеж поради увеличаващите се продажби на автомобили, подкрепяни от привлекателни инициативи на автомобилните компании като по-евтино финансиране на потенциалните клиенти. Експертите се надяват, че въз основа на данни от Лондонската борса за метали /LME/ през 2002 г. средните цени на алуминия ще останат на ниво от 63.4 CTS/либра, или 1420 USD/т. Но в момента цените по тримесечните сделки в Лондон се движат около 1321 USD/т, което е малко по-високо от минимума за годината от 1296 USD/т и 1250 USD/т от ноември 2001 г.
Източник: Пари (19.08.2002)
 
На Лондонската борса за метали в петък следобед цветните метали загубиха много от подобрените си през седмицата позиции след новината за понижаващите се резултати на фондовия пазар на САЩ. Медта по тримесечните сделки поевтиня до 1508 USD/т от 1523 USD/т при закриването на търговията в четвъртък. Алуминият успя да ограничи загубите, но цената му падна до 1318 USD/т от 1333 USD/т в края на търговията предходния ден. Сделки с никел не бяха осъществени, но той също поевтиня до 6810/30 USD/т от 6850 USD/т в четвъртък. Цинкът се котираше по 763 USD/т в сравнение със 767 USD/т в четвъртък вечерта. Единствено оловото леко поскъпна до 429/430 USD/т от 428 USD при закриването предходния ден.
Източник: Пари (19.08.2002)
 
Английско-холандската компания за производство на стомана Corus възнамерява да продаде дела си от 20 % в базираната в Квебек компания за обработката на алуминий Aluminerie Alouette. Купувач на пакета е Alcan. Цената на сделката е 165 милиона долара в брой. Продажбата е част от стратегията на Corus да изостави бизнеса си с различни метали и да се концентрира върху основната си дейност - производството на калена стомана. От ръководството на компанията обявиха, че продажбата на тоз пакет е първата стъпка от изпълнението на стратегията. Намеренията на ръководството на Corus са до края на 2002-ра година да бъдат продадени всички пакети във компаниите, занимаващи се с производство на алуминий.
Източник: Други (19.08.2002)
 
ГЕРМАНСКИЯТ износ на стомана за САЩ се понижи от януари до края на юни с 58% спрямо същия период на 2001 г. поради по-високите защитни вносни мита, които Вашингтон въведе.Германските производители на стомана очакват отстъпки от САЩ, за да внасят в САЩ около 700 хил. т стомана от разрешените едва 70 хил. т.
Източник: Пари (20.08.2002)
 
EXIMBANK от САЩ отказа да финансира с 18.9 млн. USD продажбата на машини за обработване на стомана по сделката между американския Delta Brands и най-големия производител на стомана в Турция Erdemir заради бъдещо производство на стомана в Турция и евентуален евтин внос в САЩ. Сделката попада в забранените за подкрепа стоманени изделия.
Източник: Пари (20.08.2002)
 
В най-близките планове на Булгаргаз влиза провеждането на търгове за закупуване на стоманени тръби с диаметър 710-1220 мм, компресорни станции за магистрални газопроводи и части за тях, измерително оборудване за газоразпределителните станции, прибори за измерване на налягането, разходомери, електронно контролноизмерително оборудване за компресорни станции за магистрални газопроводи, инспекционни прибори с висока разделителна способност, професионално програмно осигуряване за моделиране на резервоарите и подземните газохранилища, устройства за почистване на вътрешната повърхност на магистралните газопроводи с диаметри 28, 40 и 48 дюйма, клапани, кранове и контролери с различни диаметри, газови котли, помпи за остатъчна вода, които се използват в подземните газохранилища.
Източник: Пари (21.08.2002)
 
Най-голямата руска компания за производство на алуминий - Русский Алюминий /РусАл/ обяви, че възнамерява да изгради две нови преработвателни предприятия за алуминий с общ капацитет от 800 хил. т. В района на Иркутск в Източен Сибир ще бъде изграден завод с проектна мощност от 500 хил. т метал годишно, която ще трябва да бъде достигната през 2005 г. Проектът ще струва близо 1.2 млрд. USD и по него ще започне работа през 2003 г. Друг завод с капацитет от около 300 хил. т алуминий годишно ще бъде изграден на северозапад, край Мурманск. В един от двата проекта ще бъде поканена за участие и канадската инженерингова компания SNC-avalin Group Inc. В РусАл участват най-големите руски производители на алуминий - заводите в Братск, Красноярск, Саяногорск и Новокузнецк. РусАл произведе през 2001 г. 2.459 млн. т първичен алуминий.
Източник: Пари (22.08.2002)
 
На Лондонската борса за метали в сряда цветните метали леко поскъпнаха след новината за слабите резултати в строителството на Германия, които показаха понижение с 10.1% в сравнение с юли 2001 г. Медта по тримесечните сделки достигна 1507 USD/т - повишение с 2 USD спрямо закриването във вторник. Алуминият остана без промяна на 1318 USD/т. Никелът поскъпна с 30 USD до 6760 USD/т след покупки от търговци. Цинкът също достигна 782 USD/т в сравнение със 778 USD/т предходната вечер. Калаят леко поевтиня до 3860 USD/т от 3885 USD/т във вторник вечерта. Оловото отстъпи с 50 CTS до 427.50 USD/т
Източник: Пари (22.08.2002)
 
Монголия увеличи износа на мед през първите седем месеца на 2002 г. с 8.1% спрямо същия период на 2001 г. до 350.5 хил. т. През 2001 г. износът на мед също се повиши с 6.6% спрямо 2000 г. от 496.7 хил. т до 527.3 хил. т.
Източник: Пари (22.08.2002)
 
Норилски никел получи гаранция от Deutsche Bank и от френската Societe Generale за кредит от 75 млн. USD за финансиране на производството и износа на цветни метали за срок от една година при лихва от 3.5% и възможност за продължаване за още една година.
Източник: Пари (22.08.2002)
 
Борсовите цени на алуминия тръгнаха рязко в низходящ тренд от 1 юли насам, малко след постигането на усреднения максимум от 1398 USD/т. Икономическите условия на световния пазар и съотношението между предлагането и търсенето накараха борсовите анализатори да свият прогнозите си за котировките по тримесечните фючърси до 1275/1300 USD/т към края на лятото. В промишлено развитите западни страни през първото полугодие на 2002 г. търсенето на алуминий се повиши с 2%, но на 6 август на Лондонската борса за метали цената му падна до 1255 USD/т - най-ниското равнище от ноември 2001 г. Само в Япония търсенето на алуминий през периода се повиши с 14%, но нови големи доставчици като Китай оставят пазара в състояние на пренаситеност. Междувременно производството на алуминий в западните страни се увеличи с 1% спрямо 2001 г. Допълнителните доставки от Китай сигурно ще предизвикат свиване на пазара за традиционните западни производители, но цените ще трябва да изчакат икономическия подем в САЩ.
Източник: Пари (22.08.2002)
 
Руското правителство възнамерява да либерализира диамантения пазар, съобщи електронното издание Gazeta.ru. Част от този процес е превръщането на компанията АЛРОСА в открито акционерно дружество и евентуалната отмяна на държавната тайна върху руските запаси на скъпоценни камъни и метали. Това съобщи руският вицепремиер Алексей Кудрин, шеф на надзорния съвет на АЛРОСА. Годишният добив на диаманти на компанията е на стойност 1.6 млрд. USD. В последно време АЛРОСА стана по-малко зависима от главния си чуждестранен партньор - световния монополист в производството на диаманти De Beers. АЛРОСА дава близо една четвърт от световното производство на диаманти.
Източник: Пари (22.08.2002)
 
САЩ съобщиха, че е готов последният списък със 178 стоманени изделия, освободени от увеличените с до 30 процента вносни мита, които заплашиха отношенията с ЕС и Япония, предаде Ройтерс. Последният и най-дълъг списък със стоманени изделия може да се окаже достатъчен за търговските партньори на САЩ и те да оттеглят заплахите си за въвеждане на ответни мерки, преди Световната търговска организация /СТО/ да се е произнесла за законността на митата. Белият дом беше принуден да изготви списъци с освободени от митата стоманени изделия в резултат на недоволството на американски компании, които потребяват стомана, тъй като увеличените с от 8 до 30 процента мита са довели до доста по-голямо от очакваното повишение на цените на вътрешния пазар.
Източник: БТА (22.08.2002)
 
Предприятията ще могат да купуват с 2-3% по-евтина електроенергия в събота и неделя от първи октомври, съобщиха от Националната електропреносна компания (НЕК). Новата тарифа ще бъде въведена с решение на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), като идеята е да се стимулират големите потребители. Въпросът е как новата тарифа ще се отрази на потреблението и дали ще стимулира по-високо производство, коментира членът на ДКЕР Игнат Томанов. Според него, ако въвеждането на "уикендовата" тарифа се окаже успешно, от следващата година е възможно да се мисли за 4-5% намаление на цените на електроенергията. Годишното потребление на енергия у нас за миналата година е 36 млрд. киловатчаса. Сега около 100 компании са присъединени към системата на НЕК, а по-малките предприятия работят с електроразпределителните дружества. От по-ниската тарифа могат да се възползват компании като "Кремиковци", "Стомана", БДЖ и химическите заводи. "Това е нормална стъпка за пазарните икономики и е в правилна посока", коментира председателят на Съюза на работодателите Васил Василев. Според него намалението ще повиши конкурентоспобността на българската промишленост и ще увеличи износа. "Дълго водихме разговори с енергийното министерство за въвеждането на "уикенд" тарифа", коментира представителят на гръцката компания "виохалко" Антон Петров, която е собственик на пернишкия металургичен комбинат "Стомана". Уикендова тарифа е въведена в повечето страни от ЕС, но при така предложеното намаление едва ли ще се усети от компаниите. Според него уикендовата тарифа би имала ефект при намаление от 10%. "За да се възползваме от по-ниската тарифа, ще трябва да плащаме двойни надници на 380 работници, които ще работят в събота и неделя и ефект няма да има", смята обаче Марияна Печеян, от ВСК "Кентавър", собственик на завод "Динамо" и ЗММ "Дряново". Ако трябва компаниите да се възползват от намалението, необходимо е да се промени Кодексът на труда, който задължава работодателите да заплащат извънредния труд", обясни тя.
Източник: Дневник (22.08.2002)
 
Комисията за защитни мерки във външната търговия при руското правителство ще преразгледа през септември митата за внос и износ на някои стратегически метали, съобщи председателят й Андрей Кушниренко. Предвижда се увеличение на митото от 5% за внос на силикон метал и съкращаване или отмяна на митото от 6.5% за износ на някои други метали, които не бяха назовани. Ще обсъдим повишението на вносното мито за силикона до 20-25% от сегашните 5%, каза Кушниренко. Най-големият производител на силикон в Русия е голямата алуминиева компания СУАЛ, която доби през 2001 г. над 50 хил. т. Комисията вече съобщи, че понижава до 6.5% митото за износ на германий. Официалните данни за производството, износа и вноса на стратегически метали в Русия не се съобщават, тъй като все още се смятат за държавна тайна.
Източник: Пари (23.08.2002)
 
Световният пазар на алуминий е в процес на бурно натрупване на складови запаси от алуминий, които достигат до 7-годишен максимум поради слабото търсене и растящите производствени капацитети, алармират пазарни анализатори. Мартин Скуайърс, анализатор в J. P. Morgan, отбелязва, че през юли 2002 г. дневното производство на първичен алуминий е достигнало най-високото равнище в историята с 58.200 т метал дневно в сравнение с 58 хил. т през юни и 55.5 хил. т дневно през септември 2001 г. Запасите на LME /Лондонската борса за метали/ достигнаха 1 259 700 т и от декември 2000 г. са нараснали с около 1 млн. т. Тези количества тегнат върху цените, тъй като търсенето остава все още слабо въпреки спиранията на производството през 2001 г. от големи компании в Северна и Южна Америка поради недостиг на електричество. От важен вносител Китай стана значителен износител на алуминий и попълни непроизведените количества. Цените на алуминия в момента отразяват безпомощността на пазара. Цените на тримесечните доставки на алуминий в момента са около 1309 USD/т - малко по-високо от неотдавнашния 9-месечен минимум от 1290 USD/т, затова производителите все още успяват да покриват производствените си разходи и неохотно съкращават добивите.
Източник: Пари (23.08.2002)
 
Китайската компания Baosteel Group, водещ производител на стомана в страната, отчете 155 млн. USD /1.28 млрд. юана/чиста печалба за полугодието, съобщи Ройтерс. Тя не представи сравнителни данни за миналата година, но информира, че чистата й печалба тогава е била 2.23 млрд. юана. Сега компанията има големи парични постъпления, стабилна финансова структура и относително добри възможности да плаща дълговете си, се казва в изявление на ръководството й. По-голяма част от печалбата на Baosteel Group идва от подразделението й Baoshan Iron Steel Corpopation за производство на полуготова листова стомана в Шанхай. Компанията майка е собственик на 85% от това подразделение.
Източник: Пари (23.08.2002)
 
Европейският съюз и Япония приветстват обявеното днес решението на САЩ да изключат допълнителни 178 стоманени изделия от повишените мита върху вноса на стомана, но обявиха, че не оттеглят жалбата си срещу Вашингтон в Световната търговска организация /СТО/, предаде АП. На пръв поглед това е положителна стъпка, заяви европейският комисар за международната търговия Паскал Лами, но добави, че Съединените щати трябва да се откажат в най-скоро време и от останалите незаконни защитни мерки. Японски официални представители отбелязаха, че близо 1,55 млн. тона от общо 2,2 млн. тона японски стоманени изделия, изнасяни за САЩ годишно, няма да попаднат в нови списък с продуктите, които се освобождават от повишените мита.
Източник: БТА (23.08.2002)
 
Европейската комисия /ЕК/ днес приветства освобождаването на още 178 стоманени изделия от повишените мита върху вноса на стомана в САЩ, но обяви, че поддържа жалбата си срещу тях в Световната търговска организация /СТО/, предаде Ройтерс. Според ЕК обявената вчера от Вашингтон мярка ще освободи повече от 50 на сто от европейския износ от "незаконните защитни мита" в САЩ. Въпреки това, много европейски производители ще продължат да понасят последиците от митата, се казва в цитираното от Ройтерс съобщение на еврокомисията. ЕС призовава САЩ да отменят и останалите незаконни защитни мерки колкото може по-бързо, във всеки случай - веднага след евентуалното решение на СТО против тези мерки, каза европейският комисар за международната търговия Паскал Лами, цитиран от Ройтерс. Агенцията допълва, че решението на СТО по въпроса не се очаква преди 2003 г.
Източник: БТА (23.08.2002)
 
Лидери в класация на чуждите инвеститори сред държавите са Италия (главно заради покупката на най-голямата българска банка Булбанк), Гърция (с инвестициите си в банковата сфера, бившия завод КОЦМ, „Стилмет“, хотел Шератон) и други. Представител на цветната металургия в столицата е бившият завод КОЦМ (днес „София мед“). През 1997 г. той бе приватизиран от фирма „Булметал София“ на бившия депутат Цветелин Кънчев, а през 1999 г. по схемата дълг срещу собственост предприятието стана собственост на гръцката индустриална групировка „Виохалко“. Заради съдебни спорове инвестиция от 88 млн. евро в предприятието беше блокирана около година. „Сега обаче всичко е наред и очакваме да завършим преоборудването за около една година“, коментира ситуацията Антон Петров, член на управителния съвет на „София мед“. Гръцка е и една от Инвестициите на зелено в икономиката на София. Отново индустриалната групировка „Виохалко“ вложи 12.5 млн. долара в строителството на нов завод за алуминиеви профили „Стилмет“. В момента във фирмата се доставя ново оборудване на стойност около 6 млн. лв. След пускането му в действие собствениците се надяват производителността на предприятието да се повиши с около 45%. Така общите вложения на „Виохалко“ в столицата достигат 100 млн. евро в „София мед“ и 16 млн. долара в „Стилмет“.
Източник: Капитал (26.08.2002)
 
Защитно мито по вноса на основните стоманени продукти в България може и да не се въвежда, стана ясно през изминалата седмица. Кабинетът ще вземе решение да се налага ли протекционистичната мярка идния четвъртък. Искането за въвеждане на мито по вноса на стомани дойде от Браншовата камара по черна и цветна металургия преди три месеца. Мярката би облагодетелствала само „Кремиковци“, който е единственият производител на четирите вида стомана, за които се иска налагането й - горещо валцувани рулони и листи, студено валцувани рулони и листи, валцдрат и покалаена ламарина. Становището на Министерството на икономиката по въпроса е положително и беше обявено преди две седмици. Ведомството на Николай Василев предлага да се наложи мито между 15 и 30 на сто за вноса от всички страни временно за шест месеца. Но все пак въобще не е сигурно, че Министерският съвет ще вземе решение за налагането му, защото има отрицателно становище от Министерството на външните работи и от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева“, обясни зам.-министърът на икономиката Никола Янков. Той е и председател на постоянната комисия по защитните мерки към икономическото ведомство. В становищата си юристите на Меглена Кунева и Соломон Паси са записали, че налагането на протекционистични мерки в момента, когато ускорено се затварят ключови глави от преговорите ни за членство в евросъюза, е неподходящо, обясни Янков. Затова според него е под въпрос дали кабинетът ще гласува в полза на митата за стоманата, след като те очевидно „дразнят“ Брюксел. „Всички страни от Централноевропейското споразумение за свободна търговия вече са въвели такива превантивни мита, само България не го е направила“, твърди Янков.
Източник: Капитал (26.08.2002)
 
Междувременно против защитното мито се обяви Асоциацията на производителите на метален амбалаж. Според председателя й Петър Николов мярката само ще помогне на „Кремиковци“ да наложи на българския пазар нискокачествената си продукция, да покачи цената й и по този начин местните метални амбалажи и въобще метални изделия ще станат неконкурентни за износ. „Кремиковци“ вече увеличи цената на тон бяло тенеке (покалаена ламарина) със 100 долара до 600 долара преди месец, докато вносната суровина се продава по 550 долара на тон, но е по-качествена, обясниха от асоциацията. Същите опасения споделят и доста от вносителите на специални стомани. Официално против митото се обяви и производителят на стоманени профили и тръби „Омега“. На същата позиция застава и компанията за експорт и реекспорт на метали от Украйна и Русия „Еврокомерс БГ“. Според компанията металообработващият бранш в България, който изнася продукция за евросъюза и трети страни, ще бъде директно ощетен от защитното мито, а в него работят 30 000 души. „Въвеждането на митото съз­дава монопол на „Кремиковци“ и ще предизвика хаос на пазара на стомани в страната. Освен това увеличението на митата за внос на метали от Украйна, Русия и Казахстан е политически въпрос и ще предизвика обратна реакция у тези страни по отношение на наши стоки“, се казва в писмо от „Еврокомерс“ до ръководствата на политическите сили в парламента.
Източник: Капитал (26.08.2002)
 
Унгария наложи от 3 юни 2002 г. рестриктивни мита за 15 групи стоманени продукти, сред които валцувана стомана и бяло тенеке. Чехия все още не е взела решение, въпреки че е засегната както от митата в ЕС, така и от унгарските тарифи. От понеделник в Полша действат защитни мита в размер от 10 до 25% за период от седем месеца. Те засягат група от 10 продукти, включващи различен размер и качество листова и валцувана стомана, включително бяло тенеке. Търсенето на бяло тенеке в света е нараснало през последните два месеца, съобщи информационната мрежа Platts. Много европейски производители работят с пълен капацитет. Това е обичайно сезонно явление, коментираха експерти.
Източник: Капитал (26.08.2002)
 
В края на миналата седмица на LME в Лондон цените на цветните метали отново тръгнаха надолу преди трите почивни дни на борсата, която ще работи едва във вторник. Според участници в борсовата търговия котировките на медта над 1520 USD/т и на никела над 7000 USD/т не стимулират значителни покупки. Медта по тримесечните сделки закри в петък отново с понижение до 1509 USD/т след силното закриване в четвъртък. Никелът също поевтиня с 80 USD спрямо четвъртък и закри седмицата на 6810 USD/т. Алуминият поевтиня до 1314 USD/т от 1322 USD/т при закриването в четвъртък. Търговия с цинк нямаше, но котировките му се повишиха с 1 USD до 784.00/784.50 USD/т. Калаят поевтиня с 50 USD/т до 3830 USD/т. Оловото поскъпна с 5 USD до 437 USD/т.
Източник: Пари (26.08.2002)
 
Полският комбинат за цветни метали KGHM Polska Miedz ще увеличи производството на мед до над 550 хил. т от 500 хил. т сега. През първото полугодие на 2002 г. бяха произведени 246 221 т мед в сравнение с 240 949 т през същия период на 2001 г. Добивът на сребро достигна съответно 630 599 кг от 586 526 кг.
Източник: Пари (26.08.2002)
 
Шведската компания North Atlantic Natular Resources AB /NAN/, участваща в проучването и разработката на находище за метали от групата на платината във Варгбакен в областта Коилисмаа, Северна Финландия, търси малка фирма за партньор.В Швеция NAN се занимава основно с добив на мед и цинк и производство на медни и цинкови концентрати.
Източник: Пари (26.08.2002)
 
За седми и последен път през 2002 г. САЩ отмениха през миналата седмица митата за внос на 178 вида стоманени изделия, с което общият им брой стана 727 от общо над 1300 вида внасяни в страната стоманени изделия. Според официални американски източници отмяната на митата обхваща внос на стойност от над 3.2 млн. т различни видове стомана и изделия, като преобладаващата част облагодетелстват вносителите от Европейския съюз /ЕС/ и Япония. Президентът Буш въведе защитните вносни мита в размер от 8 до 30% през март т. г. по настояване на производители на стомана и стоманени изделия от САЩ и след фалита на над 30 от тях поради по-ниската производствена себестойност на вносните продукти.
Източник: Пари (26.08.2002)
 
Ръководството на Елисейна ЕАД започна преговори с фирми от Испания, Мексико, Чили и Мароко за доставка на суровини. Предвижда се в края на септември да заработи основното медодобивно производство, съобщи изп. директор Славчо Тодоров. Дотогава ще бъде извършен ремонт на пещта и на конверторите в цеха. Дейностите бяха предприети, след като наемателят на медодобивното производство ЕМ импекс ООД сложи първите 600 хил. лв. в комбината. Според шефове на държавното предприятие подписаният договор за срок от 3 години слага край на близо едногодишната агония на Елисейна и предотвратява обявяването му в ликвидация. До месец наемателите са готови да вложат още 600 хил. лв., за да се осигури стартът на самото производство. Дотогава трябва да приключат и преговорите с основните доставчици, неразплатените суми към които възлизат на 15 млн. лв. Според подписания в началото на август договор с наемателя в производството ще бъдат заети над 300 души. След неуспешния опит за раздържавяване на Елисейна Агенцията за приватизация е обявила за продажба цеховете Центромет и Автобаза, стадиона и хотелския комплекс. Приходите ще се използват основно за разплащане на старите задължения към работниците, които възлизат на 1.3 млн. лева. Преди седмици около 100 работници от металургичния комбинат Елисейна блокираха жп линията през Искърското дефиле заради неиздължени заплати. В началото на август синдикалната организация на КНСБ в Елисейна поиска в декларация оставката на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев и на неговия екип. Според синдиката главната вина за едногодишния престой на дружеството носи икономическото ведомство. Елисейна преустанови производството си през септември м. г. заради натрупани задължения от 18.5 млн. лв. и липса на оборотни средства. Тогава без работа останаха над 400 души.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
37,871 млн. лв. дължат за осигуровки предприятия и фирми в Пернишка област, съобщи Димитър Евтимов, шеф на отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" в РУСО. 65 са длъжниците със суми над 10 хил. лв. 12 от предприятията, натрупали големи борчове, се наблюдават от Международния валутен фонд. Най-напред в класацията на длъжниците е "Стомана" с неплатени осигуровки за 21,254 млн. лв.
Източник: Новинар (27.08.2002)
 
Цените на цинка достигнаха в средата на август 15-годишен минимум, тъй като вялото търсене се оказа неспособно да се справи с огромните доставки. Това кара анализаторите все по-настойчиво да апелират за необходимостта от трайни производствени съкращения. На 13 август на ЛБМ тримесечните контракти за цинк поевтиняха до 740 USD/т - най-ниското равнище от края на 80-те години. Търсенето на цинк, който се използва основно в производството на стомана за галванизиране с цел да предпази метала от ръждясване, трайно намалява от средата на 2000 г., когато започнаха да се проявяват ефектите на забавения икономически растеж в света. Тъй като в близко бъдеще не се очаква съживяване на потреблението, единственият начин да се овладее сегашната ситуация на пазара е, като рудодобивните компании и преработвателите ограничат производствените си мощности. Необходимо е производството на метала да спре поне за шест месеца, твърди Стивън Бригс от SG Securities. Основание за подобни крайни призиви дават оценките на експертите, че излишъкът на световния пазар през настоящата година ще достигне 400 хил. т на фона на очакван ръст в производството в развитите западни държави.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
В началото на август най-големите четири компании за производство на цинк в Китай оповестиха, че ще свият през 2002 г. износа на метала до 350 хил. т - с 15% спрямо миналогодишното равнище в резултат на ниските световни котировки. Това са Huludao Zinc, Zhuzhou Smelter, Zhonjin Lignan Non-ferrous Metals Group и Baiyin Non-ferrous Metals Co. Възможно е съкращенията да са още по-големи, но това ще зависи от равнището на цените, заяви представител на една от фирмите. Едновременно със съкращаването на износа водещите компании се договориха да намалят и производството с 210 хил. т. Неотдавна френският производител Metaleurop оповести, че планира да свие с 20% добивите в завода Нойел-Годо в Северна Франция с капацитет 90 хил. т годишно. Обявените обаче досега съкращения се възприемат от анализаторите като крайно недостатъчни, за да повлияят върху пазара, страдащ от хронично ниско търсене. Експертите се надяват, че достигнатите през август рекордно ниски нива ще принудят миннодобивните компании да предприемат трайно закриване на производствени мощности. В същото време те са силно обезпокоени от плановете на мината Tara Zinc, Ирландия, собственост на финландската Outokumpo, да възобнови добива след деветмесечно прекъсване. Нейният конкурент - ирланската Arcon, също възнамерява да разшири капацитета на завода в Галмой с 15% до 720 хил. т. Според анализаторите това ще усили ефекта от излишъка на пазара и ще допринесе за нов натиск върху цените.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
Догодина търсенето на цинк ще започне да се възстановява заедно с активизирането на стопанската дейност в света, но това увеличение няма да бъде достатъчно, за да премахне излишъка, и котировките ще останат нестабилни, прогнозира Economist Intelligence Unit /EIU/. Обявените запаси от метала в промишлените среди се очаква да достигнат до края на 2004 г. 1.32 млн. т, което ще се равнява на потреблението за близо 10 седмици. Това ще бъде най-високото равнище на запасите от средата на 1996 г., изчислява EIU. Средната цена на метала през 2002 г. ще бъде около 822 USD/т - със 7.3% по-ниска в сравнение с 2001 г. Тези прогнози обаче са правени, при положение че през второто тримесечие настъпи значително оживление на пазара. Ако потреблението продължи да се възстановява с прогнозирания от EIU темп, то през 2003 г. средната котировка на цинка ще достигне 937 USD/т, а през 2004 г. ще се покачи до 1069 USD/т. Експертите смятат, че предвижданията им са "разумни" въз основа на отчетения през първото шестмесечие на годината ръст в потреблението, който бе стимулиран в известна степен от евтиния американски долар. Въпросът обаче опира до това с какви темпове ще нараства производството. Наблюдателите на EIU смятат, че предприетите досега съкращения няма да доведат до сериозен обрат, тъй като производството на рафиниран метал в света се очаква да се увеличи през 2002 г. до 6.47 млн. т спрямо 6.24 млн. т през 2001 г. Като резултат EIU повиши оценката си за излишъка през настоящата година до 295 хил. т спрямо очакваните по-рано 220 хил. т. Догодина този излишък ще бъде стопен до 135 хил. т, а през 2004 г. - до 30 хил. т. Евтиният долар също ще повлияе върху конюнктурата, тъй като ще намали рентабилността на европейските и японските рафинерии и ще стане причина някои преработватели да преустановят производствените операции в тези райони.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
Сред големите производители на рафиниран цинк в света особено място заема Korea Zinc, която през последните години успя рязко да увеличи производството чрез разширяване на предприятията и придобиване на нови заводи в чужбина. Понижаването на цените през 2001 г. обаче се отрази върху плановете на фирмата и тя намали с 23 хил. т производството в американското си предприятие Big River. Миналата година се оказа трудна и за водещия производител на цинк в света - австралийската Pasminco. Ниската международна цена и неефективната стратегия за хеджиране на риска доведоха до влошаване на финансовото положение на фирмата. С цел да получи необходимите средства Pasminco възнамерява да продаде част от производствените си активи. За разлика от Korea Zinc и Pasminco производството на цинк не е основно перо в дейността на белгийската компания Umicore. Тя се придържа към политика на диверсифициране на производството. Цинковите операции осигуряват под 50% от доходите на компанията. Финландската Outokumpu пък планира да се освободи от миннодобивните си активи. Ръководството обмисля възможността да продаде големия цинков рудник Tara. Компанията ограничи производството в завода Kokkola, което разполага с минимални производствени мощности в обем на 260 хил. т. Швейцарската компания Xstrata направи първите стъпки в цинковата промишленост едва в началото на 2001 г., придобивайки за 460 млн. USD от Glencore испанския производител Asturiana. Според специалистите швейцарската фирма е заинтересувана от придобиването и на други активи от Glencore. В момента производствените мощности на Xstrata възлизат на 460 хил. т годишно. Канадската компания Noranda приключи 2001 г. със загуба в размер на 92 млн. канадски долара. Тогава тя увеличи незначително добива на руда и рафинирането на метал, но през настоящата година планира да съкрати производството. Контролираната от Glencore казахстанска фирма Kazzinc ежегодно добивна 150 хил. т цинков концентрат, а двете й рафинерии произведоха през 2001 г. общо 300 хил. т преработен метал. Ниската рентабилност от продажбата на цинков концентрат принуди някои китайски производители да съкратят добивите си през 2001 г. Най-голямата местна компания - Huludao, спря третата си топилня в средата на 2001 г., а ръководството заяви, че не възнамерява скоро да възобнови работата й. Предвид на трудностите пред Huludao вторият по големина производител в Китай - Zhuzhou, през настоящата година има всички шансове да се превърне във водещия производител на рафиниран метал в страната. През миналата година тя преработваше по 280 хил. т метал.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
Електрометалургичният цинков завод в Челябинск в Южен Урал през този месец пуска в експлоатация новата си линия за електролитно производство с капацитет 200 хил. т годишно. Частите за нея бяха набавени още през 1988 г., но след девалвацията на рублата през 1998 г. заводът успя да събере достатъчно пари, за да финансира строителството на сградите и да монтира оборудването. Първоначалният план за разширяване на капацитета и повишаване качеството на продукцията бе изоставен, след като реформите на Горбачов доведоха страната до икономически срив, пише в свой анализ специализираното издание Metal Bulletin Monthly. Сега той отново е поставен на дневен ред и фактът, че британската Euromin стои зад предприето, позволява модернизацията и разширението на завода да съвпаднат с етапа на съживяване на вътрешното търсене на цинк и на галванизирана стомана. В Челябинск се произвеждат близо 90% от руския цинк - 70% са предназначени за вътрешния пазар, а близо една трета се изнася. Новият цех ще допринесе за увеличаване на добива на компанията от 150 хил. т през миналата година и ще позволи да се произвежда качествен метал, отговарящ на стандартите на Лондонската борса за метали /ЛБМ/. Новите линии за горещо галванизиране в големите металургични заводи в страната ще осигурят добър пазар за това допълнително количество. В бившия СССР годишното потребление на цинк достигаше 500 хил. т. Едва ли отново ще се достигнат тези нива, но според прогнозите на челябинския завод напълно е възможно потреблението в страната да се установи на 200 хил. т годишно. През миналата година то се оценява на 150 хил. т и се очаква през настоящата да нарасне до 160 хил. т. Ниските международни цени се компенсират от очакваното разрастване на вътрешния пазар с 10% годишно, твърди генералният директор на челябинския завод. Чрез модернизацията - новата пречиствателна единица и анодния завод, капацитетът на предприятието вече е увеличен от 125 на 150 хил . т, а чистотата на цинка достигна 99.98%. Инсталирана е и нова система за извличане на кадмий и иридий като вторични продукти. За завършване на модернизирането на предприятието и разширяване на капацитета до планираните 200 хил. т годишно са необходими общо 215-220 млн. USD. Досега челябинският завод е вложил 60 млн. USD от печалбите си и е използвал заем от ЕБВР в размер на 15 млн. USD. Необходими са още 90-100 млн. USD, но тази инвестиция ще се извършва на части, планира ръководството на водещия руски производител.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
След слабата активност на цветните метали на Лондонската борса за метали /LME/ в петък, цените им в Азия започнаха да се понижават в понеделник, повлияни до значителна степен от почивния ден в Лондон. Калаят закри в Куала Лумпур с 15 USD по-ниско на 3850 USD/т в сравнение с 3865 USD/т при закриването в петък. Медта се търгуваше в Шанхай в диапазона от 1480-1520 USD/т при вяла търговия, в очакване на нови насоки на пазара. Най-активно се купуваше мед за доставка през януари 2003 г. по цена от 1525 USD/т. В ЦЮРИХ, където търговията с благородни метали продължи и в понеделник, златото по спот сделките се търгуваше по 307.10/307.60 USD/тр. у. - с 25 CTS повече спрямо котировките на азиатските пазари и по-високо от 306.75/307.25 USD/тр. у. при закриването на търговията в петък в Ню Йорк. Среброто остана без промяна на 4.43/4.45 USD/тр. у., а платината и паладият до 546/554 USD/тр. у. и съответно до 323.50/335.50 USD/тр. у.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
Японската компания Mitsui Mining&Smelting Co Ltd повиши в понеделник цените "продава" на цинка с 3000 йени до 135 000 йени/т /1129 USD/т/. Най-големите японски производители редовно променят продажните цени на металите, като ги съобразяват с пазарните цени и валутните курсове. КИТАЙСКАТА алуминиева компания Chalco - най-голям производител на белия метал в страната и монополист в производството на алумина, обяви за първото полугодие на 2002 г. нетно понижение на печалбите си с 42.4% до 572.35 млн. юана вместо очакваните 640-703 млн. юана, в сравнение с 994.40 млн. юана през същия период на 2001 г., поради резкия спад на цените на алумината и на алуминия на пазара.
Източник: Пари (27.08.2002)
 
Работниците от фабриката за безшевни тръби "Ватвас"ЕАД настояват за намеса на държавата за разваляне на сделката и връщането на завода в "Кремиковци" АД. Това се казва в декларация на протестиращи до премиера, вицепремиера Николай Василев, Главна прокуратура, Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол и до ръководството на "Кремиковци". Днес пред сградата на собственика на завода "Ватвас-търговия и лизинг" по данни на браншовите синдикалисти се събраха около 80 души. Работниците настояват да им бъдат платени заплатите от април т. г. в размер на 2.5 милиона лева и обезщетения на съкратените работници и служители. Протестиращите искат собствениците да преведат в НОИ дължимите от януари осигуровки. Заводът е спрял производството. От няколко дни се изнася синка от поцинкователното отделение, а готовата продукция се предоставя на съхранение в други складове, се казва в декларацията на протестиращите. Според работниците собствениците не изпълняват поетите инвестиционни ангажименти. Направени са козметични подобрения, доставени са единствено нови преси за производство на профили за мантинели на пътищата, каза председателят на КНСБ в завода Елена Георгиева. Договорът между "Кремиковци" и "Ватвас" предвижда за 6 години да се инвестират над 5 милиона долара, като само за първите три години собственикът трябва да вложи половината от сумата. Протестиращите съобщиха, че не са спазени и задълженията за броя на работниците. Предвиждало се да се запазят 533 работни места за три години, а от януари т.г. са съкратени 300 души. Сега в дружеството са останали 200 души, от които, по данни на синдикалистите, голяма част са в неплатен отпуск до началото на септември. В четвъртък протестиращите ще имат среща с ръководството на дружеството. Днес тя не се състоя, защото според председателя на Управителния съвет на дружеството Деян Добрев собствениците са в командировка. Той прие от тяхно име декларацията на протестиращите . "Кремиковци" е преустановило подаването на енергоресурси заради задължения на завода от 100 хиляди лева, каза Добрев. Дружеството изпитва недостиг и на суровини за производство. "Кремиковци" сключи договор за продажба на активите на завода с "Ватвас - търговия и лизинг" през 1999 г. за 8.5 милиона долара, припомниха синдикалистите. След изплащането на задълженията на "Кремиковци" към новия собственик реалната цена е около 3.6 милиона долара.
Източник: БТА (28.08.2002)
 
Въпреки липсата на капитали, несъвършеното законодателство и несигурността около собствеността някои украински металургични предприятия вече намериха пътя към привличането на чуждестранни инвестиции и развиването на бизнеса с чуждите страни. Украйна е млада нация, изплуваща от трудностите на миналото и с желание да преодолее гигантските икономически и политически проблеми, породени от придобиване на независимостта й преди дванадесет години. Важността на металургичната промишленост за страната не трябва да се преувеличава. Делът й в общия обем на промишленото производство в Украйна през 2001 г. достигна 21%. Износът на метали донесе не по-малко от 47% от постъпленията в твърда валута за страната.
Източник: Пари (28.08.2002)
 
Един от най-крупните производители на цинк в света Китай през тази година ще реализира по-ниски експортни обеми рафиниран цинк, прогнозира в последния си доклад австралийската инвестиционна банка Macquarie Bank. Налице са ясни сигнали, че производството на рафинирания метал в Китай намалява тази година, и това неизбежно ще рефлектира в свиване на износа. На базата на данни за първите 7 мес. на 2002 г. годишният експорт се оценява на 450 хил. т, но според банката той няма да надвиши 400 хил. т. Съгласно статистиката на Международната група за цинка и оловото /ILZSG/ през 2001 г. от страната са изнесени 544 хил. т. Причината за по-ниските със 17% добиви на цинк през периода януари-юли е недостигът от концентрат.
Източник: Пари (28.08.2002)
 
Най-крупният производител на алуминий и монополен производител на алумина в Китай Aluminium Corp of China /Chalco/ отчете с 42.4% по-ниска нетна печалба за първата половина на 2002 г. Резултатът е доста под предварителните очаквания на анализаторите и е причинен от ниските цени на метала на световните пазари. ПРЕЗ юли произведените обеми мед в Чили /страната е пети по големина производител на червения метал в света/ са спаднали със 17% до 60.4 хил. т в сравнение със същия месец на 2001 г., съобщи министерството на енергетиката и мините. Добивите на сребро /Чили е топпроизводител в Латинска Америка/ са се понижили от 234 до 228 хил.т.
Източник: Пари (28.08.2002)
 
На ЛМБ във вторник след обяд, след като стана известно, че поръчките на американски дълготрайни стоки през юли са скочили с 8.7% /най-големият растеж от октомври м. г./ медта и алуминият поскъпнаха. Тримесечните медни сделки се договаряха 1513 USD/т, с 5 USD/т повече, отколкото в понеделник. Алуминият се продаваше по 1318 USD/т при 1315 USD/т предишния ден. Цинкът последва възходящия тренд и поскъпна от 781 USD/тдо 783 USD/т. Оловото прибави 6 USD/т към котировките и достигна 447 USD/т, а никелът се продаваше без промяна - по 6770 USD/т. СРЕБРОТО във вторник по обяд се котираше по 4.44-4.46 USD/тр. у. без промяна в сравнение със затварянето в понеделник зад океана. Въпреки това белият метал се продава далеч над 6-месечния минимум - 4.37 USD/тр. у. от миналата седмица. Платината се продаваше по 551.00-555.00 USD/тр. у. при 547.00-552.00 USD/тр. у. в Ню Йорк предишния ден. Паладият не успя да се задържи на нивата около 330.00 USD/тр. у., поевтиня с 2 USD/тр. у. и се продаваше по 328.00-333.00 USD/тр. у.
Източник: Пари (28.08.2002)
 
В КЦМ-Пловдив се изгражда нова технологична линия за производство на цинков сулфат монохидрат, информираха от ръководството на фирмата. Специалистите поясниха, че сега в металургичното предприятие се произвежда технически цинков сулфат от марките А и В, който представлява цинков сулфат хептахидрат /т. е. има 7 молекули кристална вода/. Водещите световни производители на цинк - САЩ, Канада, Австралия, Русия и Китай, предлагат цинков сулфат с една молекула кристална вода - т. е. цинков сулфат монохидрат, който е с по-високо качество и е във вид на гранули. Цинковият сулфат монохидрат има приложение в химическата промишленост и в селското стопанство, използва се при флотацията и за пречистването на води. Решението за реконструкцията и модернизацията на съществуващото производство на цинков сулфат марка В в КЦМ е продиктувано от изискванията на пазара и по-добрите перспективи за реализацията му. От новата линия за цинков сулфат монохидрат ще излиза по-качествен продукт, който със сигурност ще намира добър пазар у нас и в чужбина. Новият продукт ще може да се пакетира в разфасовки от по 5, 10 и 25 килограма, а проектът предвижда и възможност за опаковки от по 1000 килограма. Изграждането на инсталацията за природен газ, с който ще работи пещта, е поверено на столичната фирма Гри Вал. Темповете са ускорени и след недалечното влизане в строя новата линия ще може да произвежда по един тон цинков сулфат монохидрат на всеки час, каквато е проектната й мощност, увериха инженерите от КЦМ-Пловдив.
Източник: Пари (29.08.2002)
 
Търговската комисия на САЩ /ITC/ отговори отрицателно на искането на американските стоманодобивни производители да се въведат нови мита върху вноса на студено валцувана стомана от Швеция, Япония, Австралия, Индия и Тайланд. Отказът бе обоснован с това, че импортът не е в ущърб на местната индустрия. ВНОСЪТ на стоманени изделия в САЩ се е увеличил през юли с 5.7% в сравнение с юни до 2.691 млн. т и с 16.1% спрямо година по-рано. ПОТРЕБЛЕНИЕТО на алуминий в Китай е твърде по-голямо от производството и страната продължава да е нетен вносител, коментира ген. мениджър на най-големия преработвател в страната Chalco.
Източник: Пари (29.08.2002)
 
Протестиращи работници от тръбопрокатния завод "Ватвас" ЕАД се събраха за насрочената днес среща с ръководството на дружеството, но представители на собствениците не дойдоха. Пред сградата на собственика на завода по данни на браншовите синдикалисти се събраха около 100 души. Работниците настояват да им бъдат платени заплатите от април в размер на 2,5 милиона лева и обезщетение на съкратените работници. Протестиращите искат собствевниците да преведат в осигурителния институт дължимите от януари осигуровки. Ръководството на фирмата е в сградата на "Кремиковци", където е фабриката, съобщи Жана Михайлова, председател на инициативния комитет на протестиращите. По думите й ръководстовто е обявило, че ще се срещне с работниците там. Никой от нас няма да отиде към "Кремиковци", защото беше поет ангажимент от председателя на управителния съвет на фабриката Деян Добрев, че срещата ще бъде в офиса на фирмата, а не във фабриката, уточни тя. Ако те не дойдат, ние няма да отидем, допълни тя. Работниците от фабриката за безшевни тръби настояват за намеса на държавата за разваляне на сделката и връщането на завода в "Кремиковци" АД.
Източник: БТА (30.08.2002)
 
Прекратяване дейността на Алумина инвест АД чрез ликвидация ще обсъждат акционерите на шуменското дружество на насроченото за 27 септември общо събрание. Тогава ще бъде определен и ликвидаторът на работническо-мениджърското дружество, създадено специално, за да участва в консорциума, който през 1999 г. купи 75% от Алумина-Шумен. Това ще бъде доброволна ликвидация, заяви Христо Дечев, изпълнителен директор на Алумина инвест АД. РМД-то ще продаде своя миноритарен дял в размер на около 8% от капитала на Алкомет на съдружниците си в Алуметал АД. Така ще спазим клаузата в сключения договор с АП, според която нашият дял може да бъде закупен само от други акционери, участвали в приватизационната сделка, поясни Дечев. На предстоящото редовно годишно общо събрание акционерите на Алумина инвест АД ще изслушат още доклада за дейността на дружеството през 2001 г., ще приемат годишния счетоводен отчет за м. г. и ще гласуват освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през отчетния период. Капиталът на Алумина инвест АД след последното увеличение е 50 хил. лв. Бившето РМД участва заедно с турската компания ФАФ метал в консорциум Алумина 1998, които спечелиха в наддаването при покупката на Алкомет преди 3 г.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
Европейската комисия приветства решението на Комисията за международна търговия на САЩ /ITC/ да отхвърли жалбата на американските компании, произвеждащи стомана, които твърдяха, че са жертва на дъмпинг от вносната студеновалцувана стомана, предаде Reuters. Комисията все още не е имала възможност да проучи подробно мнението на ITC, но първите признаци дават основание да се мисли, че имаме повод да се поздравим с това решение, заяви говорител на изпълнителната власт на 15-те. Ако ITC бе преценила, че има доказателства, че вносът е в ущърб на щатските производители, Министерството на търговията на САЩ би могло да наложи антидъмпингови мита, вариращи от 3.15 до 153.15% според категорията на стоманените изделия, които са засегнати. Жалбата, която бе разгледана вчера, се отнасяше само за вносители на стомана от Швеция, Япония, Австралия, Индия и Тайланд. Други петнадесетина държави също са посочени от щатските производители на стомана, но ITC отложи решението си до октомври. В действителност желанието на Вашингтон е да изчака ЕС да оповести до края на септември дали ще предприеме ответни санкции срещу американски продукти, както заплаши, че ще направи в отговор на влезлите в сила от 20 март американски стоманени мита. От ЕС коментираха, че са обнадеждени от последното решение на ITC и се надяват тя да отсъди същото през октомври. В списъка на 15-те държави са включени Германия, Франция и Белгия.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
На ЛМБ вчера около обяд цветните метали поевтиняха, повлияни от спада на фондовите борси. Тримесечните медни доставки се сринаха с 16 USD/т спрямо сряда до 1505 USD/т, а алуминият се продаваше по 1314 USD/т при 1324 USD/т предишния ден. Никелът не успя да задържи позиции и изгуби 140 USD/т, като се продаваше по 6765 USD/т. Оловото загуби 3 USD/т до 492 USD/т. За сметка на това цинкът се представи сравнително стабилно, отстъпвайки 1 USD/т до 784 USD/т. ЗЛАТОТО се котираше по 310.70-311.20 USD/тр. у. в сравнение с 309.65-301.15 USD/тр. у. в сряда в Ню Йорк. Факторите в полза на метала отново са опасенията за евентуални военни операции на САЩ в Ирак, поскъпващото спрямо долара евро и продължаващият спад на водещите фондови пазари. Среброто се продаваше без промяна по 4.50-4.52 USD/тр. у. Цените на платината и паладия се успокоиха и първият се търгуваше по 555-560 USD/тр. у. при достигнати предишния ден 574 USD/тр. у., най-високите стойности от 14 месеца. Паладият, който поскъпна в сряда до 373 USD/тр. у., се стабилизира на 336-342 USD/тр. у.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
Ако бъдат въведени защитни мита за внос на стомана, ефектът ще е поощряване на лошокачественото и скъпо българско производство за сметка на качественото и по-евтино вносно производство, алармират от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Предложението за въвеждане на подобна мярка направи Кремиковци преди около два месеца. Според членуващите в асоциацията 23 холдинга, контролиращи над 500 акционерни дружества и реализиращи 50% от износа на страната в областта на машиностроенето и металообработването, налагането на защитни мита би било нецелесъобразно. Като клиенти на Кремиковци дружествата от АИКБ твърдят, че продуктите на тази фирма са с лошо качество и не отговарят на подадените технически параметри. Говорителят на металургичния комбинат Тодор Христов коментира, че комбинатът изнася в чужбина, и то на европейските пазари, а това значи, че качеството на продукцията е добро. Прекомерно дълги са и сроковете, в които комбинатът изпълнява поръчките - обикновено това е срок над 1 месец, а организирането на експедицията е бавно и несигурно, твърдят от асоциацията. При поръчки винаги се нуждаем от известно технологично време, защото цикълът ни на производство за различните метали е от 30 до 60 дни, контрират от Кремиковци. Въвеждането на мита за вносните метали ще ги оскъпи и ще влоши финансовото състояние на много фирми от отрасъла и може да предизвика спиране на производства, смятат индустриалците. И твърдят още, че в Кремиковци не приемат рекламации за качество и количество, което води до непредсказуеми загуби при покупка на техни продукти. Нямаме нито една рекламация, която е основателна и не е приета, обясниха обаче от металургичния завод. Мотивите на най-големия български производител на метални изделия за въвеждане на защитни мита са свързани с повишения значително през последните години внос в нашата страната на стоманени продукти, и то на нереално ниски цени. Това практически изтласка българските стоманопроизводители от родния пазар. Стигна се дотам, че при определени позиции вносът достига 80% от потреблението на съответните продукти в страната. Затова в условията на все по-силно ограничаван международен пазар на метали ръководството на Кремиковци АД счита за наложително вземането на мерки в защита на стоманопроизводителите в страната. Въвеждането на защитни мита до 30 на сто в зависимост от продуктите ще позволи българските производители да си възвърнат около 50% от родния пазар на метали. Министерството на икономиката откри процедура по разследване на необходимостта от защита на българското производство.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
От 20 март тази година САЩ въведоха мита върху вноса на 21 категории стоманени изделия, вариращи между 9 и 30% в срок от 3 години. Мярката бе предприета под натиска на американската стоманодобивна индустрия, която от дълго време настояваше, че евтиният внос е в ущърб на местните производители, позициите на които и без това са разклатени предвид спадналите до 20-годишен минимум цени на стоманата в света. В отговор на наложените от Вашингтон мита Европейският съюз също въведе мита. Те влязоха в сила от 3 април за срок от 6 месеца и се отнасят за продукцията от стоманени изделия, надвишаваща определените квоти. До 22 август САЩ освободиха от нововъведените мита 3.2 млн. т стоманена продукция, която е по-слабо застъпена в производствената листа на местните компании.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
Договор за приватизация на втория най-крупен металургичен комбинат в Румъния бе подписан в сряда, съобщи вестник Журналул национал. Швейцарската фирма с руски акционери Конарес трейдинг ще плати 2 млн. USD в срок от 10 дни за 84% от акциите на стоманения завод в Търговище. Фирмата купувач се задължава да инвестира над 50 млн. USD за следващите 5 г., както и да плати част от дълговете на комбината. Руснаците се ангажираха чрез договор да запазят и целия персонал, който е 5400 души. Комбинат Търговище бе построен през 70-те години, в индустриалния колос работеха над 6000 работници, които трябваше да произвеждат специална стомана. След 1990 г. комбинатът изгуби пазарите си и сега има загуби за над 2000 млрд. леи.
Източник: Пари (30.08.2002)
 
Държавата сериозно ще затегне правилата си срещу картелните споразумения, както и контрола върху предприятията с господстващо положение върху пазара и обединенията помежду им. Това става ясно от приетия в четвъртък от правителството проект за промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Измененията на закона действително Разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. Тя ще може да пристъпва и към принудително събиране на доказателства, с разрешението на съдия (от окръжния съд)", обясни зам.-министър София Касидова. Именно тези разширени права на КЗК станаха причина за недоволство в някои фирми и асоциации още по времето, когато проектът за промени в ЗЗК се обсъждаше в работната група. „В крайна сметка може да се стигне дотам, че инспекторите сами да решават какви документи да изземват от офисите на заподозрени фирми - включително и книжа, които са търговска тайна", коментира шефката на Българската асоциация на търговците на метали Ивана Радомирова. В подкрепа на затягането на мерките против монополите се обявиха от Асоциацията на месопреработвателите.
Източник: Капитал (02.09.2002)
 
Финландският производител на метали Outokumpu съобщи, че очаква добивите на цинков концентрат от най-голямата цинкова мина на Стария континент - Tara /в Ирландия/, през 2002 г. да достигнат 60 хил. т, след като през този месец миннодобивните операции бъдат възобновени. За догодина прогнозите на Outokumpu са за 200 хил. т. Освен това компанията очаква съществено покачване на цените на метала на пазарите до началото на 2003 г., докогато складовите наличносности би трябвало да са изчерпани.
Източник: Пари (02.09.2002)
 
Белгийската метална групировка Umicore и Lamitref Industries преговарят за обединяване на медните подразделения на двете компании с цел създаване на най-крупния производител на мед в Европа. Това съобщиха в съвместно изявление в петък двете групи. Umicore е най-големият производител на медни пръти в Европа, номер едно в света в производството на специализирани цинкови изделия, както и собственик на Umicore Med-Пирдоп, а Lamitref е частна белгийска компания с мажоритарен акционер холдинга Kovanco. Новата компания би следвало да обедини традиционния меден бизнес на Umicore - добив и рафиниране на червен метал с производството на полуобработени медни изделия на конкурента Lamitref. Според изпълнителния директор на Umicore Томас Лейзен други компании също ще може да се присъединят към новата формация, ако тя бъде създадена. Президентът на Lamitref Кристиян Думолин уточни, че вероятно преговорите ще продължат месеци. Регистрираният оборот на Umicore в медния бизнес през м. г. е 1 млн. EUR, а на Lamitref - 630 млн. EUR.
Източник: Пари (02.09.2002)
 
След спада в търсенето със 7.6% за миналата година през втората половина на настоящата се очаква подобряване на потреблението, което ще доведе до растеж на търсенето за цялата 2002 г. от 1.9%. Това сочи последното предвиждане на Deutsche Bank за конюнктурата на световния пазар на мед. За догодина кредитната централа прогнозира увеличение на потреблението с 5.7%, ако глобалната икономика продължи да се съживява. По данни на Deutsche Bank предприетите по-рано тази година производствени съкращения вече дават резултат, като световният добив на червения метал се е свил с 2.6% през периода януари-юни. Тези фактори работят в полза на медта и през настоящата година за първи път от 2000 г. насам ще има дефицит на пазара. От 80 хил. т през 2002 той ще скочи до 420 хил. т догодина, прогнозира банката./
Източник: Пари (02.09.2002)
 
Американската металургична компания American Steel Industries /ASI/ e депозирала в Министерството на икономиката оферта за закупуване на Кремиковци, съобщи високопоставен правителствен източник. Ведомството на Николай Василев обаче може да се размине с изгодната сделка, защото предложението на кандидат-купувача изисква отговор до края на август, а такъв до този момент не е даден. Предложението е внесено и в Агенцията за приватизация. Американската компания със седалище във Филаделфия иска да купи 96.29% от металургичния ни завод и предлага инвестиционна програма на стойност 400 млн. USD за период от 8 години. Сегашният собственик на Кремиковци Финметалс Холдинг АД държи 71% от предприятието. ASI се ангажира да покрие дълговете на Кремиковци към НОИ на стойност 77.41 млн. лв. /40.52 млн. USD/ към 12.07.2002 г., задълженията към хазната - 8.26 млн. лв. /4.32 млн. USD/ към 1.03.2002 г. и към агенция Митници за 27.38 млн. лв. /14.33 млн. USD/ към 3.06.2002 г. Дълговете ще бъдат погасени за срок от 15 г. с 5-годишен гратисен период и 10-годишна разсрочена схема на плащане. ASI се ангажира да покрие и дълговете на Кремиковци към НЕК, Булгаргаз, Пристанища, БДЖ и за използваната вода до 30.06.2002 г. на обща стойност 96.46 млн. лв. Задълженията към Държавния фонд за възстановяване и развитие ще бъдат изплатени също за срок от 15 години на равни годишни вноски, стартирайки от 2003 г. Офертата е била обсъждана през юли в икономическото министерство заедно с представители на Министерството на финансите и АП. Американската компания планира да увеличи продукцията на предприятието от 1.5 на 3.8 млн. т през 2005 г., а през 2015 г. тя да достигне 5 млн. т готови стоманени изделия.
Източник: Пари (03.09.2002)
 
Десетте водещи производители на мед в Китай се споразумяха да съкратят добивите си през настоящата година със 120 хил. т предвид дефицита от концентрат и неблагоприятните цени на червения метал на международните пазари, съобщи официален представител на индустрията в понеделник. Това стана по време на среща в Бейджинг, проведена под егидата на Центъра за развитие на медта, създаден преди 2 г. като надзорен орган на индустрията. Индустрията е подложена на натиск от огромния недостиг на концентрат т. г. По традиция страната внася почти 50% от необходимия концентрат. През 2001 г. в Китай са внесени 2.3 млн. т, с 24% повече спрямо 2000 г., докато за първите седем месеца на тази година импортът е едва 1 млн. т. Ниските котировки на медта на световните пазари, колебаещи се около 1510 USD/т сега при 1710 USD/т през юни, са друг фактор за взетото решение.
Източник: Пари (03.09.2002)
 
Няма да бъдат въвеждани защитни мерки върху вноса на бяло тенеке и валцдрат, съобщи Никола Янков, зам.-министър на икономиката. Причината е, че родното производство на тенеке е недостатъчно, за да задоволи търсенето от страна на производителите на метален амбалаж. Валцдратът също ще продължи да се внася без мито, тъй като импортът не заплашва родното ни производство. Очаква се до две седмици кабинетът да въведе превантивно защитна мярка за вноса на стомана. Тя ще е със срок от половин година, митото ще бъде до 30% в зависимост от различните тарифни позиции. Родните металургични предприятия подадоха заявление в Министерството на икономиката за въвеждане на мита върху вноса на стомана през юни. Причината беше, че при определени позиции импортът достигна 80% от потреблението на съответните продукти.
Източник: Пари (03.09.2002)
 
Вицепремиерът Николай Василев опроверга публикацията в столичен ежедневник, че компанията American Steel Industries (ASI) проявява интерес към покупката на "Кремиковци", като е готова да изплати задължения от около 100 милиона лева за 15 години и да вложи 400 милиона долара за 8 години. Според цитирания от вестника високопоставен правителствен източник американската металургична компания е депозирала в Министерството на икономиката оферта за покупка на 96.29% от капитала на "Кремиковци", но от двете институции не са му отговорили в искания срок. "Слухове се появяват постоянно, не мога да кажа нищо по този въпрос", коментира вицепремиерът Василев. От 1999 г. "Кремиковци" е частна компания и държавата не би могла да има отношение към смяната на нейната собственост, обясниха официално от Министерството на икономиката. От металургичния комбинат отказаха да коментират информацията, както и да отговорят дали са имали контакти с американската компания. Собственик на 71% от "Кремиковци"АД от юни 1999 г. е "Дару метълс", по-късно преименувана на "Финметълс холдинг" АД. В момента държавата притежава около 25% от капитала на "Кремиковци" АД.
Източник: Дневник (04.09.2002)
 
Със заповед на министъра на транспорта Пламен Петров от края на миналата седмица е освободен изп. директор на Завода за стоманобетонни конструкции в Свищов инж. Павел Павлов. На негово място е назначен Емил Ценов, който досега се е занимавал с частен бизнес. Мотивите за освобождаването на Павлов са слабите финансови резултати на завода, който е в процедура за приватизация. Миналата година той приключи със 144 000 лв. печалба, а от началото на тази година също е с положителни финансови показатели. Според запознати с приватизационната процедура подмяната на ръководството цели отстраняване на досегашния директор като потенциален купувач на завода, за който апетити имали и близки до сегашните управляващи. Крайният срок за офертите за 97% от ЗСК-Свищов е 24 септември. Началната цена е 5 млн. лв., а стъпката за наддаване е 100 000 лв. Заводът за стоманобетонни конструкции е монополист и непрекъснат негов контрагент е БДЖ. С железниците заводът има сключен дългосрочен договор за подмяна на 400 километра железен път. Фирмата е оборудвана с нова модерна западна технология за производство на траверси и работи по западноевропейските стандарти. Част от производството отива за износ. В завода в момента работят 350 души.
Източник: Пари (04.09.2002)
 
Най-крупният в света стоманодобивен производител Arcelor регистрира през първото полугодие на 2002 г. спад на печалбата с 44% спрямо същия период на миналата година заради понижилите сe до най-ниските си исторически нива цени на стоманата на международните пазари. Това съобщи говорител на компанията, цитиран от Reuters. За полугодието печалбата преди облагането с данъци и лихви е намаляла със 75% и е възлязла на 341 млн. EUR. Оборотът се е понижил с 609 млн. EUR и възлязъл на 13.7 млрд. EUR. В сeгмента плоска въглеродна стомана /основното производство на Arcelor/ приходите са намалели със 7.2% до 6.4 млрд. EUR. Стоманодобивният гигант със седалище в Люксембург бе създаден в края на 2001 г. след сливането на френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia. Той реализира 75% от постъпленията от продажби от ЕС и 5% в Северна Америка. Независимо от тези резултати Arcelor очаква подобряване на бизнеса до края на 2002 г.
Източник: Пари (04.09.2002)
 
Ограниченият растеж на предлагания никел на международните пазари, паралелно с подобряващите се перспективи за потребление предвид очакваното възстановяване на световната икономика ще тласнат нагоре котировките на метала през идните две до три години. Това се посочва в последния доклад на Deutsche Bank. Стабилизирането и подобряването на пазарната конюнктура се обясняват отчасти и с началото на експлоатацията на нови рудници в Канада и Нова Каледония към 2005 г. Освен това и цикличното увеличение на продукцията от неръждаема стомана, и свитите доставки от скрап също ще подкрепят пазара на никел, който традиционно е доста неустойчив. Deutsche Bank покачи прогнозните си оценки за цените на метала за всяка една от трите години до 2004 г. За настоящата банката прогнозира средни цени от 3.13 CTS/лб при предишна прогноза от 3.03 CTS/лб. За догодина котировките са 3.43 CTS/лб в сравнение с 3.11 CTS/лб. За 2004 г. цените са най-високи - 3.60 CTS/лб, спрямо 3.45 CTS/лб.
Източник: Пари (04.09.2002)
 
Deutsche Bank ревизира предвижданията си по отношение на алуминия в посока надолу предвид слабата дисциплина на производителите по отношение на предлагането. Пускането отново в експлоатация на производствени мощности в Северозападните американски щати, както и проектите за нови заводи в Близкия изток и Австралия допълнително разклащат доверието в пазара. Банката понижава предвижданията за средните цени за т. г. от 65.2 CTS/лб на 62.9 CTS/лб, за догодина от 68.5 до 67.0 CTS/лб, а за 2004 г. ги оставя без промяна - 69.8 CTS/лб.
Източник: Пари (04.09.2002)
 
През последното тримесечие на 2002 г. се очаква рязко повишаване на търсенето на цветни метали с оглед изчерпването на складовите запаси при крайните потребители, прогнозира брокерската къща GNI в доклад от вчера. Нетният спад на запасите им през първото шестмесечие е позитивна тенденция за останалите месеци, твърдят от GNI. Тя прогнозира увеличаване на търсенето на алуминий с 3% за т. г. при спад от 5.5% за 2001 г. При медта растежът се измерва с по-малък спад - 1.9 при 4.1% за м. г. За никела GNI предвижда повишаване на потреблението с 15.2%. Като заключение в доклада се казва, че пазарът ще продължи през следващите няколко месеца да гледа към САЩ, за да определя посоката си, тъй като фондовете определят позициите в зависимост от макроикономическата посока.
Източник: Пари (05.09.2002)
 
Добивът от желязна руда в света през 2001 г. намаля в сравнение с 2000 г. с 3.1% до 931 млн. т, сочи оценката на специализираното издание Mining Journal. Същевременно в световната промишленост се усили тенденцията към концентрация на производството. През последните няколко години редица малки производители закриваха свои рудници, докато големите компании разширяваха мощностите, отбелязва още списанието. Потребностите от желязна руда намаляха в почти всички страни по света през 2001 г. В редица водещи производители пък бе отчетен спад в добивите. В Австралия производството се увеличи с 2.4%, във Венецуела - с 9.2%, а в РЮА /Република Южна Африка/ - с 3.1%. Експертите обвързват спада в търсенето на желязна руда с пониженото производство на стомана в света. Според оценката на Mining Journal през 2001 г. стоманодобивът е намалял до 839.9 млн. т спрямо 847.2 млн. т през 2000 г. Единствено в Китай бе отчетен съществен ръст в производството на черни метали - от 127 на 143.3 млн. т. Обемът на МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ с желязна руда, превозвана с морски транспорт, се съкрати през 2001 г. с 2% спрямо равнището през 2000 т. Световният експорт спадна с 2.7% до 476.8 млн. т, а делът му в световното производство се повиши до 51.2% спрямо 50.9% предната година. Позициите си на световния пазар продължиха да укрепват Австралия и Бразилия. Делът им в световния износ се увеличи от 66.4% през 2000 г. до 67.1% през 2001 г. Повечето от страните износителки свиха доставките си за световния пазар,докато износът на Индия нарасна с 13.3%, а на РЮА - с 9.8%. Вносът на желязна руда в света през 2001 г. намаля с 1.9% до 477.9 млн. т. Страните от Северна Америка, ЕС и Япония ограничиха покупките, докато Китай и Южна Корея увеличиха импорта. Водещ вносител остана Япония. Делът й в световния внос достигна 26.4%, този на ЕС - 25.3%, а делът на Китай възлезе на 22.6%. Потребностите на Япония от руда бяха удовлетворени главно чрез внос от Австралия.
Източник: Пари (05.09.2002)
 
Нов устав на Алкомет АД приеха акционерите на шуменския завод за алуминий на състоялото се извънредно общо събрание. По предложение на мажоритарния собственик Алуметал АД събранието гласува членовете на съвета на директорите да не бъдат освободени от отговорност за дейността им през 2001 г. и до датата на общото събрание през 2002 г. Пак от собственика на Алкомет АД дойде предложението да не бъде избран надзорен съвет от петима членове, както предвиждаше първоначално обявеният дневен ред на събранието, тъй като в устава на дружеството не беше включена клауза за избор на двустепенна система на управление на фирмата. На общото събрание бяха представени 3 611 410 броя акции, или 80.46% от капитала на Алкомет АД. Акционерите избраха нов съвет на директорите, който се състои от 8 членове. Трима от тях - съсобственикът на алуминиевата фабрика Фикрет Кузуджу и двамата изпълнителни директори Хюсеин Йорюджю и Христо Дечев, бяха в ръководството на фирмата и досега. Новите попълнения в директорския борд са Иван Иванов от Министерството на икономиката, Хасан Индже, Пенчо Захариев, Хюсеин Индже и Айше Корай. Акционерите гласуваха Ърнст&Янг Афа ООД да остане дипломиран експерт-счетоводител за 2001 г., а за одитор за 2002 г. бе избран Делойт&Туш - дипломирани експерт-счетоводители ООД с управител Васко Райчев. Общото събрание на акционерите задължи новоизбрания съвет на директорите в най-скоро време да назначи изпълнителни директори на Алкомет АД и да определи тяхното възнаграждение. За днес в София е насрочено извънредно общо събрание на акционерите на Алуметал АД - мажоритарен собственик на Алкомет АД. На него ще се решава за промяна на адреса на управление на дружеството и на неговия устав, както и промени в броя и състава на съвета на директорите.
Източник: Пари (05.09.2002)
 
Извършената през 2001 г. официална промяна в името на белгийския производител на метали - от Union Miniere в Umicore маркира и промяната в посоката на развиваните от групата дейности. От производител и преработвател на метали със 100-годишни традиции Umicore се преориентира към производството на изделия с по-висока добавена стойност, предназначени за по-специализираните пазари, увеличаване на дела на рециклирани метали и консолидиране на медния бизнес. Според Лео Якобс, вицепрезидент на подразделението за преработка на цинк, освен модернизацията на съществуващите съоражения на фабриките в Бален и Оби подобрения са направени и в завода в Тайланд. Все пак най-важната промяна в стратегията на Umicore според него е в предлагането на нови изделия на пазара, на които се залага много повече, отколкото на увеличаване на производствените капацитети или пък на пазарния дял. Сред приоритетите ни са повишаване с 50% на рециклираните обеми цинк и изделията с по-висока добавена стойност и дистанциране от специализацията в добивната дейност, съобщи изпълнителният вицепрезидент на Umicore Жан-Люк Делееизнидер. Паралелно с това Umicore осъществява изследвания в областта на развитието на нови цинкови сплави и разширяване на спектъра на приложението им.
Източник: Пари (06.09.2002)
 
Редица американски металургични компании пропуснаха крайния срок, поставен от администрацията на президента Джордж У. Буш, за представяне на плановете за преструктурирането им с цел постигане на по-голяма конкурентоспособност, обяви официален представител на правителството. Крайният срок съвпадна с изтичането на 6 месеца, откакто Вашингтон въведе новите мита върху стоманата в размер до 30%. Мярката целеше оздравяване на щатската стоманодобивна индустрия, състоянието на която бе разклатено както поради срива на цените на стоманата, така и от евтиния внос. Втората група от доклади с предвидените стъпки трябва да бъде представена през март. В свое изявление президентът на топпроизводителя на стомана зад океана US Steel съобщи, че е разговарял с оглавяващия департамента по търговия Дон Евънс относно мерките, които компанията смята да предприеме. Сред тях попадат съкращаване на производствените разходи и увеличаване на ефективността, както и евентуални сливания с други фирми. Според анализатор от Brookings Institution е възможно сливането на някои от активите на US Steel, Bethlehem и National, което може да реши проблемите на компаниите.
Източник: Пари (06.09.2002)
 
До 2 години Кремиковци ще стане най-силната корпорация в България, заяви в Добрич зам.-председател на Надзорния съвет на металургичното предприятие Александър Томов. На 5 ноември там се открива Първа доменна пещ, която ще дава 60 хил. тона метал на месец. В новата пещ са инвестирани 53 млн. USD, тя ще увеличи с 60% българския металодобив, обяви г-н Томов. Според него очакваният ефект от инвестицията е 250 млн. USD, което ще доведе до 15% повишение на БВП за шест месеца. За две години Кремиковци ще изчисти всичките си дългове, ако държавата махне скритите задължения на комбината, твърди г-н Томов.
Източник: Пари (09.09.2002)
 
От достигнатия деветмесечен минимум от 67.30 цента за либра (0.453 кг) на 14 август в Ню Йорк според повечето анализатори медта ще поскъпне до 72-75 цента за либра през следващите няколко месеца. Някои анализатори предричат поскъпване до 80 цента за либра през 2003 г. Цените на медта се консолидират от началото на септември, търговците са разкъсвани между въпроса дали да очакват икономическо възстановяване, или още по-голям спад, коментира Дейв Мигър от анализаторската фирма Alaron Trading. Тъй като той очаква скромно икономическо оживление, поскъпването на медта също ще е скромно, смята Мигър. За разлика от търговията с мед, където търсенето и предлагането постепенно се уравновесяват, на пазара на медни концентрати има дефицит, който ще продължи и през 2003 г., твърди брокерската фирма Macquarie Equities. Това ще увеличи търсенето на рафиниран метал от Китай. По-късно тази година може да започне раздвижване на пазара на всички основни цветни метали, отбелязва Мартин Скуайърс от J P Morgan Securities
Източник: Капитал (09.09.2002)
 
Руското правителство ще запаси без промяна експортната такса за алуминия в размер на 5%, но обмисля дали да не намали таксата за износ на мед от 10 на 6.5%, заяви първият вицепремиер Алексей Кудрин. Той оглавява Комитета по защитните мерки във външната търговия. В петък на заседание на комитета бе обсъждано предложението да се намали таксата за алуминия и алуминиевите сплави от 5 на 3% с цел да се стимулира експортът от страната. През първата половина на настоящата година износът на лекия метал от Русия намаля до 1.448 млн. т в сравнение с доставените през същия период на 2001 г. 1.537 млн. т. Експортът на мед също се понижи - от 292 на 231 хил. т. Междувременно руските компании не се отказват от плановете си за разширяване на мощностите. През миналия месец най-големият производител на лекия метал - Россиский алюминий, оповести, че ще построи преработвателен завод в Иркутска област с годишен капацитет от 500 хил. т. СУАЛ, вторият по големина производител в страната, възнамерява пък да разшири мощностите в иркутската си рафинерия през следващите пет-седем години до 490 хил. т спрямо сегашните 272 хил. т.
Източник: Пари (09.09.2002)
 
Цветните метали поскъпнаха в края на търговията през миналата седмица. По време на официалната сесия медта с тримесечна доставка поскъпна до 1483 USD/т и продължи да се повишава до 1492-1495 USD/т след закриване на официалната сесия. Причина за поскъпването бе подемът на акциите на Уолстрийт. Алуминият проби съпротивата при 1320 USD и се установи на 1324 USD/т. Цинкът успя да компенсира реализираните по-рано загуби и закри седмичната търговия с понижение от едва 1 USD до 770 USD/т, докато никелът отстъпи до 6670-6680 USD/т. Тримесечните фючърси за олово поевтиняха в петък до 436-437 USD/т.
Източник: Пари (09.09.2002)
 
Производството на стомана в Мексико ще започне да се възстановява през второто полугодие. През първите шест месеца националното производство спадна с 4.8% до 6.5 млн. т, тъй като бе засегнато от свръхпредлагането на световния пазар и ниските цени. В резултат на очакваното през второто полугодие възстановяване добивът през 2002 г. ще нарасне с общо 4.5%, прогнозира ръководителят на Националната камара по черна металургия Хосе Гомез.
Източник: Пари (09.09.2002)
 
Китай е на път да се превърне в нетен вносител на цинк под различни форми през настоящата година, прогнозира консултантската агенция CHR Metals. Според нейните оценки страната ще внесе общо 80-90 хил. т основно цинкови концентрати, сплави, скрап и полупреработени продукти.
Източник: Пари (09.09.2002)
 
Преговорите с евросъюза за уточняване на квотите за износ на българска стомана ще продължат и през следващите седмици. Това съобщи вицепремиерът Николай Василев. По време на посещението му в Брюксел, където той се срещна с представители на Европейската комисия, бяха уточнени квотите за експорт само на три вида стомана. При горещовалцуваните листа ще можем да изнасяме безмитно 59 702 тона, а при студеновалцуваните - 123 029 т. Квотата за легираните горещовалцувани ленти ще бъде в размер на 44 159 т. Квотите се определят на база на средния ни износ за Евросъюза, завишен с 10%. Окончателно те ще трябва да бъдат одобрени до 28 септември, когато ЕС въвежда защитни мита за вноса на 15 вида стоманени изделия. Още през април беше решено въвеждането на мита от 14 до 26%. Малко или много, квотите са ограничение за бизнеса, коментира Антон Петров, представител на гръцката Виохалко у нас. При положение, че търсенето на някои продукти се увеличи, предприятията ни трудно ще отговорят на търсенето заради квотите. Според експерти ограниченията засягат в най-голяма степен Кремиковци и в по-малка - Стомана Индъстри и Промет- Бургас. Според данни от Министерството на икономиката за първото полугодие на годината относителният дял на износа в приходите от продажби на всички металургични предприятия у нас е 75.2%. Сумата на всички постъпления от този сектор възлизат на 718 млн. лв. Делът на частния сектор в приходите от продажби е 99.7%.
Източник: Пари (09.09.2002)
 
ДМИНИСТРАЦИЯТА на президента на САЩ Джордж У. Буш ще предложи държавните субсидии за стоманодобива в целия свят да отпаднат, като част от мащабните усилия за намаляване на световния свръхкапацитет, който от десетилетия създава проблеми на индустрията, предаде Reuters. Планът на САЩ в четири точки ще бъде оповестен на среща на 39-те страни производителки на стомана тази седмица в Париж под егидата на ОИСР. Той ще включва също и въпросите за премахване на различните видове търговски бариери, използвани от държавите за защита на техните национални пазари, и за контролиране на другите практики, използвани от правителствата в подкрепа на националното производство, които са в разрез с правилата на СТО. Само преди 6 мес. Вашингтон наложи нови, по-високи мита до 30% върху стоманата за срок от 3 г.
Източник: Пари (11.09.2002)
 
В КРАЯ на юли общите запаси от алуминий на преработвателите на метали в западния свят са намалели до 2.878 млн. т при 2.896 млн. т в края на юни и 3.148 млн. т година по-рано, съобщи Международният институт за алуминий.
Източник: Пари (11.09.2002)
 
ВТОРИЯТ най-голям преработвател на алуминий в Русия СУАЛ планира да увеличи добивите от метала в завода си в Иркутск до 490 хил. т през идните 5 до 7 г. Миналата година там бяха произведени 272 хил. т. За целта ще бъдат инвестирани 465 млн. USD за модернизиране на старите производствени съоръжения и внедряване на нови.
Източник: Пари (11.09.2002)
 
ПРИ започване на военни действия на САЩ срещу Ирак най-вероятно ще станем свидетели на панически интерес към покупки, а доставките ще се забавят, прогнозираха тази седмица британски анализатори. Металът, при който се очаква предлагането да е свързано с най-големи рискове и забавяне, е алуминият. Дубай и Бахрейн са два от най-големите световни преработватели на алуминий и разполагат с годишни производствени капацитети от над 1 млн. т, или близо 4% от глобалната продукция на метала. Според eксперт на GNI Research евентуална война срещу Ирак ще се отрази повече на цените и доставките на петрола, отколкото на цветните метали. От металите в най-опасна позиция е златото. По традиция то поскъпва рязко при военни конфликти. В началото на войната в Персийския залив то скочи с 40 USD/тр. у до 400 USD/тр. у. Анализатори смятат, че единствено по-продължителни военни действия може да доведат до по-съществено разстройване на доставките. Според Ник Муур от J. P. Morgan на пазара на метала тази година вероятно ще има рекорден излишък от 900 хил. т и 300-400 хил. т догодина. Друг специалист - МакМилан заявява, че наличните в момента складови запаси на ЛМБ, които са 1.3 млн. т, надвишават производството на Дубай и Бахрейн. Освен това той смята, че евентуална военна операция в Близкоизточния регион няма да повлияе върху плановете за разширяване на производството на алуминий на двете страни.
Източник: Пари (12.09.2002)
 
В СРЯДА на ЛМБ след активни покупки на фондове цветните метали продължиха до поскъпват. Тримесечните медни доставки се търгуваха по 1548 USD/т, или с 4 USD/т по-скъпо спрямо вторник. Алуминият поскъпна с 8 USD/т до 1354.50 USD/т и според анализатори следващата цел на пазара е 1370 USD/т. Никелът, който във вторник регистрира 7-мес. максимум, продължи нагоре. Тримесечните сделки поскъпнаха със 130 USD/т до 7150 USD/т. Оловото прибави 4 USD/т към котировките си, които достигнаха 444 USD/т. Цинкът проби равнището от 800 USD/т, след като поскъпна с 8 USD/т до 802 USD/т. ЗЛАТОТО вчера по обяд се котираше на спот пазара по 317.10-317.60 USD/тр. у. в сравнение с 317.90-318.40 USD/тр. у. Факторите, предизвикали поевтиняването на метала, са поскъпващият долар и обратът на Уолстрийт. Среброто се продаваше по 4.52- 4.54 USD/тр. у., или с 3 CTS по-ниско, отколкото при затварянето в Ню Йорк във вторник. Платината се продаваше почти без промяна по 549-554 USD/тр. у., докато паладият поевтиня несъществено - с 2 USD/тр. у. до 325-332 USD/тр. у.
Източник: Пари (12.09.2002)
 
СЛЕД спада в търсенето със 7.6% за миналата година през втората половина на настоящата се очаква подобряване на потреблението, което ще доведе до растеж на търсенето за цялата 2002 г. от 1.9%. Това сочи последното предвиждане на Deutsche Bank за конюнктурата на световния пазар на мед. За догодина кредитната централа прогнозира увеличение на потреблението с 5.7%, ако глобалната икономика продължи да се съживява. По данни на Deutsche Bank предприетите по-рано тази година производствени съкращения вече дават резултат, като световният добив на червения метал се е свил с 2.6% през периода януари - юни. Тези фактори работят в полза на медта и през настоящата година за първи път от 2000 г. насам ще има дефицит на пазара. От 80 хил. т през 2002 г. той ще скочи до 420 хил. т догодина, прогнозира банката
Източник: Пари (12.09.2002)
 
В рамките на провеждащата се тридневна среща на най-крупните страни производителки на стомана в Париж под егидата на ОИСР стана известно, че ЕК е излязла с предложение за облекчаване на някои от защитните бариери на стоманения пазар на блока, влезли в сила през април, на което повече от страните членки на блока са се противопоставили. Предложението се отнася до премахването на стоманените мита на 8 от 15-те категории изделия, които се облагат вече с тях. Останалите ще са в сила, докато са валидни и щатските. В сряда САЩ представиха план за премахване на държавните субсидии за стоманодобива, както и на търговските бариери, използвани за защита на националните пазари. САЩ освен това предложиха да се направят подобрения в държавните закони за конкуренцията, така че да позволят на стоманените пазари да оперират безпроблемно. Решение по предложението на САЩ се очаква на поредната среща през декември.
Източник: Пари (13.09.2002)
 
КНСБ и КТ "Подкрепа" ще сезират прокуратурата и Агенцията за следприватизационен контрол за изпълнението на оздравителния план на "Стомана". Това заявиха председателят на РКС на КНСБ Валентин Никифоров и лидерът на федерация "Металургия" към "Подкрепа" Красимир Митов. Синдикатите обвиниха собственика на металургичното дружество - гръцката компания "Виохалко", в опит за скрито съкращение на работници. От няколко дни ремонтни работници са принуждавани да напускат по взаимно съгласие "Стомана индъстри", като им е обещано, че ще бъдат преназначени на същата работа, но като служители на дъщерната фирма на гръцкия собственик "Сигма IS", твърдят синдикалните лидери. Според представителя на "Виохалко" Антон Петров извършваното преструктуриране е съвременен мениджмънт. Отделянето на неосновните дейности в самостоятелни юридически лица било световна практика и се правело за по-добър контрол. Това щяло да доведе до намаляване на себестойността, по-висока ефективност и съответно по-високо заплащане. Гарантирам, че няма да има съкращения, заяви пред Антон Петров. Той е категоричен, че се касае само за нова форма на управление.
Източник: Дневник (13.09.2002)
 
След като държавата смята да въведе мита до 30% за вноса на стомана, то тя ще трябва да защити и българското машиностроене. Това становище са изразили представители на водещи машиностроителни компании у нас на среща с изпълнителния директор на Кремиковци Валентин Захариев. Аргументът им е, че щом се налагат мита на суровината, нормално е това да бъде направено и за крайната продукция - стоманени профили, тръби, машини. Очаква се металургичният комбинат да отложи с половин година искането си за въвеждане на защитни мита за вноса на стомана. От своя страна производителите на метален амбалаж ще заявяват на Кремиковци ежемесечно какво количество им е необходимо. Потреблението на вътрешния пазар на бяло тенеке достига 30-40 хил. т. За да започне подобно производство, комбинатът ще трябва да има поръчани поне 2 хил. т. Ако до половин година производителите на амбалаж не са доволни от доставките на комбината, те ще продължат да използват вносни суровини. Преди две седмици зам.-министърът на икономиката Никола Янков заяви, че бялото тенеке и валцдрат е възможно да отпаднат от листата на продуктите, защитени с мита при вноса.
Източник: Пари (16.09.2002)
 
Намеренията си Виохалко е абсолютно прозрачна и спазва законодателството в страната. Това заяви представителят на борда на директорите на Стомана индъстри Антон Петров на среща със синдикатите в дружеството в края на миналата седмица. Според него всичко, което се прави в Стомана индъстри, е за подобряване условията на труд и запазване на социалния мир. Виохалко като фирма, инвестирала в България над 100 млн. USD, прави всичко Стомана индъстри да бъде перспективно и модерно предприятие, каза още Петров. По повод конфликта в четвъртък Антон Петров поясни, че не става въпрос за уволняване на 600 души, а за 58 заети в спомагателните дружества, които по собствено желание са пожелали да преминат на работа в новосъздадената от Виохалко фирма Сигма, която ще инсталира машини не само в Стомана индъстри, но и в други 8 предприятия на територията на страната и извън нея. Който от работниците не желае да премине в тази фирма, ще запази работното си място в Стомана индъстри, заяви категорично Антон Петров. Фирма Сигма не е външна, заяви категорично той. 75% от нея са собственост на фирма Сиденор, която държи и 75 на сто от Стомана индъстри. Председател на СД както на Стомана индъстри, така и на Сигма е г-н Атанасопулос, а членовете на СД са едни и същи. След срещата от двата синдиката в Стомана индъстри обявиха, че гаранциите от управата със сигурност ще допринесат за нормализиране на климата в дружеството.
Източник: Пари (16.09.2002)
 
Възобновяването на добива на цинк в най-голямата цинкова мина в Европа Tara от финландската миннодобивна компания Outokumpu през миналата седмица на фона на сегашните цени на метала, които продължават да се колебаят около 15-год. си минимум, вероятно ще внесе допълнителен дисбаланс на пазара, коментираха анализатори. През ноември м. г. Outokumpu преустанови производството в мината, където годишно се добиват 200 хил. т, заради ниските цени на метала. 60 хил. т цинк ще бъдат произведени до края на 2002 г. Цинкът е третият най-широко употребяван цветен метал в индустрията след медта и алуминия. Котировките му тръгнаха надолу в средата на 2000 г., когато 3-мес. доставки се продаваха по 1200 USD/т. Сега те се движат около нивата от 790 USD/т. Когато мината бе затворена м. г., цинкът се търгуваше по 800 USD/т.
Източник: Пари (16.09.2002)
 
Възстановяването на котировките на цветните метали, намиращи приложение в индустрията, ще бъде възпрепятствано от евентуална военна операция на САЩ в Ирак, смята Мартин Скуаърс, анализатор в американската инвестиционна банка JP Morgan Chase. Както заявява той, конфликт в Персийския залив ще повлияе негативно върху и без това несигурната икономическа конюнктура в света, влагането на по-крупни обеми от капитали в нови проекти ще бъде ограничено, което ще доведе до свиване потреблението на някои метали, основно на медта и алуминия. Така пазарните настроения за низходящ тренд на цените ще станат доминантни. Въпреки че тримесечните медни сделки на ЛМБ поскъпнаха и варират около 1535 USD/т, те остават далеч от най-високите си нива от 2001 и 2000 г. - 1719 и 1824 USD/т. Цените на цветните метали са тясно свързани и с месечния индекс на ISM за активността на щатската индустрия, който в края на август бе 50.5 пункта. За периода от началото на инвазията на Ирак в Кувейт до началото на войната в Залива през 1990 г. той се срина от 46.1 до 39.2 пункта, повличайки със себе си и цените на медта на ЛМБ. След като войната започна, бизнесдоверието се повиши, но индексът не надмина 50.0 пункта, стойност, която означава разрастване на индустрията. С една дума, пазарната несигурност относно война не е в полза за бизнеса, а оттук и за цените на металите, тъй като пазарите по традиция стават уязвими от военни операции, както и от продължителността им.
Източник: Пари (16.09.2002)
 
Големите потребители на електроенергия, които от догодина ще могат свободно да се договарят с производствените централи за доставки на ток, започнаха да подават заявките си за издаване на разрешителни за това право в Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Според енергийната стратегия от началото на следващата година 18.9% от продажбите на ток ще могат да се договарят свободно, с което ще започне и първият етап от либерализацията на енергийния пазар. Достъп до пазара ще имат потребителите с годишна консумация на електроенергия от поне 100 млн. киловатчаса. Де факто това са общо 15 компании, клиенти на НЕК. Освен химическите заводи и минно-добивния комплекс такъв достъп, ако отговорят на условията, ще имат и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Стомана индъстри“ АД, КЦМ АД, „Асарел медет“ АД, „Девня цимент“ АД, „Кремиковци“ АД, „Юнион миниер Пирдоп мед“ АД, БДЖ, „Топлофикация - София“ АД, „Елаците мед“ ЕАД и ОЦК АД.
Източник: Капитал (16.09.2002)
 
С нова система за дограма за плъзгащи се прозорци и врати и нова система за окачени фасади се обзаведе производствената база на Стилмет АД в Благоевград. С това най-мощното българско предприятие за производство и продажба на изделия от цветни метали - алуминиеви, медни и месингови валцови и пресовани изделия, проводници и черни метали допълни и без това широката си гама от изделия и услуги. Наред с цялата си производствена гама Стилмет АД е представител на италианските фирми за аксесоари за алуминиева дограма LAVAL, PRODUCTA, FARIM и COMMUNELLO. Заводът, който е основан през 1994г. първоначално като вносител на гръцката компания Виохалко / прокат от алуминий, мед и месинг/, а от 1999г. започва собствена продукция, днес единствен в България притежава линия за електростатично прахова боядисване, изградена по нормите на QUALICOAT. Стилмет АД има и собствена химическа лаборатория. Сред фирмите използвали алуминиеви профили на завода са хотел Хилтън, Ена Кеш & Кери, Орел-Г Холдинг, Демир Банк, Техно Маркет, Университетска болница Св. Екатерина, Форд Мото Пфое – Пловдив и др. Стилмет АД продава продуктите си на лизинг, а за най-редовните си клиенти предлага кредитни и дебитни карти "Стилмет-Кредит". Освен алуминиеви профили сред най-търсените продукти на завода се нарежда алуминиевите ролетни щори на Стилмет, които са единствените произведени от алуминиева лента на рола.
Източник: Струма - Благоевград (17.09.2002)
 
Срещата на 39-те държави, най-големи производителки на стомана в света, проведена под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ в Париж, приключи, без да се постигне споразумение как да се отменят държавните субсидии за металургията в целия свят, както и някои бариери, възпрепятстващи търговията, предадоха световните агенции. Още в началото на тридневната среща на работно ниво САЩ обявиха, че се надяват да получат подкрепа за предложението си за отмяна на субсидиите, митата и другите механизми за ограничаване достъпа до пазара, които имат неблагоприятен ефект върху него. Това не стана, както се очакваше предварително, понеже бе налице широко разминаване на мненията на делегациите и дори ясно изразено несъгласие с плана на Вашингтон. Решение според запознати трябва да се постигне на срещата на високо равнище в края на декември. В същото време САЩ се противопоставиха на провеждане на каквито и да е специфични преговори за защитните мита, каквито Джордж Буш наложи през март. В поредица от срещи под егидата на ОИСР водещите страни производителки на стомана от година насам водят преговори как да се справят със свръхпроизводството, в резултат на което цените на стоманата варират от две години около най-ниските си стойности от 20 години. От друга страна, повечето страни обвиняват американската стоманена индустрия в неконкурентоспособност.
Източник: Пари (17.09.2002)
 
Световната продукция от никел ще се увеличи с над 3% през настоящата година и ще достигне 1.191 млн. т, предвижда френският производител на цветни метали Eramet. Според компанията потреблението ще нарасне до 1.172 млн. т при 1.105 млн. т за 2001 г., като при това положение на пазара ще има излишък от 19 хил. т. През 2001 г. излишъците бяха 51 хил. т.
Източник: Пари (17.09.2002)
 
В Република Южна Африка са произведени 3.2 млн. тр. у. злато през тримесечието, приключило в края на юни, или с 0.012 млн. тр. у. повече в сравнение със съответния период на миналата година. За шестмесечието продукцията възлиза на 6.26 млн. тр. у. .
Източник: Пари (17.09.2002)
 
На ЛМБ в понеделник след вяла търговия комплексът от цветни метали в отсъствието на ясен сигнал за посока продължи да се движи надолу. При това положение очакваните днес данни за американското индустриално производство през август ще са определящи за търговията на борсата. Тримесечните медни сделки се договаряха в 13 GMT с 6 USD/т по-скъпо, отколкото в петък по 1522 USD/т. Алуминият отстъпи с 5 USD/т до 1328 USD/т, а никелът поевтиня със 120 USD/т и се продаваше по 6890 USD/т. Цинкът се продаваше по 792 USD/т при 794 USD/т в петък, а оловото поевтиня с 1 USD/т до 433 USD/т. ЗЛАТОТО се котираше по 315.60-316.10 USD/тр. у. при 316.60-317.10 USD/тр. у. в петък при приключването на търговията в Ню Йорк. Поскъпващият долар и поскъпването на европейските акции на борсите отместиха фокуса на инвеститорите от златото, но по-нататъшни загуби не се очакват заради опасенията за война в Ирак. Цените на среброто останаха без промяна от петък - 4.54-4.56 USD/тр. у. Платината загуби 2 USD/тр. у. и се търгуваше по 552.560 USD/тр. у.
Източник: Пари (17.09.2002)
 
От 1 октомври Националната електропреносна компания (НЕК) ще намали за осем компании средно с 8% цената на електроенергията, която те ползват в събота и неделя, съобщи изпълнителният директор на електрокомпанията Васил Анастасов. Очаква се през следващата седмица Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) да одобри предложението на компанията. Сред фирмите, за които ще важи намалението, са "Биовет" - Пещера, "Стомана" - Перник, и "Юмикор". Облекчението ще важи по принцип за 15-18 дружества, които имат годишно потребление от поне 50 милиона киловатчаса електроенергия и не са длъжници на НЕК. От по-ниската тарифа обаче ще се възползват половината компании, като "Кремиковци" и "Химко", заради дълговете им към НЕК. Металургичният комбинат, макар да погасява текущите си задължения към НЕК, има стари задължения от 60 милиона лева. "Химко" дължи 39 милиона лева на НЕК. Ако останалите 7-8 компании погасят задълженията си към НЕК, веднага ще могат да ползват по-ниската неделна тарифа. По-ниската цена през уикенда ще намали и приходите на НЕК, но по този начин ще се стимулира промишлеността да работи, обясни Анастасов. Електроенергията е 20-30% от стойността на продукцията на "Биовет" - Пещера, и намалението ще ни се отрази благоприятно, заяви членът на надзорния съвет на компанията Кирил Домусчиев. Намалението няма да ни принуди да плащаме допълнително на работниците, защото предприятието работи на четири смени и е с непрекъснат цикъл, обясни той. Според него компанията е добър партньор на НЕК. Намалението ще засегне само големите компании, а не малките и средните предприятия, които са преобладаващи в страната, коментира изпълнителният директор на ВСК "Кентавър", собственик на заводите "Динамо" и ЗММ "Дряново". Според нея, ако работодателите се възползват от по-ниската тарифа през почивните дни, ще трябва да заплащат допълнителни възнаграждения на работниците. Задълженията на промишлените предприятия към НЕК от началото на годината са намалели с 1.4 милиона лева - до 196.5 милиона лева, в сравнение с края на 2001 г., съобщи още Анастасов. "Радомир метали", "Промет", "Ямболен" и мина "Бобов дол" остават длъжници на електрокомпанията. Подписани са споразумения за замяна на дълг срещу собственост с ВМЗ-Сопот.
Източник: Дневник (18.09.2002)
 
Разпродажбата на "Тежко машиностроене"-Русе няма да завърши до края на тази година, както беше първоначалното намерение на ликвидаторите, съобщиха от дружеството. На последния търг са продадени халето за производство на корабни двигатели "Зулцер", пясъчното стопанство и открит склад за метали. Сделката е общо за 1.430 милиона лева, които ще бъдат платени в брой от купувачите - русенската компания "Астра финанс" и турски бизнесмени. За продажба остават още 12 обекта, сред които са административната сграда, стоманолеярният завод, складове и терени.
Източник: Дневник (18.09.2002)
 
Нa ЛМБ вчера цветните метали успяха до поскъпнат независимо от технически и с цел извличане на бързи печалби продажби. Според анализатор от GNI при сегашните политически аргументи на САЩ и Ирак /предвид евентуален военен конфликт/ цветните метали едва ли биха се облагодетелствали директно. Тримесечните медни сделки към 13 GMT бяха с 10 USD/т по-скъпи, отколкото в понеделник и се сключваха по 1517 USD/т. Алуминият последва медта и прибави 4 USD/т към котировките си, достигайки 1327 USD/т. Никелът отстъпи след ликвидация на позиции с 35 USD/т и се търгуваше по 6535 USD/т. Цинкът поскъпна с 3 USD/т до 789 USD/т, оловото поевтиня с 3 USD/т и се котираше по 427 USD/т. Калаят поскъпна с 25 USD/т и достигна нивата от 3960 USD/т. ЗЛАТОТО поевтиня с близо 2 USD/тр. у. до 315.20-315.70 USD/тр. у. Спадът бе предизвикан от решението на Ирак да допусне безусловно оръжейните инспектори в страната и поскъпването на долара и евроакциите. Среброто се котираше без промяна по 4.55-4.57 USD/тр. у., а платината загуби 8 USD/тр. у. до 545-549 USD/тр. у.
Източник: Пари (18.09.2002)
 
САЩ поискаха сформиране на комисия на СТО, която да разгледа предприетите от Брюксел мерки за намаляване на последствията от въведените от САЩ нови мита върху вноса на стомана, предаде Reuters. Комисията бе създадена въпреки възраженията на ЕС и след като Вашингтон отправи втора молба за това. Според правилата на СТО при втора молба комисията се създава автоматично. Отделно в рамките на СТО вече действа комисия, която разглежда въведените от САЩ стоманени мита и която бе създадена по молба на ЕС и редица други страни. През март Джордж У. Буш въведе мита до 30% върху стомана, внасяна в страната. Като контрамярка ЕС въведе мита, за да защити вътрешния си пазар от отклонения от американския пазар внос. Според САЩ тези мерки са незаконни, тъй като били въведени, без Брюксел да е сигурен, че има ясни доказателства за приток на вносна стомана, застрашаващ европейската промишленост.
Източник: Пари (18.09.2002)
 
Кремиковци е по-особена фирма заради задълженията към държавата за над 900 млн. лв., или 450 млн. щ. д., смята Лилян Вачков, бивш изпълнителен директор на дружеството от 1992 до началото на 1996 г. Затова не може правителството да се дистанцира от предприятие, което фактически се унищожава. А чрез него и целият бранш. В същото време 77.41 млн. лв. са задълженията му към НОИ, 60.09 млн. лв. към НЕК, към Булгаргаз - 21.81 млн. лв., към пристанищата - 2.79 млн. лв., към БДЖ - 10.54 млн. лв. Четох преди време в Метал бюлетин, че ние имаме сериозен проблем заради Кремиковци пред Европейския съюз. Причината е, че държавата субсидира, финансира частно предприятие. И това още стои като въпрос. Първо приватизационният договор не се изпълнява, инвестиционната програма също. Вече втори път от собствениците на комбината ще се теглят 5 млн. USD от гаранцията за неизпълнение на инвестиционната програма. Ремонтна програма няма. Има една доменна пещ, която е спряна вече седма година за основен ремонт. Поради това предприятието работи с половината си капацитет. Наскоро се интересувах колко произвежда. Около 3 хил. тона дневно чугун, а тази цифра преди години беше около 5 хил. т. Има и много РМД, свързани с комбината. Дейността, която не е основна, се поддържа от РМД. Но и те едно по едно отпадат, защото собствениците на Кремиковци не им купуват например рудата от кремиковското находище. Кремиковци беше купен с 600 млн. лв. задължения, а те сега са 900 млн. лв.
Източник: Пари (18.09.2002)
 
Софийската фирма "Ел Ем Импекс"ЕООД, която в началото на август влезе като наемател за три години на основния цех за добив на мед в металургичния завод "Елисейна"ЕАД, се подготвя да пусне производството в началото на ноември, съобщиха от дружеството. Заводът спря преди близо година поради натрупани загуби и задължения над 8 млн.лева, от които 1,5 млн.лв. за заплати и осигуровки. Според изпълнителния директор на фирмата Александър Златанов, намеренията на "Ел Ем Импекс" за съживяване на металургичното производство са много сериозни и категорични. В реконструкция на мощностите и доставка на материали и суровини вече са вложени над 300 000 лв. Общо за ремонтни дейности са осигурени 650 000 лв., като проектът предвижда за модернизация да бъдат инвестирани 1,2 млн.лв. Той включва реконструкция на химическия цех, метална конструкция около конвенторите, почистване на хвостохранилището. Фирмата ще кандидатства за финансова подкрепа от европейския фонд ИСПА с проект за развитие на хидрометалургия в "Елисейна"ЕАД, заяви Александър Златанов. Той уточни, че тази нова технология дава висока печалба и е съобразена с екологичните изисквания за металургично производство. От 1 ноември ще бъдат назначени 300 работници в медодобивния цех, уточни изпълнителният директор на "Елисейна"ЕАД Славчо Тодоров.
Източник: Дневник (19.09.2002)
 
Възстановяването на цените на цветните метали, които намират приложение в индустрията, ще се забави до следващата година, предвижда австралийската инвестиционна банка Macquarie, като посочва основната причина за това - нестабилната световна икономика. Драстичният спад на Уолстрийт и на европейските фондови борси, опасенията, че рецесията ще продължи, политическото напрежение и серията скандали около счетоводството на корпорациите правят твърде несигурна прогнозата за времето, когато котировките на цветните метали ще се повишат. Оценките на Macquarie все пак не са толкова мрачни особено по отношение на никела и алуминия, при които се наблюдава покачване на потреблението. Според Macquarie търсенето на алуминий в Западния свят е скочило с 5.1% до 11.43 млн. т за едногодишния период до юли 2002 г., докато потреблението на никел се е покачило с 4.7% до 682 хил. т. Най-негативни са предвижданията за медта. Те потвърждават и оценката на Международната група за медта и цинка, че производството ще надвиши търсенето със 157 хил. т през настоящата година. Според данните на Macquarie потреблението на мед е спаднало с 3.6% до 4.99 млн. т за едногодишния интервал до юли 2002 г. При цинка и оловото търсенето в Западния свят също е намаляло - съответно с 2.0% и 2.9%. Някаква надежда за цените на цветните метали е сценарият за потреблението в Азия, където повечето държави начело с Китай дават признаци за икономически възход, което ще се отрази върху търсенето на метали.
Източник: Пари (19.09.2002)
 
Нa ЛМБ в сряда посоката на комплекса от цветни метали бе надолу, определена от по-слабите от очакваните данни за американската икономика, нестабилните фондови пазари и неизвестността около Ирак. Към 12.30 по Гринуич тримесечните медни доставки се продаваха с 11 USD/т по-ниско в сравнение с предишния ден, или по 1497 USD/т. Алуминият отстъпи с 13.50 USD/т и се търгуваше по 1313 USD/т, като според анализатори пазарът е уязвим за по-нататъшни загуби. Никелът се продаваше по 6585 USD/т при 6645 USD/т във вторник. Цинкът последва посоката на движение на основните цветни метали, загуби 11 USD/т и се продаваше по 786 USD/т. Цените на оловото не се промениха и останаха 427 USD/т. ЗЛАТОТО се котираше по обяд по 317.50-318.00 USD/тр. у., или с 50 CTS по-ниско спрямо вторник. Среброто се продаваше без промяна от затварянето предния ден зад океана, или по 4.58-4.60 USD/тр. у. Платината успя да поскъпне с 5 USD/тр. у. до 552-556 USD/тр. у. Паладият загуби 1 USD/тр. у. и се продаваше по 331-337 USD/тр. у.
Източник: Пари (19.09.2002)
 
Правителството на Украйна отмени специалните мита върху вноса на редица руски стоки, сред които метали и руди, съобщи вчера прессекретарят на украинския премиер Сергей Нагорянски, цитиран от ИТАР-ТАСС. Става дума за 20-процентното мито, което бе въведено от Киев през март в отговор на намерението на Москва да наложи специални мита върху вноса на украински тръби от черни метали. Русия все още не е отменила решението си по този въпрос. Решението на украинското правителство обаче не засяга постановлението му от юли, с което се въведе мито от 31.7% върху вноса на руски автомобили. Тази мярка бе приета в отговор на решението на Москва да ограничи вноса на украинска продукция на металургичната промишленост.
Източник: Пари (19.09.2002)
 
Министри от Азия и Европейския съюз днес осъдиха въведените по-рано тази година от САЩ мита върху вносната стомана и призоваха за незабавната им отмяна, предаде Ройтерс. "Министрите споделят сериозната си загриженост за защитните мерки върху стоманените изделия, въведени от американското правителство", се казва в изявление на министрите, разпространено след днешнaта им среща в Копенхаген. ЕС и други страни започнаха процедура за отмяна на митата в рамките на Световната търговска организация /СТО/. САЩ от своя страна отхвърлиха многобройните призиви за отмяната им, но освободиха някои категории стоманени продукти от митата. Това убеди ЕС да забави налагането на ответни санкции срещу американски стоки на стойност над 300 милиона долара. Междувременно днес испанският министър на икономиката Родриго Рато заяви, че не е необходимо ЕС да бърза в налагането на санкции срещу САЩ по стоманения спор. До края на този месец Брюксел трябва да вземе решение по въпроса. От своя страна еврокомисарят за международната търговия Паскал Лами каза, че все още обмисля всички възможности.
Източник: БТА (19.09.2002)
 
Южнокорейската компания Хюндай проучва възможността за създаване на съвместно предприятие с добричкия завод за селскостопански машини и чугунолеярно производство Металагро, съобщи директорът му инж. Марин Джамбазов. Връзката е осъществена чрез филиала на Хюндай в турския град Измит. Официална делегация на автомобилния гигант ще посети предприятието в началото на октомври, поясни Джамбазов. Металагро е започнал преговори за коопериране на производството с още две европейски фирми. Следващата седмица ще се обсъжда възможността за съвместно производство с втората по големина машиностроителна фирма в Европа Амацоне. Всички западни фирми стъпват на нашия пазар с продуктите си, но те са твърде скъпи и достъпни за около 10% от нашите земеделски стопани. Амацоне са се ориентирали към изработване на възли и детайли в България, с което ще предложат 3-4 пъти по-ниски цени заради по-евтините материали и труд. Европейската фирма предлага своята документация и част от детайлите, обясни Джамбазов. Ирландската фирма Макхейл е изпратила за проучване 2 чертежа на основни възли за сламопреси. Тя е избрала Металагро за партньорство в производството на селскостопанска техника. Ирландците се интересуват от техническите възможности и пазара на сламопреси, който държи добричкото предприятие. То е доставчик на адаптери за слънчоглед и за филиала на американската фирма Джон Диър в България. Над 50 машини - хедери за слънчоглед и царевица, раздробители на стъбла и др., са продадени това лято от фирмата. По добричките полета вече жъне най-новата й модификация на адаптера за прибиране на слънчоглед. Общата продукция на завода до края на годината ще достигне 4.4 млн. лв., съобщи Джамбазов.
Източник: Пари (20.09.2002)
 
Арбитражна комисия, която да решава съкращения на работници, се създава в "Стомана Индъстри", съобщи председателят на структурата на КНСБ в завода Неделчо Калев. В нея ще участват трите синдиката - КНСБ, "Подкрепа", "Промяна" и още трима представители на работодателя. Всеки съкратен може да подава жалба до комисията, която ще има последна дума. Създаването на новия орган е било договорено вчера и ще бъде записано в новия колективен трудов договор във вторник. Гръцкият собственик "Виохалко" е приел 10 спорни условия, съобщи председателят на организацията на "Подкрепа" в завода Красимир Митов. До 35 дни ще бъде платеният отпуск на работещите в "Стомана Индъстри", запазва се 2% клас, ще се изплащат социални помощи при тежко заболяване на всеки работещ в предприятието или смърт на член от семейството му. Искаме да направим колективния трудов договор по-съвременен и по-добър, заяви представителят на "Виохалко" за България Антон Петров. Според него нереалистично е само искането на синдикатите за изплащане на обезщетение от 27 заплати при съкращение. Няма предприятие в България, което да дава такива обезщетения, заяви Петров. Въпреки това Съветът на директорите ще разгледа възможностите за по-големи обезщетения, които в момента по предложение на гръцкия собственик са от три до пет заплати. Гръцкият холдинг "Виохалко" е собственик на 19 цеха в пернишкото металургично дружество.
Източник: БТА (20.09.2002)
 
Министрите от Азия и ЕС осъдиха отново в края на миналата седмица въведените през март от САЩ мита върху вносната стомана и призоваха за незабавната им отмяна, предаде Reuters. Министрите споделят сериозната си загриженост за защитните мерки върху стоманените изделия, въведени от американското правителство, се казва в изявление на министрите, разпространено след днешнaта им среща в Копенхаген. ЕС и други страни започнаха процедура за отмяна на митата в рамките на СТО. САЩ от своя страна отхвърлиха многобройните призиви за отмяната им, но освободиха някои категории стоманени продукти от митата. Това убеди ЕС да забави налагането на ответни санкции срещу американски стоки на стойност над 300 млн. USD. Междувременно днес испанският министър на икономиката Родриго Рато заяви, че не е необходимо ЕС да бърза в налагането на санкции срещу САЩ по стоманения спор. До края на този месец Брюксел трябва да вземе решение по въпроса. От своя страна еврокомисарят за международната търговия Паскал Лами каза, че все още обмисля всички възможности.
Източник: Пари (23.09.2002)
 
КЦМ-Пловдив ще въведе в експлоатация до края на месеца локална станция за пречистване на отпадни води. С това ще бъде завършен вторият етап от проекта на комбината за намаляване на индустриалното замърсяване. Това съобщи Васил Чалъков, главен еколог на КЦМ-Пловдив. По думите му в резултат на пречиствателната станция ще се намали потреблението на свежа вода от комбината. Следващият етап от проекта за намаляване на индустриалното замърсяване трябва да приключи до края на 2005 г. Той обхваща проектиране и строителство на централната пречиствателна станция за отпадни води. След като приключи цялостната реализация, технологичният цикъл ще се командва от контролна зала чрез компютър. Това ще позволи извършване на мониторинг за всички емисии, които излизат от КЦМ. А данните за това автоматично да бъдат получавани в Районната инспекция за околната среда и водите. За да осъществи екологичната си програма, КЦМ АД - Пловдив, подписа с японския фонд OESF договор за кредит, след като беше постигнато споразумение между правителствата на България и Япония. Заемът от японския фонд покрива 75% от 63 милиона долара, които са необходими за изграждане на всички съоръжения за опазване на околната среда. Останалите 25% КЦМ осигури с помощта на различни финансови инструменти.
Източник: Дневник (24.09.2002)
 
Излишъците от цинков концентрат на световния пазар напоследък ще се изчерпят към края на 2002 г., след което се очаква дефицит, който ще се запази чак до 2006 г. Това ще наложи необходимост да се увеличи продукцията, но като се има предвид, че търсенето на рафинирания метал се повишава едва-едва, цените на цинка ще вървят нагоре много бавно. Това прогнозираха специалисти, присъстващи на годишната кръгла маса, организирана от Института за рециклиране на скрап в Чикаго. Котировките на цинка през миналия месец се сгромолясаха до най-ниските си стойности от повече от 15 години насам, а през септември успяха незначително да се оттласнат от тях. Според Бот Роебук от IMCO Recycling Inc. и вицепрезидента на US Zinc Corp Хенри де Франческа цените са стигнали дъното и съществува потенциал за покачване. За 2002 г. Де Франческа преценява, че те ще варират между 34 и 45 CTS/лб при средни стойности от 38 CTS/лб или 835 USD/т. За догодина на конференцията бе възприет ценовият диапазон от 37.5 CTS/лб до 52 CTS/лб при средно 44 CTS/лб /970 USD/т/. Присъстващите се обединиха около становището, че само по-сериозно ограничаване на производството няма да е достатъчно за увеличаване на цените през сегашния цикъл, а то трябва да е комбинирано и с увеличаване на търсенето. Очакванията на Роебук са дефицитът от концентрат в западния свят т. г. да е 227 хил. т през 2002 г. и 30 хил. догодина, а потреблението на рафиниран цинк да е около нивата за 2001 г. или 7.085 млн. т. Същевременно през 2003 г. на пазара ще има дефицит от 43 хил. т рафиниран цинк, смята тя.
Източник: Пари (24.09.2002)
 
Един от най-крупните производители на никел в света Австралия най-вероятно ще повиши износа през настоящата година с 15%, за да задоволи нарастващото търсене от сектора неръждаема стомана /потребяващ 75% от произведения в света никел/. Това е последната прогноза на Австралийското бюро за проучване на суровинната база и земеделието /ABARE/. То предвижда експортът през 2002-2003 г. /юли - юни/ да скочи до 218 хил. т в сравнение със 189 хил. т през предходната година. В момента в света се потребяват близо 1.1 млн. т никел, а в тон неръждаема стомана се съдържат средно 6% от метала. Вследствие на увеличеното търсене ABARE очаква наличните складови запаси да намалеят, а цените да скочат до 8700 USD/т през календарната 2003 г. Междувременно бюрото предвижда в Австралия догодина да се произведат и 1.8 млн. т алуминий, а средно годишната цена да е 1365 USD/т.
Източник: Пари (24.09.2002)
 
Машина за производство на нов вид заготовки - кнюпели, ще бъде пусната в "Стомана индъстри" до 15 октомври, съобщи Антон Петров, представител на мажоритарния собственик "Виохалко". Новият стан струва 17 млн. евро и е на италианската компания "Даниели", чиито специалисти са го монтирали. Производителността на машината е 140-180 тона/час, но поради липсата на скрап ще бъдат достигнати 80% от капацитета й, което прави 92 000 тона месечно. Производството на бетонно желязо е спряно, защото печалбата е малка и не може да се реинвестира, обясни Петров. До една година ще бъде пусната и нова инсталация в електростоманодобивния цех, която ще позволи по-пълно оползотворяване на битовия скрап. Инвестицията в стана ще даде възможност на дружеството да изнася продукцията на нови пазари, смята Петров. Заготовката можела да се купува и от двата завода на "Виохалко" в Гърция. Според Петров инвестициите за една година в "Стомана индъстри" са достигнали 19 млн. евро.
Източник: Дневник (25.09.2002)
 
Оловно-цинковият комбинат в Кърджали свиква акционерите си на извънредно общо събрание на 15 октомври, което да гласува четирикратно увеличаване на капитала на дружеството от 2.103 млн. лв. на 8.413 млн. лв. Акционерите към 29 октомври ще получат за всяка своя акция право да запишат по три нови от предстоящата емисия. ОЦК е публична компания и акциите й се търгуват на фондовата борса. Тя вероятно ще бъде първото дружество у нас, за което ще важат промените в ЗППЦК, според които правата за участие в увеличаването на капитала ще се търгуват на фондовата борса. Механизмът, по който ще стане това, все още не е ясен, тъй като Държавната комисия по ценните книжа не е подготвила подзаконовите промени в нормативната уредба, касаеща емисиите на права от публичните дружества. Ако всички права при предстоящата емисия на ОЦК бъдат използвани, капиталът на предприятието ще бъде увеличен с 6.310 млн. лв. Планира се целият набран капитал да бъде използван за внедряване на нова технология в цинковото производство, която да осигури по-високо извличане на цинк и оползотворяване на основния отпадък от това производство - цинковия кек. Технологията ще бъде внедрена от един от най-големите производители на цинк в света, тя ще понижи производствените разходи и ще повиши капацитета на производство с 12%, се казва в съобщението на Държавен вестник. Цинковото производство в момента осигурява 67% от продажбите на ОЦК. То обаче е губещо заради спада на световните цени на този метал през последните години. Поради неблагоприятните пазарни условия от началото на годината дружеството преустанови другото си основно производство - оловен концентрат. В момента в ОЦК се произвежда само вторично олово от преработка на акумулаторни батерии. За първите шест месеца на т. г. дружеството е реализирало приходи от продажби в размер на 22.7 млн. лв., показва представеният на фондовата борса финансов отчет. Те са с 55% по-малко от същия период на м. г. Загубата на фабриката за първото полугодие е 2.5 млн. лв. - повече, отколкото за цялата 2001 г. Заради влошеното финансово състояние ръководството на завода неотдавна реши да предприеме съкращение на работните места и на заплатите.
Източник: Пари (25.09.2002)
 
На ЛМБ във вторник низходящата тенденция се запази и комплексът от цветни метали се котираше по най-ниските си стойности от сегашния ценови диапазон на търговия. Мрачният тон бе наложен още в понеделник, а след срива на Уолстрийт и Nasdak пазарното настроение спадна още повече. Тримесечните медни сделки се договаряха по 1475 USD/т, или с 6 USD/т по-ниско в сравнение с понеделник. Алуминият загуби 3.50 USD/т и се договаряше по 1302.50 USD/т, като следващата психологическа граница се определя на 1300 USD/т. Никелът успя да поскъпне с 40 USD/т до 6440 USD/т и се отдалечи от 6-мес. минимум от понеделник от 6180 USD/т. Цинкът поевтиня с 3.50 USD/т до 762.50 USD/т, а оловото с 1 USD/т до 417 USD/т. ЗЛАТОТО поскъпна и към 12.40 GMT се котираше с 3 USD/тр. у. по-високо спрямо затварянето в Ню Йорк в понеделник - по 326.00 USD/тр. у. Среброто се продаваше по 4.62-4.64 USD/тр. у. - без промяна от понеделник. Платината също запази цените си - 570-575 USD/тр. у., а паладият бе с 1 USD/тр. у. по-евтин и се търгуваше по 325-331 USD/тр. у.
Източник: Пари (25.09.2002)
 
Предвид очакванията, добитата стомана в Китай ще скочи до 180 млн. т догодина в сравнение със 165 млн. т тази година и 141 млн. т през 2001 г. Австралийското бюро за проучване на суровинната база и земеделието /ABARE/предвижда износът на австралийска желязна руда в Китай да се увеличи с 14% в сравнение с 2001 г. до 105 млн.т.
Източник: Пари (25.09.2002)
 
Все повече от водещите компании производителки на алуминий - сред които BHP Billiton Hydro Aluminium, търсят начини да правят инвестиции и да си осигурят суровинна база в Китай, най-бързо развиващия се пазар в света. Там вече присъстват Alcoa и Pechiney.
Източник: Пари (25.09.2002)
 
През август американските компании са внесли с 430 000 тона по-малко стомана, отколкото през юли, предаде АП, като цитира съобщение от вчера на министерството на търговията на САЩ. Данните показват, че наложените от президентската администрация през март повишени мита върху вноса на стомана най-накрая са дали резултат. Американските компании са внесли през август 2,4 млн. тона стомана - понижение спрямо 2,8 млн. тона през юли. Вносът на стомана в САЩ през август 2002 г. е с около 200 000 тона по-малък в сравнение с август 2001 г. Според цитирани от АП специалисти от бранша данните отразяват ефекта от протекционистичните мерки, въведени през тази година в САЩ. Цените са високи, предлагането е ограничено, а нашата конкурентна способност е сериозно засегната от голямата разлика между цените на стоманата в САЩ и международните цени, смятат експертите.
Източник: БТА (25.09.2002)
 
Руският метален гигант Норилски никел, най-големият световен производител на паладий в света, доставящ 20% от платината на световния пазар и водещ производител на никел, публикува за първи път от 5 г. своите официални производствени и експортни данни. Те показват, че през 2001 г. компанията е повишила производството и експорта на никел и мед. В официално съобщение от Норилски никел, който е основан през 30-те години на миналия век в Сибир като част Гулаг, се посочва, че през миналата година са произведени 223 хил. т никел, или с 6 хил. т повече спрямо 2000 г. От тези количества 182 хил. т са изнесени в сравнение със 179 хил. за предишната година. Добитата мед възлиза на 474 хил. т при 413 хил. т за 2000 г. Обемът на експорта през 2001 г. съгласно официалното съобщение е нараснал с 61 хил. т и е възлязъл на 474 хил. т. Същевременно Норилски е произвел и 4.6 хил. т кобалт при 4.1 хил. т през 2000 г., но износът е намалял с 400 кг до 4.2 хил. т. Печалбата за 2001 г., както се посочва, се е свила с 27% до 132 млрд. рубли, или 4.17 млрд. USD, факт, който се обяснява с понижаването на цените на металите на световните пазари. От тази сума на металите от групата на платината /МГП/ се падат 61 млрд. рубли, на никела - 42 млрд. рубли и на медта - 19 млрд. рубли. Същевременно от компанията обявиха, че нямат налични складови запаси от метали, защото всички са изнесени с изключение на МГП. Норилски започна да публикува производствените си данни в опит да увеличи прозрачността си и да привлече повече инвеститори.
Източник: Пари (26.09.2002)
 
На ЛМБ вчера цените се оттласнаха от ниските нива от предишните дни, след като пазарът получи подкрепа от поскъпналите акции на европейските фондови борси. Във вторник цветните метали клоняха към приключване при разочароващи равнища, повечето от тях се задържаха над 1-год. си минимуми, след което поскъпнаха и надвишиха ключовите нива на съпротива. В сряда към 13 по Гринуич тримесечните медни фючърси се сключваха с 8.50 USD/т по-скъпо, или по 1482 USD/т. Алуминият поскъпна с 12 USD/т до 1305 USD/т. Във вторник той се срина до 1290 USD/т, най-ниските нива за т. г. Цинкът поскъпна със 7 USD/т до 757 USD/т, а оловото с 4 USD/т до 417 USD/т. ЗЛАТОТО се котираше по 325.00-325.50 USD/тр. у., или с 1.10 USD/тр.у. по-ниско, отколкото при затварянето в Ню Йорк във вторник. Върху метала оказа натиск раздвижването на фондовите борси в Европа, но пък страховете за война в Ирак балансират донякъде този ефект. Среброто отстъпи с 3 CTS и се продаваше по 4.64-4.66 USD/тр. у. Платината поевтиня рязко с 12 USD/тр. у. до 562.00-566.00 USD/тр. у.
Източник: Пари (26.09.2002)
 
Европейската комисия /ЕК/ даде на САЩ нова отсрочка в спора за стоманата между двете страни, като обяви днес, че още веднъж ще се въздържи от налагането на наказателни мита върху американски стоки, предаде АП, като цитира говорителката на комисията Аранча Гонзалес. Това решение на ЕК е поредно доказателство, че двете страни работят усилено за разрешаването на спорните въпроси. Вашингтон разгневи европейците през март т. г., като въведе повишени мита /между 8 и 30 процента/ върху вноса на 13 млн. метрични тона стомана в страната. В отговор ЕС заплаши, че ще наложи мита на обща стойност 350 млн. долара върху вноса на някои американски стоки като цитрусови плодове от Флорида и текстил от Северна и Южна Каролина. Двата щата ще бъдат много важни за президента Буш на предстоящите избори за Конгрес.
Източник: БТА (26.09.2002)
 
С 30 лв. се увеличава минималната работна заплата в "Стомана Индъстри", съобщиха синдикатите в дружеството. Увеличението е включено в новия колективен трудов договор, който официално бе подписан. От 132 лв. най-ниското месечно възнаграждение се вдига на 162 лв. Въвежда се бонусна система за стимулиране на работниците. Надбавките, които ще се дават към работните заплати, са функция на намаляването на себестойността, уточни Антон Петров - представител на "Виохалко" за България. Гръцките собственици предвиждат намаляване на разходите до края на годината с 20 %. Бонусната система е въведена преди подписване на колективния трудов договор. Работниците вече се стимулират с надбавките, като първият месец са получили по 35 лв. Бонусите ще се капитализират в заплатите, каза Петров. Надбавките обаче няма да надхвърлят 120 лв. месечно. Почти двойно се увеличава обезщетението при съкращение. Нараства и сумата, предвидена при излизане в платен годишен отпуск - от 150 лв. на 186 лв. Създава се арбитражна комисия при съкращения. По трима представители на синдикатите и трима на работодателя ще имат право на вето за всяка жалба на съкратен труженик в дружеството. Установена е такса за присъединяване към колективния трудов договор. По 30 лв. трябва да плаща всеки, нечленуващ в синдикатите. Средствата ще постъпват в целева сметка. "Стомана Индъстри" последна от предприятията в металургичния бранш подписа колективен трудов договор. Той получи одобрение от трите синдиката и работодателя след едногодишни преговори.
Източник: БТА (26.09.2002)
 
С 30 лева се увеличава минималната работна заплата в "Стомана индъстри". Това е включено в новия колективен трудов договор. От 132 лева най-ниското месечно възнаграждение се вдига на 162 лева. Въвежда се бонусна система за стимулиране на работниците, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" за България, която е собственик на пернишкото предприятие. Бонусите ще се изплащат към заплатите и няма да надхвърлят 120 лева месечно. Нараства и сумата, предвидена при излизане в платен годишен отпуск - от 150 лева тя става 186 лева.
Източник: Дневник (27.09.2002)
 
Ключовите елементи от план за преструктуриране на полската стоманодобивна индустрия бяха одобрени в средата на седмицата от правителството, съобщи агенция Reuters. Програмата се изготви по настояване на ЕС като условие за присъединяването на страната към него, което се очаква да стане през 2004 г. Съгласно изготвената от Варшава програма, одобрена от кабинета на премиера Лешек Милер, през периода 2002-2006 г. капацитетите за производство на стомана в страната ще бъдат свити с 910 хил. т годишно, а отпусканите от държавата субсидии няма да надвишават 3.3 млрд. злоти /796 млн. USD/. Съкращението на производствените мощности фактически се равнява на 10% от миналогодишните 10 млн. т
Източник: Пари (27.09.2002)
 
Положителният тренд на световните фондови пазари от сряда се отрази върху ранната търговия на ЛМБ. Котировките на цветните метали се отдалечиха от най-ниските регистрирани равнища в сряда, но въпреки това краткосрочната пазарна перспектива не е особено добра. Тримесечните медни доставки се договаряха към 10 GMT по 1485 USD/т при 1484 USD/т в сряда. Алуминият поскъпна с 2 USD/т до 1305 USD/т, а никелът се продаваше в диапазона 6415-6425 USD/т. Цинковите котировки се покачиха с 1 USD/т до 765 USD/т, а оловото се продаваше без промяна по 417 USD/т. Калаят прибави 5 USD/т към цените и достигна 4100 USD/т. ЗЛАТОТО към 10.30 по Гринуич се котираше на спот пазара по 321.50-322.00 USD/тр. у., с 50 CTS по-ниско спрямо затварянето в Ню Йорк в сряда. Много инвеститори зад океана и в Япония имат дълги позиции в злато и при втори пореден успешен ден за индекса Dow Jones може да се очакват разпродажби, коментират анализатори. Среброто се търгуваше без промяна от сряда при затварянето по 4.58-4.60 USD/тр. у. Платината поскъпна с 3 USD/тр. у. до 562-567 .
Източник: Пари (27.09.2002)
 
Европейската комисия реши днес да продължи срока на действие на мерките, приети през март тази година, за да защити пазара си срещу притока на стомана от трети страни, след като САЩ въведоха протекционистки мерки спрямо вносната стомана, предаде Франс прес. Европейската изпълнителна власт уточни, че взетите вече мерки ще важат само за седем категории стомана вместо предишните 15, за да бъдат спазени стриктните правила на Световната търговска организация /СТО/. Говорител на европейския комисар по международната търговия все пак допълни, че има възможност други три категории стомана да бъдат отново включени в списъка в началото на следващата година. Според експерти това би могло да стане по настояване Франция, Испания и Италия.
Източник: БТА (27.09.2002)
 
Работодател и синдикати поставиха подписите си под колективния трудов договор, информираха от дружеството. Двете страни са успели да се споразумеят по всички точки. Официалното подписване на КТД бе отложено с ден, тъй като се налагаше договорът да бъде преведен на английски език, поясниха от синдикалната секция на Подкрепа в дружеството. Новият колективен трудов договор запазва щатовете на работещите, остава непроменена и 16-степенната скала на работната заплата. На последните преговори страните са се договорили и за размера на обезщетенията, които ще получават напусналите предприятието. Съкратените ще имат право на 5 заплати обезщетение, напусналите по взаимно съгласие ще получат по 4 заплати, гарантирани по чл. 331 от Кодекса на труда. При желание от страна на работодателя размерът може да бъде увеличен. Съгласно КТД работещите в Стомана индъстри ще имат право на увеличен до 186 лв. платен годишен отпуск. До края на годината съкращения във фирмата не се предвиждат, заяви наскоро на срещата със синдикатите Антон Петров, член на управителния съвет на дружеството. В процес на договаряне между работодатели и синдикати е дали подписаният договор ще е в сила и за работниците в дъщерната фирма Сигма, която гръцкият собственик създаде наскоро. Близо 60 души от Стомана индъстри вече са преминали на работа в нея по собствено желание. Всички те са получили по 5 работни заплати обезщетение.
Източник: Пари (30.09.2002)
 
Извънредно общо събрание на акционерите в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали ще гласува четирикратно увеличаване на капитала, съобщиха от завода. Това ще стане на 15 октомври, когато в Кърджали се очаква да пристигне и целият Министерски съвет, за да проведе редовно заседание, но извън София. Според източници от металургичната фирма няма връзка между двете събития. В момента капиталът на дружеството е 2,103 млн. лв., а ако гласуването мине успешно, той ще скочи на 8,413 млн. лв. С тези средства ще бъде внедрена нова технология в цинковото производство. Един от най-големите производители на цинк в света стоял зад тази инвестиция. От началото на годината до август близо 400 металурзи бяха съкратени. При втората вълна бордът на директорите бе предложил на синдикатите да подпишат споразумение за оздравителните мерки. Лидерите на КНСБ и "Подкрепа" в завода подписаха първия вариант, но впоследствие оттеглиха подписите си. По-късно обаче те одобрили втория проект на Цветелина Бориславова, шеф на надзорния съвет на СИБанк (банката по документи притежава 5% от ОЦК-АД, но се твърди, че тя е реалният собственик). Лидерът на КНСБ в металургичният комбинат Цветан Добрински поясни, че вторият вариант не бил драстичен като първия, а числото на нарочените за съкращения било сведено до поносими граници, поради което подписал. Това обаче по-късно му струвало куп неприятности. Скандал се разразил между него и регионалния координатор на КНСБ в Кърджали Петър Илиев. Самият Илиев научил късно за подписаното споразумение и нападнал Добрински с обвинението, че действа зад гърба на ръководството.
Източник: Сега (30.09.2002)
 
"Стомана Индъстри" предлага цената на електроенергията в събота и неделя да бъде равна на нощната. Предприятието е сред най-големите консуматори на ток в страната и няма задължения към НЕК. Ползата е взаимна, каза Антон Петров - представител на гръцкия собственик "Виохалко" за България. По-евтиният ток ще намали себестойноостта на продукцията и ще направи предприятията по-конкурентноспособни според Петров. НЕК пък щяла да продаде енергията си в дни с по-ниска консумация. Предвижданото намаление с 8 % в празнични дни е незначително, но приветстваме намеренията на правителството в тази посока, каза Петров. 6,3 млн. лв. дължат за ток абонатите на "Електроразпределение" в Пернишка област. 4 млн. лв. от тях са несъбрани вземания от обществени консуматори и фирми.
Източник: БТА (30.09.2002)
 
Въвеждането на временни защитни мита по вноса на стоманени изделия в България се отлага най-вероятно за началото на ноември, съобщиха специалисти от Министерството на икономиката пред „Капитал“. Митата бяха поискани от Браншовата камара по черна металургия още през пролетта, а налагането им беше подкрепено от постоянната комисия по защитните мерки към икономическото ведомство под ръководството на зам.-министър Никола Янков. Миналата седмица предложението за ограничителната мярка беше внесено за разглеждане в кабинета от вицепремиера Николай Василев. След кратко обсъждане обаче точката от дневния ред на правителственото заседание беше оттеглена от самия Василев. „При налагане на такива мита задължително трябва да изпращаме нотификации до Европейската комисия и Световната търговска организация. Едва месец след това можем да въведем реално мярката. Според проектопостановлението на кабинета, което ще се гледа отново в края на месеца, допълнителни мита се налагат за вноса от всички страни на горещо валцувани рулони стомана - 30%, за горещо валцувани листи - 20%, за студено валцувани листи на рулон или ненавити - 18%, и за валцдрат от вида, използван за арматура за бетон - 15%. Ставките, предлагани от икономическото ведомство, са по-ниски от исканите от Браншовата камара по черна металургия с 30 до 40 на сто. Зад настояването на камарата реално стои „Кремиковци“, тъй като продуктите, за които се искат мита, с малки изключения се произвеждат само от този комбинат.
Източник: Капитал (30.09.2002)
 
България няма да получи национална квота от Евросъюза за износ на горещовалцувани рулони. Страната ни поиска да изнася безмитно 625 хил. т, но поради чувствителността на този продукт ни беше отказана квота, съобщиха от Министерството на икономиката. От тази седмица ЕК въвежда окончателните защитни мерки по вноса на стомана за срок от 3 години, считано от 28 март 2002 г. Страната ни получи квоти за износ само на три вида продукти. Това са горещовалцуваните ламарини - 59 702 т и 10-процентно годишно увеличение, горещовалцувани ленти - 44 159 т и 10-процентно увеличение на година, както и за студеновалцувани ламарини - 123 028 т и 10-процентно нарастване годишно.
Източник: Пари (30.09.2002)
 
Подновената експлоатация на мощностите в Бразилия и САЩ допринесе за нарастване на добива на алуминий в развитите западни страни през първото полугодие на 2002 г. до 17.55 млн. т в годишно изражение - най-високото равнище от декември 2000 г. насам. През юни в САЩ се произвеждаха по 7507 т на ден, което е еквивалентно на 2.74 млн. т за годината. Това е най-високото равнище на добива от април 2001 г. и с 243 хил. т в годишно изражение повече, отколкото достигнатият през август миналата година минимум. Със затварянето на мощностите в завода Баден на Alcoa дневното производство на САЩ се очаква да спадне до 2.7 млн. т в годишно изражение. В останалите райони според MBR месечното производство се запазва сравнително постоянна величина. В годишно изражение производството в западните страни през юни нарасна с 3.6% спрямо размера през юни 2001 г., изчислява MBR
Източник: Пари (01.10.2002)
 
"Кремиковци" подписа договор за доставка на суровини на обща стойност 100 млн. долара с най-големия производител в света на съдържащи желязо суровини за металургичното производство - бразилската компания CVRD. Това съобщиха от софийското дружество във вторник, но без да уточнят срока на действие на договора. По този начин според "Кремиковци" комбинатът става един от най-значимите партньори на CVRD. Средствата за договора ще се осигуряват главно от производство. Сделката ще гарантира на металургичното предприятие стабилност в доставките и най-вече качество на суровините, се казва в съобщението. Контактите между двете компании са отпреди три години
Източник: Дневник (02.10.2002)
 
Руската уралска металургична компания иска да купи единствения завод за производство на стоманени тръби у нас в град Септември, съобщи губернаторът на Свердловска област Едуард Росел. Той е на 4-дневно посещение в България по покана на Министерството на икономиката. Росел е придружаван от министри от областното правителство и директори на големи регионални компании.
Източник: Дневник (02.10.2002)
 
Външните министри на ЕС взеха официално решение засега да не бъдат налагани допълнителни мита върху американски стоки на стойност 350 млн. USD във връзка със стоманения спор, предаде Reuters. ЕС заплашваше да наложи санкциите като ответна мярка за въведените през март от САЩ до 30% мита върху вносната стомана. Вместо това обаче европейските външни министри повториха призивите към Вашингтон да премахне митата върху стоманата "веднага". В свое изявление те посочват още, че ще продължат енергично да се борят срещу митата в рамките на СТО, като "запазват правото си" да наложат ответни мерки "по всяко време", ако не бъде намерено решение. Освен това, както подчерта комисарят на ЕС по търговските въпроси Паскал Лами, евроблокът се надява, че Вашингтон ще освободи от мита още количества произведена в ЕС стомана. Досега около 24% от засегнатата стомана, предназначена за внос в САЩ, бяха включени в изготвените от САЩ списъци за освобождаване. Очаква се САЩ да обявят следващия списък през ноември.
Източник: Пари (02.10.2002)
 
Европейската комисия реши да продължи срока на действие на митата, приети през април тази година в защита на пазара си срещу притока на стомана от трети страни, след като САЩ въведоха мита върху вносната стомана през март, предаде Франс прес. През април ЕС въведе мита в размер от 14.9 до 26% върху 15 категории стомамени изделия в срок от 6 месеца, които изтичат в края на септември. ЕК уточни, че взетите вече мерки ще важат само за 7 категории стомана вместо досегашните 15, за да бъдат спазени стриктно правилата на Световната търговска организация /СТО/. Говорител на европейския комисар по международната търговия Паскал Лами все пак допълни, че има възможност други 3 категории стомана да бъдат отново включени в списъка в началото на следващата година. Според експерти това би могло да стане по настояване Франция, Испания и Италия.
Източник: Пари (02.10.2002)
 
Комисията за международна търговия /КМТ/ на САЩ вчера обвини 7 държави - Бразилия, Канада, Индонезия, Мексико, Молдова, Тринидад и Украйна в дъмпингов внос на въглеродна стомана в страната и им наложи наказателни мита до 369 процента за срок от 5 години, предадоха АП и Франс прес. Решението на КМТ бе посрещнато с одобрение от американските производители на въглеродна стомана, но и с протести от страна на предприятията, които я използват в своето производство и очакват занапред да плащат още по-високи цени. Новите мита върху вноса на въглеродна стомана от 7 държави последваха подобните мита, наложени през 2000 г. от администрацията на президента Бил Клинтън, припомня АП. КМТ на САЩ вчера реши също, че налагането на мита върху вноса от Германия би било неоправдано, тъй като импортът от тази страна представлява по-малко от 3 на сто от общия внос на въглеродна стомана в страната. "Дъмпинг" означава, че вносът се продава незаконно на цени, по-ниски от пазарните цени в САЩ, уточнява АП.
Източник: БТА (03.10.2002)
 
Най-големият в света производител на специализирани цинкови изделия, втори в Европа по добив на цинк и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп - белгийската група Umicore, не очаква цените на цинка да се повишат на международните пазари поне до средата на 2003 г. Това обяви Жан-Люк Делерснайдер, изпълнителен вицепрезидент на групата и шеф на цинковото поделение, в интервю за Reuters. По неговите думи кешовите котировки на цинка, който е най-използваният цветен метал в индустрията след медта и алуминия, едва ли ще надвишат 800 USD/т догодина. При тези цени Umicore ще продължи да е на печалба, отбелязва Делерснайдер, макар и тя да е по-малка. Вчера на ЛМБ тримесечните цинкови сделки се договаряха по около 765 USD/т при средно 886 USD/т за 2001 г. Според директора на цинковото поделение основният проблем за пазара на Стария континент е, че предлагането надвишава търсенето с 350 хил.т основно поради големия внос на евтин метал от бившите соцстрани. Освен това запасите на ЛМБ постоянно нарастват и в момента са близо 640 хил.т при 430 хил.т в началото на 2002 г. Umicore, който съкрати по-рано т. г. с 30 хил. т производството си в опит да балансира пазарната конюнктура, е разочарован, че останалите в бранша не последваха примера му, добавя той. Напротив, те дават сигнали, че при първите признаци за подобряване на конюнктурата може да пуснат извадените от експлоатация мощности
Източник: Пари (03.10.2002)
 
Забавянето на световната и американската икономика заедно с очакваната война в Ирак е в основата на опасенията на световните преработватели на алуминий как да запазят печалбите си при сегашните ниски цени на метала. В понеделник при приключването на търговията на ЛМБ тримесечните доставки на алуминий се договаряха по 1295 USD/т, само на 40 USD/т от най-ниските котировки за последните 2.5 г. от 1255 USD/т. Междувременно, както показват последните база данни на Reuters за производството на метали, догодина в света ще бъде произведен с 5.9% повече алуминий, или 27.232 млн. т. Най-голям дял в увеличението, което в цифри се равнява на 1.51 млн. т - почти половината, се пада на Китай, който от нетен вносител вече се превърна в нетен износител. През 2003 г. в Китай се очаква да бъдат произведени общо 4.7 млн. т, а като цяло в Азия ще бъдат добити с 13% повече алуминий, или 7.54 млн. т. В същото време капацитетите за преработка в Северна Америка ще намалеят с 1% до 6.8 млн. т, а производството ще скочи с 6.8%. Изчисленията са направени на базата на очакваното възобновяване на експлоатацията на някои от затворените през изминалата година заводи в северозападните американски щати, когато заради това производството рязко се сви. В Източна, Западна Европа и Океания промените в мощностите и производството ще варират между 1 и 3% растеж. В Латинска Америка на същите показатели съответстват 2.5 и 4%. За Африка се очаква растеж на продукцията от 4.5% до 1.46 млн. т, а на капацитетите - от 4.7% през 2003 г.
Източник: Пари (03.10.2002)
 
Представители на металургичната промишленост от България, Македония и Югославия ще учредят съвместна структура за развитие на отрасъла и защита на регионалните интереси пред европейските институции. Това е и идеята в основата на създадения през юли Комитет за развитие на металургията и металообработващата промишленост на Балканите (КРММПБ). Негови учредители са българските "Макметал" и "Кремиковци", сръбската "Мин холдинг" и македонската "Макстил", който е част от групата на световния търговец с метали "Дюферко. Компаниите ще изготвят регионална стратегия за развитие на региона в областта на металургията. Основната идея е комитетът да кандидатства по програми на Пакта за стабилност, които да финансират модернизирането и реструктурирането на предприятията от бранша. На 26 октомври в Ниш предстои учредяването и на еврорегион София - Ниш - Скопие като структура на Европейския съюз.
Източник: Дневник (03.10.2002)
 
До края на годината Кремиковци ще инвестира 110 млн. лева в модернизацията и реконструкцията на няколко нови съоръжения. Най-голямото вложение е в Първа доменна пещ - 75 млн. лв., която ще бъде открита в деня на металурга на 5 ноември. Това съобщи на пресконференция изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев. След тези инвестиции се очаква ръстът на производството на Кремиковци да е с 50-60 на сто, производствените разходи за тон продукция да намалеят с 10-15 долара и да има увеличение на оперативната печалба за дружеството. За шестте месеца на тази година дружеството отчита загуба от около 13 млн. лв., каза Захариев. От юли комбинатът е на печалба. Очакванията на ръководството са до края на годината печалбата да достигне минимум 20 млн. лв. До първото тримесечие на 2005 г. Кремиковци ще покрие дълговете, натрупани до приватизацията на комбината към НЕК, Булгаргаз и НОИ. Комбинатът иска държавата да отпише скритите задължения на дружеството. Кремиковци изпълнява инвестиционната програма, заложена в приватизационния договор, каза Захариев. За 2003 г. се очаква с вложенията в комплекса за непрекъснато разливане на стомана и в автоматичен стан 1700, инвестициите да надхвърлят 80 млн. лева.
Източник: БТА (03.10.2002)
 
Правителството на Казахстан планира да продаде държавната собственост в най-привлекателните комбинати за добив на цветни метали до края на 2002 г., предаде Reuters. Предстоящите сделки са съответно за 31.76% от капитала на Алуминий Казахстан, за 24.65% в монополиста в производството на мед Казахмис и за 15.5% в титаномагнезиевия комбинат в Уст-Каменогорск. През настоящата година Алуминий Казахстан възнамерява да произведе 1.4 млн. т алуминий. Казахмис, 32%-ен дял в който притежава южнокорейската компания Samsung, е добил през осемте месеца, изтичащи в края на август 286.5 хил. т мед при 273 хил. т за същия период на предишната.
Източник: Пари (07.10.2002)
 
Спадащите цени на алуминия, неработещите заводи и слабите пазари са причината за понижаването на печалбите на компанията Алкоа с 43 процента през третото тримесечие. Резултатите бяха очаквани от анализаторите, но въпреки това акциите на Алкоа поевтиняха в ранната търговия днес, предаде АП. Най-голямата компания за алуминий в света е регистрирала печалба от 193 млн. долара или 23 цента на акция през приключилото на 30 септември тримесечие - понижение спрямо 339 млн. долара или 39 цента на акция през същия период на миналата година. Продажбите през третото тримесечие са намалели до 5,22 млрд. долара спрямо 5,51 млрд. долара преди една година. Средните цени на алуминия на Лондонската метална борса са се понижили с повече от 3 процента след второто тримесечие, като са близо до най-ниското ниво от три години насам.
Източник: БТА (07.10.2002)
 
Едно от трите машиностроителни предприятия в Плевен, Ловеч или Варна се очаква да започне производство на автомобилни части на "Хюндай Мобис". Това съобщи министърът на икономиката Николай Василев след срещата си с председателя на Хюндай Джонг Ин Парк . Ръководството на корейската компанията пристигна вчера у нас и огледа 9 завода. Според Василев те щели да обявят инвестиционните си намерения до края на годината. За производството на резервни части в страната ни Хюндай ще инвестира 15- 20 млн.и долара, съобщи преди дни зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев.
Източник: Монитор (07.10.2002)
 
С прокурорска заповед на районната прокуратура в Средец в металургичния завод "Промет стиил" АД влязоха представители на офшорните фирми "Лерос балкани" и "Хонконг индъстрис". Персоналът бе освободен от работа за деня, а административната сграда заключена. На пресконференция бе представен изпълнителният директор на "Промет" АД инж. Атанас Горнаков и неговия юридически консултант Цветелина Тодорова. За металургичния завод отдавна се борят две групировки. Спорът между "Нева холдинг" от една страна и "Лерос балкани" и "Хонконг индъстрис" спорът е за вложени 10 млн долара. Преди време "Нева холдинг" обяви, че чрез отстраняване на представителите на офшорките е бил предотвратен опит за източване на завода от "Лерос" и "Хонконг индъстрис". Това бе и една от причините за съдебната пререгистрация от "Промет" АД на "Промет стиил" АД. Според източници на прокуратурата вече е издадено решение, с което влизането на представители на "Промет" АД и тяхното управление в завода "Промет стил" е незаконно. Металургичния завод е най-големият и модерен завод на Балканите. В него работят близо 850 души.
Източник: Монитор (07.10.2002)
 
Потреблението на рафиниран цинк в света ще се увеличи през 2003 и 2004 г., но успоредно с това ще се покачва и производството, а търсеното на олово ще се запази почти без промяна. Това съобщи Международната група за изследване на оловото и цинка /ILZSG/ в петък по време на 47-ата си сесия в Стокхолм. Тя освен това очаква през разглежданите години на пазарите на олово и цинк отново да има излишъци. В документ на ILZSG, получен и цитиран от Reuters, се посочва, че производството на рафиниран цинк през 2003 г. ще се увеличи до 9.831 млн. т при 9.398 млн. т за т. г., докато потреблението ще скочи с 300 хил. т до 9.346 млн. т. По отношение на оловото ILZSG прогнозира добиви от 6.540 млн. т през 2003 г. спрямо 6.474 млн. т за т. г., както и нарастване на търсенето с 127 хил. т до 6.502 млн. т. Групата подчертава, че трябва да се очаква по-рязко покачване на цинковата продукция в Канада, Република Корея и Испания. По-високото потреблението се обяснява с очаквания ръст на икономиките на САЩ и Китай. Въпреки това на пазара отново ще има излишъци и през 2003 г. /411 хил. т при 331 хил. т за т. г./ и през 2004 г. Произведеното догодина олово ще надвиши с 2.5% обемите за 2002 г. предвид възобновените добиви в най-голямата европейска мина Tara, собственост на Outokumpu, и увеличената продукция в Австралия.
Източник: Пари (07.10.2002)
 
Американската компания Аlcoa, световен лидер в производството на алуминий, отчете 43% спад на печалбата си за третото тримесечие на 2002 г. в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Ройтерс. Това се дължи на ниските цени на алуминия, резултат от пресищането на световния пазар, и на забавения икономически растеж, коментира агенцията. Чистата печалба на Alcoa за тримесечието падна до 193 млн. USD, докато за същия период на 2001 г. беше 339 млн. USD. След недобрите резултати за първото полугодие компанията се надяваше на по-високи постижения през втората половина на 2002 г. Тези перспективи обаче бяха осуетени от високите енергийни цени и от постоянния спад в цената на алуминия. През третото тримесечие на 2002 г. белият метал поевтиня с над 5% в сравнение със същия период на м. г. Продажбите на Alcoa през третото тримесечие на тази година са на стойност 5.22 млрд. USD, с 5% по-ниски в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Пари (07.10.2002)
 
Най-големият производител на първичен алуминий в Русия и втори в света Руски алуминий /РусАл/ стана собственик на 30-процентен дял в Надвиотската рафинерия. Заводът е притежание на най-големия конкурент на Руски алуминий - СУАЛ, който е вторият по големина производител на метала в Русия. Новината бе съобщена от говорителката на РусАл Евгения Харисън, която заяви освен това, че делът от 30% е купен от частни акционери. Тя не упомена каква сума е платена за него. Като причина за реализираната сделка Харисън посочи желанието на гиганта да запази извоювания вече пазарен дял. Тя добави, че компанията може да осъществи и други покупки независимо дали под формата на сливане или поглъщане.
Източник: Пари (07.10.2002)
 
Най-големият производител на първичен алуминий в Русия и втори в света Руски алуминий /РусАл/ стана собственик на 30-процентен дял в Надвиотската рафинерия. Заводът е притежание на най-големия конкурент на Руски алуминий - СУАЛ, който е вторият по големина производител на метала в Русия. Новината бе съобщена от говорителката на РусАл Евгения Харисън, която заяви освен това, че делът от 30% е купен от частни акционери. Тя не упомена каква сума е платена за него. Като причина за реализираната сделка Харисън посочи желанието на гиганта да запази извоювания вече пазарен дял. Тя добави, че компанията може да осъществи и други покупки независимо дали под формата на сливане или поглъщане. В Надвиотската рафинерия през миналата година бяха произведени 72.3 хил. т алуминий. СУАЛ преди седмица обяви, че възнамерява да произведе 675 хил. т през настоящата година. През миналата тя добила 602.8 хил. т. Руски алуминий, която обедини шестнадесет преработвателя на алуминий, добива над 70% от първичния алуминий в страната. Тя произведе 2.45 млн. т от метала през миналата година.
Източник: Пари (08.10.2002)
 
Открита е процедура за изготвянето на оценка и информационен меморандум на оборудването, собственост на Камет ЕАД, Перник, като АП ще реши след месец какъв метод ще избере за продажбата на металургичното оборудване Даниели. В зависимост от анализа ще бъде решено, дали Даниели ще се продава на търг или конкурс, поясниха от АП. Министерството на икономиката упълномощи агенцията да открие нова процедура за продажба, след като през април вицепремиерът Николай Василев прекрати предишната. Тогава за купувач беше номиниран консорциумът Хансатико, който предложи 40.7 млн. лв. Като причина за анулиране на сделката беше посочено, че Хансатико не е платил цената в договорения срок на пернишкия завод Камет. От Хансатико настояваха да преведат сумата чрез акредитив вместо банков превод, като за целта трябваше да бъде подписан анекс към договора. Данели е самостоятелен малък металургичен завод с капацитет 200 000 т течна стомана годишно, със затворен цикъл на производство и със собствени висококачествени крайни пазарни продукти - кнюпели, блокова стомана, стоманени пръти и стоманена тел. Придобит е още през 1991 г., но продажбата му се отлага няколко пъти.
Източник: Пари (09.10.2002)
 
Търсенето на цветни метали в света с изключение на оловото и отчасти калая през 2003 г. рязко ще се увеличи, прогнозира Deutsche Bank вчера. Най-много ще нарасне потреблението на никел с оглед очакваното увеличение на търсенето от страна на сектора неръждаема стомана. Към края на 2003 г. обаче интересът към метала ще спадне, тъй като според банката ще се натрупат големи наличности от скрап от неръждаема стомана. Цените на никела, както сочат предвижданията, ще са 7715 USD/т догодина и 8810 USD/т през 2004 г. Банката обаче не очаква подобряване на пазарната конюнктура при алуминия в рамките на следващите 12-18 месеца. Търсенето ще се повиши несъществено, а средногодишните цени ще се покачат до 1366 USD/т в сравнение с 1293 за 2002 г. През 2004 г. обаче те ще спаднат до 1279 USD/т. Добрите основни пазарни фактори при медта /на първо място пазарният дефицит, който ще се запази до 2004 г. / ще подкрепят цените на метала, които ще скочат до 1764 USD/т за догодина и 1875 USD/т за 2004 г. при 1460 USD/т за 2002 г. според Deutsche Bank.
Източник: Пари (09.10.2002)
 
Промет стийл целенасочено е източило завода при предварително зададена схема, съобщи Атанас Горнаков. Според БОС той е единственият легитимен директор на металургичния завод Промет в Дебелт. Бургаските окръжни магистрати приемат за законосъобразно решението на общото събрание на акционерите на Промет АД, проведено на 12 юли, на което за изп. директор е избран Атанас Иванов Горнаков. Според него решението на СГС, с което е извършено сливането на Нева холдинг и Промет АД и преобразуването им в Промет стийл, е в нарушение на закона и е част от плана за източване на завода. Горнаков твърди, че акциите на Промет АД били незаконно прехвърлени на Нева ООД. На повече от 8 млн. лв. възлизат дълговете на бургаския завод. 6.5 млн. лв. са задължения към АДВ, към ТДД Бургас дължимите суми са 2 млн. лева.
Източник: Пари (10.10.2002)
 
Варшава е успяла да постигне споразумение с Европейската комисия по ключовите елементи в плана за спасяване на стоманодобивната индустрия и вече е по-близо до отпадането на една от основните пречки за приемането на страната в Европейския съюз през 2004 г. Това съобщи зам. министърът на икономиката на Полша Анджей Жараварски в интервю за агенция Reuters. Полша, която трябва да изправи на крака металургичния си сектор до 2006 г., се е съгласила да затвори два малки стоманодобивни завода при известни условия, да намали производствените си капацитети, както и ангажираната работна сила. Както заявява Жараварски, става въпрос за свиване на капацитетите с 900 хил. т, или 10%, като държавната помощ няма да надхвърли 793 хил. USD за периода 2002-2006 г. 2500 работници от общо заетите в сектора 32 хил. ще бъдат съкратени. Паралелно с изпълнението на дълго отлаганото преструктуриране ще се търси и стратегически партньор за четирите водещи предприятия, сформирали неотдавна Polish Steel Group, най-големия в момента полски производител на стомана, който добива 70% от стоманата в Полша. Жараварски посочва в интервюто още, че за да се ускори приватизацията в стоманодобива, държавата ще предложи за продажба 380 млн. USD от дълга на Polish Steel Group. Купувачът му ще трябва да инвестира още 150 млн. USD в групировката, за да стане мажоритарен собственик.
Източник: Пари (10.10.2002)
 
Чили, в чиито недра се намират 40% от запасите от мед и е производител номер едно, прогнозира средни котировки на червения метал от 77 СTS/лб за догодина. Средните цени на медта до този момент на годината са 70.6 СTS/лб.
Източник: Пари (10.10.2002)
 
Синдикатът "Промяна" иска смяна на собственика на металургичния завод "Кремиковци". Причината е, че ръководството не погасява задълженията на комбината и не изплаща редовно заплатите на служителите. Близо 18 млн. лв. дължи "Кремиковци" за неизплатени заплати, заяви Христо Пелев, председател на синдикалната организация "Промяна" в комбината. Дълговете на дружеството към края на миналата година са били 740 млн. лв. В писмо до премиера, президента и икономическите министри синдикатът настоява "Кремиковци" да се обяви в несъстоятелност и да се потърси нов инвеститор. В Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация вече има депозирани две оферти от руска и американска компании, които искат да купят завода, обясни Пелев. Руската оферта била от "Евроасметал", а американската - от American Steel Industries.
Източник: Дневник (11.10.2002)
 
Сервизен център за обслужване на клиенти и предлагане на качествена дебелолистна стомана на нашия пазар откри в София българският партньор на щвейцарския металургичен концерн Duferco group - фирма Макметал. Duferco S. A. притежава стоманодобивни предприятия в различни страни, а годишните й продажби достигат 6 млн. т, от които 3 млн. т собствена продукция и 3 млн. т метали на чужди производители. На българския пазар Duferco group продава продукция от предприятието си Макстил АД в Скопие. Македонският завод произвежда стомана за над 130 млн. USD годишно, а продажбите му у нас възлизат на около 4.5 млн. USD. Българската фирма Макметал е главен доставчик на суровина за фабриката в Скопие. Годишният стокооборот между двете дружества възлиза на повече от 18 млн. USD. Водещата тенденция в отрасъла е все по-тясно сътрудничество на предприятията от металургията в страните от Балканския регион, смята председателят на директорския борд на Макстил АД Минчо Йорданов. По инициатива на македонското предприятие неотдавна е бил учреден Комитет за развитие на металургията и металообработващата промишленост в региона, в който влизат още холдинг Машина индустрия-Ниш /МИН/, Макметал-София и Кремиковци АД. И в трите страни са съсредоточени големи предприятия от металургията, които са в процес на преструктуриране.
Източник: Пари (11.10.2002)
 
Открит международен конкурс за избор на инвеститор за проектиране, строителство и експлоатация на завод за преработка на твърди битови отпадъци започва днес в Сливен. Площадката за неговото изграждане ще бъде в с. Хаджидимитрово, община Тунджа, Ямболска област. Заводът ще обслужва общините Сливен, Нова Загора, Ямбол и Тунджа. Заданието предвижда да се рециклират стъкло, метал, пластмаса и компост, без отпадъците да се събират разделно. По предварителни разчети инвестицията ще бъде над 10 млн. лв. Експерти от национален мащаб ще оценяват технологията за рециклиране на твърдите битови отпадъци. Седем български и чуждестранни фирми са закупили документацията за конкурса. Избраният инвеститор ще експлоатира завода определен период, след който ще го предостави безвъзмездно на общините. .
Източник: Пари (11.10.2002)
 
Значителните инвестиции в края на 90-те години в производството на цветни метали ще продължат да тегнат върху пазара на тези метали, а забавеният икономически растеж в света вече трета година не позволява увеличаване на търсенето им. Инвестициите в производството създадоха значителни излишъци от цветни метали на пазара, което ще изостри борбата за пазарни дялове. Според прогнозите на Barclays Capital от Лондон се очаква през 2002 г. промишленото производство в западните страни да се понижи с 0.3% в сравнение със спада от 2.6% през 2001 г. Ускоряване на икономическия растеж се очаква да започне през 2003, а през 2004 г. да достигне до 4.0%. Търсенето на цветни метали се очаква рязко да нарасне през 2003 г. с изключение на калая и оловото, съобщи в доклад за конюнктурата на основните метали Standard Bank. Най-силни са перспективите за растеж на търсенето при никела поради увеличаващия се добив на неръждаема стомана. Търсенето на този метал може би ще намалее в края на 2003 г., тъй като се очаква увеличение на количествата скрап от неръждаема стомана на разположение на пазара. Банката очаква цената на никела да нарасне през 2002 г. до 7715 USD/т и до 8810 USD/т през 2004 г. в сравнение с около 6515 USD/т сега. На пазара на алуминий не се очаква особено подобряване през следващите 12-18 месеца. Пазарната тенденция позволява да се предвиждат цени от 1366 USD/т през 2003 г. от около 1293 USD/т сега, но през 2004 г. се очаква отново спад до 1279 USD/т. Пазарът на мед ще получи подкрепа през 2003 г. и оживлението в търсенето и очертаващият се дефицит може да предизвикат повишение на цените до 1746 USD/т и дори до 1875 USD/т през 2004 г. в сравнение с 1460 USD/т сега.
Източник: Пари (14.10.2002)
 
Един български завод - „Промет“ - Бургас, спря работа заради спор на две страни за собственост върху предприятието, като събитията около него стигнаха и до престрелка. От едната страна на барикадата около завода са приватизаторите на дружеството - „Нева холдинг“, а от другата - офшорните компании „Лерос Балкан“ и „Хонконг индъстри“. Трудно могат да бъдат преброени делата между двете спорещи страни. Съществен фактор за неразрешаването на проблема около „Промет“ играе и съдебната система, която заради взаимно противоречащите си вписвания съвсем заплита разрешаването на казуса. Безспорният факт е единствено, че едно голямо българско предприятие е потърпевшо от цялата неразбория.
Източник: Капитал (14.10.2002)
 
На 7 ноември в Русе ще бъде отрито единственото в Югоизточна Европа предприятие за производство на прецизни електрозаварени алуминиеви тръби и други профили. Собственик е фирма "Прециз интер алуминий", която е дъщерно дружество на "Прециз интер холдинг", съобщи управителят на холдинга Гено Генов. Пазарът на алуминиеви изделия от Русе ще е в целия Европейски съюз. Тръбите и другите профили се търсят все по-вече във всички сфери на европейската промишленост: от автомобилостроенето до направата на мебели. Клиенти на русенското предприятие "Прециз интер алуминий" според сключените вече договори са автомобилният концерн "Мерцедес" и корпорацията за мебелно обзавеждане "Гардоне", каза Гено Генов. В предприятието вече са назначени първите 60 работници. Тези дни те се обучават. През последната седмица на октомври ще започнат първите проби на технологичните линии. До края на годината ще бъдат назначени още 40 работници. Суровините за новите алуминиеви изделия са от САЩ и чрез фирми от Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. "Прециз интер холдинг" притежава от 1992 година успешно работещия завод в русенското село Иваново за тънкостенни прецизно електрозаварени стоманени тръби и профили.
Източник: БТА (14.10.2002)
 
Експертната проверка, назначена от новия изпълнителен директор на Промет АД Атанас Горнаков, е установила, че към 11.10.2002 г. текущата загуба на предприятието възлиза на 2.309 млн. лв. Инспекцията беше назначена от новото ръководство поради съмнения, че предходното ръководство на металургичния завод е извършило финансови злоупотреби.Актуалното финансово състояние на Промет АД показва, че предприятието е натрупало дългове в размер на 24.829 млн. лв., от които 4.133 млн. лв. към Промет трейд ЕОД, 5.447 млн. лв. към общинския и държавния бюджет, 4.134 млн. лв. към общественото осигуряване и към персонала 312 хил. лв. Грубото нарушаване на законите на РБългария и лошият мениджмънт са довели до натрупването на неосъществени вземания в размер на 8.439 млн. лв., обясниха от Промет АД. По-голямата част от вземанията - 6.514 млн., са от Нева холдинг АД и ЕТ Факт - Пеню Донев. Горнаков разясни, че двете фирми се управляват от бившия член на съвета на директорите на Промет АД Пеню Донев. Резултатите от проверката на завода показват, че в продължение на няколко месеца там са се извършвали финансови престъпления, категорични са от новото ръководство на Промет стийл. Във връзка с изграждането на новата сграда на американското посолство у нас предприятието е закупило 1100 тона заготовки, които впоследствие са доказани от ОТК като брак. За целта американците са открили и акредитив за 120 хил. USD на другата фирма, управлявана от Донев - Промет интертрейд. Сега парите се издирват, защото сумата е доста по-голяма и не е усвоена. Срокът по поръчката вече е изтекъл, а новото ръководство на Промет се е ангажирало да я изпълнява тепърва.
Източник: Пари (14.10.2002)
 
Исканото от Кремиковци мито за внос на стомана изправя пред драматични трудности българското машиностроене, алармира Найден Йосифов, член на борда на директорите на добричкото предприятие Металагро. Металургичният завод е вдигнал цените, разликата с вноса е повече от 100 USD. Всички фирми от бранша са се ориентирали към импорт от Румъния, Украйна и Русия. Кремиковци се интересува само от високообемни поръчки и не се занимава с доставки от 20-50 т, установили от Металагро. Предложената им през септември оферта от 320 USD/т за горещовалцувана стомана е по-висока от цените за износ, които са около 240 USD/т. От Кремиковци им поискали и предварително заплащане на поръчката. Фирмата няма нито дистрибуторска мрежа, нито поддържа налични количества на склад, недоволстват машиностроителите.
Източник: Пари (14.10.2002)
 
Гръцката корпорация Виохалко е акционер в осем български дружества, които работят в областта на черната и цветната металургия, в дървопререботването. През 1999 г. групировката реализира първата си голяма инвестиция в България, като изгражда на зелено завода за алуминиеви профили Стилмет. След това става собственик на бившия Комбинат за обработка на цветни метали край Гара Искър - сега София Мед. От една година притежава чрез дъщерна компания 75% от Стомана индъстри АД-Перник. Друга перспективна фирма от портфейла на Виохалко е благоевградската Леско за производство на дървен амбалаж. ТеПро Метал е 100% собственост на групата и притежава термокалибровъчен цех като обособена част от Стомана-Перник. В момента това е отделно предприятие, което е разположено на 40 хил. кв. м покрита площ. Сигма ИС АД е една от новите фирми на Виохалко, създадена за ремонтна и инвестиционна дейност. Всяко ново оборудване на групата ще се монтира и поддържа от тази фирма, чието седалище е в град Перник.
Източник: Пари (14.10.2002)
 
Според г-н Петров българската черна металургия е в криза и има сериозна нужда от защита. Ето защо той смята, че реакцията на българското правителство е позитивна. Защото не може всички европейски страни и САЩ да въвеждат квоти и мита, а ние да кажем, че нашата икономика е по-силна. Според инвестиционната програма на Стомана Индустри АД, тази година ще се инвестирате в дружеството 19 млн. EUR. Около 15 млн. EUR ще бъдат вложени в нова линия за производство на кнюпел. Технологичната линия е доставена от италианската фирма Даниели, която е една от малкото в света за подобно оборудване. Надявам се усвояването на тази инвестиция да завърши до 15 октомври тази година. Капацитетът на новата линия е между 140 и 180 т дневно. Кнюпелът е продукт, който се търси на пазара. В тази ниша досега не присъствахме, обяснява г-н Петров. Машината е "Шрьодер", ще раздробява металния скрап и ще го сепарира. Принципът е първо да раздробява пресовани автомобили и битови отпадъци, след което чрез магнитна или въздушна сепарция да се отделят металните включвания от другите материи. За нас е важен чистият метал. Скрапът от битова техника възлиза на 150 хил. тона годишно. Нашият предмет на дейност е стоманодобив и затова ще продължим да работим с доставчици, но предполагам, че ще се изградят пунктове за изкупуване на стари автомобили и така ще се създават нови работни места. С кнюпел машината ще повишим производството си на 700 хил. тона стомана годишно.
Източник: Пари (14.10.2002)
 
Металургичният завод Кремиковци е заявил интерес да вземе участие в бъдещ конкурс за концесиониране на бургаското пристанище. Другите кандидат-концесионери, след като са изпратили своите фирмени профили до транспортното министерство, са швейцарската фирма Дюфеко, която е един от основните доставчици на суровина за металургичния завод в Сърбия, и френската строителна фирма Буик Траво.
Източник: Пари (15.10.2002)
 
ЕС е готов да предприеме ответни мерки срещу Русия, ако Москва се поддаде на натиска на металургичната си индустрия и повиши действащите в момента такси за износ на стоманен скрап. Това заяви говорителят на Европейската комисия Алфио Анцалоне в края на миналата седмица. Като не пожела да посочи какви точно стъпки може ще предприеме ЕС, той коментира, че такъв прецедент вече е имало. През 1999 г. Евросъюзът намали руската квота за внос на горещовалцувани стоманени изделия, след като Москва започна да събира такси за напускащия страната стоманен скрап. Комисията протестира срещу мярката, включваща такса от 25 EUR/т за скрапа, съдържащ цветни метали, обаче насърчи Русия да я отмени още т. г. в подписаното през юли двустранно споразумение за стоманата. Съгласно новото споразумение, което позволява на Русия да увеличи вноса си в ЕС с 28% през 2002 г. и с по 2.5% през 2003 и 2004 г., Комисията предлага повишаване на импорта с още 12%, ако Москва отмени експортната такса за скрапа. Междувременно руските стоманопроизводители настояват сегашните такси от 15 EUR/т да се увеличат до 20, дори 25 EUR/т, тъй като са заинтересувани колкото се може повече скрап да остане в страната през зимния сезон, за да не се покачва цената му. През последните години натрупването на стоманен скрап в страната рязко намаля. Докато през 2000 г. са произведени 19.5 млн. т, а през 2001 - 17.9 млн. т, по последни оценки през тази година се очакват само 16 млн. т. По традиция страната изнася 50% от стоманения си скрап.
Източник: Пари (15.10.2002)
 
Австралийският производител на метали WMC не очаква цените на цветните метали да се оттласнат по-значително от сегашните си ниски нива в крактосрочна перспектива. В последния тримесечен обзор WMC посочва, че планира да произведе 178 хил. т мед тази година и 196 хил. т догодина.
Източник: Пари (15.10.2002)
 
247 хил. т медни катоди през първите 9 мес. на 2002 г., или с 1% повече в сравнение със съответния период на м. г., са произведени в руския комбинат Уралелектромед. От ръководството очакват общо през 2002 г. да произведат толкова, колкото и през 2001 г., или близо 327.8 хил. т.Уралелектромед се управлява от УММК. Предния месец от УММК съобщиха, че се планира съкращаване на медната продукция на комбината до 318.5 хил. т.
Източник: Пари (15.10.2002)
 
Второто по големина предприятие в Пернишка област "Радомир-метали" АД отказва да плаща стари дългове. Това съобщи изпълнителният директор Пламен Бонев. Дружеството оспорва държавните вземания, начислени по ревизионни актове за период, предхождащ приватизацията. 270 259 лв. са удържани досега. Остават 1 117 859 лв. Сумите са натрупани през 1996-1998 г., когато собственик на предприятието е била държавата. Не сме поели задължения по погасяването им в приватизационния договор, казва главният счетоводител Георги Петков. Ръководството на "Радомир-метали" е депозирало молба да областния управител Димитър Колев, в която настоява за съдействие до произнасяне на съда. В противен случай сме принудени да спрем дейността си и да отнесем въпроса пред съда в Страсбург с искане да се покрият от държавата всички понесени от нас загуби, се казва в документа. 1500 души работят в "Радомир-метали". С по-голям персонал в региона е само "Стомана Индъстри".
Източник: БТА (15.10.2002)
 
Българската асоциация на търговците на метали /БАТМ/ подкрепя предложението на българското правителство за задължително използване на ДДС-сметка от фирмите в България, се казва в декларация на асоциацията, предоставена на БТА. Според БАТМ въвеждането на задължително разплащане на данък добавена стойност чрез специална ДДС - сметка ще ограничи възможностите за "източването" на ДДС и преодоляване на деформацията на пазара. От задължителното използване на ДДС - сметката се очаква да бъде постигнато подобряване на събираемостта на данаците и укрепване на фискалната политика, аргументират се от БАТМ .
Източник: БТА (15.10.2002)
 
Бургаската апелативна прокуратура е издала постановление, с което се разпорежда да бъдат въведени във владение на дебелтския металургичен комбинат представителите на "Промет стийл" АД. Постановлението е било изпълнено във вторник с помощта на полицията, която е осигурила достъп до металургичния комбинат "Промет" на екипа, ръководен от изпълнителния директор Мирослав Борисов. Със същото постановление апелативните прокурори нареждат да се отстрани от владение на завода екипът с изпълнителен директор Атанас Горнаков и Олег Меркушев, който е негов заместник. До вторник те управляваха металургичния комбинат от името на "Промет" АД. Това съобщи председателят на надзорния съвет на "Промет стийл" АД Пеню Донев. Конфликтът между дружествата "Промет стийл" и "Промет" за собствеността върху дебелтския металургичен комбинат "Промет" нашумя, след като преди седмица при поредния опит за смяна на ръководството стана инцидент, при който беше прострелян охранител от фирма "Ипон". Екипът на Горнаков е подал жалба до Върховна касационна прокуратура, с която иска спиране на постановлението на Бургаската апелативна прокуратура, но няма отговор на нея, съобщи Севдалина Тодорова, адвокат на "Промет" АД. "Първото, което ще направим, е да възобновим производството и да изпълним заявката за стоманени профили по договор с посолството на САЩ в София, каза поелият управлението на "Промет" Борисов час след като влезе в кабинета си. По думите на Горнаков само 1700 тона стомана са осигурени от "Промет стийл", което ще стигне на комбината да работи не повече от три дни. Само три от последните девет месеца е работил дебелтският комбинат "Промет". Работниците в него не са получили заплатите си за август.
Източник: Дневник (16.10.2002)
 
България повиши незначително производството на оловен и цинков концентрат през 2001 г. в сравнение с предходната година. Според данни на Минната камара през 2001 г. сме достигнали 662 хил. т оловно-цинкови руди, докато през 2000 г. този обем е възлизал на 531 хил. т. Като цяло обаче страната ни добива 8 пъти по-малко руди в сравнение с периода преди 1989 г. От получените през 2001 г. руди са преработени 25 400 т оловни концентрати, което е с около 4 хил. т над количествата от предходната година. В годините при прехода обаче сме произвеждали около 4 пъти повече, припомнят експерти. Цинковият концентрат за 2001 г. възлиза на 24 517 т, което е с около 5.5 хил. т повече в сравнение с 2001 г. Спадът в сравнение годините преди 1989 г. е около 3 пъти. Сега добиваме много по-малко руда, макар че е по-богата, коментираха специалисти. Преди години гигантът Горубсо произвеждаше около 3.8 млн. т руди, докато в момента добивът му е спаднал на 500 хил. т. Очакванията са количествата от рудниците в Мадан, Златоград и Рудозем да достигнат поне 700-800 т. Причина за оптимистичната прогноза е, че Горубсо-Златоград заработи отново преди месеци, след като стана част от MG корпорация. Около 98-99% от оловно-цинковата руда се преработва в Комбината за цветни метали-Пловдив.
Източник: Пари (16.10.2002)
 
Потреблението на рафиниран цинк в света ще се увеличи през 2003 и 2004 г., но успоредно с това ще се покачва и производството, а търсеното на олово ще се запази почти без промяна, предвижда Международната група за изследване на оловото и цинка /ILZSG/. Въпреки това обаче през разглежданите години на двата пазара се очакват отново излишъци от метали. Произведеният в света рафиниран цинк през 2003 г. ще се увеличи до 9.831 млн. т в сравнение с 9.398 млн. т за тази година, а потреблението ще скочи само с 300 хил. т до 9.346 млн. т. По отношение на оловото ILZSG прогнозира добиви от 6.540 млн. т през 2003 г. спрямо 6.474 млн. т за т. г., както и нарастване на търсенето с 127 хил. т до 6.502 млн. т. По-рязко увеличение на цинковата продукция следва да се очаква в Канада, Република Корея и Испания. По-високото потребление се обяснява с растежа на икономиките на САЩ и Китай.
Източник: Пари (16.10.2002)
 
Обемите рафинирана мед в света през 2003 г. ще са с 2.2% повече в сравнение с настоящата година и ще се равняват на 18.959 млн. т, се посочва в най-актуалната база данни за добивите на агенция Reuters /MPD/, изготвена на основата на данни от края на миналия месец. Според МРD капацитетите за производство на мед в света ще нараснат с 4.2% и ще достигнат 14.994 млн. т догодина. Съществено увеличение на капацитета и производството се очаква в Източна Европа, Латинска Америка, Азия и Африка. По отношение на Източна Европа в данните се посочва, че увеличението на продукцията ще стане факт благодарение на разширението на производството в България и на по-доброто представяне на Югославия. Рафинираната мед в Китай догодина ще е с 5.3%, или 250 хил. т повече, отколкото през настоящата. Като цяло производството в Азия ще отбележи растеж от 13.5%, а в Латинска Америка от 6.2% до 2.76 млн. т. Предвижданията за Черния континент сочат повишение на добивите на рафиниран метал със 17.6%, което се дължи основно на подобрения на замбийската медна индустрия. Както сочат данните, преработвателните капацитети в Северна Америка през 2002 г. ще бъдат съкратени с 6% до 2.102 млн. т вследствие на затворените през април мощности за 135 хил. т на Noranda в Квебек. Производството пък ще се свие с 2% до 1.247 млн. т.
Източник: Пари (16.10.2002)
 
Агенцията за приватизация (АП) откри процедура за провеждане на конкурс за изготвянето на оценка и меморандум на металургично оборудване "Даниели", собственост на "Камет" - Перник. Участниците в конкурса трябва да имат екип със задължително участие на правоспособен юрист, оценители, лицензирани от агенцията, и специалисти в областта на металургията. Предложенията за участие в конкурса се подават в запечатан плик в срок до 10 дни от датата на публикуване на решението в централен всекидневник.
Източник: Дневник (17.10.2002)
 
Около 80 млн. лв. стари задължения на Кремиковци АД да бъдат опростени, предлага доклад на работната група, координираща взаимоотношенията с комбината с държавните фирми кредиторки. Вземанията са от преди приватизацията, но са предявени след нея. Става въпрос за 31,7 млн. лв. вземания от НОИ, 25,2 млн. лв. от Агенция Митници, и близо 20 млн. лв. на данъчната администрация.
Източник: Стандарт (17.10.2002)
 
Оловно-цинковият комплекс в Кърджали ще вдигне капитала си четири пъти от 2.103 млн. лв. на 8.413 млн. лв. Това решиха акционерите на ОЦК на извънредно общо събрание вчера. Тъй като дружеството е публично и акциите му се търгуват на фондовата борса, увеличаването на капитала ще стане с емисия на права според ЗППЦК. Право да запишат по три нови акции за всяка стара ще имат акционерите на металургичния комбинат към 29 октомври. Правата ще бъдат продаваеми и ще започнат да се търгуват на Българската фондова борса-София през ноември. Това ще бъде втората емисия на права от българско публично дружество след тази на Свилоза-Свищов, която в момента е регистрирана на борсата. Основни акционери на ОЦК-Кърджали в момента са Кърджали инвест АД с 47% от акциите, ОЦК-98 АД с 28% и Енис холдинг с 10%, показва справката в Държавната комисия по ценните книжа. Първите две дружества бяха финансирани при приватизационната сделка от Стопанска и инвестиционна банка. СИБАНК е капиталово свързана с ОЦК и най-вероятно ще финансира предстоящото увеличаване на капитала. Планира се целият набран капитал да бъде използван за внедряване на нова технология в цинковото производство, която да осигури по-високо извличане на цинк и оползотворяване на основния отпадък от това производство - цинковия кек. Цинковото производство в момента осигурява 67% от продажбите на ОЦК. То обаче е губещо заради спада на световните цени на този метал през последните години. Поради неблагоприятните пазарни условия от началото на годината дружеството преустанови другото си основно производство - оловен концентрат. За първите шест месеца на т. г. ОЦК е реализирал с 55% по-малко приходи от продажби, показва представеният на фондовата борса финансов отчет. Загубата на за първото полугодие е 2.5 млн. лв. - повече, отколкото за цялата 2001 г.
Източник: Пари (18.10.2002)
 
В началото на ноември ще стартира пускът на първа доменна пещ в Кремиковци, съобщи Тодор Христов, говорител на комбината. В проекта са вложени около 70 млн. лв. инвестиции. В момента предприятието работи с две доменни пещи. При старта на третата производството ще достигне 2.5 млн. т стомана годишно, или 1.9 млн. т чугун. В момента с две доменни пещи предприятието произвежда 1.2 млн. т чугун на година. Очаква се проектът да повиши брутния вътрешен продукт на страната с около 4%, допълни Христов. Според него все още няма окончателно решение за опростяване на стари дългове на комбината в размер на 80 млн. лв. към НОИ, агенция Митници и данъчната администрация. На вчерашното заседание на правителството не беше взето и решение за въвеждане на мита върху вноса на стомана до 30%. Митата бяха поискани от Кремиковци още през юни, тъй като вносът на стоманени продукти от Русия, Украйна и Казахстан заплашва българското производство. Според комбината, ако те бъдат въведени, металургичните ни предприятия ще си възвърнат поне 50% от родния пазар.
Източник: Пари (18.10.2002)
 
Вторият по големина производител на първичен алуминий в света, канадският гигант Alcan, прогнозира, че търсенето на метала в западния свят през 2002 г. ще скочи с 3.6% на фона на спада от 6.2% за 2001 г. Според прогнозите на Alcan запасите от алуминий ще нараснат тази година с 480 килотона.
Източник: Пари (18.10.2002)
 
Независимо от покачилите се цени на калая китайските топроизводители ще се придържат към плановете си да свият добивите т. г. поради недостига от концентрат. Китай е най-крупният в света производител на калай и втори по големина потребител. Цените на метала се възстановиха и сега се колебаят около нивата от 4365 USD/т спрямо минимума за всички времена - 3635 USD/т през февруари.
Източник: Пари (21.10.2002)
 
Износът на стомана от Бразилия ще се повиши с 30% до 11 млн. т през 2002 г. предвид обезценката на местната валута реала и слабото вътрешно търсене, дължащо се на забавящата се икономика. Само Китай ще внесе 262 хил. т бразилска стомана.
Източник: Пари (21.10.2002)
 
Близо 2 пъти са намалели приходите на ГОРУБСО-Мадан заради ниските цени на цветните метали на Лондонската метална борса /ЛМБ/, съобщиха от общинската управа на Мадан. Постъпленията от реализирана продукция в частното дружество са спаднали до 600-700 хил. лв. на месец при 1.2 млн. лв. досега. Заради продължаващия спад на цените на оловото и цинка на ЛМБ рудодобивното предприятие е принудено да намалява добиваните обеми. Ако до 1-2 г. световният пазар на цветни метали се стабилизира, рудодобивът в Смолянско може да оцелее, заяви министър Николай Василев на среща с представители на минните дружества от Смолянска област. Според него оцеляването на частните мини в Смолянско зависи от това, дали ще приключи скоро цикълът на срив на цените на оловото и цинка.
Източник: Пари (21.10.2002)
 
Седемдесет и пет на сто от производството си шуменската фирма "Алкомет" изнася за външния пазар. За първите шест месеца дружеството е реализирало 10 000 тона алуминиеви изделия. Тези данни са били отчетени на състоялото се днес общо събрание на акционерите на фирмата, съобщи директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. По думите му най-голям е делът на продажбите на алуминиево фолио и лента. 44 на сто са изнесени от изделията за Германия, 23 на сто за Италия, а останалото количество за Англия, Турция и вътрешния пазар. От 6 млн. лв. през 2001 г. загубите на дружеството са намалели с 1,5 млн. лева през първите шест месеца, като очакванията са до края на 2002 г. те да се сведат до 3 млн. лв., каза Динев. В момента в "Алкомет" работят 1007 души. През последните месеци са били назначени 63-ма работници. Мажоритарен собственик на дружеството е "Алуметал" със 74 на сто от основния капитал на фирмата.
Източник: БТА (22.10.2002)
 
Софийската фирма "Ел Ем импекс", наела под наем преди няколко месеца част от металургичния завод на гара Елисейна, се подготвя да възстанови производството на черна конверторна мед, съобщиха от "Елисейна"ЕАД. Назначени са 60 бивши работници и специалисти. До 10 ноември ще бъдат наети още 260 човека, уточни изпълнителният директор на дружеството Славчо Тодоров. Ремонтират се металургичните мощности и сградите, сключват се договори с български и чуждестранни доставчици на суровини, сред които меден концентрат. Засега такива контакти са установени с фирми от Франция, Швейцария и Англия, уточни Тодоров. Договорено е с БДЖ да отпадне допълнителната товарна такса за ползване на услугите на компанията. Елисейна бе сред гарите, които трябваше от 1 октомври да плащат по 45 евро за всеки изпратен или получен пълен вагон. 1 200 000 са натрупаните задължения за заплати и осигуровки на работниците, заяви Славчо Тодоров. За изплащането им заводът разчита на приходи от продажби на обособени части на дружеството, на сграден и машинен фонд. Само от автобазата се очаква да постъпят 200 000 лева.
Източник: БТА (22.10.2002)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира с решение от 15.VII.2002 г. по ф. д. № 8169/98 промени за "Стилмет" - АД: вписва промени във вида на акциите от обикновени безналични на поименни с право на глас; вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 26.ХI.2001 г.
Източник: Държавен вестник (22.10.2002)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 15.VII.2002 г. по ф. д. № 6514/2002 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Сигма - ИС" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Сердика", кв. Илиянци, бул. Илиянци 119, с предмет на дейност: проучване, изпълнение, инсталиране и предприемаческа дейност с електротехника, инженерни и технически предприятия, както и всякакви други дейности, разрешени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 500 поименни акции с номинална стойност 100 лв., със съвет на директорите в състав: Атанасиос Йоанис Атанасопулос - председател, Антон Кирилов Петров, Людмил Данаилов Стойков, Ставрос Йоан Космас Прокопис и Минелаос Атанасиос Тасопулос - зам.-председател, и се представлява от Атанасиос Йоанис Атанасопулос заедно с някой от другите членове на съвета на директорите или от Антон Кирилов Петров заедно с някой от другите членове на съвета на директорите.
Източник: Държавен вестник (22.10.2002)
 
Въпреки че доста от фирмите, които са търговци на метали, са лицензирани, продължава сивата икономика в бранша. Причина за това е, че е сложен лицензионният режим. Както знаете, търговците на метали подлежат на двойно лицензиране - от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на икономиката. Затова и докато не се опростят процедурите, ще има фирми, които ще предпочетат да работят нелегално. Но определено няма разширяване на сенчестата икономика в бранша. Освен това е предвидена и наказателна отговорност при работа без лиценз. Въвеждането на ДДС сметката е също стъпка към намаляването на сивия сектор и много фирми ще отпаднат, защото няма да могат да работят в тази нова икономическа среда. Подкрепяме и идеята да се намалят праговете за задължителна и доброволна регистрация по ДДС.
Източник: Пари (22.10.2002)
 
Завод, който ще произвежда продукти на германската компания "Сименс", ще бъде открит в Добрич на 29 октомври, съобщиха от пресцентъра на общината днес. Новото предприятие, което се изгражда от софийската фирма "Елиа", ще произвежда комплексни трансформаторни постове, разпределителни устройства, главни разпределителни и външни електромерни табла и други продукти. Очаква се да бъдат открити около 60 работни места. За старта на новите производствени мощности в Добрич са поканени посланикът на Германия у нас Урсула Зайлер-Албринг и министъра на енергетиката Милко Ковачев.
Източник: БТА (23.10.2002)
 
Досега само 9 фирми са подали заявка в НЕК да минат на т. нар. уикендова тарифа за тока, съобщи главният изпълнителен директор на електрокомпанията Васил Анастасов. Сред тях са "Стомана", "Биовет", "Мини Марица-изток". Ако успеят да сключат договорите, от 1 ноември те ще плащат с 4 до 11% по-евтин ток. От тази тарифа могат да се възползват само предприятията, които имат над 50 млн. киловатчаса годишно потребление и нямат просрочени задължения към енергийните дружества.
Източник: Сега (23.10.2002)
 
Инвестиционният посредник "Първа ФБК" е придобил над 61% от капитала на публичното дружество "Горхим" - Кочериново, съобщи в седмичния си бюлетин Централният депозитар. Цената на сделката е общо 73 890 лева. "Покупката на акциите е за наш клиент", заяви управителят на финансово-брокерската къща Тодор Брешков. Още не е ясно какви ще са следващите ходове на инвеститора. Според Закона за публичното предлагане на ценни книжа пред новия мажоритарен собственик стоят две възможности. Едната е да отправи търгово предложение за изкупуване на книжата на останалите акционери в "Горхим". Втората е ПФБК да прехвърли целия или част от пакета си така, че делът й да спадне под 50 процента. Предишен мажоритарен собственик на "Горхим" беше софийското дружество "Витек" ООД, което пък беше закупило акциите от дупнишкия "Фармстаринвест холдинг". "До края на месеца очакваме в Кочериново да пристигнат представители на холандска компания, с която планираме да направим съдружие", каза директорът за връзки с обществеността на "Горхим" Кирил Беров. Той обаче не пожела да каже името на новия инвеститор. Целта на бъдещото коопериране ще бъде продукцията на завода да започне да се продава в страните от Западна Европа и Гърция. "Горхим" произвежда дървени въглища и различни видове активен въглен за винарската промишленост и цветната металургия. Сред основните му клиенти са пловдивският комбинат за цветни метали, "София мед" и някои винпроми. Мощностите му обаче не са много натоварени, а продажбите през 2001 г. са едва за 118 хил. лева. Загубите за първите шест месеца на тази година са за 47 хил. лева, а задълженията на дружеството са 272 хил. лева. Най-вероятно "Горхим" ще бъде отписано от регистъра на публичните дружества, след като опитът това да стане през юли пропадна. Причината тогава бяха поправките в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, влезли в сила в края на юни, които промениха условията за отписване. "Горхим" отговаря и на новите изисквания - акционерите му са под 300 и активите му са по-малко от 500 хил. лева. Това са условията, на които трябва да отговарят дружествата, за да излязат от публичност, без да се налага мажоритарният собственик да отправя търгово предложение.
Източник: Дневник (24.10.2002)
 
Англо-Холандската металургична групировка Corus се съгласи по принцип да продаде производството си на алуминий на френската компания Pechiney. Цената на сделката е 850 млн. USD, информира Financial Times. Продажбата става в изпълнение на плановете на Corus да излезе изцяло от алуминиевия пазар и да се концентрира върху производството на въглеродна стомана. Миналия месец групировката продаде срещу 165 млн. USD дела си от 20% в канадска компания за производството на алуминий на групировката Alcan. Corus заяви, че средствата от продажбата на нейното подразделение Aluminium Rolled Products and Extrusions, което произвежда алуминий в Германия, Белгия, Канада и Китай, ще бъдат използвани за намаляване на дълговете й и подобряване на счетоводния й баланс.
Източник: Пари (24.10.2002)
 
Един от най-крупните производители на никел в света Австралия най-вероятно ще повиши износа през настоящата година с 15%, за да задоволи нарастващото търсене от сектора неръждаема стомана, /потребяващ 75% от произведения в света никел/. Това е последната прогноза на Австралийското бюро за проучване на суровинната база и земеделието /ABARE/. То предвижда експортът през 2002-2003 г. /юли - юни/ да скочи до 218 хил. т в сравнение със 189 хил. т през предходната година. В момента в света се потребяват близо 1.1 млн. т никел, а в тон неръждаема стомана се съдържат средно 6% от метала. Вследствие на увеличеното търсене ABARE очаква наличните складови запаси да намалеят, а цените да скочат до 8700 USD/т през календарната 2003 г. Междувременно бюрото предвижда в Австралия догодина да се произведат и 1.8 млн. т алуминий, а срено годишната цена да е 1365 USD/т.
Източник: Пари (24.10.2002)
 
Китай, който е най-крупният в света износител на цинк и олово, ще намали експорта на двата метала през настоящата година поради острия дефицит от концентрат и ниските цени на световните пазари, съобщи агенция Reuters, цитирайки най-голямата компания за търговия с метали в страната. Същите причини ще се отразят и върху производството, което ще е по-ниско от миналогодишното. Прогнозите сочат, че през 2002 г. ще се добият 1.9 млн. т цинк при 2.09 млн. т за предишната и 1.1 млн. т олово спрямо 1.2 млн. т. Износът на цинк ще е между 480 и 500 т, докато през 2001 г. са експортирани 542 хил. т. При оловото доставките на световните пазари ще спаднат до 400 хил. т в сравнение с 438 хил. т.
Източник: Пари (24.10.2002)
 
До голяма степен проблемите на дружеството бяха решени и то вече се развива нормално, каза изпълнителният директор на "Алкомет" Хасан Индже. Работи се на три смени и капацитетът постоянно се повишава. През последните три месеца - юли, август и септември, бяха произведени 400 хиляди тона продукция, от която 86 процента бяха за износ. Дружеството купува нормално всички суровини и пласира успешно продукцията си в чужбина и у нас. Засега основният собственик на дружеството не е решил дали да закупи акции от пакета, който ще се предложи на борсата, допълни той.
Източник: Дневник (25.10.2002)
 
След като стоманата успя чувствително да поскъпне в резултат на предприетите протекционистични мерки по света, цените й през 2003 г. ще се задържат около сегашните стойности, прогнозират китайски пазарни наблюдатели, цитирани от агенция Reuters. Импортните ограничения, въведени от САЩ и ЕС, позволиха на редица стоманопроизводителни компании да увеличат цените на продукцията си т. г. и те, както се очертава, ще се запазят на тези нива през следващите 1-2 години. Възстановяването на глобалните цени след срива до 20-годишния минимум през миналата година е един от факторите, благодарение на който много металургични фирми успяха да отчетат печалба за първото, второто и третото тримесечие на т. г. за първи път от доста време насам. Според китайските експерти обаче съществува възможност стоманата отново да поевтинее през 2004 г., понеже световната индустрия не е разрешила проблема със свръхпроизводството. Самият Китай, който поема излишъците от стомана на много държави, увеличава своите производствени мощности, но ще продължи да изпитва дефицит от стомана и през следващите години. Като се има предвид солидният икономически растеж на страната, най-вероятно търсенето на стомана ще нараства със 7-10% годишно през следващия период от няколко години според разгръщането на крупни инфраструктурни проекти и огромните чужди инвестиции. Очаква се освен това Китай да изпревари САЩ, които са потребител N 1 на неръждаема стомана в света.
Източник: Пари (25.10.2002)
 
Най-голямата в света миннодобивна компания BHP-Billiton отчете значително повишение на произведените количества желязна руда и алуминий, но спад в добивите на мед през първото тримесечие на 2002 г. в сравнение със съответния период на предишната. Гигантът е произвел 18.5 млн. т желязна руда, 268 хил. т алуминий и 184 хил. т мед, съответно с 8.5 % и 10% повече и с 9% по-малко.
Източник: Пари (25.10.2002)
 
Южноафриканският златодобивен гигант AngloGold съобщи, че възнамерява да увеличи годишната си продукция от злато през следващите 3-4 години до 6.5 млн. тр. у. Освен това AngloGold планира да увеличи доказаните си резерви от благородния метал с 20% до края на 2002 г.
Източник: Пари (25.10.2002)
 
Цените на медния скрап последваха примера на първичния метал на ЛМБ, като поскъпнаха до невиждани през последните няколко месеца равнища. Тримесечните медни доставки прибавиха почти 40 USD/т към котировките си миналата седмица, подкрепени от възхода на индекса Dow Jones, като вчера в Лондон червеният метал се договаряше по 1530 USD/т. Основната движеща сила на пазара за скрап в момента са икономиката, Китай и доставчиците, които , вместо да продават метала, го задържат, смятат търговци. В еврозоната цените на Number 1 и Number 2 меден скрап скочиха с по 40 EUR/т до 1540 и 1465 EUR/т. Паралелно с това, докато преработвателите на мед предлагат на търговците на скрап отстъпка от цените на ЛМБ между 20 и 80 EUR/т, големите експортни пазари в Далечния изток /главно Китай/ привличат с премия от 20 USD/т. Редица дилъри са обезпокоени от неочаквания скок в цените на скрапа, тъй като не са подкрепени от икономическо възстановяване, което би дало надежди и за по-нататъшни печалби от търговията със скрап.
Източник: Пари (25.10.2002)
 
Най-големият металургичен завод в страната "Кремиковци" на 5 ноември ще пусне отново в експлоатация първа доменна пещ, която беше спряна преди няколко години. Инвестициите, направени за нейното модернизиране, възлизат на 47 млн. щ.долара.
Източник: Банкеръ (28.10.2002)
 
Лондонската Метална борса /ЛБМ/ обмисля идеята да започне да търгува срочни доставки на стомана и стоманени изделия, но както смятат анализатори, а и брокери на борсата, засега това едва ли ще се осъществи. Пречките са много, но на първо място са съществуващите различни марки стомана. Говорителят на ЛМБ, най-голямото тържище за покупко-продажби на цветни метали в света, съобщи, че борсата е открита за подобна стъпка, тя е на етап обсъждане, но засега нищо конкретно не може да се каже. До този момент деловите кръгове не са реагирали на идеята.
Източник: Пари (28.10.2002)
 
След като стоманата успя чувствително да поскъпне в резултат на предприетите протекционистични мерки по света, цените й през 2003 г. ще се задържат около сегашните стойности, прогнозират китайски пазарни наблюдатели, цитирани от агенция Reuters. Импортните ограничения, въведени от САЩ и ЕС, позволиха на редица стоманопроизводителни компании да увеличат цените на продукцията си т. г. и те, както се очертава, ще се запазят на тези нива през следващите 1-2 години. Възстановяването на глобалните цени след срива до 20-годишния минимум през миналата година е един от факторите, благодарение на който много металургични фирми успяха да отчетат печалба за първото, второто и третото тримесечие на т. г. за първи път от доста време насам. Според китайските експерти обаче съществува възможност стоманата отново да поевтинее през 2004 г., понеже световната индустрия не е разрешила проблема със свръхпроизводството. Самият Китай, който поема излишъците от стомана на много държави, увеличава своите производствени мощности, но ще продължи да изпитва дефицит от стомана и през следващите години. Като се има предвид солидният икономически растеж на страната, най-вероятно търсенето на стомана ще нараства със 7-10% годишно през следващия период от няколко години според разгръщането на крупни инфраструктурни проекти и огромните чужди инвестиции. Очаква се освен това Китай да изпревари САЩ, които са потребител N 1 на неръждаема стомана в света.
Източник: Пари (28.10.2002)
 
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова заяви, че ако "Кремиковци" АД не спазва ангажиментите си по отношение на замърсяването на околната среда, металургичният комбинат може да бъде затворен. Представители на Министерството на околната среда и Световната банка имат среща днес във връзка с фирмите, които са под наблюдение на Световната банка и на коите беше отпуснат заема ЕПСАЛ за възстановяване на околната среда от стари щети и за да започнат да се използват най-добрите практики. Миналата седмица проверка на МОСВ установи, че в района на "Кремиковци" в атмосферния въздух има превишение на пределно допустимите концентрации на вредни вещества. През юни тази година беше направено измерване на емисиите на вредните вещества, изпускани в атмосферата при работа в "Кремиковци". Бяха установени превишения на пределно-допустимите концентрации на прах, серен диоксид, общи въглеводороди и азотни оксиди, за което на "Кремиковци" беше наложена имуществена санкция.
Източник: БТА (29.10.2002)
 
Ветерани от КЦМ настояват да получат обезщетения за работата им във вредните условия на завода за цветни метали. Според инж. Тодор Тосев, бивш служител на КЦМ и председател на Инициативния комитет на металурзите над 100 души са бившите работници на КЦМ, които в момента боледуват от заради работата им във вредните за здравето цехове на предприятието за черни и цветни метали.
Източник: Марица (29.10.2002)
 
Седем компании с общо 13 оферти са се включили в търга на БМФ за продажбата на 5 кораба, изведени от експлоатация вече почти година. Продажбата на "Люлин", "Верила", "Средна гора", "Странджа" и "Гоце Делчев" бе обявена през септември. Корабите са строени преди повече от 30 г. и се продават за скрап. За всеки от тях има най-малко по 2 оферти, каза за "Черно море" председателят на борда на директорите на параходството Славейко Стайков. В началото на годината ръководството на БМФ обяви, че след изтичането на срока на класовите документи от експлоатация ще бъдат изведени 6-те кораба от серията "Капитан Петко войвода" - "Христо Ботев", "Любен Каравелов", "Васил Левски", "Гоце Делчев" и "Иван Загубански", строени 1974 - 1978 г. Още 3 от сухотоварните кораби, които са на преклонна възраст - 35 - 36 години, също трябваше да бъдат бракувани. Най-стари в групата са "Стара планина" и "Черна гора", строени през 1964 г. Търговете за първите 4 кораба бяха още в началото на годината. Доскоро обаче 2 от тях - "Капитан Петко войвода" и "Любен Каравелов", трупаха разходи на варненския рейд. От първоначалния списък остават още 3 кораба, за които предстои обявяване на продажба. Най-вероятно той ще бъде актуализиран. Ще продаваме още, не отрече зам.-генералният директор на параходството Милчо Михайлов. Според експерти в бранша с влизането в сила на новите изисквания за двойно дъно и двоен корпус за танкерите от началото на 2003 г. се очаква на пазара на старо желязо да се изсипят тонове бракувани кораби, което може да свали драстично цената на скрапа.
Източник: Черно море (29.10.2002)
 
ЕС ни въвежда мита върху износа на още три вида стоманени продукти - дебели листове, студено- и горещовалцувани, както и железни пръти. Разследването вече е започнало, като до началото на ноември страната ни трябва да изпрати информация за обема на изнасяните продукти. Това съобщи Антон Петров, представител на гръцката фирма Виохалко у нас. Вероятно становището на Еврокомисията ще бъде факт в началото на следващата година. Този път ограничението ще засегне най-силно Стомана индъстри, чийто мажоритарен собственик е Виохалко, коментира Политими Паунова, президент на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Надявам се правителството да договори квоти за експорта на дебелите ламарини, заяви Антон Петров. Квотите се определят на база осреднения износ през последните три години, завишен с 10%. От предишното рестриктивно решение на Европейската комисия от април най-силно пострада Кремиковци. Беше отхвърлено искането ни да изнасяме безмитно 625 хил. т горещовалцувани рулони.
Източник: Пари (29.10.2002)
 
Според данни от Министерството на икономиката за първото полугодие на годината относителният дял на износа в приходите от продажби на всички металургични предприятия у нас е 75.2%. Сумата на всички постъпления от този сектор e 718 млн. лв. Делът на частния сектор в приходите от продажби е 99.7%.
Източник: Пари (29.10.2002)
 
Използването на алуминий в авиационната индустрия ще се разшири бързо през идните 20 години, но автомобилопроизводството и строителният сектор ще останат ключовите потребители на метала, съобщи Reuters. Алуминият и медта са двата най-използвани цветни метала в индустрията, като над 30% от употребения бял метал годишно се падат на транспортния сектор при само 1-2% за авиационния. Както сочат проучванията на френския преработвател на алуминий Pechiney, обявени пред журналисти миналата седмица, през следващите 20 г. потреблението в авиацията ще скочи поне с 5% годишно. Предвид настъпващите промени в сглобяването на пътнически самолети средното потребление на алуминий пък ще нарасне от 450 кг на пътническо място преди 10 г. до близо 1 т. Анализатори обаче изтъкват, че приложението на алуминия в този сектор представлява незначителна част от общото търсене, изчислявано на 25 млн. т годишно. Една от най-големите надежди за бъдещето на метала е тенденцията за замяна на стоманата в колите с алуминий, целта на което е олекотяване, както и спестяване на гориво. Pechiney вече има сключени дългосрочни договори за доставка с автомобилните гиганти Peugeot Citroen, Renault и Mercedes-Benz, поделение на DaimlerChrysler. Според финансовия директор на фирмата търсенето на метала в автоиндустрията ще скочи чувствително, като съдържанието му в колите ще надвиши 50% през следващите 3 г. Средното съдържание на алуминий в европейските коли сега е 80 кг, а до 2005 г. ще достигне 2005 г.
Източник: Пари (29.10.2002)
 
Цените на стоманения скрап ще се запазят около сегашните си нива през настоящето тримесечие, а през 2003 г. ще се повишат в резултат на нарасналото търсене в Турция, втория по големина в света вносител, и Далечния изток. Освен това цените ще бъдат подкрепени и от очаквания дефицит от стомана през първото шестмесечие на следващата година заради отбелязващото 5-процентен растеж потребление на стоманени изделия. Китай, който изпревари Турция и вече е най-крупният вносител на скрап, е движещата пазарна сила, макар че импортът за първите 8 мес. на 2002 г. - 5.3 млн. т, е с 10% по-нисък спрямо същия период на м. г. Спадът в експортните обеми от Русия и Украйна, където, както изглежда, митата и квотите ще се запазят в обозримото бъдеще, засилва увереността на търговците, че цените ще останат стабилни. Очаква се износът от Русия, който сега се е сринал до най-ниските количества от 5 г., да продължи да намалява и догодина. За първите 9 мес. той е с 12.9% по-малко, или 4.6 млн. т.
Източник: Пари (30.10.2002)
 
Потреблението на цветни метали устойчиво се покачва през настоящата година, като Китай е основната движеща сила на този процес, коментираха от австралийската инвестиционна банка Macquarie. Търсенето на алуминий в света се покачи с 6.9% през първите 9 месеца на годината, докато потреблението на никел до края на август нарасна с 4.5%. Алуминият и добивът на неръждаемата стомана, който поглъща 2/3 от потребения никел, са първите предвестници за настъпване на цикъла на възстановяване. През първите три тримесечия глобалното търсене на въглеродна стомана отбеляза растеж от 5.9%. Стабилното търсене на мед в Китай компенсира отчетения 2.8-процентен спад в западния индустриализиран свят и през юли вече бе налице покачване на потреблението в световен мащаб от 0.7%. Нарастващото търсене на мед в Китай допринесе за положителния растеж на този показател в света, но не и за нещо повече засега. Китай и Русия изиграха важна роля и за подобряването на конюнктурата на пазара на алуминий, благодарение на увеличеното търсене в двете страни съответно със 17.3% и 101.1%. Същевременно, както подчертава австралийската банка Macquarie, изненадващо стабилното представяне на стоманата се обяснява с реализираните огромни покупки от Китай. От банката изтъкват, че възстановяването на потреблението на цветни метали, измерено чрез сегашните темпове на търсене в света, се разминава с реалната картина заради предполагаемото драстично увеличение на нерегистрираните складови запаси.
Източник: Пари (30.10.2002)
 
Приключи изграждането на нова автоматизирана система за управление и контрол на металодобивния комплекс в Първа доменна пещ в "Кремиковци" АД. Внедряването на системата е започнало в края на август, а дейностите по нейното изграждане са извършени от "Енемона" АД - като главен изпълнител на реконструкцията на доменната пещ. Новата система значително ще подобри качеството на металообработването при осигурена екологична безопасност на технологичния процес, пише в съобщението. "Енемона"АД е изпълнила и други основни мерки от модернизацията на Първа доменна пещ - реконструкция на газоочиствателна станция и машинна зала; изграждане на кабелна галерия и бункерна естакада; реализация на електрозахранване и управление на технологично оборудване в подбункерни помещения, информират от "Кота 97".
Източник: БТА (31.10.2002)
 
Унгария очаква през 2003 г. 782.6 млн. USD /192 млрд. форинта/ от приватизация, съобщи Ройтерс. Държавата ще продаде дяловете си в няколко големи компании - националния авиопревозвач Malev, производителя на стомана Dunaferr, компанията за корабен транспорт Mahart и три банки - Postabank, FHB и Kоnzumbank. През 2004 г. приватизацията ще влее в държавната хазна 872.3 млн. USD /214 млрд. форинта/. За тогава е предвидено раздържавяването на 25% от фармацевтичната компания Gedeon Richter, на дялове в компанията за търговия с вино Tokaj Kereskedohaz и няколко земеделски компании.
Източник: Пари (31.10.2002)
 
Агенцията за приватизация подписа договор за продажба на 97% от капитала на “Завод за стоманобетонови конструкции и изделия” в Свищов. Купувач е софийската компания “Молимен консулт”. Цената по сделката е 5.9 млн. лв., от които 50% трябва да се платят в деня на подписване на договора, а останалата част - до 20 календарни дни.
Източник: Дневник (01.11.2002)
 
С 800 000 лв. е глобен комбинат "Кремиковци" заради нарушаване на екологичното законодателство, но те все още не са платени, съобщи министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова. Дружеството не изпълнило нито един от проектите по програмата ЕПСАЛ, финансирани от Световната банка. МОСВ е сформирало работна група във връзка с екопроблемите, свързани с производството на "Кремиковци". Шефовете на комбината отрекоха обвиненията и казаха, че те са твърде преувеличени. В момента изпълняваме 8 проекта за отстраняване на минали екощети на стойност 20 млн. лв., каза изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев.
Източник: Новинар (01.11.2002)
 
Единадесет компании подписаха договори да ползват по-ниска тарифа за електроенергия в събота и неделя, съобщи изпълнителният директор на Националната електропреносна компания (НЕК) Васил Анастасов пред енергийната парламентарна комисия. От петък НЕК намалява цените за големите потребители в събота и неделя с около осем процента. Сред компаниите, които ще ползват облекчената тарифа, са "Стомана индустри" - Перник, мини "Марица Изток", "Асарел", "Биовет" и "Юмикор". Очаква се от новата тарифа да се възползват и "Балканфарма", "Амилум" и "Лукойл-Нефтохим". Условие за ползване на облекчението е компаниите да нямат задължения към НЕК и да имат годишно потребление от поне 50 млн. киловатчаса електроенергия. Тази мярка действа и стимулиращо на потребителите към погасяване на дълговете им, за да могат да ползват тарифите, обясни Анастасов. "Агрополихим" например погаси 800 хил. лв. от общия си дълг от 900 хил. лв. и до месец ще плати и останалата част от него, за да може да се включи в тарифата, твърди изпълнителният директор на НЕК. "Очаквахме намалението да бъде по-голямо, но и това ще се отрази положително на компаниите, защото ще намали разходите на "Биовет" и ще направи продукцията ни по-конкурентна", коментира Кирил Домусчиев, шеф на холдинг "Напредък", мажоритарен собственик на "Биовет" - Пещера. Според представителя на "Вилхалко", собственик на "Стомана", Антон Петров мярката е положителна и първата стъпка за облекчаване на големите потребители вече е направена. С 37 млн. лв. - до 193 млн. лв., са намалели задълженията на големите потребители към НЕК в сравнение с декември миналата година. Най-големите длъжници в момента са "Кремиковци" - с 62 млн. лв., БДЖ - с 43 млн. лв., "Химко" - с 33 млн. лв., ВМЗ Сопот - с 6 млн. лв., "Промет" - с 3 млн. лв. Тези задължения не дават отражение върху крайната тарифа на електроенергията, но оказват влияние върху финансовите възможности на електрокомпанията, тъй като се налага да търсим краткосрочни кредити, за да погасяваме своите задължения, твърди Анастасов.
Източник: Дневник (01.11.2002)
 
Най-голямата в света компания производителка на стомана в света Arcelor планира отново да увеличи цените на плоската въглеродна стомана, която е нейният основен производствен продукт. Покачването на цените най-вероятно ще стане през първото тримесечие на 2003 г. Преди това от Arcelor обявиха, че ще има повишаване на цените и през оставащите месеци до края на т. г. Общото производство на металургичния гигант, създаден при сливането на Arcelor, Usinor и Aceralia, е 43.5 млн. т стомана.
Източник: Пари (01.11.2002)
 
Липси за общо 2.336 млн. лв. са констатирани в Стомана АД при приключилата пълна инвентаризация на дълготрайните и краткотрайните материални активи и складовете на дирекция Инвеститорски контрол, съобщи вчера изп. директор на дружеството инж. Спас Христов. Пернишката прокуратура официално е уведомена за извършените нарушения от материалноотговорни лица и други, свързани с тях, каза още г-н Христов. Той бе избран за директор на общо събрание на дружеството на 8 май. Заради нарушенията съветът на директорите взел решение да се потърси дисциплинарна и имуществена отговорност от виновните. Спас Христов обаче отказа да назове конкретни имена. Разкомплектувана е по-голямата част от оборудването, доставено преди време. Стомана била ощетена от извършени продажби на материални активи, без да са съобразени с оценките на независимите оценителски фирми. Служители на охранителната фирма Стомана секюрити пропускали извозване на материали, резервни части и готова продукция без фактури и износни бележки, установила проверката. Имало многобройни смени на материалноотговорни лица без приемане и предаване. Прегледът на вземанията показал, че в много случаи един длъжник на дружеството е и кредитор. Според синдика на Стомана Цветан Банков съгласно утвърдена от Пернишкия окръжен съд оздравителна програма към правоприемниците на ТСБанк от дължимите 11 943 000 лв. до момента са платени 9 721 849 лв. На работници и служители, освободени до 1 година преди откриване на производството по несъстоятелност, от дължимите общо 797 041 лв. досега са изплатени 784 215 лв. От задълженията към държавата, възлизащи на 11 358 000 лв., са платени 155 000 лв.
Източник: Пари (01.11.2002)
 
Заради "Кремиковци" България може да остане без третия транш от заема ЕПСАЛ на Световната банка, който е за 19,5 милиона евро. До този момент банката е дала два транша по 15 милиона евро за ликвидиране на старите замърсявания. Парите се разпределят между "Кремиковци", "Лукойл-Нефтохим", "Агрополихим", "Софарма", "Неохим", "Асарел Медет" и още 10 предприятия, посочени от Министерството на околната среда и водите. "Кремиковци" бави търговете и проектите. Фактът беше констатиран от редовната мисия на Световната банка, която е у нас от края на миналата седмица. През първата половина на следващата година България очаква третия транш от ЕПСАЛ в размер на 19,5 милиона евро. За да го получим, трябва да покажем, че сме усвоили отпуснатите досега пари. Нежеланието на "Кремиковци" да изпълнява екологичните си програми обаче може да се окаже сериозна пречка пред това.
Източник: Монитор (04.11.2002)
 
Правителството на Русия може преди края на 2002 г. да оповести какви са залежите от никел и кобалт в две разработвани от националния гигант Норилски никел находища, съобщи изданието Ведомости в петък. Както става ясно, Министерството на националните ресурси на Русия е предложило данните за находищата Талнах и Октябърско /на Таймирския полуостров/ да станат публично достояние, за да се привлекат необходимите за разработване инвестиции. Пожелал анонимност източник съобщил на Ведомости, че правителството ще приеме предложението на министерството. С правителствено решение от април статистиката за производството на някои цветни метали /в т. ч. никел и кобалт/ вече не е секретна, но за такива все още се считат данните за подземните залежи. Опитвайки се да накара правителството да отмени законодателството за секретността на производството, Норилски, чиито добиви отдавна са забулени в дълбока тайна, се мъчи да направи по-прозрачен бизнеса си, за да привлече инвеститори. През септември компанията публикува за пръв път от 5 г. данни за произведените цветни метали, включително за 223 хил. т никел и 4.6 хил. т кобалт. По данни на Норилски в Талнах и Октябърско се намират над 35% от световните залежи на никел и около 15% на кобалт.
Източник: Пари (04.11.2002)
 
На ЛМБ и в петък поскъпването на медта в резултат на технически корекции продължи. Към 14.20 GMT тримесечните сделки се договаряха по 1571.50 USD/т спрямо 1568 USD/т в четвъртък. Брокери предвиждат металът да покори нивата 1585-1590 USD/т, като се очаква още при 1580 USD/т да започнат продажби с цел извличане на печалби. Никелът не успя да пробие 7500 USD/т, отстъпи със 160 USD/т и се котираше по 7240 USD/т. Цинкът се сгромоляса с 11 USD/т до 784 USD/т, а оловото - с 5 USD/т до 439 USD/т.
Източник: Пари (04.11.2002)
 
Спoред Валентин Захариев, изпълнителен директор на Кремиковци АД до юни комбинатът е бул на загуба в размер на 13 млн. лв. Оттогава обаче работим на печалба и очаквам да завършим годината с положителен финансов резултат минимум 20 млн. лв. - В момента задълженията на Кремиковци АД са главно към държавата и държавните фирми, допълва г-н Захариев. Към НЕК са около 52 млн. лв., но имаме сключен договор за продажба на една подстанция за около 6 млн. лв. Те обаче не желаят да изпълнят договора, защото АДВ ни е блокирала имущество и от НЕК не са сигурни дали, като я купят, АДВ няма да им я вземе. Но ние сме я продали. Освен това между нас тече договор за доставка на електрооборудване за около 16 млн. лв., което ние купуваме и доставяме на НЕК. Смятам, че по този начин реалното задължение на Кремиковци" към НЕК е около 32 млн. лв. Около 20 млн. лв. са задълженията ни към Булгаргаз". Още около 37 млн. лв. дължим на НОИ. Това са основните ни задължения - общо около 90 млн. лв. Ние сме предали на правителствената комисия предложение как ще погасим тези задължения до края на 2004 г. Предлагаме това да стане за сметка на ДДС. Всеки месец Кремиковци" има за възстановяване по около 4 млн. лв. ДДС. Откакто ние сме започнали работа в Кремиковци", не сме взели нито стотинка данъчен кредит - всичко отива за изплащане на стари задължения. Според г-н Захариев така наречените скрити задължения са са около 280 млн. лв. От тях към държавата са около 170 млн. лв. - лихви, неплатени мита за периода 1991 - 1998 г. Ние настояваме те да бъдат отписани. В същото време БДЖ поиска увеличение на таксата за превоз на наши товари с 45%. Това е нещо, което ще съсипе Кремиковци". Те едностранно развалиха договора с нас на 29 септември и в момента нямаме нов договор.
Източник: Капитал (04.11.2002)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 16.VII.2002 г. по ф. д. № 6513/2002 вписа в търговския регистър еднолично акционерно дружество "Тепро Стил" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Сердика", кв. Илиянци, бул. Илиянци 119, с предмет на дейност: търговия и преработка на стомана и други метали, както и всякаква дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 500 поименни акции с номинална стойност 100 лв., с едноличен собственик на капитала "Сиденор - промишлено железопреработвателно акционерно дружество" - Гърция, със съвет на директорит в състав: Атанасиос Йоанис Атанасопулос - председател, Минелаос Атанасиос Тасопулос - зам.-председател, и Антон Кирилов Петров, и се представлява заедно от най-малко двама от членовете на съвета на директорите.
Източник: Държавен вестник (05.11.2002)
 
Производството на стомана в ЕС през първото полугодие на 2002 г. намаля в сравнение със същия период на 2001 г. с 2.1% до 93.3 млн. т, сочат данните на Международния институт по чугун и стомана. Специализираното списание Metal Bulletin отбелязва, че през юли-септември 2002 г. на западноевропейския пазар търсенето на листов прокат бе сравнително стабилно от страна на основните потребители - автомобилостроителните компании, и на някои видове сортов прокат от страна на машиностроителните и строителните фирми. През тази година компаниите в ЕС продължиха да свиват производството на стомана и износа с цел да запазят по този начин равнището на цените. Експертите от World Steel Dynamics оценяват положително перспективите за пазара на черни метали до края на 2002 г. Експортните цени на стоманените продукти през лятото се задържаха стабилни, запазвайки реализираното в началото на годината повишение. През септември водещите стоманодобивни компании на ЕС предлагаха горещовалцуваната стомана на рулони в ограничен обем, поради което цените по сделките за износ достигнаха 300 USD/т с условия на доставка FOB. За сравнение през декември 2001 г. тази продукция се продаваше за 190-200 USD/т. Една от причините за поскъпването на някои видове прокат през настоящата година са въведените от множество страни протекционистични мерки, твърдят експерти, цитирани от руското издание БИКИ.
Източник: Пари (05.11.2002)
 
Котировките на медта в Лондон вчера надвишиха за кратко равнищата от 1600 USD/т, най-високите от средата на юли досега, и после се установиха на нивата около 1596 USD/т. Въпреки че бе отбелязан ценови максимум за последните 3 месеца, котировките на тримесечните фючърси са далеч от най-високите си регистрирани стойности през 2002 г. - 1719 USD/т през юни, но и са на близо 160 USD/т от минимума за годината, отбелязан през януари. Раздвижването на пазарната конюнктура е резултат от новината отпреди няколко дни, че BHP Billiton възнамерява да съобрази производството си в чилийската мина Escondida с пазарната ситуация. Съобщението за стачка в една от мините, собственост на най-крупния перуански производител Southern Peru Copper, за пръв път от десетина години насам също повлия върху пазара. Освен това и наличните складови запаси на ЛМБ намаляха и в края на миналата седмица бяха 863 хил. т при 978 хил. т през май, когато бяха рекордно високи. Глобалното движение на цените оттук нататък зависи от желанието на крупните производители да съкратят добивите. Според GNI Research при положение, че те предприемат тази стъпка, а САЩ надвият рецесията, котировките на тримесечните медни доставки в Европа догодина ще се движат в диапазона 1700-1800 USD/т.
Източник: Пари (05.11.2002)
 
Повишението на цените на стоманата, което започна през тази година, ще продължи и през 2003 г., бяха единодушни представителите на стоманодобивни компании, които през октомври се събраха на световната годишна среща на Института за желязото и стоманата в Рим, Италия. „Твърдо рано е да се говори за конкретен процент на увеличение на цените догодина, но поскъпването е неминуемо“, смята Джоузеф Кинш, председател на европейската стоманодобивна компания Arcelor, най-голямата в света. Акира Чихая, президент на Nippon Steel, смята, че потребителите в Япония трябва да са готови да продължават да плащат високи цени догодина. Възможно е обаче през 2004 г. цените малко да паднат, тъй като стоманодобивната индустрия не е решила проблема с излишните мощности, твърдят южнокорейски експерти. Миналата година световните цени на стоманата достигнаха 20-годишен минимум, но производствени съкращения, намален внос и подновяване на запаси ги измъкнаха бързо нагоре от началото на 2002 г. Цените и производството на стомана нарастват въпреки слабия световен икономически растеж, който доведе до поевтиняването на повечето стоки. Основен фактор за възходящия тренд на пазара на стомана е Китай. Увеличаващото се китайско производство на стомана и чугун надува числата за световното производство. В същото време Китай става все по-голям потребител и през 2002 г. измести САЩ от първото място като световен вносител. Според изчисленията на Австралийското бюро за суровини и земеделски стоки (ABARE) световното производство на стомана през 2002 г. ще достигне 873 млн. тона и ще е с 4.3% по-голямо от добива през 2001 г., който бе 837 млн. тона. За 2003 г. ABARE прогнозира нарастване на производството на стомана в света до 900 млн. тона.
Източник: Капитал (05.11.2002)
 
Ден на металурга честват в "Стомана Индъстри" в Перник, чиито мажоритарен собственик е гръцката компания "Виохалко". Пети ноември е обявен за професионален празник през 1953г., когато е открит бившият ДМЗ "Ленин". 1764 души работят в "Стомана Индъстри" и още 40 - в "Стомана" АД, която продава последните си активи. Деветнайсет милиона евро са инвестирани за година в "Стомана Индъстри". До дни ще бъде пусната машина за нов вид заготовки - кнюпели. Станът е изработен е и е монтиран от италианската фирма "Даниели". Инвестицията ще изведе дружеството на нови пазари, каза Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Новата машина струва 17 млн. евро. Поради липса на скрап ще бъдат достигнати 80 процента от капацитета й - 92 000 т месечно. Догодина ще бъде отбелязана 50-годишнината от отливането на първата стомана. Плавката е била направена на 8 август 1953г.
Източник: БТА (06.11.2002)
 
Металургичният комбинат "Промет" ще инвестира около 30 милиона долара в изграждането на стоманодобивни мощности. Най-вероятно инвестицията ще бъде направена съвместно с австрийската компания "Фьосталпине", с която ръководството на металургичния комбинат води преговори, съобщи Мирослав Борисов - изпълнителeн директор на дружеството "Промет стийл". Той обясни, че с изграждането на новото производство металургичният комбинат ще затвори производствения цикъл, което ще го направи независим от доставчиците на стомана и ще доведе до понижаване на себестойността на произвежданата продукция с около 30 долара на тон. В новия стоманодобивен завод няма да се преработва руда, а скрап. В България се предлагат около 35-40 хиляди тона скрап месечно. "Стомана"-Перник използва около 15-20 хиляди тона от това количество. "Кремиковци" сега не преработва скрап. Останалото количество, т.е. около 10-15 хиляди тона, се изнася. Ние ще разчитаме на това количество за да натоварим производствените си мощности, каза още Борисов. Ако то се окаже недостатъчно, ще доставяме скрап от Русия, Украйна и балканските държави - поясни той.
Източник: Дневник (06.11.2002)
 
Пускът първа доменна пещ, най-голямата българска инвестиция за годината, заяви премиерът Симеон Сакскобургготски при официалното откриване на обекта. Инвестицията на комбината в първа доменна пещ е 110 млн. лв. Очаква се тя да повиши БВП на страната с 1.5% и да осигури допълнителни приходи между 250-270 млн. лв. за 7 месеца. Пещта е обновена, въведена е нова автоматизирана система за управление на технологичните процеси на Сименс и АББ. От 1 декември трябва да се възстанови работата по комплекса за непрекъснато леене на стомана, заяви директорът на Кремиковци Валентин Захариев. В средата на 2003 г. ще започне модернизацията на още една доменна пещ. Целта ни е да се повишат производството и износът до 25-30% и да се погасят старите дългове до края на 2004 г. В момента Кремиковци дава 3% от БВП и 12% от износа ни за ЕС.
Източник: Пари (06.11.2002)
 
Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 597 от 27.VI.2002 г. по ф. д. № 127/2001 регистрира промени за "Стомана Индъстри" - АД: вписва освобождаване на досегашния член на съвета на директорите Константинос Александрос Куклелис; вписва избора на новия член на съвета на директорите Минелаос Атанасиос Тасопулос.
Източник: Държавен вестник (06.11.2002)
 
"Кремиковци" пое ангажимент да погаси задълженията си към Министерството на околната среда и водите, на работна среща между зам.-министъра Маноела Георгиева и изпълнителния директор на предприятието Валентин Захариев. Близо 814 хил. лв. са неплатените глоби на дружеството заради замърсяване на въздуха и водата, дължими към началото на ноември. Борчовете на металургичния комбинат към Националния фонд за опазване на околната среда са около 4,515 млн. лв. Да се създаде съвместна работна група, която ще подготови екопрограмите на "Кремиковци" са се договорили още двете страни.
Източник: Новинар (07.11.2002)
 
През октомври произведената от Алкомет АД продукция е над 1500 т, което е рекордно месечно производство за последните десет години, съобщи изпълнителният директор на шуменския алуминиев завод Христо Дечев. Той поясни, че стратегията на Алкомет АД е да се акцентира върху валцовото производство и особено да се достигнат пазарните критерии за конкурентоспособност и качество на фолиото при различните дебелини. Делът на този продукт е достигнал над 50 на сто от продажбите на дружеството. Около 75% от произвежданата продукция на Алкомет АД е предназначена за износ - предимно за страните от ЕС и Балканите. В структурата на продажбите основно място заемат алуминиево фолио - 51.24%, алуминиева лента - 22.09%, алуминиеви листа - 18.60%, и алуминиеви профили - 7.39%. Сега в най-голямото шуменско дружество персоналът е около 860 души, а средната брутна месечна заплата е 304 лв. На последното общо събрание на акционерите беше отчетено, че през 2001 г. реализираните приходи възлизат на 56.505 млн. лв., но разходите са надвишили тази сума с 5.375 млн. лв.
Източник: Пари (07.11.2002)
 
5 млн. лева дължи още на работниците си за минали години Стомана АД, съобщи синдикът Цветан Банков. До момента са изплатени 11 млн. лв. , осигурени от продажбата на основни стоманодобивни мощности, най-вече на ЕСДЦ, на Виохалко. Гръцката компания има да изплаша още 11 млн. лв. , 2 млн. лв. се чакат от продажбата на социални обекти. Най-големи са задълженията на дружеството към НОИ 11 млн. лв.
Източник: Струма - Благоевград (07.11.2002)
 
Китай уведоми Световната търговска организация /СТО/, че от 20 ноември т. г. ще наложи мита върху вноса на стомана от Япония, предаде АФП, като цитира високопоставен японски представител. На 19 ноември изтича срокът на въведените за срок от 3 мес. ограничения върху вноса на японска стомана в Китай, уточнява представителят на японското министерство на икономиката, търговията и индустрията. През май Китай предупреди СТО, че е започнал да подготвя въвеждането на т. нар. защитни мерки /мита/ върху японските стоманени изделия, тъй като масовият внос на стомана от Япония нанесе щети на китайската стоманена индустрия. Китай смята да наложи отново между 10.3- и 23.2-процентни мита върху някои ключови изделия на японската черна металургия. Все пак Пекин намали броя на тези изделия от 48 на 27 като израз на добра воля.
Източник: Пари (07.11.2002)
 
Намиращите приложение в произвежданите в Европа коли обеми мед ще се увеличат със средно 13% през следващите 4 г., тъй като производителите увеличават присъствието на електронни устройства в тях, предвижда Международната асоциация за медта /ICA/. Независимо дали става въпрос за сигурност или развлечение, в състава на тези приспособления почти винаги един от основно застъпените метали е именно медта. Като цяло обаче нарасналото приложение на метала в автомобилите ще е за сметка на вече по-широко застъпеното присъствие на хай-тек подобренията като регулируеми седалки и огледала, кондиционери, сензори. Днес средното съдържание на червения метал в по-малките автомобили е 15 кг, докато в луксозните достига близо 28 кг. ICA очаква точно този клас коли да регистрират най-голям скок в потреблението на медта. В същото време, както сочат прогнозите, ще расте и броят на произведените автомобили. През 2006 г. в света ще бъдат произведени с 8% повече коли, като в Европа броят на леките коли ще е 19.27 млн. Металът има и друго предимство - много лесно се отделя от авточастите и подлежи на рециклиране. Близо 50% от всички произведени медни компоненти са от рециклиран метал. Междувременно потреблението на мед според последните оценки на анализаторската група Bloomsbury Mineral Economics ще се повиши догодина и ще е с 6.4% по-високо, отколкото през настоящата. За 2002 г. групата предвижда увеличение на търсенето с близо 1.8%, като движеща сила за растежа ще е Китай.
Източник: Пари (07.11.2002)
 
Нов завод за прецизно електрозаварени тръби и профили от алуминий "Прециз интер алуминиум" беше открит край Русе. Инвестицията от 3 милиона лева е на българската компания "Прециз интер холдинг" - село Иваново. Предприятието се намира на площадка, купена тази пролет от разпродажбата на бившия Комбинат за тежко машиностроене. В новия завод вече работят 60 души и предстои разкриването на още 40 работни места. Двете технологични линии са от Франция и Италия. Производството е предназначено за строителната, мебелната и спортната индустрия.
Източник: Дневник (08.11.2002)
 
Чилийската държавна компания Codelco, най-големият производител на мед в света, възнамерява да увеличи добивите си догодина със 100 хил. т и така те да възлязат на 1.6 млн. т. Тя предприема тази стъпка независимо от относително ниските цени на червения метал на международните пазари и недотам оптимистичните изгледи те да се повишат съществено през 2003 г. Все пак котировките успяха да възстановят част от загубите си и в понеделник отбелязаха 3-мес. максимум от 1605.50 USD/т на ЛМБ. За тази година световният топпроизводител планира да добие 1.52 млн.т от метала, или с 5% по-малко спрямо 2001 г. По-ниските цени на медта и слабото търсене принудиха Codelco, както и други големи в индустрията, да съкрати производството си. През декември той обяви намаляване на продукцията си със 106.3 хил. т.
Източник: Пари (08.11.2002)
 
Пред най-големия сръбски медодобивен и преработвателен комплекс Бор и по-конкретно пред един от рудниците - Майданпек, ще се очертае по-добро бъдеще, когато стартира експлоатацията на новата златна мина Кока Марин /вероятно през март/, ако се намерят инвестиции в размер на 2.5 млн.USD. Това съобщи директорът на рудник Майданпек Витомир Миладинович. Производствената дейност на целия комплекс, в който са обединени разпръснатите в цяла Сърбия 18 компании, бе нарушена от войните и наложените от международната общност санкции през последните десетина години. Медодобивният и преработвателен комплекс е обременен от дългове, надвишаващи 400 млн. USD, и е едно от 50-те големи държавни предприятия, които подлежат на приватизация. Според Миладинович очакваната печалба от златния рудник /отстоящ на 20 км от основната медна мина Майданпек, която се намира край едноименния град в Източна Сърбия/ ще се инвестира първоначално в медния рудник, за да се увеличи добивът на концентрат, който сега е 500 т месечно.
Източник: Пари (11.11.2002)
 
Износителите на железен скрап от Западна Европа успяха да пробият миналата седмица съпротивата на турските търговци, представляващи втория по големина в света импортен пазар на стоманен скрап. Те се съгласиха да плащат по 115 USD/т FOB, с 10 USD/т повече спрямо предходната седмица, тъй като глобалното предлагане е ограничено. Турският стоманодобив разчита в голяма степен на вноса на железен скрап и потребява 7 млн. т годишно.
Източник: Пари (11.11.2002)
 
Казахстанският меден монополист Казахмис повиши прогнозата за тазгодишната продукция от рафиниран метал до 430 хил. т. Предишната бе за 420 хил. т, а през 2001 г. медният гигант доби 418 хил. т, което го изкачи на девета позиция сред световните производители. .
Източник: Пари (11.11.2002)
 
Гръцкият инвеститор Виохалко регистрира чрез дъщерната си компания Сиденор нова фирма у нас - ТеПро Стил. Тя ще поеме оперативното управление на термокалибровъчния завод, обособена част от Стомана-Перник. Това съобщи Антон Петров, представител на Виохалко у нас. Досега заводът беше под управлението на ТеПро Метал, като промяната се налага заради подготовката за предстоящо производство в обособената част. Новата фирма е регистрирана като ЕАД и е с минимален капитал от 50 хил. лв. Междувременно стана ясно, че вчера Стомана индъстри е изпратила на Еврокомисията в Брюксел исканата информация за реализирания износ през последните три години. Причината е, че Евросъюзът обмисля налагането на мита върху вноса на още три вида българска стомана. Това са дебели листове, студено- и горещовалцувани, както и железни пръти. Това засяга в най-голяма степен Стомана индъстри. Вероятно решение на комисията ще има в началото на следващата година, прогнозира Антон Петров.
Източник: Пари (12.11.2002)
 
Потреблението на рафиниран цинк в света ще се увеличи през 2003 и 2004 г., но успоредно с това ще се покачва и производството, а търсенето на олово ще се запази почти без промяна, предвижда Международната група за изследване на оловото и цинка /ILZSG/. Въпреки това обаче през разглежданите години на двата пазара се очакват отново излишъци от метали. Произведеният в света рафиниран цинк през 2003 г. ще се увеличи до 9.831 млн. т в сравнение с 9.398 млн. т през тази година, а потреблението ще скочи само с 300 хил. т до 9.346 млн. т. По отношение на оловото ILZSG прогнозира добиви от 6.540 млн. т през 2003 г. спрямо 6.474 млн. т за т. г., както и нарастване на търсенето със 127 хил. т до 6.502 млн. т. По-рязко увеличение на цинковата продукция следва да се очаква в Канада, Република Корея и Испания. По-високото потребление се обяснява с растежа на икономиките на САЩ и Китай. Въпреки това на пазара отново ще има излишъци. През 2003 г. те ще са в размер на 411 хил. т при 331 хил. т за настоящата. Произведеното догодина олово ще надвиши с 2.5% обемите от 2002 г. предвид възобновените добиви в най-голямата европейска мина Tara, собственост на Outokumpu, и увеличената продукция в Австралия. ILZSG очаква вносът на цинк и олово от бившите соцстрани в Европа да продължи да спада и да възлезе на 598 хил. т в сравнение с 681 хил. т за 2002 г., а за оловото понижението е до 452 хил. т от 522 хил. т. Произведените обеми ще надвишат потреблението с 63 хил. т, или с 6 хил. т повече спрямо 2002 г.
Източник: Пари (12.11.2002)
 
350 работници и служители ще бъдат съкратени до два месеца в "Стомана Индъстри", съобщи Тончо Тончев, завеждащ "Връзки с обществеността" на мажоритарния собственик - гръцката фирма "Виохалко". Намаляването на персонала е свързано с програмата за преструктуриране на предприятието, уточни Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Съкратените ще получат обезщетения съгласно колективния трудов договор. Днес са изпратени предупредителни писма до общинските власти, с които ръководството на "Стомана Индъстри" уведомява за съкращенията. Предстои среща и с областния управител Димитър Колев. Според лидерите на организациите на КНСБ и "Подкрепа" в завода съкращенията са немотивирани. Не е спазен член 20 от Колективния трудов договор за консултации със синдикалистите при вземане на такива решения, заяви Неделчо Калев, председател на КНСБ в дружеството. Синдикатите настояват ръководството на "Стомана Индъстри" да даде ясна финансова и икономическа обосновка по повод исканите съкращения. 1764 души работят в момента в "Стомана Индъстри".
Източник: БТА (13.11.2002)
 
Ниските цени на медния концентрат на международния пазар бавят започването на производствената дейност в завод “Елисейна”. Това съобщи изпълнителният директор на металургичното предприятие Славчо Тодоров. Той определи като прецедент в историята на металургичната индустрия стойностите на концентратите през последния месец. В момента цената е малко по-висока и медният концентрат се търгува по 1570 долара за тон, като преди десетина дни е бил по 1440 долара. Това принуди чуждестранните доставчици да спрат продажбите на продукта. Преговаряме с компании от Франция, Белгия и Англия за доставка на меден концентрат, но те отказват да се ангажират на този етап, казаха от софийското дружество “Ел Ем импекс”, което е наемател на по-голямата част от металургичното предприятие. Оттам уточниха още, че разполагат с информация, според която компании от този бизнес също не работят, за да избегнат загубите. Ако “Елисейна” беше започнала работа, при сегашното състояние на пазара щяхме да загубим поне 300 хил. лв., категоричен е Славчо Тодоров. Според него до седмица се очаква котировките на концентрата да се покачат и да бъдат сключени договори с доставчици. Предприятието има осигурен пазар за продажба на черната мед, която може да произведе при пълно натоварване на мощностите, обясни Тодоров. Засега в завода работят около 60 души, които са ангажирани в поддръжка на производствените мощности. Очаква се да бъдат наети още 200 при стартиране на дейността на "Елисейна".
Източник: Дневник (13.11.2002)
 
Уникална машина е пусната в редовна експоатация в електростоманодобивния цех на "Стомана Индъстри". Металургичният стан е последен клас технология, изработен е и е монтиран от италианската фирма "Даниели". Той ще произвежда нов вид заготовки - кнюпели. Това е първата мащабна инвестиция, направена от "Виохалко" само година и половина след влизането ни в "Стомана", заяви Антон Петров, представител на фирмата за България. Производителността на линията е 120-180 т/час, уточни Димитър Минчев, производствен директор на "Виохалко". Съоръжението е напълно автоматизирано, управлява се от компютър. Процесът се наблюдава с камери. Компютърът регистрира всички параметри на разливката. С пускането на линията е поставен световен рекорд от поръчването до влизане в експоатация на машината, съобщи Антон Петров. Станът е проектиран, изработен и пуснат в действие за седем месеца. 17 млн. евро е стойността на машината. Инвестицията дава по-голяма самостоятелност и стабилност на "Стомана Индъстри" на силно конкурентния пазар на металургична продукция, каза Петров. Той опроверга опасенията, че модернизацията е направена, за да захранва заводите на "Виохалко" в Гърция. 19,5 млн. евро са инвестирани през тази година в "Стомана Индъстри". До края на 2004 г. инвестициите ще достигнат 60 млн. долара, което с 26 млн. долара надвишава поетия ангажимент в оздравителния план . Сега се прави реконструкция и на първа електропещ. Тя ще осигури 40% ръст в стоманодобива. Предвижда се производството да достигне 750 000 т догодина. Инвестиционната програма е насочена към всички производствени цикли в завода, отбеляза Петров. Обмисля се модернизиране на валцовото производство с пускане на нов стан за производство на дълги продукти.
Източник: БТА (14.11.2002)
 
Китай обяви, че временно въвежда тарифи като "защитни мерки" за някои вносни стоманени продукти, съобщи АП и допълни, че тази стъпка подчертава засилващата се конкуренция в отношенията на страната с нейните търговски партньори. За период от три години се въвеждат мита за пет вида стоманени продукти от група страни, в която влизат Япония, ЕС, Русия, Южна Корея и Малайзия. Според министъра на външната търговия и външноикономическите отношения Шъ Гуаншън, цитиран от Асошиейтед прес, тези нови мита влизат в сила от 20 ноември. Китайският министър обаче не посочи никакви други подробности около предприеманата защитна мярка, отбелязва АП. Японският вестник Нихон Кейдзай оповести миналата седмица, че Китай е уведомила Световната търговска организация за намерението са въведе такива тарифи.
Източник: БТА (14.11.2002)
 
Цените на стоманата в САЩ започнаха да се движат в посока нагоре за първи път през последните 7 г. Една от основните движещи сили, която стои зад тренда, е стартиралият процес на преразглеждане на дългосрочните контракти с американските автомобилостроителни компании. Повишението може да доведе до дългоочаквано облекчение на металургията, но пък ще се превърне в проблем за автомобилния сектор. Стоманата, договаряна по новите контракти, е с 5-10% по-скъпа, което означава гарантирани високи цени за по-дълго време за стоманодобивните компании от доставките им за най-крупните потребители. Миналата година произведената в света стомана надвиши с 20% търсенето. Въпреки че доставките на висококачествена стомана в САЩ остават относително малки, щатските автомобилостроители предпочитат продукцията на ограничен брой доставчици - предимно американски. Един от крупните производители на студеновалцувана стомана с покритие /основен материал при направата на автокаросериите/ - LTV - фалира през м. г. Това позволи на големите в бранша - U. S. Steel, AK Steel и Ispat Inland, да усилят натиска върху автомобилостроителите. Анализаторите предвиждат поскъпване на колите през 2003 г., когато изтичат старите договори. Цените за доставка на стомана на GM, Ford и DaimlerChrysler се превръщат във важен източник на доходи за щатските металургични компании, тъй като този пазар е най-големият и рентабилен. Например U. S. Steel, N1 в производството в САЩ, за първи път от 1999 г. разчита да отчете печалба.
Източник: Пари (14.11.2002)
 
Стомна индъстри пусна в експлоатация нова блумова машина,произведена от италианската компания Даниели, съобщи Антон Петров, член на съвета на директорите на металургичното предприятие в Перник. Инвестицията от страна на гръцкия собственик на Стомана индъстри - Виохалко, е 17 млн. EUR.Новата инсталация замества старата руска блумова машина в Стомана. Машината е с производителност от 120 до 180 тона на час. С пускането в експлоатация на новата инсталация се очаква Стомана индъстри да достигне годишно производство на метали от 740 хил. тона. Новата машина може да произвежда кнюпел. Докато пазарът на блумите се ограничава, то реализацията на кнюпел е гарантирана. Антон Петров подчерта, че за т. г. Виохалко ще инвестира в Стомана индъстри 19.5 млн. EUR, а до края на 2004 г. инвестициите на компанията в пернишкото предприятие ще достигнат 60 млн. USD. .
Източник: Пари (14.11.2002)
 
В края на третото тримесечие над пазара на мед надвисна въпросът, дали последиците от кризата на фондовия пазар в средата на годината в комбинация с последващата заплаха от война срещу Ирак ще възпрепятстват процеса на възстановяване на цените, който стартира през второто тримесечие. Според анализа на Metal Bulletin Monthly /МВМ/ засега не е ясно как тези различни фактори ще се отразят върху по-нататъшното развитие на пазара на червения метал. Deutsche Bank прогнозира средногодишната цена на червения метал в средносрочен план да започне да се повишава благодарение на активизираното търсене на рафинирана мед в края на настоящата година. Според оценките на банката догодина тя ще бъде 84.8 CTS/лб и ще достигне 89.3 CTS/лб през 2004 г., тъй като ще бъде подкрепена от леко нарастващия дефицит през двете години. Тези предвиждания се споделят и от други водещи компании за анализи. J. P. Morgan леко повиши прогнозата си за средната цена догодина от 82 на 84 CTS/лб и очаква равновесието на пазара в дългосрочен план да се установи при 85 CTS/лб.
Източник: Пари (14.11.2002)
 
В "Стомана Индъстри" се правят последните масови съкращения, съобщи Антон Петров - представител на мажоритарния собственик "Виохалко" за България. Във вторник гръцката компания уведоми общинските власти за предстоящо намаляване на персонала в металургичното дружество с още 350 души. Всеки съкратен ще получи обезщетение от шест брутни работни заплати. През пролетта бяха освободени 200 човека. С новите съкращения броят ще достигне 550, както е поетият ни ангажимент, уточниха от "Виохалко". Хората ще бъдат освободени в началото на следващата година. Съкращенията ще засегнат всички поделения в дружеството. На работа щели да останат най-добрите и най-висококвалифицирани работници и служители. Поехме пътя на модернизация, преструктуриране на персонала и растящо заплащане, обявиха от ръководството на гръцката компания. Всички жалби на потърпевши металурзи ще се разглеждат от арбитражна комисия, в която влизат трима представители на ръководството на дружеството и още трима на синдикатите. Тя има право на последна инстанция, съгласно колективния трудов договор.
Източник: БТА (15.11.2002)
 
Кремиковци внесе в МОСВ актуализираната си екопрограма и план за погасяване на дължимите санкции за около 800 хил. лв. и теглени до момента заеми, свързани с опазването на околната среда. 20 проекта са изпълнени до момента, се отчита в програмата.
Източник: Пари (15.11.2002)
 
С 40 % се увеличава стоманодобивът в "Стомана Индъстри", съобщи Димитър Минчев - производствен директор на "Виохалко". Гръцката компания е мажоритарен собственик на пернишкото предприятие. Започнала е реконструкция на първа електропещ, която ще увеличи производителността на съоръжението до 100 т/ч. Предвижда се да бъдат увеличени производствените параметри и на трета пещ, като производителността й ще стигне 70 т/ч. Инвестиционната програма не е еднозначна, тя е насочена към всички производствени цикли, заяви Антон Петров - представител на "Виохалко" за България. Усвоена е първата мащабна инвестиция. В редовна експлоатация е пусната нова технологична автоматизирана линия - блумова машина с производителност 120-180 т/ч. Доставката и монтирането й са направени от италианската фирма "Даниели" за седем месеца при международни норми и стандарти, предвиждащи минимум 12 месеца. С това нововъведение корпорация "Виохалко" завърши първия етап от инвестиционната си програма, обяви Петров. До края на годината общата стойност на инвестициите ще надхвърли 20 млн. долара, съобщи пресцентърът на компанията. С новото съоръжение се създава възможност за друго нововъведение и предстояща стратегическа инвестиция - инсталиране на производствена линия за профилни и бетонни железа, съобщи Томчо Томов - ръководител на пресслужбата на "Виохалко". В съответствие със стандартите са приведени депата за шлака, ограничени са изтичанията на отпадни води, реконструиран е пътят на бадевозите. Предстои инсталиране на машина "Шрайдер" за сортиране и раздробяване на скрап. Въвеждането й ще позволи да се преработва негодна битова техника и спрени от движение автомобили.
Източник: БТА (15.11.2002)
 
ВЪВ Франция през октомври продукцията от необработена стомана е отбелязала растеж от 10.9% на годишна база до 1.779 млн. т, съобщи Френската федерация за стоманата. За първите 10 месеца на 2002 г. в страната са добити общо 17.08 млн. т стомана, или с 3% повече в сравнение с 2001 г.
Източник: Пари (18.11.2002)
 
КИТАЙ, който е износител N 1 на олово в света, ще ограничи частично експорта си догодина, понеже голяма част от производството ще бъде погълната от изживяващата бум местна автоиндустрия. Освен това, като се има предвид, че цените на ЛМБ в момента се колебаят около 435 USD/т при минимума за всички времена 405 USD/т, датиращ от септември, местните производители нямат особено желание да реализират продукцията си зад граница.
Източник: Пари (18.11.2002)
 
На западния пазар на никел ще има дефицит в размер на 20 хил. т през 2003 г., който ще е резултат от повишеното търсене от сектора неръждаема стомана и няма да бъде избегнат от увеличеното с 15 хил. т до 860 хил. т производство, прогнозира Prudential Bache.
Източник: Пари (18.11.2002)
 
Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк) е насрочила общо събрание на акционерите си за 20 декември, съобщи председателят на надзорния съвет Цветелина Бориславова. На него се предвижда да бъде увеличен капиталът на банката от 20 млн. лева на 40 млн. лева. Двойното нарастване ще стане за сметка на нова емисия от акции, които няма да бъдат разпределени пропорционално между сегашните акционери. Според Цветелина Бориславова някои от офшорните фирми и фондации, които сега държат пакети от акции на банката, ще намалят своето участие. Очаква се това да стане за сметка на казанлъшкото дружество „Катекс“, кърджалийския „Оловно-цинков комплекс“ и няколко други акционери, които ще увеличат своите дялове. Макар да е публично дружество, СИБанк сега не може да се похвали с прозрачна акционерна структура. Собствеността в банката е разбита между 75 юридически лица, на които се падат 97.5% от акциите. Останалите акции са поделени между 38 физически лица, притежаващи общо 2.5% от капитала на банката. Единственият по-голям акционер е регистрираният в САЩ фонд Refco Capital Mar­kets Ltd, който притежава 10%. Всички останали акционери са с по-малки дялове.
Източник: Капитал (18.11.2002)
 
От 18 до 29 ноември комисии на Главна инспекция по труда ще проверят 31 металургични предприятия. Сред тях са „Кремиковци" АД, „София мед" АД, „Металснаб холдинг" АД, „Стомана индъстри" АД - Перник, ОЦК - Кърджали, „Юмикор мед" АД - Пирдоп, „Шамот" АД - Елин Пелин, „Промет" АД - Бургас , „Жити" АД - Русе. Ще бъдат инспектирани фирмената политика по здраве и безопасност при работа, наличието на програми за повишаване на безопасността, обвързани с конкретни фирмени ангажименти; организацията и ефективността на вътрешноведомствените органи по безопасност и здраве.
Източник: Банкеръ (18.11.2002)
 
NIPPON Steel Corp., Sumitomo Metal Industries и Kobe Steel, които са съответно най-големият, четвъртият и петият по големина производител на стомана в Япония, обявиха в края на миналата седмица, че обединяват капиталите си. Това е последната стъпка в усилията на индустрията да се противопостави на жестоката конкуренция от страна на чуждестранните производители и забавеното търсене на вътрешния пазар чрез постигане на съкращение на свръхпроизводството, дълговете и производствените разходи. Решението на компаниите идва на фона на съществуващото в момента свръхпроизводство в целия свят. Алиансът между трите компании освен това би трябвало до укрепи позициите им спрямо силния пазарен конкурент JFE Holdingws, сформиран при обединението между NKK Corp. и Kawasaki Steel Corp. през септември. Съгласно постигнатото споразумение Nippon Steel и Sumitomo Metal ще държат дялове в партньора от по 41.65 млн. USD, а Nippon Steel и Kobe Steel ще инвестират една в друга взаимно по 20 млн. USD. Sumitomo Metal ще преустанови функционирането на пещите за горещо- и студеновалцувана стомана в Якаяма до края на март 2005 г., като ще продава същата продукция, произведена от партньорите в алианса. За сметка на това Sumitomo Metal ще увеличи експорта на полуобработени изделия за тайванската China Steel Corp. от 600 хил. т сега до 1.8 млн.т до 2005-2006 г. На пресконференция президентът на Sumitomo изтъкна, че японската металургия, която е била N 1 досега в света, трябва да се окрупнява, за да се адаптира към променената от 3 г. пазарна конюнктура.
Източник: Пари (18.11.2002)
 
Изграждането на първия медодобивен и преработвателен комбинат във Виетнам на стойност 65 млн. USD, който трябваше да намали зависимостта на страната от внос, ще бъде забавено поради "административни процедури". Предвид това строителството ще бъде завършено догодина или най-късно през 2004 г. Комбинатът ще има производствени капацитети от 10.5 хил. т мед.
Източник: Пари (18.11.2002)
 
Основните фактори, които ще осигурят поскъпването на метала, са: - връщането към растеж в сектора на големите развити държави. Начело на тази тенденция ще застане подемът в инвестиционния цикъл в САЩ; - спазването на дисциплината на производствените съкращения. Усилията на миннодобивните компании през последните 6-9 месеца вероятно ще доведат до спад в производството на рафинирана мед, макар че пренасянето на ефекта от единия в другия сектор е продължителен и труден; - нарастващите импортни потребности на Китай, за да може страната да осъществява мащабното си икономическо оживление. В сектора на цветните метали МЕДТА ЕДИНСТВЕНА ЩЕ БЪДЕ В ДЕФИЦИТ през настоящата и следващата година. Според J. P. Morgan дефицитът в предлагането в развитите западни страни ще нарасне през 2002 г. от 0.17 млн. т до 0.33 млн. т, а догодина ще намалее от 0.36 на 0.17 млн. т.
Източник: Пари (18.11.2002)
 
Инвестиционен проект за строителство на нови стоманодобивни мощности предвижда да реализира металургичният завод “Промет Стил” АД в Дебелт. Той е на стойност около 30 млн. долара и е планувано да се реализира за период от две години. Това съобщиха от стоманодобивното предприятие. За изпълнение на проекта ръководството на “Промет Стил” АД е провело проучване сред потенциални инвеститори като фирма “Фьорст Алпине”, Австрия, “Стомана - Перник” и “Елстнер”. От тях най-сериозен интерес за съвместна инвестиционна дейност в новото металургично производство е проявен от австрийската фирма “Фьорст Алпине”, с която “Промет Стил” в настоящия етап е в процес на преговори.
Източник: Строителство Градът (18.11.2002)
 
Най-големият производител на мед в света чилийската държавна компания Codelco e добил с 5.3% по-малко мед през януари - октомври спрямо същия период на 2001 г., или 1.098 млн. т. В края на 2001 г. Codelco съобщи, че поради ниските цени ще съкрати добива със 106 хил. т т. г., когато планира да произведе 1.52 млн. т мед, както и 1.6 млн. т догодина.
Източник: Пари (19.11.2002)
 
През октомври произведената в Япония необработена стомана е била с 12.2% повече в сравнение със същия месец преди година, или 9.43 млн. т. Това е седмият пореден месец на повишаване на добивите. Местното производство бе подкрепено от увеличения експорт за Китай и някои други азиатски държави.
Източник: Пари (19.11.2002)
 
Най-големият производител на специализирани цинкови изделия в света, лидерът в Европа при медната тел, вторият по добиви производител на цинк в Европа и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп - белгийската групировка Umicore, препотвърди августовската си прогноза за очакваната печалба за второто полугодие на 2002 г. От централата в Брюксел съобщиха също така, че водените преговори за обединение на медния бизнес на Umicore с този на Lamitref Industries не са преустановени. Като цяло прогнозите сочат, че представянето на компанията ще е значително по-добро в сравнение с втората половина на 2001 г. и ще съответства на тази за първото полугодие на т. г. Тези резултати се очакват на фона на липсващото раздвижване на търсенето и цените на цветните метали. Печалбата преди облагането с данъци за първото шестмесечие бе с около 50% по-висока спрямо спрямо 48.7 млн. EUR за втората половина на 2001 г. Плановете на групата да обедини медните си операции с белгийския конкурент Lamitref все още са актуални и ако бъдат реализирани, ще се създаде най-крупният производител на мед на Стария континент. Така ще се подобрят маржовете на печалбата на Umicore, а и тя ще е подготвена за възможна консолидация на медната индустрия в Европа. Годишният оборот на медния бизнес на Umicore бе 1 млрд. EUR за 2001 г. при 630 млн. EUR за Lamitref. Белгийската компания се изтегля от традиционния си добивен бизнес и се насочва към по-печеливш отрасъл - производство на изделия с по-висока добавена стойност, основно продукти с приложение във високите технологии.
Източник: Пари (19.11.2002)
 
Саудитска арабия, която е най-големият износител на петрол в света, се мъчи да намали зависимостта си от експорта на черно злато и за целта търси пътища да разработи значителните си находища от боксит, мед, злато, сребро и някои други метали. Преди дни стана известно, че страната и в частност държавната компания Saudi Arabian Mining /Maaden/ обмисля изграждането на комплекс в източната част на държавата, в който се включват бокситна мина, рафинерия за производство на алумина и друга за алуминий, общата стойност на който се изчислява на 3.2 млн. USD. Проучването на проекта трябва да завърши до 2004 г. Съгласно плановете от откритата бокситова мина Забирах ще се добиват 3.5 млн. т суровина годишно. От нея ще се произвеждат 1.4 млн. т алумина, а комбинатът за преработка на алуминий, както предвижда проектът, трябва да е с годишен капацитет 620 хил. т. Maaden е най-голямата миннодобивна фирма в страната и до 2 г. ще се приватизира.
Източник: Пари (19.11.2002)
 
Китайското министерство на външната търговия и външноикономическите отношения съобщи подробности за защитните мерки, които ще засегнат вноса на стомана над определена квота, и най-вече са в ущърб на Япония, предаде АФП. В Интернет-сайта на министерството е публикуван списък на 5 продукта, върху чийто внос в страната от утре ще бъдат наложени защитни мита от 10,3 процента до 23,2 на сто, ако той превиши определените за срок от 2,5 години /до май 2005 г./ квоти. Опитваме се да попречим на бързото нарастване на вноса на тези продукти, защото той може да причини щети на нашата промишленост, твърди пред АФП източник от министерството на външната търговия и външноикономическите връзки на Китай. Определени са квоти за Япония, Украйна, Република Корея, Русия, Тайван и Казахстан, както и още една малка квота за "други страни". Япония е най-големият износител на стомана за Китай, като контролира около 20 процента от вноса. През миналата година японският износ на стомана за Китай достигна 4,6 млн. тона.
Източник: Пари (19.11.2002)
 
Китайското министерство на външната търговия и външноикономическите отношения съобщи вчера подробности за влизащите в сила от днес защитни мита за стоманата, които ще засегнат вноса над определена квота. Както става ясно, те ще се отразят най-тежко върху вноса от Япония. В Интернет сайта на министерството е публикуван списък на 5 изделия, върху чийто внос в страната от утре ще бъдат наложени мита от 10.3 до 23.2%, ако той превиши определените за срок от 2.5 г. квоти. Опитваме се да попречим на бързото нарастване на вноса на тези изделия, защото може да причини щети на нашата индустрия, твърди източник от министерството на външната търговия. Определени са квоти за Япония, Украйна, Република Корея, Русия, Тайван и Казахстан, както и още една малка квота за "други страни". Япония, на която се падат 20% от вноса в страната, е най-големият вносител на стомана в Китай. През м. г. японският износ на стомана за Китай достигна 4.6 млн.
Източник: Пари (20.11.2002)
 
Продукцията от първичен алуминий в Китай през настоящата година ще е по-висока от предварително очакваната, което се обяснява със засиленото вътрешно потребление и високия износ. Както сочат последните оценки на китайската държавната група за анализи в сектора метали от Бейджинг Antaike Information Company /AIC/, през 2002 г. страната ще произведе 4.3 млн. т алуминий при предишна прогноза за 4.1 млн. т. През миналата година бяха добити 3.4 млн. т. Догодина продукцията ще скочи до близо 5.1 млн. т, предвижда AIC. Агресивното повишаване на производството е в основата и на по-големия износ. През първите 9 месеца на 2002 г. са изнесени 441.4 хил. т алуминий, което е със 103% повече в сравнение с предишната година.
Източник: Пари (20.11.2002)
 
Цените на ферохрома най-вероятно ще се повишат до 37 CTS/лб през първата половина на 2003 г., понеже търсенето от страна на индустрията неръждаема стомана ще се увеличи и после ще се понижат, предвижда Ами Барет от Metal Bulletin Research. След съкратеното световно производство през 2001 г. /заради ниските цени - 30 CTS/лб/ с близо 1 млн. т до 3.9 млн. т спаднаха и доставките. Недостигът на стоманен скрап и увеличените добиви на стомана допринесоха за покачване на цените на ферохрома. Очаква се догодина всички водещи производители да увеличат капацитетите си и до 2004 г. в индустриализирания свят те да са 3 млн. т годишно, а в Китай - 4.6 млн. т. На пазара през 2004 и 2005 г. ще има излишъци и цените на ферохрома ще паднат до 31 CTS/лб.
Източник: Пари (21.11.2002)
 
Администрацията на президента Джордж У. Буш е подписала споразумение с Русия, съгласно което годишният внос на руски стоманени сляби в САЩ се увеличава с 300 хил. т, съобщи висш представител на министерството на търговията на САЩ. Определената обща квота за внос на сляби в САЩ е 5.4 млн. т, от която 1.3 млн. т са отпуснати на Русия. Над този внос нейният импорт се облага с мито. Както е известно, през март бяха въведени мита върху вноса на 21 категории стоманени изделия, вариращи от 8 до 30%. Със споразумението се внася корекция в американско-руското споразумение за стоманата, което ограничава импорта на руски стоманени сляби до 1 млн. т годишно. Освен това САЩ и Русия са се споразумели за руските производители на листова стомана, които ще получат достъп до щатския пазар при по-благоприятни условия в сравнение с останалите световни производители. Руските квоти за тази стомана отпадат, но Вашингтон ще изисква руските листови производители да представят подробна информация за ценовите разходи по производството на всеки 6 месеца. Тя ще се използва за изчисляване на минималните цени, на които всяка руска фирма ще продава продукцията си зад океана за период от 6 месеца.
Източник: Пари (21.11.2002)
 
Медта продължи да поскъпва и вчера в Лондон достигна до 1626 USD/т, нови най-високи ценови стойности от четири месеца насам. По обяд тримесечните доставки се продаваха по 1615 USD/т, или със 17 USD/т повече в сравнение с приключването на търговията във вторник. От понеделник през нощта китайски купувачи започнаха да купуват активно мед и котировките на метала отбелязаха във вторник в Лондон 4-месечен максимум. Въпреки очакванията, че интересът на Китай към червения метал във вторник през нощта и сряда ще намалее, това не стана и в сряда цените маркираха новия 4-месечен ценови връх.
Източник: Пари (21.11.2002)
 
Кремиковци ще купи 1.3 млн. тона желязосъдьржащи суровини от венецуелската компания Фероминера Ориноко, а ще й достави 150 български вагона, съобщи пресцентърът на комбината. Сделката е на обща стойност 23 млн. долара. Предстои подписването на договори за производството на вагоните, които ще се правят с метал от Кремиковци. Спирачните системи ще бъдат доставени от Бразилия, а талигите от САЩ. Кремиковци ще монтира вагоните във Венецуела. По договор доставката трябва да стане до 9 месеца. Кремиковци внася желязосъдържащи суровини главно от Венецуела и от Бразилия. Наскоро българското дружество подписа договор и с бразилската компания CVKD за доставка на суровини.
Източник: Пари (21.11.2002)
 
Заводът за алуминиеви профили Стилмет, собственост на гръцката Виохалко, увеличава капацитета си с 45% и така ще произвежда 10-12 хил. т продукция годишно. Това ще стане възможно с пуска на трета производствена линия на 1 декември тази година, съобщи Антон Петров, представител на Виохалко у нас. Инвестицията е 3 млн. EUR. Дружеството вложи и други 600 хил. в цеха за електростатично прахово покритие. Надяваме се да достигнем пълния капацитет на производство още догодина, прогнозира Петров. Планира се през 2003 г. в завода да се изгради леярна за производство на заготовки за алуминиевите профили. Сега тази продукция се внася. Това ще направи завода по-добре обезпечен със суровини. Стилмет е първото предприятие на гръцката Виохалко у нас, което беше създадено през 1999 г. чрез инвестиция на зелено. Досега в завода са вложени 16.5 млн. EUR. 30% от производството е за вътрешния пазар. Износът е насочен към Германия, Италия, Англия, Франция, Холандия. Стилмет предоставя стокови кредити чрез фирмена кредитна карта, продава и на 12-месечен лизинг.
Източник: Пари (22.11.2002)
 
Руското правителство ще вземе решение дали да продаде на търг лиценза за разработка на медното находище Удокан до края на тази година, съобщи Андрей Козицин, изпълнителен директор на втория по големина производител на мед в страната УММК. По оценки в находището, което е разположено в Източен Сибир, има залежи от 20 млн. т мед. Миналия месец казахстанският меден монополист Казахмис, дял в който държи южнокорейската комапния Samsung обяви намеренията си да участва в търга за лиценз. УММК, който разглежда Удокан като стратегически резерв, е против даването на лиценз за Удокан на чужда компания.
Източник: Пари (22.11.2002)
 
Едва ли администрацията на САЩ ще освободи нови големи количества стоманени изделия от мита извън досега направените отстъпки. Това обяви в края на миналата седмица подсекретарят на министерството на търговията на САЩ Грант Алдонас. Както заяви той, досега Вашингтон е изключил от облагане с мита 25% от потенциалните вносни изделия в страната. Процесът на освобождаване от тарифите бе стартиран през август, а крайният срок за подаване на молби за това е 3 декември. През март САЩ въведе мита от 8 до 30% върху вноса на 21 категории стоманени изделия. Те ще останат в сила в продължение на 3 г. След като бяха обявени, световните производители на стомана яростно протестираха срещу тях.
Източник: Пари (25.11.2002)
 
39 млн. лв. дължат на НОИ предприятия в Пернишка област, съобщиха от РУСО. 78 фирми са с борчове над 10 000 лв. 49 преписки на предприятия-длъжници към ДОО са предоставени на Агенцията за държавни вземания. Несъбраните от тях суми възлизат на 11 700 000 лв. Пет предприятия изпълняват редовно погасителните си планове. Най-много са невнесените осигуровки от "Стомана" АД, те надхвърлят 20 млн. лв. 660 000 лв. е размерът на неиздължените средства към здравно-осигурителната каса. 12 предприятия в Пернишко се наблюдават от МВФ.
Източник: БТА (26.11.2002)
 
Ръководството на "Кремиковци" не е предприело стъпки за погасяване на дължимите екосанкции в размер на 814 хил. лв., съобщи министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова. Министерството е изпратило на ръководството на комбината писмо и се надява в скоро време да се получи отговор как ще бъдат погасявани задълженията по санкции. Дано не се стига до поетапното затваряне на някои от цеховете, защото това ще доведе до увеличаване на безработицата в страната, каза министър Арсенова.
Източник: Дума (26.11.2002)
 
Пазарните специалисти от сектора очакват през 2003 г. търговията със стоманен скрап да се разшири след стабилизирането си през четвъртото тримесечие на 2002 г. Причина за това ще бъде най-вероятно увеличаващото се търсене в страните от Далечния изток и по-специално в Китай, както и в Турция. През октомври конференцията на Международното бюро на преработвателите на стоманен скрап /BIR/ в Брюксел констатира, че прогнозата за недостиг на стоманен скрап на световния пазар през първото полугодие на 2002 г. се базира на очакваното увеличение на потреблението на стоманени продукти в света с над 5%. Ако увеличението се осъществи наистина, процентът на използваемост на наличните капацитети при стоманопроизводителите ще нарасне до 96 и това ще предизвика по-голямо търсене на скрап.
Източник: Пари (26.11.2002)
 
39 млн. лв. дължат на НОИ предприятия в Пернишка област, съобщиха от РУСО. 78 фирми са със задължения над 10 000 лв. 49 преписки на длъжници са предоставени на Агенцията за държавни вземания. Несъбраните от тях суми са 11 700 000 лв. Най-много са невнесените осигуровки от Стомана АД, те надхвърлят 20 млн. лв. 660 000 лв. се дължат на здравноосигурителната каса.
Източник: Пари (26.11.2002)
 
Машиностроителни фирми се обявяват против въвеждането на защитни мита за някои вносни метали, поискано от "Кремиковци". Това заявиха на пресконференция днес председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Въвеждането на по-високи защитни мита за някои вносни стомани и метали, което поиска ръководството на "Кремиковци", е било обсъждано на 21 ноември в специална комисия в Министерството на икономиката. Според Велев и Келешев мнението на ръководителите на машиностроителните фирми е, че въвеждането на такива мита ще доведе до сериозен спад на машиностроителното производство. Ние сега работим при 10-процента рентабилност, ако се въведат мита с 30 процента по-високи от сегашните, продукцията ни, в която металите формират 50 на сто от себестойността, ще поскъпне с 15 на сто. Това би означавало да работим на пълна загуба, ако не повишим цените, коментира Велев. Според него сега българската машиностроителна продукция има добър пазар навън, защото цените й са конкурентни, едно повишаване веднага ще насочи потребителите към Сърбия и Румъния.
Източник: БТА (27.11.2002)
 
Американските компании са внесли 2,7 млн. метрични тона стомана през октомври - леко понижение спрямо 2,9 млн. тона, внесени предния месец, съобщи вчера министерството на търговията на САЩ, цитирано от АП. Количеството стомана, внесено в САЩ през октомври, е по-голямо с 8 на сто в сравнение с внесените през октомври 2001 г. 2,5 млн. метрични тона. Досега през 2002 г. американските компании са внесли общо около 24,5 млн. тона стомана - увеличение с 1,8 млн. тона спрямо същия период на 2001 г. Може да се очаква общият внос на стомана в САЩ за цялата 2002 г. да достигне 29 млн. тона, което ще бъде четвъртият най-висок резултат за вноса на стомана в историята на САЩ. През миналата година американските компании внесоха общо 27,3 млн. тона стомана. През октомври вносът на стомана в САЩ от Турция и Китай е нараснал, а от Бразилия и Русия е намалял.
Източник: БТА (27.11.2002)
 
Първи януари 2012 година е крайният срок, в който металургичните предприятия у нас трябва да приведат производството си към европейските екологични стандарти. Това съобщи на работна среща по проблемите и перспективите пред българската металургия заместник-министърът на околната среда Маноела Георгиева. От 1 януари 2003 година министерството започва процедура за издаване на комплексни разрешителни на предприятията, в които ще бъде записан индивидуалният срок на преходния период за всяка инсталация, допълни експертът във ведомството Ваня Григорова. Ще се предоставят преходни периоди между 2008 г., когато е крайният срок за производителите от страните - членки, и 2012 година, поискана като краен срок от българското правителство. За всяка от инсталациите необходимостта от преходен период трябва да се доказва, каза Григорова.Той ще е толкова по-къс, колкото повече продукция производителят изнася за Европейския съюз. До 20 декември комплексни разрешителни ще получат най-големите металургични предприятия, каза Григорова. Тогава приключва пилотният проект, по който те работят съвместно с екологичното министерство. По данни на министерството на икономиката големи са 3 на сто от металургичните предприятия, 18 на сто са средните, 79 на сто - малките. Натоварването на мощностите в стоманодобива е 68,7 на сто, в производството на прокат - 41,1 на сто, на изделия от черни метали - 26,6 на сто, на изделия от цветни метали - 22,4 на сто. Между 80 и 95 на сто е натоварването на мощностите при производството на мед, олово и цинк.
Източник: БТА (28.11.2002)
 
Търговците на стоманен скрап от Европейския съюз бяха принудени да повишат покупните цени на материала от трети страни с 30 EUR/т поради недостига на доставки и растящите цени на никела. Предлаганите количествата скрап в Европа са недостатъчни да задоволят растящото търсене от страна на производителите на стомана, тъй като през 2003 г. се предвижда въвеждането в действие на нови производствени мощности. Такива планове имат големите европейски компании - финландско-шведската AvestaPolarit и белгийската ALZ.
Източник: Пари (28.11.2002)
 
През първите девет месеца на 2002 г. Китай внесе 23 млн. т стомана, като надмина САЩ и стана най-голям световен вносител на стомана. През същия период САЩ внесоха 22 млн. т. През 2003 г. експертите прогнозират увеличение с 10% на потреблението на стомана в Китай, главно за сметка на вноса. Очаква се в САЩ търсенето да остане на същото равнище. Китай е и най-голям производител на стомана със 180 млн. т - колкото САЩ и Япония заедно, а потребява около 25% от цялата стомана, произведена в света. САЩ се опитват да съкращават стоманения внос в подкрепа на местните производители. През октомври т. г. страната понижи импорта с 8.5% до 2.687 млн. метрични тона спрямо септември, но те останаха с 25% повече от октомври 2001 г. От януари до септември 2002 г. общият обем на вноса на стомана в САЩ нарасна с 8.3% до 21.781 млн. метрични тона. Увеличи се вносът от Канада, Бразилия и Турция за сметка на този от Южна Корея, Япония и Южна Африка.
Източник: Пари (28.11.2002)
 
Възможно е България да получи дял в минно-обогатителния комбинат в Кривой рог срещу вземанията, които имат да получават български фирми, участвали в изграждането на обекта. Това съобщи посланикът на Украйна в София Вячеслав Похвалский пред добрички журналисти. По думите на дипломата другата възможност, която се обсъжда, е дългът да бъде изчистен след довършването на комбината с продукция за "Кремиковци". До Коледа се очаква да бъде подписан протокол за либерализиране на взаимния достъп на български и украински стоки на пазарите в двете държави, обяви Вячеслав Похвалский. Вече били съгласувани 109 позиции - тютюн, вино, изделия на машиностроенето и други. Стокообменът между България и Украйна през миналата година е 400 млн. щатски долара. Има изразен дисбаланс в ущърб на България, която е изнесла за Украйна стоки за 70 млн. щатски долара, допълни дипломатът. Вячеслав Похвалский съобщи, че украинските туристи в България са намалели почти наполовина след въвеждането на визовия режим. През това лято на българското Черноморие са почивали 38 000 украинци при 72 000 през миналата година. Проблемът е не толкова в стойността на визата, колкото в необходимостта туристите да пътуват до българските дипломатически мисии в Киев, Одеса и Донецк, каза дипломатът.
Източник: БТА (29.11.2002)
 
Започва изпълнението на програма за отстраняване на екологични щети на Оловно- цинковия комплекс /ОЦК/ в Кърджали за периода от пуска му през 1956 година до неговата приватизация през 1999 година. Тя е в съответствие с наредбата за определяне на отговорността на държавата за екологични щети, причинени от минали действия или бездействия. Програмата, която трябва да завърши през 2007 година, се изпълнява на основание изпълнително споразумение от 15 май 2002 г. между Република България, представлявана от Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация, от една страна, и ОЦК от друга страна, съобщи еколожката на комплекса Славея Стоянова. Общата сума за проектиране и изпълнение на дейностите по нея са 19 668 298 лева. Около 17 милиона лева от тях са заложени за строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни отпадъци. Над 1 милион лева ще бъдат усвоени за възстановяване почвеното плодородие на замърсени с тежки метали 4000 декара обработваеми земи, пасища и ливади.
Източник: БТА (29.11.2002)
 
Чешкото правителство отхвърли предложението на LNM Holdings за изкупуване на държавния дял в стоманопроизводителя Vitkovice и призова изключителния купувач да повиши предложената цена, съобщи местната преса. LNM, част от осмия по големина производител на стомана в света - Ispat, предложи да плати 22.5 млн. USD и предостави допълнителни гаранции за дълга на фирмата. LNM вече договори покупката на чешкия металургичен завод Nova Huta и получи изключителни права за изкупуване на държавния дял във Vitkovice Steel и въгледобивната мина OKD.
Източник: Пари (29.11.2002)
 
Цените на никела през 2003 г. може да се повишат с 12%, прогнозират експерти, цитирани от Интерфакс. Това ще се дължи на увеличеното търсене на белия метал от страна на производителите на неръждаема стомана. Близо 65% от никела в света се използва за нейното производство. Експертите прогнозират догодина средната цена да се колебае около 3.40 CTS/лб спрямо 3.04 USD/лб през 2002 г. От началото на годината досега белият метал поскъпна с над 20%, докато цените на другите индустриални метали отчетоха далеч по-слаб ръст. Въпреки положителната тенденция в котировките износът на скрап от неръждаема стомана от САЩ драстично се понижи през тази година, което ще доведе до свиване в предлагането на никел, прогнозира компанията за рециклиране на метали Simsmetal.
Източник: Пари (29.11.2002)
 
За да успее да съкрати емисиите на въглероден двуокис в изпълнение на Протокола от Киото за ограничаване на вредните газове и глобалното затопляне на атмосферата, Европейският съюз възнамерява да увеличи търсенето на мед, което ще расте с около 100 хил. т, или с 2% годишно, през близките години спрямо търсенето на 5 млн. т мед в региона. Джон Шьоненбергър, изпълнителен директор на Европейския институт по медта /ECI/, обясни, че това търсене в най-голяма степен ще дойде от използването на метала като най-икономичен електрически проводник, както и в непрекъснато развиващия се сектор на вятърната енергетика. Средно една вятърна електротурбина с капацитет от 1 мегават съдържа около 4.4 т мед. Секторът нараства с над 30% годишно най-активно в Европа и в САЩ.
Източник: Пари (02.12.2002)
 
Антон Петров, представител на "Виохалко" в България (чрез различни свои фирми "Виохалко" е собственик на "Стомана", "София мед", "Стилмет" и други): Ние подкрепяме по принцип искането на "Кремиковци" за въвеждане на защитни мита по вноса на стоманени продукти като правителствена политика, като грижа за българското производство. Въпреки че продуктите, за които се иска защитно мито, не се произвеждат от "Стомана" и на практика тези мерки биха били от полза само за "Кремиковци". Не вярвам, че българската металургия е по-конкурентоспособна от западната, а след като САЩ, ЕС и някои централноевропейски страни въведоха такива мита, разумно би било и ние да го направим. Ние смятаме, че въпросът не е само до защитните мита, а до създаването на еднакви правила за всички в бизнеса. Нелоялната конкуренция вследствие на нерегламентирания внос ни поставя в неравностойно положение спрямо конкуренцията. Около 15-18% от продукцията, която произвежда "Стомана", се реализира на вътрешния пазар, "Кремиковци" също има малък дял у нас.
Източник: Капитал (02.12.2002)
 
Русия е поискала да въведем годишна квота за количествата стомана, които се внасят у нас, а не мита, съобщиха от Министерството на икономиката. Вчера комисията за защитните мерки по вноса с председател зам.-министъра на икономиката Никола Янков се срещна с търговски представители на руското посолство. Срещата се наложи, защото през юни Кремиковци поиска въвеждането на защитни мита до 30% за половин година за вносната стомана, която заплашвала родното производство. Най-големи вносители на метали у нас са Русия, Украйна и Румъния. През юли тази година започна процедурата по разследване за въвеждането на митата, която трябва да приключи в края на годината. Затова Министерството на икономиката започна този месец поредица от срещи с всички заинтересувани страни. Машиностроителните предприятия и вносителите на метали се обявиха срещу въвеждането на мита върху всички видове стомана. Зам.-министърът на икономиката Никола Янков заяви, че вероятно ще защитим от вноса само железните пръти, горещо- и студеновалцуваните рулони.
Източник: Пари (03.12.2002)
 
Металургичният завод "Елисейна" вероятно ще заработи от февруари следващата година, съобщава всекидневникът в. "Кункурент", като се позовава на представител на софийската фирма "Ел Ем импекс", наела преди четири месеца металургичното производство на предприятието. В завода сега работят 60 човека. Догодина ще бъдат назначени още 300, други 100 могат да бъдат наети временно за претопяване на отпадъчния материал, посочват от фирмата. Изпълнителният директор на завода Славчо Тодоров е заявил, че до дни в "Държавен вестник" ще бъдат обявени за продажба стадион с хотелска част, автобаза и терен за отпадъчни материали. Очаква се от продажбата им в дружеството да постъпят 1 млн.лева, които ще бъдат използвани и за изплащане на закъснели заплати. Според Тодоров ниските изкупни цени на цветните метали на международния пазар пречели за пускането на завода, тъй като щял да работи на загуба. Очаквало се от началото на следващата година пазарната конюнктура да се подобри.
Източник: БТА (03.12.2002)
 
Германско-холандски консорциум предлага да рециклира кораби по метод, съобразен с екологичните норми в корабостроителница Варна. Това съобщи на пресконференция днес президентът на холандската корабна компания "Амстел-Фил" Хелт Итсма. Проектът за преобразуването на Варненската корабостроителница е на холандската фирма и германската корабна компания "Веселс Шипинг". Проектът включва дейностите по разрязване, повдигане, почистване и натоварване на корабните елементи, като се предвижда да бъдат наети 1500 работници в корабостроителницата, обясни Джордж Бийтъл от "Амстел-Фил". Двете компании очакват да наемат още 1000 души в обслужващите дейности. Търсим възможности за разглобяване на кораби, съобразени със съвременните екологични норми, каза Итсма. По думите му демонтирането на кораби е един от основните проблеми на съвременното корабостроене, а Варненската корабостроителница е с добро географско разположение и е близо до пазарите. В момента "Амстел-Фил" работи по подобен проект в Далечния изток.
Източник: БТА (04.12.2002)
 
Цената на стоманата в САЩ започна да се повишава за пръв път през последните 7 години. Работата е там, че металурзите преразглеждат дългосрочните си договори с американските автомобилни компании. Повишаването на цените може да донесе дългоочакваното облекчение на металурзите, но и да се превърне в поредното главоболие на автомобилостроителите. Стоманата за автомобилните компании в САЩ по новите дългосрочни договори поскъпна средно с 5-10%, което за металургичния отрасъл означава гарантирани високи цени за доставките на най-крупните потребители за дълъг период от време. За автомобилостроителните компании, принудени да се борят за печалби в условията на яростна ценова конкуренция и спадащи продажби, поредното повишение на цените на стоманата ще се превърне в нов сериозен проблем. През миналата година световното свръхпроизводство на стомана бе около 20%. Но в САЩ обемът на доставките на висококачествена стомана остава относително малък, а американските автомобилостроители предпочитат продукцията на тесен кръг доставчици, най-вече - американски. Един от големите производители на студеновалцувана стомана с покритие /основен материал за автомобилостроенето/ - LTV, бе ликвидиран през декември 2001 г. Това позволи на останалите производители, включително US Steel, AK Steel Holding и Ispat Inland да засилят натиска върху производителите на автомобили. И то въпреки техните опити да постигнат ценови отстъпки от доставчиците.
Източник: БТА (04.12.2002)
 
ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ на неръждаема стомана в Европа увеличиха поръчките на скрап преди празниците. Според експерти през 2003 г. се очаква растеж на производството на неръждаема стомана в Европа и в САЩ, като общо в света се предвижда да бъдат добити 7.2 млн. т допълнително в сравнение с 2002 г. Цените на скрапа в страните от ЕС се повишиха още през октомври. Доставките на стоманен скрап за декември във Великобритания поскъпнаха с 20 GBP до 375-395 GBP/т. за брикети от марка 18/8. В резултат от поскъпването на никела и приближаването му към нивото от 8000 USD/т много производители на неръждаема стомана бързат да купят скрап като заместител. В момента в Европа има налични около 5 млн. т неръждаем стоманен скрап.
Източник: Пари (04.12.2002)
 
Митата върху вноса на стомана ще създадат монополно положение на Кремиковци на вътрешния пазар, а машиностроителите ще бъдат принудени да произвеждат по-скъпо и така ще намалее българският износ на готова продукция. Тази позиция е изразила украинската страна на среща в Министерството на икономиката по повод искането на Кремиковци за въвеждане защитни мерки за вноса на метали. Преди ден зам.-министърът на икономиката Никола Янков се срещна и с представители на Русия, които поискаха квоти вместо мита върху вноса. Според запознати е възможно комисията по защитните мерки към икономическото ведомство да отложи въвеждането на защитните мерки до средата на следващата година. Русия е намекнала, че ще предприеме ответна реакция, ако се въведат мита при вноса на стомана. От Украйна са подчертали, че проблемите на Кремиковци са свързани с модернизацията на производството, погасяването на дългове, а не са причинени от вноса на метали. Представител на украинския металургичен завод Запорожстал заявил, че дружеството бързо ще намери пазар за своята продукция, ако се въведат мита. Причината е, че делът на България в общия износ на дружеството е едва 3%, комбинатът продава на 114 държави. Кремиковци поиска през юни въвеждане на мита върху вноса на стомана. Разследването започна месец по-късно.
Източник: Пари (04.12.2002)
 
Чилийската медна мина Ескондида - най-голямата в света, съобщи, че през 2003 г. ще запази нивото на доставките си за световния пазар в обемите от 2002 г. Ниските цени на медта т. г. принудиха редица големи производители на мед да свият добивите на метала, за да ограничат загубите си. Австралийската компания BHP Billiton - собственик на мината Ескондида, обяви, че намалява добивите на мед с още 390 хил. т, включително с 200 хил. т от мината в Чили. През ноември BHP Billiton искаше да съкрати малка част от производството в Ескондида, която има капацитет от 750 хил. т меден концентрат, за да противодейства на растящия излишък от мед в света. Други големи компании, като чилийската Codelco - водещият световен производител на мед, третата - Grupo Mexico и австралийската Rio Tinto, също обявиха, че свиват значително производството. Въпреки известни надежди за съживяване търсенето на мед на международния пазар и главно в Азия пазарът не може да превъзмогне излишъците, формирани през последните две години. В света се произвеждат годишно около 15 млн. т мед, над половината от които се използват в строителството. Други големи потребители са телекомуникационната и компютърната промишленост. На Лондонската борса за метали /LME/ цената на медта по тримесечните сделки се повиши във вторник с 20 USD до 1685 USD/т - най-високото равнище от 2 юли досега, но запасите останаха на ниво от 862 500 т - не твърде далече от рекордните 980 100 т през май 2002 г. Общо запасите от мед в света надхвърлят 1 млн. т.
Източник: Пари (05.12.2002)
 
Германският стоманен концерн Тисен Круп днес обяви, че печалбите му преди данъчното облагане за финансовата 2001/2002 г. са спаднали с 45,9 процента - до 419 млн. евро, предаде ДПА. Данните са малко по-високи от очакваните от Тисен Круп. В същото време, приходите за приключилата на 30 септември т. г. финансова година са спаднали с 3 на сто - до 36,7 млрд. евро. Все пак, този резултат е по-добър от очаквания от компанията спад на приходите с 5 процента.
Източник: БТА (05.12.2002)
 
Италианската групировка "Марчегалия" ще започне от януари техническо проучване на "Кремиковци", за да прецени дали е изгодно да купи завода, заяви в интервю за Би Би Си Антонио Марчегалия, син на основателя на групата Стено Марчегалия. Според него проучването ще продължи няколко месеца. Още е рано да се говори за обема на инвестицията, която ще бъде направена, но засега е почти сигурно, че групировката ще бъде подкрепена финансово от "Булбанк", собственост на италианската "Уникредито".
Източник: Дневник (06.12.2002)
 
Заводът за алуминиеви профили разработва програма за строително кредитиране чрез стоков кредит без ограничения на стойността. Предлагат се висококачествени дограми за фасади на хотели, жилищни кооперации, офиси, производствени сгради. Срокът на изплащане на доставката е 12 месеца. Клиентите първо трябва да платят вноска от 30% от общата стойност на получените профили, останалата част се плаща равномерно с месечна лихва 0.5%. Не се изискват ипотеки и залози. Стилмет е част от гръцката компания Виалхалко.
Източник: Пари (06.12.2002)
 
Вторият най-голям производител на алуминий в Русия СУАЛ обяви, че планира да погълне алуминиевите активи на Севзаппром, който е трети по големина в страната. Даже и след реализирането на тази стъпка обаче новият холдинг няма да успее да достигне най-крупния играч в страната - Руски алуминий. На практика към структурите на СУАЛ ще се присъединят два завода за преработка на алуминий на Севзаппром и една алуминиева рафинерия. Преговорите за сливането на активите се водиха повече от година. Както обяснява директорът на PR департамента на СУАЛ Алексей Гончаров, след обединението на производствените капацитети на двете компании ще се произвеждат над 2 млн. т алумина и 850 хил. т първичен алуминий. В холдинга СУАЛ, в който руско-американският джойнт-венчър Renova държи над 90%, влизат 19 компании, които през миналата година са произвели 675 хил. т алуминий, 1.7 млн. т алумина и 4.5 млн. т боксит. Севзаппром доби през миналата година над 170.2 хил. т алуминий.
Източник: Пари (06.12.2002)
 
Притежаваният от "Виохалко" завод за алуминиеви профили "Стилмет" откри в петък нова производствена линия. След въвеждането й в експлоатация капацитетът на предприятието ще нарасне с 45% и така то ще произвежда 10-12 хиляди тона продукция годишно. Инвестицията на "Виохалко" е 3 милиона евро, а новооткритите работни места са около 40. "По-големият капацитет ще ни позволи да излезем от графата на малките и средни предприятия в металургията и да се присъединим към клуба на големите", посочи представителят на основния акционер "Виохалко" и изпълнителен директор на "Стилмет" Антон Петров. Според него с новата производствена линия делът на продукцията за износ ще достигне 80%, а оборотът на компанията - 90-100 милиона лева.
Източник: Дневник (09.12.2002)
 
Средните котировки на алуминия и медта ще се повишат догодина, златото и среброто също ще поскъпнат, но пък платината и паладият ще продължат да се движат в посока надолу. Това сочат последните оценки на специализираното поделение за метали на американската инвестиционна банка Merrill Lynch. Брокерите на кредитната централа предвиждат увеличение на цените на цветните метали /които последните четири седмици се движат нагоре/, тренд, който ще се запази и през 2003 г., и по такъв начин на практика те ще се отдалечат от маркираните през 2001 г. ниски ценови нива. В Лондон според най-актуалните прогнози на банката медта ще се търгува догодина средно по 74 CTS/лб в сравнение с прогнозните 70 CTS/лб за 2002 г. Котировките на алуминия ще скочат още по-чувствително до 68 CTS/лб при очакваните 61 CTS/лб за настоящата година. През ноември 2001 г. медта се срина до 14 1/2 г. минимум и почти се доближи до равнището от 60 CTS/лб, а пък алуминият регистрира най-ниските си цени от 2 1/2 г. - само 57 CTS/лб. Merrill Lynch очаква оловото да се продава по 23 CTS/лб, или с 2 CTS по-скъпо, а цинкът с 3 CTS, или по 38 CTS/лб. Никелът ще достигне 3.30 CTS/лб в сравнение с предвижданите едва 3.03 CTS/лб т. г.
Източник: Пари (10.12.2002)
 
ВАШИНГТОН успя да спечели втора поредна победа в спора си с ЕС за стоманата. Апелативната комисия на СТО, която е последната инстанция, отсъди, че САЩ не са нарушили търговските правила, когато в средата на 90-те години наложиха мита върху вноса на изделия от горещовалцована стомана от 12 бивши държавни предприятия от 6 страни в ЕС. По-рано СТО се произнесе в полза на ЕС. В края на ноември апелативната комисия отмени предишното решение на СТО и постанови, че митата върху вноса на германска въглеродна стомана в САЩ са в унисон с нормите на организацията. Най-важното решение на СТО във връзка със стоманата и споровете между двете страни предстои. Към средата на 2003 г. се очаква тя да оповести дали въведените от САЩ мита от 9 до 30% върху 21 категории стоманени изделия през март са в противоречие с разпоредбите й.
Източник: Пари (11.12.2002)
 
Уникална машина бе открита официално в електростоманодобивния цех на "Стомана индъс 3" в Перник. Тя е произведена от италианската фирма "Даниели" и произвежда нов вид заготовки кнюпели. Между 120-180 тона на час е производителността на металургичния стан. Инвестицията е на стойност 17 милиона евро. 700 хиляди тона е прогнозираното годишно производство. Машината е доставена и монтирана за рекордно кратък срок - седем месеца, при възприет от международните стандарти 12 месеца. Инвестицията превръща "Стомана индъс 3" във водещо предприятие в българската индустрия, заяви Антон Петров, представител на Виохалко. Групировката е мажоритарен собственик на металургичното предприятие. До 2004 година инвестициите ни в български предприятия ще достигнат 175 милиона евро, уточни Антон Петров. 40 процента от тях са предназначени за Стомана индъс 3.
Източник: БТА (11.12.2002)
 
Машина за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки) на стойност 10 млн. евро беше пусната официално в експлоатация в пернишкия завод “Стомана индъстри”. Съоръжението е доставено по специална поръчка от италианската компания “Даниели”. Монтирането е извършено от италиански специалисти и такива от българската компания “Заводски строежи”. Заедно с монтажните работи, които са започнали от юни, инвестицията достига 14 млн. евро, заяви Антон Петров - представител на “Виохалко” в България, която е собственик на основното производство на “Стомана”. Машината на “Даниели” позволява пълна автоматизация на производството на блуми и да се разшири разнообразието на предлаганите продукти. Досега в него са били заети около 20 души, а броят им сега ще се намали наполовина. Заедно с покупката на новата машина инвестициите в “Стомана” за тази година стават 20 млн. евро. До 2004 г. инвестициите на “Виохалко” в България ще достигнат 175 млн. евро, от които 35-40% ще са за “Стомана”, обясни Петров. В момента в “Стомана индъстри” работят 1730 души, като средната работна запалата е около 550 лв. Близо 80% от продукцията се изнася за външни пазари, заяви Любомир Стойков, съдружник в “Стомана индъстри”.
Източник: Дневник (12.12.2002)
 
Над 10 млн. евро ще вложи гръцкият концерн "Виохалко" в реконструкция на прокатните мощности в "Стомана Индъстри", съобщи представителят на фирмата за България Антон Петров. Нов стан за дълги продукти ще обогати гамата на производите на предприятието. Американски специалисти бяха на посещение в завода, за да проектират новата инвестиция в листопрокатния цех, уточни Димитриус Атанасополус - председател на Съвета на директорите на "Стомана Индъстри". Предвижда се догодина да започне производство за първи път в България на хаш греди. Те намират приложение в строителството и в момента се произвеждат само от два завода в Европа - в Германия и в Чехия, каза Петров. Нови машини - правилна, маркираща и пакетираща, ще бъдат пуснати в експлоатация. Специално устройство ще отделя окалината от метала. Целим да поддържаме и гарантираме високо качество не само чрез намаляване на разходите, но и подобряване на асортимента, казаха от дружеството. До дни ще бъде пусната реконструираната първа електропещ в стоманодобивния цех. С 40 % е увеличена производителността й. Тя ще използва, освен електрическа, и химическа енергия. По 100 т/час стомана ще излиза от пещта, каза производственият директор Димитър Минчев. 550 лв. е средната работна заплата в дружеството. В момента се извършва последното масово съкращение. В завода ще останат на работа 1400 души.
Източник: БТА (12.12.2002)
 
Годишно на европейските пазари се продават по 100 хил. тона украински метали с български документи за произход. Предложението на "Кремиковци" за въвеждане на защитни мерки за вноса на метали у нас ще пресече подобна контрабанда. Това заяви изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев при официалния пуск на модернизираната първа доменна пещ на комбината. До дни се очаква да бъде постигнат проектният капацитет от 2200 тона чугун на денонощие. През следващата половин до една година "Кремиковци" ще произвежда по 2.4 млн. тона стомана годишно от трите доменни пещи. Захариев допълни, че комбинатът няма намерение да оттегли искането си за защитни мита. Според него тази мярка ще подобри икономическото състояние на дружеството, без да се спекулира с цените на продукцията на "Кремиковци". Подобни защитни мерки са въведени от основните производители на стомана от страните от Евросъюза, от Далечния и Близкия изток, обясниха от комбината. Председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Александър Томов уточни, че е въпрос на време правителството да реши да отпише скритите задължения на комбината, които по официални данни от Агенция "Митници", НОИ и Главна данъчна дирекция са 77 млн. лв. "Кремиковци" очаква да получи от италианския си партньор "Марчегалия" официално писмо за намерение за придобиване на акции в дружеството до 15-20 декември. Захариев припомни, че в приватизационния договор е предвидено, че "Марчегалия" има право да участва като акционер в дружеството с дял до 50 на сто. Предвижда се новото смесено дружество да управлява 71 на сто от капитала на "Кремиковци" с равни дялове от по 50 на сто на "Финметал холдинг" и "Марчегалия".
Източник: Дневник (13.12.2002)
 
Инвестиции на стойност над 20 млн. EUR са вложени за тази година в Стомана Индъстри, съобщи Антон Петров, член на съвета на директорите на Стомана Индъстри. Новата блумова машина, която влезе в експлоатация преди около 20 дни, е на стойност 17.5 млн. EUR. До 3-4 дни се очаква да влезе в редовно производство и първа пещ в електростоманодобивния цех. В началото на 2003 г. ще започне реконструкцията на лифтопрокатния цех. Разработеният проект предвижда подобряване нагряването на метала и качеството на крайния продукт. Според разработената програма инвестициите в този цех ще бъдат около 10 млн. EUR. От Виохалко планират изграждане на нов стан за производството на бетонно желязо. С монтирането на блумовата машина, която има възможност да произвежда и кнюпел, се допълва продуктовата гама на Стомана Индъстри.
Източник: Пари (13.12.2002)
 
До 15-20 декември ще получим писмо за намерения от италианската Мarcegaglia да стане акционер в Кремиковци, заяви изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев. Антонио Марчегалия вече е изпратил едно писмо до дружеството, в което казва, че може да участва като собственик. Ако италианската компания стане акционер в комбината, това може да се осъществи чрез смесено дружество, което държи 71% от капитала, поясни Захариев. А делът в смесеното предприятие да бъде разпределен наполовина, допълни той. Това е третото намерение на италианската компания да се възползва от правото си да придобие до 50% от Кремиковци, както е предвидено в приватизационния договор. Захариев прогнозира, че този път става въпрос за сериозни намерения. Вероятно стари дългове на комбината за 77 млн. лв. ще бъдат компенсирани според зам.-председателя на надзорния съвет Александър Томов. Той каза, че има решение на Конституционния съд от 26 септември 2002 г., според което всички задължения и вземания, които не са предявени 6 месеца след приватизационната сделка, не са дължими.
Източник: Пари (13.12.2002)
 
Пернишкият завод "Стомана индъстри" пусна в експлоатация машина за непрекъснато леене на блуми, съобщиха от дружеството. Стойността на инвестицията е 10 млн. евро, а капацитетът му - 90 хил. тона продукция месечно. В момента пернишкото предприятие произвежда около 30 хил. тона готова продукция на месец. "Стомана индъстри" е собственост на гръцката "Виохалко" и българската "Еврометал". Дружеството закупи основното производство на пернишкия металургичен комбинат "Стомана".
Източник: Капитал (14.12.2002)
 
Бъдещето на най-големия златен рудников Европа-"Челопеч",е на карта ,алармираха работещи в бранша.Причината е ,че регистриранотот в Холандия дружество Наван Майнинг-собственик на мината е във фалит.Сега главният кредитор на Наван Майнинг-Дойче банк ще обяви за продан дъщерните им фирми,между които е и рудникът в Челопеч.
Източник: Труд (16.12.2002)
 
НА ЛМБ комплексът от цветните метали се продаваше към края на петъчната търговия по-евтино в сравнение със затварянето в четвъртък. Главната причина за спада бе новината за понижение на производствените цени зад океана през ноември. Влияние върху котировките оказа и низходящият тренд на фондовия индекс Dow Jones. Тримесечните медни фючърси се договаряха по 1607 USD/т, доста под нивата на приключване в четвъртък 1623 USD/т. Алуминият обаче се котираше без промяна - по 1386 USD/т. Оловото отново се върна към нивата от 451 USD/т при 455 USD/т предишния ден, а цинкът поевтиня с 6 USD/т до 832 USD/т. Никелът също загуби позиции и се търгуваше по 7100 USD/т в сравнение със 7210 USD/т.
Източник: Пари (16.12.2002)
 
Цените на цветните метали ще се повишат догодина паралелно с увеличеното индустриално потребление, сочи предвиждане на австралийската агенция за минерални ресурси и селскостопанска продукция /ABARE/. Съгласно ABARE два фактора ще са в основата на поскъпването на медта - умереното възстановяване на световната икономика и нарасналото търсене на червения метал в Китай.
Източник: Пари (16.12.2002)
 
Разширява се световният пазар на алуминиеви тръби и единственият български завод за такива изделия Прециз-интер алуминиум в Русе ще увеличи постепенно производството си до края на 2003 г. на 250-300 т на месец, съобщи Гено Генов, управител на Прециз-интер холдинг, който е собственик на Прециз-интер алуминиум. Прециз-интер алуминиум започна да работи на 7 ноември 2002 г. До февруари 2003 г. от цеховете му месечно ще излизат 100 т тръби и профили, за да стигнат през май 200 т, което е 1.5 млн. лв. производствен обем, цитира програмата Гено Генов. Целта е използването в края на 2003 г. на 60-70% от капацитета на завода. Сега най-големият купувач на българските алуминиеви тръби е германската фирма за обзавеждане Гардона. За безпроблемно разширяване на българския алуминиев износ Прециз-интер алуминиум се подготвя за сертифициране за екологичен продукт по ISO 14 000 и за успешното завършване на редовните проверки по европейските сертификати ISO 2000 и ISO 9002. Вложените капитали от Прециз-интер холдинг в Прециз-интер алуминиум през 2002 г. са 3 млн. EUR. Прециз-интер алуминиум е единственото на Балканския полуостров предприятие за алуминиеви тръби и профили. Макар че то започна производство само преди няколко седмици, вече получи поръчки за значителен обем продукция. Приключва изработката на първите 20 т тръби за холандски клиент. През първото полугодие производствените мощности се очаква да бъдат натоварени до 40%, а до края на 2003 г.- 70%.
Източник: Пари (17.12.2002)
 
Десет компании свободно ще договорят условия и цените за доставка на електроенергия с производителите от юли следващата година, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов при представянето на развитието на енергетиката през 2002 година. Директни договори ще подписват "Лукойл Нефтохим", мини "Марица изток", "Стомана", КЦМ, "Юмикор", "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим" и "Елаците медет" и "Асарел медет". Те имат годишно потребление над 100 гигаватчаса (100 милиона кВтч) и нямат задължения към НЕК, както предвижда наредбата за привилегированите потребители. Директните договори с централите ще доведат до намаление на цените на тока за тях. ДКЕР отказа на "Кремиковци", "Химко" и БДЖ да ползват облекчението, тъй като имат задължения към НЕК. "Кремиковци" има да плаща 64 милиона лева за ток, а "Химко" - 33 милиона лева.
Източник: Дневник (18.12.2002)
 
Комбинатът за цветни метали край Пловдив ще увеличи с 10-12 000 тона производството на цинк през следващата година, заяви вчера изпълнителният директор Никола Добрев. Добивът на олово ще се запази, но ще нараснат продажбите на вътрешния пазар около три пъти заради спирането на комбината в Кърджали. Увеличаването на производството е за да се намали неблагоприятният ефект от падането цените на цветните метали в света. От средно 512 долара на тон през януари оловото сега се продава на около 440 долара. При цинка годината е започнала от 793 долара, за да стигне до 755. Само преди три години цените са били съответно над 800 и 1 200 долара за тон. През март догодина ще бъде пуснат в експлоатация новият цех за сярна киселина, който е най-голямата инвестиция в екологията на Пловдивския регион. Над 62 милиона долара струва изграждането на новите съоръжения.
Източник: Монитор (18.12.2002)
 
Ние вложихме 60 милиона долара в нов завод за производство на цинк и на сярна киселина, така че въздухът над КЦМ вече няма да е опасен - това заяви инж. Никола Добрев на пресконференция по повод на откриване на нов пържилно-киселинен цех. Парите са взети на кредит от японски инвестиционен фонд и от Черноморската банка, като от следващата година предприятието ще започне да изплаща по над 1 милион лева лихви. Това обаче са два много изгодни за нас заема, защото имат гратисен период и целият заем ще бъде изплатен след 20 години, обясни финансовият директор Васил Начков. С пълния си капацитет новият завод ще заработи от началото на 2003 година, а сега немски и норвежки специалисти следят за работата на вносните машини. Според изпълнителния директор на КЦМ АД инж. Никола Добрев това ще позволи на предприятието да произвежда с 10-12 хиляди тона повече цинк в сравнение с тази година. Ние нямаме проблеми с реализацията на основните си продукти, заяви той. В момента обаче световната икономика се въздържа от инвестиционни метали като цинка и оловото и затова цените им са сравнително ниски и не носят очакваните от нас печалби, заяви той.
Източник: Марица (18.12.2002)
 
Не са обявени в несъстоятелност българските дъщерни компании на ирландската "Наван майнинг" и работят нормално, съобщиха от "Ърнст енд Янг", Лондон. Компаниите "Наван Челопеч" и "Бимак" притежават и ръководят минните съоръжения в Челопеч. Ирландската компания притежава и "Болкан минерал енд майнинг", която прави сондажи в Крумовград. След като на 6 декември бе преустановена търговията с акции на компанията, по искане на борда на директорите на 10 декември са назначени синдици на "Наван майнинг".
Източник: Дума (18.12.2002)
 
С очакваното присъединяване на 10-те източноевропейски страни към ЕС през 2004 г. и на България и Румъния 3 г. по-късно, търсенето на цветни метали ще се увеличи в дългосрочна перспектива, тъй като индустрията ще се развива с по-бързи темпове, прогнозира Prudential Bache International. Български анализатор коментира пред Reuters, че българската цветна индустрия ще е много повече зависима от конюнктурата на глобалните пазари, отколкото от членството в ЕС. Сред всички 12 страни България произвежда най-много олово - над 80 хил. т годишно, а Полша най-много цинк - 180 хил. т. От всички потребявани в индустрията метали именно при добива и преработката на тези два метала най-сериозно се замърсява околната среда. Някои експерти на ЕС смятат, че оловно-цинковите мини в тези страни не работят ефективно, но затварянето им ще създаде проблеми. Според Prudential Bache някои от миннодобивните комбинати може да понесат тежки последствия заради строгите изисквания за опазване на околната среда. Шест от 10-те държави - Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения и Кипър, добиват и преработват метали, които се търгуват на борсата в Лондон. Седмият по големина в света производител на мед в света е полският KGHM, който планира да добие т. г. 500 хил. т. Някои експерти смятат, че западните компании вероятно ще прехвърлят голяма част от производството си на полуобработени изделия именно в тези държави, за да намалят разходите си. През следващото десетилетие според Prudential Bache търсенето на метали ще скочи рязко, като най-чувствително ще се повиши потреблението на алуминий за опаковки и на мед, която ще се използва в инфраструктурни проекти.
Източник: Пари (18.12.2002)
 
Лондонската Метална Борса /ЛМБ/ ще вземе решение дали да започне да търгува стоманени фючърси през първите четири месеца на 2003 г. и за целта е наела консултант, съобщиха от Лондон. Факт е, че ако борсата каже "да", пазарната ниша ще е твърде голяма, тъй като в света годишно се произвеждат 900 млн. т стомана в сравнение със само 24.5 млн. т алуминий и 15.5 млн. т мед, двата най-активно търгувани и най-много потребявани метала в света. В момента тече дебатът "за" и "против" пускането на борсата на новия продукт.
Източник: Пари (19.12.2002)
 
Излишъкът на пазара на рафинирана мед през настоящата година възлиза на приблизително 146 хил. т, изчислява в най-новата си оценка Международната група за изследване пазара на мед /ICSG/. Това показва, че усилията на компаниите да ограничат предлагането, както и на принудителното затваряне на някои мощности са дали резултат, тъй като през миналата година добивите надвишаваха потреблението с много повече - 717 хил. т. Догодина равновесието на пазара на червен метал почти ще бъде възстановено, прогнозира групировката със седалище в Лисабон. Според нейните предвиждания производството ще достигне 15.67 млн. т, а потреблението ще се установи на 15.7 млн. т.
Източник: Пари (19.12.2002)
 
Перспективите за цените на медта през 2003г. ще зависят от способността на миннодобивните компании да продължат да ограничават продукцията си, прогнозира GNI Research. Ако ограниченията действат поне още шест месеца и икономиката на САЩ избегне рецесията, това ще бъдат достатъчни фактори, за да изпратят цените в диапазона 1700-1800 USD/т. Все пак на пазара има достатъчно свободен капацитет, за да задържи котировките на сегашните им нива и дори да окаже натиск върху тях през следващата година, предупреждава брокерската компания. Според нейните експерти проявата на добра воля от миннодобивните компании да не пуснат на пазара огромни количества от метала ще създаде условия производството постепенно да се повишава, без да се влияе негативно върху цените. Особено голямо значение има фактът, че в края на ноември запасите на ЛБМ от мед намаляха до 863 хил. т спрямо максимума им при 978 хил. т през май.
Източник: Пари (19.12.2002)
 
В България ниските международни цени на медта са основната причина заводът в Елисейна да остане затворен, тъй като в противен случай би работил на загуба, заявиха неотдавна представители на фирмата LM impex, наела през август металургичната дейност на Елисейна. Най-вероятно възобновяването на производството ще стане през февруари догодина. Според първоначалните планове Елисейна трябваше да заработи през март 2002 г., но те се провалиха, тъй като не беше получен кредит за закупуване на суровини.
Източник: Пари (19.12.2002)
 
63.2 хил. т цинк, 60 хил. т олово и 92.4 хил. т сярна киселина е очакваната годишна равносметка от производствената дейност на Комбината за цветни метали край Пловдив /КЦМ/, съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Никола Добрев на заключителната годишна пресконференция на предприятието. Въпреки неблагоприятната конюнктура на международните пазари КЦМ-Пловдив е произвел повече продукция в сравнение с 2001 г. и очакваната печалба за т. г. е 1.36 млн. лв. В преработвателното предприятие, което е едно от най-големите на Балканите за добив на цветни метали, през тази година са произведени освен това и 2 хил. т цинков сулфат, 1.7 хил. т цинкови сплави, 245 т кадмий и над 500 т акумулаторни сплави. Сред по-любопитните факти от годишния производствен отчет на КЦМ-Пловдив са и произведените тази година 55 т сребро и 97 кг злато. За изпълнението на проекта за намаляване на индустриалното замърсяване от дейността на КЦМ са вложени над 60 милиона долара. Акцент в тазгодишната и предстоящата дейност на КЦМ е инвестиционната политика в модернизацията и екологизацията на производствения процес в съответствие със световните стандарти. Целта е производството на КЦМ-Пловдив да става по-ефективно и печелившо, за да е конкурентоспособно на международните пазари, каза изпълнителният директор на КЦМ-Пловдив.
Източник: Пари (19.12.2002)
 
Страните производителки на стомана се споразумяха да засилят усилията си в посока намаляване на производствените капацитети, се казва в чернова на комюникето от двудневната среща на водещите държави стоманопроизводителки, която се провежда в Париж под егидата на ОИСР. Освен това те незабавно ще започнат работа върху съкращаването или отстраняването на всички субсидии, влияещи неблагоприятно върху търговията със стомана на всички правителствени нива. В първия вариант на комюникето от срещата се казва още, че ще бъдат проучени всички възможности за затваряне на неефективните металургични заводи. Както сочат последните данни на ОИСР, производствени мощности за 140 млн. т стомана трябва да бъдат затворени между 1998 и 2005 г. /при предишна оценка за 128 млн. т/. Официални представители на ОИСР обявиха, че преговорите ще продължат на по-ниско ниво в работна група, които ще изготви планове за затварянето на заводите. Друга група ще изработва програма за намаляване на субсидиите.
Източник: Пари (20.12.2002)
 
Холандското поделение на британско-холандската металургична компания Corus Group забави за втори път решението да продаде алуминиевия си бизнес на Pechiney за 750 млн. EUR.
Източник: Пари (20.12.2002)
 
На ЛМБ в четвъртък цените на цветните метали се оказаха под натиск заради приближаващите празници, опасенията от война в Ирак, спада на европейските фондови борси. Купувачите не бяха активни, а търговията бе вяла. Тримесечните медни сделки се договаряха по 1595 USD/т при 1597 USD/т в сряда. От GNI Resources прогнозираха, че тези нива вероятно ще са най-ниските до края на годината. Алуминият отстъпи с 5 USD/т в сравнение със сряда до 1376.50 USD/т, оловото с 1.50 USD/т до 447.50 USD/т. Цинкът поевтиня с 6 USD/т до 806 USD/т.
Източник: Пари (20.12.2002)
 
Десет фирми ще могат да договарят свободно с производителите доставки на ток от 2003 г., съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране(ДКЕР). Прякото договаряне ще важи само за 15% от свободното електричество на пазара, каза председателят на комисията проф.Константин Шушулов. Привилегията са се договарят директно с производителите ще имат "ЛУК Нефтохим", мини "Марица изток”, "Стомана"- Перник, “Елаците мед”, Асарел Медет”, КЦМ- Пловдив, "Юмкюмюр", "Девня Цимент", "Агрополихим” и "Неохим”. В наредбата за привилегированите потребители е записано, че те трябва да имат над 100 млн. киловатчаса годишно и да не дължат пари на НЕК. От комисията добавиха, че ТЕЦ "Марица изток 2" ще продаде 250 мегавата на десетте избрани компании, ТЕЦ "Варна" ще договори 180 мегавата. ТЕЦ "Бобов дол", чиято цена на ел.- енергията е по-висока, пък ще продаде 100 мегавата.
Източник: Монитор (27.12.2002)
 
Възстановяването на цените на цветните метали през настоящата година ще е по-голямо от предварително очакваното въпреки прогнозирания скромен икономически растеж през 2003 г. и евентуалната война в Ирак, предвижда консултантската компания Gold Fields Mineral Services /GFMS/ със седалище в Лондон. Както сочи последното изследване на GFMS, сред всички метали потреблението на никел ще нарасне най-чувствително с 6% благодарение на увеличената продукция на стомана. Кешовите цени на метала на ЛМБ ще скочат до 7500 USD/т при средно 6800 USD/т за м. г. Спадът на търсенето на мед в Западния свят ще е 0.2 при 7.9% за 2001 г. Потреблението на алуминий ще скочи с 2.5%, докато това на цинка, оловото и калая ще останат непроменени от миналата година, тъй като последните изпитват натиска от използваните вместо тях метали заместители. Средните очаквани котировки на GFMS за оловото са 510 USD/т спрямо 455 USD/т през 2002 г., за цинка 840 USD/т при 775 USD/т, а на калая ще скочат от 4060 USD/т на 4800 USD/т.
Източник: Пари (03.01.2003)
 
Най-големият производител на стомана в Унгария Dunaferr се споразумя с кредиторите си 11.8 млн. форинта /52 млн. USD/ от дълговете му на стойност 64 млн. форинта да бъдат разсрочени до януари 2005 г., съобщи в. Nepszabadsag. По този начин държавният Dunaferr, който осигурява работа на 8500 души и се нарежда сред най-големите работодатели в страната, дължи заеми на консорциум от 7 банки, ще си осигури финансиране на износа, което е от ключово значение за намаляване на кредитните задължения.
Източник: Пари (03.01.2003)
 
Произвежданата електроенергия от ТЕЦ Марица-изток 3 и от блоковете в АЕЦ Козлодуй от 1 юли 2003 г. ще се продава само на регулирания пазар, т. е. за бита, съобщиха ДКЕР. От регулаторния орган припомниха, че от 1 юли големите потребители ще ползват ток от производителите при свободно договорени цени. Първата подадена молба е от Мини Марица-изток, следвани от Плама-Плевен и Топлофикация-София. Общо 16 предприятия в страната отговарят на изискванията за двустранно договаряне, определени в Наредбата за условията и реда за достъп на привилегировани потребители и независими производители на електроенергия до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Сред тях са Юмикор Мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Неохим, Стомана индъстри, Асарел медет, Елаците Мед и КЦМ. Наредбата изисква предприятията да нямат задължения към НЕК ЕАД и да ползват годишно над 100 гигаватчаса. От ДКЕР е разработен и месечен график за максималното количество, което ще може да се договаря между централите и големите потребители до края на годината.
Източник: Пари (08.01.2003)
 
Три фирми са подали молби за пряко договаряне с производителите на ток, след като започне либерализацията на пазара от 1 юли 2003 г. Това са мини "Марица изток", "Плама " - Плевен, и "Топлофикация София", съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР ) проф. Константин Шушулов. Само 16 фирми в страната в момента отговарят на условията за преки доставки на на по-евтино електричество. Сред тях са "Стомана индъстри" , "КЦМ", "Асарел Медет" , "Елаците мед", Юмикор мед", "Девня цимент" , "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим", обясни Шушулов. През пролетта на миналата година правителството одобри наредби за достъпа на привилегировани потребители до преки доставки на електричество.В наредбата е записано, че такива договори могат да сключват предприятия, които нямат дългове към НЕК и са с годишно потребление над 100 гигаватчаса. "Кремиковци" и повечето от химическите заводи отговарят на условията за потребление на ток, но висят с големи борчове към НЕК, поясни Шушулов. Енергийните компании, които ще могат да доставят пряко ток на потребителите ще са ТЕЦ"Марица изток" 2 и 3, ТЕЦ"Варна", ТЕЦ"Бобов дол" и ТЕЦ"Русе". АЕЦ"Козлодуй" не влиза в този списък, тъй като произвежда най-евтиното електричество и имаме опасения, че привилегированите потребители ще тръгнат да се договарят само с атомната централа, обясни шефът на ДКЕР. През лятото започва и либерализацията на газовия пазар. Свободното договаряне на доставките ще е само за фирми с годишно потребление над 80 млн. кубически метра газ. Засега обаче все още няма кандидати, добавиха от ДКЕР. Константин Шушулов прогнозира, че в следващите 10 г. няма да се наложи България да внася ток от чужбина, тъй като разполага с достатъчно енергийни мощности. Той добави, че строителството на АЕЦ"Белене" е необходимо, за да може страната ни да запази позицията си на енергиен лидер на Балканите. Преди това обаче трябва да се направи сериозен анализ дали строежът на централата ще е рентабилен, защото трудно ще се намери инвеститор, ако няма гаранции и ще се си върне вложените средства за 5-6 години, каза още шефът на ДКЕР.
Източник: Монитор (08.01.2003)
 
Цените на цветните метали лека-полека ще се повишават през тази и следващата година, подкрепени от възстановеното потребление, предвижда Economist Intelligence Unit /EIU/. В краткосрочна перспектива спекулативното търсене на алуминий ще държи цените му над равнищата от 1300 USD/т, но евентуална промяна в пазарните настроения може да настъпи, ако запасите нараснат още. Средните кеш цени на ЛМБ на EIU за т. г. са 1374 USD/т, а за догодина - 1364 USD/т при 1361 USD/т за 2002 г. През 2003 г. на пазара ще има излишъци от 85 хил. т мед, а догодина дефицит от 165 хил. т. Средните цени за 2003 г. са 76 CTS/лб и 81.8 CTS/лб за 2004 г. при 70.4 CTS/лб за м. г. Никелът ще се представи силно през 2003 и ще поскъпне с 3.10 USD/лб при 3.06 USD/лб за 2002 г., но догодина ще отстъпи до 2.85 USD/лб. Цинкът според EIU ще се търгува по 37.6 и 43.3 CTS/лб спрямо 35.3 CTS/лб през м. г.
Източник: Пари (08.01.2003)
 
Дъщерната фирма на Navan - Balkan Mineral and Mining, ще трябва да потвърди банковата си гаранция за търсене и проучване на благородни метали в Неделино, Смолянско, и в общините Джебел и Кърджали. Това поиска Министерството на околната среда и водите заради обявяването в несъстоятелност на фирмата майка. Дружеството трябва да препотвърди намеренията си до два месеца, съобщи Валери Илиев, експерт от Balkan Mineral and Minig. През седмицата синдиците на Navan ще имат среща с експерти от МОСВ. Синдиците вече са се срещали с представители на икономическото ведомство във връзка с проектите на фирмата в Челопеч и в Крумовград. Дъщерното дружество все още не е получило разрешение за търсене и проучване на благородни метали, което ще е валидно за три години. Проучванията ще се правят за сметка на фирмата и тя планира да вложи 250 хил. USD.
Източник: Пари (09.01.2003)
 
Кредитори са завели дела срещу "Стомана" АД, съобщи на пресконференция изпълнителният директор Спас Христов. Дружеството, което наброява около 30 души, е последната държавна структура на металургичното предприятие. То съществува с почти единствената функция изпълнение на оздравителния план. От началото на годината до ноември са били заведени 19 дела, през декември вече са 40, уточни Христов. Наложен е запор на 500 000 лв. При такъв развой всички пари ще отидат в НОИ, защото публичните вземания стават приоритетни, опасяват се от дружеството. Това щяло да доведе до невъзможност за плащане на обезщетенията на работниците според синдика Цветан Банков. Съществува опасност от подновяване на производството по несъстоятелност и провал на оздравителния план, казват от ръководството на дружеството. Според шефовете на "Стомана" има активизиране на съдия-изпълнителите в Перник, които понякога действали в нарушение на разпоредбите на данъчно-процесуалния кодекс. Губели се дирите на 200 000 лв., преведени от "Стомана Индъстри" на съдебно-изпълнителната служба по изпълнително дело 33/1998г. Взискател по делото е НЕК - "Електроснабдяване" - Перник. 23 млн.лв. дължи "Стомана" АД на всички класове кредитори. Основните мощности на пернишкото металургично предприятие са собственост на гръцката групировка "Виохалко" и съществуват под името "Стомана Индъстри".
Източник: БТА (09.01.2003)
 
808 087 лева са изразходвани за социални дейности в Комбината за цветни метали край Пловдив през 2002 година, информираха от ръководството на дружеството. Сред внушителните социални разходи са средствата, осигурени за почивка на персонала, които надхвърлят 192 000 лева. За поевтиняване на храната в стола са изразходвани 122 510 лева, а за осигуряване на безплатни лекарства на нуждаещите се - 32 345 лева. В рамките на социалната програма на КЦМ АД - Пловдив, работодателят е осигурил през миналата година 82 910 лева за доброволно пенсионно осигуряване на работници от дружеството.
Източник: БТА (09.01.2003)
 
Друг важен момент от търговските спорове между ЕС и САЩ са митата върху вноса на стомана, наложени от Вашингтон на европейците. Митата възлизат на над 30% от цената на вносната стомана. Държавите от Евросъюза, както и други страни, се оплакаха пред СТО. Първите решения по този въпрос се очакват през април 2003 г. Съмнително е дали американците ще поискат преразглеждане на резолюциите във връзка със случая, ако загубят спора, както се очертава. При подобна ситуация Апелативният съд на СТО ще вземе окончателно решение по случая през септември. Това ще създаде потенциални условия за въвеждането на други санкции от страна на ЕС във връзка с американския износ.
Източник: БТА (13.01.2003)
 
Канадската компания TVX Gold обяви форсмажорни обстоятелства в своята оловно-цинкова мина Mavres Petres в Гърция, докато гръцкото правителство не реши дали не е необходимо ново изследване за влиянието върху околната среда от разширението на мината. Решението на TVX от четвъртък засега няма да засегне преработвателния комплекс Stratoni, който се третира като самостоятелна бизнесединица, уточниха от компанията пред Ройтерс. Mavres Petres се разработва от TVX Hellas, гръцкото поделение на TVX Gold. През първите девет месеца на миналата година компанията е произвела в Гърция 25 400 т цинк, 21 700 т олово и 1.7 млн. тр. у. сребро. Необходимостта от ново проучване трябва да бъде потвърдена от всички засегнати министерства, преди министърът на развитието да назначи ново изследване.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Данните за безработицата в САЩ разочароваха в петък пазара на цветни метали и предизвикаха спад в цените. Тримесечните фючърси за мед закриха търговията на ЛБМ с понижение от 18 USD до 1637 USD/т и повлякоха надолу котировките на останалите метали. Единствено оловото поскъпна с 1 USD до 444 USD/т. Алуминият с тримесечна доставка загуби 2 USD до 1352 USD/т, а цинкът - 7 USD до 783 USD/т, независимо от изявлението на Outokumpu, че очаква ирландската мина Tara да достигне пълния си производствен капацитет до 2005 г. Никелът закри седмицата при 7890 USD/т.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Въпреки отвореността си българската икономика няма да бъде силно засегната от спадането на щатския долар. След като американската валута загуби над 15% от стойността си от март миналата година досега под влияние на спада в икономиката на САЩ, от началото на 2003 г. допълнителен негативен ефект върху долара нанесоха опасността от война в Ирак и петролната стачка във Венецуела. Вносните метали са основно от Украйна и Русия. Румъния освен в долари предлага и метали в евро. Европейските метали са по-скъпи, но по-качествени и оправдават по-високата си цена. В Русия при повишаването на курса на долара цените на металите падат и на практика няма кой знае каква промяна в левовата позиция. В края на миналата година металите в Русия са поевтинели от 550 лв. за тон на 530 при краткосрочната промяна на курса на долара.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Според Антон Петров-представител на ВИОХАЛКО за България поевтиняването на долара се отразява нееднозначно върху износа на метали за чужбина. На първо място, зависи към коя държава е експортът. Виохалко изнася предимно за Западна Европа и почти не работи с американска валута. Затова поевтиняването на долара не се отразява върху бизнеса ни. В същото време цветните метали, които се търгуват в щатска валута, поевтиняха заради курсовата разлика.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Нов леярен цех ще открие МЗ Метал ООД, дъщерна фирма на Металагроинвест АД, която е собственик на машиностроителния завод Металагро в Добрич. В леярната са инвестирани над 200 000 лв., капацитетът й е 1.250 т чугунени изделия в час при намален разход на кокс. Направените пробни серии за производство на чугун дават висококачествен продукт, съобщи управителят на МЗ Метал ООД Найден Йосифов. Строителството на новия цех е част от мерките за намаляване на себестойността на продукцията, тъй като използването на старата леярна, с която бе закупен заводът, е неизгодно за фирмите от групата на Металагро. Леярната ще произвежда чугунени изделия за нуждите на ВиК и строителни фирми, пътни и телекомуникационни съоръжения. Ще се леят корпусни детайли за ползваните у нас селскостопански машини на западните фирми Клаас, Джон Диър, Масей Фергюсън, Ню Холанд, Кейс и за руската техника. В момента се водят преговори за лицензиране на завода за изработка на почвообработваща машина по лиценз на немската компания Амацоне, съобщи директорът на Металагро Марин Джамбазов. Друг голям проект за тази година е разработката на най-новия модел на опорен крик на Холанд груп. Първият износ за тази година ще бъде на стойност 30 000 EUR за нов клиент в Гърция. Производствената програма на Металагро за 2003 г. е на стойност 4 млн. лв.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Никелът беше звездата при цветните метали на Лондонската борса за метали (ЛБМ) през седмицата. Никелът отбеляза най-висока стойност от октомври 2002 г., като достигна 7950 долара за тон заради очакваното влизане в експлоатация през 2003 г. на нови стоманодобивни предприятия, които са основният потребител на този метал.
Източник: Капитал (13.01.2003)
 
Медта, търгувана на Лондонската метална борса /ЛМБ/ в началото на настоящата седмица, се закова около 1630 USD/т, отдалечавайки се от над едномесечния си максимум от 1649.50 USD/т, регистриран миналата седмица. През последните петнадесетина дни тримесечните доставки на червения метал успяха да поскъпнат с повече от 6% след активни покупки от китайски и японски търговци - първите сигнали, че е налице повишаване на потреблението, и данните, че разходите за строителство зад океана са се покачили.Медта е сред цветните материали, намиращи приложение в строителството. Поевтиняването на срочните сделки започна още от петък, когато в цените им бяха калкулирани по-лошите от очакваните данни за заетостта в САЩ и опасенията относно състоянието на американската икономика.
Източник: Пари (14.01.2003)
 
Група стоманодобивни компании от САЩ искат от правителството на президента Буш да включи 31 страни, между които и България, в списъка на държавите, чиито стоманени изделия Вашингтон облага с големи мита при внос от миналата година, съобщи Ройтерс. Компаниите отправиха това искане в писмо, изпратено до постоянния търговски представител на САЩ Робърт Зелик и до министъра на търговията Дон Евънс на 10 януари. Те се оплакват, че вносът на стомана от развиващите се страни е нараснал рязко, след като през миналата година те бяха изключени от обявената от президента Буш тригодишна програма за защита на стоманодобива в САЩ чрез митнически ограничения. Стоманодобивните компании от САЩ твърдят, че изключването на Мексико от програмата за вносни мита е довело до увеличаване с 12 процента на вноса на горещо валцувана листова стомана от тази страна, откакто митата влязоха в сила през април м.г. Вносът от останалите 30 държави през първите 10 месеца на м.г. е скочил до 1,6 млн. тона от 1,2 млн. тона през същия период на 2001 г., твърдят компаниите.
Източник: БТА (14.01.2003)
 
Първите 2 000 накладки за заводите "Москвич" експедира заводът за феродови изделия /ЗФИ/ в Брезник, съобщи директорът Ивайло Данаилов. Двете предприятия подготвят договор за съвместно производство на руския автомобил. По предложение на руски партньори новият Москвич ИЖ 21261 и пикап ще се сглобяват в ЗФИ. Брезнишкото предприятие е традиционен производител на накладки, освен тях в номенклатурата му са включени калници, престилки и др. Новото производство ще открие 250 работни места. Преговорите са в напреднала фаза, каза Данаилов. Кооперирано производство се подготвя и с партньори от Турция. ЗФИ беше част от веригата "Балканкар". От 11 октомври миналата година 67% от активите на предприятието са прехвърлени на икономическото министерство. Подготвя се приватизация на дружеството, две чуждестранни фирми са проявили интерес към купуване на дялове от ЗФИ, каза Данаилов.
Източник: БТА (14.01.2003)
 
На ЛМБ в очакване на понижаване на данните за продажбите на дребно в САЩ през декември цените на цветните метали се колебаеха, като повечето поскъпнаха. Тримесечните медни сделки, които се радваха на голям интерес, се сключваха по 1657 USD/т при 1648 USD/т в понеделник. В ранните часове медта отбеляза рекордните от 1 м. насам 1666.50 USD/т. Никелът, който преди обяд поскъпна до 2 1/2 год. максимум от 8150, поевтиня до 7880 USD/т при 8010 USD/т при затварянето в понеделник. Котировките на цинка и оловото останаха без промяна - 783 и 443 USD/т. Алуминият поскъпна до 1351.50 USD/т при 1348 USD/т.
Източник: Пари (15.01.2003)
 
40 млн. евро е инвестирала гръцката групировка "Виохалко" в български предприятия, съобщи Томчо Томов - завеждащ "Връзки с обществеността". Половината от тези средства са вложени в пернишкия металургичен завод "Стомана Индъстри". С тях бе пусната новата технологична линия "Даниели" и реконструирана първа електропещ. 15 млн. евро е вложила компанията и за нова преса в столичното предприятие "Стилмет". "Виохалко" е собственик на осем завода в България. За подобряване на екологичните им параметри миналата година гръцките собственици са инвестирали 10 млн. евро, увери Томов.
Източник: БТА (15.01.2003)
 
Финландската миннодобивна компания Outokumpu планира да инвестира 88 млн. EUR и да разшири капацитета за производство на цинк в завода си в Норвегия. В момента той е 150 хил. т и до края на 2004 г., когато трябва да приключи работата, ще се увеличи с 10%.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Казахстанският меден гигант, монополист на вътрешния пазар - Казахмис, е произвел през миналата година с 13.3 хил. т повече от червения метал в сравнение с 2001 г., или 431.7 хил. т, съобщи говорителят на компанията. Казахмис е деветият по големина производител в света.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Във Франция през 2002 г. произведената непреработена стомана е с 5.6% повече спрямо 2001 г. до 20.5 млн. т, съобщи френската стоманодобивна федерация.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Седем американски металургични компании са поискали от администрацията на президента Джордж У. Буш вносът на стомана от 31 страни, включително и от България, за които не са валидни влезлите в сила през 2002 г. по-високи мита, също да бъде включен в по-строгия митнически режим, тъй като се е увеличил чувствително през първите 10 месеца на м. г., съобщи Reuters. Импортът на плоска валцувана стомана само от Мексико е скочил с 12% в сравнение със същия период на 2001 г., докато вносът от останалите 30 държави е нараснал общо с 0.4 млн. до 1.6 млн. т. Освен България и Мексико останалите страни, за които Nucor Corp., Gallatin Steel Co., IPSCO, Steel Inc., Steel Dynamics Inc., WCI Steel Inc., Weirton Steel Corp. Rouge Steel Co. настояват да отпаднат от групата на освободените от по-високите мита, са Унгария, Румъния, Турция, Полша, Литва, Латвия, Индия, Египет, Република Южна Африка, Венецуела, Индонезия, Тайланд, Чили, Ел Салвадор, Мароко, Коста Рика, Аржентина, Колумбия, Гватемала, Доминиканската република, Кения, Хондурас, Тунис, Хаити, Филипините, Перу, Панама, Антигуа и Доминика. Тяхното искане идва в момент, когато САЩ обмислят по-скоро да облекчат, отколкото да затегнат предприетата мярка, като изключат нови количества и категории стомана от листата на обмитяваните. През м. г. 727 вносни изделия бяха освободени от новите мита, което представлява 25% от 13-те млн. т стомана, влизаща в САЩ. Междувременно от щатското министерство на търговията бяха отречено появилото се в неделя в лондонския в. Independent съобщение, че Вашингтон се готви чувствително да намали вариращите от 8 до 30% вносни мита.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Цените и потреблението на цветните метали през настоящата година ще се повишат независимо от несигурността около възстановяването на световната икономика, се казва в проучване, направено сред 18 водещи анализатори от Reuters. По-голямото търсене на всички метали ще е движеща сила за поскъпването, а от друга страна, налице са индикатори, че другите определящи пазарни фактори - предлагането и наличните запаси, ще се свият, което ще подкрепи тренда. Осреднените прогнози на експертите сочат, че през 2003 г. цените на медта, алуминия, оловото, цинка, калая ще се покачат, а догодина някои от тях ще скочат дори с още 10%. Медта и никелът са фаворитите на проучването, като средната кеш цена на първия метал на ЛМБ за т. г. е 77 CTS/лб и 84.5 CTS/лб за 2004 г. Предвижданията за никела са съответно 340 CTS/лб и 375 CTS/лб. Както смятат анализаторите, никелът ще спечели от ограниченото пазарно предлагане и нарасналото търсене от Китай, а съгласно прогнозата им той ще поскъпне респективно с 10.7 и 22.1% през 2003 и 2004 г. За алуминия и цинка т.г. се очертава като поредната разочароваща главно поради излишъците на пазара. Средните котировки на алуминия са 61.8 спрямо 61.2 CTS/лб за 2002 г. и той е металът с най-ограничен потенциал за поскъпване. Средната прогноза за цените на цинка е 38 CTS/лб за т. г. при 35.3 CTS/лб за 2002 г. Свръхпроизводството, големият износ от Китай и нежеланието на производителите да свият добивите са факторите, които няма да позволят на цинка да поскъпне повече.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Със 7% увеличават заплатите в "Стомана Индъстри" от 1 март, съобщи Томчо Томов - завеждащ "Връзки с обществеността" на гръцката групировка "Виохалко". Повишението се прави авансово, в очакване на подобрени производствени резултати, както и по настояване на синдикатите като компенсация за извършените съкращения. В момента се прави последното масово съкращение в предприятието. 400 души излизат на борсата. 1300 е окончателният брой на оставащите на работа в "Стомана Индъстри". Днес е подписано споразумение с "Подкрепа", предстоят разговори с КНСБ и "Промяна". От влизането на "Виохалко" в "Стомана" на 1 август 2001г. досега заплатите са увеличени с 34% , уточни Валерия Виденлиева - директор "Човешки ресурси" на "Стомана Индъстри". С новото повишение ръстът им ще надхвърли 40%. За същия период са съкратени 320 души, много работници са пренасочени към дъщерни фирми на "Виохалко", които сега работят добре и получават високи възнаграждения, каза Томов. Над 500 лв. е сега средната брутна работна заплата в дружеството. От февруари ще започват преговори за въвеждане на нова система на заплащане, свързана с мотивацията на работниците. И в момента те получават надбавки върху възнагражденията си, които са функция на себестойността. "Виохалко" подготвя проект, който ще бъде реализиран съвместно с общината за осигуряване заетост на трудоустроени граждани.
Източник: БТА (16.01.2003)
 
Босненският преработвател на алуминий Аluminij-Мостар е добил рекордните 103.1 хил. т от създаването си през 1981 г. досега и планира да увеличи производството си догодина до 107 хил. т. , съобщи генералният мениджър на комбината Мийо Брайкович, цитиран от Reuters, допълвайки, че рекордните постижения не са довели да покачване на печалбата му поради ниските цени на метала на световните борси. На Аluminij-Мостар се падат почти 50% от целия износ от Босна. Той изнася за САЩ, Швейцария, Италия, Германия и Хърватия. Комбинатът бе модернизиран неотдавна, което стана възможно благодарение на немски кредити, гарантирани от DaimlerChrysler. По думите на Брайкович немското правителство проявява интерес към инвестиране на 250 млн. USD в изграждане на нова рафинерия.
Източник: Пари (17.01.2003)
 
Разочароващите икономически данни отвъд океана, както и очакванията, че покупките на фондове скоро ще спрат, се отразиха зле върху цените на цветните метали. Тримесечните медни сделки приключиха деня при 1670 USD/т спрямо 1685 USD/т в четвъртък, когато металът поскъпна до 5-месечния си връх. Алуминият поевтиня с 9 USD/т до 1371 USD/т, а цинкът и оловото съответно с 3 и 1 USD/т до 802 и 458 USD/т.
Източник: Пари (20.01.2003)
 
В класацията за най-големи фирми износители за 2001г. металургията, която традиционно е сред най-експортно ориентираните браншове, присъства с няколко представители в класацията - "Юнион миниер Пирдоп мед", "Кремиковци", КЦМ, "Асарел медет", ОЦК и "Стомана индъстри". Последното дружество, чрез което гръцката "Виохалко" придоби основното производство на пернишкия металургичен завод, отчита най-голям ръст в износа през миналата година спрямо 2001 г. Въпреки високата цена на природния газ химическите предприятия все още присъстват сред износителите - лидер в сектора е "Солвей Соди", а останалите представители на бранша са "Агрополихим" и "Свилоза".
Източник: Капитал (20.01.2003)
 
В класациаат за 100-те най-големи бълагрски фирми за 2001г. чуждестранните инвеститори присъстват най-вече в търговията и услугите - „Метро“, „Била“, „Шел“, ОМВ. Наскоро изградените от чужди инвеститори промишлени предприятия като хладилния завод „Либхер“, инженеринговите „ЕПИК електроник асембли“ и „Фесто“, предприятието за перилни препарати „Хайат кемикъл“, тютюнопреработвателната фабрика „Сокотаб“ и други след няколко години най-вероятно ще присъстват сред най-големите фирми в страната. Заради липсата на консолидирани данни някои от компаниите стоят на по-задни позиции, защото присъстват с отделните си предприятия. Италианската „Миролио“ например има четири текстилни завода, които не са намерили място в списъка сред най-големите, но ако приходите им от продажби бъдат събрани, групата със сигурност ще е част от 100-те водещи фирми в Бъл­гария. Същото е положението и с гръцката „Виохалко“, която е собственик на няколко предприятия, от които в класацията фигурира единствено „Стомана индъстри“, а липсват „Стийлмет“ и „София мед“.
Източник: Капитал (20.01.2003)
 
Норвежката компания Акер Ярдс заяви, че е купила 70 процента от акциите на румънската корабостроителница САНАБ СА, предаде АП. Румънската корабостроителница се намира в град Браила, на около 170 км от Черно море и в нея работят около 2 900 работници. В декларация на Акер не се посочват финансови подробности за нейното споразумение с дъщерната й фирма Акер Бревик и норвежката холдингова компания Скандинор АС, която закупила 70-те процента акции през май 2000г. за около 9 милиона долара. Акер Ярдс инвестира в Румъния като начин за намаляване на разходите, частично заради нарастващата покупателна способност на норвежката крона., отбелязва агенцията
Източник: БТА (21.01.2003)
 
Според Димитрий Евстратов, старши съветник по икономическите въпроси в посолството на Руската федерация в България, въвеждането на мита при вноса от Русия на такива сортове стомана, които не се произвежда в България от гледана точка на качество и асортимент, не представлява заплаха за българското производство. Зная, че представители на Асоциацията на българските машиностротителни фирми са се обърнали с писмо до Министерството на икономиката, в което се казва, че те са против въвеждането на мита, защото продукцията им ще поскъпне. Така тя ще стане неконкурентоспособна. Това е въпрос на българските власти, но аз не виждам логика да става така.
Източник: Пари (21.01.2003)
 
ЕС обяви, че разширява обхвата на антитръстовото си разследване на сделката за продажба на диаманти между световните гиганти De Beers и АЛРОСА, предаде АП. Според споразумението руската компания АЛРОСА, която е вторият по големина световен производител на необработени диаманти, в рамките на 5 години ще продава половината от продукцията си на световния лидер De Beers. Сделката е на стойност 4 млрд. USD. Предварителното разследване на Европейската комисия обаче е установило, че споразумението, изглежда, нарушава правилата за лоялна конкуренция на ЕС, тъй като изключва другите потенциални играчи в диамантената индустрия на Русия. "Чрез сключването на това споразумение De Beers е злоупотребила с доминиращото си положение на пазара на необработени диаманти", се казва в изявление на ЕК. Документът сочи още, че контролът на De Beers над добива на необработени диаманти заедно със стратегическото използване на запаси й дава възможност да определя количеството, качеството и до голяма степен цените на диамантите. Останалите участници в световната диамантена индустрия - Ангола, Австралия и Канада, "са много фрагментирани" според ЕК. По правилата на съюза De Beers и АЛРОСА имат два месеца да отговорят на обвиненията и могат да изискат да бъдат изслушани от регулативните органи на ЕС. В момента De Beers контролира около 60% от световните доставки на необработени диаманти и добива 43% от световната продукция, сочи АП.
Източник: Пари (21.01.2003)
 
Правителството прие постановление, обнародвано в Държавен вестник, с което се създава Консултативен съвет към вицепремиера и министър на икономиката за наблюдение на финансовата дисциплина и фискалния риск на предприятия с над 50% държавно участие. Председател на консултативния съвет е Николай Василев, членове са зам.-министрите на финансите, икономиката, регионалното развитие и благоустройството, земеделието и горите, транспорта и съобщенията и на енергетиката и енергийните ресурси. Консултативният съвет ще предприема мерки за намаляване на просрочените задължения на предприятията и оптимизиране на тяхната структура, намаляване и премахване на загубите, подобряване на събираемостта на вземанията. При приватизация на предприятие наблюдението се преустановява, а раздържавеното предприятие се изключва от списъка по приложение. Сред дружествата, които ще наблюдава съветът, са Булгаргаз,Стомана-Перник, Гипс-Кошава, Видинско, НЕК, Агробиохим-Стара Загора /в ликвидация/, Проучване и добив на Нефт и газ-Плевен, Океански риболов-Бургас, Варненската корабостроителница /в несъстоятелност/, дружествата на Булгартабак /без холдинга/, дружествата на ВиК в страната, включително и в София, кадастрални фирми, БМФ-Варна и БРП-Русе, пристанищата във Варна и Бургас, летищата
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Увеличението на цените на товарните превози за Кремиковци е 10% в сравнение с миналата година. Това увеличение важи също и за останалите товародатели като Юмикор и Стомана индъстри, заяви в предаването Нетстрийт на радио НЕТ зам.-министърът на транспорта и съобщенията Любомил Иванов по повод думите на изпълнителния директор на завода Валентин Захариев, че увеличението е с 40%. Ако Кремиковци не се издължи на БДЖ, ще бъдем принудени да спрем превозите, каза Иванов и уточни, че в момента текущите задължения на Кремиковци са 7 млн. лв. В транспортното министерство не е постъпвало официално заявление от страна на Кремиковци за издаването на лиценз за превози, а това е единственият начин да отговорим на такова искане, смята зам.-министър Иванов. Любомил Иванов съобщи, че през 2003 г. ще бъдат спирани влакове, движещи се по непечеливши линии. Това не означава, че самите линии ще бъдат закрити, уточни той.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Ако се стигне до стачка на работниците в руския Норилски никел, най-големия в света производител на никел и паладий, както и сред водещите на платина, мед и кобалт, това може да се отрази изключително неблагоприятно върху пазара на метали. Цените ще скочат, а положението на пазара, който и без това според прогнозите трябва да навлезе във фаза на дефицит през тази година, който да се запази и през следващите няколко години, ще се влоши допълнително заради забавените доставки от Китай. В понеделник един от профсъюзите на Норилски, в който членуват близо 15 хил. души, /но не е най-големият/ съобщи, че ще обяви стачка другата седмица, ако преговорите с ръководството не доведат до увеличение на заплатите.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Медта поскъпна до 1707 USD/т - ценови нива, при които за последно се е търгувала преди 6 месеца, след като в понеделник започна стачка в една от мините на третия по големина производител на мед в света Grupo Mexico, където се добиват 150 хил. т годишно. Със скока на цените на червения метал от вчера поскъпването за последните две седмици вече е близо 8%. До стачката се стигна, след като най-силният профсъюз в миннодобивната индустрия на Мексико не успя да договори повишаване на заплатите за 3000-те работници в мина Cananea. Междувременно в по-късните часове Grupo Mexico заплаши със затваряне на мината, ако правителството не склони работниците да се върнат в нея. Котировките на медта се повишиха и заради заплахата за стачка в руския Норилски никел, който е сред големите производители на метала. От друга страна, наблюдаваният през последните десетина дни засилен интерес към покупки от страна на инвестиционните фондове също оскъпи медта. Според анализатори всички основни пазарни фактори в момента са на страната на червения метал и котировките му едва ли ще паднат под 1700 USD/т в краткосрочна перспектива. Над тези равнища следват 1719 USD/т най-високите регистрирани през м. г. цени. Ако те бъдат пробити, пазарът ще е на път да атакува нива, до които не е достигал от юни 2001 г. За да стане това обаче, трябва да се изясни ситуацията около Ирак.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
На Лондонската метална борса сериозното поскъпване на медта и никела подейства стимулиращо на останалите търгувани цветни метали, които бяха подкрепени и от други фактори. Цинкът и оловото например спечелиха от новината, че след седмица френската Metaleurop възнамерява да затвори работещия на загуба завод за рафиниране на двата метала в Северна Франция. Оловото поскъпна с 5 USD/т до 469 USD/т и бе само на 50 CTS от 1-мес. максимум. Цинкът прибави също 5 USD/т към котировките си и се продаваше по 818 USD/т - също около едномесечните си най-високи цени.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Съкращават 200 души в "Радомир-метали" съобщиха от ръководството на дружеството. Вчера беше изпратено уведомително писмо до синдикалните организации в предприятието. 1100 души работят в дружеството. Предприятието е най-голямото в района след "Стомана - Индъстри". Съкращението се налагало заради оптимизиране на персонала и било съобразено с производствената програма за 2003 г.
Източник: Дума (23.01.2003)
 
Само финансово-индустриалната група Рей холдинг е подала документи за получаване на лиценз за частен превозвач в транспортното министерство, съобщи шефът на Главна дирекция Железопътна администрация към МТС Георги Николов. От Кремиковци не е депозирано искане за такъв лиценз. Още едно дружество - Млад моряк, е внесло документи, но не е определило дали иска лиценз за превозвач, или само концесия на линията Владо Павлов - Поморие. Кандидатите за частни жп превозвачи трябва да притежават сертификат за безопасност. Рей холдинг още не е получил сертификата, защото не е приключила процедурата по лицензиране, уточни Георги Николов. Все още не са ясни подробностите по направените от Рей холдинг предложения, твърдят от Железопътна администрация. Главният секретар на Рей холдинг Иван Бойков уточни, че нито транспортното министерство, нито БДЖ имат интерес от появата на частни жп превозвачи. От Рей холдинг са подадени документи още през февруари 2002 г., когато падна монополът на БДЖ, но досега няма лиценз. Групата е обсъждала с Кремиковци и с Юмикор-Пирдоп идеята да се създадат смесени дружества за жп превоз на товари. Не е достатъчно да имаш определено количество вагони, за да получиш лиценз за превозвач, коментира финансовият директор на БДЖ Атанас Цанев становището на Кремиковци, че трябва да получи лиценз, защото притежава 1000 вагона. Според него от комбината не са доказали, че отговорят на правилата за безопасност на жп превозите. Вероятно затова от Кремиковци смятат, че транспортно министерство като принципал на БДЖ е против идеята за собствен жп превоз на комбината.
Източник: Пари (23.01.2003)
 
200 работници и служители ще бъдат съкратени от Радомир метали АД, съобщиха от ръководството на дружеството. Съкращенията се налагат за оптимизиране на персонала и е съобразено с производствената програма за 2003 г.
Източник: Дневник (23.01.2003)
 
11 млн. USD ще бъдат инвестирани през 2003 г. за модернизация и реконструкция на производствените мощности в Алкомет АД, съобщи председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Сикрет Фузуджу. До края на следващата година собственикът на завода за преработка на алуминий - турската компания ФАФ Метал, ще изпълни 5-годишната си инвестиционна програма, която предвижда общо 38 млн. USD вложения. През т. г. започна модернизация на валцовите станове. За целта през тази седмица в Алкомет АД пристигна екип от 10 специалисти на английската фирма VAI, която участва в изпълнението на проекта, оценен за 7500 EUR. Ще се извърши реконструкция на леярските пещи и на пещите за термообработка. Предвижда се обновление в пресовия цех. Планираме всеки месец през тази година да реализираме продажби за минимум 3 млн. EUR, заяви Фузуджу. Той уточни, че нАД 90% от продукцията на Алкомет АД е за износ предимно в Германия. Алкомет е включено в Топ 100 на българските компании, отчели най-големи приходи от продажби през 2001 г.
Източник: Пари (23.01.2003)
 
На Лондонската метална борса в сряда тенденцията при цените на търгуваните цветни метали като цяло бе възходяща. Тримесечните медни доставки отново се договаряха над нивата от 1700 USD/т, след като предишния ден затвориха при 1691 USD/т. В края на предиобедната търговия те достигнаха равнищата от 1704.50 USD/т. Никелът, другият фаворит на борсата, през последните дни обаче отстъпи със 70 USD/т в сравнение с вторник и срочните сделки с него се сключваха по 8370 USD/т. Във вторник металът отбеляза нов 27-месечен максимум от 8625 USD/т. Алуминият прибави 11 USD/т към котировките си и се продаваше по 1396 USD/т. В по-ранните часове металът поскъпна до 1400 USD/т, което е 2-мес. ценови връх. Цинкът се продаваше с 6 USD/т по-скъпо, отколкото предишния ден, или по 819 USD/т.
Източник: Пари (23.01.2003)
 
Преведени са дължимите заплати, обезщетения и осигуровки на сегашните и бивши работници от металургичното предприятие "Елисейна" ЕАД, съобщи информационната дирекция на Министерството на икономиката. Общата сума е 1 145 000 лева, като в нея са включени и задълженията към Националния осигурителен институт. В края на миналата година Министерството на икономиката пое ангажимент да плати парите до 10 февруари 2003 г. "Елисейна" ЕАД е най-старото металургично предприятие в България - медодобивен завод с незавършен цикъл на производство. Дружеството прави конверторна /нерафинирана/ мед. Годишно заводът прави 12 000 - 14 000 тона мед, което е между 5 и 8 на сто от общото производство на конверторна мед в България. Продукцията е експортно ориентирана, без проблеми за нейната реализация.
Източник: БТА (27.01.2003)
 
Преведени са 100% от дължимите заплати, обезщетения и осигуровки на настоящи и бивши работници от "Елисейна" ЕАД. Общата сума е в размер на 1 145 000 лв., като в нея са включени и задълженията към Националния осигурителен институт. В края на миналата година Министерството на икономиката пое ангажимент да осигури необходимите средства за изплащане в срок до 10 февруари 2003 г.
Източник: Дневник (27.01.2003)
 
Световното производство на чугун и стомана достигна през 2002 г. рекордно висок размер за всички времена, оценяват експертите от MEPS. През т. г. се очаква търсенето да продължи да расте независимо от икономическата несигурност в света. Ръст се прогнозира да отбележат страни като Китай, Индия и Южна Корея, както и държавите от Близкия изток и бившия СССР. Увеличението там напълно ще компенсира спада в потреблението в развитите страни. Световното производство на първична стомана нарасна през 2002 г. с 5% до 894 млн. т, а през 2003 г. ще достигне 912 млн. т, прогнозира MEPS. За ЕС се отчита леко понижение на добивите през 2002 г. - с малко под 0.5%, в сравнение с предходната година, но през 2003 г. се прогнозира производството отново да започне да расте. В останалите части на Европа стоманата продукция през миналата година отчете леко нарастване благодарение на стабилното вътрешно потребление и задоволителното равнище на експортното търсене. България и Полша само правят изключение тъй като производството в тези две страни според оценките на MEPS е спаднало. Компанията очаква леко нарастване през настоящата година.
Източник: Пари (27.01.2003)
 
Експортните цени на стоманения скрап достигнаха в началото на януари най-високото си равнище от близо пет години, съобщиха търговци от бранша. Причината бяха проблеми с доставките. Студеното време в страни като Русия, Украйна и Румъния, които обикновено изнасят милиони тонове скрап за Турция и азиатските пазари, предизвика срив в предлагането. Корабите в пристанищата на Черно море и Финландския залив се оказаха заклещени в дебели ледове, а търговците не желаят да наемат нови превозни средства. Близо 80 кораба очакват в Азовско море ледоразбивачите, а други 40 са притиснати в края на ледената покривка. Те ще могат да стигнат до пристанището за период от 5 до 14 дни, толкова ще им отнеме и връщането обратно, коментират търговци. Производителите от Турция се обърнаха за помощ към доставчици от Западна Европа и САЩ които пък повишиха цените. Износителите на скрап от черни метали от еврозоната вдигнаха котировките на натрошения скрап до 143-146 USD/т, FOB, което е с 20% над равнището в началото на декември. Сделки за скрап N1&2 /микс 50:50/ се сключваха на нива около 136-137 USD/т спрямо 110 USD/т месец по-рано. Офертната цена за материал А3 от Русия вече достигна 145 USD, CIF, което е с близо 50 на сто над равнището в началото на декември. Износът от Украйна допълнително се възпрепятства от въведената от 1 януари експортна такса от Киев в размер на 30 EUR/Т Решението беше прието от украинския парламент на 24 октомври 2002 г.
Източник: Пари (27.01.2003)
 
Чрез въвеждане на еднократна такса в размер на 1.0-1.5% върху всеки произведен тон стомана /т. е. 3-4 USD/т/ ще се създаде фонд, чрез който да се финансират социалните и екологичните разходи от намаляване на излишния производствен капацитет в света със 70 млн. т до 2005 г. , съобщи изпълнителният директор на най-голямата компания за стомана в света - Arcelor, Ги Дол. Европейската асоциация на производителите на стомана Eurofer, чийто председател е Дол, вече обсъжда плана с европейския комисар по въпросите на търговията Паскал Лами. Водещите производители са единодушни, че премахването на излишния капацитет, съсредоточен главно в Източна Европа, е ключът за стабилизиране на цените. През 2002 г. те достигнаха 20-годишен минимум. Сега се покачват, но анализаторите се съмняват, че възходящата тенденция ще продължи дълго.
Източник: Пари (27.01.2003)
 
Три са основните производители на черни метали в България - софийският комбинат "Кремиковци", пернишкият "Стомана" и бургаският "Промет". Ако не беше едно изключение ("Кремиковци"), отрасълът замалко да се пребори за приза "най-висок дял на чуждите инвестиции" - другите две големи фирми в бранша са задгранична собственост. "Кремиковци" беше приватизиран през 1999 г. срещу символичната цена от 1 долар. Купувачът - българската компания "Дару металс", се задължи да изплати задълженията на комбината от 645 млн. лв. и да инвестира в него още 300 млн. лв до 2005 г. Бургаското дружество "Промет" бе приватизирано от "Нева холдинг" (фирма с руски капитали), който през 1999 г. закупи 77% от капитала му за малко над 1 млн долара. След дълга съдебно-криминална сага понастоящем заводът е собственост на "Промет стийл", дружество, образувано чрез сливането на "Промет" и "Нева" ООД, която пък е свързана с "Нева холдинг". Основното производство на пернишкия металургичен комбинат "Стомана" е гръцка собственост. "Стомана индъстри", смесено дружество между гръцката "Сиденор" (75%) и българската "Еврометал" (25%), стана собственик на активите на фалиралия комбинат през юни 2001 г. срещу 16.5 млн. долара. "Сиденор" е дъщерна фирма на гръцката индустриална групировка "Виохалко". Фирмата притежава два стоманопреработвателни завода в Гърция - "Сиденор" и "Совел". Консорциумът "Виохалко" е мажоритарен собственик у нас и на софийския завод "София мед", както и на завода за алуминиеви профили "Стилмет", който е инвестиция на зелено.
Източник: Капитал (27.01.2003)
 
Спред Антон Петров, представител на "Виохалко" у нас, характерно за черната металургия в световен мащаб е нейният свръхкапацитет. Цените са твърде близки, конкуренцията е много силна. В отрасъла в България през последните години не е инвестирано почти нищо. В "Стомана" през 2002 г. бяха вложени 20 млн. долара в линия за непрекъснато леене на стомана. Така преструктурирахме производството и вече произвеждаме кнюпели, за които има търсене. По отношение на вноса от Русия и Украйна - идеята за въвеждане на ограничителни мерки у нас е положителна. Но по-сериозният проблем е сивата икономика - нелегалният внос, неплащането на данъци. Въпросът е да се осигурят еднакви правила за всички. Ние сега търсим правителствена защита срещу вноса, а пропускаме по-важното - да си заградим двора.
Източник: Капитал (27.01.2003)
 
Общо трите фирми използват средно около 68% от капацитета си, сочат официалните данни на икономическото министерство. Според експертни мнения това е нисък процент, особено ако се сравни с натоварването в близки производства - например в цветната металургия то е над 81%. Освен с пазарни проблеми натоварването на мощностите за част от производителите е свързано и с чисто конюнктурни неразбирателства - проблеми с БДЖ („Кремиковци"), липса на достатъчно суровини („Промет"). Така генералният резултат от дейността на металургичните предприятия в България се измерва със силно намаляващо производство - от 1.643 млн. тона чугун през 1997 г. на 1.018 млн. тона през 2001 г., от 2.628 млн. тона стомана през 1997 г. на 1.942 млн. тона през 2001 г. и от 2.242 млн. тона прокат от черни метали през 1997 г. на 1.197 млн. тона през 2001 г. При липсата на единна държавна политика към бранша и при засилващ се международен натиск твърде вероятно е черната металургия да загуби водещите си позиции в експорта, което би било негативен резултат за и без това отрицателното търговско салдо.
Източник: Капитал (27.01.2003)
 
Бордът на директорите на Пристанище Бургас, който ще заседава на 10 февруари, ще търси рационално решение на спора между порта и белгийската фирма Юмикор. Скандалът между тях възникна в края на миналата седмица заради заповед на единия изпълнителен директор на порта, с която Юмикор е била задължена да товари меден концентрат на ново корабно място. Аргументите на Пристанище Бургас са, че според изискванията на РИОСВ медният концентрат трябва да се обработва най-малко на 1 км от жилищни сгради. От Юмикор твърдят, че през 2001 г. са сключили тригодишен договор с порта за експлоатация на 22-ро корабно място. Те са съгласни да ползват друго място, също близо до коловозите. Така ще можем да реализираме предвидените инвестиции от около 2 млн. USD за модерна техника за разтоварване, категорични са от Юмикор. Ако въпросът с мястото не се реши, белгийската фирма ще се премести във Варна.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
Българската асоциация на търговците на метали /БАТМ/ е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява дружества, еднолични търговци и търговски представителства на чуждестранни компании от бранша на събирането, съхранението, обработката и търговията с вторични метални суровини. В момента фирмите, членуващи в организацията, заемат 80% от търговията със скрап от черни метали и 90% - на скрап от цветни метали. Постъпленията от рециклиращата индустрия формират 2.7% от брутния вътрешен продукт на страната. Общо за м. г. продажбите на вторични суровини от черни метали /стомана и чугун/ е 905 хил. т. От тях 612 хил. т са преработени в страната и 293 хил. са за износ. За 2002 г. общо продажбите на вторични суровини от цветни метали и сплавите им са 43 400 т /мед и медни сплави - 20 000 т, 21 000 т алуминий и алуминиеви сплави и 4000 т олово/. От тях в страната са преработени 15 400 т /8400 т мед и медни сплави, 3500 т алуминий и алуминиеви сплави и 3500 т олово/. Изнесени са 28 000 т цветни метали и техните сплави. 11 600 т от тях са мед и медни сплави, 17 500 т алуминий и алуминиеви сплави и 500 т олово. От общо търгуваното количество вторични суровини от хром-никелова стомана 8200 т са изнесени 8000 т. Основните потоци на износ на скрап от черни метали са насочени към Турция, Гърция и Македония. Износът на скрап от мед и медни сплави е ориентиран главно към Италия, Южна Корея, Китай, Белгия и Германия. Скрап от алуминий и алуминиеви сплави се изнася в страните от Далечния изток, Италия, Германия, Австрия. Вторичните суровини от неръждаема стомана 100% се експортират, тъй като в страната няма мощности за преработката им. Тези данни показват, че съотношението между преработените в страната и изнесените вторични суровини от черни метали е 68 към 32%.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
През 2003 г. преработката на скрап от черни метали и от мед и медни сплави у нас ще нарасне. Тенденцията е до 65% от общото количество суровини от мед и медни сплави да се рециклират в страната. С около 15% ще нарасне потреблението от местните преработватели на скрап от черни метали. В България рециклиращата металургична индустрия набира скорост, след като структуроопределящи за отрасъла предприятия бяха приватизирани и се модернизират. Основни потребители на вторични суровини от черни метали са: Стомана индъстри АД-Перник, Кремиковци, ЛеКоКо-Радомир и Чугунолеярният завод в Ихтиман. Вторичните суровини от цветни метали се изкупуват и преработват в Юмикор мед-Пирдоп, София мед, Алкомет-Шумен, Кабелснаб. Подаваният за тяхното производство скрап не е просто събран отпадък, а подложен на редица операции на обработка материал, който директно се използва за суровина в металургията. Ето защо търговската дейност със скрап не е "събрал-продал", а е изработване на продукт, в който има добавена стойност. Доказателство за това са и най-често използваните унифицирани условия за доставка на вторични суровини от черни и цветни метали съгласно спецификациите на американския Institute of Scrap Recycling Industriesq inc.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
Характерно за българския пазар е, че около 90% от търгуваните количества вторични суровини са амортизационен лом /scrap/ и едва 10% са технологични отпадъци за рециклиране /wastes for recycling/. Прогнозите на експерти от бранша са, че и през следващите 5-6 години на нашия пазар съществено ще доминират обемите от амортизационен лом /стар скрап/ над тези от технологични отпадъци /нов скрап/. Причината за това е продължаващата ликвидация и демонтаж на производствени мощности и инсталации и трудно набиращата темпове промишленост. В индустриализираните държави това съотношение е обратното. В България има над 500 лицензирани търговци на скрап, което показва, че делът на "сивата икономика" в бранша се свива. Условие за това е и въвеждането на задължителната за използване от всички регистрирани по Закона за ДДС лица ДДС сметка, както и измененията и допълненията в Наказателния кодекс, с които се инкриминира незаконната търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
Андрей Брешков, директор на дирекция секторни анализи в Министерството на икономиката: Химко от дълго време не е в цветущо състояние, както и целият отрасъл, по субективни и обекивни причини. Тук можем да изтъкваме цената на газа като неблагоприятна, но тя е неблагоприятна и за Агрополихим, и за Неохим. МИ участва в опитите за спасяване на завода - имаше процедура за налагане на защитни мерки върху вноса на карбамид, но за съжаление се оказа, че не е основателно въвеждането на тези мерки. От Химко беше предложена и триъгълна схема с фонд Земеделие, но въпреки отпуснатите квоти от фонда мениджърите на предприятието не бяха активни, за да се осъществи тази схема. Не бих искал да коментирам отказа на Врачанския съд да обяви предприятието в несъстоятелност. Това е независима власт и отговорността за решенията са изцяло нейни. Но решенията й в някои случаи са доста странни - например за КОЦМ-София. Тогава бяхме пред международен скандал с гръцката компания Виохалко, която закупи КОЦМ-София, сега София Мед. Проблемът беше генериран именно с решение на Врачанския съд. Представител на Министерството на икономиката не влезе в надзорния съвет на предприятието, защото зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев не е знаел за поканата, за да се подготви навреме технически процедурата.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
В средата на януари Reuters обяви резултатите от направеното от агенцията проучване сред 18 водещи индустриални анализатори относно очакванията им за цените на металите през тази година. Reuters: Ще има увеличение на потреблението и повишение на цените Консенсусното мнение на анализаторите, които са взели участие в проучването, е за възходящ тренд на цените на металите. Нарасналото търсене ще е основната движеща сила за поскъпването на цветните метали. Другите определящи пазарни фактори - предлагането и наличните запаси, също ще са в полза на цените. Доставките на пазара ще се свият, понеже производителите ще ограничат добивите, а това ще доведе до изчерпване на част от натрупаните вече запаси, предвиждат анализаторите на Barclays Capital. Според осреднените прогнози на експертите, включени в проучването на Reuters, през 2003 г. цените на мед, алуминий, олово, цинк, калай ще се покачат, а догодина някои от тях ще скочат с още 10%. МЕДТА И НИКЕЛЪТ СА БЕЗСПОРНИТЕ ФАВОРИТИ НА ПРОУЧВАНЕТО според което те ще поскъпнат най-чувствително. Средната кеш цена на червения метал на ЛМБ за настоящата година е 77 CTS/лб, а за догодина е 84.5 CTS/лб. Предвижданията за котировките на никела съответно са 340 CTS/лб и 375 CTS/лб. Както смятат анализаторите, никелът ще спечели от ограниченото пазарно предлагане и нарасналото търсене от Китай, а съгласно прогнозата им той ще поскъпне респективно с 10.7 и 22.1% през 2003 и 2004 г. За алуминия и цинка 2003 г. се очертава отново като година на разочарованието главно поради очакваните пазарни излишъци, която тенденция е особено опасна при цинка.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
Турската миннодобивна и преработвателна компания Beer Oner, на която се възлагаха надежди, че ще възроди албанската медодобивна индустрия след падането на комунизма, все още се колебае дали да поиска концесии за още две мини.Beer Oner разработва най-големия меден рудник в Албания - този в Мунеле, подписа през 2001 г. 30-годишен договор, съгласно който се задължава да поеме строителните работи, разработването и операциите по обогатяването и преработването на добивите от три медни и две мини със залежи от хром в северната част на Албания. От Министерството на индустрията и енергетиката заплашиха, че въпросните медни находища, за които турската фирма се колебае, официално ще бъдат затворени, ако тя се откаже от плановете си да ги вземе на концесия, както се получи с хромните мини в Перолаж и Влахне. Beer Oner инвестира миналата година 1.12 млн. USD в мината в Мюнеле, където проучванията показаха, че има големи залежи от мед. Очаква се догодина да стартират добива. Турската компания предвижда да добие близо 100 хил.т руда през 2003 г. от мината, чиито резерви се изчисляват на 12 млн. т. Преди рухването на комунизма в Албания се добиваха 2 млн. т руда, но след 1996 г. индустрията западна заради ниската ефективност на операциите. Албанското правителство, което не разполага със свободни финансови ресурси и не може да финансира развитието на медния сектор, разчита това да направят частни фирми.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
На ЛМБ във вторник в цените на цветните метали бе отразено нежеланието търговците да купуват при неясната световна геополитическа ситуация. Комплексът от цветни метали поевтиня заради страховете за евентуална война в Ирак и резкия спад на фондовите пазари в понеделник. Тримесечните медни сделки се договаряха по 1677 USD/т, или с 1 USD/т по-ниско в сравнение с понеделник. Алуминият поевтиня до 1404.50 USD/т при 1406 USD/т. Никелът отстъпи с 30 USD/т и се търгуваше по 8350 USD/т. Пазарът на цинк и олово игнорира новината, че френският съд постанови Metaleurop Nord, филиал на Metaleurop, да бъде за 3 мес. под управление на съдебните власти. Оловото поскъпна само с 3 USD/т до 458 USD/т, а цинкът отстъпи с 3 USD/т до 793 USD/т.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
Най-големият производител на стомана в света - компанията Arcelor, обяви, че възнамерява да наддава и да стане собственик на голям дял от раздържавяваната полска стоманодобивна индустрия. Arcelor беше сформирана миналата година след сливането на металургичните фирми от Франция - Usinor, Arbed от Люксембург и испанската Aceralia. По-рано този месец Полша подобри заключителния вариант на програмата си за оздравяване на стоманодобива, надявайки се да получи одобрение от ЕС за предвидената държавна помощ за затъналия в дългове сектор. До 2006 г. Варшава трябва да преструктурира индустрията. Предвидените помощи от 700 млн. USD за 8 завода през периода 2003-2006 г. са от решаващо значение за планираната продажба на най-големия от тях Polski Huty Stali /PHS/, който произвежда 70% от стоманата в страната. Съгласно програмата Полша трябва да свие производството си с близо 1 млн. т до 2006 г. до 9 млн. т.
Източник: Пари (30.01.2003)
 
Врачанският окръжен съд с решение от 21 януари 2003 г. прекратява производството по несъстоятелност на Комбината за обработка на цветни метали АД и заличава дружеството от търговския регистър. Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок. Фирмата КОЦМ беше приватизирана от свързаната с Цветелин Кънчев Булметал, по-късно стана собственост на гръцката компания Виохалко.
Източник: Пари (30.01.2003)
 
Руският метален гигант Норилски никел, най-големият производител на никел, с 20% от световното производство, ще увеличи износа на този метал с 10% през 2003 г. и той ще достигне 230 хил. т, съобщи ПРАЙМ-ТАСС, цитирайки зам. генералния директор на компанията Максим Фински. Норилски, който продължава да преговаря с профсъюзите, за да избегне стачка, ще покачи експорта на медта с 0.3% до 355 хил. т. Очаква се производството на двата метала да е стабилно през настоящата година, като за червения метал се планира увеличение от 1%. През 2002 г. добивите на никел бяха 218 хил. т, а на мед 454 хил. т.
Източник: Пари (30.01.2003)
 
Чилийската медодобивна компания Antofagasta - една от най-големите в страната, съобщи, че е увеличила през миналата година производството си до рекордните 460.7 хил. т спрямо 445 хил. т за предходната. На територията на Чили се намират около 40% от световните резерви от червения метал и страната е производител N 1 на мед.
Източник: Пари (03.02.2003)
 
Според Rio Tinto, една от най-големите световни компании, добиващи желязна руда, цените на суровината ще се покачат съществено през настоящата година поради засиленото й търсене. През декември вносът на стомана в САЩ е спаднал с 1.2% спрямо ноември до 2.489 млн. т.
Източник: Пари (03.02.2003)
 
Втората по големина металургична компания в света - LNM Group, съобщи, че е финализирала поглъщането на чешкия стоманодобивен завод Нова Хут и с цел укрепване на позициите си в Източна Европа ще участва в търговете за приватизацията на полската стоманодобивна индустрия. Частната LNM, със седалище във Великобритания, получи Нова Хут за 85 млн. USD плюс 820 млн. USD под формата на бъдещи инвестиции, поемане на дългове, и гаранции.Чехите се надяват, че LNM може да купи и завода във Витковице, но засега няма споразумение за цената. Чрез експанзия LNM иска да получи надмощие в Източна Европа над американската US Steel. Последната вече е собственик на един от най-големите металургични заводи В Словакия. Arcelor N1 също се готви да се намеси в битката. Нашите най-близки цели са да започнем да прилагаме бизнес план благодарение на който Нова Хут ще се превърне в едни от водещите производители на стомана в региона, отбеляза президента на LNM Лакшми Митал. Междувременно той обяви, че до 2005 г. ще бъдат освободени 2500 работници от общия персонал от 11 400 души.
Източник: Пари (03.02.2003)
 
Шуменското алуминиево предприятие Алкомет излиза на минимална печалба от 420 хил. лв. за 2002 г. според предварителните неодитирани резултати, представени от дружеството на БФБ-София. За 2001 г. заводът отчете загуба от 5.375 млн. лв. Обратът за 2002 г. е по-скоро счетоводен и идва от финансовата дейност, където Алкомет отчита сериозни положителни курсови разлики. Основната дейност на дружеството е донесла загуба от 6.725 млн. лв., показват предварителните данни. След като през миналата година бе решен спорът между едрите акционери в Алкомет, предприятието започна да се възстановява след тежка криза и изнася близо 90% от продукцията си. Основният собственик - турската Фаф метал, планира 11 млн. USD инвестиции за т. г. На приватизационния сегмент на БФБ в момента се предлагат за продажба 5.65% държавен дял в предприятието при начална цена за акция 16 лв. в компенсаторни инструменти.
Източник: Пари (04.02.2003)
 
Шуменското алуминиево предприятие Алкомет излиза на минимална печалба от 420 хил. лв. за 2002 г. според предварителните неодитирани резултати, представени от дружеството на БФБ-София. За 2001 г. заводът отчете загуба от 5.375 млн. лв. Обратът за 2002 г. е по-скоро счетоводен и идва от финансовата дейност, където Алкомет отчита сериозни положителни курсови разлики. Основната дейност на дружеството е донесла загуба от 6.725 млн. лв., показват предварителните данни. След като през миналата година бе решен спорът между едрите акционери в Алкомет, предприятието започна да се възстановява след тежка криза и изнася близо 90% от продукцията си. Основният собственик - турската Фаф метал, планира 11 млн. USD инвестиции за т. г. На приватизационния сегмент на БФБ в момента се предлагат за продажба 5.65% държавен дял в предприятието при начална цена за акция 16 лв. в компенсаторни инструменти
Източник: Пари (04.02.2003)
 
Според посланика на Украйна в България н. п. Вячеслав Похвалски украинските метали са по-евтини от българските, тъй като произвеждат от собствена суровина. В същото време българските металургични комбинати и в частност Кремиковци внасят желязната руда, в това число и от Украйна. Нашата държава няма планове да въведе ответни мерки, тъй като и без това ще бъдат нанесени щети върху българското машиностроене и българската икономика като цяло, коментира посланик Похвалски. От друга страна, украинската икономика няма да бъде ощетена, защото нашите металургични предприятия без проблеми ще изнасят своята продукция в други държави и няма да пострадат от загубата на българския пазар Има добро търсене на световните пазари на качествената украинска продукция. Само един пример: металургичният комбинат Запорожсталь изнася продукцията си в 114 страни и българският дял в този износ съставлява едва 3% от общия му износ.
Източник: Пари (04.02.2003)
 
До средата на февруари "Юмикор" АД - Пирдоп, ще представи в екоминистерството програми за поддържане на обекти, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Представители на ведомството, на финансовото министерство, Агенцията за приватизация, на Националния доверителен екофонд и на Регионалната инспекция по околната среда и водите - София, вчера се срещнаха за приключване на пилотния проект за подобряване на околната среда в района на МДК АД - Пирдоп. "Юмикор" ще представи програми за поддържане на закрито шламохранилище и проект на програма за фаялитово хранилище за отпадъци.
Източник: Дневник (05.02.2003)
 
Двуетажни хотел-вагони ще произвежда вагонният завод "Интерком" в Дряново. Редовното производство се очаква да започне през есента, съобщи Горян Лазаров, президент на фирма "Интерком" ООД. Според него преди седмица е подписан договор с германската фирма "Оптима трейд" (Мюнхен) за изработването на 56 вагона. Купен е лицензът за направата на хотел-вагоните от канадската компания "Бомбардиер". Хотел-вагоните са предназначени за използване при продължителни пътувания по европейски маршрути. Направленията, по които ще се движат дряновските вагони, засега са две: Берлин - Прага - Виена - Будапеща - Букурещ - Истанбул - Солун и Атина - Неапол - Рим - Ница - Париж - Амстердам - Берлин. Дряновските вагони ще бъдат от три категории, обясни Горян Лазаров. Те ще имат четири, шест и осем апартамента и ще предоставят всички необходими условия за удобство на пътниците. Не всички елементи на луксозните вагони ще се произвеждат у нас, уточни Лазаров. Той допълни, че осветителната, отоплителната и климатичната техника, талигите, част от елементите на прозорците и вратите ще бъдат изработени от външни производители. По думите му ще се търси по-широко включване на българските производители за останалата част от техниката.
Източник: БТА (05.02.2003)
 
Японският износ на стомана се е увеличил през 2002 г. до второто по големина рекордно равнище, съобщи днес ДПА, като се позовава на Японската федерация за желязото и стоманата. Групата посочи, че нарастването се дължи на покачването с 19,2 на сто до 36,3 милиона тона на търсенето на стомана в Азия през 2002 г. в сравнение с предходната година. Това увеличение бележи шестата поредна година на нарастване на японския износ на стомана. Най-голямо покачване е регистрирано в продажбите за Южна Корея, Тайланд и Тайван. През декември японският износ е паднал с 0,5 процента до 3 милиона тона. Износът за Китай се е понижил с 13,4 процента до 443 000 тона, след като Китай ограничи вноса си на стомана.
Източник: Пари (05.02.2003)
 
Плевенското дружество "Метаком СлЗ" АД ще изгради лаборатория за химически анализ, за да може да се специализира в изработване на високолегирани отливки, съобщи изпълнителният директор на предприятието Петър Найденов. Целта е да правим изделия, които струват скъпо и не може да ги произведе всеки. Вече има много чугунолеярни и това налага компанията да се специализира, за да устои на конкуренцията, поясни Найденов. Новите детайли, които ще произвежда "Метаком СлЗ", са предназначени за английската компания "Джоузеф Роудс", която работи в керамичната и рудодобивната промишленост. Вече е подписан едногодишен договор между двете дружества, според който плевенското предприятие трябва да прави високоякостни чугунени отливки за 100 хиляди лири месечно.
Източник: Дневник (06.02.2003)
 
Да се създаде смесено дружество с участието на Кремиковци АД за изграждане на завод за оползотворяване на битови отпадъци, предлага кметът на столицата Стефан Софиянски. Кремиковци ще участва с апорт на терен.
Източник: Пари (06.02.2003)
 
През октомври 2003 г. на международното автомобилно изложение във Франкфурт, Германия, ще бъде представена първата българска кола, съобщи заместник-министърът на икономиката Милен Керемедчиев, който е във Франция. Там той се срещна с българския изобретател Румен Антонов. До 1 април 2003 г. ще бъде изработен прототип на шасито за първата луксозна кола, който ще се прави в България. При посещението си у нас Антонов се е спрял на три фирми - пловдивските Димекс и V&RUS и Компания за инженеринг и развитие в Добрич /бивш завод Маяк/. На 21 февруари 2003 г. българският изобретател ще дойде в България, за да направи окончателния си избор и да каже в коя от трите фирми ще се произведе шасито. През декември министърът на икономиката Николай Василев се срещна с Румен Антонов и тогава изобретателят съобщи за плановете си да създаде първата българска кола. Преди няколко години Румен Антонов направи автоматична скоростна кутия, чийто лиценз за производство вече е откупен от Honda.
Източник: Пари (06.02.2003)
 
Група от американски компании, автомобилни доставчици, се оплака, че въведените от президента Джордж У. Буш мита върху стоманения внос са довели най-малко до увеличаване на разходите им и до съкращаване на работни места. Компаниите, които фигурират сред най-крупните потребители на американска стомана, обявиха, че обмислят внос на стомана или готови стоманени изделия от страни, чиято продукция не подлежи на обмитяване, като Бразилия, Аржентина или Турция. Всеки път, когато е възможно, ще закупуваме изделия със завършена степен на обработка от чуждестранни компании, които предлагат по-ниски цени, заяви вицепрезидентът на компанията доставчик на Arvin Meritor, която закупи 1 млн. т стомана през 2002 г. Arvin Meritor, произвеждаща вагони и различни части за коли и камиони, обвини въведените мита за затварянето на един от своите заводи за стоманени изделия. Едновременно с това вчера бе обявено, че ново проучване доказва, че митата костват работата на 200 хил. работници в потребяващите стомана индустрии в САЩ. През пролетта на 2002 г. САЩ наложиха мита в размер от 8 до 30% върху вноса на стоманени изделия, за да защитят изпитващата затруднения местна стоманодобивна индустрия от евтиния импорт. До септември 2003 г. Търговската комисия на САЩ трябва да прецени какъв е ефектът от митата, но не е задължена да вземе предвид какви са последствията за американските потребители на стомана. След това тя ще излезе с предложение до президента дали да коригира митата.
Източник: Пари (06.02.2003)
 
International Steel Group /ISG/ ще погълне банкрутиралата Bethlehem Steel, която има 150-годишна история зад гърба си, и така ще бъде сформирана най-голямата металургична компания в САЩ. Условията по сделката ще бъдат представени в събота на борда и кредиторите на Bethlehem, които трябва да дадат одобрението си. Бивши служители на фирмата, които също са я кредитирали, са против. Говори се, че ISG е предложила 1.5 млрд. USD за по-голямата част от активите на Bethlehem. На пресконференция с репортери официални представители отказаха да коментират точната цена на сделката. Тя ще стане известна другата седмица. Поглъщането идва след серия фалити в щатския стоманодобив през последните години. ISG твърди, че след поглъщането на Bethlehem ще се превърне в най-големия производител на стомана в Северна Америка с над 16 млн. т годишна продукция.
Източник: Пари (07.02.2003)
 
Охранители пазят влаковите композиции, натоварени със скрап, съобщи Николай Кацарски - президент на "Бодигард - ФАЕР - К" ЕООД. Според него роми се качвали в движение на вагоните със старо желязо и изхвърляли организирано част от товара. Ромски групи също преграждали жп линиите и принуждавали композиците да спрат. Тогава те се втурвали на вагоните и грабели желязото. На 3 млн. лв. на година е изчислил загубите си от кражби доставчик на скрап за "Стомана Индъстри", съобщи Кацарски. Най-чести били нападенията в района на квартал "Рудничар". Затова частни охранители съпровождали влаковете от столичната Централна гара до разтоварването на базите за скрап. Полицията също следи безопасността на композициите, каза началникът на регионално звено "Полиция" в РДВР - Перник, полк. Георги Стоянов. Служители на реда патрулирали на най-уязвимите места по трасето.
Източник: БТА (09.02.2003)
 
Кремиковци АД реализира загуба от 44.5 млн. лв. през 2002 г. според неодитирания отчет, предаден в "Българска фондова борса ­ София" АД, където се търгуват акциите на компанията. Намалението в загубата е значително спрямо загуба от 62.2 млн. лв. през 2001 г.
Източник: Кеш (10.02.2003)
 
Ръководителите на руските стамонопроизводителни компании поискаха Москва да удвои експортната такса за скрап от черни метали с цел да се ограничи износът и да се овладеят цените. В момента таксата е 25 USD/т. Много вероятно е искането им да бъде удовлетворено, тъй като компаниите имат силни позиции в Москва, коментира лондонски търговец. Тази мярка обаче може да породи ответна реакция от ЕС, предупреждават наблюдатели. Цената на руския скрап вид 3А вече достигна 110 USD/т спрямо 75-80 USD през октомври, увеличавайки разходите на производителите на стомана. През разглеждания период експортните цени на руския метал също скочиха - от 85 USD на 125 USD/т FOB. През 2002 г. страната изнесе около 6 млн. т скрап. Основният й пазар е Турция - вторият по големина вносител на скрап от черни метали след Китай.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
Производствена единица в най-голямата компания за стомана в света - Arcelor, проведе 24-часова стачка в петък в знак на протест срещу прекратяването на инвестиционната програма на Arcelor в местната доменна пещ. Заводът Cackerill Sambre се намира близо до белгийския град Лиеж.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
Цените на стратегическите метали се консолидираха през миналата седмица заради слабия интерес във връзка с настъпването на китайската Нова година. Китайският магнезий поскъпна с 30 USD до 1500-1550 USD, след като Noranda обяви, че прекратява производството в Квебек до покачване на котировките. В ЕС китайският метал се облага с мито от 70% и затова се внася руски, който е с 300 USD по-скъп.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
В края на миналата седмица на пазара на цветни метали в Лондон настъпи низходяща корекция в резултат на ликвидиране на дълги позиции. Алуминият с тримесечна доставка закри с понижение от 7 USD до 1398 USD/т. Медта не успя да се задържи на 1700 USD и закри при 1684 USD/т - с 6 USD под нивата в четвъртък. Цинкът загуби 13 USD до 795 USD/т, а оловото - 2 USD до 470 USD/т. Изключение направиха никелът и калаят, които поскъпнаха съответно с 60 USD до 8370 USD/т и 35 USD до 4415 USD/т.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
Проектът за 88.7 млн. инвестиции от гръцката групировка за черни и цветни метали Виохалко в София мед е първият, който получи одобрението на финансовия министър Милен Велчев и ще се възползва от новия облекчен режим, предвиден с измененията в Закона за ДДС от тази година. Проектът бе представен във финансовото министерство от министъра, заместника му Гати ал Джебури и представителя на Виохалко за България Антон Петров. Във финансовото министерство има искания за още 3 инвестиционни проекта, които да ползват облекчения режим при внос на стоки, и 4-5 предварителни заявки, които обаче още не са постъпили официално. Активно работим по режим, при който, когато големи проекти се изпълняват с български стоки, срокът за възстановяване на ДДС ще бъде значително намален, съобщи Джебури. Той ще стартира в най-кратки срокове и вместо за 45 дни ДДС ще се възстановява за 15 дни. Инвестиционeн проект за около 50 млн. EUR стартира в началото на 2000 г. със закупуването на активи от комбината за обработка на цветни метали на Гара Искър в столицата, съобщи Антон Петров, представител на Виохалко. Тогава КОЦМ е заличен и се регистрира София мед. Изпълнението му е трябвало да приключи до края на 2003 г. Без ДДС ще бъдат внесени машини и съоръжения за около 35 млн. EUR и това ще помогне реконструкцията и модернизацията на София мед да завърши до края на юли - началото на август. Капацитетът на предприятието ще бъде увеличен от обработката на предишните 30 хил. т медни изделия на 120 хил. т, каза Петров.
Източник: Пари (11.02.2003)
 
Съветът на директорите на "Стомана Индъстри" - АД, Перник, уведомява акционерите в дружеството, че с протокол от 17.I.2003 г. на основание чл. 196 ТЗ и чл. 18 от устава е приел решение за увеличаване на капитала на дружеството от 35 546 000 лв. на 43 346 000 лв. чрез издаване на нови 78 000 поименни акции с номинална стойност 100 лв. На основание чл. 194, ал. 3 ТЗ акционерите се поканват в едномесечен срок от обнародването на поканата в "Държавен вестник" да запишат полагащите им се акции, като внесат изцяло емисионната им стойност по открита за целта банкова сметка на "Стомана Индъстри" - АД. Допълнителна информация може да се получи в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (11.02.2003)
 
Първият одобрен инвестиционен проект, при който ще се приложи специалната схема за начисляване на ДДС при внос на стоки, е на "София мед", собственост на гръцката индустриална групировка "Виохалко". В понеделник министърът на финансите Милен Велчев подписа официално разрешението за внос на инвестиционни стоки, които се освобождават от плащане на ДДС. С проекта компанията се задължава да инвестира 88.7 млн. евро до края на годината и да увеличи работните места до 450. В момента в завода работят 240 души. По схемата ще бъдат внесени машини и съоръжения за около 35 млн. евро, каза Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Проектът предвижда изцяло реконструиране и обновяване на производството на "София мед" (бившият Комбинат за обработка на цветни метали - гара Искър). Очаква се годишният производствен капацитет от 35 000 тона да достигне 120 000 тона. "Това е близо четирикратно увеличение на производствените мощности на предприятието, което означава, че годишният оборот на завода ще е 350 - 400 млн. евро", обясни Петров. Финансовият министър Милен Велчев съобщи, че във ведомството му се работи по още три подобни инвестиционни проекта и все още няма отказано разрешение. Освен това имало и 4-5 заявки с предварителен интерес, без да са подадени конкретните проекти. "Виохалко" придобива активите на бившия Комбинат за преработка на цветни метали в гара Искър през 2000 г. Първоначалният проект за обновяване на производството на завода е бил на стойност около 50 млн. евро. Освен "София мед" част от гръцката индустриална групировка са и компаниите "Стилмет" и "стомана индъстри". Според Антон Петров над 85 на сто от продукцията на заводите се изнася в чужбина.
Източник: Дневник (11.02.2003)
 
БДЖ продължава да вози товарите на Кремиковци, уточниха от металургичния комбинат по повод информацията, че превозвачът е прекратил превозите от 16 ч на 10 февруари. Забраната е била само за един ден, обявиха от БДЖ. Преговорите с Кремиковци за цената на товарните превози не са приключили и вероятно ще продължат и днес, допълниха от БДЖ. Заради спора за тарифите все още няма подписан договор между превозвача и комбината. Ако увеличението е над 10%, себестойността на продукцията ще се оскъпи с 30 USD за тон, твърдят от Кремиковци. Ще настояваме и за повишаване качеството на услугите, предлагани от БДЖ, допълниха от комбината. Според зам.-министъра на транспорта Любомил Иванов повишението след септември м. г. не е повече от 10%. Кремиковци имаше намерение да кандидатства за частен превозвач, но не подаде официално документи в транспортното министерство. Не са решени проблемите и със старите задължения на Кремиковци. От комбината заявяват, че са погасили дълговете от 12 млн. лв. към БДЖ до 14 октомври 2002 г. Натрупаните нови суми заради разликата в цените обаче са в размер на 6.44 млн. лв.
Източник: Пари (12.02.2003)
 
Трите най-големи световни производителя на стомана в света Arcelor, US Steel и LNM Group взеха участие в приватизационния търг за най-голямата полска металургична компания Polskie Huty Stali /PHS/, произвеждаща 70% от стоманата в страната, а немската Thyssen Krupp се отказа. Arcelor, US Steel и LNM Group пуснаха своите първоначални оферти в понеделник, последния ден за представянето им. Нито една от компаниите не разкри подробности от търговите си оферти. Според пазарни наблюдатели финалната битка ще е между британската LNM Group, собственост на бизнесмена от индийски произход Лакшми Митал, и US Steel, тъй като и двете компании имат опит в придобиването на активи в Източна Европа. Неотдавна първата стана собственик на чешкия производител на стомана Nova Hut, а освен това вече притежава и стоманодобивен завод в Румъния. Ако спечели търга за обременената с големи дългове PHS, LNM ще произвежда в региона 16 млн. т стомана. US Steel, от друга страна, е № 1 в САЩ, като вече е собственик на печелившия завод в Кошице, Словакия, където се произвеждат висококачствени плоски изделия за автоиндустрията.
Източник: Пари (12.02.2003)
 
Търговците на скрап от неръждаема стомана в Европа повишиха цени купува от страните извън ЕС с 20 EUR заради поскъпването на никела на борсата в Лондон. Търсенето на скрап от производителите на неръждаема стомана в ЕС е високо, тъй като увеличиха производствените си капацитети.
Източник: Пари (13.02.2003)
 
Най-крупният производител на никел в Западния свят Inco, задоволяващ 25% от световното потребление, е увеличил добивите си през 2002 г. с 2 хил. т до 210 хил. т. ИЗНОСЪТ на алуминий от Русия в страните извън ОНД е спаднал през 2002 г. до 2.75 млн. т при 3.07 млн. т за предишната. Понижение има и в експорта на мед - от 592 хил. т до 514.6 хил. т. Обратно при никела е налице увеличение от 188 хил. т на 278. 4 хил. т.
Източник: Пари (13.02.2003)
 
Продукцията от рафиниран цинк през 2002 г. е нараснала с 2.9% през миналата година в сравнение с предходната и е достигнала 5 млн. т, обяви Международната група за оловото и цинка /ILZSG/.
Източник: Пари (14.02.2003)
 
LNM Group, частната британска стоманодобивна компания, собственост на индиеца Лакшми Митал, която участва в търга за раздържавяването на полския металургичен гигант PHS, вече ще притежава 48% в южноафриканския производител на стомана Iscor.
Източник: Пари (14.02.2003)
 
Фрима Жити-Русе поиска въвеждането на мита при вноса на стоманени тръби, въжета, телове и телени изделия, съобщи Андрей Брешков, директор на дирекция Секторни анализи в Министерството на икономиката. Ведомството вече е започнало процедура по разследване в съответствие с Постановление 300 от 1996 г., допълни той. Фирмата предлага защитни мерки в размер от 10 до 40% за различните видове изделия. Причина за искането е нарасналият внос на тези продукти от Русия, Украйна, Казахстан. Това е второто разследване за въвеждане на защитни мерки върху вноса на стомана, което министерството провежда. Първото заявление беше подадено от Кремиковци през юни 2002 г. и е за защита срещу импорта на горещо- и студеновалцувани рулони, бяло тенеке, ламарина, валцдрат. Тогава металургичният комбинат поиска мита до 30% в зависимост от различните позиции, но идеята беше посрещната остро от вносители и машиностроители и от представители на руски и украински фирми у нас. Разследването трябваше да приключи през януари 2003 г., но министерството реши да използва максимално възможния срок в постановлението, който е 9 месеца, и ще обяви решението си през март-април тази година.
Източник: Пари (14.02.2003)
 
Австрийската верига бензиностанции OMV е представила предложение за екологично управление на битовите отпадъци в София, съобщиха от Столичната община. В момента се чака компанията да изготви писмо за намеренията си. Столичният общински съвет ще даде мандат на кмета Стефан Софиянски да води преговори за избор на инвеститор за изграждане на завод за изгаряне на твърдите битови отпадъци. Заводът ще се намира на територията на "Кремиковци". За целта се предвижда кметството, инвеститорът и "Кремиковци" АД да учредят смесено дружество, в което металургичният комбинат ще участва с апортна вноска - терена. По оценка на експертите изграждането на завода ще струва най-малко 100 млн. евро. Столичната община е изпратила покани до трийсетина български и чуждестранни компании за участие в процедурата. Това са фирми, които са проявявали интерес и са направили предложения за обезвреждането на твърдите битови отпадъци в столицата, каза зам.-кметът Иван Гечев. Сред тях са българският холдинг "Индустриален капитал", "Булмак" ООД, американската GTS energy, германската Coeler Legal Consulting, която има успешни проекти в Германия, Тайланд, Бразилия и Унгария, израелската "Ащтром", която ремонтира централните хали и строи бизнес сгради у нас. Успоредно с преговорите за търсене на инвеститор за строеж на завода за боклуци общината ще кандидатства и за финансиране по програма ИСПА, каза Иван Гечев. В предприсъединителните фондове на Европейския съюз по тази програма за проекта "Управление отпадъците на град София" има заделени около 110 млн. евро, като държавата трябва да осигури още 40 млн. евро.
Източник: Дневник (17.02.2003)
 
Най-големият оловно-цинков завод в България КЦМ обяви в началото на януари плановете си да повиши добивите си през тази година с 15% до близо 73 хил. т в резултат на разширения капацитет. В края на 2002 г. предприятието завърши проект на стойност 60 млн. USD за ограничаване на вредните емисии и изграждането на нови производствени мощности, които ще започнат да функционират през март т. г. През 2002 г. продукцията на завода се увеличи до 63 475 т спрямо 61 625 т през 2001 г. Ръст бе регистриран и в добивите на олово - от 56 хил. т до 63 хил. т. Засега промени в производството на олово през 2003 г. не се планират, заяви представител на комбината.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
Германската металургична и инженерингова групировка ThyssenKrupp в лицето на член на борда на директорите си съобщи, че възнамерява да повиши цените на произвежданата от нея въглеродна стомана от 1 април, без да се посочват повече подробности. По-рано бе обявено, че компанията, на която се пада близо 1/3 от реализираните продажби на групировката, отново е излязла на печалба през I тримесечие на 2002 г. в сравнение с отчетената загуба през същия период на 2001 г.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
На ЛМБ в понеделник около обяд срочните сделки с цветни метали се сключваха около нивата при затварянето в петък. Единствено медта регистрира по-сериозен спад в котировките, предизвикан от очакванията за забавяне на евентуална война в Близкия изток, които накараха редица търговци да продават. Тримесечните доставки се продаваха по 1658 USD/т в сравнение с 1666 USD/т в края на миналата седмица. Алуминият се търгуваше само с 1 USD/т по-високо спрямо петък, или по 1383 USD/т, докато цените на никела останаха без промяна - 8570 USD/т. Оловото, цинкът и калаят не успяха да привлекат вниманието на инвеститорите и до 13 по Гринуич не се осъществиха покупко-продажби на тези метали.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
Излишъкът на пазара на рафинирана мед през миналата година започна да се топи с бързи темпове, показва равносметката на анализаторите. През първите 10 месеца той е спаднал до 6000 т спрямо 431 хил. т за същия период на 2001 г., твърди Международната група за изучаване на медта /ICSG/. Събраните от нея предварителни данни показват, че само през октомври е имало дефицит в размер на 62 хил. т. Тогава вносът и потреблението в Китай са се понижили, но спадът е бил компенсиран от увеличената консумация на червения метал в Европа. Потреблението на мед в света през януари - октомври 2002 г. е нараснало с 1.9%, докато общото производство се е понижило с 1.4%. В края на декември запасите в складовете на Лондонската борса за метали са намалели с 14 229 т спрямо края на 2001 г. до 1.293 млн. т. В началото на 2002 г. те превишиха 1.3 млн. т и оказаха силен натиск върху световните цени през първата половина на годината.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
Белгийската група Umicore, най-големият в света производител на специализирани цинкови изделия и собственик на пирдопския медодобивен комбинат, отчете в петък 31% спад на печалбата за 2002 г. /98.7 млн. EUR/, който обясни с поевтиняването на произвежданите от нея цветни метали на международните борси. Нетната печалба също е намаляла значително от 111 млн. EUR за 2001 г. до 48.4 млн. EUR. Umicore очаква условията на пазара на цинк да се подобрят към края на 2003 г. и затова не планира да свива добивите си. Инвеститорите приветстваха повишената рентабилност на групата в медодобивния й бизнес, която се дължи на модернизацията на пирдопския комбинат. Междувременно преговорите между Umicore и белгийската Lamitref за сливане на медния им бизнес продължават, като още няколко компании от медната индустрия в Европа се проявява интерес за участие в джойнт-венчър, който може да се сформира извън сливането.
Източник: Дневник (17.02.2003)
 
Бордът на директорите на пристанище Бургас реши да предостави на белгийската фирма за мед Юмикор-Пирдоп за 3 години 24-о корабно място. Преди около месец белгийската фирма заяви, че ще премести дейността си в Пристанище Варна заради неуредени отношения с порта в Бургас. От Юмикор настояваха ръководството на Пристанище Бургас да им предостави за експлоатация 22-ро корабно място, където имат лаборатория. Изпълнителният директор на порт Бургас Борислав Ботев обясни, че въпросното корабно място е със стратегическо местоположение и не бива да бъде ангажирано за дълго време. От началото на тази година Юмикор ползва 20-о корабно място, което предлага отлични условия за товарене на меден концентрат, обясниха от порта. Там Юмикор може да използва 13 вагона, както и да премести своята лаборатория. Пристанището предвижда на това корабно място да бъде изграден терминал за сярна киселина. За строителството му ще са необходими 1 млн. EUR. В изграждането му ще се включат фирма AATD, която стопанисва това място и прилежащата инфраструктура, КЦМ-Пловдив и пристанището. За изграждането на терминал за насипни товари е необходимо разрешението на пристанищната администрация. Такъв терминал засега има само Пристанище Варна. Още не е ясно какво решение ще вземат от Юмикор и дали ще се възползват от предлаганото им от бургаския порт 20-о или 24-о корабно място за период от 3 г., или ще предпочетат да прехвърлят дейността си във Варна.
Източник: Пари (18.02.2003)
 
Близо девет години след края на апартейда Република Южна Африка /РЮА/ планира до 5 г. 15% от миннодобивните активи и 26% след 10 г. да преминат в ръцете на чернокожото население. Досега миннодобивната индустрия на страната, която произвежда най-големите количества злато и платина и е сред водещите производители на въглища и цветни метали в света, беше почти изцяло контролирана от белите, които са малцинство в РЮА.
Източник: Пари (20.02.2003)
 
ALCAN, вторият по големина производител на алуминий в света, не предвижда да натовари затворените през 2000 г. и 2001 г. производствени мощности в Северозападните американски щати.
Източник: Пари (20.02.2003)
 
Никелът поскъпна до най-високите си нива от началото на юни 2000 г. - 8830 USD/т, подкрепен от намалявaщите запаси и търсенето от производителите на неръждаема стомана. Вчера около обяд тримесечните сделки се продаваха с 3.4% /210 USD/т/ по-скъпо в сравнение със сряда. Най-важният фактор за възходящия тренд са свитите запаси до 17.3 хил. т, които се доближават до най-ниските равнища за миналата година - 16.6 хил. т. От началото на 2003 г. досега те са намалели с 4.5 хил. т. Пазарните коментатори предвиждат оттук нататък котировките на метала да се устремят към равнищата от 9000 USD/т, невиждани на борсата в Лондон от ранното лято на 2000 г., когато пазарът бе разтресен от стачка в една от мините на най-големия производител на никел в западния свят Inco.
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Куба, петият по големина в света производител на никел и вторият по запаси, възнамерява да увеличи продукцията от нерафиниран метал с 30 хил. т до 100 хил. т до 2007 г., а през 2014 г. планира да добива по 150 хил. т. Никеловата индустрия е сред най-важните за страната, тъй като износът на този метал й осигурява най-крупните постъпления в хазната. През миналата година приходите от реализирания износ в над 20 страни са достигнали 600 млн. USD. Експортът основно е ориентиран към Европа и в последно време към Китай. За да постигне набелязаните цели, Куба вероятно ще построи още една рафинерия за производство на никелова и кобалтов прах. Вече се водят преговори с авторитетни европейски банки за финансирането на проекта, а на по-късен етап се предвижда да се потърси сътрудничеството на Китай. Никелът намира широко приложение в производството на неръждаема стомана и в някои други антикорозионни сплави и с увеличеното производство на стомана се очаква скок в търсенето.
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Mедта през настоящата година ще се търгува по 1735 USD/т и щурмуването на по-високи нива ще е много трудно заради наличностите от складови запаси и свръхпроизводствените мощности. Независимо че цените на червения метал в Лондон се отдалечиха от минимумите от ноември 2001 г. - 1336 USD/т, повечето пазарни наблюдатели нямат кураж да се ангажират с оценката, че трендът трайно се е преобърнал. По последни прогнози извадените от експлоатация мощности за производство на мед в света са 765 хил. т и най-вероятно преобладаващата част от тях ще бъдат отново натоварени при по-трайно и сериозно поскъпване на метала докъм 1750-1800 USD/т. От друга страна, запасите от мед на ЛМБ - 830 хил. т, са близо до най-високите си количества за всички времена . През 2002 г. продукцията от рафинирана мед отбеляза спад главно поради съкратените добиви на водещи производители като BHP и Codelco. Въпреки че BHP обяви, че ще продължи да свива продукцията си през 2003 г., на практика производствените й мощности се увеличиха.
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Италианската компания Marcegaglia ще готви дю дилиджънс на Кремиковци, но не се ангажирала с датата на започването му, съобщиха от металургичния комбинат. Вероятно правният и финансовият анализ ще бъдат възложени на международни банки. В края на миналата година италианската компания заяви писмено намеренията си да стане акционер в Кремиковци чрез създаване на смесено дружество. То ще е собственик на 71% от капитала на Кремиковци. Участието в смесеното дружество ще се раздели наполовина между сегашния собственик Фин металс холдинг и италианския инвеститор. Това е третият опит на Marcegaglia да се възползва от правото си да придобие до 50% от Кремиковци, както е предвидено в приватизационния договор. Междувременно Андрей Брешков, директор в Министерството на икономиката и член на надзорния съвет на Кремиковци, съобщи, че комбинатът трябва да предяви по съдебен път отписване на стари дългове в размер на 77 млн. лв. Те са натрупани през 1999 г. към Главната данъчна дирекция, към агенция Митници и НОИ
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Министерство на икономиката не прие оздравителния план , изготвен от синдиците на оловно-цинковото дружество "Осогово". С писма министерството е сезирало Кюстендилския окръжен съд, че не е съгласно с разсрочване на задълженията на предприятието за срок от 12 години . Насрочено е общо събрание на кредиторите , като най-големият е Агенцията за държавни вземания. Около 5 милиона лева има да получава институцията , като принципал на Министерство на икономиката. Другите кредитори имат да получават по-малки суми и едва ли ще се противопоставят на решението на министерството. 200 миньори не са получавали заплати от 3 месеца.
Източник: Стандарт (24.02.2003)
 
Производството на стомана в страните от ЕС намаля незначително в периода януари-ноември 2002 г. - с 0.4% до 146.6 млн. т, сочат данните на Международния институт по чугуна и стоманата. През четвъртото тримесечие търсенето на западноевропейския пазар остана сравнително активно от страна на автомобилните компании, машиностроителите и фирмите от строителния сектор. Въпреки това производители от Евросъюза продължиха да свиват производството си, стремейки се по този начин да задържат равнището на цените. Групировката Arcelor, лидерът на световния пазар, планира през първото тримесечие на 2003 г. да ограничи производството си с 5-6% в сравнение с аналогичния период на 2002 г.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Като цяло цените на стомана на световния пазар отбелязаха забележителен растеж през миналата година. Средните цени на горещовалцуваната /ГВ/ стомана на рулони възлязоха на 260.8 USD/т - с 27% над средното равнище през 2001 г. Студеновалцуваната /СВ/ стомана на рулони поскъпна с 4% до 315 USD/т, а сортовата стомана - с 5.4%, до 245.8 USD/т, изчисляват руските пазарни наблюдатели. По информация на Metal Bulletin през четвъртото тримесечие производителите от ЕС вдигнаха цените на листовия прокат. Corus увеличи във Великобритания котировките си с 18 GBP/т, а на пазара за еднократни сделки повишението през цялата 2002 г. достигна почти 110 USD/т. По време на преговорите за цените през 2003 г. между автомобилните фирми и стоманопроизводителите цените на тънколистовия прокат по дългосрочните сделки бяха завишени с 50-60 EUR/т, съобщава още лондонското издание. Групировките Arcelor и Thyssen Krupp оскъпиха своя тънколистов прокат /горещо- и студеновалцуван, както и поцинкована стомана на рулони/ с доставка през първото тримесечие на 2003 г. с 20 EUR/т. Бялото тенеке във Франция и Испания пък поскъпна от 1 януари 2003 г. с 5%.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Спекулативни покупки на Лондонската борса за метали оказаха стабилна подкрепа на цените на никела през последните месеци и им позволиха да атакуват най-високите си нива от близо три години насам. Според анализатори причината е в положителните перспективи за пазара през 2003 г., тъй като се очаква нарастващото търсене да доведе до значително изчерпване на складовите запаси от метала и в крайна сметка до дефицит в предлагането. В края на миналата седмица тримесечните котировки на белия метал направиха поредния и най-сериозен опит за атака на нивото от 9000 USD/т, тъй като запасите спаднаха с 1100 т до 16 200 т /минималния им обем от юли 2001 г. насам/, но не им достигна инерция и те се установиха на 8955 USD/т. Това е най-високото равнище от юни 2000 г. и далеч над регистрирания в края на септември 2002 г. при 6180 USD/т, когато запасите на ЛБМ достигнаха 29 130 т. Само в рамките на една седмица котировките на метала се повишиха с над 5%, а от началото на годината - с 26%. Ръстът им бе съпроводен от намаляване на запасите в складовете на ЛБМ с 4000 т.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Цените на волфрама на свободния пазар на стратегически метали в Лондон продължиха да растат. Фероволфрамът достигна най-високите си нива от ноември 2001 г. поради недостига на китайски метал. Същевременно нараснаха заявките за антимон и това е предпоставка за дефицит на евтин метал от Китай.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Профсъюзните ръководители в Норилски никел прекратиха в петък гладната си стачка, която провеждат от 6 февруари в знак на протест срещу ниските заплати и малките отпуски. В сряда предстои среща между лидера на Федерацията на профсъюзите Валери Мелников с директора на арктическото поделение на Норилски Витали Борбов, предаде Ройтерс.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Фирмата „София мед“ получи правото да приложи облекчената схема за начисляване на ДДС при внос. Разрешението за ползване на дадената в закона преференция беше дадено от финансовия министър Милен Велчев в понеделник. Това е и първият случай за прилагане на специалния ред за плащане на ДДС при големи инвестиционни проекти. Той беше гласуван при поправките в данъчните закони миналата година и влезе в сила от 1 януари 2003 г. Новият режим дава право на вносителя сам да начислява данъка по вноса (без да го плаща), като в рамките на същия данъчен период да отрази сумата на начисления данък като данъчен кредит. Тогава от финансовото министерство заявиха, че целта е да не се блокират средства на инвеститора и че в същото време се защитават интересите на фиска, тъй като промяната не води до намаляване на бюджетните приходи.
Източник: Капитал (24.02.2003)
 
"София мед" е първото дружество, което ще внася машини и съоръжения по свой инвестиционен проект, без да плаща ефективно ДДС при вноса. Вчера финансовият министър Милен Велчев издаде заповед, с която одобри първия инвестиционен проект, за който ще се ползва облекченият режим. Специалният ред бе въведен тази година с последните промени в закона за ДДС. Те предвиждат местни и чужди инвеститори да внасят стоки по инвестиционни проекти, без да плащат ДДС. Досега при внос данъкът се внасяше ефективно и при доказано право на данъчен кредит се възстановяваше. При облекчената процедура инвеститорът ще начислява ДДС при вноса, но няма да го внася реално в бюджета. Ако в края на периода има право на данъчен кредит, бюджетът няма да му връща пари, защото данъкът не е платен. Така ще се избегне блокирането на оборотни средства на фирмите, обясниха от финансовото министерство. Когато инвеститорът няма право на данъчен кредит, ще внася дължимия данък в бюджета. "Проектът на "София мед" предвижда инвестиции за 88,7 млн. евро до края на тази година", обясни Антон Петров, представител на гръцката групировка "виохалко", която е собственик на дружеството за преработка на изделия от мед, месинг и др. По облекчения режим предприятието ще внесе машини и съоръжения за около 35 млн. евро, с които да се реконструира производството, така че капацитетът му да нарасне четирикратно. Предвижда се работните места да нараснат от 240 сега до 450 души.
Източник: Сега (24.02.2003)
 
Внос на машини без ДДС разреши финансовият министър Милен Велчев. "Софиямед" ще внесе съоръжения за 35 млн. евро. Това е първият инвестиционен проект, който ще ползва облекчения по ДДС. Според новия режим данъчни облекчения се ползват за проекти на стойност над 10 млн. лв., при които се създават поне 50 работни места. Проектът на "Софиямед" е за 88,7 млн. евро. С парите ще се извърши пълна реконструкция на бившия завод КЦМ-гара Искър. Активите му са собственост на "Софиямед", която е част от гръцката компания "виохалко".
Източник: Стандарт (24.02.2003)
 
При облекчената процедура ДДС ще се начислява при вноса в ДДС декларацията, но няма да се внася в бюджета и след това той няма да възстановява данъчен кредит и няма да се блокират оборотни средства на фирмата, обясни Велчев. Вчера фирма „виохалко", собственик на „Софиямед", получи наградата от финансовото министерство - връщане на кредит по ДДС веднага. На събитието бе представителят на фирмата Антон Петров. Усилено работим за намаляване на срока за възстановяване на ДДС за големи инвестиционни проекти от сегашните 45 на 15 дни, съобщи Ал Джебури.
Източник: 24 часа (24.02.2003)
 
При облекчената процедура ДДС ще се начислява при вноса в ДДС-декларацията, но няма да се внася в бюджета, а това ще даде възможност на инвеститорите да използват ефективно оборотните си средства, обясни заместникът на Велчев. При старата схема данъкът се внасяше реално в бюджета, а след подаване на ДДС-декларацията и изтичане на 45-дневен срок се възстановяваше. Първият вносител, който ще се ползва от облекченията, е "виохалко" - собственик на бившия завод КЦМ - Гара Искър, сега "Софиямед". Според финансовия министър Милен Велчев фирмата първа е предала цялата необходима документация за одобряване на проекта. Още три фирми са проявили интерес към процедурата и чакат да получат разрешение от финансовия министър, каза Гати ал Джебури. Според представителя на "виохалко" Антон Петров ще се реконструира и ще достигне капацитет от 120 000 тона вместо сегашните 30 000.
Източник: Монитор (24.02.2003)
 
Девет фирми, които планират инвестиции по над 10 млн. лв., са поискали от Министерството на финансите да им разреши да бъдат освободени от ДДС при внос на машини и съоръжения, съобщи финансовият министър Милен Велчев, който официално разписа първото разрешение за освобождаване от налог. Зелен светофар получи инвестицията на гръцката фирма „виохалко" в бившия комбинат за цветни метали на Гара Искър, сега „София мед". Съгласно промените в Закона за ДДС от началото на годината вносът на машини и съоръжения за инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв. е освободен от този данък.
Източник: Труд (24.02.2003)
 
Министър Велчев отказа да коментира позицията на МВФ вчера, когато връчи документ на представителя на фирма "виохалко" Антон Петров за първия одобрен проект, при който при внос на инвестиционни стоки ще се ползва облекчение по ДДС. С промените в закона за добавения налог се въвежда нов режим, който позволява на инвеститори да внасят стоки и съоръжения, без да плащат ДДС при внос. За целта инвестиционният проект трябва да бъде одобрен от Министерство на финансите, фирмата трябва да е регистрирана по ДДС и да няма изискуеми задължения към държавата. Фирмата "виохалко" е първата, представила в МФ всички необходими документи, даващи право за ползване на облекчението. Антон Петров обяви, че проектът е за производство на бившия завод КЦМ - Гара Искър, сега "Софиямед", който ще бъде изцяло реконструиран, обновен и ще достигне капацитет 120 000 тона метал, вместо сегашните 30 000 тона.
Източник: Дума (24.02.2003)
 
Металургичният завод "София мед" е първият инвестиционен проект, за който вносът на машини и съоръжения ще бъде освободен от ДДС. До август собственикът на завода - гръцката групировка "виохалко" - ще вложи 88 млн. евро за разширяване на производството. Финансовият министър Милен Велчев подписа заповед за прилагане на облекчения режим по ДДС, въведен от т.г. за проекти за над 10 млн. лв. Още 3 проекта чакат подобно разрешение, а за други 5-6 има неофициални запитвания. Обмислят се и облекчения за проекти, изпълнявани с родни стоки. За тях срокът за възстановяване на ДДС може да се намали от 45 на 15 дни.
Източник: Новинар (24.02.2003)
 
Сега статут на привилегировани потребители с потребление от 100 млн. кВтч/г и без задължения към НЕК ЕАД имат Мини Марица-изток ЕАД, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците Мед, Umicore Med, Девня цимент АД, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим и Неохим. Още на 17 декември м.г. с цел да се задоволи търсенето на електроенергия от привилегировани потребители и за създаване на конкуренция между производителите регулаторният орган взе решение да се освободят първоначално около 9% от мощностите на централите: ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе - бл. 4, и ТЕЦ Марица 3. През последните 6 месеца на 2003 г. ще бъдат освободени още мощности от тези централи. Целта е те да достигнат 18%.
Източник: Пари (25.02.2003)
 
Напълно възможно е италианската компания "Марчегалия" да се откаже да купи част от "Кремиковци". Италианците поставили условие да отпаднат държавните дългове на комбината. Компанията прави искания, които не могат да бъдат удовлетворени, така че е възможно да се откажат от сделка, каза представителят на държавата в надзора на комбината Андрей Брешков. Зам.председателят на Надзорния съвет на "Кремиковци" Александър Томов каза,че е възможно италианците да се откажат, заради проблема със скритите задължения. Същото опасение изрази преди време и зам.-министърът на икономиката Никола Янков. В края на миналата година италианците изпратиха писмо до ръководството на комбината за официалното си намерение да закупят до 50 на сто от акциите на комбината. От писмото насам обаче шефът на "Кремиковци" Валентин Захариев и дума не обелва за сделка с италианците, въпреки че на 4 февруари е имал среща с ръководството на компанията. По думите на Томов български и италиански банки вече се занимават с финансовите анализи. Вчера обаче от "Кремиковци" отрекоха информацията за стартирането на предварително проучване. В момента се водели само преговори.
Източник: Монитор (25.02.2003)
 
LNM Holding, собственост на британския бизнесмен от индийски произход Лакшми Митал, собственик на едни от най-големите металургични комбинати в Румъния и Чехия, участвал в търга за полския гигант PHS, вече държи и 47% от южноафриканската фирма Iscor. LNM е сред водещите производители на стомана в света.
Източник: Пари (26.02.2003)
 
Екип от британската компания VAI инсталира компютърни системи в четирите стана на валцовия цех в Алкомет АД. Обновява се процесът на валцуване, съобщи Коста Танев, директор по поддръжката в шуменското дружество. Инвестицията за обновлението е 7.500 млн. EUR.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Вносът на стомана в САЩ е скочил с 8.4% през 2002 г. спрямо предходната и е бил 29.6 млн. т, съобщиха от министерството на търговията. Според представители на металургичната промишленост данните показват, че въведените от президента Джордж Буш мита през 2002 г. върху вноса на стоманени изделия са били наложителни и дори решаващи за бизнеса им. В предварителен доклад на министерството се посочва, че вносът за януари е намалял с около 15.7%.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Никелът поскъпна над 9000 USD/т за първи път от 20 месеца насам заради бързоизчерпващите се налични запаси, увеличеното производство на неръждаема стомана /над 60% от никела се потребяват от тази индустрия/ и очаквания дефицит на пазара. Никелът се котираше по 9045 USD/т вчера в сравнение с 8940 USD/т при затварянето във вторник. Анализатори прогнозират, че при пробив на равнищата от 9200 USD/т металът може да поскъпне още по-чувствително. От началото на годината той прибави 1900 USD/т към котировките си, като движещата сила са намаляващите запаси и нарастващото търсене. В момента запасите са най-ниските от юни 2001 г. и са само 14.5 хил. т. Стачката в Норилски никел, най-големия производител в света, също подкрепи цените. От друга страна, на пазара се очертава и недостиг на никелов скрап, използван в производството на неръждаема стомана, което принуждава компаниите да се насочват към покупки на никел.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Третият вариант на закона за индустриалните или икономическите зони вече е факт и днес ще бъде подложен на публична дискусия. Целта му е да обърне тенденцията на 2-годишен спад на инвестициите у нас, както и да провокира големите световни корпорации да впишат страната ни в бизнесплановете си. Но бизнесът у нас подкрепя подобни мерки, стига да не останат на хартия и да се прилагат ефективно. Крайно време е да променим облика на България пред света като страна, привлекателна само с евтината си работна ръка, коментира Антон Петров, представител на гръцкия инвеститор Виохалко у нас, който закупи Стомана Индъстри и построи в София на зелено предприятието за алуминиеви профили Стилмет. Според Петров обаче пред големите инвеститори у нас си стои проблемът със сивата икономика, която поставя в неравностойно положение различните играчи на пазара. Затова идеята на проекта е много добра, но трябва и да се прилага ефективно, коментира Петров.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Около 250 души ще бъдат съкратени от "Радомир-метали" АД, съобщи изпълнителният директор на дружеството Пламен Паскалев. Намалението на щата е неизбежно, след като заводът работи на загуба, заяви той. Връчването на предизвестия на работниците започва след 10 март. Освободените ще получат обезщетение от една работна заплата. "Радомир-метали" е второто по големина предприятие в Пернишка област. То притежава 2/3 от мощностите на завода за тежко машиностроене в Червена могила.
Източник: Новинар (28.02.2003)
 
Топпроизводителят на стомана в Русия Северстал възнамерява да започне строителство на нов завод, в който ще произвежда годишно по 400 хил. т стоманени тръби с по-голям диаметър. Решението според анализатори е много навременно, защото такава продукция в момента търси най-голямата газова компания в света Газпром, която е най-големият потребител на такива тръби. Досега тя използваше украински и германски, но в последно време непрекъснато се оплаква от качеството на първите и високите цени на вторите. Северстал доскоро обмисляше съвместно производство на такива тръби с друга руска компания, но проектът пропадна.
Източник: Пари (28.02.2003)
 
Бавно подобряващите се основни пазарни фактори ще оскъпят цинка, но кога ще стане това - през тази или през следваща година, не можаха да се разберат анализаторите на годишната конференция на Американската асоциация за цинка. Според експерти от CRU International цинкът ще приключи 2003 г. доста над нивата, при които започна годината. Той обаче ще се продава по-евтино през първото шестмесечие. Надвисналата война в Ирак е най-голямата заплаха за понижаване цените на метала в краткосрочна перспектива. Анализаторите са по-сигурни в прогнозите си, че през 2004 г. трендът на цинка ще е възходящ. Предвижданията на Standard Bank са за средни кешцени на ЛМБ от 900 USD/т догодина и 815 USD/т за настоящата. В света през 2002 г. добивът на цинк от мините се е свил само със 70 хил. т, въпреки че 1.3 млн. т от продукцията на практика не е донесла никаква печалба.
Източник: Пари (28.02.2003)
 
От началото на 2003 г. по данъка върху добавената стойност бе въведен и нов преференциален режим. Това е т. нар. специален ред за начисляване на ДДС при внос на определени стоки. Вече е налице и първото разрешение за ползването на този стимул - то бе издадено на "София мед" и се очаква да ускори с около шест месеца пускането на Комбината за цветни метали на гара Искър. Преференцията не води до намаляване на дължимия данък, но позволява вносителят да не блокира свободни средства.
Източник: Банкеръ (01.03.2003)
 
Държавна подкрепа за финансова стабилизация на предприятието и развитие на металургичния отрасъл, който е структуроопределящ в Пернишка област, искат от "Радомир-метали" АД. Ръководството е принудено да съкращава част от персонала, за да намали разходите и да запази предприятието, твърди директорът Пламен Бонев. Поради тази причина “Радомир-метали” иска намаляване на цените на електроенергията с около 40%, а на природния газ с не по-малко от 40 USD/1000 куб.м. Бонев каза още, че КНСБ и “Подкрепа” вече са изплатили писмо до депутатите от региона с 8 условия, за да не се съкращава персонала.
Източник: Монитор (04.03.2003)
 
"Финметалс холдинг", който е собственик на металургичния гигант "Кремиковци", е купил пловдивското машиностроително предприятие МТА. От 1 април в МТА ще започне назначаването на нови хора. Сега предприятието поддържа минимален персонал и не развива дейност. Допреди 10-ина години името на МТА беше завод "Антон Иванов" и се славеше като едно от най-крупните машиностроителни предприятия в града. "Финметалс холдинг" има програма в две части за МТА. Част от ремонтните работи на "Кремиковци" ще бъдат извършвани оттук. "Финметалс холдинг", който доскоро се наричаше "Дару металс", купи преди две години "Кремиковци" за един долар след обявен от Агенцията за приватизация търг.
Източник: Дума (04.03.2003)
 
Тази година е юбилейна за съвременната българска металургия, тъй като в далечната 1953 г. бе пуснат металургичният завод в Перник. В този период завършва и строителството на цинковото производство в Кърджали. Пак тогава е създаден и самостоятелен металургичен факултет за обучение на висши металургични кадри. Тези факти определят предстоящия 50-годишен юбилей. Обръщайки се назад във времето и проследявайки строителството на такива големи за нашата страна предприятия, като металургичния комбинат в Кремиковци, Комбината за цветни метали край Пловдив и медодобивното производство в Пирдоп, днес не може да не отчетем, че тези мощности продължават да са голям индустриален потенциал за страната. В металургичния отрасъл сега работят над 27 хил. души, което представлява 0.94% от заетите в икономиката и 4.27% от заетите в индустрията, но те формират над 7% от произвежданата промишлена продукция. Създаден предимно за задоволяване на вътрешното потребление от метали, днес този сектор на икономиката е ориентиран основно за износ. За 2001 г. металургията и производството на метални изделия осъществяват износ за 1 872.7 млн. лв. Това е 16.78% от износа на стоки и 11.35% от общия износ на страната. Вносът е на стойност 675.7 млн. лв., или отрасловата групировка отчита положително вътрешнотърговско салдо от 1 197 млн. лв. По този показател отстъпва само на туризма. Изнасят се над 83% от проката и над 63% от изделията на черната металургия, около 93% от медта и 88% от оловото и цинка
Източник: Пари (04.03.2003)
 
Ограничителните мерки и общото намаление в потреблението на стоманени продукти в световен мащаб през 2002 г. доведоха до спад на основните стоманени продукти и в нашия износ. Произведените количества плосък и дълъг прокат от трите стоманодобивни дружества - Кремиковци, Стомана индъстри и Промет стийл, за последните три години постоянен спад на плоския прокат. Той формира основното производство на Кремиковци АД и Стомана индъстри АД. В дългия прокат има малък ръст през 2001 г., но той не компенсира намаленото производство от другите продукти. За 2002 г. има спад и в дългите продукти. През 2001 г. е намаляло производството на горещовалцуван прокат в Европейския съюз и Северна Америка съответно с 4.8 млн. тона и 6.8 млн. тона. Намалението на производството у нас се очаква да бъде преодоляно след въвеждане на защитни мерки при вноса на стоманени продукти.
Източник: Пари (04.03.2003)
 
ШВЕЙЦАРСКИЯТ производител на метали Glencore International има сериозен интерес към придобиването на босненската рафинерия за преработка на алуминий Aluminij в Мостар, след като споровете около собствеността й бъдат разрешени. Това обяви пред Reuters мениджърът на поделението за алуминий на компанията Йозеф Берман. Когато това стане, ще участваме в търг за приватизацията на Aluminij, допълни той. Тъй като споровете около собствеността на мостарската рафинерия продължават, Световната банка ще назначи арбитражна комисия, която да ги разреши. Те възникнаха след края на войната преди повече от 10 г. Glencore има намерения да разшири производството в Aluminij, ако стане неин собственик и ако цените на алумината продължават да вървят нагоре, а тези на еленергията - надолу. Glencore и Aluminij подписаха договор в размер на 650 млн. USD през 2001 г., съгласно който швейцарската фирма предоставяше алумина, а в замяна получаваше алуминий. Рафинерията произведе 103.1 хил. т алумина през 2002 г. и планира да увеличи продукцията си до 107 хил. т през настоящата година.
Източник: Пари (04.03.2003)
 
Заплатата и бонусите на 59-годишния Ален Белга, президент и изпълнителен директор на компанията производителка N 1 в света на алуминий - американската Alcoa, за миналата година са били със 17% по-ниски отколкото през 2001 г. и са 2 млн. USD. Той зае престижните позиции след напускането на тогавашния титуляр Пол О'Нийл, който оглави американското финансово министерство. .
Източник: Пари (04.03.2003)
 
Втора поредна седмица търговията с цветни метали бе подчинена на възходящия тренд при никела, който надхвърли безпрепятствено, но само за един ден (сряда) психологическата граница от 9000 долара за тон, и се установи на 9110 долара за тон. Бързо падащите запаси и нарастващото производство на неръждаема стомана, където се използва никелът, са в основата на поскъпването. Според Ангъс Макмилън от Prudential Bache International, въпреки че фундаменталните пазарни фактори при никела изглеждат много солидни, дефицитът през 2003 г. няма да е достатъчен, за да задържи цената над 9000 долара за тон. Прогнозата на Макмилън беше потвърдена в четвъртък, когато цената на никела се понижи до 8980 долара за тон. При останалите цветни метали, които поскъпнаха от началото на годината на фона на покупки от фондове, които покриват късите си позиции, се наблюдава изчерпване на възходящия тренд.
Източник: Капитал (04.03.2003)
 
На въпроса как се отразява регистрацията на трудовите договори, Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на метали отговаря: Регистрацията на трудовите договори, от една страна, е добър ход, защото се предполага, че много работни места биха излезли на светло. В нашия бранш специално има много правила към фирмите, свързани с безопасността на труда, така че тези, които работят на тъмно, не са много. От друга страна обаче, регистрацията е поредно утежнение за бизнеса, защото механизмът е много тромав.
Източник: Капитал (04.03.2003)
 
"Кърджали инвест" и кипърската компания "Ел Зед Метал трейдинг" са изкупили основната част от акциите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали при увеличението на неговия капитал от 2.103 млн. лв. на 8.413 млн. лева. Централният депозитар публикува промените в основните акционерни участия в ОЦК след новата емисия. Според тях "Кърджали инвест" е повишило дела си от 11.87% на 47.49 процента. Кипърците пък са придобили 28.58% от капитала, като досега не са били собственик в дружеството. ОЦК досега се свързваше със СИБанк, така че вероятно и офшорната компания е близка до тази финансова институция. От информацията от депозитара може да се предположи, че е спаднало участието в капитала на комбината на работническо-мениджърското дружество ОЦК-98, което според сайта на Държавната комисия по ценни книжа досега държеше 28% от акциите. Ако то не е записало нито една акция, а е продало правата си за участие в подписката, новият негов дял би трябвало да е 7 процента. Загубата на ОЦК за 2002 г. според предварителния отчет на компанията е 9.077 млн. лв. Причина за лошия финансов резултат са намалелите повече от двойно приходи от продажби на дружеството, които за миналата година са 41.856 млн. лв. Нетната стойност на активите към 31 декември е малко повече от 29 млн. лв., но с плащането на акциите от новата емисия, тя се повишава до 35 млн. лв. Това е равно на около 3.50 лв. за акция от дружеството. Затова и не е странно, че на фондовата борса книжа от компанията се предлагат по 5 лв. за брой, но няма кой да ги купи.
Източник: Дневник (05.03.2003)
 
НЕЗАВИСИМО от ниските цени на международните борси и свръхпредлагането Австралия ще произведе и ще достави повече цинк и мед на световните пазари през финансовата 2003-2004 г., прогнозира австралийското бюро за проучване на земеделската и суровинната база /ABARE/. Австралия, която е сред страните топпроизводителки на метали в света, според данните ще добие с 11% повече рафинирана мед - 630 хил. т, а продукцията от цинк ще е с 1% по-висока в сравнение с настоящата година и ще възлезе на 500 хил. т. Произведената желязна руда ще отбележи ръст от 5.2% през настоящата година и ще е 195 млн. т, а експортът ще скочи с 15% до 176 млн. т. Въпреки че цените на рудата се очаква да се понижат, поради увеличения експорт в хазната през 2003 г. ще влязат с 4.3% повече приходи, или 3.28 млрд. USD. От друга страна, постъпленията от износа на алуминий според ABARE ще намалеят с 3% през финансовата 2002-2003 г. до 2.3 млрд. USD.
Източник: Пари (05.03.2003)
 
Близо 700 български предприятия дължат на Националния осигурителен институт (НОИ) над 400 млн. лв. заедно с лихвите, съобщиха вчера оттам. Само 50-те най-големи борчлии имат да връщат 213 205 056 лв. Пернишката „стомана" също е сред рекордьорите по дългове с 21,6 млн. не- платени стари вноски, като фирмата превежда месечно около 100 000 лв. за погасяването им. Едновременно с това изпълнява и оздравителна програма, по която също дължи вноски. „стомана" е в процедура на несъстоятелност.
Източник: Труд (05.03.2003)
 
Противоречиви са оценките за наложените точно преди 1 г. от Джордж Буш мита върху вноса на стоманени изделия в САЩ, които без малко не предизвикаха търговска война между Америка и останалия свят. Митата, както е известно, бяха въведени за 21 категории изделия в срок от 3 г., варират от 8 до 30% и основната им цел е осигуряване на глътка въздух на закъсалия щатски стоманодобив, като се ограничи потокът от евтин внос. Миналата седмица търговският представител на САЩ Р. Зелик подчерта убедеността си, че стъпката е в унисон с правилата на СТО. Той отбеляза, че наскоро създадената в САЩ ISG - най-крупната металургична компания в света, е доказателство за правотата на мярката. Много експерти обаче смятат, че ефектът е малък, ако въобще има такъв, а повишените цени на местната стомана са в полза повече на притежателите на корпоративни книжа, отколкото на работниците
Източник: Пари (06.03.2003)
 
Кюстендилската мина "Осогово" АД най-вероятно ще бъде обявена в несъстоятелност. Това стана ясно след провелото се в четвъртък общо събрание на кредиторите на дружеството. Агенцията за държавни вземания, която е най-големият кредитор на мината с вземане от 4.5 милиона лева, отказа да приеме предложения оздравителен план за дружеството, въпреки че той беше допуснат от съда. Прекият резултат от това е, че съдът ще обяви "Осогово" АД в несъстоятелност. През юли 2000 година мина "Осогово" беше приватизирана от РМД "Мини Руен" ЕАД. За времето от тогава до днес задълженията на предприятието са се увеличили повече от седем пъти. Малко преди да се състои общото събрание на кредиторите на "Осогово", Кюстендилският окръжен съд разгледа и делото за обявяване на процедура по неплатежоспособност на мажоритарния собственик на мината "Руен" АД, което притежава 80% от капитала й. Искането за процедурата е внесено от синдиците на рудника Станка Чавдарова и Борис Борисов. Към техния иск се е присъединила и Агенцията за следприватизационен контрол. Според Чавдарова изпълнителният директор на дружеството Павел Павлов и собствениците на дружеството не са спазили клаузите на приватизационния договор. Неотдавна Станка Чавдарова каза също, че мината е в тежко финансово състояние заради това, че са сключени неизгодни договори. По силата на тези договори "Мини Руен" АД изкупува продукцията на мина "Осогово", а след това я продава на КЦМ-Пловдив, прибирайки печалбата от продажбата. Съдебното заседание, на което съдът ще обяви, че дружеството "Осогово" е неплатежоспособно, е насрочено за 26 март. Дотогава трябва да се направи финансово-счетоводна експертиза на предприятието от две вещи лица. Ако Кюстендилският окръжен съд вземе решение за ликвидация на "Осогово"АД, 150 миньори ще останат без работа, а имуществото на мината ще бъде разпродадено.
Източник: Дневник (07.03.2003)
 
СЛОВАШКАТА медодобивна компания Kovohuty Krompachy планира увеличение на продукцията през тази година до 20 хил. т мед и 25 хил. т медна тел при само 16 хил. т 8-милиметрова тел за 2002 г. Нарастването на производството ще стане възможно благодарение на навлизането на свежи капитали в Kovohuty. В края на миналия ноември австрийската компания Montanwerke Brixlegg стана собственик на 66.6% от нея. За догодина намеренията на новоназначения мениджър Герхард Гьотч са да се произведат 32 хил. т тел и 24 хил. т мед. Преразглежда се и практиката телта да се добива от чилийски и руски концентрат, и ще се заложи на местна суровина и внос от съседни страни. Kovohuty ще изнася тел за Унгария, Румъния и Чехия.
Източник: Пари (07.03.2003)
 
МРАЧНИТЕ макроикономически фактори и политическата нестабилност около Ирак не позволиха на цветните метали в Лондон да дръпнат по-чувствително нагоре. Тримесечните медни сделки се сключваха по 1681 USD/т при 1679 USD/т в сряда. Цинкът поскъпна с 4 USD/т до 809 USD/т, а оловото с 2 USD/т до 466 USD/т. Никелът поевтиня с 30 USD/т до 8750 USD/т.
Източник: Пари (07.03.2003)
 
Засега четири компании - три български и една руска, са закупили документи за участие в търга за продажбата на италианския стоманодобивен комплекс "Даниели". Оборудването е собственост на пернишкото предприятие и е закупено през 1989 г. за 145 млн. германски марки. Оттогава то стои неразопаковано и се съхранява на площадката на завода. Агенцията за приватизация обяви публичен търг с явно наддаване за продажбата на оборудването. Първоначалната цена е 10 млн. евро. Търгът ще се проведе на 26 март, като документация може да се закупува до 21 март. Депозитът за участие е 1 млн. евро. Дълговете на "Камет" са близо 14.5 млн. лв. Продажбата на оборудването ще даде възможност за погасяване на задълженията и стартиране на собствена дейност на предприятието, поясни Трайчев. Приватизацията на завода беше обявена през 1999 г. Проведени са и няколко неуспешни търга за продажба на италианската технологична линия. Напълно унищожен е цех "Електрошлаково претопяване", съобщи Трайчев. Машините са изнесени през 2001 г., а със случая се занимава Икономическа полиция. Преди две години на скрап беше нарязан и цех "Мир" на "Камет", който е първият металургичен цех в България. Приватизацията е единственото спасение за "Камет", смята Трайчев. Успешната продажба на италианския комплекс ще позволи да се открият нови 100 работни места. В момента 16 фирми наематели работят на площадката на "Камет". Предният опит за продажбата на "Даниели" беше през 2000 г. като част от оздравителната програма на "Камет". Тогава Министерството на икономиката избра за купувач на "Даниели" регистрирания във Финландия руски консорциум "Хансатико" при договорена цена 40.7 млн. марки. Според експерти за инсталирането на оборудването са необходими около 20 млн. долара инвестиции.
Източник: Дневник (10.03.2003)
 
Пазарът на цветни метали, които поскъпнаха на гърба на активни спекулативни покупки през последните няколко месеца, е на път да изпадне в летаргия под тежестта на негативни фундаментални фактори и мрачни икономически данни. Хеджингови фондове се нахвърлиха да купуват метали през януари и февруари, след като фондовите мениджъри бяха разочаровани от ценните книжа, болния долар и американската икономика. Според анализатора Ник Муур­ от JP Morgan ситуацията около Ирак е камуфлаж и ако той се стопи, анемичната икономика няма да може да поддържа търсене, което да задържи сегашните нива на цените на цветните метали. Златото също крепи в момента високата си цена на очакването за американски военен удар срещу Багдад.
Източник: Капитал (10.03.2003)
 
ПЕРСПЕКТИВИТЕ пред производителите на стомана в САЩ остават стабилни, тъй като планираното съкращение на производството на автомобили през второто тримесечие ще бъде компенсирано от по-високите цени на стоманата, прогнозират експерти от бранша. През миналата седмица водещите автомобилостроители в САЩ обявиха, че ще свият продукцията си, след като през февруари продажбите на леки коли и малки камиони спаднаха със 7%. General Motors ще произведе през второто тримесечие с 10.5% по-малко автомобили. Ford Motors също ще ограничи продукцията си, но не уточни с колко. Според представител на Credit Suisse First Boston този спад няма да се отрази върху производителите на стомана благодарение на договорените в края на 2002 г. по-високи цени по контрактите за доставка на метала. Други анализатори също са на мнение, че краткосрочните последици от решението ще бъдат незначителни, тъй като ако се запази февруарският темп, общото производство на коли през годината ще достигне 15.5 млн. и това е задоволително равнище. Дениъл Ролинг от Merrill Lynch определи планирания спад като слабо негативен и допълни, че не очаква да се отрази съществено в краткосрочен аспект. От National Steel все още изчисляват ефекта от плановете на автомобилостроителите, но и те не очакват непосредствено влияние върху сектора за производство на стомана. Едва в края на 2002 г. той успя да се раздели с най-ниските цени на черния метал в страната от 30 години насам.
Източник: Пари (10.03.2003)
 
Неблагоприятните бизнесновини и тревогите от Близкия изток задържат котировките на цветните метали на LME. В края на следобедната търговия в петък медта по 3-месечните сделки поскъпна до 1668/1691 USD/т. По-късно в Ню Йорк медта за доставка през май поскъпна след покупки с 1.45 CTS/лб до 76.95 СTS/лб. Алуминият поевтиня до 1393.5 USD/т след 1398 USD/т при закриването на търговията в четвъртък и минимума от 1388 USD/т в предиобедните сделки. Никелът леко поевтиня до 8770/8780 USD/т. Цинкът отстъпи с 20 USD до 791.5 USD/т. Калаят поевтиня с 80 USD до 4630 USD/т. Оловото изгуби 10 USD UD до 456.50 USD/т.
Източник: Пари (10.03.2003)
 
Акционерите на Полимери АД - Девня не гласуваха решение за разпределяне печалбата на дружеството за 2002 г., в размер на 43 000 лв, годишното ОСА на 7 март 2003г. Събранието беше пренасрочено за 28 март 2003г., съобщи мениджърът за връзка с инвеститорите на дружеството г-н Румен Николов. Приходите от дейността на Полимери АД за миналата година са нараснали със сумата от 695 хил. лева до 33 210 хил. лева, спрямо 2001г.
Източник: Капиталов пазар (11.03.2003)
 
Работи се по правния и финансовия анализ на Кремиковци, съобщи Александър Томов, зам.-председател на надзорния съвет на комбината, без да уточнява от коя финансова институция са наети експерти. Дю дилиджънсът е възложен от италианската компания Marcegaglia. В края на м. г. инвеститорът заяви намеренията си да стане акционер в Кремиковци чрез създаване на смесено дружество. То ще е собственик на 71% от капитала на Кремиковци. Участието в смесеното дружество ще се раздели наполовина между сегашния собственик Фин металс холдинг и италианския инвеститор.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
АЛУМИНИЕВИЯТ комбинат КАР в Подгорица, Черна гора, ще увеличи производството на алумина до 400 хил. т годишно с инвестиции от 40 млн. USD за модернизация от Alu Chem Inc.от САЩ и ЕБВР. КАР произвежда 280 хил. т алуминий и 102 хил. т алумина годишно.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
NORDDEUTSCHE Affinerie, петият световен производител на мед с капацитет от 550 хил. т годишно, възнамерява да работи през 2002-2003 г. с пълна мощност въпреки пожара през почивните дни и временното спиране на производството. КИТАЙСКИЯТ стоманодобивен комплекс Anshan Iron&Steel Group ще увеличи добива на стомана с над 3 млн. т през следващите 5 години до 13 млн. т годишно.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
Първи сред цветните метали никелът повежда групата към дългоочаквания подем на търсенето и производството. По данни на Международната група по проучване на никела /INSG/през януари 2003 г. западните страни са увеличили добива на първичен никел до 74.1 хил. т в сравнение със 73.4 хил. т през декември 2002 г. Потреблението в развитите западни страни е нараснало за януари с 3 хил. т до 85 хил. т от 82 хил. т през декември 2002 г. Трябва да се отбележи, че световните производители на никел увеличиха запасите си до 90.8 хил. т от 89.1 хил. в края на м. г., за да могат да посрещнат очаквания растеж на търсенето. Събуждането на стоманодобива и на автомобилната промишленост доведоха до стабилизиране на цените на белия метал на ново, по-високо ниво от над 8000 USD/т и вече се стремят към следващата кота от 9000 USD/т. Тя също може да бъде превзета, когато руският гигант Норилски никел започне отново да съобщава данни за запасите си.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
Компанията "Ваи Ю Кей", която е поделение на австрийската "Фьост Алпине" (Voest-Alpine Industrieanlagenbau), е сключила договор с шуменския производител на алуминий "Алкомет" за 3 млн. евро за модернизация на мощностите на комбината, съобщи информационната агенция "Дау Джоунс", която уточни, че става въпрос за обновяване на четири технологични линии за валцуване на алуминий. "Проектът за реконструкция на "Алкомет" е на обща стойност от 5 млн. евро и реализацията му започна през декември 2002 г.", заяви членът на Съвета на директорите на дружеството Фикрет Кузуджу. Плановете са той да приключи до септември тази година, допълни той. Става въпрос за съществуващи мощности за студено валцуване на метали, които ще се автоматизират, заедно с прилежащата им инфраструктура. Целта на инвестицията е да подобрим качеството и добавената стойност на продукцията на завода, каза Кузуджу. Мажоритарният пакет от "Алкомет", който тогава се наричаше "Алумина", беше приватизиран през 1999 г. за сумата от 9 млн. щ. долара. Купувачи бяха турската фирма "Фаф метал" (51%) и работническо-мениджърското дружество "Алумина инвест" - 24 процента. Впоследствие след трикратно увеличение на капитала на дружеството контролният пакет в него беше овладян от "Алуметал", по 50% в което притежаваха "Фаф метал" и "Индустриален холдинг България". След скандал през миналата година холдингът продаде участието си на турската компания. В момента 74% от капитала на шуменското дружество са собственост на "Алуметал", а "Фаф метал" държи пряко около 17 процента. След увеличението на капитала и продажба на част от книжата си РМД-то остана с минимален дял в предприятието. Предприятието определено има нужда от вливане на свежи пари, което си личи от публикувания неодотиран отчет на дружеството към 31 декември 2002 г. През периода "Алкомет" е реализирал загуба от 6.452 млн. лв., като приходите му са спаднали от 51 млн. лв. на 47.9 млн. лв. Задълженията на компанията пък надскочиха 50 млн. лв. След модернизацията обаче се предвижда заводът да изнася всеки месец продукция за 4-5 млн. щ. долара за Италия, Турция, Германия, Испания и други страни.
Източник: Дневник (12.03.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа - британско-холандската групировка Corus, има готовност да съкращава работници и да затваря заводи. Това се налага, след като съгласуваната през октомври от борда на директорите сделка за продажбата на част от алуминиевия бизнес на Corus на френската Pechiney /на стойност 828 млн. USD/ не получи одобрение от борда на супервайзерите в Холандия. Тя беше оценявана като ключова за оцеляването на Corus. Още преди това да се случи, компанията обяви, че ще съкрати 12 хил. работници и ще затвори още няколко завода. Приходите от продажбата според предварителните разчети трябваше да се използват за финансиране и съкращаване капацитетите в губещите заводи за производството на въглеродна стомана на Острова. Провал на сделката с Pechiney може да е началото на разпада на британско-холандската групировка, смятат някои експерти. Противоречието със супервайзерите принуди мениджмънта да заведе жалба в Амстердамския апелативен съд, от който се очаква в четвъртък да даде зелена светлина за продажбата.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
Налице са предпоставки медта, която неотдавна достигна 6-мес. максимуми от 1760 USD/т, а сега се търгува около 1689 USD/т, да поевтинее в краткосрочна перспектива с още 4% тъй като геополитическата и икономическата нестабилност в света ще забавят търговията с метала. Във всеки случай според британски анализатори и търговци, които правят тази прогноза, едва ли цените на червения метал ще се сринат до декемврийските минимуми от 1548 USD/т, но котировки от 1620 USD/т изглеждат съвсем реални при дългосрочна подкрепа от 1600 USD/т. Потреблението засега е достатъчно високо, за да се задържат цените над равнищата от 1600 USD/т, смятат те. Медта може да се срине до около 1550 USD/т/, ако изгледите за лесна война в Залива не се оправдаят и щатската икономика отново навлезе в рецесия.Тримесечните доставки на ЛМБ поскъпнаха с 11% през първите 2 мес. на годината, след като хедж компаниите се отдръпнаха от фондовия пазар и се насочиха към борсови стоки. От март обаче с все по-реалната възможност за война в Ирак медта загуби близо 70 USD/т. Вчера на ЛМБ тя се продаваше по 1689 USD/т. Освен евентуалната война върху цените на медта оказва влияние и нестабилната икономическа конюнктура. Според анализатори на SG Securities от пазарна гледна точка медта е по-добре поставена в сравнение с останалите от комплекса на цветните метали, понеже компаниите производителки спазват по-строга политика на предлагане. Търсене също е налице и както изглежда, Китай, един от крупните пазарни играчи, не е загубил интерес към покупки.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
АМЕРИКАНСКАТА стоманодобивна компания US Steel, една от най-крупните в страната, очаква нетна и оперативна загуба за първото тримесечие на настоящата година предвид увеличените разходи, отделени за пенсии, и повишените цени на природния газ. Резултатите за 2002 г. са с 1 млн. USD по-ниско от предарително обявените, се посочва в изявление от компанията.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ в света производител на калай индонезийската компания Timah е добила с близо 2 хил. т повече метал през 2002 г. в сравнение с предходната, или 40 хил. т. Според експерти увеличението ще има много малък ефект върху световния пазар, на който се очаква рекорден дефицит през 2003 г.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
ЕДИНСТВЕНИЯТ комбинат за производство на алумина в Босна и Херцеговина Birac може би ще възобнови дейността си през май, понеже спорът около приватизацията му и дългът с литовския инвеститор намериха своето разрешение, съобщи министърът на икономиката и енергетиката в босненско-сръбското правителство Милан Богицевич. До развръзката се стигна, след като правителството реши да намали двойно обема на инвестициите, които литовската банка Ukio трябва да направи в комбината до 11 млн. марки /6.2 млн. USD/. Кредитната централа стана собственик на 63.8% в Birac в края на 2001 г., след като плати 10.2 млн. марки. В резултат на постигнатото споразумение по думите на министъра предприятието ще започне да произвежда алумина към края на май, като годишните обеми ще достигнат 200 хил. т. От Ukio потвърдиха постигнатата договореност. Чуждестранната банка заплаши в началото на 2003 г. правителството, че ако двете страни не се разберат, заводът може да фалира. Преди войната през 1992-1995 г. в Birac се добиваха по 600 хил. т алумина. След като стана негов собственик, инвеститорът спря производството, за да започне модернизирането му. Очакванията бяха комбинатът да се превърне в мотор на икономическия растеж на поствоенна Босна. Преди разпадането на Югославия през 90-те години Birac покриваше почти цялото потребление на алумина в страната заедно с мостарския Aluminij. Последният възстанови продукцията на алуминий след войната, но все още не произвежда алумина.
Източник: Пари (13.03.2003)
 
Ръководството на "София мед" (бившия Комбинат за обработка на цветни метали - Гара Искър) планира да увеличи четирикратно капацитета на завода и до средата на 2004 г. той да достигне 120 хил. тона готова продукция, съобщи изпълнителният директор на дружеството Андреас Делигианис. За целта в компанията ще бъдат инвестирани 88.7 млн. евро. До момента закупените нови машини в завода са за около 35 млн. евро и вече са сключени договори за доставка на нови. Съоръженията се внасят предимно от Италия и Германия, обясни Антон Петров, представител на "Виохалко" за България (собственик на завода). Извършването на всички подготвителни работи за монтирането на новите машини надхвърля 1 млн. евро, а монтажът се прави от български фирми, обясни Делигианис. Първият етап от инвестиционната програма на стойност 3.5 млн. евро вече е завършен, като е модернизирана пещта за предварително нагряване на меден блок. Мащабната инвестиционна програма на "София мед" е насочена главно в леярното и валцовото производство. Работните места в предприятието до края на 2003 г. ще достигнат 350 души, а до 2004 г. - 450. Заетите в момента са около 240 души. Продажбите на "София мед" през миналата година са за 12.5 млн. евро, като през тази година ръководството на завода очаква приходите да достигнат 18 млн. евро. В момента "София мед" произвежда основно продукти от мед и медни сплави. След осъществяването на инвестиционната програма ще се увеличи и продуктовата гама на завода. Инвестиционният проект на "София мед" беше първият, при който се прилага специалната схема за начисляване на ДДС при внос - при нея импортът на инвестиционни стоки се освобождава от плащане на ДДС. Вчера управителят на сертификационната организация LRQA в България Тим Венер връчи на комбината сертификат по ISO 9001 - 2000. Следващата цел е получаването на сертификат по ISO 14001 (стандарт за управление на системи за опазване на околната среда), обясни Петров. От март 2000 г. предприятието е собственост на гръцката групировка "Виохалко". В бившия Комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) първоначално беше собственост на "Булметал София", в която акционер беше бившият депутат от Евролевицата Цветелин Кънчев. Заради неизпълнение на инвестиционната програма и ангажиментите за трудова заетост за последните три години Агенцията за приватизация начисли на купувача неустойка от 8 млн. долара. Междувременно собственикът, вместо да обслужва стари задължения, натрупа нови и най-големият кредитор - Международната банка за търговия и развитие, обяви търг за заложеното имущество, на който активите бяха придобити от гръцката групировка.
Източник: Дневник (14.03.2003)
 
НА ЛМБ в четвъртък при цветните метали се запази тенденцията към поевтиняване от предишния ден. Никелът и медта поведоха убедително колоната надолу. Тримесечните никелови доставки около обяд след масирани фондови разпродажби се търгуваха с 30 USD/т по-ниско, отколкото в сряда, или по 8250 USD/т. Някои брокери предвиждат по-нататъшно поевтиняване и приближаване до 8000 USD/т. От края на февруари, когато никелът се продаваше по 9140 USD/т, най-високата цена от юни 2000 г., той загуби близо 1000 USD/т. Дотук се стигна след увеличаване на запасите и решението на работниците от Норилски никел, най-големия производител на метала, да не подкрепят стачка. Медта отстъпи с 3 USD/т до 1670 USD/т. В сряда ICSG обяви, че излишъците от рафиниран метал на пазара през 2002 г. са били 235 хил. т, докато предишната й прогноза бе за 105 хил. т.
Източник: Пари (14.03.2003)
 
„София мед" получи сертификат за качество ИСО 9002, съобщи шефът на предприятието Андреас Делигианис. „София мед" е собственост на гръцки концерн "Виохалко", който държи и "Стомана Перник".
Източник: 24 часа (14.03.2003)
 
Цяла армия цигани Перник нападнаха вчера охранители от „Бодигард Файер", съобщи шефът на гардовете Радослав Костадинов, фирмата съпровожда композиции със скрап по договор с Асоциацията на търговците на метали, тъй като загубите през 2002 г. от циганските кражби били за над 3 млн. лв. Около 10,30 ч вчера дежурните охранители забелязали каменни блокове на жп линиите под кв. „Рудничар". Гардовете започнали да ги разчистват, когато 50 роми ги обградили. Мургавите били въоръжени с вили и сопи и се нахвърлили с викове. При сблъсъка била счупена ръката на един от пазачите, друг е с комоцио. Охранителите се изтеглили, но в 13, 30 ч ромите подновили атаката си в кв. „Цалева круша". 150 цигани със секири, сопи и вили наобиколили охранителите. По чудо никой не пострадал. Гардовете успели да реагират и предупредили машиниста, пътуващ от София за „Стомана Индъстри", че на жп линията има поставени бордюри. Около 200 метра машинистът влачил бордюрите. При удара се счупили въздухопроводите, нанесени са и други поражения на локомотива.
Източник: Труд (14.03.2003)
 
До средата на 2004 г. общите инвестиции на София Мед АД ще достигнат 88.7 млн. EUR, съобщи изпълнителният директор на предприятието Андреас Делигианис. Дружеството произвежда продукти от мед и медни сплави. Нови машини за 8.5 млн. EUR ще бъдат внедрени до юни 2003 г. Пещта за предварително нагряване на меден блок Techint за 3.5 млн. EUR е почти завършена и се тества. Целта на собствениците е да се увеличи годишният производствен капацитет на завода четири пъти в сравнение с 1999 г. и да достигне 120 000 т. От 1999 г. гръцкият холдинг Виохалко е собственик на завода. През юни ще започне производството на плоски листа и ленти.Предприятието получи сертификат по ISO 9001-2000 от сертифициращата фирма LRQA. Продажбите на София Мед АД за 2002 г. са 12.5 млн. EUR. 75% от готовата продукция се изнасят в Германия, Италия, Испания, Португалия, САЩ, Словения, Румъния. Предвидените продажби за 2003 г. са за 18 млн. EUR.
Източник: Пари (14.03.2003)
 
Сертификат ISO 9001-2000 връчи официално управителят на английската сертифицираща фирма Lloyd's Register Quality Assurance Тим Венер на "София мед" АД. До април 2003 г. дружеството за мед и медни сплави ще разкрие 180 нови работни места, съобщиха от гръцкия холдинг "Виохалко", чиято собственост е софийската фабрика. С планираните повече от 88.7 млн. евро капиталовложения "София мед" реализира една от най-мащабните инвестиционни програми в България. От закупуването на завода в столичния квартал "Гара Искър" преди три години досега гръцките инвеститори са доставили нови машини за около 35 млн. евро, а до юни т. г. ще бъдат закупени още машини на стойност 8.5 млн. евро. Първият инвестиционен проект вече е изпълнен и в момента се провеждат тестове в пещта за предварително нагряване на меден блок. То е част от леярното производство и валцуването, където основно са насочени капиталите. Амбицията на гръцката индустриална групировка е да направи "София мед" водещ производител на медни продукти не само на Балканите, но и в цяла Европа с капацитет от 120 000 тона готова продукция годишно, казаха от ръководството. Преди 3 г. предприятието стартира със 180 души персонал, а до края на 2003 г. числеността на заетите ще достигне 350. Продажбите на дружеството за миналата година са на стойност 12.5 млн. евро, като 75% от продукцията се изнасят основно за страните от ЕС. За 2003 г. ще бъдат изработени 11 500 тона мед, като същевременно ще стартира разработване и внедряване на система за опазване на околната среда по стандартите ISO 14001.
Източник: Кеш (14.03.2003)
 
Сертификат ISO 9001-2000 бе връчен на "София Мед" от представителя на Лойд регистър в България Тим Венер. Бившият комбинат за цветни метали на Гара Искър е собственост на гръцката групировка "Виохалко". В завода се подготвя ново производство - на плоски изделия, съобщи изпълнителният директор Андреас Делигианис. То тръгва от средата на лятото. Новите производи - листа и ленти, ще дадат възможност да се намесим конкурентно на пазара. "Виохалко" ще инвестира 88,7 млн. евро до края на 2004 г., уточни Делигианис.
Източник: Новинар (14.03.2003)
 
Ако алуминиевата индустрия в страните от бивша Югославия възстанови предвоенните си производствени капацитети, Балканите имат шанс да се наредят сред по-големите регионални производители в света. За да стане това, са нужни капитали за модернизиране и увеличаване на мощностите и евтина еленергия. Изходната суровина за производството - боксит, в региона има и доказаните резерви са 400 млн. т. В края на 80-те и началото на 90-те години комбинираното производство на алуминий, алумина и боксит в Черна Гора, Босна, Словения и Хърватия бе съответно 365 хил. т, 1.2 млн. т и 3.5 млн. т годишно. Заради войните в района хърватската рафинерия Sibernik спря работа през 1991 г., същото се случи и със заводите в Мостар и Талум - Босна и Херцеговина. Рафинерията в Birac е затворена от лятото на 2001 г. Според анализатори на Brook Hunt регионалното производство на алумина отново ще достигне 1 млн. т. Той очаква мостарската рафинерия да заработи през 2005 г. и да добива по 250 хил. т алуминий годишно, а преди дни босненското правителство обяви, че Birac от май натоварва мощностите си. Първоначално там ще се добиват 300 хил. т от метала, а после по 450 хил. т. Според Brook Hunt още догодина в региона ще се произведат 350 хил. т алуминий.
Източник: Пари (17.03.2003)
 
ДОБИВИТЕ от оловните мини през януари в света са скочили с близо 5% спрямо същия месец на предходната година и са достигнали 234 хил. т, съобщи Международната група за изследване на оловото и цинка /ILZSG/. Обемите рафиниран метал обаче са се свили с 2.4% до 543 хил. т, а потреблението е нараснало с 1.7% до 539.8 хил. т.
Източник: Пари (17.03.2003)
 
ФРЕНСКАТА Pechiney, която не успя да придобие част от алуминиевия бизнес на Corus, по принцип е готова в бъдеще отново да преговаря по сделката. В същото време обаче тя възнамерява до лятото да придобие други два или три актива. Става въпрос за алуминиеви активи извън Европа.
Източник: Пари (17.03.2003)
 
"Ерато тримекс" ООД - Хасково, купи на явен търг в Агенцията за приватизация цех за леене под налагяне, обособена част от ВМЗ - Сопот. Дружеството, 90% от което се притежават от "Ерато холдинг", беше единственият кандидат и купи цеха на началната тръжна цена от 750 хил. лв. Депозитът за участие беше 100 хил. лв. Цената по сделката ще се заплаща с банков превод по сметката на агенцията, като 50% в деня на подписването на договора, а останалата част до 15 календарни дни след това. Цехът произвежда отливки по технологията леене под налягане. Той е единственият в България, създаден като централизирано звено, извършващ отливки под налягане от алуминиеви сплави за специалното и гражданското производство на ВМЗ. Купувачът се занимава с производството на отоплителна техника. Собственик на "Ерато холдинг" е Христо Ангелов. Цената по сделката ще се плати със собствени средства, обясни Николай Карев, изпълнителен директор на "Ерато тримекс". И в момента работим с този цех, който изпълнява наши поръчки, обясни Карев. Той допълни, че предвиждат в него да се развие производството на алуминиеви радиатори. Средствата от продажбата на цеха ще отидат във ВМЗ. Като обособени части от ВМЗ - Сопот, бяха продадени Заводът за инструментална екипировка и нестандартно оборудване и Лагерният завод. Купувач на втория беше шведската компания SKF, която плати 14.3 млн. лв.
Източник: Дневник (18.03.2003)
 
Втората по големина в момента стоманодобивна компания в Северна Америка - International Steel Group /ISG/, е вече на крачка от амбициозния си план да стане N 1 в САЩ и на континента. Компанията финализира споразумението за покупката на третата по големина компания в Северна Америка - Bethlehem Steel Corp., която е в процедура по фалит. Сделката обхваща по-голямата част от стоманодобивния бизнес на Bethlehem, за която ISG ще плати 1.5 млрд. Съдът по фалитите одобри сделката на 22 април. ISG бе създаде през февруари 2002 с цел да придобива първокласни стоманодбивни активи, които след модернизация могат да бъдат конкурентноспособни. През 2002 компанията стана собственик на основните металургични активи на LTV Corp. както и на редица други стоманодобивни фабрики и компании. Ако поглъщането на Bethlehem.не се сблъска с някоя неочаквана пречка, с годишните си добиви от над 16 млн. т стомана годишно ISG ще стане най-големият производител в САЩ и Северна Америка.
Източник: Пари (18.03.2003)
 
За първи път от разпада на Съветския съюз през 1991 г. Азeрбайджан изнесе първичен алуминий. Единственият преработвател Sumgait, разположен близо до Баку, вече е собственост на холандската фирма Fondel Мetal. Намеренията на мениджмънта му са да експортира 20 хил. от 29-те хил. т, произведени в завода. Първата доставка тръгна преди дни за Турция. Капацитетите на завода са 55 хил. т.
Източник: Пари (18.03.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа, британско-холандската компания Corus, който освободи изпълнителния си директор Тони Педър в петък, обмисля замяната му с Дейвид Джеймз, известен с успехи в спасяването на закъсали компании. Той оглавяваше Millenum Dome.
Източник: Пари (18.03.2003)
 
КНСБ подкрепи официално протеста на журналистите от БТА срещу генералния директор Стоян Чешмеджиев. На поредния протестен митинг в понеделник следобед пред сградата на БТА лидерът на КНСБ Желязко Христов поиска Чешмеджиев да подаде оставка до вторник вечерта. Към митинга се присъединиха представители на профсъюзите на миньорите, на работещите в “Стомана” - Перник и “Кремиковци”.
Източник: БТА (18.03.2003)
 
Белгийската групировка производител на цветни метали Umicore, най-големият световен производител на цинк и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, планира да удвои производствените си капацитети на завода за батерии в Южна Корея по-късно тази година, за да задоволи стремително нарастващото търсене. Батериите намират приложение в хай-тек продукти като лаптопи и мобилни телефони. Стъпката се предприема предвид увеличеното търсене на зареждащи се батерии. Umicore е един от топпроизводителите на литиево-кобалтов двуокис, ключов елемент за производството на литиеви батерии. 4.5 млн. USD ще бъдат инвестирани в допълнителните мощности, които се очаква да влязат в експлоатация през последното тримесечие на 2003 г. Благодарение на тях добивите на Umicore в Южна Корея ще скочат до над 2 хил. годишно.
Източник: Пари (19.03.2003)
 
Осем пъти по-малко отрови изпуска в атмосферата KЦМ-Пловдив, след като заработи новият цех за производство на сярна киселина. Благодарение на новите инсталации емисиите на серни диоксиди, пускани във въздуха, намаляха от 2500 на 300 мг/куб. м. Доскоро комбинатът за цветни метали плащаше жестоки екосанкции заради наднормените концентрации. За откриването на обекта вчера пристигна японският посланик Ясуйоши Ичихаши. Hеговата страна осигури $60 млн., с които беше изграден новият завод. До 2005 г. предстои реконструкция на пречиствателната станция за отпадни води в предприятието.
Източник: Стандарт (20.03.2003)
 
Цинковият завод в ОЦК-Кърджали спря и десетки работници са пуснати в принудителен отпуск. Имаме затруднения със снабдяването с цинкови концентрати от началото на годината, обясниха от ръководството на завода. Предлагането на суровината е значително намалено на световния пазар. От средата на март ръководството на дружеството е започнало изпълнението на програма за осигуряване на ритмични доставки на цинков концентрат и натоварване на завода в максимален капацитет.
Източник: Стандарт (20.03.2003)
 
Клиент на банка Биохим стана най-едрият купувач на акции от Алкомет АД-Шумен на вчерашния борсов аукцион за продажба на остатъчния държавен дял в дружеството. За останалите след вторник 156 199 непродадени акции /3.49% от капитала/ се подадоха 24 оферти, класирани бяха половината от тях за общо 147 041 акции. След като не успя да се класира на аукциона в сряда, вчера Биохим въведе отново клиентска поръчка за 128 888 акции, този път на цена от 3.75 лв. в компенсаторни инструменти. Според източници, близки до процедурата, клиентът на банката е мажоритарният собственик на Алкомет - турската фирма Фаф метал. След като спечели близо 83% от предлаганите вчера акции, Фаф метал придоби нови 2.88% от предприятието и вече контролира около 94% от капитала му. Още четири инвестиционни посредника се наредиха сред спечелилите акции на Алкомет вчера. С единична цена от 3.77 лв. Капман АД прибра 10 000 бройки за своя сметка и стана четвъртият инвестиционен посредник, който влиза с едър пакет като акционер в шуменското предприятие.
Източник: Пари (20.03.2003)
 
Повторната продажба на вече приватизирани предприятия набира скорост. Началото на повторната смяна на собствеността постави „Девня цимент". Заводът бе продаден през 1997 г. за фантастичната сума от 44,5 млн. долара на българо-испанската фирма „Марвекс". Две години по-късно купувачът бе погълнат от втория кандидат в наддаването - „Симан франсе". фирмата е дъщерна на един от водещите световни производители на цимент - „Италчименте", който сега управлява „Девня цимент". От този момент досега списъкът на трансформации е дълъг. Някои от фирмите дойдоха при точния си стопанин, след като бяха докарани на ръба. Такъв е случаят с Комбината за цветни метали - Гара Искър, сега „София мед", купен от фирма, зад която стоеше бившият депутат и настоящ затворник Цветелин Кънчев и доведен до пълна разруха. Гръцката компания „виохалко" обаче придоби неговите активи и инвестира 35 млн. евро в машини и оборудване.
Източник: Труд (20.03.2003)
 
Генщабът уверява, че преки военни заплахи за България няма. Разведките обаче не изключват възможността от терористични удари заради твърдата ни подкрепа на САЩ за удари срещу Саддам, а и заради щатската база в Сарафово. От 3 месеца висшите военни повтарят, че защитата на рисковите обекти у нас като АЕЦ „Козлодуй", „Стомана"-Перник, „Химко"-Враца и „ЛУКойл-Нефтохим" е гарантирана.
Източник: Труд (20.03.2003)
 
Веднага след започването на войната в Ирак цените на цветните метали ще се повишат, но в края на операцията вниманието ще се фокусира върху слабото потребление и те може да се понижат, коментират търговци. Поскъпването на медта с 50 USD за 24 часа преди броени дни повлече след себе си и останалите цветни метали с широко приложение в индустрията, понеже вече е ясно, че войната в Ирак е неизбежна. От края на декември досега медта поскъпна с 9% в Лондон, но мрачните икономически перспективи и слабото търсене рано или късно ще излязат на преден план. Според търговци на борсата, дори и войната да е кратка, след края й пазарът отново ще трябва да се бори с ниското потребление. Анализаторите са съгласни, че най-сериозни последствия конфликтът в Близкия изток ще има върху световната икономика и след това върху цветните метали. Според експерт на SG Securities през следващите 2-3 дни вероятно те ще поскъпват, но при признаци, че войната отива в задънена улица, цените на алуминия, никела, медта, цинка, оловото и медта /най-тясно свързани с индустрията/ ще са уязвими за движение надолу. Комплексът от металите в момента поскъпва, движен от надеждата, че войната ще приключи бързо, отбелязва анализатор от Prudential Bache. Ако обаче това не стане, пазарът ще реагира веднага и цените ще паднат. Според друг търговец, след като инвеститорите оценят какви са последствията от войната, интересът на хеджфондовете към цветните метали ще намалее.
Източник: Пари (21.03.2003)
 
Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, София, ул. Уилям Гладстон 67, на основание чл. 62, ал. 5 от Закона за водите обявява, че е постъпило заявление от "Стомана - Индъстри" - АД, със седалище Перник, ул. Владайско въстание 1 (ЕИН 113 509 219), за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване от язовир "Пчелина", изграден на р. Струма в землището на с. Лобош (ЕКАТТЕ 43918), община Ковачевица, област Перник. Място на водовземането - водовземна кула. Лимит на ползваната вода - до 400 000 куб. м/месец (4 800 000 куб. м/годишно), и от язовир "Студена", изграден на р. Струма в землището на с. Студена (ЕКАТТЕ 70038), община Перник. Място на водовземането - водовземна кула. Лимит на ползваната вода - до 400 000 куб. м/месец (при възможност, след осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване в района на Перник). Цел на водоползването - охлаждане и промишлено водоснабдяване. На основание чл. 64, ал. 1 от Закона за водите в едномесечен срок от обнародването на обявлението заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното или да предложат условия, при които да бъде дадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.
Източник: Държавен вестник (21.03.2003)
 
През 2003 и 2004 година в разширяването на технологичната база на "Стилмет" ще бъдат инвестирани нови 24 млн. лв., съобщиха от компанията. Предприятието за алуминиеви профили, което е инвестиция на зелено, е собственост на фирмата ЕТЕМ (от групата "Виохалко") и "Евромърчант болкан фонд", управляван от "Глобал файненс". През 2002 г. в завода са вложени общо 9 млн. лв., в резултат на което капацитетът се е повишил с 45%. Годишно в предприятието може да се произведе 10 хил. тона продукция. Сега около 70% от продукцията са изнася. Тя е сертифицирана по ISO 9002 и основните пазари са в Европа, Северна Африка и страните от Близкия изток. Производствената гама на дружеството включва алуминиеви архитектурни системи ЕТЕМ, стандартни строителни профили и специални по чертеж на клиенти. В търговската гама са включени още стъкла, консумативи за щори, алуминиева ламарина и други. Заводът притежава единствената в България линия за електростатично прахово боядисване. Досега в дружеството са разкрити 250 работни места. "Стилмет" е създадено през 1994 г. с основен предмет на дейност търговия с изделия от цветни метали. Като производител на алуминиеви профили дружеството започва да работи през 1999 г. Заводът има развита дистрибуторска мрежа в цялата страна и разполага със собствени складови бази във Варна, Пловдив и Благоевград. Първоначалните инвестиции за изграждането на "Стилмет" надхвърлят 26 млн. лв.
Източник: Дневник (24.03.2003)
 
Подвластни на всеобщото пазарно лимбо около започналата война в Ирак, всички основни цветни метали - мед, алуминий, цинк, никел, в началото на седмицата се посъвзеха от скорошните загуби и цените им плавно се заизкачваха нагоре. В четвъртък обаче последва низходяща корекция, очаквана от брокерите заради липсата на интерес от страна на купувачите. „Без значение дали войната е кратка или дълга, съществува риск, че ще има разочарование относно съживяването на икономиката... след като отпадне несигурността, ще видим слаба икономика“ - така анализаторът Ингрид Стърнби от Barclays Capital обяснява причината за нестабилността на котировките в по-дългосрочен период.
Източник: Капитал (24.03.2003)
 
ДДС ще се възстановява до 10 дни след подаване на декларацията при изпълнение на големи инвестиционни проекти с български стоки. Това е залегнало в правилника за приложение на Закона за ДДС, съобщи зам.-министърът на финансите Гати ал Джебури. Правилникът вече е подписан от финансовия министър Милен Велчев и ще бъде публикуван в Държавен вестник в близките дни. Срокът, в който се връща ДДС за сделки в страната, в момента е 45 дни. А от началото на годината вносът на стоки за реализиране на инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв. на практика е освободен от ДДС, но само срещу разрешение от министъра на финансите. До този момент само гръцката групировка Виохалко получи разрешение от Милен Велчев да внесе по списък машини и оборудване за 35 млн. EUR, без да плаща ефективно ДДС за инвестиции в София мед. Още няколко големи проекта чакат благословията на министъра.
Източник: Пари (24.03.2003)
 
Конфликтът с държавата заради неравнопоставените условия, които предлага за български и чуждестранни производители новата схема за вноса на стоки при големи инвестиции, се очакваше още миналата година при приемането на промените в Закона за ДДС. София мед и други фирми вероятно ще са по-заинтересувани да купуват оборудване от внос, твърди сега директорът на Тежко Машиностроене Радомир - Максим Клейтман. Тежко машиностроене е изработвало оборудване за Стомана индъстри, собственост на гръцкия холдинг Виохалко, но вече не се знае дали гърците ще предпочетат българския производител. Частично Клейтман има право, но като цяло не, смята Ал Джебури.
Източник: Пари (24.03.2003)
 
Държавата чрез своите дружества има монополно право да разпределя електроенергията и да инкасира приходите. Монополните права трябва да пораждат ангажименти, т. е. трябва да се спазват твърдо установени задължения. При нормални обстоятелства бих бил в много добри отношения с шефа на НЕК, но сега той ми казва: Ти за мен не съществуваш в правния мир. Само защото при приватизацията познайте от кого електроразпределителните и преносни съоръжения са останали в патримониума на Радомир метали и не се реализират правните условия за търговско мерене за останалите дружества. Каза го по телевизията и за предприятията на териториите на Химко и на Бета. И затова против волята си Радомир метали изпълнява функциите на набедено ЕРП, а НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МОНОПОЛИСТА "НИ ЛУК ЯЛ, НИ ЛУК МИРИСАЛ", УВИ, НЕ ВСТЪПВА В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ Встъпването става по закон, като се изкупят по безалтернативен ред и на нормален търговски принцип съоръженията, но това не се прави досега. Министерството на икономиката се опита да раздвижи нещата, но резултат никакъв. Три пъти съм разговарял с министъра на енергетиката Милко Ковачев. Той даваше съответни указания, които обаче не се изпълниха. Да, ЕРП София-област направи постъпки пред Радомир метали да изкупи подстанцията, снабдяваща десет фирми на територията на бившия комбинат, даващи работа на 1200 души, но няма никакъв диалог. Не зная дали има правни или административни проблеми или някакви интереси, които спират процеса. Подобни нерешени проблеми има в цялата страна, това очевидно означава, че проблемът е в държавата - тя или не търси механизъм да разреши въпроса, или не е заинтересувана от този механизъм. И така в началото на XXI век търсим дупката на тока. Аз не мога да си купя ток от съседно предприятие, защото работим по метода "единствен продавач". Дерегулация на енергийния пазар може да има през 2007 г., ако в ЕС има такава, но и това е съмнително. /Бел. ред. Тежко машиностроене-Радомир ползва ток заедно с още 9 фирми от трафопостовете на Радомир метали. В момента има съдебно дело между НЕК и Радомир метали за собствеността на 440-киловолтовата подстанция, за която промишленото предприятие има акт за собственост от 1997 г. От НЕК твърдят, че съоръженията са собственост на Електроснабдяване-Перник. На първа инстанция Радомир метали спечели делото.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
САЩ обявиха, че изключват от облагане с въведените през 2002 г. мита от 8 до 30% върху вносната стомана още 295 изделия /400 хил. т/. Нови молби за освобождаване от митата ще се приемат през ноември и решението дали ще бъдат уважени съобщено през март 2004 г. Досега е освободен вносът на около 3 млн. т изделия. Първоначално мярката обхващаше внос в размер на 13 млн. т.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
Очаква се в началото на април Европейската комисия да обяви избора си за консултант, който да изготви програма за преструктуриране на Кремиковци и план за неговата жизнеспособност, съобщи Андрей Брешков, директор на дирекция Секторни анализи към Министерството на икономиката, който е и член на директорския борд на дружеството. Това се налага заради преговорите ни по глава Конкуренция с ЕС. Комисията към Министерството на икономиката счита, че на комбината е била отпускана държавна помощ при приватизацията чрез отписване на дългове по ЗУНК. Комисията, която разследва искането на Кремиковци за въвеждане на защитни мерки при вноса на стомана, към е отложила решението си до края на май. Причината е, че се чака информация за вноса и производството на стоманени продукти за цялата 2002 г., съобщи Брешков.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
Най-крупният преработвател на алуминий в Русия и вторият по големина в света Руски алуминий има планове да стане топпроизводител в света до 10 г. За целта сегашните капацитетни мощности ще бъдат увеличени с 1 млн. т. Намеренията ще бъдат осъществени, след като се построят няколко нови рафинерии, а старите се модернизират. Гигантската компания беше създадена през 2000 г. след вълна от поглъщания и алианси и вече е собственик на най-големите заводи за алуминий в Русия, а именно тези в Братск, Красноярск и Саяногорск. През тази година РусАл ще добие общо 2.51 млн. т спрямо 2.48 млн. т през 2002 г. Най-големият производител на алуминий в света - американският концерн Alcoa, който възнамерява да добие близо 3.42 млн. т през настоящата година, има производствени капацитети в размер на 3.52 млн. т годишно. В момента руският гигант работи върху четири проекта, след финализирането на които годишната му продукция ще скочи с 1.37 млн. т. Най-големият от тези заводи с производство от 500 хил. т годишно се изгражда в Красноярския район. Останалите два ще се строят в Таишет и последният в Иркутск. Компанията обмисля и изграждането на други, по-малки заводи за преработка на алуминий. Alcoa също планира да разшири производството си зад граница - в Исландия и Китай. Паралелно с това нейни заводи в северозападните американски щати, където еленергията и разходите са доста високи и ги правят неконкурентоспособни, продължават да бездействат.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
Водещо място в стокообмена ни с балканските страни заемат Турция и Гърция, като средно на тях се падат от 50 до 65% от общия стокообмен с региона. Тенденцията е към непрекъснато нарастване на обема на търговията с южните ни съседки и реализиране на трайни положителни салда. През последните 4 г. Гърция традиционно заема четвърто място между търговските ни партньори от цял свят, трето или второ място сред партньорите от ЕС и съответно водещо или второ място сред страните от региона. От 1996 г. до днес стокообменът между двете страни непрекъснато нараства: 1996 г. - 519.4 млн. USD; 2001 г. - 693.7 млн. USD; 2002 г. /януари - юни/ - 469.1 млн. USD. Стоковата структура по страни се характеризира с висока степен на насищане - продукцията на три стокови раздела формира около 3/4 от търговията ни с отделна балканска страна. Над 65% от износа ни на електроенергия, нефтопродукти и дървен материал са насочени към съседните страни. Текстилните материали и изделията от тях заемат над 40% от износа ни за Гърция, а черните и цветните метали - 23%.
Източник: Пари (26.03.2003)
 
Значението на Китай за световната цинкова и оловнопреработвателната индустрия става все по-голямо. Пет от седемте проекта за изграждане на нови оловни рафинерии в света ще се разгърнат именно в Китай. Освен това от увеличената оловна продукция в света през миналата година в размер на 470 хил. т, почти половината се пада на Китай. Според Международната организация за олово и цинк /ILZSG/ e налице очевидно разминаване между добива и преработката на олово. При оловото например глобалните добивни капацитети през последните 3 г. са се свили с над 300 хил. т, а производствените мощности за рафиниране на олово през същия период са скочили с 200 хил. т. При цинка разминаването е още по-впечатляващо. Докато капацитетите за добив бяха разширени с 200 хил. т през последните 3 г., мощностите за рафиниране нараснаха с 1.2 млн. т. Рекордното увеличение на преработвателните капацитети през 2001 г. беше последвано от ново покачване през следващата, измерено с още 100 хил. т, благодарение на нарасналите капацитети в Китай. Те ще се повишат с още 100 хил. т през 2003 г. През 2001 г. мощностите за рафиниране на цинк се повишиха с 517 хил. т и с още 416 хил. т през 2002 г. ILZSG предвижда през настоящата година те да се увеличат с още 460 хил. т. Приносът на един от заводите, които ще бъдат завършени в Китай през т. г., е 150 хил.т. През настоящата година Китай очаква да произведе 2.04 млн. т цинк.
Източник: Пари (26.03.2003)
 
Въпреки че водещите производители на стомана в Страната на изгряващото слънце ще отчетат спад в печалбата си за изтичащата в края на този месец финансова 2002-2003 г., те са на път благодарение на бума на износа за азиатските държави и свитите разходи да преобърнат мрачните тенденции от последните години. Ако цените на стоманата продължат да се повишават, това ще е допълнителен стимул за японските металургични компании през 2003-2004 г. Като голям успех се оценява и фактът, че успяха да договорят по-високи цени за своята стомана с крайните купувачи. До подобрение на финансовите резултати ще се стигне чрез потребление на автомобилния и строителния сектор в ключовите за тях експортни пазари - Република Южна Корея и Китай. Всички топпроизводители начело с безспорния N 1 JFE Holdings понижиха прогнозите си за печалбата за 2002-2003 г. Вторият и четвъртият по големина производители, съответно Nippon Steel и Kobe Steel, ревизираха ноемврийските си прогнози чувствително. Първата очаква загуба от 45 млрд. JPY /предишната прогноза бе за 25 млрд. JPY/, втората понижи прогнозата за печалбата от 10 на 1 млрд. JPY. Независимо от това обаче JFE, Nippon Steel и Kobe Steel предвиждат увеличение на продажбите. Засилващите се позиции на JFE принуди Nippon и Kobe да изградят през ноември капиталова връзка, за да се противопоставят на JFE и да се справят със свръхпроизводството.
Източник: Пари (27.03.2003)
 
ЕС отмени антидъмпинговите мита върху вносната стомана от Тайланд след петте години, в които бяха в сила. Междувременно стана ясно че, вносът на стомана през февруари е спаднал с 34.6% в сравнение с януари и с 51% в сравнение със същия месец на предходната година. Импортът по данни на Департамента по търговия е 1.491 млн. т.
Източник: Пари (27.03.2003)
 
В сряда 26.03.20003 на Лондонската метална борса комплексът от цветните метали се търгуваше разнопосочно и основна движеща сила на пазара беше войната в Ирак. Медта продължи да поевтинява и интересът на търговците към нея не бе голям, както и към останалите метали. Тримесечните сделки с метала се сключваха по 1682 USD/т в сравнение с 1690 USD/т при затварянето във вторник. Алуминият поевтиня по-скромно само с 1 USD/т и се договаряше по 1380 USD/т. Никелът поскъпна с 50 USD/т до 8320 USD/т, а цинкът отстъпи с 1 USD/т до 804 USD/т. Котировките на оловото се запазиха без промяна от вторник - 457 USD/т. Калаят вече се продава по 4775 USD/т.
Източник: Пари (27.03.2003)
 
Инвестиционният проект на стъкларския завод в Пловдив "Дружба" е вторият, при който ще се приложи специалната схема за начисляване на ДДС при внос на стоки. Очаква се да бъдат разкрити 144 нови работни места. Стойността на вноса, който ще бъде освободен от ДДС, е 34.550 млн. лева. Собственик на завода чрез свои дъщерни фирми е гръцкият концерн "Юла гласуъркс". Това е втори инвестиционен проект, който министърът на финансите одобрява от началото на годината. Първият, който получи правото да внася машини и стоки по този ред, беше на "София мед", собственост на гръцката индустриална групировка "Виохалко". С проекта компанията се задължи да инвестира 88.7 млн. евро до края на годината и да увеличи работните места до 450. По схемата ще бъдат внесени машини и съоръжения за около 35 млн. евро, каза Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Проектът предвижда изцяло реконструиране и обновяване на производството на "София мед" (бившият Комбинат за обработка на цветни метали - гара Искър). Според официалното прессъобщение от Министерството на финансите в близките дни се очаква одобрение да получи още един инвестиционен проект.
Източник: Дневник (27.03.2003)
 
Завод "Дружба" в Пловдив е второто дружество, което получава правото да внася машини и съоръжения по инвестиционен проект, без да плаща ефективно ДДС при вноса. "София мед" бе първият инвеститор, който получи правото да ползва облекчения режим по ДДС. Очаква се в следващите дни Велчев да издаде разрешение за това на още един инвестиционен проект.
Източник: Сега (27.03.2003)
 
Обсъжда се възможността в пловдивската фирма МТА да бъдат сглобявани американски автобуси. Това е първият от проектите на новите собственици на фирмата за нейното съживяване. От няколко месеца 90% от капитала на дружеството е собственост на "Фин метал холдинг", който е собственик и на "Кремиковци". От няколко дни МТА е с ново име - "Финтехмаш", като марката МТА се запазва. Предстои да бъде закупено ново оборудване за ремонтната дейност в Кремиковци. Само за март металургичният гигант е възложил на пловдивската фирма поръчки за 170 хил. лв. В момента в МТА работят 115 човека, като до септември те ще нараснат до 350, казаха собствениците на дружеството от "Фин метал холдинг".
Източник: Дума (28.03.2003)
 
Въведените от САЩ мита върху вносните стоманени изделия са нарушение на установените правила на международната търговия. Това е предварителното решение на Световната търговска организация /СТО/. Заключението бе предадено за разглеждане на правителствата на САЩ и Европейския съюз /ЕС/. Според дипломати окончателното решение на СТО, в която членуват 145 държави, вероятно ще бъде огласено през април и почти сигурно няма да се отличава от предварителното. На 20 март 2002 г. САЩ наложиха мита от 8 до 30% върху вноса на 21 категории стоманени изделия със срок на действие 3 г., което разгневи целия свят. Веднага след това ЕС и редица други страни, сред които Япония, Китай, Република Южна Корея, Швейцария и много други, внесоха в СТО официални оплаквания. Според представители на стоманодобива зад океана решението на СТО не е неочаквано, но въпреки това администрацията на президента Джордж Буш трябва да го обжалва. По думите на високопоставен сътрудник в Министерството на търговията на САЩ, ако това е и окончателното заключение на организацията и САЩ не получат никакви отстъпки, правителството трябва да го обжалва, в това число и пред Арбитражния съд на СТО.
Източник: Пари (28.03.2003)
 
От 1 юли тази година на пазара на ток се появяват привилегировани потребители. Това са онези гиганти, които харчат над 100 I млн. квтч годишно, те имат право да купуват ток директно от производителите. Засега това право имат "Мини Марица изток", "Стомана"-Перник, "Асарел-медет", "Юмикор мед", "Агрополихим", "Неохим", "Девня цимент", "Лукойл-Нефтохим","Елаците", КЦМ. За целта са освободени 9% от годишната разполагаема мощност на ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица 3"-Димитровград. Вчера Държавната агенция за енергийно регулиране пусна съобщение, че привилегированите потребители могат да кандидатстват за покупката на ток. Догодина право да купуват от производители ще имат и стопански потребители, които сега пазаруват от електроразпределителните дружества.
Източник: 24 часа (28.03.2003)
 
Стари сгради на металургичния комбинат "Кремиковци" ще бъдат взривени. Процедурата започва днес. Разрушението е част от екологичната програма на предприятието, която е приета и от Министерството на околната среда и водите. Ще бъдат взривени сгради в района на коксохимичното производство, уточниха от комбината. Така ще бъдат разчистени и рекултивирани близо 66 дка. Взривните работи ще извършат 20 експерти от специално наета фирма. Първо ще бъдат разрушени старата кокссортировка и разпределителното отделение, в които има 1500 куб. м стоманобетонови елементи и над 530 куб. м тухлени зидарии. За целта ще се използват 1600 електродетонара и 300 кг взривно вещество амонит.
Източник: Стандарт (31.03.2003)
 
Забавянето на световната икономика ще повлияе сериозно върху котировките на цветните метали, ако войната в Ирак продължи повече, отколкото очакват финансовите пазари - 1-2 месеца, прогнозират анализатори. Последните предвиждания на военните експерти за продължителността на военната кампания варират от няколко седмици до няколко месеца. Вариантът недостигът на военните доставки да предизвика повишаване на търсенето на метали и съответно цените им е малко вероятен според тях. Ако конфликтът се проточи, ще намалее обемът на инвестициите в икономиката. В Лондон цените на цветните метали през последните 3 дни на миналата седмица се движеха в посока надолу именно разколебани от развитието на ситуацията в Залива. Според Salomon Smith Barney по-дълга война ще удължи периода, през който цените на металите ще са по-ниски. След като банката ревизира в посока надолу предишната си прогноза за световния растеж, отказа се и от предвижданията, че цените на металите ще се възстановят догодина.
Източник: Пари (31.03.2003)
 
Медта, сринала се до 1585 USD/т в петък преди обяд, успя да надвиши отново равнищата от 1600 USD/т. Тримесечните сделки приключиха деня при цени от 1608 USD/т, с 14 USD/т по-ниско от четвъртък. Поевтиняването на червения метал до най-ниските стойности от началото на януари е следствие от опасенията, че световната икономика не се възстановява, а войната в Ирак ще е по-дълга от очакваното. Зад океана медта маркира 12-седмичен ценови минимум. Оловото отстъпи с 9 USD/т до 788 USD/т, а алуминият със 7.50 USD/т и се договаряше по 1355.50 USD/т
Източник: Пари (31.03.2003)
 
Трудни времена за цветните метали отчетоха търговците на Лондонската борса за метали (LME) през изминалата седмица. „Фактът, че този пазар се движи от търсенето и икономическата активност, е изключително неблагоприятен,“ коментира Ингрид Стърнби от Barclays Capital и допълни, че както американската, така и световната икономика са в по-лошо състояние от очакваното. Спадът на цените на цветните метали е свързан също с войната в Ирак, която поражда несигурност и играе сдържаща роля при купувачите. Котировките се понижават и заради поведението на фондовете, които активно ликвидират дълги позиции заради предвиждането за рецесия в САЩ.
Източник: Капитал (31.03.2003)
 
Година след въвеждане на антидъмпинговите мита администрацията на Буш се оказа подложена на кръстосан огън - отвън, след предварителното решение на СТО от миналата седмица, че митата нарушават правилата на свободната търговия, и отвътре заради продължаващия висок внос на евтина продукция, лошите финансови резултати на металургичните компании и високите цени на местната стомана. Оценката на ефекта от митата е спорен и дори по-скоро негативен. Очевидно те не успяха да се превърнат в очакваната панацея за неефективната и разпокъсана индустрия на САЩ. Антидъмпинговите мита в размер на 8-30% бяха въведени върху широк кръг продукти от 20 март 2002 г. и трябваше да действат в продължение на 3 години, като постепенно се редуцират. Те обаче предизвикаха остро недоволство от страна на основните търговски партньори на САЩ - ЕС, Япония, Китай, Австралия и др. Вашингтон се опита да смекчи тяхното недоволство, като постоянно освобождаваше различни видове продукция от митата /броят на изключените продукти вече стига 1000/, но след окончателното решение на СТО, което се очаква през април и по всичко личи, че няма да се различава от предварителното от миналата седмица, ще трябва да премахне всички мита или да претърпи нови загуби.
Източник: Пари (01.04.2003)
 
Производството на първична стомана в наблюдаваните от Международния институт по чугун и стомана 63 страни достигна през февруари 71.1 млн. т, което е със 7.5% над размера през февруари 2002 г., но с 4.8 млн. т по-малко в сравнение с януари т.г. В Северна Америка февруарските добиви намаляха спрямо януари с 878 хил. т до 9.7 млн. т, а в САЩ беше отчетен спад с 634 хил. т. В ЕС производството през февруари се повиши с 1.2% спрямо февруари 2002 г. и достигна 12.7 млн. т, но отчете спад спрямо януари т.г. В другите европейски страни добивите според института нараснаха с 8.8% спрямо февруари 2002 г. до 3.6 млн. т. Производството в Турция намаля спрямо януари, но отчете значителен ръст спрямо февруари 2002 г. - с близо 30%. Добивите в ОНД спаднаха през февруари до 7.7 млн. т в сравнение с 8.6 млн. т през януари, но отчетоха растеж с 4.4% спрямо февруари 2002 г., изчислява МИЧС. Наблюдатели отбелязват, че през първото тримесечие на международния пазар на плоски стоманени изделия се засилва конкуренцията заради връщане в експлоатация на незает капацитет, и то в период на вяло търсене, тъй като потребителите на стоманена продукция са формирали запасите си през четвъртото тримесечие на 2002 г. Отчита се, че засега металургичните заводи в Европа не срещат съпротива на обявените през януари по-високи цени, тъй като предлагането от трети държави е слабо. В Източна и Централна Европа най-благоприятно се развива бизнесът на чешките и словашките производители, които все още се радват на високо задгранично търсене. През първото тримесечие и в Полша се появиха сигнали за оживление, но доста слаби.
Източник: Пари (01.04.2003)
 
Световната търговия с кокс заема твърде малък дял от около 5-6% в глобалното потребление на тази стока, тъй като повечето производители на чугун и стомана и леярски предприятия разполагат със собствени мощности за добива на кокс. Те наред с леярските заводи за олово и цинк са основни потребители на кокс. В света има незначителен брой предприятия, зависещи изцяло от външни източници за доставката на кокс, и пазарната ситуация в момента им създава големи трудности, тъй като относителният дял на кокса може да достигне 30-40%. Някои от предприятията вероятно ще предпочетат да съкращават капиталните разходи, отколкото да изграждат собствени коксови батерии. КИТАЙ ЗАПАЗВА КЛЮЧОВИ ПОЗИЦИИ Специализираното издание Metal Bulletin отбелязва, че почти 2/3 от световната търговия с металургичен кокс се осъществяват от Китай. Референтна цена за сделките с тази стока на световния пазар се определя от цената FOB от китайското пристанище Тянцзин. През последната година по различни причини доставките на кокс от Китай толкова намаляха, че цените му се увеличиха двукратно. Цената на кокс с 10.5% съдържание на пепел, който обикновено се използва широко в развитите страни, достигна в началото на февруари средно 130 USD/т FOB, като надхвърли с над 40 USD предишния максимум от средата на 2000 г. Експертите предполагат, че доставките на китайски кокс ще продължат да намаляват.
Източник: Пари (01.04.2003)
 
Гръцката индустриална групировка Виохалко АД е създадена през 1937г. като предприятие за преработка и производство на изделия от мед и алуминий.Днес групировката е най-голямата по реализиран оборот в Гърция, като фирмите влизащи в нея са десетки. Основна част от тях притежават сертификат за качество ISO 9002 като най-големите сред тях са: Elval S.A. е един от най-големите заводи в Европа за валцово производство от алуминиеви листа, ленти и фолио с годишно производство на алуминиев прокат от около 130 000 тона. Halcor S.A. Работи в областта на пресовото производство на изделия от мед и месинг /тръби, пръти листа и ленти/. Един от малкото заводи в света усвоили производството на медни тръби с вътрешна резба. Продукцията му се изнася в ЕС, САЩ, и Япония. Притежава сертификати за качество ISO 9002, както и RAL, BS и др. Sidenor S.A. завод за черна металургия Etem S.A. Производител на алуминиеви профили. Профилите с марка ЕТЕМ са използвани в строежа на Grand Arche a la Defence Париж. Hellenic Cables S.A. произвежда силови кабели и емайлирани проводници от мед и алуминий, както и оптични кабели за телекомуникациите. Fitco S.A. произвежда изделия от месинг и мед. Медните шини за ПАВЕЦ Чаира са производство на Фитко по заявка на Тошиба. Erlikon S.A. Е производител на заваръчни електроди на швейцарската марка Оерликон, като технология и оборудването за тях са изцяло швейцарски. Symetal S.A. произвежда алуминиево фолио за тютюневата промишленост, както и за домакински и хранителни нужди. Sovel S.A.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
Над 2400 души работят във фирмите на Виохалко в България. Сред по големите от тях са: Стилмет АД е създадена в началото на 1994г като търговска компания. Стартира производствената си дейност на 13.07.1999г. Досега предприятието е инвестирало повече от 12.5 млн. щ. долара инвестиционен капитал и 15 млн. лева оборотен капитал, което прави Стилмет един от най-големите чуждестранни инвеститори в България за 2000г. В момента се правят допълнителни капиталовложения, които ще достигнат 4.5 млн. щ. долара, и с тях ще се увеличи производствени капацитет с 30%. Заводът предлага стандартни алуминиеви профили, архитектурни профили система ETEM и профили по поръчка на клиента. Годишният капацитет на предприятието е 10 000 тона, което е два пъти повече от потреблението на българския пазар в момента. Продуктовата гама включва над 3000 профилоразмера. В предприятието за заети 210 души, като изпълнителен директор е Антон Петров. Стилмет АД е единствен търговец на продукцията на заводите от групировката Виохалко за България. Като търговска компания Стилмет АД има складови бази в най-големите градове: София, Пловдив, Варна, Благоевград, както и дистрибутори в повече от 10 български града. Стилмет АД има собствени складови бази в Одеса и Москва. София Мед АД – фирмата е създадена в началото на 2000г. след придобиване на активите на завода за цветни метали КОЦМ гара Искър в София. Ръководството планира инвестициите в предприятието да достигнат 88 млн. евро. Годишният капацитет сега е 40 000 тона, които след приключване на инвестиционната програма ще достигнат 120 000 тона. В предприятието в момента работя 260 души. Изпълнителен директор е Андреас Делиянис, а производствен директор Томас Самарас.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
Стомана Индустри АД е най-голямото предприятие на Виохалко АД в България. Създадено е в средата на 2001г. след придобиване на активите на комбината за черни метали Стомана АД – Перник. Инвестициите в Стомана Индустри АД ще достигнат 60 млн. евро. Предприятието произвежда предимно стоманени изделия, като годишния капацитет е 1 млн. тона. В комбината са заети 1 750 души и се ръководи от изп. директор Янис Кукопулос. Дейността на ТеПроМетал ЕООД включва износ на суровини и изделия от България за Гърция. Фирмата е най-големият износител от България за Гърция с нетен годишен оборот, надхвърлящ 30 млн. щ. долара. През 2001г. закупи термокалибровачния цех на Стомана АД. До момента са направени инвестиции в размер на 7.5 млн. лева, като предстои инвестирането на още 1.5 млн. лева. В дружеството работят 18 души и се управлява от Антон Петров. Леско ООД е производител на дървен материал базиран в Благоевград. Фирмата е водещ производител на дървен амбалаж в България произвеждайки минимум 1000 куб. М. Продукция месечно. Създадена е през 2000г. и работи 50 работници. Управител е Темистоклис Фотиадис. Тепростил ЕООД и Сигма ИС АД са новосъздадени фирми на Виохалко в България.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
От 1 април 2003г. Стилмет АД пуска нова строителна система, наречена от изп. директор на предприятието Антон Петров “революционна”. Тя притежава непрекъснат топлинен мост, което я прави изключително подходяща за българските условия. Системата предлага голямо разнообразие от профили. Тя е първата в света която използва полиамид, което е прави водонепропускаема и с 25-30% по лека от досега използваните. Новата строителна система бе представена от официалния представител на Виохалко в България Антон Петров на семинар посветен на новите технологии в строителството. Стилмет АД предлага още програма за строително кредитиране, предназначена както за строителни предприемачи така и за отделни семейства. Размерът на кредита няма ограничение. Срокът на лизинга е 12 месеца и при първоначална вноска от 30% от цялата сума лихвата е само 1%. По лизинговата схема на дружеството са изградени хотелите Марица, Хавана, магазините Мосю Бриколаж и Техномаркет и др.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
Втората по големина металургична компания в Япония Nippon Steel започва да прилага 3-годишна стратегия, целяща съкращаване на разходите със 130 млрд. JPY /1.10 млн. USD/ и увеличаване на печалбата с 260 млн. JPY. За да постигне това, компанията ще повиши износа на стомана, предназначен за Китай. Напоследък търсенето на стомана там е просто невероятно и Nippon няма да изпусне възможността да се възползва от шанса да пласира продукцията си - особено висококачествени стоманени изделия. Според анализи на Nippon през 2003 г. потреблението в Китай ще скочи с 10% до 232 млн. т и с още 10% догодина. Като част от стратегията японците кооперират бизнеса си с местни компании. Освен това възнамеряват да заздравят връзките си и с топпроизводителя на стомана в света Arcelor и южнокорейската компания POSCO. По такъв начин Nippon ще стаблизира позициите си на световния пазар и ще се противопостави на голямата конкуренция. През 2002 г. nоложението й на родния пазар сериозно се разклати, след като две конкурентни компании се обединиха и създадоха JFE.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
Един от най-големите производители на алуминий в света, Китай, планира да извади от експлоатация остарели производствени линии с капацитет 450 хил. т метал годишно до края на 2005 г. Мярката ще засегне осемте най-големи алуминиеви завода в страната. Много от тях напоследък увеличават производствените си мощности чрез въвеждане на нови технологии, които щадят околната среда. От общо 5.3 млн. т алуминий, които се очакват да се произведат тази година в Китай, 1.3 млн. т ще бъдат добити от старите линии Sodeberg, които все още се използват. През последните 2 г. мощностите за производство на алуминий в Китай се увеличиха с близо 2 млн. т. В Китай има над 120 завода за преработка на алуминий. През 2002 г. общите добиви достигнаха 4.4 млн. т. Котировките на алуминия на Лондонската метална борса /ЛМБ/ в момента са около 1347 USD/т. Въпреки че те надвишават отбелязания през януари минимум от 1335 USD/т, все пак са твърде по-ниски от пика, маркиран в началото на 2000 г., на стойност 1754 USD/т. Междувременно през настоящата година, както сочат прогнозите на пазарни наблюдатели, в страната ще бъдат произведени 5.8 млн. т алумина, суровината от която се добива алуминий, или с близо 0.4 млн. т повече в сравнение с предходната. 5.7 млн. т от количеството ще произведе Chalco, монополистът на китайския пазар на алумина.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
EС отмени антидъмпинговите мита върху вноса на стратегическия метал магнезий от Китай. Китай е най-големият производител на метала в света, а митата датират от 1998 г. Решението се очакваше от дълго време, особено след като бе затворен единственият завод в Европа, който произвежда магнезий, собственост на френската Pechineу. През последните дни цените на китайския магнезий се повишиха до най-високите си нива от май 1999 г. - 1700 USD/т.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
GRUPO MEXICO, третият по големина производител на мед в света, получи кредит от 200 млн. USD, от който ще използва за редуциране на дълговете и за преструктуриране на финансите на щатското си поделение Asarco.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
В събота крадци са стигнали и до медодобивния завод в село Елисейна. От централната разпределителна подстанция те отмъкнали 100 метра гумиран четирижилен кабел, който бил под напрежение. 95-милиметровата жица захранвала филтърното отделение на комбината. По случая работи Районното полицейско управление в Мездра.
Източник: Шанс Експрес - Враца (03.04.2003)
 
Водещата американска стоманодобивна компания US Steel ще купи банкрутиралия сръбски производител на стомана Sartid и шест от поделенията му за 23 млн. USD. Сделката ще се осъществи чрез дъщерната US Steel Balkan и би трябвало да бъде финализирана в края на третото тримесечие на 2003 г. Американците се надяват да преструктурират Sartid в печеливш и конкурентоспособен производител, който да стане един от стълбовете на сръбската икономика. Годишните капацитети за производство на необработена стомана на Sartid са 2.4 млн. т, а тези на заводите за стоманени листи и покалаена стомана, които се намират в Северна Сърбия, са 130 хил. т. Напоследък с оглед на финансовите затруднения на фирмата произведената продукция е значително по-ниска от капацитетите. US Steel Balkan планира да инвестира в оздравяване, модифициране и модернизация 150 млн. USD през следващите 5 г. и ще се въздържа от съкращения на персонал до средата на 2006 г. Сделката трябва да бъде одобрена от регулаторните органи на двете страни, които ще преценят дали не нарушава антимонополните правила. Новата придобивка ще позволи на US Steel да задоволява търсенето на покалаена и листова стомана на европейските пазари и по-специално на балканските страни.
Източник: Пари (03.04.2003)
 
Низходящият тренд в цените на цветните метали се запази и вчера, а основната движеща сила бяха продажби на фондове и упражненият технически натиск върху алуминия. След като проби нивата на подкрепа от 1335 USD/т, металът по обяд поевтиня още и се продаваше по 1327 USD/т при 1337 USD/т в сряда при приключване на търговията. Тримесечните медни сделки се сключваха с 6 USD/т по-ниско, или по 1582 USD/т. Цинкът отстъпи с 6 USD/т, а оловото - с 2 USD/т. Никелът бе единственият поскъпнал метал вчера. Той прибави 20 USD/т към котировките си и се продаваше по 7820 USD/т.
Източник: Пари (04.04.2003)
 
Най-големият световен производител на стомана Аrcelor увеличи цените на продукцията си с 15 EUR/т от 1 април. Без да дава повече подробности, тя съобщи, че те ще останат валидни през II и III трим. на 2003 г.
Източник: Пари (07.04.2003)
 
Печалбата на най-крупния производител на алуминий в света американската Alcoa за първото тримесечие на 2003 г. се е свила заради по-високите цени на енергоизточниците.Чистата печалба на гиганта е в размер на 151 млн. USD при 218 млн. USD за същия пeриод на 2002 г. Алуминият на Alcoa намира изключително широко приложение от алуминиевите кутийки за безалкохолни напитки през самолетите и авточастите.
Източник: Пари (07.04.2003)
 
Най-големият производител на никел, един от водещите на мед в света и безспорният N 1 в добивите на паладий руският Норилски никел ще съкрати продукцията си от мед от 454 хил. т за 2002 г. до 420 хил. т годишно до 2005 г. Едновременно с това обаче той ще увеличи производството на никел с 12 хил. т годишно спрямо добивите през м. г. в следващите 3 г. до 230 хил. т. Компанията планира да запази продукцията си на метали от групата на платината /МГП/ без промяна през разглеждания период. В съответствие с пазарната конюнктура през 2005 г. и придържайки се към новата стратегия за инвестиране на 5 млрд. USD в производството, Норилски може да увеличи обема на продукцията си от цветни метали и МГП до 20 млн. т годишно следващите години. Междувременно гигантът реши чрез маркетинговото си поделение със седалище в Лондон Норимет да придобие 51% в крупния американски производител на паладий и платина Stillwater Mining.
Източник: Пари (07.04.2003)
 
Вторият по големина производител на мед в Европа и собственик на Umicore-Med, Пирдоп, белгийската групировка Umicore обяви, че не планира да намалява инвестициите, отделени за планирания алианс с Lamitref дори ако други конкурентни компании пожелаят да се присъединят към алианса. Umicore и частната белгийска компания Lamitref поставиха началото на преговори за обединение на медния си бизнес в началото на годината. През февруари стана известно, че други играчи от европейската медна индустрия проявяват интерес към включване във формированието. Все още споразумение за създаването на алианс не е постигнато. От Umicore съобщават, че е много вероятно и трета страна да се включи в преговорите. Благодарение на сливането Umicore се надява да заеме добри позиции преди очакваното консилидиране на медната индустрия на Стария континент. В момента пазарът на червения метал изживява трудни времена и според шефа на Umicore Томас Лазен конюнктурата по-скоро ще се влоши, отколкото да се подобри.
Източник: Пари (08.04.2003)
 
Топпроизводителят на алуминий в Русия и N 2 в света Руски алуминий /РусАл/ има планове да експортира 2.205 млн. т от лекия метал през 2003 г. при 2.229 млн. т през предишната, съобщи Интерфакс. Доставките за Европа ще намалеят, за сметка на което ще се покачи делът на тези за САЩ и Азия. През януари от компанията обявиха, че ще произведат 2.51 млн. т спрямо 2.48 млн. т за 2002 г. Добитото рафинирано олово в света се е увеличило с 0.7% през миналата година до 6.543 млн. т, а потреблението е намаляло с 1.7% до 6.361 млн. т.
Източник: Пари (08.04.2003)
 
Гръцката национална телекомуникационна компания ОТЕ, държавната петролна и газова група "Хеленик петролиум" и металургичният холдинг "Виохалко" планират инвестиции от общо 183.5 млн. евро в България през тази година. Информацията е на гръцкия вестник "Експрес" по данни от българския център в Гърция за насърчаване на износа. Инвестициите са част от дългосрочните бизнес планове на трите компании за България. Посочената сума възлиза на една трета от възможните чуждестранни инвестиции за тази година. Министрите бяха заложили обща сума от 950 млн. долара, но от тях вече отпаднаха очакваните постъпления от провалената сделка за "Булгартабак". Преговорите за БТК се усложняват все повече и изходът на процедурата все още е неясен. Въпреки бодрите извя вления на представителите на икономическия екип в кабината перспективите за следващите години не изглеждат особено розови през погледа на чуждестранните наблюдатели. Аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" наскоро обяви в свой доклад, че прогнозира само 800 млн. долара чуждестранни инвестиции в България до 2007 г. Ако това се окаже вярно, надеждите за бърз ръст на брутния вътрешен продукт и подобряване на жизнения стандарт могат да бъдат попарени. Според информацията на "Експрес" ОТЕ ще вложи 100 млн. евро в притежавания от нея български GSM оператор "Глобул". През миналата година гръцкият собственик инвестира около 300 млн. евро в мобилния оператор. "Хеленик петролиум", която оперира у нас от миналата година чрез специално регистрираната компания "Еко-Елда България", има намерение да инвестира 21 млн. евро през 2003 г. "Хеленик петролиум" има петгодишна инвестиционна програма за навлизане на българския пазар на горива, която е на обща стойност 110 млн. евро. Според посочените данни гръцката компания вече е вложила 1.15 млн. евро у нас през 2002 г. "Хеленик петролиум" планира да изгради мрежа от бензиностанции в България, както и до две свои бази за съхранение на петролни запаси. Собственикът на три металургични предприятия у нас, гръцкия холдинг "Виохалко", смята да вложи в тях общо 62.5 млн. евро през 2003 г. От тях в софийския завод за алуминиеви фитинги "Стилмет" ще бъдат инвестирани 6.5 млн. евро. Близо 35 млн. евро ще отидат за медодобивния комбинат "София мед", а останалите 15 млн. евро ще бъдат вложени в "Стомана индъстри" - Перник. Гърция е вторият по големина чуждестранен инвеститор у нас от 1992 г. насам. Близо 1500-те регистрирани в България гръцки компании са вложили до този момент в националната ни икономика 575.5 млн. долара (данните са от Агенцията за чуждестранни инвестиции и се отнасят към месец септември 2002 г.). В края на миналата година гръцкият производител на кроасани и солени закуски "Чипита", собственик на завод край София, обяви намеренията си да инвестира 5.5 млн. евро в увеличаване капацитета на предприятието през тази година. Преди седмица гръцкият фонд за рисков капитал "Глобал файненс" купи 48.5% от акциите на Обединена млечна компания (ОМК) срещу около 10 млн. лева (5.1 млн. евро), като средствата ще бъдат използвани за инвестиции за разнообразяване на продуктовата серия на компанията. Според съветника по икономическите и търговските въпроси към посолството на Гърция у нас Димостенис Парнасос, цитиран от гръцката преса, сред компаниите от южната ни съседка все още се наблюдава силен интерес към развиване на дейност в България. Парнасос посочва, че България е петият по големина пазар за гръцките стоки, а Гърция поддържа положителен търговски баланс с България, който иска да запази. Данните на Националния статистически институт обаче показват, че салдото в търговията със стоки между България и Гърция е в полза на нашата страна с 36.9 млн. долара за 2001 г. и с 45.2 млн. долара за 2002 г. Износът на български стоки към Гърция е бил в размер на 520.7 млн. долара през миналата година. Във вторник в Солун се състоя конференция под наслов "Бизнес реалностите в България. Перспективи за 2004 г.", на която срещи с гръцки инвеститори имаха министърът на енергетиката Милко Ковачев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски и зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев.
Източник: Дневник (09.04.2003)
 
За 2002 г. постигаме най-висок резултат в историята на предприятието, което започва да работи от 1976 г, казва Цоло Вутов, Изп. директор на РМД-Елаците АД и член на НС на Елаците Мед АД. Добивът на минна маса е около 28 милиона тона, като от тях 12.5 млн. е руда, която впоследствие е преработена в предприятието. Добиваме средно около 215 хил. тона концентрат, от които се получават 40 хил. тона мед, 1.5 тона злато и също толкова сребро. Този концентрат го продаваме обикновено на пирдопския комбинат "Юмикор мед" и на някои други компании. Седемдесет и девет процента от капитала на меднообогатителното предприятие "Елаците мед" бяха приватизирани от работническото дружество "РМД - Елаците мед" през лятото на 1999 г. за сумата от 10 млн. лева. От тях новият собственик плати 10% в брой, а останалата част - в компенсаторни инструменти. РМД-то е създадено от над 1400 акционери. През 2000 г. държавата продаде още 17.98% на компанията "Ретел" ООД. Компанията притежава концесия за рудник "Елаците" и е най-големият производител на медна руда в България, като продава 70% от продукцията си на медодобивния комбинат в Пирдоп "Юмикор мед". Годишно компанията добива 12 млн. тона руда, от които се получават около 40 хил. тона мед, 1.5 тона злато и също толкова сребро.
Източник: Дневник (09.04.2003)
 
За разлика от другите индустриални сектори, които бяха тежко засегнати от забавянето на световната икономика, германската металургия се радва на по-високи реализирани продажби на продукцията си тази година и очаква те да се запазят и догодина. Както сочат последните данни от федералната статистическа служба, през миналия месец произведената в страната стомана е с 12.4% повече в сравнение с февруари. Редица компании и анализатори изтъкват, че германската продукция е много търсена в Китай и Република Южна Корея, което насърчава производителите да увеличават продукцията си. Очаква се тазгодишното производство на непреработена стомана в страната да надвиши миналогодишните добиви от 45 млн. т. Само през първото тримесечие на 2003 г. са произведени 11.6 млн. т, или с 10% повече спрямо същия период на 2002 г. Засега германските производители не бързат да правят заключение, че сериозният растеж на продукцията от стомана е признак за оживяване на цялата икономика. Те обаче се надяват след края на войната в Ирак тяхната стомана да се доставя освен в Китай и Корея и в Близкия изток, където да се използва за възстановителните работи. 10% от индустриалното производство в Германия се падат на металите. Гигантът ThyssenKrupp пък е петата по големина в света компания производителка на стомана.
Източник: Пари (11.04.2003)
 
За сделките с отпадъци от черни и цветни метали няма да се начислява ДДС. Това реши вчера бюджетната комисия при второто четене на измененията в ДПК. Текстът беше внесен по искане на финансовото министерство, за да се ограничат възможностите за източване на ДДС от бюджета. Целта е за тези доставки да не се ползва данъчен кредит. Остана спорен въпросът дали за услугите по добив, обработка и преработка на метални отпадъци да се отреже ДДС. От Асоциацията на търговците на метали реагираха, че на практика ще бъдат ограничени търговците, които инвестират в подобни дейност, и и няма да имат право да ползват данъчен кредит. За 2002 г. лицензираните търговци на метални отпадъци са 293. Декларираният ДДС е 15.897 млн. лв., а декларираният ДДС за възстановяване - 124.471 млн. лв. Т.е. от бюджета се източват 108.573 млн. лв., посочи зам.-министърът на финансите Гати ал Джебури.
Източник: Пари (11.04.2003)
 
"Стомана" - Перник, откри конкурс за избора на одитор на годишния финансов отчет на дружеството за 2003 година. До тази година по решение на компанията майка "Виохалко" независимият финансов одит на "Стомана", "Стилмет" и "София мед" е осъществяван от "Ърнст енд Янг ашурънс" ООД, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" в България. Гръцката компания е собственик на основното производство на "Стомана", на "Стилмет" и "София мед". За тази година обаче ръководството на "Виохалко" е решило независимият одитор на "Стомана" да бъде избран чрез конкурс. "Договорът с "Ърнст енд Янг" изтече с приключване на счетоводната година в края на март. Смятам, че за голяма компания като "Стомана" е добре да се приложи конкурсният метод за избора на одитор, защото това е начинът да се избере най-добрият изпълнител", каза Антон Петров. Той уточни, че конкурсът е открит и че всички заинтересувани одиторски фирми могат да подадат оферти. Срокът за това е 15 май.
Източник: Дневник (14.04.2003)
 
Сделките с отпадъци от черни и цветни метали и условията по техния добив, обработка или преработка да се освободят от данък добавена стойност (ДДС). Това гласуваха в края на миналата седмица депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Промяната ще стане окончателна, след като парламентът приеме на второ четене измененията в Данъчния процесуален кодекс (ДПК), които бяха одобрени от комисията през изминалата седмица. Поправката означава, че за тези доставки няма да се начислява ДДС, както и това, че за тях няма да възниква правото на ползване на данъчен кредит. Целта е да се защити фискът от източването на ДДС при търговията със скрап.
Източник: Дневник (14.04.2003)
 
Най-големият производител и износител на желязна руда в света - бразилската компания CVRD, планира да увеличи продажбите през 2003 г. с 5 и да вдигне цените с 10%, тъй като световната икономика почти не е засегната от войната в Ирак, заяви изпълнителният директор Роджер Аниели. Според него повишението на цените е напълно реалистично, въпреки че преговорите с клиентите тепърва предстоят. През 2002 г. желязната руда поевтиня с 2.5% заради застоя в стоманодобивния сектор, но през второто полугодие беше отчетено съживяване на търсенето на стомана и стоманени продукти. Аниели очаква тази година компанията да постави нов рекорд в задграничните си продажби и те да надвишат с 5% миналогодишния показател от 163.9 млн. т.
Източник: Пари (14.04.2003)
 
Като се изключи краткотрайното поскъпване в понеделник, през седмицата цветните метали поевтиняваха. Пазарът бе под натиска на слабите икономически данни от САЩ. Загрижеността за със­тоянието на американската икономика и за корпоративните печалби надделя над жизнерадостните кадри от посрещането на съюзническите войски в Багдад. „Няма основания за приповдигнато настроение, металите отново са извън вниманието на фондовете и вероятно скоро няма да има покриване на къси позиции“, коментира Максуд Ахмед, анализатор от Credit Lyonnais Rouse. Наб­людатели на пазара и търговци отчетоха търговия в малки обеми и смятат, че пазарът няма да се раздвижи, докато не излязат данните за мартенските продажби на дребно и изчисленията на потребителското доверие през април в САЩ. Тези фактори ще влияят на движението на цените на цветните метали през седмицата, която започва на 14 април.
Източник: Капитал (14.04.2003)
 
Новината, че Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света, обмисля от началото на 2004 г. да лансира търговията на срочни сделки с някои стоманени изделия, доведе до понижаване на цените им. Засега борсата се е спряла на сделки със северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евроазиатско рифелно желязо. И трите контракта ще бъдат за по 100 т. Решението на борсата се отрази веднага върху цените и европейските HRC и те се понижиха с 20-30 EUR до 320-325 EUR миналата седмица. Китай, който е сред най-големите потребители в момента, преустанови покупките, тъй като има натрупани големи запаси. Износителите от Русия и Украйна, които са основните доставчици на Китай, свалиха цените с 50 EUR до 280-285 EUR FOB. Търговци очакват Китай да започне отново да купува стомана другия месец.
Източник: Пари (14.04.2003)
 
Плановете на Китай да създаде огромна компания за преработка на алуминий напредват с пълна сила и към края на този месец се очаква конгломератът да заработи, съобщи агенция Синхуа. Формирането му става след преструктуриране, основната цел на което е алуминиевата индустрия да стане по-конкурентоспособна на световната сцена и да може успешно да поеме всички пазарни рискове. Под шапката на China Aluminum Group ще бъдат обединени 60 компании, тя ще контролира над 70% от производството на първичен метал в страната и почти целия добив на алумина. В групировката ще се включи и Chinalco, най-крупният производител на алумина в Китай. Новият конгломерат ще е сред 120-те огромни компании, които правителството иска да сформира, за да направи по-конкурентен китайския метален сектор. Китай доби миналата година 4.4 млн. т алуминий и вече е световен първенец по производство и експорт на метала, съобщава Синхуа. Производствените капацитети на страната през последните 3 г. се удвоиха и достигнаха 5.2 млн.т. Досега секторът беше фрагментиран и това създаваше редица проблеми. В страната има над 120 комбината за преработка на алуминий - повече, отколкото в целия свят, взети заедно. Всеки от тях произвежда средно по 30 хил. т годишно спрямо 190 хил. т за останалите рафинерии в света. В момента там има повече производствени мощности, отколкото в САЩ. Междувременно по последни оценки след 20 г. страната ще изпитва недостиг от 100 млн. т алуминий.
Източник: Пари (14.04.2003)
 
Плановете на Китай да създаде огромна компания за преработка на алуминий напредват с пълна сила и към края на този месец се очаква конгломератът да заработи, съобщи агенция Синхуа. Формирането му става след преструктуриране, основната цел на което е алуминиевата индустрия да стане по-конкурентоспособна на световната сцена и да може успешно да поеме всички пазарни рискове. Под шапката на China Aluminum Group ще бъдат обединени 60 компании, тя ще контролира над 70% от производството на първичен метал в страната и почти целия добив на алумина. В групировката ще се включи и Chinalco, най-крупният производител на алумина в Китай. Новият конгломерат ще е сред 120-те огромни компании, които правителството иска да сформира, за да направи по-конкурентен китайския метален сектор. Китай доби миналата година 4.4 млн. т алуминий и вече е световен първенец по производство и експорт на метала, съобщава Синхуа. Производствените капацитети на страната през последните 3 г. се удвоиха и достигнаха 5.2 млн.т.
Източник: Пари (15.04.2003)
 
Столичната компания "Интертръст" ще сглобява американски автобуси от марката "Блубърд" (синя птица) в пловдивския машиностроителен завод "Финтехмаш". Амбициите на компанията са продукцията й да бъде реализирана в страната, посрещайки потребностите на обществения транспорт, а плановете й предвиждат годишно да бъдат сглобявани 200 автобуса, съобщи изпълнителният директор на "Интертръст" Атанас Янакиев. Той обясни, че в началото на март екип от американски специалисти е направил оглед на халетата на пловдивския завод, за да прецени какви са технологичните им възможности и какъв потенциал имат за осъществяване на дейността. Първите 20 автобуса ще бъдат сглобени изцяло с американски части. Впоследствие определени видове детайли ще бъдат произвеждани в България, а други ще продължат да се внасят от презокеанската страна, каза още Янакиев. Досега направените разчети не позволяват да се определи точната цена на автобусите, които ще се сглобяват в Пловдив, но е сигурно, че те ще са с по-ниска себестойност от американските си еквиваленти, допълни Янакиев. Капиталът на компанията "Интертръст" е притежаван изцяло от мажоритарния собственик на "Кремиковци" - "Финметалс холдинг". През февруари "Интертръст" приватизира пловдивския машиностроителен завод МТА-АД и го преименува на "Финтехмаш". Сега "Интертръст" притежава 90% от капитала на завода. След като станахме мажоритарен собственик на МТА, стартирахме мащабна оздравителна програма, обясни Атанас Янакиев . "Интертръст" е успял да натовари мощностите на пловдивския завод още през март с поръчки за ремонт и рециклиране на обща стойност 270 хил. лв. Сключени са и 20 договора за изпълнение на ремонтни работи с металургичния комбинат "Кремиковци". Автобусите "Блубърд" се произвеждат в 4 модификации - за градски транспорт, за извънградски къси маршрути, за далечни рейсове. Опити за монтаж на "Блубърд" в България са правени още през 2001 г. Тогава американският производител се насочил към завод "Чавдар" в Ботевград, което все още е било държавна собственост. На проявения от чуждите инвеститори интерес държавата отговорила с предложение за едногодишен пробен период, в който те да експлоатират завода. От "Блубърд" не приели предложението и проектът пропаднал.
Източник: Дневник (16.04.2003)
 
Приходите за първата четвърт на годината на втория по големина производител на алуминий в света – Alcan рязко намаляха, повлияни от чуждестранните борсови ефекти и високите разходи за енергия. Чистата печалба падна до 13 млн. долара или 4 цента на акция срещу 86 милиона долара или 26 цента от последния път. Обаче, на оперативна база, приходите се повишиха до 122 млн. долара или 38 цента за акция през този период за разлика от предишния – 107 млн. долара или 33 цента за акция. Според Alcan търсенето на алуминий от страна на Западния свят ще се повищи през тази година с 3.3 процента срещу изчислените 3.4 процента за изминалата година.
Източник: Капиталов пазар (17.04.2003)
 
Румъния продаде затъналия в огромни дългове медодобивен комплекс в Бая Маре, който е най-крупният преработвател на червения метал в страната, на пожелал анонимност за момента купувач. Това съобщи ликвидаторът - лондонската Grant Thornton, поела контрола върху комплекса, след като базираната във Великобритания група за търговия на метали RBG Resources не успя да го вдигне на крака. Сделката е успешно сключена, но купувачът е пожелал да остане анонимен засега, съобщи Крис Едуардс, един от мениджърите на Grant Thornton. Преди време той съобщи, че се водят преговори за продажбата на Бая Маре с две европейски компании, едната от които има интереси в металния бизнес. Медодобивната рафинерия е с капацитет за производство на 40 хил. т катоди и медни листи годишно, но продукцията й е под тези мощности. Възможно е обаче сделката да се окаже не толкова успешна за мистериозния купувач. Говорителят на румънската агенция за възстановяване на активите /ABAV/ във вторник заяви, че е насрочен нов публичен търг за активите на RBG, която преди 5 г. купи 69.99% от Бая Маре за 37 млн. USD. Миналата година ABAV заяви, че ще иска първоначална цена за комбината от 7.5 млн. USD.
Източник: Пари (17.04.2003)
 
DOE RUN LEAD, топпроизводителят на олово в Северна Америка и САЩ, не очаква цените на метала да продължат да се понижават, напротив, има основание да се мисли, че те ще тръгнат нагоре. Това заяви пред Reuters вицепрезидентът и изпълнителен директор на американската компания Джефри Зелмс. В момента котировките на оловото в Лондон се движат около равнището от 460 USD/т. През януари бяха регистрирани най-ниските му цени през настоящата година - 437 USD/т, а през май 1996 г. то се търгуваше по най-високите си цени от 10 г. насам - 861 USD/т. Засега няма излишъци на пазара, а пристигането на нови запаси от олово на Лондонската метална борса /ЛМБ/ е спорадично и се очертава тенденция да се задържат около сегашните си обеми, които са 170 хил. т. Зелмс заявява, че ще повиши прогнозите си за цените на оловото, ако те се установят около най-ниските си равнища и после бавно започнат да се повишават в по-дълъг период. В момента Doe Run Lead изнася около 2 хил. т първичен метал за Европа.
Източник: Пари (18.04.2003)
 
Новината, че Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света, обмисля от началото на 2004 г. да лансира търговията на срочни сделки с някои стоманени изделия, доведе до понижаване на цените им. Засега борсата се е спряла на сделки със северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евроазиатско рифелно желязо. И трите контракта ще бъдат за по 100 т. Решението на борсата се отрази веднага върху цените и европейските HRC и те се понижиха с 20-30 EUR до 320-325 EUR миналата седмица. Китай, който е сред най-големите потребители в момента, преустанови покупките, тъй като има натрупани големи запаси. Износителите от Русия и Украйна, които са основните доставчици на Китай, свалиха цените с 50 EUR до 280-285 EUR FOB. Търговци очакват Китай да започне отново да купува стомана другия месец.
Източник: Пари (18.04.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия за 1-год. период до края на март е нараснал със 7% спрямо същия период до 123 хил. т, докато стойността на експорта е скочила с 28.3% до 34.8 млн. USD. Преобладаващата част от износа в размер на 33.1 млн. USD е била предназначена за Китай. През м.г. са изнесени 538.8 хил. т меден концентрат. Произведената стомана във Франция през март е 1.9 млн. т - с 4.9% по-висока спрямо същия период на м. г. През 2002 г. продукцията е възлязла на 5.09 млн. т. СОDELCO, най-крупният производител на мед в света, очаква цените на метала да започнат да се покачват след успокояването на пазара поради края на войната в Ирак.
Източник: Пари (18.04.2003)
 
"Кремиковци" не може да изгори боклуците от софийските болници, тъй като не разполага с необходимите пречиствателни съоръжения. Според ръководството на предприятието унищожаването на отпадъците в пещите ще представлява риск за здравето на работниците. В сряда от екоминистерството обявиха, че болничните боклуци са дезинфекцирани и предстои да бъдат изгорени в "Кремиковци".
Източник: Стандарт (18.04.2003)
 
Развитието на електроенергийния пазар предпоставя и усъвършенстването на търговските отношения между субектите във веригата между производители и потребители. Въвеждането на пряко договаряне между големите клиенти и предприятията, които генерират ток в страната, ще доведе до повишаване на качеството на услугата, развитие на производителите и намаляване на разходите за електроенергия на купувачите. През тази година държавните ведомства разработиха метод за либерализиране на пазара на електроенергия, като потребителите ще бъдат разделени на няколко групи и в зависимост от консумацията им ще имат възможност да се договарят директно с производителите за условията за покупка на ток. Границата, която дели първата група от регулирането на цените на електроенергия от държавните органи, е консумация над 100 GWh на година. Общото число на фирмите, които могат да бъдат обявени за големи потребители, т. нар. "привилегировани", определени от Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР), трябва да подадат заявления за признаване на статута им до края на този месец. Изчисленията на Националната електропреносна компания (НЕК) сочат, че в страната се очертават няколко групи потребители на електроенергия на високо напрежение. Първата е на консуматори, които ползват годишно повече от 100 GWh ток, и те представляват 13 на сто от общото число. Потребяващите над 10 GWh електроенергия клиенти са 35 на сто, а най­ голям е делът на малките консуматори (52 на сто), които ползват под 10 GWh електроенергия годишно по мрежите с високо напрежение. Според енергийната стратегия на страната от т. г. се предвижда 18.6 на сто от пазара да бъде освободен. Списъкът на големите потребители се оглавява от мини "Марица-изток", "Стомана Индъстри", КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим". След придобиването на новия си статут от държавното ведомство привилегированите потребители могат да сключат договор с генериращи централи в страната. За да сключат договор с независимите производители на електроенергия ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Марица 3", "Топлофикация ­ Русе", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица-изток 2", компаниите трябва да имат годишна консумация над 100 GWh. Сред предприятията, които са признати за независими производители, е и атомната централа в Козлодуй. Определянето на квота за АЕЦ "Козлодуй" за пряко договаряне, равна на квотите на останалите централи, ще доведе до три пъти по-голямо увеличаване на цената на електрическата енергия за крайните потребители, сравнено със случая, когато централата не продава на привилегировани клиенти, смятат от ДКЕР. С цел запазване на по-ниски цени за консуматорите и поради липса на маневреност на агрегатите АЕЦ "Козлодуй" следва да продава ток само в регулираната част на пазара, която обхваща изпълнението на твърдите договори с обществения доставчик. По тази формула се продава електроенергията и от ТЕЦ "Марица-изток 3". Разработените от държавните ведомства правила дават възможност на независимите енергопредприятия да договарят продажбата на определена квота мощност и количества електроенергия на година. Реално преговорите за продажба на електроенергия на привилегировани цени може да стартира от лятото на т. г., уточниха от ДКЕР. От десетте фирми, изброени от ДКЕР, бургаската рафинерия няма да се възползва от възможността, тъй като сама задоволява нуждите си от електроенергия. За останалите компании прескачането на посредниците в доставката на ток се свежда до намаляване на разходите за електроенергия и избиране на най-изгодния производител. За транспортирането на енергията по мрежата на Националната електропреносна компания (НЕК) всеки един потребител ще трябва да плаща по 7.20 лв. на 1 MWh с ДДС. Според специалисти съществува възможност при преговорите между двете страни да се достигне до намаляване на цената на електроенергията с размера на печалбата, която е включена в стойността на единица енергия.
Източник: Кеш (18.04.2003)
 
Радиоактивен източник с голяма мощност е засечен в скрап, който е докаран в "Стомана Индъстри", съобщи РДВР. Вагон със сборно желязо бил доставен в металургичното предприятие на 13 април от Пазарджик. Във вагона е бил открит мощен радиоактивен източник. Установено е, че се касае за цезий 137, доставчик на скрапа е "ПАДА" ООД. Източникът е дълъг 10 см, вероятно е изотоп от нивоизмерител, уточни началникът на "Гражданска защита" в "Стомана Индъстри" Кирил Спасов. Лъчението е стотици пъти над нормалния радиационен фон. При влизането на вагона в "Стомана Индъстри" веднага се е задействал авариен план и товарът е бил свален от работници със защитни облекла. "Контролът в металургичното дружество е стопроцентово гарантиран и не може да влезе радиоактивно желязо", увери Спасов. Канадска машина "Експлораниум" контролира доставките на входа и изхода. Работници на "Стомана Индъстри" не са засегнати. Източникът е локализиран и претоварен на 17 април в специален камион и е закаран с полицейска охрана в противорадиационно хранилище към Агенцията за ядрено регулиране в Нови хан. Всяка година стават подобни инциденти, каза Спасов. Напоследък се режели изоставени заводи. Приватизаторите не знаят, че в много от съоръженията има радиоактивни източници, предупреди шефът на "Гражданска защита" в "Стомана Индъстри". Той апелира за засилен контрол по места.
Източник: Дневник (19.04.2003)
 
Радиоактивен скрап е открит във вагон в пернишката „Стомана индъстри". Източникът е цезий -137. Скрапът бил натоварен в Пазарджик и е собственост на фирма ПАДА ООД. Облъчване на работниците не може да има, заявиха от "Стомана" . Възможно било обаче да са облъчени товарачи в Пазарджик.
Източник: 24 часа (19.04.2003)
 
Радиоактивен източник с голяма мощност е засечен в скрап, докаран в "стомана Индъстри" в Перник, съобщи РДВР. Вагон със сборно желязо бил доставен в металургичното предприятие от Пазарджик. Във вагона е бил открит мощен радиоактивен източник. Установено е, че се касае за цезий 137, доставчик на скрапа е "ПАДА" ООД. Източникът е дълъг 10 см, вероятно е изотоп от нивоизмерител, уточни началникът на "Гражданска защита" в "стомана Индъстри" Кирил Спасов. Лъчението е стотици пъти над нормалния радиационен фон. При влизането на вагона в "стомана Индъстри" веднага се е задействал авариен план и товарът е бил свален от работници със защитни облекла. Работниците не са засегнати. Източникът е претоварен в специален камион и е закаран с полицейска охрана в хранилище към Агенцията за ядрено регулиране в Нови хан.
Източник: Монитор (19.04.2003)
 
Радиоактивен скрап бил засечен в пернишката фирма „Стомана индьстри", съобщиха от металургичното дружество. Вагон със сборно желязо пристигнал на 13 април, неделя. Радиоактивното лъчение било установено 4 дни по-късно, на 17 април. Доставчик на заразения скрап е столичното дружество „ПАДИ" ООД, което пък го купило от пунктовете за вторични суровини в Пазарджик, поясниха от РДВР. Установено било, че в скрапа има цезий 137. Опасност за работниците на „Стомана индъстри" няма.
Източник: Труд (21.04.2003)
 
Късите позиции станаха масово явление и предстои тяхното попълване“, така накратко характеризира състоянието на пазара на цветни метали на Лондонската борса за метали (LME) Максуд Ахмед, анализатор от Credit Lyonnais Rouse. Според Standard Bank утихването на военните действия в Ирак стимулира потребителското доверие и бизнесът се възражда. Би трябвало да се очаква раздвижване в металоемки сектори като обработваща промишленост, строителство и автомобилна индустрия. Коментарите на експертите бяха потвърдени от покачването на цените на повечето цветни метали между 4 и 15 долара за тон, като изключение направи само оловото, чието поевтиняване беше несъществено - с 1 долар за цяла седмица.
Източник: Капитал (21.04.2003)
 
Повишено е търсенето към новите заготовки - кнюпели на "Стомана Индъстри", съобщи производственият директор Димитър Минчев. Производството на заготовките започна през декември м. г. след пускане на нов металургичен стан "Даниели". Кнюпелите се търсят в строителния бранш. Използват се за производство на бетонно желязо, а интересът към него е голям, особено след приключване на войната в Ирак, поясни Минчев. Пернишкото предприятие очаква още поръчки за новия си артикул от Гърция. Изграждането на нови стадиони там за предстоящата олимпиада също щяло да повиши търсенето на кнюпели.
Източник: Дума (22.04.2003)
 
Всеобщо е мнението, че след края на войната в Ирак търсенето и производството на алуминий в света ще се повишат, след като през последния месец пазарът бе замрял и компаниите предпочетоха да отложат попълването на запасите си. Експертите обаче призовават към сдържаност в прогнозите, твърдейки, че всичко ще зависи от конюнктурата на пазара на автомобили. Още преди войната в Ирак основният проблем за производителите на алуминий бяха високите цени на енергията, които ги принуждаваха да търсят алтернативни източници, за да захранват заводите и пещите. Това положение отвори голям простор пред китайските производители, които не са принудени да се съобразяват със същите строги екологични изисквания както американските и европейските. По оценки на Геологическата служба на САЩ ПРЕЗ 2002 Г. В СВЕТА БЯХА ПРОИЗВЕДЕНИ 25.4 МЛН. Т първичен метал - с 4.1% повече, отколкото през 2001 г. Въпреки това добивът остана под капацитета в света в края на 2002 г. в размер на 29.1 млн. т. В САЩ производството на първичен алуминий през 2002 г. намаля с 2.4% до 2.7 млн. т заради бавните темпове на икономически растеж и драстичното поскъпване на тока в северозападните райони.
Източник: Пари (22.04.2003)
 
През 2002 г. приходите в Стомана АД са 52.998 000 лв. От тях от продажби са 41.445 000 лв., а финансовите приходи са 11. 549 000 лв. От продажбата на активи са постъпили 3 155 000 лв. Най-голям дял имат приходите от отписани задължения към кредитори в размер на 37 240 000 лв. По изпълнение на оздравителния план на Стомана в дружеството са постъпили 8 905 000 лв. От тях на ТSBank са платени 3 040 000 лв. От постъпленията са изплатени 553 000 лв. ДДС, 1 898 000 лв. на НОИ, 306 000 по ЗКПО и 394 000 лв. към бюджета. При извършената инвентаризация на ДМА с отчетна стойност 10 157 057 лв. са констатирани липси за 241 291 лв., стана ясно на общото събрание на акционерите на Стомана. При краткотрайните материални активи липсите са в размер на 165 548 лв. при обща стойност на инвентаризирани активи 475 101 лв. В складовете на дирекция Инвеститорски контрол са установени липси в размер на 2 336 715 лв., като са инвентаризирани активи на обща стойност 4 588 166 лв. Ръководството на Стомана е взело решение да бъде потърсена отговорност на виновните за щетите. Акционерите на Стомана промениха съвета на директорите. На мястото на Райна Иванова, която бе и председател на борда, влиза Олга Шишкова от МИ. Евгения Игнатова е сменена с Ели Кадиева също от МИ. Остава изпълнителният директор Спас Христов. Акционерите решиха да не бъдат освобождавани от отговорност членове на борда на Стомана за дейността им от 2000 до 2002 г.
Източник: Пари (23.04.2003)
 
Американският стоманодобивен гигант US Steel, най-големият производител в Северна Америка и САЩ, представи на полското финансово министерство официалната си оферта за най-крупния производител на стомана в Полша Polskie Huty Stali /PHS/. Детайлите от офертата не бяха съобщени, тъй като предвид условията на обявения търг за раздържавяването на PHS те са конфиденциални. От US Steel съобщиха, че ако тяхната оферта се окаже печеливша, ще следват успешния модел, който вече е приложен в Европа - налагане на американския тип мениджмънт и фокусиране върху нови капиталови инвестиции.
Източник: Пари (23.04.2003)
 
“Стомана” изплати обезщетения на бивши работници в размер на 10,7 млн. лв., съобщи шефът на дружеството Спас Христов. Парите са осигурени от разсрочени вноски на новия собственик на фирмата - гръцката „Виохалко".
Източник: 24 часа (23.04.2003)
 
Над 10 млн. лева са изплатените трудови възнаграждения и обезщетения на бивши работници на"Стомана" - Перник, съобщиха във вторник от дружеството по време на събрание на акционерите на обявеното във финансова несъстоятелност предприятие. До май 2005 г. ще бъдат издължени всички суми на служителите. За миналата година приходите са 52 млн. лв., като 78% от тях са от продажба на материални активи. Намалели са задълженията към кредиторите - с около 37 млн. лева. Акционерите освободиха председателя на съвета на директорите Райна Иванова и на нейно място бе избран държавният експерт в Министерството на икономиката Олга Шишкова. На мястото на Евгения Игнатова в директорския съвет влезе Ели Кадиева, старши юрист в Министерството на икономиката.
Източник: Дневник (23.04.2003)
 
Медодобивната фирма в Елисейна отново потъна в тишина, след като с решение на Районния съд в Мездра бе прекратен договорът с наемателите на основното производство. Според директора на фирма "Елисейна" Славчо Тодоров до разтрогването му се стигнало след като фирма "ЛМ Импекс" натрупала неизплатени суми от наеми за 220 хил. лв. Софийското дружество нае мощностите през август 2002 г. с намерение да възстанови производството на черна мед. За целта освен собствени работници тя прие на работа и 40 специалисти от завода. "ЛМ Импекс" обаче издължвала месечния си наем от 22 хил. лв. до ноември миналата година и оттогава преустановила плащанията. Същата участ постигнала и наетите работници, които се заканват отново да подновят протестните действия. Досега бившите медодобивници от гара Елисейна протестираха пет пъти заради неполучени от преди повече от година заплати. При три от протестите те преграждаха железопътната линия, като предизвикваха объркване на трафика на влаковете. Наемането на част от завода от софийската фирма бе все пак някакво разрешение на проблема, но и тя не успя да възстанови производството и да пробие на международния пазар за черна мед.
Източник: Дума (24.04.2003)
 
Материални активи за 3 079 545 лв. и запаси за 176 754 лв., собственост на Стомана АД, липсват. Това е заключението на комисиите, извършили инвентаризацията в дружеството през миналата година със заповеди на назначения тогава изпълнителен директор на дружеството инж. Спас Христов. Комисиите са установили разкомплектуване на голяма част от оборудването. Съветът на директорите на Стомана е решил да бъдат сезирани компетентните органи за нарушенията и на материалноотговорните лица да бъде потърсена имуществена отговорност по реда на Кодекса на труда.През м. г. СД е уведомил министъра на икономиката за резултатите от инвентаризацията. Уведомени са и Окръжна прокуратура-Перник, и териториалната дирекция на АДВФК с молба за извършване на вътрешен одит по констатираните липси и издаване на актове за начет на отговорните лица. Икономическа полиция разследва кражбите в стомана. В отговор на искането на стомана ТД Перник на АДВФК препраща ръководството на дружеството към търсене на отговорност по общия исков ред, което би лишило стомана от преимуществата, дадени й от закона в качеството й на държавно предприятие, тъй като констатациите на инвентаризационните комисии на дружеството не се ползват със същата доказателствена сила. Парадоксалното в случая е, че съвсем наскоро ТД Перник е начислила върху констатираните липси и ДДС. Данъчните информирали ръководството на стомана, че ако не внесе дължимите суми в съответния срок, ще бъдат предприети мерки за принудително събиране на вземанията. стомана АД е държавно предприятие, чиято основна задача е да изпълнява оздравителния план. В него е предвидено 100% удовлетворяване на вземанията на работниците и служителите, съкратени от дружеството. Вместо стомана да насочи усилията си към осигуряване на необходимите средства за издължаване на вземанията на работниците, то се налага да разходва пари за съдебни дела срещу лица, нанесли щети, без да има 100% гаранция за изхода от тях.
Източник: Пари (24.04.2003)
 
Най-голямата компания в света за производство на алуминий американската Alcoa обяви, че ще намали добивите в три от щатските си заводи и ще освободи работната си сила, тъй като е притисната от свитото потребление на метала и високите енергийни разходи. Корпорацията със седалище в Питсбърг намалява производствените си обеми с 60 хил. т годишно в два от нюйоркските си заводи и съкращава 850 работници от други два, които се намират в щата Тексас от края на седмицата. Случващото се не е изненада, понеже по-рано тази година те бяха застъпени в програмата за свиване на разходите. Мерките се предприемат, защото пазарът е пренаситен от алуминий, състоянието на световната икономика не се подобрява така бързо, както се очакваше, а експерти предполагат, че цените на метала може да спаднат още. Alcoa, чийто метал се използва, където ви хрумне - от кутийките за безалкохолни напитки до самолетите и колите, в момента преструктурира бизнеса си, понеже свръхпредлагането, свитото търсене на авиационната индустрия и скъпите енергоносители се отразиха върху цените на метала. Ако плановете бъдат осъществени, компанията ще има 675 хил. т ненатоварени годишни мощности от общите производствени мощности в размер на 3.9 млн. т. През март тя огласи програмата си за съкращаване на 8 хил. работници, или 6% от цялата работна сила, почти всички от заводите в Щатите. За Alcoa, която освободи 10 хил. работници през миналата година, към края на 2002 г. работиха 127 хил. души.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
При сделки в страната с внесен нов автомобил ДДС ще се начислява, след като се отчете овехтяването му. Това предвижда текст в ДПК, гласуван в последния момент в пленарната зала. Измененията бяха приети окончателно. Досега с овехтяването на внесения нов автомобил не се намаляваше цената и налогът при сделките се внасяше върху стойността, по която той е деклариран пред митниците. Облекчението е поискано от вносителите на автомобили, за да се стимулира продажбата на нови коли. Преференцията не важи за сделките със стари коли. Целта е не само насърчаване на бизнеса с нови коли, но и прекратяване на далаверите с вноса и продажбата на стари коли. Колите се считат за нови до 1 г. от производството им. За стоки родно производство, с които ще се изпълняват инвестиционни проекти, ДДС ще се връща до 10 дни от подаване на данъчната декларация. Няма да се начислява ДДС и съответно да се ползва данъчен кредит за търговията с отпадъци от черни и цветни метали.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
ХОЛАНДСКО-БРИТАНСКАТА стоманодобивна компания Corus, вторият по големина производител на стомана в Европа, назначи вчера бившия изпълнителен директор на френската алуминиева компания Pechiney Филип Варин за свой изпълнителен директор. Варин, който има 25-годишен опит в металния бизнес, ще получава 1.1 млн. USD годишна заплата. ШВЕЙЦАРСКАТА компания Corica, принадлежаща към групировката J&W Holding, стана собственик на 1/3 от единствения производител на алуминий в Казахстан Alumini Kazakhstan, за което заплати 21 млн. USD. Като част от сделката Corica ще построи първия в Средна Азия преработвател на алуминий с годишeн капацитет от 240 хил. т.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Най-големият в света производител на стомана Arcelor не смята, че цените на стоманата ще се сринат по-късно тази година дори ако очакванията за увеличаване на търсенето не се материализират, твърди изпълнителният директор на компанията Гай Дол. Според него въобще няма сценарий, при който да има срив в котировките на стоманата през 2003 г. Но те ще започнат леко да се понижават, ако надеждите за икономическо възстановяване в началото на 2004 г. не се материализират. През февруари Arcelor отчете печалба за 2002 г. от 850.6 млн. USD /преди облагане с данъците/. Цените на стоманата в Европа бяха подкрепени от нарасналото търсене от Китай, въведените в отговор на американските тарифи мита и дисциплината на производителите. Доставките на плоски стоманени продукти за индустриални клиенти /с изключение на автоиндустрията/ т. г. ще спаднат с 6-7%, или с над 1 млн. т. Но печалбата по думите на Гай Дол ще надвишава тази за 2002 г. Той не очаква ЕК да се противопостави на придобиването на дял в полския гигант Polskie Huty Stali, ако Arcelor спечели търга. Въпреки че СТО реши, че наложените от САЩ през 2002 г. мита върху стоманата са неправомерни, според Дол Вашингтон едва ли ще ги отмени преди президентските избори през ноември 2004 г. Компанията планира да изнесе приблизително 300 хил. т стомана зад океана през т. г. при 550 хил. т през 2002 г.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
РУСАЛ увеличи добивите на първичен алуминий спрямо 2001 г. с 23 хил. т до 2.48 млн. т, а на вторичен метал с 20.5% до 221.7 хил. т. През 2003 г. компанията планира да увеличи производството на първичен метал с още 29 хил. т. Според нейните оценки през 2003 г. търсенето на алуминий в Русия ще нарасне с 3-4%, а в САЩ и Западна Европа - с около 5%.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Френската компания PECHINEY отчете загуби през 2002 г. в размер на 50 млн. EUR и затвори три завода /един от които в Пиренеите с мощност 50 хил. т годишно/ заради поскъпването на електроенергията. През тази година тя възнамерява в редица предприятия да съкрати производството на специални алуминиеви сплави за автомобилната промишленост, на алуминиеви профили, използвани в строителството, както и на опаковки.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Движението на цените на цветните метали на лондонската борса LME беше зигзагообразно, но с тенденция към поевтиняване. Притесненията, че разпространението на вируса на атипичната пневмония ще засегне икономическия растеж на някои азиатски страни, особено Китай, и ще ограничи търсенето на метали, оказваха натиск на пазара. „Китай е голям вносител на мед и последиците от вируса върху икономиката могат да засегнат най-сериозно потреблението на червения метал“, коментира Ангъс Макмилан, анализатор от Prudential-Bache. Именно поевтиняването на медта прави пазара неспокоен и предизвиква поевтиняването и на другите метали.
Източник: Капитал (25.04.2003)
 
Загубите на НЕК от неплатени дългове на промишлени предприятия са в размер на 200 млн.лева, каза главният изпълнителен директор на компанията Васил Анастасов. Най-големият длъжник е Кремиковци, на който се падат 1/3 от борчовете към НЕК, останалите са "Химко" - Враца, БДЖ, "Радомир метали", общо 92 промишлени предприятия дължат пари за ток на електрическата компания. НЕК е загубила 84 млн. лева и от продажбите на електричество на електроразпределителните предприятия, съобщи Митю Христозов. Надяваме се тези загуби да бъдат компенсирани с предстоящото увеличение на цената на тока за бита с 15% от 1 юли, обясни той. Общо 270 млн.лева е недостига на средства в предприятието от енергийната ни система, съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКР).
Източник: Монитор (01.05.2003)
 
Пернишкият завод "Стомана" дължи на работниците си над 4 милиона лева за заплати и около 10 милиона лева за осигуровки или общо дългът е за 14 милиона лева, обяви заместник-председателят на КНСБ Валентин Никифоров. Той обаче обясни, че макар и в затруднено положение, в мини "Перник" и в "Стомана" се изплащат текущи работни заплати.
Източник: Монитор (07.05.2003)
 
Кремиковци АД е най-голямата публична компания у нас с приходи от основна дейност в размер на 717 млн. лв. за 2002 г. Металургичният гигант изпревари в класацията Топ 50 Булгартабак холдинг /508 млн. лв. консолидирани приходи/ и ЛУК-ойл-Нефтохим /419 млн. лв. приходи/. Цигареният холдинг пък е дружеството с най-голяма пазарна капитализация. Публичните компании у нас са реализирали приходи от основна дейност за близо 5.5 млрд. лв. през 2002 г., което се равнява на 17% от БВП на България.
Източник: Пари (07.05.2003)
 
Третият по големина производител на мед в света мексиканската компания Grupo Mexico отчете нетна загуба от 677 млн. песо за I трим. на годината при печалба от 347 млн. песо за съответстващия период на 2002 г. Финансовият резултат се обяснява с по-малките обеми изтъргувана мед.
Източник: Пари (07.05.2003)
 
Краткосрочните перспективи за пазара на неръждаема стомана остават несигурни, понеже има признаци, че потреблението ще се повишава едва-едва, прогнозира финландската компания за производство на метали Outokumpu. Цените на студеновалцуваната стомана в Европа според фирмата през II трим. ще са същите като през предишното.
Източник: Пари (07.05.2003)
 
Девет предприятия са поискали статут на привилегировани потребители на ток, съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране. Това са "Лукойл Нефтохим", "Стомана индъстри", мини "Марица изток", "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент",, "Агрополихим" и "Неохим". Ако комисията, оглавявана от проф. Константин Шушулов одобри молбите на кандидатите, те ще получават по-евтина ел. енергия от останалите промишлени потребители в страната чрез директни доставки от производителите, като ще плащат само такса за пренос на НЕК. Според специална наредба на ДКЕР, привелиригировани потребители могат да бъдат само компании с годишна консумация на ел. енергия над 100 млн. киловатчаса годишно и да нямат задължения към НЕК.
Източник: Монитор (08.05.2003)
 
Казахстан е произвел 348 хил. т алуминий през периода януари - март при 303 хил. т за предходната година.
Източник: Пари (08.05.2003)
 
Най-голямата медна мина в света Escondida отчете печалба за I тримесечие на 2003 г. от 90.3 млн. USD, която е с цели 80% по-висока от миналогодишната заради увеличените продажби. Мината се намира в Чили, но е контролирана от BHP Billiton. .
Източник: Пари (08.05.2003)
 
Топпроизводителят на метали в света, австралийско-британската компания BHP Billiton, отчете печалба за изтеклото на 31 март тримесечие и даде пример на останалите в бранша как се оцелява във времена, когато търсенето на метали е свито. Тя се пребори със спадналото потребление на металите, които добива заради забавящия темпото си икономически растеж почти в целия свят и дори в Китай. Печалбата на BHP Billiton за тримесечието е скочила с 11.6% в сравнение със същия период година по-рано и е в размер на 444 млн. USD. До голяма степен определящ за финансовия резултат на компанията са рязко скочилите непосредствено преди началото на войната в Ирак цени на нефта. Освен че добива желязна руда, алуминий, мед, цинк, BHP Billiton изпомпва и петрол. От друга страна, миннодобивният гигант засега не отчита никакъв спад в търсенето на продукцията му във връзка с развихрилата се епидемия от атипичната пневмония /ТОРС/. Независимо от това BHP Billiton продължава да следи с внимание ситуацията около развитието на болестта. Като цяло през финансовата 2003-2004 г. произведената продукция от BHP Billiton ще остане около равнищата от предишната. През 2001 г. двете компании BHP и Billiton се обединиха и така създадоха най-големия производител на метали в целия свят.
Източник: Пари (08.05.2003)
 
Очаквам Вашингтон да оспорва решението на Световната търговска организация /СТО/, което гласи, че въведените през миналата година мита върху внасяната в САЩ стомана са незаконни, но съм сигурен, че ЕС ще спечели битката, заяви европейският комисар по търговските въпроси Паскал Лами. Въпреки че миналия месец СТО оповести решението си, че влезлите в сила през пролетта на 2002 г. мита в размер от 9 до 30% със срок на действие 3 г. са неправомерни и нарушават разпоредбите й, светът очаква САЩ да се обърнат към апелативния съд, за да обжалват решението. Митата, които бяха въвeдени с аргумента, че щатският пазар е наводнен от евтина вносна стомана, която подбива цените на местните производители, на практика целяха да вдигнат на крака изпадналата в нокдаун американска стоманодобивна индустрия, но предизвикаха бурния гняв на почти целия свят. Паскал Лами изрази увереността на ЕС, че апелативният съд ще отхвърли жалбата на Вашингтон. Ако това стане, а САЩ не отменят митата, Евросъюзът ще има зелена улица да предприеме ответни мерки. Междувременно преди дни няколко щатски стоманодобивни компании настояха пред търговския представител на САЩ Робърт Зелик и министъра на търговията Дон Евънс срокът на действие на митата - 3 г., да не се редуцира.
Източник: Пари (09.05.2003)
 
Гръцкият производител на алуминий Aluminium of Greece, който в по-голямата си част е собственост на френската Pechiney, регистрира рязко спад на печалбата си за първото трим. на 2003 г., предизвикан от поскъпването на еврото и петрола. Предданъчната печалба на Aluminium of Greece е спаднала с 49% до 8.97 млн. EUR.
Източник: Пари (09.05.2003)
 
Виетнам планира да започне изграждането на цинкова рафинерия на стойност 13 млн. USD след септември, с което цели намаляване на зависимостта си от внос. Тя би трябвало да заработи през четвъртото трим. на 2004 г. и да произвежда 10.5 хил. т цинк годишно. Около 30% от продукцията ще се изнасят, а останалата част ще задоволява вътрешното търсене.
Източник: Пари (10.05.2003)
 
Цветните метали поскъпнаха на лондонската борса LME през изминалата седмица. Спекулативни покупки и активно покриване на къси позиции бяха в основата на повишението. Мрачната икономическа обстановка обаче е индикатор, че поскъпването на цветните метали е краткосрочно и според някои брокери дори вече е изчерпало силата си. „Общите пазарни тенденции в светлината на силата на фондовите пазари през седмицата и слабостта на американския долар дадоха възможност на медта да се повиши и да направи пробиви на равнищата на съпротива, а това предизвика интерес и доведе до спекулативни покупки“, коментира Ингрид Стърнби, анализатор от Barclays Capital. Стърнби очаква в краткосрочен план да продължи покриването на къси позиции при алуминия, а също пробив на съпротивата на 1405 долара за тон.
Източник: Капитал (10.05.2003)
 
Графикът за отваряне на електроенергийния пазар вече е готов и одобрен от Държавната агенция за енергийно регулиране, съобщи нейният шеф проф. Константин Шушулов. След 1 юли 2003 г. право да сключват директни договори с част от производителите на ток ще имат т.нар. превилигировани потребители, които годишно консумират над 100 гигаватчаса електроенергия и са изрядни платци на НЕК. В момента на тези условия отговарят десет компании: "Мини Марица-изток" АД, "Стомана Индъстри"- Перник, "КЦМ"-Пловдив, "Асарел-Медет", "Елаците-Мед", "Юмикор", "Агрополихим", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим" и "Неохим". Тяхната консумация покрива около 15% от пазара на електроенергия. През 2004 г. прагът за привилегированите потребители ще бъде свален до 40 гигаватчаса и към списъка ще могат да се добавят "Кремиковци", "Солвей-Соди", БДЖ и още няколко български дружества с високи приходи. Отварянето на пазара ще продължи поетапно до 2007 г., когато границата за директно договаряне с производителите ще се сведе до 1 гигаватчаса.
Източник: Банкеръ (10.05.2003)
 
„Комисарят по търговията Паскал Лами ми каза, че Европа няма претенции към България. Ние обаче имаме един търговски проблем с Евросъюза - политиката му за внос на стомана". Това заяви вчера вицепремиерът Николай Василев при завръщането си от Букурещ, където бе на конференция на икономическите министри от ЕС и страните кандидатки. Към България се прилага двойна защитна мярка при износа на стоманени изделия за ЕС, обясни Василев. От една страна, сме подложени на антидъмпингова процедура, заради която продаваме на по-висока цена. Отделно срещу нас има и временни защитни мерки. Най-големият ни проблем е горещо валцуваната стомана, за която България не получи национална квота за внос в ЕС, допълни Василев. За преговори по въпроса още утре за Брюксел лети зам.-министърът на икономиката София Касидова. В същото време от Браншовата камара на черната и цветната металургия вчера заявиха, че в безмитни зони у нас влизат изделия от чужбина, които после с фалшиви сертификати се изнасят като български. Това често става повод за налаганите ни санкции. За периода от юни до ноември м. г. митниците са конфискували 200 т алуминий и профили.
Източник: Труд (11.05.2003)
 
Вторият по големина производител на черни метали в света - японската компания Nippon Steel, отчете за втора поредна година нетна загуба в петък независимо от бума в експорта си в азиатските държави. За финансовата година, изтичаща на 31 март 2003 г., Nippon генерира загуба от 51.7 млрд. JPY, но очаква през следващата 2003-2004 г. печалба от 70 млрд. JPY. Слабото потребление на вътрешния пазар и погълнатите от преструктурирането разходи на практика компенсираха съкращението на разходите и бума в износа за Китай и Република Южна Корея. Благоприятната прогноза за следващата година идва на фона на нарастващите страхове, че атипичната пневмония ще забави допълнително темпото на развитие на световната икономика и най-вече на китайската. Китай е най-тежко засегнат от болестта, а е най-големият пазар за продукцията на Nippon. От компанията наистина очакват лек спад на търсенето в Азия, но той ще бъде компенсиран с повишаване на цените. Високото потребление в Китай, базирано на бума в строителния сектор, се очаква да позволи на световните производители да повишат цените си. През ноември Nippon предприе обединение на капиталите си с тези на Kobe Steel и Sumitomo Metal, което се възприе като първа стъпка към укрупняване на японската металургия.
Източник: Пари (12.05.2003)
 
Министерството на икономиката ще удължи с два месеца, считано от 8 април т.г., процедурата по разследване на увеличения внос на някои стоманени продукти у нас. Решението е обнародвано в Държавен вестник. Разследването касае продукти с тарифна позиция 7208, която включва плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, горещовалцувани и неплакирани. Това значи, че решение за въвеждане на мита върху вносната стомана ще има през юни. През миналата година Кремиковци АД поиска Министерството на икономиката да въведе защитни мерки срещу внос на стомана от Русия и Украйна. Срещу искането се обявиха вносители на метали, машиностроители и търговските представителства на тези страни у нас. Имаме проблем в търговията с Европа, свързан със стоманата и със стоманени изделия, коментира вицепремиерът Николай Василев след завръщането си от Букурещ, където се проведе VI конференция на ЕК с министрите на икономиката и търговията на страните кандидатки за членство в съюза. България е една от малкото държави с двойна защитна мярка на вноса на стомана и стоманени изделия в Евроблока. От една страна, към нас се прилага антидъмпингова процедура, а от друга - временни защитни мерки с квоти. Проблем остава износът на горещовалцуваната стомана, за който нямаме квота, а това е най-чувствителният продукт за страната ни и при търговията му се състезаваме с всички страни в света, коментира Василев. Днес заместничката му София Касидова заминава за Брюксел, където започват разговори по въпроса на експертно ниво.
Източник: Пари (12.05.2003)
 
Заместник-министърът на икономиката София Касидова ще ръководи от българска страна Осмото заседание на Подкомитет № 3 "Търговия, индустрия и продукти на ЕОВС (Европейска общност за въглища и стомана)", което ще се проведе на 12 май в Брюксел. Заседанията на подкомитета са част от преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. По време на форума ще бъде разгледано последното развитие на индустриалната политика на България, мерките за подобряването на бизнес средата, стимулирането на инвестициите и развитието на туризма. В дневния ред на заседанието са включени и отделни въпроси за преструктурирането на стоманодобивния сектор и перспективите за развитие на въгледобива в България. Ще бъдат разгледани и състоянието, и перспективите на търговията между страната ни и Европейския съюз, като особено внимание ще бъде отделено на продукцията на стоманодобивната индустрия.
Източник: М-во на икономиката (12.05.2003)
 
Тази седмица в Париж отново ще се съберат най-големите производители на стомана в света, които под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ ще се опитат най-накрая да се споразумеят как да се избавят от излишните производствени капацитети, заради които глобалният пазар е пренаситен със стомана. Очакванията на американската администрация са на поредната среща да се постигне поне частично споразумение за забрана на държавното субсидиране на производството. Самият Джо Петрини, помощник-секретар по вноса в департамента по търговия на САЩ, изрази надежда, че най-големите държави производителки на черни метали ще успеят да затворят текста, налагащ широка забрана на държавните помощи за сектора, в който обаче ще са предвидени и някои изключения. Едно от оправданията на САЩ за въвеждането през 2002 г. на широко оспорваните в цял свят мита върху вносната стомана, вариращи от 9 до 30%, за срок от 3 г. бе именно държавната субсидия на стоманодобивния си сектор в много страни. От известно време най-крупните производители се събират и водят преговори как да се преодолее свръхпроизводството. Според експерти срещата през тази седмица ще е първата, от която наистина може да се очакват конкретни решения. САЩ се надяват до август световните сили в стоманодобива да се разберат кои държавни субсидии са допустими и при какви обстоятелства, подчерта Спетрини. Един от случаите, при които те ще се разрешават, може би ще е субсидията за затваряне на заводи.
Източник: Пари (13.05.2003)
 
Сегашните бизнесусловия не облагодетелстват търговците на метали в Германия и те очакват да се запазят или дори да се влошат през следващото тримесечие. Около 50% от анкетираните са отговорили, че търсенето е намаляло през последните 3 м., а 30% смятат, че промени не са настъпили.
Източник: Пари (13.05.2003)
 
Заведохме иск срещу Агенцията за приватизация в Софийския градски съд за опрощаване на стари задължения за 77 млн. лв. на дружеството към данъчната администрация, съобщи Валентин Захариев, изпълнителен директор на комбината. Дълговете са натрупани през 1999-2000 г. към агенция Митници - 25 млн. лв. без лихвите, към Главна данъчна дирекция - 19 млн. лв., и 31 млн. лв. към НОИ. От комбината твърдят, че вземането е спорно, защото държавата не го е предявила в 6-месечния срок след продажбата на дружеството, както изисква законът за приватизация. Освен това от 26 септември 2002 г. има решение на Конституционния съд по повод чл. 17, т. 6 от Предходните и заключителните разпоредби на новия закон за приватизация, което гласи, че всички вземания, които не са предявени в 6-месечния срок след обявяването на процедурата за приватизация в Държавен вестник, се третират по смисъла на чл. 142 от Данъчно-процесуалния кодекс, или фактически те не са дължими. В края на миналата година Министерството на икономиката поиска тези задължения да бъдат отписани с решение на кабинета, но предложението не беше прието от финансовото министерство. В последствие зам.-министърът на икономиката Никола Янков и представителят на държавата в надзора Андрей Брешков заявиха, че комбинатът трябва да предяви по съдебен път отписване на тези дългове. Дружеството води преговори за продажба на част от капитала си на турския металургичен гигант Ердемир, който е най-големият производител в южната ни съседка Турция и има сериозно присъствие на световните пазари. Компанията беше един от кандидатите при приватизацията на завода. Според запознати изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев е в много добри отношение с турския инвеститор, а през миналата година българското дружество откри и свое представителство в Турция. Истината е, че преди около година ги поканихме да разменим акции, заяви Валентин Захариев. Но те са държавна фирма и тяхното правителство трябва да даде съгласието си. Освен това неотдавна Ердемир закупи голямо предприятие в Турция. Доставяме им феросплави, срещали сме с тях и по повод създаването на търговски контакти и взаимноизгодни трансакции, допълни той. Не е вярно, че преговаряме с турската компания, имаме сериозен партньор и това е италианската компания Мarcegalia, отсече зам.-председателят на Надзорния съвет на комбината Александър Томов. Не забравяйте, че в преговорите са ангажирани и банки, допълни той. Още в края на 2001 г. от Кремиковци съобщиха, че италианският инвеститор е изпратил писмо за намерения. Идеята е да се създаде смесено дружество, което държи 71% от капитала на Кремиковци. Двете страни ще имат по 50% в смесеното предприятие. През април т. г. стана ясно, че двете банки - посредници са швейцарската UBS, избрана от българското дружество, и италианската UniCredito, която обслужва интересите на италианците. Това е третото намерение на Mercegalia да се възползва от правото си да придобие дял от Кремиковци както е предвидено в приватизационния договор. Италианската компания обяви интереса си към Кремиковци още при неговото раздържавяване през юни 1999 г. В приватизационния договор, с който Финметалс /тогава Дару металс/ купи 71% от капитала на комбината, беше предвидена клауза, даваща право на Мarcegalia да придобие половината от дяловото участие на купувача. Тогава обаче беше сключен петгодишен договор за износ на стомана. Параметрите по сделката се изготвят от двете банки и като станат ясни, ще ги обявим, каза Захариев. Търговска тайна е кога ще финализираме сделката, заяви Александър Томов. Някои експерти обаче остават скептични, че има сделка с италианците, защото за нея се говори от 4 години. В същото време привличането на стратегически инвеститор е важно за комбината, тъй като Европейската комисия иска от нас план за преструктуриране на стоманодобива във връзка с преговорите ни по глава Конкуренция. Очакваме ЕК да назначи консултанти, които трябва да изготвят програма за преструктуриране на Кремиковци . Причината за това е, че международните институции смятат, че при опрощаването на дългове по ЗУНК на комбината при приватизацията, е била отпусната държавна помощ. Стоманодобивът се счита за един от чувствителните отрасли, за които помощ от държавата е недопустима. Преструктурирането на българския стоманодобив беше и една от основните теми, които зам.-министърът на икономиката София Касидова обсъжда по време на Осмото заседание на подкомитета за търговия, индустрия и продукти на Европейската общност за въглища и стомана, което започна тази седмица в Брюксел. Екипът от консултанти все още не е определен, съобщи от Брюксел Андрей Брешков, шеф на дирекция Секторни анализи към министерството, който е член на надзора на комбината.
Източник: Пари (14.05.2003)
 
Германската фирма Геокомпетентцентрум-Фрайберг проявява интерес към металургичното предприятие Елисейна, съобщиха от областната администрация във Враца. Чуждестранното дружество обединява частни консултантски, инженерингови и минногеоложки фирми, министерството на икономиката на Саксония. От няколко месеца чешката компания Ре-груп, която работи с капитали от САЩ и Италия, също проявява интерес към Елисейна. Фирмата разтрогна договора си с Ел Ем импекс, която нае металургичното производство през август м. г. и й дължи 220 хил. лв.
Източник: Пари (14.05.2003)
 
Бургаският окръжен съд обяви за нищожно вписването в Търговския регистър на "Промет" АД - Бургас. По този начин беше решен спорът между двата алтернативни собственика - "Промет" и "Промет стийл". В решението на съда е отбелязано, че "Промет" АД е било прекратено без ликвидация поради вливането му в "Нева" ООД. Двете компании и ръководните им екипи спореха през изтеклата година за собствеността на металургичния комбинат край Бургас. Скандалите между тях нашумяха, след като в резултат на битката за управление на предприятието бе прострелян охранител на "Ипон". Бургаската апелативна прокуратура се произнесе 10 дни по-късно, че ръководството на "Промет" АД е нелегитимно и трябва да напусне завода. Сега, половин година по-късно, съдът излиза с постановление, в което се казва, че вписването е нищожно. Бургаският окръжен съд осъди "Промет" АД да заплати на "Промет стийл" АД и сумата от 120 лв., представляваща направени съдебно-делови разноски. До регистрацията на "Промет стийл" АД през 2002 г. металургичният комбинат край Бургас беше с мажоритарен собственик "Нева холдинг" АД - Пловдив, която държеше 77% от капитала му.
Източник: Дневник (14.05.2003)
 
Цинковата продукция, която произвежда Portovesme, продължава да е с около 20% под нормалните обеми заради високите цени на еленергията. Оловно-цинковият комплекс в Югозападна Сардиния, който добива по 110 хил. т електролитен цинк годишно, заплаши м. г., че ще спре работа, тъй като цените на еленергията са много високи и възлизат на 1/4 от всички разходи на рафинерията. Сега Portovesme чака да бъде приет закон, който да позволи на италианските компании да внасят по-евтина еленергия, за да произвежда нормалните обеми цинк.
Източник: Пари (14.05.2003)
 
Пернишкият окръжен съд с решение от 29 април т. г. обяви в ликвидация Стоманени отливки и изковки ЕООД-Радомир - дъщерно дружество на Радомир метали АД. В него влизат всички основни цехове без механообработващите. Главният директор на Радомир метали АД Пламен Паскалев съобщи, че ликвидацията е поискана от борда на директорите. За ликвидатор е назначен Людмил Александров, член на борда. Паскалев обясни, че не става въпрос за тотална ликвидация или разпродажба, а за преструктуриране на производството. Дъщерното дружество беше създадено през февруари. Според Пламен Бонев още тогава се е знаело, че производството в него е губещо. В момента Радомир метали произвежда месечно от 500 до 800 т продукция. Директорите смятат, че държавата убива производителите посредством монополистите НЕК и Булгаргаз. Ако тя не предприеме мерки за ценообразуването на електроенергията и газа, производителите ще фалират, смятат от Радомир метали.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Най-големият производител в света на мед чилийската компания Codelco е добила близо 5% повече от червения метал през първото тримесечие - 367.9 хил. т. Продажбите обаче са спаднали с 8.6% до 423 хил. т заради решението на Codelco да натрупа свои запаси, докато тези в света намалеят.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Създадената през 60-те години компания Erdemir /Eregli Demir Celik Fabrikalari/ е най-големият производител на стомана в Турция. Годишният й оборот за миналата година надвиши 900 млн. USD. До 2002 г. тя произвеждаше около 3 млн. т стомана. През 2002 г. Erdemir купи компанията Iskenderun Demir ve Celik Fabrikalari /Isdemir/ за 50 млн. USD, увеличи годишния си капацитет до 5.5 млн. т и се нареди сред 10-те най-големи производители на стомана в Европа. Планираните инвестиции на стойност 650 млн. USD трябва да бъдат извършени до 2006 г. От тях 85% ще бъдат осигурени чрез заеми, а останалите 15% - от компанията.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Чешкият държавен производител на стомана Vitcovice Steel регистрира макар и малка печалба за 2002 г. благодарение на възстановяването на индустрията през втората половина на годината, което успя да компенсира поскъпването на кроната. Печалбата на компанията преди облагането с данъци е 1.7 млн. USD и е обрат в тенденцията от 2001 г., когато отчете загуба в размер на 257 млн. USD. През първите три месеца на настоящата година държавното предприятие се увеличи с 20% до 242.1 хил. т, като произведената листова стомана е 210.6 хил. т. Чешкото правителство в момента води преговори с втората по големина компания производителка на стомана в света - LNM Group, собственост на индийски бизнесмен, относно продажбата на Vitcovice Steel. Той вече е собственик на конкурента й в Чехия Nova Hut.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Двете най-крупни компании производителки на алуминий в Русия - РусАл, която е втора по големина в света, и СУАЛ, увеличиха продукцията си от алуминий през първото тримесечие на 2003 г. Руският топпроизводител РусАЛ е добил с над 18 хил. т повече метал и сплави в сравнение със същия период на 2002 г., или 626.7 хил. т, а продукцията от алумина е с 200 хил. т по-висока. В седемте рафинерии на СУАЛ през първите три месеца са произведени с 4.3%, или 9.2 хил. т, повече първичен алуминий, а продукцията от алумина е скочила с 12.2% спрямо 427.6 хил. т през същия период на миналата година.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
На ЛМБ комплексът от цветни метали се търгуваше, общо взето, около нивата при затварянето в сряда или без съществени отклонения. Пазарът бе в очакване на съобщаването на серия от данни за представянето на американската икономика през април. Тримесечните сделки с мед се сключваха по 1675 USD/т в сравнение с 1678 USD/т в сряда. Червеният метал трайно се настани над равнището от 1650 USD/т и засега позициите му изглеждат стабилни. Алуминият продължи битката си за задържане над 1410 USD/т. Той се договаряше по 1413 USD/т при 1411 USD/т. В по-ранните часове маркира нов 2-мес. максимум. Цинкът устойчиво прибавя по някой долар през цялата седмица. Последните му цени вчера бяха със 7.50 USD/т по-високи, или 806 USD/т. От края на миналата седмица досега той е по-скъп с 30 USD/т и се колебае около 1-месечен пик.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Фалиралата американска стоманодобивна компания Bethlehem Steel ще подаде план за ликвидация до Съда по банкрутите, след като по-голямата част от активите й бяха продадени на International Steel Group /ISG/. Придобиването на Bethlehem Steel е третата поред голяма сделка, осъществена от основаната през 2002 г. ISG, която с добивите си от 16 млн. т годишно ще стане най-големият производител на стомана в Северна Америка.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Словенското министерство на околната среда и енергетиката ще покани два от трите кандидат-купувачи на 85.6% от държавния преработвател на алуминий Talum, а именно словенската инвестиционна банка Sinal и Magyar Aluminium да извършат дю дилиджънс.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Производството на никел в западните държави нарасна през март до 72 800 т в сравнение с 66 300 т през февруари, сочат данните на Международната група за изучаване на пазара на никел. Миннодобивът също се повиши - до 75 400 т в сравнение със 71 600 т през февруари. Потреблението в западните страни скочи от 86 500 т до 90 100 т, което обаче не е попречило запасите при производителите да нараснат през разглеждания период от 91 100 т до 94 600 т, показват данните на групата.
Източник: Пари (19.05.2003)
 
БДЖ пак се засили по коловоза на фалита. С неразплатени задължения към доставчици от 76 млн. лв. и с натрупани дългове от началото на годината за над 20 млн. лв. Към тези суми трябва да се прибавят и неизплатените заплати на железничарите за 26 млн. лв. Крехкият социален мир в компанията се крепи на обещанията на шефовете й да осигурят пари за заплати. Последната, заплата, която служителите са получили е за февруари и ако до края на май не бъде подписан нов трудов договор за увеличение на заплатите със 7%, предстои обща железничарска стачка, предупреждават синдикалните босове. От финансовия батак в железниците вдигнаха ръце и в Международния валутен фонд. "Финансовото състояние на БДЖ и изпълнението на приватизационната програма са основните проблеми, които безпокоят фонда. За решаването на проблемите в БДЖ трябва политическо решение", каза шефът на мисията на МВФ Джералд Шиф след разговорите си с министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров. На срещата си с министър Петров Джералд Шиф е казал в прав текст, че във фонда следят с безпокойство ситуацията в железниците, които независимо от огромните суми, които излива в тях държавният бюджет, затъват финансово. За 2003 г. от хазната са заделени 70 млн. субсидии за железниците, а според изп. -директор на Национална компания "БДЖ" необходимата сума е 120 млн. лв. " И факир да съм, не мога да оправя финансово компанията в тази ситуация", признава Нешев. Той наследи поста през март, когато под натиска на група царски депутати Пламен Петров бе принуденда уволни протежето си Владимир Дунчев. Дни след като го уволни обаче, министърът назначи Дунчев са свой съветник по железопътния транспорт. "Министър Петров решава еднолично коя фирма да получи поръчката при търговете за рязане на вагони и релси за скрап", каза царски депутат, запознат с делата на транспортното министерство. В момента има 6 фирми, които са спечелили търговете за рязане на вагони и релси. В продажбата на активи на БДЖ трябва да се сложи ред, защото те могат да носят доста големи печалби на компанията, категоричен е шефът на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев. При мен се са постъпвали сигнали за незаконни сделки със скрап от релси и вагони, твърди Георги Нешев. Предшественикът му Владимир Дунчев коментира лаконично, че докато е бил шеф на железниците, са били сключени договори с няколко фирми. Една от тях е "Ровотел стийл", чийто шеф е бившият министър на икономиката в кабинета на проф. Любен Беров- Румен Биков. В началото на тази година с благословията на министър Пламен Петров бяха доставени 50 вагона от германските железници, които да подменят грохналия парк на компанията. Те обаче гниха близо пет месеца защото не се намериха 174 000 лева за да се плати ДДС. Тези вагони бяха заменени по бартерна сделкасрещу 250 наши товарни вагони, които пък частна компания нае от германските железници, обясни Владимир Дунчев. След като в крайна сметка се намериха пари за плащането на налога, в момента само два от прословутите вагони, доставени от "Дойчебан" пътуват по линията София- Пловдив. Останалите чакат по добри времена. И докато железниците се тресат от безпаричие, се правят нови опити чрез наливане на средстваот хазната фалитът да бъде отложен. Обмисляме екстрени мерки, за да може парите, които хазната отпуска за железниците да не се облагат с данъци. Ще предложим на Министерството на финансите и на парламентарната бюджетна комисия в бюджет 2004 да се запише, че държавните субсидии, които се отпускат за БДЖ ще бъдат освободени от ДДС, каза шефът на парламентарната комисия по транспорт и далекосъобщения. Той беше в основата на рокадите, които спешно бяха предриети в ръководството на железниците в края на април. Последният опит да се изведе компанията от финансовия колапс е чрез разделянето на товарните от пътническите превози, като те обаче влязат в нова холдингова структура. Целта е да се създаде финансова група, която да има консолидиран бюджет, за да се следят по-добре капиталовите разходи и изразходването на държавните субсидии, твърдят от транспортното министерство. Според депутати от опозицията обаче тази "гимнастика" се прави, за да се източват по-лесно парите от продажбата на имущество на железниците. Фирмите, които ще спечелят търговете, които ще се обявяват по закона за обществените поръчки са предварително известни, твърдят те. В същото време от депутати от парламентарната транспортна комисия обещаха до края на тази година да се разработи стратегия за развитието на железниците до 2012 г. Като първа мярка Йордан Мирчев посочи промяна на таксата, която НК "БДЖ" плаща за ползване на жп. инфраструктурата. От началото на 2003 г. компанията не платила 43 млн. лв. от тази такса. В същото време споровете с "Кремиковци" около новите такси за превоз, които бяха предложени на металургичния завод продължават вече шест месеца, след като БДЖ предложи те да бъдат увеличени с 40\%. Договор за новите тарифи все още не е подписан ."Кремиковци" продължава да плаща за превоза на товари по старите тарифи, като натрупа нов дълг към железниците от около 10,6 млн. лева. Проблемът с "Кремиковци" все още не е решен, въпреки усилията които полагаме, призна Георги Нешев. Проблемът е, че ние предлагаме цена от 0,30 лв. на тон киломерът, а от "Кремиковци" настояват тарифата да е 0, 26 лв. на тонкилометър, обясни той. В момента средната тарифа за товарни жп. превози в страната е 0,46 лв. и офертата ни за "Кремиковци" е повече от разумна, категоричен е шефът на БДЖ. Вместо да се съгласят с тази тарифа в "Кремиковци" трескаво се подготвят са поискат лиценз за железопътен превозвач. Плановете на комбината се разработват от екип, воден от бившия министър на транспорта Кирил Ерменков. Ако от "Кремиковци" успеят в намеренията си железниците ще се лишат от 40% от товарите и с 12% от приходите си. "Кремиковци" пък ще си спестява по 10 млн. лв. годишно, ако работи със собствени локомотиви и вагони , твърдят от металургичния комбинат. Лиценз за частен превозвач иска и "Рей холдинг". Документите на компанията са изрядни, но от транспортното министерство все още няма отговор. Защото там са наясно, че ако се появят частни превозвачи, държавните железници нямат шанс да оцелеят.
Източник: Монитор (20.05.2003)
 
София Касидова, Зам.-Министър на икономиката: България трябва да предстваи план за стоманодобивната индустрия който ще обхваща и Стомана Индъстри и Промет? -Докладът ще включва оценка на това как е протекъл процесът на приватизация, как са били преструктурирани тези предприятия. Тъй като тези две дружества не са получавали държавна помощ, за тях не трябва план за жизнеспособност. В доклада ще трябва да се покаже какви производствени инвестиции ще направят тези предприятия при процеса на присъединяване, т. е. пълна инвестиционна програма. Съответно на тази база ще преговаряме какъв дял ще има в общото европейско производство българският стоманодобив. Тази програма също ще трябва да се одобри от ЕК. Съдържанието и структурата й беше предварително съгласувана с комисията и с трите дружества. Много важно изискване е тези предприятия да съдействат по предоставянето на информацията. Кремиковци също ще трябва да съдейства на консултанта при предоставянето на информация, като има ангажимент тя да остане търговска тайна. Какви са сроковете? - До началото на септември трябва да имаме програма, която включва и жизнеспособността на Кремиковци. Консултантът ще има три месеца, за да направи този план. Пристига тук през юни, когато ще стане ясно и кой е. Според Кремиковци обаче не е предоставяна държавна помощ и затова са сезирали КЗК. - Комисията за конкуренция ще може да се произнесе на база на Закона за държавните помощи, но той няма обратно действие. Законът беше приет миналата година. Така че не виждам с какъв тип решение КЗК ще излезе. Може би с някаква препоръка или тълкувание. Законодателството ни е много ясно и точно в това отношение като европейското законодателство действа за България. Освен това ние сме изпращали писма до всички предприятия от бранша, не само на Кремиковци, какво значи държавна помощ в стоманодобива и защо помощта от 1999 г. е държавна. Постигнахте ли договорености по отношение на защитните мерки в стоманодобива? - България и Румъния ще останат в списъка на страните, за които Европейският съюз ще продължи да прилага защитни мерки в стоманодобива. Докато от началото на следващата година 10-те страни, които се присъединиха, са изключени от всякакви ограничения - мита и антидъмпинг, който се изразява в определянето на цена, под която не може да се продава. Това обаче ще продължи да важи за България и за Румъния до присъединяването, макар че ние се опитваме да поставим отпадането на този въпрос по-рано. Освен това при някои продукти на Кремиковци има натрупване на два вида мерки - антидъмпинг, тоест определяне на цена, под която дружеството не може да изнася в ЕС горещовалцувани рулони, и защитни мита за внос на стоманени изделия. Втората мярка се изразява в обща квота, която дори не е национална и включва даже страни от Африка На срещата ни с еврокомисаря по търговските въпроси в Букурещ Паскал Лами обаче стана ясно, че Кремиковци ще постави този въпрос директно пред ЕК.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Големите наводнения в Китай, които отнеха живота на 40 човека, може да се отразят върху местното производство на метали заради разстроеното снабдяване с концентрат.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Най-големият преработвател на алуминий в Русия и втори по големина в света РусАЛ продължава експанзията си. Той ще купи 75% от проект за изграждане на рафинерия в Сибир, който трябва да произвежда 250 хил. т метал годишно.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Казахстан е произвел през първото тримесечие на 2003 г. с близо 9% по-малко мед - 138.4 хил. т. Преобладаваща част от добивите са на Kazakhmyst, 9-а по големина медна компания в света.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
През миналата седмица на пазара на мед се усетиха симптомите на нов скандал. Антитръстовите органи в Западна Европа, САЩ и Канада предприеха официално разследване по подозрения за картелно споразумение за фиксиране цените на медния концентрат. В сряда инспектори по конкуренцията посетиха офисите във Великобритания и Португалия на някои от големите европейски производители на суровината. Малко след това към тях се присъединиха колегите им от САЩ и Канада. Стана ясно, че са били посетени офисите на португалската компания Sumincor и двата миннодобивни гиганта - англо-австрийският BHP Billiton и чилийският Rio Tinto. В Северна Америка бяха връчени призовки на американското поделение на Rio в Кънектикът Utah Copper, на нюорлеанската миннодобивна компания Freeport-McMoRan Copper &Gold, а в Канада на Highland Valley Copper, смесено предприятие между Teck-Cominco и BHP Billiton. Повечето от фирмите обещаха да сътрудничат на разследването. Факт е, че манипулациите на пазара на мед датират още от неговото създаване, но всеобщо е мнението, че този път разследването няма да доведе доникъде и в крайна сметка ще отрази само обичайната пазарна динамика. Според анализатори причината за обтегнатата обстановка в момента е, че рекордно ниските такси за преработка и рафиниране на концентрата ощетяват преработвателите на фона на свитото предлагане на суровина, след като миннодобивните компании предприеха големи производствени съкращения през последната година в отговор на ниските световни цени на червения метал. Бих се изненадал, ако има договорка между производителите да понижават таксите, твърди икономист от Man Financial Minerals
Източник: Пари (21.05.2003)
 
Най-големият производител на неръждаема стомана в света германският Thyssen Krupp бе принуден да изкупи акциите си от Иран по 3 пъти по-висока от пазарната цена, за да защити бизнесинтересите си на филиалите си в САЩ. Той плати 406 млн. EUR за тях на иранска компания, понеже не иска да попадне в "черния лист" на Вашингтон. Иран е обвинен от Америка, че подкрепя тероризма. Изкупуването идва в тежък момент за Thyssen, който е обременен с дългове.
Източник: Пари (21.05.2003)
 
С финансиране по програма ИСПА на ЕС у нас до 2006 г. ще бъде пуснат в експлоатация национален център за опасни отпадъци. Около 80 млн. EUR е проектната стойност на центъра за опасни отпадъци, разработен от датската фирма Chemcontrol A/S, която има над 20-годишен опит в изграждането на съоръжения за опазване и преработка на вредни промишлени отпадъци и от 3 години работи с МОСВ за решаването на проблема у нас. В семинара участваха представители на над 30 фирми, изхвърлящи при производството си такива отпадъци, и те се запознаха с европейските изисквания за обработка, обезвреждане, използване и депониране на опасните отпадъци. Около 800 са големите промишлени предприятия - замърсители на околната среда. Сред тях са Кремиковци, ЛУКойл, Комбинатът за цветни метали в Пловдив, Петрол АД, Девня цимент, Целхарт Пазарджик, Жити Русе, Юмикор, Монбат и др. Годишно у нас се изхвърлят над 700 хил. тона опасни отпадъци.
Източник: Пари (22.05.2003)
 
От октомври в Казахстан започва работата си цинкова рафинерия с капацитети 110 хил. т цинк годишно по проект, който струва 150 млн. USD. Като се прибави продукцията на новия преработвател към досегашните производствени равнища, става ясно, че Казахстан ще добива по над 385 хил. т цинк и ще се нареди в световната топпетица. Проектът бе стартиран през 1999 г. в град Балкхаш и към края на този месец вече 95% от рафинерията са изградени. Тя ще е собственост на местната медна корпорация Kazakhmys, деветия по големина в света производител на мед, който добива 90% от медта в Казахстан. Монополистът на пазара продава половината от продукцията си в Китай и останалите 50% в Европа. В завода цинкът ще се рафинира чрез хидрометалургичния метод, което се случва за първи път в страната. От ръководството на Kazakhmys коментираха, че продукцията на рафинерията ще се изнася на световните пазари, без да посочат потенциални клиенти и държави. Южнокорейският индустриален гигант Samsung държи 25.33% от акциите на Kazakhmys, а Sansung Hong Kong - 17.22%.
Източник: Пари (22.05.2003)
 
Консорциум с българско участие е сред петте компании, които са заявили интерес за приватизацията на 57.99% от капитала на черногорския металургичен завод "Железара Никшич холдинг къмпани". Според агенция Ройтерс става въпрос за обединение между "Руа инвест енд трейд" и "Фьост Алпине интертрейдинг". Останалите кандидати са швейцарската компания "Техностийл холдинг", "Курум Демир" от Турция, "Глобал инфрастракчър холдинг" - Великобритания, и базираната в местния град Никшич "Русмонтестийл корпорейшън". Очаква се търгът да се проведе в началото на юни. "В момента държавата изслушва кандидатите за техните планове за развитие и инвестиции в завода", е заявил експерт пред Ройтерс. Заводът е с капацитет от 300 хил. тона годишно и произвежда бетонови и профилни железа. Аналози на тази продукция в България се правят от "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и "Промет" - Бургас. Според източници от пазара на стомана обаче става въпрос за пловдивски предприемачи, които досега не са развивали дейност в областта на металургията. Те смятат, че австрийската компания "Фьост Алпине", която е най-голямата в бранша в тази страна, е привлечена по-скоро като финансов инвеститор в консорциума. Австрийците са акционери в България в предприятието за добив и преработка на медна руда "Асарел медет". Анализатори на политическите процеси в Черна гора са на мнение, че приватизационните сделки в страната, която е част от съюза Сърбия и Черна гора, се извършват с определена доза политически протекции на най-високо ниво. Затова и смятат, че повечето кандидати за завода в Никшич са подсигурили определена подкрепа.
Източник: Дневник (22.05.2003)
 
За да започне чужда фирма бизнес у нас трябва да се справи с 29 разрешителни, които й отнемат поне пет месеца. Това е една от основните причини за малкия размер на чуждите инвестиции у нас. Изследване в 32 държави показва, че страната ни заема първо място по този показател, следвана от Турция и Латвия. Това съобщи пред депутатите от икономическата комисия председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Той посочи, че официалните разходи за навлизането на чужда фирма в страната са 291 долара, а общите разходи - 6023 долара. По значителен размер на общите разходи страната ни е трета - след Турция и Румъния, при проучването на 32 държави. През 2003 г. очакванията са нивото на чуждите инвестиции да надхвърли 700 милиона долара, от които около 500 милиона долара "на зелено". Най-силната година за чуждестранните инвестиции у нас е била 2000 когато са влезли 1 млрд. долара. През 2001 г. започва спад, като през 2002 г. стигат 500 милиона долара. Австрия и Германия са най-големите чуждестранни инвеститори у нас през 2002 г., главно заради приватизацията, като в това отношение водещо място има банковият сектор, следван от търговията и услугите, и тежката промишленост. През 2002 г. най-много инвестиции "на зелено" - съответно 40 милиона долара и 30 милиона долара за строеж на бензиностанции, са направили съответно Лукойл, Русия, и ОМВ, Австрия. След тях се нареждат "Сокотаб", Швеция, с 25 милиона долара в тютюнообработка, Виохалко, Гърция - с 20 милиона долара в металургията, Фесто, Германия, с 15 милиона долара в електротехника и Миролио, Италия, с 10 милиона долара - в текстил. Инвестицията "на зелено" на турската компания "Шишеджам" за изграждането на завод за плоско стъкло в Русе беше посочена като най-големият успех на Агенцията за чуждестранни инвестиции през първите четири месеца на 2003 година.. Според шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции новият законопроект за насърчаване на чуждестранните инвестиции, който е готов и в момента се съгласува по министерства, ще бъде един от пътищата за решаване на проблема с малкото чуждестранни инвестиции в страната. Предвижда се в него чуждите и българските инвестиции да бъдат равнопоставени, а името на АЧИ да бъде променено на Българска агенция за инвестициите.
Източник: Монитор (22.05.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа Corus е възможно да продаде северозападната си фабрика в Tиисиид. Стъпката се предприема в отговор на кампанията за по-стабилна капиталова структура. Това ще облекчи преговорите й с банките кредиторки, оповести реномираният британски всекидневник Financial Times. При евентуална продажба на подразделението очакваните постъпления би трябвало да се равняват на около 200 млн. GBP. В същото време от Corus се очаква да съкрати около 200 работници във връзка с бъдещи оперативни реформи. По този начин индустриалният гигант се надява на по-леки преговори за нови кредити на стойност около 700 млн. GPB.
Източник: Пари (22.05.2003)
 
Производството на анодна мед в българското поделение на Umicore рязко ще нарасне след завършването на 5-годишния план за разширяване на капацитета, заяви директорът Кирко Кирков пред Reuters. Планира се добивът да достигне 210 хил. т анодна мед спрямо 181 хил. т през 2001 г. и да бъде двойно по-висок от 1997 г. Производството на катодна мед пък ще се повиши до 45 хил. т спрямо 35 хил. т през 1997 г. Близо 75% от анодната мед се изнася за белгийския завод Олен, а 95% от катодната - за Турция, Румъния и бившите югославски републики. Кирков заяви, че компанията се надява да регистрира катодната си мед на Лондонската борса. От компанията майка пък заявиха вчера, че очакват оперативната печалба на групировката през първото полугодие да спадне заради ниските световни цени на цветните метали.
Източник: Пари (23.05.2003)
 
Хиляди тонове мед, плячкосани от електрическата мрежа и сградите в Ирак, напуска границите на страната всеки ден, съобщиха търговци на този метал на 20 май. Търговец от Кувейт твърди, че през последните две седмици всеки ден е купувал по хиляда тона мед, струващи над 1.5 млн. щ. долара. Изнесената вече мед от Ирак се равнява на над една трета от обичайното световно предлагане на скрап. Медните отпадъци в Западна Европа в момента вървят по около 1350 евро на тон. Търговец на цветния метал от Обединените арабски емирства е съобщил пред кореспонденти на информационната агенция "Ройтерс", че медният скрап се насочва предимно към потребители от Иран, а по-малки количества отиват в ръцете на купувачи от Индия и Китай. Друг дилър от Кувейт пък се кълне, че праща дневно 200 тона мед от Ум Касър за Шри Ланка и Индия, 200 тона за Иран, а останалото количество се поделя поравно между Турция и ОАЕ. Посредници съобщават и за иракски отпадъци от алуминий и месинг, за които все още нямат твърда оферта.
Източник: Банкеръ (24.05.2003)
 
Строежът на металургичния комбинат "Промет - Дебелт" край Бургас е един от най-мегаломанските проекти от времето на социализма. Изграждането му е по проект на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ на соцлагера. Предвиждало се построяване на подобни заводи още в ГДР, Чехия и два в СССР. Никой вече не може да каже колко пари са изразходвани за комбината, тъй като документи липсват, но мълвата гласи, че край Бургас са налети стотици милиони долари. Строежът на предприятието започва през 1980 г. и завършва през 1987 г. Цялата техника е изработена от германската фирма "Скет" по лиценз на "Круп". Металургичните пещи пък са производство на френската фирма "Щайнхюрт" и за времето си са били последна дума на техниката. Те са били монтирани от френски специалисти, които са ги поддържали няколко години след това. През 1988 г. производствените цехове заработват и са направени първите 72-часови проби. Проектът предвижда заводът да се развива като интегрирано металургично предприятие, включващо собствен стоманодобив, производство на горещо валцовани дълги продукти и за горещо валцована ламарина, както и за специални марки легирани кръгли стомани. Тези идеи обаче остават неосъществени. Продукция дава само "Стан 300". Грандиозният проект е предвиждал още до металургичния завод да бъде прокопан воден канал от Черно море през Мандренското езеро, за да могат пристигащите за товарене и разтоварване кораби да акостират точно пред комбината. Строителството на този канал обаче така и не е започнало. Промените след 10 ноември 1989 г. заварват завода недостроен и той остава в този си вид до днес. Не е изграден и предвиденият по проект втори СТАН. Машините за него са закупени още преди 15 години и все още стоят на склад в завода. Поради загубването на редица важни пазари в бившия соцлагер след 1989 г. "Промет" изпада в тежка финансова криза. През 1996 г. заводът е включен в списъка на държавните предприятия за ликвидация, но две години по-късно за него е предвидена програма за финансово оздравяване. През 1999 г. дружеството е приватизирано от "Нева холдинг" АД. В момента заводът има значителни дългове към държавата, НЕК и частни контрагенти. Финансовото му състояние не е добро, тъй като работи с минимални мощности.
Източник: Стандарт (26.05.2003)
 
Търговци на Лондонската борса за метали (LME) коментираха, че движещата сила на пазара е валутният фактор и по-конкретно интригата евро - долар. „Силата на еврото по отношение на долара е фактор на подкрепа, средните фондове купуват активно, а запасите намаляват“, каза един от тях. Повечето контракти обаче се търгуват в тесен диапазон заради опасенията за макроикономическата неяснота.
Източник: Капитал (26.05.2003)
 
САЩ обвиниха в незаконни доставки на ракетна стомана за Иран китайската компания North China Industries Corp. - най-голямата военна компания на страната. Те обявиха наказателни санкции срещу китайската компания и срещу иранската Shahid Hemmat Industrial Group за организиране на нелегални сделки. Санкциите предвиждат двегодишна забрана за сътрудничество с компаниите на двете страни както на правителствени структури на САЩ, така и на частния американски бизнес. Иранската Shahid Hemmat играе ключова роля в изпълнението на ракетната програма на Техеран. Решението за санкциите срещу двете страни беше взето в САЩ още на 9 май, но бе публикувано официално във федералния регистър на 22 май. САЩ считат Иран за участничка в т.нар. Ос на злото и не възнамеряват да отменят въведената от тях срещу страната забрана за търговия, важаща и за трети страни и техни компании.
Източник: Пари (26.05.2003)
 
Федерацията на потребителите на алуминий в Европа /FACE/заплаши Европейската комисия със съд в последен опит да постигне отмяна на вносното мито от 6% върху първичния алуминий. FACE изтъква, че митото върху вноса на първичен алуминий подменя конкуренцията и ощетява независимите европейски преработватели и потребители, нечленуващи във федерацията. FACE представлява 44 потребители на алуминий от ЕС. Адвокатите й ще представят до 10-14 дни правен меморандум на ЕК и при отказ ще заведат съдебен иск. В борбата си за отмяна на сегашното мито FACE получи подкрепа от 12 страни членки на ЕС, но Франция наложи вето върху предложението. През май 2002 г. FACE изпрати официална молба до Романо Проди, президент на Европейската комисия /ЕК/, да предложи на Съвета на министрите отмяна на митото, довело до загуби от стотици милиони EUR годишно, но ЕК отказа.
Източник: Пари (26.05.2003)
 
Темповете на растеж в потреблението на първичен никел в света през 2002 г. се ускоряваха по-бързо от темповете на производството. Тази тенденция дава основание на експертите да очакват през 2003 г. отново недостиг от никел на световния пазар, наистина много по-незначителен, отколкото през 2000 г. Потреблението от 122.6 хил. т през 2000 г. при производство от 1082.5 хил. т формира в никеловата промишленост недостиг от 40.1 хил. т. Прогнозите за производството на метала през 2003 г. сочат очакване за добив на 1236.9 хил. т и търсене от 1237.7 хил. т, така че е твърде вероятно да се формира недостиг от 800 т. Това със сигурност няма да затрудни потребителите след излишъците от 51 хил. т през 2001 г. и от 30.2 хил. т през 2002 г.В същото време производството на Никел в света продължава да се увеличава с бързи темпове. През трите предходни години добивът на първичен метал се увеличаваше с 20-35 хил. т годишно, докато т. г. се очаква значително активизиране и прираст на добивите с около 57 хил. т. Най-голям прираст в добива на рафиниран метал се очаква да има в Австралия, Колумбия и Норвегия.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Притеснените от ниските пазарни цени производители на цинк намериха решение на проблема, като през 2002 г. съкратиха производствените разходи по добива на метала с 16%. Според австралийския анализатор AME Mineral Economics през последните две години разходите за 20% от добивания в света цинк бяха по-високи от средната му борсова цена. Това е с над 5% по-скъпо от производствените разходи за периода от 1997 до 1999 г. По оценки на АМЕ през 2002 г. около 25% от оловото в света също бе добивано при разходи, по-високи от пазарните цени.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Индонезия- един от най-големите световни производители на калай, се готви да увеличи добивите над първоначалните си планове поради растящото търсене от Китай. Самият Китай е първи в света по добив на калай, на който не може да бъде направена точна оценка поради значителното производство на множество нелегални мини. През 2003 г. Китай очаква добиви под 60 хил. т калай в сравнение с 80 хил. т през 2002, след като закриването на част от малките мини доведе до недостиг на суровина. Дефицитът от калай в Китай предизвика повишение на борсовите цени на метала, които в момента на Лондонската борса за метали се движат около 4760-4800 USD/т в сравнение с 3620 USD/т през февруари 2002 г. - най-ниското им ниво от началото на фючърсните сделки с калай през 1989 г. Въпреки увеличените запаси от първичен и рафиниран калай се надяваме на цени от 5000 USD/т през третото тримесечие на 2003 г., каквито имаше през 2001 г., но всичко зависи от икономиката на САЩ, споделя индонезийски търговец.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Единственият босненски алуминиев завод в Бирач, купен през 2001 г. от литовската Ukio Bank за около 4.5 млн. USD, започва от юли производството с капацитет от 300 хил. т алумина годишно в сравнение с 600 хил. т преди войната.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Норилски никел ще разнообрази производството си на благородни метали, главно злато след покупката на най-големия руски злато- производител Полюс.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Белгийската Umicore увеличава доставките на германиев тетрахлорид за оптически влакна през 2003 г. поради растящо търсене от електронната и оптическата промишленост.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Машини на стойност 7.5 млн. EUR бяха инсталирани в Алкомет АД, съобщи собственикът на шуменското дружество Фикрет Индже. В резултат на увеличените капацитетни възможности през миналия месец бяха преработени 1844 т алуминий, което е рекорд за предприятието през последните 14 г. 85% от продукцията на фирмата е за износ в страните на ЕС. Приходите от продажби от началото но годината са 4.3 млн. USD.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Чили увеличи износа на мед през април с 8.6% до 597.3 млн. USD спрямо април 2002 г. От януари до април т. г. износът на мед от страната възлиза на 2.341 млрд. USD - с 9.1% повече от същия период на 2002 г. Най-голямата чилийска медна мина Escondida увеличи производството си от януари до април с 41.2%. Износът на мед от страната е 40% от общия му обем.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Европейската комисия разреши на стоманодобивните фирми в Източна Европа да бъдат отпуснати държавни помощи в замяна на ангажимента им да намалят производствените си мощности. Подобни сделки може да бъдат сключени с България и Румъния, които се надяват да влязат в ЕС през 2007 г., и с Турция, Хърватия и Македония, заяви пред Reuters източник от ЕК. За да получат подкрепа от комисията, тези страни трябва да поемат ангажимент да преструктурират стоманодобива. Брюксел ще препоръча на Съвета на министрите да одобри помощ от 800 млн. EUR за 7 полски компании, ако те свият капацитета си с 10%. Пакет от 150 млн. EUR вече е одобрен за 2 чешки фирми срещу същия ангажимент. Принципът е един и същ: получавате държавна помощ и трябва да свиете мощностите, твърди източникът от ЕК. Решението на EК е свързано с предстоящото приемане на страните отличнички в ЕС догодина, коментира Политими Паунова, председател на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Според нея нещата за нашия стоманодобив стоят по-различно, тъй като още не е приета програма за преструктурирането му. Въпросът за редуциране на мощностите на трите ни стоманодобиви предприятия - Кремиковци, Стомана Индъстри и Промет стийл-Бургас, ще се постави след приемането на програма за преструктуриране на отрасъла и план за жизнеспособност на Кремиковци. Ако двата документа покажат, че в отрасъла е предоставяна държавна помощ, то ще трябва да се съкратят мощности до размера на помощта. Правителството ни се ангажира да изготви програмата и плана в края на миналата година, когато е подписан и анекс към Европейското споразумение за стоманата, който е за период от 8 години и влиза в сила със задна дата от януари 1998 г. ЕК е назначила консултанти, които ще правят програмата за преструктуриране. Паунова уточни, че държавата има право и сега да отпуска помощ за предприятията от сектора, но правителството няма подобна нагласа и финансова възможност. Мирослав Борисов, изпълнителен директор на Промет стийл-Бургас, заяви, че дружеството не е използвало държавна помощ и няма проблеми с Еврофер и с ЕК. Ориентирани сме към американския пазар и дори не сме засегнати от антидъмпинговите мерки на ЕС, каза Борисов. Промет стийл планира старт на стоманодобивна мощност с капацитет 400-500 хил. т годишно. Антон Петров, представител на Виохалко у нас, собственик на Стомана индъстри в Перник, каза, че още не е запознат с решението на ЕК, но за компанията остава изискването да се преструктурира.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Пазарът на алуминиев скрап в света преживява криза поради депресията на автомобилната и строителната промишленост - основни доставчици на скрапа. Натискът на стеснените доставки се подсилва от високото търсене на внос от Китай въпреки растящите цени на алуминиевия скрап. През 2002 г. Китай внесе 3.7 млн. т скрап от цветни метали, една трета от които от САЩ. През първите два месеца на 2003 г. вносът на алуминиев скрап от САЩ възлезе на 85 хил. т в сравнение с 67 хил. т през същия период на 2002 г. Ситуацията засяга особено силно производителите на вторичен алуминий от САЩ. Тежката зима там затрудни допълнително събирането на материал за рециклиране, а цените на скрапа на международния пазар надхвърлиха цените на алуминиевите слитъци, което сви още повече печалбите от производството на вторичен метал. Вторичният алуминий се търгува под формата на слитъци и се използва главно от автомобилната промишленост. Според експерти високите цени на скрапа през първото тримесечие на 2003 г. вече оказват натиск за повишаването на цените на слитъци от вторични алуминиеви сплави. Очаква се търсенето на алуминиев скрап от Китай да продължи да расте през следващите 10 години за захранване на растящото производство на вторичен алуминий и ограничавайки възможностите на останалите производители.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Световното производство на стомана през януари-април 2003 г. нарасна спрямо същия период на миналата година с 8.7% до 305.02 млн. т, съобщи Международният институт по стоманата и чугуна. Най-висок ръст е реализиран в Китай - с 19.4% до 65.73 млн. т. В Япония производството е скочило с 6.6% до 36.05 млн. т, а в САЩ - с 4.6% до 30.67 млн. т. Украйна е увеличила стоманодобива с 9% до 11.7 млн. т, докато Русия е произвела 19.92 млн. т - със 7.1% повече, отколкото през аналогичния период на 2002 г.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Световните запаси от алуминий в западните страни се понижиха в края на април до 2.990 млн. т от 3.005 млн. т в края на март и 2.929 млн. т през април 2002 г., съобщи IAI. Понижението се дължи на спада им в Америка и Океания. Другите райони на света увеличиха запасите си от метала.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Белгийският производител на мед Lamitref продължава преговорите за партньорство с Umicore и обеща да закрие свои губещи производства. Lamitref вече закри завода в Германия за рафинирана мед, струващ 25 млн. EUR. Компанията произвежда 246 хил. т за медни готови и полуготови продукти. Umicore търси и по-подходящи кандидати за партньорство.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Две турски фирми ще изградят нов електростоманодобивен комплекс в металургичния завод Промет стийл в Дебелт. Те са Измир Демир Чилик, която се занимава с инженеринг и проектиране, и машиностроителният завод Асмаш. Измир Демир Чилик ще проектира инженеринга и ще упражнява супервайзорския контрол върху строежа на новия завод. Фирмата е реконструирала металургичния стан в Измир, подобен на този в Промет стийл, и е увеличила производителността му от 400 хил. на 1 млн. т стомана. Част от оборудването на стоманодобивните мощности ще бъде изработено в завод Асмаш. Новият завод ще произвежда около 450 000 заготовки, което ще обезпечи стан 300 със суровина. Добивната част ще затвори производствения цикъл и ще понижи себестойността на продукцията. По предварителни данни печалбата на Промет стийл АД ще нарасне с около 20-30 USD/т. Инвестицията е 25 млн. USD. Част от средствата ще бъдат осигурени от акционерите на Промет стийл, а останалите чрез кредит от финансов консорциум. Срокът за построяването на комплекса е 18 месеца.
Източник: Пари (29.05.2003)
 
Дефицитът на стоманен скрап ще повиши търсенето на първичен никел, главно руски, след като големите производители на неръждаема стомана в Европа увеличиха добивите с близо 10%. Наличните източници на скрап намаляха и той поскъпна след свиването на доставките с високо съдържание на никел поради депресията в самолетостроенето.
Източник: Пари (29.05.2003)
 
Комбинатът за цветни метали в Пловдив е първото предприятие в Централна и Източна Европа, което ще внедрява интегрирана информационна система за управление на производствените и административните процеси /ERP/, каза Димитър Несторов, ИТ мениджър на КЦМ. Системата ще работи върху най-модерната хардуерна платформа на HP сървър Itanium2 с 64-битова архитектура. Проектът е в партньорство със Siemens Business Services и SAP-България. Икономическият ефект от внедряването на системата се изразява в подобрение на цялостната дейност на дружеството с 3-7%. Това става на втората или третата година от внедряването на ERP, каза Несторов. Годишните продажби на комбината са над 100 млн. USD, над 2/3 от продукцията е за износ.
Източник: Пари (30.05.2003)
 
Производството на олово в Европа достигна стабилни обеми след редица съкращения на добивите във Франция, Белгия и Великобритания в началото на 2003 г. Другите производители също поддържат добивите до равнищата от 2002 г. Освен сравнително ниските цени през последните години производителите страдат от поскъпващата енергия. От началото на годината европейското производство се сви с 10% след закриването на френската Metaleurop с годишен капацитет от 140 хил. т, Britannia Refined Metals Northfleet Refinery и свиване на производството на Umicore с 20 хил. т до 30-35 хил. т в белгийския завод Hoboken. В очакване на увеличеното търсене на олово, концентрати и сплави от всякакъв вид през 2004 г. всички производители се готвят да повишат добивите.
Източник: Пари (30.05.2003)
 
Привилигерованите потребители и производителите на електроенергия обсъждат бъдещия либерален енергиен пазар, предвиден в новия енергиен закон. Енергийното министерство, Държавната комисия за енергийно регулиране, БИБА и НЕК организираха срещата във Велинград. Нито привилегированите потребители, нито производителите на ток са наясно какви ще са задълженията и дивидентите им при сключването на директни договори между тях и това е пречка пред либерализацията на пазара, защото първите участници в него са неподготвени, твърдят от БИБА. ДКЕР даде статут на привилегировани потребители на Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор мед-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим.
Източник: Пари (30.05.2003)
 
Людмил Стойков,управител на Еврометал и председател на съвета на директорите на Стомана Индъстри : "Управителят на БНБ трябва да е консервативен и с решенията си да гарантира целосттта на държавния резерв и стабилнстта на Валутния борд,за да не се повтори ситуацията от края на 1996-а и началото на 1997 година.Освен това шефът на Централната банкатрябва да има широка подкрепа и да е извън политическия кабинет на управляващите ,което ще гарантира политическата му независимост. За съжаление не познавам качествата на сегашните кандидати за управител на БНБ и не мога да кой от тях е подходящ за този пост."
Източник: Банкеръ (31.05.2003)
 
Над десет компании са заявили пред Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) желанието си да получат статут на привилегировани потребители, съобщиха от комисията. Най-важното условие за придобиване на такъв статут според наредбата е компаниите да имат годишна консумация над 100 хил. мегаватчаса годишно. На това условие отговорят 15 предприятия в България. Това са "Кремиковци", мини "Марица изток", "Стомана", БДЖ, КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците мед","Юмикор", Девня цимент", "Химко", "Топлофикация София", "Лукойл Нефтохим", "Неохим" и "Агрополихим". Някои от тези компании ще отпаднат, тъй като не отговорят на изискването да нямат задължения към НЕК. Засега остава под въпрос дали регулаторната комисия ще разреши на "Кремиковци" да стане привилегирован потребител, защото комбинатът до неотдавна имаше сериозни проблеми с НЕК заради просрочени задължения.
Източник: Дневник (02.06.2003)
 
Търсенето на цинк в света през 2003 г. ще нарасне поради бурния му растеж в Китай, но повишеното потребление на олово в страната ще предизвика рекорден дефицит на тежкия метал. Световният пазар на цинк остава под влиянието на излишъка от доставки, което предполага застой в борсовите цени, освен при изключителни обстоятелства. Според Международната група по оловото и цинка /ILZSG/ глобалното потребление на цинк в света ще нарасне през 2003 г. с 3.9% благодарение на увеличеното с 5.7% търсене на цинк от Китай.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Оловно-цинковият комбинат в Кърджали спря временно производството си на олово и цинк, работещо с вносен цинков концентрат от Румъния, Сърбия, Турция и Гърция, а напоследък и от Мароко, Мексико и Перу. Въпреки че са на печалба, ръководителите на завода са притиснати от дефицита на цинков концентрат на международния пазар и ниските цени на метала. Производството на олово работи с 50% от капацитета си.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Канадската металургична компания Inco в Съдбъри прекрати производството на никел поради стачка на работниците. Фирмата произвежда 9% от никела в света, както и значителни количества мед, кобалт, платина, паладий и родий. Никелът се използва главно за производството на неръждаема стомана и напоследък цените му на международните борси енергично растат. Другият голям световен производител - руският Норилски никел, продължава да държи в напрежение стоманопроизводители и търговци, като не съобщава намеренията си за продажби.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Румъния продаде дял от 70.76% от активите на завода за тръби Tepro на международния конгломерат LNM Holdings NV, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал. LNM вече притежава румънския завод за стомана Sidex и чешката металургична компания Nova Hut. LNM участва в търга за най-големия полски стоманодобивен комбинат PHS.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Експортните ограничения са последната възможност да се спре масовият износ на меден скрап от Европа за Китай на цени, които са по-високи от тези на вътрешния пазар. Китай в момента купува големи количества вторична мед и алуминий от Германия, оплака се председателят на асоциацията Ханс Мюнстер. Това създава недостиг на вътрешния пазар, който се усилва от експортните ограничения, въведени от Русия и Украйна. Китайците могат да си позволят да купуват на високи цени, защото работят на защитен вътрешен пазар и не плащат високи екологични такси.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Цените на никела отново хвръкнаха, както в края на февруари, когато бе достигната стойността от 9140 долара за тон - най-висока от 2000 г. Този път повишението бе по-скромно, но достатъчно, за да повлече нагоре котировките и на останалите метали от групата, търгувана на Лондонската борса за метали (LME). Непосредственият повод за поскъпването бе възможността за стачка в канадския производител Inco, най-големия доставчик на метала, използван за добив на неръждаема стомана. Загрижеността за състоянието на доставките нарасна, след като австралийската фирма Resolute Mining Limited доброволно обяви фалит. Никелът скочи от 8675 на 8850 долара за тон.
Източник: Капитал (02.06.2003)
 
Мексико увеличи през март производството на цинк с 32.1% и с 8.6% добива на сребро. Добивът на злато намаля с 35.8%.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
"Промет стийл" АД ще инвестира 25 млн. долара в нов завод за стоманодобив, който ще бъде изграден в близост до Бургас. Това съобщи Ихсан Чолак, мениджър "Проекти и инженеринг" в турската компания "Измир Делир Челик", която ще проектира инженеринга и ще упражнява супервайзерския контрол върху строежа. Срокът за построяването на новия завод е 18 месеца. Изработването на технологичното оборудване ще стане в турски и български заводи. По време на строителния процес ще бъде осигурена работа на над хиляда души. Част от средствата за изграждане на завода са на акционерите на дружеството, собственик на металургичния завод "Промет" край Бургас, останалата част ще бъде осигурена чрез кредитиране от финансов консорциум, потвърди новината и директорът "Нови проекти и инвестиции" в "Промет стийл" Иван Иванов. Той обясни, че бъдещият завод ще произвежда около 450 хил. тона заготовки, което напълно ще удовлетвори нуждите от суровина на Стан 300. По предварителни разчети печалбата на "Промет стийл" АД ще се повиши с около 20-30 долара на тон. Производството на стоманодобива ще бъде екологично чисто. Проектът е съобразен с всички изисквания за опазване на околната среда и ще е далеч под допустимите норми за замърсяване на ЕС, каза още Чолак. Част от металургичното оборудване за стоманодобивните мощности на завода край Бургас ще бъде изработено от турския машиностроителен завод "Асмаш" в Измир, каза Надир Атил, мениджър на турското предприятие.
Източник: Дневник (03.06.2003)
 
Белгийският минен гигант "Юмикор" започва програма за инвестиции в нови производства с по-висока добавена стойност, след като закупи операциите по добив и обработване на ценни метали на американската "ОМ груп", предаде "Дау Джоунс". Сделката на стойност 643 млн. евро е най-голямото придобиване в историята на белгийската компания и показва желанието й за развитие в области като производството на горивни клетки и катализатори. Анализатори смятат, че ако сделката бъде одобрена от антимонополните власти, "Юмикор" ще стане една от трите най-големи компании в света за производство на катализатори за автомобилни двигатели. Въпреки това "Юмикор" ще срещне и сериозни затруднения, тъй като финансирането на сделката ще увеличи съотношението дълг към акционерен капитал на 70% при 12% в момента. "Юмикор" е мажоритарен собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп. Компанията присъства на българския пазар от 1997 г., като за този период е инвестирала у нас над 300 млн. долара.
Източник: Дневник (04.06.2003)
 
Общите задължения към НОИ-Бургас са 22.650 млн. лв, съобщи началникът на НОИ-Бургас Енчо Жеков. Според него от 6 месеца се наблюдава трайна тенденция за намаляване на задълженията. Най-големите длъжници на НОИ-Бургас са Пристанище Бургас, Бургаски медни мини и Промет стийл. Порт Бургас имаше задължения около 6 млн. лв., но през март бе изготвен погасителен план за разсрочено плащане, каза Жеков. Сега дружеството дължи 4.5 млн. лв. Промет стийл има да внася 4 млн. лв., а Бургаски медни мини - 2 млн. лв. От мините постъпвали от време на време суми, тъй като АДВ разпродавала имуществото на дружеството. Големи са и задълженията на Камбана и Бургаски захарни заводи, които имат да внасят по около 800 хил. лв. За периода от 1 януари до 25 май приходите в НОИ-Бургас са с 3.580 млн. лв. повече, отколкото за същия период на м. г. За същия период постъпленията от ревизионни актове са 2.591 млн. лв., което е със 117 хил. лв. повече.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
КАНАДСКАТА компания INCO обяви, че няма да изпълни някои свои задължения по регионални контракти за доставка на никел, мед, кобалт и други свои продукти поради форсмажорни обстоятелства. Стачката във филиала в Съдбъри, където се произвежда 10% от никела за световния пазар, засега е с неизвестен край, допълва INCO.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
РУСКИЯТ стоманен гигант Северстал - най-големият доставчик на стоманени продукти в Балтийския регион, ще предоговори експортните си квоти с Латвия преди влизането й в ЕС през май 2004 г. Северстал иска да увеличи износа на стомана и стоманени продукти поради растящото им търсене в района, но се опасява от неблагоприятна промяна в квотите. ЕС и Русия се споразумяха за възможността трета страна да договаря квоти с кандидатките за ЕС.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
Белгийската Umicore, водещ производител на цинк в света, oповести намерението си да закупи поделението за производство на благородни метали на щатската групировка ОМ. Бъдещата сделка е за 643 млн. EUR /752.2 млн. USD/ кеш и има за цел да утвърди позициите на белгийския гигант в бранша. Предприетото придобиване на дъщерната компания на ОМ от Umicore ще създаде нов по-голям и по-силен световен лидер в преработката и рециклирането на благородни метали, заяви изпълнителният директор на белгийския производител Томас Лейсен. Придобивката ще допринесе не само за по-високата пазарна стойност на компанията, но и се очаква синергичен ефект от сливането. Отделянето на компанията за благородни метали от най-големия производител на кобалт в света се предприема с цел да се даде по-голяма възможност на ОМ да фокусира върху основната си дейност. В резултат на новината акциите на Umicore се повишиха с 2.13% на 40.79 EUR, а тези на ОМ с 2.9% на 14.89 USD.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
През първото тримесечие на 2003 г. добивите на първичен цинк в света се увеличиха с 3.2% до 2179 хил. т в сравнение със същия период на 2002 г., но глобалното потребление нарасна с 4.7%, съобщава ILZSG /Международната група по оловото и цинка/. Производството на рафиниран цинк през периода също нарасна до 2422 хил. т спрямо 2344 хил. т през същия период на м. г., докато използването на рафинирания метал достигна за периода до 2380 хил. т спрямо 2273 хил. т за същия период на м. г. Търговските запаси от метала на страните от западния свят се повишиха през март т. г. до 1123.6 хил. т в сравнение с 1094 хил. т в края на 2002 г. Запасите от цинк на тези страни в края на март бяха достатъчни да осигурят потреблението им за 8.4 в сравнение с 8-седмичното потребление в края на 2002 г. През март 2003 г. резервите на производителите се увеличиха до 323 хил. т спрямо 318 хил. т през февруари и 315 хил. т в края на 2002 г.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
Растящото търсене и намаляващите запаси от олово ще предизвикат повишение на цените на оловото до края на 2003 г., твърди Гаетано ла Корте, управляващ директор на италианския филиал за рециклиране на олово на британската фирма Eco-Bat Tehnology PLC. В Европа в момента цените са ниски, но след съкращенията в производството и спада на резервите през септември-ноември или дори през юли те ще се повишат. Всичко зависи от непредвидимото поведение на Китай, водещ износител на метала, където вътрешният пазар е много променлив. Деноминираните в USD цени на оловото и сплавите му може да доведат до понижение на приходите на производителите поради поскъпването на еврото, но производствените разходи за оловни акумулатори и батерии и за оловния скрап остават непроменени. Производството на олово в Европа се сви с общо над 10%, или 200 хил. т годишно през последните шест месеца след закриване на заводи във Франция, Великобритания и свиване на добивите от Umicore-Белгия. На LME 3-месечните фючърси поскъпнаха с около 40 USD до 470-480 USD/т.
Източник: Пари (05.06.2003)
 
ЕВРОПЕЙСКАТА комисия съобщи за създаването на смесено предприятие между френската компания Arcelor - най-големия световен производител на стомана, и белгийската Umicore. Те ще кооперират маркетинговите и търговските си фирми за метали и метални изделия. Umicore потвърди съобщението, но отбеляза, че то не означава, че сделката е финализирана.
Източник: Пари (06.06.2003)
 
СРЪБСКАТА фирма за мед Борски рудници ще сключи сделка за проучвания в находището Црни врх за залежи от мед, злато, сребро, цинк и олово с чилийската компания Rio Tinto. Rio Tinto прояви интерес към проучвания и на находището Борска река, където се оценява, че има 600 млн. т руда, съдържаща 2.5 млн. т мед.
Източник: Пари (06.06.2003)
 
През март 2002 г. САЩ наложиха антидъмпингови мита от 8 до 30% върху широка гама от стоманени изделия, за да защитят местното производство. Година по-късно оценките за тях са противоречиви - местните компании продължават да отчитат загуби, а в предварителна разпоредба СТО обяви, че митата нарушават търговските правила. Ако решението се потвърди, ЕС, Япония, Бразилия и други страни ще имат право на ответни мерки. Министерството на икономиката е отхвърлило искането на Кремиковци АД за въвеждане на защитни мерки за вносната стомана. Кремиковци поиска точно преди година въвеждането на мита при импорта на стоки с тарифна позиция 7208, която включва плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, горещовалцувани и неплакирани. На 8 юли 2002 г. ведомството на Николай Василев образува процедура по разследване на увеличения внос. В заявлението на комбината се посочваше, че увеличеният внос на металопродукция особено от Русия, Украйна и Казахстан през последните три години е довел до сериозни промени в структурата на пазара. Така вътрешните продажби на компанията на горещовалцувани рулони и листа от нелегирани стомани са падали от 81.5% през 1999 г. до 23.7% през 2001 г., а на студеновалцуваните листа от нелегирани стомани - от 78.4 на 21.6% и така дружеството работи с намален капацитет. Министерството отхвърли искането на комбината с мотиви, че някои от продуктите не се произвеждат у нас и въвеждането на защитните мерки ще затрудни фирмите, които ги потребяват. Освен това финансовите резултатите на комбината се подобряват и без ограничаване на вноса. В началото на април Министерството на икономиката удължи с още два месеца разследването. От комбината обещаха коментар, като се запознаят с официалното решение на Министерството на икономиката. Белгийската група Eurostrategy Consulting е избрана от Европейската комисия да прави план за жизнеспособност на комбината. Представители на консултанта вече са пристигнали в дружеството. Тяхната цел е да установят дали на Кремиковци е била предоставена държавна помощ в размер на около 100 млн. USD по време на приватизацията през 1999 г. Според европейското законодателство това е недопустимо, защото се забранява под каквато и да е форма отпускането на държавна помощ в стоманодобива.
Източник: Пари (09.06.2003)
 
Никелът отново засия на небосклона през изминалата седмица, преодолявайки нови висоти по пътя към стойността от 10 000 долара, която отбеляза преди близо три години. Този път обаче останалите цветни метали, търгувани на лондонската борса LME (мед, цинк, олово, калай и алуминий), не последваха никела нагоре по хълма - обратното, някои дори се търколиха на по-ниски нива от регистрираните напоследък. В основата на поскъпването на никела е слабото предлагане на метала на международните пазари и стачката в канадския производител Inco, която най-вероятно ще задълбочи проблема. В сряда никелът стигна 9270 долара за тон, най-висока стойност от 35 месеца. В четвъртък металът се изкачи до 9480 долара за тон, след което в петък се установи на 9410 долара за тон.
Източник: Капитал (09.06.2003)
 
Министерският съвет прие 2 наредби - за електроенергетиката и за природния газ. Според наредбата за електроенергетиката всички консуматори с над 100 млн. киловатчаса годишна консумация трябва през 2003 г. да могат да сключват договори с независими производители в страната. Така се гарантира 18.9% отваряне на вътрешния пазар. Засега се предвижда на свободния пазар да се продава част от тока на ТЕЦ Марица-изток 2, на ТЕЦ Марица 3, на ТЕЦ Бобовдол и на ТЕЦ Варна. В недалечно бъдеще ще бъде включена и АЕЦ Козлодуй, но първо трябва да започне да си изплаща заемите за модернизацията на V и VI блок. И да спре да заплашва конкуренцията с дъмпингови цени. Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни при цялата икономическа несигурност в страната ни обаче, би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко /гръцки концерн, мажоритарен собственик в Стомана индъстри/.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Лондонската борса за метали /LME/ отдавна работи по въвеждането на фючърсна търговия със стомана и стоманени изделия, но в много страни това производство продължава да бъде под протекцията на държавата. Този факт пречи за регулирането и улесняването на търговията със стомана, която в световен мащаб възлиза на 900 млн. т годишно в сравнение с водещите метали на LME - алуминий с производство от 24.5 млн. т и мед с 15.5 млн. т годишно. Въвеждането на борсовата търговия със стомана ще изисква 12-месечен пробен период, заяви Джонатан Хаслъм, директор на LME по корпоративните въпроси.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Оловно-цинковият комбинат в Кърджали подновява производството на цинк в средата на юни, след като преодоля проблемите с нередовния внос на концентрати, съобщи в интервю за Reuters Никола Пашинов, изпълнителен директор на предприятието. През 2003 г. ОЦК възнамерява да произведе 22 хил. т цинк в сравнениe с 9530 т през 2002 г. Достатъчните запаси от цинков концентрат ще позволят да няма спиране на производството. Добивите на мед също ще се увеличат до 14-16 хил. т от едва 6844 т през миналата година. Годишният капацитет на ОЦК е за 27 200 т цинк и 33 хил. т олово. Комбинатът произвежда 43% от общото производство на олово в балканските страни и 33% от цинка. ОЦК е втори най-голям производител в страната след Комбината за цветни метали в Пловдив, който също увеличи т.г. добива на цинк и предвижда до края на годината да произведе 73 хил. т и почти същото количество олово спрямо 60 614 т през 2002 г.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
При въвеждането на високи защитни мита за стомана и стоманени изделия през 2002 г. САЩ изключиха от списъка прътите, винкел и тел от неръждаема стомана. Но вносът на тези изделия от Индия се увеличи през първото тримесечие за винкела с 25% до 2761 т от 785 през същия период на 2002 г. Вносът на пръти от неръждаема стомана нарасна с 49% съответно от 2307 т до 3319 т, а общият внос на двата продукта за януари - март 2003 г. достигна 6080 т - с 97% повече от 3092 т през същия период на 2002 г. Производителите на специални стомани от САЩ по високи технологии и с висока добавена стойност поискаха от администрацията на президента Буш да включи и тези видове стомани в списъка на изделията с високи защитни мита. Вносът на специални стомани представлява 2% от общия импорт, но приходите са около 8 млрд. USD, или 14% от общата стойност на вноса.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Стачката в най-големия западен производител на никел - канадската компания Inco, предизвика поскъпване на метала до 3-годишен максимум от 9555 USD/т в петък. Но Китай заяви, че възнамерява да увеличи двойно вноса на метала до над 60 хил. т от 31 489 т през 2002 г. Страната продължава да развива производството на неръждаема стомана за растящата си икономика и очаква да произведе през 2003 г. 1.3 млн. т, или с 30% повече от миналата година. През 2002 г. в Китай търсенето на неръждаема стомана нарасна с 42% до 3.2 млн. т.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
За първи път през последните две години младите хора започнаха знаково да се връщат в България, обяви вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев пред заключителната среща на участници в студентския проект "Как да направим успешна кариера в България". Проектът за успешна кариера в България се провежда вече трета година, като през 2003 той събра рекорден брой участници - над 6 хил. студенти и близо 40 фирми, съобщи Мария Шишкова, изпълнителен директор на Aims Human Capital-България. Компанията е съорганизатор по проекта съвместно с Българския форум на бизнеслидерите, Междууниверситетския център за развитие на кариерата-УНСС и със съдействието на МобилТел, Интраком-България и М3 комюникейшънс груп. В периода 9 май - 5 юни за студентите са организирани 18 професионални семинара, на които са обявени стажантски позиции във водещи компании у нас като Nestle, Sisco Systems, Виохалко, Албена АД, Булбанк.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители на електричество, съгласно новата енегриийна стратегия, приета от парламента през средтрата на 2002 г, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано висок риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Да бъде продължена дейността на прекратеното чрез ликвидация Алумина инвест АД, решиха акционерите на шуменското дружество. Основният мотив за възстановяването дейността е сключеният договор с АП за покупката на Алкомет АД, чийто срок изтича на 13 септември 2004 г., съобщи изпълнителният директор на Алумина инвест АД Христо Дечев, който заема същата длъжност и в Алкомет АД. През 1999 г. консорциумът, в който влизаха турската компания ФАФ Метал и бившето РМД Алумина инвест АД, спечелиха в надпреварването за 75% от капитала на тогавашната фирма Алумина. Сега мажоритарен собственик на Алкомет АД е Алометал АД, който притежава 74.61%. от капитала, турската компания ФАФ метал има 16.90, Алмед ООД владее 3.20%, Алумина инвест АД има само 0.19%.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Класацията на най-големите длъжници на НОИ се води от металургичния комбинат Кремиковци, а предприетите мерки са запорирани банкови сметки. Следва от Стомана-Перник. За този длъжник има приет погасителен план за част от задълженията, както и оздравителна програма.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Въпреки че Ирак не произвежда първични цветни метали, хиляди тонове метали, основно меден скрап, плячкосани от инфраструктурни обекти, ежедневно се изнасят от страната. Контрабандният експорт се прекарва през границата с Йордания, достига местното пристанище Акаба и оттам тръгва към определени дестинации.В момента търсенето на меден и месингов скрап от Китай и Индия е голямо и се предполага, че именно тези страни поемат иракския метал. Цените на медния скрап в Западна Европа в момента са 1350 EUR/т /1585 USD/т/.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Оловно-Цинковият миннодобивен и преработвателен комплекс Trepca в Косово вероятно ще възобнови работата си до края на 2003 г. Очаква се поне 5 от 8-те оловно-цинкови мини да започнат да оперират дотогава.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
ALCOA, най-големият преработвател и производител на алуминий в света, избра частната американска компания Bechtel Group за партньор на исландския инженерингов консорциум HRV за изграждането на новата си алуминиева рафинерия на стойност 1 млрд. USD в Исландия. Щатската Alcoa ще произвежда 322 хил. т метал в Исландия, а заводът ще започне да оперира в средата на годината.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Най-големият производител на стомана в света - гигантът Arcelor, ще намали продукцията си от неръждаема стомана през лятото с 50 хил. т месечно заради свитото потребление, натрупаните складови наличности, скъпото евро и свития експорт за Азия, предизвикан от атипичната пневмония, съобщи Reuters, цитирайки представител на компанията. Arcelor със седалище в Люксембург, една от водещите в света компании за неръждаема стомана, ще предприеме мярката в три от заводите си, базирани в Белгия и Франция. Тя беше създадена през миналата година при мегасливането на три европейски компании - френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia. По-рано от компанията коментираха, че не предвиждат котировките на стоманата да се сринат дори ако очакванията за повишаване на търсенето в глобален мащаб не се потвърдят. През миналата година на Стария континент бяха произведени общо близо 5 млн. т неръждаема стомана. Другите европейски топпроизводители на неръждаема стомана също възнамеряват да съкратят добивите си. Очаква се германският гигант Thyssen Krupp да вземе решение още през настоящата седмица да свие продукцията на италианския си филиал с 40 хил. т през третото тримесечие. От компанията коментираха като напълно необосновани анализаторските прогнози за редукция на добивите със 120 хил. т, добавяйки, че търсенето на стомана през летния сезон традиционно е по-слабо
Източник: Пари (12.06.2003)
 
Единствената медодобивна и цинкодобивна компания в Узбекистан Almalyk планира да увеличи продукцията си от медни катоди през 2003 г. с 6% до 85 хил. т. Информацията, подадена от Almalyk, не съдържа данни за цинковото производство през т. г., а през миналата са добити 78.9 хил. т. Най-крупният производител на никел в западния свят Inco предвижда навлизане на глобалния пазар в период на значителен недостиг, който се изчислява на около 30 хил. т.
Източник: Пари (12.06.2003)
 
Най-големият производител на цинк и олово в страната - КЦМ-Пловдив, обяви, че е увеличил продукцията си от цинк с близо 2 хил. т през първото тримесечие на годината до 17.506 хил. т заради увеличените производствени капацитети. Благодарение на вложените 60 млн. USD инвестиции от март мощностите, с които оперира КЦМ, са със 17% по-високи. Очаква се през 2003 г. комбинатът да произведе общо близо 73 хил. т цинк, или със 17% повече спрямо предишната. Същевременно обаче добитите обеми олово са останали почти непроменени в сравнение със същия период на 2002 г. и възлизат на 14.802 хил. т. Прогнозите на ръководството на комбината са тазгодишната продукция от олово да не надвиши миналогодишната, която беше 60.614 хил. т. Конкурентът на КЦМ - ОЦК-Кърджали, съобщи миналата седмица, че също планира да увеличи продукцията си, въпреки че съкрати производството и една пета от работната сила през 2002 г. заради ниските цени на цветните метали на световните борси
Източник: Пари (13.06.2003)
 
Една от 18-те компании под шапката на сръбския медодобивен и преработвателен комплекс Bor - Topionica i Rafinerija /TR/, най-вероятно ще бъде разбита на други по-малки фирми с цел привличане на необходимите за модернизацията чуждестранни инвестиции. Според генералния мениджър на TR Драгица Йованович това се налага, тъй като почти е невъзможно да се намери един стратегически инвеститор за фирмата, която е съставена от 10 самостоятелни единици. Засега интерес са проявили френски и италиански компании. Той не коментира слуховете, че се водят преговори с Greek Mytilineous. Очаква се чуждестранният партньор да инвестира 20 млн. USD в основния бизнес, а продукцията да стигне месечния си максимален капацитет от 23 хил. т. Тази година TR ще произведе двойно по-малко меден концентрат спрямо 2002 г. - около 100 хил. т, поради недостиг от суровина, а продукцията от катоди ще надвиши миналогодишната, която беше 20.5 хил. т.
Източник: Пари (13.06.2003)
 
Людмил Стойков ,президент на “Ладимекс холдинг” и изпълнителен директор на “Дюни” АД : В: Как се развива предприятието “Стомана” - Перник? - В “Стомана” - Перник, влязохме през януари 2000 г. Една година и половина работихме самостоятелно и финансовият резултат беше печалба. Заводът се изправи на крака, започна да работи на обороти и това доведе до проява на интерес към него от международни компании. През юни 2001 г. избрахме за наш партньор гръцката металургична компания “Виохалко”, на която продадохме мажоритарния пакет акции. Освен че е добре финансово, гръцката компания има много добър кредитен рейтинг, което дава възможност за ползване на кредити и финансиране от различни банки. Гръцките банки ще бъдат основните ни партньори при бъдещите ни инвестиции в металургията. В: А реални инвестиции в металургията направихте ли? - Направена беше една голяма инвестиция, закупихме нова книпел машина на “Даниели”. Тя е последен хит в металургията и беше пусната през ноември миналата година. Благодарение на тази инвестиция можем да произвеждаме качествен продукт, да разширим гамата и пазарите, да свалим себестойността и оттам да сме по-рентабилни. Конкуренцията в металургията е много остра в световен мащаб. Завишихме производството с 30% спрямо миналата и по-миналата година. Очакваният резултат за 2003 г. е от порядъка на 700 хил.тона тона готов продукт. В: Какви са съвместните ви планове с “Виохалко”? - Имаме много амбициозна програма заедно с “Виохалко” в близките пет години да се инвестират от порядъка на 70 млн. долара и заводът да стане един от модерните в Европа. В: Къде пласирате произведената металургична продукция? - Тя е предимно за износ. Изнасяме почти в цял свят, познават ни на всички континенти. В Европа “Стомана” имаше традиционни партньори в Испания, Италия, Португалия, Гърция, Германия, Белгия. Тази година разширихме нашите контрагенти - изнасяме вече в Тунис, Мароко, Египет. Около 50 хил. тона изнасяме в Китай. Пробихме и в Америка и Канада. В: Как се справяте с конкуренцията в страната? - В България металургичните комбинати не се конкурират, защото така са проектирани, че да произвеждат различни видове продукти. Съвсем малко се допълваме с “Промет” - Дебелт, и с “Кремиковци”, но само в някои единични размери. С двете български предприятия не се конкурираме и на външния пазар, защото изнасяме различни видове продукти. Ние конкретно произвеждаме и изнасяме ламарини с дебелина над 8 мм, предназначени за строителството, корабостроенето и машиностроенето. В "Кремиковци" се произвеждат ламарини от 2 до 8 мм. “Промет” произвежда тънките профили от 25 мм винкели до 50 мм, а ние - над 50 мм.
Източник: Дневник (13.06.2003)
 
Управителният съвет на сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация на търговците на метали" - София, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква общо събрание на сдружението на 17.VII.2003 г. в 13 ч. в София, зала "Адакта", ет. 3 на хотел "Рила", при следния дневен ред: 1. обсъждане - открит дебат на ЗИД ЗДДС, ефекта от прилагането му и влиянието на измененията върху бизнеса с метални отпадъци; 2. изработване и приемане на официално становище на БАТМ във връзка с измененията в ЗДДС, направени със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс; 3. делегиране на мандат на УС за БАТМ за предприемане на всички необходими мерки по изпълнението и популяризирането пред съответните институции на официалното становище на БАТМ по ЗИД ЗДДС. При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието ще се проведе в същия ден от 14 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (13.06.2003)
 
Следващите две седмици ще са решаващи дали най-големите държави производителки на стомана ще успеят да се разберат за предварителния текст на споразумението за съкращаване на субсидиите преди началото на срещата на СТО през септември, коментира помощник търговският секретар на САЩ Джо Спетрини. През последната седмица 40-те страни, присъствали на срещата в Париж, са отбелязали напредък в много направления. Все пак той изказва несигурност дали до 18 юли, когато ще се проведе срещата на производителите на стомана на най-високи ниво, те ще са преодолели различията. Изготвеният текст съдържа 8 точки и ако държавите не се споразумеят, той няма да бъде представен на срещата. Преговорите ще продължат след срещата на СТО в Мексико от 10 до 14 септември, като целта е да бъдат финализирани до края на годината.
Източник: Пари (16.06.2003)
 
Като се изключи никелът, през седмицата цветните метали, търгувани на лондонската борса LME, поевтиняха под натиска на техническо ликвидиране на позиции. Най-потърпевш бе алуминият, който в четвъртък отчете 60 долара по-ниска стойност в сравнение с достигнатата котировка от 1435 долара за тон девет борсови дни по-рано. След като поскъпва през цялата седмица и се държеше над психологическото равнище от 9000 долара за тон, в четвъртък никелът поевтиня под него. Пазарът се оттегли от никелови позиции, след като руският производител „Норильский никель“ обяви намерението си да пусне на пазара 24 000 тона никел от запасите си. Настроението на борсата е по-скоро минорно. „Напоследък сме свидетели на масирани продажби, а никой не се е затичал да купува. Малко съм загрижен, защото следва етап, на който ще започне ликвидиране на позиции на фондове и банки,“ коментира търговец на LME.
Източник: Капитал (16.06.2003)
 
Канадската митническа агенция започна процедура по разследване на внос на стоманени изделия от България,Румъния и Чехия поради съмнения за дъмпинг, пише във вчерашния брой румънският вестник Адевърул, като се позовава на съобщение на агенцията. Разследването е предизвикано от оплакване, направено от третата по големина канадска стоманодобивна компания Algoma Steel Inc. Както посочва тя, вносът на горещо валцувани рулони и устойчива ламарина на дъмпингови цени се отразява неблагоприятно върху местното производство, като предизвиква понижение на пазарните квоти на канадските компании, спад в цените и продажбите и недостатъчното използване на производствените капацитети.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Седемпроцентното понижаване на цените на никела през миналата седмица, който преди дни маркира 27-мес. максимум, е следствие от съкратеното производство на неръждаема стомана в Европа, реализираната продажба на 24 хил. т от метала от Норилски никел и стачката в една от мините на най-големия производител на метала в Западния свят Inco. Очаква се стачката да продължи около 1 месец, а компанията да добие с 9 хил. т по-малко метал. От друга страна, руският метален гигант Норилски никел за втори път през настоящата година се опитва да направи дъмпинг на пазарните цени. През март той предложи на пазара 36 хил. т никел и предизвика понижение на цените под 8000 USD/т. Независимо от спада в котировките те са с 60% по-високи в сравнение с началото на т. г., а никелът е един от най-добре представящите се цветни метали през този период.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Една от 18-те фирми, влизащи в състава на медодобивния и преработвателен комплекс в Бор, която се занимава с добив на червения метал, ще сключи сделка в началото на юли с британско-австралийската миннодобивна компания Rio Tinto, съгласно която последната ще инвестира 5 млн. USD през следващите 3 г. в проучване на залежите от мед, цинк, олово, сребро и злато в местността Черни връх.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия, която се нарежда сред водещите производители в света, е спаднал с 11.5% на годишна база до 185.4 хил. т през първите пет месеца на 2003 г. За цялата предишна година Монголия изнесе 538 хил. т концентрат. Експортът на меден концентрат през м. г. е представлявал 83.4% от износа на минерали от страната.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Частната китайска метална фирма Dongling Group стартира изграждане на цинкова рафинерия с капацитет 100 хил. т годишно, която ще заработи през 2005 г.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
За 2002 г. износът ни за Канада на горещо валцуван плосък прокат, в който се включват горещо валцувани рулони и листове, е едва 10 150 т, което е 1.3% от общия ни износ, каза Политими Паунова, председател на браншовата камара по черна и цветна металургия. През 2001 г. не сме реализирали никакъв износ на продукти от тази група. По отношение студено валцувания прокат експортът ни възлиза на 52 т за 2002 г. Тези количества не може да навредят на стоманодобива на Канада. Не се безпокоя от информацията, че страната ни ще се разследва за антидъмпингов внос, защото подобно твъдение трябва да се докаже. Предполагам, че е възможно да е бил реализиран реекспорт на българска стомана или да е извършено някакво криминално деяние. Но ако това е било еднократно, не може да нанесе вреда на тяхното производство. Освен това ще трябва да получим чрез Министерството на икономиката официален документ от канадските власти по случая.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 21.II.2003 г. вписва промени по ф. д. № 20300/94 за "Интертръст" - АД: вписва намаляване на капитала на дружеството с 61 000 лв., като се изважда от капитала внесеният като апортна вноска недвижим имот: апартамент, намиращ се в жилищна сграда на ул. Гурко 76, вх. А, ет. 3, състоящ се от една стая, вестибюл, кухня, баня-клозет, антре, входно антре, застроен на 71,73 кв. м, с обща кубатура на апартамента от 310,14 куб. м заедно с избено помещение от 17,20 куб. м, заедно с таванско помещение от 10,50 куб. м, заедно с 1,49% идеални части от общи части на сградата и толкова части от правото на строеж върху държавно място, съставляващо парцел VII - 7, 8 и 9 части в квартал 443 по плана на София, местността Центъра, с площ от 1357 кв. м; вписва увеличение на капитала с 61 000 лв. чрез издаване на нови 61 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв.; вписва като едноличен собственик "Финметалс холдинг" - АД (рег. по ф. д. № 12731/94); дружеството продължава дейността си като "Интертръст" - ЕАД; премества седалището и адреса на управление в София, район "Красно село", бул. Цар Борис III № 19/Б; заличава досегашния съвет на директорите; вписва нов съвет на директорите в състав: Роберто Вълков Младенов - председател и изпълнителен директор, Кирил Валентинов Захариев и София Иванова Райкова; дружеството ще се представлява от председателя на СД и изпълнителен директор Роберто Вълков Младенов; вписва нов устав, приет на 3.II.2003 г. с протокол на едноличния собственик.
Източник: Държавен вестник (17.06.2003)
 
Над 17 млн. лв. дължи "Кремиковци" на БДЖ ЕАД, съобщиха от компанията. Натрупаните задължения са от неплатен превоз на товари от и към комбината. Към 12 юни дългът е бил 16,7 млн. лв., а две седмици по-рано - 14,5 млн. лв. "Кремиковци" е най-големият клиент на БДЖ. Комбинатът дава средно около 30% от общия обем превозени товари. Поради преференциалните тарифи, на които плаща, "Кремиковци" формира под 10% от приходите на БДЖ. Напук на увеличените цени на горивата и инфлационните процеси през 2003 г. ръководството на комбината настоява да вози на по-ниски цени от миналата. От комбината настояват да плащат по 0,026 лв. на тон/км за първите 5 млн. тона товари, като за следващите цената пада драстично. За сравнение останалите клиенти на БДЖ плащат два пъти по-висока цена - по 0,046 лв. на тон/км.
Източник: Стандарт (18.06.2003)
 
Френският производител на алуминий Pechiney все още проявява интерес към покупката на алуминиевия бизнес на британско-холандската стоманодобивна компания Corus, продажбата на който пропадна преди месеци заради опозицията на холандския борд на директорите. През април Corus обяви, че продажбата засега не е актуална. Дефицитът на световния пазар на мед през I тримесечие е бил 73 хил. т при излишъци от 213 хил. т преди 1 г.
Източник: Пари (18.06.2003)
 
Увеличените основно в Латинска Америка миннодобивни капацитети и слабото търсене на мед не спомагат за намаляване на наличните запаси от метала, въпреки че вълната от съкращения на продукцията все още не е секнала. Независимо от известния спад в запасите през 2003 г. те се колебаят около 1 млн. т. И докато някои компании свиват производството си заради относително мрачните прогнози за нивото на търсене на мед и новите проекти, те вероятно ще бъдат изчерпани чак след 3-4 г. Както сочи последният доклад на консултантската къща BLoomberg Mineral Economics /BME/, в света има производствени свръхкапацитети от 850 хил. т мед годишно. За нещастие на индустрията добивите продължават да бележат растеж от 3-3.5% годишно и затова не може да се очаква бързо намаляване на запасите. Според експерти от Brook Hunt през 2005 г. глобалните миннодобивни капацитети ще са 1.6 млн. т годишно основно заради нови проекти в Латинска Америка. Става въпрос за проектите, касаещи 2 мини на Codelco в Чили, мина на CDVR и проекта за разработване на нов рудник в Чили в близост до най-големия в света Ескондида.
Източник: Пари (18.06.2003)
 
Стойността на сделката по покупката на 51% от щатската Stillwater от Норилски никел се понижи с 1/4 от ноември, когато бе огласена до 100 хил. USD, което се дължи на поевтиняването на паладия. Stillwater е единственият производител на метала в Америка, а Норилски е производител N 1 в света.
Източник: Пари (19.06.2003)
 
Фирмата за геоложки проучвания и сондажни работи "Болкан Минерал енд Майнинг" АД е получила одобрението на правителството да извърши проучване за метални полезни изкопаеми в м. Брестово, разположена в района на общините Благоевград и Симитли, съобщиха от областната администрация. Според изпълнителния директор на "Болкан Минерал енд Майнинг" Никола Савич, проучването ще е първоначално за злато, а ако не бъде открито, ще се проучва за евентуално наличие на цветни метали, най-вече мед. Проучваната площ е с територия 198 кв. км, а минималният очакван размер на инвестициите е 269 000 долара. "Болкан Минерал енд Майнинг" е дъщерна фирма на англо-ирланската фирма "Ван Майнинг".
Източник: Монитор (23.06.2003)
 
Увеличеното натоварване на мощностите и стабилен ръст в износа на продукцията отчетоха на общото си събрание в събота акционерите в Алкомет АД. В шуменското дружество валцовото производство работи с капацитет 63.6%, пресовото - с 50.3, а леярското - с 31.1%. През 2002 г. са произведени 11 176 274 кг леярен прокат, 9 534 115 кг валцов прокат, 1 514 367 кг пресов прокат. Най-високи са продажбите на листа и ленти - 5 811 397 кг, фолио - 3 652 718 кг, профили - 1 199 476 кг. Износът на Алкомет АД е насочен предимно към страни от ЕС. Докато през 2001 г. продукцията е изнасяна в 16 страни, през 2002 г. износът е за 24 страни.
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Доставчиците за автомобилните компании и други преработватели, някои от които републиканци, призоваха президентът на САЩ да отмени митата за стоманата. Американските производители са в криза и тарифите върху стоманата са част от проблема, заяви конгресменът от Мичиган Джоузеф Кноленберг пред комисията по международна търговия. В края на миналата седмица тя проведе слушания относно ефекта от митата върху компаниите потребители на стомана и върху икономиката въобще. По нареждане на Буш комисията подготвя доклад дали тригодишната програма постига желания резултат за насърчаване на престуктурирането в местния стоманодобив. След като получи доклада, Буш ще реши дали да запази, да промени или отмени митата, които вече намаляха от 30 на 24%. През третата година от програмата те ще бъдат още понижени.
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Производството на никел в западните страни се понижи през април до 70 хил. т спрямо 75 хил. т през март, съобщи Международната група по изследване пазара на никел. Оценките й сочат, че миннодобивът също е спаднал - от 76 300 т на 73 100 т, а потреблението се е понижило от 95 900 т на 89 600 т.
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Дневното производство на първичен алуминий през май нарасна с 300 т до 59 900 т, оповести Международният институт по алуминия. През май общото производство достигна 1.857 млн. т спрямо 1.788 млн. т през април. .
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Нашумялото напоследък покрай приватизацията си дружество Атоменергоремонт отрки процедура за избор на доставчик на безшевни тръби. От компанията поясниха, че става дума за месингови тръби за топлоохладителни инсталации. Те допълниха, че имат сключени договори с много български и чуждестранни доставчици за тръби и метали. Проучване сред фирмите от бранша показа, че единственото предприятие в страната, кеото все още се занимава с производство на метални сплави от цветни метали и е способно да произведе големи количества безшевни месингови тръби, е София мед (бившия Комбинат за обработка на цветни метали - Гара Искър). София мед е производственото, а Стилмет - търговското предприятие. Заедно със Стомана Индъстри и Стилмет компанията е част от гръцката индустриална групировка Виохалко. Според Антон Петров, представител на гръцкия концерн в страната, над 85 на сто от продукцията на заводите се изнася в чужбина. От търговския отдел на гръцката компания казаха, че проявяват интерес към конкурса и в понеделник ще проучат условията и изискванията за кандидатстване. Относно зададените параметри, от дружеството обясниха, че посочения стандарт ГОСТ е руски и че в страната от около 5 години се работи по европейския стандарт DIN. Според ръководството на София мед може да възникне проблем поради факта, че месингът има различни физични и механични свойства съгласно двата стандарта, а в предприятието работят с метал по европейските стандарти. Във всички случаи ние ще можем да предложим най-ниската цена, категорични са от дружеството. Със внос на месинг и безшевни тръби в страната се занимават много компании. Най-голям е обемът на вноса от Русия поради по-ниските цени, но се импортира и от Германия. От Истра ЕООД заявиха, че могат да внесат необходимите тръби, но не желаят да участват в конкурса. Компанията има сключени договори с Енемона за обзавеждане на АЕЦ Козлодуй.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Предприятието за алуминиеви профили "Стилмет", собственост на гръцката групировка "Виохалко" отскоро предлага възможност за покупки на лизинг или кредитни карти за отложено разплащане. Дружеството има програма за строително кредитиране, насочена към предприемачи и граждани. Кредитът е без ограничение на размера. Срокът на лизинга е 12 месеца и при първоначална вноска 30% от цялата сума лихвата е 1%, съобщи ръководството на дружеството. От кредитополучателя не се изисква залог, а само един поръчител. Схемата е разработена за хотелиери, а също за строителни предприемачи, които изграждат обществени и производствени сгради, офиси, жилища. По тази схема на дружеството са изградени хотелите "Марица", "Хавана", магазините "МР Бриколаж" и "Техномаркет". Друга нова услуга на фирмата е be online - възможност за поръчка чрез интернет и проследяване по мрежата или чрез мобилен телефон хода на изпълнение на поръчката и размера на стоковия кредит. Над 2500 души работят във фирмите на гръцката групировка в България. В "Стилмет" средната възраст на 250-членния персонал е 24 години. Това е първата голяма инвестиция на "Виохалко" в България. Заводът е построен "на зелено" през 1999. Досега предприятието е инвестирало повече от 12.5 милиона долара инвестиционен и 15 милиона лв. оборотен капитал, което прави "Стилмет" един от най-големите чуждестранни инвеститори за 2000г. в България, смятат от дружеството. В момента е правят допълнителни капиталовложения на стойност 4.5 млн. USD. След разширението производственият капацитет ще се увеличи с 30% и ще бъдат разкрити 100 нови работни места. Продуктовата гама включва над 3000 вида профили, които годишно се разнообразяват с по 450. Годишният капацитет е 10 000 тона, което е два пъти повече от потреблението на българския пазар в момента. Продукти на гръцко-българското предприятие, които са устойчиви на земетръс, са използвани за фасадите на летището в Атина и новия олимпийски комитет. Продуктите на "Стилмет" превишават по качество внесените по-евтини аналози от Турция и за разлика от тях не се отлага конденз при промяна на атмосферните условия, твърдят строителни предприемачи. Освен традиционно обявяваните от чуждестранните инвеститори проблеми с нестабилната нормативна база и бюрокрацията основна пречка за "Стилмет" е нелоялната конкуренция от търговия на алуминиеви профили без начислен ДДС, внесени нелегално от Турция и Гърция. Обикновено те са по-евтини, но са извън всякакви стандарти, а като профили и дебелина не отговарят на условията на българския климат, казаха от компанията. Легалният конкурент на вътрешния пазар е "Алкомет" - Шумен, специализирана за производство на прокат и крайни изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Като търговска компания "Стилмет" АД има складови бази в най-големите градове на България: София, Пловдив, Варна, Благоевград, както и дистрибутори в повече от 10 български града. Софийското предприятие има и собствени складови бази в Одеса и в Москва.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Гръцката индустриална групировка Виохалко АД е създадена през 1937 г. като предприятие за преработка и производство на изделия от мед и алуминий. Днес по оборот групировката се нарежда на 1 място в Гърция. Основната част от компаниите в състава на групировката притежават сертификат за качество ISO 9002. Сред тях най-големите са Elval S.A. - завод за валцово производство от алуминиеви листа, ленти и фолио, Halcor S.A., тръби, пръти, листа и ленти от мед и месинг. Заводът е сред малкото в света, усвоили производството на медни тръби с вътрешна резба. Продукцията се изнася в ЕС, САЩ и Япония. Притежава сертификати за качество ISO 9002, както и RAL, BS. Заводът Etem S.A., който е мажоритарен собственик на Стил мед произвежда алуминиеви профили използвани в строежа на Grand Arche a la defence в Париж. В семейството на Виохалко е и компанията за месингови изделия Fitco S.A., доставила медните шини за ПАВЕЦ "Чаира" по заявка Тошиба. Основни конкуренти на гръцкото предприятие са трите български завода - Кремиковци, Стомана и Промет, които по данни на Браншовата камара по черна и цветна металургия разполагат с мощности за около 4 млн.т. годишно, докато производството им е малко над половината на това количество.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
София мед е създадена в началото на 2000г. след като Halcor S.A. стана собственик на част от активите на бившия комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) на гара Искър в София. Компанията придоби правото върху залог и ипотека, които КОЦМ даде на Международната банка за търговия и развитие за гарантиране на кредит за оборотни средства в размер на 3 млн. долара. София мед разви производството и изпита натиск от синдикатите за изцяло пренаемане на бившите работници от КОЦМ, което бе извън законовите ангажименти на инвеститора към държавата. Сега заетите там са 280 души, част от които служители във фалиралото предприятие, а до края на годината работните места ще нараснат до 450. Годишният капацитет на компанията е 40 000 тона медни и месингови полуфабрикати. Очаква се след приключване на инвестиционната програма той да се утрои и да изнася за европейския пазар. Предприятието е първото в България, което при внос на инвестиционни стоки ползва облекчение по ДДС. С включването си в проекта на Финансовото министерство компанията се задължава да инвестира 88.7 млн. евро. По схемата ще бъдат внесени машини за около 35 млн. евро.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
ТеПроМетал ЕАД е най-големият износител на суровина и изделия от черни и цветни метали от България за Гърция. Нетният годишен оборот превишава 30 млн.долара. През 2001 купи термокалибровъчния цех на Стомана АД. До момента са инвестирани 7.5 млн. лв., а други 1.5 млн.лв. предстои да бъдат инвестирани.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Стомана Индъстри е най-голямото предприятие на Виохалко в България и е създадено в средата на 2001, когато гръцката компания купи част от активите на пернишкия комбинат за черни метали Стомана. Планираните инвестиции са 60 млн. евро. Произвеждат се основно стоманени изделия, като годишният капацитет е 1 млн. тона. В комбината са заети 1800 души.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Освен в металургията, вече трета година Виохалко влага и в компания за производство на дървен амбалаж в Благоевград. 50-те работници на Леско ООД произвеждат месечно не по-малко от 1000 куб.м. ТеПроСтил ЕООД и Сигма ИС АД са новосъздадени фирми на Виохалко в България за производство и търговия с метални изделия, поддръжка на електро- и механо-оборудване.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
"Кремиковци" и Оловно-цинковият комбинат Кърдажили не бяха одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране за привилегировани потребители, които сами ще могат да договарят цената на електроенергията, която използват. Това става ясно от публикувания списък в Интернет-страницата на регулаторния орган. Комисията е одобрила молбите на "Мини Марица-изток" АД, "Девня Цимент", "Агрополихим" АД , "Асарел-медет" АД, "Елаците мед" АД, "КЦМ" АД, "Юмикор мед" АД, "Неохим" АД, "Свилоза" АД, "Стомана индъстри" АД. Подобен статут може да получи предприятие, което има годишно потребление на електрическа енергия не по-малко от 100 GWh през предходната календарна година и няма неизпълнени задължения към НЕК. "ОЦК"- Кърджали е получил отказ, защото потреблението му е паднало 100 GWh, а "Кремиковци" имал задължения към НЕК.
Източник: Стандарт (24.06.2003)
 
Има основание да се надяваме, че цените на медта ще продължат да се повишават и догодина, предвиждат американски анализатори, които очакват подобряване на основните пазарни фактори и нарастване на глобалната икономика през втората половина на тази година. Според експерта Фред Демлер от Man Financial пазарът на мед е спечелил през последните месеци от известното съкращаване на складовите запаси, нарасналия внос в Китай и спада на експорта от Русия. Очаква се икономиката на Китай, най-големия потребител на мед в света, през тази година да не бъде сериозно повлияна от ТОРС, въпреки че през последните месеци покупките на метала в Азия намаляха.
Източник: Пари (24.06.2003)
 
Топпроизводителят на цинк в Русия, Челябинският завод, ще добие 88-89 хил. т метал през първата половина на 2003 г., или с 8-9 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година. От ръководството коментираха, че не са се отказали от плановете да произведат над 175 хил. т цинк за цялата 2003 г., но това ще стане възможно, след като всички мощности на завода бъдат натоварени след цялостната модернизация на инфраструктурата му.
Източник: Пари (25.06.2003)
 
Щатската компания Bechtel стартира разширяването на рафинерията на един от най-големите преработватели на алуминий в Близкия изток - Аluminium Bahrain /Alba/, на стойност 1.7 млрд. USD. Сега там се добиват 520 хил. т, а след края на операцията през 2005 г. продукцията ще скочи с 50%.
Източник: Пари (25.06.2003)
 
Е-COMMERCE SHOW 2001 се проведе за втори пореден път в Атина и представи изложба, конференция и форум на фирмите, развиващи дейност в областта на т. нар. нова икономика. Г-н Панделис Калавритинос, маркетинг мениджър на Exodus, разкри, че се правят проучвания за разширяване на дейността на фирмата на българския пазар.Медийният гигант Журналистическа организация Лабраки /DOL/ не разкрива плановете си за влизане на българския пазар, но директорът по развитието на DOL Digital г-н Георгиос Боланис гледа на север. Още повече че DOL наскоро обяви сътрудничеството си за изграждане на електронно пространство за търговия /B2B marketplace/ с един друг гигант на гръцката индустрия - холдинга Виохалко, който има вече доста силно присъствие в България чрез дъщерната си фирма Стийлмет.
Източник: Пари (25.06.2003)
 
US STEEL e представил на полското финансово министерство нова оферта за покупката на раздържавяваните активи на местния стоманодобивен гигант Polskie Huty Stali /PHS/. Щатската компания със седалище в Питсбърг, която не разкри условията на новата оферта, направи първото си предложение на 22 април. На 3 юни финансовото министерство на Полша съобщи, че ще води едновременно преговори за приватизирането на PHS с двата кандидата - US Steel и британската LNM Group.
Източник: Пари (26.06.2003)
 
Потреблението на рафинирано олово през първите четири месеца е скочило с близо 2% в сравнение със същия период на 2002 г., съобщи Международната група за олово и цинк /ILZSG/.
Източник: Пари (26.06.2003)
 
Най-големият производител на паладий в света - руският гигант Норилски никел, финализира придобиването на 51% в най-крупната компания за добив на паладий и платина в Северна Америка и единствена в САЩ със седалище в Монтана Stillwater Mining. Руският гигант е платил 100 хил. USD и е предоставил 877 хил. тр.у. паладий, за да стане мажоритарен собственик, като цената на сделката се изчислява на 257 млн. USD. Благодарение на нея Норилски ще затвърди позициите си на американския пазар. Руската компания преустанови продажбите на паладий на спот пазара през втората половина на 2001 г. заради срив в цените му, но миналия месец обяви, че ще се завърне на него скоро. По традиция тя продава по-голямата част от метала на крайни клиенти, включително General Motors и Mitsubishi. От Норилски съобщиха, че поне половината от акциите на компанията са собственост на изпълнителния директор Михаил Прохоров и на президента на компанията майка Interros Владимир Потанин, които се числят към групата на руските олигарси.
Източник: Пари (26.06.2003)
 
Алкомет АД, Шумен няма да разпределя дивидент за 2002 г., реши общото събрание на дружеството, което се проведе на 21 юни. Алкомет АД отчете загуба в размер на 809 000 лв. за 2002 г.
Източник: Капиталов пазар (27.06.2003)
 
Японските стоманодобивни компании ще повишат най-късно през юли цените на доставките си за местните автомобилопроизводители с 5-10%. Автомобилният сектор е най-големият потребител на стомана в Страната на изгряващото слънце. През финансовата 2002-2003 г. повечето от металургичните компании отново излязоха на печалба. В най-голямата медодобивна мина в света - чилийската Escondida, през май са добити 83.5 хил. т, или с 14% повече спрямо същия месец на предходната година
Източник: Пари (27.06.2003)
 
Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света, скоро ще приключи подготовката си по старта на търговията на срочни сделки със стомана. До края на годината тя ще обяви решението си дали да започне да търгува стомана. Годишно в света се произвеждат 900 млн. т стомана, което по обеми е несравнимо повече от добивите на алуминий /24.5 млн. т/ и мед /15.5 млн. т/, които са с най-голямо производство от всички цветни метали. Засега борсата се е спряла на сделките със северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евро-азиатско рифелно желязо. И трите контракта ще бъдат за по 100 т, а най-дългосрочните фючърси ще са едногодишни. Ако се вземе решение за търговия на стомана, тя ще е присъствена, по време на официалните 4 борсови кръга и неофициалната търговия. Фючърсите ще се договарят и чрез телефонни връзки и системата LME Select screen. По думите на директора на направление Корпоративни дела на борсата Джонатан Хаслам доставките и механизмите за определяне на цените на контрактите ще се различават от използваните за цветните метали. Цените на сетълмент на стоманата пък ще се изчисляват, като се използва средната претеглена от последния ден на търговия. До 18 юли борсата очаква препоръките и коментарите на търговци и специалисти относно намеренията й и детайлите по контрактите, които е огласила. Сега на нито една борса по света не се търгува стомана.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
DOE RUN LEAD, топпроизводителят на олово в Северна Америка и САЩ, не очаква цените на метала да продължат да се понижават, напротив, има основание да се мисли, че те ще тръгнат нагоре. В момента котировките на оловото в Лондон са 468 USD/т. През януари бяха регистрирани най-ниските цени за 2003 г. - 437 USD/т, а през май 1996 г. то се търгуваше по 10-год. максимум - 861 USD/т. Засега няма излишъци на пазара, а доставките на нови запаси от олово на ЛМБ са спорадични и се очертава тенденция да се задържат около сегашните си обеми от 200 хил. т. От ръководството на Doe Run Lead коментираха, че ще повишат прогнозите си за цените на оловото, ако те се установят около най-ниските си равнища и после бавно започнат да се повишават в по-дълъг период. Сега Doe Run Lead произвежда под капацитетните си мощности, или по 410 хил. т първично олово годишно, заради спада в търсенето на основния потребител на метала в телекомуникациите.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
ОАЕ забраниха за 2 г. вноса на скрап, за да се предпазят от навлизане на радиоактивен метал от Ирак /на 25 км от Багдад/.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
В най-голямата медодобивна мина в света - чилийската Escondida, през май са добити 83.5 хил. т, или с 14% повече спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
Стойността на основните цветни метали в момента е преувеличена от пазара, смятат експерти. Техните думи бяха потвърдени през изминалата седмица, когато групата на цветните метали започна да отстъпва от по-високите ценови равнища. Търговците смелиха с лекота новината, че Федералният резерв на САЩ съкращава лихвите си с 25 базисни пункта - очаквано намаление, въпреки че не бяха малко прогнозите за 50 базисни пункта, но редовните данни за състоянието на американската икономика им дойдоха в повече и те започнаха да скъсяват дългите си позиции, преди цените да са паднали драматично. Очаква се през следващите борсови дни алуминият и медта да тестват дълбочинните равнища на подкрепа съответно от 1340-1350 долара за тон и 1635-1640 долара за тон. „Перспективата на втората половина на 2003 г. продължава да се влошава. През следващите няколко седмици повечето анализатори ще трябва да ревизират прогнозите си за растежа на БВП, за търсенето на метали и пазарните цени“, коментира Джон Кемп, икономист в Sempra Metals.
Източник: Капитал (30.06.2003)
 
Оловно-цинковата рафинерия Portovesme, собственост на Glencore, която неотдавна заплаши да преустанови производството заради високите цени на електроенергията е започнала преговори с местните власти за изграждане на собствена електроцентрала. Portovesme се намира в Сардиния и капацитетите за производство на цинк са 200 хил. т, а на олово 120 хил. т. Цените на еленергията в Италия са сред най-високите в Европа.
Източник: Пари (30.06.2003)
 
680 000 лева облагаема печалба за 2002 година ,вследствие на което са платени 155 000 лева данъци,отчете ръководството на Кремиковци АД пред акционерите си на вчерашното си общо събрание. Дружеството за първи път ще плати данък печалба в последните 13 години.Като цяло обаче общият финансов резултат е загуба от 10,525 млн. лв..Това е с 13,2 млн.лв. по-малко от 2001 г.и с 28,2 млн.лв. по-малко от 2000 г.9,36 млн.лв.данъци са внесени е ГДД,44 млн.лв. са платени на НОИ.Погасени са 23 млн.лв.стари задължения към български фирми и 9 млн.лв.към чужди,се отчита още в доклада на управителния съвет.Отчетено е и повишение от 16,25% през 2002 г.на годишната средна брутна заплата в комбината без обезщетенията до 6 480 лв./540 лв.месечно/,като общата сума ,платена за трудови възнаграждения възлиза на близо 54,4 млн.лв.127 .млн.лв. са инвестициите през 2002 г.Най-значителната е изграждането на Първа доменна пещ и прилежащите съоръжения ,за което са вложени над 110 млн. лв.Пещта беше открита от премиера Симеон Сакскобурготски и беше отчетена като най-голямата инвестиция в страната за миналата година.Управителният съвет на Кремиковци АД отчете и трите най-сериозни проблема ,стояли пред дружеството през миналата година и довели до загуби за над 50 млн.лв. Това са спирането на обработката на митнически документи от страна на агенция "Митници" ,стачката в пристанище Бургас и системно недовозване на суровини и готова продукция от страна на БДЖ.Акционерите бяха ннформирани за създаването на транспортно дружество, което вече е внесло документи в Министерството на транспорта и съобщенията и очаква получаването на лиценз за Ж.П. превозвач.
Източник: Фирмена информация (01.07.2003)
 
Досегашните Управителен и Надзорен съвети на Кремиковци АД бяха освободени на общото събрание на акционерите на дружеството, като беше избран нов Надзорен съвет в състав : Финметалс Холдинг АД (представлявано от г-н Божко Бонев), г-н Александър Томов, г-н Лъчезар Борисов (държавен експерт в Министерството на икономиката), Консул - 98 ЕООД и г-жа Таня Цекова.
Източник: Фирмена информация (01.07.2003)
 
Близо 300 работници ще подадат молби за работа в металургичния завод на гара Елисейна след като чешко-американската "Ре-груп" пое да стопанисва предприятието. Наемането на завода е поредната надежда на местните работници след като през миналата година подобен опит със софийската "Ел Ем Импекс" претърпя провал.
Източник: Дума (01.07.2003)
 
Сръбското правителство отхвърли искането на западен банков синдикат, предвождан от Bank Austria, да анулира продажбата на единствената стоманодобивна компания в страната Satrid на американската US Steel и да организира нов търг за нея. Правителството няма власт над компанията след банкрута й през 2002 г., заяви министърът на приватизацията и изтъкна, че само търговският съд на Сърбия може да разреши спора. Банковият консорциум протестира срещу ниската цена на продажбата - 21.3 млн. USD, като изтъкна, че активите на Satrid възлизат на стотици милиони. Освен това купувачът според него не е поел ангажименти поне към част от дълга й, възлизащ на 1.7 млрд. USD. Консорциумът има искове на стойност 100 хил. USD към стоманодобивната компания.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Двама чужденци влязоха в борда на топпроизводителя на никел и паладий в света Норилски никел. Те са Хайц Шимелбуш и Роналд Фриймън.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
В сряда работниците от седмата по големина медодобивна компания в света KGHM ще решат дали да обявят стачка, след като не се разбраха с ръководството относно 5% увеличение на заплатите за 2003 г.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Чили, най-големият производител на мед в света, е добил с 1.4% повече метал през май или 406.9 хил. т.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Котировките на никела ще се повишат догодина, както се прогнозираше, но се изключва вероятността за големи скокове, сочат последните прогнози на лондонски анализатори. Според банка Barclays Capital никелът ще се търгува средно по 377.3 CTS/лб през 2003 г. при 367.6 CTS/лб през предишната. Банката остави непроменена прогнозата за цените на метала през 2004 г. - 388.4 CTS/лб, но повиши оценките си за 2005 г. до 369.70 CTS/лб. Barclays очаква пазарен дефицит през 2004 и 2005 г. Недостиг и по-сериозно повишаване на цените на метала бяха избегнати наскоро, когато най-големият световен производител Норилски никел освободи 24 хил. от запасите си точно когато втората по големина компания Inco полагаше усилия да прекрати стачка в една от мините си
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Представителят на държавата в Кремиковци Андрей Брешков, който е и шеф на дирекция Секторни анализи в МИ, излиза от надзорния съвет на дружеството. На негово място влиза държавният експерт от същия отдел Лъчезар Борисов. От надзора излиза и фирма на Мarcegaglia - Мarcegaglia S.P.A., защото в момента текат преговори италианците да участват като съсобственици в комбината и целта е да няма конфликт на интереси, коментираха от Кремиковци. В надзора остават Божко Бонев като представител на Финметалс холдинг и лидерът на партия Български социалдемократи Александър Томов. Ще бъде създадено жп дружество, казаха от комбината. На общото събрание вчера акционерите са отчели, че три основни проблема са довели до загуби от над 50 млн. лв. през м. г. Това са спирането на обработката на митнически документи от страна на агенция Митници, стачката в порт Бургас и несистемното превозване на продукция от БДЖ. 658 хил. лв. е облагаемата печалба за 2002 г., платени са 155 хил. лв. данъци. общият финансов резултат е загуба от 10.5 млн. лв., което е с 13.2 млн. лв. по-малко от 2001 г. инвестициите през 2002 г. са 127 млн. лв., от които 100 млн. лв. в първа доменна пещ.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Акционерите на КЦМ си поделиха като дивидент печалбата за 2002 година в размер на 1 369 000 лева, стана ясно вчера. Пред общото събрание на акционерите бе отчетена доходност на акциите спрямо номинала от 5%. Според доклада на изпълнителния директор инж. Никола Добрев резултатите през 2002 г. не са впечатляващи заради негативните тенденции в цените на оловото и цинка на международния пазар. Слабият долар също оказва негативно влияние.
Източник: Марица (02.07.2003)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в Европа, гигантът Arcelor, е песимистично настроена относно конюнктурата на ключовите си пазари през 2003 г. и не очаква стоманата да поскъпне до няколко месеца. Въпреки това през първата половина на годината представянето на Arcelor в автомобилната индустрия се подобри както по обеми, така и по цени независимо от свитото производство на коли. От мениджмънта на Arcelor не крият опасенията, че ако еврото остане скъпо, съществува риск през есента на пазарите й да навлязат тонове евтина стомана с по-нисък ДДС. За да поскъпне стоманата до 100 EUR/т, ще са необходими 5-6 тримесечия на устойчив растеж на потреблението, докато сривът им до 50-60 EUR/т стана само за 2. Същевременно скрапът от неръждаема стомана в Европа поевтиня с 10% до 800 EUR/т за по-малко от месец, а според анализатори тенденцията ще се задържи и в следващите няколко седмици.
Източник: Пари (02.07.2003)
 
Балансът на пазара на мед до голяма степен ще се възстанови през 2003 и 2004 г., прогнозира Международната група по изучаване на пазара на мед /ICSG/. Според нейните оценки производството на рафиниран метал /първичен и вторичен/ ще се увеличи със 70 хил. т през 2003 г. до 15.4 млн. т, докато потреблението ще нарасне с 2.2%, или 330 хил. т, до 15.42 млн. т. Това ще доведе до незначителен дефицит в размер на 25 хил. т. За сравнение през миналата година на пазара на рафиниран метал бе регистриран излишък в размер на 240 хил. т. Догодина рафинираното производство ще нарасне с 850 хил. т до 16.25 млн. т. Потреблението обаче ще се повиши с едва 800 хил. т до 16.22 млн. т и ДЕФИЦИТЪТ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В СКРОМЕН ИЗЛИШЪК ОТ 29 ХИЛ. Т Увеличаването на капацитета за производство на първична и вторична рафинирана мед в Азия /най-вече в Китай, Индия и Тайланд/ ще бъде двигателят за производствения растеж в света през 2004 г., прогнозира международната група със седалище в Лисабон. Очаква се потреблението на рафиниран метал в Азия да продължи да расте с високи темпове. В Европа те ще бъдат по-скромни през 2003 г., но ще се ускорят през 2004 г. В Северна Америка обаче потреблението ще продължи да намалява през 2003 г. и чак догодина ще започне слабо да се възстановява. ДОБИВЪТ НА МЕД ОТ МИНИТЕ ЩЕ НАРАСНЕ С 3% до 13.9 млн. т през 2003 г. и ще се увеличи с 5.5% до 14.66 млн. т през 2004 г. Най-голям ще бъде растежът в миннодобива в Латинска Америка, твърди ICSG. Наравно с най-новата си прогноза за пазара на червен метал ICSG оповести и събраните от нея данни за първото тримесечие на годината, които потвърждават основанията за оптимизъм. Оказва се, че ПРЕЗ ЯНУАРИ И ФЕВРУАРИ ПАЗАРЪТ Е БИЛ В РАВНОВЕСИЕ, А ПРЕЗ МАРТ Е РЕГИСТРИРАН ДЕФИЦИТ ОТ 74 ХИЛ. Т За сравнение през първото тримесечие на 2002 г. на пазара имаше излишък в размер на 213 хил. т. Според ICSG недостигът е резултат от нарасналото с 6% потребление на мед и спада на производството с 1.8% през първите 3 месеца на 2003 г. Потреблението се е увеличило в Азия и Европа като цяло, но е отчело спад в САЩ. Резултатът е, че запасите, складирани в големите борси в Лондон, Ню Йорк и Сингапур, в края на май са намалели с 36 хил. т до малко над 1.1 млн. т, което пък е със 192 хил. т под нивото им преди една година. Тези тенденции повлияха благотворно върху борсовите котировки, задържаха ги стабилни и дадоха основание на експертите да прогнозират повишаване на цените спрямо сегашните нива. В края на юни представител на компанията Man Financial оповести, че очаква средните котировки да се колебаят около 75 CTS/лб до края на 2003 г. /около сегашното им равнище/ и да се повишат до 85 CTS/лб през 2004.
Източник: Пари (02.07.2003)
 
Цинкът и алуминият трябва да поскъпнат, макар и умерено, догодина, докато котировките на медта и никела по всяка вероятност ще се понижат. Това предвижда инвестиционната банка Goldman Sachs в последния си обзор на пазара на цветни метали. Банката смята, че свалянето на американските лихви и свитите доставки на някои от металите създават условия за известно повишаване на потреблението им през следващите 12 месеца и дори очаква след средата на 2004 г. да се появи дeфицит, понеже търсенето ще изпревари предлагането. В краткосрочна перспектива обаче с изключение на никела Goldman Sachs смята, че цените ще се движат в определените в момента граници, защото потреблението е ниско. Средните котировки на медта на Лондонската метална борса ще паднат до 1632 USD/т при очаквани 1692 USD/т за 2003 г. Поевтиняването се обяснява със свитото потребление на червения метал с изключение на строителството на жилищни сгради, което ще забави навлизането на пазара във фаза на дефицит. Осреднените кеш цени на алуминия ще са 1439 USD/т при 1378 USD/т за 2003 г. При цинка средните котировки за 2004 г. са 900 USD/т, или с 30 USD/т по-високи в сравнение с 2003 г., за което ще помогне нарасналото търсене от китайския транспортен сектор. Потенциалът на никела, който от миналата година беше сочен за безспорния фаворит за поскъпване, е надценен според Goldman Sachs. Все пак той има шансове да достигне нивата от 1000 USD/т догодина
Източник: Пари (02.07.2003)
 
Комисията по защита на конкуренцията /КЗК/ ще разследва Кремиковци за предоставяне на държавна помощ, съобщиха от ведомството. Процедурата е открита по сигнали на Министерството на икономиката и на собственика на дружеството Финметалс холдинг, уточниха от КЗК. Експертите от ведомството ще трябва да решат дали на комбината е отпусната държавна помощ при приватизацията през 1999 г., включително и при отписването на 100 млн. USD дългове по ЗУНК. Според европейските изисквания е недопустима държавна помощ за стоманодобива, който се счита за чувствителен отрасъл. При преговорите по глава 6 Конкуренция с ЕС се иска от страната ни и изготвянето на програма за преструктуриране на целия отрасъл. Ако се докаже, че Кремиковци е получил държавна помощ, ще трябва да изпълнява специален план за жизнеспособност. За целта Европейската комисия вече назначи консултанти, които да установят това. Според комбината обаче не е предоставяна държавна помощ и затова се иска становище и от КЗК. Докладчик по делото е Димитър Кюмюрджиев. Според запознати най-рано през септември комисията ще има становище по въпроса, а се очаква и нейният състав да бъде подменен, защото е с изтекъл мандат. ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО Източници от Министерството на икономиката съобщиха, че консултантите вече са започнали работа. От Кремиковци казаха, че им съдействат напълно. Ттова е белгийската Eurostrategy Consulting. Експертите ще ни помогнат да изработим и програма за преструктуриране на целия отрасъл и така да приключим преговорите с ЕС по глава Конкуренция, коментираха специалисти.
Източник: Пари (02.07.2003)
 
В цех “330” на Комбината за цветни метали край Пловдив започна преработването на свалените при реставрационни работи от кубетата на храм-паметника “Св. Александър Невски” златни люспи, съобщиха от фирмата. Цехът е специализиран в извличането на благородни метали и производството на сплави от тях. За преработването на златните люспи КЦМ спечели преди време търг, обявен от министерството на културата. Преди старото злато да бъде остъргано, за да се нанесе новото покритие, кубетата са били обвити със специална материя. Стърготините са полепнали по нея. Около 3 килограма злато с чистота четири деветки след десетичната запетая се очаква да се получи след рафинацията. Собственик на златото ще остане министерството на културата.
Източник: Монитор (03.07.2003)
 
КЦМ произведе свръхчисто сребро и удари върху него щемпел с пет деветки. От този метал произвеждаме “мишени” за индустрията за производство на компакдискове, обясни началникът на цех “330” в КЦМ инженер Йордан Бойчев. Сребърната мишена се атакувала с йони, който разпрашвали среброто до молекулно ниво и с тази “запечатка” дисковете ставали по-качествени.
Източник: Марица (03.07.2003)
 
Компанията "Юмикор мед" - Пирдоп, е пренасочила всичките си товари с медна руда от пристанище Бургас към пристанище Варна. Това съобщи изпълнителният директор на пирдопското дружество Кирко Кирков. Той обаче отказа да каже каква е сумата, с която се увеличават постъпленията на северното ни пристанище. Кирков обясни, че става въпрос за товари в обем от около 500 хил. тона годишно. По този начин "Юмикор мед" оптимизира логистиката си. Досега рудата пристигаше и в двете пристанища и това водеше до разход на повече ресурси, каза още той. Вече е сключен договор между "Юмикор мед" и БДЖ за транспортиране на суровината от пристанище Варна до Пирдоп. Претоварването на медната руда от корабите във вагони ще се извършва от компанията "Сода Аш Лоджистик Солюшън", която обслужва и "Солвей Соди". Тя разполага със съоръжение за претоварване в което са вложени над 2 млн. долара. От дружеството "Сода Аш Лоджистик Солюшън" съобщиха, че са могли да избират дали да монтират съоръжението в пристанище Варна или в пристанище Бургас и са избрали варненското пристанище заради по-добрата инфраструктура. Според Кирков, след като суровината на "Юмикор мед" започне да пристига само в пристанище Варна, компанията ще концентрира постъпленията на суровина и реализацията на остатъчния си продукт - сярната киселина, на едно място. Ежегодно "Юмикор мед" снабдява "Агрополихим", Девня, с 400 хил. тона сярна киселина. Това е половината от общия обем на продукта, произвеждан в пирдопското дружество. "Агрополихим" използва киселината за производство на минерални торове. Другата половина от произведената в "Юмикор мед" сярна киселина, която се изнася, преминава през терминала за опасни товари на "Ойл танкинг България", който също е в пристанище Варна. Изпълнителният директор на пристанище Варна Данаил Папазов заяви от своя страна, че на "Юмикор мед" не са правени специални ценови отстъпки, за да бъде привлечена като клиент.
Източник: Дневник (03.07.2003)
 
Codelco, държавната чилийска компания и най-крупен производител на мед в света, ще възобнови продажбите от запасите си не по-рано от средата на 2004 г., понеже глобалните запаси от червения метал вече ще са намалели до 800 хил. т. Точно това е равнището, при което производител N 1 в света смята, че ако пусне на пазара част от метала на склад, няма да предизвика спад в цените. Миналия ноември Сodelco изтегли 200 хил. т от пазара, без да намалява производството, за да се избегне натрупването на големи складови наличности в условията на свито търсене. Глобалните медни запаси към средата на юни надвишават минимално 1 млн. т при 1.6 млн. т през май 2002 г. Експерти обаче предупреждават, че увеличаващите се производствени капацитети главно в Латинска Америка, както и забавеното потребление спъват изчерпването им въпреки усилията на Сodelco. Анализатори смятат, че политиката на компанията е един от факторите за покачване цените на медта, които средно за първата половина на 2003 г. достигнаха 74.9 CTS/лб при 70.7 CTS/лб за 2002 г. Изпълнителният директор Хуан Виларзу потвърди, че провежданата политика от чилийската компания ще остане в сила и през 2003 г. Въпреки че през първото тримесечие на настоящата година световният гигант в медодобива произведе 368 хил. т /с 4.6% повече спрямо същия период на 2002 г./, продажбите бяха съкратени с 8.6%.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Най-силният профсъюз в полската група KGHM, седмият по големина производител на мед и втори на сребро в света, отмени решението си за обща стачка, понеже се е появила възможност за договорка с ръководството за увеличаване на заплатите с 5%. 45% от всички токсични химикали в САЩ се отделят при добива на метали. Най-голямо е замърсяването на околната среда при добивните операции на мед, сребро и злато. НАЙ-КРУПНИЯТ руски производител на медни катоди Уралелектромед е произвел с 3 хил. т по-малко продукция през първата половина на т. г. в сравнение със същия период на 2002 г., или 135 хил. т.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Тъй като цените на цинка и оловото в Китай в момента са по-високи от тези на световните пазари, държавата, която е в групата на водещите световни експортьори и на двата цветни метала, ще свие износа в най-близко бъдеще. Едновременно с това местните компании производителки през втората половина на годината ще ограничат и добивите си. За първите 5 месеца на 2003 г. от страната е изнесен със 17.1% по-малко рафиниран цинк - 171.9 хил. т. Експортът от олово е намалял с 13% до 188.5 хил. т. През същия период продукцията от цинк в Китай е скочила с 4% и е възлязла на 861.5 хил. т. Произведеното олово се е увеличило с 9% до 555.7 хил. т. Според някои оценки потреблението на цинк в страната обаче ще спадне с 20 хил. т спрямо 1.8 млн. т за 2002 г. заради епидемията от атипична пневмония.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Норилски никел обяви, че ще вземе участие в търга за правата за разработка на гигантското златно находище Сухой Лог. През 2002 г. компанията погълна най-крупния производител на злато в Русия Полюс, който добива по 25 т годишно. Сухой се намира в Иркутск, Сибир, а резервите се оценяват на 1000 т. Търгът ще се проведе този месец, а резултатите ще бъдат съобщени след 6 м.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Вчера се заговори, че оловно-цинковият комплекс Portovesme в Сардиния, който е собственост на частната компания за търговия на метали със седалище в Швейцария Glencore International, ще преустанови работа за около 5 месеца - от началото на септември или началото на октомври. Новината според запознати е съобщена от техническия мениджър на Portovesme, който обяснил, че решението е наложено от скъпата електроенергия в Италия и ниските цени на цветните метали на световните борси. Ако наистина производството бъде прекъснато, догодина ще бъде взето решението кога да се възобнови. Месеци наред ръководството на комплекса заплашваше с подобна мярка, понеже приходите са в долари, а производствените разходи - в евро. То не успя досега да се споразумее с правителството за преференциални цени на електричеството. Portovesme произвежда годишно около 110 хил. т електролитен цинк, 90 хил. т цинк и 80 хил. олово.
Източник: Пари (04.07.2003)
 
Установен е механизмът на действие и участниците във веригата за източване на ДДС. Замесени са повече от 100 фирми от София, Варна, Габрово, Русе и Трявна. Основната група фирми от региона на Габрово е декларирала покупко-продажба за над 150 млн. лв. Фиктивните сделки са свързани с продажба, добиване, почистване и превоз на цветни метали на фирми в други региони. Недействителните обороти са правени в продължение на година и половина.
Източник: Дарик радио (04.07.2003)
 
Нагоре, нагоре, нагоре през следващите две години - такъв ще е пътят на никела, прогнозираха анализатори от Prudentia· Bache Internationa· през седмицата. Според тях западният пазар на никел ще бъде в дефицит от 85 000 - 100 000 тона през 2004-2005 г. Дефицитът може да продължи и след това, ако планираните нови проекти като Inco Goro в Нова Каледония и Voisey's Bay в Канада не влязат в експлоатация. „При липсата на нов капацитет до първата половина на 2006 г. ще видим средни цени от 10 000 долара за тон, а нивата от около 12 000 долара за тон няма да са рядкост“, твърди Ангъс Макмилан от Pru­dentia· Bache International. Пазарната седмица премина вяло и всички цветни метали поевтиняха, макар и по различни причини. Продажби свалиха цените на медта, алуминия и никела. Оловото, цинкът и калаят намалиха от стойността си заради липсата на пазарен интерес към тях.
Източник: Капитал (05.07.2003)
 
Спадът в търсенето на мед от страна на производителите доведе до намаление в котировките на метала, като най-показателният за настроенията на инвеститорите тримесечен фючърс на London Metal Exchange (LME) в петък спадна с 17 долара (или 1.02%) до ниво от 1660 долара за тон. Наблюдатели припомнят, че медта беше минала психологическото ниво от 1700 долара за тон, но след това започна един чисто технически спад, провокиран от наличието на излишък на борсите. Анализатори от няколко инвестиционни банки заявиха обаче, че очакват увеличение на потреблението на т.нар. основни метали в средно- и дългосрочен план заради мнението на редица експерти, че се очаква бързо икономическо възраждане в ЕС и САЩ, което ще доведе до увеличение на производството и търсенето на суровини. Прогнозите са за достигане в тримесечен срок на ценови интервал за медта от около 1700-1705 долара. Експерти заявяват, че котировките на метала ще бъдат обратнопропорционално свързани с цената на петрола. Спад на котировките на нефта ще доведе до ускоряване на очаквания макроикономически растеж и на промишлената продукция. Първата индикация за наличието на такава тенденция на пазара ще е рязък скок на търгуваните обеми на стоковите борси. Все пак в краткосрочен план по-вероятен е спад на цените на медта. Основните причини за това са няколко - разследването на Европейската комисия на гиганти в бранша за картелиране и поддържане на изкуствено завишени цени, очакваното допълнително увеличение на добива на медна руда от страна на повечето компании в очакване на предвидения скок на цените, както и желанието на един световните лидери в областта на добива - Чили - да намали бюджетния си дефицит именно чрез продажба на метала. Технически анализатори заявиха, че динамиката на цената на медта ще зависи и от движението на валутните курсове, най-вече евро/долар. Увеличение на курса на еврото ще доведе до увеличение на търгуваните деноминирани в долари контракти на LME и вълна от покупки за запасяване от страна на потребители. Това ще предизвика увеличение на цената на медта в евро в краткосрочен план и последващия й спад при намаление на търсенето.
Източник: Дневник (07.07.2003)
 
Европейската комисия одобри плановете на белгийския производител на цветни метали Umicore, който е собственик на Umicore Med-Пирдоп, и най-крупната стоманодобивна компания в света Arcelor да създадат маркетингов и търговски джойнт-венчър.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
През май произведената мед в страна № 1 по добиви в света - Чили, е нараснала с 0.6% спрямо същия месец на предходната година до 67.8 хил. т.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
Производството на антимон в Китай - страната, която добива и изнася най-много от този метал в света, ще намалее с 20% тази година в сравнение с 50 хил. т миналата година. Причината за спада е затварянето на много малки мини, чието производство е доста примитивно.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
Работници от санданския завод за авточасти и електронни везни Струма-С ООД от структурата на бившия ВПК, блокираха разпродажбата на основното оборудване, разпоредена от Агенцията за държавни вземания, и от три дни не пускат купувачите да влязат в предприятието. Конфликтът е заради стари задължения от 931 038 лв. главница и 270 346 лихви към НОИ и данъчните, които след приватизацията преди 3 г. трябвало да се опростят. В АДВ разполагат със списък от 172 машини, оценени за над 1 млн. лв., за обезпечаване на вземането. 53 машини са предложени за продажба за 73 225 лв. общо и тази цена според експерти е ниска. 100 т цветни метали - месинг и бронз, са предложени по 1.80 лв. за килограм при пазарна стойност 7.20 лв. за килограм без ДДС, коментираха запознати. Купувач бил само един търговец от Оряхово, твърди директорът на завода Никола Божинов. Той е внесъл в МФ план за разсрочване на дълговете преди няколко месеца, но отговор няма. Мениджърският екип на Струма-С ООД има договореност с немски партньори от септември да разработва 27 вида електронни везни.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
В понеделник канадската фирма Alcan Inc направи оферта на стойност 3.9 миларда щ.д. в акции и кеш за френския си конкурент Pechiney, в сделка, която ще постави началото на най-големия световен производител на цинк по приходи. Alcan Inc. обявиха, че ще предложат 123 в кеш и три нови акции на Alcan в замяна на 5 акции на Pechiney, оценявайки френската компания на 41 за акция – 20.5% повече от нивото на акциите при затварянето на търговията в петък. От канадската компания смятат, че сделката ще бъде завършена след четири или пет месеца и ще доведе до намаляване на годишните разходи на компанията с 250 милиона щ.д. Източник: FT (Европа)
Източник: Други (07.07.2003)
 
Вероятното съкращаване на продукцията на няколко европейски оловно-цинкови рафинерии ще повлияе благотворно върху цените на двата метала на ЛМБ в средно до дългосрочна перспектива, но въпреки това е наложително да намалее добиваната от мините руда, а потреблението да се съживи. Бъдещето на оловно-цинковия комплекс Portovesme в Сардиния ще се реши през януари догодина, ако дотогава рафинерията и правителството не се споразумеят за исканите от производителя по-ниски цени на еленергията. Според британски експерти, ако бъде затворен целият комплекс, каквито слухове се понесоха в края на миналата седмица, предлагането на пазара ще намалее с 9-10 хил. т рафинирано олово и 14-15 хил. т цинк месечно. Независимо от пониженото предлагане цените няма да се покачат, ако търсенето не се възстанови, подчертава анализаторът Стефан Бригс от Socgen. Според него оловото ще поскъпне до 500 USD през идните месеци, но устойчиво установяване над тези нива не може да се очаква преди края на т. г. Като цяло новината за eвентуално преустановяване операциите на Portovesme ще има по-стимулиращ ефект за оловото, отколкото за цинка, глобалната продукция от които съответно е 6 и 8 млн. т годишно. Цинкът според Бригс ще продължи да се колебае около сегашните и малко по-високи ценови нива през следващите месеци, а в края на 2003 г. ще достигне 850 USD. През т. г. в Европа се очаква да спрат добивите на една от губещите рафинерии на Metaleurop във Франция и на MIM във Великобритания. Това, което се забелязва, е изнасянето на оловно-цинковата индустрия от Европа, завършва Бригс.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
Бордът на директорите на Пристанищен комплекс Русе ЕАД преоформи в единната европейска валута цените на досега предлаганите в щатски долари услуги в портовете. Вече вместо 1 USD за претоварване например на всеки тон насипни товари товародателите ще заплащат по 1 EUR, за обработката на един тон метали - по 3.15 EUR вместо досегашните 3.15 USD, за обработката на един 20-футов контейнер - по 34 EUR вместо досегашните 34 USD, и т. н.
Източник: Пари (08.07.2003)
 
Недостатъчните финансови средства, инвестирани в сръбската медодобивна индустрия, са отчасти причината за по-ниските с 3% предвиждания, заложени в базата данни на Reuters /MРD/ за тазгодишните добиви на рафиниран метал в Източна Европа. Понижението може да се окаже по-голямо от прогнозираното, в което не са калкулирани плановете на руския гигант Норилски никел да намали производството с 34 хил. т тази година. В началото на юни сръбският меднопреработвателен комплекс в Бор съобщи, че ще съкрати продукцията, и обособи бизнеса си в самостоятелни компании, за да стане по-атрактивен за чуждите инвеститори. Глобалното производство на рафинирана мед според MРD ще спадне с 1.1%. Тенденцията ще се запази и догодина, но спадът ще е само от 0.1%. Заради свитите добиви в Замбия добитата в Африка медна рафинирана продукция ще намалее с цели 5%. Значително по-ниски са очакваните производствени нива в Латинска Америка, които ще спаднат тази година с 3.6 и догодина с 4%.
Източник: Пари (09.07.2003)
 
Производството на никел в западните страни се понижи през април до 70 хил. т спрямо 75 хил. т през март, съобщи Международната група по изследване пазара на никел. Оценките й сочат, че миннодобивът също е спаднал - от 76 300 т на 73 100 т, а потреблението се е понижило от 95 900 т на 89 600 т. ДНЕВНОТО производство на първичен алуминий през май нарасна с 300 т до 59 900 т, оповести Международният институт по алуминия. През май общото производство достигна 1.857 млн. т спрямо 1.788 млн. т през април.
Източник: Пари (09.07.2003)
 
Близо два пъти над средно допустимите норми е замърсяването на почвата в Кърджали с олово. Жителите на града с болести на кръвта и кръвообращението са два до три пъти повече от средния брой за страната. Това сочат резултатите от половингодишното изследване на Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене. Основната част от замърсяването е вследствие на дейността на Оловноцинковия комбинат в града и фирма "Бентонит", констатираха експертите. Кърджали е екологична точка, защото в продължение на повече от 10 години нивото на замърсяване на атмосферния въздух с тежки метали - олово и кадмий, продължава да е високо.
Източник: БНТ (09.07.2003)
 
Норилски никел, световният лидер в производството на никел и паладий и една от най-крупните компании в Русия, предприе изненадващ ход, за да спечели доверието на инвеститорите. Включи в борда на директорите четирима независими директори и за първи път в историята си съгласува размера на годишното им възнаграждение. То е впечатляващо - 115 000 USD, или само 10 000 USD по-малко от това на директорите на гиганта ЛУКойл. След като стана собственик на Полюс, делът на Норилски от произведеното в Русия злато ще надвиши 15%. Включването в ръководството на Норилски на независими директори още през миналата година повлия положително върху капитализацията на Норилски никел. Към момента тя вече надвишава 7.3 млрд. USD, като в самото начало на 2003 г. беше 4.35 млрд. USD. В перспектива се очаква да се увеличи с още 50%.
Източник: Пари (10.07.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия, която се нарежда сред водещите производители в света, е спаднал с 11.5% на годишна база до 185.4 хил. т през първите пет месеца на 2003 г.
Източник: Пари (10.07.2003)
 
Най-накрая цените на оловото трайно се задържаха над равнищата от 500 USD/т и вчера дори отбелязаха най-високите си стойности от януари 2002 г. насам - 515 USD/т за успокоение на всички преработватели по света, повечето от които от години работят на загуба. В основата на поскъпването бяха слуховете за съкращаване на производството и оттам на възможност за навлизане на пазара във фаза на дефицит. Най-голям принос за създалата се суматоха на пазара има италианският оловно-цинков комплекс Portovesme. Миналата седмица Reuters цитира един от техническите мениджъри на рафинерията, който заяви, че тя ще преустанови работата си през следващите 5 месеца заради високите цени на електроенергията в Италия. Portovesme има годишни производствени капацитети от 80 хил. т олово и 200 хил. т цинк. Общо в света се произвеждат по около 6 млн. т годишно. Наскоро се понесоха слухове, че и някои други компании може да съкратят продукцията си. Някои технически фактори също подкрепиха цените на оловото. В същото време складовите наличности от метала на Лондонската метална борса /ЛМБ/ са само 170 хил. т, или най-ниските от май 2002 г.
Източник: Пари (10.07.2003)
 
Целенасочените мерки на правителството и доброто развитие на българската икономика създават условия за ръст на инвестициите през 2003 г., заяви премиерът на заседание на правителството в Евсиноград. Общата им стойност до момента е с 34% по-голяма от съответния период на м. г. Стартирали са няколко крупни инвестиционни проекта: на британска фирма в енергетиката, белгийски - в производството на цветни метали, италиански - в текстилната промишленост, и датски - в пивоварната индустрия.
Източник: Труд (13.07.2003)
 
Френският преработвател на алуминий Pechiney съобщи, че е получил и други, по-добри оферти за изкупуване след неприятелския бид на втория по големина производител на белия метал канадската Alcan на стойност 3.4 млрд. EUR. Pechiney оцени като смешно ниска цената, която предлага Alcan. Ако трансакцията се осъществи, Alcan ще стане производител N 1 в света, измествайки от първата позиция щатската Alcoa.
Източник: Пари (14.07.2003)
 
Митата върху вносната стомана, въведени през март 2002 г. от САЩ, нарушават правилата на световната търговия, обяви крайното си решение Световната търговска организация /СТО/ късно в петък. Организацията реши в полза на ЕС и още 7 държави спора им с Вашингтон по въпроса с митата, който заплашваше да прерасне в търговска война. Решението на СТО беше приветствано най-бурно от ЕС, а ЕК обяви победата за пълна. Преди повече от година Вашингтон обложи с мита до 30% вноса на определени стоманени изделия за срок от 3 г. Американските власти обявиха в петък, че ще обжалват решението на СТО, настоявайки, че целта им е да защитават местните производители от потоците евтина вносна стомана и че ще продължат да прилагат същите тарифи. Същевременно ЕС предупреди САЩ, че може да се изправят пред санкции на износа в размер на милиони долари, при положение че не отменят митата или не се обърнат към апелационния съд в рамките на 5 дни след официалното приемане на решение на СТО от страните членки, което се очаква да стане през следващите няколко седмици. В интервю в четвъртък търговският министър Дон Евънс съобщи, че президентът Джордж Буш ще реши през есента дали да отмени митата по-рано или да ги остави в сила за пълния 3-год. период. ЕС заплаши САЩ с ответни мерки срещу вноса му в Евроблока на стойност 2 млрд. USD, ако и апелационният съд обяви тарифите за неправомерни и Вашингтон не вдигне митата до 5 дни.
Източник: Пари (14.07.2003)
 
Таксата за пренос на ток /която в момента не се плаща от никого в България, защото НЕК е единствен купувач/ ще придобие вътрешно значение, когато привилегированите потребители започнат да използват мрежата на НЕК, за да си доставят директно електроенергия от даден производител. В сравнение със световно възприетата /макар и нерегламентирана официално/ цена за пренос, която се движи около 2 цента/кВтч, нашата досегашна - 0.6 стотинки, беше несравнимо занижена, твърдят експерти. С двукратното й увеличение тя достига до 1.2 ст. без ДДС, което е много под международните нива. Цената трябва да стане поне 2 цента, защото неизгодно и недопустимо е при стратегическото положение, което имаме на Балканския полуостров, да допускаме през територията ни да минава чужда електроенергия, заяви източник. Според него подобни амбиции от страна на международните компании износители няма как да бъдат спрени, освен чрез по-високи или поне съответни на западните такси за пренос. От друга страна, тази цена трябва да бъде съобразена и с нашите условия, което е причината досега да се поддържа ниска. Оптималният вариант е да се въведат високи трансгранични такси за транзит на ток и съобразени с местните условия вътрешни цени за пренос. В противен случай е възможно да настъпят преразпределения на пазарите, смята бившият министър на енергетиката Никита Шервашидзе.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
И третият за тази година търг за продажбата на металургичното оборудване Даниели, част от Камет-Перник, се провали отново поради липса на кандидати. Началната тръжна цена за оборудването беше 10 млн. EUR, стъпката на наддаване - 100 хил. EUR, а депозитът за участие - 1 млн. EUR. Изпълнителният директор на Камет Николай Трайчев отказа коментар. Неотдавна министърът на икономиката Николай Василев заяви, че ще се насрочват търгове, докато се намери купувач. По закон след три дни Агенцията за приватизация ще насрочи нов търг. Миналата година вицепремиерът Николай Василев развали проектодоговор с руския консорциум Хансатико. инвеститорът обжалва пред ВАС решението на АП да насрочи нов търг, но впоследствие оттегли жалбата си. Даниели е технологично оборудване за стоманодобивен цех. Един кандидат е проявил интерес към конкурса за Елба ЕООД и един - за Териториален кадастър-Монтана ЕООД, съобщиха от АП. Елба ЕООД работи в областта на ремонтно-технически и механизирани селскостопански и строително-монтажни услуги. Териториален кадастър-Монтана е с предмет на дейност кадастрални и геодезически работи и административно-техническо обслужване на граждани и фирми.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
След като миналата сряда оловото достигна 520 USD/тр. у. - най-високите цени от година и половина, цветният метал незначително отстъпи от позициите, но продължава устойчиво да се търгува над 515 USD/тр. у. А ако оловно-цинковият комплекс в Сардиния Portovesme бъде затворен, трябва да се очаква по-нататъшно поскъпване на цветния метал. Изпадналото доскоро в летаргия олово, основно използвано в производството на акумулатори и батерии, до края на годината ще се колебае в ценовия диапазон 485-525 USD/тр. у., но е възможно да надвиши тези нива в края на 2003 г., сочат оценки на анализаторите на Brook Hunt. Евентуалното поскъпване може да бъде форсирано от преустановяването на производството в Сардиния, понеже пазарът ще се лиши от 9-10 хил. т олово месечно. Съдбата на комплекса ще се реши през януари. Portovesme опитва да се справи с прекалено високите цени на еленергията и засега не е спрял работа. Според някои търговци при пробив на 530-540 USD/тр. у. оловото няма да е изненада, ако бъдат тествани цените от 600 USD/тр. у. Пазарът живна т. г., подкрепен от свиването на предлагането и сериозното нарастване на търсенето от Китай и Индия.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Най-големият в света специализиран производител на цинк Umicore търси начини за замяна на силиция с германий като в чиповете с надеждата, че ще лансира алтернативния метал на пазара до края на 2009 г.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
С оглед увеличеното потребление на никел и ограничения производствен капацитет вероятно цените ще скочат чувствително през следващите няколко години, предвиждат американските експерти от АМЕ. От началото на годината те се повишиха с 22%.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Световният пазар на рафинирана мед е навлязъл в период на дефицит през периода януари - април, който е достигнал 151 хил. т според ICSG. През съответстващия период на 2002 г. на глобалния пазар е имало излишък от 196 хил. т.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Топпроизводителят на цинк в Русия - Челябинският завод, ще добие 88-89 хил. т метал през първата половина на 2003 г. или с 8-9 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година. От ръководството коментираха, че не са се отказали от плановете да произведат над 175 хил. т цинк за цялата 2003 г., но това ще стане възможно, след като всички мощности на завода бъдат натоварени след цялостната модернизация на инфраструктурата му.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Правителството прие постановление за изменение и допълнение на постановление N 140 от 1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапното закриване на неефективни производствени мощности. В утвърдения списък на обектите, подлежащи на закриване и техническа ликвидация или консервация, са части от Бургаски медни мини, ГОРУБСО-Рудозем ЕАД - в ликвидация, Елисейна, обогатителната фабрика и хвостохранилището в Маджарово, рудник Елшица от Панагюрски мини - в ликвидация, Чипровец - в ликвидация, Еко - Медет ЕООД, с. Панагюрски колони, Еко - Елшица - ЕООД. Финансирането на работните проекти за техническа ликвидация или консервация, рекултивация, мониторинг, пречистване на замърсени руднични води и на замърсени води ще се открие след приемането им от Междуведомствения експертен съвет и утвърждаването на протоколите от министъра на икономиката, става ясно от публикуваното в петък в Държавен вестник постановление. По разчети, направени от експерти в бившето министерство на промишлеността през 1998 г., при евентуалното закриване на рудодобива у нас ще са необходими около 420 млн. USD годишно за осигуряване на суровини за черни, цветни и благородни метали при прогнозираните темпове на нарастване на тяхното потребление през периода до 2015 г. Необходимите средства за ликвидация или консервация на мощностите и за помощи при освобождаване на персонала по експертна оценка ще надхвърлят 800 млн. USD, а осигуряването на алтернативна заетост на освободените - над 650 млн. USD. Още с изграждането на рудодобивните, обогатителните и металургичните мощности в страната е заложен значителен дебаланс, който до 1989 г. се компенсираше с внос или износ по спогодби в рамките на бившия СИВ. Изготвената национална програма за устойчиво развитие на рудодобива през 1998 г. е в съответствие с поетите ангажименти от страната ни към страните от ЕС. Преструктурирането до 2015 г. включва закриване на всички обекти с изчерпани запаси и неефективни мощности. Предвиждаше се всички дружества в подотрасъла да станат печеливши от 1999 г.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Британско-Австралийската миннодобивна компания Rio Tinto е готова да инвестира в проучване на минералната база на Сърбия и Черна гора, обяви шефът на направление Проучване на Rio Tinto. Той уточни, че групата води сериозни преговори с ръководството на медодобивния и преработвателен комплекс в Бор за съвместни проучвания в Източна Сърбия. Гигантът проявява интерес към този регион от 1997 г., тъй като предполага, че там има залежи на злато и мед. През юни сръбската страна обяви, че сделката за съвместно проучване ще бъде подписана през юли.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Процедурите и законите, които даваха възможност на митниците да реагират срещу измамите на границата и да ги предотвратяват, се прилагат по-скоро "за съвсем случайни" преминаващи, а не за основните играчи в контрабандните канали, заяви в понеделник Соня Петкова от Браншовия съюз на кожарската, обувната и галантерийната промишленост. Тя обясни, че работата на митниците влияе директно върху българските производители на кожи, обувки и галантерия. "Факт е, че през митниците преминава огромно количество контрабанден и нерегламентиран внос. Това е причината всъщност за фалитите на всички фирми, които разчитат на вътрешен пазар", каза Петкова. Тя приветства меморандума между България и Турция, според който след 30 август всички стоки от южната ни съседка трябва да влизат с търговски документи. Политиката на Агенция "Митници" е насочена изключително в посока на ограничаване на възможностите за нерегулиран внос, защото по-честите случаи, които митническите служители констатират, са на измами, а не на контрабанда, заяви в отговор пред БНР директорът на агенцията Асен Асенов. Той обясни, че при измамите вносът е регистриран, но се спекулира със стойността и произхода на стоката. За всички, които са заети с производство на даден продукт в България, в момента основна пречка е незащитеността на пазара от нелоялен внос, заяви официалният представител на "Виохалко" Антон Петров пред БНР. "Това е много сериозен проблем, защото, когато инвестираш и започваш производство в една страна, колкото и да е малък вътрешният пазар, той винаги е бил пресметнат в плановете на инвеститора за възвръщането на вложеното", каза Петров. Според него липсата на регулация на пазара и нелоялната конкуренция пречат за осъществяването на предварителните разчети на инвеститорите.
Източник: Дневник (15.07.2003)
 
Цените на алуминия на международния пазар през III тримесечие на 2003 г. се понижиха леко, макар че именно този метал, заедно с медта и оловото продължава да бъде моторът на котировките на цветните метали на Лондонската борса. Според Даниел Ролинг, анализатор от Нюйоркската стокова борса, средната цена на алуминий през III тримесечие ще достигне до 62 CTS/либра в сравнение с моменти, когато при благоприятни сезонни фактори тя растеше до 65 CTS/лб. Обичайното сезонно активизиране на търсенето на метала през IV тримесечие на т. г. ще формира средна цена за периода от 67 CTS/лб. За общото поевтиняване в момента допринася и забавянето на толкова очаквания глобален икономически подем. Покупките от преработватели се ограничават само до неотложните нужди, без да се имат предвид бъдещи поръчки. В момента запасите от алуминий на LME са близо до 1.18 млн. т - около най-високото им равнище от 1.30 млн. т от 1994 г. насам, достигнато през миналия септември. Хеджинговите сделки, макар и малобройни, също оказват натиск върху цените и особено върху премиите, главно на алуминия, произведен в страните от Западна Европа и облаган с мита. Цените за бъдещи сделки обикновено са по-ниски от спот цената и в дългосрочен период изкривяват реалната пазарна тенденция. Положението може да се изостри през IV тримесечие, когато на пазара ще нахлуе продукцията от заводите на Mozal в Мозамбик, собственост на австралийската металургична компания BHP Billiton, влезли в експлоатация през април т. г., като ще достигнат проектния си капацитет през есента.
Източник: Пари (16.07.2003)
 
Цинкът поскъпна до близо 18-месечен пик от 850 USD/т и най-накрая обнадежди производителите, които миналата година трябваше да се задоволяват с най-ниските котировки на цветния метал от десетина години насам и 780 USD/т в началото на 2003 г. Въпреки поскъпването цветният метал все още отстои на 150 USD от достигнатите 1100 USD/т в Европа през 2002 г. Възходящият тренд на цинка бе предопределен от затварянето на няколко миннодобивни предприятия в Европа през последните месеци и очакванията да бъде прекратено производството в рафинерията Portovesme в Сардиния, където се добиват над 150 хил. т годишно. Експерти подчертават, че от голямо значение за пазара и цените ще е поведението на Китай, развитието на новите проекти там и в някои други точки на земното кълбо. Според консултантите от Brook Hunt през 2005 г. добитото олово от мините ще нарасне с 0.5 млн. т спрямо 9.3 млн. т за 2003 г.
Източник: Пари (16.07.2003)
 
Базираният във Великобритания втори по големина производител на стомана LNM, собственост на един от най-богатите индийци, и щатският гигант US Steel - двата конкурента за покупката на най-голямата металургична компания в Полша PHS, критикуваха организирания търг за приватизацията на PHS. И двете страни са притеснени от слуховете как ще бъде избран победителят, който ще бъде обявен от полското правителство тази седмица.
Източник: Пари (16.07.2003)
 
БДЖ е ощетил "Кремиковци" АД със 75 млн. лева за непревозени товари. Загубите са натрупани от 28 септември 2002 г. до края на юни тази година, заяви шефът на Надзорния съвет на комбината Божко Бонев вчера. Според него, след едностранното разваляне на договора миналата година, "Кремиковци" бил притискан до стената от БДЖ да приеме 40-45% по-високи тарифи за превоз на товари. Дружеството няма да приеме ултимативните и рекетьорски условия на железниците с вдигането на цените, каза и зам.-шефът на Надзора Александър Томов. Вчера той окачестви поведението на ръководството на БДЖ като липса на пазарно мислене. Ако правителството не се намеси, ще предприемем всички законни форми на протест, включително и генерална стачка, каза още Томов. Бонев съобщи, че заради недовозените от БДЖ 10 729 вагона, "Кремиковци" е бил принуден да превърне кея за насипни товари на пристанище Бургас в склад на металургичния комбинат. Конструкцията на кея може да носи товари до 100 хил. тона, а в края на юни ние ги увеличихме на 255 хил. тона, каза той. За разрешаване на проблема от дружеството предлагат 2 варианта. Единият е да се покрие разликата в цената на услугите чрез ремонтиране на вагони на БДЖ, обяви Томов. Другият е да се издаде лиценз на "Кремиковци" за частен железопътен превозвач. Металургичният комбинат вече е подал документи за издаване на лиценз за самостоятелен превозвач на 17 май т. в Агенция "Железопътен транспорт", съобщи Бонев. Според него по този начин "Кремиковци" се освобождава от диктата на държавния монополист БДЖ и ще превозва стоките си на по-ниски цени.
Източник: Монитор (17.07.2003)
 
Тайланд планира да отмени антидъмпинговите мита върху вносната горещовалцувана стомана от 14 страни, сред които Русия, Словакия, Индонезия и Румъния. Русия ще увеличи налаганите върху вносния силиций мита до 20% от митническата стойност, за да защити своите производители. Мярката първоначално ще се предприеме за 9 м. и след това може да придобие постоянен статут. Евтиният внос на силиций, основно китайски, нанася щети на руските производители - СУАЛ и РусАл, и най-вече на първия, който добива 50 хил. т годишно. Казахстан е произвел 209.9 хил. т през първата половина на 2003 г., или със 7.5% по-малко спрямо същия период на 2002 г.
Източник: Пари (17.07.2003)
 
През миналата седмица "Ем Джи корпорация" е продала основния пакет в старозагорското предприятие за изкупуване и преработка на скрап "Сплавкомерс", заяви директорът на PR отдела на компанията Димитър Недков. Новият собственик не е свързан с групата, допълни той, като отказа да съобщи името му. Новината за разместване на акционерните пластове в "Сплавкомерс", което от няколко години е регистрирано в София, излезе от седмичния бюлетин на Централния депозитар. В него пише, че са прехвърлени 131 568 акции от дружеството при издадени общо 92 536 броя. Това означава, че вероятно са извършени няколко поредни транзакции. "Сплавкомерс" държи бази за скрап в Стара Загора (23 декара), Казанлък, Чирпан, Раднево и Гълъбово. Дружеството беше приватизирано през 1996 г. по време на правителството на Жан Виденов, като купувач беше фирмата "Сплавкомерс Траяна" от структурата на "Ем Джи". Цената на сделката беше 124 млн. лв., които по валутния курс към началото на годината са били равни на почти 2 млн. долара. Седемдесет процента от сумата е платена с държавни дългосрочни облигации. В момента държавни са над 17% от капитала на предприятието, като по-голямата част от тях се предлагаха на търга от масовата приватизация, подаването на заявки за който приключи на 4 юли. Минималната цена за участие беше 14.88 лв. за бройка. Допреди седмица за основен акционер на "Сплавкомерс" се водеше регистрираната в столицата на Лихтенщайн компания "Пи Еф Ейч Си Анщалт".
Източник: Дневник (17.07.2003)
 
Оптимизъм обзе най-голямото тържище на цветни метали в света - Лондонската метална борса, раздвижи търговията и цените на голяма част от металите се покачиха рекордно през миналата седмица. Най-драстично поскъпна оловото, което атакува невижданите от година и половина ценови равнища. Цинкът превзе отново позиции, на които не се бе търгувал от 16 месеца. Медта, която поскъпна със 100 USD/т от началото на юли досега, достигна най-високите си стойности от 5 месеца насам, а алуминият, прибавил цели 70 USD/т към котировките си, щурмува 1-мес. рекорди. В основата на оформилия се забележителен възходящ тренд на борсата в Лондон са залегнали някои пазарни фактори, но обединяващият елемент е въодушевлението на инвеститорите. Пазарни наблюдатели предупреждават, че има риск пазарът да изпревари съществуващите икономически реалности и цените да останат без сериозна подкрепа Редица борсови анализатори изтъкват, че отбелязаните върхове са резултат от активни покупки на спекуланти и инвестиционни фондове. Пазарният сантимент е странно нещо, търговци и играчи искат пазарът да върви нагоре, но свръхемоциите са опасни, изтъква Енгъс Макмилан от Prudential-Bache International. Според Робин Бар от Standatd&Poor's металите са движени нагоре от подема на фондовия пазар и надеждите за възстановяване на най-голямата икономика в света - американската на фона на постъпващите оптимистични корпоративни резултати. Все още обаче не е ясно дали един от най-важните пазарни фактори - потреблението на цветни метали, е преодолял застоя от предишните 2 г. По оценки на Макмилан то при всички положения ще е малко по-високо през 2003 г., въпреки че най-голям принос за това ще има Китай. Друг анализатор Мартин Скуеър от JP Morgan предупреждава, че в светлината на традиционно слабия летен сезон поддържането на достигнатите ценови равнища ще е трудно дори в близка перспектива. Оловото достигна 520 USD/Т Пазарът на оловото в момента е деликатно балансиран от пазарни фактори, които са подредени така, че да подтикнат цените да се покачват още. В момента запасите от метала на Лондонската борса са регистрирали най-ниската си точка от май миналата година и са само 170 хил. т. Все пак в основата на поскъпването стои поредицата от извадени от производство оловни рафинерии в Европа през последните месеци, очакваното преустановяване на работа на още няколко и неизвестността около бъдещето на Portovesme. Оловно-цинковата рафинерия, собственост на швейцарската Glencore, заплаши, че ще спре работа заради високите цени на еленергията. Отначало до пазара достигна новината, че тя ще преустанови производство за 5 мес., но после се разбра, че ръководството преговаря за евентуално намаляване на цените на енергията с локалните власти. Ако двете страни не се споразумеят, ПАЗАРЪТ ЩЕ Е В ХВАТКАТА НА НЕИЗВЕСТНОСТТА ДО НАЧАЛОТО НА 2004 Г. когато Portovesme ще решава бъдещето си. Комплексът в Сардиния има капацитети за производство на 110 хил. т електролитен цинк годишно. При пълни мощности на комплекса там може да се добиват още 90 хил. т цинк и 35 хил. т олово годишно. Металният анализатор Максуд Ахмед от Credit Lyonnaise оценява като много добри перспективите за оловото и предвижда цени от 625 USD/т догодина и 725 USD/т за 2005 г. ЕКСПЕРТИ ВИЖДАТ ЦИНКА ОКОЛО НИВАТА ОТ 1100 USD/Т Някои пазарни наблюдатели, като Клиф Грийн, брокер от Лондонската метална борса, смятат, че цинкът има потенциал да достигне 1100 USD/т. За свикналите вече на котировки от около 750-780 USD/т миннодобивни компании и преработватели и сегашните 850 USD/т са добре дошли. Поскъпването на метала бе обусловено от свитото напоследък производство заради търгувания около най-ниските си исторически цени цинк и спекулациите около бъдещето на оловно-цинковата рафинерия в Сардиния. Ако тя бъде затворена, глобалният пазар ще се лишава по 9-10 хил. т рафиниран метал месечно. За да бъде подкрепено поскъпването, е наложително обаче да се затворят още мини, а потреблението да нарасне ФАКТОРЪТ КИТАЙ Освен това в средносрочен план световната индустрия ще е зависима и от възможностите на Китай да използва цинковите си резерви за захранване на капацитетите на преработвателните си комбинати. Пазарни коментатори изтъкват, че наличните запаси от цинков концентрат са толкова малко, че ако бъдат затворени още мини, това неизбежно ще се отрази на пазарния баланс. Ситуацията на пазара е такава, че дори ако една по-голяма мина остане извън строя от 6 мес. до 1 г., това ще доведе до поскъпване на оловото. Независимо от преустановените операции в няколко цинкови рафинерии в Европа и очакванията нови да бъдат затворени скоро, въпросът с капацитетните мощности не е толкова ключов заради новите проекти в Китай. В контраст с настоящата пазарна конюнктура Китай, както и още няколко азиатски страни вероятно ще продължат да натоварват на 100% мощностите си, за да задоволят вътрешното търсене през следващите 2-3 г. Пазарни наблюдатели отбелязват, че има и други проекти, доставките от които може да доведат до увеличаване на предлагането Например добивите от мината Rampura-Agucha почти ще се удвоят до 400 хил. т годишно, а продукцията от находището Dan Christobal в Боливия ще достигне 250 хил. т годишно. Същите коментатори смятат, че инвестициите в проектите ще са оправдани само ако цените на цинка, основно намиращ приложение в стоманопроизводството, се възстановят до 1000 USD/т. Добивите от двете мини трябва да стартират в края на 2005 и началото на 2006 г. Според Луиз Мортис от Brook Hunt в света през 2005 г. от мините ще се добият 9.8 млн. т олово в сравнение с 9.3 млн. т през настоящата. Тя счита, че възстановяването на операциите в затворените рудници ще започне при по-високи цени от тези при прекратяването им. Анализаторката предвижда, че тази година МОЩНОСТИ ЗА 100 ХИЛ. Т ЩЕ БЪДАТ ИЗВАДЕНИ ИЗВЪН СТРОЯ Междувременно финландската метална групировка Outokumpu, собственик на най-голямата цинкова мина на Стария континент Tara, разположена на 64 км от Дъблин, потвърди, че тази година ще бъдат добити 200 хил. т, а пълните капацитети ще бъдат достигнати през 2005 г. Изпълнителният директор на Outokumpu Еаро Лаотио не крие надеждите си, че котировките на цинка биха могли да се покачат до 1000 USD/т през следващите 2 г. Въпросът е колко бързо ще стане това, защото наличните запаси от цинк са доста големи.
Източник: Пари (18.07.2003)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 12.III.2003 г. по ф. д. № 2684/2003 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Басса" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", пл. П. Р. Славейков 8а, ап. 3, с предмет на дейност: производство и търговия с детайли от стомана, чугун, черни и цветни метали, производство на резервни части за строителната и миннодобивната промишленост, монтаж и внедряване на машини и съоръжения, конструиране, разработване и внедряване на технологични процеси в металургията и машиностроенето, покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид в страната и в чужбина, търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни лица в страната и в чужбина, комисионни, спедиционни, складови, превозни, лицензионни сделки и сделки с интелектуална собственост, производство и търговия със селскостопански продукти и всякаква друга незабранена със закон дейност. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 5000 поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка една, със съвет на директорите в състав: Христина Викторова Миленкова - председател, Харалампи Димитров Нончев и Георги Славев Стоилов, и се представлява от изпълнителния директор Харалампи Димитров Нончев.
Източник: Държавен вестник (18.07.2003)
 
Провали се третият търг за "Даниели" собственост на фирма "Камет", съобщи изпълнителният директор на пернишкото предприятие инж. Николай Трайчев. Представители на три от петте фирми, закупили меморандума за наддаването, са се явили на процедурата, но не са внесли задължителната вноска за участие от 1 млн. евро. Технологичната линия "Даниели" се продава чрез Агенцията за приватизация при първоначална тръжна цена от 10 млн. евро. До една седмица Агенцията за приватизация ще трябва да изготви писмен доклад до министъра на икономиката, който да съдържа и предложения за решаване на проблема. Намаляване на началната тръжна цена или разпродаване на оборудването на части, са някои от възможните варианти, смята Николай Трайчев.
Източник: Стандарт (21.07.2003)
 
Слухове за съкращаване на производството в Европа и в САЩ повишиха цените на основните цветни метали - мед, цинк, олово, калай, никел и алуминий. Експерти коментираха, че що се отнася до цинка и оловото, поскъпването им е чисто спекулативно, тъй като не е свързано нито с попълване на запаси на преработватели, нито с повишен потребителски интерес като цяло. Цинкът и оловото отбелязаха през седмицата съответно 16-месечен и 18-месечен максимум. Цветните метали поскъпнаха от началото на 2003 г. и движението на цената им нагоре раздели анализаторите на две групи. Едните учебникарски заговориха за признаци за оживление на световната икономика, а другите застъпват мнението, че поскъпването не означава нищо на фона на поевтиняващия долар, който според тях е предизвикал повишението на цветните метали.
Източник: Капитал (21.07.2003)
 
Полското правителство съобщи в понеделник, че е взело решение да продължи преговорите за продажбата на най-голямото предприятие за стомана в страната Polskie Huty Stali (PHS) с английско-холандския холдинг LNM. Така за момента LNM повежда в надпреварата за придобиването на 75% от PHS пред предварително сочения за фаворит американски холдинг US Steel. Полският министър на финансите Пьотр Чижевски обяви, че правителството ще провежда ексклузивни преговори с втория по големина в света производител на стомана LNM, но ще помоли US Stee· да продължи срока на офертата си. В случай че кабинетът във Варшава, кредиторите на PHS, полските синдикати и английско-холандския холдинг не успеят да постигнат окончателно споразумение до 22 август, US Stee· ще получи шанс отново да се включи в приватизацията на PHS. Полското правителство не оповести детайли за офертите, но съобщи, че предложението на LNM е превъзхождало това на US Steel както по предложената цена, така и по планираните инвестиции. Financia· Times коментира, че се очаква стойността на сделката да бъде над 1 млрд. долара (от които 400 млн. долара за задълженията на PHS), което я прави една от най-големите приватизационни сделки в Европа през тази година. PHS бе създадена в средата на 2002 г. чрез сливането на четири държавни предприятия. Компанията произвежда 5.8 млн. тона стомана на година (което е 70% от общото производство на стомана в Полша) и реализира продажби от 1.5 млрд. долара годишно. Приватизацията на PHS беше отлагана неколкократно и бе съпътствана от скандал за корупция. През март полската прокуратура започна разследване по обвинение, че представител на министерството на финансите е поискал подкуп от US Steel. Ако приключи успешно сделката, LNM ще удвои активите си в Централна и Източна Европа и ще стане най-големият производител на стомана в региона. В момента компанията, която е собственост на милиардера от индийски произход Лакшми Митал, притежава предприятия в Румъния и Чехия, които произвеждат общо 12 млн. тона стомана годишно. Английско-холандският холдинг проявява интерес и към приватизацията на унгарския производител на стомана Dunaferr. Сред активите на LNM са и голямо предприятие за стомана в Казахстан, както и заводи в Алжир и Южна Африка. Представители на US Steel, която притежава активи в Словакия и Сърбия, обявиха, че са разочаровани от решението на полското правителство, но запазват интерес към закупуването на PHS.
Източник: Капитал (21.07.2003)
 
Люксембургският стоманен гигант "Арселор" започва съдебна война срещу един от основните си конкуренти - "Ю Ес Стийл", заради държавната помощ, обещана от Словакия на местния филиал на американската компания, предаде "Файненшъл таймс". Според източници от "Арселор" разрешението, което Словакия получи от ЕС по отношение на данъчните облекчения в размер на 500 млн. долара за металургичния комбинат в Кошице, "противоречи на принципите на съюза". Засега не е ясно конкретно какви мерки ще предприеме европейския гигант, но според анализатори алтернативите пред "Арселор" са много разнообразни. Според анализатори конкретният спор между "Арселор" и "Ю Ес Стийл" е показателен за страховете на западноевропейските производители на стомана, че след разширяването на съюза през 2004 г. евтината стомана, идваща от Изток, допълнително ще накърни пазарните им позиции. Като основна причина за това се отчита евтината работна ръка, както и очакваните държавни субсидии, които вече са договорени и които допълнително намаляват цената на стоманата. Положението допълнително се нажежава и от тарифните ограничения, които САЩ въведоха върху стоманата на чуждестранните производители. Именно това кара все повече правителствени представители и мениджъри на компании от т.нар. нововъзникващи пазари да настояват за запазването на държавната помощ за компании от бранша, за да се предотврати вълна от фалити. По традиция стоманопроизводителите от бившия Източен блок предлагат много по-евтина, но и по-нискокачествена стомана.
Източник: Дневник (22.07.2003)
 
Цинкът, добит от мините през първите 5 месеца на 2003 г. в света, се е увеличил с 4.1% до 758.5 хил. т спрямо съответния период на 2002 г., обемът на рафинираната продукция е скочил с 0.7%, а на потреблението с 2%, съобщи ILZSG. Запасите на производителите са се покачили с 1000 т до 322 хил. т. Рафинираното олово, произведено през същия период, е спаднало с 0.1%, добивите от рудниците са останали без промяна, а търсенето е скочило с 0.5%.
Източник: Пари (22.07.2003)
 
Модерен валцов стан ще произвежда алуминиево фолио по всички европейски стандарти в Алкомет АД. Той е изцяло с компютърно управление и монтажът му продължи близо 4 месеца с помощта на специалисти от Англия. Капацитетните възможности на съоръжението са да произвежда месечно по 1000 т продукция в началото, а до края на годината обемът да бъде увеличен до 2000 т. Качеството на изделията да не отстъпва на тези, които се произвеждат в САЩ, Япония и страните на ЕС, твърдят от ръководството на Алкомет АД.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
Българската компания Ем Би Ес АД заедно с норвежко-английската фирма "Акер Кварнер" ще проектират изграждането на малка инсталация за тестването на нов метод за извличане на катодна мед от рудни отпадъци. Това съобщи изпълнителният директор на Ем Би Ес Стоян Митов. Английското поделение на "Акер Кварнер" - "АК инджиниъринг сървисиз", ще осигури технологията за пилотния проект. Българската компания от пет години се занимава с оползотворяването на остатъчните компоненти от рудните отпадъци на миннообогатителен комплекс (МОК) "Асарел медет". Изграждането на пилотната инсталация ще струва около 2 млн. долара. Капацитетът й ще бъде 4-5 тона дневно. Строителството ще започне в началото на август и се очаква да приключи до края на годината. Предвижда се тя да работи две-три години. Ако нещата потръгнат, ще построим и нормална инсталация с капацитет 15 хил. тона годишно, допълни Митов. Това може да стане най-рано през 2005 г. През май 2003година дружеството е получило концесия за добив на мед от хвостохранилището на миннообогатителния комплекс за 35 години и е разработило специална методика за извличане на катодна мед от рудни отпадъци. Инсталацията ще бъде изградена на хвостохранилището. Съоръжението е екологично безвредно, категоричен е Митов. Новият метод позволява чрез употребата на физико-химични способи по-лесно да се извилча медта и концентрацията й до степен, годна за провеждането на електролиза и получаването на катодна мед. В момента "Юмикор" е единственият завод в България за добив на мед. Допреди две години такава дейност развиваше и "Елисейна", но в момента заводът там не работи. Ем Би Ес е създадена през 1989 г. и по-късно се преименува на "Балкан консулт архитект инженери". Построила е над 10 пречиствателни станции в страната, занимава се с оползотворяване на отпадни води, геодезия и опазване на околната среда. До миналата година дружеството бе собственост на Стоян Митов. След това в него съакционери стават група физически лица. Съвсем наскоро "Акер Кварнер" спечели контракт за технологично изменение на завод за производство на никел в Куба. Компанията е водещ световен доставчик на инженерингови и строителни услуги, на технологични продукти и интегрирани решения. Компанията има годишни приходи в размер на около 6 млрд. долара, а персоналът й наброява 35 хил. души, ангажирани по проекти в над 30 страни по света.
Източник: Дневник (23.07.2003)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в Япония "Нипон стийл" и водещият производител на стомана в Китай "Шанхай Баошан айрън енд стийл" подписаха споразумение за създаване на съвместно дружество до края на тази година. Джойнт-венчърът ще бъде за производство на студеновалцувани стоманени листи, които да се използват в автомобилната индустрия на Китай, информира агенция Франс прес. Съвместната дейност ще се осъществява в заводите на китайската компания в Шанхай, като началото й вероятно ще бъде дадено чак през май 2005 г. Дотогава "Нипон стийл" и "Шанхай Баошан айрън енд стийл" трябва да уредят всички организационни въпроси. Производственият капацитет се очаква да бъде от 1.7 млн. тона студено валцувани стоманени листи, 450 хил. тона галванинизирани стоманени листи и 350 хил. тона стомана за нуждите на индустрията за домакински електроуреди. Джойнт-венчърът ще бъде капитализиран с 45 млрд. юана (378 млн. долара) първоначално, половината от които ще осигури "Шанхай Баошан", а остатъкът - "Нипон стийл" и други чуждестранни нейни партньори. За потенциални съсобственици се спрягат световният лидер в стоманодобива - люксембургският "Арселор", и няколко японски търговски компании. Така делът на "Нипон стийл" вероятно ще бъде 35%. Планираните инвестиции са в размер на 100 млрд. юана (840 млн. долара). Продукцията на японско-китайското дружество ще се използва предимно от японски, европейски и американски производители на луксозни автомобили в Китай.
Източник: Дневник (23.07.2003)
 
Производството на стомана в страните от ЕС през периода от януари до април 2003 г. се увеличи с 3% до 53.1 млн. т в сравнение със същия период на 2002 г. по данни на Международния институт по чугуна и стоманата. Специализираното издание Metal Bulletin отбелязва, че от април до юни т. г. включително търсенето на пазара на Западна Европа е било стабилно главно за листов прокат, и то от основните потребители - автомобилните компании. Отбелязва се търсене и на някои видове сортов прокат. Според експертите от World Steel Dynamics през II тримесечие на 2003 г. световните цени на стоманената продукция може да се понижат значително. Въпреки че в много страни търсенето на стоманена продукция може да се активизира, високите цени на петрола и ниските темпове на икономически растеж във водещите промишленоразвити страни ще оказват задържащо влияние върху темповете на повишаване на цените.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
Западноевропейският пазар на черни метали през последните месеци бе под влиянието на противоречиви тенденции. Многото неблагоприятни за производителите фактори, формиращи пазарната конюнктура, като слабо активното потребителско търсене на фона на стагниращата икономика във водещите европейски страни, наличието на значителни неизползвани производствени мощности, острата конкуренция сред доставчиците и т. н., изглеждаше, че ще окажат сериозен натиск върху цените. Но естествено при дадените условия не настъпи понижение на цените на производителите - нещо повече, за редица изделия големите европейски стоманодобивни концерни успяха да постигнат не само номинално, но и реално повишение на цените /най-малкото при доставките за потребители от Евросъюза/. Световният баланс на търсенето и предлагането на черни метали през 2002 г. не бе в полза на производителите. По данни на английското издание Economist през 2002 г. световното производство на стомана възлезе на 847 млн. т, докато потреблението се оценяваше на едва 765 млн. т. През I полугодие на 2003 г. положението с продажбите на стоманена продукция в света не се подобри и износителите бяха принудени да понижат цените на много видове валцувана продукция. В същото време стоманодобивните компании от ЕС не изоставяха опитите си да прогнозират повишение на фючърсните цени и го правеха успешно. Така през април 2003 г. те съобщиха на потребителите си за поскъпването на основните видове валцувана продукция за доставка през II тримесечие с 3-5%. Колко значително се повишиха цените на производителите, свидетелства фактът, че ако в началото на 2002 г. западноевропейските стоманодобивни концерни предлагаха горецовалцуваната рулонна плоска стомана по 200 EUR/т, то в края на юни 2003 г. цените й нараснаха средно до 330 EUR/т.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
ALCAN, вторият по големина производител на алуминий в света, отчете загуба от 89 млн. USD за първото тримесечие на 2003 г. при печалба от 71 млн. USD за същия период на 2002 г. Преди 2 седмици той направи неприятелска оферта за придобиване на френския конкурент Pechiney на стойност 3.4 млрд. USD. Pechiney отказа офертата и сега маневрира, за да се спаси от поглъщането.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
Китайските запаси от стомана оказват натиск върху цените. Експертите са загрижени от спада на цените на основните видове стоманена продукция на световния пазар през последните месеци. По-специално натиск върху цените оказа натрупването на големи складови запаси в Китай. Освен това се запазва неопределеността в перспективите на развитие на пазара в САЩ. В условията на действие на мерките за защита пазара на ЕС от чуждестранни доставчици на стоманена продукция /тарифни квоти и повишаване на вносните мита на 15 вида стоманени изделия спрямо редица страни с 14.9%-26%/, вносът на валцувана листова стомана в ЕС се понижи с 10% до 1.3 млн. т през 2002 г. в сравнение с 2001 г. На пазара на ВАЛЦУВАНА ЛИСТОВА СТОМАНА в страните от ЕС през последните месеци конюнктурата като цяло остана слаба. В тези условия стоманодобивните компании в страните от ЕС задържаха растежа на производството, което доведе до известно повишаване на вътрешните цени на тези изделия в ЕС. За разлика от студеновалцуваната плоска листова стомана на пазара на горещовалцуваната листова стомана се наблюдаваше отслабване на конюнктурата и понижение на цените. Британско-холандската компания Corus повиши от 1 април вътрешните цени на листовия прокат с 10 GBP/т. Групата Arcelor, в която влизат люксембургската Arbed, френската Usinor и испанската Aceralia, повиши вътрешните цени на валцуваната листова стомана - горещо- и студеновалцувана стомана на рулони, както и листова стомана с покрития за доставка през II и III тримесечие на 2003 г. с около 15 EUR/т. Ръководството на групата бе готово да съкрати обема на продажбите с цел да подкрепи цените. Решението на повишаване на цените се базираше на очакваното в близко бъдеще подобряване перспективите на търсенето на световния пазар на листов прокат.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
БДЖ ще настоява "Кремиковци" да изплатят дълга си от 18 млн. лв. в най-скоро време, стана ясно по време на срещата между ръководствата на двете предприятия в КНСБ. "Не можем да се съгласим с исканата сума, защото е изчислена на базата на исканите нови превозни тарифи и в нея се включват начислените лихви", заяви шефът на надзора на металургичната фирма Божко Бонев. От БДЖ настояват превозната тарифа да се завиши от 2,4 ст. на тон/км. на 3 ст. От металургичното предприятие са склонни да плащат най-много 2,7 ст. за тон/км. "По наши разчети исканото увеличение ще доведе до непосилно завишаване на стойността на продукцията", коментира Бонев.
Източник: Сега (24.07.2003)
 
RIO TINTO, втората най-крупна миннодобивна компания в света и водещ производител на желязна руда, отчете нараснало потребление на стомана, което обясни с увеличеното търсене в Китай. През II трим. добитата руда е с 5 млн. т повече, или 25.6 млн. т, а за цялото полугодие - с 11% до 49 млн. т. ВТОРИЯТ по големина производител на алуминий в света Alcan очаква търсенето на метала да скочи с 3.4% т. г.
Източник: Пари (24.07.2003)
 
Umicore, белгийският производител на цветни метали, най-голямата в света компания за специализирани цинкови изделия и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, продаде 1 млн. от акциите си на финансов посредник, който ги пласира на определени финансови институции в Европа. Трансакцията се осъществи в рамките на дългосрочните планове за финансиране на Umicore. В момента компанията се фокусира в четири бизнеснаправления: преработка на мед, цинк, благородни метали и хай-тек материали. Същевременно тя плати 15 млн. USD за поглъщането на щатската фирма EaglePicher Technologies със седалище в Оклахома, която произвежда германиеви изделия. Този актив ще е доста полезен на Umicore в напредването и в областта на високотехнологичните материали. EaglePicher Technologies вече ще се нарича Umicore Optical Materials USA, а продукция й ще се използва в инфрачервени и фиброоптични машини.
Източник: Пари (24.07.2003)
 
Словашкият производител на алуминиеви сплави Sloval очаква по-ниска с 60% продукция до 6 хил. т т. г. заради спадналите продажби на автомобилната индустрия в Европа.
Източник: Пари (25.07.2003)
 
INCO, вторият по големина производител на никел, с 25% от продажбите в света, отчете печалба от 60 млн. USD за II трим. Стачката в една от мините, където Inco добива 1/2 от никела си, продължава вече 9-а седмица и вероятно ще се отрази върху представянето за цялата година.
Източник: Пари (25.07.2003)
 
Комбинация от слаб долар и технически покупки вдигнаха цената на цветните метали в края на изминалата седмица на Лондонската борса за метали LME, след като в началото и загриженост за натрупаните дълги позиции от мед на нюйоркската борса Comex свали повечето котировки. Всички метали на LME показаха, че поевтиняването им е ограничено, след като низходящият тренд на долара по отношение на еврото бе подновен. Шампионът на групата (мед, алуминий, цинк, олово, никел и калай) бе алуминият, отбелязал петмесечен максимум от 1440 долара за тон след проявен интерес от купувачи, които играят на LME в полза на фондове. Раздвижване на пазара по посока нагоре имаше също при медта и никела, а останалите три метала - цинк, олово и калай, просто следваха събратята си.
Източник: Капитал (28.07.2003)
 
Най-крупната металургична компания в САЩ Nucor регистрира печалба от 8.4 млн. USD за II трим. при 59.7 млн. USD година по-рано и очаква слабото търсене да продължи да й се отразява. Доставките й за разглеждания период са скочили с 27% до 4.3 млн. т стомана, а средната цена е била 357 USD/т при 351 USD/т година по-рано.
Източник: Пари (28.07.2003)
 
По-малките медодобивни и преработвателни комбинати в Европа трябва да се консолидират предвид сриналата се такса за претопяване и рафиниране и дефицита на скрап, препоръчаха анализатори миналата седмица. Таксите за обработка се понижиха драстично до 12 USD и 1.2 CTS за претопяване и рафиниране в сравнение със 105 USD и 10.5 CTS през 1997 г. Пазарни спекулации направиха белгийския метален производител Umicore, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, партньор на испанския филиал на Freeport-McMoRan - Atlantic Copper, който си търси партия, за да увеличи добивите си от 250 хил. т катоди годишно. Все пак според някои по-вероятната цел на Umicore е белгийската Metallo Chimique с продукция 70 хил. медни катоди и 130 хил. т аноди годишно. От Metallo Chimique отказват коментари на слуховете, а от Umicore потвърдиха, че се водят преговори с потенциални партньори, без да посочат конкретни имена. Всъщност Umicore и Metallo Chimique вече си партнират в заводи в Белгия и Испания. Експерт от CRU International изтъква пред Reuters, че е чул за план, съгласно който, ако Umicore и Atlantic се слеят в джойнт-венчъра, те ще са представени съответно от пирдопския комбинат и рафинерията в Олен /от страна на Umicore/ и Atlantic Copper. Umicore води преговори с частната белгийска Lamitreff близо година, но преди месец те бяха преустановени без резултат. От друга страна, австрийската фирма Montanwerke Brixlegg не осветли слуховете, че обмисля прехвърляне на активите си в Словакия, за да свие разходите.
Източник: Пари (28.07.2003)
 
Осем чужди компании и консорциуми са подали предварителни оферти за изграждането на завода за битови отпадъци в София, съобщи зам.-кметът по строителството Иван Гечев. Те са пресяти след предварителни разговори с над 30 международни дружества от работна група с представители на Столичната община, комбината "кремиковци" и независими експерти. Класираните кандидати са готови да извършват проектирането и изграждането на завода за преработка на отпадъците с финансиране, осигурено от тях, както и да бъдат оператори заедно с "кремиковци" на основата на дългосрочен договор с общината, каза Иван Гечев. Бъдещият завод за битови отпадъци ще бъде реалност не по-рано от 2005 г. и ще е първият в България. По оценка на експерти изграждането му ще струва най-малко 100 млн. евро. Заводът ще се намира на територията на "кремиковци". За целта се предвижда Столичната община, инвеститорът и "кремиковци" да учредят смесено дружество, в което металургичният комбинат ще участва с апортна вноска. Успоредно с конкурса за избор на инвеститор общината ще кандидатства и за финансиране по програма ИСПА, каза Иван Гечев.
Източник: Дневник (28.07.2003)
 
Одобряването на конюнктурата на световния пазар на черни метали през 2002 г. предизвика покачване на цените на скрапа и принуди някои фирми производители от Европа и по-специално от Италия и Турция да прекратят преработката на отпадъчен метал и дори да обявят планове за съкращаване на производството на стомана. През второто тримесечие на годината обаче възходящата тенденция бе преустановена при основните видове скрап от метали - алуминиев, меден и стоманен. Медният скрап поевтиня 80 USD/Т в средата на юни във връзка с драстичното понижаване на котировките на първичния метал. Търговците на Стария континент бяха учудени от изненадващия обрат в тенденцията поради продължаващия недостиг на европейския пазар. В средата на юни сделки за скрап от мед N1 се сключваха за 1300-1320 EUR/т, докато N2 се продаваше по 1250-1270 EUR/т. Според брокери силните флуктуации в цените на първичните метали спъват търговията със скрап, тъй като купувачите предпочитат да се въздържат от сделки до последния възможен момент. Като цяло обаче се прогнозира медният скрап да продължи да следва низходяща ценова тенденция заради пониженото търсене в Европа на готови продукти в строителството и електропроизводството. Освен това запасите на ЛБМ в размер на 700 хил. т все още са с 50% над нивото отпреди една година, макар че са със 100 хил. т под пика в началото на 2003 г. За нестабилността в котировките на медния скрап допринасят и инфарктните движения в курса евро-долар. Търговията се извършва в EUR, но пък голяма част от скрапа се продава извън еврозоната - в складовете на лондонската борса, и разходите за тяхното съхранение са в долари, което прави сделките с този продукт много неизгодни при поскъпване на европейската валута.
Източник: Пари (29.07.2003)
 
Цените на вторичния метал от алуминий в Западна Европа също остават нестабилни през последните седмици. Висококачественият материал бе облагодетелстван от високото търсене от производителите на първичен алуминий, които плащаха през юни премия от 50 EUR над котировката на ЛБМ, докато нискокачественият скрап поевтиня заради вяло търсене. Пониженото потребление на метал в индустриалния сектор и най-вече в производството на автомобили доведе до недостиг на висококачествен скрап. Нискокачественият скрап обаче поевтиня, тъй като скъпото евро ограничи износа за азиатските пазари. През първото тримесечие европейските търговци на алуминиев скрап се оплакваха именно от огромния експорт за Китай и Азия, който в по-голямата си част се състоеше от нискокачествен вторичен метал. На китайските и японските вносители обаче вече им е по-изгодно да се снабдяват със скрап от САЩ, отколкото от Европа. Като резултат цените в еврозоната паднаха с близо 100 EUR/т до около 1150 EUR/т.
Източник: Пари (29.07.2003)
 
Медта поскъпна до невиждани от май 2001 г. цени на борсите по света заради опасения от дефицит. Червеният метал спечели над 15 USD/т вчера и достигна котировки от 1769 USD/т, след като пазарът бе разтресен от новината, че губещото австралийско поделение на японския производител на мед Furukawa ще бъде затворено през август за неопределен срок. В началото на 2003 г. поделението Port Kembala Copper /PKC/ обяви, че планира да произведе 100 хил. т катоди, при 59 хил. т за предишната. Новината дойде точно в момент, когато медният пазар бе започнал да губи инерция, и при пробив на 1775 USD/т някои брокери очакват да бъдат щурмувани нивата от 1820 USD/т. В дългосрочна перспектива на прицел ще са 1850 USD/т, коментира анализатор на ITX, като посочи, че до края на седмицата може да бъдат достигнати 1800 USD/т.
Източник: Пари (29.07.2003)
 
През тази финансова година, която стартира от април, бразилската компания CVRD съгласува със западноевропейските потребители и в частност с най-големия производител на стомана Arcelor по-високи цени на желязната руда за 2003 г. Бразилският доставчик успя да повиши котировката на смляната руда от находището Carajas с 9% до 31.95 CTS за единица съдържание на желязо в тон. Суровината от находището Itabira ще се продава за 31.04 CTS - с 8.46% по-скъпо в сравнение с 2002 г. Според ръководството на CVRD повишението е напълно оправдано на фона на подобряващата се конюнктура на пазара на черни метали. През първото тримесечие добивът на стомана в света нарасна с 8.7% до 305 млн. т, сочат оценките на компанията. Най-активно е търсенето на желязна руда от металургичните производители в Азия, Северна и Южна Америка. Европейските потребители обаче изразиха недоволството си от постигнатото споразумение, което се смята за ценоопределящо и при останалите сделки за желязна руда. От германската компания Thyssen Krupp Stahl и англо-холандската групировка Corus заявиха, че ръстът в цените не бива да превишава 5-6%. Аналогично повишение бе постигнато и в преговорите за цените между японските стоманодобивни компании и австралийските производители на руда BHP Billiton и Hamersley Iron. Съгласно договореността японските фирми ще купуват австралийска руда през тази година за 30.83 CTS на единица съдържание на желязо. Това ще бъде с 9% над договореното равнище на цените за 2002 г. Натрошената руда пък ще се продава с 8.90% по-скъпо за 39.35 CTS. Високите темпове на растеж на производството на стомана в света през 2002 г. /с 6.4%/ доведе до значително изчерпване на складовите запаси от желязна руда. Източници от деловите среди предричат, че положението с доставките на суровина може допълнително да се нажежи, тъй като в момента водещите производители са натоварили напълно мощностите си и ще бъде трудно да се удовлетворят новите потребности на фирмите от Азиатския район
Източник: Пари (29.07.2003)
 
Водят се преговори с Кремиковци АД за изплащане на дължимите 18 млн. лв. на БДЖ, с които ще бъдат изплатени забавените трудови и социални възнаграждения на служителите, съобщи днес замeстник-министърът на транспорта Любомил Иванов. От министерството съобщиха, че е прекратен протестът на железничарите от Бургас и движението на влаковете е възстановено. Ведомството няма да допусне нерегламентирани прояви и ще бъде налагана най-тежката дисциплинарна и наказателна отговорност
Източник: Пари (31.07.2003)
 
Канадските стоманодобивни и стоманопреработвателни заводи (сред които са и гигантите "Алгома", "Стелко" и "Ипско") искат правителството на страната да започне разследване за незаконен дъмпинг от страна на български, румънски и чешки предприятия. Според източници от канадската агенция за митнически сборове румънската стомана се продава с 63.8% по-ниско в страната, българската - с 20.6%, а чешката - с 19.9%. За 2002 година вносът на стоманата от тези три страни почти се утроил до 60 хил. тона, или около 20% от вноса в страната. Наблюдатели припомнят, че за последното десетилетие Канада поне 5 пъти е започвала подобни разследвания, които най-често завършват с рязко увеличаване на митата за уличените страни. Трите страни държат много малка част от потреблението на стомана в Канада. Делът на българските и чешките стоки е съответно едва 3.3 и 3.6%, като единствено Румъния със своите 13.1% представлява по-голяма заплаха за местните производители. Въпреки това канадските регулационни власти могат да започнат разследване за дъмпинг, тъй като и трите страни надминават поставения минимум от 3%, необходим за такава проверка. Според много анализатори причината за натиска от страна на канадските компании е резкият спад на печалбите им (между 40 и 60% на годишна база) през тази година заради увеличението на цените на енергийните носители, ръста на цената на суровините и скока на вноса в страната. Дъмпингът освен това води до значително намаляване на пазарния дял на компаниите, спад на продажбите им, натиск върху цените и по-малко използване на капацитета на мощностите им. Наблюдатели припомнят, че в САЩ също започна тригодишна програма за налагане на тарифни ограничения на вноса през март 2002 г. с цел подпомагане на американската индустрия. Според програмата бяха наложени мита между 8% и 30% за различните видове стоки, като идеята на администрацията беше списъкът на стоките и нивото на митата да намаляват постепенно. Малко български компании изнасят стоманени изделия за Канада. Една от тях е пернишката "Стомана индъстри". Ръководството на завода обаче категорично отрича да е изнасяло на дъмпингови цени. Очакваме, че резултатите от проверката ще покажат, че "Стомана индъстри" няма нарушения, заяви Антон Петров, представител на гръцката групировка "Виохалко", собственик на завода в Перник и на "Стилмет". Ако пък проверката завърши с налагането на антидъмпингови мита, това няма да е приятно за никой, защото ще се ограничи достъпът на един пазар, допълни той. От "Кремиковци" заявиха, че не изнасят за Канада и евентуалните мерки, които правителството може да предприеме, няма да им се отразят.
Източник: Дневник (31.07.2003)
 
Проучване, направено от Rеuters, показа, че водещите анализатори ревизират прогнозните си цени за цветните метали за тази и следващата година, като свиването на предлагането ще им повлияе по-силно, отколкото търсенето, а никелът е всепризнатият водач по поскъпване. Според анализаторите средните котировки на никела за 2003 г. ще са 377.3 CTS/лб и 399.6 CTS/лб през 2004 г. на фона на януарските прогнози от съответно 340 и 375 CTS/лб и средно 307.2 CTS/лб за 2002 г. Алуминият се очаква да поскъпне с 2.9% т. г. до 63 и 65.4 CTS/лб за 2003 и 2004 г.
Източник: Пари (31.07.2003)
 
BHP-BILLITON, миннодобивната топкомпания в света, все още не е взела решение дали да отмени съкращението на добивите си в Южна Америка, предприето през 2002 г.
Източник: Пари (31.07.2003)
 
Френската Pechiney, която стана обект на неприятелска оферта за изкупуване от втория по големина производител на алуминий в света Alcan, отбеляза печалба за II трим. от 12 млн. EUR при 8 млн. EUR за аналогичния период на 2002 г.
Източник: Пари (31.07.2003)
 
Европейският пазар на плоска стомана, която Лондонската метална борса /ЛМБ/ възнамерява евентуално да започне да търгува от догодина, се стабилизира през изминаващата седмица, след като от април досега непрекъснато поевтиняваше. Котировките на стоманата се движеха в посока надолу с оглед на ниското потребление. В плановете на ЛМБ, най-голямото тържище на цветни метали в света, влиза търговията на три стоманени фючърса - северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евро-азиатско рифелно желязо. Цените на HRC в Германия, страната, най-голям потребител на стомана в Европа, са непроменени около 310 EUR/т с доставка. Вносната HRC в Европа, която се влияе от цените на местния пазар, поскъпна незначително до 275-280 EUR/т C&F. Вносители от Стария континент коментираха, че пазарът се съживява, понеже след отсъствие през последните месеци Китай се е завърнал. Очакванията на търговците са, че цените на плоската стомана ще се задържат около сегашните нива до края на август.
Източник: Пари (01.08.2003)
 
Продължилото шест борсови дни поскъпване на цветните метали бе спряно в четвъртък. „Металите обаче по принцип са обект на доверие заради падащите тази седмица акции. Затова не мисля, че някой се тревожи от това поевтиняване“, коментира лондонски търговец. Активните продажби на мед не промениха положителния тон на пазара. Съобщенията за задаваща се стачка в най-голямата медна мина в света - „Ескондида“ в Чили, също омекотяват падането на цените. Продължителна стачка в „Ескондида“ би имала значителен ефект върху пазара, като се има предвид дефицитът на пазарите на медна суровина. Алуминият се блъскаше в равнището на съпротива на 1450 долара за тон като в буфер, който според анализаторите ще бъде елиминиран скоро. Експерти смятат, че дефицитът на лекия метал едва ли ще бъде преодолян и ще продължи най-малко до края на годината.
Източник: Капитал (04.08.2003)
 
Усилията да се възобновят преговорите за прекратяване на стачката в поделението Съдбъри на канадската компания за никел Inco се провалиха, съобщиха профсъзите.
Източник: Пари (04.08.2003)
 
Руският производител на алуминий, който е и втори по големина производител на метала в света, РусАл, ще удвои до 2006 г. продажбите на продукти с висока добавена стойност - полуфабрикати и готови изделия от алуминий за дома, заяви зам.-директорът по продажбите Владимир Смирнов пред Reuters.
Източник: Пари (04.08.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" излезе на печалба от 49.365 млн. лв. за първите шест месеца на 2003 г.. Продажбите на завода също нарастват - до 390 млн. лв., в сравнение с 265 млн. лв. през същия период на 2002 г. Основната част от положителния финансов резултат идва от положителните валутни разлики, които са за над 96 млн. лева. Дори и като се извадят отрицателните разлики от 53 млн. лв., пак се получава плюс от 43 млн. лв, или над 90% от печалбата. Вероятно големият скок на печалбите от валутни операции се дължи на факта, че голяма част от задълженията на "Кремиковци" са в долари. Американската валута претърпя рязка обезценка през периода януари-юни 2003 г. Общият размер на задълженията на компанията е 915 млн. лв., от които една трета са към доставчици и клиенти, а 258 млн. лв. към свързани предприятия. Вземанията нарстват почти двойно и са вече 454 млн. лв. Според анализатори основната част от ръста на приходите на "Кремиковци" се дължи на пускането в експлоатация на първа доменна пещ през есента на миналата година. Освен това до края на 2003 г. се планира да започне дейността на линията за непрекъснато леене на стомана, заяви PR-ът на дружеството Тодор Христов. Главен изпълнител на проекта е австрийската компания "Фьост Алпине", като надеждите са пускането на линията да съкрати разходите за производство на единица продукция с 20%, както и да се подобри качеството на стоманата. Сред факторите, които подобряват резултатите на "Кремиковци", е и лекото поскъпване на цените на валцуваните рулони на световните пазари. През миналата година те бяха достигнали рекордно ниски стойности. Сериозен проблем на дружеството са непокритата загуба от минали години за 319 млн. лв. Освен това през миналата седмица министърът на транспорта Николай Василев заплаши завода със започване на процедура по несъстоятелност заради дълг към БДЖ за 18 млн. лева. Той заяви, че ръководството на комбината няма желание да преговаря за изплащането на парите. Новини около преговорите с италианската компания "Марчегалия" за закупуването на дял от комбината могат да се очакват най-рано през септември-октомври, каза Христов. Идеята е западноевропейският партньор на "Кремиковци" да придобие половината от акциите на "Финметалс холдинг", който пък притежава мажоритарния пакет от завода.
Източник: Дневник (05.08.2003)
 
Наблюдателите на пазара за цветни метали с радост съобщават, че прогнозите им за повишаване на котировките започват да се оправдават още преди истинското начало на глобалния икономически подем след 2-годишната криза. Според консултантската агенция CRU International средните годишни цени на цветните метали се очертава да бъдат действително с 15-30% по-високи от същите показатели за 2002 г. Единствено изключение най-вероятно ще бъде алуминият, за който всички експерти предвиждат увеличение на цената само със 7%. Кошницата от шестте цветни метала - мед, цинк, никел, алуминий, калай, олово, котирани на Лондонската борса за метали /LME/, ще поскъпне през 2004 г. с 13% спрямо 2002 г., теглена надолу от алуминия. От друга страна, експертите напомнят, че цените на цветните метали през 2004 г. ще бъдат доста по-високи от тези през 2002 г., но именно тази година беше най-лошата за тях в цялата история на борсовата търговия с цветни метали. Повишават се цените на металите в доларово изражение, но самият щатски долар също понижава обменния си еквивалент, което фактически понижава действителните печалби на големите страни производителки като Австралия, Канада, Южна Африка и Европа в собствената им валута. Само един от шестте метала на LME - калаят, се очаква през второто полугодие на 2003 г. да постигне средна цена над тази в момента, а само три - калаят, медта и цинкът, ще продължат да повишават цените си през 2004 г., отбелязват експертите. Надеждата на промишлеността остава никелът.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
LME започна формално вътрешно разследване на търговията си с първичен алуминий, което да открие възможни тайни договорености между участници в търговията, зависимост между нивото на борсовите запаси, отделните търговски действия и движението на цените. Разследването ще се води от регулаторния отдел на LME.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
Сръбската медодобивна фирма RTB Bor очаква с нови западни инвестиции от 35 млн. USD да стане отново печеливша през 2006 г. с производство от над 3000 т меден концентрат и след модернизация и отстраняване на 20 млн. т отпадъци.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
Чилийската медодобивна компания Antofagasta, листвана на LME, получи производствен сертификат А в група МЕД за 85 хил. т катодна мед от мина El Tesoro, продавана чрез LME.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
Десет компании ще купуват електроенергия директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица-изток" 2 от септември, когато се очаква парламентът да приеме на второ четене новия закон за енергетиката, съобщи началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в Националната електропреносна компания (НЕК) Пламен Попов. Компаниите са "Стомана индъстри", Асарел медет", "Елаците мед", "Юнион миниер", "Девня цимент", "Свилоза", "Неохим" и "Агропохим", мини "Марица-изток" и КЦМ. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране определи десетте фирми като привилегировани потребители. Те според наредбата за достъп на привилегированите потребители на регулаторната комисия имат годишно консумация от над 100 гигаватчаса електроенергия и нямат задължения към електропреносната компания. Десетте компании ще договорят по-ниски цени от сегашната уикенд тарифа на НЕК, която е 63.15 лв. за мегаватчас. В същото време с въвеждането на двустранните договори производителите ще бъдат принудени да си намалят разходите за разполагаема мощност. Точната цена, която са договорили производители и привилегировани потребители, обаче остава тайна дори за НЕК.
Източник: Дневник (06.08.2003)
 
Една от най-големите компании производителки на стомана в САЩ US Steel, която прави всичко възможно да разшири позициите си в Източна Европа, отчете загуби за второто тримесечие на годината, измерващи се в 49 млн. USD в сравнение с печалбата от 27 млн. USD за същия период на 2002 г. Резултатът даде повод на анализатори отново да коментират доколко успешни се оказаха за щатските компании от бранша въведените от САЩ през 2001 г. нови стоманени мита до 30%, които възмутиха света.
Източник: Пари (06.08.2003)
 
Произведената мед от Чили, N 1 в добивите на метала в света, според Националното минно общество /Sonami/ догодина ще е 5.8 млн. т, или със 7.8% повече в сравнение с 2003 г. Цените ще са 85 CTS/лб при 77 CTS/лб за настоящата.
Източник: Пари (06.08.2003)
 
INSPAT, един от водещите производители на стомана, отчете печалба от 14 млн. USD за II трим. при 11 млн. USD за същия период на предишната година.
Източник: Пари (06.08.2003)
 
БДЖ ще предложи на "Кремиковци" да подпише договор за превоз на товари или ще поиска обявяване на дружеството в несъстоятелност, съобщи изпълнителният директор на БДЖ Георги Нешев. Договорът беше прекратен през септември миналата година и до момента националният превозвач и металургичният комбинат не могат да се спразумеят за цената на превоза. Според "Кремиковци" тя би трябвало да е 2.4 ст. на тон километър, а според железниците - 3 ст. на тон километър. БДЖ пресмята, че "Кремиковци" му дължи 18 млн. лв., комбинатът пък твърди, че сумата от пропуснати ползи и закъснение на товарите е за 75 млн. лв. Не е постигнато съгласие по неустойките по договорите, обясни Нешев. През миналата седмица вицепремиерът Николай Василев каза, че в лицето на ръководството на "Кремиковци" не вижда желание за преговори и ако не бъдат постигнати резултати, има и други начини за решаване на въпроса. Преговорите все още продължават и се въздържаме от коментара за резултатите от тях, обясниха от "Кремиковци".
Източник: Дневник (07.08.2003)
 
Недостиг от 184 хил. т рафинирана мед е имало на световния пазар през май, съобщи Международната група за изучаване на медта /ICSG/. По същото време миналата година бе налице излишък от 199 хил. т. В последния си месечен обзор групата със седалище в Лисабон посочва, че на глобалния пазар недостигът е резултат от увеличеното потребление на червения метал с 4.6% през периода януари - май в комбинация със спада от 1.6% на рафинираната продукция. Най-голям дял в нарасналото търсене се пада на азиатските държави. Потреблението на Стария континент се е повишило несъществено, докато в Америка е отбелязало понижение. От гледна точка на производството е отчетено повишаване на добивите в Азия и спад в Европа и Америка. Общите складови запаси на борсите в Лондон, Чикаго и Шанхай са били 982.9 хил т в края на юли и на практика за първи път от 2001 г. са се понижили под 1 млн. т. От края на юни до края на юли те са намалели с още 53 хил. т, като в първите две са спаднали, а в Шанхай са се повишили леко. Средната спот цена на медта за юли е 1710 USD/т в сравнение с 1686.50 USD/т за предишния месец, сочат актуалните данни на ICSG.
Източник: Пари (07.08.2003)
 
Arcelor, топпроизводителят на стомана, възнамерява да продаде на испанската Condesa бизнеса си за тръби като част от разпродажбата на активи извън основния си бизнес. Arcelor продаде 1.3 млн. т стоманени тръби през 2002 г. и генерира приходи от 609 млн. USD.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Китайският монополист в производството на алумина Aluminum Corporation of China /Chalco/ ще увеличи продукцията си през 2003 г. с 4% до 5.7 млн. т.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Вторият по големина производител на цинк в Русия Електротсинк с над 100-годишна история е добил повече от 40 хил. т метал през първата половина на настоящата година, или почти толкова, колкото и през същия период на 2002 г. За цялата 2002 г. продукцията е 88.4 хил. т.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Норилски никел, производител N 1 на никел и паладий в света, укрепи позициите си в златодобивния сектор, след като купи 38% от фирмата "Матросов" за малко над 34 млн. USD, в която според руските медии вече е изкупил от работниците други 30%. "Матросов", който има лиценз за разработка на находището Наталкинское, с потвърдени резерви от около 250 т, е със седалище в Магаданска област. През 2002 г. Норилски купи най-голямата руска златодобивна фирма Полюс, с което потвърди плановете си за разширяване на позициите си в златодобива, а освен това ще участва в търга за разработка на крупното находище Сухой Лог.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Полското правителство има намерения да обедини двата завода за производство на цинк в холдинг и така да създаде една от най-крупните компании в Европа, съобщи зам.-министърът на финансите Тадеуш Сорока. HC Miasteczko Slaskie и ZGH Boleslaw, общите добиви на които за миналата година бяха 160 хил. т цинк, ще спечелят от консолидацията в момент, когато световната индустрия е потърпевша от ниските цени и излишъците от цинк на пазара. Освен това, след като няма да се конкурират, те ще имат свободни ресурси за съвместно инвестиране в разработката на цинкови продукти с по-висока добавена стойност, преди да се пристъпи към приватизацията на холдинговата компания. Сформирането на джойнт-венчъра трябва да приключи до май 2004 г., като те ще осъществяват съвместни покупки и продажби на продукцията си и инвестиции, но цялостно сливане не е уместно поради различия в технологиите на двете предприятия. По данни на министерството при цени на цинка над 800 USD/т на борсите и двете предприятия ще са на печалба. Сред най-големите сделки по раздържавяването на полската металургична индустрия са продажбите на шестия по големина производител на мед в света KGHM и на преработвателя на алуминий Kety.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
БДЖ ще изплати приоритетно забавените възнаграждения на недоволните железничари от Товаро-пътническата служба в Бургас. Споразумение за това беше подписано от шефа на БДЖ Георги Нешев. То предвижда издължаване на забавените плащания до края на септември.Средствата се очакват от плащания на Кремиковци Прекратеният преди 10 месеца от БДЖ договор с комбината ще бъде подновен в понеделник, уточни Нешев.
Източник: Стандарт (11.08.2003)
 
Компанията "Дънди прешъс", Барбадос, поделение на канадското дружество "Дънди прешъс метълс", е получила опция за придобиването на българските активи на изпадналата в несъстоятелност британска металодобивна компания "Наван майнинг", съобщи агенция Платс. Опцията е валидна до 15 август и ако "Дънди" се съгласи да я използва, ще плати общо 26.5 млн. долара. От средата на февруари досега "Дънди прешъс метълс" водеше преговори с кредитора на "Наван майнинг", лондонското поделение на "Дойче банк". В общата сума по сделката влизат 10 млн. долара покупна цена на активите, 4 млн. долара, които "Дънди" ще плати на равни тримесечни вноски между 31 декември 2004 г. и 31 декември 2005 г., и 12.5 млн. долара, платими, когато българското правителство даде необходимите разрешителни за експлоатация на златното находище при Ада Тепе, край Крумовград. Активите на "Наван майнинг" у нас включват освен разрешителното за проучване на споменатото находище и няколко други лицензи за изследване на залежи от злато в Централните и Източните Родопи, както и мажоритарен дял от преработвателния комплекс за златно-медни руди в Челопеч. "Дънди" се ангажира също така да направи инвестиции за 25 млн. долара в следващите две години и половина за повишаване капацитета на съоръженията в Челопеч. Преработвателният комплекс за златно-медни руди е с капацитет за производство на 70 хил. тона златно-меден концентрат от 800 хил. тона руда годишно, но в момента работи с малко над половината от тези мощности. "Функционирането на мината се е влошило заради липсата на капиталови инвестиции. В момента тя реализира загуба от почти 500 хил. долара месечно", твърдят от "Дънди прешъс метълс" в специално съобщение за фондовата борса в Торонто, където е листвана компанията. Амбициите на новия инвеститор са капацитетът на комплекса да бъде увеличен и той да обработва 1.5 млн. тона руда годишно.
Източник: Дневник (11.08.2003)
 
Част от привилегированите потребители на електроенергия - Стомана индъстри, КЦМ, Агрополихим, Елаците мед и браншовата камара по черна и цветна металургия внесоха възражениe във Върховния административен съд срещу цената за пренос на електроенергия от 1 юли, която от 6 лв./МВт беше увеличена двойно до 11.80 лв/МВт /без ДДС/ по решение на ДКЕР, съобщи Николай Минков, представител на привилегированите потребители в работна група към ДКЕР. Цената за пренос на ток у нас в момента не се плаща от никого, защото НЕК е единствен купувач. Тя ще придобие вътрешно значение, когато привилегированите потребители започнат да купуват ток директно от централите производители. Новият закон за енергетиката ще дава право на двете страни да сключват договори помежду си и свободно да се споразумяват за цените на електроенергията по тях. За нейното транспортиране потребителите ще ползват преносната мрежа на НЕК и ще плащат за услугата по определената от ДКЕР тарифа. Основният мотив на регулаторния орган за двуктратното й увеличение беше, че липсват инвестиции за капитални ремонти на мощности и по мрежата на НЕК. Привилегированите потребители се опасяват, че високата транспортна такса може да "изяде" отстъпката, за която ще се договорят с производителите.
Източник: Пари (11.08.2003)
 
Цинковият завод Белово, който натрупа сериозни загуби и фалира през 2000 г., ще преустанови работата си скоро, след години на безуспешно търсене на чуждестранен инвеститор. Производството в третата по големина след Челябинския и Електротсинкския завод рафинерия спадна през последните няколко години и така натрупа загуби. По данни на Центъра за развитие на цинка със седалище в Москва на практика операциите в Белово, разположен в Сибир, вече са преустановени. От завода обаче отказаха да коментират съобщенията. Официален предствител на местната администрация заяви, че на 22 август той е спрял работа поради технически проблем и ако до ноември не се намери чуждестранен купувач, най-вероятно това ще е краят на завода. Белово, построен през 1931 г. като част от плана на Сталин за индустриализация на страната, след фалита през 2000 г. бе обявен за продажба. Няколко компании, включително Euromin със седалище в Швейцария, демонстрираха интерес, но после се отдръпнаха. През 2002 г. в завода бяха произведени 2840 т цинк на прах в сравнение с 2924 т за предходната, а спадът в продукцията се обяснява с все по-големите разходи и ниските цени на метала на световните борси. През миналата година производител N 1 в Русия - Челябинският завод, доби 165.8 хил. т цинк, а следващият го по добиви Електротсинк - 88.4 хил. т. Руската цинкова индустрия ще разчита основно на тези два производителя, когато Белово си отиде, коментира търговец
Източник: Пари (11.08.2003)
 
Продължаващата неяснота дали ще има стачка в чилийската медна мина „Ескондида“ тегнеше над пазара на цветните метали и през изминалата седмица. Появи се и нов фактор - Лондонската борса за метали (LME) започва разследване за евентуален конфликт между участници на пазара на алуминий. Анализаторите са единодушни, че това ще подложи търговията с лекия метал на траен натиск. Разследването ще се съсредоточи върху депозит от 500 000 тона алуминий, използван като гаранция в сделка между европейска търговска компания и фирма - член на LME. И двата фактора - „Ескондида“ и разследването на LME, влияеха понижаващо на цените на цветните метали.
Източник: Капитал (11.08.2003)
 
След 10-месечни преговори договорът за превоз на продукция между БДЖ и "Кремиковци" АД най-сетне беше подписан от изпълнителният директор на БДЖ Георги Нешев и шефът на металургичния комбинат Валентин Захариев. Договорът беше прекратен едностранно от БДЖ на 29 септември 2002 г. Тогава железницата настоя за увеличаване на цената от 0,022 лв. на 0,03 лв. на тон/километър. Подписването на договора стана, след като новият транспортен министър Николай Василев постави ултиматум на "Кремиковци". Постигнатата нова цена удовлетворява и двете фирми, заяви Нешев. Според запознати "Кремиковци" ще плаща с 8 млн. лв. годишно повече за същия обем превозени товари.
Източник: Стандарт (12.08.2003)
 
Новата такса пренос, която привилегированите потребители ще плащат на Националната електропреносна компания (НЕК), е определена според разходите за поддържане на резерв от мощности в енергийната система на България. Това каза началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в електропреносната компания Пламен Попов. В края на юли "Стомана индъстри", КЦМ, "Агрополихим", "Елаците мед" и Браншовата камара по черна и цветна металургия внесоха жалба във Върховния административен съд срещу решението на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) цената за преноса от 1 юли да бъде увеличена от 6 на 11.80 лв. за мегават. Четирите компании получиха статут на привилегировани потребители от ДКЕР и ще могат да договарят условия и цените на еленергията, като за преноса ще плащат таксата на НЕК. Преките договори между привилегировани потребители и централите ще влязат в сила, след като парламентът приеме на второ четене новия закон за енергетиката. В момента НЕК като единствен купувач не събира таксата, но тя ще придобие значение за разходите на компаниите, когато директните договори станат факт. Мотивите ни са, че новата такса засяга икономическите интереси на компаниите и не се базира на фактически промени в обстановката, обясни зам.-председателят на камарата Кирил Бръников . Според потребителите ДКЕР е определил таксата субективно. Това е първият случай след експерименталното отваряне на електроенергийния пазар, когато възниква подобен спор. Резервът от мощности средно по около 1500-1600 мегавата през цялата година ще осигури надеждност на системата, обясни Попов. По думите му закупуването на тази разполагаема мощност по съответните цени за мощност, определени от ДКЕР, е разход за НЕК. Тези разходи трябва да бъдат разпределени между всички потребители, пропорционално на консумираната енергия, независимо от това дали я купуват по регулирани цени или чрез директно договаряне. Тези разходи са част от цената за пренос. Според експертите подобни спорове в бъдеще между оператора и привилегированите потребители не трябва да застрашават отварянето на пазара, нито да забавят процеса. Предполагам, че производителите са искали да получат по-висока цена от тази, на която те купуват от НЕК, коментира зам.-председателят на ДКЕР Игнат Томанов.
Източник: Дневник (12.08.2003)
 
САЩ внесоха официална жалба срещу решението на Световната търговска организация /СТО/, което обявява за неправомерни американските мита за вносната стомана, които са в сила от април 2002 г. След дългоочакваната стъпка на Вашингтон СТО има на разположение два или три месеца да се произнесе по жалбата. Очаква се тя да не промени решението си, а именно че митата, вариращи от 9 до 30%, нарушават правилата на организацията. Въпреки това дори ако СТО потвърди решението си, САЩ ще разполагат с още 9 месеца, преди да отменят митата, а тогава на практика ще изтече 3-годишният срок, за който бяха въведени. Разтакаването произтича от мудните процедури на СТО. Вашингтон наложи митата, за да защити американската металургична индустрия от наплива на евтина вносна стомана, по думите на американски официални представители. Въвеждането на тези мита без малко да доведе до търговска война на САЩ с останалия свят. Президентът Джордж Буш и постоянният търговски представител Робърт Зелик бяха поставени под силен натиск от страна на стоманодобивните лобита да съдействат за спасяването на индустрията. Въпреки митата няколко от най-големите компании от бранша отчетоха спад на печалбите си за първата половина на 2003 г.
Източник: Пари (12.08.2003)
 
Шестият по големина производител на мед и номер две на сребро в света, полската компания KGHM, отчете по-малък от очаквания спад в печалбата за първото полугодие на годината. Неконсолидизираната печалба е спаднала с 48% до 54 млн. злоти, или 14 млн. USD. През разглеждания период тя е произвела 264.9 хил. т електролитна мед и 558.9 кг сребро.
Източник: Пари (12.08.2003)
 
Третият по големина производител на алуминий в Китай Qingtongxia Aluminium ще удвои продукцията си до 500 хил. т годишно в края на годината.
Източник: Пари (12.08.2003)
 
"Кремиковци" внесе документи за получаване на лиценз на частен жп превозвач, съобщи изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев. Металургичният комбинат е втората компания след "Реи холдинг", която кандидатства за лиценз. От ръководството на "Кремиковци" отрекоха да има връзка между искания лиценз и подписването на договор с БДЖ. От железопътната администрация обясниха, че в момента документите се разглеждат.
Източник: Дневник (13.08.2003)
 
САЩ повдигнаха възражение срещу решението на Световната търговска организация, според което наложеното от американския президент Джордж Буш мито за вноса на стомана нарушава международното търговско право. Така митата ще останат в сила, докато апелативна инстанция не вземе решение по възражението.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Вреди за общо 9.972 млн. лв. са констатирани от финансовоконтролните органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол /АДВФК/ по време на одити през миналия месец, съобщиха от ведомството на Гинка Драганинска. приключени са 240 вътрешни одита и са открити нови 170. Най-много нарушения са установили одиторите от териториална дирекция /ТД/ на АДВФК в Перник - за 8.556 млн. лв., Кюстендил - 408.9 хил. лв., Сливен - 331 хил. лв., Враца - 175 хил. лв., Велико Търново - 124.2 хил. лв. По-съществени нарушения са установени при проверката на Стомана АД-Перник. Там са констатирани вреди за близо 8.553 млн. лв. Според анализа на АДВФК вредите са в резултат от продажби на активи по цени, по-ниски от отчетната им стойност, от неправилно начислени обезщетения по Кодекса на труда, от неначислени данъци и вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане. В предприятието са разкрити неосчетоводени приходи от наем и от лихви.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Единственият производител на мед в Сърбия - медодобивният и преработвателен комплекс Bor, се надява благодарение на свежи инвестиции и концесии на западни фирми да стъпи на крака и да стане печеливш след повече от 10 г. на изпитания.Това обяви Боривое Стоядинович, директор на Bor, и подчерта, че медният комплекс ще иска от правителството помощ за по-бързото преструктуриране и разпродажбата на активи, различни от основните. Поне 35 млн. USD през следващите 2 г. ще са необходими за стабилизиране на добива на 3000 меден концентрат месечно /т. г. се очаква продукция от 1400 т/, което ще направи печеливш Bor. За догодина се планира производството от двете мини - Borski Rudnici и Majdanpek, да достигне 2000 т месечно. Сега държавата субсидира с 350 USD/т всеки тон медна продукция, за да не фалира комплексът и да се подготви за раздържавяването. Отделно от това по думите на Стоядинович според новото законодателство концесии ще се отдават за срок от 30 г., което ще отвори вратите за чуждите инвеститори. Виждаме бъдещето си в съвместна експлоатация на залежите с един или два чужди партньора, изтъква директорът. Досега гигантите Phelps Dodge и Rio Tinto вече проявиха интерес към сръбските минерални находища.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton ще рестартира добивите на мед в рудника Tintaya в Перу този месец. Продукцията може да достигне 90 хил. т мед, съдържащ се в концентрат, годишно. Производството бе преустановено през януари 2002 г. предвид увеличаващите се нива на запасите и ниските цени на метала на борсите.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Сръбската медна мина Majdanpek няма да успее да произведе заплануваните 4 хил. т меден концентрат поради недостиг на средства за закупуване на суровини, което се дължи на забавения старт на експлоатацията на златната мина Coka Marin. Именно златният рудник, който трябваше да заработи през март, бе надеждата да се превърне в източник на свежи финансови ресурси, които да съживят операциите в медната мина Majdanpek. Засега според ръководството на последната се очертават много малки шансове Coka Marin да заработи през тази година. Majdanpek е една от 18-те сръбски добивни и преработвателни фирми под шапката на медния комплекс Bor, който понесе сериозни щети от войните и лошото управление през 90-те години. Месечно в Majdanpek сега се добиват едва 300 т меден концентрат. През 2002 г. там бяха произведени 100 кг злато, 743 кг сребро и 3 хил. т меден концентрат. В Coka Marin пък се очаква да се извличат 15 г злато и 150 г сребро от 1 т руда и 3.5-4% мед.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
30 млн. EUR планира да инвестира Международната финансова корпорация /IFC/ в Стомана индъстри-Перник. Корпорацията е част от групата на Световната банка, която се занимава с инвестиции в частния сектор. Предвижда се 20 млн. EUR да бъдат отпуснати на стоманодобивното предприятие под формата на заем, а останалите 10 млн. EUR - като акционерно участие. Проектът е одобрен от борда на IFC през миналата седмица. Общият му размер е 73.8 млн. EUR, като средствата ще бъдат използвани за следприватизационното преструктуриране на Стомана. Целта е да се намалят разходите и да се подобри качеството и конкурентоспособността на производството, докато капацитетът ще се запази, обяснява IFC. Изпълнител на проекта е Сиденор, собственикът на Стомана. Той се е ангажирал да инвестира 13 млн. EUR за подобряване на околната среда.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
Най-големият производител на стомана в света Arcelor ще намали продукцията си от неръждаема стомана през лятото с 50 хил. т месечно заради свитото потребление, натрупаните складови наличности, скъпото евро и свития експорт за Азия, предизвикан от атипичната пневмония, съобщи Reuters, цитирайки представител на компанията. Arcelor, една от водещите в света компании за неръждаема стомана, ще предприеме мярката в три от заводите си, базирани в Белгия и Франция. Тя бе създадена през 2002 г. при мегасливането на три европейски компании - френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia. По-рано от компанията коментираха, че не предвиждат котировките на стоманата да се сринат дори ако очакванията за повишаване на търсенето в глобален мащаб не се потвърдят. През 2002 г. в Европа бяха произведени общо близо 5 млн. т неръждаема стомана. Другите европейски топпроизводители на неръждаема стомана също възнамеряват да съкратят добивите.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
Една от най-големите миннодобивни компании в света австралийската Rio Tinto смята, че е твърде рано да се очаква повишаване на потреблението на мед през 2004 г. Гигантът държи 30-процентен дял от най-крупния меден рудник в света Escondida, който се намира в Чили, където производството бе намалено с 200 хил. т от 2001 г. насам в опит да се избегне свръхпредлагане на пазара.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
ОАЕ забраниха за 2 г. вноса на скрап, за да се предпази от навлизане на радиоактивен метал от Ирак /на 25 км от Багдад/, откраднат от иракския ядрен комплекс.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
Най-крупната компания по добив на желязна руда, бразилската Cia Vale do Rio Doce /CVRD/, отчете 15 пъти по-висока печалба за второто тримесечие - 426 млн. USD, в сравнение със съответстващия период на 2002 г. благодарение на повишените цени на суровината и поскъпването на местната валута - реала. CVRD, която произвежда освен това злато, мед и алумина, е и най-големият бразилски износител.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Печалбата за третото тримесечие на германската стоманодобивна група ThyssenKrupp, топпроизводител на неръждаема стомана в света, преди облагането на данъци спадна с 30% до 221 млн. EUR. До този слаб финансов резултат се стигна заради намаленото търсене.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Най-големият световен производител на никел, който контролира 3/4 от пазара на платина и добива 10% от медта и 3% от кобалта в света, Норилски никел, има намерения да придобие третата топкомпания за добив на метали от групата на платината /МГП/ британската Lonmin. Не е тайна, че стратегията на Норилски предвижда възможности за придобиване на западни активи, но до този момент конкретно решение за покупка на тази или друга компания няма, коментираха от централата на руския гигант. Преди месец той стана мажоритарен собственик на Stillwater, единствения производител на платина и паладий в САЩ. Lonmin произведе през 2002 г. 1.5 млн. тр. у. МПГ, приходите й са 697 млн. USD, а чистата печалба - 185 млн. USD. Основните активи са РЮА и Гана /28% в Ashanti/, а капитализацията й около 2.07 млрд. USD при 8.5 млрд. USD за Норилски никел. Вчера на Руската фондова борса книжата на руската компания поскъпнаха с 5% и достигнаха поредния си исторически максимум. Някои анализатори обаче смятат, че британската фирма е доста голяма хапка за поглъщане, тъй като придобиването на 50% би струвало поне 1 млрд. USD, а Норилски възнамерява да отдели 400 хил. USD за покупката на рудника Матросов. Отделно от това миналата година тя придоби и най-голямата компания за добив на злато в Русия - Полюс. Lonmin категорично отрече появилите се слухове на пазара и фондовите борси в Москва и Лондон за покупката. Печалбата на Норилски за 2002 г. спадна с 29% до 3 млрд. USD, а чистата печалба с 53% до 584 млн. USD.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Най-крупният производител на мед в света - чилийската компания Codelco, съобщи, че е повишила продукцията си през първата половина на годината с 3.5% спрямо същия период на предходната до 741 хил. т, след като натовари максимално мощностите си, но продажбите и печалбата са спаднали съответно с 14.9% и 11.1%, въпреки че цените са се покачили с 4.5%. Печалбата на годишна база е 201.8 млн. USD. По отношение на производството през тази година от Codelco съобщиха предишния месец, че през 2003 г. очакват по-нисък от предварителните очаквания добив заради забавянето на новите медодобивни проекти и стачки. През миналата година топкомпанията произведе 1.520 млн. т, а за настоящата по последни данни предвижда да добие 1.645 млн. т. Същевременно продуктивността на работник от 1998 г. насам нараства трайно и сега е годишно 88.3 т мед на работник.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Оловото бе в центъра на новините от Лондонската борса за метали (LME) през изминалата седмица, след като отбеляза 6-седмичен минимум. Продажби изпратиха цената под ключовата подкрепа от 500 долара за тон. Тримесечните фючърси паднаха на 481.50 долара за тон в четвъртък. Активната хеджингова дейност (застраховане на риска) на фондове изпрати погрешни сигнали до производителите, съз­давайки им впечатлението за по-силни фундаментални фактори една година след като цените удариха исторически минимум. Стивън Бригс, анализатор в Societe General, коментира, че решението за възобновяване на производството в китайски цинков завод в условията на по-високи цени олицетворява проблема. В сряда четвъртият по големина производител на цинк в Китай, Baiyin Non-ferrous Metals Co, обяви, че възнамерява да възобнови добива на 100 000 тона годишно след 20 септември, тъй като цените на международните пазари са се повишили достатъчно. „Това е типичният проблем, който се поражда от хеджинговата активност на фондовете. Когато цинкът поскъпва прекалено бързо, фундаменталните фактори се влошават“, смята Бригс. През последния месец цените на цинка започнаха да поскъпват на фона на покупки на инвестиционни фондове. На 1 август те скочиха до 877 долара за тон - най-висока стойност от почти 2 години.
Източник: Капитал (18.08.2003)
 
Произведената стомана в Китай през 2003 г. ще надхвърли 210 млн. т, съобщи официозът на местното статистическо бюро вестник China Information News. В Азия през настоящата година общият добив на стомана ще възлезе на 360 млн. т. Само през първото шестмесечие китайската стоманена продукция е скочила с 21% на годишна база, а вносът е надвишил регистрирания през първото шестмесечие на 2002 г. с цели 58%.Забележителните темпове на нарастване на индустрията и импорта се обясняват с голямото търсене, което е в основата на очаквания внос на 30 млн. т стомана в страната за настоящата година. От 1996 до 2002 г. потреблението се повишаваше годишно с 14% на фона на скромните 4% за световното търсене. С днешна дата Китай се нуждае от огромни обеми стомана, които да използват в автомобилната индустрия /тази година се очаква да се произведат рекордните 2 млн. коли/, в инфраструктурни проекти като газовия тръбопровод West East и за изграждането на обекти за олимпийски игри 2008 г. и Експо 2010 г. Местните производители се представят блестящо.Топкомпанията от бранша Baoshan Iron and Steel отчете 162-процентно повишаване на печалбата за второто тримесечие до 2.09 млрд. юана след 200-процентния скок за първото. Освен това печалбите за първото полугодие на трите фирми, листвани на Хонконгската фондова борса, ще се покачат също впечатляващо. Angang New Steel Iron and Steel, както сочат очакванията на експертите, ще отчетат двойна печалба, а Maanshan Iron and Steel ще отбележи 6 пъти по-висока печалба.
Източник: Пари (19.08.2003)
 
Събитията на световния пазар на метали потвърждават прогнозите на анализаторите за 2003 г. - котировките на цветните метали продължават неуспешния си растеж, а черните метали постепенно поевтиняват. Макар на пазара периодично да настъпват сривове, повечето експерти смятат, че значителните колебания в търсенето и цените на металите ще бъдат основна характерна черта до края на годината. ЦВЕТНИТЕ МЕТАЛИ НЕ НАМИРАТ РАВНОВЕСИЕ Световният пазар на цветни метали се чувстваше доста добре през първото полугодие, цените оправдаха прогнозите на експертите и леко нараснаха. Както и през аналогичния период на 2002 г., тази съдба бе най-ярко изразена при никела - средната котировка скочи с над 23%, след като през миналата година отчете най-големия растеж от 37%. Резултатите при останалите цветни метали са по-скромни - усреднените котировки на алуминия се повишиха с едва 2.5%, цените на медта се увеличиха с 5.5, а на оловото - с 11%. Показателите не изглеждат никак зле в сравнение с миналогодишните - през юни 2003 г. никелът бе с 24% по-скъп в сравнение с юни 2002 г., оловото - с 9%, алуминият - с 4.1%, а цинкът и медта - съответно с 3.1 и 2.4%. Анализаторите от Societe Generale обаче очакват темповете на подобряване на показателите да се забавят и до декември цените да отчетат ръст не повече от 15%. Прогнозира се световното търсене на търгуваните на Лондонската борса метали да нарасне с около 5% през тази година, което ще окаже стабилна подкрепа на котировките. НАЙ-БЛАГОПРИЯТНИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД НИКЕЛА Силният старт на този метал през 2003 г. оправда надеждите. През юни стачката в поделение на Inco, най-големия производител в развитите страни, оказа допълнителна подкрепа и изстреля цените към границата от 1000 USD/
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Запасите на Лондонската борса устойчиво се понижават и вече са малко под 17 хил. т в сравнение с 26500 т през януари т. г. Пазарът на никел има славата на един от най-нестабилните сред комплекса, търгуван на ЛБМ. За сравнение в края на 2001 г. котировките се колебаеха около 4000 USD/т. Сега вече надхвърлят 9000 USD/т, а при задълбочаване на недостига не е изключено да скочат до и 15 хил. USD/т. Анализаторите твърдят, че през тази година на пазара има дефицит в размер на 50 хил. т, тъй като потреблението в Китай продължава да е нестабилно, а новите мощности, които предстои да влязат в експлоатация, са сравнително малко. При това положение единственият балансиращ фактор се оказва руският гигант Норилски никел. Компанията разполагаше с 60 хил. т метал на склад като гаранция по кредит в размер на 200 млн. USD. През април Норилски извади на пазара 36 хил. т, а в средата на юни освободи и другите 24 хил. т, за да компенсира спрените производствените операции в мината на Inco в Съдбъри. Експертите са притеснени, че ДОГОДИНА ОТНОВО СЕ ОЧЕРТАВА ДЕФИЦИТ В РАЗМЕР НА 50 ХИЛ. Т но засега не е ясно той с какъв метал ще бъде покриван, при положение че заради стачката в Съдбъри Inco е свила месечното си производство с 8000 т. Експертите смятат, че Норилски разполага с още 20-30 хил. т в складовете си в Русия, които може да бъдат извадени на пазара. Официална информация за количествата обаче руският гигант не предоставя. При останалите цветни метали неизвестните са по-малко и специалистите по-уверено се наемат да правят прогнози. Като цяло се очаква котировките на медта, цинка, калая и оловото да продължат да растат с досегашните темпове, като ПО-ОПТИМИСТИЧНИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА МЕДТА И ЦИНКА Котировките на тези два метала все още се намират в процес на консолидация. В краткосрочна перспектива се очаква медта да щурмува нивото от 1760 USD/т. Преодоляването му ще помогне на цените да се насочат към 1800 USD/т, твърди Робин Бар от Standard Bank. Краткосрочната цел за цинка е 850 USD/т, а пробив над 880 USD/т би отключил пътя към 1000 USD/т. Единственото изключение е алуминият, който ще поскъпва с най-бавни темпове. Анализаторите от Merrill Lynch очакват през третото тримесечие металът дори да поевтинее заради нарастването на запасите и свитото търсене. През четвъртото тримесечие обаче се прогнозира да настъпи обрат в тенденцията във връзка със стабилизиране на търсенето. Средно в периода 2003-2004 г. Merrill Lynch очаква котировките на лекия метал да се колебаят около 68 CTS/либра. Средносрочните перспективи пред комплекса от цветни метали са доста положителни. Независимо от колебанията на цените в една или друга посока съществува достатъчен стимул за нарастването им. Засега те ще останат под нивото от началото на 2001 г., но разликата ще се стопява и ще бъде изцяло компенсирана при пълното възстановяване на световната икономика.
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Перспективите пред черните метали остава неблагоприятна, тъй като на пазара преобладават депресивните фактори, отбелязват експертите от LongBow Reseach. Затова специалистите предпочитат да не променят прогнозите си за цените на горещовалцуваната стомана за тази година в размер на 280 USD/т. Въпреки това има малка надежда за производителите, че ситуацията може да се промени. В доклада на LongBow Reseach дори е написано, че се вижда "светлина в тунела", но за значително възстановяване на темповете на растеж в стоманодобивната индустрия не може да се говори в близко бъдеще. Показателите за второто тримесечие на 2003 г. остават негативни на фона на рязкото понижаване на търсенето. Едва юлските данни показват леко нарастване на потреблението. Специалистите от WorlSteelDynamics не очакват до септември кардинални промени в положителна посока поради традиционно ниското за сезона търсене. Само за някои групи стоки се отчита подобряване на конюнктурата, тъй като ПРЕЗ ЮНИ ЦЕНИТЕ НА СКРАПА И ЧУГУНА ДОБЛИЖИХА ЕДНОГОДИШНИТЕ СИ МАКСИМУМИ регистрирани през март. Основен фактор за поскъпването е Китай, който най-сетне преодоля последиците от атипичната пневмония върху икономиката и отново започна да отчита високи темпове на икономически растеж - около 8%. По оценки на държавната статистика в страната производството на стомана ще достигне 210 млн. т през тази година, а вносът ще се увеличи до 30 млн. т. Оптимизмът се подклажда от високото вътрешно потребление, което стимулира 21-процентен растеж на местното производство и увеличаване на вноса с 57.9% през първото полугодие, отчита статистиката. Негативно върху европейската стоманодобивна промишленост влияе ниският курс на долара спрямо еврото. Европейските производители се оказват неконкурентни на световния пазар в сравнение с колегите им отвъд океана, на които разходите се определят в долари и успяват да предлагат продукцията си на по-ниски цени. Прави впечатление, че оценките на WorlSteelDynamics за пазара на стомана са по-обнадеждаващи за металурзите, отколкото на колегите им от LongBow Reseach. Според тях положението на световния пазар е доста благоприятно, тъй като през юни стоманеният прокат поскъпна с 40 USD/т. На регионалните пазари обаче съществуват значителни различия - китайският например обещава високи цени и стабилен обем на потребление, а в САЩ търсенето се очертава да остане ниско. В Западна Европа не се очакват съществени промени - производителите в региона ще бъдат принудени да понижават цените и да ограничават производството. В особено благоприятни позиции са производителите от ОНД и Русия, които се радват на нарастващо вътрешно потребление и на добри позиции на пазарите в Китай и Европа. .
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Комисията по международна търговия /ITC/ към Министерството на търговията на САЩ взе решение да се отмени постигнатото споразумение за антидъмпинговото разследване на вноса на горещовалцуваните стоманени листи от Русия, Украйна и Китай в САЩ. Решението на комисията е мотивирано от "възможността да се нанесат материални щети на американската металургична промишленост" в случай на отмяна. Едновременно с това обаче ITC преустанови разследването на импорта от Южноафриканската република /РЮА/. В резултат на това само РЮА ще може да възстанови доставките на горещовалцувани стоманени листи в САЩ без ограничения. Предприетите антидъмпингови мерки срещу импорта на стоманени листи от Русия, Китай, Украйна и РЮА бяха въведени на 24 октомври 2002 г. Споразумение за прекратяване на антидъмпинговото разследване между руските производители /ММК, Северстал и НОСТА/ и американското Министерство на търговията беше парафирано по време на визитата в Москва на зам.-министъра на търговията на САЩ Фаряр Ширзад през ноември 2002 г. и влезе в сила на 23 януари 2003 г.
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Американската стоманодобивна индустрия отхвърли предположенията, че политически фактори ще принудят президентът Джордж Буш да отмени преди края на годината предизвикалите толкова спорове и напрежение мита, с които се облага вносът на 12 категории стоманени изделия. Лично говорителят на Съюза на американските стоманопроизводители - Гари Хъбърд, коментира, че е глупаво да се мисли, че Буш ще ги вдигне, преди да се види какъв ще е ефектът от тях. Президентът трябва да реши тази есен дали да ги отмени по-рано, или да ги остави в сила до март 2005 г. Мита до 30% бяха въведени в срок за 3 г. през март 2002 г. с цел спасяване на щатския стоманодобив. На 19 септември се очаква междинен доклад на ITC за техния ефект. От друга страна, коалиция от потребители на стомана оказват натиск върху президента за отмяна. Очаква се той да изчака отговора на жалбата срещу решението на СТО, че митата нарушават разпоредбите й, и тогава да действа.
Източник: Пари (21.08.2003)
 
Водещият производител на мед и цинк в Европа белгийската компания Umicore, която е собственик на пирдопския медобивен комбинат, очаква да отчете по-висока печалба за 2003 г. благодарение на новите придобивки, макар че не очаква да настъпи бързо възстановяване на търсенето на мед. Umicore обяви и че не смята за приоритетна ролята си в консолидирането на медната индустрия в краткосрочна перспектива. Вчера стана ясно, че предданъчната печалба на топпроизводителя на цинкови изделия за I-то полугодие скочи с 1.4% до 49.4 млн. EUR въпреки ниските цени на металите. Голям дял от нея се пада на благородните метали и материалите, намиращи приложение в хай-тека, който Umicore произвежда. Напоследък белгийската група се оттегли частично от първоначалната си основна си дейност - добивите, за да се фокусира в по-голяма степен върху рециклирането на благородни метали и изработката на IT изделия като соларни клетки за сателити. Продажбите на компанията през полугодието са спаднали до 1.48 млрд. EUR спрямо 1.66 млрд. EUR за предишната година, а консолидизираната нетна печалба е 27.9 млн. EUR. Липсата на раздвижване на търсенето на мед ще продължи да се отразява върху финансовото представяне на Umicore, очакват от компанията. Поне 30 млн. EUR ще се прибавят към резултатите за оставащите 5 месеца /или за второто полугодие/ от придобитото поделение за благородни метали на американската OMG. По нейни данни медодобивната рафинерия в Пирдоп е на път да достигне заплануваната продукция от 210 хил. т аноди т. г.
Източник: Пари (21.08.2003)
 
Очаква се през октомври да заработи инсталация за преработка на стари автомобили в Стомана индъстри, съобщи Антон Петров, представител на гръцката компания Виохалко, собственик на пернишкия завод. Преди година дружеството обяви, че ще вложи 10 млн. лв. в проекта. Инсталацията ще раздробява и сепарира стари коли и битова техника, като отделя метала от кожените и пластмасовите части. Машината е с годишен капацитет 150-200 хил. тона. Тя увеличава качеството на произведената стомана, съкращава разходите, обясни Петров. Проектът ще има и голям екологичен ефект предвид ангажиментите ни към Евросъюза да преработваме старите автомобили. През октомври ще приключи първият етап от инвестиционния процес в Стомана индъстри на стойност около 40 млн. EUR. Освен линията за преработване на автомобили ще завърши модернизацията на валцовото производство и добивната част и реконструкцията на една от пещите. Искаме да разширим асортимента на продуктите, а не да увеличаваме капацитета, който и без това е голям при свръхпроизводството на пазара, обясни Петров. През ноември 2002 г. пернишкият завод пусна в експлоатация нова блумова машина, произведена от италианската компания Даниели, на стойност 17 млн. EUR. Новата инсталация замести старата руска машина и е с производителност от 120 до 180 тона на час. Това увеличи капацитета на предприятието до 740 хил. тона метали на година. С монтирането на блумовата машина, която има възможност да произвежда и кнюпел, се допълни продуктовата гама. Виохалко АД е една от най-големите индустриални компании в Гърция. У нас включва още София Мед АД, Тепрометал ЕООД и Леско ООД. До момента гръцкият инвеститор е вложил в България около 200 млн. лв.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Най-големият производител на стомана в Турция Eregli Demir Celik Fabrikalari /Erdemir/ завиши планираните финансови резултати за 2003 г. с оглед на положителните бизнесочаквания и добрата печалба за I половина на годината. Erdemir вече се цели в нетна годишна печалба от 199.2 млн. USD при предишна цел от 67.4 млн. USD и продажби в размер на 1.24 млрд. USD спрямо 1.10 млрд. USD. Освен това той ревизира очакваните продажби от 3.25 млн. т на 3.45 млн.т стомана. Миналия месец Erdemir отчете печалба от 242.72 трлн. турски лири /173.2 млн. USD/ спрямо загуби от 138.19 трлн. лири за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Очаква се през октомври да заработи инсталация за преработка на стари автомобили в Стомана индъстри, съобщи Антон Петров, представител на гръцката компания Виохалко, собственик на пернишкия завод. Преди година дружеството обяви, че ще вложи 10 млн. лв. в проекта. Инсталацията ще раздробява и сепарира стари коли и битова техника, като отделя метала от кожените и пластмасовите части. Машината е с годишен капацитет 150-200 хил. тона. Тя увеличава качеството на произведената стомана, съкращава разходите, обясни Петров. Проектът ще има и голям екологичен ефект предвид ангажиментите ни към Евросъюза да преработваме старите автомобили. Преди около два месеца затворихме глава Екология и се ангажирахме със създаването на два центъра за разглобяване. У нас годишно се внасят около 13 хил. нови автомобила и около 80 хил. втора ръка. През октомври ще приключи първият етап от инвестиционния процес в Стомана индъстри на стойност около 40 млн. EUR. Освен линията за преработване на автомобили ще завърши модернизацията на валцовото производство и добивната част и реконструкцията на една от пещите. Искаме да разширим асортимента на продуктите, а не да увеличаваме капацитета, който и без това е голям при свръхпроизводството на пазара, обясни Петров. През ноември 2002 г. пернишкият завод пусна в експлоатация нова блумова машина, произведена от италианската компания Даниели, на стойност 17 млн. EUR. Новата инсталация замести старата руска машина и е с производителност от 120 до 180 тона на час. Това увеличи капацитета на предприятието до 740 хил. тона метали на година. С монтирането на блумовата машина, която има възможност да произвежда и кнюпел, се допълни продуктовата гама. Виохалко АД е една от най-големите индустриални компании в Гърция. У нас включва още София Мед АД, Тепрометал ЕООД и Леско ООД. До момента гръцкият инвеститор е вложил в България около 200 млн. лв.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Шестият по големина производител на мед в света - полският KGHM, планира да добие 531 хил. т мед догодина.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
ЕК ще обяви дали одобрява офертата на втория по големина производител на алуминий в света Alcan за поглъщане на Pechiney на 29 септември.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
СУАЛ, вторият по значимост производител на алуминий в Русия, е произвел 441.9 хил. т от метала през първото полугодие, което е с 29% повече в сравнение със същия период на 2002 г.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Столичното общинско дружество "Галатея" е започнало разпродажба на част от курортните бази на кметството в страната, както и големи общински терени в София, подходящи за производствени и складови бази. Това се разбира от публикувани обяви в Държавен вестник за 9 имота от март досега. От тях шест са продадени, съобщи изпълнителният директор на дружеството Антоний Лолов. Това са почивните бази в Поморие, Обзор, Тетевен, Говедарци, Рибарица и терен от 58.5 декара в София. Общата сума на продадените терени е малко над един милион лева. За други две станции в Обзор са сключени предварителни договори, а за терен от 44 дка в местността Къро, между "Метро 1" и "Горубляне" е обявена продажна цена от 760 хил. лв. На последната сесия Столичният общински съвет даде право на дружеството да продаде още седем имота. Три от тях са в София, останалите - в Китен, Бяла, Обзор и лагер над Лопушанския манастир. "Галатея" продава имотите по най-често прилаганата от общината схема - преговори с потенциални купувачи. Прави се предварителна оценка на имота от лицензиран оценител. Продажната цена винаги е по-висока от оценката на оценителя с няколко хиляди, показват сключените сделки. Въпреки това тя е по-ниска от пазарната в момента почти двойно, сочи справка с порталите за недвижими имоти, както и допитвания до брокери. Ученическият лагер в Говедарци например, който се простира върху 25 декара, с разположени 4 монолитни и 5 дървени сгради, 9 бунгала, столова с кухня, складови помещения и спортни площадки, е продаден за 160 хил. лв., или малко над 3 долара на кв.м. Според брокери урегулиран парцел с ток и вода в този район се продава на цена от 15 до 30 долара за кв.м. Аналогична е ситуацията и за останалите бази. От близо 30-те почивни станции на Столичната община ще бъдат продадени около половината, каза Антоний Лолов. По думите му целта е с парите от продажбата да се ремонтира останалата база, така че да стане привлекателна за ползване. Досега за ремонти са похарчени около 2 млн. лв. Средствата са изразходвани за 14 детски лагера, които това лято са се ползвали. Направени са и два двузвездни хотела в Созопол и Балчик. Изцяло е възстановена и почивната база в Несебър. В момента в капитала на "Галатея" са около десетина имота. Останалите предстои да бъдат вкарани след изчистването с проблемите около собствеността, обясни Антоний Лолов. Част от тях също ще бъдат продадени, за да се осигурят средства за ремонта на останалите. Изпълнителният директор на "Галатея" отрече, че дългосрочната цел е ремонтираните имоти също да бъдат продадени след време. Докато аз съм директор, такова нещо няма да предложа, каза Лолов. Въпреки официалните мотиви за продажбите средствата от тях се оказват недостатъчни, за да се направи ремонтът на останалите бази. За да се реши проблемът, общинските съветници дадоха право на "Галатея" да продава и софийски имоти, които са с по-високи цени. Като начало "Галатея" получи два земеделски парцела от над 100 дка. Единствено общинският съветник от "Другите за София" и настоящ кандидат за кмет на БСП за София Стоян Александров реагира бурно, като подложи на съмнение способността на дружеството да продава имоти. "Защо терените не ги продава общинската агенция за приватизация, а ако е некадърна - да я закрием", възмути се преди време Александров. Общински съветници му отговориха, че не разбира нищо и че ако се продават през агенцията, не можело да се гарантира, че парите ще отидат в "Галатея". Бившият вече председател Антоан Николов дори напомни на Александров, че ако е идвал редовно на заседанията на постоянните комисии, щял да бъде наясно с нещата и нямало да задава ненужни въпроси. Така теренът до най-голямото предприятие за алуминиева дограма "Стилмет" в София вече е продаден. Цената на сделката е за 550 хил.лв., съобщи Лолов. Другият имот, в местността Къро, се предлага на цена от 9.5 долара за кв.м, докато пазарните цени на терените там са между 30 и 40 долара, твърдят брокери. "Въпреки че ми дадоха право да продам базата в Бяла, няма да го направя, защото се използва", твърди Лолов. За него е важно, че е изпълнил основната задача, за която е създадена "Галатея" - възстановяването на организирания отдих на софийските деца на ниски цени. Дружеството разполага с ремонтирана леглова база за 1500 деца. За този сезон вече са летували 3300 ученици. Още 100 сирачета са почивали за сметка на "Галатея" на морето, отчете Лолов. Цените за една смяна от десет дни варират от 78 до 110 лв., с включени нощувки, храна и транспорт. Колкото и да звучи невероятно най-много желаещи е имало за летуване с по-скъпите карти, твърди Лолов. Неговото обяснение е, че родителите предпочитали да дадат 20 лв. повече, но децата да бъдат по три в стая със собствен санитарен възел, каквито предлага базата в Обзор 2. Общинските съветници обаче са недоволни. Причината е, че "Галатея" им вдигна повече от два пъти цените за нощувка. В Несебър от 3 лв. през миналата година сега цената е станала по 7 лв. За външни гости е 10 лв. В Созопол нощувката в хотел "Албатрос" е 12 лв. със закуска за общинарите и 15 лв. за гости. Въпреки недоволството близо 4000 общинари са почивали досега в трите бази в Созопол, Несебър и Балчик. Толкова са били гостите. Антоний Лолов отчита сезона като успешен. Амбицията му е следващото лято в общинските бази да почиват 7000 столични деца, а външните нощувки да са над 15 000. -----------
Източник: Дневник (25.08.2003)
 
Най-крупният производител на стомана в света Arcelor очаква 47%-ен скок в печалбата за първото полугодие заради по-високите цени на стоманата. Предданъчната печалба според прогнозите на анализатори ще е 1.3 млрд. EUR. Печалбата за втората половина на годината обаче ще пострада с оглед на планираното понижение на производството. Arcelor обяви през юни, че възнамерява да съкрати с 10% производството си, за да подкрепи цените.
Източник: Пари (25.08.2003)
 
Котировките на селена скочиха до невиждани от 15 г. насам равнища от 6 USD/лб. Основният фактор за това са недостигът на пазара и високото търсене основно от Китай. Металът се използва главно в стоманодобива, производството на стъкло и електрониката.
Източник: Пари (25.08.2003)
 
Спекулативни покупки тласнаха нагоре цените на цветните метали на Лондонската борса за метали (LME). Водач на групата бе никелът. Металът по тримесечни доставки достигна 9705 долара за тон, най-високото му равнище от май 2000 г. В края на седмицата цената се уравновеси на 9515 долара за тон. “Фундаменталните пазарни фактори при никела действително оправдават покачването на цената му”, смята Ингрид Стърнби, анализатор на пазара на метали в Лондон. Продължаващата вече три месеца стачка в канадския производител Inco също се отразява благоприятно на цените. Всеки месец заводът в Съдбъри, Онтарио, лишава световните пазари от доставки на 8000 тона.
Източник: Капитал (25.08.2003)
 
Само някой от петте или шестте най-големи преработватели на алуминий в света може да стане собственик на единствената алуминиева рафинерия в Черна гора - Kombinat Aluminijma Podgorica /KAP/, обяви нейният директор Михайло Банжевич. Той отказа да назове кои компании са разглеждани като потенциални купувачи на завода, който правителството се надява да продаде до 1 г. KAP може да бъде купен само от стратегически инвеститор, компания, която разполага с много ресурси, финансова мощ и който е сред големите в сектора, отбелязва той във в. Победа, излизащ в Подгорица. Банжевич изтъква, че новият собственик трябва да изплати дълговете на КАР /възлизащи на около 300 млн. USD/, да модернизира рафинерията, да предложи съответната екологична програма, щадяща околната среда, както и приемлива социална програма, която да задоволява интересите на работниците. Дълговете биха могли да се изкупят от кредиторите при голяма отстъпка и според директора реалистичната цена на КАР е 250 млн. USD. За продажба ще бъдат предложени 63.53% от КАР, чиито годишни производствени капацитети са 280 хил. т алумина и 102 хил. т алуминий. Приватизацията на предприятието е топприоритет на правителството за 2003 г. Алуминиеви компании от Германия, Русия, Канада, Франция, Италия, Скандинавския полуостров и САЩ изразиха интерес към КАР. По думите на местни източници сред тях са гигантите Alcan, РусАЛ, Pechiney, Norsk Hydro и Glencore.
Източник: Пари (25.08.2003)
 
Предприятия и фирми в Пернишка област дължат на Националния осигурителен институт (НОИ) 34 421 775 лева, съобщиха от Районно управление "Социално осигуряване" в града. Първи в списъка на длъжниците е металургичния завод "Стомана" със задължение по Данък обществено осигуряване в размер на 24 172 000 лв. До този момент дружеството се издължава съгласно утвърдената оздравителна програма и сключено допълнително споразумение с НОИ. Друг длъжник е "Бесттехника-Тежко машиностроене" - Радомир. Дружеството е натрупало задължения в размер на 5 300 000 лева за невнесени осигуровки по ДОО. От миналата година Агенцията за държавни вземания се зае със случая, бе обявена публична разпродажба на част от оборудването на дружеството. По-късно търгът бе спрян. Предприятието продължава да трупа нови задължения, без да погасява старите. Не се плащат нито наложени актове, нито осигуровки, каза директорът на РУСО-Перник Станимир Стоянов. 1 874 000 лв. са задълженията на "Мини-Перник" в ликвидация към НОИ. Превеждат се само текущите задължения, по старите няма погасителни суми. Бившето поделение на мината в града е натрупало задължения от невнесени осигуровки в размер на 1 220 000 лева. Поделението се е отделило в самостоятелно предприятие - минен гараж "Белтранс". Сред големите длъжници са на НОИ в региона е и шивашката фабрика "Елена Георгиева", която дължи 767 000 лева,"Радомир-метали" със задължение от 646 000 лева, "Бесттехника-Струма", което дължи 483 000 лева и "Заводски строежи" с 308 000 лева задължения. Банковите сметки на всички длъжници без погасителни планове са запорирани, образувани са преписки в Агенцията за държавни вземания. В много от случаите е наложена възбрана на ръководствата на фирмите за пътуване извън страната. От 100 предприятия, наблюдавани от Международния валутен фонд, 10 са в Пернишка област, припомниха от НОИ.
Източник: Монитор (26.08.2003)
 
Металургията се е родила по земите на днешна България, съобщиха археолози . Екип на доц. Красимир Лещаков се е натъкнал на уникална находка при разкопки край димитровградското село Ябълково. Специалистите открили парче от медна шлака, което датира от шестото хилядолетие преди Христа. Това е научна сензация, обяви доц. Лещаков. Откритието на археолозите е с 2000 години по-старо от известните досега като най-древни следи от леярна дейност на континента.
Източник: Дневник (26.08.2003)
 
Гръцката компания "Сиденор", част от гръцката металургична група "Виохалко", планира да инвестира 60 млн. евро в своя завод "Стомана индъстри" в Перник до 2005 г., съобщи гръцкото издание "То Вима". Целта на инвестицията е да се обнови оборудването на пернишкия металургичен комбинат. Планирано е средствата да се усвоят на два етапа. До края на тази година трябва да бъдат вложени 30 млн. евро. Дотогава трябва да приключи реконструкцията на валцовото производство. Инвестициите са насочени предимно към блумната машина, шредерната инсталация, реконструкцията на електропещта и разходи за екологични проекти. Парите ще бъдат осигурени от собствени средства и кредити. В момента се водят преговори със Световната банка. Монтирането на шредерната инсталация ще подобри качеството на суровината за "Стомана индъстри". Съоръжението ще раздробява и сепарира стари коли и битова техника, като позволява повторното използване на метала, без да се изгарят елементите, които отделят вредни емисии във въздуха. През миналата година в завода беше пусната в експлоатация и машината за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки). Част от средствата от инвестиционната програма са насочени към подобряване ефективността на работата на съоръжението. То струва 10 млн. евро и беше доставено по специална поръчка от италианската компания "Даниели". Заедно с монтажните работи инвестицията достига 14 млн. евро. Капацитетът на съоръжението е 90 000 тона готова продукция на месец. Пернишкото предприятие произвежда около 30 000 т готова продукция месечно. За да се използва потенциалът на новото съоръжение, в момента се извършва модернизация на една от двете пещи в завода. След обновяването й тя трябва да подава по 100 тона разтопен метал на час. В момента това количество е около 70 тона, колкото е и капацитетът на втората пещ. Заедно с покупката на машината "Даниели" инвестициите в "Стомана индъстри" за миналата година са над 18 млн. евро. В момента в предприятието работят 1730 души. Близо 80% от продукцията се изнася за външни пазари. Чрез дъщерното си дружество "Сиденор" "Виохалко" притежава 75% от акциите на "Стомана индъстри" AД, която закупи основното производство на пернишкия металургичен комбинат. Останалите 25% са собственост на "Еврометал" ООД. Сделката за придобиване на активите беше за 16.5 млн. долара. Групировката "Виохалко" осъществява търговия и производство на метали. Компанията "Етем", която също е собственост на групировката, притежава софийското предприятие за алуминиеви профили "Стилмет". Друга компания на "Виохалко", Halcor S.A., държи 89% от "София мед" АД и дървообработващото дружество "Леско" в Благоевград. Консолидираните продажби на "Сиденор" за 2002 г. са 453 млн. евро, с 32.8 на сто повече от 2001 г. Чистата й печалба за миналата година пък се е повишила до 26.6 млн. евро, което е увеличение от 132 на сто в сравнение с 2001 г.
Източник: Дневник (26.08.2003)
 
Кирил Алексов - бивш президент на ФК "Миньор" до 1994 г., е кандидат за кмет от партията на Стефан Софиянски в пернишкия квартал "Изток". Алексов е и бивш зам.-шеф на обществени начала на радомирския футболен тим "Струмска слава", работил е в "Тежко машиностроене", циментовия завод в Батановци, а в момента е началник-отиел "Продажби" в складово стопанство на фирма "Стомана".
Източник: 24 часа (26.08.2003)
 
140 тона скрап по договор дължи мина Осогово на Вторични суровини в Кюстендил. Синдиците на рудодобивното предприятие, което има дългове за над 5 млн. лв., отказват продължението му и разпродават имуществото на мината незаконно, твърди управителят на Вторични суровини Красимир Цолов. Вторични суровини е превело 50 000 лв. на мината миналата година срещу договор за добив на скрап, съобщи econ.bg. Рудодобивното дружество е обявено в несъстоятелност от март тази година заради дългове към държавата. След изтичане на договора с Вторични суровини остават недобити количества скрап и предприятието иска удължаване на срока. Синдиците отказват, но продават на Радомир-метали около 180 тона бракувано желязо и съоръжения без фактури, твърди управителят Красимир Цолов. Всички продажби са извършени със знанието и разрешението на съда, контрира синдикът Чавдарова, показвайки документи, но призна, че за сделките няма фактури, а касови бележки. Тя отказа коментар до общото събрание на кредиторите на мината. Очакваме някакво решение на проблема през септември, каза Цолов.
Източник: Пари (26.08.2003)
 
Третият по значимост производител на никел в света след руския Норилски никел и канадската Inco - WMC Resources, се договори с един от водещите производители на метали в Китай - Jinchuan Group, да й доставя никел през периода 2005-2010 г., като сделката се изчислява на 1 млрд. австралийски долара, или 649 млн. USD. Постъпилият от Австралия никел след преработката ще съставлява 20% от китайската продукция на белия метал. Китай е най-бързо разрастващият се eкспортен пазар за Австралия и третият по големина неин търговски партньор. Jinchuan добива 88% от произведения в Китай никел, а делът на страната в световното потребление на никел е 8%. Междувременно китайският внос на австралийска желязна руда /Австралия е N 1 по добиви в света/ скочи с 42% до 72.5 млн. т през първата половина на 2003 г.
Източник: Пари (27.08.2003)
 
Оценителската и консултантска фирма Оргсистем ООД е спечелила конкурс на Министерството на икономиката за разработване на програма за преструктуриране на стоманодобива до 2006 г. Програмата се иска от Еврокомисията и от одобрението й ще зависи затварянето на преговорната глава Конкуренция. В края на миналата седмица Европейски институт, който е участвал в конкурса, е внесъл жалба срещу избора на Оргсистем за оценител, съобщи директорът на института Юлиана Николова. В жалбата институтът посочва, че първият е класиран въпреки офертната цена от 50 хил. лв., а търгът се провежда по Наредбата за възлагане на обществени поръчки под прагове, което значи под 30 хил. лв., съобщи директорът на института Юлиана Димитрова. Освен класирания на първо място Оргсистем и обжалвалия Европейски институт участват още Иновационен център - Институт по черна металургия ЕАД и Консултативен център за присъединяване на България в ЕС. Програмата за преструктуриране на стоманодобива трябва да съдържа информация за производствените мощности и продажби на трите ни металургични завода - Кремиковци, Стомана индъстри и Промет стийл в Бургас, обясниха експерти. Ако програмата покаже, че тези дружества са получавали досега държавни помощи, те ще трябва да съкратят мощностите си до размера на помощта. Според европейските норми държавните помощи в стоманодобива са недопустими, защото отрасълът се смята за чувствителен. Съмнения за предоставяне на държавна помощ има за Кремиковци и затова ЕК назначи консултанти да изготвят план за жизнеспособност на комбината. Преди ден министърът на европейските въпроси Меглена Кунева съобщи, че документът е изготвен и е приет от комбината. Предстои одобряването му и от ЕК. .
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Чилийската държавна компания Codelco, която е най-крупният произодител на мед в целия свят, планира да добие 1.799 млн. т от червения метал догодина, което е с малко над 10% повече в сравнение с очакванията за настоящата. Данните включват добитата продукция от мините Radomiro Tomic, Chuquicamata, Salvador, Teniente и Andiana, но не покриват 49-процентния дял на компанията в рудника El Alba, контролиран от Phelps Dodge. Съобщението беше направено по време на пресконференция, когато се ревизира и предвиждането за тазгодишната продукция в посока надолу от 1.645 млн. т до 1.625 млн. т. Codelco планира да произведе съответно 1.802 и 1.838 млн. т през 2005 и 2006 г., като намеренията на компанията са да поддържа цените на червения метал между 55 и 60 CTS/лб и така да остане печeливша в средносрочна перспектива. Гигантът, който задържа на склад около 200 хил. т от тазгодишната си продукция, обяви, че ще се освободи от тези запаси, когато световните складови наличности от мед намалеят до 800 хил. т, което според компанията може да стане през второто полугодие. Задържаното количество от Codelco според нейните шефове е довело до поскъпване на медта в последно време с 3 CTS/лб. Компанията планира да задели догодина 1 млрд. USD за инвестиции и погасяване на просрочени плащания. На базата на средни цени на червения метал от 85 CTS/лб чилийският гигант предвижда печалба преди облагане в размер на 1.1 млрд. USD. Същевременно предданъчната печалба за тази година ще достигне 987 млн. USD, а чистата - 660 млн. USD.
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Никелът, който преди дни надвиши най-високите стойности от 3 г. насам, отстъпи с 6% след новината, че вторият по значимост в света производител - канадската Inco, е сключил предварително споразумение със стачкуващите от 13 седмици работници от мина Sudbury, където се произвеждат 9% от никела в света. Никелът за доставка през октомври се срина с близо 500 USD/т до 8920 USD/т, но после се установи при 9040 USD/т. Преди дни той достигна рекордните 9850 USD/т и анализатори предвиждаха да атакува нивата на съпротива от 10 000 USD/т. За поскъпването на метала има и други причини извън стачката - свитото предлагане и оживлението на търсенето. Както е известно, основното приложение на никела е в производството на стомана. Още от миналата година анализаторите сочат никела като метала, който ще поскъпне най-сериозно през 2003 г. Брокер прогнозира, че металът ще се търгува между 8900 и 9300 USD/т до края на седмицата.
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Вносът на стомана в САЩ през юли е спаднал с 34.8% и е възлязъл на 1.822 млн. т. ГЛОБАЛНИТЕ цинкови добиви от мините през първите 6 м. са скочили с 4.9% спрямо същия период на 2002 г. до 752.5 хил. т, рафинираната продукция е отбелязала растеж от 1.1% до 812.3 млн. т, а потреблението е нараснало с 2.2% до 794.2 хил. т, съобщи Международната група за изучаване на цинка и оловото /ILZSG/. В СВЕТОВНИТЕ рудници през първата половина на годината е добито с 2.8% повече олово, рафинираните обеми са се увеличили по-скромно - с 0.3%, а търсенето се е повишило с 1.3%, сочат данните на ILZSG. .
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Белгийската компания Eurostrategy Consulting, избрана от Еврокомисията да изготви план за жизнеспособност на Кремиковци АД, е препоръчала закриване на една от доменните пещи на комбината. Това ще съкрати мощностите на дружеството с 30%. Зам.-председателят на надзорния съвет на Кремиковци Александър Томов отрече информацията. Европейските консултанти ни предлагат закриване на някои станове, което не значи съкращаване на мощности, а преструктуриране, и съвпада с възгледите ни, твърди той. Планът за жизнеспособност на Кремиковци ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция. Комбинатът ще трябва да изпълнява този план, защото преди приватизацията е получил държавна помощ при отписване на дългове за около 100 млн. EUR по ЗУНК. Сегашните собственици на Кремиковци АД твърдят, че при покупката не са били запознати с този факт. Очевидно е имало държавна помощ и ще трябва да поемем последствията, коментираха те. Но държавата също носи отговорност за поведението на управляващите, извършили раздържавяването през 1999 г., коментира Томов. През юни комбинатът поиска становище от Комисията за защита на конкуренцията дали е отпускана държавна помощ. Решението на антимонополния орган още не е готово. В плана за жизнеспособност европейските консултанти са препоръчали и въвеждане на защити мерки за вноса на стомана. След като ще станем част от общоевропейското пространство, а ЕС предприема подобни мерки към Украйна, значи и ние трябва да ги въведем, каза Томов. През юни миналата година Кремиковци АД внесе в Министерството на икономиката искане за налагане на мита до 30% при вноса на стомана. Мотивите бяха, че вносната стомана нанася вреда на българските производители. У нас тя се внася основно от Украйна, Русия и Казахстан заради по-ниските цени. Министерството на икономиката назначи комисия, която да започне разследване по искането на металургичния гигант според ПМС 300 от 1999 г. През пролетта на тази година комисията удължи разследването с три месеца и през юни отхвърли искането на Кремиковци. Това решение все още не е обнародвано в Държавен вестник, въпреки че според ПМС 300 това трябва да бъде направено.
Източник: Пари (29.08.2003)
 
Британската LNM Group, която е вторият водещ производител на стомана в света, е постигнала споразумение с полското правителство за придобиването на най-големия стоманодобивен завод в страната - "Полски Хути Стали" (PHS), съобщи Ройтерс. Сделката е оценена на над 1 милиард долара. Преди окончателното приключване на продажбата LNM трябва да се споразумее с профсъюзите за бъдещето на 16-те хиляди работници в завода и да получи одобрение за покупката от местните регулативни органи. LNM, която е собственост на бизнесмена от индийски произход Лакшми Митал, получи изключителни права за водене на преговори с полското правителство миналия месец. Британската компания беше предпочетена пред американската "Юнайтед стейтс стийл", която развива доходен бизнес в съседна Словакия и иска да засили доставките си за производители на автомобили и домакински уреди, посочва Ройтерс. В същото време покупката на PHS, произвеждащ 70 на сто от полската стомана, ще даде възможност на LNM да удвои капацитета си в региона до 14-15 милиона тона. Британската група има заводи и в Румъния и Чехия. Варшава не даде подробности по сделката. Подписването й беше забавено с една седмица заради преговорите около дълга на PHS към държавни енергийни доставчици и към полските железници. Задълженията на предприятието, равняващи се на 400 милиона долара, трябваше да бъдат купени с отстъпка от бъдещия стратегически инвеститор.
Източник: Дневник (01.09.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" не преведе поредния транш на БДЖ за превоза на товари, съобщи вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев. "Бях информиран за 700 000 лв., това не е една колосална сума, но все пак, ако е индикация как те ще плащат отсега нататък, ситуацията отново ще стане неприятна", каза Василев. В средата на август двете компании подписаха договор за превоза на товари след 10-месечни преговори със срок септември 2002 г. до края на декември 2003 г. Спорът между "Кремиковци" и БДЖ беше за цената на превозите, но тя остана тайна при парафирането на контракта. Василев припомни, че ако компанията не плати до края на седмицата, възможно е да поиска да бъде обявена в несъстоятелност. Според говорителя на "Кремиковци" Тодор Христов става въпрос за недоразумение. Всеки вторник се издават фактури и в 7-дневен срок те трябва да бъдат погасени. Издадени са и миналия вторник фактури на стойност 700 000 лв., които трябва да бъдат погасени във вторник. Така че на практика по клаузите на договора няма просрочване на плащанията, обясни Христов.
Източник: Дневник (02.09.2003)
 
BHP STEEL, най-голямата стоманодобивна компания в Австралия, обяви, че планира да смени името си на BlueScope Steel, с което цели да прекрати асоциациите с BHP Billiton, най-голямата миннодобивна компания в целия свят.
Източник: Пари (02.09.2003)
 
Износът на български стоманени продукти се е увеличил с 11% през първото полугодие в сравнение със същия период на 2002 г. Това сочат данни на Браншовата камара по черна и цветна металургия. За първите шест месеца сме изнесли 535 хил. т при 482 хил. т за същия период на м. г. От тазгодишния износ 473 хил. т са плоски продукти, като ръстът при тях е 16%, а 62 хил. т са дълги продукти, което е 13 хил. т по-малко от периода за 2002 г. Очаквам добри резултати за тазгодишното производство след трудната 2002 г., прогнозира Политими Паунова, председател на камарата. От изнесените общо 535 хил. т 392 хил. т са за Европейския съюз, което е ръст от 9%.
Източник: Пари (03.09.2003)
 
Никелът поскъпна с 340 USD/т и покори равнищата от 9950 USD/т, най-високите от края на май 2000 г. насам, и по такъв начин потвърди очакванията на металните експерти да е най-бляскаво представящият се метал през 2003 г. Както посочват експертите, на никела предстои сега да атакува равнищата от 10 000 USD/т. Никелът, както е известно, намира потребление най-вече за производството на стомана. Никелът поскъпна в последните седмици заради продължилата 13 седмици стачка в мина Съдбъри на канадската компания Inco, която е вторият по значимост производител на никел в света след руската компания Норилски никел. Освен това пазарът е подкрепен и от очакванията за глобален дефицит, който според последните прогнози би трябвало да продължи чак до 2006 г. На Китай се падат 17% от световното потребление на никел, като се включва търсенето на метала за производството на неръждаема стомана.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Най-големият световен производител на стомана Arcelor обяви, че покачващите се котировки на никела вероятно ще повлияят върху обема на продукцията, която планира да произведе през четвъртото тримесечие, след като я съкрати със 100 хил. т през третото тримесечие. Основната причина за това са високите цени на никела, който оскъпява продукцията на гиганта, увеличените производствени капацитети в Европа. Никелът, както е известно, се използва за производството на стомана и 2/3 от всички количества на пазара отиват за добива на неръждаема стомана. Arcelor, която бе създадена през 2002 г. при мегасливането на три европейски компании - френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia, е сред водещите световни компании за неръждаема стомана. Arcelor намали продукцията си от неръждаема стомана през лятото с около 33 хил. т месечно заради свитото потребление, натрупаните складови наличности, скъпото евро и свития експорт за Азия, предизвикан от атипичната пневмония. Няколко други европейски производители на неръждаема стомана като финландско-шведската Avesta Polarit, немската TKS Group, North Ameriban Stainless и Posco увеличиха производствените си капацитети тази година и така общите световни мощности достигнаха 7 млн. т. През 2002 г. в Европа бяха добити близо 5 млн. т неръждаема стомана. В същото време испанската Acerinox, която е сред трите топпроизводителки на неръждаема стомана с капацитет от 2.5 млн. т годишно, съобщи, че планира редукция на добивите.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Куба ще произведе малко повече от 268 хил. т стомана през 2003 г., или с 8 хил. т повече в сравнение с предишната година. Страната изнася близо 70% от стоманата си зад граница. През 2000 г. там бяха добити 337.3 хил. т стомана. Официални представители на индустрията обявиха, че се очаква тя да произвежда по 600 хил. т годишно до 2005 г.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Китай, който е най-големият производител на цинк в света, ще увеличи производството до над 1.9 млн. т през 2003 г., което е с 0.2 млн. т повече спрямо предходната година. През първите 7 м. на 2003 г. в страната са рафинирани 1.26 млн. т цинк, или с 19.9% повече в сравнение със същия период на 2002 г.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Световната банка /СБ/ предвижда котировките на цветните метали да се повишат, като най-чувствително ще поскъпнат никелът и медта, за сметка на което златото ще отстъпи от сегашните високи равнища. Най-оптимистично в СБ е настроението по отношение на никела, който във вторник отбеляза 3-год. максимум от 9950 USD/т.Той успя да поскъпне с цели 75% след октомври 2001 г. досега в резултат на намаляване на запасите, увеличено търсене за производството на неръждаема стомана /най-крупния потребител на метала/ и ограничените доставки на световния пазар. Като се има предвид, че нови мини няма да започнат да функционират през следващите няколко години, а пазарът ще е в дефицит през 2004 и 2005 г., СБ смята, че никелът ще е сред най-добре представящите се метали. Търсенето на мед ще скочи догодина, когато пазарът, където сега има излишъци, ще навлезе във фаза на дефицит. Цените обаче ще са зависими от степента на възстановяване на световната икономика и от съкращаването на продукцията в САЩ и Латинска Америка. Междувременно червеният метал регистрира 28-мес. максимум в сряда от 1814 USD/т.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Полските профсъюзи обещаха тежки преговорите за социалния пакет с LNM Group, втория най-голям производител на стомана в света, който договори миналата седмица с правителството условията за покупка на най-големия стоманодобивен завод в страната Polskie Huti Stali /PHS/ и който добива 70% от стоманата в страната. Условието за финализиране на сделката, която надвишава 1 млрд. USD, е съгласуване с профсъюзите на социалната програма за 16-те хил. служители, които работят там, и получаване одобрението на местните власти. Миналия месец британският гигант, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал, получи правото на изключителен купувач и беше предпочетен пред американския си конкурент US Steel. Исканията на профсъюзите са за определяне на заплатите на работниците в дългосрочен план, обема на инвестициите и гаранции за работните места. За целта те са наели адвокати, психолози и преводачи за преговорите с LNM.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Френският производител на алуминий Pechiney, който е обект на поглъщане от канадската Alcan, настоява последната да плати поне по 50 CTS на акция, съобщи източник, близък до Pechiney. Alcan, вторият по значимост производител на метала, предложи оферта, в която цената на акция беше фиксирана на 44.5 CTS.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
OUTOKUMPU, финландската миннодобивна и преработвателна компания, обяви изтеглянето си от бизнеса с благородни метали. Тя продава активите си в австралийската Dragon Mining за 11 млн. USD.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Най-крупният производител на олово в Китай Yuguang Gold and Lead Group започна строежа на оловна рафинерия с годишен капацитет от 100 хил. т.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Американската инвестиционна банка JP Morgan повиши прогнозните цени на цветните метали, като основание за това й дава най-вече увеличаващото се доверие в щатската икономика. Банката ревизира средните цени на медта за догодина от 84 на 85 CTS/лб, а тези за 2005 г. бяха повишени от 88 на 92 CTS/лб и допълни, че очаква производителите да останат предпазливи. JP Morgan допълва, че поскъпването на червения метал се базира на предвижданията за пазарен дефицит на мед през следващия 3-годишен период. Банката ревизира и осреднените котировки на алуминия в посока нагоре. Цените за 2004 г. бяха повишени на 68 CTS/лб в сравнение с 66 CTS/лб, а за 2005 г. от 72 до 75 CTS/лб. Според JP Morgan обаче пазарът все още трябва да преодолее последствията от 3-годишните излишъци. Прогнозните котировки на никела на JP Morgan за догодина са фиксирани на 455 CTS/лб спрямо 375 CTS/лб, а за следващата година са повишени до 475 CTS/лб спрямо 370 CTS/лб благодарение на активното китайско търсене и импорт и увеличеното потребление на японския стоманодобив. Банката предвижда оловото да поскъпне до 26 CTS/лб в сравнение с 24 CTS/лб, а цените на цинка и калая да останат стабилни.
Източник: Пари (08.09.2003)
 
Представители на щатската медодобивна компания Phelps Dodge, която е вторият по големина производител на червения метал в света, посетиха миналата седмица единствения производител и преработвател на мед в Сърбия - Bor. Гигантът проявява интерес към съвместно проучване и преработка на залежи в Източна Сърбия. Досега делегации на BHP Billiton, най-голямата миннодобивна компания в света, и друг медодобивен гигант - Rio Tinto, също посетиха комплекса Bor, под шапката на който оперират 18 фирми. От няколко години насам Bor функционира на загуба.
Източник: Пари (08.09.2003)
 
Канадският алуминиев гигант Alcan преодоля едно от основните препятствия пред поглъщането на френската компания Pechiney, след като офертата му получи зелена улица от френското финансово министерство. Сега се очаква решението на ЕС по въпроса.
Източник: Пари (08.09.2003)
 
Покупки на фондове тласкаха през първите три дни на изминалата седмица цените на цветните метали нагоре. Благоприятно влияние на пазара имаха добрите икономически новини от САЩ, които подклаждаха надеждите за по-голямо потребление. Никелът бе шампион, като за кратко цената му скочи до 9975 долара за тон - най-висока стойност от 2000 г. В четвъртък и петък пазарът на цветни метали се поохлади, след като седмичните данни показаха покачване на безработицата в САЩ. Котировките обаче запазиха значително по-високи равнища спрямо предходната седмица на Лондонската борса за метали (LME).
Източник: Капитал (08.09.2003)
 
Вицепремиерът Лидия Шулева ще поиска страната ни да бъде извадена от списъка на страни, които нанасят вреда на канадското производство на стомана на министерската конференция на СТО в Канкун, която започна. Според експерти за последното десетилетие Канада поне 5 пъти е започвала подобни разследвания, които най-често завършват с рязко увеличаване на митата. Въпреки незначителния си внос и недостатъчни доказателства за вреда България пак може да бъде санкционирана. България попада в списъка от страни заедно с Чехия и Румъния, които нанасят вреда на местното производство на стомана, решили властите в Канада. Това съобщиха от Виохалко, собственик на Стомана индъстри. Все още няма решение от канадска страна дали ще бъдат наложени мита върху вноса ни за тази държава. През юни Канада започна разследване срещу дъмпингов внос на български, румънски и чешки стоманени продукти. Това стана по искане на местния производител Алгома. Канадската компания е представила доказателства, че през ноември 2002 г. България е внесла 1.8 хил. т горещовалцуван плосък прокат. Те се продавали по 485 USD на тон при цена на канадските производители от 569 USD на тон. Канада се счита за крупен производител, вносител и износител на стомана, като през 2002 г. в страната са произведени 16 млн. т стомана, вносът е 7.5 млн. т, а износът - 5.6 млн. т. През 2001 г. Канада ни наложи мито за продукти, които произвежда Кремиковци, въпреки че тогава комбинатът въобще не беше изнасял за тази държава. Поставени сме в една група с държави, които имат много по-развит стоманодобив, коментират от Браншовата камара по черна и цветна металургия. Чехия е произвела през 2002 г. 6.5 млн. т стомана, а е изнесла - 4 млн. т. Производството на Румъния е достигнало 5.5 млн. т. а износът - 2.7 млн. т. За периода България е произвела 2 млн. т и са изнесени 1.1 млн. т. От тях за Канада износът на горещовалцуван плосък прокат е едва 10 хил. т, смятат от камарата. Канадските власти посочват като износител от българска страна Стомана АД. Производител на продуктите, по които е правено разследване, обаче е Стомана индъстри. Стомана АД е с прекратена дейност от 2001 г. Трябва да се изясни дали в наименованието на фирмата има техническа грешка, да се види какъв е декларираният произход на стоката, казват от камарата. Стомана индъстри категорично отричат поставените им обвинения и дори са ангажирали със случая фирмата майка в Гърция.
Източник: Пари (09.09.2003)
 
Чешко-американската компания "Ре груп" иска да закупи металургичния завод "Елисейна" ЕАД - гара Елисейна. Представители на чуждестранното дружество вече са внесли необходимите документи в Агенцията за приватизация и Министерство на икономиката. В своето предложение "Ре груп" изразяват готовността си да инвестират в производството на натриев сулфат и да изградят инсталация за производство на сярна киселина. Освен това чуждестранната компания ще поеме ангажимент да покрие задълженията на "Елисейна". Към момента те възлизат на около 16 млн. лева и са натрупани основно от неизплатени заплати и осигурителни вноски. На 30 юни тази година "Ре груп" нае металургичният завод на гара Елисейна. Това стана, след като металургичното предприятие прекрати договора си с "Ел Ем импекс". Столичната компания "Ел Ем импекс" от своя страна също беше наела металургичното предприятие през октомври 2002 г. с идеята да произвежда черна конвенторна мед. Въпреки че "Ел Ем импекс" вложи средства за ремонт на пещите и нае 60 металурзи, до започване на производство така и не се стигна. Металургичния завод "Елисейна", чийто капацитет е между 1200 и 1250 тона черна мед месечно, прекрати дейността си в края на 2001 г., защото остана без оборотни средства. Според тогавашния директор на предприятието Славчо Тодоров причината беше ниската цена на медта на международните пазари. Ревизия на Териториалната дирекция за държавен вътрешнофинансов контрол във Враца обаче установи, че само от пет неизгодно сключени договора с чуждестранни компании заводът "Елисейна" е загубил 9 млн. лв.
Източник: Дневник (09.09.2003)
 
Редица европейски компании влязоха в контакт с единствения стоманодобивен завод в Черна гора - този в Никшич, от юли насам, когато правителството откри процедурата за провеждане на търг за приватизацията на 57.99% от завода. Седем от тях са закупили търговата документация и Бордът на директорите се надява повечето да ги попълнят, преди да изтече крайният срок на 30 септември. Чуждестранен партньор е последният шанс на завода в Никшич. Той трябва да модернизира, да изправи на крака предприятието и да осигури нови технологии. През първите 8 м. на годината там са произведени 36 хил. т стомана при капацитети от 190 хил. т. За цялата година се очаква заводът да произведе 50 хил. т. Според черногорските медии дълговете му се изчисляват на 57 млн. EUR. Сред потенциалните купувачи се сочaт Technosteel, свързана с руския гигант MMK, гръцката компания Sidenor, турската Kurum, GIH със седалище в Лондон.
Източник: Пари (09.09.2003)
 
Руският гигант Норилски никел е увеличил износа на никел и мед съответно с близо 50 и 12% през първото шестмесечие на 2003 г. и е достигнал 175.2 хил. и 258.1 хил. т. Най-големият в света производител на никел и паладий е успял да сключи и голяма сделка за доставка на паладий с Китай и Република Корея. В обемите изнесен никел са включени и 60-те хил. т, депозирани като гаранция за получаване на заем. През разглеждания период Норилски е доставил на вътрешния пазар 7.25 хил. т никел при 6.97 хил. т година по-рано. Изнесената и предложената на вътрешния пазар мед възлиза на 258.1 хил. при 230.4 хил. т за първата половина на 2002 г. Норилски оставя своите прогнози за произведените количества никел непроменени, а ръководството отказва да коментира дали разполага с допълнителни складови наличности, които да изнесе на пазара за продажба.
Източник: Пари (09.09.2003)
 
Русия възнамерява да продаде близо 18%-ен дял от обикновените акции, или 23.8% от тези с право на глас, от най-големия стоманодобивен завод ММК, съобщи електронното издание Ведомости. ММК произведе 10 млн. т стомана през 2002 г. и стана най-големият руски производител, а освен това влезе в световната топдесетка.
Източник: Пари (10.09.2003)
 
Американската банка Goldman Sachs покачи средните прогнозни цени на медта за 2004 г. със 153 USD/т до 1785, а тези на алуминия с 51 USD/т до 1490 USD/т. Като най-впечатляващо обаче банката оценява бъдещето на никела. Според прогнозите й той ще достигне ценовите равнища от 13 000 USD/т при около 9760 USD/т сега. Същевременно тя ревизира осреднените цени на цинка за 2004 г. в низходяща посока с 40 USD/т до 860 USD/т /в сравнение с 821 USD/т във вторник/ независимо от очакванията, че пазарът ще навлезе във фаза на дефицит. Във всеки случай нейните експерти съобщават, че котировките на цветните метали са се повишили по-бързо от нейните очаквания. Goldman Sachs предвижда първоначално котировките да дръпнат назад, преди да покорят нови по-високи коти. Никелът ще поведе комплексът нагоре, като се имат предвид ниските запаси, дефицитът и малката вероятност нови мини да се разработват преди 2006 г., обяснява Goldman. Добрите перспективи за възстановяване на световния икономически растеж дават основание на Goldman да повиши прогнозата за потреблението на мед с 395 хил. т. Според банката недостигът от червен метал ще се почувства през втората половина на 2004 г.
Източник: Пари (11.09.2003)
 
До 31 декември 2002 г. Министерският съвет е предоставил 16 концесии за добив на метални полезни изкопаеми. На заседанието си днес министрите одобриха годишните отчетни доклади на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към министъра на икономиката. Причините за неизпълнение или забавяне на финансовите задължения по концесиите се свеждат главно до икономически проблеми на дружествата, загуба на пазари или недостиг на оборотни средства за поддържане на основната дейност, се посочва в доклада на комисията за контрол върху концесиите. Предприети са мерки за събиране на дължимите концесионни задължения, лихви и неустойки от страна на Министерството на икономиката. Към края на миналата година задълженията на дружества са на: "Горубсо-Лъки" АД - 28 413, 17 долара и лихва за забавяне 613,63 долара, като за 2002 г. не е предоставена банкова гаранция; на "Горубсо-Кърджали" АД 23 102,63 долара, лихва 489 ,96 долара и неустойки - 1 372 297 долара; на "Горубсо-Мадан" - 271 97, 55 долара и лихви- 592,31 долара и на Кремиковци АД- концесионно възнаграждение- 387 781,46 долара, лихва- 51 362,12 долара и неустойка 48 901,80 долара. С писмени предизвестия ще бъдат предявени по съдебен ред вземания към "Горубсо-Лъки" АД, "Горубсо-Мадан" и "Горубсо-Кърджали", предвижда решението на правителството.
Източник: БТА (12.09.2003)
 
Алуминият беше в центъра на вниманието на Лондонската метална борса. Белият метал поднови възходящия си ход в четвъртък след проявената слабост предишния ден. Той поскъпна с над 10 долара, като се установи около нивото от 1389 долара за тон при добри обеми на търговия. Според дилъри на борсата очаква се завръщане на финансовите фондове, което ще бъде решаващо за посоката на пазара. В същото време беше съобщено, че запасите на Лондонската метална борса са се увеличили с 15 300 тона до 1.36 млн. тона.
Източник: Дневник (12.09.2003)
 
Дефицитът от рафинирана мед в света през I половина на т. г. е 271 хил. т според Международната група за изучаване на медта /ICSG/ спрямо излишъци от 219 хил. т през същия период на м. г. Причината за рязката промяна е възстановеното търсене, което скочи в Азия.
Източник: Пари (12.09.2003)
 
Полската опозиция настоява за откриване на дебат в парламента във връзка с продажбата на Polskie Huta, най-големия производител на стомана на британската LNM, след като Аrcelor вече се споразумя с профсъюзите относно техните искания. Същото досега не е постигнато с Polskie Huta.
Източник: Пари (12.09.2003)
 
Най-големият български преработвател на цинк и олово КЦМ повиши продукцията от цинк през първата половина на 2003 г. и съкрати добива на олово, съобщи Reuters, цитирайки официални представители на рафинерията. Преработеният цинк нарасна с 2 хил. т спрямо съответстващия период на 2002 г. до 33.7 хил. т. М. г. капацитетите за добив на цинк бяха повишени със 17% и влязоха в експлоатация през март. Рафинерията очаква да преработи 73 хил. т т. г. През първото шестмесечие тя произведе 30.2 хил. т олово, с цели 14 хил. т по-малко в сравнение с 44.7 хил. т 1 г. по-рано, а официални представители на КЦМ отказват да коментират причината за спада. По-рано от завода съобщиха, че тазгодишното производство ще е равно на това през 2002 г. - 60.6 хил. т. Според подадените данни КЦМ регистрира загуба за първото шестмесечие от 2.456 млн. лв., която се отдава на ниските цени на металите на световните борси.
Източник: Пари (12.09.2003)
 
Канадските власти най-вероятно ще наложат антидъмпингови мита по вноса на горещо валцуван плосък прокат от България. Това стана ясно, след като през миналата седмица в „Стомана индъстри“ - дружеството - собственик на пернишкия металургичен комбинат, са получили решението на канадския съд, според което вносът на изделията от България, Румъния и Чехия вреди на местното производство. Мотивите за съдебното решение от средата на август, което бе получено в България преди дни, все още не са известни нито на основния заподозрян за дъмпингов внос - „Стомана индъстри“, нито на Министерството на икономиката. През юни Канада започна разследване за дъмпингов внос на горещо валцуван плосък прокат от Румъния, Чехия и България по оплакване на един от своите основни производители - компанията „Алгома“. В проучването е цитирано, че през 2002 г. българската компания „Стомана“ е продала на канадския пазар 1814 тона горещо валцуван плосък прокат при цени с около 20% по-ниски от местното производство. „Цитираното количество е твърде малко, за да нанесе вреди на местното канадско производство“, коментираха пред „Капитал“ от „Стомана индъстри“. По техни данни нито количеството на експорта, нито дружеството износител са верни. „В обвиненията цитират „Стомана“, а не „Стомана индъстри“, което е погрешно, заяви Лили Самарджиева от дружеството, собственик на металургичния комбинат. „Стомана“ е с прекратена дейност от 2001 г., припомни тя. Според данни от „Стомана индъстри“ през миналата година компанията е имала еднократен износ за Канада и в близко бъдеще не планира нови доставки. Според Антон Петров, представител в България на индустриалната групировка „Виохалко“, която е мажоритарен собственик на „Стомана индъстри“, експортът е осъществен не пряко, а чрез посредник. „Кремиковци“ също не изнася за този пазар. Така евентуално налагане на антидъмпингови мита няма да се отрази на българския експорт, но няма да е приятно от гледна точка на имиджа на страната. „Все пак Канада е голям производител и пазар и в този сектор нейното мнение е важно“, коментира Канада е крупен производител на стоманени изделия, като през 2002 г. в страната са произведени около 16 млн. тона стомана. Засега остава неясно защо България и Чехия присъстват сред обвинените в дъмпинг държави, след като вносът на всяка от страните в Канада не надвишава трите процента от общото потребление в страната, необходими за започване на антидъмпингово разследване. По данни на канадските власти делът на двете държави е съответно 3.3 и 3.6%. Според българската статистика обаче става дума за износ едва на 163 тона горещо валцуван плосък прокат в Канада през 2002 г. През 2001 г. не е регистриран износ на такава продукция. Единствено Румъния със своите над 10% присъствие на канадския пазар би могла да бъде заплаха за местните производители. В отговор на обвиненията в дъмпинг вицепремиерът Лидия Шулева е поискала специална среща с канадските власти по време на срещата на Световната търговска организация в Канкун, Мексико. В Министерството на икономиката няма информация дали такава среща е била проведена. Това е поредното разследване за дъмпинг, което канадското правителство води по оплакване на местни производители. През последното десетилетие са известни още няколко подобни случая, които са завършвали с увеличаване на митата за внос от уличените държави.
Източник: Капитал (13.09.2003)
 
Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, занимаваща се с инвестиции в частния сектор, отпуска заем на „Стомана индъстри“ - собственик на пернишкия металургичен комбинат. Стойността на кредитната линия е до 30 млн. евро, които могат да бъдат усвоявани до края на 2006 г. Кредитната линия е одобрена от борда на директорите на IFC в началото на август, а се очаква окончателното подписване да стане факт в началото на октомври. Заемът е насочен към подобряване на качеството на продукцията, разнообразяване на производствената гама и инвестиции в околната среда, поясни Антон Петров, представител за България на индустриалната група „Виохалко“, която е мажоритарен собственик на „Стомана индъст­ри“. Основната част от кредита ще бъде насочена към подобряване използването на отпадни води в производството, събиране на филтърния прах и преработка на някои отпадни продукти, които могат да се ползват като добавки при производството на цимент. В края на периода инвестициите в околна среда на „Стомана индъстри“ ще достигнат 13 млн. евро от общо планираните за периода 44 млн. евро инвестиции. Средствата няма да бъдат насочени към увеличаване на производствения капацитет на предприятието. Сега пернишкият комбинат произвежда по около 800 хил. тона изделия годишно. Чрез дъщерното си дружество „Сиденор“ гръцката индустриална групировка „Виохалко“ е собственик на 75% от акциите на „Стомана индъстри“ АД. Останалите 25% са притежание на пернишката „Еврометал“ ООД. „Стомана индъстри“ AД закупи основното производство на пернишкия металургичен комбинат „Стомана“ за 16.5 млн. долара. Чрез други свои дружества „Виохалко“ е собственик в България на столичния комбинат „София мед“ АД, предприятието за алуминиеви профили „Стилмет“ АД и дървообработващото дружество „Леско“ АД в Благоевград.
Източник: Капитал (13.09.2003)
 
Продажби на цветни метали от фондове свалиха цените на Лондонската борса за метали (LME). Някои анализатори коментираха, че трябва да се очаква трайно движение надолу през следващия месец. В световния си стоков обзор, разпространен през тази седмица, специалистите на Goldman Sachs предвиждат поскъпване на никела на 13 000 долара за тон и дори повече през 2004 г. Прогнозата е обусловена от очакваното голямо намаляване на запасите заради стачката в канадския производител Inco. Подобряването на световната икономика ще стимулира потреблението на метали и това ще поддържа цените им на по-високи равнища, смятат от Goldman Sachs. Поскъпването ще бъде ограничавано обаче от натрупването на големи запаси от повечето цветни метали - мед, калай, олово, цинк и алуминий, през идните месеци.
Източник: Капитал (13.09.2003)
 
Ако мандатът на Държавната комисия за енергийно регулиране бъде прекратен с приемането от парламента на новия закон за енергетиката, това ще отложи отварянето на електроенергийния пазар с шест месеца. Това прогнозира представителят на привилегированите потребители на електроенергия Николай Минков. Десетте компании, които получиха статут на привилегировани потребители на електроенергия от Държавната комисия за енергийно регулиране, се надяват, че сключването на преките договори с централите и покупката на по-евтина електроенергия ще започне през ноември. В момента енергийното министерство събира предложения за второ четене на проекта. Преди лятната ваканция Народното събрание прие на първо четене новия закон, който допуска мандата на председателя, заместника му и членовете на регулаторната комисия да бъдат прекратени след влизане на новия закон в сила. При приемането на проекта енергийният министър Милко Ковачев обеща да внесе предложение, което да гарантира независимостта на регулаторната комисия. С новия закон ще бъдат приети търговските правила за отваряне на пазара и нова наредба за цените на електроенергията. В края на миналата седмица представители на "Агрополихим" АД, "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед" АД, КЦМ, "Мини Марица-изток" ЕАД, "Неохим", "Свилоза", "Юмикор мед" и "Стомана индъстри" АД обсъдиха възможността да създават асоциация, която да защитава техните интереси. Очаква се решението да бъде взето до две седмици. Привилегированите потребители имат годишна консумация над 100 гигаватчаса и ще имат право да договорят цените и условията на доставките с ТЕЦ "Марица-изток" 2, ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобовдол". Десетте компании общо са консумирали през миналата година около 2.7 млрд. киловатчаса, което е 9.3% от вътрешното потребление в страната. Според експертни оценки пазарът има се оценява за 100 млн. долара.
Източник: Дневник (15.09.2003)
 
Бордът на френския алуминиев гигант "Пешине" прие предложението на канадския си конкурент "Алкан" да продаде компанията за цена от малко над 4 млрд. евро, предаде "Файненшъл таймс". В съобщението за пресата се казва, че сделката трябва да бъде гласувана и от общото събрание на акционерите на "Пешине", но това едва ли би попречило на сключването й, защото предложената от "Алкан" цена е изключително добра при сегашните пазарни условия. Новината изненада много анализатори, които смятаха, че до сделка ще се стигне при оферта от поне 4.25 млрд. евро. Все пак наблюдателите отчитат връзката на договорената цена с промяната на курса евро/долар. Важен фактор е и динамиката на цената на алуминия, която наскоро регистрира най-високата си стойност за годината от около 1470 долара за тон (в зависимост от падежа на контракта и борсата), но след това спадна рязко. Очакванията на експертите са спадът да продължи. Според "Файненшъл таймс" пред сделката стоят доста проблеми, не само необходимостта за одобрение от страна на акционерите в "Пешине". Като най-голям от тях се определят евентуалните антимонополни мерки, които могат да бъдат взети срещу сделката от страна на Европейската комисия. Източници от Брюксел заявиха, че имат уверението на канадската компания, че тя ще се съгласи с всички разумни изисквания на администрацията. Френският гигант "Пешине" подаде в средата на юли оферта на стойност 750 млн. евро за закупуване на бизнеса с алуминий на холандския си конкурент "Корус". Това беше вторият опит на французите да придобият холандската компания. Анализатори смятат, че предвид антимонополните правила в ЕС тази сделка ще пропадне окончателно, ако "Алкан" закупи "Пешине". В резултат ще се породи интерес на други инвеститори към "Корус" и ще се инициира процес на консолидация в сектора.
Източник: Дневник (15.09.2003)
 
Изпълнителният директор на Alcan Трейвис Енжен заяви в интервю увереността си, че Европейската комисия ще одобри офертата на стойност 4 млрд. EUR, която предложи за Pechiney. Финализирането на сделката и поглъщането на френската компания от втория по големина производител на алуминий в света Alcan се очаква да стане в края на т. г. .
Източник: Пари (16.09.2003)
 
"До края на годината в "Стомана индъстри" ще бъде монтирана първата по рода си в страната шредерна инсталация", съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Гръцката компания е мажоритарен собственик на пернишкото металургично дружество. 10 милиона лева е стойността на новата инсталация. През нея ще преминават стари автомобили, бяла техника, като ще се раздробяват и сепарират неметалните отпадъци. "Инсталацията може да поеме преработката на всички стари коли", твърди Петров. Това безспорно ще доведе до постигане на екологичен ефект в цялата страна. От друга страна в пещите на "Стомана" вече няма да попадат неметални отпадъци, които замърсяват околната среда при изгаряне. Според Петров ще се постигне и по-нисък разход на електроенергия, и по-висок рандеман при производството на стомана. 95% от продукцията, произведена в дружеството, е предназначена за износ. 60 млн. лв. са вложени в реконструкцията на производствените мощности в "Стомана индъстри" през последните две години. Това е половината от сумата, предвидена в инвестиционната програма на дружеството. Втората част от инвестиционната програма на "Виохалко" в пернишката "Стомана" ще бъде насочена към екологични проекти, свързани с подобряване на ефективността и качеството на произвежданата продукция, уточни Петров. "До края на 2006г. ще бъде завършена цялата инвестиционна програма, планирана в "Стомана индъстри"", увери представителят на "Виохалко".
Източник: Дневник (17.09.2003)
 
Казахстан ще вкара в експлоатация най-новия завод за преработка на цинк с годишни мощности от 100 хил. т - Balkash, през октомври, както предварително беше планирано. Така Казахстан ще успее да добие към 400 хил. т догодина. Държавата ще изнася почти цялата продукция подобно на експорта на мед.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Словашкият производител на алуминиеви сплави Sloval очаква по-ниска с 60% продукция до 6 хил. т т. г. заради спадналите продажби на автомобилната индустрия в Европа.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Сребърна инсталация за раздробяване на стари автомобили и бяла техника ще бъде пусната в експлоатация до 6 месеца в Стомана индъстри, съобщиха от компанията. Стойността на оборудването е над 10 млн. лв. Това е първата у нас инсталация от този род. С пускането й ще се преработват стари автомобили и бяла техника от цялата страна чрез раздробяване. Ще се отделят неметалните повърхности и в пещите на дружеството няма да попадат други предмети, освен стоманени. Това ще подобри екологичната обстановка в района, твърдят от фирмата. Над 60 млн. лв. са предвидени за модернизация на производствените мощности в Стомана индъстри след закупуването на 75% от активите на Стомана от гръцкия концерн Виохалко. Това е повече от половината от предвидените средства за инвестиции.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Представители на втория по големина руски преработвател на алуминий - СУАЛ, са провели разговори с правителството на Черна гора относно евентуално поглъщане на местната алуминиева рафинерия КАП. Черна гора планира да продаде мажоритарния дял от 63.53% в КАП, който има производствени капацитети от 280 хил. т алумина и 102 хил. т алуминий. Сега КАП добива по 10 хил. т алумина месечно и възнамерява да повиши обемите до 112 хил. т. Интерес към завода проявяват редица чужди компании.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Задълженията на 50-те най-големи длъжници към НОИ към края на юни т. г. възлизат на 218 973 319 лв. Посочената сума включва главницата и начислените лихви. Класацията се води от металургичния комбинат Кремиковци, а предприетите мерки са запориране на банкови сметки. На втора позиция е Стомана-Перник. За този длъжник има приет погасителен план за част от задълженията, както и оздравителна програма. Следваща е Варненската корабостроителница, чиито активи са продадени на БМФ и цялата сума е преведена на Банковата консолидационна компания. Четвърта поред е Видахим, чиито задължения се събират принудително от Агенцията за държавни вземания.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Старите трошки, задръстващи тротоари и дворове, вече ще могат да бъдат продавани на нормална цена. Шредерна инсталация за раздробяване на стари автомобили ще бъде монтирана до края на годината в пернишката фирма "Стомана индъстри", съобщи членът на съвета на директорите Антон Петров. Стойността на инсталацията е 10 млн. л в. и е първата в страната. С пускането й в експлоатация ще се преработват стари автомобили от цялата страна, като предварително ще се отстраняват пластмасите и текстилът от купетата. По този начин ще се подобри екологията в района на предприятието. "Новото съоръжение ще представлява един мини-завод и ще заработи до края на годината. Автомобилите и бялата техника ще се пресоват и това ще улеснява транспортирането им. След това следва нарязването им с ножове и сепарация на отделните части *, обясни Антон Петров. Шредерната инсталация ще бъде изключително мощна - 5000 конски сили. Според Петров до момента автомобилите и бялата техника не са били предпочитани от изкупвачите на метали, а сега даже купетата ще могат да бъдат оползотворявани. “Инсталацията е екологична, защото материали като гума, тапицерии и пластмаси няма да се изгарят. При горенето им се отделят вредни вещества във въздуха. Претопяването на тези материали ще става в пещите ма "Стомана индъстри". Освен това методът е и икономичен, защото ще се пееш електроенергия", допълни Петров. Цената на изкупуването на возилата и бялата техника засега все още не е уточнена. Гръцкият концерн "виохалко" е собственик на 75% от пернишката металургична фирма "Стомана индъстри", останалите 25% са притежание на пернишкия холдинг "Еврометал". С влизането на "виохалко" във фирмата за две години са инвестирани за модернизация над 60 млн. лв., което е повече от половината от предвидените средства в инвестиционната програма. Инвестиционната политика на ръководството е насочена към модернизация на производствените мощности и разширение на гамата на изделията, което увеличава възможностите на фирмата за реализация на продукцията на международния пазар. В момента 95% от продукцията на "Стомана индъстри” се изнася зад граница.
Източник: 24 часа (17.09.2003)
 
Изгодни оферти за подмяна на дограмата в жилищата представи фирма “Стилмет”. Така подмяната на дървената дограма с алуминиева, която е с 5 г. гаранция за профилите и 50 г. за профилите ще излиза по 50 лв. месечно за двустайно жилище, обясниха от “Стилмет”, която е дъщерна фирма на гръцката “Виохалко”. При покупка на алуминиева дограма на лизинг, оскъпяването е 13%, припомниха от компанията.
Източник: Монитор (18.09.2003)
 
Кремиковци" поиска компенсации от държавата заради това, че е принуден да закрива стари мощности. Ако България не обезщети частния металургичен комбинат, ръководството му ще си търси парите чрез съда. В Бургас зам.-шефът на Надзорния съвет на компанията Александър Томов уточни, че става въпрос за производства, които не са част от ядрото на фирмата, и даде пример с цеха за дълги продукти. Затварянето на тези мощности се налагало заради изискването на Европейския съюз за преструктуриране на металургичните компании на континента, които да доведат до равнопоставеност между тях. "Ако не бяхме стартирали този процес, имаше реална опасност да се закрият стратегически мощности като тези за горещо и студено валцуване", обясни Томов. Той заяви, че държавата трябва да плати обезщетението, тъй като при приватизацията на фирмата тя скрила от новите собственици, изискванията, поставени от Европейския съюз. Томов не пожела да каже дали процесът на закриване на инсталации вече е започнал или предстои. Преструктурирането нямало да окаже влияние върху заетостта, тъй като не се предвиждало съкращение на хора. Томов заяви, че на този етап за "Кремиковци" излиза по-евтино да внася руда от Бразилия, отколкото да използва българска суровина. Въпреки това обаче ръководството на фирмата е решило да продължи да разработва и нашите находища. Най-големият кораб, влизал някога в българската акватория, е "Integra Duckling", който достави 130 000 т бразилска руда за "Кремиковци". Той пристигна на 7 септември край Бургас и бе разтоварен в открито море чрез баржата "Бълк Креми 1", в която инвестира комбината. Така бяха отбелязани 40 години от основаването на "Кремиковци" и 4 години от успешната му приватизация от "Финметалс холдинг", съобщиха от дружеството.
Източник: Сега (18.09.2003)
 
Софийското дружество "Стилмет" е закупило 70 декара, на които ще се построят новите производствени мощности на завода, съобщи изпълнителният директор на компанията Антон Петров. Теренът се намира близо до завода на "Стилмет" в "Илиянци". Предвижда се през 2004 г. да започне изграждането на леярна и още една производствена линия. Освен това трябва да се изградят и различни съпътстващи производства. Необходимите инвестиции са около 6 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени от увеличение на капитала на дружеството и кредити. Очаква се новите мощности да се пуснат в експлоатация в началото на 2005 г. Те трябва да увеличат капацитетът на завода с 30%. През миналата година беше пусната трета производствена линия, която увеличи производството на "Стилмет" с 40%. Така капацитетът достигна 10 хил. тона профили годишно. Общото потребление на алуминиеви профили на българския пазар в момента е между 6 и 8 хил. тона. "Стилмет" изнася 70% от продукцията си за пазарите в Западна Европа. Преди седмица се проведе общо събрание на дружеството. На него е взето решение печалбата от 1.8 млн. лв. за миналата година да бъде реинвестирана. Това решение показва, че за дружеството основното не е печалбата, а навлизането и утвърждаването му на българския пазар, обясни Петров. "Стилмет" произвежда алуминиеви профили. До някаква степен конкурент на завода е "Алкомет". Шуменското предприятие обаче е специализирано във валцовото производство, докато "Стилмет" прави профили. Заводът е построен "на зелено" през 1999 г. Първоначалната инвестиция беше 12.5 млн. евро. Оттогава досега в предприятието са вложени над 16 млн. евро. Дружеството има складови бази във Варна и Благоевград, като предстои изграждането на търговска складова база и в Пловдив. Във фирмата работят близо 270 души. Компанията е част от заводите, собственост на групата "Виохалко". Гръцката индустриална групировка притежава в България осем предприятия - "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), холдинговата структура "Стилмет" и "ТеПроМетал" - Перник. Предстои създаването на девета фирма на гръцката група в България. Тя ще е сферата на новите технологии - оползотворяването на слънчевата енергия при производството на ток и топлинна енергия. Дружеството е в процес на регистрация и към края на годината ще може да се каже повече, уточни Петров.
Източник: Дневник (18.09.2003)
 
Норилски никел, руският метален гигант, който е водещият производител на никел и паладий в света, е най-вероятният купувач на дял от 44.9% от местната златодобивна компания Лензолото, добила 9.2 т жълт метал през 2002 г. Преди няколко месеца гигантът купи 6.9% в Лензолото.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
По мнение на най-крупната компания за преработка на никел в Западния свят канадската Inco 55 хил. т никел годишно ще са нужни през следващите години до 2010 г., за да се посрещне очакваното потребление. От JP Morgan тази седмица опровергаха прогнозата на Inco за пазарен дефицит от 51 хил. за 2003 г. заради заложените като гаранция на заем 60 хил. метал от Норилски никел.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
Най-крупните производители на мед в света - чилийската държавна компания Codelco и американската Phelps Dodge, втори по големина производител и лидер сред публичнотъргуваните медодобивни фирми в света, очакват цени на червения метал между 80 и 85 CTS/лб догодина. Основните индикатори сочат, че котировките на медта ще са по-високи през 2004 г., но те естествено ще зависят от икономическата конюнктура, коментира изпълнителният директор на Codelco. Ако щатската икономика се консолидира, а Югоизточна Азия и Китай поддържат сегашния ритъм на потребление, котировките може да скочат още през настоящата година до 85 CTS/лб. На COMEX зад океана медта приключи предишния ден при нива от 81.75 CTS/лб. За последно в Америка червеният метал се котираше по 85 CTS/лб през февруари 2001 г. Двете компании произвеждат заедно близо 1/4 от всички обеми мед в света. Търсенето в Китай е много високо, както и като цяло в Далечния изток. През последните 40 г. по данни на Phelps Dodge потреблението на мед в света е нараствало годишно с устойчивото темпо от 2.9%. Codelco обяви, че очаква да произведе 1.8 млн. т мед догодина, или с 10% повече в сравнение с тази. Все пак медният гигант смята, че малките и средните по големина компании ще задържат обема продукция, ако Световната банка реши да не финансира техните проекти. Някои големи медни мини сега се ползват от подкрепата на институцията.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
Американската компания Alcoa, производител N 1 на алуминий в света, се съгласи да купи около 26% от Aluminium Bahrain /Alba/ и така един от водещите преработватели на метала /с добиви от 512 хил. т годишно/, базиран в Близкия изток, ще набере ресурси за увеличаване на капацитетите си. Aluminium Bahrain обяви, че за 26% от преработвателя американската компания трябва да плати 600 хил. USD. Освен това американската Alcoa ще трябва да поеме и своя дял от натрупаните от Alba дългове. Правителството на Бахрейн държи 77% в рафинерията, Саудитска Арабия 20% и германската група Breton Investments e собственик на 3%. Alba вече одобри проект за разширяване производствените мощности /на стойност 1.7 млрд. USD/, който ще приключи през 2005 г. и тогава предприятието ще достигне годишни мощности от 819 хил. т. Рафинерията планира да увеличи капацитетите си до над 1 млн. т годишно към 2010 г.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
От 150 до 500 лв. ще плащат собствениците на стари коли, които ги зарязват на улицата. За фирмите глобата скача на 700-2000 лв. До 2011 г. поне 50% от българите ще изхвърлят отпадъците си разделно в пет контейнера, планират от екоминистерството. За незаконна търговия с отпадъци от черни и цветни метали глобата ще е до 50 000, реши парламентът.
Източник: 24 часа (18.09.2003)
 
Следващата седмица представители на държавата и на Кремиковци ще преговарят в Брюксел с представители на ЕК за преструктуриране на стоманодобива, съобщи зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова, но отказа повече коментар. Страната ни ще представи позицията дали приема плана за жизнеспособност на комбината, изготвен от избрания от ЕК консултант Eurostrategy Consulting, съобщиха наши източници. Държавата и Кремиковци все още уточняват становището си. Ако комбинатът се ангажира да изпълни този план, ще затворим преговорна глава Конкуренция. От трите ни стоманодобивни дружества само за Кремиковци се готви такъв документ, защото според ЕК дружеството е получило държавна помощ преди приватизацията за около 100 млн. EUR.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Световното производство на рафинирано олово през първото седеммесечие на 2003 г. се увеличи с 0.7% до 531.9 хил. т спрямо същия период на предишната година, а добитите обеми от мините са с 3.1% по-високи и възлизат на 241.8 хил. т. Потреблението е нараснало с 1.6% и е достигнало 576.4 хил. т.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Най-големите медни мини в Замбия Konkola Copper Mines /KCM/ очакват да произведат 300 хил. от червения метал догодина при 222 хил. т за миналата година. В KCM се добиват две трети от медта в Замбия, която се нарежда сред крупните производители.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Топпроизводителят на неръждаема стомана Arcelor се отказа от плановете да свие продукцията си през последното тримесечие, след като намали добивите със 100 хил. т през сегашното. Решението за понижаване на производството бе взето в края на август. Тогава главният изпълнителен директор на Arcelor обясни, че ситуацията на пазара на плоска неръждаема стомана се влошава заради високите цени на никела, основна суровина за производството на стомана, и повишените производствени капацитети в Европа. Едновременно с това закъсалата германско-холандска Corus ще търси начин да се снабди с над 160 млн. USD и за целта ще се мъчи да продаде някои от неосновните дейности.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски и министърът на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис ще са сред гостите на празника за 50-годишнината на Стомана АД и официалното учредяване на Стомана индъстри. Съпредседателят на съвета на директорите на Стомана индъстри Антон Петров каза, че дружеството вече се развива стабилно.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Световното производство на рафинирано олово през първото седеммесечие на 2003 г. се увеличи с 0.7% до 531.9 хил. т спрямо същия период на предишната година, а добитите обеми от мините са с 3.1% по-високи и възлизат на 241.8 хил. т. Потреблението е нараснало с 1.6% и е достигнало 576.4 хил. т.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Прогнозата на Goldman Sachs от началото на септември, че никелът ще надхвърли 13 000 долара за тон през 2004 г., намери през изминалата седмица първото си потвърждение, след като металът проби над психологически важното равнище от 10 000 долара за тон. Такава стойност не бе реализирана от май 2000 г. Зад кулисите на поскъпването бяха фондове и банки, които заеха дълги позиции в никелови фючърси. „Поскъпването е доста забележително, като се има предвид нарастването на запасите напоследък. Фактът, че цената се повишава, е доказателство за силата на потреблението“, смята анализатор от брокерската къща Man Metals. Активното и нарастващо търсене на никел за производство на неръждаема стомана, особено от Китай, ще продължи да тласка цените нагоре и през 2004 г., припомнят наблюдатели на пазара. Останалите цветни метали, които се търгуват на Лондонската борса за метали (LME) - алуминий, мед, калай, цинк и олово, също последваха възходящата тенденция при никела, окуражени от признаците на световно икономическо оживление.
Източник: Капитал (20.09.2003)
 
Ще стане ли Оброчище българският манганов Клондайк? Според геолозите шансовете са по-реални от всякога. Находището е най-голямото в Европа - по данни от досегашните проучвания залежите в северозападния и югоизточния участък се изчисляват за над 200 млн. т. Това означава, че, ако се добиват по 40-50 хил. т годишно, то рудникът може да работи десетки години напред. За първи път са налице и инвеститорите. 25-годишната концесия за добив в североизточния район до село Църква се държи от швейцарската фирма „Оберг холдинг". Според плановете на фирмата до половин година там ще се добиват по 20 000 т руда месечно. В момента се оформя нов добивен фронт, ще бъде въведена в експлоатация и нова шахта, чийто капацитет ще е 500 хил. т руда годишно, твърдят представителите на фирмата. В друга част на находището в близост до съседното с. Оброчище е готова да работи и друга чужда фирма. Това е британската компания „Енерджи енд майн инвестмънт", която създаде смесено дружество с община Балчик за извършване на проучвателни работи. Нейните намерения обаче предизвикаха яростно недоволство от страна на курорта „Албена" с аргумента, че е заплашено екологичното равновесие в района. Противниците на проекта Районът край Батовската река в Добруджа ще стане втората Долина на смъртта след Девненската, алармира наскоро шефът на „Албена" Красимир Станев. Той предупреди, че планираният добив на 500 000 т манган годишно и изграждането на шахта за извличането на рудата до Батовската река от ЕООД „Батова ривър манганийз майн" ще доведе до замърсяване на природния резерват около курорта. „Искаме гаранции от българското правителство, че това няма да стане", настоя Станев. Допреди десетина години мангановото находище в балчишкото с. Църква и курортът „Албена" съжителстваха мирно и кротко на разстояние 7-8 км едно от друго. Единствено хората от селото надигаха от време на време глас. Струпваната след извличането й от 300 м дълбочина руда се складираше на върха над селото в депо и по-късно се транспортираше за „Кремиковци" или за износ след допълнителното й обогатяване. Гласовете срещу мината бяха малко - в рудодобива и обогатяването по това време работят между 450 и 470 души от околните села. Никой не рита срещу хляба си. След 1990 г. обаче работата на рудника постепенно започва да запада. Добивът намалява до 4-5 хил. т годишно главно поради липсата на пазари. През 1996 г. рудникът е обявен в ликвидация. По решение на Окръжния съд в Добрич оздравителната програма се възлага на софийската фирма „Еврокомерс ко". През 1999 г. с участието на държавата е учредено дружество „Евроманган", което получава и концесията върху онази част, в която са построени шахтите и инфраструктурата на самия рудник. Повече от 3 г. рудникът пустее за нещастие на съкратените миньори и за щастие на курорта „Албена", който гради планове за екологично земеделие и туризъм в региона. Новият играч През февруари 2002 г. тогавашният министър на икономиката Николай Василев дава разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми в района на Батовска река на „Батова ривър манганийз майн" ЕООД, регистрирано в Добричкия окръжен съд от 5.11.2001 г. Дружеството е учредено от едноличния собственик „Енерджи енд майн инвестмънт", регистрирано в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, фирмата се представлява и управлява от 57-годишния Джеймс Дъглас Хаслам. В проекта за строителство на новия рудник се включва и община Балчик, която предоставя терена като апортна вноска. Теренът е в непосредствена близост до кръстовището в с. Оброчище за Албена, Добрич и Варна. „Първоначалната ми реакция на предложението на британците беше „не", но после разбрах, че бъдещият манганодобив ще бъде по най-съвременни технологии. Освен това фирмата ще открие до 250 работни места, а годишно ще внася в общината по 5000 лв. на хектар, коментира кметът на Балчик Красимир Михайлов. Според ръководството на „Албена" обаче манганодобивът на по-малко от 3 км от курорта ще унищожи туризма. В писмо до министър Долорес Арсенова шефът на дружеството Красимир Станев заявява, че курортът финансира разработването на план за управление на резервата „Балтата" в Батовската долина с намерението за екологичен туризъм. В резервата „Балтата" е съхранена лонгозна гора, както и редки видове от флората и фауната. В писмото си до Арсенова Станев моли за нейното съгласие курортното дружество да възложи и финансира разработването на комплексен доклад за въздействието на околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии за водосборния басейн на р. Батова. Изпратени са и жалби до премиера и президента. Кой има право Интересите на двама инвеститори са на кантар. Разбираеми са страховете на „Албена", че до морето може да изникне нова Девня. В същото време се пораждат съмнения, че дружеството се надява вицепремиерът Лидия Шулева да реши спора в негова полза. Все пак то е рожба на Шулева. Може би изходът от ситуацията е конкурентите да работят съвместно - британската фирма да стане акционер в „Албена" АД, а „Албена" - в мангановата мина. Така всеки ще мисли за интересите на партньора, от което ще спечели държавата.
Източник: Труд (20.09.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" е предоставил цялата информация, необходима на английската консултантската компания "Юро Стратежи Кънсълтантс" за разработването на плана за жизнеспособността на фирмата. Това каза вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева в отговор на въпроса на депутата от "Коалиция за България" Кръстьо Петков относно отказа на достъп на европейската консултантска група в комбината. "В началото на август консултантът е представил пред Европейската комисия и българското дружество проект на "Индивидуален план на жизнеспособност на комбината". В същия период ръководството на "Кремиковци" също е дало своите препоръки", каза вицепремиерът. Лидия Шулева съобщи, че в края на миналия месец консултантът е представил пред българската страна и пред комбината окончателния вариант на проекта на плана. Предстои изготвяне на официално становище на българската страна по него. На 24 септември в Брюксел ще се състои заседание на Управителния комитет по националната програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия, на което ще бъде обсъден и проектът на плана за жизнеспособност на "Кремиковци". "В министерството са постъпили сигнали за уволнения на работници от металургичния комбинат, в това число и на синдикалисти", каза Шулева. В тази връзка се предвижда извънредно заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество "Металургия" към Министерство на икономиката. При съмнения за закононарушения вицепремиерът каза, че министерството ще сезира компетентните органи. Кръстьо Петков съобщи, че миналия месец от комбината са били уволнени 17 синдикалиста. Английската консултантска фирма, която участва в тръжната процедура, организирана от Европейската комисия, спечели конкурса за избор на консултант през май тази година. Компанията ще участва и в подготовката на Националната програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, която освен "Кремиковци" обхваща "стомана индъстри"АД и "Промет стийл"АД. С приемането на програмата от Европейската комисия ще се гарантира достъпът и свободното движение на продукцията на българските стоманодобивни дружества.
Източник: Дневник (20.09.2003)
 
Никелът е на път да покори 13-годишния ценови пик от 10 500 USD/т през следващите 6 месеца, понеже на пазара има дефицит, предвиждат британски анализатори. Металът достигна 3-годишен връх в четвъртък, когато затвори при най-високите си стойности от май 2000 г., и сега следващата цел са нивата от 10 500 USD/т, невиждани от януари 1995 г. Комбинация от фактори стои зад тренда на метала. На първо място е нарасналото китайско потребление, което предизвика недостиг на пазара, следва оживлението на стоманодобива /където се потребяват 2/3 от никела в света/ и очакваното оживление на световната икономика. Отделно от това още миналата година болшинството пазарни наблюдатели прогнозираха, че никелът ще е звездата на всички метали през 2003 и 2004 г. Освен това други никелови проекти няма да влязат в сила чак до 2006 г. Дефицитът на световния пазар според последни проучвания ще възлезе на 55 хил. т годишно
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Представители на швейцарския Glencore, собственик на цинковия комплекс в Сардиния Portovesme, ще решават тези дни дали да не го затворят от 1 октомври заради прекалено скъпата еленергия, която оскъпява продукцията. Цинковото производство достига 110 хил. т, но сега е свито с 10-20%.
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Вторият по големина производител на мед в Русия УММС съобщи, че два от филиалите му са увеличи добивите за периода януари-август съответно с 3.9% до 51 хил. т и с 9% до 20.8 хил. т
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Перуанската компания Southern Peru Copper, в топдесетката на производителите на мед, планира да добие догодина с над 6% повече, или 850 млн. лб.
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Почти цялата продукция на Алкомет АД може да се ориентира към опаковъчния сектор, заяви председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Фикрет Кузуджу. Сега предприятието задоволява нуждите от капачки за кисело мляко на Обединена млечна компания АД, както и от опаковки за производството на лекарства. Г-н Кузуджу, който е един от съсобствениците на Алкомет АД, уточни, че едва под 10% от опаковъчната продукция на фирмата е за нашия пазар. Един от традиционните опаковъчни продукти на шуменското предприятие за преработка на алуминий е фолиото, което се използва и най-масово. Когато дойдохме в Алкомет АД преди пет години, в него месечно се произвеждаха по 100 тона фолио, каза Фикрет Кузуджу. Сега в завода се изработват по 1000 тона фолио, а през следващата година планираме да произвеждаме по 1500 тона. Годишният оборот на Алкомет АД вече е 50 млн.USD, а през 2004 г. той ще достигне 70-80 млн. USD, допълни още председателят на директорския борд. Досега собственикът - турската компания ФАФ Метал, е инвестирал 15 млн. USD в Алкомет АД. Според изискванията на приватизационния договор до края на тази година ще бъдат инвестирани общо 26 млн. USD.
Източник: Пари (24.09.2003)
 
Руският милиардер Роман Абрамович, продаде дела си във водещия руски производител на алуминий РусАл на партньора си, обяви в. Ведомости. Изданието цитира източник от инвестиционната компания на Абрамович Millhouse Capital, според когото 50% дял в РусАл е бил продаден на Basic Element, която държи другите 50% в групата. Basic Element е контролирана от друг руски олигарх - Олег Дерипаска. 36-годишният Абрамович, който е губернатор на Чукотка, влезе в светлината на прожекторите, когато през юли купи английския футболен клуб Челси.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Сърбия планира да раздаде догодина концесии за проучване на медните рудници и разширяване на други мини, съобщи енергийният министър Слободан Ружич. Липсата на закон за мините, който не позволява навлизане на чуждестранни капитали в сектора, ще се промени скоро, най-късно в края на годината, изтъкна той. По думите му първият международен търг за експлоатацията на мини, в случая един боров рудник, ще се насрочи още през първото тримесечие на 2004 г. Минералът се използва в козметиката и в производството на изкуствени торове. Гигантът Rio Tinto и една американска фирма вече са проявили интерес да участват в бъдещи търгове. Rio Tinto също така се интересува и от проучвания на богатите на мед източни части на Сърбия съвместно с местния медодобивен комплекс Бор, съобщи Ружич. През август двете фирми бяха близо до подписване на 5-годишно споразумение за проучване на медните находища, но правителството стопира договора, заявявайки, че публичният търг е най-добрият начин да се подбере най-добрият кандидат. Освен Rio Tinto вторият по-големина производител на мед в света Phels Dodge и най-крупната миннодобивна компания BHP-Bilitton също са търсили контакти с ръководството на Бор. Целта на правителството е да намери партньор, който да инвестира в индустрията, да ангажира на работа местна работна сила и да инвестира и в други находища, които вече са разработени от комплекс Бор.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Китай планира да обложи с временни антидъмпингови мита навлизащата на вътрешния пазар студеновалцувана стомана от Русия, Украйна, Казахстан, Република Корея и Тайван, понеже продукцията вреди съществено на интересите на местните производители. Вестник International Business Daily цитира търговското министерство, което е взело това решение след продължили 18 месеца разследвания. Митата ще се въведат за срок от 5 г., но засега не се уточнява точната дата. Медиата не дава детайли защо няма да влязат в сила веднага. Китай даде зелена светлина на разследването дали вносът на студеновалцуваната стомана от горепосочените държави е в ущърб на местната индустрия през март м. г., скоро след като САЩ обложиха с тарифи до 30% определени категории вносни стоманени изделия.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
След 3-4 г. на глобалния пазар на алумина ще настъпи дефицит, а спот цените ще се колебаят около нивата от 3000 USD/т през следващите 2-3 г., обобщиха експерти по време на конференция в Дърбан. В момента на ЛМБ цените на алумината са с 20% по-ниски от тези на алуминия.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Антон Петров: Трудно се предсказва, когато го няма пазарния принцип Заводите на "Виохалко" у нас са "Стилмет" - София, "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчният завод в Перник, "Леско" - Благоевград, "Сигма" - Перник, холдинговата структура "Стийлмет" и "ТеПроМетал" ЕАД, коeто координира дейностите на всички предприятия. В момента в процес на регистрация е девета компания. Тя ще е в сферата на новите технологии, като ще се занимава с оползотворяването на слънчевата енергия при производството на ток и топлинна енергия. Общото събрание на "Стилмет" реши печалбата на "Стилмет" за миналата година от 1.8 млн. лв. да бъде реинвестирана. Преди време закупихме 70 декара близо до завода на "Стилмет" в "Илиянци". Там ще бъдат построени нови производствени мощности. Плановете ни са през 2004 г. да започнем изграждането на леярна и още една производствена линия. Необходимите инвестиции са около 6 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени от увеличение на капитала на дружеството и кредити. Новите мощности ще увеличат капацитета на завода с 30%. През миналата година беше пусната трета производствена линия, която увеличи производството на "Стилмет" с 40%. Така капацитетът достигна 10 хил. тона профила годишно. Общото потребление на алуминиеви профили на българския пазар в момента е между 6 и 8 хил. тона. "Стилмет" изнася 70% от продукцията си за пазарите в Западна Европа. Износът, който "Стомана индъстри" е осъществила за Канада, е под 10 хил. тона листов прокат. Съпоставено към общото произвеждано количество от 240 - 250 хил. тона, е доста незначително. Това не е количество, което може да създаде проблем. Въпреки това обаче канадският пазар е голям и важен пазар и на никой не му е безразлично, ако към него бъдат сложени препятствия. Самата процедура в момента е на етап на доказване на обвиненията. Те са към България, Румъния и Чехия. Откакто сме собственици на предприятието (от втората половина на 2001 г.) са вложени около 60 млн. лв. Впечатляващи са и сроковете, в които са вложени тези средства. Инсталирането на машината "Даниели" миналата година доказа това. Монтирането стана за рекордно кратки срокове - решаването, проектирането и монтажът. Осигуряват се чрез кредити. В момента към финализиране са преговорите със Световната банка, която ще отпусне между 18 и 20 млн. долара. Не бих искал да коментирам условията по кредита, но може да се каже, че той е дългосрочен инвестиционен кредит. Една кредитна институция, като дава пари, може да ги даде като кредит, може да ги даде и като акционерно участие. За тези 18-20 млн. долара говорим за кредит. Но има възможност Световната банка да влезе и като акционер. Винаги може да се водят и такива разговори, но етапът е още много начален. Това е идея, която съществува във всяка търговска банка. Проблемът със суровината е една даденост, която знаехме още когато купихме "Стомана". Суровината е скрап, а тя в България е ограничена. Когато една промишленост не работи, скрапът е ограничен. В момента разчитаме на суровина от нарязването на стари производствени мощности. Но това доста ни ограничава - между 700 000 и 1 млн. тона годишно. Това е и една от причините за закупуването на шредерната инсталация. Съоръжението е за 10 млн. лв. и трябва да заработи до края на годината. Машината вече е закупена от Германия. През съоръжението ще преминават стари автомобили, бяла техника, като ще се раздробяват и сепарират неметалните отпадъци. Инсталацията може да поеме преработката на всички стари коли. По този начин в пещите на "Стомана" вече няма да попадат неметални отпадъци, които замърсяват околната среда при изгаряне. В: Заводите ви са големи потребители на електроенергия. Как оценявате положението в този отрасъл? - Всичко, което прави и може да направи правителството като премахването на различни бариери през бизнеса, го оценяваме като положително. Но не мисля, че ако ставката на данък печалба от 22.5% стане 20%, ще ни реши проблемите. Бизнес програмата ни е разчетена при сегашните условия. В нашата работа влияние имат цените на електроенергията и на природния газ. Стъпките, които в момента се правят по освобождаването на този пазар, са много по-важни от ставката по данък печалба. За съжаление либерализацията на този пазар върви по-бавно, отколкото очаквахме. Но все пак се прави нещо. Аз бях песимист, че изобщо ще се тръгне в тази посока. Мисля, че е важно да се осъзнае, че уикенд енергията трябва да бъде равна на нощната. Това е изгодно и за нас, и за производителите. Ако тази електроенергия е равна на нощната, ние ще може да вдигнем нашето производство. Това е важно за всички енергоемки предприятия. Те произвеждат масовите товари, които са пък едни от основните в износа на страната. В момента разглеждаме и въпроса с транспортните структури. Когато една структура като БДЖ е монополист, е трудно да се предсказва, когато го няма пазарния принцип.
Източник: Дневник (25.09.2003)
 
Топ производителят на стомана в света Arcelor се договори с турската компания Erdemir за изграждане на сервизни центрове извън Турция.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Стоманодобивната компания LNM със седалище във Великобритания, собственост на индийски бизнесмен, избрана за купувач на полския гигант PHS, ще поиска отсрочка за постигане на договореност с профсъюзите относно социалните условия. Преди няколко седмици тя бе предпочетена за купувач на PHS, който произвежда 70% от стоманата в Полша. Цената, която LNM плати, е 1 млрд. USD, а сделката бе подписана с условието, че трябва да се стигне до споразумение с профсъюзите. Вчера стана известно, че LNM е поискала от правителството едноседмична отсрочка за постигане на съгласие по спорните условия. Нито от министерството на финансите, нито от LNM дадоха повече детайли за продажбата. По мнение на пазарни анализатори тя е на стойност 1 млрд. USD. Тя ще позволи на компанията да удвои производствените си капацитети в Централна Европа, където вече е собственик на заводи в Чехия и Румъния.
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Единственият преработвател на алуминий в Босна - Aluminij /Мостар/, прогнозира, че ще надвиши предварително планираните равнища на производство за 2003 г. с 3 хил. т и ще добие 110 хил. т алуминий. През 2002 г. там бяха произведени рекордните 102 хил. т. 95% от метала се изнасят в Германия, Швейцария, Италия, Хърватия и САЩ.
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Износът на японски меден скрап ще достигне рекордни нива тази година заради голямото търсене от Китай. Само за първите 5 м. той бе с 40% по-висок, или 116.1 хил. т. Същевременно износът на рафинирана мед намаля с 32% спрямо същото петмесечие на 2002 г. до 120.8 хил. т. Основните експортни пазари за Япония са Китай и Тайланд.
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Планът за жизнеспособност на Кремиковци АД е одобрен,съобщиха от Министерството на икономиката. Това е станало на заседание на смесения комитет мeжду Европейската комисия и България в Брюксел, на което са присъствали и представители на комбината. Там трите страни са приели документа, изготвен от консултантската компания Eurostrategy Consulting. Планът за жизнеспособност на Кремиковци се иска за затварянето на преговорна глава Конкуренция, тъй като дружеството е получавало държавна помощ преди приватизацията. Поради това мощностите му трябва да се намалят в зависимост от размера на помощта. В плана за жизнеспособност консултантите са предложили съкращаване на производството с около 30%. От министерството уточниха, че допълнително ще се водят преговори какви и колко мощности ще се закриват. Това ще стане в рамките на общата програма за стоманодобива, която се готви в момента. В нея ще се запише какво ще бъде производството на Кремиковци, Стомана Индъстри-Перник и Промет Стийл-Бургас до 2007 г., когато се очаква да сме част от ЕС. Програмата за целия стоманодобив се пише от оценителската фирма Оргсистем и трябва е готова в началото на октомври.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
Алуминиевата компания "Алкомет" може да промени значително продуктовата си стратегия и да преориентира продуктовата си гама изцяло към производството на опаковки. Това заяви председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Фикрет Кузуджу. Той обясни бъдещата промяна с това, че както използването, така и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. Според Кузуджу в западните страни алуминият е в основата на 80% от опаковките на напитки, консерви и натурални сокове, а алуминиевото фолио намира все по-голямо приложение и в лекарствената промишленост. Ако шуменското предприятие пренасочи продуктовата си стратегия, основната част от продукцията му ще отива за износ. Пазарът на опаковки в България е малък за потенциала на "Алумина", а търсенето на алуминий за производство на опаковки е все още нестабилно и със сезонен характер. През лятото то расте, но през зимата спада, каза още Кузуджу. Въпреки това млекопреработвателните и фармацевтичните компании у нас са потенциални клиенти на алуминиевото дружество. Продукцията им се произвежда традиционно в големи обеми заради устойчивото потребление на млечни продукти и лекарства. За "Алумина" би било успех, ако успее да реализира 10% от бъдещата си продукция на вътрешния пазар. Предприятието и сега произвежда около 1000 тона алуминиево фолио годишно, а според производствената програма през следващата година този обем ще нарасне с 50%. Според председателя на съвета на директорите на шуменското дружество приходите от продажби на "Алумина" през тази година ще достигнат 50 млн. долара, а през следващата - между 70 и 80 млн. долара. Когато през 1999 г. бившият Алуминиев комбинат беше приватизиран, приходите му от продажби се движеха в диапазона между 4 и 5 млн. долара. От 1999 г. досега в алуминиевото предприятие са инвестирани 15 млн. долара. Основната част от тези средства е вложена в модернизация и технологично преоборудване на производствените процеси. "Алкомет" е единствената в страната и една от най-големите на Балканския полуостров фирми, специализирана в производство на прокат и крайни изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Дружеството произвежда и много изделия за бита: еднораменни и двураменни стълби, душ-кабини и прегради за вани, телевизионни антени, корнизи. Турската компания "Алуметал" притежава 74.6% от капитала на "Алкомет", 16.9% се държат от "Фаф метал", "Алумина инвест" има 0.18%, а останалите акции са разпределени между дребни акционери.
Източник: Дневник (29.09.2003)
 
Два от най-големите производители на стомана в Русия - Евразхолдинг и Северстал, заявиха, че все още не са стигнали до споразумение за сливане, но признаха, че водят преговори. През миналата седмица руският всекидневник Известия и британският Financial Times съобщиха, че двете фирми, съответно най-крупният и третият по големина производители на стомана в страната, водят предварителни разговори за сливане, чрез което би се създал металургичен гигант с капитализация 5-6 млрд. USD. Александър Карлашов, говорител на Евразхолдинг, призна пред Reuters, че се водят консултации със Северстал, но припомни, че преди такива са се водили с Новолипецкия завод, както и с различни компании за въглища и желязна руда. След евентуалното си обединение двете фирмите ще произвеждат 22 млн. т стомана на година. Цитирани от Reuters анализатори заявиха, че руският стоманопроизводителен сектор е узрял за консолидация, но изразиха съмнение, че ще се стигне до сделка в близките години. Те припомниха, че през 5 г. периодично циркулират слухове за сливания. Всеобщо е мнението, че обединяването на Евразхолдинг и Северстал е удачно, тъй като двете компании ще допълнят взаимно продуктовия си асортимент - едната произвежда изтеглени продукти за строителството, а другата - плоски изделия за автомобилостроенето и производството на тръби.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
През първите шест месеца световният добив на цинк нарасна с 4.9% спрямо аналогичния период на 2002 г. до 4.524 млн. т, сочат данните на Международната група за изследване на пазарите на олово и цинк. Производството на рафиниран метал също се увеличи, но в по-малка степен - с 1.1% до 4.787 млн. т. Особено обнадеждаващо е, че потреблението вече расте. То отчете скромния растеж от 2.2% през полугодиетно до 4.726 млн. т. Нараснаха и запасите от метала - до 1.145 млн. т спрямо 1.094 млн. т през първите шест месеца на 2002 г. Световните котировки на цинка започнаха да се възстановяват през тази година и дори през август отбелязаха двегодишен максимум, но въпреки това остават на най-ниското средногодишно ниво от 70-те години насам. Низходящият тренд стартира в края на 90-те заради излишъка на световния пазар, предизвикан от огромния износ от Китай и пускането в експлоатация на няколко големи мини. През 2000 г. металът се търгуваше средно по 1200 USD/т, но в началото на новия век цените рязко паднаха под натиска на световната рецесия и огромните запаси от метала. В момента котировките са с 18% над регистрирания преди година минимум.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
Българското дружество Металснаб холдинг ще предложи нови пластмасови тръбни системи на австрйско-белгийската фирма Pipelife. Те се използват за пренос и разпределение на вода, енергия и други индустриални приложения и са добра алтернатива на стоманените тръби. Pipelife е водещ в света производител и доставчик на цялостни пластмасови тръбни системи /тръби и фитинги/. Групировката оперира в над 26 държави в целия свят и разполага с 32 завода производители главно на територията на Европа, 4 от тях се намират в Китай и 1 в САЩ. Основен вносител на нейните продукти у нас е Металснаб холдинг. Българското дружество е най-голямата групировка в търговията с метали и метални продукти. Компанията е внедрила система за управление на качеството по ISO 9001:2000. Системата е сертифицирана от TUV Rheinland, Германия, през 1999 г.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
Бившият управител на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали инж. Руси Дафинов е уличен в корупция, съобщиха от Окръжна прокуратура. Срещу Дафинов е внесен обвинителен акт в съда за безстопанственост в периода 1993-2000 г. Той трябва да отговаря за "разпиляване на имущество" - 826 тона олово, вследствие на което фирмата била ощетена с над 500 000 лв. Металът е излязъл от завода и не е във владение на дружеството, бе единственият коментар от прокуратурата. Оттам не уточниха дали оловото е продадено и как е изнесено от комплекса. Обвинителите допълниха, че в момента тече досъдебно производство във връзка с приватизацията на голямата кърджалийска фирма "Бентонит" АД.
Източник: Новинар (30.09.2003)
 
Големи предприятия като "Кремиковци", "Полимери", "Девня цимент" проявяват интерес към получаване на концесия на кейове във Варна и Бургас, съобщи зам.-министърът на транспорта и съобщенията Никола Янков. Той обясни, че интересът не бил заявен в писма за намерение. За разликата от летищата пристанищата във Варна и Бургас вероятно ще бъдат дадени на концесия на кейов принцип., т.е ако мога да кажа, на парче, каза Янков. По думите му интересът на инвеститорите към пристанищата е според обема на товарите. "Имаме заявен интерес за определени кейови пространства", но както и при летищата, процедурата ще бъде обявена най-рано в началото на следващата година", допълни Янков. Предстои парламентът да приеме на второ четене закона за морските пространства и пристанищата. След това ще бъде избран консултант за концесията на пристанищата, а впоследствие ще се обяви и конкурс. Проявяваме интерес към пристанище "Варна-запад" и очакваме урегулирането на нормативната база, потвърдиха от "Девня цимент". От там поясниха, че намеренията на компанията са да получи две кейови места за насипен клинкер. Интересът на "Кремиковци" е насочен към пристанище Бургас, тъй като там минават около 75% от оборота ни, заявиха от металургичния комбинат.
Източник: Дневник (30.09.2003)
 
Нов алианс от шест китайски преработвателя на мед стартира операциите си от другата седмица с цел да се сдобие с по-изгодни сделки за внос на концентрат и подобряване на позициите на пазара. Jiangxi Copper, Yunnan Copper, Tongling Non-ferrous Metals, Dave Metals, Jinchuan и Zhongtiaoshan ще участват в новото формирование.
Източник: Пари (30.09.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия, която се нарежда сред водещите производители в света, е спаднал с 11.5% на годишна база до 185.4 хил. т през първите пет месеца на 2003 г.
Източник: Пари (30.09.2003)
 
Руският метален гигант Норилски никел, топпроизводител в света на никел, потвърди официално, че ще увеличи добива на метала през 2003 г. до 238 хил. т, или с 20 хил. т спрямо предишната година предвид увеличеното глобално потребление. Новината бе съобщена от самия главен изпълнителен директор на Норилски - Михаил Прохоров, на пресконференция. По-рано през юни от компанията съобщиха, че ще увеличат годишното производство до 235 хил. т заради недостига от метал на пазара. Основната производствена единица на Норилски - Полярната девизия /на която се падат 80% от добивите/, съобщи в понеделник, че ще повиши с 19% продукцията и ще произведе рекордни количества никел тази година. Извън това компанията напоследък има намерения да разшири позициите си и в други метални сектори. Тя купи няколко златодобивни компании неотдавна и така се нареди сред 10-те най-големи производители на благородния метал в света. Прохоров даде да се разбере, че Норилски възнамерява да стартира и производство на титан, който се използва в самолетостроенето.
Източник: Пари (02.10.2003)
 
Европейският съд днес потвърди на последна инстанция наложените глоби в размер на милиони евро на 6 европейски стоманени компании заради незаконното им картелиране, предаде Асошиейтед прес. Компаниите са се договаряли за цените, за пазарните дялове и са разменяли информация помежду си. Сред глобените са германските концерни Залцгитер АГ, който трябва да плати 8,6 милиона евро плюс лихви; Тисен Щал АГ - 4,4 милиона евро, и Круп Хьош Щал АГ - 9000 евро, съобщава ДПА. Европейският съд обаче прекрати делото срещу люксембургската фирма Арбед, която е поделение на концерна Арселор. По този начин фирмата избегна глоба в размер на 10 милиона евро
Източник: БТА (03.10.2003)
 
Съдът на EС анулира глоба в размер на 11.7 млн. USD на Arbed, вече част от Arcelor, за участие в картел за определяне цените на стоманените греди. Съдът обаче потвърди наказанията срещу 6 други компании, сред които Corus и ThyssenKrupp. Отмяната на глобата срещу Arbed се обяснява с това, че тя вече е част от Arcelor и майката компания не е отговорна за нейните действия. Разглежданият случай датира от 1994 г.
Източник: Пари (03.10.2003)
 
Третият по големина японски производител на никел Sumitomo Metal е добил с 16 хил. т повече метал през периода октомври - март, или 136 хил. т.
Източник: Пари (03.10.2003)
 
Роман Абрамович, който е губернатор на областта Чукотка и собственик на лондонския футболен клуб „Челси“, е продал 25% от дела си в „Руский алуминий“, най-големият производител на алуминий в Русия, на главния изпълнителен директор и собственик на 50% от компанията Олег Дерипаска.
Източник: Капитал (04.10.2003)
 
Медодобивното предприятие "Юмикор мед" да учреди лизингово дружество с име "Юмикор България лизинг" ЕАД ще предложи съветът на директорите на компанията на редовното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 10 ноември тази година. Едноличен собственик на капитала на новото дружество ще бъде "Юмикор мед". На общото събрание на 10 ноември ще бъде приет докладът за дейността на дружеството за 2002 г. Ще бъдат направени и промени в съвета на директорите на "Юмикор мед", като в него ще бъде избран Марк ван Санде. Основната дейност на "Юмикор мед" е добив на анодна и катодна мед, благородни метали и сярна киселина. Бившият МДК "Пирдоп" бе приватизиран през септември 1997 г., когато 56 на сто от неговия капитал бяха продадени на белгийския концерн "Юнион Миниер" срещу 80 млн. долара. Точно преди две години дружеството бе преименувано от "Юнион Миниер Пирдоп мед" на "Юмикор мед". През юни 2002 г. основният акционер в "Юмикор мед" - UMICORE S.A. - Белгия, който тогава притежаваше 95.51 на сто от капитала, направи търгово предложение към останалите акционери за закупуване на техните акции на цена 14.01 лева всяка. След успешното приключване на този процес дружеството бе отписано от регистъра на публичните дружества. В края на 2001 г. правителството разсрочи инвестиционната програма на компанията с две години, като общият размер на инвестициите бе увеличен от 220 на 243 млн. долара.
Източник: Дневник (06.10.2003)
 
Третият най-голям металургичен производител в Русия Северстал опроверга слуховете за сливане с конкурента Евразхолдинг, пуснати от Financial Times и в. Известия. Ако сделката все пак се осъществи, те биха създали една от най-крупните стоманодобивни компании в света. От Северстал съобщиха, че са водени преговори с различни фирми /и с Евразхолдинг и някои чужди компании/, но те не трябва да се интерпретират като предмостие за сливане, а за вероятно коопериране.
Източник: Пари (06.10.2003)
 
Финландският производител на неръждаема стомана и цветни метали очаква по-слаба печалба за 2003 г. спрямо 2002 г. заради слабия пазар, разходите за поглъщания и направени инвестиции. Outokumpu е водещ производител на неръждаема стомана по отношение на капацитети.
Източник: Пари (06.10.2003)
 
Американските икономически данни движеха цените на цветните метали в Лондон през изминалата седмица, тъй като именно те определяха поведението на фондовете на пазара. Падането на потребителското и бизнес доверието в САЩ съответно през септември и август настрои фондовете към ликвидиране на дълги позиции през първите три дни от седмицата и това предизвика поевтиняване на търгуваните метали на LME. Неблагоприятно се отрази и понижението на производствения индекс на САЩ през септември, отчитан от Института за приложен мениджмънт. След като те самите свалиха цените на цветните метали, в четвъртък фондовете излязоха на пазара като купувачи и започнаха да удължават окъселите си позиции. Така в края на седмицата металите поскъпнаха, като надхвърлиха равнищата от началото на периода.
Източник: Капитал (06.10.2003)
 
Първите знаци, че активният корпоративен сезон в САЩ започва, ще бъдат дадени още тази седмица. Сред водещите компании, които ще изнесат финансовите си резултати за третото тримесечие на годината, са сините чипове Alcoa и General Electric. Металургичната компания ще публикува своите резултати днес, като точно време не е определено. Пазарният консенсус е за печалба на една акция от 0.30 USD.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
На световните пазари ще има малки излишъци от цинк през тази година, но през 2004 г. те ще се трансформират в дефицит, който ще достигне близо 160 хил. т. Това е най-актуалната оценка на топпроизводителя на цинк в света - канадската корпорация Tech Cominco. Цинкът поскъпна в понеделник на Лондонската метална борса /ЛМБ/ до 872 USD/т и се очертава като един от добре представящите се по отношение на цени цветен метал през годината. Основните причини за това са намалялото производство и повишеното потребление от страна на Китай. За 2003 г. Tech Cominco предвижда пазарни излишъци от 79 хил. т в сравнение с 221 хил. т за 2002 г. и 225 хил.т за 2001 г. Излишъците от няколко години се отразяват на котировките, които през настоящата спаднаха до най-ниските нива от 1985 г. - 35 CTS/лб. Както и при другите метали Китай играе ключова роля и при цинка. Потреблението на цинк там продължава да се увеличава главно заради големите инвестиции в автомобилната индустрия, където той се използва в галванизираните продукти. През миналото лято складовите запаси от метала отбелязаха своя пик от 700 хил. т. В световен мащаб се очаква добивите да продължат да се покачват, но с много по-бавно темпо, отколкото напоследък. Между 1998 и 2001 г. продукцията скочи с 900 хил. т заради разширение на мини, включително и на мината на Tech Cominco в Аляска, най-голямата в света. В периода 2001-2004 г. се очаква продукцията да скочи със 170 хил. т.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
Казахстанската медодобивна корпорация Казахмис, най-крупният производител на червения метал в страната, е произвел 306.2 хил. т от метала през деветмесечието при 322.9 хил. т за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
На 18 април 1951 г. шест държави, наречени малката Европа, учредяват Европейска общност за въглищата и стоманата. Това е и първата крачка към бъдещ европейски съюз, равнопоставе на световните суперсили. 52 години по-късно суровите правила за производството на този стратегически метал са в сила. В резултат през последните 20 г. в обединена Европа са затворени около 50 млн. тона стоманодобивни мощности, а работната сила е редуцирана от 900 хил. на 250 хил. души. Страните от ЕС се подчиняват на едно желязно правило - а то е, че държавата няма право да субсидира предприятия в отрасъла. За държавна помощ се смятат дори гаранциите и разсрочване на дългове. През 1999 г. обаче българското правителство опрощава 183 млн. лв. От данъчните задължения на "Кремиковци" във връзка с приватизацията. Нарушени ли са правилата на играта? Според европейската комисия - да, защото по това време България е асоциирана членка и трябва да се съобразява със съществуващото законодателство. За нас обаче проблемът е висящ, коментираха от Министерството на икономиката. Въпросът е отнесен към комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да реши дали получените средства са част от сделката, или са държавна субсидия. Но за спиране на кремиковци и дума не можело да ства и дума. Според зам. Шефа на надзорния съвет на комбината Александър Томов планът за жизненоспособност на "Кремиковци", предстваен в Брюксел, съвпада със замислите на ръководството за преструктурирането му. Това означва, че ще се закриват второстепенни производства. Собствениците обаче ще търсят компенсации от държавата за това, че не са били уведомени за изискванията на ЕС при сделката, каза Томов.
Източник: Труд (07.10.2003)
 
Преди 50 г. първата българска стомана потича в металургичния комбинат "Ленин" в Перник. 10 години по-късно е открит "Кремиковци", а през 1987 г. за почва строителството на "Промет" край село Дебелт, т.нар. Трета металургична база. Мощностите са огромни за малка България. Те обаче са експортно ориентирани. Така е и сега - 90% от произвежданите метали се изнасят в ЕС и САЩ. Производството на стомана за 2003 г. ще е около 2 млн. тона. Големият пик е през 1986 г. - 2.9 млн. тона.
Източник: Труд (07.10.2003)
 
-Г-н Петров, периодът след 1989 г. бе труден за българската металургия. Смятате ли, че най-лошото е вече назад? - В момента в световен мащаб има свръхпроизводство на стомана. Това рефлектира и у нас, което означава, че секторът трябва да се пренастрои на нови релси по отношение на качеството и продуктовата си структура. - Колко инвестирахте в "Стомана" - Перник след приватизацията? - Гръцката компания Виохалко влеза като основен акционер в предприятието преди две години. За това време трябваше да се оцени какво е реалното състояние на мощностите, след което да се проектират, поръчат и монтират новите машини. Всичко това трябваше да бъде направено в изключително кратки срокове, защоото Стомана е първият металургичен комбинат в България и голяма част от машините са от 1956 г. Инвестиционната ни програма надвишава 60 млн. евро. Сега приключи първата й част. Машината за непрекъснато леене бе пусната през м.г., след това бяха реконструирани електропещите. Приключва реконструкцията и на валцовото производство. С други думи сърцето на Стомана индъстри е обновено. До края на годината ще се инсталира и шредерна инсталация, след което основните капиталовложения ще бъдат насочени към екологията. За тази цел са предвидени 13 млн. евро. Така че точно на 50-годишнината на завода можем да кажем, че той е в добри ръце и има зад гърба си един сериозен акционер - гръцката фирма Виохалко. Компанията притежава в Гърция две подобни предприятия, което е предпоставка Стомана да получава необходимото ноу-хау. Другото са пазарите. Разчитайки на структурите на Виохалко, ние сме спокойни, че ще намерим реализация на нашата продукция. - Колко са фирмите на Виохалко в България? - В българия групата има 8 фирми. Освен Стомана индъстри, това са заводите Стилмет, София мед, дъдето са предвидени инвестиции в размер над 88 млн. евро, благоевградската фирма Леско, фирмата за инвестиционно оборудване Сигма, Тепрометал и Стийлмет. Общата ни инвестиционна програма е 180 млн. евро до края на 2004. Тази програма ще бъде надскочена, или 200 млн. евро ще бъдат вложени в българската черна и цветна металургия. Но в металургията е така. Без големи инвестиции не може. Предприятията имат нужда от стабилен инвеститор, ноу-хау и пазари. - Как приемането на България в ЕС ще се отрази върху стоманодобива? - Единственото изискване на ЕС е фирмите, които са получили държавна помощ, да спрат мощностите. Стомана не е получавала държавна помощ, така че ние няма да намаляваме капацитета си. Като изключим това, влизането на България в ЕС ще се отрази положително на сектора, защото ще се ползват много присъединителни фондове. Износът ще се улесни с изравняване на производствените норми и премахването на митниците.
Източник: Труд (07.10.2003)
 
Ситуацията на световния пазар на мед остава неособено благоприятна за доставчиците поради ниските цени на метала, но търсенето му продължава да расте особено в Китай. Докато Северна и Южна Америка произвеждат над 41% от рафинираната мед в света, а Азия - още 31%, около 41% от потреблението на мед са именно в страните от Азия, а в Европа този показател е едва 30%. През миналата година производителите се договориха да съкратят добивите, за да стабилизират цените. Най-голямата медна компания Codelco сви производството в мината Chuquicamata в Чили през 2002 г. с близо 100 хил. т. През тази година Codelco съкрати медодобива с още 200 хил. т, увеличавайки складовите си запаси. Компанията възнамерява да ги пусне на пазара, когато запасите на борсите в Лондон,Ню Йорк и Шанхай се понижат под 800 хил. т. За сравнение в момента запасите на ЛМБ надвишават с малко 600 хил. т спрямо пика им над 980 хил. т през май 2002 г. Компанията Asarco съкрати добивите на мед през 2000-2001 г. в предприятията си в САЩ и Перу с над 150 хил. т. Поради влошената пазарна ситуация през 2003 г. Asarco използва едва 15-20% от производствените мощности на медния комплекс Mission в САЩ, което доведе до съкращаване на медното производство до 22 хил. т годишно, както и до уволнението на 30% от работниците в комплекса. В другите предприятия на компанията Asarco производството също бе понижено. В топилното предприятие Hayden производството на мед бе съкратено с 30%, а заводът Amarillo намали добивите с 13%, в резултат на което производството на метала от компанията се сви до 150 хил. т годишно. Компанията Phelps Dodge от САЩ прекрати добива на мед в мините Chino с производство от около 65 хил. т годишно и Miami /45 хил. т годишно/. Мощностите на мините Sierrita и Bagdad бяха съкратени наполовина, съответно до 45 хил. и 64 хил. т годишно. Бяха временно закрити предприятията Chino и Miami. В една от най-големите медодобивни мини в света - чилийската Escondida, бяха произведени 760 хил. т /в еквивалент на медно съдържание/, като се предполага, че през 2003 г. там ще бъдат произведени 1.05 млн. т мед. Но и това е с около 200 хил. т по-ниско от производствените мощности на мината. Дори в Китай редица производители на мед също обявиха за евентуално известно съкращение на медното производство, по-специално в компаниите Jiangxi Copper, Daye Non-Ferrous, Yunnan Copper, Tongling Non-Ferrous Metal, Luoyang Copper и Baiyin Non-Ferrous.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
Завод за преработка на твърди битови отпадъци ще се строи на територията на металургичния комбинат "Кремиковци" от 2004 година, обявиха кандидатът за кмет на София Стефан Софиянски и изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев. Около 100 милиона евро ще струва предприятието. То ще бъде разположено на 60 декара площ, каза Захариев. Петима са потенциалните инвеститори в проекта. Те са определени от 32-ма кандидати. Три фирми /италианска, гръцка и белгийска/ предлагат изгаряне на отпадъците, а офертата на швейцарска и белгийска е преработка с отделяне на газ за производство на ток. Ако получим 50 на сто от необходимите средства като грант, построяването на завода няма да се отрази на такса "смет", каза Софиянски. Той добави, че е предложил от 2004 година таксата да се плаща въз основа на броя обитатели на едно жилище. Построяването на завода трябва да приключи до изчерпване на капацитета на депото за твърди битови отпадъци в Суходол, каза Софиянски на среща днес с граждани от квартала. Сметището обслужва в момента 1,2 милиона човека. Всеки ден в него постъпват 1000 тона отпадъци. В депото няма да се складират опасни болнични отпадъци, обеща Софиянски. За това настояха жителите на Суходол. Освен това по тяхно искане ще се актуализира проектът на сметището.
Източник: БТА (08.10.2003)
 
Завод за непрекъснато леене на стомана се строи в "Кремиковци". Той ще отговаря на изискванията на ЕС за опазване на околната среда. Едната машина ще започне да работи до март 2004 г., а втората - до лятото. Двете ще произвеждат 1,6 млн. тона стомана годишно. Досега в проекта са вложени $20 млн. Доизграждането му ще глътне още 33 млн. евро.
Източник: Стандарт (08.10.2003)
 
Боклуците на София ще се горят в металургичния комбинат "Кремиковци", на чиято територия ще бъде построен завод за преработка на твърди битови отпадъци. За това се договориха столичният кмет Стефан Софиянски и шефът на предприятието Валентин Захариев. Проектът е за модерен завод по подобните на този във Виена. Той ще се издигне върху площ от 60 декара на мястото на бившия сушилен цех и ще работи със съвременни технологии, които не замърсяват околната среда, обясни Захариев. От газовете, които се отделят при унищожаването на боклуците, пък ще се произвежда ток. Предстои общината да избере международен стратегически инвеститор, който ще построи завода. От 32-ма кандидати екипът на кмета Софиянски се е спрял на две белгийски, гръцка, швейцарска и италианска компании.
Източник: Стандарт (08.10.2003)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски ще участва в тържество по случай 50 години българска стомана, което ще се проведе в Стомана индъстри, Перник. Той ще открие нови инвестиции в предприятието. От средата на 2001 г. дружеството е част от гръцката компания Виохалко, която притежава у нас още Стилмет и София мед. За две години в Стомана са инвестирани над 60 млн. лв. На церемонията ще присъстват зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова и министърът на икономиката и финансите на Гърция Никос Христодулакис.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
Канадското правителство се отказа да въведе нови мита върху вносната стомана от САЩ, аргументирайки се с факта, че такава мярка ще е в противоречие с правилата на СТО. Последната обяви въведените през 2002 г. мита от САЩ като влизащи в разрез с нейните норми. Решението дойде 1 г. след като Канадският трибунал за международна търговия отсъди, че импортът от САЩ подбива цените на местните производители.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
Потреблението на никел през 2003 и 2004 г. ще скочи със 7%, предвижда ръководството на най-големия производител на никел в западния свят - компанията Inco.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
Шест кандидата са подали необходимите документи за включване в наддаването за продажбата на близо 80% от унгарския производител на стомана Dunaffer, съобщи унгарската приватизационна агенция. Dunaffer е последният по-крупен държавен актив, който държавата трябва да приватизира, преди да стане член на Европейския съюз /ЕС/. Агенцията изясни, че потенциалните инвеститори трябва да вложат поне 250 млн. USD през първите 5 г., а освен това да инжектират незабавно 60 млн. USD в завода. Спечелилият търга трябва да се ангажира със запазване на работните места и да подобри условията на работа. Кандидатите, проявили интерес към Dunaffer, са: LNM със седалище във Великобритания, американската US Steel, австрийската Voestalpine, германската ThyssenKrupp, руската Северстал и украинската Донбас Индустриал Юниън. На 8 декември би трябвало да стане известен победителят в търга.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
"Виохалко" е инвестирала 60 милиона лева в Стомана - Перник Инвестиционната програма в размер на 60 милиона евро на гръцката фирма "Сиденор" вече е преполовена, съобщи на пресконференция в Перник Антон Петров, представител на "виохалко" за България. Гръцката индустриална групировка "виохалко" чрез дъщерното си дружество "Сиденор" през 2001 година придоби активите на пернишкото металургично предприятие "Стомана" като мажоритарен собственик. Южните ни съседи основаха нова компания наречена "Стомана инвест 3", която от днес официално открива новите си производствени мощности. 60 милиона лева са вложени досега за инвестиции в "Стомана инвест 3". Обема на произведените изделия от "Стомана" през 2002 година бе 450 хиляди тона. Очакванията за 2003 година са продукцията да достигне 700 хиляди тона, което представлява увеличение над 50 процента. Инвестицията е финансирана чрез собствен капитал, осигурен от "Сиденор", Международната Финансова Корпорация и "Хипоферайнцбанк". "виохалко" е собственик и на столичните предприятия "Стилмет" и "Софиямет".
Източник: Други (08.10.2003)
 
Българска компания подаде оферта за завод в Черна гора. Регистрираната в България компания "Руа инвест" и турската група "Курум Демир" са подали оферти за приватизацията на 58% от акциите на стоманодобивния завод "Железара Никшич" в Черна гора", съобщи вестник "Победа" от столицата Подгорица. Крайната дата за подаване на оферти изтече на 30 септември, а се очаква сделката да стане факт до края на 2003 г. Според агенция ТАНЮГ в търга участва и германската компания "Макс Айхер". В материал на агенцията се казва, че българската фирма всъщност е подала оферта като "Стийл груп инвестмънт консорциум". Потенциалните купувачи на завода бяха общо седем. "Съветът за приватизация на черногорското правителство ще вземе решение за продажбата на акциите на металургичния завод в Никшич, след като работна група прегледа и проучи предложенията на трите компании." Регистрацията на "Руа инвест" все още не е излязла в Държавен вестник. Експерти от бранша съобщиха, че компанията досега не работи в металургичния отрасъл. Предположенията са, че става въпрос за пловдивска група от млади предприемачи, която има интереси и в други отрасли. Междувременно комбинатът в Черна гора поднови работа на 29 септември, след като беше спрял производството поради липса на суровини за един месец. Сега той си е осигурил 3400 тона скрап, като очакванията са скоро да стабилизира доставките, пише вестник "Победа", който цитира директора по продукцията на завода Саво Радулович. Валцовият цех трябва да поднови производство в началото на октомври, като всички останали единици ще започнат работа до края на годината.
Източник: Дневник (08.10.2003)
 
Финансовият министър Милен Велчев и шефът на парламента Огнян Герджиков участваха в производствения процес в завода за стомана в Перник "Стомана индъстри". Двамата бяха сред гостите, поканени за 50-годишнината на пернишкото предприятие. Министърът на финансите на Гърция Николаос Христодолакис и екоминистърката Долорес Арсенова също бяха сред участниците в тържеството. Милен Велчев и Огнян Герджиков се разходиха из цеховете и наблюдаваха разтопяването на метала при 1400-градусова температура в доменната пещ. От саждите бялата яка на министъра почерня. 60 млн. лева са вложени за две години в пернишкото предприятие. Цялостната инвестиционна програма ще бъде завършена през 2006 г. Тя се реализира от гръцката фирма "Сиденор", дъщерна на компанията "Виохалко", която през 2001 г. купи пернишкото предприятие. Южните ни съседи основаха нова компания "Стомана индъстри", която вчера официално откри новите си производствени мощности. 4 млрд. евро са инвестирани чрез гръцки фирми в държавите от Балканския полуостров, съобщи министърът на финансите на Гърция Николаос Христодолакис. 40% от тези инвестиции са вложени в България.
Източник: Стандарт (09.10.2003)
 
"Регистрираната в България компания "Руа инвест" и турската група "Курум Демир" са подали оферти за приватизацията на 58% от акциите на стоманодобивния завод "Железара Никшич" в Черна гора", съобщи вестник "Победа" от столицата Подгорица. Крайната дата за подаване на оферти изтече на 30 септември, а се очаква сделката да стане факт до края на 2003 г. Според агенция ТАНЮГ в търга участва и германската компания "Макс Айхер". В материал на агенцията се казва, че българската фирма всъщност е подала оферта като "Стийл груп инвестмънт консорциум". Потенциалните купувачи на завода бяха общо седем. "Съветът за приватизация на черногорското правителство ще вземе решение за продажбата на акциите на металургичния завод в Никшич, след като работна група прегледа и проучи предложенията на трите компании." Регистрацията на "Руа инвест" все още не е излязла в Държавен вестник. Експерти от бранша съобщиха, че компанията досега не работи в металургичния отрасъл. Предположенията са, че става въпрос за пловдивска група от млади предприемачи, която има интереси и в други отрасли.
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Почти 40% от гръцките инвестиции на Балканите, които са 4 млрд. EUR, са вложени в България, съобщи министърът на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис на официалното откриване на новите мощности в Стомана Индъстри, Перник, и на честване по повод 50 години българска стомана. Предприятието е част от гръцката група Виохалко, която го придоби през 2001 г. Оттогава в дружеството са вложени 30 млн. EUR. Те са част от мащабна инвестиционна програма за над 60 млн. EUR, която ще приключи през 2006 г. Гръцкият инвеститор почти приключи с възстановяването на електро-стоманодобивния цех в завода. Беше пусната в експлоатация и новата линия за непрекъснато леене на фирма Даниели. С нея започна производството на блуми и кнюпели. Основно беше реконструирана първа електродъгова пещ, с което се повиши производителността с над 40%. Пред завършване е пълната реконструкция на валцовото производство на дружеството. До края на годината ще бъде пусната в експлоатация шредерната инсталация и инсталацията за раздробяване на метални отпадъци. Стомана Индъстри се превръща в модерно предприятие и гордост за всяка европейска страна, се казва в поздравителна телеграма на премиера Симеон Сакскобургготски,която беше прочетена от финансовия министър Милен Велчев. На откриването присъстваха и председателят на Народното събрание Огнян Герджиков, Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, областният управител на Перник Димитър Колев, кметът на града инж. Андрей Андреев, депутати и гръцки бизнесмени. .
Източник: Пари (09.10.2003)
 
В сряда ще бъде официалното обявяване на учредяването на "Стомана Индъстри" в Перник. Очакват се приветствия от премиера Симеон Сакскобургготски и министъра на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис. Тържествен водосвет се очаква да отслужи и българският патриарх Максим. Над 60 милиона лева е вложила гръцката групировка "Виохалко" в пернишкото предприятие. Пуснат е нов металургичен стан "Даниели" за производство на непознати досега заготовки - кнюпели. До края на годината ще заработи първата в страната инсталация за раздробяване и преработка на стари коли. Инвестиционната програма, която предвижда да бъдат вложени още 60 млн. лв., ще бъде завършена през 2006 г.
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Основният приоритет на пернишкото предприятие "Стомана индъстри" ще е възвръщането на добрите позиции на вътрешния пазар. Това заяви Росен Попов, директор по продажбите в завода. Пазарното пристъствие на "Стомана" в страната е намаляло най-драстично в края на 90-те години заради лошото управление на предприятието. В момента собственикът на "Стомана" - гръцката индустриална група "Виохалко", реализира мащабна ивестиционна програма, част от която е навлизането на българския пазар. За целта заводът ще започне да провежда регулярни кампании. Производството на част от продуктите в "Стомана" става кампанийно, като на два-три месеца се прави една. Тенденцията е тези кампании да стават все по-продължителни и да се произвежда все повече стомана, обясни Попов. В завода е изграден склад четири декара закрита и четири декара открита площ. От него ще се продава произвежданата в "Стомана" продукция. Ще се предлага и продукция на "Сиденор" - компания, част от групата "Виохалко", която не се произвежда от завода в Перник, като строително желязо, сортов прокат, електроди, профилни тръби. В момента за различните групи продукти "Стомана" има различен пазарен дял. При дебелолистната ламарина той е 60-70%, като целта е да достигне 80%. Дебелолистната ламарина намира приложение при корабостроенето, котлостроенето и мостостроенето. При кръговете от конструкционна стомана, които се прилагат в машиностроенето, пазарният дял е около 30%, стемежът е да стигне 50%. "Стомана" държи около 20% от пазара на арматурна мрежа, като очакванията са да стигне 50%. Дружеството планира да прилага и схеми за разсрочено плащане на закупената продукция. Периодът може да бъде от 15 до 90 дни, като всичко ще се определя според клиента и това колко е перспективен той за фирмата. В момента 90% от произвежданата продукция в пернишкото предприятие се изнася за Западна Европа, САЩ и Канада. През миналата година в "Стомана индъстри" са произведени 450 хил. тона продукция, като очакванията за тази година са за 700 хил. тона. Вчера в "Стомана индъстри" беше отбелязана 50-годишнината от създаването на завода. От 2001 г. негов собственик става "Виохалко". До 2005 г. в "Стомана индъстри" ще бъдат вложени 60 млн. евро. Досега инвестициите се изчисяват на над 30 млн. евро. Те са осигурени от собствени средства, Международната финансова корпорация и "Хипоферайнсбанк".
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Руският Норилски никел, най-големият в света производител на никел и паладий, реши да разбие създадения от него монопол на продажбите на метали. Вместо един дистрибутор - базирания в Лондон Norimet Ltd., както бе досега, от 2004 г. продажбите зад граница ще се осъществяват от четири компании в Европа, САЩ и Азия. В компанията считат, че близостта им до пазарите на реализация ще повиши продажбите. През периода януари - юли Норилски никел е реализирал 175.2 хил. т никел, с 49.5% повече спрямо същия период на 2002 г., а продажбите на мед са скочили с 27 хил. т до 258.1 хил. т. Догодина ще започне и съвместната работа на Norimet и Алмазювелирекспорт /оторизирания монополист в износ на скъпоценни камъни и благородни метали в страната/, основната цел на която е продажби в чужбина на метали от групата на платината. Анализатори одобряват инициативата на Норилски никел, тъй като всеки един регион има своя специфика на продажбите. Освен това стана известно, че компанията планира нови придобивки на западни фирми.
Източник: Пари (09.10.2003)
 
„Правителството не стимулира чуждестранните инвестиции в България. Напоследък се забелязва леко раздвижване. Но то е далеч от стимулите в европейските държави." Това заяви вчера Атанасиус Атанасопулус, шеф на Съвета на директорите на „Стомана индъстри"-Перник, по повод 50-годишнината на завода. „Познавам много добре господин Атанасопулус и се съмнявам, че е казал такова нещо", отговори финансовият министър Милен Велчев. Той бе гост на тържеството заедно с гръцкия си колега Николаос Христодулакис, парламентарния шеф Огнян Герджиков и екоминистьрката Долорес Арсенова. „Стомана" е собственост на гръцката компания „виохалко". За 2 г. в завода бяха вложени 60 млн. лв. Предстои пускането на първата шредерна инсталация у нас за раздробяване на метални отпадъци и стари коли за скрап.
Източник: Труд (09.10.2003)
 
Първата линия у нас за разфасоване на стари коли и бяла техника ще бъде пусната до края на годината в металургичния комбинат "Стомана индъстри" - Перник. Това съобщи Антон Петров, представител за България на гръцката групировка "виохалко", собственик на дружеството. Инсталацията ще бъде част от инвестиционната програма на комбината за следващите 2 г., която е на стойност 60 млн. евро. Част от парите вече са вложени в линията "Даниели" за непрекъснато леене, допълни Петров.
Източник: Новинар (09.10.2003)
 
“Четири милиарда евро са инвестирани чрез гръцки фирми в държавите от Балканския полуостров”, съобщи в Перник министърът на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис. 40 % от тези инвестиции са вложени в България. “Средствата са постъпили чрез 1 500 фирми и са създадени 100 000 работни места”, подчерта гръцкият министър. 60 000 000 лева са вложени за две години в пернишкото предприятие. Цялостната инвестиционна програма ще бъде завършена през 2006г. Николаос Христодулакис пристигна в Перник за тържественото откриване на новите мощности в "Стомана Индъстри", реализирани с инвестиции на гръцката групировка "виохалко", мажоритарен собственик на предприятието. На церемонията по откриването присъстваха председателят на Народното събрание Огнян Герджиков, министрите на финансите и на екологията и водите Милен Велчев и Долорес Арсенова, осем заместник-министри, лидери и представители на всички парламентарни партии, синдикалисти, около 200 представители на гръцкия бизнес. Председателят на парламента Огнян Герджиков подчерта в словото си по време на церемонията, че вложенията, направени от "виохалко", са благоприятна оценка за стопанския климат в страната ни. Поздравителен адрес от името на министър-председателя Симеон Сакскобургготски прочете финансовият министър Милен Велчев. Според премиера с планираните инвестиции "Стомана Индъстри" се превръща в модерно предприятие, гордост за всяка европейска страна. Церемонията е част от тържествата по повод половинвековния юбилей от отливането на първата българска стомана. Те ще завършат на празника на металурга 5 ноември.
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Парламентарният шеф Огнян Герджиков и финансовият министър Милен Велчев присъстваха на тържеството по повод 50-годишнината от отливането на първата българска стомана в Перник. Поканен бе и премиерът, но не дойде. Гръцкият министър на икономиката и финансите Николаос Христодулакис и екс премиерът Константинос Мицотакис разгледаха новите производства в "Стомана", в които гръцката групировка "Виохалко" влага над 60 млн. евро.
Източник: Сега (09.10.2003)
 
Американската стокова борса NYMEX може да изпревари с лансирането на срочни сделки със стоманени изделия тържището в Лондон, което обяви преди повече от 6 м. готовност да стартира бизнеса със стомана до 1 г. Въпреки че американците все още не са решили категорично дали да се захванат с търговията на стомана, самият президент на NYMEX Робърт Колинс изрази учудване защо колегите отвъд океана ще забавят толкова начинанието. По неговите думи 1 г. е твърде дълъг период от време за вземане на решение. Към лансирането на срочни стоманени договори на борсите отсега се проявява силен интерес. Всъщност за това има логична причина и тя е, че производството на стомана в света надвишава по обеми добива и обемите преработени цветни метали. В момента играчите на пазара на стомана и метали очакват с интерес коя от двете борси ще се впусне в този бизнес първа.
Източник: Пари (10.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции в България до края на годината ще надхвърлят 1 милиард долара, съобщи вчера във Видин, председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езакиев. От началото на годината до момента чуждите инвестиции в страната били около 900 млн.долара. За шестте месеца на годината привлечените чужди инвестиции в България­ 600 милиона долара, отбелязват своеобразен рекорд за последните шест години. Сред най-значимите чуждестранни инвестиции през периода 2002-2003 година са тези на "Лукойл" -Русия­ над 300 млн.долара инвестирани в бензиностанции, "Линднер"-Германия ­ 12 млн.долара в строителство, "Сокотаб"­ Швейцария ­ 25 млн.долара в тютюнообработка, "виохалко"-Гърция­ 20 млн.долара в металургията, "Фесто"­ Германия ­ 15 млн.долара в областта на елктрониката, "Миролио"­ Италия -11 млн.долара инвестирани в текстилния сектор, "Юниливър"­ Холандия­ 2 млн.долара в потребителския сектор.
Източник: Монитор (11.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции в България до края на годината ще надхвърлят 1 милиард долара, съобщи във Видин председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Той участва в бизнес-среща на тема "Видин -добро място за инвестиции", организирана от Агенцията за чуждестранни инвестиции и областната администрация в крайдунавския град. Павел Езекиев съобщи, че от началото на годината до момента чуждите инвестиции в страната са за около 900 млн.долара. За шестте месеца на годината привлечените чужди инвестиции в България- 600 милиона долара, отбелязват своеобразен рекорд за последните шест години. Рекордът е в резултат на реализирани изцяло нови инвестиции, защото през този период няма приходи от приватизационни сделки, уточни Езекиев. Сред най-значимите чуждестранни инвестиции през периода 2002-2003 година са тези на "Лукойл" -Русия- над 300 млн.долара инвестирани в бензиностанции, "Линднер"-Германия - 12 млн.долара в строителство, "Сокотаб"- Швейцария - 25 млн.долара в тютюнообработка, "виохалко"-Гърция- 20 млн.долара в металургията, "Фесто"- Германия - 15 млн.долара в областта на електрониката, "Миролио"- Италия -11 млн.долара инвестирани в текстилния сектор, "Юниливър"- Холандия- 2 млн.долара в
Източник: Дневник (11.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции ще надхвърлят $1 млрд. лева през 2003 г. От началото на годината до момента вложенията в страната са за около $900 млн. За шестте месеца са привлечи $600 млн. Това е своеобразен рекорд за последните 6 години, защото през този период няма приходи от приватизационни сделки, уточни Езакиев. Сред най-големите инвеститори през 2002-2003 г. са "ЛУКойл" с $300 млн., швейцарската "Сокотаб" с $25 млн., гръцката "Виолалко" с $20 млн., германските "Фесто" с $15 млн. и "Линднер" с $12 млн., италианската "Миролио" с $11 млн. и холандската "Юниливър" с $2 млн. Най-много пари са вложени в София, а най-малко - в Смолянска област. Досега за рекордна се смяташе 2000 година с $1 млрд. чужди инвестиции.
Източник: Стандарт (13.10.2003)
 
С тържествено освещаване на почти възстановения си електростоманодобивен цех "Стомана Индъстри" отбеляза 50 години от производството на първата стомана в пернишкия завод. Възобновеният цех е част от четиригодишна инвестиционна програма за преструктуриране на предприятието на стойност 60 млн. евро. Началото й бе поставено през 2001 г. от "Сиденор", дъщерна компания на гръцката индустриална група "Виохалко". Тогава "Сиденор" стана собственик на активите на държавния завод "Стомана" и учреди дружеството "Стомана Индъстри", което да ги управлява. В новия цех са инсталирани машини от италианската фирма "Даниели", закупени миналата година за сумата от 18 млн. евро. Според представителя на "Виохалко" за България Антон Петров важно място в инвестиционната програма заема опазването на околната среда. За тази цел и за осигуряването на по-добри и безопасни условия на труд са предвидени 26 млн. лева. За повишаване на квалификацията на персонала компанията ще отдели 600 хил. лева. Останалата част от инвестиционната програма ще бъде изпълнена през следващите две години. Финансирането й е осигурено от собственика "Сиденор", от Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка, както и от "Хипоферайнсбанк". "Стомана Индъстри" изнася 90 на сто от продукцията си, предимно за САЩ и Западна Европа. "Продажбата на останалите 10% от нашето производство на българския пазар ще е успех за нас", категоричен е Антон Петров. Очакванията за тази година са производството на пернишкото предприятие да се повиши с 50 на сто спрямо миналата година и да достигне количество от 700 хил. т стомана. Гръцката компания "Виохалко" присъства в българската индустрия чрез още две свои фирми - "Стилмед" и "София мед".
Източник: Банкеръ (13.10.2003)
 
Рекордната минала седмица по отношение цените на цветните метали приключи с близки до отбелязаните максимуми за медта и никела, докато останалите метали, търгувани на Лондонската метална борса /ЛМБ/, отстъпиха от високите котировки. Тримесечните медни доставки се сключваха по 1883 USD/т, или с 9 USD/т повече спрямо четвъртък. По-рано през деня медта отбеляза близо 3-год. връх от 1891.50 USD/т. Никелът от своя страна атакува нивата от 10 940 USD/т, които са нов 13-годишен връх. По късно при затварянето обаче металът се котираше по 10 900 USD/т. Алуминият поевтиня с 6 USD/т до 1481 USD/т, но пазарните наблюдатели очакват в скоро време да надвиши нивата от 1500 USD/т. Златото запази относителен стабилитет и завърши миналата седмица при котировки от 371.85-372.55 USD/тр. у. спрямо 368.80-369.55 USD/тр. у. в четвъртък. Среброто поскъпна с 4 CTS до 4.86-4.88 USD/тр. у., а платината с 6 USD/тр. у. до 728.00-733.00 USD/тр. у. или в непосредствена близост до най-високите цени от 23 г. насам. Паладият прибави 2 USD/тр. у. към цените си и се продаваше по 206.00-211.00 USD/тр. у.
Източник: Пари (13.10.2003)
 
Котировките на цветните метали на лондонската борса LME катапултираха (но без да се връщат на земята) през изминалата седмица, регистрирайки многогодишни рекорди - между две и осем години. Покупки на фондове бяха конкретната причина за поскъпването. Сред фундаменталните фактори е нарастването на потреблението на цветните метали, което се смята за един от признаците за зараждане на световно икономическо оживление. Най-новият рекордьор бе цинкът, чиито цени удариха най-висока стойност от юни 2001 г., като прескочиха в четвъртък равнището от 900 долара за тон. „Апетитът на фондовете е много силен, а няма достатъчно продавачи, които да го задоволят, коментира Ингрид Стърнби от Barclays Capital. Всички метали са много силни.“
Източник: Капитал (13.10.2003)
 
Турска и гръцка компания предвиждат да произвеждат алуминиеви изделия в България, съобщиха медиите в южните ни съседки. Турският производител на алуминиеви профили "Алпан профил" планира експанзия на пазарите на страните от Централна и Източна Европа и Северна Африка, твърдят източници от компанията. "Алпан" иска да създаде свои филиали в България, Румъния, Египет, Тунис и Алжир, като при успех на стратегията за разрастване се предвижда създаване на завод и в Холандия. "Алпан" обяви по-рано през годината, че новата му маркетингова стратегия предвижда промяна и на структурата на износа на компанията и навлизане на пазарите на повече европейски страни. Засега 80% от продукцията на "Алпан" е предназначена за продажба в Германия. "Алпан" е един от най-големите производители на алуминиеви профили в Турция, с капацитет на производството над 3 хил. тона на година. Продуктовата гама на компанията включва поливинилхлоридни (ПВЦ) профили, щори, окачени тавани, стени, скелета за парници и рамки за метални врати. Според източници от компанията "Алпан" планира разширяване на продуктовата си база, както и инвестиции извън сегашната си основна дейност и навлизане в производството на други видове строителни стоки до края на 2003 г. Освен "Алпан гръцката "Алумил Милонас" също обяви намерението си да инвестира в сектора в страната. По информация на медиите в Гърция компанията е подписала шестгодишно споразумение с Черноморската банка за търговия и развитие на стойност 20 млн. евро. Финансовият ресурс ще бъде използван за навлизане на пазарите на България, Албания, Сърбия и Македония, заявиха източници от "Алумил Милонас". Очакваната стойност на програмата е 30 млн. евро, от които 30% се поемат от плана за икономическо възстановяване на Балканите на правителството на Гърция. В момента основни производители на алуминиеви профили в България са шуменският завод "Алкомет" (бившият "Алумина") и софийският "Стилмет". Двете предприятия също са собственост на компании от южните ни съседки. Турската компания "Алуметал" притежава 74.6% от капитала на "Алкомет", като още 16.9% се държат от "Фаф метал". Гръцката група "Виохалко" построи "Стилмет" "на зелено" през 1999 г. До някаква степен конкурент на завода е "Алкомет". Шуменското предприятие обаче е специализирано във валцовото производство и в това на много изделия за бита: еднораменни и двураменни стълби, душ кабини и прегради за вани, телевизионни антени, корнизи. Компанията дори планира да преориентира продуктовата си гама изцяло към производството на опаковки, тъй като използването и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. "Стилмет" от своя страна прави основно профили. По данни от пазара общото потребление на алуминиеви профили на българския пазар в момента е между 6 и 8 хил. тона.
Източник: Дневник (14.10.2003)
 
- Г-н Петров, разбрахме, че "Стомана" внася първата в България инсталация за разфасоване на стари коли. Ще може ли всеки собственик да докара колата си при вас? - Инсталацията е доставена от немската фирма „Линдеман" и е с мощност 5000 к. с., което й дава възможност да раздробява до 200 т скрап на час.Тя ще е най-голямата в Балканския регион. Инсталацията раздробява и сепарира металните отпадъци по съвременна технология. Собствениците на стари коли няма нужда да ги карат в Перник. Те могат да ги предоставят на някоя от фирмите за изкупуване на старо желязо. Там автомобилите се пресоват и доставят в "Стомана" за раздробяване. Иначе ще се плаща за колата както за старо желязо. - Кога пускате инсталацията? - Предвиждаме да заработи от началото на 2004 г. Искам да подчертая, че старите автомобили не са основната суровина за нас. Инсталацията може да преработва също бяла техника, домакински електроуреди и всякакъв вид битови и промишлени метални отпадъци. Ефектът от шредерната инсталация ще е дългосрочен както в областта на екологията, така и за по-ефективно производство. - Какви са цените на скрапа в момента? Преди месец имаше сериозни оплаквания от жители на вилни зони, че заради вдигането на изкупните цени на скрапа роми обирали всичко, що е метал? - Цената е над 200 лв. на тон. "Стомана-Индъстри" обаче не изкупува метални отпадъци директно от хората, а от лицензирани фирми. Цените у нас се определят според котировките на международния пазар на скрап. - Къде се изнася продукцията на „Стомана" и сериозно ли ще се отрази вдигането на митата в Канада? - Износът е предимно за Западна Европа - Франция, Испания, Германия, Италия и др., както и за САЩ. Канадският пазар не е традиционен за "Стомана Индъстри". Трудно е да повярвам, че той ще бъде застрашен от 10 000 т стомана, които сме експортирали преди 2 г. - Добър ли е инвестиционният климат в България и доволни ли сте от стъпването на нашия пазар? - През последните 3 г. групировката „Виохалко" е вложила над 230 млн. лв.в България, което е красноречив факт, че тук има условия за инвестиране. Бих искал категорично да поясня, че според нас инвестиционният климат в България е подходящ. И ще го илюстрирам със следния факт. Преди години "Виохалко" имаше само търговско представителство тук. Днес над 2400 души работят в 8 предприятия на групата в България. У нас могат да се произвеждат продукти, конкурентни на световните марки. Предстои да създадем и деветата фирма на „Виохалко" в България - за производство на системи за отопление и електроенергия чрез слънчеви технологии. В "Стилмет" ще бъдат пуснати нови линии. До края на 2003 г. пък „София мед" ще заработи с напълно обновени мощности. За целта в дружеството се инвестират над 180 млн. лв. - Разбрахме, че ще се взема кредит от Световната банка за „Стомана"? - Тези дни ще подпишем споразумение за дългосрочен кредит с Международната финансова корпорация IFС, която е в структурата на Световната банка. Кредитът е за 18,5 млн. евро и ще бъде използван за екологични проекти и за модернизация на "Стомана - Индъстри".
Източник: 24 часа (14.10.2003)
 
Над 15 млрд. USD са инвестирани в поглъщания и сливания в световната миннодобивна и преработвателна индустрия през първите осем месеца на 2003 г., съобщи финалния резултат от проучванията си шведската консултантска къща Raw Materials Group. Вълната, заляла почти целия свят, не е преминала и сега на преден план е очакването за обединение на Boliden и Outokumpu, две от водещите компании производителки на цветни метали и неръждаема стомана. Ако то се осъществи, обемът на ресурси, вложени в сливания и поглъщания до този момент на годината, ще нарасне до 19.5 млрд. USD. Сливането и поглъщането са най-използваните инструменти за експанзия в глобалната миннодобивна и преработвателна индустрия от началото на новия век и както изглежда, тази тенденция ще се запази. При някои метали, като желязна руда и особено при износа й, равнището на корпоративна концентрация ще нараства. Въпреки че южноамериканската АngloAmerican вече не е номер едно сред златодобивните компании, в класацията на Raw Materials Group тя запазва позицията си като миннодобивна компания номер едно в целия свят. Rio Tinto и BHP Billiton я следват в топдесетката. В подреждането на шведската консултантска къща присъстват две руски компании - никеловият гигант Норилски никел и втората по големина в света компания за добив на диаманти АЛРОСА.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
US Steel, една от най-големите стоманодобивни компании в САЩ, която през септември финализира придобиването на единствената сръбска металургична фирма Sartid, вече е изправена пред сериозен проблем. 10 хил. работници от Sartid вчера за втори пореден ден стачкуваха с искане за по-високи заплати от новия си работодател. Те настояват за увеличаване на почасовата надница от 33 на 55 динара. Заплатите в купената от US Steel фирма са около 159 USD, с 10% по-ниски от средните в страната. US Steel стана собственик на Sartid и на още 6 поделения на металургичната фирма за 23 млн. USD и се задължи да инвестира още 130 млн. USD за 3 г. Само за месец, откакто новия мениджмънт пое компанията, производството скочи с 50% до 70 хил. т стомана.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
На ЛМБ медта регистрира късно във вторник 3-годишен максимум, никелът - 14-годишен пик, оловото 6-годишен връх, алуминият и цинкът поскъпнаха до най-високи стойности от 2 години и 3 месеца, а калаят до близо 3-годишен максимум. Тримесечните медни доставки се котираха с 22.50 USD/т по-високо в сравнение със затварянето във вторник, или по 1941.50 USD/т. Никелът, който поскъпна до 11 700 USD/т във вторник, вчера се търгуваше по 10 970 USD/т. Алуминият поскъпна с 6 USD/т до 1485 USD/т, както и оловото. Цинкът прибави 15 USD/т към цените си и се продаваше по 913 USD/т.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Индия, чието производство от алуминий и алумина постоянно се повишава, се очертава като ключов играч на световния експортен пазар в дългосрочен период. Сега тя изнася годишно по 160 хил. т алуминий. С увеличаването на капацитетите до 1.2 млн. т догодина експортът ще скочи значително.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Международната финансова корпорация /IFC/ ще отпусне 10-годишен заем от 22 млн. USD на Стомана индъстри, Перник, чийто собственик е Viohalco. Ассад Джабер, вицепрезидент на IFC, и Янис Стасинопулос, вицепрезидент на гръцката корпорация Viohalco, ще подпишат споразумение утре. Средствата ще бъдат инвестирани в екологични проекти и модернизация на производството. IFC e част от групата на Световната банка, която влага средства в развитието на частния сектор.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Членове на “Подкрепа“ се презаписват в нов синдикат Синдикалната секция на “Подкрепа” в пернишкото металургично дружество “Стомана индъстрис” се саморазпусна. Бившите членове на “Подкрепа“ в предприятието са започнали от днес презаписването си в новосъздадения национален синдикат на металоработниците в България, регистриран в Софийски градски съд на 25 септември. Процесите в “Стомана индъстрис” са предизвикани от саморазпускане на Националната федерация “Металургия” към КТ “Подкрепа”, заради водената от Изпълнителния съвет на конфедерацията политика в разрез с интересите на наемния труд.
Източник: Дарик радио (16.10.2003)
 
Канадската митническа агенция /CCRA/ оповести предварителното си решение, че вносът на определени стоманени изделия от България, Румъния и Чехия нанася щети на местните производители, понеже се предлага на по-ниски цени от тези на вътрешния пазар. Като следствие от това българският внос от горещовалцувани въглеродни стоманени листи ще бъде облаган с временно мито от 74.6%. Разследването стартира на 13 юни, след като няколко канадски металургични компании подадоха оплаквания за дъмпинг на вносната стомана от трите посочени държави, който води до намаляване на пазарните квоти на местните производители, спад в цените и продажбите и недостатъчното използване на производствените капацитети. ВРЕДАТА ЗА БЪЛГАРИЯ Разследването, което в крайна сметка доказа, че българските изделия подбиват пазара, обхваща периода между 1 април 2000 г. и 31 март 2003 г. CCRA ще продължи разследването си за дъмпинга и ще съобщи крайното си решение до 10 декември т. г. Ако маржът на дъмпинга е несъществен, pазследването ще бъде преустановено и временното мито, което вече е било изплатено, върнато на вносителя. Американската политика По същия начин постъпиха преди повече от година и половина САЩ, когато влязоха в сила защитните мита. През април 2002 г. Белият дом реши да въведе мита върху определени категории стоманени продукти, за да защити за 3 години щатските производители от навлизащата евтина стомана, добита в страни, които са по-крупни производители от САЩ. Първоначално идеята бе да създаде система от импортни квоти и повишаване на митата до 30% за определени категории стоманени изделия, в случай че вносът от една страна надвиши годишната квота от 5.4 млн. т. По-ниски мита се прилагат по отношение на дадени категории изделия, като изработените от неръждаема стомана жици, които се облагат с тарифи 18%. Митата бяха квалифицирани като нарушение на търговските норми и срещу тях се противопоставиха редица страни износителки, предвождани от Европейския съюз, Русия, Япония, Република Корея, Китай и Бразилия. ЕС изчисли, че предприетата от САЩ мярка е довела до увеличаване на вноса в 15 страни членки с още 16 млн. Т а пък вносът на ЕС в САЩ се е свил с 4 млн. т. Освен това страните от еврозоната оценяват, че наложените мита ще се отразят върху 26% от общо 20 млн. т стомана, или 10% от световната търговия в сектора. Въвеждането на митата без малко да доведе до търговска война на САЩ с останалия свят. През лятото на миналата година най-тежко засегнатите от въведените тарифи страни - тези от еврозоната, Бразилия, Република Корея, Китай, Швейцария, Нова Зеландия и Норвегия, подадоха жалби срещу повишените мита в Световната търговска организация /СТО/. От април до август 2002 г. американските власти освободиха от митата 700 вида продукти с цел предпазване на местните стоманодобивни компании в етапа, в който те се преструктурират. Въпреки митата Няколко от най-големите компании от бранша отчетоха спад на печалбите си за първата половина на 2003 г. В средата на август СТО обяви своето официално решение и то е, че въведените мита са в разрез с разпоредбите на институцията и на практика са незаконни. В средата на миналия месец САЩ внесоха официална жалба в апелационния съд срещу решението на СТО. След дългоочакваната стъпка на Вашингтон той има на разположение два или три месеца да се произнесе по жалбата. Очаква се тя да не промени решението си. Въпреки това дори ако СТО потвърди решението си, Америка ще разполага с още 9 месеца, преди да отмени митата, а тогава всъщност изтича 3-годишният срок, за който бяха въведени. Световната индустрия Независимо от рекордните обеми произведена стомана в света през 2001 г. още тогава стана ясно, че конюнктурата в сектора се влошава. Една по една над 30 американски стоманодобивни компании, позовавайки се на Глава 11, поискаха държавна защита от откриване на процедура за фалит. Влезлите в ход планове за грандиозни мегасливания в Европа пропаднаха, а цените на стоманата се сринаха до близо 20-годишни минимуми Японските стоманодобивни компании изпаднаха в безпрецедентна криза. Като цяло западната стоманодобивна индустрия даде повече от очевидни сигнали, че ерата на възход отива към своя край. Стоманодобивът в най-силно индустриализираните държави, доминирали над100 г. на пазара, попада в сянката На изгряващите нови звезди от Азия и най-вече на Китай. Нещата тръгнаха на зле още през 2001 г. Кризата в сектора ставаше все по-сериозна, особено при плоските стоманени изделия, като същевременно приключи 10-годишният постоянен растеж, регистриран в щатската индустрия. Няма никакво значение, че САЩ играят най-съществена роля в сегашната ситуация в индустрията, нито пък че западноевропейската индустрия не е в добра форма от много време насам. Важното е, че така се оформят предпоставки останалите страни да се възползват от ситуацията и да въведат в експлоатация нови мощности, опитвайки се да извлекат бързи печалби от тази разклатена позиция на големите сили в индустрията. През разглежданата година произведената стомана в Северна Америка е намаляла с 11.4% до 119.9 млн. т в сравнение с 2000 г. Същевременно европейската стоманодобивна промишленост сви производството си с 1.4% до 331 млн. т и на практика се превърна в най-големия вносител. Китайската продукция е скочила с 12.6% до 143.3 млн. т и затвърждавайки стабилните си позиции, изпревари директния си азиатски конкурент - Япония, чиято продукция спадна с 12.6% до 102. 9 млн. т. Китайската индустрия става все по-силна и сега, след като вече е член на СТО, трябва да очакваме нови рекорди. В рамките на следващите 10 г. държавата планира да затвори остарелите производствени мощности. .
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Медта ще премине бариерата от 2000 USD/т догодина, но щурмът ще бъде задържан от пускането в експлоатация на затворени мощности и освобождаването на метал от запасите. В момента цените на червения метал са с 40% по-високи спрямо 15-годишния минимум от ноември 2001 г. и се колебаят около 3-годишен максимум. Поскъпването дойде по-скоро след съкращаване на добивите и запасите, отколкото в резултат на повишаване на търсенето. Освен това спекулативните интереси, насочени отново към пазара на борсови стоки, облагодетелстваха медта. Ново проучване на Reuters показа, че всички експерти единодушно смятат, че медта ще поскъпне през 2004 г., но пускането на пазара на 200 хил. т от запасите на най-големия производител в света, чилийската Codelco, ще има неблагоприятен ефект. Междувременно през първата половина на 2003 г. на пазара е имало дефицит от 271 хил. т.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
На ЛМБ медта маркира 3-год. връх от 1984.50 USD/т заради новината, че Noranda ще свие производството си в една от своите мини с 20%. По-късно през деня позицията поевтиня до 1950 USD/т. Алуминият не успя да пробие 1500 USD/т и поевтиня с 8 USD/т до 1480 USD/т.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
Мениджърите на оловно-цинковия комплекс в Сардиния Portovesme, затворен на 1 октомври за 1 г., очакват да се срещнат с официални правителствени представители, за да разрешат проблема с високите цени на електроенергията. Portovesme има капацитет за производство на 110 хил. т електролитен цинк.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
Производител N 1 на алуминий в света - щатската Alcoa, ще свие добивите си с 90 хил. т годишно от 1 ноември.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
Изпълнителният директор на най-старото металургично предприятие у нас "Стомана индъстри" Людмил Стойков е популярен и като едър предприемач в различни сфери. Занимава се с частен бизнес от началото на 90-те години, президент е на "Ладимекс холдинг" и на ваканционно селище "Дюни". В холдинга участва и като акционер на "Тежко машиностроене", "Строителна механизация". Интересите му в туризма са свързани с продажбата на "Дюни" и "Елените". Самият той твърди, че досега е инвестирал повече от 20 млн. лв. и ще вложи още толкова в курортите.
Източник: Кеш (17.10.2003)
 
МФК инвестира US$22 милиона за подобрения в околната среда Парите са за обновяването и модернизацията на Стомана АД Международната финансова корпорация (МФК), част от групата на Световната банка, ще инвестира 22 милиона за обновяването и модернизацията на Стомана АД. Стомана е най-големият работодател в пернишкия регион и вторият по големина производител на стомана в България. Заемът от МФК ще допълни инвестициите в Стомана АД, направени от Сиденор – водещ производител и дистрибутор на стоманени изделия в Гърция. Сиденор е част от Виохалко Груп, групировка за преработка на метали в Гърция и утвърден клиент на Международната финансова корпорация. Като част от своята инвестиционна програма, Сиденор ще обнови оборудването, ще съдейства за въвеждането на по-богата гама изделия, при това с много голяма добавена стойност, и ще подпомага работата по опазването на околната среда. Около 15 милиона долара от общата инвестиция, оценявана на 94 милиона долара, включително и работния капитал, са предназначени за опазване на околната среда, което ще се съдейства за установяването на по-високи стандарти за стоманената промишленост в България. Господин Асаад Джабре, вицепрезидент на МФК, подписа споразумението за предоставяне на средствата от корпорацията. По време на церемонията по подписването той отбеляза, че насърчаването на конкурентноспособен частен сектор е от основно значение за Групата на Световната банка в опитите й да намали бедността и да подпомогне България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Като подкрепя този проект, МФК допринася и за усилията на България в областта на приватизацията и след-приватизационното преструктуриране в този сектор на икономиката, който е от стратегическо значение. Суджата Ламба, регионален директор на МФК добави, че в дългосрочен план се очаква проектът за модернизация на стоманолеярната да послужи за пример за по-нататъшното развитие на частния сектор в България като покаже успешното прилагане на модерни управленски методи, привличане на първокласни инвеститори и подпомагането на най-добрите практики в областта на корпоративното управление. Предвижда се също така проектът да отговаря напълно на високите стандарти на Групата на Световната банка в областта на социалното развитие и опазването на околната среда. Към днешна дата МФК е одобрила инвестиции за 340 милиона долара за 21 проекта в България, чиято обща стойност надхвърля 1,1 милиарда долара. Мисията на МФК, като част от Групата на Световната банка, е да допринася за устойчивото инвестиране в частния сектор като начин за намаляване на бедността и подобряване на стандарта на живот на хората. МФК финансира инвестиции в частния сектор, мобилизира капитали на международните финансови пазари, подпомага своите клиентите да подобрят социалното си развитие, да провеждат устойчива политика по опазване на околната среда и предоставя техническо съдействие на правителства и частния сектор. От основаването си през 1956 г. до днес, МФК се е ангажирала с предоставянето на повече от 37 милиарда долара от собствените си средства и е организирала съвместно в различни форми на финансови обединения още 22 милиарда долара за 2990 компании в 140 развиващи се страни. Към края на юни 2002 година портфолиото на МФК включва 16,7 милиарда и 6,6 милиарда долара съвместно с други форми на финансови сдружения.(www.Econ.bg)
Източник: Други (17.10.2003)
 
Две от най-големите федерации, членуващи в Конфедерацията на труда "Подкрепа", се отделиха от синдиката, а в четвъртък изненадващо се появи ново профсъюзно движение с претенции за представителност, която поставя под съмнение преброяването на синдикатите. От това зависи кои от тях ще взимат решения в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в управлението на всички органи, чието управление е основано на трипартитен принцип. Участието в Националния съвет за тристранно сътрудничество дава на организациите привилегията да участват в надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в събранието на представителите и управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, в националния съвет на фонд "Условия на труд" и във всички останали институции, чието управление е на трипартитен принцип. Металурзи и работници от леката промишленост масово се записват в два нови синдиката. Не по-малко от 5000 души се очаква да да се влеят в новорегистрирания Национален синдикат на металоработниците в България. Той ще обхваща металургията, машиностроенето, електрониката и рудодобива. Учредителите му се надяват по численост да надхвърлят всички останали сходни организации с изключение на КНСБ и "Подкрепа" и да разбият двуполюсния модел в синдикализма. Междувременно вчера изненадващо се появи нов профсъюз - Генерална централа на браншовите синдикати. Формацията е подала документи в Министерството на труда и социалната политика за участие в преброяването на работодатели и синдикати. Това означава, че сдружението претендира за членска маса от най-малко 50 хил. души. Нито другите профсъюзи, нито от министерството могат да дадат повече информация за новото сдружение. Причината за отделянето от "Подкрепа" е недоволство от управлението на синдиката, който не защитава интересите на работниците, корумпиран е, слял се е с работодателски структури и потушава недоволството чрез уволнения, казват членове на новия синдикат. Последният повод за недоволство е ситуацията в металургичния комбинат "Кремиковци", където работниците не получават редовно заплати, докато т.нар. синдикални лидери не влизали в предприятието и ползвали екстри, предоставени от работодателите, заяви досегашният председател на федерация "Металургия" към "Подкрепа" Красимир Митов. По думите му всичко това се толерирало от централата на конфедерацията. На 27 септември на извънредна конференция федерацията е решила да се саморазпусне. В 13-годишната синдикална история това е първият подобен случай, каза Митов. Тогава е взето и решението да се учреди нова синдикална структура, която да обхваща всички металоработници, както е в държавите на Европейския съюз. Вчера пък се саморазпусна и синдикалната секция на "Подкрепа" в пернишкото металургично дружество "Стомана индъстрис", като бяха обявени същите мотиви - заради водената от изпълнителния съвет на конфедерацията политика в разрез с интересите на наемния труд. Лошият пример, по който работодател и синдикати действат в "Кремиковци", е заразителен и за останалите собственици на предприятия в отрасъла, смята Митов. Същевременно конюнктурата в бранша е възходяща - предприятието от черната металургия "Дебелт" - Бургас, изнася за САЩ повече, отколкото е било производството му през последните три години, ръст на продукцията отчита и "Алумина" - Шумен, за "Елисейна" има интерес от чужд инвеститор, без сериозни проблеми са "Стомана", "Юмикор Пирдоп" и др. Въпреки че броят на заетите в отрасъла е намалял от 50 хил. на 15-16 хил. души от 1997 г. досега, според синдикалистите няма опасност през следващите две години някое от предприятията да бъде затворено.
Източник: Дневник (17.10.2003)
 
$22 млн. инвестира в “Стомана” Международната финансова корпорация (МФК), която е част от групата на Световната банка. Вчера договорът за заем беше подписан от вицепрезидента на МФК Асаад Джабре и представителите на гръцката Виохалко Груп, която е собственик на "Стомана" - Ставрос Теодоропулос и Димитрис Параскевопулос. В България сме инвестирали около $200 млн. в близо 20 проекта, каза Асаад Джабре. Имаме желание да подкрепим приватизацията на енергийните дружества, свързани с производството на енергия и газ, допълни той.
Източник: Стандарт (18.10.2003)
 
Международната финансова корпорация, част от групата на Световната банка, инвестира $ 22 млн. за модернизацията на металургичното предприятие "Стомана" - Перник. Заемът ще допълни инвестицията от $ 94 млн. на гръцката фирма "Сиденор", част от "Виохалко Груп", собственик на "Стомана". Ръководството на "виохалко" и на Международната финансова корпорация подписаха споразумение за предоставянето на средствата. От 1992 г. досега корпорацията е одобрила инвестиции за около $ 200 млн. за 20 проекта в България.
Източник: Новинар (18.10.2003)
 
Гръцката компания "Виохалко" - собственик на "Стомана Индъстри", "София мед" и "Стилмет, подписа през седмицата споразумение с Международната финансова корпорация (IFC) за отпускането на кредит за 18.5 млн. евро. Още толкова кампанията ще получи и от БИОХИМ, като парите от двете финансови институции ще бъдат вложени в нейните български предприятия. Инвестиционната програма на "Виохалко" само за "София мед" е на стойност 88 млн. лева. Две трети от тези инвестиции вече са направени. В резултат на това в началото на следващата година ще бъде пусната нова производствена линия за медно фолио. Тя ще увеличи капацитета на металургичния комбинат над четири пъти и продукцията му ще достигне около 130-140 хил. т годишно. "Виохалко" подготвя пускането на ново производство и в "Стилмет". Досега за него са похарчени 30 млн. лв., а през следващата година и половина ще се вложат още 18 млн. евро. Така производственият цикъл ще бъде затворен и капацитетът на завода ще достигне до 15 хил. тона алуминиеви профили на година. В момента собствеността на предприятието е разпределена равномерно между "Евромърчант Балкански фонд" (управляван от "Глобал Файнанс"), "Етем" и "Стийлмет". Последните две фирми са част от структурите на "Виохалко". "Етем" ще изкупи дела на фонда през следващата година. Тогава изтича срокът, през който гръцката компания може да се възползва от това си право, заложено в учредителния договор на дружеството. "Стилмет" пласира само 30% от продукцията си на българския пазар, но въпреки това делът му на него е около 50 процента. Единственият български конкурент на "Стилмет" е шуменското предприятие "Алкомет". "Можем да постигнем и по-добри резултати, ако се ограничи нелегалният внос", заяви представителят на "Виохалко" за България Антон Петров. Според него за голяма част от вноса не се плаща ДДС. Освен това българският пазар е много малък и след като не получава необходимата държавна защита, отблъсква чуждестранните инвеститори. У нас се реализират 6-7 хил. тона алуминиева дограма, а само производството на "Стилмет" ще достигне 15 хил. тона.
Източник: Банкеръ (20.10.2003)
 
Цветните метали, които се котират на лондонската борса LME - мед, алуминий, калай, никел, цинк и олово, се търгуваха на високи равнища през изминалата седмица, като някои от тях за пореден път отбелязаха ценови рекорди. Експертите обаче бяха настроени песимистично относно перспективата от по-нататъшното им поскъпване. „Металите бягат преди фундаменталните фактори“, твърди Ангъс Макмилан, стратег по минералните ресурси в Prudentia· Bache International. Джон Кемп от Semra Metals смята, че сегашните котировки на металите са силно надценени с оглед на икономическата обстановка. Според него те отчитат голямо икономическо оживление, което обаче все още предстои да се материализира и това ще стане не по-рано от средата на 2004 г. Анализаторите виждат на хоризонта тревожни икономически знаци и смятат, че поскъпването на долара в края на изминалата седмица не отслабва все още позициите на еврото и йената. Това според тях може да „дерайлира“ базираното на нарастващ експорт икономическо оживление.
Източник: Капитал (20.10.2003)
 
Сърбия и Черна гора въведе такса в размер на 15% върху износа на вторичен метал и увеличи до 18% митото върху внасяните стоманени изделия, съобщи Reuters. Целта на тези мерки е да се защитят интересите на местните производители и да се възпрепятства износът за съседни страни като Румъния и България. Новите такси влизали в сила от 15 август, когато започнаха да действат уеднаквени тарифи между двете бивши югославски републики. Хармонизираните митнически тарифи в сектора на металите и земеделието бяха основните препъникамъни в продължилите няколко месеца преговори между Сърбия и Черна гора под натиска на ЕС да обединят различните си по структура и размер икономики. Мириана Пантелич от металургичната асоциация към Търговската камара на Сърбия заяви пред Reuters, че целта на митото върху скрапа е да се обезсърчат безконтролните продажби на отпадъчен материал от черни и цветни метали на външните пазари. През 2002 г. Сърбия внесе около 90 хил. тона метален скрап на стойност около 10 млн. USD и изнесе 52 хил. т на стойност 4 млн. USD. Загубата е очевидна, ето защо правителството реши да обяви металния скрап за стратегическа стока и да помогне наличните количества да се насочат към вътрешния пазар, поясни Пантелич. Решението на правителството е в съзвучие с инициативата на производителите от март т. г., които се оплакаха, че трябва да внасят много по-скъп вторичен метал от чужбина. Официален представител на Търговската камара на Черна гора уточни пред Reuters, че импортното мито за стоманени изделия е било увеличено от 5 до 18% от митническата облагаема стойност. Целта е да се улесни възстановяването на единствения стоманопроизводителен завод в страната - Никшич, който правителството планира да приватизира. Според Пантелич обаче толкова висока ставка на митото ще навреди на сръбските строителни фирми и ще окаже негативно влияние върху металургични фабрики, които са принудени да внасят стоманени изделия заради недостатъчното производство на завода в Никшич.Хроничният недостиг на пари в брой и остарялата технология, както и загубата на пазари след разпадането на ФР Югославия са основните фактори, довели до намаляване на добивите на металургичния завод Никшич до 33 800 т през януари-септември 2003 г. Това е с 37% по-малко от размера през аналогичния период на 2002 г. Капацитетът на предприятието е 600 хил. т.
Източник: Пари (20.10.2003)
 
Индийският производител на стомана "Испат груп" преговаря за закупуването на мажоритарен дял в най-големия стоманодобивен завод в Босна и Херцеговина и в три други, свързани с предприятието компании, предаде Ройтерс, позовавайки се на представител на "Испат". Предприятието BH Steel е създадено през 1999 г. като съвместно дружество, в което босненската мюсюлманско-хърватска федерация и Кувейт държат по 50 процента. То е наследник на стоманодобивния завод в град Зеница, чието производство бе унищожено по време на войната през 1992-1995 г. По думите на министъра на промишлеността на федерацията Изет Зигич "Испат" е много сериозен кандидат за купувач на BH Steel, тъй като може да осигури пазари за продукцията му. Индийската компания планира да се насочи към пазарите на бившите югославски републики - Словения, Хърватия, Сърбия и Черна гора и Македония, както и към други държави. BH Steel в момента произвежда между 100 000 и 175 000 тона стомана годишно. Заедно с мажоритарния дял от стоманодобивния завод "Испат" иска да купи две мини в Любия и Добой и завод в град Лукавац. Необходимата инвестиция ще бъде значителна, подчертават от компанията, но отказват да назоват конкретна сума. Те се надяват да приключат преговорите през следващите 90 дни.
Източник: Дневник (21.10.2003)
 
Оживлението, което ще настъпи в икономиките на индустриализирания свят, ще стимулира търсенето на цветни метали и особено на мед, алуминий и цинк догодина, прогнозира лондонската Standard Bank. Вследствие на това цените на металите ще скочат, понеже ограничените нови производства няма да успеят да компенсират недостига, който ще се появи на пазара. Най-сериозно ще поскъпнат медта, алуминият и никелът, за които Standard Bank предвижда повишаване на котировките с 4-5%. Факторът Китай също ще окаже силно влияние върху пазарната конюнктура. Потреблението на никел в производството на неръждаема стомана, което ще нарасне допълнително, ще подкрепи цените на метала. Основните пазарни фактори също ще са в полза на метала. Според банката средните кеш цени на никела ще са 9500 USD/т догодина и 9925 USD/т през 2004 г. За медта прогнозите също са за възходящо движение и средногодишни кеш цени от 1985 USD/т до 2005 г. Бумът в търсенето на мед в Китай и стабилният стопански растеж в западните страни ще предизвикат пазарен дефицит. Съживяването на икономиките ще повиши потреблението на алуминий с 5.1%, а цените ще се повишат по-незначително, тъй като на пазара има значителни излишъци
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Миннодобивната компания Randgold Resources със седалище в Лондон подготвя нова, по-висока оферта за придобиването на Ashanti от Гана. Тя ще е по-висока от последната оферта на южноафриканската AngloGold, възлизаща на 1.4 млрд. USD. Бордът на Ashanti препоръча на акционерите да приемат именно това предложение.
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Осми ден работниците от Sartid, вече собственост от 6 м. на втория по големина производител на стомана в Северна Америка US Steel, са извън производствените халета и стачкуват с основно искане повишаване на заплатите. Преговорите трябва да започнат днес, а US Steel планира да увеличи добива до 2.2 млн. т годишно. .
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Има опасност да се забавим с програмата за преструктуриране на стоманодобива, която трябва да се предаде на Еврокомисията, съобщиха експерти.Документът ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция и трябва съдържа информация за производствените мощности и продажби на трите ни металургични завода - Кремиковци-София, Стомана индъстри-Перник и Промет стийл в Бургас до 2007 г. Програмата се изработи от отценителската фирма Оргсистем ООД и е предадена в икономическото министерство в началото на месеца. Министерството на икономиката обаче е имало забележки, тъй като програмата не отговаряла на определени изисквания на ЕК. Експертите от ведомството трябва да изпратят документа за съгласуване с Еврокомисията най-късно до 24-25 октомври. В момента я пренаписвали в съответствие с евроизискванията. Фирма Оргсистем ООД спечели обществена поръчка на Министерството на икономиката за разработване на програмата. Кандидати бяха още Европейски институт, Иновационен център - Институт по черна металургия ЕАД и Консултативен център за присъединяване на България в ЕС. Европейски институт обжалва процедурата.
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Има опасност да се забавим с програмата за преструктуриране на стоманодобива, която трябва да се предаде на Еврокомисията.Документът ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция и трябва съдържа информация за производствените мощности и продажби на трите ни металургични завода - Кремиковци-София, стомана индъстри-Перник и Промет стийл в Бургас до 2007 г. Програмата се изработи от отценителската фирма Оргсистем ООД и е предадена в икономическото министерство в началото на месеца. Министерството на икономиката обаче е имало забележки, тъй като програмата не отговаряла на определени изисквания на ЕК. Експертите от ведомството трябва да изпратят документа за съгласуване с Еврокомисията най-късно до 24-25 октомври. В момента я пренаписвали в съответствие с евроизискванията. Фирма Оргсистем ООД спечели обществена поръчка на Министерството на икономиката за разработване на програмата. Кандидати бяха още Европейски институт, Иновационен център - Институт по черна металургия ЕАД и Консултативен център за присъединяване на България в ЕС. Европейски институт обжалва процедурата.
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Българската фирма "Стил груп инвестмънт консорциум" ще купува черногорския стоманодобивен завод "Никшич", съобщи "Ройтерс", цитирайки Комисията за търговете в Черна гора. В конкурса са участвали още германската "Мац Айхер" и турската "Курун". Инвестиции от 57 млн. евро за следващите 5 години и запазване на 1700 работни места предвижда офертата на българската фирма. Цената по сделката обаче не е посочена. От комисията са заявили, че ще изпратят предложението си за избора на купувач до черногорската Агенция за приватизация. Българската компания единствена изпълнява условията, заложени в тръжната документация.
Източник: Стандарт (22.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции в страната вече са над 1 млрд. USD, съобщи шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. До края на годината ще има чувствителен ръст и размерът ще скочи доста над 1 млрд. USD , каза той. Водещи инвеститори у нас са предприемачи от Италия, Гърция Германия, като общият обем на сумите е между 600 и 700 млн. USD. Следват Белгия САЩ и страни от ЕС. За последните 18 месеца най-мащабната инвестиция е в областта на енергетиката и е на ЛУКойл-България. Парите са регистрирани чрез руски и швейцарски дружества и са за обновяване на рафинерията и строеж на нови бензиностанции. Друг крупен инвеститор е Миролио в текстилната промишленост и гръцката компания Виохалко, собственик на 9 завода у нас. Като чуждестранна инвестиция се отчита увеличаването на капитала на няколко чуждестранни банки. Сред тях са Булбанк, Райфайзенбанк, Биохим. В сумата от 1 млрд. USD инвестиции се включват и парите на OTP за Банка ДСК, уточни Езекиев, който бе гост на откриването на добивната платформа на Петреко, изградена във флотски арсенал - Терем ЕАД - Варна.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Консорциумът Steel Group Invеstment е избран за купувач на мажоритарния дял в черногорския завод за стомана в Никшич, съобщи Reuters. Тръжната комисия е изпратила своето предложение до Агенцията за приватизация, която трябва да одобри решението. От българска страна участва Виктор Демянюк, който от дълго време живее и работи в България. Той е един от съсобствениците на фирма Ватвас, която купи тръбопрокатния завод на Кремиковци. В консорциума Steel Group влизат фирми от Украйна, България и Черна гора, твърдят запознати. Според източници от самия консорциум в него участва голяма международна фирма. Подробностите ще станат известни в края на седмицата. Окончателните резултати от търга за черногорския завод ще бъдат обявени в петък. Три компании участваха в открития през юли международен търг за продажба на 57.99% от черногорския завод. Другите две фирми са германската Maz Aicher и турската Kurum. Офертата с българско участие е била единствената, която отговаря на условията, препоръките и изискванията, поставени от приватизационните власти, съобщава тръжната комисия във факс до Reuters. Тя не уточнява каква сума е предложил консорциумът, но твърди, че е поел ангажимент за инвестиции в размер на 57 млн. EUR за следващите пет години, обещал е да запази на работа 1700 служители в завода и да участва в социална програма за съкратените. Консорциумът се е ангажирал също така да поеме дълговете на черногорското предприятие към доставчици и работници в размер на 5 млн. EUR. Заводът Никшич има инсталационен капацитет от 300 хил. т нерафинирана стомана, топилен завод за 190 хил. т и мощности за производство на близо 600 хил. т стоманени продукти на година. Предприятието изпадна в тежка криза през 90-те години заради санкциите и лошото управление. От началото на годината няколко пъти спираше работа, тъй като заетите 3600 служители в завода настояваха за изплащане на закъснелите им възнаграждения. Хроничният недостиг на свежи пари, липсата на кредитен рейтинг, остарялото оборудване и загубата на пазари след разпадането на СФР Югославия са основна причина за намаляване на производството в Никшич с 31% до едва 36 хил. т през януари-септември 2003 г. спрямо аналогичния период на 2002 г. Считано от 15 август Сърбия повиши митото за внос на стоманени изделия от 5 на 18%, за да помогне на местните металургични заводи.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Оловно-Цинковата мина Lece, разположена в Южна Сърбия, търси партньор, който да инвестира в затворения от 2000 г.рудник. Мината, някога филиал на косовския комплекс Trepca, се нуждае поне от 2 млн. USD, за да поднови операциите си и да стабилизира производството на 72 хил. т руда годишно. Тя има доказани резерви от 3 млн. т руда и гарантиран живот от 30 г. Засега според сръбските медии рудникът е привлякъл интереса на световния гигант Rio Tinto и на по-скромната Puma Resource. Lece не е изключение от общата картина в сръбския миннодобивен сектор, който е в окаяно състояние и се мъчи да привлече чуждестранни инвеститори, които да го вдигнат на крака. Решението да се възстанови производството в мината и дори то да има самостоятелен статут, стана възможно след отделянето на активите на Lece от тези на компанията майка косовския комплекс Trepca, сега под разпореждане на ООН.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Норилски никел очаква покачване на продажбите на никел през 2003 г. с над 1/3 до 300 хил. т. Компанията е топпроизводител на никел и паладий в света. Третият по големина производител на никел в света - канадската Falconbridge, прогнозира излишъци на световния пазар от този метал от 13 хил. т за 2003 г. и дефицит от 33 хил. т за 2004 г.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Чуждите инвестиции от началото на годината достигнаха над 1 млрд. долара, съобщи председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. На първите места са Италия, Гърция и Германия, следват ги Белгия и САЩ. Най-голямата инвестиция е тази на "Лукойл" за обновяването на бургаската рафинерия, осъществена чрез руски и швейцарски компании. Като значителни Езекиев определи и вложенията на италианската компания "Миролио" в текстилната промишленост, както и на гръцката "виохалко" в "Стил мед" и Стомана".
Източник: Дневник (22.10.2003)
 
- Господин Митов, защо се отделихте от "Подкрепа"? - Заради несъгласие с политиката на ръководството на конфедерацията, която е насочена срещу интересите на наемния труд. - От "Подкрепа" заявиха, че сте частен синдикат. - Националният синдикат на металоработниците в България (НСМБ) беше регистриран на 25 септември в обществена полза. За да се разколебаят хората, умишлено се пуска слух, че синдикатът е в частна полза. Е, засега колебание няма. Набира сила записването в НСМБ на подкрепаджии, на хора от други синдикати, както и на нечленували никъде досега. В "Кремиковци" вече имаме 500 молби. Почти на 100% очакваме членовете на "Подкрепа" в "стомана индъстри" да минат към нас. На проведеното миналата събота в Перник събрание на учредителите към нас се присъединиха 10 от големите предприятия в страната. Очакваме да се включат заводите от машиностроенето, електрониката, електротехниката, рудодобива и обслужващите ги дейности. - Как се стигна до появата на вашия синдикат? - Нещата в КТ "Подкрепа" не вървят от около година и половина. Първоначално проблем възникна в "Кремиковци". Малко преди конгреса през февруари се разбра, че имало брожение за свалянето на Тренчев от лидерското място. Ние не сме участвали, дори не знаехме за това. - И преди да ви атакуват, федерацията се саморазпусна? - Несъгласието с изпълнителния съвет ескалира с проблема в "Кремиковци", където работниците не получават заплатите си редовно, а т. нар. синдикални лидери ползват екстри, предоставени им от работодателите. Всичко това бе толерирано от централата на конфедерацията. През май, по време на протест поради забавяне на заплатите и лошите условия на труд, от "Кремиковци" бяха уволнени 28 членове на КНСБ и четирима на "Подкрепа". Шефът на КНСБ Желязко Христов направи всичко възможно неговите хора да бъдат възстановени на работа, докато Тренчев мълчеше.Това доведе до решението за извънредна конференция на федерация "Металургия", саморазпускането й и създаването на нов синдикат.
Източник: Новинар (22.10.2003)
 
Цените на индия се покачиха до 5-год. максимум и вероятно ще продължат да нарастват заради ограничените доставки и увеличеното търсене в Европа и Япония за целите на последната генерация плоски екранни телевизори и мобилни телефони. Индият поскъпна до 210-215 USD/кг
Източник: Пари (22.10.2003)
 
- Г-н Езекиев, обявихте, че чуждите инвестиции в страната са достигнали 1 млрд. долара. Откъде дойдоха толкова много пари? - Това са инвестиции, влезли в страната от януари до август 2003 г. В този период бяха направени няколко крупни вложения над 100 млн. долара. Наистина те са в съществуващи бизнеси, а не „на зелено" или в приватизацията с изключение на парите по сделката за Банка ДСК. Това обаче няма значение за икономиката. „ЛУКойл Нефтохим" например инвестира над 150 млн. долара в модернизация на производството и нови бензиностанции. Италианската група „Миролио" приключи голяма инвестиционна програма в областта на текстилната индустрия. Същото се отнася и за гръцката компания „виохалко", която вложи над 30 млн. евро само в „Стомана индъстри". - Данните за инвестициите ваши ли са или на БНБ? - Това са цифри, които сме получили и от БНБ, и от статистиката. Ние също имаме директни контакти с чуждите инвеститори и знаем за проектите им в страната, но подробности нямаме право да огласяваме, защото информацията е конфиденциална. - Интересна обаче е методиката на изчисляване. Откога инвестициите във вече съществуващи бизнеси, както се изразихте, се считат за чуждестранни? - Големите инвестиционни проекти на дружества, които са вече у нас, се финансират обикновено от фирмите майки отвън. Така е и с „виохалко", и с „Миролио", и с „Петреко". БНБ отчита тези преводи, които пристигат по сметките на предприятията, като чуждестранни. Това е методология на Световната банка. Тя е унифицирана за всички страни с цел резултатите да са съпоставими. - У нас има обичай някои цифри да се надуват предизборно. - Данните могат да се проверят. Ние не си ги измисляме. Даже цифрите са занижени. От „виохалко" например се обадиха в Агенцията за чуждестранни инвестиции, че вложенията им у нас са много по-големи от това, което ние сме обявили. Все още не сме готови с отчета за инвестициите до края на септември, които ще бъдат обявени другата седмица. Ще видите, че цифрата на инвестициите е много по-голяма.
Източник: Труд (23.10.2003)
 
Компанията, която е избрана за купувач на стоманодобивния завод "Никшич" в Черна гора, има офис в България, но не е българска. Онзи ден Би Би Си и Ройтерс предадоха, че "българската "Стил груп инвестмънт" е избрана за купувач на завода за стомана в Черна гора". Проучване обаче показа, че "Стил груп" е собственост на "РУА инвестмънт", която е офшорна компания. Според запознати тя е собственост на украинец, който имал и български паспорт.
Източник: 24 часа (23.10.2003)
 
Най-голямата в света диверсифицирана миннодобивна компания - австралийско-британската BHP Billiton, не планира да увеличава продукцията от алуминий до 2008 г. Тя произвежда около 7% от метала в целия свят. Сегашните й годишни капацитети са 1.3 млн. т алуминий.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Според ръководството на шведската метална компания Boliden в момента цените на златото са с 20% надценени. Освен това има предпоставки цинкът и медта да поскъпнат догодина съответно до 0.40 CTS/лб и 0.80 CTS/лб /при средни котировки от 0.32 CTS/лб и 0.75 CTS/лб за първата половина на 2003 г./. Boliden добива най-големи обеми мед от мини в Европа.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Медта, най-потребяваният цветен метал в световната индустрия, поскъпна вчера до 2018 USD/т - най-високите ценови равнища от 2000 г. насам, и според някои анализатори може да достигне дори 2035 USD/т в краткосрочна перспектива. Факторите в основата на ралито на червения метал са няколко, като сред тях изпъкват дефицитът от мед на пазара,повишеното търсене и покупки /особено от Китай/ и съкратеното производство на някои водещи световни производители. Както останалите метали от комплекса на цветните метали, така и медта от няколко месеца загърби трите тежки години, когато цените й постоянно се понижаваха и на практика металните борси останаха извън полезрението на световните инвеститори. Цените се повишиха от минимума 1336 USD/т през ноември 2001 г. до 29-месечния максимум над 1800 USD/т още в началото на септември. Зад поскъпването анализаторите тогава видяха спекулативната игра на инвестиционните фондове. Експертите обаче още тогава бяха единодушни, че котировките ще продължат да се движат нагоре, а от UBS предвидиха съвсем скоро да бъде пробито нивото от 2000 USD/т. В момента котировките на медта са с 50% по-високи спрямо 15-годишния максимум от ноември 2001 г. и вдъхват оптимизъм в компаниите производителки, защото при тези високи цени все повече мини ще са насърчени да върнат в експлоатация част от незаетия капацитет. Ново проучване на Reuters показа, че всички експерти единодушно смятат, че медта ще поскъпне през 2004 г., но пускането на пазара на 200 хил. т от запасите на Codelco донякъде ще има неблагоприятен ефект. Междувременно най-крупните производители на мед в света - чилийската държавна компания Codelco и американската Phelps Dodge, прогнозираха значително поскъпване на метала през тази и следващата година. Основните индикатори сочат, че котировките на медта ще са по-високи през 2004 г., но те естествено ще зависят от икономическата конюнктура, коментира изпълнителният директор на Codelco. Ако щатската икономика се консолидира, а Югоизточна Азия и Китай поддържат сегашния ритъм на потребление, котировките може да скочат още през настоящата година до 85 CTS/лб. Двете компании произвеждат заедно близо 1/4 от всички обеми мед в света.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Бляскавото минало на големите компании за търговия на метали може би ще приключи, тъй като тези групи от специализирани бизнесмени постепенно намаляват. Търговците са междинното звено между производители и потребители, което поема риска да купи и държи метал на склад във време на пазарни излишъци, за да го пусне на пазара, когато се появи дефицит. През последните 50 г. броят на големите компании се редуцира от 50 до 10-12. Според Антъни Липман - председател на Асоциацията на стратегически метали /MMTA/, тези големи компании ще бъдат изместени от търговци от Русия, Китай и Индия. С активизирането на процесите на сливане и поглъщане в миннодобивната индустрия и навлизането на банките с техните големи възможности бъдещето на големите търговци на метали все повече изглежда несигурно. Затова известният и в България търговец Марк Рич, собственик на Glencore, диверсифицира дейността на компанията и в дейности извън търговията.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Българско дружество участва в черногорската приватизация. Консорциум, воден от украинеца Виктор Демянюк, спечели. Консорциум, в който влиза и регистрирана в България фирма, е избран за купувач на черногорския държавен стоманодобивен завод Zeljezara Niksic („Железара Никшич“). Победител в търга за 57.99% от капитала на черногорското предприятие е „Стийл груп инвестмънт консорциум“, която според съобщението на агенция Reuters е българска, а според черногорските медии е регистрирана на Британските Вирджински острови. В консорциума обаче участва регистрираната в България компания „Руа инвест“, пишат черногорските медии. В съобщение на тръжната комисия по сделката, цитирано от Reuters, се казва, че българската компания е била единственият от трите кандидата, който е отговорил на условията на търга. В приватизационната сделка се включиха и немската Maz Aicher и турската Kurum. Черногорският съвет за приватизация утвърди решението на тръжната комисия и „Стийл груп инвестмънт консорциум“ вече е пред подписване на договор в близките две седмици. Предложената от „Стийл груп инвестмънт консорциум“ цена не е съобщена. Известно е, че кандидатът е поел ангажимент да инвестира 57 млн. евро за пет години и да запази 1700 работни места. Купувачът трябва да поеме и дълговете на завода, които са около 5 млн. евро и са основно за заплати и към доставчици. Регистрацията на „Руа инвест“ не е обнародвана в Държавен вестник. В България различни източници свързаха компанията с украинския гражданин Виктор Демянюк. „Аз съм собственик на „Руа“ и фирмата е част от консорциума“, каза за „Капитал“ Демянюк, но отказа повече подробности до произнасянето на черногорската агенция за приватизация. Той е в ръководството на тръбопрокатния завод в „Кремиковци“. Малко след приватизацията на българския металургичен завод през 1999 г. новият собственик „Дару металс“ прехвърли тръбопрокатното производство на регистрираната в Кипър компания „Ватвас“ по схемата дълг срещу собственост за около 8.3 млн. долара. Тогава българските медии писаха, че „Ватвас“ е регистрирана през 1992 г. като представител на интересите на украински миннообогатителни предприятия. „Ватвас“ търгува със суровините от тези предприятия, в България след 1994 г. е основен партньор на „Кремиковци“. Демянюк уточни, че в черногроския проект участието на „Руа“ няма нищо общо с „Ватвас“. Според източници на „Капитал“ в консорциума „Стийл груп инвестмънт“ влиза и австрийската „Фьост Алпине“. Черногорският завод Zeljezara Niksic изпитва хронични трудности, като от 1990 г. често е спирал да работи. Дружеството има производствен капацитет около 300 хил. тона стомана годишно, но не го натоварва. За тази година до септември са произведени едва 36 хил. тона.
Източник: Капитал (25.10.2003)
 
В понеделник медта регистрира тримесечен максимум от 2000 долара за тон по време на неофициалната търговия на лондонската борса LME, след като фондове потвърдиха интереса си към удължаване на позициите си от този метал. През следващите дни брокерите показаха доста нерешително поведение към червения метал и това тласна цените надолу. Най-ниските стойности за седмицата бяха регистрирани в четвъртък, когато настъпи обратният процес на наблюдавания в понеделник - фондовете започнаха масирано да ликвидират дългите си позиции. Продажбите на мед се катализираха от новината, че минната компания BHP Billiton ще върне в експлоатация огромната си чилийска мина „Ескондида“ - една от най-големите медни мини в света, където ще възобнови производството от януари 2004 г. През декември 2002 г. компанията замрази редица производствени операции заради слабото търсене. Събитията при медта бяха движещият фактор на пазара и при другите цветни метали - олово, цинк, алуминий, никел и калай, които следваха промените в котировките на червения метал надолу или нагоре.
Източник: Капитал (27.10.2003)
 
Драстичното поскъпване на медта през миналата седмица до 3-годишен максимум /2016 USD/т/ бе спряно в петък от новината за увеличаване на продукцията във втората по големина мина в света. BHP Billiton обяви, че ще поднови пълния обем на операциите си в чилийската мина Escondida. Така стана ясно, че на пазара ще постъпят 200 хил. т мед, еквивалентно увеличение на около 1/4 от бездействащите световни производствени мощности. Преди 1 г. BHP Billiton съкрати добивите в рудника в отговор на ниските цени. Анализатори предвиждат те обаче да се повишат до 2400 USD/т догодина. Дори и това да се случи, котировките ще останат далеч от достигнатите през 1995 г. 3000 USD/т.
Източник: Пари (27.10.2003)
 
NUCOR, топметалургична компания в САЩ, регистрира нетна печалба от 16 млн. USD за третото тримесечие в сравнение с печалбата от 39.2 млн. USD за същия период на 2002 г. Друга от водещите компании - US Steel, също отчете чиста загуба от 349 млн. USD спрямо печалбата от 106 млн. USD за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (29.10.2003)
 
Деветата по големина компания производителка на мед в света - казахстанската Kazakhmys, откри вчера цинкова рафинерия с капацитет 100 хил. т метал годишно.
Източник: Пари (29.10.2003)
 
PHELPS DODGE и Grupo Mexico, втората и третата най-крупни компании производителки на мед, регистрираха нови загуби и през третото тримесечие. Американската Phelps Dodge, със седалище в Аризона, най-голямата публично търгувана компания от медодобивния сектор, отчете вчера чиста загуба от 300 млн. USD при 53.7 млн. USD година по-рано. Мексиканската Grupo Mexico, която има филиали и в САЩ, съобщи, че загубата й за третото тримесечие е достигнала 688 млн. USD в сравнение с 250 млн. USD за същия период на 2002 г. Компанията, която приключи финансовото си преструктуриране през миналата година, обяви, че загубите за първото деветмесечие са се повишили също и възлизат на 1.3 млрд. песо. И двете компании отчетоха тези резултати заради ниските цени на червения метал, който добиват. Той все пак преди седмица успя да достигне 3-годишен максимум от 2016 USD/т.
Източник: Пари (30.10.2003)
 
Разширяването на Европейския съюз до 25 членки през май 2004 г. може да пренасочи на изток стоманената индустрия на Европейския съюз, която ще се възползва от по-ниските производствени разходи там, съобщава днес авторитетното издание Метал Бюлитин. Това прогнозира Катинка Бариш, главен икономист на Центъра за европейски реформи, по време на организираната от Метал Бюлитин в Брюксел конференция под наслов "Метали и стомана в разширения ЕС - търговия, финанси и инвестиции". Бариш посочи, че вследствие на разширяването 10-те нови страни-членки ще оперират при същия инвестиционен климат и в същата степен на политическа сигурност като сегашните членки на ЕС. От Хелзинки до Братислава ще се създаде единен пазар с 480 милиона потребители. "Тежката промишленост ще се премести на изток и това ще означава адаптиране, но то ще запази западните икономики конкурентни в индустриално отношение спрямо нови конкуренти като Китай например", подчерта Бариш. Според нея сред потенциалните икономически изгоди от разширяването са засилването на конкуренцията, по-голямата откритост, икономиите от мащаба и пазарната интеграция. Потенциалните рискове на разширяването са свързани с разходите на стойност около 100 милиарда евро за прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда и за модернизиране на инфраструктурата. "Разширяването ще промени начина, по който работи европейската икономика, ще доведе до по-ефективно разделение на труда в посока към страните с по-ниски разходи. Това ще принуди западните страни да модернизират предприятията си по-бързо и след период на адаптация ще възникне един по-конкурентен Европейски съюз", подчерта Бариш.
Източник: Други (30.10.2003)
 
Разширяването на Европейския съюз до 25 членки през май 2004 г. може да пренасочи на изток стоманената индустрия на Европейския съюз, която ще се възползва от по-ниските производствени разходи там, съобщава днес авторитетното издание Метал Бюлитин. Това прогнозира Катинка Бариш, главен икономист на Центъра за европейски реформи, по време на организираната от Метал Бюлитин в Брюксел конференция под наслов "Метали и стомана в разширения ЕС - търговия, финанси и инвестиции". Бариш посочи, че вследствие на разширяването 10-те нови страни-членки ще оперират при същия инвестиционен климат и в същата степен на политическа сигурност като сегашните членки на ЕС. От Хелзинки до Братислава ще се създаде единен пазар с 480 милиона потребители. "Тежката промишленост ще се премести на изток и това ще означава адаптиране, но то ще запази западните икономики конкурентни в индустриално отношение спрямо нови конкуренти като Китай например", подчерта Бариш. Според нея сред потенциалните икономически изгоди от разширяването са засилването на конкуренцията, по-голямата откритост, икономиите от мащаба и пазарната интеграция. Потенциалните рискове на разширяването са свързани с разходите на стойност около 100 милиарда евро за прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда и за модернизиране на инфраструктурата.
Източник: Други (30.10.2003)
 
"Промет стийл" АД София ще инвестира 20 млн. долара в проект за създаване на собствен стоманодобивен завод, съобщи изпълнителният директор на дружеството Мирослав Борисов. Той поясни, че новото производство ще е базирано на територията на металургичния комбинат "Промет" край Бургас. Там няма да се добива руда, а ще се преработва скрап. Бъдещият завод ще произвежда около 450 хил. тона заготовки годишно, а суровината ще захранва производството на "Стан 300". С реализирането на проекта ще бъде затворен производственият цикъл и ще се решат проблемите на дружеството с доставката на суровина. Освен това ще се повиши рентабилността на "Промет", защото себестойността на продукцията ще се понижи с около 30 долара за тон. Очаква се изграждането на стоманодобивния завод край Бургас да започне през май 2004 г. За изграждане на стоманодобивни мощности в "Промет" за първи път се заговори през ноември 2002 г. Тогава Мирослав Борисов обяви инвестиционни намерения в размер на 30 млн. долара и очаквания за партньорство с австрийската компания "Фьосталпине". Проектът не беше реализиран. През юни 2003 г. мениджърът "Проекти и инженеринг" в турската компания "Измир Делир челик" Ихсан Чолак обяви, че "Промет стийл" АД ще инвестира 25 млн. долара в нов завод за стоманодобив. Според изпълнителния директор на "Промет стийл" в България се предлагат около 35-40 хиляди тона скрап месечно. "Стомана" - Перник, използва около 15-20 хиляди тона от това количество. Останалите 10-15 хиляди тона се изнасят.
Източник: Дневник (31.10.2003)
 
Продукцията на втория по големина производител на алуминий в света Руски алуминий е скочила с рекордните 5% за третото тримесечие до 655.1 хил. т.
Източник: Пари (31.10.2003)
 
Иран планира да увеличи капацитетите за алуминиево прозиводство до 1.8 млн. т през 2008 г. Паралено с това близкоизточната държава възнамерява да удвои добивите на стомана до 20 млн. т отново до 2008 г.
Източник: Пари (31.10.2003)
 
Цените на медта и оловото се повишиха до най-високите стойности от 6 год. насам и превзеха съответно нивата от 2044 USD/т и 640 USD/т вчера след активни спекулативни покупки на фондове и очакванията за оживяване на световната икономика. Паралелно с това никелът пък отбеляза 14-годишен връх на котировките, докато алуминият и цинкът се търгуваха около най-високите си цени от 2.5 години насам. Пазарни наблюдатели очакват следващата цел на медта да е 2050 USD/т и след това 2100 USD/т. След обяд червеният метал отстъпи част от извоюваното, но беше само на 3 USD/т от 6-год. рекорд. Други експерти предвиждат спекулативният балон да се спука скоро, но не все още. Алуминият маркира 29-мес. максимум от 1520 USD/т, а никелът достигна невижданите от 14 год. 11 875 USD/т. Цинкът достигна 2.5-год. рекорд от 964 USD/т, но в по-късните часове поевтиня до 948 USD/т. Сериозното поскъпване на цветните метали през 2003 г. настъпи след последните мъчителни за индустрията и производителите няколко години заради ниските цени.
Източник: Пари (31.10.2003)
 
Кремиковци АД ще затвори една от трите си доменни пещи през 2005 г. и ще спре три прокатни стана в края на 2007 г., съобщи Валентин Захариев, изпълнителен директор на комбината. Съкращението се прави заради затваряне на преговорна глава Конкуренция. Ангажиментите са записани в план за жизнеспособност, изготвен от назначения от ЕК консултант Еurostrategy. Документът беше одобрен от ЕС и България и се искаше заради предоставена държавна помощ на дружеството преди приватизацията. Според консултанта тази помощ е за около 320 млн. лв. От тях около 183 млн. лв. са отпуснати като заем на държавното предприятие, но при продажбата собствениците не са предупредени за бъдещите рестрикции, казва Захариев. Другите около 140 млн. лв. са задължения по ЗУНК. Стойността на предвидените за съкращение мощности се изчислява на почти 320 млн. USD. Това е двойно повече от помощта, но технологично не може да се затвори половин доменна пещ. Консултантът е препоръчал разликата между размерът на държавната помощ и на активите за съкращение, която е 80-100 млн. USD, да се компенсира от държавата и да се вложи в технологично и екологично обновление на комбината. Преговори за това ще се водят с икономическото и с финансовото министерство. Проблемът е, че държавата трудно решава за отпускане на средства на частно дружество и не е изключено спорът да се решава в съда, смята Захариев. Въпреки свиването на капацитета комбинатът е жизнеспособен и е печеливш, е записано в плана за жизнеспособност на комбината. Оспорихме пред КЗК държавната помощ, но съдействахме напълно за успешното приключване на глава Конкуренция, каза Захариев. Според него документът съответства на бъдещите планове на Кремиковци. Нямаме амбиция да развиваме големи и тежки производства, а гъвкави и функционални, каза той. Планът ще бъде включен в националната програма за преструктуриране на стоманодобива до 2007 г. В нея България поема ангажимент за обема на продукцията и на другите два завода - Стомана Индъстри АД-Перник и Промет стийл АД-Бургас.
Източник: Пари (03.11.2003)
 
Свидетелските показания на мажоритарния собственик на РОСЕКСИМБАНК Емил Кюлев бяха основното събитие на заседанието на Софийския градски съд от 31 октомври 2003-а по наказателното дело срещу Емил Хърсев - управляващ съдружник в "Хърсев и Ко", и Георги Танев - земеделски министър в правителството на Любен Беров. Хърсев и Танев са обвинени в престъпление по служба по чл. 219, ал.4 от Наказателния кодекс за това, че като длъжностни лица "не са положили необходимите грижи за управлението и стопанисването на парите, получени от продажбата на 157 хил. т царевица". Тя бе доставена през 1993 г. от САЩ със заем от 15 млн. щ. долара, който българската държава взе от американската Корпорация за стокови кредити. Получената царевица бе продадена на българския пазар, но от реализацията й в сметките на Министерството на земеделието и горите постъпват 7 млн. щ. долара. Тези пари са дадени на доверително управление на "Хърсев и Ко". По предложение на фирмата с тях Министерството на земеделието придобива вземане на ТСБанк от "Стомана" - Перник (по това време Емил Кюлев е председател на управителния й съвет). През 1998 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и земеделското ведомство губи парите си. Пред съда Емил Кюлев подчерта, че през 1993-а и 1994-а "Стомана" се е ползвала с репутацията на стабилна фирма пред финансовата общност в България и нищо не е предричало, че ще стигне до несъстоятелност. Това негово изявление подкрепи версията на защитата, че Емил Хърсев и Георги Танев са действали правилно, като са използвали парите от продажбата на американската царевица, за да откупят от ТСБанк вземането й от "Стомана". Съдията по делото Даниела Атанасова обяви, че то ще продължи на 17 февруари 2004-а, когато трябва да бъде изслушан и последният свидетел - бившият синдик на ТСБАНК Александър Попов.
Източник: Банкеръ (03.11.2003)
 
Една от водещите руски металургични фирми Северстал ще купи мажоритарния дял в банкрутиралата американска стоманодобивна корпорация Rouge Industries, стана известно в петък. Макар че детайли около предстоящата сделка не се обявяват, експерти твърдят, че покупката е епизод от битката на руските стоманодобивни компании срещу жестоката протекционистична политика на САЩ срещу чуждите производители на по-евтина стомана. Основаната през 1923 г. и принадлежала на Ford Motors допреди 4 г. Rouge Industries произвежда по 2.5 млн. т стоманен прокат годишно. Загубите й за I половина на 2003 г. са 31.3 млн. USD. Северстал е най-големият доставчик на автолисти в Русия, с мощности от 850 хил. т автолиста годишно, които до 2005 г. трябва да достигнат 1.25 млн. т. Поставени под силен натиск, САЩ и европейските страни определиха ниски импортни квоти за евтината руска стомана. В отговор на това руснаците започнаха да купуват банкрутирали западни металургични компании, да ги модернизират и да продават продукцията от новите западни фирми по западни цени, избягвайки всякакви мита и квоти. Покупката на Rouge ще е първата руска инвестиция в американския стоманодобив. Паралелно с покупката на Rouge Северстал се бори и за 79.48% от най-крупния металургичен комбинат в Унгария Dunaffer.
Източник: Пари (03.11.2003)
 
Из интервю с Г-жа Андрияна Тошева, - изпълнителен директор на Българска международна бизнес асоциация -БИБА : - Г-жо Тошева, какво ще пише в тазгодишното издание на Бялата книга на БИБА, която от години се приема като коректив за икономическата политика на правителството? - Книгата ще е готова в края на ноември. Ще я представим в началото на декември на правителството. Както и досега, ще оценим дали по нашите предложения от предишната Бяла книга е направено нещо. Няма да се приеме за свършено нещо обещано, което е в проект. Това е принципът и на Европейския съюз. Много неща ще останат неизпълнени. - Положително се оценява унифицирането на инвеститорите. - Ние винаги сме казвали, че няма значение дали инвестициите са български или чужди, важно е да се правят със стратегическо мислене и ангажимент за спазване на законите. Агенцията за чуждестранни инвестиции до момента не дава очакваните резултати. Все още тя не е органът, който може да въздейства върху решенията на много ведомства. Смятаме, че преминаването й към Министерството на икономиката ще има добър ефект. Намираме за положителен и фактът, че едновременно се разглеждат Законът за насърчаване на инвестициите и Законът за малките и средните предприятия, който ще се казва Закон за насърчаване на предприемачеството. Преструктурирането на двете агенции върви паралелно. Т.е. свидетели сме на по-цялостен поглед върху развитието на икономиката. - Това ли липсваше досега? - В България има много добри закони. Ако човек ги чете, ще си каже: "Всичко е уредено." Но когато започне да се бори с тях, вижда, че законите всъщност не се прилагат. Или административните структури са остарели, или не са осъвременени вътрешните правила и процедури, или просто няма контрол. Хубаво е, че с новия закон за инвестициите се въвежда възможност държавата да осигурява държавна помощ за определени проекти. - А откъде държавата ще намери пари? - Този въпрос си задавам и аз, но не аз трябва да дам отговор. Големите мултинационални компании работят в много страни-членки на Евросъюза. Те знаят процедурите и правилата, по които правителствата осигуряват държавни помощи за големи проекти. Очакванията са, че България като страна, която скоро ще стане член на Евросъюза, също ще прави такива стъпки. В много случаи липсата на инфраструктура спира инвестицията. Това обяснява и факта, че ефектът от въвеждане на нулев данък върху печалбата в общините с висока безработица е нулев. - Т.е. държавата трябва да даде пари, за да дойдат инвестиции. - Държавата няма да инвестира самоцелно. Не може в България да няма нито една магистрала. Аз се чувствам неудобно, когато ме питат за състоянието на пътищата тук. Защо не се концесионира част от тази инфраструктура?! Интерес има. - Реалистична ли е прогнозата, че чуждите инвестиции ще надхвърлят $ 1 млрд. тази година? - В този милиард се включват и инвестициите по проекта за "Марица-изток 3". Но какво е извършено по него? Реалните инвестиции са на "виохалко", "Миролио", "Нестле". Мисля, че не е коректно да се броят договори, в които са изразени някакви намерения за бъдещи инвестиции. - Вие бяхте част от това управление. Как оценявате направеното за икономиката през първите 800 дни? - Мога да кажа само, че страшно много работа се върши, но за съжаление няма резултати. Очакванията бяха много повече от постигнатото.
Източник: Сега (03.11.2003)
 
Промет Стийл АД ще отбележи 15-годишнината от първото запалване на металургичните пещи на завода си в Дебелт с пищни тържества на 5 ноември - Деня на металурга. Заводът е един от основните икономически субекти в Бургаска област. След приватизацията са инвестирани над 5 млн. USD. Фирмата е единствената българска фирма от бранша, член на Международната асоциация за търговия със стомана.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Семинар под наслов "50 години съвременна българска металургия - опит и предизвикателства пред европейското й бъдеще" започва днес в столичния хотел "Принцес", предаде БТА, позовавайки се на информация от Българската стопанска камара (БСК). Семинарът е организиран от Браншовата камара на черната и цветната металургия, член на БСК.
Източник: Дневник (04.11.2003)
 
Единственият преработвател на алуминий в Черна гора КАР, който предстои да бъде раздържавен през 2004 г. и осигурява около 14% от БВП на страната, ще произведе тази година с 18% метал повече спрямо капацитета си, или 120 хил. т. Алуминиевият комбинат в Подгорица, построен през 1971 г. с технологиите на четвъртия по големина производител на алуминий в света френския Pechiney, не планира да повишава повече продукцията, преди да се модернизира. Правителството изтъква, че приватизацията на КАР е един от приоритетите му догодина. През първите 10 мес. на 2003 г. там бяха добити 100 хил. т алуминий и това е своеобразен рекорд за цялата история на комбината в Подгорица. Под въпрос е обаче дали тези обеми ще се поддържат в бъдеще, ако не се направят сериозни инвестиции. За първото деветмесечие на годината КАР е регистрирал загуба в размер на 5.1 млн. USD, вината за която се хвърля върху неблагоприятния обменен курс долар/евро. Едновременно с приватизацията ще се рекапитализира и бокситовата мина Никшич. Руският СУАЛ - втори по големина производител на алуминий в Русия, Pechiney, Norsk Hydro, Alcan, Alcoa проявяват интерес към раздържавяването на КАР.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Китай, който е ключов износител на определени цветни метали, намали експортните квоти за цинк, калай, антимон и волфрам за 2004 г. Квотата за цинка и цинковите продукти бе понижена до 580 хил. т /спрямо 600 хил. т/, за волфрама до 16 хил. т, за калая до 63.7 хил. т и до 65.7 хил. за антимона.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Вторият по големина производител на никел в света канадската компания Inco очертава най-оптимистични перспективи за никела тази година, но предупреди, че цените му може да скочат с 40% /2.05 USD/лб/ спрямо миналогодишните
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Из интервю с Валентин ЗАХАРИЕВ, изпълнителен директор на Кремиковци АД: Колко и какви са вложените инвестиции в завода? - До момента са около 200 млн. USD, което е сериозна стъпка. Пред пуск сме на комплекса за непрекъсната разливка на стомана, като на 31 март 2004 г. ще бъде пусната първата машина, а на 30 юни - целият комплекс. В него ще вложим 35 млн. EUR. След него ще инвестираме в капитален ремонт на Трета доменна пещ, където ще вложим 20 млн. USD. Тези инвестиции са предвидени за тази и следващата година. Предвиждаме и много по-малки инвестиции - генералната реконструкция и автоматизация на Стан-1700, които се провеждат от GE-Toshiba. Правим капитален ремонт на линията за поцинковане. Подготвяме и друга качествена инвестиция, която е свързана с внедряване на най-модерните технологии в металургията - Корекс и Мидрекс. С Корекс технологията работят само 5 завода в света. Така ще решим целия екологичен проблем на Кремиковци. Емисиите от тези нови системи ще са многократно по-ниски от еконормите, които ще влязат в сила през 2007-2009 г. За някои показатели емисиите са над 2000 пъти по-ниски от европейските норми. Това е много важен момент в историята на Кремиковци и ако досега всеки е бил скептик към условията на замърсяване, които в момента извършваме, то в следващите 5 години ще сменим напълно технологията и ще дадем една коренно различна картина около нашето екологично състояние. Системата струва 270 млн. EUR. Ще търсим финансиране от няколко места. И така Кремиковци ще прескочи една сериозна инвестиционна бариера и ще бъде с две нови доменни пещи и с един комплекс за непрекъснато леене. Разрешихте ли проблема със скритите задължения на комбината? - Все още не е приключил. Свидетели сме, че държавата не пожела да си изпълни частта от приватизационния договор, който предвижда компенсиране в размер до 55 млн. USD при намиране на скрити задължения. При нас скритите задължения са повече - над 200 млн. лв., но не сме претендирали за компенсиране на повече от записаното в договора. Държавата в лицето на Агенцията за приватизация не каза нито да, нито не на нашите искания. Просто мълчалив отказ и сега въпроса го отнесохме до съда. Всичко това, което не е включено в баланса на фирмата към 30 април 1999 г., но е предявено след този период, трябва да се счита за скрити задължения. Това включва например митнически задължения, които не са реални, а са натрупани лихви през периода 1991-1998 г. Този проблем е бил скрит и се изважда в късен период. Навреме сме сезирали АП какви скрити задължения са установени и че е редно да седнем да преговаряме. Съдебният иск е частичен. Над 200 млн. лв. са скритите задължения общо, но не можем да искаме компенсиране на целия размер. Можем до 55 млн. USD, колкото се определи оборудването от Уралмаш - около 52-55 млн. USD, или срещу 5 млн. лв. скрити задължения да ни се дадат другите 25% акции, които са на държавата. Нито едното се направи, нито другото. И за двете неща сме в съдебен спор с АП и първото заседание мина, като делото се отложи за началото на 2004 г. На какъв етап са преговорите с Marcegaglia за придобиване от тях на акции от комбината? - Преговорите са в застой. Г-н Марчегалия за трети път проявява желание да участва и започва преговори. Но аз още преди година казах, че не съм оптимист. Между 13 и 15 ноември тази година с фирма Marcegaglia ще сключим дългосрочен договор за 1 млрд. EUR. Той ще бъде за около 5-5.5 години. Какви са отношенията ви с БДЖ в момента, те изпълняват ли сключения договор? - БДЖ не може да обслужва Кремиковци и е жалко, че това се разбира едва сега от управляващите. Те нямат възможност да предоставят вагони. В началото на тази година започнаха с 11 хил. вагона. Когато подписахме договора на 11 август т. г., те имаха 8 хил. вагона. На днешна дата разполагат с под 5 хил. вагона. До момента те не са изпълнили ангажимента си с 1100 вагона, което е 60 хил. тона. Или те са ни попречили да произведем 20 хил. тона продукция, което е около 10 млн. лв. Това е реално щетата, което са ни нанесли. На всичкото отгоре сме им предоставили много наши вагони. Сега ще претендираме за наем, защото в договора пише, че ще превозват с техни вагони. А ние, за да не спрем пещите, им предоставихме наши. Предвиждам лошо развитие на нещата. Каквото и да се направи в БДЖ, няма оправяне на тази структура при лошото й управление. И колкото пари да отделя държавата - 40 млн. лв. от бюджета, те потъват като в пясък. И след 3 месеца БДЖ ще е в същото положение. По отношение на БДЖ ще си търсим правата по съдебен път, ако не можем да се разберем според клаузите в договора. Ние кандидатствахме за лиценз и ни отказаха, като цитираха някаква наредба. Държавните служители се страхуват, че ако пуснат частен превозвач, това ще е фалитът на БДЖ. Вместо да спестят 40 млн. лв. от бюджета, като пуснат частни превозвачи, те ги наливат в БДЖ. Ние още преди време им предложихме и създаване на смесено предприятия - да вземем част от персонала, да облекчим БДЖ, като се извършват само товарни превози на Кремиковци. Но те не са ни отговорили и до днес. Човек да се чуди как се случва това в XXI век, когато претендираме за пазарна икономика. Не е учудващо, че при тези монополи сме на последните места по конкурентоспособност. Да вземем и Булгаргаз - доларът пада, а вместо те да намаляват цената, увеличават природния газ с 25 лв. на 1000 куб. м от 1 октомври т. г., и то при при условие че имат 120 млн. лв. печалба за миналата година. В момента ние ползваме може би най-скъпия природен газ в Европа. Ще искате ли отново въвеждане на защитни мерки за българската стомана? - Отговорът на Министерството на икономиката беше много наивен, че поради липса на внос, който уврежда българското производство, ще прекратят процедурата по разследване. А внос на дъмпингови цени има и чрез него се извършват документални престъпления. Например от ЕК получихме запитване за износ на наша продукция в Италия, който е в нарушение с нашето споразумение с Европа. Оказа се, че този внос е направен от офшорна фирма, собственост на българи. Те са използвали внос на стомана от Украйна, фалшифицирали са документи със знанието на митниците и са изнесли продукцията в Италия за българска. Става дума за горещовалцувани продукти, които са обект на мониторинг от ЕК и това е причината да бъдат идентифицирани. Това е документално престъпление, което уронва престижа на България, а и икономическият интерес на много български фирми. Вече веднъж искахме мита. Държавата, ако реши, може сама да възобнови процедурата. Или ще правим сериозна икономика и ще си защитаваме интереса, или не. Не мога да разбера тези чиновници - или не разбират от това, за което са назначени и трябва да си ходят, или обслужват други интереси. Украйна си увеличи с 35% експортната такса за износ на скрап и така защитава своето производство, като задържа скрапа вътре. Защитни мита за износ на скрап и внос на готова продукция въведе и Сърбия. А ние сме отворили широко вратите си за украински и руски стомани.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
През второто тримесечие товарният автотранспорт е извършил превози на 40 млн. тона стоки, от които преобладаващата част - 38.9 млн. тона, са във вътрешността на страната. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от изследване на дейността на бранша от април до юни 2003 г. За сравнение - според данните за първото тримесечие са били транспортирани едва 23.4 млн. тона товари. Сред стоките, които бележат значително увеличение на превозените обеми през второто тримесечие спрямо първото, са дървеният материал - два пъти, петролът - три пъти, железните руди и отпадъците от желязо и стомана - около 2.5 пъти, рудите и отпадъците от цветни метали - над 3 пъти.
Източник: Дневник (04.11.2003)
 
Съветът на директорите на "Стомана индъстри" - Перник, е решил да увеличи капитала на дружеството. Увеличението е от 43 346 000 лв. на 63 318 900 лв. чрез издаването на нови 199 729 поименни акции с номинал по 100 лв. В едномесечен срок акционерите в компанията трябва да запишат полагащите им се акции, като внесат изцяло емисионната им стойност по открита за целта банкова сметка. Увеличението е за покриване на инвестиционната програма на "Стомана индъстри", обясни Антон Петров, представител на гръцката група "Виохалко" за България, която е собственик на пернишкото предприятие. Предстои още едно увеличение на капитала, но Петров отказа да уточни с колко и кога ще стане. От 2001 г. досега в металургичното предприятие са вложени около 30 млн. евро, което е половината от планираната до 2006 г. инвестиционна програма от 60 млн. евро. Парите се осигуряват от собствени средства и кредити. Смятаме 30 - 40% от средствата, които ще вложим, да са собствени средства, каза още Петров. Компанията преговаря и със Световната банка за отпускане на кредит от 18 - 20 млн. долара.
Източник: Дневник (05.11.2003)
 
През последните две години в страната са инвестирани над 200 млн. долара в областта на металургията. Това обяви вчера председателят на управителния съвет на Браншовата камара на черната и цветната металургия Валентин Захариев на семинар "50 години съвременна българска металургия - опит и предизвикателства пред европейското й бъдеще". Той съобщи, че делът на износа на метали и метални изделия през 2002г. е 11.08% от общия експорт на страната, като половината от него е предназначен за страните на Европейския съюз. Като основен проблем за бранша директорът на Юмикор мед Владимир Наков посочи неефективното превозване на суровините и продукцията от страна на БДЖ. По думите му до края на годината компанията ще превози малко над 7 млн. тона, което е 15% по-малко от постигнатите договорености.
Източник: Дневник (05.11.2003)
 
Повече от шест милиона евро са инвестирани тази година във валцовия цех на шуменската фирма "Алкомет". След направените инвестиции производството в цеха, където се изработва домакинско и техническо фолио, е изцяло автоматизирано. Работят четири нови стана, както и сепаратор за разрязване на фолиото. Модернизацията започна през юли и продължи четири месеца. С пускането на новите машини производителността във валцовия цех се е повишила два пъти. В момента в "Алкомет" се обработват около 1200 тона фолио на месец. Следващата година предстои модернизация на цеховете "Пресов" и "Леярен". По повод днешния ден на металурга собственикът на "Алкомет" - турският бизнесмен Фикрет Индже, покани гости и журналисти, за да ги запознае с новите мощности в завода. В дружеството работят повече от 900 души, а 80 на сто от продукцията на фирмата се изнася в повече от 15 държави. Заводът беше приватизиран през 2000 г. и според сключения договор до 2004 г. собствениците трябва да инвестират 40 милиона долара в производството. До 2002 г. в "Алкомет" са инвестирани повече от16 милиона долара, съобщиха от ръководството на дружеството.
Източник: БТА (06.11.2003)
 
Гърция е най-големият инвеститор в България. За периода от 1992 г. до юни тази година са вложени 692.6 млн. USD, сочи статистиката. След нея се нарежда Германия - с 658.8 млн. USD, и Италия с 605 млн. USD. Инвеститори от тези три държави показват постоянен интерес към икономиката. Това са и основните "конкуренти" за първо място в топлистата на чуждите инвеститори у нас заедно със страни като Швейцария и Австрия. За първото шестмесечие на годината вложените средства от Гърция са за 37.8 млн. USD. За периода лидер по инвестиции е Швейцария с 182.5 млн. USD. По предварителни данни за цялата минала година Гърция е вложила 86.5 млн. USD и е "изпреварена" от Австрия - лидер за 2002 г. със 137.7 млн. USD. През последните 10 години Гърция влага постоянно средства у нас. В далечната 1992 г. гръцки компании инвестират едва 200 хил. USD, като само година по-късно сумата е 5.1 млн. USD. През 1995 г. са инвестирани 29.8 млн. USD, като през следващите четири години вложенията варират между 14.6-16.1 млн. USD. През този период единствената слаба година е 1998-а с обеми от 3.3 млн. USD заради колапса на икономиката ни през 1997 г. От 1995 до 1999 г. инвестициите у нас се дължат на компании като Delta в хранително-вкусовата промишленост, Goody's в ресторантьорството, Чипита и Витамина в хранителната промишленост. Сериозно е гръцкото присъствие и в областта на телекомуникациите - чрез Intracom, както и в банковия сектор /Юнионбанк/. Най-големите пикове на инвестициите от тази държава в България са в периода 2000 и 2001 г., когато са съответно за 241.1 млн. USD и 240.2 млн. USD. Тогава са направени много сериозни вложения в телекомуникациите, банковия сектор, металургията и медийния бизнес. Националната банка на Гърция придоби ОББ през 2000 г., като обемът на вложенията е за 270 млн. USD. Тогава гръцката Антена закупи Нова телевизия. OTE получи лиценз за GSM оператор през 2001 г. У нас стъпи Търговската банка на Гърция. Инвестирани бяха сериозни средства в придобиване и обновяване на редица металургични предприятия като пернишката Стомана и бившия КОЦМ край гара Искър.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Шестият по големина производител на мед и номер две на сребро в света, полската група KGHM, отчете печалба за третото тримесечие от 22.6 млн. USD, с 20% по-ниска в сравнение с печалбата за същия период на 2002 г., но по-висока от очакванията. През първите 9 м. на годината KGHM е произвела 397.6 хил. т електорлитна мед и 890 кг сребро.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
ДО 5-годишен максимум, или 230-250 USD/т, което е с 50 USD/т повече в сравнение с предишната седмица, поскъпна индият. Около 70% от метала се използват в хай-тек индустрията.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Китай, световният лидер в производството на цинк, ще повиши продукцията си догодина, независимо че други страни планират съкращение. Китай освен това ще изпревари САЩ и ще стане световният топпроизводител на олово. Според очакванията на местни пазарни наблюдатели Китай ще добие 2.28 млн. т цинк тази година и с 3.9% повече през 2004 г. Продукцията от олово през настоящата година ще възлезе на 1.52 млн. т, а през 2004 г. ще скочи с 8.6% до 1.65 млн. т. Износът догодина съгласно очакванията на местни експерти ще спадне до 500 хил. т цинк при 534 хил. т за 2003 г. По отношение на оловото експортът ще намалее догодина до 420-430 хил. т при 450 хил. т за настоящата. Китайските оловни рафинерии имат капацитети от 365 хил. т годишно и още 165 хил. т ще влязат в експлоатация през тази или следващата година
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Медта потвърди вчера последните прогнози на Barclay Capital, че ще е сред добре представящите се цветни метали през тази година и сред звездите на пазара догодина, след като поскъпна до нов 6-годишен максимум от 2115 USD/т. Новият рекорд падна след масирани покупки от китайски търговци и очакванията за дефицит за първи път от няколко години насам на световния пазар през 2004 г. Перспективите за един от трите най-потребявани цветни метали в индустрията се подобряват и с оглед на очакваното възстановяване на глобалната икономика и добрите данни за американското стопанство. Анализаторката от Barclay Capital Ингрид Стернбай ревизира с 21% в посока нагоре предвижданията си за цените на медта за 2004 г. до 2238 USD/т.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Зам.-министър Първанов ще участва в българо-гръцки бизнес форум По време на форума г-н Валентин Първанов ще направи представяне на състоянието на българската икономика Заместник-министърът на икономиката Валентин Първанов замина на двудневно посещение в Република Гърция. Той е част от официалната делегация, ръководена от президента Георги Първанов. В състава на делегацията са включени министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, министърът на труда и социалната политика Христина Христова, представители от АЧИ, АМСП, АНТ и др. На форума ще бъдат обсъждани и въпроси за по-нататъшното развитие на българо-гръцките търговско-икономически отношения. В програмата на заместник-министър Първанов са включени и срещи с представители на търговско-промишлената палата на Атина, сдружения на индустриалците, износителите, бизнес-асоциации и др. По време на посещението си заместник-министър Първанов ще има срещи с VIOHALKO – основен акционер в "Стомана" – Перник, "Комбинат за Цветни Метали" – гара Искър, "Стилмет", EFG EUROBANK ERGASIAS A.E. – основен акциионер в "Пощенска банка", ZERITIS GROUP – основен акционер в комбинат за хартия "Белово",INTRALO, DELTA и др. (www.econ.bg)
Източник: Други (06.11.2003)
 
През последните четири години Гърция традиционно заема четвърто място между търговските ни партньори от цял свят, трето или второ място сред партньорите от ЕС и съответно водещо или второ място сред страните от Балканския регион. Това съобщиха от Министерството на икономиката. Нарастването на стокообмена между България и Гърция се дължи на традиционно добрите двустранни отношения, познаване на пазарите, на взаимно допълващите се икономики, на малките транспортни разходи, коментират от ведомството на Лидия Шулева. Положителна роля играе и Споразумението за асоцииране на България към ЕС, според условията на което през последните години отпаднаха голяма част от ограниченията при осъществяване на търговска дейност. Износът ни за Гърция като относителен дял от общия износ се увеличава с около 1% всяка година. Така през 2002 г. този дял е 9.2%, за 2001 г. е 8.8%, за 2000 г. е 7.8%. В структурата на стокообмена водещи са текстилните изделия. Тази тенденция се запазва и при износа, и при вноса за осемте месеца на годината. За Гърция изнасяме ризи, блузи, трикотаж, фланелки, мъжки костюми, ансамбли, сака, панталони, панталони. Тези продукти са с най-голям дял. Нефтопродуктите заемат 3.62% от износа, а електрическата енергия - 3.38%. Страната ни изнася и отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана, които са с дял 3.1%. Месните продукти заемат 2.9% от износа. От тази държава внасяме ризи, блузи и фланелки. На второ място се нареждат нефт и нефтопродукти с дял от 4.5%. С дял от 2.3% във вноса са пропан-бутан и други газообразни въглеводороди.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в света - групата LNM, със седалище в Лондон и собственост на бизнесмена от индийски произход Лашми Митал, съобщи, че разглежда Унгария като следващата спирка в серията поглъщания, които ще я поставят в изгодна позиция да доставя стомана на процъфтяващата автоиндустрия в Централна Европа. LNM Holding и чешкото й подразделение Ispat Nova Hut са сред четирите компании в шортлистата на кандидат-купувачите на минимум 80% от унгарската Dunaferr, топпроизводител на стомана в страната. Ако LNM надвие останалите конкуренти, ще прибави Dunaferr към централноевропейското си портфолио, в което вече присъстват най-големите стоманодобивни компании на Полша, Румъния и Чехия. Дългосрочните планове на LNM са тези заводи да добиват и снабдяват със стомана автомобилните производители в Източна Европа. Dunaferr произвежда по 1.5 млн. т годишно, а последните оферти за нея ще се приемат до 8 декември.
Източник: Пари (07.11.2003)
 
Металургичният комбинат „Кремиковци“ трябва да съкрати поетапно около една трета от мощностите си до края на 2007 г., обяви изпълнителният директор на предприятието Валентин Захариев. Препоръката, която е задължителна, е дадена от консултантската фирма Eurostrategy и е одобрена от Европейската комисия (EK) в Брюксел на 24 септември. Eurostrategy беше наета преди около година от комисията, за да изготви план за преструктуриране на комбината, тъй като преди приватизацията той е получавал държавна помощ. „Комисията искаше да изследва дали такова дружество е жизнеспособно в пазарна среда“, коментира Захариев. Изводът е, че „Кремиковци“ може да работи на пазарни принципи, ако намали чувствително мощностите си. ЕK предписва на комбината до края на 2004 г. да затвори една от трите си доменни пещи, а до края на 2007 г. - да спре и три прокатни стана. Според Захариев обаче доменната пещ ще бъде затворена до средата на 2005 г. и тази отсрочка е одобрена от комисията. Стойността на предвидените за съкращаване мощности е 320 млн. долара. От друга страна, по данни на ръководството на комбината преди приватизацията си той е получил държавна помощ в размер на около 320 млн. лв. Според Захариев Eurostrategy е препоръчала за разликата комбинатът да бъде компенсиран от държавата. Запознати с проблема обаче твърдят, че подобни препоръки не са практика на Европейската комисия и такава компенсация е изключена. Преди „Кремиковци“ да бъде приватизиран през 1999 г., държавата опрости на комбината задължения за 180 млн. лв. Тезата на тогавашното правителство беше, че това е еднократна стъпка само за да бъде продаден комбинатът (който беше в т.нар. списък за изолация и трябваше да бъде продаден или ликвидиран) и че повече държавни помощи в чувствителния стоманодобивен сектор няма да има. Законът за държавните помощи разрешава да се подпомогне конкретно предприятие, ако сумата е еднократна, предприятието представи програма за преструктуриране и не използва подкрепата за подобряване на капацитета си. Точно такъв беше случаят с „Кремиковци“ преди четири години. След смяната на управлението обаче новото правителство поиска от Европейската комисия преходен период до края на 2007 г. за отпускане на държавни помощи в стоманодобива, без да е ясно планира ли такива и в какъв обем. „Ако правителството смята да отпуска нови държавни помощи, то останалите компании от сектора - „Промет“ и „Стомана индъстри“, с право също биха могли да кандидатстват“, посочва източник, добре запознат с проблема. Засега обаче визията на кабинета по въпроса „ще има или не държавни помощи в стоманодобива“ остава неясна.
Източник: Капитал (08.11.2003)
 
БДЖ няма готовност да се преструктурира, заяви генералният директор на компанията Георги Нешев. През февруари 2003 г. бившият зам. транспортен министър Любомил Иванов обяви, че за да се подобри финансовото състояние на БДЖ, превозвачът ще се раздели на две предприятия - за пътнически и за товарни превози. Преструктурирането трябваше да започне от 1 юли. Идеята на предишния екип на транспортното ведомство бе държавата да субсидира само пътническите превози, предвиждаше се товарните превози да генерират свои приходи. Пет месеца по-късно обособяването на пътническите и товарните превози в две компании все още не е стартирало. БДЖ в момента изплаща два кредита, отпуснати през 1995 г.Първият е от Световната банка в размер на 95 млн. USD, а вторият - от ЕБВР в размер на 45 млн. USD. Според експерти до разделянето на БДЖ на две компании - БДЖ и Национална компания Железопътна инфраструктура, в началото на 2002 г. железниците бяха изплатили само 10% от тези заеми и лихвите по тях. Според Георги Нешев БДЖ изплаща редовно вноските по тези заеми. През декември ще бъде изплатена поредната вноска от 5 млн. USD към Световната банка. Според запознати, ако преструктурирането се забави, железниците няма да изплатят в срок кредитите. Заемът към Световната банка трябва да бъде върнат до 2015 г., а към ЕБВР - до 2010 г. Според Георги Нешев при сега съществуващата структура на БДЖ отговорността за загубите на превозвача, които за 9-те месеца на 2003 г. са 32.7 млн. лв., се прехвърля от човек на човек. Вместо да работи, държавното предприятие всеки ден е атакувано от депутати и генерали които ходатайстват за свои близки, твърди Нешев. Според него е крайно време да започне да се работи за БДЖ, а не БДЖ да работи за нечии интереси. За първи път от 1988 г. през последните шест месеца на тази година товарните превози бележат ръст с 10%. Причината за спада на превозите от 1988 г. допреди няколко месеца е намаляването на вагонния парк, каза той. От 20 хил. вагона през 1988 г. Сега БДЖ разполага с 5200 Намаляването според Нешев е заради некоректното използване на вагоните най-вече от Кремиковци и тромавата процедура по ремонта им. Миналата седмица изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев каза, че жп превозвачът не може да обслужва комбината, защото не осигурява необходимите му 1100 вагона. Захариев заплаши БДЖ със съд, защото заради непревозените товари от 11 август т. г., когато е подписан договор с превозвача, Кремиковци е загубил 10 млн. лв. След всяко влизане на вагоните в Кремиковци те трябва да бъдат ремонтирани, контрира Георги Нешев. Според него Кремиковци няма интерес да става частен превозвач. В момента Кремиковци дължи 4.1 млн. лв. на БДЖ, твърди Нешев. Според него през 1988 г. са ремонтирани 1004 вагона, през 2001 г. - 91, през 2002 г. - 20, а през 2003 г. - само 2 вагона. Получава се омагьосан кръг - заради малкото вагони БДЖ не може да задоволи нуждите за превоз на товари. След приватизацията на жп заводите на БДЖ в Бургас, Карлово, Левски, Септември, Русе, Дряново, за да ремонтира вагони, превозвачът трябва да възложи обществена поръчка на някой от тези заводи, казва Нешев. Част от заводите са собственост на Рей холдинг За да поеме поръчката, заводът трябва да има издаден лиценз от Института за железопътен транспорт, който също е собственост на Рей холдинг. Холдингът също имаше намерение да става частен жп превозвач. Според Нешев Рей холдинг не издава лиценз на завода в Раднево, който предлага най-ниските цени за ремонт, защото не е негов. Институтът се договаря със заводите, правят един картел и от всичко това губи БДЖ. На превозвача му излиза солено, че е продал заводите си, твърди Нешев. Към 31 март 2003 г. БДЖ са имали задължения към всички жп заводи в размер на 2.881 млн. лв., които вече са погасени.За април - октомври 2003 г. допълнително са фактурирани ремонти и на заводите са изплатени 8.132 млн. лв. .
Източник: Пари (10.11.2003)
 
Търговците на енергия, които ще се появят на пазара след 2007 г., ще оцеляват при правилата на свободна конкуренция. Няма да има ограничение на тяхната бройка, нито на цените, които ще оферират на домакинствата. Всеки търговец на енергия ще подлежи на лицензионен режим, каза Милко Ковачев. На работна среща в Евксиноград той обсъди либерализацията на енергийния пазар след 2007 г. с представители на НЕК и ръководителите на по-големите ТЕЦ в страната. 10 предприятия в страната, които нямат задължения към НЕК и използват над 100 гигавата еленергия годишно, ще договарят цени и условия пряко с компанията, заяви още Ковачев. Сред фирмите са Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Юмикор-Пирдоп, Свилоза-Свищов.
Източник: Пари (10.11.2003)
 
Белгийският производител на метали Umicore, който е собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп и е сред най-крупните компании за цинк и мед в Европа, очаква известно увеличаване на печалбата, която за 2003 г. ще достигне 132 млн. EUR. Тя възнамерява да емитира нова емисия от 2.4 млн. акции с цена между 49 и 53 EUR. В последно време Umicore преориентира бизнеса си от традиционния добив на цветни метали към производство на хай-тек изделия /слънчеви клетки за сателититe/ и рециклиране на благородни метали.
Източник: Пари (11.11.2003)
 
Вашингтон окончателно загуби битката за митата върху определени категории вносни стоманени езделия, въведени преди повече от 1.5 г., след като вчера последната възможна инстанция Апелативният съд на Световната търговска организация потвърди решението на СТО от юли, че спорните мита са в разрез с правилата на организацията и би следвало САЩ да ги отменят. В съответствие с решението американският президент Джордж У. Буш трябва бързо да анулира митата, ако не иска Европейският съюз /ЕС/ да приведе в сила от средата на декември заплахата за облагане на вноса на определени щатски стоки с мита на стойност 2.2 млрд. USD. Сред въпросните вносни стоки са цитрусови плодове, ориз и мотоциклети. ЕС е една от няколкото държави, завели жалби в СТО срещу стоманените мита от 8 до 30%, въведени от САЩ, за да защитят собствената си стоманодобивна индустрия от притока на евтини изделия отвън. Останалите страни, които тържествуват след окончателното решение на СТО, са Япония, Бразилия, Република Корея, Норвегия, Китай и Швейцария.
Източник: Пари (11.11.2003)
 
Комисията за защита на конкуренцията определи вчера със свое решение отпуснатите на Кремиковци АД 393 556 517 лв. през 1999 г. за държавна помощ. Сумата е отпусната от правителството и е предназначена за отписване на задълженията на предприятието към държавата по ЗУНК на стойност 200.930 млн. лв. към 30 април 1999 г. От Кремиковци АД заявиха, че още не са получили решението на комисията и ще го коментират, когато се запознаят с него. КЗК е оценила помощта като допустима с цел бъдещо закриване на мощности на Кремиковци АД. Отпуснатата през 1999 г. помощ не е финансова инжекция за ефективно работещо дружество, която би му дала предимство на пазара във вреда на останалите участници, пише в мотивите за решението на КЗК. Комисията определя тази помощ като крайна мярка за оцеляване на предприятието, в което работят над 8 хил. души. От КЗК са се съобразили и с ангажиментите, които страната ни е поела с ратификацията на Европейското споразумение за асоцииране на държавата с европейските общности - в сила от 1 февруари 1995 г. Преписката бешe образувана на 7 юли тази година по инициатива на КЗК след постъпили сигнали от собственика на Кремиковци АД - Финметалс холдинг АД, и от Министерство на икономиката.
Източник: Пари (12.11.2003)
 
Износът за деветте месеца на 2003г. е нараснал с 32.2%. 13,1 млрд. долара e външнотърговската дейност през периода януари-септември. От групата на обработените изделия най-значително нараства износът на черни метали – с над 70%. Черните метали, заедно с цветните метали, при които увеличението е над 30%, формират над 60% от износа в тази група. ( www.econ.bg)
Източник: Други (12.11.2003)
 
Догодина се очаква повишено търсене на стомана, прогнозират експертите, на които се позовава британският в. "Файненшъл таймс". Част от тази тенденции ще се дължи на китайския пазар, който ще изпитва остра нужда от повече стомана. Очаква се догодина продажбите на стомана в света да достигнат 936 млн. тона, 31 на сто от тях ще се паднат на Китай, гласи прогноза на Международния институт за желязо и стомана. През 2001 г. Китай купи 22 на сто от продадените 780 млн. тона стомана. Базираната в САЩ консултантска компания "Уърлд стийл дайнамикс" (УСД) смята, че 85 на сто от търсенето на стомана догодина ще се падне на първото четиримесечие. Миналата година бе спрян ръстът на цените в стоманодобива. Същото важеше изобщо за печалбите в индустрията. Тази година обаче брутната печалба на 35-те най-големи производители на стомана, наблюдавани от УСД, се е увеличила с 10 на сто в сравнение с 2002 г. Една от най-добре представящите се компании е "Испат", която е базирана в Холандия, но е контролирана от индийския металургичен магнат Лакшми Митал. Нейните акции скочиха с 128% в сравнение с януари т.г. С 94 на сто се повишиха акциите на руската компания "Северстал". На най-голямата японска металургична компания JFE акциите се повишиха със 70 на сто. В отрасъла станаха няколко сливания, което увеличи потенциала на най-големите компании. Тенденцията започна преди година и половина със създаването на концерна "Аркелор", базиран в Люксембург. Обединението на три по-малки металургични производителя в Европа създаде най-големия в света производител на стомана. С увеличението на митата м. г. Джордж Буш засили тази тенденция, макар че формално митата бяха наложени, за да се защити US металургията.
Източник: Стандарт (13.11.2003)
 
Британският "Гардиън" отговаря на въпроси, свързани с различни аспекти от търговския конфликт САЩ - ЕС * Как 30-процентното увеличение на митата върху внасяната в САЩ стомана се отрази на US металургията? - От въвеждането им в отрасъла бяха инвестирани $3 млрд. - изцяло за преструктурирането му. По-малките компании или фалираха, или бяха погълнати от по-големите. Ръководители в отрасъла уверяват, че преструктурирането му ще пострада, ако митата бъдат отменени. Те обвиняват ЕС, че изнудват САЩ. Това неминуемо ще се отрази на резултатите от президентския вот догодина. * Как светът реагира на US решението за митата? - Освен ЕС срещу решението протестират Япония, Бразилия, Южна Корея, Норвегия, Швейцария и Нова Зеландия. Те се оплакаха пред СТО. На свой ред регулаторният орган обяви, че US решението нарушава правилата на международната търговия. Той разреши на засегнатите страни да предприемат контрамерки. * Има ли решението на Буш политическа мотивация? - Несъмнено. Президентът се нуждае от подкрепата на "стоманените щати" Пенсилвания, Западна Вирджиния и Охайо. Той обаче рискува да ги отблъсне, ако отстъпи и намали митата. По ирония икономическият екип на Буш, който бе разединен за 30-процентното вдигане на митата м.г., сега е убеден, че те трябва да бъдат смъкнати. Някои президентски съветници, включително шефът на политическите стратези Карл Роув, се боят, че президентът ще загуби в щатите консуматори на стомана като Мичиган и Тенеси и тази загуба ще има по-решаващо значение от евентуалната изборна победа в Западна Вирджиния или Пенсилвания. * Както е състоянието на отрасъла в света? - В момента има свръхпроизводство в металургията. Това е проблем за компаниите в САЩ и Европа. Англо-холандският консорциум "Корус" например трябваше да уволни хиляди работници. * Има ли други търговски спорове между САЩ и ЕС? - Въпросът е, че не само стоманата разстройва търговията между двете страни. Най-сериозният спор е, че Вашингтон облагодетелства US износителите. СТО намира това за незаконно. Организацията е оторизирала ЕС да налага санкции в размер до $4 млрд., които ще бъдат най-големите в историята на СТО. Засега обаче Брюксел се въздържа да приложи тази мярка. ЕС изчаква да види дали ще мине нов данъчен законопроект в Конгреса, който би елиминирал данъчните облекчения за US износителите.
Източник: Стандарт (13.11.2003)
 
Договор за доставка на готова металургична продукция за близо един милиард евро подписват изпълнителният директор на Кремиковци АД инж. Валентин Захариев и председателят на групата Марчегалия г-н Стено Марчегалия. Ръководствата на двете компании канят представителите на средствата за масово осведомяване на официалното подписване на договора в петък 14 ноември 2003 г. в 10.00 часа в административната сграда на Кремиковци АД. След подписването на документа инж. Валентин Захариев и г-н Стено Марчегалия ще дадат кратък брифинг за присъстващите журналисти. Марчегалия Сп.А. е сред най-значимите клиенти на Кремиковци АД през последните 5 години. Италианската компания е един от най-големите европейски търговци на метали и производители на тръби. Групата Марчегалия има дружества в областта на строителството, туризма, недвижимите имоти, като продажбите й за 2002г. достигат близо 1.5 милиард евро. За журналистите, които не разполагат със собствен превоз на 14.11.2003г. в 9.30 часа от пл. Александър Невски ще тръгне автобус за Кремиковци АД. След брифинга се осигурява транспорт обратно до пл. Александър Невски.
Източник: Фирмена информация (13.11.2003)
 
Цените на стоманените листи ще достигнат пикови стойности към средата на 2004 г., когато ефектът от бума в производството на Китай ще започне да се отразява върху глобалния пазар, прогнозира металният консултант CRU International. Средните котировки на листовите изделия ще се покачат с 5 до 10% до средата на 2004 г., като цените на горещите валцувани листи ще атакуват нивата от 350 USD/т. Разминаването между глобалните капацитети за производство на стоманени листи и търсенето ще достигне 46 млн. т догодина при 35 млн. т за 2003 г., като само Китай ще генерира 7 млн. т излишъци. През следващите 5 г. китайското потребление ще скочи с над 25% до 15 млн. т и тогава вносът ще спадне с 1/3. Междувременно източници от Републиканската партия коментираха, че под натиска на редица водещи съветници президентът Джордж Буш може да отмени въведените през март 2002 г. мита върху вносната стомана, за да избегне търговската война с Европа. Апелативният съд на СТО потвърди в понеделник решението на организацията, че въпросните тарифи нарушават нейните правила и разпоредби. ЕС заплаши със санкции САЩ, в случай че не анулират митата. Санкциите ще са под формата на обмитяване на вноса на щатски стоки със сума на стойност 2.2 млрд. USD от средата на декември.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Най-големият завод за преработка на цинк в Русия - Челябинският, е увеличил добитите обеми метал през първите 10 месеца с 8.1% до 148.1 хил. т. Челябинската рафинерия произвежда около 60% от цинка в страната.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Кобалтът, намиращ приложение под формата на сплави най-вече в авиоиндустрията, поскъпна до най-високите стойности от началото на 2001 г. 13.75 USD/лб., тъй като се очерта недостиг от метала на пазара.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Александър Билюгин, бившият оперативен директор на топпроизводителя на алуминий в Русия и N2 в света РусАЛ, наследи на поста главен изпълнителен директор Олег Дерипаска, който вече е собственик на 75% от гиганта и стана председател на съвета на директорите.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" и италианската компания "Марчегалия" подписват в петък договор за доставка на готова металургична продукция, съобщиха от българската фирма. Договорът е петгодишен и е на стойност около 1 млрд. евро. От италианска страна документът ще бъде подписан от председателя на групата "Марчегалия" Стено Марчегалия. Договорът е продължение на изтеклия през 2003 година предишен петгодишен контракт. "Марчегалия" е сред най-големите клиенти на "Кремиковци" през последните пет години. Компания е един от най-големите европейски търговци на метали и производители на тръби. Групата "Марчегалия" има дружества в областта на строителството, туризма, недвижимите имоти, като продажбите й за 2002 г. достигат близо 1.5 млрд. евро. От доста време насам ръководството на "Кремиковци" води преговори с "Марчегалия" за закупуването на дял от комбината. От ръководството му уточниха, че преговорите още не са приключили. Идеята е италианският партньор на "Кремиковци" да придобие половината от акциите на "Финметалс холдинг", който притежава мажоритарния пакет от завода. "Кремиковци" е на печалба от 53.7 млн. лв. за деветте месеца на годината, като за същия период на 2002 г. беше регистрирана загуба от 49 млн. лв., сочи балансът на дружеството. Продажбите на завода са нараснали до 390 млн. лв. в сравнение с 265 млн. лв. през същия период на 2002 г. Миналата година "Кремиковци" пусна в експлоатация първа доменна пещ, а до края на 2003 г. се очаква да заработи и линията за непрекъснато леене на стомана, като изпълнител на проекта е австрийската компания "Фьост Алпине".
Източник: Фирмена информация (14.11.2003)
 
Codelco, най-голямата медодобивна компания в света, е произвела през деветмесечието 1.2 млн. т мед, което е с 1.9% повече спрямо същия период на предходната година.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Индийската стоманодобивна компания Ispat Group със седалище в Лондон подписа договор с властите в Босна за сформиране на джойнт-венчър с коксовия завод Lukavach. Ispat ще инвестира 77.5 млн. USD в новата компания Global Ispat Koksna Industrija, а коксовият завод ще участва с активите си. Ispat проявява интерес към мажоритарния дял в най-голямата босненска металургична компания BH Steel. LNM, собственик отново на индийски бизнесмен, също има интереси към BH Steel. Ispat има есклузивното право да направи своята оферта за завода до 1 декември.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Сега оценявам доколко американската стоманодобивна индустрия се е преструктурирала след въвеждането на митата върху вносната стомана миналата година и в приемлив срок ще реша дали да ги отменя. Това обяви вчера американският президент Джордж У. Буш пред репортери. Най-висшата инстанция на Световната търговска организация /СТО/ в понеделник препотвърди решението на самата организация, че митата от 9 до 30%, влезли в сила от април 2002 г., нарушават нейните правила. Едновременно с това постоянният търговски представител на САЩ Робърт Зелик заяви, че въпросните тарифи вече са постигнали целта си - да помогнат на щатските стоманопроизводители. Изказването се интерпретира като знак, че президентът може да анулира скоро митата. Поевтиняването на долара след влизането им в сила също е помогнало на индустрията да стане по-конкурентоспособна, добави Зелик. Конгресменът Джоузеф Нолънбърг от Мичиган заяви, че той и други парламентаристи, настояващи за вдигане на митата, са получили известна подкрепа от политическия съветник на Буш Карл Роув. Въпреки че не ни даде никакво обещание, той не беше против това, което казвахме, и може да се каже, че го възприе, каза Нолънбърг.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Най-крупният производител на паладий и никел в света руският Норилски никел ще инвестира по 40 млн. USD годишно в съвместна разработка с Руската академия на науките на паладиев катализатор за горивните клетки за автомобилите на бъдещето, които ще използват водород вместо бензин. Ако успее в начинанието, гигантът ще намери нов пазар за благородния метал, който произвежда в големи количества. Досега в разработките на тези клетки се използваше платината, която в момента е повече от 3 пъти по-скъпа от паладия. От Норилски не дадоха пояснение в продължение на колко години ще се инвестират по 40 млн. USD в създаването на паладиев катализатор. Норилски никел произвежда около 60% от паладия, 20% от никела, 10% от медта и 3% от кобалта в света.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Кремиковци ще съди БДЖ за щети причинени заради непревозени суровини, обяви директорът на комбината Валентин Захариев. Дневно заводът е ощетяван с близо 600 хил. лв., каза Захариев. От БДЖ превозвали 20-30 на сто по-малко от договорените 170 вагона суровини дневно, обясни той. Браншовата камара на цветната и черната металургия ще обмисли съвместни действия срещу БДЖ, защото всички компании понасяли щети, каза още Захариев.
Източник: Стандарт (17.11.2003)
 
“Кремиковци” АД ще експедира за италианската компания “Марчегалия” всяка година между 360 хиляди и 480 хиляди тона продукти на стойност около 200 милиона евро. Това стана ясно от подписания договор за доставка вчера между Валентин Захариев от българска страна и Стено Марчегалия от италианска. Според него, през следващите 5 г. българският металургичен комбинат ще достави на италианската компания от 1,800 милиона до 2,400 милиона тона готова продукция на обща стойност между 850 милиона и 1 милиард евро. Това е вторият рамков договор за продажба на готова продукция, който сключват двете компании, уточниха от ръководството на “Кремиковци” вчера. Първият беше подписан през април 1999 г., но тогава бяха заложени по- малки количества. За петте години досега "Кремиковци" е изнесло за "Марчегалия" близо милион и половина продукти, добавиха от българския металургичен комбинат.
Източник: Монитор (17.11.2003)
 
БДЖ поиска от съда да блокира банковите сметки на "Кремиковци". Причината е, че металургичният комбинат не изпълнява подписания през август договор с железниците за погасяване на старите и покриване на текущите задължения. На 6 октомври ръководството на компанията е внесло в Софийския районен съд два броя записи на заповеди за настъпил падеж на обща стойност 4 млн. лв. Това показва справка в регистъра на Софийския районен съд. Оттогава БДЖ чака съдебно решение за предоставяне на двата документа на съдия-изпълнител, който да блокира сметките на комбината. От понеделник започвам да натискам металургичния комбинат да изпълнява подписания през август договор с БДЖ, заяви вицепремиерът Николай Василев.
Източник: Стандарт (17.11.2003)
 
Пазарът на цветни метали е набрал пара дотолкова, че понякога се налага да я изпуска, без да има какъвто и да било повод. В началото на изминалата седмица търговците приеха липсата на новини и технически фактори като знак за начало на поевтиняване, но в сряда спекулативни покупки, макар и в не особено големи обеми отново изстреляха цените нагоре. Никелът удари най-висока стойност от юни 1989 г. и се търгуваше на 12 350 долара за тон. Алуминият се спря на 1528 долара за тон - на стъпка от регистрирането на нов 29-месечен максимум. Медта се колебаеше от двете страни на високото равнище от 2100 долара за тон. В четвъртък, притеснени от опасността спекулативният балон да се спука, търговците реализираха печалби от продажби и това впоследствие свали котировките, но те запазиха пак най-високи равнища от началото на годината.
Източник: Капитал (17.11.2003)
 
Дефицит от 256 хил. т мед е имало на световния пазар през първите осем месеца на 2003 г. в сравнение с излишъците от 127 хил. т една година по-рано, обяви Международната група за изучаване на медта /ICSG/. През разглеждания период от време потреблението на рафиниран червен метал е нараснало с 1.7% спрямо същия период на 2002 г., а произведените количества са намалели с 2.1%. Запасите на борсите в Лондон и Чикаго са спаднали, както и общите в света с 339 хил. на годишна база. Средната кеш цена на червения метал на борсата в Лондон за октомври е 1920.50 USD/т при 1789.50 USD/т за септември. Паралелно с данните на ICSG стана известно, че най-крупният производител на мед в света Cоdelco е добил 1.2 млн. т метал през първото деветмесечие, с 1.9% повече спрямо съответстващия период на 2002 г., което се обяснява с увеличената продукция от всички мини на гиганта. За цялата 2003 г. Cоdelco планира да произведе 1.63 млн. т. От компанията прогнозираха средни котировки на метала за догодина от 95 CTS/лб.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
Норилски никел, топпроизводителят на никел и паладий в света, очаква консолидираната нетна печалба за тази година да скочи до 32.1 млрд. рубли /1.08 млрд. USD/, или с 25.7 млрд. рубли. От компанията предупреждават, че тя е изчислена по руските счетоводни стандарти и може да е подвеждаща.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
Скочилото потребление на индий в хай-тек индустрията и по-точно за производство на плоски компютърни и тв екрани изстреля цените на метала до 5-годишен максимум от 250-280 USD/кг. Само преди година те маркираха най-ниските си нива от началото на 90-те години - 60 USD/кг.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
Ако трябва да се изброят най-големите корпорации в Америка, Япония или Германия, трябва просто да се погледнат борсовите екрани на Уолстрийт, Токио и Франкфурт. Във всяка развита икономика фондовият пазар е витрината на големия бизнес. Там са индустриалните концерни, банките и застрахователните компании, големите търговски вериги и гигантите в сектора на услугите. Там са и новите технологии - двигателят на растежа на всяка икономика. Въпрос на престиж е да си на борсовата сцена, където те вижда и оценява целият свят. И въпрос на бизнес, защото пазарът на капитали храни икономиката и отмерва температурата й всяка минута. В България статут на публични дружества в момента имат 345 компании. Почти всички от тях са изкарани на капиталовия пазар с държавна принуда и по административния ред на новото законодателство. Почти всички се чувстват неуютно под прожекторите на Българската фондова борса и мечтаят да избягат в по-тъмната част на родната икономика. Експериментът "масова приватизация" донесе разпръсната акционерна структура в много гиганти на социалистическото стопанство и в шепа приватизационни фондове, отхапали 15% от българската икономика. В резултат на борсата излязоха държавни монополисти и цели индустрии. Там са металургичните гиганти Кремиковци, Стомана и ОЦК-Кърджали, почти цялата химическа и фармацевтична промишленост /начело с ЛУКойл-Нефтохим, Химко, Полимери и Софарма/, морските и зимните курорти, голяма част от хранително-вкусовата промишленост /включително цялото тютюнопроизводство/, бивши монополни структури в търговията на едро /Петрол и Топливо/.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
До средата на следващата година в металургичния комбинат "Кремиковци" ще заработи комплексът за непрекъснато разливане на стомана. Изпълнител на обекта е българската компания "Енемона" АД, която работи в комбината от края юни тази година. Новата линия ще понижи разходите за електроенергия, ще оптимизира технологичния процес и ще повиши конкурентоспособността на българската стомана. До края на годината "Кремиковци" ще вложи в комплекса над 30 млн. долара. Сред доставчиците на оборудването за комплекса са Voestalpine и ABB. "Енемона" миналата година реконструира Първа доменна пещ в металургичния комбинат.
Източник: БТА (18.11.2003)
 
Медта ще е цветният метал, който ще поскъпне най-динамично догодина, повеждайки останалите от комплекса нагоре, на фона на очакванията през първото шестмесечие на 2005 г. да бъде достигнат пик в цикъла на индустриално производство. Това е прогнозата на металния анализатор от банка Barclays Ингрид Стернбай, която коригира в посока нагоре предвижданията си за котировките на металите през 2004 г. За медта тя повиши средните цени за догодина с 21% до 2238 USD/т, а тези на никела с 25% до 12 250 USD/т. И двата метала в момента се търгуват в Лондон около 6- и 14-годишни максимуми. Алуминият според оценките на експерта ще е единственият цветен метал, чийто ръст на цените няма да е двуцифрен. Тя коригира предвижданията си до 1544 USD/т за 2004 г.
Източник: Пари (18.11.2003)
 
На ЛМБ в понеделник настъпи обръщане на тренда и комплексът от цветни метали поевтиня. Натиск върху цените оказаха реализираните разпродажби от търговци в Далечния изток. Тримесечните медни сделки се договаряха по обяд с 8 USD/т по-ниско в сравнение със затварянето в петък, или по 2087 USD/т. Алуминият не остана назад и изгуби 15 USD/т, като сделките се договаряха по 1517 USD/т. Никелът отстъпи със 120 USD/т и се търгуваше по 12 420 USD/т. В петък металът регистрира нови най-високи от 14 г. насам нива от 12 580 USD/т. ПЛАТИНАТА, която от седмици отбелязва почти през ден нови 23-год. максимуми, поевтиня вчера до 763.00-768.00 USD/тр. у. спрямо 768.50-773.00 USD/тр. у. Паладият се котираше по 193.00-198.00 USD/тр. у., с 3.50 USD/тр. у. по-високо от петък.
Източник: Пари (18.11.2003)
 
Американските производители на стомана са приели компромисно решение, предложено от Белия дом, за да бъде избегната търговска война с ЕС, съобщи вестник Wall Street Journal. Според вестника, който цитира близки източници до постигналите сделка с Белия дом в петък компании, компромисното решение гласи, че въведените от САЩ през март 2002 г. мита трябва да бъдат отменени през есента на 2004 вместо през март 2005 г., когато изтича техният срок на действие. Освен това съгласно споразумението темповете на понижаване на тарифите трябва да се ускорят спрямо предварително заложените. Например сегашните тарифи от 24%, с които се облагат редица стоманени изделия, трябва да се намаляват с около 1/3. Те трябва да се понижат с още толкова през март. По план сегашните мита от 30% трябва да се понижат до 18% през третата година на тяхното действие /т. е. 2005 г./. Цитирайки своите източници, Wall Street Journal съобщава, че инициативата е дошла от Белия дом, а трите водещи стоманопроизводители зад океана Nucor, US Steel и International Steel Group са подготвили плана. Митата бяха обявени от СТО за неправомерни и на 10 ноември тя даде зелена светлина за санкции на ЕС и още седем страни в отговор на американските действия. ЕС има право от средата на декември да започне да облага вноса на определени американски стоки с мита на обща стойност 2.2 млрд. USD.
Източник: Пари (19.11.2003)
 
На 19.11.2003 г. ще се състои среща на борда на директорите на Лондонската метална борса, но на нея не се очаква да се вземе оконачетелно решение дали от следващата година там ще се търгуват стоманени фючърси.
Източник: Пари (19.11.2003)
 
Китай, вторият по големина производител на мед в света след Чили, очаква стабилни потоци от меден концентрат до 2010 г. предвид факта, че добивът само през 2003 г. ще скочи със 7% до 1.8 млн. т. Вътрешното производство обаче няма да задоволява търсенето и страната. Само през 9-те месеца на т.г. са импортирани 2 млн.т концентрат, или с 37% повече спрямо същия период на 2002 г. Очаква се дефицитът от концентрат да се запази за известно време. В Китай има около 970 медодобивни мини с общи резерви от 19.42 млн. т мед, или близо 5: от световните резерви.
Източник: Пари (19.11.2003)
 
На ЛМБ тримесечните алуминиеви сделки поскъпнаха с 9 USD/т спрямо приключването във вторник и се договаряха по 1519 USD/т. Медта поевтиня със 17 USD/т до 2027 USD/т, но се смята, че бързо ще обърне тренда и ще тръгне нагоре. Цинкът се търгуваше без промяна по 925 USD/т.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Президентът Джордж Буш няма да обяви по време на официалната си визита във Великобритания дали ще отмени митата върху вносната стомана според висш служител от американската администрация, който е на посещение на Острова заедно с президента. Преди дни се появиха спекулации, че Буш ще се опита да подкрепи своя съюзник - британския премиер Тони Блеър, обявявайки именно във Великобритания, че анулира спорните мита.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Експортните постъпления на най-голямата страна производителка на мед Чили през октомври са отбелязали рекордни обеми. През въпросния месец те са достигнали 699 млн. USD и са абсолютният максимум от януари 2001 г. досега. Увеличените приходи се дължат на повишените цени на медта на световните пазари и разширените капацитети на мините.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Из интервю с Евгения Колданова, зам.-министър на икономиката, Госпожо Колданова, на какъв етап е подготовката на програмата за преструктуриране на стоманодобива, която се изисква за затваряне на глава Конкуренция? - Глава Конкуренция е една от най-трудните за всички присъединяващи се страни. Най-напред европейското законодателство в областта на конкуренцията е сложно и динамично и се променя непрекъснато. Програмата за преструктуриране на стоманодобива е едно от условията за затваряне на глава Конкуренция. Ние сме във финалната фаза на работата по програмата. Тя е готова, в момента се съгласува със заинтересуваните дружества, предстои внасянето й в Комисията за защита на конкуренцията и в Министерския съвет. Искам да подчертая добрия диалог, който водим с Кремиковци АД, Стомана индъстри АД и Промет стийл АД. Трябва да се има предвид, че затварянето на глава Конкуренция е и в зависимост от работата на КЗК. Европейската комисия изисква и наличието на практика по правоприлагането на антитръстовото и законодателството за държавните помощи.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Правителството реши днес да прекрати концесионен договор за находище "Делян" в Кюстендилска област с металургичния комбинат "Кремиковци" АД заради неизпълнение на клаузи от документа. Договорът е от 28 юни 1999 г., съобщи правителствената информационна служба. Концесионерът не е спазил сроковете и условията за плащане на концесионното възнаграждение. Не са спазени и условията по договора да не прехвърлят на трети лица правата и задълженията по него. До юни тази година "Кремиковци" дължи общо концесионно възнаграждение за 2002 г. и за първото и второто тримесечие на 2003 г. в размер на 13 660 долара. Дружеството на практика е предоставило експлоатацията на находището на "Кремиковци- Рудодобив" АД. Правителството ще упълномощи министъра на икономиката да събере дължимите концесионни възнаграждения, лихви и неустойки включително и по съдебен път.
Източник: БТА (21.11.2003)
 
Имайки предвид наличните данни за доказаните запаси в находищата на Норилски никел, руски анализатори оцениха тези от платина на около 1400 т, които при сегашните обеми на добиви ще стигнат за 47 г. Запасите от паладий са изчислени на около 4660 т и ще са достатъчни на гиганта за над 70 г.
Източник: Пари (21.11.2003)
 
Едномесечната стачка в сръбските металургични заводи, собственост на щатската US Steel, приключи, след като заплащането беше повишено от 37 на 44 динара на час.
Източник: Пари (21.11.2003)
 
„Биковете се изнесоха от пазара. Ликвидиране на позициите на фондове и отсъствието на интерес от страна на потребителите ще свалят цената на медта първоначално до 1950 долара за тон, въпреки че има потенциал за още по-рязко поевтиняване, ако фондовете подушат възможност да ликвидират позициите си, преди пазарът да е слязъл по-сериозно надолу“, коментира Джон Кемп, икономист от Sempra Metals, в четвъртък, когато червеният метал се оттегли от относително високото равнище от 2000 долара за тон. Медта започна да губи позициите си от понеделник насам, когато брокерите се настроиха за низходящо движение, без да имат пазарен или технически аргумент. Алуминият, който обикновено на борсовия пазар върви под ръка с медта, се съпротивлява дълго, но в четвъртък също поевтиня, както сториха и останалите метали - цинк, олово, калай и никел. В крайна сметка въпреки седмичния спад котировките на цветните метали на лондонската борса LME продължават да държат високи равнища.
Източник: Капитал (24.11.2003)
 
Сърбия, както изглежда, ще се конфронтира с ЕС заради наложените експортни такси върху износа на метален скрап. Това стана ясно в петък, когато говорителят на ЕК обяви, че се провежда разследване. Сърбия наложи такси върху износа на метален скрап в размер на 15 и увеличи до 18% митата за вносната стомана, за да защити местните производители.Според сръбски компании новите такси възпират износителите на скрап от сключване на търговски сделки със съседните България и Румъния. ЕК наскоро постъпи безпрецедентно, когато в отговор на влезлите в сила през 1999 г. руски експортни такси върху металния скрап съкрати с 12% вноса на руска стомана. Тогава Брюксел коментира, че разходите на металургичната индустрия в страните от еврозоната се повишават заради по-високите експортни цени на скрапа в останалия свят. Миналия месец говорителят на сръбската търговска камара съобщи, че новите експортни такси върху скрапа се въвеждат, за да се ограничи безконтролният износ. Сърбия внесе 90 хил. т метален скрап на стойност 10 млн. USD и изнесе 52 хил. т за 4 млн. USD. Местните производители на мед, алуминий и стомана подтикнаха правителството да определи металния скрап за стратегическа суровина и да въведе новите такси от 15 август
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Белгийският производител на цветни и благородни метали Umicore, собственик на миннодобивната рафинерия в Пирдоп, преориентиращ се към бизнеса с хай-тек материали, съобщи, че новата му емисия от акция е презаписана повече от 4 пъти и от емисията той ще набере 175 млн. USD.
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Норвегия заплаши САЩ със санкции върху вноса, ако през декември Вашингтон не анулира стоманените мита. Правителството реши да наложи допълнителни ставки от 30% върху импорта на определени щатски стоки. ЕС също заплашва САЩ с мита на стойност 2.2 млн. USD върху някои стоки, произвеждани в твърде важни за президента Буш щати за предстоящите избори догодина.
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Една от най-големите миннодобивни фирми в света - Rio Tinto, потвърди прогнозите на различни експерти, че търсенето на рафинирана мед ще надвиши предлагането през 2004 г.
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Европейските санкции срещу завишените американски вносни мита ще влязат в сила автоматично на 6 декември или пет дни след като Световната търговска организация /СТО/ официално приеме присъдата срещу САЩ, съобщи говорител на СТО, цитиран от АФП. В дневния ред на СТО за срещата на 1 декември е записано, че тя официално ще приеме доклада на Арбитражната комисия по американските завишени вносни мита за стоманата. Европейският съюз поиска този доклад да бъде приет на срещата на 1 декември, уточни говорителят на СТО. Говорител на ЕС в Женева допълни, че искането е съгласувано между осем търговски сили, които оспориха завишените американски мита за вносната стомана пред СТО. Това са ЕС, Бразилия, Китай, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Южна Корея и Швейцария. През юни миналата година ЕС създаде механизъм, който предвижда санкции на стойност 2,2 милиарда долара да влязат в сила автоматично на 6 декември, след като са минали пет дни след официалното приемане на доклада на Арбитражната комисия. Санкциите няма да влязат в сила, ако Вашингтон обяви, че премахва по-високите си мита, въведени през март 2002 г. за защита на американските производители на стомана.
Източник: БТА (25.11.2003)
 
Американската инвестиционна банка Goldman Sachs повиши средните прогнозни цени на цветните метали през 2004 г. и 2005 г., основната причина за което е по-високото от очакваното китайско потребление. Goldman Sachs покачи прогнозата за китайския икономически растеж през 2004 г. от 8.5% до 9.5%, което ще предизвика повишаване потреблението на метали и недостиг в предлагането, най-силно изразени при медта, алуминия и никела. Търсенето на алуминий и мед в Китай според банката ще скочи съответно с 18% и 13% спрямо предишните предвиждания от 13% и 9%. Специализираният метален отдел на Goldman Sachs повиши средногодишните котировки на медта за 2004 г. и 2005 г. до 2227 USD/т и 2469 USD/т от 1940 USD/т и 2072 USD/т. Близо 2/3 от използвания в страната никел отива за производството на неръждаема стомана, а 50% от цинка се употребява за галванизиране на плоската въглеродна стомана. Банката допуска, че консумацията на мед, алуминий, никел и цинк от Китай може да отбележи двуцифрен растеж. Ако сравним повишеното потребление на Китай с това на Япония по време на фазата на индустриализация през 60-те и 70-те години, ще разберем, че прогнозата за дългосрочен биков пазар при металите е напълно основателна, заключава Goldman Sachs.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
Поевтиняването на медта на ЛМБ, натрупването на запаси и раздвижването на фондовия пазар убедиха спекулантите в Китай да се отдръпнат от пазара. Пазарът бе балансиран обаче от новината, че WMC ще свие производството на мед т. г. Тримесечните медни доставки поевтиняха до 1973 USD/т, с 2 USD/т по-високо спрямо петък, но само преди седмица се договаряха по 2100 USD/т. Алуминият отстъпи с 2 USD/т до 1507 USD/т, а никелът се търгуваше по 11 870 USD/т при 11 770 USD/т в края на миналата седмица. Цинкът поскъпна с 10 USD/т до 916 USD/т, а оловото с 1 USD/т до 612 USD/т.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
Щатската металургична компания Rouge Industries, пета по големина в страната, подписа споразумение с руската Северстал за продажба на всичките си активи за 215 млн. USD. Сделката трябва да бъде финализирана до края на януари 2004 г. Rouge през последните години работеше на загуба и поиска защита от правителството срещу кредиторите. По тази причина съдът трябва да одобри сделката по продажбата.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
Белгийската Umicore - сред водещите производители на мед и цинк в Европа, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, отскоро разработваща специални материали и рециклираща благородни метали, придоби част от активите на немската Demet за метални катализатори от рециклирани метали.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
База данни за работодатели ще бъде създадена от студентската организация Board of European Students of Technology (BEST). В нея ще бъдат включени автобиографии на студентите, участвали във втората среща Job Fair 2003, която се проведе вчера в Техническия университет (ТУ). Около 20 компании, работещи в областта на информационните и комуникационните технологии и металургичната промишленост, представиха възможностите за работа за студенти от технически специалности. Сред дружествата бяха "Сименс", "Ериксон", "Проктър и Гембъл", консорциумът "Виохалко" и др. Повечето компании бяха единодушни, че подобни срещи са добър шанс за тях да намерят нови служители. Причината е, че току-що завършилите висше образование имат нужда от време да се впишат във фирмената среда, обясни директорът на отдел "Човешки ресурси" в ИТ компанията "Телелинк" Красен Владимиров. Той добави, че фирмата вече е наела доста студенти на входящи позиции. Обикновено необходимото време е от 6 месеца до една година, добави директорът по човешки ресурси във "Виохалко" Тончо Томов. Той добави, че компаниите от групата постоянно организират учебни практики и стажове, които също са подходящ начин за подбор на кандидати за работа. В момента във "Виохалко" има свободни позиции за специалисти по електроника, автоматика на индустрията, инженери и механици, каза Томов.
Източник: Дневник (26.11.2003)
 
Гръцката индустриална група "Виохалко" ще инвестира 2 млн. евро в производството на слънчеви панели. Това заяви представителят на "Виохалко" за България Антон Петров. Новата компания вече е регистрирана и се казва "Съни сълюшънс". Произвежданите панели ще превръщат светлинната енергия в електрическа. Технологичният принцип, на който ще работи предприятието, е улавяне на фотоните и превръщането им в електрони, поясни Петров. В момента се водят преговори за закупуването на машините и съоръженията от Западна Европа или САЩ. Първоначално продукцията ще се изнася за страните от Европа. Основно в САЩ и Германия се използвала светлинна енергия за производство на електричество. Заради свръхновата технология, която стои в основата на това производство, подобни заводи са много малко в света. Това е първата подобна инвестиция в България. За целите на новото производство ще се използва сградният фонд на "Стомана индъстри", чийто собственик е "Виохалко". Първо в завода ще бъдат заети около 25 души. Планира се новото производство да тръгне от средата на 2004 година.
Източник: Дневник (27.11.2003)
 
Ново предприятие, което ще произвежда електроенергия от светлинна енергия, ще строи в Перник гръцката компания Виохалко, съобщи представителят й у нас Антон Петров. Досега технологията е била разработвана само в Германия и САЩ и България ще е първата на Балканите, където тя ще бъде внедрена. Новото предприятие ще произвежда специални панели, които ще превръщат светлинната енергия в електрическа. 100% от пазара на новото производство ще бъде в Германия. Антон Петров поясни, че след присъединяването на България към ЕС със сигурност ще се отвори и вътрешният пазар. Средствата, които ще инвестира виохалко в новата фирма, надхвърлят 2 млн. EUR. Те трябва да бъдат усвоени до средата на 2004 г., когато самото предприятие трябва да заработи.
Източник: Пари (27.11.2003)
 
Слънчева електроцентрала строи гръцката фирма „Виохалко" в Перник. В изграждането й ще се вложат 2 млн. лева.
Източник: Труд (27.11.2003)
 
Предприятие за панели, превръщащи светлинната енергия в електрическа изгражда гръцката групировка "Виохалко" в Перник, съобщи Антон Петров представител на компанията за България за БТА. 2 млн. евро е размерът на инвестицията. Вече е започнало закупуване на машините. Предприятието е уникално за България. Технологичният принцип , на който работи, е улавяне на фотоните и превръщането им в електрони, поясни Петров. Според него само в САЩ и Германия се използвала светлинна енергия за производство на електричество . Затова първоначално стопроцентов пазар на новото предприятия щяла да бъде Германия. Предприятието ще бъде разположено на площадката на "Стомана Индъстри ". В него ще работят предимно жени. Ще започне с 25 души . Планира се новото производство да тръгне от средата на следващата година.
Източник: Дневник (27.11.2003)
 
Чили, топпроизводителят на мед в света, възнамерява да инвестира в миннодобивната индустрия 9.6 млрд. USD в периода между 2003 и 2007 г., които ще предизвикат 21.7-процентно повишение на добивите от червения метал. До 2010 г. Латинска Америка представена от Чили, Бразилия и Перу, ще задоволява 55% от търсенето на мед в света. .
Източник: Пари (27.11.2003)
 
Виохалко“ изгражда в Перник предприятие за панели, превръщащи светлинната енергия в електрическа, съобщи Антон Петров, представител на гръцката групировка за България. То ще е разположено на площадката на „Стомана индъстри“ и размерът на инвестицията е два милиона евро. Планира се новото производство да тръгне от средата на следващата година и в него да работят 25 души. Първоначално продукцията на предприятието ще е насочена към Германия.
Източник: Капитал (29.11.2003)
 
Програмата за преструктуриране на стоманодобива е изпратена от Министерството на икономиката в Европейската комисия за съгласуване, . Документът ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция. В него се ангажираме какво ще бъде производството на стомана до 2007 г. на трите предприятия - Кремиковци АД-София, пернишкото Стомана Индъстри и Промет Стийл-Бургас. През изминалата седмица представители на министерството и на Еврокомисията са уточнявали документа. Днес вицепремиерът Лидия Шулева ще се срещне с Марио Монти, комисар в Генерална дирекция Конкуренция на Европейската комисия, и с Мортен Олсен, ръководител на екипа за преговори с България, генерална дирекция Разширяване. Ще бъде обсъден напредъкът ни в областта на конкуренцията. Вицепремиерът ще има срещи и с еврокомисаря по търговските въпроси Паскал Лами. Шулева ще представи мерките на МИ за подобряване на бизнесклимата.
Източник: Пари (01.12.2003)
 
Петте последователни дни на ръст на руските акции в края на месеца беше непрекъснато съпровождан от множество корпоративни новини.Водещи в спада сред сините чипове за месеца бяха акциите на Мосенерго /MSNG/, които поевтиняха с 11.02%, следвани от акциите на ЮКОС - 8.49%, и обикновените акции на енергийния гигант ЕЕSR -6.48%, които въпреки силното покачване в края на периода останаха на най-ниските нива в стълбицата. Единствените завършили на печалба месеца станаха обикновените акции на ГМК Норилский никел, които, след като паднаха с около 19%, успяха да възстановят нивата си от началото на ноември и да завършат месеца на плюс.
Източник: Пари (01.12.2003)
 
Медта поскъпна до 2100 USD/т в Лондон и е само на 20 USD/т от 6-годишния максимум, а като се имат предвид недостигът и изчерпването на наличните складови запаси, съществуват реалните перспективи да отбележи нов многогодишен рекорд. Миналия месец, окуражен от посочените фактори, червеният метал поскъпна до 2120 USD/т, невиждани от 6 години насам равнища. По думите на Ангъс Макмилън от Prudential-Bache производството в предстоящите месеци ще е по-ниско от прогнозите, направени неотдавна. Както се е случвало и преди, върху пазара ще повлияе миксът от технически проблеми, спорове между работодатели и работници и намесата на Господ. В Чили, най-големия производител на мед в света, един от профсъюзите на Codelco заплаши със стачка. В Азия проблемите на индийския преработвател Birla и гигантската мина Glasberg увеличиха съмненията за пазарен недостиг. До този момент на годината има чувствителен дефицит, който ще се запази и догодина, когато се очаква да е 350 и 400 хил. т по данни на Macquarie Bank.
Източник: Пари (02.12.2003)
 
На ЛМБ тримесечните алуминиеви сделки се договаряха по 1541 USD/т, но далеч от достигнатите в по-ранните часове 1550 USD/т. Никелът се установи на 12 255 USD/т при 12 250 USD/т в петък. Цинкът и оловото поскъпнаха с по 3 USD/т, респективно до 957.50 USD/т и 643 USD/т.
Източник: Пари (02.12.2003)
 
Комбинатът за цветни метали /КЦМ/ АД - Пловдив е инвестирал допълнително през 2003 година 10 милиона долара. По този начин е приключен японски екологичен проект, съобщи ръководството на комбината във връзка с подготвяния годишен отчет. В предварителната информация се допълва, че са произведени повече в сравнение с миналата година 10 000 т цинк, 1000 т сулфати и над 20 000 т сярна киселина. В конкретните условия на световната криза в областта на металите, задържането на инвестиционните процеси и слабия долар, ние считаме това за успех, заявяват от ръководството на КЦМ. Годишният отчет ще бъде представен на традиционната предновогодишна пресконференция на изпълнителния директор Никола Добрев и УС на КЦМ на 16 декември.
Източник: Дневник (03.12.2003)
 
Президентът Джордж Буш все още не е решил дали да отмени спорните мита върху вносната стомана, съобщи говорителят на Белият дом. Продължават консултациите с потребители, производители и членове на Конгреса, допълни той.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Износът на рафиниран цинк от Япония е спаднал с около 25% на годишна база през миналия месец до 5.1 хил. т. Спадът в експорта се обяснява с недостига на цинков концентрат.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Най-големият руски производител на алуминий и втори в света РусАЛ планира да увеличи добивите с от 1 до 4% през следващите 2 или 3 г., а до 10 г. да ги удвои. Догодина производството на алуминий се очаква да скочи до над 2.6 млн. т при 2.58 млн. т за 2003 г. Придобивки на нови фирми и изграждане на нови заводи ще поемат тежестта на увеличения добив.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Лакшми Митал, собственикът на LNM Group, втората по големина стоманодобивна компания в света, очаква много от западноевропейските металургични компании да преориентират производството си към Източна Европа, където неговата LNM е сред най-големите пазарни играчи след серия от осъществени поглъщания на местни фирми. "Източноевропейските производители ще се изправят пред голямото предизвикателство да подобрят качествата на изделията и работата си, за да отговорят на търсенето на новите пазари", посочва бизнесменът от индийски произход,чиято фирма е със седалище в Лондон. През октомври LNM постигна сделка с полското правителство за придобиване на Polskie Huta Stali /PHS/, най-голямата металургична компания в страната, със 70% от добивите, която е в процес на приватизация. Въпросната сделка е с опция за договорка с профсъюзите за социалната програма и заплащането. До този момент това не е постигнато и сделката по продажбата не е финализирана. И LNM, и конкурентът за PHS - US Steel, бързо разширяват своите позиции в Източна Европа, като често се случва да участват в търговете за придобиване на една и съща фирма в региона. Той освен това предупреди западните фирми, че Китай е най-голямата заплаха за тях в средносрочен период и препоръча консолидацията като средство за оцеляването им. Напоследък металургични компании от САЩ и Западна Европа бяха обнадеждени от бързо нарастващото китайско потребление, което компенсира спадналото търсене в традиционните за тях пазари. Митал предупреди, че Китай увеличава производствените капацитети и вноса на суровини и ще стане важен експортьор на стомана, особено ако икономическият растеж не отговори на очакванията. Т. г. капацитетите са нараснали с 1/3, а търсенето се предвижда да се повишава годишно с 20%. LNM Group има значителни активи в Източна Европа, САЩ и Индия, а сега търси все по-голям излаз в Китай, вече най-крупният потребител на стомана. LNM планира да повиши насочения към страната експорт.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Канадският производител на алуминий Alcan спечели контрола над конкурента си Pechiney, след като 92.2% от акционерите на френската групировка приеха офертата за придобиване на стойност 4 милиарда евро (4.84 милиарда щ.д.), направена от Alcan. Компанията, базирана в Монтреал оповести, че планира да направи втора оферта с цел да увеличи дела си в Pechiney до над 95%. Реализираната сделка предоставя на Alcan абсолютен контрол над по-малкия си френски съперник и възможност да създаде на най-големият производител на алуминий в света по приходи. Alcan се надява да оспори водещите позиции на американския си конкурент Alcoa.
Източник: Други (03.12.2003)
 
Общият интерес към комплекса на цветните метали и подчертано добрите основни пазарни фактори за медта подхраниха ново рали на пазара. То започна още във вторник и продължи вчера. В сряда тримесечните медни сделки поскъпнаха с 14 USD/т спрямо предишния ден и маркираха нов 6-год. максимум от 2149.50 USD/т. По думите на анализатора Робин Бар от Standard Bank производствените проблеми, пазарният недостиг и намаляващите запази играят в полза на метала. Нов фактор, който може да даде допълнителен тласък на цените на червения метал, е заплахата за стачка в най-голямата мина на топпроизводитeля на мед в света чилийската Codelco. Цинкът и калаят поскъпнаха до невиждани от 3 г. и 9 месеца равнища, или съответно 990 USD/т и 5660 USD/т. Алуминият, който отбеляза 2.5-годишен максимум от 1562 USD/т във вторник, вчера се установи на нивата от 1556 USD/т. Пазарните коментатори очакват Китай, вторият по големина в света потребител, скоро да стане нетен вносител, а търсенето ще продължи да нараства с по 20%.
Източник: Пари (04.12.2003)
 
Една от най-големите международни частни компании в областта на здравния мениджмънт - Netcare Healthcare Holding Ltd., планира да инвестира над 20 млн. EUR у нас.Целта на компанията е да се превърне в основен доставчик на медицински услуги в Централна и Източна Европа. Netcare има интерес към приватизацията и управлението на болнични заведения у нас. Тя ще насочи усилията си към внедряването на нови технологии и предоставянето на медицински услуги, заяви д-р Джаки Шевел, изпълнителен директор на Netcare Holdings, при откриването на представителството на фирмата в София. Акциите на компанията се търгуват на Йоханесбургската борса.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Кремиковци АД ще внедри до 2009 г. екологичната технология Корекс за производство на чугун. Инвестицията се изчислява на 240 млн. EUR. Технологията е сред най-модерните в света и чрез нея се постига икономично производство с незначително замърсяване на околната среда. Корекс ще промени сегашното производство на комбината, базирано на доменните пещи. Новата технология се основава на некоксуващи се въглища, които почти не отделят вредни емисии. Ако през 1990 г. е било допустимо съдържание на прах във въздуха 1220 г на тон чугун, през 2005 г. то трябва да е 310 г/т. С Корекс това съдържание ще бъде едва 45 г/т. Пет металургични предприятия в света са внедрили технологията. Тя е разработена от австрийската Фьост Алпине индустрианлагенбау.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Металите - от златото и платината до медта и цинка, са сред най-облагодетелстваните от рекордното поевтиняване на долара спрямо еврото. Цяла поредица от метали, включително мед, никел, платина, алуминий, калай и цинк, отбелязаха мултигодишни максимуми отчасти за сметка на евтината американска валута, тъй като се търгуват в долари. Друг фактор, който подкрепи цените, са пробивите в предлагането. Платината постави най-впечатляващия рекорд сред металите вчера. Медта, която поскъпна с 38% от началото на годината досега, маркира нов 6-год. рекорд от 2161.50 USD/т, преди да се успокои в ранния следобед около равнищата от 1257 USD/т . Поскъпването на червения метал е базирано както на фундаментални фактори, така и на очертаващата се стачка в чилийската Codelco - най-крупната компания производителка на мед в света, във връзка със спорове за заплащането. Никелът, който се приближи към 13 000 USD/т и в сряда се продаваше по най-високите от 1989 г. цени, вчера се установи на 12 700 USD/т. Котировките на метала бяха повлияни от съмнения за нарушаване на редовните доставки. Канадската Falconbridge, третата в света по големина компания, добиваща никел, продължава преговорите с работниците, които искат по-високо заплащане и подобряване на условията за труд. Цинкът вече трайно се устремява към забравените от март 2001 г. нива от 1000 USD/т, въпреки че вчера се котираше по 983 USD/т при 990 USD/т за предишния ден. Калаят надвиши близо 4-год. максимум от 5660 USD/т и вчера достигна 5700 USD/т.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Президентът Джордж Буш планира да отмени по-голямата част от 3-год. мита върху вносната стомана в четвъртък, за да избегне ответните мерки, с които заплашиха Европа и Япония,съобщиха източници от администрацията на Белия дом и Конгреса. Според наблюдатели основната причина за тази стъпка е политическа. За да омекоти удара за щатската металургия, очаква се едновременно с това той да продължи режима на вносните лицензи за мониторинга на импорта, както и финансова помощ за покриване на социалните и здравните разходи на работниците от стоманодобива. Дългоочакваното решение идва месец след окончателното решение на СТО, а именно, че влезлите в сила през април 2002 г. мита от 8 до 30% нарушават нейните разпоредби. Съветниците на президента са преценили, че митата нанасят повече щети, отколкото ползи и с анулирането им Буш ще спечели производителите, които купуват стомана. ЕС заплаши със санкции от 2.2 млрд. USD под формата на мита върху американския внос, и то от определящи за преизбирането на Буш през 2004 г. щати. Дори преди решението на СТО съветници настояваха пред президента да отмени тарифите, защото са изпълнили целта си - да осигурят време на стоманодобивната индустрия да стъпи на крака.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Вторият по големина производител на алуминий в Русия и сред най-крупните в света СУАЛ планира в началото на 2004 г. да разреши проблемите около съвместния проект за 2.1 млрд.USD в Коми със световния лидер в индустрията Alcoa. Руската компания контролира Среднотиманските находища от боксит в Коми с доказани резерви от 250 млн. т. Проектът включва повишаване продукцията на суровината /която се използва за производството на алуминий/ от 1 на 6.5 млн.т годишно, изграждане на рафинерия за алумина и друга за алуминий с годишен капацитет съответно от 1.4 млн. т годишно и 500 хил. т. Плановете между СУАЛ и Perchiney за съвместно предприятие, което да се заеме с изграждане на заводите, се провалиха.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Словенското министерство на околната среда спря приватизацията на 85.6% в преработвателя на алуминий Talum, след като двата кандидат-купувача Magyar Alumiminum и словенската инвестиционна компания Sinal оцениха цените на еленергията, която ще ползват, като много висока.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
В понеделник (1 декември) Софийският районен съд е постановил, че "Кремиковци" дължи на БДЖ 3.9 млн. лв., натрупани от началото на септември и обезпечени с 12 записа на заповед. Ден по-късно с разрешението на транспортния министър Николай Василев от железниците са поискали в писмо до съдия-изпълнител да бъдат блокирани банковите сметки на металургичния комбинат. До редакционното приключване на броя от "Кремиковци" не бяха оспорили иска и сметките на компанията не бяха запорирани. Според осведомени това е само началото на съдебната война между двете дружества. Най-вероятно в началото на идната седмица банковите сметки на "Кремиковци" в България ще бъдат блокирани. Ако и това не даде резултат, от железниците били готови да се обърнат и към международните партньори на "Кремиковци". Изпълнителният директор на БДЖ Георги Нешев потвърди информацията и допълни, че въпреки съдебните спорове и финансовата некоректност на "Кремиковци" железниците продължават да превозват продукцията на комбината. "Ако заведем съдебен иск, ще го спечелим и можем да блокираме сметките на БДЖ, но не искаме да спрем изплащането на заплатите на железничарите" - заяви на свой ред пред в. "БАНКЕРЪ" Божко Бонев, председател на надзорния съвет на "Кремиковци". Според него железниците наистина имали съдебно решение за 3.9 млн. лв., но реално дължимата от комбината сума била едва 800 хил. лв. (т.е. в рамките на едноседмичните траншове към БДЖ). Откъде и как идва разликата така и не стана ясно.
Източник: Банкеръ (08.12.2003)
 
240 млн. евро струва инвестицията на “Кремиковци” в технологията "КОРЕКС" на австрийската фирма "Фьост-Алпине Индустрие анлаген бау", съобщиха от металургичния комбинат. За презентацията днес на техническите, екологичните и икономическите аспекти на новата технология са поканени вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, добавиха оттам. С внедряването на тази съвременна технология в българския металургичен комбинат "Кремиковци" ще се повиши конкурентността на производството, а процесът на производство на чугун ще е екологично чист, без употреба на агломерат и кокс. Това ще доведе до затваряне на остарели и неотговарящи на съвременните изисквания производствени мощности, обясниха от комбината.
Източник: Монитор (09.12.2003)
 
КОТИРОВКИТЕ на никела, използван основно за производството на неръждаема стомана, се повишиха до 13 020 USD/т, най-високите стойности през последните 14 1/2 години на най-голямото тържище за цветни метали - борсата в Лондон. През последните тридесет дни никелът успя да прибави 1000 USD/т към цените си, а тяхното рали за периода от средата на годината досега е още по-внушително и се измерва с цели 5000 USD/т. Решаващо за главоломното поскъпване на метала е съживяването на стоманодобивната индустрия, понеже 2/3 от всички обеми метал се използват за добива на неръждаема стомана, както и сериозното увеличение на китайското потребление. От друга страна, металът получи подкрепа и от продължаващите спорове между работниците и работодателите в канадската миннодобивна компания Falconbridge - третия по големина производител на никел в света с 5% от всички добиви. Тъй като поскъпването е предизвикано от поредица от няколко основни пазарни фактори, то не може да бъде спряно дори от относително големите запаси на борсите, които не са далеч от максимумите за последните близо 3 г.
Източник: Пари (09.12.2003)
 
СЛЕД решението на САЩ да отменят митата върху стоманените изделия ЕС ще прекрати процедурата за налагане на ответни мерки, заяви еврокомисарят по търговията Паскал Лами. Япония и Южна Корея също приветстваха решението и обявиха, че няма да предприемат ответни действия. Спорните мита бяха въведени през март 2002 г., за да защитят американските стоманодобивни фирми, като се предвиждаше срокът на действие на митата да бъде до март 2005 г. През лятото бяха обявени от СТО за незаконни. Някои американски производители на стомана обвиниха президента, че е "капитулирал пред европейския натиск". ОИСР приветства решението на САЩ за отмяна на митата върху стоманата и обяви, че то благоприятства перспективите за постигане на глобално споразумение за изваждане от експлоатация на излишните производствени капацитети.
Източник: Пари (09.12.2003)
 
До края на годината България ще предостави в Брюксел окончателния вариант на националната програма за развитие на стоманодобива. Очаква се ЕК да е готова с анализа си по програмата до месец след предоставянето й от българска страна, каза зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова вчера. Втората част от програмата, която е за предоставянето на държавните помощи за сектора, ще бъде консултирана с Комисията за защита на конкуренцията и ЕК. Според Колданова основно изискване от страна на ЕС е държавната помощ да е в минимални граници, които да поддържат жизнеспособността на предприятията. В програмата са включени инвестиционните намерения на "Кремиковци", "Стомана" и "Промет". Там е вписана и новата инвестиция от 240 млн. евро на "Кремиковци" за производство на чугун.
Източник: Монитор (10.12.2003)
 
До 2009-а г. "Кремиковци" ще пусне в експлоатация нова екологична инсталация за производство на течен чугун. Инвестицията е на стойност 240 млн. евро, а след внедряването й България ще стане четвъртата страна в света след ЮАР, Индия и Южна Корея, в която ще работи инсталацията "Корекс". Част от инвестицията ще дойде от продажбите на емисиите от въглероден двуокис на европейска фирма. Продажбата ще покрие около 40% от финансирането, обясни шефът на дружеството Валентин Захариев.
Източник: Сега (10.12.2003)
 
Бургаското предприятие "Промет" губи хиляди долари от неизпълнена поръчка за доставка на арматурно желязо до Америка заради инцидента с кораба "Елена", съобщи заместник-председателят на надзорния съвет на металургичното предприятие Пеню Донев. Корабът беше натоварен с 2 000 тона стоманени заготовки. Стоката беше предназначена за "Промет", за да изпълни поръчката си за Америка. В момента бургаското предприятие се опитва да купи същите стоманени заготовки от "Стомана"-Перник, но и оттам отказвали, тъй като графикът на пернишкия завод също бил запълнен. В момента "Елена" все още се намира в пристанище Варна. Екипажът дава дежурства на кораба, назначен е и нов капитан от Бургас. Той се казва Георги Калчев, съобщи президентът на бургаската фирма "Борд марин" Дойчин Дойчев. Компанията е мениджър кораба.
Източник: Дневник (10.12.2003)
 
Украйна, един от водещите износители на метален скрап в Европа, обяви, че експортът на железен скрап е намалял до 1.37 млн. т през първото деветмесечие на 2003 г. при 3.4 млн. т за същия период на 2002 г. Правителството не обяснява спада, но според анализатори причината е в експортната такса от 30 EUR/т за износа на стоманен скрап. Според министерството на икономиката Украйна вероятно ще увеличи стоманения износ до 26 млн. т догодина при 25 млн. т за тази.
Източник: Пари (10.12.2003)
 
Белгийската компания Umicore, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, за втори път т. г. ще увеличава продукцията от литиеви батерии в своя завод Cheonan в Корея с оглед на повишеното глобално търсене.
Източник: Пари (10.12.2003)
 
За продажбата на 79.48% от Dunaferr, най-голямата унгарска металургична компания, която миналата година произведе 1.4 млн т плосък прокат, са получени три окончателни оферти, съобщи унгарската приватизационна агенция, без да посочи кандидатите. Източник, запознат с офертите, твърди, че една от проявилите интерес компании - бразилската Companhia Siderurgica Nacional, не е представила оферта, а останалите три са руската Северстал, втората по големина в света стоманодобивна компания LNM Holdings, собственост на бизнесмена от индийски произход Лашми Митал, съвместно с чешкия филиал ISPAT NOVA и консорциум, оглавяван от украинския Донбас. 60% от продукцията на Dunaferr се потребява на вътрешния пазар, а останалата е предназначена за износ основно в ЕС. Избраният купувач трябва да инвестира в рамките на 5 г. не по-малко от 280 млн. USD, да вложи 57 млн. USD оборотни средства, да погаси дълга на комбината от 62 млн. USD, а също и да изкупи 5% от акциите на работниците. "Имаме активи в Чехия, Полша, Румъния и сме заинтересувани от покупка на завода в Унгария, за да укрепим своето присъствие в Централна и Източна Европа" - изтъкна представителят на LNM Holdings Пол Уей. Северстал се цели в покупката на Dunaferr, за да получи достъп до европейските пазари, който в момента е ограничен за руските производители. До Коледа трябва да бъде обявен победителят в търга.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Украйна ще запази забраната за износ на непреработен железен скрап до 2010 г., която бе въведена през юни 1999 г., за да се попречи на безконтролния експорт на скрап от цветни метали и по-специално на алуминиев и меден скрап.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Русия може да отмени 5-процентната експортна такса за алуминия и 5-процентното мито върху вноса на алумина, съобщи министерството на икономиката.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Европейската комисия започна процедура за разследване на отпуснатите държавни помощи на белгийския производител на метали и хай-тек материали Umicore, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп под формата на отстъпки от ДДС в размер на 20 млн. EUR.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Baosteel, филиалът на един от най-крупните металургични производители в света - китайската компания Baoshan Iron and Steel, повиши своите прогнози за постъпленията от продадена стомана през т. г. с 8% до 42.4 млрд. юана, или 5.1 млрд. USD, предвид по-високите от предварително очакваните цени на стоманата. Анализатори преценяват, че те са скочили в Китай средно с 20% през т. г. на годишна база, а икономическият растеж през първата половина на годината е 8.2%. Baosteel /с пазарна стойност 8.3 млрд. USD/ изостава единствено след JFE Holdings, Japan Steel Corp и южнокорейската POSCO според Reuters и e генерирала оборот от 22.1 млрд. USD за първото шестмесечие.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
През първото деветмесечие на годината на световните пазари недостигът от рафинирана мед се е повишил до 389 хил. т на фона на излишъците от 83 хил. т през съответния период на предишната и очакванията за дефицит от около 370 хил. т, съобщи Международната огранизация за изследване на медта /ICSG/. Потреблението през този период е скочило с 2.3%, като Азия има най-голям принос за това за разлика от САЩ, където е спаднало, и Европа, където остава без промяна. Предлагането се е понижило с 1.2%, а общите запаси на трите основни борси - в Лондон, Чикаго и Пекин, в края на ноември са били 850.3 хил. т, с 49.1 хил. т по-малко спрямо края на октомври. Средните кеш цени за ноември са скочили до 2055.4 USD/т в сравнение с 1920.5 USD/т за октомври. Неотдавна подкрепена основно от дефицита, медта поскъпна до 6-годишен ценови максимум и в момента се колебае около него. Пазарът на червения метал се влияе и от продължаващата вече 7 дни стачка в най-голямата мина /с добив от 220 хил. т годишно/ на най-крупната медодобивна компания в света Codelcо. Codelco губи по 700 000 USD/ден от стачката. Компанията очаква да произведе 1.629 млн. т мед през 2004 г. от своите мини
Източник: Пари (12.12.2003)
 
Вносът на стомана в САЩ ще се покачи леко след анулирането на митата върху вносните изделия и няма да се доближат до предишните високи равнища в близка перспектива, прогнозираха от американския Институт за вносна стомана /AIIS/. Месечно до средата на 2004 г. ще се импортират по 2-2.4 млн. т, предвижда AIIS.
Източник: Пари (12.12.2003)
 
Металургичното предприятие „Кремиковци“ планира от 2009 г. да произвежда чугун по принципно нова технология, която ще замени сегашното доменно производство. Новата инсталация за производство на чугун по системата COREX ще има годишен капацитет 1.5 млн. тона чугун - приблизително колкото сегашното ниво на производство. Изграждането на инсталацията трябва да започне през 2005 г. Това обяви ръководството на комбината съвместно с „Фьост алпине индустрианлагенбау“ - компанията, която вече е изградила подобни инсталации в Южна Африка, Индия, Китай и Южна Корея. Финансирането на проекта на стойност около 240 млн. евро трябва да бъде осигурено чрез банкови кредити, собствени средства и по системата на търговия с емисии газове, която е допустима според протокола от Киото. Изпълнителният директор на „Кремиковци“ Валентин Захариев прогнозира, че продажбата на емисии може да осигури до 40% от необходимото финансиране. Протоколът от Киото е глобално споразумение за ограничаване на емисиите на вредни газове, които замърсяват атмосферата и причиняват т.нар. парников ефект. Целта е до 2012 г. емисиите на парникови газове да бъдат редуцирани с осем процента спрямо нивото от 1990 г. На всяка страна ще бъде определена годишна квота, която може да бъде търгувана. Държавите могат да постигнат редукция на емисиите по два начина - или като инвестират в това, или като „търгуват“ емисии с други държави. Пред старта на търговията с емисии все още има много въпросителни в Европейския съюз. Това обаче не пречи механизмът да се използва чрез двустранни споразумения между отделни държави. Така Германия например може да инвестира в редукция на емисиите в България, като постигнатото намаление се отчита за Германия. Потенциални участници в процеса на търговия с емисии от България са ТЕЦ-овете, които са сред най-сериозните замърсители на околната среда. По повод на намеренията на „Кремиковци“ Валентин Захариев каза, че има интерес от голяма европейска държава, без да конкретизира името и. Новата система за производство на чугун работи без коксови батерии, което прави излишни коксохимическия завод, агломерационния завод и доменните пещи в „Кремиковци“. „Шестте агломашини са амортизирани, трите доменни пещи са много енергоемки, а коксовите батерии са в края на експлоатационния си период“, поясни състоянието на мощностите, които ще бъдат извадени от експлоатация, техническият директор на „Кремиковци“ Стоян Пирлов. Необходимите за производството некоксуващи въглища могат да се внасят от Австралия, САЩ, Китай и други страни, а желязосъдържащите руди - от Бразилия, Южна Африка, Индия, поясняват от ръководството на комбината. Очаква се новата система за производство на чугун да намали значително нивото на газовите емисии в атмосферата и замърсяването на водите до нива под европейските екологични норми, съобщават от „Кремиковци“. За разлика от системата COREX „доменният процес изисква големи инвестиции за справяне с екологичните проблеми, като се има предвид нивото на емисиите от коксовите батерии и агломерационния завод, които в момента нарушават допустимите стандарти“, се казва в официално съобщение на комбината. „Разгледахме две алтернативи за бъдещото производство - първата по сегашната система с доменни пещи и втората - по системата COREX. Оказа се, че при първия вариант са необходими над 250 млн. евро за повишаване на капацитета на доменните пещи без гаранции за околната среда и без да се намали високата енергоемкост на производството. Затова избрахме втория вариант“, каза Валентин Захариев. Според Валентин Гуевски, който е член на УС на „Кремиковци“, годишните икономии на разходи след въвеждането на системата COREX могат да достигнат 52 млн. евро. Шест комбината в четири държави по света експлоатират технологията COREX, каза Дитер Сюка, вицепрезидент по стоманодобива на „Фьост алпине индустрианлагенбау“.
Източник: Капитал (13.12.2003)
 
До края на годината ще бъде окончателно готова и предоставена в Европейската комисия (ЕК) програмата за преструктуриране на стоманодобива, съобщи заместник-министърът на икономиката Евгения Колданова. Очаква се месец по-късно ЕК да е готова с анализа си по програмата. Първата част на документа отразява плановете за развитие на основните предприятия от сектора - „Кремиковци“, „Стомана индъстри“ и „Промет“. В нея е включена и бъдещата промяна на технологията на „Кремиковци“, оповестена през седмицата. Втората част на програмата се отнася до държавните помощи. „Философията на програмата е да не се предоставят държавни помощи под никаква форма“, каза зам.-министър Колданова. Европейската комисия препоръчва държавните помощи да са в минимални граници за поддържане жизне­способността на предприятията.
Източник: Капитал (13.12.2003)
 
"Асарел Медет" получи международен сертификат за интегрирана система за управление. Това е първата компания от минния бранш, която се сдоби с такъв документ.
Източник: Банкеръ (15.12.2003)
 
На Лондонската борса за метали (LME) започна да се усеща коледното настроение и цените се успокоиха след резките скокове предходната седмица. Единственото изключение бе никелът, който в понеделник поскъпна с 200 долара до 13 250 долара за тон, най-високата цена от май 1989 г., а в сряда подобри рекорда си, достигайки 13 415 долара за тон. Анализаторите са единодушни, че възходящата тенденция е стабилна и преодоляването на нивото от 14 000 долара за тон ще разчисти пътя за покоряване и на 15 000 долара за тон. Котировките намират подкрепа в голямото търсене на метала за производство на неръждаема стомана - основният потребителските сектор на никел в света, както и от преговорите за възнагражденията на работниците в канадската компания Falconbridge, която осигурява 5% от световното производство. Обнадеждена от спринта на никела, медта също се опита да подобри рекорда си от предходната седмица при 2168 долара за тон, но не и достигнаха 2 долара и в края на седмицата пазарът започна да се консолидира на по-ниски нива.
Източник: Капитал (15.12.2003)
 
Преките чуждестранни инвестиции ще достигнат рекордните $1,5 млрд. през 2003 г., съобщи по 6ТВ вчера шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Така ще бъде надхвърлено нивото от 2000г., когато са привлечени $1 млрд., каза Езекиев. По-голямата част от тези инвестиции са в съществуващи бизнеси. „ЛУКойл Нефтохим" например влага над 150 млн. долара в модернизация на производството и в нови бензиностанции. Италианската група „Миролио" пък приключи голяма инвестиционна програма в областта на текстилната индустрия. А гръцката компания „Виохалко" вложи над 30 млн. евро в „Стомана индъстри". По предварителни данни на първо място по размер на инвестициите у нас през тази година се нарежда Гърция с 23,5 на сто от общия им размер, следвана от Швейцария с 22,4 на сто и Холандия с 15,1 на сто.
Източник: Труд (15.12.2003)
 
Заводите от черната и цветната металургия трябва още в началото на 2007 г. да приведат производството си в синхрон със строгите екологични изисквания, които договорихме при затваряне на преговорна глава Околна среда. Химическите и торовите заводи също са големи замърсители, но за тях изискванията влизат в сила пет години по-късно - през 2011 г. Това съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Според нея приетите от правителството еконорми са по-строги от тези в някои страни членки на ЕС като например Испания. През лятото със затварянето на преговорна глава 22 Околна среда страната ни пое ангажимент за прилагане на Директива 9661 на ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Документът изисква от промишлените предприятия да намалят вредните емисии, които отделят във въздуха и водата, в съответствие с европейските изисквания. Освен това ги задължава да управляват отпадъците, които отделят, и да провеждат собствен мониторинг върху замърсяванията. Директивата е отразена в Закона за опазване на околната среда и в Закона за управление на отпадъците.Съгласно документа промишлените предприятия трябва да подадат заявления до 2005 г. за получаване на комплексни разрешителни. Министерството на околната среда регламентира на какви изисквания трябва да отговарят заявленията. В тях трябва да са описани мерките и инвестиционната програма за привеждане на производството в тон с четирите екологични мерки. След затваряне на глава Околна среда беше обявено, че за прилагане на тези изисквания са приети отлагателни периоди до 2011 г. На практика обаче става друго Едно от най-големите предприятия в цветната мeталургия - КЦМ-Пловдив, което участва в пилотен проект на екоминистерството, подава заявление за получаване на комплексно разрешително. Изненадата на мениджърите е, че трябва да изпълнят предвидените екологични мерки не до 2011 г., а до 1 януари 2007 г. Други металургични предприятия също се оплакват, каза Паунова. Бившият изпълнителен директор на Umicore-България Кирко Кирков, който е президент на БИБА, заяви, че приетите ангажименти в областта на околната среда са тежко изпитание. Публична тайна е, че черната и цветната металургия, както и част от химическата промишленост имат най-големи проблеми по отношение на екоизискванията и не мога да разбера защо тези заводи са оставени без гратисен период, казва Паунова. През май екоминистерството разработи програма за прилагане на директивата. В програмата е записано, че ще има преходни периоди за различните производствени мощности, с които разполагат промишлените предприятия. Преди затваряне на глава Околна среда обаче се приема анекс към директивата. В него страната ни поема различни срокове за различните видове производства. Тези ангажименти не са съгласувани с бизнеса, твърдят от камарата. За мощностите, които използва черната и цветната металургия, преходни периоди има само за по една инсталация на Елисейна, Радомир-Метали и Кремиковци. За пет леярни с капацитет 20 т на ден също са договорени гратисни срокове. Мощностите на предприятия като Промет Стийл, стомана Индъстри, Umicore, София мед или други инсталации на Кремиковци обаче са изключени. Според Паунова, за да не се дава гратисен срок на металургията, хипотезите са две - или че металургията може да се справи, или че няма да работи и затова няма смисъл от гратисни периоди. Въпреки сложната дефиниция що е конкурентност българската металургия притежава това качество, смята тя. Този сектор купува над 80% от суровините си от внос и над 80% от продукцията си продава на световните пазари. Освен това браншът работи на 90% натоварване. Средните заплати са над 500 лв. На този етап икономиката ни не може да се лиши от металургията, защото е значима за БВП и за износа на страната, каза Паунова. Отрасълът работи със суровини, които замърсяват, и поради това е нужно поетапно внедряване на нови технологии - екологични и икономически ефективни. Самите страни членки на ЕС все още спорят какви да са екоизискванията за бранша. В становище на Еврофер се казва, че европейските норми все още не се прилагат единно от всички страни членки. Сдружението на производителите на цветните метали в Европа в момента води диалог за определяне на количествените екостандарти и подходите, които трябва да се прилагат при определянето им. Де факто Евросъюзът все още няма единно становище относно директивата за комплексни разрешителни и пределно допустимите норми на емисиите, които може да отделят металургичните предприятия. А нашето законодателство изисква априори всички металургични предприятия да въведат строгите екоизисквания без гратисни периоди, каза Паунова. Според програмата за прилагане на директивата, разработена от екоминистерството през май т. г., ще са необходими 4.869 млрд. лв. инвестиции за постигане на записаните в директивата изисквания В тази цифра са включени над 300 производствени мощности - химически, металургични, ТЕЦ. В същото време инвестициите на металургичните предприятия в екология са определени на 150 млн. лв. в програмата за преструктуриране на стоманодобива. Тя се разработи от консултантска фирма по искане на Министерството на икономиката и се изисква за затваряне на преговорна глава Конкуренция. Документът обхваща планираното производство на стомана у нас до 2007 г. на Кремиковци, стомана Индъстри и Промет Стийл. По изчисления на браншовата камара всички заводи от черната и цветната металургия ще трябва да вложат в екология общо 400 млн. лв. Ако се прибавят леярните, тази сума ще достигне 600 млн. лв., казва Паунова. Според нея трудно ще бъде осигурено нужното финансиране от компаниите. Причината е, че банките са консервативни към кредити за екопроекти. Друго притеснение пред бранша е и технологично краткият срок за въвеждане на новите еконорми. Японското правителство отпусна на КЦМ-Пловдив 50 млн. USD за екопроект, свързан с цинковото производство. Работата по него започна през 1991 г. и беше завършена едва тази година. Инвестициите в екология изискват по-дълго време за реализиране и възвръщаемост, коментират от камарата. Договарянето на самото финансиране често отнема година. Приели сме норми за вредни емисии във въздуха и водата през 2007 г., които са еднакви с тези на страните членки като Белгия, Германия, Швеция, показват данни на Umicore-България. А Испания си е позволила по-високи норми на замърсяване от нашите. Според бизнеса има риск да не изпълним поетите ангажименти в това отношение, защото те са много тежки за предприятията ни. Пред заводите в отрасъла стоят и други задължения - нови изисквания по Закона за управление на отпадъците и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които също трябва да бъдат изпълнени в определени срокове. Не ми се иска България да бъде страна, която не изпълнява законите си и поетите ангажименти. Приемането ни в ЕС е политически акт. Лошо ще говори за нас, ако сме приели едни закони, а в процеса на проверка на тяхното изпълнение става ясно, че сме надценили възможностите си, казва Паунова. Без преходни периоди са и други браншове Инсталациите за производство на черни и цветни метали не са единствените, за които ЕК не се е съгласила да предостави преходни периоди, съобщиха в свое становище от екоминистерството. При приключването на преговорите Европейската комисия прие да договори преходни периоди за 41 инсталации от общо 330. Преходни периоди не бяха приети от ЕК и за следните дейности от Приложение 4 на Закона за опазване на околната среда: инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси, инсталации за производство на циментен клинкер, инсталации за производство на стъкло,инсталации за обезвреждането и/или оползотворяване на опасни отпадъци, депа, промишлени инсталации за производство на хартия и картон, инсталации за измиване, избелване или багрене на влакна и/или текстил, инсталации за интензивно отглеждане на птици или свине. За да бъде позволена отсрочка на едно предприятие, инсталациите му не трябва да са нови или съществено променени, то да не изнася продукция за ЕС и така да нарушава конкуренцията. В рамките на прилагането на директивата емисионни норми за металургичните предприятия все още не са определяни. Това ще стане при издаването на комплексни разрешителни на операторите на инсталации за производство и обработка на метали. Тези норми ще бъдат индивидуални за всяка инсталация. В прогнозирането на необходимите инвестиции за привеждане в съответствие на отделните промишлени сектори са участвали представители на Българската стопанска камара, център Чиста индустрия.
Източник: Пари (15.12.2003)
 
През настоящата седмица ще стане известно дали фирма “Железара Никшич” ще бъде продадена на българската компания “Стийл груп инвестмънт консорциум", съобщи членът на съвета по приватизация към черногорското правителство Бранко Вуйович. Българската компания пое ангажимент да инвестира 57 млн. евро в завода през следващите пет години, да запази 1700 работни места и да се ангажира със социална програма за съкратените работници. Тя ще поеме и дълговете на предприятието към доставчици и служители, възлизащи на 5 млн. евро. По неофициална информация зад “Стийл груп инвестмънт консорциум" стои българската компания "Руа инвест". Тя трябва да представи гаранции, че може да осигури производството на стомана през първите 45 дни. В наддаването за “Железара Никшич” участваха и турската компания "Курум Демир" и германската "Макс Айхер".
Източник: Пари (15.12.2003)
 
Българските компании, които изнасят горещовалцувани рулони за Канада, отново са заплашени от налагане на високи вносни мита върху стоките им в страната, писа в. "Глоуб енд Мейл". Решение на канадската агенция за митнически сборове от миналата седмица потвърди мнението на гигантите "Алгома", "Стелко", "Испат" и "Дофаско", че съществува незаконен дъмпинг от страна на български, румънски и чешки предприятия. Aнализаторът за "БМО Несбит Бърнс" в Торонто Ранди Кузинс коментира, че причината за този внос е повишеното потребление на стомана в Канада, което води до скок и на цените на стоката. Средната цена на горещовалцуваните рулони (които най-често се наблюдават от анализатори и експерти и се счита за най-показателна за тенденциите в бранша) се очаква да е около 315 долара на тон за четвъртото тримесечие на годината и между 330 и 350 долара за първата четвърт на 2004 г. Това представлява увеличение с близо 30% в сравнение с цената през юни, която се движеше около 260 долара за тон. Според източници от митническата агенция цената на румънската стомана е с над 60% по-ниска в страната, а на българската и на чешката - с около 20%. "Нито един български производител не е изнасял горещовалцувани рулони през 2001 и 2002 г.", съобщи за Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на производителите от черната и цветната металургия. В камарата нямат данни за експорта през 2003 година, но неофициално се твърди, че фирмите ни не изнасят за Канада. От "Кремиковци" също обявиха, че нямат износ за Канада нито на горещо-, нито на студеновалцувана стомана. Столичният комбинат единствен в страната произвежда студеновалцувани рулони. Преди 2 месеца бил отбелязан случай на реекспорт на такива рулони от гръцка фирма, но се установило, че този износ е станал с фалшиви документи, поясниха от камарата.
Източник: Дневник (16.12.2003)
 
Подкрепени от взрива на фондовия пазар, който последва залавянето на бившия иракски диктатор, цените на цветните метали тръгнаха нагоре и медта регистрира нов мултигодишен рекорд, докато златото се срина със 7 USD/тр. у. до 400 USD/тр. у. в началото на търговията в Азия заради надеждите, че преходът на властта в Ирак ще се ускори. Вчера тримесечните медни доставки се продаваха по рекордно високи от 6 г. и 3 мес. цени, или 2185 USD/т /при 2159 USD/т в петък/, но след обяд поевтиняха до 2172 USD/т. Ако медта затвори над 2170 USD/т, може да се очаква да атакува равнищата от 2200 и след това 2300 USD/т, прогнозира Triland Metal. Никелът, който маркира нов 14 1/2-годишен максимум от 13 500 USD/т в петък, отстъпи незначително до 13 335 USD/т, а предвижданията са, че металът може да превземе и нивата от 14 000 USD/т в скоро време. Алуминият поскъпна с 3 USD/т до 1567 USD/т, а цинкът с 1 USD/т до 995 USD/т. Оловото USD/т се котираше без промяна по 676 USD/т.
Източник: Пари (16.12.2003)
 
Най-голямата компания, добиваща желязна руда, бразилската CVRD възнамерява да инвестира 2.4 млрд. USD, които да се насочат главно към разширяване на продукцията. Тази година CVRD вложи 1.8 млрд. USD. Нейната цел е да се превърне в третата по големина в света диверсифицирана миннодобивна компания и прави проучвания в редица страни от Монголия и Перу до Мозамбик.
Източник: Пари (16.12.2003)
 
Българските компании, които изнасят горещовалцувани рулони за Канада, отново са заплашени от налагане на високи вносни мита върху стоките им в страната, писа в. "Глоуб енд Мейл". Решение на канадската агенция за митнически сборове от миналата седмица потвърди мнението на гигантите "Алгома", "Стелко", "Испат" и "Дофаско", че съществува незаконен дъмпинг от страна на български, румънски и чешки предприятия. Aнализаторът за "БМО Несбит Бърнс" в Торонто Ранди Кузинс коментира, че причината за този внос е повишеното потребление на стомана в Канада, което води до скок и на цените на стоката. Средната цена на горещовалцуваните рулони (които най-често се наблюдават от анализатори и експерти и се счита за най-показателна за тенденциите в бранша) се очаква да е около 315 долара на тон за четвъртото тримесечие на годината и между 330 и 350 долара за първата четвърт на 2004 г. Това представлява увеличение с близо 30% в сравнение с цената през юни, която се движеше около 260 долара за тон. Според източници от митническата агенция цената на румънската стомана е с над 60% по-ниска в страната, а на българската и на чешката - с около 20%. "Нито един български производител не е изнасял горещовалцувани рулони през 2001 и 2002 г.", съобщи Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на производителите от черната и цветната металургия. В камарата нямат данни за експорта през 2003 година, но неофициално се твърди, че фирмите ни не изнасят за Канада. От "Кремиковци" също обявиха, че нямат износ за Канада нито на горещо-, нито на студеновалцувана стомана. Столичният комбинат единствен в страната произвежда студеновалцувани рулони. Преди 2 месеца бил отбелязан случай на реекспорт на такива рулони от гръцка фирма, но се установило, че този износ е станал с фалшиви документи, поясниха от камарата. "Още като беше повдигнато обвинението, стана ясно, че това е процедура, която цели налагането на тази крайна мярка. Резултатът беше ясен, защото не може да се говори за дъмпинг от 10 хил. т стомана на един пазар от милиони тонове", смята Антон Петров, представител на "виохалко" за България, собственик на "Стомана индъстри". Мярката е нарушение на принципите на свободната търговия и се надявам скоро да бъде отменена, каза той. За последното десетилетие Канада поне 5 пъти е започвала подобни разследвания, които най-често завършват с рязко увеличаване на митата за уличените страни, припомнят запознати. България, Румъния и Чехия държат много малка част от потреблението на стомана в Канада. В края на юли (когато за първи път канадските стоманени компании обърнаха внимание на този проблем) делът на българските и чешките стоки е съответно едва 3.3% и 3.6%, като единствено Румъния със своите 13.1% е по-голяма заплаха за местните производители, пише изданието. Въпреки това канадските регулационни власти могат да започнат разследване за дъмпинг, тъй като и трите страни надминават необходимия за такава проверка минимум от 3% пазарен дял.
Източник: Дневник (16.12.2003)
 
Комбинатът на цветни метали край Пловдив ще продължи да увеличава производството на цинк, въпреки очаквания излишък в света от 24 000 тона през следващата година, заяви изпълнителният директор инж. Никола Добрев. Според него световното потреблението на този метал през 2004 г. ще се увеличи с 3,1%. Тенденцията за поддържане на недостиг на произвеждано олово обаче ще се запази. Прогнозите на Международната изследователска група по оловото и цинка /ILZSG/ за догодина са за дефицит от 334 000 тона. Въпреки, че цените на цветните метали са достигнали най-ниското стъпало от три години насам, КЦМ завършва 2003 г. с около 400 000 лева счетоводна печалба. Средните цени през годината за тон олово са били 428 долара и 741 долара за цинка, каза Добрев. В комбината край Пловдив през годината са произведени над 71 000 т. цинк, 61 000 т. олово, 260 т. кадмий, 117 000 т. сярна киселина, по 850 тона бисмутно олово и акумулаторни сплави, близо 5 000 т. цинкови сплави и сулфат и над 56 тона сребро. Повече от 80% от произведеното е за износ. Вложените инвестиции в опазване на околната среда за тази година са над 8 млн. лв., съобщи Добрев
Източник: Монитор (17.12.2003)
 
Медта вече се цели в 2250 USD/т, след като поскъпна до 2205 USD/т, въпреки че стачката в една от мините на чилийската Codelco бе преустановена след 11 дни. Така червеният метал вече се търгува при нови най-високи от 6 г. и 3 м цени. Никелът продължава победният си ход и вчера маркира нов 14-годишен максимум от 14 300 USD/т. Алуминият се котираше в диапазона 1567-1570 USD/т, на практика без промяна от понеделник, а цинкът и оловото поскъпнаха с по 6 USD/т съответно до 995 USD/т и 683 USD/т.
Източник: Пари (17.12.2003)
 
Работниците от Falconbridge, най-големия в света комплекс за добив на никел, продължават втория тур на преговори с работодателите, за да постигнат увеличение на заплащането. Тези събития изстреляха цената на никела отново нагоре, до отдавна невиждани равнища, тъй като металът е от особена важност за производството на стомана и главно на самолети и автомобили. Търговците на големите световни стокови борси активизираха покупките си и вече очакват цената на метала да щурмува нивото от 19 000 USD/т, постигнато за последен път през 1988 г. Работниците от Falconbridge обаче ще продължат преговорите си с работодателите и през коледните празници, подкрепени и от профсъюза на канадските работници от автомобилния бранш.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
На LME в сряда по обяд цените на никела достигнаха нов 14-годишен максимум и 3-месечните сделки се сключваха по цени от 14 900/15 000 USD/т. В ранната търговия цената на метала достигна нов 14-годишен максимум от 15 050 USD/т. Медта отстъпи до 2190/94 USD/т след 2201 USD/т . Алуминият също поскъпна с 4 USD до 1578/81 USD/т, както и калаят с 10 USD до 5970/6000 USD/т. Цинкът остана почти без промяна на 994 /96 USD/т, също и оловото с 685/88 USD/т от 687 /88 USD/т в понеделник.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
Чили, най-големият световен производител на мед, понижи с 1.8% прогнозите си за добивите на метала през 2003 г. до 4960 млн. т от 5049 млн. т по-рано. Производството през 2003 г. е със 7.4% по-голямо от добивите през 2002 г., но през 2004 г. страната предвижда да ги повиши до 5.49 млн. т. Експертите очакват средна цена на медта догодина от 92-96 CTS/либра в сравнение с 88 CTS/либра тази година.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
Norddeutsche Affinerie, най-големият производител на мед в Европа, очаква за финансовата 2002-2003 г., завършила на 30 септември, печалба от 4 млн. EUR след облагане с данъци в сравнение с 21 млн. EUR за миналата година.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
Най-големите световни производители на мед, сред които и Чили, бяха окуражени от растящите цени на червения метал и предвиждат да разширят производството му през 2004 г. Чили очаква да увеличи добивите си до 5.49 млн. т основно чрез развитието на минния комплекс Escondida с мажоритарен дял на компанията BHP Billiton, на мината Codelo, собственост на чилийското правителство, и на Collahuasi, собственост на компаниите Falconbridge и Anglo-American. Очаквайки дефицит от мед на световния пазар на фона на очаквания икономически растеж в държави като Япония и САЩ, както и в Китай, където бяха изнесени основните количества от чилийска мед през 2003 г., чилийските медодобивници предвиждат догодина печалби от над 10 млрд. USD от износа на метала, или с 43% повече от 2003 г. Медта представлява 40% от износа на Чили. Въпреки очертаващия се недостиг Китай - шести в света по добиви на мед, предвижда да увеличи вноса й през 2004 г. и да съкрати вътрешното производство при растящо потребление. През 2003 г. Китай вече увеличи с 12.2% производството на мед за бурно развиващите се строителен и електронен сектор в страната, но повиши вноса на меден концентрат с 42.2%.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Металите в Лондон продължиха да покоряват нови пикове на LME при предпазливата борсова търговия. При цветните метали герой бе калаят, достигнал най-високи котировки от 6245 USD/т след септември 1996 г. след затваряне в сряда на 6090 USD/т. Брокери очакват ново поскъпване поради растящо търсене и ограничено предлагане. След 14-годишния пик от 15 150 USD/т в сряда цените на никела отстъпиха до 14 800/900 USD/т при подкрепа на 14 350 USD/т. Медта добави 12 USD до 2197/00 USD/т, алуминият - 8 USD до 1576/80 USD/т, а оловото - 4 USD до 679/82 USD/т. Цинкът остана на 990/93 USD/т.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Пазарът на мед ще натрупа недостиг от метала през 2004 и 2005 г. от 700-750 хил. т, което ще свие запасите под критичния минимум, съобщи лондонската Bloomsbury Mineral Economics. Според консултантската агенция цените ще бъдат около 2100 USD/т през периода, но може да надхвърлят тази цена със 150-200 USD за кратки периоди.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Цените на алуминия във валути, различни от щатския долар и японската йена, вероятно ще се понижат през 2004-2006 г., макар че поевтиняването на долара ще продължи да подкрепя цените на метала в EUR, в австралийски и в канадски долари и през следващите 6 месеца, преценява Bloomsbury.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Националният осигурителен институт е наложил запор върху сметките на "Стомана", съобщи директорът на пернишкото предприятие Спас Христов. НОИ претендира за 22 461 308 лв., от които 14 018 691 лв. е главницата, а останалите - лихви. Блокирано е постъпването на средства по сделката за продажба на основните мощности, чийто нов собственик е гръцката групировка "Виохалко". Всяко тримесечие от гръцкия холдинг постъпват по 584 000 лв. Парите са предназначени за изплащане на дължимите суми към бивши работници и служители на "Стомана". Ако запорът не бъде отменен, няма да бъдат изплатени дължимите за минало време заплати и обезщетения на хората, алармира Христов. Според него крайната мярка ще взриви социалното напрежение и ще блокира изпълнението на оздравителния план.
Източник: Стандарт (22.12.2003)
 
Никелът прехвърли 15 000 долара за тон през изминалата седмица и достигна 15 150 долара за тон - най-висока стойност от 14 години на Лондонската борса за метали (LME). Калаят отбеляза четиригодишен максимум от 6110 долара за тон. Сред първенците с шестгодишен максимум от 2205 долара за тон е и медта. Червеният метал ще поскъпва на фона на кумулативен дефицит от 700-750 хил. тона през 2004 и 2005 г., прогнозира лондонската консултантска фирма Bloomsbury Mineral Economics. Експертите смятат, че китайското потребление ще намалее рязко през втората половина на 2004 г., но ако това все пак не стане, световните запаси в края на 2005 г. ще са много малки. Нарастване на производствения капацитет се предвижда чак през 2005-2007 г. и това допълнително ще влоши дефицита от мед. По-рано се предвиждаше производствените мощности да се разрастват още от 2004 г. Цветните метали поскъпнаха значително тази година поради признаците на световно икономическо оживление, което предполага увеличаване на потреблението им.
Източник: Капитал (22.12.2003)
 
Вторият по големина металургичен завод за производство на ценни метали в България - Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, планира да увеличи производството си на цинк с около 25% през 2005 г., заяви изпълнителният директор на компанията Никола Пашинов в интервю за Ройтерс. По данни на агенцията ОЦК има намерение да произвежда 27.2 хил. тона цинк на година след предвидената модернизация на производствените й мощности. Модернизацията на завода трябва да завърши до септември 2004 година. В момента ОЦК произвежда 22 хил. тона цинк и цинкови продукти и 13.4 хил. тона олово, като за миналата година дружеството е произвело 19.5 хил. тона цинк и 6.8 хил. тона олово. Според Пашинов желанието на компанията за увеличение на производството се дължи на ръста на търсенето и цените на металите на световните пазари. По информация на Ройтерс и най-големият български конкурент на ОЦК - Комбинатът за цветни метали в Пловдив, също ще увеличи производството си през 2004 година след модернизацията на завода на компанията. По данни от счетоводния отчет на дружеството за първите девет месеца на 2003 г. приходите на компанията са 31.337 млн. ОЦК отчете загуба в размер на 7.927 хил. лв., има капитал от 8.413 млн. лева и управлява активи за над 55 млн. лева. Дружеството е собственост на компании, близки до СИБанк.
Източник: Дневник (23.12.2003)
 
Предаването “Портфейл” на Дарик радио връчва годишните награди за принос към българската икономика и финанси. Председателят на борда на директорите на Дарик радио Радосвет Радев връчи голямата награда “Златен портфейл” на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева. Отличени с дипломи “Златен портфейл” са Валентин Златев - генерален директор на “Лукойл България”, и Момчил Андреев - председател на Управителния съвет на “Райфайзенбанк”. Министърът на финансите Милен Велчев получава специалния приз “19.5 %”. Наградата за банков мениджмънт се присъжда на “Банк Аустрия”, за инвестиция на годината – “виохалко” (за инвестицията си в “Стомана” Перник). “Приста ойл” е фирма на 2003 г. Община Разлог е с отличие за най-много привлечени инвестиции през годината.
Източник: Дарик радио (23.12.2003)
 
Павел Езекиев, шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции, отчита повече от 1 млрд. долара, влезли в страната само през първите 9 месеца на годината. Обяснението е, че за този период е имало няколко крупни вложения от по над 100 млн. долара, но във вече съществуващи бизнеси, а не на зелено. Езекиев дава пример с инвестиции, направени от „ЛУКойл - Нефтохим", „Миролио", „Виохалко" и др.
Източник: Труд (23.12.2003)
 
Пета година Българската промишлена палата (БТПП) прави класация на 100-те водещи фирми в страната, прилагайки световни критерии за оценка като на "Форбс" и "Форчън". Подборът за 2002 г. е направен между 4000 български компании, които са разпределени в две топлисти. В ТОП 100 - 1 компаниите са подредени според приходите им от продажби, докато в ТОП 100 - 2 има допълнително условие, изключващо фирмите, чиито задължения към доставчици, служители или социални фондове надхвърлят размера на печалбата. За първи път експертите в БТПП правят още две класации - ТОП 50 на малки и средни предприятия и ТОП 50 на публичните дружества. В първата са включени печеливши фирми с приходи от продажби над 10 млн. лв. през 2002 г., класирани по производителност на един зает по трудов договор. Във втората листа влизат печелившите дружества, търгувани на "Българска фондова борса - София", класирани по възвращаемостта на вложените собствени средства през 2002 г. и по изменение на този показател спрямо предходната 2001 г. Частните търговски дружества все повече изместват държавните монополи от челните места на най-добре развиващите се компании в България. Такъв извод може да се направи от класацията на БТПП за 2002 г., която е според приходите от продажби и печалбата, покриващи краткосрочните им задължения. За разлика от традиционния подбор, при който фирмите се сравняват само по размера на продажбите им, показателят печалба дава по-пълна представа за състоянието и потенциала на фирмите. Затова и в ТОП 100 - 2 почти всички от първите 20 компании са частни. Неочаквано две промишлени фирми заемат първите две места по показател печалба на дружеството, съотнесена към 100 лв. приходи от продажби. Първи е пернишкият завод "Стомана" с печалба 61 лв. на 100 лв. приходи, втори - циментовият завод "Вулкан" - Димитровград, с печалба от 14 лв. Столичната фирма за услуги "Телелинк" е на трета позиция с 13 лв. печалба, следвана от "Хюлет Пакард България" (10 лв.)
Източник: Дневник (23.12.2003)
 
Тазгодишният носител на наградата на Дарик радио за принос в икономиката "Златен портфейл" е министърката на икономиката Лидия Шулева. Милен Велчев пък беше отличен със специалния приз за заслуги към бизнеса "19,5%" - заради намаляването на корпоративния данък. Фирма на годината" стана "Приста ойл", а "Овергаз Инк." получи диплом. С награда "Инвестиция на годината" беше отличена "Виохалко", а община Разлог получи признанието за най-много привлечени инвестиции през 2003 г. Дипломи и статуетки получиха и шефът на "ЛУКойл" Валентин Златев и шефът на Райфайзенбанк Момчил Андреев. Наградата "Банков мениджмънт на годината" отиде при Банк Аустрия. Екипът на предаването "Портфейл" пък плати патентния данък за 2004 г. на единствения в София коминочистач.
Източник: Сега (24.12.2003)
 
Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева във вторник получи голямата награда на Дарик радио за принос в икономиката и финансите "Златен портфейл". Наградата връчи председателят на борда на директорите на Дарик радио Радосвет Радев на церемония в зала Електроимпекс. В категорията "инвестиция на годината" бе отличена гръцката компания виохалко - за вложението си в Стомана Перник. Според журито компанията е допринесла за съживяването на един доскоро считан за замиращ отрасъл на българската икономика - металургията. Останалите номинирани в категорията бяха руската петролна компания Лукойл и унгарската банка ОТП. Фирма на 2003 г. според Дарик радио е Приста ойл, която освен операциите си в България, е започнала и процес на експанзия в съседна Турция. Номинациите и наградените бяха определени от деветчленно жури от представители на Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие, сред които Лъчезар Богданов, Георги Ганев и Александър Божков.
Източник: Дневник (24.12.2003)
 
Директното договаряне между големите предприятия и електроцентралите за доставки на ток ще започне в края на февруари 2004 г., съобщи изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Васил Анастасов. Въпреки че новият Закон за енергетиката влиза в сила от 1 януари 2004-а, забавянето на либерализацията на пазара на електроенергия се налага заради изработването на наредбите за цените на тока и издаването на лицензи на т. нар. привилигировани потребители (заводите, които имат годишно потребление на електроенергия през 2002 г. над 100 гигаватчаса и "чисти сметки" с НЕК). Подзаконовите актове трябва да се разработят от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) и да се одобрят от правителството. А иначе участниците на либерализирания пазар са ясни отдавна. Още през юни тази година ДКЕР определи първите десет компании, които ще могат да се договарят пряко с производствените централи. Това са "Мини Марица-изток", "Девня цимент", "Агрополихим", "Асарел-Медет", "Елаците мед", КЦМ - Пловдив, "Юмикор мед", "Неохим", "Свилоза" и "Стомана индъстри". Тези фирми осигуряват 15% от годишното потребление на електроенергия у нас. Уточнени бяха и централите, които ще могат да търгуват свободно с част от произвежданата от тях електроенергия. На първия етап определена квота за свободно договаряне ще имат ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", топлофикационните и заводските ТЕЦ-ове, както и вече приватизираните ВЕЦ-ове. Според експертите на НЕК квотите ще са достатъчно големи, за да се създаде конкуренция между производителите на електроенергия. Очаква се свободно договорените цени да са поне с 15% по-ниски от предлаганата сега уикенд тарифа - 63.15 лв. за мегаватчас.
Източник: Банкеръ (27.12.2003)
 
Дългоочакваният подем в световната икономика, изглежда, вече започва. Освен растящите котировки на енергоносителите това начало на икономическо оживление в света се отрази и върху търговията с метали. Котировките на цветните, но и на благородните метали отбелязаха в края на годината нови, рекордно високи равнища. При сделките за доставка до 3 месеца цената на никела на LME /Лондонската борса за метали/ скочи в понеделник след обяд до 16 600 USD/т - най-високото равнище от март 1989 г. насам. Медта постигна нов рекорд спрямо август 1997 г. с 2282.5 USD/т, като подобри постижението си от 2240.5 USD/т, поставено само преди седмица. Без особено оживена търговия с цинк котировките му от 1013 USD/т надхвърлиха с 10 USD пика от март 2001 г., а оловото достигна 720-721 USD/т, като надхвърли рекордно високата цена от 703 USD/т от януари 1997 г. Калаят добави 90 USD и с цена от 6420 USD/т постигна нов 7 и половина годишен пик след 6465 USD/т от юли 1996 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Общият обем на запасите от алуминий на западните страни се увеличи към края на ноември 2003 г. до 2.932 млн. т от 2.886 млн. т в края на октомври т. г. и в сравнение с 2.855 млн. т през ноември 2002 г., съобщи по неокончателни данни Международният институт по алуминия /IAI/ със седалище в Лондон. В тези цифри не влизат готовите крайни алуминиеви продукти. Запасите от непреработен метал нараснаха спрямо октомври т. г. от 1.531 млн. т до 1.544 млн. т, но останаха по-ниски от запасите от 1.564 млн. т, каквито западните страни имаха през ноември 2002 г. Най-значителни запаси от алуминий има в Европа, където те достигнаха общо 1.341 млн. т, но са по-малко от общите алуминиеви запаси през октомври т. г. от 1.347 млн. т, макар че са нараснали с над 70 хил. т спрямо ноември 2002 г. Страните от Северна Америка са увеличили общите си запаси от алуминий до 903 хил. т от 884 хил. т през октомври т. г., но това е доста по-малко от 969 хил. т през ноември м. г. Запасите от непреработен алуминий са разпределени в отделните региони на света подобно на 2002 г., като през ноември т. г. отново най-големи количества /649 хил. т/ се намират в Европа, но те са намалели от наличните през октомври т. г. 693 хил. т, докато в Северна Америка са нараснали съответно от 429 хил. т до 445 хил. т. Запасите и там са намалели от наличните през ноември м. г. 486 хил. т.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Търговията на Лондонската борса за метали /LME/ в понеделник бе особено активна, като цените достигнаха нови пикови равнища. Никелът по 3-месечните сделки поведе нагоре борсовия тренд и скочи по обяд до 16250/16300 USD/т - с 500 USD над закриването на търговията преди Коледа. Медта също поскъпна до 2270/272 USD/т от 2240.50 USD/т в края на предходната борсова сесия и достигна нов 6 и половина годишен връх. Алуминият поскъпна с 5 USD до 1594/596 USD/т. Цинкът добави 7 USD до 1010/12 USD/т. Калаят също проби нивото от 6330 USD от миналата седмица и достигна нов 7 и половина годишен пик от 6410/440 USD/т. Оловото постави своя рекорд от 709/712 USD/т след 703 USD от март 1997 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Чили увеличи производството на мед през ноември с 3.1% до 411 429 т в сравнение със същия период на 2002 г. Общият добив на мед в страната през първите 11 месеца на т. г. достигна 4453.179 хил. т - със 7.3% повече от същия период на 2002 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
ЕС и Русия подписаха споразумение за внос на 117 хил. т руски стоманени изделия в Евросъюза в сравнение със 115 хил.т през 2003 г. Оригиналните експортни квоти, въведени от юли 2002 г. със споразумение между двете страни, бяха 1.214 млн. т за 2002 г. и 1.235 млн. т за 2003 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Добивът на хром от Куба през 2003 г. достигна 33 хил. т в сравнение с 25 хил. т миналата година. През 2002 г. добивът на метала намаля с близо 50% в сравнение с 49 500 т, произведени през 2001 г., и беше най-ниският за последните 7 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
В Стомана индъстри подписаха новия колективен трудов договор, който влиза в сила от 1 януари 2004 г. и е валиден до 30.06.2005 г. Той гарантира увеличаване на брутната заплата за 2004 г. с 10%, а за 2005 г. с още 10%. Предвидената сума при платен отпуск от досегашните 186 лв. става 223 лв. С новия КТД се осигурява нарастването на минималната работна заплата от 150 лв. на 250 лв. За 11-те месеца на 2003 г. средната заплата е 570 лв.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Из интервю с Г-н. Павел Езекиев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции - Г-н Езекиев, колко са инвестициите у нас до края на 2003 г.? - До края на септември инвестициите в България са 864,2 млн. долара. Като включим и близо 350 млн. от продажбата на Банка ДСК, се получават малко над 1,2 млрд. долмлнара. Вложенията над 10 млн. долара са 75% от общия размер. В края на 2003 г. инвестициите би трябвало да се окажат 1,4-1,5 млрд. Това е абсолютен рекорд за страната. - Това много ли е или малко? - Един от начините да се каже дали инвестициите са много, е да се погледнат като процент от брутния вътрешен продукт. Ако инвестициите са 1,4 млрд. и БВП има 4,8% ръст -колкото през 2002 година, това означава, че са малко над 8% от БВП. - Кои са най-големите инвестиции през 2003 година? - Най-голямата инвестиция ще бъде покупката на ДСК. Втората по големина към момента се оформя инвестицията на "ГлоБул" за увеличаването на мрежата, строене на базови станции и всякакви други технологии за около 200 млн. долара. Следват инвестициите на "Лукойл" и "Юмикор". "Лукойл" инвестират в удвояването на капацитета на рафинерията в Бургас, както и в нови бензиностанции. "Юмикор" пък вложиха пари в голямо обновяване и разширяване на завода в Пирдоп. След тях е "Миролио", която реализира също удвояване на инвестициите си в България - между 40 и 50 млн. долара. "Марица-3" е друга голяма инвестиция. До момента там са реализирани около 50 млн. долара, но по-нататък ще са много повече. "Шел" откри много бензиностанции, "Метро" - много магазини. - Какви са прогнозите ви за тази година? - Очаквам, че инвестициите ще са малко повече от миналата. Половината от тях ще дойдат от големите проекти в енергетиката - от приватизацията в отрасъла, както и от продажбата на БТК. - Коя държава сега е инвеститор номер едно? - Гърция заради "ГлоБул". - По едно време беше Швейцария. - Швейцария е дегизирана Русия. Инвестициите от Швейцария са инвестициите на "Лукойл" чрез швейцарското им поделение. Гърция с "ГлоБул" и "Виохалко" е едно рамо пред всички.
Източник: 24 часа (05.01.2004)
 
Близо 7 млрд. долара са инвестирани в българската икономика за последните 12 години, показват данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции. На фона на останалите източноевропейски държави цифрите са повече от скромни. Окуражителното е, че за първи път през 2003 г. ръстът на чуждите инвестиции рязко скочи, което обнадежди анализаторите за по-смели прогнози. Очакванията са до края на годината общият им размер да достигне 1.4 млрд. долара, като почти една трета от тях да бъдат вложенията "на зелено". Данните на БНБ до края на октомври потвърждават очакванията за изключително успешна инвеститорска година. До октомври инвестициите извън приватизационните сделки са надхвърлили 610 млн. долара. Сред най-големите инвеститори през 2003 г. се нареждат вторият мобилен оператор "Глобул", гръцката групировка "Виохалко", която вложи значителни средства в "Стомана индъстри" и "Стилмет", "Юмикор" с инвестициите си в пирдопския медодобивен комбинат, "Лукойл България" с изграждането на нови бензиностанции и инвестиции в бургаската рафинерия и др. В първата десетка са още ТЕЦ "Марица-изток", "Шел", "Метро".
Източник: Дневник (05.01.2004)
 
През тази година вътрешният пазар на електроенергия ще се отвори за големи потребители с консумация над 100 млн. кВтч годишно и за такива с над 40 млн. кВтч, съобщиха от НЕК. Това ще даде възможност на предприятията със статут на привилегировани потребители да договарят директно доставките си на ток с централите производители по свободни цени. Засега такова право е дадено от Държавната комисия за енергийно регулиране само на 10-те най-големи предприятия - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Предвиждаше се пазарът на ток за тях да се освободи още през 2003 г., а през 2004 г. - за дружества с над 40 млн. кВтч годишно. През 2003 г. отварянето с около 18% не се случи заради закъснението, с което депутатите приеха новия Закон за енергетиката.наредбата към него, която ще регламентира новите пазарни отношения, ще влезе в сила през февруари, след което двете стъпала на либерализацията ще се слеят, обясниха експерти. Очаква се разходите за ток на големите клиенти да намалеят с около 8%, което ще доведе до допълнителен стимул за растеж в икономиката, заяви енергийният министър Милко Ковачев. На първи етап от отварянето на пазара от АЕЦ Козлодуй няма да се освобождават количества за директна продажба. Извън списъка на централите остава и ТЕЦ Марица-изток 3, която има дългосрочен договор с НЕК. Всички останали производители могат да участват на свободния пазар. Кондензационните централи ще имат частично освободена квота, която ще е достатъчна, за да покрие над 150% от очакваното максимално потребление на привилегированите потребители. Топлофикационните, заводските и частните ВЕЦ ще имат право да продават директно произведения от тях ток. НЕК ще е оператор на преносната система и ще гарантира баланс между производство и потребление. Още от май 2003 г. НЕК, потребителите и централите проиграват пазарни ситуации под формата на виртуална симулация. Тренировките няма да прекъсват до приемането на наредбата. Плановете на участниците са тренировките да преминат в реална работа. Цената на електроенергията по директните договори няма да се регулира от ДКЕР. За свободния сегмент те няма да заплащат и такса за разполагаема мощност.
Източник: Пари (05.01.2004)
 
Последната минута на старата година босненският завод Aluminij в Мостар получи подкрепата на международната общност, за да продължи работата си. Предприятието е единствен производител на алуминий в страната, но държавната електрическа компания Elektroprivreda заяви, че повече не може да му дава енергия на кредит. Електрическата компания се съгласи неотдавна да продаде през 2004 г. 1.0 млн. МВч на базирания в Швейцария клон на лондонската фирма Energy Financing Team /EFT/. Aluminij има договори за доставка на алуминий на германската DaimlerChrysler AG, която до неотдавна доставяше на завода електроенергия на бартер чрез филиала си Debis International Trading.
Източник: Пари (05.01.2004)
 
Първият работен ден на LME на 2 януари 2004 г. завърши с нови рекорди при цветните метали, които запазиха възходящия тренд от последната седмица на миналата година. Наистина търговията беше в малки обеми, но показателна за борсовото настроение. Медта поскъпна с 3.1% до 2349 USD/т от 2278 USD/т при закриването в последния ден на 2003 г. Алуминият също поскъпна с 22 USD до 1618 USD/т. Котировките на никела се повишиха от 16 590 USD/т в последния ден на 2003 г. до 16 830 USD/т, като през целия ден показваха намерението си да преминат бариерата от 17 000 USD/т.
Източник: Пари (05.01.2004)
 
Бразилия е с най-висок приоритет за инвестиции в стоманодобива предвид опита й и достъпа до суровини, заяви Йозеф Кинш, президент на френската стоманодобивна компания Arcelor. Миналия месец Arcelor установи сътрудничество с Китай чрез Baosteel Corp. и с японския гигант Nippon Steel.
Източник: Пари (05.01.2004)
 
Пазарът на калай в Малайзия продължи бурното си развитие от 2003 г., като поскъпна с 56% до 2365 USD/т. През 2004 г. търсенето на калай ще надхвърли предлагането с 16 хил. т според експерти. Запасите от калай на Лондонската борса за метали намаляха до 14 495 т в края на 2003 г. от 39 475 т през август 2002 г.
Източник: Пари (05.01.2004)
 
Увеличават производството на цинк в с 25% в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, съобщиха от дружеството. Причината са увеличеното търсене и скокът при цените на цветните метали на световните пазари. Тази година се очаква да бъдат добити 27 хил. тона, съобщи изпълнителният директор на ОЦК Никола Пашинов. Ръст се залага и в добива на олово. До 2005 година ОЦК трябва напълно да модернизира производствените си мощности в съответствие с евростандартите. Според графика реконструкцията ще приключи през септември тази година.
Източник: Стандарт (06.01.2004)
 
Спират тока на "Радомир-метали" заради дълг съобщиха от НЕК. Държавната компания е изпратила предупредително писмо за изключването на ел. захранването. НЕК настоява да бъдат изплатени задължения от 500 хил. лв., като по фактури текущите вземания възлизат на 1 969 000 лева, каза шефът на радомирската фирма Пламен Паскалев. Натрупаните стари задължения са 8,5 млн. лева.
Източник: Стандарт (06.01.2004)
 
Близо 7 млрд. долара са чуждите инвестиции в България за последните 12 г., съобщи шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Само за 2003 г. се очаква размерът на външните вложения да достигне 1,4 млрд. долара. Почти една трета от тях са "на зелено". До края на октомври сумата е 1,272 млрд. долара, което е 6,7% от брутния вътрешен продукт на страната. Най-големи инвеститори са вторият мобилен оператор "ГлоБул", гръцката групировка "Виохалко", които направи вложения в заводите "Стомана индъсри" и "Стилмет", "Юмикор" за медодобивния комбинат в Пирдоп и "ЛУКойл България" за изграждането на бензиностанции. Десетте най-големи инвеститори реализират 65% от общите вложения в страната. Заради покупката на Банка ДСК от ОТП Унгария застана на челното място в списъка на чуждестранните инвеститори за 2003 г. Нейното вложение е над 311 млн. евро. Втора е Гърция с 203 млн. долара. Трета е Швейцария, а четвърта Холандия.
Източник: Стандарт (06.01.2004)
 
Боривое Стоядинович, директор на Рударско-топионичарски Басен Бор /РТБ Бор/, заяви, че 2004 г. е ключова за развитието на предприятието, което иска да увеличи добивите си. Държавният конгломерат Бор произведе през 2003 г. 14 хил. т меден концентрат - с 12.5% под заплануваните 16 хил. т поради стари съоръжения и липса на средства. Предприятието представлява група от 18 фирми, които продължиха да работят през цялото време на бившия президент Слободан Милошевич. Чрез тях правителството продаваше мед и злато, за да осигури социалния мир в страната. Интерес към предприятието проявяват медодобивните гиганти Rio Tinto от Австралия, австралийската фирма Billiton и канадската Phelps Dodge. През декември кабелният завод на РТБ Бор в Зайчар бе продадена на базираната в Кипър фирма East Point. Търговете за два други завода на предприятието бяха обявени за по-късно през януари 2004 г. Компанията води разговори с гръцки партньор, заинтересуван да инвестира в разположеното в Бор предприятие за кабели и жици. Затъналото в дългове предприятие по програма трябва да намери още 35 млн. USD за нови съоръжения в най-близко време, от които 5-6 млн. USD още през 2004 г.
Източник: Пари (07.01.2004)
 
Единственият завод за алуминий на Черна гора - Kombinat aluminijuma Podgorica /KAP/, планира да запази през 2004 г. производството на алуминий от 120 хил. т, като продължи да съкращава производствените разходи. През септември Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ предостави на предприятието кредит от 3 млн. EUR /3.75 млн. USD/, с които заводът да плати на финансовите си съветници от френската BNP Paribas, но заемът още не е ратифициран от Федерацията Сърбия - Черна гора. Заводът е изграден преди 32 г. с технологично оборудване на френската компания Pechiney и през 2002 г. произведе 116 хил. т алуминий - повече от инсталираните мощности от 102 хил. т. Износът на предприятието достигна през 2003 г. стойност от 154 млн. USD.
Източник: Пари (07.01.2004)
 
Още в началото на търговията на LME котировките на цветните метали продължиха възходящия си тренд след активни покупки от инвестиционни фондове. След обяд медта по тримесечните сделки добави още 1.5 USD до 1378.5 USD/т след скока в извънборсовата търговия в понеделник вечерта. Цинкът добави още 6 USD и достигна 1053 USD/т. Алуминият достигна в ранния следобед 1620 USD/т след закриването предходната вечер при 1613 USD/т. Никелът беше особено активен и отново добави към котировките си 290 USD, като се търгуваше по 17 390 USD/т - близо до високите нива, достигнати за последен път през март 1989 г. С това лекият метал разчисти пътя си към нивото на съпротива от 18 000 USD/тр.у. Оловото добави нови 7 USD и достигна 746 USD/т. Калаят се придвижи нагоре с още 20 USD до 6560 USD/т.
Източник: Пари (07.01.2004)
 
Националният център за запаси на Министерството на отбраната на САЩ /DNSC/ продаде 7 хил. т ферохром от резерва си, от които 6000 т с високо съдържание на въглерод и 1000 т с ниско съдържание на въглерод, на 4 местни компании за около 4.5 млн. USD. Бяха продадени и 20 т цинк за около 18 хил. USD. Центърът продаде и 3580 т олово на обща стойност от близо 2.7 млн.
Източник: Пари (07.01.2004)
 
На 3 различни компании от САЩ и на една от Швейцария бяха продадени 600 хил. либри кобалт за общо близо 10 млн. USD. В началото на всяка година Министерството на отбраната на САЩ обновява задължителните си резерви от метали.
Източник: Пари (07.01.2004)
 
Шуменското дружество "Алкомет" модернизира валцовото си производство с оборудване от британската компания VAI, съобщи Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в "Алкомет". Той обясни, че VAI е дъщерна фирма на австрийската компания Voest-Alpine Industriеanlagenbau. "Алкомет" и VA I са сключили договор, чиято стойност е 9 млн. долара, за модернизация на два стана за производство на алуминиево фолио. Сумата е част от инвестиционната програма за 2003 г. на шуменската компания, а общият размер на инвестициите, вложени в "Алкомет" през изтеклата година, е 10.5 млн. долара. Новите станове са междинен фолиев и студено-валцов. Те са монтирани от експерти на VAI. Оборудван е и компютърен център за управление, чрез който автоматично се регулира дебелината, широчината и равната плоскост на произвежданото на становете алуминиево фолио. Модернизирана е също така аспирационната система. Чрез системата за контрол Vantage е повишено качеството и бързината на производство, намален е обемът на технологичните отпадъци. Като основен проблем за компанията Иван Динев посочи липсата на добре подготвени специалисти машинни инженери и леяри в региона, които да отговарят на високите изисквания за работа с новата техника. В момента в "Алкомет" се работи по монтажа на линия за прахово боядисване на алуминиеви профили. Инвестиционната програма на компанията за 2004 г. предвижда вложения в размер на 14.5 млн. долара. За периода 2000-2002 г. са инвестирани над 16 млн. долара в модернизация. Инвестиционният процес ще продължи до края на 2004 г., като се очаква вложенията да достигнат 40 млн. долара, т.е. каквато е сумата, поета като ангажимент с приватизационния договор. В края на 2003 г. председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Фикрет Кузуджу заяви, че "Алкомет" може да промени значително продуктовата си стратегия и да преориентира продуктовата си гама изцяло към производството на фолио за опаковки. Той обясни промяната с това, че както използването, така и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. Според Кузуджу в западните страни алуминият е в основата на 80% от опаковките на напитки, консерви и натурални сокове, а алуминиевото фолио намира все по-голямо приложение и в лекарствената промишленост. Ако шуменското предприятие пренасочи продуктовата си стратегия, основната част от продукцията му ще се изнася. В "Алкомет" работят повече от 900 души, а 80% от продукцията на фирмата се изнася в повече от 15 държави. Турската компания "Алуметал" притежава 74.6% от капитала на "Алкомет", 16.9% се държат от "Фаф метал", "Алумина инвест" има 0.18%, а останалите акции са разпределени между дребни акционери. VAI е един от световните лидери в областта на инженерните услуги и при изграждането на производствени мощности за стоманената и алуминиевата индустрия. Персоналът на компанията наброява над 3 хил. висококвалифицирани специалисти. За финансовата 2002 г. компанията има продажби от 1.024 млрд. евро и печалба преди данъчно облагане от 6 млн. евро.
Източник: Дневник (08.01.2004)
 
Единственото канадско предприятие за добив на паладий North American Palladium съобщи, че през 4-ото тримесечие на 2003 г. е увеличило близо два пъти добива на белия благороден метал благодарение на мекото време и по-високи производствени постижения. Компанията, базирана в Торонто, съобщи, че през последното тримесечие на 2003 г. е добила 94 114 тр. у. от метала в сравнение с 52 067 тр. у. през същия период на 2002 г. и 76 729 тр. у. през 3-ото тримесечие на миналата година. Платината намери напоследък широко приложение освен в бижутерията и при катализаторите за изгорели газове на автомобилите. За цялата 2003 г. North American Palladium произведе 288 703 тр. у. паладий, но като странични продукти доби също 23 536 тр. у. злато, 4 млн. паунда никел и 7.1 млн. паунда мед от мината си в местността Лак дез'Ил в Северно Онтарио. Още преди официално да обяви финансовите си резултати, компанията посочи, че през 2004 г. очаква още по-добри резултати, тъй като дневният обем на преработка на руда ще се увеличи до 15 хил. тона дневно. Компанията има съвместно проучвателно дружество с друга канадска компания - Inco Ltd., и двете изпълняват общи проекти за търсене на цветни и благородни метали главно в Северна Америка. Въпреки че през 2003 г. другите основни и благородни метали поскъпнаха поради недостига им за производствени цели в очакване на ускорения икономически растеж и слабия долар, цените на паладия се понижиха с около 15%, тъй като предлагането му остана твърде по-голямо от търсенето
Източник: Пари (08.01.2004)
 
В сряда на LME цветните метали леко поевтиняха в ранната следобедна търговия, след като във вторник достигнаха нови, по-високи ценови равнища. Медта по 3-месечните сделки отстъпи до 2331 USD/т от 2342 USD/т при закриването на търговията предходния ден. Алуминият остана без промяна на 1607 USD/т. Цинкът поевтиня с 6 USD до 1021 USD/т. Оловото загуби 8 USD и се търгуваше по 720 USD/т. Победител остана никелът, който добави нови 105 USD и достигна 15 305 USD/т. Калаят поскъпна с 10 USD до 6250 USD/т.
Източник: Пари (08.01.2004)
 
Най-голямото китайско медодобивно предприятие Jiangxi Copper Co Ltd. спря производството на мед от средата на декември и планира да го поднови след 20 януари, като през целия декември практически не бяха осъществени никакви продажби на рафинирана мед. Предприятието Jiangxi Copper в Гуичи, Югоизточен Китай, има една-единствена топилна пещ, която спира за поддръжка на всеки 18 месеца и е с годишен производствен капацитет от 400 хил. т рафинирана мед. Очаква се производството да бъде подновено непосредствено преди китайската Нова година. През 2004 г. предприятието предвижда да увеличи добива на рафинирана мед до 400 хил. т, след като през 2003 г. производството бе увеличено с 48% до 342 хил. т
Източник: Пари (08.01.2004)
 
Комисията по конкуренцията на Южна Африка отхвърли обвинението срещу най-големия производител на стомана в страната Iscor Ltd, че използва доминиращото си положение за установяване на необосновано високи цени на изделията си. Iscor продава в страната около 60% от годишното си производство от 6.04 млн. т стоманени изделия.
Източник: Пари (08.01.2004)
 
Кредитният рейтинг на стоманопроизводителите през 2004 г. изглежда стабилен, обяви рейтинговата компания Moody's. Тя подчерта обаче, че значителният свръхкапацитет на стоманената индустрия в света ще зависи твърде много от съживяващото се търсене на стоманени пръти и кръгло желязо за строителната промишленост, както и от развитието на автомобилната промишленост през годината. .
Източник: Пари (08.01.2004)
 
Правителството прекрати два концесионни договора, сключени с Кремиковци АД. Първият е от май 1999 г. за добив на железни руди и баритна суровина от находище Кремиковци, вторият - от юни 1999 г. и е за добив на варовици от находище Козяк, Софийска област. Договорите се прекратяват заради неизпълнение от Кремиковци АД на основни задължения по тях. Неизплатените задължения на Кремиковци АД към държавата от концесионни такси към 30 юни 2003 г. по договора за добив на железни руди и баритна суровина са 351 511 USD. Още 32 400 USD са дължимите такси за добив на варовик от находище Козяк. МС упълномощи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева да предприеме необходимите действия за събиране на неизплатените от концесионера такси, лихви и неустойки. Едностранно се прекратява и концесионен договор за морски плаж Арапя с ЕТ Странд-Антон Андреев, София, заради прехвърляне на правата по концесията трето лице.
Източник: Пари (09.01.2004)
 
Мария Маркова е новият член на СД на Алкомет АД-Шумен на мястото на заличения Иван Иванов. Дружеството се представлява от изпълнителните директори Христо Дечев, Хюсеин Йорюджю и Фикрет Индже, прокурист. .
Източник: Пари (09.01.2004)
 
Новите цените на БДЖ за товарни превози ще блокират износа, ще доведат до спад на товарите на пристанищата във Варна и Бургас и ще предизвикат преориентиране на големите компании към автобусния транспорт. От началото на годината жп компанията обяви, че увеличава тарифите средно с 6-8%. За най- големите клиенти поскъпването ще е средно с 10%, тъй като те основно ползват нашите услуги, каза директорът на дирекция "Товарни превози" Пенко Минков. Повишението основно засяга "Кремиковци", "Неохим", "Стомана индъстри", "Свилоза". Товарните превози формират около 2/3 от приходите на железниците. Минков допълни, че за момента компаниите не са склонни да приемат условията на дружеството, но се надява преговорите да завършат с успех до края на януари. Според компаниите увеличението на цените не е с 10%, а за превози до граничните гари достига 20%. За жп транспорт на суровини до пристанищата повишението е с 25%. Компанията се държи като монополист и е крайно време да проумее, че през годините железниците са стимулирали икономическото развитие на страната, коментираха експерти. Според тях Румъния, в която вече има лицензирани частни превозвачи, предлага по-изгодни цени за жп превозите. Тенденцията към изместване дела на автомобилните превози потвърждават и данните на транспортното министерство. Товарните жп превози заемат 16-17% от превозите. Според данни на БДЖ около 70% от износа се осъществява чрез автомобилен транспорт. През миналата година железниците са превозили около 20 млн. тона товари, което с 10% повече в сравнение с 2002 г. БДЖ изпитва остра нужда от вагони и не може да си изпълнява договорите, а в същото време поставя абсурдни условия в тях, коментира председателят на управителния съвет на "Свилоза" Красимир Дачев. Мажоритарен собственик на дружеството е регистрираната в американския щат Делауеър компания А.Р.У.С. Транспортните разходи заемат 40% от цената на дървесината, която е основна суровина за работата на химическия завод. Годишно се превозват над 100 хил. тона дървесина, като намеренията на дружеството са да увеличи продукцията до 250 хил. тона. Когато изнасяме продукцията си, не ползваме услугите на железниците, а воден транспорт по Дунав и автомобилен, обясниха Дачев. Сегашното увеличение ни принуди да започнем да инвестираме в камиони, каза още той. Според него БДЖ води пагубна за себе си и за големите си клиенти политика. БДЖ обоснова новите цени с повишението на разходите по предлаганата услуга, както и с липсата на средства за подмяна на вагоните. БДЖ спешно се нуждае от 40 млн. лв. за подмяната на 3620 вагона. Новите цени ще доведат до загуба на клиенти както за дружеството, така и за железопътната компания, коментира и търговският директор на "Неохим" Васил Грънчаров. Той прогнозира, че новите цени ще се поемат от компании, които купуват торове, и може да се очаква увеличение. БДЖ загуби конкуренцията с автомобилния транспорт, тъй като клиентите се ориентирали към този вид транспорт, независимо от по-високите цени на горивата заради новите акцизи. По думите му тарифите на железницата в момента се надценени. Според различни информации увеличението за "Кремиковци" вероятно ще бъде по-малко. Всички компании ще бъдат равнопоставени, увери изпълнителният директор на БДЖ Наско Цанев."Търговските разговори продължават", коментира пресаташето на компанията Тодор Христов. Увеличението на тарифите няма да засегне "Юмикор", чиято продукция основно се изнася, тъй като компанията има дългосрочен договор с БДЖ. Вчера министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев заяви, че е запознат с проблема на товародателите, но увеличението на тарифите е неизбежно, в противен случай загубите на железниците ще бъдат огромни. При тази ситуация ще вложа всички усилия през 2004 г. да бъде лицензиран частен жп превозвач, каза още той. В края на миналата година вицепремиерът Николай Василев обяви мерки за преструктуриране на дружеството. Част от тях включват решаването на проблема със задълженията на БДЖ към НЕК и НК "Железопътна инфраструктура", които са съответно 51.2 млн. лв. и 50 млн. лв., преструктуриране на просрочените задължения със средства от облигационен заем, както и разделянето на товарните от пътническите превози. Субсидията на БДЖ за 2004 г. е 60 млн. лв., като в случай на преизпълнение на приходната част от бюджета ще бъдат отпуснати допълнително още 10 млн. лв. Субсидията за миналата година също бе 70 млн. лв. Прогнозираната загуба на дружеството за тази година е около 50 млн. лв.
Източник: Дневник (09.01.2004)
 
Вицепремиерът Лидия Шулева съобщи, че концесията за рудодобив на “Кремиковци Рудодобив” АД още не е отнета и предстоят разговори с мениджърите на дружеството за погасяване на задълженията по концесионните такси , които възлизат към 30 юни 2003 г. на 351 511 долара. В рудника в момента работят 740 души. Рудата, която се добива в рудника е полиметална. Освен желязо, в нея се съдържат 7% манган, 18% барит и други, което създава трудности при обогатяването и извличането на метала.
Източник: Труд (10.01.2004)
 
Преди два дни "Кремиковци" предсрочно консервира Втора доменна пещ, съобщиха от комбината. Стратегията предвиждаше това да стане по-късно, но проблемите с превозването на суровина от БДЖ наложили промяната. След консервацията на едната пещ дневното производство на чугун ще достигне 3600 т. До средата на годината се очаква в комбината да се произведат със 194 хил. т по-малко метал. Въпреки по-ранното спиране на Втора доменна стратегията за развитие на дружеството няма да се промени. През първото полугодие се очаква да влезе в действие комплексът за непрекъсната разливка на стоманата, съвместна разработка с австрийската фирма "Фьост Алпине".
Източник: Дневник (10.01.2004)
 
Интересът на инвестиционните фондове към цветните метали на Лондонската борса за метали (LME) изстреля цените до нови максимуми през изминалата седмица независимо от почти пълното отсъствие на потребители от пазара. Медта с тримесечна доставка достигна във вторник най-високата си котировка от юли 1997 г. при 2389 долара за тон, алуминият регистрира двегодишен максимум при 1624 долара за тон, а никелът се изкачи до нива, невиждани от март 1989 г., при 17 650 долара за тон. Оловото и калаят поскъпнаха съответно до 752 долара за тон и 6615 долара за тон, най-високите им котировки от 1996 г., а цинкът регистрира двегодишен максимум при 1054 долара за тон. Още същия ден обаче фондовете решиха да осребрят натрупаните до момента печалби и ликвидираха позиции, понижавайки котировките. До края на седмицата пазарът се консолидираше. Лондонски търговци коментираха, че затишието е само подготовка за атакуване на нови върхове. Прогнозата им се потвърди от спокойствието, с което пазарът на мед посрещна намерението на чилийската компания Codelco да продаде резервите си от близо 200 хил. т, тъй като световните запаси вече са под 800 хил. тона.
Източник: Капитал (10.01.2004)
 
Трима души загинаха, а поне 13 бяха натровени и получиха травми след изтичане на газ от доменна пещ в металургичния комбинат "Кремиковци". Аварията станала вчера следобед, когато работници отстранявали повреда в тръбопровод. По време на ремонта е станало изтичане на коксов газ с високо съдържание на въглероден окис, съобщи пресаташето на комбината Тодор Христов. От пожарната допълниха, че при аварията взрив и пожар не е имало.
Източник: 24 часа (11.01.2004)
 
Втора авария стана в "Кремиковци" за по-малко от денонощие. В 14 часа в неделя работниците в завода отново изпаднаха в паника. Причина за масовата истерия този път бе пожар в местния ТЕЦ, който се намира в централната част на предприятието. По това време се запали главното разпределително устройство на централата. Пламъците тръгнали след аварийно изключване на една от турбините, което предизвикало късо съединение. На мястото веднага бяха изпратени 2 противопожарни коли и линейка. За броени минути огнеборците потушиха огъня. Пострадали няма. Управителният съвет на завода обяви, че ще даде по 5000 лв. на близките на 3-мата загинали при аварията в събота. "Кремиковци" ще поеме разходите по погребенията и лечението на пострадалите. Специална комисия в 5-дневен срок ще търси причините за аварията.
Източник: Стандарт (12.01.2004)
 
Името на "Кремиковци" бе свързано с поредица от скандали след приватизацията на дружеството през 2000 г . През август 2002 г. Агенция "Митници" наложи запор върху вноса и износа на предприятието, което имало огромни задължения към държавата и доставчици, натрупани от 1999 г. Тогава изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев призна , че общите дългове били 630 млн. лева. По късно запорът върху износа на предприятието бе отменен, а правителството обеща държавата да поеме част от необявените в приватизационния договор дългове на завода в размер на 200 млн. лева. Според собствениците скритите задължения обаче били в размер на 300 млн. лв. Металургичният гигант перманентно дължи пари и на БДЖ. През декември 2003 г. Софийският районен съд е постанови, че "Кремиковци" дължи на БДЖ 3.9 млн. лв., натрупани от началото на септември и обезпечени с 12 записа на заповед. Той твърди, че ден по-късно с разрешението на транспортния министър Николай Василев от железниците са поискали в писмо до съдия-изпълнител да бъдат блокирани банковите сметки на металургичния комбинат.. Според осведомени това е само началото на съдебната война между двете дружества. През ноември миналата година правителството прекрати еднократно договора с металургичния комбинат "Кремиковци" АД за концесия за добив на природни богатства в находище "Делян" заради неизплатени задължения към хазната. Контрактът е сключен през юни 1999 година. Към средата на годината сумата, която "Кремиковци" дължи по него, възлиза на 13 660 щ. долара. Лихвите пък са 1251 лева. Пореддният скандал с "Кремиковци се разрази миналата седмица, когато се разбра, че министърът на икономиката Лидия Шулева ще отправи писмени предизвестия до "Кремиковци"АД от коя дата ще се прекратят концесионните договори за добив на подземни богатства от находищата "Кремиковци" и "Козяк".В четвъртък правителството упълномощи министъра на икономиката да прекрати двата концесионни договора, сключени на 28 юни 1999 година. От 2001 г. до средата на 2003 г. "Кремиковци"АД не изпълнява основни задължения по договорите и на концесионните възнаграждения за извършения добив. На дружеството нееднократно са изпращани покани за доброволно внасяне на станалите изискуеми парични задължения и неустойки.
Източник: Монитор (12.01.2004)
 
В деня, когато се коментираха причините за тежката авария, отнела живота на трима души и ранила 18 в "Кремиковци", стана известно, че задължения на комбината към Националната електропреносна компания (НЕК) са разсрочени за десет години. Споразумението за 70 млн. лв. е било подписано през миналата седмица. Сумата е натрупана от 2001 г. досега и представлява 31% от общите задължения към НЕК. От компанията поясниха, че решението е взето от съвета на директорите след одобрение от Министерството на енергетиката. От ведомството на Милко Ковачев запазиха мълчание с обяснението, че става дума за клаузи от търговски договори, които са класифицирана информация. Препоръката за подписването на споразумението била дадена от междуведомствена работна група към Министерството на икономиката, която се занимава с проблемите на "Кремиковци". Годишната консумация на ток от комбината е над 100 гигаватчаса. Неговите текущи задължения за ел. енергия са над 5 млн. лв., съобщи изпълнителният директор на НЕК Васил Анастасов. Сред експертите от двете министерства все повече надделява мнението, че държавата трябва да предприеме мерки за намаляване на задлъжнялостта на "Кремиковци", тъй като тя се отразява негативно върху енергийните дружества. Всички дългове на компанията надхвърлят 1 млрд. лева, като за година са се увеличили с 239 млн. лева. Над 340 млн. лв. са дълговете към свързани предприятия, а към доставчици и клиенти - 310 млн. лв. Некоректността на комбината е причина за фалити на по-малки предприятия, коментират търговци. Работниците в "Кремиковци" имат да получават близо 12 млн. лв., а за осигуровки се дължат почти 40 млн. лв. През миналата година работната група за "Кремиковци" към Министерството на икономиката подготви становище, в което предложи купувачът на комбината да бъде компенсиран със 77 млн. лв. заради скрити задължения. Преди приватизацията бяха опростени 47 млн. лв. към НЕК и 83 млн. лв. към "Булгаргаз". Още след влизането си във владение в компанията през 1999 г. новият собственик - българският холдинг "Финметал", направи вътрешен одит с подкрепата на "Делойт и Туш", който показа, че "Кремиковци" има около 80 млн. лв. скрити дългове. Те не са били отразени в баланса на дружеството при приватизацията му и не са предявени от кредиторите в срок. Става въпрос за дългове към Националния осигурителен институт, данъчните и митниците. Предложението така и не беше внесено за разглеждане от правителството. По същата схема като тази с НЕК през 2003 г. за десет години бяха разсрочени 25 млн. лв. дългове на "Кремиковци" към "Булгаргаз". "Дружеството има 4 млн. лв. задължения към "Булгаргаз" до момента", каза изпълнителният директор на газовата компания Кирил Гегов. Неофициално се твърди, че са спрени и доставките на кокс за комбината. Задълженията към НЕК и "Булгаргаз" пречат на "Кремиковци" да получи статут на привилегирован потребител, което ще позволи на дружеството да купува по-евтин ток и газ. "Кремиковци" вече дължи 4 млн. лв. на БДЖ, като дълговете са натрупани за последните четири-пет месеца на миналата година, съобщи изпълнителният директор на БДЖ Наско Цанев. Той каза, че преговорите продължават. Железниците предлагат средно с 10% да се увеличат тарифите, а комбинатът настоя повишението да е наполовина. Превозите на "Кремиковци" формират една осма от приходите на БДЖ. След като железниците едностранно прекратиха договора с комбината, преговорите се проточиха до септември, когато натрупаните задължения достигнаха 18 млн. лв. При всяко предупреждение от транспортното министерство, че БДЖ ще поиска несъстоятелност на комбината, от ръководството му опонираха, че осем хиляди души ще останат без работа. Над 4.5 млн. лв. дължи "Кремиковци" към момента на Министерството на околната среда и водите за периодично замърсяване на въздуха, съобщи пред БТА Диана Димитрова от ековедомството. Въпреки големите задължения металургичният комбинат излезе на печалба от 53.709 млн. лв. за деветте месеца на 2003 г. Това сочат данните от баланса на дружеството, публикуван от фондовата борса. Продажбите на завода също нарастват - до 552 млн. лв., в сравнение с 423 млн. лв. за същия период на 2002 г. Основната част от положителния финансов резултат идва от валутни разлики, които са за над 153 млн. лв. Според анализатори основната част от ръста на приходите на "Кремиковци" се дължи на пускането в експлоатация на Първа доменна пещ през есента на миналата година. В средата на ноември комбинатът и италианската компания "Марчегалия" подписаха договор за доставка на готова металургична продукция за около 1 млрд. евро. От доста време насам на "Марчегалия" се предлага дял от комбината, но преговорите още не са приключили.
Източник: Дневник (12.01.2004)
 
През първата седмица на 2004 г. благородните метали на Нюйоркската фючърсна борса /COMEX/ направиха демонстрация на ценови върхове на фона на поевтиняващата щатска валута. В края на петъчната търговия в Ню Йорк /по време на съботно-неделната почивка на Лондонската борса за метали /LME/ котировките на среброто за незабавна доставка достигнаха 6-годишен максимум от 6.40 USD. Фючърсите за март поскъпнаха до 6.52 USD/тр. у. - най-високата котировка зад океана от април 1998 г. В края на търговията цените отстъпиха до 6.479 USD/тр. у., но в търговията на разплащане останаха с 22.4 CTS, или с 3.5% по-високи от края на борсовия четвъртък. От началото на 2004 г. среброто вече поскъпна с 8.4%, а 15-годишният пик от 6.50 USD/тр. у. за момент в четвъртък подкрепи и златото. В сделките за доставка през февруари то също прибави 2.40 USD до 426.80 USD/тр. у. Златните фючърси скочиха до 15-годишен пик от 431.50 USD/тр. у. Според дилъри по-нататъшният срив на долара твърде скоро може да доведе до пробив на стратегически новото ниво от 450.00 USD.
Източник: Пари (12.01.2004)
 
Цветните метали закриха петъчната търговия на LME в Лондон с леко поскъпване при слаба търговия в очакване на новите пазарни тенденции в САЩ. Медта по 3-месечните сделки закри на 2417 USD/т в сравнение с 2404 USD/т в края на търговията в четвъртък. Никелът остана без промяна на 16 100 USD/т. Алуминият добави 1 USD до 1620 USD/т. Търговия с калай нямаше, но котировките му се повишиха с 10 USD до 6560/70 USD/т. Оловото остана без промяна на 740 USD/т. Цинкът поевтиня с 8 USD до 1041
Източник: Пари (12.01.2004)
 
В Европа цените на кобалта с висока степен на чистота достигнаха в петък ново най-високо равнище от 29.50 USD/лб с тенденция да продължат възхода си на незадоволения пазар. Според пазарни специалисти това е само първата фаза на процеса, тъй като производители от австралийската компания WMC повишиха още същия ден цената си "предлага" за март т. г. с 8 USD до 32.00 USD/лб. За последен път металът се търгуваше по 30 USD/лб през март 1996 г., а рекордният максимум от 45.00 USD/лб бе отбелязан през 1978 г. През 2004 г. се очаква дефицит на пазара на кобалт след почти балансираните добив и търговия от 40/41 т годишно миналата година, но търсене на 50 хил. т през 2005 г./
Източник: Пари (12.01.2004)
 
Банката Citigroup емитира акции на стойност от 30 млн. EUR /38.20 млн. USD/ срещу дялове от белгийската минна компания Umicore с доходност от 0.25% на купон годишно и борсова цена от 67.76 EUR на акция. Очаква се до януари 2007 г. акциите да достигнат 150% над номиналната си стойност. В петък в Брюксел акциите на Umicore се търгуваха по 55.40 EUR. .
Източник: Пари (12.01.2004)
 
Наредена е проверка как купувачът на "Кремиковци" изпълнява задълженията си по приватизационния договор, съобщи прокурорският пресцентър. Решението е взето на съвещание за трагедията в комбината, при която загинаха трима. Съвещанието е ръководено лично от Никола Филчев. Комбинатът бе продаден през 1999 г. на "Даруметалс", сега "Финметалс", за $ 1. Наредена е и втора проверка - спазват ли се правилата за охрана на труда. Съвещанието е решило също разследването на аварията да се възложи на НСлС. Срокът за работа е 2 месеца. До следобед постановлението за възлагане не беше пристигнало в НСлС, съобщиха пък оттам. Разследването е за убийство по непредпазливост и е срещу неизвестен извършител. То бе образувано в неделя от районния прокурор на София Славчо Кържев. Още тогава на мястото на аварията в "Кремиковци" са ходили и следователи от НСлС. От службата вчера отказаха да кажат какво са установили досега. Ще започнем работа веднага след като получим постановлението на прокуратурата, обяви пред "Сега" шефът на отдела за разследване на тежки аварии в НСлС Георги Илиев. Тогава ще се назначат експертизи и ще се уточнят лицата, които ще бъдат викани на разпит.
Източник: Сега (13.01.2004)
 
Металургичният комбинат Кремиковци АД не изпълнява заложените в договора за приватизация инвестиции, показва справка на Агенцията за следприватизационен контрол. Собствениците Дару металс, които по-късно се преименуваха на Финметалс холдинг, се ангажираха да влагат по 50 млн. USD на година за периода 2000-2005 г. Тези средства не са инвестирани през 2000 и 2001 г. според последните данни на АСК. Начислени са неустойки. За 2000 г. агенцията е усвоила банковата гаранция на комбината от 5 млн. USD, а за 2001 г. неустойки все още не са внесени, съобщи Аксиния Славчева, председател на АСК. В края на миналата година изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев заяви пред, че досега в дружеството са вложени 200 млн. USD. Една от най-големите инвестиции в предприятието е за 110 млн. лв. в обновяване на Първа доменна пещ и свързани с нея съоръжения. Именно в тази част на комбината стана тежкият производствен инцидент в края на седмицата, който отне живота на трима души. Пещта беше пусната в експлоатация през ноември 2002 г. на пищна церемония, на която присъства премиерът Симеон Сакскобургготски. Беше въведена нова автоматизирана система за управление, доставена от Siemens и ABB. В средата на тази година дружеството предвижда и пуск на комплекса за непрекъсната разливка на стомана. Стойността на инвестицията е 35 млн. EUR. Готви се и капитален ремонт на трета доменна пещ, където ще се вложат други 20 млн. USD. Още един мащабен инвестиционен проект се подготвя до 2007 г. Това е внедряването на свръхмодерната система Корекс за опазване на околната среда. Тя ще замени сегашната производствена технология, базирана на доменни пещи. Внедряването на Корекс ще струва 240 млн. EUR, като комбинатът ще търси финансиране от наши и чужди кредитни институции. Ще се търсят възможности да се продават емисии според Протокола от Киото. Не еднократно собствениците на комбината са посочвали, че работата им се спъва от некоректно обслужване на БДЖ и висящи финансови въпроси с държавата и държавни компании. Към момента 6 млн. лв. са дълговете на комбината към БДЖ, съобщиха от превозвача. Софийският районен съд е признал 3.9 млн. лв. дълг на Кремиковци към БДЖ. За да си върне тази сума обаче, превозвачът все още чакал изпълнителни листове. Дългът е натрупан след началото на септември 2003 г., след като Кремиковци и БДЖ се споразумяха за нови цени на превозите и за разплащане на старите задължения. Преди това дългът на комбината беше 18 млн. лв., но той беше платен изцяло. Все още остава рискът да бъдат блокирани сметки на комбината заради новите задължения от 3.9 млн. лв., коментираха запознати. От комбината се оплакват, че БДЖ не изпълнява коректно заявките. Освен това транспортното министерство отказа лиценз на Кремиковци за частен жп превозвач. Неотдавна Захариев обвини държавата, че не изпълнява ангажимента си по приватизационния договор за компенсиране на скритите задължения на дружеството. По договор се предвижда компенсация за дългове до 55 млн. USD. Според Захариев скритите дългове са двойно повече - 200 млн. лв. Комбинатът иска или отписване на задълженията до 55 млн. USD, или в замяна да придобие държавния дял от 25% в дружеството. Тъй като АП и АСК не се произнасят по искането на комбината, Кремиковци води дело в съда. ШУЛЕВА: ОТГОВОРНОСТТА ЗА ИНЦИДЕНТА Е НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМА носталгия към контрола на държавата в икономиката. Тя е миноритарен собственик в Кремиковци, което не значи, че тя има по-големи или по-малки права и задължения от миноритарния собственик. Работата на акционерите не е да управлява, а в зависимост от дела, който притежава, да избира оперативното ръководство. Цялата отговорност върху тежката производствена авария се носи от оперативното ръководство. Друг е въпросът как държавните контролни органи са изпълнили задълженията си. Те ще направят доклади по въпроса. ИСКАТ ОСТАВКАТА НА ШЕФА НА ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ДИРЕКТОРЪТ на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда Тотю Младенов да подаде оставка заради аварията в Кремиковци, поискаха от Националния синдикат на металоработниците /НСМБ/. Синдикатът е сигнализирал писмено инспекцията, че в Кремиковци не се изплащат заплати от септември 2003 г., че липсват лични предпазни средства, работно облекло и не се спазват безопасни условия на труд.Единственото, което инспекцията е направила, е да наложи символични глоби в размер на 100 лв. за всяко от нарушенията, заяви Красимир Митов, председател на НСМБ. Според него инспекцията не е уведомила Министерството на труда и социалната политика, че ръководството на комбината не спазва изискванията за безопасни условия на труд. Ръководството на Кремиковци не допуска представителите на НСМБ да извършват проверки в комбината с мотива, че нямат достатъчно представители. ОБРАЗУВАХА СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО ЗАРАДИ ИНЦИДЕНТА ВЪРХОВНА касационна прокуратура е образувала следствено дело срещу неизвестен извършител във връзка с аварията в Кремиковци по член 123 от Наказателния кодекс - за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, уточняват от прокуратурата. Разследването на инцидента трябва да завърши до два месеца. Социалното министерство отпусна по 1000 лв. на близките на тримата загинали работници в комбината. Междувременно вчера стана още една производствена авария в комбината. На гара Обединена в Кремиковци обгоря машинистът Ангел Чаушев от управление Железопътен транспорт, съобщиха от дружеството. Той не е спазил изискванията за безопасност на труда, твърдят от комбината. Ръководството на Кремиковци реши да бъдат уволнявани всички работници, които не спазват изискванията по безопасност на труда.
Източник: Пари (13.01.2004)
 
Гръцката ОТЕ е най-големият инвеститор в България за последните 11 г. Фирмата е вложила 530 млн. долара в развитието на мрежата на втория мобилен оператор в страната - "ГлоБул". Това обяви шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Следващите в Топ 5 са две белгийски компании: "Солвей" - с 380 млн. долара вложения в "Соди"-Девня, и "Юмикор" - с 300 млн. долара в медодобивния комбинат в Пирдоп. Четвърто и пето място делят "ЛУКойл" и "Американ стандарт" с по 150 млн. долара, инвестирани в бургаската рафинерия "Нефтохим" и севлиевския завод за санитарен фаянс "Видима идеал". България изпревари по инвестиции за миналата година всички страни от региона, похвали се Езекиев. За 2003 г. чуждите вложения ще достигнат $1,4 млрд., което прави по $190 на глава от населението. Над 1,6 млрд. долара ще са чуждите инвестиции през 2004 г., прогнозира Езекиев. Близо 750 млн. долара от тях се очаква да дойдат от приватизация. Регионален център за софтуер за медицински системи ще прави у нас "Сименс". Експерти на фирмата пристигнаха вчера в България за проучване на място. Очакваме решението на компанията дали ще инвестира у нас през март-април, каза Езекиев. Изграждането на индустриален парк до София ще е вторият проект, който ще получи държавна помощ, след турската "Шише джам". Строежът ще стартира през пролетта.
Източник: Стандарт (14.01.2004)
 
Ако темповете на преките чуждестранни инвестиции се запазят като през 2003 г., след две години техният размер може да достигне 2 млрд. долара, заяви изпълнителният директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Само за тази година се очаква чуждите вложения в икономиката да достигнат 1.6 млрд. долара. Половината от тях трябва да дойдат от приватизацията на БТК, "Булгартабак холдинг" и раздържавяването на енергийния сектор. Останалите ще бъдат инвестиции на зелено. Очакваното увеличение на чуждите вложения се предвижда да дойде най-вече от инвестиции във високите технологии. През миналата година България за първи път води по размер на външните инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат данните на националните банки на България, Румъния, Сърбия, Словакия и Унгария. България държи първенството с 8.3 на сто. Прогнозите на АЧИ са, че чуждите инвестиции за миналата година ще достигнат 1.4 млрд. долара. От тях над 500 млн. долара са вложени на зелено от фирми като "Космо България мобайл" (собственикът на "Глобул"), английската "Петреко" с проекта си за проучванията на находището край Варна и италианската "Миролио" с изграждането на завода край Сливен. Близо 500 млн. долара през миналата година са инвестирали за разширяване или модернизация на производството си и големите компании, приватизирали български фирми преди години. Сред големите инвеститори са били руската "Лукойл", белгийската "Юмикор", гръцката "Виохалко". Гърция остава на първо място по ръст на инвестициите през последните 12 години. Второ място държи Германия пред Италия, Белгия, Австрия, Холандия и Унгария. Българските инвестиции също държат висок ръст, въпреки че в сравнение с 2002 г. има лек спад. През 2003 г. местните компании са инвестирали 2.6 млрд. долара, докато година преди това те са били 3.2 млрд. долара. Значително нарастват и средствата, усвоени по предприсъединителните фондове на Европейския съюз. През 2002 г. са изразходвани 150 млн. долара, а през миналата година по ИСПА и САПАРД вече са усвоени 230 млн. долара, сочат данните на АЧИ.
Източник: Дневник (14.01.2004)
 
Няма да се правят компромиси за безопасността в Кремиковци и ако се наложи, ще се затварят отделни производства, съобщи изпълнителният директор на Главната инспекция по труда /ГИТ/ Тотю Младенов. Той се срещна с ръководството на комбината по повод аварията от събота, при която загинаха трима и бяха обгазени още 23-ма души. Младенов е разпоредил проверки на всички 1200 рискови предприятия в металургичната и химическата промишленост, сред които и ЛУКойл-Нефтохим. ГИТ започва и основни проверки на Първа доменна пещ в Кремиковци, а от края на месеца - и на двете коксови батерии. Аварията е причина да се търсят всякакви нарушения на Кремиковци. Управителният съвет трябва да каже защо това се е случило. Но се търсят и всякакви нарушения - дали си изпълняват приватизационния договор, дали е било осигурено работно облекло и др. Не се преценяват последиците от спирането на комбината. Те няма да са само за тези 8 хил. души, които работят там, а ще са по-сериозни. Износът на България на метали е 18% и се дължи основно на комбината. 30% от превозите на БДЖ са превози на Кремиковци. Какво ще стане с БДЖ, ако комбинатът затвори. Основната част от товарите на пристанище Бургас се дължат на комбината. Много малки и средни фирми са доставчици или изпълнители на поръчки и огромен брой малки и средни предприятия съществуват благодарение на комбината.
Източник: Пари (15.01.2004)
 
Централната банка на Чили прогнозира успехи в икономиката на страната, дължащи се основно на поскъпването на главния й експортен продукт - медта. Според банката поскъпването на червения метал трябва да донесе допълнителни печалби от 100 млн. USD при всяко повишение на цената на метала с 1 CTS при износа му. Най-голямата част от допълнителните печалби се очаква да дойде от САЩ - основен търговски партньор на Чили. Медта представлява над 40% от общия обем на износа на стоки от страната. Банката прогнозира, че средната годишна експортна цена на медта през 2004 г. ще достигне 1.00 USD/лб в сравнение с предходната прогноза за 83 CTS/лб. Причина за повишаване на прогнозните очаквания е повишеното търсене на метала от Китай, чиято огромна икономика непрекъснато ускорява растежа си и съответно потреблението на основни метали. От друга страна, САЩ - най-големият търговски партньор на Чили, понижи с 87% вносните мита за чилийските стоки от 1 януари т. г. С Европейския съюз Чили също има подобно търговско споразумение. Високите цени на медта ще повишат търговския излишък на Чили през 2004 г. до 4.6 млрд. USD.
Източник: Пари (15.01.2004)
 
Русия обяви загуби от 80 млн. USD поради наложените от Китай вносни мита. Русия внесе в Китай м. г. над 500 хил. т студеновалцувана стомана.
Източник: Пари (15.01.2004)
 
Цените на цветните метали на LME в сряда след обяд се понижиха с изключение на медта и алуминия, които продължиха възходящия си тренд. При вяла търговия медта се търгуваше по 2382/83 USD/т в сравнение с 2372 USD при закриването на търговията във вторник. Алуминият добави 4 USD до 1606 USD/т. Никелът отстъпи със 175 USD до 14 125 USD/т. Цинкът също поевтиня с 3.50 USD до 1025.50 USD/т. Оловото се търгуваше по 726/27 USD/т - с 4 USD по-ниско от вторник.
Източник: Пари (15.01.2004)
 
Добивът на първичен алуминий в Бразилия се повиши през декември с 5.1% до 123 хил. т в сравнение със 117 хил. т през същия месец на 2002 г. От януари до декември м. г. производството на първичен алуминий в страната - шеста в света по добиви на белия метал, се увеличи до 1.38 млн. т - с 4.7% повече от 1.32 млн. т през предходната година. През 2004 г. южноамериканската страна предвижда да увеличи производството на алуминий до 1.45 млн. т. В Бразилия работят 5 предприятия за производство на алуминий с общо 10 завода. Най-голямо увеличение на добивите през 2003 г. е отбелязало предприятието CBA, което е увеличило през посочения период продукцията си с 26.1% - от 248.8 хил. т до 313.8 хил. т. Трябва да се отбележи, че само в някои от отделните предприятия на всяка от 5-те компании производството се е повишило, докато общо в големите компании се е понижило. Така гигантите Alcoa с 2 предприятия са отбелязали понижение на добивите с 4.0. BHP Billiton - друг алуминиев гигант - отбелязва общо понижение на производството със 7.8%, но всички общо са постигнали растеж.
Източник: Пари (15.01.2004)
 
Засега резултатите от провеждащия се от началото на месеца централизиран публичен търг от масовата приватизация са по-слаби от очакваните от мнозина анализатори. Преди него прогнозите бяха свързани с едно важно число. Сборът, който трябваше да се получи при продажбата на всички акции от общо 432 дружества по минималните им цени, беше 56 млн. лева. За сметка на това до вчера на търга са употребени непарични средства за не повече от 12-13 млн. лв. номинал. Въпреки това изцяло са продадени над 100 пакета, а от още няколко десетки са изкупени по-малки бройки. Разликата между внушителните 56 млн. лв. и реално използваните средства идва от няколко големи компании, които концентрират голяма част от ресурса, който държавата се опитва да пласира на търга. Всички те могат да бъдат продадени на този етап за най-малко 1 млн. лв., но желаещи да инвестират такива големи суми в тях липсват. Още повече че става въпрос за непублични дружества, чиито акции не се търгуват на фондовата борса и продажбата им ще стане по-трудно, отколкото е при публичните компании. Лидер в това отношение е машиностроителният завод "Радомир метали" АД. Това е бившият комбинат "Леко ко" (Леяро ковашки комплекс). Основният пакет от него беше приватизиран в средата на 1999 г., като тогава 75% от капитала станаха собственост на консорциум между пернишката фирма "Еврометал" и РМД "Радомир леко ко инвест". Сумата на сделката беше точно 9 млн. лв., като голяма част от нея беше изплатена в компенсаторни инструменти. Ангажиментът за инвестиции на купувача беше за 11.6 млн. лева. Ако се сметне през инвестиционни бонове, реално платената цена за 25% от капитала ще излезе около 2 млн. лева. По данни на Агенцията за следприватизационен контрол само през първата година не са направени договорените вложения, но собственикът е платил предвидената неустойка. Останалите програми, включително и за трудова заетост, се изпълняват. На по-късен етап обаче мажоритарният дял от "Радомир метали" беше прехвърлен на регистрираната на Маршаловите острови в Тихия океан компания "Радомир принципал". Реално заводът се контролира от свързани с "Международната банка за търговия и развитие", като председател на съвета на директорите е свързаният с банката Пламен Бонев. На сегашния централизиран търг държавата продава остатъчния си пакет от 25% от капитала на "Радомир метали". Те са равни на 814 876 акции с номинална стойност от 1 лев. Началната цена на аукционите, които се провеждат на фондовата борса, е 14.15 лв. за бройка. Изчисленията показват, че за да бъдат продадени всички книжа, инвеститорите трябва да използват повече от 11.5 млн. лв. номинал. Това е около една пета от общата минимална цена на цялата вълна от масовата приватизация, която включва 432 дружества и почти достига платежните средства, които са използвани на търга досега. Така че евентуалното изкупуване на държавния дял в "Радомир метали" (което е почти невъзможно), ще удвои обема на употребените инвестиционни бонове, които са предпочитаното средство за плащане. "Радомир метали" е почти изцяло експортно ориентирана компания, като 90% от продажбите й за първите девет месеца на 2003 г. са за износ. Обемът на приходите е 12.7 млн. лв. за периода при 15.5 млн. лв. за цялата 2002 г. Разликата в сравнение с 2001 г. обаче е значителна - тогава е продадена продукция за 27.2 млн. лева. Структурата на клиентите показва ясно, че печалбите на компанията са в зависимост и от курса на долара. Както за повечето износители, сегашните ниски нива на американската валута не са много благоприятни за "Радомир метали". Последните три години заводът работи на загуба от милиони левове, като за деветмесечието отрицателният финансов резултат е 2.164 млн. лева. Въпреки това нетната стойност на активите остава висока - над 46 млн. лева. Затова и минималната цена на боновите търгове е сравнително висока. Покупката на миноритарен пакет от "Радомир метали" едва ли е оправдана тъкмо заради големите загуби. Задълженията на дружеството към края на септември са 37.7 млн. лева, като голямата част са към доставчици и клиенти. За кредиторите е трудно да се получи повече информация, тъй като в представения в Агенцията за приватизация проспект пише, че фирмите, към които компанията има краткосрочни задължения, са фирмена тайна. В завода работят над 800 души, като средната месечна заплата е 278 лева. Оборудването на предприятието е от 1985 г., като пещите и технологичните линии на стоманодобивното оборудване са с капацитет 175 хил. тона. Степента на натоварване е около 6 процента от него. Освен стоманодобива в предприятието има ковашко оборудване и мощности за термообработка и механообработка. Комбинатът се намира в индустриалната зона на Радомир върху 1500 декара площ.
Източник: Дневник (16.01.2004)
 
Единственото казахстанско предприятие за производство на алумина рафинира през 2003 г. 1.416 млн. т от суровината, като увеличи с 2.5% производството спрямо 2002 г.
Източник: Пари (16.01.2004)
 
Главна инспекция по труда ще внесе доклада за аварията в Кремиковци АД в прокуратурата и в Министерството на труда и социалната политика, съобщи изпълнителният директор на инспекцията Тотю Младенов. Преди седмица трима души загинаха и 22-ма пострадаха тежко заради изтичане на доменен газ. Инспекцията ще проверява системно коксовите батерии и амонячно-сулфатното отделение на комбината. Според Младенов някои съоръжения може да бъдат спрени, ако не се модернизират. Още през 2002 г. инспекцията е предписала да се актуализира оценката за риск на работната среда. Очаква се тя да е готова до 15 февруари т. г., каза директорът на ГИТ. Поне двама или трима души ще бъдат уволнени дисциплинарно заради инцидента, съобщи изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев. Вина за фаталните грешки носят ръководителите на екипа, който е сменял крана, и длъжностни лица, които са били на мястото на аварията. Освен уволнения ще бъдат наложени и други дисциплинарни наказания по КТ. Управителният съвет на дружеството ще разгледа днес резултатите от вътрешнофирмената проверка на случая. Всички заплати на работниците през м. г. са платени, каза Валентин Захариев. Дължат се заплати за февруари 2002 г., когато митниците блокираха сметки на Кремиковци, а по-късно пристанище Бургас беше затворено заради стачка. Надявахме се да платим тези пари още миналата година, но понесохме удар заради некачествено обслужване на БДЖ, каза Захариев. Кремиковци е намалил обема на товарите, имаме капацитет да ги обслужваме, съобщи генералният директор на превозвача Наско Цанев. Според него двете страни ще се споразумеят за изплащане дълговете на комбината от 6 млн. лв. В момента работна група разглеждала изпълнението на договора от август 2003 г.
Източник: Пари (19.01.2004)
 
След 17 часа в "Кремиковци" остават само два нормално работещи филтри, за да се икономисва ток. Но дори и те се изключват понякога и комбината остава без пречиствателни филтри. След 17 часа има малка вероятност РИОПС или ХЕИ да правят замервания и трудно би се разбрало какво става. Това разказаха хора работещи в комбината, пожелали анонимност. Единият от работещите филтри е във феросплавното производство , а другият е в агломерационното производство и улавя железните окиси и ситните руди. Общо филтрите в това производство са 5 и 4 от тях се изключват или не работят въобще, защото гълтат много ток. След 17 часа се изключват и филтрите на стоманодобивното производство. Филтрите в производството за металургични огнеопори също спират работа. Затова по къщите на хората от с.Яна постоянно са покрити фин бял прах. В някои от производствата напълно липсват каквито и да е филтри за пречистване. Филтрите, които пречистват техническата вода пък не работят качествено, защото не се почистват. За да се почистят трябва да се производството, а от това се губят пари, обясниха запознати. Пресаташето на комбината Тодор Христов отрече информацията и заяви , че "това е невярно, защото филтрите са част от технологичната верига и спирането им би спряло цялото производство". Според работници от комбината производствата като цяло са занемарени - не се подменят части, не се купува нова техника, работи се със стари и неизправни машини. Не е извършван технически надзор на всички кранове и съдовете с повишена опасност. Дори когато някои от тях са освидетелствани като негодни, те продължават да се използват, разказаха още те. Изпълнителният директор на "Кремиковци" - АД Валентин Захариев обаче отхвърли твърденията. "Как може да ми задавате такива въпроси - разбира се, че не вярно," беше неговия отговор. Работниците се оплакаха още, че често се налага да стоият при 15 градуса под нулата, защото на много места няма прозорци. "Голяма част от нас работят на тъмно или при лошо осветление, защото на много места не са монтирани крушки или инсталацията е в неизправност. Налага се да си и носим вода от вкъщи, защото тази в комбината не става за пиене. Понякога дори си купуваме сами масло и антифриз", казаха още те.
Източник: Монитор (19.01.2004)
 
Спадът на курса на щатската валута се нареди от началото на 2004 г. сред основните фактори, определящи цените и на цветните метали, търгувани в долари на лондонската борса LME. Разпространените през седмицата първи добри данни за търговския дефицит на САЩ от много време насам повишиха долара спрямо еврото и пазарът на цветни метали малко се успокои след яростното превземане на нови височини в края на миналата и началото на тази година. Така няколко месеца след търговците на благородни метали и техните колеги от сектора на цветните метали заприличаха на валутни дилъри. На пазара обаче се запазват позитивните настроения към високите равнища на котировките.
Източник: Капитал (19.01.2004)
 
Следственото дело срещу бивши шефове на "Стомана" е приключило с мнение за съд, съобщиха от Окръжната следствена служба в Перник. Бившият директор на металургичното предприятие Валентин Бакалов и подчинените му Пенчо Димитров - ръководител сектор "Инвестиции" и главният счетоводител Борис Брадварски са подведени под отговорност за престъпление по служба и умишлена безстопанственост. Според пернишкото следствие тримата са нарушили и не са изпълнили служебните си задължения с цел набавяне на имотна облага на други физически лица. По този начин са нанесли щети на "стомана" за 3 544 924 лв. При условие, че вината на бившите шефове на "стомана" бъде доказана, ги заплашва до 8 години затвор. Престъплението е извършено за периода юли 2000г. - май 2002г. Сигнал за нарушенията е подал новият директор на предприятието Спас Христов. Следствието е започнало след финансова ревизия на "стомана" и е приключило за девет месеца.
Източник: Дневник (19.01.2004)
 
Огромните девствени залежи на Русия от цветни и стратегически метали чакат чужди инвестиции, за да започнат развитието си след 2015 г., когато разработваните резерви вече се изчерпват, заяви Борис Михайлов, началник на отдел в Министерството на природните ресурси. Според него в момента притокът на капитали заобикаля Русия, защото чуждите компании не считат инвестициите в страната за сигурни. По данни на министерството Русия притежава най-големите в света залежи от цинк и третите по обем от олово, които представляват съответно 15.3 и 11.5% от световните резерви. Но страната развива в момента добива от едва 35% от цинковите находища и около 60% от оловните. Двете най-големи находища Холоденско и Озерно в южносибирската република Бурятия, граничеща с Монголия, крият над 46% от руските доказани цинкови резерви и около 25% от оловните, без никога да са били разработвани. Русия притежава най-големите залежи от тунгстен в света, от които се разработват едва 13%. Запасите от молибден, калай и кобалт /добиван като страничен продукт при производството на никел и мед/ са на второ място в света. Страната добива калай само от 17 сред 217-те открити находища на метала и е дала лицензи за добив за 60% от доказаните залежи на молибден. Най-големите източносибирски Будаинско и Орехитанско находище с останалите 40% от залежите още чакат желаещи да ги разработят.
Източник: Пари (19.01.2004)
 
ОСНОВНИТЕ метали леко отстъпиха от високите си котировки през деня в края на търговията на LME в Лондон в петък, след като се възползваха от празничните дни в САЩ и китайската Нова година в Азия. Медта по 3-месечните сделки отстъпи до 2378 USD/т, но остана с 26 USD над котировките при закриването в четвъртък. Никелът поскъпна с 950 USD до 14 750 USD/т, но беше по-евтин спрямо началото на седмицата. Алуминият поскъпна с 9 USD до 1622 USD/т. Цинкът поевтиня с 1 USD до 1019 USD/т. Непроменено, оловото остана на 728/729 USD/т. Калаят добави 20 USD до 6340 USD/т.
Източник: Пари (19.01.2004)
 
През 2003 г. Азербайджан произведе 18 612 т алуминий, след като пусна отново след дълъг престой единствения си преработвателен завод в Сумгаит близо до столицата Баку. Заводът принадлежи на държавната компания Азералуминиум. Компанията изнесе миналата година 17 854 т от белия метал. Управлението на компанията бе поверено на холандската Fondel Group след търг, който тя спечели през 2002 г. От юни 2002 г. проучваме планове за увеличаване на преработвателния капаците на завода в Сумгаит до 59 хил. т годишно през 2004 г. и до 75 хил. т през 2006 г., каза Севиндж Шукюрова, говорител на Азералуминиум. В средата на 2004 г. Fondel ще започне изграждането на нов преработвателен завод в близост до съществуващия, което ще струва още 250-300 млн. USD, но ще има годишен капацитет от 100 хил. т алуминий. Заводът използва за производството междинната алумина, доставяна от рафинерията в Ганя, на 360 км от Баку, но също собственост на Азералуминиум.
Източник: Пари (19.01.2004)
 
ВОДЕЩАТА алуминиева компания Alcoa със седалище в Питсбърг, САЩ, беше обявена от Forbes Magazine за една от 26-те най-добре ръководени компании в света. Над 60 г. Alcoa всяко тримесечие изплаща дивиденти на акционерите си.
Източник: Пари (19.01.2004)
 
КОМПАНИЯТА J&L Specialty Steel, LLC, от Питсбърг, САЩ, изцяло собственост на компанията Arcelor, базирана в Люксембург и най-голям производител на стомана в света, повишава от 26 януари цените на всички свои видове изделия от неръждаема стомана с 6%.
Източник: Пари (19.01.2004)
 
Чешката инвестиционна и финансова компания "Ре груп" е заявила официално намерението си да участва в приватизацията на металургичния комбинат "Елисейна" ЕАД. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Славчо Тодоров. В последните дни на миналата година председателят на съвета на директорите на "Ре груп" Едуард Крал е внесъл писмо за намерения в Агенцията за приватизация и Министерство на икономиката. "Ре груп" е готова още през първата година след приватизацията на комбината да инвестира в него около 2.5 млн. долара и да увеличи работните места. Впоследствие вложените средства ще бъдат удвоени и част от тях се предвижда да се използват за съвременно екологично оборудване на производствените дейности. Според Славчо Тодоров това е единствената фирма, която проявява траен интерес към бившия металургичен гигант. В продължение на година екипи от нейни специалисти са посетили осем пъти "Елисейна". Те са констатирали след направен пълен анализ на оборудването, че производствените мощности са съхранени през годините и се нуждаят от малки подобрения. Представителите на "Ре груп" са изразили желание раздължавяването да стане чрез конкурс, защото са готови да запазят основното производство. В момента АП продава "Елисейна" на обособени части. Междувременно за първи път от 1997 г., когато цената на медта на международните пазари рязко падна, комбинатът излиза на печалба. Очакваме тя да бъде около половин милион лева за 2003 г., заяви Тодоров. Предприятието не работи, но печалбата се дължи на курсови разлики заради поевтиняването на долара. Дружеството е погасило задължения към чуждестранни доставчици, като средствата са осигурени от отдаването под наем или продажбата на обособени части, които не са свързани с основната дейност на компанията.
Източник: Дневник (20.01.2004)
 
Идеята на срещите с реалния бизнес е да изградим образа на българската икономика за следващите 10 години, обяви вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева вчера, преди дискусията с представители на 22 български фирми, сред които "Софарма", Солвей Соди", "Приста ойл", "Загорка", "Лукойл", "Видима Идеал Стандарт", "Виохалко", "Сис индъстрис" и други. Това е първата от поредицата срещи, които вицепремиерът организира с бизнес средите за насърчаване на инвестициите, обясниха от икономическото ведомство. Предстоят дискусии с англоговорящите чужди инвеститори и с малките и средни фирми. Шулева каза, че след срещите ще бъде изработен закон за икономическото развитие на България, който ще ни позволи да се справим с конкурентоспособността на европейския бизнес. За да преодолеем социално-икономическите различия в регионите, трябва да изведем и ключовите елементи в развитието, добави вицепремиерът.
Източник: Монитор (21.01.2004)
 
Уведомителни писма за мерките за безопасност, които трябва да спазват ще получат 39 предприятия в столицата, които преработват и съхраняват отровни вещества. Това съобщи шефът на Гражданска защита - София инж. Валери Младенов. Освен Кремиковци в списъка влизат Стилмет АД, Академика 2000 АД, Данон АД и др.
Източник: Труд (21.01.2004)
 
Рамката на нов закон за икономическо развитие започнаха да обсъждат вчера вицепремиерът Лидия Шулева и шефовете на двайсетте най-големи български компании. Сред присъстващите бяха Саша Безуханова, шеф на HP-България, Сашо Дончев, шеф на "Овергаз", Антон Петров - на "Виохалко", Огнян Донев - на "Софарма". "Идеята ни е да се проведе откровен разговор с реалния бизнес, за да се изгради образът на българската икономика през следващите години. Това е първата от поредица срещи, които Министерството на икономиката ще организира през следващите месеци", каза Лидия Шулева. Следващите срещи ще са с англоезичните инвеститори и с шефове на малки и средни предприятия. След като разговорите с всички представители на бизнеса приключат, екипът на Министерството на икономиката ще е наясно какви са конкретните нужди и пречки пред бизнеса.
Източник: Сега (21.01.2004)
 
В края на миналата година 35 млн. лв. от дълга на "Кремиковци" към "Булгаргаз" са били разсрочени за 10 години. "Комбинатът е голям консуматор и увеличи консумацията с около 30%, а спирането му ще лиши от работа над 8000 души", аргументира решението изпълнителният директор на предприятието Кирил Гегов. Останалите 5 млн. лв. са натрупани в дните около Нова година. Това е поредният жест към металургичния комбинат от страна на държавни фирми след опростените дългове към газовото дружество, разсрочените задължения към НЕК и т. н. В края на миналата година националният газов монополист е имал 270 млн. лв. несъбрани вземания. "
Източник: Сега (22.01.2004)
 
Производството на първичен никел в западните страни се увеличи през ноември 2003 г. до 71 300 т от 71 хил. т през октомври, съобщи Международната група по никела /INSG/ със седалище в Амстердам. Общо в света през ноември добивът на първичен никел се увеличи до 101 500 т, а от началото на годината достигна общо 1 078 500 т. Само в Русия никелът, произведен през ноември, беше 21 100 т, колкото и през октомври, а от бившите социалистически европейски и азиатски страни - 30 200 т през ноември и също толкова през октомври 2003 г. Трябва да се отбележи обаче, че от началото на 2003 г. общо потреблението в страните от Западна Европа е намаляло до 395 300 т в сравнение с 402 600 т през същия период на 2002 г. Това се дължи на бавния подем в европейското автомобилно производство, твърдят специалистите от INSG.
Източник: Пари (22.01.2004)
 
Цветните метали поскъпнаха отново във вторник след обяд на LME въпреки отсъствието на Китай поради Лунната нова година. Очакван през 2004 г. недостиг от меден концентрат повиши котировките на медта до 2447 USD/т. Без търговия никелът остана на 14 790/14 800 USD/т от 15 050 USD в края на неофициалната търговия във вторник. Алуминият поевтиня с 2 USD до 1624 USD/т с тенденция към пробив на нивото от 1600 към 1630 USD/т. Цинкът отстъпи с 50 CTS до 1040 USD/т. Оловото прибави 5 USD до 743 USD/т. Калаят добави 40 USD до 6440 USD.
Източник: Пари (22.01.2004)
 
Износът на цинк от един от най-големите производители на метала в света - Китай, се понижи през януари поради по-ниските експортни такси, въведени в страната. Освен това китайските износители бяха засегнати от съкращаването на възвръщането на ДОД, платен върху доставките извън континента. Специалистите очакват търсенето на метала в самия Китай да нарасне през 2004 г. до 2.1-2.2 млн. т от около 2 млн. т през 2003 г. В същото време по-малките доставки на електроенергия принудиха някои по-малки китайски производители да свият добивите с 20-30%. Наистина местните компании възнамеряват да свият износа, за да отговорят на по-високото търсене от местната промишленост и да се възползват от по-високите вътрешни цени. През 2003 г. износът на рафиниран цинк от Китай намаля с 4.6% в сравнение с предходната година и по данни на китайските митници достигна едва 451 028 т. Премиите върху доставките на цинк в Китай бяха в края на 2003 г. с 40-45 USD по-високи в сравнение с тези на LME.
Източник: Пари (22.01.2004)
 
Японски купувачи на меден концентрат от мината Grasberg в Индонезия се обърнаха към алтернативни доставчици след аварията в края на 2003 г. Япония ще увеличи покупките от Чили, тъй като Grasberg ще намали продажбите до 1.00 млрд. либри от 1.4 млрд. лб.
Източник: Пари (22.01.2004)
 
Белгийската компания Umicore обяви в сряда на Брюкселската фондова борса Euronext емисията на акции на обща стойност от 150 млн. EUR с изходна продажна цена от 101.83% от номиналната стойност на всяка акция. Акциите с номинал от 1000, 10 000 и 100 000 EUR бяха изкупени изцяло от 6 синдикирани банки начело с Fortis Bank.
Източник: Пари (22.01.2004)
 
С участието на Министерството на икономиката съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация е осигурена подготовката за сключване на заема EPSAL, като са утвърдени Програмите за миналите замърсявания до момента на приватизацията и Изпълнителни споразумения с Решение N 116 на Министерския съвет от 13 март 2000 г. на Кремиковци АД, ЛУКойл-Нефтохим АД и Асарел медет АД. В рамките на назначения от министъра на околната среда и водите междуведомствен съвет се осигурява одобряване на всеки етап от Програмите за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия до момента на приватизацията, включващи подготовка на възлагането, проектирането, възлагане на строителството и оценка на резултатите Дружества, изпълняващи програми за отстраняване на стари екологични щети: Агрополихим АД-Девня, Геосол АД-Провадия, Пирел АД-Гоце Делчев, Неохим АД-Димитровград, Биовет АД-Пещера, КЦМ АД-Пловдив, Осогово АД-Кюстендил, ОЦК АД-Кърджали. За да се осигури комплексен превантивен контрол за намаляване общото замърсяване на околната среда от промишлени източници в съответствие с Европейските норми, в Министерството на околната среда и водите са приети Програмите за привеждане дейността в съответствие с екологичното законодателство на следните пилотни предприятия: ЮМИКОР АД-Пирдоп, КЦМ АД-Пловдив, ОЦК АД-Кърджали, Химко АД-Враца, Свилоза АД-Свищов.
Източник: Пари (22.01.2004)
 
Стилмет АД откри най-новия си дистрибуторски център за територията на бургаска област. Събитието беше уважено от водещите в региона фирми в строително-инвестиционния сектор, архитекти от Бургас и региона. В края на презентационната част беше демонстриран мултимедиен диск за най-големия български завод за производство на алуминиеви архитектурни системи, част от гръцкия холдинг Виохалко. Стилмет АД е създаден през 1994 г. Предметът на дейност на компанията е търговия с изделия от цветни метали. Продукцията е сертифицирана по ISO 9001 и ISO 9002. Компанията изнася предимно за Западна и Източна Европа, Балканския регион и Близкия изток. Заводът притежава единствената в България линия за електростатично прахово боядисване, изградена по нормите Qualitat. Стилмет АД е и представител на италианските фирми за аксесоари за алуминиева дограма Lavaal, Producta и Communello за България. Стилмет АД е носител на златен медал от пловдивския Технически панаир Есен 99 за системата с прекъснат термомост Е 6500 и е единственият производител, притежаващ сертификат за качество на архитектурните си системи от Националния изследователски строителен институт.
Източник: Пари (23.01.2004)
 
50 депутати от всички парламентарни групи внесоха предложение да се създаде анкетна комисия за проверка на приватизационния договор на "Кремиковци" АД. Това обяви независимият народен представител Румяна Георгиева вчера. Металургичният комбинат бе продаден през 1999 г. за 1 лев, като в момента задълженията му към бюджета, доставчици и работници са за около 1 млрд. лева. Междувременно шефът на металургичния комбинат Валентин Захариев заяви, че ръководството взема непрекъснато мерки за подобряване на условията на труд, но това се затруднява от големите задължения на дружеството. Според него държавата се е отдръпнала от "Кремиковци" и е забравила направените обещания. В страната все още има социалистическа, а не истинска пазарна икономика, обясни Захариев.
Източник: Монитор (26.01.2004)
 
Заводът за алуминиеви профили "Стилмет" АД ще насочи усилията си към строителството на обекти в туризма. Дружеството е реализирало 70 млн. лв. оборот, като е постигнало 27% ръст в износа и 24% в продажбите на вътрешния пазар през 2003 г. в сравнение с предходната година. Това съобщи търговският директор на "Стилмет" Христо Щерев. В момента компанията преговаря за доставка на алуминиеви профили с инвеститорите на 56 големи хотела по Черноморието, от които 22 в района от Свети Влас до Равда. Бумът в строителството на хотели през последните години фокусира вниманието на производителя на изделия от мед и алуминий към Черноморието. Общият годишен капацитет на "Стилмет" е 10 000 тона. Тъй като годишното потребление на България е приблизително в този обем, около 50 на сто от продукцията на завода се изнася в различни европейски страни. В страната през миналата година са продадени 1900 тона алуминиеви профили, произведени в "Стилмет", на стойност 10 млн. лева. Месечното производство на тази суровина е 850 тона, от тях 350 тона се изнасят за Германия. "Стилмет" вече има дистрибуторски складове във Варна и Пловдив и складова база в Благоевград. До края на януари подобен център на фирмата ще бъде открит в Стара Загора, а до края на годината и в Монтана, Плевен, Велико Търново и Русе. Само за изграждането на един от основните центрове, този във Варна, фирмата е инвестирала през миналата година 1.5 млн. лв. Преди дни беше открит дистрибуционен център на дружеството в Бургас, който трябва да реализира до 10 на сто от предназначената за вътрешния пазар продукция на софийския завод. "Стилмет" непрекъснато разширява и продуктовата си гама. Вече работи най-големият и модерен цех за електростатично прахово боядисване с месечен капацитет от 140 тона, а след поредната инвестиция от "Етем" тук ще започне и производство на медно фолио, приложимо в компютърната промишленост. За улеснение на клиентите във фирмата работи и проектантско бюро, което позволява изработването на изделия по поръчка. "Клиентите ни могат да плащат разсрочено до 30 дни, а за изпълнението на по-големи проекти одобряваме и кредитни лимити с лизингова схема до две години", поясни още Христо Щерев. "Очакваме през 2004 г. инвеститорската активност в страната да е много по-висока", каза изпълнителният директор на "Стилмет" АД и регионален мениджър на "Виохалко" Антон Петров. "Стилмет" АД е създадено през 1994 г. като търговско дружество, а през 1999 г. гръцката "Виохалко груп" строи завода като инвестиция на зелено за 15.5 млн. лв.
Източник: Дневник (26.01.2004)
 
Счетоводната печалба на "Булгаргаз" за 2003 г. е 124 млн. лв., показват предварителните разчети на дружеството. Като преки, косвени данъци и транзитна такса в държавния бюджет са внесени около 370 млн. лв., което нарежда дружеството сред основните вносители на средства в хазната. Държавното дружество ще може да увеличи приходите си и чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги за търговски цели. То разполага с около 650 км оптична магистрала, към която телекомуникационните оператори проявяват огромен интерес. Потреблението на синьо гориво в страната през изминалата година е било над 2.9 млрд. куб. метра, което е с 6% повече в сравнение с 2002 година. Най-големият консуматор си остава енергетиката - 39 на сто (1.1 млрд. куб. м) от потребените количества. На второ място се нарежда химическата промишленост с 29.7% (865 млн. куб. м), която запазва същите стойности спрямо 2002 г. независимо от спирането на дейността на врачанския комбинат "Химко". В металургията потреблението е било 418 млн. куб. метра, или 14.3 на сто. Тук основният клиент на "Булгаргаз" е "Кремиковци", който консумира с 30% повече спрямо 2002 година. Консумацията е паднала при циментовата промишленост (заради използване на въглища като гориво) и в стъкларската промишленост (спирането на завода за стъкло в Разград). Държавната компания е успяла да достави договорените количества газ на всички свои клиенти и няма неизчистени задължения. Сключените от "Булгаргаз" договори за отчетния период са 330, като природен газ е доставян на 270 клиенти, включително и на 27-те газоразпределителни дружества в страната. Не така обаче стоят нещата по отношение на взиманията на "Булгаргаз". Дружеството има да събира общо 270 млн. лв. от длъжниците си, което е с 15 млн. по-малко в сравнение с 2002 година. Сред тях най-големи са тези на топлофикациите в страната - 136 млн. лв. или с три милиона по-малко от 2002 година. Най-голям е газовият дълг на "Топлофикация" София - 112 млн. лв., следвана от Пловдив - 10 млн. лв., Бургас - 5.5 млн. лв., Плевен - 5 млн. лв., и Шумен - 3 млн. лева. Най-много пари от промишлените предприятия има да плаща "Кремиковци" - 40 млн. лева. От тях газовата компания е разсрочила 35 млн. лв. за 10 години, но въпреки това съществуват проблеми с текущите плащания, заяви изпълнителният директор на дружеството Кирил Гегов.
Източник: Банкеръ (26.01.2004)
 
Към момента старите и новите задължения на Кремиковци АД са около 1 млрд. лв., съобщи изпълнителният директор на Кремиковци АД Валентин Захариев на среща със синдикатите КНСБ и Подкрепа.
Източник: Пари (26.01.2004)
 
БДЖ обсъжда възможността да създаде съвместно дружество с испанската фирма Талго за поддръжката на високоскоростните влакове, които Талго предлага на БДЖ. Днес ще стане ясно колко са офертите за доставка на двата влака стрела. 7 фирми, сред които Сименс, канадско-швейцарската Бомбардие, производители от Унгария, Чехия, Южна Корея и Япония, ще подадат оферти.
Източник: Пари (26.01.2004)
 
Нервността, породена от равнището на запасите на никел и мед, както и ниските стойности на долара спрямо еврото бяха подкрепящите фактори за високите цени на цветните метали и през изминалата седмица. Цените на червения метал отбелязаха във вторник най-висока стойност от 1997 г. Експерти коментираха, че проблемът със запасите от мед може да се преодолее през следващите три до шест месеца, ако някои производители пуснат в експлоатация замразените си мощности. Данни на Международната група за проучване на никела показаха, че световното производство на никел през ноември 2002 г. - ноември 2003 г. е било 1.108 млн. тона, а световното потребление - 1.112 млн. тона.
Източник: Капитал (26.01.2004)
 
Общият обем на запасите от всички видове алуминий на преработвателите от западните страни се увеличиха до 2.970 млн. т до края на декември 2003 г. Те ще бъдат повече от допълнително уточнените в посока повишение запаси през ноември 2.934 млн. т, както и от запасите от 2.934 млн. т през декември 2002 г. По предварителни данни на Международния институт по алуминия /IAI/ запасите от непреработен алуминий са се увеличили до 1.627 млн. т в сравнение с очакваните през ноември 1.546 млн. т и с 1.660 млн. т през декември 2002 г. Най-големите запаси от алуминий през декември м. г. са от 1.437 млн. т в Европа - повече от 1.343 млн. т от ноември 2003 г., както и от 1.347 млн. т през декември 2002 г. В Северна Америка запасите от алуминий са намалели през декември до 888 хил. т от 903 хил. т през ноември м. г. и твърде по-малко от 965 хил. т през декември 2002 г. Запасите от непреработен алуминий отново са най-големи в Европа, където се оценяват на 754 хил. т. Това е повишение в сравнение с 651 хил. т през ноември 2003 г., както и спрямо 738 хил. т през декември предходната година. Запасите от непреработен метал в Северна Америка се оценяват на 451 хил. т - повече от 445 хил. т през ноември, но по-малко от 497 хил. т през декември 2002 г. Дори ако към тях се прибавят 106 хил. т, представляващи запасите на Латинска Америка, те са далеч по-малки от европейските.
Източник: Пари (27.01.2004)
 
В Лондон на LME цветните метали започнаха седмицата по-ниско от миналия петък. Медта по 3-месечните сделки тества подкрепата около 2445/2450 USD/т и неотдавнашния 6 и 1/2-годишен максимум. Алуминият отстъпи при ограничена търговия с 4 USD до 1632 USD/т спрямо петък. Никелът отстъпи със 130 USD до 14 700 USD/т при нервна търговия преди подновяването на трудовите договори във Falconbridge. Цинкът поевтиня с 12 USD до 1020 USD/т.
Източник: Пари (27.01.2004)
 
Германската компания ThyssenKrupp съобщи, че увеличава от 1 април цените на плоските си стоманени изделия с 30-40 EUR/т /38-51 USD/ поради увеличените производствени разходи: желязна руда, кокс за пещите, транспортни разходи, разходи за труд, както и заради поевтиняването на щатския долар.
Източник: Пари (27.01.2004)
 
Украйна повиши таксите за електроенергия, които ще плаща единственият алуминиев завод в страната Запорижски алуминиев комбинат /ЗАЛК/, до 20.54 USD/МВт през февруари от 19.53 USD/МВт и от 18.50 USD/МВт през декември 2003 г. През септември 2002 г. Украйна обвърза цените на заводския ток с цените на алуминия на LME.
Източник: Пари (27.01.2004)
 
Компанията "Батова ривър манганийз майн" спечели конкурс, проведен от Министерството на икономиката, както и одобрението от Министерския съвет за проучване на Югоизточния участък край добруджанското село Оброчище. Намеренията на дружеството са да кандидатства за 25-годишна концесия за експлоатацията на манганово находище. Мажоритарен собственик на дружеството е британската компания Orevest P.L.C., която държи 97% от капитала му. Останалите 3% са на Община Балчик, направила апорт на 7 дка земя. Находището на манган край Оброчище е четвърто по големина в света и най-голямо в Северното полукълбо. Площта му е 130 кв. км от румънската граница до Варна. Рудата в участъка може да се експлоатира 100 години. Управител на "Батова ривър манганийз майн" и изпълнителен директор на Orevest е Джеймс Хаслам. ------------------------- В: Г-н Хаслам, наскоро Регионалната дирекция за строителен контрол в Добрич затвори работната площадка на дружеството с мотива, че нямате необходимите разрешения. Какви действия ще предприемете в тази връзка? - Това, което стана, е още едно доказателство на твърдението ми, че в България нещата не са регламентирани добре със закон. Различните закони си противоречат, а държавни и общински органи тълкуват по различен начин един и същ нормативен текст. В момента придвижваме необходимите документи. Задавам си вече въпроса дали изобщо тук могат да се осъществяват големи проекти. Ако навсякъде по света се подхождаше по този начин, рудодобивът и металургичната промишленост нямаше да ги има. В: Когато кандидатствахте за проучване на находището до Оброчище, се представихте като "Eнерджи енд майн инвестмънтс", а сега се представяте като Orevest. На какво се дължи тази промяна? - "Енерджи енд майн инвестмънтс" е частна фирма с трима големи акционери, от които единият съм аз. След като направихме проучванията за проекта, стана ясно, че той изисква големи инвестиции. Тогава решихме да привлечем банки, пенсионни и инвестиционни фондове. Но политиката на тези структури е да не влагат средства в дружества с ограничена отговорност. За това фирмата трябваше да стане публично дружество. От Orevest, чийто бизнес е в диамантени мини, производство на злато и талк, бяха решили да се насочат и към добив на манган. Ние пък искахме да излезем на фондовата борса в Лондон. Предприехме известни действия. Сега "Енерджи енд майн инвестмънтс" стана собственик на Orevest, а в същото време Orevest е собственик на "Енерджи енд майн инвестмънтс". Това е една и съща компания. "Orevest" има 120 акционери и се разраства. В: Защо решихте да правите бизнес в България? - Идвам в този регион от ноември 1995 г. Работих в мангановата мина в село Църква. Много от старите миньори са при мен. В: Как оценявате бизнес климата в България? - Интересувам се активно от икономическата ситуация в България и нейното развитие, защото имаме проект тук. Страната ви е с прекалено голям внос , който се отразява негативно върху търговския баланс. Вие повече купувате, отколкото продавате. Има три начина една икономика да си покрие дефицита - да вземе пари назаем, да повиши износа и да привлече чужди инвестиции в страната. Нашият проект помага по последните два начина. Досега сме инвестирали 3 млн. лева, като планираме да вложим още 18 млн. лева до достигане на пълния производствен капацитет. Това е рискова инвестиция. Минните проекти са трудни за финансиране, защото стартират не дори на зелена поляна, а на сметище. В действаща мина инвестициите са постоянни и остават в нея. Ние възнамеряваме да изнасяме по-голямата част от продукцията си и така ще генерираме приход, ще създадем работни места не само на нашия обект, но и в транспорта. Държавата ще има директни приходи от мита, такси, данъци в размер на няколко милиона лева годишно. България ще изглежда по-добре в очите на световната общественост. Страната ви има нужда от позитивна реклама и затова трябва да използвате активите, които имате. На всеки две години се издава манганов годишник. В него са включени производителите на манган и параметрите на добива в световен мащаб. Представяте ли си - държавата, в която е четвъртото по големина находище на планетата, не е в този справочник! Никой не знае,че България добива манган, което е абсурдно. Ние ще подобрим имиджа на вашата държава. В: А ако проектът се провали? - В света има около 220 държави и всички те се нуждаят от чужди инвестиции. Много ми е неприятно отношението към външните предприемачи в България. Напоследък имаме само неприятности и не получаваме никакво съдействие от никого. Ако всичко вървеше гладко, сега щяхме да дълбаеме рудата. В: Стана ясно, че успоредно с мината планирате да изградите завод за метален манган. Къде ще го строите? - Първоначалните ни планове бяха заводът да заработи в момента, в който можем да добиваме руда. Както се развиха нещата, това няма да е възможно, защото ни забавиха много с проекта. Исках да построя завода в България, което щеше да е още една голяма инвестиция, но ще е трудно да го направим тук. Бюрокрацията е ужасна. В началото на 2004 г. ще вземем решение къде ще го изградим. В него ще вложим 2 млн. долара. Можем да го направим за 12 месеца. Той няма да е на голяма площ. Необходима е площадка с размери 30 на 50 метра за инсталацията. Системата е последно откритие на науката и е в съответствие с всички европейски норми. Заводът ще е с безотпадна технология. Но представяте ли си ада, през който трябва да преминем. Предпочитам да занесем технологията си някъде другаде и това ще е голяма загуба за България. Плановете ни са първоначално да произвеждаме 10 хил. тона чист метален манган, а след това да увеличим обема. На световните пазари този продукт се котира за 1.3 хил. долара за тон и търсенето е голямо. Само на първия етап ще получим 13 млн. долара. На тазгодишното изложение в Германия към тази технология имаше невероятен интерес от компании, които са на върха на минната индустрия. Само преди няколко седмици ВНР biliton бяха на нашия обект. Те са с най-голям пазарен дял в добива на манганова руда. BHP biliton произвежда 65 хил. тона чист метален манган на година. Пропуск за България е, че най-големите минни компании са били тук, но са си заминали заради бюрокрацията, която спъва и нас. Представителството на RTZ в момента е в Македония. Oevest е член на Международната минна асоциация, а аз не мога да препоръчам на никого да инвестира в България. Нормативната уредба не е изчистена. Поставят се много пречки дори от най-ниско ниво. Нашият проект е един от най-големите в страната. И ще повярвате ли, че може да бъде спрян да чака от чиновник, който не е на работното си място в определеното време. Би било много голяма стъпка напред, ако към големите проекти бъде прикрепен координатор, за да може чуждият инвеститор да се обръща към него при необходимост. Този представител от страна на държавата ще може да съкрати пътя в бюрократичната паяжина, в която се оплитат инвеститорите. Тогава страната ще станете много по-привлекателна за инвеститорите. Сигурен съм,че това мое мнение ще го подкрепят много други чуждестранни инвеститори. В: Какви са разчетите ви за възвръщаемост на вложените средства? - Зависи от различни фактори - дали ще строим завода в България, или не. Това са два отделни подпроекта, за които печалба и загуба се изчисляват отделно. Ако говорим само за мината, инвестицията и възвръщаемостта зависят от планирания добив. Системата ни от две наклонени галерии е икономична и ще постигнем ниска себестойност на рудата. За момента не планираме да добиваме повече от 500 хил. тона годишно. Това количество струва между 14 и 20 млн. долара. Можем да решим да преработваме в завода цялата суровина, което означава, че производството на метал ще е много над 10 хил. тона годишно. Ще трябва да разработим и пазара за нашия продукт, а това отнема време. Другият вариант е част от рудата да е за износ, а останалото количество да преработваме. Независимо каква схема ще предпочетем, инвестицията ни ще се върне само за няколко години.
Източник: Дневник (27.01.2004)
 
Спецпрограма за оценка и управление на атмосферния въздух чака одобрение от местния парламент. Мерките са специално за общините около КЦМ-Пловдив и засягат Асеновград и Куклен. Мащабната разработка визира срок за работа двадесет години напред и вече е минала през обществено обсъждане. Обремененият въздух ­ със серен диоксид, кадмий, фини прахови частици и прах, е разнищван от екологичен екип с чуждестранно участие наскоро. Мерките са разпоредени от Министерството на екологията, личи от нарочна докладна записка на вицекмета Мюмюн Алиджик. Асеновград попада в най-актуалния списък на райони, където замърсителите на въздуха са с доказани превишени норми
Източник: Марица (28.01.2004)
 
Страната ни се е ангажирала пред Еврокомисията черната металургия да произвежда годишно 2.5 млн. т стоманени продукти от 2007 г. нататък. Толкова ще е общото производство от трите стоманодобивни дружества Кремиковци, Стомана Индъстри и Промет Стийл. Ангажиментът е поет в програмата за преструктуриране на стоманодобива, която е била представена неотдавна на Европейската комисия в Брюксел. Еврокомисията иска да е наясно с какъв капацитет разполагаме, тъй като отрасълът е чувствителен. Програмата е необходима при затваряне на преговорна глава Конкуренция. Записаните 2.5 млн. т са двойно по-малко от произвежданите количества през 90-те години, коментират експерти. Дори и да има търсене, дружествата ни нямат право да надхвърлят този обем. Не можем да говорим, че металургията ни ще намали производството си през 2007 г. в сравнение със сегашните нива, коментира Политими Паунова, председател на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Производството на всички видове стоманени продукти през м. г. е 1.6 млн. т. По данни на камарата производството на чугун през 2003 г. е 1.393 млн. т при 1.072 млн. т за 2002 г. Производството на стомана е 2.308 млн. т при 1.860 млн. т за 2002 г. Освен това трите ни металургични предприятия не работят с пълния си капацитет. В някои от тях има съкращение на мощности след приватизацията. Самите дружества са предоставили своите планове за производство в програмата за преструктуриране. Стана ясно, че Юмикор Мед, Кремиковци, КЦМ-Пловдив, ОЦК-Кърджали и гръцката Виохалко /собственик на Стомана Индъстри, София Мед и Стилмет/ ще поискат министерствата на екологията и на икономиката да преразгледат ангажиментите, които България е поела при затваряне на преговорна глава Околна среда. Предприятията ще предложат в писмо до двете министерства да се създаде работна група, която да оцени какви договорености са приети в областта на екологията, дали е реалистично тяхното изпълнение в посочените срокове и дали да се иска отсрочка. Дружествата в отрасъла бяха оставени без гратисни периоди при затваряне на глава Околна среда. Заводите трябва да приведат инсталациите си в съответствие с европейските норми до началото на 2007 г. В същото време химическите предприятия, които също са големи замърсители, имат гратисен период до началото на 2011 г. Според експерти не е необходимо повторно отваряне на преговорната глава, защото тези ангажименти са договорени с анекси.
Източник: Пари (28.01.2004)
 
ГОРУБСО-Кърджали, което преди 5 години беше пред ликвидация, ще отчете около 500 хил. лв. печалба за 2003 г. Вече втора година дружеството реализира печалба, а натрупаните дългове от 4 млн. лв. са изчистени, съобщиха от КНСБ. Преди месец в рудник Чала започна добив на злато. Прогнозите са за съществуването на запаси от няколко милиона тона руда. Досега от рудниците в района на Кърджали се добиваха малки количества злато и сребро като съпътстващи метали в оловно-цинковата руда. Вече са добити над 2000 т оловно-цинкова руда със съдържание от 4 до 7 грама на тон. Запасите на находището са над 1 млн. т. ГОРУБСО-Кърджали вложи 1 млн. лв. в нова технологична линия за златен концентрат, която ще бъде въведена в експлоатация през февруари т. г. Геолози работят на още четири перспективни участъка в района на Кърджали.
Източник: Пари (28.01.2004)
 
Привилегированите потребители ще попълват само бланка в НЕК, с която ще декларират, че са такива. Това стана ясно на семинар за прилагането на новия закон за енергетиката. Според зам.-министъра на енергетиката Ангел Минев, за да станат привилегировани потребители, предприятията вече ще трябва само да попълнят в НЕК бланка, от която да става ясно, че отговарят на условията в действащата наредба за достъпа до електрическите мрежи. След това дружествата ще може да сключват директни договори с централите производители на електроенергия и с НЕК в качеството й на търговски оператор. Досега кандидатите преминаваха през сложен процес на сертифициране от Държавната комисия за енергийно регулиране. Условията, които регламентират дали дадено предприятие може да купува ток по свободно договорени цени, ще се запишат в новата наредба за достъп до електрическите мрежи. Двете основни изисквания са кандидатите да нямат задължения към НЕК или към електроразпределителните дружества и да консумират определени от ДКЕР минимални количества ток годишно. В момента привилегировани потребители с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Технически условия за реално започване на работа в либерализирания сегмент от пазара ще има в началото на април 2004 г., заяви Ангел Минев. В края на 2004 г. за привилегировани ще се признават и дружества с консумация над 40 гигаватчаса, като до 2007 г. всеки ще може да получава ток от избрана от него централа или търговец. През 2004 г. квоти за продажба на пазарни цени бяха освободени от ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще се продава само на НЕК. Изключените Заради дългове към НЕК от списъка на привилегированите потребители през 2004 г. отпадна един от най-големите потребители на ток - Кремиковци. Отказ получи и ОЦК-Кърджали, въпреки че няма задължения за ток. От ДКЕР установили, че потреблението на дружеството през 2002 г. е спаднало под 100 гигаватчаса.
Източник: Пари (29.01.2004)
 
Близо 30 пъти се е увеличил обемът на търговията с метали в страната през последната година, показват данните на Софийската стокова борса. От 3 млн. лв. (2002 г.) оборотът в този сектор е скочил до 85 милиона (2003). Търсенето на арматурно желязо, на стомана и скрап непрекъснато се увеличава и бизнесът с метали се превърна във водещ в борсовата търговия. Основните причини за този бум са две, твърди главният изпълнителен директор на ССБ Васил Симов: разрешаването на сделки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на борсата от юли миналата година и увеличеният обем на строителството, което е основен потребител на метални изделия. От сделките по ЗОП интересна бе тази, предложена от от държавната БДЖ за доставка на нови вагони срещу бракувани за скрап. За отбелязване е, че в сделките с метали за претопяване се включиха не само държавните, но и няколко частни фирми. Те предложиха скрап, включително и вносен, на цени между 80 и 140 лева на тон в зависимост от състава му. В първите три седмици на 2004 г. обаче офертите са намалели, твърдят софийски брокери. Най-интересните позиции в новата листа на борсата са предлагането на 500 тона метали по приложена спецификация (при цена 600 лв. на тон) и търсенето на медна ламарина (1100 лв. на тон). На Пловдивската стокова борса брокерите вече работят с цени за килограм, с което улесниха по-дребните купувачи. Сега килограм ъглов профил с размери от 20/20 мм до 100/100 мм се търгува за 0.68 лв., а килограм горещовалцувана ламарина върви по 0.75 лева. Строителните железа обаче се оферират единствено в щатски долари на тон, тъй като тук купувачите обикновено заявяват количества над 5 тона. В момента арматурното желязо се предлага между 345 и 352 долара за тон. Офертите за студено- и горещовалцувани ламарини също са в долари - последната сделка (от 15 януари) е за 18 тона студеновалцувана ламарина по 307 щ. долара. На Русенската стокова борса по традиция се търгува най-вече с арматурно желязо, внесено от Украйна. В града се намират складове на основните вносители на тази стока, която се предлага и с най-ниските цени в региона. Котировките са в левове за тон, а последните сделки са за желязо с диаметър 12-16 мм при цена от 580 лв. без платен ДДС. През изминалата година сериозен ръст е отбелязала търговията на едро, съобщиха от търговския отдел на "Стомана" - Перник, един от най-големите производители в страната. Над 90% от произведените тук 700 хил. тона са били предназначени за износ. С останалите количества се зареждат български дистрибутори, като цените са стабилни, а за постоянните клиенти има отстъпки. Фирмата е собственост на гръцката група "Виохалко" (75% от капитала) и българската "Еврометал" (25%). С направените инвестиции предприятието вече произвежда и висококачествени изделия, търсени на световния пазар. Плановете за 2004 г. са свързани с увеличаване на производството с още 20% и въвеждане на нова инсталация за прецизно раздробяване на стари коли и бяла техника за скрап. През януари на тази година обаче и в сделките на едро се наблюдава спад, съобщиха от фирма "Христ-Ком", чиито складове се намират в района на Сточна гара. Сега се търси основно калибровано желязо (оребрено и гладко), което се търгува по цена от 330 евро на тон за по-големи количества и по 0.74 лв./кг на дребно. Като цяло прогнозите за развитието на бизнеса с метали за 2004 г. са оптимистични. Очаква се нарастване на вътрешното потребление на различни видове черни метали, използвани в строителството, особено в регионите със засилено изграждане на обекти - София, Черноморието и планинските курорти. Износът на висококачествени изделия също ще нарасне, тъй като на световния пазар има търсене, а нашите цени са конкурентни, потвърдиха и от "Стомана". Стоковите борси също очакват ново активизиране на търговията, като столичните брокери прогнозираха първи по-големи сделки със скрап още през февруари.
Източник: Банкеръ (31.01.2004)
 
Около половината от бизнеса с метални отпадъци у нас въртят структури от сивата икономика, сочат проучвания на няколко неправителствени организации. За последните десет години загубите на държавата от кражби на различни видове метали са достигнали 1 млрд. лева. Сред най-ощетените са БТК, БДЖ и пътните управления в страната. Отдавна вече не правят впечатление и отмъкнатите метални аксесоари от улици, магистрали и други обществени места. Специалистите са категорични, че проблемът има разрешение, но досега нито едно правителство не успя да въведе ред. Въведените половинчати изисквания за регистрация на фирмите, занимаващи се с изкупуване на отпадъци, очевидно не дадоха резултат. Липсата на контрол върху пунктовете за вторични суровини, както и при изкупуването им от специализираните предприятия за преработка е изключително от полза за сенчестия бизнес, който не би могъл да съществува без протекцията на хора с власт. Евентуална забрана за приемане на отпадъци без държавен сертификат за произход може до голяма степен да ограничи кражбите, смятат експерти. В същото време зациклиха опитите законово да се изкупят и претопят стотиците хиляди изоставени автомобили по улиците на по-големите градове.
Източник: Банкеръ (31.01.2004)
 
Черногорската агенция по приватизация анулира търга за продажба на 58% от стоманодобивния завод Zeljezara Niksic поради липса на гаранции и обяви, че скоро ще насрочи друг конкурс. Предишният бе спечелен от консорциума Steel Group Investment (в който се твърди, че участва и българската „Руа инвест“). Той предложи 2.33 млн. долара за държавните акции, 5 млн. долара - за покриване на дълговете, 1 млн. евро - за уволнените служители и бъдещи инвестиции за 67 млн. евро.
Източник: Капитал (31.01.2004)
 
Липсата на китайски играчи на пазара на цветни метали заради Лунната нова година се изрази в спокойна търговия, но възходящата тенденция се запази. Медта флиртуваше с равнищата на съпротива, а алуминият бележеше нови ценови рекорди, без да се повлиява от по-ниските от очакваните данни за жилищното строителство и поръчките за трайни стоки в САЩ. Алуминият поскъпва заради голямото търсене на суровини и ограниченото му производство вследствие повишаването на цените на енергоносителите. Високите цени на медта са резултат от съкращаването на световното му производство през последните няколко седмици заради спирането на мощности на два големи производителя. Очаква се още две фирми - от САЩ и Канада, да последват примера им.
Източник: Капитал (02.02.2004)
 
Унгария очаква да приключи сделката по продажбата на най-голямата компания производителка на стомана в страната Dunaferr с предпочетения купувач - украинската Донбас-Дуферко, още този месец. През декември Донбас-Дуферко спечели надпреварата за Dunaferr благодарение на амбициозната си инвестиционна програма в размер на 13 млрд. форинта и 250 млн. EUR и поетия ангажимент да не съкращава работна сила. Украинците ще платят 2.1 млн. USD /444 млн. форинта/за Dunaferr, която има дългове от 60 млрд. форинта. Междувременно британската стоманодобивна фирма LNM Group, един от водещите производители в света, със силни позиции в Източна Европа обяви, че ще наддава за мажоритания дял в стоманодобивната босненска топфирма BH Steel. В надпреварата се очаква да се включи индийската Inspat и босненско-кувейтски джойнт-венчър със седалище в Зеница. Руската Северстал пък финализира покупката на банкрутиралата американска Rouge Industries, след като придоби 100% от петата по големина стоманодобивна компания зад океана, която вече ще се нарича Северстал - Severstal North America. По този начин Северстал най-вероятно ще успее да внася без квота металургични полуфабрикати от Русия в Америка, за да задоволи потребностите на своя завод там.
Източник: Пари (03.02.2004)
 
Медта поскъпна до нови най-високи стойности от 6.5 г.насам - 2517 USD/т при 2495 USD/т в петък при затварянето. Новите върхове за червения метал станаха факт заради очакванията за пазарен дефицит. Оловото регистрира 7.5 г. максимум от 793 USD/т, а цинкът тригодишен връх от 1058 USD/т. Никелът надвиши нивата от 16 000 USD/т заради стачката в една от мините на водещия световен производител канадската компания Falconbridge. Алуминият се установи на пиковите си нива от септември 2000 г. насам - 1659 USD/т.
Източник: Пари (03.02.2004)
 
Цветните метали продължиха да поскъпват на Лондонската метална борса и във вторник, затвърждавайки очакванията, че ще са едни от най-печелившите активи през 2004 г. Медните тримесечни доставки поскъпнаха до нов 6.5-годишен максимум - 2526 USD/т, след като прибавиха нови 29 USD/т към котировките си от понеделник. Червеният метал намира подкрепа от слабия долар и силните пазарни фундаментални фактори - прогнозите за дефицит и намаляващите борсови запаси, които се сринаха до най-ниските нива от март 2001 г. насам. Оловото, което в понеделник достигна най-високите цени от 7 г. и 3 м., се търгуваше малко под тях по 788 USD/т, а цинкът регистрира нов 3-годишен рекорд от 1064 USD/т, поскъпвайки с 11 USD/т в сравнение с понеделник, и проби нивата на съпротива от 1060 USD/т. Алуминият се котираше по 1653 USD/т, с 5 USD/т по-високо от затварянето предишния ден, но все пак под максимума от 3 г. и 3 м., достигнат в понеделник, и същевременно под нивата на съпротива от 1660 USD/т. Никелът поскъпна до 15 140 USD/т при 14 900 USD/т предишния ден и продължава да печели от стачката в мина Sudbury на един от топпроизводителите на никел в света канадската Falconbridge, въпреки че засега тя преценява, че стачните действия няма да засегнат сериозно предварително договорените доставки за клиенти.
Източник: Пари (04.02.2004)
 
От средата на 2002 г. насам цените на стоманата в света бележат непрекъснат растеж. През 2003 г. стойността на горещовалцувания прокат скочи от 280 на 350 USD/т, а на студеновалцувания - от 360 до 450 USD/т. С днешна дата котировките на тези видове продукция са съответно 410 и 497.50 USD/т. Пазарните наблюдатели прогнозират, че стоманата ще продължи да поскъпва и през настоящата година. Според руски експерти тази година цените на стоманата ще се покачат на международните пазари с 15%. Средните котировки на горещовалцувания прокат ще достигнат 380 USD/т. Други анализатори очакват горещовалцуваният прокат тази година да поскъпне с 23%, а студеновалцуваният - с 16%. Един от основните фактори за възходящия тренд е, че потреблението в Китай и Югоизточна Азия в момента не е удовлетворено. Растежът на котировките на стоманата ще позволи на металургичните компании да регистрират още по-високи печалби през 2004 г .Спад на котировките може да започне през 2005 г.
Източник: Пари (04.02.2004)
 
Полската компания KGHM, добиваща мед и сребро, на шесто и второ място по производство на тези метали в света, планира да повиши продукцията от червен метал през 2004 и 2005 г., за да извлече максимална полза от нарасналите цени на метала. Отделно от това правителството смята, че сега е благоприятният момент да продаде своите 44.3% в KGHM.
Източник: Пари (04.02.2004)
 
Вносът на стомана в САЩ през декември 2003 г. е спаднал спрямо предишния месец с 10.7%, както и с 41.2% в сравнение със същия месец на 2002 г. и е бил 1.533 млн. т.
Източник: Пари (04.02.2004)
 
Медта поскъпна до най-високите си от 6.5 години ценови равнища, или 2559 USD/т, и вече е на път да покори рекордните 2600 USD/т. Сред основните причини за възходящото движение на метала е продължаващата вече 6-и пореден ден стачка в един от рудниците на най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton, където се добиват 130 хил. т годишно. Останалите ключови фактори са ниските запаси и опасенията за недостиг от мед на пазара. Оловото надвиши за първи път от 7.5 години 800 USD/т и се търгуваше по 808.50 USD/т, след като стана известно, че една от водещите световни фирми Tech Cominco преустановява производството в една от рафинериите заради експлозия в пещ. Алуминият установи нов близо 3.5-годишен рекорд от 1667 USD/т.
Източник: Пари (05.02.2004)
 
Съобразявайки се с повишаващите се цени на медта, най-голямата компания за рафиниране на този метал в Европа - германската Norddeutsche Affinerie, реши да вложи 37 млн. USD под формата на първоначална инвестиция в преработката на червен метал в процъфтяващия китайски пазар, където търсенето на мед скача с двуцифрени числа ежегодно и се равнява на 3 млн. т. За целта тя ще инвестира тези капитали в производство, което ще осъществява съвместно с Yunnan Copper, третия по големина производител на мед в Китай. Напоследък Norddeutsche Affinerie се ориентира и към производството на медни продукти и катоди.
Източник: Пари (05.02.2004)
 
Едно от изискванията за приемането ни в ЕС е да освободим пазарите си на ток и газ. Сега те са монополни - НЕК изкупува изцяло произведения от централите ток и го продава по регулирани цени за битови и промишлени нужди. Булгаргаз е единствен вносител, продавач на едро и транзитна компания за природен газ в страната. Новият енергиен закон предвижда постепенно пазарите на ток и газ да се освободят. За целта ще се допуснат привилегировани потребители, които ще могат да купуват енергия от производителя, който продава най-изгодно, и да я пренасят по мрежите срещу такса за пренос. До края на март трябва да бъде приета наредба за достъп на трети страни до електропреносната и разпределителната мрежа. В нея ще се регламентира, че през 2004 г. привилегировани са потребителите с над 100 млн. и с над 40 млн. киловатчаса годишна консумация на ток. През 2005 г. такива ще са и потребителите с над 20 млн., а през 2006 г. - с над 9 млн. кВтч. Либерализацията на пазара трябва да е пълна и дори битовите абонати да си избират доставчика през юли 2007 г. В момента пазарът не стимулира производителите да намаляват разходите си, нито да предлагат на потребителя по-ниска цена на крайния продукт. Цената, по която НЕК изкупува тока от тях, се утвърждава от ДКЕР според разходите, които съответното дружество успее да докаже. Процентът на нереализираната им енергия ще расте пропорционално със степените на отваряне на пазара. Това ще ги принуди да намалят разходите си за производство и да предложат конкурентна цена на тока, за да не фалират. За първите 6 месеца на 2004 г. от ТЕЦ Марица-изток 2 бяха освободени 880 000 МВтч, от ТЕЦ Варна - 520 хил. МВтч, от ТЕЦ Бобовдол - 340 000 МВтч. ТЕЦ Русе може да продава на свободния сегмент ток, произведен само от IV блок. Количеството е 50 хил. МВтч. От ТЕЦ Марица 3 по директни сделки може да се пласират до 50 хил. МВтч. Всички останали производители могат да договарят пряко цялото количество електроенергия, произведено от тях. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще бъде продаван само на НЕК. Дружества, които получат лицензи от ДКЕР за търговци на ток, ще могат да купуват електричество от всички централи, да правят миксове от по-скъпи и по-евтини производства и така да предлагат по-ниски цени от НЕК. Търговията ще се извършва чрез двустранни договори между производителите и потребителите. По тях ще преминава основното количество електроенергия - 95-97%, а за останалите 3-5% ще има балансиращ механизъм. Привилегированите потребители ПЪРВИТЕ са 10 големи промишлени предприятия с консумация над 100 млрд. кВтч годишно и без непогасени дългове за ток към НЕК и ЕРП. Това са Мини Марица-изток, стомана индъстри, КЦМ, Асарел Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Техният интерес да участват на свободния пазар се диктува от възможността да прескочат НЕК и сами да си договорят с производителя количеството и цената на тока.
Източник: Пари (05.02.2004)
 
Оловото, медта и цинкът бяха рекордьорите през изминалата седмица на Лондонската борса за метали (LME). Оловото надхвърли 800 долара за тон за пръв път от май 1996 г. с подкрепата на новината за намаляване на производството на канадската компания Teck Cominco поради авария. Медта отбеляза най-висока стойност от шест години и половина до 2560 долара за тон. Тревогата от евентуален дефицит и намаляващите запаси са в основата на поскъпването на червения метал. Цинкът надскочи рекорда си отпреди шест години и достигна 1069 долара за тон на фона на опасения за затваряне на производствени мощности. Равнището на съпротива от 1070 долара за тон обаче се оказа непосилно за преодоляване.
Източник: Капитал (09.02.2004)
 
Добричкият окръжен съд разпродава минна техника на фалиралия "Манган" ЕАД. Дружеството държи остатъчния държавен дял в стария рудник край село Оброчище. Над 414 000 лева дължи фирмата на държавната хазна. Наскоро съдът призна още 46 000 лева борч към Агенцията за държавни вземания. Три далекопровода, транспортни ленти и други съоръжения за рудодобива бяха пуснати неотдавна на публичен търг, но никой не пожела да купи имуществото, оценено първоначално за 334 000 лева. Очаква се техниката, която е оцеляла от държавното предприятие, да мине в ръцете на "Евроманган", спечелил междувременно концесията за мината. Мажоритарен собственик на "Евроманган" е швейцарският "Олберг холдинг". Държавата вече не развива никаква дейност в най-голямото манганово находище в Европа. Още една чуждестранна компания - британската "Орвест", проучва залежите край Оброчище. Бизнесмените от Острова се канят да добиват по 500 000 тона манган годишно.
Източник: Черно море (10.02.2004)
 
Повечето от страните от Европейския съюз ще въведат ограничения за работници от новите страни членки на съюза, съобщи РИА Новости. Целта на тези мерки е да не се допусне сътресение на националните пазари на труда.
Източник: Пари (10.02.2004)
 
Работниците в "Кремиковци" започват ефективна стачка, решиха синдикалистите от КНСБ в металургичния завод. Служителите настояват да получат забавените си заплати не по-късно от 31 март. Освен това те искат да се въведе график за авансовите плащания и да им се осигури работно облекло. До края на март да бъде извършена цялостна преоценка на риска на работното място, както и незабавно да бъдат прекратени съкращенията в "Кремиковци", настояват още работниците.
Източник: Стандарт (11.02.2004)
 
За изграждане на екосъоръжения в страната през тази година МОСВ ще инвестира 45 млн. лв., каза в Елена министър Долорес Арсенова. Според нея екоминистерството усвоява най-пълно средствата от предприсъединителните фондове. Проблемът с липсата на пречиствателни съоръжения е актуален и министерството е подготвило програма, която е част от приключването на преговорите с ЕС по глава Околна среда, каза Арсенова.
Източник: Пари (12.02.2004)
 
На ЛМБ се очерта известна нестабилност при цените на цветните метали, предизвикана от пропуснатия шанс да се стабилизират на по-високите нива. Тримесечните медни доставки се търгуваха с 18 USD/т по-високо в сравнение с вторник, по 2584 USD/т. Алуминият отстъпи с 3 USD/т до 1665 USD/т, а цинкът - с 1 USD/т до 1072 USD/т. Оловото поевтиня с 2 USD/т и се продаваше по 829 USD/т. Никелът се установи на 15 025 USD/т, което е понижение с 15 USD/т спрямо предишния ден.
Източник: Пари (12.02.2004)
 
Бурният растеж на китайското потребление на метали в съчетание с икономическото възстановяване на западните икономики ще оскъпи още повече цветните метали. Такива са прогнозите, направени на конференция, посветена на металите, в Кейптаун. От няколко месеца цените на ключови цветни метали постоянно се движат в посока нагоре и достигнаха невиждани от десетилетие равнища. Медта преди три дни например отбеляза нов 6.5-годишен рекорд от 2600 USD/т. Ролята на Китай за този тренд е голяма и тя се обяснява с факта, че внася около 80% от медта, 60% от желязната руда и 100% от платината, необходими за индустрията. Като се има предвид тежкото състояние на местната миннодобивна индустрия и нежеланието на големите играчи в сектора да правят инвестиции в нея, трябва да се очаква, че Китай ще продължи да внася огромни количества метали засега.
Източник: Пари (12.02.2004)
 
Около 2.220 млн. EUR ще трябва да внесе България в бюджета на НАТО през тази година, сочат предварителните прогнози за годишната квота на нашата страна. От МВнР обясняват, че годишната вноска за алианса има три компонента. За 2004 г. ще трябва да заделим съответно за гражданския бюджет 410 хил. EUR, за военния бюджет - 1.34 млн. EUR, и за програмата за инвестиции в сигурността - 470 хил. EUR. Разчетите за 2004 г. са направени при условна дата за официално присъединяване към НАТО. От МВнР обаче не уточняват тази условна дата. Прогнозите за 2005 г. предвиждат вноска от около 3.380 млн. EUR, а за 2006 г. - около 3.820 EUR. В бюджета на МВнР за 2004 г. вече е обезпечена сумата от 410 хил. EUR за вноската в гражданския бюджет на НАТО. По правило вноските в гражданския бюджет се поемали от министерствата на външните работи на държавите членки. Очакванията са през следващите години сумите за гражданския и за военния бюджет да останат сравнително постоянна величина. По отношение на програмата за инвестиции в сигурността в началните години на членството вноските са по-малки, а впоследствие с присъединяването на страната към нови проекти тези вноски се увеличават. Ще припомним, че в четвъртък началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев информира, че годишната вноска, която България ще плаща за членството си в НАТО, е 8 млн. USD. Според него през тази година страната ни ще бъде освободена от плащане.
Източник: Пари (16.02.2004)
 
Със скок от 200 USD през седмицата и с близо 450 USD от началото на годината котировките на медта на LME отразиха бума в търсенето на червения метал от Китай. Цените на доставките до 3 месеца в петък скочиха с още 25 USD до 2727 USD/т, постигани за последен път през декември 1995 г. с пика от 2776 USD/т. Пазарни анализатори припомнят, че през 2003 г. медта поскъпна с над 700 USD/т, или с близо 40%. Новият ценови пик беше подкрепен от слабия щатски долар и от ниското ниво на борсовите запаси. В последния борсов ден на LME те намаляха с още 3950 т до 323 255 т - най-ниското им равнище от март 2001 г. Преди производителите да успеят да доставят на пазара нужните количества, LME очаква скоро нов ценови пробив на нивото от 3000 USD/т като след труса в края на 1995 г., причинен от спекулации на японската Sumitomo Corp.
Източник: Пари (16.02.2004)
 
Медта беше хитът на пазара на цветни метали в Лондон през изминалата седмица. Червеният метал достигна най-висока стойност от 7 години и половина, когато скочи до 2615 долара за тон. Котировките на медта за пореден път от началото на годината тръгнаха нагоре в сряда, когато председателят на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан даде мълчаливото си съгласие за поевтиняването на долара. „Падащият долар и нарастващото потребление гарантират високи цени на металите“, коментира Мартин Фюингс от Mitsui Bussan.
Източник: Капитал (16.02.2004)
 
Природният газ, нефтът и употребяваните автомобили заемат 15% от общия внос на страната за 2003 г., сочат данните на Националния статистически институт. Според тях тези групи стоки държат лидерското място през последните години. През 2000 г. те са формирали 23% от вноса, през 2001 – 19%, а през 2002 – 18 на сто. Ръст с над 40% се наблюдава и при транспортно оборудване и промишлените доставки, които формират съответно 10% и 35% от вноса.
Източник: Монитор (16.02.2004)
 
215.483млн.лв са задълженията на петдесетте най-големи борчлии към НОИ в края на 2003 г. Сумата включва главницата и начислените лихви. Класацията се оглавява от металургичния комбинат Кремиковци, следват Стомана-Перник, Варненската корабостроителница и Видахим. Средният осигурителен доход в 20-те най-коректни фирми с персонал до 15 души е 885 лв. В тези фирми работят 267 души. Сред тях са Сименс бизнес сървисис, Кока-кола България, Деу-България, Crown Agents, Ти Би Ай лизинг и др. 854 души са заетите във фирмите с персонал от 15 до 50 души, а средният осигурителен доход за тях е 860 лв. Тук сред 20-те отличници се нареждат Солвей Фарма, ОМВ-България, Борика, Аутотехника и др. Компаниите с персонал от 50 до 100 души осигуряват 1759 лица, като средният осигурителен доход за тях е 736 лв. Някои от включените в списъка са ING Bank, Булгаргаз-Враца, Петрол холдинг, Делойт и Туш и др. 4238 пък са лицата, заети във фирми с персонал от 100 до 250 лица. Изчисленият среден осигурителен доход при тях е 717 лв. При тях с позиции в класацията за 20-те най-коректни са Медиа холдинг, Шератон София Балкан, 168 часа, Данъчна администрация, СИБанк, Общинска банка и др. Най-много заети - 56 173 лица, са в предприятия с персонал над 250 души. Средният размер на осигурителния доход в тях е 537 лв. Сред 20-те отличници са ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, АЕЦ Козлодуй, ОББ, Булбанк, МобилТел и др.
Източник: Пари (17.02.2004)
 
Пакет от 766 250 акции на Оловно-цинков комбинат-Кърджали, който бе продаден миналата седмица на блоков сегмент, отново смени собственика си вчера, този път на официален пазар, сегмент А на БФБ-София. Операцията бе осъществена с кросова сделка на посредника Стопанска и инвестиционна банка на средна цена от 7.50 лв. за бройка при 1 лв. през миналата седмица. От високата цена на офертата купува се възползваха и неколцина други играчи с висящи оферти продава, които успяха да продадат общо 8152 ценни книжа на дружеството. Най-вероятно продавачът от миналата седмица - L.Z. Metal Trading Limited, купува обратно своя пакет, коментираха брокери. На 11 февруари компанията продава 766 250 акции на ОЦК-Кърджали. По този начин нейният дял слиза под 25%, става ясно от бюлетина на Централния депозитар. В същия ден на блоков сегмент фондация София 2014 е прехвърлила 0.55% от капитала на СИБанк АД, като по този начин дяловото й участие става под 5%, става ясно от бюлетина на ЦД. B. K. Mineral Trading, които преди време държаха значителен дял от свързаното със СИБанк кърджалийско дружество Бентонит, e продало тогава 96 845 акции, или 9% от дела си в Пампорово АД, който намалява под 10%, а Тоскана 98 е прехвърлила 5.76% от Деспред АД и остава с под 25% от капитала на дружеството.
Източник: Пари (17.02.2004)
 
Екологичен проект, струващ 800 хил. EUR, може да бъде провален, съобщиха от КЦМ АД-Пловдив. Става дума за почти напълно завършената рекултивация на депо за съхраняване на промишлени отпадъци, за което е изразходвана сумата грант от Световната банка, обясни главният еколог на комбината Милан Чалъков. ЕТ Стефан Кънев-София има разрешение от Министерството на околната среда и водите да извърши проучвателни работи в депото за извличане на остатъчни метали, при положение че със съгласието на същото министерство отпадъкът е покрит с почва. КЦМ е собственик на отпадъчния клинкер* и на терена на депото, твърди Розин Ангелов, главен юрист на комбината. Според депутата от НДСВ Димитър Пейчев клинкерът е собственост на държавата, която може да го отдава на концесия. Пейчев каза, че е запознат с проблема, тъй като е участвал в междуведомствен експертен съвет, който е разглеждал екопроекта. При приватизацията на КЦМ през януари 2001 г. се сключи изпълнително споразумение между купувача КЦМ 2000 и финансовото министерство, МОСВ и АП. В него е договорена финансовата рамка на проекта за отстраняване на стари екощети. КЦМ като инвеститор получава 800 хил. EUR, грант от Световната банка за реконструкция на терена, където се съхранява клинкерът. На 10 февруари т.г. обаче от ЕТ Стефан Кънчев пращат писмо до КЦМ, с което искат разрешение да влязат с техника в депото, тъй като теренът е собственост на комбината. В случая точката на спора е върху това дали след като държавата плаща за отстраняването на миналите екощети, тя става собственик на оспорвания отпадък.
Източник: Пари (17.02.2004)
 
Руският гигант в производството на никел Norilsk Nikel планира да пусне на пазара облигации за 1 млрд. USD, които ще може да се обръщат в американски депозитарни разписки/ADR/, съобщи руският вестник Ведомости. От банково-индустриалната групировка Interros, която контролира компанията, и Norilsk отказаха коментар. Информацията Ведомости е получил от неназован източник от Norilsk, който посочва, че емисията ще стане факт, но не разполага с допълнителни параметри по нея. Целта на пласирането на нови облигации е чрез тях инвеститорите да придобият дял от компанията. В началото на годината компанията подаде заявление до регулаторните органи на руската борса, в което искат да се увеличи лимитът на търгуваните ADR от 23.3 на 40%. В края на миналата година UBS продаде облигации, конвертируеми в ADR, на стойност от 325 млн. USD. Според анализатори новата емисия корпоративни дългови книжа за замяна срещу ADR ще окаже негативно влияние върху цените на акциите, което ще рефлектира в ръст на предлагането. Още със започването на новата седмица акциите на Norilsk поевтиняха с 0.36% и се търгуваха на нива от 68.50 USD.
Източник: Пари (17.02.2004)
 
Впечатляващият възход в цените на повечето намиращи най-широко приложение в индустрията цветни метали продължи и вчера, когато опасенията за недостиг на пазара и подновените спекулативни покупки оскъпиха редица от тях и те отбелязаха нови мултигодишни рекорди. На Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света медта, която се използва в строителната и електронната индустрия, поведе останалите в щурма на забравени от години върхове. Тримесечните доставки на червения метал прибавиха нови 40 USD/т към цените си и се търгуваха по най-високите от близо 8 г. стойности от 2735 USD/т. Алуминият, който е най-разпространеният метал на Земята и намира широко приложение в производството на дълготрайни стоки, поскъпна по-умерено - с 8 USD/т до 1731 USD/т, което обаче е 4-годишен ценови пик. Цинкът, използван за галванизиране, прибави нови 13 USD/т и се търгуваше по 1113 USD/т, което е най-високата му цена от 2000 г. насам. Никелът, който наскоро регистрира 15-годишен връх, се котираше по 15 480 USD/т. Калаят продължи силното си представяне и се котираше около 8-годишния рекорд от 6740 USD/т. Оловото, чийто основен краен потребител е автомобилната промишленост, поскъпна с 5 USD/т до най-високите цени от 7 години и 3 месеца, или 863 USD/т. Паралелно с това живакът достигна най-високите от 15 години стойности - 250-280 USD. Като цяло перспективите за целия метален комплекс остават повече от благоприятни. Основният подкрепящ фактор за пазара е съживяването на глобалната икономика, благодарение на което нараства търсенето. При някои от металите има дефицит, а при други запасите са твърде свити.
Източник: Пари (17.02.2004)
 
Третият по големина производител на мед в света Grupo Mexico обяви, че произведеният метал през 2003 г. е надвишил леко 800 хил. т, което е незначително под равнищата за предишната. Компанията планира да повиши производствата си през 2004 г.
Източник: Пари (17.02.2004)
 
До три месеца получаваме 70 млн. EUR по ИСПА за Дунав мост 2, съобщиха от финансовото министерство. Ведомството на Милен Велчев е внесло в ЕК апликационната форма за съфинансиране по ИСПА на строителството на втория мост над река Дунав при Видин - Калафат. С този документ страната ни ще кандидатства за отпускането на 70 млн. EUR, или 31.39% безвъзмездна помощ от цялата стойност на проекта, която e 223 млн. EUR. Очаква се EК да разгледа предложението до три месеца и да го одобри, уточниха от финансовото ведомство. Изграждането на Дунав мост 2 е сред 50-те инфраструктурни проекта, които България предлага за финансиране на Пакта за стабилност. Според националния координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Милен Керемедчиев строителството на моста ще започне през декември 2004 г., а на прилежащата инфраструктура - през март 2005 г. Очаква се мостът да бъде пуснат в експлоатация през 2007-2008 г. .
Източник: Пари (17.02.2004)
 
Трийсет и девет дни след аварията в "Кремиковци", при която загинаха трима работници, комбинатът продължава да трупа дългове, последиците от авариите останаха на нивото на експертните констатации, а работата на няколкото комисии, създадени след трагедията, е все още без резултат. Засега нито Агенцията за държавни вземания (АДВ), нито останалите държавни кредитори възнамеряват да обявят някакви искове срещу металургичния комбинат. От официална справка на Националния осигурителен институт, публикувана преди ден, пък става ясно, че надзорният съвет е освободил банковите сметки на предприятието заради редовното изпълнение на погасителния план. Няма друго предприятие в страната, което от приватизацията му досега да е получавало толкова много отсрочки за вземанията си, колкото "Кремиковци". Комбинатът в момента дължи на БДЖ 7.3 млн. лв. Подписахме споразумение за погасяване по 1.5 млн. лв. седмично, така че дългът да бъде изчистен до средата на май, каза изпълнителният директор на БДЖ Наско Цанев. Двете компании имат различни позиции за тарифите за 2004 г. "Кремиковци" настоява за увеличение средно от 8%, а ръководството на БДЖ - за около 10%, защото досега комбинатът е превозвал на преференциални цени.
Източник: Дневник (18.02.2004)
 
Батова ривър манганийз майн ООД получи разрешение от РИОСВ-Варна да прокара галерия за проучвателен добив в землището на с. Оброчище край Албена. Промишлен добив на площадката обаче не е разрешен.
Източник: Пари (18.02.2004)
 
От печалбата си за миналата година държавните дружества и тези с над 50% държавно участие ще отчислят за държавата дивидент в размер на 50%, предвижда публикуваното в ДВ постановление на МС. До един месец държавните органи са длъжни да представят в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените им годишни размери на приходите, разходите и субсидиите. Министърът на финансите ще се отчита за изпълнението на бюджета ежемесечно в Министерския съвет. За органите и ведомствата, включени в системата на единната сметка и за електронни бюджетни разплащания, не са разрешени договори за комплексно банково обслужване. Министърът на финансите може да откаже те да сменят обслужващата търговска банка, пише в постановлението.
Източник: Пари (18.02.2004)
 
Спекулативните покупки, дефицитът, глобалният икономически подем, нарасналото търсене, най-вече от Китай, евтиният долар и свитите запаси на борсите изстреляха медта до най-високите цени от 1996 г. насам на световните пазари. Вчера тя поскъпна с нови 75 USD/т спрямо понеделник и достигна рекордните от 8 години насам 2812 USD/т и според анализаторите има всички шансове възходящият ценови тренд да се запази и червеният метал неизбежно да щурмува нивата от 3000 USD/т. За нейното поскъпване повлияха и спорове между работници и собственици на няколко от големите медодобивни мини в света. В първото рали на световните стокови борси през новото хилядолетие медта повлече след себе си и останалите цветни метали. Калаят поскъпна до най-високите цени от 8 г. и 3 м., алуминият е най-скъп от 4 г. и се търгува по 1750 USD/т. Оловото вчера маркира върхови стойности от началото на 90-те години - 888 USD/т, след като поскъпна с 23 USD/т, а запасите от метала в Лондон спаднаха до 81.4 хил. т, най-ниските от 1991 г. насам. Цинкът регистрира 39-месечен максимум от 1130 USD/т.
Източник: Пари (18.02.2004)
 
Разрешиха добив на манган край Албена. Регионалната инспекция по околната серда и водите във Варна одобри инвестиционното предложение на английската фирма "Батова ривър манганийз майн" ООД за проучване и добив до 10 000 т манган край село Оброчище. Намеренията на инвеститора бяха за производство на 300 000 т манганова руда годишно. Екоекспертите ограничават обхвата на площадката край село Оброчище заради опасенията за неблагоприятно въздействие върху околната среда. Срещу рудодобива се обявиха от съвета по туризъм в Кранево, от туристическото дружество "Албена" АД, както и представители на много научни институции и екоорганизации в страната.
Източник: Стандарт (19.02.2004)
 
Дефицитът, свитите запаси на борсите, спекулативните покупки, евтиният долар и глобалният икономически подем, нарасналото търсене, най-вече от Китай, са в основата на първото рали на световните метални борси за третото хилядолетие. Комбинацията от тези фактори оскъпи повечето от цветните метали до многогодишни ценови рекорди. Медта бе изстреляна до най-високите цени от 1996 г. малко под 2900 USD/т. Никелът се търгува малко под 15-годишния максимум от над 16 000 USD/т, а калаят поскъпна до най-високите цени от 8.5 г. Алуминият е най-скъп от август 1997 г. и се търгува по 1770 USD/т. Оловото надвиши 900 USD/т - своите върхови стойности от началото на 90-те години, откогато се търгува в долари, а цинкът регистрира 39-месечен максимум от 1130 USD/т. Върху поскъпването на водещите индустриални метали повлияха както основни пазарни фактори, така и подемът на световната икономика като цяло, вследствие на което се увеличава търсенето на метали Особено голямо значение за пазара има бумът на потреблението в Китай, чието стопанство се развива с бурни темпове Икономическият растеж в Европейския съюз е по-малко впечатляващ, но перспективите за двете най-големи световни икономики - американската и японската, са добри. Затова търсенето на метали, които трябва да захранят съживяващите се икономики, предизвикват забелязващото се напоследък изчерпване на запасите. Запасите от мед, алуминий, олово, цинк, калай и никел, ключовите търгувани на Лондонската метална борса метали постоянно намаляват. Медните например се колебаят около най-ниските равнища от началото на 2001 г. Медта неудържимо поскъпваше и сега се закова на 8-годишен максимум Медта, флагманът на ралито на борсата в Лондон и Ню Йорк, поскъпна до 75-месечен ценови рекорд от 2897 USD/т и анализаторите са категорични, че има всички шансове да атакува нивата от 3000 USD/т. Движението нагоре е поддържано от неудържимото търсене на суровината, най-вече от Китай /който през последните 15 месеца се очерта като най-крупния потребител на този метал в света/, което предизвика намаляване на запасите до опасно ниски равнища, които се колебаят около 8-годишен миминум. Предлагането се очаква сериозно да изостане спрямо търсенето тази година. Това не е необичайно, понеже по време на такива ценови цикли всички производители се стремят да натоварват мощностите с пълна сила, за да извлекат максимална печалба от биковия пазар. В Америка потреблението на червения метал се увеличи още през втората половина на 2003 г. въз основа на повишените продажби на къщи и автомобили. Според Тони Уоруик-Чин, консултант в сферата на медта в научноизследователската група за борсови стоки CRU, все още на пазара няма паника, но се забелязва известно безпокойство. От края на 2002 г. досега глобалните запаси намаляха двойно Уоруик-Чин подчертава, че цените също така са подкрепени и от коментара на Алън Грийнспан, шефа на Федералния резерв, че има окуражаващи сигнали за производителността и икономиката. Консултантът посочва, че глобалните запаси от мед ще са достатъчни за 6 седмици при 8 по това време миналата година. Както изглежда обаче, предвид сегашното темпо на потребление ще се свият само до 4 седмици. Цените намериха подкрепа и в проблеми, свързани с производството в двете най-големи мини в света - Grasberg в Индонезия, разработвана от Freeport McMoRan, и чилийската Escondida. Пазарните наблюдатели предвиждат котировките на червения метал да покорят още по-зашеметяващи рекорди до края на юни Според Майкъл Люис, директор на отдел борсови стоки в Deutsche Bank, е напълно възможно невижданите от 1995 г. 3100 USD/т да бъдат надвишени. Поевтиняването на долара спрямо останалите водещи валути също тласна медта нагоре. Експертите очакват цените на медта да нарастват още предвид засиленото търсене за незабавна доставка. Високите цени допринесоха и за добрата печалба за последното тримесечие на 2003 г. на шестия по големина производител на мед в света - полската група KGHM, най-крупния производител на метала в Източна Европа. Тя е в размер на 35 млн. USD /132 млн. злоти/, а печалбата за цялата минала година е 412 млн. злоти при 255 млн. злоти за предходната. През 2003 г. там бяха добити близо 530 хил. т електролитна мед. Съобразно плановете за настоящата продукцията трябва да достигне 532 хил. т. Средните котировки на метала през 2004 г. според KGHM ще са 2000 USD/т. Чилийското песо поскъпна подкрепено от високите цени на медта. От покачилите се до астрономически нива цени на медта спечели Чили. Червеният метал на практика е гръбнакът на местната икономика и на него се падат приблизително 40% от експортните постъпления. Местната валутна единица песото поскъпна с цели 21% през 2003 г. и през целия февруари продължи да следва този тренд. Замбия, която е в топдесетката на най-големите производители на мед в света и добиваше по 750 хил. т годишно през 70-те години, увеличи продукцията си през 2003 г. с 5% и успя да изнесе повече, отколкото е произвела, разчитайки на стари запаси. Африканската държава е добила около 350 хил. т при 338 хил. за 2002 г., а износът е скочил до 353 хил. т спрямо 330 хил. т. Икономиката на Замбия разчита изключително много на миннодобивната индустрия и по-специално на медодобива. За следващата година е заложено по-нататъшно повишаване на продукцията, което ще стане възможно благодарение на пускането в експлоатация на нови рудници. Медта повлече след себе си и останалите цветни метали. Алуминият, най-широко разпространеният метал на Земята, се търгува около най-високите от 7 г. цени, или 1770 USD/т. Той бе подкрепен от повишеното пазарно настроение, дошло от норвежката метална и енергийна групировка Norsk Hydro. Тя обяви в годишния си доклад, че очаква повишение на потреблението на метала в САЩ през първото тримесечие. Преди 2 дена стана известно, че най-големият преработвател на алуминий в света - американската Alcoa, има планове да купи два завода от топпроизводителя на същия метал в света и Руски алуминий /РусАЛ/, сред които и най-големия завод, този в Самара. Там през 2003 г. са добити близо 174 хил. т и той е топизносител на алуминиеви изделия в Русия. Оловото, 2/3 от което се използват в автомобилната индустрия, поскъпна до рекордните 908 USD/т - своеобразен връх от началото на 90-те години. Тук основен пазарен фактор са запасите в Лондон, които спаднаха до 81.4 хил. т, най-ниските от 15 г. насам. Металът спечели от ралито на металните борси в Европа и зад океана, особено ясно изразено при медта, свитите налични складови запаси. Вчера тримесечните доставки поскъпнаха в сравнение с вторник с 6 USD/т до 908 USD/т. Цинкът, който се потребява за поцинковане на стоманата, е най-скъп от октомври 2000 г. и се търгува по 1130 USD/т. При никела с главно приложение в производството на неръждаема стомана също има пазарен недостиг и това е в основата на 15-годишния ценови рекорд, който отбеляза металът. От друга страна, поскъпването се обяснява и с продължаващата стачка в една от мините на канадската компания Falconbridge, водещ производител с 5% от общите доставки на световния пазар. Междувременно Международната група за изследване на никела /INSG/ оповести, че произведеният метал в западния свят през декември е нараснал до 72 хил. т при 71.9 хил. през ноември. Потреблението е скочило с близо 1000 т до 89 хил. т, а запасите на световните производители са намалели с 500 т. Медодобивните компании увеличават продукцията. Най-големите световни производители на мед, сред които Чили, бяха окуражени от нарастващите цени на червения метал и предвиждат да разширят производството му през 2004 г. Чили очаква да увеличи добивите си до 5.49 млн. т основно чрез развитието на минния комплекс Escondida с мажоритарен дял на компанията BHP Billiton, на мината Codelo, собственост на чилийското правителство, и на Collahuasi, собственост на компаниите Falconbridge и Anglo-American. Предвид очаквания дефицит от мед на световния пазари и на фона на икономическия растеж в Япония и САЩ, както и в Китай, където бяха изнесени основните количества от чилийска мед през 2003 г., чилийските медодобивници предвиждат за догодина печалби от над 10 млрд. USD от износа на метала, или с 43% повече от 2003 г. Медта представлява 40% от износа на Чили. Въпреки очертаващия се недостиг Китай - шести в света по добиви на мед, предвижда да увеличи вноса тази година и да съкрати вътрешното производство при растящо потребление. През 2003 г. Китай вече увеличи с 12.2% производството на мед за бурно развиващите се строителен и електронен сектор в страната, но повиши вноса на меден концентрат с 42.2%.
Източник: Пари (19.02.2004)
 
Фирмите, които не плащат заплати и не внасят върху тях осигуровки за хората си, трябва да бъдат обявени във фалит. Това заяви вчера доц. Атанас Щерев, шеф на парламентарната комисия по здравеопазване. Сред най-големите длъжници на касата били работодатели, неплащали възнаграждения с месеци - „Кремиковци", „Стомана"-Перник, мините и др. Сега се оказва, че служителите им няма да имат право на безплатно лечение, защото не са им превеждани здравни вноски. Според доц. Щерев държавата е длъжна да принуди фирмите (ако трябва и чрез съд) да плащат поне минималната заплата от 120 лв. Той щял да предложи на парламентарната комисия да се удължи времето за разсрочване на невнесените здравни вноски с още 2 месеца. Сега той е до 30 април. Идеята на доц. Щерев е документи да се подават до края на юни. Близо 700 000 са длъжниците, които имат борчове към касата за повече от 3 месеца. Сред тях са и много неплатежоспособни българи.
Източник: Труд (19.02.2004)
 
Над 1 млрд. лева са влезли официално в страната от българи, живеещи в чужбина. Това съобщи шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев в Пазарджик. Нелегално са внесени поне още толкова пари. Този необлагаем финансов ресурс играе основна роля за раздвижване на пазара и повишаване на покупателната способност на населението, твърди Данев. Според него България има шанса да повтори успешния модел на Ирландия, където икономическият растеж върна емигрантите в родината им. При успешна правителствена политика по отношение на сенчестия бизнес е възможно ръстът на икономиката да достигне между 7 и 11%. За това е необходимо да се засили митническият контрол и да се стимулира предприемачеството, каза още Данев.
Източник: Стандарт (23.02.2004)
 
Брутният външен дълг на България към 31 декември 2003 г. е достигнал 13.147 млрд. USD. В номинално изражение външната задлъжнялост на страната ни е нараснала с 1.903 млрд. USD в сравнение със същия период на миналата година. В същото време е налице спад в реалните стойности на показателя, той е намалял с 2.4% до 69.9% от БВП. Дългът продължава да нараства в доларово изражение, докато преизчислен в евро, той регистрира значителен спад от 347 млн. EUR до 10.421 млрд. EUR. Тази тенденция продължава да е валидна заради флуктуациите на долара на валутните пазари, които провокират поскъпване на единната европейска валута. Според структурата на дълга външната задлъжнялост на публичния сектор регистрира превес над тази на частния сектор. Дългът на държавата за края на декември възлиза на 9.022 млрд. USD в сравнение с 4.126 млрд. USD, които се падат на частния сектор. Съотношението на публичния дълг/БВП отбелязва спад до 47.7%, в същото време дългът на частния сектор/БВП нараства до 21.8%, отнесено към края на 2002 г. Според данните на БНБ е налице превес на дългосрочните задължения, които са 78.7% от БВП, докато краткосрочните за 3 пъти по-малко - 21.3% от БВП. Ако разгледаме дълга по инструменти, в края на декември 2003 г. 51.5% са финансовите заеми, 34.9% са ценните книжа, 9.2% са търговските кредити и 4.8% са депозитите на нерезиденти. През миналата година плащанията по външния дълг на страната възлизат на 1.259 млрд. USD, като от тях 843.8 млн. USD са изплатени за главници и 424.6 млн. USD за лихви. Извършените плащания са по-малко с 50.5 млн. USD в сравнение с края на миналата година.
Източник: Пари (23.02.2004)
 
1,2 милиарда лева са източени от "Кремиковци". От тях 600 милиона е откраднатата печалба, обяви в кулоарите на парламента вчера депутатът от коалиция за България Радослав Илиевски. Кражбата, според него, станала от юни 1999 г, когато комбинатът е приватизиран, до 2001 г. Куп документи за нарушенията в завода той получил в пощенската си кутия. Депутатът не е проверил още истинността на всички факти по тях. Радослав Илиевски, който е и зам.-председател на комисията по корупцията в НС, ще иска още следващия четвъртък на заседание на комисията този въпрос да бъде поставен за разследване и да бъдат привикани министри, НСБОП, Агенцията за приватизация и др. лица, участвали в приватизацията на комбината.
Източник: Монитор (23.02.2004)
 
Британската стоманодобивна компания LNM, собственост на бизнесмена от индийски произход Лакшми Митал и втора по големина в света, е фаворит за покупката на полската Huta Czestochowa и босненската BH Steel, и е на път да циментира позициите на лидер в източноевропейския стоманодобив. LNM, която вече е собственик на най-големите заводи за производство на стомана в Полша, Чехия и Румъния, е предпочетена пред украинската Донбас за финалните преговори за продажбата на Huta Czestochowa, съобщиха полските медии. Това ще е втората полска придобивка за компанията, която е пред финализиране на сделката за най-голямата стоманодобивна фирма в страната PHS, а Полша е най-крупният пазар на стомана в региона. Миналата година Донбас придоби унгарската Dunaferr. LNM се надява полската стоманена индустрия, сега обременена с тежки дългове, да се съживи вследствие повишеното търсене на автомобили, раздвижването на строителния пазар и сектора на техника за бита. LNM и индийската Inspat са единствените кандидат-купувачи на мажоритарния дял /51%/ в босненската BH Steel, стана ясно в края на миналата седмица. BH Steel е джойнт-венчър с участието на босненската държава и кувейтската инвестиционна агенция /KIA/. Той произведе около 100 хил. т стомана през 2003 г. в сравнение с 2 млн. т преди войната в страната през 1992-1995 г.
Източник: Пари (23.02.2004)
 
На ЛМБ страстите се успокоиха и тримесечните медни сделки се договаряха в петък по 2872 USD/т, с 2 USD/т по-високо спрямо четвъртък /при 8-г. максимум от над 2900 USD/т през миналата седмица/. Алуминият поевтиня с 9 USD/т до 1727 USD/т при 1775 USD/т през седмицата /6.5-г. връх/. Никелът отстъпи с 380 USD/т до 15 100 USD/т, докато цинкът поскъпна с 5 USD/т до 1123 USD/т. Оловото прибави 4 USD/т до 870 USD/т./
Източник: Пари (23.02.2004)
 
Потреблението на мед е скочило до рекордните 15.7 млн. т през миналата година, докато произведените обеми са намалели и така на пазара възникна дефицит от 351 хил. т. Това е обобщената оценка за пазарната конюнктура на Световното статистическо бюро за металите /WBMS/. В първото си предвиждане за 2003 г. то прогнозира значително по-голям недостиг от метала - 531 хил. т. Произведеният алуминий между 2002 и 2003 г. се е покачил със 7%, а търсенето - с 8%, като WBMS изчислява пазарните излишъци на 573 хил. т. На пазара има излишъци вече трета поредна година. На най-голямото тържище на цветни метали запасите от олово според WBMS са спаднали със 115 хил. т, а на калай - с 20 хил. т. Търсенето на последния метал за първи път проби нивата от 300 хил. т годишно главно въз основа на засиленото китайско потребление.
Източник: Пари (23.02.2004)
 
Миннодобивната компания N1 BHP Billiton изрази съмнения относно дългосрочната приложимост на сегашните проекти за разширяване на производството на редица медодобивни фирми. BHP Billiton прогнозира, че те не са съобразени с икономическия цикъл въпреки 8-годишния пик в цените на медта.
Източник: Пари (23.02.2004)
 
Най-големият производител на желязна руда, бразилската CVRD, сключи договор за доставка на 20 млн. т суровина годишно до 2009 г. на стоманената топкомпания в света Arcelor. Това е най-големият контракт в историята на CVRD. .
Източник: Пари (23.02.2004)
 
Лондонската борса LME регистрира поредните рекордно високи стойности при цветните метали. Признатият водач в групата - медта, отбеляза 8-годишен максимум от 2970 долара за тон. Очевидно атаката на психологически важното равнище от 3000 долара за тон е въпрос на кратко време, коментират някои анализатори. Други смятат, че предстои период на „дълбоки корекции“ или, иначе казано, поевтиняване в рамките 200-300 долара за тон от червения метал. Истината е, че фундаменталните пазарни фактори вещаят по-нататъшно поскъпване - запасите са на 8-годишен минимум, проблемите с предлагането са налице, а щатският долар се срива все повече. Повишението на медта потегли нагоре и другите цветни метали. Алуминият регистрира 6-годишен максимум, калаят - 8-годишен максимум, цинкът - 3-годишен максимум. Оловото е най-скъпо, откакто в началото на 90-те години започна да се търгува в долари вместо в британски лири.
Източник: Капитал (23.02.2004)
 
"Марчегалия" преговаря за покупката на мажоритарния пакет от "Кремиковци", обяви вицепремиерът Лидия Шулева след среща с президента на италианската група Стено Марчегалия. Той дойде у нас с бизнес делегацията, съпровождаща италианския министър на външната търговия Адолфо Урсо. Правителството ще подкрепи такава бъдеща сделка, ако новият акционер изпълнява ангажиментите за преструктуриране на стоманодобива, опазването на околната среда и инвестиции, каза Шулева. Преговорите вървят повече от година, но не можем да обявим нищо до приключването им, заявиха от комбината. "Марчегалия" е най-големият търговски партньор на "Кремиковци". В края на 2003 г. двете фирми подписаха договор, според който нашият комбинат ще достави до 2 млн. тона продукция на "Марчегалия" през следващите 5 години. Стойността на контракта е за близо 1 милиард евро. Италианското министерство на производствените дейности отпуска 13,5 млн. евро за малки и средни фирми на Балканите. Парите ще се отпускат от Булбанк при облекчени условия и по-ниски лихви, обяви Урсо. В Министерството на икономиката ще работи и един италиански експерт, който ще помага на нашите фирми да подготвят проекти за заемите. Италиански фирми са проявили интерес и за инвестиции в зимния и балнеоложкия туризъм. Тези два сектора ще бъдат представени от Лидия Шулева пред бизнесмени от Ботуша при посещението й там в края на март.
Източник: Стандарт (24.02.2004)
 
През четвъртото тримесечие на миналата година заетите в страната са 2825.6 хил., или 42.3% от населението на 15 и повече навършени години, съобщиха от Националния статистически институт. Коефициентите на заетост са съответно 46.7 в градовете и 32.3% - в селата. В частния сектор работят най-много българи - 1 854.7 хил., или 65.6% от всички заети лица. От тях 1448.4 хил. /78.1%/ са наети,101.3 хил. /5.5%/ - работодатели, 252.3 хиляди /13.6%/ - самостоятелно заети, и 52.8 хиляди /2.8%/ - неплатени семейни работници. В обществения сектор са заети 964.7 хиляди, т. е. 34.1% от заетите. В селското стопанство работят 263.1 хил. /9.3%/, в индустрията - 950.2 хил. /33.6%/, а в услугите - 1612.1 хил. /57.1%/. През четвъртото тримесечие на 2003 г. безработните са 411.4 хиляди - 12.7% от активното население. В градовете равнището на безработица е 11.6% - с 4.7 пункта по-ниско в сравнение със селата.
Източник: Пари (24.02.2004)
 
3 млн. лева е заделеният от ДФ “Земеделие” финансов ресурс, който ще отиде за отпускане на експортни субсидии за особено чувствителни земеделски стоки. Това обяви министърът на земеделието Мехмед Дикме при откриването на селскостопанското изложение “Агра ’2004” в Пловдив вчера. Проектът за въвеждане на експортните субсидии трябва да бъде одобрен от кабинета до 31 март. Според Дикме с част от парите ще бъде подпомогнат износът на млечни продукти за страни, които не са членки на ЕС. Друга част ще бъде насочена за експортни субсидии на пресни, консервирани, стерилизирани и замразени плодове и зеленчуци. Експортът на птичи продукти – кокошки-носачки и яйца, също може да разчита на държавна подкрепа, защото през последните години родното птицевъдство било подложено на нелоялна конкуренция и нерегламентиран внос. Ще се субсидира и износът на агнешко месо, за да си върнем пазарите в арабския свят, подчерта земеделският министър. Според него след 20 дни в България се очаква да пристигне еврокомисарят по земеделие и рибарство Франц Фишлер, който да ни представи новите елементи на Общата селскостопанска политика на ЕС. Вчера Дикме подписа в Пловдив и хилядния проект по европейската програма за развитие на земеделието и селските райони САПАРД. Страна по договора е Хибридният център по свиневъдство в Шумен на “Бони холдинг”, в която бившият премиер Жан Виденов е консултант. Проектът на фирмата е на стойност 970 466 лв. Собственикът на “Бони холдинг” Борислав Николов уточни, че инвестицията включва вътрешно преустройство на помещения за подрастващи животни, изграждане на фуражен цех и хибриден център по свиневъдство. Общо досега одобрените проекти по САПАРД са 1091 на стойност 873 млн. лв. В сметката са включени и осемте проекта на общините по публичните мерки, които се финансират на 100% от европейската програма, уточниха от земеделското министерство.
Източник: Монитор (25.02.2004)
 
Държавата ще издава гаранции за банково кредитиране на компании, които участват в проекти за модернизация на Българската армия. Това съобщи министърът на отбраната Николай Свинаров на българо-чешки форум. Той уточни, че предложението се съгласува с МВФ, тъй като фондът е определил лимит на средствата за отбрана. До средата на годината министърът се надява МВФ да даде съгласието си за гарантиране на заемите. Компании от САЩ, Германия, Италия и Испания са готови да финансират проекти в отбраната, ако се издава държавна гаранция за заемите по тях, допълни министърът. Български компании може да участват като подизпълнители. Паралелно се преговаря за подписване на междуправителствени споразумения със страни от НАТО за непряко фирмено гарантиране на заемите. Франция вече е заявила интерес към участие в поръчки. Ако има решение на държавно ниво, много банки и институции биха финансирали проекти за армията. Проектите, за които се отпуска държавна гаранция, ще се одобряват от правителството и парламента. Чешки бизнесмени се интересуват от държавно гарантираните заеми. Министърът на отбраната на Чехия Мирослав Костелка препоръча българското участие в проектите за модернизация да е поне 30%. Производството на гражданска продукция от българските заводи е 350 млн. лв. годишно, съобщи зам.-министърът на икономиката Радослав Бозаджиев. България има запазено място в производството на леко стрелково оръжие, ремонт на военноморска и въздушна техника, допълни зам.-министърът.
Източник: Пари (25.02.2004)
 
Кремиковци" - приватизация - доклад - позиции Има ли източване на "Кремиковци" - Александър Томов, Димитър Ламбовски Водещ Николай Бареков: В следващия ни разговор в студиото, поводът, той отново е свързан с левицата, защото трима депутати от Коалиция за България заявиха, че са получили доклад от анонимен експертен екип, в който се твърди, че от "Кремиковци" са източени милиард и 200 милиона лева за периода 1999-2001 г. В анонимния доклад се твърди, че 600 милиона, т.е. половината от тази сума, от суматасе е вляла в лични сметки. -Господин Ламбовски, логичен е въпросът след като трима депутати от Коалиция за България са получили такъв анонимен доклад, вие като член на тази комисия и като човек, който пряко би трябвало да се занимава с тези неща, получихте ли подобни сигнали? Д.Ламбовски: Първо искам да ви коригирам. Комисията е за приватизационен контрол, т.е. идеята беше да се извършва и текущ контрол върху приватизационния процес в страната, което в крайна сметка не се случи, т.е. такъв парламентарен контрол според мен не съществува към момента. -Не бе направен. Д.Ламбовски: . . .по достатъчно ефективен начин поне. И аз в началото поех тази комисия в качеството си на председател и положихме огромни усилия, за да анализираме цялостния процес на приватизацията в България. Изготвихме един подробен доклад и показахме как в рамките на три кабинета последователно сме свидетели на едно поръчково законодателство, което е обслужвало конюнктурни интереси според самата ситуацията по време на мандатите. -Част ли е "Кремиковци" от това поръчково законодателство? Д.Ламбовски: Не, не бих казал специално за един стопански субект. Аз говоря като философия на приватизационните процеси, че това се еслучвало и все още за съжаление се случва, макар и само при определени елементи, но считам, че процесът е все пак много по-прозрачен и много по-осезателно, ако щете, се извършват тези сделки за обществото. -Справя ли се НДСВ с така нареченото поръчково законодателство, както вие казахте, в приватизацията? Д.Ламбовски: Аз не бих могъл да дам еднозначен отговор. Вие знаете, че когато подадох оставката си от въпросната подкомисия, аз имах известни съображения и медийно ги споделих. Да не се връщаме на тази тема. Но "Кремиковци" е един типичен пример по какъв начин ние не успяхме навреме да извършим приватизацията на едно от най-големите наши предприятия. След приватизацията естествено има и други данни, които аз не мога да твърдя дали са верни или не, но имаме такива, но еднозначно преди да се случи приватизацията, вече имахме такава ситуация. Ето това е един типичен пример как не биследвало да се извърши приватизация, т.е. закъсняването във времето, от една страна, декапитализация. . . -И така това се е случило вече? Д.Ламбовски: Да. -И тук отиваме към господин Томов, защото според експертите, писали този анонимен анализ, източването на "Кремиковци" е започнало от момента, когато 71 процента от акциите са прехвърлени на сегашния директор на Управителния съвет на "Кремиковци" господин Валентин Захариев. Какъв контрол вие упражнявате. . . Ал.Томов: Хайде да започнем така, да почнем така. Значи първо аз, за да говоря така пред вас, ще кажа, че аз нямам акции в "Кремиковци" и по никакъв начин не съм участвал в момента на сключване на тази сделка. Т.е. нямам представа от нея. -Вие сте по-късно там започнал. . . Ал.Томов: Аз съм като независимо лице, не на заплата, като член на Надзорния съвет, заместник-председател на Надзорния съвет. Хайде да почнем сега по ред. Първо, трябва да се разкрие цялата истина докрай за "Кремиковци". Това, което направиха тези трима депутати, е поредното срамно явление, което принизява българския парламент. . . -Защо? Ал.Томов: . . .българския депутат. Представете си - анонимка влиза там. Но те правятпресконференция, организират я, готвят се. Какво общо имат тези лица с "Кремиковци"? -Те са получили този доклад. Ал.Томов: Не, те не са получили. Те са просто подставени лица, който някой, отзад стоейки, е накарал да говорят. -Кажете сега кой би могъл да стои зад тях? Ал.Томов: Тъй като те се явяват от името на партия, т.е. те се явяват като представители на една и съща политическа сила, очевидно е, че някой от там. -Някой от БСП, така ли? Ал.Томов: Само че аз веднага ще кажа - за да разкрием кой стои зад тази работа, ще ви кажа, че зад този доклад, който е правен преди две години, забележете, но сега се появява като анонимка, защото и тогава се появи, но не му обърнаха внимание, стоят точно тези сили и групировки, които източиха и направиха "Кремиковци" с един милиард пасив. . . -Кои са тези? Ал.Томов: Най-голям. . . "Мултигруп", но те са около 600 компании, които са се хранили от този комбинат. -Имат ли те някаква политическа протекция? Ал.Томов: Очевидно с тези трима юнаци, да. Защото, хайде помислете малко, как така стана, че при един милиард пасив, от които 250 милиона извън приватизационния договор, едва днеска се поставят такива въпроси за източване. Източването е станало, да, разбира се. Но как може частникът да източи от себе си? -Те твърдят, че това източване е станало, след като комбинатът е приватизиран. . . и в лични сметки, според доклада. Ал.Томов: Това не е вярно. Първо. . . вижте, как може това да стане, когато всяка година има одит от голяма компания от типа на "Делойт и Туш" или KPNG. Как може да стане, когато три швейцарски банки, за да финансират този комбинат, всяка година гледат всяка фактурка, проверяват всичко. -Има ли офшорни компании, с които "кремиковци" търгува и продава, да речем, изцяло продукцията си на по-ниска себестойност? Ал.Томов: Първо това е въпрос на самия собственик, но ще ви кажа веднага - да, има такива офшорни фирми. -Има такива. Ал.Томов: И ще ви кажа защо. Те също са под контрол на същите тези банки. Причината е много проста - че е купен заводът, както каза Ламбовски, срещу огромен дълг и ако този дълг не е изплатен, ако този дълг се предявява, особено скритите задължения, във всеки момент те могат да блокират всяка сметка, ако това са официалните сметки на "кремиковци". Собственикът е избягал, за да може да реализира схемата цена срещу дълг.
Източник: Други (25.02.2004)
 
Инвестиционната компания “Дънди прешъс металс” ще се преориентира към златодобива, с цел да осигури на акционерите си по-добра печалба от своите активи в България. Според президента на компанията Джонатан Гудман основните надежди за вдигане на дивидента за акционерите се възлагат на добива на злато в мината в Челопеч, където качеството на благородния метал е добро. Експертите твърдят, че общо доказаните и потенциални залежи на мината в Челопеч са 2,3 млн. унции злато и 6,5 млн. унции сребро. Канадската фирма има намерение да инвестира 40 млн. долара за модернизация на рудника и разработването на по-малко находище в Източна България, съобщават още от компанията. От “Дънди прешъс” смятат, че тази инвестиция ще е първата крачка към старта им на добивните операции.
Източник: Монитор (26.02.2004)
 
Сметките за ток на българските домакинства ще бъдат увеличени поне с 2% след въвеждането на акциз за електроенергията. Това са показали изчисленията на специална работна група, в която участват представители на финансовото и енергийното министерство, съобщи експертът от МФ Венета Тодорова. Акцизът върху тока, който вече е задължителен за страните-членки на ЕС, у нас ще бъде половин евро за 1000 кВтч ток за промишлени нужди и 1 евро за 1000 кВтч за домакинствата. Акцизът ще се плаща от производителите с изключение на тези, които правят ток от възобновяеми източници - вода, вятър, термални извори, слънце, биомаса и др. Тепърва ще се решава по какъв начин ще се изчислява колко ток от производителя е отишъл за промишлени нужди и колко за бита, тъй като при електроенергията това се определя много трудно. Облагането с акциз няма да засегне вноса или производството на енергийни ресурси - ядрено гориво, въглища или природен газ, тъй като ще се плаща само и единствено от производителя на ток, уточни Тодорова. Най-вероятната дата за въвеждане на този акциз е януари 2007 г. Преходен период би бил възможен само ако се отвори отново глава "Данъчна политика", каза експертът. Около 600 000 т дизелово гориво е годишното потребление в България според официалните данни на статистиката. Според маркетинговото проучване на GfK обаче, ако се пресметне колко са автомобилите в България, колко често зареждат и по колко, излиза, че потреблението е около 1,2 млн. т. На тази база може да се направи извод, че голяма част от дизеловото гориво у нас се внася, без да се отчита от статистиката. Следователно за него не са платени никакви налози. У нас има и около 2500 бензиностанции, като само 26% от тях са собственост на големите вериги. Останалите са на дребни независими собственици и най-често първо се строят, експлоатират се и едва след това се узаконяват, казаха от "ЛУКойл".
Източник: Сега (26.02.2004)
 
Не е постигната договорка за изплащането на работните заплати между ръководството на Кремиковци и КНСБ. Според синдикати комбинатът дължи заплати за декември м. г. Продължавала и подготовката за стачка. Над 50% от работещите са подкрепили тази форма на протест, съобщават от КНСБ.
Източник: Пари (26.02.2004)
 
С влизането на България в ЕС ще се наложи пререгистрация на газовите уредби за автомобилите, съобщиха днес експерти от ЛУКойл България по време на семинар в курорта Боровец на тема "Пазарът на горивата в страната". Правила за монтиране и използване на газови уредби в България има и сега, но контролът е занижен, поясниха експертите. Европейската комисия има 13 конкретни изисквания за използване на газовите уредби в автомобилите, и след като страната ни стане член на ЕС, те ще трябва да се използват при контрола на уредбите, допълниха представителите на компанията. Делът на газ пропан-бутан в продажбите на горива в България през последните години постоянно се увеличава. Най-продаваното гориво в бензиностанциите на ЛУКойл през 2001 година е бил дизелът, който заема 35.8 на сто от количеството продавани горива. Газът пропан-бутан е имал 20.1 на сто дял в продажбите. През 2003 г. дизеловото гориво е имало 27.3 на сто пазарен дял, а пропан-бутанът - 31.6 процента. По данни от 2002 г. за Европа, едва 1 процент от продавания газ пропан-бутан се използва като гориво за автомобилите. Останалото количество е било предназначено за комунално-битовото стопанство. В редица страни газ пропан-бутан въобще не се използва като гориво, посочиха на семинара специалистите. За пример те посочиха Швейцария, Швеция и Финландия. Най-често това гориво се използва в Италия, където продадените количества са 35.7 от общия дял на горивата. В България за 2002 г. по официални данни са внесени и произведени 411 хиляди тона пропан-бутан, като 80 процента от тях са от внос, а 20 процента се произвеждат от ЛУКойл "Нефтохим" Бургас. 91.7 процента са били използвани като гориво, а останалото количество е било предназначено за комунално-битовото стопанство. Продаваните в България газови уредби в много случаи не отговарят на техническите изисквания, заложени в стандартите и са взривоопасни, без да бъдат екологично съобразени, посочиха експертите.
Източник: БТА (27.02.2004)
 
Бившият изпълнителен директор на "Стомана" АД-Перник Валентин Бакалов и ръководителят на сектор "Инвестиции" в дружеството Пенчо Димитров са обвинени в престъпление по служба в особено големи размери, по чл.282 ал.3, съобщи изпълняващият длъжността окръжен прокурор на Перник Радка Петрова. За периода от май 2001 г. до май 2002 г. двамата са нарушили служебните си задължения с цел набавяне на облага за "Алпа-2000" ООД-Перник в размер на 2 289 791 лева и за други фирми и физически лица на стойност 1 255 132 лева, като от деянието са настъпили щети за "Стомана" АД на стойност 3 544 923 лева, се посочва в обвинителния акт. Собственици на "Алпа-2000" са Иван Янков и Николай Пресолски - син на бившия депутат от ОДС в 38-ото Народно събрание Раденко Пресолски. Тяхната фирма се интересувала главно от оборудването на Стан 500 и Стан 2 300. Доскоро това бяха основните мощности в "Стомана" АД, произвеждащи сортов и листов прокат. В същия период охраната на "Стомана" АД била осигурена от две охранителни дружества - "Стомана Секюрити" ООД и "Конкорд Секюрити". Началникът на отдел "Охрана" на "Стомана Секюрити" Иван Димитров е посочил, че лично Бакалов му се обаждал по телефона, за да се разреши на товарните автомобили на "Алпа-2000", пълни с машинни части, да бъдат пропускани на изхода, въпреки че водачите им не представяли необходимите документи.
Източник: БТА (01.03.2004)
 
Българите, които живеят в чужбина, са превели у нас близо $675,7 млн. през 2003 г., обявиха от БНБ. Това е със $175,9 млн. повече, отколкото през 2002 г. Постъпленията от предприсъединителните фондове на ЕС през миналата година са $153,5 млн. - с $29,8 млн. по-високи в сравнение с 2002 г. През миналата година от туризъм в страната са влезли $1,622 млрд. Преките чуждестранни инвестиции са $1,360 млрд. Те са нараснали с 50,4% или $456,1 млн. спрямо 2002 г. По-голяма част от вложенията са вноски за увеличение на капитала на наши дружества. От приватизация са събрани $370,1 млн. На първите места по инвестиции са Унгария (27%), Гърция (16,4%) и Нидерландия (11,8%). Дефицитът във външната търговия през 2003 г. е $2,473 млрд., като се увеличава с $879,3 млн. спрямо 2002 г. Износът нараства с 30,7% до $7,438 млрд. Вносът нараства с 36% до $9,912 млрд. Валутните резерви на БНБ нарастват с $932,5 млн. при увеличение от $586.3 млн. през 2002 г.
Източник: Стандарт (01.03.2004)
 
Медта проби психологическата граница от 3000 USD/т в Лондон за първи път от август 1995 г. и се установи на 3020 USD/т. Червеният метал поскъпна с 30% от началото на 2004 г. и според анализаторите щурмът на цените нагоре ще продължи. Вчера тя успя да прибави 2.5% към цените от петък, като пазарен дефицит и свити борсови запаси са в основата на рязкото поскъпване. Медта повлече след себе си и останалите цветни метали и цинкът и калаят отбелязаха 7.5-годишен ценови рекорд съответно от 1168 USD/т и 7000 USD/т - поскъпване с 30 USD/т и 50 USD/т спрямо петък. Оловото прибави 46 USD/т към котировките си и се търгуваше по 925 USD/т, а алуминият поскъпна с 8 USD/т до 1734 USD/т. Като цяло очерталата се тенденция на пазара се запазва и не се вижда краят й, обобщава Робин Бар от Standard Bank
Източник: Пари (02.03.2004)
 
АВСТРИЯ се нарежда на пето място по чуждестранни инвестиции у нас с 507.6 млн. USD за периода 1992 г. - октомври 2003 г. Пред нея са Гърция, Германия, Италия и Белгия. За първите десет месеца на м. г. вложенията от Виена са 47.9 млн. USD. Най-високо ниво в инвестициите отчитаме през 2002 г., когато са 137.7 млн. USD. Австрийските капитали се насочват в банковия сектор, търговия на едро и дребно, производство на хидравлични изделия, компоненти за бензинови двигатели, производство на грамофонни плочи, касети. Интерес има в черната металургия /непрекъснато леене на стомана/ и целулозно-хартиената промишленост.
Източник: Пари (02.03.2004)
 
Държавният дълг се увеличи със 109,7 млн. евро през януари и в края на месеца е 8,6 млрд. евро, обявиха от Министерството на финансите. Размерът на вътрешния дълг е 1,2 млрд. евро, а на външния - 7,4 млрд. евро. Увеличението се дължи на новите емисии дър-жавни ценни книжа, пласирани на вътрешния пазар, както и на промените в курса на долара, коментираха от МФ. Спрямо януари 2003 г. размерът на дълга е намалял с 420,7 млн. евро. Съотношението на държавния дълг към БВП в края на януари 2004 г. е 44,1%, сочат разчетите на министерството. През януари 2003 г. това съотношение е 50,8%.
Източник: Стандарт (04.03.2004)
 
$331 млн. са чуждите инвестиции през миналата година за предприятията от нефинансовия сектор, обявиха от Националния статистически инситут. През четвъртото тримесечие на годината чуждите компании са изнасяли от страната повече капитали, отколкото са инвестирали в предприятията. Така нетните инвестиции от октомври до декември са минус $66,7 млн. През 2002 г. нетните чужди инвестиции са били $244,8 млн.
Източник: Стандарт (04.03.2004)
 
Дълговете на Кремиковци АД към Националния осигурителен институт /НОИ/ от 1999 г. досега са 62 млн. лв., съобщи Йордан Христосков, директор на НОИ. Той беше изслушан от временната анкетна комисия за Кремиковци към парламента с председател депутатът от ДПС Рамадан Аталай. През юни 2003 г. дълговете на дружеството към НОИ бяха 69 млн. лв., но комбинатът е погасил 7 млн. лв.
Източник: Пари (05.03.2004)
 
Един от най-крупните играчи на медния и цинковия пазар - белгийската компания Umicore, най-големият специализиран производител на цинкови изделия в света и собственик на пирдопския медодобивен комбинат, изненада пазарите и отчете по-голяма от очакваната, с близо 50% по-висока оперативна печалба за миналата година, и предвижда още по-добри финансови резултати за 2004 г. Печалбата на Umicore е 182 млн. USD, или 145.9 млн. EUR при 97.5 млн. EUR за 2002 г. Напоследък белгийците се изтеглят от традиционния си бизнес за добив и преработка на мед и цинк и се пренасочват към рециклиране на благородни метали и производство на материали, намиращи приложение в хай-тек индустрията. Традиционният бизнес на Umicore спечели от по-високите цени на медта и цинка и неговият принос към печалбата възлиза на 28.4 млн. EUR. Но 50% от нея се дължи на девизията за благородни метали, докато делът на хай-тек материалите се е удвоил. Нетните дългове на белгийската група към края на 2003 г. са спаднали до 619 млн. EUR. За първи път тя отчита резултати, използвайки счетоводния стандарт IFRS. Въпреки рязкото поскъпване на медта Umicore не предвижда възстановяване на медодобивния сектор преди 2005 г. заради ниските такси за преработка и рафиниране, които продължават да се понижават. Медодобивният комбинат в Пирдоп надвиши през 2003 г. с 3 хил. т планираната анодна продукция, добивайки 213 хил. т.
Източник: Пари (05.03.2004)
 
Световната банка дава $150 млн. Заемът ПАЛ 2 от Световната банка ще бъде отпуснат до края на годината, каза вицепремиерът Лидия Шулева. Бордът на директорите на СБ ще одобри кредит от $150 млн. през юни. $120 млн. от тях ще получим веднага. Останалите $30 млн. ще бъдат дадени след приключване на някоя от големите сделки - за "Булгартабак" или за електроразпределителните дружества, каза Шулева. Това станало ясно след срещата й с вицепрезидента на СБ за Европа и Централна Азия Шигел Кацо. Според СБ и представителите на бизнеса в САЩ, приватизацията на БТК оказва положително влияние върху инвестиционния климат в страната. Секретарят по търговията Доналд Евънс ще помогне за изграждане на научни центрове към университетите. В тях ще се правят изследвания за бизнеса.
Източник: Стандарт (08.03.2004)
 
Японската банка за международно сътрудничество е готова да отпусне 200 млн. долара за изграждането на българския участък от магистралата София- Ниш. Това съобщи координаторът на Пакта за стабилност за България Милен Керемедчиев вчера. Банката вече даде 40 000 долара за предпроектното проучване на отсечката Калотина – София, добави той. Според Керемедчиев към изграждането на 63-километровия български участък от бъдещата магистрала интерес проявяват турски строителни фирми със собствено финансиране, както и австрийски и американски, зад които стоят сериозни банки, подчерта Керемедчиев. Сред тези фирми са американската “Бехтел” и турската ЕНКА, които вече са изпълнявали съвместно подобни проекти, припомниха от строителното министерство. Керемедчиев разкритикува идеята на строителния министър Валентин Церовски предложи да бъде прокарано ново трасе от София до Ниш. То предвижда изграждане на нова отсечка на магистрала, която да минава през Перник и ГКПП Стрезимировци и от там да се свърже с магистралата Белград- Скопие. Керемедчиев добави, че проектът е съвсем нов и има да отговаря на много въпроси: има ли проучвателен проект, има ли отчуждени терени за преминаване на тази магистрала и не се ли променя по този начин коридор европейския транспортен коридор№ 10. Отговорите на тези въпроси ще покажат дали е по-изгодно да се строи ново трасе през Стрезимировци или трябва да се върнем на старото трасе, което минава през Калотина, добави координаторът на Пакта за стабилност.
Източник: Монитор (08.03.2004)
 
Български фирми ще се включат в търговете за износ на стоки, оръжия и в изграждането на инфраструктурни обекти в Ирак на стойност 18,5 млрд. долара. Това съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева след завръщането си от посещение в САЩ вчера. Договоренността е била постигната по време на срещата на министър Шулева с администратора на американския фонд за Ирак адмирал Неш. Той е уверил, че с големия си опит в строителство на инфраструктурни обекти в Ирак наши фирми успешно биха могли да се включат във възстановяването на водоснабдителни системи, както и в доставянето на оборудване за тях. Българските компании обаче нямат необходимия мащаб да се включат като основни изпълнители и затова трябва да кандидатстват в търговете като подизпълнители, обясни вицепремиерът. Правителството на САЩ ще отпусне 12,5 млрд. долара за доставка на стоки и 6 млрд. долара за инфраструктурни проекти в Ирак, добави Шулева. По време на срещата ми с вицепрезидента на Световната банка Шигеу Кацу се договорихме структурният заем ПАЛ 2 в размер на 150 милиона долара ще бъде отпуснат в рамките на тази финансова година, обясни Шулева. През юни се очаква заемът по ПАЛ 2 ще бъде разгледан от Борда на директорите на СБ като ще бъде одобрена цялата сума на заема, който ще бъде отпуснат на два транша. Първият транш от около 120 млн. долара ще бъде отпуснат след като бъде одобрен, а вторият - до края на 2004 г. след като приключат сделките за "Булгартабак" и електроразпределителните дружества, поясни министър Шулева. Тя е получила уверения от секретаря по търговията Доналд Евънс и помощник-държавният секретар Алан Ларсен, че правителството на САЩ ще подаде нужния сигнал към американския бизнес, че България е подходящо място за инвестиции.
Източник: Монитор (08.03.2004)
 
Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) води дело срещу собственика на "Кремиковци" за неизплатени инвестиции и дължими неустойки. Исковата молба е подадена в Софийския градски съд на 19 януари 2004 г., научи в "Сега". Според приватизационния договор "Дару металс" трябваше да инвестира $ 300 млн. до 2005 г. До момента, обаче, са вложени едва $ 50 млн. Собственикът на металургичното дружество е изпълнил само ангажимента си за инвестиции за 2000 г. За 2000 г. неизпълнението на ангажиментите е 10 млн. лв., за което в полза на държавата е усвоена банковата гаранция от 5 млн. лв. През 2001 г. е констатирано, че не са изпълнени 46,65 млн. лв. от обещаните инвестиции. Начислени са неустойки за 23 304 лв., които обаче, не са платени и агенцията е завела дело. Анализът за 2002 г. още не е готов, тъй като от металургичния комбинат не са представили необходимите документи. Ако това продължи още, агенцията ще има право да начисли неустойки като за цялостно неизпълнение на ангажиментите по договора. Металургичният комбинат има дългове към доставчици и други кредитори. Дълговете към НОИ са 62 млн. лв. Шефът на института Йордан Христосков обяви скоро, че, ако "Кремиковци" не си плати скоро, той ще оторизира Агенцията за държавни вземания да събере дълговете му. Пред депутатите от парламентарната анкетна комисия за установяване на състоянието на металургичния комбинат, изпълнителният директор на АСК Аксиния Славчева е обяснила как е изпълняван приватизационният договор досега. До края на месеца парламентарната комисия ще излезе със становище по казуса "Кремиковци". От "Кремиковци" отказаха коментар.
Източник: Сега (08.03.2004)
 
Резки подскоци и спадове характеризираха пазара на цветните метали през изминалата седмица. Във вторник медта прехвърли изключително важната психологическа граница от 3000 долара за тон, което беше най-висока стойност от осем години и половина. Медта, която влачи напоследък нагоре и другите цветни метали, намира подкрепа в непрекъснато спадащите запаси - тренд, който ще се запази в обозримо бъдеще според анализаторите. От май 2002 г., когато бяха достигнали своеобразен пик от близо 1 млн. тона на Лондонската борса за метали (LME), запасите от червения метал са намалели към сегашния момент със 70%. Експертите смятат, че към средата на годината те ще достигнат критично ниско равнище.
Източник: Капитал (08.03.2004)
 
На световния пазар на цинк ще има недостиг от около 70 хил. т тази година, предизвикан от очакваното повишаване на глобалното търсене на метала за трета поредна година с 4% и продължителния период на натрупване на запаси, предвижда Commonwealth Bank of Australia /CBA/. Миналата година на пазара имаше излишъци от 130 хил. т. Недостиг от около 70 хил. т банката залага и за догодина. Средните котировки през 2004 г. на тримесечните цинкови фючърси ще са 1075 USD/т и 1000 USD/т догодина. Вчера на борсата в Лондон металът се котираше по 1116 USD/т. Относително по-големите запаси ще ограничат възможностите за повишаване котировките на цинка над тези равнища, смятат от CBA.
Източник: Пари (09.03.2004)
 
НА ЛМБ вчера цените на цветните метали се движеха в низходяща линия, определена от изнервените търговци, които чакаха пазарните фактори да оскъпят още повече металите. За сметка на това обаче фондове започнаха да продават, което понижи цените. Тримесечните медни доставки поевтиняха с 38 USD/т в сравнение с петък до 2890 USD/т. Алуминият отстъпи със 7 USD/т до 1675 USD/т, а никелът със 100 USD/т и се котираше по 13 250 USD/т. Оловото бе единственото изключение и поскъпна с 3 USD/т, установявайки се на 868 USD/т.
Източник: Пари (09.03.2004)
 
Потреблението на неръждаема стомана ще се увеличи паралелно със съживяването на икономиката в глобален мащаб, но реално по-значително повишаване трябва да се очаква догодина, предвижда един от четирите водещи световни производители на суровината, финландската Outokumpu. През 2003 г. тя доби 1.9 млн. т неръждаема стомана, или 8% от световната продукция.
Източник: Пари (09.03.2004)
 
НАЙ-ГОЛЯМАТА медодобивна компания в света, държавната чилийска Codelco, ревизира прогнозата за средните котировки на метала през годината до над 1 USD/лб при предишна 0.95 USD/лб. Успоредно с това Codelco планира да намали производството т. г. със 7% до 1.75 млн. т.
Източник: Пари (09.03.2004)
 
Най-голямото в света стоманодобивно обединение “Арселор” в Европа и най-големите стоманодобивни компании на Китай “Баостийл” и на Япония “Нипон стийл” ще създадат през 2005 г. съвместно предприятие, предназначено да задоволи поне половината от търсенето на листова стомана за бързо развиващата се автомобилна промишленост в Китай.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)
 
Унгария подписа сделката за продажба на най-голямото си стоманодобивно предприятие “Дунафер” на украинско-швейцарската група “Дюферко”. Цялата сделка ще струва 100 млрд. форинта.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)
 
Производството на мед в света през 2003 г. е намаляло и дефицитът от този метал е бил 351 000 тона, съобщи Световното статистическо бюро по металите.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)
 
Втората по големина в света стоманодобивна компания LNM е с най-големи шансове да купи полския металургичен завод “Хута Ченстохова” и босненската фипрма “ВН стийл”. Така продължава нейното настъпление в Източна Европа, където тя вече придоби най-големите предприятия на черната металургия в Полша, Чехия и Румъния. За “Хута Ченстохова” LNM изпревари украинската “Донбас”. В Източна Европа LNM вече взема превес над главния си съперник в региона - американската “Юнайтед Стейтс стийл”.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)
 
Как успя министър Церовски м.г. да вземе правилното икономическо решение да развали договорите с три частни водни сдружения, които само точеха пари от държавните ВиК, а сега ни изненадва с друго - според него „нестандартно". Министърът има идеята държавата да опрости не повече от 10 млн. лева дългове на три ВиК-дружества: в Добрич, Хасково и Кюстендил, за да не фалират и да се стабилизират. (Само борчът на кюстендилското е близо 6 млн. лева.) Аргументите му: това се прави, пък и няма да „събори" държавния бюджет. Таман бяхме решили, че г-н Церовски има здрав разум и пазарна логика, а не наследена такава от командната икономика.Ако Церовски беше действал като мениджър, а не като орган, шефовете на въпросните ВиК-та трябваше да бъдат санкционирани. И да се пристъпи към събиране на дълговете по определена схема и срокове. Голяма част от водните борчове са на фирми - значи, използват се всички законови средства, а такива има достатъчно, за се приберат парите. Обратното значи: (престъпна) небрежност или (умишлено) нехайство. Я да видим отде черпи такива нестандартни икономически решения г-н Церовски?! През 1999 г. държавата - в лицето на синьото правителство, „отписа" над 650 млрд. стари лева дългове на държавни предприятия към държавни предприятия и хазната. Над половината от цялата тази сума глътна „Кремиковци" в името на това да се продаде... за $1. Днес от Брюксел не гледат с добро око на държавните благодеяния, които могат в близко бъдеще да „потопят" квотата ни за износ на стомана в ЕС. А и въпреки органотворческото решение „Кремиковци" не цъфна твърде.
Източник: Труд (10.03.2004)
 
Нетните приходи от продажби през януари 2004 година се понижават със 17.8% спрямо декември 2003 година, съобщиха от Националния статистически институт. Това според статистиката е нормален и традиционен спад след засилените продажби в последния месец на всяка година, които са резултат от наличието на много свободни средства в населението и фирмите. Намалението на приходите от продажби през януари е в резултат на спад във всички основни дейности, като той варира от 24.9 на сто за търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството до 16.1% в търговията на едро. От групите стоки най-големият спад от 40.5% спрямо декември е при търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника. В същото време обаче нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" се увеличават с 14.1% спрямо януари 2003 г. Тук най-сериозен е ръстът при търговията на едро - с 14.5 на сто, докато при търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника през януари се забелязва ръст от 16.6% спрямо същия месец на 2003 г.
Източник: Дневник (12.03.2004)
 
Регионалната инспекция по околната среда и водите-Варна одобри инвестиционното предложение на Батова ривър манганийз майн за изграждане на проучвателна галерия в нов участък на мангановото находище край с. Оброчище. Британо-българската компания няма да може да осъществява промишлен добив на избраната площадка, а ще извършва само проучвателни дейности.
Източник: Пари (12.03.2004)
 
Една от пещите на Завода за спирачни съоръжения "Чугунолеене инвест 97" в град Първомай бе напълно унищожена след взрив на топящия се в нея метал. Инцидентът е станал около 13 часа вчера, съобщиха от полицията. Заводът, който лее от чугун износващите се калодки от спирачките на вагоните, до приватизацията преди шест години бе в системата на БДЖ. В момента железниците продължават да са най-големият му клиент.
Източник: Монитор (13.03.2004)
 
Средно за 51,3 милиона долара суров тютюн изнасяме през последните три години, сочат данните на Международния търговски център в Женева. За миналата година износът на "Булгартабак" е бил за около 31,8 млн. долара или стойността на 9 878 тона, заявиха от холдинга. Останалата част от експорта на неманипулирания тютюн се пада на други 4-5 чужди или родни фирми, по-големите от които са "Сокотаб", "Даймонт" и "Ники-БТ", добавиха оттам. Износът на тютюн заема 8-о място в структурата на българския експорт, докато в световната ранглиста той е с две позиции по-напред. Това пък сочат данните на Българската стопанска камара, чийто експерти ще пишат Националната експортна стратегия на България до 2010 година. Според шефа на БСК Божидар Данев страната ни има 19 конкурентноспособни сектори и други 13, които са със значителен експортен потенциал. Постоянно повтарящите се всяка година стоки са 285, които формират 65% от българския износ, сочи първоначалният експертен анализ.
Източник: Монитор (13.03.2004)
 
България е подписала договор за участие в съвместна компания с Турция, Унгария, Румъния и Австрия, която ще изгради газопровод, свързващ Каспийско море с Централна Европа, съобщи италианската агенция ANSA вчера. Изграждането на съоръжението е оценено на 4.4 млрд. евро. Газопроводът ще бъде с дължина повече от 3000 км., а капацитетът му - около 20-30 млрд. кубически метра газ годишно. Името на бъдещото съоръжение ще е “Набуко . На първо време международната компания “Nabuko Company Pipeline Studi” ще се заеме със създаването на модел за финансиране, а действията на организацията ще се координират от централата във Виена, подчертава ANSA.
Източник: Монитор (15.03.2004)
 
Сръбски търговци отново убеждават правителството да отмени експортните такси за скрап, настоявайки, че те облагодетелстват единствено фабриката в Смедерево /бившата Sartid/, станала през април собственост на US Steel. Таксите бяха въведени, за да се предотврати безконтролният износ на метален скрап и да се подкрепят възстановяването на местните стоманопроизводители. Според търговците обаче US Steel купува от тях скрапа на по-ниски от цените на световните пазари с 50 EUR и по техни оценки над 50% от скрапа в страната отиват в Смедерево. От януари до ноември м. г. Сърбия изнесе скрап на стойност 20.8 млн. USD, или с 92% повече в сравнение със същия период на предходната година. От този експорт на скрапа на цветни метали се падат близо 70%. US Steel планира да повиши продукцията в Смедерево до 2.2 млн. т годишно до 2006 г. при 500 хил. т за 2003 г. От правителството преди време заявиха, че таксата бе въведена с цел протекция на завода за стомана Niksic в Черна гора, който ще се приватизира т. г.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
На борсата в Лондон в петък се очерта навлизане във фаза на мечи пазар. Тримесечните медни сделки се договаряха в края на търговията по 2864 USD/т при 2902 USD/т предишния ден заради увеличаващото се производство в Китай и Индия. Алуминият поевтиня с 23 USD/т до 1663 USD/т, а цинкът - с 12 USD/т до 1111 USD/т. Оловото отстъпи с 2 USD/т.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
Селенът се търгуваше около 21-годишния ценови пик от 13-16 USD/лб. Поскъпването стана резултат от масираното китайско търсене, което повиши цените до сегашните равнища от 4 USD/лб през лятото на 2003 г.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
Магнезият щурмува най-високите цени от октомври 1997 г., след като само през този месец прибави нови 400 USD/т към котировките си заради свитото китайско предлагане, достигайки нивата от 2300-2500 USD/т.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
През 2004 г. китайската продукция от алуминий ще нарасне с 19% и ще възлезе на 6.6 млн. т, прогнозира Merrill Lynch.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
Умерено високи останаха цените на цветните метали на лондонската борса LME през изминалата седмица. Технически корекции „натискаха“ котировките на медта на около 2800 долара за тон - по-ниско от предходната седмица, но все още на високи нива. Китайски покупки на алуминий бяха локомотивът, който предотврати падането на медта под цитираното равнище и донякъде се отрази благоприятно и на цинка.
Източник: Капитал (15.03.2004)
 
600 хиляди българи, собственици на инвестиционни бонове с общ номинал от около 105 млн. лева, могат да участват на четвъртия Централизиран публичен търг. На фондовата борса той стартира на 1 март и продължава до 18 март. От оферираните 348 дружества с миноритарно държавно участие 310 вече са били предлагани за изкупуване чрез инвестиционни бонове и компенсаторни инструменти и за тях не е имало инвеститорски интерес. За новите 38 дружества, които Агенцията за приватизация предлага на търга, са посочени и минимални продажни цени. Също така се предлагат и пакети единствено срещу реални пари. При вече предлаганите пакети се открояват тези на мина "Бели брег" с 30%; "Кремиковци" с 24,99%; Кореком "Принцес" с 23,571%; "Химснаб" - София с 21,697%; мина "Чукурово" с 20%; "Бургаски корабостроителници" с 18,894%; "Минстрой холдинг" със 7,298%; "Болярка" с 1,193%; "Великотърновско пиво" с предложени 0,437% от капитала и др. Пакетите до 1% са близо 33 на сто. При тези с над 1% от капитала, мажоритарни дялове отново липсват, а пакетите, осигуряващи контролно участие са само 5 на брой. Сред акциите от новопредложените предприятия по-интересните са тези на "Светлина" - Сливен с 1,990%; "Аптечно" - Добрич с 10%; "Металхим холдинг" с 20% и т.н. При тези дружества липсват напълно както мажоритарни, така и пакети, осигуряващи контролно участие. При цените на предложените акции обаче може да се открие интересна закономерност - най-скъпо се предлагат акциите на "Светлина" - Сливен - по 11 962,41 лева за един брой, а най-евтино - тези на "Мак" - Габрово - само по 50 стотинки. При пакетите, предвидени за раздържавяване в левове, се открояват мажоритарните пакети в размер на 100% от капитала на топлофикациионните дружества във Враца, Казанлък и Ямбол. Сред дяловете, осигуряващи контролно участие, интересни са тези на "Пътинженерингстрой" с 47,630%; "Пътни строежи" - София с 32,986% и "Технострой - инженеринг" - Добрич с 39,645%. От по-малките пакети атрактивен е този на "Винпром" - Велико Търново с 16,369% от капитала на дружеството.
Източник: Монитор (15.03.2004)
 
Тази година инвестициите на ЕБВР в България ще достигнат, а може и да надминат 1 млрд. EUR, съобщи Джон Шомел-Доу, директор на ЕБВР за България. България е един от положителните примери за успешна работа на институцията, коментираха директори на банката след срещата с президента Георги Първанов. Държавният глава заяви, че новата стратегия на ЕБВР за 2003-2005 г. е насочена към важни за страната ни приоритети - туризма, инфраструктурата, малките и средните предприятия, децентрализация на икономиката, както и съфинансирането при усвояването на фондовете на ЕС. До този момент ЕБВР е инвестирала в 46 проекта у нас на обща стойност около 850 млн. EUR.
Източник: Пари (16.03.2004)
 
10 фирми дължат 289,4 млн. лв. на държавната хазна, обяви шефът на софийската дирекция на Агенцията за държавни вземания Иван Николов. Сред най-големите длъжници са "Кремиковци", Християн-радикалната партия и "Авиокомпания Балкан". Много от длъжниците, с които се занимава АДВ, нямат никакво имущество, което да се разпродава. Много фирми са направени специално за източване на ДДС и затова е необходимо да се създаде службата за фискални разследвания, каза Николов. Например еднолична фирма с ограничена отговорност е натрупала дългове от 20 млн. лв. през 1997-2001 г. от издаване на фиктивни фактури по ДДС.
Източник: Стандарт (16.03.2004)
 
Салдото във външната търговия /износ FOB - внос FOB/ за януари т. г. е 302.2 млн. лв., или 191.9 млн. USD, съобщиха от НСИ. Износът е 978.7 млн. лв. /620.5 млн. USD/, което е намаление с около 6% спрямо същия месец на м. г. Вносът /CIF/ е 1.385 млрд. лв. /878.9 млн. USD/, което е увеличение от 9%. Вносът /FOB/ е 1.280 млрд. лв. /812.4 млн. USD/. Европейският съюз отново e най-големият ни търговски партньор. Българският износ за страните членки е 607.7 млн.лв., което е увеличение с 1%. Най-голям е търговският ни обмен с Италия, Германия, Гърция. Износът за Русия е спаднал с около 20%. Два пъти е нараснал вносът на стоки от Ирландия, Люксембург, Египет, Бразилия. Голям ръст има при експорта на сурови нехранителни материали, но най-голям остава обемът на изнесените готови изделия - 331.2 млн. лв.
Източник: Пари (16.03.2004)
 
Продължаващото поскъпване на стоманата предизвика вълна от недоволство в Русия и САЩ, а някои щатски фирми дори заведоха дела срещу своите доставчици, за да ги принудят да не повишават цените. На световния пазар стоманата поскъпва вече почти 2 г. Анализаторите обясняват тренда с цикличното движение на цените, характерно за отрасъла. Някои от тях прогнозират, че те ще достигнат своя пик в края на май и след това може да тръгнат надолу. Недоволство изрази и Газпром, който поиска от правителството да въведе 30-процентна експортна такса за стоманата, за да стимулира металурзите да увеличат доставките на вътрешния пазар и да понижат цените. От високите котировки страдат и американските потребители на метален прокат. Те смятат, че цените на горещовалцувани листове ще се повишат през април до 500-600 USD/т спрямо 330 USD/т в началото на 2004 г. Цените на арматурните пръти по прогнози следващия месец ще достигнат 400 USD/т в сравнение с 320 USD/т през декември.
Източник: Пари (16.03.2004)
 
Тримесечните медни доставки продължиха да поскъпват, достигайки 2925 USD/т, където срещнаха нивата на съпротива. Експерти очакват в следващите дни металът да поскъпне до 2975 USD/т, приближавайки се до 8.5-годишния рекорд от 3055 USD/т от февруари. Никелът отстъпи с още 680 USD/т до 12 220 USD/т, а оловото поскъпна с 11 USD/т до 861 USD/т. Цинкът се установи на 1127 USD/т, с 16 USD/т по-високо спрямо петък.
Източник: Пари (16.03.2004)
 
Най-крупната стоманодобивна компания Arcelor планира да повиши с още няколко процента цените през III тримесечие,след като ги увеличи и през предишното. Печалбата за 2003 г. на Arcelor скочи до 2.23 млрд. EUR при 1.98 млрд. EUR за 2002 г.
Източник: Пари (16.03.2004)
 
Синдикалните организации на КНСБ в "Кремиковци" АД и изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев подписаха споразумение след преговори по Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗУКТС/, съобщиха от синдиката. Споразумението обхваща всички поставени от професионалните съюзи стачни искания и предвижда окончателно изплащане на забавените работни заплати в срок до 30 април 2004 г., както и подобряване на условията на труд в дружеството.
Източник: БТА (17.03.2004)
 
40 млн. евро за изолация ни дава Европейската банка за възстановяване и развитие. Споразумението за заема за финансиране на проекти за енергийна ефективност в промишлеността и възобновяеми енергийни източници бе подписано между ЕБВР и три наши банки - Българска пощенска, ОББ и Юнионбанк. На подписването присъства и енергийният министър Милко Ковачев.
Източник: Стандарт (17.03.2004)
 
Брутният външен дълг е 10,545 млрд. евро в края на януари. Той е нараснал със 124,2 млн. евро в сравнение с края на 2003 г., обявиха от БНБ. Пресметнат в долари, брутният външен дълг е $13,09 млрд., като за месец намалява с $49,7 млн. Публичният дълг в края на януари е 7,246 млрд. евро, като увеличението е с 81,3 млн. евро спрямо края на 2003 г. Пресметнат в долари, публичният дълг намалява с $64,1 млн. до $8,958 млрд. През януари за обслужването на дълга на публичния сектор са платени 180,2 млн. евро.
Източник: Стандарт (17.03.2004)
 
Втората по големина американска стоманодобивна компания International Steel Group /ISG/ може да стане собственик на няколко актива в Източна Европа, сред които и на руски, в момент, когато руската металургия е една от привлекателните за чуждестранните инвестиции, съобщава Bloomberg. Един от настоящите приоритети на ISG е да разшири своите пазари на реализация и присъствие и в Китай и Бразилия, добавя агенцията. Според руски анализатори от бранша най-вероятно е американският гигант да прояви интерес към Северстал и НЛМК. ISG по техни оценки може да осъществи своята експанзия в региона по два начина - чрез доставка на продукция или произвеждайки заготовки, след което да ги реализира в САЩ. Очакванията на експертите от стоманодобива са това да стане чрез изкупуване на акции на местни компании. ISG бе сформирана през април 2002 г. на основата на LTV Corp, която след това погълна Acme Metals и Bethlehem, а в момента е в процес на придобиване на Weirton Steel. Ако последната сделка бъде одобрена, производствените мощности на ISG ще скочат с 3 млн. т до 21 млн. т стомана годишно. През последните 2 г. котировките на стомана се увеличават на международните пазари и това е една от причините за осъществяването на множество сделки по поглъщане или сливане между играчи в отрасъла.
Източник: Пари (17.03.2004)
 
Медта все по-уверено, ден след ден отново приближава ценовите равнища от 3000 USD/т, след като миналия месец достигна 8.5-годишен максимум от 3055 USD/т. Вчера в ранния следобeд тя вече бе поскъпнала с 47 USD/т спрямо понеделник и се търгуваше по 2977 USD/т. Основните пазарни фактори за метала остават стабилни, в т. ч. намаляващите запаси. Въпреки това цените остават уязвими за краткосрочен низходящ тренд. Алуминият се упътва към границата от 1700 USD/т, след като вчера поскъпна с 12 USD/т. Калаят маркира нови най-високи цени от 8.5 г. насам - 7325 USD/т.
Източник: Пари (17.03.2004)
 
Новата златодобивна компания, която световният лидер в добивите на никел и паладий руската Норилски никел формира на базата на дъщерната си фирма Полюс, може да претендира за място сред най-големите в света. Това ще стане възможно след консолидацията на старите "златни" активи на Норилски, усвояването на Наталкинското находище и вероятно на Сухой Лог. По данни от края на 2003 г. делът на Полюс, която Норилски придоби през 2002 г., е 15-20% от общите добиви на злато в Русия. Полюс разработва и едно от най-богатите в страната находища - Олимпиадинското, запасите на което се оценяват на 700 т. Ръководството на Норилски не скрива, че планира да се пребори за лиценза за разработка на най-голямото в Евразия "златно" находище - Сухой Лог, с потвърдени запаси от 1029 т. Очаква се конкурсът да бъде обявен през второто или третото тримесечие на годината. Друго находище - Наталкинското, по предварителни оценки може да се окаже дори по-богато от Сухой Лог. Те показват, че запасите може да достигнат 1500 т злато. В бъдеще Норилски може да разчита на 40% от златните добиви в Русия.
Източник: Пари (17.03.2004)
 
Най-големият преработвател на алуминий в Русия РусАЛ планира да се пренасочи към производството на съдържащи алуминий сплави с висока степен на добавена стойност за авиационната и опаковъчната индустрия. Гигантът с годишна продукция от 2.6 млн. т алуминий за м. г., който задоволява 70% от търсенето в страната и 10% от световното потребление, е собственост на олигарсите Олег Дерипаска със 75% и Роман Абрамович с 25%. Продуктите с висока степен на добавена стойност трябва да нараснат до 50% от общия обем на РусАЛ при 33% за 2004 г.
Източник: Пари (17.03.2004)
 
Цинковият комбинат в Челябинск ще намали добивите с 27 хил. т т. г. до 150 хил. т. Това се налага предвид нарастващата конкуренция на пазара и високите производствени разходи.
Източник: Пари (17.03.2004)
 
Медта, която този месец достигна най-високи цени от осем и половина години насам /3055 USD/т/, може би ще започне да поевтинява, заявиха делегати на конференцията за металите в Париж. Рязкото постъпателно движение на котировките на червения метал вероятно навлиза в своя заключителен етап с пик през следващите 2 месеца. От началото на 2004 г. досега медта поскъпна със забележителните 30%. Според директора на една от най-големите медодобивни компании в света Rio Tinto тя може да поскъпне още малко в краткосрочна перспектива, но няма възможност достигнатите високи нива да бъдат реално задържани. Очакваната от някои делегати на срещата нова криза с долара ще повлияе върху медта, използвана в строителния сектор и производството, които са особено чувствителни към икономически шокове. Междувременно Чили, най-големият производител на мед в света, вече генерира ползи от поскъпването на метала. През февруари в хазната влязоха рекордни приходи от експорт на мед за един месец в досегашната история на Чили, или 865.5 млн. USD. През разглеждания месец износът отбеляза повишение от 17% спрямо януари и същевременно е с близо 55% по-висок спрямо година по-рано. Постъпленията от износа на мед се равняват на 40% от приходите от целия износ, които за 2004 г. по предварителни данни ще достигнат 23.3 млрд. USD. Тази година Чили планира да добие 5.504 млн. т от червения метал, което е с 11% повече спрямо предходната.
Източник: Пари (18.03.2004)
 
Калаят поскъпна до 15-годишен ценови максимум вчера на борсата на метали в Лондон под влиянието на свитите пазарни доставки и голямото търсене главно от Китай. Тримесечните сделки с калай се сключваха по 7675 USD/т, с близо 30 USD/т повече спрямо вторник. От началото на година металът поскъпна с над 1500 USD/т благодарение на солидните основни пазарни фактори. Медта отново флиртува с нивата от 3000 USD/т, без да се докосне до тях до ранния следобед. Тя поскъпна с 16 USD/т до 29970 USD/т. Никелът се търгуваше при 14 025 USD/т при 13 850 USD/т предишния ден. Алуминият отстъпи с 11 USD/т до 1684 USD/т.
Източник: Пари (18.03.2004)
 
След руснака Алишер Усманов вече втори руснак става притежател на дял в третия по големина европейски стоманопроизводител - британско-холандската компания Corus. Става въпрос за олигархa Олег Дерипаска, който държи 75% от втория по големина преработвател на алуминий в света РусАЛ. Financial Times съобщава, че той се е сдобил с не по-малко от 3% в Corus. Усманов има 11.03% в компанията. Той контролира стоманодобивни заводи в Урал. Очаква се за трета поредна година Corus да отчете загуби.
Източник: Пари (18.03.2004)
 
Най-голямата медодобивна компания в света - чилийската Codelco, отчете 64% повишение на предданъчната печалба за 2003 г. до 606 млн. USD. Държавната фирма, осигуряваща близо 15% от глобалната продукция на пазара, регистрира приходи от 3.8 млрд. USD, с 8% повече спрямо предходната година.
Източник: Пари (18.03.2004)
 
Растящите цени на медта и очакваният дефицит от нея насърчиха най-големите в света производители да разширят производството й през тази година. В Чили се очаква добивите да достигнат 5.49 млн. тона, най-вече чрез разширяване на мините “Ескондида”, “Коделко” и “Колахуаси”. Износът ще е насочен предимно към Китай. Очаква се печалбата от експорта на червения метал да надмине 10 млрд. долара, което ще е с 43 на сто над равнището от 2003 г.
Източник: Кремиковски металург (18.03.2004)
 
Облигации за повече от един милиард долара възнамерява да пусне на пазара големият руски производител “Норилски никел”, съобщи вестник “Ведомости”. От банково-индустриалната групировка “Интеррос”, която контролира “Норилски никел”, не направиха коментар. След като през миналата година “Норилски никел” продаде 60 000 тона от метала, който бе заложил в западни банки, износът на никел от Русия се понижи с 45 000 тона.
Източник: Кремиковски металург (18.03.2004)
 
Запасите от алуминий в западните страни се увеличиха до 2.97 млн. тона, а месечният му добив в света достигна 61 400 тона дневно. Въпреки това, този най-разпространен на земята метал се търгува около най-високите от 7 години насам цени – 1770 долара за тон. Съобщава се, че Бразилия ще увеличи през 2004 г. производството си до 1.45 млн. т. В тази страна има десет завода, заети с добив на алуминий. В средата на сегашната година в Азербайджан холандската фирма “Фондел” ще започне изграждане на нов завод за 100 000 т. алуминий годишно. Той е близо до завода в Сумгаит, чиято продукция ще бъде доведена през 2004 г. до 75 000 т. Миналата година Азербайджан е изнесъл 18.6 хил. т. В Украйна Запорожкият алуминиев комбинат увеличи м. г. продукцията си с 1.6 на сто. Държавата повиши таксите, които предприятието плаща за ток.
Източник: Кремиковски металург (18.03.2004)
 
Обявената в несъстоятелност фирма Екотехнологии ООД търси купувач на вземането си към Кремиковци АД, което е за 300 хил. лв. Продажбата ще се проведе на 30 март 2004 г. Вземането е по договор с комбината от 10 юли 2000 г. за доставка и продажба на вторични черни метали и фактури към него. Очаквам да има по-голям интерес към основната инсталация, коментира Иво Велчевски, синдик на Екотехнологии. Той ще я предложи за продажба на 29 март т. г. Машината преработва шлака от табана на Кремиковци. Заедно с нея се продава далекопровод, трафопост с командна зала и сгради. Оценката на всички активи е 2.051 млн. лв. Фирма Екотехнологии е създадена през 1992 г. за стопанисване табана на Кремиковци. При учредяването й идеята е била скрапът да се предоставя на все още държавния комбинат на преференциални цени, с които да се покриват разходите за изваждането на отпадъка. Екотехнологии беше обявена в несъстоятелност в края на 2002 г. Нейни акционери са Кремиковци АД - с 40% дял, и Финметалс холдинг с участие от 20%, показват фирмените регистри.
Източник: Пари (19.03.2004)
 
Към Министерството на икономиката ще се създаде съвместен консултативен съвет за информиране на бизнеса за поетите задължения при преговорите с ЕС. Членове на съвета ще бъдат 8 бизнесорганизации, сред които Съюзът на работодателите в България, Бизнес клуб Възраждане, БСК, БТПП, Асоциацията на индустриалния капитал в България, БИБА.
Източник: Пари (19.03.2004)
 
"Кремиковци" е с най-много дългове към Националния осигурителен институт. Заводът има борчове за 61 млн. лева. Общо 416 млн. лв. са задълженията към НОИ. 280 млн.от тях са главницата, а останалите - лихви, съобщи управителят на института Йордан Христозков пред депутатите от бюджетната комисия. На второ място по неплатени осигуровки се нарежда "Стомана" Перник. Фирмата "виси" с 22 млн. лв. За да се платят борчовете, ще се продават недвижими имоти на предприятието, но трудно се намират купувачи, коментира Христозков. Близо 2/3 от дълговете към НОИ се събират от Агенцията за държавни вземания. През миналата година НОИ е събрал от старите си длъжници 95 млн. лв., докато АДВ - малко над 30 млн. лв.
Източник: Стандарт (22.03.2004)
 
Заплатите в България са най-ниски сред всички страни от Европа, пише австрийският вестник "Залцбургер Нахрихтен". За един час работа българите получават 1,35 евро, а румънците - 1,51 евро. Разширяването на ЕС с нови 10 страни през май ще доведе до огромни различия в разходите за труд в отделните членки на Евросъюза. Докато в Швеция един час в промишлеността и в сектора на услугите се оценява на 28,56 евро, в Латвия сумата е 2,42 евро. Като цяло след разширяването на ЕС средните разходи за един час труд ще паднат от 22,21 на 19,09 евро.
Източник: Стандарт (22.03.2004)
 
Този път калаят скочи в локомотива и зае мястото на машиниста в комплекса на цветните метали на лондонската борса LME. Металът регистрира 14-годишен максимум, когато търговците изядоха калая, но в буквалния смисъл, реализирайки обемни покупки, съпътствани със стопяване на запасите. „Когато говорим за основните пазарни фактори, калаят е зле със запасите, които се топят с всеки изминал ден. Това възбужда интереса на фондовете“, коментира лондонски търговец. В първия вагон зад локомотива се настани медта, която яростно атакува (засега неуспешно) равнището от 3000 долара за тон. Запасите от този метал също бързо намаляват и някои производители предвиждат цените да се устремят към 4000 долара за тон, ако търсенето от Китай запази сегашните си темпове и обеми.
Източник: Капитал (22.03.2004)
 
Комитетът на постоянните представители на 15-те страни членки на Европейския съюз в Брюксел е одобрил финансовата рамка за България и Румъния, предложена от Европейската комисия, в края на миналата седмица, съобщи финансовият министър Милен Велчев. Това означава, че нито една от страните членки няма възражения срещу финансовото предложение на Еврокомисията за средствата, които ще се отпуснат на България и Румъния в първите три години след присъединяването им към съюза, каза министърът. На Европейския съвет на високо равнище на 25 и 26 март Велчев очаква параметрите на финансовата рамка да бъдат утвърдени окончателно и Брюксел да започне преговорите с България. Разполагаме с кратък срок и не бива да завишаваме своите очаквания за това, което може да постигнем в процеса на преговорите, каза финансовият министър. Нито една от първите 10 кандидатки не е успяла съществено да промени финансовата си рамка, напомни той. Според него най-важното за България е да извоюва възможните подобрения по редица пунктове, като не отлага края на преговорите и ги приключи в оставащите броени месеци със сегашната Еврокомисия. От България зависи до каква степен ще усвои предоставените от Брюксел значителни средства, затова не трябва да спират усилията за подобряването на административния капацитет. Европейските фондове ще бъдат катализатор за реформите, но повечето реформи зависят от политическата воля у нас, посочи още министърът. Миналата седмица еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген изрази съмнение, че преговорите за бюджетната рамка за България ще може да бъдат завършени до края на лятото, тъй като страните членки все още не са отговорили на предложенията за нов бюджет на съюза за периода 2007-2013 г.
Източник: Пари (23.03.2004)
 
Българо-британската компания "Батова ривър манганийз майн" ще инвестира поне още 3 млн. долара, за да проучва мангановото находище край балчишкото село Оброчище. Това съобщи прокуристът на дружеството Румяна Младенова. Тя уточни, че средствата ще бъдат използвани за обезпечаване дейностите на новата площадка, която дружеството възнамерява да разработи. "Този път ще изградим съоръжението на собствена земя. Ще използваме парцел с площ от 10 дка в района на Оброчище", каза още Младенова. "Батова ривър манганийз майн" започна да проучва мангановото находище на терен, разположен между Оброчище и курортния комплекс Албена. Това стана, след като компанията спечели конкурс, проведен от Министерството на икономиката и получи разрешение за проучвателна дейност. Впоследствие дружеството реши да кандидатства за 25-годишна концесия и да добива между 300 хил. и 500 хил. тона манганова руда годишно. Мениджърският екип на "Албена" АД атакува дейността на минната компания с мотива, че в резултат от нея ще се получи срив в туризма. РИОС-Варна намери причини да не разреши добива на манганова руда и прие предложението на "Батова ривър манганийз майн" за разработване на алтернативен терен за проучване и добив на руда. Младенова не конкретизира размера на загубите, които компанията ще понесе заради преместването на площадката, и каза, че те все още не са изчислени. Тя обясни, че в новата площадка ще бъдат вложени 2-3 повече средства, отколкото в първата, където бяха вложени 1.5 млн. долара, защото от РИОС са поставили условия, които ще оскъпят минното строителство. "Батова ривър манганийз майн" е заявила намеренията си да вложи около 18 млн. лева в добив на манган и да разкрие 150 постоянни работни места. Освен това компанията смята да построи завод за преработка на мангановата руда в метален концентрат.
Източник: Дневник (23.03.2004)
 
През януари износът на алуминий от Русия се повиши рязко заради растящия внос от страни, които ще се присъединят към ЕС на 1 май и ще влязат в режим с по-високи вносни мита. След тази дата митата за страни извън ЕС ще нараснат до 6% и те желаят да се запасят, за да продължат производството на полуготови изделия за износ към други страни от Евросъюза. Запасите от първичен алуминий, които страните от Източна Европа искат да осигурят, се оценяват на около 200 хил. т, 10% от които за Унгария, а по-голямата част - за Полша. Предвид растящото търсене Иран предвижда увеличение с 40% на производството на алуминий до 250 хил. т годишно, от които над 20% за износ - главно за големи потребители като Китай и Индия. Запасите от боксит на Иран са огромни и обхващат цялата страна. Котировките на алуминия на световните стокови борси продължават да растат до нива, невиждани през последните 10 г., подкрепяни от бурното развитие на производството в Китай, което едва започва.
Източник: Пари (23.03.2004)
 
Международният институт по алуминия /IAI/ оцени дневния добив на първичен алуминий в света на 61 900 т спрямо 61 800 т през януари 2004 г. и 59 600 т от февруари 2003 г. Общият добив на алуминий в света за февруари 2004 г. /29 дни/ се оценява на 1.795 млн. т - 1.669 млн. т за февруари 2003 г. и 1.915 млн. т през януари 2004 г. /с 31 дни/.
Източник: Пари (23.03.2004)
 
Цените на медта на LME останаха над 3000 USD/т в Лондон - около 8.5-годишния пик от 3055 USD. Брокери очакват до дни пробив на нивата от 3150-3200 USD/т. 3-месечните фючърси поскъпнаха с 10 USD до 3014-19 USD/т. Калаят отново поскъпна и достигна 7950-8000 USD/т, устремен към нивото от 8520 USD/т от октомври 1989 г. С 200 USD до 14 350 USD/т скочи никелът. Алуминият добави 2 USD до 1680/683 USD/т. Цинкът добави 3 USD до 1150 USD. Оловото падна с 3 USD до 876 USD/т.
Източник: Пари (23.03.2004)
 
Френската компания за алуминий “Пешине” отчете за 2003 г. загуба, по-голяма с 442 млн. евро, отколкото през 2002 г. Това се обяснява с поскъпването на европейската валута и на суровините. През м. г. “Пешине” бе погълната от канадската “Алкан”, която е втората по големина в света фирма за добив на алуминий.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)
 
Изложение на стоманени тръби и тел ще се състои на територията на Дюселдорфския панаир в Германия от 29 март до 2 април. Същият град ще е домакин на международния европейски форум по стоманата, организиран на 6 и 7 април от сп. “Стийл таймс интернешънъл”.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)
 
От началото на годината котировките на медта са скочили с около 30 на сто. В първите дни на март червеният метал достигна за кратко време най-високото равнище от 8.5 години насам – 3020 долара, след което спадна до 2885 долара за тон. Най-голямата в света компания за мед – чилийската “Коделко” – възнамерява през тази година да увеличи производството си с 10 на сто до 385 600 тона. Друга голяма компания – белгийската “Юмикор”, която е собственик на завода “Юмикор Мед” в Пирдоп, обяви, че около една пета от оперативната си печалба за 2003 г. дължи на по-високите цени на медта и цинка.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)
 
Вторият по големина в света производител на компютри американската фирма “Хюлет-Пакард” съобщи, че ще купи за 340 млн. евро консултантското поделение “Триатон” на германската стоманодобивна група “Тисен-Круп”.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)
 
По-голямото търсене на коксуващи въглища от страна на стоманодобива и сниженото производство на тази суровина в Канада и Китай съдействаха за продължаващото увеличение на цените на тази суровина, които достигнаха до 200 долара за тон през миналата година. Тази тенденция ще продължи, смятат във втория по големина в света производител на коксуващи въглища – канадската компания “Фординг”, която за една година реализира печалба от 178 на сто. Навлото за транспорт на тон въглища от Австралия до Европа достигна 25 долара на тон. Пред лицето на въглищната криза Полша сви своя износ, Русия отделя по-големи количества за вътрешно потребление, а Чехия вдигна от 1 януари 2004 г. квотните ограничения за внос на въглища от Полша и Украйна. Според експерти, световната търговия с въглища ще нарасне от 550 млн. тона през 2002 г. на 730-750 млн. тона през 2020 г.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)
 
LNM, втората по големина стоманодобивна компания в света, иска да си осигури достъп до изходните суровини за своето производство в момент, когато има пазарен недостиг, и за целта планира да погълне желязо и въгледобивни мини.Компанията ще преследва целта, въпреки че за разлика от останалите големи в сектора тя подсигурява от свои източници над 50% от необходимата за годишното производство на стомана руда. Собственикът на британския гигант, бизнесменът от индийски произход Лакми Митал, подчертава пред Financial Times, че през идните 5-7 г. компанията трябва да удвои годишните добиви до 70-80 млн. т. Цените на желязната руда се повишиха бързо през 2003 г. на фона на увеличеното китайско производство на стомана. LNM инвестира 100 млн. USD в свой завод в Китай и това е първата стъпка към експанзия в Азия, регион с много добър потенциал за растеж. LNM разшири позициите си в Източна Европа, където вече разполага със заводи в Румъния, контролира най-голямата компания в Полша и е собственик на Ispat Nova Hut в Чехия.
Източник: Пари (24.03.2004)
 
На ЛМБ цветните метали имаха тежък ден, в който претърпяха срив в цените след разпродажби. Тримесечните медни доставки поевтиняха до 2936 USD/т при 2965 USD/т в предишния ден. Алуминият отстъпи с 20 USD/т до 1646 USD/т, а никелът към 12 по Гринуич беше с 50 USD/т по-евтин и се търгуваше по 13 800 USD/т. Цинкът поевтиня с 14 USD/т до 1118 USD/т, а оловото - с 27 USD/т до 830.
Източник: Пари (24.03.2004)
 
Норилски никел, най-големият производител на никел и паладий в света, може да лансира на пазара още 10-14 хил. т никел от записите си тази година предвид очертаващия се дефицит.
Източник: Пари (24.03.2004)
 
BHP-Billiton, най-голямата диверсифицирана миннодобивна компания в света, ще вложи 1.4 млрд. USD, за да увеличи капацитетите си за добив на никел с 50% до 130 хил. т през 2007 г. и да се превърне в третия по големина производител. Руският Норилски и канадската Inco ще са единствените по-големи компании в сектора.
Източник: Пари (24.03.2004)
 
Калаят поскъпна над ценовите равнища от 8000 USD/т на Лондонската метална борса /ЛМБ/, отразявайки основните пазарни и технически фактори. Увеличеното потребление и намаляващите запаси вероятно ще изстрелят котировките още по-нагоре от сегашния пик от 8150-8200 USD/т. В началото на 2004 г. калаят се търгуваше по 6150 USD/т. Търсенето от електронната индустрия, където се използват 31% от метала, химическия сектор и производството на тенеке, които поглъщат съответно по 29 и 16%, са в основата на ценовия рекорд. От друга страна, запасите на ЛМБ са най-ниските от юни 2000 г. Сега калаят се насочва към непокоряваните от юни 1989 г. 10 428 USD/т.
Източник: Пари (25.03.2004)
 
Цените на тримесечните медни сделки отново се доближиха до 3000 USD/т. Медта поскъпна с 35 USD/т спрямо вторник и се установи при 2970 USD/т, достигайки в по-ранните часове 2985 USD/т. Засега в краткосрочна перспектива посоката остава неясна въпреки благоприятните основни пазарни фактори. Алуминият поскъпна с 1 USD/т до 1645 USD/т, а цинкът с 10 USD/т до 1117 USD/т. Оловото се съвзе от срива във вторник под равнището на подкрепа 850 USD/т. То поскъпна със 17 USD/т до 842 USD/т. Никелът поскъпна със 135 USD/т и достигна 14 135 USD/т.
Източник: Пари (25.03.2004)
 
Австралийският концерн Rio Tinto, втори в света по производство на желязна руда, четвърти по медна продукция, пети по добиви на злато, четвърти по добиви на мед и въглища, и седми по алуминиево производство, ще добива злато и диаманти в Русия. Той ще развива дейност съвместно с Peter Hambro Mining.
Източник: Пари (25.03.2004)
 
Най-крупният производител на мед в Европа германската Norddeutsche Affinerie от февруари е на печалба благодарение на нарасналите цени на метала. Според компанията медният пазар навлиза в нов цикъл и цените ще се стабилизират на високите нива, около които се колебаят сега на фона на повишаващото се ежедневно търсене. Най-голямо е търсенето от Азия според Norddeutsche.
Източник: Пари (25.03.2004)
 
По всичко изглежда, че България върви по стъпките на Чехия, Полша и Унгария. През последните няколко години тройката бе във фокуса на световните инвеститори. Днес обаче тя като чели излиза от мода и вниманието се насочва към България, Румъния и Словения, факт за повишения интерес са чуждите инвестиции у нас за 2003 г. По предварителни данните са в размер на $1,360 млрд. – рекорд за последните 11 години. Ако се вярва на поговорката, че пари при пари отиват, 2004 г. ще бъде много по-успешна. Възможно е дори да стигнем $2 млрд., прогнозира шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Според него причините за бума са различни. По някои от проектите се работи от няколко години и сега се жънат плодовете. За идването на други фирми думата си казва приемането ни в НАТО и близкото членство в Евросъюза. Една от най-големите инвестиции за годината е на гръцката фирма „Виохалко", която вложи над $30 млн. в нови стоманодобивни мощности в „Стомана индъстри". Сред другите големи инвеститори през 2003 се открояват италианската Миролио, Нестле, веригата „Метро кеш енд кери България", която през м. г. е вложила 20 млн. долара в разширяване на бизнеса. Огромни вложения в нови бензиностанции извършиха „ЛУ-Койл Нефтохим, „Шел" и ОМВ.
Източник: Труд (25.03.2004)
 
Правителството определи пет работодателски организации за представителни на национално равнище. Това са Съюзът на работодателите в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Съюзът на частните предприемачи "Възраждане" и Съюзът за стопанска инициатива. Петте организации имат най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители, с което отговарят на условията за национална представителност, установени в Кодекса на труда. Досега четирите организации освен СРБ се смятаха от кабинета за национално представителни и участваха в Съвета за тристранно сътрудничество.
Източник: Пари (26.03.2004)
 
Парламентът удължи с един месец срока на действие на временната комисия за проверка на безопасните и здравословните условия на труд в Кремиковци АД. Необходими са допълнителни проучвания.
Източник: Пари (26.03.2004)
 
Работодателите ще плащат лихва върху забавени над 3 месеца заплати и тя ще е значително по-висока от наказателната. Това ще влезе в сила с промените в Кодекса на труда, ако предложението на група депутати бъде прието при второ четене на законопроекта идната седмица. В социалната комисия има общо съгласие за тази промяна. Предвижда се лихвата да е основният лихвен процент (ОЛП) плюс 20%. Наказателната лихва е ОЛП+10%. Глобата ще се налага, ако се бавят цели заплати. В момента работници получават парите си с лихва, само ако осъдят некоректния шеф. По данни на КНСБ над 130 милиона лева са неплатените възнаграждения, много от които са натрупани от БДЖ, ТЕРЕМ, "Стомана"-Перник и др.
Източник: Сега (27.03.2004)
 
Стомана индъстри АД, собственост на гръцката компания Viohalco, ще изплати година и половина предсрочно сумата за обособената част Стоманодобив от Стомана АД. През 1999 г. Стомана АД-Перник е обявено в несъстоятелност и през лятото на 2001 г. продава на Стомана индъстри АД основното си производство - Стоманодобив, за 13.5 млн. USD без ДДС и сумата трябва да бъде изплатена за 5 години на тримесечни вноски. Стомана индъстри АД пое ангажимент да инвестира в обособената част 34 млн. USD за срок от 5 години. Ефективно извършените инвестиции от Стомана индъстри АД за по-малко от три години са 40 887 831 USD. През изминалата година в Стомана индъстри АД завърши първата част от инвестиционната програма за общо 60 млн. EUR. Официалното подписване на споразумението между Стомана АД и дружеството на гръцкия Viohalco ще е на 30 март.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
С 30% е нараснал българският износ за Австрия през м. г., който е 160 млн. EUR, съобщи федералният министър на селското стопанство, горите, околната среда и водите Йозеф Прьол. Австрийският внос в България е за 300 млн. EUR, което е ръст от 11% в сравнение с 2002 г. 430 млн. EUR са австрийските инвестиции у нас за последните 10 г. в секторите на застраховането, банковата система, търговията. Голяма инвестиция ще бъде доизграждането на ВЕЦ Цанков камък.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
Заради рязко увеличеното търсене в Китай цените на стоманата скочиха и ще продължават да се покачват в близка перспектива. Третата по големина стоманодобивна фирма Corus повиши цените с 20%, обявявайки, че ще ги преразглежда всеки месец. През последните години тя отчита загуби и изтъква, че бързото икономическо развитие на Китай е довело до безпрецедентно повишаване на търсенето на стомана. Corus през 2003 г. произведе 19 млн. т и потвърди, че скрапът, използван при производството на нова стомана, е поскъпнал през последните месеци с 40%, желязната руда - с 20%, а никелът - със 100%. Скъпата стомана е удар върху автомобилната индустрия, в която бушува жестока конкуренция между компаниите. Миналата седмица британско-холандската Corus съобщи, че загубите й за 2003 г. са намалели с 200 млн. GBP до 66 млн. GBP. Повишаването на цените идва в момент, когато вторият най-голям акционер се опитва да играе по-активна роля. Руският производител на метали Алишер Усманов увеличи своя пакет в Corus с 1% до 12%. Неотдавна той отново поиска място в съвета на директорите и сега се очаква да се опита да установи връзки със своите руски компании, една от които добива желязна руда.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
Медта поскъпна с близо 50 USD/т до 2958 USD/т в петък и даде тон на останалите цветни метали. Те отбелязаха неотдавна поредица от мултигодишни рекорди и сега, както изглежда, са готови да инкасират нови печалби. Алуминият поскъпна с 20 USD/т до 1679 USD/т, а никелът - с 375 USD/т до 14 200 USD/т. Цинкът прибави нови 10 USD/т към котировките и достигна 1101 USD/т. Оловото поскъпна със 7 USD/т до 817 USD/т. Калаят беше единственото изключение от пазарната тенденция. Той поевтиня с 60 USD/т.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
Норилски никел е увеличил продажбите на никел и мед през 2003 г., а тези на злато са намалели. Става въпрос за 308 хил. т никел, 467 хил. т мед и 50 т от жълтия метал. Руският гигант е продал и всички обеми паладий, които е произвел през 2003 г. Той е световен лидер в добивите на никел и паладий.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
Бразилската CVRD, топпроизводител на желязна руда в света, възнамерява да увеличи производството с 54% до 286 млн. т годишно за 2 г. чрез инвестирането на 1 млрд. USD в разширяване на мощностите.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
Перу, N5 по добиви на мед в света, очаква да повиши производството т. г. с 5% до 881.1 хил. т.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
Металургичното предприятие „Стомана" АД, което е в несъстоятелност, ще може да се разплати предсрочно с кредиторите си. Причината е, че „Стомана индъстри", закупила добивното производство на фирмата през 2001 г., изплати с година и половина по-рано парите по сделката. „Стомана Индъстри" инвестира и $40,9 млн. в обновяване на мощностите. Това е близо със $7 млн. повече от заложеното в договора с Агенцията за приватизация. През м. г. в предприятието бе въведена в експлоатация нова линия за непрекъснато леене.
Източник: Труд (29.03.2004)
 
Лилян Вачков е бивш директор на металургичния комбинат "Кремиковци". В момента е привлечен като експерт в парламентарната комисия, която проверява състоянието на завода след трагичния инцидент неотдавна, при който загинаха 4 души. Напуска комбината в края на 1996 год. - Г-н Вачков, докъде стигна работата на парламентарната комисия "Кремиковци"? Какво е положението в комбината след трагичния инцидент? - Какво става в "Кремиковци", не е много ясно. Според ръководството на комбината всичко е окей. Има основание за оптимизъм, защото комбинатът произвежда и продава продукция. - Значи край на скандалите за неплатени заплати? - 40 години съм в металургията, но такъв бум на цените в отрасъла не помня. Странното е, че комбинатът продава, а пари в него не влизат. Проверките показват, че няма средства за охрана на труда, не се изплащат заплати и осигуровки. - През юни изтича приватизационният 5-годишен срок, какво ще стане тогава? - Свидетели сме на два вида приватизация в металургията: успешна, в Стомана" - Перник, където гръцките собственици изпълняват обещаното, заплатите са над 400 - 500 лв. Вторият е неуспешна, какъвто е случаят с "Кремиковци". През 1999 год. ръководството заявява, че ако комбинатът не се продаде, ще фалира. На 16 юни "Дару металс" го купува за 1 долар, като обещава да плати всички дългове и да вкара свежи 300 млн. долара инвестиции за 5 години. Сега си мисля, че много трудно ще затворим глава" Конкуренция" в преговорите с ЕС. - Заради "Кремиковци" ? - Заради правителствената политика спрямо комбината. "Метал бюлетин", който излиза в Лондон, предупреди преди време, че българската държава субсидира частно предприятие, което е забранено в Евросъюза като нелоялна конкуренция. Под формата на отписани задължения на "Кремиковци" към държавата с решение на МС 467 от 29.06.1999 г. са "погасени" 180 млн. лв. Към това се прибавя държавна помощ под формата на заем при облекчен режим от 400 млн. лева. - Комисията за защита на конкуренцията не е ли реагирала? - Оттам са казали, че това е недопустимо, освен ако не става дума за закриване на неефективни мощности. Вероятно така ще се оправдаем пред ЕС. В момента се прави план за оздравяване на "Кремиковци". Но как ще докажат, че са закрити мощности за 500 000 т метал годишно, на колкото възлиза паричната дотация? Ако наистина ги закрият набързо, това пък означава стотици безработни. Предстои скандал от типа БГА "Балкан". - Но нали уж нещата вървят добре? - Споменатите 180 млн. държавна субсидия отиват за дългове към "Булгаргаз", НЕК, данъчни плащания. Има нещо много важно, което се премълчава. Към деня на приватизацията задълженията към НЕК са нулеви. На 18 март 2003 г. Агенцията за следприватизационен контрол открива, че задълженията към НЕК вече са 65 млн. лв., натрупани за 3 години. Същото е положението и с "Булгаргаз" - от нула задължения те стават 44 млн. лв. Задълженията към НОИ на 26 февруари 2003 г. са били 72 млн. лв. Има и към здравната каса и пр. Държавата обаче не си търси тези пари, които в общ порядък са близо 1,4 млрд. лв. С такава привилегия не се ползват нито "стомана" Перник, нито комбинатът в Дебелт. - На какво се дължи това? - Не знам. Има още нещо странно в договора за приватизация - купувачът се задължава да обслужва австрийския дълг от 70 млн. долара, взет заради машината за непрекъснато разливане на стомана. Държавата обаче не посочва кредитор и плащания няма. Но текат лихви. - Къде е главният проблем според вас? - В търговската дейност. Това е "черната кутия" на "Кремиковци". Там обаче и парламентарната комисия няма достъп. Съществуват слухове за начина на продажба чрез офшорни семейни фирми. През тези фирми минавали и доставките за комбината. Съмнения витаят и около фалирането на тръбопрокатния завод на "Кремиковци", защото може да е облагодетелстван конкурент от освободения пазар за 180 000 т. Социалдемократът Александър Томов, който не е ясно какво прави в управата, непрекъснато говори за търговската тайна. Само обаче, ако си изряден към държавата. Трябва да ни е ясно, че нереализираните стотици милиони в инвестиции Еврокомисията ще ни ги приспадне от гласуваната за нас сума за присъединяване към ЕС. Ощетена ще е цялата държава, а не частният комбинат. Подобен е случаят с "Пармалат", но в Италия ще има съд и осъдени. - До какви изводи стигна комисията по повод авариите? Очертаха ли се виновни? - Вече излезе един доклад на вътрешната комисия и инспекцията по труда. Аварията стана при първа доменна пещ, след шумната реконструкция и рязане на лентата от премиера Сакскобургготски. Оказа се, че газоочистката обаче не е ремонтирана. В металургията винаги трябва да има резервен вариант, ако нещо откаже. Затова вътрешната комисия казва, че е трябвало да се пусне вода от другия захранващ водопровод. - Какво да очакваме все пак след 16 юни? - Има две възможности. След тази дата собственикът може да прави каквото иска, дори да нареже "Кремиковци" за скрап. Ако държавата си е на мястото, тя може да прекрати договора и да обяви комбината за продан. Купувачи ще се намерят.
Източник: 24 часа (29.03.2004)
 
“Стомана индъстри” изплаща предсрочно цената на обособената част "Стоманодобив", съобщиха от фирмата. През 2001 г. обявената в несъстоятелност "Стомана" АД продава основното си производство за $ 13,5 млн., като сумата трябвало да бъде изплатена за 5 г. Това обаче щяло да стане 1,5 г. предсрочно.
Източник: 24 часа (29.03.2004)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски снощи около 20.45 ч българско време връчи на американския държавен секретар Колин Пауъл във Вашингтон ратификационния документ за присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия договор. От този момент страната ни е пълноправен член на НАТО. Втората официална церемония по приемането ни в алианса ще е на 2 април в щабквартирата на НАТО в Брюксел, където знамената на новите страни членки ще бъдат официално издигнати пред сградата на северноатлантическия пакт. Честванията в България също са на 2 април, обявен за официален празник. Вноската на България в НАТО ще бъде 2.220 млн. EUR за 2004 г. Прогнозният й размер за 2005 г. е около 3.380 млн. EUR, за 2006 г.- 3.820 млн. EUR, а за 2007 г. още не е уточнен, съобщи финансовият министър Милен Велчев. Според него проекти за модернизация на Българската армия може да се финансират в рамките на бюджета за отбрана, които са 2.6% от БВП.
Източник: Пари (30.03.2004)
 
Руският метален гигант Норилски никел купи 20% в четвъртия по големина производител на злато в света южноафриканската Gold Fields за 7.631 млрд. ранда, или 1.16 млрд. USD, от миннодобивната компания Anglo American. Това е придобивка на Норилски в ЮАР, но по-важното е, че тя ще й осигури плацдарм в страната, която е N 1 в производството на жълтия метал в света. Не се изключва възможността постепенно руснаците да изкупят Gold Fields, която има операции в РЮА, Гана и Австралия, а годишните й добиви са над 4.3 млн. тр. у. при запаси от 81.5 млн. тр. у. Амбициозните планове на Норилски да разшири златните добиви от 40 т през 2003 г. до 100 т са ясен сигнал за глобалните амбиции, които има.
Източник: Пари (30.03.2004)
 
На ЛМБ тримесечните медни сделки след поевтиняване сутринта се стабилизираха и към обяд по Гринуич се търгуваха по 2983 USD/т, което е с 27 USD/т над затварянето в петък. Алуминият поскъпна с 6 USD/т до 1684 USD/т, подкрепен от сериозния спад в запасите на борсата, които сега са 1.3 млн. т. Калаят регистрира ново поскъпване със 180 USD/т и достигна 8230 USD/т. Миналата седмица той маркира 14.5-годишен ценови рекорд от 8400 USD/т. Вчера намери подкрепа от сриналите се до 5-годишен минимум запаси.
Източник: Пари (30.03.2004)
 
Цените за всяка отделна група потребители на природен газ можe да бъдат различни. Това предвижда проектът на наредба за регулиране на цените на природния газ, изготвен от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕР/.Предприятието, което ще снабдява потребителите с природен газ, ще предлага на ДКЕР за утвърждаване различни групи потребители. Те може да са разпределени в зависимост от потреблението си или по други признаци. Очаква се най-големите потребители на природен газ да получат право да купуват синьото гориво на по-ниски цени. Това ще направи по-конкурентна продукцията на химически заводи като Агрополихим, Оргахим, Неохим, Полимери, на металургичните заводи от типа на Кремиковци и Стомана индъстри, на циментовите и стъкларските предприятия и на най-големите потребители на природен газ - топлофикациите.
Източник: Пари (30.03.2004)
 
Намалението на цените на природния газ с 6 лв. за 1000 куб. метра без ДДС от началото на април почти няма да се отрази върху дейността на големите потребители на гориво. В понеделник Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) реши "Булгаргаз" да намали цените средно с 3% до 213.09 лв. за 1000 куб. метра без ДДС. Това са пределни цени, като "Булгаргаз" и газоразпределителните дружества могат да продават по-тях, каза председателят на регулаторната комисия Константин Шушулов. Около 33% от пазара на природен газ в страната заемат топлофикационните дружества. От "Стомана индъстри" също са на мнение, че предприятието няма да усети намалението. Металургията е потребила през изминалата година 418 млн. куб. метра синьо гориво. По-ниската цена на суровината е главно заради поевтиняването на долара от началото на годината и понижението на транзита на синьото гориво за съседните страни със 180 млн. куб. м.
Източник: Дневник (30.03.2004)
 
"Стомана индъстри" изплаща предсрочно цената на обособената част "Стоманодобив". Цената е $ 13,5 млн. без ДДС и трябваше да бъде изплатена в срок от 5 г. Споразумението за предсрочното изплащане на закупеното през 2001 г. основно производство ще бъде подписано между "Стомана индъстри" и "Стомана" тази вечер. С документа "Стомана индъстри" изплаща година и половина предсрочно цялата дължима сума, като по този начин ще бъде дадена възможност на "Стомана" за бързо разплащане с кредиторите и удовлетворяване на вземанията на бившите работници на дружеството и НОИ. На подписването се очаква да присъстват вицепремиерът Лидия Шулева, управителят на НОИ Йордан Христосков, кметът на община Перник Антоанета Георгиева, лидерите на националните синдикални дружества.
Източник: Сега (30.03.2004)
 
"Стомана индъстри" и "Стомана" АД ще подпишат споразумение за предсрочно изплащане на закупеното през 2001 г. основно производство (обособена част "Стоманодобив"). През 1999 г. "Стомана" АД беше обявена в несъстоятелност и според оздравителния план през 2001 г. "Стомана индъстри" купи основното производство на пернишкото дружество за 13.5 млн. долара. Сумата трябваше да бъде платена за пет години, като за същия период от време "Стомана индъстри" трябваше да инвестира 34 млн. долара в закупеното основно производство. С подписването на това споразумение "Стомана индъстри" изплаща година и половина по-рано цялата цена. По този начин се дава възможност на "Стомана" АД бързо да се разплати с кредиторите и да удовлетвори вземанията на бившите работници на дружеството и на Националния осигурителен институт, заяви Антон Петров, представител на гръцката компания "Виохалко" за България, собственик на "Стомана индъстри". Комисия с представители на Агенцията за следприватизационен контрол и на Министерството на икономиката е направила проверка за направените инвестиции. Установено е, че размерът на вложенията, извършени от "Стомана индъстри" за три години, е за над 40 млн. долара. През миналата година в "Стомана индъстри" завърши първата част от инвестиционната програма на стойност 60 млн. евро. Преди година в дружеството беше пусната в експлоатация нова линия за непрекъснато леене "Даниели" за производство на блуми и кнюпели. Изцяло беше реконструирана по проект на "Вайфукс" първа електропещ, което увеличи капацитета й от 70 на 100 тона на час. През 2003 г. пък завърши реконструкцията на листопрокатния цех. Стартира и програма за опазване на околната среда за 13 млн. евро. Производство на Стомана в дружеството нарасна с над 50%, като от 450 хил. тона през 2002 г. достигна до 700 хил. тона през миналата година. Близо 95% от продукцията на "Стомана индъстри" е експортно ориентирана, като дружеството инвестира и за по-масово навлизане на вътрешния пазар. За целта на територията на "Стомана индъстри" беше изграден един от най-големите складове за черни метали в България. През април "Стомана индъстри" ще пусне в експлоатация шредерна инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Мощността на съоръжението е 5000 конски сили и е доставено от германската компания "Линдеман". Инсталацията може да раздробява до 200 тона скрап на час, като първоначалната инвестиция за нея е 10 млн. лв. В момента в "Стомана индъстри" работят около 1600 души.
Източник: Дневник (30.03.2004)
 
"Стомана Индъстри"- АД, част от гръцката групировка "Виохалко", ще изплати с година и половина по-рано закупеното през 1999 г. основно производство на металургичния комбинат "Стомана"-Перник, съобщиха от дружеството. Споразумение за предсрочното издължаване ще бъде подписано днес на официална церемония в София в присъствието на ръководството на "Виохалко". През 1999 г. "Стомана"-Перник бе обявена във фалит, а през лятото на 2001 г. нейното основно производство бе продадено на "Стомана Индърстри" за $ 13,5 млн. без ДДС. Парите трябваше да бъдат платени за 5 г.
Източник: Новинар (30.03.2004)
 
Три финансови меморандума по програма ФАР на обща стойност 32.120 млн. EUR подписаха министърът на финансите Милен Велчев и генералният директор на Главна дирекция Разширяване на Европейския съюз /ЕС/ Фабрицио Барбасо. Два от тях са по инициативата за трансгранично сътрудничество за 2003 г. - с Гърция за 20 млн. EUR и с Румъния за 8 млн. EUR. За 4.120 млн. EUR е първият меморандум, който България подписва по инициативата на ФАР Външни граници 2003. Съфинансирането по проектите от българския бюджет е 14.365 млн. EUR.
Източник: Пари (31.03.2004)
 
Окръжната следствена служба във Велико Търново е образувала предварително производство за престъпление по служба срещу Стайко Григоров, бивш управител на предприятието за изкупуване и преработка на цветни метали Дервент АД в с. Самоводене. Той е продал част от имуществото на дружеството на частната фирма Брас метал ООД, заради което са настъпили значителни вредни последствия за Дервент, смятат от следствието. След като през 1995 г. печелившото държавно предприятие се приватизира, започнало прехвърляне на дялове и имущество в паралелно създадени частни фирми. През 2002 г. Дервент АД изпада в неплатежоспособност и Великотърновският окръжен съд открива производство по несъстоятелност заради 2 млн. лв. дългове. Върху имуществото са наложени запор и възбрана. На 29.05.2003 г. дейността на фирмата е прекратена и тя е заличена от търговския регистър.
Източник: Пари (31.03.2004)
 
Дефицит от 500 хил. т мед до края на 2004 г. поради голямото китайско потребление и подобряващата се световна икономика предвижда американската Phelps Dodge, третият по големина производител и най-крупната публична медодобивна компания в света. Световните налични борсови запаси от медни катоди сега се колебаят около 500 хил. т, което е една трета от пиковите 1.5 млн. т през април 2002 г. Значително и устойчиво намаляващите запаси от рафиниран червен метал, разстроените доставки и увеличеното китайско потребление по-рано тази година изстреляха котировките на медта до 8.5-годишен ценови рекорд от 3055 USD/т. Според базираната във Феникс Phelps Dodge оживлението на пазара е подобно на цикъла в края на 80-те години, особено през последното тримесечие на 1987 г., когато цените достигнаха 1.30 USD/лб. В момента зад океана медните фючърси се търгуват около 1.32 USD/лб в сравнение с 65 CTS/лб в края на 2002 г. Медодобивният гигант прогнозира средни цени на метала за настоящата година около и над 1.10 USD/лб. Според Чили - топпроизводителя в света, те ще са 1.20 USD/лб. Китай оглавява листата на страните с най-голям ръст на търсенето на мед. През 2003 г. той е потребил грубо 3 млн. т. Но докато през 2003 г. страната е отбелязала 20% растеж на търсенето, за 2004 г. Phelps Dodge очаква само 9%. Компанията смята, че ръстът на световното потребление през същата година ще е поне 4%. Същевременно един от големите медопроизводители - Замбия, планира да покачи добивите т. г. до 382 хил. т при 350 хил. т за предходната.
Източник: Пари (31.03.2004)
 
Пазарът на цветни метали бе във възход вчера, подкрепен от силни основни пазарни фактори и свити доставки. Тримесечните медни доставки пробиха равнищата на съпротива от 3000 USD/т. Те поскъпнаха до 3002 USD/т в сравнение с 2971 USD/т в понеделник. Алуминият достигна цени от 1692 USD/т, с 14 USD/т по-високи от затварянето предишния ден. Тези на калая скочиха до 8420 USD/т спрямо 8260 USD/т. Оловото поскъпна с 18 USD/т и се договаряше по 838 USD/т, а цинкът, въпреки че не бе търгуван, се котираше по-високо - по 1120 USD/т. Никелът поевтиня със 190 USD/т до 13 900 USD/т.
Източник: Пари (31.03.2004)
 
Изпълнителният директор на полската група KGHM, шести и втори в света по добиви съответно на мед и сребро, беше освободен седмица след като поиска от правителството да намали своя 44-процентен контролен дял.
Източник: Пари (31.03.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в България през януари са $39,5 млн., съобщиха от централната банка. Те са с $47 млн. по-малко от вложенията през същия месец на 2003 г. Сега най-много инвестиции са привлечени от Холандия (66,2%), САЩ (8,5%) и Великобритания (3,4%). Дефицитът във външната търговия през януари е 154,5 млн. евро, като е по-голям с 85,7 млн. евро спрямо същия месец на 2003 г.
Източник: Стандарт (01.04.2004)
 
Между 30 и 40 млн. EUR ще инвестира Стомана Индъстри през следващите две години в производство и оборудване. До дни предстои пускането на нова инсталация за рязане и раздробяване на скрап, с която ще се обработват и стари автомобили. Линията е най-мощната на Балканския полуостров /5000 к. с./ и инвестицията в нея е 10 млн. лв., съобщи Атанас Атаносопулос, председател на съвета на директорите на Стомана Индъстри. Преди ден компанията подписа споразумение със Стомана АД за предсрочно изплащане на производство Стоманодобив. Досега фирмата е инвестирала в Стомана АД 41 млн. USD. Така Стомана Индъстри е надхвърлила инвестицията от 34 млн. USD, която е трябвало да вложи до 2005 г. С предсрочната инвестиция компанията ще се разплати с кредиторите, работниците и НОИ. Очакваме през май 2005 г. Стомана АД да бъде закрита, казаха от ръководството на Стомана Индъстри. Те предвиждат преструктуриране и отделяне на производствата, като бъдат създадени отделни дружества, например по транспорт и поддръжка. През миналата година са въведени две нови производства, които са увеличили добива на стомана. Реално производството е нараснало с над 50% и от 450 хил. тона през 2002 г. е достигнало 700 хил. тона за м. г. От ръководството се похвалиха, че предприятието е в първата десетка от фирми, формиращи БВП. Износът за 2003 г. е в размер на 153 млн. EUR.
Източник: Пари (01.04.2004)
 
До месец "Стомана индъстри" пуска в експлоатация единствената в България инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Шредерната инсталация е с капацитет 200 т метални отпадъци на час, съобщи представителят на гръцката компания "Виохалко" за България Антон Петров. Ръководството на "Стомана индъстри", чийто основен акционер е "Виохалко", и бордът на директорите на "Стомана" подписаха споразумение за изплащане на задълженията на фалиралото пернишко предприятие към работниците и НОИ на стойност над 7 млн. лв. "В инсталацията за скрап ще се раздробяват стари коли и бяла техника. Няма да получаваме пари от държавата за това", уточни Петров. Собствениците на депа за стари коли ще махат от трошките акумулаторите и другите опасни вещества и ще ги транспортират до "Стомана". "Ние ще им плащаме за старо желязо и ще си осигуряваме суровина", допълни Петров. Капацитетът на линията е толкова голям, че може да обслужва цялата страна. Първоначалната инвестиция е 10 млн. лв. Други 50 млн. лв. ще бъдат инвестирани в основното производство на "Стомана индъстри".
Източник: Сега (01.04.2004)
 
Складовете на най-голямото световно тържище на цветни метали ЛМБ се освобождават все по-големи пространства. Запасите от метали непрекъснато намаляват в резултат на рязко увеличеното китайско потребление. Така изчерпването става един от факторите, които изстрелват цените нагоре. Независимо че производител N 1 на мед в света - чилийската Codelco, започна да освобождава обеми от натрупаните през 2003 г. запаси /200 хил. т/ и директно ги насочва към Китай, на пазара има недостиг. Запасите на ЛМБ са под психологическия праг от 200 хил. т при максимума от 980 хил. т през май 2002 г. Медта наскоро достигна 8.5-годишен ценови пик от 3055 USD/т. Запасите от никел на борсата спаднаха до малко над 15 хил. т при 24.4 хил. преди 1 г. Затова той регистрира 14.5-годишен рекорд от 17 100 USD/т по-рано т. г. През 2003 г. дефицитът бе предотвратен само защото най-крупният производител в света Норилски никел пусна на пазара 60 хил. т от запасите си. При оловото запасите на ЛМБ са 74.3 хил. спрямо 182.6 хил. т. От друга страна, сривът при калая от 24.9 хил. т до сегашните 7.7 хил. т и свитото производство обясняват рекордните цени от 1998 г.
Източник: Пари (01.04.2004)
 
Белгийският частен производител на мед Lamitref преговаря с германски банки за необходимата капиталова инжекция, която да го закрепи. Миналата година се заговори за поглъщане на компанията от белгийската Umicore, един от най-големите производители на мед и цинк в Европа, но засега сделка не е договорена.
Източник: Пари (01.04.2004)
 
България е сред 55-те страни, които издигат търговски бариери пред американските износители, според ежегодно публикуван доклад на правителството на САЩ, цитиран от Асошиейтед прес. Целта на този доклад е да улесни президентската администрация в САЩ при подготовката на нейната стратегия за преговори във връзка с търговските бариери, които нанасят най-големи щети на американските компании. Ако двустранните преговори не доведат до резултат, американската администрация може да се обърне към Световната търговска организация /СТО/. Поставянето на България в този списък е странно, но и обезпокоително, защото търговският ни режим е либерален, коментира Мартин Димитров, експерт в Института за пазарна икономика. Най-вероятно докладът има предвид корупцията и някои административни бариери, които все още съществуват, каза експертът. Такива са например времето за обработване на пратки през митниците. Митата ни все се доближават до тези на ЕС, но не може да се говори за налагане на търговски бариери от страна на България, обясни той. Кабинетът ще трябва да иска от САЩ какви са основанията да влезем в списъка, казва Димитров. През 2002 г. САЩ увеличи митата за внос на стомана, в отговор ЕС също наложи мита. Някои от бъдещите членки също въведоха защитни мерки. България обаче отхвърли искането на наши металургични предприятия да въведе мита за вноса на стомана, припомнят експерти. Група сенатори-демократи изпратили писмо до президента на САЩ Джордж Буш, в което призовава администрацията да започне преговори с петима основни търговски партньори на страната ­ Китай, ЕС, Япония, Индия и Република Корея заради въпроси като бариерите пред американските коли и автомобилни части в Япония и Южна Корея и субсидиите, отпускани от ЕС на самолетостроителя Еърбъс. Сенаторите настояват администрацията да подаде жалба в СТО срещу четирите изброени по-горе страни и ЕС, ако преговорите за премахване на търговските ограничения не дадат резултат до 2 месеца. България също е член на СТО, като след 2007 г. страната ни ще се представлява от Евросъюза.
Източник: Монитор (03.04.2004)
 
"Стомана Индъстри" АД ще изплати предсрочно обособената част от пернишкия комбинат "Стомана", която закупи през 2001 г. за 16.2 млн. щ. долара. Това гласи подписаното на 30 март споразумение между двете фирми. Договорът за покупката предвиждаше цената да се издължи за пет години чрез тримесечни вноски, но сега 7.2 млн. лв. ще бъдат платени година и половина по-рано. Това ще даде възможност на пернишкото предприятие по-бързо да оправи финансовите си взаимоотношения както със своите работници, така и с НОИ. Заради дълговете на "Стомана" от 22.5 млн. лв. за осигурителни вноски сметките й бяха запорирани в началото на тази година. До този момент "Стомана Индъстри" е вложила за модернизацията на закупеното производство "Стоманодобив" 40.9 млн. щ. долара. През 2002 г. бе въведена нова автоматизирана линия за непрекъснато леене и беше завършена реконструкцията на листопрокатния и сортопрокатния цехове. Производството на стомана за 2003 г. достигна 700 хил. т - с 250 хиляди повече спрямо 2002-ра. Пернишкото металургично предприятие беше обявено в производство по несъстоятелност през 1999 г., но две години по-късно съдът и неговите кредитори приеха оздравителния му план, който включваше продажбата на основното производство. Министерството на икономиката притежава 75% от капитала на "Стомана". "АКБ Корпорация" и "Континентал Холдинг" пък държат по 10% от дружеството, а "ТК Холд" - един процент. Останалите акции са разпределени между група физически лица.
Източник: Банкеръ (03.04.2004)
 
Изграждането на хидровъзел Цанков камък беше определено от авторитетното британско издание Euromoney за най-добре структурирания проект във финансово отношение за 2003 г. Строежът на ВЕЦ и язовир Цанков камък започна на 25 март 2004 г. по пилотен проект, одобрен въз основа на меморандум за двустранно сътрудничество между България и Австрия от 2002 г. Инвестицията е на стойност 219 млн. EUR. Участието на Австрия в съвместната реализация ще й позволи да купува от нас всяка година след старта на хидровъзела по 280 хил. т спестени емисии въглероден двуокис и да ги използва за покриване на задълженията си по Протокола от Киото. С получените средства НЕК ще погасява задълженията си по заемите, изтеглени за строежа. Търговията с емисии въглероден двуокис е виртуална, но ще се извършва с реални пари. Протоколът от Киото задължава всяка държава да поддържа определени нива на изхвърляните в атмосферата вредни вещества. Австрия след 2007 г. ще превишава тази норма. За емисиите в България се счита, че ще са под минимално допустимите нива. За да компенсира своето замърсяване, Австрия ще купува от България "чиста атмосфера". Тя се измерва в тонове въглероден двуокис, които са спестени от работата на екологични електро- и топлоцентрали. В случая Австрия ще купува емисиите, спестени от хидровъзел Цанков камък. Инвеститор в каскадата е НЕК, а изпълнител - консорциум от австрийски фирми. Финансирането е без държавни гаранции с експортен и търговски кредити. ВЕЦ Цанков камък ще е с мощност 85 МВт и ще влезе в експлоатация през 2007 г., 48 месеца от началото на строителството. Според изпълнителния директор на НЕК Васил Анастасов инвестицията ще се изплати за 20-25 години, а себестойността на тока ще е 4.5 евроцента за киловатчас. Изграждането ще стимулира и развитието на регионалната инфраструктура и комуникации.
Източник: Пари (05.04.2004)
 
Споразумение за предсрочно изплащане на закупеното през 2001 г. основно производство - т. нар. обособена част “Стоманодобив”, подписаха на 30 март 2004 г. “Стомана Индъстри” АД и “Стомана” АД. Подписи под документа сложиха представителят на “Виохалко” АД за България и изпълнителен директор на “Стилмет” АД Антон Петров, Атанасиос Атанасопулос, председателят на Съвета на директорите на “Стомана Индъстри” АД и С. Христов, изпълнителен директор на “Стомана” АД, Олга Шишкова, председател на съвета на директорите на “Стомана” АД. С подписване на споразумението “Стомана Индъстри” АД на практика изплаща година и половина предсрочно цялата дължима сума, като по този начин дава възможност на “Стомана” АД за бързо разплащане с кредиторите и удовлетворяване на вземанията на бившите работници на дружеството и НОИ. За целта между “Стомана” АД и Националния осигурителен институт е сключено споразумение за изплащане на дължимите суми и е определен график за постъпленията. През 1999 г. “Стомана” АД е обявена в несъстоятелност и по силата на утвърден от кредиторите и съда оздравителен план през лятото на 2001 г. продава на “Стомана Индъстри” АД основното си производство, т.нар. обособена част “Стоманодобив”, за 13,5 млн. долара без ДДС, като сумата трябва да бъде изплатена за 5 години на тримесечни вноски. Задължение на “Стомана Индъстри” АД е да направи инвестиции в обособената част в размер на 34 млн. долара за срок от 5 години. Размерът на инвестициите, ефективно извършени от “Стомана Индъстри” АД за по-малко от три години, възлиза на 40 887 831 долара. Това е установила специално назначена комисия с представители на Агенцията за следприватизационен контрол и Министерството на икономиката, информираха на специално дадена пресконференция от ръководството на “Стомана Индъстри”. През изминалата, 2003 г. са инвестирани 60 млн. евро за подобряване конкурентоспособността на производството. 80% от продукцията на предприятието се изнася в страни от Западна и Източна Европа, в САЩ и Канада, Египет, Китай и други.
Източник: Строителство Градът (05.04.2004)
 
Експанзията на руски капитали в чужбина продължи през миналата седмица със сключването на рекордна и в известна степен изненадваща сделка. Най-големият производител на паладий в света ОАО ГМК „Норильский никель“ изкупи от международната корпорация Anglo American 20% в златодобивната компания Gold Fields, Южна Африка, и се нареди сред водещите световни производители на злато. Сделката на стойност 1.16 млрд. долара (957.5 млн. евро) е най-голямата руска инвестиция в чужбина досега и засенчи миналогодишните рекорди - придобиването на американската компания за паладий Stillweater от „Норильский“ през 2003 г. за около 300 млн. долара и покупката на стоманодобивната фирма Rouge Industries от руския гигант „Северсталь“ на стойност 285 млн. долара. Руската преса коментира, че инвестицията на „Норильский никель“, 60% от която са собственост на холдинга „Интеррос“ с президент милиардерът Владимир Потанин, е продължение на тенденцията олигарси да придобиват ценни активи на Запад, след като петролната фирма „Лукойл“, чийто президент е Вагит Алекперов, купи веригата бензиностанции на ConocoPhilips в САЩ за 265 млн. долара, а през миналата година Роман Абрамович, основен акционер в друга петролна фирма, „Сибнефть“, стана собственик на английския футболен клуб „Челси“ за сумата от близо 60 млн. евро.
Източник: Капитал (05.04.2004)
 
Секторът на цветните метали на лондонската борса LME се отдаде на заслужена почивка през изминалата седмица, която доведе до напускане на най-високите нива на котировките, отбелязани от началото на годината. Извинението на търговците бе, че очакват данните за американската икономика, които трябва да излязат в петък, 2 април. Реално обаче пазарът навлезе във фаза на консолидация, след която според експертите предстоят нови ценови атаки. Основните пазарни фактори вещаят също последващо завоюване на нови височини. Складовете на LME са полупразни, което означава, че продавачите имат пространство за натиск на котировките по посока нагоре, а купувачите ще бъдат принудени да приемат техните условия. Изключение от целия комплекс бе калаят, който продължи да поскъпва и във вторник реализира най-високата си стойност от 14 години и половина - 8480 долара за тройунция. Запазилият се възходящ тренд при калая се дължи на активното търсене и свитите запаси на метала.
Източник: Капитал (05.04.2004)
 
Новината, че белгийският производител на метали Umicore е разработил нова технология, позволяваща използването на паладий вместо платина в дизеловите автокатализатори, изстреля светкавично цените на паладия до рекордните от октомври 2002 г. 315 USD/тр. у. Umicore, N 1 в света по добиви на специализирани цинкови изделия и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, обяви, че благодарение на новата технология 1/4 от използваната в съществуващите системи платина може да се замени с паладий. Така цената на дизелов автомобил ще падне с 20 USD, а производителите ще могат да избират кой от двата метала да използват. В момента паладият е 3 пъти по-евтин от платината. Френската компания PSA Peugeot Citroen приветства откритието.
Източник: Пари (05.04.2004)
 
Металургичното предприятие "Стомана Индъстри" в Перник е в първата десетка на фирмите, формиращи брутния вътрешен продукт на страната, съобщи зам.-председателят на съвета на директорите Людмил Стойков. През миналата година са произведени 700 000 тона стомана, 90% от продукцията се продава на международните пазари. Износът за 2003 г. е за 153 млн. евро, заяви Стойков. За високото качество на продукцията фирмата е сертифицирана по ISO 9001:2000 и по английския Лойд регистър.
Източник: 24 часа (05.04.2004)
 
Пернишкият окръжен съд отложи делото срещу бившия изпълнителен директор на Стомана АД Валентин Бакалов и ръководителя на сектор Инвестиции в металургичното предприятие Пенчо Димитров. Заседанието на съда бе отменено поради заболяване на Бакалов. Бившите шефове на Стомана са обвинени от Окръжната прокуратура за престъпление по служба. Според обвинителния акт за периода май 2001 - май 2002 г. те са превишили правата си с цел набавяне на облага за пернишката фирма Алпа-2000 в размер на близо 2.3 млн. лв. и за други фирми и физически лица на стойност 1.2 млн. лв. От деянието са настъпили вредни последици и щети за Стомана за 3.5 млн. лв. Алпа-2000 ООД е извозвала оборудване от складове на дирекция за инвеститорски контрол в металургичното предприятие. За изнасяните активи не са издавани заповеди за продажба, те не са заплащани и фактурирани. Колите се пропускали на изхода на предприятието без необходимите придружителни документи. Алпа-2000 е собственост на перничаните Иван Янков и Николай Пресолски - син на ексдепутата от ОДС от 38-ото народно събрание Раденко Пресолски. Бакалов и Димитров не са се признали за виновни по време на предварителното следствие. Все още не е насрочена дата за следващо съдебно заседание по делото.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
Кремиковци" АД замърсява и трупа дългове за екология, които държавата така и не събира. Това заявиха депутати от анкетната комисия към парламента, която проучва условията на труд в комбината. "Кремиковци" е вложило едва около 20% от инвестициите за екология по приватизационен договор, показва доклад на Министерство на околната среда. Вместо да си иска парите, екоминистерството разсрочва инвестициите до 2006 г. А през лятото на тази година изтича договорът на комбината с Агенцията за приватизация. Тогава ще приключи и мониторинга на държавата върху изпълнението на договора. Дружеството е отстранило малка част от старите екощети. Не са погасявани вноските по три договора с Министерство на екологията от 1998 г. и 1999 г. По тях са натрупани дългове от над 5 млн. лв. с лихвите. По два от тях банковите гаранции са изтекли, министерството не ги е усвоило. Депутатите попитаха какво прави ведомството на Долорес Арсенова, за да защити държавния интерес и защо не са предприети крути мерки за събиране на вземанията Според договора за приватизация от 1999 г. комбинатът е длъжен да даде 90.104 млн. лв. за екология от 2000-2004 г. Тези пари ще му се признават за инвестиции. Оказва се обаче, че до 15 ноември 2003 г. от тази сума са вложени само 13.957 млн. долара. В края на 2003 г. висшият експертен съвет към екоминистерството приема анекс към приватизационния договор. Според документа комбинатът е длъжен до 2006 г. да вложи 99.574 млн. лв. за екология, а след 2006 г. - 198.196 млн. лв. Така на практика обещаните инвестиции се разсрочват. Иначе общата им сума достига 297.770 млн. лв. Средствата трябва да се използват за привеждане дейността на комбината в съответствие със законите за околна среда. Оставаме с впечатление, че "Кремиковци" е обещал да замърсява по-малко като вложи много пари. Това не става и екоминистерството му разсрочва инвестициите до 2006 г., коментира депутатът от ДПС Рамадан Аталай. А на 14 юни т. г. приключват приватизационните ангажименти на дружеството, припомни той. Районната инспекция по околна среда - София е регистрирала многократно превишения на пределно допустимите норми във въздуха. Например на 7 август 2003 г. сероводородът е бил 99 пъти над средноденонощната пределно допустима концентрация. Най-често е между 1.3 и до 6 пъти над нормите, показват измерванията. Заради замърсяване на въздуха комбинатът е натрупал от 19 септември 1997 г. до 1 януари т. г. 343 160 лв. от глоби и санкции. От тази сума не е платено нищо и затова е предадена за събиране на Агенцията за държавни вземания. Заради замърсявания на водите комбинатът има борчове от 711 885 лв. от 25 юни 2003 г. до 1 януари т. г. От тях са платени само 16 369 лв. Незначително е и изпълнението на програмата за отстраняване на стари екощети. На 20 януари 2000 г. е подписано споразумение между собственика на предприятието "Дару металс" АД, Министерство на екологията, Министерство на финансите и Агенцията за приватизация. Според споразумението комбинатът премахва на етапи замърсяванията със собствено финансиране. След края на всеки етап обаче държавата е длъжна да заплати на собственика направените разходи. Заплащането се извършва в 1-месечен срок, когато обектът е завършен и годен за ползване съгласно Наредба на МС от 1999 г. за разрешаване на строежите в България. През 2000 г. е приета специална програма, в която е посочено, че старите щети ще се отстраняват на три етапа. Това трябва да стане до 2005 г. като максималните разходи за изпълнението й не трябва да надхвърлят 15.050 млн. долара. Най-вероятно "Кремиковци" не е работил по програмата, защото на 11 януари 2002 г. е подписан анекс. Неговото подробно съдържание не беше съобщено на депутатите. Беше обяснено, че в допълнителният документ се напомня, че комбинатът носи отговорност за старите замърсявания. Оказва се обаче, че към момента изпълнението на програмата е за 11 491 лв., които са изплатени на дружеството. Парите са похарчени за предпроектни проучвания на два обекта. Държавата подписа структурния заем на 17 март 2000 г. Договорът предвижда отпускане на общо 49.5 млн. долара в подкрепа на платежния баланс на страната. В замяна се ангажираме да пречистим старите екологични замърсявания. Средствата от банката не се използват за пряко финансиране за отстраняване на старите екощети. Те се усвояват по отделна сметка в бюджета, а държавата финансира отстраняването на старите замърсявания, след като извършването на разходите се доказва от съответните предприятия. Къде са парите от Световната банка, попита още Аталай. Експерти от екоминистерството обясниха, че старите замърсявания не са най-големият проблем на "Кремиковци", а неизразходваните средства по заема са постъпили в бюджета. Дружеството има и неизплатени борчове към предприятието за управление на околната среда. Парите са отпуснати преди приватизацията, но собственикът е поел ангажимент да ги възстанови. Първият заем е от 1998 г. и е за изграждане на съоръжение за прахове. По този контракт непогасената главница към 8 март т. г. е 742 334 лв., а лихвите са 231 847 лв. Вторият заем е от 1999 г. и е за изграждане на електрофилтър за агломашина. По него дължимата главница е 1.753 млн. лв., а лихвите - 499 891 лв. Третият заем е също от 1999 г. Парите са били отпуснати за нова инсталация за обезвреждане на шламове. Дължимата главница към 8 март т. г. е 1.534 млн. лв., а лихвата - 280 686 лв. Така по трите заема дружеството дължи общо главница 4.029 млн. лв. и лихви - 1.012 млн. лв.
Източник: Монитор (06.04.2004)
 
В недалечно бъдеще, когато двете най-големи борси на метали - в Лондон и в Ню Йорк, започнат да търгуват фючърси на стомана, суровината ще запълни списъка на борсовите стоки. Експертите разчитат, че така пазарът на стомана ще стане по-прозрачен, а резките колебания в цените на металурзите ще бъдат избегнати. Сега стоманата за разлика от много видове суровини - нефт, цветни и благородни метали, се търгува посредством преки сделки и контракти. Много купувачи правят своите покупки, базирайки се на доклади на анализатори и изяснявайки помежду си предлаганите от стоманодобивните компании цени. Металургичният концерн Nucor, International Steel Group и Allegheny Technologies обявяват цените си и повишението им, въпреки че други от януари, откакто цените нарастват бързо, вече не го правят. Горещовалцуваната стомана поскъпна от началото на 2004 г. с 50% и се очаква горещовалцуваните листи да достигнат този месец цени от 500-600 USD/т при 330 USD/т през януари. През март индийската Multi Commodity Exchange стана първата борса, на която се търгуват срочни контракти на стомана.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
С наближаването на Великден търговията на ЛМБ губи своето темпо и вероятно това ще я характеризира до края на седмицата. Паралелно с това цените на повечето метали се понижиха. Тримесечните медни доставки поевтиняха с 14 USD/т в сравнение със затварянето в петък и се сключваха по 2962 USD/т въпреки новото намаляване на борсовите запаси. Алуминият се стабилизира на нива от 1759 USD/т при 1757 USD/т в петък. Никелът се срина със 120 USD/т до 14 230 USD/т, а калаят поевтиня със 150 до 8750 USD/т. Цинкът отстъпи с 15 USD/т, а оловото с 11 USD/т.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
Третата по големина миннодобивна компания в света Anglo American финализира продажбата на 20% /за 1.16 млрд. USD/ в третия по величина производител на злато Golden Fields на Норилски никел.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
Поскъпналите метали спомогнаха за растежа на неконсолидираната печалба на световния лидер по добиви на никел и метали от групата на платина руската Норилски никел за IV тримесечие на 2003 г. Нетната печалба /според руските счетоводни стандарти/ нарасна с 15% и възлиза на 9.49 млрд. рубли /333.2 млн. USD/. Неконсолидираната печалба за 9-месечието е 26.99 млн. рубли при загуба от 2.65 млрд. рубли за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
Най-голямата стоманодобивна компания Arcelor обмисля увеличаване на цените на стоманата през III тримесечие, което ще е по-голямо от това през първата половина на 2004 г. Цените на стоманата й ще надвишат 400 USD/т.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
3 400 бивши работници и служители на "Стомана" получават от днес дължимите заплати и обезщетения за 1999 г. и 2000 г., съобщиха от дружеството. Средствата са осигурени от предсрочното изплащане на остатъка по сделката за продажба на обособена част "Стоманодобив" от новия й собственик - "Стомана Индъстри". 4 880 798 лв. са преведени в ескроу сметка на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник. По този начин гарантираме плащанията на хората, защото парите се използват по строго определено предназначение и друг кредитор не би могъл да има претенции към тях, уточни директорът на "Стомана" Спас Христов. Изготвен е график за изплащане на дължимите суми. Първи ще получат парите си бившите работници в основните цехове. Плащанията ще приключат на 21 май с издължаване по изпълнителни дела. Част от парите ще бъдат използвани и за погасяване на борчове към Териториална данъчна дирекция. 7 015 486 лв. изплати година и половина по-рано "Стомана Индъстри". Сумата е изчислена при фиксиран курс на долара 2,17146 лв. 13,5 млн. долара е цената на сделката за продажба на обособена част "Стоманодобив". 2 010 369 лв. са преведени директно на НОИ за осигуровки върху дължими заплати и обезщетения.
Източник: Монитор (07.04.2004)
 
Силният лев и високите налози пречат на икономиката в България. Това показва докладът на изследователското звено на сп. Еconomist - Economist Intelligence Unit (EIU). Липсата на бърз икономически подем в Европейския съюз (ЕС) е основен макроикономически проблем за страната. Това от своя страна означава, че търсенето на български стоки на нейните основни чужди пазари ще остане сравнително ниско. Намаляването на българския експорт на доминираните от ниския американски долар пазари е още един рисков фактор, коментират анализаторите. Високите цени на горивата на международните пазари могат да предизвикат ръст на инфлацията в страната. Инфлационният натиск в България се влияе силно от промяната на цените на горивата, имайки предвид, че износът на енергия формира 30% от общия експорт, се казва още в доклада.
Източник: Пари (07.04.2004)
 
Активизирането на световната икономика ще оскъпи допълнително металите тази година, които ще се успокоят на по-ниски нива през 2005 г., се казва в прогноза за цените на 20 борсови стоки /най-вече метали/ на анализаторската компания Access Economics. Ситуацията на пазара в момента благоприятства максимално поскъпването на металите, посочва изследването, в което участват 12 експерти, основно представители на банки. Към края на 2004 г. алуминият ще струва средно 1660.84 USD/т, с 13% повече спрямо края на 2003 г. Медта ще поскъпне с 3% в сравнение с декември 2003 г. до 2467.81 USD/т. Сега тя се търгува по 2900 USD/т. Никелът, поскъпнал рекордно миналата година, след като търсенето на производителите на неръждаема стомана превиши предлагането, ще приключи 2004 г. с 20% по-скъп и ще се продава по 13 210.54 USD/т. Както предвиждат анализаторите, догодина цветните метали ще започнат да поевтиняват. Цените на алуминия ще се понижат с 2%, на медта с 6%, а никелът ще е с 12% по-евтин към декември 2005 г. В дългосрочна перспектива, в средата на 2006 г., се прогнозира общ 20-процентен спад в котировките на оловото, платината, среброто, медта, никела и петрола.
Източник: Пари (07.04.2004)
 
На ЛМБ цените на медта след резкия спад от понеделник се сринаха под 30-дневните равнища на подкрепа за първи път от края на ноември. Въпреки това се очаква ново повишение през второто тримесечие, предвид основните пазарни фактори и най-вече свитите пазарни доставки. Тримесечните медни сделки се сключваха при 2895 USD/т спрямо 2880 USD/т в понеделник. Алуминият се котираше почти без промяна по 1735-40 USD/т. Оловото поскъпна с 6 USD/т до 797 USD/т, а цинкът продължи отстъплението от предишния ден. Той поевтиня със 17 USD/т до 1031 USD/т. Никелът поскъпна със 100 USD/т, а калаят със 125 USD/т.
Източник: Пари (07.04.2004)
 
Паладият продължава да се движи около 17-месечния максимум 313 USD/тр. у. Той беше маркиран след новината за технология, разработена от Umicore, позволяваща замяна на платината с паладий в катализаторите на дизеловите двигатели. От технологията ще спечели най-вече Норилски никел, топпроизводителят на паладий в света. Очаква се тя да влезе в приложение догодина.
Източник: Пари (07.04.2004)
 
Около 9 милиона долара взе назаем за 5 години КЦМ АД, за да изчисти отпадните си води от тежки и отровни метали като кадмий, цинк, арсен, олово. С тези пари започна строителството на най-голямата пречиствателна станция за металургично предприятие у нас. Според инж. Найден Михайлов ­ директор на направление “Инженеринг и развитие” в КЦМ ­ проектът ще бъде осъществен за малко повече от 12 месеца. От средата на 2005 година водите на предприятието ще бъдат включени в затворен цикъл, като ще се преработват по 350 кубически метра в час. През 1990 година предприятието е използвало 3000 куб.м/час, сега са му достатъчни 700 куб.м/час, а след построяването на Централната пречиствателна станция потреблението на вода ще бъде само 250 куб.м/час.
Източник: Марица (08.04.2004)
 
Само 7% са лошите кредити към банките, сочи статистиката на БНБ, обяви управителят на Централната банка Иван Искров на форум за кредитния риск. През 1997 г. необслужваните заеми са били 58%, допълни той. Делът на кредитите в банковите активи за 2003 г. е над 50%, а през 1997 г. е бил 22%, съобщи Петър Андронов от управление "Банков надзор". До края на годината БНБ ще направи промени в Наредба 8 за капиталовата адекватност. В нея ще се въведат регулации за отчитане на пазарния риск при кредитирането. Те ще влязат в сила от 2005 г., каза Искров. Заради въвеждането на новите стандарти банките ни трябва да направят огромни инвестиции в информационни технологии и човешки ресурси, коментира Искров.
Източник: Стандарт (08.04.2004)
 
Baoshan Iron&Steel - 6-и в света по добив на стомана, планира до 5 години скок с 50% на производствения си капацитет поради растящото търсене в страната. Пред Financial Times Си Кихуа, президент и изпълнителен директор на Baosteel, възнамерява да вложи 6-7.2 млрд. USD до 2010 г. за разширяване на производството от 20 млн. до 30 млн. т и се надява цените поне за относително по-разходоемките сортове стомана, като използваните в автомобилната промишленост, да останат високи поне до края на годината. Недостигът на стомана в някои страни вдигна цените на някои сортове като горещовалцуваната до над 500 USD/т от около 200 USD/т преди 2 г. Китай увеличи добива през януари - февруари т. г. с 26%, докато за същия период световният добив нарасна с 3%, отбелязва Macquarie Bank. Друг световен производител на стомана с планове за скок на добивите с 50% през близките години е LNM, контролиран от Лакшми Митал. Китай има производствен капацитет от 220 млн. т стомана и разширява стоманодобивните си пещи с още 80 млн. т годишно, а потреблението през 2004 г. ще достигне до 1/3 от проектираните световни добиви, или 1 млрд. т./
Източник: Пари (08.04.2004)
 
Цветните метали на LME поевтиняха в сряда с изключение на медта, която достигна 2903 USD/т - по-ниско от 2920 USD/т в ранната търговия, но над дъното от 2896.50 USD/т при откриването. Алуминият също поскъпна с 1 USD до 1749 USD/т. Никелът отстъпи със 120 USD до 14 180 USD/т. Цинкът поевтиня с 6 USD до 1052 USD/т, а калаят - с 50 USD до 8950 USD/т. Цената на оловото също пада с 3 USD до 792 USD/т.
Източник: Пари (08.04.2004)
 
Казахстанската медна корпорация Kazakhmys, един от 10-те най-големи производители на мед в света, увеличи през I тр. на 2004 г. добива на рафинирана мед до 103 428 т от 99 273 т през I тр. на 2003 г. От износа за съседен Китай и Европа печалбата на Kazakhmys за периода нарасна до 266 млн. USD - с 25.2% повече спрямо същия период на 2003 г.
Източник: Пари (08.04.2004)
 
BBG ALUM - най-голямото румънско предприятие за алуминий, увеличи с 25% до 500 хил. т годишно добива на алуминий, спъван от високата цена на енергоносителите и скока с 66% на таксите за корабен превоз. Румъния внася боксит от Африка, Латинска Америка и Австралия.
Източник: Пари (08.04.2004)
 
Деветнадесет несебърски фирми са се обединили в сдружение, за да изградят рибен атракцион, съобщи кметът на Община "Несебър" Николай Трифонов. Той не уточни кои са компаниите, сдружили се, за да реализират начинанието, но каза, че общината също участва, а изпълнител на обекта ще бъде "Трансстрой"-Варна. Съоръжението ще бъде построено до лятото на мястото на сега съществуващите рибни заведения в района на пристанището. Финансирането е осигурено от фирмите, които са се включили в сдружението. Първоначално определените средства, необходими за строителството, са около 70 хил. лева. Общината ще участва, предоставяйки терен. "Според проекта атракционът ще е нещо като мини Несебър. В строителството ще бъдат използвани елементи от традиционната местна архитектура. Това ще бъде атракция №1 през предстоящия сезон, лицето на града", каза още Трифонов. Над 400 обекта са включени в строителната програма на Община "Несебър" за 2004 г. За тях в бюджета на общината са предвидени 20 млн. лева, от които 17 млн. лв. са собствени приходи. Най-голям обект е пречиствателната станция в Равда. Той е на стойност 9 млн. лева. На този етап от Министерството на околната среда и водите са осигурени само 1.5 млн. лева. За останалите средства общинската администрация ще кандидатства с проекти пред програмите, финансирани от предприсъединителните фондове. Ще бъде увеличен и обемът на водния колектор в близост до Ахелой. Така ще бъде решен въпросът с пречистването на отходните води за срок от две години. В този период общината трябва да предприеме стъпки за изграждане на следваща пречиствателна станция в промишлената зона на Несебър, за което се очаква строително разрешение. Предстои изграждането на канализационните системи на Кошарица и на съседните селища. Само за Кошарица са необходими 1.5 млн. лева, от които 70 хил. лв. общината вече е заделила.
Източник: Дневник (09.04.2004)
 
Най-големият производител на алуминий в света Alcoa Inc. обяви удвоен размер на печалбата си за първото тримесечие на 2004 г. благодарение на по-високите цени на алуминия и големите продажби за автомобилни и самолетни производители. Чистата печалба на компанията е достигнала 335 млн. долара, или 41 цента доходност на акция, докато година по-рано е била 151 млн. долара, или 17 цента за акция. Приходите на Alcoa са нараснали с 11 % за първото тримесечие и възлизат на 5.7 млрд. долара.
Източник: Пари (09.04.2004)
 
По данни на икономическото министерство предприятията от сектор тежка металургия формират голяма част от износа на България. Някои компании обаче смятат, че липсата на държавна стратегия за развитието на отрасъла е основна пречка за стъпването на нови пазари. Преди десетина години в България можеше да се говори за развита металургична индустрия с осигурени пазари. В момента работещите предприятия в България са едва няколко, а проблемите пред тях са сериозни. Основният е високата цена на енергийните източници. "В България средната себестойност на тока за страната не е скъпа. Тя е 2-2,5 стотинки, в зависимост от производителите – атомната централа или ТЕЦ-овете. Никой не се замисля, че когато искаш да запазиш една индустриална инфраструктура в една страна, трябва да помислиш не да ги субсидираш, но не и да печелиш до 5-7 пъти върху себестойността на електроенергията", смята Пламен Бонев - изпълнителен директор на "Радомир метали". Сериозен проблем пред металургичното производство е и трудното връщане на изгубените преди години пазари. Единственото, което прави продукцията ни все още търсена, са конкурентните цени. Честа практика е световните гиганти в бранша да купуват изделия от нашите заводи и да ги предлагат на пазара, което ограничава дейността на българските предприятия само като поддоставчици.
Източник: БНТ (09.04.2004)
 
Предстоящият Великден потисна търговията с цветни метали и представителите на този борсов сегмент започнаха да поевтиняват на лондонската борса LME. Най-силно за понижението на цените влияе бездействието на фондовете, които не искат да покриват позиции в навечерието на празниците. Неочаквано покачване на запасите в лондонските складове се отрази неблагоприятно на котировките на калая, които вървяха стремглаво нагоре през последните три седмици. За наблюдателите най-изненадващо бе поевтиняването на медта, тъй като според тях пазарът е в дефицит и търговците “преследвали” червения метал.
Източник: Капитал (10.04.2004)
 
Британско-индийската компания LNM Group, вторият по големина производител на стомана в света след Arcelor, възнамерява да купи от Balkan Steel два македонски завода с общ капацитет 2.2 млн. тона, чиято продукция се изнася за САЩ, Европейския съюз и съседните балкански държави, съобщи „Время новостей“.
Източник: Капитал (10.04.2004)
 
Когато големите потребители започнат да получават ток по директни договори с електроцентралите, губят право да купуват от НЕК или електроразпределителните дружества /ЕРП/ освен по договори под условие. Доставката на електричество под условие ще става по твърди цени без уикенд тарифи. Това предвижда проектът на " Правила за търговията с електроенергия", който регламентира как производители и големи потребители ще сключват директни договори за доставка на ток. За компенсация на отменените уикенд тарифи цените по директните договори няма да се регулират и ще са известни само на страните по тях. Задължително е освен договора по свободни цени потребителят да сключи и договор с НЕК или ЕРП за случаите, в които ще ползва количества, по- големи или по-малки от заявените. За директните доставки предприятията трябва да прогнозират потреблението си за седмица напред. На тази база НЕК като оператор изготвя график, а централата произвежда съответното количество. Всяко несъвпадение в количествата се балансира от НЕК или ЕРП по договори под условие и на по-високи цени за балансираща енергия. Организацията на пазара ще се извършва от НЕК. Той ще вписва търговските участници в регистър. Графиците по свободни цени ще се изпълняват само след внасяне на гаранционен депозит по специална сметка. Размерът на депозита и обслужващата банка се определят от оператора, а плащания от нея се правят само по негово нареждане. Ако даден участник не изплати свое задължение, операторът изпраща платежно искане за инкасо до банката. Търговците са длъжни да възстановят средствата, теглени от НЕК, до два работни дни. Производителите предоставят в такива сметки в полза на преносното предприятие обезпечение за заплащане на дължимите суми за пренос. Операторът отстранява търговеца, когато финансовата му позиция е отрицателна и достигне 50% от остатъка по специалната сметка. По същия начин може да се отстрани и производител, който не си плаща фактурите за пренос, но с 30-дневно предизвестие. Търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност или за ликвидация, се отстранява от пазара на балансираща енергия до три дни от обявяване на съответното решение. В момента привилегированите потребители са с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри-Перник, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим-Девня, Неохим-Димитровград. След средата на 2004 г. пазарът ще се отвори и за дружества с консумация над 40 гигаватчаса. През 2007 г. всеки потребител трябва да е привилегирован. Засега продавачи ще са ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3, заводски централи и някои ВЕЦ.
Източник: Пари (13.04.2004)
 
Белгийската компания "Юмикор" е разработила нова технология, която намалява разходите за производството на катализатори за дизелови двигатели, пише в. "Файненшъл таймс". В нея компанията е използвала паладий вместо платина, като по този начин разноските за изработване на този компонент на двигателите намаляват над три пъти. Иновацията ще спести на автомобилните компании по 20 долара на двигател, което се оценява като чудесен резултат. Новата технология на "Юмикор" беше високо оценена от всички автопроизводители. Внедряването на паладия в дизеловите двигатели доскоро беше възпрепятствано от възможността металът да взаимодейства със сярата, която е съставна част от горивото, и по този начин да се намали способността да се неутрализират вредните емисии газове. Вицепрезидентът на белгийската компания Мартин Хес обявява, че новите катализатори ще бъдат пуснати на пазара през следваща година. Най-големият производител на катализатори за коли Johnson Matthey заяви, че новата технология на "Юмикор" ще окаже благоприятен ефект както върху производителите на паладий, така и върху тези на платина. Опасенията за доставките на платина, породени от недостига на метала в последните години, ще намалеят, а значителните излишъци от по-евтиния паладий ще бъдат реализирани, като пазарът на този метал ще бъде значително разработен, смятат от Johnson Matthey. Компанията също разработва подобен катализатор, но все още не е известно кога ще бъде пуснат на пазара. В последните пет години употребата на платината в автоиндустрията е нараснала три пъти, като миналия месец цената на ценния метал достигна 24-годишно върхово ниво, припомня вестника.
Източник: Дневник (13.04.2004)
 
Заеми от $ 250 хил. до $ 10 млн. за срок от 3 до 10 години отпуска американската търговска финансова компания World Business Capital (WBC), съобщиха от Българската стопанска камара. Кредитите са за наши предприемачи, търсещи финансиране за оборудване, технологии, проекти и др. Условието, което WBC поставят на кандидатстващите, е да закупуват щатско оборудване или да разработват проекти съвместно с американски партньори. WBC отпуска кредити с финансовата подкрепа на американското правителство. Три са кредитните линии, предложени на българския пазар. Първият вид заеми са за закупуване на американско оборудване, услуги или технологии. WBC предлага кредит до 7 г. без обезпечение на български компании при закупуване на оборудване, услуги или технологии от САЩ. Фирмите получават заем за 85% от сумата за купуване на американските стоки. Оборудването може да е ново, може и да е втора ръка, може да се покрият и средства за закупено оборудване, ако е доставено през последните 3 месеца. Вторият вид заеми са за представители, дилъри и дистрибутори, които продават американско оборудване. Сроковете за изплащане са до 5 г. Третият вид заеми са за проекти, смесени дружества и планове за развитие на търговски площи. Срокът за погасяване на кредитите е 10 г. Проектът на българската фирма трябва да включва участието на американска компания или американски гражданин, чийто дял е не по-малък от 25% от общата стойност на проекта. WBC финансира до 70% от стойността на проекти за разширяване на дейност и до 55% при финансиране на проекти за нова дейност.
Източник: Пари (13.04.2004)
 
Българо-Украйнски делови съвет ще бъде създаден утре в рамките на двустранния бизнесфорум, организиран от Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. Във форума ще участват представители на 11 украински фирми, придружаващи министъра на външните работи на Украйна Костянтин Гришченко по време на официалното му посещение в София. Участниците в украинската бизнесделегация са компании в областта на енергетиката, нефтената и газовата промишленост, машиностроенето, минната промишленост, речния транспорт и др. От българска страна ще участват представители на Булгаргаз, Металснаб холдинг, Стомана, Шенкер, Метро, Техномаркет, Технополис и др. До края на месеца ще започне работа Търговско-информационен център "Балкани", който ще съдейства на фирмите от двете страни да установяват контакти, съобщиха от БТПП. През май в Киев предстои участие на български фирми в търговско изложение, а през юни във Варна ще заседава смесена комисия и ще се проведе бизнесфорум, организиран от търговските палати на България и Украйна.
Източник: Пари (13.04.2004)
 
Компания, чието име е непознато за 99% от българите, води класацията по приходи от продажби през 2003 г.. То бе направено дни след изтичането на срока за представяне на финансовите отчети на данъчната администрация и НСИ. Лидерът по продажби се оказва "Литаско България" ЕООД, което всъщност е преименуваното дружество "ЛУКойл Блек Сии - България" ЕООД - от структурите на руския петролен гигант у нас. По петите на "Литаско България" е друга компания от същото семейство - "ЛУКойл България" (тя пък е собственост на "ЛУКойл Юръп" - Холандия). Призовите места на тези две дружества се дължат на вътрешното преструктуриране в "ЛУКойл". През 2001 г. бе решено те да поемат основните операции с петрол, а "ЛУКойл Нефтохим Бургас" АД да преработва суровината на ишлеме. Така бургаската рафинерия се прости с част от значителните си приходи - от 2.778 млрд. през 2000 г. те спаднаха на 532 млн. лв. през 2001-ва и след това до сегашните 345-350 млн. лева. Същевременно "ЛУКойл България" увеличи оборота си - от 1.49 на 2.62 млрд. лв. през 2001 г., а през 2003-а е отчела продажби за 1.93 млрд. лева. Други големи наши фирми също са регистрирали стагнация на продажбите си през миналата година. Конкретно в петролния сектор всички лидери отчитат спад - "Шел" от 274 на 268 млн. лв., а "Петрол" - от 389 на 356 млн. лева. Драстично намаляват приходите и на две от основните ни транспортни компании - БДЖ и "Български морски флот" (съответно с 16 и 20%). По-голямо е понижението само при СОМАТ - с 24 процента. В подреждането на най-бързо разрастващите се фирми пък води "Главболгарстрой", увеличил приходите си два пъти и половина. От строителния холдинг уточниха, че оборотът им надхвърля 200 млн. лева. Повече от два пъти са нараснали продажбите и на "Космо България Мобайл" - дружеството, което развива втория мобилен оператор у нас. Това е нормално за компания, която отскоро е на пазара и се бори за разширяване на своя дял. При липсата на данни от "Мобилтел" обаче, не могат да се направят изводи за развитието на сектора като цяло. За сметка на това четирите представителя на металургията, включени в класацията (те почти изчерпват отрасъла), бележат значителен ръст в приходите си от продажби. Това се отнася преди всичко за "Юмикор Мед" - Пирдоп, където отчитат и забележителна печалба от 84 млн. лева. "Кремиковци" и особено неговата търговска структура - "Кремиковци трейд", също не отстъпват по нарастване на оборотите си. "Стомана индъстри" - дружеството със собственици "Еврометал" и "Сиденор", което купи активите на фалиралия стоманодобивен комбинат в Перник, има най-голямо покачване на продажбите, но независимо от това е приключило годината със загуба. Обяснението е в поскъпването на металния скрап, който е основна суровина за "Стомана индъстри". Пловдивският производител на олово и цинк КЦМ пък отдава негативния си финансов резултат на международната конюнктура. Общата сума на продажбите на водещите български компании показва слаб номинален ръст спрямо 2002-ра - с 5 процента. А българската икономика по принцип е силно зависима от гигантите си. Само 1% от фирмите у нас дават 70% от брутния вътрешен продукт на страната. В този смисъл миналата година като че ли не е била особено благоприятна за сферите, в които работят големите компании.
Източник: Банкеръ (13.04.2004)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски предлага финансовия министър Милен Велчев за управляващ директор на МВФ. Номинацията е направена вчера с официално писмо до председателя на Международния валутен и финансов комитет Гордън Браун. Издигането на кандидатурата ми е признание преди всичко за България, ако бъда избран на този пост, няма да бъда повече министър на финансите, заяви той. Той ще се конкурира за поста с бившия зам.-директор на МВФ Стенли Фишер и бившия директор на Европейската банка за възстановяване и развитие Жак Люмиер. Загуба за страната и печалба за нас - така коментира номинацията шефът на МВФ за България Ханс Фликеншилд. Ако той бъде избран, бих бил силно обезпокоен кой ще бъде финансов министър на България, каза още той.
Източник: Пари (14.04.2004)
 
Хората в Югозападния район на страната са най-богати, сочат данните на Националния статистически институт. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Югозападния район е 3586 долара за миналата година. Това е с повече от 1200 долара, отколкото БВП на човек в останалите райони на страната. В Югозападния район най-добре са развити услугите. Те носят от два до седем пъти повече пари отколкото услугите в останалите райони на страната. Икономически най-слаб е Северозападният район, сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (14.04.2004)
 
Започнаха изпитанията на нова нагревателна пещ в листопрокатния цех на "Стомана индъстри"-Перник. Пещта е конструирана и доставена от италианската фирма Techint Italipianti. Построена е за 6 месеца. Дължината й е 28 м и има капацитет на нагряване на 55 т метал за час. Съществуващата пещ е имала капацитет 30 т/ч. Консумацията на природен газ е намалена с 60%, което намалява и емисиите на въглероден диоксид. Качеството на продукцията също е значително подобрено благодарение на по-равномерно нагряване на метала. Инвестицията е за 3,7 млн. евро.
Източник: Сега (14.04.2004)
 
Започнаха изпитанията на нова нагревателна пещ в Листопрокатния цех на Стомана Индъстри АД - Перник, съобщи Димитър Минчев, главен инженер на металургичното предприятие. Пещта е конструирана и доставена от италианската фирма Techint Italipianti. Построена е за 6 месеца. Дължината й е 28 метра и има капацитет на нагряване на метала 55 тона за час. Досега съществуващата пещ е имала капацитет 30 тона за час. Консумацията на природен газ е намалена с 60%, което намалява и емисиите на въглероден диоксит.
Източник: Пари (14.04.2004)
 
Завърши процедурата по продажбата на металургичния завод Сартид в сръбския град Смедерево. "Предприятието беше закупено от американската компания Ю-Ес-Стийл за 33 милиона долара", заяви пред журналисти директорът за връзки с обществеността на компанията Томъс Феръл. Американската компания започна сделката за покупката на Сартид през септември 2003г., когато предприятието бе във фалит. Тогава компанията се ангажира да плати 33 милиона долара, 23 милиона от тях - в брой. Разходите по транзакцията възлязоха на 6 милиона долара. Компанията плати още 4 милиона долара за пенсионно и инвалидно осигуряване на работещите. Ю-Ес-Стийл е поела ангажимента в продължение на три години да задържи всички работници, които са около 9 000 души. В близките пет години Ю-ЕС Стийл трябва да инвестира още 150 милиона долара в оборудване, модернизация и поддръжка на металургичното предприятие.
Източник: Дневник (14.04.2004)
 
Цените на никела тази година ще скочат средно с нови 14% в сравнение с 2003 г., когато нараснаха със 70%, очаква индонезийската миннодобивна компания Antam, която е сред крупните световни производители. Средните цени ще са 11 000 USD/т при 9637 USD/т за предходната, което ще е следствие от свитото предлагане и нарасналото търсене в света. Особено бурно се повишава търсенето в Китай за производството на неръждаема стомана. Според Antam Китай през 2003 г. е потребил с 50% повече никел спрямо 2002 г. На световния пазар т.г. ще има дефицит от 30 хил. т никел, или около 2.5% от световното търсене. Компанията предвижда до 2006 г. цените на метала да се запазят високи, основно благодарение на добрия ръст на потреблението, главно от Китай. След това обаче те ще тръгнат надолу заради постъпващите на пазара нови запаси. През януари котировките на никела скочиха до 14.5-годишния максимум от 17 720 USD/т в резултат на значителното намаляване запасите на Лондонската метална борса и китайското търсене. Според втория по големина производител на никел в света- канадската INCO, глобалното потребление ще се увеличи със 7% до 1.25 млн. т.
Източник: Пари (14.04.2004)
 
Медта се срина с малко под 50 USD/т вчера на Лондонската борса и маркира най-ниските си нива от 1 месец, или 2826 USD/т. Пазарът навлиза в мечи стадий, посочват търговци. Повечето от останалите цветни метали също инкасираха загуби. Тримесечните цинкови сделки се договаряха със 7 USD/т по-ниско в сравнение с петък, или по 1032 USD/т, след като борсовите запаси значително нараснаха. Алуминият поскъпна с 5 USD/т до 1743 USD/т, а никелът отстъпи със 150 USD/т до 13650-13 750 USD/т. Оловото поевтиня с 14 USD/т до 730-735 USD/т, а калаят с 50 USD/т до 8 250-8 350 USD/т.
Източник: Пари (14.04.2004)
 
Дефлация от 0.1% отчита националната статистика през март спрямо февруари. Индексът на потребителските цени е 99.9%. През изминалия месец се наблюдава намаление с 0.3% на цените на хранителните стоки, но са поскъпнали общественото хранене и услугите. Цените на нехранителните стоки са непроменени. По предварителни данни на НСИ износът на страната през първите два месеца на 2004 г. e за 2117 млн. лв., за същия период на миналата година е бил на стойност 2021 млн. лв. Вносът се увеличава с близо 14% от 2571 млн. лв. през януари и февруари 2003 г. до 2927 млн. лв. през същия период на 2004 г. Основните външни пазари на България са Германия /износ за 261 млн. лв./, Гърция /252 млн. лв./ и Италия /272 млн. лв./ През първите два месеца е отчетен ръст на износа ни към Полша, Сърбия и Черна гора, Словкия, Австрия и Ирландия. Спад има в износа ни за Хърватия, Естония, САЩ. Основни вносители в България са Русия с внос за 415 млн. лв., Германия - 382 млн. лв., Италия - 264 млн. лв. Средният доход на лице от домакинство /в номинално изражение/ е нараснал с 34% спрямо 2001 г. и е достигнал 2129 лв. през 2003 г. Реалните доходи още не стигат нивото от 1995 г. НСИ отчита намаляване на разходите за храна.Българите харчат по-голяма част от доходите си за вода, еленергия, горива и здравеопазване.
Източник: Пари (15.04.2004)
 
Окрупняването на пазара и затварянето на цикъла суровина-производство-търговия е цел, към която се стремят много от чуждите компании, стъпили у нас. Гръцката индустриална групировка "Виохалко", която се появи на родния пазар на черни и цветни метали преди 10 г., целенасочено окрупнява дейността си. Първата инвестиция е през 1993 г. - "ТеПроМетал". Следват "Стилмет" от 1994 г., "София Мед" - 2000 г. и "Стомана индъстри" - 2001 г. Общо в дружествата си в страната "Виохалко" е инвестирала 148 млн. евро и $ 42 млн. В момента в дружествата на гръцката компания в България работят 2700 души.
Източник: Сега (15.04.2004)
 
Канадската компания "Дънди прешъз металс" ще инвестира още 12 млн. долара в България до края на април. Това се казва в допълнителните бележки към счетоводния отчет за първото тримесечие на компанията за 2003 година, цитиран от американския инвестиционен сайт "Стокхаус". Според концесионния договор "Дънди" се задължава да инвестира в Челопеч 18 млн. долара до края на годината. Това е част от инвестиционната програма на компанията на стойност 90 млн. за следващите три години. От 2003 година "Дънди" държи мажоритарния дял от "Челопеч майнинг", след като го закупи от изпадналата в несъстоятелност "Наван майнинг". От закупуването до края на януари загубите на канадската компания от българските й операции са 3.3 млн. долара, се казва в съобщението от дружеството. Новият собственик на мината е платил и дългове на стойност 2.1 млн. долара, като това е струвало 700 хил. долара. Компанията обмисля и изграждането на нова златна мина "Ада тепе". "Дънди" има достатъчно средства и кредитни линии, за да поемат финансирането на този проект. Освен концесията в Челопеч и "Ада тепе" компанията очаква да получи разрешение и за добив на злато в Крумовград, където сондажите са почти приключили. За първите три месеца на годината "Дънди" има нетна печалба преди данъчно облагане от 11.8 млн. долара, което е значително увеличение в сравнение със загубата от 800 хил. долара за същия период на 2003 г. Приходите на предприятието са за 58.4 млн. долара, което е увеличение с над 30 млн. долара в сравнение с 27.6 млн. долара регистрирани за първото тримесечие на 2003 година.
Източник: Дневник (19.04.2004)
 
Лекият алуминий от комплекса цветни метали, които се търгуват на лондонската борса LME, придоби тежест през изминалата седмица, когато покупки на фондове на два пъти изстрелваха цената му на осемгодишен максимум първо от 1775 долара за тон, а после от 1804 долара за тон. Високите котировки бяха подкрепени и от падане на запасите от алуминий в складовете на LME. Според наблюдатели металът се изкупува в Източна Европа с цел да се избегне митото, с което ще бъде облаган при вноса, когато новите страни от региона се присъединят към Европейския съюз от 1 май. Търговци и анализатори казаха, че очакват пазарът да се оттегли накратко под 1800 долара за тон, след което да се консолидира и да атакува 1900 долара за тон, а дори и 2000 долара за тон. Останалите метали - мед, цинк, олово, никел и калай, също поскъпнаха.
Източник: Капитал (19.04.2004)
 
На 10 януари тази година в "Кремиковци" стана авария. За съжаление това не се случва за първи път. Имало е и по-тежки инциденти, дори по Татово време. Металургичното производство крие рискове, а българинът не е от най-дисциплинираните работници. И двата факта са световноизвестни. Въпреки това депутатите решиха да създадат временна парламентарна комисия, която да разследва условията на труд в комбината. Нейните членове запретнаха ръкави и вече три месеца работят упорито. Но не по тази задача. Истинската цел е друга - периодично да се предизвикват сътресения в Кремиковци, за да не излязат на бял свят аферите на някои от предишните шефове на предприятието. Едва ли е случайно, че двама от тях са в основата на сегашното "разследване". Председател на временната парламентарна комисия е депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Минният инженер има близо 20 г. стаж в металургичния комбинат, през последните 5 от които е търговски директор. По това време се нарича Ради Михайлов. Известен е като яростен защитник на идеята "Кремиковци" да се продаде за $1 на турската фирма "Ердемир". Само с активите, без пасивите. И без оспорване на сделката в съда. Той винаги е твърдял, че именно съдът и прокуратурата пречат на приватизацията в България. "Съдът и прокуратурата не са тези, които трябва да определят кой, кога и колко да инвестира у нас. Затова има институции, закони. За обществото не е тайна намесата на съдебната власт, прокуратурата и опозицията", казва Рамадан Аталай в интервю за печата. Странно е, че сега иска точно обратното - прокуратурата и съдът да проверяват приватизационната сделка с "Кремиковци". Уж заради аварията от 10 януари. Още по-странно е, че съветник на парламентарната комисия е не друг, а Лилян Вачков. През 1984 г. той е осъден за злоупотреба със служебното си положение и лично облагодетелстване като директор на оперативно управление на "Кремиковци". Няколко години от присъдата си изтърпява ефективно в Софийския затвор. През 1990 г. по друго дело - за финансови нарушения, е помилван от президента Желю Желев заедно със снахата на Цар Киро. Въпреки тази биография година по-късно Вачков оглавява съвета на директорите на "Кремиковци". А от юли 1992 г. става шеф на предприятието и на Рамадан Аталай. И двамата са освободени през октомври 1995 г. След 2 г. единият - Лилян Вачков, "възкръсва". На 24 юни 1997 г. без никакъв повод официалният печатен орган на Народното събрание Държавен вестник публикува съобщение за промени в борда на директорите на "Кремиковци". Текстът гласи, че по силата на обнародваното решение на Софийския градски съд шефовете на комбината трябва да отстъпят местата си на управлявания от Лилян Вачков борд на директорите, избран през 1991 г. Всъщност няма никакво решение и никакви промени. Станала е грешка. Кой е допуснал това в Държавен вестник, не е ясно. Днес Вачков работи, по негови думи, във фирма, която търгува с метали. "Докато управлявах "Кремиковци", предприятието беше в непрекъснат възход, а след това тръгна на зле. До края на 1994 г. нямаше никакви задължения. Още навремето казах на тогавашния премиер Любен Беров, че аз не отговарям за интересите на Република България", споделя Вачков пред журналисти след аварията в "Кремиковци". Точно през 1992, 1994 и 1995 г. предприятието е пред фалит, твърди обаче друг бивш изпълнителен директор на комбината - Атанас Богданов. Думите му се подкрепят и от ревизионен акт №Р-1047 от 1998 г. Според документа по време на управлението на Вачков от "Кремиковци" са източени над 8 млн. лв. Финансовите ревизори са категорични, че вината за причинените щети е негова. Пак неговият подпис стои и под договор между "Кремиковци" и американската компания "Рудолф Робинсън" на стойност $1 230 708 млн., които предприятието все още не е получило. В момента следствието проверява как точно се е облагодетелствал Вачков по този договор. Други $667 942,34 губи металургичното предприятие по сделка с "Ориент-Д" с посочен адрес в Ливан. За "Кремиковци" договорът е подписан едностранно от Лилян Вачков. Пак неговият подпис стои и под контракта с "Тринити Чарт", филиал на "Матан Интернешънъл Трейдинг". От тази фирма "Кремиковци" има да получава $1,5 млн. Няма шанс да вземе и цент. Вина за причинената щета носи Лилян Вачков, са категорични ревизорите. С неизгодни за "Кремиковци" клаузи Вачков сключва и консигнационен договор №1181 от 15 август 1994 г. с фирмата от ЮАР "Трипъл Ес". Той е на стойност $649 733,33. Рулоните поцинкована ламарина са изнесени, но пари по сметките на предприятието не са постъпили. По груби сметки Лилян Вачков е ощетил "Кремиковци" с над 8 млн. лв. и близо $4 млн. Щетите, причинени от други шефове на фирмата, са посочени отделно в ревизионния акт. Документът съдържа 90 страници прелюбопитно четиво за прокурори И по него още през 1997 г. е образувано следствено дело. До края на 1999 г. обаче то събира прах в нечие чекмедже. Няма данни дали причината за това е бившият главен прокурор Иван Татарчев, който е кум на Лилян Вачков. Но е факт, че по делото се работи отново, след като главен прокурор стана Никола Филчев. На 11 април 1995 г. като шеф на "Кремиковци" Лилян Вачков сключва договор с никому неизвестната по това време американска фирма "Рудолф Робинсън". Информацията за нея и до днес е много оскъдна. Компанията е регистрирана малко преди сделката и сякаш само заради нея. Защото в крайна сметка в черната каса "Рудолф Робинсън" потъват $1,2 млн. Съгласно договора "Кремиковци" трябва да продаде на щатската фирма 10 000 метрични тона поцинковани рулони по $480 на тон. С анекс от 12 юли количеството е увеличено с още 11 000 метрични тона по $495 на тон. Рулоните се товарят на кораби и заминават за Китай. Според купувача обаче стоката е некачествена и той отказва да плати. След размяна на факсове и срещи в Ню Йорк крайното задължение на "Рудолф Робинсън" е редуцирано до $213 760. Според счетоводния картон на "Кремиковци" обаче щатската фирма дължи на предприятието $1,2 млн., са установили финансовите ревизори. Сега следствието проверява как точно се е облагодетелствал Лилян Вачков от тази сделка. През 1999 г. "Рудолф Робинсън" беше кандидат за закупуване на "Стомана" - Перник, и предлагаше цена от $14 млн. От компанията обявиха, че годишният оборот на фирмата е между $200 и $400 млн. "По време на процедурата получихме справка от американското посолство в Естония, че фирмата има единствено два склада за желязо - в САЩ и в Естония", обясни участник в работната група, оценявал офертите за "Стомана". За "Рудолф Робинсън" се заговори отново през 2002 г. Тогава престижното британско издание "Метал бюлетин" съобщи, че представител на българското правителство е предложил на тази фирма да кандидатства за закупуване на вече приватизирания комбинат "Кремиковци". Пред българските медии шефът й Бари Бърнстейн заяви, че не човек от правителството, а международна търговска фирма му е отправила предложението, но той го е отхвърлил като несериозно.
Източник: Стандарт (19.04.2004)
 
Фирмата за производство на стоманени и чугунени отливки "Метаком-СЛЗ" АД спечели голямата награда на община Плевен и "Партнерс експо" - "Крило на успеха". Призът беше връчен при закриването на Тринайсетото международно изложение в Плевен, в което тази година участваха 136 фирми от цялата страна. Награда, каза управителят на фирмата инж. Петър Найденов е признание за целия ни 200-членен колектив, който създаде експозицията от осветителни тела и пейки, допълни той. Номинации за голямата награда на изложението получиха още "Технолукс" ООД-Плевен за търговия на едро и дребно с черна и бяла техника, и "Асматех"ООД-София за хидро- и топлоизолационни материали. Браншовата бизнескамара с председател Илка Илиева награди фирма "Сартен България" ООД за най-добре представил се производител от Плевенска област. В тази категория бяха номинирани също "Метаком-СЛЗ" и "Стройпродукт" ЕООД. Наградата на Търговско-промишлената палата с изпълнителен директор Георги Русинов беше присъдена на "Лукатекс" ЕООД-София, вносител на марките "Фабер" и "Нарди", за представяне на нов продукт и технология. Номинирани в тази категория бяха още фирмите "Технолукс" ООД - Плевен и "Екомебел" ООД - Плевен. Наградата на Дружеството на журналистите-Плевен за оригинално представяне и активно медийно присъствие по време на изложението получи "Стройпродукт" ЕООД с управител инж. Розета Маринова. Наградата на посетителя грабна фирма "Сико-С - Съби Събев" ЕТ - София, представила се с комплексно обзавеждане на баня.
Източник: Посоки-Плевен (20.04.2004)
 
Инфлацията в България ще достигне 7.1%, БВП ще нарасне от 34.546 млрд. на 38.786 млрд. USD през 2004 г., но чуждите инвестиции у нас ще са 1 млрд. USD, или с около 300 млн. USD по-малко от миналата година. Това се казва в обновения доклад за 2004 г. на ЕБВР за страните от Източна Европа. Според финансовия министър Милен Велчев обаче тази прогноза е занижена, защото инвестициите на зелено т. г. ще са повече, а приватизацията - по-успешна. Очакваният бюджетен дефицит е 0.7%, а платежният баланс ще е на червено с 2.275 млн. USD, отрицателното търговско салдо ще намалее от 1.648 млрд. на 1.52 млрд. USD. По ръст на БВП за 2004 г. България се нарежда на 6-о място от 15 страни в Централна и Югоизточна Европа. Нарастването на БВП за Югоизточна Европа е средно 4.3%. На първо място е Албания с 6%.
Източник: Пари (20.04.2004)
 
С 24.5% е нараснало производството на стомана през миналатa година в сравнение със същия период на 2002 г., съобщиха от Браншовата камара на черната и цветна металургия. Общо трите най-големи металургични предприятия "Кремиковци", "Стомана индъстри" и "Радомир метали" са добили 2 315 500 т стомана при 1 859 900 т преди година. Ръстът се дължи на по-голямото търсене на суровината и покачването на цените, поясни Политими Паунова, секретар на камарата. Докато през 2002 г. от стоманата са произведени 1 310 800 т прокат, миналата година заводите добиват 1 686 700 тона прокат, две трети от които са изнесени. Въпреки ограничителните квоти за износ в Европейския съюз, през миналата година страната е експортирала с около 10% повече прокат от 2002 г. Тогава са били изнесени 970 300 т, докато през 2003 г. зад граница са продадени 1 097 300 т прокат. След кризата в бранша отпреди 5-6 години предприятията постепенно възстановяват пазарите си и разширяват производството. Металургията държи до 9 на сто от цялото промишлено производство в страната и до 13 на сто от износа, съобщават от камарата. Експерти очакват този дял да се запази и през следващите години. Прогнозите се базират на очакванията на отделните предприятия. Традиционно при производството на стомана най-голям дял държи "Кремиковци" - през миналата година то е 1 659 200 т, следван от "Стомана индъстри" - с 644 000 т и "Радомир метали" - 13 300 т стомана. Подобна е класацията и при изделията от стомана. Само "Кремиковци" през миналата година е произвел 926 600 т горещо валцувани рулони, което е със 164 900 т повече от 2002 г. Над 20% е ръстът и в производството на студено валцoвани рулони. Комбинатът е произвел 341 200 т при 176 300 т в предходната година. Като оценяват положителната тенденция в развитието на отрасъла от камарата настояват да се преразгледат някои "обществени изяви, които създават негативно отношение към "Кремиковци". Това мнение на управителния съвет на камарата е записано в открито писмо, изпратено в края на миналия месец до председателя на Народното събрание, шефовете на парламентарни групи и до временната комисия, проверяваща обстановката в столичния комбинат. От камарата настояват да участват като представителна организация на фирмите от бранша при обсъждането на проблеми и въпроси, които имат отношение към металургичната промишленост.
Източник: Дневник (20.04.2004)
 
На ЛМБ в понеделник тримесечните медни сделки се сключваха с 20 USD/т по-високо в сравнение със затварянето в петък, или по 2938 USD/т. Цените на алуминия се движеха в същата посока. Те се повишиха със 7 USD/т до 1835 USD/т, а борсовите запаси спаднаха вчера с 2.3 хил. т. Никелът отстъпи от 13 075 USD/т до 12 950 USD/т, а оловото прибави нови 9 USD/т към котировките си и достигна 750 USD/т. Цинкът поевтиня с 4 USD/т до 1023 USD/т.
Източник: Пари (20.04.2004)
 
Белгийската частна компания за добив на мед Lamitref води активни преговори с партньори за обединяване на операциите и те най-вероятно ще продължат няколко месеца, обяви самата компания, отказвайки да назове конкретни имена на фирми. Lamitref, която произвежда първични метали и изделия с незавършена степен на обработка, е изправена пред повишаване цените на продукцията си заради скочилите цени на медния скрап в резултат на високото китайско и индийско търсене. Неотдавна белгийската компания Umicore обяви, че е преустановила преговорите за сливане с Lamitref. За тях се заговори още през август 2002 г. и преди 6 м. приключиха неуспешно.
Източник: Пари (20.04.2004)
 
Чили, най-големият производител на мед в света, изнесе през март метал за рекордните 1.402 млрд. USD в резултат на поскъпването на медта на борсите. Експортът е скочил със 175% спрямо същия месец на 2003 г
Източник: Пари (20.04.2004)
 
Цените на алуминиевия скрап в Европа се повишиха до 1762 USD/т в съответствие с нарасналите котировки на първичния метал на борсите. Месец по-рано скрапът се търгуваше по 1718 USD/т. Западни търговци не очакват чувствителна промяна на пазара след присъединяването на 10-те страни към ЕС на 1 май.
Източник: Пари (20.04.2004)
 
Американски, руски, турски и японски фирми ще имат ограничен достъп до наши конкурси за обществени поръчки. Това става ясно в новите промени в Закона за обществени поръчки, които вече влязоха в сила. Тези държави не осигуряват достъп на наши фирми до техните конкурси. Държавните ведомства не са задължени да отстраняват тези фирми от конкурсите, но по тяхна преценка това може да бъде направено, обясни зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова. Тя участва в обсъждане на промените в закона, което се проведе заедно с Американската агенция за международно развитие USAID. Ще бъде изготвен и списък на държавите, които ограничават български компании до техните пазари. Достъпът до наши конкурси ще е свободен за фирми от страните членки, както е и в момента.
Източник: Монитор (21.04.2004)
 
Металургичният гигант ISPAT проявява интерес към сътрудничество с Кремиковци. Според експерти от комбината обаче се преговаря за продажба на част от Финметалс холдинг, собственик на 71% от Кремиковци. Дори документите били готови и се чака през юли 2004 г. да изтече 5-годишният срок за забрана на продажбата на акции по приватизационния договор, за да се подпише сделката. В София от два месеца има представител на регистрираната във Велико-британия компания ISPAT. Тя проявява интерес към мощностите за производствата на кокс от коксуващи въглища в Кремиковци заради недостига на кокс в румънския завод Сидекс в Галац, собственост на ISPAT. От Кремиковци заявиха, че изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев е в чужбина, и отказаха подробности за преговорите.
Източник: Пари (22.04.2004)
 
Производство на суровина за цветни метали започна "Стомана Индъстри" пробно вчера. Внедрената нова технология смесва уловената прах от производството с вода, която се гранулира.
Източник: 24 часа (22.04.2004)
 
Джойнт венчър с учатието на Shanghai Baosteel Corporation заработи в Австралия. В сряда китайската минна компания обяви, че предприятието е разположено в западната част на Австралия и е създадено съвместно с една от трите най-големи минодобивни компании в света Rio Tinto Co. Baosteel държи дял от 46%, а останалата част от дружеството, което е регистрирано за период от 20 години, е собственост на австралийската групировка. Baosteel участва и в смесено дружество в Бразилия, чиято дейност е свързана с експлоатация на находища от желязна руда в региона. (източник Синхуа)
Източник: Други (23.04.2004)
 
Работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000", което държи мажоритарния пакет от пловдивския Комбинат за цветни метали, ще промени предмета си на дейност. Решението ще бъде гласувано от акционерите на общото събрание, насрочена за 30 април.
Източник: Банкеръ (24.04.2004)
 
Синдикът на обявеното в несъстоятелност предприятие "Екотехнологии" Иво Велчевски ще се опита на 4 май за втори път да продаде инсталация за преработка на шлака, разположена на територията на "Кремиковци". Началната тръжна цена за съоръжението е малко над 1 млн. лева.
Източник: Банкеръ (24.04.2004)
 
С решение № 215 от 24 март 2004 г. Министерски Съвет одобри Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 година. Решението е прието на основание чл.105, ал.1 от Конституцията на Р България и чл.9, ал.4 от Протокол № 2 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и България, от друга страна, във връзка с чл.73 от споразумението.Програмата е част от преговорната позиция на Р България по глава 6 "Политика на конкуренция". Дейността по координиране и съгласуване изпълнението на програмата се възлага на Управителен съвет в състав от зам.министри от министерствата на икономиката, транспорта и съобщенията, финансите, труда и социалната политика, околната среда и водите и енергетиката и енергийните ресурси. Управителният съвет следва в едномесечен срок от създаването си да разработи схема за прилагане на програмата. ( Камара на металургията)
Източник: Други (24.04.2004)
 
Ръст от 1.9% бележи световната икономика през 2002 г., сочат данните от доклада на Световната банка /СБ/ за общите индикатори на растеж, който беше представен във Вашингтон по време на пролетната среща на СБ и Международния валутен фонд /МВФ/. След две десетилетия на негативен ръст БВП в Европа и Централна Азия започна да се съживява. По ръст на БВП /4.8%/ България се нарежда след Турция /7.8%/, докато в Румъния и Русия той е 4.3%, а в Полша едва 1.0%. На глава от населението БВП се е увеличил у нас с 5.5%, в Румъния с 4.8%, в Турция с 6.1%, най-слабо е увеличението в Полша - 1.4%. Данните от доклада на СБ показват, че износът на стоки и услуги в България за 2002 г. е нараснал с 6.2%, а прогнозните за 2003 г. са за 14.3%. За сравнение увеличението на износа в Румъния за 2002 г. е 16.9%, в Полша - 3.1%, а в Турция - 4.8%. Вносът у нас също нараства - с 4.7% през 2002 г., като се очаква да достигне 21.2% през 2003 г. Преките чуждестранни инвестиции в България се равняват на 3.9% от БВП в страната, като най-голяма част от инвестициите са съсредоточени в сферата на комуникациите - размерът им достигна 547.3 млн. USD за периода 1996-2002 г. при изключително ниското равнище от 64 млн. USD през 1990-1995 г. Въпреки голямото увеличение обаче по този показател оставаме далеч зад Румъния /2.735 млрд. USD/, Полша /11.070 млрд. USD/, Чехия /7.960 млрд. USD/ и дори Сърбия и Черна гора /1.929 млрд. USD/. Негативната тенденция се запазва и при състоянието на текущата ни сметка. За 2002 г. отрицателното салдо е в размер на -4.4% от БВП, дефицитът е налице и в Румъния /-3.3/, Полша /-2.6/, Турция /-0.8/. От СБ посочват, че се наблюдава обща тенденция в икономиките на развиващите се страни: селското стопанство отстъпи място първо на производството, а по-късно и на услугите като основен източник на приходи. В България е отчетен ръст само в селското стопанство - около 3.0%, в сектора на услугите е налице спад от -3.3%. Останалите страни от Балканския регион следват общата световна тенденция на пренасочване на икономиката от селското стопанство към сферата на услугите, като увеличението е както следва: Чехия - 2.1%, Полша - 4.4%, Румъния - 1.0%, Турция - 3.4%.
Източник: Пари (26.04.2004)
 
Собственикът на LNM, втората по големина стоманодобивна компания в света, Лакшми Митал, който прекарва повечето от времето си в лъскавия и елегантен офис на групата в един от най-престижните райони на Лондон, се чувства уверен. Той очаква LNM да добива по 70-80 млн. т стомана годишно в идните 7 г., или почти 2 пъти повече, отколкото през 2004 г. Ако плановете му се осъществят, почти сигурно компанията ще стане N 1 в света, измествайки сегашния лидер Arcelor, който тази година ще добие също около 40 млн. т. Arcelor има амбиции сериозно да увеличи присъствието си в Бразилия и скоро може да настъпи по-сериозно в Русия и Китай. Там има миноритарно участие във венчъри, доминирани от акционерите на Северстал и Baosteel, най-големите производители в двете държави. Въпреки това шансовете на Arcelor да удвои капацитетите си в следващите няколко години двойно се оценяват като нереални. 53-годишният милиардер Митал бързо разви LNM през последните 5 г., основно чрез серия от смели поглъщания на приватизиращи се фирми в Източна Европа и Азия.
Източник: Пари (26.04.2004)
 
Първото тримесечие на 2004 г. донесе печалби на Outokumpu - металодобивна финландска компания, една от първите четири в света. Повишеното търсене на неръждаема стомана формира печалби от 25.5 млн. EUR /30.30 млн. USD/ за компанията след загубите от 4 млн. EUR през 2003 г. Преди официалния доклад за резултатите от I трим. на 2004 г., който ще бъде оповестен на 28 април, компанията разчита на нетни печалби от продажби от 1.5 млрд. EUR, в които не се включва очакваната печалба от 18 млн. EUR от продажбата на сектора за производство на филтри на друга финландска компания - Larox. Печалбите на компанията от основна дейност за първото тримесечие на годината са нараснали с 42.5 млн. EUR, а за цялата 2004 г. се планира да достигнат 315 млн. EUR, да се увеличат до 477 млн. EUR през 2005 г. и да отстъпят до 438.3 млн. EUR през 2006 г. поради насищане на пазара. Търсенето на желязо и стомана от бурно развиващите се азиатски гиганти - Китай и Индия, както и от Япония и Южна Корея, допринася в значителна степен за съживяването на производството им в Европа и Америка и на износа на висококачествената стока. След спада на търсенето през последните 3 г., предизвикан от забавянето на световния икономически растеж, металообработващите компании отново излизат на старт за по-голямо производство и печалби.
Източник: Пари (26.04.2004)
 
Цветните метали останаха скъпи при закриването на борсовата търговия в петък, но инвеститорите очакват нов потенциал през новата седмица поради ликвидиране на дълги позиции от фондове. Медта по 3-месечните сделки закри на 2712 USD/т след 2705 USD в четвъртък. Алуминият добави 1 USD до 1715 USD/т. Никелът отстъпи с 50 USD до 12 000 USD/т. Калаят поскъпна със 125 USD до 8625 USD/т, а цинкът - със 17 USD до 1037 USD/т. Оловото поевтиня с 1 USD до 711 USD/т.
Източник: Пари (26.04.2004)
 
Полша обяви търг за продажба на 31.5% от Impexmetal - държавната компания за търговия с метали, оценявана на общо 92 млн. USD - над 6 пъти повече от срива й през 2002 г.
Източник: Пари (26.04.2004)
 
Поевтиняване с 6-8% регистрира комплексът на цветните метали на лондонската борса LME спрямо предходната седмица. Успешният поход на долара към нови височини спрямо еврото и сигналът, че икономическият растеж на САЩ може да бъде обуздан, подтикнаха инвеститорите към продажби. Сегашната ситуация е напълно огледална на предишната, при която доларът бе много слаб, а оптимизмът за икономическия растеж бе огромен и това караше инвеститорите да влагат парите си в метали. Основна роля изигра изявлението на председателя на Федералния резерв на САЩ пред Общата икономическа комисия на Конгреса, че настъпва времето за повишаване на лихвата, тъй като икономическият растеж е твърде енергичен, а това ще оскъпи още повече долара.
Източник: Капитал (26.04.2004)
 
Преди повече от 10 години ТК „Метални конструкции“ е участвала в строителството на военното градче в Орешково, Русия. Фирмата е изграждала търговско-битова сграда. Обектът в Русия е завършен през 1995 г., а предприятието останало длъжник на работниците за изпълнени, но неразплатени работи. По това време ставало въпрос за 732 000 долара. През годините се правеха най-различни схеми за издължаване, тъй като фирмата не разполагаше с толкова средства. Още през 1995-1996 г., след като разбират, че няма да си получат заплатите, работниците започват да водят трудови дела. Междувременно „орешковци“ дълго време стачкуваха пред сградата на МРРБ, или палаткуваха пред пл. „Св. Неделя“. В периода 1997-2000 г. заработва следната схема за изплащане на заплатите: МРРБ прехвърля на „Метални конструкции холдинг“ ЕАД част от дълготрайни материални активи - почивни станции и др. Холдингът от своя страна разпродава дълготрайните материални активи и с част от приходите погасява работни заплати. В този период по различни схеми са разплатени около 230 000 долара. През март 2001 г., малко преди поредните парламентарни избори, схемата е преустановена. Започват да се търсят кредити от банки, които да се обезпечат чрез дълготрайните материални активи на предприятието. Механизмът не проработил и от фирмата се ориентирали към продажба на дълготрайни материални активи. Извън общежитието ТК „Метални конструкции“ разполага още със сградата, в която се помещава самата фирма (част от земята под зданието обаче е с реституционни тежести), и производствената база в „Кремиковци“. Сега в предприятието се трудят десет души, които заготвят метални конструкции. Един от най-сериозните им проблеми е, че заради натрупаните дългове дружеството няма право да участва и на търгове по Закона за обществените поръчки.
Източник: Капитал (26.04.2004)
 
Общата задлъжнялост на корпоративния сектор достигна около 40 млрд. лв. Това е значително над брутния вътрешен продукт и е твърде тревожно, каза на семинар във Велико Търново председателят на БСК Божидар Данев. От тази сума 30% е междуфирмената задлъжнялост, която с всяка година се увеличава с 12 до 20%. Това според председателя на БСК е показател, че в икономическите закони има нещо неработещо. Той посочи като пример Наредбата за лекарствените средства, която предвижда доставката на лекарства, без те да са платени. Показателен е и примерът с ИА Пътища, която не се е разплатила с пътностроителните фирми, които пък закъсняха с плащането на ДДС. Но там има санкции, а при дългове на държавата към фирмите - няма, каза още Данев. Той съобщи, че доста отдавна БСК е предложила създаването на клирингови къщи към държавните институции или към частния бизнес. В момента от камарата се подготвя Интернет страница, чрез която да се търгуват задълженията. Това ще е един от начините проблемът с междуфирмената задлъжнялост да се реши, твърди Божидар Данев.
Източник: Пари (27.04.2004)
 
Европейската стоманодобивна индустрия спечели от нарасналото търсене на стомана през последните 2 г., но въпреки това компаниите от бранша проявяват нервност поради неизвестността докога ще просъществува благоприятната пазарна конюнктура. Има страхове, че високите цени, които за някои видове стомана скочиха двойно, няма да се запазят в по-дългосрочна перспектива. Много металургични компании трябваше да увеличат чувствително производствените разходи с оглед на повишените цени на използваната желязна руда. Тази тенденция вероятно ще продължи да оказва натиск върху маржовете на техните печалби. Скритото напрежение сред европейските производители пролича при обявяването на печалбата за IV тримесечие на 2003 г. на Rautaruuki - финландската средноголяма металургична фирма, специализирана в предназначена за строителния сектор продукция и развиваща крупен бизнес в Източна Европа. Отчитайки голяма печалба, Rautaruuki посочи, че почти целият растеж на световното производство през 2003 г. е постигнат благодарение на увеличените добиви и потребление в Китай, като в същото време търсенето в Европа се е запазило без промяна. Котировките на акциите на металургичните компании на Стария континент вървят нагоре независимо от поскъпването на стоманата, но все още изостават от тези в други световни региони. Според инвестиционната банка UBS производителите са били като че ли изненадани от увеличения брой на поръчките в началото на тази година и Новата пазарна ситуация се отрази и в промяната на нагласите на световния лидер в стоманодобива - люксембургската компания Arcelor. Докато през последните 2 години изпълнителният й директор Гай Дол играеше ролята на мрачен продавач, който постоянно предупреждаваше, че най-големите потребители на стомана - строителството и автомобилната промишленост, са в слаба форма, сега настроението му е доста по-добро и самият той предвижда нарастване от 1-2% за европейската икономика. Европа е най-важният потребител на произведената от Arcelor стомана, която трябва да добие 42 млн. т т. г. В централата й не смятат, че производствените капацитети на Стария континент ще нараснат чувствително през 2004 г. Дори в британско-холандската Corus, шестия по големина производител в света, пострадал тежко от скъпата лира стерлинга спрямо еврото през последните 3 години, се надяват на по-добра 2004 г. Corus губи средно по над 2 млрд. EUR, откакто е сформирана при сливането на British Steel и холандската Hoogovens през 1999 г. Изпълнителният директор от френска страна е предпазлив оптимист за представянето на компанията т. г. предвид голямото търсене и високата степен на натоварване на производствените мощности в заводите. Подобряват се перспективите и пред производителя на специални стоманени изделия - шведската SSAB. Там очакват по-високо търсене през 2004 г. в сравнение с предходната година, но предупреждават, че едновременно с това всички фирми трябва да се /желязна руда, стоманен скрап, въглища/ и разходите за транспортиране. Друго предизвикателство пред европейските производители на стомана са техните големи заводи, които се превръщат в своеобразна заплаха за околната среда. Те ползват много енергоносители и способстват за увеличаване на температурата на Земята. Показателно за опасността, пред която ще бъде изправена европейската металургия, е новината, свързана с най-крупната стоманодобивна компания в Германия. ThyssenKrupp съобщи наскоро, че солидната инвестиция във висока доменна пещ в завода й в Дуизбург, който всъщност е един от най-големите в целия свят, ще бъде замразена в близко бъдеще заради невъзможност да се съобрази с изискванията на Европейския съюз за емисиите от въглероден двуокис.
Източник: Пари (27.04.2004)
 
Американската металургия се трансформира през последните 2 г. благодарение на консолидацията и подобряването на финансовото положение на стоманодобива, но най-важната промяна може би е така нареченият китайски фактор. Двата стълба, които подкрепиха усилията на промишлеността, са действалите повече от 2 г. мита, с които се облагаше вносът, промяната в закона за банкрутите, който позволи придобиването на активи, изпаднали в неплатежоспособност, и свитите разходи за социално осигуряване на работниците в придобити фирми. в американската металургия в условията на една променяща се околна среда. Нестихващото търсене на стомана от Китай отреди на тази страна главна роля на глобалната сцена. Това създава известни проблеми на концентрираната по традиция върху родния пазар американска стоманодобивна индустрия, която насочва 84% от произведените 120-125 млн. т годишно именно там. Според Лойд О'Каръл от BB&T Capital Markets тази традиция в сектора е крайно неподходяща в момента, тъй като централната роля в металургията днес е за Китай. Американската индустрия се преструктурира до голяма степен през последните 2 г., но ценообразуването, търсенето и предлагането отвъд океана не може да останат изолирани от пазарните условия в света и най-вече в Китай, основния двигател за бума в световната стоманодобивна промишленост. От 2002 г., когато президентът Джордж У. Буш въведе мита върху евтиния внос, американската металургия се облагодетелства от ограничения импорт. В замяна на това обаче президентът поиска от сектора да се преструктурира. В момента големите играчи в металургичния сектор зад океана са гигантите US Steel, Nucor и International Steel Group /ISG/. И трите корпорации се окрупниха след 2002 г., когато приблизително 40 местни компании изпаднаха в положение на банкрут. През 2003 г. придобиванията и сливанията в рамките на металургията в САЩ достигнаха 4 млрд. USD, което е 2 пъти повече спрямо въпросната 2002 г. За сравнение през 2000 г. не е осъществена нито една подобна сделка във фрагментираната тогава индустрия. US Steel с капацитет от 19 млн. т плоска валцувана стомана годишно е N 1 зад океана. Тя купи банкрутиралата National Steel, петата по големина металургична компания в САЩ. Nucor пък, известна като корпорацията с ниски разходи, придоби конкурента Birmingham Steel. ISG беше създадена от финансиста Рос през 2002 г. благодарение на покупка на ненатоварените активи на LTV. Тя стана втори по големина производител чрез придобиването на Acme Steel и Bethlehem Steel, нещо повече - готви се да изпревари US Steel, като купи Weirton Steel. Другите две компании в лигата на петте най-големи са AK Steel и Ispat Steel, която се включва в структурата на LNM, втория по големина производител на стомана в света, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал. Окрупняването, извършено от US Steel, ISG и Nucor, увеличи дела на петте топстоманодобивни компании в САЩ от 43 през 1997 г. до 58% през 2002 г. и той продължава да се увеличава по данни на FTN Midwest Research. По-високият дял особено на US Steel, ISG и Nucor има положителен ефект върху определянето цените на стоманата. Първо, те получават по-голямо предимство при договарянето на цените с някои по-предпазливи крайни големи потребители, каквито са тези от автомобилната индустрия. Второ, благодарение на консолидацията от играта отпаднаха дребни производители, които в стремежа да се задържат в бизнеса или да избегнат ликвидация или банкрут продаваха изключително евтино или на почти производствени цени. Банкрутирането на редица фирми отвъд океана последва период на драстично ниски цени на стоманата, започнал в края на 90-те години и продължил до 2002 г. Той беше предшестван от рецесия зад океана в комбинация с наплив на евтина стоманена продукция. Вашингтон се опита да подкрепи закъсалия сектор, като въведе мита през март 2002 г. с намерението да се ограничи рязко импортът на субсидирана от други страни продукция, които препращаха излишъците към Америка. Определени окончателно през ноември като неправомерни от Световната търговска организация /СТО/, Вашингтон ги отмени през следващия месец - доста по-скоро, отколкото беше предварително планирано, за да избегне търговска война с Европа. Междувременно цените на стоманата се повишиха значително. Анализаторите предвиждат да достигнат своя връх някъде към средата на 2004 г., когато китайското потребление понамалее, а чуждите компании насочат продукцията си отново отвъд океана. Но скъпата досега стомана ще осигури една година на печалба за американските металургични производители. Окрупняването направи по-силен американския стоманодобив, но експертите считат, че сега настъпва времето за следващата стъпка - затварянето на излишните капацитети за доброто на отрасъла. Консолидацията ще продължи. По-малките компании вероятно няма да намират свободни капитали за подобрения, което ще ги направи по-склонни да преминат в чужди ръце.
Източник: Пари (27.04.2004)
 
BHP Billiton, най-голямата диверсифицирана миннодобивна компания в света, отчете рекордни добиви за първото тримесечие на никел и алуминий и по-високо производство на почти всички добивани суровини. Тя обясни успеха с неизчерпаемия апетит на китайската индустрия. Британско-австралийската група отбеляза повишени добиви на никел с 14% /21 хил. т/, докато продукцията от алуминий скочи с 25% до 333 хил. т. Миналия месец BHP одобри проект на стойност 1.4 млрд. USD в Западна Австралия, благодарение на който ще покачи добивите на никел от 85 хил. т до над 130 хил. т годишно, което се равнява на 12% от глобалното потребление в момента. BHP доби с 4% повече мед, или 240.6 хил. т. Компанията планира да разшири медните си капацитети и да инвестира 870 млн. USD в разширяване на продукцията си в Escondida, най-крупната медна мина в света, с 15% от края на 2006 г. Произведената желязна руда от BHP скочи с 22% на годишна база до 21 млн. т. Повишаването е насърчено от нарасналото потребление на Китай за целите на стоманодобива. Групата спечели сделка за 9 млрд. USD за доставка на 12 млн. т руда през идните 25 г. за нуждите на китайския стоманодобив. Над 10% от приходите на BHP се падат именно на износа, предназначен за Китай.
Източник: Пари (27.04.2004)
 
Цветните метали сондираха по-високи ценови равнища вчера.Тримесечните медни сделки се договаряха с 18 USD/т по-високо в сравнение с петък, т. е. по 2730 USD/т. Тъй като наближава летният сезон на отпуските, има вероятност от разпродажби, които може да сринат метала до 2600 USD/т. Алуминият поскъпна с 10 USD/т до 1725 USD/т, а цинкът се стабилизира на нива с 12.50 USD/т по-високи, или на 1049.50 USD/т. Оловото прибави 4 USD/т към цените си, а никелът поевтиня със 100 USD/т до 11 900 USD/т.
Източник: Пари (27.04.2004)
 
Цинкът, който наскоро се търгуваше по 1105 USD/т - рекордни котировки от 3 години насам, вече се продава по 1025 USD/т, потвърждавайки очакванията, че изпреварващото търсенето предлагане ще доведе до неговото поевтиняване. В момента запасите са най-високи от 1995 г. и специалистите прогнозират цинкът да поевтинее до 950 USD/т. Същевременно американското и китайското потребление, отбелязали растеж от 3.2 и 7.9%, според тях ще способства за навлизане във фаза на дефицит още тази година. При световно потребление от 7.3 млн. т цинк Australia&New Zealand Bank очаква недостиг в размер на 94 хил. т за 2004 г. Междувременно производител N 1 в света - канадската Teck Cominco, отчете нарастване с близо 12 пъти на печалбата за I тримесечие, достигнала 71 млн. канадски долара. Тя произведе 146 хил. т през този период.
Източник: Пари (28.04.2004)
 
Никелът се срина до най-ниските ценови нива от 6 месеца - 11 500 USD/т, след като предишния ден се търгуваше с 200 USD/т повече. Тримесечните медни сделки отстъпиха с нови 2 USD/т до 2715 USD/т въпреки подкрепата, дошла от свиване на продукцията заради стачка в мина на N 1 в медодобива Codelco. Алуминият поевтиня с 3 USD/т до 1717 USD/т, а оловото и цинкът с по 8 и 6 USD/т.
Източник: Пари (28.04.2004)
 
За първи път от 1998г. Кремиковци реализира нетна годишна печалба в размер на близо 120 милиона лева. Загубата от предходни години постепенно намалява от 170 млн.лв. през 1999 г. до 10.680 млн. лв. през 2002 г. Годишните приходи от продажби в рамките на миналата година са 680.352 млн. лв. Средната продажна цена на тон продукция през миналата година се увеличи и достигна 555 лв. на тон. През 2003 г. се уредиха старите задължения на Кремиковци АД от предприватизационния период към НОИ. Те бяха разсрочени в рамките на 36 месеца. По същия начин беше достигната договореност с НЕК и Булгаргаз за изплащане на задълженията в дългосрочен период на равни месечни вноски.
Източник: Фирмена информация (29.04.2004)
 
Ръководството на Кремиковци преговаря с четирима потенциални инвеститори, които биха могли да бъдат стратегически партньори на комбината, съобщи изпълнителният директор на завода Валентин Захариев вчера, но отказа да ги назове. ISPAT International, част от регистрираната във Великобритания LNM, проявява интерес към коксохимическото производство на комбината. Собственик на Кремиковци със 75% е Финметалс холдинг, останалите 25% са държавни и на дребни акционери. Може да се стигне до продажба и на повече от 51% от акциите на Кремиковци, ако интересите на друже-ството го изискват, каза Валентин Захариев.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Инвестиционна програма за спиране на вредните производства и привеждане условията на труд в Стомана индъстри в съответствие с изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е разработена в дружеството. За реализирането й са предвидени 14.5 млн. лв. в тазгодишния бюджет на фирмата. Разработена е на базата на анализите за инциденти на работните места и за производствени аварии. Във връзка с програмата за ограничаване използването на азбеста, който бе спрян от употреба, е извършен капитален ремонт с подмяната на азбестосъдържащи материали на охладителните кули. Предстои да бъде извършена цялостна подмяна на етернитовите тръби във водопровода на дружеството, които са азбестосъдържащи, за което са предвидени 2 млн. лв.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Господин Захариев, докъде стигнаха преговорите за стратегическо партньорство с ISPAT? - Има проявен интерес към големи фирми, които биха могли да бъдат стратегически партньори в Кремиковци. Още в договора за приватизация е записано това наше намерение за стратегическо партньорство - ние имаме право да си търсим стратегически партньор и сме го правили. В момента преговаряме с общо 4 фирми за стратегическо партньорство и ако интересите на Кремиковци го изискват, ще го направим. Може да продадем и повече от 51% от комбината. Не гледаме на това като на продажба, като на транзакция, а като опит за глобализация. Надяваме се до края на годината преговорите да приключат, въпреки че до 2005 г. можем да преговаряме спокойно. Възможно е да преговаряме за продажба или за размяна на акции с наш партньор. Процесът ще отнеме време, ще трябва да се извършат няколко дю-дилиджънса и след 4-5 месеца ще стартират истинските преговори. Надяваме се в рамките на тази година да влезем в това голямо семейство на обединени компании в стоманодобива. Кремиковци не може да стои настрана от глобалните икономически процеси в света. От около 5-6 години в бранша се извършват големи сливания. Кремиковци не може да остане извън тези процеси и ще почувства остра криза от суровини. Скокът на цените на въглищата е почти трикратен - от 60-65 USD на тон досега до 150-160 USD. Това показва, че нещо на този пазар става. Чрез обединения на големи компании се контролира и суровинният пазар. Колко са активите на Кремиковци по баланс? - Балансовите активи на дружеството са за 850 млн. лв., задълженията са 400 млн. лв. Но цената на Кремиковци не е разликата между тях. Тя се състои в оценка на оборудването, на пазарите, възможността на дружеството да реализира печалба, размер на бъдещите инвестиции. Не мога да кажа каква ще е цената на Кремиковци, защото тя не се смята по емпирична формула. Какво предвижда индивидуалният план за жизнеспособност на Кремиковци? - От Еврокомисията поискаха от страната ни план за жизнеспособността на дружествата от стоманодобива. Планът до 2007 г. е приет с решение на правителството. Инвестиционният план по тази програма е същият като в приватизационния договор. Това, че има спор с АП, е друга тема. Предвижда постепенно намаляване на производствени мощности. Когато правителството на Иван Костов отпусна на държавната фирма Кремиковци 183 млн. лв., това не се отрази в приватизационния договор като държавна помощ. През октомври-ноември 1999 г. - след приватизацията, Министерството на финансите я записа като държавна помощ.Държавната помощ е забранена за стоманодобива в ЕС заради чувствителността на отрасъла, а от 1998 г. България е асоцииран член на общността и държавата няма право да отпуска помощ за отрасъла. Кремиковци трябва да покаже жизнеспособност чрез съкращаване на мощности. Ще се стигне до физическо унищожаване на една доменна пещ и три стана за валцуване.Част от Кремиковци ще стане на скрап. Според оценки това съкращаване на мощности превишава значително държавната помощ, призната от КЗК - 392 млн. лв. Загубите за Кремиковци след спиране на мощностите са изчислени на 340 млн. USD. Има несъответствие между държавната помощ и размера на рестрикциите. В деня, в който се приема планът за жизнеспособност, от ЕК не възразяват комбинатът да получи нова държавна помощ до изравняване на сумата до 340 млн. USD. Крайната оценка в плана е, че фирмата е жизнеспособна. Впоследствие този план става част от общия план за преструктуриране на стоманодобива /включващ и Стомана индъстри, и Промет стийл - бел. ред./. Защо поискахте отвод на Рамадан Аталай? - Бяхме принудени да поискаме отвод на Рамадан Аталай, който е председател на временната парламентарна комисия, която разследва злополуките в комбината. Не желаем да се месим в работата на държавния орган. Целим да покажем, че в решенията на комисията има пристрастност. Докъде стигнаха споровете ви с АП? - Те са изнесени в съдебна зала. Водим дела за 2001 г., защото сме направили значителни инвестиции - 400 млн. лв., а от Агенцията за следприватизационен контрол не признават 220 млн. лв. от тях. Спорим и за други 180 млн. лв. АП ни наложи санкция от 5.2 млн. лв. за неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г. Кремиковци има свое звено за проекти. От АСК не признават инвестициите, извършени по стопански начин. А ако възложим поръчката на трето лице, например на Металургпроект, те ще признаят разходите за инвестиция. Какви са финансовите резултати за 2003 г.? - За първи път от 1998 г. Кремиковци реализира нетна годишна печалба от 120 млн. лв. Платени са 9.5 млн. лв. данъци. Печалбата от оперативната дейност е 39 млн. лв., останалата е от преоценка на активите според изискванията на международните счетоводни стандарти. Постепенно загубата от 170 млн. лв. през 1999 г. намаля до 10.680 млн. лв. през 2002 г. Годишните приходи от продажби на метали са за 680.352 млн. лв., а от продажби на съпътстваща продукция - 20 млн. лв. През 2003 г. средната численост на персонала е 7930 души със средна заплата 604 лв., забавянето на изплащането на заплатите е 15-дневно. Средната продажна цена на тон продукция е 555 лв. Произведени са 100- 105 000 тона. 85-90% от продукцията са за износ, основно на европейския пазар, но има износ и за Китай и САЩ. Къде ще вложите печалбата? - Общото събрание на акционерите ще реши, може да се покрият загуби от минали години. .
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Arcelor, световният гигант по добив на стомана, бе създаден през 2002 г. при мегасливането между три европейски фирми - френската Usinor, испанската Arceralia и люксембургската Arbed. През 1999 г. бе сформиран шестият по големина производител в света - Corus, след обединението на британската British Steel и холандската Hoogovens. Тhyssen Krupp Stahl бе формиран през 1997 г. в резултат на обединението на двете германски фирми Тhyssen и Krupp. Американската ISG, която е на път да измести US Steel от първата позиция зад океана, бе създадена през 2002 г. чрез сливането на активи на LTV, Acme Steel и Bethlehem Steel и сега се готви да погълне Weirton Steel.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Високите цени на медта ще бъдат стимул за повишаване добива и преработката на мед до 2007 г., без да тревожат потребителите, съобщи от Лондон Международната група по проучване на медта /ISCG/. Специалистите прогнозират годишно разширяване на минния добив през периода от 2004 до 2007 г. с около 2.2 млн. т вместо с 1.67 млн. т според предходната прогноза. В началото на годината цените на медта достигнаха 8.5-годишен пик от 3055 USD/т на ЛМБ, след което се понижиха до около 2.5-годишен минимум от 2665 USD/т. ISCG отбелязва, че производственият капацитет ще нарасне с 38% с помощта на нови методи за добив на метала, без да има нужда от допълнителни преработвателни мощности, и дори се очакват временни технически спирания на производството. Според специалисти производствените капацитети ще се свият около 285 хил. т годишно - доста по-малко от замразяването на мощности от 765 хил. т преди година. Излишните мощности се очертават на 402 хил. т за първичната преработка и нa 572 хил. т за рафинериите. Въпреки това до 2007 г. се очаква растеж на мощностите за добив на меден концентрат с 1.35 млн. годишно и с 1.44 млн. т на мощностите за преработка.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
На LME в сряда медта по 3-месечните сделки отстъпи с 81 USD от котировките при закриването във вторник до 2650 USD/т и се устреми към 11-седмичния минимум от 2627.50 USD/т от 11 февруари. Алуминият също отстъпи със 73 USD до нов 5-седмичен минимум от 1661 USD/т. Никелът загуби 270 USD и се търгуваше по 11 185 USD/т. Оловото поевтиня с 27 USD до 705 USD/т, а цинкът - с 18.50 USD до 1031 USD/т. Калаят се търгуваше по 8660 USD/т от 8725 USD/т.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Единственият алуминиев завод в Румъния Alro ще увеличи с 3.5% производството си от 198 хил. т през 2003 г. и през 2004 г. то ще достигне 205 хил. т висококачествени алуминиеви изделия, с които успешно ще се конкурира на европейския пазар. Приватизиран през 2002 г., заводът продължава да изнася около 2/3 от производството си за Европа. Той ще разшири продукцията от изделия с високо качество и висока добавена стойност като алуминиеви сляби и пръти с различен диаметър. През I трим. Alro осъществи оборот от 105 млн. USD - с 50% повече, отколкото през същия период на 2003 г. Печалбата му нарасна съответно до 16 млн. USD от 11 млн. USD през 2003 г. От дъното от 1255 USD/т през ноември 2001 г. в средата на април т. г. цените на алуминия на LME в Лондон се повишиха до 8.5-годишен пик от 1831 USD/т. Alro бе приватизиран от компанията Marco International от САЩ - фирма за търговия с цветни метали. Малък дял в Alro има местната фирма Conef. Marco контролира и Alprom, румънския доставчик на суровина за Alro.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Международната група по оловото и цинка /ILZSG/ съобщи в доклада си за I трим. на 2004 г., че глобалното търсене на рафиниран цинк се очаква да нарасне т. г. с 3.5% до 10.1 млн. т, като ще надхвърли световното производство със 100 хил. т. Основната причина за недостига ще бъде увеличеното потребление в Азия и главно в Китай. Добивът на цинк в света ще се увеличи с 1.7 млн. т до 10.0 млн. т. Търсенето на олово през годината също ще нарасне с 1.6% и ще достигне до 6.9 млн. т поради увеличеното потребление от бурно развиващата се китайска промишленост. Производството на олово в света леко ще се понижи с 0.4% и ще достигне 7.0 млн. т.
Източник: Пари (29.04.2004)
 
Предприятието "Бесттехника ТМ-Радомир" извършва основно производство на оборудване на прокатни станове, доменни пещи и резервни части за черната и цветната металургия, производство на циментови мелници, оборудване, инсталации и резервни части за химическата промишленост, както и машини за енергетиката, рудодобива и въгледобива. Произвеждат се и машини и оборудване за други отрасли на икономиката. Дружеството няма конкуренти в страната като производствени мощности, а по отношение на някои изделия конкуренти са "Вапцаров" - Плевен, "Химмаш" - Хасково," "Черно море" - Варна, и "ЗММ Стомана" - Силистра. Конкуренти са и фирми извън страната. През 2003 г. приходите от продажби на дружеството падат до около два милиона лева, а ако се прибавят и други приходи, те са общо около 2.5 млн. лв. За сравнение през предходната 2002 г. дружеството е имало приходи от дейността за 7.158 млн. лв. Относителният дял на износа пада до 9.72% през миналата година от 28.30% за предходната година. Производствените, складови и административни сгради на предприятието са разположени на земя с обща площ над 841 хил. кв.м. През 2003 година средносписъчният брой на персонала е 295 души, като спада наполовина от 2002 г. Средната месечна заплата за 2003 г. е 269 лв. Финансов анализ Според предоставения на БФБ баланс на дружеството за миналата година то отчита загуба от 1.955 млн. лв., като тя се увеличава от 1.334 млн. лв. за 2002 г. Увеличаването на загубата е в резултат основно от свиването на производството и намаляване на приходите от продажби. Задълженията на "Бесттехника ТМ-Радомир" към 31 декември 2003 година са за над 17 млн. лв., като се увеличават от 14.67 млн. лв. през 2002 г. Основната част от задълженията са краткосрочни, главно към доставчици и клиенти, към данъчните служби и осигурителни предприятия. Дружеството дължи на банки 1.629 млн. лв. в края на миналата година. "Бесттехника ТМ-Радомир" има краткосрочни вземания за 2.9 млн. лв. в края на 2003 година, а материалните запаси са на стойност над 9.5 млн. лв. Основни акционери Капиталът на "Бесттехника ТМ-Радомир" е 1.756 млн. лева, разпределен в обикновени безналични акции с номинал един лев. Частната собственост е 96.35 на сто. Основен акционер със 79.03% е "Бесттехника и Ко" ООД - София. Останалите акции се притежават от други юридически, както и от физически лица. Акциите на "Бесттехника ТМ-Радомир" се търгуват на "Българска фондова борса - София", като последните сключени сделки са на цена от 1.50 лв за акция от 16 февруари. След вчерашната сесия на борсата има предлагане на акции на 1.05 лв., но няма търсене.
Източник: Дневник (30.04.2004)
 
Твърде ограничен е и кръгът на фирмите, които ще печелят от съкращаването на корпоративния данък печалба. Това са т. нар. големи данъкоплатци, които ще си разпределят лъвския пай от промяната на данък печалба от сегашните 19.5% на 15 на сто. Ръка върху баницата от 200 млн. лв. ще сложат най-вече фирми, създадени с чужди капитали или притежавани от чужди инвеститори. Явно икономисаните средства ще отпътуват зад граница. За 85 835 български ООД, 69 300 ЕООД, 8466 АД и 763 ЕАД, които осъществяват основната бизнес активност и създават основните работни места, ще останат огризките от богата трапеза.
Източник: Кеш (30.04.2004)
 
Китайският производител на стомана Jinan Iron and Steel Group планира да разшири значително своите мощности в рамките на идните пет години, въпреки страховете на правителството, че секторът, както и икономиката на страната като цяло, могат да “прегреят”. Уън Йенмин, изпълнителен директор на компанията, заяви, че групировката също така се надява да спечели до 1.8 млрд. жънминби (218 млн.щ.д.) от пускането на акции на Шанхайската фондова борса, както и от регистрирането на свой клон в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Размерът и скоростта на растеж в китайския стоманодобивен сектор вероятно ще окажат силно влияние върху дейността на световните производители на стомана. Например, Baoshan Iron & Steel – най-големият производител на стомана в Китай, заяви пред FT този месец, че планира да увеличи мощностите си с 50% до 30 милиона тона през следващите 5 години. Г-н Уън съобщи в свое интервю, че Jinan Iron очаква годишно производство на стомана в размер на 8 млн.тона в сравнение с 4 млн.тона през 2002 г. Компанията има за цел да увеличи капацитета си до около 10 млн.тона през следващите три години. Някои водещи китайски производители предупредиха, че има опасност от свръх-инвестиране в бързо разрастващия се стоманодобивен сектор, но г-н Уън заяви, че призивите за затягане на политиката на банките по отпускането на заеми и административния контрол няма да повлияят на плановете на Jinan Steel. Компанията възнамерява да произвежда продукти с по-висока стойност, като например студено-валцувани шини, за които Китай все още изпитва недостиг. “Правителството спира или ограничава неуместните проекти, но окуражава полезните. Ние принадлежим към втората група,” заяви г-н Уън. Той прогнозира, че цените на продукти с по-висока стойност ще останат високи в Китай през идните четири години, докато при цените на някои по-основни продукти, като тежки стоманени плочи, вече се наблюдава спад. Международните цени на някои продукти са по-високи от тези в Китай, ето защо Jinan Iron – вторият по-големина износител на стомана в Китай след Baosteel, настъпва на чуждестранните пазари. Г-н Уън съобщи, че износът на компанията за цялата 2003 г. в стойностно изражение е в размер на 160 млн.щ.д., като добави, че очаква той да достигне този размер само през първата половина през настоящата година. Плановете на компанията да пусне свои акции на Шанхайската фондова борса в момента се проучват от Националната комисия по развитието и реформите, бившето Държавно бюро за планиране в Китай, работещо в Пекин.
Източник: Други (30.04.2004)
 
На 29.04.2004 г. се проведе редовно Общо събрание на Браншовата Камара по черна и цветна металургия. Приети бяха Отчет на Председателя на Камарата за работата на БКЧЦМ през 2003 г. и Отчет на Контролния съвет за приходите и разходите през 2003 г.Общото Събрание утвърди Насоки за работата на Камарата през настоящата година.Форумът избра нов Управителен съвет в състав от десет члена: Кремиковци АД, ТеПро Метал ЕАД, Юмикор Мед АД,КЦМ АД,Жити АД, Шамот АД, Еврометал ООД, Металснаб Холдинг АД, Прециз Интер Холдинг АД и проф. Аврамов като представител на Съюза на ветераните от металургията. Непосред ствено след Общото събрание се проведе първото заседание на новоизбрания Управителен съвет, който преизбра г-н В.Захариев за свой председател. ( Камара на металургията)
Източник: Други (30.04.2004)
 
Размерът на преките чуждестранни инвестиции за първите два месеца на 2004 година достигна до 47.8 млн. евро, показват данните от платежния баланс, които БНБ обяви в петък. Това е доста голям спад в сравнение със същия период на миналата година, когато преките инвестиции са били 142.3 млн. евро. Инвестициите са намалели основно в частта привлечен нетен друг капитал, която включва промяната на нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити. Това означава, че през първите два месеца кредитирането от чужбина е намаляло в сравнение с периода януари-февруари 2003 година. За първите два месеца на тази година няма реинвестирана печалба от чужденци, а привлеченият дялов капитал от неприватизационни сделки също е намалял. Както и през 2003 година, за отчетения период няма привлечен капитал по приватизационни сделки. Най-много инвестиции за двата месеца са привлечени от Холандия, Гърция и САЩ. Намалението на вложенията кореспондира с прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие, която предвижда преките чужди инвестиции да достигнат около един милиард евро през тази година, докато за цялата 2003 г. те бяха 1.254 млрд. евро. През 2004 г. се очаква да приключи сделката за продажба на мажоритарен дял от БТК, както и да се продадат някои от фабриките на "Булгартабак холдинг". Ако обаче тези сделки не бъдат осъществени, прогнозата на ЕБВР може и да не се сбъдне. Дефицитът по текущата сметка за първите два месеца на годината достигна до 353.5 млн. евро (1.8% от БВП), като се увеличава от 303.5 млн. евро (1.7% от БВП) за същия период на 2003 г. Само за февруари дефицитът е по-малък от същия месец на миналата година (119.8 млн. евро срещу 145.3 млн. евро). Основна причина за големия дефицит си остава отрицателното търговско салдо, което за периода януари-февруари е 299.9 млн. евро по предварителни данни. Износът се увеличава с 4.7 на сто за първите два месеца до 1.083 млрд. евро, докато увеличението на вноса е с 13.7 млн. евро до 1.382 млрд. евро. Салдото по услугите също е отрицателно, но се подобрява в сравнение със същия период на миналата година. Подобрението се дължи на по-големите приходи от туризъм и положителното салдо от други услуги. За първите два месеца на година има подобрение и по салдото доход - нето, като то остава отрицателно в размер на 121.2 млн. евро. Полученият доход намалява, но в същото време намалението на платения и дължим доход е по-голямо. Нетните постъпления по текущи трансфери се увеличават до 89.2 млн. евро от 64.3 млн. евро за двата месеца на 2003 година, като се забелязва едновременно нарастване на постъпленията и намаление на плащанията по текущи трансфери. Общият платежен баланс за януари-февруари е отрицателен в размер на 193.9 млн. евро, докато през 2003 година дефицитът е бил 240.5 млн. евро. Дефицитът по платежния баланс се финансира основно с валутни резерви на БНБ, както и от ползвани кредити от МВФ и извънредно финансиране.
Източник: Дневник (03.05.2004)
 
Опасенията, че кредитният контрол в Китай може да обуздае вълчия апетит за метали у местните потребители, свалиха през седмицата котировките на медта с 5%. Останалите цветни метали на лондонската борса LME също не бяха пощадени. Анализаторите смятат, че новините от Китай само са ускорили поевтиняването на цветните метали, чиито цени и без това са подложени на натиск от поредица събития през последните две седмици, които започнаха с коментарите на председателя на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан и предизвикаха поскъпването на долара. „Мисля, че някои инвеститори от световна величина се изтеглиха генерално от стоковия сектор“, коментира анализаторът на пазара на метали Ингрид Стърнби от Barclays Capital.
Източник: Капитал (03.05.2004)
 
Почти всички видове инвестиционни проекти в Китай, вкл. тези свързани с производството на стомана, алуминий и цимент, ще преминават през национални проверки. Голяма част от тях ще бъдат стопирани още тази година. Китайското правителство наскоро въведе всеобщо изискване във всички местности и региони в страната да започнат проверки на инвестиционни проекти по дълготрайни активи, които са в процес на реализация или още не са стартирали. Всички проекти, стартирали през 2004 г., с изключение на някои селскостопански, екологични, образователни, здравни и научни проекти, са обект на проверка, според циркуляра на правителството, като това се отнася в най-голяма степен за проекти, включващи свръх-инвестиции. Строителството с висок разход на енергия, вода и материали и висока степен на замърсяване на околната среда се забранява изрично. Тази година няма да бъдат одобрявани нови проекти в областта на стоманодобива и производството на алуминий и цимент. По официални данни през 2003 г. темповете на растеж в областта на стоманодобивната, алуминиевата и циментовата индустрия в Китай са нараснали почти двойно. (източник: Синхуа)
Източник: Други (03.05.2004)
 
Ефективното управление на разходите е целта на първия етап от създаването на интегрирана система за управление на бизнеса (ИСУБ) в комбината за цветни метали. Той приключва през юни с изграждането на модерна комуникационната инфраструктура на територия от 900 дка и внедряването на 7 модула от SAP/R3. Цялостният проект предвижда оптимизиране на управленските процеси, като ИСУБ ще обхване общо 12 SAP/R3 модула и съществуващите специализирани системи. Siemens Business Services, SAP България, Hewlett-Packard България и Стемо са основните изпълнители на проекта. Мащабният ИТ проект в КЦМ АД, Пловдив, e свързан със сериозните структурни и организационни промени за оптимизиране на управлението, стартирали след приватизирането на предприятието през 2001 г. Комбинатът, известен до края на 80-те години като КЦМ “Димитър Благоев", е най-големият производител на олово, цинк, благородни метали и техни сплави в региона от Италия до Урал. Извлечените и рафинирани метали са суровини за производството на много предприятия в страната и чужбина. Отговаряйки на високите международни стандарти за качество, 80% от продукцията е предназначена за износ. Оловото например е с чистота 99,99%, а цинкът - 99,995%. Така могат да се създават много прецизни сплави. Монетният двор на България ползва злато и сребро, произведени в КЦМ АД. Среброто, извлечено и рафинирано в пловдивския комбинат, се ползва за производството на компактдисковете, произвеждани у нас. Друг любопитен факт е, че за златното покритие на куполите на катедралния храм "Ал.Невски" в София, е ползвано фолио от злато, произведено за целта в KЦM. Комбинатът има патенти за технология за преработване на цинксъдържащи суровини, както и за метод за производство на серен триокис. Притежава оригинални решения и хоу-хау в пречистване на вентилационни и технологични газове, производство на цинк на прах, на оловни и цинкови сплави, в охлаждане на технологични флуиди и оборотни води и др. Над $70 000 000 са инвестирани за намаляване на замърсяването на околната среда от производствената дейност със стартиралия през 1995 г. екологичен проект, финансиран от японското правителство. Комбинатът е сертифициран по ISO 9000-2000. В КЦМ АД е съсредоточен основният бизнес, а спомагателните дейности (ремонтни дейности, транспорт, сервиз и т.н.) са изнесени в отделни дружества.
Източник: ComputerWorld e-Daily (03.05.2004)
 
Металурзите от основните производства на "Кремиковци" АД спряха работа заради неизплатени заплати от февруари. Изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев обещал до сряда заплатите на работниците да бъдат платени.
Източник: Труд (04.05.2004)
 
Директорът на бургаския клон на софийската фирма 'Металснаб Холдинг' ЕАД Валентин Михалев катастрофира и загина край Бургас. Нещастният случай стана към 17 часа в района на гробищен парк на главен път Бургас-Варна. Автомобилът 'Форд-Фокус' е идвал от квартал 'Сарафаво', когато излязъл от пътното плътно. При катастрофата колата се е самозапалила. 48-годишният мъж е изгорял в автомобила си. По първоначални данни, причината за инцидента е движение с висока скорост. От пресцентъра на РДВР-Бургас не съобщават за други пострадали. В момента на мястото се извършва оглед. 'Металснаб Холдинг' ЕАД е със седалище София, ул. 'Владайско въстание' 1. Предметът на дейност на фирмата е разпространение на електроинструменти, ел.матерали, санитария, теракота, бои, лакове и други.
Източник: Дарик радио (04.05.2004)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски обяви на среща с жителите с град Белене правителственото решение за изграждането на АЕЦ "Белене". "Това е най-големият инвестиционен проект в страната през последните десетилетия и до края на тази година Министерският съвет ще избере инвеститора за реализирането на проекта", заяви още премиерът Симеон Сакскобургготски Размразяването на проекта за строителството на втората атомна централа в Белене беше една от темите и на изнесеното заседание на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет във Враца.
Източник: БНР (04.05.2004)
 
С решение на Софийския градски съд от 3 май са блокирани акциите на мажоритарния собственик на Кремиковци АД /71%/ - Финметалс холдинг, . Делото е заведено от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000-2001 г. По данни на агенцията през 2000 и 2001 г. в комбината не са инвестирани по 50 млн. USD годишно, както предвижда договорът за приватизация. В него записаните ангажименти за общи инвестиции за 5 години са 300 млн. USD. Началникът на правно управление в АСК отказа коментар. От ръководството на Кремиковци също отказаха коментар. Mрогнозират, че делото е заведено от екипа на наскоро освободената директорка на агенцията Аксиния Славчева, която постоянно сочеше Кремиковци като един от големите нарушители на приватизационния си договор. От комбината съдят държавата за скрити задължения в размер на 200 млн. USD, които били открити в комбината след сделката и за които в договора се предвиждат 50 млн. USD обезщетение на купувача. Юристи, запознати с практиката на АСК, поясниха, че агенцията може с решение на съда да наложи възбрана за разпореждане с акциите на дружеството на неговите собственици. Възможно е АСК да е наложила възбраната и като обезпечение на бъдещ иск, който смята да заведе към предприятието. Това сериозно ще наруши плановете на собствениците на Кремиковци да продадат мажоритарна част от своя пакет на стратегически инвеститор, коментираха запознати.
Източник: Пари (05.05.2004)
 
Първа копка за строежа на пътищата, включени в проекта на Програма ФАР Пътища за достъп до туристически обекти направиха днес в местността Цигов чарк. Стойността на ЛОТ 1 е 3.105 млн. EUR и включва 6 отсечки с обща дължина 42 км в областите Смолян, Хасково и Кърджали. По проекта се рехабилитират и реконструират тези пътища, които осигуряват достъп до туристически обекти като Смолянските езера, връх Вишеград, Триградското ждрело. Парите са от предприсъединителните фондове на ЕС за социално-икономическо сближаване. Строежът на пътищата от ЛОТ 2 включва 3 отсечки с обща дължина 32 км в област Пазарджик. Тяхната стойност е 3 275 200 EUR.
Източник: Пари (05.05.2004)
 
900 хил. EUR ще получи област Враца за изпълнение на проекти, които ще осигурят заетост на освободени кадри от АЕЦ Козлодуй. От 1 април правителството на Великобритания е разрешило старта на съвместен проект с България, съгласно който 300 хил. EUR ще бъдат осигурени т. г. Проектът изпреварва с 2 г. подготвяните от ЕС мерки за ликвидиране на последиците от затваряне на I и IV блок. Вчера в областната администрация се проведе разширена работна среща с участието на 4-ма представители на британско-българската консултантска фирма Ню Ай, оторизирана от държавните власти в Обединеното кралство да работи по този проект, чийто ръководител е Патрик Грей. Българската страна се представлява от Добрин Падалски.
Източник: Пари (05.05.2004)
 
Агенцията за приватизация (АП) реши да продава 100% от капитала на "Елисейна" ЕАД - гара Елисейна, на търг с явно наддаване. Началната тръжна цена е 10 000 лв., а стъпката на наддаване - 1000 лв. Депозитът за участие е 100 000 лв. Търгът ще се проведе на 32-рия ден от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Цената по договора ще се заплаща чрез банков превод по сметка на агенцията по следния начин - 50% - в деня на подписване на договора, останалата част - до 20 календарни дни. Собствеността върху акциите ще бъде прехвърлена след изплащане на задълженията на "Елисейна" заедно с натрупаните лихви в двумесечен срок от датата на сключване на договора за продажба. По непотвърдена информация задълженията на "Елисейна" са около 16 млн. лв. От тях 2 млн. лв. са към Агенцията за държавни вземания. Предметът на дейност на дружеството е обогатяване на медни руди, производство на черна мед и изделия от цветни метали.
Източник: Дневник (05.05.2004)
 
Според зам. транспортния министър София Касидова, цитирана от Reuters, вторият мост над Дунав при Видин - Калафат ще бъде изграден до края на 2007 г. Най-късно през февруари 2005 г. транспортното министерство, възложител на проекта, ще сключи договор с голяма строителна фирма, е заявила Касидова. На 7 май ведомството обяви първия от двата търга за изграждането на обекта - за проектиране и строителство. Предстои търг и за избор на супервайзeр. В процедурата за предварителна квалификация може да участват фирми от всички страни членки на Евросъюза, както и фирми от България, Румъния и Турция. Крайният срок за подаване на оферти е 14 юни 2004 г. Тръжната комисия ще състави т. нар. къса листа от 8 фирми, които ще бъдат одобрявани от Еврокомисията. Стойността на проекта е 223 млн. EUR.
Източник: Пари (10.05.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в България за януари и февруари 2004 г. са на обща стойност 60.1 млн. щ. долара, или 0.2% от БВП. Това е с 60.5% по-малко от привлечените инвестиции през първите два месеца на 2003 г., оценени на 152.1 млн. щ. долара. Данните на БНБ сочат още, че най-много инвестиции у нас за януари и февруари са направили Холандия - 26.3%, Гърция - 8.7%, и САЩ - 6.9 процента.
Източник: Банкеръ (10.05.2004)
 
Най-голямата компания за производство на алуминий в света - американската "Алкоа", купува двете най-големи предприятия за преработка на метала в Русия - "Самара" и "Белая Калитва", информира в. "Уолстрийт джърнъл". Сделките са част от стратегията на компанията да се възползва от очаквания 8.1% ръст на търсенето на цветния метал в световен мащаб през настоящата година. Съгласно споразумението щатската компания ще придобие два огромни завода с 14 хил. работници от най-големия руски производител на алуминий "Русал". Предприятията, обект на сделката, обработват метала за нуждите на индустриалните, транспортните и опаковъчните предприятия. В момента те работят само с 38% от капацитета си. Миналата година те са осигурявали 25% от потреблението на метала в страните от бившия Съветски съюз. Наблюдатели в бранша посочват, че американските инвеститори ще пренесат в новите си предприятия ноу-хау за изработването на алуминиеви продукти за целите на космическото ракетостроене. Производството ще е насочено към пазарите на Азия, Европа и Америка. Закупуването на двете предприятия ще бъде финализирано до 30 юни тази година, като това е една от най-големите инвестиции в металургичния сектор в Русия. Финансовите аспекти по нея не се съобщават, тъй като се очаква одобрението на правителството. Анализатори твърдят, че американците ще платят 50 млн. долара за двете компании и ще инвестират 250 млн. долара в следващите три години. Според "Алкоа" тази цена е разумна. Експанзията на дружеството в Русия отразява и промяната на отношението на "Алкоа" към пазара в тази страна, тъй като в миналото той умишлено беше пропускан като потенциален обект поради определянето му за прекалено криминализиран.
Източник: Дневник (10.05.2004)
 
Един от най-големите производители на ценни метали в света - белгийската "Юмикор", даде положителни изгледи за представянето през 2004 г. на българския си завод в Пирдоп, в който е мажоритарен собственик, и прогнозира производството на мед да се задържи на нивата от предната година, предаде Ройтерс. Освен това от компанията прогнозираха печалбата от дейността на "Юмикор" за тази година да се увеличи с около 78%. Като причина за оптимистичните си прогнози белгийското дружество посочва по-високите цени на платината и среброто.
Източник: Дневник (10.05.2004)
 
На ЛМБ комплексът от цветни метали поевтиня в петък, запазвайки тенденцията от последните няколко седмици. Медта оглави низходящия тренд. Тримесечните сделки прeтърпяха най-драстичното понижение в сравнение с останалите цветни метали. Медта поевтиня с повече от 100 USD/т спрямо четвъртък и затвори при 2607 USD/т. Преди малко повече от месец тя достигна 3055 USD/т. Алуминият отстъпи с 18 USD/т до 1647 USD/т, а никелът приключи при 10 940 USD/т при 11 050 USD/т предишния ден. Оловото се срина с 24 USD/т до 730 USD/т, а цинкът поевтиня с 25 USD/т до 1034 USD/т.
Източник: Пари (10.05.2004)
 
Добитата мед в петия по големина производител на червения метал в света Перу през март достигна 2-годишен връх от близо 89 хил. т в сравнение с добитите обеми преди 1 г.
Източник: Пари (10.05.2004)
 
Иран планира да произведе 280 хил. т мед за едногодишния период до март 2005 г. в резултат на разширяване на мощностите при 143 хил. т за миналата година.
Източник: Пари (10.05.2004)
 
Най-голямата компания, добиваща желязна руда - бразилската CVRD, очаква да удвои своя експорт за Китай и той да достигне 1 млрд. USD. Страната през 2003 г. стана най-големият клиент на CVRD.
Източник: Пари (10.05.2004)
 
RIO TINTO, една от най-крупните металодобивни компании в света и главно на желязна руда, повиши прогнозите си за потреблението на стомана в Китай до 390 млн. т до 2010 г.
Източник: Пари (10.05.2004)
 
Най-големият производител на стомана в света Arcelor SA обяви рекордна печалба за първото тримесечие, като добави, че приходите през второто тримесечие ще бъдат още по-високи, поради факта, че цените на стоманата продължават да поддържат рекордни нива за последните девет години, а търсенето в Европа продължава да расте. Чистите приходи за първото тримесечие бележат ръст от 22% до 234 млн.евро (277 млн.щ.д.) или 49 евроцента на акция, в сравнение със 192 млн.евро или 40 евроцента на акция преди година. Продажбите за периода са в размер на 6.9 млрд.евро.
Източник: Други (10.05.2004)
 
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще открие ремонта на пътя Бургас - Сливен. Проектът се реализира по програма Трансгранични пътища 3, обхващаща рехабилитацията на пътни отсечки по направление на Общоевропейските транспортни коридори N 6, 8 и 9 на територията на страната. Той предвижда рехабилитация на участъци по Лот N 8 от първокласен път т-6 Сливен - Бургас с обща дължина 66.5 км. Стойността на проекта е 6 139 283 EUR. 75% от средствата се отпускат от програма ИСПА на ЕС, а 25% ще бъдат осигурени от държавния бюджет. След проведена международна тръжна процедура за изпълнител на строителството е избран българският консорциум ПАНВИА. Програма Трансгранични пътища 3 предвижда рехабилитация на отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина 245 км от лотове 3, 4, 8 и 9. Изпълнители са българският консорциум ВИА СЕВТ и австрийската Strabag.
Източник: Пари (11.05.2004)
 
Най-голямата компания за производство на алуминий в света - американската "Алкоа", купува двете най-големи предприятия за преработка на метала в Русия - "Самара" и "Белая Калитва", информира в. "Уолстрийт джърнъл". Сделките са част от стратегията на компанията да се възползва от очаквания 8.1% ръст на търсенето на цветния метал в световен мащаб през настоящата година. Съгласно споразумението щатската компания ще придобие два огромни завода с 14 хил. работници от най-големия руски производител на алуминий "Русал". Предприятията, обект на сделката, обработват метала за нуждите на индустриалните, транспортните и опаковъчните предприятия. В момента те работят само с 38% от капацитета си. През 2003 година те са осигурявали 25% от потреблението на метала в страните от бившия Съветски съюз. Наблюдатели в бранша посочват, че американските инвеститори ще пренесат в новите си предприятия ноу-хау за изработването на алуминиеви продукти за целите на космическото ракетостроене. Производството ще е насочено към пазарите на Азия, Европа и Америка. Закупуването на двете предприятия ще бъде финализирано до 30 юни 2004 година, като това е една от най-големите инвестиции в металургичния сектор в Русия. Финансовите аспекти по нея не се съобщават, тъй като се очаква одобрението на правителството. Анализатори твърдят, че американците ще платят 50 млн. долара за двете компании и ще инвестират 250 млн. долара в следващите три години. Според "Алкоа" тази цена е разумна. Експанзията на дружеството в Русия отразява и промяната на отношението на "Алкоа" към пазара в тази страна, тъй като в миналото той умишлено беше пропускан като потенциален обект поради определянето му за прекалено криминализиран.
Източник: Дневник (11.05.2004)
 
Медта рязко поевтиня до рекордно ниските от 3.5 месеца цени на Лондонската борса на метали 2530 USD/т. Сривът от над 50 USD/т беше предизвикан от ликвидации на позиции на брокери и търговци в момент, когато цветните и благородни метали започват да губят блясъка на особено атрактивна инвестиция, затъмнени в момента от долара и деноминирани в долар финансови инструменти. През април медта отбеляза 8.5-максимум от 3055 USD/т. Алуминият вчера се срина до най-ниските от края на декември нива от 1680 USD/т, а никелът до невиждани от 7 м. цени. Прогнозите на анализаторите са, че цветните метали трудно ще задържат и сегашните ценови равнища и ще продължат да потъват.
Източник: Пари (11.05.2004)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в света люксембургската Arcelor отчете нарастване на оперативната печалба за първото тримесечие с 8.5% /696 млн. EUR/ и прогнозира подобряване на резултатите през следващото на фона на запазващото се високо търсене и изчерпващите се запаси. Продажбите на основното поделение на Arcelor, произвеждащо плоска въглеродна стомана обаче, са намалели с 2.1% спрямо същия период на 2003 г. до 3.56 млрд. EUR, а чистата оперативна печалба - с 400 млн. EUR до 428 млн. EUR.
Източник: Пари (11.05.2004)
 
Чистата печалба на най-големия производител на никел и метали от групата на платината руската Норилски никел нарасна с 82% през първото тримесечие до 597.4 млн. USD.
Източник: Пари (11.05.2004)
 
Източници от Държавната комисия за развитие и реформи в Китай разкриха, че местните цени на стоманени продукти, особено на тези, използвани в строителството, са паднали значително от средата на март. Сред причините за спада са усилията на правителството да засили макроикономическия контрол, като затегне паричните потоци и наложи по-строга регулация върху слепите инвестиции и ниско-степенната експанзия в някои “прегряващи” сектори на индустрията. Друга причина е по-силният щатски долар и спада в цените на основните суровини както на местния, така и на международните пазари. Според експерти, цените на стоманата и стоманените продукти ще продължат да падат още по-стремително. (източник: Xinhua)
Източник: Други (12.05.2004)
 
Членове на Национална федерация Металургия към Подкрепа и синдикалното ядро на Подкрепа в Кремиковци не пуснаха депутати от парламентарната комисия, която разследва причините за аварията в комбината през януари, да влязат в предприятието. От комбината съобщиха, че изпълнителният директор и председател на УС Валентин Захариев се е опитал да се намеси в полза на депутатите, но от синдиката не са приели позицията му. От ръководството на комбината по-рано поискаха отвод на председателя на комисията Рамадан Аталай, тъй като е работил като директор в комбината в периода 1992-1995 г., когато изпълнителен директор на комбината беше Лилян Вачков и двамата нанесли финансови щети на комбината. Мениджърите на Кремиковци се оплакаха, че докладът се изготвя, без някой от членовете на комисията да е посетил комбината.
Източник: Пари (13.05.2004)
 
405 431 лв. са дълговете на “Пиринхарт” АД - гр. Разлог към 78 фирми от страната. Те са доставяли месеци наред хартия, дървесина, хранителни продукти, суровини за дейността на целулозния гигант, без да получат и лев. В списъка на големите кредитори на дружеството, с главен акционер Валентина Шошкова, са “Кремиковци”, НЕК - Разлог, ДС “ТБО” - Симитли, “Неврокоп” - Гоце Делчев, “Феникс” - Благоевград, “Апогей В” - Кресна, дърводобивните дружества “Вищерица” - Места, “Беслет” - Гърмен и “Зенит” - Елешница.
Източник: Струма - Благоевград (13.05.2004)
 
От 1 юли либерализират енергийния пазар, стана ясно на дискусия, организирана от "Стомана индъстри", с участието на БИБА, енергийното министерство, производители и потребители. 10 дружества ще имат статут на привилегировани потребители, а 4 централи ще получат квоти за продажбите си.
Източник: 24 часа (13.05.2004)
 
Пазарът на електроенергия у нас ще бъде отворен за конкуренция от 1 юли т. г. Това стана ясно вчера след дискусия в пернишката фирма "Стомана индъстри" между експерти от енергийното министерство, от НЕК и от предприятия, големи консуматори на ток. Отначало само 10 фирми с годишна консумация над 100 млн. киловатчаса ще могат сами да си избират доставчик на ток. Те ще договарят цените и условията пряко с производителите. До края на годината такова право ще придобият и фирмите с потребление над 40 мегаватчаса. През 2007 г. всички потребители ще получат привилегията за пряко договаряне с производителите на ток, съобщи Пламен Попов, началник на управление в HEK.
Източник: Труд (13.05.2004)
 
Четиринадесет компании, сред които "Агрополихим", "Стомана", "Юмикор" и "Девня цимент", ще купуват ток директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица изток 2" от началото на юли. Това съобщи на среща с представителите на компаниите зам. енергийният министър Ангел Минев. В сряда "Стомана индъстри" беше домакин на организираната от БИБА дискусия за либерализирането на енергийния пазар. За отварянето на електроенергийния пазар се говори вече година, но реалното осъществяване на сделки се отлагаше по различни причини. НЕК вече започна тренировки с привилегированите потребители за отварянето на пазара. Според наредбата за привилегированите потребители на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) такива доставки ще имат право да правят компании с годишна консумация на ток над 100 гигаватчаса и без задължения към НЕК. Сигурността на доставките трябва да бъде гарантира, ако определена компания например има договор с ТЕЦ "Варна", който обаче не може да продаде енергията заради авария, заявил на срещата изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Той споделил притесненията на потребителите за доставките. Представителите на НЕК уверили дружествата, че ще има резервни мощности, а с последващото отваряне на пазара ще могат да се сключват и резервни договори за други централи. Компаниите са поставили въпроса със сигурността на доставките и кога може реално да се очаква да има сделки на цени, различни от регулирания пазар. "Един от основните проблеми пред нас е искането да даваме прогнози за почасова консумация", каза административният директор на "Стомана индъстри" Константин Стаменов. Той обясни, че производството на предприятието е много специфично и трудно може да се даде прогноза за почасово потребление. От участниците в срещата стана ясно, че към момента електроцентралите могат да направят отстъпка от един лев за мегаватчас от цената, която предлагат в момента. Сега компаниите плащат 30 лв. за мегаватчас, плюс такса за студена мощност от 15 лв. и още 12 лв. такса пренос. Дискусия сред привилегированите потребители, НЕК и ДКЕР предизвиква въпроса за цената на преноса, която се заплаща. В момента тя е 12 лв. на мегават, но в края на 2003 година привилегированите потребители оспориха тази цена пред Върховния административен съд. Цената за преноса се формира от две компоненти, една от които е резервът на системата, обясниха от НЕК. Ако потребеното количество е повече от заявеното, компаниите ще купуват ток от НЕК, която ще е на цена, по-висока от договорената с централите.
Източник: Дневник (13.05.2004)
 
Общият показател Доверие за икономиката се е покачил с 5 пункта през април т. г. спрямо януарското си равнище и е достигнал минус 8.4%, съобщи Националният статистически институт. Показателят е среднопретеглена величина от доверие в промишлеността, в строителството и в търговията на дребно. Увеличение от 3.8 пункта регистрира и показателят Доверие на потребителите през периода януари - април 2004 г. По-изразено е покачването при селското население - 7.2 пункта, в сравнение с градското - 2.3 пункта. През април в сравнение с януари т. г. са по-благоприятни мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващите 12 месеца. Общата оценка за бюджета на домакинствата през април се подобрява с 1 пункт в сравнение с януари т. г. Отново това подобрение е по-силно изразено при селското население, поясняват от НСИ. Влошаване на семейните финанси спрямо януари се регистрира при безработните, лицата от 16 до 29 години и от 50 до 64 години, както и сред анкетираните с начално или основно образование. Общата икономическа ситуация в страната като цяло се оценява като благоприятна в сравнение с изразените мнения отпреди три месеца. Благоприятна е и оценката за настоящото развитие на икономическата ситуация и за следващите 12 месеца. През април т. г. потребителите са по-големи оптимисти в очакванията си за намаляване на безработицата.
Източник: Пари (14.05.2004)
 
Козлодуйската фирма "Енемона" завърши сградата за разтоварване, складиране и обработка на меден концентрат за нуждите на медодобивния комбинат "Юмикор мед" в Пирдоп. Обектът е предаден в края на април. Това е трети успешно реализиран проект на "Енемона" за "Юмикор мед". Стойността на проектите възлиза на 1.5 млн. лв.
Източник: Дневник (14.05.2004)
 
Инфлацията през април е 0,3 на сто, съобщи НСИ. През април, спрямо март, цените на хранителните продукти и услугите са се повишили с 0,4 процента. Нехранителните стоки са на равнището от миналия месец. През април по-ниски са били цените на брашното, трайните колбаси и млечните продукти, а слабо са поскъпнали месото, малотрайните колбаси и яйцата.
Източник: БТА (15.05.2004)
 
Условията на труд в различните производства на "Кремиковци", включително и баните и тоалетните, проверяваха вчера десет депутати от временната анкетна комисия към парламента. "Докладът на комисията трябва да бъде готов до 20 май", обяви шефът й Рамадан Аталай. Народните представители получиха разрешение от ръководството да посетят няколко производства. Преди дни посещение на депутатите в комбината бе осуетено от синдикалисти, които протестираха срещу евентуално закриване на "Кремиковци".
Източник: Сега (15.05.2004)
 
Кремиковци остава най-голямата публична компания в България с приходи от дейността в размер на 700 млн. лв. за 2003 г. Това показва Топ 50 - второто годишно изследване върху финансовите резултати на дружествата, търгувани на БФБ-София. На второ място в него е ЛУКойл-Нефтохим с приходи за 463 млн. лв. На минимална дистанция го следва Параходство БМФ с 462 млн. Като изключим него, останалите в челната тройка запазват позициите от миналогодишното издание. При класацията по печалба в основата са пак същите фигури. От рекордьор по загуба за 2002 г. Кремиковци става най-печелившото /поне на хартия/ дружество. Мястото на предводител на компаниите от "зоната на здрача" се заема този път от Параходство БМФ със загуба от 27.5 млн. лв. Ръст в приходите бележат 68% от публичните компании у нас, а общият размер на приходите е за около 6 млрд. лв. през 2003 г., показва Топ 50. Според данни от националната статистика тази сума включва 30-50% добавена стойност. Това означава, че те са формирали 5-9% от БВП на България.
Източник: Пари (17.05.2004)
 
Лукойл увеличи цените на бензина, дизела, газьола и пропан-бутана от 16 май. Бензин А-92Н става 1326.22 лева за 1000 л. Увеличението е 1.17%. Цената на бензин А-95Н се повишава с 1.8% до 1344.74 лв., а на бензин А-98Н - с 0.98% на 1367.32 лв. С 3.23% се увеличава цената на дизела, а на газьола - с 1.52%. С 3.01% поскъпва пропан-бутанът.
Източник: Пари (17.05.2004)
 
При преговорите по глава "Земеделие" с Европейския съюз квотата за производство на захар от захарно цвекло за България да бъде до 50 000 тона годишно. Това ще предложи мениджърския екип на "Захарни заводи"АД в Горна Оряховица на преговарящия екип, съобщи инж.Георги Узунов, изпълнителен директор на дружеството. Според анализите на мениджърския екип, ако тази квота получи одобрението на европейските експерти рафинерията ще премине изцяло към преработка на собствена суровина. Ефектът ще се отрази благоприятно за насърчаването на цвеклопроизводството, което ще осигури поминък за населението в района и развитието на дружеството след присъединяването на България към ЕС.
Източник: Монитор (17.05.2004)
 
Силното търсене на стомана в Китай е основна причина за поскъпването й напоследък на световния пазар - до най-високите ценови равнища от 15 години насам, съобщи днес германската Федерална статистическа служба, цитирана от ДПА. За някои стоманени продукти цените дори достигнаха рекордни равнища, отбелязва службата. През април цените на арматурата за стоманобетон са нараснали с 86,4 процента спрямо декември 2003 г., на профилната стомана - с 22,6 на сто, а на валцованата стомана - с 16,5 процента. Освен търсенето в Китай, натиск върху цените оказва и процесът на възстановяване на американската икономика, посочва още статистическата служба.
Източник: БТА (18.05.2004)
 
Минната промишленост, строителството и производството на метали са отраслите с най-неблагоприятни условия на труд през миналата година, сочат данните на Главна инспекция по труда. От над 62 хил. нарушения през миналата година две трети са заради лоша трудова среда. Инспекторите са наложили глоби за 2.3 млн. лв., от които са събрали 1.4 млн. лв. Най-много са нарушенията във Варненска, Бургаска и Благоевградска област.
Източник: Дневник (18.05.2004)
 
Стокообменът на страната за първото тримесечие на годината е 8.1 млрд. лв., отчете Националният статистически институт. Търговското салдо продължава да е отрицателно и достига 995.5 млн. лв. В доларово изражение дефицитът е 642.6 млн. USD. Спрямо същия период на миналата година увеличението му е 74%, посочват от НСИ. Това е естествено развитие на икономиката ни, няма повод за безпокойство, смята Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той обясни по-силния внос с нарастването на производството и кредитирането, което увеличава разполагаемите доходи на населението, а оттам търсенето на вносни стоки. Изнесените стоки за първото тримесечие са за 3.4 млрд. лв., което е 5.2% повече от същия период на м. г. Вносът е за 4.7 млрд. лв., като увеличението е 15.8%. България продължава да продава по-скъпо на външния пазар, отколкото е купувала, отчита НСИ. Средната цена на изнесените стоки е била с 3% по-висока в сравнение с първото тримесечие на 2003 г. За внасяните стоки тя е почти непроменена. Това се дължи на по-високите цени, при които изнасят Кремиковци, Стомана индъстри или Агрополихим, а не заради това, че българските продукти са станали по-качествени и са намерили по-високи ценови пазари, обясни Георги Стоев
Източник: Пари (18.05.2004)
 
Произведената в света неръждаема стомана ще се увеличи с 6.8% през 2004 г. и ще възлезе на 24.35 млн. т, съобщи вчера Международният форум за неръждаема стомана /ISSF/ по време на годишната си среща в Сеул. Догодина продукцията ще нарасне с още 6.2% до 25.85 млн. т на фона на добитите 22.8 млн. т през 2003 г., които са с над 10% повече спрямо пердишната година. 47%, или 11.4 млн. т, от световната продукция през 2004 г. ще бъдат произведени в Азия. В Западна Европа и Африка ще се добият 9.65 млн. т, а в Америка 3 млн. т. Приносът на Източна Европа се изчислява на 300 хил. т. През 2005 г. продукцията в Азия ще достигне 12.25 млн. т, а източноевропейската ще възлезе на 350 хил. т. Западна Европа и Африка ще добият общо 10.10 млн. т, а Америка - 3.15 млн. т.
Източник: Пари (18.05.2004)
 
На лондонската метална борса /ЛМБ/ разпродажбите оказаха сериозен натиск върху цените на търгуваните цветни метали. Тримесечните медни сделки се договаряха по 2565-2569 USD/т в сравнение с 2592 USD/т при затварянето в петък. Алуминият се котираше под 1600 USD/т - по 1593 USD/т спрямо 1615 USD/тв края на миналата седмица. Калаят поевтиня с 60 USD/т до 8700 USD/т въпреки подкрепата на пазарни фактори. Цинкът отстъпи с 2 USD/т до 1018 USD/т, а оловото се стабилизира при 746 USD/т спрямо 734 USD/т в петък.
Източник: Пари (18.05.2004)
 
Най-големият производител на никел и паладий в света руската компания Норилски никел отчете приходи от продажби през 2003 г. в размер на 135.3 млрд. рубли при 88.34 млрд. рубли за предходната година. Неконсолидираната оперативна печалба е 62.9 млрд. рубли при 22.95 млрд. рубли за 2002 г. при чиста печалба от 36.5 млрд. рубли.
Източник: Пари (18.05.2004)
 
Черна гора избра за купувач на близо 58% от почти нефункциониращия стоманодобивен комбинат Niksic британската Midland Resources Holding. Последната се ангажира да направи инвестиции от 30.5 млн. EUR през идните 5 г. Капацитетите на Niksic са 300 хил. т стомана и 190 хил. стоманени изделия.
Източник: Пари (18.05.2004)
 
5,3% ще е увеличението на инвестициите в промишлеността, които ще направят българските предприятия през 2004 г. Това сочат резултатите от проучване на Националния статистически институт (НСИ) през април. В обществения сектор на промишлеността се очаква ръст на инвестициите от 53%, което се дължи главно на енергетиката. Делът на обществения сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2004 г. достига 47%, което е увеличение с 14,5% спрямо съотношението обществен-частен сектор през 2003 г. Предприятията от частния сектор очакват със 17% по-малко инвестиции през 2004 г. в сравнение с направените година по-рано, което се дължи главно на преработващата промишленост, уточниха хората на Александър Хаджийски. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2004 г. се падат на енергетиката и свързаните с водата отрасли - 50%, с очакван ръст спрямо 2003 г.- 28,6%. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление - 26% дял, което обаче спрямо м. г. е с 9,8% по-малко. Отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, са с 12% дял в очакваните инвестиции през 2004 г., като съответно предвиждат намаление спрямо 2003 г. - с 7,4%.
Източник: Сега (20.05.2004)
 
Офертата на европейския авиационен консорциум EADS за замяна на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24 с френските Пума е по-добра от предложението на британската BAE systems за ремонт и модернизация на наличната руска техника, обяви министърът на отбраната Николай Свинаров след разговори с представителите на EADS. По тази сделка българската страна е заделила 150 млн. USD. Консорциумът предлага за нуждите на българските военновъздушни сили да бъдат купени снетите от въоръжение във френската армия хеликоптери Пума, които са ремонтирани и може да се експлоатират поне още 15 години. Свинаров аргументира решението си с това, че няма да има нужда да се модернизират, тъй като са натовско производство, по-лесни са за поддръжка и по-евтини за експлоатация. Има индикации, че военновъздушните ни сили са съгласни да се откажат от руските машини за сметка на натовските. EADS бяха сочени за фаворит и по другия проект на МО за модернизирането на самолетите МиГ-29, но бяха изместени от руската РСК МиГ. Сегашната оферта на ЕАDS е по-добра от декемврийската, лаконично обясни министър Свинаров. През декември експертна група на Министерството на отбраната посочи BAE systems за предпочитан изпълнител на поръчката за ремонта и модернизацията на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24.
Източник: Пари (20.05.2004)
 
Най-големият производител на мед в Европа германската компания Norddeutsche Affinerie предвижда благоприятни перспективи за червения метал през 2004 г. и увеличаване на потреблението, което ще стабилизира цените на по-високи нива. Norddeutsche със седалище в Хамбург отчете следданъчна печалба за второто тримесечие от 8.9 млн. EUR. Тя произведе 138 хил. т медни катоди през второто тримесечие, с 1 т по-малко в сравнение с 2003 г., и 269 хил. т концентрат, което е с 25 хил. т повече спрямо същия период на м. г. Във финансовите резултати на компанията се отразяват високите цени на медта, особено преди 1 м. Като цяло в момента според Norddeutsche миннодобивните компании правят добри пари в момента. По данни на фирмата само Китай е потребил с 21% повече мед през първите 2 месеца на 2004 г., в Япония търсенето е нараснало с 14%, а в САЩ с 9%. Същевременно седемте най-големи производители на мед в Китай планират да свият вноса на меден концентрат предвид ниската такса за преработка и цени на вътрешния пазар.
Източник: Пари (20.05.2004)
 
На лондонската метална борса /ЛМБ/ медта поскъпна с 15 USD/т спрямо вторник до 2538 USD/т. Стана ясно, че пожарът в една от 12-те мини на Казахмис, водещ производител на метала в света, няма да причини намаляване на добивите, което не позволи на цените да се покачат по-чувствително. Казахмис произвежда над 400 хил. т мед годишно. Тримесечните алуминиеви сделки отстъпиха със 7 USD/т до 1618 USD/т, а никелът - с 25 USD/т до 10 775 USD/т. Оловото прибави 16 USD/т към цените си до 751 USD/т.
Източник: Пари (20.05.2004)
 
Финландският производител на метали Outokumpu ще добие 2.05 млн. т неръждаема стомана през настоящата година, което е със 17% повече в сравнение с предходната, а догодина ще увеличи продукцията си с още 7% до 2.2 млн. т. Outokumpu, който има заводи и в САЩ, Великобритания и Швеция, разполага с капацитети за 2.1 млн. т горещовалцувана и 1.2 млн. студеновалцувана стомана. Компанията очаква високото търсенето в Китай да се запази в дългосрочна перспектива, макар и да позагуби скорост през 2004 и 2005 г.
Източник: Пари (20.05.2004)
 
Драстично забавяне в растежа на вноса на желязна руда в Китай от 148 млн. т за 2003 г. до 148 млн. т до края на т. г. очаква Macquarie Bank. Китай е най-големият вносител на суровини в света, а желязната руда се използва в стоманодобива.
Източник: Пари (20.05.2004)
 
Управителният съвет на Българска народна банка не прие искането на търговските банки поддържаните от нея минимални задължителни резерви (МЗР) да се олихвяват. Централната банка прие промени в Наредба №21, с която нормативно урежда статута на задължителните резерви. Поправката стана наложителна след последното посещение на мисия на Международния валутен фонд у нас, по време на която правителството договори мерки за ограничаване на кредитната активност на банките. Една от последвалите стъпки третира именно разширяване на базата, по която се изчисляват резервите. МЗР е един от малкото останали инструменти за влияние на БНБ върху паричната политика в условията на валутен борд.
Източник: Дневник (21.05.2004)
 
48,6 хил. лв. данъци са платени по интернет от стартирането на тази услуга на 15 април, съобщиха от Главна данъчна дирекция. Най-често електронната мрежа се използва за плащане на данъка върху доходите. Досега 122 души са превели по интернет 33 хил. лв. данък върху доходите от миналата година. Други 29 души са платили 10 хил. лв. налози върху трудови възнаграждения. Досега 1425 граждани и фирми са се регистрирали за плащане на данъци по интернет.
Източник: Стандарт (21.05.2004)
 
Средният осигурителен доход в 20-те най-коректни фирми с персонал до 15 души е 989 лв., показва справка за най-коректните осигурители през първото тримесечие на т. г., оповестена от Националния осигурителен институт /НОИ/. В тях работят 248 души. Някои от включените в този списък са посолството на Швейцария, Приста Ойл трейдинг, БМ Лизинг, Сони България, Кока-Кола България, Биохим Лизинг България, 3М, Солвей-България и др. 769 са заетите във фирмите с персонал от 15 до 50 души, а средният осигурителен доход за тях е 967 лв. Тук сред 20-те отличници са Делегацията на Комисията на ЕС у нас, Хилти България, Ситибанк-клон София, Посолство на Германия и др. Компаниите с персонал от 50 до 100 души осигуряват 1656 лица, като средният осигурителен доход за тях е 731 лв. Някои от включените в списъка са Борг инструментс, Дару Кар, Делойт и Туш, Експресбанк-клон Варна и др. 4076 пък са лицата, заети във фирми с персонал от 100 до 250 души. Изчисленият среден осигурителен доход при тях е 674 лв. А тук с позиции в класацията за най-коректни фирми са Амилум България-Разград, Булгартабак холдинг, Мини Марица-изток-Раднево, Булгаргаз-Стара Загора, ТБ Юнионбанк, Комисия за регулиране на съобщенията, ДЗИ-Общо застраховане и др. Най-много заети - 50 391 лица, са в предприятия с персонал над 250 души. Средният осигурителния доход в тях е 621 лв. Сред 20-те "най" са АЕЦ Козлодуй, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Видима-Севлиево, МобилТел, Булбанк и др. 216.061 млн. лв. са неплатените осигуровки от 50-те най-големи длъжници на НОИ. Тази класация води металургичният комбинат Кремиковци, следван от Стомана-Перник, Варненска корабостроителница и Видахим.
Източник: Пари (21.05.2004)
 
Седемте люксембургски завода на най-големия производител на стомана в света Arcelor бяха парализирани на 14 май, след като работници организираха 24-часова стачка в знак на протест срещу планираните масови съкращения, предаде AFP, цитирайки синдикални ръководители. “В ранния следобед, към стачката се бяха присъединили 95% от работниците и 75% от чиновниците в Arcelor,” заяви представителят на синдикатите Жозефин Мамола. Стачката, която е първата в стоманената индустрия на Люксембург от 1982 г. насам, беше свикана след като ръководството на компанията обяви плановете си да съкрати около 1000 от общо 6000-те работници в страната. Според Arcelor, преструктурирането на компанията в европейски мащаб, включващо затварянето на един завод в Люксембург и на две пещи в съседна Белгия до 2007г., се налага предвид запазване на конкурентноспособността на фирмата. “Индустриалните поделения (в Люксембург) бяха затворени в петък сутринта за 24 часа като предпазна мярка във връзка с призива за стачка, направен от синдикатите,” заяви говорител на френско-испано-люксембургския гигант. (източник: www.new-europe.info)
Източник: Други (23.05.2004)
 
Наскоро Европейската комисия реши да предприеме задълбочено разследване на преструктурирането на втория по големина производител на стомана в Полша – Huta Czestochowa SA. Разследването цели да установи точните факти по случая и приканва заинтересовани страни да представят свои виждания. Huta Czestochowa е известен производител на стоманени изделия в Полша, който напоследък изпитва финансови затруднения. Полша в момента планира да приложи някои финансови мерки по отношение на компанията, според изявлението на Комисията. ЕК има съмнения относно това дали преструктурирането на Huta Czestochowa е постигнато без държавна помощ. Тя търси яснота по въпроса дали изобщо, и ако да, то какви видове държавна помощ са щели евентуално да бъдат отпуснати до 2006г. Протокол No. 8 от присъединителното споразумение, отнасящ се до преструктурирането на полската стоманена индустрия, забранява отпускането на държавна помощ за преструктуриране на компании, които не са включени в него. Полша не е включила Huta Czestochowa в Протокол No. 8 от присъединителното споразумение като бенефициент на държавна помощ за преструктуриране, според изявлението. Комисията заяви, че има известни подозрения дали производството на стомана, което се извършва в момента в Huta Czestochowa е постигнато без държавна помощ. Освен това, Комисията се съмнява дали преструктурирането на компанията отговаря на теста за частни кредитори. Настоящият план за преструктуриране създава впечатлението, че прекратяването на дружеството е било избегнато, като търговските кредитори са били убедени да се съгласят с плана за преструктуриране. Изглежда, че държавата, макар че притежава залози върху активите на завода, не е поискала ликвидация, а се е съгласила да отпише част от дълга си, като точният размер ще стане ясен едва след реализацията на продажбата на активите в бъдеще. (източник: www.new-europe.info)
Източник: Други (23.05.2004)
 
Над 1 млрд. лв. са достигнатите инвестиции в българското земеделие с финансовата помощ на програма САПАРД, съобщи изпълнителният директор на агенция САПАРД Асен Друмев. В петък бяха подписани 19 проекта на стойност 107 182 898 лв. Общият брой на одобрените до момента проекти е 1219. Докато до средата на 2002 г. все още имаше психологически бариери и пред инвеститорите, и пред кредитните институции за доверието им в програмата, от средата на м. г. бележим качествена промяна в интереса към програмата, коментира Друмев. 240 са одобрените проекти по САПАРД само от началото на т. г., като инвестициите по тях са на стойност над 290 млн. лв., а субсидиите, които са договорени - 123 млн. лв. За цялата 2002 г. са били одобрени 248 проекта. През юни ще има три сесии за избор на проекти - за секторите за разнообразяване на дейностите в селските райони, за развитие на селски туризъм и по общинските мерки.
Източник: Пари (25.05.2004)
 
На терена на бившата стоманолеярна край пловдивското с. Шишманци започна изграждането на завод за преработка на твърди битови отпадъци, който е и първият в Югоизточна Европа. Инвеститор е консорциум Екологичен завод АД, в който акционери са община Пловдив и собствениците на бившето стоманодобивно предприятие. Предвижда се да бъдат инвестирани 37 млн. лв. За доставчик на съоръженията и технологията за преработка е избрана френската фирма Тексем. Заводът ще рециклира отпадъците и ще произвежда компост, използван за наторяване на замърсени почви. Проектният капацитет е 120 000 т годишно с възможност за удвояването му при необходимост. Първоначално ще бъдат открити 70 работни места. Според подписания договор за обществена поръчка община Пловдив получава безвъзмездно правото на ползване и правото на строеж за 30 г. напред върху площадката, на която ще бъдат монтирани съоръженията. Съседните общини - Асеновград, Раковски, Марица, също искат да преработват отпадъците си в завода. Строителството трябва да приключи за година и половина.
Източник: Пари (25.05.2004)
 
2.5 млрд. EUR преки чуждестранни инвестиции в България за тази и следващата година прогнозира Bank Austria Creditanstalt /BA-CA/, собственик на Биохим, в свое проучване. За т. г. BA-CA прогнозира 1.3 млрд. EUR преки инвестиции. Очакванията на австрийската банка за 2005 г. са чуждите инвестиции да достигнат 1.2 млрд. EUR. Според BA-CA брутният външен дълг на страната за т. г. ще бъде 10.9 млрд. EUR, а за 2005 г. - 11.9 млрд. EUR. България ще се нареди на пето място през 2004 г. по приток на чужди инвестиции сред 11-те страни от ЦИЕ след Чехия, Полша, Унгария, Словакия и Румъния, както и през 2005 г.
Източник: Пари (26.05.2004)
 
На завършилия в началото на миналата седмица пети централизиран публичен търг за продажба на остатъчни държавни акции на фондовата борса инвеститорите не проявиха интерес към предложения за продажба пакет от "Ковашко-пресов завод" АД - община Дряново. От дружеството се продаваха 7031 акции, или 4.52% от капитала на компанията. Първоначално определената минимална цена беше 4.28 лева, като дружеството беше едно от малките, които се продаваха срещу левове. Към акциите нямаше интерес и след като минималната цена падна наполовина. Най-вероятно държавният дял все пак ще бъде продаден, ако акциите се пуснат на следващия публичен търг за продажба без минимална цена. Основна дейност и състояние Предметът на дейност на "Ковашко-пресов завод" АД е производство и продажба на изковки от стомана и цветни метали и извършване на различни услуги, свързани с дейността на дружеството, най-вече за вътрешния пазар. Дружеството няма приходи от износ. Според информационния меморандум за продажба на предприятието, публикуван на сайта на фондовата борса, основните конкуренти на дружеството са "Пресков" - Стара Загора, и ВМЗ - Сопот. Компанията няма банкови задължения с изключение на краткосрочен кредит, който е трябвало да бъде погасен в края на 1995 г., отпуснат от фалиралата "Агробизнесбанк". Дружеството притежава и сграда, ел. подстанция и два цеха с обща площ над 3 хил. кв.м. Основното технологично оборудване на компанията е въведено в експлоатация през 1984 г., но в момента работи с под 1/3 от пределната си степен на натоварване. През 2003 г. персоналът на компанията е намалял близо два пъти до 83 души, които получават средна работна заплата 212 лв. Финансов анализ През последните години заводът работи на загуба, която се увеличава от 11 хил. лева за 2001 г. през 73 хил. лева за 2002 г. до 209 хил. лева за миналата година. Основната причина за това е спадът на приходите от продажби почти двойно (от 1.665 мн. лева за 2002 г. на 820 хил. лева за 2003 г.) и много по-малкото намаление на разходите по дейността, които през миналата година са за 1.049 млн. лв. Около 40% от разходите на дружеството са разходи за материали, при положение че салдата по сметките "Продукция", "Материали" и "Изменения на запасите от продукция и незавършено производство" остават почти без промяна. Дългосрочните задължения на компанията са за 44 хил. лева, но краткосрочните са за 1.517 млн. лева, като основен дял в тях имат данъчните задължения и задълженията към доставчици и клиенти. Въпреки това собственият капитал на дружеството е положителен най-вече заради общите резерви на компанията. Нетната стойност на активите на завода на една негова акция е 4.28 лева. Основни акционери Капиталът на "Ковашко-пресов завод" АД е в размер на 155 хил. лева, като той е разпределен в също толкова поименни акции с номинал 1.00 лв. Седемдесет и шест процента от акциите са обикновени, 20% са привилегировани, а 4% са реституционни акции, показват данните от меморандума. Най-големият акционер е "КПЗ 99" със 76.00% от капитала на дружеството.
Източник: Дневник (26.05.2004)
 
Министерствата на икономиката и на финансите, както и Агенцията за приватизация търсят вариант, при който да предложат за приватизация пернишкия завод "Камет". От икономическото министерство обясниха , че намеренията са "Камет" да бъде продадено като цяло предприятие. Преди това се обмисля вариант за отписване на задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). За целта вече е в ход съгласувателната процедура по отписване, при условие че се подпише договор за приватизация на над 50% от капитала на дружеството. На бъдещния собственик също така ще бъде поставено изискването да обслужва старите дългове на дружеството (извън тези по ЗУНК). Това означава, че предприятието ще бъде предложено за продажба чрез публично оповестен конкурс. По данни на Министерството на икономиката "Камет" има необслужвани левов (16 843 хил. лв.) и валутен (85 824 хил. долара) кредити по ЗУНК, по които са начислени дължимите лихви. През 2002 г. по искане на АП Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също се е произнесла по казуса "Камет". КЗК е разрешила да се отпишат задължения на дружеството по ЗУНК. Решението на антимонополната комисия обаче не е стигнало за одобрение от правителството.
Източник: Дневник (27.05.2004)
 
По искане на Агенцията за приватизация Комисията за финансов надзор прекрати производството по вписване в регистъра на публичните дружества на "Бояна филм" и "Елисейна", съобщиха от комисията вчера. Причината е, че и двете фирми няма да се продават чрез метода борсова приватизация. "Бояна филм" ще се приватизира чрез двустепенен конкурс, а "Елисейна" - чрез търг с явно наддаване.
Източник: Сега (27.05.2004)
 
17 членове на директорския борд на канадската компания "Дънди прешъс метълс" пристигнаха с вертолети на златното находище Ада тепе край Крумовград. Миналата есен фирмата придоби активите на "Наван майнинг", която имаше концесия за проучването на мината. Шефовете се срещнаха с кметицата на община Крумовград Себихан Мехмед и с кмета на Кърджали инж. Хасан Азис. Управниците споделиха притесненията си за нарушаване на екологичното равновесие в региона, ако се започне промишлен добив от находището. Канадските бизнесмени увериха, че ще се съобразяват с международните изисквания и няма да нарушат екологичния баланс. 4,5 грама на тон е съдържанието на злато в рудата, сочи предварителното проучване. От Ада тепе могат да бъдат добити 27 т злато.
Източник: Стандарт (27.05.2004)
 
Ръководството на Кремиковци АД преговаря с висши мениджъри от металургичния гигант ISPAT за съвместно управление, съобщи председателят на надзорния съвет на дуржеството Божко Бонев. Директорът на ISPAT International Прамод Митал и първият му помощник Алок Гупта са заявили, че планират да инвестират 170 млн. USD в добивните мощности на комбината - производството на чугун, помощ за трета доменна пещ, експлоатацията на две инсталации за вдухване на въглищен прах в доменното производство и интензификация на процеса в електропещите. Годишният капацитет за производство на стомана от Кремиковци ще се увеличи до 2-2 млн. т, сега той е 1.2 млн. т. Планира се и доставяне на суровини от Кремиковци за заводи на ISPAT. Г-н Бонев не пожела да коментира дали тези инвестиции са обвързани с прехвърляне на част от собствеността на металургичния комбинат. ISPAT проявява интерес към коксохимическото производство на Кремиковци, тогава дори се водеха преговори за покупка на част от акциите на Кремиковци от регистрираната във Великобритания индийска компания. Изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев тогава потвърди, че преговаря с четирима инвеститори за стратегическо пратньорство, покупка на част от акциите или замяна на акции. По-късно обаче, на 3 май, с решение на Софийския градски съд са блокирани акциите на мажоритарния собственик на Кремиковци АД /71%/ - Финметалс холдинг, заради заведено дело от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000-2001 г. Юристи, запознати с практиката на АСК, поясниха, че агенцията може с решение на съда да наложи възбрана за разпореждане с акциите на дружеството на неговите собственици. Възможно е АСК да е наложила възбраната и като обезпечение на бъдещ иск, който смята да заведе към предприятието. Това нарушава плановете на собствениците на Кремиковци да продадат мажоритарния си пакет на стратегически инвеститор. Докладът на временната парламентарна комисия за аварията и условията на труд в Кремиковци ще бъде обсъждан в парламента след 15 юни, когато се затваря глава Конкуренция. Тогава е възможно отново да се предложи идеята за разваляне на сделката с Финметалс холдинг. ISPAT International е собствeник на металургичния комбинат Сидекс в Галац, Румъния. Проектната му мощност е за 6 млн. т стомана годишно. Лондонският тръст има заводи в САЩ, Канада, Мексико, Германия, Франция, Люксембург, Ирландия, Индонезия, Тринидад. От 1995 г. е собственик на най-големия в света металургичен комбинат Кармет в Казахстан, който е копие на Сидекс. Притежава металургични заводи в Полша,Нова худа в Чехия, Филипините, Босна, Либия.
Източник: Пари (28.05.2004)
 
Със заповед на генералния директор на БМФ Христо Донев е забранен превозът на оръжие на "Арсенал" с кораби на параходството. До забраната се стигна, след като миналия месец в Истанбул бе арестуван кораб "Варна", на чийто борд турските власти откриха контейнер с оръжие. По документи контейнерът, натоварен на кораб "Варна" в пристанище Варна бил пълен с ловно оръжие. Според турските власти обаче оръжието е бойно. Досега контейнерът е задържан в пристанище Истанбул и по случая се води разследване. Ако оръжието е бойно, ще отговаря товародателя "Арсенал". Така вчера коментира инцидента председателят на съвета на директорите на БМФ Камен Киров. До момента в параходството не получена официално изготвената в Турция балистична експертиза. До седем месеца ще бъде достроен кораб "Трапезица", чиято стойност до завършването ще струва около 7 млн долара. Параходството БМФ, чийто кораб е "Трапезица", и "Булярд - корабостроителна индустрия", който купи корабостроителницата, са се договорили вчера плащането да се извърши на няколко транша.След дострояването на "Трапезица", който бе поръчан от БМФ преди фалита на бившата държавна корабостроителница, това ще бъде вторият кораб, построен след продажбата на завода.
Източник: Монитор (28.05.2004)
 
Четирите големи завода от тежката химия в Девня - "Солвей-Соди", "Агрополихим", "Девня цимент" и "Полимери", планират да се обединят в клъстър за решаване на общите им проблеми. До началото на юни представителите на фирмите ще се срещнат, за да набележат обща програма за действие в областта на екологията и ползването на пристанище "Варна-Запад". Това обяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут на международния бизнес форум във Варна. Като най-големи замърсители в региона в близките десет години четирите предприятия ще трябва да заделят около 160 милиона евро за опазване на околната среда според европейските норми за екология. Обединявайки се в клъстър, те очакват да намерят по-лесен диалог с държавната и местната власт, а също и заедно да работят по екологичните проекти. "Европейският съюз няма да финансира екологични проекти на частни фирми, затова още отсега заедно с държавните институции и с общинските съвети трябва да съгласуваме бъдещите си планове", поясни Ромбаут. "Агрополихим" в момента преговаря с датска екологична агенция за получаване на заем за оползотворяване на вредните емисии, съгласуван по протокола от Киото. Ако заемът бъде отпуснат, за 8-годишен период до 2012 г. заводът ще получи общо 14.4 милиона евро. Този договор ще бъде изпълнен, при условие че заводът работи с пълно натоварване, а това е рисковано да се планира в този момент, поясни Ромбаут. Затова той би искал да знае какви ще са намеренията на правителството за стимулиране на фирми, които правят разходи за екология, и дали ще има преференции за бизнеса.
Източник: Дневник (28.05.2004)
 
От 150 на 180 лева се увеличава минималната работна в бранш Металургия и производство на метални изделия. Това е договорено в новия двегодишен колективен трудов договор, подписан от работодателите и синдикатите. От 6 на 12 стотинки се увеличават допълнителните плащания на металурзите за вреден труд, час нощен труд вече ще се заплаща по 35 стотинки вместо досегашните 25. Застраховките на работниците ще са диференцирани и ще зависят от степента на риска на работното място, а при смъртна трудова злополука работодателят ще плаща допълнителни средства за подпомагане на наследниците в размер, не по-малък от пет минимални работни заплати за бранша. Колективният трудов договор се отнася за 10 хиляди заети в 32 предприятия в металургията, които формират 8 % от БВП и 10 % от стоковия износ на България.
Източник: БНР (28.05.2004)
 
В заседателната зала на Българската стопанска камара официално ще бъде подписан Колективният трудов договор за бранш "Металургия и производство на метални изделия". Подпис под документа ще сложат председателите на Браншова камара черна и цветна металургия - Валентин Захариев, СФ "Металици" към КНСБ - Васил Яначков, и НФ "Металургия" към КТ "Подкрепа" - Цветозар Боянов. За участие в тържественото заседание са поканени много гости, представители на най-големите предприятия от бранша, както и на национално представителните организации на работниците.
Източник: БСК (28.05.2004)
 
"България и Гърция могат да бъдат за Балканите онзи здравословен съюз, който са Германия и Франция за Западна Европа", заяви зам.-министърът на външните работи на Гърция Еврипидис Стилианидис. Той бе гост на учредяването на Гръцко-българска търговско промишлена палата. Стилианидис акцентира върху откриването на нови ГКПП в близко бъдеще на българо-гръцката граница, върху финансирането на модернизацията на пристанище Лом с пари по плана за развитие и по изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис. Той съобщи, че Солун кандидатства за домакинство на ЕXPO'2008 и обеща, ако градът спечели, изложението да има общобалкански характер. Общите гръцки инвестиции от 1992 г. до днес са 2,8 млрд. долара. В тази сума се включват и заеми и пари от гръцки компании, регистрирани в Кипър и др., обясни шефът на палатата Панайотис Куцикос. Той допълни, че инвестициите за миналата година са $ 863 млн. 3400 гръцки фирми работят с България и в тях са заети 85 000 българи, съобщи Куцикос. 33% от българската банкова система са собственост на гръцки банки. Стокообменът според гръцката страна е $ 1,25 млрд., а според нас - $ 1,48 млрд. По данни на гърците техните туристи са втори по брой България и за миналата година са изхарчили в страната ни $ 130 000. Зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов уточни, че 500 000 гърци са избрали отдих в България. По време на форума бяха обсъдени възможностите за банкиране и инвестиции у нас, за съвместни инфраструктурни проекти и др.
Източник: Сега (28.05.2004)
 
Държавните фирми са формирали 216,4 млн. лв. печалба през първото тримесечие на тази година, съобщиха от НСИ. Най-голям дял в този финансов резултат - 197,4 млн. лв., имат дистрибуторите на електричество, газ, топлинна енергия и вода. 2,97 млн. лв. е загубата на дружествата от отрасъл строителство, а 69,3 млн. лв. печалба се отчита в отрасъл транспорт, складиране и съобщения, където влизат БДЖ, "България ер" и Български пощи. В същото време задълженията на държавните предприятия са достигнали 5,187 млрд. лв.
Източник: Сега (31.05.2004)
 
"Кремиковци" преговаря с 5 чужди инвеститори за стратегическо пратньорство, покупка на част от акциите или замяна на акции на металургичния комбинат.. Сред тях освен регистрираната в Лондон индийска компания "Испат Интернешънъл" са украинска фирма, италианската "Марчегалия" и европейска стоманодобивна групировка. Това съобщи изпълнителният директор на металургичния комбинат Валентин Захариев вчера. В момента избираме кое е най-доброто предложение за бъдещето на фирмата .Едната възможност чуждите инвеститори да влязат в комбината е чрез акции или собственост, а другият път е за съвместно управление за известен период от време, след този период се очаква да спечелим от реинвестиране, обясни Захариев. По време на преговорите с потенциалните кандидати е било обсъдено възможно увеличение на капацитета, както и екологични проекти в "Кремиковци". Металургичният завод е една достатъчно апетитна фирма, която привлича интерес, добави Захариев. Директорът на "Испат Интернешънъл" Прамод Митал и първият му помощник Алок Гупта неотдавна обявиха, че планират да инвестират 170 млн. USD в добивните мощности на комбината - производството на чугун, помощ за трета доменна пещ, експлоатацията на две инсталации за вдухване на въглищен прах в доменното производство и интензификация на процеса в електропещите. Годишният капацитет за производство на стомана от Кремиковци ще се увеличи до 2-2 млн. т, сега той е 1.2 млн. т. Планира се и доставяне на суровини от Кремиковци за заводи на ISPAT. Г-н Бонев не пожела да коментира дали тези инвестиции са обвързани с прехвърляне на част от собствеността на металургичния комбинат. На 3 май, с решение на Софийския градски съд са блокирани акциите на мажоритарния собственик на Кремиковци АД - Финметалс холдинг, заради заведено дело от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000-2001 г.
Източник: Монитор (31.05.2004)
 
Инспекциите по труда са поставили под специален режим на работа 50 предприятия в страната и приложението на мярката ще нараства, съобщи изп. директор на Главната инспекция по труда Тотю Младенов. В над половината от случаите работодателите не издържат на тежката процедура и сами спират съоръженията си. По тази причина от 1 юли спира Трета доменна пещ на Кремиковци, за която е предвиден основен ремонт, обясни той. Втора доменна пещ преустанови работа тази година, след като функционира 6 месеца под специален режим, обясни Младенов. В Добричка област по този начин се експлоатира Хладилна-амонячна инсталация на млекопреработващото Сердика-90 АД. От м. г. мярката се прилага за хладилните камери на бившия завод Родопа в Добрич, за които се предвижда да бъдат извадени от употреба през 2004 г. Специалният режим предполага работа с намален капацитет на машини и съоръжения под пряк контрол на инспектор по труда. Съвместно се прави план-график за отстраняване на нередностите. Ако в този период се случи инцидент, работодателят носи дисциплинарна отговорност. За четирите месеца на годината инспекциите по труда са спрели 637 машини и съоръжения на отделни производства. За цялата 2003 г. са над 1400.
Източник: Пари (31.05.2004)
 
Русал, третият по големина производител на алуминий в света, ще изгради в Казахастан заедно с местната Eurasian Industrial Аssociation завод за преработка на 500 хил. т годишно и 1.5 млн. т алумина и така ще се приближи към амбициозните си планове да стане N 1 в индустрията. Проектът е за 3 млрд. USD и е най-крупният в страна от бившия съветски блок след разпадането през 1991 г. Първата фаза на проекта трябва да приключи след 1.5 г., когато ще се добиват по 250 хил. т от метала. През 2003 г. руският гигант произведе 2.59 млн. т и планира да е топпроизводител до 10 г. чрез модернизация на стари и придобиване на нови активи. За целта РусАЛ засили присъствието си в един от ключовите региони Азия, откривайки нови офиси за продажби в Токио и Сингапур /досега имаше офиси в Ню Йорк и Дюселдорф/. Заради предприетите мерки от Китай за задържане на стопанския растеж беше отложено изграждането на алуминиев комбинат с капацитети 2.37 млн. т годишно. Alcoa планира да построи алуминев комбинат в Тринидад за 1 млрд. USD, а двата световни лидера - Alcoa и Alcan, подписаха меморандум за разбирателство за нова фабрика за алумина в Гвинея с мощности 1.5 млн. т, която трябва да заработи от 2008 г. Производителят от ОАЕ-DUBAL възнамерява да увеличи капацитетите в един от заводите си от 686 до 761 хил. т годишно. Бразилската CVRD планира да изгради с китайската Chalco рафинерия за алумина с капацитети 1.8 млн. т през 2007 т.
Източник: Пари (31.05.2004)
 
ЕС започна разследване за евентуален дъмпинг на специалната руска и щатска стомана, навлизаща на пазарите му.
Източник: Пари (31.05.2004)
 
Замбия, един от големите производители на мед, ще увеличи през т. г. продукцията си рязко до 450 хил. т спрямо 349 хил. т през 2003 г. .
Източник: Пари (31.05.2004)
 
Новите неуспехи на долара спрямо основния му конкурент еврото веднага се отразиха обратнопропорционално на цените на цветните метали в Лондон, които тръгнаха нагоре. Фондовете, които напоследък се бяха изтеглили от лондонската борса LME, отново настъпиха на пазара. Тонът на височините се поддържаше от калая и медта. При калая фундаменталните фактори бяха по-стабилни, след като бе съобщено за ново намаляване на запасите от този метал на LME. Това изпрати цената на близо 16-годишен максимум. Поскъпването на медта бе донякъде колебливо заради китайските продажби, които ограничават движението нагоре. Освен от долара подкрепата за червения метал идва и от очакването, че индийски преработватели скоро ще започнат да попълват запасите си от меден концентрат.
Източник: Капитал (31.05.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в страната са 294,1 млн. евро за първите три месеца на годината, обявиха от БНБ. Те са с 13,1% повече спрямо същия период на 2003 г. От януари до март няма отчетено вложение в резултат на приватизационна сделка. 83,8% от чуждите инвестиции, или 246,3 млн. евро, представляват увеличение на заемите от компании майки към предприятия в България с чуждестранно участие. Дефицитът във външната търговия от януари до март е 509 млн. евро, като влошаването е с 217,5 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. За тримесечието износът се увеличава с 5,2% до 1,718 млрд. евро. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките нараства с 15,7% до 2,227 млрд. евро. Депозитите на чужди компании в български банки нарастват със 76,2 млн. евро. Разходите за внос на суров петрол и природен газ са намалели с 52,8 млн. евро за първите три месеца на годината спрямо същия период на 2003 г. Това се дължи на падането на цените на горивата и на намаления внос, коментираха от БНБ. От януари до март цената на внасяния в страната суров петрол е намаляла със 17,4% спрямо 2003 г., а на природния газ - с 8,8%.
Източник: Стандарт (01.06.2004)
 
Търговията с отпадъци от цветни метали в страната почти блокира, след като преди месец Китай рязко намали покупките на суровина и световните цени паднаха, съобщиха от Асоциацията на търговците на цветни метали. За кратко време световните борси отбелязаха срив в цената на цветните метали и с това сложиха край на едногодишния бум на пазара. Най-голямо е намалението при никела и чистата мед. За кратко време медта поевтиня с 300 до 400 долара на тон и сега се търгува малко над 2600 долара за тон. Цените на никела се сринаха от 16 хил. долара на 11 хил. долара на тон. Средно с по 20% по-ниско се търгуват и останалите метали. Ситуацията на международните пазари рефлектира и върху вътрешната търговия, съобщи председателят на асоциацията Деян Шишков. Само преди месец медно-цинковите вторични цени се изкупуваха по 1500-1600 долара за тон, сега тези сплави струват 1300 долара/т. Алуминиевият скрап също поевтиня и от 1300 долара за тон сега се продават по 1050 долара/т. Рязкото намаление блокира дейността на фирмите, закупили по-скъпи метали. Големи количества суровина залежават по складовете и на пристанищата, а търговците натрупат солидни загуби от спада в цените. Подобна е ситуацията и на световните пристанища в Китай, Малайзия и Индия. Сривът в цените беше предизвикан от повишаването на лихвите в Китай преди два месеца, в резултат на което производителите отказаха много заявки за внос. Като най-голям потребител на цветни вторични суровини азиатската държава държи 16% дял от световния внос. През 1990 г. делът й е бил едва 5%. Преди месец, когато цените държаха високи нива, членовете на Европейската федерация за рециклиране и търговия с метали (EUROMETREC) са изразили опасения за нарушаване на цикъла на доставки на скрап. Според европейците данъчната политика на китайското правителство на практика субсидирала вноса на меден скрап и с това привличала повече доставчици, което застрашавало пазарите в ЕС и останалите държави. В медната индустрия производителите получават отстъпки при ДДС-то върху суровините. През април този проблем е бил поставен за обсъждане в дневния ред на Европейската комисия, но все още няма решение. В България традиционно заводите потребяват повече черен скрап вместо суровина от цветни метали. Годишно в страната се преработват около 950 хил. т черен скрап, 700 хил. т от който се изкупува от "Кремиковци" и "Стомана", останалите количества се изнасят. При отпадъците от цветни метали износът държи почти 75%. През 2002 г. например от преработените 20 хил. т медни сплави само 7600 т са използвани от наши заводи, останалите са изнесени. При алуминия от 19 хил. т вторични суровини 17 хил. т са експортирани. Хром-никеловият скрап от 8200 т изцяло е бил изнесен. Причината е в изгодните външни цени на цветния скрап, поясниха експерти. Тази тенденция ще се запази и при следващите години, защото българските заводи използват като суровина основно концентрати. Технологията при преработка на скрап обаче е икономически по-изгодна. По данни на EUROMETREC икономиите на енергия при производство на цветни метали от скрап при алуминия достигат 95%, при медта - 70%, и по 80% и 75% - при оловото и цинка.
Източник: Дневник (01.06.2004)
 
Над 3 хил. съкратени работници и служители от Стомана АД са получили дължимите им заплати и обезщетения по КТ и КТД за по-малко от 2 месеца. Металургичното дружество е изплатило 2.03 млн. лв. за трудови възнаграждения и обезщетения и 63 419 лв. по изпълнителни дела, заведени от работници и служители към дружеството.
Източник: Пари (02.06.2004)
 
Софийският градски съд оправда бившия земеделски министър Георги Танев и финансиста Емил Хърсев по обвинението в безстопанственост в особено големи размери за т.нар. случай с американската царевица. Танев беше обвинен за това, че като министър от кабинета "Беров" през 1993 г. е проявил безстопанственост към 7 млн. долара от продажбата на 157 тона американска царевица, дарена като безвъзмездна помощ. Той е представил парите за доверително управление на "Хърсев и Ко", като гарант по договора е била фалиралата "ТС банк". Емил Хърсев беше обвинен през 2001 г. Сумата от 7 млн. долара впоследствие е вложена в "Стомана" АД - Перник. "Стомана" беше обявена в несъстоятелност през юни 1999 г. На 7 юли 1999 г. Венцислав Върбанов - тогава земеделски министър в правителството на Иван Костов, изнесе данни за сделката на открито заседание на Министерския съвет.
Източник: Дневник (03.06.2004)
 
Излишъкът в консолидирания бюджет е 528.8 млн. лв., показват данните за изпълнението му до края на април. За един месец той е нараснал с над 300 млн. лв. Фискалният резерв е 4.415 млрд. лв. срещу 4.114 млрд. лв., отчетени през първото тримесечие. Приходите са 5.097 млрд. лв. От данъци в бюджета са постъпили над 4 млрд. лв. Увеличението на общите приходи за един месец е с 1.460 млрд. лв., като само на данъчните то е с малко над 1 милиард. Изпълнението на консолидираната програма отчита 4.568 млрд. лв. разходи. Приходите по републиканския бюджет са 3.368 млрд. лв. /37.2%/, разходите - 2.962 млрд. лв. /31.9%/.
Източник: Пари (03.06.2004)
 
В сряда следобед цветните метали останаха на Лондонската борса за метали /LME/ под високите си нива от вторник вечерта. Медта достигна 2840 USD/т в сравнение с 2817 USD/т от закриването на борсата предходния ден и далече от 6-седмичния пик от 2867.50 USD/т. Алуминият и оловото добавиха по 8 USD съответно до 1718 и 845 USD/т. Цинкът се насочи към 11-седмичния максимум от 1134.50 USD, но по обяд отстъпи до 1127 USD/т. Никелът се оттегли до 12 400 USD след 12 425 USD/т вечерта във вторник, под пика от 12 600 USD от април.
Източник: Пари (03.06.2004)
 
Руският Норилски никел обяви повишение с 47% до 861 млн. USD на чистата печалба от 2003 г. Приходите от продажби на метали нараснаха спрямо 2002 г. с 68% до 5.196 млрд. USD. Норилски ще плати на акционерите дивидент от 20-25% от чистата печалба по Международните счетоводни стандарти.
Източник: Пари (03.06.2004)
 
Френската стоманодобивна компания Arcelor очаква през 2004 г. печалбите й да достигнат тези за 2003 г. поради ценовия скок на кокса. Реалното потребление на стомана в ЕС - основен пазар на Arcelor, ще нарасне с 2.1%, а видимото заедно с покупките от натрупани резерви - с 3.7%. .
Източник: Пари (03.06.2004)
 
Българо-американската компания "Норд" инвестира 350 хил. лв. в изграждането на магазин за метални изделия в София. Той беше открит официално в четвъртък, а площта му е 2 дка. Управителката на "Норд" Моника Иванова заяви, че компанията планира да изгради подобни магазини в цялата страна. Досега фирмата има мрежа от над 130 пункта за изкупуване на черни и цветни метали в страната. Около 80% от дейността й е свързана с изкупуване на скрап от черни метали, останалите се падат на цветните метали. Според Иванова възвращаемостта на инвестициите може да стане в рамките на 2 до 5 години. Магазинът е изграден до площадката за приемане на метален скрап, като идеята е да се затвори цикълът на производство и да се улеснят максимално клиентите. По такава схема собствениците предвиждат да организират и другите обекти, като създадат цяла верига. Стелажите, кранът и мотокарите ще спомогнат за спестяване на време при избора и транспортирането на металните изделия. Новооткритият магазин е разположен до жп гара София-север. В него от четвъртък се предлагат нови метални изделия като арматурно желязо, профилни тръби, студено валцувана ламарина, различни видове профили и др. "Норд" ООД е регистрирано през 1995 г. като предприятие за изкупуване и рециклиране на отпадъчни черни и цветни метали. Управител и собственик на 25% от "Норд" е Моника Иванова. Мажоритарният пакет акции от 75% в дружеството са собственост на щатската компания "Примиъм Асет мениджмънт". Тя е собственик и на "Екомаркет" и държи 98% от "Стройконсулт". Борислав Малинов е собственик на останалите 2% в "Стройконсулт" и е управител на строителното дружество. Той е собственик и на "Екометалс", което се занимава с търговско посредничество и на "Политрейд - Борислав Малинов", фирма за търговия на едро с отпадъци и скрап, както и на "Екологистик" и "Екоспед".
Източник: Дневник (04.06.2004)
 
1,2% от БВП внасяме в бюджета на ЕС през 2007 година, каза министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Вноските за следващите две години ще са съответно 1,3% и 1,2% от БВП, обясни тя. Години наред България ще получава повече, отколкото дава като вноска, добави Кунева. Според нея България има нужда от огромни вложения в образованието и културата. Въпросът сега е в изключително кратки срокове да се убедят страните членки на ЕС да подкрепят техническото приключване на преговорите с България, посочи министърът по европейските въпроси.
Източник: Стандарт (07.06.2004)
 
Фискалният резерв е рекордно висок и скоро ще достигне около 5 млрд. лв., съобщи бившият зам.-министър на финансите Красимир Катев. По последни данни на Министерството на финансите към края на април той е 4.415 млрд. лв., като спрямо март се е увеличил с 300 млн. лв. Това прави още по-вероятно предплащането на външен дълг, тъй като минималният му неприкосновен размер за т. г. е 2.5 млрд. лв. Освен това кабинетът вече няма голям избор, тъй като заради увеличаващия се дефицит по текущата сметка не може и няма да предприема други разходи. Даже ще трябва да наложи бюджетни ограничения заедно с предприетите мерки за намаляване на банковата ликвидност и кредитирането. От СДС обаче събират подписи, за да искат дебат по проектомеморандума, тъй като смятат, че погасяването на дълг от резерва няма да донесе растеж на БВП, каквато би следвало да е главната цел. Сини депутати ще настояват финансовият министър Милен Велчев да се отчете за договорките с МВФ и в Икономическата комисия.
Източник: Пари (07.06.2004)
 
Най-голямата компания за производство на стоманени изделия в САЩ - "Ю Ес стийл" (U.S. Steel Corp.) отрече всички спекулации относно закупуването в началото на годината на металургичния завод "Сартид" в сръбския град Смедерево, предаде в. "Уолстрийт джърнъл". Въпреки това обаче дружеството се съгласи да бъде разследвана сделката по приватизирането на бившия държавен стоманодобивен завод. Сръбските власти не посочват конкретните си аргументи за възбудените разследвания, но според близки до тях източници причината е чисто политическа, тъй като са намесени имената на хора от кабинета на бившия министър-председател на страната - Зоран Джинджич. Покупката на "Сартид" е съобразена със всички законодателни изисквания за фалитите в Сърбия, а самата процедура беше изключително прозрачна, казаха в своя защита от ръководството на "Ю Ес стийл". Очаква се разследванията да приключат съвсем скоро, а американският гигант ще продължи реализацията на инвестиционната си програма в стоманения сектор в страната. Американската компания започна сделката за покупката през септември 2003 г., когато сръбското предприятие бе във фалит. Тогава компанията се ангажира да плати 33 млн. долара, 23 млн. от тях - в брой. Разходите по транзакцията възлязоха общо на 6 милиона долара. "Ю Ес стийл" плати още 4 милиона долара за пенсионно и инвалидно осигуряване на работещите. Дружеството пое и ангажимента в продължение на три години да задържи всички работници, които са около 9 хил. души. В близките пък пет години "Ю Ес стийл" трябва да инвестира още 150 милиона долара в оборудване, модернизация и поддръжка на металургичното предприятие. В момента новата компания е в състояние да произвежда около 1 млн. тона стомана годишно, но съгласно поетите договорености стоманеното дружество очаква тази цифра да достигне до 2.4 млн. тона.
Източник: Дневник (07.06.2004)
 
Големите инвеститори в България, които ползват данъчни облекчения, ще бъдат лишени от тях с приемането ни в Европейския съюз, без да получат никакви компенсации за това от правителството. Според параграф 60 от преходните и заключителните разпоредби на сега действащия Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) те имат право да намаляват данъка върху печалбата си с 30% в продължение на десет години от датата, когато са вложили парите си у нас. Тази облага обаче те ще могат да ползват само до 31 декември 2006 година. Причината е очакваните тогава присъединяване на страната ни към Европейския съюз и свързаното с това автоматично приемане на принципите на европейското законодателство за равнопоставеност на данъкоплатците работещи в един и същи сектор. Данъчните преференции на инвеститорите ще бъдат отнети, след като парламентът гласува новите изменения в ЗКПО, които спешно бяха одобрени от бюджетната комисия на 3 юни 2004 година. Условието, което Европейската комисия е поставила пред правителството ни, за да може България да затвори преговорната глава "Политика и конкуренция", е Народното събрание да отмени данъчните преференции до 8 юни. Отпадането на данъчните преференциите за големите инвеститори след 31 декември 2006 г. беше регламентирано още в първоначалния вариант на законопроекта за изменение на ЗКПО, който бюджетната комисия одобри още на 11 май. Според проучване на Министерството на финансите обаче тази промяна засяга интересите на четири големи фирми у нас - "Метро", "Приста ойл", "Шел" и "Стилмет", за които десетгодишният срок за ползване на облекченията изтича след 2007 година.
Източник: Банкеръ (07.06.2004)
 
Акциите на Кремиковци отбелязаха 25.27% ръст на БФБ при приключването на търговията в петък. През този ден бяха закупени общо 1 784 акции на металургичния гигант, като 965 от тях бяха изтъргувани от инвестиционния посредник Булброкърс. Стомана – Перник регистрира подобрение от 30.15%, като акциите й стигнаха нива от 0.77 лв. за брой. Книжата на Химко АД – Враца се търгуваха по 0.12 лв., или с 9.09% повече. Общо 15 250 акции на Химко бяха продадени по време на петъчната борсова сесия.
Източник: Пари (07.06.2004)
 
Ако темповете на икономически растеж и търсенето на мед в Русия се запазят до няколко години, потреблението ще надвиши произведения метал в страната и Русия може да стане нетен вносител. През последните години търсенето скачаше с 15-20%. Русия произвежда 850 хил. т катодна мед, а през 2003 г. потреблението достигна 350 хил. т. Една от алтернативите да се покрие нарастващото търсене е разработването на Удоканското находище със запаси от 20 млн. т мед. Междувременно според един от най-голeмите експерти в сектора BME по-рано т. г. цените на метала достигнаха своя максимум /3055 USD/т - рекорд за последните 8.5 г./ и до края на 2004 г. няма да надвишат тези равнища.
Източник: Пари (07.06.2004)
 
На ЛМБ в петък тримесечните медни сделки приключиха с 35 USD/т по-ниско спрямо предишния ден и се договаряха по 2708 USD/т. Останалите метали също поевтиняха. Алуминият отстъпи с 20 USD/т до 1662 USD/т, а никелът с 375 USD/т до 11 800 USD/т. Цинкът се срина с 28 USD/т до 1110 USD/т.
Източник: Пари (07.06.2004)
 
Сдружението на предприемачите в Панагюрище присъди годишните си награди. Златен ритон за принос за развитието и издигане авторитета на община Панагюрище получи Асарел Медет.
Източник: Пари (08.06.2004)
 
НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал над 250 души за 1-во тримесечие на 2004 г., осигуряващи общо 50391 лица и със среден осигурителен доход 621 лв 1. АЕЦ КОЗЛОДУЙ КОЗЛОДУЙ 2. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС БУРГАС 3. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-СЕВЕР"" с. КОВАЧЕВО 4. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. ТРОЯНОВО 5. ВИДИМА СЕВЛИЕВО 6. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" СОФИЯ 7. МОБИЛТЕЛ СОФИЯ 8. ТЕХНОЛОГИЧЕН РАЙОН ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "СТТС" СОФИЯ 9. БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД БЛАГОЕВГРАД 10. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. МЕДНИКАРОВО 11. БУЛБАНК СОФИЯ 12. УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ. ГЕОРГИ" ПЛОВДИВ 13. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ СОФИЯ 14. ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. МИРКОВО 15. СТОМАНА-ИНДЪСТРИ ПЕРНИК 16. ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ СОПОТ 17. ТЕЦ "МАРИЦА-ИЗТОК 2" с. КОВАЧЕВО 18. БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА ДУПНИЦА 19. ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВАРНА 20. ЮМИКОР МЕД ПИРДОП
Източник: Други (08.06.2004)
 
Между 621 лв. и 989 лв. средно се движат заплатите в стоте компании, обявени от Националния осигурителен институт (НОИ) за най-коректни работодатели през първото тримесечие на 2004 г., и така се доближават все повече до определения от парламента максимален осигурителен праг от 1200 лв. Те са далеч по-големи и от минималните осигурителни прагове за браншовете. Върху доход до 989 лв. се осигуряват над 57 хил. души, работещи в топ 100. Класацията, която НОИ обявява всяко тримесечие, е според размера на осигурителния доход и редовността на плащанията. Фирмите са разпределени по 20 в пет категории според броя на служителите. Най-висок е средният осигурителен доход в компаниите с до 15 наети. Увеличението спрямо средното за 2003 година е с над 100 лв., или 12%. Традиционно класацията се води от българското представителство в Русе на германската компания "Бусак Шамбан", която произвежда хидравлични уплътнения. В списъка на НОИ са включени още "Алфа Лавал", "Приста ойл трейдинг", "Сони България", "Биохим лизинг". Най-голямо е нарастването на заплащането - с над 15% спрямо средното за миналата година, в големите индустриални компании с над 250 заети. Средната заплата в АЕЦ "Козлодуй", "Лукойл- Нефтохим", "Видима", "Балканфарма - Дупница", "Юмикор мед" и други общо 20 компании между януари и март е била 621 лв., а броят на осигурените в тях работници надхвърля 50 хиляди. Над 4 хил. души са осигурени средно върху 674 лв. в двайсетте компании с персонал между 100 и 250 души. Сред тях са "Амилум - България", "Булгартабак холдинг", "Фесто производство", "Юнионбанк". "Борг инструментс", "Дару кар", "Плевенски цимент" и други 17 компании с персонал между 50 и 100 човека, които осигуряват 1656-те си служители средно върху 731 лв. Сред най-коректните работодатели от персоналния регистър на НОИ са още две банки, три посолства, търговски представителства на чуждестранни компании, една телевизия и един университет, три топлофикации, много високотехнологични компании, един футболен клуб, две съдилища. Петдесетте най-големи длъжници на НОИ са натрупали дългове за 216 млн. лв. към 31 март. Увеличението на задълженията спрямо края на миналата година е с половин милион лева. Начело в списъка продължават да бъдат "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и Варненската корабостроителница. Двете металургични дружества имат приет погасителен план за разсрочване на задълженията им, а активите на корабостроителницата са продадени на БМФ.
Източник: Дневник (08.06.2004)
 
Най-големият производител на никел и паладий Норилски никел с 20% от глобалните добиви на никел и около 30% от медта за първи път разсекрети данните за запасите. Потвърдените запаси от никел са 6.6 млн. т, а от мед - 9.7 млн. т, а тези, които се проучват - 8.1 млн. т никел и 15.7 млн. т мед. Всички запаси ще са достатъчни за 50 г. Гигантът отчете с 47% по-висока нетна печалба за м. г. от 861 млн. USD. Смут сред инвеститорите предизвикват слуховете за възможен арест на основния акционер олигарха Потанин.
Източник: Пари (08.06.2004)
 
Руските металурзи вече се конкурират един с друг за чуждестранни активи. След обявения план за алианс между Северстал и Arcelor намерения да участва в приватизацията на украинската Криворожстал обяви Евразхолдинг. Ураинският комбинат е най-големият металургичен завод в страната с капацитет 12 млн. т и е 100-процентна собственост на държавата. Евразхолдинг е номер едно в Русия. Претенции към Криворожстал има тандемът между US Steel и LNM Group, Северстал и Аrcelor. Вчера бе последният ден за предоставяне на оферти за комбината.
Източник: Пари (08.06.2004)
 
Шестата по големина медна рафинерия в света казахстанската Казахмис планира да произведе през 2004 г. 425 хил. т метал при 418 хил. т за предишната година. Казахмис, който откри м. г. цинковия завод Балкаш с мощности 100 хил. т цинк годишно, очаква там да се произведе продукция от 70 хил. т през 2004 г. и 90 хил. т догодина.
Източник: Пари (08.06.2004)
 
Съвместното предприятие за неръждаема стомана в Китай на световния лидер в този отрасъл ThyssenKrupp, в което германският концерн има 60%, предвижда да увеличи към 2006 г. годишните си капацитети до 400 хил. т спрямо 80 хил. т сега.
Източник: Пари (08.06.2004)
 
Свързаната с гръцката индустриална групировка "Виохалко" компания "Стийлмет" e увеличила капитала си на 343 374 лв. от 50 хил. лв. с емисия на 293 374 хил. нови поименни акции с номинална стойност един лев, съобщи адвокатът на компанията Йордан Йорданов. Увеличението е от края на 2003 година, но едва сега се регистрира от Софийския градски съд. Освен това ще има и промяна във вида на досегашните акции на дружеството - от такива на приносител на поименни. Мажоритарен собственик на "Стийлмет" е "Стийл метал" - Гърция, като в компанията има дял и Антон Петров, който е представител на гръцката индустриална група "Виохалко" за България. "Стийлмет" притежава 32% от българското "Стилмет" АД, но според Йорданов този процент може да се е променил при преструктуриранията на капитала на дружеството. Сумата, акумулирана от увеличението на капитала, е използвана за закупуване на земи и недвижими имоти около Пловдив. Преди време изпълнителният директор на "Стилмет" Антон Петров заяви, че предстои изграждането на търговска складова база на компанията около града. "Стилмет" произвежда алуминиеви профили. Заводът на компанията в София е построен "на зелено" през 1999 г., като първоначалната инвестиция беше 12.5 млн. евро. Оттогава досега в предприятието са вложени над 16 млн. евро. Дружеството има складови бази във Варна и Благоевград. Дружеството е част от заводите, собственост на групата "Виохалко". Гръцката индустриална групировка притежава в България още "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), и други.
Източник: Дневник (09.06.2004)
 
При спиране на мощности в АЕЦ "Козлодуй" трябва да има готовност за пуск в експлоатация на АЕЦ "Белене" се казва в декларация на Браншовата камара на черната и цветна металургия. Новите мощности в атомната енергетика са от голямо значение за общото развитие на нашата промишленост и в частност на българската металургия, на нейната конкурентоспособност на вътрешния и на международния пазар, обясняват металурзите. Според тях няма алтернатива за развитието и запазването на ядрената енергетика заради нискокачествените въглищни запаси и природните условия, които ограничават възможностите за изграждане на водни централи. Добиваната в атомни централи електроенергия е с най-ниска цена, аргументират се металурзите. Заинтересовани сме от цената на електроенергията, защото стойността й е съществен елемент от производствените разходи на металургичните предприятия и влияе на финансовите им резултати, заявяват от Браншовата камара. Металургията е един от най-големите консуматори на енергия в страната - 9.4% от електропотреблението, припомнят металурзите.
Източник: Сега (09.06.2004)
 
Неръждаемата стомана с по-ниско съдържание на никел /заместен с манган/ разширява пазарния си дял особено в Азия. Според оценки нейното потребление е скочило 2 пъти до 7.5% от общия обем неръждаема стомана през периода 2000-2003 г. Финландски експерт дори очаква то да нарасне до 12% /3.5 млн. т/ през 2010 г. Този сорт стомана е по-евтина, но по-малко корозоустойчива и е подходяща за подсилване на бетон. Перспективите пред производителите са добри, като се има предвид, че САЩ планират да модернизират 600 хил. моста в идните 100 г. Само необходимите обеми такава стомана за тази задача се изчисляват на 200 млрд. USD. Според специалисти стоманата с по-ниско съдържание на никел е подходяща за тази цел.
Източник: Пари (09.06.2004)
 
На глобалния пазар ще има недостиг от 842 хил. т през 2004 г., което неизбежно ще оскъпи белия метал, прогнозира специализираната компания ВМЕ. Въз основа на нарастващото търсене в САЩ и Китай наличните запаси се изчерпаха и пазарът навлиза от етап на излишък във фаза на сериозен дефицит. През 2003 г. в света е добит със 7.4% повече първичен алуминий, или 28 млн. т, а търсенето скочи с 8% до 27.6 млн. т. За т. г. ВМЕ предвижда растеж на продукцията с 4.3% до 29.2 млн. т, докато потреблението ще се покачи с 9% до 30 млн. т. Алуминият може да спечели и от спекулативни интереси на борсови играчи, мотивирани от евтиния долар, а средните кеш цени за 2004 г. да надвишат 1700 USD/т.
Източник: Пари (09.06.2004)
 
Регистрираната в Лондон минерална компания Vedanta отправи покана към други компании от отрасъла да закупят миноритарен дял от рафинерията й за преработка на алумина в Индия, обяви изпълнителният директор Анил Агавал. Той не назова потенциалните купувачи, но според хора, запознати с делата на фирмата, австрийската BHP Biliton, Xtrata- ЮАР, френската Pechiney, канадската Alcan, и щатската Alcoa, са сред най-малко шестте компании, към които Vedanta е отправила предложението си. Според източниците, Vedanta се е насочила и към няколко китайски фирми, където търсенето на междинния продукт, от който се произвежда алуминий чрез рафиниране, е изключително високо. (източник: FT)
Източник: Други (10.06.2004)
 
Цените на медта вероятно ще се оттласнат от сегашните нива и ще тръгнат нагоре, след като стана известно, че на пазара през първите 3 месеца е имало недостиг от 379 хил. т, прогнозираха британски метални експерти. Те смятат, че медта ще се търгува в диапазона 2500-3000 USD/т, а ако дефицитът нарасне, червеният метал може да надскочи тези равнища. Вчера цените се колебаеха около 2680 USD/т, а през февруари маркираха 8.5-годишен рекорд от 3055 USD/т. Междувременно вторият по големина производител на мед в Русия УММК очаква да произведе тази година 300-310 хил. т медни катоди, от които ще добие 200-220 хил. т медна тел. От 2005 г. УММК спира износа на катодите за сметка на експорта на медна тел.
Източник: Пари (10.06.2004)
 
Според наскоро публикувано съобщение в турския държавен вестник, местният производител на стоманени телени въжета Celik Halat ve Tel Sanayi A.S е подал иск в Комисията за регулиране на нелоялната конкуренция при вноса, според който стоманените телени въжета и кабели, внесени в страната от Русия и Китай, се продават на цени по-ниски от установените на пазара, което причинява материални щети на турската индустрия. Останалите местни производители от бранша – Has Celik ve Halat Sanayi A.S, Yzmit Celik Tel ve Halat Sanayi Ltd. и Ko?kekler Celik Halat ve Makine Sanayi също са уведомили компетентния орган, че подкрепят искът, подаден от Celik Halat. На базата на наличните доказателства, комисията е стартирала разследване по случая. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (11.06.2004)
 
Индия планира да увеличи производството на стомана с 86% до 2012 г., както и да премахне вносните мита за стоманен скрап. Осмият по големина производител на стомана в света ще продължи да увеличава производството до 2020 г. в отговор на растящото търсене за нуждите на различни индустриални и инфраструктурни проекти, като например строителство на пристанища и летища. Според изявлението на министъра на стоманата Вилас Пасван, производството до 2012 г.трябва да достигне 60 млн. тона годишно, а планираните количества за 2020 г. са в размер на 100 млн. тона. Консумацията на стомана в Индия е едва 20 кг. на глава от населението, а годишното производство към края на март 2004 г. е в размер на 36.19 млн.тон. Само за сравнение, през 2003 г. най-големият световен производител на стомана Китай е произвел 220.1 млн.тона.Някои частни компании в страната, като например Tata Iron и Steel Company Ltd. осигуряват над 55% от общото производство на стомана в страната, докато останалата част се пада на държавни фирми, като например Steel Authority of India Ltd. Пасван не спомена размера на средствата, които държавните компании ще похарчат за увеличаване на мощностите, но според анализаторите за увеличаването на производствените мощности с 1 млн.тона са нужни около 30 млрд. рупии. Паван спомена, че Министерството има желание вносните мита за скрап да бъдат намалени до нула (от сегашните 5%), с цел намаляване на разходите на производителите на стомана. Вносните мита се определят от Министерството на финансите. Министерството на стоманата също така обмисля да основе регулаторен орган, който да наблюдава цените, както и търсенето и предлагането в сектора. Според изявлението на министъра, потребителите настояват 15% мито, налагано при вноса на готова стомана да бъде намалено до 5% с цел контролиране на цените на местния пазар, но производителите са против подобна мярка. Средните цени на стоманата скочиха с 19% през 2003-04 г., следвайки глобалната тенденция, произлизаща от растящото търсене в Китай. Бумът в строителството и автомобилната индустрия в Индия също допринесе за стабилните цени на стоманата. (източник: Hindustan Times)
Източник: Други (12.06.2004)
 
Нова технологична линия за над 15 млн. EUR пуска в експлоатация Елаците Мед. Съоръжението е най-големият в Европа хидравличен багер с електрозадвижване, производство на Терекс Майнинг-Германия, и камиони за минната промишленост от най-висок клас, заявиха от фирмата.
Източник: Пари (14.06.2004)
 
Сливането между втората по големина стоманодобивна компания LNM Holdings и южноафриканската Iscor бе безусловно одобрено от властите. Трибуналът съобщи, че причините за решението ще бъдат оповестени своевременно. В момента LNM Holdings притежава 49.9% от Iscor, а след извършването на сливането, делът на компанията в южноафриканската групировка ще надхвърли границата от 50%. В процедурите по сливането участваха няколко синдикални организации, както и Министерството на търговията и развитието. Някои синдикати изразиха опасения относно ефекта от сливането върху цените на стоманата на местния пазар, както и относно евентуални съкращения. (източник: I-Net Bridge)
Източник: Други (14.06.2004)
 
Китайският производител на стомана Jinan Iron and Steel в понеделник генерира 169 млн.щ.д. от пласиране на емисия ценни книжа в Шанхай. Компанията има за цел да спечели средства за реализиране на мащабен план за разширяване на мощностите си, въпреки предприетите държавни мерки за предотвратяване на свръх-инвестиране в сектора. При продажбата, която според изявлението на единадесетият по големина производител на стомана в Китай не бива да бъде смятана за публично листване, бяха предложени 220 млн. нови акции от компанията на цена от 6.36 жънминби на акция. Предложената цена е 7.66 пъти по-висока от приходите на акция, реализирани от Jinan Steel през 2003 г. Според предишно изявление на генералния мениджър на Jinan Steel г-н Уън Йенмин, компанията очаква годишното производство през тази година да достигне 8 млн.тона в сравнение с 4 млн.тона през 2002 г. Jinan Steel има за цел да увеличи мощностите си до 10 млн.тона в рамките на идните три години. Продажбите през 2005 г. се очаква да достигнат 15 млрд.жънминби. (източник: FT)
Източник: Други (14.06.2004)
 
Фирма, собственост на зетя на украинския президент Леонид Кучма, спечели търга за закупуването на Криворижстал, най-големият стоманодобивен завод в страната. Виктор Пинчук, който има участие в компании, работещи в сферата на стоманодобива, енергетиката и медиите, спечели наддаването в съдружие с Ринат Ахметов – най-богатият човек в Украйна. Тяхната оферта на стойност 4.3 млрд. г. (430 млн.бр.паунда, 780 млн.щ.д.) спечели сред офертите на конкурентни компании от Русия, САЩ и Европа. Търгът предизвика мощен протест както в Украйна, така и в чужбина. Политици от опозицията обвиниха г-н Кучма и неговите привърженици в крещяща корупция. Руската стоманодобивна компания Severstal, която се смяташе за фаворит в наддаването, заяви, че ще отнесе въпроса в съда. (източник: BBC)
Източник: Други (14.06.2004)
 
Инфлацията от началото на годината (м. май 2004 г. спрямо м. декември 2003 г.) е 1.97 на сто, а за периода януари-май т.г. спрямо съответния период на м.г. е 6.43%. Това съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Инфлацията през м. май 2004 г. спрямо м. май 2003 г. е 6.83 на сто. Спрямо м. април т.г. цените са се запазили стабилни (нарастване едва с 0.03%).
Източник: Дарик радио (15.06.2004)
 
С най-малко 10 години ще се удължи животът на рудник Елаците след наскоро направената инвестиция там. Дружеството, което експлоатира рудника - Елаците мед АД, е купило най-големия в Европа хидравличен багер с електрозадвижване на германската компания Терекс. На същата фирма са и петте нови 100-тонни самосвала. От Беларус са закупени още три 130-тонни самосвала. Инвестицията е за 10 млн. EUR. Високата производителност на новите машини ще ни позволи до края на 2005 г. да открием 25 млн. тона земна маса в източния участък на рудника и да достигнем до рудата, заяви Цоло Вутов, изпълнителен директор на Eлаците мед АД. Елаците е най-големият открит рудник за добив на медни руди на Балканския полуостров. Годишно там се добиват около 12 млн. тона медна руда и 150 хиляди тона меден концентрат, който основно се продава на Юмикор в Пирдоп. Медната руда е с примеси и на злато. Годишно добиваното злато е по 1.5 т.
Източник: Пари (15.06.2004)
 
Търговският дефицит за първите 4 месеца на 2004 г. достигна 1.52 млрд. лв., сочат данните на НСИ. 56.8% е увеличението му спрямо първите 4 месеца на 2003 г., когато дефицитът е бил 967 млн. лв. Износът през първите четири месеца на годината нараства с 6.6% до 4.53 млрд. лв. спрямо същия период на 2003 г. Вносът обаче растe с 13% до 6.05 млрд. лв., което е причината за рекордния търговски дефицит.
Източник: Пари (15.06.2004)
 
АЕЦ "Козлодуй" ще може да продава електроенергия на привилегированите потребители от юли, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов. Решението за включването на атомната централа в либерализираната част от пазара и количествата ще бъдат определени в скоро време. Включването на АЕЦ "Козлодуй" се налага, тъй като наред с реалното отваряне на електроенергийния пазар още потребители ще придобият статут на привилегировани. Графикът за либерализацията му, приет от ДКЕР, предвижда потребители с годишна консумация над 40 гигаватчаса да могат да договорят цените и количествата на електроенергията. В тази група попадат "Амилум България", "Балканфарма", "Биовет", "София мед", "Леко ко" и "Миролио България". За да получат статут на привилегировани потребители, компаниите не трябва да имат задължения към Националната електропреносна компания (НЕК). Засега изискването е компаниите да имат годишна консумация над 100 гигавата. От декември 2003 година започнаха "сухи тренировки" между НЕК, "Стомана индъстри", КЦМ, "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим", "Юмикор мед" и "Свилоза". От НЕК не изключват възможността в пазара да се включат "Солвей Соди" и "Кремиковци". НЕК очаква реалните сделки между потребителите и централите да започнат от 3 юли. От 2007 г. и битовите потребители ще могат да се избират доставчик на електроенергия. Ако потребителите заявят количества ел. енергия, които са под необходимите, те ще могат да си купят от т.нар. балансиращ пазар. Ако заявеното количество е повече, те ще трябва да го заплатят. Правилата за функциониране на пазара предвиждат НЕК да води регистър на сключените сделки. Засега остава открит въпросът за таксата за пренос, която компаниите ще плащат на НЕК. Привилегированите потребители обжалват във Върховния административен съд решението на регулаторната комисия, с което таксата стана 11.8 лв. за мегават. Следващато дело е насрочено за есента.
Източник: Дневник (15.06.2004)
 
На ЛМБ в понеделник под натиска на поскъпналия до 3-седмичен връх спрямо еврото долар металите поевтиняха. Тримесечните медни доставки се сринаха до 2530 USD/т, но после се установиха на 2350 USD/т и все пак се договаряха с 8 USD/т по-ниско в сравнение с петък. Независимо от спадането на запасите от алуминий до под 1 млн. т /за първи път от март 2002 г./ металът отстъпи със 7 USD/т до 1630 USD/т. Никелът се движеше срещу течението и поскъпна със 160 USD/т до 12 890 USD/т. Оловото и цинкът под влиянието на спекулативни разпродажби поевтиняха респективно със 7 и 16 USD/т до 760 USD/т и 1015 USD/т. Златото поскъпна с 1.20 USD/тр. у. спрямо петък до 385.90-386.60 USD/т, а среброто с 4 CTS до 5.73-5.75 USD/т.
Източник: Пари (15.06.2004)
 
Предметът на дейност на "Електростомана", по данни от информационния меморандум за компанията, достъпен на сайта на фондовата борса, е производство на отливки от стомана, чугун и цветни метали и на резервни части за трактори, селскостопански машини и леки автомобили. Предприятието има две основни производствени направления - леярно производство и механична обработка и ремонтна дейност. Основни доставчици на "Електростомана" са ЕТ "Лиляна Делевска" - Карлово, "Гордис" ООД - Пловдив, "Камет" - София, "Бентонит" - Кърджали, и др. Основни клиенти на "Електростомана" са "Асарел Медет", "Елаците мед", "Кремиковци", "Горубсо - Кърджали", "Златна Панега", а основните конкуренти са "Бесттехника - Струма", "Бамекс" и други предприятия, занимаващи се с подобна дейност в страната. Дружеството притежава една производствена площадка в Карлово (с площ от над 94 хил. кв. метра), както и две почивни бази в Калофер и село Старосел. На производствената площадка има стоманолеярни цехове, складове, както и административна сграда. Като проблем може да се отчете липсата на достатъчно добра материална база в почивните станции. Дълготрайните материални активи на дружеството са с балансова стойност 51 хил. лева. "Електростомана" притежава и свидетелство за търговска марка и лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Финансов анализ Дружеството няма дългосрочни пасиви, а краткосрочните пасиви на "Електростомана" към средата на миналата година са 664 хил. лв. По-голямата част от тях са задължения към доставчици и клиенти и към свързани предприятия, които всъщност са неразпределени дивиденти. Краткосрочните вземания на предприятието са за 71 хил. лева (най-голямата част са вземания от клиенти). Отношението между финансови средства и вземания, от една страна, и задължения, от друга, е много ниско, което създава проблеми с ликвидността на компанията. Финансовите показатели за ликвидност и за рентабилност на дружеството се влошават рязко през последните три години, става ясно от информационния проспект на "Електростомана". Намаляването на тези показатели е индикатор за лошото финансово положение на дружеството, затруднението при осигуряване на поръчки и ниската платежоспособност на клиентите. Това води до намаление на средносписъчния брой на персонала, който към средата на миналата година включва 158 души. Въпреки това дружеството все още работи със сравнително голяма численост на персонала.
Източник: Дневник (16.06.2004)
 
В понеделник, Ринат Ахметов – най-богатият човек в Украйна, и бизнесменът Виктор Пинчук (зет на президента на страната Леонид Кучма), спечелиха приватизационния търг за продажбата на Кривожистал – един от най-големите стоманодобивни заводи в света. За някои украинци, това е поредният циничен пример за това, как олигарси с про-правителствени възгледи печелят за сметка на държавата. Консорциум между международните компании LNM и US Steel беше предложил 1.5 млрд.щ.д. за Крижорижстал, но тандемът Ахметов-Пинчук спечели, въпреки че офертата им беше два пъти по-ниска. Строгите правила, наложени от Украинския фонд за държавна собственост, елиминираха по-голямата част от предложенията, включително всички чуждестранни. Според изискванията, кандидатите трябва до момента да са произвеждали годишно поне 1 млн.тона кокс в Украйна. Въпреки твърденията на правителството, че е отворено към оферти от страна на чуждестранни компании, това условие неминуемо възпрепятсва справедливата и открита конкуренция за Крижорижстал, в който работят 52 000 човека, и който миналата година регистрира печалба в размер на около 300 млн.щ.д. преди облагане с данъци. (източник: BBC)
Източник: Други (16.06.2004)
 
Според наскоро публикуваното изявление на виетнамското правителство, митата върху вноса на стоманени продукти в страната ще бъдат увеличени до 15-20 %, поради острия спад на цените на стоманата на световните пазари. Освен това, виетнамския пазар е пренаситен. С въвеждането на новите тарифи, цените на стоманата във Виетнам се очаква да паднат с VND 700 000 (44 щ.д.) на тон. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (17.06.2004)
 
IMCO Recycling Inc. съобщи, че е подписала споразумение за придобиването на Commonwealth Industries Inc., поставяйки началото на дружество, което ще се занимава както с преработка на алуминий, така и с производство на алуминиеви листове. Акционерите на Commonwealth ще получат 0.815 акции на IMCO в замяна на една акция на Commonwealth. Според направеното изявление, когато сделката бъде финализирана, акционерите на IMCO ще притежават около 54% от новото дружество, а акционерите на Commonwealth ще притежават около 46%, изчислени на базата на акциите, вписани към 16 юни. (източник: Reuters)
Източник: Други (17.06.2004)
 
Китайските власти разпоредиха незабавно в страната да бъде прекратено нелицензираното производство на стоманени пръти, използвани в строителството. Според направеното официално изявление, напоследък зачестилата практика води до задълбочаване на проблема с недостига на електроенергия, както и до увеличение на цените на суровините. Местните органи на властта трябва да изключат захранването в подобни стоманодобивни предприятия, както и да разрушат енергийните съоръжения в тях, гласи съвместно изявление на Китайската комисия за развитие и реформи, Китайската комисия за регулиране на електричеството, Министерството на търговията и четири други бюра. Увеличението на цените на вносните стоманени пръти с 4/5 накара някои инвеститори да създадат незаконни фабрики, които бълват нискокачествена продукция, се казва по-нататък в съобщението. Използването на остаряла техника води до повишено потребление на електроенергия, замърсяване на околната среда, както и до по-голямо потребление на суровини, което неминуемо носи “сериозни вреди” на стоманодобивния сектор. Вчера Китай, изправен пред заплаха от недостиг, увеличи цените на електричеството за индустриалните предприятия и фирмите в четири региони с цел ограничаване на потреблението. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (17.06.2004)
 
Покачването на цените на стоманата през последните две години може би скоро ще спре, заяви директорът на Arcelor Гай Дол в интервю за FT публикувано във вторник. След третото тримесечие на годината световните производители на стомана едва ли ще могат да увеличават цените, поради факта, че потреблението в Китай започва да спада, а индустриалните дейности в Европа остават слаби. Цените на много видове стомана нараснаха двойно през последните две години, но, според изданието, цикличната индустрия “може би наближава своята връхна точка по отношение на общото потребление на метала и рентабилността.” Тази година все пак ще бъде много добра за стоманодобивните предприятия, отбеляза шефът на Arcelor. “Доставките на суровини, и по-специално на кокс, обаче, може би ще създадат проблеми през 2005”, прогнозира Дол. (източник: AFP)
Източник: Други (17.06.2004)
 
Най-голямата рудодобивна компания в света BHP Billiton мести корпоративния отдел на поделението си за базови метали, оценявано на 5.7 млрд.щ.д., от САЩ в Чили. Очаква се промяната да бъде извършена до края на годината. Нека припомним, че през април чилиецът Диего Хернандез беше назначен на поста президент на отдела за работа с клиенти на поделението за производство на базови метали. След преместването, корпоративният център на отдела ще бъде по-близо до основните си активи, особено до медодобивните съоръжения. BHP Billiton държи мажоритарен дял в най-голямата медна мина в света – Mineria Wscondida, разположение в северната част на Чили. Групировката също така притежава (напълно или частично) и три други важни медодобивни предприятия в Чили и съседната Перу. Съобщението за преместването от Хюстън в столицата на Чили – Сантяго, беше направено от изпълнителният директор на BHP Billiton Чарлз Гудйър след едночасовата му среща с президентът на Чили Рикардо Лагос, състояла се тази седмица. Г-н Гудйър е на посещение в Чили, която е домакин на първата конференция за икономическо сътрудничество между страните от Азия и Тихоокеанския регион. Той заяви пред чилийските медии, че Сантяго ще се превърне в още един от корпоративните центрове на BHP Billiton, заедно с Мелбърн и Лондон. Поделението за производство на базови метали на BHP Billiton притежава активи в областта на производството на мед, олово и цинк на стойност 5.7 млрд.щ.д., а плановете и за експанзия надхвърлят 2.3 млрд.щ.д. (източник: Sydney Morning Herald)
Източник: Други (17.06.2004)
 
До края на следващата седмица Министерството на отбраната трябва да подпише договор с германския концерн "Даймлер Крайслер" за доставка на 100-120 автомобила "Мерцедес" на стойност няколко десетки милиона лева. Средствата са осигурени от държавния бюджет. С концерна ще бъде договорен и първият офсетен договор (компенсаторно споразумение), който засега предвижда да бъдат изградени три центъра за ремонт на германските автомобили. По линия на т.нар. индиректен офсет компанията е избрала и плевенската фирма "Алуком" - най-големия завод за производство на алуминиеви отливки на Балканите, за свой доставчик. Това съобщи директорът на дирекция "Политика по въоръженията и техниката" в Министерството на отбраната полк. Кирил Стойчев. Дирекцията отговаря за планирането, изготвянето на програми и провеждането на политиката в областта на въоръженията и техниката в армията. Предложението от "Даймлер Крайслер" за компенсаторно споразумение е то да възлиза на 70 на сто от стойността на целия договор, която е над 500 млн. лв. Според източници от военното министерство част от доставките вече са реализирани. Първите бусове "Мерцедес 413" са били доставени на представителната гвардейска част. "Алуком" е била избрана от предоставен на германците списък с над 100 български компании, съставен с помощта на икономическото министерство, Агенцията за чуждестранна инвестиции (АЧИ) и Съюза на работодателите в България (СРБ).
Източник: Дневник (18.06.2004)
 
123.7 млн. EUR в подкрепа на платежния баланс отпуска на България Световната банка по втория програмен заем за преструктуриране PAL II. Споразумението беше подписано официално от Милен Велчев, министър на финансите, и Ананд Сет, директор на Световната банка за България. Заемът ще бъде отпуснат на два транша - 103.7 млн. EUR ще бъдат предоставени веднага след ратификацията на споразумението, а 20 млн. EUR ще се преведат след постигането на удовлетворителен напредък в приватизацията на Булгартабак. PAL II е със срок на погасяване 17 г. Гратисният период по заема е 5 г.
Източник: Пари (18.06.2004)
 
Съоръжение за изгаряне на отпадъци ще бъде изградено до края на 2006 г. на територията на металургичния комбинат Кремиковци, стана ясно по време на среща на софийска община, посветена на проблемите, свързани с управлението на промишлените отпадъци в столицата. Две фирми са допуснати до финалния етап на процедурата: гръцко-американската Balkan Engineering и белгиско-британската Rem. Първият кандидат е оферирал цена от 16 евро на тон отпадъци (вкл. корекции за отразяване на инфлацията), а втората – 5 евро на тон. Белгийско-британският консорциум освен това е предложил да изгаря опасни отпадъци. Проектът предстои да бъде одобрен от Министерството по околната среда и водите. Представители на Кремиковци коментираха пред в. Пари, че нямат нищо против проекта; компанията е готова да осигури инфраструктурата, но няма намерение да финансира строителните дейности. Когато строежът на съоръжението бъде завършен, Кремиковци ще може да използва продуктите от изгарянето за нуждите на собствената си топлоцентрала.
Източник: Пари (18.06.2004)
 
"Енемона" АД ще завърши монтажа на пречиствателни съоръжения в "Кремиковци"АД. Монтираните съоръжения за пречистване на въздуха гарантират напълно екологичния ефект от производството на нова поточна линия. Цялостният проект е на стойност 3 млн. лева и включва изграждането на съоръжение за разливане на стомана.
Източник: Дневник (18.06.2004)
 
Най-големият производител на стомана в Китай China Steel Corp. обяви, че обмисля разширяване на сътрудничеството си с японската Sumitomo Metal Industries Ltd., като построи съвместно с нея нови заводи в Китай. Двете групировки в момента обмислят варианти за изграждането на съоръжения за производство на стоманени пластини, използвани в автомобилната индустрия, съобщи китайски ежедневник. Размерът на инвестицията може да надхвърли 148 млн.щ.д., като годишния капацитет на фабриката се очаква да бъде поне 300 000 т. “Досега сътрудничеството ни е доста успешно, и отдавна търсим начини да разширим партньорството си,” заяви вицепрезидента на China Steel Чън Юенчън. Чън отказа повече коментари, заявявайки, че за осъществяването на проекта не са съставени конкретни планове. (източник: Taipei Times)
Източник: Други (19.06.2004)
 
Ако собственик или кредитор започнат да продават части от "Кремиковци" АД, ще установят, че срещу 1 лв. дълг комбинатът има 1 ст. активи за погасяването му. Това е записано в доклад на временната парламентарна комисия, която проучва дружеството. Депутатите назначиха проверка след трагичния инцидента него от 10 януари 2004 г., при който загинаха 3-ма души. ,Дружеството изпада във все по-голяма зависимост от свързаните с него лица. Съществуването на свързани фирми (т.е. такива, в които комбинатът е едноличен или мажоритарен акционер или съдружник) е предпоставка за трансфериране на дълг между тях", пише в доклада. Изброяват се 10 такива фирми. Комисията предлага финансовият министър да назначи спешна проверка, икономическият министър Лидия Шулева да вземе мерки за оздравяването му. а Агенцията за следприватизационен контрол да излезе със заключение за това как се изпълнява приватизационната програма.
Източник: 24 часа (21.06.2004)
 
Производителят на стомана Iscor апелира към правителството да запази наказателните мита, наложени върху вноса на стомана от Русия и Украйна през последните пет години. Iscor предупреди, че премахването на митата би разчистило пътя за вноса на стомана от тези страни на нелоялни цени. Евтиният внос на този вид продукция би бил в полза на потребителите на стомана, но би могъл да нанесе вреда на Iscor. Митата върху горещо-валцувани намотки и листове от тези страни бяха въведени в сила след като Iscor подаде молба срещу този внос. Проведеното правителствено разследване потвърди твърденията на Iscor, че доставчиците от тези страни правят дъмпинг на цените на стоманата на вътрешния пазар. Антидъмпинговите мита традиционно се преразглеждат на всеки пет години. Те могат да бъдат премахнати, освен ако Комисията за международна търговия в Южна Африка не прецени, че заплахата от нелоялен внос остава в сила. (източник: Business Day)
Източник: Други (21.06.2004)
 
POSCO беше избрана за “най-конкурентноспособна стоманодобивна компания” в света за трета поредна година. Според класацията, изготвена от американската информационна служба по стоманата World Steel Dynamics, POSCO се класира първа сред 21 международни стоманодобивни фирми с общ резултат 7.95. POSCO е получила най-висок резултат в шест категории, вкл. рентабилност, господство на пазара, опериране с финансови средства, квалифициран персонал, негоцируемост на цените и качество на продукцията. POSCO непрекъснато се бори да поддържа конкурентноспособността си чрез налагането на пазара на нови стоманодобивни технологии, като например FINEX и Strip Casting, чрез прилагането на корпоративно преструктуриране, както и чрез стартирането на нов петгодишен инвестиционен план. В класацията, руската Severstal се покачи от миналогодишното пето място на второ място, а китайската Bao Steel се класира на трето място, следвана от Tata Steel – Индия, и New Core – САЩ. Японските Nippon Steel и JFE са съответно на 11-то и 13-то място, а европейската Arcelor, която е най-голямата стоманодобивна компания в света, е на 18-та позиция. Забелязва се ясна тенденция на напредък от страна на китайски компании. Освен Bao Steel (номер 2 в класацията), друга китайска групировка, включена в листата е Sagang Group (11-то място). (източник: Chosun)
Източник: Други (21.06.2004)
 
Износът на неръждаема стомана от Индия е намалял с над 50% през първите два месеца на настоящата фискална година, поради временната отмяна на мерките за стимулиране на износа (като например DEPB), въведена от предишното правителство през март. Jindal Stainless Steel е изнесла едва 16 233 тона през периода април-май 2004 г., в сравнение с 39 856 тона през същия период на миналата година. Ако тази тенденция продължи, може да се стигне до пренасищане на вътрешния пазар, според индийската Асоциация за развитие на неръждаемата стомана. (източник: Daily Pioneer)
Източник: Други (21.06.2004)
 
Цените на медта в Лондон се покачиха под влиянието на прогресивно намаляващите запаси, които достигнаха рекордно ниски нива за последните почти осем години, поради растящото търсене от страна на Китай и САЩ (двете най-големи потребителки на метала в света). Медта скочи с 27 щ.д. или 1% до 2.642 щ.д. в 10:54 в Лондон. Запасите на ЛМБ спаднаха с 2 100 тона до 112 175 тона, което е рекордно ниско ниво от ноември 1996 насам. Търсенето на метала в САЩ – най-мощната световна икономика, нарасна с 8.3% през първото тримесечие, според данни на базираната в Лисабон International Copper Study Group. Този ръст се обяснява отчасти с нарасналото потребление от страна на строителната индустрия. Цените едва ли ще паднат под 2 400 щ.д./т, въпреки че медта ще продължи да се колебае, поради факта, че инвеститорите се опитват да използват стоката като преграда срещу губещия позиции щатски долар, заяви Кевин Туохи, анализатор в лондонската Man Financing. Двете най-горещи теми на пазара на медта са засиленото търсене от страна на Китай и пълното възстановяване на дейността на мината Grasberg на Freeport McMoran Copper & Gold Inc. в Индонезия (втората по големина медна мина в света), която през октомври миналата година беше тежко увредена вследствие на масивно свличане на камъни. Според други анализатори, активните инвестиции в енергийния сектор в Китай ще подсигурят силното търсене на метала през тази година. Производството на електрически кабели в Китай съставлява около 30% от общото търсене на мед. Очаква се Grasberg напълно да нормализира дейността си през третото тримесечие на годината, след като производството рязко спадна след октомври 2003 г, добави Туохи. Що се отнася до останалите метали, никелът продължава да расте четвърти пореден ден, след като се покачи с 12.8% миналата седмица. В Лондон той достигна нива от 14.600 щ.д./т (по-високи с 1ч.3% или 190 щ.д./т). Запасите от никел намаляха със 186 тона до 8.298 тона, което е рекорден спад от ноември 1991 г. Калаят се покачи с 125 щ.д./т или 1.4%, достигайки 9.025 щ.д/т, като запасите продължиха да намаляват. Алуминият прибави 10.5 щ.д./т до 1.714 щ.д/т, а оловото – 4 щ.д./т до 839 щ.д/т. Цената на цинка загуби 6 щ.д./т, сривайки се до 1.020 щ.д./т. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (21.06.2004)
 
До два месеца Министерски съвет ще трябва да направи анализ на състоянието на металургичния гигант "Кремиковци", съобщи депутатът от ОДС Йордан Нихризов. Това е записано в заключителния доклад на временната анкетна комисия към парламента, създадена да разследва условията на труд в дружеството. Комисията с шеф депутата от ДПС Рамадан Аталай беше създадена заради аварията в дружеството през януари тази година, в която загинаха и пострадаха тежко работници. След като бъде направен анализа, в едноседмичен срок правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за подобряване състоянието на "Клемиковци" и за изпълнение на цялостната програма за развитие на стоманодобива. Тя беше приета още през пролетта от кабинета по искане на Еврокомисията заради затваряне на преговорна глава "Конкуренция". Брюксел искаше да определим колко стомана ще произвежда България до 2007 г., когато ще сме част от Евросъюза. Затова и програмата за развитие на стоманодобива обхваща освен "Кремиковци" и "Стомана индъстри" - Перник и "Промет Стийл" - Бургас. В доклада на временната комисия пише още, кабинетът да поиска гаранции от собственика на "Кремиковци" Валентин Захариев, че ще изпълни заложените параметри в програмата за стоманодобива. Според Нихризов това значи, че може да се поискат и банкови гаранции от комбината. Той каза още, че условията на труд в комбината не са добри. Твърденията ни се основават на доклад на Главна инспекция по труда, посочи Нихризов. Той каза, че в доклада не се препоръчва обявяване в несъстоятелност на комбината, въпреки предположенията, че това може да стане.
Източник: Монитор (21.06.2004)
 
Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие на годината е 8.056 млрд. лв. по предварителни данни, като реалният му обем е с 5.3% повече от същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високото темпо от есента на 2002 г. (6.2% за третото тримесечие) насам, а също и от този за цялата 2003 г. (4.3 на сто). Според експертите на НСИ с най-голям дял за растежа на икономиката през първото тримесечие са индустрията и услугите, като през този период малък ръст има и аграрният сектор. От подсекторите на икономиката със сериозен ръст на брутната добавена стойност за периода са търговията и финансовите услуги, както и строителството.
Източник: Дневник (22.06.2004)
 
С 21,4% са скочили инвестициите у нас от януари до март, обявиха от НСИ. За финансиране на вложенията в икономиката отива и голяма част от банковите кредити, показват данните на статистиката. Услугите на финансовите посредници бележат ръст от 31% през първото тримесечие на годината. Приблизително с толкова са нараснали и печалбите на банките от основната им дейност - даване на заеми и приемане на пари на депозит. Търсенето на стоки и услуги за производство е нараснало с 11,1%, коментира Тодор Тодоров, началник на отдел "Национални сметки" в НСИ. Крайното потребление на гражданите се е увеличило с 4,9%, което е по-малко от реализирания ръст на икономиката от 5,3%. Скокът в индустрията е 6,4%, а в услугите - 6,2%. Увеличението в добивната индустрия е 7,1%, а в преработващата - 8,4%. След банковите заеми най-голям ръст в услугите има в съобщенията - 14,1%. Нарастването на продажбите в строителството е с 4,9%, транспортът бележи ръст от 6,4%, а търговията - с 12,2%, сочат данните на НСИ. Междувременно депозитите на правителството в БНБ нараснаха с близо 200 млн. лв. за седмица и към 18 юни са 4,874 млрд. лв., обявиха от БНБ.
Източник: Стандарт (22.06.2004)
 
Български фирми вече ползват изгодите от спогодбата за свободна търговия със Сърбия и Черна гора, която влезе в сила от 1 юни, съобщи Анелия Ангелова, шеф на дирекция Тарифна политика в агенция Митници. От началото на месеца почти всички промишлени стоки се търгуват между двете страни без мита. Само за 10% от тях се предвижда до 2007 г. поетапно премахване на налозите. Става дума за вноса у нас на горива, перилни препарати, азотни торове, керамични плочки, изделия от стъкло и от стомана, обувки, помпи, електрически машини и др. Сърбия запазва частично митата на българските гуми, облекла и текстил, мебели, керамични съдове, стъкло, стоманени изделия, машини и апарати. До края на годината митото им ще бъде 80% от базовото. За селскостопанските стоки си предоставяме взаимни преференции в рамките на определени квоти. За да ползват нашите износители преференциите, стоките трябва да са с произход от България, без да се допуска т. нар. кумулация /включване и на трети страни/, каквато имаме с ЕС.
Източник: Пари (22.06.2004)
 
Нито един купувач не се яви вчера на търг в Агенцията за приватизация, на който за 10 хил. лв. се продаваше най-стария завод за преработка на мед и производство на цветни метали "Елисейна". Предприятието, което се намира край Враца, е натрупало дългове за 16 млн. лв., които трябваше да поеме бъдещия собственик. Вместо купувач обаче в "Елисейна" ще влезе временен синдик, защото миналата седмица то е обявено в неплатежоспособност от Врачанския окръжен съд. Това съобщи за изпълнителният директор на дружеството Славчо Тодоров. Искането за неплатежоспособност е направено от Агенцията за държавни вземания. "Елисейна" дължи на държавата 127 млн. японски йени (1,1 млн. долара).
Източник: Монитор (23.06.2004)
 
Наскоро китайските власти удължиха крайния срок (първоначално определен за 1 юли), в рамките на който износителите на скрап за Китай следва да се регистрират в страната. Представители на различни правителствени органи се срещнаха на 18 юни и решиха да удължат крайната дата до 20 юли 2004 г. След този ден, всеки износител, желаещ да изнася скрап в Китай, ще трябва да чака най-малко до 2005 г. Освен това, износителите на скрап ще могат да се регистрират единствено ако имат директен договор с китайски компании. Износители, работещи чрез брокери извън Китай, нямат да могат да извършват доставки в Китай. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (23.06.2004)
 
284,7 млн. лв. са дълговете на "Кремиковци" към март 2004 г. Това е посочено в доклада на временната комисия в парламента, която разследва условията на труд в дружеството. Тя беше създадена в началото на годината заради аварията в една от доменните пещи, която рани и отне живота на работници. От доклада става ясно, че най-големи са борчовете на дружеството към НЕК - 93,92 млн. лв. Задълженията към Агенцията за държавни вземания са 78 млн. лв., а към НОИ - 62 млн. лв. Комбинат има неизплатен борч към "Булгаргаз" за 37 млн. лв. и към БДЖ - за 5 млн. лв. "За да се избегне процедурата за обявяване в несъстоятелност на дружеството, част от тези дългове са разсрочени", се казва в доклада. Погасителни договори са подписани с "Булгаргаз", НОИ и НЕК. Депутатите ще поискат от кабинета да направи анализ на цялостното състояние на дружеството в срок от 2-месеца и след това да се отчетат пред парламента за предприетите мерки.
Източник: Монитор (24.06.2004)
 
Делегацията на Европейската комисия в България посети Комбината за цветни метали край Пловдив, за да направи оценка на изпълнението на поетите ангажименти на страната в рамките на преговорния процес за присъединяването ни към Европейския съюз.
Източник: Пари (24.06.2004)
 
Според последните новини от пазара на стомана, Европейския съюз и Украйна наскоро са подписали проекто-споразумение във връзка с увеличението на квотата на Украйна. Според условията на сделката, ЕС е увеличил украинската квота за износ на стомана на 606 824 тона, предвид продажбите, осъществявани от страната във 10-те нови членки на ЕС. Високопоставени служители от двете страни ще проучат проектодоговора, и ако той получи формално одобрение, квотата ще влезе в сила. Разделението на квотата е както следва: 230 879 тона тежки плочи; 80 007 тона намотки; 66 608 тона други плоски продукти; 93 679 тона валцдрат; 13 481 тона трегери и 122 170 тона други дълги продукти. Както SteelOrbis съобщи по-рано, ЕС увеличи квотата за износ на стомана на Русия с цел да компенсира евентуални загуби, която страната може да претърпи след разширяването на ЕС. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (24.06.2004)
 
Rio Tinto Iron Ore подписа дългосрочно споразумение за допълнителна годишна доставка на 40 млн. тона желязна руда за водещи китайски стоманодобивни предприятия. Според условията на договора, Hameresly Iron (дъщерно дружество на Rio Tinto) ще осигурява над 30 млн. тона от доставните количества, а Robe River Joint Venture, в което Rio Tinto държи 53% от капитала, ще доставя останалите 20 млн. тона. Според договора, чийто срок е 10 години, тези количества ще бъдат достигнати след изпълнението на плана за експанзия на дружеството, т.е. към края на 2005 г. През април 2004 г., Rio Tinto Iron Ore и шанхайската Baosteel Group Corp. подписаха споразумение за доставка на продукция в размер на 7 млн. тона за период от 10 години. Изпълнителният директор на Rio Tinto Iron Ore Крис Ренуик заяви, по силата на постигнати дългосрочни споразумения, считано от началото на 2006 г. Hamersle Iron ще доставя в Китай чрез своите джойнт венчъри общо около 70 млн. тона годишно. (източник: Australian Financial Review)
Източник: Други (24.06.2004)
 
Руските производители на алуминий са произвели почти 1.498 млн. тона първичен алуминий през първите пет месеца на годината, което представлява 5.2% ръст в сравнение със същия период на миналата година, обяви базираната в Москва консултантска и инженерингова компания Алуминум. Общият обем на производството на алуминий в Русия, Украйна и Таджикистан е нараснал с 5.7% до 1.691 млн.тона. Украйна е осигурила 47 793 тона от произведените количества (2.7% повече в сравнение с периода януари-май 2003), а Таджикистан – 145 469 тона (12% повече). (източник: информационна агенция Интерфакс)
Източник: Други (25.06.2004)
 
Тази година се очаква световните стоманодобивни компании да увеличат печалбите си с почти 60%, като се подчертава мощното подобрение на финансовото състояние на отрасъла, дължащо се на високите цени и колосалното търсене от страна на Китай. Според World Steel Dynamics, американска консултантска фирма в областта на стоманата, средната печалба на експедиран тон през 2004 г. за група от 33 водещи производители на стомана ще бъде 107 щ. д., в сравнение с 67 щ. д. през 2003 г. и 58 щ. д. през 2002 г. Данните за печалбите говорят за ръст от 45%. В анализ представен на конференция в Ню Йорк, организирана от WSD заедно с American Metal Markets – изследователски екип, най-печелившите компании за 2004 г. се очаква да бъдат индийската Tata с печалба от 230 щ.д. на тон и бразилската CSN с 221 щ.д. Данните се базират на оценки на WSD за 33 компании, които включват повечето от най-големите производители на стомана, които вероятно ще произведат приблизително 400 млн. тона стомана през 2004 г., почти половината от общото световно производство на стомана. Според WSD високите печалби на производителите на стомана ще се запазят и през 2005 г., въпреки че приходите за много стоманодобивни компании слабо ще спаднат под нивата, които консултантската фирма счита за “нестабилни”. През последните две години цените на много видове стомана се удвоиха поради свиване на предлагането на стомана заради затварянето на свръхмощности; силното търсене от страна на Китай, което вече възлиза на почти една трета от световното потребление на стомана; и стабилното търсене от страна на световните потребители на стомана. Питър Маркъс, управляващ съдружник в WSD, счита, че е възможно цените на обикновената плоска стомана в САЩ – сега около 500-600 щ.д. за тон – да останат приблизително на това ниво и че е малко вероятно да спаднат значително поради високото търсене. Като илюстрация на оптимистичните нагласи, Кийт Бюс, изпълнителен директор на Steel Dynamics, водеща американска стоманодобивна компания, заявява: “Предвиждам цените на стоманата да останат високи в близко бъдеще и със сигурност след третото тримесечие. Оптимист съм и за 2005 година.” Други наблюдатели обаче забелязват, че през последните месеци търсенето от Китай изглежда е спаднало слабо, поради мерките на правителството за охлаждането на икономиката, и считат, че в резултат на това световният пазар на стомана е възможно да се свие. Бруно Болфо, президент на Duferco, швейцарска компания за търговия със стомана, заявява: “Вярвам в законите на гравитацията. Пазарът на стомана неизбежно ще се успокои и това е само въпрос на време.” Водещата северноамериканска компания в списъка – на 11-то място – е Ipsco, която има печалба в размер на 128 щ.д. на тон. Водещата западноевропейска компания е германската ThyssenKrupp на 17-та позиция с прогнозна печалба от 96 щ.д. на тон. (източник: FT)
Източник: Други (25.06.2004)
 
Компании от Бразилия и Япония се очертават като най-перспективните кандидати в надпреварата за придобиване на мажоритарен дял в базираните в Teesside мощности на англо-холандският производител на стомана Corus. Бразилската CSN, която миналата година беше близо до сливане с Corus, и японската Sumitomo Metals най-вероятно оглавяват списъка на петте заинтересовани групировки. Миналата година, Corus заяви, че търси партньор за Teesside и планира да намали дела си в предприятието до 25%. Решението беше взето в момент, когато цените на стоманата бяха по-ниски от настоящите. Corus обяви, че печалбата за годината преди облагане с данъци ще бъде в размер на 125 млн.бр.паунда, в сравнение със загуба от 57 млн.бр.паунда през миналата година. Компанията води преговори с Alcan, Alcoa и Norsk Hydro за продажбата на бизнеса си за производство на алуминий. (източник: Ananova)
Източник: Други (27.06.2004)
 
Делегати от 37 страни производителки на стомана ще се срещнат в Париж в понеделник, за да решат дали преговорите за премахването на субсидиите в стоманодобивния сектор, които в момента са в застой, трябва да бъдат продължени. Срещата ще се води под покровителството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според нейното мнение, плановете, приети на среща през декември 2003, според които споразумението относно бъдещето на субсидиите трябваше да свършат до края на лятото, няма да бъдат изпълнени. Това споразумение трябваше да бъде представено на Световната търговска организация след изтичането на планирания срок. От една страна, производителите на стомана са на мнение, че субсидиите трябва да бъдат премахнати. От друга страна обаче, все още има разногласия, относно изключения от това правило, които трябва да бъдат отчетени. Някои страни смятат, че правителствата трябва да са в състояние да продължат да подпомагат производителите на стомана в областта на научно-изследователската и развойната дейност, както и в предприемането на мерки за опазване на околната среда. Съществуват разногласия и относно специалното отношение към развиващите се страни, които искат да субсидират своя стоманодобивен сектор. Освен това, някои страни желаят да имат правото да налагат изравнителни мита върху вноса на стомана, в моменти, когато местната стоманодобивна индустрия изпитва затруднения. Според източник, близък до преговорите, САЩ и Европа са на едната страна на спора, а Китай, Индия и Египет – на другата. Първоначално планирана за началото на май, срещата беше отложена поради различията между страните участнички. Сега делегатите трябва да решат дали процеса може да бъде спасен. (източник: AFP)
Източник: Други (28.06.2004)
 
Турската Borcelik очаква 30% ръст в продажбите през 2004 г., след пускането в експлоатация на новата линия за производство на галванизирана стомана през септември 2003 г. и стартирането на производството във втория й завод за студено валцуване през април 2004 г. В резултат на това, капацитетът на фабриката за производство на студено-валцувани намотки се удвои, достигайки 900 КТ/годишно, а капацитетът й за производство на галванизирана стомана е в размер на 450 КТ/годишно. Фабриката Borcelik беше официално пусната в експлоатация на 19 юни 2004 г. На откриването присъстваха министър-председателят на Турция г-н Таюп Ердоган, изпълнителният директор на Arcelor Ги Доле, изпълнителният директор на Borusan, председателят на Borcelik Ахмет Кочабиюк, както и председателят на Erdemir Речай Бербер. Borcelik е собственост на Arcelor, Borusan, Erdemir и Международната финансова корпорация, която е поделение на World Bank, занимаващо се с частния сектор. Експанзията на Borcelik се очаква да доведе до намаление на вноса в Турция в размер на 90 млн.щ.д. Потреблението на студено-валцувана стомана в страната е изчислено на около 1.800Т/годишно, а на галванизирана стоана – на около 860КТ/годишно. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (28.06.2004)
 
През юни общият показател на бизнесклимата се покачва с 2.3 пункта спрямо майското си равнище. Подобрението се дължи на по-благоприятната конюнктура в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, отчете НСИ. В промишлеността се отчитат по-добри оценки за състоянието на предприятията. Осигуреността с поръчки от страната се подобрява, докато поръчките от чужбина намаляват. Мениджърите очакват увеличение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца.
Източник: Пари (29.06.2004)
 
Още 1,54 млн. лв. субсидия отпуска хазната на металургичния комбинат "Кремиковци". Парите са под формата на държавна помощ, която ще се дава на дружеството от тази година до края на 2006 г. Средствата ще са за обезщетение и преквалификация на работници, които ще бъдат освободени тази и следващите две години. Това става ясно от доклада на временната комисия в парламента, създадена заради аварията на 10 януари тази година, при която загинаха 3 работника и други 22 бяха обгазени. Освен тези 1,5 млн. лв. обаче държавата е наляла в комбината още 431,075 млн. лв., така че общата сума ще надхвърли 432,5 млн. лв., става ясно от доклада на временната анкетна комисия в парламента. Всички пари са под формата на държавна помощ. Държавният ангажимент е записан в Програмата за преструктуриране на стоманодобива до 2007 г. Самата програма пък беше одобрена на заседание на Министерски съвет през март тази година. Документът дава възможност на "Кремиковци" да намали работниците си от 6709 души до 5780 души за две години. Тоест планираните 1,5 млн. лв. ще отидат за обезщетяване и преквалификация на освободените 900 човека. Програмата за стоманодобивната индустрия ни се искаше от Европейската комисия за затваряне на глава "Конкуренция" при преговорите. Документът включва цял раздел, направен под формата на план за развитие и стабилизиране на "Кремиковци". Именно в този план фигурира възможността да се съкращават хора в комбината с цел повишаване на производителността на дружеството. Отпускането на 1,5 млн. лв. от хазната е съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополният орган се произнесе, че държавната помощ отговоря на закона, тоест може да се смята за допустима. Европейската комисия също позволява парите да бъдат отпуснати, след като с тях се цели стабилизиране на дружеството. Още в средата на 1999 г., когато дружеството се приватизира от "Дару металс", сега "Финметалс холдинг", държавата опрощава 393,556 млн. лв. на дружеството. От тях 200,930 млн. лв. са задължения по ЗУНК, 183 млн. лв. са борчове към държавния и общински бюджети, НЕК и "Булгаргаз" и 9,626 млн. лв. са от предоставен и непогасен кредит от Държавния фонд за реконструкция и развитие. Парите са били натрупани преди приватизацията, но се опрощават, за да се стабилизира дружеството. След приватизацията пък други 100 млн. лв. хазната е наляла чрез дружествата си НЕК и "Булгаргаз". Двете държавни компании имат вземания към комбината на тази сума, която ще се изплаща чак до 2013 г. От тях 36 млн. лв. са държавна помощ според КЗК, защото държавата кредитира компанията. 5,13 млн. лв. пък са дълговете на комбината към БДЖ към март тази година, става ясно от доклада. Оказа се, че дружеството все пак не е платило до край всичките си дългове към превозвача. Европа ще отреже част от обещаната финансова помощ след присъединяването ни през 2007 г., ако "Кремиковци" не вложи около 260 млн. евро за модернизация, каза депутатът Рамадан Аталай, който е председател на парламентарната комисия. Европа е обещала да ни отпусне безвъзмездно 4,361 млрд. евро от 2007 г. до 2010 г. Ангажиментът на "Кремиковци" е записан в програмата за развитие на стоманодобива. В нея се казва, че дружеството ще инвестира 256 млн. евро от 2003 до 2007 г. Парите ще отидат за пускане на машина за непрекъснато леене на стомана, модернизация на една от доменните пещи и за екология. От думите на Аталай обаче става ясно, че ако комбинатът се провали, Европа ще ги приспадне от сумата по финансовата рамка. "Другият вариант е да ни поиска да затваряме мощности за производство на стомана", каза депутатът. Вече Европа ни поиска "Кремиковци" да затвори почти една трета от мощностите си, тоест една доменна пещ и станове, защото дружеството е получило държавна помощ при приватизацията. От "Кремиковци" отказаха коментар по доклада, защото не са го получили още. От дружеството казаха, че вчера са го изискали от шефа на парламентарната комисия Рамадан Аталай.
Източник: Монитор (29.06.2004)
 
С 1,39 пункта пада основният лихвен процент от утре, съобщи Министерството на финансите. Основната лихва ще е 2,44 %, а не З,83 %. Новината изненада банкери, които очакваха тя да расте заради идеите за ограничаване на кредитирането. Мярката ще смъкне лихвите по кредитите, обвързани с основния процент. Преди месец те скочиха с 1,24 пункта. Понижението сега е след решение на БНБ от 7 юни, което премахна комисионата за банките от 0,5% при търговия с евро. Така те имат повече пари да инвестират в държавни ценни книжа. А средната доходност, постигната на аукционите за 3-месечни ДЦК, определя основната лихва. Според дилъри до края на лятото основният процент ще се запази около 2,50%.
Източник: 24 часа (29.06.2004)
 
Правителството да разгледа състоянието на “Кремиковци”. За това настоява временната парламентарна комисия за проверка на безопасните условия на труд в комбината, която представи вчера доклада си в Народното събрание. Депутатите обаче не можаха да излязат с решение вчера късно следобед. Според изводите на временната комисия, ръководена от депутата Рамадан Аталай, мажоритарният собственик на 71% от “Кремиковци” – “Фннметалс Холдинг”, не изпълнява поетите ангажименти за финансово стабилизиране на предприятието. Това е основният извод в доклада на парламентарната комисия. По отношение на безопасността има сериозни слабости в организацията на вътрешноведомствения контрол и техническия надзор върху безопасната експлоатация на съоръженията. На работниците и служителите не се предоставят необходимото специално работно облекло и лични предпазни средства. По-голямата част от основното оборудване е отпреди 30-40 г. и е морално износено. Може да се направи извод, че се работи при явен недостиг на инвестиции, поради което не се внедрява нова техника. Що се отнася до приватизацията, според доклада “Финметалс Холдинг” не е изпълнил най-важното си задължения по приватизационния договор – да извършва инвестиции в Кремиковци съгласно специално изготвената инвестиционна програма. Заради неизпълнението й са начислени на “Кремиковци” общо $ 53 536 043 неустойки. Поискан е запор върху акциите на дружеството, които са предмет на договора, и съдът е допуснал исканото обезпечение. Приходите от продажби на дружеството за периода от 1998 г. до 2003 г. са непостоянни. Има увеличение през 2000 г. от 11% след което се отбелязват значителни понижения. През 2003 г. в сравнение с 1998 г. е реализирана 9% по-малко продукция. Има намаляване на размера на загубата и отчитане на печалба през 2003 г. от 119 443 хил. лв. Но “Кремиковци” все още не е представил финансовите си отчети за 2003 г., заверени от одиторите на дружеството, и този резултат не е потвърден от тях. С изключение на 2000 г., дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. През 2003 г. за 0.99 лв. приход са направени 1 лв. разходи. Съществуването на свързани фирми с Кремиковци АД е предпоставка за трансфериране на дълг между същите.
Източник: Труд (30.06.2004)
 
Фактите в доклада са тенденциозно подбрани и изводите от тях не отразяват пълно и безпристрастно направеното в сферата на условията на труд. Изопачени са и производствените резултати, се посочва в становище на ръководството на комбината, чийто шеф е Валентин Захариев. Ето някои от несъответствията: 1. През април 1999 г.дружеството е имало над 940 млн.лв. дълг и осчетоводена загуба от 187 млн.лв. Затова неслучайно е обявено от много потенциални инвеститори за безперспективно предприятие. През 2003 г. за първи път от много години насам дружеството е изведено на значителна печалба (120 млн.лв.), като това е потвърдено от одита на първокласна западноевропейска одиторска компания. За пръв път Кремиковци плаща значителен данък печалба, но тези факти умишлено се пропускат от председателя на комисията. 2. През периода 1993 – 1999 г. Кремиковци АД системно не плаща задълженията си към бюджета, с което ощетява държавата с милиарди левове. Сега, 4 г. по-късно, няма задължения към бюджета и митниците. Докладът пропуска да отбележи, че Кремиковци АД е постигнало споразумение за разсрочване и изплащане на задълженията си. 3. Абсолютно необективно и пристрастно председателят на комисията е подвел депутатите, като не ги е запознал с неизпълнението на приватизационния договор от страна на държавната администрация, който е довел и до частично неизпълнение на приватизационния договор от страна на Кремиковци, но в десетократно по-малки размери. Безусловно е доказано от съществуващата през 2002 – 2003 г. правителствена комисия, че към Кремиковци АД са били предявени допълнително близо 290 млн.лв. скрити задължения, които са в разрез с член 8 на приватизационния договор, от които 77 млн.лв. главница. От тях Кремиковци АД изплати ефективно над 46 млн.лв., от които 19.5 млн.лв. на държавния бюджет. За това не сме получили нито лев компенсация, предвидена в член 28 на приватизационния договор. Въпреки всичко в Кремиковци са инвестирани общо над 397 млн.лв. Като цяло Агенцията за следприватизационен контрол не признава $ 46 млн. главно за направени инвестиции по стопански начин, и които се оспорват от “Кремиковци” в съда. 4. В доклада се посочват само негативни факти и въобще не се отразява направеното за безопасни здравословни условия на труд. Разбира се, ние далеч не мислим, че в Кремиковци всичко е направено, но разполагаме със стратегия, която е пряко обвързана с битката на дружеството за стратегически пробив на европейския пазар и за още по-голямо увеличение на обема на неговото производство. За тази стратегия, за Комплекса за непрекъснатата разливка на стомана, за гигантския инвестиционен проект COREX в доклада не става и дума.
Източник: Труд (30.06.2004)
 
Ръководството на Кремиковци АД поиска вчера отвод на председателя на парламентарната комисия за условията на труд Рамадан Аталай в писмо до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков. Според шефовете на Кремиковци, съществува сериозен конфликт на интереси. Причината е, че през 90-те години Рамадан Аталай е бил директор в Кремиковци АД. Сега, проявявайки пристрастност и необективност, е подвел членовете на комисията. От Кремиковци се жалват още, че са научили за доклада от медиите и до този момент не разполагат с официално копие. Ръководството е било поканено да отговори на поставени въпроси едва в последните дни от мандата на комисията.
Източник: Труд (30.06.2004)
 
476 млн.лв. са нетните задължения на Кремиковци според счетоводния баланс на дружеството за 2003 г. За сравнение през 1999 г., когато то бе приватизирано, борчовете му бяха в размер на 648 млн.лв. През 2003 г., бяха уредени старите задължения на Кремиковци към НОИ. Те бяха разсрочени в рамките на 36 месеца. За 10 г. бяха разсрочени и дълговете към НЕК и Булгаргаз. През 2003 г. в комбината са работили 7930 души срещу 15 хил. преди сделката. Средната работна заплата по време на приватизацията е била 401 лв., а сега е 604 лв. Има промяна и в приходите от продажби на стоманени продукти – през 1999 г. те са били 639,294 млн.лв. През 2003 г. – 680 млн.лв.
Източник: Труд (30.06.2004)
 
На депутатите вчера не им стигнаха пет часа, за да вземат решение по доклада на временната анкетна комисия, която провери условията на труд в комбината Кремиковци. След няколкомесечно проучване комисията направи пълен анализа на трудовите условия и изпълнението на приватизационната програма на дружеството. Изводите в него са категорични – мениджърите на Кремиковци не са изпълнили нито ангажиментите за създаване на безопасни условия на труд, нито са направили обещаните инвестиции, нито пък финансово са стабилизирали завода. Освен това комбинатът безнаказано е замърсявал София с отрови, в десетки пъти над допустимите норми. “Като чета доклада, имам чувството, че Кремиковци изобщо не е в България, защото систематично не е изпълнявал българските закони”, коментира по време на дебатите депутатът от СДС Валентин Василев. От името на синята група Василев предложи парламентът да задължи кабинета да предприеме спешни мерки по събирането на държавните вземания от комбината. Самата комисия в препоръките си настоява кабинетът само да направи нова оценка на състоянието на завода и да контролира изпълнението на плана за жизнеспособност на комбината, който е част от националната стратегия за преструктуриране на целия стоманодобив. Според депутатите Министерството на икономиката като принципал не е осъществило ефективен контрол при изпълнение на ангажиментите, записани в приватизационния договор. “Докладът на временната парламентарна комисия за проверка на условията на труд в “Кремиковци” можеше да бъде много категоричен, но потърсихме компромисни решения, за да може националният план за жизнеспособност на дружеството да бъде изпълнен под контрола на правителството”. Така депутатът от БСП и член на временната парламентарна комисия Атанас Папаризов обясни мотивите на колегите си да прехвърлят на кабинета окончателното решение за това как ще бъде защитен държавният интерес в най-голямото металургично предприятие в страната. Колежката му от комисията Росица Тоткова от СДС прояви по-голяма самокритичност и обясни, че непряка вина за трагичните условия на труд в повечето тежки производства в страната се дължат и на липсата на адекватно законодателство. Тя припомни, че отдавна се обсъжда приемането на закон за инспекцията по труда, който да регламентира задълженията на тази институция. “В момента инспекцията събира осигурителните вноски, което не е нейна работа”, обясни Тоткова. Тя изтъкна и крайната необходимост от диференцирани осигуровки, които да се определят от условията за безопасност на труда в съответното предприятие. В момента независимо от инвестициите в трудовата безопасност тези осигуровки са еднакви за всички работодатели. След дълги дебати по доклада на комисията депутатите отложиха окончателното си решение за днес.
Източник: Дневник (30.06.2004)
 
Шуменският производител на алуминий Алкомет, в който турската Alumetal държи 74.6%, ще отдели 14.5 млн.щ.д. за инвестиции през 2004 г., съобщи Иван Динев, който отговаря за връзките с инвеститорите на дружеството. Алкомет регистрира по-високи продажби на пресови профили и рулони през периода януари-април 2004 г., а месечното производство се е увеличило от 500 на 2000 тона. Продажбите, реализирани от предприятието от началото на годината са на обща стойност 40 млн. лева, в сравнение с 68 млн. лева за цялата предходна 2003 г. Алкомет все още пласира едва 10% от продукцията си на местния пазар.
Източник: Дневник (01.07.2004)
 
Крадци задигнаха $9800 и 700 лв. от касата на Бургаския металургичен комбинат "Промет" в Дебелт. Обирът е станал към 5 ч във вторник, съобщи полицията. На следващата нощ е била изпразнена и касата на "Главбулгарстрой". Апашите влезли в офиса, който се намира в сградата на СМК в Бургас. Те разбили сейфа и отмъкнали приготвените заплати на работниците.
Източник: Стандарт (01.07.2004)
 
Холандският стоманодобивен гигант LNM обяви, че възнамерява през периода 2005-2006 г. да увеличи годишните си доставки от Китай до 200-300 млн.щ.д., в сравнение с 5 млн.щ.д. в момента. LNM планира да купува от азиатската страна основно огнеупорни материали, железни сплави, кокс, графитни електроди, и др. Втората по големина стоманодобивна компания в света миналата година произведе 38 млн. тона валцувана стомана, и регистрира печалба в размер на 12 млрд.щ.д в стойностно изражение. През тази година, производството й се очаква да надхвърли 42 млн.тона в резултат на разширяването на мощностите й и на придобиването на други стоманодобивни и металодобивни предприятия. Изпълнителният директор на LNM заяви, че LNM има нужда да закупува суровини, металургично оборудвани и фитинги от различни части на света на обща стойност 10 млн.щ.д. годишно, с цел да посрещне нарастващите си нужди. Междувременно, европейската компания продължава да увеличава инвестициите си в Китай. Наскоро LNM обяви, че ще построи свой завод за производство на студено валцувана стомана на листове в гр. Инкоу, пров. Ляонин. Миналата година, LNM е осъществила износ на около 2 млн.тона валцувана стомана за Китай. (източник: China People's Daily)
Източник: Други (01.07.2004)
 
Финансовият министър Милен Велчев отне разрешителното на Алкомет за ползване на специалната схема по Закона за ДДС за изчисляване на данъка. Фирмата на практика беше получила право да не плаща ДДС при вноса на стоки. Причината за отнемането на разрешението е, че Алкомет е нарушила едно от изискванията за ползване на схемата, допускайки просрочени задължения към държавата. Велчев съобщи това, разглеждайки София Мед, купена от гръцката Виохалко, която беше първата фирма, получила право да не плаща ДДС преди година и половина. София Мед вече е направила инвестиции за 65 млн. EUR. Общо 22 фирми , реализиращи инвестиционни проекти над 10 млн. лв., получиха такива разрешения за прилагане на схемата.
Източник: Пари (02.07.2004)
 
Приходите от концесии за добив на метални и неметални полезни изкопаеми през 2003 г. са 8.322 млн. лв., съобщиха от Министерството на икономиката. През 2002 г. концесионерите са инвестирали 26 млн. USD в експлоатацията на находища. Министерството на икономиката съди две дружества заради неплатени концесионни възнаграждения. Едното е Кремиковци АД, към което са предявени вземания за над 600 хил. USD без лихвите. Пред съда са предявени вземания и към Устрем-Тополовград АД за четири находища на неметални полезни изкопаеми. Общата сума на неплатената концесия и неустойките е 428 608 USD.
Източник: Пари (02.07.2004)
 
Южнокорейската комисия по търговията – правителствен орган, контролиращ международната търговия на страната, реши да наложи репресивни мита върху вноса на пръти от неръждаема стомана от Япония, Индия и Испания. Митото върху продукти, внесени от Япония и Испания, ще бъде в размер на 15.39%, докато митото върху вноса на стоманени продукти, произведени в Индия, ще бъде между 5.11 и 15.39%. (източник: Kyodo News)
Източник: Други (02.07.2004)
 
Името на стоманодобивната компания Iscor Limited беше променено на Ispat Iscor Limited. Марката “Ispat” се свързва с индийския производител на стомана LNM Group, която наскоро стана мажоритарен акционер в Iscor. Промяната беше направена, след като сливането между Iscor и LNM Group получи одобрението на Трибунала по конкуренцията и ще стане ефективна след като бъдат довършени някои формалности, свързани с акционерите и регулаторните органи. Председателят на LNM Group Лакшми Митал заяви”: Iscor вече е част от глобалното семейство на компаниите, съставляващи вторият по големина производител на стомана в света.” “Марката Ispat се цени високо в световен мащаб и вярваме, че тя ще донесе на Iscor много нови възможности и преимущества.” Изпълнителният директор на Iscor Луис ван Никерк заяви, че Iscor е твърдо решена да се превърне в първокласен световен производител на стомана, като част от LNM Group. Той добави, че ангажиментът на LNM към Iscor, поет чрез споразумението за бизнес сътрудничество между двете компании, вече е реализиран под формата на значителни спестявания на разходи. (източник: iafrica.com)
Източник: Други (02.07.2004)
 
Руското правителство и регионалните агенции обявиха, че все още не е взето решение за евентуално одобрение или отхвърляне на подадената от Alcoa оферта за закупуването на алуминиевите заводи Самара и Белая Калитва за 200 млн.щ.д. И двете предприятия са собственост на Руский Алуминий (Русал). Крайният срок за вземане на решението, оповестен от Alcoa и Русал в тяхно съвместно изявление към медиите, беше 30 юни. “Сделката все още се обсъжда,” заяви Константин Дорокин – говорител на Федералната антимонополна служба (ФАС) в Москва. ФАС беше създадена само преди няколко седмици след като предшестващият я орган – Министерството на антимонополната политика, беше премахнат от президента Владимир Путин. Според други министерски служители, ФАС ще води сделката, но е твърде вероятно и другите министерства, вкл. агенциите по сигурността, да дадат своето становище преди правителството да излезе с конкретно решение за или против нея. Източник от Кремъл заяви, че Кремъл е наясно с офертата на Alcoa, и в момента проучва действията на Олег Дреипаска, който държи контролния пакет от акции в Русал. Дерипаска ръководи Русал чрез базирано в Москва холдингово дружество на име Basic Element, чиито други интереси включват дейности в областта на производството на хартия и целулоза, автостроителство, производство на електричество, застраховане. Когато съобщиха за сделката преди два месеца, Alcoa и Русал казаха, че са постигнали споразумение за съответно закупуването и продажбата на заводите Самара и Белаъа Калитва. Самара е един от най-големите производители на полуготови алуминиеви продукти, листове, детайли и отливки, като проектиранят капацитет на завода е 800 000 тона годишно. През 1998 г. дружеството работеше на едва 10% от своята производствена мощност. През 2002, обема на производството беше увеличен до 199 404 тона, но миналата година Русал призна, че производството е паднало с 13% до малко под 174 000 т., което е едва 22% от производствената мощност на завода. Металургичният завод Белая Калитва е много по-малък, с проектирана мощност от 250 000 тона валцовани продукти годишно. Производството през 2003 г. възлезе на едва 41 430 тона, което е с 8% повече от резултата, постигнат през 2002 г., но представлява едва 17% от общия производствен капацитет на завода. Според изявление на изпълнителния директор на Русал Александър Булюгин, публикувано в Интернет, “тази сделка е заложена в стратегията на Русал за фокусиране върху основната й дейност като водещ производител на първичен алуминий и алуминиеви сплави.” В края на май, руската Сметна палата публикува доклад за финансовия одит на дейностите в района на Чукотка, чиито управител е Роман Абрамович. Абрамович, който натрупа цяло състояние чрез нефтената компания Сибнефт, държеше 50% в Русал, но миналата есен продаде 25% от акциите си на Дерипаска. Според доклада на Сметната палата, управителят на Чукотка е предоставил данъчни превилегии на 22 предприятия от района на обща стойност няколко стотици милиона щ.д. В доклада се казва: “През 2003, сумата на предвидените приходи във връзка с предоставянето на данъчни превилегии, заложена в местното законодателство, възлизаше на 13.7 млрд. рубли (около 472 млн. щ.д.). Подобни превилегии са отпуснати на 22 предприятия, регистрирани в Анадир, вкл. търговска къша Алуминий, Open Company Billings, търговска къща Руско фолио, дружество от отворен тип Омолон, и др. Изредените предприятия не са развивали активна икономическа дейност на територията на района.” Проучване във фирмените регистри на Русия потвърди, че търговска къща Алуминий е търговска къща Руско фолио са регистрирани в Анадир, Чукотка. Според информацията в тях, на 19 октомври 2001 г. двете компании са основали дружество в Москва – Russian Aluminium Finance LLC. И трите компании са част от групата Русал. По това време, както и до септември 2003 г., холдингът на Абрамович – Millhouse Capital, е контролирал 50% от акциите на Rusal, докато Дерипаска и неговия холдинг – Basic Elements, са контролирали другата половина. Всеки от тях е получил значителен дивидент от печалбата на Русал след облагане с данъци. По този начин, ако регионалното правителство на Абрамович е разпоредило спестяване на данъци за Русал, Абрамович е могъл да се облагодетелства персонално от съответните по-големи дивиденти, разпределяни от групировката. Главният говорител на Сметната палата – Андрей Беляев, твърди, че е в състояние да потвърди, че като цяло данъчните облекчения за всички предприятия са на стойност 13.7 млрд.рубли, но обясни, че докладът, изготвен от палатата не разглежда подрогно количествата за отделните компании. Запитан по-специално за фирмите от групата Русал, Беляев заяви, че данъчните облекчения са “засечени по схемата, в която са участвали 22-те дружества. Не сме правили конкретни изводи. Ние просто установяваме официално фактът, че тези дружества са развивали финансова дейност в гр. Анадир, без да развиват физическа дейност в региона.” Джон Ман, говорител на Абрамович, Millhouse Capital, и регионалното правителство на Чукотка, изготвиха отговор, според който “инвеститорите, които са получили данъчни облекчения в съотвествие с действащото в Чукотка законодателство, са били задължени да инвестират най-малко 50% от общия размер на данъчните облекчения в различни държавни проекти в региона.” Беляев потвърди, че това е законово изискване. В защита на тезата, че Палатата “не е открила никакви законови нарушения”, Ман твърди, че “считано от 1 януари 2004 г., Чукотка е получила над 14 млрд. рубли (около 483 млн.щ.д.) във вид на инвестиции по договори, сключени между инвеститорите и местната администрация.” Беляев твърди, че “Числото 14 млрд. не е споменато в доклада. Нямаме информация за стойността на инвестициите.” Говорителите на Русал Фред и Евгения Харисън бяха помолени да съобщят какъв е размера на данъчното облекчение, което групировката е получила чрез Чукотка; каква дейност са развивали в региона; и какви инвестиции са направили в региона. Те не отговориха. Друг независим източник от Русал потвърди, че фирмите от групировката не са инвестирали никакви пари в Чукотка. Одиторите от сметната палата, според Беляев, не са в състояние да изброят подробно (отделно) стойността на данъчните облекчения за отделните облагодетелствани дружества, нито пък стойността на техните инвестиции в Чукотка, ако има такива.” Те не са разглеждали нито делата, нито сметките на всяко предприятие поотделно.” (източник: The Russian Journal)
Източник: Други (02.07.2004)
 
На търг с явно наддаване 22-годишната Ива Цветанова Цветкова, едноличен собственик на софийската фирма "Калиста 2004" ЕООД, купи единствената на Балканите брикетна фабрика "Брикел" ЕАД, Гълъбово, за 29.2 млн. лева. Началната цена бе 8.2 млн. лева. Търгът за продажбата на 1 219 642 броя акции, представляващи 100% от капитала на "Брикел", бе проведен в петък (2 юли), стъпката на наддаване бе 200 хил. лева. Документи за участие в търга (обявен от АП на 12 май) закупиха осем кандидати, но само трима от тях внесоха депозита от 4 млн. лв. и подадоха окончателни оферти - "Еврометалкомерс" Перник, "Вивес" АД - София, и "Калиста 2004". Самото наддаване премина изключително интересно. "Еврометалкомерс" се отказа още на 9 млн. лв. и в търга останаха само две фирми. "Калиста 2004" можеше да спечели и на по-ниска цена, тъй като на три пъти - на нива 27.2 млн. лв., 28 млн. лв. и 28.8 млн. лв., представителят на "Вивес" покачи офертата си точно преди крайната цена да бъде обявена за трети последен път. Интересна бе и публиката, наблюдаваща наддаването. Редом с шефа на АП Атанас Бангачев и неговия заместник Станислав Ананиев на първия ред бе седнал заместник-министърът на енергетиката Ангел Минев. Последните два реда пък бяха заети от наддаващите. Непосредствено зад новата собственичка на брикетната фабрика Ива Цветкова бяха най-големият инвеститор в българската енергетика Христо Ковачки и адвокатката му Даря Пенкова. Съсед на юристката бе Цветан Василев, изпълнителен директор на Корпоративна банка, и представителката другия участник в наддаването "Вивес". Пернишката "Еврометалкомерс" ЕООД е собственост на Людмил Данаилов Стойков, който участва като собственик в други 14 дружества, сред които "Стомана Индъстри", "Еврометал" и ваканционно селище "Дюни". "Вивес" АД притежава дялове в енергоремонтните дружества в Гълъбово, София, Пловдив, Варна, Кресна, Бобов дол и Русе. По 50% във "Вивес" АД пък държат Венета Костадинова Николова и Милан Иванов Горничев. "Калиста 2004" е вписана в Софийския градски съд на 11 март 2004 г. и е с адресна регистрация на улица "3020-а", 34 Индустриална зона, ет.6. На същия адрес, но на различни етажи са регистрирани и десет от фирмите на Христо Ковачки. Любопитна подробност в случая е, че телефонният номер на "Калиста 2004" е посочен като телефон на две от фирмите на самоковския бизнесмен "Данесто ЕООД" и "СВА-София ЕООД". Самият Ковачки отказа всякакви коментари и напусна залата веднага след като бе обявено, че "Калиста 2004" е новият собственик на "Брикел". Заместник енергийният министър Ангел Минев също не пожела да коментира търга, но веднага след приключването му съобщи по мобилен телефон крайната цена и името на победителя. Новият собственик на брикетната фабрика е задължен "да не променя предмета на дейност на дружеството и да не намалява акционерното си участие под 50% в продължение на пет години, както и да не предприема и да не допуска действия по ликвидация". Той трябва да запази определена квота производство на брикети, а също така и да приведе технологичните мощности на "Брикел" в съответствие с европейските директиви за опазване на околната среда и излъчваната емисия вредни газове. Инвеститорът ще поеме задължения, свързани с класифицирана информация, която се съхранява в дружеството, уточни представител на приватизационното ведомство. В официалното прессъобщение на АП за сделката е записано, че купувачът на "Брикел" ще поеме задължения за учредяване на право на строеж или право на ползване върху терени, собственост на дружеството в полза на консорциума "Ей И Ес 3-С", избран да изгради заместваща мощност на площадката на "Марица изток 1". Но това ще стане само след писмено искане от страна на консорциума, заявяват от АП. Цената на сделката обаче ще се определя на пазарен принцип - чрез преки договори, уточниха експерти. Така строежът на новата заместваща мощност в "Марица изток 1" вече зависи от 22-годишната собственичка на "Брикел". Просто защото двата енергоблока на бъдещата термична централа ще са разположени на площадката "Електропроизводство" на брикетната фабрика. "Брикел" е единствената фабрика за производство на брикети на Балканския полуостров и има изградена дистрибуторска мрежа в над 96% от общините в България. Тя е в експлоатация от 1961 г., капацитетът й е бил 600 хил. тона годишно, но през 1969 г. е увеличен до 1.6 млн. тона на година. "Брикел" произвежда и електрическа и топлинна енергия чрез ТЕЦ "Марица изток 1". За тази цел през 1998 г. е въведена и пусната в действие нова линия за обогатено енергийно гориво.
Източник: Банкеръ (05.07.2004)
 
На закрито заседание преди две седмици правителството е решило да започне процедурата по избора на изпълнител на АЕЦ "Белене". Взето е и принципно решение АЕЦ "Козлодуй" да бъде закрита като самостоятелна фирма, а 5-и и 6-и блок да преминат като апортна вноска на държавата в бъдещата атомна електроцентрала в Белене. Това съобщи вчера енергийният министър Милко Ковачев. Неработещите 1-и и 2-и блок ще са на подчинение на ядрените фондове, които финансират тяхното закриване, същата съдба ще сполети след 2006 г. 3-и и 4-и блок. Решението на кабинета е само принципно, каза Ковачев. Той не обясни защо то не е било огласено досега. Конкурсите за избор на фирмата, която ще изгради АЕЦ "Белене", и на финансов консултант ще започнат още преди началото на отпускарския август. Изборът ще бъде направен до края на годината, а през 2010 г. ще заработи първият реактор в "Белене". Едновременно с конкурсите правителството ще започне да убеждава най-големите потребители на електроенергия в промишлеността да станат съдружници на държавата в новата АЕЦ, каза Милко Ковачев. На "Юнион миниер", собствениците на "Стомана" - "Виохалко", "Солвей-Соди", и още няколко големи предприятия ще бъде предложено да се включат в начинанието. Очакването е те да се съгласят, защото искат да имат предвидимост за цените на тока, мотивира се министърът. По този начин държавата ще притежава между 51% и 80% от акциите на бъдещата централа, която ще струва към 2,5 млрд. евро. По-голямата част от вноската ще е под формата на 5-и и 6-и блок, площадката в Белене и купените досега съоръжения. Ще има и финансово участие. Правителството е в преговори с Евратом за финансиране от 350 млн. евро. Останалите пари се очаква да дойдат от експортно-кредитните институции на държавите, от които ще е победителят в конкурса. Възможно е да има и държавни гаранции поне за част от заемите. В конкурса се канят да участват трите консорциума, с които бе преговаряно досега. Единият е между канадската AECL, италианската "Ансалдо" и японската "Хитачи". Вторият е между френската "Фраматом" и руската "Атомстройекспорт", а третият е "Шкода", която участва с проект, подкрепен от щатската "Уестингхаус".
Източник: Сега (05.07.2004)
 
Към 31 май 2004 г. държавният и държавно-гарантираният дълг е 8,79 млрд. евро. 1,27 млрд. евро е вътрешният и 7,52 млрд. евро - външният. От началото на годината са платени общо 843,3 млн. лв. главници и лихви, съответно: 634,6 млн. лева. по външния и 208,7 млн. лв. по вътрешния дълг. За времето януари - май 2004 г. сме плащали предимно в евро - 30,8 %. Следват плащанията в щатски долари - 29,4% и в лева -24,8%. Към края на май размерът на изплатените задължения по дълга е 333,1 млн. лв. Най-големи погашения на главници по външния дълг са направени по брейди облигациите -79 млн. лв., кредити от МВФ -73,5 млн. лв., Парижки клуб - 42,5 млн. лв. и държавни инвестиционни заеми - 39,5 млн. лв. През май е получено ново външно финансиране от 25,8 млн. лв. Това са инвестиционни заеми от Световната банка и Европейска инвестиционна банка -14,2 млн. лв., както и държавногарантирани заеми за 11,6 млн. лв. Изплатените през май главници и лихви по външния дълг са съответно 20,2 млн. л в. и 19,1 млн. лв. От началото на годината новоусвоените външни кредити са 323,1 млн. лева, а погасените главници са 287,7 млн. лв., отчитат от министерството.
Източник: 24 часа (05.07.2004)
 
Внисители се съмняват, че облекченото деклариране ще бъде реално улеснение при освобождаването на стоките им от митницата. На семинар в БСК над 100 представители на фирми бяха запознати с условията на новата процедура, която влезе в сила от 1 юли. Освобождаването на стоките на утвърдени вносители /с минимум 15 вноса на месец/ вече ще става без подаване на митническа декларация и без заплащането на митните сборове. В същото време се поставят куп условия, които обезсмислят улесненията, заявиха вносители, присъствали на семинара. Най-голямо недоволство предизвика 100-процентовото обезпечаване на митните сборове. Облекчение означава 10% обезпечение, а сега на практика ме карат предварително да си платя и тези пари са блокирани, каза един от вносителите. В момента за ползването на митнически режим Активно усъвършенстване обезпечението е 10%, а за складиране е 15%. Единственото удобство е, че не е необходимо всеки ден да разполагаш с налични средства за плащането на митните сборове, коментираха участници в семинара. Не е известно и доколко митническите служители са обучени да прилагат новата процедура. В информационната система на митниците БИМИС не съществува такъв модул и митничарите ще описват всичко на ръка в дневници.
Източник: Пари (05.07.2004)
 
Излишъкът по консолидираната фискална програма към края на май е 709.748 млн. лв., показват данните за изпълнението на Министерството на финансите. За един месец той е увеличен със 181 млн. лв. Към края на петия месец на 2003 г. той е бил над 618 млн. лв. Очаква се сериозен бюджетен излишък в края на годината, прогнозира през уикенда вицепремиерът Лидия Шулева. Според нея той щял да достигне поне 500 млн. лв. От него ще бъдат субсидирани агрофондовете Земеделие и Тютюн, както и БДЖ, а 50 млн. лв. ще отидат за трето- и четвъртокласни пътища, посочи Шулева. Приходите по консолидирания бюджет са нараснали с 1.277 млрд. до 6.375 млрд. лв. От тях от данъци са постъпили над 5 млрд. лв. Спрямо същия период на м. г. те са повече с 562 млн. лв. Разходите по консолидираната програма са 5.666 млрд. лв. Общите приходи по републиканския бюджет са 4.2 млрд. лв., което е 46.9% от планираните за годината. От тях от данъци са постъпили 3.3 млрд. лв. /45%/. Отчетените разходи са 3.6 млрд. лв. /39.25%/. Преди месец изпълнението на приходите е било 37.2% спрямо годишните, на разходите - 31.9%. Излишъкът е 601.189 млн. лв. Фискалният резерв е 4.642 млрд. лв., а към края на април е бил 4.415 млрд. лв. На депозит в БНБ вече са 4.203 млрд. лв., а преди месец те са били 3.822 млрд. лв.
Източник: Пари (06.07.2004)
 
Най-големите чуждестранни инвеститори "на зелено": • ОТЕ - над 500 млн. долара в "Глобул". • "Американ Стандарт" - над 100 млн. долара в заводите за санитарен фаянс и арматура край Севлиево. • "Либхер" - 40 млн. долара в завод за хладилници край Радиново, Пловдивско. • "Виохалко"- 80 млн. евро в заводите "Стилмед" и "София мед". • "Метро" - около 80 млн. долара в 7 хипермаркета. • "Миролио" - над 150 млн. долара в 4 текстилни завода в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин • "Сокотаб" - 30 млн. евро в Завода за преработка на ориенталски тютюн в Радиново. • "Петреко" - 70 млн. долара в разработка на газовото находище край Галата. • "Бизнес парк София" - общ размер на инвестицията около 100 млн. долара. • "Опет Айгаз България" - над 100 млн. долара във верига бензиностанции. • "Практикер" - 50 млн. евро в 7 хипермаркета.
Източник: Труд (07.07.2004)
 
Индия поиска официални консултации с ЕС относно износа на метали за 25-те държави от групата, съобщиха високопоставени източници от Световната търговска организация. Ходът е задължителната първа стъпка, преди Индия да потърси законово-обвързано мнение по въпроса дали ЕС е нарушил международните търговски правила. ЕС наложи допълнителни мита върху вноса на плоска валцувана стомана и стомана без примеси от Индия, твърдейки, че продуктите са внасят на цени под реалните. Индия твърди, че ЕС дискриминира нейните производители, тъй като тя не налага подобни антидъмпингови мита върху вноса от Египет, Словакия и Турция, въпреки че разследване, проведено от ЕС, установи, че продуктите от тези страни също се внасят на нереално ниски цени. Разследването на Словакия беше проведено преди страната да стане член на ЕС на 1 май. Двете страни по спора имат 60-дневен срок да проведат консултации. Ако не успеят да се споразумеят в рамките на този срок, Индия може да се обърне към базираната в Женева СТО с молба да събере група от правни експерти, които да се произнесат по случая. (източник: MESteel)
Източник: Други (07.07.2004)
 
Според публикация в Gulf Daily News, мултимилионният проект за изграждането на топилня за алуминий в Сохар ще бъде стартиран в средата на 2005 г., като производството се очаква да започне през 2007 г. Високопоставен служител на Oman Oil Company (OOC) заяви, че строителството се планира да започне през втората половина на идната година, а производството – две години по-късно. Държавната OOC държи 40% дял в Sohar Aliminium Company. (източник: MESteel.com)
Източник: Други (07.07.2004)
 
Най-голямата белгийска компания за добив на метали и специални материали Umicore очаква през 2004 г. печалби от основна дейност от между 400 и 415 млн. EUR, съобщи говорител на компанията пред Reuters. Прогнозата предвижда такива печалби преди облагане с данъци и такси /EBIT/ и преди отчитане на загубите от обезценка и амортизация на имуществото въз основа на много добрите резултати в различните сфери на бизнеса на компанията. Umicore притежава в България предприятието Umicore-Pirdop за добив на медна руда и производство на мед.
Източник: Пари (08.07.2004)
 
Над 4.2 млрд. лева са приходите в бюджета към края на май, съобщиха вчера от Министерския съвет. Това представлява 46,9% от очакваните годишни приходи и е с 8,5% повече спрямо същия период на миналата година. В края на април приходите са били 3,368 млрд. лв. Постъпленията от косвени данъци са 2,258 млрд. лв., което е с 19,3% повече от същия период на миналата година. Приходите от преки данъци са 1,114 млрд. лв., а неданъчните приходи в бюджета са 860 млн. лв., или 54,9% от разчетите за годината.
Източник: Сега (09.07.2004)
 
Според изявление, разпространено от руското Министерство на икономическото развитие и търговията, руските производители на стомана ще могат да започнат да осъществяват износ за САЩ без квоти от юли. На 12 юли 1999 Русия и САЩ подписаха търговско споразумение за срок от 5 години. Според условията, след изтичането на срока на договора, квотата за руския износ трябваше да бъде премахната. Споразумението налагаше ограничения върху износа на някои стоманени продукти от Русия за САЩ. След като то изтече, руският износ се очаква да нарасне значително през 2004. Руските производители на стомана, обаче, се страхуват, че САЩ може да въведе други мерки за ограничаване на износа с цел защитаване на местната индустрия. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (09.07.2004)
 
Народното събрание, след като обсъди доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" - АД, и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Приема доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" - АД, и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. и счита за наложително предприемането на всички предложени в доклада мерки. 2. Оценява като незадоволителна работата на оперативния мениджмънт на "Кремиковци" - АД, по отношение създаване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и спазване на поетите ангажименти в Колективния трудов договор към работниците и служителите. 3. Констатира, че Мажоритарният собственик на 71 % от капитала на "Кремиковци" - АД, "Финметалс Холдинг" - АД, не изпълнява поетите ангажименти за финансово стабилизиране на дружеството, намаляване на задълженията към държавните кредитори - "БДЖ" - ЕАД, "НЕК" - ЕАД, "Булгаргаз" - ЕАД, НОИ, и задълженията за инвестиции от договора за приватизация. 4. Оценява като незадоволителна работата на Министерския съвет по изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. по координирането на политиката между правителството и производителите и за изпълнение на международните ангажименти на страната; по координиране на взаимоотношенията с държавните кредитори; по спазването на финансовата дисциплина от собственика; по изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и по осигуряването на текущ надзор върху дейността на "Кремиковци" - АД. Оценява като незадоволителна и дейността на представителите на държавните органи в управителните органи на "Кремиковци" - АД, в защита на интересите на държавата като съсобственик. Задължава Министерския съвет в двумесечен срок: - да разгледа и оцени състоянието на "Кремиковци" - АД; - да предприеме незабавни мерки за събиране на държавните вземания от "Кремиковци" - АД; - да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи изпълнението на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. въз основа на съвместната работа между "Кремиковци" - АД, "Финметалс Холдинг" - АД, Управляващия комитет и Министерството на финансите като орган за мониторинг; - да информира Народното събрание за резултатите. Решението е прието от XXXIX Народно събрание на 30 юни 2004 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков
Източник: Държавен вестник (09.07.2004)
 
Считано от 30 юни 2004 г. Канада премахва анти-дъмпинговите мита в размер на 41.6%, въведени въху вноса на горещо-валцувана стомана от Русия. Поради изтичането на срока на анти-дъмпинговите мерки, засягащи някои видове горещо-валцувана въглеродна и смесена стомана от Франция, Румъния, Русия и Словакия, канадският Трибунал за международна търговия реши, че възобновяването на доставки на стоманени продукти от тези страни не представлява заплаха за местната индустрия. По решение на Трибунала, митата се премахват считано от 30 юни. (източник: Interfax)
Източник: Други (09.07.2004)
 
Министърът на енергетиката Милко Ковачев през изминалата седмица успя да изненада всички - и икономисти, и политици, и колегите си в Министерския съвет - с оповестения от него модел за структуриране на проекта АЕЦ "Белене". Според новия план двата хилядамегаватови реактора на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат апортирани от държавата в ядрена мегакомпания, която ще продължи изграждането и ще експлоатира втора атомна централа в България. В компанията ще влезе и площадката на АЕЦ "Белене", която включва "изградената инфраструктура и 1000-мегаватовия реактор, доставен преди години от чешката компания "Шкода". По думите на Ковачев дружеството ще бъде създадено в началото на 2005 г. Пети и шести блок ще бъдат отделени от АЕЦ "Козлодуй" и ще бъдат апортирани в капитала на новата ядрена компания.Предвижда се държавата да бъде мажоритарен акционер в нея с участие между 50 и 80%. Като допълнителен аргумент в полза на идеята си министърът посочи клъстерния подход, който напоследък се лансира активно от вицепремиера Лидия Шулева и се подкрепя от правителството. Според Ковачев в случая се създава ядрен енергиен клъстер. Очаква се интерес към дялово участие в бъдещата компания да проявят големите потребители на електроенергия у нас (посочени бяха конкретно "Солвей - Соди", "Юмикор" и "Виохалко") и чужди инвеститори. В анонса на Милко Ковачев се съдържа тревожна новина - възможността да се строят два блока с мощност 1000 мегавата, смята експерт от консултантския бизнес. "Едрите мощности дали няма да убият другите съществуващи и модернизиращи се мощности в страната? Четири хилядамегаватови блока ще направят енергийната система неманеврена, а това е лош показател за един либерализиран пазар, какъвто се очаква да стане българският до 2007 г. Освен това четири хилядника далече надхвърлят 50% от това, което имаме като потребление и фактически блокират конкуренцията", коментира експертът. Големите потребители на енергия не са въодушевени от идеята да се включат с инвестиции в проекта на Ковачев. Изпълнителният директор на "Солвей - Соди" Пол Жакло заяви, че основна дейност на тяхното дружество е да произвежда калцинирана сода и нямат интерес към бизнеса с енергия."Нашият филиал Девен, който е топло-електрическа централа, ни осигурява енергийните суровини, необходими за нашето производство на калцинирана сода: пара и електричество, продава излишъка от тези енергийни суровини на други клиенти, както и на НЕК. Така че ние нямаме интерес към строителството на атомната централа в Белене", уточни Жакло. Представителят на "Виохалко" в България Антон Петров обясни, че с тяхната компания са водени само принципни разговори. "Знаем, че съществува такава идея, но не са ясни никакви подробности по нея. Да се вземе решение за участие в такова дружество не е лесна задача, още повече че към момента няма ясна икономическа обосновка на тази идея и какво ще означава нашето участие. Като голям потребител ни интересува да имаме сигурност в бъдеще. За това не е непременно необходимо да бъдем акционери", коментира Петров. Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов каза, че това е идея на енергийното министерство и тя не е консултирана с тях. Това щяло да стане, когато МС се произнесе одобрително по проекта.
Източник: Капитал (10.07.2004)
 
До 3 месеца ще има нов кредитен рейтинг, предрича шефът на АЧИ От началото на януари до края на юни тази година в България са регистрирани малко над 1 млрд. долара чужди инвестиции. Това е най-голямата сума, постигана за такъв период от време от началото на промените у нас, заяви изпълнителният директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Според данните за първите четири месеца на тази година официално чуждите инвестиции у нас са близо 500 млн. долара. През май и юни държавата получава още около 500 млн. долара от раздържавяването на БТК, така че първата половина на годината завършваме с 1 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Очакваните още около 800 млн. долара ще дойдат от сделката за електроразпределителните предприятия (ЕРП), заяви Езекиев. Така ще се окаже, че в България от 1992 година до края на 2003-а са вложени общо над 9 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Данните показват, че към 60% от тези 9 млрд. долара са дошли през последните 3 години, отбеляза той. Все още по-голямата част от преките чужди инвестиции в България идват не в малки и средни предприятия, които са двигателят на икономиката, а в доскорошни или в действащи монополни структури, отбеляза шефът на АЧИ. За разлика от нас в САЩ 80% от работещите изкарват доходите си от фирми с до 10 човека персонал. След сигнала, който даде България с офертите за приватизацията на ЕРП-тата, очаквам до 3 месеца страната ни да получи нов инвестиционен и кредитен рейтинг, заяви шефът на АЧИ. В петък вечерта се оказа, че дори ако се вземат предвид само най-ниските оферти, подадени за трите пула, на които са разделени ЕРП-тата, се получават 416 млн. евро.
Източник: Сега (12.07.2004)
 
България има възможност да стане третият износител на манган в света наред с Китай и Южна Африка. Това е заявил Джеймс Хаслам, изпълнителен директор и главен акционер в британската компания Orevest P.L.C., която инвестира в строежа на нов рудник за добив на манган при с. Оброчище. Според Хаслам, който участва в международен бизнес форум в София, посветен на инвестирането в защитата на околната среда, манганът е "закопаното имане" на България, което може да й донесе милиарди долари. През март тази година цените на тон манган достигнаха 1 600-2000 долара.
Източник: Монитор (12.07.2004)
 
Части за европейски автомобили ще се правят в завод край Радомир. Немската фирма "Кун технолоджи" е купила две халета и прилежащите им терени от "Радомир - метали инженеринг" АД, съобщи зам.-кметът на града Георги Стоев. До края на 2007 г. дружеството ще инвестира 8 млн. евро. Първо ще се правят прагове и калници за коли, произведени в ЕС. Накрая ще бъде усвоено производството на всички резервни части за западните коли.
Източник: Стандарт (12.07.2004)
 
Спад в промишленото производство у нас се отчита два поредни месеца, показват данните на националната статистика. През април спрямо март производството е намаляло с 10,3, а през следващия месец е паднало с още 0,3 на сто. Най-много ­ с близо 40% се е свило производството на радио­ и телевизионна техника, както и производството на обработени кожи, пътни чанти и обувки през април. През май в сравнение със същия месец на миналата година обаче промишленото производство бележи ръст от 20,4 %
Източник: Монитор (13.07.2004)
 
С 19,3 на сто са се увеличили нетните приходи от търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника през май, съобщиха от Националният статистически институт. Ръстът при търговията с текстил, облекло и обувки е 18,2 на сто, а при продажбите на фармацевтични и медицински стоки ­ 14,9%. Търговията с автомобили и горива и ремонт на коли бележи увеличение от 14.7%. Това е следствие от ръстовете на продажбите на автомобили, мотоциклети и части за тях ­ 23.2%, ремонтът им­ 22.4% и търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали ­ 8.2%, показват данните на НСИ. Продажбите на едро са нараснали с 8.9%, предимно от увеличението в търговията с машини, оборудване и части за тях и търговията със стоки за домакинството.
Източник: Монитор (13.07.2004)
 
Най-голямата руска стоманодобивна компания Евразхолдинг бе принудена да съкрати с 3% до 5.9 млн. т производството на валцувана стомана през първото полугодие на 2004 г. Производството намаля основно през юни, докато съкращението от януари до май т. г. бе само с 1.7%. Компанията предприе ограничителните мерки във връзка с решението на китайското правителство да предпази икономиката на страната от прегряване, както и да предотврати свръхнасищането на руския пазар със стоманени продукти. Евразхолдинг произведе през 2003 г. 13.8 млн. т стомана, от които 12.3 млн. т валцувана. Все пак Евразхолдинг очаква Китай - един от най-големите световни пазари на стомана, да остане стабилен потребител, след като цената на стоманата на световните пазари се понижи значително от началото на годината. Същевременно руският стоманодобивен гигант бе принуден да съкрати, макар и с малко, износа на стомана за страните от Югоизточна Азия, но вече отбелязва възстановяване на експортните количества за този район.
Източник: Пари (13.07.2004)
 
Най-големият световен производител на алуминий -канадската компания ALCOA, затваря в събота едната от трите си доменни пещи, с което ще съкрати годишното производство от 403 хил. т на 270 хил. т с цел да подкрепи цените на метала.
Източник: Пари (13.07.2004)
 
Анголската държавна диамантена минна компания Endiama продаде 40% от акциите си на Mineral Density Group от Южна Африка срещу участието й в проект за разработка на диамантено находище. Ангола очаква от проекта печалба от 900 млн. USD още през 2004 г. и над 1 млрд. USD през 2005 г.
Източник: Пари (13.07.2004)
 
Американска индустриална медодобивна групировка атакува общоприетите практики в Китай, оправдавайки жалбата си, подадена във Вашингтон във връзка с износа за Китай с твърдения, че Пекин задоволява огромното търсене на метала с помощта на “контрабанда, подкупи и незаконни субсидии”. Съветът на производителите на мед и месинг (CBFC), който е подал жалбата в Министерството на търговията миналата седмица, атакува множеството практики, които, по неговите твърдения, се налагат в Пекин. Това е поредния сблъсък между интересите на САЩ и Китай в тази сфера. “Китайските правителствена собственост и контрол, преференциално данъчно отношение, митнически измами, незачитане на световния пазар на мед, и валутни манипулации са смъртоносна комбинация и водят до неоправдано увеличение на разходите по бизнеса на онези от нас, които се отнасят почтено към тези въпроси,” заяви Джоузеф Майер, президент на CBFC. На Китай, чиито внос на мед нарасна с 16.5% до 2.6 млн.тона, се приписва голяма част от вината за огромните скокове в цените на международните пазари през изминалата година. Въпреки страховете от забавяне и спад в цените, те остават на рекордно високи нива. Щатската индустриална групировка твърди, че Китай завзема все по-голяма част от скрапа на САЩ, което води до недостиг на доставките и деформация на цените на световния пазар. Тя очерта пет основни оплаквания във връзка с търговската практика в Китай, вкл. протекция на все по-децентрализираната индустрия от страна на местните правителства, деформация на цените на Шанхайската борса на металите и преференциално данъчно отношение към някои местни производители, вкл.намаляване на 17% ДДС. Последното твърдение е подобно на това, направено от щатски производители на полупроводници, които миналата седмица имаха повод да празнуват, след като Пекин се съгласи да премахне субсидиите, отпускани на местни производители на полупроводници. ЦБФЦ също така твърди, че китайската валута изкуствено се подценява с около 40% спрямо щ.д. (източник: AFXAsia)
Източник: Други (13.07.2004)
 
В доклада на временната парламентарна комисия във връзка с металургичния комбинат Кремиковци АД виждаме това, което очаквахме - тенденциозен доклад, с който не сме съгласни в три основни пункта, заяви изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев. Той обясни, че първият пункт се отнася до безопасността на труда в комбината. Смятаме да въведем ново и качествено медицинско обслужване на служителите, да се подобри качеството на храната, заяви Захариев. Втората точка, с която не сме съгласни, е държавната помощ, тъй като това не са пари, дадени пряко на Кремиковци, а бяха дадени като кредит. Третият пункт, който ние не можем да се съгласим, е спор с Агенцията за приватизация, каза още Захариев.
Източник: Пари (14.07.2004)
 
Индексът на потребителските цени за юни спрямо май е 98.2, а инфлацията е минус 1.8%, съобщиха от НСИ. Най-силно са поевтинели хранителните стоки - с 4.2%. Нехранителните са били с 0.5% по-евтини. Леко увеличение се наблюдава при цените на услугите - с 0.2%. От началото на 2004 г. инфлацията е 0.2%, а спрямо периода януари-юни през 2003 г. е 6.6%./
Източник: Пари (15.07.2004)
 
Първи каталог на фирмите от леярската промишленост бе представен от инициаторите на проекта - Браншова камара по машиностроене и Българска стопанска камара. Брошурата съдържа данни за техническите възможности на компаниите, работещи в тази сфера. Каталогът ще се разпространява и в чужбина, за да могат инвеститорите да изберат леярна, която да произведе отливката им.
Източник: Сега (15.07.2004)
 
Заместник-министърът на търговията на САЩ Уилям Лаш в свое изявление наскоро съобщи, че САЩ няма планове за въвеждането на мерки за ограничаване на вноса на стомана от Русия. Както стана известно миналата седмица, квотите за внос на определени стоманени продукти от Русия бяха премахнати, считано от 12 юли 2004 г., по силата на споразумение, подписано между САЩ и Русия на 12 юли 1999. Стоманените продукти, за които се отнасяха тези квоти, включваха галванизирани продукти, студено-валцувани продукти, тръби, слабове и дълги продукти. Фактът, че ограниченията в квотите се премахват, създаде опасения сред руските стоманодобивни предприятия, че САЩ може да предприеме други мерки за ограничаване на износа на стоманени продукти от Русия. Направеното от зам.министъра изявление, обаче, показва, че САЩ няма подобни намерения. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (15.07.2004)
 
ОАО Руски Алуминий отрече публикации в Kommersant, според които продажбата на два от валцовите й цеха на Alcoa Inc. се забавя, защото заводите произвеждат метал, използван в бойни двигатели. Държавната антимонополна служба на Русия заяви, че публикацията във вестника не е вярна. Говорителят на Alcoa Кевин Лоуъри съобщи, че руският регулаторен орган е поискал от тях да представят бизнес планове за развитието на предприятията след тяхната интеграция. (източник: Pitsburgh Post Gazette)
Източник: Други (15.07.2004)
 
Минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата в машиностроенето ще се повишат между 10 – 15 на сто от следващата година. Това съобщи председателят на Националната синдикална федерация “метал-електро” Асен Асенов вчера след подписването на колективния трудов договор за машиностроителните предприятия. Договорът беше подписан след повече от две години и половина преговори между работодателите, синдикатите и представителите на браншовата камара. Той ще влезе в сила със задна дата от 1 юли и е валиден до края на 2005 г. Основният акцент в него е рамкирането на минималните осигурителни прагове между 180 и 220 лв. за квалифицираната работна ръка в бранша. Според договора праговете ще се приложат като минимални работни заплати в предприятията. Един от най-спорните моменти при преговорите за подписването на договора от страна на работодателите беше въпросът дали те трябва да се съобразяват с условията в него или да определят трудовите взаимоотношения съгласно индивидуални критерии, каза председателят на браншовата машиностроителна камара инж. Илия Келешев. Подписването на договора регламентира също така ролята на синдикалните структури в предприятията. Други акценти в договора са увеличаване на средствата за социална дейност, за повишаване на квалификацията на работниците и за допълнителни плащания за условията на труд при инциденти. По данни на браншовата камара заетите в сектора са между 100 и 120 хил. В нея членуват 210 машиностроителни предприятия, което е 80 на сто от заводите в сектора, и за тях ще важат правилата на договора. Това е първият подписан колективен трудов договор от 2001 г. насам, когато приключи приватизацията в бранша. Сега 97-98 на сто от предприятията са частни. Машиностроенето бележи ръст през последните пет години. Приходите от продажбите за 2003 г. са над 2.1 млрд.лв., докато през 1999 г. те възлизат на близо 1.4 млрд.лв. Ръстът по текущите цени за миналата година спрямо 2003 г. е 10.5 на сто. Износът за миналата година е над 45 на сто, като повече от половината е за Европейския съюз. Експортът при машините е от 80 до 95 на сто.
Източник: Дневник (16.07.2004)
 
Расте интересът на фирми от ЕС да поръчват отливки на български леярни и да инвестират в производството на заготвителни елементи, съобщи председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Информация за родните производители обаче се намира трудно. В същото време фирмите от подотрасъла са малки и не може да поддържат собствен маркетинг. В помощ и на инвеститорите, и на българските производители е изготвен първият по рода си каталог на фирмите от леярското и ковашко-пресовото производство, както и производството на скрепителни елементи. В него се представя подробна информация за капацитета, оборудването, характерните отливки и предназначението на продукцията на над 50 леярни у нас. Искаме да популяризираме фирмите от подотрасъла в чужбина, заради това каталогът излиза и на английски език, заяви Мирчо Мирчев, ръководител на проекта Стопански растеж и инвестиции на Американската агенция за международно развитие, съдействала за изготвянето на каталога. Той е изработен и с помощта на Агенцията за чужди инвестиции. Леярското производство е първоешелонно не само за машиностроенето, но и в много други отрасли на икономиката, в които без неговата продукция - комплектуващите изделия, е невъзможно. Един от факторите, които влияят на решенията на чуждите инвеститори да вложат пари в една страна, е именно наличието на поддоставчици, каквито са фирмите от леярското производство, казва Людмил Михайлов, заместник-председател на АЧИ. Подотрасълът обаче изключително силно се нуждае от техническо и технологично обновление, смятат от браншовата камара. През последните десет години инвестициите в него са повече от скромни. До 1989 г. в страната се произвеждаха около 450 хил. т отливки от чугун и 120 хил. т от стомана. Броят на леярските фирми и звена в машиностроенето, енергетиката, електрониката и електротехниката бе над 200. По-голямата част от произвежданите отливки са влагани в производството на машини и кари. След 1990 г. се ликвидираха едни от най-големите леярни - Стоманолеене в Раковски за производство на стоманени отливки и Веслец във Враца за чугунени отливки. Сега броят на леярните у нас не е повече от 60. Преобладаващата част от тях са малки, обособени в състава на машиностроителни фирми. Сред по-големите са Чугунолеене АД-Ихтиман, Радомир Метали АД-Радомир, Прогрес АД-Стара Загора, Метаком СЛЗ АД-Плевен, Осъм АД-Ловеч, Раломекс АД-Раднево. В момента у нас се произвеждат около 70 000 т отливки. Половината от тях се изнасят. Те обаче са нискотехнологични и заради това са с ниски цени. Все пак през последните две години някои от леярните инвестираха в ново оборудване. Една от тях е Чугунолеене АД-Ихтиман, където бе закупена нова формовъчна линия и оборудване за 8 млн. лв. Веднага след това 51% от компанията бяха закупени от холандски инвеститор. Ново оборудване има и в Прогрес АД-Стара Загора и Мадара АД-Шумен. На територията на Оптикоелектрон-Панагюрище германската компания Зи индустри гезелшафт закупи хале за производството на алуминиеви отливки под налягане. Друга германска компания пък взе мощностите за производство на алуминиеви отливки в бившия завод за магнитни носители в Пазарджик. На първо място интересът към леярското производство у нас са ниските разходи и цени на отливките. Освен това е естествено една страна да изнесе навън производство, което замърсява и не предлага привлекателни условия на труд, обясняват от браншовата камара
Източник: Пари (16.07.2004)
 
Поради твърде ниските цени на стоманата през последните 15 г. производителите на стоманени изделия се опитваха да осъществят печалби чрез понижаване на производствените разходи на фона на глобалния икономически застой. От средата на 2004 г. стагнацията отстъпи и в момента стоманодобивният сектор се развива добре при растящо търсене на изделията от страна главно на автомобилостроенето и на петрохимическата промишленост. Слабо остава търсенето на стоманени изделия засега единствено в строителната промишленост. Особен стимул за производството на стомана е растящото й търсене в огромните Китай и Индия, както и в Япония и Южна Корея. Китай увеличава вътрешното производство на стомана, но въпреки стремежа си да укроти прегряването на икономиката си продължава да търси внос на все по-големи количества стоманени изделия. Икономическото развитие на Индия ускорява темповете и недостигът на стомана за железопътни и промишлени проекти в страната ще се запази за дълъг период от време.
Източник: Пари (16.07.2004)
 
В отговор на резкия скок в цените на никела на Лондонската борса за метали /LME/ от началото на 2004 г. насам до над 14 500 USD/т производителите на неръждаема стомана в Китай понижиха в края на юни цените на неръждаемата стомана тип 304 и тип 201 с близо 109-115 USD/т. Никелът по 3-месечните сделки се търгува на LME от 15-годишния максимум от 17 250 USD/т в началото на януари т. г. до около 11 000 USD/т в средата на май, но през юли котировките на метала се движат между 14 500 и 15 500 USD/т. Именно това поддържа високи цените на неръждаемата стомана и ниски печалбите на производителите. В Европа горещовалцуваната стомана тип 304 с дебелина 2 мм се търгува от началото на юли по 2450 USD/т в сравнение с 2400 USD/т през юни. Със 100 USD се повишиха от началото на юни и цените на същия сорт стомана CIF Хонконг от Южна Корея и Тайван до 2200-2300 USD/т. Поради това китайските търговци бяха принудени да продават стоманата с отстъпка, каквато практика съществува в страната, за да се избегне незаконният внос.
Източник: Пари (16.07.2004)
 
След 5-годишен ограничен от квоти внос на руската стомана в САЩ на 12 юли т. г. изтече валидността на договора между двете страни в рамките на Световната търговска организация /СТО/. Сега големите руски производители като Евразхолдинг и Северстал възнамеряват да разширят стоманодобива и да утвърдят присъствието си на световния пазар на стомана на фона на растящата нужда от стоманени изделия. През второто полугодие на 2004 г. се очаква руският износ на стомана за САЩ да нарасне рязко, макар че най-вероятно САЩ ще намерят други начини да защитят своите производители и отново да го ограничат. Това се отнася предимно за горещовалцуваните стоманени изделия. През 2003 г. Евразхолдинг произведе 13.8 млн. т стомана, от които 12.3 млн. т кръгловалцувани изделия. През първото полугодие предприятието съкрати с 3% производството на кръгловалцувани изделия до 5.9 млн. т, за да предотврати пренасищането на вътрешния руски пазар и евентуалния ценови срив. Според руските производители пазарът на стомана в Югоизточна Азия вече се съживява и износът може да продължи с растящи темпове.
Източник: Пари (16.07.2004)
 
Евразхолдинг груп – най-големият производител на стомана в Русия, обяви в петък, че чистите приходи на двата най-големи стоманодобивни завода на компанията са се увеличили 100 пъти през миналата година, достигайки общо 174.2 млн.щ.д., благодарение на по-високите цени на стоманата, подтиквани от растящото търсене. Базираният в западен Сибир завод Запсиб е отбелязал печалба в размер на 108.8 млн.щ.д., в сравнение със загуба от 10.3 млн.щ.д. през 2002, съобщи базираната в Москва Евразхолдинг в свое изявление, разпространено по е-мейл. Печалбата на Нижни Тагил е скочила до 65.4 млн.щ.д. в сравнение с 12 млн.щ.д. Трите стоманодобивни предприятия на Евразхолдинг в Сибир произвеждат основно греди и пръти за нуждите на строителството, като осигуряват 1/5 от общото производство на стомана в Русия. Миналата година, компанията обяви, че възнамерява да измести фокуса на продажбите си на местния пазар, поради продължителния икономически растеж в страната за шеста поредна година. Производството на сурова стомана в Запсиб е нараснало с 4% до 5.9 млн. тона, а това на валцувана стомана – с 6% до 5.3 млн.т, обяви Евразхолдинг. Производството на сурова стомана в Нижни Тагил е нараснало с 3% до 5.4 млн.т., а това на валцувана стомана – с 2% до 4.7 млн.т. Третата фабрика – Новокужнецк, през 2003 е регистрирала печалба в размер на 9.2 млн.щ.д. Нейният президент – Александър Абрамов, е 12-тият най-богат мъж в Русия, като богатството му се оценява от списание Forbes на около 2.4 млрд.щ.д. Евразхолдинг планира да увеличи производството си през тази година с около 1.4% до 14 млн.т. Производството на валцувана стомана спадна с 9.6% през юни, след като вносните цени на метала в Китай се сринаха с почти 10% от нива, рекордни за последните 10 години. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (18.07.2004)
 
България се нарежда на 78-о място от 123 възможни в поредния годишен доклад "Икономическата свобода в света 2004" на канадския "Фрейзър институт". Миналата година нашата страна бе на 103-о място, т.е. се е придвижила с 25 места напред. Оценката за икономическа свобода на България е 6,0 по десетобалната система. През 2001 г. е била 5,7, през 2000 г. - 5,1, а през 1995 г. - 4,6. От близо 50 показателя, по които се мери дали една държава е икономически свободна или не, най-лошата си оценка България получава за ограниченията върху капиталовите транзакции на чужденци - 1,5. Влиянието на държавните предприятия и инвестициите в тях и влиянието на осигурителните вноски са оценени с 2,0.
Източник: Сега (19.07.2004)
 
Словашкото предприятие за добив на първичен алуминий Slovalco очаква за I полугодие на 2004 г. 4-кратно по-високи печалби спрямо същия период на 2003 г. поради високите цени на метала и повишеното производство, заяви пред Reuters Милан Весели, генерален директор на предприятието. Slovalco увеличи добивите на първичен алуминий за периода до 90 830 т от 73 204 т през същия период на 2003 г., като за цялата 2004 г. очаква да произведе 158 хил. т. Миналата година комбинатът произведе 131 998 т първичен алуминий. На Лондонската борса за метали /LME/ средната цена на алуминия по 3-месечните сделки достигна през април 8.5-годишен пик от 1845 USD/т, а в петък металът се котираше по 1728 USD/т. Slovalco изнася 90% от продукцията си, главно за Италия. Общо 64% от дяловете на предприятието принадлежат на Norsk Hydro и на Европейската банка за възстановяване и развитие, а останалите - на словашкия производител на алуминий ZSNP.
Източник: Пари (19.07.2004)
 
КОМПАНИЯТА Alcoa от САЩ потвърди участие в проекта на стойност 2.1 млрд. USD на SUAL в Коми, Северна Русия, за строеж на нова рафинерия за алумина с капацитет от 1.4 млн. т годишно до 2008 г. и завод за алуминий с годишен капацитет от 313-460 хил. т алуминий.
Източник: Пари (19.07.2004)
 
Dow Jones предаде, че китайската Mineral and Metal Group, или Minmetals (най-големият търговец на метали в страната), е предложила по-висока цена от бразилската Companhia Vale do Rio Doce (CVRD) в надпреварата за контрола над Noranda Inc. – третият по големина производител на цинк и деветият по големина производител на мед в света. Информацията е била поместена в местния финансов ежедневник Valor Economico, и цитира анонимни източници, запознати с хода на преговорите. Според тях, Minmetals е предложила 6.0 млрд.щ.д. за 100% от капитала на Noranda, докато цената, предложена от CVRD за неразкрит контролен пакет от акции, но не и за целия капитал на Noranda, е в размер на 5.4 млрд.щ.д. Сред другите потенциални купувачи на Noranda е швейцарската групировка Xstrata. Според изявлението на Noranda, в момента компанията прави оценка на предложения, направени от няколко потенциални купувача. (източник: Infomine)
Източник: Други (19.07.2004)
 
Късно в понеделник Harris Steel Group Inc. обяви, че води преговори за закупуването на поделенията за производство на арматурна стомана на Lafarge Canada Inc. в Бритиш Кълъмбия, Албърта и Саскачеван. “Въпреки, че все още не са постигнати конкретни споразумения, страните работят по финализирането на сделката до края на август,” заяви Harris в свое изявление. Harris Steel работи в сферата на търговията със стомана, като купува стоманата от предприятия и произвежда от нея различни продукти, които продава на клиентите си. Компанията генерира годишни приходи в размер на над 500 000 щ.д. Lafarge Canada е най-големият производител на цимент и бетонни строителни материали в страната, като освен това произвежда и крайни продукти, като например тухли, павета, люкове, водопроводни тръби. Осен това компанията предлага и услуги в областта на асфалтирането и строителството. Lafarge Canada е дъщерно дружество на гигантския производител на строителни материали Lafarge North America, чиито мажоритарен собственик е базираната в Париж Lafarge SA. (източник: StockHouse.ca)
Източник: Други (19.07.2004)
 
Производството на стомана в САЩ през седмицата, завършила на 17 юли 2004 г. е в размер на 1.99 млн. тона (чисто), което е повече от близо 1.96 млн.тона, произведени през същата седмица на миналата година, но малко по-малко от близо 2 млн.тона, произведени през седмицата, завършила на 10 юли 2004 г, според данни на Американския институт по желязо и стомана (AISI). АISI е базирана в Уошингтън асоциация с нестопанска цел на северноамериканските компании, работещи в железодобивната и стоманодобивната индустрия. Данните, изнесени от организацията се базират на доклади от компании, представляващи около 90% от капацитета на местната стоманодобивна индустрия. Тези компании, които предоставиха данни за производството си, заявиха, че са използвали около 89.9% от наличните мощности през изследваната седмица, което представлява значителен ръст, в сравнение с 83.7% през съответната седмица на 2003 г, но по-малко от 90.1% през седмицата, завършила на 10 юли 2004 г. (източник: Pittsburgh Business Times)
Източник: Други (19.07.2004)
 
45 млн. долара инвестира канадската фирма "Дънди Прешълс" за добив на злато край Крумовград. Жителите на района започнаха подписка срещу проекта, защото рудникът ще замърсява въздуха и водата. От друга страна хората искат проекта да стартира, защото работа ще намерят 300 души. Прогнозите са, че рудникът ще се експлоатира 20 години. Проучванията на геолозите сочат, че в района на Ада тепе съдържанието на злато достига до 17 гр. на тон руда и така находището е едно от най-богатите в Европа.
Източник: Монитор (20.07.2004)
 
Унгарската стоманодобивна компания Dunaferr Rt беше избрана за купувач на активите на финансово-затруднения производител на стомана DAM Steel Rt, според изявление на ликвидатора на DAM Mбtraholding Rt. Преди това бяха направени три неуспешни опита за продажба на активите на DAM като цял пакет на стойност 5.3 млрд.форинта. В крайна сметка, ликвидаторът беше принуден да я разпродаде на парче, обявявайки цена от 2 млрд.форинта за недвижимото имущество на DAM, 1.75 млрд.форинта за машинното оборудване, и 200 млн.форинта за 66.6% дял в притежавания от DAM енергиен доставчик DAM Energy Rt. Цената на вземанията на дружеството беше фиксирана на 830 млн.форинта, а на запасите – 540 млн.форинта. Dunaferr купува всички активи, с изключение на запасите от произведени стоки, обявиха съдия-изпълнителите. MTI предаде, че Dunaferr е платила по-малко от половината от обявената цена в замяна на обещание да запази 700 работни места. (източник: BBJ - Унгария)
Източник: Други (20.07.2004)
 
Между 40 и 50% е ръстът на инвестициите в областта на високите технологии през първото полугодие на 2004 г. спрямо същия период на миналата година, без да се смята приватизацията на БТК, съобщи вчера председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Той уточни, че вложенията са както във високотехнологични производства и софтуерни разработки, така и в реализиране на производства, които са съществували и преди в България.
Източник: Сега (22.07.2004)
 
Tata Steel иска да купува заводи в Русия и Източна Европа “както и когато има възможност за това,” заяви председателят на компанията г-н Ратан Тата по време на редовното годишно събрание на акционерите в четвъртък. Групировката проучва подобни възможности и в областта на минодобивната индустрия. Tata Steel планира да изнесе около 6,00,000 тона през периода 2004-2005. 1,00,000 от тях най-вероятно ще бъдат за Китай. Очаква се приходите на компанията от международни дейности да се увеличат с 20% през настоящата отчетна година. Tata Steel ще проучи възможностите за евентуални пазарни и технологични съюзи с цел достъп до някои пазари. Що се отнася до Китай, г-н Тата заяви, че азиатската страна се очаква да остане движеща сила за световното търсене на стомана и в близко бъдеще, поне до 2008 г., когато ще се проведат Олимпийските игри в Пекин. Дори и след това събитие, инфраструктурните дейности по източното крайбрежие на Китай ще продължават да поддържат силното потребление на стомана. (източник: Business Line - Индия)
Източник: Други (22.07.2004)
 
Две сгради на бившето амонячно-сулфатно отделение в коксохимичното производство на Кремиковци бяха взривени в изпълнение на екопрограмата за минали екологични щети. След разчистването на всички терени, предвидени в програмата, ще бъдат рекултивирани близо 65 декара земя, съобщават от комбината.
Източник: Пари (23.07.2004)
 
Всички стоки ще имат гаранция 2 години. Това предвижда нов закона за защита на потребителите, който ще бъде приет от министрите следващата седмица. Продавачът ще носи отговорност за стоката до този срок. В рамките на двете години клиентът ще може да предявява претенции при повреда на стоката. След откриването обаче той ще има право на рекламация за срок от 2 седмици. При открита нередност ще може да искаме парите си обратно, отбив от цената или ремонт, предвижда проектът.
Източник: Стандарт (23.07.2004)
 
Стоманодобивната компания Iscor ще въведе нова ценообразувателна политика през октомври, която, според компанията, ще осигури на клиентите по-голяма сигурност и прозрачност. Миналия месец властите за защита на конкуренцията одобриха сделката по придобиването на Iscor от страна на втория по големина производител на стомана в света LNM Group. От Iscor заявиха, че ценообразуването ще продължи да бъде базирано на долара, но ще се изчислява на базата на действителни обменни курсове. Досега, при определянето на цените, компанията използваше прогнозни обменни курсове. Промяната се отнася само до плоската стомана и продуктите за износ. Iscor осигурява около 80% от потреблението на стомана в Южна Африка. Суровината намира широко приложение в производството на тръби и тръбопроводи, опаковки, различни уреди, в автомобилната и машиностроителната индустрия. Много от клиентите на Iscor се оплакваха от липсата на яснота относно ценовата политика на компанията. . (източник: Business day - Южна Африка)
Източник: Други (23.07.2004)
 
Най-големият руски производител на алуминий РусАл планира да произведе 2.6 млн. тона първичен алуминий през тази година, заяви Леонид Крилов – високопоставен служител в компанията. РусАл, която е на трето място в световния топ лист на производителите на алуминий, произведе 2.588 млн.тона първичен алуминий миналата година. Групировката възнамерява да увеличи производството на първичен алуминий до 5 млн. тона през 2013 г., заяви Крилов, който е заместник-директор на алуминодобивния отдел в РусАл. Увеличението ще бъде постигнато чрез разработване на наличните мощности, придобивания и строителство на нови заводи. Компанията ще произведе 3.1 млн.тона алумина тази година, като това количество се планира да достигне 8 млн.тона през 2013 г. РусАл произвежда 70% от общото количество алуминий, произвеждано в Русия, и осигурява 10% от световните доставки на метала. (източник: AFP)
Източник: Други (23.07.2004)
 
Шест министерства влизат в координационен комитет, който контролира закриване на мощности в "Кремиковци". В комитета участва зам. министърът на финансите Илия Лингорски, който е и негов шеф, зам. министърът на икономиката Евгения Колданова, зам. социалният министър Румен Симеонов, зам. министърът на околната среда Маноела Георгиева. Представител на транспортно министерство е заместникът на вицепремиера Николай Василев - Никола Янков, а от енергийното ведомство е зам. министър Ангел Минев. Замовете ще следят как комбинатът изпълнява плана за жизнеспособност до 2007 г., който беше одобрен от кабинета през пролетта на тази година. В него дружеството поема задължение да затвори една трета от мощностите си, защото е получило държавна помощ преди приватизацията. Според европейското законодателство държавните субсидии в стоманодобива са недопустими, а ако са били направени, се компенсират със закриване на производство. "Кремиковци" е длъжен да инвестира и 256 млн. евро до 2007 г. Част от тях ще отидат за пускане в експлоатация на машина за непрекъснато леене на стомана, модернизация на една доменна пещ за производство на чугун за 63 млн. евро и инвестиции в екология за 56,1 млн. евро. Хазната пък се задължава да отпусне 1,54 млн. лв. на "Кремиковци" под формата на държавна помощ. Средствата ще се използват за обезщетяване и преквалификация на работници, които ще бъдат съкратени през следващите 2-3 години. "Кремиковци" е единственото металургично дружество у нас, което изпълнява програма за жизнеспособност.
Източник: Монитор (23.07.2004)
 
Най-големите структуроопеделящи предприятия в област Перник ще положат основите на първия клъстер в страната, съобщи областният управител на Перник Димитър Колев. В обединението ще влязат "Стомана индъстри", мини "Открит въгледобив", "Топлофикация"-Перник, "Електроразпределение", ВиК, както и още няколко по-дребни предприятия. Целта на клъстерните обединения е чрез създаването на специфични междуотраслови групировки да се кандидатства с проекти пред европейските предприсъединителни фондове. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев България не може да повтори грешката с неусвояването на близо 90 милиона евро по програма САПАРД. Сега се очаква сериозно финансиране от Европейския фонд за опазване на околната среда и тези средства трябва да бъдат реализирани, заяви Данев. Ръководителите на пернишките фирми вече са изявили готовност с проекти, които ще бъдат инвентаризирани и актуализирани. Клъстерът е инструмент на новата икономическа политика на правителството, подчерта Димитър Колев. Такива клъстерни обединения работят успешно в Испания и Австрия. У нас подобна бизнесструктура неофициално има в Севлиево.
Източник: Дневник (23.07.2004)
 
Най-големият производител на мед в Европа германската компания Norddeutsche Affinerie предвижда благоприятни перспективи за червения метал през 2004 г. и увеличаване на потреблението, което ще стабилизира цените на по-високи нива. Norddeutsche със седалище в Хамбург отчете следданъчна печалба за второто тримесечие от 8.9 млн. EUR. Тя произведе 138 хил. т медни катоди през второто тримесечие, с 1 т по-малко в сравнение с 2003 г., и 269 хил. т концентрат, което е с 25 хил. т повече спрямо същия период на м. г. Като цяло според Norddeutsche миннодобивните компании правят добри пари в момента. По данни на фирмата само Китай е потребил с 21% повече мед през първите три месеца, в Япония търсенето е нараснало с 14%, а в САЩ - с 9%. Догодина според експерти червеният метал леко ще поевтинее, но котировките му ще останат над 1 USD/лб. Дефицитът на метала и активното търсене на големи обеми от Китай ще са определящите фактори и през 2005 г. Резкият спад на световните запаси подкрепя високите цени на метала. Съвсем скоро обаче запасите може да се сринат до критично ниски равнища. Същевременно дефицитът ще се съкрати от 590 хил. т за 2003 г. до близо 230 хил. т в края на 2005 г. Ситуацията няма да достигне критичната точка, тъй като Китай отпуска мед от стратегическите си запаси. В същото време страната произвежда около 1.7 млн. т от нужните й 3 млн. т, като се стреми да охлади прегрятата си икономика.
Източник: Пари (26.07.2004)
 
Медодобивът излeзe от кризата. Скокът на международните цени на металите от края на миналата година отново направи отрасъла печеливш. Компаниите размразиха плановете си за инвестиции и обявиха амбициозни намерения. Преди 1990 г. в България работеха шест миннодобивни и преработвателни предприятия и комплекси за медни руди. Те осъществяваха добив от 16 рудника, а преработката се извършваше в 9 обогатителни фабрики. Годишно от недрата се вадеха между 15 и 18 млн. тона руда, от която се извличаха от 50 до 65 хил. тона мед. В добива и преработката на медни руди работеха близо 13 хиляди души. Постепенно през годините на прехода повечето рудници бяха затворени поради изчерпване на запасите, неблагоприятни технически или пазарни условия или неправилни управленски решения. Днес у нас работят само три рудника: два открити - Елаците и Асарел, и един подземен - Челопеч. Като цяло рудодобивът е силно енерго-, капитало- и трудоемък отрасъл, консервативен е и заради това по-бавно се преустройваше в условията на свободната икономика, обясни Величко Страшилов, председател на НС на Елаците мед АД. Елаците също преживя сериозна криза в периода на преустройство. Дружеството съществува от 1999 г. след работническо-мениджърската приватизация на старото медодобивно предприятие Елаците. Мажоритарен акционер в РМД е Геотехмин, а управлението е изцяло от български колектив. Периодът веднага след приватизацията, когато излязоха най-острите организационни проблеми, съвпадна с този на критично ниските цени на медта и другите цветни метали, разказва Страшилов. Тогава медта се търгуваше от 1300 до 1700 USD на тон. В същото време скачат цените на консумативите. Това налага фирмата, в която работят 1700 души, да задържи вноса на резервни части за поддържане на механизацията, нейното обновяване, както и добивните работи в рудника. От октомври 2003 г. обаче цените тръгнаха нагоре и за шест месеца бяха на рекордните 3000 USD на тон. В момента те са стабилизирани на 2600-2700 USD на тон. За м. г. рудникът успява да излезе на печалба от 13 хил. лв., а за първите три месеца на 2004 г. тя е 1.5 млн. лв. Новата, по-благоприятна конюнктура позволи да се размразят инвестиционните планове. От месец в Елаците дълбае най-големият в Европа хидравличен багер RH120E с електрозадвижване. Инвестицията е за 10 млн. USD. Тя ще удължи живота на рудника най-малко с 10 години, като очакванията са за това време да се добият около 100 млн. тона руда. Годишно добивът на руда е 11.5 млн. тона, но тенденцията е той да пада до 10-8 млн. тона в следващите пет-шест години. От рудата се очаква да се извлекат между 160 и 180 хил. тона медно-златен концентрат годишно, който основно се продава на Юмикор-Пирдоп. В него съдържанието на мед е 23-25%, а на златото е от 7 до 10 г на тон. С други думи, чистата мед годишно е 36 хил. тона, а златото - 1.5 тона. Всъщност Елаците е най-големият производител на злато в България. В рудника ще се инвестират още 30 млн. ЕUR, за да се развие източният му сектор в следващите 10 години. Според експертите в недрата ще останат около 270 млн. тона, което означава, че ако се направят още инвестиции, животът му ще се удължи до 35 години. Обмисля се подземен добив на руда. За да използваме инвестициите по-рационално, търсим и други находища в непосредствена близост до рудника, обясни Страшилов. Асарел През второто полугодие на 2004 г. в рудник Асарел ще се изпълни нова, амбициозна програма, която ще доведе до откриването на рекордните за шестмесечие 16 млн. тона минна маса, съобщиха от Асарел Медет АД. Така за цялата година ще се добият малко над 11 млн. тона медна и медно-пиритна руда, от която ще се извлекат 40 хил. тона мед. Съдържанието на злато е минимално и няма промишлено значение. През юни 1999 г. рудникът бе приватизиран, като 75% от капитала му станаха собственост на Асарел-Инвест АД с мажоритарното участие на австрийската Фьост Алпине интертрейдинг. Продукцията се продава на Юмикор-Пирдоп, Фьост Алпине интертрейдинг и Транзамин. Природата не е била щедра към находището и сме изправени пред големи предизвикателства, казват от Асарел Медет. Едно от тях е сложният минераложки състав на рудата, която е с голямо количество глина. Това затруднява извличането на металите и увеличава значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед. Фирмата първа в света започва ефективен добив и обогатяване на медни руди със съдържание на мед под 0.4%. Именно заради това активно работим за подобряване на технологията на отделните производствени процеси с цел намаляване на разходите, обясняват от Асарел Медет. В тази връзка е и проектът на американската инженерингова компания SRK за техническо и технологично развитие и подобрения. През април са подписани договори за 20 млн. USD за доставка на рудодобивно и обогатително оборудване. През 2005 г. ще бъдат вложени още 9 млн. USD. Благодарение на това извличането на червения метал ще надхвърли 88%. Асарел Медет с гордост отбелязват също, че са първата българска компания от високорисковата тежка индустрия, която внедри през м. г. интегрирана система за управление на качеството ISO 9001, за околна среда ISO 14 001 и за безопасни и здравословни условия на труд OHSAS 18 001. Челопеч Новите собственици на мина Челопеч също наскоро обявиха амбициозни планове за инвестиции. От септември м. г. канадската компания Дънди прешъс Акуизишънс чрез дъщерното си дружество Дънди прешъс металс придоби активите на изпадналата в неплатежоспособност холдингова компания Наван Майнинг, която през 1999 г. купи 75% от капитала на Челопеч ЕАД. Канадската компания предвижда да вложи през следващите 2 години над 100 млн. USD, за да увеличи производителността на мината. В момента тя работи с 50% от капацитета си и все още не носи печалба, заяви Лорънс Марсланд, изп. директор на Челопеч Майнинг АД. От добиваната тук медно-златна-пиритна руда основният полезен компонент е златото, а медта е съпътстваща. Съотношението е 1 г злато на 1% мед. Рудата съдържа и сребро. До 2006 г. в Челопеч ще се добиват 150 хиляди тройунции злато. Като начало ще се вложат 40 млн. USD за повишаване на добива на руда до 1.5 млн. тона годишно. За целта предстои модернизиране на инфраструктурата, изграждане на наклонена изработка за достъп на рудата от повърхността до рудника, а преработвателната фабрика ще бъде разширена. В момента производството е около 750 000 т годишно концентрат, от който се извличат 55 000 тройунции злато и 5000 тона мед. На следващ етап компанията ще изгради съоръжение за оксидиране под високо налягане, което ще позволи производството на злато и сребро на място. Сега концентратът се преработва в металургични комбинати в Южна Америка и Китай заради високото съдържание на арсен в него /4-5%/. В зависимост от производствения капацитет допълнителните инвестиции ще са между 60 и 100 млн. USD. Канадската компания притежава и лиценз за проучване на златно находище на връх Ада тепе край Крумовград. Заложената инвестиция за проучването е за 5 млн. USD. До края на годината ще се направи подробна технико-икономическа оценка, която да определи производствените параметри на находището. Компанията вече подготвя документите за трансфера на лиценза за търсене и проучване в концесия за добив на злато. Направените проби показват много добри възможности за добив по открит способ. По първоначални данни златото в рудата е със съдържание 4.6 г на тон.
Източник: Пари (26.07.2004)
 
В няколко северноамерикански мини текат стачки, засягащи над 25% от доставките на желязна руда на континента. Те заплашват да сринат стоманодобивното производство и да доведат до още по-голямо увеличение на цените на стоманата. Спирането на работата, вкл. в няколко мини в Канада, във връзка с изтичането на трудовите договори в някои щатски мини, все още не е оказало голямо влияние върху цените на стоманата, тъй като повечето стоманодобивни компании разполагат с допълнителни запаси от желязна руда. Обединените стоманодобивни работници на Америка (USWA) – организация, представляваща работници от стоманодобивни и минни предприятия, отчете скок както на цените на стоманата, така и на нейните съставки през миналата година, и не е така склонна на отстъпки пред работодателите, както беше преди две години. Миналата седмица около 1400 работника от канадската Iron Ore Co. в Лабрадор сити, Нюфаундленд, предприеха стачни действия и спряха производството. Iron Ore е поделение на базираната в Лондон Rio Tinto PLC. По-рано този месец, 575 членове на USWA започнаха да стачкуват в две от поделенията на Wabush Mines в източна Канада. Тези предприятия са собственост на базирания в САЩ производител на желязна рода Cleveland-Cliffs Inc., и канадските стоманодобивни компании Dofasco Inc., и Stelco Inc. Анализаторът Джон Тумазос заяви, че повечето стоманодобивни заводи в Северна Америка разполагат със запаси от желязна руда за два месеца, но една стачка в продължение на повече от 30 дни, би могла да създаде проблеми. Според анализаторите, евентуални по-дълги стачни действия биха могли да засегнат производството на стомана в предприятия като Ispat Inland Inc. на Ispat International, и Stelco. И Ispat, и Stelco заявиха, че имат и други източници, и не очакват да бъдат засегнати. (източник: Wall Street Journal)
Източник: Други (26.07.2004)
 
По един служител от всяка община в България е включен в регистър на Агенцията за чужди инвестиции. Чиновниците, чийто брой е 260, ще отговарят за обслужването на фирми с проекти за над 50 млн. лева. Те ще бъдат държани лично отговорни за административното обслужване на инвеститорите. Това съобщи председателят на АЧИ Павел Езекиев. Персоналното обслужване на големите инвеститори бе въведено с новия Закон за насърчаване на инвестициите. С него се променя и досегашната структура на Агенцията за чужди инвестиции, която след приемане на устройствения правилник за дейността й ще се преименува в Агенция за насърчаване на инвестициите. Бързото издаване на разрешителни за съответните дейности е много сериозен проблем и затова са предвидени санкции за хората, които не си вършат работата, коментира Езекиев. Глобата е до 5000 лв. През септември започва обучението на общинските служители как да се справят бързо с новите задачи. В малките общини това са самите кметове или техните заместници. В повечето случаи те са служители на стопанския отдел или на отдел административно обслужване. До края на годината във всяка община ще има обучен служител, увери Павел Езекиев.
Източник: Пари (27.07.2004)
 
Първият областен клъстер в страната беше създаден в Перник по инициатива на БСК и местната управа. Председателят на БСК Божидар Данев се срещна с шефове на предприятия от минната, енергийната, металургичната и машиностроителната промишленост, за да се обсъдят възможностите за съвместна работа. Чрез областния клъстер ще може да се кандидатства по-успешно за отпускането на средства по различни проекти, финансирани от предприсъединителните фондове на ЕС. Клъстерите обединяват географски свързана мрежа от взаимнообвързани или допълващи се конкурентни фирми. Те ползват обща специализирана инфраструктура, пазар на труд и услуги. В страните от ЕС такава силна клъстерна политика се провежда в Австрия и Испания. В България клъстерите са по-скоро технологично регионални, смятат от БСК. Такива има изградени в Маришкия басейн, в Русе и в Севлиево. Бъдещият областен клъстер в Перник ще обединява мини Открит въгледобив, Топлофикация Перник, Електроразпределение клон Перник и Стомана индъстри. Участващите в клъстера трябва да направят инвентаризация на досегашните разработени проекти, които не са успели да получат финансиране, като се съобразят с най-новите изисквания на ЕС.
Източник: Пари (27.07.2004)
 
Пекин издаде заповед за наказването на шест високопоставени членове на местното правителство в китайската провинция Джъдзян във връзка с гигантския проект Ningbo Steel, който незаконно е разраствал дейностите си в процъфтяващият пристанищен град Нинбо, при делтата на р. Яндзъ. Властите също така заповядаха Ningbo Steel – китайско-американски джойнт венчър, който, според централите правителствени служби, разследващи случая, е нарушил закони, свързани с одобрение на проекти, строеж и опазване на околната среда, освен всичко останало, да бъде и преструктуриран. Енергичните мерки са част от серия сериозни действия, стартирали още в началото на годината, във връзка с опитите на китайските лидери да охладят прегряващата икономика на страната, особено що се отнася до стоманодобива, производството на цимент, строителството и автомобилопроизводството. Проектът в Нинбо, чието начало беше поставено през юни 2003 г., се свързва с името на мултимилионера и член на Народния конгрес Джан Джъсян. Джан е председател на компанията Jianlong Steel, която е партньор по проекта. (източник: The Standard - China)
Източник: Други (27.07.2004)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" от понеделник е в процедура по несъстоятелност, след като Софийският градски съд е разгледал иск за 520 хил. лева, подаден от компанията "Стройкомплект". Информацията потвърди във вторник председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев. Той обаче отрече твърденията, че в завода вече действа временен синдик. Юристи обясниха, че временен синдик се назначава от съда при откриване на производството по несъстоятелност. За да се вземе такова решение, магистратите правят предварителна преценка дали дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тоест не е в състояние да изпълнява свои задължения в продължение на 60 дни. Още в сряда "Кремиковци" ще обжалва решението на съда, каза Бонев. Той видя в случая "поредната атака, подета към дружеството от най-различни страни". Бонев обясни, че "Стройкомплект" е придобил вземането срещу комбината с цесия преди приватизацията на "Кремиковци" от фирма, доставила водопроводни тръби. Договорът за цесия показвал, че вземането е прехвърлено само за 1 лев, което усъмнило ръководството на комбината, че става въпрос за фиктивна доставка, и за това не изплатили задължението. "След приватизацията на "Кремиковци" много фирми, сред които и "Стройкомплект", представиха исковете си пред нас като нови собственици", допълни Божко Бонев. Дългът е само за половин милион лева, докато активите на завода са милиони и е несериозно да се обяви процедура по несъстоятелност, каза още мениджърът. Истината е обаче, че задълженията на "Кремиковци" надхвърлят 500 млн. лв., което бе установено в доклада на парламентарната комисия, разследваща състоянието на комбината след трагичния инцидент със загиналите работници през януари 2004 година. Немалко от доставчиците на завода твърдят, че системно не могат да събират взиманията си. "Кремиковци" е сред десетте най-големи длъжници и към държавата, на територията на София, сочат данните на Агенцията за държавни вземания, въпреки че комбинатът оспорва много от необявените при приватизацията дългове. Много вероятно е след обявяването на процедурата по несъстоятелност към иска на "Стройкомплект" да се присъединят и други неудовлетворени кредитори. Досега държавата възпираше собствените си дружества (като НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ) да предприемат съдебни действия срещу завода. Причината е, че там работят над 7000 души и евентуалното спиране на дейността би предизвикало сериозни социални сътресения. Затова задълженията на "Кремиковци" към НЕК в размер на 70 млн. лв. наскоро бяха разсрочени за десет години. Същото се случи и с дълговете към "Булгаргаз". За частните компании обаче не може да се очаква, че дълго ще се съобразяват със социалния проблем.
Източник: Дневник (28.07.2004)
 
Представители на втората стоманодобивна компания в света - индийската ISPAT, вече правят оглед на Кремиковци и ще поемат част от мениджмънта на комбината. В управителния съвет на дуржеството ще влезе Алок Гупта от ISPAT, който официално е бил представен вчера на дирекционен съвет. Компанията искаше до купи част от производството на Кремиковци /коксохимическото производство/, но акциите на дружеството са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол и сделката е невъзможна, коментираха запознати. АСК претендира за 23 759 890 USD неустойки и лихви за неизпълнената инвестиционна програма за 2001 г., според която в комбината трябва да са инвестирани 46 608 647 USD. Има съдебни спорове между агенцията и собствениците на Кремиковци - Финметалс холдинг, и за инвестициите през 2002 и 2003 г.
Източник: Пари (28.07.2004)
 
Москва и Брюксел се разбраха Русия да увеличи вноса на стомана в ЕС с 1/3 през 2004 г. Споразумението беше подписано вчера и официалната версия на Брюксел е, че повишената квота е заради разширяването на Евросъюза. Новата квота за руската продукция е с 438.216 хил. т по-висока от предишната /за 2002 г./, която беше 1.384 млн. т. Междувременно най-голямата стоманодобивна компания в САЩ US Steel вчера обяви печалба за второто тримесечие на 2004 г. в сравнение с отчетената загуба за същия период 1 г. по-рано. Печалбата на гиганта е 211 млн. USD спрямо загубата от 49 млн. USD за второто тримесечие на 2003 г. Приходите на US Steel за същия период са 3.47 млрд. USD.
Източник: Пари (28.07.2004)
 
Тримесечните медни доставки поевтиняха с 15 USD/т до 2699 USD/т, а алуминият следобед поскъпна с 2.50 USD/т, достигайки 1668 USD/т. Оловото прибави нови 14 USD/т и се търгуваше по 890-892 USD/т, а цинкът отстъпи с 3 USD/т до 985 USD/т. Никелът поевтиня със 100 USD/т и се продаваше по 14 000 USD/т.
Източник: Пари (28.07.2004)
 
На ЛМБ тримесечните медни фючърси в сряда се установиха на ценови нива, с 38 USD/т по-високи в сравнение със закриването предишния ден. Така медта се търгуваше по 2702 USD/т. Оловото се представи също силно, след като проби равнищата от 900 USD/т и се стабилизира на 915 USD/т, с 15 USD по-високо спрямо вторник. Оловото е на път да тества февруарския връх от 935 USD/т. Доайените в търговията с метали очакват за първи път от над 20 г. то да надвиши по цени цинка. Сега оловото е по-евтино от цинка само с 82 USD/т при 156 USD/т в началото на юли и 302 USD/т в края на 2003 г.
Източник: Пари (29.07.2004)
 
Три от гигантите в миннодобивната индустрия - компаниите номер едно и две британско-австралийската BHP Billiton и Rio Tinto, и втората по големина медодобивна фирма - американската Phelps Dodge, обявиха блестящи резултати. Първата е добила рекордни количества алуминий и желязна руда и мед. BHP Billiton обяснява своето постижение с драстично увеличилото се китайско търсене. Тя очаква и 70-процентно нарастване на печалбата за цялата финансова година, която ще бъде обявена на 18 август, заради скъпите метали. Rio Tinto пък се похвали с 18-процентно повишение на рафинираната мед през второто тримесечие до 81.6 хил. т. Щатската Phelps Dodge отчете печалба от 226.6 млн. USD при загуба за същото тримесечие преди 1 г. от 15.2 млн. USD.
Източник: Пари (29.07.2004)
 
Петият по големина производител на стомана в света, южнокорейската POSCO, покачи от вчера цените на неръждаемата си стомана от 2.9 до 8.2% предвид поскъпналия никел. POSCO, която бе четвърта по големина, сега изостава по данни на Международния институт за стомана и желязна руда след люксембургската Arcelor, LNM /собственост на индиеца Лакшми Митал/ и японските Nippon Steel и JFE.
Източник: Пари (29.07.2004)
 
Топиграчът в добива на алуминий, щатската Alcoa, планира да придобие дял в два алуминиеви преработвателя в Русия, собственост на РусАЛ, трети по големина в света по добиви. Става въпрос за първата и втората по произведена продукция рафинерии в Русия.
Източник: Пари (29.07.2004)
 
Агенцията за приватизация (АП) продаде мини "Открит въгледобив" ЕАД - Перник, за 5.4 млн. лв. на търг с явно наддаване, който се проведе във вторник (27 юли). Купувачът е софийската фирма "Корникон" ООД, чийто консултант Христо Ковачки заема сериозни позиции в енергийния сектор. Това даде повод за коментари в пресата, че вероятно той стои зад купувача. Документите й за участие в търга са подадени от името на Чавдар Пейчев. Освен "Корникон" ООД в търга участваха още две фирми - "Енергетик 2004" ЕООД - София и "Еврометал Комерс" ЕООД - Перник. Впрочем пернишкото дружество участва и в наддаването за брикетната фабрика "Брикел", която също стана собственост на компания, консултирана от Христо Ковачки. Собственик на "Еврометал Комерс" е Людмил Стойков, който участва като собственик в други 14 дружества, сред които са "Стомана Индъстри" и ваканционно селище "Дюни". Другата фирма е с далеч по-скромни възможности. Нейни собственици са Никола Атанасов Забуртов (85%) и Димитър Асенов Бачев (15%). Търгът започна с известно закъснение, тъй като час преди началото му неизвестен мъжки глас е подал сигнал за поставена бомба в сградата на приватизационното ведомство. Това наложи наддаването да се проведе в съседната сграда, но протече твърде безинтересно. Първоначално обявената от АП цена бе 5.2 млн. лв, а стъпката за наддаване - 200 хил. лева. Още на второто стъпало другите две фирми се отказаха от участие и "Открит въгледобив" ЕАД стана собственост на "Корникон" ООД. "Очакваме до 14 дни да подпишем окончателния договор за продажбата на дружеството, а след това ще сформираме екип от експерти, който ще направи цялостна реална оценка на активите на предприятието. Едва след това ще изготвим инвестиционната програма за подобряване на работата на мините", заяви Виктор Сокачев -пресаташето на Христо Ковачки.
Източник: Банкеръ (31.07.2004)
 
Осем дни продължи най-сериозната заплаха за фалит на "Кремиковци" от приватизацията му до днес. Софийската фирма "Стройкомплект" ЕООД поиска за металургичния комбинат да бъде открита процедура по несъстоятелност заради задължение от около 520 хил. лв. Софийският градски съд уважи искането на 21 юли, но седмица по-късно отмени собственото си определение. "Няма синдик, няма обезпечителни мерки срещу комбината, съдът е отменил решението си", коментира ситуацията председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев в четвъртък. Така той индиректно потвърди информацията, че в комбината все пак е бил назначен временен синдик, което първоначално отричаше. Бонев каза още, че новите доказателства, представени от дружеството, са "свързани с капиталовата му адекватност" и "възможността му да обслужва задълженията си". Според източници, близки до съда, "Кремиковци" всъщност е представил годишния си баланс за миналата година, според който за първи път от приватизацията насам комбинатът реализира печалба след данъчно облагане в размер на 119 млн. лв. По-голямата част от нея обаче е формирана заради преоценка на активите, тъй като от 2003 г. комбинатът се отчита според международните счетоводни стандарти. Оперативната печалба е 39 млн. лв. Остава загадка обаче защо "Кремиковци" не се е разплатил със "Стройкомплект", след като според мениджмънта му няма проблем да обслужва задълженията си. "За нас това вземане е спорно", обясни Божко Бонев. Въпросното вземане на "Стройкомплект" е от 1999 г., когато фирмата е поръчала и платила за покупка на метал от "Кремиковци", но не го е получила. Покупката е трябвало да бъде направена чрез друга частна фирма, но впоследствие "Стройкомплект" е откупила от нея вземането от "Кремиковци". Днес ръководството на металургичния комбинат изтъква този факт като аргумент за "спорността" на задължението. Съществуват обаче счетоводни документи, според които през 2000 г. "Кремиковци" признава въпросното задължение в размер на 425 хил. лв., което заради лихвите днес е около 520 хил. лева.
Източник: Капитал (31.07.2004)
 
Най-много средства от януари до май у нас са вложени от Холандия - 39.1% от общия размер, следвана от Австрия - 22.6%, и Швейцария - 20.6%. Това показват предварителните данни на БНБ. Според информацията на централната банка общият размер на преките чуждестранни вложения у нас намалява спрямо същия период на миналата година с 22.4%. В парично изражене вложените средства за отчетния период са 435.9 млн. EUR. Според зам.-председателя на Агенцията за чужди инвестиции Людмил Михайлов това са междинни данни, които не отразяват реално положението.
Източник: Пари (02.08.2004)
 
Европейската комисия ще одобри 70 млн. EUR безвъзмездна помощ по програма ИСПА за изграждането на Дунав мост 2 до края на 2004 г., стана ясно от отчета на Николай Василев за една година, откакто пое поста министър на транспорта и съобщенията. Документите за помощта по ИСПА, т. нар. апликационна форма, бяха изпратени за одобрение в ЕК през февруари. През май в тях бяха направени промени, съобразени със забележките на комисията. До края на септември се очаква да бъде готов и докладът за оценка на въздействието върху околната среда по проекта. 15 европейски фирми подадоха оферти в първия търг за проектиране и строителство на втория мост над Дунав. Изграждането му ще започне през 2005 г.
Източник: Пари (03.08.2004)
 
Производителят на изделия от алуминий и алуминиеви сплави "Алкомет" - Шумен, отчете загуба в размер на 888 хил. лв. за първото шестмесечие, показват данните от отчета на дружеството, публикуван на фондовата борса. За сравнение през първото полугодие на изминалата година "Алкомет" регистрира печалба в размер на почти 5 млн. лв. Приходите от основната дейност на дружеството обаче регистрират значително повишение. Те нарастват до 52.3 млн. лв., или с 40% повече спрямо същия период на миналата година. От компанията продължават да разчитат на традиционния си износ, като над 80% от продукцията се експортира в повече от 15 държави. Отрицателният финансов резултат се дължи най-вече на намалението на положителните разлики от промяна на валутни курсове с близо 1.5 млн. лв. в сравнение със същия период на миналата година. Рязко нарастват и разходите за материали на дружеството, които са за над 42 млн. лв. при близо 30 млн. лв. за първите шест месеца на миналата година. Инвестиционната програма на компанията за 2004 г. предвижда вложения в размер на 14.5 млн. долара. За периода 2000-2002 г. са инвестирани над 16 млн. долара в модернизация. Инвестиционният процес ще продължи до края на 2004 г., като се очаква общите вложения да надхвърлят 40 млн. долара, като по този начин ще се преизпълнят ангажиментите, поети от купувачите с приватизационния договор.
Източник: Дневник (03.08.2004)
 
Черна гора ще обяви на 9 август международен търг за продажбата на 65.5% от акциите на предприятието за производство на алуминий "Комбинат Алуминиюма Подгорица" (Kombinat Aluminijuma Podgorica - KAP), предаде агенция "Сийнюз". След триседмични публични дебати правителството в Подгорица одобри в края на миналата седмица стратегия за приватизацията на комбината, която предвижда продажбата на държавния дял в него да се извърши на два етапа. Предварителни оферти ще се приемат до 6 септември, а до началото на декември кандидатите ще трябва да отправят и окончателните си предложения. Кабинетът се надява, че до края на годината ще приключи преговорите с избрания купувач. На КАР се пада половината от индустриалното производство в Черна гора и 13.5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Предприятието е и най-големият черногорски износител. За покупката му могат да кандидатстват компании от алуминиевия сектор с годишно производство от поне 120 000 тона и финансови възможности за инвестиране, инвестиционни групи с годишни приходи от поне 500 млн. евро и консорциуми между тях. Кандидатите ще трябва да се ангажират да инвестират в KAP поне 100 млн. евро. В същото време правителството в Подгорица ще опрости 116.6 млн. евро от дълговете на завода, възлизащи на над 250 млн. евро, и ще предостави възможност на потенциалния купувач директно да преговаря с кредиторите за изплащането на останалата част от задълженията му. Според агенция Ройтерс кабинетът ще даде концесии за добив на боксит, ако рудата се обработва в комбината. Според осведомителните агенции интерес към KAP проявяват световни гиганти като американската "Алкоа", канадската "Алкан", руските СУАЛ, "Русал", норвежката "Норск хидро" и базираната в Швейцария "Гленкор".
Източник: Дневник (03.08.2004)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" превежда всеки месец на Националния осигурителен институт (НОИ) по 5 млн. лв. и спазва стриктно погасителния план за дълговете си, съобщи министърът на труда Христина Христова. Надзорният съвет на НОИ в понеделник разсрочи задълженията на дружеството към държавното обществено осигуряване, които по данни на синдикатите възлизат на 100 млн. лв., но официално са тайна. Надзорът е единственият орган, който има подобно правомощие. Причината НОИ да се занимава отново с дълговете на комбината, който от половин година има погасителен план, е техническа корекция в точния размер на задълженията, поясни Христова. Главният данъчен инспектор Николай Попов отказа коментар по темата. От Агенцията за държавни вземания не оповестяват информация за размера на държавните вземания към дружеството с мотива, че това е служебна тайна. Заедно с пернишката "Стомана" и Варненската корабостроителница "Кремиковци" от години води листата на 50-те най-проблемни длъжници на НОИ, чийто общ размер на задълженията в края на първото тримесечие е 216 млн. лв. Комбинатът е работодател на над 7 хил. души и темата за висящите му дългове винаги е била чувствителна. "Доволни сме, че "Кремиковци" спазва стриктно поетите задължения към общественото осигуряване, обратното би било опасно", каза още министър Христова.
Източник: Дневник (03.08.2004)
 
Поръчките за стомана в германските стоманодобивни компании рязко спаднаха през последните седмици след чувствителния скок от 25% през първите 6 м. на 2004 г. Въпреки това се очаква Германия да произведе с 3% повече стоманена продукция, или 46 млн. т, през 2004 г.
Източник: Пари (04.08.2004)
 
Голямата руска стоманодобивна компания Мечел с активи в Румъния и Хърватия произведе през първото шестмесечие 2.9 млн. т валцувана продукция, което е с 22% повече спрямо същия период на 2003 г.
Източник: Пари (04.08.2004)
 
Индийската търговско-промишлена палата APEX обяви, че обмисля вариант за премахването на анти-дъмпинговите мита върху вноса на стоманени продукти, въведени с цел подпомагане на местните стомано-производители. В момента, митата, налагани върху вноса на стоманени сплави, са в размер на 15%. Стоманените продукти внос от Китай, обаче, се облагат с 30% вносни мита, което прави общо мито в размер на 45%. Освен това, стоманените сплави внесени от Русия, са обект на мита в размер на 35%. Индийската търговско-промишлена палата, отсъждайки, че завишените мита затрудняват вноса от тези страни, обмисля тяхното премахване, така че потребителите на стомана да могат да внасят от тези страни, като в същото време се избегнат по-високите цени, предлагани от местните стомано-производители. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (05.08.2004)
 
Произведената в света неръждаема стомана ще се увеличи с 6.8% през 2004 г. и ще възлезе на 24.35 млн. т, съобщи Международният форум за неръждаема стомана /ISSF/. Догодина продукцията ще нарасне с още 6.2% до 25.85 млн. т на фона на добитите 22.8 млн. т през 2003 г., които са с над 10% повече спрямо предишната година. 47%, или 11.4 млн. т от световната продукция през 2004 г. ще бъдат произведени в Азия. В Западна Европа и Африка ще се добият 9.65 млн. т, а в Америка 3 млн. т. Приносът на Източна Европа се изчислява на 300 хил. т. През 2005 г. продукцията в Азия ще достигне 12.25 млн. т, а източноевропейската ще възлезе на 350 хил. т. Западна Европа и Африка ще добият общо 10.10 млн. т, а Америка - 3.15 млн. т.
Източник: Пари (05.08.2004)
 
Монополистът в производството на мед в Казахстан Казахмист произведе 250.9 хил. т рафиниран червен метал през първото шестмесечие на 2004 г. в сравнение с 236.9 хил. т през същия период 1 година по-рано. Казахмис, който добива около 90% от медта в държавата, през юли е произвел 38.8 хил. т.
Източник: Пари (05.08.2004)
 
Цените на медта на световните пазари ще продължат да се движат нагоре да края на 2005 г. благодарение на ограниченото предлагане и нарасналото търсене, включително от Китай, сочи прогнозата на Man Financial. Средните котировки на медта през настоящата година ще са 2656 USD/т и 2875 USD/т за 2005 г. Прогнозите на Man Financial включват и екстремните цени през първите 2 тримесечия на 2005 г. над 3000 USD/т. През 2004 г. се очаква дефицит от 661 хил. т, а през следващата от 56 хил. т. Борсовите запаси според Man Financial спадат устойчиво след април 2002 г., когато надвишиха 1.5 млн. т. Вчера Международната група за изследване на медта /ICSG/ съобщи, че на пазара през първите 5 месеца на настоящата година е имало недостиг от 282 хил. т мед в сравнение с дефицита от 282 хил. т през същия период на 2003 г.
Източник: Пари (05.08.2004)
 
Принудителното изпълнение на задължения, които следват от договори или от съдебни решения, в бъдеще ще се осъществява от частни изпълнители, а не от държавни съдия-изпълнители. Новата гилдия ще се конкурира по подобие на нотариусите, предвижда проектозакон за частните изпълнители. Негови автори са български експерти, подпомагани от американските си колеги, работещи по проекта за реформа в търговското право, който се финансира от Американската агенция за международно развитие. Изпълнителният процес ще бъде реформиран и чрез промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които ще се ограничат опитите на длъжниците да блокират производството, съобщи депутатът от НДСВ Валери Димитров, който е председател на икономическата комисия в парламента. Оценката на осребряваното имущество вече няма да може да се обжалва, значително ще се намалят възможностите за бавене на процеса. Плановете на групата депутати, подкрепящи двата проекта, са те да бъдат внесени в деловодството на Народното събрание веднага след края на лятната ваканция. "Ако се създаде такава институция, това би дисциплинирало пазара, а всяка стъпка, която води към това, е добра", коментира Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Според него сега в закона има много слабости, които позволяват на длъжниците да се измъкват. Частните изпълнители биха улеснили търговията и взаимоотношенията между стопанските институции и това би се отразило положително на мудната процедура в момента, каза Петров. "Държавата не трябва да прехвърля функциите си и да създава рекетьори," заяви Мариана Печеян, прокурист на "ВСК Кентавър". Тя е на мнение, че юристите няма да могат сами да събират вземанията и ще прибягват до силови групировки или ще поискат големи правомощия. Трудно се събират вземания, особено от хора, които не искат да плащат, допълни Печеян. Според нея дори такава процедура да се прилага на Запад, у нас не би била нормална. "Все още нямаме съзнанието, не сме дорасли да сме коректни и почтени", добави тя.
Източник: Дневник (05.08.2004)
 
За първите шест месеца на годината в Агенцията за финансово разузнаване са получени 208 доклада за съмнителни операции за над 30 милиона евро. Това става ясно от интернет-страницата на АФР. От тях 53,03 на сто са подадени от банките, 3,03 на сто - от данъчните органи, 2,27 на сто - от застрахователите, 12,12 на сто - от митническите органи, 7,58 на сто - от нотариусите, и 13,64 на сто - от надзорните органи. От политическите партии са постъпили 0,76 на сто от сигналите, от юридически лица с нестопанска цел - 1,52 на сто, от лица, организиращи и провеждащи хазартни игри - 0,76 на сто, и също 0,76 на сто - от лица, извършващи сделки с благородни метали.
Източник: БТА (06.08.2004)
 
Металургичният комбинат "Промет" е преработил за един месец 36 хил. т стомана. Това е своеобразен рекорд за него. За сравнение, през цялата 2002 г. предприятието е произвело 50 хил. тона. То е изпратило полугодието на 2004-а с печалба от около 2.8 млн. лева.
Източник: Банкеръ (07.08.2004)
 
И през второто тримесечие продължава тенденция към нарастване на търговския дефицит, в резултат на което този дефицит достигна 5.6% от БВП за периода януари - май 2004 г. При наблюдаващия се траен ръст на износа влошаването на търговското салдо може да се отдаде както на засиленото потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната, така и на инвестиционните решения на бизнеса. Определящо значение от гледна точка на структурата на външната търговия (както за вноса, така и за износа) продължават да имат суровините и материалите, въпреки че регистрираните ръстове са по-скромни от тези на потребителските и инвестиционните стоки. Те имат най-значителен дял както в структурата на материалния внос (около 41%), така и на износа (около 42%). Динамиката на този внос до голяма степен е зависима и се предопределя от динамиката на износа на определени групи стоки. Например тенденцията към нарастване на износ на чугун, желязо и стомана (25% ръст за разглеждания 12-месечен период) и на цветни метали (22% ръст) стои в основата на регистрираното значително увеличаване на вноса на руди (близо 19%) и на чугун, стомана и желязо (76%).
Източник: Капитал (07.08.2004)
 
Драстичен спад на обществените поръчки има през първите седем месеца на 2004 г. До края на юли те са 431. За същия период на миналата и по-миналата година техният брой е бил съответно 2825 и 2437. Най-много са намалели обществени поръчки на стойност до 30 хиляди лева. Това показват данните от регистъра към министъра на държавната администрация. Най-активни при сключването на договори за обществени поръчки са били Министерството на земеделието и горите с 29 договора, НЕК - с 24, и Министерство на здравеопазването - с 21. Символично е участието на кметствата - едва 20 договора, сключени от три общини - Кюстендил, Ардино и Черноочане.
Източник: Сега (09.08.2004)
 
Цените на стоманата в Китай ще се стабилизират през втората половина на 2004 г., благодарение на усилията на правителството да забави икономическия растеж на страната, предаде Beijing News, цитирайки г-н Хуан Дзин-ан, анализатор от държавната Асоциация по желязото и стоманата. Силното търсене на стоманени продукти и растящите цени на желязната руда и електричеството спомогнаха за нарастването на цените на стоманата от април насам, цитира изданието. Правителствените усилия, насочени към охлаждане на прегряващата икономика и решаване на проблема с недостига на суровини, ще помогнат за стабилизирането на цените на стоманата. Цените на стоманата в Китай миналата седмица достигнаха рекордни нива за последните две седмици. Цената на стоманените пръти отбеляза ръст от 700 юана (148 щ.д.) или 24%, достигайки 3 260 юана/т в Шанхай, в сравнение с 2 920 юана/т в края на май, според Beijing Antaike Information Development, дъщерно дружество на китайската асоциация по цветни метали. Китай се опитва да забави икономическия си растеж чрез затягане на кредитите, отпускани на промишлени предприятия, работещи в сферата на стоманодобива, циментовата индустрия и недвижимите имоти. Бързото разрастване на икономиката доведе до недостиг на енергия, проблеми с транспортната система и инфлация. (източник: The Straits Times)
Източник: Други (09.08.2004)
 
Говорител на японската стоманодобивна индустрия заяви, че експанзията на в момента действащата система за мониторинг и лицензиране в САЩ може да окаже подкрепа на американското и други правителства, както и на стоманодобивната индустрия чрез осигуряване на информация за състоянието на щатския пазар. Те, обаче, в същото време предупредиха, че САЩ не бива да въвежда система за мониторинг, която не съответства на правилата на СТО, както и система, която би създала програма за ограничаване на търговията. В резултат на тарифите, наложени от президента Буш върху вноса на някои стоманени продукти преди две години, някои стоки станаха обект на мониторинг. Въпреки премахването на тарифите в края на 2003 г., програмата за мониторинг на тези продукти остана в сила. Нещо повече, откакто бяха премахнати тарифите, щатската стоманодобивна индустрия настоява усилено за приемане на законодателство с цел разширяване обсега на оригиналната програма върху всички стоманени продукти. Японските стоманодобивни производители, обаче, се опитват да накарат щатската индустрия да работи в посока подобряване на доставките на конкурентни продукти на американския пазар, а не да търси правителствена подкрепа за местната индустрия, което води до ограничаване на избора на местните потребители и не им позволява да изберат най-качествените продукти.
Източник: Други (09.08.2004)
 
МВФ настоява за минимално увеличаване на заплатите в страната. Благоразумното вдигане на възнагражденията в държавните предприятия и минималната работна заплата ще поддържа конкурентоспособността в страната. Това коментира Такатоши Като, зам. управляващ директор на МВФ, след като късно в петък бордът на фонда одобри новото предпазно споразумение с България. То е на стойност $146 млн. Ниските заплати ще стимулират работодателите да наемат и неквалифицирани работници, смятат от МВФ. Според фонда увеличаването на заплатите е една от причините за дефицита във външната търговия.
Източник: Стандарт (10.08.2004)
 
Украинската минна и металургична промишленост трябва да се преориентира от китайския пазар към други потребителски пазари пред 2005 г., заяви премиерът на Украйна Виктор Янукович. “Нужна е да пренасочим фокуса на местната минна и металургична индустрия към други потребители, тъй като има опасност да загубим китайския пазар до края на тази година,” каза Янукович на пресконференция в Криви Рих, състояла се на 7 август. Той добави, че Украйна задоволява 10-15% от търсенето на метали в Китай. Според премиера, китайската промишленост се развива много бързо, и е твърде вероятно обема на износа на стомана от азиатската страна да достигне 160-170 млн тона преди началото на 2005 г. “Това почти напълно задоволява потреблението в Китай,” обясни Янукович. Украйна трябва да се подготви за намесата на китайски металургични производители на украинския пазар на суровини. “Трябва да сме готови да защитаваме пазарите си на суровини, така че местните металурзи да не се окажат без желязна руда и кокс,” предупреди премиера. (източник: Interfax)
Източник: Други (10.08.2004)
 
Най-големите длъжници на НОИ, които не са в несъстоятелност, са започнали да изчистват натрупаните дългове, обяви за управителят на института Йордан Христосков. "Кремиковци", който има най-големи задължения - 82 млн. лв., изпълнява плана си за разсрочено плащане, редовно си внася и текущите вноски на работниците, уточни Христосков. По-трудно на осигуряването е да си събере дължимите суми от мините, които са обявени в несъстоятелност или работят на загуба. Не плащат също и от "Плама", и от Варненската корабостроителница. Преди дни "Промет" изплати 4,6 млн. лева за осигуровки и ще бъде изваден от списъка. Това, което е стреснало дори по-малките длъжници е по-високата лихва. От началото на тази година тя е доста солена - основният лихвен процент плюс 20 пункта вместо 10 пункта, както беше до края на 2003 г.
Източник: Сега (11.08.2004)
 
Половината от българската стомана се продава в чужбина, а за строителство използваме предимно украинска, съобщиха от Българската камара по черна и цветна металургия. През първите шест месеца на годината сме изнесли 675 600 тона стоманени продукти, докато за първото полугодие на м. г. - 535 хил. тона. Експортът на дълги продукти е скочил 2,6 пъти и е достигнал 165 100 тона. Износът на плоски продукти е по-малък - 510 500 тона при 473 хил. тона за първото полугодие на 2003 г. Евросъюзът отново остава основен пазар за стоманата ни, въпреки че има спад на експорта с около 6 на сто. През първите шест месеца на годината сме продали в Европа 369 хил. тона при 392 хил. същия период на м. г. Причината за спада на износа са квотите и митата, които са ни наложени, обясниха от камарата. За сметка на това обаче има нарастване на износа за трети страни, обясниха от там. Нуждите на строителството се задоволяват предимно с вносна стомана - предимно украинска. Тя се предпочита заради по-ниските си цени. По последни данни от 2003 г. импортът на горещовалцувани рулони и ленти у нас е бил общо 103 хил. тона, от които 58 883 тона или 58 на сто от Украйна. Те се продават у нас на цени 289 долара при средни 323 долара. Над 17% от вноса на ламарина у нас също е от Украйна. Цената й е 437 долара при 677 долара средно. Като цяло родното производството на чугун и стомана е намаляло през първите шест месеца спрямо същия период на м. г.
Източник: Монитор (11.08.2004)
 
224.351 млн. лв. са задълженията на 50-те най-големи борчлии към НОИ в края на първото полугодие на тази година, сочи справка на осигурителния институт. Сумата включва главницата и начислените по нея лихви. Спрямо тримесечието на 2004 г. дълговете за осигуровки са нараснали с 8.290 млн. лв. За първите три месеца на тази година задълженията възлизаха на 216.061 млн. лв. 1. "КРЕМИКОВЦИ" АД СОФИЯ приет погасителен план за разсрочване на задълженията 2. "СТОМАНА" АД ПЕРНИК приет погасителен план за част от задълженията; приета оздравителна програма 3. МИНИ – БОБОВ ДОЛ БОБОВДОЛ запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 4. "ВАРНЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА" АД ВАРНА активите са продадени на БМФ и цялата сума е преведена на Банкова Консолидационна Компания 5. "ВИДАХИМ" АД ВИДИН принудително събиране на задълженията от АДВ (Агенция за държавни вземания) 6. "БЕСТТЕХНИКА ТМ–РАДОМИР" АД РАДОМИР принудително събиране на задълженията от АДВ 7. "РУДОДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ – КРЕМИКОВЦИ – КЛОН СОФИЯ" АД СОФИЯ запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 8. "КВАРЦ" АД СЛИВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 9. "СТАРА РЕКА" АД ПЕЩЕРА принудително събиране на задълженията от АДВ 10. "ПРОМЕТ" АД с. ДЕБЕЛТ принудително събиране на задълженията от АДВ 11. "НОВА ПЛАМА" АД ПЛЕВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 12. РУСЕ – ОБЩИНСКИ АВТОТРАНСПОРТ – ЕООД РУСЕ принудително събиране на задълженията от АДВ 13. "КАВАЛЕР" АД СОФИЯ запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 14. "МАРИЦА" КК АД ПАЗАРДЖИК принудително събиране на задълженията от АДВ 15. "ТРЕМА" АД ТРЯВНА принудително събиране на задълженията от АДВ 16. АВИОКОМПАНИЯ "БАЛКАН" АД СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 17. "ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС" ЕАД БУРГАС приет погасителен план за разсрочване на задълженията 18. "ОРФЕЙ" АД КЪРДЖАЛИ принудително събиране на задълженията от АДВ 19. "ХИМКО" АД ВРАЦА запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки 20. "ЕТАВИА" АД КЮСТЕНДИЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 21. "МИНСТРОЙ – БОБОВ ДОЛ" АД БОБОВДОЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 22. "КИТКА" АД НОВИ ПАЗАР принудително събиране на задълженията от АДВ 23. "БЕЛОПАЛ" АД БЕЛОСЛАВ принудително събиране на задълженията от АДВ 24. МИНА "МАРИШКИ БАСЕЙН" ЕООД ДИМИТРОВГРАД запорирани банкови сметки 25. ИНДУСТРИАЛНА КОРПОРАЦИЯ "ЗЕЛИН" СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 26. "ПИМА" АД МОНТАНА производство по несъстоятелност, запорирани банкови сметки 27. БУРГАСКИ МЕДНИ МИНИ ЕАД БУРГАС принудително събиране на задълженията от АДВ 28. СТОМАНЕНИ ТРЪБИ АД СЕПТЕМВРИ принудително събиране на задълженията от АДВ 29. МИКРОПРОЦЕСОРНИ СИСТЕМИ ПРАВЕЦ принудително събиране на задълженията от АДВ, в несъстоятелност 30. ГОРУБСО – МАДАН АД МАДАН принудително събиране на задълженията от АДВ 31. ГОРУБСО – РУДОЗЕМ ЕАД РУДОЗЕМ принудително събиране на задълженията от АДВ 32. ЕЛПРОМ – ЕМТ АД ТЕТЕВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 33. "ОСОГОВО" АД КЮСТЕНДИЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 34. "ГЕРГОВ" АД с. ТРУД принудително събиране на задълженията от АДВ 35. "ДИНАМО" АД СЛИВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 36. "ВЕСЛЕЦ" ЕАД ВРАЦА в несъстоятелност 37. “ИЗИДА” АД ЕЛИН ПЕЛИН принудително събиране на задълженията от АДВ 38. "АГРОТЕХНИКА" КАРЛОВО запорирани банкови сметки 39. "ДОБРИЧ" АД ДОБРИЧ принудително събиране на задълженията от АДВ 40. "ПОДЕМ" АД ГАБРОВО принудително събиране на задълженията от АДВ 41. НИТИ – ЕАД КАЗАНЛЪК принудително събиране на задълженията от АДВ 42. МИНИ ПЕРНИК ПЕРНИК чл. 146 от ДПК 43. "РОМИНА 2000" СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 44. "КРИСТАЛ" ПЕРНИК ЕАД ПЕРНИК принудително събиране на задълженията от АДВ 45. "СОФТРИКО–С–Т" СОФИЯ запорирани банкови сметки 46. "БОБОВ ДОЛ – ТРАНСПОРТ" АД БОБОВ ДОЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 47. "МАРЕНА" ДУПНИЦА принудително събиране на задълженията от АДВ 48. "МРАЗ" СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 49. "БЕЛТРАНС" ПЕРНИК запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 50. "УСТРЕМ – ТОПОЛОВГРАД" АД ТОПОЛОВГРАД приет погасителен план за разсрочване на задълженията
Източник: Пари (12.08.2004)
 
ThyssenKrupp AG – най-голямата стоманодобивна компания в Германия, повиши прогнозата си за размера на печалбата преди облагане с данъци за финансовата година, завършваща в края на септември, благодарение на по-високите приходи, регистрирани от отделите за производство на стомана и автомобилни продукти. При новината, акциите на групировката скочиха с 6.6%. ThyssenKrupp Ag очаква годишната печалба преди облагане с данъци да е по-скоро “максимално близо” до нивата от 1.5 млрд.евро (1.8 млрд.щ.д.), отколкото да се движи в границите на 1 млрд.евро, заяви говорителят на компанията Клаус Пеперхоф. Чистите приходи, регистрирани от базираната в Дюселдорф комапния през изминалото трето финансово тримесечие, са се покачили с 28%. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (12.08.2004)
 
224.351 млн. лв. са задълженията на 50-те най-големи борчлии към НОИ в края на първото полугодие на тази година, сочи справка на осигурителния институт. Сумата включва главницата и начислените по нея лихви. Спрямо тримесечието на 2004 г. дълговете за осигуровки са нараснали с 8.290 млн. лв. За първите три месеца на тази година задълженията възлизаха на 216.061 млн. лв. Класацията води металургичният комбинат Кремиковци, за който има приет погасителен план за разсрочване на задълженията. Следва стомана-Перник. Предприятието има одобрен погасителен план за част от задълженията и оздравителна програма. На третия длъжник Mини Бобовдол са запорирани банковите сметки, а задълженията са предадени за принудително събиране от Агенцията за държавни вземания. Сред големите борчлии са още Варненската корабостроителница, Видахим, Нова Плама, Авиокомпания Балкан, Пристанище Бургас, Химко и др.
Източник: Пари (12.08.2004)
 
Дългът на "Кремиковци" към НОИ е намалял на 56 млн. лв., уточниха от института по повод статия във в. "Сега" за длъжниците към НОИ. Както "Сега" писа металургичният комбинат регулярно плаща на пенсионното по погасителния план старите осигурителни вноски на работниците и редовно се издължава за настоящите. Те внасят месечно по 2,5 млн. лв. осигуровки, защото средният осигурителен доход в завода е висок - 620 лева, уточни управителят на НОИ Йордан Христосков.
Източник: Сега (12.08.2004)
 
Управителният съвет на "Промет Стиил" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 15.IХ.2004 г. в 10 ч. в административната сграда на "Рудметал" - АД, София, ул. Добруджа 1, при следния дневен ред: 1. приемане на отчет на управителния съвет за дейността на дружеството през 2002 и 2003 г.; 2. приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 и 2003 г.; 3. приемане доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 и 2003 г.; 4. избиране на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 2004 г.; 5. приемане на решение за освобождаване членовете на управителния и надзорния съвет от отговорност за дейността им през 2002 и 2003 г.; 6. избор на нови органи на управление; 7. разни. Поканват се всички акционери да вземат участие в общото събрание лично или чрез упълномощен представител. Регистрацията на участниците и проверката на пълномощниците им ще се извърши същия ден от 9 до 10 ч. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в седалището на дружеството всеки ден от 10 до 16 ч. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 1.Х.2004 г. в 10 ч. на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (13.08.2004)
 
Мирослав Борисов е роден на 22 август 1956 г. в София. През 1991 г. завършва висше образование в УНСС - София, специалност "Счетоводство и контрол". Веднага след завършването си работи като главен счетоводител в "Мосстрой", поделение "Бербеж". От 1993-1996 г. е старши инспектор в БНБ, а от 1996 до 2000 г. е гл. счетоводител на "Кремиковци". От 2000 г. започва работа в "Нева холдинг" като мениджър "Корпоративни финанси". Година по-късно става финансов мениджър в "Промет" АД. От месец май 2002 г. е изпълнителен директор на "Промет стийл" АД. В: Г-н Борисов, наскоро "Промет стийл" получи комплексно разрешително за предотвратяване и контрол на замърсяването съгласно Закона за опазване на околната среда. Какво следва от това? - От това следва, че отговаряме на всички европейски стандарти и че сме екологично чисто предприятие, което работи в синхрон с нормите, по които работят предприятията на страните - членки на Европейския съюз. "Промет" е първото предприятие от черната металургия, което получи такова разрешително. Другите предприятия от отрасъла също кандидатстват, но все още не са получили документа. Около 90% от продукцията ни е за износ, като над 80% от износа е съсредоточен в САЩ. Там изискванията са завишени. Продукцията трябва да притежава много сертификати, които да доказват, че е качествена и екологично чиста. Ние получаваме от Търговско-промишлената палата озонов сертификат, че стоката ни е чиста. Всеки един елемент от арматурата, която изнасяме, носи белега на завода. На самото желязо е написано, че производител е "Промет"-България, и марката на стоманата. Във връзка с това разрешително, което вече получихме, предстои сертификацията по ISO 14001. Ние имаме вече ISO - 9001, предстои до началото на 2005 г. да се сертифицираме по ISO - 2001 и по ISO - 14 001, което е първата стъпка към знака за качество. Въпреки че е отпреди 15 години, оборудването е сравнително ново в технологично отношение и дава пълните възможности за излаз на американския пазар - а това означава и съответствие със стандарта ASTM, предстои усвояването на DIN стандарта, имаме TUF сертификати за някои от продуктите си. Надяваме се тази тенденция да продължи и "Промет" да стане един от водещите заводи на Балканския полуостров. В: Отчитате един голям обем на производство през последните месеци. Как ще се развива в бъдеще металургичният комбинат, какви са плановете на собствениците му? - Когато е бил построен, заводът е бил най-модерният завод на Балканския полуостров. А за 15 години той е произвел 1 млн. тона продукция, т.е. през тези 15 години заводът практически не е работил. От началото на 2004 година до момента сме произвели около 190 хил. тона стоманени изделия. За сравнение бих казал, че през цялата изминала 2003 г. произведохме 128 хил. тона готова продукция. През 2002 г. произведената продукция е 50 хил. тона, а през 2001 г. - 108 хил. тона. До края на тази година очакваме да произведем над 350 хил. тона. Това на практика означава натоварване на около 60% от възможностите на завода. Колкото до това как ще продължи да се развива комбинатът - развитието е предопределено от инвестиционната програма, приета от акционерите на фирмата. Наложително е изграждането на пещ за непрекъснато леене на стоманата, с което цикълът на завода ще бъде завършен. Плановете предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Предстои също така през 2006 г. да бъде изградена допълнителна линия за производство на катанка. Това ще даде възможност изцяло да бъде запълнен капацитетът на завода, който е 800 хил. тона годишно. Инвестициите за тези мощности са осигурени изцяло от акционерите. Те са от порядъка на 40-50 млн. долара. В: На кои компании ще разчитате за новото строителство? - "Промет стийл" ще проведе международен конкурс. Има вече оферти от турската компания "Измир Делир Челик", от австрийската "Фьост Алпине", чакаме оферти евентуално и от други компании. Когато приключи събирането на оферти през септември 2004 година, Надзорният съвет на дружеството ще реши коя от компаниите ще поеме не само проектирането, но и изпълнението на проекта на завода за стоманодобив. За тогава е насрочено и акционерното събрание на дружеството. В: Когато новите производства заработят, откъде ще си доставяте суровина? - Една част ще бъде от вътрешния пазар - така нареченият скрап, а другата част - от внос, най-вече от Украйна. В момента скрапа, който се добива в България, е недостатъчен за трите завода - "Кремиковци", "стомана" и "Промет". Но все пак те са разположени в различни региони на страната. Ние ще ползваме скрап от региона на Бургас. Освен това при нас също отпада технологичен скрап в процеса на производството. Когато производството бъде увеличено и достигне капацитета, който имат производствените мощности, скрапът от собствени мощности ще е около 3 хил. тона месечно. Още около 10 хил. тона не е проблем да купуваме от вътрешния пазар, а останалото под формата на гъбесто желязо, палети е т.н. ще внасяме от Украйна. На същия принцип работят пещите в "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. В: Мощности като вашите има ли и в другите съседни държави? - Вече има в Гърция такива мощности групировката "Виохалко", собственик и на "стомана индустри", има в Турция и с по-малки мощности - в Сърбия. За Македония, Сърбия, Гърция ние изнасяме приблизително 10 хил. тона готова продукция на месец. Но тези пазари не са ни приоритет. В: Кои са вашите контрагенти на външния и вътрешния пазар? - "Америка СМС", "Арселор", "Манесман", "Тисен", "Фьост-Алпине". Сред по-големите български търговски фирми е "Металснаб", за доставка на заготовките работим добре със "стомана индустри". Продукцията се изнася основно през пристанище Бургас. В момента сме вторият товародател на бургаския порт и нямаме никакви неиздължени суми към него. Средномесечно оттук минават по 70 хил. тона внос и износ. Предстои увеличаване на количеството. От началото на годината сме доставили над 400 хил. тона заготовка и сме изнесли около 170 хил. тона продукция през порта. В: Какви са финансовите резултати, дружеството реализира ли вече печалба? - Печалбата на "Промет стийл" АД за шестмесечието е около 2.8 млн. лева и тя отиде изцяло за погасяването на стари дългове. За миналата година сме на загуба от около 4.5 млн. лева. През 2004 година изчитаме изцяло да покрием загубата. Подобрихме организацията на работа. През 2003 година започнахме работа от второто шестмесечие. Ние внасяме основно от няколко украински завода, но оттам доставките на заготовки не бяха регулярни. Обемите, които се произведоха предвид капацитета на завода и разходите не бяха достатъчни за излизането на положителен резултат. При това ние сме завод, който няма пълен производствен цикъл. Имаме само прокатна част. Купуваме заготовката, преработваме я и тогава създаваме готовия продукт. Всичко зависеше в крайна сметка от пазара в България и Украйна. Освен това в момента цените са изключително благоприятни и за трите дружества от черната металургия. Такива цени от години не е имало. За различните изделия цените са различни, но средната цена, при която ние в момента работим, е от порядъка на 480-510 долара за тон при износ. Цените се определят от стойността на цената на заготовката, която преработваме. Аналогично е положението при "Кремиковци" и "Стомана". При тях цените дори са по-високи, защото гамата, която тези два завода произвеждат, изисква допълнителна обработка. Те имат една степен на обработка повече от нас. В: Имате ли конкуренция за вътрешния пазар? - В България няма металургичен завод, който може да конкурира "Промет". Нито един от останалите структуроопределящи заводи в черната металургия - "Кремиковци" и "Стомана", не се конкурират помежду си. В: А защо не можете да задоволявате потребностите на по-малките потребители на вътрешния пазар? - Ние можем изцяло да ги задоволим, но вътрешният пазар все още не може да задоволи нашите потребности. Той поема около 15 хил. тона на месец общо от всички продукти от нашата гама и с целия внос, който други фирми правят основно от Украйна и Гърция. А нашето производство е от 25-35 хил. тона месечно. В: Вероятно продължавате да ползвате банкови кредити? - Непрекъснато ползваме банкови кредити. Няма работещо предприятие, което да не ползва кредити. В момента оборотът от 45 хил. тона готова продукция (по 480 долара това са 16 млн. долара на месец) минават през чужди банки, тъй като дълговете, които имахме, не създаваха добри условия за работа с българските банки. В: Предприятието и новите му собственици наследиха големи дългове. Смятате ли, че държавата би следвало да направи някои облекчения за инвеститори от такъв мащаб? - Би следвало да се преразгледа инвестиционната програма. Защото тя е създадена в период, когато предприятието е приватизирано. Но в този период акционерите направиха толкова много инвестиции, че изведоха предприятието на световния пазар. Тези инвестиции надхвърлят многократно предвидените. Общите инвестиции, които предстои да бъдат направени през последните две години, ще бъдат от порядъка на 50 млн. долара, като на практика ще бъдат изградени две нови предприятия. Едното ще завърши изцяло прокатната част на завода и ще увеличи производителността с 400 хил. тона и добивната част - от порядъка на 600-700 хил. тона. Много малко са обектите в държавата, които ще имат такава инвестиция. Държавата би следвало да създаде допълнителни облекчения за инвеститорите, като се извършат промени във фискалната политика. При активи на "Промет", оценени за 30-40 млн. евро, буди недоумение оценката, която Агенцията за държавни вземания направи на предприятието от порядъка на 2.5 млн. лева. Ние вече изплатихме 5.2 млн. лева от задълженията към държавата, но директно на НОИ, а не чрез Агенцията за държавни вземания. Амбициите на дружеството са дълговете на завода да бъдат изцяло изплатени до края на първото шестмесечие на 2005 година.
Източник: Дневник (16.08.2004)
 
Производителят на стомана Iscor се очаква да регистрира 36% скок в печалбата за първото тримесечие на годината, благодарение на растящите цени на стоманата. През периода, и другите отдели на LNM Holdings group реализираха рекордни резултати, на фона на растящото търсене в Китай и света. Регистрираната на Нюйоркската фондова борса групировка от структурата на LNM - Ispat International, обяви почти седем пъти увеличение на оперативните приходи за шестмесечието завършващо в края на юни, като те достигнаха 584 млн.щ.д. Ispat International, която развива дейност в САЩ, Канада, Мексико, Тринидад, Франция и Германия, заяви, че средните цени на реализираната продукция през периода са с 30% по-високи в сравнение със същия период на миналата година. Iscor, която в края на този месец ще бъде преименувана на Ispat Iscor, също предприе увеличение на цените тази година. Само цените на плоската стомана са се увеличили с 20% и 27% от януари насам. (източник: Business Day)
Източник: Други (16.08.2004)
 
Възможно е значително намаление на цените на желязото и стоманата през 2005 г., заяви президентът на руската Асоциация на търговците на метали Александър Романов във вторник. “През идните 2-3 години, ще има излишък от стомана в световен мащаб и това ще доведе до спад в цените,” прогнозира Романов. Според него, “през последните 3-4 години, производството на стомана е нараснало с 200 млн. метрични тона и е достигнало 1 млрд.метрични тона.” Страните от Югоизточна Азия, които са основните вносителки на стомана, започват да произвеждат сами. Според него, много скоро Китай ще бъде способен да задоволява сам нуждите си от цветни метали. Производството в Китай и Индия нараства драстично. Г-н Романов изрази мнение, че това ще доведе твърде голям брой доставки и спад в световните цени на метали в близко бъдеще. Що се отнася до руския пазар на желязо и стомана, той отбеляза, че руския пазар е отворен и конкурентен. Освен големите руски заводи (Северстал, ММК и Мечел), метали за руските пазари се доставят и от украински, беларуски и казахстански производители, както и от някои от най-големите металодобивни компании в света. “Ето защо, пазарът може да бъде наречен конкурентен, а не монополен,”заяви Романов. “Между 5 и 10 големи компании, несвързани една с друга, работят в производството на всеки един от продуктите, предлагани на пазара. “И тъй като е налице конкурентен пазар, цените на него са пазарни цени. Трудно е да се говори за сблъсък между цените, тъй като тя (стоманодобивната и металодобивната индустрия) се характеризира с производство с продължителен цикъл. Една доменна пещ не може да бъде спряна, без това да причини огромни загуби,” продължи Романов. Тоя заяви, че няколкостотин независими компании, търгуващи с метали, работят на руския пазар. “Те купуват продукти от голям брой производители и ги доставят на голям брой крайни потребители. Ето защо конкурентната среда е съвсем реална.” Експертът подчерта, че не подкрепя държавното регулиране на цените в сектора. “Ако металурзите бъдат вкарани в ценови коридор,онези, които им продават суровини трябва също да попаднат в такъв,” обясни той. “Ако бъде въведена регулация, ще бъде необходим бюрократичен апарат, няколко пъти по-голям от съществуващия в момента.” (източник:Новости - Русия)
Източник: Други (16.08.2004)
 
Световните стоманодобивни компании се готвят да инкасират печалбата си за тази година с почти 60%, възползвайки се от чувствително подобрената конюнктура в индустрията, поскъпването на стоманата и бързо нарастващото търсене в Китай. По данни на щатската консултантска фирма World Steel Dynamics /WSD/ средната печалба на тон през 2004 г. на 33-те водещи производителя в ОИСР ще е 107 USD при 67 USD през 2003 г. и 58 USD през 2002 г. Най-печелившата компания според WSD т. г. ще е индийската Таtа с печалба от 230 USD, следвана от CSN. По данни на WSD рекордните печалби в бизнеса ще се запазят и догодина. През последните 2 г. цените на много видове стомана скочиха двойно, тласнати нагоре от свитото предлагане и елиминирането на излишните капацитети, увеличеното китайско потребление, представляващо 1/3 от световното търсене./
Източник: Пари (17.08.2004)
 
Вторият по големина производител на стомана в света LNM Holdings купи 51% от най-големият стоманодобивен комбинат в Босна BH Steel за 80 млн.щ.д. (65 млн.евро). Според условията на сделката, подписана от шефа на LNM – индиецът Лакшми Миттал и министър-председателя на Босна Ахмед Хаджипасик, групировката се задължава да инвестира поне още 135 млн.щ.д. през идните 10 години в модренизирането на работния процес. Това е най-голямата инвестиция в Босна след войната от 1992-95 година, която разруши икономиката на балканската страна. LNM Holdings беше избрана през юни за преговори, след като притежателите на завода отхвърлиха офертата, подадена от индийската ISPAT Group.
Източник: Други (17.08.2004)
 
NatSteel възнамерява да продаде стоманодобивния си бизнес на индийската Tata Iron and Steel Company за 486.4 млн.с.д. (283 млн.щ.д.). Решението предстои да бъде одобрено от акционерите. Ако това стане, сделката най-вероятно ще бъде финализирана най-късно в началото на 2005 г., като ще включва дъщерните дружества на NatSteel в региона, дяловете на компанията в свързани дружества в Китай, Малайзия, Виетнам, Филипините, Тайланд и Австралия, както и стоманодобивните й мощности, дъщерни компании и активи в Сингапур. В продажбата ще бъде включена и интелектуалната собственост на NatSteel, свързана със стоманодобивната й дейност, включително търговското име. Според условията на договора, NatSteel ще прехвърли стоманодобивния си бизнес на NatSTeel Asia. След товаTata Steel ще придобие 100% от капитала на NatSteel Asia. NatSteel е уверена, че ще получи одобрението на своите акционери.
Източник: Други (17.08.2004)
 
Индийски бизнесмени проявяват сериозни инвестиционни намерения към България преди тя да стане член на Европейския съюз. Това каза на пресконференция в Слънчев бряг индийският индустриалец Ашиш Сараф, който е на посещение у нас по покана на външния министър Соломон Паси. Сараф отбеляза, че ако неговата страна инвестира в България преди присъединяването ни към Евросъюза, от 2007 г. Индия ще стъпи на европейския пазар. Индия гледа много сериозно на приватизационния процес в България и намеренията са делегация от водещи индийски индустриалци да посетят страната и да се ориентират към предприятия, които са в процес на приватизация, каза Ашиш Сараф. Сараф е собственик на една от най-големите компании за стоманодобивна промишленост с годишен оборот от един милиард евро. В компанията работят над 25 хиляди души. Индийският бизнесмен обяви намеренията си за разширяване сътрудничеството с нашата страна в областта на винопроизводството чрез водещи фирми в Бургаски и други региони. Той предвижда продукцията да бъде представена на търговския пазар на Малдивите. Индия може да инвестира в България в туризма и стоманопроизводството, каза Сараф. Той обяви, че в момента индийската компания ИСПАД, която е най-големият производител на стомана в света, преговаря за закупуване на 25 процента от минотарния дял на фирма "Финмеханика". Сараф каза, че вече има предварителен договор между ИСПАД и "Финмеханика" за прехвърляне на акциите и преговорите между двете страни са в процес на напредък.
Източник: БНР (17.08.2004)
 
Ашиш Сараф, президент на индийската компания Феро Алойс корпорейшън, заяви в Несебър, че ще организира силна индийска бизнесделегация, която да се ориентира в оставащите за приватизация наши предприятия. България е привлекателна с туризма си и с производството на стомана, подчерта Сараф по време на среща с българския външен министър Соломон Паси.
Източник: Пари (18.08.2004)
 
Производството на стомана и туризмът са областите, в които индийският бизнес може да инвестира в България. Това заяви Ашиш Сараф, бизнесмен от Индия, който гостува у нас по покана на външния министър Соломон Паси. Вчера двамата разгледаха Слънчев бряг и се срещнаха с журналисти в хотел "Феста панорама" в Несебър. Индийският бизнесмен припомни, че "Исад" - стоманопроизводител номер 1 в света с индийско участие, е подписал предварителен договор с "Финметал" за покупката на "Кремиковци". Самият Сараф има участие в бизнес за производство на консумативи за стоманената промишленост, опаковки за цигари и алкохолни продукти. Гледаме много сериозно на приватизационния процес в България, имаме намерение да доведем индийски индустриалци, които да се ориентират към покупки, заяви бизнесменът. Според него в Индия все още слабо познавали България - за миналата година били издадени едва 1200 визи.
Източник: 24 часа (18.08.2004)
 
Между 100 и 150 млн. лв. са инвестирани в минния бранш през 2003 г., съобщи председателят на минната камара и изпълнителен директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. В деня на миньора - 18 август, Успение на св. Иван Рилски, от бранша съобщиха, че произведената продукция от дружествата в отрасъла през 2003 г. е за 1.036 млрд. лв. Това е ръст от 104% спрямо 2002 г. Данните от официалната статистика за инвестициите в бранша невинаги са точни поради преобладаващата частна собственост на компаниите, казаха специалисти. Вложенията са направени основно от "големите" в бранша - Марица-изток, Асарел Медет, Елаците мед, Каолин-Сеново. Повечето инвестиции са от собствени средства на дружествата. Минният бранш е рисков, вложените средства в него се възвръщат бавно и това е една от причините банките трудно да отпускат кредити на дружества от отрасъла, каза изпълнителният секретар на камарата Петър Петров.
Източник: Пари (19.08.2004)
 
Европейската комисия (ЕК) предприе разглеждане на премахването на антидъмпинговите мита върху стоманените въжета и кабели, внос от Китай, Индия, ЮАР и Украйна. Разследването е по молба на European Union Wire Rope Industries (EWRIS), подадена на 17 май 2004 г. Молбата на EWRIS е базирана на твърдения, че е твърде вероятно изтичането на антидъмпинговите мерки да доведе до възобновяване и повторно налагане на дъмпинг, което би могло да донесе загуби на европейската индустрия. Според ЕК са налице достатъчно доказателства за стартирането на разглеждането както на изтеклите мита, така и на в момента действащите мерки, налагани върху търговията и вноса от гореспоменатите страни. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (19.08.2004)
 
На 2 април 2004 г., Канадската гранична агенция (CBSA) уведоми Канадския трибунал за международна търговия (CITT), че налага временни мита върху вноса на кръгла тел от калена неръждаема стомана от Индия, Корея, Швейцария и САЩ. След получаването на тази информация, на 5 април 2004 г. CITT предприе разследване с цел установяване дали дъмпинга и субсидирането на въпросния продукт причиняват щети или представлява евентуална заплаха за местния пазар. Според крайните резултати от разследването, извършено от CBSA, премереният среден дъмпингов марж за Корея е 181%, за Швейцария – 181%, за САЩ – 165%, а процентът на субсидията отпускана за гореспоменатите продукти внос от Индия – 6.2%. CITT обяви, че дъмпингът на тези продукти, внасяни в Канада от Корея, Швейцария и САЩ, и субсидирането на вноса им от Индия, причиняват сериозни щети на местната индустрия. Ето защо, дъмпинговите маржове, определени от CBSA, ще останат в сила. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (19.08.2004)
 
Правителството е възложило на Управителния съвет за координиране и изпълнение на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България до 2007 г. да координира действията и мерките, свързани със задълженията на "Кремиковци" АД към кредиторите - държавни институции и търговски дружества с държавно участие. Това съобщи правителствената информационна служба. Комисията за координиране на взаимоотношенията на "Кремиковци" с кредиторите, създадена през 2002 г., ще преустанови работата си, поради изчерпване на функциите й, се отбелязва в съобщението.
Източник: БТА (20.08.2004)
 
Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали са в стачна готовност, обявиха на пресконференция от КТ 'Подкрепа' и КНСБ. Решението за това е взето на общо събрание на работещите в металургичното предприятие. Причина за създалото се напрежение е фактът, че от шест години и половина заплатите в дружеството не са променяни. В момента средната заплата на металурзите е между 300 и 350 лева.
Източник: Дарик радио (20.08.2004)
 
Правителството в четвъртък прехвърли надзора върху дълговете на металургичния комбинат "Кремиковци" на управителния съвет на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобива, която ще действа до 2007 г. Министрите закриха действащата от 2002 г. комисия за координиране на взаимоотношенията между металургичния комбинат и държавните му кредитори. Мотивът им беше, че тя е изчерпала функциите си, защото е постигнала споразумения за уреждане на задълженията между длъжника и кредиторите - Националния осигурителен институт (НОИ), Главна данъчна дирекция, Агенция "Митници", "Булгаргаз", НЕК, БДЖ, пристанищата в Бургас и Лом и "Напоителни системи". Оттук нататък координирането на действията и мерките, свързани със задълженията на "кремиковци", се възлагат на Националната програма за преструктуриране на стоманодобива. Тази програма работи за привеждане на българската металургия към изискванията за производствени стандарти на Европейския съюз. Дълговете на комбината са около 500 млн. лв., включително и към частни доставчици, се казва в доклада на парламентарната комисия, разследвала дейността му след трудовата злополука през януари, при която загинаха трима души. По данни на синдикатите около 100 млн. лв. са дълговете към социалното осигуряване. Преди половин година "кремиковци" и НОИ приеха погасителен план, по който предприятието превежда по 5 млн. всеки месец, а наскоро планът беше коригиран. Около 70 млн. лв. дълг към НЕК беше разсрочен за 10 години, същото беше постигнато и с "Булгаргаз". Наскоро името на комбината нашумя отново, след като софийската фирма "Стройкомплект" поиска от съда обявяването на "кремиковци" в несъстоятелност заради дълг от 500 хил. лв. Делото за фалита е насрочено за септември. Дотогава е възможно и други фирми да се присъединят към иска на "Стройкомплект".
Източник: Дневник (20.08.2004)
 
Обуздаването на стоманодобивната индустрия в континенталната част на Китай и мерките, предприети от местното правителство за охлаждане на прегрялата икономика на страната, водят до рационализиране на индустрията. Местните компании се борят за оцеляване. Wuhan Iron and Steel Group, един от най-големите производители в страната, планира да погълне три по-малки стоманодобивни дружества – Hangzhou Iron and Steel, Chongqing Iron and Steel и Ezhou Iron and Steel. По този начин, Wuhan Steel ще стане един достоен съперник на Shanghai Baosteel Group по производствен капацитет. Миналата година най-голямото стоманодобивно предприятие в Китай Baosteel произведе 20 млн.тона, като приходите от продажби в достигнаха 120.4 млрд.юана (113.50 млрд.х.к.долара). Приходите, реализирани от Wuhan Steel за същия период са в размер на 27.3 млрд.юана. Междувременно, Shougang Group, която в момента е базирана в Пекин, но се очаква да се премести в Таншан преди началото на Олимпийските игри през 2008 г., обсъжда планове за “тясно сътрудничество” с Tangshan Steel. В североизточната провинция Ляонин, Anshan Iron and Steel обяви намеренията си да придобие Benxi Steel. Миналата година, Anshan Steel реализира продукция в размер на 11 млн.тона и печалба от 31.47 млрд.юана, докато Benxi Steel произведе 7.2 млн.тона стомана и регистрира печалба от 29.5 млрд.юана. Серията от сливания е част от стратегията на Пекин. През 2001г., централното правителство изготви 5-годишен план за развитието на стоманодобивната индустрия, надявайки се в страната да се установят 5 големи стоманодобивни предприятия – Angang на североизток, Shougang на север, Baosteel на изток, Wuhan Steel в централния регион, и Panzhihua Steel на запад. Но през последните няколко години, водещите производителни на стомана срещат все по-големи трудности, тъй като по-малките фирми, работещи в сектора, се радват на протекции от страна на местните власти, а стабилното търсене в страната е достатъчна предпоставка за успеха на всяка местна компания. Откакто стоманодобивната, циментовата и алуминиевата индустрия попаднаха във фокуса на Пекин миналата година, печалбите на местните стоманодобивни производители започнаха да се свиват, а тяхното оцеляване започна да става все по-трудно. Според публикация в Economic Observer, цитираща генералния мениджър на Wuhan Steel г-н Лиу Пънжън, Wuhan Steel и Hangzhou Steel са подписали споразумение, което е внесено в Държавната комисия за управление на активите и чака нейното одобрение. Ако Пекин одобри поглъщането, Wuhan Steel ще стане контролиращ акционер в дъщерното дружество на Hangzhou Steel – Hang Zhou Iron&Steel, регистрирано в Шанхай. “Няма да коментираме пазарни спекулации”, заяви служител на Hangzhou Steel в четвъртък. Wuhan Steel също така се надява да стъпи на пазара в процъфтяващата провинция Джъдзян, разположена на делтата на р. Яндзъ. Чрез поглъщането на Hangzhou Steel, която е базирана в пристанищния град Ханджоу, Wuhan Steel може да намали разходите си за желязна руда, която се внася най-вече от Австралия. Миналата седмица, регистрираната в Шанхай Baosteel обяви, че ще емитира 5 млн акции, от които очаква да спечели около 28 млрд.юана, с които компанията възнамерява да купи железодобивните и стоманодобивните активи на дружеството си майка – Shanghai Baosteel Group, което държи 85% дял в посочената компания. Сливането ще доведе до над двойно увеличение на активите на стоманодобивното дружество, което ще превърне компанията в осмия по големина производител на стомана в света. (източник: The Standard - Хонг Конг)
Източник: Други (20.08.2004)
 
Световното производство на сурова стомана за първите седем месеца на годината, реализирано от 62-те държави, представящи отчети в Международния институт по желязото и стоманата (IISI), е в размер на 589.7 млн.т, съобщи IISI. Това представлява ръст от 8.2% в сравнение със същия период на 2003 г. С изключение на Китай, световното производство е нараснала с 4.6%. В Китай отново се наблюдава силен растеж, като производството на сурова стомана през юли достигна 22 млн.т или с 20.3% повече в сравнение с юли 2003 г. Производството, реализирано в Китай от началото на годината до края на юли, е в размер на 147.7 млн.т, или с 21% над резултата, постигнат през първите седем месеца на 2003 г. Китай осигурява 25.7% от световното производство за юли. Производството в 25-те страни, членки на ЕС е нараснало с 9.8% , в сравнение с юли 2003 г., а от началото на годината до края на юли – с 5.2%. Институтът обяви, че общото производство в Северна Америка през юли е в размер на 10.8 млн.т, което е с 8.4% повече в сравнение с юли 2003 г. Производството от началото на годината до края на юли е нараснало с 4.5%, достигайки 76.3 млн.т. САЩ е произвела 8 млн.т през юли, или със 7.4% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Производството в Мексико също бележи ръст от 8% за първите седем месеца на 2004 г., и 17.1% в сравнение с юли 2003 г. (източник: Mining Weekly)
Източник: Други (20.08.2004)
 
След успешното приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества най-накрая се очаква да се пришпори и стартирането на дълго отлаганата либерализация на енергийния пазар в страната. Или поне с такива обещания за пореден път се ангажира Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Отварянето на енергийния пазар трябваше да се случи през юли тази година, но в последния момент се оказа, че то отново ще бъде отложено заради липсата на готовност с поднормативната уредба. Според председателя на ДКЕР проф. Константин Шушулов комисията вече е почти готова с процедурите за отваряне на пазара. Официално правото на привилегированите потребители (предприятията с годишна консумация над 40 гигаватчаса електроенергия) да се договарят свободно за доставките на ток от електроцентралите най-вероятно ще се даде през последното тримесечие на тази година. Паралелно с отварянето на пазара при доставките на електричество така наречените търговци на електричество. Те на практика ще конкурират електроразпределителните дружества, тъй като също ще имат правото да доставят електричество на свободни цени на потребителите. Тази категория пазарни субекти беше въведена с новия закон за енергетика. Идеята е паралелно с отварянето на пазара търговията с електроенергия да се раздели от дистрибуцията. Според Константин Шушулов вече между четири и пет частни компании проявяват макар и все още неофициално интерес за придобиване на лицензи от ДКЕР за извършването на такава търговска дейност. Така наречените търговци на електроенергия ще имат право да се договарят с потребителите за доставките на ток от електроцентралите по свободни, тоест нерегулирани от ДКЕР цени. За да осъществяват дейността си, фирмите ще подлежат на лицензиране от регулаторната комисия, ако отговарят на определени критерии, които обаче все още не са определени от ДКЕР. Първоначално търговците ще получат правото да доставят електроенергия само на привилигерованите потребители, статут на каквито към момента имат около 10 големи промишлени предприятия. Идеята е търговците да могат да доставят тока на тези предприятия на по- ниски цени, като се договарят за по-евтини доставки със собствениците на централите. При появата на посредниците привилегерованите потребители ще могат да избират дали да ползват услугите на частните фирми търговци, стига да им се предлагат по-изгодни цени, или сами да се договарят за доставките, като плащат единствено такса за преноса. При освобождаването на цените на тока от 2007 г. и за битовите потребители те също ще могат да ползват услугите на така наречените търговци на електричество. Начертаният сценарий за либерализация на енергийния пазар предвижда при първия етап от отварянето на пазара да се даде право на предприятията "Агрополихим", "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед", КЦМ, "Мини Марица-изток", "Неохим", "Свилоза", "Стомана индъстри" и "Юмикор мед" като привилегировани потребители да договорят директно цените и количествата на електроенергията с ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе". Четирите централи имат определени квоти за свободно договаряне на електроенергията при по-ниски за потребителите цени. Самите привилегеровани потребители пък ще плащат за преноса такса на НЕК или на електроразпределителните дружества в зависимост от това чия мрежа ползват. НЕК е собственик на мрежата високо напрежение, а ЕРП-тата стопанисват електропроводите ниско напрежение. След пълното отваряне на пазара постепенно преносът на електроенергия трябва да се отдели от търговията, което означава, че в определен момент ЕРП-тата ще се занимават само с дистрибуцията на електричество. Според Константин Шушулов новите собственици на ЕРП-тата са запознати със схемата и са информирани за това, че е възможно още от догодина на пазара да се появят първите им конкуренти. Такава пазарна схема всъщност прилагат и повечето европейски страни. За да потръгне самата схема, търговците трябва да предлагат на потребителите електроенергията на по-ниски цени от ЕРП-тата, а също и да купуват по-евтино от производствените централи. На пръв поглед очакването, че потребителите ще могат да си купуват по-евтино електричество, ако минават през посредници, а не като се договарят директно с доставчиците, изглежда лишено от логика. Според шефа на ДКЕР Константин Шушулов обаче доставките на по-ниски цени са напълно възможни, тъй като в цените за този тип доставки няма да влизат постоянните разходи, които сега енергийните фирми и централите включват в продажната си цена. В тези разходи влизат експлоатационните разходи на дружествата, разходите за поддръжката на определен резерв от мощности и други. "В цената за доставките от посредниците ще се включват само променливите разходи на енергийните дружества (за консумативи), освен това самите фирми ще могат да се договарят с централите за по-ниски цени", обясни Шушулов. Търговците на електроенергия ще плащат само такси за преноса на НЕК или ЕРП-тата. В момента размерът на тези такси се определя от ДКЕР за всяко от дружествата поотделно, като това става по тяхно предложение. Таксата на НЕК за преноса е 11.80 лв. на мегават, а тези на ЕРП-тата варират между 6.68 и 10.22 лв. на мегават.
Източник: Капитал (21.08.2004)
 
До началото на 2005 г. ще се извърши модернизация на обогатителна фабрика "Асарел" и едноименния рудник, в която ще бъдат инвестирани 28 млн. долара. Това съобщи изпълнителният директор на "Асарел - Медет" АД Лъчезар Цоцорков по време на публичното представяне на отчета за работата на дружеството, провело се на Деня на миньора в курортното селище Панагюрски колони. Той уточни, че реконструкцията ще се извършва без прекъсване на производствения процес. В края на миналата година дружеството подписа договор с американската консултантска компания Steffen Robertson and Kirsten за редуциране и подобрение на всички операции в мината. Подобрението ще бъде извършено на базата на предпроектни проучвания, финансирани от американската агенция за търговия и развитие. За миналата година печалбата на дружеството след данъчно облагане е над 1.5 млн. лв., от нея 50% е раздадена като дивидент на акционерите. За първите 7 месеца на годината "Асарел - Медет" отчита повишение на производителността, като добитата и преработена медна руда е 6.77 млн. тона, което е с 5.74% повече спрямо същия период на миналата година. Ръст бележат и резултатите по изпълнението на останалите натурални и технологични показатели, като най-висок е при добива на натурален меден концентрат - 16%. Преработените над 1 млн. тона руда през март и добитите 4334.62 тона метал мед в медния концентрат са рекордни резултати в историята на дружеството. Месец по-рано пък е регистрирано 90.85% извличане на мед, което е най-високото постижение в отрасъла. През 2003 г., преодолявайки трудностите от неблагоприятните цени на медта на международните пазари, ние добихме и преработихме 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от предишната 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности, заяви Лъчезар Цоцорков
Източник: Дневник (23.08.2004)
 
Цената на тон въглища за граждани, добивани в "Мини - открит въгледобив" в Перник, е намалена с 6 лева, съобщиха от дружеството. Новата цена е 90 лева за тон, с ДДС и е в сила от 20 август. За фирми и всички останали потребители цената остава 96 лева за тон с ДДС. Намалението е свързано с желанието за привличане на клиенти, посочиха от ръководството на дружеството. В момента на ден се продават по 100 тона въглища, като търсенето се повишава с наближаване на отоплителния сезон.
Източник: БТА (23.08.2004)
 
Трите най-големи производители на желязна руда (основният материал за производство на стомана) в света планират да похарчат 5.3 млрд.щ.д. (2.9 млрд.бр.паунда) в рамките на идните четири години с цел увеличаване на производството си. Плановете на бразилската Companhia Vale do Rio Doce (CVRD), британската Rio Tinto и англо-австралийската BHP Billiton отразяват очакванията, че търсенето на стомана ще продължи да расте, благодарение на бързата експанзия в Китай. Търговският директор на CVRD (най-големият производител на желязна руда в света) – Нелсън Силва, заяви пред FT: “Вярваме, че пазарът на стомана ще запази силните си позиции поне още 3-4 години.” Новината за инвестициите, не всички от които са напълно одобрени, очертава оптимистичните настроения сред стоманодобивните предприятия. Тя обаче, буди и страхове от евентуално пренасищане и свръхинвестиции в стоманодобивни мощности. През този уикенд стана ясно, че BHP Billiton е в ранен етап на обсъждане на изграждането на голям завод за добив на желязна руда и производство на стомана в индийския щат Ориса. Има вероятност съоръжението да бъде изградено съвместно с петия по големина производител на стомана в света – южнокорейската Posco. Според плановете на трите производителки на желязна руда, които отговарят за над ? от световния износ на суровината, общото им производство ще се увеличи от около 390 млн.тона тази година до над 600 млн.тона през 2008 г. Всички компании доставят желязната си руда от рудници в Бразилия и Австралия, които са двете най-големи износителки на суровината в света. CVRD и дъщерните дружества на компанията в Бразилия обмислят увеличение на годишното производство от 200 млн.тона до 300 млн.тона през 2008 г., чрез осъществяване на няколко нови проекта на обща стойност 2.5 млрд.щ.д. Rio Tinto и BHP Billiton ще похарчат общо около 2.8 млрд.щ.д. за проекти, които ще доведат до увеличаване на годишното производство на желязна руда съответно от 100 млн.т до 170 млн.т, и от 93 млн.т до 130 млн.т. (източник: FT)
Източник: Други (23.08.2004)
 
В петък индийското правителство реши да намали митата, налагани при вноса на стомана и скрап във втората вълна от фискални мерки, целящи намаляване на инфлацията в страната, която през седмицата, завършваща на 7 август достигна 8% - рекордно нива за последните 4 години. Намаляването на вносните мита, което ще донесе на правителството загуби в размер на 3 050 000 000 рупии, цели оказване на натиск върху местните производители на стомана да се придържат към разумна ценова политика. (източник: MESteel)
Източник: Други (23.08.2004)
 
Tata Steel намали цените на основните си продукти с 2 000 рупии на тон. Намалението ще допринесе за намаляване на натиска, който растящите цени оказват върху основните потребители на продуктите, произвеждани от компанията, заяви председателят на Tata – Ратан Тата. Наблюдаваният напоследък растящ тренд при цените в бранша ще окаже негативно влияние върху потребителското търсене, както и върху икономическия темп на растеж, добави Тата, призовавайки и други производители на стомана да последват примера на неговата компания. (източник: NDTV.com)
Източник: Други (23.08.2004)
 
Alcoa Inc. и BHP Billiton Ltd. планират да генерират до 100 млн.щ.д. през четвъртото тримесечие на 2004 г. от първично публично предлагане на акции от джойнт вънчъра на двете компании – Integris Metals Corporation, който произвежда алуминий и неръждаема стомана. Integris е подала молба за регистрация в щатската Комисия по ценните книжа и борсите. Говорителката на BHP Billition Таня Прайс заяви, че датата на предлагането все още не е уточнена, но се очаква то да се случи през четвъртото тримесечие на календарната 2004 г. Размерът на натрупаните средства ще зависи от броя и цената на акциите, които също предстои да бъдат определени, съобщи г-жа Прайс, добавяйки, че Integris не е част от основния бизнес на нито една от двете компании, и винаги се е знаело, че ще бъде продаден. Alcoa и BHP Billiton държат по 50% в Integris Metals, чиято дейност е концентрирана в областта на преработката и дистрибуция на метали, основно на алуминий и неръждаема стомана. Компанията беше основана през ноември 2001 г., чрез комбинирането на Reynolds Aluminum Supply Company (RASCO0 и NAMD Inc., - поделения на Alcoa и BHP Billiton, работещи в областта на дистрибуцията на метали. (източник: Fairfax
Източник: Други (23.08.2004)
 
Вторият по големина производител на алумина в света Aluminum Corp. of China Ltd., обяви, че печалбата на компанията за първата половина на годината е нараснала над два пъти в сравнение със същия период на миналата година, благодарение на увеличението на цените на полуготовия продукт алумина. Чистите приходи, регистрирани от Aluminum Corp., известна още като Chalco, са се увеличили до 3.4 млрд.юана (411 млн.щ.д.), или 0.31 юана на акция, в сравнение с 1.58 млрд.юана, или 0.15 юана на акция преди година. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (23.08.2004)
 
Успоредно с намаляване на безработицата с 1,3% за второто тримесечие на годината Националният статистически институт отчете вчера и увеличение със 150 000 от българите, които работят за частни фирми. При общинските и държавните, увеличението на заетите лица е повече от половината по-малко - 61 000 души. През второто тримесечие на 2004 г. общо заетите лица са близо 2,97 млн. души. Спрямо края на април, безработицата е намаляла с 1,3% до 12%, изчислиха от института
Източник: Сега (24.08.2004)
 
Трите най-големи производителки в света на желязна руда ще обединят усилия в следващите четири години в опит да увеличат добива на използваната при производството на стомана суровина с над 50%, съобщи "Файненшъл таймс". За целта световният лидер в сектора - бразилската Companhia Vale do Rio Doce, британската "Рио Тинто" (Rio Tinto), както и британско-австралийската BHP Billiton, планират да изразходят общо 5.3 млрд. долара. Съгласно обявените планове на трите гиганта компаниите ще увеличат производството на желязна руда до 600 млн. тона годишно през 2008 г. срещу сегашните 390 млн. Само в Бразилия, която е най-големият в света износител на желязна руда, Companhia Vale do Rio Doce ще увеличи годишното си производство от 200 млн. до 300 млн. тона през 2008 г. Това ще стане с помощта на няколко нови обекта, за които дружеството ще вложи 2.5 млрд. долара. В плановете се включва и закупуване на завод за производство на желязо и стомана в индийския град Ориса, за който BHP Billiton вече води преговори за съвместни действия с петия по големина производител на стомана в света - южнокорейската "Поско" (Posco). Причина за това съюзяване на сили са очакванията, че търсенето на стомана ще се задържи на сегашните високи нива поради бързата експанзия на китайската икономика. Големите три производителки в сектора се надяват чрез планираната инвестиция да запазят стабилните позиции на сектора поне в следващите четири години. Повишаването на производството обаче може да не реши проблема с високите цени на стоманата, имайки предвид, че в близките няколко години желязната руда може вече да не бъде основната суровина за цялото ново стоманено производство. Освен това ситуацията в момента няма подобен аналог в историята на стоманената индустрия, така че правенето на каквито и да е било прогнози би се оказало невярно, коментират анализатори.
Източник: Дневник (24.08.2004)
 
Заплахата на Китай за текстилното производство в световен мащаб е на път да се повтори и в леярския бранш. И двата отрасъла са експортно ориентирани, което ги прави силно зависими от конкуренцията на международните пазари. Китайската инвазия в областта на чугунолеенето и машиностроенето вече се чувства от българските фирми и може да доведе до сериозна загуба на приходи в държавата. Основна конкуренция през последните години за българските и европейските производители е китайската продукция, която е на ниска цена, а вече и с добро качество. Износът на стомана от азиатската държава през миналата година се покачи до 8.2 млн. тона, което е с 24% повече спрямо предходната 2002 г. Овладяването на целия производствен цикъл: суровини - отливки - машини, е причината да се заговори за "китайско чудо" в този бранш. Мащабът на производство е причина за ниската крайна цена на продуктите. Китай държи 20% от производството на стомана в света, като за миналата година в азиатската държава са били произведени 220 млн. тона. В резултат на това купувачите на български машини и отливки напоследък търсят евтини заместители от Китай. България трудно може да се справи с такава конкуренция заради лошата координация между доставчиците на суровина и леярните, смята Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене. За ужас на производителите по света китайската заплаха идва в най-неблагоприятния момент. Инвазията на азиатската държава завари бранша в период на рецесия. Причината е, че инвестициите в тежката промишленост се възвръщат по-бавно в сравнение с други отрасли. За България проблемът е още по-болезнен, тъй като задаващата се евтина и сравнително качествена китайска продукция завари леярския бранш недостатъчно преструктуриран и способен за борба с конкуренция от такива мащаби. Ситуацията в леярните съвсем не е оптимистична. Предприятията са строени с големи мощности, за които няма достатъчно потребление. Леярството е тясно свързано с машиностроенето и всички отрасли, където производството на изделия е невъзможно без отливки. През миналата година България е произвела 70 хил. тона отливки, като 50% от тях са били за износ. За външния пазар са предназначени и 90% от машините, които се комплектуват с части от леярското производство. Броят на леярните в страната не е повече от 60, по-голяма част от тях са обособени като цехове в състава на машиностроителните предприятия. Почти всички са приватизирани от РМД-та и приватизационни фондове, което е главната причина за липсата на достатъчно свежи инвестиции, защото повечето от сегашните собственици нямат финансови ресурси. Обновлението е задължително условие за конкурентоспособността на сектора. Въпреки че от години отрасълът е в частни ръце, модернизирането на наследените мощности става доста бавно. Оправданието на собствениците е, че липсва ресурс за инвестиции в ново оборудване. "Българските банки са по-склонни да отпускат потребителски кредити, отколкото за промишлеността, която движи икономиката", смята Красимир Дачев, собственик на "Група технология на металите" АД. Стратегическите инвеститори са особено необходими в отрасъла, защото освен новите производствени технологии те имат и разработени пазари за продукцията. Засега чуждестранни инвеститори присъстват само на три места - германската компания "Зииндустри гезелшафт" притежава акции в "Оптикоелектрон" - Панагюрище, германската ДФГ притежава дялове от бившия завод за магнитни носители в Пазарджик, а холандска компания притежава 51% от "Чугунолеене" АД - Ихтиман. Мненията на хората от бранша са, че ролята на държавата е не да помага - просто да не пречи. Правителството няма ясно изразена визия за състоянието на отрасъла, доколко той може да е приоритетен и каква да бъде политиката спрямо него. Oще се говори за гафа на високопоставен служител във военното министерство, който на проявения интерес от представители на НАТО към продукцията на един от заводите отговорил, че той е закрит. "А предприятието не само работи, но в него са направени и големи инвестиции", коментира източник от бранша, пожелал анонимност. Тромавата администрация също спъва работата на производителите от сектора. Всяка машина, необходима за обновление на производството, преди да бъде внесена в страната, трябва да има разрешение от Министерството на икономиката за възможна двойна употреба. Забавянето с няколко месеца понякога обезсмисля инвестицията. Износът също губи от бюрокрацията. Последствията тук са много по-сериозни, защото в условията на свободна конкуренция западните купувачи отказват да сключват договори с производители, които бавят доставките. За да решат проблемите в леярския бизнес, производителите се обединяват в браншови камари и лобират за общите си интереси пред държавните институции. Присъединяването към Европейския съюз поставя високи изисквания към фирмите от бранша. Този вид производство често пъти води до големи замърсявания на околната среда и затова се налагат инвестиции в по-екологични технологии. Добре известно е, че инвестициите в екология са по-трудно възвращаеми и затова предприятията предпочитат да пестят разходи именно за сметка на пораженията върху околната среда. Секторът изпитва и сериозен недостиг на квалифицирани кадри, което се дължи до голяма степен и на лошите условия на труд. Подобряването им е също сред задължителните изисквания на ЕС, но, изглежда, засега не попада сред приоритетите на собствениците. Секторът е голям консуматор на скрап и това го прави силно зависим от движението на цените на суровината на световния пазар. Необходимото количество чугунен скрап за леярското производство в България е около 35 хил. тона годишно. Общото потребление на черен скрап от фирмите в металургията е 1.2 млн. тона на година. Докато предприятията продължават да изпитват недостиг на суровина, износът на скрап расте. През миналата година са изнесени 560 хил. тона стоманен скрап, а само за първите четири месеца на тази са били експортирани 550 хил. тона - основно за Гърция, Турция и Македония. "Дори когато чуждестранният потребител предлага по-ниска цена за скрапа, фирмите доставчици предпочитат него като клиент, защото купува по-големи количества, отколкото българските предприятия", коментира Илия Келешев. Дефицитът на чугунен скрап затруднява производството на отливки. Търговците на метали не са заинтересувани да отделят чугунения скрап от стоманения, необходим за леярните. Самите предприятия също нямат възможност да отделят сами необходимия за производството скрап от ненужния, а чуждестранните купувачи са склонни да купуват на едро без предварително разделяне на суровината. Недостигът на скрап принуждава българските предприятия да внасят от Украйна на цени около 300 долара за тон. През февруари тази година цената на чугунения скрап на българския пазар се повиши до 400 лева за тон. Това доведе до оскъпяване и на металообработващите машини с над 6%. За останалите видове машини оскъпяването варираше между 2.5% и 5%. За някои предприятия това доведе до намаляване на производството и дори спиране на леярни. В случай че в сектора не навлязат стратегически инвеститори, за да подобрят качеството на продукцията, част от леярните ще бъдат закрити до 2007 г. "Преди да инвестират в българското машиностроене, чуждестранните инвеститори проучват дали са налице поддоставчиците - леярските предприятия", заяви Людмил Михайлов, заместник-председател на Българската агенция за инвестиции. Анализаторите прогнозират, че леярското производство ще нарасне в следващите години заради появилия се интерес на стратегически инвеститори и увеличаване на продукцията на българското машиностроене. Големи фирми като "Бош", "Даймлер Крайслер" и "Дженерал електрик" правят поръчки в българските леярски предприятия. Чуждестранните инвеститори имат интерес да развиват все по-голяма част от основното си производство в страни като България заради по-евтината работна ръка, която води и до по-ниска себестойност на крайните продукти. Единствено притокът на чужди инвестиции може да бъде гаранция, че българското леярство и машиностроене ще оцелеят в условията на все по-засилващата се конкуренция. Произведени отливки от чугун в някои от основните производители (в тонове) Фирма 2002 г. 2003 г. 2004 г. (очаквано) Износ за 2004 г. (в % от производството) 1. "Чугунолеене" АД, Ихтиман 12 270 11 040 20 000 80% 2. "Прогрес" АД, Ст. Загора 8000 8000 8000 40% 3. "Метаком СЛЗ" АД, Плевен 1665 1645 1900 32% 4. "Осъм" АД, Ловеч 894 811 3200 85% 5. "Леярмаш" ООД, София 1213 2014 2400 5% 6. "Машстрой" АД, Троян 1659 1739 1400 - Източник: Браншова камара по машиностроене Мнението на специалистите Славин Янакиев, изпълнителен директор на "Прогрес"АД (96% собственост на "Холдинг Загора") : Основен проблем в отрасъла е нестабилният пазар на скрап. Решение намираме в директния внос от Украйна и изкупуваме от българските търговци на по-високи цени. Качеството на нашата продукцията е добро. Изнасяме предимно за ЕС - Гърция, Италия, Франция. С конкуренцията на Китай се справяме, като сме по-гъвкави в доставките и бързо отговаряме на търсенето. Китайските стоки пристигат в Европа с няколко седмици закъснение. За да изпълним изискванията на ЕС, закупихме нова линия, която увеличи мощностите и подобри условията на труд с по-силни филтри. Интерес към нашата продукция проявява "Бош". Голяма поръчка, която реализирахме напоследък, са колчетата за стадионите за олимпиадата в Атина. Красимир Дачев, президент на холдинг "Група технология на металите" (държи 80% от "Осъм", 92% от "Центромет", 95% от "Алуком" и 82% от "Метаком") Цените на скрап скочиха от 126 долара за тон през септември миналата година до 400 долара през март тази година. Не купуваме от български доставчици скрап, защото няма гаранция за качеството, а украинският пристига със съответния сертификат. В България няма пазар за машиностроене и цялата ни продукция е за износ. Притежаваме необходимите сертификати на НАТО и ЕС. Наши клиенти са "Дженерал електрик" и "Даймлер Крайслер". Качеството ни е по-високо от китайското. Купувачи от Тайланд ще предпочетат нашата продукция, ако цената и е до три пъти по-висока от китайската. Но дори в транспорта за Европа Китай е конкурентен заради водните пътища. Превозът от Китай за Европа излиза 12 евро на тон, а най-евтината доставка от България е с камиони и струва 50 евро на тон. Славейко Йончев, изпълнителен директор на "Осъм" АД Нестабилността на цените на стоманен скрап е проблем за бранша. В рамките на една година те варират от 160 лева за тон, стигат до 360 и падат отново до 180 лева. Тази нестабилност води до загуба дори и на постоянните клиенти и пазари. Намаленото производство на машини и кари също оказва влияние. Българските леярни са с високи стандарти на производство, това е тяхното предимство при голямата конкуренция на външния пазар. Като затруднения за сектора се очертават снабдяването с вторични суровини, ограниченията, свързани със стоките с двойна употреба, цената на електроенергията, която е най-висока в пиковото за производството време на деня. Основна конкуренция за българските производители на външния пазар е китайската продукция. Един от факторите за нейната ниска себестойност е, че държавата поема разходите за електроенергия. Решенията на проблемите в сектора се крият в ограничаването на износа на скрап, като предимство в закупуването да имат българските фирми, като и внасянето на нови разработки в производството.
Източник: Дневник (24.08.2004)
 
Екологичните норми, с които страната ни се е ангажирала пред ЕС, поставят на карта 40% от износа ни, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Българските предприемачи знаят само, че за пригаждане към изискванията на ЕС трябва да бъдат похарчени милиарди левове. За сроковете, условията и санкциите при несъответствие, те са в пълен мрак.
Източник: Сега (25.08.2004)
 
Базираната в Лондон многонационална компания LNM ще инвестира 135 млн. USD през следващите 10 години в най-голямото предприятие за стомана в Босна и Херцeговина. Компанията вече подписа споразумение с босненските власти за закупуване на мажоритарния пакет акции в предприятието. Споразумението с LNM, един от най-големите производители на стомана в света /с годишна продукция от 45 млн. т/, е най-голямата приватизационна сделка в Босна и Херцеговина.
Източник: Пари (25.08.2004)
 
221 фирми и учреждения дължат 132 млн. лв. за заплати и 320 млн. лв. за социални осигуровки (общо 452 млн. лв.) на 180 000 работници и служители. По данни на КНСБ сред най-големите длъжници е БДЖ, които дължат още 15 млн. лв. за заплати и осигуровки на 30 000 човека, няколко дружества от "Терем" имат неизплатени заплати и социални осигуровки за 3,5 млн. лв., а "Стомана" АД (Перник) трябва да даде 23 млн. лв. за осигуровки в НОИ. По данни на КНСБ най-старият длъжник е "Видахим" (Видин). Предприятието има неизплатени месечни възнаграждения и пари за осигуряване на стойност 7,5 млн. лв. от 1997 г. Синдикатите заплашват с национална стачка, ако работодателите продължават да забавят плащанията. От 3 до 25 септември КНСБ и КТ "Подкрепа" ще правят допитване за протестите до своите 400 000 членове. Заради системното неизплащане на заплати и осигуровки, КНСБ иска работодателите да носят наказателна отговорност. Това каза вчера зам.председателят на синдиката Валентин Никифоров. "Сега, за да си получат парите работниците трябва да съдят работодателите си като в иска напишат от коя банкова сметка трябва да се изплатят парите им. А те не знаят номерата на сметките", обясни Никофоров. Той каза, че преди неизплащането на заплати се е наказвало със затвор от 1 до 3 г., но тази мярка в НК е била отменена. Сега според Кодекса на труда всеки работещ трябва да получава поне по 60% от брутната си заплата, но не по-малко от минималната, която е 120 лв. Останалите пари се дължат с лихва равна на основния лихвен процент, който е 2,40%, плюс 10%, т.е. 12,4 на сто. От 1 януари 2005 г. в сила влиза Законът за гарантиране вземанията на работниците и служителите при фалит на работодателя. Според него всеки работещ ще получава по 2,5 работни заплати, ако шефът му е банкрутирал. Така обаче ще останат ощетени работниците, чиито работодатели са фалирали преди влизането в сила на закона.
Източник: Монитор (26.08.2004)
 
Двама представители на индийската стоманодобивна компания "Испат" стават членове на управителния съвет (УС) на "Кремиковци". Рам Кришен Дууда е избран за заместник-председател, а първият помощник на президента на индийската компания Алок Гупта - за член на УС. Промените са вписани с решение на Софийския градски съд от 19 август. През май собствениците на "Кремиковци" обявиха, че преговарят с групировката "Испат" за съвместно управление на дружеството. Очакваше се, след като направят дю дилиджънс, през август индийците да обявят окончателното си решение. Вчера от ръководството на комбината отказаха да коментират промените в управлението. Източници, пожелали анонимност, обясниха, че интересът на чуждия инвеститор е да влезе в управлението, за да използва квотите, които България има в износа на стомана за Европейския съюз и САЩ. Мажоритарният собственик на "Кремиковци" "Финметалс холдинг" от години търси чужд инвеститор, за да обнови производството и да подготви комбината за изискванията на Евросъюза. Големите дългове на дружеството и запорираните акции от държавата обаче засега осуетяват тези намерения. През май по искане на Министерството на околната среда Агенцията за държавни вземания наложи запор поради неизплатените екологични такси, наложени на завода. "Кремиковци" работи активно с индийците от началото на тази година, когато срещу внос на кокс българският завод е произвеждал полуфабрикати за заводите на "Испат" в чужбина. Индийската "Испат" държи трето място в световното производство на стомана и притежава заводи в Индия, Филипините, Казахстан, Румъния и др. Освен към българския комбинат те проявяват интерес и за покупка на завода "Нова Хута" в Полша.
Източник: Дневник (27.08.2004)
 
За първото полугодие на 2004 г. Кремиковци АД има печалба от 49.365 млн. лв., сочи отчетът за приходите и разходите на металургичния комбинат. За същия период на 2003 г. финансовият резултат на предприятието е загуба от 31.027 млн. лв.
Източник: Пари (27.08.2004)
 
В петък официално беше поставено началото на джойнт венчър между трите световни стоманодобивни гиганта – BaoSteel, Nippon Steel Corporation и Arcelor. Новоучреденото дружество ще произвежда висококачествени стоманени листи за нуждите на автомобилната индустрия. То ще се помещава в рамките на BaoSteel в Шанхай, като общия размер на инвестициите, направени в него до момента, надхвърля 6.5 млрд.юана (783 млн.ю.д.). Капиталът на дружеството е в размер на 3 млрд.юана (361 млн.щ.д.). BaoSteel е внесла 50% от капитала, Nippon Steel – 38%, а Arcelor – 12%. Производственият капацитет на компанията е 1.7 млрд.тона висококачествени стоманени листи за автомобили, вкл. 900 000 тона студено-валцувани листи и 800 000 т галванизирани листи. Според високопоставен служител на компанията, тя има амбициите да се превърне в доминиращ производител на стоманени листи на китайския пазар. Продукцията й ще отговарят на изискванията на всички авто-производители в Китай. Производството ще бъде изцяло разгърнато през юни 2005 г.
Източник: Други (28.08.2004)
 
Белгийската група Umicore, водещ производител на цинк, мед, хай-тек метални изделия и собственик на пирдопския медодобивен комбинат, обяви увеличаване на продукцията от цинк и мед в своите основни подразделения през първото шестмесечие. Българската Umicore-Пирдоп отчита повишение от 8% на произведените медни катоди до 100.6 хил. т. За 2004 г. Umicore очаква производството в медната рафинерия да надвиши миналогодишната продукция. Произведените цинкови катоди от белгийската група, която е номер едно в индустрията на специализирани цинкови изделия, са достигнали рекордните обеми от 270.2 хил. т. От компанията продължават да очакват консолидация на европейската медна индустрия. Umicore, която постепенно се изтегля от традиционния добивен бизнес и се преориентира към изработване хай-тек метални материали и рециклиране на благородни метали, повиши прогнозата си за печалбата за втората половина на годината до 280-290 млн. EUR, след като отчете по-добра от очакваната за първото шестмесечие. Предданъчната печалба на белгийската група за първите 6 м. скочи с 30% до 162.5 млн. EUR. Именно на поделенията за рециклиране на благородни метали и хай-тек изделия се пада по-голямата част от печалбата - съответно 67.6 млн. EUR и 43.3 млн. EUR.
Източник: Пари (30.08.2004)
 
Министерството на финансите и промишлеността на ОАЕ реши да помогне на местните стоманодобивни производители, и наложи данък в размер на Dh250 на тон при износа на железен/стоманен скрап. Решението, което ще влезе в сила в сряда, цели да ограничи износа на железен скрап, така че местната промишленост да разполага с по-големи запаси от суровината и да може да произвежда различни продукти, за които в момента има огромно търсене с оглед на мащабни строителни проекти в страната. Решението да бъде въведен налог беше прието след предложения от страна на местните металургични предприятия, които от доста време насам изпитват сериозен недостиг на суровини. Този недостиг е също така един от основните фактори за рязкото повишаване на цените на стоманените продукти напоследък.
Източник: Други (30.08.2004)
 
978,6 млн. евро са преките чужди инвестиции в страната през първите 6 месеца на годината, обявиха от БНБ. За същия период на 2003 г. те са били 651,4 млн. евро. 55% от вложенията, или 538,3 млн. евро, са от вдигането на капитала на български фирми от страна на чуждестранните им собственици. Най-много са приходите от приватизацията на БТК, както и от увеличението на капитала на дружеството, създадено за сделката с "МобилТел" АД. 242,9 млн. евро от инвестициите са резултат от приватизационни сделки. Най-много вложения са привлечени от Австрия (35,5%), Холандия (18,4%) и Люксембург (18%).
Източник: Стандарт (31.08.2004)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в Япония – Nippon Steel, очаква да финишира финансовата година, завършваща през март 200 5г. с 45% скок в печалбата, която ще достигне 250 млрд.йени (рекордна стойност за последните 15 години). Предишните очаквания на групировката бяха за печалба в рамките на 200 млрд.йени. Общите продажби се прогнозира да нараснат с 9% до 3.2 трлн.йени, благодарение на засиленото търсене на висококачествена стомана от страна на автомобилната, корабостроителната и електротехническата индустрия.
Източник: Други (31.08.2004)
 
Процъфтяващите пазари на желязна руда изтласкаха печалбата на Portman Mining до 17.8 млн.щ.д. през първата половина на годината. По-високите цени и растящото търсене помогнаха на Portman да реализира 75% ръст в печалбата и да надхвърли прогнозите си от юли. Акционерите на компанията ще получат дивидент от 4.5 в сравнение с по-рано обявеният 4. Приходите, реализирани от компанията, бележат ръст от 34% до 97.9 млн.щ.д.
Източник: Други (31.08.2004)
 
Продажбите, реализирани от Алкомет АД-Шумен, са нараснали с над 40% за първите шест месеца на 2004 г. спрямо година по-рано, но въпреки това групата е на загуба в размер на 888 хил. лв. Основно тази загуба се дължи на нарасналите разходи за материали, които са се увеличили с над 44%. Задълженията на дружеството за шестмесечието нарастват до 83.018 млн. лв., но въпреки това коефициентът на финансова автономност се понижава от 0.52 в края на миналата година до 0.48 към 30 юни тази година.
Източник: Пари (01.09.2004)
 
Медодобивното предприятие "Асарел Медет" планира за тази година близо 70 на сто по-високи приходи в резултат от повишаването на цените на цветните метали на световните пазари, съобщи агенция SeeNews. През миналата година дружеството е отчело приходи в размер на 147.4 млн. лв. За седемте месеца на годината край Панагюрище са добити и преработени 6.789 млн. тона медна руда, което е с 5.7 на сто повече от същия период на миналата година. Продължаващата тенденция на ръст в цените на медта на световните пазари е другото важно условие за реализиране на високи приходи. През първото полугодие на 2004 г. цветният метал на Лондонската борса се е търгувал по 2.5 - 2.6 хил. долара за тон, докато през същия период на миналата година тези цени се движат между 1.6 - 1.7 хил. долара. В момента медта в Лондон се продава за 2.7 хил. долара. До 2005 г. в обогатителната фабрика "Асарел" и в рудника ще бъдат инвестирани близо 28 млн. долара, съобщи неотдавна изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. През 2003 г. мениджърите подписаха договор с американска консултантска компания, която да разработи програма за управление на качеството, в резултат на което ще се оптимизират производствените процеси. Всичко това дава основание на ръководството да планира високи приходи през тази година. Печалбата на дружеството за 2003 г. е малко над 1.5 млн. лв. Добити и преработени са 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности. "Асарел Медет" беше приватизирана през 1999 г. от австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг", която закупи 75% от държавното предприятие. То е сред големите износители на меден концентрат от страната.
Източник: Дневник (01.09.2004)
 
Индийската Глоубъл инфрастракчър холдингс лтд. /GIHL/, контролирана от Пи Кей Митал и Ви Кей Митал ще купи мажоритарния дял от Кремиковци АД, като се очаква да инвестира в предприятието над 300 млн. долара, съобщава днес индийското електронно издание Бизнес стандард. В момента индийската компания преговаря с Финметал инвестишънс за покупката на Кремиковци, като преговорите са в заключителен стадий, но все още не са завършили, отбелязва изданието. Българското предприятие произвежда 2,3 млн. тона стомана годишно. В момента контролираните от Пи Кей Митал и Ви Кей Митал предприятия произвеждат общо 10 млн. тона стомана годишно. Според цитирани от Бизнес стандард източници, запознати с преговорите, Глоубъл инфрастракчър ще трябва да инвестира над 300 млн. долара, за да получи мажоритарния дял в Кремиковци. Част от инвестициите ще трябва да бъдат направени в самото начало, а останалите - на етапи за определен период от време. Финметал притежава 71 процента от Кремиковци, около 25 на сто са собственост на правителството, а останалото - на корпоративни инвеститори. Около 80 процента от продукцията се изнася, като 65 на сто от експорта е за страни от ЕС. Очаква се Глоубъл инфрастракчър да инвестира значителна сума и за увеличаване на производствените мощности в Кремиковци, съобщава още Бизнес стандард.
Източник: БТА (02.09.2004)
 
По предварителни данни от БНБ приходите от международен туризъм без транспорта за първите 6 месеца на 2004 г. са 646.3 млн. EUR, съобщи зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов. Увеличението спрямо същия период на миналата година е 25.1%. Значителното покачване се дължи на по-силния зимен сезон и на удължаването на летния, който тази година започна още от април, коментира Сергей Саръмов от отдел Проучване и прогнозиране на туристическите пазари в министерството. Другите причини са в поддържането на оптимално съотношение между качеството на предлаганите услуги и цената им, както и в по-голямото им разнообразие, твърди експертът. Все повече туристи пътуват във вътрешността на страната и така се развиват алтернативни форми на отрасъла като еко-, културен и исторически туризъм. Най-много приходи от началото на годината са реализирани през май и юни. През май са 150.2 млн. EUR, което е с 30.3% повече от май м. г., а през юни - 233.5 млн. EUR, което е със 17% над силния юни на 2003 г.
Източник: Пари (03.09.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари-юни 2004 г. са 978.6 млн. евро, или 5% от БВП, според предварителни данни на статистиката на БНБ. Те са с 327 млн. евро повече спрямо първите шест месеца на миналата година, когато бяха 651.4 млн. евро, или 3.7% от БВП. Данните от Централната банката показват, че преките инвестиции покриват със 103.4% дефицита по текущата сметка за периода януари-юни 2004 г. при 70.7% за същия период на 2003 година. За първите шест месеца на 2004 г. валутните депозити на търговските банки в чужбина са се увеличили с 235.9 млн. евро спрямо 31 декември 2003 година.
Източник: Банкеръ (07.09.2004)
 
Медта се установи над 5-седмичния минимум от края на миналата седмица 2687 USD/т. Тримесечните сделки се договаряха по 2713 USD/т при 2702 USD/т в петък при затварянето. Алуминият, който се срина до най-ниските цени от средата на юни, в края на миналата седмица се стабилизира на 1659-1662 USD, с 5 USD/т по-високо спрямо петък. Никелът остана под натиск и записа нови най-ниски от 12 седмици цени от 12 050 USD/т.
Източник: Пари (07.09.2004)
 
Китайската стоманодобивна индустрия, изпитваща от април недостиг от инвестиции и кредити, отново набира скорост, за да покрие огромното търсене от всички сектори в седмата по големина световна икономика. По последни данни вносът на желязна руда в страната е преодолял спада от второто тримесечие. Стоманата е необходима за интензивното строителство в Китай, а гигантите от Baosteel до Wuhan Steel Processing се нуждаят от 2 млн. т вносна руда за производството на 1 т стомана. Baoshan Iron and Steel Co, петата по големина компания в света, потребява по 40 млн. т руда годишно, половината от която е внос. Тя има дългосрочни договори за доставка с топ-производителя на желязна руда - бразилската CVRD, и с най-крупната миннодобивна компания BHP Billiton за 16 млн. т годишно. BHP Billiton отделно от това преди дни обяви намеренията си до края на 2010 г. да задоволи над 1/3 /270 млн. т/ от потребните за глобалния стоманодобив въглища. През август Baosteel сформира джойнт-венчър с Nippon Steel и Arcelor, като ще има капацитети от 1.7 млн. т стомана годишно. През т.г. по китайска информация в страната ще се добият 260 млн. т стомана, със 17% повече спрямо 2003 г. от общо 1 млрд. т в света.
Източник: Пари (07.09.2004)
 
Венецуела ще използва своите огромни бокситови запаси, за да увеличи добива на алуминий над 1 млн. т годишно до 2010 г. и 2 млн. т след това. Сега тя произвежда 630 хил. т. Това ще стане независимо от изтеглянето на щатската фирма Fluоr Daniel от крупен проект.
Източник: Пари (07.09.2004)
 
ЕС наложи глоба в размер на 222.3 млн. EUR на фирми производителки на медни тръби заради фиксиране на цени на използваните във ВиК медни тръби в периода 1989-2001 г. на пазар, изчисляван на 1.15 млрд. EUR годишно. Сред наказаните попадат шведските Boliden и Outokumpu. М.г. ЕС глоби със 79 млн. EUR 3 фирми /отново Outokumpu/ за картелна политика във връзка с използваните в кондиционерите и хладилниците медни тръби.
Източник: Пари (07.09.2004)
 
Antofagasta, чилийската семейна медодобивна компания, обяви във вторник, че благодарение на високите цени на медта печалбата й преди данъци за първите шест месеца на годината е нараснала над два пъти, като прогнозира по-голям обем на производството за текущата година. Групата за добив и услуги заяви, че ще продължи да печели от силното търсене на мед в Китай и другите азиатски страни и от оживлението в САЩ. Модернизацията на основните производствени мощности на групата в Лос Пеламбрес, която завърши през август 2003, помогна на компанията да се възползва от рекордните цени на медта. Среднодневното производство в мината, което представлява две трети от оборота на групата, е нараснало до 121 400 тона през първите шест месеца на годината, спрямо 111 300 тона през предходната година. От компанията съобщиха, че очакват да произведат 490 000 тона за цялата година, повече от предишната прогноза за 480 000 тона. Паричните разходи за един фунт се очаква да останат около 30 цента, казаха от компанията. За шестте месеца до 30 юни, цените на медта на Лондонската метална борса достигнаха средно 125,2 цента на фунт, спрямо 74,9 цента за фунт за същия период на миналата година. За същия период Antofagasta е увеличила производството с 4,6 процента до 235 000 тона. От компанията заявиха също, че за периода среднопретеглените парични разходи на групата са намалели със 17 процента до 31,2 цента на фунт. Печалбата преди данъци на групата, която има участия в шосейния, железопътния и водния сектор на Чили, е нараснала до 438,9 млн. щ. д. от 138,1 млн. щ. д. за първото полугодие на 2003 г. на базата на оборот, нараснал със 73,7 процента до 819,8 млн. щ. д. Доходността на една акция се е увеличила с 231 процента до 1,127 щ. д., и компанията обяви, че ще изплати дивидент за полугодието в размер на 15 цента спрямо 11 цента предходната година.
Източник: Други (07.09.2004)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 1.ХII.2003 г. вписа промени по ф. д. № 13195/99 за "Кремиковци - Рудодобив" - АД: заличава като член на съвета на директорите и изпълнителен директор Явор Александров Ефтимов; вписва като член на съвета на директорите и изпълнителен директор Лозан Първанов Лозанов; заличава Божидар Василев Дафински като представител на "Рудодобив и обогатяване 98" - АД, в съвета на директорите; вписва Явор Александров Ефтимов като представител на "Рудодобив и обогатяване 98" - АД, в съвета на директорите; вписва промени в устава, приети от общото събрание на акционерите, проведено на 14.ХI.2003 г.; дружеството се представлява от изпълнителния директор Лозан Първанов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (07.09.2004)
 
Половината от необходимите 9 млрд. USD инвестиции за покриване на еконормите в процеса на присъединяване към ЕС трябва да осигурят българските компании. Останалите средства ще даде държавата, съобщи министърът на околната среда Долорес Арсенова. Според нея българският бизнес е напълно наясно с изискванията за еконормите и сроковете, които трябва да спазва по пътя към ЕС. До края на месеца България трябва да предоговори с Европейската комисия нови, по-високи количества разделно събирани отпадъци от опаковки, съобщи министърът на околната среда Долорес Арсенова. Това се налага заради изменената през февруари европейска директива за разделно събиране на отпадъците. За целта според Арсенова ще се похарчат около 150 млн. лв., но ще се спечелят неколкократно повече средства от спестените ресурси. Според досегашните договорености за 2004 г. България е обещала пред ЕС да събере 20% от опаковките, пуснати на пазара, като те не са разграничени според вида на материала. До 2009 г. фирмите трябва да успеят да събират по 15% за всеки материал - хартия, пластмаса, метали, композитни материали и стъкло. Когато в началото на тази година ЕС увеличи квотите за компаниите от държавите членки до над 50% за някои видове материали, експерти прогнозираха, че изискванията и към кандидатките ще бъдат преразгледани.
Източник: Пари (08.09.2004)
 
Недостигът от рафинирана мед на световния пазар през първите 6 м. се увеличи с почти 90% в сравнение със същия период на 2003 г. и достигна 682 хил. т, сочи последният доклад на Международната група за изучаване на медта /ICSG/. На месечна база средното повишение на използвания червен метал е скачало с по 5.2% благодарение на увеличеното търсене в Китай, САЩ и Япония. Добивите от мините нараснаха през второто тримесечие с 8.7% спрямо първото, но капацитетите на рафинериите са натоварени 80%. Първично преработеният метал през шестмесечието се повиши с 1% за сметка на вторично рафинирания /от скрап/, който се увеличи с 10.8%. Като цяло преработеният метал е 7.623 млн. т.
Източник: Пари (09.09.2004)
 
Общо 146 142 362.9 лева са задълженията на "Кремиковци" АД, се посочва в доклад за предприетите мерки за събиране на държавните вземания от "Кремиковци" АД - София, разгледан от правителството днес. Дълговете във валута на комбината са 44 566 511.93 долара. Днес министър-председателят Симеон Сакскобургготски възложи на министрите на икономиката и на финансите да внесат в едномесечен срок доклад за взетите мерки за координация между обвързаните с "Кремиковци" държавни фирми-кредитори. Данните в доклада сочат, че публичните държавни вземания, събирани принудително по реда на Данъчния процесуален кодекс, са 79 829 770.34 лева. Тук се включват задълженията към Агенция "Митници" - 72 776 739.81 лева, към НОИ - 5 110 079.57 лева, Министерството на околната среда и водите - 1 545 884.64 лева и съда - 397 066.32 лева. Наложени са следните обезпечителни мерки - запор на всички банкови сметки в лева и валута, запор на всички дялове и акции, притежавани от "Кремиковци" АД, запор на 21 моторни превозни средства, движими вещи и възбрани върху 227 недвижими имота. Задълженията по кредит - главница и лихви, на "Кремиковци" АД от Държавния фонд за реконструкция и развитие са 44 560 484.24 долара. Дълговете по ЗУНК са 6 027.69 долара и 1 515.53 лева. Към 31 юли 2004 г. данъчните задължения на дружеството са 6 333 480 лева. Дълговете към държавното обществено осигуряване към 31 юли 2004 г. са 59 977 597 лева - главница и лихви. В началото на август Надзорният съвет на Националния осигурителен институт реши да бъде разсрочено плащането на 37 370 000 лева, за периода от 31 юли 2004 г. до 30 юни 2007 г., съгласно предложения погасителен план, като постави условие задължението към допълнителното задължително пенсионно осигуряване в професионален фонд да бъде погасено в тримесечен срок - до 31 октомври 2004 г., уточняват от МС.
Източник: БТА (10.09.2004)
 
Правителството реши от бюджета да бъдат предоставени 3 млн. лв. за създаването на Фонд Енергийна ефективност. Средствата ще бъдат преведени на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Постановлението е в изпълнение на разпоредбите на Закона за енергийната ефективност, според които държавата участва с встъпителна вноска от 3 млн. лв. при учредяването на фонда, който е самостоятелно юридическо лице. Той ще управлява финансови средства, с които да се насърчават енергоспестяващи производства. Фондът ще се ръководи от седемчленен Управителен съвет. По един представител в него ще имат енергийното и екоминистерството.
Източник: Пари (10.09.2004)
 
Китайското правителство на търговията обяви в петък, че е взело решение да спре да събира антидъмпингов налог върху студено-валцувани стоманени намотки с произход от Русия, Република Корея, Украйна, Казахстан и Тайван. Министерството отбеляза в свое изявление, че също така прекратява проверяването на автентичността при внос на студено-валцувани стоманени намотки изплозвани при производството на триплети. За пръв път Китай взема подобно решение, поради значителните промени, настъпили на местния и световен пазар, отбеляза министерството. Китай започна да събира анти-дъмпингов налог върху продуктите на 14 януари тази година. През май, обаче, правителството реши да преразгледа случая, след промените на пазара. Министерството заяви, че е взело крайното си решение в съответствие с анти-дъмпинговите разпоредби, действащи в Китай. Студено-валцуваните стоманени намотки намират приложение при производството на автомобили, строителни материали, асансьори, велосипеди и домакински електроуреди. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (11.09.2004)
 
"Стилмет" АД, един от най-големите производители у нас на алуминиеви профили и архитектурни аломуниеви системи, планира да увеличи капацитета си двойно до края на 2005 г. Това съобщи търговският директор на дружеството Христо Щерев. В момента годишният капацитет на компанията е 10 хил. тона, колкото е и годишното потребление на тази продукция в страната. В модернизацията на завода в София ще се вложат над 15 млн. евро. Досега "Стилмет" са инвестирани около 16 млн. евро. Предстои закупуването на още две линии за екструзия, както и започване на производство на пръти и тръби от твърди сплави, което ще е нов продукт за завода. За целите на модернизацията преди време компанията закупи около 70 дка до кв. "Илиянци". Инвестиционната програма предвижда още до края на тази година да се открият дистрибуторски складове във Враца, Плевен и Хасково. В началото на 2004 г. такива центрове бяха изградени в Бургас, Стара Загора и Русе. До момента такива бази съществуваха в София, Благоевград, Пловдив и Варна. Близо 70 на сто от продукцията на "Стилмет" се изнася основно за Западна Европа и региона. През тази година основно в курортите Слънчев бряг и Златния пясъци са построени около 50 нови хотела. В 40 от тях са вложени материали, произведени в "Стилмет". Суровината за производство на алуминиеви профили компанията внася от Русия, Гърция и Румъния, като количествата са общо 1000 тона на месец. Засега "Стилмет" не планира да затвори производствения цикъл с осигуряването на суровина, защото няма достатъчно отпадъци и подходяща пещ за претопяването им. Това, което отпада от производството, се претопява в Гърция. Според Щерев един от основните проблеми пред производителите и вносителите на алуминиеви профили и PVC дограма е нелегалният внос. Според неофициална информация по този начин в страната влизат около 250-300 т на месец. По този проблем ръководството на компанията е провело редица срещи с експерти от Главна данъчна дирекция и Агенция "Митници". За да се предприемат обаче системни мерки срещу нелегалния внос, през този месец производителите и вносители на тези стоки ще се обединят в асоциация. "Стилмет" е първата голяма инвестиция на зелено на гръцката група "Виохалко" в България. Фирмата е създадена през 1994 г., а заводът е изграден през 1999 г. Мажоритарен собственик на предприятието е една от компаниите в групата - "Етем". Първоначалната инвестиция е била 15.5 млн. долара. В момента в дружеството работят над 330 души.
Източник: Дневник (13.09.2004)
 
Нарастването на нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за периода януари - юли при елиминиране на влиянието на цените е 12.6 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Всички сектори на вътрешната търговия отбелязват увеличение за периода, като то е най-голямо - 16 на сто, за търговията с автомобили, горива и ремонт на автомобили. Търговията на дребно отбелязва ръст от 1б%, а на едро - с 12.1 на сто. Отново, както и в предходните периоди, в търговията на дребно най-големият растеж е при търговията със стоки за домакинството и битова техника, който е 19.2 на сто спрямо първите седем месеца на миналата година. Търговията с фармацевтични и медицински стоки расте с 13.6%, а тази с храни, напитки и тютюневи изделия - със 7.9%. Само за юли спрямо същия месец на миналата година най-сериозен е растежът на ремонта на автомобили и мотоциклети - с 29.8 на сто, следван от търговията със същите стоки с 26.4%. Продажбите на стоки за домакинството и битова техника нарастват с 24.6% спрямо юли 2003 г.
Източник: Дневник (13.09.2004)
 
“Стилмет” АД е първата инвестиция на гръцкия холдинг “Виохалко” в България, който обхваща няколко големи компании, специализирани в областта на металургията и производството на метали - Elval, Etem, Halcor, Hellenic Cables и Sidenor. През 1999 г. е изграден заводът на “Стилмет” АД в България, чийто мажоритарен собственик е “ЕТЕМ” АД. В него се произвеждат стандартни алуминиеви профили, архитектурни системи. До момента в “Стилмет” АД са инвестирани 16 млн. евро. Очаква се общите инвестиции да достигнат до 22 - 25 млн. евро. Само на нашето Черноморие за 2003 - 2004 г. дружеството е доставило дограми и фасади за над 60 новопостроени хотели и административни сгради. Най-големите обекти са хотелите “Грийн Парк”, “Елена”, “Краун Плаза” 1 и 2, “Астера” на КК “Златни пясъци”, “Азалия” на “Св. св. Константин и Елена”, на КК “Слънчев бряг” - “Виктория палас”, “Марвел”, “Фиеста Бийч”, “Вела”, “Колизеум”, във ВК “Дюни” - хотел “Марина Роял Палас”, офис сграда на “ТУИ България” във Варна и други. - Какъв е годишният капацитет на производство на “Стилмет” АД? - Годишният капацитет на “Стилмет” преди изпълнението на набелязаната инвестиционна програма за разширяване на производствените мощности, която ще стартира в края на 2004 г. и се надяваме да приключи есента на 2005 г., когато ще заработят 2 нови преси за екструзия, е 10 хил. тона. След успешното изпълнение на инвестиционната програма се очаква капацитетът да се увеличи двойно. - Какво е присъствието на дружеството на българския пазар? - Пазарният дял на “Стилмет” в България по отношение на продажбите на алуминиеви архитектурни системи е около 45%. Тъй като липсват точни данни за продадените количества и реално внесените в България алуминиеви профили, поради наличието и на недеклариран внос, е трудно да се каже точна цифра. Но според нашите проучвания пазарният ни дял е около 45%. - Какъв процент от общата продукция е предназначен за външния пазар и какъв за българския? - Към настоящия момент съотношението на експорта към вътрешния пазар е 70 към 30 процента, като основно износът е насочен към Германия, Франция и Холандия, към големите индустриални компании в Западна Европа като Thyssen Krupp. Също така голяма част от износа съставляват архитектурните системи за Гърция, Сърбия и Черна гора, Румъния и Украйна. Въпреки по-големия процент на износа в количествено отношение, акцентът в усилията на компанията е поставен в още по-голямо присъствие в България и страните от Балканския полуостров. - Как преценявате състоянието на пазара на алуминиеви архитектурни системи в България? - Смятаме, че пазарът на алуминиеви и архитектурни системи в България е много динамичен и се развива с бързи темпове през последните 3 г. За това съдим и по резкия скок на реализацията на “Стилмет” на българския пазар. За първата половина на 2004 г. спрямо същия период на 2003 г. отбелязахме ръст на вътрешния пазар от 80%. Това говори, от една страна, за реализация на положените усилия от екипа на “Стилмет”, за реализацията на новите инвестиции, вложени в подобряване на качеството, за успешната дистрибуционна политика на компанията. Този ръст обаче показва, че и пазарът се развива динамично и следва увеличаващото се ново строителство в България. Все повече сгради ползват алуминиеви архитектурни системи поради тяхната специфика: тяхната дълговечност, ниски експлоатационни разходи и др. - Предвиждате ли разширяване на продуктовата гама на предприятието? - Продуктовата гама от гледна точка на архитектурни системи и разширяването съответно на тази гама е един непрекъснат процес, за който голяма роля играе и нашият проектантски екип в завода. Той е създаден в средата на 2003 г. и вече наброява трима души. RND отделът в Гърция, където е компанията майка “ЕТЕМ”, също работи върху обновяването и развитието на вече съществуващите системи, както и върху развитието на нови системи. Предвижда се към края на годината на българския пазар да обновим две от съществуващите системи. През следващата година ще покажем две изцяло нови системи, уникални по своя характер, които ще бъдат универсални за различни типови приложения. - В момента “Стилмет” инвестира в строителството на офис сграда. На какъв етап е нейното строителство, кога ще бъде готов обектът? Какъв е размерът на инвестицията? - Това е една инвестиция на “Стилмет”, не собствена сграда на “Стилмет”, което означава, че “Стилмет” няма да премести там собствените си офиси, а това е един инвестиционен проект, който ще обслужва всички компании от групата на “Виохалко” в България. Там ще има и постоянна изложбена зала, в която ще бъдат изложени продуктите, които се произвеждат от компаниите на групата. Офисните помещения, които не се използват за нуждите на компанията в България, ще се дават под наем. Размерът на инвестицията е 7 млн. лв. Обектът ще бъде готов на 1.12.2004 г., тогава очакваме да направим неговото официално откриване. В момента е завършена стоманобетонната конструкция, около 80% от грубото строителство. - Какви са инвестиционните планове на дружеството? Предвиждате ли други инвестиции в недвижима собственост? - Инвестиционните планове на дружеството са много амбициозни. Предвижда се внедряване на 2 нови линии за екструзия, което е свързано и с разширяване на застроената площ на завода, която ще се увеличи двойно. Към момента тя е 15 хил. кв. м, ще бъде увеличена докъм 35 хил. кв. м. Също така на автомагистрала “Тракия”, до Пловдив, е закупен терен, където ще бъде изградена втората, след нашата, модерна складова база във Варна, нова модерна складова база, с вход откъм магистралата. В нея ще се предлагат изцяло продуктите на компаниите от групата на “Виохалко” и главно архитектурни системи. Но това е един непрекъснат процес и ние няма да спрем с обновяването както на съществуващите мощности, така и с инвестирането в нови производствени мощности и складови бази. Към настоящия момент покритите складови площи на “Стилмет” в страната са около 10 хил. кв. м и за следващата година (без складовата база в Пловдив) те ще се увеличат до 15 хил.кв.м. Само тук, в София, ще има един съвсем нов, модерен складов комплекс, който ще бъде 6000 кв. м и ще бъде оборудван с нови модерни машини. - Възнамерявате ли да влагате капитали в нова техника? - Инвестицията в ново оборудване и помещения възлиза на 12 млн. евро, но успоредно с това непрекъснато се поддържат и обновяват производствените мощности, което гарантира високото качество на продукцията, безаварийната работа, по-малко производствени спирания. Така че този процес ще продължи и в бъдеще. - Как ще коментирате инвестиционния климат в България? - Определено инвестиционният климат в България се е подобрил от създаването на “Стилмет” като търговско дружество преди 10 години. Тук искаме да отбележим, че на 15 ноември тази година “Стилмет” ще празнува своята 10-годишнина. За този период “Стилмет” преживя много. Преживяхме дори банковата криза през 1996 - 1997 г. Но инвестиционният климат се подобри оттогава. Това не го казваме само ние, то е видно и от повишения кредитен рейтинг на страната от международни финансови агенции. И от това, което наблюдаваме - през последните две години в България се увеличиха драстично и чуждите инвестиции. Смятаме, че има какво още да се желае и дълъг път да се извърви, за да се стимулира още по-добре международният бизнес, но на първо място и българските производители. Необходимо е да се увеличат инвестициите, да се създават повече работни места в България, което е и нашата цел и ни прави много горди, че сме на този пазар и че създаваме български добавен продукт.
Източник: Строителство Градът (13.09.2004)
 
Китай отмени въведените в началото на т. г. антидъмпингови мита на студеновалцуваната стомана от Русия, Украйна, Казахстан, Южна Корея и Тайван заради възможността от възникване на дефицит на вътрешния пазар.
Източник: Пари (13.09.2004)
 
Общото увеличение на цените на стомана на топпроизводителя в света Arcelor през 2004 г. ще е 20 процента, писа в. La Libre.
Източник: Пари (13.09.2004)
 
Чистата печалба на най-големия производител на никел и паладий в света руската Норилски никел се повиши през първото тримесечие до 460 млн. USD /по международните стандарти за финансова отчетност/ спрямо 109 млн. USD за същия период на м. г. Приходите от продажби на метали се увеличиха до 1.6 млрд. USD при 1.13 млрд. USD за 2003 г. Отличните резултати последваха повишаването на цените на металите и придобиването на единствения щатски производител на платина и паладий Stillwater.
Източник: Пари (13.09.2004)
 
Цветните метали поскъпнаха в петък, като лидер във възходящото движение бе медта. Тримесечните медни сделки се договаряха с 31 USD/т по-високо спрямо четвъртък, или по 2784-2788 USD/т. Алуминият прибави 28 USD/т към котировките си, а оловото 8 USD/т, като цените се установиха на 1700-1705 USD/т и 885-890 USD/т. Цинкът поскъпна с 6 USD/т, а никелът със 100 USD/т, достигайки съответно 980-984 USD/т и 12 100 - 12 200 USD/т.
Източник: Пари (13.09.2004)
 
За да постигне целта си да стане най-крупният производител на неръждаема стомана в света, финландската компания Outokumpu трябва да повиши мощностите си и да е предпочитана инвестиция в сектора, отбеляза ръководството на сегашната компания N3 в света по капацитети за неръждаема стомана. Outokumpu, изоставаща по този показател само след Arcelor и ThyssenKrupp, миналата седмица разкри амбициите си да продаде медните си активи и да се фокусира единствено върху стоманения си бизнес. В момента тя държи 8-10% от глобалния пазар и се надява да се възползва от нарастващото търсене чрез разширяване на завод Tornio в Северна Финландия с потенциални капацитети 2.75 млн. т стоманени сляби годишно, който влиза в експлоатация догодина.
Източник: Пари (13.09.2004)
 
Заводът за алуминиеви профили и архитектурни системи ЕТЕМ “Стилмет” АД предлага кредитиране при облекчени условия, съобщиха от фирмата. Според схемата инвеститорът се договаря с конкретен изпълнител на дограма и окачени фасади за стойността и срока на изработка на даден обект с архитектурни системи ЕТЕМ. Сключва се договор между инвеститора, изпълнителя и “Стилмет”, като инвеститорът заплаща на завода аванс, а остатъкът се разсрочва до 18 месеца при лихва 0,85%. Има и 3-месечен гратисен период, през който се заплаща само лихвата.
Източник: 24 часа (13.09.2004)
 
Над 100 000 квадратни метра алуминиева дограма, производство на “Стилмет” АД, са вложени в периода март-юни тази година в хотели на българското Черноморие. Това заяви Христо Щерев, търговски директор на дружеството вчера. Пернишкият завод “Стилмет” е част от гръцкия консорциум “Виохалко”.
Източник: Труд (13.09.2004)
 
Най-големият производител на топло валцувана стомана в Тайланд Sahaviriya Steel Industries Pcl и дружествата от неговата група заявиха, че планират да вложат 80 млрд. бата (1.9 млрд. щ. д.) през следващите две години в изграждането на завод за стоманени плочи. Заводът ще произвежда 5 млн. тона стоманени плочи и пръти годишно, се казва в изявлението на Sahaviriya Group. Построяването на фабриката е първата стъпка от плана на Sahaviriya да инвестира близо 500 милиарда бата през следващите 15 години, съобщиха от компанията.
Източник: Други (14.09.2004)
 
"Стомана индъстри" подготвя документите за две паралелки, в които ще обучава собствени кадри. Документите ще бъдат подадени в образователното министерство до март, съобщи Томчо Томов - ръководител направление "Персонал" на "Виохалко" в България. Гръцката групировка е мажоритарен собственик на пернишкото предприятие. Обучението ще отговаря на новата технология в предприятието, като ще се акцентира на автоматизацията и засиленото изучаване на английски език. Ще гарантираме работа на учениците и ще изграждаме по-близки взаимоотношения чрез стажове и работа на тренажори в реално производство, каза Томов. "Стомана индъстри" имала готовност да покрива потребностите и на останалите предприятия. Част от учениците можем да изпращаме със стипендии да продължат във ВУЗ, каза Томов. От "Виохалко" ще подготвят актуализираните учебни планове съвместно с техникума по металургия и професионалната техническа гимназия "Юри Гагарин". Приемът ще започне догодина с паралелки по хидравлика и термообработка. Ще се открие и трета паралелка за ново високотехнологично предприятие, което сега се изгражда в "Стомана индъстри". "Тревожим се, че за младите хора в Перник "Стомана индъстри" не е престижно място и идея за бъдеща реализация", каза Томов. "Искаме те да са сигурни, че ще отидат в модерно предприятие, с добри доходи и гарантирано бъдеще", заключи Томов.
Източник: Дневник (14.09.2004)
 
Трети месец благоевградската фирма “Камбитов и син” ЕООД чака платени предварително 322 тона желязо от пернишката фирма “Стомана индъстри”, подразделение на гръцката фирма “Виохалко” АД. Въпреки множеството подканяния от страна на Камбитов следва отказ за доставка на стоката на купувача. Вчера от благоевградската фирма са изпратили до “Стомана индъстри” покана за доброволно изпълнение и ако количеството желязо не бъде доставено, ще започне съдебно преследване. Още през юли сумата от 536 000 лева за 777 тона арматурно желязо е изпратена във “Виохалко”. Вместо цялото количество желязо “Камбитов и син” получили само 455 тона.
Източник: Струма - Благоевград (15.09.2004)
 
Световната стоманодобивна индустрия навлиза в нова фаза на развитие. Растежът в Китай стимулира търсенето на стомана в цяла Азия. Развиващите се страни от региона демонстрират засилена производствена активност на базата на износът, осъществяван от тях в индустриализираните страни.Потреблението на стомана се очаква да расте през следващите пет години. Ситуацията на сектора в световен мащаб не може да бъде прогнозирано на базата на регресивен анализ. Не се следват предишните циклични тенденции. В момента се наблюдават взривообразни тенденции, базиращи се основно на очаквания недостиг на суровини. По наши изчисления, през трите години от 2001 г. до 2004 г. видимото потребление на готова стомана е нараснало от 766 то 918 млн.т, което представлява увеличение от почти 20% или средно годишно увеличение от над 6%. През десетте години до 2002 г., годишното нарстване беше в размер на 2.5%, а за трите десетилетия от 1970 г. до 2000 г. – 1.2%. По наша преценка, световното видимо потребление на готова стомана през 2004 г. ще достигне 918 млн.т., или с 5.3% над размера му преди година. Не очакваме скорошните темпове на растеж да се запазят в средносрочен план. Прогнозираме, обаче, че търсенето ще продължи да нараства през идните няколко години, като през 2008 г. видимото потребление на готова стомана ще достигне 1 млрд.т, което представлява средно 5% годишно увеличение в рамките на идните пет години. Тази сравнително скромна прогноза е базирана на два основни фактора. На първо място, растежът на видимото потребление през последните три години, по наше мнение, надвишава нивото на реалното търсене. Наблюдава се натрупване на големи запаси, особено в Китай. Шумът около недостига на суровини накара купувачите да трупат по-големи от необходимите запаси. Ниските лихвени проценти им позволяват да правят това много по-безболезнено отколкото в миналото. На второ място, китайското правителство се стреми да избегне прегряването на местната икономика и прави опити да намали растежа на някои ключови индустриални сектори, вкл. стоманодобива. (източник: MEPS)
Източник: Други (15.09.2004)
 
Двата най-големи преработватели на алуминий в Русия РусАЛ и СУАЛ, като РусАЛ е N 2 в света, са сред седемте компании, проявили интерес към покупката на 65.4% в черногорската алуминиева рафинерия КАР. Другите компании са черногорската Vectra, базираната в Швейцария компания за търговия на метали и зърно Glencore, индийската Vedanta Resources, германската Bagr group и австрийската A-TEC. Продажбата на КАР ще маркира първата голяма приватизационна сделка от октомври 2002 г., а държавата търси стратегически партньор с изискване да е произвел през 2003 г. поне 120 хил. т и годишни продажби от минимум 199 млн. USD. КАР с 50% от индустриалната продукция на страната и 80% от износа планира да добива по 120 хил. т алуминий и 240 хил. т алумина. До края на седмицата трябва да се отсеят кандидат-купувачите, които да подадат оферти до 1 декември.
Източник: Пари (15.09.2004)
 
Вследствие покриване на къси позиции медта поскъпна на ЛМБ. Тримесечните фючърси се договаряха с 4 USD/т по-скъпо в сравнение с понеделник, по 2790-2795 USD/т, а в по-ранните часове достигна дори 2805 USD/т. Алуминият прибави 3 USD/т към котировките и се установи на 1703-1705 USD/т. Калаят поевтиня незначително, а цените на оловото се запазиха без промяна. Никелът поскъпна със 75 USD/т до 12 500-12 575 USD/т.
Източник: Пари (15.09.2004)
 
Южнокорейският стоманопроизводител POSCO и британско-австралийският миннодобивен гигант BHP Billiton възнамеряват съвместно да изградят стоманодобивно предприятие в Ориса, Източна Индия. Инвестициите за новия стоманодобивен завод, който ще бъде най-големият в Индия, може да достигнат 390 млрд. рупии /8.5 млрд. USD/. Говорителка на POSCO потвърди, че са водени преговори, но сделката все още не е обявена официално. Все още не е взето и крайното решение за размера на новото предприятие. Планираният стоманодобивен завод ще осигури работа на около 40 000 работници. По-голямата част от неговата продукция ще бъде предназначена за износ. Южнокорейската компания е една от най-големите в стоманодобивния бизнес. BHP Billiton, чието седалище е в Мелбърн, е номер едно в миннодобивната индустрия.
Източник: Пари (15.09.2004)
 
Най-голямата руска компания, преработвателка на алуминий, и втора в света - РусАЛ, възнамерява чрез инвестиционна програма в размер на 10 млрд. USD, предвидена за изграждане на нови рафинерии в страната, до 10 г. да стане номер 1 в своя сектор. РусАл доби 2.59 млн. т алуминий през 2003 г. Проектът вече е стартиран.
Източник: Пари (16.09.2004)
 
Англо-холандският производител на стомана Corus за първи път обяви печалба откакто беше сфориран чрез сливането на British Steel и Hoogovens преди около пет години. Изпълнителният директор на компанията Филип Варин отбеляза, обаче, че групировката все още се нуждае от допълнителни подобрения, ако иска да достигне своите европейски конкуренти. През първото полугодие Corus успя да преобърне оперативната си загуба от 57 млн.бр.п. в печалба от 147 млн.бр.п. Положителният резултат беше постигнат благодарение както на растящите цени на стоманата в световен мащаб, така и на вътрешната възстановителна програма, провеждана от компанията. (източник: The Guardian)
Източник: Други (17.09.2004)
 
Борса за електроенергия се очаква да има през 2005 г. , заяви министърът на енергетиката Милко Ковачев. На нея първоначално ще участват най-големите консуматори на ток в страната. Те ще се договарят за цените директно с производителите. Така сделките ще са прозрачни. Всяка от балканските страни си прави собствена енергийна борса - Румъния, Гърция, и България, обясни Ковачев. В момента се подготвя междуправителствен меморандум, който ще уточни правилата за търговия с електроенергия. Документът ще бъде готов до края на годината. АЕЦ "Козлодуй" и "Юмикор Мед" АД сключиха първата сделка за продажба на електрическа енергия при свободно договорени цени. Първият график за доставка на ток е регистриран на 16 септември в 14,55 часа. Срокът е 168 часа и започва да тече от 24,00 ч на 18 септември. Участниците в сделката не обявиха на каква стойност е доставката. Но според изпълнителния директор на "Юмикор Мед" Томас Биймиш след сключването на договора ще се подобри рентабилността на предприятието. През 2004 г. права за пряко договаряне на доставка на ток имат потребители на над 40 гигаватчаса годишно. Това са около 20 фирми. Сред тях са "Стомана Индъстри", Мини "Марица-изток", "Асарел Медет".
Източник: Стандарт (20.09.2004)
 
БВП на България може да достигне 33 млрд. EUR до 2010 г. и 47 млрд. EUR до 2014 г., пише в доклад "България през 2014 г.", изготвен от Чарлз Робъртсън, началник-направление Изследователска дейност за Източна Европа, Среден изток и Африка в ING. Според Робъртсън присъединяването ни към ЕС ще доведе до насърчаване на инвестициите и насочване на огромни средства към българската икономика. Евентуалното приемане на еврото през 2010 г. следва да осигури по-нататъшно намаляване на лихвените разходи по дълга и същевременно представлява стратегия за излизане от валутния борд. Работните заплати в България продължават да бъдат около 10% от равнището на ЕС и 30-45% от тези в Централна Европа. Броят на осигурените лица към края на август е нараснал с 35% спрямо същия период на м. г., а активите на фондовете са увеличени с 85%, каза Николай Стойков, главен изпълнителен директор на пенсионните фондове на ING в България.
Източник: Пари (20.09.2004)
 
Държавният дълг се понижи с 567 млн. EUR в края на юли спрямо месец по-рано според бюлетина на Министерството на финансите. Нивото му е 8.226 млрд. EUR, като основната причина за спада е операцията по обратно изкупуване на брейди облигации DISC, извършена на 28 юли от правителството на страната. Тогава бяха изплатени книжа за 679.3 млн. USD, 10-години преди падежа им. В същото време наши инвеститори редуцираха обемите облигации по външния ни дълг в портфейлите си. Благодарение на обратното изкупуване на DISC ключовото съотношение дълг/БВП се понижава до 42.2% в края на юли спрямо 45.3% месец по-рано. За седем месеца на годината намалението на показателя е 4%. Така страната ни се нарежда пред доста развити световни икономики според този показател. За това допринасят както абсолютното понижение на държавните задължения, така и устойчивият ръст на БВП на страната. Именно той е показателят, който стои в основата и държи дълга на страната. Към 31 юли външните задължения на държавата са в размер на 6.950 млрд. EUR, а вътрешните - 1.276 млрд. EUR. За седемте месеца на годината държавата е платила 2.327 млрд. лв. лихви и главници,
Източник: Пари (20.09.2004)
 
"Стомана Индъстри" ще е следващото предприятие у нас, което ще сключи договор за свободно закупуване на електроенергия, стана ясно вчера. Дружеството е собственост на гръцката група "Виохалко". Възможност да направят това имат още "Асарел медет" и "Мини Марица изток", с които се преговаря усилено, каза вчера изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов. Атомната централа сключи в петък вечерта договор за свободна продажба на електроенергия с "Юмикор Мед", както в. "Сега" вече писа. Цената по договора е търговска тайна, но е поне с 15% по-ниска от тази, по която "Юмикор" е била принудена досега да купува електроенергията от НЕК, стана ясно от изявление на изпълнителния директор на медодобивния комбинат в Пирдоп Томас Биймиш. Сега право да купуват свободно ток имат всички предприятия, които имат поне 40 000 мегаватчаса годишна консумация. Догодина такова право ще имат клиентите, които харчат 20 000 мегаватчаса, през 2006 - 9 000, а през 2007 г. - всички небитови потребители. Междувременно вчера стана ясно, че преносната такса, която се плаща на НЕК в такива случаи, ще бъде променена. В момента тя е 11,80 лв. за всеки мегаватчас пренесена електроенергия. До края на годината ще се диференцира в зависимост от разстоянието. Обещанието това да се направи е довело до сключването на първия договор за свободна продажба на ток, каза източник от Държавната комисия за енергийно регулиране. Първите количества ток, продаден по свободно договорени цени, са доставени още в четвъртък, в 14,55 часа. Графикът за доставка, който е част от договора, предвижда обновяване на всеки 168 часа. Ако договорените за седмицата количества не се купят, предприятието купувач трябва да плати оставащото количество ток по 7,5 ст. за киловатчас. Това е наказателна тарифа, което означава, че реалната цена по договора е поне два пъти по-ниска.
Източник: Сега (20.09.2004)
 
"Юмикор мед" и АЕЦ "Козлодуй" са първите компании, които сключиха договор за директна покупка на електроенергия през миналата седмица, съобщи енергийният министър Милко Ковачев. Това е стъпка към либерализацията на вътрешния електроенергиен пазар, обясни той. Контрактът е до края на годината и вероятно ще бъде продължен през следващата година. Конкретните параметри по договора, количеството на енергията, както и цените остават търговска тайна. По данни на Националната електропреносна компания (НЕК) годишната консумация на компанията през миналата година е 291 гигаватчаса. "Юмикор" е сред 15-те компании, които първи получиха статут на привилегировани потребители и имат годишна консумация над 100 гигаватчаса. Пазарът на ел. енергия през 2004 г. се оценява на 170 млн. евро. Цената е по-висока от тази, на която АЕЦ "Козлодуй" продава на НЕК, каза изпълнителният директор на централата Йордан Костадинов. До края на следващата седмица атомната централа планира да финализира още един договор с привилегирован потребител. Сред кандидатите да купуват от АЕЦ "Козлодуй" са "Асарел Медет" и "Стомана индъстри". По предварителни разчети на атомната централа от свободното договаряне тя може да спечели около 15 млн. лв. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квота от 200 мегавата на АЕЦ "Козлодуй", която централата може да продаде на свободни цени на привилегировани потребители. Очаква се тази квота да бъде увеличена догодина. Цената и количеството на ел. енергията не са толкова важни, колкото е важна прозрачността на процеса, заяви изпълнителният директор на "Юмикор" Томас Биймаш. Той не уточни с колко дружеството ще намали разходите си за електроенергия при излизането на пазара. Според експертни оценки понижението ще е с около 15%. До 2007 г. вътрешният пазар на електроенергия ще бъде отворен постепенно до 60%. Оттогава битовите абонати ще могат да си избират доставчика, а привилегированите да договарят покупка на енергия извън пределите на страната. В НЕК вече са се регистрирали мини "Марица-изток", "Асарел Медет" и "Стомана индъстри" като следващите компании, които в скоро време ще финализират преговорите си. Те ще могат да купуват електроенергия освен от атомната централа, и от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица-изток 2". От следващата година се очаква да заработи енергийна борса и цените, на които се договорят сделките между производители и потребители, да станат публични.
Източник: Дневник (20.09.2004)
 
Комплексът от цветни метали, търгуван на ЛМБ, отбеляза низходящ ценови тренд в края на миналата седмица заради фондови продажби, целящи извличане на бърза печалба. Тримесечните медни фючърси приключиха седмицата при 2810 USD/т, което е с 13 USD/т по-ниско спрямо четвъртък. Алуминият отстъпи по-скромно, с 3 USD/т, и се стабилизира на 1710 USD/т. Оловото се срина с 20 USD/т, а цинкът с 19 USD/т. Златото затвори при 403.40-404.20 USD/тр. у., с 1 USD/тр. у. по-ниско в сравнение с четвъртък. Среброто загуби 12 CTS и се установи на 6.19-6.22 USD/тр. у.
Източник: Пари (20.09.2004)
 
Кремиковци и германската компания "Кльостерс" ще изградят циментов завод на територията на металургичния комбинат, съобщиха от българското дружество. Заводът, който ще е с капацитет 400 хил. тона годишно, ще бъде построен и ще се управлява от смесено дружество, в което германското предприятие ще има 75% участие. Стойността на инвестицията е 30 млн. евро. Основна суровина в производствения процес ще бъде металургичният шлак, който е технологичен отпадък от производството на комбината. Участието на "Кремиковци" АД е с апортна вноска на 40 декара земя, комуникационна и технологична инфраструктура, както и суровината за производство на цимента. Германското дружество ще осигури финансирането на проекта. Първоначалните планове са изграждането на завода да завърши след 18 месеца, допълват от комбината. Новият завод ще отговаря на всички съвременни екологични изисквания. Употребата на гранулирана доменна шлака ще позволи отпадъчната шлака от производството да се оползотворява 100%, което ще има изразен екологичен ефект за района. Германската компания най-вероятно е регистрираната в Потсдам "Кльостерс Баушофверке". Дружеството управлява няколко циментови завода, като основната му продукция са бетонови смески, използвани за строителството на пътища и мостове.
Източник: Дневник (21.09.2004)
 
Най-голямото стоманодобивно предприятие в България Кремковци и немския производител на цимент Клоестерс се споразумяха за изграждането на нов циментов завод на територията на производствената база на предприятието в София. Новият завод с планиран годишен капацитет от 400 000 т, ще отговаря на всички необходими екологични изисквания. Немското дружество ще притежава 75% от активите на съоръжението, като инвестициите в него се очаква да достигнат 30 млн. евро. Отпадъчните продукти от Кремиковци ще бъдат използвани като основна суровина при производството на цимент. (източник: Novinite.com)
Източник: Други (21.09.2004)
 
BHP BILLITON, най-голямата диверсифицирана миннодобивна компания в света, очаква баланс между търсене и предлагане на глобалния пазар на метали, тъй като високите цени на металите стимулират компаниите производителки да увеличат продукцията си. Дълги години по-ниски инвестиции в нова продукция, свитото предлагане и нарасналото търсене, особено от Китай, са факторите в основата на рекордните ценови максимуми по-рано т. г., консолидацията на сектора и поскъпването на акциите на миннодобивните компании. Повечето от мините и рафинериите на BHP Billiton функционират на пълни обороти, за да задоволят високото търсене, което ще продължи според експертите поне до края на 2004 г. Паралелно с това вчера третият по големина производител на никел канадската Falconbridge обяви, че планира да повиши продукцията си с 60 хил. т в идните 4 до 6 г.
Източник: Пари (21.09.2004)
 
Тримесечните срочни доставки на мед поскъпнаха на ЛМБ до 2831 USD/т при 2810 USD/т в петък при затварянето след покупки и съкращаване на запасите на борсата с още 1000 т до 101.9 хил. т. Алуминият прибави 3 USD/т към котировките си от края на седмицата и се търгуваше по 1713 USD/т. Цинкът не бе търгуван в понеделник, но цените му скочиха с 3.50 USD/т до 972.50 USD/т. Никелът поскъпна с 25 USD/т до 12 775 USD/т.
Източник: Пари (21.09.2004)
 
Цветните метали поскъпнаха, тъй като продължилото вече месец свиване на запасите на борсите /ключовите запаси от мед и алуминий вече са с 4.7 хил. т и 475 т по-малко/ и поевтиняването на долара накара търговците да покриват късите си позиции. Тримесечните медни доставки на ЛМБ се котираха по 2782 USD, с 13 USD/т по-високо в сравнение с понеделник. Алуминият поскъпна с 11 USD/т до 1712 USD/т. Цените на никела скочиха с 350 USD/т до 12 950 USD/т, а цинкът се търгуваше без промяна от вторник по 992 USD/т.
Източник: Пари (21.09.2004)
 
Европейската комисия премахна наблюдението и санкциите върху износа на български горещо валцувани рулони в страни от общността, съобщиха от "Кремиковци". Антидъмпинговата процедура продължи от 1999 до 2004 г. С решението от 13 септември отпадат ограниченията и комбинатът може да продава свободно на европейския пазар. Документът влиза в сила със задна дата - от 20 март 2003 г. Така клиентите на "Кремиковци" в Европа ще могат да си възстановят платените след тази дата мита. В продължение на четири години фирмата беше под надзор на европейската администрация заради сигнали за дъмпингов износ от страната на стоманопроизводители от Стария континент. "Кремиковци" сключи споразумение за експорт на основната част от продукцията си, главно горещо валцувани рулони, на по-високи от минималните цени, фиксирани от комисията. Тези договори бяха под контрол от ЕС, а за друга част от продукцията ЕК налагаше вносни мита. В продължение на 5 години на всеки три месеца се извършваше преглед на поетите ангажименти. В средата на 2003 г. Канада също разследва българските производители на стомана за дъмпингов внос. Тогава се оказа, че вносът на наши метали в страната се осъществява чрез посредници. В САЩ "Кремиковци" нямат право да внасят повече от 3% от количеството на общия импорт. В противен случай компанията автоматично попада в списъка на вносителите, които налагат дъмпинг на пазара. 85% от продукцията на "Кремиковци" са за износ, предимно в Европейския съюз. 440 млн. лева са приходите от дейността на комбината за първото полугодие, сочат данните от финансовия отчет, представен във фондовата борса. Активите на металургичното предприятие надхвърлят 1 млрд. лева, като 795 млн. лева от тях са дълготрайните материални активи. В изготвената програма за преструктуриране на българския стоманодобив в съответствие с изискванията на Евросъюза се предвижда свиване на мощности в стоманодобива. Тя се отнася основно за "Кремиковци", но в нея са включени "Промет стийл" и "Стомана индъстри". За общността стоманодобивът е чувствителен отрасъл и от комбината поеха ангажимент да съкратят производствени мощности, тъй като са получавали държавна помощ, доказана с решение на КЗК. Директорите на комбината многократно поставяха въпроса държавата да въведе мита за вносители на стоманени продукти, тъй като на тях пък им правят дъмпинг вносители от Украйна и Румъния. По този въпрос обаче решение още няма.
Източник: Сега (23.09.2004)
 
Съветът на Европа окончателно премахна мониторинга и санкциите върху износа на български горещо валцовани рулони за ЕС, съобщиха от отдел "Връзки с обществеността" на "Кремиковци" АД. До този момент дружеството имаше споразумение за износ на основната част от готовата си продукция, каквото е посоченото производство, на цени над минимално определени от ЕК нива. Над това споразумение имаше постоянен мониторинг от страна на ЕС, се припомня в съобщението. За друга малка част от износа имаше антидъмпингови мита, се посочва в текста. С решението на СЕ от 13 септември всички ограничения отпадат и българското дружество може да продава свободно на Европейския пазар. Решението е публикувано в официалния вестник на европейския съюз в петък 17 септември 2004 г. и влиза в сила със задна дата, считано от 20 март 2003 г. Това означава, че клиентите на "Кремиковци" АД в ЕС могат да възстановят платените след тази дата мита по вноса на българска продукция, допълват от дружеството. През януари 1999 г. ЕК започва антидъмпингова процедура срещу "Кремиковци". Мярката бе породена от оплакванията на европейски стоманопроизводители срещу дъмпинговия внос на българска стомана от страна на държавното металургично предприятие. Комбинатът бе изправен пред опасността от забрана на вноса или въвеждане на квоти, което би довело дружеството до фалит, тъй като ЕС е основния му пазар, пише в съобщението на комбината.
Източник: Дневник (23.09.2004)
 
Европейският съюз (ЕС) настоя Световната търговска организация (СТО) да проведе разследване дали САЩ са вдигнали митата върху определени стоманени продукти, наложени преди пет години, за които СТО се произнесе ще са незаконни през 2002 г. Въпреки че мерките, наречени “Споразумението Бърд” бяха признати за незаконни, високопоставени американски служители твърдят, че митата са коригирани в съответствие с правилата за търговия на СТО. Протестите срещу споразумението Бърд, обаче, не са спирали, ето защо ЕС настоява СТО да проучи случая. Както стана известно по-рано, през септември СТО съобщи, че ще позволи на ЕС и седем други държави да наложат наказателни мита на стойност 150 млн.щ.д. върху вноса на стоки с американски произход, като следствие на факта, че щатския конгрес не премахна анти-дъмпинговите мита, които нарушаваха световните търговски закони. В момента, по настояване на ЕС, ще бъде свикан съдебен състав, който ще изслуша и двете страни. Ако САЩ не се подчини на правилата, ЕС най-вероятно ще поиска одобрението на СТО за налагане на наказателни санкции. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (23.09.2004)
 
Няколко фирми от металургичния, хотелиерския и хранително-вкусовия бранш подготвят документите си, за да кандидатстват пред БНБ за създаване на нова банка, съобщи Людмил Стойков, който е мажоритарен собственик на "Ладимекс", "Еврометал" и туроператорската фирма "Бултрейд". Чрез тях той контролира големи акционерни и дружествени дялове в десетина компании, между които са и ваканционно селище "Дюни", "Ладимекс холдинг", "Стомана - Индъстри", "Радомир - Метали", "Еврострой - ЗС". За две години в "Дюни" са изградени два нови хотела. През 2003 г. е построен четиризвездният "Белвил", а през тази – петзвездният "Марина Роял Палас". През 2005 г. в "Дюни" ще бъде издигнат още един петзвезден хотел. Тъкмо някои от тези дружества имат намерение да станат учредители на новата банка и се надяват тя да получи лиценз от БНБ, твърдят източници на вестника. Людмил Стойков уточни, че фирмите, които участват в проекта, планират капиталът на банката да е 11.5 млн. лева. "Не мога да посоча в момента кои точно са кандидат-акционерите, тъй като може да се окаже, че някои от дружествата, заявили желание да участват, впоследствие ще отпаднат. Ще обявим имената на фирмите, когато внесем в БНБ молбата за лиценз и всички документи към нея. Смятам, че това ще стане до средата на октомври", заяви Стойков.
Източник: Банкеръ (27.09.2004)
 
През седмицата Националният статистически институт (НСИ) оповести данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г. Реалният растеж на БВП е 6% - най-високата стойност от началото на поддържането на този статистически ред и безспорно е едно добро постижение за българската икономика. Основен показател в данните за растежа на производството е нарастването на брутната добавена стойност. Общо за цялата икономика тя расте с 5.6% за тримесечието спрямо аналогичния период на предходната година. Прави впечатление, че растежът на индустрията за девето поредно тримесечие превишава този на услугите - съответно 7.6% и 5.4% и така се запазва тенденцията от 2002 г. насам. Тези резултати си кореспондират с нарасналите продажби и производството в промишлеността, които през юни достигнаха растеж от съответно 26.4 и 21.5% спрямо юни 2003 г. след 2 поредни месеца на спад.
Източник: Дневник (27.09.2004)
 
Металургичните компании в цял свят чупят производствени рекорди. Глобалните добиви за първите осем месеца на 2004 г. се увеличиха с 8.5% и основните фактори, мотивиращи компаниите да повишават произведената продукция, са нарасналото търсене и цени на стоманата и стоманените изделия. Международният институт за стомана и чугун обяви, че в света през януари-август в сравнение със същия период на 2003 г. е произведена с въпросните 8.5% повече стомана, или 675.5 млн. т. В Русия през първото осеммесечие производството на стомана скочи с 4% до 42.49 млн. т. Общо в страните от ОНД през първото полугодие на 2004 г. са добити 74.04 млн. т, или с 5.7% повече спрямо аналогичния период на миналата година. Много големи западноевропейски стоманодобивни производители вдигнаха цените на продукцията си, на първо място заради високите цени на коксуващите се въглища, желязната руда, кокса и скрапа на черни метали. Поскъпването на електроенергията, газа и скочилите транспортни разходи са другата причина. Най-големият производител на стомана в света Arcelor е най-красноречивият пример. Той възнамерява да повиши цените на своята стомана с 20% на годишна база до края на този месец. Сега търсенето на метални изделия както на световните, така и на вътрешните пазари достига своя пик и съгласно прогнозите за развитие на световната икономика в близка перспектива ще се запази.
Източник: Пари (27.09.2004)
 
В рамките на няколко дни "Кремиковци" се спаси от производство по несъстоятелност, но заедно с това нов кредитор заведе дело за фалит, подадена е и още една жалба. Металургичният комбинат се договори с фирмата "Стройкомплект", която искаше фалита му, и миналия четвъртък съдът е прекратил делото. Ден след това обаче втори кредитор - "Инжталант", внесе на свой ред искане в Софийския градски съд за обявяване на комбината в несъстоятелност. Компанията има доказано вземане за около 400 хил. лв., за което има издаден изпълнителен лист. В понеделник пък ЕТ "Пепо-Петър Ризов" атакува прекратяването на делото "Стройкомплект". В това време държавните институции активно бездействат за дълговете на комбината. Освен съда адвокатът на "Инжталант" Николай Баташки от свое име е сезирал и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разсрочването на дълговете от 146 млн. лв. на комбината към НЕК, "Булгаргаз" и Националния осигурителен институт (НОИ). Вчера от комисията съобщиха, че са прекратили преписката, но Баташки заяви, че по всяка вероятност ще обжалва пред Върховния административен съд (ВАС). Шефът на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев не беше информиран за новия иск на "Инжталант" и не можа да го коментира. "Делото по жалбата на "Стройкомплект" беше прекратено по нейно желание", обясни Бонев. По отношение на преписката в КЗК той заяви, че в края на 2003 година и началото на тази комисията вече се е произнасяла по казуса с разсрочените вземания. Въз основа на тези решения "опростените и разсрочените" дългове на "Кремиковци" са били обособени като допустима държавна помощ и включени в Националната стратегия за преструктуриране на стоманодобива, която включва мерки за оздравяване на дружествата от отрасъла, каза Бонев.
Източник: Дневник (28.09.2004)
 
Третият по големина производител на цинк и девети на мед - канадската фирма Noranda, вероятно ще бъде погълната от държавната китайска метална група Minmetals. От петък двете фирми провеждат ексклузивни преговори и канадците остават затворени за други предложения за 45 дни. Сделката се изчислява на над 6.5 млрд. канадски долара /5 млрд. USD/ и трябва да бъде приключена до края на ноември. Чрез нея Minmetals и нарастващото търсене на метали в Китай ще получат достъп до цинкови, медни и никелови активи, включително контрола върху Falconbridge, N 3 по добиви на никел. Minmetals беше предпочетена пред други кандидати, и то гигантски миннодобивни компании, включително бразилската CVRD - N 1 по добиви на желязна руда, Anglo American, XStrata, BHP Billiton и Phelps Dodge. Условията по китайското предложение не са разкрити, но от Noranda съобщават, че предварителната оферта на Minmetals включва по-голяма сума кеш и малка премия към сегашните цени на акциите на канадската фирма. През м.г. приходите на Мinmetals достигнаха 11 млрд. USD. Noranda държи 60% в Falconbridge - компанията, приемана за перла в короната на канадците.
Източник: Пари (28.09.2004)
 
Медта поскъпна на ЛМБ до нов 5-месечен връх от 2959 USD/т. Вчера тримесечните медни доставки прибавиха още 49 USD/т към котировките си от петък. Резкият възходящ тренд се обяснява с покриване на къси позиции от фондове, паника и трупане на запаси. Метални експерти предвиждат тези фактори да тласнат медта към още по-високи върхове. Алуминият прибави 13 USD/т към цените си и достигна 1808 USD/т. Никелът поскъпна с още 75 USD/т до 14 675 USD/т. Цинкът се установи на 1024-27 USD/т, поскъпвайки със 7 USD/т.
Източник: Пари (28.09.2004)
 
В Русия бе създадена третата по големина медодобивна и преработвателна фирма - Руска медна компания, която ще произвежда над 130 хил. т катодна мед годишно. Тя е изпреварена по добиви само от Норилски никел и УГМК. В състава й влизат предприятията от медната група Алтушкина-Волхина-Димшакова, произвеждащи и продаващи над 15% от метала в страната. Най-големите в новия холдинг са Киштимският завод, Каларабашмед, Уралгидромед, Александринска медна компания и Новгородският металургичен завод.
Източник: Пари (28.09.2004)
 
Търгът за руското медно находище Удокан, което се оценява на 20 млн. т /със средно съдържание на 1.53% мед в рудата/, ще със състои не по-рано от 2005 г. 30% от доказаните запаси от мед в Русия са в това находище.
Източник: Пари (28.09.2004)
 
Четири кандидати за покупката на мажоритарен дял в черногорското предприятие за производство на алуминий "Комбинат Алуминиюма Подгорица" (Kombinat Aluminijuma Podgorica - KAP) са включени в шорт листата, съставена от Агенцията за приватизация на Черна гора, предаде осведомителната агенция "СийНюз". Това са швейцарската компания "Гленкор", индийската "Веданта ризорсис" и руските дружества "Русал" и СУАЛ. Те ще бъдат поканени да подадат окончателни оферти и гаранция от 1 млн. евро до 1 декември тази година, посочва "СийНюз". Още пет компании изразиха интерес към приватизацията на черногорския алуминиев комбинат - германската група BAGR, австрийската A-TEC, черногорската "Вектра", литовската инвестиционна група UAB и швейцарската IMR. В началото на август правителството в Подгорица обяви международен търг за продажбата на 65.44% от акциите на КАР. Негов консултант по сделката е френската банка "БНП Париба". Съгласно стратегията за приватизация на комбината за държавния дял могат да кандидатстват компании от алуминиевия сектор с годишно производство от поне 120 000 тона или продажби за поне 165 млн. евро през миналата година. Кандидати могат да бъдат още финансови инвеститори, управляващи активи за поне 300 млн. евро. Правителството в Подгорица посочи, че ще подкрепи потенциален купувач, който е готов да инвестира в KAP поне 100 млн. евро. Освен това то реши да опрости 116.6 млн. евро от дълговете на завода, възлизащи на над 250 млн. евро, и да предостави възможност на потенциалния купувач директно да преговаря с кредиторите за изплащането на останалата част от задълженията му. На КАР се пада половината от индустриалното производство в Черна гора и 13.5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Предприятието е и най-големият черногорски износител.
Източник: Дневник (28.09.2004)
 
Близо 2.5 млн. лв. инвестира Кремиковци АД в ремонта и възстановяването на Трета доменна пещ (ДПЗ). Ремонтът е III разряд и е последния от този тип преди пълната реконструкция, модернизация и обновяване на пещта, каквото беше направено преди две години на Първа доменна пещ. По време на ремонта беше изцяло възстановена Системата за зареждане с шихта (т.нар. засипен апарат). Подменена беше дроселна група на газочистката на пещта, с което се гарантира максимално технологичната и безопасната работа на съоръжението. Възстановена беше и горивна камера на въздухонагревател номер 2. Подобрения бяха направени и по системата за управление на пещта, производството на германската фирма Сименс. Вследствие на извършените дейности чувствително беше подобрена стабилността при работа и производителността на трета доменна пещ. От 1200-1300 тона чугун на денонощие, пещта вече произвежда по 1600-1700 тона, като в отделни дни достига до близо 1800 тона чугун на денонощие. Значително беше намален и разходът на кокс – от 650-670 кг кокс на тон чугун, след ремонта пещта произвежда с разход 580-600 кг кокс на тон чугун. С тези показатели трета доменна пещ значително се доближава до показателите на работа на Първа доменна пещ. Очаква се след няколко години да бъде изчерпан напълно ресурса за работа на ДПЗ и да бъде направена пълна реконструкция и модернизация на съоръжението.
Източник: Фирмена информация (28.09.2004)
 
От 29 септември новият основен лихвен процент (ОЛП) ще бъде 2.39%, спрямо валидния за момента 2.40%, съобщиха от БНБ. Годишната доходност на тримесечните безлихвени държавни ценни книжа (ДЦК) с падеж 29 декември 2004 г., за които в понеделник БНБ проведе аукцион, е 2.39 на сто. Доходността от аукциона за тримесечни ДЦК определя ОЛП за следващия месец. Бяха одобрени поръчки в размер на 12 млн. лв. номинална стойност.
Източник: Дневник (28.09.2004)
 
От 4 октомври стартира проектът "Големи данъкоплатци и осигурители". 240 големи фирми от София ще могат да подават месечните си декларации към НОИ и да регистрират трудови договори и в сградата на дирекция "Големи данъкоплатци" на ул. "Аксаков" 31. 1000 големи фирми от общо 177 хил. осигурители внасят 38% от осигуровките в страната. 504 компании плащат 67% от данъците в страната.
Източник: Стандарт (29.09.2004)
 
Стомана АД - Перник ще проведе общо събрание на акционерите на 27 октомври. В дневния ред е включена точка за отписване на натрупани разходи за ДМА, за прихващане на вземания, за отписване на КМА и ММП, на които не е извършена инвентаризация, за отписване на вземания по липси и надчети на МОЛ, за отписване на вземания, по които не се предвижда удовлетворяване съгласно оздравителния план на дружеството, за отписване на кредити по ЗУНК. Последната дата за сключване на сделки с акции на дружеството на борсата, даващи право на глас в ОСА, е 11 октомври.
Източник: Пари (29.09.2004)
 
Световната миннодобивна индустрия ще отбележи рекордна 2005 г. благодарение увеличеното търсене на метали и въглища в Китай и по света, прогнозира американската Национална минна асоциация /NMA/, представяща интересите на 300 компании от бранша. В същото време инвеститорите продължават да наливат ресурс в пазара на цветни и благородни метали, улавяйки възходящия тренд. Медта, поставила 5-месечен ценови рекорд от 2975 USD/т и настъпваща към 8.5-годишния тазгодишен максимум от 3050 USD/т, вчера отстъпи и се стабилизира на 2945 USD/т. Алуминият поевтиня с 4.50 USD/т спрямо понеделник до 1808 USD/т и е в близост до 5-месечния си рекорд, а никелът поскъпна с 25 USD/т до 14 650 USD/т. Оловото прибави 6 USD/т до 934 USD/т, а цинкът поевтиня до 1028 USD/т спрямо 1033 USD/т предишния ден. Междувременно в Русия бе създаден топпроизводител на титан, широко използван в отбранителната индустрия и цивилната авиация, след като АВИСМА и ВСМПО се сляха.
Източник: Пари (29.09.2004)
 
На 30.09.2004 год. Браншовата камара на черната и цветна металургия и създадения от нейни членове Доброволен фонд “Помощ за пострадали металурзи и техните семейства” ще направят дарение на 19 деца на металурзи, пострадали при трудови злополуки с последвала трайна или временна неработоспособност, както и на такива с тежки заболявания и увреждания. По време на Международния есенен панаир в гр. Пловдив 6 деца от пловдивските фирми КЦМ АД и “Анилс” ООД ще получат лично от управителите на фонда по 200 лв. безвъзмездна помощ, като по този начин бъдат финансово подпомогнати в началото на учебната година. Oфициалното връчване на даренията ще се състои в офиса на “Кремиковци” АД, палата 13 на 30.09.2004 г. от 14.00 часа. Средствата за останалите 13 деца ще бъдат получени от ръководителите на фирмите “Шамот” АД, “Кремиковци” АД и “Юмикор Мед” АД. Символичен домакин на събитието ще бъдат фирмите КЦМ АД, Пловдив и “Кремиковци” АД. Доброволен фонд “Помощ за пострадали металурзи и техните семейства” е създаден в началото на тази година по идея на г-н Александър Кашукеев – Председател на УС на “Металснаб Холдинг” АД, София. В него досега са получени дарения от 9 фирми от черната и цветна металургия.
Източник: Фирмена информация (30.09.2004)
 
Наскоро Американският международен институт по стоманата (AIIS) настоя да бъдат временно премахнати антидъмпинговите мита при вноса на готови стоманени продукти, поради факта, че вноса на тези продукти през периода януари-юли 2004 г. е рекордно нисък. Според статистиката, вносът на стомана в САЩ през юли е намалял с 11.3% до 2.7 млн. м.т. в сравнение с 3.05 млн. м.т. през юни. Въпреки че вноса отбелязва ръст за първите седем месеца на настоящата година, според AIIS неговият размер е все още малък, като се имат предвид пазарните условия. Ето защо AIIS настоява за временната отмяна на антидъмпинговите мита върху вноса на готови стоманени продукти Подобни мерки бяха предприети от Китай. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (30.09.2004)
 
Според предварителни данни, публикувани от Министерството на търговията в САЩ, вносът на стомана в страната през август е в размер на 3.1 млн.м.т. и бележи ръст от 8.6% в сравнение с предходния месец. От това количество, 2.5 млн.м.т. се състоят от готова стомана, като нейният внос е нараснал с 5.7% в сравнение с юли. Това е най-голямата количество внос от август 2000 г. насам. Вносът за периода януари-август 2004 г. се е увеличил с 41% в сравнение със същия период на миналата година. Според данните, рязкото увеличение на вноса подкрепя нуждата да се продължи следенето на вноса и да се затвърди съществуващата система. През първото седеммесечие на 2004 г., вносът на готова стомана е нараснал с 34% в сравнение със съответния период през 2003г. Този темп на растеж е два пъти по-бърз от темпа на нарастване на потреблението на стомана (16%). В резултат на това, вносът на стомана в САЩ за периода е нараснал от 16.6% до 19.2%. От юли до август са се увеличили внесените количества от блумове, пръчки, слабове, подсилващи пръти, стандартни тръби и горещо-валцувани стоманени листи. Промяната на вноса на стомана по месеци показва, че са се увеличили количествата, внесени от Русия, Китай, Тайван, Канада и Мексико. През първите седем месеца на 2004 г., вносът на стомана е достигнал 17 млн. м.т. в сравнение с 12.7 млн. м.т. през съответния период на миналата година. Най-голямо увеличение има във вноса на блумове, пръчки, телени пръти, подсилващи пръти и горещо-валцувани стоманени листи. Най-големите износителки за САЩ са Бразилия, Турция, Русия и Мексико. Според изнесените данни, Турция е изнесла за САЩ 128 820 м.т. готова стомана през август, което е с 50.7% по-малко от юни. Сред основните вносителки на готова стомана в САЩ са ЕС, Канада, Китай, Русия и Мексико. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (30.09.2004)
 
Златото и медта се търгуваха около най-високите равнища от 5.5 месеца. Тримесечните медни доставки удариха 7-месечен връх на борсите в САЩ, а по време на азиатската търговия се установиха на 3010 USD/т, което е 5.5-месечен максимум. Цинкът отбеляза 3.5-месечен ценови рекорд от 1097.50 USD/т. Оживлението на борсите за метали се обяснява с инвеститорски интерес, продажби с цел извличане на бързи печалби и притеснения за недостиг на доставки на някои метали.
Източник: Пари (01.10.2004)
 
Телефон 9888205 бе създаден, за да събира информация за замърсявания на околната среда и нарушаване на екологичното законодателство. Той функционира от март 1998 г. всеки ден с дежурен оператор. През тези над шест години са регистрирани 444 сигнала за екологични проблеми. От замърсяване на въздуха са се оплакали преди време и перничани. Оказало се, че предприятието "Стомана Индъстри" АД е изключвало филтрите си през нощта. След направената проверка е установено, че замърсяването на въздуха в района е от неорганизирани емисии. На предприятието е дадено предписание в определен срок площадката за рязане на скрап да се измести на подходящо място, максимално отдалечено от населения район.
Източник: Дума (02.10.2004)
 
Руският фонд за федерално имущество (РФФИ) се надява да продаде 18.8% от металургичния комбинат Магнитогорск, който е най-голямото стоманодобивно предприятие в Русия, през декември 2004 г. “Търгът ще бъде обявен през ноември,” заявиха източници от фонда пред агенция Интерфакс. “Надяваме се да успеем да продадем пакета до края на годината,” добавиха от фонда.
Източник: Други (04.10.2004)
 
1,191 млрд. лв. е излишъкът в бюджета в края на август, обявиха от Министерството на финансите. Само за месец излишъкът в държавната хазна е нараснал с 215 млн. лв. Приходите в бюджета са 10,31 млрд. лв., а разходите - 9,11 млрд. лв. В бюджетите на общините също има излишък, който е в размер на 73,32 млн. лв., сочат данните на министерството. За осем месеца за заплати в бюджетната сфера са платени 991,5 млн. лв., а за лихви по дълга - 617,2 млн. лв. Данъчните приходи от януари до август са над 5,4 млрд. лв. Това представляват 72,8% от предвидените постъпления от налози за цялата година. Преизпълняват се всички налози, но най-значително това е при данъците върху дивидентите, застрахователите и митата.
Източник: Стандарт (05.10.2004)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в света Arcelor отправи предупреждение, че ще спре доставките за някои от най-големите си клиенти, ако те не се съгласят с планираното увеличение на цените, което се очаква да влезе в сила в началото на следващата година. Вероятността цените на желязната руда да скочат с до 20%, а тези на коксовите въглища – с поне 10%, оказва огромен натиск върху разходите на стоманодобивните предприятия, заяви изпълнителният директор на базираното в Люксембург дружество. Настоящата ситуация не оставя на Arcelor друг избор, освен да се опита да прехвърли тези разходи върху потребителите.
Източник: Други (05.10.2004)
 
Повечето от цветните метали се отдръпнаха от рекордите от миналата седмица на ЛМБ, поведени в низходяща посока от медта. След като запасите на ЛМБ скочиха с близо 9 хил. т, тримесечните медни сделки се договаряха по 2973 USD/т при 3017 USD/т в четвъртък, 5.5-месечен максимум. Алуминият, поскъпнал до 9-годишен рекорд от 1857 USD/т миналата седмица, се котираше по 1819 USD/т. Цинкът поскъпна с 19 USD/т до 1126 USD/т.
Източник: Пари (05.10.2004)
 
Дружеството Кингстън ентърпрайсиз елелси е закупило акции на Стомана АД-Перник, с което делът му в капитала на пернишкото дружеството преминава границата от 10%. Книжата са придобити от Елза Радкова на 27 септември, стана ясно от бюлетина на Централния депозитар. Мажоритарен собственик на предприятието със 75% е Министерството на икономиката, Континентал холдинг АД и АКБ корпорация са с по 10%. Предметът на дейност на Стомана АД е производство на сортов и листов прокат, термично обработени и калиброви профили, стоки и услуги за населението. Дружеството не е от най-търгуваните на БФБ-София. От началото на годината с книжата на предприятието са сключени едва тринадесет сделки. Впечатление правят последните две. Първата е на 29 юли, а изтъргуваното количество е 362 503 ценни книги на цена 0.43 лв. Втората е за 363 823 акции на рекордно високата цена от 3.99 лв., сключена на 23 септември. Предприятието ще проведе общо събрание на акционерите на 27 октомври.
Източник: Пари (06.10.2004)
 
Мина Челопеч вече се добиват 56 хил. т руда месечно, а в края на годината производителността ще достигне 65 хил. т., съобщиха от концесионера - канадската компания Дънди Прешъс. Допълнителното подземно оборудване и обновяването на съществуващото ще позволят до средата на 2006 г. добивът на медно-златна руда да скочи до 125 хил. т на месец. Компанията вече е възложила изготвянето на пълна технико-икономическа оценка на добива и преработката на златна руда от Ада тепе край Крумовград. Тя ще се извърши до март 2005 г. от австралийската инженерингова компания Аусенко лимитид. Тогава ще приключи и оценката на въздействието на проекта върху околната среда. Преди месец от компанията заявиха, че залежите на злато в Ада тепе са около 30 т, а прогнозите са за добив на 4.6 т злато годишно по открит способ. Канадската компания е възложила на Витоша рисърч да направи социологическо проучване за влиянието на проекта в региона. Преди време жители на Крумовград протестираха срещу него. .
Източник: Дневник (06.10.2004)
 
Руският производител на стомана "Мечел" ще листва на фондовата борса в Ню Йорк 10% от своите акции до края на тази година, предаде Ройтерс. Така "Мечел" ще се превърне в първата руска компания от бранша, чиито акции ще се търгуват на американския пазар. Решението на "Мечел" идва в момент, когато много руски компании от сектора се стремят да се докажат като световни играчи и все повече насочват погледа си към пазара за цветни метали на запад.
Източник: Дневник (06.10.2004)
 
Германската инженерна група "ТисенКруп" (ThyssenKrupp) предвижда изграждането на завод за стомана в Русия, Бразилия или Русия, предадоха медиите в страната. Стойността на планираната инвестиция възлиза на 1.5 млрд. долара. До няколко месеца ще стане ясно къде точно ще бъде построен заводът. "ТисенКруп" се насочва към инвестиции извън Германия поради неблагоприятните пазарни условия в страната, както и прекалено високите производствени разходи.
Източник: Дневник (06.10.2004)
 
LNM GROUP, втората по големина металургична компания в света, планира да инвестира над 1 млрд. USD в модернизацията на своите поделения в Източна Европа през идните 3-5 г., съобщи Reuters. Братята на собственика на LNM - британския бизнесмен от индийски поризход Лакшми Митал, чрез фирмата Ispat Industries проявяват интерес към покупката на Кремиковци. Инвестициите ще позволят на компанията, която се конкурира с австрийски и словашки производители, и с Русия и Украйна на изток, да предлага по-висококачествени изделия. По традиция от региона се изнася по-нискокачествена продукция. Всички разходи ще бъдат покрити за сметка на съществуващи финансови ресурси. Търсенето на стомана в региона определено ще нараства. Сегашните равнища на потребление в ЕС са 400 кг при само 200 кг в Полша и Унгария, посочи Роланд Баан, изпълнителен директор на LNM за Централна и Източна Европа, по време на форум за стоманата в Прага. LNM очаква да произведе 44 млн. т стомана при оборот от 23 млрд. USD т. г., а 14 млн. т ще бъдат добити в Източна Европа, където през последните 3 г. LNM стана собственик на няколко завода. Тя потвърди, че ще участва в търга за чешката Vitcovice Steel и се интересува от полската Huta Czestochowa.
Източник: Пари (07.10.2004)
 
Комисията за защита на конкуренцията прекрати преписка срещу “Кремиковци”, образувана по молба на Николай Йорданов Баташки, председател на гражданско дружество “Н и Н”. Според молбата на г-н Баташки “Кремиковци” АД е получило държавна помощ, под формата на разсрочване на негови дългове към други стопански субекти, в нарушение на ЗДП и ЗЗК и са налице нелоялна конкуренция и злоупотреба с господстващо положение от страна на комбината. В хода на разследването КЗК установи, че гражданско дружество “Н и Н” не извършва стопанска дейност, конкурентна на дейността на металургичния комбинат. Следователно неговите правни интереси теоретически и практически няма как да бъдат нарушени. Това обстоятелство даде повод на КЗК да прекрати производството по преписката, поради липса на правен интерес от водене на подобно производство пред КЗК.
Източник: Фирмена информация (07.10.2004)
 
Австрийската фирма "Фьост Алпине" е спечелила конкурса за изграждане на пещ за непрекъснато леене на стомана в "Промет стийл", съобщи председателят на надзорния съвет на дебелтския металургичен комбинат Пеньо Донев. Той уточни, че стойността на проекта е от порядъка на 40-50 млн. долара, а средствата са осигурени изцяло от акционерите на “Промет стийл”. Надзорният съвет на металургичния комбинат вече е в напреднала фаза на преговорите с "Фьорст алпине" и се очаква много скоро да бъде подписан договор. Предварителните разчети предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Предстои също така да бъде изградена допълнителна линия за производство на катанка, което се очаква да стане през 2006 г. С въвеждането на пещта в експлоатация ще се създаде възможност изцяло да бъде натоварен капацитетът на завода, който е 800 хил. тона продукция годишно. От началото на годината в металургичния завод край Бургас е изработена около 230 хил. тона продукция, като 90 на сто от нея е изнесена в чужбина през бургаското пристанище. Очаква до края на годината продукцията да достигне 320 хил. тона. Това на практика означава, че са натоварени около 60 на сто от мощностите на завода. За сравнение през 2003 г. в “Промет” са произведени 128 хил. тона готова продукция, през 2002 г. произведената продукция е била 50 хил. тона, през 2001 г. - 108 хил. тона. "Ръстът в производството се дължи на няколко фактора, сред които и усъвършенстването на производствения процес. Технологичният екип внедри иновация за едновременно двуканално обработване на стоманата, което увеличи два пъти производителността и намали производствените разходи с около 40%", обясни изпълнителният директор на дружеството Мирослав Борисов. Суровината, с която работи "Промет стийл", се внася основно от Украйна. Малка част е скрап от страната. Средната цена, за която “Промет” продава в момента, е от порядъка на 480-510 долара за тон при износ. “Цените ни се определят от стойността на цената на заготовката, която преработваме. Аналогично е положението при "Кремиковци" и "Стомана". При тях цените дори са по-високи, защото гамата, която тези два завода произвеждат, изисква допълнителна обработка. Те имат една степен на обработка повече от нас”, уточни Борисов.
Източник: Дневник (08.10.2004)
 
Създаване на смесени предприятия и съвместни проекти ще се обсъждат на междуправителствена българо - китайска смесена комисия за сътрудничество. Тя ще се проведе в Пекин на 17-18 октомври, по време на официалното посещение на вицепремиера Лидия Шулева. Ръководител на делегацията ни в комисията пък ще бъде зам. икономическият министър Радослав Бозаджиев, реши правителството. Съвместните проекти били в енергетиката, инфраструктурата, телекомуникациите и битовата електроника. За фирмите ще има организирани бизнес форуми в Пекин и Шанхай. Ще се обсъжда и поощряването на българския износ на желязо, стомана, машини, вино и розово масло. 339,4 млн. долара е стокообменът между България и Китай през 2003 г. Увеличението било със 135% спрямо предходната година. Най-внасяните китайски стоки били части за автомобили, електротехника и ориз. 21 смесени българо-китайски дружества били регистрирани в търговско - промишлената палата.
Източник: 24 часа (08.10.2004)
 
Промишленото производство за август се повишава с 18.3% спрямо същия месец на миналата година, но намалява спрямо предходния месец. Това показват изнесените в петък предварителни данни от Националния статистически институт (НСИ). Ръстът е най-голям в преработващата промишленост (24 на сто), следвана от добивната промишленост (11.7 на сто) и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода. Доброто представяне на преработващата промишленост се дължи главно на производството на метали (което се увеличава двойно спрямо август 2003 г.), на метални изделия (ръст от 62 на сто) и на дървен материал и изделия от него, където ръстът е от почти 50 на сто. Дървообработването беше сред индустриите, за които НСИ беше регистрирал най-голямо увеличение и при представянето на данните за брутния вътрешен продукт на България за първото полугодие. Промишлените продажби за август спрямо същия месец на 2003 г. са се повишили с 23.1 процента, а спрямо октомври има понижение от над 8 на сто. И тук увеличението е по-голямо при преработващата промишленост в сравнение с добивната, като динамиката на развитие на отделните сектори повтаря тази от промишленото производство.
Източник: Дневник (11.10.2004)
 
Цените на медта скочиха до най-високите си нива от началото на 1989 г. - 3145 USD/т, алуминият е най-скъп от 9 г. и струва 1880 USD/т, оловото достигна невиждани цени, откакто се търгува срещу долари на лондонската борса, или 983 USD/т, а цинкът се продава около 4-годишния максимум от 1170 USD/т. Това е кратката ретроспекция на ценовия бум на пазара на цветни метали през отминалата седмица. Три са основните фактори, които тласнаха котировките на металите до сегашните равнища. Първо, възобновеният интерес на световните инвеститори към борсовите стоки - от петрола и металите до кафето. Макар че този пазар е сравнително малък, ако се съпостави с фондовия и боновия пазар например, той се очертава като най-атрактивния за инвеститорите тази година. Те, разбира се, фокусират вниманието си върху нефта и металите. Второ, търсенето на цветни метали минава през период на сериозно повишение, като тук от ключово значение е "китайският фактор". Същевременно предлагането е по-ниско от търсенето в резултат на съкратените инвестиции в нова продукция през последните години. На трето място, това са изчерпващите се борсови и търговски запаси от цветните метали. Тези от мед например намаляха с 80% през 2004 г.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
Цените на тримесечните медни сделки достигнаха невижданите от 16 г. 3145 USD/т и са на път да щурмуват и превземат историческия максимум, достигнат през същата 1989 г. - 3280 USD/т. Само в петък медта поскъпна със 100 USD/т след завръщането на китайците на пазара и очакваната стачка в едно от поделенията на най-големия производител на метала в света - чилийската Codelco. Китай е страната, която има определящо значение за пазара. През 2002 г. тя измести САЩ като потребител N1, а през 2003 г. я изпревари по използвана мед с 35%. Най-големият проблем на пазара обаче е, че има значителен дефицит. Освен това запасите на борсите рязко и по-бързо, отколкото се очакваше, намаляха тази година с общо 80% и са най-малко от 1996 г. насам. Само през септември те се свиха с 14%. Опасенията от стачки във водещи страни производителки - Чили и Перу, също подкрепиха цените. Предлагането е свито, търсенето високо и вследствие на това има значителен пазарен дефицит. Цените на срочните доставки на Лондонската метална борса /ЛМБ/ се повишиха с 11% само миналия месец. В момента червеният метал е със 150% по-скъп в сравнение с 15-годишния минимум на метала от ноември 2001 г. и с 40% в сравнение с декември 2003 г. Медта се съживи през март за кратко, когато маркира 8.5-годишен връх от 3055 USD/т, вследствие на активни фондови покупки, стимулирани от слабото представяне на другите финансови активи и стабилни пазарни фактори. Според някои анализатори обаче сегашните високи котировки на червения метал ще се запазят в рамките на идните около 6 м. и после ще тръгнат надолу, защото пазарните доставки ще се увеличат, а икономиката ще бъде отслабена от скъпия петрол. Последните данни на Международната група за изследване на медта /ICSG/ показват, че добитите количества мед от всички мини в света през 2004 г. ще нараснат с 897 хил. т, или с 6.6% до 14.55 млн. т. Догодина те ще скочат до 15.63 млн. т. Тази година глобалните преработени количества ще се покачат с 3.7% до 15.77 млн. т, а през 2005 г. със 7.3% до 16.93 млн. т. Потреблението на рафинирана мед в света през настоящата година ще нарасне с около 5.7%, или 887 хил. т до 16.47 млн. т, докато през 2005 г. то ще се повиши с още 4.1% /673 хил. т/ до 17.15 млн. т.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
Срочните сделки с алуминий достигнаха миналата седмица 9-годишен ценови връх от 1878.50 USD/т. Към края на септември на ЛМБ той се котираше по 1800-1804 USD/т. Основната причина за поскъпването е увеличеното потребление. Според лондонската консултантска фирма Bloomsbury Minerals Economics търсенето през 2004 г. ще нарасне със 7%. Световната тенденция на пазара на цветни метали сега формира Китай и затова е важно да се знае, че Китай планира да съкрати собственото производство на този метал с 14%. При недостига на суровини страната възнамерява да компенсира с импорт, а потребностите на Китай от алуминий никога не са били по-големи. Тъй като Китай ще реализира проект за електрификация на цялата страна, предвид географските й мащаби не може да се очаква намаляване на търсенето. Рекорднитe цени намират подкрепа и в данните за съкращение на борсовите запаси от алуминий. С днешна дата запасите на ЛМБ са 686 хил. т, докато преди седмица бяха 700 хил. т. Освен че търсенето от страна на Китай нараства, друга причина за повишение на цените на алуминия е това, че за последните 10 г. притокът от инвестиции в сектора беше недостатъчен. Според експерти производствените мощности не се увеличаваха, а търсенето не намаляваше и така се стигна до поскъпването. Привлечени от очертаващите се добри печалби, на пазара се втурнаха хеджфондовете, макар че това е неспецифичен бизнес за тях.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
На 8 октомври цените на тримесечните сделки с метала достигнаха 13-годишен макисмум от 16 600 хил. USD/т. Главната причина е постоянно нарастващото търсене от основните потребители - производителите на неръждаема стомана. Техният дял от общото потребление на никел е 85%. Редица големи транснационални миннодобивни концерни, в частност BHP Billiton, повишиха прогнозите за продукцията си от желязна руда. Повишението е ориентирано към бързо нарастващата китайска икономика. Китай е готов да потреби всички обеми суровини, предлагащи му се на световните пазари, че даже и значително повече. Именно на Китай и някои страни в Югоизточна Азия, например Република Корея и Япония, се дължи стабилно високото търсене на стомана, което предизвиква поскъпване на никела. В началото на годината висшето китайско ръководство обяви началото на комплекс от мерки, целящи задържане на стопанския ръст, като първоначално трябваше да се свият инвестициите в строителния отрасъл, ключов потребител на неръждаема стомана. Новината предизвика понижаване на котировките на металите на световните пазари. Но тъй като правителството не предприе някакви решителни стъпки в начертаната посока, на пазара не се забеляза промяна. Продукцията от първичен никел ще се увеличава на световния пазар през 2005 г. и напълно ще задоволи глобалното търсене, сочи последната прогноза на Международната група за изследване на никел /INSG/, представяща страните производителки. Според INSG добитият първичен рафиниран никел в света ще нарасне с 1.32 млн. т догодина спрямо очакваните 1.25 млн. т за настоящата и 1.19 млн. т за 2003 г. Световното потребление на първичен никел ще се увеличи според предвижданията на групата дo 1.32 млн. т догодина при очаквани 1.26 млн. т за 2004 г. и 1.23 млн. т за 2003 г. Tака на пазара на никел би трябвало да има баланс след 2 г. на дефицит. Недостигът за настоящата година по данни на INSG ще е 10 хил. т спрямо 40 хил. т за предишната. Поскъпването на никела започна в края на 2003 г. и ограничи растежа на потреблението му, както тогава, така и през 2004 г.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
В момента оловото се продава по около 983 USD/т - максимум, откакто преди 10 г. котировките са деноминирани в долари. Само преди 2 г. оловото бе в цикличен минимум от 412 USD/т. Според Робин Бар от Standard Bank London пазарният дефицит ще спадне едва до 88 хил. т догодина при 165 хил. т за 2004 г. Прогнозата се подкрепя и от други експерти, според които в резултат на това цените може да достигнат нови исторически върхове. По данни на Едуард Меир от Man Financial средните цени на оловото за 2005 г. ще са 1000 USD/т с пик от 1200 USD/т. Недостиг на пазара на цинк от 150-200 хил. т се очаква през 2005 г. при 300 хил. т за 2004 г. Котировките се съвзеха от 762 USD/т през юли 2002 г. до сегашния 4-годишен връх от 1170 USD/т.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
Производител N 1 на стомана Arcelor заплаши с преустановяване на доставките онези от водещите си потребители /сред които големите производители на коли и бяла техника/, несъгласни да приемат сериозното увеличаване на влизащите в сила от догодина цени, пише Financial Times. Повишаването се налага предвид очакваното поскъпване с 20% на желязната руда и поне 10% на коксовите въглища. През последната 1 година много сортове стомана поскъпнаха със 100% главно поради нарасналото търсене. Както отбелязва изданието, Arcelor по-скоро ще спре продажбите на специфични изделия на ключови клиенти, отколкото да договори по-ниски от желаните от компанията цени. Стойността на контрактите, които ще се подновят през идните 3 месеца, е 20% от очакваните продажби на Arcelor от 28 млрд. EUR през 2004 г. Arcelor, който планира да произведе 43 млн. т от общо 1 млрд. т за целия свят, има ключова роля в определянето на цените на пазара, обикновено следвана от другите в индустрията. Третата по големина в Европа стоманена фирма Corus също обяви, че възнамерява да покачи спот цените си с 20% в началото на 2005 г. За 2005 г. се очаква търсенето на стомана да скочи с 4-5%.
Източник: Пари (11.10.2004)
 
От октомври 2004 г. “Кремиковци” АД започна изплащането на старите задължения към ДФРР, които металургичният комбинат е формирал преди раздържавяването си, съобщи официалният говорител на дружеството Тодор Христов . Съласно приватизационният договор “Кремиковци” АД и мажоритарният собственик “Финметалс” АД се задължават да обслужат задълженията към фонда в размер на 35 милиона щатски долара главница и 9 милиона долара лихви. Срокът за погасяване на задълженията е 15 г. с пет годишен гратисен период. Вноските се правят на всеки три месеца.
Източник: Фирмена информация (12.10.2004)
 
"Кремиковци" АД започна този месец да погасява старите си задължения към Държавния фонд за реконструкция и развитие, съобщи пресцентърът на дружеството. Дълговете на металургичния комбинат са натрупани преди раздържавяването му, уточнява пресцентърът. Съгласно приватизационния договор "Кремиковци" АД и мажоритарният собственик "Финметалс" АД се задължават да обслужат задълженията към фонда, които са 35 млн. долара главница и 9 млн. долара лихви. Срокът за погасяване е 15 години с пет годишен гратисен период. Вноските се правят на всеки три месеца.
Източник: БТА (12.10.2004)
 
Българската фондова борса ще въведе нов борсов индекс, който ще включва 40 компании, листвани у нас. Критериите за включване и повече подробности за новия индикатор ще бъдат обявени официално утре. От борсата заявиха единствено, че индексът ще е ценови. Това означава, че при изчисляването му ще се използват промените в цените на акциите, включени в него. В момента единственият официален индекс на нашата борса Sofix се изчислява на база пазарната капитализация на 13-те дружества, които го формират. Най-известният ценови индекс в света е щатският Dow Jones 30, а от тези на база пазарна капитализация немският DAX и щатският Nasdaq. Според наблюдатели е трудно да се определи кой от двата начина на изчисляване на индекси дава по-ясна представа за пазара. Със сигурност обаче създаването на по-широк индекс, включващ 40 компании, ще даде по-обективна картина за тенденциите на нашата борса. Още повече че много често в основата на движението на Sofix участват едва няколко компании негови компоненти. В същото време с дружествата извън него стават доста интересни неща, които не се отразяват в официалния бенчмарк.
Източник: Пари (12.10.2004)
 
Консултантската компания "КPMG - България" проверява счетоводните документи на "Кремиковци", след като през юли правителството задължи министъра на икономиката да назначи финансов одит на комбината. Това е записано в междинния доклад на министрите Лидия Шулева и Милен Велчев за състоянието на дружеството и за мерките, които правителството предприема за събирането на държавните дългове. Документът беше приет от кабинета по настояване на парламента, който препоръча да се предприемат спешни мерки спрямо "Кремиковци". По Закона за публичното предлагане на ценни книжа държавата като акционер може да изиска от съда да назначи финансов контрольор на "Кремиковци". През август Софийският градски съд е определил одитът да бъде направен от КPMG. Веднага след като докладът им бъде представен на министъра на икономиката, той ще се внесе в парламента. По искове на Агенция "Митници", Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Националния осигурителен институт (НОИ) Агенцията за държавни вземания е наложила запор върху имущество на "Кремиковци", пише в доклада на правителството. Запорирани са банкови сметки, под възбрана са движими и недвижими имоти и вещи. Насрочен е търг за продажба на почивните бази на Витоша и в Китен. Най-големи са задълженията към митниците - над 72 млн. лв., към НОИ и МОСВ дълговете са съответно 5.1 млн. лв. и 1.5 млн. лв. От тях чрез продажба на имущество са събрани над 2.2 млн. лв. От началото на октомври комбинатът започна да погасява старите си дългове към Държавния фонд за реконструкция и развитие, обявиха от "Кремиковци". Главницата по заема е 34 млн. долара, а заедно с лихвите задължението възлиза на 44.5 млн. долара. До 15 октомври Шулева и Велчев ще назначат зам.-министри, които да координират действията по събирането на вземанията. Окончателният доклад с мерките, предприети от държавните кредитори, пък ще трябва да се внесе в Министерския съвет до края на ноември. Така предписаните от парламента още през лятото спешни мерки се отлагат за пореден път.
Източник: Дневник (12.10.2004)
 
Пернишкият комбинат за преработка на черни метали е инвестирал 246 291 лв. в инсталация за преработка на шлака. До месец тя ще бъде пусната в редовна експлоатация. Новата линия е с капацитет 150 т/час. Тя позволява извличане на желязото, чието съдържание в отпадъчния продукт е два процента. В комбината се получават от 6000 т до 10 000 т годишно и досега е трупан в хранилища, без да бъде използван.
Източник: Дневник (12.10.2004)
 
Правят желязо от отпадъци в "Стомана индъстри". Съоръжението ще позволи от обработката на шлака да се извличат 2% желязо, което отново ще бъде връщано в производството. 246 хил. лв. са вложени в изграждането на инсталацията. Капацитетът на съоръжението е 150 т на час.
Източник: Стандарт (12.10.2004)
 
Най-големият производител на стомана в Южна Корея – Posco във вторник обяви, че чистата печалба, регистрирана от компанията през третото тримесечие на годината, е нараснала над два пъти, достигайки 1..012 трлн.вона (883 млн.щ.д.), в сравнение със същия период на миналата година, благодарение на голямото търсене. Чистите приходи за тримесечието, завършващо на 30 септември са се увеличили от 500 трлн.вона преди година. Продажбите бележат ръст от 41% до 5.144 трлн.вона, а оперативната печалба е нараснала със 72.5% до 1.244 трлн.вона. Според разпространеното официално изявление, Posco очаква производството на стомана да достигне 30 млн.т за настоящата година, в сравнение с 28.9 млн.т през миналата година.
Източник: Други (12.10.2004)
 
"Радомир метали" и японската "Кобе стил" започват съвместно производство на трошачки, съобщи директорът на радомирското дружество Пламен Бонев. Те са предназначени за циментовата промишленост в Индия и Китай.
Източник: Стандарт (13.10.2004)
 
Непрозрачните търгове и конкурси при държавните проекти, продажбата на стоки без фактури, неяснотата около възстановяването на ДДС и бавната съдебна процедура са основните пречки пред инвеститорите, заяви Панайотис Коцикос, главен секретар на Атинската търговско-промишлена палата, вчера по време на провелия се в столичния хотел "Шератон" Българо-гръцки бизнес форум, организиран от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Посолството на Гърция в България. Гръцките бизнесмени придружават президента на страната Константинос Стефанопулос при посещението му в София. Куцикос изрази становището, че при провеждането на конкурси и търгове за държавни проекти не се спазват международните правила. Има множество случаи, при които гръцки фирми участват в процедури по Закона за обществените поръчки, но въпреки че са подали оферти с най-ниската възможна цена, а това е основен критерий при оценка на продложенията на кандидатите, накрая се оказва, че не печелят. Друга пречка пред инвеститорите според председателя на гръцката палата е продажбата на стоки без фактури и официални документи. От това произтичат загуби за държавата и за фирмите, потърпевши от тази схема за укриване на данъци. Куцикос отбеляза, че на българското правителство е изпратен списък с 90 такива нарушители от сивата икономика. Неяснотата около схемата за плащане и възстановяване на данък добавена стойност също е неприятна за чуждите компании. Мудната съдебна система, при която се протака между три и пет години на вземането на решение от съда, е друг проблем, който изтъкна Куцикос. По този въпрос от БТПП посъветваха гръцките фирми винаги да предвиждат арбитражна клауза към договорите, които сключват, и по този начин при възникване на спорове съответният арбитражен съд да решава проблема, което става в рамките на година. Куцикос наблегна и на необходимостта от понижаване на осигурителните вноски, тъй като това е непосилен товар за гръцките инвеститори и ставките за социални осигуровки в целия Европейски съюз са по-ниски. Според него това може да накара гръцките собствениците да затворят предприятията си в България. Във форума взеха участие общо 50 гръцки компании и неправителствени организации. Сред тях бяха "Глобул", "Интраком", "Моторола", "Ериксон" (от телекомуникационния сектор), "Карина" (пластмасови тръби и фитинги), "Дромеас" (мебели), "Прометеус газ" (природен газ и електричество), "Шелман" (дърводобив и преработваща промишленост), "Трейс пейпър мил" (хартиена промишленост), "Виохалко" (преработка на стомана, мед и алуминий), "Бетанет" (бетонни заготовки, строително предприемачество), "Протекта" (кухненска мебел, врати и гардероби), "Петсас" (производство на дамско бельо) и др.
Източник: Дневник (13.10.2004)
 
Компанията "Челопеч майнинг" ЕАД ще засади 20 хил. дървета от различни видове на източната площадка в рудник Челопеч. Залесяването е част от проекта за рекултивация на нарушени терени от минната дейност в миналото, по който работи фирмата. Предишният етап от този проект беше техническото възстановяване. От 1 октомври започна засаждането на тревни смески. Първите фиданки ще бъдат засадени днес от генералния мениджър на "Челопеч майнинг" ЕАД Робърт Бел. Това е първият рекултивационен проект в добивно-преработвателния комплекс Челопеч. Той започна година, след като рудникът стана собственост на канадската компания "Дънди прешъс металс".
Източник: Дневник (14.10.2004)
 
Кооперирано производство с японската фирма Кобе Стийл ще прави радомирският завод Радомир-метали, съобщи изпълнителният директор Пламен Бонев. Българското дружество ще поеме част от поръчка на японската фирма за производство на трошачки, предназначени за циментовата промишленост в Азия. Всяко съоръжение е от 12 компонента. Предвижда се и обмен на специалисти. Японски представители ще предадат опита си в леярския и в ковашкия цех на радомирското дружество, а българи ще специализират в Япония. Радомир-метали АД притежава две трети от заводите за тежко машиностроене в Червена могила, оборудвани през 80-те години на миналия век от Кобе Стийл. Производствените мощности на Радомир-метали са натоварени до края на 2005 г., каза Пламен Бонев.
Източник: Пари (14.10.2004)
 
Филиал на най-голямата стоманодобивна компания Arcelor ще инвестира 15 млн. EUR в чешки завод за стоманени тръби, предназначени за ауспуси, като част от стратегията за консолидиране на позициите на глобалния пазар за тези изделия. Arcelor вече направи инвестиции в това производство в Чехия и Словакия.
Източник: Пари (14.10.2004)
 
След понеделник, когато цветните метали достигнаха нови мултигодишни ценови рекорди, бяха подложени на масирани разпродажби, целящи извличане на бързи печалби. В резултат те се отдалечиха значително от рекордите. Тримесечните медни доставки например поевтиняха с повече от 222 USD, или 7%, спрямо 16-годишния пик от 3177.50 USD/т. Алуминият се срина под 1700 USD/т, след като във вторник се търгуваше по 1830 USD/т. Удар по метала нанесе увеличението на борсовите запаси със 17 хил. т. Никелът отстъпи с 11%, или 1750 USD/т до 14 150 USD/т. Оловото поевтиня до 927-932 USD/т при 965 USD/т, а цинкът до 1130-35 USD/т спрямо 1157 USD/т.
Източник: Пари (14.10.2004)
 
Economist Intelligence Unit /EIU/, поделение на списание The Economist, представи последното си проучване за пазара на метали. Според него след изтънелите запаси от мед до критични нива т. г. през 2005 г. цените ще се повишат. Но тъй като производството е на път да нарасне, същото ще се случи и със запасите. Въпреки мерките за охлаждане на китайската икономика търсенето на алуминий няма да се свие, а цените ще останат стабилни, средно 1683 USD/т догодина и вероятно през 2006 г. ще са по-високи. Нарастването на продукцията от олово и увеличеният внос ще способстват за преодоляването на недостига в западния свят, а през 2006 г. цените ще са 30.1 USD/лб. През идните 2 г. търсенето ще изпревари предлагането на цинк, а котировките ще достигнат 57.5 USD/лб през 2006 г.
Източник: Пари (14.10.2004)
 
Най-голямата и най-амбициозна руска стоманодобивна компания може би е сред потенциалните купувачи на Stelco Inc., в несъстоятелност. Според източници от индустрията, високопоставени служители от Северстал са водили разговори с топ мениджъри от Stelco, в рамките на които ясно са заявили намеренията си. Северстал, която е под контрола на Алексей Мордашов – най-големият стоманодобивен магнат в Русия и един от най-богатите хора в света, напоследък активно придобива чуждестранни компании, а наскоро заяви и желанието си да влезе в списъка на световните 5-6 топ производители на стомана. От Stelco не пожелаха да коментират евентуални кандидатури. Хап Стивън, отговорникът за преструктурирането на дружеството, единствено заяви, че “към нас бяха отправени запитвания от различни лица.” Изпълнителният директор на Stelco Къртни Прат пък каза, че не е в състояние нито да потвърди, нито да отхвърли информацията за контакти с управата на Северстал. 38-годишният председател на Северстал г-н Мордашов се счита за един от най-агресивните управители в средите на стоманената индустрия. Той е един от 20 и няколкото руски олигарски, някои от които натрупаха огромни богатства покрай опитите за приватизация на руската индустрия през 90-те. Г-н Мордашов се отнася критично към критиките към олигарсите от страна на правителството на руския президент Владимир Путин. Миналата година, той заяви: “Това не се отразява добре на местния бизнес климат,” визирайки ареста на милиардера Михаил Ходорковски, бивш изпълнителен директор на петролната компания Юкос. Базираната в Хамилтън Stelco е в производство по несъстоятелност от януари. Оттогава насам, цените на стоманата нараснаха, което е сигурен знак, че ще бъдат намерени купувачи или инвеститори за компанията. Сред потенциалните инвеститори е Deutsche Bank AG, един от най-големите притежатели на облигации на Stelco. Евентуална печеливша оферта за закупуване на Stelco би отбелязала второто придобиване на канадска индустриална групировка от страна на чуждестранна компания в рамките на изминалите няколко седмици. Този месец China Minmetals навлезе в процес на ексклузивни преговори с цел закупуване на Noranda Inc. за около 7 млрд.канадски долара. Северстал до момента не е правила никакви инвестиции в Канада, но има желание да стъпи на пазара в Северна Америка. През декември, тя купи банкрутиралата щатска индустриална компания Rouge Industries Inc. – Мичиган, за около 285 млн.щ.д. Rouge беше построена от Хенри Форд и продължава да извършва доставки за автомобилни производители. В интервю дадено наскоро за Financial Times, г-н Мордашов заяви: “Иска ми се да стана свидетел на ситуация в стоманодобивната индустрия, в която, след няколко години, да оперират 4 до 6 предприятия, всяко с годишен капацитет от около 100 млн.т. Имам желание нашата компания да е едно от тези предприятия.” Очаква се производството на Северстал за настоящата година да достигне 12.5 млн.тона, което надвишава производството на Stelco около три пъти. Според един от източниците, Северстал, която миналата година отчете печалба в размер на 597 млн.щ.д. и продажби от 3.2 млрд.щ.д., може да купи Stelco с “джобните си пари”. Тъй като е в процедура по несъстоятелност, стойността на дружеството е неизвестна. Според специалист, управляващ хедж фондове, цената на компанията се движи между 1.6 млрд.-1.9 млрд.щ.д., на базата на потенциала да прави по около 160 млн.щ.д. на тримесечие, имайки предвид растящите цени на стоманата. Г-н Мордашов контролира 83% от акциите на Северстал. Според списание Forbes, той притежава около 4.5 млрд.щ.д., което го поставя на 136 място сред най-богатите хора на света. Той стана главен финансов директор на Северстал (на руски – “северна стомана”) през 1992г. Наскоро след това, той и хората от кръга му придобиха контрол върху компанията след нейната приватизация. Той успя да превърне Северстал, чийто предшественик беше създаден през 1940 г. от режима на Йосиф Сталин, в една от най-ефективните и печеливши стоманодобивни компании в света. (източник: Globe & Mail)
Източник: Други (14.10.2004)
 
Базираната в Лондон стоманодобивна компания "Испат" е близо до споразумение за покупката на "Кремиковци". Това съобщава индийският уебсайт "Файненшъл експрес", като цитира българския посланик в Делхи Драговест Горанов. Индийската "Глоубъл инфрастръкчър холдинг", дъщерна на "Испат", преговаря с "Кремиковци", коментира той. По думите на посланика преговорите са навлезли в заключителна фаза. "Глоубъл инфрастръкчър" планира да вложи над 300 млн. евро в бъдещата си придобивка в България. От комбината обявиха преди месеци за разговорите, но твърдят, че не става дума за продажба на акции, а за съвместно управление.
Източник: Стандарт (15.10.2004)
 
В момента се чакат констатациите на контрольора на "Кремиковци" - одиторската компания "КPMG-България", става ясно от доклад, внесен в парламента от вицепремиера Лидия Шулева и министъра на финансите Милен Велчев. Докладът е по повод решението на парламента от края на юни, с което правителството беше задължено да провери реалното състояние на комбината. Върху 227 недвижими имота - земи, апартаменти и почивни бази, съдът е наложил запор. Същата съдба имат и 21 луксозни лимузини, както и офистехниката и обзавеждането на имотите. Всички банкови сметки на "Кремиковци" в "Биохим", Банка ДСК, ПИМБ и ОББ са запорирани, пише в доклада на Велчев и Шулева. В момента се подготвя продажба на няколко почивни бази. 71% от акциите на "Кремиковци" са блокирани от съда в полза на Агенцията за следприватизационен контрол заради неизплатени от купувача "Финметалс холдинг" над $100 млн. инвестиции и неустойки. Собственикът на "Кремиковци" усилено преговаря за партньорство с индийската компания ISPAT, която е втората стоманодобивна компания в света. Засега за продажба на акции не се говори. На НОИ компанията дължи над 5 млн. лева, още 37 млн. лева към института са разсрочени до 2006 г. На агенция "Митници" "Кремиковци" дължи 72 млн. лева. Дълговете към бившия Фонд за реконструкция и развитие в размер на $44 млн. също са разсрочени, но тяхното изплащане вече започна.
Източник: Сега (15.10.2004)
 
Американският производител на стомана "Ю Ес Стийл" обмисля възможности за разширяване на своето присъствие в Източна Европа, пише "Файненшъл таймс". Изданието цитира изявление на изпълнителния директор на дружеството Джон Сурма, който стъпи на новия пост преди две седмици. По думите на Сурма "Ю Ес Стийл" ще се насочи към закупуване на заводи и мини в България, Хърватия, Украйна и Румъния, където приватизацията в стоманения сектор все още не е приключила. Целта на дружеството е не просто увеличаване на производството на стомана, а по-големи възможности за печалба. Придобиванията в посочените страни, евтината работна ръка, както и държавните субсидии в сектора значително намаляват производствената цена на стомана, което води до покачване на приходите. Сред потенциалните завоевания на дружеството е и турският стоманопроизводител "Ердемир", който предстои да бъде приватизиран. За спечелването му обаче "Ю Ес Стийл" ще трябва да се съревновава със световния лидер - люксембургската компания "Арселор" (Arcelor). Говори се, че "Ю Ес Стийл" е и сред най-вероятните кандидати за продажбата на чешкото предприятие "Витковице", което е сред водещите производители на продукти от валцована стомана в Европа. Сурма не отрича възможността за разширяване на присъствието в Северна Америка след неуспешния опит на компанията миналата година да закупи американския производител "Роуг индъстрис" (Rouge Industries). Тогава "Ю Ес Стийл" загуби битката от руската компания "Северстал". Решението на "Ю Ес Стийл" е продиктувано от отличните резултати на източноевропейските операции на дружеството - заводите в Сърбия и Словакия, които превърнаха "Ю Ес Стийл" в единствената американска компания с подобен успех в стоманения сектор в Европа. Интерес за дружеството представляват и мините за добив на желязна руда и въглища на Стария континент. Находищата са от стратегическо значение за американския гигант, тъй като желязото е сред основните материали, използвани за производството на стомана. В САЩ "Ю Ес Стийл" набавя основната суровина от няколкото мини, които притежава в Минесота. За европейските си заводи дружеството е подписало договори за доставка с други компании, основно от Русия и Украйна, което обаче излиза доста по-скъпо и допълнително повишава цената на стоката. За тази година "Ю Ес Стийл" очаква да произведе общо 22.5 млн. тона стомана, което ще го превърне в шестия по-големина в света производител в бранша. От тях 15 млн. тона ще бъдат от американските заводи, а останалите от двете фабрики в Европа. След като миналата година "Ю Ес Стийл" закупи друг голям производител на стомана - "Нешънъл Стийл" (National Steel), дружеството се нареди сред най-големите играчи на американския пазар на стомана. С придобивките в Сърбия и Словакия "Ю Ес Стийл" почти удвои годишното си производство. Новината за пореден път подчерта стабилните позиции на стоманената индустрия в момента, която регистрира впечатляващи резултати през тази година, подкрепена от високото търсене на студения метал в Китай.
Източник: Дневник (15.10.2004)
 
Изпълнителният директор на "Стомана"-Перник инж. Спас Христов ще бъде изправен днес пред съда по обвинение в умишлена безстопанственост и неизгодни сделки, съобщи прокурорът Емил Владимиров. Христов е третият директор на металургичното предприятие, срещу когото е повдигано обвинение за длъжностно престъпление, напомни БТА. Според прокуратурата Спас Христов е ощетил дружеството с над 27 000 лв. 4500 лв. от тази сума са изплатени хонорари на юрист от София, извън заплатата му от 1000 лв. Останалите щети пък дошли от спирането на плащания по дълг от друга фирма. След като тя платила главницата, Христов сам прекратил плащането на 22 787 лв. лихви. С тези пари трябвало да се финансира оздравителната програма на дружеството и да се покрият част от осигуровките на работниците.
Източник: Сега (18.10.2004)
 
Влизането на Кипър в ЕС доведе до рязко повишаване цените на производителите, същото очаква и България, заяви Теодорос Хараламбос, почетен президент на Международната организация на хотелиерите, който участва в бизнесфорум в Правец, организиран от Националната бизнесмрежа /НБМ/. Местното производство на стоки и услуги сега в Кипър е много по-скъпо от вноса от ЕС, обясни Хараламбос. За да оцелеят, малките и средните предприятия трябва да се кооперират в смесени производства с големи компании, от които да получат модерна технология, посъветва участниците на форума той. Над 1000 малки и средни фирми в страната са членове на НБМ. За тях НБМ ще организира обучение по мениджмънт с експерти от Франция, Гърция и Кипър.
Източник: Пари (18.10.2004)
 
Експромишленият министър от кабинета на Димитър Попов - Румен Биков, който е собственик на оранжериите в град Симитли, вчера дава показания в Пернишкия окръжен съд по делото срещу поредния изпълнителен директор на “Стомана” АД. Обвинението е срещу действащия шеф на обявената в ликвидация стоманодобивна фирма инж. Спас Христов, който носи отговорност за умишлена безстопанственост и сключени неизгодни сделки, в резултат на които са нанесени щети на “Стомана” в размер на близо 27 000 лева. Според окръжния прокурор Емил Владимиров шефът на “Стомана” е нанесъл вреда на дружеството, изплащайки 4500 лева допълнителен хонорар на столичния адвокат Тотьо Иванов, движел съдебните дела на фирмата пред различни инстанции, вместо регламентираните в гражданския му договор 1000 лева. Според прокурора инж. Христов е ощетил фирмата и с 22 767 лева от прекратените плащания на фирмата на ексминистър Румен Биков - “Ровотел”, преименувана по-късно в “R tel къмпани”. Срещу нея е имало изпълнително дело за борч от около 26 000 долара по сделка от 1999 година. След изплащането на главницата през август 2003 година изпълнителният директор прекратява делото, въпреки несъгласието на синдиците Цветан Банков и Виолета Манолова. Така “Стомана” губи от лихви 22 000 лева. Амнезия демонстрира вчера пред съда бившият министър Биков. Той заяви, че не помни никакви подробности около сделката на “Стомана” и погасяването на дълга по изпълнителното дело. Според защитата на инж. Христов нарушения на закона няма, тъй като синдиците Банков и Манолова през 2003 година фактически незаконно са пребивавали в дружеството и не са имали право на глас и становище, както и да оспорват действията на изпълнителния директор заради промени в нормативната уредба, направени още през 2000 година.
Източник: Струма - Благоевград (19.10.2004)
 
Петият по големина производител на стомана в света Posco ще инвестира 6.2 млрд.щ.д. в построяването на стоманодобивен завод в Индия съвместно с англо-американската BHP Billiton. Южнокорейската компания ще финансира ? от проекта за изграждането на предприятието в щата Ориса, който е на обща стойност 8.4 млрд.щ.д. Останалите 2.2 млрд.щ.д. ще бъдат вложени в изграждането на минни съоръжения. Проектът ще стартира с изграждането на завод с годишен капацитет от 3 млн.т стомана, в който ще бъдат инвестирани около 3 млрд.щ.д. Очаква се производството да стартира в края на 2009 г. (източник: FT)
Източник: Други (19.10.2004)
 
Бившият промишлен министър бе призован като свидетел по делото за източване на предприятието. Той даде показания за неиздължените от фирмата си "Ровотел" дългове към пернишкото дружество. Процесът е срещу директора на обявеното в ликвидация предприятие Спас Христов. Той е обвинен в умишлена безстопанственост, сключване на неизгодни сделки, от които "стомана" АД е ощетена с 27 хиляди лева.
Източник: Стандарт (19.10.2004)
 
Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение № 1 от 12.ХII.2003 г. по ф. д. № 1265/2003 вписа в регистъра за търговски дружества еднолично акционерно дружество "Стийл груп Ин" - ЕАД, със седалище и адрес на управление Костинброд, ул. Детелина 3, с предмет на дейност: производство на метал и метални изделия, вътрешно- и външнотърговска дейност, транспортна дейност, спедиция, строителство, вътрешен и международен туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, участие в приватизацията на "Холдингова компания железарна Никшич" - АД, гр. Никшич, Република Черна гора. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 5000 обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв., с едноличен собственик "Руа Инвест енд трейд Инк", регистрирано в Британските Виржински острови, с надзорен съвет в състав: Петър Иванов Балабанов, Николай Стойнов Стойнов - председател, и Вера Бориславова Благоева, управлява се от управителен съвет в състав: "Руа Инвест енд трейд Инк", регистрирано в Британски Виржински острови, представлявано от Виктор Димитриевич Демянюк, Тончо Костадинов Томов и Божидар Асенов Николов, и се представлява от "Руа Инвест енд трейд Инк", регистрирано в Британски Виржински острови, представлявано от Виктор Димитриевич Демянюк.
Източник: Държавен вестник (19.10.2004)
 
Асоциацията на индустриалния капитал влиза в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Сдружението отговаря на изискванията за национално представителна работодателска организация и предстои да получи одобрение от правителството, съобщи зам-министърът на труда Валери Апостолов, който отговаря за преброяването на работодателите и синдикатите. Кандидатурата на обединение "Промяна", което също е подало заявка да бъде обявено за национално представителен синдикат, все още се проверява дали отговаря на критериите.
Източник: Дневник (20.10.2004)
 
Предприятие за производството на фотоволтаични модули ще заработи на територията на Стомана индъстри. Енерджи солюшън е ново дружество за индустриалната група Виохалко, поясни главният директор д-р Александър Захарио. Това е първото предприятие от подобен род на Балканския полуостров. Устройствата ще превръщат светлината в електроенергия. Панелите ще се произвеждат от специално стъкло с 97-98% пропускателна способност на светлината. Те са със специално покритие, което не позволява отразяването й. Ще бъдат с размери 1-1.5 м и дебелина 10 мм. Самият панел чрез конвертор произвежда 120-200 волта електроенергия. За нуждите на едно семейство са необходими около 40 кв. м панели. Тази технология на производство е нова за Балканите. Тя гарантира производството на екологично чиста електроенергия. Панелите имат 25-30 години експлоатационен период. За закупуването й Виохалко е дала 600 хил. евро.
Източник: Пари (21.10.2004)
 
Предприятие за производство на фотоволтаични модули ще заработи на площадката на металургичното дружество "Стомана индъстри" в Перник. То ще произвежда панели, които превръщат слънчевата светлина в електроенергия, съобщи Александър Захарио, изпълнителен директор на гръцката фирма "Енерджи сълюшънс", изпълнител на проекта. Предприятието е първото и единствено на Балканския полуостров. Продукцията ще бъде предназначена първоначално за износ в Германия. 600 000 евро е инвестирала в проекта гръцката компания "Виохалко", мажоритарен собственик на "Стомана индъстри".
Източник: Стандарт (21.10.2004)
 
Пернишкото дружество "Енерджи Сълюшънс" инвестира над 600 хил. евро в поточна линия за производството на панели, които ще превръщат слънчевата светлина в електроенергия. Новото предприятие ще бъде изградено на площадката на пернишката металургична фирма "Стомана индъстри", съобщи изпълнителният директор на "Енерджи Сълюшънс" Александър Захарио. Продукцията ще бъде предназначена за износ, предимно за Германия. Предвижда се новото производство да започне в края на януари. Модулите ще акумулират слънчевата светлина и чрез конвертори ще я превръщат в електроенергия. При непрекъснат режим на работа годишно ще се произвеждат 4500 кв. метра панели.
Източник: Дневник (21.10.2004)
 
Arcelor проявява интерес към участие в приватизацията на турската стоманодобивна компания Eregli Iron and Steel Factories Inc., заяви шефът на компанията Гай Дол в сряда. Турският министър председател Реджеб Ердоган, който в момента е на посещение във френската столица Париж, се срещна с г-н Дол. След срещата, Дол каза в интервю, че неговата компания инвестира в Турция от 15 години насам и има желание да увеличи размера на инвестициите си. Arcelor е една от най-влиятелните стоманодобивни компании в света с годишно производство в размер на 40 млн.т. Турската агенция за приватизация може би ще реши в началото на 2005 г. как да се разпореди с 46-процентния си дял в Erdemir. Акциите могат да бъдат пуснати на фондовата борса или пък да се приложи комбиниран метод на публично предлагане и привличане на стратегически инвеститор. Тази година се очаква Erdemir да бие предишния си производствен рекорд, регистриран през 2003 г. Чистите приходи само за първото полугодие на годината възлязоха на 183 млн.щ.д., в сравнение с 236 млн.щ.д. за цялата 2003 г. Производството, реализирано от компанията през първата половина на 2004 г. достигна 2.400 кт, докато цялото производство за 2003 г. беше в размер на 3.500кт. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (21.10.2004)
 
Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ беше призната за представителна организация на работодателите на национално равнище. Това стана с решение на правителството на вчерашното му заседание. Асоциацията отговаря на критериите за представителност, установени с Кодекса на труда, съобщиха от Министерския съвет. Част от тях изискват наличието на най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители. Друго изискване е организациите да са с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности. С АИКБ броят на национално представителните работодателски организации в Съвета за тристранно сътрудничество става шест. Останалите са БТПП, БСК, Съюзът на работодателите в България, Съюзът за стопанска инициатива, Българският съюз за частно предприемачество Възраждане.
Източник: Пари (22.10.2004)
 
Ispat International ще купи LNM Holdings и International Steel Group Inc., създавайки най-голямото стоманодобивно предприятие в света в сделка на стойност 17.8 млрд.щ.д., съобщи компанията в свое изявление, направено в понеделник. Годишният производствен капацитет на новото дружество, което ще носи името Mittal Steel Co. ще бъде в размер на 70 млн.т., то ще има поделения в 14 страни, а в него ще работят около 165 000 души. (източник: FT)
Източник: Други (25.10.2004)
 
Групировките за производство на стомана Испат интернешънъл и Ел Ен Ем Холдингс /LNM Holdings/ ще се слеят, а след това ще се съюзят с Америкън интернешънъл стийл груп, за да създадат Митал стийл - най-голямата в света компания за производство на стомана, предаде АФП, като цитира съвместно съобщение на компаниите. Индийският бизнесмен Лакшми Митал, който ръководеше Испат интернешънъл и Ел Ен Ем холдингс, ще оглави новата групировка. Очаква се през 2004 г. Митал стийл да регистрира оборот от 31,5 млрд. долара при производствен капацитет от 70 млн. тона. Оперативната печалба на компанията се очаква да достигне 6,8 - 7 млрд. долара. Новият стоманен гигант ще бъде представен в 14 страни и в него ще работят 165 000 души. Митал стийл ще надмине сегашния световен лидер в стоманодобива - европейската компания Арселор. Създаването на Митал стийл ще премине през два етапа. Първо базираната в Холандия групировка Испат интернешънъл /11-ти по големина производител на стомана в света/ ще изкупи Ел Ен Ем холдингс, която също се намира в Холандия и е сред най-големите производители на стомана в света. Изкупуването ще стане чрез емитирането на 525 млн. нови акции от Испат на обща стойност 13,3 млрд. долара. След това новосъздадената групировка ще се слее с Америкън интернешънъл стийл груп, за да създадат Митал стийл. Акционерите на Америкън интернешънъл стийл ще получат по 42 долара/акция, като половината от сумата ще бъде в брой. Сделката трябва да приключи към края на първото тримесечие на 2005 година.
Източник: БТА (26.10.2004)
 
Българската агенция за инвестиции /БАИ/ очаква до края на 2004 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас да надхвърли три милиарда долара, съобщи изпълнителният директор на агенцията Павел Езекиев. Като основание за актуализиране на тази прогноза Езекиев посочи новите данни за инвестиции в ход за около 2.5 милиарда евро., които се прибавят към данните за първите 6 месеца на годината - 1 милиард долара. Основните пера в прогнозата на БАИ са приходите от приватизацията на енергоразпределителните дружества, които са близо 580 милиона евро. Над 50 милиона евро се очакват от сделката за БТК и около 200 милиона евро до края на годината от други инвестиционни проекти, сред които на Сокотаб, на Либхер, на Лукойл, на Шише джам, на МЕТРО и най-новата инвестиция - на Линднер холдинг в разширението на Бизнес парк София, каза Павел Езекиев. Изпълнителният директор на БАИ съобщи, че до три месеца ще бъдат назначени петима инвестиционни посредници зад граница.Трима от тях ще бъдат в страни от Северна Европа, а по един - в САЩ и Япония.Средствата за тяхната издръжка са предвидени в бюджета, допълни Езекиев.
Източник: БТА (26.10.2004)
 
Металснаб холдинг въвежда в експлоатация на 29 октомври новата си фабрика за производство на широка гама газопроводни и профилни тръби. Събитието съвпада с 54-ата годишнина от създаването на дружеството. Производствената мощност на новата поточна линия е 10 хил. т годишно на стойност над 12 млн. лв. 60% от произвежданите профили ще са за вътрешно потребление, а 40% за износ. Стойността на инвестицията е 1.75 млн. лв. Във фабриката ще се открият допълнително 32 работни места. Металснаб беше приватизиран през 1998 г. Днес фирмата е с 99% частно участие, като акционери са големи световни фирми като Кльокнер и Ко-Германия, Виохалко-Гърция и др. Над 6.5 млн. лв. са инвестирани в реконструкция и модернизация на материалната база, информационните технологии и въвеждане на нови производствени мощности. Фирмата е с внедрена европейска система за качество ISO 9001:2000 и притежава кредитен рейтинг ВВВ от Българска агенция за кредитен рейтинг.
Източник: Пари (26.10.2004)
 
Загубата на ОЦК АД-Кърджали за първите девет месеца на годината намалява до 3.9 млн. лв. спрямо 7.9 млн. лв. година по-рано, или с 51%, сочи публикуваният отчет на дружеството. Нетните приходи от продажби от своя страна нарастват с 81% до 50 млн. лв. За третото тримесечие на предходната година те са били 28 млн. лв. Загубата на предприятието за производство на олово, цинк и сплави от тях за полугодието на 2004 г. е 2.2 млн. лв., като е намаляла над два пъти спрямо същия период на предходната година, когато е била 5.7 млн. лв. За цялата минала година ОЦК АД отчита загуба от 7 млн. лв. Последните сделки с акции на ОЦК АД на фондовата борса са от края на септември, като ценните книжа се разменят по 3-4 лв. за брой.
Източник: Пари (26.10.2004)
 
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще посети завода 'Юмикор мед' в Пирдоп, за да се запознае с успешното приключване на програмата по възстановяване на околната среда в предприятието, постигнато в партньорство между Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, Агенцията за приватизация, Световната банка, Националния доверителен екофонд и група 'Юмикор', съобщи пресцентърът на МОСВ. Долорес Арсенова ще участва в представянето на 'Юмикор мед' и ще посети обектите от екологичната програма, както и основните производствени обекти на завода - металургичното производство, завод за сярна киселина, нова пречиствателна станция за отпадни води. 26 октомври е обявен за ден на екологията в 'Юмикор мед' с цел да се даде публичност на успешното приключване на програмата. Проектът за рехабилитация на околната среда в Пирдоп спечели наградата на Кралство Белгия за екология за 2003 - 2004 г. в номинацията 'Международно сътрудничество за устойчиво развитие'. По силата на приватизационния договор от септември 1997 г., заводът 'Юмикор мед' в Пирдоп започна програма за възстановяване на околната среда от минали екологични замърсявания, причинени от предишната експлоатация на завода. Програмата е насочена към отстраняване на екологични щети и постигане на контрол над риска от остатъчните замърсявания, натрупани през периода 1957-1997 г. Този проект включва поетапно капсулиране на шламохранилищата, съдържащи вредни вещества, изкопаване и изолиране на замърсените почви, залесяване на рекултивираните площи. Мерките по възстановяване на околната среда са финансирани със средства от Световната банка, като в проекта са инвестирани 25 милиона долара.
Източник: Дарик радио (26.10.2004)
 
Правителството прие бюджета със ставка по ДДС от 20%, стана ясно след извънредното заседание на правителството вчера. Парламентът ще реши окончателно каква ще е ставката по ДДС за 2005 г., съобщи финансовият министър Милен Велчев. Опозицията (ОДС) поиска ставката по ДДС да стане 18% Загубите от намаляването на приходите от косвения данък щели да са 420 млн. лв., коментира тогава финансовият министър.
Източник: Сега (26.10.2004)
 
Най-голямото стоманодобивно предприятие в Африка – Ispat Iscor ще стане част от световния номер едно производител на стомана след като мажоритарния акционер в Ispat – LNM Group, вчера обяви, че ще се слее със своето дъщерно дружество – Ispat International. Новообразуваното дружество – Mittal Steel, с очаква да има годишни приходи в размер на 30 млрд.щ.д., и ще бъде листвано на Нюйоркската фондова борса и на Euronext в Амстердам. Според анализаторите, това би могло да означава, че Ispat Iscor може да “вдигне завесата” що се отнася до разкриването на информация и прозрачността, като се имат предвид строгите правила на Нюйоркската фондова борса. От известно време, клиентите на компанията настояват тя да осигури по-голяма прозрачност във връзка с дейността си, особено що се отнася до ценообразуването. От Ispat Iscor отказаха да коментират догадките на анализаторите. Компанията заяви, че образуването на Mittal Steel няма да има директен ефект върху Ispat Iscor. (източник: Business day)
Източник: Други (26.10.2004)
 
Медодобивният конгломерат KGHM Polska Miedz и китайският холдинг MINMETALS подписаха договор на стойност 120 млн. щ. д. в Пекин за доставката на 40 000 тона мед за Далечния изток през 2005 г. Сделката представлява изпълнението на първата фаза от предишен договор, сключен през юли тази година за продажбата на 300 000 т мед на Китай на стойност 900 млн.ш.д. до 2010 г. Двете компании също така водят преговори във връзка с инвестиционно сътрудничество на няколко други световни пазари, включително добиването на мед в Конго. “Китай е най-големият ни и най-важен чуждестранен клиент. Този договор е крайъгълен камък в нашето сътрудничество и в същото време той отваря пътя и на други полски фирми, желаещи да инвестират в тази страна,”заяви президента на KGHM Виктор Бладек. Президента на MINMETALS Мяо Гънсу предложи да бъде създадена асоциация на полските и китайските предприемачи с цел подпомагане на икономическото сътрудничество между двете страни.
Източник: Дарик радио (26.10.2004)
 
Руският милиардер Роман Абрамович напълно приключи с участието си в гигантския производител на алуминий RusAl, като продаде остатъчния си 25% дял на друг руски олигарх – Олег Дерипаска за около 2 млрд.щ.д. (1.1 млрд.бр.паунда). Basic Elements, компанията, контролирана от г-н Дерипаска, заяви, че “преговорите по придобиването на 25% дял в РусАл са приключили”. Според известната информация, сделката е извършена от основните акционери в РусАл, и в момента Basic Elements държи 100% от акциите на РусАл. РусАл е базирана в МОсква. Тя осигурява 3/4 от производството на първичен алуминий в Русия и около 1/10 от световно производство на суровината. (източник: The Guardian)
Източник: Други (26.10.2004)
 
Гаранционен фонд с капитал от 40 млн. лв, 7-8 пъти колкото този на иновационния фонд (5 млн. лв.) подготвя Министерството на икономиката, заяви председателят на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия /АНМСП/ Станимир Бързашки на проведения вчера германско -български семинар. "Не мога да коментирам този проект, защото той все още е на ниво замисъл. Това което мога да кажа на този етап е, че фондът ще отделя средства за внедряване на нови технологии в производството", увери Бързашки. Плановете ни предвиждат средствата за него да бъдат отделени от държавния бюджет, но по този въпрос яснота няма, обясни председателят на АНМСП. Тепърва очакваме да се одобри сумата, необходима за стартирането на иновационния фонд. Тези пари ще дойдат от държавния бюджет и трябва да бъдат гласувани в НС, каза Станимир Бързашки.
Източник: Монитор (27.10.2004)
 
На кратко работно посещение в "Юмикор мед" АД -Пирдоп, бе екоминистърката Долорес Арсенова. Вчера тя беше в медодобивното предприятие заради удостояването на групата "Юмикор" от белгийското министерство на екологията с приза "Международно сътрудничество за устойчиво развитие". Наградата е дадена заради реализирането на програмата на предприятието за възстановяване на околната среда. На събитието присъстваха още Негово превъзходителство г-н Филип Беке -посланик на Кралство Белгия у нас, Оскар де Брюн Копс и Георги Куртев от Световната банка, директорът на НДЕФ Димитър Ненков, Веска Георгиева от РИОСВ - София, и Атанаска Бозова от Агенцията за следприватизационен контрол.
Източник: Труд (27.10.2004)
 
Месечната глоба за замърсяване на въздуха на МК "Кремиковци" да се увеличи 4 пъти и от 17 500 лв. да стане 70 000 лв. Това е предложила столичната екоинспекция на министър Долорес Арсенова. До 2 седмици ще има решение дали санкциите да скочат, обясниха вчера от ековедомството. За изхвърляне на замърсени води след производство на "кремиковци" са наложени и 18 000 лв. месечна глоба. Плътен червен дим като при пясъчна буря бе покрил в понеделник по обяд Софийското поле - от с. Яна до Стара планина. Близките къщи и склонове на Балкана едва се виждаха през талазите прах. "Това са железни прахови частици, които се изпускат от пещите на "кремиковци", установи след проверка по сигнал на "Труд" шефката на отдел "Контрол на въздуха" Веска Георгиева. Колко пъти е била концентрацията им над допустимата, ще стане ясно на 1 ноември, когато излизат данните от ръчните проби. Според замервания в периода 23 юни - 20 юли прахта е била 3 до 6 пъти над нормите. Пунктът в Гара Яна пък отчитал 1,8 до 5 пъти по-високи стойности на сероводород. "Производствените мощности на завода са в лошо състояние. Поддръжката не е на нужното ниво и вредните емисии не се контролират", заяви Георгиева. Според нея ръководството на кремиковци няма воля да реши проблема със замърсяването в района. За това не помагали и наложените глоби. След сигнала на "Труд" ръководството на завода е разпоредило проверка и почистване на съоръженията извън графика. Дълговете "кремиковци" не си плаща глобите за замърсяване. За събиране на парите министерството е поискало помощ от Агенцията за държавни вземания. След намесата на службата са платени около 600 000 лв. По данни от екоминистерството заводът дължи още 728 000лв. глоби. "кремиковци" има да връща на държавата още 3,5млн. лв. от кредити. Парите са отпуснати от екоминистерството като безлихвен заем за изграждане на пречиствателни съоръжения през 1997-1998 г.
Източник: Труд (27.10.2004)
 
Данък печалба ще се намали от сегашните 19.5 на 15% от 2005 г., реши парламентът, гласувайки предложените от Министерския съвет промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Депутатите приеха и проектите на Новото време, които, както писахме, бяха подкрепени от бюджетната комисия, и отхвърлиха предложенията на СДС, ОДС и коалиция За България. Кабинетът предлага да се увеличи от 30 на 50% амортизационната норма на нови машини и производствено оборудване. Данъчната ставка върху социални и представителни разходи, както и върху даренията намалява от 20 на 17%. Изменя се и режимът на облагане на застрахователните дружества, които ще се облагат по общия ред. Въвежда се допълнителен данък от 3% върху застрахователните премии, като единствено животозастраховането е изключено от облагане с този специфичен данък. В морското търговско корабоплаване ще се избира облагане по общия ред на закона или с тонажен данък, определен на базата на нетното тегло на експлоатираните кораби.
Източник: Пари (28.10.2004)
 
Цените на стоманата скочиха рязко през последните 2 г. благодарение на нарасналото глобално търсене и най-вече на китайското. Именно твърде благоприятната в момента пазарна конюнктура обяснява появилата се тенденция към консолидация, характерна за металургичната индустрия сега. Тъй като икономиката се развива циклично, спадът в металургичния сектор е неизбежен и затова световните производители се стремят да се обединят преди настъпването на неблагоприятен период. Потвърждение на това са заявените в началото на октомври намерения за разширяване на производството на германския концерн ThyssenKrupp. Сега немците търсят активно европейска компания със сходен профил, с която да се обединят. И въпреки че официални договорености още няма, пазарът очаква сливането на ThyssenKrupp с британско-холандския производител на стомана Corus. Обединената компания по разчети на западни анализатори ще добива по 36 млн. т стомана - резултат, който ще я направи третата по големина стоманодобивна компания в света. Какво става в Русия, която традиционно се нарежда сред водещите в сектора. Местните компании се стараят да не изостават от западните конкуренти. Планове да увеличат продукцията зад граница имат практически всички крупни руски компании. В средата на т. м. стана известно, че ръководството на Cеверстал води неофициални преговори с мениджмънта на канадската Stelco за сливане. Северстал съвсем не е единственото руско предприятие, което възнамерява да придобие чужди активи. Към покупката на украинската Криворожстал проявяваше интерес Евразхолдинг. През август Северстал заяви намерение да участва в търга за продажба на чешкия металургичен завод Vitkovice. Още по-рано холдингът опита да купи Криворожстал, а през 2003 г. стана собственик на американската Rouge Industries Inc. През пролетта на 2004 г. Евразхолдинг участва в търг за продажбата на банкрутиралия южнокорейски производител на стомана Hanbo Iron&Steel Co. Неотдавна ръководството заяви намерения компанията да стъпи скоро на пазара в Югоизточна Азия. С покупки на чужди активи се занимава и Мечел. Тя вече придоби завод в Хърватия /вярно, Мечел беше принуден да се раздели с него по-късно/. Независимо от това компанията има 2 завода в Румъния и 1 в Литва. Пазарни наблюдатели обаче смятат, че такива крупни сливания като западните са все още мечта за руския металургичен сектор.
Източник: Пари (28.10.2004)
 
Узметкомбинат, единственото стоманодобивно предприятие в Узбекистан, е произвело 428 540 т стомана през първите девет месеца на 2004 г., което представлява увеличение от 17% в сравнение със същия период от миналата година. От компанията съобщиха, че производството на валцувана стомана е нараснало с 16.9%, достигайки 402 410 т, вкл. 301 200 т продукти с добавена стойност, чието производство бележи ръст от 20.4%. Узметкомбинат се занимава и с претопяване на скрап. Производственият капацитет на компанията позволява производство на 750 000 т сурова стомана годишно. През 2003, дружеството е произвело 446 521 т валцувана стомана и е изнесло продукция в размер на 180 700 т. (източник: Interfax)
Източник: Други (28.10.2004)
 
Датската компания Ib Andersen Industri (IAI) A/S планира да построи завод за преработване на стомана в Гоню, близо до западния унгарски индустриален гр. Гьор, съобщи съсобственика на дружеството Том Андерсен. Инвестицията се очаква да бъде между 15 и 20 млн.евро, като производството ще стартира през 2005 г. По план, в завода ще бъдат наети 60 работника. Годишният капацитет на съоръжението ще бъде между 100 000 и 150 000 т, като то ще снабдява със суровини основно словашки партньори на компанията, опериращи в сферата на автомобилостроенето и производството на домакински електроуреди. Компанията е избрала именно Гоню заради близостта на града до р. Дунав и магистралата М1. Г-н Андерсен заяви, че IAI ще финансира инвестицията отчасти със свои средства, отчасти със заеми. (източник: Interfax)
Източник: Други (28.10.2004)
 
Две от най-големите стоманодобивни предприятия в САЩ обявиха драстични увеличение в печалбите си за третото тримесечие, благодарение на стремително покачващите се цени на стоманата, които им помогнаха да превърнат миналогодишните си финансови в печалби. Както United States Steel Corp., така и AK Steel Holding Corp. обявиха печалби доста над прогнозите на Wall Street, доказвайки че индустрията набира преднина, особено що се отнася до китайското търсене, което е основния двигател за покачването на цените.Положителните резултати дойдоха само ден след като базираната в Холандия Ispat International обяви, че ще създаде най-голямата стоманодобивна компания в света чрез придобиването на американската International Steel Group Inc. “Нещата се развиват много добре,” заяви анализаторката Мишел Епълбаум.” До момента, резултатите изглеждат добри, всички компании се представят по-добре от очакваното или поне в прогнозните рамки,” добави тя, визирайки друг американски гигант – Nucor Corp., която миналата седмица регистрира 25-пъти по-висока печалба. Чистата печалба на US Steel за отчетния период е в размер на 354 млн.щ.д., или 2.72 щ.д. на акция, в сравнение със загуба от 354 млн.щ.д., или 3.47 щ.д. на акция преди година, когато компанията имаше големи разходи във връзка със съкращение на работни места. Анализаторите очакваха средно печалба в размер на 2.06 щ.д. на акция. Приходите от продажби са нараснали с над 7%, достигайки 3.73 млрд.щ.д. AK Steel обяви печалба в размер на 83.1 млн.щ.д., или 76 цента на акция, в сравнение със загуба от 277.5 млн.щ.д. или 2.56 щ.д. на акция през третото тримесечие на 2003 г. Продажбите на компанията са достигнали рекордните 1.24 млрд.щ.д. в стойностно изражение и 1 541 800 т в количествено изражение, в сравнение със съответно 1.02 млрд.щ.д. и 1.5 млн. през съответното тримесечие на миналата година. Лоурънс Креатура, мениджър в Clover Capital Management, която държи дял в AK Steel, заяви, че “цифрите са невероятно добри, по-високи от очакванията”. Що се отнася до сделката Ispat – ISG, то каза, че индустрията излиза от мрачния период. “В момента сме свидетели на това, как консолидацията в бранша подобрява общия климат.” (източник: The Star)
Източник: Други (28.10.2004)
 
Индийският бизнесмен Лакшми Митал в понеделник обяви двустепенна сделка, в резултат на която ще възникне най-голямата стоманодобивна компания в света, изпреварвайки досегашния лидер Arcelor. Планът на Митал е следният: LNM Group, вторият по големина производител на стомана, обединява своите две водещи поделения - Ispat International NV и LNM Holdings NV, след което поглъща американската International Steel Group /ISG/, със седалище в Охайо. Новата компания ще има годишен производствен капацитет от 70 млн. т стомана, а приходите за 2004 г. ще са 30 млрд. USD. Гигантът ще има заводи в 14 страни и ще дава работа на 160 хил. души. Първата част на сделката - сливането на Ispat International и LNM Holdings, трябва да се финализира до края на годината, а тяхното обединение с щатската фирма трябва да приключи до края на първото тримесечие на 2005 г. Новата компания ще се нарича Mittal Steel Company NV в чест на собственика на контролния пакет акции в Ispat International и LNM Holdings. Семейство Митал си поделя властта в новото формирование, както следва: Лакшми Митал, собственик на цялата LNM Group - председател и главен изпълнителен директор на Ispat, ще запази тези постове в обединения гигант. Синът на Лакшми Митал Aдития Mитал ще е президент на новото формирование. Досега той бе зам.-председател на LNM Holdings. За собственика на Уилбър Рос, собственикът на ISG е определено място в съвета на директорите. LNM Gro-up преди сделката бе вторият по големина стоманопроизводител в света с активи в 14 държави и приходи от 12 млрд. USD годишно. Миналата година след покупка на поредица от металургични заводи в Полша, Чехия, Босна и Херцеговина, Румъния и Македония тя стана Производител номер 1 на стомана в Източна Европа В процеса на операцията Ispat International ще заплати за LNM Holdings 13.3 млрд. USD под формата на собствени акции. На инвеститорите в ISG се предлага за всяка акция 42 USD, или общо около 4.5 млрд. USD. Сделката предвижда Ispat да емитира 525 млн. нови акции за придобивката на LNM Holdings. Емисията ще включва около 140 млн. книжа клас A и близо 385 млн. клас B. Когато сделката приключи, акционерите на Ispat ще притежават около 18.3% oт обединената компания, а тези на LNM Holdings - приблизително 81.7% Ispat International оперира в 6 държави в Северна Америка, включително САЩ и Източна Европа. Годишно произвежда над 18 млн. т стоманена продукция, а приходите й през 2004 г. ще са от порядъка на 8.3 млрд. USD. В понеделник, когато бе обявено формирането на новата компания номер 1 в света, Ispat International отчете печалба за третото тримесечие от 460 млн. USD на фона на загуба от 10 млн. USD за същия период на 2003 г. Продажбите на Ispat са нараснали с внушителните 90% дo 2.46 млрд. USD при 1.29 млрд. USD година по-рано. LNM Holdings е една от най-крупните стоманодобивни компании в света. Около 9.9 млрд. USD ще са годишните й приходи за 2004 г., а произведената стомана - около 32 млн. т годишно. Освен това тя разполага със значителна по обеми суровинна база, която й позволява да произвежда годишно близо 18 млн. т желязна руда, 13 млн. т кокс и 12 млн. т въглища. Компанията има заводи в Европа, Африка, Азия. ISG е топпроизводител на стомана в Северна Америка с годишни добиви от около 20 млн. т. Очаква се приходите на щатската корпорация през 2004 г. да достигнат 9 млрд. USD. Придобиването на ISG трябва да бъде одобрено от акционерите на двете компании и от регулаторните органи. ISG в понеделник отчете печалба от 256.4 млн. USD, или 2.51 USD на акция, за третото тримесечие и двойно повишение на приходите до 2.61 млрд. USD. През пролетта на 2003 г. тя придоби щатската Bethlehem Steel Corp., а през май 2004 г. - Weirton Steel, и купи част от активите на Georgetown Steel Co. Въпреки внушителната сделка по обединяването биг босът Лакшми Митал смята, че възможностите за по-нататъшно консолидиране на сектора не са изчерпани и ще търси други подходящи обекти, които да присъедини към империята Mittal Steel. Кой е купувачът на Кремиковци Ispat Industries е отделна индийска компания, собственост на двамата по-млади братя на Лакшми Метал - Прамод и Винод Митал. Тя, и по-точно нейният филиал GIH, проявява интерес към покупката на Кремиковци. Ispat Industries няма нищо общо с Ispat International, която ще е част от новия гигант, сформиран от най-богатия индиец, живеещ във Великобритания - Лакшми Митал. В международните делови среди се носят слухове, че взаимоотношенията между тримата братя не са добри. Фамилията присъства в стоманодобива от 1952 г. Първият член на семейството, който навлиза в бизнеса, е бащата на тримата братя. Тогава той купува металургичен завод в Калкута, в родната Индия. След повече от 20 г. той купува завод в Индонезия - PT Ispat Indo, която преименува Ispat Group. По-късно тя разширява бизнеса си и стъпва в Северна Америка и Европа, където има заводи в Германия и Ирландия. Точно преди 10 г. фамилната компания Ispat Group се разцепва. Лакшми Митал поема нейните отговорности в международни операции, а по-младите му братя - стоманодобивния бизнес в родината Индия именно чрез Ispat Industries. По последни данни тя произвежда в Индия по около 2-54 млн. т стомана годишно. Топ 10 стоманодобивни компании преди създаването на Mittal Steel /Прогнозно производство за 2004 г./ Компания Държава Годишна продукция /млн. т/ 1. Arcelor Люксембург 43 2. LNM Холандия 41 3. POSCO Република Корея 32 4. Nippon Steel Япония 30 5. JFE Япония 30 6. Nucor САЩ 20 7. US Steel САЩ 20 8. Baosteel Китай 20 9. ThyssenKrupp Германия 20 10. Corus Великобритания/Холандия 10 Обща продукция на 10-те топкомпании 277 ОБЩА ПРОДУКЦИЯ В СВЕТА 1000 .
Източник: Пари (28.10.2004)
 
Строежът на металургичния гигант започва през 1960 г. Три години по-късно, през 1963 г. в експлоатация са пуснати първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическа централа и Ремонтно-механичен завод. В следващите десетилетия последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток, а именно Стоманодобивният завод с електропещи и конвертори, Блуминг-слябинг, Тръбопрокатният завод, Заводът за студено валцуване, Цехът за покаляване на ламарината, Цехът за поцинковане и пластмасово покритие и др. Конкурентни предимства Предимство на външните пазари е, че предлаганата продукция е с високо качество и на приемливи цени; единствен производител на стомана от тънкия клас в България; стратегическо позициониране на компанията, осигуряващо бърз и евтин достъп както до европейските, така и до източните пазари. Приватизация и борсова търговия В годините на държавното управление комбинатът трупа значителни дългове, поради което през 1999 г. държавата продава "Кремиковци" на "Дару металс" АД, - понастоящем "Финметалс холдинг" АД, за сумата от 1 долар. Купувачът поема задължение да покрие задълженията на предприятието, оценени по това време на 645 млн. лв., и да инвестира още 300 млн. долара през следващите шест години. Малка част - 3.71%, от капитала се продава по линия на масовата приватизация, а след продажбата на мажоритарния пакет държавата остава с 25.29%. Положителното развитие на капиталовия пазар през последните години се отразява и върху акциите на "Кремиковци", независимо че комбинатът е в затруднено финансово състояние и работи в тежък сектор. От нива около 50 стотинки в началото на 2003 г. към края на същата година книжата на завода достигат до цена 2 лв. за бройка. За периода се сключиха 239 сделки с общо 53 834 акции при средна цена от 1.68 лв. за бройка. Като цяло през тази година се активизира търговията с книжата на комбината. Статистиката показва, че от началото на годината до 26 октомври на пода на борсата са сключени 813 сделки с общо 94 135 акции при средна цена 2.09 лв. Сделките по тази позиция през последната седмица се сключват на нива около 3 лв., като търсенето се движи на нива около 2.90 срещу предлагане от 3.30 лв. Според брокери основният фактор, който ще влияе върху котировките на компанията оттук нататък, е изходът от преговорите с кандидат-купувачите на мажоритарния дял от комбината. Пазарна позиция Основен предмет на дейност на "Кремиковци" е производство на кокс, стомана, чугун, феросплави, прокат и изделия от черни метали, както и търговия в страната и чужбина. "Кремиковци" АД е проектиран и оборудван с агрегати, съоръжения и технология за пълен металургичен цикъл - от добива на желязна руда до готова продукция. Компанията произвежда широка гама продукти, условно разделени в следните направления: плоски, дълги, кокс и химически продукти, феросплави и други. Продукцията на металургичния комбинат се реализира основно чрез износ, като съотношението на продажбите на външния и на вътрешния пазар е 80:20%. Приблизително 70% от продажбите чрез износ се реализират в страните от Европейския съюз. Други значими пазари за комбината са Турция, САЩ, Латинска Америка и страните от Далечния изток. В началото на следващата година в експлоатация ще бъде пуснат комплексът за непрекъсната разливка на стомана по съвместен проект с "Фьост Алпине Индустриалангебау" - Австрия. С тази технология ще се промени и подобри в известна степен процесът на обработката, както и ще се разшири продуктовата гама на предприятието. В процес на внедряване е Система за управление на качеството в съответствие с ISO 9001:2000. Компаниите от металургичния сектор, към който спада и "Кремиковци", са силно зависими от конюнктурата на пазар. В периода 2001 - 2003 г. този сектор регистрира 20-годишен минимум в цените на металите. Кризата в сектора се отрази както на най-големите компании в света, така и на "Кремиковци". За първи път от приватизацията си дружеството излиза на печалба едва през 2003 г. - 119.433 млн. лева. Приходите на компанията за периода са 1.050 млрд. лв., което е над 33% повече от предходната година. Основната част от този ръст се дължи на положителните разлики от промяна на валутни курсове. Положителният нетен ефект от валутните курсове през м. г. е 148 млн. лв. спрямо 72 млн. лв. година по-рано. Друга причина за значителната печалба, отчетена за периода, е направената преоценка на активите, които се покачват до 1.209 млрд. лв. спрямо 963.329 млн. лв. за година по-рано. Ръст бележат и нетните приходи от продажби, които само през 2003 г. се увеличават до 728.345 млн. лв. спрямо 654.212 млн. лв. за година по-рано.
Източник: Кеш (29.10.2004)
 
"Металснаб - Холдинг" е удвоил продажбите си за периода от 1998 г. до 2004 г. Това съобщиха вчера от предприятието при откриването на новата му производствена линия за заварени газопроводни и профилни тръби. Тази година се очаква приходите да достигнат 60 млн. лв., а печалбата - 1,2 млн. лв. От 1998 г. " Металснаб - Холдинг" е 99% частна собственост. Основни акционери в него са немската "Кльокнер и Ко" и гръцката "Виохалко". До момента те са инвестирали близо 7 млн. лв. в реконструкция и модернизация на вътрешната инфраструктура на предприятието. "Металснаб - Холдинг" притежава общо 14 предприятия и пет смесени фирми с чуждестранно участие.
Източник: Монитор (30.10.2004)
 
Производствените поръчки в България са се увеличили за периода юли-октомври 2004 г., съобщи НСИ. Средната натовареност на производствените мощности е нараснала от 4.4 до 4.8 пункта и към момента се оценява на 63%. Неизползваните мощности са намалели за периода, което дава на компаниите надежда, че продажбите през последното тримесечие на годината ще нараснат. Налице е и оптимизъм относно обема на поръчките в сферата на услугите, въпреки засилената конкуренция на пазара, която се счита за основната пречка за развитие. Предприемачите твърдят, че икономическата ситуация в страната е сравнително благоприятно. Що се отнася до цените, индустриалните предприятия не очакват увеличение. Икономическата ситуация в сферата на строителството остава благоприятна. Индексът на бизнес климатът в сектора бележи ръст от 13.3% през октомври, в сравнение със септември. Тенденцията на увеличение в цените на недвижимите имоти, обаче, продължава.
Източник: Пари (01.11.2004)
 
Инжталант" ООД изтегли двата си иска за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност. Молбите бяха внесени във Върховния касационен съд в петък. Това е вторият кредитор, който в разстояние на един месец прекратява дело за фалит срещу комбината, предпочитайки по-бързото извънсъдебно споразумение. В края на септември "Стройкомплект" прекрати по свое желание заведеното през лятото дело, след като се споразумя с "Кремиковци" за вземането. И двете дружества кредитори са имали договорни отношения с металургичния комбинат още преди приватизацията му, но той не е платил навреме доставките си. "Инжталант" поиска фалита на завода, след като при доказано вземане и издаден изпълнителен лист за 400 хил. лв. не беше получил дължимите суми. След завеждане на делото обаче собствениците на комбината се издължават и двете страни подписват извънсъдебна спогодба, съобщи адвокатът на "Инжталант" Николай Баташки. Второто дело срещу "Кремиковци" беше заведено от самия адвокат, който от свое име беше сезирал Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разсрочването на 146 млн. лв. дългове, които комбинатът е натрупал към НЕК, "Булгаргаз" и Националния осигурителен институт (НОИ). Молбата беше свързана с разследване дали това не е скрита форма на държавна помощ. От КЗК обаче информираха, че са прекратили преписката поради неоснователност на иска. Сагата с исканията за обявяване на фалита на "кремиковци" започна през юли, когато "Стройкомплект" поиска съдът да постанови несъстоятелността на комбината заради дълг от 520 хил. лв. След като делото беше образувано, още няколко фирми - кредитори на завода, поискаха да се присъединят към иска на "Стройкомплект" и по неофициални данни общата сума, за която са претендирали, е надхвърляла 3 млн. лв. Една от тях - ЕТ "Пепо-Петър Ризов", в момента продължава да обжалва прекратяването на процеса. Въпреки че "кремиковци" се разбра с "Инжстрой" и "Стройкомплект", в Софийския градски съд има заведени две дела за обявяване на столичния комбинат в несъстоятелност, едното от които е на едноличния търговец. До края на ноември се очаква и правителството да изработи окончателния доклад как ще прибира разсрочените дългове на "кремиковци" към държавните монополни предприятия. По решение на кабинета министрите Лидия Шулева и Милен Велчев координират дейността на работната група, така че да се изпълнят препоръките на парламента за решението на казуса с дълговете на комбината.
Източник: Дневник (01.11.2004)
 
Въпреки икономическия растеж у нас темпът на нарастване на производителността се забавя. Причината са липсата на иновации на фирмено равнище, недостигът на квалифицирана работна ръка и преобладаването на производства с ниска добавена стойност. Това са заключенията от редовния доклад на Центъра за икономическо развитие за икономиката през второто тримесечие на годината. За този период нарастването на производителността общо за икономиката спрямо второто тримесечие на 2003 г. е 2.3%. Измерено като отношение между брой заети и брутна добавена стойност, най-слабо то е в селското стопанство - 1.4%. За индустрията ръстът в производителността е 1.8%, докато в услугите е най-висок - 2.6%. Без подобряване на производителността не можем да очакваме нарастване на доходите, коментира Ивайло Николов, програмен директор на ЦИР. Отчетените рекордни 6% растеж за второто тримесечие и 5.3% за първото не са достатъчни, заяви Александър Божков, съпредседател на управителния съвет на ЦИР. С тези темпове ще настигнем ЕС след 40 години, каза той. Според него ръстът на икономиката ни трябва да е не по-малко от 8%.
Източник: Пари (02.11.2004)
 
Синдикът на обявеното в несъстоятелност медодобивно предприятие "Елисейна" ЕАД Веселин Банков обяви за 11 ноември публична продажба на имущество, собственост на дружеството, намиращо се на Гара Елисейна. Продажбата ще се извърши на основание чл.717 от Търговския закон от 09.00 до 16.20 ч. в канцеларията на дружеството. Желаещите да огледат имуществото, състоящо се от апартаменти, гаражи и складове, могат да го направят от 09.30 до 14.30 всеки работен ден. Кандидатите следва и да са внесли преди датата на търга задатък в размер на 10% от оценката на всяка позиция поотделно, в брой в касата на дружеството. За участие в търга кандидатите ще подават запечатани пликове с ценовите си оферти. Избраният за купувач, т.е. подалият оферта с най-високата цена, трябва да внесе предложената от него цена след приспадането на задатъка в петдневен срок - до 16.00 ч. на 16 ноември.
Източник: Дневник (02.11.2004)
 
Руската стоманодобивна компания OАО Северстал обяви, че чистите приходи, реализирани през първата половина на годината, на базата на международните счетоводни стандарти, са нараснали над два пъти благодарение на високите цени на металите, както и на придобиването на базираната в Диърборн Rouge Industries Inc. Печалбата за периода е достигнала 598 млн.щ.д., в сравнение с 282 млн.щ.д. през същия период на 2003 г., оповести Северстал. Продажбите бележат ръст от 73% до 2.5 млрд.щ.д. През януари Северстал купи Rouge – най-големият доставчик на стомана за нуждите на Ford Motor Co. за 285.5 млн.щ.д. и заяви, че планира да увеличи производството в американския завод до 4 млн.т стомана годишно. (източник: The Detroit News)
Източник: Други (02.11.2004)
 
Стоманодобивното предприятие Мечел стана първата руска компания, която се листва на Нюйоркската фондова борса в петък, след като тя пусна 10% от акциите си на борсата на цени, близки до максималната граница. Мечел успя да спечели около 291 млн.щ.д. от първичното публично предлагане, нареждайки се на второ място сред руските компании по този показател. Петият по големина производител на стомана в Русия, който вече се листва в Москва съобщи, че възнамерява да пусне около 13.9 млн.акции на цена от 21 щ.д. всяка. Ценовата граница беше между 19 щ.д. и 21 щ.д. Ходът идва в момент, когато много руски компании, окуражени от силния растеж на местния пазар на акции и растящото потребителско търсене, търсят начини да се листват на чуждестранни борси или пък да установят по-близки контакти със западни компании с цел разширяване на фондовете. Мечел се присъедини към групата от поне шест руски компании – основно телекоми - търгувани на NYSE. Компанията има опция да пусне и допълнителен брой акции и да увеличи ликвидността си, тъй като получи одобрението на акционерите и руския пазарен регулаторен орган да пусне за търговия в чужбина до 40% от акциите си. Високопоставени служители от Мечел, с които се свързахме в Москва, не пожелаха да коментират дали компанията обмисля подобен ход. Според анализаторите, решението на Мечел зависи до голяма степен от изхода не дълго-отлагания търг за 17.8% дял в стоманодобивния гигант Магнитогорск (MMK), който се очаква да бъде проведен към края на тази година. Мечел държи 17% в ММК и най-вероятно ще се включи в наддаването. Правителството очаква да спечели до 800 млн.щ.д. от търга. Мечел, която беше основана миналата година като обединение на няколко завода в централна Русия, включва и Mechel Steel Mill (шестият по големина стоманодобивен завод в Русия и най-големия актив на компанията). Производството на стомана в компанията, която също притежава активи в Източна Европа, нарасна с около 22% до 2.9 млн.тона през първото полугодие на 2004 г. Мечел, която увеличи производството си на фона на растящото търсене на китайския пазар, регистрира чисти приходи в размер на 254.5 млн.щ.д. през първата половина на годината, в сравнение със 143.5 млн.щ.д. за цялата 2003 г. (източник: Petersburg Times)
Източник: Други (02.11.2004)
 
Най-голямото стоманодобивно предприятие в България Кремиковци е подготвило амбициозен бизнес план за 2005 г. Общият размер на планираните инвестиции е около 140 млн.лв. (70 млн.евро), като в същото време средната работна заплата в предприятието ще бъде увеличена с 10% от 640 лв. на 704 лв. Значителна част от инвестициите ще бъдат вложени в проекти за защита на околната средна. Кремиковци, който се намира в непосредствена близост до столицата София, е отчасти обвиняван за замърсяването на въздуха в района. (източник: novinite.com)
Източник: Други (03.11.2004)
 
Белоруският металургичен завод (БМЗ), базиран в гр. Жобли, обяви 18.2% ръст в производството, което през периода януари – октомври 2004 г. достигна 1.527.300 тона. Освен това, през десетте месеца на годината заводът е произвел 1 346 900 т валцувана стомана (ръст от 15.5%), 155 100 тона железарски изделия (ръст от 23.7%) и 66 100 тона метална корда (ръст от 25.9%). През периода, производството на компанията в стойностно изражение достигна 1.116 трлн.рубли, или с 22.2% повече в сравнение със същия период на 2003 г. БМЗ, най-голямото стоманодобивно предприятие в Беларус, е пуснат в експлоатация през 1984 г. В момента в завода работят около 15 000 души. Компанията е специализирана в производството на различни метални изделия, метална корда, и др. (източник: Interfax)
Източник: Други (03.11.2004)
 
Близо 140 млн. лв., от които 33 млн. лв. за екология, ще бъдат инвестирани през 2005 г. в "Кремиковци". Още 59 млн. лв. се предвиждат за основни ремонти. За изплащане на разсрочените задължения пък ще бъдат заделени 95 млн. лв. Това е записано в бизнес плана на комбината за следващата година, който за първи път се обявява предварително. Мениджърите залагат и 25-процентно увеличение на производството, като основание за тази оптимистична прогноза дава възходящият тренд в световните цени на стоманата. От началото на годината досега стоманените изделия плавно поскъпват и вече са достигнали нивата преди кризата от 2001-2002 г., е записано в бизнес плана. Българските металурзи очакват най-голям ръст в производството на студеновалцувани рулони и фулхард, чието търсене в световен мащаб е най-голямо. Догодина се очаква най-после да влезе в действие и комплексът за непрекъснато разливане на стомана, който значително ще повиши производителността на труда. Нови инвестиции ще бъдат направени и в основни сектори от производството. Разходите за екология също са част от инвестиционната програма, с която до момента комбинатът изоставаше. Според бизнес плана ще бъде направен основен ремонт на аспирационните филтри в агломерационното производство и на втори технологичен електрофилтър. В резултат на всички подобрения мениждърите очакват печалбата за 2005 г. да достигне около 100 млн. лв. Предвижда се и средната работна заплата да се покачи от 640 на 704 лв. Не е ясно обаче дали планът на комбината няма да бъде променен, след като се приеме докладът на работата група, проверяваща финансовото състояние на комбината. Проверката беше назначена от правителството по препоръка на парламента.
Източник: Дневник (04.11.2004)
 
Корейският стоманодобивен гигант Posco може да промени решението си за построяване на завод с годишен капацитет от 10 млн т в Ориса, ако правителството на Индия продължи да отлага предоставянето на необходимите разрешителни. Това заяви г-н Чанг-о Канг, президент на Posco, по време на семинара Metals 2004 организиран от Бенгалската търговска и промишлена камара. Г-н Канг заяви, че правителството на Ориса е създало специална работна група, която в момента проучва инвестиционното предложение на Posco. “До момента обаче правителството не ни е дало никакъв отговор,” заяви г-н Канг пред репортери след семинара. На въпрос дали Posco би обмислил евентуален вариант за преместване на проекта от Ориса в случай на прекалено забавяне, г-н Канг отговори: “Нека видим как ще се развият нещата. Ще мислим за други варианти само ако преговорите се провалят.” Корейският стоманодобивен гигант, който е петият по големина в световен мащаб, може да реши да построи завода си във всеки друг щат, който е богат на желязна руда и въглища, в случай че Ориса не успее да осигури необходимата инфраструктура за проекта. Според източници от индустрията, ако не се стигне до сделка в Ориса, Западен Бенгал вероятно ще е втората предпочетена дестинация. “Правителството на Западен Бенгал следи отблизо развитието на събитията и е твърде вероятно да се включат в сделката,” заявиха източниците. Преди четири месеца, Posco написа писмо до правителството на Ориса, изразяващо интереса на компанията в разработването на минодобивни мощности и построяването на завод. За целите на проекта, компанията вече се е съюзила с австралийската BHP – Billiton. Първоначално, корейците планираха да построят завод с капаците 3 млн.т. годишно, но по-късно решиха да вдигнат мощността на 10 млн.т. Общата инвестиция най-вероятно ще надхвърли 8.4 млрд.щ.д. Posco е основана през 1968 г. и беше приватизирана през 2000 г. Общото и производство на сурова стомана достига 30 млн.т. (източник: Hindu Business Line)
Източник: Други (04.11.2004)
 
Около 1 милиард лева са необходими на металургичните предприятия, за да отговорят на екологичните изисквания, договорени с ЕС в глава Околна среда, заяви изпълнителният директор на Кремиковци АД Валентин Захариев. Проблемът е сериозен, защото предприятията в сектора са строени през 50-60 години и оборудването е от това време, коментира Николай Конарев, изпълнителен директор на КЦМ- Пловдив. В пловдивския комбинат например до момента са инвестирани над 100 млн. USD в екопроекти. Тези средства трябва да връщаме през следващите 20 години, а за да покрием изискванията на Европа, трябва да вложим още толкова, което на този етап е невъзможно, заяви Конарев. Българското правителство не договори гратисни периоди за голяма част от предприятията от тежката индустрия, заяви Георги Николов, директор в Юмикор Мед в Пирдоп. Според него оставащите две години до членството ни в ЕС са недостатъчни за покриване на изискванията и много от предприятията ще бъдат принудени да затворят. За пример той даде Австрия, която след присъединяването към ЕС се раздели с 40% от фирмите си в металургията. До момента обаче в отрасъла няма ликвидирани дружества, отчетоха от Браншовата камара на черната и цветната металургия на вчерашния си празник - Деня на металурга. Преминали в частни ръце, фирмите подновяват технологии, машини и съоръжения, изпълняват и важни екологични проекти. Само за последните 3-4 години инвестициите в сектора надхвърлят 800 млн. лв. Вносните метали обаче все повече изместват собственото производство на вътрешния пазар, алармираха от браншовата камара. За деветте месеца на годината реализацията на наша продукция в страната е намаляла с 45.4%. Производителите компенсират това с увеличен износ - за деветмесечието той е с 31.8% повече от м.г. Всъщност 80% от продукцията на метали се изнася. Според браншовата камара голяма част от вноса е нелоялен и дори нелегален. Правителството да вземе мерки за защита на родното производство, поискаха металурзите. През 2003 г. продажбите в черната и цветната металургия са за 2.560 млрд. лв., което е 7.44% от БВП на страната. Износът на метали е над 16% от целия износ на страната. Производството на стомана се увеличи с 25.4%, а на проката от черни метали - с 29%. В цветната металургия производството на анодна мед също е увеличено с 24, а на електролитна мед - с 13%.
Източник: Пари (05.11.2004)
 
От началото на годината металургичният комбинат Промет Стиил край Бургас е изработил около 251 хил. т продукция, като 90% от нея са изнесени в чужбина, съобщиха от компанията. Стоманата на Промет Стиил е предназначена предимно за американските пазари. Очаква се до края на годината продукцията да достигне 300 000 т. През 2003 г. Промет произведе 128 хил. т продукция.
Източник: Пари (05.11.2004)
 
Приходите на Стомана Индърстри за 9-те месеца на т.г. възлизат на 350 млн. лв., което е с 56% повече в сравнение със същия период на м.г., съобщи главният директор на дружеството Владимир Николов. 570 хил. т стомана са произведени в Стомана Индъстри от началото на годината досега, допълни той, като капацитетът е за производството на 1 млн. т стомана, но той е тясно свързан с пазара.
Източник: Пари (05.11.2004)
 
Българските металургични заводи са изнесли продукция за 2,4 млрд. лева през миналата година. Това е с 22,5% повече от предходната, показват данните на статистиката в сектора. Вносът на метали и суровини пък се изчислява на 1,118 млрд. лв., което е с 39,5% повече от 2002 г. Това бе обявено на форум за бъдещето на черната и цветната металургия по повод професионалния празник на работещите в бранша. В нея участваха шефовете на най-големите предприятия - "Кремиковци", КЦМ, "Юмикьор мед", "Металснаб холдинг" и "ТеПро Метал". В металургичния сектор работят 15,3 на сто от заетите у нас, а средната работна заплата е 700-800 лв. В "Кремиковци" вземат 640 лв., каза шефът на завода Валентин Захариев. Над 1 млрд. лeва инвестиции са нужни на металургичните предприятия, за да отговарят на екологичните изисквания на Евросъюза. Поетите ангажименти изискват заводите за метали да подобрят и условията на труд. Според Захариев повечето от предприятията са стартирали програмите си за въвеждане на евростандартите. След приватизацията на дружествата новите собственици са закупили технологии и машини и са започнали екологични проекти на обща стойност над 800 млн. лева.
Източник: Стандарт (05.11.2004)
 
Близо 75 % от металургичната продукция на вътрешния ни пазар се осигурява чрез внос на метали, алармира председателят на Браншовата камара за черна и цветна металургия /БКЧЦМ/ и изпълнителен директор на "Кремиковци" АД Валентин Захариев. Само за първите 6 месеца на 2004 г. у нас са внесени над 300 хил. т. стоманени продукти. Отделни видове от тях надхвърлят вноса за цялата 2003 г., посочи председателят на БКЧЦМ. На фона на увеличения внос това изглежда парадоксално, добави той. Делът на металургията в общия износ на страната за 2003 г. е 16.1 на сто, като това представлява ръст спрямо предходната година с близо 23 %, обясни Захариев. Експортът на продукти от черната металургия се е увеличил с 28.6 на сто, а при цветните метали скокът е с 15.4 на сто. В резултат металургичният отрасъл у нас е отбелязал положително външнотърговско салдо от 1.233 млрд. лв. Тенденцията за повишаване на износа се отчете и през тази година, смята шефът на "Кремиковци" АД. 80 на сто от продукцията ни се изнася, уточни той. Само за първите 6 месеца производството на електролитна мед се е увеличило с 8.73 % спрямо 2003 г., а това на цинк с 6.48 %, заяви той. Въпреки редуцираният добив на стомана, поради спирането на едната доменна пещ в "Кремиковци" АД, производството на валцувани метали е отчело ръст от 51 .4 на сто за 9-те месеца на 2004 г, допълни Захариев. Вносът на метали на дъмпингови цени е основната причина за сегашното състояние на вътрешния пазар. Нашата собствена продукция ще заеме дела си българският пазар едва след влизането ни в ЕС, когато ще започнат да функционират защитните механизми на Еврозоната, добави Захариев.
Източник: Монитор (05.11.2004)
 
Договорените с Брюксел стандарти, които изискват огромни инвестиции в екология през следващите две години, заплашват металургичните предприятия с масов фалит през 2007 г. Това станало вече традиционно за българския бизнес становище изразиха мениджърите на Комбината за цветни метали в Пловдив, "Юмикор", "Кремиковци" и гръцката група "Виохалко" (която притежава три дружества в сектора) по повод професионалния празник на металурзите. "За две години предприятията от черната и цветната металургия трябва да инвестират 1 млрд. лв., за да пригодят производствата си към екологичните норми", обясни изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Той добави, че много повече средства ще са нужни за обновяване на съоръженията, след като България се присъедини към ЕС. По данни на Еврокомисията инвестициите, необходими за привеждане на екологичната политика и практика в новоприетите страни от Централна Европа в съответствие с изискванията, се изчисляват от 80 до 120 млрд. евро. "Докато "Юмикор" и "Виохалко", зад които стоят външни инвеститори, ще намерят средства за екологичните си програми, другите производители са изправени пред опасността от банкрут. Половин година след като Чехия стана член на Евросъюза, около 40 на сто от металургичните й предприятия са фалирали", каза Александър Кашукеев, шеф на борда на директорите на "Металснаб холдинг". По думите му същият проблем засегнал и Австрия в първите години на членството й в съюза. "Досега пловдивският Комбинат за цветни метали е вложил 100 млн. долара в проекти за опазване на околната среда. Това са кредити с 20-годишен срок за погасяване, но освен тях до две години комбинатът трябва да инвестира още поне 100 млн. долара, за да изпълни задълженията си по комплексното разрешително", посочи и шефът на КЦМ Николай Конарев. Разрешителните се издават от екоминистерството, след като предприятието представи програма за инсталиране на очистващи съоръжения. Целта е най-големите замърсители да приведат производството си в съответствие с европейските екологични норми, договорени в преговорите. Според металурзите обаче българските експерти са договорили много по-нисък праг за допустимите вредни емисии, отколкото това се прилага в страните от ЕС. "За да го постигнем, са нужни значителни средства, което е непосилно за българските фирми", каза директорът по екологията в "Юмикор" Георги Николов. Най-големите предприятия от черната и цветната металургия призоваха правителството за по-отговорно отношение към бизнеса. "Време е държавата да разработи цялостна политика за развитието на индустрията, за да може бизнесът по-лесно да се адаптира към изискванията, договорени с Еврокомисията. От 10 години никой в страната не прави баланс на потреблението и производството не само в металургията, но и в основни отрасли на икономиката, а без дългосрочни прогнози потенциалните инвеститори не биха рискували с бизнес в България", така Кашукеев обобщи част от проблемите, натрупани през годините. Сега външните фирми се информират за производството и потреблението на стомана от случайни източници, в много случаи данните са заблуждаващи и фирмите със сериозен интерес към българския пазар се отдръпват, посочи шефът на "Металснаб". По думите му, за да понесат финансовите тежести, които ги очакват през следващите две години до пълноправното членство в ЕС, фирмите трябва да привлекат инвеститори, но за това е нужна институционална подкрепа от държавата. От браншовата камара на металурзите заявиха, че министерствата трябва да станат стратегически щабове за разработване на държавната политика, която трябва да подпомага компаниите в търсене на нови партньорства. "Фирмите представиха този проблем пред Съвета за икономически растеж през май т.г. Взето беше решение Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да разгледа всяко предложение на българска фирма, която поиска корекция в нормите за опасните емисии. Досега обаче при нас не е постъпила нито една молба", беше контраобяснението на Славица Добрева, началник-отдел "Европейска интеграция" в МОСВ. Бизнесът недоволства и от факта, че в преговорите не са договорени достатъчно преходни периоди за въвеждането на някои европейски директиви. България получи 8 преходни периода - за съдържанието на сяра в течните горива до 2011 г., за емисиите на летливи органични съединения при съхранение и транспортиране на петрол до 2009 г., за събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки до 2011 г., за депониране на определени видове течни отпадъци до 2014 г., за унищожаване на определен вид отпадъци до 2009 г., за обработка на градските отпадъчни води до 2014 г. и за замърсяване на въздуха от големите заводи за преработка на отпадъци до 2014 г. Отварянето на раздела за преговаряне във връзка с допълнителни преходни периоди може да става до официалното приключване на преговорите през декември. Искането за отсрочка обаче трябва да бъде обосновано с подробен план за прилагане на засегнатите разпоредби. След като бъде одобрен от Еврокомисията, остава да бъде юридически обвързващ, е записано в документацията на ЕС. Въпреки проблемите металургията е единственият отрасъл, в който за последните 10 години не е ликвидирано нито едно предприятие, обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. Годишно металургията произвежда продукция за 2.5 млрд. лв., над 80 на сто от която се изнасят. В структурата на общия износ металите държат 16 на сто, отчитат браншовиците. За да устоят на конкурентния натиск, българските заводи търсят партньори, за да се включат в световната система на окрупняване на бизнеса. Монополизирайки пазара, крупните компании искат по-лесно да поемат разходите по доставка на суровини, които за последната година се очертават като най-голям проблем в металургията. - - - Металургичният отрасъл в цифри (към 2003 г.) Производство 2.5 млрд. лв. Процент от БВП 7.4 Процент от промишленото производство 9.6 Износ 2.351 млрд. лв. Ръст спрямо 2002 г. 22.5% Източник: НСИ
Източник: Дневник (05.11.2004)
 
Меморандумът за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис ще бъде подписан през декември в София. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски. В края на миналата седмица на среща в Атина експерти от България, Русия и Гърция се споразумяха да бъде подписан документът. Нашата делегация беше ръководена от началника на политическия кабинет на министъра Калин Рогачев. В меморандума е предвидено, че никой не може да иска от Русия да осигури петрол. Това ще сторят големите нефтени компании, които добиват петрола в Русия, обясни Церовски. Според него споразумението е политическо, в него няма да има фиксирани дялови участия на държавите. Това досега пречеше за реализацията на проекта. Целта на меморандума е да гарантира на бъдещата проектна компания за Бургас - Александруполис политическа подкрепа. Това на практика означава, че тя ще получи държавни гаранции от трите страни пред евентуалните финансиращи проекта институции, обясни той. От друга страна, обезпечението ще й послужи и пред нефтените компании доставчици.
Източник: Пари (08.11.2004)
 
Производителят на алуминиеви профили "Стилмет" ще инвестира 9 млн. евро през следващата година, съобщиха от компанията по случай 10-годишнината си. Средствата ще се вложат в модернизация на производството, като дружеството планира да увеличи двойно капацитета си. В момента той е 10 хил. тона годишно. Така общо инвестициите в завода ще достигнат 25 млн. евро. Компанията е собственост на гръцката група "Виохалко".
Източник: Дневник (08.11.2004)
 
Производство на алуминиеви сплави за BMW, Rover и Smarth започва в Стилмет в края на 2005 и началото на 2006 г., съобщи изпълнителният директор Антон Петров. Мажоритарният собственик ЕТЕМ, който е основен доставчик на алуминиевите сплави за автомобилните фирми, планира да изнесе производството си у нас. Производственият капацитет на Стилмет е 10 хил. т годишно. Пазарът на профили у нас обаче може да поеме между 7 и 9 хил. тона. Фирмата изнася 20-22% от продукцията си в Гърция и все повече насочва търговската си политика към външните пазари. След пускането на новите производствени мощности в края на 2005 г. производственият капацитет ще се увеличи двойно до 20 хил. т, коментира Антон Петров. Общата инвестиция в завода също до края на 2005 г. ще достигне 28 млн. EUR. През декември Стилмет започва да изгражда нова производствена база в Пловдив. Към настоящия момент покритите складови площи на фирмата в страната са около 10 хил. кв. м, а за следващата година плановете са те да се увеличат до 15 хил. кв. м. .
Източник: Пари (08.11.2004)
 
BcMetals Corp. е постигнала споразумение с базираната в Хелзинки, Финландия Outokumpu Technology за построяването на медодобивен завод в северозападна Бритиш Кълъмбия. Според съобщението, направено късно в неделя, малката канадска металодобивна компания е подписала меморандум с Outokumpu за построяването на рафинерия с годишен капацитет от 50 000 м.т. мед. Не бяха разкрити повече подробности по сделката. (източник: Seattlepi)
Източник: Други (08.11.2004)
 
Залежите в златната мина "Челопеч" са за над 5.4 млн. унции (или около 170 тона), показват предварителните данни от сондажи на обекта, изготвени от канадската компания "Дънди прешъс метал", съобщиха от дружеството. По данни от компанията залежите в "Челопеч" са за близо 25 млн. тона, като количеството злато в рудата е 6.9 грама на тон. Сондажите са част от плана за развитие на мината, от които сега предстои самият процес на планиране на мината и провеждането на икономически анализ. Предвижданията на компанията са добивът от мината да стигне 1.5 млн. тона на година. Дружеството планира да експлоатира мината около 15 години. По сегашните цени на световните стокови пазари това количество от ценния метал се равнява на близо 48 млн. долара на година.
Източник: Дневник (09.11.2004)
 
България е сред страните с най-високи осигуровки. Това пише в проучване на международната одиторска фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG), което сравнява данъците в България, Хърватия, Румъния, Турция и 10-те нови членки на ЕС. Корпоративният данък е най-нисък в балтийските страни, Кипър (10%) и Унгария (16%). Най-висок е в Малта (35%) и Турция (33%). Българското правителство предлага данъкът върху печалбата да бъде намален от 19,5% на 15% от 2005 г. Няма значителни различия в нивата на ДДС между различните държави. В Унгария ставката е най-висока - 25%. На второ място са Полша и Хърватия (22%). Най-нисък е данъкът в Кипър - 15%. В 14-те страни данъкът върху общия доход (ДОД) варира от 12 до 50%. Най-малко плащат в Словакия (19%) и балтийските страни. В тези държави има единна данъчна ставка за ДОД. В Естония също е така, но ставката е 26%, като от 2005 г. се планира да бъде намалена до 24%. От 2005 г. у нас доходите до 130 лв. няма да се облагат, а налогът за заплати над 600 лв. ще бъде 24%.
Източник: Стандарт (09.11.2004)
 
Заводът за алуминеви профили "Стилмет" в София ще започне производство на тръби и конструкции от твърди сплави от 2005 г. новите продукти ще се изнасят за автомобилните компании "Ауди" и БМВ. Предприятието ще удвои и производството на алуминиеви профили с въвеждането на две нови линии.
Източник: Труд (09.11.2004)
 
Европейският съюз се обърна към Световната търговска организация (WTO) с молба да се произнесе срещу наложените от страна на САЩ антидъмпингови мита срещу фирма от Великобритания, съобщиха високопоставени служители от ЕС във вторник. Според тях, САЩ нарушава правилата на световната търговия, налагайки мита в размер на почти 125% върху вноса на неръждаеми стоманени пръти произведени от Firth Rixson Special Steel Ltd. Вашингтон наложи митата през март 2002 г., твърдейки че компанията осъществява несправедлив дъмпинг на евтини стоки на американския пазар. ЕС от друга страна твърди, че ходът нарушава международните търговски правила. Дипломати от САЩ в Женева заявиха, че в момента разглеждат оплакването на ЕС и не могат да дадат незабавен коментар. (източник: Forbes)
Източник: Други (09.11.2004)
 
Износът на непреработен алуминий от Русия през периода януари-септември е нараснал с 20.6% достигайки 2.811 млн.т., в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Федералната митническа служба. Износът на непреработен никел за периода е на миналогодишното нива от 183 900 т, но износът на мед се е увеличил с 20.2% до 246 400 т. В стойностно изражение, износът на никел и мед расте, съотв. с 33.3% до 2.322 млрд.щ.д. и 55.4% до 626.1 млн.щ.д. Износът на алуминий в стойностно изражение възлиза на 3.216 млрд.щ.д. Почти целия износ на цветни метали от страната е насочен към страни извън ОНД. (източник: Interfax)
Източник: Други (09.11.2004)
 
Американската международна търговска комисия (USITC) реши да не налага антидъмпингови мита върху вноса на алуминий от Южна Африка, като с това сложи край на разследването на този вид внос. В свое официално съобщение от 5 ноември, USITC заяви, че не са намерени достатъчни доказателства на факта, че вносът на алуминиеви плоскости от тази страна в САЩ ощетява или заплащва местните производители на подобни продукти. (източник: Allafrica)
Източник: Други (09.11.2004)
 
В условията на либерализиран вътрешен пазар нашите металургични предприятия преориентираха изцяло реализацията на своята продукция. От задоволяване предимно на вътрешните потребности сега 80% от продукцията им се изнася основно за страните от ЕС. В същото време през последните две-три години потреблението на метали в страната бележи бурно нарастване /основно заради бума в строителството/, като за миналата година то е оценено на близо един милион тона. Едва 20% от това потребление обаче се задоволява от продукцията на нашите металургични предприятия. Основен конкурент на вътрешния пазар на нашите металургични заводи е Украйна. Над 70% от вноса на метали у нас идва от бившата съветска република. Цените им са между 10 и 30% по-евтини от българското производство. Внася се почти цялата гама от продукти от метали. Тази негативна тенденция се засилва. Само за 9-те месеца на тази година реализацията на наша продукция за вътрешния пазар е намаляла в сравнение със същия период на 2003 г. с 45%. Въпреки проблемите на нашия пазар продукцията на металите и изделията е конкурентна на световните пазари и намира много добра реализация. Това е и причината след кризата с цените през 2000-2001 г. производството и продажбите на блоков метал, прокат и метални изделия да се увеличават. За миналата година нарастването на производството на стомана е 25%, а на прокат от черни метали - 29%. И трите стоманодобивни завода - Кремиковци, стомана Индъстри и Промет, отчитат ръст на продукцията си. При изделията от метали най-висок е ръстът на стоманените профили - 60%, и поцинкованата ламарина - 18%. За деветте месеца на тази година въпреки намалението на общия добив на сурова стомана след спирането на една доменна пещ в Кремиковци валцуваните метали отчитат ръст от 51%. В цветната металургия производството на анодна и електролитна мед е нараснало с 24% и 13% през последната година. За същия период ръстът на оловото на блок има е 5%, а на цинка - 8%. Увеличава се и производството на прокат от медни сплави и алуминиев прокат. Тази положителна тенденция продължава и през тази година, като ръстът при всички цветни метали е над 50% и се очаква производството за 2004 г. да бие рекорда за последните десет години. Всъщност слабото потребление на собствено производство на вътрешния пазар не е толкова притеснително за нашите производители, защото в момента международната конюнктура е много благоприятна и търсенето надвишава производството коментира за Политими Паунова, главен секретар на Браншовата камара по черна и цветна металургия. И през следващите две-три години се очаква запазване на цените на металите, а също и на високото търсене в световен аспект, което основно се дължи на Китай. Азиатската държава ще бъде един от най-големите потребители на метали в близките две-три години заради подготовката си за олимпиадата през 2008 г. Все пак няма схема, която да е по-добра за производителя, от това да си продаде продукцията в региона, коментира Паунова. Най-малкото това спестява транспортните разходи, таксите по пристанища и митници. След като през миналата година Министерството на икономиката отказа на родните производители да въведе защитни мерки по вноса на метали, сега на тях не им остава нищо друго освен да чакат 2007 г. Тогава и за България ще важат ограничителните мерки на ЕС за внос на украински метали в общността. Евросъюзът не би допуснал дебалансиране на пазара си от вноса на стоманени продукти, произведени в една непазарна икономика като Украйна, където електроенергията и природният газ са на цени, много по-ниски от тези в общността и това създава неравностойни условия на работа и нелоялна конкуренция. Инвестициите Те започнаха веднага след приватизацията на заводите /основно в периода 1999-2000 г./ като част от поетите ангажименти на новите собственици. Основно инвестициите са свързани с подобряването на околната среда и с влезлия в сила Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Браншовата камара ги оценява на около 800 млн. лв. до момента. Едни от най-мащабните вложения в преустройство на производствата са на Юмикор Мед - близо 200 млн. EUR, КЦМ Пловдив - 100 млн. USD, Кремиковци, която довърши доменна пещ и изпълнява екологична програма за 200 млн. лв. Цялостно преустройство за 80 млн. лв. беше извършено и в стомана Индъстри, толкова ще бъде и инвестицията в София мед, след като бъде завършена. 10 млн. лв. струваше преоборудването на шуменския завод за алуминий Алкомет. Бяха пуснати нови мощности - последната от тях е на Металснаб холдинг. В Русе Прециз Интерхолдинг отвори нов цех за производство на алуминиеви тръби. По оценка на браншовата камара малките фирми в бранша също инвестират усилено в подобряване на технологията и екологията. Наред с екологичните изисквания родните предприятия инвестират и в промяна на продуктовата си структура. Тенденцията е към по-скъпи продукти, с по-голямо търсене. Това основно важи за прокатните заводи, но и металургичните предприятия разширяват гамата си под формата на съпътстващи производства. ИЗНОСЪТ на метали представлява 16% от общия експорт на страната, а за тази година вероятно делът им ще бъде по-голям. Отрасълът отчита положително търговско салдо от 1.233 млрд. лв. за миналата година, което е със 169 млн. лв. повече от 2002 г. /Изнесена е продукция за 2.351 млрд. лв., а е внесена за 1.118 млрд. лв./ Това увеличение е резултат не само от по-високите международни цени, но и на нарасналия физически износ на продукция. За черната металургия физическият износ е увеличен с 27%, а за цветната металургия - с 15%.
Източник: Пари (10.11.2004)
 
Най-големият производител на стомана в Русия постави началото на нещо, което се очаква да се превърне във война на наддавания за Stelco Inc., след като вълната на консолидация, която в момента преобразява световната стоманена индустрия, започна да залива Канада. Компанията ОАО Северстал, контролирана от руския магнат Алексей Мордашов, направи оферта за значително повече от 500 милиона долара за всички активи на Stelco, която от януари работи под кредиторска закрила, но реализира рекордна печалба през третото тримесечие. Офертата на Северстал идва в момент, когато Stelco беше планирала да разгледа предложение от Deutsche Bank AG, което изглежда цели да осигури на германската банка контрол върху фалиралия производител на стомана. Източници от стоманодобивния сектор заявиха, че United States Steel Corp., най-големият американски интегриран производител на стомана, обмисля да отправи оферта за Stelco веднага след предложението на Северстал. U.S. Steel се възстанови и обяви рекордна печалба от 354 млн. щ. д. за третото тримесечие. В момента тя разполага с 1 млрд. долара в брой, а курсът на акции й, които биха могли да бъдат използвани като платежно средство при поглъщането, се покачва. Сделката за поглъщането на Stelco от Северстал, U.S. Steel или друга чужда компания би била втората подобна за голяма канадска компания през последните седмици, след като China Minmetals направи оферта да купи канадския миннодобивен гигант Noranda Inc. за 7 млрд. канадски долара. Stelco би се вписала добре в останалата дейност на Северстал в Северна Америка, заяви Томас Верасто, заместник генерален директор на руската фирма, която е 20-ият по големина производител на стомана в света с произведени 15,7 млн. тона стомана за миналата година. Тази дейност е представена главно от Rouge Steel Co. в Мичиган, която беше измъкната от фалит миналата година. Придобиването на Stelco и нейното годишно производство от около 4,5 млн. тона би издигнало Северстал до 12-ото място сред най-големите производители на стомана в света. Тя предлага да поеме или рефинансира 550 млн. щ. д. обезпечен дълг на Stelco, да плати в брой на необезпечените кредитори и да инвестира 400 млн. щ. д. за подобряване на дейността на Stelco. Компанията ще си сътрудничи и с работниците по отношение на дефицита от 1,25 млрд. щ. д. в пенсионния фонд на Stelco и на другите премии при пенсиониране. В съобщението на Северстал не се споменава нищо за обикновените акции на Stelco. “Съдът трябва да реши дали обикновените акции имат някаква стойност или не,” заяви г-н Верасто. Акциите на Stelco скочиха с 25 цента до 1,47 долара на фондовата борса в Торонто от 1,22 долара за акция, преди офертата на Северстал да стане известна преди обед. Очаква се и други производители да пристъпят към действие. Възможните кандидати включват компании от Европа и Азия, вероятно дори Южна Америка, казва консултантът Майкъл Локър, президент на Locker Associates Inc. в Ню Йорк. “Световната тенденция на консолидиране на стоманодобивните компании сега се проявява с пълна сила в Северна Америка,” заяви той. Сливането на базираната в Холандия Ispat International NV, LNM Group и базираната в Клийвланд International Steel Group Inc. даде началото на последното обединение. Сделката ще създаде Mittal Steel Co., най-големият производител на стомана в света, с производство от около 50 млн. тона годишно. Обединеното предприятие вече заяви, че ще дебне и че Stelco може да попадне в нейното полезрение. Според анонимен източник Mittal Group е проявявала интерес към Stelco, но се е отказала и вместо това е закупила ISG за 4,5 млрд. щ. д. Източникът допълва, че Stelco задължително трябва да привлече интереса на стратегически купувач, тъй като световната стоманена индустрия ще се обедини в около 6-7 големи играча. Целта на Mittal е да произвежда 100 млн. тона стомана годишно. Stelco произвежда около 4,5 млн. тона, което я прави малък залък за повечето потенциални купувачи. Анализаторът в BMO Nesbitt Burns Ранди Казънс заяви, че друг явен потенциален купувач е базираната в Люксембург Arcelor, която има съвсем скромно присъствие в Северна Америка. *** Топ 10 през 2003 г. 1. Arcelor, 42,8 млн. тона 2. LNM Group, 35,3 млн.* 3. Nippon, 31,3 млн. 4. JFE, 30,2 млн. 5. Posco, 28,9 млн. 6. Shanghai Baosteel, 19,9 млн. 7. Corus Group, 19,1 млн. 8. U.S. Steel, 17,9 млн. 9. ThyssenKrupp, 16,1 млн. 10. Nucor, 15,8 млн. 20. Северстал, 9,9 млн.** 51. Stelco, 4,7 млн. 58. Dofasco, 4,2 млн. * На 25 октомври, Лакшми Миттал обяви двойно сливане, при което се обединиха Ispat и LNM с International Steel. През 2003 г. трите компании имат общо производство от 48,8 млн. тона. ** Stelco и Северстал биха имали общо производство от 14,6 млн. тона, като обединената компания би се изкачила на 12-о място.
Източник: Други (10.11.2004)
 
По 100 лева премия върху заплатата получават металурзите в пернишката фирма "Стомана индъстри", за да не излизат в болнични. Наградата се дава през два месеца само на служителите, които нямат отсъствия от работа и дисциплинарни нарушения, съобщиха от ръководството на дружеството. Шефовете се принудили да въведат бонуса заради масовото кръшкане от работа с фалшиви болнични листове. 700 хиляди лева е изхарчило предприятието за наградите от януари досега. В замяна болничните листове са намалели с около 10 на сто. През 2003 г. всеки месец са боледували по 12-13% от персонала. Сега в отпуск по болест излизат от 3,2 до 3,6%. Над 2 млн. лева са получили пернишките металурзи допълнително върху трудовите си възнаграждения за постигнати производствени резултати през 10-те месеца на годината. Средната работна заплата в дружеството е 820 лв., като при пресмятането не са включени възнагражденията на мениджърския екип. В момента в "Стомана индъстри" работят 1400 души. Фирмата ще инвестира в нови специалности в професионалната гимназия по металургия "Мария Кюри" в Перник. Целта е от училището да излизат кадри, които са готови да работят на новите съоръжения.
Източник: Стандарт (12.11.2004)
 
700 000 лв. надбавки към заплатите на работниците и служителите за редовно присъствие и липса на дисциплинарни наказания са дадени в "Стомана Индъстри" през 10-те месеца на тази година, съобщиха от ръководството на дружеството. Над 2 млн. лв. е общият размер на изплатените поощрения на персонала за постигнати производствени резултати.
Източник: Монитор (12.11.2004)
 
700 000 лв. изплатила "Стомана" за редовно присъствие на работниците си, съобщиха от дружеството. Средната заплата в "Стомана Индъстри" била 820 лв.
Източник: 24 часа (12.11.2004)
 
Русия и ЕС планират в края на ноември да подпишат споразумение относно вносът на руска стомана в ЕС през 2005 г., съобщи пресцентъра на руското министерство на икономическото развитие и търговията. “Почти приключихме преговорите относно търговията на отделни стоманени продукти между Русия и ЕС през 2005 г.,” заяви говорителят на министерството в коментар на преговорите, които протичат тази седмица в Брюксел. Той добави, че двете страни са постигнали споразумение относно основните количествени параметри. Догодина, износът на стомана от Русия се очаква да нарасне в сравнение с тази година, вкл. квотите за износ на пръти. Квотата на Русия за износ на стомана в ЕС за 2004 г. е в размер на 1.8 млн.т.(източник: Interfax)
Източник: Други (12.11.2004)
 
Както беше оповестено по-рано, Европейската комисия изиска от Световната търговска организация (СТО) да проведе разследване на тарифите, наложени от САЩ преди пет години, върху вноса на определени стоманени продукти, за които през 2002 г. СТО отсъди, че са незаконни. В следствие на сигнала от страна на ЕК, СТО стартира разследването и заключи, че САЩ не е премахнала антидъмпинговите мита върху съответните продукти. САЩ наложи гореспоменатите мерки през март 2002 г., на основата на твърдения, че продажбите на внесените продукти на американския пазар се осъществяват на цени под нормалната им стойност. Американски дипломати в Женева заявиха, че ще разгледат оплакването на ЕС. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (12.11.2004)
 
До края на ноември се очаква правителството да изработи окончателен доклад как ще прибира разсрочените дългове на "Кремиковци" към държавните монополни предприятия. Главни действащи лица в операцията отново ще бъдат вицепремиерът Лидия Шулева и финансовият министър Милен Велчев. Чака се и оценката на одиторската компания "КPMG България" за реалното състояние на комбината. Единствената надежда тази инвестиционна програма да не остане само добро пожелание е "Кремиковци" да посрещне следващата година с нов собственик. Става въпрос за индийския "Глоубъл инфрастръкчър холдингс", който започна преговори да купи мажоритарния дял на комбината още през пролетта. Според неофициални източници сделката е пред приключване. За да стане тя факт обаче, Агенцията за следприватизационен контрол трябва да отблокира 71% от капитала на дружеството и да замени този залог с друг. Контрольорите запорираха книжата на "Финметалс" в "Кремиковци" заради неизплатени неустойки по приватизационния договор. Алтернативният вариант е индийците да купят не самия комбинат, а собственика му - "Финметалс". "Глоубъл инфрастръкчър холдингс" е дъщерно дружество на металургичния гигант "Испат", собственост на фамилията Митал. Още в края на август Софийският градски съд вписа промени в управителния съвет на комбината и двама служители на "Испат" влязоха в борда на "Кремиковци" - Рам Кришен Дууда, като заместник-председател, и Алок Гупта - като член. "Испат" притежава стоманодобивни заводи във Филипините, Румъния, Казахстан, САЩ, Босна, Либия, а преди време купи и Обединените полски стоманодобивни заводи
Източник: Банкеръ (15.11.2004)
 
"Стомана" задръства порт Лом. Пернишката фирма е основен товародател на пристанището, съобщи изпълнителният директор Георги Младенов. През тази година са обработени 115 000 тона суровини и материали за производството и готова продукция на фирмата. Договорът за 2005 г. предвижда обработка на 140 000 тона. До неотдавна "Кремиковци" бе основният ни товародател, даже един от кейовете е кръстен кремиковският, допълни Младенов. До края на миналата седмица на пристанището в Лом са обработени 1 милион тона товари, което е рекорд за последните 10 години.
Източник: Стандарт (15.11.2004)
 
В петък притежаваната от Лорд Сврай Паул Caparo Group съобщи, че е придобила пет стоманодобивни завода в Европа, като не уточни цената на сделката. Комбинираните годишни продажби на петте компании се оценяват на около 135 млн. бр.п., според публикации в медиите. Caparo притежава стоманодобивни мощности във Великобритания, САЩ, Канада, Испания и Индия. След закупуването на заводите, гоидшният оборот на компанията се очаква да нарасне с 25%. Сред придобитите предприятия са британския производител и дистрибутор на стоманени тръби Tyco Tubes, както и Tyco Strip, водещ доставчик на студено-валцувани стоманени шини. (източник: The Hindu)
Източник: Други (15.11.2004)
 
Европейската стоманодобивна групировка Arcelor в понеделник обяви, че печалбата и за третото тримесечие е достигнала 629 млн.евро, в сравнение със 101 млн.евро преди година, а продажбите са нараснали до 7.15 млрд.евро в сравнение с 5.86 млрд.евро, благодарение на стабилния растеж в потреблението на стомана. Arcelor заяви, че търсенето в Китай остава силно, като реалното потребление се очаква да продължи да расте на фона на “нормалните” нива на запасите. Разходите за суровини и транспорт се очаква да се увеличат още повече. (източник: CBS MarketWatch)
Източник: Други (15.11.2004)
 
Средният доход на човек за септември е 176.83 лв., съобщи Националният статистически институт. Спрямо септември 2003 г. това е с 26 лв. повече. За домакинство експертите на НСИ отчитат общ доход от 454 лв., или увеличение от 44 лв. В същото време общият разход на човек за септември е 177.71 лв. срещу 153.10 лв. през септември м. г. Намалява делът на работната заплата в месечния доход на българина от 45.9% през септември 2003 г. на 44.8% през септември т. г. Намалението е за сметка на по-високия дял от доходи извън работната заплата, от собственост и продажби на имущество. За една година делът на разходите за жилище, вода, електроенергия и горива се е увеличил с 1.3%, за транспорт - с 1.2%, а за съобщения - с 0.1%.
Източник: Пари (16.11.2004)
 
С 34,5% се е увеличила средната реална заплата за последните 4 години, съобщи зам.-шефът на Стопанската камара Дикран Тебеян. Сега след плащане на данъци и осигуровки доходите средно са 244,61 лв., а догодина се очаква да скочат с 34 лв. Според анализ на камарата доходите догодина няма да паднат, въпреки че осигурителната тежест ще бъде разпределена между работодател и работник в съотношение 70:30. Сега 75% от осигуровките се плащат от фирмите, а 25% - от работниците. Скокът на доходите е изчислен с предвиденото намаление на данъка за облагане на физическите лица, увеличението на личните осигурителни вноски и средногодишната инфлация. През 2002 г. реалната работна заплата е била 192,24 лева при инфлация от 5,8%. Според прогнозите на Националния осигурителен институт средната брутна заплата догодина ще стане 344 лева при очаквана инфлация от 3,6%.
Източник: Стандарт (16.11.2004)
 
Обемът на продукцията на белгийската "Юмикор" в минно-обогатителния комбинат на дружеството в Пирдоп най-вероятно ще стигне 255 хил. тона мед през тази година, съобщиха от компанията по време на представянето на очакванията на дружеството за финансовия му резултат за тази година, предаде Ройтерс. "Юмикор" ще успее да увеличи производството си до 255 хил. тона през 2007 г., се казва още в материала на агенцията. За 2003 г. българското поделение на дружеството произведе 213 хил. тона анодна мед. Предварителните прогнози на "Юмикор" бяха за задържане на производството на мед на нивата от предходната година, припомня Ройтерс. Общият обем на производството на "Юмикор мед" за периода януари - юни е над 100 хил. тона. Увеличението идва въпреки плановия ремонт на съоръженията в завода през април. "Юмикор" регистрира през тази година изключително положителни резултати. Оборотът на дружеството за първото полугодие на годината нарасна с над 150% до 3.7 млрд. евро. Печалбата преди данъци и амортизационни отчисления за периода се увеличи до 265 млн. евро. Прогнозите на компанията са за печалба от 300 млн. евро, при положение че данните от април показваха финансов резултат за годината в размер на 280-290 млн. евро. Основният проблем, който остава пред "Юмикор", са свързани с курса на долара, се казва в материала на Ройтерс. Белгийската група, която е най-големият производител на цинк в света, регистрира рекорден скок на печалбата си в размер на 60% през 2003 г., припомня още Ройтерс. Отличните резултати тогава бяха в резултат на покачването цената на цинка, както и поради новите придобивания на компанията. "Юмикор" прогнозира запазване на тази тенденция и през настоящата година благодарение на консолидацията на бизнес дейността й с ценни метали, подобрения в качеството на работата, както и в резултат на стабилния пазар за цинк.
Източник: Дневник (16.11.2004)
 
International Steel Group Inc., втората по големина стоманодобивна компания в САЩ, е заявила официално интереса си към закупуването на Mitsui Mining Co., според източници, запознати с делата на компанията. ISG очевидно иска да купи Mitsui Mining, за да си подсигури стабилен източник на коксова суровина, на фона на растящото световно търсене на този ключов за индустрията материал. Очаква се кандидатите за закупуване на Mitsui Mining да бъдат поканени да направят своите оферти до края на тази година. (източник: Japan today)
Източник: Други (16.11.2004)
 
Антон Петров е представител на гръцката индустриална група "Виохалко" в България. Магистър е по международни икономически отношения. От създаването на "Стилмет" АД е негов изпълнителен директор. Член е на управителните органи на останалите предприятия от групата "Виохалко" в страната. Фирмата Фирмата "СТИЛМЕТ" АД е открита официално на 15.11.1994 г. и започва да функционира като търговско дружество, което е единствен дистрибутор в България на продуктите с марката "ЕТЕМ". За първата година от работата си дружеството реализира печалба 750 хил. лв. През 1997 г. се взима окончателното решение да се построи завод за алуминиеви профили. Същинското производство започва през 1999 г. В завода "на зелено" са пуснати три преси с годишен производствен капацитет от 10 хил. т. Продукцията на фирмата е сертифицирана по ISO 9001:2000. Заводът произвежда стандартни алуминиеви профили, архитектурни системи ЕТЕМ и профили по чертеж на клиента. Инвестициите на фирмата у нас са 16 млн. евро. В "Стилмет" работят около 320 души, като специалистите с висше образование са 20 на сто от заетите, "Стилмет"АД е първата фирма в България, в която работи институцията "Омбудсман". Г-н Петров какви са финансовите резултати на "Стилмет" АД за деветте месеца на 2004 г.? ­ Печалбата на дружеството до септември тази година е 4 млн. лв. Това представлява ръст с 60 на сто спрямо резултатите от миналата година. ­ В каква конкурентна среда работите ? Работим в трудна среда с висока конкуренция ­ лоялна и нелоялна. Финансовите резултати на дружеството можеха да са още по ­ добри, ако не съществуваше вноса на нелегален турски алуминий. ­ Разпределя ли "Стилмет" дивидент на своите акционери? ­ Дивидент все още не е разпределян. Всички заделени средства са вложени наново в производството. Фирмата увеличи собственият си капитал от 50 на близо 400 хил. лв. преди няколко месеца. ­ Колко е произведената от заводите ви продукция? ­ От началото на годината сме произвели и пласирали 7 хил. т алуминиеви профили. 35 на сто от тях са предназначени за вътрешния пазар, а останалите 65 % за износ. Като доставките ни за клиенти в страната са скочили с 80 % спрямо миналата година. ­ В кои страни изнасяте ? Износът ни е предимно за страните от Западна Европа, главно Германия и Англия, но стоките ни се продават и в балканските страни в това число Гърция, Македония и Сърбия. В момента бавно прохождаме и на пазарите в Русия и Украйна. ­ Какви са инвестициите на фирмата за тази година? ­ През тази година не можем да се похвалим с някакви сериозни капиталовложения, защото сме в края на нашата първоначална инвестиционна фаза. В момента се подготвяме за следващия етап на инвестиционната ни програма. ­ С какво е свързан този следващ етап ? ­ Ще бъдат инвестирани нови 12 млн. евро.Те ще бъдат предназначени за удвояване на производството на фирмата, както и за увеличаване на собствения капитал. Голяма част от средствата ще отидат за закупуване на нови терени. В инвестиционния план на завода е предвидено закупуването на още 2 линии за екструзия, чрез които ще се увеличи двойно капацитетът на производството, а също ще започне и производство на пръти и тръби от твърди сплави, които ще са нов продукт за "СТИЛМЕТ" АД. Така към края на 2005 обемът на годишната ни продукция трябва да достигне 21 хил. т. ­ Кога ще започне реалното инвестиране ? ­ То вече е налице. Получихме от нашите гръцки инвеститори "Етем" първите 3 млн. евро. Чакаме още толкова до края на годината. Другата половина от сумата ще получим до края на 2005 г. ­ С ваши продукти се осъществява строителството на доста хотели по Черноморието … ­ Не основната, но една голяма част от продукцията ни отива за строителство на хотели по морето. Те предпочитат да работят със "Стиилмет", защото ние им предоставяме един разработен от нас и изключително изгоден за тях кредитен продукт. ­ Какво представлява кредитният продукт? ­ Продуктът се нарича кредитен лимит с лизингова схема. Клиентите ни заплащат 20 на сто от стойността на сделката авансово , а останалите пари могат да бъдат преведени до 2 г. По този начин им даваме възможност да ни платят, когато самите те започнат да получават някакви реални приходи. ­ Имате ли проблеми с нелоялни длъжници ? ­ Както всички институции, които отдават някаква форма на кредит така и ние имаме случай на недобросъвестни длъжници. Точно затова ние застраховаме нашите дългове, защото от тези средства зависи работата на фирмата и на хората, които работят в нея.
Източник: Монитор (17.11.2004)
 
Европейският съюз ще увеличи квотата за внос на стомана от Русия през тази година с 12% или с 200 000т, поради растящото потребление в рамките на съюза. Увеличението на квотата на Русия, която е четвъртият по големина производител на стомана в света, се отнася до горещо-валцувани намотки, плоски стоманени продукти и тенекиени кенове. “Доставките на стомана на европейския пазар не бяха достатъчни, за да покрият търсенето,” заяви Аранча Гонзалес, говорител на ЕС по търговските въпроси, в интервю по телефона. Arcelor, най-големият производител на стомана в света, обяви рекордно висока печалба за третото тримесечие, след като на три пъти увеличи цените на продукцията си от януари насам, и прогнозира, че търсенето от страна на автомобилните и опаковъчни компании ще се увеличи още повече през 2005 г. Икономическият растеж в Европа се съживява, след като миналата година отбеляза рекордно ниски нива за последните 10 години. Търсенето на стомана в рамките на Съюза най-вероятно ще нарасне с 3.9% през тази година, заяви стоманодобивната групировка Eurofer, повишавайки предишната си прогноза от 2.8%. Миналата година, търсенето падна с 0.4%. Увеличаването на квотата на Русия беше предприето по молба на Италия и Полша. 150 000 от общо 200 000 допълнителни тона ще бъдат предназначени за Италия, а останалите 50 000 т – за Полша, съобщи Гордън Мофат, директор на Eurofer. (източник: BVOM.com)
Източник: Други (17.11.2004)
 
В сряда чешкият кабинет даде одобрението си за продажбата на държавния дял в Vitkovice Steel (VS) чрез двустепенен търг, съобщи говорителят на министерството на финансите Марек Земан. Делът е собственост на дъщерното дружество на Националния имуществен фонд Osinek. Основният критерий при избора на кандидат-купувач ще бъде предложената цена и бизнес план, който трябва да осигури жизнеспособността на компанията и сигурността на служителите й до 2008 г. Друго условие при продажбата ще бъде уреждането на всички спорове между Osinek и Vitkovice Steel. Методът на продажба е в съответствие с Националната програма за преструктуриране на чешкия стоманодобивен сектор и бизнес плана на VS, който беше одобрен от Европейската комисия. Бъдещият стратегически инвеститор трябва да помогне на VS да приведе производството си в съответствие с европейските стандарти и разпоредби в срок до 2006 г. Предварителен интерес към конкурса са проявен от страна на руската Северстал, украинската Донбасс, френската Arcelor, както и от притежателя на Ispat Nowa Hut (INH), LNM Holdings. С цел по-добро координиране на тръжната процедура и оценка на подадените оферти, Кабинетът е сформирал министерска комисия от представители на различни държавни структури и организации. Резултатът от търга трябва да бъде предаден за одобрение от страна на правителството не по-късно от второто тримесечие на 2005 г.(източник: Interfax)
Източник: Други (17.11.2004)
 
Руската стоманодобивна група Мечел ще регистрира за търговия на борсата първата си емисия тригодишни облигации на стойност 2 млрд. рубли на 25 ноември, съобщиха от компанията. Книжата бяха регистрирани от Комисията за финансов надзор на 29 април. Емисията се състои от 2 млн. облигации с номинал 1000 рубли всяка. Регистрационният номер е 4-01-55005-E. Облигациите носят половингодишен купон, като размерът на първия купон ще бъде определен на аукцион, а на останалите купони – от Съвета на директорите. Срокът за обратно изкупуване на облигациите изтича на падежа на третия купон. Пласирането на книжата ще се извърши на московската борса MICEX по номинал. Изплащането на купоните ще се извършва от Алфа Банк. (Източник: АКМ)
Източник: Други (18.11.2004)
 
BHP Billiton, най-големият доставчик на въглища за нуждите на стоманодобивната индустрия в света, може да увеличи цената на суровината с рекордните 79% през 2005 г., на фона на растящите нужди от страна на големите компании като Arcelor SA и Nippon Steel Corp., които се състезават за недостатъчните количества на пазара. Цените на така наречените коксувани въглища може да достигне средно 100 щ.д./т през годината считано от 1 април, в сравнение със сегашните 56 щ.д./т. Прогнозите са направени на базата на резултати от проучване на Bloomberg, проведено сред осем анализатори и инвеститори. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (18.11.2004)
 
SAP R/3 е в реална експлоатация в “Стомана Индъстри” АД. Работните места с ERP системата в завода са над 80. Те са свързани в мрежа, покриваща територия от 3 млн. кв. м. SAP сървърът е инсталиран в гр. Солун. Връзката към него се осъществява чрез сателит. Отличителното в тази реализация е, че тук за първи път в България е внедрен модулът за планиране и управление на производството. Проектът струва на компанията над 1 млн. евро. В изграждането на оптичната мрежа са вложени 100 000 евро. “Стомана Индъстри” АД – Перник е водещ производител на стомана в България. За 2003 г. продукцията му възлиза на 600 000 т. От 2001 г. 75% от предприятието принадлежи на крупния гръцки производител Sidenor – Steel Products Manufacturing Company S.A. (част от Viohalco Group of Companies), а останалата част – на българската частна компания Еврометал АД. Проектът за внедряване на SAP R/3 стартира през март 2003 г. В реална експлоатация е от 5 януари т.г. Системата е внедрена от екип на Тека Системс ЕАД, дъщерна фирма на Тека Системс, Гърция, която е със статут SAP Competence Center на гръцкия концерн Viohalco Group of Companies. Екипът на “Стомана Индъстри” АД е ръководен от Константин Стаменов, административен директор на фирмата. В реализирането на проекта вземат участие и ИТ специалисти от Sidenor, Гърция. Внедрени са модулите Финанси и счетоводство (FI), Контролинг (CO), Управление на материалните запаси (MM), Планиране и управление на производството (PP), Управление на продажбите и дистрибуцията (SD), и Управление на човешките ресурси (HR). (Източник: Системи за управление на бизнеса)
Източник: Други (18.11.2004)
 
Правителството прие нова наредба за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Досега декларация за произход се изискваше само при изкупуването на отпадъци от цветни метали. Търговците вече ще водят регистри и за предадения стоманен скрап. По данни на Асоциацията на търговците на метали оборотът на стоманен скрап за изминалата година е 1.070 млн. т. От тях 440 хил. т са изнесени, а останалите са продадени за преработка в Кремиковци и Стомана-Перник. 13 хил. т е оборотът на медния скрап, от които са изнесени 3 хил. т. Отпадъците от алуминий и алуминиеви сплави са 22 хил. т, от които експортът е 18.5 хил. т. Отпадъците от хром-никеловата стомана са били 800 хил. т, които изцяло се изнасят.
Източник: Пари (19.11.2004)
 
Регистрираната във Великобритания компания "Панюро продъктс" (Paneuro Products) е предложила най-висока оферта за затвореното предприятие за сплави в Скопие "Топлинице" и ще стане мажоритарен собственик в металургичния комбинат, съобщава "Сийнюз". С офертата си за 6.4 млн. евро британското дружество е било предпочетено пред унгарски и офшорни групи. Все още обаче предстои сделката да бъде одобрена от Министерството на финансите. Представители на "Панюро продъктс" са обявили, че ще отворят две от общо пет пещи, чийто производствен капацитет ще бъде 75 хил. тона годишно.
Източник: Дневник (19.11.2004)
 
Ексклузивните преговори за придобиването на най-голямата минна компания в Канада Noranda от страна на китайската Minmetals приключиха. Noranda съобщи, че двумесечният срок за финализиране на преговорите е изтекъл, въпреки че разговорите с базирания в Пекин металодобивен гигант продължават на не-ексклузивна основа. Китайската компания заяви, че няма да изостави намеренията си да придобие контрол над Noranda. Офертата, направена от Minmetals в консорциум с група от водещи китайски стоманодобивни компании за придобиването на 100% от канадската групировка е на стойност 5.5 млрд.щ.д. В пет-членния консорциум влизат още Baoshan Iron & Steel, по-известна като Baosteel, ; Citic Investment Corp., Jiangxi Copper и Taiyuan Iron & Steel. (източник: Xinhua)
Източник: Други (19.11.2004)
 
Забавянето на темповете на растеж на китайската икономика ще се отрази добре на световния стоманодобивен сектор, тъй като по този начин опасността от свръх-инвестиции в нови мощности ще намалее, заяви г-н Адития Миттал, президент и главен финансов директор на Mittal Steel, най-големият световен производител на стомана. Г-н Миттал, който е син на председателя и собственик на групировката – Лакшми Миттал, добави: “Когато по-рано тази година китайското правителство се опита да охлади прегряващата икономика на страната, акциите (на стоманодобивните предприятия) паднаха, а според мен трябваше да се случи точно обратното.” Базираната в Холандия компания миналия месец придоби американската International Steel Group. Пазарната й капитализация след финализирането на сделката, планирано за началото на идната година, се очаква да бъде в размер на над 21 млрд.щ.д. Както повечето стоманодобивни предприятия, Миттал спечели много от острия скок на търсенето в Китай. Именно този скок беше основната причина за 50-100% увеличение на цените на стоманата през миналата година, което неминуемо доведе до увеличение на печалбата в сектора. Г-н Миттал заяви: “Фактът, че производството и потреблението на стомана в Китай се забавят, намалява опасността Китай да се превърне в широкомащабен износител на стомана, а това е от полза за останалата част от предприятията, заети в индустрията”. Миналата година, в Китай са внесени 45 млн т стомана, въпреки че количеството за тази година се очаква да бъде по-малко. Британската консултантска компания MEPS изчисли, че годишното увеличение на потреблението на стомана в Китай е вероятно през 2005 г. да падне до 6%, смъквайки се с още 3.9% през 2006 г., след очакваното увеличение от 15.1% за тази година. Производството на стомана в Китай, което тази година се очаква да бъде около ? от световното, се очаква да намалява успоредно с намаляването на търсенето. Общият дял на страната в световното производство на стомана, обаче, се очаква да продължава да расте от 25.1% тази година до 27% през 2008 г. Питър Фиш, управляващ директор на MEPS, заяви, че мнението на г-н Митал, че забавянето на потреблението в Китай ще помогне на останалите предприятия и страни от сектора, е правдоподобно. “Последиците от тази ситуация, обаче, няма да бъдат еднозначни. Ако търсенето в Китай спадне, компаниите няма да могат да вдигат цените толкова спокойно, както преди. Това, съчетано със скоковете в цените на суровините, които се задават, може да окаже отрицателно влияние върху индустрията,”, заяви г-н Фиш. (източник: FT )
Източник: Други (21.11.2004)
 
Екоминистерството е наложило нова екосанкция на "Кремиковци" АД в размер на 63 000 лева месечно заради замърсявания на въздуха, причинени от коксопроизводството. Решението е взето на 12 ноември т. г. по предложение на столичния инспекторат по околна среда, информира Николай Кенанов, завеждащ дирекция "Координация с регионалните инспекторати по околната среда и водите", на семинар за медиите, организиран от министерството. Глобата обаче вероятно ще бъде обжалвана по съдебен път, както става с повечето санкции на министерството, налагани на промишлените предприятия, поясни Кенанов. С близо 1 270 000 лв. натрупан дълг към екоминистерството "Кремиковци" е в челото на 97-те предприятия, чиито задължения ведомството на Долорес Арсенова е прехвърлило към Агенцията за държавни вземания. Близо 2,7 млн. лева е сумата, преведена от глобени за вреди върху околната среда промишлени предприятия от януари до ноември т.г. За това време министерството е наложило 321 санкции. Най-големите са за девненския "Агрополихим", бургаския "Лукойл Нефтохим" и пирдопския "Юмикор Мед".
Източник: Сега (22.11.2004)
 
Промишлени предприятия започват да спират инсталации, които не отговарят на екологичните норми, заложени в комплексните разрешителни, издавани от началото на годината от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Освен пазарджишката фирма за обработка на вълна АДФ малки цехове за хромиране на детайли също са спрели някои от мощностите, замърсяващи водите. Това обяви Бойко Малинов от ековедомството по повод съвместната работа с предприятията, които до 2007 г. трябва да приведат дейността си в съответствие с европейските норми. Според Закона за опазване на околната среда 203 предприятия от металургията, химическата индустрия, производството на цимент, обработката на кожи, ТЕЦ-те и заводите за изгаряне на отпадъци до края на октомври 2007 г. задължително трябва да обновят инсталациите си, които най-много замърсяват въздуха, почвите или водите. Регистрирани са 340 инсталации, за модернизацията на които производителите се очаква да инвестират около 4-5 млрд. лв., за да не бъдат затворени след влизането на страната в ЕС. Средствата се залагат с комплексните разрешителни. Чрез тези документи производителите се задължават да ограничат вредните емисии или тежките метали във въздуха и водите до определен процент, като за определени производства са договорени преходни периоди, валидни до 2014 г. В случай че заводите надхвърлят определените в разрешителните норми, ще плащат жестоки санкции, дори изцяло могат да спрат работа, обясниха юристи от ековедомството. Досега МОСВ е издало 7 разрешителни на "Лукойл - Нефтохим", КЦМ - Пловдив, "Монбат" - Монтана, дъщерното дружество на "Шишеджам" - "Тракия глас България", бургаското "Промет стийл", регионалното депо за твърди отпадъци "Враца - Мездра" и "Лакпром" в с. Световрачене. Други 85 предприятия са в процедура на издаване на такива разрешителни. Въпреки че процесът е в началото, Зелената партия в Търговище вече е обжалвала в съда комплексното разрешително на заводите за стъкло на "Тракия глас България". Еколозите протестират срещу заложените в документа допустими емисии, които инсталациите ще изпускат в атмосферата в бъдеще, обясни Татяна Петкова, юрист в ековедомството. Докато заводите не изградят новите съоръжения, ще продължават да плащат глобите, които в момента всеки месец им налага ековедомството. От януари до ноември са издадени 321 заповеди за санкции в размер на 886 хил. лв. Събраните пари от глоби за същия период (включително и по стари постановления) надхвърлят 3.1 млн. лв. Отделно чрез Агенцията за държавни вземания (АДВ) се прибират стари дългове за над 2.5 млн. лв., които 97 предприятия не са плащали на ековедомството. Сред най-големите длъжници са "Кремиковци", "Горубсо" - Мадан, мини "Бобов дол" и др. Близо 1 млн. лв. са парите, които АДВ започва да прибира от глобите на "Кремиковци". Отделно по съдебен ред МОСВ принудително събира и безлихвените заеми за екологични проекти за над 3.5 млн. лв., отпуснати на завода през 1997 г. и 1998 г.
Източник: Дневник (22.11.2004)
 
Европейският съюз може да увеличи квотата на Русия за внос на стомана с близо 10% до 2.2 млн.т. през 2005 г., съобщи източник от руското министерство на развитието и търговията. Правителството на Русия и 25-те членки на Съюза ще се срещна, за да обсъдят цифрите в края на ноември, информира източника. Споразумението и квотите ще влязат в сила считано от 1 януари. (източник: Interfax)
Източник: Други (22.11.2004)
 
Държавният имуществен фонд на Русия обяви в петък, че ще продаде чрез търг остатъчният държавен дял от 17.84% в стоманодобивния гигант Магнитогорск (ММК). Търгът е насрочен за 22 декември тази година при начална цена от 790.15 млн. Говорител на фонда заяви, че крайният срок за подаване на оферти за втория по големина производител на стомана в Русия е 20 декември. До участие в търга ще бъдат допускани и чуждестранни инвеститори. Управлението на ММК контролира 58% от компанията. Поделението за производство на въглища на Мечел, която се очаква да се включи в наддаването, държи 17%. Мениджърите както на Мечел, така и на ММК се очаква да бъдат сред най-сериозните кандидати в търга. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (22.11.2004)
 
69.3% от заетите българи се трудят в частния сектор, показва изследването на НСИ за работната сила в страната през третото тримесечие на годината. Общият им брой е 2 097.4 хил., което е със 150 хил. повече в сравнение с третото тримесечие на миналата година. 1 609.1 хил. от тях са наети, 119.4 хил. са работодатели, 302.8 хил. - самонаети, и 66.0 хил. - неплатени семейни работници. В същото време статистиката отчита намаляване на трудещите се в обществения сектор. През третото тримесечие те са 921.4 хил. души, което е с 53.9 хил. по-малко от преди година. Расте броят на икономически активното население в страната. За година те са се увеличили с 38.3 хил. души до 3 397.6 хил. Причината е, че част от трайно безработните, които са извън работната сила, са намерили работа, коментираха от НСИ. Реално заетите лица у нас са 3 024.6 хил., или 45.3% от населението над 15 години. От общия брой заети лица 2 268.2 хил. живеят в градовете, а 756.4 хил. - в селата. Работната ръка в България основно е съсредоточена в услугите /56% от българите/ и в индустрията /32.7%/. В селското стопанство работят 11% от заетите. 11% от икономически активното население е безработно. През третото тримесечие на 2004 г. безработните лица са 373.0 хил., което е с 53.3 хил. по-малко от миналата година. В градовете равнището на безработица е 10.6% - с 1.5 пункта по-ниско в сравнение със селата.
Източник: Пари (23.11.2004)
 
На 7 декември в София ще бъде подписан меморандумът за петролопровода Бургас-Александруполис между България, Русия и Гърция, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски в Сандански. През последните две години България положи усилия за актуализиране на икономическите и техническите параметри на проекта. Основните моменти в българската позиция са икономическа ефективност, разработване на базата на проектното финансиране, надеждност на преноса и баланс на интересите на всички страни участнички. Експертната група от българска страна, водена от Калин Рогачев, началник на политическия кабинет на министър Церовски, заедно с експертите от Гърция и Русия са договорили вече текстовете на меморандума.
Източник: Пари (23.11.2004)
 
Стоманодобивният концерн Ispat Polska Stal (IPS) най-накрая стартира първоначалните приготовления за няколко инвестиционни проекта, които, според споразумението между полското правителство и Европейската комисия, трябва да бъдат финализирани до края на 2006 г. Потенциалните изпълнители на проектите, одобрени от компанията, са италианската Danieli, немската SMS Demag и едно от дъщерните дружества на австрийската Voest Alpine. IPS възнамерява да изгради фабрика за валцуване на стомана и линия за формоване. Стойността на двете инвестиции се оценява на около 3 млрд.злоти. “Очакваме списъкът с проектите да бъде оценен тази седмица. Единственият критерий в първата фаза ще бъдат техническите показатели. Финансовите преговори ще бъдат водени в следващата фаза,” заяви анонимен източник от стоманената фабрика в Хута Катовиче, където ще бъдат извършвани проектите. Очаква се IPS да финансира инвестициите си чрез заеми. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (23.11.2004)
 
Европейският съюз ще проведе разследване по подозрения, че южнокорейски износители на стоманени въжета и кабели продават техните продукти на несправедливо ниски цени. Според Корейската международна търговска асоциация, съобщението за разследването е публикувано в съботния брой на Официалния журнал на ЕС. Мерките са предприети след сигнал от страна на Европейската федерация на производителите на телени въжета. Ако бъдат открити нарушения, възможно е да бъдат наложени мита върху вноса на стоманени въжета и кабели от Корея с цел защита на европейските производители. Според правилата за провеждане на антидъмпингови разследвания в ЕС, комисията има на разположение 15 месеца, за да се произнесе окончателно по проблема. (източник: The ChosunIlbo)
Източник: Други (24.11.2004)
 
Казахстан и Европейската комисия (ЕК) наскоро са подписали споразумение за търговия със стомана. Споразумението включва промени и допълнения към договора от 2002 г., както и опция за увеличаване на квотата за внос на стомана от Казахстан, с оглед на скорошното разширяване на ЕС. Освен това, през декември 2004 г., страните по договора планират да проведат консултации по определянето на експортните лимити през 2005 г.
Източник: Други (24.11.2004)
 
Промени в състава на надзорния съвет на "Кремиковци" АД са насрочени за 28 декември т.г., става ясно от съобщение в Държавен вестник за насрочено извънредно общо събрание на дружеството. Промените ще са факт, само ако дотогава има сделка, коментира член на надзора на дружеството, пожелал анонимност. Индийската компания "Global Infrastructure Holdings" /GIHL/ възнамерява да купи мажоритарния дял от "Кремиковци", като се очаква да инвестира в предприятието над 300 млн. USD. Проблем пред сделката е, че акциите на дружеството са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол. АСК претендира за 23 759 890 USD неустойки и лихви за неизпълнената инвестиционна програма за 2001 г., според която в комбината трябва да са инвестирани 46 608 647 USD. В момента в надзорния съвет на металургичното дружество влизат "Финметалс холдинг" АД, представлявано от прокуриста Божко Бонев, който е и председател, Александър Томов, зам.-председател и членове Таня Цекова, Лъчезар Борисов и фирма "Консулт 98" ООД, представлявано от Олга Димитрова.
Източник: Монитор (25.11.2004)
 
U.S. Steel Corp. се включи в надпреварата за Stelco Inc.. В сряда, компанията заяви, че проявява интерес към преструктурирането на базирания в Хамилтън стоманодобивен гигант. U.S. Steel, най-големият северноамерикански производител на интегрирана стомана, е подала документи и води преговори със Stelco, но настоява за някои промени в процедурата за провеждане на конкурса. U.S. Steel е сред многото северноамерикански производители на стомана, които се радват на засилено търсене на тяхната продукция и високи цени. Миналия месец, дружеството регистрира 354 млн.щ.д. печалба от дейността си в САЩ за третото тримесечие, както и 1 млрд.щ.д. парични резерви. U.S. Steel е готова да подпише споразумение за неконфиденциалност, което би й позволило достъп до счетоводните книги на Stelco, за да подготви офертата си. Американската компания, обаче, заяви, че ще й бъде нужно повече време от указаното от Stelco, за да може да формулира и изготви пълното си предложение. Stelco настоява транзакцията да бъде одобрена през февруари, но U.S. Steel настоява срокът да бъде удължен до 30 април, тъй като ще е нужно време Канадското бюро по конкуренцията да одобри оферта, направена от сериозен играч в индустрията. U.S. Steel също така настоява за по-голям достъп до акционерите, вкл. Съюза на работниците в стоманодобивната индустрия и правителството. Офертата, подадена от U.S.Steel най-вероятно ще се състезава с оферта за рефинансиране от страна на Deutsche Bank, както и с OAO Severstal, руска компания, която търси начини да разшири присъствието си в Северна Америка. (източник: The Vancouver Sun)
Източник: Други (25.11.2004)
 
До края на този месец индийската компания LNM и украинската Donbas отново ще бъдат поканени да се включат в търга за закупуване на чешката Czestochowa Steel Mill. Условията на търга ще бъдат напълно променени. Въпреки че не бяха разкрити никакви подробности, известно е, че този път инвеститорът ще получи възможност да придобие всички дъщерни компании на стоманодобивния завод, а не само директните му активи, както беше в предишния търг. Подобно решение е благоприятно за Donbas, която наскоро съобщи за готовността и желанието си да придобие цялата групировка Czestochowa. “Инвеститорите могат да се опитат да лобират, но едва ли ще успеят. Веднага щом потенциалните партньори подадат офертите си, представителите на Towarzystwo Finansowe Silesia, правителството и кредиторите ще се срещнат, ще изключат мобилните си телефони и след няколко часа ще трябва да са готови с окончателното си решение, “съобщи източник, запознат с процедурата по търга. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (25.11.2004)
 
Японската автомобилна компания Nissan Motor беше принудена да спре производството в три от общо четирите си завода за асемблиране в Япония за период от пет работни дни, поради изчерпване на наличните запаси от стомана – драматична демонстрация на недостига на суровината, изпитван от все повече азиатски производители. Вторият по големина производител на леки автомобили в Япония, който е 44% собственост на френската Renault, заяви, че временното спиране ще намали общия размер на производството с 25 000 автомобила или 1.7% от прогнозираното годишно количество (1.42 млн.автомобила). (източник: FT )
Източник: Други (25.11.2004)
 
Toyota Motor Corp. планира да започне да купува по-големи количества стомана от Южна Корея, както и от Китай, подготвяйки се за затягане на доставките на стомана в световен мащаб. Toyota ще увеличи обема на стоманата, закупувана от най-големия производител на стомана в Южна Корея – Posco, като в същото време ще започне да купува суровината и от китайската Shanghai Baosteel Group Corp., като доставките от там ще бъдат предназначени за осигуряване на производството в заводите на компанията, базирани в района на Югоизточна Азия. Toyota също така ще се опита да си осигури стабилни доставки от два големи японски производителя – Nippon Steel Corp. и JFE Steel Corp. (източник: Investors.com)
Източник: Други (26.11.2004)
 
ООО Урралская Стал (Ural Steel) регистрира печалба в размер на 1.9 млрд.рубли за първите девет месеца на годината, в сравнение с 2.3 млрд.рубли през същия период на миналата година, съобщи генералният директор на компанията Назим Ефендиев. Размера на печалбата преди облагане с данъци е 2.5 млрд.рубли, в сравнение със загуба от 2.27 млрд.рубли. Продажбите през периода са се увеличили с 15.1%, в сравнение с –6.4% преди година. Уралская стал беше основана през 2002 г. През 2003 г. тя изкупи производствените активи на банкрутиралата НОСТА. 100% от капитала на Уралская стал наскоро бяха придобити от компаниите собственост на Алишер Усманов, шеф на Газрпоминвестхолдинг, който изкупи 50% от компаниите, контролирани от Олег Дерипаска, собственикът на Базови елемент. (източник: AKM)
Източник: Други (26.11.2004)
 
В петък Световната търговска организация (СТО) наложи глоби върху износа на различни продукти (от ябълки до текстил) от САЩ, наливайки още масло в диспута, който администрацията на президента Буш се опитва да потуши с неуспешните си опити да накара Конгреса да отмени законодателството, насочено към защита на американските производители на стомана. Администрацията заяви, че ще приеме санкциите в краткосрочен план, но в същото време предупреди, че САЩ ще продължи агресивно да брани собствените си търговски интереси и ще очаква справедливо отношение от страна на СТО. “Положихме големи усилия, за да се подчиним на изискванията на СТО,” заяви президентът Буш пред репортери в Кроуфорд, Тексас. “ Важно е всички нации да се съобразяват с решенията на СТО.” Буш добави, че е работил съвместно с Конгреса “за да се постигне съответствие със СТО” и “очакваме СТО на свой ред също да третира нашите търговски партньори така, както третират нас.” В Женева, 148-те страни членки на СТО, която контролира световната търговия, одобриха наказателните мерки срещу САЩ, които ЕС и други страни от дълго време се опитват да извоюват, заради закон, който според тях несправедливо защитава американските стоманодобивни предприятия и други индустрии. Отговорникът за търговията в ЕС Питър Манделсън заяви, че санкциите могат да бъдат приложени в началото на следващата година. Законът от 2000 г., известен като Измененията на Бърд, позволява на американското правителство да налага глоби върху чуждестранни компании, които то прецени че продават стоки в САЩ на цени, по-ниски от пазарните. Приходите от тези глоби се изплащат на щатските компании с цел повишаване на конкурентноспособността. Преди две години, СТО отсъди, че законът е нелегален, обосновавайки решението си с факта, че той наказва страните, изнасящи за САЩ двойно: веднъж те са глобявани, и втори път, глобите се изплащат на конкурентите им. Високопоставени щатски служители заявиха в петък, че САЩ ще се съобрази с решението на СТО, според което закона е нелегален. Но членове на СТО изразиха скептицизъм относно обещанията им. (източник: Associated Press)
Източник: Други (27.11.2004)
 
Arcelor, най-мощната стоманодобивна компания в света, заяви, че проявява интерес към закупуването на дял в турската Eregli Demir Celik (Erdemir), която правителството планира да продаде догодина. Arcelor също така съобщи, че ще увеличи с 5% доставките на плоска въглеродна стомана за нуждите на европейските производители на автомобили догодина, за да задоволи растящото търсене. Arcelor steel доставя стомана за 1/2 от колите произвеждани в Европа. Турското правителство е назначило група съветници, които ще са отговорни за продажбата на държавния 46.12% дял в Erdemir – най-голямото стоманодобивно предприятие в страната. Продажбата е част от приватизацията, която е подкрепяна от Международния валутен фонд (МВФ). Правителството все още не е изяснило дали продажбата ще бъде под формата на блокова сделка или публично предлагане. “Планираме да се включим, “заяви говорителят на Arcelor Жан Лазар. “Проявяваме интерес. Турция е интересен пазар.” Лазар добави, че Arcelor възприема страната като база, от която може да се разраства не само в Турция, но също и в Средния изток. Други 49% от Erdemir са листвани на Истанбулската фондова борса. Очаква се Arcelor също така да се включи в наддаването за 49% дял в турската Eregli Demir Celik Fabrikalari AS, която ще бъде предложена за продажба чрез търг през първото тримесечие на следващата година. Цената може да достигне около 1 млрд.щ.д. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (27.11.2004)
 
"ТеПроСтил", компания на гръцката група "Виохалко", е купила линията "Даниели" на пернишкото предприятие "Камет". Оборудването е предложено на търг от съдия-изпълнител за удовлетворяване претенциите на кредитори на "Камет". След наддаването "ТеПроСтил" е била класирана на второ място и е купила линия от спечелилата търга компания, но засега цената на сделката не се обявява. От "Камет" пък отричат съоръжението да е продадено. Намеренията са оборудването "Даниели" да бъде инсталирано в пернишкото дружество "Стомана индъстри", която също е собственост на "Виохалко". В момента се правят разчети колко ще са необходимите инвестиции за пускането на линията, къде в предприятието ще бъде монтирана и с колко ще се увеличи капацитетът на завода с новото съоръжение. "Даниели" е технологично оборудване за стоманодобивен цех, проектиран за производство на 200 хил. тона специализирани стомани и 150 хил. валцовани стоманени профили годишно. През 2002 г. "Стомана индъстри" пусна в експлоатация машина за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки) за 10 млн. евро, като съоръжението беше доставено по специална поръчка от компанията "Даниели". През последните няколко години държавата е правила 11 опита да продаде металургичното оборудване. Линията е купена през 1989 г. за 145 млн. германски марки и оттогава стои неразопакована и се съхраняваше на площадката на "Камет". Един от последните търгове, на който Агенцията за приватизация предлагаше линията, се проведе през май 2004 година. Нито един кандидат-купувач обаче не се яви да наддава при начална цена от 10 млн. евро. През 2000 г. като част от оздравителния план на "Камет" Министерството на икономиката намери купувач на оборудването. Това беше регистрираният във Финландия руски консорциум "Хансатико". Договорената цена беше 40.7 млн. марки. Впоследствие купувачът поиска да се намали цената заради открити липси в оборудването. Преговорите с Министерството на икономиката приключиха неуспешно и не се стигна до сделка. През октомври приватизационното ведомство обяви конкурс за продажбата на "Камет", като оборудването "Даниели" също влизаше в продажбата. Оферти за дружеството се чакат до 22 декември.
Източник: Дневник (29.11.2004)
 
България ще лицензира производството на автомат "Калашников" най-късно до края на март догодина, обяви министърът на отбраната Николай Свинаров в Кърджали. Темата е била сред основните в последния разговор на Свинаров с руския му колега Сергей Иванов. Проблемът с лиценза на АК "Калашников" не е финансов, а засяга сигурността, тъй като има зони по света, забранени за износ на този вид оръжие, коментира министърът. Комисия работи по издаването на лиценза. Русия няма основание да ни размахва пръст, че правим оръжие по техни лицензи. "Калашников" отдавна не се произвежда в България. Нашите заводи правят "Арсенал", което е подобрена версия на прочутия автомат. Това заяви Пламен Радонов, бивш зам.-министър на отбраната. Автоматът "Арсенал" е с коренно променено устройство за отвеждане на газовете и не попада в лицензионния режим на "Калашников". Не виждам никакъв проблем със спазването на лиценза, защото ние не сме го нарушили, категоричен е Радонов. България ще лицензира производството на АК "Калашников" до март 2005 г., обяви пък военният министър Николай Свинаров. По въпроса вече работела правителствена комисия под ръководството на вицепремиера Лидия Шулева.
Източник: Стандарт (29.11.2004)
 
Програмите за отстраняване на екологичните щети в медните рудници Елаците и Асарел, причинени преди тяхната приватизация, вече са приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, съобщиха от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. С това се дава ход на работното проектиране на двата обекта, предстои да се обявят конкурсите за избор на изпълнител. Програмите се финансират от бюджета, след като държавата призна своята отговорност за миналите екощети. Оценката за Асарел Медет е за 12 млн. EUR, които ще се осигурят чрез заем от Световната банка, а за Елаците - 4.5 млн. лв. Програмата за Елаците включва рекултивация на хвостохранилище Бенковски 1. Екологичният съвет е приел и проект на мониторинг на всички етапи от извършването на рекултивацията. В Асарел Медет АД-Панагюрище ще бъде направено улавяне на дренажните и подземните води в източното насипище, изграждане на нов тръбопровод и на пречиствателна станция за отпадни води. Двата рудника бяха приватизирани през 1999 г. Преди месец приключи шестгодишният пилотен проект за възстановяване на минали екощети в медопреработвателния комбинат Юмикор в Пирдоп. Програмата възлизаше на 25 млн. USD, които държавата финансира със заем от Световната банка. Над 300 млн. лв. е предвидила държавата за обезщетение на новите собственици на държавни предприятия - замърсители на околната среда. МОСВ е одобрило вече 19 програми за отстраняване на минали екологични замърсявания. Това са основно предприятия от тежката и химическата промишленост. Проектът на Световната банка EPSAL на стойност 25 млн. EUR предвижда финансирането на подобни програми в ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Асарел Медет, Неохим, Агрополихим и Софарма.
Източник: Пари (29.11.2004)
 
Южнокорейският стоманодобивен гигант POSCO изготвя спешна поръчка за стомана от Nissan Motor, вторият по големина производител на коли в Япония, който изпитва безпрецедентен недостиг на стомана. Posco, петият по големина производител на стомана в света, най-вероятно ще успее да покрие около 50% от спешната поръчка за Nissan. (източник: ChannelNewsAsia)
Източник: Други (29.11.2004)
 
Милиардерът Лакшми Митал, който наскоро сключи рекордна сделка, превърнала го в най-мощния играч в световната стоманодобивна индустрия, в момента проучва възможностите за инвестиции в Полша, Чехословакия и Турция. “Заявихме интереса си към Huta Czestochowa в Полша и Vitkovice Steel в Чехословакия. Вярваме, че ние сме най-подходящите партньори за тези компании, като се има предвид опита и успехите ни в регион, “заяви Адития Митал, президент на групировката и главен финансов директор на Mittal Steel Company. Най-голямото стоманодобивно предприятие в света има намерение и да се включи в наддаването за турския производител на стомана Erdemir, чиято продажба се очаква да бъде обявена в близко бъдеще, заяви Адития. Mittal Steel официално оповести сливането си с International Steel Group (ISG) едва преди месец, но според Адия компанията е абсолютно готова за нови поглъщания. “Вече имаме огромен опит в преструктурирането на дейности. Преди ни трябваха 2-3 години, но сега, след 14 успешни опита, за нас това вече е наука. В момента са ни нужни по-малко от шест месеца да подобрим дадени мощности значително,” сподели г-н Адия. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (29.11.2004)
 
Пониженият оптимизъм за бизнесклимата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите води до падане на общия показател на бизнесклимата с 4.6 пункта през ноември спрямо равнището през октомври, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. През ноември очакванията за бизнессъстоянието в строителните предприятия през следващите шест месеца са по-малко оптимистични в сравнение с месец назад. И тук мненията на строителните мениджъри се изместват от по-добро към запазване на същото бизнессъстояние. Тази промяна влияе негативно върху съставния показател "бизнесклимат в строителството", който пада с 13.4 пункта. Изместване към по-умерените мнения има и при оценките за настоящата и очакваната строителна активност. Същевременно оценките на строителните предприемачи за настоящото бизнессъстояние на предприятията продължават да се подобряват. По-оптимистично се оценява и равнището на поръчките в отрасъла. Бизнесанкетите на НСИ през този месец регистрират увеличени инфлационни очаквания.
Източник: Пари (30.11.2004)
 
Част от италианската стоманодобивна линия "Даниели" в пернишкия завод "Камет" бе продадена чрез съдебна процедура. Купувач е "Те Про Стил" - дъщерна фирма на гръцката групировка "Виохалко". Оборудването е било обявено на търг от съдия - изпълнител за удовлетворяване претенциите на кредиторите на "Камет". "Те Про Стил" се е класирал втори, на първо място е била пернишката фирма "Метал трейд". Гърците са откупила оборудването от спечилата търга фирма. Цената по сделката ще бъде обявена утре. "Виохалко" е закупила само стана за производство на бетонни железа без добивната мощност и непрекъснатото леене.
Източник: Монитор (01.12.2004)
 
ThyssenKrupp AG, най-голямата стоманодобивна компания в Германия, обяви, че печалбата, реализирана през фискалната 2004 г. е нараснала със 77% спрямо миналата година, благодарение на по-добрите продажби, както и на рекордно високите цени в сектора. Чистите приходи за отчетния период, завършващ в края на септември, достигат 904 млн.евро (1.2 млрд.щ.д.) – абсолютен рекорд в историята на дружеството, в сравнение с 512 млн.евро преди година, съобщи Клаус Пеперхоф, говорител на базираната в Дюселдорф групировка. Чистите приходи за четвъртото тримесечие по изчисления на Bloomberg са в размер на 264 млн.евро. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (01.12.2004)
 
Мечел, петата по големина стоманодобивна компания в Русия, е готова да плати цели 2.15 млрд.щ.д. за дял в Магнитогорск – вторият по големина стоманодобивен завод в страната, който ще бъде продаден на търг идния месец. На 22 декември, федералното правителство планира да разиграе търг за 23.8% от акциите с право на глас от производствената база на Магнитогорск в Урал, който произвежда около 10 млн.т.стомана годишно. В съобщение, публикувано в уебсайта на Мечел, компанията заявява, че е готова да плати за дела в Магнитогорск близо 2.15 млрд.щ.д., което е почти 3 пъти повече от началната цена от 790 млн.щ.д. Алексей Сотсков, говорител на Мечел, не пожела да даде повече информация. Магнитогорск и Новелипетск, четвъртият по големина производител на стомана в Русия, също заявиха, че ще участват в търга. Мечел вече е третият по големина акционер в Магнитогорски със своите 17%. Руските производител на стомана, начело с Йевразхолдинг, генерират огромни печалби на фона на растящото търсене и ръст в икономиката. Чистите приходи на Магнитогорск през първото полугодие отбелязаха ръст от 56%, достигайки 15 млрд.рубли (516 млн.щ.д.), а продажбите се вдигнаха с 40% до 59.5 млрд.рубли. Експортните цени на ключовия продукт – горещо-валцувани стоманени намотки от Русия са нараснали с почти 60% от началото на годината. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (01.12.2004)
 
Гръцката групировка "Виохалко" купи чрез дъщерното си дружество "ТеПроСтил" част от минизавода за специални стомани "Даниели" на фалиралия пернишки завод "Камет". Цената на сделката ще бъде обявена от акционерите днес. Продажбата е извършил съдия-изпълнител. Досега са правени 11 опита да се продаде металургичното оборудване. То е доставено през 1989 г. за 145 млн. марки. "ТеПроСтил" е класирана на второ място в търга и е купила част от "Даниели" от първата класирана фирма - пернишката "Метал трейд". Цената на сделката ще бъде обявена днес. "ТеПроСтил" купи стана за производство на бетонни железа без добивната мощност и непрекъснатото леене. Станът ще бъде инсталиран в "Стомана индъстри", 30 млн. евро ще се вложат за доокомплектуването му. През 2006 г. новото дружество ще заработи. Капацитетът на линията сега е 150 000 т годишно. След разширяването ще достигне 500 000 т. С новото производство ще се ограничи вносът на метали от Украйна и Русия, който е за 150 млн. евро годишно.
Източник: Сега (02.12.2004)
 
Последен опит за раздържавяването на Камет-Перник ще направи АП. Продажбата на прокатното производство от линията Даниели ще влоши показателите на сделката, но линията може да работи, тъй като в нейния състав остава стоманодобивната част от Даниели. Камет има 12 млн. лв. дългове.
Източник: Пари (02.12.2004)
 
Най-големият производител на тръби в Русия TMK Holding е готов да инвестира между 5 и 15 млн.щ.д. в полския валцов завод Walcownia Rur Jednosc (WRJ), ако успее да купи полската компания догодина, заяви директорът на дъщерното дружество на ТМК Sinara Trading г-н Васили Макаров в сряда. “Проявяваме интерес към закупуването на контролен пакет от акции в WRJ на справедлива пазарна цена. Независимо от цената на сделката, след нейното финализиране в завода ще трябва да бъдат инвестирани между 5 и 15 млн.щ.д., като точния размер на инвестициите ще зависи от пазарните условия,” заяви г-н Макаров. TMK отказа да посочи стойността на завода, въпреки че твърди, че може да стартира производството в момента неработещото предприятие за период между пет и осем месеца. “Закупуването може да бъде извършено през 2005 г., като по наши изчисления, производството може да започне пет до осем месеца след това, зависи от размера на инвестициите. Трудно е, обаче, да бъде изчислена стойността на завода, тъй като не знаем какво ще предложи собственика на фабриката на търга,” заяви Макаров. TMK твърди, че производството на WRJ може да достигне 160 000 м.т. тръби годишно, както и че в завода могат да бъдат открити 300 работни места. TF Silesia и Enpol държат над 60% от капитала на WRJ. Няколко други компании, включително украинската Донбас, полската Zlomrez и една немска фирма, също проявяват интерес към закупуването й. Производството в WRJ беше прекратено след като компанията не успя да изпълни планираната инвестиция в размер на PLN 550 млн. WRJ се нуждаеше от още PLN 78 млн. за да довърши започнатия проект, който беше готов на 94% преди да бъде замразен през февруари 2002 г., след като банките-кредитори изтеглиха средствата си поради конфликт на интереси, свързан с една от компаниите акционери в WRJ и основен изпълнител на инвестицията. TMK Holding е най-големият в Русия и вторият по големина холдинг в света. Той е специализиран в производството на тръби. Приходите от продажби достигат 1.5 млрд.щ.д. годишно. Компанията притежава заводи в Русия и Румъния, но продава продукцията си по цял свят. (източник: InterFax)
Източник: Други (02.12.2004)
 
Ръководството на “Кремиковци” АД категорично отрича да е имало друг посредник в търговските отношения с групата “Марчегалия” освен дъщерната фирма “Кремиковци Трейд” ЕООД. Дружеството е 100 % собственост на “Кремиковци” АД и е пряко ангажирано с покупката на суровини и пласмента на готова продукция. Направената проверка в архивите на дружеството сочи, че от 96-та година насам също няма посредник от Монако в отношенията между “Кремиковци” и групата “Марчегалия”. Без да желаем да се намесваме в междуличностни и политически отношения искаме да напомним, че “Кремиковци” беше приватизирано не за един долар, а срещу 640 милиона лева задължения, които с т.нар “скрити задължения” достигнаха цифра от близо един милиард лева. Това е цената на сделката. С настоящото изявление искаме да внесем яснота и изчистим от неточности информацията за отношенията ни с групата Марчегалия, която е един от най-големите ни търговски партньори.
Източник: Фирмена информация (03.12.2004)
 
Тепростил ЕАД, дъщерно на гръцкото Сиденор АД, е закупило стан за валцуване на дълги продукти, който е част от металургичната линия Даниели, информира председателят на съвета на директорите на Стомана Индъстри Атанасиос Атанасопулос. Металургичната линия Даниели е закупена за 145 млн. марки през 1989 г. и е доставена за нуждите на пернишкия завод Камет. Тя се състои от стоманодобивна част, непрекъснато леене и стан за валцуване на дълги продукти. До момента бяха направени 11 неуспешни опита за нейната продажба, като повечето от кандидат-купувачите възнамеряваха да изнесат оборудването от България. Антон Петров, член на съвета на директорите на Стомана Индъстри, която е също дъщерна фирма на Сиденор, поясни, че на 13 октомври т. г. съдия-изпълнител при Пернишкия окръжен съд е обявил публичен търг за удовлетворяването претенциите на кредитор на завод Камет - фирма Еврометал. На него е била обявена за продажба само част от металургичната линия - станът за дълги продукти. В търга са участвали две фирми: пернишката Метал трейд и Тепростил. Поради непълната информация, с която разполагал мениджмънтът, Тепростил дала малко над обявената тръжна цена, която е била около 5 млн. лв. В крайна сметка търгът спечелила пернишката фирма. Поради това Тепростил закупила оборудването от нея. Антон Петров поясни, че фирмата ще трябва да вложи още близо 1.5 млн. лв., за да установи кои части от цялата линия е закупила, тъй като липсва подробна и пълна документация какво е доставено от Италия. В момента за сметка на Тепростил се реконструират кранове и жп пътища, за да бъде извадено оборудването от площадката, на която е стояло близо 15 години. Новият стан ще бъде монтиран на площадката на Стомана Индъстри. За доокомплектуването му и изграждането на нови помещения ще бъдат вложени около 30 млн. евро. На площадката на Стомана Индъстри ще бъде преоборудван цехът за изработване на специална стомана, поясниха от ръководството на фирмата.
Източник: Пари (03.12.2004)
 
Близо 5 млн. лв. е платила гръцката група "Виохалко" чрез фирмата си "ТеПроСтил" за част от металургичното оборудване "Даниели" на пернишкия завод "Камет", съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България, която е собственик на "Стомана индъстри". Линията "Даниели" се състои от три части - стоманодобив, линия за непрекъснато леене и стан за дълги продукти. В "Стомана индъстри" ще бъде инсталирана третата част, която е била купена на търг, организиран от съдия-изпълнител. С тази покупка се запълва липсващото звено в завода, което ще позволи и по-голямо натоварване на сега съществуващия термокалибровачен цех, обясни Петров. По думите му компанията е предвидила 30 млн. евро за инсталирането на съоръжението, като преди това ще се построи и необходимият сграден фонд. Все още не знаем реалното техническо състояние на оборудването и затова не може да се посочи и точната сума за инвестиционния проект, каза още Петров. Още 1.5-2 млн. лв. ще трябват за транспортирането на машините. Капацитетът на съоръжението е за 150-200 хил. тона готова продукция годишно, като намерението на ръководството на "Стомана индъстри" е след значителни модернизации той да достигне 500 хил. тона. Новото производство ще позволи да се открият нови 300 работни места. Очакванията са линията да бъде пусната в експлоатация през първото полугодие на 2006 г. С новото оборудване "Стомана индъстри" ще може да произвежда продукти от специална стомана, както и бетонно желязо. Годишното потребление на такива продукти в България е около 200 хил. тона. Търгът, на който е продадена частта от "Даниели", е проведен през средата на октомври по искане на кредитора "Еврометал". Един от собствениците на дружеството е Людмил Стойков, който е в управата на "Стомана индъстри". В наддаването са участвали две компании - "ТеПроСтил" и "Метал трейд". По-висока цена е предложило второто дружество, като впоследствие "ТеПроСтил" е купила оборудването от него. Антон Петров не изключва компанията да прояви интерес и към останалите части от линията "Даниели", ако те се предложат за продажба. "ТеПроСтил" е една и от 13-те компании, които са закупили информационен меморандум за приватизацията на "Камет". Компанията все още обмисля дали да подаде оферта до крайния срок - 22 декември.
Източник: Дневник (03.12.2004)
 
"Стомана Индъстри" започва производството на бетонно желязо и специални стомани до края на първото полугодие на 2006 г., обяви на пресконференция Антон Петров - представител на "Виохалко" за България. Гръцката компания е мажоритарен собственик на пернишкото металургично предприятие. "Виохалко" чрез дъщерната си фирма "Тепро Стил" закупи стан за дълги продукти, който е част от стоманодобивния комплекс "Даниели" на завод "Камет". На 13 октомври се е състоял търг по иск на кредитора на "Камет" - пернишката фирма "Еврометал". Той е спечелен от "Метал трейд". "Тепро Стил" е закупила оборудването от "Метал трейд" за около 5 млн. лв., уточни Петров. 30 млн. евро ще инвестира гръцката компания за доокомплектоване и пускане в действие на прокатния стан. 2,5 пъти ще бъде увеличена мощността му, капацитетът му ще достигне 500 000 т годишно при сегашен 150 000- 200 000 т. Технологията ще бъде изцяло цифровизирана, уточни Атанасиос Атанасополус - председател на Съвета на директорите на "Стомана Индъстри". След доокомплектоването й линията ще бъде най-модерната в България. Тя ще произвежда кръгове от специални стомани, профилни железа и бетонно желязо на обща стойност 150 млн. евро. Повечето от тези продукти в момента се доставят от чужбина. Производството й ще има сериозен принос във външнотърговския баланс на страната, каза Антон Петров. Продуктите щели успешно да конкурират вносните железа. Реализацията на проекта е нова страница в историята на "Стомана", отбеляза Атанасополус.
Източник: Монитор (03.12.2004)
 
Нови от 300 до 500 работни места предвижда да открие пернишката металургична фирма “Стомана индъстри” до средата на 2006 година, заяви представителят на “Виохалко” за България Антон Петров. Персоналът ще бъде нужен за обслужването на новата технологична линия за дълги стомани и бетонни железа. Новото производство ще бъде реализирано, след като бе закупена част от стаманодобивната линия “Даниели”. Технологичната линия ще се инсталира в пернишката фирма и ще разшири обновения производствен потенциал на “Стомана индъстри”. “Даниели” престоя над 15 години на площадката на пернишкия завод “КАМЕТ”, тя бе доставена от Италия срещу 145 милиона марки. “Вио Халко”, чието поделение е “Стомана индъстри”, пое риска и закупи линията за прокатното производство. Ръководството има намерение на базата на опита, който вече е натрупало, и с техническата поддръжка на международно признати машиностроителни компании да преоборудва и окомплектова цех за изработването на специална стомана, заяви председателят на съвета на директорите на гръцката компания Анастасиос Атанасопулос. 30 милиона евро ще бъдат инвестирани в новото производство, уточни той. С планираната инвестиция се цели да се окаже подкрепа на вътрешния пазар в България, което ще доведе и до подобряване на външнотърговския баланс на страната.
Източник: Струма - Благоевград (03.12.2004)
 
Nissan Motor Co., вторият по големина производител на автомобили в Япония, най-вероятно ще бъде принуден да съкрати производството си за втори път в рамките на четири месеца, поради недостиг на стомана. Изпълнителният директор на дружеството г-н Карлос Госн заяви в четвъртък, че компанията може би ще намали производството си с 15 000 автомобила през март, което ще доведе до 6 млрд.йени (58.6 млн.щ.д.) спад в печалбата. На 25 ноември базираната в Токио групировка официално съобщи, че през тази година ще съкрати броя на произвежданите от нея автомобили с 25 000. (източник: The DetroitNews)
Източник: Други (03.12.2004)
 
Стоманеният магнат от индийски произход, живеещ в Лондон Лакшми Митал е закупил земя, на която преди време е бил разположен концентрационен лагер, управляван от босненски сърби. Г-н Митал, който е един от спонсорите на работническата партия в Лондон, възнамерява да възобнови добива на руди в региона. Лагерът Омарска, в който по време на войната в Босна са намерили смъртта си стотици затворници, е бил изграден върху мина за желязна руда, която е част от комплекс от общо три мини, купен от г-н Митал. Оцелели от лагера и техни близки се страхуват, че разработването на мината ще е израз на неуважение към земята и нейната история. Те са изпратили писма до г-н Митал с молба да промени плановете си, заради паметта на мъртвите, както и за да бъде запазен мира между босненските сърби и техните жертви – мюсюлмански и хърватски затворници. Говорител на г-н Митал заяви снощи, че те при всички положения ще вземат под внимание чувствата на местните жители. “Минният комплекс беше купен преди известно време и е разположен отчасти върху земята, на която се е намирал концентрационния лагер. “ Г-н Митал, който е председател и изпълнителен директор на Mittal Steel, не за пръв път се намесва в подобни полемики. Преди известно време, той беше замесен в спор на тема “пари срещу услуги”, когато британският премиер Тони Блеър написа писмо до румънското правителство, в което молеше то да окаже съдействие на г-н Митал при закупуването на местни стоманодобивни предприятия. Преди това, г-н Митал беше дарил 125 000 бр.п. на британската работническа партия. (източник: TimesOnline)
Източник: Други (03.12.2004)
 
Предложението, направено от чешкото министерство на финансите за продажбата на мажоритарния дял във Vitkovice Steel беше одобрено от правителството на 16 ноември. Продажбата беше пренасрочена за второто тримесечие на 2005 г., като според експерти правителството е избрало възможно най-доброто време за приватизацията на стоманодобивното предприятие. Стоманодобивната индустрия се радва на световен бум, и платежоспособните стоманодобивни гиганти от Русия, Украйна, Великобритания и Франция изглеждат готови да инвестират във вече малкото останали неприватизирани обекти в Централна и Източна Европа. Vitkovice Steel е една от деветте държавни стратегически предприятия в Чехия, които още не са приватизирани. В тази група са и Cesky Telecom, енергийното дружество CEZ и Czech Airlines. Време е за продажба Стоманодобивната индустрия беше в криза през последните 20 години, като цените падаха със средно 2% годишно. Невижданият икономически растеж в Китай от 2002 г. насам помогна ситуацията тотално да се промени за производителите на стомана. Огромното търсене на стомана от страна на Китай изконсумира наличните запаси, а цените не спират да се движат нагоре. Ето защо, сега е един подходящ момент да се направи опит за приватизация на най-големия държавен производител на стомана в страната. Четири компании вече са изразили интерес към закупуването на Viktovice Steel. Това са водещата руска групировка Северстал, Украинския индустриален съюз Донбасс, френската Arcelor и мултинационалната LNM Holding. Чешкият национален имуществен фонд (FNM), който е собственик на Osinek и контролира около 99% от Vitkovice Steel, отказа да посочи сумата, която правителството очаква да получи от продажбата. От министерството на финансите съобщиха, че търгът ще се проведе в две фази. През първата фаза, междуведомствена комисия, включваща представители на министерствата на финансите, индустрията и търговията, труда и регионалното развитие, както и представители на FNM и Чешката консолидационна агенция, ще разгледа офертите и ще избере подходящите кандидати, които ще трябва да гарантират жизнеспособността на Vitkovice, както и запазването на работните места в завода до 2008 г. Във втората фаза ще бъде отсята най-добрата оферта сред селектираните в първата фаза. Кандидати Според експерти, най-големите играчи в стоманодобивната индустрия вече нямат много голям избор от възможности за експанзия в Централна и Източна Европа, ето защо в надпреварата за Vitkovice се очаква засилена конкуренция. Александър Пилипенко от Донбасс отказа да уточни размера на сумата, която украинската компания е готова да плати за Vitkovice, но заяви, че цената ще зависи от изискванията на правителството във връзка с бъдещето на компанията. Най-сериозният съперник на Донбасс в надпреварата за Vitkovice е LNM Holdings, която е част от най-големия стоманен концерн в света – Mittal Steel Corporation. “Разширяването на присъствието ни в региона е част от корпоративната ни стратегия,” заяви Никоа Дейвъдсън, шеф на комуникационния отдел в LNM. LNM Holdings вече контролира над 70% от пазара на стомана в Чехия, като мажоритарен акционер в Ispat Nova Hut и Vysoke pece Ostrava. През първите три тримесечия на годината, продажбите, реализирани от чешките производители на стомана достигнаха 95 млрд.кр. в сравнение с 65 млрд.кр. преди година. LNM отказа да уточни колко е готова да даде за Vitkovice Steel. Според някои източници, Северстал е готова да плати 250 млн.щ.д. Правителството със сигурност иска да продаде изпитващата затруднения Vitkovice на солиден инвеститор, заради дългове към ЕС. Vitkovice е една от трите компании, които са под наблюдение от страна на Европейската комисия, поради факта, че са получавали държавна помощ. Според правилата на ЕС, що се отнася до държавните помощи, предприятията от стоманодобивния сектор, получили такава, трябва да представят план за възстановяване на тяхната жизнеспособност до края на 2006 г. Ако не успеят да разработят подобен план, те ще трябва да върнат получените субсидии. (източник: The Prague Post)
Източник: Други (03.12.2004)
 
Линията за специални стомани "Даниели", която бе купена от българската държава за 145 млн. марки преди 15 г., ще заработи на територията на "Стомана индъстри" в Перник през 2006 г. фирмата спечели на търг валцовата част на съоръжението през октомври т.г. за 5 млн. лв. В инсталирането на линията обаче ще бъдат вложени още 30 млн. евро, съобщи шефът на предприятието Атанасиус Атанасополус. Инвестицията ще позволи на металургичния завод да произвежда пръти от специални стомани за автомобилостроенето, бетонно желязо, винкели. В момента по-голямата част от тези продукти се внасят. Така при пълно натоварване предприятието ще подобри отрицателното външнотърговско салдо на страната с около $150 млн. годишно, каза представителят на "виохалко" за България Антон Петров. Увеличаването на капацитета на линията ще осигури около 500 нови работни места.
Източник: Труд (03.12.2004)
 
"Стомана Индъстри" купи прокатната линия на "Даниели". Тя ще бъде монтирана в пернишкото предприятие. Цената на линията е около 5 млн. лв.
Източник: 24 часа (03.12.2004)
 
Част от най-ценния актив на обявеното в несъстоятелност пернишко металургично предприятие "Камет" - линията "Даниели", вече е собственост на "Стомана индъстри". Сделката на стойност близо 5 млн.лв. е факт от 14 октомври, но фирмата купувач я обяви едва преди дни. "Стомана индъстри" е купила стана за леене на дълги продукти от линията "Даниели", докато стоманодобивът и линията за непрекъснато леене на стомана остават в "Камет". На 13 октомври станът е бил Предложен на търг от съдия-изпълнител за удовлетворяване на един от кредиторите на пернишкото дружество - "Еврометал" ООД. На търга, който е 11-и поред за линията "Даниели", са участвали "Метал трейд" ЕООД и "Тепростил" ЕАД. "Тепростил" е дъщерно дружество на "Сиденор", която е част от групата "виохалко" и един от собствениците на "Стомана индъстри" заедно с "Еврометал". "Тепростил" е класиран на второ място в търга, но после е купил оборудването от спечелилия - "Метал трейд", каза представителят на "виохалко" в България Антон Петров. Любопитен е фактът, че собственикът на "Метал трейд" Димитър Мирчев Илиев участва в управлението на Сдружение спортен клуб "Перник - Ладимекс" заедно със собственика на "Еврометал" Людмил Стойков, сочи справка в Държавен вестник. Стойков е и кредиторът на "Камет", в резултат на чието искане е проведен въпросният търг. Чрез "Еврометал" Стойков е и съдружник със "Сиденор" в "Стомана индъстри". Очакваният пуск на стана за дълги продукти (бетонно желязо и други профилни железа) е през първата половина на 2006 г., обявиха от "Стомана индъстри". Дотогава за доокомплектоване и повишаване на капацитета му трябва да бъдат вложени минимум 30 млн. евро, са изчислили новите собственици. "Все още не знаем в подробности техническото състояние на машината. Ясно е единствено, че липсва цялото електронно оборудване", посочи Антон Петров. За новото си производство "Стомана индъстри" ще строи нова сграда на площадката на пернишкия завод. Така на практика "Еврометал" си получи парите от "Камет", а "Стомана индъстри" се сдоби с оборудване на символична цена. С производството на профилни железа от "Стомана индъстри" се надяват Да стъпят сериозно на българския пазар на тези продукти. Засега в България единствено "Промет" произвежда малки количества, а клиентите се задоволяват предимно с украински и турски внос. "Годишното потребление само на бетонно желязо в страната е около 200 хил. тона и този пазар е със значителен потенциал за растеж", посочи Петров. Станът от "Даниели" в момента е с капацитет от 150 хил. тона годишно производство, но според новите му собственици след подобрения той трябва да достигне 500 хил. тона. Това не е първата покупка на съоръжения на компанията "Даниели" от "Стомана индъстри". През 1992 г. в Перник бе пусната в експлоатация машина за непрекъснато леене на блуми за 10 млн. евро, като съоръжението бе доставено по специална поръчка от "Даниели". Сегашната сделка е първият успешен опит след 11 неуспешни за продажба на металургичното оборудване "Даниели". Линията е купена за 145 млн. германски марки през 1989 г., но досега стоеше неразопакована на площадката на "Камет". През октомври Агенцията за приватизация обяви конкурс за продажба на "Камет", като оборудването "Даниели" също е записано като актив в предмета на продажбата. Оферти за конкурса се очакват до 22 декември. До момента са купени 12-13 комплекта конкурсни документи. От АП обявиха, че ще уведомят кандидат-купувачите за променената ситуация. "Ние сме си купили документи, но досега не сме уведомени", каза Петров. "Камет" има 180 млн. долара задължения по ЗУНК и около 8 млн. лв. други дългове главно към държавата.
Източник: Капитал (04.12.2004)
 
Ядреният сектор остава основен елемент в баланса на енергоизточниците в България в дългосрочен план. Това се казва в подготвения трети национален доклад на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/ за изпълнение на задълженията ни по изпълнение конвенцията за ядрена безопасност. Документът ще бъде представен пред МААЕ във Виена през април 2005 г. В него се прави преглед на постигнатото от страната ни след последния доклад от 2002 г. и се отбелязва постигнатото високо ниво на ядрена безопасност. Изброяват се приложените програми за модернизация на реактори от трети до шести в съществуващата АЕЦ Козлодуй, както и проведените многобройни програми за квалификация на работещите там.
Източник: Пари (07.12.2004)
 
Ще дадем на МВФ 20 аргумента защо минималната заплата трябва да се вдигне от 120 на 150 лв., обяви социалният министър Христина Христова. Увеличаването на най-ниските заплати с 25% е заложено в бюджета за следващата година, но фондът е против. Най-важният аргумент на правителството е, че безработицата ще намалее. Заради ниските заплати сега много хора предпочитат да стоят без работа, отколкото да се трудят за 120 лв. месечно, каза Христова. Вече са осигурени парите за закуска и топло мляко за всички деца от първи до четвърти клас, съобщи още социалният министър. Средствата ще се вземат от допълнителните 100 млн. лв., които бюджетът отпуска за образование. Последната дума е на депутатите, уточни Христова.
Източник: Стандарт (07.12.2004)
 
Браншовите съюзи на черната, цветната металургия, химическата и циментовата промишленост протестират срещу завишените изисквания за допустимите вредни емисии, които предприятията трябва да спазват според нова наредба. Тя е подготвена от министерствата на околната среда, на икономиката и на здравеопазването. Някои от нормите са от три до пет пъти по-рестриктивни от сегашните и за да ги изпълнят предприятията, трябва да инвестират не само в нови инсталации, но дори да сменят изцяло технологиите, което изисква огромни инвестиции, обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. В края на ноември представители на бизнеса и експерти от екоминистерството са обсъждали работния проект на наредба за допустимите емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти с неподвижни източници. Новият вариант ще замести действащата наредба от 1998 г. и се налага поради допълнителните изисквания за опазване на околната среда, приети със закона от 2002 г., поясниха експерти от ековедомството. По някои от предложените норми двете страни са постигнали съгласие, но за някои все още се водят преговори. Според заводите за някои вредни вещества в наредбата са заложени толкова ниски концентрации, че българските компании никога не биха ги изпълнили. "Тези норми не са адаптирани с европейски директиви, нито пък се прилагат задължително в развитите европейски страни. Според нас авторите на проекта са поставили висока летва за българската индустрия с мотива, че България трябва да бъде призната за "зелена" държава, която приоритетно ще развива биологично земеделие и екотуризъм. Страшното е обаче, ако това стане за сметка на цялата тежка индустрия", коментира Политими Паунова. Тя припомни, че сега действащата наредба копира германското екозаконодателство отпреди 5 години и още тогава с нея са били заложени тежки условия към индустриалните предприятия. Много от тях междувременно са инвестирали в екопроекти, изпълнили са тези изисквания, но заради новата наредба трябва да започнат всичко отначало. Пример за това е инвестицията на "София мед" в инсталация за улавяне на медни и оловни прахови частици. Супермодерната инсталация е била монтирана през 2003 г., но ще се окаже безполезна, защото според новата наредба допустимите концентрации на мед и олово във въздуха се занижават от 5 до 10 пъти. Тези норми трябва да се прилагат не само от столичния завод, а също от КЦМ - Пловдив, "Юмикор", ОЦК - Кърджали, и "Кремиковци". Според бизнеса тежките екоизисквания няма да подобрят средата, а ще направят българските предприятия още по-изоставащи. "Изискванията за някои от концентрациите са толкова големи, че до 2011 г. предприятие като "Агрополихим" ще трябва всяка година да инвестира милиони долари само в очистващи съоръжения. Още по-тежки са нормите за завод като "Юмикор", който дори няма преходен период като нас, а още от есента на 2007 г. трябва да произвежда според новите изисквания", коментира председателят на борда на директорите на "Агрополихим" Красимир Барбенков. Според Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) съгласуването на новата наредба с предприемачите не е приключило и за някои емисии ще бъдат договорени поносими нива. От Министерството на околната среда обаче обясниха, че срещата с бизнеса е приключила и сега тече съгласувателната процедура с останалите министерства. Експертите обясниха, че много от заводите ще избегнат високите изисквания на наредбата, ако в комплексните си разрешителни отвоюват по-големи концентрации. Това важи за комбинати като "Агрополихим", КЦМ - Пловдив, "Стомана индъстри" и др. Специалистите в екоминистерството обаче допълниха, че нормите по новата наредба плътно ще се спазват за всички нови инсталации, които предприятията монтират в т.нар. горещи зони с мръсен въздух като Девня, Кърджали и Перник. Исканията на бизнеса за промени в наредбата са допустимите нива на азотни оксиди да се завишат до 500 мг/куб.м вместо 350 мг /куб.м, тъй като тези нива са заложени с референтни документи на Европейския съюз. Концентрациите на хлор, заложени в наредбата, не могат да се изпълнят и до 2011 г., затова от девненския завод "Полимери" предлагат да има отделна оценка на тези концентрации в комплексното разрешително на предприятията. Нормите за азотни и серни оксиди при производството на цимент и клинкер по мокър способ са недостижими, защото те се отнасят за производството на цимент по сух способ, е становището на "Девня цимент". Затова циментовите заводи предлагат тези концентрации да бъдат индивидуално заложени с комплексното разрешително. Шест пъти по-рестриктивни са нормите за концентрацията на феросплавните производства, които отделят най-много прахообразни вещества. Предложенията са те да бъдат занижени шест пъти. Политими Паунова коментира, че ако наредбата влезе в сила, много заводи от черната и цветната металургия ще фалират. Българските мениджъри също държим на природата и смятаме, че в разумен диалог с управляващите можем да достигнем съгласие. За да намерим баланса между реални възможности на индустрията и опазването на околната среда, ще потърсим съдействие от вицепремиера Лидия Шулева. От Министерство на околната среда заявяват, че посочените в наредбата норми за допустими вредни емисии разграничават изискванията към старите и новите инсталации. За съществуващите очистващи съоръжения има транзитни периоди, които са съобразени със сроковете за достигане на съответното качество на въздуха. До началото на декември работният проект на наредбата ще продължи да се обсъжда.
Източник: Дневник (07.12.2004)
 
Осигуровките за трудова злополука и професионална болест от 2005 г. ще бъдат от 0,4% до 1,1% и ще зависят от работата на хората. Най-малки вноски ще плащат работещите в областта на компютърните технологии, в образованието или като домашен персонал. По 1,1% за трудова злополука ще дължат миньори, металурзи и строители. На 1 юни 2005 г. пенсиите ще бъдат увеличени с 25% от ръста на осигурителния доход и 75% от инфлацията, реши бюджетната комисия. Това увеличение е договорено и с МВФ. Депутатите приеха и новите минимални осигурителни прагове за различните професии. Директорите в сектор финансово посредничество ще се осигуряват върху минимум 630 лв. месечно, а неквалифицираните работници върху 150 лв.
Източник: Стандарт (08.12.2004)
 
Mechel Steel Group съобщава, че на 6 и 7 декември 2004 г. един от отделите на Министерството на вътрешните работи на Русия е изискал търговска информация от дъщерното дружество на компанията – Mechel Trading House. Компанията е сигурна, че събитията са резултат от действия, целящи да попречат на участието на Mechel в търга за приватизацията на 23.8% правителствен дял в Matgnitogorsk Iron and Steel Worsk, който е насрочен за 22 декември 2004 г. Mechel изразява недоволството си от действията, предприети срещу компанията, които са организирани от потенциални участници в търга за държавния дял в MMK, и ще продължи да използва всички законни средства, за да защити правото и възможността си да участва в търга. Компанията би искала да отбележи, че развива дейността си в съответствие с всички действащи законови норми. Всички нейни поделения продължават да работят нормално. (източник: официално изявление на фирмата, разпространено по PR Newswire)
Източник: Фирмена информация (08.12.2004)
 
Стоманодобивните компании очакват благоприятна пазарна конюнктура през 2005 г. и прогнозират поскъпване на стоманата минимум още 1 г., съобщава Financial Times. Оптимизмът се базира на увеличаващото се търсене в Китай, където потреблението през 2005 г. може да скочи с 8% до 330.5 млн. т. Втората, третата и четвъртата по големина стоманодобивни фирми след Mittal Steel - люксембургската Arcelor и японските JFE и Nippon Steel, почти едновременно направиха оптимистични прогнози за потреблението. Arcelor обяви, че от януари повишава цените на продукцията си по дългосрочните контракти с 20%, което ще се отрази на най-големите й потребители Peugeot, Renault и Electrolux. JFE и Nippon Steel планират да увеличат цените на стоманата си при сключването на договорите за 2005 г.
Източник: Пари (09.12.2004)
 
"Асарел Медет", КЦМ, "Елаците мед" и мини "Марица-изток" са сключили договори за покупка на електроенергия с ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Това сочи регистърът на търговски участници на свободния пазар на електроенергия. Мини "Марица-изток" са подписали договор с ТЕЦ "Марица-изток 2" за покупка на 515 гигавата. Така компаниите, които свободно търгуват с енергия, станаха пет, след като през септември "Юмикор" договори доставка за 291 гигавата от АЕЦ "Козлодуй". Всяка от петте компании има годишна консумация над 100 гигавата годишно и е определена за привилегирован потребител. Условие за получаване на такъв статут е да нямат задължения към НЕК. Регулаторната комисия определи количества на тецовете "Марица-изток 2", "Варна", "Бобов дол", "Марица 3" - Димитровград, и АЕЦ "Козлодуй", които могат да продават на привилегировани потребители при свободно договорени цени. Засега само ТЕЦ "Марица-изток 3" е извадена от списъка на производителите за свободна продажба, защото има 15-годишен договор за изкупуване на ток от НЕК, след като приключи рехабилитацията на централата от италианската компания "Енел" и американската "Ентерджи". Договорените цени по сделките с петте компании остават фирмена тайна. Според експертни изчисления нерегулираната част от пазара през тази година се изчислява на 150 млн. евро.
Източник: Дневник (10.12.2004)
 
В четвъртък ThyssenKrupp съобщи, че е продала част от бизнеса си за производство на метални автомобилни части ThyssenKrupp Fahrzeugguss на инвестиционната компания Electra Partners Europe. Цената на сделката не беше съобщена. За периода ‘03-04 ThyssenKrupp Fahrzeuguss генерира продажби в размер на близо 300 млн.евро (399.7 млн.щ.д.). В компанията работят около 1 700 души. Според изявлението на ThyssenKrupp сделката, която е чат от програмата за реорганизиране на бизнес портфейла на компанията. (източник: The Economic Times)
Източник: Други (10.12.2004)
 
Петият по големина производител на стомана в Русия Мечел води преговори с друга компания за сформиране на съюз в наддаването за Магнитогорск, вторият по големина стоманодобивен конгломерат в страната, на търга, който ще се проведе този месец. Алексей Сотсков, говорител на Мечел, заяви, че изпълнителният директор на компанията е направил това изявление в конферентен разговор по телефона, закрит за журналисти. Магнитогорск и Новолипетск (четвъртият по големина производител на стомана в страната) обявиха, че ще участват в търга. Мечел е третият по големина акционер в Магнитогорск и държи 17% от дружеството. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (10.12.2004)
 
На 29 ноември 2001 г. американското министерство на търговията наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои видове плоски продукти от горешовалцувана въглеродна стомана от Румъния. По искане на US Steel, на 24 декември министерството започна административен преглед на заповедта за налагане на антидъмпинговите мита внос от Румъния. Периодът обект на разглеждане е между 1 ноември 2002 и 31 октомври 2003. Министерството реши, че продажбите на плоски продукти от горещовалцувана въглеродна стомана внос от Румъния са извършвани на цени, по-ниски от нормалните за САЩ. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (10.12.2004)
 
Американските производители на скрап в петък призоваха да бъдат предприети търговски мерки срещу Русия и Украйна, заради наложените от двете страни данъци и мита върху износа на скрап – суровината, от която се произвежда 2/3 от американската стомана. “Това ощетява производителите и потребителите на стомана в САЩ,” гласи общото изявление, направено от Асоциацията на производителите на стомана (SMA) и Института на преработвателите на скрап (ISRI). “Чуждите страни производителки на скрап ограничават износа на суровината за да субсидират собственото си производство на стомана. В същото време, ограниченията в износа водят до сътресения в световния пазар на скрап,” твърдят американците. SMA и ISRI обединиха усилията си да накарат Вашингтон да предприеме мерки срещу търговските бариери в чужбина, които според тях са причината за над двойното увеличение на цените на скрап в рамките на една година. “Комбинацията от износни мита и количествата на износ води до лоши търговски практики, “ заяви Томас Данчек, президент на SMA, която представлява северноамерикански малки заводи, който произвеждат стомана основно от скрап. “Ние се противопоставяме на контролирането на износа. Нашите членове печелят от свободната и честна търговия, а когато са налице мита, това пречи на свободния пазар,” заяви Робин Вийнър, президент на ISRI. Скрапът, който най-често идва от автомобилни заводи, се използва за производството на почти 64% от стоманата в САЩ. Въпреки че неговото качество е по-ниско от качеството на стоманата, произвеждана от желязна руда, при него разходът на енергия е доста по-нисък (с около ?), а и производството е по-безопасно за околната среда. С нарастването на световното търсене на стомана, особено с оглед на индустриалния растеж в Китай, цените на стоманата скочиха рязко през последната година. В същото време, обаче, цените на скрапа също вървят нагоре, отчасти в резултат на износните мита наложени в чужбина, твърдят SMA и ISRI. (източник: Keralanext)
Източник: Други (11.12.2004)
 
BAE Systems и Еlbit - двете компании, които дадоха гласност на офертите си, се интересуват от авиоремонтните заводи „Терем Летец“ във Враждебна и „Терем - Георги Бенковски“ в Пловдив. Идеята е модернизацията частично да бъде осъществена в един от тях. И двете предприятия обаче са в холдинга от осем военно-ремонтни завода „Терем“, който е обявен за приватизация анблок. От BAE Systems са купили документи за участие в раздържавяването на холдинга. Дори и Агенцията за приватизация да избере друг купувач, смятаме, че ще можем да осъществим проекта, тъй като едва ли новият собственик би отказал голяма поръчка, каквато е модернизацията на вертолетите, обясниха от компанията. И двете компании предлагат цялостно преустройство на авиониката за модернизацията на „Ми-24“ и „Ми-17“, система за разпознаване на „свой/чужд“, съвместима със стандартите на НАТО, навигационни системи и пакет за самозащита и засичане на цели. След модернизацията хеликоптерите ще могат да летят при всякакви метеорологични условия и нощно време. Предлага се и подмяна на въоръжението на вертолета. Приносът на американския гигант Lockheed Martin в офертата на Еlbit ще бъде чрез интегриране в машините на система за предаване на данни за страните - членки на НАТО. В конкурса за вертолетите се очерта нова сфера на конкуренция - офсетните програми Офсетът е промишлена или търговска компенсация, която съответното правителство изисква от чуждите фирми, спечелили поръчки за доставка за въоръжените сили. В България законодателството за офсета беше прието наскоро. Офсетна програма ще трябва да се представя при всеки договор за армията за над 5 млн. лева. Вече има и първата офсетна инвестиция в страната - на германската „Кун технолоджи“, която през 2005 г. ще започне производство за автомобилни детайли край Радомир. Това е по линия на рамковото споразумение за доставка на транспортни средства за армията с Daimler Chrysler. Офсетната програма на BAE Systems по предварителна информация е наполовина разделена между военната и цивилната индустрия. Т.нар. директен офсет предвижда инвестиции в „Терем“, в летище Крумово и трансфер на военни технологии. За целта са проучени 127 софтуерни компании в България и са отсети седем. Индиректният офсет предвижда съвместна работа с предприятието за двигатели „Елма“ - Троян, подпомагане на износа на „Промет“, „Кремиковци“ и „Стомана“ и поръчка на четири кораба във Варненската корабостроителница. От Elbit предлагат да изградят лаборатория за авионика и да инсталират симулатор за обучение на пилотите да летят на модернизираните машини. След като конкурсната комисия класира кандидатите, Министерството на икономиката ще започне да доуточнява офсетните им програми. Сработването на практиката с офсета е от особена важност за данъкоплатците. Сто милиона долара може и да са малко за световната оръжейна промишленост, но са значима за гражданите, които плащат за превъоражаването на армията. Сделката с руските хеликоптери е само един от 11-те основни проекта за модернизацията на армията, за които до 2015 г. се предвиждат 1.5 млрд. долара от бюджета.
Източник: Капитал (11.12.2004)
 
Китай премахва ограниченията върху вноса на стомана, естествен каучук, вълна, акрилни влакна и фурнир считано от 11 декември 2004 г., съобщиха източници от Министерството на търговията. Всички предприятия, произвеждащи въпросните пет вида стоки, ще могат свободно да ги внасят в страната. Действието беше предприето в съответствие са ангажиментите на Китай в качеството й на член на Световната търговска организация (СТО). (източник: China People's Daily)
Източник: Други (11.12.2004)
 
През октомври продажбите в сектор снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода спадат с 9.8% спрямо октомври 2003 г., съобщи НСИ. Продажбите в промишлеността се увеличават с 22.8% през октомври спрямо същия месец на миналата година, но намаляват с 0.9 на сто спрямо септември тази година, показват предварителните статистически данни. Ръстът се дължи основно на увеличаването на продажбите в преработващата промишленост с 27.5 на сто и в добивната промишленост с 27.3%. Продажбите в отрасъл производство и леене на метали регистрират ръст от 128.5% през октомври спрямо същия месец на миналата година. Сериозно нарастване има и при продажбите в отраслите производство на канцеларска и електронноизчислителна техника /118.6%/, добив на метални руди /71.8%/ и производство на превозни средства без автомобили /61.5%/.
Източник: Пари (13.12.2004)
 
Външнотърговското салдо на България за периода януари-октомври е минус 3.921 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. В сравнение със същия период на миналата година балансът се влошава със 756 млн. лв. В доларово изражение отрицателното салдо е 2.456 млрд. USD в сравнение с 1.791 млрд. USD отрицателно салдо за 10-те месеца на миналата година. България е изнесла стоки на стойност 12 803 млрд. лв. за периода януари-октомври, с 16.75% повече в сравнение със същия период на миналата година, когато износът е бил за 10.966 млрд. лв. В същото време обаче вносът на стоки в страната се увеличава с 18.35% и достига 16.724 млрд. лв. в сравнение с 14.131 млрд. лв. за десетмесечието на миналата година. Основната част от износа за периода е била към страните от Европейския съюз - 59% от общия износ на страната. Над половината от износа към ЕС е за три страни - Италия, Германия и Гърция. Най-големият вносител в България за 10-месечния период е Германия, следвана от Русия.
Източник: Пари (14.12.2004)
 
Софийски градски съд определи 4 фирми като кредитори на "Кремиковци", съобщи адвокат Николай Баташки, представляващ фирмите ЕТ "Пепо - Петър Ризов", "Рей Инвест Холдинг", "Машининвест". Искът от трите фирми и ЕТ "Бо инженеринг" е за над 2 млн. лв. Това стана на вчерашното заседание по делото за обявяване в несъстоятелност на комбината. Делото е отложено за следващия понеделник и се водят преговори за извънсъдебно споразумение. От комбината казаха, че срещу ЕТ "Пепо - Петър Ризов" имат насрещни искове.
Източник: Сега (14.12.2004)
 
Софийският градски съд е конституирал като кредитори четири фирми, предявили иск срещу комбината "Кремиковци". Те са ЕТ "Пепо - Петър Ризов", "Рей Инвест Холдинг" ООД, "Машининвест" ООД и "Бо инженеринг" ЕТ. Искът, предявен от фирмите, е за малко над два милиона лева. Това е станало на вчерашното заседание по делото за обявяване в несъстоятелност на "Кремиковци" .
Източник: Монитор (14.12.2004)
 
Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е натрупал загуба от 495 хил. лева до края на октомври, съобщи изпълнителният директор на акционерното дружество "КЦМ 2000" Никола Добрев. Той уточни, че прогнозата е била загубата на годишна база да е не повече от 370 хил. лв. През тази година в КЦМ са произведени 85 500 т цинк и 53 500 т олово, като 87% от продукцията и на суровини, и на метали е изнесена. "Номиналната цена на оловото и цинка се повиши, но в реалната ни практика има спад. Увеличиха се цените на кокса и мазута, което доведе до непредвидени разходи от 3 млн. лв. Освен това през лятото производството на олово беше спряно за два месеца за извършване на капитален ремонт. Неблагоприятен фактор за финансовите показатели е и ниският курс на щатския долар спрямо лева. Оловото и цинкът се котират в доларови цени, а 40% от разходите на фирмата са в левове", обясни Добрев. За да се предпази от загубите в резултат от спада на курса на долара, КЦМ е хеджирало част от доларовите си постъпления. Така загубите са сведени до минимум. Според Добрев 2005 г. също ще е трудна за КЦМ. Една от причините за това е, че в бранша има криза в световен мащаб, която засяга и България. През последните години суровините все повече се насочват към Азия, което поражда криза в Европа. "Признание за дружеството е това, че то получи комплексно разрешително №1 по директива IPPC/61 ЕС "Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяване". За да бъдат изпълнени всички проекти по него, ще са нужни общо 35 млн. лв., а за изпълнение на цялостната инвестиционна програма на КЦМ до 2007 г. - около 10 млн. долара", каза също Добрев.
Източник: Дневник (15.12.2004)
 
Неконсолидираната нетна печалба на "Кремиковци" АД се понижава с 85.99% до 7.52 млн. лв. за деветмесечието на 2004 г. спрямо 53.71 млн. лв. за същия период на миналата година. Това показват данните от предадения вчера в Българската фондова борса отчет на дружеството. Намалението се дължи най-вече на понижението на положителните разлики от промяната на валутните курсове с 49.8% до 77.12 млн. лв. Неконсолидираните нетни приходи от продажби показват увеличение с 18.67% до 655.5 млн. лв. В бизнес плана на металургичния комбинат за 2005 г. се предвиждат 140 млн. лв. инвестиции (включително 33 млн. лв. за екопроекти) и 25% ръст в производството. Близо 95 млн. лв. са предвидени за изплащане на разсрочени задължения към държавни фирми, бюджета и др.
Източник: Дневник (15.12.2004)
 
Още 1,54 млн. лв. субсидия отпуска хазната на металургичния комбинат "Кремиковци". Парите са под формата на държавна помощ, която ще се дава на дружеството от тази година до края на 2006 г. Средствата ще са за обезщетение и преквалификация на работници, които ще бъдат освободени тази и следващите две години. Това става ясно от доклада на временната комисия в парламента, създадена заради аварията на 10 януари тази година, при която загинаха 3 работника и други 22 бяха обгазени. Освен тези 1,5 млн. лв. обаче държавата е наляла в комбината още 431,075 млн. лв., така че общата сума ще надхвърли 432,5 млн. лв., става ясно от доклада на временната анкетна комисия в парламента. Всички пари са под формата на държавна помощ. Държавният ангажимент е записан в Програмата за преструктуриране на стоманодобива до 2007 г. Самата програма пък беше одобрена на заседание на Министерски съвет през март тази година. Документът дава възможност на "Кремиковци" да намали работниците си от 6709 души до 5780 души за две години. Тоест планираните 1,5 млн. лв. ще отидат за обезщетяване и преквалификация на освободените 900 човека. Програмата за стоманодобивната индустрия ни се искаше от Европейската комисия за затваряне на глава "Конкуренция" при преговорите. Документът включва цял раздел, направен под формата на план за развитие и стабилизиране на "Кремиковци". Именно в този план фигурира възможността да се съкращават хора в комбината с цел повишаване на производителността на дружеството. Отпускането на 1,5 млн. лв. от хазната е съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополният орган се произнесе, че държавната помощ отговоря на закона, тоест може да се смята за допустима. Европейската комисия също позволява парите да бъдат отпуснати, след като с тях се цели стабилизиране на дружеството. Европа ще отреже част от обещаната финансова помощ след присъединяването ни през 2007 г., ако "Кремиковци" не вложи около 260 млн. евро за модернизация, каза депутатът Рамадан Аталай, който е председател на парламентарната комисия. Европа е обещала да ни отпусне безвъзмездно 4,361 млрд. евро от 2007 г. до 2010 г. Ангажиментът на "Кремиковци" е записан в програмата за развитие на стоманодобива. В нея се казва, че дружеството ще инвестира 256 млн. евро от 2003 до 2007 г. Парите ще отидат за пускане на машина за непрекъснато леене на стомана, модернизация на една от доменните пещи и за екология. От думите на Аталай обаче става ясно, че ако комбинатът се провали, Европа ще ги приспадне от сумата по финансовата рамка. "Другият вариант е да ни поиска да затваряме мощности за производство на стомана", каза депутатът. Вече Европа ни поиска "Кремиковци" да затвори почти една трета от мощностите си, тоест една доменна пещ и станове, защото дружеството е получило държавна помощ при приватизацията. От "Кремиковци" отказаха коментар по доклада, защото не са го получили още. От дружеството казаха, че вчера са го изискали от шефа на парламентарната комисия Рамадан Аталай. Три закона и 7 наредби и нормативни актове, свързани с трудовото законодателство и защитата на работниците, е нарушил "Кремиковци". Според доклада в дружеството липсвали или са крайно недостатъчни инструменти с гумени дръжки срещу високо ел. напрежение. През 2001 г. пък от една от доменните пещи заради пробив изтичат 150-200 тона разтопен чугун. Трудовите злополуки от 59 през 2000 г. се увеличават на 73 през миналата година. От доклада не става ясно с колко е глобено дружеството и дали си е платило глобите.
Източник: Монитор (15.12.2004)
 
В сряда холандската компания Ispat съобщи, че акционерното събрание на дружеството е одобрило придобиването на LNM Holdings, част от сделката по създаването на нов глобален стоманодобивен гигант. В свое изявление Ispat съобщава, че на събранието е било одобрено и назначаването на Ваниша Митла Бхатиа като член на борда на директорите на новото дружество, което ще носи името Mittal Steel. Mittal Steel ще се търгува на Нюйоркската фондова борса и на борсата на Eurotex в Амстердам под код MT. (източник: Reuters)
Източник: Други (15.12.2004)
 
Австрийската компания "Фьост Алпине" и "Промет стийл" ще подпишат договор на стойност 50 млн. долара до края на седмицата, съобщи председателят на надзорния съвет на българското дружество Пеньо Донев. Той уточни, че преговорите вече са приключили, а предмет на договора ще бъде изграждането на пещ за непрекъснато леене на стомана и допълнителна линия за производство на катанка в металургичния комбинат "Промет" край Бургас. Разчетите предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Допълнителната линия трябва да е готова през 2006 г. Когато двете съоръжения заработят, цикълът на завода ще бъде завършен, а капацитетът му, който е 800 хил. тона годишно, натоварен изцяло. Очаква се до края на годината продукцията, произведена от металургичния комбинат, да достигне 320 хил. тона. Това на практика означава, че са натоварени около 60 на сто от мощностите на завода. За сравнение през 2003 г. в "Промет" са произведени 128 хил. тона готова продукция, през 2002 г. произведената продукция е била 50 хил. тона, през 2001 г. - 108 хил. тона.
Източник: Дневник (16.12.2004)
 
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени таксата за пренос, която плащат привилегированите потребители и електроразпределителните дружества на Националната електропреносна компания (НЕК), като незаконосъобразна. Според магистратите не са съдържат достатъчно доказателства в решението на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) за увеличаване на таксата. Тя се плаща от електроразпредителните дружества и привилегированите потребители и влиза в цената на тока за крайните потребители. Съдът смята, че не е налице правно основание разходите за поддържане на мощностите в готовност за включване в енергийната система на България да бъдат включени в цената на таксата. През юни 2003 г. таксата беше увеличена от 6 лв. на 11.80 без ДДС, преди обявеното от регулаторната комисия отваряне на електроенергийния пазар. Таксата беше оспорена от "стомана индъстри", Браншовата камара на черната и цветна металургия, КЦМ и "Елаците-мед". Трите компании бяха определени за привилегировани потребители, което им позволява да се договорят директно с централите за доставките, като заплащат такса за пренос на НЕК. До момента шест компании са подписали директни договори с ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Варна". От свободното договаряне са възползват КЦМ, "Юмикор", "Елаците-мед", мини "Марица-изток", "Агрополихим". С тези договори отварянето на пазара е около 1% при законодателно определени 26%. ДКЕР ще оспорва решението на ВАС и ще разясним на магистратите защо разходите за поддържане на системата в готовност трябва да бъде включени в цената за пренос. От НЕК коментираха, че отново ще предложат на регулатора увеличение, защото сегашната такса не покрива разходите на компанията. Все още остана неясно какви квоти от енергия през следващата година ще могат да продават централите.
Източник: Дневник (16.12.2004)
 
Стотици работници си запазиха работните места след сделка, която гарантира бъдещето на стоманодобивния им завод. Миналата година Corus обяви, че вече няма нужда от стоманените плочи на своя завод в Редкар, като постави под съмнение бъдещето на завода и на 1700 работници. Заводът се беше преориентирал към износ на стоманени плочи и продаваше продукцията си на международния пазар. Corus подписа 10-годишен договор с консорциум от стоманодобивни компании, на които да доставя стоманени плочи за повторно валцуване. Съгласно договора, който влиза в сила от 2 януари 2005 г., консорциумът ще поема произведените количества плочи през 2005 и 2006 г., които превишават вътрешните нужди на Corus, а след това – около 74% от продукцията от края на 2006 г. Компаниите в консорциума са италианско-швейцарската Duferco, италианската Marcegaglia и мексиканският производител на стомана Imsa. Корейската Dongkuk също има право да се присъедини. Консорциумът ще плати авансово на Corus през 2005-2006 г. 35,4 млн. английски лири (69 млн. щ. д.), плюс 40,6 млн. паунда (79 млн. щ. д.) на разсрочено плащане за срока на договора. Той ще осигури около 72% от необходимите 51 млн. паунда (100 млн. щ. д.) за модернизацията на предприятието.
Източник: Други (16.12.2004)
 
Подразделението на американския стоманодобивен гигант "Ю Ес стил" в словашкия град Кошице планира да инвестира USD 200 млн. в нова линия за производство на метали за автомобилната индустрия, заяви президентът на филиала Кристофър Навета. В случай че компанията-майка одобри проекта, което се очаква да стане в началото на следващата година, изграждането на обекта ще започне веднага. Идеята е той да влезе в експлоатация за стартирането на дейността на двата нови завода за автомобили в страната - тези на "Киа моторс" и "PSA Пежо Ситроен", които предстои да започнат да функционират до три години. Освен основната инвестиция ще бъдат извършени и някои допълнителни модернизации на част от съоръженията. Амбициите на "Ю Ес стил" са да изнасят метали и в съседните на Словакия държави - Чехия, Полша и Унгария. "PSA Пежо Ситроен" инвестира повече от 700 млн. евро в нов завод в Търнава. Плановете на компанията са до 2007 г. да произвеждат 300 хил.. автомобила годишно. Подразделението на "Хюндай" "Киа моторс" пък трябва да изгради завода си в Жилина в Северозападна Словакия до края на 2006 г. Неговият първоначален производствен капацитет ще е 200 хил. леки коли, а ако пазарните условия са благоприятни, и 300 хил. броя. Досега "Ю Ес стил" е инвестирала около 170 млн. долара, което покрива ангажиментите й да вложи 700 млн. долара в рамките на 10 години. По-голямата част от средствата са били изразходвани за екологични проекти и съоръжения. От 2007 г. Словакия ще се превърне в най-голямата страна - производител на коли на човек от населението. Освен "Пежо Ситроен" и "Киа" свой завод в страната има и "Фолксваген". Общият обем на колите, които ще бъдат произвеждани, ще е между 800 хил. и 900 хил. броя.
Източник: Дневник (17.12.2004)
 
През тази седмица руската Северстал направи оферта на стойност 600 млн.щ.д. за придобиването на италианската стоманодобивна компания Lucchini, собственост на едноименната фамилия. Това не беше изненада нито за руската, нито за западната индустрия, които познават апетитите на собственика на Северстал Алексей Мордашов. Според публикации в италианската преса, плахо потвърдени от самата Северстал, третият по големина производител на стомана в Русия води преговори за придобиването на дял в Lucchini, и ако сделката се осъществи, ще получи контрол върху завода, като фамилията Лучини ще запази собствеността си върху 30% от акциите на италианската фирма. Останалите 10% ще се държат от инвестиционни фондове и други инвеститори. Все още сделка не е подписана, заяви италианският анализатор Роб Едуардс. Според Максим Мавеев от Алфа Банк “тъй като новината е само предварителна и не съдържа важни подробности, по-добре е да се изчакат официални пояснение.” Лада Стикас, международна говорителка на Северстал, намекна, че преговорите с Lucchini се водят посредством лични представители на Мордашов, а не чрез стоманодобивната компания. Тя каза пред Mineweb: “За пръв път разбрахме за това от италианската преса, но за съжаление не можем да коментираме въпроса. Обичайна практика на компанията ни е да не обсъждаме процеси, когато те са все още в начална фаза.” Според лондонски банкер, публикуваната информация навежда на мисълта, че сделката най-вероятно е твърде нестабилна. “Нима е възможно фамилията Лучини да продължи да държи 30% от компанията, но да отстъпи управлението на руснаците – това би могло да доведе до евентуална семейна вражда в бъдеще.” Той, както и повечето индустриални анализатори, признават, че ако сделката се осъществи, тя ще осигури на Северстал сериозно присъствие в ЕС, който е основна дестинация за износа на компанията; освен това Северстал ще успее да се измъкне от квотите за внос на стомана от Русия, наложени от ЕС. Миналата година Lucchini произведе 2.9 млн.т. стомана. Компанията разполага с няколко валцови завода в различни страни от ЕС и е един от лидерите в производството на специални дълги продукти. Северстал е специализирана в производството на плоски продукти. Миналата година, Lucchini реализира продажби на стойност 1.05 млрд.щ.д., но поради факта, че компанията не разполага със собствени суровини от желязна руда и кокс, тя понесе чиста загуба в размер на 178.8 млн.щ.д. Северстал би могла да извършва доставки на руска желязна руда и коксови въглища, но не в големи обеми. “Придобиването на Lucchini би могло да разреши проблемите на Северстал, свързани с европейските квоти за внос на руска стомана,” предполага Едуардс. Личните амбиции на Мордашов да изгради международна стоманодобивна империя, която Кремъл няма да може да контролира и облага с данъци, са също важен мотив в сделката, който би могъл да компенсира относително високата цена, който Мордашов предлага за активите, в сравнение с европейските компании, опериращи в тази сфера. От друга страна, цената е сравнително ниска. Преди два месеца, Мордашов обмисляше да предложи до 1.2 млрд.щ.д. за банкрутиралия канадски производител на стомана Stelco, а през юни той подаде оферта на същата стойност за държавния дял в украинската Криворажстал. Той загуби и двете наддавания за сметка на местни фаворити. През октомври, Мордашов заяви по време на конференция посветена на стоманата в Истанбул, че той предвижда “след няколко години в световната стоманодобивна индустрия ще има от 4 до 6 компании, всяка една с годишен капацитет от около 100 млн.т. стомана. Ние бихме искали да сме сред тези компании.” Въпреки че западните кандидати за закупуването на Stelco като че ли за момента са в преимуществена позиция спрямо руската компания, а и се радват на благоразположението на канадските управници, Северстал не се е отказала от намеренията си към Stelco. Според източници запознати с делата на компанията, Северстал е подписала споразумение, позволяващо й да извърши дю дилижънс на Stelco. Предполага се, че към края на януари Северстал ще е изготвила подробната си оферта, и ще е решила дали да се включи в надпреварата. По банкови изчисления, Северстал в момента разполага с около 1.4 млрд.щ.д. в брой, които може да използва за евентуални придобивания. Сред мишените на компанията през тази година беше и чешката Vitkovice Steel. (източник: Mineweb)
Източник: Други (17.12.2004)
 
Кабинетът на Украйна наложи ограничения върху износа на желязна руда от страната. Проблемът беше обсъждан от комисия оглавявана от министър председателя Николай Азарова. Износът на желязна руда вече ще се осъществява срещу лиценз, издаден от министъра на икономиката считано от 1 декември 2004 г., или по-рано, но само след предварително проучване, направено от министерството на икономиката през декември. Тези мерки се предприемат с цел защита на местните производители на желязна руда като цяло, тъй като украинската суровина се изнася на цени, по-ниски от международните. Поради по-ниските износни цени, Украйна регистрира по-ниски приходи за първите осем месеца на годината. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (17.12.2004)
 
Осъдиха шефа на "Стомана" АД на 1 година условно. Присъдата на Спас Христов беше прочетена от Окръжния съд в Перник. Той трябва да заплати 500 лв. глоба. Христов беше осъден заради превишаване на служебните права.
Източник: Стандарт (20.12.2004)
 
За деветмесечието на настоящата година брутният вътрешен продукт на България нараства в реално изражение спрямо същия период на миналата година с 5.7%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Само за третата четвърт на годината ръстът на икономиката на България спрямо периода юли-септември 2003 г. е 5.8 на сто, показват данните опт НСИ. Ръстът на икономиката показва положителното й развитие, коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Според него увеличението на БВП се дължи на развитието на всички сектори. За да се запази то за един по-дълъг период от време, трябва да се продължи с намалението на данъците и едновременно да се намали и процентът на преразпределение на БВП през бюджета, призова Чобанов.
Източник: Дневник (21.12.2004)
 
Анализаторите в КЦМ АД очакват още три тежки години за цветната металургия в Европа. И се готвят да ги посрещнат. Според директорката на търговската фирма на групировката КЦМ Анета Панайотова, в Европа ще затворят врати неефективни предприятия, произвеждащи олово и цинк, защото цените на тези метали растат по-бавно, отколкото на суровините, от които се добиват. Като добавим и поскъпващите енергоносители и поевтиняващия долар, не е чудно, че дори едно стабилно предприятие като КЦМ АД търпи загуби от основната си дейност. Незначителни наистина, но загуби. Впрочем стагнацията в отрасъла може да се погледне и откъм положителната страна. Българският лидер в цветната металургия може да стане концерн от европейска величина, особено в рециклирането на олово, цинк, кадмий и злато. И трябва да стане, ако иска да оцелее в конкуренцията с азиатските гиганти. Собствена суровинна база е разбира се нещо, за което всяко металургично предприятие мечтае, а КЦМ 2000 АД вече има както концесия за търсене и евентуална преработка на полиметални руди, включително волфрам, така и намерения да закупи работещи или закрити мини в Турция и Сърбия...
Източник: Mарица днес (21.12.2004)
 
Между 10 и 12 млрд. евро са необходими за обновяване на рисковите производства във всички фирми у нас, съобщи главният директор на Българската стопанска камара Камен Колев. Най-сериозни инвестиции за гарантиране на безопасните условия на труд трябват в металургията, рудодобива и химическата промишленост, където машините са средно на по 40 г. Експертните оценки сочат, че само в химическата промишленост са нужни 2 млрд. евро за подновяване на съоръженията, обясни Колев. В нито едно от 56-те основни химически предприятия, които включват около 200 рискови производства условията на труд не съответстват на законовите изисквания на безопасност. Обновяването на техниката ще бъде финансово бреме за фирмите в краткосрочен план, но след известно време те ще пестят от разходите за трудови злополуки, обясниха от камарата. Със 17% са намалели инцидентите на работното място през 2003, подобна е тенденцията и през изтичащата 2004 г. Все още обаче въвеждането на европейските практики за безопасност на труда у нас не върви добре във всички сектори и фирми. По-големите предприятия и тези с чуждестранно участие вече имали подготовка за предстоящите новости, но проблем се очертавал при малките, обясниха специалистите. В същото време средните и малките предприятия у нас с персонал до 50 души са 98% от всички фирми и в тях работят половината от наемните работници.
Източник: Монитор (21.12.2004)
 
Руското правителство, което затяга контрола върху петролните компании в страната, окончателно ще се оттегли от стоманодобивната индустрия след търга за остатъчния 23.8% държавен дял във втората по големина стоманодобивна компания в Русия. Магнитогорският металургичен комбинат може да привлече оферти на стойност 1.3 млрд.щ.д. на търга, насрочен за утре, заяви Александър Пукхаев, анализатор от United Financial Group – Москва. Правителството ще търси поне 790 млн.щ.д., заяви Държавният имуществен фонд на Русия в свое изявление, направено на 19 ноември. “Времето е перфектно за продажби,” според Василий Николаев, анализатор от московската Триока Диалог. “В момента ценовият цикъл е достигнал връх, а и няма изгледи цените скоро да започнат да падат.” Руските стоманодобивни предприятия, начело с базираната в Москва Евразхолдинг Груп, се радват на растящи цени и засилено търсене, на фона на разрастващата се икономика. Търсенето в съседен Китай, най-големият производител и потребител на стомана в света, също се радва на разцвет в икономиката. Страната се нуждае от суровини за изграждането на стадиони за Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Сред потенциалните купувачи на Магнитогорския комбинат са мениджърите на компанията, базираната в Москва Мечел и Новолипетск, руски производител на стомана, контролиран от Владимир Лисин, седмият по богатство човек в Русия според класацията на Форбс. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (21.12.2004)
 
Списъкът с предприятия за приватизация, държавните дялове от които ще може да се плащат с компенсаторни инструменти, беше публикуван в Държавен вестник. Дружествата в него са 60 на брой, като 7 от тях се предлагат по 100% от капитала. Седем са и публичните дружества, от които се предлагат дялове - Белопал /в несъстоятелност/, Видахим, Вратица, Възход, ОЦК, Светлина и Стомана. Най-големи дялове се предлагат от Видахим-Видин /25.09% от капитала/ и Стомана-Перник - мажоритарен дял от 75%. Делът за раздържавяване на най-голямата ни компания БТК се увеличава от 20 на 35%, увеличават се и дяловете на още няколко предприятия. В списъка обаче не са включени компании като Български морски флот и Бояна филм. Фигурират обаче дружества като Арсенал-Казанлък с 35.75% от капитала, ВМЗ-Сопот с 20% и търговската фирма Тератон също с 20%. Експерти коментираха, че спецдружествата не са в добро състояние и едва ли ще допринесат особено за активизиране на търговията. Неуредените лицензионни права и плащания пък допълнително ще намалят интереса към Арсенал и ВМЗ. Участниците на пазара приемат излизането на списъка като добра новина. Мненията са, че след продажбата на БТК ще има известно връщане при цените на компенсаторните инструменти, но с излизането на този списък то няма да е чак толкова драстично и едва ли книжата ще се върнат на нивата от около 25%.
Източник: Пари (22.12.2004)
 
През 2004 г. е поставен световен рекорд по производство на стомана, като за пръв път е достигнато нивото от 1 млрд. тона, съобщи Международният институт за стомана и желязо. През 2003 г. производството на стомана в света бе 968,3 млн. тона, от които 220,1 млн. тона бяха произведени в заводите в Китай. В момента на пазара на стомана има засилено търсене, дължащо се на растящите потребности.
Източник: Монитор (22.12.2004)
 
Четирима искат "Камет"" и подадоха предварителни оферти за приватизацията на дружеството. Това са "E.T.E. European Trading Energy" GMBH, "Тепро стил", "TrueForge Global Mashinery corp." и "Албена - Трансстрой". От активите на пернишкия завод бе извадена линията на "Даниели". Тя бе продадена на търг за малко над 4 млн. лв. преди седмици. Междувременно по искане на Агенцията за държавни вземания Пернишкият окръжен съд е възобновил делото за обявяване на "Камет" в несъстоятелност. Делото ще се гледа на 29 декември.
Източник: Стандарт (23.12.2004)
 
Руската държава вчера продаде последните си 17,84 процента от "Магнитогорския металургичен комбинат" (ММК) ­ най-големият стоманодобивен завод в страната ­ на кипърската компания UFGIS, предадоха световните агенции. U.F.G.I.S. Trading предложи 790 млн. долара (605 млн. евро), колкото беше и първоначално обявената цена за комбината. Стъпката за наддаване бе 2 милиона долара, уточни Франс прес, цитирайки пресслужбата на Федералната антимонополна служба на Русия. Според руския електронен сайт Нюзру U.F.G.I.S. Trading е кипърска офшорна компания, която защитава интересите на "Магнитогорския металургичен комбинат". Сред 13-те участници в търга имаше три чуждестранни компании - регистрираната в Кипър "Мироглиор холдингс", възприемана като проводник на руските интереси, "Интер-Рейл транспорт", представляваща канадски инвеститори и "Литъл екоу", слабо позната американска група, уточни Франс прес. Шестата стоманодобивна компания в Русия "Мечел" бе споменавана като сигурен победител в наддаването, тъй като специалистите смятаха, че тя иска да увеличи дела си от 16,5 процента в ММК. Според Нюзру "Мечел" се е отказала от надпреварата за увеличаване на дела в ММК, след като продала дела си от 16,5% за 780 милиона долара също на U.F.G.I.S. Trading. Операцията накара руски анализатори да смятат, че по този начин мениджърите на ММК са спечелили надпреварата за стоманодобивния завод, тъй като дотогава контролираха само 60% от ММК. За отказа си от надпреварата за контрола в ММК, "Мечел" получили още 90 милиона долара, твърди още Нюзру.
Източник: Монитор (23.12.2004)
 
Предвидените капиталови разходи в бюджета за следващата година нарастват с 20% и са 1.598 млрд. лв., или 3.9% от БВП, което е най-високият процент, залаган за това от 1996 г. досега, заяви министърът на финансите Милен Велчев по време на семинар за бюджет 2005. Средствата, заделени за инвестиции, са показател за забогатяването на една държава, посочи Велчев. През 1996 г. капиталовите разходи са възлизали на 12.6 млн. лв., или 0.7% от БВП, през 1997 г. те са били 407.2 млн. лв., или 2.3% от БВП, а през 2001 г. - 888.4 млн. лв., или 3.1% от БВП. Очаква се през 2005 г. да има развитие по 3 знакови за страната проекти. Това са вторият мост над Дунав, жп линията Пловдив-Свиленград и летище София. Ако не се появят допълнителни пречки, ще започне и изграждането на автомагистрала Люлин, за което бил получен положителен сигнал от Брюксел. По политиката на публичните разходи през 2005 г. за първи път образованието заема трето място с дял от 11% в консолидираните разходи. Пред него са разходите за социално осигуряване с дял от 34.2% и разходите за отбрана и сигурност с 12.7%. Публичните разходи като цяло ще бъдат с 200 млн. лв. повече. Очаква се приходите през 2005 г. да са с около 13% повече от предходната година. Прогнозираният им размер е 16.173 млрд. лв.
Източник: Пари (23.12.2004)
 
Четири фирми подадоха предварителни оферти в конкурса за продажбата на 94 515 броя акции, представляващи 100% от капитала на Камет ЕАД- Перник, съобщиха от Aгенцията за приватизация. До изтичането на крайния срок, който беше до 14.00 часа вчера, предварителни оферти са подали E.T.E. European Trading Energy GMBH, Тепро стил ЕАД-София, TrueForge Global Mashinery corp. и Албена - Трансстрой ЕООД-София. След разглеждане на подадените предварителни оферти Агенцията за приватизация ще определи кандидатите, които се допускат до участие в заключителния етап на конкурса. По искане на Агенцията за държавни вземания Пернишкият окръжен съд е възобновил търговското дело за обявяване на Камет ЕАД в несъстоятелност. Делото е насрочено за 29 декември 2004 г.
Източник: Пари (23.12.2004)
 
Напълно е вероятно пернишкото дружество "Камет" най-сетне да премине в частни ръце, след като четири компании подадоха индикативни оферти. Кандидатите са германската E.T.E. European Trading Energy, "ТеПроСтил" ЕАД - София, швейцарската TrueForge Global Machinery corp. и "Албена - Трансстрой" ЕООД - София. Агенцията за приватизация (АП) продава 100% от завода. Предстои ведомството да разгледа предварителните оферти и след това да определи кандидатите, които се допускат до участие в заключителния етап на конкурса. "ТеПроСтил" е компания на гръцката група "Виохалко", която държи у нас заводи като "София мед", "Стомана индъстри" и "Стилмет". "Албена - Трансстрой" пък е еднолична собственост на Владимир Марков. Заедно с това обаче по искане на Агенцията за държавни вземания Пернишкият окръжен съд е възобновил търговското дело за обявяване на "Камет" в несъстоятелност. Делото е насрочено за 29 декември 2004 г. Предметът на дейност на предприятието е производство на прокат от инструментални, неръждаеми и други стомани, както и пресови и ковани изделия. С "Камет" ще се продава и прословутото металургично оборудване "Даниели". Преди месец "Виохалко" чрез "ТеПроСтил" купи част от линията за 5 млн. лв. Съоръжението се състои от общо три части. Закупеното от "Виохалко" оборудване ще се инсталира в "Стомана индъстри".
Източник: Дневник (23.12.2004)
 
През 2005 г. ръстът на БВП е възможно да се увеличи, тъй като има тенденция към спад на цените на нефта, прогнозира министърът на финансите Милен Велчев. Както е известно, именно заради петролните цени за пръв път в макроромката на бюджета за 2005 г. са посочени две прогнози за растежа - 5 и 5.6%. Прогнозата за ръста на БВП за т.г. е 5.3%. Въз основа обаче на отчетения за 9-те месеца растеж от 5.7% очакванията са, че 2004 г. ще приключи с ръст на икономиката от 5.5%. За сравнение през 2001 г. той е 4.1, през 2002 - 4.9, през 2003 - 4.3%. Нашата политика не преследва висок временен растеж за 1-2 г., който след това ще бъде последван от криза, а растеж, устойчив за години напред, посочи Велчев. Средногодишната инфлация за следващата година се очаква да бъде 3.6%. През 2006 г. по план бюджетът ще бъде балансиран, а през 2007 г. за пръв път ще бъде предвиден бюджетен излишък. Също за пръв път през 2005 г. акцентираме върху цената на средствата, които идват от българския данъкоплатец, т.е. на качеството на разходването на публичния ресурс, коментира зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Като аргумент той посочи, че спрямо тази година като процент от БВП се увеличават единствено перата издръжка - с 0.3%, и нелихвени разходи - с 0.9%. Общите разходи в бюджета са по-високи с 0.7%. Запазва се размерът на субсидиите на равнището на 1.8, на заплатите - на 4.3%. Средствата за отбрана и сигурност са 3.9, а не 4% както през 2004 г.
Източник: Пари (27.12.2004)
 
Русия и Европейския съюз приключиха напълно преговорите по взаимно търговско споразумение, заяви Виктор Калмиков, зам. директор на отдела за търговски преговори към руското Министерство на икономическото развитие и търговията. “Текстът на сделката е напълно договорен, заяви Калмиков, добавяйки, че срокът на сделката е до 31 декември 2006 г., или до момента, в който Русия се присъедини към Световната търговска организация (СТО). Руските производители ще имат квота за износ на 2.217 млн.т. стомана в Европа през 2005 г., в сравнение с 1.8 млн.т. през 2004 г. Смята се, че квотата ще бъде увеличена с още 2.5% през 2006 г. до 2.273 млн.т. Калмиков заяви, че процесът на подписването на договора ще бъде дълъг, и че споразумението най-вероятно няма да приключи преди края на първото тримесечие на 2005 г. (източник: Interfax)
Източник: Други (27.12.2004)
 
Немските производители на стомана очакват производството през 2005 г. да достигне нов рекорд от 47 млн.т., надминавайки тазгодишните 46.5 млн.т. на фона на растящото световно търсене, заяви Немската федерация на стоманодобивните предприятия в понеделник. Увеличението ще остане сравнително скромно, поради факта, че производителите на стомана в Германия вече експлоатират около 98% от наличните мощности, съобщи председателят на федерацията г-н Дитер Амелинг. Цените на суровините също се очаква да нараснат, добави Амелинг. (източник: Deutsche Welle)
Източник: Други (27.12.2004)
 
Европейският съюз и Канада наскоро съобщиха, че възнамеряват да си сътрудничат за гарантирането на максималния ефект от санкциите, които планират да наложат върху вноса на американски стоки на стойност 4 млрд.щ.д., ако американските данъчни власти продължават да отказват да приемат изискванията на ЕС. Както по-рано писахме, Световната търговска организация (СТО) обяви американското данъчно законодателство, прилагано в областта на външната търговия за незаконно. След решението на СТО, през март ЕС наложи първоначално 5% мито върху някои американски стоки, сред които стоманата и текстила. Първоначалното мито беше увеличавано с 1% всеки месец и към декември достигна 14%. ЕС обяви, че тези мита ще бъдат премахнати на 1 януари 2005 г., след отменянето на закона през октомври. Останалата част от субсидиите, предвиждани от щатските закони, обаче, са проблем за ЕС. И ако не бъдат премахнати, ЕС ще се обърне към СТО с молба да върне митата върху около 60% от щатския износ на обща стойност 4 млрд.щ.д. Освен това, миналия месец СТО даде разрешението си ЕС, Канада и още шест страни да наложат наказателни мита върху американските стоки. Стойността на санкциите не беше разкрита, но по непотвърдени данни те са на стойност над 150 млн.т. годишно. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (27.12.2004)
 
Влошените очаквания на предприемачите за следващите 6 месеца са причина да намалее показателят на бизнесклимата в промишлеността с 1.2 пункта за месец. Това показва конюнктурният обзор на Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/. Според него общият показател на бизнесклимата през ноември се е влошил с 4.7 пункта спрямо равнището му от октомври и е 24.1 пункта. Спад се отбелязва и в секторните показатели. Въпреки това без услугите всички те са по-добри спрямо ноември 2003 г. При услугите спадът е с 4.3 пункта спрямо ноември 2003 г. и с 4 пункта спрямо октомври т.г. Като основен проблем търговците посочват конкуренцията в сектора и на второ място несигурната икономическа среда. Въпреки това предприемачите определят настоящата бизнесситуация като по-благоприятна спрямо тази от месец по-рано. Отново с най-висока тежест за развитието на бизнеса се определя недостатъчното вътрешно търсене. Има обаче тенденция към намаляване дела на тези, които го отчитат като пречка. Бизнесклиматът в търговията на дребно се влошава с 3.6 пункта за месец, но се запазва с 5.3 пункта по-висок спрямо ноември 2003 г. Влошени са както оценката за настоящата бизнесситуация, така и очакванията за следващите шест месеца. Оценката за настоящата ситуация е по-висока от средната за последните 12 месеца, докато очакванията са на най-ниското си равнище от февруари насам. Основните проблеми пред предприемачите от сектора остават недостатъчното търсене и силната конкуренция, се казва в обзора. След като през октомври показателят за бизнесклимата в строителството отбеляза изключително висок ръст от 13.3 пункта, през ноември беше отчетен аналогичен по амплитуда спад от 13.4 пункта. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша продължават да са основните пречки пред строителството, а недостатъчното търсене продължава да намалява значението си като пречка и се задържа на изключително ниски за последните 10 г. равнища, посочва АИАП.
Източник: Пари (28.12.2004)
 
Иван Йорданов Михайлов е новият представител на Министерството на икономиката в Надзорния съвет на “Кремиковци”. Решението беше взето на извънредно Общо събрание на акционерите на “Кремиковци” АД. Досегашния представител на държавата в управлението – г-жа Детелина Кръстева вече не работи в Министерство на икономиката и по тази причина напусна Надзорния съвет на компанията. Акционерите избраха “Делойт и Туш” за одитор на компанията за 2005 г.
Източник: Фирмена информация (29.12.2004)
 
Десет предприятия ще получат от министъра на околната среда Долорес Арсенова комплексни разрешителни. Документите се издават за приложение в производството на най-добрите налични техники. Целта е да се предотврати и контролира замърсяването на околната среда. Издаването им е ангажимент пред ЕС. Сред предприятията са химическите дружества Оргахим-Русе и Нова Плама-Плевен, заводът за химически торове Агрия-Пловдив, фармацевтичното дружество Балканфарма-Дупница, заводът за санитарен фаянс Видима-Севлиево. До края на 2007 г. ще бъдат издадени всички изискващи се по Закона за опазване на околната среда комплексни разрешителни за действащи инсталации. За 23 предприятия те вече са получени. Сред тях са КЦМ-Пловдив, Лукойл-Нефтохим Бургас, Балканфарма-Разград, Балканфарма-Троян и Неохим-Димитровград.
Източник: Пари (29.12.2004)
 
Американският стоманен гигант "Нюкор" (Nucor) ще бъде един от участниците в приватизационния търг за продажбата на 99% от водещите производители на продукти от валцувана стомана в Европа - чешката "Витковице", предаде агенция "Интерфакс". Търгът ще се проведе на два етапа, като първият ще е на 6 януари 2005 г. Сред останалите кандидати са "Арселор", LNM Holdings, "Ю Ес стийл", "Северстал" и др.
Източник: Дневник (30.12.2004)
 
През декември общият показател на бизнес климата пада с 0.9 пункта спрямо ноемврийското си равнище поради понижения оптимизъм за бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Съставният показател бизнес климат в промишлеността се покачва през същия месец с 0.6 пункта. Подобрени са оценките за настоящата и очакваната бизнес ситуация в предприятията. Производствената активност се оценява също като повишена. Същевременно обаче са понижени оценките на мениджърите за настоящото ниво на поръчките от чужбина, докато поръчките от страната в сравнение с месец назад остават непроменени. По отношение на продажните цени промишлените предприятия не предвиждат увеличение. През декември бизнес климатът в строителството се покачва с 0.8 пункта спрямо ноемврийското си равнище в резултат на подобрените очаквания за бизнес ситуацията през следващите шест месеца. Подобрени са и оценките за осигуреността на производството с поръчки. Анкетите регистрират и намаление в броя на клиентите със закъснения в плащанията. През декември бизнес климат в търговията на дребно намалява с 3.9 пункта в сравнение с ноември поради понижения оптимизъм в оценките за настоящото бизнес състояние, а така също и в очакванията за шест месеца напред.
Източник: Дневник (30.12.2004)
 
Във времето на високите технологии да произвеждаш ламарина и бетонно желязо изглежда твърде демоде. През отминаващата година обаче металургичните заводи по света се превърнаха в златни мини за своите собственици. 2004 г. бе наречена годината на "хеви метъла" заради високите цени на желязото. Армировъчната стомана достигна у нас 940 лв. за тон, което е почти два пъти повече от края на 2003 г. Чувствително поскъпна и ламарината - в края на т. г. тон от нея се търгува за 1000 лв. срещу 600 лв. през 2003 г. Цената на украинското желязо е $550/т, а на ламарината - около $630/т. Гладът за метал в света повиши стойността на стоманодобивните мощности, затова дори остарели заводи като "Кремиковци" стъпиха твърдо на картата на световните инвеститори. Преди пет години комбинатът бе приватизиран за $1. Сега се очаква да бъде продаден за милиони на индийската група "Митал". Дали индийските милиардери ще станат собственици на някогашната перла на родната металургия, никой не може да каже. Сигурно е обаче, че това ще бъде една от интригите на следващата година. Интересни са и процесите в другия център на родната металургия - "Стомана Индъстри", където се реализира мащабна инвестиционна програма на гръцката компания "Виохалко". След като вложи 60 млн. .евро в модернизацията на завода, фирмата купи и линия за специални стомани, която се очаква да произвежда около 500 хил. тона бетонно желязо и сортов прокат. Новата инвестиция е за около 30 млн. евро. Вложението само по себе си е сигнал, че бизнесът ще расте и през 2005 г. Причините за бума Основната причина за поскъпването на стоманата в световен мащаб е ръстът в потреблението на китайската икономика. В нея като в космическа черна дупка потъват милиони тонове метал годишно и се превръщат в заводи, билдинги и мостове. Днес целият свят работи за Китай. Страшно ще бъде обаче, ако Поднебесната империя спре кранчето. Тогава възходът може да се превърне в крах за десетки металургични предприятия в света. Поне засега обаче прогнозите са оптимистични - 2005 г. се очаква да бъде не по-малко добра за производителите, в това число и за нашите. През тази година трите основни звена на черната металургия - "Кремиковци", "Стомана индъстри" и "Промет", са произвели около 2 млн. тона стомана (полуфабрикати и крайни продукти). От тях 90% са отишли за износ в Китай, ЕС, САЩ. Около 200 хил. тона остават за вътрешния пазар, но потреблението се очаква да расте заради бума в строителството на жилища, хотели и хипермаркети. За повишените очаквания на нашите дружества си казва думата и възраждането на строителството и ремонта на кораби. Много метал ще глътнат и големите инфраструктурни обекти - "Дунав мост 2" и яз. "Цанков камък", прогнозира Росен Попов, директор на "Вътрешен пазар" в "Стомана индъстри". Доларът пада, златото расте Причините за поскъпването на златото и медта са малко по-различни. Високата цена на златото, което през 2000 г. бе едва 255 долара за тройунция, а сега е 450 долара, се дължи основно на слабия долар. Това е една желязна зависимост, която е известна на всички, занимаващи се с търговия на цветни метали. Те знаят, че щом зелените пари вървят надолу, цената на благородния метал се повишава. Затова 2005 г. се очертава като добра за всички световни производители на благородния метал, до които достойно се нарежда и българската "Челопеч майнинг". Амбицията на собственика - "Дънди Прешъс Металс" е да произвежда златни кюлчета у нас, защото досега златно-медният концентрат се изнасяше за преработка в чужбина. Високи се задържаха през изминалата година и цените на медта, която на Лондонската метална борса се търгува по $3200 за тон. Нерафинираната мед е в топ 10 на най-изнасяните български стоки за 2004 г. Шанс за нашите фирми Ще използват ли родните производители ценовото цунами, което е на път да помете всички рекорди? Възможностите са две -печалбите да бъдат изядени и влизането в ЕС да завари някои от заводите ни неподготвени. Другият вариант е да се използват увеличените приходи от продажби, както и фондове на ЕС, за да се приведат мощностите на комбинатите в съответствие с евростандартите. До 2007 г. те трябва да вложат много пари в екологични проекти, за да отговорят на високите изисквания. Ако това не бъде направено, голяма част от металургичните ни предприятия ще бъдат принудени да затворят въпреки добрата конюнктура на международните пазари. Черните метали не водят класацията на най-търгуваните български стоки през 2004 г., но увеличението при тях е значително. През 2003 г. например заводите ни са продали плосковалцувани продукти за 99 млн. лв. срещу 176 млн. лв. през т. г. Почти двоен е и скокът в износа на нерафинирана мед, която от 2001 г. е номер 1 в нашия експорт.
Източник: Труд (30.12.2004)
 
Алуминият и медта постигнаха значителни ценови успехи през изминалата седмица, след като яхнаха вълната на активизирането на фондовете. Лекият метал два дни поред регистрираше нова най-висока стойност от девет години и половина и в сряда се спря на 1915 долара за тон, като за един ден поскъпна с 40 долара на тон. В средата на октомври алуминият се търгуваше на 1690 долара за тон. Медта достигна 3138 долара за тон, след като преди три месеца струваше около 2660 долара за тон. Покупките на фондовете бяха стимулирани от разпространените през седмицата съобщения, че Китай възнамерява да премахне облекченията за износителите и през следващата година да въведе висока експортна такса, за да ограничи големия износ на метала, чието производство е доста енергоемко. “Ликвидността е много малка и изобщо не е трудно цените да се движат, а фондовете знаят това”, коментира Джон Кемп от Sempra Metals. Оловото, цинкът, калаят и никелът също поскъпнаха.
Източник: Капитал (30.12.2004)
 
Федералната антимонополна служба на Русия разреши на американската компания "Алкоа" да купи "Самарския завод" за алуминий и "Белокалитвинското производствено металургично обединение" в Ростовска област, съобщи ПРАЙМ-ТАСС, като цитира съобщение на ФАС. Службата обаче не уточнява за каква сума ще бъде сделката. Двете предприятия са с водещи позиции на руския пазар в производството на някои алуминиеви продукти, а също произвеждат и стоки, свързани с отбраната на страната.
Източник: Монитор (03.01.2005)
 
Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квотите от електроенергия, които централите ще могат да договарят с големи потребители през 2005 г. с решение от 20 декември 2004 г. Така тя реши спора между енергийното министерство и АП. Ведомствата нямаха обща позиция по предложението на консултантите по приватизацията на ТЕЦ-ове да се сключат 10-годишни договори с НЕК за изкупуване на тока от централите в Русе, Варна и Бобовдол. От енергийното министерство заявиха, че това ще блокира либерализацията на пазара и предложиха договорите да са за 2.5 години. След решението на ДКЕР ТЕЦ-Варна ще може да пусне свободно 574 млн. киловатчаса, т.е. повече от АЕЦ "Козлодуй", на която са разрешени 500 млн. кВтч. ТЕЦ "Бобов дол" е с право да продаде 258 млн. киловатчаса. Един блок от ТЕЦ-Русе ще може да пусне 42 млн. кВтч. Останалото количество произведен ток трябва да се продаде на НЕК по цени, които ДКЕР определи на 22 декември. ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе са продавали досега на НЕК съответно по 47,78 лв. и по 49,28 лв. за мегаватчас. От 1 януари 2005 г. ще продават съответно по 42,39 лв. и 46,64 лв. Цените са без ДДС. За ТЕЦ "Бобов дол" цената става от 48,56 на 48,54 лв. за мегаватчас. През 2004-а бяха свободени само 9% от енергийния пазар, през тази година трябва да се либерализират 40% от него, а през 2007 г. да е напълно свободен. Прагът на годишно потребление за клиенти, които могат сами да избират производител на ток, от средата на 2005 г. ще падне от сегашните 40 на 23 гигаватчаса годишно. И големи сгради ще могат да си избират продавач на ток. Сега това право имат 10 предприятия. Те са мини "Марица-изток", "Стомана индъстри", КЦМ-Пловдив,"Асарел-Медет", "Юмикор Мед", "Девня-Цимент", "ЛУКойл", "Агрополихим" и "Неохим".
Източник: Сега (03.01.2005)
 
От 3 януари БНБ обявява обменен курс на лева спрямо новата турска лира - TRY, съобщиха от централната банка. БНБ е получила официално уведомление от Централната банка на Турция във връзка с деноминацията на турската лира. В него се съобщава, че съгласно закона за паричната единица на Република Турция считано от 1 януари 2005 г. турската лира /TRL/ ще бъде заменена с нова TRY в съотношение 1 000 000:1.
Източник: Пари (04.01.2005)
 
Wheeling-Pittsburgh Steel и Severstal North America постигнаха споразумение за учредяването на джойнт венчър, с цел възстановяване и разработване на производството на кокс във Фолънсби. Споразумението се очаква да бъде финализирано до края на първото тримесечие на 2005 г. Според предложението, Severstal и Wheeling-Pitt ще държат по 50% от коксовия завод във Фолънсби. Wheeling-Ptt ще продължи да управлява съоръжението в полза и на двете страни. Заводът във Фолънсби ще има производствен капацитет от над 1 млн.т годишно, след планираните подобрения. Инвестицията в модернизирането на коксовия завод ще бъде в размер на 140 млн.щ.д. и ще бъде направена за период от 4 години. Severstal North America е дъщерно дружество на ОАО Северстал – втория по големина производител на стомана в Русия. (източник: Metal Producing & Process)
Източник: Други (04.01.2005)
 
Печалбите на световните металургични компании скочиха с около 60% през 2004 г. благодарение на чувствително поскъпналата стомана и увеличеното търсене основно от Китай. Въобще през последните 2 г. в индустрията цари истинско оживление, като цените на някои видове стоманени изделия се покачиха 2 пъти. Така се стигна дотам, че всички стоманодобивни компании забравиха за тежката криза, в която бе изпаднал секторът само преди няколко години. През 2004 г. бе създадена и най-голямата стоманодобивна компания в света Mittal Steel Company NV, която изтласка досегашния лидер Arcelor на втора позиция. Гигантът, който ще произвежда 70 т стомана годишно, е собственост на британския бизнесмен с индийски произход Лакшми Митал. По данни на американската консултантска компания World Steel Dynamics /WSD/ средната печалба на групата на 33-те най-големи световни производители за тон доставена стомана през 2004 г. се е повишила до 107 USD при 67 USD за 2003 г. и само 58 USD за 2002 г. 2004 г. е една от най-успешните и за руските стоманодобивни фирми. Цените на стоманата се увеличиха с 50-70% и част от натрупаните милиарди компаниите използваха за покупка на активи във и извън страната. Първите големи придобивки зад граница направи през февруари Северстал, която придоби американската Rouge Industries. Сега тя обмисля покупката на 4 завода в Канада, Чехия, Италия и Турция. Цените на руската горещо валцувана стомана се повишиха с 68% до 540 USD/т, а на студеновалцуваната с 53% до 630 USD/т. Според WSD 2005 г. ще е също толкова успешна за стоманодобива, макар че печалбите на някои от компаниите вероятно леко ще се понижат. Руските анализатори също очакват през тази година цените на стоманата да останат високи и от това да спечелят опериращите в индустрията компании. Чистата печалба на Северстал за 2004 г. трябва да надвиши 1 млрд. USD. През 2005 г. вероятно тя ще намалее до 990 млн. USD, а през 2006 г. ще е около 573 млн. USD. Нетната печалба на НЛМК би трябвало да е съответно 1.5 млрд. USD, 1.4 млрд. USD и 944 млн. USD. Тази на ММК пък се очаква да е 1.1 млрд. USD, 954 млн. USD и 578 млн. USD.
Източник: Пари (04.01.2005)
 
Shanghai Baosteel Group Corp., най-голямата стоманодобивна компания в Китай, очаква приходите и да надхвърлят 160.1 млрд.юана (19.3 млрд.щ.д.), на фона на растящото търсене, което доведе до рекордни размери на производството през 2004 г. Към края на декември 2004 г., обемът на производството на Baosteel беше 21.34 млн.тона, заяви говорителят на компанията Мън Хайбяо пред AFP. Въпреки че крайните резултати още се изчисляват, сигурно е, че за пръв път китайската компания произвежда над 20 млн.т. стомана за период от една година. (източник: ChannelNewsAsia)
Източник: Други (05.01.2005)
 
1,478 млрд. лв. е излишъкът в бюджета в края на ноември миналата година, обявиха от Министерството на финансите. Приходите в държавната хазна за 11-те месеца са 14,3 млрд. лв., а разходите - 12,8 млрд. лв. Излишък от 62,5 млн. лв. има и в общинските хазни. От януари до ноември за заплати на работещите в бюджетната сфера са платени 1,41 млрд. лв. За лихви по външния и вътрешния дълг на държавата са отишли 674 млн. лв. Само от данъци до ноември в държавната хазна са влезли 7,66 млрд. лв. Това е с 2,4% повече от планираните данъчни приходи за цялата 2004 г. Най-голямо преизпълнение има при събраните мита. От тях за единадесет месеца в хазната са влезли 261 млн. лв., което е с 27,9% повече от предвидените приходи за цялата година. Значително преизпълнение има и в приходите от налозите върху дивидентите и застрахователите.
Източник: Стандарт (06.01.2005)
 
Между 3 и 10% са намаленията, които Македония въведе от 1 януари т. г. за митата на около 3 700 тарифни номера в Митническата си тарифа за 2005 г., съобщиха от министерството на икономиката. По групи стоки те обхващат бялата техника, алкохола, безалкохолни напитки и сокове и храни. При анализа как това би се отразило на търговията с България следва да се отчита, че тя се осъществява при условията договорени в Споразумението за свободна търговия. От 1 януари 2005 г. отпадат и последните мита за българските промишлени стоки внасяни в Република Македония. Това са нефтени масла и газ, текстилни изделия, черни метали и изделия от тях, електрически двигатели и трансформатори, електромагнити, прекъсвачи и релета, жици и кабели, автомобили. От своя страна България също премахна митата за последната група продукти - някои нефтени масла и нефтен газ, плоско валцувани продукти от желязо и стомана, алуминиеви конструкции, акумулатори, бойлери и нагреватели, информираха от министерството.
Източник: Монитор (07.01.2005)
 
Стомана Индъстри внедрява най-модерната металургична лаборатория в страната, съобщи главният инженер Димитър Минчев. Гръцката група Виохалко влага 400 хил. EUR в преоборудването й. Досега е монтиран нов немски квантометър за експресен химически анализ на стомани. Предстои да се въведе в действие японски металографски микроскоп.
Източник: Пари (10.01.2005)
 
Общо 400 хил. евро са вложени в преоборудването на най-модерната в страната металургична лаборатория в "Стомана индъстри", съобщи главният инженер на предприятието Димитър Минчев. Парите са инвестирани от гръцката групировка "Виохалко", която е мажоритарен собственик на стоманодобивната част. По думите на Минчев ще се свалят от употреба всички стари апарати, някои от които са от 1965 г. Така лабораторията, която е сертифицирана от английски, немски и американски Лойд регистър за производство на стомани, ще отговори напълно на изискванията за модерен химически анализ.
Източник: Дневник (10.01.2005)
 
Цветните метали затвориха в петък при по-високи ценови нива в сравнение с четвъртък, но поскъпналият долар не им позволи да запазят достигнатите в по-ранните часове по-високи котировки. След няколко маркирани отметки под 3000 USD/т тримесечните медни доставки приключиха при 2974 USD/т спрямо 2951 USD/т предишния ден. Все пак цените остават в близост до 16-годишния връх от 3175 USD/т, отбелязан към края на 2004 г. Алуминият приключи в петък при 1814 USD/т - отстъплeние от 7% за седмицата, но с 9 USD/т по-високо спрямо четвъртък. Оловото поскъпна с 19 USD/т до 913 USD/т (9-процентен спад за седмицата), а цинкът с 21 USD/т до 1207 USD/т. Никелът набра инерция, поскъпна с 500 USD/т и достигна 15 000 USD/т.
Източник: Пари (10.01.2005)
 
През 2004 г. производството на стомана в Германия е достигнало най-високото си ниво от обединението насам, съобщи днес Федералната статистическа служба, цитирана от ДПА. В страната са били произведени общо 46,4 милиона тона нерафинирана стомана или с 3,6 на сто повече спрямо 2003 година. Абсолютният производствен рекорд е бил поставен преди 30 години, когато в тогавашната ФРГ са били произведени 53 милиона тона стомана. Броят на работещите в сектора оттогава постепенно спада, а миналата година е бил около 74 000 души или с 22 000 по-малко, отколкото през 1995 г., сочат статистическите данни.
Източник: БТА (11.01.2005)
 
Приходите на Агенция "Митници" за 2004 г. са 4,12 млрд. лв., съобщи в Пловдив директорът й Асен Асенов. В сравнение с 2003 г. агенцията е събрала 920 млн. лв. повече, което е ръст от 28,8%. Ако направим сравнение с 2001 г., размерът на държавните вземания е в повече с 1,638 млрд. лв., което е ръст от 66 на сто, добави Асенов. И според най-оптимистичните прогнози в агенцията очаквахме приходи не повече от 4,050 млрд. лв., коментира Аденов. Като най-силен месец той посочи декември с рекордните в историята на агенцията приходи от 429,7 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.01.2005)
 
Европейският съюз планира да увеличи квотата за внос на стомана от Русия за тази година с 8.8%, като част от споразумение, включващо допълнителни увеличения през 2006 г. Квотата на Русия за 2005 г. ще бъде увеличена с 2.5% до 2.22 млн.м.т., в сравнение с 2.04 млн.т, определени миналия месец. ЕС условно преразгледа квотата за 2004 г., като в същото време преговаряше за подписването на дългогодишен пакт с Русия, четвъртият по големина производител на стомана в света. “Това е разумно увеличение,” заяви Гордън Мофат, директор на люксембургската стоманодобивна групировка Eurofer. “Тя би могла да ни предпази от внезапни скокове на вноса, като в същото време гарантира на руските производители достъп до европейския пазар.” Според Eurofer, търсенето на стомана в Европа най-вероятно ще нарасне с 3.2% през първото тримесечие на 2005 г., в сравнение с миналата година.Миналата година то отбеляза ръст от 3.9%, на фона на възродения икономически растеж. Базираната в Люксембург Arcelor, най-голямата стоманодобивна компания в света, и лондонската Corus Group увеличиха цените си четири пъти миналата година. Квотата на Русия позволява внос по нормалните тарифи за стоманата на блока, които са нулеви за включените в тях продукти. Сред включените продукти са “ключовите” плоски и дълги продукти, които съставляват около половината от общия износ на руска стомана, предназначен за страните от ЕС, заяви Мофат. Квотата ще бъде премахната, щом Русия стане член на СТО. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (11.01.2005)
 
Производството на сурова стомана в Турция е нараснало с 12.9%, достигайки 15.385 млн.т. през първите девет месеца на 2004 г. в сравнение със същия период на миналата година, според данни на Асоциацията на турските производители на желязо и стомана. Турция се нарежда на второ място след Китай в списъка на страните в света с най-голям прираст на производството на стомана за периода. (Източник: Reporter.gr).
Източник: Други (11.01.2005)
 
Mittal Steel Co., която е на път да стане най-голямата стоманодобивна компания в света, води преговори за закупуването на дял в китайската държавна компания Hunan Valin Iron & Steel Group. Mittal е установила “задълбочени контакти” с китайската групировка, която през 2004 г. реализира продажби на стойност 26.2 млрд.юана (3.2 млрд.щ.д.) и производство в размер на 7.13 млн.т. сурова стомана.
Източник: Други (12.01.2005)
 
С либерализирането на енергийния пазар неминуемо електричеството ще започне да се търгува на стоковата борса, прогнозира главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса /ССБ/ Васил Симов. Според него обаче, за да стане факт това, е необходим ангажимент от страна на държавата, която трябва да създаде нормативна уредба за такива сделки. За пример той посочи положителния ефект от намесата на правителството във фондовата търговия с компенсаторни инструменти, довела до постигането на цени над номинала. След либерализирането на енергийния пазар от 1 юли 2007 г. всеки голям потребител ще може да договаря пряко с производителя цените на ползваната електроенергия. Само с организиран публичен пазар обаче може да се постигне баланс на търсенето и предлагането и равновесна цена, заяви Васил Симов. В противен случай според него ще се сключват сделки, които няма да са прозрачни.
Източник: Пари (13.01.2005)
 
ThyssenKrupp AG, най-голямото стоманодобивно предприятие в Германия, и Cia Vale do Rio Doce подписаха споразумение за финансирането и закупуването на земя в Бразилия, на която евентуално ще бъде построен стоманодобивен завод на стойност 1.3 млрд.евро (1.7 млрд.щ.д.), който ще извършва доставки за САЩ и Европа. “Постигнахме напредък по плана за построяването на завод за производство на стомана в Бразилия,” заяви говорителят на стоманодобивното поделение на ThyssenKrupp Ервин Шнайдер. ThyssenKrupp разширява мощностите си, след като в края на фискалната година (септември) компанията достигна рекордно високи нива на производството. Заводът в Rio de Janeiro ще произвежда около 4.4 млн.т. сурова стомана годишно през 2008 г., обяви ThyssenKrupp през октомври. Базираната в Люксембург Arcelor SA, най-големият производител на стомана в света, планира да похарчи около 3 млрд. щ.д. в Бразилия до 2010 г. за придобивания и разширяване на дейността. Според Metal Bulletin, измежду страните-лидери в производството на стомана в световен мащаб, Бразилия е държавата с най-ниски производствени разходи. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (14.01.2005)
 
Най-големият производител на стомана в света "Митал стийл" е закупила дял от подразделение на "Хунан Валин айрън енд стийл ъф Чайна" (Hunan Valin Iron & Steel of China), обявиха от индийската компания. Регистрираната в Холандия "Митал" ще плати $314 млн. за 37.17% от капитала на "Хунан Валин стийл Тюб Уайър" (Hunan Valin Steel Tube Wire), съобщава "Файненшъл таймс". Китайската компания е шестия по големина доставчик на стомана в страната с годишно производство от 7 млн. тона и с пазарна капитализация от $874 млн. С този ход притежаваното от милиардера Лакшми Митал дружество значително ще увеличи достъпа си до бързо развиващия се китайски пазар. През октомври "Митал стил" се сля с американската "Интернешънъл стил груп", с което се превърна в световен лидер на пазара на стомана. След финализирането на сделката, което трябва да стане през следващите няколко седмици компанията ще има годишен производствен капацитет от 60 млн. тона и пазарна капитализация от над $20 млрд. Анализатори смятат, че транзакцията предхожда закупуването на компанията-майка.
Източник: Дневник (17.01.2005)
 
Средногодишната инфлация за изминалата 2004 г. е 6.1%, отчете Националният статистически институт. От 2001 г. насам това е най-високата стойност. През 2003 г. например средното увеличение на цените на дребно бе 2.3%, докато през 2002 и 2001 г. бе 5.8 и 4.8%. В макрорамката за 2004 г. правителството бе заложило средногодишна инфлация от 6.3% заради очаквания ефект от повишението на акцизите и цените на горивата. Натрупаната в края на 2004 г. инфлация спрямо декември 2003 г. е 4%, сочат още данните на НСИ. През последния месец на годината спрямо предходния месец животът е поскъпнал с 1.3%. Най-силно е повишението на цените на хранителните продукти - с 3.4%. Свинското месо е поскъпнало с 4.2%, увеличение има при хляба, колбасите, млякото и млечните продукти, яйца, боб, леща, картофи и шоколадови продукти. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.8%. По-евтино са се продавали брашно, макаронени изделия, птиче месо и плодове. Цените на нехранителните стоки са намалели през декември с 0.2%. Сред тях са горивата за битови нужди, мебели, хладилници и фризери, пропан-бутан, бензини. С 0.6% са поскъпнали наемите за жилища, а с 0.7% - материалите за ремонт. Повишение на цените има при обувките, моторните и смазочни масла, вътрешноселищния обществен транспорт. Лекарствата са поскъпнали с 2.8%, а лекарските и стоматологичните услуги - съответно с 0.6% и 0.2%. Средният доход на човек за ноември 2004 г. е 176.43 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Година преди това /ноември 2003 г./ той е бил 162.10 лв. Средният доход на домакинство възлиза на 451.84 лв., което представлява ръст от 7% спрямо ноември 2003 г. Общите разходи на човек през ноември възлизат на 170.20 лв., а на домакинство - 435.87 лв. Близо 40% от доходите на домакинство отиват за храна. Следват средствата, отделени за вода, ток и горива, които са 13.8% от всички разходи.
Източник: Пари (17.01.2005)
 
Вторият по големина производител на алуминий в света Alcan публикува предупреждение за размера на печалбата си само четири дни, след като лидерът в сектора изнесе по-слаби от очакваните резултати. Както Alcan, която заяви, че печалбата и за четвъртото тримесечие на 2004 г. ще бъде с 30% по-ниска в сравнение с третото тримесечие, така и Alcoa, която публикува финансовите си резултати миналата седмица, се оправдаха със слабия щатски долар и завишените разходи. (източник: FT)
Източник: Други (17.01.2005)
 
Износът на стомана от Китай ще нарасне значително тази година, в сравнение с 2004 г., но не и дотолкова, че да доведе до пренасищане в световен мащаб, прогнозира Лакшми Митал, председател и собственик на Mittal Steel – най-голямата стоманодобивна компания в света. Според г-н Митал, увеличението на китайския износ през 2005 г. едва ли ще доведе до натрупване на свръх-запаси, поради традиционно засиленото търсене и ограниченията, налагани върху пускането на нови мощности, на фона на глобалния недостиг на суровини. (източник: FT)
Източник: Други (17.01.2005)
 
Как да сме сигурни в качеството на строителните материали? Въпросът стои пред всеки, който е тръгнал да гради къща или да прави ремонт. Проблемът е, че цената не винаги е показател за качеството на строителните продукти. При не-достигнажелязо например дори нискокачествената армировъчна стомана се продава на висока цена, коментира Росен Попов, директор "Вътрешен пазар" в "Стомана Индъстри". Има обаче няколко задължителни правила, които трябва да се спазват при избора на материал. Най-напред трябва да поискате декларация за съответствие от търговеца. Тя гарантира, че продуктът отговаря на изискванията за беопасност. Другата важна тапия е сертификатът за качество. Тези два документа трябва да съответстват на поставения етикет върху продукта. При стоманата например има случаи, когато сертификатът е издаден на името на българска фирма, а на етикета пише, че стоката е македонска или украинска. За качеството на метала говори и неговият цвят. Търсете т. нар. синьо-сива стомана. Това означава, че тя е произведена скоро и че не е стояла по пристанища и складове. Обратно - ръждивото арматурно желязо не е за предпочитане, макар че според някои строителни предприемачи то правело по-добра спойка с цимента. Според Росен Попов в момента контролът върху качеството на стоманата е завишен. Вносните продукти например получават тапия, след като представители на наш сертифициращ орган посетят заводите в държавата, от която се извършва вносът. Здравината и безопасността на строителството зависи и от качеството на цимента. И тук важи същото основно правило - когато купувате, трябва да гледате дали опаковката е маркирана със знак "СО". Процедурите, през които минава този високорисков продукт, за да получи знак за безопасност, са изключително сложни. Първоначалните изпитания се извършват в заводите. Те тестват цимента за якост, време на свързване, обемопостоянство и други показатели. След това се свързват със сертифициращ орган, който взема проби и прави изпитания. Ако всичко е наред, се издава сертификат и производителят има право да постави знакът "СО" на продуктите си. Всяко лице за оценка на съответствието (сертифициращ орган) има номер, под който се води в регистрите на Държавната агенция по метрология и технически надзор. Този номер се поставя върху продукта до знака "СО". Циментът трябва да е придружен и от декларация за съответствие и указание за употреба и съхранение. Върху опаковките трябва да бъде посочен също адресът и телефонът на производителя. Отговорност за качеството на продукта носи както неговият производител, така и вносителят, но и лицето за оценка на съответствието. Хората не трябва да се притесняват да поискат тези документи, ако имат някакво съмнение относно продукта, коментира Мирослав Йотов, експерт в Държавната агенция по метрология и технически надзор. Глобата за търговци, които продават строителни материали без документ, е до 1000 лв. Маркировка за съответствие трябва да имат и останалите строителни материали, които се продават на нашия пазар - тухли, строителни разтвори, гипс, плочки, лепила и т. н. При някои от тях системата за оценка е по-облекчена. Достатъчно е например производителят да декларира, че спазва даден стандарт и да притежава протокол за изпитания от оторизирана лаборатория. Хванаха 4801 продукта с отклонения През 2004 г. са извършени 834 планови проверки на различни строителни материали. 86 от тях са били по сигнали на граждани, съобщиха от агенцията по метрология и стандартизация. Установени са несъответствия при 480 продукта. Обект на контрол са били цимент, тухли, арматурно желязо, гипсови плоскости, мазилки, плочки, лепила, водопроводни части и др. Всички тези материали трябва да имат знак за съответствие и инструкции на български език за тяхната употреба.
Източник: Труд (17.01.2005)
 
Най-големият производител на стомана в света "Митал стийл" планира да закупи още три предприятия в Централна и Източна Европа и Турция на обща стойност около 1.5 млрд. долара, предаде агенция Asia pulse, след като стана ясно, че компанията настъпва и на китайския пазар. "Митал" възнамерява да предложи 1 млрд. долара за дял от 49 на сто от турското стоманодобивно предприятие "Ердемир", който е предложен за продажба от правителството в Анкара. Основни конкуренти ще й бъде базираната в Люксембург компания "Арселор", която доскоро беше номер едно на световния пазар, и американската "Ю Ес стийл". Очаква се турското правителство да посочи предпочитан купувач за "Ердемир" до седмици. Компанията е 13-ият производител на стомана в света и акциите са листвани на Истанбулската фондова борса. "Митал" проявява интерес и към закупуването на чешкото предприятие "Витковице", за което основни конкуренти отново са й "Арселор" и "Ю Ес стийл". "Митал" вече е най-големият производител на стомана в Чехия. Според анализатори стойността на сделката е над 200 млн. долара. През следващите седмици ще стане ясен и победителят в надпреварата за закупуването на полската компания "Хута Честохова" в сделка за около 300 млн. долара. Освен "Митал" претендент за предприятието е и украинската компания "Донбас".
Източник: Дневник (18.01.2005)
 
51,6 млн. лева дължат фирми в Пернишко за осигуровки, съобщиха от РУСО. Сумата е изчислена по актове от ревизии. 125 наказателни постановления са издали инспекторите през миналата година. Чрез запор на банковите сметки те са успели да съберат 1 556 240 лева. Други 1 121 000 лева са внесени след намеса на Агенцията за държавни вземания. Само за една година предприятията са увеличили борча си за осигуровки със 7 милиона лева. 52 са големите длъжници към РУСО в областта. Класацията безапелационно води обявената в несъстоятелност "Стомана" АД, която не е внесла осигуровки на персонала си за 24 779 000 лева. Още шест от нередовните осигурители са обявени в несъстоятелност.
Източник: Стандарт (18.01.2005)
 
Ръководството на "Кремиковци" не е решило кой от двамата кандидати за строителство на завода за отпадъци предпочита, каза вчера шефът на металургичния комбинат Валентин Захариев. Според зам.-кмета Милор Михайлов представители на "Кремиковци" са поели ангажимент, че ще дадат отговор до 15 януари. Те трябва да изберат един от двамата кандидати, защото заводът ще се строи на техен терен, обясни Михайлов. "Не сме се разбирали за никакъв срок. Още не сме решили. Има време", каза вчера Захариев. Без неговото решение обаче проектите не може да се внесат в екоминистевството за оценка на въздействието на околната среда. Процедурата трае 6 месеца. За строителството на завода, който от боклук ще произвежда ток, се надпреварват гръцко-американският консорциум "Болкан инженеринг", който предлага да обработва сметта срещу 16 евро на тон, и белгийско-британското дружество "Ремко - Б" с цена от 5 евро на тон. Вторият кандидат обаче иска да преработва и опасни отпадъци. Кметството ще участва пък като осигурява боклука. Вчера общината обяви, че очаква спешно допълнителни предложения от инвеститори за реализиране на различни технологични решения за третиране на отпадъци.
Източник: Монитор (18.01.2005)
 
Девет кандидат-купувача са изразили интерес към участие в приватизацията на държавните 99% от капитала на чешкия стоманодобивен комбинат Vitkovice Steel (VS). Сред кандидатите са руската Евраз, собственост на руския магнат Александър Абрамов, руската Северстал, украинската Донбас, чешката Trinecke zelezarny (TZ), чехословашката инвестиционна компания Penta, иранската Safa Industrial Holding, люксембургската Arcelor и дъщерното дружество на Ispat India – Global Infrastructure Holdings. По-рано, министерството на финансите заяви, че най-голямата щатска стоманодобивна компания – Nucor Corporation, също е проявила сериозен интерес. До 31 януари 2005 г., инвеститорите трябва да подадат обвързващи оферти. Държавата, която контролира VS чрез Osinek, очаква да спечели до 4.5 млрд.ч.кр. от продажбата. Цената и бизнес плана ще бъдат основния критерий в търга. През 2003 г., VS регистрира брутна печалба в размер на 143 млн.ч.кр., в сравнение с 46 млн.ч.кр. преди година. Заедно с Osinek, през 2003 г. VS генерира продажби на стойност 9.09 млрд.ч.кр. (източник: Interfax)
Източник: Други (18.01.2005)
 
Tata Iron and Steel Company Ltd. (TISCO) получи сертификат Social Accountability (SA) 8000 от щатската Social Accountability International (SAI). “Tata Steel е единствената стоманодобивна компания в света, удостоена с този сертификат,” гласи изявлението на компанията пред пресата. Сертификатът SA 8000 е световно-валиден стандарт за ефективно управление на работното място. (The Telegraph - India)
Източник: Други (18.01.2005)
 
В понеделник съд в Онтарио удължи срока за увеличаване на капитала на Stelco Inc. с две седмици, предоставяйки на кандидатите за закупуване на най-голямото стоманодобивно предприятие в Канада повече време за провеждане на дю дилижънс. Говорител на базираната в Хамилтън, Онтарио компания, която преди година премина в протекция от банкрут, заяви, че съдът е удължил срока от 31 януари до 14 февруари, поради високия интерес към закупуването на компанията. “Съдията одобри удължаването,” съобщи говорителката Хелън Рийвс. “Процедурата беше проста и кратка … никой не се противопостави.” Всички оферти ще бъдат разгледани на фона на предложението на Deutsche Bank AG на стойност 900 млн.щ.д. Stelco потвърди информацията, че предложения са подадени от шест кандидата, както и че и други проявяват интерес. Списъкът с потенциалните купувачи на Stelco съдържа имената на канадския конкурент на компанията Algoma Steel, руската Северстал, United States Steel Corp. и джойнт венчър между Ontario Teachers’ Pension Plan и канадската Sherritt International Corp. Съдът също така заяви, че двама потенциални инвеститори в съоръжението на Stelco Stelpipe, които официално са заявили своя интерес след указания срок (декември), все пак ще могат да участват в следващата фаза на процеса. (източник: Reuters)
Източник: Други (18.01.2005)
 
Компанията Mittal Steel Co., собственост на стоманения магнат Лакшми Митал, подготвя да предложи оферта от 1 млрд. USD за приватизацията на 49 процента на турския металургичен комбинат Еrdemir, обяви турският вестник Milliyet, като се позова на информация на британския Independent. Към приватизацията на Еrdemir, заемащ 13-о място в света в производството на стомана, проявяват интерес и англо-холандският консорциум Corus, базираният в Люксембург гигант Arcelor и US Steel. Индиецът Лакшми Митал, който живее в Лондон, е сред най-богатите хора в света. Той е собственик на LNM Holdings, в чиято структура влиза и компанията ISPAT, която има интерес към металургичния комбинат Кремиковци в България. Митал има заводи в Южна Африка, Полша, Индонезия, Kазахстан, Румъния.
Източник: Пари (19.01.2005)
 
Монголското правителство съобщи, че ще въведе данъчни облекчения за компании като BHP Billiton, Mitsui & Co. и Cia Vale do Rio Doce, с цел привличане на инвестиции в находищата на въглища и мед в пустинята Гоби, на стойност над 385 млрд.щ.д. Монголия иска да привлече минни компании, както и фирми, строящи пътища, железопътни линии, електроцентрали и произвеждащи продукти, като например части за коли, заяви търговския министър на страната Сукхабаатар Батболд. Той отказа да коментира по-детайлно планираните данъчни облекчения. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (19.01.2005)
 
Българияе на пето място по ръст на БВП сред страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ за 2004 г., се посочва в проучване на Bank Austria Creditanstalt /BA-CA/. С 5.6% ръст на БВП страната ни се нарежда след Латвия /8.7%/, Румъния, която въведе единен данък /8.3%/, Литва /6.5%/ и Естония /6.3%/. .
Източник: Пари (20.01.2005)
 
10,5 млн. лв. събра от концесии Министерството на икономиката за 2004 г., отчете зам.-министър Валентин Първанов. Това са внесените концесионни възнаграждения. В отдадените обекти са вложени над 120 млн. долара, каза той. Най-много вложения са направени от "Челопеч Майнинг" - $10 млн., каза шефът на дружеството Лоранс Марсланд от канадската "Дънди прешъс металс". За 2004 г. там са добити 650 хил. тона руда. Над $8,4 млн. са вложени в "Елаците-мед", каза Цоло Вутов, директор на фирмата концесионер "Геотехмин". За м. г. там са добити 29 млн. тона руда, от която са произведени 33 хил. т мед, тон и половина злато и 5,6 т сребро.
Източник: Стандарт (21.01.2005)
 
Печалбата на ThyssenKrupp е нараснала над два пъти през първото тримесечие на настоящата фискална година, на фона на рекордното търсене на стомана, което позволи на компанията да увеличи цените си и да прогнозира запазване на силното представяне през цялата година. Базираната в Дюселдорф групировка заяви, че печалбата за първите три месеца завършващи през декември 2004 г., се очаква да бъде “доста над” 400 млн.евро, а продажбите да отбележат ръст от 20%, достигайки 10.1 млрд.евро в стойностно изражение. (източник: FT)
Източник: Други (21.01.2005)
 
Мнения на някои представители на финансови институции и бизнеса относно запазването на валутен борд в България: Джеймс Роуф, постоянен представител на мисията на Международния валутен фонд за България: Настоящото правителство заедно с БНБ обявиха стратегия за запазване на валутния борд при сегашния обменен курс до въвеждане на еврото. Това е в съответствие с модела, следван от другите новоприсъединили се към ЕС страни с валутен борд - Естония и Литва. Фондът вярва, че това е постижим подход, в случай че се запази стабилната макроикономическа политика, която поддържа борда. Тя включва разумна бюджетна политика, силен надзор над финансовия сектор и продължаващи структурни реформи. Димитър Костов, председател на Асоциацията на търговските банки: Не вярвам, че такъв вариант е вероятен. Иначе колкото черни краски има човек в торбата си, толкова може да използва, за да опише евентуалните последствия. По-скоро спекулации са коментарите, че може да бъде премахнат валутният борд. Това не може да се случи като политическо решение. Николай Неновски, член на УС на БНБ: Не може да има съмнение, че запазването на паричния съвет е най-доброто за България решение. Според стратегията на БНБ, приета миналата година, той ще бъде запазен до въвеждането на еврото две години след присъединяването ни към ERM II по курс 1.95583 лева за евро. Според мен моментните спорове за необходимостта от паричния съвет изместват истинската дискусия за подготовката на България за членство в ЕС и еврозоната. Левон Хампарцумян, председател на УС и изпълнителен директор на Булбанк: Против съм да се премахне валутният борд преди влизането в еврозоната, защото той изигра и ще продължи да играе важна стабилизираща роля за икономиката. Ако няма валутен борд, този стабилизиращ фактор ще се премахне, ще има възможност за всякакъв род спекулации на база национална валута и непредсказуемост. Васил Александров, директор на "Агрополихим": За бизнеса ще е добре да падне, за да се нормализира скъпият лев, а оттам да се увеличат конкурентоспособността и износът. При разумна монетарна политика няма от какво да се опасяваме. Има достатъчно грамотни хора в България, които да я приложат. Антон Петров, представител на "Виохалко" за България: Няма да е добре, ще доведе до нестабилност. За индустрията ще има сътресения, защото трудно се работи в несигурна среда. Това би накарало някои инвеститори да преосмислят плановете си и дори да се оттеглят. Обезценката на лева може да доведе до увеличаване на износа, но този ефект обикновено е краткосрочен - 5-6 месеца, което няма да покрие негативите от премахването на валутния борд.
Източник: Капитал (22.01.2005)
 
От април 2004 г. в "Стомана Индъстри"АД е въведена успешно в експлоатация най-мощната шредерна инсталация на Балкани-те за преработка на стари коли и бяла техника. Инвестицията е в размер на 15 млн. лева. Очакваната й възвращаемост е до две - две и половина години. казва Антон Петров, представител на гръцка-та "Виохалко" за България. Инсталацията е произведена от германската фирма "Метсо - Линдеман". капацитетът е изключително висок - преработване на 160 тона скрап на час. Ако си представим, че един стар лек автомобил тежи около 700 кг, инсталацията може да преработи около 2200 автомобила за един ден, пояснява Петров. Мощността на шредерната инсталация в "Стомана Индьстри" АД значително надхвърля обема на металните отпадъци в страната. Според Петров годишно ще се изхвърлят около 100-200 хил. тона скрап - от стари автомобили, предадени за рециклиране, електроуреди, хладилна техника и др. Инсталацията може спокойно да поеме и преработи цялото това количество. "Стомана Индъстри" АД не изкупува стари автомобили и скрап директно от населението, а има сключени договори с три-че-тири големи фирми-посредници. "Проблемът със старите коли не е толкова лек за разрешаване - казва Петров. - Въпросът не се заключава само в това да се освободят паркингите от неизползваемите автомобили. Те трябва да бъдат транспортирани да специални площадки – депа, където в съответствие с международните екологични норми трябва да бъдат отделени и съхранени в специални условия маслото, акумулаторите, останалото гориво и други елементи. като колите се подготвят за преработване. Известно е, че в момента се разработват държавни проекти за създаването на две или три такива депа в страната. В град Перник има условия и с участието на "Стомана Индъстри" АД такъв екологичен проект успешно може да бъде реализиран." (сп. Тема)
Източник: Други (24.01.2005)
 
Четири болници, две банки, три банкови клона и 15 съдилища включва списъкът на 250-те най-коректни работодатели през миналата година, оповестен от Националния осигурителен институт (НОИ). Данните са за периода януари - ноември, а класацията е направена според размера на осигуровките, плащани от компаниите. Високите суми, върху които се правят осигуровките - между 515 и 864 лв., подсказват, че в тези дружества не се укриват доходи и затова те се обявяват за най-коректни към НОИ. Във всичките 250 компании работят общо 112 хил. служители. В списъка на най-добре плащащите са и "Марица-изток", "Лукойл Нефтохим", АЕЦ "Козлодуй", "Софарма", "Благоевград БТ", "Видима идеал", "Стомана индъстри", "Видима" и "Идеал стандарт", "Златни пясъци" и "Албена". Сред тях са и множество търговски представителства на чуждестранни компании, електроразпределителни и електропреносни дружества, софтуерни фирми. Повече от половината от компаниите са със седалище в София.
Източник: Дневник (24.01.2005)
 
Металургичният гигант "Кремиковци" е отчел нетна печалба от 7.5 млн. лева за третото тримесечие на 2004 г. Това става ясно от финансовия отчет на предприятието, който най-накрая е публикуван в сайта на фондовата борса. От него се вижда още, че дългосрочните задължения на дружеството са се увеличили, достигайки близо 325 млн. лв. Три месеца по-рано те са били 290 млн. лв. Обратна е тенденцията при краткосрочните кредити. Те са намалели от 310 млн. лв. на 284 млн. лв. Най-големите кредитори на комбината са държавните дружества НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, но досега те не са предприемали съдебни действия срещу завода. Преди няколко месеца адвокатът на "Кремиковци" Баташки поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разсрочване на 146 млн. лв. дългове, които комбинатът е натрупал към НЕК, "Булгаргаз" и Националния осигурителен институт. Краткотрайните активи на комбината са нараснали през периода, но балансовата стойност на дългосрочните материални активи е намаляла с близо 40 млн. лв. Най-осезаемо е намалението в графа "Машини и оборудване". Сумата на тези активите е 183 млн. лв. Забелязва се ръст на отпуснатите търговски кредити към други предприятия, което поставя "Кремиковци" в ситуация на зависимост от финансовото състояние на клиентите си. Общо разходите за последното отчетено тримесечие са отбелязали ръст от 26 млн. лв., като този резултат се дължи в най-голяма степен на сумите, изразходвани за оперативната дейност. Оптимистичното е, че за периода до септември на изминалата година общият обем на приходите от дейността на "Кремиковци" са нараснали с по-бърз темп, отколкото съответните разходи. Приходите от продажби са се увеличили със 26 млн. лв. и са достигнали 732 млн. лв. Задълженията на "Кремиковци" към бюджета са малко над 20 млн. лв. Неплатените заплати и стари задължения към персонала са над 8.5 млн. лв. През годината интерес към закупуване на завода прояви индийският "Глоубъл инфрастракчър холдингс", контролиран от фамилията "Митал", притежаваща металургичния гигант "Испат". Холдингът се занимава изцяло с инвестиционните операции на компанията в чужбина и държи 6% от "Испат индъстриз". Купувачът преговаря със сегашния собственик "Финметалс холдинг" за покупка на мажоритарния дял от дружеството. От март собственикът активно преговаря с четири чуждестранни компании, заявили интерес да инвестират в "Кремиковци". Последните промени в управителните органи на дружеството бяха през август, когато в борда на директорите влязоха двама индийци, представители на "Испат индъстриз". До края на годината се очакваше мажоритарният собственик "Финметалс холдинг" да привлече чужди инвеститори в управлението, но досега няма сделка. На извънредното събрание за одитор на дружеството през 2005 г. отново беше избрана компанията "Делойт и Туш".
Източник: Дневник (25.01.2005)
 
12.67% е средното ниво на безработицата за 2004 г. съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. През 2001 г. безработицата е била 18% средногодишно. От началото на мандата си правителството е отделило 800 млн. лв. за активни мерки за излизане на безработните на пазара на труда. През първите 9 месеца на 2004 г. коефициентът на заетост е бил 54.3% и е нараснал с 1.8 пункта спрямо първите 9 месеца на предходната година. Има и подобряване на съотношението на пенсионерите към осигурените лица, каза Христова. През 2001 г. това съотношение е било 102.6%, а през миналата година - 97.4%.
Източник: Пари (25.01.2005)
 
Изнесените количества мед от най-големия световен производител Чили нараснаха през миналата година с впечатляващите 91% и приходите от експорта възлязоха на 14.3 млрд. USD. Само през декември благодарение на отчелия растеж от 138% спрямо същия месец на 2003 г. износ в държавната хазна постъпиха 1.6 млрд. USD. Експортноориентираната чилийска икономика се възползва от бума на цените на медта. Те скочиха с 34% през 2004 г. и червеният метал се установи, макар и за кратко, на 17-годишен ценови пик от 3175 USD/т през октомври. Оттогава котировките се понижават, но не се отклоняват много от високите стойности. 45% от чилийския износ за 2004 г. са именно мед. Предвижда се в страната тази година да се добият 5.6 млн. т при прогнозни 5.3 млн. т за 2004 г. В Чили оперират най-големите световни миннодобивни компании, в т.ч. държавната чилийска фирма Codelco, британско-австралийската BHP-Billiton, Anglo-American /ЮАР/ и американската Phelps Dodge.
Източник: Пари (25.01.2005)
 
Поредният клъстър, този път в областта на минно-добивната промишленост, ще бъде учреден днес, съобщиха от Министерството на икономиката. Той е под патронажа на вицепремиера Лидия Шулева и ще се казва "Средногорие мед". Председател на работната група за създаване на клъстъра е зам.-министърът на икономиката Валентин Първанов. Учредителният протокол ще бъде подписан от Том Биймиш, изпълнителен директор на "Юмикор мед" АД, Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара, Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на "Челопеч Майнинг" ЕАД, Олимпи Кътев, областен управител на София град, Божидар Данев, председател на БСК, Кирко Кирков, председател на БИБА, Валентин Захариев, председател на Браншовата камара на черна и цветна металургия, от кметове и областни управители. Клъстърът обхваща основно големите индустриални предприятия за добив и преработка на руди и цветни метали от района на Централното Средногорие.
Източник: Монитор (26.01.2005)
 
Някои депутати от украинския парламент внесоха предложения за налагане на мито в размер на 20-30 евро/т върху износа на всички видове желязна руда, след 30-40% скок в цените на въпросната суровина, използвана в стоманодобива. Украинският парламент отхвърли предложението на депутатите. Според информацията, мнозинството от депутатите са отказали дори да гласуват предложението, което е било обсъждано миналата седмица. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (27.01.2005)
 
През 2004, вносът на готова стомана в САЩ е нараснал с 55% в сравнение с 2003, достигайки 28 304 000 тона. Според информацията, публикувана от Американския институт по желязото и стоманата (AISI), прирастът във вноса на стомана в процентно изражение през 2004 е над 3 пъти по-голям от увеличението в потреблението, което е в размер на 15.9%. В резултат на това, пазарният дял на вноса на готова стомана нараства от 6% до 21.2%. “Вносът през 2004 г. се увеличи изключително много, на американския пазар има значителни количества стомана,” заяви Джон Сурма, президент и изпълнителен директор на The United States Steel Corporation, както и председател на AISI. “Индустрията предприе много положителни стъпки, на фона на подобрените пазарни условия, но има още много работа, преди да бъдат завършени необходимите инвестиции и с оглед на задържане на благоприятната ситуация.” (източник: Industry Week)
Източник: Други (27.01.2005)
 
В четвъртък киевски съд замрази акциите на най-големия стоманодобивен завод в Украйна, който миналата година беше продаден на групировка, включваща зетя на бившия президент Леонид Кучма, в една от най-критикуваните приватизационни сделки в страната. Съдът разпореди консорциумът, закупил завода Кироврижстал, “да не пуска, продава или депозира акции”, до края на съдебните процедури, според публикации в украинската преса. Зетят на Кучма – Виктор Пинчук, магнатът в индустрията Ринат Ахметов, и други, сформират консорциума, купил завода за 800 млн.щ.д. (665 млн.евро). Съдебните служители не бяха открити за коментар. Решението дойде насред ширещите се очаквания, че новото украинско правителство, начело с назначената за министър-председател Юлия Тимошенко, ще преразгледа тъмните пост-съветски бизнес сделки в страната. То дойде като следствие от иск за издаване на постановление, подаден от Ириан Назарова, адвокат, представляващ парламентарната комисия по приватизацията. Миналата година, комисията заведе дело за анулиране на приватизацията на Криворижстал, твърдейки, че сделката е попречила на малките акционери и гражданите да закупят дялове в компанията. Останалите кандидати, сред които руската Северстал и консорциум между LNM Group и United States Steel Corp., също надигнаха глас, твърдейки, че техните оферти са били по-високи. Криворижстал е едно от най-печелившите стоманодобивни предприятия в света и произвежда около 20% от общите количества стомана, произвеждани в Украйна. През 2003 г., печалбата на компанията преди облагане с данъци, беше в размер на 300 млн.щ.д. (250 млн.евро). Тимошенко, който е ключов съюзник на президента Виктор Юсченко, нееднократно е казвал, че Криворижстал е на първо място в дневния ред на преразглеждането на приватизационните сделки, предприето от новото правителство. “Не смятаме, че Криворижстал и други подобни предприятия са били приватизирани,” заяви Тимошенко пред Associated Press. “Онова, което се случи, беше абсолютно престъпление с държавно имущество.” (източник: Forbes)
Източник: Други (27.01.2005)
 
Mittal Steel, която скоро ще стане най-голямата стоманодобивна компания в света, очаква пазарът на метала да остане стабилен през 2005 г., и се подготвя за още придобивания, заяви председателят и изпълнителен директор на компанията в четвъртък. Лакшми Митал потвърди интереса си към закупуването на дял в турската Eregli Demir Celik (Erdemir), която правителството се кани да продаде тази година. Неговата компания, която се оформя като водещ консолидатор в световната стоманодобивна индустрия, също така проявява интерес към предприятия, предвидени за приватизация в Полша и Чехия, заяви Митал в рамките на Световния икономически форум в Давос. Цените на стоманата нараснаха почти двойно през миналата година, на фона на изключително засиленото търсене, особено в Китай, което неизбежно води до някои страхове от корекция. Но Митал очаква добрият баланс между доставките и търсенето да продължи през 2005 г., както и Китай да обуздае свръхинвестициите в сектора. “Предвиждам стабилна среда, освен ако не се случи голяма терористична атака или друго катастрофално събитие,” заяви Митал. Англичанинът от индийски произход Митал изгради цяла империя чрез закупуване на губещи предприятия из цял свят. През 2004 г., той сля своята компания LNM Holdings и Ispat International NV, и постигна договореност за закупуването на щатската Steel Group Inc. Когато сделката бъде финализирана през първото тримесечие на тази година, Mittal Steel ще изпревари настоящия световен лидер Arcelor по производство. Според Mittal, в стоманодобивния сектор ще има още поглъщания, като неговата компания ще играе водеща роля в този процес. По-рано този месец, Mittal успя да стъпи на китайския пазар чрез закупуването на дял от осмата по големина стоманодобивна компания в Китай Hunan Valin Steel Tube & Wire Co. Ltd., на стойност 314 млн.щ.д. Придобиването беше първата мащабна инвестиция от страна на не-китайски производител на стомана в голяма китайска стоманодобивна компания. Бъдещите мишени на интереса на Митал са Турция и Източна Европа. “Изразихме интереса си към закупуването на турската Erdemir, както и на предприятия в Полша и Чехия,” заяви той. Сред другите компании, кандидати за Erdmir са Arcelor и две руски предприятия – Ножолипетск и Северста. Турското правителство е назначило група съветници, които да проучат продажбата на държавния 46.12% дял в Erdemir, най-голямото стоманодобивно дружество в страната. Продажбата е част от приватизационен процес, подкрепян от Международния валутен фонд. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (29.01.2005)
 
“Кремиковци” АД спечели проведения вчера търг с явно наддаване за закупуване на завод за производство на ламарина с полиестерно покритие, който се намира в сръбския град Лесковац – на около 40 км от град Ниш. Заводът в град Лесковац е посторен през 1974 г., но технологичната база е на добро ниво, което позволява да се извършва полиестерно покритие и на алуминиеви профили. Въпреки това се предвижда до една година да се направи реконструкция и модернизация на предприятието, за което ще бъдат инвестирани близо 1 един милион евро. С придобиването на този завод се удвоява капацитетът на “Кремиковци” за производство на най-скъпия металургичен продукт до 72 000 тона годишно. Ламарината с полиестерно покритие се произвежда основно за износ, като основните клиенти на “Кремиковци” са в ЕС и Турция. Най-често тя се употребява за покривни и фасадни панели.
Източник: Фирмена информация (31.01.2005)
 
Рекордни приходи от 15.858 млрд. лв. са влезли в бюджет 2004, показват данни от финансовото министерство за изпълнението му. Общите приходи са увеличени спрямо планираните с 1.442 млрд. лв. Надплановите данъци са 1.173 млрд. лв. Рекордни са и разходите в размер на 15.198 млрд. лв. Правителството е увеличило харчовете с 900 млн. лв. за година. Бюджетният излишък по консолидираната програма е 659.212 млн. лв. За една година фискалният резерв е увеличен с 962 млн. лв. до 3.848 млрд. лв. в края на годината.
Източник: Пари (31.01.2005)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" е купил на явен търг завод за производство на ламарина с полиестерно покритие в сръбския град Лесковац, съобщиха от дружеството. Сделката е станала в края на миналата седмица, но цената не беше обявена. С тази инвестиция "Кремиковци" възнамерява да удвои годишното производство на този вид ламарина, поясниха от комбината. Сега мощностите в София при максимално натоварване дават 26 хил. тона. Целта е годишно те да нараснат до 72 хил. т, които основно ще се изнасят в страните от Европейския съюз и Турция. Заводът в Лесковац е строен преди 30 години, но технологичната база е на добро ниво, така че ще може да се извършва полиестерно покритие и на алуминиеви профили, се казва в съобщението на комбината. Въпреки това до една година собствениците планират значителни разходи за реконструкция и модернизация на линиите. За целта в завода ще бъдат инвестирани близо 1 един милион евро. Това е първата инвестиция на "Кремиковци" в чужбина. Досега дружеството обновяваше само собствените си мощности. За деветте месеца на годината дружеството отчете 7.5 млн. лв. печалба. В същото време обаче нарастват дълготрайните задължения. От 290 млн. лв. към средата на 2004 г. в края на септември те са достигнали 325 млн. лв., сочи отчетът за деветмесечието.
Източник: Дневник (31.01.2005)
 
Цените на производител в промишлеността през декември м.г. са нараснали с 5.1% спрямо същия месец на 2003 г., съобщиха от НСИ. В края на годината инфлацията бе 4%, докато средногодишното й ниво бе 6.1%. В добивната индустрия ръстът през декември е 9.4% спрямо декември 2003 г., като най-силно са поскъпнали цените в добива на метални руди - 28.6%. Производствените цени в преработващата промишленост са нараснали с 4.6%, като най-голям е скокът в сектора леене на метали - 21.8%. Основна причина за това поскъпване е повишаването на цените на металите на международните борси през миналата година. При медта например то е около 20%. Ръстът в цените при производството и разпространението на ел.енергия, газ и вода през декември м. г. спрямо декември 2003 г. е 5.6%.
Източник: Пари (01.02.2005)
 
Дружеството за добив и преработка на медна руда Асарел Медет инвестира през 2004 г. 19 млн. USD. Средствата основно са насочени в развитието на рудника и преработвателната фабрика. Вече сме достигнали максималния капацитет на производство - добив на 32 млн. т минна маса и преработка на 11 млн. т руда годишно, заяви изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков. От нея се добиват 40 хил. т мед годишно, като количеството на злато и сребро е пренебрежимо малко. През тази година инвестициите основно ще са насочени за повишаване на производителността и намаляване на енергийните и материалните разходи, заяви Цоцорков. Дружеството успешно изпълнява програмата за възстановяване на минали екощети на стойност 24 млн. лв. Програмата трябва да приключи до средата на 2006 г. .
Източник: Дневник (01.02.2005)
 
Очаква се производството на стомана в Китай през 2005 г. да достигне 300 млн.т., заяви Луо Биншън, вицепрезидент на Китайската стоманодобивна асоциация (China Steel Industry Association), добавяйки, че според него, разликата между цените на стоманата на местния пазар и в международен аспект намалява. Миналата година, производството на стомана в Китай отбеляза ръст от 22.7%, в сравнение с 2003 г., достигайки 273 млн.т., според публикация в ежедневното издание Shanghai Securities News. (източник: ETNet News)
Източник: Други (01.02.2005)
 
Нетната печалба на “Алкомет” АД за 2004 г. намалява с 40,58% до 2,829 млн. лв. в сравнение с 4,761 млн.лв. за предходната година, показва отчетът на компанията. Общите приходи от дейността на дружеството бележат повишение от 47,20% до 111,923 млн. лева за изминалата календарна година в сравнение със 76,031 млн. лева година по-рано, а общите разходи за дейността бележат ръст с 50,67% до 109,153 млн. лева. До момента се изтъргуваха 2800 акции на шуменското дружество за алуминий и алуминиеви сплави, като средната цена се понижи с 3,90% до 9,20 лева. Към момента офертите купува са на ниво 8,80 лева. купува и 9,20 лева. продава.
Източник: Монитор (02.02.2005)
 
Канадската компания "Юромакс" (Euromax) продължава сондажите си в България с нови проучвания в едно от находищата, за които дружеството има лиценз за търсене на ценни метали, съобщиха от дружеството. Според запознати става въпрос за златното находище в местността Огоста в Северозападна България. Засега компанията има само предварителни данни за залежите от злато, за които е спечелила търг от българското правителство в края на миналата година, каза Джон Менцис, главен изпълнителен директор на "Юромакс". Проучването на залежите от злато е задължително условие преди изготвянето на икономическа оценка на експлоатацията на находището и изграждането на мините. Сондажите трябва да установят точните залежи от ценния метал. Предварителните данни показват, че залежите от златна руда са за над 7.5 млн. тона, а средният добив е около 5.5 грама злато на тон руда. Проучването на находищата обаче може да отнеме доста време и да завърши през следващата година, коментираха представители на компанията. Оценката на залежите, правена от българската държава в миналото, също ще бъде взета под внимание при започването на сондажите в Огоста.
Източник: Дневник (02.02.2005)
 
Турският министър на финансите Кемал Унакитан обеща еднакви условия за чуждестранните и местни инвеститори при планираната продажба на 46.12% от стоманодобивното предприятие Eregli Demir Celik (Erdemir). Няколко чужди компании, сред които и Arcelor – една от най-големите стоманодобивни групировки в света, руските Новолипетск и Северстал, както и Mittal Steel, са проявили интерес към Erdemir. “Всеки който има пари, е добре дошъл. Местните инвеститори също, нека купуват,” заяви Унакитан по време на пресконференция. Erdemir е най-големият производител на стомана в Турция, и дванадесетият по големина в света. По отношение на дълбоковкоренените притеснения на турците относно навлизането на чуждестранните инвеститори в страната, Унакитан заяви: “Идването на чужденци означава въвеждане на нови технологии, нови системи. Ще бъде проведен търг, в който няма да се прави разлика между чужди и местни инвеститори. Той ще бъде прозрачен и ще предоставя еднакви възможности за всички. Ако искаме да дойдат чужденци, тогава трябва да осигурим равни условия за всички.” До момента, Турция не се радва на особено много чужди инвестиции, отчасти поради законови спънки и незадоволителни пазарни условия. Потокът на чуждестранни инвестиции в страната беше едва в размер на 586 млн.щ.д. през 2003 г., и 1.04 млрд.щ.д. през 2002, когато Турция се бореше да преодолее икономическата си криза. Според изчисленията, размерът на чуждите вложения в страната през 2004 г. е нараснал до 2.5 млрд.щ.д., и би могъл да достигне 4 млрд.щ.д. през 2005 г., благодарение на силното икономическо възраждане и вероятното начало на преговорите с ЕС през октомври. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (02.02.2005)
 
Четирите години на управлението на президента Владимир Путин бяха много благоприятни за руската металургична индустрия. Реалният растеж започна през 2001 г., когато беше отбелязан прираст в инвестициите. Производството на стомана се увеличи с 1.9% до 59.9 млн.т. през 2002 г., а производството на валцуван метал нарасна до 3.8%, достигайки 48.5 млн.т. Всичко това се случи, въпреки по-високите цени на въглищата и кокса, увеличените разходи за железопътен транспорт и неблагоприятните цени в световен мащаб. Увеличението в производството беше постигнато единствено благодарение на съживяването на местния пазар. Почти всички металургични предприятия в Русия през последните години работят по един и същи сценарий: инвестиции – увеличено търсене на местния пазар – увеличен износ, благодарение на благоприятната пазарна обстановка – увеличение на цените в Русия – инвестиции. В края на първия мандат на президента Путин, производителите на черни метали се възползваха от изключително благоприятната ситуация в Китай и САЩ и успяха почти да изравнят местните цени на продукцията си с тези на световните пазари, макар и не без скандали. Целият този процес беше съпроводен от бърза консолидация на активите. През периода 2000-2004 г., понятието “металургичен завод” постепенно отстъпи пред термина “металургична групировка”. Подобна беше ситуацията и в сферата на цветната металургия. Анализаторите смятат, че факторите, ръководещи прираста в руската металургия през периода 2001-2002 г., ще продължат да действат поне до 2010 г. Това е един реален успех на новата индустриална политика на икономическия екип, работещ под ръководството на Владимир Путин през последните няколко години, особено като се има предвид, че на практика тази политика се очерта като един отказ за вмешателство в делата на металургичните компании и подкрепа при разрешаването на проблемите им в международен аспект. История: 2000 – 2004 г. Събитията от последните пет години създават впечатлението, че металургията в Русия е в ръцете на напълно незаинтересовани хора. Психологията на собствениците на металургични компании се промени напълно, когато държавата се отказа от опитите си да регулира този пазар. Историята на мениджърите Най-голямото прегрупиране на силите в руската металургична индустрия се случи почти веднага след встъпването на Владимир Путин на президентския пост. В рамките на няколко месеца след встъпването му в длъжност, в алуминиевата индустрия се сформира нов модел на силите. Вместо да влязат във война, както се очакваше, Роман Абрамович и Олег Дерипаска обединиха силите си и основаха холдингът Руский алуминий, който включваше алуминиевите предприятия в Красноярск, Братск, Саянск и Иркутск, както и рафинерията в Ачинск (Ачинский глиноземний комбинат). В процеса на осъществяване на тези грандиозни сделки, бившите гиганти на алуминиевия пазар напуснаха индустрията (напр. братята Майкъл и Лев Чорни, шефът на алуминиевия завод в Братск (БрАЗ) Юри Шляфщайн, предприемачът Анатоли Биков, и съсобственикът на Красноярския алуминиев завод (КрАЗ) Васили Анисимов). Революцията на пазара на цветни метали беше заключителната фаза на един общ процес, свързан с разпадането на холдинга TWG, формиран по инициатива на шефа на Новолипетската корпорация за желязо и стомана (НЛМК) Владимир Лисин и шефа на Саянския алуминиев завод (СаАЗ) Олег Дерипаска през 1999 г. Сриването на TWG предопредели новата група собственици на една огромна част от индустрията, които впоследствие останаха почти непроменени. Изключенията бяха в областта на производството на никел (където холдингът Интеррос не промени позициите си), производството на мед (където реалният собственик на Уралската минна и металургична компания (УГМК) Искандър Махмудов просто леко излезе от сянката), и Северстал и Магинтогорск (Магнитска), където действителните собственици останаха Алексей Мордашов и Виктор Рашников). На теория, не беше логично в металургията да настъпят каквито и да било радикални промени, тъй като по същество в нея не се появиха нови играчи. Дори и тези размествания, обаче, бяха достатъчни да променят индустрията до неузнаваемост и да я трансформират от една буквално загиваща индустрия в най-силната и най-развита индустрия в руската икономика. Историята на инвестициите Преминаването към активни инвестиционни стратегии, наблюдавано при всички руски металургични компании, е първият, и все още решаващ фактор, за развитието на индустрията. Играчите насочваха инвестициите основно към производствените си мощности, но към 2001 г., екстензивното развитие започна да се съревновава с интензивното развитие. Металурзите изкупиха останалите участници в производствената верига и консолидираха активите в своята индустрия. Производителите се консолидираха първи. Например, през 2002 – 2003 г., Северстал купи Карелски окатиш и Оленогорский Горно-обогатительнъй комбинат (ОЛКОН), които в момента са част от поделението за суровини на Северстал Северстал Ресурс. През последните три години, Евразхолдинг, която първоначално беше основана от Александър Абрамович и партньори с цел консолидиране на умиращите стоманодобивни заводи в Урал (Нижни Тагил, Кузнецки и Запсиб), изкупи няколко малки минни компании (ОАО Бакалские Рудники, Шерегешкое рудоуправление, Рибитский рудник и Красноярское рудоуправление). Но това им осигури не повече от 40% от нужните им суровини. През лятото на 2003 г., Евразхолдинг загуби битката за Коршуновски ГОК, в която се съревноваваше с Мечел, която също се включи в битката за суровини. Абрамов, обаче, се очаква да спечели в наддаването за Качканарски ГОК, на който той хвърли око още преди пет години – УГМК вече оповести плановете си да продаде този актив на Евразхолдинг. След тази сделка, Евразхолдинг, която разполага с най-малко суровини от всички металургични холдинги в страната, ще успее да покрие 60% от нуждите си. Малко по-късно, металургичните компании насочиха вниманието си към потребителите. Северстал беше най-активната компания в тази област, като основа два холдинга – Северстал Ауто (Уляновски автомобилен завод и Заволжски моторен завод), и Северстал Транс (транспортно дружество). Компаниите, работещи в сферата на цветната металургия, също се включиха в процеса. Например, Русал купи автомобилния завод Горки (ГАЗ), всички по-големи автобусни заводи в страната, Уралския автомобилен завод (УАЗ), три от заводите за мотори Ярославл, както и още няколко предприятия, работещи в сферата на автомобилната индустрия. Всички те станаха част от холдинга Руспромавто, който, заедно с компаниите на Русал, се контролира от компанията на Олег Дерипаска Базов елемент. Този процес не се ограничи единствено в границите на Русия, а основната причина за това беше, че чрез придобиване на компании в Източна Европа, руските металургични предприятия бяха в състояние да заобиколят ограниченията за внос на валцувани продукти в Европа. По този начин, през октомври 2002 г., Юск Сталиндустри, която е свързана с НЛМК, придоби датската компания Danish Steel Works A/S за около 30 млн.щ.д. Мечел придоби румънската COST в Триговище, както и един малък хърватски завод – Zeliezara Sisak. Мечел купи още една румънска компания – S.C. Industria Sarmei, която произвежда телени продукти и специални стомани. Мечел плати около 27 млн.евро за 74% от акциите на завода. Както изглежда, металургичните компании не планират да спрат дотук. Северстал, например, участва в търг за приватизацията на полската Huty Czestochowa, един от най-големите й конкуренти в Източна Европа. Едно от дъщерните дружества на Мечел – швейцарската Conares Trading AG, която е част от холдинга Uglemet Trading, подаде документи за участие в търговете за приватизацията на контролен пакет в завода Petrotub в Румъния. Историята на чудесата за един ден Интересно е, че естественият подбор остави само онези собственици, за които металургичната индустрия беше предмет на дългосрочен интерес. В периода между 2001 и 2003 г., няколко големи финансови и промишлени групировки, които едновременно се впуснаха в металургичната индустрия с изглед да се задържат в нея дълго време, си отидоха също така бързо, както дойдоха. Империите им бяха колкото бляскави, толкова и мимолетни. В началото на 2003 г., МДМ Груп излезе от бизнеса с тръбопроводи, след като продаде ТМК на собственика на Синара – Дмитрий Пумпянски. Тези активи дълго време бяха държани от МДМ като залог, но веднага след встъпването в длъжност на Владимир Путин, структурите на Синара започнаха процес на заеман на този дълг на западни банки. МДМ успешно напусна индустрията, насочвайки се към производството на въглища и торове. Алфа Еко, структурно подразделение на Алфа Груп, не успя толкова ефективно да навлезе в индустрията. През лятото на 2000 г., Алфа Еко закупи около 42% от акциите на ОАО Тагмет от дребни акционери а Алфавит Груп. Между новият акционер и управлението на завода, начело със Сергей Бидаш (който първоначално контролираше 35%, а по-късно – 54% от акциите) избухна двугодишна война. Алфа така и не получи завода, но Бидаш беше принуден да продаде акциите си на Ринако Инвестмънт Къмпани (ИК Ринако), която беше свързана с МДМ Груп. След това, МДМ изкупи блока на Алфа. Също като МДМ, Алфа Еко разчиташе на сформирането на голям металургичен холдинг около Тагмет, особено като се има предвид, че компанията имаше опит в индустрията, та макар и не много успешен. От начинанието, обаче, не се получи нищо: през ноември 2003 г., Алфа Еко продаде последните си активи от черната металургия – контролен пакет в ОАО Сиебелектростал (Красноярск), и напусна бизнеса. МДМ също продаде Тагмет на Пумпянски. Роман Абрамович, който беше една от ярките фигури в металургичния бизнес, на практика също го напусна. Наскоро, според официални репортажи, той е предал пълния контрол над Руский алуминий (Русал), най-големият му актив в Русия след Сибнефт, на Олег Дерипаска, който постепенно увеличава дела си в компанията. Твърде вероятно е Абрамович напълно да се оттегли от металургията в резултат на преговорите на Русал за продажбата на голям пакет от акции на най-големия международен конкурент на компанията – Alcoa. Струпването на големи финансови и индустриални групировки от Елциновата епоха в индустрията продължи до края на приватизационния процес. В началото на втория мандат на Владимир Путин, обаче, единствените маневри в собствеността, които все още продължаваха, се въртяха около Магнитка. Търгът за продажбата на 23.7% от държавните акции в Магнитска за пореден път беше отложен за неопределен период от време (за първи път правителството се опита да продаде дела си през 1998 г.). Днес, Виктор Рашников контролира 57% от акциите, а 16.5% са в ръцете на Мечел. Мечел и УГМК съобщиха, че ще участват съвместно в търга, но Рашников няма намерение да се отказва. Въпреки това, каквито и да са резултатите от приватизацията на последните големи държавни металургични активи, в първите четири години от президентството на Владимир Путин, с изключение на няколко експеримента с тарифната политика и борбата на Министерството на икономическото развитие с дискриминацията срещу руските металургични компании в чужбина, държавата провеждаше един уникален експеримент, състоящ се в опита да бъде възроден един от ключовите индустриални сектори в страната. Дали този експеримент беше нарочен или принудителен, не е ясно, но резултатите са впечатляващи. Кой напусна сцената? Роман Абрамович Дали Роман Абрамович действително е напуснал цветната металургия? Вече има десетки мнения по този въпрос, но отговорът остава несигурен. Появата на собственика на Сибнефт в алуминиевата индустрия беше краткотрайна и сензационна. Абрамович очевидно е един от малкото силни предприемачи в света, който не се интересува откъде идват парите му: за него, алуминиевите заводи не са сгради с електролитни клетки, а поредица от цифри. Неговото излизане от пазара очевидно е знак, че в света има и по-привлекателни цифри. Анатоли Биков Бизнесменът от Красноярск Анатоли Биков беше един от група бизнесмени, изхвърлени от бизнеса от основателите на Руский алуминий, но доказа, че е най-уязвимият и най-упоритият от всички тях. Ареста на Биков, процеса срещу него, обвиненията, че е оглавявал организирана престъпна група, и последвалите пазарлъци – нито едно от тези събития не успя да повлияе на желанието му да си получи парите, дължими му за дела му в КрАЗ. След второто встъпване в длъжност на президента Путин, Биков вече превъзхождаше Русал в буквалния смисъл на думата: компанията беше принудена да подпише приятелско споразумение за уреждане на отношенията си с него и да плати една компромисна, но все пак достатъчно голяма сума (над 120 млн.щ.д., според неофициални източници), за въпросния пакет от акции. Сергей Попов Има много слухове относно въпроса какво точно търсеше директора на МДМ Груп в черната металургия? Всъщност, под негово ръководство, групировката проведе една от най-успешните реорганизационни операции: принудителното събиране на полу-затънали регионални предприятия, минимални усилия за тяхното възстановяване, бърза продажба на купувач от същия сектор на гребена на вълна от интерес, който “събирачът” успя да надигне в този бизнес. МДМ беше окачествявана с думи като “хищник” и “корпоративен нашественик”, както и с други недотам ласкави определения. На практика, обаче, се оказа, че този метод на правене на пари е печеливш за цялата индустрия: всъщност, Сергей Попов и неговите колеги създадоха интерес към тръбопроводната промишленост, а МДМ не взе този интерес със себе си, когато напусна пазара, а просто спечели интерес от него. Майкъл Чорни Майкъл Чорни, който е един от двамата братя, известни на цялото руско бизнес общество, вече беше съпритежател на над половината от металургичните активи в страната още през 1999 г. Той беше първият руски олигарх, който емигрира в Израел без да изчаква “равноотстояването” си. Брат му Лев Чорни остана в Русия. Почти нищо не е останало от бившето величие на баснословната империя TWG. Спомените за огромната империя на братята Чорни, обаче, все още вълнува пазара: слуховете, че Майкъл Чорни все още тайно контролира цялата руска металургия като монголски хан, при когото металургичните олигарси ходят, за да получат “титлите си”, се ширят и до днес. Нови лица на сцената Александр Абрамов В известен смисъл, Александр Абрамов и неговите партньори присъстват на пазара на черната металургия много преди Владимир Путин да се появи в политиката. Трудно е да се каже точно кога Абрамов стана ключова фигура в сферата на руската черна металургия. Може би това се случи, когато му хрумна идеята, че няколко почти рухнали бивши гигантски металургични предприятия, които бяха смятани за сериозни кандидати за напълно закриване, биха могли да му донесат пари, ако към тях се постъпи умело. Евразхолдинг знаеше как да направи това и стана най-голямата руска групировка, работеща в областта на черната металургия, което дава основание да смятаме, че Абрамов ще остане в руския бизнес елит още дълго време. Олег Дерипаска През 2000 г., действителният собственик на Саянският алуминиев завод (СаАЗ) и Сибирски алуминий (Сибал) – Олег Дерипаска, който току що беше успял да се измъкне от партньорството си с братята Чорни, се смяташе за един от основните кандидати за “поглъщане” от страна на Роман Абрамович, по време на консолидацията на активите на Русал. Дерипаска, обаче, успя да направи онова, което много от играчите на пазара не успяха – той стана съдружник, и на базата на резултатите от развитието на Русал през периода от четири години, той контролира целия холдинг. Според различни изчисления, той контролира почти 75% от акциите на групировката. Предприятието му Сибирски алуминий стана Базов Елемент, а Дерипаска уверено навлезе в кръга на олигарсите като равен. Игор Зюзин През лятото на 2001 г., търговската компания Glencore, последният западен играч в руската металургия, продаде контролният си пакет от акции в Мечел на компанията на Игор Зюзин Южний Кузбас. По този начин, въглищният магнат, който преди това беше познат на ограничен кръг от хора, си извоюва статут на един от ключовите играчи в черната металургия. Предполагаше се, че той ще комбинира активите на Мечел с тези на Кокс груп (компания, собственост на депутата от Дума Борис Зубитски, който притежава Талучермент и няколко свързани дружества), но това не се случи. Групировката, сформирана от Игор Зюзин и неговите партньори след три години получи името Мечел стийл. Тя обединява 19 дружества от индустрията, вкл. ОАО Уралская кузница, Белоретский меткомбинат, Южуралникел, мината Южни кузбас, Углемет трейдинг, както и чуждестранни активи. Михаил Прохоров Михаил Прохоров, банкер от Росбанк и съдружник на Владимир Потанин в Интеррос, навлезе малко необичайно в металургичните среди: той стана директор на дъщерното дружество на Интеррос Норилский Никел (Норникел) през юли 2001 г., изтласквайки от този пост генералния мениджър Джонсън Хагджеев, който беше доста популярен сред служителите на компанията. С постъпването си в Норникел, Прохоров обяви намеренията си да превърне компанията в световен лидер, намеквайки че самият той има подобни намерения за собственото си развитие. Три години по-късно, бихме могли да кажем, че както Норникел, така и Прохоров, са на път да осъществят плановете си. Компанията успешно реализира различни поглъщания в САЩ (Stillwater Mining) и Южна Африка (Goldfields); тя контролира изцяло ситуацията на световния пазар на никел; тя е сила, с която всички играчи на пазара на благородни метали се съобразяват; а според специалистите, корпоративното управление на Норникел е на много високо ниво. Дмитрий Пумпянски Когато беше сключена сделката с групировката МДМ, мнозина считаха, че контролираната от Дмитрий Пумпянски Синара е жертва на олигархичните игри на Сергей Попов. Оказа се, обаче, че предметът на сделката – Pipe Metallurgical Company – е способна да напредва и без МДМ. Синара се оказа не по-малко компетентна в бизнеса с тръбопроводите от бившия собственик на ТМК. Успехът на Дмитрий Пумпянски не е първото издигане на регионален бизнесмен в сферата на металургията, но то е може би едно от най-впечатляващите: рядко се случва някой да успее да се вмъкне в бизнеса на федерално ниво без помощ отвън. (Източник: Комерсант - Русия)
Източник: Други (02.02.2005)
 
Британската компания за геоложки проучвания Hereward Ventures обяви, че е финализирала изкупуването на дяловете на партньора си Gold Fields Exploration в съвместното им предприятие в България, предаде Regulatory News Service, новинарският сервиз на Лондонската фондова борса. Сделката се отнася за 1.5 млн. обикновени акции на филиала на двете компании в страната, които са закупени от Hereward на цена от 7 пенса всяка. Gold Fields е продала на партньора си и 3.5 млн. права за записване на акции от българската компания. От август 2002 г. насам всички проучвателни дейности, осъществявани от Hereward, се финансират от Gold Fields в рамките на споразумение между двете компании. Hereward и Gold Fields са сред най-големите оператори на златни находища в света. Първоначалният срок на съществуване на компанията беше 3 години, като имаше и възможност за удължаване. Gold Fields инвестира 3 млн. долара в дейността на Hereward в България, срещу което ще получи 51% от новото дружество - правоприемник на лицензите за проучване на златните залежи край селата Розино, Горноселци и Седефче в Югоизточните Родопи, както и в местността Диканите край Перник. Досега компанията е разкрила златни залежи в находищата до Розино и до Доброселец. Очаква се в скоро време Hereward Ventures да сключи друго подобно споразумение с неназована голяма минна компания, съобщава още Regulatory News. Повече подробности за сделката ще бъдат оповестени при сключването й, уточниха от компанията.
Източник: Дневник (03.02.2005)
 
ЛУКойл-Москва е против строителството на петролопровода Бургас - Александруполис заради съмненията си в неговата рентабилност, съобщи англоезичното електронно издание Русия джърнъл, цитирано от Мediapool. От Транснефт от своя страна също заявяват, че нямат информация за развитието на българо-гръцкия петролопровод. Руското издание съобщава, че и двете руски компании - ЛУКойл и Транснефт, цитирани от гръцкия заместник-министър на развитието Георгиос Салагудис, не подкрепят изграждането на нефтената тръба от пристанище Бургас до гръцкото пристанище Александруполис. Изданието коментира, че изявленията на гръцките представители за подписване на тристранен меморандум в подкрепа на съоръжението са малко прибързани. ЛУКойл-Москва е изпратила писмено становището си до Министерството на регионалното развитие и благоустройството преди близо месец, в което се уточнява, че нефтената фирма не проявява интерес за участие в него.
Източник: Пари (04.02.2005)
 
Nippon Steel Corp., третият по големина производител на стомана в света, обяви чисти приходи в размер на 66.1 млрд.йени (633 млн.щ.д.) за тримесечието, завършващо на 31 декември, след като увеличи цените на продукцията си за предприятията, произвеждащи автомобили и кораби. Продажбите за периода възлизат на 859.5 млрд.йени, според изявлението на базираната в Токио групировка. За деветмесечието до 31 декември, Nippon Steel отчете чисти приходи в размер на 47.11 млрд.йени. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (04.02.2005)
 
"Оловно-цинков комплекс" АД е построен по проект на московския металургичен гигант "Гипроцветмет". Българският комбинат за цветни метали е въведен в експлоатация през далечната 1955 г. с първоначален капацитет от 5000 тона цинк, 7000 тона сярна киселина и 8000 тона олово. В годините на социализма се набляга на развитието на този отрасъл и след поредица от разширения и реконструкции капацитетът на основните изделия достига до 27 500 тона цинк, 45 000 тона сярна киселина и 33 000 тона олово. Сравнително ниски стойности на енергийните разходи и разходите за ремонт спрямо средните за отрасъла в страната; стабилни източници на финансиране; нарастване на производството и продажбите през последната година. Приватизацията на кърджалийското металургично предприятие започва още по време на масовата приватизация, когато се предлагат 25% от капитала на дружеството. Мажоритарният пакет от 119 890 акции, представляващи 57% от капитала на ОЦК АД, се извърши на 21 май 1999 г. Купувачът е консорциум между РМД "Оловно-цинков комплекс - 98" АД и "Кърджали инвест" АД, като разпределението на акциите между купувачите е, както следва: "Оловно-цинков комплекс - 98" АД придобива 52% от капитала, а 5% отиват в "Кърджали инвест" АД. Цената за контролния пакет е левовата равностойност на 5 млн. щатски долара. Купувачът се задължава през следващите 5 години да запази предмета на дейност, като през този период да инвестира още 6.55 млн. долара в предприятието. В следприватизационните задължения на купувача се включва и покриване на задължението на дружеството към Newco на стойност от 1.5 млн. долара. ОЦК е едно от първите дружества, които увеличиха капитала си чрез емисии на права, като процедурата по увеличението стартира в началото на 2003 г. Емисията на нови акции разводни акционерния капитал, но въпреки това не доведе до ликвидна търговия по позицията. Причина за това са и бизнесът на самата компания и реализираните отрицателни финансови резултати, смятат анализатори. Последната сделка с акции на дружеството е от 17 януари с 200 бройки на цена от 6.30 лв. Към сряда на пазара имаше само една оферта купува за 10 акции на цена от 5.36 лв. за разлика от предлагането, което варираше в широкия диапазон от 6 до 25 лева за бройка. Основен предмет на дейност на дружеството са производство и търговия на цветни метали. ОЦК АД осъществява цялата си производствена и търговска дейност в Кърджали. Имуществото на предприятието, неговите производствени единици и оборудването са разположени на една производствена площадка, структурирани в три направления - цинков завод, оловен завод и спомагателни цехове. Основното технологично оборудване е пуснато в експлоатация в периода от 1955 до 1986 г. Дружеството е експортно ориентирано и над 90% от продажбите се реализират чрез износ. Производството на цинк е увеличено с 43.9%, на оловото с 15.5% и на сярната киселина с 29.8%. Общата структура на продажбите и тази на износа по основни продукти за 2003 г. и 2004 г. е запазена. Над 65% от приходите се формират от продажба на цинк, а на второ място са постъпленията от продажба на олово. Според предварителния финансов отчет за 2004 г. ОЦК отчита загуба в размер на 5.149 млн. лв., което е по-малко с 2.020 млн. лв. спрямо предходната година. Общите приходи на дружеството за отчетния период са 70.921 млн. лв., като нетните приходи от продажби са 66.839 млн. лв. Спрямо същия период на 2003 г. приходите от продажба на продукция са увеличени с 25.322 млн. лв. Това е последица от факта, че през първото полугодие на 2003 г. производството на цинк бе преустановено, а сега, с неговото възстановяване, има както увеличение на количеството произведени метали, така и покачване на цените им на "ЛМБорса". Паралелно с приходите прираст бележат и разходите, които към 31.12.2004 г. възлизат на 75.846 млн. лв. От тях 69.262 млн. лв. са за производствена дейност. Разходите за основната производствена дейност в сравнение с 2003 г. също са увеличени с 21.884 млрд. лв., което е главно за сметка на нарасналото производство. Активите на фирмата са групирани като текущи и нетекущи. Нетекущите възлизат на 53.486 млн. лв., или 79.98% от сумата на всички активи. Текущите активи са 13.391 млн. лв. и представляват 20.02% от активите. Основната част от нетекущите активи са дълготрайните материални активи, които са 41.715 млн. лв., или 77.99% от тях. За периода 2001 - 2003 г. те са в размер $4.688 млн.
Източник: Кеш (04.02.2005)
 
Борсовата приватизация на БТК най-сетне осигури милиардна сделка за българска компания. Но на принципа "Всяко добро - за зло", тя даде сигнал за възобновяване на споровете дали телекомът е бил продаден евтино. А драматичният обрат на сделката за "Булгартабак" като че ли засили аргументите на тези, които отдавна са убедени, че приватизацията у нас е законен начин за "разграбване на държавата". На пръв поглед изглежда, че е точно така. Още не са забравени времената, когато Агенцията за приватизация избираше да води преговори с потенциален инвеститор, предложил по-ниска цена от конкурента си, не обявяваше предварителни изисквания към сделките и последващо (чрез анекси или допускайки плащане в компенсаторки) намаляваше цената им. факт е също така, че постъпленията от приватизацията досега са в пъти по-малки от оценките на активите на компаниите. Това даде повод на мнозина политици, дори експерти и прокурори, да говорят за разпродажба на безценица. Подобни коментари оставят само тягостно чувство и... половинчати изводи. Сегашната дискусия също не донесе нещо ново. Историята на големите приватизационни сделки у нас - и скандалните, и тези, които минаха по мед и масло като продажбата на електроразпределителните дружества - обаче са добро огледало за това, което се случва в страната. Поне десетина са безспорните продажби, при които нито качествата на инвеститора, нито достигнатата цена, нито ангажиментите по договора не предизвикаха големи съмнения. Нека изброим само сделките за "Нефтохим", "Солвей Соди", МДК (сега "Юмикор"), бирените фабрики... Те се сключваха от различни правителства, което малко ограничава иначе огромната тежест на политическия фактор върху приватизацията. качествата на инвеститора обаче не са достатъчно обяснение защо тези сделки сполучиха. Не само случаят с "Бритиш Америкън Тъбако", но и изгонването на "Норск Хидро" от сделката за "Химко" опровергават тезата, че заявеният интерес от голяма международна компания е необходимото и достатъчно условие за успех. Повод за съмнения е и фактът, че доста стратегически купувачи (например "Италчименти" в Девня) използваха обиколния път на повторните сделки. Защо "Нефтохим" (въпреки експериментите, които властта си правеше с рафинерията преди приватизацията й) и "Солвей Соди" ангажираха интереса на най-логичните си купувачи, а "Булгартабак" не успя? Отговорът може да се обобщи в едно изречение: колкото по-малко зависимо е едно предприятие от държавата и от условията за бизнес в страната, толкова по-голям е шансът за добра сделка. Инвеститорите вярват повече за преценките си за международната конюнктура, отколкото на обещанията на правителствата. Затова по-голям успех имаха сделките за предприятия, разчитащи на износ. Такива предприятия по принцип имат и по-ясни перспективи. когато към това се добави и добра осигуреност със суровини (какъвто бе случаят със "Солвей Соди"), то полето за пазарлък по цената значително се стеснява. Но това правило не действа безотказно. Пловдивският КЦМ например бе продаден без скандали, но няколко пъти по-евтино от МДК, въпреки че почти достига половината от продажбите на предприятието в Пирдоп. Не само неблагоприятната конюнктура по онова време, но и фактът, че бизнесът на КЦМ е съвсем ясен, изиграха лоша шега на сделката. Ако имаше място за спорове по цената, за уреждане на дългове и допълнителни договорки с правителството, щяха да дойдат повече инвеститори, друг е въпросът дали оживеното наддаване щеше да донесе повече пари за бюджета, твърди приватизационен консултант. Другият случай на успешни сделки са тези, при които се продават не толкова активи, колкото пазар. Сделките за ЕРП-тата, които засега са най-големият успех на българската приватизация, са най-доброто доказателство за това и неслучайно цената за тях се изчисляваше на брой абонати. На обратния полюс са продажбите на предприятия, които силно зависят от държавни намеси (включително лицензи, мита, акцизи) или от непредсказуемото развитие 6 свързани сектори. Държавата например не получи почти нищо за четирите си торови забода и едно от обясненията за това са договорите за доставка на природен газ. Другите обяснения трябва да се търсят в ангажиментите за инвестиции и социални разходи, които държавата (понякога по нелеп начин) стоварваше върху инвеститорите. Затова често миноритарните инвеститори оценяват по-реално компанията, твърди консултантът Румен Радев. Според него е нормално стратегическият инвеститор да търси цена, която е по-ниска от собствената му оценка, за да си осигури буфер по отношение на ангажиментите за преструктуриране, които поема. В случая с БТК и "Булгартабак" сработи и друг механизъм - намаляващият срок, през който инвеститорите можеха да се възползват от монополното си положение. А сделката за тютюневия холдинг получи и допълнителен натиск заради ангажиментите за повишаването на акцизите и отпадането на митата, поети пред ЕС. За щастие доста от големите ни заводи бяха продадени още преди да се разбере за екологичните и други тежести, които ще се стоварят върху тях заради договореното в Брюксел. Но изглежда, че случайността си знае работата - най-засегнати са предприятия, които бяха продадени за 1 лв., като "Кремиковци" и "Агрополихим". За мнозина собственици на приватизирани забоди достигането на евростандартите вече се оказва скрита мина, заради която иначе скъпите инвестиции на зелено сега изглеждат по-обещаващи. Друга такава бомба със закъснител, която смущаваше приватизацията, бяха неизяснената собственост върху активите, съдебните дела и скритите задължения на заводите. Затова не бива да се чудим, че има инвеститори, които успяха да препродадат с печалба закупеното преди години от държавата. Това не значи непременно далавера, а по-скоро изчистване на перспективите. В края на 2003 г. германската "Хайделберг" например препродаде за 57 млн. евро двата си циментови завода в Златна Панега и Батановци, които купи през 1997 г. срещу 27.5 млн. евро. А наскоро стана известно, че бизнесменът Георги Гергов е платил 20 млн. евро за ЦУМ, приватизиран от "Риджънт" през 1998 г. срещу 30 млн. г. марки. Ако има подобна класация обаче, безспорният победител в нея ще бъде ОББ - чрез две сделки през 2000 г. и 2004 г. Националната банка на Гърция плати 234 млн. долара за дела на тримата инвеститори, осъществили първата приватизация в банковия сектор срещу 3 млн. долара. Все още не е приключила продажбата на Хебросбанк на "Банк Аустрия", но и тук се очаква неколкократно повишаване на цената. Сегашният собственик на банката - "Ай Риджънт", е до-говорил цена около 100 млн. евро за дела си, който закупи от БКК за 23 млн. долара. Банковата приватизация на свой ред е красноречив пример за това как климатът в страната влияе върху настроението на купувачите. "Биохим" и Банка ДСК бяха продадени с по-висока премия над нетните им активи, отколкото Булбанк и тази "надценка" е комплимент за целия финансов сектор у нас. Другата показателна тенденция е, че най-големите инвестиции вече са "на зелено". Двата проекта за ТЕЦ-овете в "Марица изток", които най-после тръгнаха, надхвърлят по стойност (общо над 1.6 млрд. евро) която и да е приватизационна сделка. Дори инвестицията във ВЕЦ "Цанков камък" (219 млн. евро) доближава по размер цената за основния пакет от БТК. Далеч от държавната икономика, и частните инвестиции "на зелено" достигат впечатляващи размери. Вложенията на "Петреко" и "Миролио" вече надхвърлят 100 млн. евро, догонват ги "Овъргаз" и "Метро". Общата сума на инвестициите на гръцката "Виохалко" - белия рицар на закъсалите предприятия, до края на тази година ще достигне 210 млн. евро, съобщи Антон Петров, представителят на компанията, която контролира "Стомана индъстри", "София мед" и "Стилмет". Не липсват и заявки за сериозни суми в бъдеще. Турската "Шишеджам" планира да вложи 160 млн. долара в два завода за стъкло, което надхвърля цената на приватизационните сделки в този сектор. "Кауфланд" се кани да инвестира 300 млн. евро в хипермаркети у нас. "Линднер" (инвеститорът на "Бизнес парк - София") обяви, че ще вложи 150 млн. евро до 2007 г., а гръцката "Хеленик петролиум" - 110 млн. евро за същия период. Плановете на "Дънди Прешъс металс", "Практикер" и "Кейбълтел" надвишават 100 млн. лв. Този списък може да бъде много дълъг и вече не предизвиква чак такава еуфория, както инвестициите за няколко десетки евро на първите компании, осмелили се да строят заводи у нас. На пръв поглед подобни числа засилват впечатлението за евтина приватизация. Но може би е по-точно да се каже, че те слагат край на аргументите, основани върху носталгия и популизъм.
Източник: Други (06.02.2005)
 
Новото правителство на Украйна реши на първото си събрание, състояло се през уикенда, отново да национализира и след това да приватизира най-големия стоманодобивен завод в страната – Криворижстал, както и да проведе преговори за нов договор за заем с Международния валутен фонд (МВФ). Министър-председателят Юлия Тимошенко заяви, че кабинетът е анулирал “незаконните” решения на предишното правителство във връзка с миналогодишната продажба на Криворижстал, който беше закупен от група местни бизнесмени за 800 млн.щ.д. (620 млн.евро), след като бяха отхвърлени оферти от чуждестранни компании, някои от които достигаха 1.5 млрд.щ.д. (източник: FT)
Източник: Други (07.02.2005)
 
Най-голямата сума, отпусната по предприсъединителната програма ФАР на Европейския съюз (ЕС) - 144,3 млн. евро, - ще бъде похарчена за подобряване на условията на живот у нас и за социални дейности. ЕС отпуска най-много пари - 26,1 млн. евро, за "Икономическо и социално сближаване", което включва построяване на центрове за инвалиди, психично болни, емигранти и детски градини. Това стана ясно след подписване на втория финансов меморандум за 2004 г. по ФАР от финансовия министър Милен Велчев и ръководителя на делегацията на Европейската комисия Димитрис Куркулас. За тази година общата сума, отпусната по европрограмата, е 172,5 млн. евро. Договорените средства са с 82% повече от 2003 г. За обучението на ромите във висшите училища са планирани 9 млн. евро. За проекти за производство на енергия от възобновяеми източници са планирани 1,5 млн. евро, за съдебната система - 10 млн. евро, а 2 млн. евро са за борба с организираната престъпност. За митниците и финансови дейности са отделени 19 млн. евро. За изграждането на дневни центрове за инвалиди и психично болни са предвидени 3 млн. евро. Над 10 млн. евро ще са за земеделие. 3 млн. евро се предвиждат по проекти за развитие на гражданското общество.
Източник: Сега (08.02.2005)
 
Нестандартен начин да принудят работниците си да не бягат от работа, като си уреждат фалшиви болнични, приели шефовете на пернишката фирма "Стомана индъстри". На два месеца всеки металург, който нямал нито ден отсъствие и бил без дисциплинарни наказания, получавал по 100 лв. над заплатата си. Така само за месец четири пъти намалял броят на кръшкачите.
Източник: Труд (08.02.2005)
 
През 2005 година стават 15 години, откакто гръцката индустриална група "Виохалко" е на българския пазар. Компанията е собственик на девет завода у нас: "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), холдинговата структура "Стилмет", "ТеПроСтил" - Перник, и "Съни сълюшънс" (производство на слънчеви панели). Антон Петров е представител на "Виохалко" за България и участва в ръководството на почти всички дружества от групата у нас. В: Като компания, която има 15-годишен опит в България, как оценявате условията за бизнес в страната? - През последните години - от първите крачки на демокрацията досега, нещата се промениха в много аспекти. В началото на прехода имаше по-смели закони за привличането на чужди инвеститори. Предлагаше се идеята тези компании да са напълно освободени от данък печалба, след това се прие да плащат половината от него за десет години. Имаше и други подобни усилия, но политическата обстановка в страната беше много нестабилна, липсваше законодателство, съобразено с новите реалности, пречеше и продължава да пречи сивата икономика. След всяка изминала година отчитахме, че бизнес климатът се подобрява, но винаги оставаше по едно но. Единственото, което България като цяло загуби, е, че беззаконието и стихийното развитие през първите години на демокрацията доведоха до създаването на мощни икономически структури в сивата икономика. И до ден днешен митническата и данъчната администрация не могат да се справят с тях. Надявам се, че до 2007 г. нещата да се подобрят още повече. През последните три-четири години се полагат много усилия да се пресекат тези канали, но те са станали дълбоки, добре изградени и е много трудно да се върви срещу тях. През всичките тези години се борехме и срещу нерегламентирания внос. Въпреки усилията все още този процес не може да бъде прекъснат, което е изключително странно за страна като България. Географски погледнато, пунктовете, през които минават тези стоки, не са чак толкова много, че да не могат да бъдат обхванати. Например публична тайна е, че камиони с алуминиеви профили влизат през Малко Търново декларирани като картофи или домати. Не се плаща ДДС и, от една страна, държавата губи, че не събира данъците, а от друга - българският производител. При тази ситуация защо му е на един инвеститор да влага в производството на алуминиеви профили например, когато е по-необлагодетелстван, отколкото, ако е вносител. Българската икономика много пострада от нерегламентирания внос. Не съм радетел на митата, защото, когато си конкурентен, ще продаваш, но когато има данъци, трябва да се платят. Сива икономика има навсякъде, но делът й в България е все още много висок. В: Вашите заводи са големи потребители на електроенергия. Как оценявате либерализирането на този сектор? - Либерализацията на енергийния пазар върви бавно и има много трудности. Пазарът на газ все още не е либерализиран и цената на газта е много висока. По този начин енергоемките производства стават неефективни. На думи секторът се демонополизира, но на практика още няма нищо. В: Смятате ли, че има проблем с обучението на кадри и няма връзка между образованието и бизнеса? - В сферата на образованието трябва да се направи много. Технологиите рязко се промениха, докато учебните заведения изостанаха. Трудно се намират специалисти - или са отишли в чужбина, или има общ недостиг. Ние се опитваме да провеждаме квалификационни курсове, но сами по себе си едва ли можем да се справим. Винаги се казва, че българинът е трудолюбив, изпълнителен, интелигентен, но трябва да бъде и образован. Образованието трябва по-сериозно да залегне като правителствена политика. Давам си сметка, че най-лесно е да критикуваш, че нещо го няма. Предполагам, че не е лесна работа и се изисква много време. Но не е нужно да откриваме колелото, а да се поучим от чуждия опит. В: Трите големи инвестиционни проекта на "Виохалко" бяха реализирани в "София мед", "Стомана индъстри" и "Стилмет". Какъв е размерът на инвестициите до момента в тези предприятия? - До този момент общите инвестиции в тези три предприятия са над 200 млн. евро. Обемът работа също е впечатляващ. "Виохалко" смело навлезе в страната за един кратък период от време. Реално инвестициите на групата започнаха след 1998 г. През 1999 г. беше построен "Стилмет" на зелено, по-късно започна изкупуването на активите на бившия Комбинат за обработка на цветни метали, сега "София мед", включихме се и в оздравителната програма на "Стомана". Така само за три години бяха реализирани три големи инвестиционни проекта в три различни завода - алуминий, мед и стомана. В: Преди няколко месеца "Виохалко" купи част от линията "Даниели" на "Камет". Какви са плановете ви за това оборудване? - Станът от линията "Даниели", който купихме, планираме да започне редовно производство през 2006 г. Оборудването вече е в "Стомана индъстри", но все още не е разопаковано. В момента се извършва оценка на състоянието му, липсите и щетите, причинени от времето, през което е съхранявано. Проектът се разглежда от всички страни и предстои да се достави автоматизацията и електрониката за това съоръжение. Първоначалната оценка на допълнителната инвестиция за пускането в експлоатация е 30 млн. евро. Доста оптимистично сме настроени за тази линия - планираме капацитетът й от 150 хил. тона да стигне 500 хил. тона годишно с една широка гама продукти. Това означава, че на българския пазар излизаме с нови продукти, някои от които сега се внасят от Гърция, други пък изобщо не са били произвеждани от "Виохалко". Целта е производство на специални стомани, тъй като това е липсващото звено до момента, за да заработи и термокалибровъчният завод, собственост на "ТеПроСтил". При работата на "Стомана" се върви към по-краен продукт, а не просто преработка на скрап в затоговки. Ресурсът от скрап в страната е ограничен и ако просто го претопяваме и го изнасяме като материал за производство на краен продукт, надали ще имаме много дълго бъдеще. В: През 2004 година в работата на "Стомана индъстри" за приоритет беше посочен вътрешният пазар, а през тази? - И през 2005 година приоритет за "Стомана индъстри" ще бъде развитието на вътрешния пазар. Бюджетът за вътрешния пазар през 2005 г. е удвоен. Например при бетонното желязо - през 2004 година сме продали около 60 хил. тона, а за 2005 г. предвиждаме 100 хил. тона. Ръстът при продажбите се базира на по-сериозното внимание, което ще отделим на българския пазар. А това ще стане чрез непрекъснато доказване, че сме надежден доставчик, работим качествено и предлагаме добри цени, като под добри цени не разбирам ниски цени, а актуални и конкурентни. В: През последните години в "София мед" беше въведено модерно оборудване. С колко се увеличи капацитетът на завода? - Преди "София мед" имаше капацитет от 34 хил. тона годишно, в момента само валцовото производство има 120 хил. тона. За да можем да продадем тези огромни количества, трябва да сме с високо качество, надеждни като партньори ида сме доказали, че сме готови да мислим дългосрочно. Едно от конкурентните предимства на работата в България е по-нископлатената работна ръка. Но с времето тази разлика ще се стеснява и ефектът от нея ще намалява. Иначе "София мед" е на път да се превърне в един от най-големите производители в Европа във валцовото производство с мед и месинг (листа и ленти от мед и месинг). Технологичното оборудване в завода е последно като технология, някои от нещата са пионери в технологията по обработване на метали. През 2005 година очакваното производство е 50 хил. тона готова продукция. Преди години с този завод България беше водеща в обработката на мед и месинг, сега пак излизаме на водещи позиции на международните пазари. В: "Стилмет" също планира увеличаване на капацитета. Докъде стигнаха нещата? - "Стилмет" като първа инвестиция на "Виохалко" в България доказа, че в тук може да се инвестира и да се работи качествено. Сега заводът е една от най-бързо развиващите се структури в страната. Строителството му започна през 1998 г., а през 1999 г. беше пуснат в експлоатация. Месеци по-късно заработи и втора производствена линия, а в края на 2001 г. стартира производство и на трета линия. Така общият капацитет на завода стигна 10 хил. тона годишно. В момента сме пред следващата крачка - до 2006 г. трябва да бъдат пуснати в експлоатация още две производствени линии, които ще удвоят капацитета на "Стилмет".
Източник: Дневник (09.02.2005)
 
В сряда добре информирани европейски източници съобщиха, че три от световните лидери в стоманодобивната индустрия – Mittal Steel Company, Arcelor и U.S. Steel, ще се борят за контрол над украинското предприятие Криворижстал. Независими експерти възприемат тези твърдения като знак, че представителите на крупния западноевропейски бизнес дават ясно да се разбере, че имат доверие на новото украинско правителство и са готови да направят значителни инвестиции в икономиката на страната. Министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко наскоро заповяда да бъде преразгледана сделката по приватизацията на Криворижстал, заради подозрения, че тя е протекла със сериозни нарушения. (източник: ИТАР ТАСС)
Източник: Други (09.02.2005)
 
Агенцията за държавни вземания (АДВ) е поискала да се възобнови делото за обявяване на пернишкия завод "Камет" в несъстоятелност заради неизпълнение на оздравителния план на дружеството. Искът е разгледан на 20 януари и предстои съдът да се произнесе в едномесечен срок. Историята на пернишкото предприятие минава през процедура по несъстоятелност - то беше обявено във фалит през 1994 г. Две години по-късно съдът прекрати производството заради приет оздравителен план. Той обаче така и не се изпълни, което е дало основание на АДВ да поиска възобновяване на производството. До окончателното произнасяне на съда е замразена и приватизационната процедура за 100% от "Камет". В края на миналата година Агенцията за приватизация получи четири оферти за завода - от германската E.T.E. European Trading Energy, "ТеПроСтил" ЕАД - София, швейцарската TrueForge Global Mashinery corp. и "Албена - Трансстрой" ЕООД - София. Паралелно с това развитие имаше по още един емблематичен за "Камет" въпрос - металургичното оборудване "Даниели". Гръцката индустриална група "Виохалко" чрез българското си дружество "ТеПроСтил" купи една от трите части на линията за 5 млн. лв. Кандидатите за покупката на "Камет" са уведомени за продажбата, тъй като "Даниели" е част от активите на завода. Преди старта на приватизационната процедура министерствата на икономиката и на финансите, както и Агенцията за приватизация обмисляха различни варианти за раздържавяване на завода. Един от тях беше да се отпишат задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Правителството има право да намалява задълженията на предприятията по ЗУНК, ако това това може да помогне за приватизацията. Редуциране на задълженията може да има след сключването на сделка за над 50% от дружеството. За целта трябва да има и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополното ведомство е дало такова съгласие за "Камет" през 2001 г., но така и не е стигнало до разглеждане в правителството. "Камет" има необслужвани левов (16.843 млн. лв.) и валутен (85.824 млн. долара) кредит по ЗУНК, по които са начислени дължимите лихви.
Източник: Дневник (11.02.2005)
 
Mittal Steel Company, собственост на стоманодобивния магнат Лакшми Митал, регистрира рекордно високи приходи в размер на 4.7 млрд.щ.д. за дванадесетте месеца, приключващи на 31 декември 2004 г., в сравнение с 1.2 млрд.щ.д. за предходната година. Според официалното изявление на компанията, консолидираните продажби и оперативните приходи за периода са в размер на съответно 22.2 млрд.щ.д. и 6.1 млрд.щ.д., в сравнение с 9.6 млрд.щ.д. и 1.3 млрд.щ.д. преди година. Общите доставки на стомана през 2004 г. достигат 42.1 млн.т., в сравнение с 27.4 млн. т. през 2003 г. Чистите приходи, реализирани от Mittal Steel през четвъртото тримесечие на 2004 г. са в размер на 1.6 млрд.щ.д., в сравнение с 1.3 млрд.щ.д. през третото тримесечие на същата година. (източник: New Kerala)
Източник: Други (11.02.2005)
 
Южноафриканското правителство отмени антидъмпинговите мита, наложени върху вноса на руска и украинска стомана в страната. Според местните икономически анализатори, този ход е доказателство за нарастващото недоволство на властите от високите цени на стоманата на местния пазар: супер-високите мита бяха отменени въпреки упоритите протести от страна на местния монополист Iscor Co. Високите цени на стоманата носят щети на местните потребители и металургични предприятия. Преди пет години, ЮАР наложи вносни мита в размер на съответно 81.7% (за руската) и 94.8% (за украинската стомана), като обвини доставчиците в дъмпинг. Всички антидъмпингови мита, които на практика препречват достъпа на чужди стоки до вътрешния пазар в страната, се преразглеждат веднъж на всеки пет години. Що се отнася до вноса на стомана, космическите мита на практика премахваха изцяло конкуренцията на Iscor, но компанията се въздържаше от каквито и да било структурни промени, които биха могли да и позволят да намали цените на продукцията си,и съответно цените на стоманата в страната. Според информацията, носеща се в публичното пространство, правителството е готово да предприеме и други стъпки, които биха улеснили достъпа на вносителите на стомана до националния пазар. То обмисля отмяна на 5% мито, което се налага за всички вносители на стомана. Франсоа Дюбелман от International Trade Services Company, която представлява интересите на руската Северстал в ЮАР, заяви, че решението за премахването на антидъмпинговите мита не е изненадващо за неговата компания, тъй като то отразява общата тенденция на световния пазар на стомана. (източник: ИТАР ТАСС)
Източник: Други (11.02.2005)
 
Algoma Steel Inc. заяви, че няма да се включи в наддаването за изпадналия в несъстоятелност канадски производител на стомана Stelco Inc., след като направи предварително разглеждане и стартира преговори в средата на декември миналата година. “От евентуалното обединение на Algoma и Stelco би могло да има значителни ползи, но като се има предвид рисковете и задълженията, свързани с поглъщането, решихме, че продължаването на транзакцията не би било в най-добър интерес за нашите акционери,” заяви президентът и изпълнителен директор на Algoma Денис Тюркот в изявление, разпространене от Canada NewsWire. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (11.02.2005)
 
Работната група, оценяваща офертите за закупуване на чешкия стоманодобивен завод Czestochowa се обърна към Donbas и Mittal Steel (MS) – потенциалните инвеститори, с покана да предоставят по-подробна информация във връзка с технически аспекти на предложенията си до 22 февруари. Трудно е да се прогнозира коя от двете компании ще спечели в наддаването, но все пак си струва да отбележим, че Donbas събра допълнителни точки, след като покани местни доставчици на суровини да се присъединят към проекта. “Donbas създава смесено дружество с Zlomrex. Тя ще контролира 75% от новия венчър, а останалата част ще бъдат в ръцете на Zlomrex,” заяви анонимен източник от индустрията. Нито една от двете страни не пожела да коментира новината. Според неофициална информация, благодарение на това свое начинание, Donbas ще успее да осигури завода с основните суровини, а именно – скрап. Като се има предвид факта, че Украйна наложи значителни акцизи върху тези продукти, осигуряването на суровини от местни доставчици е от ключово значение. Новото предприятие също така планира да се включи в наддаването за завода Jednosc. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (11.02.2005)
 
Европейските стоманодобивни компании вчера предупредиха за значителни увеличения на цените на стоманата, след като станаха ясни плановете на бразилската Companhia Vale do Rio Doce (вторият по големина производител на руда) да вдигне цената на суровината с 90%. Увеличението е “напълно необосновано е неотговарящо на условията на пазара, които не са много по-различни от 2004 г.” гласи изявление на Европейската конфедерация на производителите на желязо и стомана (ECISI). Немската асоциация на стоманодобивните компании твърди, че цените на стоманата ще скочат с 25-30 евро/т. В момента, Европа получава 50% от доставките си на руда от Бразилия. Евентуален рязък скок в цените на стоманата би ударил много от европейските производители. (източник: FT)
Източник: Други (11.02.2005)
 
ThyssenKrupp AG, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, обяви, че печалбата през първото фискално тримесечие се е утроила, благодарение на по-големите продажби и по-високите цени на стоманата. Чистите приходи, реализирани през трите месеца до декември миналата година, са нараснали до 275 млн.евро( 356 млн.щ.д.), или 53 цента на акция, в сравнение със 100 млн.евро, или 19 цента на акция, заяви базираната в Дюселдорф, Германия групировка в свое изявление, публикувано днес. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (14.02.2005)
 
Първите оценки за външнотърговския стокообмен на България за 2004 г. показват, че той е за 38.4 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт. В сравнение с 2003 г. той се увеличава с 20.5%. Внесени са стоки за 22.7 млрд. лв., като вносът е по-голям от износа с 45%. Изнесени са стоки за 15.6 млрд. лв. Спрямо 2003 г. износът се увеличава с 19.9%. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на минус 7.1 млрд. лв , а по цени FOB/FOB възлиза на -5.3 млрд. лв. През всички месеци на 2004 г. външнотърговското салдо е отрицателно. Най-голямо е отрицателното салдо за декември - 878 млн. лв. /износ FOB, внос CIF/, съответно 700 млн. лв. по цени FOB/FOB. Четвъртото тримесечие формира 35.2% от годишното отрицателно салдо. В сравнение с 2003 г. отрицателното салдо FOB/FOB се е увеличило с около 300 млн. лв. Анализът на данните показва, че относителният дял на сделките с разплащане в USD се запазва на равнището от 2003 г. - 34%, сделките в EUR се увеличават с 0.7% и вече формират 60% от стойността на износа, поясниха експерти. Най-големият месечен износ е реализиран през юли - за 1538.6 млн. лв., а най-малкият - през януари - 979.3 млн. лв. Тенденцията от предходни години износът през третото и четвъртото тримесечие да е по-активен се запазва и през 2004 г. и последното тримесечие формира 27.4% от годишния обем на износа. Около 46% от стойността на годишния експорт са износ на продукти след преработка у нас - основно за Италия, Германия, Гърция, Белгия и Франция. При вноса и през 2004 г. основни партньори на България са Германия, Русия и Италия, като внесените от тях стоки са 37% от общия внос.
Източник: Пари (15.02.2005)
 
Строежът на АЕЦ "Белене" ще започне в следващите три месеца. Няма никакви пречки за това от страна на Европейския съюз, обяви в Плевен председателят на парламентарната комисия по енергетика Веселин Близнаков. Очаква се скоро министър Милко Ковачев ще внесе до премиера предложение за проекта заедно с мнението на консултативния съвет и работната група за избора на технология. Реакторите на новата централа ще работят 50 години. Засега намеренията на правителството са да има два блока - 1000-мегаватови или по-малки, каза още Веселин Близнаков.
Източник: Стандарт (15.02.2005)
 
Софийският градски съд /СГС/ ще разгледа днес на първо заседание делото за аварията в металургичния комбинат "Кремиковци". Съдия-докладчик е Пламен Дацов. На 10 януари 2004 г. при инцидент - изтичане на газ - загинаха трима работници, а 22 бяха ранени. Делото ще продължи до 22 февруари. Обвиняемите са Иван Нешков, началник на група за пожарогасене, Валентин Кубадинов, началник-смяна в Доменното производство, Христо Александров, началник на газоспасителите, Димитър Блажев, газовик, Николай Савев - началник на производство "Водоенергийно" и Ивайло Стойков, старши газоспасител. Те ще отговарят за причиняване на смърт на повече от едно лице заради немарливо изпълнение на служебните си задължения.
Източник: Монитор (15.02.2005)
 
Преди да излязат официалните изявление от страна на Северстал и Lucchini, източници, близки до третия по големина производител на стомана в Русия заявиха, че Северстал ще подпише споразумение на стойност 570 млн.щ.д. за придобиването на 62% дял в италианския производител на стомана Lucchini. Семейният бизнес на италианците губи по над четвърт милиард долара годишно, и е натрупал дългове в размер на 2.4 млрд.щ.д. За разлика от него, дългът на Северстал към края на 2004 г. беше в размер на едва 500 млн.щ.д. Защо всъщност Алексей Мордашов – олигархът, който контролира Северстал, иска да купи Лучини и да докара загуби на собственото си предприятие – това трябва да обясни Северстал. С появата на новини за сделката в Италия, Лада Астикас – говорителка на международната групировка Севестал, заяви пред Mineweb, че не би могла да потвърди нищо: “На този етап, Северстал не разполага с информация по този въпрос,” беше лаконична тя. Една от причините за предпазливостта на Москва е, че италианската сделка на Мордашов, ако се окаже реална, би била най-голямата руска инвестиция в чужбина, откакто олигарха Владимир Потанин, чрез своята компания Норилски никел, плати 1.16 млрд.щ.ц. за 20% дял в южноафриканската Gold Fields. Транзакцията, която беше извършена на 29 март 2004 г., беше в нарушение на руските закони за капиталов контрол. Кремъл, който е все по-мнителен във връзка с опитите на олигарсите да източват пари от руските си компании, за да закупуват чуждестранни активи, нареди на Потанин да я анулира. Той все още не го е направил. Стойността на придобиването на Lucchini от страна на Северстал е около два пъти по-голяма от цената, на която миналата година руската компания купи друг един банкрутирал чуждестранен производител на стомана – Rouge Industries – Детройт. По стойност, последното придобиване на чуждестранни активи от страна на Мордашов е малко по-голямо от 461 млн.щ.д., които Олег Дерипаска, собственикът на контролния пакет от акции в Руски алуминий, предлага да плати за 20% дял в Queensland Alumina Limited – един от основните доставчици на алумина – суровината, от която се прави алуминий. Тази сделка все още предстои да бъде одобрена от руското и австралийското правителство. Според сега действащите руски закони за капиталов контрол, Централната банка трябва да разгледа тези сделки, след което да бъде внесен депозит в размер на половината от стойността на транзакцията по сметка на Централната банка в срок от около 60 дни. Според информацията, публикувана от италианската преса, Северстал ще купи част от капитала на Lucchini на две вноски в брой. Половината от сумата следва да се плати в момента на сключване на сделката, а втората половина – след една година. Северстал ще получи възможност да увеличи дела си до 70%, в случай, че фамилията Лучини се съгласи да намали дела си още повече. За момента, и след придобиването на дела на Северстал, според условията на последното споразумение, фамилията Lucchini ще запази размити 25% от завода, като 13% ще останат собственост на Banca Intesa SpA и Unicredito Italiano SpA – основните банки кредиторки на задлъжнелия производител на стомана. През 2004 г., Lucchini отчете приходи в размер на 1.9 млрд.евро (2.5 млрд.щ.д.). През 2003 г., приходите бяха в размер на 1.8 млрд.евро, но загубите възлизаха на 256 млн.евро. Lucchini Steel произвежда 2.3 млн.т. сурова стомана годишно в Италия, както и още 1.1млн. т във Франция, където компанията има дъщерно дружество на има Ascometal. Общо, производството на компанията през 2004 г. възлезе на 2.9 млн.т. Главния завод на Северстал в Русия – Череповец, произвежда 10.4 млн.т стомана годишно, а като се прибави и Rouge, количеството достига 12.8 млн.т. От тази стомана се произвеждат плоски продукти. Lucchini произвежда напълно различен асортимент – дълги продукти, основно релси. Една от причините за загубите на Lucchini са цените на суровините, от които се прави стомана – желязна руда, скрап, кокс, които растат по-бързо от приходите от продажби, реализирани от Lucchini. Северстал, обаче, почти със сигурност не може да осигури подобни вложения, необходими за съживяването на Lucchini. Според московският анализатор Роб Едуардс “Северстал ще отчете приходи в размер на 7.2 млрд.щ.д. за 2005 г., като, ако сделката (с Лучини) бъде осъществена, размерът ще нарасне до 8.7 млрд.щ.д.” Едуардс се отнася скептично към въпроса дали сделката би била изгодна за Северстал. “Разгръщането на реално дългосрочно сътрудничество между Lucchini и Северстал ще е сложен процес,” заяви той. “Капацитетът на всяко едно ниво от бизнеса на Северстал вече е разширен достатъчно, така че да осигури нуждите на постоянно разрастващото се световно търсене. От стратегическа гледна точка, сделката би имала много положителен ефект за Северстал, но от друга страна, не бива да забравяме, че груповите маржове ще продължават да се рушат, както се убедихме след поглъщането на Rouge през 2004 г.” На кратко, Мордашов се кани да похарчи около половин милиард долара за едно губещо предприятие. Защо? Според една от теориите на анализаторите, чрез Lucchini, Северстал ще има възможност да си осигури присъствие в рамките на ЕС, и по този начин да избегне строгите ограничение, налагани от Съюза ежегодно върху вноса на руска стомана. На теория, завода Череповец, собственост на Северстал, би могъл да произвежда евтина полу-обработена стомана, от която след това биха могли да се произвеждат по-скъпи продукти, които да бъдат продавани на европейските пазари, които иначе ограничават навлизането на метал, произвеждан от Северстал. Теоритичното увеличение на доходността от продажбите на стомана с по-висока стойност, в сравнение с по-нискостойностните руски продукти, по един много удобен начин ще остане извън обсега на руското данъчно облагане. След като, обаче един от заводите на Северстал в Латвия от една година насам е подложен на неогъваемост в европейските квоти за внос за тази година, Северстал вече разбра, че да притежаваш европейски стоманодобивен завод не е, и може би не би могло да бъде, начин за събаряне на стената от квоти, издигнат от Брюксел. Друго обяснение от индустрията е, че чрез закупуването на губещи предприятия, Мордашов използва пари, които иначе биха били обложени с данъци от все по-старателното руско данъчно министерство, като по този начин ги преобръща в офшорни активи, които един ден биха могли да му носят необлагаеми приходи и да увеличат офшорното състояние на Мордашов; за момента, то е оценявано на над 5 млрд.щ.д. Според доклад на руското данъчно министерство, публикуван миналия септември, Северстал плаща по-малко данъци от нормалното за руските износители на петрол, като прилага редица схеми за оптимизиране на трансферното ценообразуване и данъците. Кремъл и руското правителство не бързат особено да въведат промените в законодателството за трансферното ценообразуване и данъчните закони, които биха позволила да бъде разбит този вид избягване на данъци. Това не е точно пране на пари, в смисъла, който Брюксел влага в тази дума, поне не и все още. Но Мордашов трябва да е подготвен, че рано или късно, настоящите му счетоводни практики ще трябва да бъдат преустановени. Във всеки случай, италианците с охота ще приемат всяка парична помощ, независимо от какъв източник идва тя. Според някои от другите играчи от стоманодобивната индустрия, съществуват и по-ефективни методи за оптимизиране на руското данъчно облагане, от закупуването на губещи офшорни предприятия. Според тях, набезите на Мордашов в чужбина (той води преговори за закупуване на Stelco – банкрутирал канадски производител на стомана, Криворижстал – държавен украински завод, и Vitkovice – държавен чешки завод) са израз по-скоро на неговата лична суета, отколкото на здрав търговски разум. В края на миналата година, Мордашов заяви по време на конференция по стоманодобива, че очаква “ситуация в световната стоманодобивна индустрия, в която в рамките на идните няколко години, ще работят между четири и шест компании, всяка с капацитет около 100 млн.т стомана годишно. Иска ни се да сме една от тези компании.” Дори и след прибавянето на производството на Lucchini, общото производство на Северстал през тази година няма да надхвърли 16 млн.т. За да може да постигне тази амбициозна цел, Мордашов трябва да намери отнякъде още 84 млн.т. стомана. Подобна смела амбиция със сигурност ще има своя политическа цена, ако атмосферата за олигарсите в страната се влоши по-остро, и ако президентът Владимир Путин се опита да си възвърне подкрепата на руските гласоподаватели, посредством една свежа кампания, атакуваща богатствата, натрупани от местните олигарси. През изминалото десетилетие, в списъка на “повалените” олигарси фигурират имената на медийния магнат Владимир Гузински, Борис Березовски и Михаил Ходорковски от Юкос. Те използваха парите си за закупуване на онова, което смятаха за мощна англо-американска подкрепа, която да ги предпазва от Кремъл. През 2003 г., когато купи американската мина за паладий – базираната в Монтана Stillwater, Потанин си мислеше че прави същото нещо. Навлизането на Мордашов на американския пазар на стомана, а сега и апетитите му към Италия, може според него да са на цена, която си струва да бъде платена, като един вид предпазна политика срещу една евентуална нова кампания от страна на Кремъл.
Източник: Други (16.02.2005)
 
"Асарел - Медет" АД обяви намерението си да открие процедура за доставка на оборудване, в това число шеф-монтаж и гаранционно обслужване за обект "Пречиствателна станция за дренажни води". Общата предварителна стойност за доставката е 570 200 лв. без ДДС. В предмета на доставката се включват машини, съоръжения, електрооборудване и апаратура за контрол и управление. Количеството и параметрите им са представени в документацията за участие. В текста на предварителното обявление, публикувано в Регистъра на обществените поръчки и в Държавен вестник, е отбелязано, че крайният срок за заявяване на интерес за участие е 16 март. Процедурата е ограничена. В конкретния случай предварителното обявление-покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати. Друго обявление за поръчката няма да се обнародва. Документацията за участие в поръчката може да се закупи срещу 650 лв. до 8 март. Планира се доставките да започнат от 1 юли 2005 г. и да приключат до 1 януари 2006 г. Панагюрското медодобивно предприятие предвижда срокът на договора да бъде 6 месеца. Възложителят допуска и възлагане на повторение на предмета на поръчката от същия изпълнител чрез процедура на договаряне с него. От изпълнителя се очаква да осигури и гаранционен сервиз в продължение на 60 месеца след издаване на разрешение за ползване на строежа за обект "Пречиствателна станция за дренажни води" от програмата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия до момента на приватизация на "Асарел - Медет" АД. Комплексно оборудване се предвижда по технологичната, електротехническата, контролни процеси и автоматизация и ВиК проектни части. Доставените машини, съоръжения и оборудване трябва да бъдат произведени от фирма със сертификат за качество по ISO 9001-2000. Предстои Министерството на околната среда и водите да изработи схема за отразяването на Директива 2004/35/ЕС в българското законодателство. Евродирективата предвижда предприятията да предприемат определен набор от превантивни и възстановителни действия по отстраняването на екологични щети. Основният принцип на директивата е "замърсителят плаща".
Източник: Дневник (16.02.2005)
 
Данък печалба е възможно да бъде намален на 10%, заяви министърът на финансите Милен Велчев. Той изнесе лекция за възможностите за инвестиции в България по време на работен обяд с членове на Американската търговска камара. Следващото правителство има възможност да намали данък печалба в границите от 15% до 10%, обясни министърът. ДДС е относително висок и е назрял моментът да бъде намален на 18%, смята Велчев. Според него това трябва да е приоритет на следващото правителство. Има икономическа рационалност във въвеждането на плосък данък за доходите на хората, подчерта министърът. Ако бъде поискано мнението ми, аз ще подкрепя това, допълни той. Намаляването на социалните осигуровки трябва да бъде приоритет на следващия кабинет, заяви Велчев. Социалноосигурителната тежест у нас е една от най-високите в Европа. Предвижда се до 2009 г. съотношението при плащане на осигуровки от работодатели и работници да се промени от сегашните 70:30 на 50:50. Но ако се намалят осигуровките, реално вноските на хората няма да се увеличат, а на фирмите ще се намалят. За промени в съдебната система и инвестиции в образованието настоя по БНР председателят на американската търговска камара Кенет Левковиц. Според него промените в конституцията трябва да дадат възможност без бюрократични пречки и американци да купуват земя в България.
Източник: Стандарт (17.02.2005)
 
"Алкомет" обновява мощностите си с 18 млн. евро. Намеренията на ръководството на компанията са инвестиционната програма да приключи до септември тази година. Динев уточни, че част от средствата се осигуряват от реинвестираната печалба, а останалата - от кредити. Последното тримесечие на 2004 г. компанията завърши с 2.8 млн. лв. печалба.
Източник: Дневник (17.02.2005)
 
Arcelor SA, най-голямата стоманодобивна компания в света, обяви рекордно висока печалба за изминалото тримесечие в цялата си тригодишна история, и заяви,че планира да увеличи цените на стоманата за шесто поредно тримесечие, на фона на растящото търсене в Китай. Чистите приходи за периода възлизат на 820 млн.евро (1.07 млрд.щ.д.), или 1.39 евро на акция. Резултатът преди година беше загуба от 202 млн.евро, или 41 цента на акция. Продажбите са се увеличили с 30% до 8.4 млрд.евро. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (17.02.2005)
 
Гръцките инвеститори у нас учредиха бизнессъвет с председател Христос Кацанис, директор на ОББ-NBG Group. Учредители на организацията са 17 компании. Сред задачите на организацията се разпространение на информация, свързана с проекти и програми на ЕС, насочени към трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Съветът ще организира дискусии, свързани с развитието на търговията, инвестициите, туризма.
Източник: Сега (18.02.2005)
 
Гръцки фирми учредиха бизнес съвет в България. Целта на инвеститорите е развитие на връзки между двете страни в областта на търговията и предаването на ноу-хау. Председател на борда на организацията е изпълнителният директор на ОББ Христос Кацанис, негови заместници са Антони Хасиотис от Пощенска банка, Стефано Бодрато от "Интраком" и Николас Георгопулос от "Дружба".
Източник: Стандарт (18.02.2005)
 
Киевски съд призна вчера за незаконна приватизацията на най-голямото стоманодобивно предприятие в Украйна - "Криворожстал", откривайки по този начин пътя към нейното анулиране, предадоха агенция Франспрес и ИТАР-ТАСС. Съд в Киев отмени решението на друг съд от 25 август 2004 година, с което бе потвърдена законността на продажбата на "Криворожстал". Търгът за стоманодобивното предприятие се състоя през 2004 година. Холандската компания Mittal Steel заедно с US Steel предложиха 1,5 милиарда долара за "Криворожстал", но предприятието бе купено за 800 милиона долара от украинския консорциум "Инвестиционно - металургичен съюз". Вчера министърът на финансите на Украйна Виктор Пинзеник каза, че само съдът ще реши кои предприятия в страната могат да бъдат реприватизирани, предаде ИТАР-ТАСС. Той уточни, че никой не би могъл да каже колко точно приватизирани украински предприятия ще бъдат върнати в ръцете на държавата, добави агенцията. Вчера украинският президент Виктор Юшченко заяви, че държавата ще си върне собствеността върху 30 предприятия, а министър-председателят Юлия Тимошенко разказа за плановете на правителството да преразгледа законността на приватизацията на 3000 предприятия.
Източник: Монитор (18.02.2005)
 
Има различни определения на понятието клъстер, както и различни опити за превод на тази дума - като например фирмени гроздове или свързани производства. Така или иначе, чуждицата клъстер все по-често започна да навлиза в употреба у нас. Едно от най-популярните определения за него е концентрацията на фирми със сходни, взаимно обвързани или допълващи се производства и услуги върху определена територия. Заради географската близост те ползват обща /често специализирана/ инфраструктура, общи пазари на труд и услуги, изправени са пред общи възможности за развитие и заплахи. БЪЛГАРСКИТЕ фирми трябва да побързат в сдружаването си в клъстери, ако искат успешно да се включат в проектите за финансиране от фондовете на ЕС. Именно към такъв тип формирования, а не към индивидуални играчи, ще бъдат насочени европарите. Проектите, търсещи финансиране, трябва да станат част от Националния план за развитие в периода 2007-2013 г., който пък трябва да е готов до края на тази година. С него България ще защитава финансовите ресурси, които ще поиска от Брюксел. Очакваме за този период да получим 4.5 млрд. EUR. Тепърва обаче в Министерството на икономиката ще се разработва проект за проучване възможностите за развитие на клъстерни структури в България. Средствата идват от програма ФАР и са на стойност 800 000 EUR. От тях само 140 000 EUR ще бъдат насочени за реална подкрепа на два пилотни клъстера у нас. Останалата сума ще бъде усвоена от консултантска фирма, одобрена от Европейската комисия, която трябва да извърши проучването къде и в кои отрасли в страната ни са се зародили подобни бизнесобщности и къде има потенциал за това. След което консултантът, заедно с Министерството на икономиката ще изработят национална стратегия и план за действие за подкрепа на клъстерите у нас. Проектът предвижда максимален срок от 20 месеца за изпълнение на тази задача. В първата половина на март се очаква да бъде одобрен консултантът. За участие са допуснати 8 международни консорциума. Идеята за насърчаване на клъстерните структури като начин за подобряване конкурентоспособността на определени сектори от българската икономика беше лансирана от вицепремиера Лидия Шулева в началото на миналата година. Основен инициатор за това обаче бяха бизнесорганизациите като БСК, БИБА, БТПП и СРБ. С тяхна помощ компании, обединени основно по географски признак, пристъпиха към институционализиране на общите си интереси. Първата клъстерна структура вече е факт. Преди месец бе учреден Средногорие мед, в който влизат четирите предприятия за добив и преработка на медна руда - Асарел Медет, Елаците Мед, Челопеч майнинг и Юмикор, заедно с местните общини Стрелча, Панагюрище, Мирково, Челопеч, Златица и Пирдоп. Обединиха ни преди всичко общите енергийни интереси, обясни изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. Първият проект на сдружението /заедно с местната власт/ е газификация на региона. Подобряването на инфраструктурата и специализацията в подготовката на кадри за четирите индустриални предприятия са другите приоритети. Разбира се, сдружението ще търси възможности и за по-изгодно договаряне на суровини за всички консуматори от региона и за по-ефективно съвместно излизане на международните пазари.
Източник: Пари (18.02.2005)
 
Китай – най-големият производител и потребител на стомана в света, ще въведе изискване за лиценз при внос на желязна руда считано от 1 март тази година. Този ход се възприема като опит да се контролира бумът във вноса на суровината. Миналата година, Китай изпревари Япония и зае топ позицията в класацията на най-големите вносители на желязна руда в света, купувайки 40.5% повече руда за нуждите на бързо-разрастващия се стоманодобивен сектор в страната с икономически растеж от 9.5%. Новите лицензи ще позволят на Китай да следи вноса на желязна руда, заяви министерството на търговията. (източник: Xinhua)
Източник: Други (18.02.2005)
 
Arcelor SA подписа меморандум за взаимно споразумение с Lucchini Group за придобиването на операциите на Lucchini в Полша, както и компаниите на Lucchini за преработка на скрап в страната – Silscrap и Crapex. Arcelor възнамерява да репозиционира тези операции с цел производство на пръти, предназначени за строителния пазар в Полша. Роланд Юнк, вицепрезидент, начело на поделението за дълга въглеродна стомана в Arcelor заяви: “Този ход е в подкрепа на стратегическата ни амбиция да разширяваме дейността и производството си в Източна Европа, където темповете на растеж в строителството са доста привлекателни.”
Източник: Други (19.02.2005)
 
Министър-председателят Симеон Сакскобурготски обяви промените в правителството, които ще бъдат предложени за гласуване от Народното събрание, както следва: 1. Министерството на културата се преобразува в Министерство на културата и туризма; 2. Освобождават се от министерските постове: Мехмед Дикме (МЗГ), Божидар Абрашев (Министерство на културата), Лидия Шулева (Министерство на икономиката) и Милко Ковачев (Министерство на енергетиката); 3. Назначават се за министри: Милко Ковачев в Министерство на икономиката, Нина Чилова в Министерството на културата и туризма, Нихат Кабил в Министерството на земеделието и горите, Мирослав Севлиевски в Министерството на енергетиката.
Източник: Капиталов пазар (21.02.2005)
 
Възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана АД е поискала в молба до Пернишкия окръжен съд Агенцията за държавни вземания, информираха пернишки магистрати. Молбата на публичния изпълнител се основава на чл. 85, ал. 1, т. 3 от Закона за събиране на държавните вземания. В исковата молба се подчертава, че съгласно утвърдения план за оздравяване на Стомана АД с Решение на Пернишкия окръжен съд 274/10.07.2000 г. предявените и приети публични държавни вземания от клас 3 в размер на 11 358 063.69 лв. следва да бъдат удовлетворени в пълен размер. Срокът на плащане е обвързан с извършването на продажби на активи на Стомана АД, които следва да бъдат извършени в срок до 6 месеца от утвърждаването на оздравителния план, т.е. 10.01.2001 г. В молбата се подчертава, че до настоящия момент тези вземания не са изплатени, поради което АДВ смята, че по този начин не е изпълнен утвърденият от съда оздравителен план на дружеството. Заради това агенцията настоява за възобновяване на производството по несъстоятелност поради неизпълнение на утвърдения оздравителен план; постановяване прекратяване дейността на предприятието; налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; прекратяване правомощията на органите на длъжника; лишаване длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото; постановяване започване на осребряване на имуществото и неговото разпределяне.
Източник: Пари (22.02.2005)
 
През месец март официално ще бъде открита нова бизнес сграда, която е разположена в един от престижните райони на София – Борисовата градина, непосредствено до бизнес център ЕКСПО 2000. Достъпът към нея се осъществява по бул. “Никола Вапцаров”. Сградата е съобразена с изискванията на клас А и отговаря на съвременните тенденции за ергономична и високотехнологична среда за работа. Около 3500 кв.м. ще бъдат предоставени за офиси на външни организации. Инвестицията в сградата е за 7 млн. лева. Инвеститорът “Стилмет” АД е част от холдинга “Виохалко” и произвежда алуминиеви екструдирани изделия – стандартни профили, профили по чертеж на клиента и профили за алуминиеви архитектурни системи. В сградата ще се помещава централният офис на холдинга “Виохалко” за България. Ще бъде изградена и постоянна изложба на продукцията на заводите от групата. Конструкцията е от стоманобетонови безгредови етажни плочи, противоземетръсни шайби и колони. Бизнес сградата разполага с: * подземен паркинг с обща площ 2185 кв.м., 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, връзка със сградата с асансьор и стълбище, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. ? партерно ниво с обща площ 1148 кв.м., просторно и луксозно оформено входно фоайе с рецепция и места за сядане, заседателни зали, show room, офис площи, кафене. ? Три офисни етажа – площта на първия е 1129 кв.м., а на втория и третия – 1148 кв.м. ? Подпокривно ниво с площ от 576 кв.м. с достъп до 2 овални озеленени тераси. Ограждащите стени на сградата са изпълнение от структурна и полуструктурна окачена фасада Etem E-8000 – нова фасадна система, позволяващ изпълнението на нестандартни решения и прилагането на многобройни детайли. Профилът на фасадата е прекъснат термичен мост, който заедно с избрания стъклопакет осигурява топло- и шумоизолация. Северната фасада към бул. "Н. Вапцаров" е наклонена навън и изцяло остъклена. Светлинната концепция за екстериорно осветление на сградата е разработено от фирма “Алтроникс”. Сградата е изцяло климатизирана с агрегати и съоръжения на Lennox – САЩ, и Flaktwoods – Швеция, и има централна автоматизирана и компютъризирана система за отопление и вентилация (BMS) на фирма Honeywell, даващ възможност за регулиране на температурата в офисите. Офис площи На разположение на всички фирми в сградата ще бъдат две заседателни зали с 60 и 42 места на партерното ниво – напълно оборудвани и обзаведени за провеждане на делови срещи и конференции със съвременна озвучителна система, прожекционни екрани, мултимедия.
Източник: Строителство Градът (22.02.2005)
 
Umicore, най­ голямата в света компания, преработваща цветни метали, ще предложи отделянето на медния си бизнес в отделна компания, съобщи Блумбърг. Компанията ще спре производството и търговията на цинк, като занапред ще продава само цинкови сплави и продукти. По думите на изпълнителния директор Томас Лайзен, ще бъдат направени инвестиции "в по­ изгодни материали и химикали". В състава на групата Umicore влиза и заводът "Юмикор­ Мед" в Пирдоп. Новата компания, която ще поеме бизнеса с медта се нарича Cumerio и от 29 април ще търгува отделно на европейската борса Euronext. Медното подразделение се оценява от лондонски анализатори на около 353 млн. евро., а неговата продажба се обсъжда от 2002 г. по предложение на Лайзен. Всеки инвеститор ще получи по една акция от Cumerio за всяка притежавана акция в Umicore. Белгийската Umicore придоби 56% от държавния Медодобивен комбинат-Пирдоп през 1997 г. Обемът на продукцията в минно-обогатителния комбинат на дружеството в България за миналата година достигна близо 255 хил. тона мед, като според плановете ще успее да увеличи производството си до 255 хил. тона през 2007 г. За 2003 г. българското поделение на дружеството произведе 213 хил. тона анодна мед. Според съобщение на компанията, миналата година печалбата на групата преди данъчно облагане, лихвени и амортизационни отчисления е нараснала с 96%. Чистият приход за втората половина на 2004 г. се е увеличил до 67.6 млн. евро ($89 млн.) или 2.59 евро за акция. Продажбите са се вдигнали с 5 на сто до 3.35 млрд. евро. Umicore е основана през 1906 г. под името "Юнион Миниер дьо О Катанга" като фирма за преработка на мед и други метали, добивани в тогавашната белгийска колония Конго. След като Конго получава независимост през 1960 г., мините на фирмата в страната са национализирани. През 2001 г. компанията се преименува на Umicore заради цялостното преориентиране на дейността є, инициирано от встъпилия в длъжност малко преди това нов главен изпълнителен директор Томас Лейзън.
Източник: Монитор (23.02.2005)
 
Заради неизпълнение на приетия оздравителен план Агенцията за държавни вземания (АДВ) е поискала да се възобнови производството по несъстоятелност на пернишкия завод "Стомана". Делото е насрочено за 1 март в Пернишкия окръжен съд. Публичните държавни вземания от пернишкия завод са за близо 11.3 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са дългове към Националния осигурителен институт, а останалите към данъчната администрация. Оздравителният план на "Стомана" АД беше приет през 2000 г., като реалното му изпълнение започна през май 2001 г. Програмата предвиждаше да се разпродадат част от активите на дружеството и да се погасят дълговете му. В плана не беше посочен срок, в който предприятието трябваше да се издължи към НОИ и предвид на това, че не е имало разсрочване на задълженията, плащането е трябвало да стане в най-кратки срокове. До момента обаче парите не са изплатени. Крайният срок за изпълнение на оздравителния план на "Стомана" АД е юни 2005 г. Към момента обаче дружеството е продало над 90% от активите си. Първоначално предвидените приходи от осребряването на активите на металургичния завод са 42 млн. лв. По неофициална информация събраните средства са били близо 50 млн. лв. Почти всичките са отишли за уреждане на задълженията към персонала и за издръжка. През 2001 г. гръцката компания "Сиденор", част от индустриалната група "Виохалко", купи основното производство на "Стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "Стомана индъстри". Отделно от това различни цехове бяха обособени в отделни предприятия и също бяха продадени.
Източник: Дневник (23.02.2005)
 
Гърция продължава да е инвеститор номер едно в България. От 1992 г. насам обемът на вложените от гръцки компании капитали у нас достигна 1.167 млрд. USD. Икономическата експанзия на южната ни съседка не се основава само на териториалната близост, но и на целенасочената политика на гръцкото правителство, която намира финансова и техническа подкрепа на редица програми на Европейския съюз. По данни на Агенцията за инвестиции над 350 гръцки компании са вложили капитали в различни сектори на българската икономика. Най-големите от тях са в телекомуникациите, банковия сектор и металургията. Едни от първите големи гръцки инвестиции са в хранително-вкусовата промишленост и ресторантьорството. В периода 1995-1999 г. годишно в страната са влагани между 15 и 20 млн. USD. По това време са инвестициите на Delta, Goody's и Chipita Int. Тогава е и първата голяма инвестиция в телекомуникациите - навлизането на Intracom със закупуването на дружеството за телефонни услуги с предплатени карти Булфон. Рязко увеличаване на инвестиционен интерес се забелязва след 2000 г., когато годишните потоци от гръцки капитали вече надхвърлят 200 млн. USD. През 2000 г. Националната банка на Гърция придоби близо 90% от капитала на ОББ за 207 млн. USD. Тогава Antena стана собственик на Нова телевизия. През 2001 г. OTE получи лиценза за втория GSM оператор. Сделката бе за 178 млн. USD. До момента в мрежата на GloBul са инвестирани над 538 млн. USD и са открити 560 работни места. Гръцката индустриална група Viohalko е един от големите чужди инвеститори в българската металургия. През 2001 г. Viohalko закупи стомана Перник /сега стомана индъстри/ с амбициозна инвестиционна програма от 60 млн. EUR до 2006 г. Вложените средства вече надхвърлят 30 млн. EUR. Групата построи завода за производство на алуминиеви архитектурни системи Стилмет в Бургас. В третия завод на Viohalko - София мед, ще бъдат инвестирани 65 млн. EUR. Голям дял на гръцко участие заема и бизнесът с горива. Гръцката енергийна компания Hellenic Petroleum Group обяви, че до средата на 2008 г. ще инвестира 70 млн. EUR за изграждането на 65 бензиностанции в България. Фирмата вече има 15 бензиностанции в България, за изграждането на които вложи 20 млн. EUR. Веригата се управлява от българското подразделение на гръцката фирма - Еко Елда България, която продава горива, доставяни от компанията майка. Веригата бензиностанции Еко Елда отчете 40% ръст на продажбите си в България за последните три месеца на 2004 г. Топ 10 на гръцките капитали у нас Фирма Българско представителство Сектор OTE Космо България Мобайл/Глобул GSM оператор National Bank of Greece Обединена българска банка банки Brewinvest Загорка АД пивоварна индустрия Grecotel Хотел Шератон хотели Viohalko стомана Перник металургия Viohalko чрез Halkor София Мед металургия Viohalko чрез Sydenor стомана индъстри металургия Intracom Булфон телекомуникации Antena Нова телевизия телевизия Goodys Гудис обществено хранене
Източник: Пари (23.02.2005)
 
Електроенергията за фирми и предприятия ще поскъпне с около 5% от началото на април, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране проф. Константин Шушулов вчера по време на семинар за либерализиране на енергийния пазар. В момента в комисията подготвят график за поскъпването, така че цените за бита и за индустрията да се доближат максимално. 5-процентното увеличение на тока за индустрията се налага заради натрупаната инфлация, поясни още проф. Шушулов. Ще поскъпне токът ниско напрежение, поясниха още експерти. В момента фирми и предприятия плащат дневна тарифа 13.5 стотинки и около 8 стотинки/Kwh нощна. Според енергийни специалисти поравно между бита и промишлеността е разпределено потреблението на електроенергия ниско напрежение, според друго 40% се падат на бита, а останалите 60% - на фирмите. От лятото на 2006 г. ще отпадне и т. нар. първо стъпало от 75 Kwh, които сега се плащат по 9.8 стотинки. По данни на енергийното министерство 75 Kwh e цялото месечно потребление на над 20% от домакинствата в България. За сметка на това второто стъпало - дневната тарифа на електроенергията ще падне от 17.8 на около 14.2 стотинки. По този начин ще се запази средната цена на електроенергията и средното увеличение на цените на електроенергията няма да надхвърли планираните в енергийната стратегия 45%. Според други експерти обаче средното увеличение ще е около 60%. Промяната ще доведе до нарастване на сметките за ток на домакинствата с ниско потребление на ток, докато тези с голямо потребление ще плащат по-малко.
Източник: Пари (24.02.2005)
 
С над 20 млн. лв. е преизпълнен оздравителният план на Стомана АД, обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Спас Христов. В началото на седмицата от Агенцията за държавни вземания обявиха, че ще искат фалита на дружеството заради неизпълнение на плана. Рамката на плана е била 42.7 млн. лв. Към края на 2004 г. в резултат на неговото изпълнение са постъпили 62.783 млн. лв. от продажба на активи на дружеството. Тези пари са изразходвани за удовлетворяване на кредиторите, както и разноските по несъстоятелността и разходите за изпълнението на оздравителния план. В него е прието частично удовлетворяване вземанията на ТSBанк за 11 млн. лв. Към края на миналата година задълженията към банката са изплатени напълно. 746 хил. лв. дължи дружеството за заплати, 97% от които са изплатени. От публичните задължения на държавата, които са 11.358 млн. лв., по сметка на НОИ са преведени 8.685 млн. лв., което представлява 13% от общия размер на постъпилите суми в дружеството, уточни още Христов.
Източник: Пари (25.02.2005)
 
В САЩ са внесени 18% по-малко стомана през януари в сравнение с декември, според публикувано в петък проучване на Американският институт за международна стомана (AIIS). “Месечното изследване, провеждано от AIIS, демонстрира лек спад в сравнение с предходни месеци, и не е изключено тези данни да са началото на една тенденция,” заяви президентът на AIIS Дейвид Фелпс. “С наближаването на традиционно по-силното второ тримесечие, очакваме поръчките да се засилят през идните месеци,” добави той. Големият скок в цените на стоманата през последните няколко години беше обект на сериозни обвинения от американски производители, особено работещи в сферата на автомобилната индустрия, за техните по-ниски печалби и по-високи цени на продукцията. По предварителни данни, AIIS заяви, че през януари страната е внесла 2.398 млн.т. (нето) стомана, в сравнение с 2.924 млн. т. през декември, и 2.398 млн.т. през януари 2004 г. Вносът от ЕС е спаднал с 43.5% през януари до 299.000 т (нето), в сравнение с 529 000 т през декември. Процентният спад на вноса от Китай е още по-голям – 48.5% до 150 000 т през януари в сравнение с 291 000 т предходния месец. В сравнение със същия месец на миналата година, доставките на стомана от Китай са нараснали с 46.9% в сравнение със 102 000 т през януари 2004 г. В същото време, вносът от Канада бележи ръст от 18.4%, достигайки 430 000 т през януари, в сравнение с 363 000 т през декември, но остава почти непроменен в сравнение с януари 2004 г. (източник: Pittsburgh Business Times)
Източник: Други (25.02.2005)
 
Най-големият в света производител на стомана, "Митал стийл", ще съкрати 30%, или над 45 000 от своите служители в следващите пет години. Това заяви Лакшми Митал по време на конференция, проведена миналата седмица, предаде Ройтерс. Намаляването на работната сила е неизбежен резултат от интегрирането на американската "Интернешънъл стийл груп" (International Steel Group). Компанията ще инвестира в модернизация на производството, заяви още големият брат от фамилията Митал. От стоманения гигант не уточниха къде точно ще бъдат направени промените. Анализатори обаче се опасяват, че планираните действия от страна на "Митал стийл" ще срещнат сериозната съпротива от страна на Американския профсъюз на работещите, който ще застане зад "Интернешънъл стийл груп". В края на миналата година беше обявена сделката, съгласно която LNM Group, собственост на фамилията Митал, ще слее двете си дъщерни компании "Испат" и LNM Holding, след което новосъздаденото дружество закупи американския производител на стомана "Интернешънъл стийл груп" за 4.5 млрд. долара. Двойното сливане, което се очаква да бъде финализирано през март тази година, ще доведе до създаването на световен стоманен гигант, базиран в Ротердам, с годишни продажби от 32 млрд. долара.
Източник: Дневник (28.02.2005)
 
270 хил. долара е източил от пернишката фирма "Стомана" лидерът на "Евророма" Цветелин Кънчев. Той е сред най-големите длъжници на предприятието, обявено в несъстоятелност, съобщи адвокатът на "Стомана" Тотьо Иванов, цитиран от Дарик радио. Фирмата на Цветелин Кънчев "Флоранс-7" е трябвало да направи съгласно договор от 1996 г. хидроизолация на помещения в "Стомана". 270-те хиляди долара са изтеглени авансово за закупуване на материали. Година по-късно договорът между "Флоранс - 7" и "Стомана" е прекратен поради неизпълнение, но парите не са върнати. По време на престоя си в затвора Кънчев е прехвърлил фирмата на съпругата си. На нейно име е нямало регистрирано имущество, нито пари в банкова сметка, с които да се обезпечи задължението. Несъбраните вземания от длъжници на "Стомана" възлизат на 1,5 млн.лв.
Източник: Черно море (28.02.2005)
 
Канадската компания "Дънди прешъс металс" повиши оценката си за количеството златни залежи в златната мина на "Ада тепе" край Крумовград, съобщиха от компанията. Повишението е с 78 хил. унции, като в момента общо количество руда е за около 835 хил. унции (над 25 тона). На тази база ще се и извърши икономическата оценка за изграждане на мина до Крумовград. Оценката трябва да бъде готова до края на март, уточниха от "Дънди". В мината ще се добива и сребро, като последните данни за запасите от този ценен метал бяха за близо 400 хил. унции. Преди да започне изграждането на мината, трябва да бъде изготвена и оценката за въздействие върху околната среда, която трябва да е готова през първото тримесечие на 2005 г. "Дънди" планира да добива 150 хил. унции злато на година от мината, която трябва да започне работа най-рано в края на 2006 г. По сегашни цени на световните стокови пазари това количество от ценния метал се равнява на около 20 млн. долара на година. Дружеството планира да експлоатира мината между 8 и 12 години. Разработването на находището ще струва 45 млн. долара, показват предварителните разчети на "Дънди".
Източник: Дневник (28.02.2005)
 
Търговският дефицит през миналата година достигна 2.718 млрд. EUR, показват данните на БНБ за платежния баланс към 31 декември 2004 г. Той представлява 14% от БВП. За една година, спрямо края на 2003 г., търговският дефицит се е увеличил с 518.4 млн. EUR. Отрицателното търговско салдо се дължи на запазващия се превес на вноса над износа на страната. През периода януари-декември 2004 г. износът ни възлиза на 7.994 млрд. EUR. Увеличението му в сравнение със същия период на предходната година e с 19.9%. Вносът достига 10.712 млрд. EUR, като нараства с 20.8% спрямо съответния период на 2003 г. Цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ водят до увеличаване на търговския дефицит с 42.4 млн. EUR през годината, а само за декември с 4.8 млн. EUR. Дефицитът по текущата сметка през изминалата година достига 1.453 млрд. EUR, или 7.5% от БВП. Спрямо предходната година дупката в текущата сметка намалява с близо 10.9%. Само за декември 2004 г. текущата сметка е отрицателна, в размер на 319 млн. EUR, и е по-висока в сравнение със същия месец на 2003 г., когато е била 281 млн. EUR. Преките чуждестранни инвестиции у нас за 2004 г. покриват 134.8% от дефицита на текущата сметка при 113.5% за 2003 г. Преките инвестиции възлизат на 1.958 млрд. EUR, или 10.1% от БВП. Отчетеният дялов капитал от приватизационни сделки е 936.3 млн. EUR, като за миналата година той е 312 млн. EUR. Нарастването се дължи на постъпленията от приватизацията на БТК и на електроразпределителните дружества. По страни най-много инвестиции през м.г. са привлечени от Австрия - 37.3% от общия размер, Чехия - 15.1%, и Холандия - 13.7%. Цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ влошават дефицита на текущата сметка през декември 2004 г. с 5.1 млн. EUR, а за дванайсетте месеца на годината - с 48.2 млн. EUR. Нетните постъпления от текущи трансфери - това са основно средства от работещи в чужбина българи, възлизат на 888.1 млн. EUR /4.6% от БВП/ при 612.6 млн. EUR за 2003 г.
Източник: Пари (01.03.2005)
 
Положителните тенденции в развитието на икономиката през 2004 г. дават основание през първата половина на т. г. да се очаква 5.2-5.3% икономически растеж и 7-8% прираст на добавената стойност в промишлеността, се казва в последния брой на Икономически преглед на БНБ. В резултат на сезонните фактори и повишаването на акцизите на бирата и високоалкохолните напитки инфлацията може да достигне до 2% в края на първото тримесечие на 2005 г., но до средата на годината ще бъде компенсирана от сезонното намаление на цените на хранителните стоки, се казва в анализа. В края на 2004 г. натрупаната инфлация от 4% беше близо до очакваната, припомнят от БНБ. В края на 2004 г. валутните резерви достигнаха 6770.4 млн. EUR, а среднодневната стойност на задължителните минимални резерви през декември м. г. нарасна с 657 млн. лв. спрямо нивото им през юни, посочват от централната банка.
Източник: Пари (02.03.2005)
 
Инфлацията може да достигне до 2% в края на първото тримесечие на 2005 г. поради влиянието на сезонни фактори и увеличаването на акцизите на бирата и високоалкохолните напитки, се посочва в последния брой на Икономически преглед на БНБ. До средата на годината тя ще бъде компенсирана от сезонното намаляване на цените на хранителните стоки, прогнозират от централната банка. В края на 2004 г. натрупаната инфлация беше близо до очакваната в размер на 4%. Колебанията на международната конюнктура през 2004 г. не са се отразили негативно върху икономиката на България, се посочва в анализа. Развитието й остава устойчиво и с високи темпове в резултат на активното вътрешно търсене и на нарастването на износа. Подобряването на конкурентоспособността на икономиката влияе благоприятно върху разширяването на външните пазари за производителите и до относително намаляване темповете на вноса поради по-голямо предлагане и търсене на местни стоки на вътрешния пазар. Доброто финансово състояние на предприятията в резултат на подобряването на разходната им конкурентоспособност дава основание през първата половина на 2005 г. да се очаква икономически растеж от 5.2-5.3% и прираст от 7-8% на добавената стойност в промишлеността, се казва в анализа.
Източник: Пари (02.03.2005)
 
Пернишкият окръжен съд не даде ход на делото за възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана АД. Искът е подаден от Агенцията за държавни вземания /АДВ/ с мотив, че металургичното дружество не изпълнява оздравителния си план. Съдебният състав вчера определи седемдневен срок, в който изпълнителният директор на АДВ Станислав Михайлов да изпрати нова искова молба, подписана лично от него. Съдът се мотивира, че под внесената в съда молба пред името на директора на АДВ е поставена запетая. Следваща дата за съдебно заседание вчера не беше насрочена. В исковата молба се подчертава, че съгласно утвърдения план за оздравяване на Стомана АД с Решение на Пернишкия окръжен съд 274/10.07.2000 г. предявените и приети публични държавни вземания от клас 3 в размер на 11 358 063.69 лв. следва да бъдат удовлетворени в пълен размер. Срокът на плащане е обвързан с извършването на продажби на активи на Стомана АД. Производство по несъстоятелност на Стомана АД беше открито с решение на Пернишкия окръжен съд на 25 август 1999 г., а е прекратено на 21 юли 2000 г. Оздравителният план на дружеството влезе в сила на 17 май 2001 г. През 2001 г. гръцката компания Сиденор, част от Виохалко, купи основното производство на Стомана за 13.5 млн. USD и създаде българското дружество Стомана Индъстри.
Източник: Пари (02.03.2005)
 
Бразилия намали до 0% митата върху вноса на 15 вида стоманени продукти, в стремежа си да попречи на галопиращите цени на стоманата на местния пазар да доведат до нарастване на инфлацията в страната, съобщи в свое изявление министерството на развитието и търговията. Бразилия елиминира митата при вноса на стоманени намотки и плочи, използвани при производството на автомобили и машини, както и на тенекиени плочи, използвани при производството на консерви за хранителни продукти. Преди, вносът на тези продукти беше облаган с мита между 12 и 14%. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (05.03.2005)
 
През тази година управителният съвет на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) гласува 100.7 млн. лв. бюджет за финансиране на екологични проекти. По-голяма част от средствата се дават безвъзмездно на общините за строителство и модернизация на пречиствателни станции, пакетиране и съхранение на отпадъци, прокарване на водопровод и канализация. Допълнително държавното предприятие безлихвено кредитира и частни екопроекти или програми в областта на екотуризма, опазването на дивеча и ценните растителни видове в националните паркове и резерватите. Предприятието действа от есента на 2002 г. като приемник на Националния фонд за опазване на околната среда към екоминистерството. Регистрирано е като държавно предприятие, затова не формира и не разпределя печалба. Основните приходи идват от екологични такси и глоби, които индустриалните предприятия плащат при замърсяване, от услуги, лихви или погасителни вноски на общини и фирми. Минимална част се отпускат от държавния бюджет - през миналата година за предприятието са били преведени 20 млн. лв., сочи отчетът за 2004 г. Създаването и дейността на предприятието са регламентирани със закона за опазване на околната среда, приет преди три години. Чрез него се финансират главно проекти, заложени в националната програма за приоритетно изграждане на пречиствателни станции, поясниха от министерството на околната среда. Освен за пречистване на отпадните води общини и фирми могат да кандидатстват още за прокарване на водопровод или канализационни мрежи, за монтаж на отвеждащи колектори и др. Изграждането на депа и съоръжения за компостиране на отпадъците също приоритетно се финансират чрез ПУДООС. Кандидатите могат да участват и с проекти за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи от местно значение, извършване на сондажи за подземни води и т.н. За инвестиционни проекти предприятието отпуска безвъзмездно средства само на общини, но при условие че не са ползвали целеви субсидии от бюджета за екопроекти. Фирмите не ползват субсидии. При отпускане на безлихвени заеми на частни фирми предприятието покрива 70% от стойността на проекта, останалото е самофинансиране. Кандидатите за субсидии или безлихвени кредити представят комплект документи, в които задължително трябва да има строително разрешително, одобрение за инвестиционните проекти от министерството на регионалното развитие и регионалните басейнови дирекции или дирекциите за опазване на околната среда и водите. Изисква се още документ за собственост върху терена и канализационната система и разрешение за заустване (изтичане) на отпадните води. Общинските власти също трябва да гарантират, че изгражданият обект е с приоритет за региона. Фирмите, които кандидатстват за безлихвени заеми, представят и банкова гаранция от обслужващата банка, в случай че тя финансира проекта. През миналата година в предприятието са постъпили над 1600 молби за отпускане на заеми или субсидии. Одобрени са 350 инвестиционни проекта и още 61 за екотуризъм или други неинвестиционни начинания. Близо 70 млн. лв. държавата е дала безвъзмездно за изграждане на пречиствателни станции, депа и др. инвестиционни проекти. Над 13 млн. лв. са раздадените безлихвени кредити. В 10 общини с отпуснатите средства са купени сметоизвозващи камиони и контейнери за боклук. С помощта на държавата е въведено разделно събиране на отпадъците в Несебър, Карлово, Балчик, Кюстендил, Русе, Добрич и Троян. Значителна част от субсидиите за тази година също ще се насочат за разделно събиране на отпадъци от стъкло, хартия и пластмаса. Сред частните проекти, безлихвено кредитирани от държавата, са изграждане на мини ВЕЦ-ве, цехове за брикети от слама и биомаса, проекти за монтаж на електрофилтри и др. ------------ Първите одобрени проекти за 2005 г. * Шест депа за твърди битови отпадъци в общините Ямбол, Петрич, Пловдив, Родопи, Аксаково и Силистра. * Две депа за опасни отпадъци в Русе и Сливен и проект за събиране на сметта в столичния квартал "Факултета". * Компостиране на на биоразградими отпадъци в общините Априлци, Берковица, Ветово, Тополовград, Нови Искър и Кърджали. * 11 проекта за екотуризъм в общините Сливен, Кюстендил, Разград, Русе, София, Руен, Айтос, Горна Оряховица, Бяла, Малко Търново, съвместно изпълнявани с неправителствени организации. * Един проект за защита на биоразнообразието в община Тунджа.
Източник: Дневник (07.03.2005)
 
Удължава се срокът, в който може да бъде давана държавна помощ за преструктуриране на стоманодобива. Това стана, след като правителството одобри решение на Съвета по асоцииране Европейски съюз - България за изменение на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране /ЕСА/. С Допълнителния протокол към ЕСА срокът, в който страната ни може по изключение да дава държавна помощ за преструктурирането на стоманодобива, се удължава с 8 години, считано от 1.01.1998 г., или до присъединяването на България към ЕС.
Източник: Пари (07.03.2005)
 
След като изпратиха една от най-добрите си години, световните производители на стомана най-вероятно ще трябва да се лишат с част от печалбите си заради скока в цените на желязната руда, обяви авторитетното списание "Икономист". Водещите производители на рудата - CVRD, "BHP Билитон" и "Рио Тинто", които са основни доставчици на стоманодобивните предприятия, решиха да се възползват от понатрупаните печалби на клиентите си, като поискаха повишение на цената на суровината с 71.5%, отбелязва изданието. Конкретното им искане беше отправено по време на първоначалните преговори с японските стоманодобивни компании. Общият им пазарен дял при железните руди в размер на 70% им дава значителна пазарна мощ и това предизвика силно безпокойство сред производителите на стомана. През предишни години преговорите с японските компании в сектора се оказваха решителни при ценообразуването на стоманата и в останалата част от света. Този път гигантите в металургията първоначално отрекоха, че те ще дадат отражение в световен аспект, като се аргументираха, че мащабът на японските фирми е относително малък и по този начин цените, формирани от тях, не могат да служат за базови за останалите предприятия на планетата. На 3 март обаче най-големият производител на стомана в света "Арселор" (преди сделката за сливането на "Митал" и "Интернешънъл стийл") обяви публично, че ще приеме ръста на цените на суровината, предложен от най-голямото в света предприятие за железни руди - бразилското CVRD, на японските компании в сектора. Поскъпването на рудите, договорено от "Арселор", следва 19% скок на цените за миналата година и обещава да принуди и другите стоманодобивни компании да се съгласят с предложението на доставчиците. Това не е и единственият натиск, на който са подложени металургичните производители в ценово отношение. През декември миналата година те трябваше да понесат и двойно увеличение на цените на коксуващите въглища, чиято енергия се използва при преработката на желязото в стомана. На този етап производителите на стомана възнамеряват да прехвърлят тежестта от поскъпването на суровините на клиентите си. Това означава, че редица продукти в металургията ще поскъпнат. Автомобилните компании, които са сред най-големите потребители на стомана, побързаха да предупредят, че увеличаването на производствените разходи ще намали печалбите им, и призоваха доставчиците си в лицето на стоманопроизводителите да поемат част от покачването на цените. Резкият скок на цените на стоманата е стимулиран най-вече от търсенето на Китай, което според Северноамериканската комисия за търговията със стомана ще е причина за ръст на годишния производствен капацитет на стоката с 250 млн. тона през следващите 5 години, или повишение от 25%. Това може да доведе до пренасищане на пазара и спад на цените, предупреждават експерти.
Източник: Дневник (07.03.2005)
 
Държавата ще помага на "Кремиковци" до 2006 г. Вчера кабинетът удължи срока, през който по изключение може да се дава държавна помощ за преструктуриране на стомано-добива. Държавната подкрепа трябва да спре или до датата на присъединяване в ЕС, или 1 януари 2006 г. съгласно Европейското споразумение за асоцииране. Комисията по защита на конкуренцията ще съгласува програмата за преструктуриране на стомано-добива, а финансовото министерство ще следи за изпълнението й.
Източник: 24 часа (07.03.2005)
 
Производството на студено-валцувана неръждаема стомана в Южна Корея за пръв път в историята надхвърли 1 млн.т през 2004 г., съобщиха източници от индустрията в понеделник. Лидерът в областта на стоманодобива POSCO и останалите стоманодобивни предприятия в азиатската страна миналата година са произвели 1.07 млн.т. студено-валцувана неръждаема стомана, което представлява ръст от 9.2% в сравнение с предходната година. Производството на студено-валцувана неръждаема стомана в Южна Корея бележи ръст за трета поредна година, от 2001 г. насам, когато то възлизаше на 806 000 т. Продажбите на този вид стомана са нараснали с 11.7% в сравнение с миналата година, достигайки 1.04 млн.т. през 2004 г. Увеличението в производството на по-скъпата неръждаема стомана се отчита като опит на местните производители на стомана да се разграничат от китайските си конкуренти на пазара.
Източник: Други (07.03.2005)
 
България преговаря с чуждестранни енергийни компании за сътрудничество при извършването на сондажи за петрол в либийската пустиня, предаде гръцкият интернет сайт Reporter, като цитира либийски вестник. Вестникът се позовава на източници от българското министерство на икономиката. Либийският вестник цитира български заместник - министър на икономиката, според когото България е спечелила два търга за такива проекти, а 15 чуждестранни компании са изразили интерес за сътрудничество с нашата страна при тяхното изпълнение.
Източник: БТА (08.03.2005)
 
Министърът на енергетиката Мирослав Севлиевски е предупредил концесионерите и изпълнителните директори на Мина Станянци АД, Мина Бели брег АД, Мини открит въгледобив ЕАД, Мини Чукурово АД и Проучване и добив на нефт и газ АД, че не изпълняват задълженията за заплащане на концесионни възнаграждения, дължими за второто полугодие на 2004 г., съобщиха от ведомството. В писмата министърът напомня и за забавянето на отчетите, които трябва да бъдат представени в министерството от дружествата. Срокът за разплащане е 14-дневен, се казва в писмата. Севлиевски посочва, че срокът за изпълнение на задълженията е 14 дни след получаването на писмото му. В противен случай ще се стигне до спиране на концесиите.
Източник: Пари (08.03.2005)
 
С 10% е намаляло производството на стомана в България и с 16% на чугун през 2004 г., отчете Браншовата камара по черна и цветна металургия. През миналата година двата стоманодобивни завода у нас - Кремиковци и Стомана индъстри, са произвели 2.106 млн. т стомана. От камарата напомнят, че 2003 г. беше най-добра за стоманодобива, когато в комбинация с високите цени на металите ръстът в производството беше 25%. Основна причина за спада сега е спирането на една доменна пещ в Кремиковци в началото на миналата година, обясни Политими Паунова, изп. директор на камарата. Второто стоманодобивно предприятие - Стомана индъстри, обаче е отбелязало лек ръст от 2%, или 657 хил. т електростомана.Въпреки спада в добива на стомана, расте производството на стоманени продукти у нас с 10% /до 1.553 млн. т/, обясниха от камарата. Причината е в големия внос на заготовки, от които се прави прокат. Заради бума в строителството търсенето на дълъг прокат расте. Става дума основно за винкели, арматурни пръти и бетонно желязо. За втора поредна година най-голям е ръстът на преработвателното предприятие Промет стийл, което вече става първи производител на дълъг прокат у нас с 282 хил. т годишно. С 23% е нараснал износът на изделия от черни метали през миналата година, съобщиха от камарата. Българските производители продължават основно да изнасят продукцията си. Общият обем на експорта през 2004 г. е 1.352 млн. т, от които 834.9 хил. т са за страните от Евросъюза. В същото време в страната застрашително нараства вносът на продукти от желязо на ниски цени, съобщиха от камарата. За единадесетте месеца на 2004 г. са внесени общо 889.6 хил. т при 577 хил. т през цялата 2003 г.
Източник: Пари (08.03.2005)
 
И в Плевен вече работи дистрибуционен център на "Стилмет" АД - дъщерна компания на ЕТЕМ и част от холдинговата група на Viohalko, основана през 1937 г. Центърът се намира в индустриалната зона на града в базата на Агромашинимпекс. Фирмата, която неотдавна отбеляза своята 10-а годишнина, е една от динамично развиващите се в групата и в България, подчерта по време на годишната среща "Партньори и приятели в Плевен" търговският директор Митко Щерев. В нея участваха водещи проектанти, строители, производители на дограма и инвеститори от региона, тя се състоя на 1 март в зала "Дон" на хотел "Ростов". "Стилмет" е най-големият български производител на екструдирани алуминиеви профили и единственият, който произвежда архитектурни алуминиеви системи с общ годишен капацитет 10 хил. т. Компанията разполага с най-модерната поточна линия за електростатично прахово боядисване в страната с химическа обработка на профилите. Новото, което фирмата предлага на своите клиенти, е, че във всеки момент те могат да контролират онлайн изпълнението на поръчките. Компанията си поставя амбициозната задача до края на 2006 г. да удвои производствения капацитет. За 2004 г. "Стилмет" е произвела 100 хил. кв.м дограми и фасади, основно за хотели по Черноморието. В момента "Стилмет" разполага с 10 складови бази в страната. В Централна Северна България работят 4 дистрибуционни центъра - в Плевен, в Горна Оряховица, Враца и Русе. Подобни срещи с партньори и клиенти предстоят във Варна, Бургас и Русе.
Източник: Строителство Градът (09.03.2005)
 
Екоминистерството даде картбланш на Столичната община за 6 площадки за опаковане и изгаряне на отпадъците, съобщи зам.-кметът Милор Михайлов. Кметството поиска това да става на 2 места в "Кремиковци", "Обеля", "Илиянци", Костинброд и завода "Верила" в Равно поле. Общината трябва да внесе подробните устройствени планове и да подготви екологична оценка. Според Михайлов това на практика значи, че министерството дава разрешение да се ползват и шестте площадки. От министерството обаче казаха, че още не могат да се произнесат категорично за пригодността на площадките. Преди повече от месец екоминистерството върна предложенията на общината, защото не беше внесла с тях и проект за трайно решаване на проблема с боклука. Сега заедно с технологията за опаковане на отпадъците е внесено и предложение за завод за изгарянето им в "Кремиковци". Две фирми стигнаха до финалното пресяване - гръцката "Болкан инженеринг" и белгийската "Ремко-Б". Гърците предлагат цена на тон преработени отпадъци 16 евро, белгийците - 5 евро, но при условие че ще могат да изгарят и други опасни отпадъци. По план заводът трябва да заработи в средата на 2006 г. Според запознати обаче от "Кремиковци" още се колебаят дали на територията на комбината да се строи такова предприятие.
Източник: Сега (09.03.2005)
 
Англо-австралийският минен гигант BHP Billiton Ltd./Plc направи контраоферта за изкупуване на австралийската минна компания WMC Resources Ltd. на стойност 7,3 млрд. долара /5,5 млрд. евро/, предаде АП. Миналия месец предложение за изкупуване на WMC на стойност 6,5 млрд. долара /4,9 млрд. евро/ направи и базираната в Швейцария фирма Exstrata. Управителният съвет на WMC в общо изявление с BHP единодушно препоръча приемането на офертата при липсата на по-висока. Преди това УС на WMC Resources отхвърли предложението на Exstrata като твърде ниско. WMC Resources притежава почти 40% от доказаните световни запаси на уран, както и значителни залежи от мед и никел. Ако офертата на BHP Billiton бъде приета, това ще є даде контрол върху две от 4-те най-големи медни находища в света и ще я превърне във водещ производител на уран. Офертата идва след изнесени вчера информации, че Deutsche Bank също проявява интерес към австралийската минна компания и иска да купи 10,1-процентен дял от нея. Очаква се да последват и още оферти към WMC Resources като например от другия минен гигант ­ "Рио Тинто груп", отбелязва АП.
Източник: Монитор (09.03.2005)
 
Английско-австралийската миннодобивна компания "BHP Билитън" (BHP Billiton) предложи 7.3 млрд. долара в кеш за австралийската WMC Resources, предаде Ройтерс. С това смесеното дружество надхвърли досегашната оферта на английско-швейцарската Xstrara от 6.5 млрд. долара и е с реални шансове за спечелването на компанията, която контролира 38 на сто от най-голямото находище на уран в света - австралийската мина "Олимик Дам" (Olympic Dam). Първоначално "BHP Билитън" беше избрал Дойче банк да проучи алтернативите за закупуване на част от капитала на WMC, но впоследствие реши да действа по-агресивно и да поеме пълния контрол върху австралийското дружество. От своя страна пък от няколко седмици Дойче банк се опитва да закупи дял от австралийската компания и в момента притежава 10.1 на сто от WMC. Според австралийското законодателство това ще блокира една евентуална сделка между WMC и Xstrata. Засега английско-швейцарскoто дружество се въздържа от коментар, но според анализатори едва ли ще отправи нова оферта. По-вероятно е Xstrata да се включи, ако планираната сделка се провали. След новината акциите на Xstrata се повишиха с 2.1%, докато тези на английско-австралийската миннодобивна компания понижиха стойността си с 1%. Ако "BHP Билитън" спечели битката за австралийската компания, това ще доведе до създаването на втори по големина в света производител на мед след чилийската държавна миннодобивна компания "Коделко" (Codelco), както и третия по големина производител на никел след руската "Норилск никел" и канадската "Инко" (Inco).
Източник: Дневник (09.03.2005)
 
Mittal Steel Co., която е решена да се превърне в най-големия производител на стомана в света, след като през последните две години похарчи над 8 млрд.щ.д. за поглъщания на други компании, тази година ще има по-малки разходи за желязна руда и въглища, в сравнение с конкурентите си, благодарение на по-големия брой собствени мини на компанията, заяви високопоставен служител на компанията. По думите му: “Независимо от това какво правят другите компании, ние ще успеем да ограничим увеличението на разходите си за суровини в рамките на около 10% тази година. Засиленото търсене в Китай накара цените на желязна руда през 2005 г. да скочат със 71%, а тези на коксувани въглища – да нараснат над два пъти. През 2004 г., цените на желязна руда отбелязаха ръст от 19%, а коксуваните въглища се покачиха с 30%. Двете стоки се използват в производството на стомана. По-ниските разходи помогнаха на Mittal да засили позициите си на най-печеливша стоманодобивна компания в света. Чистите й приходи през 2004 г. достигнаха рекордните 4.7 млрд.щ.д., след като компанията увеличи цените на продукцията си с 54% и погълна редица компании в Източна Европа и Южна Африка. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (10.03.2005)
 
По молба на законодателите, както и на членове на стоманодобивната индустрия и съюзи, в сряда американското министерство на търговията обяви, че ще удължи програмата за мониторинг върху вноса на стомана в страната. Системата за мониторинг и анализ на вноса на стомана (SIMAS) беше стартирана през 2003 г. като част от програмата на президента Буш за налагане на мита върху вноса на евтина стомана. По онова време, вносната стомана заливаше пазара и допринасяше сериозно за финансовите неволи на местните производители. Митата бяха премахнати в края на миналата година, но Буш разпореди програмата за мониторинг да продължи да действа. Тя трябваше да приключи на 20 март. Дъмпингът на стомана започна в края на ‘90-те години на миналия век, и накара над 40 щатски стоманодобивни компании да потърсят защита от банкрут в съда. Бил Клайнфелтър, юридически директор на United Steelworkers, заяви, че последните мерки на правителството са израз на безпокойството относно внезапния скок в обема на вноса на стомана в страната. “Със засилването на позициите на Китай на световния пазар на стомана, САЩ трябва да засили мерките си за сигурност в усилията си да запази местната стоманодобивна индустрия,” заяви г-н Клайнфелтър. Според съобщението на министерството на търговията, програмата ще бъде удължена до март 2009 г., и в нея ще бъдат включени още над 30 стоманени продукта. (източник: Detroit Free Press)
Източник: Други (10.03.2005)
 
Минималната заплата се увеличава с 10 лв. През 2006 г. тя се вдига от 150 на 160 лв, съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. Бюджетната програма е консултирана с МВФ, заяви Христова в отговор на въпроса дали новата минимална заплата е съгласувана с фонда. Национален план за борба с бедността и социалната изолация до края на 2006 г. прие кабинетът вчера. За 2005 и 2006 г. са предвидени 4 милиарда лева по програмата. С 10 лв. се увеличават и обезщетенията за безработни. Сега минималната сума е 80 лв., а максималната 140. През 2006 г. парите ще станат съответно 90 и 150 лева. От тях ще се възползват 78 392 безработни.
Източник: Стандарт (11.03.2005)
 
С 20.7 пункта е нараснал индексът на производството в преработвателната промишленост през януари т.г. спрямо същия месец на 2004 г., съобщи Националният статистически институт. Най-голям е ръстът в леенето на метали /60%/ и производството на метални изделия /35%/ и машини и оборудване /46%/. В същото време се забелязва спад в добивната промишленост от 9%, както и в производството на еленергия, газ и вода - 6% Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор Търговия през януари нарастват с 9.7% в сравнение със същия месец на 2004 г., съобщи още НСИ. Най-висок темп на растеж отбелязва търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 14.6%. .
Източник: Пари (14.03.2005)
 
С 27.8% се е увеличили износът на България по цени FOB през януари до 1.25 млрд. лв., сочат данните на НСИ. От своя страна вносът по цени CIF за първия месец на годината нараства с 28.3% до 1.77 млрд. лв. Салдото във външната търговия за януари е отрицателно и възлиза на минус 390 млн. лв. През първия месец на годината най-много стоки сме внесли от страните членки на ЕС - 839.2 млн. лв., което е с 19.2% повече спрямо януари 2004 г. Най-голям е и износът към ЕС, който възлиза на 803 млн. лв.
Източник: Пари (15.03.2005)
 
В общо изявление "Митал стийл" и "Интернешънъл стийл груп" (International Steel Group) обявиха, че на 12 април ще бъдат проведени общи събрания на акционерите на дружествата, на които ще се даде окончателното одобрение за сливането на двете компании, предаде Ройтерс. Според първоначалните планове това трябваше да стане още в края на март. Американската комисия по ценни книжа и фондови борси обаче забави своето решение и едва в края на миналата седмица даде одобрение за осъществяването на сделката. Още в края на миналата година британският милиардер от индийски произход Лакшми Митал обяви сложна двуетапна транзакция на стойност 17.8 млрд. долара, чиято цел е да превърнe притежаваните от него компании в лидер на световния пазар на стомана. На първия етап публичната компания "Испат интернешънъл" (Ispat International) с регистрация в Холандия, в която семейството на Митал притежава 77%, се сля с друга фирма, която се контролира изцяло от Лакшми Митал - LNM Holdings. И двете компании бяха част от империята на Митал - LNM Group. Следващият етап е очакваната следващия месец сделка по поглъщането на един от най-големите производители на стомана в Северна Америка - "Интернешънъл стийл груп". Вторият етап се очаква да се извърши чрез обмяна на акции и плащане на пари в брой и ще бъде на стойност 4.5 млрд. долара. Индийският магнат и семейството му ще контролират 88% от новата компания, а нейни акции ще се търгуват на фондовите борси в САЩ и Европа. Според Митал бъдещият гигант ще има пазарна капитализация от 21 млрд. долара, капацитет за производство на 70 млн. тона стомана на година, персонал от 165 хиляди души в 14 държави, приходи от 30 млрд. долара и нетна печалба от 7 млрд. долара, оставяйки люксембургската "Арселор" на второ място в света. Сделката на практика представлява обединение на две фирми с еднаква стратегия на разрастване през последните години. По-малките братя на Лакшми Митал - Прамод и Винод, съсредоточиха усилията си върху бизнеса в Индия чрез компанията "Испат индъстрис" (Ispat Industries). В момента нейното лондонско поделение "Глобал инфрастракчър холдингс" (Global Infrastructure Holdings) проявява интерес към закупуване на мажоритарен пакет акции от българския металургичен комбинат „Кремиковци“. За близо едно десетилетие Лакшми Митал създаде международната компания LNM Group с производствени дейности в 12 държави и капацитет от 32 млн. тона годишно главно чрез изкупуване на затруднени държавни предприятия с ниски производствени разходи в развиващите се страни. През последните години компанията купи множество заводи в Източна Европа. Тя се превърна във втори по големина производител на стомана в света след "Арселор". В обявената през февруари класация на световните милиардери на списание "Форбс" Лакшми Митал се издигна на трета позиция в листата за тази година, след като миналата заемаше едва 62-ро място. Състоянието на петдесет и четири годишния индиец се увеличи с 18.8 млрд. долара до 25 млрд. долара. Сделката, която ще изпрати Митал на върха на световната стоманодобивна индустрия, е най-яркото доказателство за предстоящата консолидация във все още разпокъсаната световна промишленост, коментират анализатори.
Източник: Дневник (15.03.2005)
 
Валентин ЗАХАРИЕВ, изпълнителен директор на Кремиковци АД Господин Захариев, има ли разширяване на пазарите на Кремиковци през миналата година? - Пазарната ни ориентираност остава същата - страните от Европейския съюз, главно Италия, Испания, Гърция. Напоследък се засилва интересът от Централна и Източна Европа, има все повече запитвания, но реално нови пазари нямаме. Как ще се отрази покупката на завода за ламарина в Сърбия? - Съображение номер едно да участваме в търга за този завод е, че той не работеше и можехме да го вземем на изгодна цена. Като вложим усилия във възстановяването на производството, целта е да увеличим дела на продуктите с по-висока добавена стойност - ламарина с полиестерно покритие. Кремиковци има една такава линия, която произвежда 36 хил. т годишно, и със завода в Сърбия на практика удвояваме капацитета на този продукт, който е един от най-скъпите. С това, от една страна, целим да установим доминация на пазара на балканските страни - България, Македония, Сърбия, Албания Косово, Босна и Херцеговина, Словения. Ще участваме в търг в Косово за закупуване на завод за поцинковане. Целта отново е да установим доминация на Балканския полуостров. Освен това поцинкованата ламарина е изходна суровина за завода в Сърбия. Кога ще заработят новите мощности за непрекъснато разливане на стомана и какъв ще бъде ефектът от тях? - През юни ще бъде официалното откриване на завода за непрекъснато разливане на стомана. Това е стара инвестиционна програма, още отпреди 20 г. С нея правим сериозна заявка да бъдем между модерните заводи в Европа, защото досега бяхме единствените без такава технология. Инвестирахме 40 млн. EUR. Надяваме се, че с новата технология ще намалим производствените разходи и ще постигнем по-добри финансови резултати и, разбира се, ще повишим конкурентоспособността на нашата продукция. Ефектът ще е около 25 EUR на тон снижаване на разходите. Какви са прогнозите ви за отрасъла? - За радост секторът се развива много добре, не само в Европа, но и в целия свят. В момента всички производители на стомана печелят, почти няма губещи. За съжаление вече идва периодът на скъпите суровини, който допълнително ще отнеме от печалбата на стоманопроизводителите. Докъде стигнаха преговорите с индийската компания за намиране на стратегически инвеститор? - С индийската компания преговаряме вече година и два месеца, твърде дълъг период, но не мога да дам никакви прогнози. По-скоро те са песимистични, отколкото оптимистични.
Източник: Дневник (15.03.2005)
 
През тази и следващата година световният пазар на стомана ще остане благоприятен. Търсенето на стомана ще продължи да нараства с близо 5%, като основна заслуга за това ще има подготвящият се за олимпиадата през 2008 г. Китай. Това е основният извод от проведената в Париж през януари конференция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и Международния институт за чугун и стомана. Изминалата 2004 г. беше изключително успешна, отчетоха участниците в конференцията. Потреблението на металургични продукти се увеличи с 8.8% и достигна над 930 млн. т. /Най-голямо е нарастването на търсенето в Северна Америка - 15%, страните от ОНД - 13.5%, и Китай-11%. В Европа ръстът е по-скромен - 3.4%./ За първи път през 2004 г. световното производство на сурова стомана надхвърли един млрд. т. В сравнение с 2003 г. то е с 84 млн. т повече, като най-голям ръст отбелязва Китай - 22.5%, достигайки добив на 270 млн. т сурова стомана годишно. Световната търговия със стомана също отбеляза рекорд - 263 млн. т, което е 28% от общото потребление на стомана. На този фон през миналата година стомонодобивът в България отбеляза 10% спад Причината е спирането на една от трите доменни пещи в металургичния комбинат Кремиковци в началото на 2004 г. Произведеното у нас количество стомана е 2.106 млн. т. Най-голямото стоманодобивно предприятие у нас - Кремиковци, е произвело 1.433 млн. т стомана при 1.66 млн. т през 2003 г. Вторият в страната производител - Стомана индъстри, е с 657 хил. т, което е почти на нивото от 2003 г. Въпреки спада в стоманодобива с 10% е нараснало производството на валцувани черни метали до 1.55 млн. т. Това се дължи на усиления внос на полуфабрикати от желязо и нелегирани стомани, които се преработват у нас, обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Най-значимо е увеличен вносът на заготовки за производството на дълъг прокат от преработвателното предприятие Промет Стийл. Мащабното строителство в страната консумира предимно изделия от дълъг прокат /винкели, арматурни пръти, бетонно желязо/и през миналата година Промет е внесло от този тип заготовки 250 хил. т. Изминалата година бе изключително успешна за бургаското металургично предприятие. Ръстът в производството му е 225%. Готовата продукция достигна 283 хил. т при 125.5 хил. т през 2003 г. Прокатният стан, който допреди две години работеше при натовареност едва 10%, вече достигна 47%. През тази година амбициите ни са производството да достигне на минимум 400 хил. т прокат, заявиха от ръководството на компанията. Заготовката ще е предимно внос от Украйна. За да се достигне пълният капацитет на прокатния стан - 600 хил. т годишно, собствениците на предприятието планират построяване на добивни мощности - инсталация за непрекъсната разливка на метала. Договорите за доставка и монтаж вече са подписани и очакваме строителството да започне през втората половина на годината, заявиха от предприятието. Новото производство ще заработи след първото тримесечие на 2007 г. Едновременно с това Промет Стийл ще разшири номенклатурата /основно арматурното желязо/ чрез внедряване на линия за производство на катанка. Планираните инвестиции за всички тези начинания са около 40 млн. EUR. Вносът на заготовки вдигна и производството на прокат и в Стомана индъстри, въпреки че добивът на сурова стомана там е на нивото от 2003 г. Пернишкото стоманодобивно предприятие достигна 390 хил. т прокат при 293 хил. т през 2003 г. Значителният потенциал на пазара на бетонно желязо и профилни железа у нас е причина в края на миналата година Стомана индъстри да закупи стана за леене на дълги прокати от линията Даниели на обявеното в несъстоятелност металургично предприятие Камет. Очакваният пуск на производството е през първата половина на 2006 г. Гръцкият собственик виохалко ще инвестира 30 млн. EUR за доокомпектуване на линията, като целта е проектната мощност да се увеличи два пъти и половина до 500 хил. т годишно. Амбицията на Кремиковци пък е да стане лидер на Балканите в пазара на продукти с висока добавена стойност. В края на миналата година дружеството закупи завод за ламарина с полиестерно покритие в Сърбия. Съществуващата линия в Кремиковци и тази в Сърбия са единствените в региона. През тази година се очаква пускането на линията за непрекъсната разливка на стомана, което ще повиши качеството й и ще намали производствените разходи. Кремиковци вече спря производството на дълъг прокат съгласно програмата за преструктуриране на стоманодобива в България . През миналата година комбинатът е произвел 1.1 млн. т стокови метали. Вносът Над 80% от потреблението от изделия от черни метали в страната се задоволява от внос. Стоманодобивните заводи са особено притеснени от дъмпинговите цени, при които се внасят те, основно от Украйна. За единадесетте месеца на миналата година в страната са внесени близо 890 хил. т заготовки и изделия от стомана, което в сравнение с 2003 г. е с 312 хил. т повече. В същото време през миналата година наполовина е намаляла реализацията на наша продукция на вътрешния пазар. По данни на производители през 2004 г. у нас са продадени 200 хил. т продукция от валцувани черни метали. Основна причина за свиването на пазара на родното производство е значително по-ниските цени на украинския внос. С 23% обаче е нараснал износът на плосък и дълъг прокат. Пазарите ни основно са в страните от ЕС. Прогнозите През тази и следващата година търсенето на стомана ще продължи и цените ще останат на високи нива, прогнозират експертите от Международния институт по чугун и стомана. В световен мащаб производствените мощности за сурова стомана през 2006 г. ще достигнат 1.305 млрд. т при 1.184 млрд. т сега. Значителният темп на растеж на нови мощности, предимно в Китай, Индия и други азиатски страни, обаче е източник за безпокойство. Ако увеличаването на производствените мощности надмине значително нуждите на пазара, не е изключена нова криза в металургията след няколко години.
Източник: Пари (15.03.2005)
 
"Тепро Метал" ЕАД уведомява своите клиенти и партньори, че от 15 март 2005 г. има нов адрес на управление на адрес: бул. Никола Вапцаров № 20, София 1507, тел.централа +3592 816 58 и факс: +3592 816 58 140.
Източник: Фирмена информация (16.03.2005)
 
Компанията Global Steel Holdings Limited /GSHL/, която е собственост на третия по богатство човек в света - индийския милиардер Лакшми Митал, обяви, че купува собственика на "Кремиковци" - "Финметалс холдинг". От 17 август 2004 г. Алок Гупта, експерт в GSHL по металургични предприятия, е в борда на директорите с решение на надзорния съвет на "Кремиковци". GSHL контролира продукция на стомана с капацитет от 13 млн. тона годишно и има заводи в Босна, Индия, Либия, Нигерия Филипините, Румъния. GSHL смята да инвестира в комбината 300 млн. долара през следващите 3 години. Преговорите по сделката са приключили още през февруари миналата година и тогава е подписано споразумение с основните акционери в "Кремиковци" за закупуване на техния дял, пише в съобщение на компанията. "Финметалс холдинг" притежава 71% от акциите на комбината. От 17 август 2004 г. Алок Гупта, експерт в GSHL по металургични предприятия, е в борда на директорите с решение на надзорния съвет на "Кремиковци". Индийската компания има завод в Галац, за който не достига кокс и проявява интерес към коксо-химическото производство на "Кремиковци" от доста време. Проблем при продажба на акциите на "Кремиковци" е, че те са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол заради неизплатени неустойки от 25 млн. долара по договора за приватизация. Комбинатът пък води насрещни дела заради скрити задължения след приватизацията от около 250 млн. долара. За блокираните акции са водени преговори с финансовото министерство и няма да има проблеми, заявиха от офиса на индийската компания у нас. "Финметалс холдинг" купи преди около месец завод за ламарина с полиестерно покритие в град Левковиц, до Ниш. Българският холдинг има от 2000 г. джойнт-венчър с турския "Кибар холдинг", който е един от петте големи производителя на стомана и работят за "Хюндай". GSHL е собственост на индийската фамилия Митал и се занимава с производство на желязо, стомана, кокс, минерали и метали, разработване на мини по цял свят. Компанията контролира продукция на стомана с капацитет от 13 млн. тона годишно и има заводи в Босна, Индия, Либия, Нигерия Филипините, Румъния. GSHL е холдинговата компания на Indian Ispat Group. Плановете на GSHL за комбината включват инвестиции в размер на 300 млн. долара през следващите 3 години.
Източник: Сега (16.03.2005)
 
Пакет от 89 004 акции от "Стоманени тръби" АД - Септември, ще се предложат на смесен закрит аукцион на Българската фондова борса. Пакетът, представляващ 8.62% от капитала на дружеството, ще се продава от инвестиционния посредник "Евро-финанс". Акциите ще се предложат на три партиди, като във всяка ще бъдат включени по 29 668 акции, което е по 2.87% от капитала на дружеството. Инвеститорите ще могат да наддават за цяла партида като лимитирана цена, определена от продавача, е 222 510 лв. общо за една пазарна партида. Това означава, че за една акция се плащат по 7.50 лв. Акциите, които ще се предлагат на смесения закрит аукцион, са клиентски, а не на инвестиционния посредник по продажбата. Началната дата на публичното предлагане е 21 март, а крайната дата - 25 март тази година. От инвестиционния посредник по продажбата отказаха коментар по предстоящата сделка. Не е ясно и дали ще има намаляване на продажната цена, ако няма интерес към акциите. Според статистиката на фондовата борса от началото на годината досега на пода на борсата са сключени 37 сделки с 304 472 акции при средна цена от 0.66 лв. за акция. Въпреки че по позицията са изтъргувани значителен брой акции, може да се каже, че "Стоманени тръби" е слабо търгувано на фондовата борса и това ясно личи от малкия брой сделки за периода. Значителният брой прехвърлени акции се дължи на няколко сделки с големи пакети. В момента на борсата търсенето по позицията започва от 1.33 лв. за акция, срещу една оферта продава за 500 акции на цена от 1.93 лв. за бройка. Според анализатори предстоящата продажба трудно би предизвикала инвеститорски интерес, независимо че се предлага сравнително голям пакет акции. Причината е, че цената на пакетите е прекалено висока за възможностите на дружеството. Показателно за това е и приватизацията на държавния пакет през миналата година, който се изкупи на цени много по-ниски от предлаганите сега.
Източник: Дневник (16.03.2005)
 
По повод излъчената от GSHL информация, че преговорите свързани с покупката на Кремиковци АД са приключили и металургичният комбинат ще смени мажоритарния си собственик в най-скоро време, Съветът на директорите на Финметалс холдинг АД е длъжен да информира, че изнесената информация не отговаря на истината. Чрез излъчената от индийската компания информация се накърнява авторитетът на Финметалс холдинг АД и на Кремиковци АД пред техните контрагенти и обслужващите ги банки в страната и чужбина. Прибързаната, некоректна и несъгласувана с Финметалс холдинг АД информация, излъчена от GSHL, може да окаже негартивен ефект върху крайния резултат от водените преговори. Финметалс холдинг АД си запазва правото да защити своите интереси в съответствие с действащото законодателство в страната и чужбина.
Източник: Фирмена информация (17.03.2005)
 
Приключиха преговорите по първия преглед по двегодишното споразумение с МВФ. То беше подписано през 2004 година и предвижда фондът да отпуска средства, които България да използва в случай на нужда. Според Фликеншийлд правителството може да погаси предсрочно "Брейди" облигациите от вида FLIRB (облигации с първоначално намалени лихвени плащания), да предплати част от дълга си към МВФ или да погаси друг вид задължения в зависимост от това кой дълг е най-скъп за обслужване. Излишъкът ще бъде формиран в резултат както на очакваните повишени данъчни приходи, така и заради намаляване с 327 млн. лв. на бюджетните разходи. Около 90 млн. лв. от тези разходи ще бъдат спестени от лихвените плащания по външния дълг заради по-ниския курс на долара и ниските лихви на международните финансови пазари, заяви министърът на финансите Милен Велчев. Правителството и представителите на международната финансова институция са се договорили и за намаляване на капитала на компанията за "Публични инвестиционни проекти" ЕАД със 120 млн. лв. до 220 млн. лв. Дружеството беше създадено в края на миналата година с цел финансиране на публични проекти с пари от реализирания в края на 2004 излишък. Предвижда се още спестяване на капиталови разходи и разходи за работни заплати в бюджетната сфера в размер на 117 милиона лева. Ръководителят на мисията на фонда за България заяви още, че е постигнато съгласие тази година разходите на хазната в реално изражение да бъдат с около 6 на сто повече от миналата. Шоково повишение на заплатите в бюджетната сфера и безотговорна политика могат да доведат до макроикономическа дестабилизация на страната, коментира Фликеншийлд в отговор на въпрос за предизборните обещания на политическите партии. Той допълни, че това може да се отрази негативно и върху постигнатото споразумение с МВФ. Разчетите на фонда показват, че увеличение на заплатата в бюджетния сектор с 20 на сто ще доведе до допълнителни разходи в размер на 0.8% от БВП, което пък ще намали бюджетния излишък до едва 0.2 на сто от БВП. Фликеншийлд заяви още, че някои предизборни обещания за индексиране на доходите два пъти годишно са безсмислени в икономиките с ниска инфлация.
Източник: Дневник (17.03.2005)
 
Държавата да бъде собственик най-малко на 51% от капитала на АЕЦ "Белене", но ще търси възможности за минимално финансово участие в проекта. Това е записано във финалния вариант на допълнителното споразумение към меморандума с Международния валутен фонд в частта "Енергетика", съобщи енергийният министър Мирослав Севлиевски. Миналата събота той се срещна с ръководителя на мисията на фонда за България Ханс Фликеншийлд. По настояване на Севлиевски е отпаднал вариант, предложен от МВФ, според който държавата ще има миноритарно участие в реализацията на проекта. Към днешна дата това е неприемливо и политически некоректно, обясни министърът. На този етап е безсмислено да се говори за приватизация в ядрената енергетика, посочи още той. В споразумението с МВФ е записано още, че ще продължи преструктурирането на НЕК и "Булгаргаз", както и приватизацията на топлоцентралите "Варна", "Бобов дол" и "Русе". Министър Севлиевски получи вчера от посланика на Норвегия Ролф Балцерсен българската версия на софтуера за оценка на енергийната ефективност на сгради. Тя е по норвежкия метод на ключовите стойности. Правителството на Кралство Норвегия дари 3000 лиценза за използване на софтуера у нас. Разпространението му, обучението и сертифицирането на специалисти, които ще извършват енергийни обследвания с негова помощ, ще се осъществи от българската страна.
Източник: Стандарт (17.03.2005)
 
Комисията за финансов надзор проверява "Кремиковци", съобщиха от надзора. Повод за това са изявления в медиите за възможна промяна на мажоритарния собственик на дружеството. сега той е "Финметалс холдинг", а се подготвя сделка да премине към компания от структурите на индийската ISPAT. При проверката ще се проследи и търговията с акции на "Кремиковци" на фондовата борса.
Източник: Сега (18.03.2005)
 
Комисията за финансов надзор ще започне проверка на изявленията за възможна промяна на мажоритарния собственик на Кремиковци АД. Проверката ще обхване и търговията с акции на дружеството на фондовата борса. Според източници от комисията ще се проверява дали с изявленията не се е целяла пазарна манипулация. Изявленията на двете страни доведоха до значително движение в цените на акциите. Освен това информация за такива преговори трябва да бъде предоставена първо в Комисията за финансов надзор и БФБ-София. Информацията се счита за вътрешна до оповестяването й в бюлетина на регулирания пазар. От индийския индустриален гигант GSHL съобщиха във вторник, че сделката за покупката на Кремиковци АД ще приключи веднага след като бъдат извършени промени в борда на директорите и в надзорния съвет на комбината и свързаните с него компании. В резултат на новината акциите на комбината поскъпнаха с 30% за ден на Българската фондова борса до 15.60 лв. От Финметалс холдинг в съобщения до медиите на следващие ден акцентираха върху факта, че има условия по сделката, които още не са изпълнени, съответно тя далеч не е финализирана. Увеличаването на вероятността Кремиковци да остане с досегашния си собственик се прие по-скоро негативно от фондовия пазар. Панически продажби обаче нямаше. Макар че за съвсем кратко цената падна до 11 лв., като цяло котировките бяха 13.50-14.50 лв. за акция.
Източник: Пари (18.03.2005)
 
Според руската стоманодобивна компания Magnitogorsk Iron and Steel (ММК), тя планира да намали с 10% доставките на стомана за 2005 г. поради по-високите цени на желязната руда. Миналата година, общото производство на ММК достигна 1.128 млн.т. Целта на компанията е да намали обема на продукцията си до 1.1 млн.т, за да избегне евентуални производствени загуби. В момента, ММК се нуждае от 20 млн. т желязна руда годишно, 70% от които се доставят от находището в Соколовско-Сарбайски. Едва 10% от суровината се добива в собствената мина на компанията. От друга страна, за да успее да разшири пазарния си дял, ММК също така планира да инвестира общо около 2 млрд.щ.д. в нови проекти през следващите четири години. Проектите основно целят да осигурят доставките на желязна руда. Те включват и построяването на нов завод или в Индия, или в Пакистан, като вероятността съоръжението да бъде изградено в Индия е по-голяма, тъй като Индия има по-голям потенциал за добив на желязна руда, а освен това мините са по-близо до пристанището, което е удобно за износа. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (19.03.2005)
 
Mittal Steel Company N.V. съобщи, че дъщерното дружество на компанията в Полша – Mittal Steel Poland, е подписало писмо за намерения във връзка с изграждането на нов завод за непрекъснато леене на стомана в Даброва Горница. Инвестицията представлява значителна част от съвместната програма на обща стойност 2.4 млрд.п.злоти с полското министерство на държавната хазна, по силата на договора за приватизацията на Polskie Huty Stali. Съобщението идва след като по-рано (през декември 2004 г.), бяха постигнати споразумения за модернизирането на завода за телени пръти на Mittal Steel Poland, базиран в Сосновиеч, и за инсталирането на ново съоръжение в Свиеточловице, на обща стойност близо 260 млн.п.злоти. Писмото за намерения за изграждането на завода за непрекъснато леене е подписано с немската компания SMS Demag, която ще е основният доставчик в проекта. Договорите се очаква да бъдат финализирани идния месец, като проектът се очаква да бъде завършен в края на 2006 г. Новото съоръжение значително ще подобри добива на стомана, и се очаква да доведе до увеличаване на качеството на продукцията. То също така ще позволи на Даброва Горница да преустанови дейността на остарялата си техника, което ще доведе до редица екологични подобрения. Коментирайки подписването на споразуменията, Франтисек Чованиеч, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Mittal Steel Poland заяви:” Подписването на писмото за намерения със SMS Demag е още едно доказателство, че сме решени да изпълним програмата си в Полша. Тези инвестиции са от решаващо значение за бъдещия успех на Mittal Steel Poland, а окончателните ни инвестиции най-вероятно ще надхвърлят 2.4 млрд.п.злоти. Важно е да не забравяме, че преди приватизацията си, PHS имаше значителни дългове и се бореше за своето оцеляване. Вече имаме значителен напредък по съживяването на дружеството – в момента то е един стабилен и надежден производител на стомана. Тези инвестиции ще ни помогнат да напреднем още повече и да постигне целта си, а именно създаването на един от водещите производители на стомана в Европа.” Mittal Steel Poland същевременно води преговори за изпълнението на още една ключова инвестиция – завод за горещо валцуване на стомана в Краков. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (19.03.2005)
 
Завод Кремиковци Леминд произведе днес първите рулони с полиестерно покритие. Предприятието в сръбския град Лесковац беше купено през февруари тази година от Кремиковци. За управляващ дружеството и представляващ новия мажоритарен собственик беше назначен Миле Георгиевски, който е директор на Кремиковци Трейд – Скопие. С придобиването на този завод се удвоява капацитетът на Кремиковци за производство на най – скъпия металургичен продукт до 72 000 тона годишно. Ламарината с полиестерно покритие се произвежда основно за износ, като основни клиент на Кремиковци са в ЕС и Турция. Официалната церемония по пускането в експлоатация на завод Кремиковци Леминд ще се проведе на 7 април в Лесковац.
Източник: Фирмена информация (23.03.2005)
 
“Кремиковци” с приходи от 1,21 млрд. лв. за 2004 г. Ръстът е 15,3% в сравнение с 2003 г., когато са реализирани 1,05 млрд. лв. Приходите от основна дейност се повишават с близо 45% до 1,05 млрд. лева, а положителните разлики от валутни курсове се намаляват до 157,6 млн. лева в сравнение с 322,4 млн. лева за 2003 г. Дружеството отчете текуща печалба от 119,8 млн. лв.
Източник: Стандарт (23.03.2005)
 
Производството на сурова стомана в 61 страни, отчитащи се пред Международния институт за желязо и стомана (IISI) през февруари достигна 83,9 млн. т. Този резултат е с 3,7% по-висок в сравнение със същия период на миналата година. В Китай през февруари са произведени 24,8 млн. т сурова стомана, или с 21,2% повече в сравнение с февруари 2004 г. Общото производство за региона на Азия е в размер на 31,4 млн. т, което представлява ръст от 10,3% в сравнение с февруари 2004 г. Производството в 25-те страни членки на ЕС е в размер на 15,1 млн. т. Производството във Франция бележи спад от 4,2%, Германия – 1,4%; Великобритания – 5,8%. В Италия производството на сурова стомана за миналия месец е нараснало с 3,1%. В Канада са произведени с 6,7% , а в САЩ – с 3,0% по-малко сурова стомана в сравнение с февруари 2004 г. (източник: Recycling Today)
Източник: Други (23.03.2005)
 
Северстал възнамерява да увеличи производството в италианското стоманодобивно предприятие Lucchini с 600 000 – 700 000 тона, заяви генералният директор на компанията Анатоли Кручнин пред журналисти. Очаква се сделката по придобиването на 62% от италианското дружество от страна на Северстал да бъде финализирана в най-близко бъдеще. Кручнин също така отбеляза, че размерът на инвестициите на компанията през 2005 г. ще достигне 24 млрд.рубли. По предварителни данни, консолидираните приходи на Lucchini за 2004 г. са нараснали със 17% до 2,1 млрд. евро, като оперативната печалба се е удвоила, достигайки 270 млн. евро. Чистата консолидирана печалба на Северстал за 2004 г. е отбелязала ръст от 127% в сравнение с 2003 г., достигайки 1,344 млрд. щ. д. Приходите на дружеството са се удвоили и са в размер на 6,415 млрд. щ. д. (източник: AK&M News)
Източник: Други (23.03.2005)
 
Руските производители на стомана трябва да престанат да бъдат толкова експортно-ориентирани и да се фокусират върху местния пазар. Бавният прираст на индустриалните сектори, които са потребители на стомана обаче, пречи на този потенциал да се развива, заяви високопоставен правителствен служител във вторник (22 март). Русия е вторият по големина износител на стомана в света. На фона на рекордно високите цени на стоманата в световен мащаб, руските производители до момента се стремяха към по-тясно сътрудничество с чуждестранни клиенти, а не толкова с местни производители на автомобили и машини, голяма част от които все още се борят да превъзмогнат кризата, в която изпаднаха след разпадането на СССР. “Има две основни посоки на развитие: или да се запази досегашна експортна ориентация, с риск износът да намалее на фона на изчерпването на местните ресурси, или пък фокусът активно да бъде пренасочен към продажби на местния пазар,” заяви Андрей Дейнеко, шеф на индустриалния отдел в руското министерство на промишлеността и енергетиката. “Както производителите, така и правителството имат намерения да поемат по втория път… Но най-големият проблем е незадоволителното развитие на стомано-преработвателната промишленост в Русия,” заяви той на конференция, посветена на металите. Стоманата съставлява около 20% от общия износ на Русия, и е вторият по важност източник на приходи от износ за страната след петрола. Но докато строителството процъфтява (тъй като Русия е в процес на подновяване на инфраструктурата си), производството на коли, самолети и кораби остава под нивата от ерата на СССР. Според Дейнеко, промишлените потребители купуват по-малко от 50% от черните метали, добити в Русия, и по-малко от 20% от цветните метали. През 2004 г., в Русия са произведени 54 млн. т валцувана стомана. Deйнеко, обаче, добави, че някои от големите стоманодобивни компании в Русия вече са започнали да се преориентират към продажби на местния пазар. “Този процес вече е започнал, и през последните три години местното потребление е нараснало от 23 млн. т до 28 млн. т”. Например, завода в Магнитогорск е увеличил продажбите си на стомана на местния пазар с 241 000 т през 2004 г., като в същото време износът на завода е намалял от 53% от общото производство до 51%. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (23.03.2005)
 
Пернишкият окръжен съд обяви повторно металургичния завод "Камет" в несъстоятелност. Заради това Агенцията за приватизация е прекратила процедурата за продажба на дружеството. Това съобщи в интервю изпълнителният директор на АП Атанас Бангачев. В началото на годината Агенцията за държавни вземания (АДВ) поиска да се възобнови делото заради неизпълнение на оздравителния план на дружеството. "Камет" беше обявен във фалит през 1994 г. Две години по-късно производството беше прекратено заради приет оздравителен план. До момента обаче той не се изпълнява, което е дало и основание на АДВ да поиска повторно обявяване в несъстоятелност. Според търговското право след повторен фалит не се допуска ново оздравително производство, а направо се минава към осребряване на активите и разплащане с кредиторите. В края на миналата година пък Агенцията за приватизация предложи "Камет" за продажба. Бяха получени четири оферти за завода - от германската E.T.E. European Trading Energy, "ТеПроСтил" ЕАД - София, швейцарската TrueForge Global Machinery Corp. и "Албена - трансстрой" ЕООД - София. Процедурата беше замразена заради предстоящото решение на съда по иска на АДВ. След настоящото произнасяне АП прекрати приватизацията. Преди време гръцката индустриална група "Виохалко" чрез дружеството си "ТеПроСтил" купи една от трите части на металургичното оборудване "Даниели" за 5 млн. лв. Линията е собственост на "Камет" от 1989 г. и държавата направи 11 опита да я продаде, като намеренията бяха със средствата да се погасяват задълженията на завода.
Източник: Дневник (24.03.2005)
 
Swiss Steel AG, единственият производител на стомана във Швейцария, постигна споразумение за придобиването на някои поделения от немската стоманодобивна компания ThyssenKrupp Ag и Schmolz & Bickenbach KG, което ще доведе до над двойно увеличение на продажбите, с цел покриване на растящото търсене. Swiss Steel възнамерява да продаде нови акции, за да успее да финансира транзакциите, които ще увеличат продажбите на компанията до около 2,5 млрд. ш. фр. (2,1 млрд. щ. д.), според изявление, разпространено по факс. Миналата година приходите на компанията възлизаха на 893,7 млн. ш. фр. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (24.03.2005)
 
Mittal Steel беше отстранена от конкурса за приватизацията на чешката Vitkovice Steel поради спорове с държавната компания, контролираща Vitkovice. Най-големият стоманодобивен концерн в света, обаче, няма намерение да се предаде лесно. Заместник-министърът на промишлеността и търговията Мартин Пецина, който е председател на комисията по приватизацията на предприятието, обяви на 16 март, че Mittal Steel няма да бъде допусната до участие в сделката В момента Mittal води ценови спор с Osinek – компанията, контролираща 99% от Vitkovice, което е нарушение на едно от условията за приватизацията, според което потенциалните купувачи не могат да бъдат в спор с правителството, Vitkovice или Osinek. Mittal Steel вдигна доста шум, подавайки официален иск в Европейската комисия още същия ден. Компанията също така планира да подаде съдебно предписание в няколко чешки съдилища, да бъде спряна приватизацията и да бъдат стартирани арбитражни процедури между Холандия и Чехия. “Няма абсолютно никакви основания за тези дискриминационни актове,” заяви Ондра Отрадовеч, директор на отдела по сливанията и поглъщанията в компанията. “Не ни беше оставена друга алтернатива, освен да предприемем съдебни действия, и нашият водещ приоритет ще бъде да се опитаме да стопираме приватизацията на Vitkovice Steel.” Mittal Steel контролира 70% от чешкия пазар на стомана. Спорът между Osinek и дъщерното дружество на Mittal Steel – Vysoke pece Ostrava (VPO) започна още преди две години и се върти около твърдението на чешката компания, че цените на чугуна, определени от VPO, са по-високи от пазарната им стойност. Osinek поиска 1 млрд.крони (44.5 млн.щ.д.) за да покрие разликата в цените. Случаят беше повдигнат пред антимонополната служба в правителството, която преди две седмици взе решение в полза на VPO. VPO впоследствие оттегли всичките си дела срещу Osinek, a Mittal Steel оттегли финансовите си искове на обща стойност 350 млн.крони. Компанията заяви, че има намерение отново да внесе исковете. Правителството на Чехия, обаче, стои твърдо зад своите искове и настоява за реимбурсиране, твърдейки че VPO е действала неправомерно. “Според нас Mittal Steel не отговаря на условията, поставени от правителството и няма да бъде допусната до търга за Vitkovice Steel,” заяви Печина пред Чешката информационна агенция (CTK). Vitkovice Steel е една от деветте останали държавни компании, които още не са приватизирани. През ноември миналата година правителството одобри предложението на министерството на финансите да бъде продаден държавния дял в дружеството, който се оценява на близо 6 млрд.крони. Деветнадесет компании заявиха, че ще участват в търга през януари. Към 18 март, бяха подадени общо девет оферти, на стойност между 4 и 7 млрд. крони. Според наличната информация, най-високата оферта е подадена от Bancroft Private Equity. (източник: The Prague Post)
Източник: Други (24.03.2005)
 
Собственикът на Ispat Industries Прамод Митал пристига тези дни в България, съобщиха от агенция D&D. Индийската компания чрез подразделението си Global Infrastructure Holdins води повече от година преговори с Финметалс холдинг за придобиване на дял от Кремиковци. Митал идва, за да тушира напрежението с Финметалс и да финализира преговорите, заявиха запознати. Освен това индиецът ще представи публично инвестиционните си намерения за развитието на металургичния комбинат. Според някои слухове обаче е възможно Митал да дойде за официалното обявяване на сделката, за да събере овациите. От Финмателс холдинг отказаха коментар и посочиха, че ще уведомят обществеността след приключването на преговорите независимо от техния резултат. Преди десетина дни изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев заяви, че по-скоро е песимистичен, отколкото оптимистичен за изхода от преговорите. Това предизвика изпълнителният директор на GSHL Алок Гупта веднага да реагира, като заяви, че вече е постигнато споразумение с мажоритарния собственик на Кремиковци. То включва условия, които трябва да бъдат изпълнени от двете страни и едва след това ще се осъществи прехвърлянето, плащането и акциите на дружеството. Едно от условията е промяна в борда на директорите и изпълнителния директор. Съветът на директорите на Финметалс обаче опроверга това твърдение, като заяви, че изявленията на GSHL може да окажат негативен ефект върху крайния резултат от водените преговори. Оттам дори заявиха, че си запазват правото да защитят интересите си в съответствие с действащото законодателство в страната и чужбина. Финметалс държи 71% от металургичния комбинат, около 25% са собственост на държавата, а останалото - на корпоративни инвеститори.
Източник: Пари (25.03.2005)
 
Външният дълг се е понижил с близо 713.6 млн. EUR за първия месец от годината, достигайки 11.53 млрд. EUR, показват месечните данни на БНБ. Намаляването на задлъжнялостта е вследствие на реализираната втора операция по предплащането на облигациите за неплатени лихви IAB. Така реалният размер на дълга, или отношението дълг/БВП, се понижи от 61.3 до 54.5% в сравнение с края на 2004 г. Засега на месечна база страната ни успява да покрие този Маастрихтски критерий, според който това отношение не трябва да е по-голямо от 60%. Към 31 януари дългът на правителството се е понижил от 5.8 на 5.2 млрд. EUR в сравнение с края на миналата година. Според данните на монетарната институция с 15 млн. EUR нарастват външните задължения на други сектори, качвайки се до 2.8 млрд. EUR за разглеждания период. В същото време дълговете на банките спадат от 1.7 до 1.56 млрд. EUR. Извършените плащания по външния дълг за януари възлизат на около 1 млрд. EUR. За периода извършените погашения по държавните задължения са за 825 млн. EUR, от тях за главници са платени 712.5 млн. EUR и 112.6 млн. EUR за лихви.
Източник: Пари (25.03.2005)
 
Бизнесменът Людмил Стойков, който управлява дружествата "Ладимекс" ООД, "Ладимекс Холдинг" АД, "Стомана Индъстри" АД и "Дюни" АД, е готов да поиска от БНБ разрешение да закупи до 50% от капитала на Международна банка за търговия и развитие. В момента се водят преговори по тази сделка, чието осъществяване зависи изцяло от това дали братята Пламен и Бони Боневи, чиито фирми поделят помежду си капитала на МБТР, ще успеят да се договорят за преразпределението му. За никого в банковите среди не е тайна, че още през лятото на миналата година между двамата братя възникна конфликт за контрола върху банката. Оттогава те водят преговори помежду си за намиране на изход, който да удовлетворява претенциите и на двете страни и да позволи на МБТР да запази позициите си на финансовия пазар. Разговорите са строго конфиденциални поради деликатния им характер - все пак става дума за солидни суми. В банковите среди се коментира, че през последния месец между братята Боневи е постигнато съгласие по-малкият - Бони Бонев, да се оттегли от банката. Но още се обсъжда цената, на която ще стане това. Твърди се, че Бони Бонев иска да получи доста солидна сума - между 5 млн. и 7 млн. лв., за да продаде своя дял в МБТР. От изхода на тези разговори ще зависи колко пари ще трябва да вкара Людмил Стойков в капитала на кредитната институция и всъщност дали въобще ще се стигне до такава инвестиция. На този фон е разбираемо нежеланието на Пламен Бонев да коментира преговорите за преразпределението на капитала на МБТР. "Не желая около случая да се шуми. Но се надявам в скоро време да постигнем споразумение", каза той . Влизането на фирмите, контролирани от Людмил Стойков като акционери в МБТР въобще няма да изненада онези, които познават дългогодишните близки бизнес отношения между него и Пламен Бонев. Фирмата на Стойков "Еврометал" ООД притежава 34% от "Радомир - Метали" АД, в която Пламен Бонев е управител, а негови фирми притежават над 50% от нейния капитал. В края на 2004 г. самият Стойков заяви, че негови дружества смятат да поискат от БНБ разрешение за създаване на банка. При последвалите срещи с ръководството на Централната банка на Стойков е било обяснено, че е по-добре да закупи вече съществуваща кредитна институция, а не да се опитва да създава нова. Така се стигнало да идеята дружествата на Стойков да придобият дялово участие в МБТР.
Източник: Банкеръ (28.03.2005)
 
Смяна на членове на съвета на директорите на Кремиковци ще има до месец. Това ще стане по време на извънредното общо събрание на комбината на 29 април. Тогава ще бъде избран и нов съвет на директорите, който ще включва лицата, събрали най-много гласове. Дневният ред на извънредното общо събрание е публикуван в последния брой на Държавен вестник. Според експерти за бързото свикване на общо събрание на дружеството може да има най-малко две причини. Вероятно смяната на всички членове на съвета на директорите е продиктувана от изявления на шефове от индийската компания Global Infrastructure Holdings за придобиване на част от собствеността на металургичния комбинат от нея. Общото събрание обаче може да се тълкува и като защитна реакция на мажоритарните собственици от Финметалс. Индийската компания чрез своето подразделение GSHL повече от година води преговори с мажоритарния собственик на Кремиковци АД за придобиване на дял от дружеството. Освен това от лятото на миналата година GSHL има двама членове в действащия към момента съвет на директорите. Поради заявения инвеститорски интерес от страна на компанията техни членове бяха допуснати до съвета на директорите, за да се запознаят с реалното състояние на комбината, но това не им дава право да се държат като собственици, коментираха преди време от пресофиса на комбината. Като потвърждение на това бе изявлението на изпълнителния директор на Кремиковци Валентин Захариев, който в интервю каза, че е по-скоро песимистично, отколкото оптимистично настроен за хода на преговорите. В отговор на това от GSHL контрираха, че вече е постигнато споразумение с ясни параметри и за двете страни. Включително и промяна в състава на съвета на директорите. От Финметалс и вчера отказаха коментар за хода на преговорите, както и за предстоящите промени в управата на Кремиковци. Според неофициална информация собственикът на Ispat Industries Прамод Митал вече е в България. Преди седмица той обяви, че ще пристигне у нас, за да информира за финализирането на преговорите по сделката, както и да представи намеренията си за бъдещето на комбината. Към момента Финметалс държи 71% от Кремиковци, около 25% са собственост на държавата, а останалите са на корпоративни инвеститори.
Източник: Пари (28.03.2005)
 
"Стилмет", част от гръцката индустриална група "Виохалко", инвестира 7 млн. лв. в изграждането на бизнес сграда в София, съобщиха от компанията. East Park Trade Center ще бъде открит официално в края на този месец. В сградата ще се помещава централният офис на "Виохалко" за България, както и постоянна изложба на продукцията на заводите от групата у нас. Около 3500 кв. метра ще бъдат предоставени за офиси на външни организации. Сградата разполага с подземен паркинг с обща площ 2185 кв. м, или 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, връзка със сградата с асансьор и стълбище, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. На разположение на всички фирми в сградата ще бъдат две заседателни зали с 60 и 42 места на партерното ниво. В България "Виохалко" е собственик на девет завода - "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), холдинговата структура "Стилмет", "ТеПроСтил" - Перник, и "Съни сълюшънс" (производство на слънчеви панели).
Източник: Дневник (28.03.2005)
 
Стоманодобивният гигант Arcelor иска да купи дял от китайската Qingdao Iron and Steel Group Co. , заяви един от шефовете на средно-голямата китайска компания, което изразява желанието на европейската компания да засили позициите си на най-големия пазар на стомана в света. Според един от високопоставените служители на държавната Qingdao Iron and Steel, базираната в Люксембург Arcelor, която е вторият по големина производител на стомана в света, е в процес на ранни преговори за закупуването на неуточнен по размер дял в китайската компания, която е оценявана от анализаторите на 270 млн.щ.д. (източник: The Star Online)
Източник: Други (28.03.2005)
 
Канадската "Дънди прешъс металс" ще получи за втори път държавна помощ за вложенията си у нас. Днес министърът на икономиката ще връчи на компанията сертификат за първи клас инвеститор за изграждането на златодобивния комплекс "Крумовград" в местността Ада тепе. Преди месец компанията взе сертификат и за инвестицията си в мините в Челопеч, която достига 124,4 млн. лв. до 2007 г. Там тя няма да ползва помощ за изграждане на инфраструктурата, както предвижда законът, а само ще получи терени от държавата. Вложенията в Ада тепе ще бъдат малко над 100 млн. лв. По последни оценки залежите там са 835 хил. унции злато.
Източник: Стандарт (29.03.2005)
 
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски днес ще подпише договора за отдаване на концесия на автомагистрала Тракия, съобщиха от правителствената информационна служба. За концесионера Магистрала Тракия АД договорът ще бъде подписан от изпълнителните директори на дружеството Емил Коцев и Коста Ферейра. Съдържанието на най-обсъждания документ в държавата обаче остава в тайна. Дори анкетната комисия в НС, създадена специално за тази цел, до последно не успя да узнае неговото съдържание. Комисията на практика има само препоръчителни действия, тя няма юридически права да отмени подписването на договора. На своето последно заседание в петък народните представители взеха решение да се удължи срокът за окончателното заключение на комисията по целесъобразността на договора.
Източник: Пари (29.03.2005)
 
Цените на природния газ ще поскъпнат с 0.7% от 1 април 2005 г., оповести Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Комисията ще заседава по този въпрос утре, съобщават оттам. През второто тримесечие на годината синьото гориво ще се продава по 230.00 лв. /1000 куб. м без ДДС на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, и по 237.72 лв./1000 куб. м без ДДС на потребители, присъединени към газоразпределителната мрежа. Цените за пренос на 1000 куб.м газ ще са 19.73 лв. без ДДС. Цените на входа за Булгаргаз се увеличават от 208.65 лв./1000 куб.м на 210.27/ 1000 куб. м.Искането за увеличаване на цените е внесено в ДКЕВР на 10 март и е обосновано с това, че мазутът с 1% сяра е поскъпнал за периода с 9.6%, мазут със съдържание на сяра 3.5% - с 18.8%, докато цените на газьола със съдържание на сяра 0.2% са паднали с 3.9%. Както е известно, цените на мазута са базови за определяне цените на природния газ. Като добавка към поскъпването на мазута е и повишаването на курса на USD спрямо лева с 0.5% - от 1.49324 лв. на 1.50085 лв. за USD.
Източник: Пари (29.03.2005)
 
"Виохалко" ще премести централата си у нас в построената от него нова бизнесграда на столичния бул. "Никола Вапцаров", близо до "София ленд", съобщиха от холдинга. Бизнесцентърът ще се казва East Park Trade Center. В изграждането му са вложени 7 млн. лв., а инвеститор е "Стилмет" АД, част от групата на "Виохалко". В сградата ще се помещава централният офис на холдинга, като се предвижда и постоянна изложба на продукцията на заводите от групата. Останалата част от нея - около 3500 кв. м, ще бъде предоставена за офиси на външни организации. Бизнесцентърът е от най-висок клас A и отговаря на всички изисквания за съвременна, ергономична и високотехнологична среда за работа. Проектът е дело на известния италиански архитект Никола Джардина Папа, а интериорните решения са на "Архцентър А". Изпълнител на строежа е "АТ Инженеринг 2000", а на фасадите - "Ювента 3" и "Сарис". Конструкцията е от стоманобетонови безгредови етажни плочи, противоземетръсни шайби и колони. Бизнес сградата разполага с подземен паркинг с 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, връзка с асансьор и стълбище, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. Партерът е с обща площ 1148 кв. м с луксозно оформено входно фоайе, рецепция и места за сядане. В него са разположени и заседателни зали, show room, офис площи, кафене. Офисните етажи са 3 - първият с площ 1129 кв. м, а вторият и третият - с 1148 кв. м. Подпокривното ниво е с площ от 576 кв. м, с достъп до 2 овални озеленени тераси. През нощта сградата ще бъде ефектно осветена по концепция на фирма "Алтроникс", която се прилага за първи път в България. Чрез нея се подчертава архитектурата на бизнесцентъра и той изглежда като осветен отвътре.
Източник: Монитор (30.03.2005)
 
Канадската компания "Дънди прешъс металс" ще инвестира над 101 млн. лева в мина за добив на злато на Ада тепе край Крумовград, съобщиха от дружеството. Парите ще бъдат вложени както в изграждането и разработването на открития рудник, така и в строежа на инсталация за преработка на златни руди. В сумата не се включват разходите по изграждането на хвостохранилището до мината. Само осъществяването на златодобивния проект ще струва около 68 млн. долара. Заради стойността на инвестицията компанията "Болкан минерал енд майнинг" (БММ), която всъщност ще разработва златното находище, получи официално сертификата за първокласен инвеститор по проекта "Крумовград". БММ е собственост на канадското дружество. Това е третият сертификат за инвеститор от най-висок клас, издаден от Българската агенция за инвестиции (БАИ) след влизане в сила на Закона за насърчаване на инвестициите, и втори за "Дънди прешъс" след сертифицирането на "Челопеч майнинг", обявиха от БАИ. Според инвестиционния план на находището в района на Ада тепе ще се добиват и преработват 850 хил. тона руда годишно. Планираното средногодишно производство на злато за първите пет години се очаква да бъде 150 хил. тройунции. Добитата руда ще се преработва до краен метал злато доре, което представлява сплав със съдържание на злато от около 85-90 на сто. Себестойността на една тройунция злато, добита в Ада тепе, ще е около 170 долара. Мината ще се експлоатира в продължение на поне 6 години, като ако се открият допълнителни залежи, този срок може да се увеличи до 10 години.
Източник: Дневник (31.03.2005)
 
Осем компании остави в листата на кандидат-купувачите на стоманодобивната компания Vitkovice Steel чешкият комитет за приватизация, съобщи в сряда представител на правителството. Заместник-министърът на промишлеността Мартин Печина каза, че Bancroft, SCM, Charles Capital, Mastercroft, Trinecke Zelezarny/IG, Satico, Penta и Global Steel са допуснати до участие в търга. Държавата продава 99% от Vitkovice Steel, един от водещите европейски производители на дебела листова стомана. Съветник по продажбата е CDI Erste Bank. За пакета акции преди започване на процедурата властите очакват да получат над 174 млн. USD. През 2003 г. комбинатът произведе около 1 млн. т, а печалбата му бе 400 млн. USD. Финализирането на сделката трябва стане до средата на 2005 г.Сред претендентите за чешкия комбинат бяха украинският Индустриален съюз на Донбас, най-големият руски производител на стомана Евраз холдинг и Mittal Steel.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Евростандартите в областта на околната среда за дружествата, които работят в областта на добива, производството и преработването на цветни метали, ще се окажат най-голямото предизвикателство за работещите в сектора. Приватизацията, преди страната ни да поеме отговорностите и задълженията към ЕС, на практика постави в доста неизгодна позиция новите собственици на гиганти в бранша Кремиковци, Оловно-цинковия завод в Кърджали, КЦМ - Пловдив, Стомана-Перник и други. Инвестиционните и институционалните разходи за постигане на пълно прилагане на европейското екологично законодателство в България се изчисляват на около 9 млрд. EUR, като около 50% от тях ще бъдат инвестирани от бизнеса до 2015 г. По-голяма част от тези средства са необходими за привеждане в съответствие с изискванията на т.нар. инвестиционно тежки директиви, като тези за металургията са за намаляване емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, и за комплексното предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване. Общата сума на необходимите инвестиции възлиза на около 9 млрд. ЕUR, като около 50% от тях следва да бъдат поети от частния сектор за период от около 10 години. На практика екологичните подобрения в металургичния бранш са свързани със значителни инвестиции в кратък времеви период. Основните средства, които фирмите ще изразходват в следващите години, ще са насочени към въвеждането на най-добрите налични технологии. По този начин, от една страна, те ще отговорят на екологичните изисквания, но, от друга, ще подобрят рязко бизнеспараметрите на предприятията. Въвеждането на нови технологии, осигуряващи опазването на околната среда, като цяло е свързано със значителни инвестиции. За целта е необходимо издаването на комплексно разрешително. Документът съдържа условия за работата на инсталациите по отношение на ефективното използване на природните ресурси, емисиите във въздуха, водите и почвата, както и предотвратяването на аварии с последствия за човешкото здраве и околната среда. Намаляването на финансовото натоварване за бизнеса е предвидено в преходните и заключителни разпоредби в Закона за опазване на околната среда, според който държавата поема част от финансовите ангажименти на приватизираните дружества от металургичния сектор. Въвеждането на нови технологии и премахването на старите замърсявания създава много неудобства за металургичния сектор. Общият брой на действащите инсталации за експлоатацията, на които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250, повече от 50 са в металургичния бранш. Крайният срок за издаване на документ за действащите предприятия в страната е краят на октомври 2007 г. Към момента само КЦМ - Пловдив има издадено комплексно разрешително, Umicore е в процедура. Останалите дружества от металургичния бранш трябва да подадат до края на март заявление за издаване комплексно разрешително в Изпълнителната агенция по опазване на околната среда.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Добивът на сурова стомана в ЕС през последните години неотклонно расте въпреки тежките екологични изисквания към металургичното производство. По данни на Международния институт по чугун и стомана в Брюксел през миналата година 15-те стари членки са произвели 168 млн. т суровина, което е със 7.5 млн. т повече от 2003 г. и с 22 млн. т повече от 1996 г. Новоприетите в съюза държави със значим капацитет - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, също увеличиха производството си до 25 млн. т. Стоманодобивът в България и Румъния обаче бележи спад през последните години. От 1998 г. насам страната ни добива с около 500 хил. т по-малко стомана. Причина са ангажиментите за преструктуриране на отрасъла, поети от България в преговорите с ЕС. През миналата година металургичният комбинат в Кремиковци затвори една от трите си доменни пещи. Така добитата 2.106 млн. т сурова стомана бе 10% по-малко от 2003 г. Металургията не е приоритетна за Евросъюза, но тя има важно значение за останалите икономически сектори, включително и за изпълнението на Лисабонската стратегия, коментира Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. В районите с развит стамонодобив съществуват голям брой малки и средни предприятия, в това число и високотехнологични производства, казва тя. Те са свързани пряко или косвено с обслужването на металургичното производство и на неговите добре платени работници. Според Браншовата камара България също трябва да води такава политика, още повече че черната и цветната металургия са със съществен дял в стоковия експорт на страната и брутния вътрешен продукт. За миналата година отрасълът е формирал 16% от общия износ на стоки и 10% от БВП.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Известният руски богаташ бизнесмен и шеф на инвестиционния холдинг Ренова, Виктор Векселберг, планира да създаде в Украйна титанов холдинг. В Украйна се намират 20% от световните запаси от титанови руди, но след разпада на СССР тя остана без преработвателни мощности. Ренова държи 12% от Верхнесалдинския металургичен комбинат, който е основен доставчик на титанови детайли за авиостроителните предприятия, в т. ч. за Airbus и Boeing.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Чистата печалба на Aluminum Corp. of China Ltd. /Chalco/, водещия китайски производител на алуминий, се повиши през второто полугодие на 2004 г. с 42%. Тя достигна 2.82 млрд. юана /340.6 млн. USD/ в сравнение с 1.98 млрд. юана за аналогичния период на 2003 г.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
България дава около 1% от световното производство на цветни метали. Ако се отчете как то се разпределя на глава от населението, страната ни заема достойно място сред големите производители в света. През миналата година у нас са добити близо 455 хил. т цветни метали. От тях най-голям дял има медта. Единственото медодобивно предприятие в България - Юмикор Мед в Пирдоп, е произвело 235.8 хил. т анодна мед и 55.2 хил. т. катодна. Около 60% от преработените концентрати в Юмикор Мед са вносни, останалите 40% идват от нашите медодобивни рудници в Челопеч, Елаците и Асарел Медет. През последните две години производството на анодна мед в Юмикор Мед нарасна значително след направения основен ремонт и модернизация на мощностите, които в момента работят с пълно натоварване. Извличането на медта от концентратите в предприятието вече е 97.14%. Производството на цинк през миналата година е 100.5 хил. т, което е с около 20% повече от 2003 г. Две трети от това количество е произведено в пловдивския Комбинат за цветни метали /КЦМ АД/, като 70% от суровината е от внос. Останалото производство е в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Докато при медта и цинка има значителен ръст, то производството на олово през последните две години намалява. Причината са свитите мощности в ОЦК-Кърджали, където олово вече изцяло се добива от вторична суровина - акумулаторни отпадъци. В двата завода се извличат и малки количества съпътстващи метали като кадмий и бисмут в ОЦК АД, и благородни метали кадмий и телур в КЦМ. През последните години силно расте производството на изделия от цветни метали. Водещите компании в бранша вложиха големи инвестиции, за да въведат модерни технологии и за миналата година обемът на произведените изделия от цветни метали е около 52.2 хил. т. Само преди три-четири месеца завърши цялостната реконструкция в производителя на меден прокат София Мед. Дружеството е част от групата Viohalco, която у нас притежава Стомана Индъстри и Стилмет. За миналата година производството на меден прокат e 19.2 хил. т, при 10.3 хил. т през 2003 г. В завода е изграден напълно нов валцов цех, оборудван с модерни съоръжения. С това в София Мед бе възстановено производството на плосък прокат, предвижда се да започне и производство на медно фолио. В модернизацията на завода собствениците са вложили около 80 млн. EUR, като амбицията им е да го превърнат в един от най-модерните в Европа с капацитет над 100 хил. т годишно. В България се преработва и алуминий и алуминиеви сплави до алуминиев прокат от два завода - шуменския Алкомет и Стилмет. През миналата година са произведени 33 хил. т, при 24.5 хил. т през 2003 г. Алкомет АД произвежда пресов и валцов алуминиев прокат, фолио и стоки за крайно потребление. И в него бяха направени сериозни инвестиции, като се очаква капацитетът му да расте. До края на тази година Стилмет планира да увеличи двойно капацитета си за производство на алуминиеви профили. За разширяване на производството ще бъдат инвестирани 28 млн. EUR.В момента фирмата произвежда 10 хил. т годишно. Пазарът у нас обаче може да поеме не повече от 9 хил. т. В края на годината компанията започва производство на алуминиеви сплави за BMW, Rover и Smarth и все повече ще се насочва към външни пазари. Почти 70% от българската продукция в цветната металургия се изнася основно в страните от ЕС. Причината е свитото потребление в България. Производство на цветни метали /в тонове/ Показатели 2003/ 2004: Анодна мед 224 157/ 235 819; Катодна мед 45 931/ 55 254; Цинк 88 467/ 100 539; Олово 69 112/ 63 190; Меден прокат 10 382/ 19 163; Алуминиев прокат 24 507/ 33 052. Данни: Браншова камара по черна и цветна металургия.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
България трябва да отговори на редица изисквания по реконструкцията и модернизацията в стоманодобивната индустрия. Те са изрично посочени в протокол N 2 между България и европейската общност, който е в сила от 1 февруари 1995 г. България трябваше да приеме Национален план за реконструкция на стоманодобива. Той беше приет от правителството на 18 март м.г. Кремиковци пък трябваше да изработи план на жизненост, който КЗК да одобри. Планът включва изискването за намаляване на производствената мощност. Европейската комисия въведе механизъм за наблюдение, който ще се осъществява до приемането на България в ЕС през 2007 г. Дотогава България трябва да преструктурира стоманодобива си, информира Димитър Кюмюрджиев, преподавател по Конкурентно право в СУ. Сред мерките на ЕС е и забраната за предоставяне след 31 декември 2005 г. на държавна помощ за реконструкция на стоманодобивното производство. Държавата трябва да изготви списък на компаниите, които могат да се възползват от подобна помощ. Страната се ангажира мениджмънтът в стоманодобива да се подобри. Планът за реконструкция на Кремиковци, одобрен от КЗК през декември 2004 г., включва схемата "първа помощ-последна помощ", т.е., че повече помощи на металургичния гигант няма да бъдат предоставяни. Държавата декларира, че помощта, предоставена на Кремиковци през периода 1998-2005 г., няма да надвишава 222 млн. EUR. Заради предстоящата приватизация на компанията държавата се ангажира, че в случай на сливане или придобиване от друга компания, тези ползи от плана за преструктуриране няма да бъдат прехвърлени върху новата компания. Същото важи и за предоставянето на дълготрайни материални активи на други фирми, които оперират в сферата на стоманодобива, казва Димитър Кюмюрджиев, който водеше преговорите с ЕС по глава Конкуренция. България пое ангажимент общият капацитет на производството на Кремиковци през 1998-2005 г. да се ограничи до 500 хил. т., а също комбинатът да се освободи от дейности, които не са свързани с производството и дистрибуцията на стомана и стоманени изделия. При промяна в плана за преструктуриране България е задължена да уведоми Европейската комисия. На всеки 6 месеца страната трябва да предоставя на еврокомисарите доклади за изпълнението на поетите ангажименти. От металургичния отрасъл единствено стоманодобивът е посочен от Европейската комисия като чувствителен отрасъл, наред с добивната промишленост. Съгласно европейското право за държавните помощи стоманодобивът, корабостроенето, производството на синтетични влакна, автомобилостроенето са чувствителни отрасли заради свръхкапацитета за производство, който е налице в общността. Правилата за предоставяне на държавни помощи за тях са стриктни.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Въпреки спада в стоманодобива през миналата година, производството на валцувани черни метали бележи 10% ръст и достигна 1.55 млн. т. Това се дължи основно на засиления внос на заготовки от желязо и нелегирани стомани, които се преработват в бургаското предприятие Промет Стийл. Бумът в строителството повиши потреблението на изделия от дълъг прокат /винкели, арматурни пръти, бетонно желязо/ и през миналата година Промет е внесло от този тип заготовки 250 хил. т. Готовата продукция достигна 283 хил. т, което е два пъти и половина повече отколкото през 2003 г. Прокатният стан, който допреди две години работеше при натовареност едва 10%, вече, достигна 47%. За да се достигне пълният капацитет от 600 хил. т, предприятието планира построяване на инсталация за непрекъсната разливка на метала. За целта ще бъдат инвестирани 40 млн. EUR. Вносът на заготовки вдигна производството на прокат и в Стомана индъстри. Пернишкото предприятие достигна 390 хил. т прокат. В края на м.г. Стомана индъстри закупи стана за леене на дълги прокати от линията Даниели на обявеното в несъстоятелност металургично предприятие Камет. Очакваният пуск на производството е през първата половина на 2006 г. Гръцкият собственик Виохалко ще инвестира 30 млн. EUR за доокомпектуване на линията, като целта е проектната мощност да се увеличи два пъти и половина до 500 хил. т годишно. Амбицията на Кремиковци пък е да стане лидер на Балканите в пазара на продукти с висока добавена стойност. В края на миналата година дружеството закупи завод за ламарина с полиестерно покритие в Сърбия. През тази година се очаква пускането на линията за непрекъсната разливка на стомана. Над 80% от потреблението от изделия от черни метали в страната се задоволява от внос. Стоманодобивните заводи са особено притеснени от дъмпинговите цени, при които се внасят те, основно от Украйна. С 23% обаче е нараснал износът на плосък и дълъг прокат. Пазарите ни основно са в страните от ЕС. Спирането на една от трите доменни пещи в металургичния комбинат Кремиковци в началото на 2004 г. доведе до 10% спад в производството на сурова стомана. За миналата година са добити 2.106 млн. т. Кремиковци АД е произвело 1.433 млн. т стомана при 1.66 млн. т през 2003 г. Вторият в страната производител - Стомана индъстри, е с 657 хил. т, което е почти на нивото от 2003 г.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Комплексните разрешителни отменят необходимостта от издаване на отделни разрешителни за предотвратяване или намаляване на замърсяването по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух, отпадъци. Така предприятията ще разполагат с един цялостен документ, издаден от "едно гише". От друга страна, те са задължени да спазват или достигнат залегналите в комплексното разрешително норми, стойностите и сроковете, за които се определят въз основа на действащото законодателство. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определените в наредбата срокове. Издадените комплексни разрешителни съдържат конкретни мерки и срокове за привеждане в съответствие с изискванията, осигуряващи качеството на околната среда. Предприятията изготвят и изпълняват Програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависи от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Контролен орган за изпълнението на условията на издадените комплексни разрешителни е Регионалната инспекция по околна среда и води, на чиято територия се извършва дейността. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят със собствени средства и собствени мониторингови системи. Заявлението за издаване на комплексно разрешително включва: - Кратко описание на дейността, за която се подава заявление - Посочва се нормалният брой работни часове и дни за дейността в рамките на една седмица - Планирана дата за начало на строителните работи - Производствен капацитет и планиран обем на годишно производство - Планирана дата на пускане в експлоатация - Транспортиране на суровини, спомагателни материали, продукти и персонал от и до предприятието - Обобщени схеми, представящи планираната употреба на суровини, спомагателни материали, вода и енергия - Информация, описваща използването на най-добри налични техники - Описват се необходимите мерки за привеждане работата на инсталациите в съответствие с изискванията на българското законодателство - Основание за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително - Справка за нормативните актове, инструкциите, изчислителните модели.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Най-потърпевши са приватизираните фирми, които трябва да направят сериозни инвестиции за отстраняване на минали екологични щети. Вече приключи първият пилотен проект за подобряване на околната среда в района на Пирдоп от производствената дейност на МДК АД-Пирдоп, за който са усвоени около 25 млн. USD от пилотния проект за периода. Обхватът на понятието "стари замърсявания" има много аспекти - правни, икономически, здравни, екологични, технически и пр. Най-общо, старите замърсявания се идентифицират чрез изменения в качеството на компонентите на околната среда /почва, повърхностни и подземни води, флора и фауна/ до степен, водеща до риск за човешкото здраве. Висшият експертен екологичен съвет при МОСВ през 2003 г. одобри Програма за отстраняване на минали екологични щети /в размер на около 280 млн. лв./ за приватизирани металургични предприятия, сред които са: МДК АД-Пирдоп, Кремиковци АД-София, КЦМ АД-Пловдив, Пирел АД-Гоце Делчев, ОЦК АД-Кърджали, и др. За изпълнение на тези програми са сключени изпълнителни споразумения с новите собственици. За подпомагане на бюджета на приватизираните дружества с необходимия финансов ресурс са сключени договори за заем със Световна банка /през 1998 г. за 16 млн. USD и през 2000 г.-50 млн. ЕUR/ с предмет на договора - отстраняване на стари замърсявания при приватизация. Процедурата по отстраняване на нанесените щети върху околната среда продължава да се прилага и в момента. Финализирана е програмата в Кремиковци и ОЦК - Кърджали. Не са приключили програмите за премахване на минали екологични щети в КЦМ, Стилмет, Промет. Преходен период до 2001 г. има за Радомир метали - Радомир, Чугунолеене - Ихтиман, Кремиковци АД, Алкомет - Шумен, Шамот - Елин Пелин.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
Само за последните 3-4 години в металургичните предприятия са инвестирани над 800 млн. лв. Средствата отиват основно за покриване на екологичните изисквания, но не малка част от тях са за разширяване на производствата и за изграждане на напълно нови и модерни мощности. В сектора работят над 30 предприятия, а заетите надхвърлят 20 хиляди души. Едно от най-големите предизвикателства пред отрасъла е изпълнението на договорените в глава Околна среда изисквания. За да бъдат покрити те, са нужни около 1 млрд. лева инвестиции, сочат разчетите на фирмите. Проблемът е сериозен, защото повечето от тях са строени през 50-60-те години, оборудването е от това време, а само за три-четири от предприятията са договорени гратисни периоди. Въпреки това до момента само едно предприятие е затворило врати - медопреработвателното Елисейна АД. Тук причината е провалената му приватизация. Останалите компании, преминали в частни ръце /основно в периода 1999 - 2000 г./, подновяват технологии, машини и съоръжения, изпълняват екологични проекти. Наред с екологичните изисквания родните предприятия инвестират и в промяна на продуктовата си структура. Тенденцията е към по-скъпи продукти, с по-голямо търсене. Това основно важи за прокатните заводи, но и металургичните предприятия разширяват гамата си под формата на съпътстващи производства. Едни от най-големите вложения в преустройство на производствата са на Юмикор Мед - близо 200 млн. EUR. Това е дружеството, което първо завърши програмата си за ликвидиране на стари замърсявания на стойност 25 млн. USD. В КЦМ Пловдив до момента са инвестирани 100 млн. USD в екопроекти. Кремиковци изпълнява екологична програма за 200 млн. лв. Цялостно преустройство за 80 млн. лв. беше извършено и в Стомана Индъстри, 80 млн. USD е инвестицията в ново производство на друго предприятие от групата Viohalco - София мед. 10 млн. лв. струваше преоборудването на шуменския завод за алуминий Алкомет. Бяха пуснати нови мощности в Металснаб холдинг. В Русе Прециз Интерхолдинг отвори нов цех за производство на алуминиеви тръби.
Източник: Пари (31.03.2005)
 
През първия месец на годината дефицитът по текущата сметка е 287.9 млн. EUR, или 1.4% от БВП, показват данните на БНБ за платежния баланс към края на януари 2005 г. Година по-рано той е бил 230.3 млн. EUR. Търговското салдо също е отрицателно в размер на 199.4 млн. EUR, като спрямо януари 2004 г. се увеличава с 45.2 млн. EUR. Вносът традиционно надвишава износа на страната. Ръстът им обаче спрямо същия месец на миналата година е почти равен. Износът нараства с 27.6% до 639.1 млн. EUR, а вносът - с 28%, достигайки 838.4 млн. EUR. Суровият петрол и природният газ формират 14% от вноса, а петролните продукти - 3.6% от износа на страната. За януари 2005 г. действието на цените им води до увеличаване на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка съответно с 6 и 6.7 млн. EUR. По страни най-голям е вносът на България от Русия и възлиза на 123.7 млн. EUR и от Германия - 118.2 млн. EUR. Вносът у нас от страните от Балканския регион възлиза на 88.6 млн. EUR. България изнася най-много за Италия - 98.5 млн. EUR, Германия - 75.8 млн. EUR, Гърция - 65.4 млн. EUR. По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в страната за януари 2005 г. са 30.5 млн. EUR. Година по-рано те са били 127.3 млн. EUR. Те покриват 10.6% от дефицита по текущата сметка за януари. Няма отчетен дялов капитал от приватизационни сделки. Дяловият капитал от неприватизационни сделки е 7.1 млн. EUR при 20 млн. EUR през януари 2004 г. Преките инвестиции на български фирми в чужбина през януари 2005 г. се увеличават спрямо същия месец на миналата година от 4.9 млн. EUR на 8 млн. EUR.
Източник: Пари (01.04.2005)
 
"Тойота" ще претопява стари коли у нас. Главният специалист в "Тойота - Европа" по екологичните проблеми Рони Денис и директорът по корпоративните въпроси в българското представителство на фирмата Димитър Минчев огледаха вчера наличната база в пернишкото металургично предприятие "Стомана индъстри". То разполага с най-голямата и модерна шредерна инсталация на Балканите. В нея и сега се преработват на скрап стари коли и бяла техника. Ако "Тойота" насочи към пернишкото предприятие потока от неизползвани коли, инсталацията ще преработва по около 200 трошки на час.
Източник: Стандарт (02.04.2005)
 
Нито един представител на индийската компания Ispat Industries или дъщерното й дружество GSHL не се яви на представянето на резултатите от дейността на Кремиковци АД през 2004 г. и перспективите на неговото развитие. поканата предвиждаше да присъстват собственикът на Ispat Industries Прамод Митал и изп. директор на GSHL Алок Гупта. Поканихме господата, но те решиха да не участват, заяви изпълнителният директор на Кремиковци АД Валентин Захариев. От Финметалс холдинг за пореден път опровергаха да е постигнато споразумение с индийците. Има само намерения, нищо сериозно, каза Захариев. Преговорите продължават, като не става въпрос за придобиване на акции, а за партньорство, подчерта той. За пример даде съвместни операции в логистиката, търговската дейност и доставянето на суровина.
Източник: Пари (04.04.2005)
 
Печалба от 80 млн. лв. за 2004 г. отчита "Кремиковци". Това обяви директорът на комбината Валентин Захариев. Около 40 млн. евро инвестиции са планирани за 2005 г. До края на годината ще бъде пуснат комплексът за непрекъснато леене. За годината е договорено и 12% увеличение на заплатите на работещите в комбината. От приватизацията през 1999 г. до края на 2004 г. в комбината са вложени 488 млн. лв., което е преизпълнение на приватизационния договор с близо 25 млн. лв., коментира шефът на Надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев. Заводът е погасил и всичките си задължения към бюджета.
Източник: Стандарт (04.04.2005)
 
Членове на синдикатите в металургичния комбинат "Кремиковци" са недоволни от неясните преговори, които предприятието води с индийската групировка "Испат". Това обяви вчера председателят на федерацията на производителите на метал Васил Яначков. Според синдикатите слуховете за смяна на собствениците тревожели работниците. Преди около месец индийската компания обяви намеренията си да участва в управлението на предприятието. "Испат" планираха да закупят дела на "Кремиковци", който е собственост на "Финметалс". Говореше се, че индийците ще вложат 300 млн. евро. "Все още не е подписан никакъв договор", каза изпълнителният директор на завода Валентин Захариев. Той обясни, че е поканил "Испат" да дадат съвместна пресконференция, но те отказали заради заетост. Очакваше се вчера индийците да обявят официално намеренията си. "Ако преговорите се провалят, ще търсим други стратегически партньори за съвместно управление", заяви Захариев. Той допълни, че когато индийската компания вземе решение, то ще бъде обявено официално. Металургичният комбинат "Кремиковци" смята да купи завода за поцинковане "Лямкос" в Косово. Предприятието е с капацитет 100 000 тона годишно. Ако сделката се осъществи през следващата седмица, това ще бъде второто предприятие на Балканите, което притежава "Кремиковци". В началото на годината то купи завод за полиестерно производство в Сърбия. Ръководството на комбината определя миналата година като успешна за предприятието въпреки рекордното поскъпване на въглищата и скрапа. Цените в металургичната промишленост са нараснали с 2,5 пъти спрямо 1999 г. В момента за тон въглища "Кремиковци" плаща $ 55. Тенденцията за повишаване на цените ще се запази и през следващия месец, заяви Захариев. РЕЗУЛТАТИ Печалбата на дружеството за 2004 г. е 80 млн. лв. Нетната печалба на завода е 120 млн. лв., но след калкулиране на разходите за пенсии на служителите намалява до 80 млн. лв. Задълженията на предприятието са намалели с 41% спрямо 2003 година - до 227 млн. лв. От ръководството съобщиха, че предприятието няма задължения към държавата. През 1999 г. задълженията са били 32 млн. лв.
Източник: Сега (04.04.2005)
 
Държавният и държавногарантираният дълг се е понижил с 92.4 млн. EUR през февруари в сравнение с месец по-рано, показват данните на Министерството на финансите. Извършените погашения са довели до намаляването на дъга от 7.36 млрд. EUR до 7.27 млрд. EUR, като външните задължения продължават да взимат превес над вътрешните. Най-важният показател - отношението държавен дълг/БВП, се е понижил от 34.8 до 34.4% за втория месец от годината. От началото на годината финансовото министерство е реализирало погашения за около 2 млрд. EUR. Най-големите суми за разплащания са реализирани за предплащането на брейди облигациите, които сумарно възлизат на около 1.5 млрд. EUR. Слуховете за обратното изкупуване и на третата, последна емисия брейди инструменти от вида FLIRB продължават да са налице. Те бяха вербално потвърдени и от шефа на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншилд. Въпреки това обаче според запознати трета операция няма да има, тъй като правителството ще е без мандат, за да упражни изтеглянето на тези инструменти от пазара. Освен това финансовият министър Милен Велчев няма да предприеме операция за намаляване дълговото бреме в предизборна обстановка, коментират запознати.
Източник: Пари (04.04.2005)
 
Сертификат за Система за управление на качеството по модел ISO 9001:2000 получи Кремиковци АД. Той беше връчен от Ива Монова, мениджър за България на френската организация AFAQ ASCERT International. Обхватът на сертификата включва разработване и производство на стомана и стоманени продукти – горещо валцувани и студено валцувани с покритие и без покритие. Разработването и внедряването на Системата за управление на качеството по ISO 9001:2000 започва по същество през 2002 г. с решение на висшето ръководство. Сертификационният одит на дружеството бе проведен в началото на декември 2004 г. от AFAQ ASCERT International.
Източник: Фирмена информация (05.04.2005)
 
180,905 млн. лв. е събрала Агенцията за държавни вземания (АДВ) през миналата година, съобщи изпълнителният й директор Станислав Михайлов. Това е с 20,4% повече в сравнение с 2003 г., когато приходите са били 150,234 млн. лв. Най-големите дружества-длъжници за 2004 г. са "Кремиковци", "Стомана", "Химко" - Враца, "Камет" - Перник , "Варненска корабостроителница", съобщи Михайлов. Най-много - 65% от общия размер, приходи е реализирала агенцията от събирането на публични държавни вземания. През миналата година те са общо 118,438 млн. лв., или с 20,5% повече, отколкото през 2003 г. 60,726 млн. лв. са принудително събраните данъци за 2004 г., а сумите по дължими осигуровки към НОИ са 28,501 млн. лв. Събраните задължения към митниците са 11,823 млн. лв. От частни държавни вземания са постъпили 42,291 млн. лв. Тук се включват вземанията на държавата по ЗУНК, на закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие, на Държавен фонд "Енергийни ресурси", както и на държавен фонд "Земеделие". Година по-рано постъпилите суми от тези вземания са 34,618 млн. лв. Събраните средства от дирекция "Търговска несъстоятелност" бележат 6,72% ръст, като за 2004 г. те са 14,494 млн. лв. Това са вземания при производствата по несъстоятелност, в които държавата е кредитор. От продажбата на имущество, придобито от държавата в производство по несъстоятелност и от всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества са постъпили 3,489 млн. лв. Като цяло задълженията към АДВ намаляват, каза Михайлов. Увеличение има само при задълженията от фирми-фантоми заради разкриваемостта им. За всеки събран лев през 2004 г. АДВ е изразходвала 4 стотинки, а през 2003 г. - 5 стотинки.
Източник: Дневник (05.04.2005)
 
Потреблението на мед се е забавило през първото тримесечие на 2005 г. с оглед на високите цени, съобщи белгийският метален производител Umicore, собственик на пирдопския медодобивен комбинат Umicore-Med. Търсенето на медни катоди или рафинирана мед в Западна Европа е намаляло чувствително. Въпросните изделия се произвеждат в Пирдоп и в белгийски завод на Umicore. Продукцията в нашия комбинат е нараснала с 13.6%. От централата в Брюксел съобщиха, че Пирдоп няма да има проблеми да увеличи капацитетите си до 255 хил. т годишно през 2007 г. при 227 хил. т, понеже вече си е осигурил 92% от доставките на меден концентрат през идните 2 години. Междувременно предданъчната печалба на Cumero -наскоро отделения като самостоятелна единица меден бизнес на Umicore, ще достигне 42-45 млн. EUR тази година, съобщиха от централата на Umicore. Белгийската компания, която е производител N 1 на специализирани цинкови изделия в света и е сред водещите производители на метала в Европа, планира да листва своето поделение Cumero /в което влиза и Umicore-Med/ на паневропейската фондова борса Euronex в края на този месец. От известно време насам компанията майка се концентрира върху специализирана хай-тек продукция и рециклиране на благородни метали, отдръпвайки се от традиционния си бизнес, а именно добив на мед и цинк. Индикативната цена на акциите на Cumero е между 9 и 12.50 ЕUR.
Източник: Пари (05.04.2005)
 
Официално отвори врати новият бизнес център на бул. "Никола Вапцаров" в столицата, който е инвестиция на "Стилмет" АД. Той се нарича East Park Trade Center и за изграждането му са вложени 7 млн. лв., съобщи Антон Петров, изпълнителен директор на дружеството и представител на "Виохалко" за България. "Стилмет" АД е част от холдинга "Виохалко" и произвежда алуминиеви екструдирани изделия. Близо 70% от производството на фирмата е предназначено за външния пазар. East Park Trade Center е изграден с цел задоволяване на корпоративните нужди на фирмата от офис площи. В сградата ще се помещава централният офис на холдинга "Виохалко", ще има и постоянна експозиция от фирмени продукти. Същевременно три нива от центъра са предназначени за отдаване под наем, посочи Антон Петров. Зоната, в която е построена сградата - местността Борисова градина - Погребите, се отличава с развлекателния парк "София ленд", тенис корта "Малееви", както и с няколко новопостроени бизнес центъра и апартман хотел. Наблизо се строи и болница "Токуда". Проектът за офис центъра е на италианския архитект Никола Джардина Папа, а интериорните решения са дело на арх. Тодор Абаджиев. Главен изпълнител е "АТ инженеринг 2000" ООД. Строителен надзор упражни "Мактер консулт" ЕООД Сградата е решена с П-образна форма. Двете успоредни крила обособяват вътрешен двор, в който е оформена зона за почивка с водна стена с естествено продължение хоризонтално водно огледало. Конструкцията на сградата е стоманобетонова безгредова. Ограждащите стени са изпълнени от структурна и полуструктурна окачена фасада Etem Е-8000. Тя е с профил прекъснат термичен мост, който заедно с избрания стъклопакет осигурява топло- и шумоизолация. Северната фасада към бул. "Н. Вапцаров" е наклонена навън и е изцяло остъклена. Специално търсен е ивичният ефект по хоризонтала. Стъклата са на Glaverbel. В областта на плочите е използвано синьо слънцезащитно стъкло. Западната фасада при главния вход е съчетание от стъклопакети със слънцезащитни стъкла и композитни алуминиеви панели Etalbond в два основни цвята - синьо и сиво, с акценти в червено. Архитектурните решения около главния вход подчертават спецификата на сградата. От лявата страна на входа е окачената фасада, оформена като ефектен трапец от прозрачни стъкла, а от другата страна комбинирана фасада описва елегантен овал. Като подизпълнител на фасадата заедно с "АТ инженеринг" участва "Ювента 3". East Park Trade Center е съобразен със стандартите на офис клас "А" и изискванията за съвременна и високотехнологична сграда. Офис площите са решени като отворени пространства. Сградата разполага с 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. На партерното ниво на площ от 1148 кв.м е оформено просторно входно фоайе с рецепция и места за сядане. Тук са разположени и заседателни зали, шоурум, офис площи и кафене. Подпокривното ниво, което е с площ 576 кв.м, открива достъп до две овални озеленени тераси. Сградата е изцяло климатизирана с агрегати и съоръжения на Lennox, САЩ, и Flaktwod, Швеция, и има централна автоматизирана и компютризирана система за отопление и вентилация. Изпълнител на климатизацията е "Климатех инженеринг" ООД, на сухото строителство - фирма "Архцентър А" ЕООД. Хидроизолациите на покрива са на фирма Esha. Екстериорното осветление, подчертаващо архитектурата на сградата, е разработено от фирма "Алтроникс". Интериорното осветление е на iGuzzini, Италия. Офисните пространства се отдават под наем за 15 евро на кв.м, а за услугите, ползвани от наемателите, допълнително се заплащат 2 евро. Досега е отдаден под наем един етаж от сградата. Инвестиционните планове на "Стилмет" АД през тази година са насочени основно към разширяване на производствената и складовата база, каза Антон Петров. За целта до началото на 2006 г. е предвидено да бъдат инвестирани между 24 и 25 млн. лв. С тези инвестиции капацитетът на производствените мощности ще се увеличи между 20-22 хил. т. През миналата година предприятието е произвело 9600 т алуминиеви профили, което е с 25 на сто повече от 2003 г. През тази година е планирано производството да достигне 11 500 т.
Източник: Строителство Градът (05.04.2005)
 
Ловки крадци отмъкнаха цял влак в движение. Вагоните, натоварени със старо желязо, изчезвали един по един зад гърба на нищо неподозиращия машинист. Той карал 37 вагона скрап за пернишкото металургично дружество "Стомана индъстри". Движел се по линията София-Волуяк-Перник. По пътя 13 от вагоните просто се изпарили. Машинистът открил липсата им случайно. Към 17 ч в понеделник той спрял локомотива на пернишката гара "Разпределителна". Там с ужас установил, че половината му влак го няма. За секунди на крак били вдигнати всички от БДЖ. Започнало претърсване на линията по обратния път до София метър по метър. Издирването продължило 5 часа. Към 22 ч жепейците открили вагоните, опоскани до шушка, в района на махала Цалева круша. Местни роми са се качили на влака в движение и откачили вагоните, сочи основната версия за невероятната кражба. Набезите им в този район са непрекъснати. Досега обаче обирите се правеха с издигане на барикади от дървета и бетонни плочи по релсите, с които композициите се спираха принудително. За да разгонва хулиганите и да намали щетите от плячкосаната суровина, ръководството на "Стомана индъстри" се принуди да постави постове от охранители по трасето. За първи път обаче ромите крадат цял влак по време на движение. Случаят се разследва от Транспортна полиция. Заради кражбата движението по жп линията бе спряно. По щастлива случайност не е имало композиция, която по разписание да пътува непосредствено след злополучния товарен влак. Това би причинило сблъсък с фатален изход за пътниците - категорични са служителите от БДЖ.
Източник: Стандарт (06.04.2005)
 
"Еврометал" и американската компания Кingston Enterprises са закупили 60 млн. дълг на НК "Железопътна инфраструктура" към Националната електрическа компания (НЕК), съобщиха от двете компании. Договорът за цесията е подписан преди два месеца и вече са направени първите плащания от "Еврометал" по него. На база на сключения цесионен договор вицепремиерът Николай Василев на 23 март е наредил да НК "Железопътна инфраструктура" да подпише споразумение за изплащане на задълженията към "Еврометал" и американската компания. Според заповедта НК "Железопътна инфраструктура" ще плати задълженията си към "Еврометал" за две години при фиксирана лихва седем процента. Като обезпечение за задължението инфраструктурната компания е учредила особен залог върху бъдещите си приходи от продажба на недвижими имоти, от жп съоръженията в отсечките Пазарджик - Варвара и Оряхово - Червен бряг, както и приходите от продажбата на 5824 вагона, собственост на БДЖ, с които ще бъдат погасени задълженията на БДЖ към инфраструктурното предприятие за такси за ползване на релсите. Вагоните могат да бъдат използвани от "Еврометал" за скрап. Няма нищо в това да се изчистват междуфирмени задължения и ние с министър Милко Ковачев взехме това решение, коментира вицепремиерът Николай Василев. Той обеща да коментира договора през следващата седмица.
Източник: Дневник (06.04.2005)
 
Нов транзитен газопровод на стойност около 400 млн. евро ще бъде построен у нас в близките години. Той е част от международния проект "Набуко", който ще транспортира над 30 млрд. куб. м синьо гориво от Иран и Туркменистан за Европа. Общата дължина на газопровода е над 3300 км, от които 392 км са на наша територия. За изграждането му са нужни 4,6 млрд. евро. За реализация на проекта ще бъде подписано споразумение между пет страни - България, Турция, Румъния, Унгария и Австрия.
Източник: Стандарт (07.04.2005)
 
13 вагона със старо желязо изчезнаха от товарен трен, пътуващ за Перник. Влакът не е имал охрана от полицията. В понеделник ловки крадци откачиха вагоните от движещата се композиция, натоварена със скрап за "Стомана индъстри". Цигани от няколко квартала в Перник са помагали при разтоварването на желязото. Към 17 часа в понеделник, когато бе извършена наглата кражба, групи от по 10-ина роми са се стекли към "Цалева круша" от различни райони на Перник. Били са с работни дрехи и нахлупени на главите плетени шапки. "Стомана индъстри" прекратили договора си със софийската охранителна фирма "Бодигард фаер" по взаимно съгласие. Транспортна полиция не е била потърсена за охрана на товара.
Източник: Стандарт (07.04.2005)
 
Заводът за производство на ламарина с полиестерно покритие Кремиковци Леминд в сръбския град Лесковац бе официално открит на 7 април. На церемонията присъстваха цялото ръководство на Кремиковци АД, икономическият съветник в посолството на Република България в Сърбия и Черна гора Красимира Янкова, помощник – министърът на икономиката на Република Сърбия Славомир Вулетич и др. Предприятието в Лесковац беше купено през февруари тази година от българското металургично предприятие. За управляващ дружеството и представляващ новия мажоритарен собственик беше назначен Миле Георгиевски, който е директор на Кремиковци трейд – Скопие.
Източник: Фирмена информация (08.04.2005)
 
До 70 млн. лв. пада прагът за инвестиция първи клас при сегашни 100 млн. лв., реши кабинетът вчера. За втори клас инвестиция намалението е от 40 до 70 млн. лв. /вместо от 50 до 100 млн. лв./ и за трети клас - от 10 до 40 млн. лв. Целта е да се разшири кръгът на инвеститорите, които да се конкурират с инвестиционните си планове за ползване на предвидените в закона стимули.
Източник: Пари (08.04.2005)
 
Eдин от най-големите световни производители на алуминий - компанията Alcoa Inc., отчете спад в печалбата си за първото фискално тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Основна причина за това са еднократни разходи, свързани с осъществени поглъщания. Чистата печалба се е понижила до USD 260 млн. в сравнение с USD 355 млн. за миналата година.
Източник: Монитор (08.04.2005)
 
Mittal Steel Co. ще спре доставките на желязо за чешкото държавно стоманодобивно предприятие Vitkovice Steel AS, след като компаниите вече две години не могат да се споразумеят за цената на топената желязна руда. В свое изявление, направено в четвъртък, чешкото поделение на Mittal – Vysoke Pece Ostrava AS, заяви, че ще спре доставките считано от 1 май, поради липса на договор и невъзможност двете компании да се споразумеят по спора. “Vysoke Pece е в ситуация, която не и позволява да планира дългосрочно обема на производството си, финансирането на продуктите си, ремонтните дейности и др.” гласи изявлението. Правителството продава 99% от Vitkovice Steel и изключи компаниите от групата на Mittal от състезанието, позовавайки се на висящо дело. Mittal също така ще се обърне към арбитражен съд с иск, според който чешкото правителство е действало в ущърб на инвестиционната програма на дружеството, като го е изключило от търга за приватизацията на Vitkovice. Според съдебния иск, подаден от Vysoke Pece, към дружеството са натрупани дългове в размер на 400 млн.кр. (17.1 млн.щ.д.) във вид на неплатени сметки за доставки на желязо. В същото време Osinek съди Vysoke Pece за над 1 млрд.кр., като твърди, че е тя е надплатила доставки от Vysoke Pece. Според Vysoke Pece спирането на доставките за Vitkovice ще принуди поделението на Mittal да закрие една доменна пещ и едно съоръжение за производство на кокс. Това от своя страна ще доведе до съкращаването на около 700 работника. Базираната в Ротердам Mittal, която е на път да се превърне в най-големия производител на стомана в света, контролира и Mittal Steel Ostrava, най-голямото стоманодобивно предприятие в страната. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (09.04.2005)
 
Световният номер едно производител на стомана – базираната в Холандия Mittal, в петък обяви плановете си да слее всичките си европейски операции и да сформира една единна бизнес структура. Новото поделение на стоманодобивния гигант ще се ръководи от Роланд Баан, който в момента отговаря за дейността на компанията в района на Централна и Източна Европа. “Бизнесът на Mittal Steel в момента е съсредоточен в три ясно разграничени региона – Америка, Европа, и останалия свят,” гласи изявлението на компанията. “Тази нова структура ще помогне на Mittal Steel да утвърди сегашните си позиции на втори по големина производител на стомана в Европа.” Mittal Steel стана водещият производител на стомана в света, след като придоби American International Steel Group (ISG) миналата година. Компанията има дейности в 14 страни и беше образувана след като холандската Ispat International погълна LNM Holdings пре октомври 2004 г. (източник: AFP)
Източник: Други (10.04.2005)
 
Близо 2,4 млрд. лв. са раздадените заеми през март. Това е абсолютен рекорд в отпускането на нови банкови кредити. В последните години за месец най-много бяха раздавани до 500-600 млн. лв. Причината за рекорда през март е, че това е последният месец, който ще служи за база при изчисляване на ръста на кредитите през следващите тримесечия. Според последните мерки на БНБ трезорите, които надхвърлят 6% ръст на заемите за тримесечие, ще внасят допълнителни резерви в Централната банка. И то в двоен размер на надвишението. С увеличените обеми през март банките си запазват възможността да отпускат значителни суми и през следващите месеци. Но тактическият ход на финансовите институции може да се окаже доста рискован за тях. В БНБ са разгневени на самодейната акция и обмислят нови рестрикции. Единият вариант е да бъде поправена Наредба 21 и ограниченията да бъдат въведени със задна дата, както настояваха и от МВФ. Друга възможност е да бъдат санкционирани определени банки, които с най-широки пръсти са раздавали пари през миналия месец. Банковите надзорници смятат да ограничат ролята на рекордните кредити през март върху тавана на новите заеми за следващите месеци. Данните от март са стряскащи дори за най-големите привърженици на кредитната експанзия. Само за последните 4 работни дни на месеца са раздадени 1,7 млрд. лв. Това прави по над 400 млн. лв. за ден. Ръстът спрямо предходната седмица е 11,1%, при нормални досега около 3 на сто. Краткосрочните заеми, раздадени от 28 март до 1 април, са 500 млн. лв. От тях 341 млн. лв. са в евро. Като овърдрафт са взети още 672 млн. лв. Най-големи обеми са изтеглени от фирми, сочи статистиката на БНБ. Дългосрочните нови заеми са 897 млн. лв., от които над половината са в евро. И при тях над 700 млн. лв. са взети от фирми. За седмица нефинансовите предприятия са изтеглили 1,216 млрд. лв. (12% ръст), финансовите - 240 млн. лв. (60% ръст), и домакинствата - 246 млн. лв. (5,1% ръст). Раздадените заеми до 3 април са 16,68 млрд. лв.
Източник: Стандарт (11.04.2005)
 
"Кремиковци" АД се класира за втория кръг на търга за покупката на завода за поцинкована ламарина в Косово, съобщи говорителят на комбината Тодор Христов. "Офертата на Кремиковци бе одобрена за втория кръг заедно с офертата на още една компания", каза Христов без да уточни коя е другата фирма. Вторият кръг на търга ще се състои на 13 април. След него ще стане ясно коя компания ще купи завода "Лямков" в Косово. В момента той не работи и спечелилият търга трябва да го въведе в експлоатация. Преди седмица изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев заяви, че ако дружеството успее да закупи "Лямков", това ще е добър старт за утвърждаване доминиращата роля на комбината на Балканите и в Югоизточна Европа. Миналата сряда бе съобщено, че друг завод, закупен от "Кремиковци" - за производство на ламарина с полиестерно покритие "Кремиковци Леминд" в сръбския град Лесковац е открит официално и започва работа.
Източник: Монитор (11.04.2005)
 
В понеделник правителството на Украйна съобщи, че започва проверки на външноикономическите контакти на стоманодобивните и въгледобивни предприятия в страната. Премиерът Юлия Тимошенко заяви в неделя, че е обсъдила плана за инспекция с шефовете на енергийните отдели по министерствата. В резултат на проверките се очаква да стане ясно “на какви цени се внасят металните продукти и суровините, на какви цени след това те се прекарват до офшорни офиси и на какви цени се продават те от офшорните компании”. Според премиера на страната, “пет украински семейства генерират милиарди печалба в резултат на тоталната разруха на железопътната система Укржелдорога, от укриване на данъци и реалната стойност на износа на метални продукти и суровини.” Тимошенко заяви, че в резултат на споразумение с властта, ръководила страната през последните пет години, цените на железопътните превозите са били замразени.. “Железопътната система Укржелдорога беше разрушена с единствената цел няколко стоманодобивни барона да генерира несметни печалби,” заяви тя, добавяйки, че “всички украински олигарси планират конгрес на 13 април, под кодовото название “Украински конгрес на металурзите”. Според Тимошенко, събранието ще се опита да притисне правителството да се откаже от решението си да увеличи тарифите за железопътен превоз. Премиерът заяви, че на конгреса ще присъстват и правителствени представители. “Ще разберем със сигурност кои предприятия замислят саботаж в държавата. За тези предприятия, ние ще изготвим програма, която ще запознае обществото с огромните суми, укривани от сенчестата икономика, в която работят тези предприятия,” заяви тя, като се обърна към собствениците на стоманодобивни и въгледобивни предприятия с препоръка “да спрат да се подиграват с правителството и народа на Украйна”. Украинската асоциация по цветна металургия, която обединява всички предприятия от сектора в страната, реши да свика спешна среща между членовете на асоциацията на 13 април. Според докладът, изнесен от асоциацията, причината за свикването на срещата са обезпокояващите тенденции в развитието на националната икономика, проявили се през първото тримесечие на годината, включително решението на правителството да увеличи тарифите за железопътен превоз в страната, която ще окаже негативно влияние върху стабилното развитие на украинската икономика. Асоциацията е уверена, че едно рязко и икономическо неоправдано увеличение на тарифите ще доведе до временното затваряне на някои производствени мощности, до замразяването на редица инвестиционни програми, до увеличение на производствените разходи, загуба на конкурентноспособноста на местните производители на световните пазари, и инфлация. (източник: ITAR TASS)
Източник: Други (11.04.2005)
 
Недостигът на стомана в Китай и САЩ, който се очаква през тази година, ще доведе до скок в цените на метала, използван по цял свят за производството на различни стоки – от коли до перални, заяви Goldman Sachs, която започва обзорен анализ на сектора. Според прогнозите на компанията, цените на стоманата в Европа през 2005 г. ще се покачат с 11% средно до 590 щ.д./м.т. в сравнение с 530 щ.д./м.т. през 2004. ThyssenKrupp, най-голямата стоманодобивна компания в Германия, и Corus Group, ще генерират още по-големи печалби от миналата година, на фона на все по-високите цени на материала. Arcelor, която ще продължи да бъде световен лидер в индустрията до момента, в който Mittal Steel Co. гласува поглъщането на базираната в Охайо International Steel Group, може да регистрира по-ниска печалба, поради разходи свързани с ремонт и поддръжка на заводите на компанията в Европа. Според Goldman, брутният вътрешен продукт на Китай ще нарасне с 8.8% през тази година, което ще гарантира позициите на най-многолюдната нация в света като нетен вносител на стомана. Най-големият риск за стоманодобивната индустрия би бил, ако Китай се превърне от нетен вносител в нетен износител на стомана “по-скоро от очакваното”. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (11.04.2005)
 
Повече от 200 млн. EUR кредитен ресурс има България в момента, за да осъществи проекти в областта на енергийната ефективност и енергоспестяването. Това са три кредитни линии - от ЕБВР и от международния фонд Козлодуй, както и 20 млн. EUR безвъзмездна помощ. Това съобщи вчера Таско Ерменков, председател на Агенцията за енергийна ефективност. От април 2003 г. до края на юни 2004 г. у нас са реализирани 2253 проекта за енергийна ефективност. Общата стойност на инвестициите е 21 млн. лв., съобщи Ерменков. Такива проекти са извършени в ЛУКойл-Нефтохим, Биовет-Пещера, Амилум-Разград, текстилната фирма Сънитекс, Загорка-Стара Загора, Кремиковци. Общият ефект от тях са 10-12% икономия на енергия, обясни Орешков. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски заяви, че не е доволен от работата на УС на Фонда за енергийна ефективност и ще поиска промени в състава и статута му. Председател на фонда е Люлин Радулов, излъчен от МЕЕР.
Източник: Пари (13.04.2005)
 
China Steel Corp., най-големият производител на стомана в Тайван, отново проучва възможностите за закупуване на полуготови продукти от Украйна и Бразилия, след като Китай премахна 13-процентното връщане на данъци при износа на стомана, което доведе до увеличение на транспортните разходи на компанията. China Steel купуваше стоманени пръти и слабове от различни китайски производители, вкл. Anshan Iron & Steel Group и Shagang Group, на фона на растящото производство в страната, заяви маркетинговият директор на China Steel Чун Юнхуей. Страната премахна връщането на данъци за стоманените пръти, слабове и други полуготови продукти считано от 1 април. “След премахването на връщането на данъци, вече е по-евтино да внасяме стоманени продукти от Украйна и Бразилия,” заяви Чун в интервю вчера по време на среща на стоманодобивните предприятия от Далечния Изток, провеждаща се в Пекин. “Нормално е да се стремим към възможно най-ниски разходи.” Китай въвежда подобни мерки с цел забавяне на инвестициите в металургичната промишленост и облекчаване на търсенето на суровини, вкл. желязна руда. Китай стана нетен износител на стоманени пръти и слабове за пръв път миналата година, когато продаде 6.60 млн.т. от тези продукти в чужбина, или с 2.2 млн.т. повече от вноса. Тайван купува 31% от употребяваните в провинцията полуготови стоманени продукти основно от Китай, като ги преработва в продукти с по-висока добавена стойност, като например намотки. В Тайван са произведени 26.3 млн.т. стоманени продукти, което е с 4.4% повече от предходната година, но все пак производството се развива по-бавно, в сравнение с 11% ръст в потреблението, което достигна 22 млн.т., съобщи Чун. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (13.04.2005)
 
Вчера акционерите на International Steel Group и Mittal Steel Co. одобриха сливането на двете компании, което ще създаде една от най-големите стоманодобивни компании в света. Базираната в Холандия Mittal ще плати 4.5 млрд.щ.д., или 42 щ.д. на акция за ISG, която беше сформирана преди три години и се разрасна постепенни, поглъщайки няколко банкрутирали американски стоманодобивни компании, вкл. Bethlehem Steel Corp. (източник: Patriot News)
Източник: Други (13.04.2005)
 
4 152 250 Евро ще плати “Кремиковци” за 100 % от завода за поцинковане на ламарина Лламкос в косовския град Вущри. Българското металургично предприятие спечели днес втория и последен търг за косовското предприятие. Очаква се в края на април или първата седмица на май борда на директорите на агенцията за приватизация на Косово (Kosovo Trust Agency) да одобри сделката. “Кремиковци” ще вложи 15 млн. евро за обновяване и модернизации през следващите 2 години, като в предприятието ще има 500 работни места. Заводът за горещо поцинковане на стомана е с годишен капацитет от 150 000 тона. Предприятието не работи от 2001 г. и новият собственик предвижда пускането му в експлоатация и максимално натоварване в най-кратки срокове. Поцинкованата ламарина е суровина за завода за ламарина с полиестерно покритие в сръбския град Лесковац, който беше купен от “Кремиковци” в началото на тази година и официално открит пред седмица.
Източник: Фирмена информация (14.04.2005)
 
Заем от $10 млн. отпусна Европейската банка за възстановяване и развитие на "Челопеч Майнинг". Дружеството е на канадската "Дънди прешъс металс" и експлоатира мината в града за добив на мед. 3 млн. долара ще бъдат използвани за програми за опазване на околната среда. Останалата част от парите ще бъде вложена в планираното разширение и модернизация на рудника.
Източник: Стандарт (14.04.2005)
 
Италия е един от основните търговски партньори на България. През последните години тя неотменно заема едно от първите места във външнотърговския ни стокообмен. През 2004 г. към Италия е насочен 13.1% от българския износ, а 9.8% от вноса идват оттам. Обемът на стокообмена през миналата година е 2.7 млрд. USD, което е с 26.2% повече от 2003 г. Търговското ни салдо е отрицателно - вносът превишават износа със 120 млн. USD. Водещи стоки в износа на България към Италия са изделията на металургичната промишленост, кожи, обувки, облекла, стоки на химическата и машиностроителната индустрия. Около 70% от износа на България за Италия са от производства на ишлеме - основно в текстилната и обувната промишленост, които се произвеждат с материали, внос от Италия. През последните години България внася от Италия предимно готови изделия - енергетични, технологични и електрически машини и апарати, текстилна продукция, обувки, кожи и кожухарски изделия, химически продукти, транспортни средства, мебели, осветителни тела. По изчисления на Института за външна търговия италианските фирми в България са повече от хиляда. Двеста от тях членуват в Консултативния комитет на италианските предприемачи в България.
Източник: Пари (14.04.2005)
 
Неочакван спад на търсенето на стомана в САЩ принуди производителите в сектора да занижат продукцията си в условията на понижение в цената на стоманата, отчете доклад на Wall Street Journal, предаде investor.bg. Спадът на цените на стоманата през последните седмици е довел до това най-големият производител на продукта в САЩ­ United States Steel, временно да затвори свои заводи за реконструкция. Nucor пък съкращава производствени мощности, а Mittal Steel временно е затворила звеното си в Кливланд ­ само 11 месеца, след като там производството стартира отново. Производството си съкращават и някои европейски производители на стомана. През последната година в САЩ производството на стомана е намаляло с близо 10%. В същото време стоманодобивната индустрия в САЩ използва 83.3% от производствения си капацитет в седмицата до 9 април в сравнение с 93.3% през същия период на миналата година. Въпреки че в световен аспект търсенето на стомана е на относително високо ниво, щатските стоманодобивни компании усещат трудности, свързани с намалялото търсене основно от автомобилопроизводителите в най-голямата световна икономика. Някои анализатори считат, че цената на този продукт ще продължи да се понижава и ще загуби около 22% до 450 долара за тон през третото тримесечие на настоящата година.
Източник: Монитор (15.04.2005)
 
САЩ реши да запази в сила наказателните мита върху вноса на стомана от Бразилия, Русия и Япония, след засилен натиск от страна на американските производители на суровината и техни съюзници в Конгреса. Американската комисия по международна търговия (ITC) реши след гласуване, че американските производители на стомана ще пострадат от евентуалното премахване на антидъмпинговите мита, наложени през 1999 г.върху вноса на горещо-валцувана стомана от трите страни. (източник: FT)
Източник: Други (15.04.2005)
 
Министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко намекна, че страната има интерес да си възвърне и да задържи контрола върху най-голямата стоманодобивна компания в страната, според интервю, публикувано в местно издание в събота. “Ако едно предприятие носи печалба на страната си, държавата не е длъжна да го продава на частни собственици,” заяви Тимошенко в интервю за седмичния вестник Зеркало недели, в отговор на въпрос за Криворижстал. Украинското правителство в момента се опитва да развали сделката за приватизацията на завода, който преди една година беше продаден на невиждано ниска цена на хора, близки до бившия президент на републиката Леонид Кучма. (източник: Associated Press)
Източник: Други (16.04.2005)
 
Четири частни дружества са използвали газохранилището на "Булгаргаз" край врачанското село Чирен, за да складират собствен природен газ, заяви изпълнителният директор на държавната компания Кирил Гегов. Това са девненският торов завод "Агрополихим", пернишката "Стомана индъстри", "Фабриката за хартия Стамболийски" и "Дексиа" АД. За техните нужди през 2004-а са били нагнетени общо 104 млн. куб. метра газ по цена, определена от регулаторната комисия - 2.49 лв. за 1000 куб. метра на месец. За последните две години съхраненото от "Булгаргаз" чуждо синьо гориво е 230 млн. куб. метра. Складирането му и печалбата от тази операция станаха възможни с приемането в края на 2003 г. на Закона за енергетиката. Дотогава в "Чирен" се съхраняваше природен газ единствено за нуждите на държавния монополист. Възможностите за печалба на хранилището от външни клиенти ще се увеличат допълнително, след като в края на миналата седмица бе открит първият наклонен сондаж "Е-70". С него капацитетът му надхвърля 1.2 млрд. куб. метра. Сега в "Чирен" се пазят 921 млн. куб. м, а от 1 май до 1 август ще бъдат нагнетени още 250 млн. куб. метра. Проектант и изпълнител на новия сондаж е плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", а стойността на начинанието е 5.4 млн. лева. "Наклоненият сондаж е с около 30% по-ефективен от вертикалния и достига до зони, които досега не са били включени в експлоатация", каза при откриването на обекта Кирил Гегов. На освещаването присъстваха и енергийният министър Мирослав Севлиевски, областният управител на Враца Лъчезар Борисов и депутати от региона. "При експлоатация като отделно дружество "Чирен" ще печели по 15 млн. евро, ако му бъдат гарантирани сегашните доставките", прогнозира Севлиевски. Според него пазарната цена на хранилището днес е около 1 млрд. евро. На 100 млн. са оценени 920-те млн. куб. м газ, които са на склад, още толкова струват съоръженията, а останалата част от сумата се допълва от уникалната геоложка даденост на обекта, формирана в продължение на милиони години. Газохранилището в Чирен е единственото в България и е свързано със северния и южния полупръстен от националната преносна мрежа. Изградено е на мястото на изчерпано находище на природен газ и е в експлоатация от 1974 година. Значението му ще нарасне след изграждането на транзитния газопровод "Набуко", който на българска територия ще минава близо до Враца. От 1999-а досега "Булгаргаз" е изразходвала за модернизацията на "Чирен" близо 31 млн. лв. собствени средства. Подменени са всички съоръжения с изключение на компресорите. Последната новост е уникалната телеметрична система, позволяваща във всеки един момент да се получава информация за състоянието на 20 есплоатационни сондажи и количествата газ, съхранявани в тях. Тя е разработена от българската фирма "Ком&ком", а цената й е 680 хил. лева.
Източник: Банкеръ (18.04.2005)
 
500 души ще работят в завода за поцинкована ламарина "Ламкос" в косовския град Вущри, купен от "Кремиковци". Това заяви Валентин Захариев, изпълнителен директор на "Кремиковци" АД, по БНР. Сделката е за 4 152 250 евро, като инвестициите в рамките на две години за модернизацията на завода и разкриването на нови мощности са в размер на 15 млн. евро. Капацитетът на завода е 150 хил. тона годишно, с което "Кремиковци" се превръща в един от основните европейски играчи на пазара на поцинкована ламарина.
Източник: Стандарт (18.04.2005)
 
Румънската компания Mittal Steel Galati, бившата Sidex, планира да стане най-голямата компания в страната тази година, след като регистрира оборот в размер на 3 млрд.щ.д. (над 2.3 млрд.евро), или четири пъти над нивата, регистрирани през 2001 г., когато индийците я погълнаха. До момента, топ-листа на румънските компании беше оглавяван от петролната Petrom (2 млрд.евро), която наскоро беше придобита от австрийската OMV. Международният стоманодобивен гигант очаква оборотът в Румъния през 2005 г. да достигне 3.5 млрд.щ.д. (2.7 млрд.евро). Освен завода в Галати, групировката включва и поделенията на Mittal Steel в Хунедоара, Роман и Язи, заяви изпълнителният директор на Mittal Steel Galati Наренда Чаудхари. “Вярвам, че заводът в Галати ще постигне оборот от 3 млрд.щ.д. тази година. В случая роля играят няколко основни фактора. Резултатите биха могли да бъдат подпомогнати от пазара. Потреблението на стомана в световен мащаб расте толкова бързо, особено на азиатските пазари, че търсенето надхвърли доставките. Ако тази тенденция продължи, цените на международните пазари ще се стабилизират около високи нива,” заяви Нарендра Чаудхари. Стратегията на Mittal Steel е фокусирана около стремежа да постигнат ефективност на придобитите производствени звена, като не изключва възможности от поглъщането и на други компании. “Ако на пазара се появят добри възможности, не виждам защо да не се възползваме. За момента, обаче, такива възможности няма,” заяви Чаудхари. През 2004 г., базираната в Галати стоманодобивна фабрика регистрира оборот в размер на 2.1 млрд.щ.д. (1.7 млрд.евро), което е почти два пъти повече от предходната година, благодарение на постоянно покачващите се цени на стоманата на международните пазари, където се продава по-голямата част от продукцията на завода. (източник: Reporter.gr)
Източник: Други (18.04.2005)
 
Alcan, един от водещите производители на алуминий в света, ще бъде принуден да закрие 20% от производствените си мощности в Европа, притиснат от високите цени на електроенергията и силното евро. Изпълнителният вицепрезидент на Alcan (канадската групировка, която миналата година придоби френската Pechiney), каза пред Financial Times: “Някои от заводите ни в Европа са сравнително модерни и имат сключени добри договори за енергия. Други, обаче, са по-стари, и именно те ще бъдат засегнати от промените.” (източник: FT)
Източник: Други (18.04.2005)
 
България възнамерява да продължи намалението на корпоративния данък, съобщи зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Според Ананиев корпоративният данък може да бъде намален от сегашните 15% на 12%. Така налогът върху печалбата у нас ще стане един от най-ниските в Европа. Това се прави, за да се привлекат повече чуждестранни инвеститори и за да може икономиката ни да се приспособи към стандартите на ЕС, каза Ананиев. Намалението на някои данъци е заложено в предизборната програма на повечето политически сили. Понижаването на налозите в Източна Европа през последните години принуди Австрия и Германия също да намалят техните данъци, коментира информационната агенция. Въпреки това корпоративният данък в страните от Западна Европа остава по-висок, отколкото в техните източни съседи. Агенцията припомни и думите на финансовия министър Милен Велчев, че през мандата на следващото правителство може да се помисли за намаляване на ДДС от 20% на 18%. Очаква се ръстът на брутния вътрешен продукт тази година да бъде 5,6% и да се задържи на това ниво и през следващите, каза Ананиев пред репортерите. Те се срещнаха и със зам.-министъра на финансите Илия Лингорски. Той ги информира, че за последните четири години кредитният рейтинг на страната е бил повишаван 14 пъти. Държавният и държавно-гарантиран дълг в края на февруари е 7,26 млрд. евро, което е 34,4% от БВП.
Източник: Стандарт (19.04.2005)
 
Акционерите на "Финметалс холдинг" АД са сключили предварително споразумение с "Глобъл стийл холдинг лимитид" (Global Steel Holdings Limited), според което индийската компания възнамерява да купи в пълен размер капитала на "Финметалс холдинг", съобщи Българска фондова борса. Според сключеното споразумение сделката трябва да бъде приключена в следващите 60 дни, при условие че бъдат изпълнени всички ангажименти, поети в предварителното споразумение. Покупката на "Финметалс холдинг" е единственият начин индийската компания да придобие мажоритарен дял от "Кремиковци" АД, тъй като книжата на металургичния гигант са все още блокирани от Агенцията за следприватизационен контрол. Агенцията претендира за неизпълнени инвестиции, поради което не могат да бъдат прехвърляни. Именно поради това единственият начин да бъде сменен собственикът на "Кремиковци" е продажбата на мажоритарния му собственик "Финметалс холдинг", който притежава 71% от дружеството. В случая обаче няма пречка да бъдат прехвърлени акциите на собственика на дружеството, като по този начин де факто ще стане продажбата и на "Кремиковци". От "Кремиковци" и "Финметалс холдинг" отказаха да дадат каквито и да било подробности относно поетите ангажименти и условията за окончателното приключване на сделката. От D&D Agency, която представлява индийската компания, също отказаха допълнително подробности, но заявиха, че намеренията са към края на месеца да има съвместна пресконференция между двете страни, на която да бъдат дадени всички подробности. В средата на март от "Глобал стийл холдинг" обявиха, че ще приключи сделката за покупка на мажоритарния дял от "Кремиковци", като посочи, че основната пречка за окончателното й финализиране е да бъдат извършени смени в надзорния и управителния съвет на комбината и свързаните с него компании. Тогава от индийската компания съобщиха, че преговорите за покупка на мажоритарния дал от "Кремиковци" са приключили още през февруари 2004 г., когато е подписано и споразумение за закупуване на дела на водещия акционер "Финметалс холдинг", който притежава 71% от капитала на металургичния гигант. Капиталът на "Финметалс холдинг" е 50 хиляди лева, разпределен между трима акционери. Най-голям дял от компанията притежава Светлана Димитрова - 50%, изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев държи 40%, а неговият син Кирил Захариев е с 10% от капитала.
Източник: Дневник (20.04.2005)
 
Средната работна заплата в България е най-ниската в Европа и не се очаква да се промени съществено в следващите няколко години. Така шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев започна представянето на конкурентните ни предимства пред страните от Централна и Източна Европа на българо-френски бизнесфорум. Той бе организиран от асоциацията на френския индустриален капитал MEDEF, която доведе около 20 френски фирми у нас. Изследване на Economist Intelligence Unit показва, че средните месечни възнаграждения у нас ще нарастват само с 3-4% през следващите четири години. В същото време продуктивността в България е висока и се очаква да остане висока за този период, каза Езекиев. Само преди ден американска компания избра страната ни пред Полша, Румъния и Словакия за изграждането на развоен център в информационните технологии, заяви пред френските инвеститори Езекиев. Сред причините американският инвеститор да предпочете България бяха именно качествените специалисти и по-ниските заплати в сравнение с другите страни, обясни Езекиев. Той отказа да назове името на компанията, но уточни, че първоначално тя ще открие около 100 работни места в София.
Източник: Пари (20.04.2005)
 
Mittal Steel, най-голямата стоманодобивна компания в света, приключи преговорите по закупуването на полската държавна компания Huta Czestochowa. Според изявлението, направено от Mittal, договорът ще бъде подписан не по-късно от 29 април, след като получи одобрението на правителството. Mittal, която миналата седмица официално приключи сливането си с американската International Steel Group (ISG) и стана най-големият производител на стомана в света, вече владее около 70% от полския пазар на стомана, след като успя да придобие няколко топ производители в страната. В края на 2003 г., Mittal пое контрола над водещата стоманодобивна компания в Полша, като пое ангажимент да инвестира около 820 млн.щ.д. в нейната модернизация до 2009 г. Компанията, която в момента носи името Mittal Steel Poland, е група от четири завода в южна Полша, които осигуряват около 2/3 от годишното производство в страната. През февруари, полската агенция за приватизация избра Mittal за купувач на Huta Czestochowa, като я предпочете пред украинският индустриален съюз Донбасс. Mittal Steel, в която мажоритарен дял държи Лакшми Митал, също така има апетити към държавния дял в турската Eregli Demir Celik (Erdemir). (източник: Reuters)
Източник: Други (20.04.2005)
 
Възстановяването на екологичните щети у нас ще струва над 13 млрд. лева. Това е оценката на Българската стопанска камара, съобщи председателят й Божидар Данев. Най-големи разходи за екология ще имат фирмите от енергетиката, тежката промишленост, химията. БСК е разработила пакет от мерки за решаване на проблема, който е представен и на финансовия министър Милен Велчев преди седмица, каза Данев. Държавата да гарантира револвиращ заем от Световната банка за финансиране на екопроекти, е една от идеите. Другата е предприятията сами да договарят продажбата на вредни емисии газове и да получават облекчения по ДДС за екопроекти.
Източник: Стандарт (21.04.2005)
 
В сряда Държавният съвет на Китай прие политика на “строг контрол” върху инвестициите в дълготрайни активи в стоманодобивния сектор в страната, с цел предотвратяване на твърде бързия индустриален растеж. На своя редовна среща, Кабинетът прие политиката на редовна среща, председателствана от премиера Уън Дзябао. Китайската стоманодобивна индустрия е изправена пред непрестанно нарастващи разходи за суровини и бърза експанзия поради свръхинвестициите в сектора. Кабинетът също така прие решение да контролира износа на стоманени продукти, произведени от неефективни предприятия или в резултат на енергоемки процеси. От края на 2003 г., китайското правителство затяга мерките в тази насока с цел предотвратяване на прегряването на някои сектори в икономиката, вкл. стоманодобива и автомобилостроенето. Производството на стомана в страната, обаче, отново отбеляза ръст от 22% през първото тримесечие, в сравнение със същия период на миналата година. Общият обем на индустриалното производството на страната за периода е нараснал с 16.2%, според данни, публикувани от Националното статистическо бюро. Цените на суровините, петрола и енергията са се увеличили с 10.1%. Растящите цени на желязната руда оказват допълнителен натиск върху така или иначе все по-оскъдните доставки на суровини. Големите китайски производители на стомана се споразумяха за 71.5% увеличение на цената на желязната руда през тази година с международните доставчици, вкл. австралийската BHP Billiton Ltd. (BHP) и бразилската Compahnia de Vale do Rio Doce (RIO). (източник: Xinhua)
Източник: Други (21.04.2005)
 
През първото тримесечие на годината добивът на сурова стомана в Русия е нараснал с 2.1% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 16.32 млн.т.. Производството на конвертирана стомана се е увеличило с 1.7% до 3.23 млн.т., а производството на електрическа стомана е нараснало със 17% до 1.07 млн.т. Производството на стомана в металургичния комбинат Магнитогорск е намаляло с 0.9%, а в металургичния комбинат Новолиптеск – с 5%. Северстал, обаче, отбелязва ръст в производството в размер на 0.7%, Нижни Тагил – 5.6%, завода Челябинск на Мечел – 12.6%, електрометалугричния комбинат Оскол – 3.3%, Уралс Стийл – 8.1%, и Западносибирския металургичен комбинат –0.4%. (източник: Интерфакс)
Източник: Други (22.04.2005)
 
Лакшми Митал, третият по богатство човек в света, планира да инвестира 300 млн.щ.д. в украински проект за добив на желязна руда, която ще служи за снабдяване на производството на компанията в Източна Румъния. Mittal Steel Co. може да започне да произвежда железни пелети в Кривой рог 12 месеца след като постигне споразумение с правителството, заяви Нарендра Чаудхари, генерален директор на румънската Галати. Проектът, който е собственост на Украйна, Словакия и Румъния, е завършен на 80%, след като в него бяха инвестирани 1.8 млрд.щ.д. от ‘80-те години насам. “Ако обединим усилията си, можем да си възвърнем тези инвестиции,” заяви Чаудхари. “Щом получим одобрение, ще са ни нумжни между 12 и 18 месеца.” Базираната в Ротердам Mittal се интересува от проекти за разработване на желязна руда в Либерия и Индия, след като Cia Vale do Rio Doce и Rio Tinto Group увеличиха цените на суровината със 71.5%. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (22.04.2005)
 
ThyssenKrupp AG, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, планира да намали производството на стомана с 10%, за да може да задържи цените на сегашните им нива, след прираста във вноса и запасите на метала, отбелязан от началото на годината. По-високите запаси и внос, особено в Южна Европа, оказват натиск върху цените, заяви базираната в Дуисбург, Германия компания в свое изявление, разпространено по факс. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (22.04.2005)
 
ДДС от 18% ще се плаща за адвокатските услуги от 1 януари 2007 г. Това предвижда новият Закон за ДДС, подготвен от данъчната администрация. Сега адвокатските услуги не се облагат с ДДС. Въвеждането на налога е едно от изискванията за членството ни в ЕС, коментираха експерти. До 1 януари 2007 г. да се запази сегашната ставка на ДДС от 20%, предвижда проектът. След това налогът да бъде намален на 18%, предлагат експертите. С влизането ни в Европейския съюз ДДС ще се плаща и върху продажбите на билети за спортни състезания. Налог ще се дължи и върху хлебното зърно, което земеделските кооперации дават на своите членове. ДДС ще се плаща и върху учебниците, предвижда проектът. Да отпадне възможността за внос на коли от инвалиди без ДДС, предлагат още експертите. Сега това облекчение често се използва за избягване на данъци, като коли се внасят само фиктивно на името на инвалиди. Но от 2007 г. при внос на стари коли от страните от ЕС няма да се плаща ДДС. Налогът ще се дължи за внос на стари автомобили от страни извън общността. Но при покупка на нов автомобил данък ще се плаща без значение дали собственикът е инвалид. Реалният размер на ДДС от 7% за туристическите услуги за чужденци ще се запази до 2007 г., предвижда проектът. След това туристите от ЕС ще трябва да си плащат налога, както българите. Пакетът от нови данъчни закони се очаква да бъде приет от правителството до края на май.
Източник: Стандарт (25.04.2005)
 
Според Павел Езекиев, председател на Българската агенция за инвестиции, 70% от общия брой на инвестициите в България са на зелено. Три са примерите, които показват накъде отива страната и които разкриват новите полета пред българската икономика, посочи Езекиев в предаването Неделя 150 по Българското национално радио. На първо място той посочи инвестицията за 15 млн. EUR на холандската фирма Royal Frans Maas Group, която в петък откри нов логистичен терминал в Индустриална зона Гара Искър в столицата. Този пример ще бъде последван и от други логистични фирми, което показва, че България се превръща в логистичен център в Югоизточна Европа, прогнозира Езекиев. Председателят на БАИ съобщи още, че миналата седмица страната ни е получила потвърждение от една от най-големите американски компании, които обслужват фармацевтичната индустрия в САЩ, че ще разкрие център за поддръжка на технологии у нас. Според него създава се и нов институт за обучение на мениджъри и инженери в IT технологиите, съвместен проект между български и испански университет.
Източник: Пари (25.04.2005)
 
Представители на евентуалния купувач на "Финметалс холдинг" (мажоритарен собственик на металургичния комбинат "Кремиковци") - индийската "Глобал стил", може би ще влязат в надзорния съвет на българското дружество на 30 май. Това показва съобщението за свикване на общо събрание на акционерите на "Кремиковци", изпратено до фондовата борса. В дневния му ред е предвидено гласуване на промени в надзорния съвет на дружеството, което според специалисти означава, че на тази дата, ако сделката е финализирана, може да има нов надзорен съвет на компанията. Сделката за купуването на "Финметалс" трябва да бъде обявена до средата на юни, обявиха от двете компании в съобщението си, с което уведомиха фондовата борса за подготвящата се сделка. Това означава, че общото събрание е само две седмици преди крайния срок за окончателно обявяване на сделката, отбелязват наблюдатели. Засега От "Кремиковци" и "Финметалс холдинг" отказаха да дадат каквито и да било други подробности относно поетите ангажименти и условията за окончателното приключване на сделката. Цената на закупуването се оценява от различни експерти на поне 100 млн. долара. Специалисти, цитирани от агенция Ройтерс, заявиха, че заедно с необходимите инвестиции стойността на сделката може да достигне 400 млн. долара.
Източник: Дневник (25.04.2005)
 
Китай планира мащабна реорганизация на стоманодобивната индустрия в страната, включваща концентриране на производствените дейности в топ производителите на стомана, сред които шанхайската Baosteel Group. Планът, който обхваща период от три години, цели намаляване на свръхинвестициите, загубата на енергия и замърсяването на околната среда. Държавният съвет на Китай е одобрил плана миналата седмица, но в момента той е в процес на дооформяне. Финалната версия се очаква в рамките на идните няколко седмици. Китай е най-големият производител на стомана в света. През 2004 г. производството достигна 270 млн.т., но голяма част от него се изпълнява от малки производители, и е с ниско качество. За тази година, производството се очаква да надхвърли 300 млн.т. Планът предвижда десетте най-големи производителя в страната да увеличат дела си в общото производство на 50% до 2010 г. и на 70% до 2020 г. Миналата година, 15-те най-големи стоманодобивни предприятия в Китай осигуриха 45% от общото производство. Според доклада, много по-малки стоманодобивни заводи най-вероятно ще бъдат закрити или пък погълнати от по-големи компании, въпреки че някои от тях могат да бъдат модернизирани. Проектополитиката включва нови стандарти за производство, ефективност, технологии, потребление на енергия и опазване на околната среда. Повече подробности не бяха дадени, но според източници планът покрива всички аспекти на промишлеността, вкл. управление и правителствена политика. Планът е изготвен вследствие на притеснения относно нарастващите инвестиции в стоманодобивни фабрики и растящото замърсяване на околната среда. Най-големият производител на стомана в Китай – държавната Baoshan Iron & Steel, наскоро обяви плановете си да събере около 25 млрд.юана (3 млрд.щ.д.; 2.3 млрд.евро), и да инвестира средствата в закупуване на стоманодобивни предприятия, суровини, и др. (източник: Associated Press)
Източник: Други (25.04.2005)
 
Mittal Steel Co., най-голямото стоманодобивно предприятие в света, обяви над два пъти прираст в печалбата за първото тримесечие на годината, след предприетото увеличение на цените на стоманата и закупуването на завод в Полша. Чистите приходи за периода са в размер на 1.1 млрд.щ.д., или 1.78 щ.д. на акция, в сравнение с 539 млн.щ.д., или 83 цента на акция преди година. Според официалното изявление на базираната в Ротердам компания, продажбите са скочили с 55%, достигайки 6.4 млрд.щ.д. Фамилията на основателя на компанията Лакшми Митал, който е трети в списъка на най-богатите хора на света, изготвен от сп. Форбс, притежава 88% от компанията. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (26.04.2005)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 27.V.2003 г. регистрира по ф. д. № 26938/93 промени за "Тепро метал" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 766 000 лв. на 10 069 200 лв.; вписва преместване на седалището и адреса на управление - София, район "Сердика", кв. Илиянци, бул. Илиянци 119; заличава като управители Атанасопулос Атанасиос Йоанис, Константинос Георгиу Мармаринос, Теофилопулос Ставрос Панайотис и Антон Кирилов Петров; вписва преобразуване на "Тепро метал" - ЕООД, в "Тепро метал" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Сердика", кв. Илиянци, бул. Илиянци 119, и с предмет на дейност: производство на стоки и суровини, търговия, внос и износ на стоки и суровини, представителство на други фирми, както и всяка друга стопанска дейност, незабранена от закона. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 10 069 200 лв., разпределен в 1 006 920 поименни акции с номинална стойност 10 лв., с едноличен собственик на капитала "Виохалко гръцка индустрия за мед и алуминий" - АД, със съвет на директорите в състав: Атанасиос Йоанис Атанасопулос - председател, Ставрос Теодосиус Теодоропулос - зам.-председател, и Антон Кирилов Петров, и се управлява и представлява заедно от най-малко двама от членовете на съвета на директорите. Дружеството поема активите и пасивите на "Тепро метал" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (26.04.2005)
 
Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel обяви, че печалбата за първото тримесечие се е удвоила в сравнение със същото на миналата година, но предупреди че очаква заради високите цени на суровината по- ниски доходи за периода април- юни, предаде АП. Mittal, която чрез своя дъщерна компания се спряга за евентуален купувач на Кремиковци, отчете ръст от 113% в чистата си печалба до 1.1 млрд. долара, а приходите на компанията са се повишили с 55% до 6.4 млрд. долара. Въпреки относително високите цени на стоманата и силното търсене на продукта в Китай и другите индустриални страни се очаква оперативната печалба през второто тримесечие да се понижи поради ръста в цената на желязната руда и енергийните ресурси, както и в разходите за транспорт. След новината акциите на компанията се понижиха с над 7% на борсата в Амстердам, като приключиха вчерашния ден на ниво от 20 евро за брой, предаде Ройтерс. От Mittal не дадоха конкретни прогнози за резултатите до края на годината, но някои анализатори заявиха, че компанията ще се облагодетелства от поглъщането на U.S. International Steel Group в сделка на стойност 4.5 млрд. долара, което направи базираната в Ротердам компания най-големият световен производител на стомана. Изпълнителният директор на компанията Лакшми Митал заяви по повод на ръста от 71% в цената на металната руда от началото на годината, че очаква цената й да се стабилизира в средносрочен аспект и едва ли ще има по-нататъшно значително поскъпване. Той заяви още, че компанията е относително независима в доставките на суровината, тъй като близо 40% от необходимите количества от руда се доставят от собствени източници. Анализаторите очакват търсенето и цените на стоманата през годината да се понижат леко в сравнение с рекордните си нива през 2004 г. Това обаче ще окаже по-слабо въздействие върху резултатите на най-големия световен производител на стомана, поради предприетата консолидация.
Източник: Монитор (28.04.2005)
 
Стомана АД отчете 119 хил. лв. печалба за първото тримесечие на 2005 г. Приходите от дейността възлизат на 375 хил. лв. при 170 хил. лв. за същия период на миналата година. Дружеството отчита нулева печалба за предходния отчетен период, като нарастването на нетните приходи от продажби не се дължи на реализация на произведена продукция, а от други дейности.
Източник: Пари (29.04.2005)
 
Mittal Steel най-вероятно няма да успее да купи Czestchowa Steel Mill (HCz), тъй като едва ли ще подпише социален пакет със служителите на чешкото предприятие до края на деня, когато изтича крайния срок. Така, украинската Донбас ще се върне в надпреварата за стоманодобивния завод, след като по-рано беше изместена от Mittal, която успя да спечели правото на ексклузивни преговори през февруари. Това решение на Хазната се базираше на цените, предложени от двамата кандидати – 1.25 млрд.зл. от Mittal и 1.1 млрд.зл. от Донбас, и почти доведе до криза в отношенията между Полша и Украйна. Сега, обаче, след като Mittal не успя да сключи сделка със синдикатите в завода, полското правителство едва ли ще продължи със сделката, въпреки че на теория би могло да го направи. Донбаси вече е обратно в играта. Украинците проведоха пресконференция днес, на която инвестиционният директор на компанията Александър Пилипенко заяви, че неговата компания всъщност предлага повече от Mittal Steel, ако към обявената цена се включат стойността на заявените инвестиции и социалния пакет. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (29.04.2005)
 
За април общият показател на бизнесклимата се покачва с 2,4% спрямо мартенското си равнище и бележи връх от 1994 г., сочат данни от проучване на Националния статистически институт. Анкетираните ръководители на производствени фирми очакват, че в следващите 6 месеца ще се подобри работата им, а в следващите 3 месеца ще повишат и износа. Очакванията на бизнеса за благоприятно развитие на дейността му в следващите 6 месеца са най-оптимистични от 11 години насам.
Източник: Пари (03.05.2005)
 
Arcelor, вторият по големина производител на стомана в света, обяви над двойно увеличение на печалбата от основната дейност на компанията през първото тримесечие, на фона на увеличените цени на стоманата и консолидацията на бразилско производствено поделение. Брутната оперативна печалба е нараснала над два пъти, достигайи 1.697 млн.евро, надхвърляйки очакванията на анализаторите, които се движеха около нива от 1.57 млрд.евро. Миналата година Arcelor придоби бразилския производител на стомана CST и започна да консолидира резултатите си през четвъртото тримесечие. Продажбите, реализирани от компанията за периода, са в размер на 8.136 млрд.евро, а чистата печалба е нараснала до 934 млн.евро, в сравнение с 234 млн.евро преди година. Чистият дълг е намалял до 2.271 млрд.евро. Arcelor, която отстъпи водещата си позиция в стоманодобивната индустрия на Mittal, беше създадена през 2002 г. вследствие на сливането между люксембургската Arbed, испанската Aceralia и френската Usinor. (източник: Reuters)
Източник: Други (03.05.2005)
 
Отпадат ставките за алкохола минералните води и бирата. Това е договореност между ЕС и Световната търговска организация, която ще важи и за нашата страна след присъединяването. Страната ни ще прилага и мерки по Общата система на преференции на ЕС. Такива в момента има за Беларус, Руската федерация, Украйна и Китай. От 2007 г. България ще прилага и квоти за вноса на текстил и стомана, които са валидни в ЕС. Като цяло се очаква в търговията с трети страни митата за внос у нас да намалеят. Сега за промишлените стоки средните ставки, прилагани у нас, са 8,62%, а в ЕС са 4,1 на сто. За селскостопанските пък стойностите по импорта у нас са 21,97%, а в ЕС - 16,1 на сто.
Източник: Стандарт (03.05.2005)
 
Предсказанията за шоково повишаване на цените и инфлацията след присъединяването на България към Европейския съюз не се потвърждават от Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите. Според тригодишната прогноза за основните макроикономически показатели от 2006 до 2008 г. инфлацията се очаква да бъде между 3.5 и 4%. В края на м. г. тя също бе 4%, въпреки че средногодишната достигна 6.1%. Петролът ще поевтинява от 46.8 USD за барел до 40 USD през 2008 г. Доларът обаче леко ще поскъпне, като още до края на 2005 г. се очаква валутен курс от 1.55 лв. за долар, а през 2006 до 2008 г. - 1.57 лв. Икономиката ще продължи да расте с около 5%. Прогнозата за ръста на БВП през 2005 г. е 5.2%, въпреки че за първи път бяхме свидетели на две официални прогнози - 5 и 5.6%. Инвестициите ще достигнат 24.6% от БВП.
Източник: Пари (04.05.2005)
 
Вероятно цените на тока за стопанските абонати на ниско напрежение ще бъде увеличена от 1 октомври и ще се изравни с цената за бита. От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ предвиждаха това да стане още от април, но не бяха внесени предложения от съответните ЕРП. В момента MW за бита струва 100 лв., а за стопанските потребители - 85 лв. Цената на тока за промишлеността ще бъде повишена, но не драстично и няма да доведе до инфлация, тъй като ще се отнася само за абонати ниско напрежение, а това са офиси и кафенета. Ако регулаторът вдигне и цената на абонати за високо напрежение, ще засегне промишлеността и ще предизвика верижна реакция, чийто краен резултат ще е по-висока инфлация. В момента няма условия за увеличаване на цените на тока за битовите потребители и за промяна на тези тарифи, заяви заместник-председателят на ДКЕВР Игнат Томанов пред Дарик радио. От 1 октомври 2006 г. ще отпадне така нареченото първо стъпало - тези 75 Kwh за бита, които се плащат най-евтино. Електроразпределение Столично, София-област и ЕРП Плевен предложиха от 1 октомври да бъде въведена такса електромер от 3.60 лв. месечно за битовите потребители. Предложенията за цените на тока и тарифите трябва да бъдат внесени в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 29 май за одобрение и обществено обсъждане.
Източник: Пари (04.05.2005)
 
Най-голямата стоманодобивна корпорация в Украйна в сряда заяви, че ще поиска разговори с правителството, настоявайки про-западно настроената администрация да действа съобразно закона – а не съобразно политиката, при преразглеждането на приватизационни сделки, сключени в минали периоди. Максим Басов, първи заместник председател на Interpipe Corp. заяви пред Associated Press, че компанията би могла да докаже, че е действала в съотвествие с действащото законодателство при нейната приватизация, извършена по време на упрвлението на бившия президен Леонид Кучма. “Готови сме за диалог с правителството,” заяви Басов. Правителствени представители не бяха открити за коментар. Interpipe произвежда стоманени тръби, като основният актив на дружеството – Никополският металосплавен завод, обслужва поне 15 от най-големите производители на стомана в света, вкл. U.S.Steel Corp. и немсата ThussenKrupp. Компанията беше продадена на Виктор Пинчук – зет на Кучма, докато Кучма беше президент. Някои от съюзниците на настоящия президент Виктор Юсченко намекнаха, че приватизацията на компанията е доста подозрителна. Главната прокуратура на страната вече стартира дело срещу приватизацията на Никополския завод. “Всичко, което сме правили, е било в съотвествие със закона,” заяви Басов, добавяйки, че компанията настоява, ако сделката бъде преразглеждана, то това да бъде правено "с оглед на закона, а не с оглед на нечии икономически или политически интереси.” Басов предположи, че украинският Държавен имуществен фонд и базираната в Киев Приват Банк (която е миноритарен акционер в дружеството), ще се опитат да направят недобронамерен опит за придобиване на акции на компанията на среща, организирана без да бъде поканен Пичнук и съвета на директорите. Държавният имуществен фонд контролира активи, стратегически за украинската икономика. Юсченко окачестви някои от приватизационните сделки в страната през последното десетилетие като държавни престъпления, извършени от съюзниците на Кучма, и обеща те да бъдат преразгледани. Правителството се опитва да върне на държавата най-доходоносното държавно стоманодобивно предприятие Криворижстал. В момента то е собственост на Инвестиционния металургичен съюз, джойнт венчър между Пинчук и още един от олигарсите на стоманодобивната и въгледобивна индустрия в страната – Ринат Ахметов. Фабриката беше продадена миналата година за 800 млн.щ.д., въпреки слухове, че са били подадени и по-високи оферти от стоманодобивни компании от САЩ и Русия. Собствениците на Криворижстал в сряда подадоха апелационна жалба срещу решението на Икономическия съд да върне собствеността върху дружеството на държавата. На фона на растящите страхов сред инвеститорите колко назад във времето ще бъдат преразглеждани минали приватизационни сделки, Юсченко миналата седмица помоли правителството да подготви списък с предприятия, които могат да се окажат проблемни. Юсченко постави срок на правителството да направи това до 11 май. (източник: Associated Press)
Източник: Други (05.05.2005)
 
Руският стоманодобивен гигант Новолипетск вчера предприе решителна стъпка към листването си в Лондон, след като пазарният регулаторен орган на страната разреши компанията да листва до 1/4 от акциите си в чужбина. Известно е, че Новолипетск, чиито мажоритарен собственик е олигархът Владимир Лисин – вторият по богатство човек в Русия, след Роман Абрамович (според класацията на Форбс), има желание да се листва в Лондон. Компанията, която е третият по големина производител на стомана в Русия, напоследък генерира рекордни печалби и нае инвестиционни банки, като UBS, HSBC и руската Алфа Банк да и помогнат при търсенето на различни опции, вкл. листване в Лондон в рамките на идните 12 месеца. (източник: Independent)
Източник: Други (05.05.2005)
 
Един човек загина вчера при трудова злополука в цех в завод "Стомана" на "Кремиковци". Не е имало авария, която да причини инцидента, уточни пресаташето на завода Тодор Христов. Той обясни, че злополуката е станала по време на товаро-разтоварваща дейност. По време на работа неколкотонен железен блок е паднал върху 34-годишен мъж, съобщи агенция "Фокус". Работникът е починал на място. Няма други пострадали. Изпълнителният директор на Главната инспекция по труда Тотю Младенов веднага назначи проверка по случая и лично отиде до завода. 30 металурзи са загинали на работното си място от 1990 г. до април 2004 г., по данни на КНСБ. Най-много жертви е взел "Кремиковци" - 22. Последният голям инцидент в комбината беше миналия януари. Тогава при авария в доменната пещ загинаха трима работници, а 21 пострадаха. Делото по случая още не е приключило. На съд застанаха шестима от комбината. Те са обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на задълженията. Близките на единия от загиналите пък предявиха иск за 300 000 лв. кръвнина. По данни на социалното министерство трудовите злополуки са намалели с 9% през 2004 г. спрямо 2003 г. Според КНСБ обаче се увеличават професионалните заболявания. Около 20 300 са трудовите злополуки от 2001 до 2004 г. От тях 462 са завършили със смърт, а 449 са довели до инвалидност.
Източник: Сега (09.05.2005)
 
"Глоубъл файнанс" (Global Finance) стана собственик в производителя на бланширани картофи в България "Роял патейтос", стана ясно от съобщение на инвестиционния фонд вчера. "Глоубъл файнанс" придоби 60 на сто от акциите на компанията, а останалата част се разпределя между мениджърите й. Точният размер на инвестицията ще стане ясен на официалното представяне на сделката в четвъртък. Досега "Роял патейтос" беше собственост на притежавания от Стефан Шарлопов "Роял фуудс холдинг". Фабриката за бланширани картофи е единствена на територията на България и има потенциал да снабдява пазарите на другите балкански държави. "Роял фуудс" развиваше компанията в продължение на пет години и в момента тя има около 40 на сто пазарен дял. Стратегията на новите инвеститори е да продължат да развиват компанията през следващите три-пет години и да я наложат като водеща на Балканите. Фабриката се намира в село Белчин, община Самоков, и капацитетът й на производство е 10 хил. тона на година. Повече от 95 на сто от продукцията на фабриката се реализира на българския пазар. "Роял патейтос" е основен дистрибутор на международната компания за замразени храни и бланширани картофи "Мак кейн" (Mc Cain). Докато преди три-четири години суровината за производството се внасяше, то в момента между 70-90 на сто от картофите се произвеждат в България. Плановете на новите собственици са да разработят специална програма за подпомагане на местните производители, съобщиха от компанията. Други големи проекти на "Глоубъл файненс" в България са участие в "Чипита България", производителя на алуминиева дограма "Стилмет" (Seelmet) и др. През октомври 2004 г. фондът инвестира 2 млн. лв. във веригата магазини "Фамилия".
Източник: Дневник (10.05.2005)
 
Global Steel Holdings, дружество със специална инвестиционна цел, контролирано от Pramod и Vinod Mittal Ispat group, сключи сделка за придобиването на турската стоманодобивна компания Izmir Demir Celik за 78.4 млн.щ.д. Новината идва само две седмици, след като Global Steel Holdings съобщи, че е в процес на напреднали преговори за придобиването на стоманодобивен завод в България. Общата инвестиция в закупуването на българското предприятие, заедно с по-нататъшните инвестициите и разходи по управлението на околната среда, се очаква да достигнат около 300 млн.щ.д. С придобиването на турската компания, която има годишен капацитет от 1 млн.т., общият капацитет на Ispat Group ще достигне 15 млн.т. Източници от Global Steel Holdings съобщиха, че миналата седмица компанията е сключила сделка с Turkiye Is Bankasi AS, най-голямата частна банка в Турция, за придобиването на нейния 54.68% дял в Izmir. Останалите акции в Izmir Demir Celik, които са листвани на Истанбулската фондова борса, са собственост на много акционери. Формалностите около придобиването се очаква да приключат този месец. Източници, запознати с хода на събитията, заявиха, че турската банка е предложила за продажба дела си в Izmir още през юни 2003 г., след като регулаторните органи са разпоредили турските банки да намалят дяловете си в индустриални предприятия. Банката реши да продаде участието си в стоманодобивното дружество, тъй като то не беше част от основните й дейности. Придобиването би могло да помогне на Ispat group да се сдобие контрол и над други стоманодобивни компании в Турция. Говори се, че световни стоманодобивни гиганти като Mittal Steel и Arcelor кроят планове да погълнат най-голямата фабрика за производство на стомана в Турция – Eregli Demir & Celik Fabrikalari AS. Очаква се кандидатите да бъдат поканени да подадат оферти към края на тази година. Близо 75% от продукцията на Izmir Demir Celik е за износ. През 2004 г., компанията регистрира печалба в размер на 29.5 млн.евро, в сравнение със загуба през предходната година. (източник: Business Standard)
Източник: Други (10.05.2005)
 
Немски стоманодобивни работници се канят да предприемат стачни действия за пръв път от 27 години насам, разгневени от, според тях, твърде ниските увеличения на заплатите на фона на огромните печалби, генерирани от предприятията и растящите възнаграждения на техните ръководители. Решение за стачка, обаче, евентуално ще бъде взето утре. В същото време, редица големи местни производители на стомана, като ThyssenKrupp и Salzgitter съкращават производството си, поради очакваната тенденция на спад в бизнес цикъла. (източник: FT)
Източник: Други (10.05.2005)
 
Считано от 19 май, Китай ще наложи мито върху вноса на някои видове суровини, използвани в производството на стомана, предназначена за износ. Азиатската страна предприема активни мерки за ограничаване на инвестициите в местната стоманодобивна индустрия и облекчаване на недостига на желязна руда и въглища. Правителството ще наложи 8% мито върху вноса на желязна руда, чугун, скрап, блокове, пръти и слабове, закупени в страната за преработка в метал, предназначен за износ, съобщи министерството на търговията в свое изявление, публикувано на уеб-сайта му. Китай се опитва да забави инвестициите в стоманодобивната индустрия с цел намаляване търсенето на някои суровини, вкл. желязна руда и въглища. Правителството ще ограничи износа от страна на производители, които произвеждат стомана по непечеливш начин, изразходват твърде много суровини или пък замърсяват околната среда, съобщи държавната телевизия CCT, цитирайки премиера Уън Дзябао. “Китай ще засили мерките за охлаждане на икономиката, предприети от тази година,” заяви Сю Айхуа, анализатор от пекинската компания Antaike Information Development Co. (източник: Taipei Times)
Източник: Други (11.05.2005)
 
Цените на скрапа от неръждаема стомана в Европа се повишиха с около 40 EUR/т паралелно с поскъпването на никела. В момента на спот пазара скрапът се търгува по 1670-1690 EUR/т /2150-2175 USD/т/ CIF Ротердам. Търговците във Великобритания, където се фиксират обикновено месец за месец, съобщават, че цените остават без промяна за доставка през този месец - 810-840 GBP/т. Цените се покачиха, но същевременно се наблюдава спад в търсенето, което най-вероятно ще спре поскъпването на скрапа от неръждаема стомана. Никелът поскъп-на до 7-месечен ценови рекорд вчера, а европроизводители на стомана предвиждат спад в търсенето му, защото ще започнат ремонти на мощности.
Източник: Пари (11.05.2005)
 
За втора година ЛУКойл-Нефтохим Бургас е най-големият данъкоплатец в държавата и спечели приза в категорията на големите. ЛУКойл осигурява една четвърт от всички данъчни приходи и произвежда 9% от БВП. Победителите в конкурса Данъкоплатец и осигурител на България 2005 бяха обявени сред 28 финалисти, физически и юридически лица. Те са избрани от специална комисия сред 166 номинирани от всички териториални данъчни дирекции и районни управления Социално осигуряване. Конкурсът се организира за първи път от Националната агенция за приходите, Главна данъчна дирекция и Националния осигурителен институт. Адвокат Тодор батков е най-големият платец на данъци сред физическите лица. В конкурса за първи път се номинират и най-коректните граждани към държавата. Конкурентите му са Валери Стоянов, собственик на фирма в Бургас, разградският агробизнесмен Васил Петров, великотърновският търговец на зърно Григор Григоров и софиянецът Иван Вълканов. В категорията Юридическо лице данъкоплатец на годината е Балкани ЛК, номиниран от Териториална данъчна дирекция Републикански данъци-Бургас. Фирмата се занимава с ремонт на електродвигатели, генератори и трансформатори по съвременни технологии. Най-големият осигурител е Стомана Индъстри АД - Перник, водещ производител на стомана у нас. Дружеството е на националния и световните пазари повече от 50 години. Преобладаващата част от продукцията на завода е за износ. В категорията Юридическо лице осигурител на 2005 е Мини Марица-изток ЕАД - клон рудник Трoяново - Север , с. Ковачево, обл. Стара Загора. В категорията самоосигуряващо се лице приза отнесе сливенчанинът Георги Чолаков.
Източник: Пари (12.05.2005)
 
Адвокат Тодор Батков и бургаската рафинерия Лукойл Нефтохим грабнаха наградите Голям данъкоплатец. Състезанието е на Главна данъчна дирекция. На церемония в хотел Шератон финансовият министър Милен Велчев и шефът на данъчните Николай Попов им връчиха стилни златни плакети. Адвокат Батков спечели срещу четирима конкуренти, които бяха номинирани в първата надпревара за физическо лице. Лукойл Нефтохим пък печели приза за втора поредна година. Като лоялен данъкоплатец – юридическо лице., награда взе още една бургаска фирма – Балкани ЛК. За първи път тази година бяха отличени и трима големи осигурители. Това са Стомана Индъстри, Мини Марица Изток, клн Рудник Трояново – север и сливналията Георги Златев, който бе обявен за човека, внесъл най-високи осигуровки през миналата година.
Източник: 24 часа (12.05.2005)
 
479 млн. лв. е излишъкът в бюджета в края на март, сочат данните на Министерството на финансите. Приходите в сборния бюджет на страната са 4,166 млрд. лв., а разходите са 3,687 млрд. лв. Данъчните приходи за първото тримесечие са 2,335 млрд. лв., което е с 19,4% повече от същия период на миналата година. Фискалният резерв към 31 март е 4,781 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.05.2005)
 
ThyssenKrupp AG, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, утрои печалбата си през третото фискално тримесечие, след предприетите увеличения на цените на стоманата и продажба на недвижими имоти. Чистите приходи за трите месеца до март тази година са в размер на 1.045 млрд.евро (1.32 млрд..д.), в сравнение с 345 млн.евро преди година. Анализаторите имаха по-високи очаквания. Изпълнителният директор на компанията Екехард Шулц продаде общо 48 000 апартамента, използвани от работници в компанията, и спечели от продажбата около 1 млрд.евро. Ходът е част от усилията да бъде съкратен дълга и да се осигурят средства за поглъщания на други дружества. Компанията регистрира най-високата печалба в историята си миналата година, когато цените на стоманата скочиха почти два пъти. Анализаторите ThyssenKrupp да обяви чисти приходи от 1.13 млрд.евро. Прирастът в търсенето на стоманени продукти в Европа се забавя, а вносът се увеличава. След като увеличи цените на стоманата за шесто поредно тримесечие, на фона на глобалния икономически растеж, който увеличи търсенето на стомана, в момента ThyssenKrupp съкращава продукцията си с цел подпомагане на цените. Други компании от бранша, като люксембургската Arcelor също предприемат съкращения на производството. Немската Salzgitter AG вече съобщи, че не е успяла да осъществи всички увеличения на цените, които е имала желание да извърши през второто тримесечие. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (13.05.2005)
 
Групировката Евраз, водещият производител на стомана в Русия, обяви петкратно увеличение на чистата печалба за миналата година, която достигна 1.08 млрд.щ.д. Компанията планира да осъществи първично публично предлагане на сво акции на Лондонската фондова борса. Приходите, реализирани през изминалата година, са в размер на 5.9 млрд.щ.д., в сравнение с 2.1 млрд.щ.д. преди година. Наскоро предприятието се регистрира в Люксембург, за да публикува резултатите си по международните счетоводни стандарти, в подготовка за публичното предлагане, планирано за по-късно този месеци или началото на юни. Изключително доброто представяне на Евраз е резултат от общия подем на пазара на стомана миналата година, на фона на засиленото търсене в Китай, както и оптимизираните производствени разходи. Резултатите ни предоставят възможност да увеличим инвестициите си в съществуващите мощности, както и да потърсим евентуални възможности за нови придобивания и разширяване на дейността ни в областта на минното дело,” заяви вицепрезидента на компанията Александър Фролов. През 2004 г. Евраз, която притежава три стоманодобивни завода, както и мини за добив на желязна руда и въглища, произведе 13.7 млн.т. стомана. Компанията, в която работят около 93 000 души, също така контролира търговското пристанище Находка в източната част на Русия, което й предоставя достъп до азиатските пазари. (източник: Forbes)
Източник: Други (13.05.2005)
 
Гръцката компания "Терна" ще изгражда и електрифицира жп отсечката Първомай - Крумово, която е част от линията Пловдив - Свиленград. Европейската комисия е одобрила доклада на тръжната комисия за избора на компанията за изпълнител на проекта и в близките дни ще започнат преговори за сключване на договора, съобщи финансовият министър Милен Велчев пред БТА. Той посочи, че след полученото одобрение започва реализацията на най-големия проект, финансиран по програмата ИСПА. От транспортното министерство не потвърдиха информацията на финансовия министър. Няма да коментирам нищо по търга, заяви министър Николай Василев. Според председателя на комисията по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев може да се очаква кандидатите да оспорят избора пред Европейската комисия.
Източник: Дневник (16.05.2005)
 
BHP Billiton се оттегли от съвместния си проект с южнокорейската Posco за изграждане на производствена мощност в източната част на Индия на обща стойност 10 млрд.щ.д. Компанията реши да не участва в най-голямата директна чуждестранна инвестиция в страната, след като отказа да приеме финансовите условия, поставени от местното правителство. Ходът на австралийската групировка е спънка за изпълнението на проекта, който вече претърпя сътресения около правата за развиване на минна дейност и износ, и ще допринесе за засилването на притесненията на чуждестранните компании да инвестират в Индия. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (16.05.2005)
 
Украинската индустриална групировка Донбас спечели ексклузивното право да преговаря за покупката на полската държавна стоманодобивна компания Huta Czestochowa, след провала на офертата, подадена от от най-големия производител на стомана в света Mittal Steel Co., съобщи полският финансов министър Ячек Соча. Mittal Steel притежава най-големият стоманодобивен холдинг в Полша PHS и държеше ексклузивното право да преговаря за покупката на Huta Czestochowa до петък, но местните синдикати отхвърлиха предложението на Mittal към тях като незадоволително, дерайлирайки предложението на Mittal на финалната фаза. Соча заяви, че Донбас, която беше победена от Mittal Steel в първия рунд на търга през февруари, трябва до 19 май да подобри офертата на Mittal Steel и да договори сделката със синдикатите до средата на юни. През февруари Mittal Steel спечели първия рунд предлагайки 1.25 млрд.злоти (300 млн.евро, 379 млн.щ.д.), срещу 1.1 млрд.злоти от Донбас. Базираната в Холандия компания после предложи на синдикатите сделка, включваща гаранция за запазване на броя на работните места за период от 5 години, но синдикатите я отхвърлиха, като поискаха гаранция от 10 години. В началото те настояваха срокът да бъде 15 години. (източник: Forbes)
Източник: Други (16.05.2005)
 
Първият семинар “Модерната архитектура - алуминий и стъкло” ще се проведе на 28 май в кк “Златни пясъци” в присъствието на повече от 100 изявени български и чуждестранни архитекти. Организатори на събитието са “Стилмет” АД и “Главербел”. Целта на проявата е да се представят и изследват съвременни архитектурни решения, изпълнени с алуминий и стъкло, както и да се обсъди прилагането на принципите на енергийната ефективност в модерната архитектура. В симпозиума ще вземат участие над 100 български архитекти от градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Благоевград. “Стилмет” АД е част от холдинга “Виохалко” и произвежда алуминиеви екструдирани изделия - стандартни профили, профили по чертеж на клиента и профили за алуминиеви архитектурни системи. Наскоро дружеството откри своя представителна сграда - бизнес център East Park Trade Center, в изпълнението на която са вложени материали на “Стилмет”. “Главербел” е белгийска компания, производител на плоско стъкло и стъклопакети.
Източник: Строителство Градът (17.05.2005)
 
Растеж от 5.5% през тази година прогнозира Иван Искров, управител на БНБ. Българската икономика може би ще запази и през 2005 г. темпото си на растеж от миналата година, тъй като нарастващите износ и потребителски разходи смекчават ефекта от ограничаването на банковите заеми. Мерките за ограничаване на кредитирането най-вероятно няма да попречат на икономическия растеж през тази година, посочва управителят. Страни с нововъзникваща пазарна икономика като нашата не се нуждаят от изкуствен растеж, дължащ се на масирано вземане на кредити, казва още той. Иван Искров отбелязва, че е оптимист за вероятността България да влезе в еврозоната през 2009 г. Ще запазим валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото, подчертава Иван Искров.
Източник: Пари (17.05.2005)
 
Дефицитът по текущата сметка за януари - март 2005 г. е 707.3 млн. EUR, или 3.3% от БВП, сочат данните на БНБ за платежния баланс към март т. г. Това е ръст от 41.6% спрямо същия период на предходната година, когато той е бил 499.4 млн. EUR. За март 2005 г. текущата сметка е отрицателна в размер на 235.9 млн. EUR при дефицит от 140.2 млн. EUR за същия месец на 2004 г. Търговското салдо за първото тримесечие на 2005 г. също е отрицателно и възлиза на 651.6 млн. EUR. Дефицитът се увеличава със 143.2 млн. EUR, или 28.1% спрямо същия период на м. г. За периода януари - март т. г. износът нараства с 20.8% до 2.078 млрд. EUR, а вносът се увеличава с 22.5% и достига 2.729 млрд. EUR. Салдото по услугите за първите три месеца е отрицателно в размер на 75.7 млн. EUR. Дефицитът нараства с 47.3 млн. EUR, или 166.5%, спрямо същия период на 2004 г., когато е бил 28.4 млн. EUR. Общият баланс за първото тримесечие е отрицателен в размер на 114.3 млн. EUR при дефицит от 24.4 млн. EUR за същия период на 2004 г. За януари - март т. г. валутните резерви на БНБ намаляват със 146.7 млн. EUR спрямо декември 2004 г. По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции у нас за първите три месеца на 2005 г. са 289.1 млн. EUR. Те са намалели с 20.3% спрямо същия период на предходната година, когато са били 362.6 млн. EUR. Преките инвестиции покриват 40.9% от дефицита на текущата сметка за януари - март т. г. при 72.6% за същия период на 2004 г. Преките инвестиции в чужбина за тримесечието са 15.6 млн. при 8.3 млн. EUR за 2004 г.
Източник: Пари (18.05.2005)
 
Вторият по големина производител на стомана в Япония и четвърти в света - JFE Holdings, обяви че очаква 84% ръст на приходите за текущата финансова година, завършваща през март 2006 г. Компанията отчете рекордни доходи за финансовата година до март 2005 г. в размер на 467 млрд. йени или 4,4 млрд. долара., сравнено с 254 млрд. йени за предходната година.
Източник: Монитор (18.05.2005)
 
Според консултантската компания MEPS International търсенето на стомана в Западна Европа ще се влоши. В последния си обзор на развитието на сектора в Европа, MEPS споменава, че наскоро публикуваните цифри показват, че икономическият растеж в Еврозоната е едва 1.6% през първото тримесечие на годината. “В някои страни, вкл. най-големите потребители на стомана Германия и Италия, той е още по-слаб, а перспективите са негативни,” гласи доклада. В началото на годината, имаше надежди икономическият растеж в страните от Еврозоната да достигне 2%. “На световните пазари, които вървят добре и работят в полза на европейската производствена промишленост, силните позиции на еврото влияят зле на конкуренцията. По-високите разходи за суровини и енергия създават още по-големи трудности на производителите на стомана,” продължава доклада. Според MEPS, икономиката на EU-15 не е в много по-добро положение. “Няма признаци за увеличение на частните капиталови инвестиции, нито на индустриалното производство. Топ производителят на стомана Arcelor прогнозира прираст в индустриалното производство в размер на не повече от 1.4% за тази година.” MEPS твърди, че докато запасите от стомана надвисват над нуждите на пазара, потреблението едва ли ще нарасне в обозримото бъдеще. Освен това, силното евро превърна ЕС в нетен вносител на стомана през първите няколко месеца на 2005 г., което създаде още по-голямо напрежение на пазара. (източник: Forbes)
Източник: Други (18.05.2005)
 
Общото събрание на Българска стопанска камара преизбра с нов мандат от 5 години Божидар Данев за председател на най-голямата работодателската организация в България. Новият Управителен съвет включва представители на 29 фирми, 26 браншови и 21 регионални организации, членуващи в БСК. В Изпълнителното бюро на Камарата бяха преизбрани Валентин Захариев (Кремиковци), Величко Александров (ИТА холд), Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Лъчезар Цоцорков (Асарел медет) Петър Денев, Радосвет Радев (Дарик), Сашо Дончев (Овергаз), Филип Рамбаут (Агрополихим).
Източник: Капиталов пазар (19.05.2005)
 
Дали ще има промяна в собствеността на Кремиковци АД, ще проличи след общото събрание на акционерите, което ще се проведе на 30 май. Сред точките в дневния ред са разпределянето на печалбата за изминалата година, както и промени в състава на надзорния съвет. До средата на юни трябва да стане ясно ще има ли Кремиковци нов собственик. На 19 април мажоритарният акционер на металургичния комбинат Финметалс холдинг уведоми фондовата борса, че е подписал предварително споразумение с индийската компания Global Steel Holding Ltd. за закупуване целия капитал на Финметалс. Балансовата печалба на Кремиковци АД за 2004 г. е над 80 млн. лв., сочат данните за изтеклата година. Само през 2004 г. инвестициите са 92 млн. лв., като общата им сума от приватизацията досега надхвърля 488 млн. лв. Инвестиционната политика на Кремиковци вече надхвърля границите на България. Купен беше завод за ламарина с пластмасово покритие в Лесковац - Кремиковци Леминд. Дружеството има спорове с Агенцията за следприватизационен контрол. Тя не признава инвестициите, направени със собствен интелектуален и технологичен потенциал, които надхвърлят 200 млн. лв. Това води до неоснователно инкасиране на гаранцията от 11 млн. лв. заради неправилно тълкуване на неизпълнение на инвестиционната програма. Друга фрапираща санкция от страна на АСК е неустойката от 5 млн. EUR, която е наложена заради неизпълнение на износ за Италия през 2001 г. Въпреки че e представен двустранен протокол с Марчегалия, доказващ, че всъщност договореното количество от 1.5 млн. т метали дори е надхвърлено. В момента се водят съдебни дела за признаването на инвестиции и при спечелването им наложените обезпечителни мерки следва да бъдат отменени.
Източник: Пари (19.05.2005)
 
Posco, петият по големина производител на стомана в света, в четвъртък съобщи, че ще кандидатства за одобрение пред китайските власти във връзка с построяването на стоманодобивен завод в Китай, чиято продукция ще бъде използвана за нуждите на автомобилостроенето. От известно време, Posco търси възможности за разширяване на дейността си в Китай и Индия, където търсенето на стомана е много високо. Подали сме плана си в Китай, но все още не сме получили одобрение от китайското правителство. Все още нищо не е решено,” заяви Юнг Тае-хюн, генерален мениджър на Posco. По думите му, южнокорейската компания планира производствения капацитет на завода, който евентуално ще бъде построен в югоизточната китайска провинция Фудзиен, да бъде около 10 млн.м.т. годишно. Ако Posco осъществи плановете си, това ще е първото съоръжение за производство на сурова стомана на компанията в Китай, където тя вече присъства чрез 10 свои дъщерни дружество, които произвеждат и преработват различни стоманени продукти, като например неръждаема стомана. Китайските южни провинции Гуандун (Кантон) и Фудзиен привличат интереса на редица световни производители на стомана, като Posco и Baoshan Iron and Steel Company Ltd., тъй като в тях няма големи стоманодобивни заводи, за разлика от други части на страната. Като част от своята стратегия за експанзия на чуждестранни пазари, Posco участва в проект за изграждането на стоманодобивен завод и мина за добив на желязна руда в Ориса, Индия, където са съсредоточени голяма част от резервите от висококачествена желязна руда в страната. (източник: Financial Express)
Източник: Други (19.05.2005)
 
Банките в България ще предоговарят наново условията по раздадените кредити, които не са погасени към 2007 г. Това стана ясно на конференция за въвеждането на новите капиталови изисквания (популярни като Базел II) към кредитните институции. Стандартът влиза в сила от началото на 2007 г. След тази дата всеки трезор ще разглежда отпуснатите заеми, за да прецени риска, свързан с конкретния кредитополучател. На тази основа банката ще договори нови условия по кредита. "С въвеждането на Базел II всяка от рисковите експозиции в банковите портфейли трябва да има кредитен рейтинг", обясни Христо Михайловски, изпълнителен директор на Българската агенция за кредитен рейтинг. "По-високият рейтинг осигурява по-добри условия за кредитополучателите. За тези с по-ниска оценка условията ще са по-неизгодни, защото те носят по-голям риск за банката", допълни той. Според него фирмите, които тепърва ще теглят кредити, може отсега да потърсят възможности за оценка на своята кредитоспособност. Малките кредитополучатели ще се групират в пулове като групи клиенти за микрокредитиране. По евростандартите микрокредитът е под 1 милион евро. У нас банковият надзор ще реши каква да бъде тази сума.
Източник: Сега (20.05.2005)
 
Скандалният договор за 35-годишната концесия на магистрала "Тракия", който бе подписан в края на март, не може да влезе в сила. Причината е, че Европейската инвестиционна банка даде отрицателно становище по него. Положителната позиция на банката на ЕС е едно от условията, за да тръгне договорът с португалските концесионери. Това се налага, защото ЕИБ отпусна през 2000 г. нисколихвен заем от 100 млн. евро за изграждане на отсечките Оризово - Стара Загора и Карнобат - Бургас. Парите от кредита вече се харчат. Според концесионния договор обаче португалците ще вземат и тези участъци, ще им сложат бариери и ще събират такси за тях. А държавата ще продължи да изплаща заема. "Банката не е участвала в избора на концесионер на магистралата. Според правилника на ЕИБ тя може да финансира само проекти, които са отдадени на търг, по подходящ начин според правилата в Европейския съюз", пише в становището на финансовата институция. То бе предоставено от Душан Ондрейчка от пресслужбата на ЕИБ в Люксембург. От банката са категорични, че могат да финансират проекти, за които е проведен търг, и то по правилата на ЕС. А трите португалски фирми заедно с две български дружества бяха избрани за концесионер на "Тракия" без търг и конкурс. От пресслужбата на банката не отговориха дали ще си поискат обратно 100-те милиона евро. "Продължават преговорите с българското правителство", отговориха оттам. Душан Ондрейчка обясни, че представителят на ЕИБ за България Жан Марк Арнокс е на бизнес посещение. Нито един български министър обаче няма насрочена среща с него. Междувременно стана ясно, че строителният министър Валентин Церовски е в Люксембург. Според запознати той има срещи в централата на ЕИБ, за да ги разубеждава за отрицателната им позиция. Информацията потвърди шефът на транспортната комисия Йордан Мирчев. От ведомството на Церовски обаче отрекоха.
Източник: Стандарт (20.05.2005)
 
Производството на стомана в Русия през периода януари-април 2005 г. е нараснало с 3.5% до 21.91 млн.т. в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Федералната държавна статистическа служба. Производството на конвертирана стомана се е увеличило с 3.3%, достигайки 13.1 млн.т., а производството на електрическа стомана се е покачило с 16.8% до 4.24 млн.т. Производството на готови валцувани продукти бележи ръст от 5.8% до 18.2 млн.т. През 2004 г. производството на сурова стомана е нараснало с 3.4% до 58.854 млн.т. (източник: Interfax)
Източник: Други (23.05.2005)
 
Турската Erdemir Engineering Administration and Consultancy Services и Sehil Construction Industry планират да построят съвместно завод за производство на желязо и стомана в Туркменистан, като част от програмата за развитие на страната, която обхваща период до 2020 г. Годишният производствен капацитет на съоръжението, чието изграждане ще струва около 64.5 млн.щ.д., ще бъде 160 000 т. Строителните дейности се очаква да започнат през август 2005 г. и да бъдат завършени през февруари 2007 г. (източник: Reporter.gr)
Източник: Други (24.05.2005)
 
Финализирането на сделката за закупуването на "Финметалс холдинг" от "Глобал стийл" вероятно ще стане до средата на юли, съобщи изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Той обясни, че се очаква на общото акционерно събрание на "Кремиковци", което ще се проведе на 30 май, представители на индийската компания "Глобал стийл" да влязат в надзорния съвет на металургичното дружество. "Кремиковци" ще открие официално на 20 юли комплекса за непрекъснато разливане на стомана, каза също Захариев. По думите му инвестицията в новия завод към комбината е на стойност 40 млн. евро. Производственият капацитет е 1.8 млн. т стомана годишно. Изграждането на комплекса е започнало още през 1986 г. По-късно тогавашният собственик - държавата, се отказва от изграждането. Технологията е изцяло нова. Тя е насочена към повишаване на качеството на метала и снижаване на производствените разходи с около 25 евро на тон продукция, твърди Захариев. Инвестицията ще доведе до значително повишаване на производителността на труда. В инвестиционната програма на комбината за тази година са заложени още капитален ремонт на първия агрегат на 3-та доменна пещ и на конвенторното производство. Очаква се да бъдат ремонтирани аспирационните филтри в агломерационното производство и на втори технологичен електрофилтър. Съгласно предварително обявената бизнес програма на "Кремиковци" през тази година инвестициите ще достигнат близо 140 млн. лв. В тази сума бяха заложени и 33 млн. лв. за екология. За основни ремонти бяха предвидени 59 млн. лв., а за погасяване на разсрочени задължения още 95 млн. лв. "Досега в "Кремиковци" са вложени общо над 488 млн. лв. В тази сума не влизат спорните 180 млн. лв. Спорът на комбината с Агенцията за следприватизационен контрол дали сумата представлява инвестиции или не все още не е приключил", уточни Захариев. "При успешно приключване на сделката с "Глобал стийл" една от съвместните ни посоки за инвестиране ще бъде шипингът", заяви Захариев. Той каза също, че е собственик на 50 на сто от капитала на регистрираната в Сейнт Винсънт и Гренадини компания European Maritime Ltd. Дружеството е собственик на три кораба - European, Katya Z и Bella L, които се оперират от "Варна шипинг енд трейдинг" ООД. До края на годината офшорната фирма смята да придобие собствеността върху още един кораб. В момента част от товарите, превозвани от European Maritime са на "Кремиковци". Годишно комбинатът превозва по море около 6 млн. тона товари.
Източник: Дневник (25.05.2005)
 
С кораб за насипни товари се сдоби собственикът на "Кремиковци" Валентин Захариев. Фирма European Maritime, в която той държи 50% от акциите, купи 23 540-тонен съд. Той ще превозва суровини за "Кремиковци" от черноморските страни до пристанище Бургас. Корабът ще се менажира от "Варна шипинг енд трейдинг". Дъщерята на собственика на мениджърската фирма - кап. Веселин Генов, стана кръстница на новия кораб. Той получи името Bella L и ще пътува с украински екипаж под флага на Сент Винсент. Bella L е закупен с кредит от 5 млн. долара, отпуснат от UBS, съобщи Валентин Захариев. European Maritime планира да купи още един кораб до края на годината.
Източник: 24 часа (25.05.2005)
 
Министрите трябва да вземат ново решение за концесията на магистрала "Тракия", след като Европейската инвестиционна банка не подкрепи сделката с португалските фирми. Положителното становище на ЕИБ бе едно от трите условия на правителството, за да влезе в сила подписаният на 29 март договор. Причината е, че банката финансира със 100 млн. евро изграждането на два участъка от "Тракия". От централата на ЕИБ в Люксембург заявиха миналата седмица, че банката не може да участва в проекта, защото концесионерът не е избран след търг по правилата на ЕС. Шефове на ЕИБ дори препоръчаха да се направи нова процедура за "Тракия". Стана ясно, че банката може да прекрати финансирането за България. Критиките от Люксембург обаче не притесниха строителния министър Валентин Церовски, който подписа договора с португалците. Той дори се отметна от решението на Министерския съвет, като заяви, че одобрението на банката на Европа не било задължително. Церовски лансира версията, че други банки ще заемат мястото на ЕИБ в проекта. "Преговорите между кредитните институции ще са в началото на юни", потвърди той пред Дарик радио вчера. "Министър Церовски е този, който трябва да внесе на вниманието на кабинета предложения за разрешаването на казуса с ЕИБ", коментира правителственият говорител Димитър Цонев. "Иначе процедурно се задейства условието от предишното решение и договорът с консорциума от двете български и трите португалски фирми трябва да не влиза в сила", призна той.
Източник: Стандарт (26.05.2005)
 
Частният бизнес предвижда свиване на инвестиционните си програми за тази година с близо 4% спрямо 2004 г. Това показва последната анкета на Националния статистически институт за инвестиционните планове на фирмите у нас, направена в края на април. Най-песимистични са мениджърите в производството на хранителни продукти и напитки, при които очакваните инвестиции са с 11.5% по-ниски от миналата година. Силно намаление на инвестициите прогнозират и отраслите за недълготрайни потребителски стоки. В обществения сектор на промишлеността обаче се очаква ръст на инвестициите от 23.5%. В резултат общото номинално увеличение на инвестициите през 2005 г. се очаква да е 6.2%. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2005 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли. При тях очакваният ръст спрямо 2004 г. е близо 16%.
Източник: Пари (26.05.2005)
 
Металургичния комбинат "Кремиковци" е реализирал за първото тримесечие на 2005 г. печалба в размер от 1.64 млн. лв. За същия период на 2004 г. дружеството беше на загуба от 41.45 млн. лв. Приходите от дейността за периода са достигнали 211 млн. лв. от 172.5 млн. лв. Нараснали са приходите от продажба на стоки и продукция. Те са основното перо в приходите на компанията. От друга страна, разходите за дейността се запазват относително без промяна. Общите разходи са 232 млн. лв., като за аналогичния период на 2004 са били 225 млн. лв.
Източник: Дневник (26.05.2005)
 
Шест години след като беше приватизиран, металургичният комбинат "Кремиковци"се развива все по-стабилно. Дружеството вече се готви да пусне в експлоатация поредната голяма инвестиция, чийто размер е 40 млн. евро - комплексът за непрекъснато разливане на стомана, съобщиха от дружеството. Преди броени дни акциите на "Кремиковци" АД на борсата предизвикаха трескаво оживление сред инвеститорите. Доверието на брокерите повиши цените до 22,50 лева, което е на една крачка от историческите за борсовата история на комбината 25,45 лева. Само за последния ден на миналата седмица книжата регистрираха ръст от 1,20 % и се установиха на 21,80 лева. Причината - данните от финансовия отчет на дружеството за изтеклата 2004 г. и очакванията на анализаторите за чужд инвеститор. Финансовите параметри от дейността на компанията ще бъдат отчетени на 30 май, когато трябва да се проведе годишното общо събрание на акционерите. За втора поредна година ръководството на "Кремиковци" АД ще отчете положителен финансов резултат. Балансовата печалба на комбината за 2004 г. е над 80 млн. лева. Заедно с германската фирма "Кльостерс" металургичният производител създаде смесено дружество, което ще строи циментов завод за близо 30 млн. евро, съобразен с всички европейски еконорми. "Кремиковци" участва в проекта с около 20 % от капитала. Циментовият завод, не само че няма да замърсява, но и ще е сериозен екологичен ефект. Той ще оползотворява доменния шлак, който е отпадъчен продукт от металургичното производство, но основна суровина за циментовия завод. Отскоро обаче инвестиционната политика на комбината надхвърли пределите на България със закупуването на сръбския завод за ламарина с пластмасово покритие в Лесковац "Кремиковци Леминд" и спечелването на търга за косовското предприятие за поцинкована ламарина "Ламкос". Благодарение на тях българското металургично предприятие ще удвои капацитета си за производство на тези продукти с по-висока добавена стойност.
Източник: Монитор (27.05.2005)
 
Мексико съобщи, че ще наложи компенсационни тарифни квоти върху вноса на стоманени тръби от САЩ, тъй като нелоялният внос на тези продукти носи щети на местната индустрия. Мексиканското министерство на икономиката съобщи, че тарифите, които ще влязат в сила в събота (28 май), са наложени след проведено антидъмпингово разследване и в отговор на драстичното увеличение на пазарния дял на стоманени тръби внос от САЩ. “Вносът от САЩ се осъществява в условия на ценова дискриминация и накърнява местното производството на подобни продукти,” се казва в съобщението на министерството, публикувано в правителствения бюлетин на Мексико. Стоманените тръби се правят от валцувана или ниско-въглеродна стомана и се използват в хидравлични, санитарни или петролни инсталации. Новите тарифи ще варират между 6.77% и 25.43%. Мексико внася по-голямата част от нужните за местната индустрия стоманени тръби от САЩ, който е неин партньор (заедно с Канада) в Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Вносът на стоманени тръби в Мексико от САЩ е нараснал с 469% в периода 1999-2001, съобщи министерството. (източник: Reuters)
Източник: Други (27.05.2005)
 
Брутният външен дълг в края на март 2005 г. е 12,8 млрд. евро или 60.7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и нараства с 608.9 млн. евро в сравнение с края на 2004 г. Тогава брутният външен дълг е бил близо 12,246 милиарда евро или 63 на сто от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 8,419 млрд. евро - 65.5 на сто от дълга, а краткосрочните - 4,435 млрд. евро - 34.5 на сто от дълга.
Източник: Стандарт (28.05.2005)
 
Турция даде старт на приватизацията на стоманодобивното предприятие Eregli Demir Celik (Erdemir), след като официалното събощение за продажбата на 46.12% дял от предприятието беше публикувано във вторник (24 май). Заводът е една от най-важните точки в приватизационната програма на правителството за тази година. Според съобщението, крайният срок за подаване на оферти е 26 септември, като преди това заинтересованите компании трябва да подадат заявления за участие в предварителния кръг на квалификация не по-късно от 8 юли. В избраните предприятия ще бъде извършен дю дилижънс в периода между 25 юли и 9л септември. Заедно с блоковата продажба, ще бъде приватизиран и дял от 3.17%, който в момента е собственост на Турската банка за развитие. Фирмите ще трябва да предоставят и тръжна гаранция в размер на 40 млн.щ.д. Към приватизацията на Erdemir проявяват интерес няколко чуждестранни компании, вкл. англо-холандската Corus, люксембургската Arcelor, Mittal Steel, U.S. Steel Corp. и руските Новолипетск и Северстал. Турските фирми Borusan и Kibar Holding също проявяват интерес към търга. Правителството е решило да си запази “златната акция” при продажбата на Erdemir, която му дава право да назначи свой представител в борда на компанията, с цел гарантиране запазването на производството. Златната акция в общи линии е вид акция, която дава право на собственика й да упражнява вето върху промени в устава на дружеството. Erdemir съобщи през март, че е реализирала рекордни продажби и е успяла да удвои чистата си печалба (в щ.д.) през 2004 г., на фона на процъфтяващата стоманодобивна индустрия. Чистите приходи за годината достигат 589 млн.щ.д., в сравнение с 269 млн.щ.д. през 2003. Оперативната печалба е в размер на 631 млн.щ.д., в сравнение с 93 млн.щ.д. преди година. Компанията си е поставила за цел да увеличи производството на плоска стомана до 7 млн.т. годишно до 2007 г., и до 10 млн.т. до 2010 г. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (28.05.2005)
 
Двама квестори Христина Стамова и Цветан Цеков ще управляват Международна банка за търговия и развитие за срок от 3 месеца. Те са назначени със заповед от 28 май на подуправителя на централната банка Емилия Миланова. Многобройни нарушения на Закона за банките, както и продължителна неяснота около легитимното ръководство на банката са причината за назначаването на синдиците, обясниха от БНБ. Споровете между акционерите избухнаха през лятото на миналата година и предизвикаха намесата на полицията при опит за подмяна на ръководството на банката. По данни от отчета на банката към края на 2004 г. тя има загуба от 9.4 млн. лв. Преди време стана ясно, че интерес към банката проявява Людмил Стойков, който управлява Ладимекс, Стомана индъстри-Перник и курорта Дюни.
Източник: Пари (30.05.2005)
 
Акционерите на металургичния комбинат "Кремиковци" днес ще решат дали комбинатът ще стане собственост на "Глобал Стийл Холдинг Лтд.", собственост на индийската фамилия Митал. Съдбата на предприятието зависи от евентуалните промени в надзорния съвет, които ще бъдат направени на провеждащото се общо събрание. Индийците желаят да придобият комбината, като купят основния му акционер "Финметалс Холдинг". Очаква се още днес в надзора да влязат хора на бъдещия купувач. Сделката за "Финметалс" трябва да стане 60 дни след публикуването на официалното съобщение на 19 април. Според запознати продажбата може да се отложи за юли.
Източник: Стандарт (30.05.2005)
 
Mittal Steel Company беше изключена от съревнованието за закупуването на полската Czestochowa Steel Mill. Компанията, която е собственост на живеещия в Лондон магнат от индийски произход Лакшми Митал, вече държи контрола над 70% от стоманодобивните мощности в Полша, след като през последните три години придоби голям брой предприятия в страната. Компанията на Митал имаше добри изгледи за успех в търга за Czestochowa Mill миналия декември, но офертата й беше отхвърлена, след подадена жалба от конкурента й в надпреварата – украинската Донбос. Донбос обвини полските власти, че са допуснали нарушения и са пренебрегнали нейната оферта. Търгът отново беше стартиран през март тази година. Този път Mittal Steel Company предложи цена с около 28 млн.щ.д. по-висока от предложената от Донбос. Компанията, обаче, не успя да удовлетвори изискванията за компенсации от страна на служителите. В момента, полското правителство води преговори с Донбос, която междувременно се съгласи да плати колкото Mittal. Условията, които украинците предлагат на служителите, също са удовлетворителни. Договор, обаче, все още не е подписан. Според местни наблюдатели, полското правителство се опитва да се хареса на новата власт в Украйна, заради оказаната подкрепа на ЕС след “Оранжевата революция” в бившата съветска република. (източник: WebIndia)
Източник: Други (30.05.2005)
 
Очакваният обем на износа за 2005 г е 11 млрд. USD, а на вноса - 15.6 млрд. USD. Отрицателното търговс-ко салдо ще е 4.6 млрд. USD, се посочва в доклад на БСК за условията за износ на български стоки и услуги в единния европейски пазар. България търгува с близо 200 държави годишно. ЕС-25 води с дял от около 60% в износа и 54% от вноса. За България европейският пазар е изчерпан, смятат от БСК.
Източник: Пари (31.05.2005)
 
След 2 седмици ще се реши съдбата на "Кремиковци". За 14 юни бе отложено общото събрание на дружеството поради липса на кворум. На него вчера се очакваше в Надзорния съвет да влязат братята Прамод и Винод Митал чрез компанията си "Глобал Стийл Холдинг Лтд.". Това е едно от условията за финализиране на сделката. Преди около два месеца бе обявено, че "Глобал Стийл" ще купи "Финметалс", която притежава 75% от акциите на металургичния комбинат. Вчера книжата на "Кремиковци" паднаха с 2% на борсата и се продаваха на средна цена от 19,22 лв. за акция.
Източник: Стандарт (31.05.2005)
 
Общото събрание на "Кремиковци", което трябваше да се проведе в понеделник, се отложи поради липса на кворум. До изтичане на крайния срок за регистриране на акционерите не се яви основният собственик "Финметалс", който притежава 71% от "Кремиковци". Така общото събрание се отлага за 14 юни при същия дневен ред. От "Финметалс" отказаха коментар относно причините да не присъстват на общото събрание. Събранието се очакваше с голям интерес от миноритарните акционери на металургичния комбинат, тъй като една от точките предвиждаше акционерите да гласуват промяна на ръководството на дружеството. В средата на март от компанията "Глобал стийл" обявиха, че основната пречка за финализиране на сделката по покупката на мажоритарния собственик на "Кремиковци" е именно промяната в надзорния и в управителния съвет на комбината и свързаните с него компании. По-късно, на 19 април, в съобщение до фондовата борса "Финметалс холдинг" АД обяви, че между тях и "Глобал стийл" е подписано предварително споразумение, с което "Глобал стийл" ще купи в пълен размер капитала на "Финметалс холдинг" АД. За финализиране на сделката обаче е задължително да бъдат изпълнени всички ангажименти, поети по условията на предварителното споразумение, като тя следва да приключи в рамките на следващите 60 дни.
Източник: Дневник (31.05.2005)
 
Две фирми са получили разрешение от министъра на финансите Милен Велчев да не плащат ДДС при внос на стоки по големи инвестиционни проекти през 2005 г. През 2004 г. е имало 9 инвестиционни проекта, като общата стойност на инвестициите е била 1 593 642 287 лв. с ангажимент за разкриване на 1850 работни места. 16 фирми получиха такова разрешение от министъра през 2003 г. срещу инвестиции за около 690 млн. и разкриване на 1300 работни места. Срокът за прилагането на схемата е двегодишен, така че новите две фирми могат да ползват данъчен кредит по нея и през 2006 г. при вноса на стоки, уточниха от Министерството на финансите. Общо за близо 2.3 млрд. лв. са инвестиционните проекти за първите три години, през които се даде възможност за ползването на такова облекчение. Точно за колко инвестиции през 2005 г. ще се възползват да не плащат ДДС при внос, ще бъде отчетено в края на годината. Списъкът на фирмите, получили разрешение да приложат специалната схема за начисляване на ДДС е данъчна тайна. Официално обаче бе обявено, че първа от схемата се е възползвала гръцката групировка за черни и цветни метали Виохалко за инвестициите си в София мед. През 2003 г. тя получи възможност да внесе без ДДС машини и съоръжения за около 35 млн. EUR.
Източник: Пари (31.05.2005)
 
Според ThyssenKrupp AG цените на стоманата ще продължат да се покачват и през тази година, макар и по-бавно, в сравнение с изминалите няколко месеца. Говорител на едно от поделенията в ThyssenKrupp заяви по-рано този месец, че компанията очаква да увеличи цените на стоманата на тон възможно най-бързо, но все още не е взела решение дали да направи това през третото тримесечие на тази година. Стоманодобивният гигант вдигаше цените на продукцията си през всяко едно от тримесечията миналата година, както и през първите две тримесечия на тази година. В същото време, през второто тримесечие ThyssenKrupp съкрати производството си с 10% до 500 000 т., на фона на нарастващите запаси и по-слабото търсене от страна на строителната индустрия. (източник: Forbes)
Източник: Други (31.05.2005)
 
Европейската комисия (ЕК) наложи временно антидъмпингово мито в размер на 7.7% върху вноса на някои видове продукти от неръждаема стомана от Виетнам. Преди налагането на митото, виетнамските стоки се радваха на налози в размер на 3.7%. Митото ще бъде въведено временно върху пет виетнамски предприятия за период от шест месеца. Официалната ставка, която ще бъде валидна за период от пет години, ще бъде определена от ЕК през ноември. (източник: Eastday)
Източник: Други (31.05.2005)
 
Металургичните предприятия в страната успяват да намерят кредитори за финансиране на проектите си, свързани с изпълнение на европейските изисквания за опазване на околната среда и контрол на замърсяването, съобщиха техни представители. От 2001 г. насам едно от най-големите предприятия в бранша - "Стомана Индъстри" - Перник, е инвестирало 55 млн. евро за екология, като голяма част от тях са кредит от Международната финансова корпорация към Световната банка, съобщи административният директор на предприятието Константин Стаменов. Фирмата предвижда инвестициите в тази област до 2010 г. да достигнат 112 млн. евро. В момента "Стомана Индъстри" е в процедура да получи комплексно разрешително. От компанията уточниха, че са изпълнили 90% от изискванията за получаването му и няма да имат проблеми да се вместят в определения срок за изпълнението им. Бургаската "Промет стийл", която вече има комплексно разрешително, не планира конкретни екоинвестиции, тъй като не излъчва вредни емисии, каза Румен Хаджиатанасов, мениджър "Изследване и развитие" в компанията. Той уточни, че всички отпадъци на предприятието се усвояват от други производители. През 2004 година за екология са похарчени малко над 153 хил. лв. Хаджиатанасов каза, че след около месец се очаква подписване на договор с австрийската "Фьосталпине" за нова инсталация за производство на стомана. По този начин компанията, която сега купува заготовките от други фирми, ще може сама да ги произвежда. Изпълнителният директор на предприятието Мирослав Борисов допълни, че новата инсталация ще струва 25 млн. евро. Половината от средствата за финансиране ще бъдат осигурени от акционерите на компанията, а за останалата част ще се търси кредит. За тази инсталация "Промет стийл" ще трябва да кандидатства за ново комплексно разрешително, но Борисов уточни, че тя напълно ще отговаря на европейските изисквания. По екопрограмата си работи и "Кремиковци", като до 2007 г. комбинатът предвижда инвестиции на стойност 99.5 млн. евро, заяви Стоян Пирилов, директор "Технически въпроси и технологично развитие". Планира се общите инвестиции до 2011 г. да достигнат 360 млн. евро, като те ще включват и разходите за нови технологии, върху които комбинатът ще се концентрира след 2008 г., добави той. Дотогава "Кремиковци" ще обнови съществуващите производствени мощности, ще реконструира и ще построи нови очистни съоръжения. Над 80% от българското металургично производство е за външни пазари, като половината от износа е за страните от ЕС. До момента са инвестирани над 1 млрд. лв. за нови технологии.
Източник: Дневник (01.06.2005)
 
1,77 млрд. са родните вложения направени от фирмите и бюджета през първото тримесечие на годината, обявиха от статистиката. Това е увеличение с 400 млн. лв., или 30%, спрямо същия период на миналата година. Най-много инвестиции са направени в отрасъла транспорт, складиране и съобщения - 413 млн. лв. На второ място е преработващата промишленост с 407 млн. лв. От януари до март миналата година в сектора са вложени 305 млн. лв. Нетният размер на преките чужди инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор за първото тримесечие са $54 млн.
Източник: Стандарт (02.06.2005)
 
Stelco Inc. предупреди, че печалбата на компанията за второто тримесечие ще бъде “значително по-ниска” от печалбата, реализирана през първото тримесечие. Понижението се дължи на факта, че цените на стоманата падат. В същото време, Stelco се опитва да набере средства за своето преструктуриране. Вчера компанията съобщи, че по-високите цени на стоманата, както и по-високите енергийни разходи, са я принудили да отмени предишната си прогноза за 2005 г., която беше за печалба в рамките на 350-400 млн.щ.д. Все пак, обаче, Stelco отбеляза, че ще “се представи добре” през настоящото тримесечие и “силно” – през 2005 г. като цяло. От януари 2004 г. Stelco работи под защита от банкрут. Все пак, групировката успя да реализира солидна печалба миналата година, когато цените на стоманата достигнаха невиждани нива. Stelco регистрира печалба в размер на 49 млн.щ.д. за първите три месеца на годината, което е най-високата оперативна печалба на компанията в нейната история, въпреки 21 млн.щ.д., похарчени за преструктурирани. Цените, обаче, паднаха от миналата есен насам, и в момента се движат около 540 щ.д./т, в сравнение с 640 щ.д./т в началото на годината. Голяма част от спада в цените беше регистриран през миналия месец. (източник: London Free Press)
Източник: Други (02.06.2005)
 
Газопроводът НАБУКО, който ще свързва Каспийския регион със Западна Европа, ще пресича българо-турската граница в община Болярово, Ямболска област, а българо-румънската - на 6-7 км източно от АЕЦ Козлодуй. Крайната точка в Западна Европа ще е гр. Баумгартен, Австрия, където има газоразпределителен център. Това съобщиха във Варна министърът на енергетиката Мирослав Севлиевски и изпълнителният директор на Булгаргаз ЕАД Кирил Гергов. Двамата присъстваха на заседанието на управляващия комитет на NABUCO Study Company. В нея участват 5 газови дружества от Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия, които управляват над 10 млрд. EUR, обясни министър Севлиевски. До есента ще бъде създадена компанията, която ще поеме реализацията на проекта НАБУКО. На срещата се обсъжда преструктурирането на NABUCO Study Company в NABUCO International, която всъщност трябва да поеме изграждането на газопровода, посочи Гергов. Дължината му ще бъде 3300 км, а капацитетът за транзит на синьото гориво - между 25.5 и 31 млрд. куб. м годишно. През България трасето на газопровода ще бъде около 400 км. Инвестиционната компания ще трябва да изработи техническия и икономическия проект на газопровода, да проведе търга за изпълнител на самия строеж, както и да сключи търговските договори за доставката на природен газ.
Източник: Пари (03.06.2005)
 
Евраз, най-голямата стоманодобивна компания в Русия, успя да събере около 232 млн.бр.п. от частично предлагане на акции на компанията на Лондонската фондова борса вчера (2 юни), въпреки опасенията около инвестиции в Русия, след като руският петролен магнат Михаил Ходорковски беше осъден на девет години затвор във вторник (31 май). Емисията акции оценява компанията на 2.8 млрд.щ.д. През 2004, Евраз произведе 13.7 млн.т. сурова стомана, което я нареди сред 15-те водещи производители на стомана в света. American Newswires предаде, че източници близки до сделката са съобщили, че 27% от емисията е закупена от двама институционални инвеститори. (източник: Associated Press)
Източник: Други (03.06.2005)
 
На 28 май (събота) - по изключение работен ден за държавата, около 15.30 часа БНБ поверява управлението на МБТР на квесторите Цветан Цеков и Христина Стамова. Задачата им е в рамките на три месеца да изяснят възможностите за оздравяване на банката и за увеличаването на капитала й. В случай че това не стане, БНБ ще отнеме лиценза на МБТР и ще поиска от съда да я обяви в несъстоятелност. Същото ще се случи и ако банката закъснее с повече от седем дни да плати свое безспорно изискуемо задължение. Е, това е моментът някой с пари да си купи банков лиценз, преди България да се качи на последния вагон на Евросъюза. А задачата на двамата квестори в МБТР съвсем няма да е лека. От разрешаването й зависи дали ще се намери инвеститор, който е готов да налее в капитала й минимум 14 млн. лева (7 млн. евро). За да бъде привлечен такъв, трябва да има яснота по въпроса, кои точно са сегашните акционери на МБТР. Бони Бонев претендира, че контролира 88.64% от капитала й. Само че това се оспорва от по-големия му брат Пламен Бонев и братовчедите му , Петър Белчев и Боян Пенков. По заведеното от тях дело срещу решенията на общото събрание на акционерите от 12 юли 2004 г. вече има първите резултати. През май 2005 г. Софийският градски съд уважи искането им и отмени решенията на въпросното събрание с мотива, че гласувалите на него акционери са представили нелегитимни временни удостоверения. Както може и да се очаква, групата около Бони Бонев веднага е обжалвала това решение пред Софийския апелативен съд, който е насрочил делото за юли 2005 година. С други думи, съдебната битка между братята и поддържащите ги роднини продължава, независимо че тя е пагубна за МБТР. Защото от затварянето й ще загубят всички - и акционери, и надзорници, и мениджъри, и длъжници. Както се казва по друг повод: "Бог да ги вразуми!" Ако се намерят сценарист и режисьор, които искат да направят български вариант на известната телевизионна сага "Гулденбургови", въобще няма да им се наложи да търсят специален сюжет. А сериалът спокойно може да се казва "И фамилията Боневи може да плаче". В него има всичко: битието на един емигрант, създаването на фамилна корпорация, утвърждаването й на българския пазар повече от десет години след смяната на режима, както и "неизбежния" конфликт между наследниците, битката на родовите лагери, предателствата и подмолните комбинации. Сценарият спокойно може да се базира на една бизнес история, чието начало датира от 1992 година. Тогава братята Пламен и Бони Боневи, с помощта на баща си Евлоги и в съдружие с братовчедите си Петър Белчев и Боян Пенков - синове на сестрата на Евлоги Бонев, създават "Международна банка за търговия и развитие". Бащата Евлоги и семейството на по-малкия брат Бони, чиято съпруга Джуди е швейцарка, и досега прекарват по-голяма част от годината в алпийската държава. Докато големият брат Пламен и братовчедите Боян и Петър се застояват по-дълго в България, а центърът на тяхната фирмена империя е Пернишкият регион. Там са съсредоточени повечето фирми собственост на фамилията - заводът за тежко машиностроене "Радомир Метал", леяро-ковашкият завод "Ле Ко Ко", фирмата на Петър Белчев "ПКБ 1989", "Международният холдинг за търговия и развитие", "Първа сладкарска компания", "Частна дегустационна компания" и така нататък. Някои от тези фирми вече не съществуват, а други са със сменени имена, собственици и управители, но за това по-нататък. През годините от своето създаване МБТР се развива като една от добрите фамилни банки, които имат стабилни клиенти, мениджмънт и финансови показатели. И така до... лятото на 2004 г., когато от тлеещия скандал започват да припламват искри. Запознати с кухнята на кредитната институция твърдят, че завръзката на конфликта датира още от 2002 г., когато двамата братя решават да преструктурират капитала на МБТР. До този момент те контролират по 39% от акциите на банката, а останалите 22% са разпределени между фирмените структури на Боян Пенков и Петър Белчев. Това, което правят тогава братя Боневи, е, че прехвърлят по-голямата част от акциите на банката на офшорни компании, базирани в Лихтенщайн, Панама, Гибралтар и други зони, където законът защитава анонимността на собствениците на фирми. Така в МБТР се появяват нови акционери. Това са "Карина консултанс", "Мосвиев Трейд", "Потенца Ентерпрайсиз", "Мегатурс Ню Дименшън", "Индустриал Финанс", "Дженелтек", "Петрофинанс" и още десетина дружества, всяко от които притежава под 5% от капитала на банката. Пламен Бонев, който е известен у нас като основен инициатор за създаването на банката и дългогодишен (до средата на 2003 г.) председател на съвета на директорите й, оставя на брат си Бони да се занимае с офшорките. Той от своя страна пък поверява прекия им контрол на Каролин и Марк Сир, които са брат и сестра на съпругата му Джуди. По този начин по-малкият брат Бони Бонев, както твърди мълвата - с благословията на бащата Евлоги, поема от средата на 2002 г. прекия контрол върху офшорните фирми, които са записани като собственици на общо 88.64% от капитала на МБТР. Отделно Бони Бонев притежава 4.98% от акциите на банката, толкова има и по-големият му брат Пламен. Истинските им дялове в банката, включително и с тези в офшорните компании, естествено са разпределени със споразумение помежду им. По-важното в случая е кой държи документацията на тези дружества Оказва се, че тя е в ръцете на по-малкия брат - Бони, и роднините му в Женева. Точно по тази причина в началото на 2004 г. именно той подаде в БНБ документи с молба да притежава 88.64% от капитала на МБТР. Типично за семейната сага е, че същата молба пускат и Пламен Бонев заедно с Боян Пенков и Петър Белчев. За зла участ те не разполагат с необходимите документи, с които да докажат, че могат да притежават 88.64% от банката. Пернишкото крило на фамилията обаче е "въоръжено" с всички временни удостоверения на банката, както и с акционерната й книга - документи, без които Бони Бонев трудно може да докаже, че е собственик на дяловете, които претендира, че притежава. През април 2004 г. БНБ позволи на Бони Бонев да държи 88.64% от капитала на МБТР. Брат му Пламен веднага реагира, като заяви, че получаването на разрешение някой да притежават определен дял в банката още не значи, че останалите акционери ще му продадат акциите си (за което в."БАНКЕРЪ" тогава писа). Това бе първият официален сигнал че между Пламен и Бони вече има открито противопоставяне. В средата на 2004 г. по-малкият брат се опита да постави МБТР под свой контрол. На 12 юли се провежда общо събрание на акционерите на МБТР, което гласува членовете на надзорния съвет на банката да бъдат намалени от петима на трима души. Тогава от него са освободени председателят проф. Делчо Порязов, Иван Капитанов, Вера Церовска и Марта Пушева. От стария надзор остава единствено Каролин Сир, а новоизбраните му членове са известният юрист и бизнесмен Красимир Дачев и Калоян Янков. Самият Дачев твърди, че се е съгласил да участва и да оглави надзора на МБТР от чисто сантиментални съображения, тъй като е приятел със семейство Боневи и е имал желание да им помогне да постигнат разбирателство. Но и има и друга - бизнес връзка. През февруари 1999 г. 60% от капитала на държавната "Свилоза" са продадени на базираната в офшорния щат Делауер фирма "А.Р.У.С." А от май същата година до 2001-ва Дачев и Бони Бонев са членове на надзорния съвет на предприятието. Сега то се управлява от Дачев и е един от клиентите на МБТР. Толкова по въпроса за приятелството. Що се отнася до бизнеса веднага след като е избран от общото събрание на МБТР с гласовете на офшорните компании, новият надзорен съвет освобождава членовете на управителния съвет, които застават зад Пламен Бонев. На тяхно място са назначени хора, близки до Бони Бонев, а именно Светлозар Иванов, Александър Панев и Атанас Радев. На 16 август 2004 г. Софийският градски съд постановява, че приема решенията на общото събрание от 12 юли и назначенията на Иванов, Панев и Радев за изпълнителни директори. Само че хората на Бони Бонев прибързват да седнат на шефските кресла, тъй като не проверяват дали съдебното решение за това е вписано във фирмения регистър. На 16 август в 16 часа тримата нови изпълнителни директори са посрещнати пред централата на МБТР от Петър Белчев и охранителите му. Белчев заявява, че не приема решенията на общото събрание от 12 юли. За да бъде избегнат конфликтът, двете страни се договарят Белчев и останалите акционери около Пламен Бонев да проверят дали решението за назначаване на новите трима изпълнителни директори е вписано в регистъра на СГС и отново да се срещнат на следващия ден. Оказва се, че към 16 август такова вписване във фирмения регистър на СГС няма и точно от този факт се възползва пернишката фракция. По молба на Петър Белчев Софийската градска прокуратура образува проверка за основанията, поради които Светлозар Иванов, Александър Панев и Атанас Радев трябва да поемат управлението на банката. На 17 август тримата отново не са допуснати в сградата на МБТР. Следва кратка разправия с охраната. Идва и полиция. На Иванов, Панев и Радев е представено разпореждане на прокуратурата, което им забранява достъпа до сградата на МБТР - до изясняване на обстоятелствата около техния избор. Акционерите Пламен Бонев, Петър Белчев и Боян Пенков, които смятат, че интересите им са накърнени, пускат и жалба до Софийския градски съд. С нея те искат да бъдат обезсилени решенията на общото събрание от 12 юли 2004 година. Мотивите им са, че участвалите в него акционери не разполагат с легитимни временни удостоверения, които да удостоверяват, че те са собственици на съответните дялове от капитала на МБТР. След размяната на юридически удари пернишката и женевската фракции се опитват да проведат преговори за бъдещето на МБТР. Защото и на двете страни е ясно, че без легитимно ръководство и при появилите се информации за конфликт между акционерите на кредитната институция тя няма да издържи дълго. Точно по това време на бял свят излизат и някои данни за проблеми в кредитния портфейл на банката. Тогава двете групи - тази на Бони Бонев и другата на Пламен Бонев, си размениха претенции, че имат необслужвани задължения към МБТР. Според думите на лица, близки до Пламен Бонев, по-малкият брат бил съгласен да отстъпи дела си в банката, но само ако получи 7 млн. лева. Нещо повече, те твърдят, че по-възрастният брат бил съгласен да плати тази сума, но... разсрочено във времето. Гаранция за това бил евентуален залог на морските имоти на пернишкия бизнесмен и близък приятел на фамилията Людмил Стойков, чийто холдинг "Ладимекс" държи курортното селище "Дюни" - с няколко луксозни хотела, най-елитният от които е петзвездният "Марина Роял Палас", както и дялове в "Стомана-индъстрис" АД и "Радомир - Метал". Още в началото на 2004 г. Стойков обяви, че иска да основе банка, но при разговорите с представители на БНБ той е бил посъветван да закупи дялове от някоя от съществуващите кредитни институции. Естествено изборът му бе да участва в увеличението на капитала на МБТР и да стане неин мажоритарен акционер. Запознати с разговорите твърдят, че Стойков дори е предложил на Бони Бонев да му заложи - срещу исканата за банката цена от 7 млн. лв., един от хотелите си в курортното селище "Дюни". През април 2005 г. обаче самият Бони Бонев заяви в неофициален разговор с репортер на в."БАНКЕРЪ", че не е получавал подобно предложение от Стойков. Цялата есен на 2004 г. мина в безплодни преговори между Пламен Бонев и Бони Бонев, които така и не успяха да се договорят кой на кого колко и какво дължи, и как да уредят взаимоотношенията си. В края на годината цъфнаха и резултатите на МБТР които въобще не изглеждаха розово. При собствен капитал от 14 млн. лв. банката бе отчела загуба от 9 млн. лева. А това за запознатите с регулациите на БНБ означаваше, че капиталовата база на МБТР е не повече от 5 млн. лв. - с 5 милиона под необходимия минимум (от 10 млн. лв.), изискван според Закона за банките. В подобни случаи БНБ е задължена да вкара квестори в кредитната институция. Но Централната банка направи своеобразен компромис и реши да изчака с прилагането на крайната мярка с надеждата, че все пак братя Боневи ще успеят да се договорят помежду. И че може би ще приемат инвестицията и залога на Людмил Стойков. Според запознати с финансовото състояние на банката, загубата й от 9 млн. лв. е следствие от провизиите, които е трябвало да бъдат заделени по нередовно обслужвани кредити и вземания от финансови институции. Тези просрочия, сочи статистиката на кредитния регистър, са на фирми, които са под контрола на собствениците на банката. Самите акционери обаче не признават, че стоят зад този или онзи длъжник. "Имената, директорите и собствениците на въпросните нередовни длъжници са променени. И в момента е почти невъзможно да се направи връзка между фирмите с невърнати кредити и сегашните акционери", споделиха запознати пред "БАНКЕРЪ". Точно нередовните кредити обаче са били препъникамъкът при преговорите с Людмил Стойков, който заяви намерението си да участва в увеличението на капитала на банката. Твърди се, че собственикът на "Ладимекс" ООД е бил готов да инвестира в МБТР около 14 млн. лв., но при условие, че фирми като "Бокар Финанс", "Нуто 2002" ЕООД, "Стил 2000" ООД, "Тея 04" ЕООД, "ФОМ" ЕООД и "Ми Бу" ЕООД започнат редовно да обслужват просрочените кредити. Това обаче не приели да му гарантират нито Пламен Бонев, нито Бони Бонев. По тази причина през април 2005 г. Людмил Стойков заявява пред БНБ, че вече не се интересува от покупката на МБТР. Освен него интерес около МБТР проявили ред финансови хиени, но щом стигнели до неразборията между братята, се отказвали.
Източник: Банкеръ (04.06.2005)
 
Нов корпус с технологични линии за производство на прецизни електрозаварени тръби и профили откри Прециз интер холдинг. Инвестицията е в размер на 4 млн. EUR и ще позволи да бъдат открити нови 180 работни места. На официалната церемония за освещаване на корпуса присъстваха областният управител Румен Януаров и над 200 бизнеспартньори на русенското дружество от страната и чужбина. За външните пазари са предназначени повече от 50% от продукцията. Новите линии са предназначени за производство на тънкостенни електрозаварени тръби и профили. Дебелината на стената е 0.5 мм, което намалява металоемкостта на изделията при запазване на механичните им качества. Това води и до поевтиняване на продукта, поясниха експерти. В новия корпус са монтирани три технологични линии за производство на прецизни електрозаварени тръби и профили от нисковъглеродни студено- и горещовалцувани стомани и поцинкована ламарина.
Източник: Пари (06.06.2005)
 
Сагата около закупуването на австралийската миннодобивна компания WMC Resources най после приключи, след като само шест часа преди да изтече валидността на офертата на "БиЕйчПи Билитън" (BHP Billiton), английско-австралийският гигант обяви, че е придобил контрола върху WMC, предаде Би Би Си. Мнозинството от акционерите на австралийската компания са одобрили офертата на BHP на стойност от 7.2 млрд. долара. Така миннодобивният гигант се сдоби с 55.45 на сто от капитала на най-големия производител на уран в света. След решението на акционерите BHP удължи срока на своята оферта за закупуването на допълнителен дял в австралийското дружество до 17 юни, когато останалите акционери на WMC ще решат дали да продадат своя дял в компанията. В последния ден BHP заплаши, че ще оттегли офертата си, ако не успее да спечели 50 на сто от WMC. След новината акциите на BHP увеличиха стойността си с 1.8%. Според Ройтерс при затварянето на търговията в петък BHP вече е притежавала 76.25 на сто от WMC Resources. Според австралийските закони за да бъде финализирана сделката, BHP ще трябва да притежава минимум 90% от досегашния си конкурент, който контролира 38 на сто от най-голямото находище на уран в света - австралийската мина "Олимпик Дам" (Olympic Dam). Английско-австралийската компания се намеси в борбата за WMC през март, след като офертата на швейцарския му съперник Xstrata беше отхвърлена от акционерите на WMC поради прекалено ниската цена. Предложението на Xstrata беше за 6.5 млрд. долара. Победата на BHP за австралийската компания ще доведе до създаването на втори по големина в света производител на мед след чилийската държавна миннодобивна компания "Коделко" (Codelco), както и третия по големина производител на никел след руската "Норилск никел" и канадската "Инко" (Inco). Близостта до азиатските пазари, където търсенето на материали продължава да расте, ниският риск в региона, както и възможностите за разширяване на съществуващите мощности правят инвестицията в WMC още по-перспективна, коментират анализатори.
Източник: Дневник (06.06.2005)
 
Апелативният стопански съд в Киев наложи запор на 93,02% от акциите на минно-металургичния комбинат "Криворожстал". Съдът отхвърли обжалването на консорциума "Инвестиционно-металургичен съюз", Киев срещу решението на Стопанския съд от 22 април, предадоха агенциите. Неотдавна министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко обяви, че комбинатът ще бъде върнат в собственост на държавата. След това президентът Виктор Юшченко съобщи, че е подготвен списък от 29 предприятия, които подлежат на преоценка заради груби грешки в приватизацията. В списъка фигурират "Криворожстал", Днепровският металургичен завод "Дзержински", Никополският завод за феросплави, Запорожкият алуминиев завод и други стратегически предприятия в страната. Някои от тях имат руски собственици.
Източник: Монитор (06.06.2005)
 
Следващата стратегия на Световната банка за България ще е стратегия за партньорство и ще бъде коренно различна от предишната, която беше за подпомагане на страната, заяви Ананд Сет, директор на СБ за България, след подписването на споразумението за отпускане на третия заем за програмно преструктуриране PAL III на стойност 116.2 млн. EUR. Новата стратегия ще е четиригодишна и основната разлика с предходната ще е в подхода на изготвяне на програмата. Правителството ще представя приоритетите си на банката и тя ще решава дали да разреши финансиране след съгласуване със своите анализи и проучвания сред населението. Целта на новата стратегия ще е да помогне на България за довършване на необходимите реформи за успешна интеграция в ЕС, за по-доброто усвояване на средствата от европейските фондове и за изравняването на нивото на доходите с тези на страните от съюза. Надявам се да успеем да постигнем достатъчно висок растеж и икономически просперитет, за да може да преминем от досегашния си статут на нетен кредитополучател на средства от СБ към статута на нетен донор, заяви министърът на финансите Милен Велчев. Като особен успех за България Сет посочи голямото участие на частния сектор в БВП - около 75%, както и обема на преките чуждестранни инвестиции, който през 2004 г. достигна 11% от БВП и значително надвиши средното равнище за новите страни членки на ЕС. Бедността сред българското населението чувствително е намаляла, отчете Сет. Тя е по-ниска от тази във всички страни от Югоизточна Европа и ОНД с изключение на Хърватия, допълни той.
Източник: Пари (07.06.2005)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски ще посети днес Перник и Радомир. В Перник премиерът ще разгледа изложбата на децата от Дневния център за лица с интелектуални затруднения, подредена в Обединения детски комплекс. Министър-председателят Сакскобургготски ще посети и "Стомана Индъстри". В 18 часа започват срещите на премиера с кметската управа и обществеността на Радомир.(www.btv.bg)
Източник: Други (07.06.2005)
 
Пекин ще се опита да задържи годишния си стоманодобивен капацитет на нива от около 300 млн.т. в дългосрочен план, като ще продължи да насърчава консолидацията на стотиците стоманодобивни предприятия в страната, съобщиха държавните медии на Китай във вторник. През април Държавният съвет, или Кабинетът, одобри проекто-политика за развитието на стоманодобивната индустрия, която се очаква да излезе официално идния месец. Политиката цели да регулира развитието на стоманената индустрия в страната. Производството на стомана в Китай през 2005 г. се очаква да достигне “поне” 300 млн.т., но търсенето ще спадне под тези нива до 2020 г., заяви Чи Сяндун, зам. главен секретар на Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) пред Reuters. Той не спомена подробности относно очаквания капацитет за периода 2005-2020 г. Водещите 10 производители на стомана в Китай трябва да произвеждат поне половината от общото количество на произвежданата в страната стомана, и трябва да увеличат дела си до над 70% до 2020 г. В момента, едва около дузина китайски стоманодобивни предприятия имат капацитет над 5 млн.т., въпреки че броят им нараства ежегодно. Около 100 т. мощности вече се строят. Консолидацията ще стимулира производството на стоманени продукти с по-висока стойност, за които Китай е нетен вносител. Насоките също така призовават към пестене на енергия и драстично намаляване на използването на коксувани въглища за захранване на стоманодобивните заводи. Пекин се опитва да охлади прегряващата с икономика, вкл. стоманодобивната индустрия и недвижимите имоти, вече повече от година. През първото тримесечие на годината, страната отбеляза икономически ръст от 9.4, в сравнение с преди година. Забавеният растеж и масовото разширяване на мощностите през 2004 г. доведоха до излишък от стомана, което принуди водещите трима производители на стомана в Китай – Wuhan Iron and Steel Co Ltd. и някои негови конкуренти, да намалят цените и по този начин да принудят и чуждестранните компании да направят същото. Но водещото китайско стоманодобивно предприятие – Baoshan Iron and Steel Co. Ltd. съобщи миналия месец, че ще запази непроменени цените през третото тримесечие за основните си продукти, въпреки прогнозите на анализаторите, според които компанията може да се принуди да намали цените по-късно тази година. Китай, най-големият производител и консуматор на стомана в света, регистрира 23% годишен прираст в производството, което достигна 112.0 млн.т. през първите четири месеца на тази година. Производството за цялата 2005 г. официално се очаква да се увеличи едва с 10 до 14% до около 300 млн.т., до голяма степен благодарение на мерките за охлаждане на прегряващата икономика, предприети от Пекин. (източник: Reuters)
Източник: Други (07.06.2005)
 
До края на август медодобивният завод Юмикор Мед официално ще смени името си на Cumerio България. Дотогава ще се проведе общото събрание на акционерите и ще приключи съдебната регистрация. Причината е, че преди три месеца белгийската компания Umicore отдели медното си производство в самостоятелна компания. На 29 април новата компания, наречена Cumerio, бе листвана на Белгийската фондова борса. В нея влизат медната рафинерия в белгийския град Олен, медодобивният завод в Пирдоп и заводът за медни продукти в италианския град Авелино. Засега няма промяна в ежедневната ни работа, управленският състав остава същият, коментира изпълнителният директор на Cumerio България /Umicore/ Том Биймиш. Стратегията на Cumerio е да се развива пазарът в Югоизточна Европа, като заводът в Пирдоп трябва да стане водещ. Анализите показват, че в Западна Европа медният пазар може да постигне в близките години само 1% ръст, докато потенциалът на Югоизточна Европа е 3% нарастване, обясни Биймиш. Предвижда се производството на медни аноди /основният продукт/ в Пирдоп да се разшири от сегашните 232 хил. т годишно до 255 хил. т през 2007 г. и 315 хил. т през следващите няколко години. Друга стратегическа цел на Cumerio е да увеличи производството на крайни изделия, като за целта ще търсят нови мощности в Югоизточна Европа. Възможно е да купим завод или да направим джойнтвенчър с друга компания, примерно в Турция, Сърбия или Румъния, обясни Биймиш. Компанията планира да увеличи доставчиците на меден концентрат от региона.
Източник: Пари (08.06.2005)
 
До месец Пернишкият окръжен съд ще излезе с решение по делото за възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана Перник, което бе поискано от Агенцията за държавни вземания /АДВ/. На вчерашното дело съдът прие изготвената експертиза от назначеното вещо лице. Тя трябваше да констатира какво е изплатила до момента фирмата на кредиторите си и какво още дължи. В молбата си до съда публичният изпълнител твърди, че дружеството не е издължило предявените и приети в оздравителната програма публични държавни вземания на стойност 11 358 063 лева. Заключението на експертизата е, че към момента Стомана Перник не е изплатила само 12.73% от общоприетите и утвърдени вземания в оздравителната програма, които възлизат на стойност 69 895 721 лева. Съгласно оздравителния план на НОИ са преведени 2 260 590 лв. Наред с това Стомана е превела на НОИ всички дължими осигуровки на съкратените от дружеството работници и служители, на които е изплатила на 100% полагащите им се обезщетения и трудови възнаграждения. Въпреки това на вчерашното заседание юрисконсултът на АДВ заяви, че поддържа искането си за възобновяването на производството по несъстоятелност на дружеството. До понеделник двете страни в спора ще представят писмените си защити в съда. След което до месец той трябва да излезе с решение.
Източник: Пари (09.06.2005)
 
Руският министър-председател Михаил Фрадков подписа проекто-споразумение за търговия със стомана с ЕС. Документът трябваше да бъде подписан още през миналия декември, но тогава страните не успяха да се споразумеят. В резултат на това, руските заводи бяха принудени да се примирят с квотите от миналата година. Първото споразумение за стомана/метален скрап между Русия и ЕС беше подписано през 2002 г. То изтече на 31 декември 2004 г. Въпреки, че преговорите по него започнаха още през октомври миналата година, така че проекто-договорът да бъде подпечатан на 11 ноември 2004 г., на 12 ноември стана ясно, че страните не могат да постигнат консенсус, като металният скрап се оказа най-големия проблем. Европа настояваше за премахването на 15% мито при износа на стомана от Русия. Освен това, размерът на квотата също не беше договорен. Споразумението беше отложено за пролетта на 2005 г., което създаде опасения сред руските металургични предприятия. Северстал и Магнитогорск (ММК) изказаха опасения, че отлагането ще повлияе отрицателно върху договорите за 2005 г. До момента, те се ръководеха от т.нар. независими квоти, изчислявани на база средно 2 млн.т. годишни доставки. Делът на различните предприятия се определя в зависимост от миналогодишните доставки за Европа, обясниха източници от Северстал и ММК. Фрадков подписа проекто-споразумението в четвъртък, като финалното подписване се очаква след седмица и половина – две, обясниха представители на руското министерство на икономическото развитие и търговията. Според говорителят на министерството, споразумението посочва квота от 2.2 млн.т. годишно (квотата за 2004 г. се равняваше на 1.8 млн.т. валцуван метал), като през 2006 г. квотата може да бъде увеличена с 2.5%. Новото споразумение с ЕС ще бъде в сила до края на 2006 г., или докато Русия се присъедини към Световната търговска организация (СТО). (източник: MESTEEL)
Източник: Други (09.06.2005)
 
Близо 7,5 млрд. евро са очакваните преки чужди инвестиции за периода от 2005 до 2008 г. Тава е записано в бюджетната прогноза за следващите три години, която беше приета от Министерския съвет. Прогнозният растеж на брутния вътрешен продукт през 2006-2008 г. е около 5,3-5,5% годишно, каза зам.-министърът на финансите Любомир Дацов. Този висок ръст ще се постигне благодарение на големите инвестиции и нарастването на износа, пише в доклада. Прогнозата за долара е взета от разчетите на МВФ. Предвижда се през 2006 г. бюджетът да бъде балансиран, а през 2007 и 2008 г. е планиран излишък от по 0,7% от БВП, но без отчитане на финансовите потоци към и от ЕС. От 2007 г. се очаква да започне усвояването на фондовете на ЕС. При много от проектите схемата ще бъде парите първо да се дават от бюджета, а след това да се възстановяват от ЕС. Затова, ако се прибавят парите от ЕС, бюджетният дефицит през 2007 г. ще бъде 2,0-2,5% от БВП, а през 2008 г. - 1,5-1,7%. 673 млн. лв. е излишъкът в сборния бюджет на страната в края на април.
Източник: Стандарт (10.06.2005)
 
"Стомана индъстри", "Полимери" АД и наскоро лицензираната като търговец на електроенергия "ЕФТ България" вече могат да купуват ток директно от централите. Това обяви главният специалист в отдел "Администриране на търговията с електрическа енергия" в Националната електрическа компания (НЕК) Мирослав Дянков пред енергийния форум за предизвикателствата пред либерализацията на пазара. Трите компании вече са подписали договори и са получили регистрация от оператора. "ЕФТ България" ще може да продава ток в страната на привилегировани потребители и да посредничи за външния пазар. След отпадане на монопола на НЕК компанията ще може свободно да осъществява експортни сделки. В момента "Юмикор", "Агрополихим", КЦМ, "Асарел Медет", мини "Марица-изток", "Елаците" и "Девня цимент", които имат годишна консумация над 100 гигаватчаса, участват в свободния пазар на енергия, като заплащат такса за преноса на НЕК. До 2006 г. регулираната част от пазара трябва да бъде сведена до минимум, каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Той посочи, че в момента отварянето на пазара е 11%, а беше планирано то да бъде 18.5%. Според Шушулов либерализацията на пазара не върви, тъй като производителите отказват да си търсят консуматори за свободна продажба. Схемата на търговия предвижда регулаторната комисия да определя всяка година квоти от енергия, която централите имат право да продават на свободния пазар. Цените се договорят между привилегированите потребители и производителите. При недостиг на енергия те купуват по-скъпа енергия от балансиращия пазар. Недоволни от определените квоти са АЕЦ "Козлодуй" и частната "Марица 3", която оспори в съда решението на ДКЕВР. Те поискаха квотите им да бъдат увеличени. ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Русе" пък не можаха да ги изпълнят.
Източник: Дневник (10.06.2005)
 
Мексиканският конгломерат Grupo Imsa в петък съобщи, че планира да похарчи около 200 млн. щ. д., за да засили позициите си на американския пазар на стомана. В съобщение до Мексиканската фондова борса, базираната в Монтерей компания заявява, че първата фаза на проекта ще включва релокиране на съоръженията за поцинкована стомана от Ричмънд, Калифорния, в Шривпорт, за да може американския пазар да бъде обслужван по-ефективно. По план, тази фаза трябва да започне през второто тримесечие на следващата година. Ходът се очаква да погълне около 70 млн. щ. д., като разходите ще бъдат намалени “значително” от планираната продажба на завода в Ричмънд. През втория етап, Imsa планира да добави нови заводи, вкл. мощности за студено-валцувана стомана. Междувременно, компанията ще модернизира съоръженията си на Западния бряг, с цел увеличаване на капацитета и удовлетворяване на растящото търсене в региона. Дейностите ще бъдат реализирани чрез Steelscape Inc., американско поделение на Imsa Acero. (източник: Associated Press)
Източник: Други (10.06.2005)
 
Турция е дванадесета в света по производство на стомана сред 62-те страни-производителки на материала. През 2004 г., в страната са произведени 20.5 млн.т., съобщи Турската асоциация на производителите на стомана в годишния си доклад. Миналата година, производството на стомана в света е нараснала с 8.9% достигайки 1.05 млрд.т. Делът на Турция в производството е около 2%. През миналата година производството на стомана в Турция се е увеличило с 11.9%. В Турция стомана се произвежда в три интегрирани завода, като производството варира от 1 до 3 млн.т., както и в 16 пещи с годишен капацитет от 60 000 до 2 млн.т. Инсталираните мощности за производство на стомана в Турция е около 23.5 млн.т. Според доклада, производството в Турция през 2005 г. ще нарасне до 22 млн.т., а износът – до 13 млн.т., в сравнение с 12 млн.т. миналата година. Световното производство на стомана е доминирано от Китай, който произвежда около 26.3% от стоманата в света. Китай също така влияе на световния пазар и като консуматор на стомана, на фона на процъфтяващата си икономика. Търсенето в Китай тласна световните цени на стоманата нагоре, както и транспортните разходи. (източник: Mesteel)
Източник: Други (11.06.2005)
 
В Киев беше подписано споразумение между Duferco – водещият търговец на стомана в света, и ИСД (Индустриален съюз Донбасс) – основният производител на продукта в Украйна, в присъствието на премиера на страната Юлия Тимошенко, министъра на външните работи на Италия Джанфранко Фини и зам.-министъра на външната търговия Адолфо Урсо. Двете компании са решили да стартират сътрудничество между заводът в Днепровск, Украйна и този в Джанморо, провинция Месина, Сицилия – най-големият в Италия и един от водещите в Европа производители на стоманени пръти. “В завода Сицилина в момента работят над 350 човека. Стоманата ще бъде транспортирана през Черно море до Средиземно море и ще пристига в Месина, където в момента се строят нови кейове, които ще приемат големите транспортни кораби.” (източник: MESTEEL)
Източник: Други (11.06.2005)
 
"Стомана индъстри", "Полимери" АД и "ЕФТ България" са регистрирани като нови участници в свободния сегмент на пазара на електроенергия, съобщи Мирослав Дянков, главен специалист в отдел "Администриране на търговията с електроенергия" в НЕК. Те ще могат да сключват директни договори за покупка на енергия с централите при свободно договорени цени. "ЕФТ България" наскоро получи от ДКЕВР лиценз за търговец на енергия. Това означава, че дружеството ще може да бъде посредник в сделки за износ на енергия в страната и на външния пазар. След отпадането на монопола на НЕК върху износа през 2007 г. "ЕФТ България" ще може да реализира директно и експортни сделки.
Източник: Капитал (11.06.2005)
 
Цените на структурната стомана са паднали с над 100 щ. д. от началото на 2005 г., в крак с 20% спад в разходите за материали, съобщи American Institute of Steel Construction. Спадът в цените (от средно 618 щ. д. на 510 щ. д. на тон), е най-вече резултат от по-ниските разходи за скрап. Големите американски производители на структурна стомана намалиха значително заводските цени на структурната стомана считано от 8 юни. Запасите на структурен материал остават високи, като в заводите, складовете и местните производители има достатъчно количество от продукта. Към момента, запасите от структурна стомана надхвърлят 1 млн. т, като доставките от складовете до производителите отнемат само няколко дни. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (12.06.2005)
 
SteelCorr, местни и държавни служители и финансисти приключиха споразумението за изграждане на стоманодобивен завод на стойност 680 млн. щ. д. в Лоундес каунти. Предложението за изграждането на съоръжението ще бъде разгледано идната седмица. Според местните медии, когато заводът бъде открит, той ще се нарича SeverCorr – от Severstal (вторият по големина производител на стомана в Русия), който е основният финансов поддръжник на проекта. Според програмата на споразумението, меморандумът за взаимно разбирателство между стоманодобивната компания, щатът и местни чиновници, трябва да бъде завършен не по-късно от 7 юли. Сделката би могла да бъде сключена още на 30 юни, което ще позволи строителството да стартира идния месец. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (12.06.2005)
 
Икономическият растеж да достигне около 5.8-6% през второто тримесечие на тази година и 5-5.2% през третото, прогнозира БНБ в последния брой на периодичното си издание Икономически преглед. Икономиката на България се развива с високи темпове, които ще се запазят и през 2005 г. независимо от очакванията за общо забавяне на растежа в глобален мащаб, са очакванията на експертите от централната банка. Доверието в икономиката на страната се затвърди с подписания на 25 април т. г. Договор за присъединяване към ЕС, се казва още в изданието. През второто тримесечие се очаква дефлация и стабилизиране нивото на цените през третото, като прогнозата за натрупаната до края на септември инфлация е между 0.7 и 1%. В края на април 2005 г. натрупаната инфлация от началото на годината е 3.05%. Очакваме през второто тримесечие да има известно влошаване на дефицита по текущата сметка в номинално изражение и като процент от БВП. Това обаче ще бъде компенсирано през третото тримесечие на годината в резултат на сезонно високите приходи от туризъм, коментират от централната банка. Към март покритието с преки чуждестранни инвестиции на дефицита по текущата сметка е 123.3% на годишна база.
Източник: Пари (13.06.2005)
 
Норилски никел - най-големият производител на никел и паладий в света, отчете двойно по-висока печалба за 2004 г. в сравнение с 2003 г. Тя възлиза на 1,83 млрд. USD, а приходите на гиганта са 7,03 млрд. USD. Компанията има и 20-процентен дял в четвъртия по големина производител на злато в света южноафриканската Gold Fields. Добивът на никел на Норилски през 2004 г. е нараснал до 243 хил. т при 239 хил. т за 2003 г., а продукцията от мед е намаляла от 451 хил. т до 447 хил. т.
Източник: Пари (13.06.2005)
 
Правителството на Украйна планира да стартира процедура по повторното предлагане на търг на стоманодобивния гигант Криворожстал през идната седмица, заяви министър-председателят на страната Юлия Тимошенко в събота. Размерът на дела, който ще бъде предложен, ще бъде оповестен в рамките на идните няколко дни. Правителството очаква продажната цена да бъде до 2.4 млрд. щ. д., по информация на новинарските агенции, цитиращи Тимошенко. Тя заяви пред репортери, че правителството планира да приеме решение за стартиране на процедурата в четвъртък. Новият търг се очаква да бъде проведен 100 дни след официалното съобщение. Миналия юни, дял от 93% в Криворожстал беше незаконно продаден за 3,59 млрд. гривни (800 млн. щ. д.), заяви Тимошенко. Делът беше закупен от група, наречена Industrial Metallurgical Union (IMC), предвождана от най-богатия човек в Украйна – Ринат Ахметов, и Виктор Пучник, зет на тогавашния президент Леонид Кучма. Офертата на IMC спечели, въпреки оферти на стойност 1,2 млрд. щ. д. от руския стоманодобивен гигант Северстал и 1.5 млрд.щ.д. от британско-американския консорциум между LNM Group (собственост на Лакшми Митал) и United States Steel Corp. “Очакваме да получим значително по-висока сума. Минимумът… е 10-12 млрд. гривни,” заяви Тимошенко. Тя обеща, че новата приватизация ще бъде прозрачна. (източник: AFX)
Източник: Други (13.06.2005)
 
За първи път от две години насам ръстът на износа изпреварва този на вноса. Това обявиха от Националния статистически институт. От януари до април експортът е нараснал с 21,8% и е на стойност 5,523 млрд. лв. За същият период импортът се е увеличил с 21,5% до 7,964 млрд. лв. За четири месеца износът за Турция е нараснал с 40% и е на стойност 588 млн. лв. Така за южната ни съседка изнасяме повече отколкото за Германия. Турция става третата най-голяма дестинация за износ на български стоки. На първо и второ място са Италия и Гърция съответно с 771,1 млн. лв. и 594,4 млн. лв. $1,22 млрд. е дефицитът във външната търговия на страната за първите четири месеца на годината. Това е с 26,1% повече от дефицита за същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (14.06.2005)
 
Правителството на Украйна планира да получи от повторната приватизация на металургичния комбинат "Криворожстал" минимум 10-12 млрд. гривни /около 2 млрд. долара/, съобщи министър­ председателят на страната Юлия Тимошенко. Тя припомни, че при предишната продажба на 93.02 на сто от капитала на завода, държавата е получила общо около 800 млн. долара от компанията Industrial Metallurgical Union (IMC), оглавявана от най­ богатия човек в Украйна Ринат Ахмедов и Виктор Пинчук ­ зет на експрезидента Леонид Кучма. Тимошенко посочи още, че "новата приватизация на металургичния комбината ще се проведе при открит търг". По нейните думи ще победи този, който предложи най-високата цена. Вчера стана ясно, че скандалният милионер от еврейски произход Борис Березовски също проявява интерес към украинското стоманено предприятие.
Източник: Монитор (14.06.2005)
 
Печалба от 80 млн. лв. за 2004 г. отчете "Кремиковци". Цялата сума ще бъде заделена във фонд "Резервен", гласуваха акционерите на общо събрание вчера. За втора поредна година след раздържавяването на дружеството е постигнат положителен резултат. Той се дължи и на повишението на цените на металите на пазара. Те са нараснали до рекордни за последното десетилетие нива. Заедно с тях поскъпнаха и цените на суровините - средно с 18-20% на желязната руда, 50% на скрапа, 28-30% на въглищата. Затова "Кремиковци" не повиши производството си, но увеличи дела на продукцията с по-висока добавена стойност, обясни директорът Валентин Захариев. Инвестираните през 2004 г. средства в комбината са 92 млн. лв. Така общата сума на вложенията след приватизацията достига 488 млн. лв. За 2005 г. са предвидени 140 млн. лв. Допълнително 57 млн. лв. ще отидат за основни ремонти, а 33 млн. лева от тях са за екологични проекти. По плана за модернизация на производствените мощности е предвидено довършването и пускането в експлоатация на комплекса за непрекъснато разливане на стомана. Влизат и проектите за модернизацията на стан 1700 - горещо валцуване, реконструкция на електропещ №3, на методична пещ №2 и др. Само от модернизацията на стан 1700 - горещо валцуване, и от комплекса за непрекъснато разливане на стомана дружеството ще намали производствените разходи с около 30 евро на тон.
Източник: Стандарт (15.06.2005)
 
Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив ще открие новопостроената си централна пречиствателна станция на 1 юли, съобщи изпълнителният директор на предприятието Никола Добрев. Той обясни, че съоръжението решава изцяло проблема с отпадните води на комбината. Пречистената от него вода ще е с трета категория годност за ползване и ще може да се използва за селскостопански нужди. Отпадните води ще бъдат заустени в река Чая, до която ще стигат по циментов канал с дължина 4 км. В момента се провеждат тестове на станцията. КЦМ е вложил 6 млн. долара, за да изгради новото съоръжение. Парите са част от кредит в размер на 10 млн. долара, отпуснат от Черноморска банка. Изпълнител на проекта е пловдивската фирма “Сиенит”. Капацитетът на пречиствателната станция е 300 куб. метра в час за промишлено замърсени води и 50 куб. метра в час за отпадни и дъждовни води. Тя се управлява от софтуер, който е изцяло български. Съоръжението отговаря на всички европейски изисквания за екология. Спазени са и изискванията на Наредба №6 от 2000 г. за “Емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадните води, зауствани във водни басейни”. Станцията е съобразена и с изискванията за съдържание на кадмий в пречистените води - не повече от 0.05 мг/л средномесечна концентрация, както и на олово - не повече от 0.1 мг/л. Съоръжението включва инсталация за неутрализация на слабите киселини и неутрализационни басейни към инсталация за деминерализирана вода.
Източник: Дневник (15.06.2005)
 
Акционерите на "Кремиковци" решиха, че печалбата за 2004 г., която е 80,76 млн. лв., ще се използва за покриване на стари загуби. В одиторския доклад е посочено, че през миналата година дългосрочните задължения са намалели до 232 млн. лв. в сравнение с 289 млн. лв. за 2003 г. В доклада се споменава, че инвестиционната програма на "Кремиковци" през 2004 г. е за 92 млн. лв. и общо на 488 млн. лв. от момента на приватизация. Вчера акциите на "Кремиковци" поевтиняха с 8,42% до средна цена от 17,83 лв. По настояване на мажоритарния собственик на металургичния комбинат "Кремиковци" - "Финметалс холдинг", общото събрание на дружеството отхвърли точката за промени в надзорния съвет на "Кремиковци". Тя беше в дневния ред по предложение на "Финметалс" и се свързваше с предстоящата продажба на акциите на "Финметалс холдинг". Те обаче са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол заради неплатени неустойки. Това означава, че сделката за продажбата на комбината на индийската компания "Глобал стийл холдинг", собственост на двама от братята от фамилията Митал, се отлага. Предишното общо събрание, насрочено за 30 май, не се проведе заради отсъствие на мажоритарния собственик. От "Кремиковци" отказаха коментар.
Източник: Сега (15.06.2005)
 
Англо-холандският производител на стомана Corus вчера съобщи, че планира да осъществи допълнително съкращение на производството си с цел уеднаквяване на обема му с търсенето. През всеки един от месеците на настоящата година, предприятието съкращаваше производството си с по 70 000 т. През третото тримесечие, месечното съкращение ще бъде в размер на 90 000 т. По този начин, заводът ще използва малко над 90% от капацитета си, като планираното ограничение ще бъде постигнато чрез управление на допълнителния труд извън работно време, схемите на работните смени и използването на поддоставчици, заяви говорителка на Corus. (източник: The Guardian)
Източник: Други (15.06.2005)
 
В строителството на АЕЦ Белене чрез публично частно партньорство може да се включат и други страни от региона, които биха ползвали произвежданата там електроенергия. Това обяви президентът Георги Първанов в поздравителен адрес към започналата вчера във Варна ядрена конференция, организирана от Булатом. Според държавния глава така проектът ще стане действително регионален и тъй като ще има принос за намаляване на вредните емисии, би могъл да получи финансова подкрепа от фондове, насочени към предотвратяване промените в климата по света. Идеята на президента е интересна и явно, за да я обяви, той е водил разговори със своите колеги от Балканите за евентуалната им подкрепа, коментира Кирил Ерменков, член на Българския енергиен форум /Бул-Енерго/. Богомил Манчев, председател на Булатом, поясни, че инвеститорът ще получи 49% от бъдещата АЕЦ. Не е заложен вариант за продажба на акции на борсата. Правителството все още не е определило субекта, който ще преговаря с потенциалните инвеститори, посочи още Манчев. Той изрази надежда, че следващият кабинет ще структурира ядрена компания, която ще привлича партньори, а междувременно ще приключи оценяването на площадката на Белене.
Източник: Пари (16.06.2005)
 
Цените на стоманата (както на плоските, така и на дългите продукти) спадат в цяла Европа. Низходящата тенденция се оказа по-силна, отколкото наблюдателите и производителите очакваха. Много заводи обявиха съкращение на продукцията в опит да изравнят обема на доставките с търсенето. Освен това, компаниите се опитват да излязат извън рамките на европейския пазар, увеличавайки обема на износа си извън ЕС. Доколкото обявените съкращения на производството действително са били изпълнение, тези мерки до момента не успяват да се справят адекватно с проблема. Пазарът продължава да бъде пренаситен. Една от причините за това е, че обема на вноса е издут. През първото тримесечие на годината, вносът на готови стоманени продукти в 25-те членки на ЕС е нараснал с почти 60% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 1.8 млн.т. месечно. Вносът на горещо-валцувани намотки е скочил със 145%. Рязко увеличение се наблюдава и в групата на импрегнираните намотки – продуктът, който нанесе най-големия удар и оказа най-голямо влияние върху предприетите съкращения на производството в ЕС. Доставките на греди и телени пръти от трети страни също са се увеличили значително. Средната цена на плоските продукти в Европа, според MEPS (средно-претеглената стойност на цените при сделките с всички плоски продукти) – е спаднала с 4.2% от май, и за юни е на ниво 531 евро/т. Това означава спад от 12% в сравнение с февруари. Средната цена на дългите продукти също бележи спад от 7% в сравнение с май. В щ.д., обаче, развитието на цените е още по-драматично. От май до юни, средната цена на плоските продукти в ЕС е спаднала с 9.4%, докато тази на дългите продукти е намаляла с над 12%. Отслабващите позиции на еврото спрямо щ.д. оказва значително влияние. По-лошите изгледи за икономическия растеж в Еврозоната (особено в Италия и Германия), както и несигурността, причинена от политическия провал на референдума за Европейска конституция, навеждат на мисълта, че еврото едва ли ще си възвърне силните позиции в близко бъдеще. Това би трябвало да се окаже в помощ за европейските производители на стомана. Въпреки че събитията ще доведат до увеличение на цените на суровините, те ще направят европейския пазар по-малко привлекателен за вносителите. По-слабото евро също така ще подобри международната конкурентоспособност както на производителите на стомана, така и на техните клиенти от производството. Това е лъч светлина в иначе мрачната картинка. Ако заплахата от вноса намалее, европейските заводи може да се почувстват по-способни да контролират доставките. Въпреки това, влиянието им е ограничено, и всяко драстично съкращение на обема на производството би могло просто да създаде вакуум, който всмуква повече чуждестранни тонажи – независимо от колебанията на обменните курсове. Заводите продължават да говорят за необходимостта си да покрият растящите разходи за суровини, като увеличат пазарните цени. Опитът им да увеличат цените през второто тримесечие нямаше абсолютно никакъв ефект. Като се има предвид рязкото нарастване на цените на желязната руда и коксуваните въглища, маржовете като че ли се стесняват – въпреки че най-вероятно ще останат добри след миналогодишния бум. Всяко бъдещо усилие от страна на производителите на стомана да увеличат цените е невъзможно – поне до края на лятото, и най-вероятно до края на годината. (източник: MEPS)
Източник: Други (16.06.2005)
 
Вносът на коли нарасна с 40% за година. През април в страната са внесени автомобили на стойност 38 млн. евро, обявиха от БНБ. Значителен е ръстът и при вноса на храни, напитки и цигари - 35%, като вносът им за месец е на стойност 31,7 млн. евро. Износът на чугун, желязо и стомана за година е нараснал с 25% и през април е на стойност 87,8 млн. евро. Преките чуждестранни инвестиции в страната от януари до април са 334,5 млн. евро при 402,4 млн. евро за същия период на 2004 г. За четири месеца от фондовете на ЕС и от българите в чужбина в страната са влезли 307 млн. евро.
Източник: Стандарт (17.06.2005)
 
Дефицитът по текущата сметка е 982.7 млн. EUR за периода януари-април 2005 г., показват данните на БНБ за платежния баланс. Това е с 35.6% повече в сравнение със същия период на миналата година. Само за април текущата сметка има дефицит от 278.4 млн. EUR при 225.1 млн. EUR година по-рано. Търговското салдо за четирите месеца на годината също е отрицателно, в размер на 930.9 млн. EUR, или 4.4% от БВП, и се увеличава със 154.1 млн. EUR спрямо същия период на 2004 г. Вносът традиционно изпреварва износа - за периода януари - април възлиза на 3.755 млрд. EUR, увеличавайки се с 21.3% спрямо първите четири месеца на м.г. Износът е 2.824 млрд. EUR и нараства с 21.8% в сравнение със същия период на 2004 г. През януари - април 2005 г. нетните постъпления от текущи трансфери са 232.3 млн. EUR, като намаляват с 23.9 млн. EUR.
Източник: Пари (17.06.2005)
 
Украинска банка е прехвърлила 93% от най-големия стоманодобивен завод в Украйна – Криворижстал, в сметката на Държавния имуществен фонд, връщайки контрола върху гигантското предприятие на държавата. Действието беше предприето, след като този месец съдебен състав потвърди предишно решение, според което приватизацията на завода, извършена миналата година, е невалидна. Заводът беше продаден на консорциум, собственост на Виктор Пинчук (зет на бившия президент на страната Леонид Кучма), и още един местен магнат на скандално ниска цена, след като останалите заинтересовани кандидат-купувачи бяха изключени от търга. Новият президент на Украйна Виктор Юсченко нарече продажбата престъпление и обеща да развали сделката по нея. Правителството също така обеща да предложи завода за продажба отново до края на тази година. “Никой няма да участва в състезанието,” беше цитиран да казва Пинчук пред Интерфакс – Украйна в петък, позовавайки се на противоречивите съдебни решения и продължителното съдебно дело. Консорциумът (Инвестиционен металургичен съюз) обжалва решението на Икономическия съд и заведе дело в Европейския съд за правата на човека. Пинчук предложи споразумение за примирие, като заяви, че е готов да върне предприятието на държавата, ако му бъдат върнати парите. Консорциумът плати 800 млн.щ.д. за завода. “Може и да не ми харесва, но това е една от правилните опции в интерес на Украйна,” беше цитиран да казва Пинчук. Правителството заяви, че съдът ще реши размера на компенсацията, дължима на бившите собственици. Министър председателят на страната Юлия Тимошенко, обаче, заяви, че магнатите са добре дошли да участват в евентуален нов търг, но няма да бъдат приети никакви т.нар. “сделки на примирие”. Тя добави, че други компании, обект на приватизационни разследвания, може да получат алтернатива за плащане на повече пари с цел запазване собствеността на техните настоящи собственици, но “това не се отнася за Криворижстал в този конкретен случай. Налице е съдебно решение и собствеността върху завода е върната на държавата”. (източник: AP)
Източник: Други (17.06.2005)
 
- Г-н Захариев, ще има ли сделка с "Глобъл стийл" и кога? - Кога не мога да кажа в момента, но всички работим усилено да има сделка. В тези условия за бизнес и при това враждебно отношение към "Кремиковци" е по-добре той да бъде в ръцете на една чуждестранна компания, която не може да бъде атакувана и уязвена. Разбира се, тя трябва да е добре проучена - какви са нейните интереси, намерения и готовност да изпълнява поетите ангажименти на "Кремиковци" към Европейската комисия и Световната банка. Тоест, трябва много добре да преценим каква ще е тази фирма и дали тя ще продължи политиката за стабилизация на комбината. - Какво още не знаете за индийците при положение, че преговаряте от година и половина? - Вярно е, че се проучваме взаимно, но аз и до ден днешен не мога да кажа, че познавам индийската фирма на 100%. Те нямат толкова силно присъствие на световния пазар и не стоят толкова сериозно в бизнеса, колкото по-големият брат на фамилията - Лакшми Митал. Все още има неща за уточняване и затова приемам желанието им да удължим преговорите. - Какви още условия трябва да се изпълнят, за да се финализира сделката? - На първо място, има техническите въпроси, свързани с финансирането на сделката. Иска се време, а и обемът на документи е доста голям. Индийците вече са почти готови с тях и предполагам, че ще приключим преговорите до средата на август. Ако изобщо приключим, защото аз ще използвам този месец и половина, за да проуча дали те имат нагласа да изпълняват плана за жизнеспособност, инвестиционната програма, екологичните ангажименти и трудовата заетост. Доста такива споразумения трябва да подпишем с "Глобъл стийл", за да осигурим бъдещето на " Кремиковци". Не е елементарно да се продаде едно толкова голямо дружество с дъщерни предприятия. Някои от тях ще влязат в пакета, други ще излязат. И по този въпрос с индийците още нямаме окончателно споразумение. - Не сте решили кои точно активи на "Финметалс холдинг", като собственик на "Кремиковци" и на други дружества ще се продават, или какво да правите с двата завода в Сърбия и Косово? - Точно така - не сме решили кои от всичките предприятия на холдинга и на комбината ще влязат в пакета, а не само за двата завода в чужбина. В тях работят значителен брой хора и съдбата им не ни е безразлична. Защото предметът на сделката не е "Кремиковци", а "Финметалс", и това трябва да се договори в зависимост от интересите на индийските партньори. Засега те са се концентрирали върху комбината, но от значение са и основните параметри по сделката като ангажименти на "Глобъл стийл". - Говори се, че "Финметалс" струва 100 млн. долара, а инвестициите в "Кремиковци" ще са за 300 млн. долара? - Аз не бих се ангажирал с цена, защото още не сме уточнили кои съпътстващи активи ще бъдат предмет на сделката. Смятам обаче, че 300 млн. долара инвестиции за "Кремиковци " са малко. За да покрие европейските стандарти до 2013 г., комбинатът се нуждае поне от 500 млн. долара. - Само предпазливостта ли към индийците ви кара да водите паралелни преговори и с други фирми? - Не преговаряме с други фирми, само проучваме какъв е интересът. В предварителното споразумение с "Глобъл стийл" е записано, че те имат ексклузивни права по отношение на сделката, така че ако водим преговори, ще бъдем санкционирани. Но пък никой не може да ни забрани да проучваме и да наблюдаваме други потенциални купувачи. Индийците не ги познаваме много добре. Освен това не ние сме при тях, а те са при нас. Това ни кара да бъдем предпазливи и внимателни, защото знаем каква отговорност поемаме. А и не виждам причина толкова много да се бърза с една такава сделка. - Има ли предвидени неустойки, ако не се стигне до сделка? - Има и за двете страни, като неустойките са равнопоставени. - Как си обяснявате по-ниската печалба на "Кремиковци " за 2004 г. при положение, че пазарът на стомана бе много по-доста добър от 2003 г.? - Първо, печалбата от 119 млн. лева за 2003 г. се формира главно от преоценка на активите и разлика във валутните курсове. Второ, независимо, че миналата година пазарът бе много добър, бяхме принудени да преминем към Международни счетоводни стандарти и да направим големи провизии. Освен, средствата, които ще похарчим до 2050 г. за пенсии, обезщетения и нарастване на работната заплата, провизирахме и много големи съдебни вземания на " Кремиковци". Те вече бяха осчетоводени и това даде отражение върху намалението на печалбата до 80 млн. лева за 2004 г. Разликата е, че за миналата година тя се формира от дейност, а през 2003 г. - от преоценка на активи и курсови разлики. - Откриването на завода за непрекъснато разливане на стомана ще компенсира ли поетите ангажименти да съкратите част от мощностите? - Не, основната цел е да намалим разходите за производство с 60 лева на тон, което е много важно за повишаване конкурентоспособността на "Кремиковци". Икономическият ефект от тази инвестиция е 80 млн. лева годишно. Комплексът е готов на 99,9% и ще бъде открит на 27 юли. Сменя се една технология с друга и се подобряват условията на труд на около 1000 човека. - Как върви подготовката на завода в Косово? - Плащането се извърши на 13 юни, след като се договорихме с една банка да ни отпусне кредит. Заводът все още не е притежание на "Кремиковци", защото трябва да изготвим договора с Агенцията за приватизация в Косово. Ако той удовлетвори и двете страни, сделката ще приключи до 31 юли, а в следващите два месеца ще въведем и производството в действие. - Това поне е добра новина, която може да вдигне акциите на "Кремиковци", които падат след общото събрание на 14 юни? - На борсата акциите се вдигат и падат вероятно от спекулативни операции. Ще се радвам обаче цената да е пряко отношение към инвестициите на "Кремиковци", въпреки че последните борсови продажби са основно, заради очакванията за смяна на собствеността на "Финметалс". - Ако до август има сделка, оставате ли в бизнеса със стомана? Да, ще продължа да се занимавам със стоманодобив. Групировката ни има и други заводи, но един голям дял от бъдещия ни бизнес ще е морският. Компанията "Юрупиън Меритайм" се развива блестящо и може да си партнира и занапред с "Кремиковци" при превоза на суровина или експорта на метали. (източник: Политика)
Източник: Други (18.06.2005)
 
Представители на евентуалния купувач на "Финметалс холдинг" (мажоритарен собственик на металургичния комбинат "Кремиковци") - индийската "Глобал стил", може би все пак ще влязат в надзорния съвет на българското дружество на 29 юли. Това показва съобщението за свикване на общо събрание на акционерите на "Кремиковци", изпратено до фондовата борса. Новината идва няколко дни, след като акционерите на компанията в рамките на редовното си годишно общо събрание решиха да не бъде променян надзорният съвет на "Кремиковци". Запазването на старото ръководство означава, че сделка засега няма. Предварителните очаквания на специалистите бяха, че именно на редовното събрание ще бъде официално обявен новият собственик на индустриалния гигант. Основание за това даваше и фактът, че според предварителните изявления на "Глобал стийл" и "Финметалс" сделката за купуването на "Финметалс" трябваше да бъде обявена до средата на юни. По време на проведеното миналата седмица събрание председателят на надзорния съвет Божко Бонев заяви, че се обмисля в най-скоро време да бъде свикано ново, извънредно общо събрание. Според него преговорите за продажба на мажоритарния пакет от "Кремиковци" все още продължават, но по традиция подробности за хода на преговорите не бяха дадени.
Източник: Дневник (20.06.2005)
 
Брутният вътрешен продукт за първите три месеца на годината достигна 8.690 млрд. лв., което е с 6% повече от същия период на 2004 г., отчете Националният статистически институт. В същото време по данни на Евростат 25-те страни членки на ЕС са отчели 1.7% ръст на БВП за първото тримесечие, казаха от НСИ. Италия и Холандия отбелязват спад, Германия отчита растеж от 1.1%, Белгия - от 1.8%, а Великобритания - от 2.8%. Почти всички сектори на българската икономика бележат нарастване на брутната добавена стойност, заявиха от НСИ. Като цяло създадената от фирмите добавена стойност за първите три месеца е 7.424 млрд. лв., или със 7.1% повече на годишна база. Спад се отчита само в добивната индустрия /с 4.2%/ и аграрния сектор /с 1.1%/. Брутната добавена стойност в строителството е нараснала с 14.2%, а в преработващата промишленост - 9.7%. В сектора на услугите увеличението е със 7.4%, като най-високо то е в търговията - 16.7%, и транспорта - 14.3%. Финансовите посредници разширяват кредитната си активност и по показател условно измерени услуги ръстът е с 32.3% на годишна база, отчетоха от НСИ. Икономическият растеж в България е по-добър от очакванията на анализаторите и е рекорден за първо тримесечие от 1998 г. насам, отбеляза Reuters. Заложеният в макрорамката 5.5% ръст на БВП в края на годината е напълно постижим, коментира пред агенцията Саймън Ийвънс от Банк Аустрия. През първото тримесечие ръст от 7.3% отбелязва и индивидуалното потребление на населението, което е 83.7% от БВП. Обемът на инвестициите са нараснали с 9.2% и са 20.3% от произведения БВП. Вносът е нараснал с 10.8%, а износът - с 8.8%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 1422.5 млн. лв. стойностния обем на износа. Въпреки високия икономически ръст брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е едва 571 EUR, което е една трета от средното за Европа, показват данните на НСИ и Евростат. По паритет на покупателната способност /ППС/ българите разполагат едва с 30% от средното на 25-те страни членки на ЕС. По този показател Румъния е пред нас с 32%. В Норвегия например ППС е 153%, в Германия - 109%, а в Люксембург - 223%.
Източник: Пари (21.06.2005)
 
Китай, най-големият производител на стомана в света, регистрира рекорден месечен прираст в производството през май, допринасяйки за увеличаването на световните запаси, на фона на общия спад в цените в Европа и САЩ. Производството на стомана в Китай е нараснало с почти 38%, достигайки 29.7 млн. т, което се равнява на около една-трета от световното производство, съобщи базирания в Брюксел Международен институт по желязото и стоманата (IISI). Отбелязаният прираст е рекорден за периода, от който институтът е започнал да събира данни (т.е. от 1995 г. насам), заяви неговият говорител Джон Фютрел. Европейските производители на стомана, вкл. Arcelor SA, ThyssenKrupp AG и Corus Group PLC намаляват производството си в опит да укрепят цените, които са спаднали с 22% от началото на годината. Базираната в Люксембург Arcelor и лондонската Corus регистрираха рекордни печалби през миналата година, на фона на рекордните нива на цените на стоманата. “Със сигурност това не е добра новина,” заяви Питър Фиш, основател на британската MEPS International Ltd., която следи стоманодобивната индустрия от 1979 г. насам. Растящото производството в Китай може да провали опитите на европейските заводи да подобрят цените, добави той. Производството в 25-те членки на ЕС през май отбеляза спад от 4.8% до 16.2 млн. т, съобщи институтът. Износните цени на горещо-валцуваните стоманени намотки се сринаха до 465 щ.д./т, в сравнение с 592.50 щ.д./т в края на миналата година, по цени на Metal Bulletin, публикувани от Bloomberg. Световният индекс на желязо/стомана на Bloomberg, който следи движението на цените на акциите на 50-те най-големи производители на стомана в света, падна с 18%, откакто достигна рекордно високи стойности през март. Производството на стомана в САЩ бележи спад от 2.8% до 8.1 млн. т, съобщи IISI. Цените на горещо-валцуваните намотки в САЩ са спаднали с 36% от септември миналата година, когато достигнаха рекордни нива от 700 щ.д./т. Производството на стомана в Китай най-вероятно ще нарасне с 23% тази година и ще бъде в размер на 335 млн. т, прогнозира Macquarie Bank Ltd. в свой доклад, изнесен днес. Тази прогноза надхвърля прогнозата, направена от Китайската асоциация за желязо и стомана, която консултира китайското правителство. Асоциацията предвижда производството тази година да достигне 322 млн. т. Производството на стомана в Китай се е увеличило двойно през последните четири години, като основен принос за това има компании като Baoshan Iron and Steel Co. Китай се превърна в нетен износител на стомана за пръв път тази година. Джон Сурма, изпълнителен директор на базираната в Питсбърг United States Steel Corp. заяви по време на конференция, проведена в Люксембург през март, че ако Китай стане нетен износител на стомана, той ще залее и без това “едва пазещия баланс” пазар с материал. Неговото мнение е противоположно на мнението на Лакшми Митал, собственикът на базираната в Ротердам Mittal Steel Co. (най-големият производител на стомана в света). През май Митал заяви, че ограничените доставки на желязна руда ще ограничат производството в Китай. (източник: The Globe and Mail)
Източник: Други (21.06.2005)
 
Руската компания Masterkroft Ltd., регистрирана в Кипър, има реални шансове да закупи един от водещите производители на стомана в Чехия – базираната в Острава, Северна Моравия, Vitkovice Steel. Държавната комисия за приватизация обяви Masterkroft Ltd. за победител в търга за придобиването на контролен дял в завода и препоръча на правителството да одобри решението. Договорът е на стойност 280 млн.щ.д., и беше официално оповестен във вторник. Masterkroft Ltd. е дъщерно дружество на руския Евраз холдинг. Общо пет компании подадоха заявление за участие в търга. Две от тях не успяха да покрият изискванията и техните заявления не бяха допуснати за разглеждане. Masterkroft Ltd. предложи най-висока цена за Vitkovice Steel. Именно това се превърна във водещ критерий при избора на победител. През първото тримесечие на годината, чистата печалба на Vitkovice Steel преди облагане с данъци достигна близо 37 млн.щ.д., в сравнение с едва 7.4 млн.щ.д. преди година. Чешкото правителство все още не е взело окончателно решение за продажбата на Vitkovice Steel на руската компания. (източник: ITAR TASS)
Източник: Други (21.06.2005)
 
Над 140.4 млн. лв. събра агенция Митници от внос на автомобили за първите пет месеца на годината. През 2004 г. той е осигурил 7.1% от митническите постъпления, а от началото на т. г. до края на май 7.3% от общо събраните 1.931 млрд. лв. са от внос на коли. Той е основно перо в приходите на Софийската и Пловдивската регионална митническа дирекция. Продължават да се внасят предимно автомобили втора употреба, които носят по-малко митнически приходи. От внесените 63 617 коли у нас за петте месеца над 82% са втора ръка. Приходите от тях обаче са 76.793 млн. лв., което е под 55% от общите постъпления от автомобилния внос. За цялата 2004 г. употребяваните автомобили са 86% от всички влезли в страната и приходите от тях са 174.572 млн. лв. От РМД-София припомнят, че автомобилите втора употреба преминават границата след обезпечаване на всички държавни вземания - мита, ДДС и акциз. След оформянето им като внос обезпечението се освобождава. За митническото оформяне на употребявани автомобили са необходими регистрационен талон, документ за собственост, документ за издадени временни регистрационни номера, отчисление от страната на износа, международна застраховка и документ за доказване на произход, уточняват от РМД-София.
Източник: Пари (22.06.2005)
 
Marubeni Corp., Mitsubishi-Hitachi Metal Machinery и немската Siemens AG са спечелили договор на стойност 20 млрд.йени за изграждането на стоманодобивен завод в Турция за турската Iskenderun Iron-Steel Factories Co., съобщи Nihon Keizai Shimbun без да споменава източници. Marubeni е основният доставчик по сделката; Mitsubishi-Hitachi ще достави машините и оборудването, а Siemens ще инсталира електрическата система в завода. Предприятието за горещо валцувана стомана трябва да бъде завършено до края на 2007 г. То ще бъде базирано в южна Турция, на брега на Средиземно море. Според публикацията, заводът, чиято годишна производствена мощност се очаква да достигне 5.3 млн.т., ще бъде една от основните стоманодобивни мощности в Турция. Новото предприятие ще може да произвежда и стоманени листи за нуждите на автомобилната индустрия. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (22.06.2005)
 
Русия увеличи 7 пъти вноса на стомана в САЩ. Това стана през първото тримесечие на настоящата година, а сравнението е със същия период на 2004 г. Общите изнесени обеми стомана за САЩ са 429.3 хил. т. В парично изражение импортът на руска стомана в Америка е нараснал 11.5 пъти до 260.88 млн. USD. През първото тримесечие вносът на стомана в САЩ от всички страни се е увеличил с 24.2% до 7.6 млн. т.
Източник: Пари (22.06.2005)
 
Най-големият в света колесен товарач на Caterpillar вече ще работи и в мина "Асарел-Медет" край Панагюрище. Представителят на фирмата за България Атанас Арнаудов съобщи, че освен у нас, това е най-големият товарач, доставен и на Балканския полуостров. Полезният товар на машината с дизелов двигател е 31 тона, обемът на кофата - 17 куб. м., а мощността - 1375 конски сили.
Източник: Сега (23.06.2005)
 
Секторът за търговия на дребно в Европа успя да отвлече вниманието на инвеститорите от притесненията за лихвите, както и негативните новини от стоманения сектор. Все пак участниците на фондовия пазар на Стария континент продължиха да наблюдават отблизо движението на цените на черното злато, които все още се задържаха под 59 долара за барел. Индексът FTSE Eurofirst 300 се покачи с 0.4%, като стигна до ниво от 1149.09 пункта, френският САС 40 добави към стойността си 0.3% и достигна до ниво от 4235.68 пункта, франкфуртският Xetra Dax беше с 0.32% повече до ниво от 4622.68 пункта, а лондонският FTSE 100 се покачи с 0.43% и стигна до ниво от 5104.2 пункта. От другата страна на континента Уолстрийт също се възползва от добрите корпоративни новини от технологичния сектор, като индексът Dow Jones се увеличи с 0.16% до ниво от 10616.77 пункта, NASDAQ регистрира покачване от 0.21% до ниво от 2095.39 пункта, а S&P 500 беше с 0.23% повече до 1216.35 пункта. Търговията в Азия извлече максималното от отличното представяне на автомобилния и технологичния сектор, като индексът Nikkei 225 се увеличи с 0.51%, като приключи на ниво от 11547.28 пункта.
Източник: Дневник (23.06.2005)
 
Американската комисия за международна търговия (USITC) съобщи, че няма да премахне антидъмпинговите мита, наложени преди пет години върху вноса на неръждаеми стоманени листи и шини/ленти от Япония, Германия, Италия, Южна Корея, Мексико и Тайван. Премахването на митата “би могло да доведе до повторното възникване на опасност от материални щети в рамките на близко-обозримото бъдеще” за американската индустрия, заяви ITC. Комисията, обаче, реши да премахне митата върху вноса на продукти от Франция и Великобритания. (източник: The Japan Times)
Източник: Други (23.06.2005)
 
Нивото на безработицата падна до 11.53%, което е най-ниско през последните пет години и половина, съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. Обикновено най-ниска безработица се отчита през август заради сезонната заетост през туристическия сезон и апогея в строителството, но тази година това става много по-рано, коментира тя. Според нея причината е увеличеният обем на инвестициите в нови и разширени мощности и бурното строителство от началото на годината. По данни на НСИ за първото тримесечие на годината ръстът на брутната добавена стойност в строителството е 14.2% на годишна база, на преработващата промишленост - 9.7%, на търговията - 16.7%, а на транспорта - 14.3%. В 97 от 260 общини през май безработицата е под средната за страната. В София-град, Габрово, Бургас, Варна, Благоевград, тя е под средното ниво за страните от ЕС - 8.9%. Регистрираните безработни през май са 427 198 души - с 22 542 по-малко от предходния месец. Обявени са 24 503 свободни работни места, като 85.7% са от частния сектор. Най-голямо търсене на работна сила има в преработващата промишленост /4204 места/, в търговията и ремонта на автомобили и битова техника /4202/, в аграрния сектор /2021/, в ресторантьорството и хотелиерството /1705/ и в строителството /1292 /.
Източник: Пари (24.06.2005)
 
US Steel Kosice, най-големият стоманодобивен завод в Словакия, вчера започна работа по изграждането на мощност за производство на поцинкована стомана на стойност 130.6 млн.евро. Продукцията ще бъде предназначена за нуждите на автомобилната индустрия. Очаква се строителните работи да приключат в рамките на две години. Съоръжението ще има производствен капацитет от 350 000 т годишно. В него ще работят около 100 души. (източник: The Slovak Spectator)
Източник: Други (24.06.2005)
 
LNM купи 51% от Kuwait-Bosnian Steel Co. в Босна и Херцеговина. На церемонията по подписването на договора присъстваха главата на правителството на Босна Ахмад Хаджи-Пасик, както и представители на Кувейтската инвестиционна агенция. Кувейт възстанови завода в Босна, който беше запуснат след войната. Хаджи-Пасик заяви, че новата инвестиция ще увеличи годишното производство на 2 млн.т. и ще създаде близо 4000 работни места. Лакшми Митал, председател на LNM, на свой ред каза, че възнамерява да инвестира в завода около 450 млн.щ.д. в рамките на следващите три години, като 180 млн.щ.д. от инвестициите ще бъдат осъществени през първата година. След подписването на договора Кувейт държи 41% от съоръжението, а правителството на Босна контролира 8%. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (26.06.2005)
 
Правителството на Украйна планира да продаде около 93% от акциите на най-голямото стоманодобивно предприятие в страната, което беше ренационализирано в началото на този месец, заяви министър-председателят на страната Юлия Тимошенко. Късно в събота, Тимошенко съобщи, че 93.02% от акциите на завода Криворижстал ще бъдат предложени на публичен търг в периода между юли и ноември. 1.74% от акциите ще бъдат пуснати за търговия на борсата. Останалата част от завода ще остане в ръцете на миноритарни акционери, вкл. работници и украински инвеститори, които вече притежават акции в предприятието. (източник: AP)
Източник: Други (26.06.2005)
 
Най-големият производител на алуминий в света - американската компания Alcoa, обяви, че съкращава 6500 работни места в рамките на програма за преструктуриране, предаде ДПА. В резултат на това през следващите 12 месеца компанията очаква извънредни разходи в размер на 245-275 милиона долара. Фирмата ще затвори заводи и ще продаде свои активи в 121 места в Северна Америка, Латинска Америка, Европа и Австралия. Според главния изпълнителен директор на Alcoa Ален Белда преструктурирането ще доведе до икономии от 200 милиона долара годишно. Около 1800 служители вече бяха съкратени по-рано тази година. Alcoa има около 131 000 служители в световен мащаб. След новината акциите на компанията спаднаха със 76 цента или близо 3% до 26,43 долара за брой.
Източник: Монитор (27.06.2005)
 
Тридесет и деветата годишна конференция на Международния Институт за желязо и стомана (IISI) ще се състои в периода между 2 и 5 октомври в Сеул, Южна Корея. Очаква се конференцията да събере над 300 от ръководителите на водещите стоманодобивни компании в света, както и представители на световните бизнес и търговски медии. Програмата включва сесии, посветени на суровините, новите разработки в областта на железодобивните и стоманодобивните технологии, както и проблемите по сигурността, управлението на кризите и културите на сливанията. (източник: Engineering News)
Източник: Други (27.06.2005)
 
Mittal Steel Co., най-големият производител на стомана в света, планира през третото тримесечие да съкрати производството в европейските си заводи с равностойността на 7% от капацитета си, присъединявайки се към усилията на конкурентните компании да овладеят спада в цените на метала. Холандската компания възнамерява през третото тримесечие да намали производството на стомана с 360 000 т, заяви говорителката на компанията Никола Дейвидсън. Производството на телени пръти в завода на Mittal в Хамбург, Германия ще бъде намалено наполовина, добави г-жа Дейвидсън. Mittal има заводи и в Македония, Босна, Франция, Полша, Румъния и Чехия. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (27.06.2005)
 
С 80 хил. т неръждаема стомана свива продукцията си петият по големина производител в света - южнокорейската Posco, през юли и август. Стъпката се предприема, за да се избегне свръхпредлагане и стабилизиране на цените както в Южна Корея, така и по света.
Източник: Пари (28.06.2005)
 
Китай реши да възстанови данък добавена стойност върху крайни стоманени износни продукти от 1 юли, слагайки край на преференциите, с които се ползваше пазара на стомани от 1998 г. Министерството на финансите и държавната данъчна агенция заявиха в брошура вчера, че всички крайни стоманени продукти предназначени за обработка и продажба в чужбина ще бъдат облагани с 17% данък добавена стойност от петък. Целта е да се ограничи износа на продукти, включително стомана, които изискват огромни количества енергия и замърсяват околната среда. Брошурата обяснява, че износът на такива продукти увеличава потребността от ресурси като въглища, електричество, петрол и транспорт, което е допринесло за замърсяването на околната среда. Последната промяна в политиката е следствие от серия опити да се укроти бързо развиващата се икономика и включва намаляване на данъчните отстъпки за износ на стоманени продукти от 13 % на 11% процента и ограничаването на вноса на желязна руда. Икономисти отбелязват, че правителството иска да контролира търсенето както в страната, така и в чужбина, за да предотврати активизирането на интензивна инвестиция в стоманения сектор и прекомерен производствен капацитет. От 2003 година насам, правителството взе редица мерки, включително увеличение на лихвения процент, за да успокои инвестициите в стоманения и циментовия сектор. Вследствие на предприетите мерки за макро-контрол, както инвестициите, така и търсеното в стоманения сектор намаляха. Предишни данни от Националното Бюро за статистика показват, че инвестициите в дълготрайни активи в стоманения сектор са намалели с 1.4 процента годишно на 33.22 милиарда юана (4 милиарда долара) през първото тримесечие на годината. При все това, за същия период инвестициите в стоманения сектор са нараснали със 106.4 процента в сравнение със съответното тримесечие на предходната година. Ниу Ли, старши икономист в Държавния информационен център, заяви че мерките целят не само да спестят енергия и ресурси , но и да осигурят екологично стабилно развитие на стоманения сектор. Спестяването на разхода на енергия е главен приоритет за стоманените производители и бъдещето на стоманения сектор, подчерта Ниу. Китай е водещ производител на стомана от 1996 година насам. Производството нарасна с 22.7 % като достигна 273 милион а тона за последната година, което представлява една четвърт от световната продукция на стомана. При все това се предвижда производството на стомана да нарасне до 300 милиона тона тази година.
Източник: Други (29.06.2005)
 
Брутният външен дълг в края на април е 12.8 млрд. EUR, или 60.4% от БВП, показват данните на БНБ. В сравнение с края на миналата година външната ни задлъжнялост се е повишила с 538 млн. EUR. Публичният дълг се е понижил с 683 млн. EUR вследствие на предсрочното изтегляне на брейди облигациите от вида IAB. След като стана ясно, че правителството ще предплати и последната емисия книжа /FLIRB/ през юли, тогава дългът ще се свие с още 608 млн. USD. В същото време обаче борчовете на частните банки и компании продължават да нарастват за разглеждания период. Външните задължения на банките са нараснали от 1.71 млн. EUR до 2.25 млн. EUR за април в сравнение с 31 декември 2004 г. За първите 4 месеца на годината са били извършени плащания по дълга за 1.65 млн. EUR в сравнение с 556 млн. EUR за същия период на 2004 г. За обслужването на дълга на държавния сектор са били изплатени 1.02 млрд. EUR, което е с близо 650 млн. EUR по-малко в сравнение с периода януари-май 2004 г. В сектора банки са били платени 480 млн. EUR, което е с 386 млн. лв. по-малко в сравнение с първите месеци на 2004 г. Получените кредити и депозити от банките от страна на нерезиденти за периода януари-април са близо 980 млн. EUR, което е със 734 млн. EUR повече в сравнение със същия период на 2004 г. Публичният сектор се е финансирал за 53 млн. EUR, или близо три пъти по-малко в сравнение с миналата година.
Източник: Пари (30.06.2005)
 
Най-големият световен производител на стомана-индийската компания Mittal Steel обяви, че възнамерява да намали производството на стомана с 1 милион тона през третото тримесечие на 2005 г., предаде АП. Действията са естествено продължение на вече предприетото ограничаване на производството с един милион тона през второто тримесечие. Съкращаването ще бъде разпределено между заводите в Северна Америка, Европа и останалите части на света, казват от Mittal Steel. Президентът и изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал, обяви, че предприеманите ограничения в производството са естествено следствие от състоянието на международния пазар на стомана и целят намаляване на запасите на компанията. По този начин най-големият световен производител на стомана се стреми да отговори на изискванията на пазара за равновесието между търсенето и предлагането на стоманата. Компанията Mittal Steel Co.е собственост на стоманения магнат Лакшми Митал. Той притежава LNM Holdings, в чиято структура влиза и компанията ISPAT, която има интерес към Металургичния комбинат "Кремиковци" в България.
Източник: Монитор (30.06.2005)
 
Гръцката компания VIOHALCO е основана през 1937 г. като предприятие за преработка и производство на медни и алуминиеви продукти. Днес, тя е групировката с най-голям оборот в Гърция. VIOHALCO е изградена от голям брой дружества, чиито продукти са сертифицирани по ISO 9002. Най-големите сред тях са: Elval S.A.; Halcor S.A., Sidenor S.A., Etem S.A., Hellenic Cables S.A., Fitco S.A., Erlikon S.A., Simetal S.A. и Sovel S.A. Дружествата от групата на VIOHALCO в България са: Стилмет, София мед, Стомана Индъстри, ТеПроМетал, Леско, ТеПроСтил и Сигма ИС. Стилмет е основана в началото на 1994 г. като търговско дружество. Стартира производство през 1999 г. Продуктите на компанията включват над 3000 размера профили, като според тазгодишната програма, техният брой трябва да бъде увеличен с още 450. Те включват промишлени алуминиеви профили, архитектурни системи Etem и профили по чертеж на клиента. Компанията разполага с три съвременни линии за екструзия на алуминиеви профили, линия за производство на профили с полиамидна връзка, както и най-голямата автоматизирана линия в България за електростатично прахово боядисване. В момента, годишният производствен капацитет на компанията надхвърля 10 000 т, като до края на 2006 г. той се очаква да нарасне двойно, което ще направи Стилмет най-големият производител на алуминиеви профили в България, и един от най-големите в ЕС. В Стилмет работят над 300 души. Стилмет е изключителният дистрибутор на продуктите на VIOHALCO Group в България. Складовете на компанията предлагат: валцувани цветни метали, алуминиеви листа, ленти и фолио, медни и месингови тръби, пръти, ленти, листи, кабели и емайлирани медни кондуктори. Като търговско дружество, Стилмет има собствени дистрибуторски центрове в най-големите български градове: София, Пловдив, Варна, Благоевград, Русе, Бургас, Плевен, Стара Загора, Горна Оряховица и Враца, както и верига от дистрибутори в цялата страна. Компанията е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България. В момента тя прави допълнителни инвестиции, които се очаква да достигнат 5 млн.евро. Разширяването на завода цели да увеличи производствения капацитет със 100%, както и да увеличи гамата от алуминиеви профили, произвеждани в предприятието. Освен това, то ще доведе до създаването на 80 нови работни места. Между 70% и 80% от производството на българските предприятия на VIOHALCO са предназначени за износ, а останалите 20% се реализират на местния пазар. Продукцията на заводите се изнася за ЕС, Централна и източна Европа, Русия, Украйна, Гърция, Сърбия и Черна гора, Германия, Холандия, Франция, Унгария, Словения, Швейцария, САЩ и други страни. (източник: Bulgaria Business - издание юни-юли 2005 г.)
Източник: Други (30.06.2005)
 
Стилмет АД инвестира над 7 млн. лв. в изграждането на нов бизнес център. Пететажната сграда се издига в един от престижните “зелени райони” на София и носи името East Park Trade Center (бул. Н. Вапцаров 20, до Софияленд). Част от застроената площ в размер на 8000 кв.м. ще бъде отдадена под наем за офиси. Сградата е проектирана от известния италиански архитект Никола Джардина Папа и е в крак с последните европейски тенденции за дизайн и ефективност, в комбинация с авангардни материали и технологии. (източник: Business Bulgaria - издание юни-юли 2005 г.)
Източник: Други (30.06.2005)
 
Главният директор Корпоративни комуникации на Mittal Steel - Никола Дейвидсън, заяви, че ако наддаването за Erdemir е успешно, турският стоманен гигант ще се превърне в “Бижуто на Европа”, имайки предвид как би допринесъл към производствения капацитет на Mittal на Европейския пазар. Mittal Steel е една от заинтересованите страни в наддаването за 46.12% от пакета акции на Erdemir. На пресконференция в Истанбул, Дейвидсън заяви, че Erdemir представлява от огромен интерес за Mittal Steel, заради идеалното му разположение за стратегическото разрастване на Mittal. Ондра Отрадовец, финансов директор на Mittal Steel, заяви също така, че времето за приватизация на Erdemir е идеално и се съгласи с думите на турския министър-председател, че цената е най-важния показател за успех на една приватизационна сделка. Той добави, че Erdemir е “твърде скъп трофей, за да служи за показ” ако една компания цели да го закупи без планове за бъдещето му разширяване. Той подчерта, че Mittal Steel има нужния капитал да осигури растежа на Erdemir в общото производство на стомана. Дейвидсън каза, че Erdemir се е утвърдил като национален производител и добави, че Mittal Steel има планове за разширяване, в които Erdemir ще играе ключова роля. В момента, Mittal Steel има производствен капацитет от 70 милиона тона и операции в 14 страни на 4 континента и е най-големия производител на стомана в света. Фирмата има операции за доставка на 28 милиона тона и печалба от 15.6 милиарда долара, като е най-големият производител на Американския пазар. В Европа е втория по големина производител с 18 милиона тона капацитет за доставка, 9.9 милиарда долара печалба, а в останалата част от света притежава 13 милиона капацитет за доставка и 7.6 милиарда долара печалба. Дейвидсън сподели, че Mittal Steel вярва в ползите от консолидацията и глобализацията и, че в бъдеще, в резултат от глобализацията, ще се откроят два или три главни актьора, с производствен капацитет от 100 милиона тона на година. Той добави, че партньорство с Mittal Steel има няколко преимущества като широк пазар, силна продажбена мрежа с обширни ресурси, огромна покупателна сила и акумулация на световна информация. Подчертавайки, че компанията е най-силния световен играч в бранша, Дейвидсън каза, че фокуса на компанията във всеки отделен сектор са съответните национални пазари. С други думи компаниите на Mittal Steel винаги се стремят да националния бизнес в страните, в които са разположени.. По този начин ако Erdemir стане част от Mittal Steel, ще се възползва от възможността да е част от световната компания. Последната покупка на Mittal Steel (37.17) процента бе седмия по големина китайски производител на стомана - Hunan Valin. Компанията дели управлението с китайската държава.
Източник: Други (30.06.2005)
 
Arcelor започна на 29 юни, втория етап от инсталирането на Stal Serwis Polska в полския град Битом. Церемонията по откриването беше водена от Гай Дол, главен изпълнителен директор и Гонсало Уркихо, член на управителния съвет на Arcelor и шеф на А3S (Arcelor Steel Solutions & Services), сектора към който този център принадлежи. Тази важна инвестиция ще позволи увеличение в производителността с помощта на трите нови пресиращи линии и новата линия за разрязване, които ще удвоят сегашната продукция и ще преминат прага от 200 000 тона обработена стомана на година. “ Подпомагането на капацитета на Битом е добър пример за това как Arcelor възнамерява да разшири своята позиция в Източна Европа: като направи достъпни чрез А3S, продукти с висока добавена стойност, услуги и чрез близост с нашите клиенти”, каза Гай Дол. “Полша, добави той, се отличава с изключителен потенциал за растеж в сегменти, които са ключови за Arcelor: автомобилния сегмент, този за уреди, където потреблението на стомана може дори да се удвои до 2010, и строителството, където растежа тази година се очаква да бъде с 9.3 процента.” Една от главните цели на Arcelor Stal Serwis Polska е да пренасочи част от продукцията към производството на специално изработени части за уреди за домашно потребление, общата индустрия и автомобилната индустрия, като например детайли за настройка на седалките, за френски клиент от автомобилния сектор, който се намира в Гройец, покрайнините на Варшава. Направата на подобни специфични части представлява истинско техническо предизвикателство за този централно-европейски обслужваш център основан през 1999, предизвикателство, което той с готовност ще поеме. Колкото до останалата част от продукцията, т.е готови продукти, предназначени да обслужат специфичните клиентски нужди, то ще продължи да обслужва своите редовни клиенти на полския пазар (уреди за домашно потребление, производство за общата и автомобилна индустрия). За да осигури този ръст в производството, Arcelor Stal Serwis Polska е взело на работа в завода 50 местни работници. Другото предизвикателство за Arcelor Steel Service Centres (оперативната единица, към която полския център принадлежи), е да предостави услуги, които да успеят да задоволят нуждите на клиентите. Ефективната система за логистика позволява да се правят доставки в минимални срокове - или още по-добре - точно на време. Гонсало Уркихо добави, че “Стремежа на ASSC в Полша е да бъде признат от клиентите си в Централна Европа като техен предпочитан Център за услуги в областта на стоманата за плоска въглеродна стомана.” Освен двете нови линии в центъра в Битом - за които трети разширителен план вече е обмислян - Гонсало Уркихо представи в речта си и текущи проекти в Централна и Източна Европа: нов център за услуги в областта на стоманата в Словакия, нова панелна линия в Полша и нова профилираща линия в Унгария, и двете предназначение за Arcelor Construction, както и два нови дистрибуторски центъра в Сърбия и България.
Източник: Други (30.06.2005)
 
Най-големият производител на стомана в света - Mittal Steel, заяви в сряда, че ще намали общото си производство на стомана с 1 млн. тона през третото тримесечие, в отговор на намалялото търсене. Планът на Mittal следва ходовете на други Европейски производители на стомана, които също обявиха, че ще намалят продукцията си през третото тримесечие, поради спада в търсенето и високото количество вносна продукция, която се дължи на силното евро. Mittal, който достави 42.1 млн. тона стомана през 2004 година и реализира приход от 22.2 млрд. щ. д., предприе същия ход и през второто тримесечие. Намаляването на продукцията ще се разпредели по равно между заводите на Mittal в Северна Америка, Европа и останалата част на света. “Много е важно да действаме отговорно и зряло, в отговор на пазарната динамичност", заяви изпълнителният директор на Mittal - Лакшми Митал. “Намалението в продукцията, което обявихме днес, ще помогне да се намали сегашното натрупване на запаси и да се възстанови пазарното равновесие в световното търсене и предлагане”, продължи той. Arcelor, вторият по големина производител на стомана, заяви, че ще продължи да свива производството, както направи и през първата половина. Arcelor каза в сряда, че мощностите му за производство на плоска стомана в Европа, главният продукт на компанията, ще работят само с 80% от капацитета си през третото тримесечие - същият капацитет, с който компанията работи и през второто тримесечие. Най-големият производител на стомана в Европа, заяви също, че ще свие производството си с 1.8 млн. тона през първата половина, разпределени по равно между производството на плоски и дълги стоманени продукти. Германската ThyssenKrupp каза, че ще намали производството си на стомана с 200 000 тона през третото тримесечие, а английско-холандската фирма Corus, че ще ускори свиването на производството до 160 000 тона на месец през третото тримесечие. Анализатори посочват, че последните ходове на производителите на стомана показват, че те се стремят повече да защитят цените на стоманата и печалбите, отколкото обемите на производството. Цените на стоманата скочиха миналата година след като икономическият бум в Китай изсмука световните суровини, с цени достигащи своя връх през втората половина, когато клиенти трупаха запаси от страх от недостиг. Eurofer, Европейската федерация на производителите на стомана, каза че растежът в търсенето се окачва да е 1.4 процента, в сравнение с растеж от 2.8 процента за 2004. Mittal, който наддава за турското държавното предприятие Eregli Demir Celik, каза във вторник, че през третото тримесечие на годината ще намали с 360 000 тона европейската си стоманена продукция.
Източник: Други (30.06.2005)
 
Минното предприятие "Асарел-Медет" АД -Панагюрище официално пусна в експлоатация ново модерно оборудване. То включва пет 130-тонни машини "БЕЛЛАЗ" и една американска сонда. Оборудването е част от инвестиционната програма на "Асарел-Медет" за въвеждане на модерни технологии при извличането на медни руди и е на обща стойност 7 милиона долара. Преди седмица са въведени в експлоатация няколко машини от американския концерн "Катърпилар" за над 5,5 милиона долара. Предстои монтаж и на една от най-големите машини за добив на руда, произведена от фирма "Либхер". По повод на 40-годишния юбилей от създаването си дружеството е направило амбициозна инвестиционна програма за годината.
Източник: Монитор (30.06.2005)
 
България ще трябва да намали митата на промишлените стоки след влизането в Европейския съюз. Сега средното мито за този вид продукция в страната е 8.55%, а в ЕС е 3.7%. За селскостопанските стоки средната ставка в ЕС е 16.7%, а у нас 21.9 на сто. Това стана ясно на семинар за външнотърговските аспекти от членството на България в Световната търговска организация и Европейския съюз, организиран от Българската стопанска камара. След присъединяването към ЕС България ще е длъжна да приеме общата митническа тарифа на ЕС, ще стане страна по преференциалните търговски споразумения, сключени от съюза, но ще денонсира споразуменията за свободна търговия, които сега действат, съобщи директорът в Министерството на икономиката Диана Найденова. Българската страна ще прилага и всички общоевропейски антидъмпингови мерки, режимите в търговията със стоки с двойна употреба и системите за преференции. Всеки български производител и вносител трябва да се поинтересува в министерствата на икономиката или на земеделието за съществуващите в ЕС регулаторни режими за конкретната стока, за да е наясно какви ще са изискванията към неговата дейност, препоръча Найденова. Например в ЕС има изискване вносителите на определени стоки от конкретни държави да се лицензират и това ще важи и за българските компании, обясни тя. Заради това, че сега действащите преференциални квоти за внос у нас ще отпаднат, ЕС ще трябва да актуализира количествата в общата митническа тарифа. Това до голяма степен ще засегне вносителите и производителите на черни и цветни метали, коментира главният секретар на Камарата по металургия Политими Паунова. Сега по думите й 90% от суровината за машиностроенето идва от внос от Украйна, Русия и Казахстан. В рамките на Евросъюза обаче квотата не се разпределя на национални дялове, така че българските вносители ще трябва да се конкурират с колегите си от всички останали 25 държави, каза Паунова. С присъединяването внасяните тук количества няма да бъдат прибавени автоматично към съществуващите в ЕС, уточни Найденова.
Източник: Дневник (30.06.2005)
 
Мерките на БНБ за ограничаване на кредитирането ще имат ефект върху домакинствата и малките и средните фирми, тъй като те не разполагат с възможност да ползват външно финансиране. Това се казва в изследване на UniCredit, собственик на Булбанк. Това ще намали потребителските разходи на домакинствата и ще успокои вноса, но не би могло да се определи с какъв размер. Причината е, че връзката между предлагането на потребителски кредити и вноса на потребителски стоки е трудно да бъде количествено изразена, се посочва в анализа. Според прогнозите на UniCredit БНБ ще успее да свие ръста на кредитирането до 30% в края на 2005 г. Въпреки това при липсата на ограничения върху капиталовата сметка външните задължения на частния сектор нарастват с размер, който до голяма степен компенсира изтеглянето на ликвидност от банковия сектор. По този начин общият ефект върху вътрешното потребление остава относително неутрален, се казва още в изследването. Индивидуалното потребление, стимулирано от предлагането на кредити и намаляването на контрола върху заплатите в публичния сектор преди изборите, отбелязва ръст от 7.3% на годишна база.
Източник: Пари (01.07.2005)
 
Индустрията, транспортът, услугите и селското стопанство трябва да се стараят да харчат по-малко електроенергия, препоръчва приетата вчера от правителството Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. Специално внимание е насочено към сектор "Индустрия", който употребява над 38% от крайното енергийно потребление на страната. Най-големите консуматори са черната металургия, химическата промишленост, производството на неметални минерални суровини и хранително-вкусовата промишленост. Целта на стратегията е намаляване на енергийната интензивност на БВП чрез понижаването й във всички икономически сектори, които са крайни потребители на горива и енергия - индустрията, транспорта, услугите, бита и селското стопанство. В доклада е посочено, че средната възраст на автомобилите, извършващи обществен превоз, е над 10 години, а на локомотивите - над 25 години. В тази връзка мерките за повишаване на енергийната ефективност в транспорта са свързани с подобряване на организацията, пътната инфраструктура, качеството на транспортните средства и околната среда. През следващите години трябва да продължи тенденцията за замяна на бензина с природен газ и пропан-бутан, повишаване на качеството на двигателите с вътрешно горене, закупуването на нови локомотиви, изграждането на система за контрол на транспортните потоци с цел намаляване престоя на транспортните средства на кръстовищата и работата на двигателите на празен ход, стимулиране на товарния релсов транспорт, чиято енергийна интензивност е около 3 пъти по-малка от тази на автомобилния. В програмата е посочено, че през следващите години значително ще се увеличи потреблението на природен газ и течни горива у нас за сметка на електроенергията и въглищата. Анализите показват, че потреблението на природен газ ще увеличава плавно дела си от 8.9 на 12.5 на сто. Това очакване се аргументира с високата рентабилност на природния газ в сравнение с електроенергията, повишаването на доходите на населението, ускоряването на битовата газификация и др. Течните горива също ще увеличат дела си от 37.8 на 39.7 на сто от крайното енергийно потребление. Делът на електроенергията и въглищата обаче ще намалява съответно от 23.5 на 19.4% и от 12.3 на 12 на сто.
Източник: Дневник (01.07.2005)
 
Арабските страни са произвели над 12 млн.т. сурова стомана през 2004 г. Количеството е с 2.3% повече от производството през 2003 г., когато то беше в размер на 11.8 млн.т. Производството на сурова стомана бележи най-висок ръст в Египет – 8.2% в сравнение с 2003 г. Прирастът в производството на сурова стомана в арабските страни през тази година представлява малка част от очаквания прираст след планираното разширяване на мощностите в Саудитска Арабия, Катар, Оман, Мароко и Египет през 2005 г. През първото тримесечие беше регистриран 10.99% прираст в производството на сурова стомана. (източник:MESTEEL)
Източник: Други (02.07.2005)
 
Рекореден излишък от 994.817 млн. лв. до края на май, показват данните на МФ за изпълнението на консолидирания бюджет. В края на май м. г. той е бил 709.747 млн. лв. Според експерти от ляво и дясно до края на годината излишъкът ще достигне 2 млрд. лв. До края на май общите приходи са 7.350 млрд. лв. Спрямо май 2004 г. те са увеличени с 15%. Най-голям е ръстът на приходите от мита, ДДС и акцизи. Обяснението е нарасналият с около 20% внос. Приходите от акцизи са по-високи и заради увеличения налог върху някои стоки от т. г. Въпреки намалението на корпоративния данък от 19.5 на 15% приходите от него са нараснали с 13%. Според икономисти това показва, че намаляването на ставките стимулира бизнеса да си плаща данъците. Към края на май е рекорден и фискалният резерв, който е в размер на 5.199 млрд. лв., а през май 2004 г. е бил 4.6 млрд. лв. Той ще се намали с 984 млн. лв. за "пенсиониране" на последните брейдита.
Източник: Пари (04.07.2005)
 
Британското публично дружество "Орвест" (OreVest) преговаря с българското министерство на околната среда за разрешение за подновяване на проучвателните работи в находището на манган в Оброчище на черноморското крайбрежие, предаде агенция AFX.
Източник: Дневник (04.07.2005)
 
Турската Агенция за приватизация публикува съобщения на своя уебсайт, според което срокът за подаване на документи в предварителния квалификационен кръг за приватизацията на Eregli Iron and Steel Works Co. или Erdemir е удължен до 14 юли. Датата за провеждане на търга остава 26 септември. Правителството иска да проведе блокова продажба на 46.12% от капитала на ERDEMIR Дяловете на отделните акционери в Erdemir са както следва: 46.12% са собственост на приватизационните власти 3.17 % - Турската банка за развитие 0.90% - Асоциацията на членовете на Erdemir 3.07% - портфейла на Erdemir 46.74% - други Сред компаниите, проявяващи интерес към Erdmir са United States Steel Corp., Mittal Steel Co NV, Corus Group PLC, Arcelor, Novolipetsk Iron & Steel Corp., и Северстал, както и евентуално местните Borusan и Kibar Holding. Поради засиленото търсене в Китай, консолидираните приходи, реализирани от Erdemir през 2004 г. достигна 3.269 млрд.щ.д. Чистата печалба се повиши до 589 млн.щ.д., като надмина очакванията. Компанията планира да увеличи капацитета си за производство на плоски продукти до 7 млн.т. до 2007 г., и до 10 млн.т. до 2010 г., като за целта смята да реализира инвестиционна програма на стойност 2 млрд.щ.д. В Erdemir работят над 15 000 души. Тя е 13-тата по големина стоманодобивна компания в света. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (05.07.2005)
 
Стоманата, произвеждана от бургаския завод Промет Стийл, получи сертификат от испанския научен институт за строителство "Едуардо Торохо". Според направената експертиза продукцията на Промет Стийл е абсолютно надеждна и с високо качество и се дава разрешение тя да бъде използвана в строителството в Испания. Металургичният комбинат е в сертифицираща процедура и със съответните институции на Португалия, Австрия и Германия. С придобиване на сертификати на европейските страни за влагане на армировъчна стомана в строителството, ръководството на компанията очаква разширение на пазарите и ръст в производството. Промет Стийл е единственият български производител на армировъчна стомана. Тя се използва в строителството на сгради и жилищни блокове. Оребряването й спомага за по-доброто сцепление на стоманата с бетона.
Източник: Пари (06.07.2005)
 
Министерството на икономиката обяви малка поръчка за създаване на база данни и оценка на емисиите на парниковите газове и енергийната наситеност на промишлените и горивните инсталации в сектор "Промишленост". За целта възложителят избра процедура на договаряне с покана по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Поканените компании са "Институт по енергетика" АД, "Динго проект консулт" ЕООД и "Енергоиженеринг 89" ООД. Мотивите за договарянето са, че услугата не позволява да се определят достатъчно точно техническите спецификации, за да се възложи поръчката чрез открит конкурс. Крайният срок за подаване на офертите от поканените компании е 7 юли, поясниха експертите от икономическото министерство. Предложенията ще бъдат отворени ден по-късно. Преговорите с поканените кандидати са насрочени за 11 юли, след което ще се вземе решение за възлагане на поръчката. Според специалисти от министерството основанието да бъдат поканени точно тези три фирми са професионалният и техническият им капацитет. Основни изисквания към компаниите е професионален опит в области, свързани с поръчката, като участие в разработката на планове и програми в областта на изменението на климата, анализ и оценка на евронорми в областта на околната среда, в това число на емисиите в атмосферния въздух и други. Подобна база данни се създава за пръв път. Изготвянето й произтича от факта, че с присъединяването си към ЕС България ще прилага Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейска схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Схемата за търговия с емисии е основният инструмент на ЕС за изпълнение на задълженията на общността по Протокола от Киото към рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Координиращо ведомство за прилагане на директивата е Министерството на околната среда и водите. Въвеждането на Европейската схема е основна мярка във Втория национален план за действие по изменение на климата за 2005-2008 г., приет от правителството в края на 2004 г. Директивата изисква от всяка страна - членка на ЕС, да постави задължителни ограничения за емисии на парникови газове на обхванатите промишлени инсталации. За целта се разработва Национален план за разпределение на квоти, който се одобрява от Европейската комисия. Всички инсталации, които попадат в обхвата на изискванията на директивата, трябва да получат разрешителни за изпускане на емисии на парникови газове. Инсталациите, които не получат разрешително, няма да могат да продължат да функционират. За разработването на българския план за разпределение трябва да се направят проучвания в засегнатите сектори - промишленост, енергетика и строителство. За въвеждането на Европейската схема за търговия с емисионни квоти не се предвижда преходен период. Схемата ще помогне и за изпълнението на ангажиментите по ограничаване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух от "големи горивни инсталации". ЕС обсъжда и разширяване обхвата на директивата за включване на други парникови газове освен въглероден диоксид. Резултатите от оценката ще са основа за създаването на мониторинговата схема и националния регистър за емисионни квоти, които са задължителни за въвеждане на схемата за търговия с квоти за емисии в ЕС. Очаква се голям брой инсталации да попаднат в приложното поле на директивата. Затова предстоящата работа ще бъде тясно координирана с Българската стопанска камара и с браншовите камари и съюзи на засегнатите сектори. Окончателното предложение за нивата и квотите за емисии на парникови газове на инсталациите в сектор "Промишленост" ще послужи като основа за изготвянето на Националния план за разпределение на квоти. ------------------------------ Фирмите, които ще обхване оценката, предмет на поръчката, са инсталации, включени в приложното поле на Директива 2003/87/ЕС. Това са: - горивни инсталации в промишлеността с номинална топлинна мощност над 20 MW (с изключение на инсталациите за опасни или твърди битови отпадъци) - петролни рафинерии, коксови пещи, инсталации за пържене и агломерация на метална руда, включително серосъдържащи руди - инсталации за производство на чугун или стомана - инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна - инсталации за производство на керамични изделия чрез изпичане, в частност на огнеупорни материали, плочки и порцеланови изделия - инсталации за производство на целулоза от дървесина или сходни влакнести материали - инсталации за производство на хартия и картон.
Източник: Дневник (06.07.2005)
 
Шефове на рискови фирми да застраховат задължително хората си от 0,50 лв. до 4 лв. на човек месечно, предвижда нова наредба за опасните професии. На работна среща днес браншовици, работодатели и синдикати ще обсъждат проблемите на безопасния труд. Според подготвената от социалното ведомство наредба застраховките ще зависят от степента на риск в производството! Те ще покриват не са само случаите на смърт на работника, но и временна нетрудоспособност и трайна инвалидност. Ако някой пострада на скелето или зад машината, ще взима освен редовното и допълнително обезщетение. Предвижда се то да е в размера на 10% от заплатата му и да се плаща за времето, в което е излязъл от строя. Сега се полага обезщетение, равно на 90% от заплатата. Новият документ ще определи и професиите, които крият опасност за здравето на работниците. Експерти са определили 13 рискови икономически дейности у нас. Сред тях са машиностроенето, строителството, добивната промишленост, черната и цветната металургия, транспортът, съобщенията. Обмисля се още близките на работник в рискова фирма, починал при трудова злополука, да получават от 36 до 84 негови заплати накуп (до 7 годишни). Сумата ще зависи от възрастта на загиналия и ще е най-висока при хората до 35 г. 11 души са се простили с живота през м. г. на работните си места.
Източник: Труд (06.07.2005)
 
В България продуктите с голям експортен потенциал са сиренето, слънчогледът, някои трикотажни стоки, електрониката и мебелите. Това показва изследване на Международния търговски център в Женева за световната търговия от 2000 до 2003 г. То бе представено от Българската стопанска камара на семинар за конкурентоспособността на българския износ. Тези перспективни производства трябва да се развиват в рамките на национална експортна стратегия, смятат от БСК. България е на 4-о място по износ на агнешко месо, на 2-ро по износ на пресни череши и на първо на кориандър, показват данните на МТЦ. През последните четири години обаче страната ни има отрицателна тенденция в износа на вина, с което губи завоювани позиции. Световният износ на вина расте всяка година със 17%, докато нашият експорт намалява с 1%. БСК разполага с пълното изследване на МТЦ, което може да бъде предоставено на българските производители. Българската икономика страда от сериозни структурни диспропорции, които влошават търговското ни салдо, заяви Борислав Георгиев от БСК. Със 130 млн. лв. е субсидирано производството на тютюн, с което се купува бедност, вместо да се развиват конкурентни производства, отбеляза той. Въпреки че износът ежегодно расте, паралелното увеличаване на вноса ще доведе до 5 млрд. лв. отрицателно търговско салдо за тази година.
Източник: Пари (07.07.2005)
 
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна на Arcelor Group кредит в размер на 125 млн евро (149 млн.щ.д.) за финансиране на изграждането на стоманодобивен завод на UGINE & ALZ в Чарлерой, Белгия. Новото съоръжение, което ще има годишен производствен капацитет от 1 млн.т., е в процес на изграждане на мястото на съществуващ завод собственост на UGINE & ALZ. Инвестицията ще подпомогне икономическото развитие на провинция Хайнаут, в Белгия, която се характеризира с ниско ниво на индустриални инвестиции и относително високо ниво на безработица. Договорите за заемите бяха подписани на 6 юли в Люксембург от Ги Дол и Мишел Вюрт, изпълнителен директор и финансов директор на Arcelor, и Филип Мейщадт, президент на ЕИБ. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (07.07.2005)
 
Испанският научен институт за строителство “Едуардо Торохо” издаде сертификат на “Промет стийл”, съобщи говорителят на дружеството Алберта Алкалай. Тя обясни, че сертификатът е своеобразно разрешение стоманата, произвеждана край Бургас, да бъде използвана в строителството в Испания. Сертификатът е получен след обстойни изследвания на стоманата, произвеждана от дружеството - като химически състав, якост на опън, на огъване, относително удължение, степен на умора, вибрация и други свойства. “Изследванията показаха по безспорен начин, че оребрената армировъчна стомана на бургаския металургичен завод отговаря на всички изисквания”, каза още Алкалай. Металургичният завод “Промет стийл” е единственият български производител на оребрена армировъчна стомана. Тя се използва в строителството на сгради и жилищни блокове. Оребряването й спомага за по-доброто сцепление на стоманата с бетона. "Строителството на жилищни и административни сгради в Испания е под особен надзор. Както в България, така и по света Националните институти за строителни измервания са тези, които единствено могат да позволят стоманата, произведена от определен металургичен завод, да бъде вложена в строителството на всяка отделна държава", каза още Алкалай.
Източник: Дневник (08.07.2005)
 
Фирмата за добив и преработка на руда "Елаците-мед " купи на търг с явно наддаване 100% от капитала на "Пътно поддържане"-Лом за 570 000 лв. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията за приватизация. Началната тръжна цена беше 250 000 лв., а стъпката на наддаване - 20 000 лв.
Източник: Сега (08.07.2005)
 
4,935 млрд. лв. са приходите в републиканския бюджет към края на май 2005 г., което е с 16,4 процента или 695,2 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Това се посочва в доклад на министъра на финансите Милен Велчев за изпълнението на бюджета към края на май, обсъден днес от правителството. Увеличението се дължи на по-високите постъпления от данъчни и неданъчни приходи. Те нарастват съответно с 16,1 на сто и 17,4 на сто. По-високите данъчни постъпления се дължат най-вече на приходите от косвени данъци. Постъпленията от тях са 2725,2 млн. лв. и е се увеличават с 467,2 млн. лв. спрямо май 2004 г. Събраните преки данъци са 1188,5 млн. лв. или 49,9 процента от разчета за годината. Спрямо същия период на миналата година те нарастват с 6,7 на сто. Резултатите са следствие от последователната политика на правителството за намаляване на преките данъци с цел увеличаване на доходите, насърчаване на бизнеса и инвестициите. Относителният дял на преките данъци в общия размер на данъчните приходи за периода е 30,4 процента срещу 33 на сто за 2004 г., пише в съобщение на правителствената информационна служба. Неданъчните приходи са 1 010 млн. лв. или 62,1 на сто от разчетите за 2005 г. Разходите по републиканския бюджет за първите пет месеца на годината са 4008,8 млн. лв. Нелихвените разходи са 2237,1 млн. лв. Извършените лихвени плащания към края на май са 404,8 млн. лв. или 51,2 на сто от предвидените за годината.
Източник: Монитор (08.07.2005)
 
Инвестиционната гръцка компания "Глоубъл Файненс" учреди своя първи фонд за недвижими имоти в Централна и Източна Европа - "Глоубъл Емърджинг Пропърти фонд". Той е с капитал от 125 млн. евро, който се очаква да бъде увеличен до края на годината до 150 млн. евро. За официален консултант на новата структура е избрана водещата фирма за недвижими имоти в региона - "И Еф Джи Евробанк Пропъртис" (EFG Eurobank Properties). Акционери във фонда са частни инвеститори, а също Европейската банка за възстановяване и развитие и дъщерна фирма на "Имофинанс Имобилен Анлиджен" (IMMOFINANZ Immobilien Anlagen AG). "Глоубъл Емърджинг Пропърти" планира да вложи около 450 млн. евро, предимно в атрактивни недвижими имоти в Румъния, Сърбия и България. До 20% от активите му могат да бъдат насочени и към други източноевропейски държави. Фондът ще придобива модерни офис сгради, търговски и логистични центрове и индустриални паркове, които ще се отдават под наем на мултинационални и местни компании. "Глоубъл Файненс" управлява още два фонда - "Растеж" и Черноморския фонд, които са фокусирали дейността си в България и Румъния. Акционери в тях са Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация (част от структурите на Световната банка), "И Еф Джи Груп", "Ей Ай Джи" и други международни инвеститори, както и местни партньори като Пощенска банка и "Доверие". "Глоубъл Файненс" инвестира у нас в "Обединена млечна компания" АД, във веригата магазини "Фамилия", в "Мобилтел", "Чипита" (пакетирани закуски), "Стилмет" (алуминиеви профили) и "Роял Патейтос".
Източник: Банкеръ (09.07.2005)
 
Две са възможните дати за въвеждане на еврото в България - 1 юли 2009 или 1 януари 2010 година. Това е записано в споразумение между БНБ и правителството, стана ясно на семинар в Хисар, организиран от финансовото министерство. Разбира се, разплащанията с евро ще започнат, след като страната ни отговори на всички изисквания за членство в икономическия и валутен съюз. Те са за ниска инфлация, касаят лихвите, бюджетния дефицит, поддържане на фиксиран валутен курс, както и държавен дълг, по-малък от 60% от брутния вътрешен продукт. Минималното технологично време за въвеждане на еврото е две години и половина след влизането ни в ЕС, каза подуправителят на БНБ Цветан Манчев. Но изборът на една от двете дати за въвеждане на еврото ще зависи и от това коя е по-удобна за хората и фирмите. Счетоводното приключване е в края на календарната година, но дружествата правят отчети и към полугодието. Изборът на дата ще се определи и от времето, когато ще е готов докладът на Европейската комисия за готовността на България да въведе еврото, каза Манчев. Ниската инфлация е критерият, който най-трудно ще се постигне у нас, смятат експертите от БНБ. Но размерът й зависи и от очакванията на хората, каза Манчев. Конкуренцията, структурните реформи и мерките на БНБ за затягане на кредитирането стопират поскъпването. Но ако у хората се насади страх от вдигане на цените при влизането ни в ЕС, това ще се случи, коментираха експертите. Някои предимства от въвеждане на еврото у нас ще бъдат увеличаване на търговията с ЕС и улесняване на бизнеса, защото няма да се налага обмяна на левове в евро и обратно.
Източник: Стандарт (11.07.2005)
 
Работниците на пернишкото металургично предприятие "Стомана Индъстри" се хранят от кетъринговата компания "Либърти Фуд Сървисис", която осигурява и храната на американското посолство у нас. Тя била единствената в бранша с три международни сертификата за качество. Всички в "Стомана Индъстри" ще получат електронна карта, която ще отчита изяденото. Менюто ще включва първо, второ, трето и по кофичка кисело мляко. По отчетеното в картите дружеството ще се разплaща накуп с кетъринговата компания. Xраната е напълно безплатна за 1100 от общо 1500-те работници. Останалите ще си поемат част от разходите.
Източник: 24 часа (12.07.2005)
 
"Митал Стийл" на милиардера Лакшми Митал иска да купи чешката Vitkovice Steel AS. Компанията е предложила $358 млн. за 98,96% от акциите на държавния завод. "Митал" обаче не е подала предложението си в сроковете на приватизационния конкурс. Затова преди месец чешката агенция за приватизация е одобрила за купувач руската стоманена компания Evraz Group. Нейната оферта е за $280 млн. Чака се решение на правителството за това кой ще бъде купувач. "Митал" вече имат завод в Чехия - Ispat Nova Hut AS. Индиецът Лакшми бе обявен тази година от "Форбс" за третия най-богат човек в света със състояние от $25 млрд.
Източник: Стандарт (12.07.2005)
 
Продажбите в промишлеността са се повишили с 14.3% през май спрямо същия месец на м. г., показват предварителните данни на НСИ. Това се дължи основно на ръста на продажбите в преработващата промишленост с 15.9% и на повишаването при производството и разпределянето на електроенергия, газ и вода с 8.3%. В същото време продажбите в добивната промишленост падат с 4.4% през май спрямо май миналата година. Основният спад е при реализацията на добива на въглища и торф, която е с 6.9% по-ниска отпреди година.
Източник: Пари (12.07.2005)
 
Две мегаинвестиции тази есен Две мегаинвестиции, всяка от които от 1 млрд. EUR, ще бъдат обявени през есента. В момента работим по инвестиционните планове, с които компаниите са кандидатствали за получаване на сертификат за първи клас инвестиция, заяви директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Той не пожела да посочи имената на инвеститорите, но добави, че са от два много важни за страната отрасъла. С тези две вложения България и тази година ще бъде първа сред страните от ЕС по дял на привлечени преки чужди капитали спрямо БВП, каза Езекиев. Окончателните данни за миналата година показват, че обемът на чуждите инвестиции у нас 2.1 млрд. EUR, а на българските вложения - 3.1 млрд. EUR. Общата сума от 5.2 млрд. EUR представлява 26% от БВП и по този показател сме първи в ЕС, отчете Езекиев. Преките чужди инвеститори са основният фактор за 6.3% ръст на БВП, отчетен през първите три месеца на годината, каза още той. Заради ограничителните мерки в банковото кредитиране те ще продължат да бъдат моторът на икономическия растеж до края на годината. Прогнозите на агенцията за 2005 г. са леко увеличение на чуждите инвестиции до 2.2 млрд. EUR и по-силно при българските - до 3.8 млрд. EUR. Благоприятната икономическа конюнктура, либерализацията на телекомуникационния и енергийния пазар продължават да са сред основните причини за повишената инвестиционна активност. Важна роля играе и приетият миналата година Закон за насърчаване на инвестициите. БАИ вече издаде четири сертификата първи клас, като най-новият е на Асарел Медет АД за подновяване и разширяване на оборудването в рудника. В най-скоро време ще бъдат издадени още два сертификата първи клас /над 70 млн. лв./. Първият е за инвестицията на японската компания Токушукай за изграждане на многопрофилна болница в София на стойност 114 млн. лв. Тя ще бъде завършена до една година, а държавата ще я подпомогне с изграждане на прилежаща инфраструктура. Втората е израелската инвестиция за изграждането на многофункционален търговски и развлекателен комплекс Mall of Sofia на стойност 104 млн. лв. .
Източник: Пари (14.07.2005)
 
Дейността в Кремиковци може да бъде преустановена заради неплатени сметки за ток Националната електрическа компания (НЕК) ще спре тока на "Кремиковци", ако компанията не обслужва редовно задълженията си от 33 млн. лв., натрупани през последната година. Това предвижда споразумение между двете дружества, което беше подписано вчера. Дълговете трябва да бъдат погасени за една година. В сряда металургичният завод внесе 2 млн. лв. от задълженията си, след като НЕК го заплаши, че ще остане без ток.
Източник: Дневник (14.07.2005)
 
71 млн.лв. инвестиции в Асарел Медет до 2008 г. Минно-обогатителният комплекс Асарел Медет АД започва мащабна инвестиционна програма, която ще завърши до лятото на 2008 г. Компанията ще вложи 71 млн. лв. в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното си оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството е защитило инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и днес официално ще получи сертификат за първи клас инвеститор. Това ще позволи държавата да подпомогне инвестицията на Асарел Медет, като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности, заяви директорът на БАИ Павел Езекиев. Амбициозните инвестиции в рудника започнаха още през миналата година. Целта бе да се увеличи добивът на руда до 11 млн. т годишно, която се преработва в обогатителната фабрика на комплекса. Сега с новите инвестиции ще се намалят съществено разходите за добива и преработката на медната руда. Сложният й минераложки състав и голямото количество на глина затрудняват извличането на медта и увеличават значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед /под 0.4%/. Новите технологии и съоръжения ще повишат извличането на червения метал над 88%. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. USD. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала Белаз и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. USD.
Източник: Пари (14.07.2005)
 
Съдът обяви Стомана АД във фалит Пернишкият окръжен съд с решение от 7 юли обяви Стомана АД във фалит. Прекратени са правомощията на управителните органи на дружеството. То няма право и да се разпорежда с имуществото си. Решението на съда е по повод на подадената от АДВ молба за възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана. Мотивът е, че фирмата не изпълнява паричните си задължения към държавата по утвърдения от съда оздравителен план. С определение от 12 юли пернишките магистрати възобновиха функциите на синдика Виолета Манолова. Първо ще бъде направена пълна инвентаризация на пасивите и активите на дружеството. Предстои и изработването на начален ликвидационен баланс. След това съдът трябва да свика общо събрание на кредиторите. На него трябва да бъде избран оценител, да се определи технологията на оценяване на активите и да се върви към осребряването им, поясни Виолета Манолова.
Източник: Пари (14.07.2005)
 
“Асарел Медет” купи 360-тонен багер Най-големият хидравличен багер в Европа заработи в миннодобивния комбинат "Асарел Медет". Новата машина тежи 360 тона и е истински гигант в сравнение с обикновените минни багери, които тежат между 1,5 и 2,5 тона. Новата придобивка струва 3 млн. евро, а обемът на кофата е 17 куб. м. Багерът е доставен от немската фирма Liebherr, като се предвижда до 2007 г. да бъдат доставени още две такива машини. Така заедно с другата доставена техника "Асарел-Медет" прави най-голямата инвестиция за България в минното дело през последните години. Затова компанията получи сертификат за инвеститор "първи клас" за проект на стойност 71 млн. лв., съобщи изпълнителният директор инж. Лъчезар Цоцорков. Той се надява годишният добив на медна руда да се увеличи 60 пъти. В момента се произвеждат по 180 хил. тона годишно, като прогнозите са това количество да нарасне до 11 млн. тона.
Източник: Стандарт (15.07.2005)
 
Втори пореден месец инфлацията в България е отрицателна. През юни спрямо май тя е минус 1.3%, докато май спрямо април беше минус 0.5%, съобщи Националният статистически институт. От началото на годината инфлацията с натрупване е 1.2%. Дефлацията е нормално явление през летните месеци, коментираха от НСИ. Основна причина за това е поевтиняването на хранителните стоки, които формират една трета от домакинските разходи. С 3.9% са намалели цените на хранителните стоки през юни, като сред тях са зеленчуците, брашното, хлябът, млечните продукти, яйцата и свинското месо. В същото време леко са поскъпнали цените на нехранителните стоки - с 0.5%, като най-голямо е това на транспортните услуги - средно с 2.7%. Леко повишение на цените има и при обувките, наемите за жилища и газта за домакинството. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.5%, а тютюневите изделия - с 0.4%.
Източник: Пари (15.07.2005)
 
България води по инвестиции на глава от населението в Европа България е на първо място по инвестиции на глава от населението, сочи доклад на Българската агенцията за инвестиции /БАИ/ за 2004 година, одобрен от правителството вчера. По този показател с 272 евро на глава от население страната ни е преди Балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро на човек, същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Това съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на Агенцията за инвестиции. Инвестициите през 2004 г. са били 5,262 милиарда евро. От тях 3,148 млрд. - български, и 2,114 милиарда евро - чуждестранни, съобщи министърът на икономиката Милко Ковачев. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10,2 на сто. През м. г. България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Министър Ковачев изрази задоволство от това, че енергийният сектор е водещ по привличане на чуждестранни инвестиции. Според прогнозите очакваното ниво на инвестициите през 2005 г. е 6 милиарда евро, като енергетиката, транспортът и телекомуникациите ще запазят водещия си дял. През първото тримесечие на 2005 г. най-големите инвеститори са "АЕЦ - Козлодуй", БТК, НЕК, "Глобул", "Асарел Медет", "Пристанище - Бургас", "Миролио" и "Челопеч Майнинг".
Източник: Монитор (15.07.2005)
 
"Металснаб” отчита над 5 млн. лв. инвестиции след приватизацията "Металснаб холдинг" е реализирал инвестиции в размер на над 5 млн. лв. за периода 1999-2004 г., показват данните от досегашното изпълнение на инвестиционната програма на дружеството. Най-голямата българска фирма за търговия с метали, метални продукти и собствено производство бе приватизирана през 1998 г. от консорциум между германската "Кльокнер и ко." и "Металснаб 96". Компанията има клонове, бази и сервизни центрове в цялата страна. Само през м.г. дружеството е вложило почти 2 млн. лв., като сред по-значимите проекти са Завод за производство на стоманени кръгли и профилни тръби в База "Ботунец", на стойност 1.3 млн. лв и новата линия за производство на поцинковани профили за сухо строителство в сервизния център на фирмата в Горна Оряховица, чиято инвестиция е 250 хил. eвро. С въвеждането в ескплоатация на това съоръжение се очаква да се намали вносът на CD и UD профили, чието потребление драстично се покачва през последните години. За 2004 година приходите на "Металснаб" възлизат на 62.8 млн. лв., а финансовият резултат е печалба от 183 хил. лв. За сравнение през 1998 г. приходите от продажби са били едва 39.075 млн. лв. За първото полугодие на 2005 г. пък се очаква този показател да достигне 31.5 млн. лв. Проявяваме интерес към дългосрочни партньорства под формата на смесени предприятия, трансфер на технологии, износ на производства в България, създаване на антрепозитни и консигнационни складове, складове под митнически надзор. Така формулира бъдещите инвестиционни намерения на дружеството шефът на УС на "Металснаб" Александър Кашукеев. Основни акционери в "Металснаб холдинг" са чужедстранни компании, притажаващи 77% от капитала. Сред тях най-голяма е германската фирма, световен търговец и дистрибутор "Кльокнер и Ко" - Дуисбург. Останалите 23% се държат от местни физически и юридически лица, а 1 на сто ат акциите притежава държавата.
Източник: Монитор (15.07.2005)
 
Евразхолдинг победи в надпреварата за чешката Витковице стийл Руската компания за стоманодобив и въгледобив "Евразхолдинг" спечели наддаването за чешката стоманодобивна компания "Витковице стийл" (Vitkovice Steel), предаде информационната агенция "Прайм-ТАСС". Офертата на руското дружество беше предпочетена пред тази на най-голямата стоманена компания в света - "Митал стийл" (Mittal Steel), която не беше допусната до търга. Очаква се руската минна група да завърши прехвърлянето на дял от 98.96 на сто от "Витковице" до месец ноември. Според източници от компанията "Евразхолдинг" ще плати за придобиването около 280 млн. евро. Сделката ще се финансира частично чрез заеми, както и с приходите от публичното предлагане на акции на Лондонската фондова борса. Покупката на чешката компания е добра възможност за разширяване на присъствието на европейските пазари, коментират от "Евразхолдинг", като особен интерес представлява потенциалът на Централна и Източна Европа. Чешкият пазар също е обещаващ поради икономическия растеж след приемането на страната в Европейския съюз. Сделката е най-голямата инвестиция от руска страна в бившата соцдържава. Руският холдинг е обещал и инвестиционна програма за близо 90 млн. долара директни вложения във "Витковице", както и около 50 млн. за образование, спорт и здравеопазване през следващите 10 години.
Източник: Дневник (15.07.2005)
 
Да, сега ние сме най-големите производители на олово, цинк и сребро на Балканите, твърди инж. Никола Добрев – управител на групата КЦМ 2000 АД Сега металургичната фирма произвежда около 70 000 т олово, 75 000 т цинк, 44 000 кг сребро и дори 101,889 кг 24-каратово злато на кюлчета. И всеки един от тези метали се продава на специализираните борси в Лондон и Ню Йорк със собствен сертификат за качество, който не подлежи на съмнение. Новите предизвикателства Когато изпреварихме конкурентите си на Балканите, ние се оказахме очи в очи с още по-силните фирми от Европа, казва инж. Добрев. С това българското олово и цинк застанаха и срещу металите на Австралия, Южна Корея и Китай. Което означава, че нещата са станали още по-сложни и нашите мениджъри се съобразяват вече не с регионални, а с глобални пазарни изисквания, твърди управителят. Основният конкурентен стимул за предприятията от цветната металургия е фактът, че запасите от суровини в Европа стават все по-ограничени, по-труднодостъпни и следователно – по-скъпи. Мениджърският екип на КЦМ 2000 АД има две стратегии в тази насока. Ние вече сме собственици на някои от перспективните рудници в Лъки и се оглеждаме за рудници извън страната. По-перспективният път за развитие обаче е рециклирането на вече използвани цинк, олово и други цветни метали – най-малкото, защото е по-евтин, казва инж. Добрев. Рециклирането на метали носи и още едно предимство – то е и много по-екологично. Затова КЦМ АД от 2002 г. започна рязко да променя структурата на използваните суровини. През 2002 г. 10,8 % от оловото е произведено от преработен вторичен ресурс, а м.г. този дял скача на 28,01 %. При цинка рециклирането е по-малко, но и там тенденцията е да се употребяват повече вторични суровини. Целта е през следващите години да се използва 35-40 % вторичен ресурс от олово и 25 % - от цинк, така е записано в стратегията за развитие на фирмата. Затрудненията тук са ясни и... трудно преодолими. България няма система или по-скоро има криминална система за събиране на вторични суровини. Остава вносът от ЕС, но там преговорите са сложни, всяка страна обявява квоти и специален режим и доставката на вторичен метал е трудоемко занимание. Преди 15 години хората от района на Комбината за цветни метали изкараха тракторите си и обградиха предприятието с настояване то да прекрати работа. Причината – вредните емисии от олово във въздуха, които КЦМ изхвърля. Сега въздухът в района е много по-чист от този в центъра на Пловдив. Истината е, че, ако не бяха селяните с техните трактори, мениджърите от КЦМ със сигурност щяха да продължат да мислят за екологията като за неоправдан разход. Още тогава обаче ние решихме, че не можем да тръгнем към европейските пазари с такова петно в производственото си досие, казва г-н Добрев. Европа вече беше написала правилата и ние разбрахме, че ако искаме да продаваме 90 % от продукцията си в ЕС, трябва да спазваме тези правила. И започват инвестициите в екологични технологии, както и за очистване на вече замърсените почви. Тяхната сума за 15 години надхвърля $ 150 милиона. Тук РМД не е мръсна дума Комбинатът за цветни метали е може би единственото предприятие в България, в което не смятат, че РМД е мръсна дума. Всъщност раздържавяването на предприятието трябваше да се проведе по друг сценарий – преговори с потенциален купувач. Цените, които предложиха чуждестранните купувачи, показаха обаче, че те са по-скоро прекупвачи, отколкото стратегически партньори. Нещо повече, някои от тях поискаха държавата да им плати за това, че купуват КЦМ. Тогава екипът на инж. Добрев решава, че това е твърде обидно за едно работещо и печелещо предприятие и предлага на правителството да се смени схемата на раздържавяване. Защото според тогавашното българско законодателство след като няма купувач в два кръга от преговори, в третия предприятието се ликвидира. Разговорите са водени с тогавашния представител на правителството Александър Божков и не може да се отрече, че именно на него се дължи промяната в схемата на раздържавяване. Металургичната компания е била създадена преди 4 десетилетия в сърцето на Тракийската низина и това предопределя доста трудното съвместно съществуване с хората около нея. Защото те са земеделци и гледат на КЦМ като на опасен съсед, който може да замърси земите им с тежки метали. Оттук и доста сложната връзка между два като че ли взаимно отричащи се отрасъла – металургия и земеделие. Факт е, че по-печелившият отрасъл инвестира в проекти, целящи да възстановят почвената чистота в района. Един от най-перспективните е засаждане на 1000 дка с маслодайни култури като салвия и най-вече лавандула, които са подходящи за региона и очистват почвата от тежките метали, натрупани с годините. Досега една от компаниите на групата КЦМ 2000 АД е засяла сама или в съдружие с местни хора около 750 дка лавандула. Експертите са изчислили, че при 1000 дка може да бъде закупена и ефективно да работи малка линия за извличане на масла. Не изключвам възможността след няколко години КЦМ 2000 АД да опита да разработи и собствени козметични продукти, казва г-н Добрев. Никола Добрев е роден през 1942 г. и има над 30 години опит в цветната металургия. От 1985 г. поема ръководството на Комбината за цветни метали в Пловдив, а от 2004 г. е главен изпълнителен директор на групата КЦМ 2000 АД. От 1981 г. е доцент и преподава металургия на цветните метали. Член е на борда на директорите на Международната цинкова асоциация, редовен член на Комисията по информация, образование и имидж към Международната цинкова асоциация. (сп. "Лидер")
Източник: Други (15.07.2005)
 
Нова правителствена политика забранява на чужденци да придобиват контрол над китайски стоманодобивни предприятия Китай, най-големият производител и консуматор на стомана в света, възнамерява да забрани на чуждестранни производители на стомана да придобиват контрол над китайски предприятия, заяви Ци Сяндун, зам.-председател на Китайската асоциация за желязо и стомана. Забраната ще ограничи инвестициите от страна на Mittal Steel, Arcelor и други големи производители. Ограничението ще бъде включено в новата политика за стоманата на Китай, която е одобрена от Държавния съвет и ще бъде въведена “много скоро”, заяви Ци. “Правителството като цяло не желае държавни стоманодобивни активи да бъдат контролирани от чужденци,” заяви Джън Дун, анализатор от Cuosen Securities. Страната също така ще забрани на чуждестранни производители на стомана, произвеждащи по-малко от 10 млн.т. сурова стомана годишно, да изграждат заводи в Китай, в опит да охлади прегряващата икономика, заяви Асоциацията на 18 юни. Mittal ще придобие 36.67% от акциите на Hunan Valin Iron & Steel – по-малко от планираното, за да може контролът над предприятието да остане в ръцете на държавния собстеник, зави базираната в Шанхай Valin. Mittal Steel и собственика на Valin преди това се бяха споразумели всеки от тях да държи по 37.17% от компанията, базирана в провинция Хунан. Преди това, Arcelor заяви че също има желание да закупи мажоритарен дял от китайски завод за производство на стомана, за да може да намали разходите си и да задоволи търсещото търсене на стоманени продукти в страната. Очаква се Китай да обяви новата политика за стоманата още идната седмица, заяви Ли Синчуан, вицепрезидент на Китайския институт за планиране и проучване на металургичната промишленост, който помага при изготвянето на новата политика. Чуждестранните стоманодобивни предприятия, които притежават патентни технологии, ще могат да основават джойнт венчъри с китайски партньори, а не да изграждат независими нови заводи, заяви Ли. Южнокорейската Posco също кандидатства за разрешително да изгради стоманодобивен завод в Китай с годишен капацитет 10 млн.т., зави генералния мениджър на компанията Юнг Тае Хюн на 19 май, като част от плановете на дружеството да се разраства извън Южна Корея , където търсенето намалява. “Posco може да се наложи да се съюзи с китайски партньор в изграждането на този завод, според новата политика,” заяви Ли. Новата политика цели да накара производителите на стомана да се сливат в по-големи групировки, както и да наложи контрол над бързия прираст в производството и да стимулира производството на по-висококачествена стомана, според високопоставени служители. Производството на стомана в Китай е нараснало над два пъти през последните четири години, начело с компании като Baoshan Iron & Steel и Anshan Iron & Steel Group. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (16.07.2005)
 
Приходите на агенция Митници за първото полугодие на 2005 г. са около 2.4 млрд. лв., съобщи директорът на агенцията Асен Асенов. Данните още не са окончателни, но за шестте месеца на т. г. те са толкова, колкото за цялата 2001 г., коментира той. Ръстът на приходите е 100% за 4 години. Асенов очаква в края на 2005 г. минимум 4.8 млрд. лв. Това е с половин милиард повече от заложеното по годишен план за 2005 г. Той предвижда митниците да съберат 4359.8 млн. лв. В това число от ДДС са планирани 3801.7 млн. лв., от акциз от внос /нетен/ - 318 млн. лв., от мита - 240.1 млн. лв. Ако цените на петрола се задържат високи, нищо чудно митническите приходи да прехвърлят и 5 млрд. лв., коментираха експерти. Според митничар номер 1 обаче увеличеният внос и скъпият петрол не може да бъдат единствено обяснение за успешните резултати. През значителен период от време евтиният долар компенсираше голяма част от увеличения внос като сума, посочи Асенов. Според него високите приходи са резултат от добрата работа и реформите в митниците. Общите приходи, събрани от агенция Митници за 2004 г., са 4 120 420 076 лв. 1.931 млрд. лв. са те за петте месеца на 2005 г.
Източник: Пари (18.07.2005)
 
Евроманган увеличава добива на руди Близо 5 млн. USD ще бъдат вложени в мангановата мина Оброчище. Пред довършване е изграждането на втора шахта Капитална, без която не може да бъде увеличен добивът, съобщи изп. директор на Евроманган АД Дейвид Уелингс. Обсъжда се възможността за закупуването на механизиран добивен комплекс, с който инвестиционната програма ще нарасне с още 8-10 USD. Възможностите за инвестиции са осигурени от новия собственик на Евроманган АД, каза Уелингс. През юли миналата година акциите на дружеството бяха закупени от Тремпсфорд Трейдинг Лимитед ООД. Дружеството е регистрирано в Никозия. Евроманган получи и 25-годишна концесия за експлоатация на мина Оброчище. В това дружество съдружник на държавата е фирмата Еврокомерс. На 12.10.2000 г. Еврокомерс Ко продава акциите си в Евроманган на регистрирания в Делауер, САЩ, Longridg Holding LLC. На 5.10.2001 г. офшорната фирма джиросва акциите на Olberg Holding AG, регистриран в швейцарския град Цуг. На 7.06.2005 г. акциите са прехвърлени на Тремпсфорд Трейдинг Лимитед ООД.
Източник: Пари (18.07.2005)
 
Mittal се отказва от закупуването на дял в турско стоманодобивно предприятие Турската Isbank в понеделник (18 юли) съобщи, че едно от поделенията на Mittal Steel е прекратило договора за закупуването на мажоритарния дял на банката в местната стоманодобивна компания Izdemir Demir Celik. През май Isbank съобщи, че е постигнала договореност за продажбата на 54.68% от Izmir Demir Celik на Global Steel Holdings Ltd. за 78.45 млн.щ.д. “Global Steel Holdings Ltd. … съобщи, че прекратява договора за продажба с нашата банка, “заяви Isbank, добавяйки, че компанията е направила това “без разумна причина”. “Запазвайки законовите си права, продажбата на въпросните акции няма да продължи,” гласи изявлението на банката, изпратено до Истанбулската фондова борса. Акциите на Izmir Demir Celik се покачиха със 0.60% до 2.90 нови лири в 0700 GMT. Mittal Steel, водещата стоманодобивна компания в света, е сред компаниите, отговарящи на преквалификационните критерии, заложени за приватизацията на водещата стоманодобивна компания на Турция Eregli Demir Celik (Erdemir). Турция стартира търга за блоковата продажба на 49.49% от Erdemir на 24 май. Продажбата е ключов елемент от приватизационната програма на страната, одобрена от МВФ. (източник: Reuters)
Източник: Други (18.07.2005)
 
Износът на България за миналата година е 15.617 млрд. лв., а вносът - 20.954 млрд. лв., сочат окончателните данни на Националния статистически институт, публикувани вчера. Търговското салдо по цени FOB възлиза на 5.337 млрд. лв. Стокообменът с Европейския съюз продължава да бъде структуроопределящ за икономиката ни. Износът за общността е нараснал с 16.1% в сравнение с 2003 г. и достига 9.103 млрд. лв. При вноса ръстът е 18%, а обемът му е 12.290 млрд. лв. Най-големият ни търговски партньор е Германия с общ стокообмен близо 5 млрд. лв. През миналата година с 23% е нараснал вносът от Германия и е достигнал 3.312 млрд. лв. На второ място е Италия, а на трето - Гърция. С 21% е нараснал вносът ни от Русия през миналата година и достига 2.875 млрд. лв. През миналата година най-динамично се развива стокообменът ни със страните от Югоизточна Европа. Износът е на стойност 2.166 млрд. лв. и е с 31% повече от предходната година. Вносът расте с 33% и достига 2.227 млрд. лв. Най-голяма е активността със съседна Румъния, където вносът и износът растат наполовина.
Източник: Пари (19.07.2005)
 
"Промет стийл" АД изгражда надземен газопровод "Промет стийл" АД изгради надземен газопровод, отговарящ на екологичните изискванията на Европейския съюз. Това обяви в понеделник говорителят на дружеството Алберта Алкалай. Съоръжението е с дължина 1200 м и по него ще преминават годишно 17 млн. куб.м природен газ. Газопроводът е напълно безопасен за здравето на работещите в комбината и живеещите около него жители от целия средецки регион. Регионът обхваща площ от устието на река Средецка, Мандренското езеро до местността Костадин чешма около село Дебелт. Алкалай обясни, че преди 16 години, когато се е изграждал металургичният комбинат, е бил построен подземен газопровод, с който са захранвани металургичните пещи. "Експлоатацията и поддръжката на този газопровод бяха обект на специално внимание от страна на специалистите в комбината, тъй като евентуални пробиви можеха да доведат до замърсяване на почвата, въздуха и водите, както и на богатата флора и фауна в Мандренското езеро. С цел да елиминира и най-малката възможност вредни емисии да попаднат в природата и да си осигури пълен контрол над движението на природния газ "Промет стийл" инвестира в изграждането на нов надземен газопровод", каза още Алкалай, но не уточни размера на инвестициите. "Промет стийл" АД е едно от първите български
Източник: Дневник (19.07.2005)
 
Стомана индъстри инвестира над 1 млн. EUR в усъвършенстване на информационните технологии Над 1 млн. EUR е инвестирала Стомана индъстри до момента за усъвършенстването на информационните технологии в областта на управлението. Това съобщи шефът на пресцентъра на дружеството Томчо Томов. Той поясни още, че преди няколко дни в металургичното дружество е стартирал един от най-трудните модули на съвременната и комплексно интегрирана международна система SАР. Новият програмен продукт е плод на съвместното сътрудничество между екип от експерти на дружеството и консултанти и програмисти на TEKA Systems. Новият програмен продукт съкращава много процеса на обработване на трудовите възнаграждения на работещите в дружеството. Това позволява те да получат заплатите си веднага след приключването на месеца. НОВАТА СИСТЕМА Новата програма позволява да се елиминират и рисковете от субективни грешки и да се сведе до минимум времето, необходимо за справки по доходите, които се ползват от кредитни, осигурителни, застрахователни и други организации.
Източник: Пари (19.07.2005)
 
Украйна проверява цената на акциите на Криворожстал Украинското правителство ще продаде 1,74 процента от стоманодобивното предприятие "Криворожстал", за да провери каква е неговата пазарна цена преди повторната му приватизация, предаде АП, цитирайки украински официален представител. Очаква се продажбата да бъде осъществена до края на септември и да донесе приходи от около 67 млн. гривни /$13,9 млн./. Целта на тази операция е да се види каква е пазарната цена на акциите на "Криворожстал" преди повторната продажба на основния пакет от тях ­ нещо, което се очаква да стане до края на октомври.
Източник: Монитор (20.07.2005)
 
ЕС одобри преструктурирането на Mittal Steel Poland Европейските регулаторни органи одобриха преструктурирането на Mittal Steel Poland, заявявайки, че най-големият производител на стомана в Полша не се е облагодетелствал от незаконни субсидии. Европейската Комисия съобщи, че инвестициите, направени в полското стоманодобивно предприятие след неговата приватизация през 2004 г. няма да доведат до увеличение на мощностите или незаконосъобразна държавна помощ. “Доволен съм, че Полша приема ангажиментите си към стоманодобивния сектор сериозно,” заяви европейският комисар Нийли Кроес в сряда. “Решението на ЕК също така показва, че нашите усилия в посока на мониторинг не са били напразни.” (източник: MESTEEL)
Източник: Други (21.07.2005)
 
Медодобивната компания "Елаците-мед" спечели търга за приватизацията на едно от най-апетитните дружества за ремонт на пътища "Пътно поддържане" - София. На наддаването, което се проведе вчера в Агенцията за приватизация, фирмата даде най-високата оферта от 2.850 млн. лв. Това е близо три пъти по-висока цена от първоначално обявената 1.050 млн. лв.
Източник: Дневник (22.07.2005)
 
"Стомана" АД отново изпадна в несъстоятелност Пернишкият окръжен съд на 7 юли възобнови производството по несъстоятелност на "Стомана" АД - Перник, и дружеството се обявява в несъстоятелност, съобщи Българската фондова борса. Съдът прекратява дейността на компанията и постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Отнемат се и правомощията на ръководните органи на длъжника. Магистратите също така лишават длъжника от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съдът постанови да започне осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределение от синдика. Решенията на съда подлежат на незабавно изпълнение. Също с определение на съда се възобновяват функциите на синдика Виолета Манолова. Решението на съда за обявяване в несъстоятелност на "стомана" АД се дължи на подадената още през февруари молба от страна на Агенцията за държавни вземания, с която ведомството поиска повторно обявяване на пернишкото дружество в несъстоятелност. Мотивът на агенцията е неизпълнения на приетата през 2000 г. оздравителна програма на дружеството. Публичните държавни вземания от пернишкия завод по това време бяха за близо 11.3 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са дългове към Националния осигурителен институт, а останалите - към данъчната администрация. Програмата, която реално започна през 2001 г., предвиждаше да се разпродадат част от активите на дружеството и да се погасят дълговете му. Крайният срок за изпълнение на оздравителния план на "стомана" АД изтече през юни 2005 година. Към момента обаче дружеството е продало над 90% от активите си. Първоначално предвидените приходи от осребряването на активите на металургичния завод са 42 млн. лв. По неофициална информация събраните средства са били близо 50 млн. лв. Почти всички са отишли за уреждане на задълженията към персонала и за издръжка. През 2001 г. гръцката компания "Сиденор", част от индустриалната група "Виохалко", купи основното производство на "стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "стомана индъстри". Отделно от това различни цехове бяха обособени в отделни предприятия и също бяха продадени.
Източник: Дневник (22.07.2005)
 
Vitkovice Steel реализира рекорден прираст в печалбата за първите шест месеца на годината През първото полугодие чешкият стоманодобивен завод Vitkovice Steel реализира печалба преди облагане с данъци в размер на 1.818 млрд.ч.кр., което представлява над петкратно увеличение спрямо същия период на миналата година. Това съобщи говорителката на компаният Ленка Хатлапаткова пред CTK вчера (21 юли). Продажбите са нараснали с над 45%, достигайки 8 млрд.ч.кр. Преди година, компанията регистрира брутна печалба в размер на 335 млн.ч.кр. и продажби на стойност 5.5 млрд.ч.кр. Добавената стойност, която е индикатор за представянето на компанията, е нараснала със 169% - от 854 млн.ч.кр. до 2.304 млрд.ч.кр. Миналата седмица, чешкият кабинет реши да продаде държавния 99-процентен дял в стоманодобивното предприятие на руската Евраз Груп за 7.05 млрд.ч.кр. Евраз трябва да инвестира още 2.5 млрд.ч.кр. в компанията и 800 млн.ч.кр. в региона. Vitkovice Steel, която произвежда стоманени и валцувани продукти, има около 1600 служители. Евраз обеща да запази броя на работните места непроменен. През първата половина на тази година, заводът трябваше да се справи с умерената рецесия, която започна след миналогодишния бум в стоманодобивната индустрия. Резултатите през второто полугодие, обаче, може да са още по-лоши. “Ситуацията на пазара на стомана ще бъде още по-трудна през втората половина,” съобщи финансовият директор на Vitkovice Джири Чучро. (източник: Prague Daily Monitor)
Източник: Други (22.07.2005)
 
Виохалко - една от четирите компании в България, използващи VSAT технология Вероятно ще получим и други новини за шпионаж, и то в полза на други държави. Така Соломон Паси коментира проверката на Софийската военноокръжна прокуратура по повод създаването на център в Израел за връзка между външно министерство и българските посолства в различни държави. "Военна прокуратура се превърна в един от участниците в преговорите за ново правителство", каза той. Другият проверяван по случая министър - Милен Велчев, обясни, че няма информация за развитието му. "Питайте прокуратурата, тя сигурно знае повече", предположи финансовият министър. Втори ден прокуратурата не изнася никаква нова информация по шпионския скандал. Вчера оттам не отговориха на нито един въпрос. Още 4 фирми с лиценз за такива мрежи В България има още 4 лицензирани фирми за изграждане на VSAT мрежи като тази на МВнР. Първата е "Телепорт България", която е получила лиценза от Комисията за регулиране на съобщенията през 2000 г. През 2001 г. с такива лицензи се сдобиха още три фирми - "Телком БГ", националният картов оператор "Борика" и "Стомана индъстри". "Борика" използва мрежата за връзка с голяма част от банкоматите и ПОС-терминалите в страната. "Стомана" са изградили върху VSAT технологията мрежа от вътрешни телефони с офиса на гръцкия собственик на фирмата "виохалко" и цялата си информационна мрежа. Технологията е използвана главно когато трябва да се изгражда мрежа, която да обхваща много държави. Алтернативата е такива далекосъобщителни мрежи да се правят чрез оптични кабели, но това е далеч по-сложно и излиза по-скъпо. Третият вариант е всички разговори и данни да се предават през интернет-мрежа, но тя е най-несигурна, защото частта от нея до крайната точка зависи от местния провайдър.
Източник: Сега (22.07.2005)
 
15% от инфлацията у нас се дължи на петрола Почти 15 на сто от инфлацията у нас през тази година ще е вследствие на поскъпването на петрола, според редовната прогноза за развитието на българската икономика, направена от Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/ към финансовото министерство. Агенцията ревизира прогнозата си за инфлацията нагоре именно заради повишаването на борсовите котировки на петрола. Така според новия доклад инфлацията в края на годината у нас през тази година ще е 3.60 на сто, а делът на горивата в стойността на поскъпването е 0.53 процентни пункта или 15 на сто. Средногодишната инфлация пък ще е 3.96 на сто, което означава, че поскъпването на "черното злато" ще сформира 13.4% от нея. Прогнозираното средногодишно ниво на безработица през 2005 г. възлиза на 10.6 процента от работната сила, се казва още в анализа на ведомството, управлявано от Румен Борисов. Производителността на труда се очаква да нарасне с около 3 на сто на годишна база, което е близко до прогнозирания ръст на реалната работна заплата през 2005 година от 3.2 процента. Според прогнозата на АИАП дефицитът по текущата сметка за 2005 година ще достигне 8.5 процента от БВП и се влошава спрямо последната ни прогноза с 0.8 процентни пункта. Нарастването на кредитите през втората половина на 2005 г. ще бъде с по-бавни темпове спрямо първата, което се дължи на предполагаемо по-ниския ръст на корпоративните кредити, се посочва в публикацията на АИАП. Общият темп на нарастване за 2005 г. ще бъде около или малко над 40 на сто при положение, че кредитната политика на банките бъде съобразена с ограниченията за кредитните ръстове.
Източник: Монитор (22.07.2005)
 
Pirelli и Continental основават нов завод за стоменени корди в Румъния Днес (23 юли) Pirelli и Continental откриват завод за производство на стоманени корди в Слатина, Румъния. Джойнт-венчърът, между двете компании е 80% собственост на Pirelli и 20% на Continental. Той беше създаден октомври 2004 г. Заводът, който ще носи името Cord Romania заема 100 000 кв.м. и има 350 служители. Годишното производство след достигане на пълния капацитет ще достигне 30 000 т стоманени корди, които ще бъдат предназначени за бързо-разрастващите се източноевропейски пазари. Стоманените корди се използват от производителите на губи като основен материал за производство на радиални губи. Новата фабрика ще погълне инвестиции в размер на 40 млн. евро, които ще бъдат направени в рамките на няколко години и ще помогнат на Cord Romania да се справи с растящото търсене, което вече надминава доставките почти два пъти. Благодарение на Cord Romania? Pirelli ще засили позициите си на европейския пазар на стоманени корди. Тази инвестиция, която е първата на Pirelli Tyres в Балканския регион, е част от стратегията за разширяване на дейността на компанията в Румъния. Благодарение на стратегията, през 2006 г. ще бъде открит нов голям завод за автомобилни гуми в Слатина, който ще обслужва растящото търсене на източноевропейския пазар. За Continental, новата инвестиция е част от вече значителното присъствие в региона и ще предостави един конкурентен нов източник на стоменени корди, на фона на растящото търсене. Новата инициатива също така ще засили сътрудничеството между Pirelli и Continental при производството на този ключов компонент при производството на гуми, където Drahtcord Saar (джойнт-венчър базиран в Мерциг), присъства от повече от 30 години. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (23.07.2005)
 
Кремиковци купи завода за поцинковане на ламарина в Косово "Кремиковци" вече е собственик на завода за поцинковане на ламарина в Косово. В петък ръководството на UNMIK (United Nations Mission in Kosovo) официално прехвърли на нашето дружество акциите на предприятието "Ламкос" в косовския град Вущри. Цената за 100% от капитала е 4 152 250 евро. Българският металургичен комбинат спечели "Ламкос" на търг на 13 април. Бордът на директорите на косовската Агенция за приватизация одобри сделката и подписа договора. "Кремиковци" ще вложи 15 млн. евро за обновяване и модернизация през следващите 2 години, като в предприятието ще има 500 работни места. Очаква се производството да стартира от 1 октомври. Тогава ще бъдат произведени първите рулони поцинкована ламарина след спирането на завода през 2001 г. Заводът е с капацитет 150 000 тона. Поцинкованата ламарина е суровина за завода в сръбския град Лесковац, който бе купен от "Кремиковци" и пуснат в експлоатация в началото на годината.
Източник: Стандарт (25.07.2005)
 
Преференции за работодателите при наемание на младежи до 29-годишна възраст Над 2100 работодатели са се възползвали тази година от преференциите, които дава министърът на труда Христина Христова при наемане на младежи до 29-годишна възраст. За 4740 наети на работа безработни младежи държавата е покрила в продължение на 12 месеца минимални заплати и осигуровки за 645 хил. лв. Други 139 хил. лв. са отпуснати за наемането на 109 младежи с увреждания. За стажуване и придобиване на професионална квалификация държавата е платила 3.65 млн. лв. за над 2500 младежи.
Източник: Пари (25.07.2005)
 
Arcelor преразглежда плановете си за закупуване на дял в Laiwu Steel Arcelor, втората по големина стоманодобивна компания в свта, ще преразгледа плановете си да придобие дял на стойност до 2 млрд.юана (246.6 млн.щ.д.) в Laiwu Steel, след като Пекин реши да забрани на чуждестранни компании да закупуват контрол над местни стоманодобивни предприятия. Според някои, проблемите, пред които е изправена базираната в Люксембург компания, ще породят страхове, че новата политика на китайското правителство по отношение на стоманодобовината индустрия, би могла да попречи на опитите на чуждестранни компании, като Nippon Steel и южнокорейската Posco да разширят позициите си на най-големия пазар на метала в света. Политиката, която беше официално оповестена миналата седмица, гласи: “Когато чуждестранни компании инвестират в китайската стоманодобивна индустрия, по принцип не се разрешава чуждестранен контрол.” Според някои публикации, политиката би могла да провали опитите на Arcelor да осъществи сделка с Laiwu Steel, която е средно-голям производител, базиран в източната китайска провинция Шандун. Знае се, че Arcelor проявява интерес към закупуването на мажоритарен дял в държавната Laiwu Steel, която е листвана на местната фондова борса с капитализация в размер на около 4 млрд.юана. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (25.07.2005)
 
Мексиканската Industrial CH придобива Republic Engineering Products Мексиканският производител на стомана Industrial CH обяви в петък (22 юли), че е придобил Republic Engineering Products закупувайки акции, собственост на мажоритарния акционер Perry Capital. Нито една от компаниите не пожела да разкрие подробности по сделката, но според официални източници 85-те служители в завода Gary за момента няма да бъдат засегнати. “Комбинацията ще постави началото на международен стратегически съюз,” заяви Джоузеф Лапински, президент и изпълнителен директор на Republic. “Republic ще продължи да работа като самостоятелен бизнес, но ще разполага с изключително силен ресурс в Мексико. Ние се стремим да засилим връзките си с клиенти и да разширим дейността си в Мексико и Южна Америка.” (източник: MESTEEL)
Източник: Други (25.07.2005)
 
ЕС дава 50 000 евро за българо-гръцка промишлена зона край Кърджали ЕС дава 50 000 евро за българо-гръцка промишлена зона край Кърджали. В нея ще могат да работят фирми от различни отрасли на местната икономика и частни предприемачи. Проектът е съвместен с община Комотини, която е само на 20 км от границата. Това стана ясно при посещението в Кърджали вчера на делегация от гръцкия град. Параметрите на зоната ще бъдат уточнени до края на месеца. Тогава ще се реши и мястото, където тя ще бъде построена.
Източник: Стандарт (26.07.2005)
 
ПОПРАВКА във връзка с новина за Стомана Индъстри На 22 юли, английската онлайн версия на в. Дневник неправилно съобщи, че българското стоманодобивно предприятие Стомана Индъстри е обявено в несъстоятелност. Цитираното решение за несъстоятелност се отнася за друга местна компания – Стомана АД. Дневник се извинява за неволната грешка. Следват изявление за пресата от Стомана Индъстри и правилната версия на новината. ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕСАТА В няколко статии, появили се в българската преса през последните няколко дни, погрешно се съобщава, че стоманодобивната компания Стомана Индъстри АД е обявена в несъстоятелност. Стомана Индъстри е частна, финансово стабилна компания, основана през 2001 г., когато Sidenor SA, най-големият производител на стомана в Гърция, купи основните производствени мощности на държавната Стомана АД в изпълнение на възстановителен план. Въпросната несъстоятелност се отнася за ликвидацията на бившата държавна компания Стомана АД и няма никаква връзка със Стомана Индъстри АД. * * * Стомана" АД отново изпадна в несъстоятелност Пернишкият окръжен съд на 7 юли възобнови производството по несъстоятелност на "стомана" АД - Перник, и дружеството се обявява в несъстоятелност, съобщи Българската фондова борса. Съдът прекратява дейността на компанията и постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Отнемат се и правомощията на ръководните органи на длъжника. Магистратите също така лишават длъжника от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съдът постанови да започне осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределение от синдика. Решенията на съда подлежат на незабавно изпълнение. Също с определение на съда се възобновяват функциите на синдика Виолета Манолова. Решението на съда за обявяване в несъстоятелност на "стомана" АД се дължи на подадената още през февруари молба от страна на Агенцията за държавни вземания, с която ведомството поиска повторно обявяване на пернишкото дружество в несъстоятелност. Мотивът на агенцията е неизпълнения на приетата през 2000 г. оздравителна програма на дружеството. Публичните държавни вземания от пернишкия завод по това време бяха за близо 11.3 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са дългове към Националния осигурителен институт, а останалите - към данъчната администрация. Програмата, която реално започна през 2001 г., предвиждаше да се разпродадат част от активите на дружеството и да се погасят дълговете му. Крайният срок за изпълнение на оздравителния план на "стомана" АД изтече през юни 2005 година. Към момента обаче дружеството е продало над 90% от активите си. Първоначално предвидените приходи от осребряването на активите на металургичния завод са 42 млн. лв. По неофициална информация събраните средства са били близо 50 млн. лв. Почти всички са отишли за уреждане на задълженията към персонала и за издръжка. През 2001 г. гръцката компания "Сиденор", част от индустриалната група "Виохалко", купи основното производство на "стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "стомана индъстри". Отделно от това различни цехове бяха обособени в отделни предприятия и също бяха продадени.
Източник: Дневник (26.07.2005)
 
Успешно преминаха основните изпитания за пуска на производството за непрекъснато разливане на стомана Успешно приключи основната част от предпусковите изпитания в Производството за непрекъснато разливане на стомана (ПНРС) на Кремиковци АД. Специалистите на комбината извършиха поредица от проби, които имат за цел да проверят изправността на машините и системите в новия завод. Завършени са всички строителни работи в ПНРС и са тествани товароподемните съоръжения и електронното управление на новото оборудване. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция от приватизацията на Кремиковци АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинни разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. Първоначалният договор за доставка на оборудвана на Производството за непрекъснато разливане на стомана е сключен през 1988 г. с австрийската Фьост Алпине. Компанията е световен лидер в разработването на технологии, производството и монтажа на оборудване за металургията. Поради различни причини, обаче, изграждането на завода многократно е спирано. През последните години ръководството на Кремиковци ускори завършването на новия комплекс. Официалното откриване на новото производство в Кремиковци ще се състои на 28 юли в присъствието на близо 1000 гости от България и чужбина. Очаква се да присъстват политици и общественици, банкер, бизнес партньори, светски личности и представители на медиите. Всички те ще имат уникалната възможност да видят и първите сляби от Производството за непрекъснато разливане на стомана.
Източник: Фирмена информация (26.07.2005)
 
Кремиковци пуска в експлоатация производство за непрекъснато разливане на стомана Кремиковци АД пуска в експлоатация на 28 юли 2005 г. Производството за непрекъснато разливане на стомана. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция от приватизацията на "Кремиковци" АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинни разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. На 28 юли ще бъде открит и Медикостоматологичен център Кремиковци 2004. Той е в изпълнение на договора за доброволно (допълнително) здравно обслужване на близо 8 000- те работници и служители, подписан от изп. директор на Кремиковци с Доброволна осигурителна мрежа Здраве АД. В медицинския център висококвалифицирани лекари ще бъдат на 24 - часово дежурство със съвременен реанимобил за действия в спешни случаи.
Източник: Фирмена информация (28.07.2005)
 
12.8 млрд.евро брутен дълг в края на май Брутният външен дълг в края на май възлиза на 12.8 млрд. евро, или 60.4% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за 2005 година. В сравнение с края на 2004 г. дългът нараства с 553.2 млн.евро. Дългосрочните задължения на страната с включени задължения по преките инвестиции достигат размер от 9.8 млрд. евро, което е 76.7 на сто от дълга. Краткосрочните задължения от своя страна съставляват 23.3%, което е близо 3 млрд. евро. В сравнение с отчета за април се забелязва намаляване на отношението на краткосрочните задължения за сметка на дългосрочните. По последни данни външният дълг на държавата възлиза на 5.2 млрд. евро при 5.8 млрд. евро в края на миналата година и 5.1 млрд. в края на април. Министерството на финансите ще погаси предсрочно облигациите с първоначално намалени лихви (Front Loaded Interest Rate Bonds, или FLIRB) с номинална стойност 607.64 млн. долара. Това действие ще намали допълнително държавния дълг, както се случи с погасяването на облигациите тип IAB през януари. От началото на 2005 г. са извършени плащания по обслужването на външния дълг в размер на 1.95 млрд. евро при 618.2 млн. евро за същия период на 2004 г. По обслужването на дълга на сектор държавно управление са извършени плащания за 1.09 млрд. евро. В края на отчетния период задълженията на банковия сектор са 2.14 млрд. евро. Увеличава се дългът на други сектори, като достига 3.3 млрд. евро. Външните задължения по кредити, свързани с преки инвестиции, възлизат на 2.1 млрд. евро, като също регистрират ръст.
Източник: Дневник (28.07.2005)
 
Arcelor обединява поделенията си в Бразилия Arcelor ще обедини всички свои поделения за производство на дълги и плоски продукти от въглеродна стомана в Бразилия (CST, Vega de Sul и Belgo) в една обща компания. Мажоритарният дял в новото дружество ще бъде собственост на Arcelor. Тя ще бъде регистрирана на бразилската фондова борса в Сао Паоло. Изпълнителният директор на Arcelor Ги Дол заяви: “Настоящият ход консолидира ролятани като водещ производител на стомана в Латинска Америка и създава предпоставки за нови възможности за всички акционери. Той е силна индикация за стабилния и дългосрочен интерес на Arcelor към Бразилия и ясен израз на глобалната ни стратегия за разрастване.” CST, която произвежда плоска въглеродна стомана и е световен лидер на пазара на слябове (полуготови продукти за производство на плоска въглеродна стомана), държи пазарен дял от 20%, направи сериозна инвестиция в завод за горещо-валцувана стомана за нуждите на Vega do Sul. Vega do Sul е специализирана в студеното валцуване, байцване и поцинковане и е основен доставчик на материали за нуждите на бразилските производители на суровини и домакински продукти. Belgo е най-големият производител на дълги продукти от въглеродна стомана в Латинска Америка, специализиран в производството на тели, пръти и продукти от валцувана стомана за нуждите на строителната индустрия. Новото бразилско предприятие ще засили позициите на Arcelor в страната, както на вътрешния пазар, така и на външния. Съществуващите компании ще бъдат обединени посредством постепенно конверсия на акции и борсови операции на цени, на базата на икономическа и финансова оценка, а именно 1 нова акция на Belgo срещу 9.32 акции на CST. Процесът се очаква да бъде финализиран през четвъртото тримесечие. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (28.07.2005)
 
Местната икономика се развива стабилно Икономиката на България се развива стабилно, като темпът на растеж на БВП през първото тримесечие достигна 6%. През следващите тримесечия високите темпове на растеж ще се запазят. Това се казва в последното издание Икономически преглед на БНБ. Централната банка очаква темпът на растеж за годината да бъде между 5.4 и 5.8%. Благоприятната конюнктура в страната продължава да привлича капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции и заеми, посочват от БНБ. Финансовата сметка за първите пет месеца на годината е с излишък от 2.424 млрд. лв. В края на юни валутните резерви на БНБ са 14.577 млрд. лв. През третото тримесечие на годината експертите на централната банка очакват излишък по текущата сметка и дефицит през четвърто тримесечие поради сезонни фактори. След обратното изкупуване на брейди облигациите съотношението правителствен дълг/БВП ще намалее до 32%. В момента само 6 от 25-те страни членки на ЕС имат по-ниско ниво на правителствен дълг към БВП, посочват още от БНБ. Инфлацията в края на юни е 1.2%. Прогнозата за края на годината е да бъде около 3.5%, като към момента няма основания за корекция в нея, смятат от БНБ. Основните рискове за тази прогноза са в посока към достигане на малко по-висок темп на инфлация. Външен фактор за това е високата цена на суровия петрол, а вътрешен - щетите от наводненията.
Източник: Пари (29.07.2005)
 
МЕТАЛИК СТЪПИ НА ЧЕТИРИ КОНТИНЕНТА В агонизиращото преди 8 години Металик АД днес работят над 290 висококвалифицирани специалисти. Техни изделия може да бъдат видени в Канада, Германия, Индонезия, Италия, САЩ и поне още десет страни. Тук са произведени по поръчка на TLT два от най-големите в света радиални вентилатори, монтирани в ТЕЦ край град Тайчунг-Тайван. Признавам си: изпитах чувство на неудобство от собственото си незнание при чутото в кабинета на инж. Живко Матев, директор по производствените въпроси на Металик АД-Стара Загора. След близо четвърт век пребиваване в Града на липите тук трябваше да науча, че сухопътната столица на Тракия е мястото, където се произвеждат... части за кораби. Произвеждат се не от вчера или от седмица, а от няколко години. По поръчка на Русенската корабостроителница. Която намерила чудесен партньор в лицето на старозагорските металици при изработката на многотонните капаци за трюмове. Те на свой ред пък за броени седмици успели да защитят сертификат по LLOYD, гарантиращ безупречни заварки в корабната промишленост. Инж. Матев с гордост показва подновения наскоро сертификат, подреден в рамка до други пет в заседателната зала на дружеството. Вярно, в момента нямат нова поръчка в тази област, но знае ли човек: утре може да се появи възможност да спечелят обявен конкурс. Още повече че дружеството е най-големият краен клиент на Стомана индъстри-Перник с около 4-те хиляди тона преработени метали годишно. Нeмският консорциум DSD RWE предпочете металик за рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 3 За метала зная - още от входа на фирмата съзираме огромните халета и крановете, с лекота повдигащи палетите. Впечатлява и странно на вид съоръжение с надпис: За ТЕЦ Марица-изток 3. Впоследствие събеседниците ми ще изяснят, че всъщност това е само детайл от БЪДЕЩ 150-МЕТРОВ КОМИН за сероочистващата инсталация на централата, където от две години тече процес на рехабилитация. Комините са два, всеки с тегло 400 тона. Единият е вече монтиран, другият все още се работи, диаметрите им са по 9 метра. Поръчката е на немската DSD RWE. Металик е избран заради предложената уникална технология и доказаното високо качество на работата. Преди немския консорциум и рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 3 е изпълнението на поръчка от LURGI на стойност 3.7 млн. EUR, представляваща изработката, доставката и монтажа на над половината от оборудването на Юмикор Мед-Пирдоп. Веднага след нея бил сключен договор пак с LURGI за още 1.1 млн. EUR, като старозагорци трябвало в изключително къси срокове да изработят и доставят оборудване на нов завод за преработка на алуминиева руда в град Николаев, Украйна. Ден преди посещението ми в Металик е експедиран последният от общо 17-те мелещи вентилатора, предназначени за топлоцентрала в немския град Боксберг. Поръчката този път е на Бабкок борсих пауър сервиз. За хората от бранша името на Бабкок говори много. В енергетиката няма маловажни въпроси, защото всеки пропуск може да излезе повече от солен както за допусналия го, така и за фирмата, като последствията се появяват след много години, коментира шефката на отдела за контрол на заваръчните работи в завода, защитилата специален евросертификат инж. Маргарита Вълчева. Сещам се за сертификатите в рамка и питам дали всеки е различен и не може ли с един да се работи. Вълчева се впуска в детайлно обяснение: единият бил по TUV, два били по LLOYD, имало по SLV за метални конструкции със статично натоварване, за заварки на съдове под налягане... Всеки гарантирал специфични възможности, тъй като поръчките сами по себе си били различни. За професионалното израстване ИМА СЪЗДАДЕН УЧЕБЕН ЦЕНТЪР където учителите са възможно най-добрите специалисти. Шефът на конструктивния отдел инж. Стефан Стефанов ме засипва с подробности за изискванията на чуждите контрагенти. В завода пристига цялата документация, специалистите трябва да я разчетат и адаптират към оборудването, с което разполагат. На финала поръчалият изделието е безкомпромисен - всяко отклонение се приспада, да не говорим за необходимостта от преработването на детайл, тежащ 10-15 тона. Затова и вътрешнозаводският контрол е безкомпромисен. Може да си безкрайно симпатичен на шефа му, инж. Петьо Цаклев, но мерне ли пропуск окото му, няма защо да увърташ. МНОГО ИЛИ МАЛКО СА ГОДИШНИ ПРИХОДИ ОТ 10.7 МЛН. ЛВ. Задавам въпроса си на инж. Матев, а той контрира с питането как ми изглежда разликата между 30 и 290, като първото е броят на работещите в завода преди приватизацията през 1997 г., а второто е персоналът в момента, без да се броят специалистите от другите две дружества на ИДА. Идеята за приватизирането на агонизиращия Металик се зародила в момента, когато поръчките за големи конструкции, спечелени от ИДА, се оказали в повече от възможностите в момента заради липсата на подходящи помещения. Шефът на конструктивния отдел инж. Стефанов си припомня, че към оня момент заводът буквално издъхвал след отказа на Китай да приема произвежданите тук технологични линии за хранително-вкусовата промишленост. Заводът бил създаден с мисълта да изработва големи метални конструкции, а в началото на 90-те години търсенето на подобни изделия бил загиващ. В Металик АД-Стара Загора имаш право на една грешка - не си ли вземеш поука, вземаш си довиждане с колегите и поемаш по пътя си. Може да си бил на ти с шефовете, може да имаш самочувствието, че си незаменим, но компромисът свършва след първия гаф. Иначе заплащането е далеч над средното за бранша. До 15 месеца дружеството ще завърши собствена болница. Поне около 1 млн. лв. ще бъде инвестицията и за новата бояджийница и цеха за дробоструене, предвидена за настоящата 2005 г. Прибавим ли фактите, че фирмата е основен дистрибутор за Южна България на Messer-Германия в търговията с технически газове и на практика е официален представител на италианската FRO, изработваща заваръчни машини и консумативи, картината става доста изразителна. КОНСТРУКЦИИ НА МЕТАЛИК СА МОНТИРАНИ В КАНАДА И САЩ Преди година по поръчка на Италчементe груп старозагорските металици произвеждат две хилядатонни конструкции, предназначени за циментови заводи в канадския град Пиктън и американския Назарет. Междувременно усвоили изработката на 140-тонни кранове с гумени колела и товароподемност 40 тона по поръчка на финландската Кonecranes, предназначени за десетина страни в цял свят. Затова, когато сега се дискутира необходимостта от въвеждането на един или друг сертификат от типа на ISO 9001, никой тук не си позволява да обмисля отлагането им във времето. Искаш ли да печелиш търгове, искаш ли да не те подминават клиентите - не се опитвай да правиш дребни сметки, защото те обикновено излизат без... кръчмар, настоява на последното производственият директор. И пресмята, че над 70 на сто от продукцията са на практика предназначени за външните пазари. Намиращи се на четири континента: Европа, Америка, Африка и Азия.
Източник: Пари (29.07.2005)
 
Украйна и ЕС подписаха търговско споразумение за някои видове стоманени продукти за периода 2005-2006 г. Правителството на Украйна и ЕС подписаха търговско споразумение за някои видове стоманени продукти за периода 2005 – 2006 г. Церемонията по подписването се състоя в Брюксел на 30 юли, съобщи украинското министерство на промишлената политика. До края на 2005 г., квотата за износа на украински плоски валцувани и профилирани стоманени продукти е увеличена на 0.98 м тона, а за 2006 г. – на над 1 м. Износното мито за украински железен и стоманен скрап е в размер на 30 евро на тон. Ако износното мито за железен и стоманен скрап бъде намалено, квотата съответно ще бъде увеличена. Освен това, ако митото бъде премахнато изцяло, квотата трябва да бъде увеличена с 43%. Украйна обеща да наложи рестрикции върху износа на железен и стоманен скрап. Страните се споразумяха да либерализират търговията на стоманени продукти, веднага щом Украйна бъде приета за член на СТО. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (30.07.2005)
 
Нетният износ на стоманени продукти от Китай достигна 2.29 млн.т. за първите шест месеца на 2005 г. Нетният износ на стоманени продукти от Китай през първата половина на 2005 г. достигна 2.29 млн.тона, заяви г-н Луо Биншън от Китайската асоциация по желязо и стомана (CISA) в петък (29 юли) по време на прес-конференция. Тази цифра показва, че от нетен вносител, Китай се е превърнал в нетен износител на стоманени продукти, добави Луо. През периода, вносът на стомана в Китай продължи да намалява, докато износът непрестанно нарастваше. За въпросните шест месеца, в Китай са внесени общо 13.22 млн.т. валцувана стомана, което представлява спад от 26.84% в сравнение със същия период на миналата година. Вносът на стоманени пръти е в размер на 773.800 т, или със 75.74% по-малко. Междувременно, от Китай са изнесени 11.57 млн.т. валцувана стомана, или със 154% повече в сравнение с периода януари-юни 2004 г. Износът на стоманени пръти достига 4.8 млн.т. (ръст от 261%). Въпреки че износът на стомана от Китай нараства, а вносът намалява, все още съществува голямо несъответствие между цените и технологическите характеристики на внасяните и изнасяните стоманени продукти, коментира Луо, отбелязвайки, че средната цена на вносната стомана на тон е с 347 щ.д.по-висока от цената на износа. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (31.07.2005)
 
ОЧАКВАТ РЕКОРДЕН РАСТЕЖ ЗА ТРИМЕСЕЧИЕТО Икономиката регистрира рекорден растеж през първото тримесечие, но се очаква и силно второ тримесечие заради допълнителните предизборни разходи, стимулиращи потреблението, се посочва в традиционния доклад на Центъра за икономическо развитие, посветен на икономиката на страната ни. Той ще бъде представен официално днес. Ръстът в индустрията се очаква да е двойно по-голям от първите три месеца на годината, пише в доклада. Според него темповете на нарастване на износа изпреварват с малко тези на вноса, което, ако се запази като тенденция, би могло да реши един от основните рискови фактори за развитието на икономиката - високия дефицит по външнотърговското салдо.
Източник: Пари (01.08.2005)
 
Общото събрание на Кремиковци отново се провали Насроченото за 29 юли общо събрание на акционерите на Кремиковци не се състоя. Причината бе липса на кворум заради неявяване на основния акционер - Финметалс, който притежава 71% от Кремиковци АД. Прогнозираше се, че на това общо събрание официално ще бъде обявен новият собственик на металургичния комбинат. Основание за това бе една от точките в дневния ред - промени в надзорния съвет, като се очакваше да влязат представители на индийската Global Steel Industries, с които Финметалс води преговори от година. Още повече че ден преди общото събрание за откриването на новия завод на Кремиковци за непрекъснато леене на стомана пристигна лично собственикът на индийската компания Прамод Митал. Не очаквам нещо особено да се случи на общото събрание, заяви тогава пред журналисти Митал. Според него предварителни промени в надзорния съвет нямат значение за сделката. Той обаче заяви, че има прогрес в преговорите и в средата на август сделка ще има. 15 август всъщност е резервната дата за провеждане на отложеното в петък общо събрание. Прамод Митал не пожела да коментира подробности около цената и инвестициите, които Global Steel Industries договаря.
Източник: Пари (01.08.2005)
 
Българската агенция за инвестиции (БАИ) ще открие офис в Тел Авив, Израел, съобщи председателят на БАИ Павел Езекиев на официалната церемония по връчване на сертификат първи клас на "Мол ъф София" за изграждане на многофункционален търговски и развлекателен комплекс в столицата на стойност 70 млн. лева.
Източник: Банкеръ (01.08.2005)
 
Втора машина за непрекъснато леене пуска "Кремиковци" наесен 20 млн. лева ще бъдат инвестирани във втората машина за непрекъснато леене на стомана в "Кремиковци", която ще бъде пусната през есента. С това общият капацитет на новото производство ще достигне 1,6 млн. тона сляти годишно. През миналата седмица бе пусната в експлоатация първата линия за непрекъснато разливане на стомана. Новият завод е втората голяма инвестиция в комбината след модернизацията на Първа доменна пещ през 2002 г. Сумата, вложена в комплекса за непрекъсната разливка до сега надхвърля 300 млн. лева. Съвременната технология свива енергийните разходи за производството на стоманени изделия с 60 лева на тон. Очаква се и значителен екологичен ефект след затварянето на няколко производства от технологичния поток.
Източник: Монитор (01.08.2005)
 
Япония налага 15% мито върху воса на американска стомана Считано от 1 септември тази година, Япония ще наложи 15% налог върху произведената в САЩ стомана в отговор на наложените от САЩ мита върху вноса на някои японски продукти, заявиха източници от министерството на търговията в понеделник (1 август). Тарифите биха могли да достигнат 5.7 млрд. йени (51 млн.щ.д., 42 млн.евро), обясни министърът на търговията Ецуо Сато. Япония настоя САЩ да отмени митата, наложени върху японски стоманени продукти по силата на т.н. Поправка Бърд – антидъмпингов закон, който Световната търговска организация (СТО) обяви за неправомерен. Япония внася вторични стоманени продукти от САЩ и други страни. Вашингтон наложи митата върху горещо-валцувана стомана внос от Япония, Бразилия и други държави още през 1999 г., твърдейки че тези страни продават продукцията си на несправедливо ниски цени. Прокараната през октомври 2000 г. Поправка Бирд, кръстена на сенатора от Западна Вирджиния Робърт Бърд, наложи подобни наказателни мита и присъди на американските компании приходът, събран от американското правителство от тези мита. През януари 2003 г. СТО отсъди, че американските мерки неправомерно защитават американската стоманодобивна индустрия. След като поправката не беше отменена до края на същата година, Япония, ЕС и още шест държави спечелиха правото да наложат икономически санкции на обща стойност 150 млн.щ.д. (116 млн.евро) срещу САЩ. Според високопоставени японски служители, те имат право да предприемат насрещни мерки, след като многократно са настоявали пред американските държавни органи въпросните мита да бъдат отменени. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (01.08.2005)
 
Общото световно производство на сурова стомана достигна 546.3 млн.м.т. за първите шест месеца на 2005 г. Световното производство на сурова стомана (реализирано от 61 страни, докладващи пред Международния институт по желязо и стомана – IISI) през юни е в размер на 89.7 млн.м.т, или с 5.2% повече в сравнение със същия месец на 2004 г. Общото производство на сурова стомана в света през първата половина на 2005 г. достига 546.3 млн.м.т., което представлява увеличение от 7.6% в сравнение със същия период на миналата година. Като се изключи Китай, световното производство е в размер на 381.5 млн.м.т., което е с 0.6% повече в сравнение с периода януари-юни 2004 г. Производството в Китай през юни достига 28.5 млн.м.т., или с 33.0% по-високо от юни 2004 г. Общото производство на сурова стомана в Китай за първите шест месеца на 2005 г. е в размер на 164.9 млн.м.т., което представлява ръст от 28.3% в сравнение със същия период на 2004 г. През юни, във Франция са произведени 1.6 млн.м.т. сурова стомана, което е с 5.9% по-малко от юни 2004 г. През същия месец, Русия е произвела 4.6 млн.м.т. от метала, или с 14.7% по-малко, в сравнение със същия месец на миналата година. Производството в Украйна за периода достига 2.8 млн.м.т. – спад от 8.2%. Предварителните данни показват, че производството на сурова стомана в САЩ през юни е в размер на 7.3 млн.м.т., което представлява намаление от 11.3% в сравнение с юни 2004 г. Производството в САЩ от началото на годината е в размер на 47.0 млн.м.т., което е с 2.6% по-малко отпреди година. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (01.08.2005)
 
РЪСТ НА БВП ЗА ПЪРВOТО ПОЛУГОДИЕ Въпреки отсъствието на държавата като гарант за развитието на българската икономика, което наблюдаваме през последните няколко години, бизнесът се справя добре и регистрира икономически ръст от 6% за първото полугодие на 2005 година. Това каза при представянето на доклада за икономическото състояние на България за първото полугодие Георги Прохаски, съпредседател на УС на Центъра за икономическо развитие /ЦИР/. Основен фактор за този растеж е краткотрайно стимулираният ръст в кредитната експанзия, чийто ресурс е бил насочен преобладаващо към крайното потребление на домакинствата, което пък от своя страна е стимулирало вътрешното предлагане.
Източник: Пари (02.08.2005)
 
Приходите в хазната нараснаха с 15% и за първите 6 месеца са 8,846 млрд. лв. в сборния бюджет на страната, обявиха от Министерството на финансите. Това е с 15,6% повече отколкото през същия период на миналата година. Преизпълнение над заложеното има в почти всички данъчни приходи. От налози в републиканския бюджет на страната са събрани 4,7 млрд. лв. От корпоративния данък са събрани 609 млн. лв. или 66,5% от планираното за цялата година. От мита вече са събрани 172 млн. лв. или 71,5% от заложените постъпления за година. Излишъкът в държавната хазна за полугодието е 1,127 млрд. лв., сочат данните на МФ.
Източник: Стандарт (02.08.2005)
 
"Кремиковци" АД спира за планов ремонт линията си "Кремиковци" АД спира за планов ремонт линията си за поцинковане на ламарина. До 15 август ще бъде възстановено производството и след тази дата ще може да доставя на клиентите си нови количества поцинкована ламарина.
Източник: Фирмена информация (04.08.2005)
 
Цените на тока незаконни Със свое решение три-членен състав на ВАС отмени решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което от 1 юли 2004 г. са определени нови цени на електроенергията, използвана за битови нужди, съобщиха от ведомството. Оттам изпращат преписката на ДКЕВР за решаване по същество, като съобрази и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение. ВАС приема, че жалбата на Георги Найденов и Ивета Минкова е основателна, тъй като енергийната стратегия предвижда, че през периода 2002-2005 г. трябва да бъдат направени поетапни увеличения на средните цени на електрическата енергия за битови нужди /през 2002, 2003, 2004 и 2005 г./. В резултат на това средната цена през 2004 г. ще достигне до 0.108 лв./kWh с включен 20% ДДС - 4.92 цента за 1 kWh с включен ДДС при валутен курс 2.20 лв. за 1 USD. В решението на ДКЕВР изрично е посочено, че тези средни продажни цени са определени при средногодишен валутен курс 2.20 лв. за 1 USD според бюджетна макрорамка до 2005 г.
Източник: Пари (04.08.2005)
 
"Кремиковци" АД спря за планов ремонт линията си за поцинковане на ламарина "Кремиковци" АД спря за планов ремонт линията си за поцинковане на ламарина. До 15 август ще бъде възобновено производството и след тази дата дружеството ще може да доставя на клиентите си нови количества поцинкована ламарина, съобщиха от центъра за връзки с обществеността на завода. В края на миналия месец "Кремиковци" АД пуска в експлоатация производството за непрекъснато разливане на стомана. Това е втората по значимост инвестиция от приватизацията на "Кремиковци" АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинни разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. До този момент са изтъргувани 1307 броя от книжата на металургичния комбинат на цени между 18,30 и 19,00 лв. Средната цена на акциите на дружеството се повиши.
Източник: Монитор (04.08.2005)
 
Ръст на бюджетните приходи с 15,5% 6 млрд. лв. са приходите в бюджета за първото шестмесечие на 2005 г. Това е с 15,5%, или 792,1 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Увеличението се дължи на по-високите постъпления от данъчни и неданъчни приходи, които нарастват съответно с 16,1% и 12,9%, съобщиха от правителствената пресслужба. Общият размер на постъпленията от данъци е 4 714,4 млн. лв., или 53,5% от планираните за годината. Разходите по републиканския бюджет за първите 6 месеца на годината са 4 882,4 млн. лв. Излишъкът по републиканския бюджет в края на юни е 1 007,7 млн. лв. Фискалният резерв е 5 276,9 млн. лв.
Източник: Стандарт (05.08.2005)
 
Кремиковци АД Строежът на металургичния гигант започва през 1960 г. Три години по-късно, през 1963 г., в експлоатация са пуснати първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическа централа и Ремонтно-механичен завод. В следващите десетилетия последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток. Конкурентни предимства Предимство на външните пазари е, че предлаганата продукция е с високо качество и на приемливи цени; единствен производител на стомана от тънкия клас в България; стратегическо позициониране на компанията, осигуряващо бърз и евтин достъп както до европейските, така и до източните пазари. Приватизация В годините на държавното управление комбинатът трупа значителни дългове, поради което през 1999 г. държавата продава "Кремиковци" на "Дару металс" АД - понастоящем "Финметалс холдинг" АД, за сумата от 1 долар. Купувачът поема задължение да покрие задълженията на предприятието, оценени по това време за сумата от 645 млн. лв., и да инвестира още 300 млн. долара през следващите шест години. Малка част от 3.71% от капитала се продават по линия на масовата приватизация, а след продажбата на мажоритарния пакет държавата остава с 25.29%. Борсова Търговия Положителното развитие на капиталовия пазар през последните години се отразява и върху акциите на "Кремиковци", независимо че комбинатът е в затруднено финансово състояние и работи в тежък сектор. От нива около 50 стотинки в началото на 2003 г. към края на същата година книжата на завода достигат до цена от 2 лева за бройка. За периода се сключиха 239 сделки с общо 53 834 акции при средна цена от 1.68 лв. за бройка. Като цяло през тази година се активизира търговията с книжата на комбината. Статистиката показва, че от началото на 2004 г. до сега на пода на борсата са сключени 8947 сделки с общо 756 577 акции при средна цена от 12.43 лв. Сделките по тази позиция през последната седмица се сключват на нива около 15.80 лв. Според брокери основният фактор, който ще влияе върху котировките на компанията оттук нататък, е изходът от преговорите с кандидат-купувачите на мажоритарния дял от комбината. По време на петъчната търговия на БФБ книжата на "Кремиковци" бяха обект на краткотрайна разпродажба очевидно под влияние на информация от събранието, което свали цените с 1 лв. на 16 лв. Към края на сесията котировките обаче се върнаха на началните 17 лв. Пазарна позиция Основен предмет на дейност на "Кремиковци" е производството на кокс, стомана, чугун, феросплави, прокат и изделия от черни метали, както и търговия в страната и чужбина. "Кремиковци" АД е проектиран и оборудван с агрегати, съоръжения и технология за пълен металургичен цикъл - от добива на желязна руда до готова продукция. Компанията произвежда широка гама от продукти, условно разделени в следните направления: плоски продукти, дълги продукти, кокс и химически продукти, феросплави и други. Продукцията на металургичния комбинат се реализира основно при износ, като съотношението на продажбите при износ/вътрешен пазар е 80%/20%. Приблизително 70% от продажбите при износ се реализират в страните от Европейския съюз. Други значими пазари за комбината са Турция, САЩ, Латинска Америка и страните от Далечния изток. В началото на следващата година в експлоатация ще бъде пуснат Комплексът за непрекъсната разливка на стомана по съвместен проект с "Фьост Алпине индустриалагенбау" - Австрия. С тази технология ще се промени и подобри в известна степен процеса на обработката , както и ще се разшири продуктовата гама на предприятието. В процес на внедряване е Система за управление на качеството в съответствие с ISO 9001:2000. Компаниите от металургичния сектор, към който спада и "Кремиковци", са силно зависими от конюнктурата на пазара. В периода 2001 - 2003 г. този сектор регистрира 20-годишен минимум в цените на металите. Кризата в сектора се отрази както на най-големите компании в света, така и на "Кремиковци". За първи път от приватизацията си дружеството излиза на печалба едва през 2003 г. в размер на 119.433 млн. лева. Приходите на компанията за периода са 1.050 млрд. лв., което е над 33% повече от предходната година. Друга причина за значителната печалба, отчетена за периода, е направената преоценка на активите, които се покачват до 1.209 млрд. лв. спрямо 963.329 млн. лв. за година по-рано. Ръст бележат и нетните приходи от продажби, които само през 2003 г. се увеличават до 728.345 млн. спрямо 654.212 млн. лв. за година по-рано. "Кремиковци" отчете ръст в приходите от дейността си от 15.3% до 1.21 млрд. лева за изминалата 2004 г. в сравнение с реализираните 1.05 млрд. лева през 2003 година, сочи подаденият в БФБ - София, отчет на дружеството. Силен ръст отбелязват приходите от основна дейност, които се повишават с близо 45% до 1.05 млрд. лева. В същото време се наблюдава спад на положителните разлики от валутни курсове, които намаляват през 2004 г. до 157.6 млн. лева в сравнение с 322.4 млн. лева за предходната година. Отчетената от дружеството печалба за изминалата година възлиза на 119.8 млн. лв., или малко над реализираната през предходната година печалба в размер на 119.4 млн. лв. Нетната печалба на "Кремиковци" АД за първото тримесечие на 2005 г. е 1.635 млн. лв., докато за същия период на миналата година дружеството е имало загуба от 41.453 млн. лв. Инвестиции Заводът пуска в експлоатация нова производствена мощност "Кремиковци" АД пуска в експлоатация Производството за непрекъснато разливане на стомана, съобщиха от дружеството. Церемонията за старта на производството се състоя в четвъртък, 28 юли, като на нея присъстваха политици и общественици, банкери, бизнес партньори на компанията и др. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция от приватизацията на "Кремиковци" АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинните разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. Първоначалният договор за доставка на оборудване на Производството за непрекъснато разливане на стомана е сключен през 1988 г. с австрийската "Фьост Алпине". Компанията е световен лидер в разработването на технологии, производството и монтажа на оборудване за металургията. Поради различни причини обаче изграждането на завода многократно е спирано. През последните години ръководството на "Кремиковци" ускори завършването на новия комплекс. В четвъртък беше открита и друга инвестиция на територията на дружеството - "Медико-стоматологичен център - "Кремиковци" 2004". Той е в изпълнение на договора за доброволно (допълнително) здравно обслужване на близо 8000-те работници и служители, подписан от изпълнителния директор на "Кремиковци" с "Доброволна осигурителна мрежа Здраве" АД. "Кремиковци"АД придоби собствеността на завода за поцинковане на ламарина "Ламкос" в косовския град Вущри, след като ръководството на UNMIK (United Nations Mission in Kosovo) официално му го прехвърли. Церемонията се състоя в петък в присъствието на представители на ръководството на самото предприятия и на Борда на директорите на Агенцията за приватизация на Косово. 4 152 250 евро плаща "Кремиковци" за 100% от завода за поцинковане на ламарина "Ламкос". На 13 април българското металургично предприятие спечели втория и последен търг за косовското предприятие. "Кремиковци" ще вложи 15 млн. евро за обновяване и модернизации през следващите 2 години, като в предприятието ще има 500 работни места. Ще бъдат направени и ремонти и възстановяване на мощностите.
Източник: Кеш (05.08.2005)
 
В София се получават най-високите заплати Смолян, Видин и Благоевград са на опашката по заплати, показват предварителните данни на НСИ за второто тримесечие. В трите области получават далеч под средната заплата за страната, която е 318 лв. В Смолян средното възнаграждение е 255 лв., във Видин - 256 лв., а в Благоевград - 258 лв. Традиционно на върха са София с 395 лв. средно възнаграждение, Враца, към която е АЕЦ "Козлодуй", с 347 лв. и Стара Загора с 337 лв.
Източник: Сега (08.08.2005)
 
Общините искат помощ от правителството за наводненията Временната парламентарна комисия по бедствия и аварии към Народното събрание ще заседава в четвъртък, съобщи изпълнителният директор на Националното сдружение на общините /НСОРБ/ Гинка Чавдарова. На заседанието сдружението ще представи доклад с щетите, които общините понесоха от последните наводнения. Местната власт ще настоява правителството да отпусне на бедстващите общини исканите средства за възстановяване на общинската инфраструктура, беше категорична Гинка Чавдарова. Според нея обаче те вече ще са поне с 20 млн. лв. повече. В средата на миналата седмица от Националното сдружение на общините поискаха 50 млн. лв. помощ от държавата за възстановяване на унищожената от стихията общинска инфраструктура. Според изчисленията на експертите след първото голямо наводнение бяха нужни общо 122 млн. лв. за възстановяването им. Засегнатите общини поискаха половината от средствата да им бъдат предоставени от излишъка. Ден по-късно обаче на редовното си заседание кабинетът в оставка не гласува исканата сума. Според заместник-министъра на финансите Любомир Дацов общините можели да се справят сами с възстановяването, защото били в добро финансово състояние и за първото шестмесечие на годината са регистрирали 100 млн. лв. повече приходи от планираните. Според министрите в оставка големите щети от наводненията били по националната инфраструктура и в периода от 25 май до 12 юли те възлизат на близо 394 млн. лв.
Източник: Пари (08.08.2005)
 
Ползите от европейския провал са съмнителни Неприемането на България в ЕС през 2007-а може да има и положителни последици, написа преди време Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. Това мнение не бе изненада - каквото и да става, хората от института отстояват либерализма, който би пострадал след присъединяването на България към бюрократичния и муден ЕС. Идеята за ползите от евентуално отлагане се мултиплицира със скорост, която предизвиква съмнения, че тезата на института се използва за други цели. По принцип аргументите на либералните икономисти заслужават внимание: не е особено блазнеща перспективата за синхронизиране на цикъла на българската икономика с този на ЕС (6% очакван растеж у нас тази година срещу 2% в ЕС); разходите за спазване на европейските норми са бреме за фирмите; европейският модел е твърде социален и с висока тежест на бюджета, което също би препънало ускорението на българската икономика. Въпрос на дълга и безрезултатна дискусия е дали предимствата от достъпа до европейския пазар и други блага си струват тази цена. Забавеното приемане на България в ЕС обаче не означава, че ще се порадваме още малко на ускорен растеж и икономически свободи, от които Брюксел би ни лишил. Няма как да стане, защото никой не предвижда, след като ЕС отложи членството да се откажем да правим разходи за екология или пък да въведем нулеви данъци, за да откраднем инвеститори от западноевропейските страни. (А календарът показва, че ако се стигне до предсрочни избори, следващият бюджет трябва да бъде внесен до 31 октомври от служебно правителство, което прави илюзорни всякакви надежди за по-сериозно намаляване на данъците.) Позицията на бизнеса е по-прагматична. "Тези инвестиции (в екология - бел. ред.) така или иначе трябваше да се направят, друг е въпросът защо бяха приети толкова кратки срокове - обяснява Антон Петров, представителят на "Виохалко", компанията, която контролира "Стомана Индъстри" и още няколко металургични завода. - Би могло да има и ползи: например за конкурентоспособността на металургията е важна цената на електроенергията и ако отлагането означава незатваряне на блоковете в "Козлодуй" и забавяне на нейното поскъпване, ще е добре", добавя той. Петров обаче не е склонен да преувеличава ползите, които според него са краткосрочни и са по-малко от недостатъците. Той обяснява, че за износа на стомана и в момента няма тарифни или нетарифни ограничения, така че ефектът от отлагането няма да е голям. (То ще засегне повече селскостопанските стоки.) Но има други пропуснати ползи. На първо място ще бъдат загубени парите от еврофондовете, които ще се забавят с една година. Докато трае паузата, вероятно няма да получим и допълнителни предприсъединителни средства или поне не по всички програми. Добрата новина е за чиновниците, които няма да се притесняват, че бавят усвояването на пари по вече одобрените меморандуми. Може да се окаже, че парите за (публични) инвестиции през 2007 г. са по-малко, отколкото в момента, което да забави растежа. Другата опасност е, че вероятното отлагане може да наложи предоговаряне на финансовата рамка, което ще е голямо изпитание за следващото правителство (тя е одобрена за 2007-2009 г. и не всички обещани средства бяха предвидени в Договора за присъединяване). (сп. Тема)
Източник: Други (08.08.2005)
 
Кремиковци с най-много дългове към НЕК Всички вземания на НЕК от клиенти за потребена електроенергия до края на юни са за 219 млн. лв. От тях 69 млн. са текущи, а 150 млн. лв. са стари задължения. Класацията води металургичният комбинат Кремиковци със 70 млн. лв. дългове, следван от Химко АД - Враца с 33 млн. лв., компанията БДЖ дължи 29 млн. лв. Вазовските машиностроителни заводи в Сопот дължат 2.6 млн. лв., Чугунолеене - 1 млн. лв. Постигнато е споразумение с електроразпределителното дружество в София-област, чиито задължения от 22 млн. лв. сега са спаднали до 12 млн. лв. Изпълнителният директор на НЕК ЕАД Васил Анастасов каза още, че средномесечните сметки на 7-те електроразпределителни дружества са между 50 и 70 млн. лв., но се плащат редовно. Текущите задължения към НЕК се плащат около 98%, което ни дава увереност за финансова стабилност, допълни Анастасов. Счетоводната печалба на компанията за полугодието е 40.5 млн. лв. при 56 млн. лв. през същия период на 2004 г. Това се дължи на либерализацията на пазара, обясни той.
Източник: Пари (09.08.2005)
 
Дефицит по текущата сметка Дефицитът по текущата сметка за юни е 141.5 млн. EUR, показват данните на БНБ за платежния баланс. Спрямо същия месец на 2004 г. се е увеличил 7.5 пъти. Тогава текущата сметка е била отрицателна в размер на 18.8 млн. EUR. За януари - юни 2005 г. дефицитът е 1.372 млрд. EUR, което е 6.5% от БВП. Година по-рано текущата сметка е била с дефицит 961.9 млн. EUR. Търговското салдо за отчетния период също е отрицателно в размер на 1.693 млрд. EUR, или 8% от БВП. Дефицитът се увеличава с 392.7 млн. EUR спрямо същия период на 2004 г. През шестте месеца на 2005 г. износът ни е на 4.382 млрд. EUR. Увеличава се с 21.1% в сравнение със същия период на м. г. Вносът за периода януари - юни е 6.075 млрд. EUR, като нараства с 23.5% спрямо съответния период на 2004 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари - юни 2005 г. намаляват със 124.5 млн. EUR спрямо същия период на м. г. Те възлизат на 723.2 млн. при 847.7 млн. EUR година по-рано. Преките инвестиции покриват 52.7% от дефицита на текущата сметка за отчетния период. За януари - юни 2005 г. финансовата сметка е положителна - 1.567 млрд. EUR. Валутните резерви на БНБ се увеличават с 503.3 млн. EUR.
Източник: Пари (09.08.2005)
 
Криза в Кремиковци В специален авариен режим на работа са приведени съоръженията на "Кремиковци" АД заради тежката пътна обстановка, причинена от проливните дъждове. Това съобщиха от комбината. В момента дружеството е в транспортна изолация - недостъпно е за жп-композиции и автотранспорт. Това силно е ограничило превозването на работещи до и от комбината и е направило невъзможна доставката на суровини и материали. От 5 август е прекратен достъпът на автомобили до "Кремиковци" през основния път, минаващ през Челопечене. По този начин се преустановява възможността за превозването на работещи с автобусите на дружеството, пише в съобщението. От петък е преустановено и снабдяването на дружеството с основни суровини и материали, осигуряващи функционирането на "Кремиковци". Няма доставка на въглища и руди нито от пристанище Бургас, нито от пристанище Лом, пише в съобщението. Не може да бъде експедирана и произведената готова продукция, което ще доведе дружеството до сериозни икономически затруднения. Ако обстановката продължи да бъде критична, ще се пристъпи и към спиране на основни производствени мощности, пише в съобщението.
Източник: Дневник (09.08.2005)
 
Влагат 75 млн. долара за златото в Ада тепе Канадската "Дънди прешъс металс" ще вложи 75 млн. долара за изграждане на рудника и добива на злато в Ада тепе край Крумовград. Вече е готова окончателната технико-икономическа оценка за проекта. Обществено обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда ще се проведе на 17 и 18 август. Проектът за рудника предизвика протестите на местни екоорганизации. Канадската компания притежава у нас и рудник "Челопеч". Той вече отчита положителен резултата за полугодието. Добивът на руда е над 950 хил. тона. 2,4 млн. долара са нетните приходи на "Дънди" към края на второто тримесечие. Оперативната печалба е 1,2 млн. долара от продажбата на близо 30 хил. т медно-златен концентрат.
Източник: Стандарт (10.08.2005)
 
Купувачът на “Кремиковци” инвестира € 283 млн. в завод в Чехия или Полша Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel, кандидат купувач на "Кремиковци", обмисля да инвестира до 350 млн. долара (283 млн. евро) в завод в Европа, за да навакса изоставането си от конкурентите в производството на ламарина за автомобилната индустрия, съобщи Financial Times в електронното си издание. Най-вероятното място, където ще бъде направена инвестицията, е едно от съществуващите предприятия на компанията в Краков или Катовице в Полша. Инвестицията обаче може да бъде направена и в притежаваните мощности в Острава, Чехия, коментира вестникът. На общото събрание на акционерите на "Кремиковци" в понеделник ще стане ясно дали Mittal Steel ще придобие металургичния ни комбинат, казаха от "Кремиковци". Единствената точка в дневния ред на събранието е промени в надзорния съвет на дружеството. От комбината отказаха коментар за обявените намерения на гиганта да инжектира огромни средства в старите си заводи в Полша или Чехия. Възможно е световният гигант да упражнява натиск върху българския продавач, коментират запознати финансисти. Според анализаторите, в момента е много важно за Митал да подобри качеството на произвежданата в неговите предприятия ламарина, която се използва в автомобилната индустрия, за да стане по-конкурентноспособен. Основните му конкуренти в тази област в Европа са люксембургската компания Arcelor, германската Thyssen-Krupp и Voestalpine от Австрия.
Източник: Монитор (10.08.2005)
 
Челопеч майнинг излезе на печалба Медодобивната компания "Челопеч майнинг" излезе за първи път (откакто е собственост на канадската "Дънди прешъс металс") на печалба, твърди канадската преса, като се позова на изказване на Джонатан Гудман, президент и управляващ директор на дружеството, пред акционерите на фирмата. Поводът за изказването бяха финансовите резултати на дружеството за първата половина на годината. Точният размер на положителния финансов резултат не се посочва, но от офиса в България посочват, че на този етап тя е скромна, като по-важното в случая е, че дружеството вече е на зелено. Към април 2005 г. производството на руди в предприятието в Челопеч достига 950 хил. тона на годишна основа, се посочва в информацията.
Източник: Дневник (10.08.2005)
 
Засилен интерес на чуждите инвеститори към България Чуждите инвеститори засилват интереса си към България, заявиха вчера от БНБ. По данни на БНБ, изнесени в понеделник, обаче абсолютният размер на чуждестранните инвестиции в България за първите шест месеца на 2005 г. е 723,2 млн. евро, което е с 124,5 млн. евро по-малко от същия период на предходната година. Въпреки това от институцията заявиха, че "ако се вгледаме по-професионално в структурата на преките чуждестранни инвестиции, обаче ще видим, че тези данни показват по-скоро нарастващ интерес на чуждестранните инвеститори към България", коментираха от БНБ. Доказателство за това бил фактът, че през първите шест месеца на тази година всички вложения у нас били "на зелено". Тези вложения са с 19,6% повече спрямо същия период на миналата година, когато те са били 604,6 млн. евро. Останалите 243,1 млн. евро са били инвестиции, свързани с приватизационни сделки. Това развитие ясно показва засилване на интереса към страната ни на чуждестранните инвеститори, тъй като именно инвестиции на зелено внасят нови капитали и технологии в страната и създават нови работни места, коментираха от БНБ.
Източник: Новинар (10.08.2005)
 
CSN регистрира 1.2% спад в печалбата Третият по големина производител на стомана в Бразилия Cia Siderurgica Nacional (CSN) регистрира спад в чистите приходи за пръв път от пет тримесечия насам, на фона на по-слабите продажби и по-ниските цени. Консолидираните чисти приходи за второто финансово тримесечие на годината са намалели с 1.2% до 419 млн.реала (182 млн.щ.д.), или 1.52 реала на акция, в сравнение с 424 млн.реала, или 1.48 реала на акция преди година. Данните за резултата на акция за 2005 г. се базират на броя на акциите към 31 март. CSN е сред стоманодобивните предприятия, като Gerdau SA (най-големият производител на стомана в Латинска Америка), чиято печалба бележи спад заради забавянето на местната икономика, което доведе до спад в продажбите на местния пазар, докато по-ниските цени на международните пазари оказаха негативно влияние върху приходите от износ. Gerdau миналата седмица изнесе резултати за малка промяна в печалбата през второто тримесечие, след като през последните шест тримесечие приходите на компанията непрекъснато нарастваха. Продажбите са намалели с 16% до 1.137 млн.м.т. през второто тримесечие, в сравнение с 1.354 млн.м.т. преди година, съобщи CSN в свое изявление. Цените на стоманата на вътрешния пазар на страната са спаднали с 4% през тримесечието, и с 10% на експортния пазар. Чистите приходи са намалели с 0.6% до 2.55 млрд. Реала, в сравнени с 2.56 млрд.реала. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (10.08.2005)
 
НЕК постепенно губи големите си потребители Националната електрическа компания ( НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2004 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Освен това се появи и частен търговец с ел. енергия- неотдавна лицензираната компания "ЧЕЗ трейд". Всичко това води и до намаление на печалбата на НЕК. Тя е намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на НЕК инж. Васил Анастасов. Ангел Минев.
Източник: Монитор (10.08.2005)
 
Украйна продава 93,02% от Криворожстал Украйна обяви за продажба 93,02% от акциите на "Криворожстал". Началната цена на пакета е 2 млрд. долара. Конкурсът ще се проведе на 24 октомври 2005 г. В края на м. г. Апелативният стопански съд в Киев наложи запор на 93,02% от акциите на минно-металургичния комбинат. Преди това премиерът Юлия Тимошенко обяви, че комбинатът ще бъде върнат в собственост на държавата.
Източник: Стандарт (11.08.2005)
 
Расте себестойността на тока Себестойността на тока от АЕЦ "Козлодуй" след спирането на I и II блок се е увеличила с 23%, но още нямаме информация как ще се отрази спирането на III и IV блок. Това заяви изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Иванов. Той допълни, че в момента най-голяма тежест върху себестойността на електроенергията, произвеждана от атомната централа, заемат амортизацията с 24% и ядреното гориво - с 21%. Цената на тока на АЕЦ "Козлодуй" ще се увеличи с 2,5%. Това ще стане при условие, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се съгласи да увеличи цената на 1 мвтч с 1 лев и тя ще достигне 42 лв. В момента електроцентралата осигурява 46% от общото електропроизводство в страната. Шефът на АЕЦ "Козлодуй" допълни, че трябва да се намали вноската към фондовете за извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци до 10%. В момента тя е 20% и е най-високата от страните в ЕС, заяви Иванов.Себестойността на тока от АЕЦ "Козлодуй" след спирането на I и II блок се е увеличила с 23%, но още нямаме информация как ще се отрази спирането на III и IV блок. Това заяви изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Иванов. Той допълни, че в момента най-голяма тежест върху себестойността на електроенергията, произвеждана от атомната централа, заемат амортизацията с 24% и ядреното гориво - с 21%. Цената на тока на АЕЦ "Козлодуй" ще се увеличи с 2,5%. Това ще стане при условие, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се съгласи да увеличи цената на 1 мвтч с 1 лев и тя ще достигне 42 лв. В момента електроцентралата осигурява 46% от общото електропроизводство в страната. Шефът на АЕЦ "Козлодуй" допълни, че трябва да се намали вноската към фондовете за извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци до 10%. В момента тя е 20% и е най-високата от страните в ЕС, заяви Иванов.
Източник: Стандарт (11.08.2005)
 
Русия удължава антидъмпинговото разследване на вноса на стоманени тръби от Украйна Руският министър на търговията и икономическото развитие Герман Греф подписа заповед за удължаване срока на антидъмпинговото разследване на вноса на стоманени тръби от Украйна до ноември. В същото време, министерството предприема подобни предпазни мерки по отношение на тръбите с голям диаметър, внос не само от Украйна, но и от Турция, Япония, Германия и Италия. Това разследване ще приключи през октомври. Максим Медведков, директор на отдела за търговски преговори към министерството, заяви по-рано, че Киев ще бъде домакин на преговори на 18-19 август, относно регулирането на взаимните доставки на тръби и евентуалното подписване на споразумение за срок от три до пет години. Греф най-вероятно ще посети Киев, за да обсъди не само проблемите с доставките на тръби, но и други въпроси във връзка с търговското сътрудничество между страните, включително условията за присъединяването на Русия и Украйна към Световната търговска организация (СТО). (източник: MESTEEL)
Източник: Други (11.08.2005)
 
15 на сто от фирмите са работещи 15 на сто от фирмите са работещи от около 1 милион регистрирани в България. Тези данни изнесе шефът на благоевградската търговско-промишлена палата Ромео Шатев. От всички работещи фирми 90% нямат готовност да се приспособят към условията в Европейския съюз, твърди бизнесменът. 60% от анкетираните представители на бизнеса признават, че основна трудност за тях е силната конкуренция на европейските стоки. За 45% проблемът е в неквалифицираната работна ръка у нас, а за 41% основно препятствие е бюрокрацията.
Източник: Стандарт (12.08.2005)
 
БММ ОТКРИ НАХОДИЩЕ НА ЗЛАТО КРАЙ КРУМОВГРАД Находище "Хан Крум" край Крумовград със съдържание на 750 000 тройунции злато е открила компанията Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/, съобщиха оттам. БММ е концесионер и на мина Челопеч. От компанията информираха, че очакват да започнат концесия за добив в новооткрития залеж "Хан Крум". Според нейните планове първоначалните разходи по добива ще са 75 млн. USD, а оперативните - общо 79.8 млн. USD. Концесионните възнаграждения за държавата ще са около 5.2 млн. USD годишно, отделно данъкът печалба, който ще внесе в хазната БММ от дейността си, се предвижда да бъде 25.9 млн. USD годишно. БММ е предвидила и разходи за своя сметка за закриване и рекултивация на земята на залежите. Те са 8.7 млн. USD. Две години след старта на добива на злато от "Хан Крум" инвестицията ще започне да се възвръща. В процеса на разработка на находището ще бъдат открити 300 нови работни места и още над 230 във фазата на експлоатация за период, не по-малък от 6 години. Преработката на рудата ще се прави с помощта на цианидни съединения по безопасен за околната среда начин. В разработената технологична схема е включен и процес за разграждане на цианидите в отпадъка, преди той да бъде депониран. БММ предвижда след разграждането на цианидите в отпадъка да стигне ниво от 1 мг/л - много по-ниски от евронормите - 10 мг/л. Хвостохранилището, където ще се съхранява така обработеният отпадък, ще има изолиращ слой, както и мембрана, информират от БММ.
Източник: Пари (12.08.2005)
 
Отпада данъчният номер за фирмите От февруари 2006 г. ще отпадне данъчният номер за фирмите и те ще се обозначават пред данъчните с номера си по БУЛСТАТ. Това обясни Светлозар Тонев, шеф на Агенцията по вписванията към правосъдното министерство. Промените са заради влезлия вчера в сила нов закон за БУЛСТАТ. Регистърът, който досега бе към статистическия институт, преминава към агенцията по вписванията.
Източник: 24 часа (12.08.2005)
 
Немските стоманодобивни предприятия - оптимистично настроени Двете най-големи стоманодобивни предприятия в Германия в петък дадоха ясни индикации, че спадът в индустрията може да не е толкова сериозен, колкото се предполагаше. Индустриалният конгломерат ThyssenKrupp и вторият по големина производител на стомана в страната Salzgitter съобщиха, че условията се нормализират, след като съкращенията в производството започват да дават резултат и високите обеми на запасите постепенно започват да намаляват.
Източник: Други (12.08.2005)
 
Япония наложи мита върху вноса на американска стомана Кабинетът на Япония официално одобри решение за налагане на 15% репресивни мита върху вноса на стомана от САЩ. Министерството на търговията съобщи по-рано този месец, че върху американските стоманени продукти ще бъдат наложени мита считано от 1 септември в отговор на протекционните мерки на американската стоманодобивна индустрия. Мярката беше официално одобрена от Кабинета на среща в петък сутринта, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Митата, които биха могли да достигнат 5.7 млрд.йени (51 млн.щ.д.), представляват първото подобно действие от страна на Япония , предприето спрямо неин търговски партньор. Токио реши да действа по този начин, след като Вашингтон отказа да премахне митата, наложени върху японските стоманени продукти по силата на т.нар. Поправка Бърд. – антидъмпингов закон, който СТО обяви за незаконен през 2003 г. (източник: NineMSN)
Източник: Други (12.08.2005)
 
Почти нулева инфлация през юли С 0.1% е поскъпнал животът през юли спрямо предишния месец, отчетоха от НСИ. Инфлацията за януари-юли 2005 г. спрямо съответния период на миналата година е 4.3%. През юли са намалели цените на хранителните продукти с 0.7% , а са поскъпнали нехранителните стоки и услуги. Най-евтино през месеца в сравнение с юни са се продавали яйцата, плодовете и зеленчуците. По-скъпи са били хлябът, брашното, колбасите, каймата, птичето месо, сиренето, кашкавалът, захарта. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с по 0.3%, твърдят от статистиката. От групата на нехранителните стоки и услугите най-съществено е поскъпването на топлинната енергия с 9.4%, на междуселищния автобусен транспорт - с 4.2%, на услугите, свързани с лятната почивка - с 23.7%, на здравните услуги - с 0.5%. Почти без промяна или с поскъпване под 1% са цените на облеклото, на обувките, на домакинските потреби. Тази година по всяка вероятност заради наводненията няма да има традиционното за лятото поевтиняване на хранителните стоки. Причина за това бил и скъпият петрол.
Източник: Пари (15.08.2005)
 
Сделката за "Кремиковци" може да приключи в понеделник За понеделник е насрочено поредното общо събрание на акционерите на металургичния гигант "Кремиковци". То трябваше да се състои в края на юли, но беше отложено поради липса на кворум, след като на него не присъстваше представител на мажоритарният собственик на дружеството "Финметалс холдинг". Една от точките на дневния ред на събранието е гласуването на промяна в органите на управление на компанията. Това се посочва като най-сигурен отговор на въпроса дали има смяна на собствеността в металургичното предприятие. Сагата за купуването на "Финметалс холдинг" от "Глобал стийл", собственост на Прамод Митал, се точи вече близо две години. На 19 април от борсата съобщиха, че между акционерите на "Финметалс" от "Глобал стийл" е подписано предварително споразумение, с което "Глобал стийл" приема да закупи в пълен размер капитала на "Финметалс". Сделката трябваше да стане факт до 19 юни, при условие че бъдат изпълнени всички ангажименти, поети по условията на предварителното споразумение. Оттогава стоманеният комбинат привлече вниманието на значителен брой инвеститори, като по-голямата част от тях залагат, че предприятието ще има нов собственик. Потвърждение за сделката наблюдатели намериха и в новината, че представители на "Глобал стийл" ще дадат днес коктейл, на който са поканени представители на държавната администрация и бизнес партньори. Събитието най-вероятно ще ознаменува приключването на сделката.
Източник: Дневник (15.08.2005)
 
Митал обмисля да намали дела си в Mittal Group Стоманодобивният магнат Лакшми Митал планира да намали дела си в Mittal Group, след като компанията регистрира спад в печалбата. Митал заяви, че е готов да редуцира 86% си дял в Mittal Steel Group, която се смята за най-големият производител на стомана в света, със своите 51 млн. т продукция годишно, която се очаква да достигне 80-100 млн. т в рамките на идните няколко години. Последното изявление идва, след като Митал разкри 15% спад в печалбата за третото тримесечие на тази година, в сравнение със съответния период на миналата. Според доклада, компанията може да продаде акции на стойност 2 млрд.щ.д. на пазара, с цел финансиране на по-нататъшни поглъщания и експанзии. Финансовите анализатори посочиха, че Mittal Group е привлякла доста скромен интерес от страна на инвестиционните фондове, тъй като тя е строго контролиран фамилен концерн, почти изцяло собственост на един човек. Mittal Group е в процес на придобиване на губещи държавни предприятия в Турция и Украйна, което би могло да и струва близо 2 млрд. щ.д. Групировката освен това проявява интерес към закупуването на заводи и в Китай. Спадът в потреблението на стомана в Китай, наблюдаван напоследък, обаче, доведе до спад в цената на продукта, която в момента се движи около 450 щ.д. за тон, в сравнение с 640 щ.д./т през първото тримесечие на 2004 г. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (15.08.2005)
 
Volkswagen смята да купува стомана от Русия Volkswagen AG планира да купува стомана от Русия. Постигнати са договорености за доставка на първите количества стоманени листи от руската Северстал, според публикации в Handelsblatt, цитиращи изявления и източници от двете компании. Производителят на автомобили също така може да построи свой завод за пресоване в Русия, ако доставките от Северстал се окажат с достатъчно високо качество. Според вестника, VW ще е първата западна автомобилна компания, основала свой завод в Русия. Стоманата на Северстал ще се използва в производството на моделите VW и Audi. Целта е да се намалят производствените разходи в Германия. (източник: Forbes)
Източник: Други (15.08.2005)
 
ЕвразХолдинг придоби мажоритарен дял от италианската Palini e Bertoli Най-големият производител на стомана в Русия ЕвразХолдинг е придобил 75% плюс една акция от капитала на италианският производител на желязо и стомана Palini e Bertoli, съобщи говорител на руската компания в петък, 12 август. Останалит 25% минус една акция остават собственост на бившите управители на Palini. Поглъщането е финансирано със средства на компанията и заеми. Не беше съобщена цена на акция при продажбата. Според компанията, придобиването на италианската групировка ще помогне на ЕвразХолдинг да навлезе на нови международни пазари благодарение на преимуществата на Palini като производител на листов метал, както и достъп до добра база от клиенти за стоманените слябове, произвеждани от компанията, извън Русия. (източник: Mosnews)
Източник: Други (15.08.2005)
 
Global Steel Holding Ltd /GSHL/ е част от индийската Ispat Industries Limited, създадена специално за придобиване на други компании извън страната. През последните две години се разрасна чрез покупка на фирми и чрез поемане управлението на стоманодобивни заводи. С инвестиции от над 2 млрд. USD Ispat е седмата по големина индийска частна компания по отношение на фиксирани активи. Кремиковци АД притежава активи на стойност 1.212 млрд.лв. Задълженията на комбината са приблизително равни на собствения капитал. За 2004 г. печалбата на дружеството е над 80 млн. лв. Ръстът на приходите от продажби на продукция е 30% през миналата година. За първото тримесечие печалбата е 1.635 млн. лв. срещу загуба от 41.453 млн. лв. за първите три месеца на 2004 г.
Източник: Пари (16.08.2005)
 
Индийската фамилия Митал вече управлява "Кремиковци". Тяхната компания "Глобал Стийл холдинг" (GSHL) купи "Финметалс холдинг", който държи 71% от дяловете в металургичния ни комбинат. Шефът на борда на GSHL Прамод Митал оглавява Надзорния съвет на "Кремиковци", решиха акционерите на извънредно общо събрание вчера. Негов заместник ще бъде досегашният директор Валентин Захариев. В надзора влизат още братът на Прамод - Винод Митал, адвокатът на GSHL Борислав Боянов и представителят на Министерството на икономиката Иван Михайлов. Те определиха за директор на комбината Алок Гупта. Той е шеф на GSHL и е представител на индийците в управата на "Кремиковци" вече повече от година. Финализирането на сделката се очаква вече няколко месеца. На 19 април бе подписано споразумение между "Финметалс" и GSHL за прехвърляне на акциите. Оттогава обаче решението за промяна в управителните органи на комбината бе отлагано на два пъти. Общите събрания се проваляха заради липса на кворум. От вчера начело на комбината са индийците. На общото събрание се очакваше да пристигне самият Прамод Митал, който обаче не дойде. По-късно следобед в България пристигна и Винод Митал. Двамата дадоха вечерта коктейл за бизнес партньори на "Кремиковци" и представители на държавни ведомства. Акциите на комбината скочиха с над 7% на борсата след новината за приключване на сделката. Средната цена достигна 23,53 лв., а максималната до 24 лв. за акция. Вчера се изтъргуваха 9516 броя от книжата на завода. Инвестиции от 300 млн. долара за 3 години се ангажира да направи в "Кремиковци" "Глобал Стийл". Новите собственици планират да превърнат завода във водещ производител на стомана в региона.
Източник: Стандарт (16.08.2005)
 
ИНВЕСТИРАТ 240 МЛН. USD В НАХОДИЩЕТО АДА ТЕПЕ Около 190 USD ще струва добивът на една унция злато от крумовградските залежи Ада тепе по изчисления на канадската компания Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/ - дъщерно дружество на канадската Дънди Прешъс Металс, която иска да разработва находището. Това съобщиха вчера на пресконференция представители на ръководството на компанията. Инвеститорите очакват нетна печалба в размер на 83 млн. USD за целия период - от началото на геоложките проучвания до приключване на експлоатацията на находището. По техни изчисления инвестицията за целия период от общо 240 млн. USD ще започне да се възвръща след 3.5 години. 75 млн. USD от тази обща сума са преките инвестиции, 80 USD млн. са предвидени за оперативни разходи, 5.5 млн. USD - за концесионни възнаграждения, 26 млн. USD - за данък върху печалбата, 8 млн. USD - за закриване и рекултивация. Добивът ще се извършва в съответствие с всички екологочни изисквания, увериха от компанията. Около 25 къщи ще трябва да построи инвеститорът за хората, чиито имоти попадат в засегнатата територия, за останалите няма опасност от замърсяване според инвеститора. .
Източник: Пари (16.08.2005)
 
Вторият по големина производител на стомана в Китай- компанията Angang, се сля с петия в листата Bengang в сделка, която може да създаде лидер в сектора на най-голямата стоманена индустрия, обявиха двете компании вчера, предаде CNN. Новата компания се нарича Anben Iron and Steel Group Co. Сливането може да създаде стоманен гигант с годишен капацитет от около 30 милиона тона, надвишавайки 20 милиона тонния лидер Baosteel Group., който контролира листваната в Шанхай Baoshan Iron and Steel Co., съобщи държавна медия. Придобиването представлява прецедент за консолидация в китайската индустрия, където по-малки заводи, които имат подкрепата на местното правителство, се противопоставиха на призивите на Пекин за сливане или затваряне. The Anben Iron and Steel Group бе основана на 8 август и двете компании ще обединят ресурси, технологично развитие, маркетинг, суровини, международна търговия и финансови отчети, казват двете компании. Много ключови китайски компании са държавни и дирижираните от правителството сливания не включват никакви финансови транзакции. Китай потребява една четвърт от световната стомана и е на път да се превърне от нетен вносител в нетен износител.
Източник: Монитор (16.08.2005)
 
Стрсните-членки на САССТ създават обща база данни Правителствата на страните-членки на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (САССТ) ще създадат обща база данни, която ще позволява проследяването на вноса на стомана от страни, които не са членки на САССТ. Целта е дъмпинга на стомана да бъде улавян още в самото начало. “Повече от всичко се стремим да действаме своевременно,” заяви г-н Кенет Смит, директор на отдела за оценяване и бизнес проследяване в мексиканското министерство на икономиката. Освен това, базата ще класифицира типа внесена стомана и страната-производител, така че страните от САССТ (Мексико, САЩ и Канада), да могат да виждат случаите, в които страна извън САССТ продава стомана на несправедливи цени. По този начин, правителствата на САССТ ще могат да предприемат действия по налагането на антидъмпингови мита преди местните индустрии да пострадат. Планът е част от стратегията на САССТ за разработване на практики, целящи защита на стоманодобивните индустрии от външна конкуренция. Трите страни също така целят да елиминират споровете относно вноса на стомана в рамките на САССТ. В един от случаите, мексиканският производител на стоманени тръби Tubacero беше недоволен, че правителството на САЩ наложи мита срещу вноса на продукцията на компанията. Членовете на САССТ ще подадат доклад за стратегиите за развитие на стоманодобивната индустрия по време на срещата на Северноамериканския свободен пазар, която ще се проведе в Отава през ноември. (източник: Steel Guru)
Източник: Други (17.08.2005)
 
Кремиковци" увеличи производството в Сърбия Заводът на "Кремиковци" в Сърбия е увеличил неколкократно производството си, съобщи белградската агенция ФоНет. За четирите месеца от покупката в "Кремиковци Леминд" в Лесковац са произведени 3500 тона ламарина. Година преди приватизацията такава продукция е била реализирана за цяла година, обяви директорът на завода Предраг Секулоски. Сега се правят по 10 000 т месечно, а през юли заводът е произвел рекордните 1400 т ламарина за известни купувачи в Турция, пише агенцията. След приватизацията няма нито един уволнен, обявени са конкурси за електронни и машинни инженери.
Източник: Стандарт (18.08.2005)
 
"Асарел Медет" влага 71 млн. лв. в ново оборудване 71 млн. лв. ще бъдат инвестирани в минно-обогатителния комплекс "Асарел Медет", ръководен от Лъчезар Цоцорков, през следващите 3 г., съобщиха от компанията, която празнува 40-годишен юбилей. Средствата ще бъдат вложени в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството вече защити инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и получи сертификат за първокласен инвеститор. Така на практика държавата ще подпомогне инвестицията на "Асарел Медет", като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. долара. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала "Белаз", и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. долара, припомниха от компанията.
Източник: Монитор (18.08.2005)
 
Безработицата през юли намаля до 10.95 на сто Равнището на безработицата отбелязва най-големия спад от 9 години насам, съобщиха от пресцентъра на Министерството на труда и социалната политик(МПСП). Регистрираните безработни през юли са 405 493 души, с 41 291 по-малко от юли 2004 година. През месец юли от бюрата по труда са обявени 17 567 свободни места. 18 834 души от които 5466 младежи до 29-годишна възраст, са започнали работа, съобщиха от МПСП. Обучение за професионална квалификация са започнали 2009 и са завършили 2425 души. От завършилите 2240 безработни са започнали работа. Тенденцията младежите да преобладават на курсовете за професионална квалификация се запазва, допълниха от социалното министерство.
Източник: Новинар (18.08.2005)
 
"Глобал Стийл" плаща със заем за "Кремиковци" "Глобал Стийл холдингс" /GSHL/ е емитирал дългови книжа за 150 млн. долара, за да плати за придобиването на 71-процентен дял от "Кремиковци" АД, което е най-голямото стоманодобивно предприятие в България, съобщава индийското издание "Business Standard". GSHL е получил парите срещу секюритизиран дълг от търговци на стомана, между които са британската компания Stemcor, австрийската Voest Alpine Industries и Selzgitter от Германия. Годишният лихвен процент на дълговите инструменти е между 7 и 8 на сто. Според "Business Standard" заемът е договорен от Merrill Lynch & Co., като водещ мениджър, с участието и на базирания в САЩ Tudor Fund, Goldman Sachs Group Inc. и Cheney Cap. Изданието посочва, че GSHL ще използва част от получените средства, за да плати придобития дял от "Кремиковци", а останалата част ще бъде използвана за покриване на задълженията на предприятието, които се оценяват на 200-300 млн. долара. Дълговете са основно към железниците и доставчици на енергия.
Източник: Монитор (18.08.2005)
 
Белгийският производител на мед "Кумерио" (Cumerio) отчете нетна печалба от 14.3 млн. евро за първите четири месеца на годината. Печалбата до април бележи значителен ръст в сравнение с цялото второ полугодие на 2004 г., когато беше обявен финансов резултат от 11.6 млн. евро. Продажбите на компанията за първите четири месеца са 573 млн. евро, съобщиха още от "Кумерио". Преди няколко месеца компанията обяви и прогнозите за финансовия си резултат за тази година, според които оперативната печалба ще бъде между 42 млн. и 45 млн. евро, а нетната печалба между 27 млн. и 30 млн. евро. Анализатори от няколко инвестиционни банки заявиха пред Ройтерс, че техните очаквания за финансовия резултат на компанията са подобни, и уточниха, че те се дължат на увеличеното търсене на мед на световните стокови пазари. Отчетът на компанията за полугодието се очаква да бъде пуснат на 24 август.
Източник: Дневник (18.08.2005)
 
СТО се произнесе срещу САЩ в диспута за специалните мита срещу стоманата Експерти от Световната търговска организация (СТО) се произнесоха срещу САЩ в сряда, в продължителния спор между САЩ и ЕС относно специалните мита, налагани от американците при вноса на продукти от въглеродна стомана от Великобритания и Испания. Екипът от трима експерти също така препоръча СТО да призове Вашингтон да се подчини на разпоредбите. Експертите са установили, че промените, предприети от САЩ, довели до налагането на мита върху вноса на продукти от Великобритания и Испания, не на в съответствие с правилата на СТО. Разследването, обаче, е установило, че новите мита върху вноса на плоски продукти от въглеродна стомана от Франция, са правомерни. От търговското представителство на САЩ заявиха, че становището на СТО е негативно, но ще има и положителен ефект за страната. “Като цяло, световната организация отхвърля голяма част от претенциите на ЕС, в които се твърди че САЩ не се е съобразил с разпоредбите и препоръките на ЕС,” твърди прес-секретаря на търговското представителство Нийна Мурджани. Тя добави, че както САЩ, така и ЕС могат да обжалват резултата. Случаят започна, когато ЕС призова САЩ пред СТО във връзка с митата, наложени от Вашингтон върху вноса на продукти от въглеродна стомана, с цел компенсирани на (според САЩ) продължителни субсидии, предоставяни на бивши държавни стоманодобивни компании в Европа. През 2002 и 2003 г. СТО отсъди спора в полза на ЕС, който беше подкрепен от Бразилия, а САЩ заяви, че ще приложат препоръчаните промени. Миналата година, обаче, от Брюксел заявиха, че промените, въведени във връзка с прилагането на американските мита, все още нарушават правилата на СТО – и спечелиха съгласието на останалите членки на СТО да основат екипа за оценка на съответствието. (източник: Reuters)
Източник: Други (18.08.2005)
 
Представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България В зала 10 на НДК представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България. Участници са Лъчезар Цоцорков,изпълнителен директор на "Асарел Медет" АД; Цоло Вутов,председател на НТС по минно дело, геология и металургия; Пенчо Токмакчиев и Александър Загоров. Под патронажа на вицепрезидента България г-н Ангел Марин, ще се проведе традиционното честване на Професионалния празник на миньора, организирано от Българската минна камара, член на БСК. Почетни гости на честването ще бъдат министрите на икономиката, на околната среда и водите, на енергетиката и енергийните ресурси, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, на финансите, председателите на национално представителните работодателски и синдикални организации - БСК, КНСБ и КТ "Подкрепа" и др. За участие са поканени представители на минните дружества, членове на БМК, ветерани от бранша, представители на миньорските синдикати, представители на законодателната и изпълнителната власт, медии. Всяка година българската минна общественост отбелязва 18 август като професионален празник на миньора, израз на уважение и преклонение пред българските миньори, минни специалисти и свързаните с тях професии. Независимо от тежките процеси на преструктуриране на минния бранш, той продължава да играе решаваща роля в българската икономика, като минералните суровини остават гаранция за националната ни независимост и сигурност. 18 август е денят на Успението на Св. Иван Рилски – покровител и защитник на българските миньори. Преди 102 години - през 1903 г., по предложение на пернишките миньори с указ на цар Фердинанд денят е обявен за професионален празник на работещите в мините. Празникът бе възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет. (източник: news.bg)
Източник: Други (18.08.2005)
 
За България реалистичен срок за приемането на еврото е около 2010 г. с втората вълна, при присъединяване към ЕС през 2007 г. Така ще бъде изпълнен и срокът, в който БНБ се е ангажирала да работи за приемането на еврото, се казва в доклад на Bank Austria Creditanstalt. Страните-кандидатки за ЕС от Югоизточна Европа отбелязват добър напредък по пътя си към еврото, посочват още от BA-CA. България и Румъния ще се присъединят към ЕС през 2007 г., при условие че изпълнят необходимите условия и реформи и намерят начин да разрешават бързо потенциалното възникване на вътрешнополитически проблеми, се посочва в анализа. Следващите им усилия ще бъдат насочени към приемането на еврото в най-кратки срокове. Запазването на валутния борд и финансова стабилност у нас е важно условие страната да се присъедини навреме към еврозоната, посочват те. Инфлацията е единственият критерий от изискваните за присъединяване към еврозоната, който формално страната ни не е изпълнила. Според последния доклад на BA-CA прогнозите за средногодишната инфлация за 2005 г. са 4, а за 2006 г.-3.8%.
Източник: Пари (19.08.2005)
 
Депутат скочи срещу добива на злато Депутат скочи срещу добива на злато в Крумовград. Ще предприема всички мерки златодобивът да не се случи, обяви Юнал Тасим от ДПС. Той бе в града за общественото обсъждане на проекта на канадската "Дънди Прешъс". Екоорганизации и граждани се обявиха против заради използването на технологии с цианид. Проектът не е безопасен, заяви и Тасим, чиято първа специалност е инженер-химик. На обсъждането обаче емоциите надвиха добрия тон въпреки обясненията на шефа на компанията Лорънс Марсланд, че ще бъдат вложени $75 млн. и ще бъдат открити близо 1200 работни места.
Източник: Стандарт (19.08.2005)
 
Промет Стиил инвестира 35 млн. EUR в нови мощности Строителството на металургичния завод Промет в Дебелт e било едно от най-амбициозните начинания по времето на късния социализъм. Просто тогава се е смятало, че тежката индустрия трябва да стои в основата на цялата икономика. Изграждането на предприятието е започнало в началото на 80-те години. През 1988 г. то реално започва да работи. Идеята е била новата металургична мощност да замени изцяло Кремиковци и тогавашната Стомана - Перник. Затова заводът край Дебелт става известен още и като третата металургична база на страната. Той е проектиран върху 9000 дка площ. Предвиждало се е освен стоманодобив и стан 300 за горещо валцуване да бъде изграден и стан Щекел за производство на ламарина, както и да се развият други металургични производства. Впоследствие обаче е изграден само един стан 300 за горещо валцуване, по-специално за производство на арматура и винкел, поясняват моите домакини от ръководството на дружеството. Основният проблем на предприятието е, че когато е изградено, то няма добивни мощности. За да произвежда, Промет Стиил купува суровина от чужбина или от другите два металургични завода в България - Кремиковци и Стомана. Преработва заготовките и ги продава. За да се затвори напълно цикълът и Промет Стиил Да бъде независим от международните пазари и да не се влияе от пазарните цени е необходимо да се изградят стоманодобивни мощности, т. е. електропещ за непрекъсната разливка. Съвсем наскоро организирахме конкурс за изграждането на нови производствени мощности, поясняват шефовете на Промет Стиил. От всички предложения е избрана офертата на австрийската компания Фьост Алпине. Това според експерти по металургично оборудване е марка, подобна на Мерцедес в автомобилостроенето, с гордост подчертава изпълнителният директор на Промет Стиил Мирослав Борисов. Според него вече е подписан предварителен протокол, който удостоверява, че двете страни са готови да преминат към сключването на договор. Негов предмет ще бъде доставката на електропещ за непрекъснато разливане на стомана с капацитет 600 хил. т годишно. Моите домакини не скриват задоволството си, че това ще бъдат СЪОРЪЖЕНИЯ НА СВЕТОВНО РАВНИЩЕ В амбициозната програма на дружеството е предвидено строителството на новата производствена мощност да започне в края на годината и за година - година и половина да приключи. Заедно с това се предвижда и изграждането на линия за производство на катака - кръгло арматурно желязо с различен диаметър по най-модерна технология. Това ще позволи заводът да достигне своя оптимум от 800 хил. до 1 млн. т произведена стомана годишно. Финансовото изражение на тази продукция е около 600 млн. USD. Ако съпоставим с обема продукция, която произвеждат другите два металургични завода, ние ще бъдем на равнището на Кремиковци, със задоволство обяснява Мирослав Борисов. Линията за производство на катака е изключително икономична и пести много ресурси, машините за разбиване също са последно поколение на технологиите в металургията. Цялата инвестиция в закупуване и изграждане на електропещта и на тази линия възлиза на близо 35 млн. EUR общо. Това е НАЙ- ГОЛЯМАТА ИНВЕСТИЦИЯ В ТАЗИ ОБЛАСТ В РЕГИОНА Предвижда се персоналът в дружеството да се увеличи с 300 души, след като в експлоатация влязат новите производствени мощности. В Промет Стиил вече е въведен и т. нар. слитинг процес. Това е модерна технология, която позволява за единица време вместо 1 арматурен прът да бъдат произведени 2, при намалени разходи. Целта е да се стигне до производството на 3 пръта едновременно, обясниха от завода. С реализираните мащабни инвестиции през последните няколко години Промет Стиил се превърна в един модерен и конкурентоспособен завод за Европейския съюз. Вчерашната перла на социализма дава днес реална заявка да стане новият български металургичен гигант.
Източник: Пари (19.08.2005)
 
Промет Стиил инвестира 35 млн. EUR в нови мощности МИРОСЛАВ БОРИСОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ПРОМЕТ СТИИЛ : КАКЪВ Е ОБЕМЪТ НА ПРОДУКЦИЯТА НА ПРОМЕТ СТИИЛ ЗА МИНАЛАТА ГОДИНА? - Произвели сме 300 000 тона горещовалцувани продукти, чиято пазарна стойност е 150 млн. USD. Това ни нареди на второ място по товарооборот на пристанище Бургас. КОИ СА ОСНОВНИТЕ ВИ ПАЗАРИ? - Първата задача, с която се заехме, след като купихме завода, беше да намерим надеждни пазари за продукцията, която произвеждаме. Заводът е проектиран да произвежда около 800 000 т горещовалцувана стомана. Потреблението на вътрешния пазар за последните 3-4 години не надвишава 10 000 тона. Много стомана се внася и от Украйна. Затова голяма част от нашата продукция оставаше непродаваема. Това наложи усвояването на нови пазари. В момента изнасяме главно за САЩ. През миналата година там сме реализирали 200 000 т стомана. Търгуваме и с всички балкански държави. Получихме и сертификат за износ в Испания. В момента разработваме и сертификат за Португалия и Австрия. ЛЕСНО ЛИ СЕ ПРОБИВА НА АМЕРИКАНСКИЯ ПАЗАР? - Освен на качеството там държат много и на външния вид на продуктите. Всяка стока трябва да бъде лесно идентифицирана, да носи надпис на фирмата, на страната производител и марката стомана. По този начин, ако има разминаване в стандартите, отговорност носи производителят, а не търговецът. Това ни задължава да бъдем изключително прецизни при изпълнението на всяка поръчка. КАКВА Е ПОЛИТИКАТА НА ЗАВОДА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СРЕДА? - Никакви вредни емисии и газове. Ние имаме европейско разрешително по екология.
Източник: Пари (19.08.2005)
 
Алкомет увеличава капитала си Алкомет АД-Шумен свиква извънредно общо събрание на акционерите на 7 октомври, на което ще се гласува за тройно увеличение на капитала на дружеството. В момента капиталът е 4 488 482 лв., а с издаването на емисия от 13 465 446 нови акции той ще достигне 17 953 928 лв. Подписката ще се счита за успешна, ако бъдат записани поне 90% от заявения капитал. Необходимо е да увеличим капитала си, защото печалбата ни не е достатъчна, за да покрие инвестициите в компанията, заяви Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите на Алкомет. Имаме намерение да инвестираме увеличението на капитала в оборудване. В момента преоборудваме два от основните си цеха - пресовия и леярния, с най-модерна техника, допълни той. Алкомет АД-Шумен е основана през 1981 г. и е водещ производител на алуминиеви пресови и валцови продукти. Компанията е единствената в България и една от най-големите на Балканите, специализирана в производството на изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави.
Източник: Пари (19.08.2005)
 
Асарел Медет изнася руда за $600 млн. Руда и метали за 600 млн. долара ще бъдат изнесени през 2005 година, сочи прогнозата на минната камара, съобщи председателят й и директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков. Работещите в бранша отбелязаха вчера професионалния си празник. За над 1,5 млрд. лв. се очаква да бъде продукцията в бранша през 2005 г. Мини "Бобов дол" да се приватизират в пакет с ТЕЦ-а, продължават да настояват от синдикалните организации на миньорите. Те и "Марица-изток" са рудниците, останали все още държавна собственост.
Източник: Стандарт (19.08.2005)
 
Минният бранш очаква продукция за 1.5 млрд. лв. Продукцията в мините да достигне над 1.5 млрд. лв. тази година са очакванията на браншова камара, обяви на пресконференция в НДК в четвъртък председателят на Българската минна камара и изпълнителен директор на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Предварителните данни на камарата за обема на износа на полезни изкопаеми от страната като стойност са за 600 млн. долара, отчетоха от браншовата организация. Отрасълът е произвел продукция за над 1.3 млрд. лв. през 2004 г., което е ръст от 132 на сто спрямо 2000 г., показват данните на националната статистика. В същото време износът през миналата година в стойностно изражение е нараснал до 455.1 млн. долара, или четири пъти повече в сравнение с равнището преди четири години, когато той е бил 112.2 млн. долара. Ръстът на продукцията и експортът й се дължи най-вече на покачването на цените на цветните метали на международните стокови борси, смятат експертите в минния бранш. Мини "Марица-изток" няма причина да не остане държавна собственост на този етап, но не така стоят нещата с мини "Бобов дол", които са в изключително тежко финансово състояние, посочиха от камарата. От синдикалните организации на миньорите отново обявиха, че ще настояват мини "Бобов дол" да се приватизира в пакет с ТЕЦ "Бобов дол". В минния бранш работят 197 фирми, предоставените концесии за подземни богатства са 413, а реализираните инвестиции за проучване в отрасъла са 49.7 милиона долара и 59.6 милиона долара по концесионни договори за добив, стана ясно от доклада на Българската минна камара. Средният брой на наетите в отрасъла е намалял с близо 10 000 души за четирите години - от 40 383 на 30 335 души.
Източник: Дневник (19.08.2005)
 
"Асарел Медет" с 26 млн. лв. печалба за шестмесечието За първото полугодие на 2005 г. "Асарел Медет" АД ­ Панагюрище е рализирало печалба от 26 млн. лв. В края на 2004 г. тя е била 45.7 млн. лв., като приходите от продажби на предприятието през м.г. са се увеличили със 70.16 млн. лв. в сравнение с 2003 г., съобщи шефът на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Вчера на миньорския празник предприятието отпразнува своята 40-а годишнина. Задълженията по дългосрочни кредити и по договори за лизинг на компанията за този период са за 15.3 млн. лв., което е с 6.24 млн. лв. по-малко. Над 95 млн. лв. общо ще инвестира дружеството през 2004 и 2005 г. Очакваният добив на минна маса от предприятието през т.г. е 32 млн. тона, а на медна руда от рудник "Асарел" ­ 11.5 млн. т. Инвестиционният план по договора за концесия е в размер на 1.630 млн. долара. В изпълнение на програмата за отстраняване на старите екологични щети, "Асарел Медет" е осъществило дейности на стойност 919 817 лв., става ясно от доклада на Съвета на директорите за 2004 г. Предприятието бе приватизирано през 1999 г. Основен акционер в него е международното дружество "Асарел Инвест", което държи 93.6% от капитала.
Източник: Монитор (19.08.2005)
 
САЩ обмисля налагането на търговски бариери срещу вноса на стоманени тръби от Китай Китайските стоманени тръби станаха поредния обект на разследване от страна на американските протекционни власти, съобщи China Daily, цитирайки източници от Китайската камара на вносителите и износителите на метали, минерали и химикали. Миналата седмица, САЩ е стартирала разследване, целящо да провери дали има основание за налагане на защитни мерки срещу вноса на два вида стоманени тръби от Китай. Разследването е заведено, след като седем американски производители на стоманени тръби и две промишлени асоциации подадоха молби, в които се твърди, че скокът на вноса на китайски продукти е оказал отрицателно влияние върху американския пазар и е причинил щети на индустрията. Те се обърнаха с молба към американското правителство да въведе квота от 9 млн.т. за вноса на стандартни тръби и да ограничи годишния прираст до под 5% за срок от пет години. Над 50 предприятия в Китай са въвлечени в разследването. Джан Айжун, служител в Камарата, обясни, че защитните мерки са по-голяма заплаха за китайските износители отколкото антидъмпинговите налози, тъй като първите засягат цялата индустрия, докато последните са насочени към определени компании. Американската комисия по международна търговия трябва да реши през октомври дали пазарния ред е нарушен и да публикува окончателното си решение в началото на следващата година. Миналата година, от Китай за САЩ са изнесени стандартни тръби на обща стойност близо 110 млн.щ.д., което представлява прираст в размер на 657.5% в сравнение с предходната година. За първата половина на тази година, стойността на този износ достига 87.5 млн.щ.д., или с 234.6% повече, отколкото през първата половина на 2004 г. През 2004 г., Китай постигна рекорден излишък от 160 млрд.щ.д. от търговията си със САЩ. (източник: Forbes)
Източник: Други (19.08.2005)
 
Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 973 от 1.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 127/2001 промени за "Стомана Индъстри" - АД, Перник: вписва освобождаване като член на съвета на директорите на Йоргос Йоанис Алексакис; вписва избора на нов член на съвета на директорите на дружеството Димитриос Космас Параскевопулос. 24490
Източник: Държавен вестник (19.08.2005)
 
0.5% ръст на производството на стомана в Русия През период януари-юли 2004 г. Русия регистрира 0.5% ръст в производството на нерафинирана стомана, което достигна 38 млн.т., в сравнение със същия период на миналата година, по данни на Федералната статистическа служба. Производството на конвертирана стомана бележи спад от 0.3% до 22.64 млн.т., но производството на електростомана се е увеличило с 15.5% до 7.58 млн.т. Северстал реализира 1.2% прираст в производството на стомана, Западносибирският металургичен завод (ЗСМК) – 2.5%, Нижни Тагил металургичен комбинат (НТМК) – 5.8%, Уралс Стийл – 6.2%, Новокузнетск металургичен комбинат (НКМК) – 15.7%, и Оскол електрометалургичен комбинат (ОЕМК) – 3.1%. Производството на стомана бележи спад в Магнитогорск (ММК) – с 2.4%, Новолипетск (НЛМК) – 11.7%, Челябинск (ЧМК) – 0.8%. Производството на готова валцувана стомана в Русия е нараснало с 0.9% за периода, достигайки 31.3 млн.т. Производството на нерафинирана стомана през 2004 г. е нараснало с 3.4% и в размер на 58.854 млн.т. (източник: FSSS)
Източник: Други (20.08.2005)
 
Окончателната стойност на щетите от наводненията по републиканската пътна инфраструктура ще надхвърли 200 млн. лв. Това съобщи при посещението на пострадалите райони в Смолян министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Близо седмица след бедствието специалистите изчисляваха пораженията от наводненията в началото на август върху пътищата на около 106 млн. лв. Днес те вече са с близо 70 млн. лв. повече. Министър Гагаузов уточни, че регионалното ведомство вече е поискало близо 120 млн. лв. за възстановяване на шосетата в страната. По последни данни щетите от наводненията в първите дни на август за железопътната инфраструктура се оценяват на 157 млн. лв. Министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев също провери на място състоянието на железния път по четвърта и втора жп линия в най-пострадалите райони. В сумата обаче не са включени необходимите средства за укрепване и изграждане на стени на свлачища. Предварителните изчисления на специалистите от железницата сочеха, че за възстановяването на железния път от проливните дъждове в периода от 3 до 13 юли и от 4 до 6 август са нужни 237 млн. лв. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев уточни, че до 26 август ще бъде възстановено движението по жп линията в района на Велико Търново. За възстановяването на инфраструктурата в областта са нужни около 1.2 млн. лв. Общо 11 са проблемните участъци на територията на жп район Горна Оряховица. Тежко е положението по основната жп връзка между София и Пловдив. Според министър Мутафчиев движението по железния път може да бъде възстановено напълно едва в средата на декември. В момента се работи по 4 засегнати участъка на основния железен път. 3 135 520 лв. е стойността на щетите от пороите и необходимите средства за възстановяване на съоръженията, намиращи се в горски територии. Разрушени са 273 моста, 121 км горски пътища за основен достъп до населени места, 201 съоръжения за защита от ерозия и свлачища и над 19 000 куб. м наносни прегради. Други 30 съоръжения са застрашени. В момента се уточняват и загубите за останалата част от горската пътна мрежа.
Източник: Пари (22.08.2005)
 
В "Стомана Индъстри" АД стартира работата с модула "Работни заплати" От началото на месец юли т.г. в “Стомана Индъстри” АД стартира работата с модула “Работни заплати”, част от интегрираната информационна система SAP R/3. Програмата е разработен в сътрудничество между експерти от предприятието и консултати и програмисти от TEKA Systems - Гърция . Покрива всички изисквания на българското законодателство. Изчислява трудовото възнаграждение на база изчисленото работно време от внедрения преди половин година модул “Оценка на времето”. Освен всички други предимства, програмата дава възможност за автоматично осчетоводяване по счетоводните сметки.
Източник: ComputerWorld e-Daily (22.08.2005)
 
50 фирми дължат над 160 млн. лв. осигуровки 161.256 млн. лв. са дълговете за осигуровки на 50-те най-големи длъжници към ДОО, показва справка на НОИ към 30 юни 2005 г. Сумата включва главница и начислени лихви. Спрямо края на април задълженията им са намалели с 3.703 млн. лв. Начело в списъка е Кремиковци, за чиито дългове има приет погасителен план. Следва Стомана-Перник, за част от задълженията е приет погасителен план, приета е и оздравителна програма. Трети и четвърти са Бесттехника ТМ-Радомир и Видахим. Задълженията им са предадени за принудително събиране от АДВ.
Източник: Пари (22.08.2005)
 
Знаково за района на Шумен е предприятието за преработка на алуминий "Алкомет". Дружеството е единствено в България и е едно от най-големите в региона, специализирано в производството на широка гама на крайни изделия от алуминий. Заводът е построен в средата на 70-те години, като през 1975 г. се създава учебно-производствен цех. Пусната е в действие 500-тонна преса за производство на алуминиев прокат - шини и обикновени профили. През същата година влиза в експлоатация първият цех на завода - ремонтно-механичен, и започва строителството на пресовия, електро-механичния и топлосиловия цех. По това време е завършен първият жилищен блок на завода със 120 апартамента, предназначени за персонала. През следващото десетилетие предприятието продължава да се развива, като междувременно е пусната нова 2500-тонна преса, осъществяват се първите външнотърговски сделки, като изнесената продукция е предназначена за Гърция, Либия и ГДР. Комбинатът получава името "Стамен Стаменов". Структурата на предприятието тогава е следната: цехове - леярен, пресов, валцов, елоксация, дограма, топлосилов, ремонтно-механичен, инструментален, електромонтажен; контролно-измервателна лаборатория и подстанция. Демократичните промени и влизането в среда на пазарна икономика дружеството осъществява с ново име - "Алумина". Състояние и основна дейност Компанията е специализирана в производството на прокат и крайни изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Дружеството произвежда и много изделия за бита: еднораменни и двураменни стълби, душ-кабини и прегради за вани, телевизионни антени, корнизи. Ядрото на производството са пресованите и валцовани изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави, проектирани и притежавани като патент от компанията. За изминалата година "Алкомет" е произвел 35.7 хиляди тона продукция, а е успял да пласира над 23 555 тона, като над 55 на сто от нея е фолиото, следвано от профилите с 19.12%. Българският пазар е доста стеснен за производствените възможности на комбината. Ето защо по-голяма част от изделията на предприятието са предназначени за външния пазар, по-конкретно за пазарите в Италия, Германия, Турция и Полша. Предприятието определено е експортно ориентирано, като 87 на сто от продажбите му са в чужбина, на местния пазар то страда от конкуренцията на нелегалния внос. Пазарният дял на "Алкомет" на вътрешния пазар на алуминиеви изделия варира между 10% и 15%. Основно това са изделия от валцовото производство - листове и ленти, и от пресовото - профили и пръти. Клиенти на "Алкомет" са предприятия от хранително-вкусовата, химическата и военноотбранителната промишленост, освен това производители на алуминиева дограма и на строителни конструкции. Ръководството на шуменския завод изпълнява амбициозна инвестиционна програма, чиято цел е обновяване на производствените мощности, както и преструктуриране на продуктовата гама. Промяната се обяснява с това, че както използването, така и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. В западните страни алуминият е в основата на 80% от опаковките на напитките, консервите и натуралните сокове, а алуминиевото фолио намира все по-голямо приложение и в лекарствената промишленост. Инвестиционната програма за тази година предвижда закупуването на три линии за леене на рулони за 8.8 млн. евро, линия за леене на заготовки за пресовия цех - 3.3 млн. евро, и оборудване за този цех - 430 хил. евро. Преди година "Алкомет" обнови валцовото си производство, като вложи в него над 10 млн. долара. Пак в модернизация на производството за периода 2000 - 2002 г. са инвестирани над 16 млн. долара. Една част от вложените суми са от генерирана печалба, а друга от кредити. Миналата седмица компанията обяви, че в тази връзка ще увеличи и капитала си от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. От 1999 до 2004 г. продажбите на произведената продукция растат, като от 6 хиляди тона през 2000 достигат до 23.56 хиляди за изминалата. Пропорционално на продажбите се повишават и приходите, като спад във възходящата тенденция е регистриран през 2002 г. Тогава дружеството преустанови работа и дори беше изправено пред фалит заради неуредени задължения. Причина бяха споровете между съдружниците "Фаф метал" и "Индустриален холдинг България". Активите на шуменското дружеството достигат до над 142 млн. лв. за миналата година. За 2000 г. те бяха 33.2 млн. лв. За територията на страната до известна степен за конкурент на шуменската компания можем да смятаме софийското дружество "Стилмет", което е част от гръцката група "виохалко", която се занимава с производство и търговия с алуминиеви профили. Приватизация и борсова търговия През 1989 г. шуменското предприятие се преобразува в държавна фирма "Алумина", чието раздържавяване започва с първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. Тогава държавата продава близо 8 на сто от дружеството. В средата на септември 1999 г. мажоритарният дял от 75% е продаден от Агенцията за приватизация за 9 млн. долара на турската компания "Фаф метал лимитед" и "Алумина инвест". По договор между двете дружества "Фаф метал" стана собственик на 51% от капитала на шуменската компания. На държавата по сделката бяха платени 60% от сумата в брой и 40% чрез ЗУНК облигации. Част от сумата беше разсрочена за 10 години. В края на същата година с решение на общото събрание на акционерите основният капитал беше увеличен под условие от 1.48 млн. лв. до 4.48 млн. лв. Новоемитираните акции бяха придобити от "Алуметал", в която собственици бяха "Фаф метал" и "Индустриален холдинг България". По-този начин дяловете на държавата и миноритарните акционери се намалиха. Впоследствие възникнаха спорове между съдружниците в "Алуметал", което се отрази негативно на "Алкомет". След намесата на министъра на икономиката "Индустриален холдинг България" отстъпи и развитието на алуминиевата компания се върна към нормалния си ход. През 2003 г. държавата продаде и остатъчния си дял от "Алкомет" срещу компенсаторни инструменти, като интересът на инвеститорите беше доста висок. Към момента мажоритарният дял от "Алкомет" (74.8%) е собственост на "Алуметал", 16.9% са собственост на "Фаф метал". Турската компания притежава и "Алуметал". Останалите дялове от "Алкомет" са разпределени в миноритарни акционери. Подобряването на финансовите резултати беше възнаградено от борсата, където цените на акциите тръгнаха нагоре, като преодоляха нивото от шест лева. Новината, че дружеството регистрира печалба, го постави в друга категория от компании, следени внимателно от инвеститорите. По време на "ралито" на пазара в началото на годината акциите на "Алкомет" поскъпнаха повече от два пъти, като достигнаха равнище от 19.12 лв. Последвалият общопазарен спад върна котировките до нива от 11-12 лв. В края на миналата седмица след новината за поредно повишаване на капитала цената стигна до 14.00 лв., като мина над 20-дневната плъзгаща се средна. Дружеството е сред най-ликвидните на Българската фондова борса и се взема под внимание при изчисляване на широкообхватния индекс BG40. Финансово състояние За изминалата година "Алкомет" отчете консолидирана печалба от 2.5 млн. лв., което в сравнение с резултата от 2003 г. е спад с 47 на сто. Общите приходи на компанията са 113.04 млн. лв. спрямо 77.06 млн. лв. година по-рано. Финансовият резултат се влошава поради по-високия темп на нарастване на общите разходи на предприятието. Те достигат до 110.24 млн. лв., което е годишен ръст от 52 на сто. По-конкретно причината се крие в чувствителното повишаване на разходите за материали. Те са с най-голяма тежест както при разходите по икономически елементи, така и в общите. Техният дял за миналата година се изчислява на 80 на сто, докато за 2003 г. е бил 78%. По-високите разходи за материали се свързват с по-високите цени на алуминия на международните пазари. Като експортно ориентирано дружество финансовото състояние на "Алкомет" е изложено на валутен риск. За периода положителните ефекти за компанията от движението на двойката евро/долар са повече. Тя е отчела приходи от над 5.9 млн. лв. Поскъпването на щатската валута от началото на годината носи на "Алкомет" загуба от над 6.2 млн. лв. За първите шест месеца на годината дружеството е "на минус" с 4.22 млн. лв. Теглените кредити за обезпечаване на инвестиционната програма увеличават разходите за лихва, като от началото на годината те са изчислени на 1.19 млн. лв. Привлечените средства от шуменската компания към средата на годината са в размер на 96.43 млн. лв., като дългосрочните пасиви са 59.52 млн. лв. Загубата за първото полугодие намалява размера на собствения капитал на дружеството до 49.56 млн. лв. Инвестициите в компанията повишават сумата на активите, като към средата на тази година те са 145.99 млн. лв. Задълженията й се изчисляват на 66% от общите активи. SWOT анализ Силни страни - Добра позиционираност на предприятието - близост до пристанищата Варна и Бургас - Регионален лидер в сектора, част от по-голяма група - Стабилни продажби в чужбина - Значимост за икономиката на страната - Традиции в производството на алуминиеви продукти - Висококвалифициран персонал - Агресивна инвестиционна политика - Повишаващо се производство и респективно продажби Слаби страни - Зависимост от цената на алуминия на световните пазари - Податливост на загуби от валутни разлики, скъпият долар влияе негативно на финансовото състояние на компанията - Необходимост от високи разходи за инвестиции за подновяване на оборудването - Повишаваща се задлъжнялост - Непълно зачитане на миноритарните собственици Възможности - Увеличаване на пазарния дял на компанията в страната - Възможности за увеличаване на дела на продажбите на международните пазари. - Инвестиционната програма на дружеството е насочена към повишаване на ефективността от дейността и диверсификация на продукцията Опасности - Скъпият алуминий може да отблъсне част от компаниите, ползващи алуминиево фолио, и те да се насочат към продукти заместители, което ще се отрази на продажбите на "Алкомет" - Нелегален внос на алуминий от некоректни търговци - Повишаване на цените на алуминия и долара, макар че те до известна степен са в обратна зависимост - Повишаване на конкуренцията в Европейския съюз, където компанията реализира по-голямата част от продажбите си ---------------- Показатели 2002 г 2003 г. 2004 г. Общо приходи (хил. лв.) 53 018 77 056 113 036 Нетни приходи от продажби (хил. лв.) 47 822 69 625 106 367 Нетна печалба (хил. лв.) - 3 665 4 822 2 547 Печалба на акция (лв.) -0.82 1.07 0.57 Общо активи (хил. лв.) 94 472 116 243 141 394 Дългосрочни пасиви (хил. лв.) 46 955 51 245 53 750 Краткосрочни пасиви (хил .лв.) 16 116 25 052 34 556
Източник: Дневник (23.08.2005)
 
Пернишкият окръжен съд на основание чл. 709, ал. 1 във връзка с чл. 710 ТЗ с решение № 753 от 13.VII.2005 г. регистрира по ф. д. № 935/92 промени за "Стомана" - АД, в несъстоятелност, Перник: възобновяване производството по несъстоятелност на "Стомана" - АД, Перник, ул. Владайско въстание 1; обявява в несъстоятелност "Стомана" - АД, Перник, ул. Владайско въстание 1; прекратява дейността на предприятието на длъжника "Стомана" - АД; постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника "Стомана" - АД, Перник; прекратява правомощията на органите на дружеството длъжник; лишава дружеството длъжник от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановява започване осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределение от страна на синдика.
Източник: Държавен вестник (23.08.2005)
 
Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 657 ТЗ с решение № 815 от 29.VII.2005 г. регистрира по ф. д. № 935/92 промяна за "Стомана" - АД, в несъстоятелност, Перник: възобновява функциите на синдика Виолета Борисова Манолова считано от 12.VII.2005 г.
Източник: Държавен вестник (23.08.2005)
 
Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 12 от 7.IХ.2004 г. по ф. д. № 65/89 вписа промяна за "Чугунолеене" - АД, Ихтиман: освобождава Иванко Петров Пандезов като изпълнителен член на съвета на директорите; вписа Владимир Борисов Попов като изпълнителен член на съвета на директорите, който ще представлява дружеството.
Източник: Държавен вестник (23.08.2005)
 
Baosteel, най-големият производител на стомана в Китай, във вторник намали цените на основните си продукти с 15% - поредното доказателство, че промишлеността изпитва сериозни затруднения, свързани със свръхпроизводството в страната. Въпреки че повечето китайски стоманодобивни предприятия вече намалиха цените, съкращенията, предприети от Baosteel за четвъртото тримесечие, са по-големи от очакваните и биха могли да окажат още повече натиск останалите компании от бранша също да намалят цените си. (източник: FT )
Източник: Други (24.08.2005)
 
Европа отписа Дунав мост 2. Пътят от София за Западна Европа да преминава през Ниш и Белград към Будапеща, а не през Видин и Калафат. Това предвижда нова стратегия на Еврокомисията. Северна България и Румъния са изключени от трасето на Коридор 4, съобщи ДПА. Агенцията цитира немския евродепутат Маркус Фербер. Подобна промяна е опасна, за коридорите бяха хвърлени много пари, заяви депутатът. Виновни са всички десет правителства от 1989 година насам. Само говореха и не изпълняваха инфраструктурните проекти, заяви шефът на БСК Божидар Данев. Правителствата в София и Букурещ не са уведомени за промяната. Парите за моста са осигурени, заяви Милен Керемедчиев, координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, под чиято шапка се развива проектът. Дунав мост 2 може да бъде построен, но ще остане неизползваем, ако Еврокомисията реши да промени трасето на коридор № 4. Плановете на Брюксел предвиждат да се създаде нова ос, която преминава от Будапеща през Белград и Ниш към София, а след това се раздвоява към Гърция и Турция. Така Северна България и Букурещ се изключват от трасето. Това предупреди немският евродепутат Маркус Фебер, цитиран от ДПА и румънските вестници "Котидианул" и "Гъндул". Макар че вече са осигурени парите за построяването на съоръжението през реката, едва ли ще има средства за останалите инфраструктурни проекти по протежението на коридора. Сред тях са тунелът под Петрохан, автомагистрала "Струма" и изправянето на многобройните завои по жп линията Видин-София. Без реализирането на тези проекти всички превозвачи ще заобикалят България, обясниха транспортни шефове. Правителствата в София и Букурещ не знаеха за плановете на Европа. Зам. финансовият министър Любомир Дацов заяви пред Mediapool, че в министерството - координатор по програма ИСПА - не е пристигал нито един европейски документ за промяна на трасето на Коридор 4. Дацов припомни, че Дунав мост 2, както и отсечките от Коридор №4 в Северна България са включени в приоритетните транспортни проекти на Европейската комисия до 2010 г. Той предположи, че ако се обмисля някаква промяна, тя може да касае единствено проектите, планирани за 2010-2015 г. Сред тях обаче попада строежът на отделни отсечки от магистралите в Румъния и ако тяхното финансиране мине на заден план, коридорът няма да се довърши.
Източник: Стандарт (24.08.2005)
 
Христо Щерев: Около 400 тона алуминиеви профили на месец се продават без ДДС "Стилмет" е първата голяма инвестиция на зелено в България на групата "Етем". Фирмата е създадена през 1994 г., а заводът е изграден през 1999 г. Общите инвестиции в предприятието до момента надхвърлят 23 млн. евро. В момента в дружеството работят над 330 души. "Стилмет" е един от най-големите производители на алуминиеви профили на Балканския полуостров и единствен производител на алуминиеви архитектурни системи в България. В момента годишният капацитет на компанията е 11 хил. тона, колкото е и годишното потребление на тази продукция в страната. Плановете ви бяха до края на годината да увеличите капацитета на "Стилмет". Докъде стигна това изпълнение? - Обявените планове за разширяване на производствения капацитет на завода в момента вървят по график. В началото на октомври трябва да заработи първата от планираните две нови линии за екструзия на профили. В момента тече монтажът и инсталирането на машините и от 1 октомври трябва да започнат тестовете. В началото на следващата година линията ще работи на пълни обороти, което ще доведе до нови 4-5 хил. тона производствен капацитет на "Стилмет", или увеличение от 45 - 50%. В края на годината предстои да започне инсталацията на линия за вертикално прахово боядисване. Процесът обаче е доста по-сложен и е свързан с преместване на съществуващи мощности. Самата линия е уникална и ще е първата по рода си в България с огромен капацитет - 1000 тона на месец прахово боядисани профили. Такива високотехнологични линии са много малко дори в Европа и са гаранция за качество и висока производителност. Защо "Етем" изнася производството си у нас въпреки съществуващите мощности в Гърция? - Причините за това са по-скоро стратегически - "Стилмет" доказа, че добре управлява ресурсите на едно производство. За нас номиналният капацитет е и реален. "Стилмет" работи на четири смени без прекъсване. Другото е, че България е по-удобна като локация и имаме добри транспортни връзки с останалите страни. За причина може да се посочи и фактът, че "Стилмет" разполага с висококвалифицирания екип от специалисти в производството, млад и професионален търговски екип. По-евтината работна ръка вече не е абсолютното конкурентно предимство на България, защото до две-три години тази разлика доста ще се снижи предвид предстоящото членство на страната в Европейския съюз. Кои са в момента основните ви пазари? - Предимно страните от Западна Европа и Балканския полуостров - Германия, Франция, Холандия, България, Гърция, Сърбия и Черна гора, Румъния и Украйна. Конкуренцията се засилва все повече и повече. Доста обезпокоително е, че индийски и китайски производители вече стъпиха в Европа. И предвид големите транспортни разходи продукцията им пристига на доста конкурентни цени. В тези условия търсим нови клиенти, разширяваме контактите си със съществуващите и полагаме усилия за разнообразяване на производствената гама, внедряване на нови продукти и предоставяне на допълнителни услуги на клиентите. Смятам, че конкурентните ни предимства пред другите доставчици са високото качество, гъвкавите цени, разнообразието на продукти и кратки срокове за изпълнение на поръчките. Как стои въпросът с вътрешния пазар? - Вътрешният пазар бих го разделил на две - архитектурни системи и индустриални профили. В архитектурните системи (това са системите "Етем", чиято търговска марка произвежда "Стилмет") сме лидери въпреки нелоялната конкуренция. При индустриалните профили (специални профили с приложение в леката, тежката и хранително-вкусовата промишленост) имаме ръст от 140% спрямо миналата година. Това говори, че индустрията в България се развива и има много нови производства. Какво имате предвид под нелоялна конкуренция? - Масовата продажба на стоки без начисляване на дължим ДДС, внос на занижени стойности и количества и т.н. В последно време има напредък при мерките срещу това явление - има по-висок контрол по границите, нарушенията на митническия режим са намалели, но въпреки това нелоялната практика продължава. Възможност за това дават несъвършенства в Закона за ДДС и контрола по неговото изпълнение. При продажбите без ДДС не се наблюдава никакъв спад през последните години, даже напротив, а при разлика в цената от 10 до 20%, трудно можем да се борим. От това следват и редица проблеми за крайния клиент - неясният произход на стоките, заниженото качество и липсата на документи за продажба, реално оставят клиента без алтернатива за гаранция и рекламация на некачествен продукт. Какви са загубите ви от нелоялната конкуренция? - Между 300 и 400 тона алуминиеви профили на месец се продават без ДДС, предимно от внос. И това са консервативни данни за пазара. С това количество профили биха се произвели около 65 хил. кв. метра дограми на месец - представете си мащаба на това явление, чието съществуване спъва икономическото развитие на българските производители като "Стилмет", нанася вреди на държавния бюджет от невнесен ДДС и като цяло влошава инвестиционният климат в страната, като накърнява интересите на местните производители. Искали ли сте среща с митническата и данъчната администрация по този въпрос? - Не само сме искали, но и са проведени редица срещи с техни представители. В резултат на това се проведоха много акции, но ефектът е моментен - затяга се режимът, митническите нарушения намаляват, но несъвършенства в закона позволяват дори легално внесена стока след това да се продава без ДДС. Верига от фирми прехвърлят една стока, без да може тя да се проследи. Законът не може да осигури пълен контрол при движението на стоката, особено такъв тип продукти като алуминиевите профили или PVC профилите, които след влагането в строителството, е трудно да се прецени колко реално е вложено в една сграда. Схемата се осъществява чрез строителните фирми, които имат право да изпишат в един проект около 10 кг профили на квадратен метър. Нормалното е в един квадратен метър дограма да се влагат около 5-6 кг профили. Тази разлика дава възможност някъде да се продават профили без ДДС на черно. Откъде основно идва нерегламентираният внос? - Когато говорим за нелегален внос, в 99% от случаите става въпрос за Турция. С Гърция нещата са доста по-регламентирани и липсват такива нарушения. Преди време се заговори, че производителите и вносителите в този бранш ще правите асоциация? - Идеята за асоциация възникна на среща с производителите и вносителите на алуминиеви и PVC профили. Но още не сме намерили формулата, по която да се създаде тази асоциация или сдружение, за да може ефективно да отстоява основните пазарни условия, за които се борим. Не ни трябват преференции, ако всички спазват един и същи правила. Докъде стигна разширяването на дистрибуторската мрежа на "Стилмет" в страната? - През тази година финализирахме плана за разширяване на дистрибуторската база. Вече разполагаме с 10 дистрибуторски центъра в страната, като последно звено от тях е построяването на нов административен и дистрибуционен център на автомагистрала "Тракия", около с. Радиново, където е заводът на "Сокотаб". Центърът ще разполага с покрита разгъната площ от три декара. От 1 септември планираме да стартира строежът, а завършването да стане до пет месеца. Инвестицията ще е за около 1.5 млн. лв. Строителството в туристическите комплекси ли е приоритет в работата на "Стилмет"? - Да, туризмът си остава един от приоритетните сектори за "Стилмет". През последните три-четири години се доказахме като основен доставчик за този бранш. Само за последните две години тези обекти са над 70. Преди четири години беше създадена и програмата ни за строително кредитиране на такива обекти. Всяка година в тях влагаме между 5 и 10 млн. лв. чрез лизингуването и изпълнението на дограми и фасади на хотелите.
Източник: Дневник (24.08.2005)
 
Заводът за стоманени въжета Metiz в Роман ще остане затворен поне 2 месеца. Фабриката е пострадала сериозно от наводненията във Врачанска област и няма да възстанови работата си поне още 2 месеца, съобщи изп. директор на дружеството Николай Петков. На работниците ще бъдат предоставени еднократни помощи до 275 лв., уточниха от Министерството на труда и социалната политика. Вече са готови списъците за получаване на помощите в община Роман. Общо 271 семейства ще получат до 1000 лв.
Източник: Пари (24.08.2005)
 
Медодобивното дружество в Пирдоп "Юмикор мед" увеличи продукцията си с 16 на сто и тя достигна 116.117 тона за първото полугодие в сравнение с първите шест месеца на миналата година, предаде Дау Джоунс. За същия период компанията повиши производството си на катодна мед с 8.5 на сто до 29.275 тона. Повишените работни резултати на компанията са затвърдили позицията на пазара на мед и медни продукти на белгийската "Кумерио" (Cumerio), която е собственик на българското предприятие. "Кумерио" е реализирала печалба преди облагане с данъци в размер на 33.2 млн. евро за първото полугодие, което е пет пъти повече от предходния период. Продажбите на компанията за шестмесечието са нараснали до над 888 млн. евро в сравнение със 755.6 млн. евро за миналата година. Капиталовите разходи на "Кумерио" също са намалели значително за полугодието до 5 млн. евро, което се дължи на много по-ниските такива на българския й филиал. Меднопреработвателният бизнес на "Кумерио" също реализира силно представяне за периода, като отчете печалба преди облагане с данъци в размер на 31.3 млн. евро, което е с 418 на сто повече от предходния период. Бизнесът с медни продукти на компанията реализира нараснала печалба преди облагане с данъци от 3.8 млн. евро въпреки тежките пазарни условия. През първото шестмесечие цените на медта достигнаха исторически връх поради голямото търсене от Китай и спекулативни интереси, посочват специалисти от бранша. Това доведе до голямо увеличение в миннодобивната продукция, което от своя страна предизвика продължително свръхпредлагане на суровината на пазара през последната половин година. "Кумерио" не разполага със собствени мини и затова печалбата й зависи главно от сделките й с минно разработващите компании. Тя заплаща на мините съдържанието на мед в добитата руда. Това е така наречената такса за обработка и пречистване, която компенсира разходите за производство на готова за продажба мед. Тези такси са много непостоянни, но въпреки това в последната година са нараснали. Очаква се за второто шестмесечие представянето на компанията да се запази. Въпреки това специалисти са на мнение, че сезонността на търговията с медни продукти може да повлияе негативно на тази тенденция.
Източник: Дневник (25.08.2005)
 
Производството на стомана в Европа бележи спад за шести пореден месец през юли, след като основните производители, вкл. Mittal Steel и Arcelor, намали обема на продукцията си, с цел овладяване на драстичния спад на цените. Производството в 25-те страни-членки на ЕС е намаляло с 9.4% в сравнение със същия период на миналата година, до 14.4 млн.м.т., съобщи Международния институт по желязо и стомана (IISI), базиран в Брюксел. Европа, вкл. и страните извън ЕС, произвежда около 1/5 от общото количество стомана, произвеждано в света. Цените на стоманата в Европа са спаднали с 33% от началото на тази година, което е най-резкия спад от 1998 г. насам. Производството на материала в Китай се е увеличило с 29% миналия месец, надминавайки спадовете в региони като Европа и Северна Америка. Производството в Индия също е нараснало с 34%. Световното производство се е увеличило с 4.5% до 90.3 млн.т. миналия месец. Европейските производители намалиха обема на продукцията си, в отговор на по-ниското търсене. Базираната в Ротердам Mittal Steel, най-големият производител на стомана в света, ще намали производството си с 1 млн.м.т., или около 8% през третото тримесечие, заяви главният финансов директор Адития Миттал. През второто тримесечие Mittal предприе същото съкращение. Базираната в Люксембург Arcelor, вторият по големина производител в света, съобщи, че ще продължи да намалява производството и през третото тримесечие, след като през първата половина на годината то беше свито с 1.5 млн.т. (източник: Economic Times)
Източник: Други (25.08.2005)
 
Над 6 милиарда лева са спестили граждани и фирми за година. С толкова нарастват депозитите в банките от юли 2004 до същия месец на 2005 г., сочат данните на БНБ. Увеличението е 38 на сто. В края на юли депозитите на граждани и фирми са над 22 млрд. лв. Увеличението спрямо юни е с 1,2%, или 257 млн. лв. Кредитите са нараснали за година с 4,45 млрд. лв., или с 39 на сто. Към края на юли нетните заеми са 15,8 млрд. лв. За 12 месеца най-голям е ръстът на ипотечните кредити - 140 на сто. Спрямо юни кредитният портфейл на банките е нараснал с 1,7%, или 258 млн. лв. Най-много от средствата са отпуснати в левове (183 млн.), а в евро са наполовина - 99 млн. лв. При останалите валути е отчетено намаление. Най-търсени са били потребителските заеми (110 млн.). Жилищните са за 84 млн. лв. за месеца. Търговските кредити, които доскоро бяха с най-голям ръст, за месеца бележат едва 0,6% увеличение. Това са 67 млн. лв. В края на юли активите на банковата система достигат 28,1 млрд. лв. За година те нарастват със 7,4 млрд. лв., а за месец - със 192 млн. лв. Собственият капитал на трезорите е 3 млрд. лв. Печалбата на банките в края на 7-те месеца е почти 338 млн. лв. и спрямо същия период на м. г. е с 31 на сто повече. Над 80% от положителния резултат е реализиран от 10-те най-големи трезора от първа група.
Източник: Стандарт (26.08.2005)
 
Токът ниско напрежение за фирмите ще поскъпне с около 25% от 1 октомври, съобщиха вчера от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това е токът 220 волта. Използваната в някои производства електроенергия с напрежение 380 волта и по-високо също поскъпва. "Разглеждаме два варианта - или 3%, или 5%", съобщи вчера председателят на ДКЕВР Константин Шушулов. С поскъпването на практика токът ниско напрежение, използван от домакинствата, и този от фирми се изравнява по цена. Сега 1 киловатчас такава електроенергия струва на фирмите по 13 ст. през деня и по 6,3 ст. през нощта. След увеличението цените ще са съответно 17,4 ст. и 9,3 ст.
Източник: Сега (26.08.2005)
 
Кандидатите, допуснати до търга за проектиране и строителство на втория Дунав мост се очаква да бъдат одобрени след 15 септември, съобщи Константин Жипонов, директор на звеното за управление на проекта в транспортното министерство. Той уточни, че списъкът с допуснатите кандидати е изпратен до Европейската комисия на 18 август и не може да се говори за забавяне на процедурата. До специализираното звено, което управлява проекта, не са получавани предупреждения от Брюксел за забавянето му, коментира Жипонов. Процедурите по отчуждението на земята за проекта вървят в срок. Процедурата за парцелите, които се намират под самото съоръжение, вече е приключила и в момента тече процедурата за отчуждаването на земите, върху които ще се разположи инфраструктурата. Константин Жипонов уточни, че след като получат одобрението на кандидатите, ще уведомят писмено всички фирми и те в срок от 3 месеца ще могат да подготвят конкретните си финансови оферти. Заедно с цената кандидатите ще трябва да са готови и с визията си за мостовото съоръжение, уточни ръководителят на звеното. Одобрените от министерство на транспорта компании, които бяха включени в късата листа, са испанската FCC Соnstruction, консорциум с участието на германската Zublin, джойнт-венчърът Bilfinger-Berger, белгийската компания Besix и германската Hochtief. Изказването на германския евродепутат за преместването на европейски транспортен Коридор 4 е предупреждение към България за забавянето на строителството на втория мост, смята кметът на Видин Иван Ценов. Според него България получава поредното си предупреждение. Ценов е категоричен, че страната ни не е толкова богата, за да се откаже от осигуреното финансиране.
Източник: Пари (26.08.2005)
 
40 години от създаването си ще празнува Асарел Медет АД в събота. Празнична литургия, концерт и посещение на минно обогатителния комбинат са включени в програмата. Асарел Медет е първата българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди. Тя осигурява 0.5% от световния добив на мед, заяви изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Компанията притежава международен сертификат за интегрирана система за управление, съобразена с изискванията за качество, опазване на околната среда и безопасни условия на труд.
Източник: Пари (26.08.2005)
 
Corus Group PLC в четвъртък (25 август) съобщи, че няма да се състезава сама за Eregli Iron and Steel Works Co., или Erdemir, като в същото време изнесе финансови резултати за тройно увеличение на чистата печалба за първата половина на годината. Corus, вторият по големина производител на стомана в Европа, заяви, че си търси партньор в конкурса за предстоящата приватизация на турската компания. “Решихме да не участваме сами и, ако правим нещо в Турция, да го правим с турски партньор,” заяви изпълнителният директор на Corus Филип Варин пред журналисти. Варин отказа да уточни какъв турски партньор евентуално би избрала неговата компания. Няколко дружества, както турски, така и международни, изразиха интерес към Erdemir. Сред тях са Mittal Steel, United States Steel Corp.; Arcelor; Novolipetsk Iron & Steel Corp.; Severstal JSC and Turkish companies Borusan (BRSAN.IS) и Kibar Holding. Според един анализатор, ходът да бъде привлечен турски партньор е логичен – ако Corus иска да спечели активите, то тя най-вероятно ще трябва да плати повече от Mittal, сподели той, така че е разумно разходите да бъдат поделени. Освен това, наличието на турски партньор би могло “да им осигури връзка с правителството”. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (27.08.2005)
 
Немският стоманодобивен гигант ThyssenKrupp отново пострада от спада в световното търсене и последва конкурентите си, като на свой ред намали цените на предлаганата от него продукция. Наложи се ThyssenKrupp да направи “леки отстъпки” от цените на спот-пазара, според говорителя на компанията. Според някои анализатори, съкращенията ще бъдат в размер на около 10%. По-рано тази седмица, китайската стоманодобивна компания Baosteel съобщи, че ще намали цените със 10% през четвъртото тримесечие на годината, също колкото и световният лидер Mittal Steel. Намаляващото търсене бързо охлади ситуацията на пазара на стомана през изминалите няколко месеца, след рекордните им нива заради увеличеното търсене в Китай. Няколко световни стоманодобивни компании, вкл. ThyssenKrupp и Arcelor намалиха размера на продукцията си през третото тримесечие, но не успяха да овладеят спада на цените. (източник: Forbes)
Източник: Други (28.08.2005)
 
Инвестиционният проект на "Фьост Алпине интертрейдинг" предвижда през тази година за модернизация на "асарел медет" да бъдат вложени 54.17 млн. лв., заяви президентът на компанията Карл Нихтелбергер по време на официалното честване на 40-годишнината на "асарел Медет". Австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" ще продължи да инвестира, като намеренията са през 2006 г. да се вложат нови 30.04 млн. лв. Само за последните 15 години дружеството е инвестирало в "асарел Медет" 60 млн. долара, допълни Нихтелбергер. Дружеството работи по пет различни програми, които целят цялостната модернизация на производствения процес, създаване на по-добри условия на труд, екологосъобразна експлоатация на находището и бъдещо корпоративно развитие на дружеството, подчерта изпълнителният му директор. Според разчетите за тази година в Програмата за качество, производителност и себестойност през тази година ще бъдат вложени 20.852 млн. лв., в Програмата за енергийна ефективност - 2.950 млн. лв., за екология - 4.404 млн. лв., за корпоративно развитие - 4.803 млн. лв. и за здравословни и безопасни условия на труд - 838 хиляди лева. Инвестициите са реализирани за доставката на нови транспортни съоръжения, оборудване и за опазване на околната среда. "За в бъдеще ние предложихме на "асарел Медет" да останем в това партньорство, съвместно да инвестираме проекти, които ще бъдат реализирани, и да окажем нашето финансово съдействие за това" , каза Карл Нихтелбергер. Управляваната от него компания е мажоритарен собственик на "асарел инвест" с дял от 88.66% от капитала. За изминалите 40 години от дейността на "асарел Медет" са инвестирани средства за развитие и модернизация в размер на 800 млн. долара, съобщи изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. Само през миналата година инвестициите възлизат на 24.478 млн. лв. Те са част от мащабен инвестиционен проект, насочен към подобряване на ефективността на производството, намаляване себестнойността на произвежданата продукция и увеличаване обема на добива и преработка на медна руда, обясни Лъчезар Цоцорков. Благодарение на реализираните досега инвестиции добивът и преработката на руда са достигнали 12 млн. т годишно. Сред постиженията на дружеството, които изтъкна Лъчезар Цоцорков, са годишното производство на предприятието - 40 хил. тона мед, което е повече от половината мед за страната и около 0.5% от световния добив. Дружеството изнася предимно в Сърбия, Германия, Турция, Гърция и Китай, като износът е 52% от общата продукция. Сред рекордите на дружеството е извличането на мед - 90.85%, което е най-високото постижение в отрасъла.
Източник: Дневник (29.08.2005)
 
Няма да достигат 1 млрд. лв., за да бъде изпълнено споразумението на България с МВФ, съобщи министърът на финансите Пламен Орешарски. Това е показала актуална бюджетна справка, поискана от него. Недостигът идва от поетите от предишното правителство напрегнати ангажименти пред фонда за допълнителни спестявания и бюджетен излишък, както и от неотложните извънредни разходи за щетите от наводненията, проблемите в здравната система и обичайни разплащания в края на годината. Орешарски започва тежки преговори за промяна на програмата с фонда от вторник. Ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд пристига в София днес. Бившият финансов министър Милен Велчев, който каза, че оставя завидно наследство, потвърди за недостигащия милиард, но го обясни с наводненията. Според Орешарски договорените с фонда по-големи спестявания са били цената на размразяването на отношенията с МВФ. По споразумението с фонда България има право да харчи 31% от преизпълнението на данъчните приходи, без тези от данък общ доход, които са само 20-30 млн. лв., а 69% от свръхприходите трябва да спести. Освен това трябва да приключи годината с 1% бюджетен излишък, или 417 млн. лв., въпреки че парламентът гласува 0.5% бюджетен дефицит за т. г. - 195.6 млн. лв. Още е рано да говорим за ново замразяване на отношенията с фонда, както в края на 2004 г., когато се разминахме с МВФ заради неодобрението на държавната компания Публични инвестиционни проекти и увеличаването на минималната работна заплата с 25%. За "стоплянето" им през март 2005 г. правителството "Сакскобургготски" подписа да спестим 327 млн. лв. разходи - 90 млн. лв. от лихви по дълга, 117 млн. лв. административни и капиталови разходи и 120 млн. лв. от капитала на държавната компания. Изпълнен е обаче само последният ангажимент и са изхарчени предизборно 220 млн., а не 340 млн. лв. СМЕТКИ ВЛОШЕНА е и прогнозата за дефицита по текущата сметка. В края на годината той ще бъде 9, а не 7.6%, както е разчетен бюджетът. При липсата на реална парична политика единственото противодействие е свиване на публичните разходи, за което Джеймс Роуф вече предупреди в интервю за в. ПАРИ. Затова въпреки излишъкът за седемте месеца в републиканския бюджет от 1 млрд. лв. и в консолидирания от 1.133 млрд. лв. има риск и може да няма и коледни 13-и заплати и пенсии. В бюджет 2006 стремежът ще е нулев дефицит и нулев данък при реинвестиране на печалбата. Орешарски се съмнява, че НАП ще заработи от началото на 2006 г.
Източник: Пари (29.08.2005)
 
Икономиката ни има ясни цели, но трябва да наваксва в областта на доходите, инвестициите и конкурентоспособността. Това каза директорът на Световната банка за България Ананд Сет, който в петък се срещна с премиера Сергей Станишев. Достъпът на страната до европейските инвестиции ще допринесе за намаляване на безработицата у нас и за увеличаване на доходите, подобряване на здравеопазването и на транспортното обслужване, посочи Сет. Банката може да предложи ефективен експертен метод за справяне с последиците от наводненията. Обща констатация на правителството и Световната банка е, че основната задача пред България е членството в Европейския съюз, посочи премиерът. Бъдещото партньорство между България и Световната банка е обсъдено между Ананд Сет и министъра на финансите Пламен Орешарски.
Източник: Пари (29.08.2005)
 
Асарел Медет произвежда над 40 000 тона мед годишно в момента, бе отчетено на тържествата послучай 40-годишния юбилей на компанията. Това е около 0,5% от световния добив на мед. Фирмата изпълнява мащабен инвестиционен проект на стойност 100 млн. лв., който ще намали себестойността на произвежданата продукция и ще увеличи добива и преработката на медна руда до 12 млн. т. годишно.
Източник: Сега (29.08.2005)
 
Ternium, новият латиноамерикански стоманодобивен конгломерат, беше официално основан от Techint Group. Новата компания е с планиран годишен производствен капацитет от 12 млн.м.т. и изчислена капитализация от 5 млрд.щ.д. След официалното стартиране на Ternium, бразилският производител на стомана Usiminas съобщи, че ще инвестира 100 млн.щ.д. в брой, за да увеличи дела си в Ternium на 16%. Usiminas съобщи, че делът й ще бъде събран от миноритарни инвестиции в съставни компании преди основаването на Ternium. Ternium беше основана, след като базираната в Аржентина Siderar S.As. купи Hylsamex (базирана в Монтерей, Мексико) за 2.1 млрд.щ.д. Siderar придоби 57.5% от Hylsamex, след което плати 896.9 млн.щ.д. на мексиканската Grupo Alfa за останалите 42.5%. Накрая, Alfa съобщи, че е получила дивидент от 61 млн.щ.д. и още 107 млн.щ.д. за миноритарния си дял в венецуалския производител на стомана Siderurgica del Orinoco CA (Sidor). През 1998 г., Alfa и Siderar бяха съинвеститори в приватизацията на Sidor. Ternium оперира като Sidor в Аржентина и Венецуела. Ternium не включва латиноамериканските активи на световната организация за производство на Techint – Tenaris. (източник: Metal Producing & Processing)
Източник: Други (29.08.2005)
 
Минималната работна заплата ще бъде увеличена с 10 лева и най-бедните ще взимат 160 лева от 1 януари 2006 г. За това са се договорили социалният министър Емилия Масларова и финансовият Пламен Орешарски. Сега минималното възнаграждение е 150 лв. В разговорите с Международния валутен фонд двамата министри ще настояват вдигането на минималната заплата да бъде още от 1 януари, съобщиха от социалното министерство. Ще се търсят и всякакви възможни резерви за даването на коледни добавки към пенсии и заплати. Това ще стане на база на изпълнението на бюджета до септември. В края на миналата и в началото на тази година предишното правителство имаше тежки преговори с МВФ за вдигане на минималната заплата с 25% до 150 лв. За да преглътне увеличението, към фонда беше поет ангажимент държавните разходи през 2005 г. да бъдат намалени с 327 млн. лв. По време на вчерашната среща Масларова е получила уверенията на финансовия министър, че няма да има проблеми за държавното съфинансиране на Социално инвестиционния фонд. Масларова се срещна и с постоянния представител на Световната банка у нас Оскар де Брун Копс. Банката ще помага в борбата с бедността и интеграцията на рисковите групи в обществото.
Източник: Стандарт (30.08.2005)
 
"Алкомет" увеличава капитала, за да покрива задължения Прооизводителят на алуминиеви изделия и сплави "Алкомет" ще увеличи четири пъти основния си капитал, като част от средствата ще се използват за погасяване на дългосрочни задължения на дружеството. Това става ясно от съобщението за свикване на общото събрание на акционерите, публикувано в Държавен вестник. На извънредното общо събрание, което ще се проведе на 7 октомври, акционерите на шуменското дружеството ще гласуват увеличение на капитала от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. Срещу всяка стара акция ще се разпределят по три нови с емисионна и номинална стойност от 1 лев всяка. За да бъде успешна емисията, трябва да бъдат записани най-малко 90% от новата емисия, или 12 118 901 акции. От публикацията в Държавен вестник става ясно, че дружеството изпитва недостиг на оборотни средства. Привличането на кредитни средства за обезпечаване на инвестиционната програма, от една страна, и ръстът на производството, от друга, са основните причини "Алкомет" да изпитва недостиг на налични средства. Погасяването на част от дългосрочните лихвоносни задължения ще облекчат управлението на финансовите потоци на компанията и ще освободят паричен ресурс, който да се насочи към увеличаване на обемите на производство. Иван Динев, директор за връзка с инвеститорите в завода, заяви, че част от средствата от новата емисия ще се инвестират за довършване на инвестиционната програма, част от която е модернизация и преоборудване на пресовия и леярския цех. Стойността на инвестицията за модернизацията и преоборудването на леярския и пресовия цех е на стойност от 18 млн. евро, основната част от които вече са вложени. Над 87% от продукцията на "Алкомет" се реализира при износ, основно в страните от ЕС. За 2004 г. общите приходи на компанията са на 113 млн. лв., което е ръст от 46.7% спрямо година по-рано. Основен принос за този ръст имат приходите от продажби на продукция, които от 67.8 млн. лв. за 2003 г. нарастват до 101.3 млн. лв. към края на миналата година. Според данни от компанията през последните две години капацитетът на производствените мощности се е увеличил с 20%. Подобен ръст се очаква и в приходите за тази година. Според разчети на компанията производителността на “Алкомет” през настоящата година ще се увеличи с 5%, а оперативната печалба ще нарасне с 50% спрямо 2004 г. и два пъти спрямо 2003 г.
Източник: Дневник (31.08.2005)
 
630 млн. лева ръст в инвестициите С 630 млн. лв. са нараснали инвестициите на предприятията и бюджета през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. От април до юни за покупка на дълготрайни материални активи са похарчени 2,48 млрд. лв. За полугодието инвестициите са на стойност 4,254 млрд. лв. или с 1 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (01.09.2005)
 
5,5 млрд. лева събрани от данъци Данъчните приходи в бюджета до края на юли са 5,53 млрд. лв., сочат данните на Министерство на финансите. Те са нараснали с над 16% спрямо същия период на миналата година. Най-много са се увеличили приходите от ДДС. За първите седем месеца на 2004 г. от налога в хазната са влезли 2,11 млрд. лв., а през настоящата - 2,6 млрд. лв. Това е ръст с над 23%. Основната причина за това е увеличеният внос. Според данни на Националния статистически институт за полугодието той е нараснал с 23,6%. Въпреки значителния скок на приходите от ДДС до юли от налога са събрани едва 51,7% от постъпленията, планирани за цялата година. Излишъкът в хазната в края на юли е 1,133 млрд. лв., сочат данните на МФ. Около 400-500 млн. лв. от тях идват от събраните над планираното приходи. Останалите са временно спестени пари от отделните ведомства. Според Закона за бюджета на министерствата текущо се дават 93% от определените им суми.
Източник: Стандарт (01.09.2005)
 
Кметовете ще имат право да спират заводи и цехове Кметовете ще имат право да спират работата на заводи и цехове, ако с производството си те вдигат много шум, решиха депутатите вчера при приемането на Закона за защита от шума в околната среда на второ четене. Дейността на фирмите ще може да се спира и по заповед на министрите на околната среда, здравеопазването и регионалното развитие. Нормите за допустимото ниво на шум при отделните производства ще бъдат определяни с наредба на здравното министерство. Министерството на околната среда пък ще прави периодични замервания за нивото на шума в населените места. Данните от измерванията ще служат за основа при изработването на мерки за обезшумяване на градовете. Освен да спират шумните производства, кметовете ще имат право и да отклоняват движението на коли в градовете, ако трафикът им е прекалено голям и пречи на живеещите около пътя.
Източник: Новинар (01.09.2005)
 
6,6% ръст на цените в промишлеността С 6,6% са се увеличили за 1 година цените на производител в промишлеността, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това е ръстът, отчетен в края на юли спрямо същия месец на 2004 г. В сравнение с юни цените са нараснали с 1,1%. В производството и разпределението на електроенергия, газ и вода ръстът е 3,7% за година. По-голямо е поскъпването в добивната промишленост - макар че в сравнение с юни цените на производител там са се понижили, годишният им ръст е 10,8%. В преработващата промишленост цените са се повишили със 7,1% за година, а през юли - с 1,4% спрямо юни. Най-голямо е покачването в добива на метални руди - 17% за година, а най-силен спад - 1,6%, има в производството на текстил и текстилни изделия. В производството на облекло цените са нараснали с 5,6%.
Източник: Сега (01.09.2005)
 
Застраховат със закон 240 000 работници Всеки работник, който се труди в опасна професия, ще има задължителна застраховка трудова злополука. Тя ще е за сметка на работодателя. Това реши социалната комисия на парламента, приемайки поправка в закона за здравословни и безопасни условия на труд. В графата попадат около 240 хиляди работници. Сред тях са всички строители, миньори, металурзи. Стойността на застраховката, както и вноската, която ще плащат шефовете, предстои да се утвърди с наредба на МС. Още отсега обаче е договорена формулата, съобщиха експерти. Застраховката ще е задължителна, ако нивото на злополуки в определена професия е над средното за страната. При смърт на работник до 35 г. обезщетението ще е до 7 годишни брутни заплати. Това прави 84 месечни заплати. Ако работникът е до 50 г., сумата е до 5 годишни заплати, а за хора над 50 г. - до 3 такива възнаграждения. Обезщетенията при временна загуба на работоспособност ще бъдат от 3 до 10% от месечната заплата. Вноската, която шефовете ще плащат на застрахователните фирми, ще зависи от броя на нещастните случаи в професията. Статистиката за злополуките вероятно ще се дава от Главната инспекция по труда.
Източник: Стандарт (01.09.2005)
 
Алкомет" отчете 4,2 млн. лв. загуба "Алкомет" отчита нетна консолидирана загуба за шестмесечието в размер на 4,24 млн. лв., спрямо 888 хил. лв. за същия период на миналата година. Това показват данните от междинния консолидиран отчет на дружеството, представен от Българска фондова борса - София. Изменението се дължи основно на увеличението на отрицателните разлики от промяна на валутни курсове до 6,25 млн. лв., спрямо 1,97 млн. лв. за предходния отчетен период. Приходите от продажби за полугодието нарастват с 14% до 59,60 млн. лв. Общите приходи от дейността възлизат на 60,5 млн. лв., спрямо 53,16 млн. лв. за първите шест месеца на 2004 година. Разходите по икономически елементи се увеличават с 13,8% до 58,71 млн. лв. Разходите за дейността са на стойност 64,74 млн. лв., в сравнение с 54,05 млн. лв. за същия период на миналата година. Паричните средства в каса и по банкови сметки нарастват до 813 хил. лв., спрямо 211 хил. лв. в началото на периода. Основният капитал на компанията е в размер на 4,49 млн. лв., като предстои да бъде увеличен на 17,95 млн. лв., чрез издаване на нови 13 465 446 акции. Акционерите ще гласуват увеличението на 7 октомври.
Източник: Монитор (02.09.2005)
 
Япония въведе 15% мито за внос на стомана от САЩ От вчера влезе в сила 15-процентното мито за вноса на стомана от САЩ на японския пазар, предаде ИТАР-ТАСС. Мярката е в отговор на по-високите мита, с които САЩ облагат някои стоки от чужбина. Решението за въвеждането на митото беше взето през август. Тогава Япония обеща то да не бъде приведено в действие, ако до началото на септември САЩ направят отстъпки. САЩ обаче отказаха да направят отстъпка в прилагането на т.нар. поправка "Бърд" за стоките на японски компании. Поправката предвижда въвеждане на мита за стоки на чуждестранни компании, чиито цени се смятат за дъмпингови. Приходите от допълнителното мито ще бъдат предоставяни на американските компании, които са пострадали от нечестната конкуренция. Според Световната търговска организация поправката "Бърд" е несправедлива и противоречи на международните договорености. По-рано мерки срещу изменението в американското законодателство предприеха ЕС и Китай.
Източник: Монитор (02.09.2005)
 
$ 13 млн. чужди инвестиции в нефинансовия сектор Нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор за второто тримесечие на 2005 г. у нас е 12 975 900 щатски долара. Това сочи наблюдение на НСИ върху изменението на чуждестранните преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор за периода. Преките чуждестранни инвестиции в сектора за първото тримесечие на тази година са 54 229 800 долара. За второто тримесечие на 2004 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са били 65 057 900 щатски долара.
Източник: Монитор (02.09.2005)
 
МЕГААГЕНЦИЯТА СТАРТИРА С ПРОМЕНИ В ДПК Националната агенция по приходите ще заработи от 2006 г. с промени в действащия Данъчен процесуален кодекс. Около това становище се обединиха депутатите от бюджетната комисия на първото си заседание с министъра на финансите Пламен Орешарски. Проектът за нов данъчноосигурителен процесуален кодекс ще се доработи през 2006 г. и ще влезе в сила от 2007 г. Той мина на първо четене в предишната бюджетна комисия, но е много спорен. Другите приоритетни закони са данъчните, като пръв от тях е новият закон за акцизите, законът за държавния бюджет и законите по евроинтеграцията, посочи Орешарски. По новите данъчни закони ще бъде проведено обществено обсъждане. По споразумението с МВФ срокът за приемане на кодекса и другите закони е 30 септември. Днес пък изтича срокът, в който министерствата трябва да представят бюджетните си програми. Изпълнението на бюджета върви добре, отчете пред депутатите министърът. Към седемте месеца по републиканския бюджет са изпълнени 66% от годишните приходи и те са с 928 млн. лв. повече от същия период на м. г. /16%/. Изпълнението на разходите е 56% спрямо годишните и ръстът им е 14% спрямо същия период на м. г.
Източник: Пари (02.09.2005)
 
Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1102 от 29.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 150/2000 промени за "ПСОВ леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписа прехвърляне чрез продажба от "Радомир-Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир метал Трейд енд инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове, представляващи 500 дяла от капитала на дружеството, на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд инженеринг - България" - ЕООД, Перник (рег по ф. д. № 255/2002), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (02.09.2005)
 
Над шест милиона евро е вложил Оловно-цинковият комплекс в Кърджали за изграждането на нов завод за преработка на отпадъчните продукти от производството на цинк Използвана е технология от Испания, а процесът е изцяло автоматизиран. Според изпълнителния директор на дружеството Никола Пашинов, така се постига баланс между промишленост и опазване на околната среда. Благодарение на новата инсталация, всеки месец се произвеждат допълнително около двеста тона цинк. Специалистите от завода са категорични, че технологията е на световно равнище, достатъчно надеждна е и ще работи най-малко 20 години.
Източник: БНР (03.09.2005)
 
ДЪНДИ С АМБИЦИОЗНИ ПЛАНОВЕ ЗА ЧЕЛОПЕЧ Канадската компания "Дънди прешъс метълс" приключва работата си по цялостната технико-икономическа оценка на бъдещото развитие на минно-металургични мощности в Челопеч. Канадците очевидно са амбицирани да преоценят и коригират редица технически решение на предишния собственик - ирландската фирма "Наван ризорсис", фалирала, след като не само не успя да увеличи съществено добива на златосъдържаща руда от подземния рудник, но и да се справи с елиминирането на вредния арсен. Експортът на концентрата за металургична преработка по море на десетки хиляди километра разстояние, съпроводен от немалки отбиви в цената заради вредния примес, предопредели фиаското на ирландците. Само за 2003-а загубите им бяха около 3 млн. долара. Твърди се, че за фалита на "Наван", която закупи мина "Челопеч" по време на правителството на Иван Костов за около 5 млн. долара, са допринесли и грешки в инвестиционната й политика в друга нейна мина - в Испания. Челопеч е най-големият подземен рудник за добив на златосъдържаща руда в Европа, като стойността на суровината се повишава от съдържанието на мед, сребро и други ценни компоненти. В началото на 90-те години рудникът беше спрян за около три години поради екологични проблеми, отново свързани с арсена. "Дънди" вече получи сертификат за първокласен инвеститор у нас и след продължителни преговори успя да получи облекчени условия за концесията на находището, което ще позволи на компанията да вложи значителни инвестиции в Челопеч. Общите инвестиции, които канадците възнамеряват да направят до края на 2007 г., възлизат на около 100 млн. долара.
Източник: Банкеръ (03.09.2005)
 
Arcelor финализира поглъщането на Huta Lucchini Warszawa На 31 август, сряда, във Варшава, Arcelor подписа финалния договор за придобиването на завода на Lucchini за производство на сурова стомана в Полша, както и на компаниите за производство на скрап Silscrap и Crapex, които също бяха собственост на Lucchini. Договорът слага край на една транзакция, започнала на 17 февруари 2005 г. с подписването на меморандум за взаимно разбирателство между Arcelor и Lucchini Group. Сделката беше финализирана, след като получи одобрението на органите за защита на конкуренцията. (източник: Arcelor)
Източник: Други (03.09.2005)
 
Руската Мечел откри втора производствена линия в новия си завод за синтер Руският стоманодобивен гигант Мечел откри втора линия в новия си синтеров завод на стойност 150 млн щ.д. с цел увеличаване на суровинната база и съкращаване на производствените разходи, съобщи компанията във вторник. Заводът, който се очаква да бъде напълно въведен в експлоатация до края на тази година, ще има общ годишен капацитет от 4.5 млн.т. синтер (химически седимент, използван за производство на стомана). “Щом бъде въведен напълно в експлоатация, заводът се очаква да допринесе за съкращаването на разходи в размер на близо 70 млн.щ.д. годишно,” гласи изявление на Мечел. Новото съоръжение е част от завода на мечел в Челябинск. Мечел цели засили и без това силните си позиции в областта на производството на суровини, в подготовка за очакваното охлаждане на пазара на стомана. Мечел вече произвежда стомана изцяло от собствени суровини и продава около 50% от въглищата си на пазара. Компанията е вторият по големина производител на коксувани въглища в Русия, след най-големия си конкурент – Евразхолдинг. Мечел, която беше листвана в Ню Йорк в края на 2004 г., произведе около 6.2 млн.т. стомана миналата година, или с 16.6% повече в сравнение с 2003 г.
Източник: Други (06.09.2005)
 
Инженери от ОЦК-Кърджали откриха технология, с която се спира бълването на вредни газове от производството в предприятието. Блокирано е изпускането на серни газове в атмосферата. Според световни експерти подобна технология няма в нито един металургичен комбинат в Европа, похвалиха се от ръководството на дружеството. От 6 месеца, откакто е въведена иновацията, комините са запечатани.
Източник: Стандарт (07.09.2005)
 
Arcelor вдига цените на плоската стомана през четвъртото тримесечие на 2005 г. Вторият по големина производител на стомана в света Arcelor възнамерява да вдигне цените на стоманата през четвъртото тримесечие, заяви изпълнителният директор на компанията Ги Дол във вторник. “Ще увеличим цените на плоските продукти с няколко дузини евро ан тон, или с по-малко от 10%, през четвъртото тримесечие,” заяви Дол пред белгийски ежедневник. Вестникът освен това цитира високопоставеният служител, според когото запасите на стомана в клиентите вече са на практика в нормални обеми. Той очаква ръст в търсенето през четвъртото тримесечие на тази година и първото тримесечие на следващата. Цените на стоманата в световен мащаб през 2004 г. почти се удвоиха, на фона на засиленото търсене от страна на Китай, но спот-цените паднаха с 15-20% от декември насам, поради елиминирането на запасите – клиенти, които преди това са трупали запаси, страхувайки се от недостиг – сега ги изсипват на някои пазари. (източник: Reuters)
Източник: Други (07.09.2005)
 
ЗАВАРЪЧНИ МАШИНИ АД С НОВ СОБСТВЕНИК Пернишкият Континентал Холдинг продаде притежавания от него пакет от 54% от Заваръчни машини АД на друга местна фирма - АСФ Енерджи ЕООД. Сделката стана на борсата, като 58 297 акции преминаха на цена 87 445 лв. /или 1.50 лв. за акция/. Зад двете фирми се крият двама местни бизнесмени. Континентал Холдинг се управлява от Людмил Стойков, който е собственик на Ладимекс Холдинг и притежава 14% от Стомана Индъстри чрез фирмата си Еврометал, както и много други местни фирми. Едноличен собственик на АСФ Енерджи е друг местен бос - Анжел Феодоров. Сред многото фирми, които притежава обаче, нито една няма опит в машиностроенето. Континентал Холдинг купи мажоритарния пакет от пернишкия завод по време на масовата приватизация и до момента успя на практика да ликвидира производството му.
Източник: Пари (08.09.2005)
 
Испанци извършват мониторинг на Промет Представители на испанската консултантска компания "Идом" са провели през миналата седмица мониторинг на металургичния завод "Промет" край Бургас, съобщи Алберта Алкалай - говорител на дружеството, собственик на комбината - "Промет стийл" АД. Мониторингът е част от поетите ангажименти на България за присъединяване към Европейския съюз. За целта още през 2004 г. беше изготвена Национална програма за преструктуриране и развитие на българската стоманодобивна индустрия. Тя беше одобрена от правителството и се превърна в основно задължение на металургичните предприятия в България. "В изпълнение на тази програма, обхващаща периода 2004-2007 г., българската страна изготвя периодични мониторингови доклади за хода на преструктурирането на стоманения отрасъл. Те се представят в Европейската комисия, която от своя страна избира независима консултантска фирма за изготвяне на одит за развоя и резултатите от изпълнението на националната програма", обясни Алкалай. Бургаският металургичен комбинат на "Промет стийл" АД е един от заводите, които бяха включени в програмата за преструктуриране на стоманодобива в България. Специалистите на "Промет стийл" са изработили подробен фирмен профил за испанските консултанти. "Представени са финансовите отчети, описания на заводско оборудване и производствени съоръжения, инвестиции, конкурентоспособност на компанията, нива на работна заетост, програми за обучение и други важни стратегически фирмени характеристики", информира още Алкалай. По мнение и на представители от Министерството на икономиката и енергетиката мониторинговата среща е била изключително успешна. Основните компоненти от мониторинга за бургаската металургична компания "Промет стийл" АД ще бъдат включени в доклада на "Идом" относно присъединяването на България към ЕС в края на октомври тази година.
Източник: Дневник (08.09.2005)
 
Наближава крайният срок за приватизацията на Erdemir Компаниите, възнамеряващи да подадат оферти за приватизацията на стоманодобивното предприятие Erdemir трябва да се обединят в консорциум не по-късно от 23 септември в очакване на крайния срок за подаване на заявление за участие в търга, който е 26 септември. Потенциалните кандидат-купувачи приключиха с визитите в Erdemir и с изготвянето на дю-дилижънс, съобщиха местните новинарски агенции в сряда. Изпълнителните презентации, които започнаха в Истанбул в понеделник се очаква да приключат до петък. Щом всички оферти бъдат подадени, могат да стартират финалните преговори – това се очаква да стане през първата седмица на октомври. Офертите ще бъдат оценявани на базата на предложената цена, в опит да бъдат избегнати споровете, които последваха приватизацията на Turk Telekom. Ако потенциалният купувач реши да плаща на вноски, половината от цената по договора ще бъде платена в брой, а останалата част – за срок от две години при 7% лихва. Компаниите, преминали пред-квалификационния етап в конкурса за приватизацията на Erdemir са Arcelor S.A. (Люксембург), Азовстал-Метинвест (Украйна), Corus Group Plc (Великобритания), Eregli Joint Venture (Турция), Koc Holding A.S (Турция), ЛебГок – Оскол (Русия), Mittal Steel Company N.V. (Великобритания), NLMK-Open Joint Stock Company Novolipetsk Iron and Steel Corporation (Rusiq), Nurol-Limak-Ozalt?n-Alkol Pazarlama (Турция), OYAK (Турция), Posco (Южна Корея), Северстал (Русия), Zorlu Holding A.S. (Турция). (източник: Turkish Daily News)
Източник: Други (08.09.2005)
 
Чужди стоки с наш етикет заливат ЕС "България се превръща в център за стоки от съседните є страни, които после се изнасят в Европейския съюз като български. Затова трябва да се затегне граничният контрол." Това се казва в доклад за присъединяването на България към ЕС от гледна точка на европейския бизнес. Докладът е изготвен от Организацията на индустриалците в ЕС (UNICE) и вчера беше разпространен от Българската стопанска камара (БСК). Констатациите от този документ ще се използват при съставянето през октомври на доклада на ЕК за прогреса на България, който е ключов за датата на бъдещото ни членство, твърдят от Стопанската камара на България. Според експерти практиката на реекспорта е позната в целия свят като по този начин евтини и некачествени стоки се изнасят като продукт на по-уважавана в международните търговски взаимоотношения държави. Руски тръби и стомана могат да се вкарват като българско производство в ЕС като родният ни "принос" е само в нанасянето на антикорозионно покритие, коментираха от металургичния бранш. Подобна практика е имало преди време с български фланци и други металургични изделия, които са изнасяни като гръцки в тогавашните страни от Европейската общност. Готовите ни изделия се таксували като вносни загатовки, само защото им бил оставен един ръб - следа от отливките, гърците го шлайфали и стоката става гръцка по произход. Китайският текстил също може да се "изпере" като български чрез просто пришиване на етикети, жалват се и от текстилния бранш. Вече сме свидетели на интересна тенденция - китайски търговци, които работят като фирми-вносители от Китай, търсят български текстилни предприятия, с които да направят джойнт венчър или създават нови смесени дружества с българи, за да изнасят китайска стока за ЕС. Само така те могат да се включат в квотите на България. Степента на преработка на чуждите стоки в България трябва да се регламентира, за да се прекъсне практиката залепването на наш етикет да се смята за обработване, категорични са нашите производители.
Източник: Монитор (09.09.2005)
 
Съдът регистрира промени за "Криотехгаз Леко Ко" ЕООД, Радомир Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1108 от 30.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 105/2000 промени за "Криотехгаз Леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписва прехвърляне чрез продажба от "Радомир - Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник (рег. по ф. д. № 255/2002 на Пернишкия окръжен съд), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (09.09.2005)
 
Съдът регистрира промени за "Автотранс Леко Ко" - ЕООД, Радомир Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 141, ал. 3 ТЗ с решение № 1109 от 30.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 133/2000 промени за "Автотранс Леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписва прехвърляне чрез продажба от "Радомир - Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД (рег. по ф. д. № 255/2002 на Пернишкия окръжен съд), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (09.09.2005)
 
Съдът регистрира промени за "Хрантех Леко Ко" - ЕООД, Радомир Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 141, ал. 3 ТЗ с решение № 1107 от 30.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 134/2000 промени за "Хрантех Леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписва прехвърляне чрез продажба от "Радомир - Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД (рег. по ф. д. № 255/2002 на Пернишкия окръжен съд), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (09.09.2005)
 
Вдигат цените на тока за фирмите от 5 до 16% С 16% поскъпва от октомври електроенергията за стопанските потребители на ток ниско напрежение. За клиенти на средно напрежение увеличението е 5%. Това съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ проф. Константин Шушулов на открито заседание на ведомството вчера. От 1 октомври т. г. токът за битови нужди няма да поскъпне, реши регулаторната комисия, като задържа цените за година напред. За 2006 г. обаче увеличение на електроенергията за домакинствата със сигурност ще има, макар ДКЕВР да твърди, че при отпадането на евтините 75 KWh за всички абонати ще се запази средната цена за KWh. От този отоплителен сезон отпадат и евтинитe 50 KWh нощна енергия за битовите потребители, които нямат парно.
Източник: Пари (09.09.2005)
 
Разследват южнокорейски стоманодобивни компании Южнокорейската комисия за лоялна търговия разследва Posco и още три местни производители на стомана по обвинения за фиксиране на цените на студено-валцувани стоманени продукти, съобщи говорителят на комисията в петък. Въпросните трие компании обект на разследването са Hyundai Hysco, Dongbu Steel Co. и Union Steel Co., заяви говорителят, пожелал да остане анонимен. (източник: MarketWatch)
Източник: Други (09.09.2005)
 
Продажбата на украинската Криворижстал е необратима Президентът на Украйна Витор Юшченко изглежда почти напълно решен да продаде на търг стоманодобивната компания Криворижстал идния месец, въпреки свалянето на правителството, което поръча продажбата, заявиха анализатори в петък. В четвъртък Юшченко освободи министър-председателя Юлия Тимошенко, след като кабинета й беше разкъсан от вътрешни противоречия и взаимни обвинения в корупция. На нейно място, Юшченко назначи доверения технократ Юри Йехануров, на който беше възложено да събере нов екип. “Мисля, че процесът на повторна приватизация на Криворижстал е необратим,” заяви Олександр Паскавер, началник на украинския център за икономическо развитие. “Процесът не зависи от министър-председателя. Той не може да бъде променен.” (източник: Reuters)
Източник: Други (09.09.2005)
 
Руско-китайско предприятие за претопяване на стомана влиза в експлоатация до месец в Иркутск Поделението за претапяне на стоманен скрап, разположено в базата на завода за строителни материали на Новомалтинск ще бъде пуснато в експлоатация в края на септември – началото на октомври. Новото предприятие е смесен проект между Русия и Китай. Производството цели износ на стомана в Китай на блокове, тъй като износът на метален скрап от Русия е забранено. (източник: Metals Place)
Източник: Други (09.09.2005)
 
Даряват арматурно желязо на манастири Пернишката фирма "стомана Индъстри" дари арматурно желязо на стойност 10 хил. лева на манастир "Света Троица" в пернишкото село Дивотино и на манастира "Света Троица" в софийското село Марчаево, предаде БНР. Материалите ще се използват за строеж на подпорни стени и други укрепителни съоръжения срещу опасност от наводнения. И двата манастира са в трудно достъпни планински райони и при порои съществува опасност да бъдат залети. (източник: News.bg)
Източник: Други (10.09.2005)
 
Търговци на скрап не искат ДДС Сделките със суровини за металургичната и мета-лопреработващата индустрия да не се облагат с ДДС, настояват от Асоциацията на търговци и производители на скрап и метали. В момента тези сделки са освободени от налога, но проект за промени в закона за ДДС предвиждат отмяна на този текст. Ако доставките с посочените стоки и услуги станат отново облагаеми, ние прогнозираме, че ще бъдат възобновени злоупотребите с ДДС, от които всички бяхме потърпевши до 2003 г., пишат от асоциацията в писмо, адресирано до президент, премиер, финансов министър и комисии в парламента. Според търговците имало сериозна опасност отново да се възстанови системата за безогледно източване на ДДС от порядъка на десетки милиони левове. Понастоящем пазарът на металните отпадъци се развивал в условията на установени ценови равнища, а загубите от ДДС са намалели от порядъка на 3-4 пъти само за последна- та година, твърдят от асоциацията. Това потвърждавало правилността на взетото решение за промяна в режима на облагане на този вид стоки и услуги, което съответствало на практиката в редица европейски страни.
Източник: 24 часа (12.09.2005)
 
AK Steel очаква оперативна загуба за третото тримесечие В понеделник (12 септември) AK Steel Corp. обяви, че очаква да регистрира оперативна загуба, вместо прогнозирана печалба, за третото тримесечие на годината, като добави, че компанията е сключила предварителен трудов договор с United Steelworkers of America в завода в Кентъки. Въпреки високите обеми на доставките и растящите цени на стоманените продукти, продавани от компанията на спот-пазара, AK Steel пострада от високите цени на природната газ и скрапа, поради въздействието на урагана Катрина, заяви Джеймс Уейнскот, президент и изпълнителен директор на компанията. По-рано, AK Steel беше направила прогнози за оперативна печалба в размер на 10 щ.д. на тон, като общият размер на доставки, който компанията очакваше през третото тримесечие беше 1 625 000 т. Сега, AK Steel заяви, че очаква доставките да бъдат в размер на 1 675 000 т, но поради по-високите разходи, резултатът за периода ще бъде загуба от 20 щ.д. на тон. (източник: Reuters)
Източник: Други (12.09.2005)
 
Saltzgitter увеличава цените на стоманата с 30 евро считано от 1 октомври Salzgitter AG съобщи, че ще увеличи цената на плоската стомана с 30 евро на тон през четвъртото тримесечие, на фона на увеличените поръчки и намаляващи запаси в складовете на клиентите. Действието следва решението на Arcelor от миналата седмица да увеличи цените с “няколко десетки евро” на тон, считано от 1 октомври. Управителният съвет на стоманодобивното поделение на ThyssenKrupp AG ще се събере днес и ще съобщи своето решение за цените през следващото тримесечие малко след срещата, заяви говорител на компанията. (източник: Forbes
Източник: Други (12.09.2005)
 
10% ръст на промишлените продажби Продажбите в промишлеността са се увеличили с 9,7 на сто през юли в сравнение със същия месец на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юни продажбите през юли са се увеличили с 2,5%. Най-сериозно е увеличението в добивната промишленост през юли спрямо юли 2004 г. (с 12,3%), а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода то е 10,2%. Ръстът при продажбите в преработващата промишленост е 9,5 на сто през месеца. увеличението на продажбите при металните руди е с 47,6% спрямо юли миналата година.
Източник: Монитор (13.09.2005)
 
Цигани нападнаха два влака със скрап Цигани нападнаха два влака край Перник през почивните дни. Двете посегателства станали в участък между гарите Разменна и Перник, съобщиха от БДЖ ЕАД. На 10-и септември товарна композиция с 22 вагона се е ударила в поставени върху железния път камъни и по тази причина влакът е престоял принудително половин час в участъка. На 11-и септември пък товарна композиция с 44 вагона, превозваща скрап, собственост на "Стомана индъстри" АД, е спрял принудително в същото междугарие, поради поставени камъни върху железния път. След разчистването на препятствията, влакът е потеглил и отново е бил спрян, тъй като неизвестни лица в движение са отворили крана на въздухопровода между осмия и деветия вагон. По първоначални данни при инцидента от товарната композиция са изхвърлени около 300 кг скрап.
Източник: Монитор (13.09.2005)
 
Продължават нападенията срещу товарните влакове съобщиха от Български държавни железници. Две посегателства са били извършени в края на миналата седмица между гарите Разменна и Перник. Едно от нападенията е било срещу товарна композиция от 44 вагона, собственост на Стомана индъстри АД, и е довело до принудителен престой на междугарието.
Източник: Пари (13.09.2005)
 
Българите са инвестирали 30 млн. евро в чужбина 29,3 млн. евро са българските преки инвестиции в чужбина за първите седем месеца на годината, съобщи БНБ. Това е близо 2,2 пъти повече, отколкото година по-рано. Парите са инвестирани най-вече в съседни държави - Гърция, Македония и Турция. Българските инвестиции на Балканите са основно в сферата на производството. С подкрепата на Българската агенция за експортно застраховане фирмата "Велдер-БГ" вложи $4 млн. за изграждането на металургично предприятие в Македония. През февруари "Кремиковци" купи завода "Кремиковци Леминд" в сръбския град Лесковац. "Приста ойл" инвестира $6 млн. в завода си за петролни продукти в Измит, Турция. Общият размер на преките чужди инвестиции в България обаче намалява. За седемте месеца няма сключена приватизационна сделка с над 10% чуждо участие, но вложенията чрез други сделки са със 122,2 млн. евро повече. За седемте месеца в страната са влезли 832 млн. евро преки инвестиции, като 35,6% от тях не са свързани с приватизацията. В сравнение със същия период на миналата година чуждите инвестиции са с близо 15% по-малко. Класацията на страните инвеститори у нас се оглавява от Швейцария, откъдето са дошли 24,6% от парите. На следващи позиции се нареждат Австрия с 20% и Великобритания - с 10,5%. Преките инвестиции са достатъчни да покрият 56,2% от дефицита по текущата сметка. А в края на юли той е близо два пъти по-голям, отколкото за същия период на 2004 г. Недостигът е близо 1,5 млрд. евро, което се равнява на 7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Анализатори и финансови институции прогнозират до края на годината той да стигне до 9,2% от БВП. Година по-рано дефицитът е 747,5 млн. евро, или 3,9% от БВП. Търговията също е на червено с над 2 млрд. евро за седемте месеца. Дефицитът в нея е с 575 млн. евро по-голям, отколкото година по-рано. Изнесените стоки са за 5,2 млрд. евро, или с 19% повече отпреди година. Вносът за седемте месеца е за 7,2 млрд. евро, което е ръст от 24,2%. Според анализатори в основната си част това нарастване се дължи на рязкото поскъпване на петрола.
Източник: Сега (13.09.2005)
 
С около 50 лв. на кубик ще поскъпне природният газ от 1 октомври, съобщи зам.-председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Игнат Томанов. Цените се вдигат по предложение на "Булгаргаз". То вече е одобрено от министерството на икономиката и енергетиката и чака решение на ДКЕВР, каза Ивелина Бърнева от компанията. Синьото гориво се вдига заради поскъпването на петрола и мазута. Сега "Булгаргаз" продава газа за 281,35 лв. на големите консуматори, и за 290,62 лв. - на малките. Цените са с ДДС. Целта ни не е да си увеличим печалбата, защото ние печелим от транзита, а не от вътрешното потребление, заяви главният изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Той обясни, че през последните месеци продават на вътрешния пазар на загуба - на цена, по-ниска от тази, която плащат на "Газекспорт". Увеличението ще засегне най-вече топлофикациите, които консумират над 35% от внасяния природен газ. Те са и най-големите длъжници на "Булгаргаз" - 110 млн. лв. към 13 септември. От тях 85 млн. лв. дължи само "Топлофикация"-София. Възможно е увеличението да се калкулира в новата цена на парното за настъпващия сезон. Още от миналата година е ясно, че сметките за топло ще скочат от 1 октомври. Новите цени на газа ще ударят и химическата промишленост, и металургията, които ползват съответно 34% и 13% от синьото гориво. Повишението в цената на природния газ ще доведе и до поскъпване на метана. Ако досега една кола е изминавала 100 км за 4 лв., сега това ще струва 4,80 лв., каза Любо Ганев, който държи основен дял в пазара с метанови уредби. Цените на природния газ се определят по договор с "Газекспрот" от 1998 г., заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Вече има натиск от руска страна за преразглеждане на договора, и то в недобра за България посока. Очаквам това да стане в близко време. Причината е, че при сключването си той беше доста неизгоден за България, но поради курса на долара сега вече е много изгоден.
Източник: Стандарт (14.09.2005)
 
България се намира на 62-ро място сред 155 страни в класация на Световната банка за най-благосклонно отношение към бизнеса. В доклада "Бизнесът през 2006 г.: създаване на работни места", към който е класацията, пък се прави анализ за развитието на бизнес средата в отделните държави през следващата година. Нова Зеландия е страната, която оглавява листата на Световната банка, а Сърбия и Черна гора - страната, която е направила най-много усилия за подобряването на условията за бизнес. Според Световната банка административните трудности и високите разходи за започване на бизнес са най-честите причини за ограниченото увеличение на работните места в света. За започването на бизнес в България през 2005 г. трябва да бъдат направени 11 стъпки, които отнемат средно 32 дни. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ стъпките са 6 и отнемат средно 19 дни. Разходите за регистрацията възлизат на 9,6 процента от от брутния национален доход /БНД/ на човек от населението в България спрямо 6,5 процента в ОИСР. За получаването на регистрация в България бизнесът трябва да депозира в банка сума, която се равнява 104,2 процента от БНД на човек от населението. В ОИСР тази сума представлява 28,9 процента от БНД на човек от населението. Броят на данъчните плащания на бизнеса в България е 27 спрямо 16 в ОИСР. За да бъдат платени данъците в България, са необходими 616 часа спрямо 192 в ОИСР.
Източник: Монитор (14.09.2005)
 
Нарастването на пазарната капитализация на Кремиковци през последната година бе продиктувано основно от слуховете за смяна на собствеността и навлизане на нов стратегически инвеститор. Покачването на котировките бе подпомогнато и от добрите финансови резултати за последната година и най-вече - нарастване на приходите от дейността, но те не бяха водещ ценови фактор. Въпреки това обявените планове на инвестиционната политика, постигнатите реални резултати и договарянето с големите кредитори повишиха доверието в компанията. Тъй като акциите на комбината са блокирани поради неизпълнение на следприватизационната програма, продажбата на дружеството се осъществи посредством придобиването на мажоритарния собственик Финметалс от страна на Глобал Стийл. По тази причина сделката не бе осъществена на фондовата борса и официална цена за нея не бе оповестена. ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ През 2004 г. Кремиковци има приходи в размер на 1053 хил. лв., което представлява ръст от над 40% в сравнение с предходната година. Реализираната нетна печалба възлиза на 119 812 хил. лв. при 119 443 хил. лв. за предходната година. По този начин печалбата на една акция възлиза на 6.47 лв. Въпреки това към резултатите трябва да се подходи внимателно. Според доклада на одитора, през изминалата година най-голямото перо в приходите - "Други приходи" в размер на 108 млн. лв., е формирано от отписани задължения към неопределен кредитор, вероятно държавата. През 2003 г. печалбата е формирана основно от преоценката на активи, т.е. през последните две години Кремиковци реализира изкуствена печалба. Това се потвърждава и от отчета за паричните потоци, според които нетният паричен поток от оперативна дейност приема отрицателни стойности през последните три години. ОЦЕНЯВАНЕ При положение, че емитираните облигации от страна на Глобал Стийл в размер на 150 млн. USD са били използвани за финансиране на сделката и основният актив на Финметалс е само 71% от Кремиковци, то цената на една акция възлиза на около 18 лв. Подобни сметки съдържат прекалено много условности, като например вероятността, че част от посочената сума е заделена за изплащане на задължения на Кремиковци или пък, че новият собственик е използвал по-сложна схема за финансиране на сделката. Ако се изключат от сметката бъдещите инвестиции и към тези 150 млн. USD се добавят нетните задължения на дружеството /задължения минус парични средства на каса/, то излиза, че стойността на придобиване е неколкократно по-висока. Отрицателните нетни парични потоци от оперативна дейност не дават възможност да се приложи методът на дисконтиране на паричните потоци. Коефициентът Price/Earnings също е неприложим, тъй като реализираната печалба е от извънредни /непарични/ приходи, което само би изкривило резултата. Показателят Price/Book value също е трудно приложим, поради характера на дейността на дружеството, а и не бива да се пропускат потенциални "скрити" задължения, които само биха намалили стойността на нетните активи. Пазарната капитализация на Кремиковци възлиза на 379.6 млн. лв., като нарастването от началото на годината е с над 144%, което определя акциите на дружеството като едни от най-доходоносните през годината. За последната една година постигнатата най-висока цена на търгуване е 25,45 лв., а минималната - 2,31 лв. за акция. Прогнозните оценки за 2005 на база текущи цени са на ниски нива: Price/Book value 0.60x, Price/Earnings 6.00x, Цена/Продажби 0.40x. ПРОДУКТИ И ПАЗАРИ Придобиването на Кремиковци от страна на Глобал Стийл се очаква да окаже положително влияние върху състоянието на комбината главно поради факта, че световният пазар на стомана е изключително фрагментиран. Пазарният дял на петте най-големи стоманодобивни компании в света е под 20%. Това определя висока степен на конкуренция в отрасъла и намалява до минимум нормите на печалби, при фиксираните разходи остават с висок дял в общите разходи от дейността. Това извежда на преден план и високата зависимост от вносни суровини и доставчици. По тази причина основна цел на ръководството на компанията е нe толкова търсене на екстензивен растеж, а оптимизиране на производството и намаляване на себестойността на продукцията. Това е от особено значение на фона на стагнацията на международния пазар и очакванията за спад на продажбите, т.е. основният източник на формиране на печалба остава оптимизацията на дейността. Основни пазари на Кремиковци са Италия, Испания, Гърция, Португалия, Турция, България. През 2003 г. приходите нарастват с 11%, докато през 2004 г. нарастването е с внушителните 44%. Относителният дял на износа се определя на около 65% със запазване на тенденцията на нарастване. На вътрешния и международните пазари основни конкуренти са производители от Русия и Украйна, Сърбия, Словакия, Чехия и Полша. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ След обявяване на приключване на сделката по продажбата на Финметалс и фактическото навлизане на нови собственици в Кремиковци, пазарът остава в очакване на резултатите на новото ръководство. Основните рискове, които вече са включени в цената на дружеството, са свързани с това дали комбинатът за в бъдеще ще остане център на печалбата в структурите на Глобал Стийл, или посредством добре познатия похват на трансферно ценообразуване и работа на ишлеме същинската печалба от дейността ще бъде прехвърлена в свързани дружества и дребните акционери ще бъдат най-ощетени от това. На практика смяна на мажоритарния собственик няма, тъй като компанията майка е една и съща. Въпреки това е налице фактическа смяна на собствеността. Съгласно българското законодателство не се налага отправяне на търгово предложение към останалите акционери. Неяснотите около бъдещето на Кремиковци по отношение на мястото му на българския капиталов пазар произтичат и от част от гласуваните промени на последното общо събрание на акционерите, когато управителният съвет бе упълномощен да предприема процедура по увеличение на капитала до 250 млн. лв. Към настоящия момент основният капитал на дружеството възлиза на 18 518 хил. лв. При подобна операция е нормално да се очаква, че държавата, като миноритарен акционер няма да се възползва от увеличението и делът й от 25,3% би се стопил. ИНВЕСТИЦИИ ь В началото на 2005 г. Кремиковци придобива 70% от Леминд ФПЛ в Сърбия с предмет на дейност пластифициране на ламарина. Предвижда се до една година предприятието да се модернизира, като за целта ще се инвестират около един млн. евро. С придобиването на този завод капацитетът на Кремиковци АД за производство на ламарина с полиестерно покритие се очаква да се удвои - до 72,000 тона годишно. ьДовършване на комплекса за непрекъснато разливане на стомана - в размер на 80 млн. лв. ьАвтоматизация на стан за горещо валцуване - 10 млн. лв. ьРемонт на Доменна пещ №1 - въведена в експлоатация през декември 2002 г. ФАКТОРИ ЗА ПРОМЯНА НА КОТИРОВКИТЕ В краткосрочен план се очаква публикуване на междинен финансов отчет за второто тримесечие на годината. Евентуално решение за увеличение на капитала и/или отправяне на търгово предложение също би оказало влияние върху пазарната капитализация на дружеството. СЛАБИ СТРАНИ -Подложено на валутен риск, който може да доведе до покачване на себестойността на продукцията - около 55% от суровините са фактурирани в долари, докато близо 100% от продукцията е в левове и евро -В краткосрочен план резултатите на дружеството може да бъдат повлияни от всеобщия спад на международния пазар на стомана СИЛНИ СТРАНИ -През последната година Кремиковци разсрочи част от своите задължения. -Резултатите от първото тримесечие на 2005 г. показват нарастване на приходите с 20%. -Инвестирани 40 млн. евро в съоръжения на разливане на стомана, което се очаква да намали разходите за дейността. -Планирани инвестиции от 300 млн. USD от страна на новия собственик. -Липса на определени квоти по отношение на износа.
Източник: Пари (14.09.2005)
 
С бюджета за 2006 г. държавата ще преразпредели 39.6% от БВП. В него ще бъде заложен нулев бюджетен дефицит. В тази рамка съвсем скоро правителството ще определи приоритетите по данъците и осигуровките и по разходите, съобщи експерт. Според прогнозирания БВП за 2006 г. от 44.905 млрд. лв. тя ще е 17.782 млрд. лв. приходи. Това ще е с 1.6 млрд. повече спрямо гласуваните за т. г. 16.167 млрд. лв. Официално бюджет 2005 трябваше да преразпредели 38.9% от БВП. Всички проекти все още са на етап съгласуване, каза министърът на финансите Пламен Орешарски, който представи заместниците си. Затова той не коментира никакви данъчни и бюджетни въпроси. Депутатът на БСП Костадин Паскалев съобщи, че на среща с представители на МВФ преди два дни бюджетната комисия е потвърдила, че новите данъчни закони ще бъдат приети до 30 септември, както е посочено в споразумението. Няма обаче ясна позиция за данъчната политика и дали ще се приемат проектите, внесени от НДСВ, ще се поправят ли, или ще има други. леви и жълти наддават за своите данъчни идеи и не могат да се разберат. Орешарски има петима заместници, трима от които наследи - Кирил Ананиев, Любомир Дацов и Нахит Зия. Димитър Ивановски бе в икономиката в екипа на Лидия Шулева. "Новак" е Георги Кадиев. Преди изборите той заяви по-десни идеи, както и че не е доволен от данъчната администрация.
Източник: Пари (15.09.2005)
 
Бизнесът официално се обяви срещу очакваното от 1 октомври 16-процентно увеличение на електроенергията ниско напрежение за индустриалните потребители. Това поскъпване не е предвидено в бизнесплановете на фирмите и затова те настояват за увеличения в разумни граници. Това се казва в отворено писмо на председателя на БСК Божидар Данев до председателя на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов. Представителите на бизнеса са недоволни от сегашната методика за регулиране на нормата на печалба на електроразпределителните дружества. Тя не води до подобряване на ефективността, а точно обратното - дружествата са заинтересовани да доказват все по-високи разходи и свръхинвестиции за кратки периоди. Бизнесът настоява за промяна в методиката, с което да се въведат елементи на конкуренция, която да доведе до по-справедливи и по-близки до пазарните цени. По примера на ЕРП-тата регулиращият орган може да наложи такива цени на регионалните разпределителни дружества, така че заедно да реализират "справедлива" норма на печалба върху общия им капитал, е предложението на БСК. Когато ценовият таван се преразглежда, неговото ниво ще зависи от усредненото състояние на седемте регионални монопола.
Източник: Пари (16.09.2005)
 
Високите цени на петрола и природния газ са основна причина за отчетената през август инфлация от 0.6%. В сравнение с август 2004 г. потребителските цени са нараснали с 5%, а от началото на тази година - с 1.9%, отчете НСИ. Най-чувствително през август е увеличението на цените на пропан-бутана - с 10.4%, на газообразните горива за битови нужди - със 7%, и на автомобилните бензини - с над 3%. При почти всички хранителни продукти, които са с най-голям дял в разходите на домакинствата, се забелязва поскъпване. Най-сериозно е при яйцата - 5.2% свинското месо - 3.2% и хляба - 2.9%. Поевтинели са само плодовете и картофите. От нехранителните продукти лек спад в цените има при облеклото, обувките и домакинските уреди. Цените на лекарствата са се увеличили с 1.6%, а на лекарските услуги - с 0.5%. Според бюджетната прогноза очакваната в края на годината инфлация е 3.6%. Това обаче едва ли ще бъде спазено заради продължаващото повишаване на международните цени на петрола и природния газ. Другата причина е поскъпването на хранителните продукти вследствие щетите от наводненията, които преживя страната ни през това лято.
Източник: Пари (16.09.2005)
 
Областният съвет на Еврос в Гърция е решил да подпомогне със 100 хил. евро дейността на български природозащитни организации, които протестират срещу планирания от канадската компания "Дънди прешъс металс" проект за разработка на златното находище Ада тепе край Крумовград. Това съобщи вчера атинската информационна агенция. Областта Еврос в южната съседка граничи непосредствено с българската територия и Турция.
Източник: Дневник (17.09.2005)
 
Активите на пернишкото металургично предприятие "Стомана" АД ще се продават на търг като обособени части, реши общото събрание на кредиторите на компанията в петък. Според синдика на дружеството в несъстоятелност Виолета Манолова то има четири недвижими имота и краткотрайни материални активи, състоящи се от стопански инвентар и компютри. Производството на компанията е прехвърлено изцяло към "Стомана индъстри".
Източник: Дневник (17.09.2005)
 
Най-доброто решение е да се намали осигурителната тежест, като се запазят сегашните данъчни ставки. Тази позиция на работодателите заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян на дискусия по промените в данъчните закони с представители на бизнеса и анализатори. Минималната работна заплата ще струва на работодателя не 160 лв., колкото е заложено за 2006 г., а 240 лв. заради осигурителната вноска и класовете, които плаща. Осигуровките в най-голяма степен възпират разкриването на нови работни места, посочи Тебеян. Идеята за намаляването на осигурителната тежест залегна предизборно в програмите на всички политически сили. Според внесените от ОДС проектозакони в парламента тя трябва да се редуцира с една трета. Социалният министър Емилия Масларова посочи, че осигуровките може да се намаляват с по 2% годишно и в края на мандата да са по-ниски с 4-5%. Според финансовия министър Пламен Орешарски възможностите също не са големи, защото, ако осигуровките намаляват, трябва да се мисли как да се компенсират приходите на НОИ. Със същата теза бившият социален министър Иван Нейков предложи идеята държавата да подпомага работодателите, като поема половината от размера на работодателската част от осигурителната вноска за период от 10 години. Плюсът за работника ще бъде това, че неговата вноска няма да продължи да расте, както е заложено. За реализирането на тази идея ще са необходими 1.2 млрд. лв. годишно от държавния бюджет - средства, които сега работодателят или отделя, или крие, обясни Нейков. След време ръстът на заплатите ще доведе до това, че вноските на работодателя и на работника ще бъдат достатъчни като приходи в осигурителната система и държавата ще излезе от нея по естествен път, тъй като участието й вече няма да е необходимо. Зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Владимир Пенков посочи, че не трябва да се гледат само данъчните ставки, а и облекчения при амортизациите, въвеждането на семейното подоходно облагане. Вместо да се отиде към намаляване на данъците, има вероятност те да се увеличат, посочи директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. От ОДС предлагат през 2006 г. доходите да се облагат с данък с три ставки - нулева, 10 и 17%, корпоративният данък да слезе от 15 на 10%, ДДС - на 18%. Добрите европейски примери показват, че осигурителната тежест в Ирландия е между 10.75 и 16.75%, корпоративният данък в съседната на България Сърбия е 10%, а в Черна гора - дори 9%. Общо 15 страни, членки на ЕС, имат по-нисък ДДС от България, а Румъния въведе единна ставка от 16% за личните данъци.
Източник: Пари (19.09.2005)
 
Китай ще произведе 25% повече стомана през тази година, но нарастването трябва да бъде забавено през следващата, каза в петък президента на най-голямата в страната компания за производство на стомана (Baosteel). “Продукцията за тази година може да достигне 340 млн тона. Готовата продукция в стоманодобивния сектор се е увеличила с по 20% годишно през последните 4 години. Не мисля, че догодина нарастването ще е същото.”, каза Сю Лъдзян, президент на Baosteel Group. Според официалните данни през 2004 г. в Китай, страната, поглъщаща една четвърт от световната стомана, е произвел 273 млн тона стомана. Производството на стомана в Китай, най-големия производител на метал в света, вече се е увеличило с 28% за осемте месеца на 2005 г. до около 225 милиона тона. Очаква се Baosteel Group да продаде стомана за 120 млрд юана (14.9 млрд щ.д.) през тази година, докато капацитетът на страната за производство на стомана ще се повиши до 23 млн тона до края на годината. Компанията майка на Baoshan Iron & Steel Co. Ltd. - Baosteel Group, е едната от двете компании с капацитет от 30 млн тона годишно, както е записано в плана на Китай за консолидиране на стоманодобивния сектор. Другата е Anben Iron & Steel Group, гигантът, формиран от августовското сливане на дружествата майки Angang New Steel Co. Ltd. и Bengang Steel Plates Co. Ltd., които преди бяха съответно втория и петия по големина производител на стомана в Китай. “Китайската стоманена индустрия е доста фрагментирана. Но в движещият се нагоре железодобивен сектор се наблюдава висока степен на концентрация, както се случва и в някои отрасли, изпитващи проблеми, като автомобилостроенето”, отговори Сю на въпроса как сливането на Anben ще се отрази на Baosteel. “Така че има място за повече от една компания като Baosteel”. Но Baosteel все още трябва да получи зелена светлина за своя най-нов проект – нов завод за производство на 10 млн тона стомана, който компанията се надява да построи в провинция Кантон. “Вече сме поискали одобрение на проекта. Но Централната власт има доста ограничителна политика за нови проекти през тази година, така че оше не са ни отговорили”, каза още Сю.
Източник: Други (19.09.2005)
 
Ръстът на икономиката за първото шестмесечие е 6,2%, съобщиха от Националния статистически институт. Той е най-голям от седем години насам. През първото шестмесечие на 1998 г. ръстът е бил 9,9%. Брутният вътрешен продукт (БВП) за първото полугодие достига 18,428 млрд. лв., като нараства с 6,2% спрямо същия период на миналата година, обясни Тодор Тодоров, директор "Национални икономически сметки и баланси" в НСИ. С най-голям принос за растежа на икономиката са индустрията и услугите. Заложеният в бюджета ръст на БВП е 5,3% за цялата година. През първото тримесечие на тази година ръстът бе 6%. Според експерти от НСИ ръстът може да намалее до края на годината заради високите цени на петрола и неблагоприятните условия за аграрния сектор. Частният сектор е създал 77,9% от стойността в икономиката, като има реално увеличение от 10,8% спрямо първите шест месеца на 2004 г. 22,1% от добавената стойност в икономиката са от обществения сектор. Това е с 6% по-малко от първите шест месеца на миналата година.
Източник: Сега (20.09.2005)
 
Новият собственик на "Кремиковци" - индийската компания "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL), иска да доставя за металургичния комбинат черни коксуващи се въглища от Австралия. За това съобщи агенция "Блумбърг", като се позова на изказване на Амриш Гоел, генерален мениджър на отдела за глобалните стратегически ресурси на "Испат интернешънъл", третия по големина производител на стомана в Индия, която е собственост на "Глобъл стийл". Коксът се използва като енергиен ресурс в стоманодобива. Индийската компания иска да купува общо 6.5 млн. тона кокс годишно от април 2006 г. за заводите си в България, Босна и Индия, информира "Блумбърг". В плановете на "Глобъл стийл" влизат и придобиването на въгледобиви. Само в Индия потреблението на стомана се очаква да нарасне два пъти през следващите седем години. Правителството в Делхи вече помоли местните държавни производители да увеличават продукцията си с десет процента годишно, за да може да се посрещне търсенето на пазара. Цената на кокса нарасна два пъти и достигна рекордните 125 долара за тон от 1 април тази година заради силното търсене в Китай и другите развиващи се икономики. Очакванията са високите нива да се запазят и през следващата година, тъй като не се очаква отслабване на потреблението. Австралия е най-големият износител на въглища в света. Износът на кокс на страната се очаква да нарасне с 64% до 5.3 млрд. щатски долара до 30 юни 2006 г., показват данните на австралийската дирекция на земеделието и ресурсите.
Източник: Дневник (20.09.2005)
 
Най-големият производител на стомана в Китай - Baoshan Iron & Steel Co. (Baosteel), разкри своите планове да увеличи производството на сурова стомана до 30 млн тона годишно до 2008 г. и да изкупи производтсвените съоръжения в Шанхай. Новата стратегия бе положена от председателката на Baosteel Group Сие Чихуа, съобщи China Daily в неделното си онлайн издание. Като част от плана компанията ще закупи същестуващите съоръжения за производство на стомана в Шанхай и околните региони, вместо да строи нови производствени линии, се казва още в доклада. Генералният директор на групата Сю Чандзян каза, че Baosteel ще произведе 23 млн тона сурова стомана до края на годината с печалба от стоманения бизнес и свързаните с него дейности, възлизаща на 120 млрд юана (14,48 млрд щ.д.). Според вестника Baosteel, ключовият доставчик за националното автомобилопроизводство, също така планира построяването на завод нов стоманодобивен завод в Джандзян, крайбрежен град в южната провинция Кантон, където търсенето е високо. В съобщението се казва още, че годишната продукция на новия завод, ще бъде 20 млн тона. Нетната печалба на Baosteel за първата половина на годината се е увеличила с 49,06% в сравнение с миналата година до 7,15 млрд юана на фона на силен растеж в търсенето на стоманени продукти.
Източник: Други (20.09.2005)
 
Производството на неръждаема стомана в световен мащаб достигна 12.9 млн тона за първата половина на годината, съобщиха от Международния форум Неръждаема стомана (ISSF). Това е увеличение с 5.5% в сравнение с първата половина на 2004 г. През първата половина на 2005 г. Азия е единствения район в света с увеличение в производството на неръждаема стомана. Продукцията в региона отбелява увеличение от 13,4% до 6,5 млн тона. Движещите сили са Китай, където производството на неръждаема стомана нарастна с 54%, и Индия, бележеща ръст от 10%, съобщи форума. Вторият по обем на производство регион е Западна Европа/ Африка. Районът е произвел 4,9 млн тона сурова неръждаема стомана през първата половина на 2005 г., което е спад с 0.4% спрямо същия период на 2004 г. Но производството през първата половина на 2004 г. беше повлияно от стачки в два от основните заводи за неръждаема стомана. Северна и Южна Америка също отбелязаха спад в производството с 2,2% до 1,5 млн тона. Количеството е Централна и Източна Европа намалява с 24,7% до 118 000 тона. Това се дължи предимно на намалението в руското производство, според ISSF. Спадът се очертава ясно в темпа на растеж, когато се сравнят по тримесечия 2004 и 2005 г., което се дължи главно на по-слабото от очакваното икономическо развитие. Организацията предположи, че търсете също може да бъде засегнато от по-високите цени на неръждаемата стомана, породени от увеличението на стойността на суровия продукт. В глобален аспект темпа на растеж на неръждаема стомана е 7,5% в края на първото тримесечие на 2005 г. в сравнение със същия период на 2004 г. Общото количество на произведена сурова неръждаема стомана през първото тримесечие на 2005 г. е 6,5 млн тона. Анализът само на второто тримесечие показва, че ръстът е намалял повече от два пъти до 3,6%. Общото количество на продукцията през второто тримесечие на годината е 6,4 млн тона, като всички региони отбелязват спад в производството в сравнение с предишния период. В азиатския регион ръстът през второто тримесечие е 12,9%. От ISSF съобщиха, че очакват и по-нататъшен спад през цялата година в производството на неръждаема стомана. Нова прогноза за 2005 и 2006 г. ще бъде направена след срещата на борда на ISSF в Сеул, която ще се проведе на 4 Октомври.
Източник: Други (20.09.2005)
 
Клъстър Средногорие Мед официално бе учреден, съобщи изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков, който стана председател на бизнес сдружението. Сред учредителите са изпълнителните директори на Челопеч майнинг, Кумерио мед, Елаците мед, както и кметовете на общините Пирдоп, Златица и Панагюрище. Една от първите задачи на клъстъра е газификацията на Централно Средногорие.
Източник: Пари (20.09.2005)
 
Подписи срещу златодобива Подписи срещу златодобива от Ада тепе събират в Крумовград. Инициативата е на общинската администрация и върви до сряда по населените места в общината. Параф полагат хората, които подкрепят решение на общинския съвет да не се подкрепи предложението за добив на злато от рудника край града. Причината е, че канадските инвеститори от "Дънди прешъс металс" не гарантират спазването на нормите за качество на околната среда. Съветниците предлагат на екоминистъра да вземе под внимание становището на ОбС-Крумовград.
Източник: Стандарт (21.09.2005)
 
ПРЕМАХВАТ КОМПЕНСАЦИИТЕ ЗА ВРЕДЕН ТРУД Промени в Кодекса на труда, гласувани вчера на първо четене от парламента, заменят понятието компенсации за вреден труд с мерки за превенция на риска. Промяната е под натиска на ЕС, според който е недопустимо да съществува вреден труд. Има професии, в които лошите условия е невъзможно да се избегнат, и затова трябва да се създадат механизми за превенция на здравните рискове, обясни председателят на парламентарната комисия по социална политика Хасан Адемов. Намалено работно време, допълнителен платен отпуск и допълнителна храна ще се ползват само за работа, при която не е възможно да се предотврати или ограничи рискът за живота и здравето на работещите, гласят новите текстове в кодекса. В шестмесечен срок ще бъдат разработени три наредби, в които ще се посочва кои професии и при какви условия ще ползват тези привилегии. Все още без решение остава въпросът с добавките към заплатите на работещите в лоши условия на труд. Повече от година социалните партньори не могат да постигнат съгласие. Синдикатите искат да запазят сегашното положение. Бизнесът обаче е твърдо против задължителното допълнително заплащане.
Източник: Пари (21.09.2005)
 
Производството на стомана през август бележи ръст спрямо същия месец на миналата година Световното производство на стомана в 61 държава, отчитащи се пред Международния институт за желязо и стомана (IISI) възлиза на 91.4 млн.м.т през август. Производството бележи ръст от 6.1% в сравнение със същия период на 2004 г. Производството в Китай за първите осем месеца на 2005 г. е в размер на 224.9 млн.м.т., или с 28.2% повече в сравнение с първите осем месеца на 2004 г. Общото производство в регион на Азия през август достига 48.7 млн.м.т., т.е. то нараства със 17.7% спрямо август 2004 г. Производството на сурова стомана в Германия възлиза на 3.3 млн.м.т. за въпросния месец и бележи спад от 14.1% в сравнение с август 2004 г. За периода януари-август 2005 г., в Германия са произведени общо 29.7 млн.т. стомана или с 4.3% по-малко спрямо същия период на 2004 г. През август, Франция е произвела 1.2 млн.м.т. сурова стомана, което е с 1.4% по-малко от август 2004 г. Общото производство в страните-членки на ЕС за първите осем месеца на 2005 г. е в размер на 124 млн.м.т., или с 3.4% по-малко от съответния период на миналата година. Производството в САЩ през август възлиза на 7.7 млн.м.т. – с 8.4% по-малко в сравнение с август 2004 г. Производството в Канада е в размер на 1.2 млн.м.т., което представлява спад от 10.8% в сравнение с август 2004 г. За същия месец, в Бразилия са произведени 2.6 млн.т. сурова стомана – отново с 8.5% по-малко отпреди година. Общото производство в Бразилия за периода от началото на годината до края на август е 21.1 млн.м.т., или с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на 2004 г. (източник: Engineering News)
Източник: Други (21.09.2005)
 
POSCO ще намали цените на стоманените продукти с 6-9& поради ръстът на вноса от Китай Южнокорейският производител на стомана POSCO ще намали местните цени на стоманените продукти с до 9%, поради увеличеният внос на стомана от Китай и високото ниво на запасите, съобщи компанията (пети по големина производител на стомана в света) в четвъртък. Цените на POSCO на горещо-валцуваните стоманени намотки ще паднат с 8.2% до 550 000 вона (535 щ.д.) на тон, в сравнение с 595 000 вона в момента. Намалението, което ще бъде в размер на 6 до 9% и ще засегне 11 различни видове стоманени продукти, ще влезе в сила считано от 26 септември. От началото на миналата година, POSCO увеличава местните цени на стоманата на четири пъти, в резултат на което цените на горещовалцуваните намотки скочиха с 68%. Сега, POSCO намалява цените, на фона на общата световна тенденция на увеличение, поради нормализирането на нивата на запасите и скока на цените в Европа и Америка. Mittal, най-голямата стоманодобивна групировка в света, миналата седмица съобщи, че ще увеличи цените на стоманата е Европа с 25-35 евро на тон за четвъртото тримесечие, в зависимост от пазара и продукта. (източник: Reuters)
Източник: Други (22.09.2005)
 
US Steel прогнозира по-ниска печалба U.S. Steel Corp. заяви, че по-високите цени на природната газ и на скрапа, в комбинация с намалените размери на доставките на плоска валцувана стомана най-вероятно ще доведат до по-ниска от очакваната печалба за третото тримесечие на годината. Цените на плоската валцувана стомана през третото тримесечие бяха по-ниски в сравнение с второто тримесечие, което доведе до снижаване на цените на спот-пазара, съобщиха високопоставени служители на американската компания. В сравнение с второто тримесечие, през октомври се очаква значителен спад в приходите от плоска валцувана стомана и от европейските сегменти на U.S. Steel. Служители на компанията също така заявиха, че реконструкцията на една от доменните пещи в завода в Гари, Инд., трябва да бъде завършена в началото на декември. Пещта се очаква да произвежда около 9 200 т дневно през януари. U.S. Steel експлоатира миниата Minntac в Mountain Iron и Keewatin Taconite в Югоизточна Минесота. (източник: News Tribune)
Източник: Други (22.09.2005)
 
Mittal купува дял в китайската Valin Mittal Steel Co., най-големият производител на стомана в света, получи одобрение за закупуването на дял на стойност 2.56 млрд.юана (316 млн.щ.д.) в китайската Hunan Valin Steel Tube & Wire Co., увеличавайки дела си на световния пазар на продукта. Базираната в Ротердам, Холандия Mittal ще бъде вторият по големина акционер в Hunan Valin, с дял от 36.7%, съобщи регистрираното на борсата поделение на деветия по големина производител на стомана в Китай в съобщение на Шънджънската фондова борса. Mittal, която има заводи в 14 страни и над 160 000 служители по цял свят, търси възможности за поглъщане на други компании на фона на растящото търсене в Китай – най-големият производител и потребител на стомана в света, и Индия. Китай планира да закрие по-малките предприятия за производство на стомана и да предизвика сливания, с цел създаването на две компании с капацитет от над 30 млн.т. стомана годишно всяка. Този план трябва да бъде реализиран до 2010 г, съобщи правителството в края на юли. (източник: Xinhua)
Източник: Други (23.09.2005)
 
Чешките антимонополни служби позволиха на Евраз да придобие Vitkovice Steel Чешките антимонополни служби в петък съобщиха, че са одобрили безрезервно придобиването на местния производител на стомана Vitkovice Steel от страна на руската Евразхолдинг в сделка на стойност 7.05 млрд.крони (289.9 млн.щ.д.). “С изключения не съществуващите квоти за внос, няма какво да попречи на потенциалните конкуренти да навлязат на чешкия пазар, така че смесеното дружество ще продължи да среща конкуренция на пазара,” съобщи службата. Евраз спечели търга организиран от правителството за 99% от Vitkovice, един от най-големите производители на стоманени листи в Европа, но придобиването беше прекратено с решение на чешкия съд по настояване на един от кредиторите на бившата централа на Vitkovice Steel. Правителствени служители се изказваха, че проблемът трябва да бъде решен скоро и че нищо не бива да пречи на руската компания да придобие активите. Това ще е най-голямата руска инвестиция в Чехия. Vitkovice Steel произведе 870 000 т стоманени продукти миналата година, което се равнява на около 6% от общото производство на Евраз. Mittal Steel, която беше отстранена от търга за Vitkovice Steel, заплаши, че ще оспорва избирането на Евраз за победител пред ЕС. (източник: Reuters)
Източник: Други (24.09.2005)
 
Украйна налага мито в размер на 30 евро/т върху износа на стоманен скрап за Молдова Правителството на Украйна в най-скоро време че изключи износът на стоманен скрап от режима за свободна търговия с Молдова, и ще наложи износно мито в размер на 30 евро на тон, съобщи източник от украинското министерство на икономиката в петък. Ходът е вследствие на фактът, че Молдова извършва нелегален реекспорт на украински скрап на световните пазари, обясни въпросният източник. Украинският скрап по принцип трябва да се изнася без мито в стоманения завод Рибница в Молдова, но служителят от министерството заяви, че Украйна е разбрала, че Молдова осъществява реекспорт на скрапа в трети страни. През 2004 г. в Украйна са произведени 16.15 млн.м.т. скрап. Местното потребление е в размер на 13.7 млн.т., а износът – в размер на 2.45 млн.т. Най-големият вносител на украински скрап е Турция (1.34 млн.т.), следвана от Молдова (665 700 млн.т.) и Египет (307 000 т.). Износът на скрап за Молдова, стимулиран от липсата на износно мито, се удвои в периода между 2002 и 2004 г. “Със сигурност Молдова е практикувала реекспорт, няма съмнение. Това е една черна дупка и ние възнамеряваме да прекратим тази практика. Повечето от скрапа така и не е стигал до Рибница. Изнасяйки над 600 000 т скрап годишно без мито за Молдова, ние си създадохме един силен конкурент на световния пазар на скрап,” обясни министерският служител. (източник: VWD)
Източник: Други (24.09.2005)
 
Венецуела създава държавна стоманодобивна компания Президентът на Венецуела Хуго Чавез в неделя съобщи за план на правителството да основе нова държавна стоманодобивна компания. В интервю, излъчено по радиото и телевизията, президентът съобщи, че правителството ще инвестира 1 млрд.щ.д. в дружеството. Новата компания ще осигури хиляди работни места и ще помогне за “ефективното и отговорно” оползотворяване на изобилните ресурси на Венецуела. (източник: Xinhua)
Източник: Други (25.09.2005)
 
България е втора по ръст на кредитите за последните три години България е втора по ръст на кредитите в нововъзникваща Европа, се посочва в доклада на Международния валутен фонд (МВФ) за глобалната финансова стабилност. Средно за последните три години кредитите у нас са нараснали с 46,8%. Ръстът е близо три пъти по-голям, отколкото в Гърция, която е с най-голямо увеличение на заемите сред страните в Западна Европа. По кредитен ръст в региона страната отстъпва само на Беларус (70,2%). Средното увеличение на заемите в региона е 27,7%. За разлика от останалите държави, където кредитирането расте с бързи темпове, у нас делът на необслужваните заеми е по-висок - 7,1%. Като член на МВФ България вероятно ще трябва да отпише около $105,5 млн. дълг на най-бедните държави, стана ясно по време на годишната среща на МВФ и Световната банка. Сред по-големите длъжници на България от тази категория държави са Никарагуа ($72 млн.), Етиопия ($11,6 млн.), Танзания ($10,8 млн.), Мозамбик ($7,8 млн.). Българска делегация начело с финансовия министър Пламен Орешарски е във Вашингтон.
Източник: Сега (26.09.2005)
 
6.2% икономически ръст за полугодието Брутният вътрешен продукт на България за първото полугодие на 2005 г. се увеличи с 6.2% спрямо същия период на 2004 г. и възлиза на 18.4 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт. Това е най-високият растеж, постигнат в страната от 1998 г. насам, когато за периода януари - юни растежът беше 9.9% на годишна база. Спрямо първото тримесечие на тази година ръстът на БВП за второто е 6.4%. За април - юни тази година брутната добавена стойност (БДС) се увеличава с 6.6% на годишна база. БДС в секторите на индустрията и услугите нараства съответно с 8.8% и 6.9%, докато в аграрния сектор намалява с почти 4%.
Източник: Капитал (26.09.2005)
 
Новото ръководство на Кремиковци представя плановете за развитието на компанията Новото ръководство на “Кремиковци” АД ще представи на работна закуска плановете за развитие на компанията. Събитието ще се състои утре от 10,30 ч. в зала “Витоша” на “Кемпински Хотел Зографски”, бул. “Джеймс Баучер” №100, съобщиха от пресцентъра на “Кремиковци” АД. На 15 август т.г. беше проведено Общо събрание на акционерите на “Кремиковци” АД, на което беше извършена промяна в ръководството на компанията. В мениджмънта на металургичното дружество влезе един от най-големите световни производители на стомана – Global Steel Holding Limited (GSHL). Компаниите в структурата на GSHL произвеждат приблизително 12 млн. тона стомана годишно. Капиталите на холдинга възлизат на 8 милиарда долара, разпределени в 12 стоманодобивни комплекса.
Източник: Агенция Фокус (26.09.2005)
 
Радослав Ковачев и Георги Иванов, търговски представители на "Стомана индъстри": Армировъчната стомана SD отговаря на всички европейски изисквания Г-н Ковачев, г-н Иванов, бихте ли запознали нашите читатели с новостите при "Стомана индъстри"? - Радослав Ковачев (Р.К.): Фирма "Стомана индъстри" е традиционен и основен производител на армировъчни стомани за България и региона. От създаването си до момента предприятието успя да се наложи на пазара като коректен и надежден партньор в търговията с черни метали. След закупуването на "Стомана индъстри" от гръцката фирма Sidenor бяха направени сериозни инвестиции, които доведоха до положителни промени както в пазарната структура, така и в качеството на продуктите. Организирането на изцяло нов склад за готова продукция и създадената организация за непрекъснат контрол на качеството доведоха до по-добрите резултати през последните месеци. На територията на предприятието работи нов отдел за организация на вътрешния пазар, чиято основна цел е все по-качественото обслужване на клиентите и налагане продуктите на пазара. - Георги Иванов (Г.И.): С оглед на нарастващите инвестиции в страната ни и стартирането на нови и все по-големи инфраструктурни проекти основният продукт, който фирмата ни има за цел да наложи и предлага на пазара, е армиращата стомана в нейните две основни разновидности - на кангали и на пръти. Освен "Стомана индъстри" Sidenor притежава още два завода, които произвеждат тези видове продукти и ги предлагат на българския пазар. Кои са основните характеристики на армиращите стомани? - Р.К.: Всички армиращи стомани отговарят на следните международни стандарти за качество: EN, DIN, ASTM, JIS, BS, Lloyd’s Register и др. Също така работим със сертификат за качество ISO 9001:2000, удостоверен от TUV. Основният отличителен белег на армировъчните стомани е тяхното качество, което се обуславя от следните параметри. На първо място, методът на производство Tempocore, който, най-общо казано, се изразява в специалната допълнителна термообработка на метала. Този процес увеличава механичната якост на повърхностния слой на продукта, като същевременно сърцевината остава гъвкава и по-мека. Това от своя страна води до повишена устойчивост и гъвкавост при натоварвания като земетресения, усуквания, огъване и други. Имайки предвид, че регионът на България е с повишена сеизмична активност, тези характеристики са от особено значение и това е основното, на което се набляга. Изискванията, които поставят съвременните стандарти (като DIN 488, Eurocode 8), насочиха Sidenor към производството на армировъчна стомана с марка S500s SD (superior ductility), отличаваща се с по-висока пластичност и якост, които са съвкупност от следните характеристики: общо удължение при максимално натоварване; съотношение между якост на опън и граница на провлачване; съотношение между действителната и номиналната граница на провлачване. Благодарение на отличните технически познания и напълно контролирания производствен процес армировъчната стомана SD превишава съвременните изисквания за пластичност дори и на най-строгите европейски стандарти и норми за проектиране. - Г.И.: Друг характерен белег на армировъчната стомана SD е нейната специфична маркировка, която се поставя върху всеки един прът готова продукция. Тази маркировка се характеризира с това, че стоманата SD (superior ductility) има две надлъжни ребра и допълнително напречни ребра от двете страни, които са противоположно ориентирани. Съгласно стандарта DIN488 от едната страна наклонът на ребрата към оста на пръта е еднакъв, а от другата страна наклонът е променлив и редуващ се през едно ребро. От страната на паралелното оребряване армировъчната стомана е белязана с маркировките 8/14 или 8/24, съответстващи на продукцията на заводите в Солун и Алмирос. Висококачествената армировъчна стомана на Sidenor SA е маркирана със знака SD (superior ductility) от страната на паралелното оребряване за по-лесна идентификация на всеки етап от нейната дистрибуция, складиране и употреба. Кои са основните клиенти и проекти на продуктите на "Стомана индъстри"? - Армировъчните стомани, предлагани от "Стомана индъстри", са в основите на новото софийско летище и на новата отсечка на метрото. Сградите на развлекателния център „Мол”, „Соравия”, "Арена 2", "Бизнес парк София" и други са построени със същите тези продукти. В момента сме в преговори за доставка на армировъчни стомани за новия проект на автомагистрала „Люлин”. Какво предвижда „Стомана индъстри” като бъдещи инвестиции с цел подобряване на обслужването и качеството на предлаганите продукти? - Планираме на територията на фирмата ни да заработи нова линия „Даниели” за производство на армиращи стомани с приблизителен годишен обем 500 000 тона, които ще ни утвърдят като водещ производител в балканския регион. Тази инвестиция до момента е на стойност 35 млн. евро, като в бъдеще се предвиждат и допълнителни инвестиции с цел увеличение на асортимента и обема. В заключение използваме случая да отправим покана към нашите партньори и приятели да ни посетят на есенния Международен пловдивски панаир.
Източник: Строителство Градът (26.09.2005)
 
US корпорации търсят партньори в България Осем от най-големите американски компании в сферата на водите и енергетиката проведоха общо 50 срещи с потенциални български партньори на семинара "Възможностите във водния сектор в България", организиран от Търговската мисия на САЩ и Българския форум на бизнес лидерите. В България за събитието пристигнаха генералните мениджъри на General Electric, Quest Management International, Emerging Markets Group, HACH Lange, EcoLinks, Fitch Ratings и Ceratox. Те се срещнаха с топ мениджърите на компании като АЕЦ "Козлодуй", "Кремиковци", "Марица-изток 3" и Umicore Med. Американските компании търсят партньори, купувачи или представители.
Източник: Стандарт (27.09.2005)
 
Работник пострада тежко при злополука в "Стомана Индъстри" Електрошлосер е обгорял при злополука в "Стомана Индъстри", съобщи Томчо Томов, завеждащ "Връзки с обществеността" в дружеството. Инцидентът станал в 22 ч. в неделя. На разпределителна подстанция изгаснало осветлението. Дежурният електрошлосер Велислав Крумов /35 г./ се опитал да отстрани аварията, като започнал да подменя предпазители, без обаче да изключи напрежението. Образувала се волтова дъга, последвало късо съединение, от което мъжът получил 95% изгаряния. Пострадалият бил закаран в "Пирогов" и в момента е в кома, каза Томов. Крумов е опитен работник, твърдят от ръководството на металургичното дружество. Според Томов напоследък трудовият травматизъм се е увеличил сред опитните работници, защото подценявали технологичните изисквания. Ще засилим контрола и мерките за спазване на правилата за безопасност на труда, като ще ги обвържем със заплащането, подчерта той. (източник: dnes.bg)
Източник: Други (27.09.2005)
 
GSHL инвестира над 300 млн. долара в Кремиковци През следващите четири години Global Steel Holding Limited (GSHL), новият собственик на Кремиковци АД, ще инвестира общо над 300 млн. долара за развитие на дружеството, заяви на организираното днес представяне на плановете на компанията председателят на Управителния съвет и изпълнителен директор на холдинга Алок Гупта. За ремонт на съществуващите инсталации ще бъдат дадени между 60 и 70 млн. долара, още толкава пари ще се се изхарчат по екологични проекти, а за подобряване на производството и увеличаване на печалбата ще бъдат инвестирани 180 млн. долара, каза Алок Гупта. До 2007 година вредните емисии на комбината ще бъдат намалени наполовина, съобщиха още от дружеството. Предвижданията са до една година продукцията да се увеличи с от 30-40 процента до около 1,6 млн. - 1,7 млн. тона. В следващите четири години се очаква производството да нарасне със 100 процента от сегашното равнище. Алок Гупта каза, че засега новите собственици не смятат да отписват "Кремиковци"АД от списъка на публичните дружества и акциите на компанията ще се търгуват на фондовата борса. Той добави, че все още няма решение как ще се развиват заводите на "Кремиковци" в Косово и Македония. Наблюдаваме внимателно региона и възможности за нови инвестиции, каза Алок Гупта, запитан дали холдингът има намерение да инвестира в Чехия. "Кремиковци" внася суровини от цял свят - желязна руда от Бразилия, кокс от Украйна, въглища от Украйна и Русия, каза Гупта. В следващите години Кремиковци ще се стреми да продава повече на българския пазар и ще изнася на досегашните си пазари - Испания, Италия, Гърция, Португалия и други страни в ЕС както и в Китай. Не се предвиждат съкращения в комбината, каза Гупта. През септември заплатите на работниците и служители са увеличени с 6 процента и сега средното възнаграждение е 700 лв. Ще изплащаме старите и новите задължения на фирмата, заявиха шефовете на "Клемиковци". Днес на фондовата борса акциите на "Кремиковци" поскъпнаха с 5,81 на сто до 20,96 лв. средна цена.
Източник: БТА (28.09.2005)
 
"Алкомет" модернизира производството с 15 млн. долара Шуменският производител на алуминиеви и валцови продукти „Алкомет" ще инвестира общо 15 млн. долара до края на следващата година, съобщи мениджърът по продажбите на компанията Мая Чиликова. Това стана по време на Международния технически панаир в Пловдив. Вложенията са част от общата инвестиционна програма на компанията и целта им е да доведат до модернизирането на производството, до увеличаване на капацитетa и качеството. Компанията се развива основно в две насоки - в производството на валцови изделия от алуминий и на пресови продукти. Част от инвестицията миналата година е била насочена към производството на алуминиево фолио. С това компанията откри сериозна ниша, в която има намерение да заздрави присъствието си на европейския пазар, обясни Чиликова. С вложените средства се е увеличил капацитетът на производството на този продукт и в момента компанията произвежда 1000 - 1100 т домакинско алуминиево фолио на месец. Тази година е модернизирано и производството на пресовите продукти, като в резултат на това капацитетът се е увеличил повече от два пъти. Общият размер на направените и предвидените оттук нататък инвестиции е близо 50 млн. долара, обяви Мая Чиликова. Най-големите вложения са направени през 2002 и 2003 г., когато дружеството е инвестирало средно по 10 млн. долара в модернизация. Целта ни е да постигнем пълно комплектоване на производството, за да гарантираме по-добро обслужване на клиентите, обясниха от компанията. В резултат на модернизацията капацитетът на двата цеха се е увеличи между 30 и 50 на сто в зависимост от производствените линии. През настоящата година 60 на сто от продуктите на „Алкомет" са изделия от фолио, близо 10 на сто - ленти, и още толкова алуминиеви листа. Над 17 на сто от производството е на профили и над 3 на сто - на тръби.
Източник: Дневник (28.09.2005)
 
БИЗНЕСЪТ И СИНДИКАТИТЕ СКОЧИХА СРЕЩУ ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА Синдикатите и работодателите са готови да водят заедно дела срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заради увеличаването на цените на природния газ. Това каза лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов на среща с представители на най-засегнатите от поскъпването на газа отрасли - металургични предприятия, торови заводи, добив и обработка на нерудни минерални изкопаеми. Срещата се състоя часове преди закритото заседание на комисията, на което трябваше да се приеме предложението на Булгаргаз цената на природния газ да се увеличи от 1 октомври с 22.54%. Решение за това обаче не беше взето, както и за предвижданото поскъпване на тока за фирми потребители на ниско и средно напрежение. Подобно драстично увеличение ще доведе до съкращаване на работни места, замразяване на заплатите, силно ще повиши себестойността на продукцията на енергоемки отрасли и там, където природният газ е основна суровина за производство, алармираха работодателите. Фирмите, които работят по международни договори, сключени по стари цени, очакват да понесат огромни загуби. Ако увеличението се приеме, потърпевшите работници и техните работодатели ще започнат протести пред порталите на предприятията, се заканиха от КНСБ. Драстичното поскъпване на газа ще доведе до срив в металургията, въпреки че в момента тя е много рентабилна, заяви Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия. 37% от общото потребление на газ е в този отрасъл и когато цената му стане неизгодна, фирмите ще преминат към по-евтини енергоизточници като мазут и твърди горива. Това ще има негативен екологичен ефект и компаниите няма да могат да отговорят на европейските екоизисквания. Над 6% ще се повиши себестойността на продукцията на Кремиковци вследствие поскъпването на газа, каза членът на УС на комбината Божко Божков. До края на годината дружеството ще работи на загуба. Под съмнение е изпълнението на инвестиционната програма, тъй като при приватизацията цената на горивото е била 170 лв. на 1000 куб. м, а сега вече е 280 лв. От Агрополихим пресмятат над 18%-но поскъпване на готовата продукция, което означава по-високи с 35-40 лв./т цени на торовете за вътрешния пазар. Това ще доведе до оскъпяване на пшеницата с над 6% и покачване на цените на килограм хляб с близо 7%, заяви Васил Александров, изп. директор на Агрополихим. До 50% ще нарасне планираната загуба на предприятието по договори за износ. Възможно е спиране на редица инсталации. Подобни са прогнозите и от димитровградския торов завод Неохим. От Каолин АД очакват над 1 млн. лв. годишна загуба заради поскъпването на газа и отделно нарастване на годишните разходи с 200 хил. лв. от 5%-ното увеличение на цените на еленергията средно напрежение. Фирмата не изключва 150 работни места да бъдат съкратени. Проблемът е, че пазарът не е либерализиран и Булгаргаз е монополист при вноса на природен газ, обобщи Константин Стаменов от Стомана индъстри АД.
Източник: Пари (28.09.2005)
 
Шлосер обгоря тежко Шлосер обгоря тежко при злополука в пернишкото предприятие “Стомана Индъстри” вчера. 35-годишният Велислав Крумов е откаран в Пирогов с 90% изгаряния по тялото и в кома. При инцидента се образувала волтова дъга и от късото съединение мъжът обгорял. Работникът е пренебрегнал правилата за безопасност, коментира Томчо Томов, ръководител на отдел Човешки ресурси.
Източник: Стандарт (28.09.2005)
 
Собственикът на "Кремиковци" консолидира отчетите на филиалите си Индийският собственик на металургичния комбинат "Кремиковци" - "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL), планира да консолидира балансовите отчети на всички свои подразделения, включително и този на "Испат индъстрис" (Ispat Industries), през следващите шест до девет месеца. GSHL притежава осем филиала в общо шест държави - България, Индия, Босна, Филипините, Либия и Нигерия. За това съобщи финансовият ежедневник "Файненшъл експрес". С реализирането на операцията ще се увеличат активите на дружеството и чрез увеличението на мащаба ще се постигне по-висока възвращаемост от тях, по думите на Прамод Митал, един от двамата братя собственици на компанията, по време на годишното общо събрание на "Испат". Индийското дружество е най-голямото предприятие в структурата на холдинга на двамата представители на фамилията Митал. Прамод признава, че основната цел на обединяването на финансовите резултати на GSHL е да се подпомогнат бъдещи придобивания, които ще прави компанията. В момента "Глобъл стийл" иска да купува мини за добив на желязна руда. Експерти на пазара изчисляват активите на GSHL на 7-8 млрд. долара. От изказването на Прамод Митал пред акционерите стана ясно, че производственият капацитет на "Испат индъстрис" ще се увеличи от 2.4 на 3.3 млн. тона до следващия месец. Стагнацията на пазара и спада на цените на стоманата през първата половина на годината понижава резултатите на компанията, но въпреки това до края на настоящата финансова година от ръководството на индийското дружество се надяват, че ще регистрират годишен ръст на износа си от 10%. В същото време понижаването на крайните цени на продукцията на "Испат" не беше придружено от спад в стойността на суровините, което допълнително оскъпи производството. Тъкмо поради тази причина компанията отвори завод за окисляване и увеличи производството на горещо валцувана стомана. "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL) стана собственик на "Кремиковци" през август. Сделката стана чрез придобиването на "Финметалс холдинг", който държеше 71% от акциите на металургичния комбинат. Във вторник от ръководството на дружеството в лицето на изпълнителния директор на комбината - Алок Гупта, обявиха, че ще инвестират 300 млн. долара в "Кремиковци" АД през следващите четири години за модернизация и увеличаване на производствения капацитет.
Източник: Дневник (29.09.2005)
 
България - все по-конкурентноспособна България става по-конкурентоспособна, сочи годишният доклад на Световния икономически форум в Давос. В класацията за 2005 г. страната ни се е преместила по този показател с едно място напред и вече е на 58-ма позиция от 117 страни. На първо място отново е Финландия, следвана от САЩ, Швеция и Дания. По отношение на макроикономическата стабилност България подобрява позициите си, минавайки от 54-то на 51-во място. Страната ни обаче бележи изоставане по отношение на корупцията, като се придвижва до 38-мо място. Ниски оценка получаваме и за инфраструктурата, която не допринася за успешното развитие на бизнеса.
Източник: Стандарт (29.09.2005)
 
Работник пострада при злополука в Стомана Индъстри Венелин Крумов, на 35 г., от Перник е настанен в Клиниката по изгаряния на “Пирогов” с 95% изгаряния на тялото след трудова злополука във фирма “Стомана индъстри”. Нещастието е станало на 25 септември към 22 ч в разпределителна подстанция ПС-1, където Крумов отстранявал повреда на осветлението. Без да изключи захранването, той подсилил предпазителите, в резултат на което възниква волтова дъга и го поразява, съобщи пресаташето на фирмата Томчо Томов. Незабавно пострадалият е откаран в “Пирогов”, откъдето лекарите твърдят, че има сериозна опасност за живота му и е в кома. Причините за злополуката са небрежност от страна на работника и нарушаване на инструкциите за работа с електрообзавеждането. Ръководството на “Стомана индъстри” е предприело допълнителни мерки за засилване на личната отговорност на персонала и на контрола по безопасността и здравето при работа. Ще бъдат увеличени инвестициите в условията на труд, съобщи Томов. Всички специалисти и работници от звената по поддръжка на електрообзавеждането ще преминат през допълнителен инструктаж и обучение. Системата на заплащане на труда ще се обвърже и с личната култура и поведение по спазване на изискванията за безопасност и здраве при работа.
Източник: Вяра-Благоевград (29.09.2005)
 
Спад във вноса на стомана в САЩ Вносът на стомана е намалял с 12.4% през август, в сравнение с юли, съобщи в сряда Американският институт за желязо и стомана (AISI). Общият размер на вноса през август е 2.2 млн.т (нетно), вкл. 1.8 млн.т. (нетно) готова стомана, в сравнение с 2.5 млн.т. през юли. През август 2004 г, в САЩ са влезли 3.6 млн.т (нетно) готова и полуготова стомана. Общият внос от началото на годината е намалял с 3.1% в сравнение със същия период на 2004 г. Спот цените на горещо- и студено-валцуваната стомана в САЩ също бележат спад през август за единадесети пореден месец. Цените на горещо-валцуваната стомана са се понижили до около 450 щ.д./т, или с 42.5% по-малко отпреди година. Цените на студено-валцуваната стомана на листи са намелели до около 550 щ.д./т, което представлява спад от 34.3% в сравнение с август 2004 г. (източник: New Tribune)
Източник: Други (29.09.2005)
 
България 12-та като най-благорпиятно място за привличане на преди чужди инвестиции България е 12-та в света като най-благоприятно място за привличане на преки чужди инвестиции /ПЧИ/. Това става ясно от Световния доклад за инвестициите - 2005 г., изготвен от Конференцията на ООН по търговията и развитието /ЮНКТАД/ и програмата за развитие на световната организация ПРООН. Класацията е направена въз основа на специален индекс, включващ 12 показателя за водените в съответната държава политики за привличане на инвестиции, съобщи Нийл Буне, специален координатор на ООН за България. Пред нас са развити държави като САЩ, Великобритания, Канада, Норвегия, Сингапур, Китай и др. България и Румъния са основните получатели на ПЧИ, насочени към Югоизточна Европа. Рекордните 5 млрд. долара, инвестирани в северната ни съседка, се дължат основно на приватизацията на нефтопреработвателната компания "Петром" от австрийската OMV. У нас пък високите нива на ПЧИ бяха достигнати след като "Телеком Аустрия" купи мобилния оператор "М-Тел", а американският фонд "Aдвент" посредством "Вива венчърс" придоби 65 на сто от капитала на БТК, е отбелязано в доклада. С привлечените 2.5 млрд. долара ПЧИ през 2004 г. България е сред първите страни в региона. Те представляват 21 на сто от всички инвестиции в Централна и Източна Европа и 2% от инвестициите на зелено в цяла Европа, каза Пенчо Ненов, зам.-изпълнителен директор на БАИ. Прогнозите показват, че за 2005 г. общо инвестициите в страната ще достигнат 6 млрд. евро. От тях 2.5 млрд. евро ще са чужди вложения.
Източник: Монитор (30.09.2005)
 
Нулевата ставка за реинвестиране на печалбата пак се отлага Няма да има намаление на сега действащата ставка от 15% по корпоративния данък за 2006 г., защото парите не стигат, съобщи зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. По същата причина ще отпадне и предизборно обещаният от БСП нулев данък при реинвестиране на печалбата. Преди да дойде на власт правителството на Сакскобургготски също го обеща, но после се отказа. Решението да има или не нулев данък ще е политическо, уточни Кадиев. Идеята все още се обсъжда, но по-скоро няма да се състои, потвърди и председателят на бюджетната комисия Петър Димитров. Предизборните намерения на НДСВ бяха данък печалба да се намали на 12%, а ОДС предложи 10% за 2006 г. За да бъде компенсиран бизнесът обаче, министерството на финансите обсъжда да се ускорят амортизационните норми за 2006 г. В зависимост от възможностите сградите например ще се отписват не за 25 г., а за 15 г., което ще остави свободни 50 млн. лв. за фирмите. Ако бюджетът позволи, амортизацията ще се ускори на 10 г., което обаче ще струва на бюджета 80 млн. лв.
Източник: Пари (30.09.2005)
 
Дебютанти на Пловдивския панаир Нови играчи в бизнеса правят своя дебют на панаира в Пловдив през тази година. Малки фирми намериха смелостта да представят своята дейност наравно с големите постоянни участници. Това е причината за бума на изложители в Есен 2005, коментират участници. Тазгодишният панаир чупи 15-годишен рекорд по брой фирми и заети площи. От 3170 участници 1314 са български. Те са с 11% повече от миналата година. Докара ни конкуренцията. На панаира се забелязват отсъствията, затова не е добре да пропускаш участие, коментират предприемачи. Изненадващо е, че машиностроителните компании са най-многобройни - 385 са родните фирми от този бранш. Следват ги строителните - 249. Всичко това показва кои са успешните сектори в икономиката, коментира Мая Чиликова, мениджър в "Алкомет"-Шумен. Заводът произвежда изделия за строителството. Само за година вдигнахме производството със 100%, каза Чиликова. Клиентите ни са предимно от Бургас, Варна и Банско, където се строи най-много, добави Георги Пелтеков от "Спарки трейдинг", който предлага електроинструменти. Сред родните фирми преобладават търговците. Особено в машиностроителния бранш. А това не говори добре за икономиката ни, контрира Мариана Печеян, прокурист на ВСК "Кентавър". Компанията има машиностроителни заводи, складове и магазини. Според Мариана Печеян машиностроенето ни е далеч от европейското ниво. Панаирната статистика показва, че 804 от родните фирми са дистрибутори, а само 510 - производители. Въпреки че "Международен панаир-Пловдив" дава специална отстъпка в цената на наетата изложбена площ за производители - те плащат 60 евро на кв. м срещу 90 евро за търговците. Пловдивският панаир е мястото, където най-добре проличава кой кой е в отделните браншове, смята Ангел Бъчваров от "Ондулин". Според него тук веднага става ясно кой е по-добър.
Източник: Стандарт (30.09.2005)
 
Инфлация между 3.5 и 4.5% за тази година Инфлацията в края на годината ще е между 3,5 и 4,5 на сто, сочат прогнозните изчисления на правителството. Сметките представи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след заседание на Министерския съвет вчера, на което се обсъждаха мерки за компенсиране от повишението на цените на топлоенергията и електроенергията. В резултат на по-високите цени на природния газ животът ще поскъпне. Предвижданията са продукцията на металургичната промишленост да са с до 6 % по-скъпи, на хранително-вкусовата, текстилната, дървообработващата, машиностроителната и целулозно-хартиената промишленост - между 3 и 5 на сто, на торовете - между 13 и 16 на сто. Най-тежка ще е кризата за секторите "Енергетика" и "Транспорт", посочи Овчаров. Той уточни, че сметките са правени по цифри, предоставени от браншовите организации. Най-неблагоприятно скъпите горива ще се отразят върху потребителите на електроенергия ниско напрежение, които са 507 хиляди малки и средни предприятия, каза още Овчаров. Инфлацията ще доведе до свиване на потреблението и може да забави икономическия растеж с 0,2-0,3 на сто, прогнозира още той. Единствено земеделските производители ще бъдат компенсирани от държавата с допълнителната субсидия от 10 милиона лева.
Източник: Монитор (30.09.2005)
 
Гръцко-израелска компания ще продава метали в България Гръцката стоманодобивна компания SIDMA е създала смесено дружество в България с водещия в сектора в Израел производител - "Пекър Плада" (Packer Plada). За това съобщи Атинската информационна агенция. Името на джойнт венчъра е SID-PAC, като гърците ще притежават 75% от капитала, а евреите - 25%, се казва в съобщение на SIDMA. Първоначалният капитал на смесеното дружество ще е 200 хил. евро, който след това ще бъде увеличен до 1.3 млн. евро. Компанията ще изгради свой център и дистрибуторска мрежа в страната. "Пекър Плада" e една от 40-те водещи индустриални компании в Израел, с 800 души персонал и продажби на стойност стотици милиони долари годишно. Компанията е специализирана в производството на метали и стоманени изделия за строителството, земеделието, инфраструктурните обекти и потребителските стоки. "Пекър Плада" подържа и производство на керамика и фаянс. Дейността на SIDMA в България се контролира от кипърския филиал на компанията - SIDMA Worldwide. За първата половина на годината гръцката компания отчита 70% спад на печалбата си преди данъчно облагане, амортизации и плащане на лихви, съобщава гръцката преса. Почти същият резултат дружеството регистрира и на годишна основа. С 4% пък се понижават консолидираните й продажби. SIDMA повиши печалбата си с 320% през миналата година, след като консолидираният положителен финансов резултат показа стойност от почти 9 млн. евро. Забележителният ръст на печалбата се дължеше на силното търсене и високите цени на металите на международните пазари. Освен това гръцката компания реализира програма за оптимизиране на производствения процес и намаляване на административните разходи.
Източник: Дневник (30.09.2005)
 
Над 488 млн. лв. влезли в “Кремиковци” за 5 години За да заработи по световните стандарти, в "Кремиковци" бяха инвестирани над 488 млн. лева през последните 5 години, съобщиха от дружеството. Само за 2004 г. размерът на капиталовложенията е 104 млн. лева. Едни от най-значителните инвестиции в "Кремиковци" в последните години бяха пускът на Първа доменна пещ и Производството за непрекъснато разливане на стомана. "Предвид наличната информация досега в дружеството са инвестирани немалки суми. През следващите 4 години ще внедрим нови технологии и ще подобряваме екологичните параметри на нашите съоръжения", обясни председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на дружеството Алок Гупта.
Източник: Монитор (30.09.2005)
 
Производството на стомана в Китай може да скочи с 25% през 2005 и да окаже негативно влияние върху цените Китай, производител на една третата от общото количество стомана в света, може да увеличи добива на материала с 25% през тази година, което ще доведе до спад в цените и увеличение на търсенето на суровини за производство на стомана, вкл. желязна руда и коксувани въглища. Производството на нерафинирана стомана в Китай най-верояно ще нараства с рекордно високо темпо за последните поне девет години, и ще достигне 340 млн.м.т. през 2005 г., прогнозираха анализатори, анкетирани от Bloomberg, сред които и Ланс Хъ, анализатор от шанхайската UBS AG. Производството през 2006 г. може да скочи с цели 15% до 390 млн.т. Пол Скот от лондонската CRU International заяви: “Ще става все по-зле, освен ако не бъдат затворени някои мощности. Твърде вероятно е ситуацията да постави под натиск световните цени.” Растящото производство в Китай принуди базираната в Шанхай Baoshan Iron & Steel Co. (най-голямата стоманодобивна компания в страната), както и нейните конкуренти, вкл. корейската Posco и тайванската China Steel Corp. да намалят цените. Цените на желязната руда и коксуваните въглища също могат да се покачат. Свръхпроизводството в Китай пречи все повече на Mittal Steel Co. и Arcelor SA (двата най-големи производители на стомана в света) да увеличават печалбата си, тъй като вследствие на въпросното свръхпроизводство, нуждите от внос в азиатската страна намаляват. В същото време износът на ниско-качествена стомана от Китай нараства, а търсенето на суровини (желязна руда и коксови въглища) скача, което е благоприятно за доставчиците, като Cia Vale do Rio Doce. (източник: China Knowledge)
Източник: Други (30.09.2005)
 
4.8 млрд.евро брутен вътрешен продукт Брутният външен държавен дълг в края на юли 2005 г. е около 4,8 млрд. евро, което е 22,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това сочат данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ), огласена в края на миналата седмица. Относителният дял на държавния външен дълг към БВП е намалял със 7,5 пункта спрямо края на миналата година, когато е бил 5,8 млрд.- евро, което е 30% от БВП. Намалението се дължи основно на извършените обратни изкупувания през януари 2005 г. на брейди облигациите тип IAB и през юли 2005 г. на последните брейдиоблигации (тип FLIRB), уточняват от централната банка. Общият външен дълг на страната в края на юли е 13,1 млрд. евро или 62% от БВП. Той нараства с 892.4 млн. евро спрямо края на 2004 г. Тогава външният дълг е бил малко над 12,2 млрд. евро. Дългосрочните задължения на страната са 9,6 млрд. евро, а краткосрочните - 3,5 млрд. евро. В края на юли външият дълг на търговските банки е 1,9 млрд. евро или с 200 млн. евро повече от края на 2004 г. Външният дълг на други сектори е 3,9 млрд. евро, като увеличението му спрямо края на миналата година е с 1,1 млрд. евро, сочат данните на Централната банка, управлявана от Иван Искров. Външните задължения по кредити, свързани с преки инвестиции са 2,6 млрд. евро, като нарастват с 672 млн. евро спрямо края на 2004 г.
Източник: Монитор (03.10.2005)
 
Mittal, Arcelor внимават да не платят твърде много за турската Erdemir Mittal Steel Co. и Arcelor SA, двете водещи стоманодобивни компании в света, ще внимават да не платят твърде много за дял в турската Erdemir, най-големият производител на стомана в страната, след като цената на акциите на компанията се покачи с 46% тази година. Mittal, Arcelor и руската ОАО Северстал ще се състезават за 49% от Erdemir търг, организиран от правителството, който ще се излъчва пряко по телевизията във вторник, съобщиха високопоставени служители, участващи в наддаването. Цената на акциите на Erdemir нарасна в очакване на висока оферта за компанията, на фона на рекордните печалби, реализирани от европейските стоманодобивни предприятия. “Ердемир е важна за нашата стратегия,” заяви Лакшми Митал, собственик и председател на Mittal Steel, в интервю в Сеул. “Но не и на неразумна цена.” Mittal и Arcelor искат да придобият по-големи мощности в световен мащаб, за да подсилят позициите си при договарянето с производители на автомобили и доставчици на желязна руда и въглища. Турската Erdemir би осигурила на базираната в Ротердам Mittal солидни позиции на европейския пазар на стомана за автомобилната индустрия. “Хората са привлечени, заради високите цени на автомобилната стомана,” заяви Чарлз Брадфорд, анализатор в Soleil Securities в Ню Йорк. “Държавните активи вече са на изчерпване,” заяви Брадфорд. “Най-добрите вече са изкупени.” Erdemir, или Eregli Demir ve Celik Fabrikalari TAS, продаде 18% от стоманата си на производители на автомобили миналата година, в сравнение с 12% през 2003 г. Компанията, базирана в черноморския град Карадениз Ереглиси, произведе 1.1 млн.т. студено-валцувана стомана за автомобили, или около 31% от общото количство, през 2004 г. Ford Motor Co. и Toyota Motor Corp. са сред клиентите й. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (03.10.2005)
 
Бургаското пристанище остана само с един кораб Пристанище Бургас остана само с един кораб, а товарооборотът падна почти до нула. През последните 48 часа в черноморския ни порт е влязъл само турският "Антакия", който е разтоварил метални ролони, разказаха работници. Няколко дни по-рано в пристанището са влезли два плавателни съда. От ръководството на порта отказаха да съобщят какъв е товарооборотът през изминалата седмица. Според запознати обработката на товари рязко е паднала през последните месеци. Драстично е намалял и броят на влизащите в порт Бургас кораби. Специалистите смятат, че това говори много лошо за икономиката на страната. "Стомана Индъстри", който бе един от основните контрагенти на пристанището, вече предпочита да изнася продукцията си за Гърция с камиони. Складовете и магазините на бургаското пристанище са почти празни. За разлика от друга година през тази есен няма складирана дори пшеница. Новият карго терминал също пустее. Очакванията, че той ще възвърне бързо инвестицията от милиони евро, не се оправдаха.
Източник: Стандарт (04.10.2005)
 
Вдигат заплатите в "Стомана индъстри" Основната работна заплата в пернишката металургична фирма “Стомана индъстри” се увеличава с 3,5% от 1 юли със задна дата, е записано в подписания преди дни Колективен трудов договор (КТД) между работодателя и синдикатите. Новият КТД е със срок на действие 2 години и очертава социалната политика на дружеството за този период, заяви директорът “Човешки ресурси” и ръководител на пресслужбата на гръцкия концерн “Виохалко” за България Томчо Томов. За първи път в КТД е въведен бонус като критерий на трудово поведение и безопасност от 130 лв. на два месеца. Тази сума работниците ще получават при спазване на трудовата дисциплина и условията за безопасна работа. Минималната работна заплата в момента в предприятието е 250 лв., а средната брутна заплата - 850-900 лв., като осигуровките са върху реалните трудови възнаграждения. В “Стомана индъстри” работят 1250 работници и служители. За нощен труд допълнителното възнаграждение е 50 ст. на час при 29 ст. по Кодекса на труда. За домашно дежурство допълнителното възнаграждение е 25 ст. на час. Предвидени са допълнителни дни за отпуск за вредни условия на труд 7 дни, при работа в йонизираща среда още 2 дни и при трудов стаж в предприятието над 10 г. - 1 ден допълнително. Преди отпуск всеки служител и работник получава по 300 лв. и по 100 лв. в края на годината и в средата. Фирмата плаща 20% от пътните на пътуващите работници.
Източник: Стандарт (04.10.2005)
 
Най-големият в света производител на стомана "Митал стийл" ще отдели близо 3 млрд. долара за закупуването на дялове в други по-малки компании от сектора, както и за подсигуряване на доставките от желязна руда, предава агенция "Блумбърг". Парите ще бъдат подсигурени посредством продажбата на акции, облигации и варанти, заяви по време на интервю финансовият директор на компанията Адитя Митал. Паралелно с това "Митал стийл" планира да увеличи годишното си производство от сегашните 70 млн. до 100 млн. тона стомана. Скоро се очаква компанията да подпише договор за изграждането на завод в Индия, където са концентрирани една трета от депозита от въглища и желязо в света на стойност от 9 млрд. долара, съобщава още Ройтерс. "Митал стийл" се смята и за фаворит за закупуването на най-големия завод за стомана в Турция "Ердемир", като същевременно води преговори за продажбата на украинския "Криворижщал". През август пък от "Митал стийл" заявиха, че обмисля да инвестира 350 млн. долара в Европа за изграждането на завод за производство на висококачествени стоманени плоскости за автомобилната индустрия. В световната стоманена индустрия ще останат три или най-много четири световни производители, заяви през юни собственикът на компанията Лакшми Митал. В момента индийският гигант е абсолютният лидер в сектора, следван от френската "Арселор". Двете компании обаче заедно държат по-малко от 15 на сто от световния капацитет за производство на стомана. В края на миналата година беше обявена сделката, съгласно която LNM Group, собственост на фамилията Митал, ще слее двете си дъщерни компании "Испат" и LNM Holding, след което новосъздаденото дружество закупи американския производител на стомана "Интернешънъл стийл груп" за 4.5 млрд. долара. Двойното сливане доведе до създаването на световен стоманен гигант, базиран в Ротердам, с годишни продажби от 32 млрд. долара, припомня "Блумбърг".
Източник: Дневник (04.10.2005)
 
КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ПОДПИСAХА В СТОМАНА ИНДЪСТРИ СЛЕД 6-МЕСЕЧНИ ПРЕГОВОРИ СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ. Договорът е за 2 години и влиза в сила със задна дата от 1 юли. Според него основната работна заплата ще бъде увеличена с 3.5% със задна дата от януари 2005 г. С още 3.5% ще се увеличи от началото на 2006 г. Според Томчо Томов, мениджър Човешки ресурси във Виохалко, средната работна заплата в Стомана индъстри в момента е между 870 и 900 лв. Работещите в дружеството ще получават допълнително за положен нощен труд вместо предвидените в КТ 0.29 лв./час по 0.50 лв./час. Според договора работодателят ще плаща и процент за прослужено време.
Източник: Пари (04.10.2005)
 
Несигурни перспективи за стоманодобива Световните стоманодобивни компании отчитат рекордни печалби, но въпреки това пазарът е обезпокоен, че индустрията може да навлезе в нов цикъл, затова перспективите пред пазара са несигурни. Това отчете на годишната конференция на Международния институт за стомана /IISI/ нейният президент и директор на най-големия японски производител на стомана Nippon Акио Мимура. Той изрази опасения, че индустрията може да се върне към стария модел на сериозно изразено свръхпроизводство, което да смъкне цените на стоманата. Според IISI Китай, на който се пада 1/3 от използваната стомана в света, ще е основната движеща сила за очакваното 7-10-процентно покачване на търсенето догодина и страната ще потреби 320-330 млн. т при 300 млн. т за 2005 г. В глобален мащаб потреблението ще достигне 720-725 млн. т при 698 млн. т за 2005 г. Търсенето на стоманени изделия през 2006 г. ще възлезе на 1.040-1.053 млрд. т при 972 млн. т за 2004 г. По време на конференцията топпроизводителят Mittal Steel съобщи, че скоро ще подпише сделка за изграждане на първия си голям завод в Индия. В същото време вторият по големина играч на пазара Arcelor ще изхарчи в идните 2 г. 3.5 млрд. USD за придобивки. И двете компании потвърдиха амбициите си да спечелят търга за 49% в топтурския стоманодобивен производител Erdemir. Междувременно по данни на IISI световното производство на стомана през август е нараснало с 6.1% до 91.4 млн. т. През първото осеммесечие Китай е повишил добива с 28.2% до 224.9 млн. т.
Източник: Пари (04.10.2005)
 
Salzgitter и Corus ще си сътрудничат Вторият по големина производител на стомана в Германия Salzgitter ще си сътрудничи с англо-холандския си конкурент Corus в разработването на стомани с висока якост и еластичност (HSD), съощби Salzgitter във вторник. “Информация за напредъка на разработката, включително наличността на продуктите и приложенията, ще бъде изнесена през 2006 г.” добави компанията. Corus наскоро съобщи, че проявява интерес към закупуване на дял от Salzgitter, което изстреля акциите на групировката до рекордно високи нива. (източник: Reuters)
Източник: Други (05.10.2005)
 
Въвеждаме еврото преди Полша България може да въведе еврото преди Полша, Чехия и Унгария. Може да пазаруваме с единната валута още от 2009 г. Това е едно от най-големите предизвикателства пред страната ни, което е заложено в стратегията на Българската народна банка за присъединяването ни към Европейския валутен съюз, съобщи Калин Христов, съветник на управителя на БНБ. Той участва в семинара "Икономически и паричен съюз и новите държави членки: година след присъединяването". Христов посочи, че страните от "втората вълна" като Полша, Чехия и Унгария започнаха да отлагат във времето влизането си в еврозоната. Според присъединителните документи те могат да заменят валутите си с евро още след 2006-2007 г. Техните централни банки обаче предпочитат да изчакат, стана ясно от изявленията на подуправителите им вчера. Заради валутния борд България върви към еврозоната по "бързата писта", заяви Христов. Изчезнали са и съмненията, че е възможно левът да се обезцени след приемането ни в ЕС. Няма да се налага да се въвежда и временен плаващ курс, а очакванията са, че съотношението 1 евро = 1,95583 лева ще остане и след 1 януари 2009 г., пише в стратегията на Централната банка. Ниските доходи може да се окажат важна пречка пред България при присъединяването към ЕС, заяви проф. д-р Вилем Мьоле от университета "Еразъм" в Ротердам. Според него инвестициите в човешкия капитал и в интензификацията на индустрията са много по-важни даже и от инфраструктурата. Инвестирайте в хората, а не в магистрали, призова проф. Мьоле.
Източник: Стандарт (05.10.2005)
 
Лукойл намалява крайните заводски цени на горивата "Лукойл" намалява крайните заводски цени на горивата, заради динамиката на пазарната конюнктура, съобщиха от компанията. От 0.00 часа на 6 октомври цената на бензин А-92 Н ще бъде 1625.88 лева/тон, на А-95 Н - 1644.92 лева/1000 литра, на А-98 Н - 1673.00 лева/тон. Дизеловото гориво ще струва 1592.51 лева/1000 литра, газьолът поевтинява с 4.06 на сто и ще струва 1555.27 лева на тон. Единственото поскъпване е при пропан-бутана - с 2.17 на сто. Новата цена на горивото е 1692 лева/тон.
Източник: БНТ (06.10.2005)
 
Tata Steel купува тайландска стоманодобивна компания Най-голямата частна индийска стоманодобивна компания по приходи Tata Steel Ltd. води преговори за закупуването на тайландски производител на стомана, съобщиха бизнес-изданията. Tata Steel иска да купи или Tusco или Milennium Steel Plc., с цел засилване на позициите си в областта на производството на телени пръти от стомана. Tata Steel вече има зад гърба си един неуспешен опит за закупуването на Tusco в края на 1990-те години. Ако този път успее, това ще бъде второто поглъщане на чуждестранна компания от страна на Tata Steel. Миналият август, компанията придоби сингапурската Natsteel. Tata Steel търси възможности за придобиване на стоманодобивни активи в чужбина, в стремежа си да се превърне в ключов играч в световната стоманодобивна индустрия. (източник: SiliconIndia)
Източник: Други (06.10.2005)
 
Украйна използва 69% от квотата за стомана на ЕС Украинските стоманодобивни заводи получиха разрешения за доставката на 674 480 т или 68.82% от новата квота на страната за износ на валцувана стомана в ЕС в сила от 1 октомври тази година. Общият размер на новата квота е 980 000 т, съобщи украинското министерство на икономиката и европейската интеграция. ЕС посочи минимална квота в размер на 703 070 т стомана за Украйна за тази година, но заяви, че квотата може да бъде отпусната чрез преговори, стига Украйна да успее да покрие изискванията на ЕС. Търговията със стоманени продукти ще бъде напълно либерализирана, след като Украйна стане член на Световната търговска организация (СТО). (източник: Metals Place)
Източник: Други (06.10.2005)
 
Руската MMK обмисля оферта за Pakistan Steel Руският стоманодобивен завод ММК може да се включи в конкурса за приватизацията на Pakistan Steel, следвайки примера на други руски стоманодобивни гиганти, в първия си опит за придобиване на чужда компания, съобщи в-к Ведомости в петък. Миналия месец, Пакистан покани кандидатите да регистрират интереса си към продажбата на 74% от капитала на Pakistan Steel Mills Corp, която е най-големият и единствен производител на интегрирана стомана в страната. “Пакистанският пазар е много обещаващ. Освен това, активите са доста интересни – те са разположени в близост до пристанище,” беше цитиран да казва служител на ММК. Руските анализатори са пресметнали, че стойността на Pakistan Steel е около 600-700 млн.щ.д., което означава, че стратегически пакет от 51-74% би могъл да донесе приходи в размер на 300-500 млн.щ.д. (източник: The Financial Express)
Източник: Други (07.10.2005)
 
Steel firms Arcelor, POSCO interested in Erdemir Вторият по големина производител на стомана в света Arcelor, и южнокорейският гигант Posco проявяват интерес към партньорство с OYAK в най-голямата стоманодобивна компания в Турция – Erdemir. Двете фирми са се обърнали към OYAK с предложение за партньорство след като турският конгломерат спечели търга за продажбата на дял от 46.12% от Erdemir в четвъртък. OYAK даде сигнали, че е отворен за нови партньори. Базираната в Люксембург Arcelor също участва в търга, но се отказа по време на първия рунд, когато цената достигна 2.67 млрд.щ.д. (2.2 млрд.евро). Mittal, водещият производител на стомана в света, беше елиминиран още преди фазата на търга. OYAK, голяма бизнес групировка представляваща турския армейски пенсионен фонд, спечели с предложение от 2.77 млрд.щ.д. POSCO се беше класирал на предварителните кръгове, но се отказа преди финалната фаза на наддаване във вторник. Според източници, пожелали да останат анонимни, Arcelor ще се ползва с приоритет при евентуални преговори за партньорство с OYAK, тъй като двете компании вече имат бизнес отношения – Arcelor доставя стомана за базирано в Турция смесено предприятие между OYAK и френската Renault. Продажбата на Erdemir на OYAK официално ще бъде задвижена, след като турската Комисия за защита на конкуренцията и Приватизационната администрация одобрят резултатите от търга. Според условията на търга, победителят се задължава да купи още 3.17% от акциите на Erdemir, които в момента са собственост на държавна банка. Erdemir, единственият производител на плоска стомана в Турция, произведе 23.6 млн.т. стомана и реализира печалба в размер на около 470 млн.щ.д. през 2004 г. Продажбата на Erdemir, една от ключовите сделки в амбициозната приватизационна програма на Анкара, породи протести от страна на местни бизнесмени, съюзи и синдикални организации. (източник: Turkish Daily News)
Източник: Други (08.10.2005)
 
Пестим по 8 лева с новите данъци По 8 лева повече ще остават догодина в джоба на хората, които вземат заплата от 500 лв. Причината е, че те ще плащат по-малки данъци и осигуровки. За цялата 2006 г. всеки ще спести 96 лева. Сега при възнаграждение от 500 лв. човек взима чисто 374 лева. От 1 януари, след като плати налозите, ще получи 382 лв. Така общо у всички хората ще останат 180 млн. лева, изчисли финансовото министерство. Месечният доход без данъци да се увеличи от 130 на 180 лв., а вноските за пенсия да бъдат намалени с 5-6%, обсъждат в управляващата коалиция. Сега при заплата от 500 лева работникът дава за осигуровки 62,25 лв., а фирмата - 145,25 лв. С готвените промени догодина работникът ще плаща за пенсия 62,12 лв., а фирмата - 115,37 лв. Сега социалните и здравните осигуровки най-често са 41,5% от работната заплата. 30% от тях плаща работникът, а 70% - работодателят. Заедно с намаляването на осигуровките се готви промяна на съотношението при плащането им. Предвижда се 35% от осигуровките да се плащат от работника, а останалите 65% от работодателя. Така на практика целият ефект от намаляването на осигуровките ще остане в ръцете на бизнеса. Разходите на фирмите ще паднат с 30 лв. Общо в ръцете на предприемачите ще останат около 500-600 млн. лв. Работодателите ще решават дали да дадат тези пари за инвестиции или за заплати. Ако шефовете на фирми вдигнат възнагражденията така, че разходите им за труд да останат същите, заплата от 500 лв. трябва да нарасне до 525 лв.
Източник: Стандарт (10.10.2005)
 
АЕЦ предупреждава за опасност от режим на тока Следващите две години ни очаква режим на тока заради затварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Гражданите ще плащат и по-висока цена на еленергията. Това прогнозира директорът на централата Иван Иванов пред БНР. Според него при спазване на ангажиментите към Европейския съюз за затваряне на двата блока електроенергията ще поскъпне, а още през зимата на 2006-2007 година ще се стигне неизбежно до въвеждането на познатия ни от 80-те години режим. Цялото производство от АЕЦ формира ниската цена на тока. Със спирането на III и IV и започването на изплащане на кредити за V и VI блок стойността на еленергията ще скочи, твърди Иванов. Тези дни шефовете на централата заплашиха със съд Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя намалила с 1,99 лв. на мегаватчас цената, по която енергийната компания купува тока от "Козлодуй".
Източник: Стандарт (10.10.2005)
 
Общото събрание на "Алкомет" се отложи Извънредното общо събрание на акционерите на "Алкомет", което трябваше да се проведе в петък се отложи за 28 октомври поради липса на кворум, заявиха акционери на дружеството. Събранието се очакваше с голям интерес, тъй като собствениците на производителя на алуминиеви изделия трябваше да гласуват четирикратно увеличаване на капитала. Според дневния ред на извънредното общо събрание акционерите трябваше да гласуват увеличение на капитала от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. Срещу всяка стара акция ще се разпределят по три нови с емисионна и номинална стойност от 1 лев всяка. За да бъде успешна емисията, трябва да бъдат записани най-малко 90% от новата емисия, или 12 118 901 акции. Обявяването на тези намерения преди близо два месеца се отрази позитивно върху борсовите котировки на компанията. Само за два месеца цената на акциите се покачиха от нива около 11.50 лв. до нива от 15 лв. за брой. Отлагането на събранието поради отсъствието на основните собственици на компанията създаде известно напрежение сред играчите, тъй като се прие като вероятност мажоритарният собственик да се е отказал от намерението на увеличаване на капитала. Средствата, събрани от увеличението, ще се използват за обезпечаване на инвестиционната програма, от една страна, и за погасяването на част от дългосрочните лихвоносни задължения на дружеството , което да облекчи управлението на финансовите потоци на компанията и да освободи паричен ресурс, който да се насочи към увеличаване на обемите на производство.
Източник: Дневник (10.10.2005)
 
Арселор и Донбас подават обща оферта за Криворижщал Френският стоманен гигант "Арселор" заяви, че ще участва в търга за продажбата на най-големия производител на стомана в Украйна "Криворижщал" заедно с местния метален холдинг "Донбас" (Donbass), съобщи агенция Ройтерс. Това стана възможно, след като миналата седмица украинските антимонополни служби дадоха своето одобрението за кооперирането на двете компании. Обявената начална цена за 93.02 на сто от "Криворижщал" е 2 млрд. долара. Официалното наддаване ще започне на 24 октомври, като Украйна се надява да финализира сделката до 20 ноември 2005 г. Сред останали кандидати, проявили интерес към "Криворижщал", са още "Митал стийл" и руските "Евраз груп" и "Северстал". Препоръките на украинското правителство към новия купувач са да представи доказателства, че може да осигури дългосрочно развитие на металургията в страната. Това е вторият опит на украинското правителство да се раздели с държавното дружество, след като през юли Киевският апелативен съд отмени сделка за 800 млн. долара, сключена миналата година с група руски бизнесмени, като обяви решението за приватизация за незаконно. Според украинския президент Виктор Юшченко и премиера Юлия Тимошенко продажбата е била извършена на нечестно ниска цена. От правителството тогава обявиха, че няма да налагат ограничения на предишните купувачи, но че те ще участват в наддаването при равни условия с другите компании. Новината за общата оферта на "Донбас" и "Арселор" дойде само няколко дни след като френският стоманен гигант изгуби битката за турския металургичен комбинат "Ердемир", който беше спечелен от пенсионния фонд "Ояк" за сумата от 2.77 млрд. долара. "Криворижщал" е най-голямото металургично предприятие в Украйна и има пазарен дял от над 20 на сто. Капацитетът на фабриката е над 20 млн. тона стоманени продукти годишно.
Източник: Дневник (10.10.2005)
 
Mittal Steel инвестира 9 млрд.щ.д. в стоманодобивен завод в Индия Водещата металургична компания "Митал стийл" подписа споразумение за инвестиции в индийския щат Джарканд на стойност 9 млрд. долара, предаде Би Би Си. Това е втората по големина директна инвестиция на международна компания в страната. Търсенето на металургични продукти в страната отбелязва значително покачване поради нуждите на автомобилната индустрия, строителството и производството на електроуреди.
Източник: Дневник (10.10.2005)
 
Машиностроенето изпитва глад за специалисти Няколко хиляди работни места в машиностроителните предприятия стоят незаети поради липса на желаещи квалифицирани кадри. Това заявиха от Браншовата камара по машиностроене и синдикалните организации от КНСБ и КТ Подкрепа, които вчера подписаха отраслов колективен договор за 2006 г. В него за първи път синдикати и работодатели поемат ангажимент за съвместни усилия за повишаване на квалификацията на заетите в отрасъла. В машиностроенето работят 120 хил. души. По данни на статистиката фирмите са около 3000, но само 350 са структуроопределящи. Персоналът застарява, но работодателите не могат да намерят млади кадри, заяви председателят на камарата Илия Келешев. След спада в производството в началото на 90-те години в малко техникуми и висши училища са останали машиностроителни специалности. Има глад за основни професии като оператори на цифрово-програмни машини, фрезисти, борвергисти, заварчици, моделчици и формовчици. В Арсенал Казанлък например 250 работни места са незаети поради липса на квалифицирани кадри. Фирма Тежко машиностроене - Разград е принудена да търси работници от цялата страна. Проблем е също, че няма достатъчно млади инженери, желаещи да постъпят на работа във фирмите, каза Келешев. Причините са непривлекателните условия на труд и все още недостатъчното възнаграждение. Средната брутна работна заплата за второто тримесечие на 2005 г. за отрасъла е 334 лв. за отрасъла при 318 общо в страната, припомни Келешев. Да се изградят центрове за обучение, където да се квалифицират новопостъпилите работници, се договориха синдикати и работодатели. С до 18% се увеличават минималните осигурителни прагове в отрасъла е записано още в отраслевия договор.
Източник: Дневник (10.10.2005)
 
Водите на река Струма замърсени в Перник Водите на река Струма са замърсени в кв. "Хумни дол", Перник. Сигналът за замърсяването е подаден вчера към 15,30 часа, съобщиха от Гражданска защита. Екип от Дирекция "Гражданска защита" – област Перник и Отдел "Води" към РИОСВ – София извършиха оглед по поречието на реката и установиха, че водата е белезникаво сива. Предполага се, че замърсяването е от вародобивен цех на фирма "Стомана" АД – Перник. Днес ще бъде извършена проверка на цеха. (източник: econ.bg)
Източник: Други (10.10.2005)
 
Предстоят срещи на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество От днес до края на седмицата в Министерството на икономиката и енергетиката ще се проведат поредица от срещи с Отрасловите съвети за тристранно сътрудничество, които ще се ръководят от заместник-министър Лъчезар Борисов, съобщава пресцентърът на министерството. Целта на срещите е активизиране на диалога със социалните партньори, а инициативата за тях е на Министерството на икономиката и енергетиката. В срещите ще участват представители на отрасловите и браншовите структури на национално представените синдикални и работодателски организации. Предвидени са заседания на съвети в следните отрасли: добив и преработка на минерални суровини; химическа и нефтопреработваща промишленост; металургия; машиностроене; електроника, електротехника, култура и полиграфическа промишленост, лека промишленост; целулозно-хартиена, дървообработваща и мебелна промишленост; хранителна промишленост и търговия. (източник: econ.bg)
Източник: Други (10.10.2005)
 
Фирмите ще могат да пестят данъци чрез обучение на персонала в чужбина Фирмите ще плащат по-ниски данъци, ако пращат служителите си на обучение в чужбина. Това е една от промените в данъчните закони, която готви правителството. И вчера продължиха разговорите между представители на бизнеса, синдикатите, експерти от министерствата на финансите и на социалната политика, депутати. Намаляването на данъците с разходите за обучение на персонала не е единственото облекчение за фирмите. Шефовете им ще дължат по-малко налози и заради предлаганата ускорена амортизация. Срокът за сградите ще се намали от 25 на 12,5 години, предвижда последният вариант за ревизия на Закона за корпоративното подоходно облагане. Амортизацията на машините пък щяла да бъде намалена на 3 години, а за нови машини - на 2 години. Представителите на бизнеса са доволни от готвените промени в данъчните закони, стана ясно след срещите. Работодателите ще бъдат облекчени по отношение на плащанията за болнични. Досега всеки първи ден от болничния на служителя се поемаше от фирмата. С промяна в трудовото законодателство се предвижда държавата да поеме целия отпуск по болест на работещия. Предвижда се намаляване на осигурителната тежест с 6 на сто. Преди седмица представителите на трите партии в коалицията обсъждаха намаление с 5-6%.
Източник: Стандарт (11.10.2005)
 
Търговията на червено с над 4 млрд. лв. до август Отрицателното външнотърговско салдо за периода януари-август е 4.695 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. За същия период на миналата година външната търговия беше на червено с 2,162 млрд. лв. Увеличението спрямо осемте месеца на миналата година е 1,533 млрд. лв. Износът за осемте месеца на годината е за 11.774 млрд. лв. и се е увеличил с 18.8% в сравнение с периода януари-август м. г. Увеличението при вноса обаче е с 26.1 процента. Общата цифра, включваща транспортните и застрахователните разходи за осемте месеца, е 17,864 млрд. лв. Натрупаното отрицателно търговско салдо за първите осем месеца от тази година опасно доближава цифрата за цялата 2004-а, за която вносът надвиши износа с 5,337 млрд. лв., сочат данните от ведомството на Александър Хаджийски. Италия е пазар щ1 за българските стоки, като от януари до август износът за там е на стойност 1,531 млрд. лв. Следват Турция с експорт за 1,243 млрд. лв. и Германия с 1,188 млрд. лв. Русия, която е единствен източник на енергоносители за България, продължава да води класацията на страните вносители у нас с 2,631 млрд. лв. за първите осем месеца. За същия период от Германия са внесени продукти и услуги за 2,427 млрд. лв., от Италия - за 1,635 млрд. лв. Продължава превесът на инвестиционния внос, показва стоковата разбивка на импорта. През първите 8 месеца у нас са внесени машини, оборудване и превозни средства за 5.418 млрд.лв. На второ място е вносът на минералните горива и масла - 3.456 млрд. лева.
Източник: Сега (12.10.2005)
 
Inco купува конкурента си Falconbridge Вторият по големина производител на никел в света "Инко" (Inco) се е споразумял да купи канадската металургична компания "Фалкънбридж" (Falconbridge) за 10.17 млрд. долара, съобщи Ройтерс. Така швейцарската "Екстрата" (Xstrata) загуби наддаването за желаната компания. Анализаторите не очакват нова оферта от швейцарското дружество поради високата цена на новото предложение. Анализаторите предвиждаха "Екстрата" за фаворит за сделката, след като дружеството се сдоби с дялово участие от 19.9 на сто на цена от 2 млрд. долара преди месеци. Обединените компании ще станат най-големият производител на никел в света с прогнозирана продукция според представянето през 2005 година от 735 млн. паунда от метала. Очаква се производството да надмине 1 млрд. паунда през 2009 г. Предстои одобрение на сделката от бордовете на двете компании. Очакванията са сливането да допринесе за годишни спестявания от около 350 млн. долара към края на 2007 г. и да оздрави паричните потоци през първата година след придобиването. След втората година покупката ще се отрази позитивно и на печалбата на "Инко". Новосформираното дружество ще има операции в Северна и Южна Америка, Югоизточна Азия и Европа.
Източник: Дневник (12.10.2005)
 
МВФ също е за намаляването на осигуровките Намаляването на социалните осигуровки с 5-6% е добро решение и ще направи страната по конкурентоспособна. Това заяви при пристигането си в България ръководителят на мисията на Международния валутен фонд у нас Ханс Фликеншилд, като допълни, че разходите за труд в България са много високи. Друг положителен ефект от намалението би било стимулирането на производството и износа. Тази стъпка обаче ще трябва да се обсъди с правителството, тъй като намалените приходи от социални осигуровки трябва да се компенсират по-някакъв начин с други приходи. Фликеншилд заяви, че ако това не може да се финансира в рамките на една година, е добре да се разсрочи във времето. МВФ ще настоява и за планирането на излишък в бюджета за следващата година. Плановете на правителството бяха за балансиран бюджет през 2006 г. Фликеншилд смята, че има добра основа за постигане на значителен излишък - икономиката се разраства бързо, а заедно с нея и данъчната основа, което води до повече данъчни приходи в бюджета.
Източник: Дума (13.10.2005)
 
Фирмите ще се отчитат на статистиката Фирмите ще се отчитат на статистиката за дейността си всяка година. Сроковете за подаването и образецът на отчетите ще се определят със заповед на председателя на НСИ. Това гласят промените в Закона за статистиката, обнародвани в ДВ. Досега фирмите подаваха годишните си отчети до 31 март.
Източник: Стандарт (13.10.2005)
 
Кумерио Мед инвестира нови 30 млн. USD в екология Три екологични проекта за 30 млн. USD ще изпълнява през следващите две години медопреработвателното предприятие Кумерио Мед /Юмикор Мед/ в Пирдоп. Те са част от комплексното разрешително, което компанията подписа с Министерството на околната среда и водите. С най-голяма стойност - 20 млн. USD - e проектът за изграждане на нови съоръжения за очистка на серните газове, получавани при преработката на меден концентрат, заяви Ивайло Василев, директор по производствената част в Кумерио Мед. До 2007 г. сме заложили да постигнем 300 мг/куб. м серен диоксид и 4 мг/куб. м прах, което е под допустимите стандарти в ЕС, каза той. Оборудването вече е поръчано, а изпълнител на проекта ще е канадската HG Engineering. Вторият екологичен проект е за пълна подмяна на канализационната мрежа в завода с цел да се предотврати евентуално изтичане на производствена вода в реката. От май тази година в пирдопския завод работи най-модерната пречиствателна станция в страната, в която са инвестирани 12 млн. USD, каза Василев. До края на 2007 г. ще бъде разширено и депото за твърдите отпадъци от флотацията на медния концентрат. В същото време работим по различни проекти за възможното му използване, заяви Василев. През есента на миналата година Юмикор Мед завърши шестгодишната програма за възстановяване на околната среда от замърсявания преди продажбата на завода. Програмата бе на стойност 25 млн. USD, финансирани от Световната банка. До дни се очаква да излезе съдебното решение за преименуването на Юмикор Мед в Кумерио Мед. През април белгийската Umicore отдели медопреработвателния си бизнес в самостоятелната компания Cumerio. Пирдопският завод ще се превърне в платформа на Cumerio за развиване на пазара в Югоизточна Европа.
Източник: Пари (13.10.2005)
 
"Кремиковци" работливо магаре - Г-н Захариев, говори се, че сте един от най-богатите хора в България след продажбата на “Кремиковци” на индийската компания “Испат”. Това индийска приказка ли е или българска? - Лично аз не бих казал такова нещо. Просто реализирахме една успешна транзакция. Разбира се, не мога да назова цената на сделката, но мисля, че и двете страни са доволни. “Кремиковци” си заслужава парите, но в България, когато се случи нещо хубаво, се мъчат да го изкарат лошо. Второ, “Кремиковци” работи безотказно и има изключително значение за икономиката на страната. Затова е крайно време и управляващите, и медиите, и обществото да променят отношението си. - На какво според вас се дължи това отношение? - Комбинатът е на доста години. Той е рожба на българо-съветската дружба, което дразни много хора. Следователно има исторически причини, които пораждат негативизъм. Като сложим факта, че е близо до София и че не е най-чистото производство, нещата се утежняват. Но ако погледнем икономическите реалности, значението на “Кремиковци” за България е огромно. Един човек, зает в комбината, дава работни места за 18 души извън него. Ако в дружеството работят 6000-7000 души, то още около 100 000 са свързани с него. Това съотношение в автомобилостроенето е 1 към 15. Затова не бива да имаме отрицателно отношение към “Кремиковци”. Разбира се, бъдещето зависи изцяло от стратегията на новите собственици. Всеки екип си има задачи. Нашата беше една, тяхната е по-различна. Аз разбирам и уважавам амбициите на “Испат” да достигнат проектните мощности, но смятам, че няма да бъде възможно в близките 5-6 години. - Защо мислите така? - Причината е, че нашата инфраструктура не е готова да поеме толкова много продукция. Аз съм съветвал колегите от “Испат” да не пристъпват веднага към драстично увеличаване на производството, защото ще загубят. “Кремиковци” трябва да се свие до 1,3 млн. тона годишно. Това е оптималното. Нека си представим, че започне да прави по 2 млн. и половина тона. Като прибавим към това 1 милион от “Стомана”-Перник и още 500 хил. тона от “Промет”, стигаме 4 млн. тона стомана годишно. Ако разделим това количество на 8 млн. Българи, ще получим 500 кг на глава от населението. А това е много за държава като нашата. - Говорите с носталгия за комбината. Липсва ли Ви? - Човек свиква с всичко. Загубва си дори зрението и пак свиква. Разбира се, има празноти, които не могат да бъдат запълнени или компенсирани. Но това, което със сигурност ми липсва, са адреналинът и ядовете. - Какво ви струваше в личен план покупката на металургичния завод през 1999 г. и неговото управление? - На първо място не съм разполагал с времето си. Не съм имал възможност да бъда повече сред семейството си, не съм имал възможност да бъда сред приятелите си. Но не мога да кажа, че само съм давал на Кремиковци. Получил съм също много неща – удовлетворение от работата, от контактите с различни хора, както тук, така и по целия свят, защото това също носи своите положителни емоции. Виждате, че се получава баланс. - Сега накъде в бизнеса? Може би имате повече свободно време? - Свободно време нямам, защото се занимавам с металургичните комбинати в Косово и Сърбия. С моята фирма “Интертръст” участвам и в друг търг на сръбската агенция за приватизация за закупуването на завод от комплекса Застава. Ще инвестираме значителни средства и в Косово. Предизвикателствата са големи. Сърбия и Косово са врагове, а ние се опитваме да правим мостове между тях. Те несъмнено ще помогнат и на политиката, защото една трета от продукцията на косовския завод ще се използва в сръбския. В резултат търговският обмен между двете държави ще достигне до 24-25 млн. Евро годишно. - Какъв е общият размер на инвестициите Ви зад граница? - Мисля, че няма по-голяма инвестиция от тази, която ние направихме. Става дума за над 20 милиона евро. Нашата инвестиционна програма в Косово е още по-голяма – смятаме да вложим още около 50 милиона евро, за да направим един модерен металургичен завод. В Сърбия смятаме да инвестираме в личния за сандвич-панели на базата на ламарина, която ще бъде с капацитет около три милиона квадратни метра годишно. Така ще станем най-големият производител в Източна Европа на панели от този род. Линията ще заработи догодина, а в началото на 2007 г. ще тръгнат и големите мощности в Косово. - Какви са прогнозите Ви за пазара на метали в световен мащаб? - Пазарът ще бъде благоприятен. В района на Балканския полуостров има бум в търсенето, защото строителството е в подем. Тенденцията ще се запази и в бъдеще, тъй като предстои изпълнението на много инфраструктурни проекти, които без метал не могат. - Имате и морска компания. Сериозен ли е интересът Ви в тази област? - Да, имаме морска фирма, която има три собствени кораба, с общо бруто тегло 36 000 т. Сега планираме придобиването на още два кораба, така че до края на годината ще разполагаме с около 70-80 хиляди тона обща вместимост на морските съдове. Това също е много интересен бизнес, с който ми е приятно да се занимавам. Затова се надявам фирмата ни да просперира и да стане една от най-големите в България. - Казвате, че работата Ви доставя удоволствие. Това ли е ключът към успеха? - Да, убеден съм, че хора, които не обичат работата си, са обречени на неуспех. Няма ли любов към това, което правиш, не чакай добри резултати. Бизнесът с метали например е изключително разнообразен. От всички бизнеси в света той според мен е най-интересният. За да го правиш, трябва да разбираш и от металургия, и от химия, и от енергетика, и от транспорт. Това е икономиката на една страна. Кремиковци беше най-големият работодател на транспортните фирми в Българи. Той е най-големият производител на електроенергия в района на София. Има 125 мегавата мощности. Произвежда и редица химически продукти. Така че може да сравним сектора само с автомобилостроенето. - Говори се, че сте искали да правите коли у нас? Може би това е стара детска мечта. - Наистина мислехме да правим автомобили. Работихме около една година по проект съвместно със Сузуки. За съжаление не се реализира, защото правителството не бе готово да организира такова производство. В същото време, всички страни желаят да имат автомобилостроене. Мисля, че и България трябва да намери своя производител, да го подпомогне и тогава икономиката ни ще придобие друг облик. - Направи ли бившето правителство достатъчно за икономиката на България? - И да, и не, защото в началото съставът беше млад, неопитен и изгуби доста време, докато разбере как трябва да управлява. Затова не можа да разкрие потенциала на нашата индустрия. Не стигна времето. - Каква е оценката Ви за работата на кабинета? - Твърде рано е да се каже. Трябва поне сто дни да минат. Вижда се, че има амбицията, че искат да постигнат успехи. Хубаво е и това, че между тях има опитни хора, които знаят за каква става въпрос. В икономиката обаче преди всичко трябва да намерят съвременни мерки за защита на българския производител. Говоря за мерки, които съответстват на европейското законодателство. Трябва да ускорят и приватизацията на монополите, защото тя се забави, а това вреди на пазара.
Източник: Труд (13.10.2005)
 
"Стилмет" строи дистрибуционен център до Пловдив Преди дни "Стилмет" започна строежа на дистрибуционен център и административна сграда близо до Пловдив, съобщи търговският директор на дружеството Христо Щерев. Теренът от 14 декара е до автомагистрала "Тракия", около с. Радиново, където е заводът на "Сокотаб". Центърът ще разполага с покрита разгъната площ от три декара. Завършването на строежа трябва да стане до пет месеца. Инвестицията ще е за около 2 млн. лв.
Източник: Дневник (13.10.2005)
 
С отварянето на пазара в Ню Йорк цената на черното злато стоеше стабилно на равнище от 63.50 долара за барел. Фючърсът на брента с падеж следващия месец се котираше в Лондон на нива от 60.80 долара. Ден преди да бъдат публикувани данните за запасите от петрол и горива в САЩ, дилърите се страхуват, че възстановяване на търсенето ще предизвика недостиг на суровина и най-вече на отоплително гориво. В глобален мащаб се очаква засилване на търсенето на нефт от Китай, като прогнозите сочат, че през следващата година то ще се повиши с 600 хил. барела. Засилване на опасенията от инфлация заради скъпите метали на фона на петрола прави златото особено предпочитано от инвеститорите. По време на електронната търговия в Европа то достигна поредния рекорд на кота от 481 долара за тройунция. С отварянето на COMEX картината се промени коренно и златото падна до 472.50 долара. Металите в глобален мащаб също продължават да поскъпват. Вчера тримесечният алуминиев фючърс достигна цена 1934 долара за тон. На същия пазар контрактът на медта остана малко под 4000 долара за тон, а котировките за реална доставка достигнаха над 4100 долара. Недостатъчното предлагане и индустриализацията на Китай и Индия доведоха основните суровини до рекордни цени. На LIFFE кафе робуста продължава да поскъпва, като цената му с доставка ноември достигна до 973 долара за тон.
Източник: Дневник (13.10.2005)
 
"Стилмет" строи дистрибуционен център до Пловдив Преди дни Стилмет започна строежа на дистрибуционен център и административна сграда близо до Пловдив, съобщи търговският директор на дружеството Христо Щерев. Теренът от 14 декара е до автомагистрала Тракия, около с. Радиново, където е заводът на Сокотаб. Центърът ще разполага с покрита разгъната площ от три декара. Завършването на строежа трябва да стане до 5 месеца. Инвестицията ще е за около 2 млн. лв. Заедно с това ще бъде изграден шоурум, в който ще се предлага цялата гама от произвеждани продукти на компанията. Стилмет е един от големите производители на алуминиеви профили на Балканския полуостров и единствен производител на алуминиеви архитектурни системи в българия. В момента годишният капацитет на компанията е 11 хил. тона, колкото е и годишното потребление на тази продукция в страната. Към момента компанията разполага с десет дистрибуторски центъра у нас. Целта на инвестицията в този обект е да се подобри обслужването на клиентите ни в Южна България, като съкратим сроковете за изпълнение на поръчките, обясни Щерев. В началото на годината Стилмет инвестира 7 млн. лв. в изграждането на бизнес - сграда в София - East Park Trade Center. В нея вече се помещават централния офис на Виохалко за България, както и постоянната изложба на продукцията на заводите от групата в България. В края на годината Стилмет планира да започне инсталацията на линия за вертикално прахово боядисване. линията ще е уникална и ще е първата по рода си в България с капацитет 1000 тона на месец прахово боядисани профили. Стилмет е първата голяма инвестиция на зелено в България на групата Етем. Фирмата е създадена през 1994 г., а заводът е изграден през 1999 г. Общите инвестиции в предприятието вече надхвър;ят 25 млн. евро В момента в дружеството работят над 330 души.
Източник: Дневник (13.10.2005)
 
Хърватска приватизира стоманодобивни фабрики Хърватия смята да назначи търг за приватизацията на две фабрики за преработка на стомана през първата четвърт на 2006 г., съобщи Ройтерс. Държавата определи предишния план за сливане на двете производства като неподходящ. Очаква се да се приватизира дял от 30 на сто в двете компании до средата на следващата година. Сделката е част от споразуменията на страната с Международния валутен фонд, като приватизацията се смята за един от ключовите ангажименти на страната.
Източник: Дневник (14.10.2005)
 
Евраз се отказа от наддаването за Криворижстал Руската металургична компания "Евраз" заяви, че няма да наддава за приватизацията на украинската "Криворижщал", съобщи Ройтерс. Руското дружество отбеляза увеличение в приходите си с 10.3 на сто за полугодието поради повишените цени на стоманата и увеличеното производство. От компанията обявиха, че предпочитат инвестиции в изграждане на нови минни активи, а не в изкупуване на готови компании.
Източник: Дневник (14.10.2005)
 
Гърци, българи и турци скочиха срещу рудник Граждани и местни власти в Гърция, Турция и България започнаха безпрецедентна съвместна акция срещу канадски проект за откриване на златна мина край Крумовград. Хората се страхуват, че рудникът ще доведе до екологична катастрофа в трите страни, съобщи АФП. Срещу Dundee Precious Metals скочиха кметството в Крумовград, три природозащитни организации, гръцката и турската служба за минераложки проучвания, както и две гръцки погранични префектури.
Източник: Стандарт (14.10.2005)
 
Стимулираме безопасния труд в металургията Владимир Николов, главен директор на “Стомана Индъстри”: Г-н Николов, говори се за стагнация на световните пазари на метали. Ще засегне ли тя “Стомана Индъстри”? - Българският пазар е подвластен на факторите, определящи световния пазар на метали. За производителите 2005 г. е много трудна. Има значително намаление на динамиката и търсенето в сравнение с предишната година, но като цяло световният пазар не е в рецесия. Просто има много нови мощности. Ярък пример за това е увеличаващото се производство в Китай. Къде са вашите основни пазари? - На европейския континент. Те са силно конкурентни, взискателни, безкомпромисни, т.е. това са установени и регулирани пазари. Балканите се характеризират със значително по-интензивен растеж в сравнение с европейските икономики и България не прави изключение. Всички сме свидетели на огромния ръст на строителството. Предстоят и нови големи инфраструктурни проекти – мостове, тунели, магистрали, разширения на пристанища. Възстановява се машиностроенето, корабостроенето. Каква е стратегията на дружеството в тази ситуация? - През 2004 г., делът на Стоманата Индъстри на вътрешния пазар е 40%. За 2005 г. трябва да заемем 60%. Така че за нас все по-голям приоритет придобива вътрешния пазар. Стремим се да налагаме продуктите на заводите от групата Sidenor и най-вече на Стомана Индъстри. В момента Стомана Индъстри е в процес на сертифициране по ISO 14 000. През 2006 г. предстои сертифициране и по ISO 18 000 за безопасни условия на труд. Компанията вече притежава сертификат ISO 9001 за качество на продуктите и производствените процеси. Какво предвижда инвестиционната ви програма? - Само от 2002 г. досега във фирмата са вложени 55 млн.евро капитални инвестиции. Напълно модернизирана е електродъговата пещ No. 1, започна работа нова машина за непрекъснато леене на блуми и кнюпели. В Листопрокатния цех бе изградена нова методична пещ. Направена бе мащабна реконструкция на линията за валцуване на ламарина. Миналата година Стомана Индъстри придоби и стан от производствената линия Даниели за сортов прокат. Планира се редовната му експлоатация да започне през втората половина на 2006 г. с капацитет над 500 000 т арматурна стомана годишно. Това ще увеличи конкурентните ни предимства. Затова влагаме нови над 40 млн.евро. Предстои изграждането и пускането в експлоатация на линии за производство на електрозаварени арматурни мрежи и на електрозаварени тръби. За 2 г. производителността на труда при вас се е повишила значително. Как става това? - Постигна се както с техническите нововъведения, така и с мерките за обучение и насърчаване развитието на персонала. Стремежът ни е хората да не обслужват само машините, а да владеят цялостния технологичен процес. Това означава да се придобият по няколко професии, да се проявява интерес и отговорност към качеството и производствените резултати не само в отделното звено, а в предприятието като цяло. Но мотивацията не есе изразява само в пари. Тук хората държат много на справедливата оценка и признание и се гордеят с професията на металурга. Обявихте, че новият колективен трудов договор (КТД) гарантира повишаване на доходите и се диференцира заплащането чрез бонуси за трудово поведение и производствени резултати. По-конкретно? - От 2003 г. в съответствие с успешните световни практики, в Стомана Индъстри се прилага бонусна система за допълнително материално стимулиране на труда. Основен показател в нея са постиганите производствени резултати. Размерът на бонуса се определя по точно и ясно дефинирани критерии. Те са измерими – с възможност за контрол от работниците. Целта е да се постигне обективно отчитане на резултатите от труда и да се създаде по-висока удовлетвореност и мотивация. От началото на 2004 г. във фирмата се прилага успешно още един допълнителен бонус. Той е свързан с индивидуалното представяне, с личната отговорност, с добросъвестното отношение и дисциплина. В новия КТД този бонус продължава да действа, като водещ критерий става безопасният начин на работа. Доходите ще нарастват като резултат от ефективното трудово представяне, от съпричастността и усилията за професионално усъвършенстване, вложени от всеки работник.
Източник: Труд (14.10.2005)
 
Совалки до Москва за цената на бензина Спешни совалки до Москва предизвика искането на правителството ЛУКОЙЛ да свали цената на бензина. Генералният директор на компанията у нас Валентин Златев ще пътува до руската централа във вторник, за да поиска становище по въпроса от ръководството на нефтения гигант. В петък министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви, че държавата ще започне преговори с шефовете на "ЛУКОЙЛ Нефтохим" в Бургас. Целта е да се намалят цените на горивата или поне да не се вдигат повече, каза министърът. Той посочи, че държавните енергийни дружества са изстискани до максимум, за да се избегне поскъпване, а "ЛУКОЙЛ Нефтохим" отчита свръхпечалби. От енергийното ведомство дори намекнаха, че е възможно да се въведе регулация на цените на горивата, ако продължат да поскъпват. Справка от годишния отчет на бургаското дружество показва, че чистият му финансов резултат за миналата година е 17 млн. лева, което е няколко пъти повече от предходните години. От 30 юни обаче компанията беше отписана от публичния регистър по искане на акционерите и отчетите й не се огласяват. В четвъртък или петък започва първата среща на държавни представители с ръководството на комбината, съобщиха от ведомството на Овчаров. В нея ще участват зам.-министри на икономиката и енергетиката и експерти от финансовото министерство. Вероятно и от комбината ще присъства зам.-директор. Екипите ще подготвят срещата на министър Овчаров с Валентин Златев. Досега не сме получили официална покана за разговори, съобщиха от ЛУКОЙЛ, но отказаха коментар по изявлението на Овчаров. Генералният директор е единственият, който може да коментира ситуацията, но той е в отпуск и извън страната, казаха от рафинерията. Мобилният телефон на Златев вчера бе изключен. Преговори на държавата с "ЛУКОЙЛ Нефтохим" за цените на горивата не са прецедент, припомниха от компанията. През ноември 2002 г., когато бе прието първото шоково увеличение на акцизите, финансовият министър Милен Велчев подписа споразумение с "ЛУКОЙЛ България" и "Петрол", което задължи двете компании да не вдигат цените през 2003 г. Тогава Валентин Златев определи позицията на фирмите като социално отговорна. Той обясни, че компанията му се ангажира да разделя част от евентуалната си печалба с българския потребител.
Източник: Стандарт (17.10.2005)
 
Инфлацията достигна 5.4% Поскъпването на горивата и хранителните продукти е причина средногодишната инфлация през септември да достигне 5.4%. Според националната статистика само през септември увеличението на потребителските цени е с 1.4% - най-голямото от началото на годината досега. През септември цената на газта за битови нужди е скочила с 8.9%, а на пропан-бутана - с 11.6%. Дизеловото гориво е поскъпнало с 4.6%, а бензините от 0.8 до 2.2%. Това рефлектира върху транспортните услуги, като такситата са поскъпнали с 4.2%, градският транспорт - с 3%, а междуградският - с 3.4%. С 2.7% са поскъпнали хранителните продукти. Сред тях най-голямо е увеличението на свинското месо, захарта, картофите, яйцата и пресните зеленчуци. Съществено поскъпване има при лекарствата - с 3.2%.
Източник: Пари (17.10.2005)
 
България изнася в САЩ повече, отколкото внася Действащият търговски режим между България и САЩ се регламентира от Спогодбата за търговски взаимоотношения (от 1991 г.), съгласно която двете страни си предоставят статут на най-облагодетелствана нация (НОН) в търговията, от Общата система за преференции на САЩ (ОСП; Generalized System of Preferences - GSP) и от Споразумението за СТО. Между България и САЩ действа Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, осъвременен през 2004 г. чрез допълнителен протокол - предвид на предстоящото приемане на страната ни в ЕС. По данни на Министерството на икономиката двустранният стокообмен между България и САЩ за 2004 г. възлиза на 763,5 млн. долара, като износът за САЩ за 2004 г. е 440,1 млн. долара и е нараснал с 32,9% спрямо същия период на предходната година. Вносът от САЩ за същия период е на стойност 323,4 млн. долара. Бележи ръст 18,5% спрямо 2003 г. Салдото е положително и възлиза на 116,7 млн. долара, което представлява ръст от 100,3%. България изнася основно текстил и облекла, желязо и стомана, тютюн, минерални масла, мебели, а внася от САЩ - масла, техника, тютюневи изделия. За периода 1992-2003 г. САЩ са на девето място по размер на преките чуждестранни инвестиции в България с 345,5 млн. долара. Най-големи инвеститори у нас са "Американ Стандарт" (производство на санитарен фаянс), "Алико" (Пощенска банка), "Крафт Фуудс" (шоколадовата фабрика в Своге), "Макдоналдс", "Сийборд Овърсиз" ("Винпром"-Русе), "Нюз Инкорпорейтед" и др. Притокът на туристи от САЩ е нараснал в периода 1996-2003 г. от 7135 до 31 126 човека. През 2004 г. се наблюдава ново увеличаване на туристите от САЩ, като общият им брой достига 56 951 души. От 1995 г. в България функционира Американска търговска камара, в която членуват над 200 компании. От ноември 1991 г. функционира Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) - частна американска корпорация, основана по силата на Закона за подкрепа на демокрациите в Източна Европа. Фондът разполага с капитал от 57 млн. долара. През 1996 г. БАИФ създаде Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Досега БАИФ и БАКБ са инвестирали над 70 млн. щатски долара в почти цялата страна, основно в туризма и в малките и средните предприятия.
Източник: Сега (17.10.2005)
 
Големите играчи, Mittal и Arcelor, в надпревара за инвестиции в развиващи се икономики Зверовете на световната стоманодобивна индустрия са в бясна надпревара за инвестиции в зоните с висок икономически растеж, като Индия, Китай, Латинска Америка и Източна Европа – стратегия, която би могла да им донесе свръхпроизводство в бъдеще. В рамките на едва няколко дни, топ играчите на световната сцена – холандската Mittal Steel и европейската Arcelor, съобщиха за намеренията си да осъществят колосални инвестиционни проекти на стойност милиони евро. Британският милиардер от индийски произход Лакшми Митал, чието семейство притежава огромната империя, миналата седмица разкри, че планира да инвестира 9 млрд.щ.д. (7.5 млрд.евро) в завод в Джакханд в Индия с годишен капацитет от 12 млн.т. стомана. Това ще е втората по големина в стоманодобивния сектор на Индия, след като южнокорейската Posco вложи 12 млрд.щ.д. (10 млрд.евро) в проект в Ориса през юни. Междувременно, директният конкурент на Mittal – Arcelor, не остава по-назад. С портфейл от 3 млрд.щ.д., компанията не изпуска възможност да инвестира в закупуването на други дружества, особено в Украйна, където се е насочила към водещия производител в страната – държавната Криворожстал, която ще бъде приватизиран на 24 октомври на цена от най-малко 1.67 млрд.евро. “Mittal и Arcelor се състезават в навлизането на пазари с висок икономически растеж,” отбелязва Тиери Лефрансоа, анализатор в Natexis Capital. Действително, Arcelor се е прицелила и към възможности за поглъщане на компании в Турция, Китай, Индия и Латинска Америка. Въпреки че миналата седмица тя беше отхвърлена в търга за частичната приватизация на водещата турска компания Erdemir, Arcelor не се отказва от апетитите си към балканската държава, където тя присъства от 15 години. В началото на октомври, компанията също така стартира дейност в Бразилия чрез Arcelor Brasil и възнамерява да инвестира там 4 млрд.щ.д. в рамките на следващите пет години. В Китай, групировката проведе неколкомесечни преговори с местни стоманодобивни дружества, и по-точно с Laiwu. Mittal, обаче, ги победи на този огромен пазар през януари, когато стана първата чуждестранна стоманодобивна компания, успяла да закупи дял в държавен китайски производител (Hunan Valin). Европейските играчи се възползват максимално от солидните си финансови ресурси и доброто състояние на пазара тази година, макар и не толкова доброто, колкото беше през 2004 г. “Стоманодобивният сектор може да продължи да расте поне още 10 или 15 години, но трябва да внимава да не се стигне до свръхпроизводство,” предупреждава Лефрансоа. Експертът Франко Маното от OECD предупреждава, че секторът би могъл да се сблъска с проблеми, свързани със свръхпроизводството и е възможно някои нерентабилни мощности да бъдат закрити. OECD отдавна провежда кампания за закриването на, по думите й, “излишни губещи предприятия”, както и за премахването на държавните субсидии в индустрията, по-точно в Европа и Северна Америка. Тази година, производството на европейските стоманодобивни компании вече намалява, дори и като се вземе предвид забавянето на световния пазар след исторически бум отбелязан през 2004 г., благодарение на ненаситното търсене от страна на Китай, която в момента разработва собствени мощности. В резултат на това, световните цени на стоманата бяха слаби през по-голямата част от тази година. Дори и низходящата тенденция да се оправи в края на 2005 – началото на 2006 г., цените на стоманата на местния пазар в Китай вече падат, отбеляза Манато. Той добави, че макар че мнозина анализатори разчитат на силното търсене на стомана в Индия, развитието там няма да бъде толкова бързо, колкото това в Китай. (източник: ET)
Източник: Други (17.10.2005)
 
В "Кремиковци" влиза временен синдик В "Кремиковци" ще влезе временен синдик, тъй като Софийският градски съд прецени, че така ще се защитят по-добре интересите на един от кредиторите на комбината. За синдик на дружеството е назначен Иво Велчевски. Мярката е взета по настояване на ЕТ "Пепо - Петър Ризов". Търговецът поиска фалита на комбината преди година заради дълг от над 1 млн. лв. След това обаче "Кремиковци" се споразумя с кредитора той да оттегли иска си срещу 550 хил. лв. Досега са платени около 100 хил. лв. и за нас спогодбата вече няма сила, тъй като ангажиментите по нея не са изпълнени, твърди адвокатът на Петър Ризов Николай Баташки. Според него във финансовия си отчет пред Комисията за финансов надзор от 31 март металургичният гигант е декларирал, че има бързоликвидни само 300 хил. лв. Само нашето вземане е за 400 хил. лв., каза Баташки. Аргументите, с които Ризов е поискал фалита на "Кремиковци", са, че дружеството е сменило собствеността си (през август собственикът на комбината "Финметалс холдинг" беше купен от индийската компания GSHL), а и практически цялото му имущество е запорирано заради неплатени публични задължения. Новият управляващ имуществото на длъжника е чуждестранно лице и позицията му към вземането на ЕТ "Пепо - Петър Ризов" е неизяснена, пише в определението на градския съд. Според магистратите това е достатъчно основание да се допуснат мерки за запазване на имуществото на комбината, което ще формира масата на несъстоятелността. От "Кремиковци" в понеделник заявиха, че не са запознати с определението на съда.
Източник: Дневник (18.10.2005)
 
Инфлация от 4.9% планират в бюджета за 2006 г. Инфлация от 4.9%, растеж на БВП от 5.5%, нулев бюджетен дефицит и преразпределение през бюджета в рамките на 40% се предвиждат в бюджета за 2006 г., обяви министърът на финансите Пламен Орешарски по БНТ. Прогнозата за поскъпването е ревизирана в посока на увеличение, тъй като само преди две седмици след първото заседание на съвета на коалицията Орешарски обяви, че то ще е 4.4%. Според анализатори обаче инфлацията за догодина ще е 5.5%, а пред Ройтерс заместникът му Георги Кадиев обяви 5.2 %. Според Орешарски обаче догодина няма да има външни шокове, тъй като този от скъпия петрол ще бъде изчерпан до края на 2005 г. Отчетен бил и ефектът от поскъпването на цигарите, алкохола и бензина заради новите, по-високи акцизи, които влизат в сила от Нова година. Икономическата логика изисква да бъде предвиден и излишък, за да се противодейства на високото вътрешно търсене в икономиката, уточни министърът. Проектобюджетът практически е готов и още тази седмица тръгва на съгласуване с министерствата, синдикатите, Националното сдружение на общините и работодателите, каза министърът. Кабинетът трябва да го приеме най-късно през следващата седмица, за да спази срока за внасянето му в парламента - 31 октомври. Публичната инвестиционна компания няма бъдеще, аз лично никога не съм одобрявал извънбюджетни фондове, каза Орешарски. Компанията бе създадена с капитал 220 млн. лв. от излишъка за 2004 г. и предизвика гнева на МВФ, но въпреки това средствата бяха реализирани предизборно. Повече бюджетни пари в нея явно няма да се наливат, даде знак Орешарски.
Източник: Пари (18.10.2005)
 
"Кремиковци" АД открива завода за поцинкована ламарина в Косово днес Новият собственик на завода за поцинкована ламарина до гр. Вущри в Косово - "Кремиковци" АД официално открива производствената си база днес, съобщиха от пресслужбата на металургичното предприятие. Компанията спечели търга за завод "Ламкос" в средата на април 2005 г. За придобиването на 100 % от косовското предприятие "Кремиковци АД плати 4 152 250 евро. Предвидената инвестиция за предстоящите две години е 15 млн. евро, обясниха от пресцентъра на металургичното дружество. С пускането в експлоатация на завода до гр. Вущри се предвижда да бъдат разкрити 500 работни места, сочат плановете на новия собственик. Производствената база за горещо поцинковане на ламарина в Косово е с годишен капацитет от 150 000 тона и инвеститорът си е поставил за цел достигане на максимално натоварване на предприятието в най-кратки срокове. Поцинкованата ламарина от Вущри ще бъде използвана като суровина за другия завод на "Кремиковци" АД в сръбския град Лесковац, посочиха от компанията.
Източник: Монитор (18.10.2005)
 
В наддаването за Криворожстал остават трима кандидати Украинската стоманодобивна групировка Криворожстал, обект на опити от страна на правителството да бъдат реприватизирани бившите държавни компании в страната, успя да привлече три оферти от страна на конкурентни компании, съобщиха официални източници днес. “Получени са три оферти,” заяви говорителката на Държавния имуществен фонд на Украйна, като добави, че имената на кандидатите ще бъдат оповестени официално утре. Предполага се, че най-голямата стоманодобивна компания в света Mittal Steel и украинската групировка LLC Smart-Group също са подали оферти. Продажбата на Криворожстал се смята за пробен опит от страна на украинското правителство, която започна да реприватизира компании, разпродадени в предишни години на цени по-ниски от пазарните, на бизнесмени, свързани с бившия президент Леонид Кучма. Продажбата на въпросния дял на частни инвеститори се очаква да донесе цели 3 млрд.щ.д. Според правилата на търга, кандидатите трябва да имат поне три години опит в стоманодобивната индустрия и да са подготвени да извършат цялостни промени и подобрения във фирмата. (източник: Forbes)
Източник: Други (18.10.2005)
 
Парламентът на Украйна се опитва да стопира повторната приватизация на Криворижстал Във вторник парламентът на Украйна предприе стъпки за стопирането на забавената повторна приватизация на гигантската стоманодобивна групировка Криворижстал, но по въпроса все още не е приет закон. Говорителят Володимир Литвин заяви, че решение, призоваващо Криворижстал да остане държавна собственост, е прието от 450-те народни представители. Депутатите също така са одобрили съответен закон, но само на първо четене. Не е станало ясно веднага дали действието на парламента, отхвърлено от един от законотворците като неконституционално, ще провали продажбата.
Източник: Други (18.10.2005)
 
"Кремиковци" пусна завода си в Косово Предприятието за поцинкована ламарина бе купено през юли за 4,1 млн. евро. Капацитетът му е от 150 хил. тона годишно.
Източник: 24 часа (19.10.2005)
 
Световен доклад поставя България на 55-а позиция по корупция България е станала по-корумпирана от миналата година според докладите на световния бизнес и чуждите инвеститори. Индексът на корумпираност е паднал от 4,1 миналата година до 4 сега. Измерването е по скалата, в която най-чисти за инвестиции и бизнес са страните с индекс 10, а най-подкупни са държавите с индекси под 5. Тези факти бяха отчетени вчера при представянето на световен доклад на международната организация Transparency International. В изследването са обхванати 159 страни. България е на 55-а позиция, заедно с Колумбия, Фиджи и Сейшелските острови. Индексът на възприемане на корупцията се определя от мнения на бизнеса и анализатори на риска. Той е от 10 до 0. Оценки, близки до 10, получават страните с почти нулева корупция и среда за проявлението й. Такава е Исландия. България е доста под критичната граница от 5, над която се смята, че съответните държави имат трайни успехи срещу корупцията и предлагат добър климат за инвестиции.
Източник: Монитор (19.10.2005)
 
Бургаското пристанище се оборудва с нова техника В пристанище Бургас започна оборудването с нова техника за повдигане и транспортиране на метали, съобщиха от ръководството на порта. В момента се разтоварва нов вилков повдигач “Калмар”. До края на годината ще пристигне и специализирано съоръжение за обработка на контейнери “Рийчстакер”. Двете машини са предназначени за новите корабни места, разкрити по проекта за разширение на пристанищния комплекс. Очакват се и три специализирани ремаркета за транспортиране на товари в района на кейовете. По проекта за разширение на пристанището в Бургас наскоро беше доставена нова тилова мобилна техника за работа с насипни товари в складовите полета, товарене на вагони и за почистване трюмовете на корабите. Само през последната година в нова техника са инвестирани над 1.2 млн. лв., а за ремонтни работи - още над 400 хил. лв., уточниха от администрацията на порта. През тази година трябва да приключи изграждането и оборудването с техника на първите три корабни места от общия проект за разширение на пристанището. Работата по него стартира официално на 10 август 1999 г., а строителството на обекта започна през юни 2001 г. “С “Пристанище - Бургас” ЕАД работят едни от най-големите товародатели за цялата страна - "Кремиковци", "Стомана", "Промет", който започва да работи много усилено, а също други големи предприятия като "Неохим" и Комбинатът за цветни метали в Пловдив. Има и други клиенти, които с удоволствие биха работили с Бургас, но поради недостатъчно развитата инфраструктура не можем да поемем всички”, коментира изпълнителният директор Кръстан Золумов. По думите му построяването и оборудването на терминал 2А и цялостното разширение на порта е начин да се създадат условия за по-бърза и евтина обработка на товарите и да се привлекат нови клиенти в порта. На този етап около 40% от контейнерния трафик за и от България преминава през пристанище Солун. “Този трафик може и ще бъде спечелен за Бургас и това ще улесни в максимална степен голяма част от бизнеса”, категоричен е Золумов.
Източник: Дневник (19.10.2005)
 
Директорът на "Асарел Медет" получи награда "Икар" за принос в развитието на икономиката Председателят на Българската минна камара и директор на "Асарел-Медет"-Панагюрище Лъчезар Цоцорков получи голямата награда "Икар" на Българската стопанска камара за принос в развитието на икономиката и работодателските организации. Награждаването стана по време на честването на 60-годишния му юбилей. Лъчезар Цоцорков стана и почетен гражданин на Панагюрище. Компанията "Асарел-Медет" беше приватизирана от работническо-мениджърско дружество, по-късно в нея се включиха и чуждестранни инвеститори.
Източник: Сега (19.10.2005)
 
Министерството на труда отчита спад на безработицата у нас Запазва се трайната тенденция от началото на годината за спад на равнището на безработица в страната и за септември то е 10.49%, с 0.28 пункта по-ниско спрямо предходния месец, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика. Регистрираните безработни за септември в бюрата по труда са 388 548 души, което е с 10 478 души по-малко в сравнение с август. За едногодишен период /септември 2004-2005/ регистрираните безработни намаляват с 46 189 души, а равнището на безработица с 1.25 пункта. Според експерти намаляването на безработицата през месеца се определя от по-големия брой постъпили на работа на първичния пазар. Най-много места през месеца са заявени в образованието - 6028, преработващата промишленост - 4417, и търговията - 3578. През септември в бюрата по труда са обявени 24 117 работни места, с над 1800 повече от август. На първичния пазар са обявени 20 259 работни места. През септември на работа са постъпили 23 264 души. Техният брой нараства с 4246 /22.3%/ спрямо август. Почти всички безработни са започнали работа с посредничеството на бюрата по труда - 93.2%, уточняват от Агенцията по заетостта.
Източник: Пари (19.10.2005)
 
Износът на руска стомана за САЩ нараства през първата половина на годината Русия повиши износа на стомана за Съединените щати с 24.5% за първото шестмесечие на 2005 г., като изнесе 815,920 тона повече, в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха от американското министерство на търговията. Стойността на износа достига USD 497.75 мил., което представлява ръст от 73.6%. Русия е изнесла 44.890 тона стомана за САЩ, на стойност USD 32.56 милиона само през юни, но това е доста под количеството, изнесено за същия период на миналата година - 179.670 тона за USD 105.4 милиона.По предварителни данни, през август Русия е изнесла 128.620 тона стомана за Съединените щати на стойност USD 70.09 милиона. Общо, САЩ е внесла 15.24 милиона тона стомана за първата половина на 2005 г. , което представлява ръст от 7.9 %, в сравнение със същия период на 2004 г. Стойността на вноса е нараснала с 51.6% до USD 1.16 милиарда. Русия e увеличила износа на стомана за Съединените щати със 640% до 2.185 мил. тона и с 1,150% до USD 1.16 милиарда, през 2004 г.
Източник: Други (19.10.2005)
 
"Тисен Круп" влиза пряко на българския пазар Един от водещите производители на стомана в света - германската "Тисен Круп", стана собственик на 80% от българската „Юпитер стомана", която е един от лидерите в търговията с метали и стомана на местния пазар, съобщи агенция SeeNews. Това на практика е първото пряко навлизане на германския гигант на българския пазар на стомана. Цената на сделката не се съобщава, тъй като е търговска тайна. Компанията ще оперира на българския пазар под името „Тисен Круп - Юпитер стомана“.
Източник: Дневник (20.10.2005)
 
LLAMKOS работи с български капитал Шест месеца след като спечели търга за косовското предприятие, собственикът му Валентин Захариев, който е и заместник-председател на Надзорния съвет на "Кремиковци", откри поточната линия за горещо поцинковане на ламарина и бяха произведени първите рулони. Годишният капацитет на завод LLAMKOS е 150 000 тона годишно. Местният косовски пазар ще използва 30% от продукцията, а останалото количество ще се изпраща в съседните страни - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. При строителството, което се разгръща в този регион, е осигурен пазар за следващите 10 години, е убеден Захариев. По думите му запитванията за продукцията непрекъснато растат и това е нормално, защото цяло Косово е строителна площадка. Предпочитанията към производството са и заради гаранцията, че ламарината не ръждясва 30 години. Производството на LLAMKOS е суровина за завода за ламарина с полиестерно покритие в сръбския град Лесковац, който беше пуснат в експлоатация в началото на тази година. За първите две години в производството в LLAMKOS ще се вложат 15 млн. евро за обновяване и модернизации, но цялата инвестиция ще бъде за 30 млн. евро. Сега в завода работят 500 души, но с достигане на капацитета при втория етап на дейността му там ще са ангажирани до 800 души. При 60% безработица в Косово и 80% във Вущри българската инвестиция се приема с благодарност, обявиха при откриването косовските мениджъри и представители на властта. Това е най-голямото вложение на български капитал за тази година в чужбина, потвърди Валентин Захариев. На 13 април беше спечелен вторият и последен търг за косовското предприятие от българския инвеститор с най-добрата оферта. Бордът на директорите на Агенцията за приватизация на Косово (Kosovo Trust Agency) одобри сделката и приватизационният договор беше подписан. За 100% от спрелия през 2001 г. завод собственикът плати 4.152 млн. евро.
Източник: Кеш (21.10.2005)
 
КЗК отказа държавни гаранции за Кремиковци Комисията за защита на конкуренцията забрани държавата да оказва помощ в търговското поведение на Кремиковци АД, независимо че е миноритарен акционер в дружеството. Това съобщиха вчера от комисията. КЗК се обосновава с това, че миноритарният акционер поема дългосрочен риск единствено за своя сметка, без да бъде поета отговорност по обезпечаване изпълнението на задълженията на дружеството и от страна на мажоритарния акционер. Решението на КЗК е без значение за стопанските планове и дейността на Кремиковци, казаха по този повод от комбината. С него КЗК забранява на Министерството на финансите да издаде писмо за подкрепа на дружеството във връзка с възможно издаване на корпоративни облигации, за да се финансира дейността. Това искане е било направено преди провеждането на общото събрание на акционерите на Кремиковци на 15 август т. г., когато беше взето решение комбинатът да не издава корпоративни облигации. За това са уведомени както МФ, така и КЗК, информираха още от Кремиковци.
Източник: Пари (21.10.2005)
 
Световното производство на стомана нараства с 3.5% заради азиатските производители Обемът на нерафинираната стомана произведен от 61-та страни, докладващи пред Международният институт за желязо и стомана, е в размер на 92.1 млн.т. през септември, което представлява ръст от 3.5% в сравнение със същия месец на миналата година. Производството в Китай за периода достига 30.4 млнт., или с 22.3% повече отпреди година. Общото производство на продукта в Китай през първите девет месеца на 2005 г. е в размер на 255.3 млн.т., или с 27.4% повече, в сравнение със същия период на 2004 г. Производството, реализирано от азиатските страни през септември, е 48.2 млн.т., или с 14.3% повече в сравнение със септември миналата година. Производството на 25 европейски страни за месеца бележи спад от 8.8%. Производството на нерафинирана стомана в Германия през септември е в размер на 3.6 млн.т, което представлява намаление от 7% в сравнение с въпросния месец на 2004 г. Във Великобритания са произведени 1 млн.т. от продукти, или с 13.3% повече от септември 2004 г. Производството на нерафинирана стомана в САЩ е в размер на 7.8 млн.т., което е със 7% по-малко, в сравнение със септември 2004 г. Производството в САЩ за първите девет месеца на годината е в размер на 69.4 млн.т., или с 6.2% по-малко отколкото през първите девет месеца на 204 г. Производството в Канада през септември е в размер на 1.2 млн.т., или с 13.6% по-малко, отколкото през септември 2004 г. Общото производство в Канада през първите девет месеца на годината е 11.6 млн.т., или с 5.1% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Други (21.10.2005)
 
Украинският парламент настоява да бъде забранена приватизацията на Криворижстал Украинският парламент задължи фонда за държавна собственост да изпълни парламентарната забрана върху провеждането на търг за приватизация на украинския стоманодобивен гигант Криворижстал. От общо 391 депутата, 231 подкрепиха решението, след доклад изнесен от г-жа Валентина Семенюк, ръководител на фонда за държавна собственост и министъра на индустриална политика, г-н Володимир Шандра, относно конкурса за приватизация на Криворижстал. Според резолюцията, приета от Украинския парламент във вторник, 93.02 % от акциите на завода ще останат държавна собственост.
Източник: Други (21.10.2005)
 
Увеличен дефицит по текущата сметка на България в МВФ В частния сектор се наблюдава бързо нарастване на капиталовложенията и бързо намаляване на спестяванията. Това означава, че частниците харчат много повече, отколкото печелят. Това заяви по бТВ Ханс Фликеншийлд, ръководител на мисията на Международния валутен фонд за България. Според него това е причината за увеличаването на дефицита по текущата сметка. Фликеншийлд посочи два вида мерки, които могат да бъдат взети за намаляването на дефицита - редуциране на прекомерното търсене, което изпреварва предлагането, както и стимулиране на предлагането. България е на трето място по размер на дефицит в текущата сметка на платежния баланс, каза зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. Очакваният дефицит за 2005 г. е 13,3%, но може да надскочи и 14%, допълни той. В споразумението с МВФ е записан дефицит от 7,6%. Затова Министерството на финансите трябва да се опита да компенсира този дефицит чрез бюджетната си политика. Това е един от проблемите в разговорите с МВФ.
Източник: Стандарт (24.10.2005)
 
Акциз и върху електрическата енергия от 2007 г. От 2007 г. ще има акциз и върху електрическата енергия. Според разчетите на МФ ставката ще бъде 5 ст. за 100 кВтч електроенергия. Максималните акцизи за ЕС за него, както и за цигарите, горивата, въглищата и кокса, ще трябва да достигнем през 2010 г. Новите акцизи от 2006 г. ще оскъпят горивата средно с 2.65% при равни други условия. Оскъпяването на алкохола от акцизите, които ще бъдат по графика за 2007 г., ще е 18%. Според МФ цигарите поскъпват средно с 56% от акциза по графика за 2008 г.
Източник: Пари (24.10.2005)
 
Гърци скочиха срещу златна мина у нас Към 300 гърци се изсипаха с автобуси на площада в Крумовград вчера. Съседите дойдоха, за да кажат "не" на намерението на канадската компания "Дънди Металс" да добива злато от хълма Ада тепе край града. Според тях се очаква замърсяване с цианиди, което може да се пренесе в Гърция чрез реките Крумовица, Арда и Марица.
Източник: Стандарт (24.10.2005)
 
Украйна продава Криворижстал Украйна възнамерява да продаде най-голямата си стоманодобивна мощност в понеделник, след като правителството подчерта намерението си за реформи и за създаване на доверие у инвеститорите. Заводът в Криворижстал вече беше продаден веднъж, но продажбата беше анулирана, след предявени обвинения в непотизъм и твърдения, че е бил продаден на твърде ниска цена. Това беше един от скандалите, подпалил Оранжевата революция и спомогнал за издигането на президента Виктор Юсченко на власт. Три групировки ще участват в търга, който ще се излъчва на живо. След като помете властта миналата година, Юсченко заяви, че Украйна ще преразгледа хиляди приватизационни сделки, сключени в миналото. Той изостави тези си планове, но несигурността около случаите – както и скритите политически борби в страната, които достигнаха кулминацията си след разпускането на правителството и отстраняването на премиера, създадоха недоверие и предпазливост у инвеститорите. Всички се надяват, че повторната продажба на завода в Криворижстал ще помогне за успокояването на тези опънати нерви. Ходът е доста противоречив за много политици, които са против продажбата на едни от най-ценните активи на Украйна – фирмата произвежда почти 7 млн.т. стомана годишно, което представлява около 20% от общото производство на продукта в страната. Имаше и опити да се спре продажбата от страна на групировката, която първоначално купи завода за 800 млн.щ.. Виктор Пинчук, милиардерът и зет на бившия президент на Украйна Леонид Кучма, участваше в консорциума, спечелил предишния търг. Сега, три компании ще се състезават за предприятието – най-големият производител на стомана в света – Mittal Steel, групировка, предвождана от най-големият производител на стомана в Европа – Arcelor, и украинската LLC Smart Group. Правителството очаква да получи поне 2 млрд.щ.д. от продажбата. (източник: BBC)
Източник: Други (24.10.2005)
 
Mittal спечели търга за Криворижстал Mittal Group, най-големият производител на стомана в света, спечели търга за повторната приватизация на най-големия стоманодобивен завод в Украйна Криворижстал, провел се в понеделник. Продажбата беше приветствана от президента на страната Виктор Юшченко като началото на една нова икономическа ера. Офертата на Mittal на стойност 24.2 млрд.хривни (4.8 млрд.щ.д.) победи, след близо час разгорещено наддаване с Industrial Group, контролирана от Arcelor. (източник: Reuters)
Източник: Други (24.10.2005)
 
Arcelor изгражда линия за плоска стомана в стоманодобивно предприятие във Варшава Arcelor, инвеститорът в завода в Huta Warszawa, подготвя стратегията си за Полша. Изтегляме част от старите съоръжения за да изградим нова линия за производство на плоска стомана, заяви Хенри Гробер, изпълнителен директор на Arcelor Huta Warszawa. Той отказа да уточни стойността на инвестицията. Според неофициални източници, тя е в размер на 30 млн.евро. Ще инвестираме много повече, беше лаконичен изпълнителният директор. Той добави, че компанията му ще произвежда стоманени продукти за строителството. Celsa Ostrowiec и CMC Zawiercie произвеждат стоманени продукти за този бранш. Има място и за други стоманодобивни предприятия, които произвеждат за строителните компании. До 2014 г., производството в този сектор се очаква да нарасне с 8%. Наблюдаваме развитието и в други страни. В Испания, производството се увеличи с 300 000 т, във Великобритания – със 194 000 т, но в Германия то отбеляза спад от 399 000 т, заяви Андржей Циепиела, шеф на Полското обединение на дистрибуторите на стомана. (източник: Puls Biznesu)
Източник: Други (24.10.2005)
 
България подписва договор с ЕС за единен енергиен пазар Единен енергиен пазар ще обслужва 500 млн. потребители в Европа. Договорът за създаването му ще бъде подписан днес в Атина от Европейския съюз от една страна и от друга - от 8 от страните от Югоизточна Европа. Под документа подпис ще сложи и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Документът е от голямо значение за българските производители на еленергия, защото чрез НЕК сме най-големият износител на ток в региона. Българската енергетика покрива от 45% до 100% от дефицита на съседните държави.
Източник: Стандарт (25.10.2005)
 
Свиват производството на стомана, за да се избегне спад на цената Най-големите производители на стомна във Китай планират да намалят производството си с 5 % за четвъртото тримесечие, като превантивна мярка срещу спада на цените на стоманата в световен мащаб. Това докладва икономическия информационен ежедневник във вторник, след достигнатото споразумение между 48 производители, по време на организираната от китайската асоциация за желязо и стомана конференция. Най-големият китайски производител Баостил каза, че би могъл да намали производството си с 380 000 тона за периода октомври-декември. Според доклада, цените на стоманата, произведена в Китай рязко са спаднали от април тази година.
Източник: Други (26.10.2005)
 
AK Steel отчита загуби заради урагана Катрина Във вторник AK Steel обяви загуба за третото тримесечие поради ниските цени на пазара за стомана, повишените разходи за природен газ и скрап, вследствие на урагана Катрина. Производителят на стомана от Мидълтаун, Охайо каза, че загубата възлиза на USD 20 мил. или 26 ц. за акция, сравнено с печалба от USD 83.1 мил. (76 цента за акция) за същия период на миналата година. Анализаторите на Reuters очакваха спад средно с 33 % за акция. Нетните продажби са нараснали до USD 1.39 милиарда, поради рекордните доставки от 1,687,000 тона стомана за тримесечието, в сравнение с продажби от 1.34 млрд.щ.д., реализирани преди година. AK Steel поясни още, че компанията очаква да регистрира оперативна печалба между USD 18 и USD 20 на всеки изнесен тон за четвъртото тримесечие.
Източник: Други (26.10.2005)
 
В КЦМ добиват злато от стари компютри В България отпадъците от злато и сребро са толкова големи, че се измерват с тонове. Това го знае най-добре Ангел Спасов, който ръководи Предприятието за производство и преработка на благородни метали и сплави в КЦМ АД край Пловдив. Нашият бизнес се състои точно в това - събираме отпадъка от оловното производство, рециклираме продуктите на фотографската индустрия, извличаме благородните метали от стари компютри и мобилни телефони, обяснява произхода на суровините Спасов. Резултатът през миналата година - 101.88 кг 24-каратови златни кюлчета плюс 43.98 т сребро на блокове. Рециклирането на компютърните отпадъци до злато и сребро ще бъде най-важната технологична и инвестиционна задача на Предприятието за производство и преработка на благородни метали и сплави, обяснява Спасов. Специалистите казват, че сега прилагат първите технологични етапи за извличане на повърхностни метални покрития. След 3 години и инвестиция от около 0.5 млн. лв. ще извличат и капсулованите благородни метали. Производството на злато и сребро обаче, не е сред най-печелившите дейности на фирмата, г-н Спасов добави.
Източник: Пари (26.10.2005)
 
Започват разговорите за цените на желязната руда през 2006 г. В китайския крайбрежен град Циндао ще се проведе международен семинар, на който ще бъдат обсъдени цените на суровините за необработена стомана през 2006 г. , предаде агенция Синхуа. Заместник-директорът на Китайската асоциация за желязо и стомана, г-н Луо Бин Чън поясни в доклада си, че световните мини-гиганти за добив на желязна руда Companhia Vale do Rio Doce (RIO), BHP Billiton Ltd. (BHP) и Rio Tinto PLC (RTP) са заявили вече свои представители на семинара. Тази година световните лидери в този отрасъл, включително Shanghai Baosteel Group Corp., най-големият китайски производител, се споразумяха с основните доставчици за 71,5% увеличение на цените от 2004 г. Много стоманодобивни предприятия се оплакват от този скок на желязната руда, тъй като тя е основния материал, използван в производството. Според Синхуа, Луо е заявил, че договорените цени на желязната руда през 2006 г. трябва да възвърнат разумните си нива вследствие на увеличенията на цените през 2005 г. В отделен репортаж на Синхуа, анонимен служител от асоциацията е бил цитиран да казва, че тенденцията на стабилен растеж в глобалната икономика ще се запази през 2006 г. и че другите страни (без Китай) няма да отчетат голям ръст в производството на стомана, съответно и в търсенето на желязна руда. Поради това, основният определящ фактор за формирането на цените на стоманата и желязната руда през идната година ще бъде Китай. (източник: Xinhua)
Източник: Други (26.10.2005)
 
Украйна може да продаде още компанията за преработка на желязна руда "Кривой Рог" (Krivoy Rog) на "Митал Стийл", след като индийското дружество спечели търга за "Криворижщал" за сумата от 4.8 млрд. долара, предаде британската информационна агенция Metal Bulletin News. Няколко часа след продажбата на металургичния комбинат министър-председателят на Украйна Юрий Ехануров намекна, че се готви продажбата на още едно предприятие, но не уточни кое. От "Митал" заявиха, че са готови на сделка, тъй като едно такова придобиване допълнително ще обогати достъпа на компанията до ресурсите на желязна руда. Изграждането на "Кривой Рог" започна през 1985 г. като съвместен проект на пет държави от бившия комунистически блок. На този етап едва 60 на сто от начинанието все още не е реализирано. Украйна притежава 56.4 в предприятието, Румъния държи 28 на сто, а Словакия - 15.6%. Съгласно подписаните тогава договорености, след като проектът бъде финализиран, 30 млн. тона от продукцията на завода ще бъдат за Румъния, а 17 млн. за Словакия. Според икономическото министерство на страната за завършването на проекта ще бъдат необходими 200 млн. долара. Междувременно анализаторите "Муудис" заявиха, че най-вероятно ще увеличат кредитния рейтинг на индийската група до Ваа3 след покупката на "Криворижщал", която предизвика доста политически катаклизми. Високата цена за украинското предприятие, която е най-високата давана някога за предприятие в страна от Източна Европа и бившия СССР, както и фактът, че "Криворожищал" се превръща в най-голямото предприятие на "Митал" в Европа с производство през 2004 г. на близо 8 млн. тона стомана и продажби от 1.9 млрд. долара и сравнително евтина работна ръка, са основните показатели за евентуалното повишение на кредитния рейтинг на индийския гигант.
Източник: Дневник (27.10.2005)
 
Прогнози за спад в производството на стомана в България Производството на стомана в България през тази година ще намалее заради свиването на продукцията на основния производител в страната. Това прогнозират от консултантската компания MEPS International, цитирани от агенция AFX. В България основен производител на стомана е металургичният комбинат "Кремиковци". Спадът на производството се дължи на отслабването на търсенето, се казва в материала. За сметка на това в Турция продукцията ще нарасне с 500 хил. тона. Глобалното производство на стомана ще се увеличи с 6.2% през 2005 г. и ще достигне близо 1.11 млрд. тона. През второто и третото тримесечие на тази година заводите както от развитите страни, така и от развиващите се са намалили обема на производството си, за да балансират търсенето на пазара, констатират експертите. Според доклада Китай ще увеличи производството на стомана със 77 млн. тона, докато Европейският съюз и САЩ ще свият предлагането с над 16 млн. тона. Индия пък ще увеличава производството си с 16.5%, като част от продукцията е предвидeна за износ. Азия ще е основната причина за излишъка от стомана на световния пазар тази година. Общият обем производство на този континент през 2005 г. се предвижда да нарасне с 81.5 млн. тона в сравнение с предходната до общо 577 млн. тона. За страните от ЕС прогнозите са, че производството на стомана ще се понижи с 6.3 млн. тона до 162 млн. тона. Северна Америка също ще отбележи спад на обема на произведената продукция с 6%.
Източник: Дневник (27.10.2005)
 
България със статут на наблюдател на поредната сесия на Комитета по стомана В работата на 59-та сесия на Комитета по стомана към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие участва заместник-министърът на икономиката Нина Радева. Заседанието се провежда в Париж на 26 и 27 октомври. На редовната си сесия тази година представителите на около 30 европейски страни членки и тези със статут на наблюдатели обсъждат състоянието на стоманодобивната индустрия и пазара на стомана, развитието на мощностите за производството на стомана. Те ще дискутират и текстовете на Споразумение за субсидиите в стоманодобивната индустрия и Стратегия за приобщаване на страните със статут на наблюдатели в Комитета и др. България участва активно в заседанията на Комитета по стомана, както и в нейните две работни групи – по металургичните мощности и по дисциплинарните мерки, прилагани в търговията със стомана, макар и със статут на наблюдател в организацията. В рамките на първата работна група България предоставя исканата от Секретариата статистическа информация за актуалното и прогнозно състояние на българския стоманодобивен сектор. Българската държава и в частност стоманодобивната промишленост поддържа идеята предстоящото Споразумение по редуциране или премахване на субсидиите, изкривяващи пазара на стомана, да има задължителен характер, да бъде многостранно и да е в съответствие със споразуменията и правилата на Световната търговска организация. Заместник-министър Нина Радева, която е единственият български представител в 59-та сесия на Комитета по стомана, ще потвърди ангажимента на страната за активно участие в работата на тази авторитетна организация и за целенасочени действия по процедурата за добиването на статут на постоянно членство в ОИСР. (източник: news.bg)
Източник: Други (27.10.2005)
 
Шефът на Arcelor: Износът на стомана от Украйна може да свали цените в Европа Изпълнителният директор на Arcelor Ги Дол заяви, че износът на стомана от Украйна, който се очаква да залее Европа с приемането на страната в СТО догодина, би могъл да доведе до огромно увеличение на доставките, което от своя страна би могло да окаже тежест върху цените. В интервю, след като съобщи финансовите резултати реализирани от компанията през третото тримесечие, г-н Дол заяви, че Украйна “е както благоприятна възможност, така и заплаха.” “Тя е благоприятна възможност, защото в нея има желязна руда, и защото стоманодобивният и сектор със сигурност е морално остарял,” обясни Дол, само няколко дни след като неговата групировка загуби в наддаването за придобиването на Криворижстал, в което се състезаваше с Mittal Steel Co NV. “Страната е заплаха, защото Украйна ще се присъедини към СТО в рамките на идните 12 месеца. Така че съществува риск от много голям износ на нейна продукция за Европа,” добави той. “Днес, Украйна произвежда 40 млн.т стомана, а консумира по-малко от 10 млн.т.” продължи Дол. Той също така повтори, че Arcelor ще продължи да търси възможности за поглъщане на други компании, вкл. в Европа и Китай. Тази сутрин, Arcelor публикува финансовите си резултати за третото тримесечие – чиста печалба в размер на 657 млн.евро, в сравнение с 629 млн.евро преди година. Резултатът значително надхвърли прогнозите на анализаторите.
Източник: Други (27.10.2005)
 
В “Кремиковци” влезе и вещо лице Несъстоятелността на металургичния гигант набира опасно ускорение. Всяка седмица започна да носи неприятни изненади за новия собственик на "Кремиковци" - индийската компания "Глобал стийл холдинг лимитид". През август тя изкупи от "Финметалс холдинг" притежавания от него мажоритарен 71-процентен пакет от акциите на металургичния комбинат. Миналата сряда, 13 октомври, състав У1-3 към Търговското отделение на Софийския градски съд (СГС) проведе първото си заседание по делото, образувано по иск на едноличния търговец "Пепо-Петър Ризов". Дребният бизнесмен си търси дължимите му от "Кремиковци" АД над 1 млн. лв. по договор от 1999 г., заради което иска несъстоятелността на неизправния платец. Председателката на състава Лилия Илиева уважи молбата на Ризов и като обезпечителна мярка назначи временен синдик на дружеството длъжник.
Източник: Кеш (28.10.2005)
 
Още по-добра кредитна оценка ни даде Standard&Poor’s Една от водещите рейтингови агенции Standard&Poor’s повиши кредитния рейтинг на България с едно ниво от BBB- до BBB благодарение на стабилния растеж и понижаването на външния дълг. Позитивната оценка на агенцията е подкрепена и от бъдещото ни членство в Европейския съюз. Водещите местни банки също може да очакват повишаване на рейтингите си в близко бъдеще. Колкото е по-висок рейтингът на дадена банка, по-евтино финансиране отвън ще получава тя под формата на синдикирани заеми. По този начин ще разполага с повече финансови ресурси, които ще бъдат предоставяни на фирмите и физическите лица. В същото време банките и другите институции, като общини и компании, ще може да се финансират на по-ниска цена чрез емитирането на облигации на борсата.
Източник: Пари (28.10.2005)
 
"Алумил" ще пусне нови линии за дограма Гръцката компания "Алумил Милонас" (Alumil Milonas) планира да пусне нови производствени линии в България, съобщи изпълнителният директор на фирмата Георгиос Милонас, цитиран от БТА. Плановете на "Алумил Милонас" са още да инвестира около 700 хил. евро в изграждането на складове в Пловдив, като това трябва да стане до началото на следващата година. Гръцкото дружество иска да стъпи по-сериозно на местния пазар, като за целта ще развие съществуващата си търговска мрежа в България, съобщават още от компанията. Все още е рано да се каже дали компанията ще организира производството на нови продукти, или ще разшири съществуващото. През първата половин година дъщерните й дружества "Алумил България" и "Варна алуминиум" са удвоили продажбите и печалбата си. "Алумил България" ООД е създадена през 1998 г. в София. В края на 2003 г. завърши първият етап от инвестиционната програма на "Алумил" у нас. Той включва изграждането на складовата и производствената база в София, която разполага със 7 хил. кв.м складови площи, инсталация за боядисване и линия за производство на профили, както и офисна сграда.
Източник: Дневник (28.10.2005)
 
Руснаци правят стомана в Мисисипи ОАО Северстал, вторият по големина производител на стомана в Русия, държи 80% от американско предприятие за производство на стомана на обща стойност 880 млн. щ.д. Северстал и американският и партньор в предприятието – SeverCorr, очакват производството да стартира в края на 2007 г. Северстал ще използва немска технология за производство на ламарина от скрап. Заводът ще има годишен капацитет от 1.5 млн. т. Повечето от 14-те завода за производство на автомобили, които се очаква да набавят суровини от стоманодобивното предприятие на Северстал, не са американски компании. (източник: M&C News)
Източник: Други (28.10.2005)
 
Nippon Steel отчете над двоен прираст на печалбата за полугодието Nippon Steel Corp., третият по големина производител на стомана в света, обяви в понеделник, че печалбата за първата половина на тази година е нараснала над два пъти благодарение на силните продажби на висококачествена ламарина. Компанията повиши прогнозата си за крайния финансов резултат за тази година, който и без това беше рекордно висок. Силните резултати, които надхвърлиха очакванията отпреди два месеца, идват в момент, когато световният пазар на стомана демонстрира признаци на съживяване, което накара вторият по големина производител на стомана в света Arcelor и други гиганти от индустрията да увеличат цените, притиснати от свръх-запасите и забавящото се търсене през юли и август. Японските стоманодобивни предприятия също печелят от бумът в търсенето на висококачествена ламарина, използвана в автомобилната и корабостроителната промишленост, която съставлява около 85% от бизнеса им. Nippon Steel, облагодетелствана от силните продажби на японски автомобили по цял свят, регистрира чиста печалба за периода април-септември в размер на 195.69 млрд. йени, в сравнение с 81.94 млрд. йени преди година. (източник: Washingtonpost)
Източник: Други (31.10.2005)
 
Едрият бизнес ще увеличи инвестициите и заплатите Едрият бизнес планира да използва освободените средства от намалението на осигуровките основно в инвестиции за производството и повишение на работните заплати. Това показва допитването, което Съюзът на работодателите в България и БИБА направиха сред 85 големи компании от почти всички сектори на икономиката. 600 млн. лв. е ресурсът, който ще се освободи за бизнеса от 6% намаление на осигурителната тежест и промяната в съотношението на вноската между работодател и работник. Общо 58% от отговорилите са заявили, че биха използвали средствата за увеличаване на инвестициите, докато 70% предпочитат това да са работните заплати. 23% смятат да отворят нови работни места и други 23% - да използват освободените средства за допълнителна квалификация на служителите си.
Източник: Пари (01.11.2005)
 
Ръст на външния дълг на България Брутният външен дълг в края на август е близо 13,160 млрд. евро което е 62,1 на сто от БВП. Това сочат данните на БНБ. Спрямо края на 2004 г. брутният външен дълг нараства с 637,7 млн. евро, като тогава е бил 12,522 млрд. евро, или 64,4 на сто от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 9,735 млрд. евро, а краткосрочните - 3,425 млрд.евро. В края на август външните задължения на търговските банки е 1,993 млрд. евро.
Източник: Сега (01.11.2005)
 
55 години Металснаб холдинг На 2 ноември 2005 г. “Металснаб холдинг” АД (член на БСК) чества своята 55-годишнина. Президентът на Република България Георги Първанов връчи почетен знак на г-н Александър Кашукеев - председател на УС на Металснаб Холдинг АД за принос към успешното управление и развитие на дружеството, както и по повод 55 години от създването му.
Източник: Фирмена информация (02.11.2005)
 
1,535 млрд. лева бюджетен излишък до края на септември Бюджетният излишък е 1,535 млрд. лв. до края на септември, показват данните за изпълнението на консолидираната програма от Интернет страницата на Министерството на финансите. Още за деветте месеца се вижда, че до края на годината ще се съберат планираните приходи за 2006 г. В бюджет 2006 са заложени 18,258 млрд. лв., а ако излишъкът от над 1,5 млрд. лв. се прибави към предвидените приходи за т. г. от 16,248 млрд. лв., те стават 17,783 млрд. лв. три месеца преди края на годината. Съвсем ясно е, че както приходите за 2005, така и предвидените за 2006 г. са силно занижени, коментира анализаторът от ИПИ Георги Ангелов. Нормално е за следващата година да бъдат предвидени с 10% повече пари, като се сметне инфлацията от 4,9% в края на периода и ръстът на БВП от 5,5%. Прогнозата на ИПИ е, че държавата ще преразпредели 43,4% приходи от БВП за 2005 г., посочи той. Според него със сигурност нещо подобно ще се случи и през 2006 г., когато в резултат на високите данъци излишъкът ще е между 1,2 и 1,5 млрд. лв. Неслучайно заради дефицита по текущата сметка МВФ настоява за спестяване на преизпълнението на бюджета, равно на 3% от БВП, което означава 1.368 млрд. лв. Предвид големия размер непланирани приходи в бюджета фондът е поискал до края на т. г. да спестим излишък в размер 2.2% от БВП, което прави над 900 млн. лв. В споразумението с МВФ ангажиментът за спестявания бе 1% от БВП излишък, 69% от преизпълнението на данъчните приходи, което правеше около 650 млн. лв. Не е ясно как при тези различия правителството и МВФ ще се разберат. В Румъния фондът се оттегли само за 0,5% различия - румънската власт искаше бюджетен дефицит в този размер, а фондът балансиран бюджет. - Приходите за 2005 равни на планираните за 2006 г. - От януари 2006 г. правителството ще може да харчи без санкция на парламента до 1.5% от приходите по консолидираната програма, ако има излишък. - Това означава, че при излишък кабинетът ще решава само за 273.8 млн. лв. догодина, останалите разходи ще трябва да минат през парламента.
Източник: Пари (02.11.2005)
 
155 млн. метал минали през Металснаб за 55 години 155 млн. т метал минали през "Металснаб" за 55 години, каза председателят на Управителния съвет на дружеството Александър Кашукеев на вчерашното тържество по случай годишнината. Над 10 милиона лева са инвестирани в компанията за последните 5 години, след като през 1998 г. бе приватизирана от консорциум между германската "Кльокнер и ко." и "Металснаб 96". Компанията има бази в цялата страна, като от 2 години холдингът инвестира в производствени мощности, за да се замени вносът със собствена продукция, а дейностите са с европейски сертификат за качество. "През последните 3 години продажбите и пазарният дял са нараснали почти двойно", коментираха от ръководството на "Металснаб холдинг" АД. От компанията оказаха помощ на стойност над 100 000 лв. при отстраняването на щетите от летните наводнения под формата на метали, консумативи и финансова подкрепа, чрез БЧК и директно на пострадалите общини.
Източник: Монитор (03.11.2005)
 
"Промет стийл" сертифицира лабораторията си по евростандарт Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация” към Министерството на икономиката връчи сертификат за качество на лабораторията за механични изпитвания на металургичния комбинат на “Промет стийл” АД в Дебелт. Това съобщи Желка Филипова, ръководител на лабораторията. В бургаския регион освен “Промет стийл” сертификат за качество има и лабораторията на “Лукойл - Нефтохим Бургас". “Стандартът регламентира една единна система по качеството, която се ползва с доверие в Европа, и това ще спомогне за износа на нашата продукция и в европейските страни”, коментира още Филипова. “Промет стийл” вече получи сертификат за Испания, подготвя сертификата за Австрия.
Източник: Дневник (03.11.2005)
 
Печалбата на Алкомет бе изядена от валутни загуби Валутни загуби изядоха печалбата на Алкомет и дружеството е на загуба от 3.894 млн. лв. в отчета си към 30 септември. В основата на негативния резултат стоят огромните загуби от валутни преоценки в размер на 5.917 млн. лв. и 2.077 млн. лв. други финансови разходи. Въпреки че спрямо същия период на м. г. печалбата от дейността /преди да бъдат приспаднати нетните финансови разходи/ се е увеличила три пъти до 4.1 млн. лв., а приходите от продажби са нараснали с 18.7%, дружеството е увеличило отрицателния си резултат с над три и половина пъти.
Източник: Пари (03.11.2005)
 
Губим позиции на регионалния енергиен пазар Въпреки че през пролетта на 2005 г. в Брюксел бе парафиран проектът на договор за енергийна общност на Балканите, нашата страна едва ли ще спечели от това. В енергийната общност влизат всички балкански държави без Турция. От 2001 г. България покрива не по-малко от 50% от дефицита на електроенергия на Балканите, като количеството изнесена електроенергия непрекъснато нараства. През 2003 г. НЕК е изнасяла около 20% от цялата електроенергия, произвеждана в България. За 2005 г. предварителните очаквания са, че НЕК ще изнесе рекордните 7 млрд. kWh електроенергия. Вероятно подобно развитие ще има и догодина. От началото на 2007 г. обаче, когато ще се наложи да бъдат спрени и трети и четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй с обща мощност 880 mWh, страната ни няма да може да изнася ток, а най-вероятно ще се наложи да внася, заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на инвестиционния форум вчера. 41% от тока е с произход атомната ни централа в Козлодуй, останалите 8% са от сезонно активните ВЕЦ. Тъй като над половината от българския ток се произвежда от термичните централи, е важно, че след неуспеха на приватизационната сделка предстои поетапното затваряне на блоковете на ТЕЦ Бобов дол до 2012 г. През годините 1998-2005 не бяха реализирани проектите за изграждане на заместващи мощности в Марица-изток 1 с общ капацитет 670 mWh, не са изпълнени проектите за модернизация на целия енергиен комплекс Марица-изток. Бе задвижена процедурата по изграждане на втора АЕЦ в Белене, но оптимистичните срокове за пускане в експлоатация на първия блок с мощност 1000 mWh са едва за 2011. На Инвестиционния форум министър Овчаров подчерта, че трябва да се търси алтернатива в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници.
Източник: Пари (03.11.2005)
 
Пътищата и болниците най-важни в бюджет 2006 Парите за инвестиции в инфраструктурата, здравеопазването и съдебната власт нарастват най-много в бюджет 2006 г. За пътища, мостове, канализация и сгради догодина ще бъдат похарчени 2,226 млрд. лв., което е ръст от 32,7%. Голяма част от тези средства идват от фондовете на ЕС. Очакваните приходи от помощи и дарения са 688 млн. лв. Здравеопазването е вторият приоритет в бюджета. Разходите на здравната каса се увеличават с 41,15% до 1,219 млрд. лв. Парите за болнична помощ нарастват над два пъти до 614,4 млн. лв. Здравната каса догодина ще плаща за повече клинични пътеки и ще покрива всички пари за болнична помощ. Вдигат се и средствата за безплатни лекарства и стоматологична помощ. Предлаганите от Министерски съвет разходи за съдебната власт догодина са 297 млн. лв. Това е повече с 67,4 млн. лв., или ръст от 29,3%. Работата и реформата в съдебната власт са сред основните приоритети на правителството. В същото време Висшият съдебен съвет иска над двойно увеличение на разходите на съдебната власт до 501,9 млн. лв. ВСС иска вдигане на щатните бройки с 1947, а на средната заплата с 38,5%. Предвидената в бюджета за 2005 г. средна заплата за съдебната власт е 773 лв. На практика обаче магистратите взимат 960 лв., или с 25% повече. Една от причините за това са незаетите щатове. От предвидени 12 050 щата числеността е 10 713. Парите за пенсии се увеличават с 405 млн. лв. до 4 млрд. лв., но остават непроменени като дял от БВП. Държавата ще пренасочи социалната си политика към ограничаване на причините за бедността чрез осигуряване на повече работни места и по-високи доходи.
Източник: Стандарт (03.11.2005)
 
Компютър следи колко ядат работниците Компютър следи каква храна и колко време ядат работниците. Супермодерната система е монтирана в новата столова на бургаския металопреработвателен завод "Промет-стийл". Служителите ще могат да поръчват храна със специална чип-карта, с която после ще се разплащат на изхода. Освен това компютрите ще показват броя на хората, които се хранят в момента, на тези, които вече са се нахранили, колко време са отделили за обяд и колко души чакат на опашката. Менюто ще бъде също електронно.
Източник: Стандарт (03.11.2005)
 
Производството на сурова стомана в Китай достигна 255,286 мил. тона за 9-месечието на 2005 Китайската стоманена индустрия продължава да расте стремглаво. През първите девет месеца на 2005 продукцията възлиза общо на 255,286 мил. тона нерафинирана стомана, което е с 27,39% повече от същия период на 2004. На брифинга, организиран от китайската асоциация за желязо и стомана, зам. Председателя й, г-н Луо Бинг Шенг съобщи, че продукцията от желязо е 239.213 мил. тона (с 30,98% повече), а от валцована стомана - 268.819 мил. тона, или нарастване от 25.82%. Въпреки тези положителни резултати, по-голямата част от продукцията е от ниското качество и Китай все още има нужда от внос голямо количество висококачесвена стомана. През първите девет месеца на 2005 г. Китай е внесла 20 мил. тона стомана или16,4% по-малко от внесеното за същия период на 2004. Повече от 85% от това количество е било висококачествена стомана. През 9-те месеца на тази година, инвестициите в дълготрайни материални активи в стоманената индустрия достигнаха 173.3 милиарда йени, или 28.1% повече, но 12,3 процентни пункта по-малко от нивото на нарастване за същия период на миналата година. Г-н Луо Бинг Шенг още каза, че мащаба на инвестициите в дълготрайни активи е все още доста голям и че това ще има негативен ефект върху стоманена индустрия на Китай. Source: Xinhua
Източник: Други (03.11.2005)
 
Mittal Steel придоби 93% от акциите на Криворижстал в Украйна След публичен търг, на 24 октомври германската Mittal Steel се съгласи да закупи 93,02% от капитала на Криворижстал от украинския Фонд държавна собственост. Според условията на договора, Mittal Steel ще придобие 3,590,038,755 акции от капитала на украинската фирма на обща стойност 4,79 млрд. щ.д. Сумата ще бъде изплатена от собствените финансови ресурси на Mittal Steel и кредитни линии. В добавка към тях, немската компания е подписала споразумение миналата седмица за заем в размер на 3 млрд. щ.д. от Citigroup. Sourse: mittalsteel.com
Източник: Други (03.11.2005)
 
Промет стийл открива блок за социални дейности На 4 ноември т.г. “Промет стийл” АД тържествено ще открие новия блок за социални дейности в металургичното предприятие, съобщиха от Търговско индустриална камара – Бургас. Откриването съвпада с професионалния празник 5 ноември – Ден на металурга.
Източник: БСК (04.11.2005)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 29.ХII.2004 г. по ф. д. № 20300/94 промени за "Интертръст" - ЕАД: заличава като едноличен собственик "Финметалс Холдинг" - АД; вписва като едноличен собственик "Булмет С.А.", Люксембург.
Източник: Държавен вестник (04.11.2005)
 
Tata Steel планира да удвои капацитета си от 6 на 12 млн. т в щата Ориса Борбата за надмощие в стоманената индустрия на Индия изглежда сега започва, след като най-големият азиатски и индийски производител на стомана от групата на Tata взе решение да започне битка със световни производители на стомана като корейската Posco на индийския пазар. Според добре осведомен източник, Tata Steel, която подписа меморандум за разбирателство с правителството на щата Ориса миналия ноември за откриването на завод за стомана с капацитет от 6 млн. тона в щата, сега планира да удвои капацитета на 12 млн. тона, за да настигне Posco в Ориса. Наскоро Posco подписа също такъв меморандум с правителството на Ориса, което тогава беше определено като най-голямата пряка чужда инвестиция в Индия и предвиждаше изграждането на два етапа на завод за стомана в Парадийп с капацитет от 12 млн. тона на обща стойност 12 млрд. щ.д. Източникът допълва, че високопоставени служители на компанията са подготвили предварително проекто-предложение по въпроса за удвояване капацитета на завода в Ориса. То е било изпратено на висшето ръководството на компанията в седалището й в град Джамшедпур за по-нататъшно разглеждане и обсъждане. По време на една от скорошните конференции на Tata Steel за обявяване на резултатите за второто тримесечие на фирмата в Мумбай (Бомбай), на въпрос относно разширяването на завода в Ориса, високопоставен служител на компанията отказа коментар. Според сегашните условия на меморандума, Tata Steel ще изгради цялостен завод за стомана в Дубури в крайбрежния район на Джайпур в Ориса, на стойност 154 млрд. рупии. Заводът с капацитет от 6 млн. тона ще бъде изградена на два модула с капацитет от 3 млн. тона всеки.
Източник: Други (04.11.2005)
 
Русия и ЕС подписват споразумение за търговия със стомана Във вторник, 3 ноември, Русия и страните от Европейския съюз най-вероятно ще подпишат търговско споразумение за някои видове стомана, заяви говорителят на руското министерството на икономическото развитие и търговия. Споразумението предвижда увеличение на доставките на някои видове стомана от Русия за страните от Европейския съюз от 1,8 млн. т през 2004 г. на 2,2 млн. . през тази година. Планираното увеличение за 2006 г. е с 2,5%. Новото споразумението с ЕС ще влезе в сила до края на 2006 г. или преди присъединяването на Руската федерация към СТО.
Източник: Други (04.11.2005)
 
Русия налага ограничителни мита на вноса на неръждаема стомана от ЕС Министерството на икономическото развитие и търговията на Русия е подготвило резолюция относно въвеждането на ограничителни мита върху вноса на никело-съдържащи метали (неръждаема стомана). Тя може да влезе в сила преди края на годината. Министерството проучва този въпрос от една година, след постъпването на молба от комбината Челябинск (част от Мечел), подкрепена от заводите Hammer & Sickle и Червен Октомври. Тези три завода произвеждат 80% от неръждаемата стомана в Русия. В молбата на руските фирми се посочва, че европейските производители продават продукцията си от никело-съдържащи метали в Европейския съюз за 1657 щ.д. на тон и само за 708 щ.д. на тон на руския пазар. В завода в Челябинск са изчислили, че дъмпингът е 134%. В резултат на това, от завода твърдят, че вносътот Европа се е увеличил с 53,23% през 2003 г. и с 54,19 % през първата половина на 2004 г. Продукцията от неръждаема стомана на Мечел е спаднала с 20% годишно през 2003 и 2004 г. и се е наложило компанията да спре производство в началото на тази година. Русия внася повече от 40 000 тона неръждаема стомана годишно, а сама произвежда около 80 000 тона. Приблизително 90% от вноса идва от Европейския съюз, главно от люксембургската Arcelor и финландската Outokumpu. Source: Kommersant
Източник: Други (04.11.2005)
 
Гърция на второ място по инвестиции в България "Гърция е на второ място по инвестиции в България след Австрия, но за периода 1996 - 2004 г. тя беше инвеститор №1 в България с дял от 11% от общите вложения", съобщи Христос Кацанис, изпълнителен директор на ОББ и председател на Управителния съвет на Гръцкия бизнес съвет в България. Инвестициите от южната съседка са намалили своя темп, но не и като обем, коментира банкерът. Като най-големи гръцки инвеститори у нас той посочи компанията ОТЕ, собственик на българския мобилен оператор "ГлоБул", фирмата "Антена", която притежава Нова телевизия, сладоледената компания "Делта", "Виохалко", "Стомана индъстри", "Шератон". Кацанис припомни, че от 1990 г. гръцките банки решават да влязат в България, като през 1993 г. лиценз взима Хиос банк, която не само е първата гръцка кредитна институция у нас, но и първата чуждестранна банка, стъпила на нашия пазар. През 1995 г. свой клон откри Националната банка на Гърция. "До 1997 г. обаче броят на гръцките банки беше ограничен поради различни политически и икономически причини и у нас навлязоха финансови институции от други европейски страни", допълни Кацанис. Той пресметна, че сега гръцките банки контролират 20% от активите на банковата система у нас. Гръцки са акционерите на ОББ, Пощенска банка и Пиреос - Евробанк.
Източник: Кеш (07.11.2005)
 
Челопеч майнинг отчете ръст на производство Рудникът за цветни метали "Челопеч майнинг", собственост на канадската "Дънди прешъс", е увеличил производството си до средно 75.8 хил. тона на месец за тримесечния период, завършващ на 30 септември 2005 година, при 53.1 хил. тона през предходния период на миналата година. На годишна основа това прави 884 хил. тона Обемът на продукцията към края на третото тримесечие надминава очакванията на ръководството на предприятието и предвижданията са, че до края на годината предварително заложеното количество ще бъде надвишено. За второ поредно тримесечие, откакто "Дънди прешъс" управлява мината в Челопеч, рудникът отчита печалба. В информацията нейният размер не е посочен, но се обяснява, че факторите, които допринасят за реализирането й, са по-високите цени на металите и повишаването на качеството на продукцията на мината. За сметка на това продажбите на "Челопеч майнинг" за тримесечието, приключващо в края на септември, са по-ниски от очакваното заради отлагане на доставките. За периода е реализиран 9 518 тона концентрат, а запасите се изчисляват на 20 574 тона. Плановете на компанията са изоставането да бъде компенсирано през последната четвърт на годината. За деветмесечието на тази година чистата печалба на "Дънди прешъс" е 13.7 млн. долара при 6.6 млн., отчетени през предходния период. За последния тримесечен период пък компанията реализира 19 млн. долара печалба при 2.7 млн. загуба за юли - септември 2004 г. В момента канадската компания е подложена на натиск от страна на български и гръцки неправителствени организации заради проекта си за разработване на златната мина "Ада тепе" край Крумовград, които се опасяват, че ще бъдат нанесени щети на околната среда. Последната дума за изграждането на рудника ще има министерството на околната среда.
Източник: Дневник (07.11.2005)
 
Световният гигант Mittal Steel спряган като най-вероятния кандидат за Anglo’s Heighveld Mittal Steel SA би могла да плати между 6 и 10 милиарда рубли за Highveld Steel & Vanadium, ако реши да закупи англо-американското сдружение, сочат оценките на четирима анализатори от сектор стомана. Повечето от тях смятат, че Mittal Steel може да си го позволи и ще се замисли сериозно над тази възможност още повече, че не е толкова трудно да преодолее конкуренцията. Mittal обаче заяви, че обмислянето от тяхна страна не значи непременно осъществяване на сделката. Най-слабо оптимистичните анализи сочат, че Anglo може да получи между 60 и 70 рубли на акция за Highveld, имайки предвид несигурността на пазара на ванадий. Други смятат, че слабо вероятно е посочената цена да бъде доста по-висока от справедливата му стойност - 76,44 рубли за акция. Източници пък, които не искат да бъдат поменати, са по-оптимистични казвайки, че сегашното ниско ниво от 25% на акциите е по-високо, отколкото по време на обявяването на евентуалната продажбата на Anglo, която от своя страна би се стремяла към цена от 80 – 100 рубли на акция. Анализаторът Стийв Меинтиес от stockbrokers Imara SP Reid казва, че справедливата стойност на фирмената акция е 87 рубли, и че Аnglo би могла да добави към нея 10 % отгоре. Очакванията за покачване са базирани на гледната точка на Imara, че стоковия пазар ще се задържи силен за по-дълго време. Стийв Меинтиес предупреждава обаче, че Anglo може и да “не се е разбързал” да продава Highveld, който отчете рекордни печалби от 1 млн. рубли за шест месеца до юни.
Източник: Други (09.11.2005)
 
Абу Даби с интереси в сектора желязо и стомана на Турция, кани турски фирми да работят по проекти в ОАЕ В понеделник (November 7) в Анкара турският държавен министър Кусад Тузмен се срещна с председателя на администрацията за планиране и и икономика на Абу Даби от Обединените арабски емирства (ОАЕ), Шейх Хамид бин Зайед Ал Нахян. Арабската страна кани турските компании да участват в проекти на стойност 100 млрд. щ.д. в Абу Даби. Посочвайки, че търговския обмен между двете страни е бил 1,3 млрд. щ.д. за 2004, министър Тузмен добави, че очакванията за 2005 достигат 1,8 млрд. щ.д. От своя страна, Ал Нахян отбеляза големия напредък на Турция относно процеса за присъединяване на страната към Европейския съюз, подчертавайки ползите, които това носи за страната им.
Източник: Други (09.11.2005)
 
Arcelor очаква да придобие до 50 % от Laiwu в акции Изпълнителния директор на френско-испонско-люксембурския консорциум Arcelor, Гай Дол съобщи, че след няколко седмици очаква да бъде подписано споразумение, относно предстоящата им инвестиция в китайската Laiwu Steel Co Ltd. Все още сме в процес на преговори и ще отнеме няколко седмици, докато стигнем до крайно споразумение, каза г-н Дол по време на конференция, оценяваща сделка по програмата за развитие на обединените нации за популяризиране на подходящи проекти за развитие в Китай. Китайското законодателство не допуска чуждестранните стомано-производители да придобиват повече от 50% в китайските такива. Но миналата седмица г-н Дол обясни, че това ограничение е само принципно и все още не е сигурно дали ще се спази на практика. Той още добави, че е възможно да се стигне поетапно и до 50% придобиване на акциите на китайския производител. Утре (9 ноември), г-н Дол ще бъде на откриването на смесеното си дружество с Baosteel, което ще произвежда стомана за автомобилния сектор. Вкарвайки 800 млн. щ.д. в този проект, Arcelor прави най-голямата си инвестиция в Китай. Г-н Дол посочи, че въпреки 40 процентното задоволяване на глобалните нужди от стомана в тази страна, търсенето в Китай продължава да се увеличава.
Източник: Други (09.11.2005)
 
Merrill Lynch очаква по-добър пазар на стомана през 2006 година Merrill Lynch преразгледа прогнозата си за световния пазар на стомана и направи извода, че 2006 година се очертава да бъде по-добра от 2005. Според компанията, докато през тази година се наблюдава свръхпроизводство от около 15 млн. т, догодина ситуацията на пазара вероятно ще бъде далеч по-балансирана. Това ще се отрази благоприятно на цените, тъй като компанията очаква сегашното намаление на запасите скоро да приключи и повишеното търсене да избута цените до неотдавнашните им най-високи нива на азиатския пазар, но все пак търговията да остане в този ценови диапазон. Според Merrill Lynch, първото тримесечие на следващата година може да започне слабо, но през второто се очертава търсенето да се засили. Същата тенденция най-вероятно ще се повтори и през 2007 г.
Източник: Други (09.11.2005)
 
Инфлация от 5,2% прогнозират експерти за 2006 5,2% ще е инфлацията за 2006 г., според очакванията на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Екипът й завиши данните. Бюджетът за следващата година е разработен при инфлация от 4,9%. Прогнозата за инфлацията в изключително голяма степен зависи от данъчната политика и вдигането на акцизите на цигарите и горивата, пише в доклада на АИАП. Най-значимо е заложеното нарастване на цените на цигарите с 65%. Освен това поскъпват ток и парно. Затова анализаторите повишават и очакваната инфлация за 2005 г. до 5,07%. Заедно с това АИАП вдига и очаквания ръст на БВП през настоящата година с 0,4% до 5,6%. Основна причина са правителствените разходи, които ще доведат до по-голямо търсене. Това води и до повишаване на вноса. В същото време очакваният ръст на износа е леко понижен.
Източник: Стандарт (10.11.2005)
 
Вещи лица бавят дело за авария в "Кремиковци" Делото за аварията в комбината "Кремиковци" на 10 януари м. г., при която загинаха трима души от изтичане на доменен газ, вчера бе отложено за пореден път заради неявяване на вещо лице. Съдията Пламен Дацов обеща максимални глоби от по 500 лв. за следващо неявяване. Вчера доц. д-р Тодоров, който е участвал в изготвянето на експертизата, не се яви, защото бил в Москва. Загадка продължава да е и местонахождението на 30-килограмовия спирателен кран, който е веществено доказателство по делото и повреда в него се смята за евентуална причина за изтичането на газта. След като стана ясно, че заседанието не може да продължи, бе насрочен и последен оглед за 26 ноември в "Кремиковци". Съдът ще заседава отново на 17 януари 2006 г.
Източник: Сега (10.11.2005)
 
Производството на автомобилна листова стомана в Шанхай нараства благодарение на смесено дружество от три комбината за стомана Смесеното дружество за автомобилна листова стомана между Shanghai listed Baoshan Iron & Steel Co., Ltd, японската Nippon Steel и европейската Arcelor стартира производство на 8 ноември в Шанхай. Това е първо по рода си коопериране на трите гиганта, чието производство ще задоволява нарастващите нужди на китайския пазар от високо качествена автомобилна листова стомана, както и за подобряване обслужването на автомобилните компании в страната, работещи с чужди инвестиции. Baosteel Nippon Steel Automotive Sheet Co., Ltd е вкарал в дружеството финансова инжекция на обща стойност 803,8 млн. щ.д. Baosteel е с регистриран капитал от 3 млрд. юана и притежава 50 % от смесено дружество, Nippon Steel е с 38% и Arcelor с 12%. Новосъздадената компания има годишен капацитет от 1,7 млн. т. листа автомобилна стомана, 900 000 т. студено-валцована и 800 000 горещо валцована листова стомана. High-end продукцията на новото смесено дружество бележи забележително пазарно преимущество, генералния директор на Baosteel, г-н Ксу Лежиянг каза, въпреки че и стоманената и желязната индустрия, както и индустрията за автомобилна стомана в Китай са навлезли в период на преустройство.
Източник: Други (10.11.2005)
 
Инвеститори от Ирландия с интереси към черноморските ни курорти, Банско и Пампорово Ирландски инвеститори търсят терени в курортите ни, за да строят жилищни комплекси и хотели. Това стана ясно на строителния инвестиционен форум в столицата. Интересът на чужденците бил насочен предимно към Банско, Пампорово и големите черноморски комплекси. Освен тях подобни терени оглеждат и строителни фирми от Гърция, Кипър и Израел. Целта на инвеститорите е да намерят подходящи парцели, които да купят, а построените на тях сгради да се отдават под наем или да се продават. Интересът е заради засиленото търсене на втори дом от западноевропейци. Във Варна пък се търсят терени от големи вериги хипермаркети, които да открият представителство в морската ни столица.
Източник: Стандарт (11.11.2005)
 
Открива се пречиствателна станция в Пловдив Централна пречиствателна станция за отпадни води ще открие министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в Комбината за цветни метали в Пловдив. Изграждането на пречиствателното съоръжение е заключителен етап от "Проект за намаляване на индустриалното замърсяване" на КЦМ. След откриването на пречиствателната станция ще бъдат показани и други обекти, изградени в рамките на екологичната програма на комбината.
Източник: Дарик радио (11.11.2005)
 
Тепро Стил увеличава капитала си Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 7.I.2005 г. по ф. д. № 6513/2002 промени за "Тепро Стил" - ЕАД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 9 829 000 лв. чрез издаване на нови 97 790 поименни акции с номинална стойност 100 лв.; вписва промени в устава.
Източник: Държавен вестник (11.11.2005)
 
Директните чуждестранни инвестиции в България отчитат 11,5% ръст С 11.5% са нараснали преките чужди инвестиции за деветте месеца в сравнение със същия период на миналата година. Според статистиката на БНБ от януари до септември страната е привлякла 1.323 млрд. EUR при 1.187 млрд. EUR към септември 2004 г. До момента няма сключена нито една приватизационна сделка, притокът е изцяло вследствие на експанзия на чуждите инвеститори, стъпили вече у нас. Най-голям е ръстът на кредитите, които дружествата с чуждо участие получават от своите компании майки - от 468 на 642 млн. EUR. В същото време капиталът на чуждото участие в българските дружества се е увеличил от 499 на 505.4 млн. EUR. В статистиката на БНБ все още не са включени инвестициите по проектите, които получиха сертификат за първи клас, коментираха от Българската агенция за инвестиции /БАИ/. С тях общият обем на привлечените до момента чужди капитали ще надхвърли 1.5 млрд. EUR, съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на БАИ. Агенцията е издала 10 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите; от тях 8 са категоризирани като първи клас инвестиции с вложения в България над 70 млн. лв. С реализацията им в страната ще бъдат разкрити близо 10 500 работни места. България ще завърши 2005 г. с привлечени общо около 6 млрд. EUR, от които чуждестранните инвестиции ще достигнат рекордната 2004 г. с обем от 2.5 млрд. EUR, съобщиха от БАИ.
Източник: Пари (14.11.2005)
 
Алкомет увеличава капитала си От 21 ноември до 2 декември ще протече борсовата търговия с права за записване на нови акции от увеличението на капитала на Алкомет АД-Шумен. Това ще бъде и началната дата за прехвърлянето на правата и записването на акциите, като с всяко право ще може да се запишат по 3 нови акции. На 28 октомври общото събрание на акционерите прие решение за увеличаване капитала на Алкомет, като бъдат предложени за записване нови 13 465 446 броя акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. С набраните средства дружеството ще погаси свои дългосрочни задължения. Това ще намали валутния риск и ще влее свежи оборотни средства. Сега капиталът на дружеството е разпределен в 4 488 482 лв. акции с номинал 1 лв. За увеличението до 29 декември трябва да бъдат записани и платени поне 90% от новите акции, а на 13 декември ще се проведе аукцион за продажбата на онези права, срещу които до 6 декември не са били записани акции.
Източник: Пари (14.11.2005)
 
Промет стийл инвестира в нов социален коплекс “Промет стийл” АД - Бургас, изгради в завода си в Дебелт нов социален комплекс. Инвестицията е на стойност 1.2 млн. лева. “Базата е адаптирана по последните действащи нормативи, в нея има кухня и столова за хранене на 500 човека, което отговаря на нуждите на завода, където се работи на непрекъснат цикъл", каза Желязка Авджиева - главен специалист “Инфраструктура и поддръжка” в дружеството. Заводът “Промет стийл” в Дебелт е открит през 1989 г. Той е разположен на 9 хил. дка и тук е трябвало да се положат производства за 3 млн. тона прокат и приблизително толкова стомана. “Тази площ от 9 хил. дка е изключително голяма и при сегашния производствен цикъл тя се явява излишна. В момента са заети 2 хил. дка с инфраструктурата. Всичко друго е свободно. Една част от него е отдадено под наем, а другата част, която навремето е била складова база на завода, стои свободна”, обясни изпълнителният директор на “Промет стийл” АД Мирослав Борисов.
Източник: Строителство Градът (14.11.2005)
 
Алумил България със собствена складова база в Пловдив от януари През януари “Алумил България” ООД ще открие собствена складова база за алуминиеви профили в Пловдив. Строителството на обекта стартира това лято и вече е на етап довършителни работи, информираха от компанията. Имотът с площ 4419 кв.м се намира в Югоизточната индустриална зона, която в момента активно се застроява с нови производствени и складови бази. Като втори етап се предвижда изграждане и на двуетажна административна сграда с шоурум, която ще е функционално свързана със склада.
Източник: Строителство Градът (15.11.2005)
 
Доходите нараснаха с 4 на сто за година Доходите на хората са се увеличили реално с 4,1% за последната година. През септември всеки човек е получил средно по 194,07 лв., обявиха от Националния статистически институт. Това е със 17,24 лв. повече от същия месец на миналата година. Но сумата намалява, като се махне натрупаната инфлация. Средните доходи на домакинствата през септември са били 492,74 лв. или с 38,65 лв. повече от същия месец на миналата година. Увеличава се делът на работната заплата и банковите кредити в семейните пари. През септември всяко домакинство е взело средно по 23 лв. заеми, което е двойно повече от същия месец на 2004 г. Затова се увеличават харчовете за връщане на заеми, както и за транспорт. Нарастват и парите, които хората внасят в банки. На влог всяко семейство през септември държи средно по 14 лв. За наеми, вода, ток и отопление отиват 14,2% от разходите или средно по 71,22 лв. на месец. През септември е намаляло потреблението на повечето основни храни. Хората ядат по-малко хляб, мляко, плодове и зеленчуци отколкото през същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (16.11.2005)
 
Mittal и Arcelor проявяват интерес към украинското рудодобивно предприятие Криворожски Вторият по големина производител на стомана в света, Arcelor, проявява интерес към приватизацията на украинската компания за добив и преработване на руда Криворожски. Това съобщи на 15 ноември пред журналисти министърът на индустриалната политика на Украйна, Володимир Шандра. Според кореспондент на UNIAN той е заявил, че наскоро в министерството се е състояла среща с представители на Arcelor, на която е станало ясно, че компанията проявява интерес към приватизацията на предприятието. Г-н Шандра добави, че от страна на индийската Mittal Steel също има интерес и също са водени разговори с министерството. Министърът определи продажната цена на комбината на няколкостотин милиона долара и посочи, че тя не би могла да достигне един милиард долара или повече, тъй като строителството на предприятието е незавършено.
Източник: Други (16.11.2005)
 
Mittal Steel и китайската Kunming Iron & Steel преговорят за смесено дружество Mittal Steel Co NV, най-големият производител на стомана в света, води преговори с китайската Kunming Iron & Steel за създаването на смесено дружество с равно участие на двете страни и обща стойност на инвестициите 20 млрд. юана (1 щ.д. = 8.1 юана), каза президентът на китайската фирма, г-н Хао Шудонг, цитиран от China Business. Надяваме се да постигнем споразумение, каза г-н Шудонг. Kunming Iron & Steel Co Ltd, която има активи на обща стойност от 21,28 млрд. юана, първоначално планираше да привлече 1,8 млрд. х.д. (1 хонконгски долар = 0.129 щ.д.) чрез първично публично предлагане в Хонконг по-рано тази година. Офертата обаче се забави заради слабото представяне на акциите на производителите на стомана на борсата. В началото на годината Mittal Steel Co NV подписа договор за придобиване на 37.17% от акциите от Hunan Valin Steel Tube & Wire Co Ltd срещу 314 млн. щ.д. и така стана първата чуждестранна компания, която придобива дял в държавно предприятие за производство на стомана.
Източник: Други (16.11.2005)
 
Инвестициите в руския стоманодобив през 2005 г. ще достигнат 3,1 млрд. щ.д. През 2005 г. инвестициите на руските фирми в стоманодобивната промишленост на страната се очаква да достигнат 90 млрд. рубли (3.1 млрд. щ.д.). В сравнение със същия период на миналата година това е с 23,3% повече, съобщи в понеделник (14 ноември) висш държавен служител. Заместник-директорът на отдел индустрия в министерството на промишлеността и енергетиката на Русия, Владимир Лавришчев, каза по време на международна конференция на тема “Руският пазар на метали”, че тази година инвестициите в производството на цветни метали вероятно ще достигнат 75,1 млрд. рубли (2,6 млрд. щ.д.), което е с 15,5% повече от 2004 г. РИА Новости цитира г-н Лавришчев, който каза също, че производството на метали представлява 5% от брутния вътрешен продукт, 15% от промишленото производство и 18% от износа на страната. Министерството прогнозира, че през 2005 г. продукцията от валцувани метали ще достигне 54 млн. т, а търсенето - 28 млн. т, което представлява слабо нарастване в сравнение с 2004 г. Русия изнася над 70% от продукцията си от цветни метали, а САЩ, Китай и Иран остават основните вносители на метални изделия, добави Лавришчев. Експортните цени на световните пазари обаче спаднаха тази година, поради “появата на Китай като голям износител на метали”. Вносът на Русия на цветни метали през 2004 г. възлиза на 2 млрд. щ.д., или с 40% повече от 2003 г. Министерството е сформирало работна група с участието на държавни служители и бизнесмени, която да изготви предложения за развитието на сектора в страната.
Източник: Други (16.11.2005)
 
Смесеното дружество на Tata Steel и Blue Scope се насочва към стоманени сгради Наскоро създаденото смесено дружество между индийската Tata Steel и австралийската Blue Scope Steel ще насочи дейността си към сферата на панелните сгради и сградите, с интензивно използване на стомана. В неофициален разговор с представители на пресата, след поставянето на първия камък на голф клуба Pilikula в крайбрежния град Мангалоре в събота, изпълнителният директор на Tata Steel, г-н Мутураман каза, че смесеното дружество с равно участие на двете фирми ще предлага конструктивни решения в страната. В Индия нямаме панелни сгради. Нямаме и сгради с интензивно използване на стомана. Този вид конструктивни решения са нови за Индия и смесеното дружество ще има за цел да ги въведе в страната, каза той. Панелните сгради освен че ще спестяват време и разходи, ще бъдат и по-естетични. Сградите от стомана са по привлекателни, по-издържани естетически, по-красиви и по-евтини, допълни той. На въпрос кога тези решения ще бъдат предложени на пазара, изпълнителният директор на индийската фирма отговори, че вероятно ще са нужни около две години, за да излязат тези продукти на пазара. Най-важното нещо при тях е дизайнът. Вече отворихме дизайнерски офис в град Пун, а производството ще бъде разположено в град Джамшедпур. Така че след две години тези нови продукти ще бъдат достъпни и на индийския пазар, заяви той.
Източник: Други (16.11.2005)
 
Акциите на Kumba достигнаха връх заради прогнозите за цената на желязната руда Акциите на южноафриканския производител на желязна руда Kumba Resources се покачиха с 5% до исторически връх вчера, заради очакваните по-високи цени на стоката след април 2006 г., съобщиха анализатори. Акциите на фирмата скочиха с 5,73% до 16,42 щ.д. за акция (1 щ.д. = 6,18 южноафрикански ранда). Kumba, чиито мажоритарен собственик е Anglo American, е петият по големина производител на желязна руда в света. Обикновено Kumba не участва пряко в преговорите за цените на продукцията, чрез които по-големите производители договарят цените със стоманодобивните компании. Преговорите за цените на желязната руда няма да започнат по-рано от следващия месец, но международните производители на стомана, които бяха принудени да приемат повече от 70% увеличение на цените тази година, публично се изказват срещу още един такъв драстичен скок в цените. Все пак много анализатори очакват догодина увеличение от 10–20%. Япония по традиция вече е уговорила цената с производителите на желязна руда, но търсенето в Китай все повече нараства и това може да доведе до скок на цените, смятат анализатори. Бразилският минен гигант CVRD, най-големият производител на желязна руда, заяви миналата седмица, че търсенето на суровината все още надвишава предлагането и това вероятно ще доведе до ново покачване на цените през следващата година.
Източник: Други (16.11.2005)
 
ЛУКойл подписа за ниски цени на горивата Цените на горивата, произвеждани от ЛУКойл-Нефтохим Бургас, в следващите месеци няма да следват сляпо котировките на суровия петрол и ще бъдат задържани на най-ниските възможни нива. Евентуалното понижаване на котировките ще бъде незабавно отразявано в цените на горивата в България. Това каза вчера след откриването на новия офис на компанията в София нейният президент Вагит Алекперов. Конкретни стъпки за това се съдържат в меморандума, подписан от президента на компанията ЛУКойл-България Валентин Златев и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Меморандумът и мерките в него фиксират срок от 6 месеца. За този период ние сме се съгласили да работим с минимална печалба, като смятаме, че това е социалната цена, която нашата компания може да понесе, обясни президентът на ЛУКойл-България. Валентин Златев каза още, че в икономическото и енергийното министерство от ЛУКойл-България е била лансирана идеята акцизните ставки, които формират най-голямата част от цените на горивата, да бъдат преразпределени, като се запазят като приходи.
Източник: Пари (17.11.2005)
 
Ще правят чугун от боклук Ще правят чугун от боклук в завод край Бобовдол, съобщиха от общината. Отпадъците ще се преработват чрез студена плазма. От готовия чугун ще се отделят металните примеси. До завода ще бъде изградена и електроцентрала, в която от сметта ще се прави ток. Проектът е на българската фирма "Груп интернешънъл". Предприятието ще се строи от българо-швейцарско-руско дружество. 51% ще държат швейцарците, а 31% са на руска фирма. 13% са предвидени за "Груп интернешънъл", а 1% от капитала ще бъде даден на община Бобовдол. Тя получава акциите заради терена, върху който ще се монтират съоръженията. Общата стойност на проекта за екосанитарния завод е 65 млн. евро. Със своя дял от 1% общината ще взима дивиденти върху 650 хиляди евро.
Източник: Стандарт (18.11.2005)
 
Безработицата отново рекордно ниска Най-ниска безработица от 1996 г. е отчетена от Агенцията по заетостта /АЗ/ за октомври. От началото на годината безработицата спада трайно с цели три пункта и е достигнала 10.43%. Безработните са намалели с 2054 души спрямо предишния месец, а спрямо октомври 2004 г. спадът е с над 50 хиляди души. Главна причина за намалението на безработицата е ръстът в броя на започнали работа лица по различните програми и мерки за заетост на социалното министерство, заяви директорът на АЗ Сотир Ушев. Това компенсира традиционно свития пазар на работни места през есента. В бюрата по труда през октомври са заявени 24 572 свободни работни места, с 1.9% повече от септември. От тях 18 650 са постоянни, а 5922 - временни по програми за заетост. Незаети са останали 8950 работни места. Повече от месец за над 1700 от тях не може да се намерят кандидати за работа. Трайно незаети са 435 работни места, основно от преработващата промишленост. Интересът на работодателите към мерките за заетост се запазва висок, коментираха от АЗ. 40% от заявените места са от работодатели, които искат да ползват насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта. Те са предимно в сферата на търговията, преработващата промишленост, аграрния сектор и държавното управление. Новоразкритите свободни работни места са 5437, с 1400 повече от предходния месец. През октомври частният сектор е заявил 14 038 места.
Източник: Пари (18.11.2005)
 
България ще получи над 12 млрд. евро от ЕС до 2013 г. България може да получи 12,352 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г., ако успее да влезе навреме в общността и ако подготвеният от Брюксел и все още неприет бюджет не бъде променен драстично. Това съобщи вчера Георги Стоев от дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в МРРБ на семинар на ведомството. Заедно със задължителното съфинансиране от българския бюджет - между 25 и 33% спрямо евросредствата, в този период страната ни ще има възможност да оперира общо с около 16 млрд.евро по различни проекти.
Източник: Сега (18.11.2005)
 
Производството на метали остава без кадри В България има около 100 предприятия, които се занимават с обработка на метали. Само за миналата година инвестициите на български и чуждестранни компании в отрасъла са 2 млрд. лв. Металургията като много други производства постоянно се обновява технологично. И като много други е заплашена от застаряване на персонала и липса на кадри. В отрасъла към момента са заети около 58 000 служители. От тях всяка година се пенсионират около 10%. Така браншът се нуждае от 5000-6000 души годишно, които да заемат освободените работни места. Прогнозите са, че след 5-6 години отрасълът ще бъде изправен пред сериозен недостиг на квалифицирани кадри. ПРОБЛЕМЪТ Възможностите празните редици да бъдат попълнени са две - да бъдат привлечени готови специалисти от пазара на труда или да бъдат наети и обучени млади хора. Първият вариант се оказва почти невъзможен, защото трудовият пазар е силно ограничен и се свива всяка година. Вторият е не по-малко проблемен. Младите хора със средно или с висше образование просто не желаят професия, свързана с обработката на метали. А фактът, че възнагражденията на работниците в големите металургични компании достигат до 900-1000 лв., се оказва недостатъчен, за да ги мотивира. ПРИЧИНИТЕ Проучванията на металургичните предприятия показват, че младите хората не учат висше образование, за да работят в металургията. Основните причини, които ги отблъскват, са работата на смени, наложена от непрекъсваемото производство, и бавният кариерен растеж. Средна квалификация в металургията се постига след 5-7 години работа, казва Томчо Томов, директор Човешки ресурси, TePro Metal. ОБРАЗОВАНИЕТО Средните училища у нас, които подготвят кадри за металургията, са ограничен брой. Съществуват паралелки в София, Перник, Асеновград. Повечето от завършилите гимназия предпочитат да продължат обучението си в университет. След още 5 години обаче те излизат все така неподготвени за работата в производство. Според бизнеса разликата между уменията, заявени в дипломата, и показаните в практиката е драстична. Има нереални очаквания от професията и липсва интерес към дългосрочно обвързване. ВАРИАНТИТЕ Нужно е предприятията да правят съвместни програми с университети, наши експерти да участват в занятията, а студентите да разработват дипломни проекти по фирмено задание. Това казва директорът Човешки ресурси на Кремиковци Димитър Димитров. Тяхната крачка към създаване на връзки с образованието са трудовите борси, които правят съвместно с Химикотехнологичния университет. В средните училища инвестираме в свободно избираеми предмети, специализирани паралелки, обучение по английски език, обяснява Томов. Компанията има персонални договори с ученици от гимназията “Мария Кюри”-София. Основно остава обаче намирането на механизми, с които младите служители да бъдат привлечени, мотивирани и задържани. ИНДУСТРИЯТА ВЕЧЕ ИМА HR АСОЦИАЦИЯ 7 компании са членове на новоучредената Асоциация за развитие на човешкия потенциал в индустрията. Сред тях са Кремиковци АД, Стомана Индустри АД, Комбинат за цветни метали - Пловдив. Асоциацията ще търси финансиране по проекти за подобряване на квалификацията и развиване на уменията на кадрите в индустрията. Ще се работи и по програми за развитие на корпоративната култура на служителите. Като неправителствена организация асоциацията ще си партнира с работодателите, Агенцията по заетостта и общините. Средства за финансиране на различни проекти ще се търсят и от чуждестранни партньори. Като първа задача новоучредената асоциация си е поставила да направи проучване за удовлетвореността и степента на мотивация на специалистите, работещи в металургията. РАБОТНАТА СИЛА В повечето металургични предприятия работят служители от четири поколения. Проучване на TePro Metal показва, че всяко от тях има различни стремежи и се мотивира по различен начин. Според Томчо Томов, директор Човешки ресурси, най-възрастните служители са изключително лоялни и за тях основното е да запазят работното си място. Следващото поколение държат на заплащането и развитието в кариерата. Тези след тях искат да получат допълнителни квалификации, което ще им даде възможност за преносима кариера. Най-младите просто не искат да се обвързват с компанията. Оттук съвсем логично е, че в бранша най-голямо текучество има сред младите кадри. За това HR специалистите са издигнали думата мотивация в култ. Тя започва от разработването на кариерна пътека за всеки служител и минава през добро възнаграждение, различни обучения, допълнителни бонуси, футболен отбор и много други. Налага ни се да търсим нетрадиционни начини за мотивация, казва Томов. МНЕНИЯ: Красимир Дачев, заместник-председател на БТПП, изпълнителен директор на Група Технология на металите АД: Ако махна пенсионерите, няма кой да работи. В момента имам фабрики, в които, ако махна пенсионерите, няма да има кой да работи на тяхно място. Същевременно паралелки по топло обработване се закриват непрекъснато. Това се случва, защото никой не прави проучвания какви професии ще се търсят занапред. А специалностите в металургичната индустрия са с бъдеще. Младите хора, които завършват университет, нямат никакво желание да работят в този бранш. Според мен пазарът ще наложи младежите да търсят реализация в тази сфера. Но държавата пречи много на пазара, като не позволява пластовете в него да се наместят. Томчо Томов, мениджър човешки ресурси, TePro Metal: Нужни са хора с хибридни професии. Не само че трудно се намират кадри, но индустрията вече се нуждае от хора с две или повече професии. Нужни са икономисти, но с техническа култура или инженери с познания по маркетинг. Служителите трябва да разбират от организационно поведение и мениджмънт. Как ще бъдат създадени хибридни специалисти е проблем на образованието. Първо, те трябва да са учили по системата бакалавър-магистър-доктор. Като на ниво магистър могат да учат допълнителна специалност, която да им даде втора професия. Допълнителни умения обаче са задължителни. Те трябва да са наясно с всичко, което се случва в завода, от входа до изхода. Този подход е широко разпространен в западните компании.
Източник: Пари (21.11.2005)
 
Предприемачите се обръщат към екологията Владимир Тасев е управител на Екотех инженеринг. По професия е инженер металург. Фирмата е създадена през 2001 г. с изцяло частен капитал. Сред най-успешните й проекти са инсталациите за неутрализиране на вредните емисии в цигарената фабрика “София БТ” АД, за производство на алуминий с помощта на природен газ в Скопие, инсталацията за производство на чугун съвместно с Кютнер-Германия. ГОСПОДИН ТАСЕВ, КАКВА БЕШЕ ГОДИНАТА ЗА ВАС? - Добра. Разширихме дейността си в чужбина, а тук запазихме позициите си. Привлякохме нови клиенти в Македония, макар че не сме влагали никакви пари за реклама на местния пазар. Партньорите ни намериха тук, в София. Досега там дейността ни беше насочена изцяло в металургията и екологията. За последните 1.5 години в Македония сме създали 44 работни места. КЪМ КОИ ДРУГИ ПАЗАРИ СЕ СТРЕМИТЕ? - В преговори сме и с някои арабски страни - с партньори от Египет за ремонт на металургични съоръжения и доставка на резервни части. В Ирак ще доставим напълно комплектовани инсталации. ОСЪЗНАВАТ ЛИ БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНОВАТИВНИТЕ РЕШЕНИЯ? - Предприемачите вече не се страхуват да инвестират. А все повече бизнесмени започнаха да отдават значение на екологията. При обсъждането на проекта първата им дума е: А сега какво ще правим с екологичните изисквания. Което е стъпка напред. ПРЕД КАКВИ ТРУДНОСТИ СЕ ИЗПРАВЯ ЕДНА ФИРМА, КОЯТО ИМА МЕЖДУНАРОДНИ ПАРТНЬОРИ? - Първата е изграждането на доверие. Изисква се много време и усилия. Но постигне ли се, става лесно. Нямаме проблеми със сроковете на плащане, нито с доверието в нашите възможности. КОИ СА ДРУГИТЕ БИЗНЕСПРАВИЛА ЗА УСПЕХ? - Да бъдеш коректен и честен към партньорите. Да им покажеш двете страни на медала, но и че си на тяхна страна и те ще бъдат печелившите. КАК СЛЕДИТЕ НОВОСТИТЕ, КОИТО СЕ ПОЯВЯВАТ В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЛАСТИ? - Абонати сме на английското сп. Метал бюлетин, следим цените на Лондонската борса, получаваме информация от българската асоциация на търговците на метали. По отношение на екологията поддържаме сериозни контакти с водещи западни фирми от Германия и Италия. Руските ни партньори са доста напред с техническите решения. КАК СЕ ОТРАЗИХА ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА НА ДЕЙНОСТТА ВИ? - Поръчките ни са свързани с доставки. Не си ли мобилен, губиш. Всички материали и услуги също повлякоха крак с увеличението. Това беше най-трудно. Трябваше да направим така, че ценовият скок да го превърнем в по-лек за нас. МНОГО ОТ ИНОВАЦИИТЕ СА ФИРМЕНО НОУ-ХАУ. - Основното е, че не сме се откъснали от университетските среди и по-конкретно от Химико-технологичния и Техническия университет-София. Работим в много тясно сътрудничество с тях. Тези два вуза си партнират успешно и с Факултета по технология и металургия в Скопие.
Източник: Пари (21.11.2005)
 
Канадската "Ейжа голд" ще търси злато в България Канадската корпорация "Ейжа голд" (Asia Gold) ще инвестира в търсенето на злато в България, съобщиха от компанията. Дружеството придоби дела на филиала на американската "Айвънхоу" - "Айвънхоу болканс" (Ivanhoe Balkans), в съвместното й дружество с подразделението на "Кембридж минерал рисорсиз" - "Хиъруърд венчърс", обясняват от компанията.
Източник: Дневник (21.11.2005)
 
Стомана Индъстри влага 40 млн. евро в нов цех Стомана Индъстри влага 40 млн. евро в нов цех. Дружеството ще монтира металургичен стан "Даниели" с годишен капацитет за производство на 500 000 т арматурна стомана. Очаква се той да заработи през 2006 г. От 2002 г. насам дружеството е инвестирало у нас 55 млн. евро.
Източник: Стандарт (22.11.2005)
 
Пускат линията Даниели 40 млн. EUR за модерна технологична линия в новия сортопрокатен цех на Стомана Индъстри ще инвестира дружеството, съобщиха от неговото ръководство. В цех на пернишкия завод ще бъде монтиран металургичен стан Даниели, закупен през декември 2004 г. от предприятието в несъстоятелност КАМЕТ. Годишният производствен капацитет на новия стан е 500 000 т арматурна стомана. Той не включва само оборудването Даниели, уточниха от компанията. Планира се новият стан да влезе в редовна експлоатация през 2006 г. Около 55 млн. EUR са инвестирани от 2002 г. досега в Стомана Индъстри. 40% е делът на металургичното дружество на вътрешния пазар през 2004 г. От компанията смятат, че през 2005 г. той ще достигне 60%, а след въвеждане на новите мощности дружеството ще придобие господстваща позиция на пазара на черни метали в България. В Стомана Индъстри АД собствеността е разделена между гръцката фирма Сиденор /85.966%/ и българската Еврометал /14.035%/. Металургичното оборудване Даниели е доставено в България през 1988 г. от италианската компания срещу цена от 145 млн. DЕM за пернишкото металургично предприятие КАМЕТ /Качествено металолеене/. Оборудването включва две технологични линии, опаковани в 1435 каси, с общо тегло около 7000 т. Линията за стоманодобив е с годишен капацитет за производство на 200 000 т течна висококачествена неръждаема стомана, а тази за валцуване - с годишен капацитет за 150 000 т суров прокат. От 1995 г., след като КАМЕТ изпада в несъстоятелност, датират опитите оборудването да бъде продадено, за да може с парите, получени от продажбата, да се разплатят дълговете на КАМЕТ. Чак през декември 2004 г. линията е продадена на Стомана Индъстри.
Източник: Пари (22.11.2005)
 
Dundee Precious Metals стъпва в Сърбия Канадската минна компания Dundee Precious Metals спечели три концесии за геологопроучвателна дейност в Сърбия след участие в публичен търг. Правителството на Сърбия определи Dundee за концесионер на площите "Кока Куруга", "Кока Купятра" и "Тилва Нягра", разположени в района на Църни Връх. Разрешението за проучвателна дейност е предмет на 15-дневни коментари и оценки, съгласно сръбското законодателство. След този срок комисия, определена от правителството, ще преговаря с канадската компания за продължителността на концесионните договори. От Dundee очакват договорите да бъдат подписани в началото на 2006 г. "Dundee се ангажира сериозно с развиването на миннодобивния потенциал в Източна Европа. След направените и планирани инвестиции в България ние сме удовлетворени от предоставената ни възможност да продължим проучванията и инициативите си и в Сърбия", каза Джонатан Гудман, президент и гл. изпълнителен директор на Dundee. Dundee Precious Metals е международна минна компания, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработване и експлоатация на находища на ценни метали. Тя осъществява дейност в България чрез дъщерните си дружества "Челопеч Майнинг" ЕАД, което разработва медно-златното находище Челопеч и "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, което търси и проучва златоносни руди в лицензионна площ Крумовград.
Източник: Монитор (23.11.2005)
 
Загубите на бюджета от неплатени данъци възлизат на 6.5 млрд. лв. По оценка на данъчните загубите на бюджета от неплатени данъци за 5 г. са около 6.5 млрд. лв. Това беше съобщено през 2004 г. Само от източване на ДДС държавната хазна е ощетена с 2.5 млрд. лв. Други 4 млрд. лв. са вероятните загуби за бюджета от все още неустановените измами според бившия главен данъчен директор Николай Попов. Близо 10% от регистрираните по ДДС фирми са генератори на измами. Данъчните са предали от 2000 г. досега 2200 случая на данъчни нарушения на прокуратурата за суми от 20 млн. лв. до неколкостотин хил. лв. Досега обаче са издадени само 4 присъди. Едната е особено фрапираща с наложено наказание глоба от 700 лв. при източени 70 хил. лв. ДДС.
Източник: Пари (23.11.2005)
 
Максималният осигурителен доход става 1400 лв. Със 100 лева нараства максималният месечен размер на осигурителния доход от догодина. Според приетия вчера на първо четене бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. най-високата сума, върху която ще се плащат вноските за пенсия и здраве, ще бъде 1400 лв. на месец. Близо 30 хил. българи ще плащат осигурителни вноски върху този доход, показват разчетите на Националния осигурителен институт. От това увеличение се очакват 7.2 млн. лв. повече приходи. Минималният доход, върху който самонаетите лица плащат осигурителните си вноски, обаче няма да се увеличава. Той остава 220 лв. на месец. С близо 70 млн. лв. повече приходи ще събере НОИ тази година, отчете пред депутатите неговият управител Йордан Христосков. Те идват от по-добрата събираемост. С 3.3% ще бъде преизпълнението от вноските на работодателите, с 1.9% от работниците, а с 4.5% от самонаети. С над 8% пък се е подобрила събираемостта от глоби и начети. В същото време просрочените задължения към НОИ бележат лек спад, отбеляза Христосков. През следващата година съотношението между работещи и пенсионери се подобрява. Догодина на 100 заети ще се падат 91 пенсионери при 96 в момента. Основна причина за това е намаляването на броя на хората, които излизат в пенсия всяка година, обясни Христосков. Освен това преди години голяма част от днешните пенсионери са използвали възможността за по-ранно пенсиониране. Все пак страната ни е далеч зад Западна Европа по този показател, където на 100 работещи се падат между 35 и 55 пенсионери, каза Христосков. След нас са само някои страни от бившия Съветски съюз.
Източник: Пари (23.11.2005)
 
Медта в Лондон поевтиня заради спекулации, че Китай може да забави доставките Медта претърпя най-големия си спад на борсата в Лондон за последните четири седмици заради спекулации, че Китай бави някои доставки на метала, за да ограничи загубите от неизгодните сделки на държавния дилър Лию Кибин. Правителството може да уреди някои от сделките чрез плащане в брой или доставка на метал, или прехвърляне на някои от договорите за 2006 г., каза Юан Фанг, дилър в шанхайската Dongya Futures Co. Съгласно условията на сделките на Лию, почти 200 000 т трябва да бъдат доставени до 21 декември, съобщи държавният China Daily миналата седмица. Лию е спекулирал, че цените ще паднат. Тази година медта скочи с 29% до рекордни нива. Спекулира се, че Китай ще достави около 50 000 т в азиатски складове и че ще разсрочи някои от късите позиции, каза Юан в Шанхай. Очакванията, че на Китай може да не се наложи да купува толкова много метал, за да изпълни задълженията си, предизвика продажба на запаси. На лондонската метална борса, цената на тримесечните доставки на мед спадна с 44 щ.д. или с 1.1% до 4 068 щ.д. за тон към 12:08 часа местно време. По-рано спадна с почти 2.5%, което е най-големият спад в рамките на един ден от 21 октомври насам. Рекордно високите цени от 4 243 щ.д. бяха постигнати на 18 и 21 ноември. Спадът на LME, най-голямата борса за метали в света, стана след поевтиняване на метала в Ню Йорк и Шанхай. source: Boomberg
Източник: Други (23.11.2005)
 
Arcelor предлага 3,7 млрд. щ.д. за Dofasco Arcelor, вторият по големина производител на стомана в света, отправи враждебно предложение за изкупуването на канадската Dofasco на стойност 4,3 млрд. к.д. (3,7 млрд. щ.д.), за да затвърди позицията си на пазара на суровини за автомобилостроенето в Северна Америка. Arcelor, със седалище в Люксембург, ще предложи 56 к.д. в брой за всяка акция на Dofasco, което е с 27% повече от цената, на която затвори борсата в Торонто във вторник (22 ноември). Говорителите на базираната в Хамилтън, Онтарио, Dofasco не направиха коментар. Това е най-голямото придобиване на Arcelor от създаването й през 2002 г. Изпълнителният директор на Arcelor Гай Дол получава достъп до американските производители на коли като Ford Motor, добавяйки ги към европейските си клиенти, които включват PSA Peugeot Citroen. Дол иска да завземе пазарен дял от милиардера Лакшми Митал, който стана най-големият доставчик на американските производители на автомобили, придобивайки International Steel Group, създадена от Уилбър Рос, за 4,5 млрд. щ.д. през април.
Източник: Други (23.11.2005)
 
“Стомана индъстри” ще се цели в пазарен дял от 60% Пернишкото предприятие "Стомана индъстри" планира до края на 2007 г. след пускането в експлоатация на новата си производствена линия да разшири пазарния си дял в България до 60 на сто, съобщи агенция SeeNews, като цитира източници от компанията. По данни на предприятието в момента продуктите му заемат около 40 процента от общия пазар на тази продукция. "Стомана индъстри" е собственост на гръцката металургична група "Виохалко" (Viohalco). Новата производствена линия ще бъде пусната в експлоатация най-късно до началото на 2007 г. Тя ще увеличи производственият капацитет на дружеството с още 500 хил. тона продукти годишно. В момента "Стомана индъстри" произвежда 800 хил. тона необработена стомана и 300 хил. тона ламарина годишно. В края на 2004 година компанията закупи част от технологичното оборудване "Даниели" от пернишкия завод "Камет". "Стомана индъстри" ще инвестира общо 40 млн. евро (или 47.1 млн. долара) в оборудването, преди то да бъде пуснато в експлоатация. Средствата ще отидат главно за инсталирането на съоръжението, като се предвижда да се изгради и необходимият сграден фонд. Още 1.5 - 2 млн. лв. ще отидат и за транспортирането на машините. Новото производство ще позволи да се открият нови 300 работни места. С него се запълва липсващото звено в завода, което ще позволи и по-голямо натоварване на сега съществуващия термокалибровачен цех, обясняват още от компанията. "Стомана индъстри" е едно от трите големи предприятия в страната, които се занимават с производството на стомана. Другите две са "Промет стийл", което се намира край Бургас, и най-голямото дружество в сектора "Кремиковци", чийто мажоритарен дял се държи от индийската Ispat Industries. За 2004 г. трите предприятия в бранша са произвели общо 2.1 млн. тона стомана, 1.2 млн. тона чугун, 1.553 млн. тона профили от валцована стомана и 234 хил. тона горещи и студени профили от валцована стомана. "Виохалко" е вече от 15 години на българския пазар. Освен пернишката "Стомана индъстри" компанията е собственик на девет завода у нас, сред които "Стилмет", благоевградската "Леско", която произвежда дървен амбалаж, "София мед", Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма", която се занимава с ремонтна дейност, холдинговата структура "Стилмет", "ТеПроСтил" - Перник, и "Съни сълюшънс", която прави слънчеви панели.
Източник: Дневник (23.11.2005)
 
НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 112 403 лица и със среден осигурителен доход 599 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 КРЕМИКОВЦИ гр.София 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 МОБИЛТЕЛ гр.София 8 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 12 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 15 БАНКА ДСК гр.София 16 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 17 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 18 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 19 БУЛБАНК гр.София 20 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 21 ПЕТРОЛ гр.София 22 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 23 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЮГ" гр.Пловдив 26 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 27 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 28 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ИЗТОК" гр.Варна 29 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищe 30 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЗАПАД" гр.София 31 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "СЕВЕР" гр.Плевен 32 КЦМ гр.Пловдив 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 ЯНА гр.Бургас 35 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 36 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 37 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 38 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 39 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 40 СОФАРМА гр.София 41 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ гр.София 45 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 46 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 47 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 48 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 49 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 50 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София
Източник: Други (24.11.2005)
 
НОИ обяви 50 -те най-големи длъжници за 9-месечието на 2005 г., с общ размер на задълженията 158 028 хил. лв. 1 КРЕМИКОВЦИ гр.София приет погасителен план за разсрочване на задълженията 2 СТОМАНА гр.Перник приет погасителен план за част от задълженията; приета оздравителна програма 3 БЕСТТЕХНИКА ТМ - РАДОМИР гр.Радомир принудително събиране на задълженията от АДВ 4 ВИДАХИМ гр.Видин принудително събиране на задълженията от АДВ (Агенция за държавни вземания) 5 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобовдол запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 6 НОВА ПЛАМА гр.Плевен принудително събиране на задълженията от АДВ 7 КАВАЛЕР гр.София запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 8 МАРИЦА КК гр.Пазарджик принудително събиране на задълженията от АДВ 9 ХИМКО гр.Враца запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки 10 АД "РУДОДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ-КРЕМИКОВЦИ - КЛОН СОФИЯ" гр.София запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 11 МИНСТРОЙ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобовдол принудително събиране на задълженията от АДВ 12 МИНА "МАРИШКИ БАСЕЙН" гр.Димитровград запорирани банкови сметки 13 ЕТАВИА-А.Д. гр.Кюстендил принудително събиране на задълженията от АДВ 14 МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ гр.Перник Чл. 146 от ДПК 15 СТОМАНЕНИ ТРЪБИ гр.Септември запорирани банкови сметки 16 МИНИ-ПЕРНИК гр.Перник в ликвидация 17 БУРГАСКИ МЕДНИ МИНИ гр.Бургас принудително събиране на задълженията от АДВ 18 АГРОТЕХНИКА гр.Карлово запорирани банкови сметки 19 ИК ЗЕЛИН гр.София принудително събиране на задълженията от АДВ 20 НИТИ гр.Казанлък принудително събиране на задълженията от АДВ 21 САНИТ гр.Плевен запорирани банкови сметки 22 СТОМАНЕНИ ОТЛИВКИ И ИЗКОВКИ гр.Радомир принудително събиране на задълженията от АДВ 23 МАРЕНА гр.Дупница принудително събиране на задълженията от АДВ 24 МРАЗ гр.София принудително събиране на задълженията от АДВ 25 БОБОВ ДОЛ - ТРАНСПОРТ гр.Бобовдол принудително събиране на задълженията от АДВ 26 ГОРУБСО - РУДОЗЕМ гр.Рудозем принудително събиране на задълженията от АДВ 27 МОНТАНА гр.Монтана принудително събиране на задълженията от АДВ 28 МАРИЦАТЕКС гр.Пловдив запорирани банкови сметки 29 КЕМБАРОУ-ММ-5 с.Зелендол запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 30 ГОРУБСО - МАДАН гр.Мадан принудително събиране на задълженията от АДВ 31 ЕЛИА гр. Никопол запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 32 САНЯ с.Гиген запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 33 БЕЛТРАНС гр.Перник запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 34 ЧАВДАР гр.Ботевград принудително събиране на задълженията от АДВ, в несъстоятелност 35 ЛЕДЕНИКА И ММ гр.Варна запорирани банкови сметки 36 ГЪМЗА - 1922 гр.София принудително събиране на задълженията от АДВ 37 ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ИВАН ЧОЛЕВ" гр.Костенец запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 38 МИХАН гр.Гоце Делчев запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 39 МИНА БЕЛИ БРЕГ с.Габер запорирани банкови сметки 40 ДИМЯТ гр.Варна запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 41 БАЛКАНКАР - ДУНАВ гр.Лом принудително събиране на задълженията от АДВ 42 ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ "ПИРИН" гр.Благоевград запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 43 ДОБРИНОВ ТРАНСПОРТ гр.Монтана принудително събиране на задълженията от АДВ 44 ДП "СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" - СТРОИТЕЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ВАРНА гр.Варна запорирани банкови сметки 45 ДОМИНЕКС - ЕООД гр.Русе запорирани банкови сметки 46 ЯМБОЛЕН гр.Ямбол принудително събиране на задълженията от АДВ 47 ДОБРИЧ МЕЛ гр.Добрич принудително събиране на задълженията от АДВ 48 БЕТА гр.Червен бряг запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки 49 ДП "СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" - СТРОИТЕЛНО ПОДЕЛЕНИЕ СОФИЯ - ГОРУБЛЯНЕ гр.София приет погасителен план за разсрочване на задълженията 50 СЪНИТЕКС гр.Мездра запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки
Източник: Други (24.11.2005)
 
Европа бие отбой за Козлодуй Комисията по външни работи на Европейския парламент прие доклада на Джефри ван Орден за подготовката на България за членство в ЕС. Документът съдържа благоприятна поправка за бъдещето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Тя гласи: "Европарламентът призовава Съвета на ЕС да бъде готов гъвкаво да преразгледа датите за закриването на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", докато влезе в действие ново поколение ядрени мощности в България, без това да е в ущърб на сигурността". Поправката бе внесена от британеца Ван Орден и други представители на "ядреното лоби". Външният министър Ивайло Калфин обаче заяви, че би било опасно да искаме преразглеждане на сроковете, защото това може да стане основание за отлагане на членството ни.
Източник: Стандарт (24.11.2005)
 
Европейският стоманодобивен гигант "Арселор" планира да отправи оферта на стойност от 3.6 млрд. долара за "Дофаско" (Dofasco), съобщи "Блумбърг". С придобиването на канадското дружество "Арселор" иска по-голям дял от пазара в региона, където активността на автопроизводителите се увеличава, а индийската "Митал" има доста голяма част. "Дофаско" ще се превърне в нашата платформа за навлизане в Северна Америка, заяви изпълнителният директор на "Арселор" Гай Дол. "Дофаско" е най-големият стоманопроизводител в Канада по продажби. Двете компании вече няколко пъти водиха преговори за реализирането на подобни намерения, но всеки път те приключваха неуспешно, заявиха още от "Арселор". "Дофаско" ще има на разположение 60 дни след официалното отправяне на предложението да вземе решение за продажбата на две трети от капитала си. Офертата на люксембургския гигант е с 27 на сто повече от пазарната стойност на "Дофаско". Двете компании вече имат съвместен завод за производство на неръждаема стомана в Хамилтън, Онтарио. Новината за предстоящата оферта дойде малко след като Дол обяви, че ръководената от него компания ще отдели 5.9 млрд. евро за нови придобивания, за да стопи разликата със сегашния лидер "Митал". Индийският гигант купи базираната в Ричфийлд, Охайо, компания "Интернешънъл стийл груп" (ISG) за сумата от 4.5 млрд. долара.
Източник: Дневник (24.11.2005)
 
Гръцки доставчик на стомана ще прави център за дистрибуция в София Гръцката компания, търгуваща с метали и изделия от стомана в България - "Македония сидиремпорики" (SIDMA), е закупила застроен парцел в София с обща площ 39 хил. кв.м, съобщи гръцката преса. Мястото включва сграда и складово помещение с обща застроена площ 4500 кв.м. Цената на покупката не се споменава, а транзакцията е осъществена през местното подразделение на гръцкото дружество в страната. Компанията ще използва халето в столицата за изграждането на дистрибуционен център, каквито намерения обяви, че има, по-рано тази година. В него ще бъдат складирани метали и други изделия от стомана и впоследствие ще бъдат доставяни в търговската мрежа в страната. SIDMA има смесено дружество в България за търговия с метали с водещия в сектора в Израел производител - "Пекър плада" (Packer Plada). Името на джойнт венчъра е SID-PAC, като гърците притежават 75% от капитала в него, а израелците - 25%. Дейността на SIDMA в България се контролира от кипърския филиал на компанията - SIDMA Worldwide. Първоначалният капитал на смесеното дружество ще е 200 хил. евро, който след това ще бъде увеличен до 1.3 млн. евро. "Пекър плада" е една от водещите индустриални компании в Израел и годишно отчита продажби за стотици милиони долари. Освен в българската столица SIDMA е придобила парцел от 32 хил. кв.м и в Букурещ. Намеренията на компанията са да започне изграждането на индустриален център там през 2006 г.
Източник: Дневник (24.11.2005)
 
Stelco подписва с Mittal Steel за продажбата на три свои компании Най-големият канадски производител на стомана Stelco, който в момента се преструктурира, съобщи в сряда, че е подписал окончателен договор за продажбата на три от дъщерните си фирми на Mittal Steel. Цената не беше разкрита. Базираната в Хамилтън, Онтарио, компания бе сключила предварително споразумение с Mittal в началото на ноември. Mittal Canada Inc., дъщерна на най-големия производител на стомана в света, Mittal Steel Co. NV, ще придобие компаниите Stelwire в Онтарио, Stelfil в Лашин, Квебек, и Norambar в Контркор, Квебек. Сделката е добре дошла както за дъщерните ни фирми, за техните служители и пенсиониращите се в тях, така и за Stelco, заяви в сряда Кортни Прат, изпълнителен директор на компанията. За дъщерните фирми тя означава нов собственик, който гледа на тях като на стратегически активи. За служителите и пенсиониращите се означава по-голяма сигурност. А на Stelco помага да се съсредоточи върху интегрираното си производство на стомана. Преди 22 месеца Stelco подаде молба в съда за защита от фалит и миналата година заяви, че иска да продаде дъщерните си дружества и да се насочи само към основната си дейност в Хамилтън и Нантикоук, Онтарио.
Източник: Други (25.11.2005)
 
Комисари затварят наши заводи ЕС вече започна да затваря наши заводи заради лошите условия, при които работят хората в тях. Внезапна проверка на Еврокомисията бе направена миналата седмица в 14 фирми от сектор "Дървообработване". Всички до една не отговаряли на изискванията за безопасни условия на труд, съобщи зам. социалният министър Васил Войнов. Тази седмица Главната инспекция по труда започва проверка в 14-те фирми, повечето от които мебелни цехове. Вероятно всичките ще бъдат затворени. Ще последват проверки и в други браншове, прогнозира Войнов. Европа приема за дъмпинг това, че работодателите не инвестират в здравословни условия на труд, обясни той. Влизането в сила на европейските изисквания бе отлагано на 2 пъти заради опасенията, че 70% от заводите ни ще бъдат затворени. Последната отсрочка изтече в началото на тази година. Еврокомисията няма права да закрива директно фабриките, но следи дали ГИТ затваря тези, които не отговарят на стандартите. В дървообработването проблем имат почти всички фирми, коментира Войнов. Изключение правели само тези, взели помощ от програмата САПАРД.
Източник: Стандарт (28.11.2005)
 
Бизнес климатът продължава да се влошава Поредно влошаване на бизнес климата отчита Националният статистически институт през ноември. Общият показател за стопанската конюнктура е с 0.5 пункта под октомврийското равнище. Пети пореден месец той пада, след като през юни отбеляза рекордно висока стойност. Най-сериозно понижение има в промишлеността - с 2.6 пункта. Основно то се дължи на лошите оценки, които стопанските ръководители дават за настоящото състояние на предприятията им и за нивото на поръчките от страната и от чужбина. Несигурната икономическа среда продължава да засилва негативното си влияние върху нагласите на бизнеса. Въпреки това мненията на мениджърите за очакваната производствена активност през следващите шест месеца са оптимистични. По отношение на цените те продължават да предвиждат тяхното покачване. Строителството е вторият отрасъл, в който бизнес настроенията са доста скептични. Строителната активност се запазва на нивото от предходните месеци, но предприемачите са по-резервирани за развитието на бизнеса си през следващите три до шест месеца. Финансовите проблеми като неплатежоспособност, трудности при получаване на кредит и високи лихвени проценти са посочени като основен фактор, затрудняващ дейността на 50.8% от анкетираните строителни предприемачи. За разлика от промишлеността очакванията за увеличаване на цените в строителството намаляват. През ноември в търговията на дребно стопанската конюнктура остава без промяна. Търговците предвиждат спад на поръчките, особено към доставчиците от чужбина, и ръст на цените. Единствено в сектора на услугите се отчита подобряване на бизнес климата благодарение на увеличеното търсене. Очакванията за следващите три месеца обаче са по-неблагоприятни. И тук се очаква сериозен ръст в продажните цени. - Най-сериозно понижение има в промишлеността - с 2.6 пункта, заради спад на поръчките - Строителната активност се запазва висока, но настроенията за следващите месеци са доста скептични - Единствено в сектора на услугите се отчита подобряване на бизнес климата благодарение на увеличеното търсене.
Източник: Пари (28.11.2005)
 
Заплатите в големите компании растат най-бързо Средно с между 6 и 10% са се увеличили заплатите в 350-те предприятия, обявени за най-коректни работодатели от Националния осигурителен институт (НОИ). Ръстът е за деветте месеца на 2005 г. Престижният списък включва дружествата, в които осигурителният доход е най-голям. Това означава, че собствениците им не укриват част от възнагражденията, плащат осигуровките върху пълния им размер и затова са наречени "най-коректни" от НОИ. За първи път тази година най-голям е ръстът в най-големите компании. Според анализатори увеличението следва повишаването на производителността на труда. Средната производителност скочи номинално с около 8% за първите шест месеца. Предполагам, че подобно ще е покачването за цялата 2005 г., каза Георги Стоев от Industry Watch. Според него обаче вероятно не може да бъде отчетен коректно ръстът на заплатите в по-малките компании, които са по-гъвкави при криенето на разходите за труд. По принцип няма трайна причина заплатите в една и съща индустрия да растат със скорост, различна за големите и малките, коментира той. Изненадващо най-голям е процентът на увеличение на заплатите в най-големите компании - с над 1000 заети. Осигурителният доход в тях е нараснал между януари и септември с 9.9 на сто до 599 лв. Основната причина за това е в съкращаването на персонал от 180 хил. на 112 хил. души, съчетано с увеличеното производство. В тази група са големите производствени предприятия - телекомите БТК и "Мобилтел", промишлените гиганти "Идеал стандарт" и "Видима", АЕЦ "Козлодуй", "Стомана индъстри", "Асарел медет", КЦМ - Пловдив, и други. Петдесетте най-големи длъжници към общественото осигуряване не са внесли във фондовете на НОИ 158 млн. лв. главници и лихви при 165 млн. лв. преди три месеца. Списъкът се води по традиция от металургичния комбинат "Кремиковци", който обаче има погасителен план и го изпълнява. В челната тройка са пернишката "Стомана" и "Бесттехника" - Радомир. Последното дружество е сред лидерите и на друг "черен списък" - този на длъжниците на здравната каса. Общият размер на дълга на 50-те най-безотговорни работодатели към касата за деветте месеца на годината е 12.6 млн. лв., колкото и в края на юни. Най-често това са общини или предприятия в несъстоятелност, голяма част от които са мини.
Източник: Дневник (28.11.2005)
 
Mittal Steel става акционер в Криворижстал след 28 ноември Mittal Steel Corporation ще влезе в най-големия украински производител на стомана Криворижстал след 28 ноември, когато трябва да постъпи плащането за придобития пакет акции, съобщи украинският министър-председател Юрий Йехануров. След тази дата ще бъдат взети конкретни решения и мисля, че те ще дадат резултат, заяви министър-председателят пред пресата в Киев във вторник. Той добави, че въпросните решения предполагат президентът да подпише закон, който дава зелена улица на плащанията в чужда валута. Мисля, че това решение ще изясни всички въпросителни, заяви той. Според предишна информация украинският фонд Държавна Собственост е провел търг на 24 октомври за продажбата на 93,02% от акциите на Криворижстал. Победителят, Mittal Steel, най-големият производител на стомана в света, е предложил за акциите 24,2 млрд. украински гривни или повече от 4,8 млрд. щ.д.
Източник: Други (28.11.2005)
 
Над 1 млн. евро вложени в Енерджи Солюшънс досега С положителен финансов резултат се очаква да приключи настоящата финансова година едно от най-новите дъщерни дружества на групата “Виохалко”-”Енерджи Солюшънс” АД, информира главният директор Александрос Захариу. Производственият процес във фирмата стартира през февруари т.г. Тя се специализира в производството на фотоволтаични модули. Това са устройства, които имат способността да превръщат слънчевата светлина директно в електроенергия. В момента в цеха се работи на една смяна, като общият брой на заетия персонал в него е 15 човека. Основната причина производството да не е преминало още на трисменен режим на работа е недостигът на суровина за произвеждането на модулите. Става въпрос за соларни клетки, които се произвеждат в Германия. Ако проблемът с доставката на суровината се реши, то няма никакъв проблем производството да премине на трисменен режим на работа, при което годишният капацитет на цеха ще достигне 4.5 мегавата. “Енерджи Солюшънс” е оборудвано със съвременно ново оборудване, производство на водещи фирми от Германия и САЩ. До момента в цеха са вложени инвестиции на стойности над 1 млн. евро. Мениджърският екип планира през следващата година да инвестира още около 500 000 евро за закупуването на още оборудване. Пускането му в експлоатация се очаква да стане към средата на 2006 г. Ако дотогава цехът премине на трисменен режим на работа, то годишният му капацитет ще достигне от 8 до 10 мегавата, което означава над 2 пъти увеличение на производството. Продукцията на цеха е предназначена преди всичко за Германия, която засега е най-големият потребител на фотоволтаични модули. Те намират приложение в отдалечени райони, високопланински местности или острови, където е трудно електрозахранването или включването в централната електросистема. “Много европейски страни подпомагат инициативата на хората за монтирането на тези модули, като например в Германия, Италия, Швейцария, Испания и др. Произвежданият от фотоволтаичните модули ток се изкупува на преференциални цени, които са по-високи от тези, на които се изкупува електроенергията, произвеждана по традиционния начин, тъй като е продукт на екологично чисто производство. Енергията, добита от модулите се заплаща между 45 и 55 евроцента за киловатчас, което е почти 5 пъти по-скъпо от другата електроенергия. Затова хората инвестират в тези модули, тъй като използват електроенергията не само за собствени нужди, а и да я продават, от което печелят.
Източник: Други (28.11.2005)
 
Швеция ни предлага 1 млрд. евро инвестиции Швеция е готова да инвестира у нас над 1 млрд. евро. Това ще стане само под формата на директни и индиректни офсетни програми. Те ще се осъществят, ако Министерството на отбраната избере шведския лек многоцелеви изтребител JAS-39 "Грипен" за модернизация на българските ВВС. Въпреки че международният конкурс за избор на многоцелеви изтребител за нашите ВВС ще бъде обявен догодина, представители на световноизвестни шведски компании като СААБ, "Скания", "Волво", АББ, "Астра Зенека" и др. пристигнаха вчера в София. Те искат да проучат възможностите за инвестиции у нас по бъдещите офсетни програми. Десантът на големите в шведската индустрия е в рамките на официалното посещение на шведския държавен секретар на промишлеността и търговията Ларс Олоф Линдгрен у нас. Официалната цел на посещението е насърчаване на търговските отношения между Швеция и България. Освен това то трябва да подготви визитата на премиера Сергей Станишев в Стокхолм. Срещата на Станишев с шведския министър-председател Йоран Першон е планирана за 5 декември. Визитата на Ларс Олоф Линдгрен е ясен сигнал за готовността на Швеция да се бори докрай нашето Министерство на отбраната да избере "Грипен". Присъствието на старшия вицепрезидент на СААБ Кжел Мьолер у нас и лекцията, която той ще изнесе днес в Българската търговско-промишлена палата, показват, че Швеция е готова да предложи огромни инвестиции в рамките на бъдещи офсетни програми след евентуално сключване на сделка за покупка на 16-20 изтребителя JAS-39 "Грипен". Инвестиционната инвазия на 15-те големи шведски компании у нас се подкрепя от представители на Министерството на външните работи в Стокхолм, Скандинавската банка за инвестиции, Шведския съвет за гарантиране на експортни кредити и др.
Източник: Стандарт (30.11.2005)
 
Признание Изпълнителният директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Община Панагюрище", съобщиха от компанията. Това високо звание му бе присъдено за изключителни заслуги и принос към община Панагюрище и страната в областта на икономиката.
Източник: Монитор (30.11.2005)
 
Външният дълг се повиши с 650 млн. EUR Брутният външен дълг се е повишил с близо 650 млн. EUR до 13.170 млрд. EUR в края на септември спрямо 31 декември 2004 г., показват данните на БНБ. Съотношението дълг/БВП е 62.2%, като все още страната ни не е покрила маастрихтските изисквания, според които това отношение трябва да е 60%. Задълженията на публичния сектор за разглеждания период възлизат на 4.575 млрд. EUR, като частните продължават да взимат превес, качвайки се до близо 8.6 млрд. EUR. Свиването на държавния дълг е следствие от реaлизираните две операции по обратното изкупуване на последните 2 емисии брейди облигации. За първите девет месеца на годината страната ни е погасила задължения за 4.6 млрд. EUR, което е с 2.74 млрд. EUR повече в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Пари (30.11.2005)
 
"Кремиковци" отчете загуба от 19.66 млн. лв. за полугодието Металургичният комбинат "Кремиковци" най-накрая представи неконсолидираните си финансови отчети за полугодието. Това са първите отчети, които компанията дава след покупката на мажоритарния дял в комбината от индийската "Глобал стийл холдинг лимитид" през лятото. Трябва да се отчете обаче, че новите собственици нямат отношение към постигнатия резултат, тъй като реално смяната на собствеността и влизането във владение на дружеството се осъществи след общото събрание, което се проведе през август. Според представените неконсолидирани данни нетните приходи от продажби на "Кремиковци" нарастват до 454.2 млн. лв. спрямо 400 млн. лв. за година по-рано. С по-бързи темпове нарастват разходите за материали, които се увеличават с 60.5 млн. лв. и достигат 390 млн. лв. Намаляването на запасите от продукция и незавършено производство смекчават негативния ефект от повишените разходи за материали. С над два пъти до 15.55 млн. лв. нарастват и разходите за лихви. Въпреки това крайният финансов резултат за първите шест месеца на годината "Кремиковци" се подобрява. За първото полугодие на т.г. дружеството отчита загуба от 19.66 млн. лв. спрямо загуба от 31.03 млн. лв. за година по-рано. За полугодието активите на "Кремиковци" намаляват до 1.186 млрд. лв. спрямо 1.211 млрд. лв. Общите задължения на комбината не се променят съществено и от 592 млн. лв. се понижават до 587 млн. лв. Според неконсолидирания финансов отчет "Кремиковци" притежава дялове от 20 компании, от които 12 дъщерни. Общите инвестиции в дружества са на стойност 12.44 млн. лв. Въпреки огромното закъснение за представяне на финансовите отчети все още има неясноти относно данните в него, тъй като "Леминд ФПЛ" е представено като дъщерно дружество в баланса, коментират анализатори. Това е името и на закупено през пролетта сръбско предприятие. Заради противоречивите новини от комбината кой стопанисва задграничната придобивка на "Кремиковци", уместен е въпросът дали това е сръбското предприятие. Предвид големия брой дъщерни дружества, които комбинатът контролира, от значение е консолидираният резултат, смятат анализатори. Например търговската дейност, където се отчитат най-големите обороти, е в "Кремиковци трейд", което е 100% собственост на комбината. Затова най-достоверна информация за състоянието на дружеството може да се получи от консолидирания резултат.
Източник: Дневник (30.11.2005)
 
Tata Steel планира да закупи завод в Тайланд Най-големият индийски частен производител на стомана Tata Steel има намерение да закупи тайландска стоманодобивна компания. Сделката, която е в начален стадий, се очаква да приключи до няколко месеца, съобщиха източници във вторник (29 ноември). По-рано през ноември изпълнителният директор на Tata Steel заяви, че компанията води преговори с още няколко чуждестранни фирми с цел придобиване. Съобщено бе също, че Tata Steel е започнала разговори с южноафриканската Anglo American за придобиването на 79-процентния й дял в Highveld Steel. Това (южноафриканската компания) не е единствената фирма, към която проявяваме интерес. Всъщност набелязали сме още няколко, каза изпълнителният директор, като отказа да придаде по-специално значение на планираното придобиване. Осведомени източници обаче заявиха, че предложеният план за придобиване на южноафриканската компания все още не е приет. Миналата година Tata Steel придоби NatSteel Asia, която има капацитет да произвежда два милиона тона стомана годишно и мощности в седем страни. Tata Steel, която има производствени мощности в шест държави в Източна Азия и Китай, планира да изгради завод за стомана в Иран с капацитет от шест млн. тона и завод в Бангладеш с капацитет от два милиона тона, добавиха източниците. В момента Tata Steel произвежда пет милиона тона стомана годишно.
Източник: Други (30.11.2005)
 
ThyssenKrupp предлага приятелско поглъщане на Dofasco за 3,5 млрд. евро Най-големият производител на стомана в Германия – ThyssenKrupp, обяви офертата си за приятелско поглъщане на канадския производител на стомана Dofasco, като по този начин се противопостави на враждебната оферта на Arcelor от миналата седмица. Анализаторите и инвеститорите останаха обаче скептични. Базираният в Дюселдорф немски промишлен гигант каза в понеделник, че се притичва на помощ на канадската компания Dofasco с приятелска оферта, за да й помогне да отблъсне враждебния хищник Arcelor. ThyssenKrupp предлага да закупи Dofasco за 61,50 к.д. за акция (52,55 щ.д. или 44,80 евро), с което сделката възлиза на общо 3,5 млрд. евро. Според немската компания предложението е одобрено от ръководството на Dofasco. Съветът на директорите на Dofasco единодушно препоръчва на акционерите си да приемат офертата. Цената в офертата е с 40% по-висока от цената на затваряне на акциите на Dofasco на фондовата борса в Торонто от 22 ноември – деня преди европейският стоманен гигант Arcelor да обяви враждебната си оферта на цена от 56 к.д. за акция. Нашата оферта е с още 9,8% над тази на Arcelor, заявиха от ThyssenKrupp. За немците поглъщането на канадската компания (най-голямото след придобиването на Giddings & Lewis за 628,5 млн. евро през 1997 г.) може да се окаже “важна стъпка” в стратегията й за разширяване в областта на плоско-валцованата въглеродна стомана. Комбинацията от производствените и дистрибуторските операции на Dofasco и настоящата производствена дейност на ThyssenKrupp ще засили присъствието на немската компания на пазара на стомана в Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА), заявиха от компанията. ThyssenKrupp ще финансира сделката “изцяло от налични средства в брой”. Очаква се сделката да приключи преди края на първото тримесечие на 2006 г. Инвеститорите обаче не бяха впечатлени от съобщението.
Източник: Други (30.11.2005)
 
Русия налага мито върху вноса на плоско-валцована неръждаема стомана от ЕС Русия може да наложи антидъмпингово вносно мито от 800 евро (931 щ.д.) на тон никел-съдържащи плоско-валцовани продукти от неръждаема стомана, внасяни от Европейския съюз, съобщи руското министерство на икономическото развитие и търговия във вторник. В най-скоро време ще изпратим препоръка до правителството да наложи митото, заяви говорител на министерството. Миналата година най-големият производител на никел-съдържаща плоско-валцована стомана в страната, металургичният комбинат Челябинск (част от Mechel Steel Group) подаде жалба, че ЕС е изнасял такива продукти за Русия на занижени цени.
Източник: Други (30.11.2005)
 
Кредитите ще стигнат 14.7 млрд. EUR през 2008 г. Кредитите в България ще растат средно с 21% годишно в периода 2004-2008 г., а депозитите с 15%, показват данни на икономическия отдел на Bank Austria Creditanstalt, представени от Петер Харолд, главен изпълнителен директор на HVB Bank Biochim и Хебросбанк. Това поставя страната ни на трето място след Сърбия - 29% ръст на заемите и 25% на депозитите, и Румъния - със съответно 25 и 20%. За новите страни членки на ЕС ръстът ще бъде 12% за кредитите и 3% за депозитите. През 2008 г. отпуснатите у нас кредити ще достигнат 14.7 млрд. EUR, или 52% от БВП при 35% за 2004 г. Депозитите ще достигнат 13.5 млрд. EUR през 2008 г. и ще бъдат 48% от БВП при 39% през миналата година. Годишният растеж на депозитите в страните от Централна и Източна Европа от 2004 до 2008 г. ще бъде 10, а на кредитите - 15%. Само на частните заеми ръстът за периода ще е 18, при 23% за предходните четири години. Предизвикателство пред нас - Булбанк, HVB Bank Biochim и Хебросбанк - ще бъде развитието на банкирането на дребно, каза Петер Харолд. Клиентите много бързо ще усетят на практика ефекта от обединяването на трите банки в България, които вече са част от една банкова група UniCredit, каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Булбанк. Преди да приключи юридическото и формалното обединяване, ще имаме обща търговска политика и структуриране на общите търговски предложения, уточни той. Комбинацията от трите банки кумулативно ще даде институция, която ще бъде водеща в почти всички сфери на банковия сектор, с изключение на банкирането на дребно, каза Хампарцумян. Общите им активи към септември 2005 г. са 6.448 млрд. лв. На първо място са в кредитирането с 3.401 млрд. лв., по депозити - 3.961 млрд. лв., по размер на печалбата - 101.8 млн. лв., и по размер на капитала - 879 млн. лв. Новата група ще присъства в 20 държави в Европа. Ще има лидерски позиции в България, Полша и Хърватия, каза Андреа Казини, главен оперативен директор на Булбанк.
Източник: Пари (01.12.2005)
 
Corus изключи контра-оферта за Dofasco, търси разширяване в Източна Европа и БРИК Английско-холандският производител на стомана Corus Group съобщи днес (1 декември), че няма да прави контра-оферта за канадската Dofasco, но заяви, че все още търси партньор, с който да се възползва от възможностите, които се откриват в Източна Европа. Нямаме нищо общо с историята около Dofasco, каза главният изпълнителен директор на Corus Group Филип Варен в телефонно интервю за AFX News. Немският производител на стомана ThyssenKrupp вчера предложи 3,5 млрд. евро за Dofasco, което според много анализатори е твърде висока цена, като се има предвид, че не се очаква висок ръст на продажбите на стомана в Северна Америка. Изглежда ThyssenKrupp дава твърде висока цена за Dofasco, каза още в телефонното интервю Варен. Немската компания обаче явно вярва, че може да извлече полза и сделката навярно е добра за сектора от гледна точка на протичащата консолидация на световната стоманена промишленост, добави той. Corus, която по-рано тази година отправи оферта за закупуването на турския производител на стомана Erdemir, заяви, че продължава да търси възможности за придобиване “на правилната цена” и че ще се стреми да създаде партньорства в други части на Европа. Corus търсеше партньор от Турция, който да й помогне в придобиването на Erdemir, но се оттегли от наддаването, след като цената скочи твърде много. В крайна сметка 46,1% от акциите на Erdemir бяха продадени на турската бизнес група OYAK за 2,77 млрд. щ.д. Освен към Източна Европа, се смята, че Corus има интереси и към т.нар. страни БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай, и други страни, където разходите са ниски.
Източник: Други (01.12.2005)
 
Posco намалява цените на неръждаемата стомана с 9-18% В четвъртък (1 декември) Posco, петият по големина производител на стомана в света, намали цените на изделията си от неръждаема стомана с до 18% заради опасения от свръхпредлагане от страна на Китай. Южнокорейският производител на стомана заяви, че е намалил цената на всички изделия от горещо- и студено-валцована неръждаема стомана с 9 до 18%.
Източник: Други (01.12.2005)
 
Правителството разреши "Люлин" Правителството разреши проектирането и изграждането на магистрала "Люлин" на територията на земеделски земи по досегашния кадастрален план. Новият път ще е с дължина 19 км. Той е част от европейския коридор Берлин - Солун и ще свързва Видин, София и Кулата. 21 кандидати подадоха документи за строителството на аутобана. Очаква се към средата на декември да бъде готова късата листа на фирмите. Изграждането на "Люлин" ще струва 148,45 милиона евро.
Източник: Стандарт (02.12.2005)
 
Плащаме EUR 200 млн. външен дълг Правителството ще погаси предсрочно дълг към Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие за около 200 млн. евро. Министерски съвет вчера разгледа доклад на министъра на финансите Пламен Орешарски за предсрочно погасяване на външен държавен дълг. Предложението за предварително плащане на заемите е подкрепено и от лидерите на БСП, НДСВ и ДПС. Обратното изкупуване на дълга към МВФ трябва да стане до края на годината, а към МБВР - през януари 2006 г. В края на септември външния дълг на страната е 5,478 млрд. евро (в т.ч. държавен дълг 4,975 млрд. евро и държавно гарантиран - 503,3 млн. евро). След осъществяване на операциите по предплащане на задълженията в края на януари 2006 г. се очаква външният държавен дълг да бъде намален до около 5,2 млрд. евро. В края на септември фискалният резерв е 2,493 млрд. евро или 4,876 млрд. лв. След операциите по външния дълг резервът ще е значително над минималния размер, записан в закона за бюджета. С предсрочното погасяване ще се намали уязвимостта на икономиката от отрицателни външни явления.
Източник: Стандарт (02.12.2005)
 
Губим 1 млрд. лв. от лоша изолация Загубили сме 1 млрд. лв. от ниската енергийна ефективност, съобщи зам.-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов. Според него е необходимо училищата, детските градини и административните сгради да бъдат качествено изолирани, което ще позволи да се постигне значително по-нисък разход на енергия. В момента нашата икономика изразходва до 2 пъти повече енергийни ресурси за производството на единица от брутният вътрешен продукт (БВП) спрямо страните от Западна Европа. Най-голям дял в енергийното потребление заема индустрията с 40 на сто, а след нея се нарежда транспортът с 25 процента. През тази година е разработена стратегия за финансиране на изолацията на сгради до 2020 г., стана ясно по време на проведения вчера енергиен семинар. Документът засяга държавните и общинските сгради. Стратегията е на обща стойност от 655 млн. лв.
Източник: Стандарт (06.12.2005)
 
“Еврокоптер” отваря два завода у нас 1000 работни места и два завода ще бъдат създадени от германско-френския консорциум "Еврокоптер" у нас. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров вчера. Консорциумът ще инвестира и в предприятия от химическата ни промишленост. Едно от тях ще бъде за производство и обработка на алуминиеви изделия. Инвестицията е част от т. нар. офсетно споразумение, което съпътства сделката за покупка на 18 вертолета от европейския гигант. Споразумението гласи, че консорциумът ще инвестира 360 млн. евро в замяна на 358-те милиона евро, които България дава за купуването на вертолетите. 12 от машините са "Кугър", а 6 са "Пантер". Те ще бъдат дадени на военновъздушните и военноморските сили. Първите три хеликоптера ще бъдат доставени между август и декември 2006 г., обяви вицепрезидентът на фирмата Оливие Мишелон. Офсетната програма ще бъде със срок от 10 г., поясниха от министерството. Част от парите отиват за поддръжка на машините в наши заводи. Освен това "Еврокоптер" ще даде и стипендии на студенти отличници в областта на аеронавтиката и авиационното инженерство, обеща още вицепрезидентът на консорциума Оливие Мишелон. Младежите ще следват със стипендии в Германия, Франция и Испания. Ще създадем и експортни канали за износ на българска продукция в страни от цял свят, обещаха още от "Еврокоптер".
Източник: Стандарт (07.12.2005)
 
Избират супервайзер на Дунав мост 2 Очаква се Делегацията на Европейската комисия у нас официално да публикува обявата за започване на търга за супервайзер на проекта за изграждане на втория мост на Дунав при Видин - Калафат. Още се чака и одобрението на тръжното досие за проектиране и строителство на моста. В средата на октомври делегацията на ЕК у нас прие предложението за късата листа, в което влизат шест фирми. Предишният екип на транспортното ведомство бе включил в нея само четири фирми, по-късно новите управляващи обаче добавиха още две. Така в късата листа за проектирането и строителството на втория мост на Дунав влезе и консорциумът между френската компания Vinci и нашата Главболгарстрой. Според експерти това е известна компенсация за французите, които участваха и в конкурса за концесионирането на летищата Варна и Бургас и първоначално бяха класирани едва на трето място. Vinci обжалваха процедурата пред Върховния административен съд заедно с германско-българския консорциум между Fraport AG и БМ Стар и ВАС прие протеста им за основателен. В момента върви обратният процес - предстои съдът да се произнесе по контражалбите на държавата и на датската компания Copenhagen Airports A/S. Останалите кандидати да строят Дунав мост 2 са консорциумът между Bilfinger Berger AG и N.V. Besix s.a., обединението между Bouygues Travaux Publiques, Rizzandi Eccher и Трансстрой Варна, както и Hochtiff AG в съдружие с Obrascon Huarte Lain s.a. Самостоятелно участва FCC Construction s.a. В късата листа са и Zublin AG, Alpine Mayreder Bau GmbH и Eiffel Construction Metalique. В края на ноември тази година бе издадено разрешение за строеж на цялата инфраструктура на Дунав мост 2 на българска територия. Предвижда се изграждането на моста да започне през 2007 г. До средата на юли 2006 г. трябва да бъде сключен договорът с изпълнителя на строежа. Според предварителните разчети вторият мост на Дунав ще е готов до октомври 2009 г. Общата стойност на проекта е 236 млн. евро.
Източник: Пари (07.12.2005)
 
Венецуела очаква Индия и Китай да участват заедно с Danieli в проект за 1 млрд. щ.д. Венецуела очаква италианската компания за стомана Danieli да участва в проект за производство на стомана на стойност 1 млрд. щ.д. и иска също да привлече като партньори индийски и китайски фирми, заяви във вторник министърът на минната индустрия на Венецуела, Виктор Алварес. По време на прес-конференция министърът каза, че заводът за стомана ще има капацитет да произвежда 1,5 млн. т стоманени изделия, като релси, които в момента не се произвеждат във Венецуела, петият по големина износител на петрол в света. Продукцията е предвидена за строителството на железопътни линии. Правителството на Венецуела ще има мажоритарен дял в проекта от поне 51%. Частната италианска компания Danieli проявява интерес. Подписахме договор с тях и те са готови да участват с 23% от останалите максимум 49%, каза г-н Алварес. Намираме се в процес на преговори с компании от Индия и Китай за остатъка от акциите, предвидени за частния сектор, заяви той, без да разкрива имената на фирмите. Миналия юни правителството на Венецуела и Danieli подписаха споразумение да извършат оценка на целесъобразността от завод на стойност 572 млн. щ.д. на основата на смесено дружество за производство на листова стомана във Венецуела. Представители на министерството подчертаха, че възможната сделка, обявена във вторник, представлява отделно споразумение.
Източник: Други (07.12.2005)
 
Турция разреши продажбата на Erdemir Турската агенция за приватизация одобри продажбата на 46,12% от акциите на най-големия производител на стомана в страната Erdemir на армейския пенсионен фонд OYAK, се казва в съобщение на Държавен вестник от вторник. По време на търга през октомври OYAK предложи най-високата цена от 2,77 млрд. щ.д., като измести международни стоманени гиганти като Arcelor и Mittal Steel. Провеждането на търга отбеляза поредната стъпка напред по приватизационната програма на Турция, подкрепяна от МВФ, по която тази година вече бяха проведени търговете за Turk Telekom и петролната рафинерия Tupras. Според условията на търга купувачът разполага с 45 дни да осигури средствата и да изпълни покупката. В случай че OYAK не успее, кандидатът класиран на трето място – консорциумът, воден от руската NLMK, който предложи цена от 2,72 млрд. щ.д., ще получи правото да закупи дела в Erdemir. Вторият кандидат с най-висока оферта – смесено дружество на местни индустриалци, беше установено, че е нарушил анти-монополното законодателство. Купувачът се задължава да купи още 3,17% от акциите на Erdemir, които са собственост на Turkiye Kalkinma Bankasi. В момента 41,17% от акциите на Erdemir се търгуват на борсата. В понеделник (5 декември) OYAK отрече публикациите в пресата, че планира да продаде на Arcelor почти половината от дела си в компанията, която в момента се създава, за да купи дела в Erdemir. OYAK продължава да води преговори по този важен въпрос с голяма дискретност и скоро публично ще даде информация по всички въпроси около Erdemir, заяви компанията. OYAK има инвестиции в автомобилостроенето, циментовата промишленост, финансовия сектор и сферата на услугите. Сред най-известните й инвестиции е смесеното дружество с френският производител на коли Renault.
Източник: Други (07.12.2005)
 
Dofasco отхвърлила четири оферти на Arcelor-Nucor Dofasco, която е цел на поглъщане от други компании в сектора, разкри, че американският стоманен гигант Nucor се е съюзил с люксембургската Arcelor, за да отправят четири отделни оферти за компанията тази година. Съветът на директорите на Dofasco препоръча на акционерите да приемат доста по-високата оферта на германската ThyssenKrupp. На 6 декември ръководството на канадската компания разкри, че двама високопоставени служители на Nucor и Arcelor през май са предложили 43 щ.д. за акция, а миналия месец са вдигнали офертата до 55 щ.д. Неочаквано обаче най-големият производител на стомана в САЩ – Nucor, се е оттеглил от съвместното наддаване на следващия ден след последното предложение, след което на 23 ноември Arcelor отправи враждебната си оферта от 56 щ.д. за акция или 4,3 млрд. щ.д. за Dofasco. От компанията разкриха също, че седмица преди предложението на Arcelor са водени преговори с ThyssenKrupp по повод на нейния интерес. Кулминацията настъпи на 28 ноември с офертата на ThyssenKrupp от 61,50 щ.д. за акция или 4,8 млрд. щ.д. Съветът на директорите на Dofasco препоръча офертата, тъй като е с 40% по-висока от цената, на която се търгуваха акциите на Dofasco ден преди офертата на Arcelor.
Източник: Други (07.12.2005)
 
Фалитът на Stelco отложен за 12 декември Съдебната защита срещу фалит на канадската компания Stelco беше удължена до 12 декември, като съдията предупреди за възможни измами, но съдбата на големия производител на стомана може да бъде решена преди това. Съдия от канадската провинция Онтарио удължи защитата на компанията до 12 декември, като по този начин й позволи да проведе в петък (9 декември) решително гласуване на кредиторите на плана й за преструктуриране. В случай че кредиторите отхвърлят плана, съществуват две правни възможности. Едната, която предлагат кредиторите, е компанията да мине под управлението на синдик. Алтернативата, която предлага съюзът на работниците в стоманодобива, предвижда поделенията на Stelco в Хамилтън и Нантикок, Онтарио, да бъдат продадени и компанията да продължи дейността си.
Източник: Други (07.12.2005)
 
Xinxing планира да открие завод в Chhattisgarh Вторият по големина производител на чугунени тръби в света Xinxing Ductile Iron Pipes планира да изгради завод в индийския щат Chhattisgarh. Първоначалната инвестиция в проекта се очаква да бъде около 10 млрд. индийски рупии (223 млн. щ.д.). Правителството на Chhattisgarh е поканило китайския гигант да построи завод в щата. Миналия месец главният министър Раман Сингх е посетил завода на компанията в северната китайска провинция Хебей. Тъй като щатът е богат на запаси от желязна руда и предлага други благоприятни условия, искаме да насърчим откриването на заводи от преработващата промишленост тук, заявиха в четвъртък (8 декември) високопоставени служители. Те добавиха още, че китайската компания е “проявила интерес” и се очаква да изпрати екип, който да проучи разположението на запасите от желязна руда в щата. Xinxing, чиито оборот достига почти 700 млн. щ.д., вече изнася около 30 000 т чугунени тръби за Индия, като се очаква доставките за страната да се увеличават. Според различни оценки годишното потребление на чугунени тръби в Индия може да нарасне до почти 500 хил. т през следващите 10 години. Сегашният производствен капацитет обаче е около 200 хил. т годишно, което налага или внос, или увеличаване на производствените мощности. Чугунените тръби се използват за сондиране, за изграждане на микро-тунели и за ВиК съоръжения. Годишният капацитет на Xinxing е 800 хил. т, за производството на които са й необходими около 5 млн. т желязна руда годишно. Така инвестицията в щата Chhattisgarh би осигурила необходимите суровини на китайския производител.
Източник: Други (08.12.2005)
 
Заводът на “Монтюпе” в Русе ще отговаря на екостандартите Заводът за производство на алуминиеви автомобилни части, който френската компания “Монтюпе” планира да построи в Русе, ще отговаря на всички екологични изисквания. Това стана ясно в четвъртък по време на общественото обсъждане на оценката за въздействието върху околната среда на бъдещото предприятие. Проектът на френския инвеститор предвижда две пречиствателни станции за отпадни води, както и всички мерки срещу шум, вибрации и заплаха от трудови злополуки. Предприятието на “Монтюпе” в Русе ще е сертифицирано по ISO 14001 за екологична система, по ISO 9001 и ISO/TS 16949 за управление на качеството. С констатациите на експертите беше опровергано притеснение на граждани, че вредното въздействие от новото леярско производство ще се разпростира в район от 30 километра. В него ще изработват алуминиеви детайли за автомобилните групи “Рено”, “Ягуар”, “Пежо”, “Ситроен”, “Волво” и други. Около 62% от производството ще бъде на автомобилни двигатели от алуминиеви съединения. Заводът ще започне работа с около 500 работници, 45 млн. евро оборот и инвестиция 3.5 млн. евро. Плановете на "Монтюпе” са през 2011 г. тези показатели да бъдат съответно 1500 работници, оборот от 140 млн. евро и обща инвестиция 80 млн. евро.
Източник: Дневник (09.12.2005)
 
Приходите в бюджета нараснаха с 14% Приходите в държавния бюджет са 9,65 млрд. лв. в края на октомври, което е с 14,4% повече от същия месец на миналата година. Това гласи доклад на финансовия министър Пламен Орешарски, който беше одобрен от правителството. Данъчните постъпления са 7,979 млрд. лв. - с над 1 млрд. лв., или 15,4% повече. Най-голяма заслуга за това увеличение имат косвените данъци, които са 5,9 млрд. лв. и нарастват с повече от 1 млрд. Излишъкът в сборния бюджет на страната е 1,64 млрд. лв., а фискалният резерв премина границата от 5 млрд. лв.
Източник: Стандарт (09.12.2005)
 
Строим магистрала от Лом до Гърция Изграждане на автомагистрала Солун-София-Видин/Лом до 2013 г. е един от приоритетите на България през следващите години. Това бе записано като част от общата декларация, която подписаха министрите на транспорта на България и Гърция Петър Мутафчиев и Михалис Ляпис. Ускорено развитие на общоевропейските транспортни коридори номер 4 и 10, подобряване на жп връзките между Солун и София, увеличаване на персонала на границата между двете страни и пълна либерализация на редовните автобусни линии е част от постигнатото споразумение. В общата декларация се поемат ангажименти и за пускане на нощен директен влак София-Атина и увеличаване на въздушните връзки между столиците на България и Гърция.
Източник: Стандарт (09.12.2005)
 
JP Morgan – цената на китайската стомана пада след пренасищане Цените на китайските стоманата и алуминий ще продължават да падат и през следващата година, вследствие продължителен свръхкапацитет на производството, информира JPMorgan в свое изследване. Ние продължаваме да сме мечи в цените на стоманата и през 2006 г. въпреки, че магнитута на спада на цената може да е доста по-плавен в сравнение с 2005 г. За стоманопроизводителите печалбата може да се намали още, тъй като цените на суровини като желязна руда и кокс може да останат фиксирани, каза анализаторът Zhang Feng от JPMorgan. През 2005 г. цените на стоките от метал и други артикули търгуващи се на борсата варираха силно, поради резкия спад в цените на стоманата от Китай, предизвикан от пренасищане на пазара. Междувременно, цените на алуминия рекордно се покачиха от недостига в производството, каза JPMorgan. Видяхме, че китайските цени на стоманата биха могли да паднат, когато капацитета на производство расте по-бързо от търсенето и така да се намали стойността на акциите й на борсата през юни, каза анализаторът. Увеличава се риска от фиксиране на горната стойност на желязната руда, така че през следващата година цените й по договор ще бъдат непроменяни. Въпреки това, стойността на желязната руда би трябвало да остане по-постоянна, отколкото тази на стоманата, така че на китайските стомано-производители може да се наложи да намалят още печалбата си, добави JPMorgan.
Източник: Други (10.12.2005)
 
Производителите на гъбесто желязо настояват за рационализация на ценовата структура на желязната руда Производителите на гъбесто желязо в Индия изискват ценовата структура на желязната руда да бъде рационализирана, за да се подсигури оцеляването на заводите на фона на глобалния спад на пазара за желязо и стомана. Заниженото търсене на стомана в Китай доведе до намаляване цените на метала в световен мащаб, съобщи пред медиите председателя на асоциацията на производителите на гъбесто желязо в Ориса, г-н Агравал. През последните шест месеца цените на изделията от желязо и стомана са паднали с 35%, причинявайки сериозни проблеми на заводите за гъбесто желязо в страната. Производителите могат успешно да се справят с конкуренцията само, ако се гарантират разумни цени на желязната руда. Orissa Mining Corporation, Orissa Mining Development Corporation Ltd и частни минно-наематели продават желязна руда на блокове на заводите на цена от 1300 инд. рупии за тон (29 щ.д.) и стандартно-размерена желязна руда (5-18 мм) за 2100 инд. рупии (46 щ.д.) за тон. Увеличението на цените на желязната руда на блокове от мините е 350 инд. рупии за тон (7,80 щ.д.) за тон и 800 инд. рупии (17,85 щ.д.) за тон стандартно-размерна желязна руда, използвана за производството на гъбесто желязо. Отчитайки разликите при ценообразуването Асоциацията е поискала да бъде наложено 50% намаление от завишената стойност и да направи цените достъпни за заводите. В страната са изградени около 70 завода за производство на гъбесто желязо и още около 30 са в процес на изграждане, съобщи г-н Агравал. Производствата са с общ годишен капацитет от 6,9 млн. т., за които са необходими суровини от 17 млн. т. руда и 13 млн. т. кокс.
Източник: Други (11.12.2005)
 
Губим 700 млн. евро от Евросъюза 700 млн. евро по-малко ще получи страната ни от Евросъюза, ако бъде приет предложеният от Великобритания проектобюджет за 2007-2013 г. Очакваните от страната ни средства за този период са близо 10 милиарда, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин пред БНР. Това е първата критична българска реакция на проекта, който Лондон публикува на 5 декември. Очаква се да бъдат водени инфарктни преговори по бюджета на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 15 и 16 т. м. в Брюксел. Повечето източноевропейски страни вече остро разкритикуваха проектобюджета, който предлага разходите на ЕС за петгодишния период да бъдат сведени до 847 млрд. евро. Съкращенията до голяма степен са за сметка на новите членки. През юни 25-те страни не успяха да се договорят за бюджет в размер на 870 милиарда евро. Калфин бе категоричен, че България няма да предоговаря затварянето на блокове III и IV на АЕЦ "Козлодуй", предвидено за края на 2006 г. Подобен ход само би дал аргумент за отдалечаването ни "изключително много" от членството, каза той.
Източник: Стандарт (12.12.2005)
 
Dundee влага още 100 млн. щ.д. у нас Канадската компания Dundee Precious Metals ще увеличи инвестициите в рудник Челопеч с две трети над първоначално предвижданите 150 млн. щ.д., предаде Reuters. От две години компанията разширява и обновява оборудването в рудника и вече е вложила 90 млн. щ.д.. Допълнителните инвестиции ще ни позволят да увеличим този добив от 1,5 млн. т. до 2 млн. тона годишно, заяви пред Reuters изпълнителният директор на Dundee Precious Metals Лорънс Марсланд. Очакванията са това да стане през 2008 г., като годишното производство на мед достигне 21.7 хил. тона, а на злато - 130 хил. тройунции. Предпроектното проучване показа, че животът на мината след достигането на тези показатели ще бъде около 10 години при сравнително ниски разходи, заяви г-н Марсланд. Разширеното производство в Челопеч ще разкрие 760 нови работни места.
Източник: Пари (12.12.2005)
 
Въвеждат годишно работно време Ново годишно работно време ще се въведе у нас. Това поиска шефът на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд от социалния министър Емилия Масларова. Трудът не трябва да се пресмята за ден, а за година, отсече Фликеншийлд. Изчисляването ще е на базата на 8 часа труд на ден. За 250 работни дни всеки трябва да заработи 2000 часа. Шефът на фирмата ще има правото да ги разпределя през годината. Той може да нареди през лятото да се работи по 10 часа, а зимата - по 6. До юли трябва да спрат надбавките за трудов стаж, предложи още емисарят.
Източник: Стандарт (13.12.2005)
 
Кремиковци отчете 78,2 млн. лв. загуба за деветте месеца на 2005 г. Със закъснение от 45 дни металургичният комбинат "Кремиковци" публикува финансовите си резултати за деветте месеца на тази година. За периода компанията отчита неконсолидирана загуба от 78.2 млн. лв., след като за същия период на 2004 г. крайният резултат беше печалба от 7.5 млн. лв. Приходите от продажба на продукция за третото тримесечие, които са в сърцевината на постъпленията на дружеството, се понижават с повече от 30 на сто, като достигат 164 млн. лв. В същото време разходите не отчитат толкова силно свиване, като тези за материали, чийто дял от общите е близо 80%, отчитат ръст. Текущите задължения на предприятието се повишават чувствително и достигат 425.5 млн. лв. За разлика от тях са редуцира дългосрочните пасиви, като към края на септември те достигат 217.8 млн. лв.
Източник: Дневник (13.12.2005)
 
Дефицитът по текущата сметка стигна 10.5% от БВП За десетте месеца на годината текущата сметка е с дефицит 2.226 млрд. EUR. Това е 10.5% от БВП, показват данните на БНБ за платежния баланс за периода януари-октомври 2005 г. Година по-рано за същия период той е бил само 4.7% от БВП или 918.6 млн. EUR. Официалната прогноза, както и очакванията на МВФ, сочат, че до края на годината ще достигне 13.5% от БВП. Сметките бяха неколкократно променяни, като първата бе за 7.6% от БВП. Само за октомври текущата сметка има дефицит от 396.9 млн. EUR, което е увеличение от близо 80% спрямо същия месец на 2004 г. Търговското салдо за януари-октомври 2005 г. е отрицателно в размер на 3.190 млрд. EUR, което е 15.1% от БВП. Дефицитът се увеличава с 1.179 млрд. EUR спрямо същия период на 2004 г. Износът на страната ни за десетте месеца на годината възлиза на 7.716 млрд. EUR, като се увеличава с 18% в сравнение с този, за същия период на 2004 г. Вносът е 10.906 млрд. EUR. Нараства с 27.6% спрямо съответния период на 2004 г. Салдото по услугите за януари-октомври т.г. е положително, в размер на 661.3 млн. EUR, но е по-ниско със 145.8 млн. EUR спрямо съответния период на 2004 г. Салдото от пътувания за десетте месеца е 1.063 млрд. EUR, като за същия период на 2004 г. е било 944.8 млн. EUR. Общият баланс за януари-октомври 2005 г. е положителен. Възлиза на 446.5 млн. EUR при положителен общ баланс от 1010.3 млн. EUR за същия период на миналата година. Валутните резерви на БНБ за десетте месеца нарастват с 300.6 млн. EUR.
Източник: Пари (13.12.2005)
 
1,46 млрд. евро са чуждите инвестиции 1,465 млрд. евро са преките чужди инвестиции в страната от януари до октомври, обявиха от БНБ. За същия период на миналата година те са били 1,399 млрд. евро. Привлеченият дялов капитал от чужди компании в български фирми е 576,2 млн. евро или 39,3% от преките чужди инвестиции. По страни най-много са вложенията от Австрия (31,5% от общия им размер). Външната търговия от януари до октомври е с дефицит от 3,19 млрд. евро, което е ръст от 1,179 млрд. евро спрямо същия период на 2004 г.
Източник: Стандарт (13.12.2005)
 
Канадска компания ще инвестира 150 млн. долара в златна мина 150 млн. долара ще инвестира в златното находище Челопеч канадската фирма "Дънди Прешъс Металс". Проектът ще бъде завършен през 2008 г. и след изпълнението му от находището ще се добиват до 2 млн. тона руда годишно. Компанията планира по-късно капацитетът да се увеличи на 3 млн. тона. В момента от мината се добиват 1,5 млн. т. В резултат от инвестицията се предвижда производство от 21 700 т мед и 130 хил. унции злато годишно.
Източник: Стандарт (13.12.2005)
 
Външната търговия с 6.2 млрд. лв. на червено Външнотърговското салдо достигна минус 6.239 млрд. лв. за периода януари - октомври тази година. В сравнение със същия период на предходната година търговският дефицит се е влошил с 63.53%, когато е бил 3.932 млрд. лв., показват данните на НСИ. За десетте месеца на годината вносът се е увеличил с близо 28%. По цени FOB в България са внесени стоки за 21.33 млрд. лв., а заедно с транспортните разходи /по цени CIF/ - 23.139 млрд. лв. При вноса най-сериозен е делът на машини, оборудване и превозни средства за 7.040 млрд. лв., следвани от минерални горива и масла за 4.679 млрд. лв. На трето място са артикули, класифицирани според вида на материята, за 4.662 млрд. лв. Износът на български стоки достига 15.091 млрд. лв. за първите десет месеца на тази година, като се увеличава с 18.03% в сравнение с десетте месеца на 2004 г. Статистиката отчита, че България изнася главно артикули, класифицирани според вида на материята, за 3.997 млрд. лв., и разни готови продукти - за 3.428 млрд. лв. Продадените извън страната машини, оборудване и превозни средства са за 2.134 млрд. лв. Основни търговски партньори на България остават страните от Европейския съюз. Най-големият износ е към Италия - 1.9 млрд. лв., следван от Турция с 1.578 млрд. лв., Германия с 1.514 млрд. лв. и Гърция с 1.468 млрд. лв. Най-сериозният вносител в България е Русия. За десетте месеца от тази държава са внесени стоки за 3.657 млрд. лв., като основен дял имат енергоносителите. От Германия внасяме предимно машини, оборудване и транспортни средства - общо на стойност 3.124 млрд. лв., а от Италия вносът достига до 2.053 млрд. лв.
Източник: Пари (14.12.2005)
 
Камери следят производството в Промет Стийл Металургичният завод Промет Стийл въведе система за видеонаблюдение. Цялата територия на завода е под окото на повече от 30 камери. Денонощното видеонаблюдение ще осигури редица предимства с оглед повишаване на производителността и охраната на комбината, твърдят от местното ръководство. От централния компютър може да се наблюдават металургичните пещи, складовете за готова продукция, входове и изходи на предприятието и други стратегически за завода места. Ръководството на дружеството инвестира средства в специална система за достъп до работните места. Чрез електронната регистрация на работниците и служителите ще се увеличи контролът върху присъствието и работното време на персонала. В ход е въвеждането на система за управление на база данни Архимед на стойност над 100 000 лв. Чрез нея от всички офиси на металургичното предприятие в страната и в чужбина ще има възможност за незабавен достъп до цялостната информация в завода. От София например може да се следи производственият цикъл, да се провери наличността в складовете за определен артикул стомана, да се проверят данни в счетоводството. Системата Архимед се внедрява в Промет Стийл от Давид Холдинг. Металургичният завод използва високите технологии, за да усъвършенства работния процес и качеството на продукцията си. Стоманата на Промет Стийл е оценявана като продукция с високо качество и се търси както на българския, така и на международните пазари. 80% от произведената стомана на компанията е предназначена за американския пазар. От тази година в Испания строят жилищни и бизнес сгради с армировъчна стомана, произведена в Промет Стийл. Дружеството е единственото предприятие в Бургаска област, което скоро увеличи с 25% заплатите на своите работници.
Източник: Пари (14.12.2005)
 
Правата на "Алкомет" се изкупиха на промоционални цени Правата от увеличението на капитала на "Алкомет" се изкупиха на промоционални цени, коментираха вчера инвеститори. Причината беше ниската средна цена, която стигнаха вчера правата - едва от 7.74 лв. Въпреки че търсенето превиши значително предложените на аукциона 25 861 права от увеличението на капитала на производителя на алуминиеви изделия, средната цена се понижи спрямо постигнатата преди на борсата. Най-високата цена вчера беше 8.75 лв. за 1000 права, а най -ниската - 7.51 лв. Срещу всяко право може да се запишат по три акции от новата емисия. При минималната цена се изкупи и най-голямото количество от 17 661 права, което предопредели и ниската средна цена. За сравнение с правата на "Алкомет" на фондовата борса имаше сделки при 15 лв. за брой още в първия ден от качването им за търговия. Най-ниската цена на борсата за правата пък беше 9.50 лв. При средната цена от 7.74 лв. и като се имат предвид параметрите по увеличението на капитала, изчисленията показват, че себестойността на новите акции е 3.58 лева. През вчерашния ден на пода на борсата нямаше сделки с акциите на "Алкомет". Търсенето по позицията остана на нива около 4.14 лв., а предлагането - на нива от 4.50 лв. за брой. Тъй като борсовата сесия и аукционът за правата приключиха по едно и също време, резултатът от търга не се калкулира при борсовата търговия с акциите на компанията. Решението за увеличаване на капитала се взе на извънредното общо събрание на акционерите на предприятието, проведено на 7 октомври. Собствениците на шуменското дружество одобриха увеличение на капитала от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. Увеличението ще бъде успешно, тъй като се изпълни предварителното условие да бъдат записани най-малко 90% от новата емисия, или 12 118 901 акции.
Източник: Дневник (14.12.2005)
 
За година продажбите в промишлеността са се повишили с 12.5% В рамките на една година продажбите в българските промишлени предприятия са нараснали с 12.5%, показват предварителните данни за октомври, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходния месец показателят се е повишил със 7.4 на сто. На годишна база преработвателните предприятия са допринесли с най-голяма тежест за повишаването на общия индекс. Продажбите от този сектор са се повишили с над 13 на сто в сравнение с миналата година, но спрямо септември повишението не е толкова силно изразено. Значителен ръст на продажбите са отчели компаниите от тежката промишленост, сред които на преден план излизат машиностроителните предприятия и производителите на химически продукти. Последните обаче отчитат спад на продажбите си на месечна база. Производството и леенето на метали обаче се повишава спрямо септември с над 36 на сто. За същия период най-силно е скочил подиндексът, отчитащ продажбите в добивната промишленост. Рекордно високите цени на металите на международните пазари и недостигът им в глобален мащаб са помогнали на българските производители да регистрират месечно повишение от над 35 на сто. Продажбите на т.нар ютилити компании (производство и разпределение на електроенергия, газ и вода) показват умерен ръст на продажбите. На месечна база той е достигнал 7.1%. Освен индекса на продажбите в промишлеността НСИ публикува и предварителните данни за производството в сектора. Общият показател се повишава както на месечна, така и на годишна база.
Източник: Дневник (14.12.2005)
 
Hyundai Hysco продължава сътрудничеството си с JFE Steel Южнокорейският производител на стомана Hyundai Hysco е продължил многостранното си сътрудничество с японската JFE Steel за трансфер на технологии и доставка на суровини. Договорът за обединение, който двете компании подписаха преди пет години, трябваше да изтече в четвъртък (15 декември). Новото споразумение ще продължи съюза им за още пет години. Според новия договор, до 2010 г. Hyundai Hysco ще купува всяка година 800 хил. т горещо валцовани намотки от японския производител на стомана. В замяна, JFE Steel ще предостави необходимата технология за производството на студено валцовани листове за автомобили, съобщи Hyundai Hysco. Hyundai Hysco произвежда стоманени листове за автомобили и тръби за промишлени нужди и е дъщерна компания на най-големия южнокорейски конгломерат в автомобилостроенето – Hyundai Motor Group.
Източник: Други (14.12.2005)
 
Тор Бьорголфсон с две номинации за "Златен портфейл" Две номинации за наградата "Златен портфейл" на Дарик радио получи исландският милиардер Тор Бьорголфсон, съобщиха от медията. Неговият фонд "Новатор" ще се бори с "Телеком Аустрия" и "Митал стил" за приза "Инвеститор на годината", а самият Бьорголфсон е номиниран за голямата награда "Златен портфейл". В тази категория за приза ще мерят сили Българската фондова борса и Нова телевизия. В последните няколко години наградата беше присъждана на Валентин Златев – генерален директор на "Лукойл България" /2004 г./, Лидия Шулева – министър на икономиката /2003 г./, Светослав Гаврийски – управител на БНБ /2002 г./. Номинирани за "Мениджмънт на финансови компании" са Банка ДСК, "Елана" и TBI, съобщиха още от Дарик радио. Специалната награда тази година е в категории "Едно в три" - професия министър - Николай Василев и "Три в едно" - за министър Румен Овчаров. Специалната награда за принос в икономиката пък ще бъде обявена на официалната церемония днес. Журито за определяне на наградите е седемчленно. Председател е Георги Ганев - директор на Центъра за либерални стратегии. Сред членовете са представители на Българската стопанска камара и Industry Watch, съобщиха от медията.
Източник: Монитор (15.12.2005)
 
Nippon Steel инвестира 850 млрд. йени във висококачествена стомана Най-големият японски производител на стомана Nippon Steel съобщи, че ще инвестира 850 млрд. йени през следващите три години до март 2009 г., с цел да подхрани ръста на печалбата. Новият инвестиционен план е доста по-амбициозен от стария, който предвиждаше инвестиции от 635 млрд. йени за периода от април 2003 г. до март 2006 г. Чрез увеличаване на инвестициите във висококачествени продукти от стомана, Nippon Steel заяви, че се надява през отчетната година до март 2009 г. текущата печалба да достигне поне 300 млрд. йени, оперативната печалба – над 540 млрд. йени, а продажбите – 4,2 трлн. йени. За отчетната година до март 2006 г. производителят на стомана очаква оперативна печалба от 525 млрд. йени от продажби на стойност 3,86 трлн. йени.
Източник: Други (15.12.2005)
 
Безработицата падна до 10.36% Безработицата продължава да спада, като през ноември стигна 10.36% средно за страната. За първи път отчитаме толкова продължително намаление в рамките на цяла година, коментира директорът на Агенцията по заетостта Сотир Ушев. В сравнение с октомври спадът е 0.07 пункта, а спрямо ноември 2004 г. - с 1.52 пункта. Основна причина за положителната тенденция е по-малкият брой на регистриралите се безработни и по-големият брой, постъпили на работа лица по правителствените програми за заетост, обясниха от АЗ. През ноември в бюрата по труда са регистрирани 43081 безработни. Над 60% от тях са новорегистрирани лица, които основно са били освободени от сферата на услугите. Търсенето на работна сила в реалната икономика отслабва, като частният сектор е заявил 8729 работни места - с 38% по-малко от октомври. От АЗ обясниха, че това е нормално за края на годината, когато затихват дейностите в аграрния сектор и свързаната с него преработваща промишленост. Тогава се отчита и спад в търсенето на работна ръка в строителството, а пазарът на учителски кадри вече е задоволен. В същото време по програмата От социална помощ към заетост през ноември са обявени и почти изцяло заети близо 10 300 работни места. В сравнение с октомври те са с 4500 повече основно заради неотложните действия за преодоляване на щетите от наводненията, обясниха от АЗ.
Източник: Пари (19.12.2005)
 
3,65 млрд. евро нужни за магистралите ни 3,65 млрд. евро са нужни, за да бъдат построени всички запланувани магистрали у нас, пресметнаха държавниците. Само 800 млн. евро обаче ще дойдат от европейските фондове за периода 2007-2013 г. Това показват предварителните разчети в оперативна програма "Транспорт". Абсурдно е парите да стигнат за изграждането на около 650 км аутобани, които ни остава да достроим. По данни на браншовата камара "Пътища" един километър магистрален път струва около 6,5 млн. лв. Така за 650 км ще са нужни 4,3 млрд., без да смятаме оскъпяването заради увеличените цени на горивата. Лоши проекти забавят строителството на аутобаните и пречат на усвояването на средствата от еврофондовете. Това заяви преди дни строителният министър Асен Гагаузов на среща с депутати от Комисията по местно самоуправление в парламента. Според разчетите на ръководеното от него ведомство догодина трябва да бъдат ремонтирани над 110 км първокласни пътища. В момента аутобаните са по-малко от 2% от републиканската пътна мрежа на България, или общо 345 км. През последните 3 десетилетия средно са строили по половин километър годишно. У нас за пътища през последните 20 години са изхарчени около 1,5 млрд. долара.
Източник: Стандарт (19.12.2005)
 
Posco одобри проект за 12 млрд. щ.д., пуска завод за стомана през април 2008 г. на три етапа по 4 млн. т годишно Водещият южнокорейски производител на стомана Posco съобщи в неделя, че е завършила плановете за инвестиране на 12 млрд. щ.д. за изграждането на 12-милиона-тонен завод за “интегрирано производство на стомана” в Ориса до 2016 г. Според концепцията за “интегрирано производство на стомана” целият процес на топене, стоманодобив и валцуване протича без прекъсване. В съоръжението също така ще се прилага и иновативният метод за производство на стомана FINEX. Това е революционен процес, при който се пропускат синтероването и производството на кокс – съществени при доменните пещи – с цел съкращаване на разходите и намаляване на вредните емисии в околната среда. Водещият южнокорейски производител на стомана Posco е направил промени в конфигурацията на завода си в Ориса, а също и на продуктовия си микс. Освен това компанията е преизчислила времевите рамки на проекта. Решението е взето на събранието, проведено в Сеул в неделя, където 15 члена на Съвета на директорите на дружеството официално одобриха точките, включени в дневния ред, сред които проекта на Posco-Индия. Posco ще изгради 12-милиона-тонния завод за стомана в Парадип на три етапа с три модула по 4 млн. т годишно на всеки етап. Според меморандума за разбирателство, подписан с правителството на Ориса на 22 юни, проектът трябваше да бъде завършен на две фази с по два подула от по 3 млн. т годишно във всяка фаза. Сега първият етап на строителството се очаква да завърши през декември 2010 г., шест месеца по-късно от първоначално обявения срок – юни 2010 г. Закъснението се дължи на увеличението в капацитета и на промените в оборудването, заяви говорителят на компанията. Той обаче добави, че окончателното изпълнение на проекта за интегрирано производство на стомана ще се случи по-рано от първоначалния срок за достигане на пълния капацитет от 12 млн. т до 2016 г.
Източник: Други (19.12.2005)
 
Lion Group очаква 2006 да е по-добра за стоманодобивната индустрия Председателя на малайзийската Lion Group, Тан Шри Уилиям Ченг, очаква по-добра година за местната стоманодобивна индустрия на базата на увеличаващото се търсене от страна на САЩ и Китай, но предупреди, че групата все още се нуждае от намаляване на разходите и подобряване на производствения капацитет. “Трябва да е по-добра. Търсенето от САЩ и Китай се е увеличило. Важното е, че трябва да намалим разходите и да подобрим производителността и доходността си, за да станем по-конкурентоспособни”, каза Ченг. Той съобщи, че през изминалата година цената на желязната руда се е увеличила със 110%, а цената на въглищата – със 71%, и че Lion Group се стяга за още по-голямо увеличение догодина. Lion Group ще наблегне на подобряване на продуктивността и намаляване на разходите, каза Ченг пред репортери в Бантинг, Селангор на 19 декември, след визита на премиера Датук Сери Абдула Бадави във фабриката. Ченг заяви, че планираните 5,48 млрд. малайзийски рингита (м.р.) за разширяването и модернизирането на завода в Бантинг през следващите 5 години, което включва нови съоръжения и модернизация на съществуващите, ще компенсират всяко възможно увеличение на цените на петрола и суровините. Абдула напълно подкрепи разширяването на групата. Разширяването на стойност 5,48 млрд. м.р. включва завод за преработка на желязна руда (DRI) на стойност 1 млрд. м.р., доменна пещ за 1,2 млрд. м.р., която включва коксова пещ и завод за синтероване, и 600-MW електроцентрала на стойност 1.6 млрд. м.р. Другите съоръжения са фабрика за ламарина на стойност 640 млн. м.р., проект за варница за 40 млн. м.р., два завода за кислород, на стойност 90 млн. м.р. и съоръжение за отливане на сляби за 460 млн. м.р.
Източник: Други (19.12.2005)
 
Икономическият растеж се забавя Забавяне на икономическия растеж отчете НСИ за третото тримесечие на годината. България отбеляза рекордно за последните години нарастване на БВП през първото и второто тримесечие, съответно с 6.0 и 6.4%. За периода юли - септември обаче то е 4.6%. Така за първите девет месеца на годината икономическият растеж е 5.6%, а в абсолютна стойност БВП достига 30.047 млрд. лв. За сравнение ръстът на БВП за третото тримесечие на м. г. е 5.8%, а за деветте месеца на 2004 г. - 5.3%. По-слабият растеж в сравнение с първото и второто тримесечие се дължи главно на сериозното влошаване в аграрния сектор, коментира Тодор Тодоров от НСИ. Наред с това почти не се отчита ръст в износа, добави той. Проливните дъждове и наводненията през лятото са главната причина за слабото представяне на аграрния сектор. Безпрецедентните за последните 50-години порои унищожиха значителна част от реколтата и пътната инфраструктура в страната. Добавената стойност, която аграрният сектор е реализирал, е с 6.6% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2004 г., отчита НСИ. Добавената стойност в промишлеността и услугите обаче бележи нарастване съответно с 6.5 и 4.8%. Като цяло създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност е 10.075 млрд. лв. по текущи цени, което е с 3.4% повече спрямо същото тримесечие на 2004 г. Инвестициите в основен капитал са нараснали със 17%, а индивидуалното потребление на населението - със 7.6%. Очакваме през четвъртото тримесечие по-силен икономически растеж от около 6%, заявиха вчера от БНБ. Централната банка прогнозира 6.5% ръст на БВП за първите три месеца на следващата година, импулсиран главно от инвестиционната активност и потребителското търсене.
Източник: Пари (20.12.2005)
 
Производителите се борят за 10 големи клиенти Производителите на електроенергия у нас се борят да привлекат някой от десетте привилегировани потребители. Според анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране те ще консумират по-голямата част от тока за промишлени нужди. Тъй като стопанските потребители, които отговарят на условията и могат да се договарят на свободния пазар, са едва 10 според последните данни, то на 6-те независими производителя на електроенергия се пада ролята да се преборят част от тях да им станат клиенти. Това са компании с годишна консумация на електроенергия над 3 GW годишно. Те нямат задължения към държавата. Общо големите производители според информация за нетната си разполагаема мощност може да произведат над 14 млрд. MW. Най-големите производители сред тях са АЕЦ Козлодуй с 35% пазарен дял. Марица изток 2 също държи 35% от енергийния пазар. ТЕЦ Варна има производствени възможности, които да и осигурят до 10.6% от пазара. Останалите големи производители на електроенергия са ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица 3 и Топлофикация Русе. Трите последни централи имат общ пазарен дял около 10.2%. Към тях се прибавят и фирмените централи и ВЕЦ. Привилегировани потребители - Мини Марица-изток ЕАД, Раднево - Стомана индъстри АД, София - КЦМ АД, Пловдив - Асарел Медет АД, Панагюрище - Елаците Мед АД, Панагюрище - Юмикор Мед АД, Пирдоп - Девня цимент АД - ЛУКойл-Нефтохим АД, Бургас - Агрополихим АД, Девня - Неохим АД, Димитровград
Източник: Пари (20.12.2005)
 
Големите товародатели настояват да събират пристанищните такси Пристанищните оператори и концесионерите да събират част от кейовите и тонажните такси и тези за управление на отпадъците и да ги изразходват за поддържане на инфраструктурата на пристанищата. Това да бъде записано в поправките на закона за пристанищата, предлагат "Солвей - Соди" АД, "Девня цимент" АД, "Кумерио" АД и "Каолин" АД в писмо до председателя на Народното събрание Георги Пирински. Компаниите получават 85% от товарите си през пристанище Варна-запад и се интересуват от концесия на други терминали. Текстове от проекта бяха обсъдени на извънредно заседание на комисията по транспорт и телекомуникации в понеделник. Намеренията са те да бъдат приети от парламента още до края на седмицата. Транспортното министерство мотивира бързината, макар че поправките не са обсъдени с компаниите, с приемането на бюджет 2006 и съдбата на 140 работещи в пристанищната администрация от закритата през май след решение на Конституционния съд компания "Пристанища". Според компаниите концесионерите имат задължение да поддържат инфраструктурата, а таксите ще се събират от държавната компания "Пристанищна инфраструктура", която ще ги насочва към държавните пристанища и така ще се нарушава конкуренцията и добрата европейска практика. Правителственият проект предвижда каналните, тонажните, кейовите, светлинните и таксите за управление на отпадъци да отиват в държавната компания. Пристанищата с регионално значение да могат да събират кейовите такси, предвиждат поправките. Ако текстът бъде гласуван, пристанищата с национално и регионално значение няма да са равнопоставени, смятат товародателите. Комисията гласува предложението на депутатите от "Коалиция за България" Апостол Димитров и от ДСБ Иван Иванов каналните и светлинни такси да се събират от "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Дневник (20.12.2005)
 
Фирмите натрупали 56 млрд. лв. дългове 56 млрд. лева задължения са натрупали фирмите у нас. Само за година размерът им се е увеличил с 10 млрд. 10-12% от тях, или около 9 млрд. лева, са просрочени. В тази сума влизат и борчовете на държавата към бизнеса. Те се натрупват от закъснение при изплащането на парите за доставка на стоки и услуги. Това показват данните от социологическо проучване сред 304 мениджъри на фирми, поръчано от Българската стопанска камара. Натрупването на борчове е предопределено от бюджетната система, обясни шефът на БСК Божидар Данев. Средствата започват да се разпределят през март и стигат до разпоредителите чак през юни. През това време се работи с авансови поръчки, които после се превръщат в дългове. Над 55% от анкетираните представители на бизнеса чакат да получат несъбраните си вземания. Повече от половината анкетирани признават, че биха се опитали да ги съберат чрез неформални методи - продажба на вземането или досъдебно споразумение. Едва 11% са готови да потърсят правата си в съда. 34% от участниците в анкетата посочват високите осигуровки като най-голям проблем през 2005 г. От догодина обаче вноските се намаляват с 6%. За първи път фирмите са посочили сред трудностите и намирането на квалифицирана работна ръка. Особено търсени са специалисти в машиностроенето - заварчици, шлифовчици и хора, които да работят на цифровите машини. От БСК предлагат преквалификацията и обучението да се прехвърлят от държавата към работодателите и синдикатите. Едва 11% от фирмите са инвестирали в интелектуална собственост през годината - купили са патенти, марки, дизайни. По-голяма част от бизнеса е ползвала банкови кредити - 61%. Още толкова планират да теглят заеми и догодина. Заемите обаче ще поскъпнат, прогнозират от БСК. Причината е увеличеният лихвен процент в САЩ - вече 4,25%, и в ЕС - 2,25%. Една трета от анкетираните смятат, че корупцията и икономическата престъпност са се увеличили през последната година, а още толкова - че няма промяна. Всеки пети бизнесмен твърди, че делът на сивата икономика е намалял. Два пъти повече мениджъри обаче са убедени, че тя все още е действителна пазарна сила благодарение на корупцията сред контролиращите държавни органи, лошия административен контрол, високата осигурителна тежест и некачественото законодателство. За да излязат фирмите от сивия сектор, бизнесът предлага да се намали сериозно осигурителната тежест и да се въведе задължителна регистрация по ДДС. Въпреки тези проблеми 97% от анкетираните твърдят, че изминалата година е успешна за бизнеса им. 76% от фирмите са пуснали на пазара нови продукти и услуги. Още 79% планират да разширят дейността си през следващата година. Отчетено е и значително увеличение на износа - това признават 62% от запитаните. Едва 28% от фирмите работят само за родния пазар. Но част от тях са финансови институции, които по принцип не изнасят стоки и услуги.
Източник: Стандарт (20.12.2005)
 
"Кембридж минерал ресорсис" откри голям потенциал за добив на злато край Тополовград Британската компания "Кембридж минерал ресорсис" (CMR), специализирана в проучването и развитието на природни ресурси, обяви първоначални много добри резултати от златното си находище във Владимирово край българското село Полски Градец, близо до Тополовград. За това информираха в съобщение до акционерите и инвеститорите от ръководството на публичното дружество във вторник. Изчисленията на геолозите на британската компания след направени сондажи и повърхностни изкопи сочат, че на места в обекта средното наличие на злато в 1 тон руда е от 1 до 5 грама, като на места те достигат дори 300 грама на тон. Експерти считат наличие на 1 грам от благородния метал от тон руда за икономически изгодно. "Кембридж минерал ресорсис" обяви, че е открила залежи от злато в българското село през юни тази година. От компанията определиха откритието като важно, тъй като откритият метал е близо до световноизвестния тип "Карлин". Данните за находището в Полски Градец предизвикаха голямо вълнение сред техническия екип, занимаващ се с проучванията, заявява в съобщение до акционерите на "Кембридж" управляващият директор в британското дружество Колин Андрю. Според него потенциалът на запасите от ценния метал във Владимирово е голям и сондажите там ще продължат през пролетта на следващата година. По проекта за проучване и добив на злато в Полски Градец британската компания работи чрез съвместно дружество с канадската "Ейжа голд" (Asia Gold). CMR придоби дела в джойнт венчъра от британската "Хиъруод" (Hereward) през март тази година, а "Ейжа голд" - от американската "Айвънхоу майнс" (Ivanhoe Mines) малко по-късно през ноември. Срещу прехвърлянето на правата за проучванията в България "Ейжа голд" ще плаща 5 на сто отчисления на "Айвънхоу" от своя дял от евентуалната печалба, която ще бъде получена от бъдещо разработване на мини на мястото на сондажите. Параметрите на споразумението предвиждат "Ейжа голд" да инвестира общо 4 млн. долара до края на май 2009 г. в разработките на територията на България, срещу което ще може да притежава до 80 на сто от капитала в съвместното предприятие с "Кембридж". В България "Кембридж минерал ресорсис" проучва за природни ресурси още в Горноселци, Розино, Лозен и Света Марина. Компанията развива дейност чрез подразделения или дялови участия в Сърбия, Испания, Перу и на Фолклендските острови.
Източник: Дневник (21.12.2005)
 
Влизаме в ЕС с най-нисък БВП на човек Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България за 2004 г. е едва 30% от средния за 25-те страни на Европейския съюз. Това става ясно от официалните данни на Евростат за БВП на глава от населението в Европа за 2004 г., измерен чрез стандарта на покупателната способност. Според данните на НСИ брутният вътрешен продукт на човек от населението през 2004 г. е бил 3101 USD. Така България се нарежда след Хърватия и Румъния по този показател, но е преди Турция. На първо място е Люксембург с БВП на глава от населението, над два пъти по-висок от средния за ЕС. Това е така заради големия дял на чужденците в общия брой на заетите. Макар че допринасят за БВП, те не се вземат предвид като част от местното население при изчисляването на БВП. На второ място е Ирландия с БВП на глава от населението 40% над средната стойност за ЕС-25, а БВП на Холандия, Австрия, Дания, Белгия, Швеция и Великобритания - с около 20%. Във Финландия, Франция и Германия БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта за покупателна способност, е бил с 10% по-висок от средния за ЕС-25, а в Италия и Испания - на нивото на средния. Кипър, Гърция и Словения са с около 20% под средното ниво на показателя за ЕС-25, Португалия, Чехия и Малта - с 30%, Унгария - около 40, Словакия, Естония, Полша и Литва са с около 50% по-ниско от средното ниво, а Латвия - малко под 45%.
Източник: Пари (21.12.2005)
 
JPMorgan: цените на стоманата в Китай ще падат заради свръхпредлагане Цените на стоманата и алуминия в Китай ще продължат да спадат и през следващата година заради хроничното свръхпроизводство, твърди JPMorgan в свое изследване. Продължаваме да сме негативно настроени към цените на стоманата през 2006 г., въпреки че спадът на цената вероятно ще бъде доста по-умерен в сравнение с 2005 г. Печалбите на производителите на стомана вероятно ще се свият още, тъй като цените на суровините като желязна руда и кокс може да останат без промяна, заяви анализаторът от JPMorgan Занг Фенг. През 2005 г. цените на металите и други борсови стоки варираха силно, като цените на стоманата в Китай се сринаха заради свръхпредлагане. В същото време цените на алуминия се покачиха рекордно заради недостиг на производството и закриването на мощности, съобщиха от JPMorgan. Поддържахме мнението, че цените на стоманата в Китай ще спаднат, тъй като производственият капацитет растеше по-бързо от търсенето и по тази причина акциите на китайските производители на стомана поевтиняха през юни, заяви Занг. Поскъпването на желязната руда вероятно ще бъде ограничено и все повече има риск цената на желязната руда да остане непроменена през следващата година. Все пак обаче, цените на желязната руда би трябвало да останат по-стабилни от цените на стоманата и на китайските производители на стомана може да се наложи да намалят още печалбите си, добавиха от JPMorgan.
Източник: Други (21.12.2005)
 
КЦМ с нов проект за добив на злато КЦМ 2000 груп започва реална работа по собствен проект за добив на злато от серен цианид, съобщи доц. д-р инж. Никола Добрев, главен изпълнителен директор на дружеството. До миналата година златото е извличано от оловните концентрати. Занапред добивът на благородния метал ще бъде от серен цианид, който е от находището “Чала” в Източните Родопи. Фирмата, която стопанисва находището, произвежда концентрат, от който в последствие в КЦМ чрез претопяване и електрофилтриране ще се извлича злато. Металът може да бъде с чистота шест деветки, при положение че търговската чистота е четири деветки, обясни инж. Добрев. Добитата чрез претопяване суровина ще бъде предназначена за износ. Паралелно с този проект КЦМ ще започне добив и на волфрам от собствено на дружеството находище. Резултатите от проучванията са показали, че там има около 40 000 тона волфрам, колкото е годишната консумация на този метал в целия свят. За да стартира този проект обаче ще са необходими огромни инвестиции. През следващата година компанията ще заложи на добив на метали, сплави и изделия, които носят повече доходност, отколкото мащабност, уточни инж. Румен Цонев, главен директор “Корпоративно развитие” в дружеството. Той припомни, че през изтичащата година КЦМ завърши два големи инвестиционни проекта, чрез които на практика приключва мащабната програма за опазване на околната среда. Преди месец официално бе открита Централната пречиствателна станция за отпадни води, която е заключителния етап от Проекта за намаляване на индустриалното замърсяване. 2005-та година не е най-блестящата от финансови резултати за групата, призна инж. Добрев. Очаква се приходите да бъдат 302 787 000 лв., а след приспадането на разходите финансовият резултат да е 3 365 000 лв. Заради промяната на валутния курс дружеството ще има около 1 274 000 лв. загуби. До края на годината ще бъдат произведени 71 700 т цинк, 69 124 т олово, 49,24 т сребро и 88,9 т злато. През 2006 г. е планирано да се произведат 75 000 т цинк и 65 000 т олово.
Източник: Монитор (22.12.2005)
 
Инвестициите в промишлеността са нараснали с 1.6% Инвестициите в промишлеността са нараснали средно с 1.6% през тази година, показва анкета на НСИ, проведена през ноември. Фирмите от частния сектор отчитат значително по-силно увеличение на направените инвестиции - 7% по-високо от предходната 2004 г. В същото време предприятията от обществения сектор са посочили с 9.5% по-малко инвестиции, което се дължи основно на дружествата от енергетиката. Основно фирмите инвестират в увеличаване на производствения капацитет /31%/, в обновяване на износено оборудване /29.8%/ и въвеждане на нови технологии /27%/. В опазване на околната среда, мерки за сигурност и условия на труд са инвестирани 12.3% от общия обем на вложенията. За предстоящата 2006 г. планираният ръст на инвестициите в промишлеността спрямо тази година е 2.9%. По-оптимистични са предприятията от обществения сектор, отново главно от енергетиката, които залагат 10.6% повече вложения. Част от предприятията от частния сектор продължават да се въздържат от прогнози за следващата година, така че очакваният обем инвестиции за 2006 г. за този сектор остава на равнището от тази година. Факторите, които влияят върху решенията за инвестиции през 2006 г., са благоприятни, посочват мениджърите. Търсенето на продукцията има най-стимулиращо влияние.
Източник: Пари (22.12.2005)
 
Производителите на шуплесто желязо искат рационализация на ценовата структура на желязната руда Производителите на шуплесто желязо в индийския щат Ориса настояват ценовата структура на желязната руда да бъде рационализирана, за да се гарантира оцеляването на заводите на фона на глобалния спад на пазара за желязо и стомана. Спадът в търсенето на желязо и стомана в Китай доведе до намаляване цените на метала в световен мащаб, заяви пред медиите председателят на асоциацията на производителите на шуплесто желязо в Ориса, г-н Агравал. През последните шест месеца цените на изделията от желязо и стомана са спаднали с около 35%, разкривайки огромни проблеми пред заводите за шуплесто желязо в щата. Производителите биха издържали на конкуренцията, само ако се гарантират разумни цени на желязната руда. В момента Orissa Mining Corporation, Orissa Mining Development Corporation Limited и частните наематели на мини продават на заводите желязна руда на буци на цена от 1300 рупии за тон (29 щ.д.) и оразмерена желязна руда (5-18 мм) за 2100 рупии (46 щ.д.) за тон. Увеличението на цените на желязната руда на буци от мините беше 350 рупии (7,80 щ.д.) за тон и 800 рупии (17,85 щ.д.) за тон оразмерена желязна руда, използвана за производството на шуплесто желязо. Изтъквайки несъответствията при ценообразуването, Асоциацията призова да бъде наложена такса от 50% върху увеличението на цената и цените да станат по-достъпни за заводите. В щата са изградени около 70 завода за шуплесто желязо и още около 30 са в процес на изграждане, съобщи г-н Агравал. Производствата са с общ годишен капацитет от 6,9 млн. т, за които са необходими 17 млн. т руда и 13 млн. т кокс.
Източник: Други (22.12.2005)
 
България е първа по инвестиции спрямо БВП България е на първо място в света за 2005 г. по размер на направените инвестиции спрямо брутния й вътрешен продукт. Това съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев, като цитира данни от доклад на Световната банка. С привлечените 2-2,2 млрд. евро 2005-а се очертава като годината с най-много преки чужди инвестиции “на зелено”. Общият обем на очакваните капиталовложения за 2006 г. е 6,1 млрд. евро, като 3,8 млрд. от тях ще са български, а 2,3 млрд. чуждестранни. Ръстът им спрямо тази година ще е 10 на сто. Само до март ще започне реализацията на 20 нови инвестиционни проекта. За пръв път през 2005 г. отчетните и прогнозни данни за инвестициите у нас не включват постъпленията от приватизация, които са нищожни. По думите на шефа на БАИ това означава, че страната ни вече разчита на доверието на чуждите инвеститори, които влагат парите си в нови предприятия и мощности, а не в покупко-продажби. Друг рекорд за страната ни идва от очертаващата се тенденция на удвояване броя на чуждите инвеститори, които стъпват у нас за първи път. Докато през 2004 г. са реализирани 110 такива проекта, то през т.г. броят им ще е към 150, а през 2006 г. още по-голям, каза Павел Езекиев. Според друга класация на СБ България е на 2 място в Европа и на 15 място в света по т.нар. инвестиции в бизнес услуги. Специален показател отчита атрактивността на този вид инвестиции с показателите бизнес среда, финансова структура, хора и умения и стабилност. Увеличението на капитала на "Мобилтел" във връзка със закупуването на оператора от "Телеком Аустрия" е най-голямата инвестиция у нас през годината, отчитат в БАИ. Сделката в размер на 1.6 млрд. евро стана през лятото. На второ място в класацията е "ЛУКойл" с вложенията си за разширяване на "Нефтохим Бургас" и на мрежата от бензиностанции на компанията. Следват няколко банки, проекти в недвижими имоти, "Шишеджам", "Дънди прешъс", "Асарел Медет" и др. За разлика от 2004 г., когато инвестициите бяха най-много в секторите енергетика и банки, сега се очертава по-равномерно и балансирано разпределение. Очаква се 25 на сто от вложенията догодина да са в производството, 20% в услугите, 20-25% в енергетиката и около 30% в добивната промишленост и транспорта. Силен приток на капитали ще има в IT сектора и телекомуникациите, като 2 от тези проекти са пред подписване, каза шефът на БАИ. Рекорд т.г. бележат и българските инвестиции в чужбина. Техният размер е 250 млн. евро, което е 10 пъти повече спрямо 2004 г. Два нови сертификата от първи и трети клас ще бъдат издадени през януари, съобщи Езекиев. Единият е на белгийската "Кумерио" /бивша "Юмикор"/, която разширява производствените си мощности, а другият на "Шнайдер" за строежа на нова фабрика за електроника в община Марица. Досега БАИ е издала общо 11 сертификата на инвеститори. За 6 нови проекта на обща стойност 400 млн. евро пък има заявени инвестиционни намерения. Предстои промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, като целта е отпадане на класовете, защото това е субективен оценъчен фактор, твърди Езекиев. Промени в други закони пък ще осигурят синхронизация в работата на БАИ, държавата и общините по общи инвестиционни проекти с бизнеса.
Източник: Монитор (23.12.2005)
 
Бизнесът скочи срещу поскъпването на газа Цялата българска икономика ще пострада от необоснованото повишение на цената на природния газ. Предлаганото увеличение с 12,4% ще доведе до значително нарастване на производствените разходи на предприятията и до принудително намаляване на производството в металургията и торовата промишленост. Това пише в официално писмо, изпратено до министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и до шефа на енергийната комисия Константин Шушулов. То е подписано от председателя на Съвета по базова индустрия Васил Александров и от члена на управителния съвет на Браншовата камара по металургия Антон Петров. Поскъпването на газа ще принуди фирмите да вдигнат цените на вътрешния пазар, с което ще се влоши икономическото състояние на редица структуроопределящи отрасли, твърдят те. Тъй като 1/3 от внасяния природен газ се потребява от топлофикациите, най-много от увеличаването на цената на синьото гориво ще пострадат ползващите централно отопление. "Булгаргаз" внесе предложението за повишаване на цените от Нова година като класифицирана информация с цел да се избегне публичната дискусия, твърдят в писмото си браншовите съюзи. Според тях през първото полугодие на 2006 г. скокът на цената на внасяния природен газ ще е под 8,7 на сто. Като се добави и добиваното от "Петреко" край "Галата" гориво, то става ясно, че поскъпването на газа трябва да е несъществено. Те се заканват да обжалват пред съда поскъпването на газа, ако ДКЕВР се съгласи с предложението на "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (23.12.2005)
 
"Кумерио" може да изгради нова фабрика в България Белгийската медодобивна компания "Кумерио" може да изгради нова производствена база с различни производствени мощности в Пирдоп, съобщи изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Павел Езекиев. Планираната инвестиция е за над 100 млн. евро. Целта на дружеството е да разшири и допълни гамата от произвеждани продукти у нас. Строителството на завода се очаква да започне още през февруари догодина и да бъде завършено в рамките на две години. След като бъде реализиран проектът, България ще се превърне в основен център за дейността на белгийската компания. Изпълнителният директор на дружеството в Пирдоп Том Биймиш е потвърдил информацията пред Ройтерс. "Кумерио" очаква нетната му печалба за тази година да бъде между 43 млн. и 45 млн. евро. За реализацията на проекта "Кумерио" ще получи инвеститор клас А и държавата ще изгради прилежащата инфраструктура. За тази година БАИ е раздала общо 13 сертификата за инвеститори за проекти на обща стойност от над 36 млрд. евро, като 10 от тях са за вложения клас А, а останалите са от трети клас. Очаква се през март догодина броят на новоиздадените сертификати да достигне 20. Обемът на общите инвестиции през 2006 г. ще достигне 6.1 млрд. евро, съобщи още Езекиев. По-голямата част от тях се очаква да дойдат от българските инвеститори - 3.8 млрд. евро. Останалите ще са преки чужди инвестиции. Най-голямата част от тях се очаква да дойдат от вложенията в производството (25%), услугите, в които се включват развитието на супермаркетите, хотелите, търговията и т.н. (20%), и сектори като енергетика (20-25%), добивна промишленост и транспорт (30-35%). В очакваните суми не се включват постъпления от приватизация, уточни още Езекиев. За сравнение очакваният размер на инвестициите тази година е от 5.5 млрд. евро, което е ръст от 10 на сто спрямо 2004 г., допълни той. От тях размерът на българските вложения е общо 3.2 млрд. евро. Каре: Българската агенция за инвестиции започва рекламна кампания с цел привличането на повече чужди инвеститори в България. В рамките на инициативата ще бъдат изпращани брошури, кратки видеоматериали и информация за направените досега инвестиции на различни чужди компании, които все още не присъстват на българския пазар. Първата публикация ще е в коледното издание на The Economist.
Източник: Дневник (23.12.2005)
 
Samsung Heavy ще купува още китайска стомана Една от водещите корейски корабостроителни компании, Samsung Heavy Industries, ще получава доставки от най-големия китайски производител на стомана Shanghai Baosteel Group, съобщи агенция Xinhua в Китай. Samsung Heavy отрече да е подписала договор, но заяви, че гледа оптимистично на офертата. Според съобщение от събота (24 декември) Baosteel се е споразумяла със Samsung Heavy за доставката на 100 хил. тона корабостроителна стомана от следващата година. Китайската стоманена индустрия напоследък забави темповете си на развитие, след като китайското правителство прие по-строги мерки в областта на недвижимите имоти за ограничаване на строителството. За да спрат спада на продажбите, китайските компании се опитват да увеличат производството на висококачествена стомана с добавена стойност, като стоманени листове, използвани в корабостроенето и производството на автомобили. По-рано тази година Shanghai Baosteel пусна в експлоатация производство, което може да произвежда листове с широчина 4,8 метра и дебелина 15 см. Производственият капацитет на машината за стоманени листове е 1,4 млн. тона годишно.
Източник: Други (26.12.2005)
 
"Промет стийл" въведе система за видеонаблюдение Металургичният завод "Промет стийл" АД - Бургас, въведе система за видеонаблюдение, съобщи говорителят на дружеството Алберта Алкалай. Цялата територия на завода е "под окото" на повече от 30 камери, поставени на ключови места. Денонощното видеонаблюдение повишава производителността и сигурността в охраната на комбината. От централния компютър могат да се наблюдават металургичните пещи, складовете за готова продукция, входовете и изходите на предприятието и други стратегически места за завода. Ръководството на дружеството инвестира средства и в специална система за достъп до работните места. Чрез електронната регистрация на работниците и служителите ще се увеличи контролът върху присъствието им на работните места. Общата стойност на инвестициите за сигурност и предаване на данни е близо 100 хил. лв. В ход е въвеждането на система за управление на база данни "Архимед", която също е на стойност над 100 хил. лв. "Чрез нея от всички офиси на металургичното предприятие в страната и в чужбина ще има възможност за незабавен достъп до цялата информация в завода. От София например ще може да се следи производственият цикъл, да се провери наличността в складовете за определен артикул стомана, да се проверят данни в счетоводството", обясни Алберта Алкалай. Системата "Архимед" се внедрява в "Промет стийл" от ИТ компанията "Давид холдинг" АД . Стоманата на "Промет стийл" се продава както на българския, така и на международните пазари. Около 80% от произведената в завода стомана е предназначена за американския пазар. От тази година и в Испания строят жилищни и бизнес сгради с армировъчна стомана на "Промет стийл".
Източник: Дневник (27.12.2005)
 
Mittal Steel планира да придобие 49% от капитала на Baotou Iron & Steel Group Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel планира да придобие дял от китайската стоманена компания Baotou Iron and Steel Group, съобщи Caijing Magazine, цитирайки анонимен източник близък до индийската компания. Според източника Mittal е завършил дю дилижанса на компанията и има голямо желание да купи колкото е възможно по-голям дял. Mittal вероятно ще придобие максимум 49% от държавната Baotou Iron and Steel, базирана в китайската автономна област Вътрешна Монголия, тъй като местното законодателство не позволява чуждестранни фирми да държат контролния пакет акции в стоманодобивни предприятия. Служители на Baotou Iron and Steel не бяха открити веднага за коментар. Mittal има голямо желание да разшири присъствието си в Китай. Индийската фирма води проговори и с Kunming Iron & Steel за създаването на смесено дружество с равно участие, в което ще бъдат инвестирани общо 20 млрд. юана.
Източник: Други (27.12.2005)
 
Бюджетът на плюс с над 1 млрд. лв. Приключихме бюджета за 2005 г. успешно и в хазната има излишък от 1,1 млрд. лв., обяви министърът на финансите Пламен Орешарски. Изпълнено е споразумението с МВФ бюджетът да приключи с излишък от 2% от БВП. В края на годината са похарчени 150 млн. лв. за плащане на дългове в образованието, здравеопазването, вътрешния ред и отбраната. Дадоха се коледни добавки към пенсиите. Ведомствата, които бяха спестили пари, дадоха 13-а заплата. Всичко това е резултат на благоразумната фискална политика, коментира Орешарски. За 2006 г. се прогнозират чужди инвестиции от 2 млрд. евро. Държавните разходи за инвестиции ще нараснат с 31% до 2,2 млрд. лв. Очаква се средната заплата да нарасне с 7,9%, а бюджетните възнаграждения средно с 9,4%. Като се махне инфлацията, реалният ръст на доходите ще бъде съответно 2% и 3,4%.
Източник: Стандарт (29.12.2005)
 
Държавата мълчаливо спира златодобива в Крумовград Компанията "Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна на канадската фирма "Дънди Прешъс Металс", засега няма да получи положителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която й дава възможност да разработи златното находище край Крумовград. Това съобщи зам.-министърът на екологията Чавдар Георгиев. Той обясни, че екоекспертите не могат да дадат положително становище за проекта заради обществените протести срещу проекта в местността Ада тепе. Формално отрицателен ОВОС няма, но процедурата е на етап мълчалив отказ. Фирмата сама трябва да реши как и дали да реализира проекта си, обясни Георгиев. "Компанията поиска среща с министъра на околната среда и водите и сме предприели стъпки за защита на интересите на дружеството срещу непроизнасянето на МОСВ в законоустановения срок и в съкратените срокове, които се полагат на инвеститор Първи клас", коментира Лорънс Марсланд, вицепрезидент на "Дънди Прешъс Металс". Компанията подаде жалба на 02.12.2005 г., след като МОСВ не взе решение по ОВОС в срока по Закона за опазване на околната среда, изтекъл на 18.11.2005 г. Компанията не е запозната с причините за забавяне на решението, казаха оттам. Законът изисква МОСВ да излезе с положително или отрицателно становище по ОВОС на проекта, коментираха от "Дънди Прешъс Металс". "Що се отнася до аргумента за декларацията на общинския съвет, ако подобни решения можеха да се взимат на равнище община, това би обезсмислило цялата съществуваща процедура, ОВОС, функциите на Висшия екологичен експертен съвет и няколко отдела към министерството, коментират от компанията. "Дънди Прешъс Металс" разработва и златното находище в Челопеч. Концесията на "Болкан Минерал енд Майнинг" за Ада тепе е за 6 години. Според екоорганизации у нас и в Гърция обаче използваната от фирмата технология на работа застрашава околната среда и здравето на хората, защото компанията ще добива злато по открит способ с използване на цианиди, които могат да замърсят реките Крумовица, Арда и Марица. От компанията отричат и заявиха,че работят със съвременни и безопасни технологии. През лятото граждани от региона и пограничните населени места в Гърция протестираха срещу проекта за златодобив.
Източник: Сега (29.12.2005)
 
Търговският дефицит качва ДДС за 2007 година? Данъкът върху добавената стойност не е реалистично да бъде намаляван от сегашните 20%, той може да бъде увеличен за 2007 г., но като крайна мярка срещу огромния дефицит по текущата сметка. Това каза министърът на финансите Пламен Орешарски, който отчете бюджета за изминалата и основните цели за новата година. Дефицитът по текущата сметка ни безпокои в средносрочен план, каза министърът. Той силно се е влошил и от очаквани 8.2% от БВП ще надхвърли 14% в края на 2005 г. Основната макроикономическа цел през 2006 г. ще бъде прекъсването на тази негативна тенденция и по възможност намаляване на дефицита до 12%, колкото е заложено и в бюджет 2006. Орешарски обясни, че силното вътрешно търсене е предпоставка за високия растеж, на който сме свидетели от 8 г., и за увеличаването на доходите, но същевременно то е фактор за нарастване на дефицита по текущата сметка. Правителството няма много инструменти да му противодейства освен монетарни, а те са силно ограничени от валутния борд, припомни Орешарски. Дефицитът по текущата сметка се прави от частния сектор, изтъкна той и категорично заяви, че публичният сектор свива своите разходи, за да противодейства на увеличението на дефицита по текущата сметка. Поели сме ангажимент до края на март 2006 г. да подготвим новия закон за ДДС, посочи Орешарски. Той е необходим във връзка с членството на страната в ЕС. Корпоративният данък, който остава 15% и след Нова година, ще бъде намален с 2-3% за 2007 г., каза финансовият министър. Идеята е била това да стане още за 2006 г., но тогава осигурителната тежест е трябвало да бъде намалена не с 6, а само с 4%. Осигурителните вноски се намаляват от 29 на 23%, а съотношението работодател/работник ще е 65 към 35, от което в бизнеса ще останат над 600 млн. лв. През 2006 г. ще бъде подготвен и новият закон за корпоративните данъци.
Източник: Пари (29.12.2005)
 
Цените на услугите, които извършва пристанище Варна, ще бъдат завишени с 5% от 2006 г., обяви вчера директорът Данаил Папазов. Скокът се налага заради увеличението на горивата. "Бритиш петролиум" и "Стомана"-Перник са сред крупните клиенти на порта. Приходите на пристанището са около 40 млн. лв., увеличението спрямо 2004 г. е 20%. 35% е ръстът на печалбата, а 8 млн. лв. са вложени в ново оборудване.
Източник: Сега (30.12.2005)
 
Плащаме данъци и осигуровки в приходната агенция от днес Националната агенция по приходите /НАП/ ще посрещне първите данъкоплатци днес. Тя ще събира данъци и осигурителни вноски на едно място вместо данъчната администрация и Националния осигурителен институт. Това стана възможно, след като парламентът в края на миналата година прие Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който бе обнародван в петък. В Интернет вече са публикувани данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица за 2005 г., както и декларациите за ползване на данъчно облекчение за деца. При подаване на декларациите и плащането на дължимия годишен данък до 31 януари отстъпката е 5%. За първи път ще се ползва семейното подоходно облагане за доходите от 2005 г. за деца до 18- годишна възраст. От данъчното облекчение ще се възползват родителите и на новородените през 2005 г. По закон такава декларация има право да подаде и настойник или роднина, който отглежда детето. С 360 лв. се намалява данъчната основа за едно дете, със 780 лв. за две деца, а за три или повече облекчението е 1140. Облекченията се ползват само от единия родител. Другият попълва декларация за отказа си. Междувременно със заповед на изп. директор на НАП Мария Мургина са назначени 9 директори на териториални дирекции на НАП. Мургина увери, че новите назначения имат структурен, а не персонален характер и са по повод началото на дейността на приходната агенция.
Източник: Пари (03.01.2006)
 
Cumerio търси консолидация Белгийската компания Cumerio, собственик на медопреработвателния завод в Пирдоп, e отворена за преговори с други компании, които искат да я купят, съобщи Reuters. Склонни сме за консолидация при условия, благоприятни за Cumerio, е заявил пред белгийски финансов вестник изпълнителният директор Люк Делагей. През миналата година компанията обяви амбициозни планове за разширяване производствения капацитет на завода в Пирдоп. Това стана малко след като белгийската Umicore отдели медния си бизнес в нова компания. Cumerio притежава още медна рафинерия в белгийския град Олен и завод за медни продукти в италианския град Авелино. В плановете влиза и изграждането на производство за крайни продукти, но е възможно то да не е в Пирдоп, а в някоя от страните в региона. Преди дни шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев обяви, че през януари Кумерио България ще получи сертификат за първи клас инвестиция за изграждането на нов завод в Пирдоп. Ръст на производството от 5% отчита Кумерио България за 2005 г., съобщи SeeNews. Той се дължи на подобрената продуктивност. Произведени са 240 хил. т медни аноди. Предвижда се производството на медни аноди в Пирдоп да се разшири до 255 хил. т в края на 2006 г. и 315 хил. т през следващите няколко години. За целта според белгийската компания инвестициите ще бъдат между 70 млн. и 150 млн. EUR. 40% от доставките в Пирдоп идват от двата местни медни рудника - Елаците и Асарел Медет. Останалите 60% са от страни от Латинска Америка - Перу, Чили, Бразилия. През тази година усилията на компанията ще бъдат насочени в търсенето на други партньори от региона и страните от ОНД.
Източник: Пари (03.01.2006)
 
Оглавяваме класациите Две авторитетни класации поставиха страната ни на челни позиции по привлечени чужди инвестиции. Според представения преди месец индекс на АТ Kearney България е на 15-о място в света и на второ в Източна Европа по атрактивност за инвестиции в сектора на бизнесуслугите. От четирите компонента на този индекс - бизнессреда, хора и умения, финансова структура и стабилност, страната най-силно е оценена в графата стабилност и хора и умения. Виенският икономически институт през септември постави България на първо място по привлечени инвестиции спрямо БВП. По това време обемът на преките чужди инвестиции бе 1.5 млрд. EUR, а брутният вътрешен продукт за деветте месеца - 15 млрд. EUR.
Източник: Пари (03.01.2006)
 
"Железопътна инфраструктура" не може да плаща по цесията Национална компания "Железопътна инфраструктура" не може да покрие задълженията си по цесионния договор с "Еврометал", съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. Той призна, че има натиск от цесионера за покриване на дълга. По думите му разговорите с "Еврометал" ще продължат след празниците. "Нямат пари да плащат и до момента сме получили едва 1 млн. лв.", коментира изпълнителният директор на "Еврометал" Людмил Стойков. Той обясни, че няколко пъти е изпращал предупредителни писма към инфраструктурната компания да започне да изпълнява задълженията си. По думите му като крайна мярка може да се очаква запориране на банковите сметки. Стойков изрази съмнение, че може да се стигне дотам. БДЖ до момента е предоставило само 500 вагона за скрап, като се мотивира, че са необходими на компанията, обясни той. През март 2005 г. компанията, БДЖ и НЕК подписаха договора за цесия, с който "Еврометал" и американската компания Кingston Enterprises купиха 60 млн. дълг на инфраструктурното предприятие към НЕК. Толкова е и годишната субсидия от бюджета за 2006 г., която ще получи компанията. Според договора инфраструктурната компания ще изплати задълженията си към пернишката компания за две години при фиксирана лихва седем процента. Като обезпечение за задълженията са учреден особен залог на недвижими имоти в отсечките Пазарджик - Варвара и Оряхово - Червен бряг, както и приходите от продажбата на 5824 вагона, собственост на БДЖ, с които ще бъдат погасени задълженията на БДЖ към инфраструктурното предприятие за такси за ползване на релсите. Задълженията са натрупани преди БДЖ и "Железопътна инфраструктура" да бъдат разделени в самостоятелни компании. След разделянето им НЕК на няколко пъти правеше опити да си получи парите или да придобие трафопостове край гарите, но до споразумение не се стигна. Сделката за цесията беше разрешена буквално дни преди бившият енергиен министър Милко Ковачев да стане министър на икономиката. БДЖ продължава преговори по уреждане на 25 млн. лв. задължения към НЕК, съобщиха от електрическата компания. Жп компанията иска разсрочването им, тъй като не може да ги обслужва. Преговорите между двете компании също са отложени за след празниците. Според изпълнителния директор на дружеството БДЖ ще започне годината с недостиг от 21 млн. лв., но смята да наваксва от продажба на терени и сгради. От тези продажби няма да са повече от 11 млн. лв. Затова транспортният министър иска информация за продадените до момента активи и на каква цена са станали сделките.
Източник: Дневник (03.01.2006)
 
2005-а – годината без чужди капитали от приватизация Нито едно евро не е влязло в страната като пряка чужда инвестиция от приватизация през изминалата 2005 г. - прецедент в историята на раздържавяването у нас. Заради провалените няколко приватизационни сделки в страната не влязоха по груби сметки около 700 млн. EUR. Става дума за неосъществените продажби на Булгартабак, Бояна филм, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Русе и ТЕЦ Бобов дол. Въпреки това годината никак не е лоша за привлечените капитали отвън. Очакваните 2.2 млрд. EUR постъпления на свежи пари /на нивото от рекордната минала година/ отвън са само от проекти на зелено и експанзия на вече присъстващи в страната ни фирми. Това означава, че България е стъпила на здрави основи и може да разчита на приток от преки чужди инвестиции и без да има активи за продаване, коментира директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Инвеститор номер едно за 2005 г. е МобилТел. След закупуването на мобилния оператор от Тelekom Austria капиталът на дружеството бе увеличен с около 300 млн. EUR, които основно бяха използвани за разширяване на мрежата. На второ място е ЛУКойл, който през годината е инвестирал над 200 млн. EUR в развитие на мрежата от бензиностанции, разширяване на нефхтохимическата преработка и екологията. Съществен дял в привлечените външни капитали има банковият сектор. Само в три от търговските банки у нас увеличиха капитала си през годината общо с около 350 млн. EUR основно с цел разширяване на инвестиционните кредити за българския бизнес. Сред индустриалните инвестиции със значителни размери са тези, направени от гръцката Виохалко в София мед, инвестициите на Палфингер, Шишеджам, Кремиковци, Асарел Медет, Дънди прешъс и Овъргаз. Тук са и няколко големи инвестиции, направени в недвижимо имущество, на обща стойност около 200 млн. EUR. През 2006 г. очаквам привлечените преки чужди инвестиции да са от порядъка на 2.3 млрд. EUR, т.е. на нивото на тазгодишните, каза директорът на БАИ Павел Езекиев. Тук не са включени постъпления от приватизация. През новата година ще започне да се изпълнява най-мащабната до момента инвестиция в страната - изграждането на нови 670-ватови мощности в Марица-изток 1 от американската компания AES. Стойността на инвестицията е 1.045 млрд. EUR. В първите дни на януари ще бъдат официално връчени два нови сертификата, единият от които е за Първи клас. Той е на медопреработвателния комбинат в Пирдоп, където белгийската група Кумерио ще изгражда нови мощности, които ще разширят производството с близо 40%. Сертификат Трети клас ще получи френската компания Шнайдер за строежа на нова фабрика за електроматериали в община Марица. Инвестиционният проект е на стойност 16 млн. EUR, като се предвижда откриването на 320 нови работни места. В момента агенцията е в процес на одобряване на още шест нови проекта от първи клас, които са на стойност около 400 млн. EUR, каза Езекиев, без да уточнява подробности. Той обаче заяви, че догодина се очаква секторът на високите технологии да бъде на челните места по създаване на нови работни места. Все по-активни в инвестиционните си намерения стават и българските компании. През тази година те са направили инвестиции за 3.3 млрд. EUR, като очакванията на БАИ за следващата година са те да отбележат 10%-ен ръст. 2005 г. се е оказала рекордна за направените български инвестиции навън. Общата им стойност достига 250 млн. EUR.
Източник: Пари (03.01.2006)
 
Бизнесът притеснен от газовата война Цената на природния газ у нас остава на досегашното си равнище въпреки очакванията, че газовата война между Русия и Украйна ще засегне и България. Това казаха източници от Булгаргаз. Близо петкратното увеличение на цените на природния газ в Украйна се посреща противоречиво от бизнеса у нас. Стоманодобивните предприятия Кремиковци и Стомана индъстри от години настояват за защитни мерки срещу дъмпинговия внос на черни метали от Украйна. Цените им са между 10 и 30% по-евтини от българското производство. Останалите металургични предприятия обаче работят главно с вносни заготовки. Бившата съветска република държи 70% от вътрешния ни пазар. От Украйна се внася почти цялата гама продукти от метали. Особено чувствителни към цените на украинските метали са машиностроителите, които основно разчитат на внос оттам. Именно заради тях преди три години държавата отказа на Кремиковци да въведе защитни мерки срещу украинския внос. Сега по-високите цени на суровината означават по-малко конкурентна продукция както в страната, така и в чужбина. Химическите заводи - производители на изкуствени торове, до миналата година разчитаха на защитни мита, които обаче сега отпадат. Увеличената цена на природния газ в Украйна ще оскъпи техните торове, но това няма да се случи с Русия, която се очаква да залее пазара ни, казват родните производители. През 2006 г. България може да плаща между 230 и 260 USD за 1000 куб. м газ, заяви говорителят на Газпром Сергей Куприянов. Коментирайки изявление на украинския президент Виктор Юшченко, пресаташето на руската газова корпорация подчерта, че цените на газа са икономически обосновани. По-рано на специална пресконференция същото каза и зам.-председателят на Газпром и шеф на Газэкспорт Александър Медведев. Цената, която се получава по предложения от Газпром договор, е калкулирана по метода net back по ангажиментите на Газэкспорт за доставяне на газ в страните от Източна и Западна Европа, като се изважда стойността на транзита през територията на Украйна, допълни Куприянов. Тези цени са неправилно интерпретирани или неточни, каза шефът на управление Икономическо в българската газова компания Димитър Гогов. Според Гогов газоподаването за България засега е нормално. Страната ни има резерв за три месеца, допълни той. Трябва да се има предвид, че през почивните дни потреблението е намалено, тъй като не работят някои от големите промишлени потребители. От Газэкспорт искат преразглеждане на договора за транзит на природен газ за Турция, Гърция и Македония през българска територия. В бъдеще транзитът да се заплаща на Булгаргаз в брой, а не както досега - чрез допълнителни количества природен газ. Според клаузите на досегашния договор за транзит през българска територия при 18 млрд. куб. м транзитиран газ България получаваше 1 млрд. куб. м за вътрешно потребление. За 6-те месеца на 2005 г. през нашата страна за Турция са транзитирани 7.793 млрд. куб. м газ, за Гърция - 1.328 млрд. куб. м и за Македония - 45 млн. куб. м. За 7-те месеца на 2005 г. транзитираният природен газ през България е 9 млрд. куб. м. Увеличението на транзита за полугодието на 2005 г. спрямо същия период на 2004 г. по данни на Булгаргаз е с 24.47%. Транзитният договор на Газэкспорт с Булгаргаз е дългосрочен - до 31 декември 2010 г., и няма причини да бъде преразглеждан, тъй като в момента е изгоден за страната ни, коментираха експерти. Според тях благодарение на това, че транзитът се заплаща с доставки на газ, вътрешните цени може да бъдат контролирани така, че да не се увеличават шоково. Няма никакво официално искане от руска страна за преразглеждане на транзитния договор, казаха от икономическото министерство. Неотдавна обаче министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров каза, че исканията на руската компания са абсурдни и неизгодни за България. От неговото ведомство не отрекоха, че е имало неофициални разговори с представители на руския газов монополист.
Източник: Пари (04.01.2006)
 
КЦМ-Пловдив инвестира в рециклиращи технологии КЦМ 2000 АД променя инвестиционната си политика и ще вложи 7 млн. лв. в програми, осигуряващи увеличаване на вторичните материали в производството на злато, олово и цинк. Второто основно направление на инвестиционната политика е в програми, осигуряващи образование и професионална ориентация на младите хора към бизнес средата в региона. Това заяви управителят на дружеството инж. Никола Добрев. През последните 10 години ние вложихме около 100 млн. USD в екологични проекти, така че да вкараме в европейски стандарти въздуха, водата и почвите в района на предприятието, и сега имаме да връщаме кредити на японски инвестиционни фондове и на Черноморската банка за развитие, каза още инж. Добрев. Металургичното предприятие все повече по принуда използва вторични материали, защото оловните и цинковите рудни концентрати станаха дефицитни на световния пазар. Това повиши цените на метала на световните борси, но не и печалбите ни, констатира инж. Николай Конарев, директор на КЦМ АД. Нашите технологии не са пригодени за използването на вторични материали и при цинковото производство те са само 24.4 на сто, а при оловото – 13.2 на сто. До 2004 г. производството на злато бе изцяло обвързано с оловното ни производство, но от миналата година използваме рудни концентрати, добивани от българска фирма в местността Чала в Източните Родопи, каза Румен Цонев, главен директор Корпоративно развитие на КЦМ 2000 АД. За разлика от другите фирми, които искат да добиват злато в България, КЦМ АД няма проблеми с хората, живеещи до златните находища, защото прилага друга технология на извличане. Специалисти обясниха, че те не използват химически процеси, в които благородният метал се разтваря с отровни цианиди. Нашият начин е електрометалургичен и не оставя екологични щети нито на мястото на извличане, нито на мястото на преработка на златото, казаха от КЦМ АД. От две години КЦМ 2000 АД търси възможности да закупи оловно-цинкови мини на Балканския полуостров. През миналата година фирмата получи право и започна да проучва волфрамово находище близо до Велинград. Според Румен Цонев очакванията са да открият залежи от 40 000 т волфрам, което се равнява на годишната консумация на метала в световен мащаб. За нас този проект още е в начален стадий и ако наистина открием очакваните находища, ще търсим стратегически партньор за разработката им, заяви Цонев.
Източник: Пари (04.01.2006)
 
Оборудване за 7 млн. евро подобрява добива на цинк По нова технология в цинковото производство работи Оловно-цинковият комплекс /ОЦК/, Кърджали. Инвестицията е на стойност 7 000 000 EUR и е закупена от испанска компания. Оборудването е било внедрено за 10 месеца. Това е най-добрата възможна технология в света, чрез която се подобрява извличането на цинк, заяви за новото производство изпълнителният директор на завода инж. Никола Николов. Първият у нас завод за добив на цинк и олово е разработил и нова технология за прекратяване замърсяването на околната среда със серен диоксид. Тя е вътрешна разработка на инженери на ОЦК. Вредните газове, които са се отделяли във въздуха, вече се усвояват и се използват в производството на краен продукт - бисулфид, който има реализация на пазара, съобщи инж. Николов. Освен по ISO 2000 заводът работи и по ISO 14000, свързано с екологията. Предприятието е от първите пет в страната, които са работили с пилотни комплексни разрешителни, които покриват европейските екологични норми. Сега ОЦК отново кандидатства за разрешително. Успоредно с получаването му върви програма, изпълнението на която трябва да гарантира, че в нужния срок ОЦК ще отговаря на всички европейски стандарти. Стойността на проекта е 12 000 000 лева, а средства ще се инвестират през следващите няколко години. В момента 98% от продукцията на ОЦК е за износ. Основните клиенти са от близкия регион, но предприятието работи още с Египет, Сирия, Израел, Унгария, Австрия. Хубаво е на българския пазар да има потребление, за да можем да пласираме продукцията си тук, но за момента не е така, коментира директорът на ОЦК. Над три пъти е нараснала продукцията на ОЦК от пуска на завода преди 55 години до днес. За това време производството на цинк се е увеличило от 9000 на 27 000 тона, а на оловото от 7000 на 33 000 тона. През годините са били усвоени и начините за производството на всички сплави и вторични продукти на базата на оловото и цинка. В момента гамата на предприятието включва 52 продукта, производни на цинка и оловото. Сред тях са алуминиеви и цинкови сплави, цинков сулфат, кадмий, калаени сплави, акумулаторни сплави и др. В ОЦК работят около 1000 души, което го прави най-голямото предприятие в региона. С него са свързани и над 90 фирми доставчици.
Източник: Пари (04.01.2006)
 
Продават на търг активи на фалиралата “Камет” Оборотни активи и имоти на обявеното в несъстоятелност дружество "Камет" ЕАД - Перник са обявени за продажба, става ясно от обява за търга, публикувана в сайта на Министерството на икономиката и енергетиката. Наддаването ще се състои днес. Оценката на обособените части и имоти е в размер на близо 200 хил. лв. Продажбата е разрешена от Пернишки окръжен съд с определение от 6 декември м.г. Купувачът трябва в срок от 5 дни след приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък, който е в размер на 10 на сто от оценката на актива. Ако в този срок цената не бъде внесена, задатъкът служи за удовлетворяване на кредиторите. Тогава синдикът трябва да покани за купувач следващият участник в наддаването, предложил най-висока цена. Още двайсетина търга за продажба на имущество и активи на фалирали фирми, които ще се състоят до 20 януари, е обявило МИЕ. Сред тях са авиокомпания "Балкан", "Балканкар холдинг", "Софкнига" и др.
Източник: Монитор (04.01.2006)
 
Mittal Steel завършва сливането на Mittal Steel USA ISG Inc. и Ispat Inland Inc. Mittal Steel Company N.V. съобщи, че е завършила сливането на филиалите си в САЩ Mittal Steel USA ISG Inc. и Ispat Inland Inc. Фактически Inland се вля в ISG на 31 декември 2005 г., като ISG е остана корпорацията на обединеното предприятие. Със завършването на сливането ISG беше преименувана на Mittal Steel USA Inc.
Източник: Други (04.01.2006)
 
ThyssenKrupp купува Hearn Group, за да разшири услугите си в региона на NAFTA Немският стоманен конгломерат ThyssenKrupp AG, който се състезава за контрола над Dofasco Inc., продължава да разширява обсега на своята дейност в Канада чрез закупуването на Hearn Group of Companies, индустриален концерн от областта Уиндзор. Условията на сделката не бяха разкрити. Покупката беше направена от ThyssenKrupp Materials NA Inc., част от of ThyssenKrupp Services AG, част от групата ThyssenKrupp AG от Дюселдорф, Германия. ThyssenKrupp набеляза Hearn за придобиване преди около 11 месеца, за да прибави към гамата си от услуги логистика, контрол на качеството, поддръжка на производствените съоръжения и организиране на снабдителната верига, заяви Дон Хърн-младши, който ще остане главен оперативен директор. Хърн заяви, че придобиването ще осигури "голям потенциал за растеж на нашата компания и това е добра новина за всички наши служители." С операциите си в Канада, САЩ и Мексико, Hearn Group става част от една мултинационална компания с глобален пазар, заяви Хърн Младши.
Източник: Други (04.01.2006)
 
Цветните метали изпратиха 2005 г. с фантастични рекорди Цветните метали приключиха 2005 г. значително по-скъпи в сравнение с предишната година и очакванията на пазарните наблюдатели. Медните фючърси поскъпнаха с 39.4% спрямо последния ден на търговия през 2004 г., като се котираха по 4395 USD/т. Цените на алуминия се покачиха с 16% до 2276 USD/т. Цинкът, безспорната звезда на борсите за цветни метали по света, прибави 53% към стойността си през 2005 г. Той завърши годината при 1905 USD/т спрямо 1246 USD/т в края на 2004 г. В края на миналата седмица тримесечните цинкови доставки поставиха близо 17-годишен ценови рекорд от 1925 USD/т. Оловото, получило импулс от цинка през декември, достигна най-високите стойности, откакто се търгува за долари в Лондон. Никелът и калаят са единствените цветни метали, които инкасираха спад в котировките през 2005 г. Те приключиха годината съответно с 9 и със 17% по-ниски цени заради сериозно повишените запаси на борсите. Като цяло обобщението за изминалата година е, че цветните метали се изстреляха ако не до рекордни, то до незапомнени от много години цени. Това стана възможно, след като борсовите стоки, един забравен инвестиционен инструмент в последно време, привлече фондовете, които вложиха в пазара огромни по обеми капитали. Налице е също и друг особено важен фактор, а именно голямото търсене на метали от страна на азиатските икономики и най-вече от Китай.
Източник: Пари (04.01.2006)
 
Взимаме 100 евро повече от румънците Българският работник взема 100 евро повече от румънския си колега. Това пише в сравнителен справочник на Италианската индустриална асоциация за външна търговия. Документът прави класация по изгодност на инвестициите. Всички страни от ЕС обаче са далеч пред нас по заплати. Българинът взема 10 пъти по-малко от германеца например. Изследването е базирано не само върху разходите на бизнеса за парите, но и върху харчовете за ток, петрол, вода, телефони и имоти. България предлага евтини експерти и ток, и изгодна работна ръка. Скъпи са обаче бензинът и имотите. Цената на горивата се доближава до тази в Западна Европа. Телефоните у нас пък са по-скъпи, отколкото в САЩ и Чехия, пише в документа. Румъния е по-привлекателна за бизнес с по-евтините си бензин, земя и работници, пишат италианците. Идентични на нашите условия за производство предлагали Тунис и Мароко. Китай, Виетнам и Индия обаче са безспорни първенци по ниски разходи за горива, ток, заплати. От развитите страни най-изгодна за инвестиции е Испания. Най-скъпи пък са Германия и Великобритания, пише в справочника.
Източник: Стандарт (05.01.2006)
 
Handan Iron and Steel получава одобрение за проект за 4.6 млн. тона висококачествена стомана на листове годишно В сряда десетият по големина производител на стомана в Китай, Handan Iron and Steel Group (Hangang), съобщи на официалния си сайт, че е получил одобрение на проект за 4,6 млн. тона висококачествена стомана на листове. Според съобщението Държавната комисия за развитие и реформи на Китай е дала съгласието си на 31 декември 2005 г. Hangang да изгради производствена линия за 4,6 млн. тона висококачествена стомана на листове в западното крило на централата на компанията. Общо инвестицията ще достигне до 19,368 млрд. юана (2,421 млрд. щ.д.). Продукцията ще включва горещо валцовани метални листове, студено валцовани листове, галванизирани листове и листове с цветно покритие. Първият етап на проекта ще започне в началото на 2008. Втората фаза е предвидена да се завърши до края на 2010. Hangang също така ще елиминира остарелите съоръжения и ще намали мощностите с ниска добавена стойност, включително 1,71 млн. тона мощности за топене на желязо, 2,14 млн. тона мощности за топене на стомана и 2,04 млн. тона мощности за валцоване.
Източник: Други (05.01.2006)
 
Средни цени на въглеродната стомана в ЕС – последни прогнози на MEPS По отношение на групата на плоските продукти, сега получаваме потвърждение, че, както очаквахме, заводите няма да постигнат планирания ръст за първото тримесечие на доставките на всички видове плоски продукти. С по-ниските цени в Азия и много по-голяма наличност от този район, трудно постигнатите съкращения на производство през последните месеци вероятно ще станат по-малко ефективни. Съответно нашата прогноза за цените за следващите 12 месеца бе занижена. Сега предвиждаме лек спад на цените на плоската стомана на ленти в ЕС през следващите 6 месеца. Налице са признаци, че вносът отново става привлекателен за купувачите. Вероятно заводите ще трябва да се откажат от стремежите си за увеличение на цените и да предложат умерени намаления, за да предотвратят наводняване на пазара с материали от трета страна. Спад на цените през първата половина на 2006 г. се очаква и в сегмента на листовете. Регулирането на производството в Азия трябва да започне догодина. Предвижда се цените в ЕС да се възстановят в известна степен през втората половина на 2006 г. Наскоро обявените намаления на цените в Азия не са напълно отразени в нашите прогнози. Вероятността нашите прогнози да се сбъднат е 70%. Темпът на понижение може да е по-бърз и по-силен, като се има предвид увеличаващото се несъответствие между цените в Азия и Северна Америка/ЕС. Търсенето на дълги продукти в ЕС продължава да бъде различно. По-ниските цени през този месец (най-вече вследствие на големия спад на цените на прътите) ни накараха да намалим средната си прогноза за ЕС през 2006. Все още очакваме по-слабо търсене през зимните месеци и следователно малко по-ниски цени. Заплахата от внос може крайно да се увеличи. Ние обаче, поддържаме твърдението си, че цените ще се възстановят през пролетта и лятото следващата година, преди да паднат още веднъж с наближаването на зимата. Тези прогнози изключват големи колебания в цените на скрапа през периода.
Източник: Други (05.01.2006)
 
$230 млн. губим на година заради “Газпром” "Газекспорт" натиска "Булгаргаз" да плаща по $230-$260 за доставката на всеки 1000 куб. метра газ. В момента цената е $83. По толкова купуваме горивото, което получаваме вместо транзитни такси за транспортираните около 14 млрд. куб. метра синьо гориво към Турция, Гърция и Македония. Исканата промяна в цената става ясна от доклад, който националната газопреносна компания е изпратила до правителството на България. Тя трябва да бъде осъществена чрез изменение и допълнение на договора между "Булгаргаз" и "Газекспорт" за транзита на руски природен газ през наша територия. Той бе подписан през април 1998 г. България получава 1,4 млрд. куб. м газ (около 42% от потребяваното у нас количество синьо гориво) като бартер вместо транзитни такси. Сметките показват, че "Булгаргаз" и крайните потребители у нас ще губят около $230 млн. годишно, или $1,15 млрд. за петгодишния срок до приключване на договора през 2010 година. Ако "Булгаргаз" се поддаде на натиска, цената на газа ще скочи с около 110 лв. за 1000 куб. м. Това е около 30% повишение. Последствията за българската икономика ще са апокалиптични. На първо място парното ще поскъпне с над 20%. Това ще удари не само джоба на хората. Автоматично ще скочат бюджетните издръжки на болници, училища и други обществено-административни сгради. Поскъпването ще увеличи рязко производствените разходи на "Кремиковци", химическите и стъкларските заводи. Следствието от това са неконкурентни цени на тяхната продукция, а като краен ефект - фалити.
Източник: Стандарт (06.01.2006)
 
Бюджетът на плюс с 1,8 млрд. лв. 1,779 млрд. лв. е излишъкът в държавния бюджет в края на ноември, гласи докладът на финансовия министър Пламен Орешарски, приет от кабинета. През декември са дадени 150 млн. лв. за покриване на просрочия в някои области като здравеопазване и образование. Затова годината е приключена с излишък от 1,1 млрд. лв. Приходите в сборния бюджет до края на ноември са 16,2 млрд. лв., а разходите - 14,4 млрд. лв. От данъци са събрани 8,8 млрд. лв., което е ръст с 1,14 млрд. лв., или 14,9%. Много по-малко от предвидените данъци плащат само застрахователите. До ноември те са внесли 6 млрд. лв., или 24,2% от планираните постъпления за годината.
Източник: Стандарт (06.01.2006)
 
Ускоряват работата по проекта Nabucco Алтернативните източници на енергия не може да бъдат ангажимент само на една отделна страна, още повече на такава като България. Те трябва да се търсят в общоевропейския контекст и аз мисля, че това вече е ясно на ЕС, заяви вчера Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката. Той уточни, че в най-скоро време ще има среща на министрите на енергетиката, на която ще бъде обсъден този проблем. Ние сме активна страна в търсенето за това решение, допълни министър Румен Овчаров. Той подчерта още, че България не приема новите цени за транзит на синьото гориво през България. Tова не може да бъде променено по силата на сключения договор между България и Газпром до 2010 г., поясни Овчаров. Срещу транзит на 18 млрд. куб. м руски природен газ през наша територия Булгаргаз получава около 1 млрд. куб. м газ, а не пари в брой. Това дава възможност на газовото дружество да регулира цените за вътрешно потребление. Алтернативата, която вече е в напреднала фаза, е Nabucco Study Company и е създадена от 5 газови дружества - турската Botas, Булгаргаз-България, Transgaz-Румъния, MOL-Унгария и OMV Gaz-Австрия. Газопроводът трябва да свързва тези страни, доставяйки газ от Иран и Каспийския регион. Същевременно именно тези държави бяха назовани на 3 януари от Газпром като неплащащи пазарни цени на Газпром за доставките. В края на юни 2005 г. техните компании подписаха договор за създаване на съвместно дружество за пълния срок на проекта по време на тяхното общо събрание във Виена. Сега проектът ще бъде ускорен. Проектът Nаbucco е включен в програмата на Европейския съюз за трансевропейска мрежа /TEN/, а ЕС финансира предварителното проучване и анализ на нуждите от проекта. Nabucco Gas Pipeline International Ltd. e компанията, която сега отговаря за разработването на финансовата концепция за целия проект, координира следващите етапи на реализацията и учредява национални компании Nabucco в отделните партньорски страни България, Турция, Румъния, Унгария и Австрия. ПЕРСПЕКТИВА ГАЗОПРОВОДЪТ Nabucco ще бъде дълъг 3300 км и ще струва 4.5 млрд. EUR. През България ще бъдат положени 400 км тръба и цената й ще бъде около 400 млн. EUR. Проектът трябва да бъде завършен през 2010 г., ако започне в началото на 2008 г. Газопроводът ще пресече българо-турската граница в община Болярово, Ямболска област, а българо-румънската - на 6-7 км източно от АЕЦ Козлодуй.
Източник: Пари (06.01.2006)
 
"Кумерио" може да изгради нова фабрика в България Белгийската медодобивна компания "Кумерио" ще реши дали да купи или изгради ново преработвателно предприятие в България до февруари. Това обяви отговарящият за комуникациите на групата Франк Ванденбор. В момента ръководството на групата обсъжда няколко варианта за разширяване на дейността си. Най-вероятна е възможността компанията да изгради нови производствени мощности на територията на медодобивното си предприятие в Пирдоп. Бордът на директорите на "Кумерио" дискутира и други възможности - закупуването или изграждането на нов завод в съседни на България страни. "Решението за проекта ще бъде взето до месец", заяви Ванденбор. С инвестицията, която планират от медодобивната компания, се цели да се увеличи капацитетът на преработвателните и добивните мощности. Пръв за намеренията на белгийците съобщи Павел Езекиев, директор на Българската агенция за инвестиции, още през миналия месец. Тогава той заяви, че планираната от групата инвестиция е за над 100 млн. евро. След това изпълнителният директор на завода на "Кумерио" в Пирдоп Том Биймиш потвърди информацията пред Ройтерс. Белгийската компания очаква три пъти по-висока оперативна печалба (EBIT) за 2005 г. спрямо предходната 2004 г. "Кумерио" повиши прогнозата си за печалбата преди данъци и лихви за миналата година до 64-66 млн. евро при първоначално предвиждани 58-61 млн. евро. Прогнозираната нетна печалба за периода е между 43 млн. и 45 млн. евро. За сравнение, полученият за 2004 г. оперативен резултат беше 19 млн. евро.
Източник: Дневник (06.01.2006)
 
Сливанията в България за 2005 г. са на стойност $3.6 млрд. Сключените сделки по сливания и поглъщания (M&A) в България за 2005 г. са на стойност 3.6 млрд. долара, изчислиха експертите на консултантската и одиторска компания KPMG, цитирани от румънската агенция Ромпрес. По този показател страната изпреварва Румъния, където са реализирани придобивания за 3.4 млрд. долара, показва проучването, като изостава значително от водачите в региона Турция, Полша, Чехия и Словакия. Пазарът на M&A в Централна и Източна Европа регистрира невиждан бум през 2005 г., след като ръстът в парично изражение достигна 146 на сто, а по брой приключени сделки - 35%, показва още докладът на консултантската компания. За сравнение, обемът на сливанията в глобален мащаб е нараснал с 19 на сто спрямо 2004 г. Растежът се дължи на придобиванията, извършени от компаниите в ютилити сектора, телекомуникациите и финансовите услуги. Най-много сделки като пари са били сключени в Турция - 14.4 млрд. долара, следвана от Полша с 9.4 млрд., Чехия - 8.9 млрд., и Словакия с 4.5 млрд. долара. Очакваният от Българската агенция за инвестиции размер на вложенията в страната тази година е 5.5 млрд. евро, което е ръст от 10 на сто спрямо 2004 г. От тях размерът на българските вложения е общо 3.2 млрд. евро. За 2006 г. те се предвижда да достигнат 6.1 млрд. евро.
Източник: Дневник (06.01.2006)
 
Горубсо-Кърджали разработва две нови находища В проучването на две нови находища ще инвестира заводът за добив на оловно-цинкови полиметални руди Горубсо-Кърджали АД. Перспективните площи се намират в Родопите, съобщи изпълнителният директор на Горубсо инж. Живка Ковачева. Терените са били спечелени с конкурс през последните три години. За находището в Момчилград предстои внасяне на доклад за откритие и там ще започне подготовка на нов рудник, уточни инж. Ковачева. Другият терен се проучва отскоро и за него все още няма категорични резултати. Ново за компанията е проучването и въвеждането в експлоатация на златоносното находище Чала. Досега в рудника са инвестирани над 15 млн. лв. Вече е изграден и първият етап от инсталацията за преработка, в която се извършва гравитационното обогатяване на златото. В инсталацията са вложени 1.7 млн. USD. Още 1.5 млн. USD ще бъдат инвестирани в технология за доизвличане на метала от гравитационния отпадък. Проектът се разработва от американска компания. През последните четири години Горубсо-Кърджали АД е постигнал ръст на производството от 200%. За същия период работната заплата на служителите в компанията се е увеличила със 165%. Дружеството успя не само да оцелее, но да се стабилизира финансово и започна да инвестира в развитие на дейността си, разказва инж. Ковачева. По думите й Родопите са планина, богата на метални полезни изкопаеми. Затова търсим нови възможности за запазване на този поминък, който е традиционен за региона, обясни изпълнителният директор на завода. През миналата година Горубсо инвестира и в изграждането на хотел Перперикон. За създаването му е използвана стара германска сграда, част от активите на дружеството. Постройката е реставрирана от кърджалийската фирма Ардастрой. Горубсо-Кърджали съществува от 64 години. Историята на предприятието започва през 1939 г., когато е създадено с българо-германско-швейцарски капитали. След промените се разделя на 8 нови дружества, едно от които е Горубсо-Кърджали АД. През 1999 г. предприятието е приватизирано и става изцяло частно. В момента в него работят 652 души. Основните консуматори на продукцията на Горубсо са Оловно-цинковият комбинат в Кърджали и Комбинатът за цветни метали в Пловдив.
Източник: Пари (06.01.2006)
 
Стачка на минните работници в Чили повиши цените на медта до рекордни нива вчера, съобщи в. "Нешънъл пост". Събитията за пореден път демонстрират нестабилността на пазарите за основни метали, отбелязват анализаторите. Основна причина за това е глобалният икономически бум, който оказва значителен натиск върху снабдяването с метали. Цената на медта достигна 2.07 долара за паунд при вчерашната търговия на Лондонската борса за метали (LME), като прескочи предишния си рекорд от 2.05 долара за паунд от 28 декември. Цената за тон се задържа трайно над 4000 долара и достигна 4540 долара при търговията в сряда. Глобалното търсене на медта е намалило критично готовите запаси от метала. Поради тази причина всяко нарушаване на добива и доставките се отразява значително на борсовите позиции на суровината. Основен двигател на търсенето са развиващите се икономики на Китай и Индия, като инвеститорите спекулират и с най-малкото разминаване между търсене и предлагане, посочват експерти. Според оценката на инвестиционната компания "Голдман Сакс" за миналата година търсенето на мед е надвишило предлагането с около 140 хил. тона. Според банката "Креди Суис фърст Бостън" през 2006 г. това несъответствие ще се повиши до 200 хил. тона. Експертите повишиха и дългосрочната прогноза за котировките на медта. Доскоро предвижданията бяха за позиции около 1.40 долара за паунд, като новата прогноза е за 1.70 долара за паунд. Липсата на достатъчно мощности за преработка на руда се отрази както на медта, така и на цените на цинка, който също очаква дългосрочно поскъпване. Част от анализаторите обясняват и поскъпването на ценните метали с бума на световната икономика. Традиционно златото и платината са свързани със спекулации за нивата на щатския долар, но физическото търсене също има значение, отбелязват експерти. Сегашното паралелно покачване на ценните и цветните метали се смята за аномалия, като в исторически план нивата им се променят независимо и в различно време. Анализаторите не виждат в скоро време край на възходящия цикъл на суровините, като очакват първото тримесечие да премине под знака на по-нататъшно повишение на цените. За водещи метали се посочват отново цинкът и медта. Около 28 хил. служители на чилийската миннодобивна компания "Коделко" (Codelco) поискаха допълнителна компенсация от 1000 долара поради повишените цени на медта. Ефектът на стачката е значителен, тъй като "Коделко" снабдява около 20 на сто от общите количества на метала по цял свят. Още преди официалното начало на стачката цените на медта в Шанхай също достигнаха рекордни нива. Китай за момента е най-големият потребител на метала.
Източник: Дневник (06.01.2006)
 
Японският износ на стомана спадна с 21.6% през ноември 2005 г. В петък Японската федерация за желязо и стомана съобщи, че износът на стомана от Япония през ноември е спаднал с 21,6% в сравнение с година по-рано до 2 326 000 тона, за последните 5 месеца. Служителите на Федерацията заявиха, че производителите на стомана са наложили допълнителни съкращения на износа, за да регулират запасите, тъй като цените на продукти с общо предназначение в Азия падат поради прекомерно производство в Китай. Отразявайки острия спад в количеството, стойността на износа спадна с 0.3% до 2 361,87 млн. долара, отбелязвайки първия си спад от 27 месеца насам. В резултат на това общия износ за януари-ноември стигна до 29 914 000 тона, със 7,3% по-малко от преди една година, като със сигурност през 2005 общия износ на стомана ще падне под нивата от предходната година. От износа през ноември, обемът на обикновените стоманени продукти спадна с 26.7% до 1 595 000 тона. Износът на горещо валцовани продукти и поцинковани стоманени листове претърпя двуцифрен спад, докато износът на дебели стоманени листове се стабилизира благодарение на търсенето от южнокорейските корабостроителници.
Източник: Други (08.01.2006)
 
Третата по големина руска стоманена компания "Новолипетск" се е съгласила да купи датската "Дан стийл" за 104 млн. долара в брой, съобщиха руските медии. Така "Новолипетск" иска да увеличи присъствието си на европейския пазар за качествени стоманени продукти. Според анализаторите сделката е знак за по-широката консолидация в световната стоманена индустрия. Повечето металургични дружества в Източна Европа са купени от западни инвеститори, които подобряват конкурентоспособността им, отбелязват наблюдатели на сектора.
Източник: Дневник (09.01.2006)
 
Металургичният концерн "Митал стийл" повиши дела си в румънската "Ромпортмент" (Romportment) до 94.49 на сто, съобщи информационната агенция SeeNews. Цената на покупката на допълнителния дял от 4.49% е 2.48 млн. долара. "Митал стийл" предложи да изкупи останалите 10 на сто от акциите на румънския металург, които не притежаваше досега. Офертата за една акция е 1.8 евро. Въпреки това дружеството не успя да купи 100 процента от "Ромпортмент". Предложението беше отправено в края на ноември. "Митал стийл" стана мажоритарен собственик на румънското дружество през септември миналата година, когато купи още 20 млн. от акциите на "Ромпортмент" за 47 млн. долара. Предишният собственик на дела беше кипърският инвестиционен фонд "Броудхърст инвестмънтс" (Broadhurst Investments). "Митал стийл" традиционно се опитва да изкупи 100 процента от компаниите, към които има интерес, обявиха от металургичния гигант. Компанията обикновено иска да подобри конкурентоспособността на придобитите от нея дружества, като е основен фактор в консолидацията на източноевропейската стоманена индустрия, отбелязват анализаторите. Наскоро полският клон на компанията обяви интереса си към покупката на производителя на кокс JSW. Освен "Ромпортмент" "Митал стийл" е собственик на още три металургични фабрики в Румъния: "Галати", "Иаси" и "Хунедоара". Основната дейност на "Ромпортмент" е да управлява доставките на близката металургична фарика "Митал стийл Галати". Групата постигна увеличение на нетната си печалба с над 50% за последната година, посочват наблюдатели.
Източник: Дневник (09.01.2006)
 
Емигранти налели 600 млн. евро у нас 614 млн. евро са превели по банкови сметки в България наши емигранти на своите роднини. Сумата е натрупана за периода януари-октомври 2005 г. Това обяви началникът на дирекция "Статистика" в БНБ Емил Димитров пред Дарик радио. Сумата е по-малка отколкото през същия период на 2004 г., когато живеещите навън нашенци са изпратили на близките си малко над 660 млн. евро. До края на февруари Централната банка ще завърши разработването на специална методология за оценка и на парите, които влизат в страната извън банковата система. От януари до октомври 2005 г. получените суми от фондовете на ЕС и от българските емигранти са общо 871,7 млн. евро, сочат данните на БНБ. Според Димитров не се очаква много голям ефект от евентуална амнистия на капиталите, каквито идеи и в момента се обсъждат. Преките чуждестранни инвестиции в страната за първите десет месеца на миналата година са 1,465 млрд. евро, сочат данните на БНБ. За съшия период на предходната година инвестициите са били 1,399 млрд. евро. Преките инвестиции, несвързани с приватизация, нарастват с 392,1 млн. евро спрямо същия период на 2004 г. Преките чужди инвестиции покриват 65,8% от дефицита на текущата сметка на платежния баланс при 152,3% за същия период на 2004 г.
Източник: Стандарт (10.01.2006)
 
“Интертръст” придоби над 98% от капитала на ОЦК-Кърджали "Интертръст" ЕАД-София придоби 8 298 052 броя акции от капитала на "Оловно-цинков комплекс" АД-Кърджали /ОЦК/, представляващи 98.63 процента от гласовете на общото събрание на дружеството. На 15 август 2006 година "Интертръст" ЕАД-София възнамерява да регистрира търгово предложение за закупуване на всички останали акции с право на глас в общото събрание на публичното дружество "Оловно цинков комплекс" АД-Кърджали. Намеренията на предложителя относно бъдещата дейност на ОЦК - Кърджали е да развива досегашната дейност на дружеството, както и да поиска неговото отписване от регистъра на публичните дружества на Комисията за финансов надзор. Ако намерението за регистриране на търгово предложение отпадне, "Интертръст" ЕАД-София незабавно ще уведоми акционерите за това, включително и за причините довели до отпадане на намерението, съобщават още от борсата. С решение на Софийски градски съд от 29 декември 2004 година като едноличен собственик на "Интертръст" се заличава "Финметалс Холдинг" - АД и се вписва като едноличен собственик "Булмет С.А.", Люксембург.
Източник: Монитор (11.01.2006)
 
"Интертръст" ще отправи търгово към акционерите на ОЦК Софийската компания "Интертръст" ЕАД възнамерява да регистрира търгово предложение към останалите акционери на "Оловно-цинков комплекс" АД, съобщиха от Българската фондова борса. В съобщението още се посочва, че търговото предложение ще бъде регистрирано на 15 август, като намеренията на "Интертръст" са да поиска отписване от регистъра на публичните дружества, ако бъде успешно търговото, което е по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа и Наредба №13. Новият мажоритарен собственик заявява и намерения да запази и развие и в бъдеще досегашната дейност на кърджалийското дружество. В края на миналата година "Интертръст" ЕАД придоби 8 298 052 акции от ОЦК АД, представляващи 98.63% от капитала на дружеството, след като изкупи дяловете на работническо-мениджърското дружество "Кърджали инвест" и притежаваните от "Сиесайеф" АД, които малко преди това бяха изкупени от няколко юридически лица. Част от акциите минаха при нормална търговия, а другите на блоков сегмент при значително по-ниски цени от пазарните, като изчисленията показват, че за мажоритарния пакет "Интертръст" плати близо 26 млн. лева. След прехвърлянето на акциите ОЦК АД свиква извънредно общо събрание, което ще се проведе на 28 февруари. На него ще се гласуват промени в надзорния съвет и устава на дружеството. Кърджалийското дружество за производство на олово, цинк, оловни сплави е слабо търгувано на фондовата борса.
Източник: Дневник (11.01.2006)
 
Алкомет отчете 120 млн. лв. приходи от продажби Произодителят на алуминиеви изделия Алкомет АД отчита 120 млн. лв. приходи от продажби през миналата година, което представлява 20-процентен ръст. Така шуменското дружество се нарежда сред първите 20 в страната по обем на реализирана продукция. След кризисната 2002 г. производството на алуминиев прокат и изделия от алуминий се е увеличило двойно и вече е 27 хил. т годишно, заяви Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите. 80% от продукцията е основно за износ - Германия, Италия, Полша, Белгия и Дания. Сега усилията ни са насочени в разработването на българския пазар, където конкуренцията е много силна особено в пресовите изделия, заяви Динев. В края на годината Алкомет АД увеличи капитала си с 4 млн. лв. до 17 млн. лв. чрез записване на нови акции. Това изчисти дългосрочните задължения по ЗУНК и подобри финансовите показатели на дружеството. От 2002 г. негов мажоритарен собственик /74%/ е турската компания Алуметал. Тя изправи на крака завода и само за две години вложи в него 31.5 млн. USD. Основно е модернизирано валцовото производство, пусната е в експлоатация нова линия за прахово боядисване на алуминиеви профили и листа. През тази година ще завърши модернизацията в леярния и пресовия цех, където се строят две нови пещи и се внедрява най-съвременна машина за леене на заготовки за пресоване. За целта в завода ще бъдат инвестирани още 18 млн. EUR. Стремежът ни е да завършим цялостното обновление на производството до 2007 г., за да сме готови за изискванията на ЕС, заяви Динев. Дотогава трябва да се приключи екологичната програма. Вече са подменени охладителните системи и филтрите, изградени са пречиствателни станции. Благодарение на това заводът не изхвърля отпадни води, димови частици и миризми, а вредните емисии са намалени два пъти под допустимите стойности. Средната заплата в Алкомет е 470 лв. без данъци и осигуровки. Всеки работник получава и годишен бонус от 1100 лв., в който се включват безплатни лекарско обслужване, храна и транспорт, премии и балнеолечение. В момента в дружеството се трудят 920 души, след като в края на 2005 г. бяха освободени 100. Това бяха по-стари работници, на които предложихме накуп четири работни заплати, заяви Иван Динев. Целта беше "пречистване на кръвта", защото при нас има тежки производства, за които са нужни млади хора, обясни той.
Източник: Пари (11.01.2006)
 
Близо 7 млрд. евро стигна държавният дълг Със 132.6 млн. EUR се е повишил държавният и държавногарантираният дълг за ноември в сравнение с края на предходния месец, показват данните на Министерството на финансите. Така той възлиза на 7.05 млрд. EUR, от които 5.6 млрд. EUR e външният, а 1.45 млрд. EUR - вътрешният. С 0.6% нараства и съотношението между дълга и БВП, качвайки се до 33.4%. Задълженията, деноминирани в долари, продължават да са повече от тези в евро и левове. Според видовете кредитори най-голям е делът на глобалните ни облигации, които се търгуват на външните пазари /30.7%/, след тях е Световната банка /14.7%/ и накрая е МВФ /10.4%/. От началото на годината правителството е извършило плащания по дълга за 4.28 млрд. USD, в това число 3.78 млрд. USD по външния дълг и 504 млн. USD по вътрешния. Местните играчи са увеличили вложенията си в родни глобални облигации от 253 до 298 млн. EUR за ноември в сравнение със септември. Повишен интерес е регистриран и към еврооблигациите, които се търгуват на вътрешния пазар, според данните на ведомството.
Източник: Пари (11.01.2006)
 
Без изненади при цените на стоманата през 2006 г. В момента се правят множество прогнози за пазара на стомана тази година. Според общите очаквания в повечето случаи предвижданията са песимистични. Вероятността за недостиг на стомана буквално беше изключена докато свръхпроизводството, най-вече от страна на Китай, е най-често срещаната прогноза. Резултатите от тези два сценария за цените на стоманата естествено ще са коренно различни. В случай на недостиг, цените ще се устремят обратно към нивата от началото на 2005. Недостигът може да се получи в резултат от големи съкращения на производството или от огромен и катастрофален спад в търсенето. Ако се погледнат статистическите данни за производството на нерафинирана стомана, публикувани от Международния институт за желязо и стомана (IISA) за месеците до ноември 2005, става ясно, че развитите страни и региони по света, т.е. САЩ, ЕС и Япония вече са намалили производството си на стомана. Дори основните страни износителки на стомана от ОНД са намалили производството си. Производството на стомана неизменно продължава да расте в Азия – особено силно в страни като Китай и Индия. При спада, който се наблюдава в Индия, китайското производство ще трябва рязко да се намали, за да се отрази на предлагането на световния пазар на стомана. Въпросът е дали това изобщо ще се случи. Производството на стомана в Китай може да спадне поне до размера на излишъка над това, което може лесно да се продаде на вътрешния пазар, единствено и само ако производителите на стомана решат да избегнат паричните загуби. Въпреки че има около осем завода с капацитет над 10 млн. тона и се счита, че работят ефективно и няма опасност от загуби, същото не може да се каже за малките и средни предприятия, където доходността е под въпрос при настоящите нива на разходите и цените.
Източник: Други (11.01.2006)
 
Anshan пуска стан за стоманени листове Anshan Iron & Steel Group в момента изгражда 5000-милиметров валцов стан за тежки листове с дебелина от 5 до 150 мм и максимална ширина до 4800 мм. Производствената линия включва нагревателна пещ, валцов стан за тежки листове, оборудване за бързо охлаждане, машина за горещо изправяне, две вани за охлаждане, контролна линия и линия за рязане. Оборудването ще бъде доставено от германската фирма SMS Demag и китайски компании. Очаква се валцовият стан да бъде пуснат в експлоатация през август 2006 г.
Източник: Други (11.01.2006)
 
Индия продължава политиката си на износ на желязна руда с дългосрочни договори Ревизираната политика на износ на желязна руда може в общи линии да запази сегашната си структура с някои незначителни изменения с подновяването на дългосрочните договори за износ на суровината за Япония, Южна Корея и Китай. Настоящият срок на дългосрочните договори за доставка на желязна руда за тези страни изтича на 31 март 2006 г. Въпреки че местните производители на стомана се обявиха против продължаването на тези договори, правителството вероятно ще поднови споразуменията. Износът на дребна желязна руда, която остава в излишък над вътрешното потребление, ще продължи, както беше решено, но правителството ще разгледа премахването на някои ограничения. Въпросът ще бъде внимателно разгледан съвместно от министерствата на търговията, минното дело и стоманодобива. Министерството на търговията, което покани заинтересованите страни да направят предложения по предлаганите промени, даде също да се разбере, че общият договор за износ ще продължи. Той обаче може да включва други посреднически компании от публичния сектор освен MMTC. Министерството предлага също да се запазят количествените ограничения върху желязната руда от находището Байладила заради ръста на вътрешното потребление, като фактическото количество ще бъде уточнено между министерствата на търговията и на стоманодобива. Местните компании-износителки на желязна руда настояваха за облекчение на ограниченията, но министерството на стоманодобива е против всякакви подобни мерки.
Източник: Други (11.01.2006)
 
Изкупуват на по-високи цени тока от нови производители На преференциални цени ще бъде изкупувана електроенергията от новолицензирани производители в продължение на 8 години. Това предвиждат предлаганите промени в Закона за енергетиката, представени от зам.-министъра на икономиката и енергетиката Иванка Диловска. Документът предлага стимули за производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Задължителният срок важи за всеки производител от и по комбиниран начин, започнал продажби до края на 2011 г. Проектът въвежда предвидените в електрическата и газовата директива минимални задължителни изисквания за независимост на операторите на електропреносни, електроразпределителни, газопреносни и газоразпределителни мрежи. Доразвиват се и разпоредбите, които засягат търговските взаимоотношения при либерализиран вътрешен енергиен пазар. След 1 юли 2007 г. както битовите, така и малките фирми ще може да избират доставчика си на електроенергия. Цените на крайните доставчици обаче ще останат регулирани и след 1 юли 2007 г., предлага още проектът. Наличието на преференциални цени за изкупуване на тока от ВЕИ, както и съществуващите дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от НЕК от производители като ТЕЦ Марица-изток 1 /670 MW/ обаче правят либерализцията на енергийния пазар у нас несигурна и непълна. Очаква се проектът на закон за изменение и допълнение на съществуващия Закон за енергетиката да бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет на 26 януари. С готвените промени Министерството на икономиката и енергетиката възнамерява да затегне контрола над фирмите за топлинно счетоводство. Според проекта за промени в закона ще се въведе задължителна регистрация на фирмите за топлинно счетоводство. Те ще се вписват в публичен регистър, който ще се поддържа от Министерството на икономиката и енергетиката. Условие за включване в регистъра е фирмите да представят проект на договор с потребителите, който да е съгласуван с Комисията по търговия и защита на потребители, уточни зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иванка Диловска. При повече от две нарушения фирмата ще бъде отписвана от регистъра.
Източник: Пари (12.01.2006)
 
Получаваме най-много пари от ЕС през 2009 г. През 2009 г. България ще получи най-много пари от фондовете на Европейския съюз в сравнение с останалите членки, съобщи ръководителят на делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас. Той припомни, че в периода от 2007 до 2013 г. страната ни ще получи от структурните фондове на ЕС сума от 6.6 млрд. EUR, и изрази надежда, че тя ще бъде максимално усвоена. Министърът на финансите Пламен Орешарски и Димитрис Куркулас подписаха седем финансови меморандума по програма ИСПА на обща стойност 183.22 млн. EUR. С тях общата сума за България по ИСПА вече възлиза на 854 млн. EUR, каза Куркулас. Пет от новите меморандуми са за сектор Околна среда и два са за сектор Транспорт. От общата им стойност 133.197 млн. EUR са безвъзмездна помощ от Европейската комисия. Националното съфинансиране е близо 20 млн. EUR, а отделно са осигурени кредити от Европейската банка за възстановяване и развитие - около 19 млн. EUR, и от Европейската инвестиционна банка - около 12 млн. EUR. С реализирането на проектите за околната среда ще се подобри водоснабдяването в София, Сливен, Бургас, Русе и Кюстендил, което ще засегне над 1,75 млн. граждани, изтъкна министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Средствата в сектор Транспорт ще се изразходват за модернизация на железопътна линия Видин - София и за техническа помощ за рехабилитация на железопътни инфраструктурни участъци по линията Пловдив - Бургас и Мездра - Горна Оряховица.
Източник: Пари (12.01.2006)
 
Posco отчете 68% спад на печалбата за четвъртото тримесечие Posco, петият по големина производител на стомана в света, отчете спад на печалбата за четвъртото тримесечие с 68%, повече от очакваното, след като цените на стоманата се понижиха и компанията направи разходи за съкращаване на работната сила. През трите месеца до 31 декември нетната печалба е спаднала до 382 млрд. вона (391 млн. щ.д.) от 1,18 трлн. вона година по-рано, съобщи компанията от Поханг, Южна Корея. От второто тримесечие на 2002 г. насам това е първият спад на компанията, като печалбата е по-ниска и от средната прогноза от 663,3 млрд. вона на десет анализатора, анкетирани от Bloomberg. Mittal Steel, Arcelor и Baoshan Iron & Steel подобно на Posco също намалиха цените или производството заради износа, който бълва Китай, производител на 1/3 от стоманата в света. Миналата година цените на горещо валцованата стомана в Азия спаднаха с 35%, а прогнозите на анализаторите са за продължаване на тази тенденция. Увеличаването на китайското производство и намаляването на цените ще продължат да бъдат определящи за инвеститорите, каза Ким Хюн Тае, който управлява около 500 млн. щ.д. в сеулската компания Landmark Investment Management. Потенциала на Posco за дългосрочен растеж е под въпрос. Сегашните прогнози на компанията са за цели 12% спад на продажбите до 19 трлн. вона тази година, вследствие на засилената конкуренция от Китай, най-големия производител и потребител на метала в света. Миналата година Posco на два пъти намали предвижданията си за продажбите до 22,3 трлн. вона. По-ниските цени от Китай принудиха Posco през септември да намали цените на продукцията си за първи път от три години насам. Поредното намаление е от 1 януари. Компанията направи разходи от 330 млрд. вона за съкращаване на работна сила и загуби 120 млрд. вона от продажбата на дела си в мобилния оператор SK Telecom. Еднократните разходи понижиха печалбата на компанията през четвъртото тримесечие, каза главният финансов директор Лий Донг Хий.
Източник: Други (12.01.2006)
 
Инфлацията най-висока от пет години насам Инфлацията през 2005 г. с натрупване е 6.5%, най-високата от пет години насам, отчете Националният статистически институт. Този показател надхвърли прогнозите на финансовото министерство, което бе заложило в макрорамката за 2005 г. на 4.5%, а през септември я коригира на 5.1%. Силното покачване на потребителските цени започна след юни, като преди това два месеца бе отбелязана дефлация, коментира Радка Кънова от НСИ. Това бе свързано с повишаването на международните цените на петрола и щетите от наводненията през лятото у нас. Най-силно през миналата година са поскъпнали горивата за транспортните средства - с 24.5%. Те са причина за увеличението на цените в транспорта с 12%. На второ място по повишаване са цените за здравеопазване - 11.3%. При лекарствата скокът за една година е 10.8%, а при лекарските услуги - с 18.7%. В потребителската кошница обаче най-съществен дял имат хранителните стоки, които през миналата година са поскъпнали с 6.5%, казаха от НСИ. Най-голямо е увеличението на цените на плодовете - с 22.3%, на зеленчуците - с 10.4%, и на захарта - с 12%. Месото и месните продукти са поскъпнали със 7.6%, а рибата - с 8.9%.
Източник: Пари (13.01.2006)
 
“Челопеч майнинг” с 50% ръст в добива на злато 911,000 тона златно-медна руда са добити в Челопеч през 2005 г. Това е с 50 на сто повече от количествата за 2004 г., съобщиха от "Челопеч майнинг", дъщерна компания на канадската "Дънди прешъс металс". Според фирмата добитата руда е и с по-високо качество от предходната година. „Това е значителен напредък и ясен сигнал, че рудник Челопеч достига годишен добив от 1 милион тона", е заявил Робърт Бел, генерален мениджър на "Челопеч майнинг". През 2005 г. подобренията в обогатителната фабрика са довели до рекордна преработка на 852. 000 тона руда. Извличането на мед и злато също е подобрено, а очакванията са преработката да надхвърли 1 млн. тона още в началото на тази година. През декември м. г. Съветът на директорите на "Дънди прешъс металс" одобри инвестиция от 150 милиона щатски долара за реализацията на проект за разширение на рудника. Проектът предвижда увеличаване на добива на руда до 2 милиона тона годишно, усъвършенстване на процеса за преработка на концентрат и въвеждане на технология за добив на крайни метали - злато и мед - на място. Канадската компания инвестира и в геологопроучвателна дейност. Целта е разкриването на нови запаси и допълнително удължаване живота на мината. През август 2005 г. дружеството съобщи за откриването на ново рудно тяло с високо съдържание на полезни компоненти и продължава с проучването на участъци в концесионната площ. В момента "Челопеч майнинг" осъществява и програма за възстановяване на околната среда от поражения, нанесени при предишни дейности.
Източник: Монитор (13.01.2006)
 
България изплати дълг за 340 млн. евро България е изплатила предсрочно външен дълг за 339,1 млн. евро, съобщиха от Министерството на финансите. Погасени са общо три транша към Международния валутен фонд за 147,4 млн. евро и пет заема от Международната банка за възстановяване и развитие за 191,7 млн. евро. Операциите са извършени на две стъпки - в края на 2005 г. и в началото на 2006 г. В резултат външният държавен дълг е намалял до 4,64 млрд. евро (19,90% от БВП). Предсрочното изплащане намалява уязвимостта на икономиката от отрицателни външни шокове, коментираха от министерството. След операциите фискалният резерв на страната е 4,1 млрд. лв. Сделките бяха договорени по време на втория преглед на споразумението с МВФ. Нова мисия на фонда се очаква през втората половина на януари.
Източник: Стандарт (13.01.2006)
 
23 тона злато лежат край Ивайловград 23 тона злато се крият край ивайловградското село Розино. Това показват сондажите в местността Ташлака, извършени от британската компания "Кеймбридж минерал ресорис". Златното находище там има добър потенциал за разкриване и разработване на залежи, твърдят чуждите специалисти. Според направените от тях изчисления от терена се очаква добив на не по-малко от 750 000 тройунции. Последните резултати от проучванията показват, че освен злато в района има и находища на сребро. Повече яснота за количествата на благородните метали ще имаме през пролетта, когато сондажите ще продължат, съобщиха още от "Кеймбридж минерал ресорис". Находището в Розино се намира на около 25 км от Ивайловград и е един от четирите проекта, по които "Кеймбридж" работи съвместно с канадското дружество "Ейжа голд". Фирмата, която има концесия за проучване край Розино, вече е на етап прокарване на канави. Очакванията са през пролетта пробивите, които се извършват с австралийска сонда, да са на по-голяма дълбочина и след този етап да излезе руда с много добро качество. Британците дупчат за злато и край селата Горноселци и Лозен, край Света Марина и тополовградското село Владимирово.
Източник: Стандарт (13.01.2006)
 
Овчаров пита бизнеса за цената на природния газ Снабдяването на страната с природен газ ще обсъдят министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и големите потребители. На срещата ще има и представители на "Булгаргаз". Срещата е по повод искането на "Газекспорт" за промени в договора за транзит, с които да се вдигне цената на синьото гориво. Заедно с фирмите ще изградим обща позиция, обяви министърът по Нова телевизия. На срещата ще има представители на топлофикациите, които потребяват над 80% от природния газ у нас, на ЛУКойл България, на торовите заводи "Неохим" и "Агрополихим", "Кремиковци", "Стомана" и др. Преди Коледа "Газекспорт" изпрати писмо до "Булгаргаз" с искане за преразглеждане на цените за транзит на руски газ през България. От родното дружество отговориха, че предложенията са неприемливи. Преди Нова година природният газ бе увеличен с 18 на сто и сега цената му за предприятията е 296 лв. за 1000 куб. м без ДДС.
Източник: Стандарт (16.01.2006)
 
Преговорите на Булгаргаз с Газпром се затягат Отново на дневен ред е искането на Газекспорт за промяна на транзитния договор с Булгаргаз за транзитирането на природния газ през България. Дъщерната компания на Газпром иска промяна в заплащането на транзита спрямо дoсегашните договорености и не е склонна да отстъпи. Досега Булгаргаз получаваше газ срещу транзитните такси, дължими от руската компания, но го закупуваше по 83 USD/ 1000 куб. м, а не както останалите доставки за страната - по 257 USD/1000 куб. м. За да се съгласи сега Булгаргаз да подпише за нови условия, Газекспорт е склонен да подпише договор за транзит на по-големи от досегашните количества природен газ през наша територия към Турция, Гърция и Македония, както и да участва в изграждането на транспортно съоръжение към Сърбия и Черна гора. Досега Булгаргаз отказваше да влага пари в газопровод за Сърбия, тъй като нямаше подписан договор за доставка на синьо гориво между Газекспорт и Сърбия и Черна гора. Българската позиция бе официално оповестена на 6 януари и според нея предоговарянето на условията за транзитиране на руски газ през страната е определено в дългосрочния договор от 1998 г., който изтича на 31 декември 2010 г. Сега обаче преговорите са почти на мъртва точка, затова от петък подаването на природен газ от хранилището в Чирен, община Враца, към българските потребители се увеличи почти трикратно, съобщи началникът на район Чирен Ваньо Славейков. Досега от хранилището се подаваха по 300 000 куб. м газ на денонощие на потребители от област Враца и Монтана. Искането за увеличение на добива е било от Централното диспечерско управление на Булгаргаз. Хранилището в Чирен е подземно и е изградено на базата на изтощено находище с обем близо 3 млрд. куб. м природен газ. То е в експлоатация от 1964 г. Чиренското хранилище може да задоволи потреблението в България за няколко месеца. Заради възникналия проблем днес в Министерството на икономиката и енергетиката се провежда среща между представители на Булгаргаз и големите потребители на природен газ, съобщиха оттам. Възможно е те да бъдат посъветвани временно да намалят потреблението си, прогнозираха наши източници. През 1974 г. в Чирен са нагнетени първите 100 млн. куб. м руски природен газ. Заедно с това досега са направени 38 сондажа, от които в експлоатация са 21. През 2005 г. влезе в действие нов сондаж Е-70 с обща мощност 57 MW. Подготвя се разработката и на друг сондаж, който ще заработи през 2007 г.
Източник: Пари (16.01.2006)
 
"Челопеч майнинг" отчете 50 на сто ръст на добивите Злато-медодобивното предприятие "Челопеч майнинг", чийто собственик е канадското минно дружество "Дънди прешъс металс", е увеличило добива си за 2005 г. с 50 на сто до 911 хил. тона, като обемът на преработената руда е достигнал рекордните 852 хил. тона, съобщиха от компанията в края на миналата седмица. За сравнение добивът на руда през 2004 г. беше 616 хил. тона. Резултатите в производството надхвърлиха предварителните количества, заложени от мениджърите на предприятието - 900 хил. тона. В допълнение към това от ръководството на "Дънди прешъс" отчитат и по-високо качество на добитата руда през изминалата година. Очакванията на ръководството на дружеството са преработката да надхвърли 1 млн. тона в началото на 2006 г. "Това е значителен напредък и ясен сигнал, че рудникът в Челопеч достига годишен добив 1 милион тона", заявява Робърт Бел, генерален мениджър на "Челопеч майнинг". От "Челопеч майнинг" отчетоха над 100% ръст на печалбата през третото тримесечие на миналата година до 13.7 млн. долара при 6.6 млн. за същия период на предходната година. Факторите, които допринесоха за реализирането й, бяха рекордно високите цени на цветните и ценните метали на международните борси и повишаването на качеството на продукцията на мината, отчетоха от "Дънди прешъс" тогава. Пазарната конюнктура за производителите на мед и злато продължава да бъде благоприятна, след като в края на седмицата цените им счупиха поредните си рекорди в резултат на масирани покупки на инвестиционни фондове. В началото на декември миналата година съветът на директорите на канадската "Дънди прешъс металс инк." одобри инвестиция от 150 милиона щатски долара за реализацията на проект за разширение на рудника в Челопеч. Проектът предвижда увеличаване на добива на руда до 2 милиона тона годишно, усъвършенстване на процеса за преработка на концентрат и въвеждане на технология за добив на крайни метали - злато и мед - на място. С това на практика производственият цикъл в предприятието в Челопеч ще бъде затворен. Проектът на канадската компания за добив на злато край Крумовград обаче може да се провали след мълчаливия отказ на министерството на околната среда да одобри доклада за въздействието върху околната среда в края на миналата година. Там канадската компания "Дънди прешъс металс" чрез дъщерното си дружество "Болкан минерал енд майнинг" предвиждаше да създаде за три години открита мина с обогатителна фабрика, която годишно да преработва 850 хил. тона златна руда. Целта беше до пет години там да се добиват 150 хил. тройунции злато, или 4.6 тона чист метал годишно.
Източник: Дневник (16.01.2006)
 
Дефицитът по текущата сметка вече е близо 13 на сто от БВП Дисбалансът във външната търговия на България увеличи дефицита по текущата сметка до рекордните 12.7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това показаха публикуваните в петък предварителни данни на Българската народна банка (БНБ) за периода януари - ноември 2005 г. За сравнение, дисбалансът по сметката за същия период на 2004 г. беше два пъти по-малък - 6.6% от БВП. Разликата между вноса и износа по външнотърговската сметка на страната достигна 3.656 млрд. евро за 11-те месеца на 2005 г., или 17.3% от БВП. За същия период на миналата година вносът също доминираше над износа, но в съотношение към БВП този дефицит представляваше 12.2 на сто от БВП. Донякъде дупката от несъответствието по външната сметка успява да покрие туризмът, който е основен източник на постъпления за българската икономика, особено през летния сезон. Приходите от сектора за отчетния период на 2005 г. се повишават до 1.062 млрд. евро за годината и това при над 6 на сто ръст на потока от туристи до общо 4.59 млн. души. За сравнение регистрираните през януари - ноември 2004 г. приходи от туристи бяха 949.1 млн. евро. Компенсиращ ефект имат и преводите от чужбина, които от 813 млн. евро през 2004 г. се повишават до 834.3 млн. евро за януари - ноември миналата година. За сметка на това обаче за периода притокът на чуждестранни инвестиции отбелязва лека корекция до 1.51 млрд. евро от 1.527 млрд. година по-рано. С последните данни се потвърждават повечето прогнози на анализаторите и държавните институции за влошаване на салдото по текущата сметка до близо 14 на сто от БВП. Толкова е проекцията на БНБ и анализаторската и консултантска компания "Индъстри уоч" www.industrywatch.com. Малко по-ниска е тази на правителството - 13.5 на сто от БВП. Дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде основен проблем в предстоящите преговори между правителството и мисията на Международния валутен фонд (МВФ), която започва тази седмица и е част от Втория преглед по двегодишното предпазно споразумение. През декември миналата година МВФ повиши прогнозата си за дефицита до 13.8 на сто от БВП и чрез ръководителя на мисията си за България Ханс Фликеншийлд обяви, че ще поиска фискалният излишък за 2006 г. да е обвързан с дисбаланса по текущата сметка. Тази връзка за фонда се равняваше на 3% бюджетен излишък.
Източник: Дневник (16.01.2006)
 
Държава и бизнес решават заедно за цените на природния газ Държавата и големите фирми, потребители на природен газ, заедно ще определят движението на цените на синьото гориво. За това се договориха на среща вчера министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, представители на "Булгаргаз" и на фирмите. Сериозни промени в цените на газа се очакват първо през 2007-2008 г. Тогава ще бъдат изчерпани ресурсите на находището в Галата и е възможно да бъде въведен акциз върху синьото гориво. Налогът обаче няма да се отрази сериозно върху цената, било подчертано на срещата. Ценови шок ще има през 2011 г., когато изтича договорът с "Газекспорт". Тогава вероятно страната ни ще купува природния газ на пазарни цени. Министър Овчаров е посъветвал фирмите да съобразят бизнес плановете си с очаквания ценови шок след 2010 г. Има различни варианти за смекчаване на шока, подчертал Румен Овчаров. Те са предварително или отложено поскъпване и забавяне на поскъпването след 2010 г. Работни групи с представители на държавата и фирмите ще изработват общи позиции по тези въпроси. Срещите ще се провеждат регулярно. Следващата ще бъде след месец и на нея бизнесът трябва да представи своя единна позиция.
Източник: Стандарт (17.01.2006)
 
Пускат 60 км магистрала Нови 60 км магистрален път ще бъдат завършени и пуснати в експлоатация през 2006 г. Това обяви премиерът Сергей Станишев по време на общественото обсъждане на концепцията за развитие на транспортната инфраструктура на България в периода 2005-2016. За сравнение през 2002 и 2003 г. у нас не е построен нито един километър магистрален път, а през 2004 г. - само 3. Новите 60 км са две отсечки от аутобана "Тракия" - Карнобат-Бургас и Стара Загора-Оризово. По тях се работи от 2003 г. с кредит от Европейската инвестиционна банка. Останалата част от магистралата трябва да започне да се изгражда до средата на тази година, обяви строителният министър Асен Гагаузов. Все още не е ясно и по какъв начин ще се финансира строежът на аутобаните, тъй като пътищата са част от цялостната държавна инфраструктурна концепция. Най-атрактивни за отдаване на концесия са пътищата, които са част от паневропейските транспортни коридори. За тях можем и най-лесно да получим съфинансиране чрез европейските фондове. 800 млн. евро може да усвои България от европейските фондове в периода 2007-2012 г. за строеж на магистрали и първокласни пътища. Още 200 млн. евро могат да дойдат у нас за строеж и рехабилитация на второкласни и третокласни шосета и 600 млн. евро за четвъртокласните. Тези средства са крайно недостатъчни, затова трябва да се търсят още начини за финансиране, обясни Гагаузов.
Източник: Стандарт (17.01.2006)
 
След Румъния сме по чужди инвестиции Румъния постига по-добри показатели по отношение преките чуждестранни инвестиции на глава от населението. Това се посочва в последния анализ за Централна и Източна Европа на Bank Austria Creditanstalt, собственик на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк у нас. БВП на човек в България през 2005 г. е 2780 EUR. За северната ни съседка цифрата е 3440 EUR. И двете страни остават под нивата за централноевропейските държави - за Полша през изминалата година БВП на глава от населението са били 6250 EUR, за Унгария - 8750 EUR, и за Чехия - 9450 EUR. Словения е безспорен лидер за 2005 г. с 13 750 EUR, посочват от BA-CA. В региона на Югоизточна Европа инвеститорският интерес към България и Румъния ще остане най-голям, смятат анализаторите на австрийската банка. През тази година у нас ще влязат 2.2 млрд. EUR чужди вложения. Същият обем средства ще бъдат инвестирани в страната ни и през 2007 г., прогнозират от банката. По този показател България ще изпревари Сърбия и Черна гора, Македония, Словения и Хърватия. Според анализа на BA-CA въпреки добрите макроикономически показатели на България дефицитът по текущата сметка, резултат от сериозния дисбаланс между вноса и износа, е едно от основните предизвикателства пред страната. Според прогнозите той ще достигне 15% от БВП през 2006 г., което е най-високото ниво в региона на Централна и Източна Европа след Босна и Херцеговина /22.6% от БВП/. Въпреки очакваното му намаляване на 12.1% през 2007 г. в България, страната ни ще е далеч от показателите на Полша за 2007 г. - 2.9%, Румъния - 9%, Унгария - 7.5%. Стабилният поток от преки чужди инвестиции все още е достатъчен, за да покрие основна част от увеличаващия се дефицит по текущата сметка, смята Петер Харолд, главен изпълнителен директор на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк. Според него рисковете, свързани с дефицита по текущата сметка, ще останат в разумни граници в средносрочен план
Източник: Пари (18.01.2006)
 
МВФ - с нова мярка срещу потребителските кредити Международният валутен фонд (МВФ) ще предложи на българското правителство нови мерки за ограничаване на кредитите за домакинствата и затваряне на безмитните магазини. Това даде да се разбере във вторник постоянният представител на фонда у нас Джеймс Роуф. Той не коментира неофициалните твърдения, че банките ще могат да отпускат заеми само ако получателите им докажат, че месечната им вноска е не повече от 30-40% от чистия им доход. Делегацията на МВФ начело с Ханс Фликеншийлд пристига на едноседмичната визита в София в четвъртък, за да приключи втория преглед на двегодишното споразумение с България, според което страната ни може да има достъп до финансиране в случай на нужда. Ден по-късно се очаква да пристигне и Робърт Хагеман, който през март ще замени Фликеншийлд като ръководител на мисията. Правителството и МВФ не успяха да се договорят през ноември за фискалния излишък и ръста на кредитите и се очаква да го направят сега. Поредното ограничение на кредитите за физически лица ще бъде аргументирано от екипа на фонда с непрестанно влошаващия се външнотърговски дефицит, който според последните проекции на МВФ ще доведе до невиждано висок дефицит по текущата сметка в размер на 14.5-15 на сто от БВП за 2005 г. Според експертите на фонда това заплашва финансовата стабилност на България, а причината за твърде големия внос те виждат главно в потребителските кредити. Безмитните магазини пък са източник на корупция и редица пропуснати ползи за бюджета, твърдят икономистите на МВФ и според тях те трябва да бъдат въведени най-малкото под строг контрол, ако не бъдат затворени. Според източници във финансовите среди за потребителските и ипотечните кредити се очаква да бъде въведено правило, че те могат да се отпускат само ако погасителните вноски не надхвърлят 30-40 на сто от чистия доход на кредитополучателите. Ако това решение се приеме, потенциалните клиенти на банките ще се окажат доста по-малко не само заради ограничението, а поради факта, че голяма част от частния сектор все още не отчита реалните доходи на заетите. В момента могат да се срещнат договори, при които погасителните вноски са по-големи от официалния разполагаем доход на банковите клиенти. Евентуалната нова мярка ще действа в две посоки - ефективно ограничаване на банковия кредит в първия период (и вероятното му прехвърляне към лизинговите къщи) и натиск за ново "избелване" на доходите. Подобно правило МВФ въведе в Румъния, където през миналата година експертите на фонда предложиха увеличаване на лимита по месечните вноски на физическите лица по потребителските им кредити, които към средата на годината бяха в размер на 30 на сто месечните им възнаграждения. Конкретни предложения как да бъде овладян ръстът на потребителските и ипотечните кредити фондът ще представи след консултации с представителите на БНБ, се разбра след срещата с Джеймс Роуф във вторник. От банката заявиха, че ще коментират темата на заключителната пресконференция, която ще дадат с представителите на фонда на 25 януари. Според експерти затягането на юздите за кредитите на населението се подготвя заради опасения на финансисти от МВФ и БНБ за банковата стабилност. Според изследване на "Уникредит" през следващите две години проблемните заеми в България ще стигнат пика си. Според италианските експерти в момента тече плавно влошаване в качеството на банковите портфейли, чийто пик ще бъде достигнат в следващите две години, които при най-оптимистичен сценарий ще съвпаднат и с първите години на членството ни в Европейския съюз. След това ще започне процес на спад на проблемните кредитите, прогнозират от "Уникредит". От италианската институция очакват проблемните заеми да се увеличат от 3.9% през 2005 г. до 5.1 на сто през 2008 г. към брутните кредити, отпуснати от банките. На брифинг във вторник Джеймс Роуф уточни, че МВФ никога не е предлагал повишаване на данъка върху добавената стойност (ДДС) като вариант за смекчаване на несъответствието по външната търговия на страната. Фондът остава на позицията, че дисбалансът по текущата сметка може да бъде компенсиран само от стабилна фискална политика, и затова отново ще настоява пред кабинета на Станишев за 3 на сто бюджетен излишък. Предишният опит за приключване на споразумението не успя, след като вижданията на българското правителство и екипа на фонда по фискалната политика и ръста на кредитите не се доближиха. Тогава от финансовото министерство предложиха до 2 на сто излишък, колкото се очаква и за 2005 г. В крайна сметка през декември ведомството на Пламен Орешарски и Ханс Фликеншийлд се разбраха гласуваният от парламента балансиран бюджет да се запази, но управляващите да работят през 2006 г. за излишък. МВФ няма и да иска удължаване на двегодишното споразумение до края на 2006 г., макар че това би било разумно, стана ясно от думите на Джеймс Роуф вчера, след като коментира, че излишъкът за 2006 г., който ще бъде натрупан, може да бъде изхарчен след изтичането на споразумението през септември. "Подобно предложение може да дойде само от българското правителство", уточни Роуф. Продължаването на процеса на приватизация, реформите в образованието и здравеопазването, извеждането на регистрацията на бизнеса извън съда ще са другите структурни реформи, които експертите на фонда и правителството ще разискват.
Източник: Дневник (18.01.2006)
 
Индийският щат Джаркханд предлага мините на IISCO на Mittal Steel, SAIL е против прехвърлянето Предложението за отдаване под наем на мините за желязна руда в Чирия, област Западен Сингбум, щата Джаркханд, собственост на Indian Iron & Steel Company (IISCO), на Mittal Steel може да доведе до голям конфликт със Steel Authority of India Limited (SAIL), освен ако двете стоманени компании не стигнат до сделка. Мините в Чирия бяха завзети от IISCO, която вече дълги години експлоатира находищата доста интензивно. На 8 октомври 2005 г. Mittal Steel и правителството на Джаркханд подписаха договор за изграждането на завод за стомана с капацитет 12 млн. тона в Западен Сингбум. Mittal Steel търсеше 10 хил. акра и 600 млн. тона желязна руда в достъпно находище за суровина на завода през първите 30 години и допълнително 400 млн. тона, които да експлоатира през следващите 20 години. Mineral Exploration Corporation Ltd. (MCL) започва детайлни проучвания в Чирия през 1970-72 г. Разделя цялото находище на четири блока, а именно – Северен блок, Южен блок, Западно-централен блок и Източно-централен блок. Проучването на залежите в Чирия става на 2 етапа. Като последица от споразумението с правителството на Джаркханд, Mittal Steel наскоро изпрати делегация от двама души, водена от новоназначения главен изпълнителен директор в Индия, Санак Мишра, за да обсъдят въпроса за отдаването под наем на находището на желязна руда с главния министър на Джаркханд Арджун Мунда, щатския министър на минното дело и геологията Мадху Кода, главния секретар П.П. Шарма и секретаря по минното дело А.К. Сингх.
Източник: Други (18.01.2006)
 
65 лв. печалба от всеки лев за “Краун” За всеки лев, инвестиран в договора с "Краун Ейджънтс", българското правителство получава 65 лв. приходи от митниците. Това заяви директорът на програмата на британските консултанти Браян Банкс, като се отчете за четирите години свършена работа у нас. От 2001 г. преди идването на агентите досега приходите на митниците са нараснали със 116%, каза директорът на агенцията Асен Асенов. През 2001 г. митниците са събрали 2,48 млрд. лв., а за 2005 г. се очаква сумата да е 5,36 млрд. лв. Най-видимата част от работата на "Краун Ейджънтс" са мобилните групи. За четири години те са направили 14 831 проверки. От средата на 2004 г. досега нарушения се откриват в 47% от случаите. Вече се обучават шестима българи, които са потенциални шефове на мобилни групи, след като "Краун Ейджънтс" си тръгнат. Договорът им е до края на годината. От средата на годината митниците ще събират и акцизите. Затова мобилните групи ще се насочат и към камионите с български алкохол и цигари. Друго нововъведение на консултантите е електронната пломба, която носи информация за превозваните стоки в камиона и записва всеки опит за бъде махната.
Източник: Стандарт (19.01.2006)
 
Essar Steel се насочва към вътрешния и международния пазар на автомобилна стомана Essar Steel съобщи, че компанията ща се насочи към пазара на автомобилна стомана с цел да стане водещ доставчик на автомобилна стомана на вътрешния и международния пазар. Компанията изгражда производство на студено валцована стомана, като има предвид сегмента на автомобилната стомана. Общите нужди от стомана на автомобилния сегмент се оценяват на 0,36 млн. тона горещо валцовани листове, 0,32 млн. тона горещо валцовани плочи и 1,46 млн. тона студено валцовани листове. Essar Steel цели пазарен дял от около 18% и 17% съответно за горещо и студено валцованата стомана. Комплексът за студено валцована стомана на стойност 10 млрд. рупии се изгражда в завода на компанията в Хазира. Комплексът ще е с капацитет 1,2 млн. тона годишно, включително по 0,5 млн. т поцинковани и закалени продукти. Чрез студено валцоване, за разлика от горещото, се произвеждат по-тънки листове с по-добри и еднородни механични свойства, по-чиста повърхност и с по-малки отклонения в размерите от горещо валцованите листовете за по-голямо разнообразие на продуктите и постоянно качество. Комплексът на Essar в Хазира е с капацитет 3,6 млн. тона годишно, от които 2,4 млн. тона за горещо валцовани продукти, а останалите 1,2 млн. тона за студено валцовани продукти.
Източник: Други (19.01.2006)
 
Baosteel и Magang обявиха споразумение за стратегическо сътрудничество Най-големият производител на стомана в Китай Baosteel и по-малкият му конкурент Magang обявиха "споразумение за стратегическо сътрудничество", тъй като консолидацията във висококонкурентния сектор се засилва. Споразумението предвижда източнокитайските производители на стомана да работят заедно в областта на научно-развойната дейност, маркетинга и снабдяването със суровини и горива. Те също така са се споразумели да си сътрудничат в планирането и подобряването на мениджмънта, гласи официалното съобщение на уебсайта на Magang (Group) Holding. В свои репортажи държавните медии показаха снимки, на които председателят на шанхайската Baosteel г-жа Ксие Кихуа се ръкува с висш мениджър на Magang след подписването на споразумението в сряда. "Обединението ни представлява голяма крачка напред към сътрудничеството в китайската стоманена индустрия", заяви Ксие, цитирана от агенция Xinhua. Шанхайската Baosteel Group Corp., известна още като Baosteel, е най-големият производител на стомана в Китай с 21,4 млн. тона продукция за 2004. Компанията претендира за 50% от пазара на автомобилна стомана и си сътрудничи с международни лидери като Arcelor и Nippon Steel. Magang е най-големият производител в страната на горещо и студено валцовани тънки ленти, Н-образни профили и бързорежеща стомана (HSS). Компанията има годишен капацитет за производство на около 7 млн. тона.
Източник: Други (19.01.2006)
 
Posco проявява интерес към проекта за 82-км жп линия между Харидаспур и Парадип Южнокорейският стоманен гигант Posco, който ще изгради завод за стомана с капацитет 12 млн. тона край пристанището Парадип в щата Ориса с инвестиция от 12 млрд. щ.д., има интерес да придобие дял в проекта за жп линия Харидаспур–Парадип. Източници от Posco съобщиха, че компанията е представила предложение за участие в проекта за жп линията Харидаспур–Парадип (82 км), който се разработва от компанията със специална инвестиционна цел, управлявана от Rail Vikas Nigam Ltd. (RVNL) на Индийските железници. Индийските железници одобриха проекта за жп линията Харидаспур–Парадип през 1996-97 г. Проектът ще бъде първият по рода си в страната, който ще се развива съвместно от публични компании и потребители на линията. Жп линията, която ще бъде алтернатива на съществуващата Куттак–Парадип, ще има стратегическо значение за Posco. Тъй като линията Куттак–Парадип вече е много натоварена, новата линия ще служи като алтернативен маршрут за превозването на суровини, като желязна руда и въглища, от областите Кеонджар и Ангул в щата до завода. Миналата седмица Rail Vikas Nigam е поканила стратегически инвеститори да заявят интерес за участие със собствен капитал в компанията със специална инвестиционна цел по проекта. Според Nigam делът на собствения капитал в проекта, чиято стойност с дизелова тяга е 4,56 млрд. рупии, а с електрификация се очаква да бъде 5 млрд. рупии, ще бъде 2 млрд. рупии.
Източник: Други (19.01.2006)
 
Руският кабинет обмисля сливане между "Норилск никел" и частично контролирания от държавата производител на диаманти "Алроса", предаде "Москоу таймс". Информацията беше потвърдена и от бившия шеф на "Норилск" Александър Хлопонин, който в момента е губернатор на Красноярск. Анализатори определят сензанционното изказване на Хлопонин като поредния ход на Кремъл за по-голям контрол върху стратегическите активи в страната и особено в сектора за метали, който преживя доста съмнителни приватизации през 90-те години. От "Норилск никел" и "Алроса" отказаха да коментират изявлението на Хлопонин. Според някои това е просто начин за манипулиране на книжата на "Норилск". От финансовото министерство заявиха, че не са обсъждани подобни действия. Акциите на "Норилск" се понижиха с 1.2% в сряда, като спадът от началото на годината достигна до 15%. Според Хлопонин Кремъл ще притежава 25 на сто от новата компания, а останалите 75 на сто ще бъдат в ръцете на инвеститорите. Сделка между "Норилск" и "Алроса" обаче е малко вероятна, поне докато Русия не увеличи дела си в диамантената компания до контролния пакет акции, отбелязаха от анализаторската група "Траста", цитирани от "Ведомости". Мажоритарен собственик на "Норилкс" е холдинговата компания на Владимир Потатин и Михаил Прохоров - "Интеррос", а Русия държи 37%. Евентуалното сливане между нея и "Алроса" ще създаде абсолютен гигант в сектора, конкуриращ се със сегашните световни лидери "Англо Америкън" и "Рио Тинто". Сделката ще създаде велика сила, в която обаче няма да има сходства в производствата, коментират анализатори. Всички обаче са единодушни, че ако сливането стане факт, Кремъл трябва да подсигури необходимото финансиране, като е най-вероятно да използва схемата при изкупуването на "Сибнефт" от "Газпром" миналата година. "Норилск" може да последва съдбата на друга руска компания - ЮКОС, чиито акционери натрупаха милиони, а основателят й Михаил Ходорковски беше осъден и изпратен в затвор след обвинения в данъчни измами, посочва още "Москоу таймс". Инвестиционната банка "Метропол" оценява "Алроса" на 5.3 млрд. долара, а пазарната капитализация на "Норилск" - за 17 млрд. долара. Когато през 1995 г. "Интерос" купи "Норилск", руската компания даде 650 млн. долара за 51 на сто от капитала на дружеството. Така нареченият риск на олигарсите е причината за огромната разлика в пазарната капитализация на "Норилск" спрямо нейните конкуренти извън страната, отбелязват анализатори. Със сигурност обаче компанията ще бъде прикачена към приближена на Кремъл структура, коментират експерти.
Източник: Дневник (20.01.2006)
 
Цинкът и алуминият – безспорните хитове на 2006 г. Цените на цинка и алуминия ще скочат най-рязко през 2006 г. поради нарастващото търсене, съкратените доставки, обезценяването на акциите и големия интерес на инвестиционни фондове. Това обобщава допитване на Reuters до 29 водещи световни анализатори. Алуминият, който поскъпна с 14% миналата година, ще прибави още 10% към цените си през тази. Прогнозите за 2006 г. са за средни кеш цени от 94.8 US цента за фунт (лб) при 86.1 CTS/лб за предишната. Предвижданията за цинка са за 79 CTS/лб тази година и 78.3 CTS/лб през 2007 г. спрямо 62.7 CTS/лб за 2005 г. Цинкът вече регистрира най-висока стойност за всички времена - 2071.5 USD/т, а алуминият постави 17-годишен рекорд. Алуминият и цинкът се очертаха като звездите в отбора на цветните метали през 2005 г. и изглежда, че 2006 г. ще затвърди този им статут, коментира Ингрид Стърнби от банка Barclays Capital. Очакваните цени за медта са доста разнопосочни. Те варират между 2998 и 3747 USD/т тази година и 4916 USD/т за догодина. Металът неотдавна отбеляза абсолютен борсов връх от 4620 USD/т. Една от причините за рекордните цени е, че лъвският дял от спекулативните операции на инвестиционните фондове е насочен именно към този метал. Прогнозата за цените на оловото за 2006 г. са за 42 CTS/лб и 34.5 CTS/лб догодина при 44.3 CTS/лб за 2005 г. Според анализаторите никелът ще струва 591.3 CTS/лб през 2006 г. и 544 CTS/лб за 2007 г. в сравнение с 668.3 CTS/лб за миналата година.
Източник: Пари (20.01.2006)
 
За налози отиват 66% от дохода Високите данъци и бюрокрацията са основните пречки за започване на самостоятелен бизнес, сочи изследване на Института за пазарна икономика. При заплата от 1000 лв. държавата взима 66% чрез осигуровки, преки и косвени данъци и такси. През 2001 г. процентите са били 60. За данъчните плащания на един предприемач са нужни 616 часа на година, сочи изследването. Годишно фирмите правят средно по 26 плащания на данъци. От института предлагат да се намалят осигуровките, да се махнат минималната заплата и патентните данъци, да се ограничи броят на регистрационните режими. 32 дни са нужни за формалностите, когато се започва нов бизнес в България. В Румъния дните са 24, в Ирландия - 5.
Източник: Стандарт (23.01.2006)
 
Бивш шеф на Кремиковци наруши законите с друга фирма Новият мажоритарен собственик на Оловно-цинков комплекс-Кърджали /ОЦК/ Интертръст, собственост на Валентин Захариев, няма да има право да гласува на общите събрания на акционерите, докато не отправи търгово предложение. Компанията Интертръст ЕАД е нарушила закона за публичното предлагане на ценни книжа, като не е направила търгово предложение до останалите акционери на комплекса, след като на 30 декември 2005 г. придоби 98.63% от капитала му. Това е констатирала при своя проверка Комисията за финансов надзор. След сделката Интертръст обяви намерението си да регистрира търгово предложение на 15 август 2006 г. и да отпише ОЦК от публичния регистър. По закон обаче това трябваше да стане до 13 януари 2006 г. Затова Интертръст няма да има право да упражни гласа си в общото събрание на комбината на 28 февруари. На него ще бъдат гласувани промени в надзорния съвет и устава на ОЦК. Компанията ще има право на глас само ако междувременно отправи предложение за изкупуване на акциите на комплекса. Интертръст е 100% собственост на офшорната компания БУЛМЕТ С. А. на Валентин Захариев, който през Финметалс холдинг държеше Кремиковци. На телефоните на Интертръст не бяха открити нейни представители за коментар. ОЦК-Кърджали работи по най-добрата възможна технология за извличане на цинк, в която са инвестирани 7 000 000 EUR. Използва и технология, с която спира замърсяването на околната среда със серен диоксид, която е вътрешна разработка на инженери на ОЦК. Комбинатът е сертифициран по ISO 2000 и има екологичен сертификат ISO 14. 98% от продукцията му е за износ - основно за страните от региона, но и за Египет, Сирия, Израел, Унгария, Австрия. 12 000 000 лв.ще инвестира ОЦК-Кърджали в програма за въвеждане на европейските стандарти. Комплексът произвежда 52 изделия, производни на цинка и оловото, и има над 90 фирми доставчици. В него работят около 1000 души, което го прави най-голямото предприятие в региона.
Източник: Пари (23.01.2006)
 
Класовете за стаж отпадат през юни Безработицата в България вече е под 10%, но заетостта остава необичайно ниска и трябва да се стимулира. Това обяви в понеделник Ханс Фликеншийлд, ръководител на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България след срещата си с министъра на труда Емилия Масларова. На разговорите дойде и Робърт Хегеман, който ще поеме поста на Фликеншийлд след изтичането на мандата му през март. По официални данни безработицата в страната остава 11.5%, но според методиката на Международната организация на труда тя е с един и половина процентни пункта по-ниска, стана ясно след срещата. Притеснителното според Фликеншийлд е, че безработните в България са с ниско образование и квалификация, остават за дълго извън пазара на труда, а това прави проблема със заетостта им труден за решаване. Най-късно в края на юни ще отпадне надбавката за прослужено време, съобщи след срещата зам.-министърът на труда Горан Банков. МВФ и ЕС настояват т.нар. клас да отпадне, защото дискриминира младите работници и прави по-скъпо наемането на по-възрастните. Бонусът, останал от времето на плановата икономика, задължава работодателите да начисляват процент на всеки работник с трудов стаж над 3 години, независимо дали е допринесъл за конкретната компания и дали работи по специалността. Промяната в закона ще бъде внесена в Министерския съвет до края на март, а Народното събрание се очаква да я приеме преди 30 юни. Работодателите ще включат парите от надбавката в основната заплата. За новоназначените обаче това няма да важи. При преминаване от една фирма в друга бонусът също ще може да се загуби, защото новият работодател не е длъжен да се съобрази с досегашните доходи на кандидата за работа, разясниха експерти.
Източник: Дневник (24.01.2006)
 
Втората по големина металургична компания в света - "Арселор", се съгласи да купи канадския производител на стоманени изделия "Дофаско" за 3.95 млрд. евро, съобщи Асошиейтед прес. Германският металургичен концерн "Тисен Круп" се отказа от наддаването, като сметна офертата от 61.77 долара за акция за прекалено висока и ограничи собственото си предложение до 59.16 долара за акция. Предложението на "Арселор" представлява премия от 61 процента над пазарната цена на "Дофаско" към 22 ноември. "Арселор" спечели битката на гигантите, след като за пореден път на 16 януари повиши офертата си. Предложението изненада анализаторите на металургичния сектор, които смятат, че "Арселор" плаща прекалено висока цена за присъствие на северноамериканския пазар. От "Арселор" обявиха, че покупката ще увеличи пазарния им дял в световен план от 14-15 до 18 процента и ще доведе до ръст на годишното производство с близо 10 процента до 55 млн. тона. "Дофаско" е базирана в Онтарио, но има производствени мощности и в САЩ и Мексико. Компанията произвежда широк спектър от продукти, но главно обслужва нуждите на американската автомобилна промишленост, като изнася около 5.5 млн. тона от необходимите за сектора стоманени изделия. Компанията продава 30 на сто от продукцията си в САЩ и има пазарен дял от 10 процента в страната. След отказването на "Тисен Круп" акциите на германската компания се повишиха с близо пет процента на Франкфуртската фондова борса. Макар мениджърите на "Дофаско" да препоръчваха офертата на "Тисен Круп", инвеститорите бяха доволни, че дружеството не предложи прекалено висока цена за канадската металургична компания. "Тисен Круп" ще плати неустойка за оттеглянето от сделката в размер на около 108 млн. долара. От компанията обаче обявиха, че все още планират експанзия в Северна Америка. Освен разширяване на притежаваните вече производства на континента германската компания смята да търси възможности за стратегическо партньорство с местни компании или придобиване на по-малки производители в региона.
Източник: Дневник (25.01.2006)
 
Още спорим с МВФ за дефицита Правителството и мисията на МВФ още не са се разбрали за мерките, с които да бъде овладян дефицитът по текущата сметка, и преговорите продължават последно днес, стана ясно след среща на бюджетния шеф Петър Димитров с ръководителя на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншилд. Ден преди отпътуването на мисията Димитров каза, че доколкото му е известно, няма да има нови мерки за ограничаване на кредитите. Кредитната експанзия е проблем, който ще бъде обсъждан с управителя на БНБ, уточни той. Не е постигнато съгласие и колко да бъде излишъкът за 2006 г. Размерът му и ръстът на кредитирането бяха основните различия и при предишната мисия и визитата през декември. Според МВФ здравословно за държавата е излишъкът да е най-малко 3%, но това ще е прекалено тежко за бюджетните системи, смята бюджетният шеф. Поне 0.7% от 3-те процента фискален резерв трябвало да са от свиване на разходите. Отново на дневен ред е въпросът с трудовия стаж. “Разбирам, че от икономическа гледна точка не бива да се дават повече пари на един служител само защото той е станал по-възрастен, но според него отнемането на тези пари ще предизвика напрежение.” МВФ има категоричната воля да не ни позволят с административни средства да ограничаваме вноса. Това може да стане само чрез по-висока конкурентоспособност. Споразумението ще приключи успешно, уверен е Петър Димитров. Според него е рано да се мисли дали трябва да има удължаване на споразумението с Международния валутен фонд.
Източник: Пари (25.01.2006)
 
POSCO ще строи център за преработка на електростомана с капацитет от 130 000 тона Петият по големина в света производител на стомана POSCO тази седмица проведе церемония по първата копка за строежа на център за преработка на електростомана поради повишено местно търсене. Съоръжението POS-IPC в Pune, западна Индия, по план трябва да бъде завършено през октомври с капацитет на преработка 130 000 тона елктростомана годишно. Електростоманата се използва за трансформатори, реактори, магнитни превключвачи и маломерни генератори или конвертори. "Благодарения на бързо разрастващата се икономика на Индия, местното търсене на електростомана силно се покачва" - каза говорителя на POSCO Lee Sang-choon. За да спечели бързо разрастващия се пазар в Индия, POSCO планира да изгради цялостен завод за стомана в щата Орисса, богат на стоманена руда и разположен на източния бряг на Индия. След първата фаза на строежа на завода ще има производствен капацитет от 4 млн. тона стомана.
Източник: Други (25.01.2006)
 
Терминал 2А в Пристанище-Бургас ще е готов през февруари До края на февруари ще приключи оборудването на новия терминал 2А в Пристанище-Бургас. Това съобщи председателят на съвета на директорите на пристанищното дружество Аргир Бояджиев. Той обясни, че в момента се извършва доокомплектоване и тестване на монтираното оборудване. Предстои обучение на персонала. До един месец ръководството на дружеството трябва да представи в Министерството на транспорта програма за бъдещото развитие на пристанището, като задължително условие е в нея да е заложено увеличение на товарообората. Мениджърският екип трябва да представи и програма за инвестициите, които ще бъдат направени в пристанището. През лятото ще завърши изцяло строителството на новия терминал за насипни товари. Така ще остане, само да бъде решен проблемът за удълбаването на подходния канал. Проектът за подходния канал беше изваден от мастерплана по реконструкция на бургаското пристанище, реализиран със заем от японското правителство. Сега финансирането на канала ще бъде направено от България. Вече има изготвен график за провеждане на търговете и за наемане на фирми - изпълнители на дейностите по прокопаването на съоръжението. Ако те приключат успешно, изграждането на канала може да е готово до края на 2007 г. Бюджетът ще отпусне 20 млн. лв. за това. Общо 35 млн. долара са необходими за цялостното завършване на подходния канал, така че в бургаския порт да могат да влизат високотонажни кораби с товари от 120 хил. тона. Според проекта каналът ще бъде дълбок 15 метра, а ръководството на порта се надява след изграждането му да скочи товарооборотът, свързан с най-големия клиент на пристанището, металургичния комбинат “Кремиковци”. Данните сочат, че през 2005 г. в бургаския порт има спад на общия товарооборот с 3.2 % в сравнение с 2004 г. Това според Аргир Бояджиев се дължи на проблеми в работата на основните доставчици на суровина - “Кремиковци”, “Стомана Индъстри” и “Промет”-Дебелт. Изразено в тонове, това изоставане е около 186 хил. тона. През 2005 г. като внос са обработени 3 236 078 тона товари, а като износ - 2 399 198 тона.
Източник: Дневник (27.01.2006)
 
“Промет стийл” въведе система за управление на качеството Бургаското дружество “Промет стийл” въведе системата за управление на качеството ISO 9001:2000. “Дружеството отговори на всички изисквания, поставени от Международната организация по стандартизация (International Organization for Standardization), и получи сертификат, удостоверяващ, че качеството управлява производството”, съобщи говорителят на фирмата Алберта Алкалай. Придобиването на ISO 9001/2000 е гаранция, че продукцията на “Промет стийл” е конкурентоспособна и отговаря на всички изисквания на европейския и на международния пазар. Известно е, че повечето страни - членки на Евросъюза, като Португалия, Испания, Великобритания не започват бизнес диалог, преди да видят у бъдещите си партньори сертификата за управление на качеството, каза още Алкалай. Сертифицирането е извършено от екип на СЖС - България, международно призната компания за контрол и сертифициране на стоки и услуги. Дружеството е направило оценка на способността на “Промет стийл” да удовлетвори изискванията на клиентите си, действащите в държавата нормативни актове и собствените си организационни и производствени необходимости. Системата за контрол на качеството обхваща целия работен процес в металургичното предприятие - от входящия контрол на заготовката, контрол по време на обработката в металургичните пещи, изходящ контрол, лабораторен контрол до контрол по експедирането на готовата продукция, уточни още Алкалай. Дружеството се подготвя да отговори и на изискванията на ISO 14001 за екология и на ISO 18001 за безопасни и здравословни условия на труд и да въведе най-висшата степен, т.нар. интегрирана система за управление на качеството. Всичко това ще засили конкурентоспособността на стоманата, произвеждана в “Промет стийл”, ще увеличи продажбите и ще спомогне за овладяването на нови пазари, смята ръководството на компанията.
Източник: Дневник (27.01.2006)
 
Mittal Steel предлага 18,6 млрд. евро за Arcelor Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel в петък предложи 18,6 млрд. евро за най-големия си конкурент Arcelor при най-смелия си ход досега да консолидира стоманената индустрия. Компанията също така сключи сделка за продажбата на канадския производител на стомана Dofasco Inc. на германския ThyssenKrupp за 68 канадски цента на акция, ако Arcelor спечели наддаването за Dofasco. Базираната в Ротердам Mittal, която е 88,6% собственост на фамилията Mittal, заяви, че офертата за Arcelor от пари в брой и акции би довела до създаването на нова компания на стойност 40 млрд. евро, която ще произвежда повече от 100 млн. тона стомана годишно, повече от три пъти от най-близкия си конкурент Nippon Steel. От Mittal заявиха, че са предложили 28,21 евро за акция, 27 процентна премия над цената на Arcelor при затварянето на борсата във вторник. Акциите на Arcelor скочиха с 40% до връх от 31,29 евро, повече от 10% над офертата на Mittal.
Източник: Други (27.01.2006)
 
Във връзка с публикуваното съобщение на НЕК ЕАД , според което Националната електрическа компания (НЕК) ЕАД не е в състояние и отказва да кредитира повече "Кремиковци" АД, от "Кремиковци" АД уточняват, че дължимата сума от 95 млн. лева е в рамките на погасителен план, разсрочен за следващите години. В рамките на посочения от НЕК срок 27 февруари 2006 г. "Кремиковци" АД ще предприеме необходимите стъпки за нормализиране на отношенията с НЕК и погасяване на дължимите суми съгласно постигнатите споразумения. В последните пет и половина години от НЕК са проявявали разбиране към ръководството на "Кремиковци" при подобни забавяния на плащанията. Вярваме, че и сега ще бъде проявено разбиране за преодоляване на възникналото забавяне.
Източник: Фирмена информация (28.01.2006)
 
Индийският стоманен гигант "Митал стийл" - собственост на най-големия брат от фамилията Митал - Лакшми, отправи необвързващо предложение за закупуване на "Арселор". Офертата, която беше направена директно към акционерите на базираната в Люксембург стоманена компания, е за 18.6 млрд. евро. Това е третият поред опит за последните две седмици, когато индийският гигант търси контакт с "Арселор". Предните два опита бяха отхвърлени от изпълнителния директор на "Арселор" Гай Дол. Сделката ще създаде нов гигант в сектора, контролиращ 10% от световното производство на стомана, с 320 хиляди работници. Според базирания в Ротердам стоманен гигант закупуването на "Арселор" ще създаде компания с пазарна капитализация от 40 млрд. долара. Годишното производство на стомана на новото дружество се очаква да бъде от над 100 млн. тона, което е три пъти повече от това на другия крупен играч в сектора - "Нипон стийл". Ако "Арселор" склони на сделката, индийската фамилия ще притежава 51% от новата компания, която ще държи около 44% от доставките на желязна руда, необходими в производствения процес. Френският финансов министър Тиери Бретон изказа своето безпокойство заради офертата на "Митал", заявиха източници от министерството, цитирани от "Дау Джоунс". Франция винаги е гледала на "Арселор" като на стратегически актив. Според анализатори целта на индийския магнат е да засили позициите си при договаряне с големи потребители на стомана като американската "Форд". Те припомнят също, че "Арселор" снабдява със стомана всяка втора кола, произведена в Европа.
Източник: Дневник (28.01.2006)
 
Москва пак натиска за цените на газа "Газпром" отново настоява за понижаване на цените на таксите, които плаща за транзит на природен газ през наша територия, както и за прекратяване на бартера им срещу синьо гориво. Искането на руския газов гигант е отправено с ново писмо, получено у нас в четвъртък вечерта, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров по време на парламентарния контрол. Това на практика би повишило доставните цени на природния газ за вътрешния пазар близо два пъти. Пред депутатите Овчаров заяви, че писмото на "Газпром" е добра основа за бъдещи преговори, които да гарантират националните ни интереси в краткосрочен и дългосрочен план. Министърът допълни, че компанията продължава да настоява за промяна на договора, а българската позиция си е същата. Овчаров призна, че се договаря посещение в Русия, но все още няма официална покана. Стабилната тенденция за повишаване цените на петрола, течните горива и природния газ е един от фактите в подкрепа на строителството на втора атомна централа в страната, заяви още Овчаров. Министърът не пожела да влиза в подробности около избора на кандидат за изграждането на първи блок в АЕЦ "Белене", тъй като до крайния срок за подаване и отваряне на офертите остават 5 дни. Според него обаче като най-добър сигнал за икономическата ефективност на проекта за Втора атомна е заявеното желание на три частни компании да получат мажоритарно участие в него. Той съобщи още, че някои от офертите са по 3000 страници. Цената на тока ще скочи след спирането на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" в края тази година, заяви Румен Овчаров. Той обаче категорично отхвърли твърденията за двойно поскъпване. Министърът уточни, че за да гарантира вътрешното си потребление след затварянето на двата реактора, България трябва да е по-внимателна със сключването на договори за износ на ток след 2007 г. Овчаров призна още, че износът на електроенергия в бъдеще ще бъде редуциран до 2 млрд. квтч годишно.
Източник: Стандарт (28.01.2006)
 
НЕК започва да спира поетапно тока на "Кремиковци" заради дългове Националната електрическа компания (НЕК) започва постепенно ограничаване на снабдяването на "Кремиковци" с електроенергия заради задължения от 95 млн. лв. Металургичният комбинат едностранно не изпълнява договора за продажбата на тока, съобщиха от НЕК вчера. Тя ще намали снабдяването до 27 февруари до технологичния минимум от 20 мегавата. Компанията вече е предупредила потребителя за мерките. "Кремиковци" дължи 95 млн. лв., като задълженията на комбината са нараснали през последните няколко месеца. Компанията и НЕК са подписали няколко споразумения за разсрочването им, които тя не спазва, се посочва в съобщението на НЕК. Тези задължения са нараснали през последните месеци до 5-6 млн. лв. През август миналата година индийската компания "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL) стана собственик на "Кремиковци". Тя купи "Финметалс холдинг", който държеше 71% от акциите на"Кремиковци". GSHL е холдингова компания, част от индийската Ispat Group. В началото на 2004 г. НЕК разсрочи за десет години задължения за 70 млн. лв. на компанията, натрупани от 2001 г. до момента. Електрическата компания не е в състояние и отказва да кредитира повече комбината, заявиха от НЕК. Ще бъдат предприети необходимите стъпки за нормализиране на отношенията с електрическата компания. За последните пет години ръководството й е проявявало разбиране за подобни забавяния на плащанията и сега ще бъде проявено разбиране, казаха от "Кремиковци" АД. В началото на седмицата изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов обяви, че компанията е в списъка на длъжниците, чиито вземания са събираеми, но отказа да посочи конкретния размер на задълженията. През юли НЕК също бе на път да прекрати захранването, но с "Кремиковци" започваха преговори по разсрочването им. След новината акциите на комбината поевтиняха, като средната им цена се понижи с близо 4 на сто - до 16.30 лв. За деветмесечието на 2005 г. "Кремиковци" отчете неконсолидирана загуба от 78.2 млн. лв. и намаление на продажбите с над 30%. Текущите задължения на предприятието се повишават и достигат 425.5 млн. лв.
Източник: Дневник (28.01.2006)
 
Банките отпуснаха заеми за 9 млрд. лв. през 2005 г. През изминалата година банките са отпуснали нови заеми за близо 9 млрд. лв. Кредитният портфейл в рамките на 2005 г. се е увеличил с 4.4 млрд. лв. Това съответства на ръст от 32.9% при заложен от БНБ ръст за миналата година от 30 на сто. В края на декември в страната ни има отпуснати заеми за общо 17.7 млрд. лв., сочи статистиката на централната банка за състоянието на системата. При активи от 32.8 млрд. лв. това означава, че на всеки 100 лева в банките 54 лв. са били насочени за заеми. Близо половината от повишението на кредитния портфейл през 2005 г. се пада на търговските заеми. Техният обем се увеличава с 21.5 млрд. лв. Призът за най-динамично развиващи се продукти безапелационно се държи от жилищните кредити, които бележат ръст от 101.2 на сто. И през последния месец на годината те се увеличават най-много - с близо 450 млн. лв. През декември заемите се повишават с 687 млн. лв., което е ръст от 4 на сто. От тях малко повече от половината се падат на нови задължения в евро, а другата половина - в левове. Жилищните заеми се повишават със 131 млн. лв., или с 6.9 на сто. Спад има единствено при селскостопанските заеми, които намаляват с 9 млн. лв., или с 2.5%. В края на декември активите на банковата система нарастват с ускорен темп спрямо предходния месец - 7.8%. В абсолютно изражение парите в банките се увеличават с около 2.4 млрд. лв. Това е увеличение, за което само могат да мечтаят останалите финансови институции в страната. Точно възможността да привличат големи ресурси прави банките най-значителните субекти на финансовия ни пазар и едва ли скоро това ще се промени. Например за последните десет години пенсионните компании успяха да привлекат едва 1 млрд. лв. В края на годината банките разполагат с активи за 32.8 млрд. лв., като за една година те са се увеличили с близо 8 млрд. лв. През декември най-сериозен принос за ръста имат парите на финансови институции, а не толкова на фирми и граждани. "Увеличение спрямо ноември е отчетено и в паричните средства в каса и по разплащателни сметки в БНБ, във вложенията в инвестиционния и оборотния портфейл на банките, а намаление - в репо-операциите", обясниха още от БНБ. Депозитите в същото време достигат 25.4 млрд. лв., което представлява 77.4% от парите в банките. За една година те нарастват с 5.8 млрд. лв., което е ръст от 30 на сто. Само през декември спрямо ноември е регистриран ръст от 8.5%, което представлява 2 млрд. лв. увеличение. Собственият капитал на банките в края на 2005 г. е за 3.44 млрд. лв., като спрямо ноември има увеличение с 1.9% (или 64 млн. лв.), което се дължи на увеличението на текущата печалба на банките, на техния акционерен капитал и преоценката на дълготрайни материални активи. За цялата 2005 г. банковата система отчита печалба от 584 млн. лв., което е със 150 млн. лв. повече в сравнение с 2004 г.
Източник: Дневник (28.01.2006)
 
Бизнес климатът започва годината с подобрение През януари 2006 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 1.6 пункта спрямо декемврийското си равнище, сочат резултатите от бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура, проведени през януари 2006 г. Подобрението се дължи на по-благоприятната стопанска конюнктура в промишлеността и строителството. Производствената активност на промишлените предприятия през януари е по-слаба в сравнение с предходния месец, което е съпроводено с по-ниски нива на поръчките и намалено използване на оборудването. Според стопанските ръководители за последните три месеца конкурентната позиция на предприятията на вътрешния и международния пазар се е влошила. Независимо от това мненията им за настоящата бизнес ситуация в предприятията остават благоприятни и заедно с по-оптимистичните очаквания за следващите шест месеца покачват с 2.3 пункта януарското равнище на съставния отраслов показател "бизнес климат". През периода октомври 2005 г. - януари 2006 г. осигуреността на производството с поръчки се увеличава от 4.4 на 5.2. Повишени са и очакванията на мениджърите за износ през следващите три месеца. Стопанските ръководители не предвиждат увеличение на продажните цени. През януари 2006 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" се повишава със 7.5 пункта поради високите очаквания за бизнес състоянието на строителните предприятия през следващите шест месеца. Силно оптимистични са очакванията на мениджърите и за дейността и заетите в отрасъла през следващите три месеца. Същевременно оценките за настоящата строителна активност и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-резервирани, посочват от НСИ. Основни фактори затрудняващи строителната активност продължават да са конкуренцията в бранша и финансовите проблеми, посочени съответно от 55.7 и 49.1 на сто от предприятията. Отчита се засилване на инфлационните очаквания по отношение на продажните цени в отрасъла. Стопанската конюнктура в търговията на дребно през януари остава почти без промяна. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" запазва равнището си от миналия месец, като бизнес анкетите на НСИ отчитат известно понижение в очакванията на търговците на дребно, както за продажбите, така и за поръчките към доставчиците. Очакванията за продажните цени в търговията на дребно очакванията са за запазване на равнището им през следващите месеци. През януари 2006 г. съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" пада с 4.7 пункта под декемврийското равнище. Понижението се дължи на изместване на оценките и очакванията за бизнес състоянието на предприятията от оптимистични към умерените. Мениджърите предвиждат намаление на персонала през следващите три месеца. Конкуренцията в бранша продължава да е с най-голяма тежест сред факторите затрудняващи дейността на предприятията. Не се регистрират инфлационни очаквания в сектора, съобщават от НСИ.
Източник: Дневник (28.01.2006)
 
ThyssenKrupp повишава цените на студено валцована неръждаема стомана От ThyssenKrupp AG казаха, че през март отделението им Acciai Speciali Terni ще повиши с 50 евро на тон базовите си цени за продуктите от студено валцована неръждаема стомана. Още едно повишение от 50 евро на тон е планирано през април. Acciai Speciali Terni е италианския филиал на ThyssenKrupp Stainless AG, който е специализиран в производството и дистрибуцията на продукти от студено валцована неръждаема стомана, както и от висококачествени материали като никелови сплави и титан. Неръждаемата стомана бележи годишни продажби от около 5.6 млрд. евро.
Източник: Други (28.01.2006)
 
Как държавата гони големи инвеститори Поредният отказ на екоминистерството да даде зелена улица на проект на канадската компания Dundee Precious Metals предизвика острата реакция на гилдията. Българската минна камара настоява министерството да приеме специална наредба, с която да се въведе регламент на общественото обсъждане на инвестиционните проекти в този бранш. Липсата на правила компрометира целия процес, допуска намеса на политически и корпоративни интереси и гони чуждите инвеститори, коментира Петър Петров, главен секретар на камарата. Преди седмица Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ отложи даването на разрешение на канадската компания да въведе технология за преработка на медно-златния концентрат и добив на злато на територията на рудник Челопеч. Преди това Dundee Precious Metals получи мълчалив отказ от екоминистерството за проекта й да добива руда от златоносното находище Ада тепе край Крумовград, което проучва от 2003 г. И двата проекта бяха бойкотирани от природозащитни организации. Екоминистерството и министерството на икономиката пасивно наблюдават как се провалят проекти за милиони, коментира Петър Петров. Според минната камара държавата трябва да бъде активен участник в дискусиите и арбитър в споровете между страните. Още повече че държавата е собственик на подземните богатства и на нея е възложено опазването на околната среда. В момента бизнесът на чужди инвеститори се спира само защото екоорганизации, консултирани от отдавна излезли от професията експерти, непознаващи новите технологии, предвещават катаклизми, без да се опират на никакви данни, казва Петров. Затова от минната камара искат в наредба да бъдат описани критерии за компетентността на консултантите. От бранша настояват още преди подписването на документите за намеренията на инвеститорите да се провеждат консултации с местната власт. Така без съмнение се печелят съмишленици вместо врагове. Проектите на други два чужди инвеститора в рудодобива бяха провалени през последните години. През 2003 г. министър Лидия Шулева прекрати договора на Батова Ривърс Манганейз Майн за проучване на мангановото находище Оброчище до курорта Албена. Мотивът бе неспазване на срока за започване на проучването, но истинската причина бе отпорът на туристическия комплекс. Мартерн ЕООД има разрешение от 2004 г. за проучване на златорудното находище Попинци край Панагюрище. Прокуратурата обаче спря проекта по настояване на депутати от различни политически сили от предишния парламент. Мотивът бе, че няма извършен ОВОС, въпреки че за геоложки проучвания не се изисква по закон.
Източник: Пари (30.01.2006)
 
Външният дълг наближава 14 млрд. евро Съотношението външен дълг към БВП се е повишило от 64.4 до 65.2% към 30 ноември в сравнение с края на 2004 г., показват данните на БНБ. Все още страната ни не е успяла да намали задълженията си, така че да покрие критериите на Маастрихт за 60% отношение на дълга към брутния продукт. За разглеждания период брутният външен дълг нараства с 10.2% до 13.8 млрд. EUR. Продължават да нарастват задълженията на частния сектор, които към края на ноември са малко над 9 млрд. EUR, докато дългът на държавата е 4.6 млрд. EUR. Той бележи отстъпление заради двете операции по предплащането на брейди книжата ни. За единадесетте месеца на 2005 г. са извършени плащания за близо 5 млрд. EUR, от тях 2.376 млрд. EUR са от публичния сектор, а останалите 6.32 млрд. EUR – от частния.
Източник: Пари (30.01.2006)
 
Трима от борда на Arcelor отхвърлиха офертата на Mittal Трима членове на Борда на директорите на европейския стоманодобивен гигант Arcelor вчера отхвърлиха офертата за изкупуване направена от Mittal Steel, съобщи Ройтерс. Това стана на извънредно заседание на борда на базираната в Люксембург Arcelor, на което бе обсъдено предложението от 23 млрд. долара за придобиване от най-големия стоманодобивен гигант в света-холандската Mittal Steel. Преди ден Arcelor обяви, че смята офертата за "твърде ниска" и "враждебна". Според компанията предложението за изкупуване е направено без никакви предварителни разговори или консултации между двете компании. Президентът и генерален директор на Mittal Steel Лакшми Митал заяви, че би желал да започне "приятелско обсъждане" на офертата за Arcelor.
Източник: Монитор (30.01.2006)
 
Два сценария за бюджета за 2007 г. заради ЕС Бюджет 2007 ще се подготвя в два варианта в зависимост от това дали България ще бъде член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Министерството на финансите вече е спуснало тези указания до министерствата и ведомствата, за да подготвят своите програми по двата сценария. Анализаторите също имат задачата да подготвят два варианта на макрорамка, които ще бъдат обявени през май. През есента в зависимост от развоя по първостепенното събитие - вътре или вън от Евросъюза, кабинетът ще приеме съответния вариант на проектобюджет и ще го внесе в парламента. Разликата в двата варианта е, че единият е със средствата, предвидени за 2007 г., които България може да получи от структурните и от кохезионния фонд на Европейския съюз. Те се отпускат за областите транспорт, околна среда, регионално развитие, социална сфера и земеделие, ако, разбира се, има готови проекти, за да се усвоят. Тези средства обаче трябва да се предвидят в бюджета и въпросните проекти да се финансират от него, защото европарите постъпват с година по-късно. Другата разлика е, че при вариант членство България трябва да внесе вноската за европейския бюджет. Според Министерството на финансите сумата ще е или 1.06%, или 1.14% от БВП. Това прави 525 млн. лв. в първия случай и 693 млн. лв. във втория по прогнозния БВП за 2007 г. Начинът на плащане ще се уточни, но най-вероятно вноската ще се плаща на два пъти или по тримесечия. Другата разлика е, че фермерите ще получат директни субсидии. Средствата не влизат в бюджета, а постъпват по задбалансова сметка и се разпределят директно за земеделците. Финансовият екип е коментирал с мисията на фонда, която приключи през миналата седмица, действащото предпазно споразумение с фонда да бъде удължено до март 2007 г. То изтича през септември т. г., но идеята е финансовата стабилност да се гарантира от контрола на МВФ, като обхване и бюджетната процедура за 2007 г. Правителството начело с премиера Сергей Станишев и лидерите на НДСВ и ДПС Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган обсъдиха бюджетната политика за 2007 г. в петък и събота на петчасово заседание в луксозната база на НЕК на Боровец. Постепенно вървим към програмно бюджетиране, няма приоритетни министерства, каза премиерът.
Източник: Пари (30.01.2006)
 
Строят завод за арматура в Айтос Софийската компания Омега е готова да строи в Айтос предприятие за производство на арматура. Според първоначалния проект инвестицията възлиза на 18 млн. EUR. За изграждането на завода Общинският съвет в Айтос е решил да продаде на фирмата 88.345 дка земя. Става дума за предприятие с месечен капацитет от 30 хил. тона, в което при междинните етапи няма намеса на човешка ръка и процесите са напълно електронизирани, заяви представителят на дружеството Георги Дянков. Омега планира инвестиции 15 млн. ЕUR в машини и съоръжения. Още 3 млн. EUR ще бъдат вложени в сгради и съпътстваща инфраструктура. От дружеството обещават да разкрият от 70 до 100 нови работни места на безсрочен трудов договор, от които 15 души специализиран инженерен персонал. Производството е екологично чисто, няма вредни емисии и не се налага изграждането на пречиствателна станция, категоричен е Георги Дянков. Инвеститорът е изградил в София подобен завод в промишлена зона Орландовци. Базата е на площ от близо 100 дка със собствен жп коловоз, капацитетът й е над 30 хил. тона на месец. Дружеството произвежда там метални тръби и профили от шест години и е водещ производител и износител у нас. В Айтос Омега предвижда изграждането на няколко производствени халета, основното ще бъде на площ от 25 дка.
Източник: Пари (31.01.2006)
 
Бордът на директорите на "Арселор" отхвърли предложението за закупуване от страна на най-голямата стоманена компания "Митал стийл", след като получи подкрепата на френския кабинет, който изказа сериозни съмнения около офертата, съобщи агенция "Дау Джоунс". В прессъобщение бордът на директорите на "Арселор", за които офертата на "Митал" е враждебна, препоръчват на своите акционери също да откажат на "Митал". От индийската компания заявиха, че са готови за преговори с ръководството на "Арселор", а по-късно тази седмица ще се срещнат с представители на Европейската комисия да обсъдят ситуацията. В петък индийският стоманен гигант отправи оферта за закупуване на "Арселор" на стойност 18.6 млрд. евро, което беше премия от 27% спрямо цената на затваряне на люксембургската компания в четвъртък. Офертата на "Митал" би създала най-голямата световна компания за производство на стомана с капацитет от над 100 млн. годишно. От ръководството на "Арселор" заявиха, че след подробен анализ на офертата са стигнали до решение, че отхвърлянето на предложението и следването на стратегическата програма на компанията е най-добрият вариант за акционерите й. Опасения относно сделката изрази и правителството на Люксембург, което е и най-големият акционер в "Арселор". Компанията е най-големият работодател в страната с 6000 служители. Правителството на страната отправи призив към двете компании в събота да се съобразяват с постигнатите с профсъюзите споразумения. Офертата на "Митал" е сериозен тест за политиката на френския премиер Доминик дьо Вилпен на "политически патриотизъм", коментират анализатори. Отказът на "Арселор" обаче засили спекулациите коя ще бъде следващата компания в сектора, която ще попадне в полезрението на индийците. Засега най-уязвима е японката "Нипон", отбелязват от "АБН Амро". Люксембургската компания отчете приходи за изминалата година в размер на 30 млрд. евро, но силната конкуренция на европейските пазари е сериозна пречка за дейността на дружеството. "Арселор" беше създадена през 2002 г. чрез сливането на три компании - френската "'Юсинор" (Usinor), люксембургската "Арбед"и испанската "Асералиа" (Aceralia).
Източник: Дневник (31.01.2006)
 
Промет Стийл АД с ISO 9001:2000 Металургичният завод Промет Стийл успешно въведе Системата за управление на качеството ISO 9001:2000. Дружеството отговори на всички изисквания на Международната организация по стандартизация /International Organization for Standardization/ и получи сертификат, удостоверяващ, че в металургичното предприятие качеството управлява производството. Придобиването на ISO 9001:2000 е гаранция, че продукцията на Промет Стийл е конкурентоспособна и отговаря на всички изисквания на европейския и международния пазар. В голяма част от Евросъюза, Великобритания например, не започват бизнес диалог, преди да видят у бъдещите си партньори сертификата за управление на качеството. Сертифицирането бе осъществено от екип на СЖС-България, международно призната компания за контрол и сертифициране на стоки и услуги. Системата за контрол на качеството обхваща целия работен процес в металургичното предприятие - от входящия контрол на заготовката, контрол по време на обработката в металургичните пещи, изходящ контрол, лабораторен контрол до контрол по експедирането на готовата продукция, поясниха експерти от металургичното дружество.
Източник: Пари (31.01.2006)
 
Бюджетът приключи с 1 млрд. лв. излишък 985 млн. лв. е излишъкът в сборния бюджет на страната в края на миналата година, обявиха от Министерството на финансите. Това е с над 300 млн. лв. повече, отколкото в края на 2004 г. При заминаването на мисията на МВФ министърът на финансите Пламен Орешарски обяви, че излишъкът е 2,33% от брутния вътрешен продукт на страната. Така споразумението с фонда за големи спестявания на държавни пари през 2005 г. е изпълнено. Целият излишък се дължи на преизпълнение на приходите. Държавата е похарчила с около 500 млн. лв. повече от планираното и пак има голям излишък. Приходите в сборния бюджет на страната са 17,98 млрд. лв. Това е с 13% или 2 млрд. лв. повече, отколкото през 2004 г. Увеличението на данъчните приходи е с 13,1% или с 1,4 млрд. лв. Всички налози се преизпълняват с изключение на данъка от застрахователите. От предвидените 25 млн. лв. от застрахователите в хазната са събрани само 24,2%. От мита са събрани 372 млн. лв. или с 55% над планираното.
Източник: Стандарт (01.02.2006)
 
С 9.6% са се повишили производствените цени на вътрешния пазар за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на цените на производител на вътрешния пазар за декември 2005 г. През декември миналата година в добивната промишленост се отчита повишение на цените с 25.7% спрямо същия месец на предходната 2004 г. В преработващата индустрия се регистрира повишение с 9%, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - със 7%. Най-голямо е повишението при добива на метални руди - 52.1%.
Източник: Сега (01.02.2006)
 
Банковият ни сектор - най-динамичният в Източна Европа Кредитоспособността на банковата система в България се е подобрила значително през последните няколко години, се казва в проучване на международната рейтингова агенция S&P. Това е така заради добрата икономическа активност, структурните реформи в страната, както и очакваното й членство, което най-късно ще стане факт до 2008 г., посочва агенцията. Според доклада България е един от най-динамично развиващите се финансови сектори в Централна и Източна Европа. Рязкото стабилизиране на банковия сектор след кризата през 1996 г. провокира ръст на кредитния рейтинг на трезорите средно от В+ до ВВ за периода 2001-2005 г. Те все още обаче са под рейтинга на България от ВВВ, който S&P ни е поставила по дългосрочните задължения, деноминирани в чужда валута. Завишаването на оценките на банките в бъдеще ще зависи изцяло от ефективното управление на кредитите и поддържането на добра капитализация на фона на нарастващото търсене на финансови продукти и достъпа до финансиране. Подобряването на макроикономическата обстановка ще увеличи търсенето на финансови продукти както от компаниите, така и от домакинствата, се казва още в доклада. Навлизането на чуждестранни акционери намали риска и подобри управлението на трезорите в страната. В банковия сектор се наблюдава засилена конкуренция между по-големите играчи, които се борят да увеличат пазарния си дял. Те се надпреварват да предлагат атрактивни нови продукти и по-ниски цени, за да спечелят клиентите. Това обаче оказва негативно влияние върху капитализацията им и балансирането между риска и възвръщаемостта. В средносрочен план ръстът на приходите и печалбата на банките ще зависят от диверсификацията и подобряването на технологичната база.
Източник: Пари (01.02.2006)
 
Nippon Steel и JFE отчетоха високи печалби за периода април-декември Във вторник Nippon Steel отчете повишение на текущата консолидирана печалба със 72% до 416,7 млрд. йени за периода април-декември в сравнение със същия период на 2004 г. Покачването на печалбата се дължи на по-голямото търсене на стомана от производителите и на по-високите цени на стоманата. В същия ден JFE Holdings обяви, че текущата консолидирана печалба достига 378,5 млрд. йени. Компанията също задържа високата печалба благодарение на голямото търсене предимно на автомобили и по-добрата цена на стоманата въпреки някои неблагоприятни фактори като намаление на производството с цел намаляване на свръхзапасите от стомана на листове.
Източник: Други (01.02.2006)
 
Москва готова да удължи договора за транзит на газ Москва държи договорът за транзит на газ през България след 2010 година да бъде за по-дълъг период от 20 години. Русия предлага да се премахне разплащането за транзитите с бартерни доставки на природен газ. Това заяви министърът на енергетиката и промишлеността на Русия Виктор Христенко след срещата си с българския си колега Румен Овчаров. Повече от два часа продължи разговорът между двамата в Москва вчера. На нея присъства и зам.-председателят на "Газпром" Александър Медведев. Виктор Христенко заяви, че Русия цени начина, по който България точно и без рискове изпълнява условията за транзит на природен газ към Турция, Гърция и Македония. Разгледани бяха перспективите за увеличаване на транзита към Гърция, за изграждането на новия газопровод до Сърбия и Черна гора. Важно е именно сега да започне подготовката за новите споразумения, за да се обсъдят с българската страна най-ефективните маршрути за транзит и най-изгодните условия, подчерта руският министър на енергетиката. Двамата министри обсъдиха и доставките на руско ядрено гориво за България, както и възможностите за руско участие в изграждането на "АЕЦ Белене". В момента се отварят офертите по този проект, посочи Румен Овчаров. През март ще се събере тристранната комисия по петролопровода Бургас - Александруполис, съобщи министър Овчаров. Ще се обсъжда необходимостта да бъде подписано и тристранно междудържавно споразумение за ускоряване на проекта. Председателят на ЕЕС на Русия Анатолий Чубайс заяви пред министър Овчаров, че въпреки неуспешното участие в приватизацията на ТЕЦ Варна руското енергийно дружество не е загубило интереса си към други енергийни обекти в България.
Източник: Стандарт (02.02.2006)
 
До 4 млрд. евро за втора атомна централа Руската компания Атомстройэкспорт и чешкият консорциум Skoda Alliance внесоха оферти с по два варианта за изграждането на АЕЦ Белене. Това стана ясно при отварянето на предложенията вчера. Официални параметри на офертите не бяха коментирани, но представителите на компаниите кандидатки са се придържали към зададените от България параметри за обща стойност на проекта от 2 до 4 млрд. EUR. И двете кандидатстващи компании предлагат по два варианта според условията на тръжната документация. Те предвиждат както използване на съществуващото оборудване и инфраструктура на площадката на АЕЦ Белене, така и изцяло ново изграждане на АЕЦ на същата площадка. И при двете възможности става въпрос за предаване на централата от два блока по 1000 MW до ключ. И руснаците, и чехите имат и по един алтернативен вариант за строежа на атомната централа. Атомстройэкспорт предлага строеж на ядрен остров, включват ядрена част, корпус, парогенератори, помпи и ядрено гориво, при който също може да се използва наличното оборудване. Алтернативата на Skoda Alliance е турбинен генератор. От Атомстройэкспорт уточниха, че цената за изграждане на централата би се повлияла значително от системата за сигурност, която тръжната комисия и НЕК като инвеститор ще изберат. От консорциумa Skoda Alliance, в който влизат фирмите Skoda G.А.M., Skoda Praha и чешкият Институт за ядрени изследвания, казаха, че офертата им е основана на концепцията на АЕЦ Темелин в Чехия. Между главните предимства на офертата на консорциума Skoda Alliance е възможността за използване на алтернативни доставки на ядрено гориво, тъй като централата в Темелин работи с гориво, доставяно от американската компания Westinghouse.
Източник: Пари (02.02.2006)
 
Платиха 151 млн. евро дълг към МВФ 151,4 млн. евро държавен дълг към МВФ вчера беше предсрочно погасен, съобщиха от Министерството на финансите. Предплатени са 6 транша от двугодишното споразумение между България и фонда от 27 февруари 2002 г. Това е втората операция на предсрочно погасяване на задължения към МВФ през последните месеци. В края на 2005 г. бяха изплатени дългове за 147,4 млн. евро. Останалият дълг на България към МВФ е 393,7 млн. евро. В края на 2005 г. външният държавен дълг е 5,390 млрд. евро, или 25,5% от БВП, сочат данните на МФ. След вчерашната операция фискалният резерв е 4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (02.02.2006)
 
Спад на печалбата на U.S. Steel за четвъртото тримесечие Печалбата на United States Steel Corp. за четвъртото тримесечие отбеляза рязък спад поради по-ниските цени на стоманата и по-малкото производство, но все пак беше подкрепена от скок на продажбите на тръбна стомана. Печалбата за тримесечието беше засегната също от разходи, свързани с поддръжката и производствени престои в една от основните й доменни пещи в Гари, Индиана. Смяна в счетоводните техники в словашкото поделение на компанията от Питсбърг също понижи печалбата, което доведе до еднократен разход в размер на 35 млн. щ.д. Нетната печалба, включително въпросния разход, спадна до 109 млн. щ.д. или 85 цента на акция в сравнение с 451 млн. щ.д. или 3,46 щ.д. на акция година по-рано. Другите еднократни разходи възлизат на 39 млн. щ.д. или 30 цента на акция и включват разходи за репатрирането на печалбите от чужбина, възстановяване на околната среда на място, където преди е имало производство на стомана и разходи по програма за ранно пенсиониране в поделението й в Словакия, U.S. Steel Kosice.
Източник: Други (02.02.2006)
 
Повишение на цените на стоманата в ЕС през 2006 г. е малко вероятно Цените на плоските и тънките продукти в Европа претърпяха общ спад през 2005 г. Но спадът беше далеч по-малък от възможното, като се има предвид огромното презапасяване, а това дава надежда за стабилност на цените през 2006 г. Среднопретеглената цена на сделките на MEPS на плоските продукти спадна с 20% за периода януари-декември 2005 г. Заводите намалиха производството, а цените се понижиха по-малко, отколкото при предишните спадове на цикъла. За дългите продукти средната цена на сделките на MEPS се понижи по-малко – над 9% през годината като цяло. През януари 2006 г. цените и на плоските, и на дългите продукти останаха на по-ниски нива отколкото преди година, но въпреки това не са много по-високи от тези през януари 2004 г., преди забележителния подем по-късно същата година. Предвижданията за цените на плоските и дългите продукти в Европа през 2006 г. са, че средно ще бъдат по-ниски от 2005 г. Не би могло да се очаква, че Европа ще избегне последствията от глобалното свръхпредлагане. Цените на плоските продукти изглеждат много по-уязвими от натиска на вноса. Дисбалансът на запасите, който беше надвиснал над пазара през по-голямата част от миналата година вече в голяма степен се е разсеял, но пазарът все още не е готов да приеме по-високи цени. Заводите, които се опитаха да прокарат увеличение на цените от 20-30 евро на тон през януари, все още на са успели, оставяйки средната цена на сделките на MEPS този месец непроменена спрямо декември.
Източник: Други (02.02.2006)
 
Овчаров: “Белене” е невъзможна без Русия Строеж на АЕЦ "Белене" без участието на Русия e изключително трудно от техническа, а е и доста съмнително от юридическа гледна точка. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров при завръщането си от Москва. Той се аргументира с факта, че реакторите ВВЕР 1000 са руски проект. Такъв тип е доставен вече на площадката на "Белене". Същият, но модернизиран, предлага и "Шкода Алианс". Коментарът на министъра обаче не бива да се тълкува като подкрепа на руския кандидат "Атомстройекспорт". Руска компания държи и 50% от чешкия кандидат "Шкода Алианс". Това е "Шкода ядрено машиностроене" (ШЯМ), 100% собственост на "Обединени машиностроителни заводи" (ОМЗ). Това потвърди и Мирослав Фиала, генерален директор на ШЯМ. Основни собственици на ОМЗ пък са Газпромбанк и грузинският магнат Каха Бендукидзе. Останалите две компании в чешкия консорциум - "Шкода Прага" и Институтът за ядрени изследвания - Ржеж, са на CEZ - собственикът на ЕРП в София, София област и Плевен. Основната разлика между офертите на руската "Атомстройекспорт" и "Шкода Алианс" е в предлаганите ядрени реактори за "Белене". Чехите са готови да монтират два блока ВВЕР 1000/В 320. Те са същите като V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". Но са модернизирани с оборудване за управление на "Уестингхаус" като тези на чешката АЕЦ "Темелин". Направените им подобрения ги правят най-безопасните ВВЕР 1000 в света, заявиха от "Шкода Алианс". "Атомстройекспорт" предлагат дострояване на съществуващия реактор ВВЕР 1000/В 320, както и нов тип реактори, които никъде не са изграждани - ВВЕР 1000/В 466. Друга разлика е, че чешкият реактор е пригоден да използва ядрено гориво и от руската компания ТВЕЛ, и от американската "Уестингхаус". Решение какво гориво ще се използва ще взема този, който експлоатира централата.
Източник: Стандарт (03.02.2006)
 
Медодобивниците ще инвестират печалбата от скъпия метал Не водим дивидентна политика, имаме амбициозна инвестиционна програма за тази и следващата година от няколко десетки милиона лева за удължаване на живота на рудник Елаците. Така от ръководството на Елаците Мед коментираха рекордните цени на медта на Лондонската метална борса. След забележителна поредица от исторически борсови рекорди вчера медните фючърси достигнаха 4925 USD/т. В края на 2001 г. те се търгуваха по 1490 USD/т, през декември 2002 и 2003 г. по 1574 USD/т и 2000 USD/т и по 3170 USD/т в края на 2004 г. По данни на Българската минна камара през миналата година е произведен малко над 400 хил. т меден концентрат от трите български находища - Елаците, Асарел и Челопеч. Намеренията на Елаците са да разшири добива на руда и да търси нови запаси, което ще удължи живота на рудника със 7-8 г. През миналата година в Елаците са добити 33 млн. т минна маса, от които са преработени 12 млн. т руда. Около 11 млн. са преработените тонове медна руда в Асарел Медет през 2005 г. От 2004 г. компанията започна мащабна инвестиционна програма за над 100 млн. лв. Закупено бе ново минно оборудване и бяха подобрени всички операции. В резултат на това добивът на руда бе увеличен с 20% и достигна максималния си капацитет. Част от предвижданите инвестиции ще бъдат използвани през тази година за проучване на нови находища в района на Асарел. В рудник Челопеч през миналата година добивът на медна руда достигна 1 млн. т. Вложените инвестиции за разширяване на производството предвиждат до 2008 г. в Челопеч годишното производство на мед да достигне 21.7 хил. т, а на злато - 130 хил. тр.у.
Източник: Пари (03.02.2006)
 
Газпром иска второ Топенерджи Руската компания Газпром отново е поставила въпроса за смесена собственост върху транзитните газопроводи. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров при завръщането си от руската столица. Той бе на двудневно работно посещение в Москва по покана на руския му колега Виктор Христенко. Преди десет години бе създадено специално дружество Топенерджи, което трябваше да уреди именно достъпа на газовия монополист до газопреносната мрежа у нас. Именно Топенерджи стана повод за раздора между тогавашния премиер Жан Виденов и покойния Андрей Луканов. След това дружеството беше закрито. Няма да има промени в договора за транзит на руски газ през България. Но България не е толкова голяма страна, за да може да противостои на гигант като Газпром, обсъждайки само темите за транзита и доставките на газ. Очевидно е, че ще трябва да използваме целия ресурс, който имаме в наличност, за да балансираме взаимно интересите си, добави Овчаров. По време на посещението му е била обсъдена и възможността за подписване на 20-годишен договор за доставка и транзит на газ през наша територия, който да влезе в сила след 2010 г. Газпром има интерес към част от топлофикационните дружества, газоразпределителната мрежа в страната, към бъдещата приватизация на Булгаргаз. Руската компания има намерение да участва като инвеститор в проекта за петролопровода Бургас - Александруполис. Тя ще се включи в проекта чрез Сибнефт, която е нейна собственост. Другите руски фирми, които ще строят нефтеното трасе, са ТНК-British Petroleum и ЛУКойл. Овчаров е разговарял в Москва и с ръководителя на администрацията на правителството Сергей Нарижкин, с когото е уточнено, че следващото заседание на междуправителствената комисия за търговия, икономика и научно сътрудничество ще е през май. По време на срещата предварително е парафирана програмата за намаляване на дефицита в търговския баланс, която ще започне да се изпълнява веднага, поясни Овчаров. Отрицателното ни търговско салдо вече е 2.5 млрд. USD.
Източник: Пари (03.02.2006)
 
Държавата преразпредели 43.2% от БВП за 2005 г. Държавата преразпредели 43.2% от прогнозния БВП за 2005 г. Това показват данните за изпълнението на консолидирания бюджет към 31 декември м. г., публикувани на Интернет страницата на Министерството на финансите. Планираното за м. г. е 38.9%. Вместо предвидените приходи от 16.067 млрд. лв. са събрани 17.983 млрд. лв. Това означава, че от данъкоплатците са събрани 1.916 млрд. лв. повече пари, които правителството е харчило зад гърба на парламента. Само от данъци те са платили 14.483 млрд. лв. при заложени в бюджета 13.093 млрд. лв. Бюджетният излишък за 2005 г. е 985.605 млн. лв. Спестените средства са 2.36% от прогнозния БВП за м. г. по искане на МВФ. За 2004 г. излишъкът бе 659.708 млн. лв. Фискалният резерв до края на м. г. е 4.512 млрд. лв. През ноември той е бил 5.322 млрд. лв., а към края на 2004 г. 4.811 млрд. лв. Намалението му е заради предплатен дълг към МВФ и Световната банка. Приходите и помощите се преизпълняват с 12.6%, показват данните за републиканския бюджет, а през 2004 г. те са били 10.187 млрд. лв. и преизпълнението е 12.5%. От разходите по републиканския бюджет пък са спестени 0.5% и изпълнението им към края на декември 2005 е 10.417 млрд. лв. срещу 9.757 млрд. лв.за 2004, т.е. имало е преразход от 5% през 2004 г. Държавата не е съумяла да си събере приходите единствено от наеми и дивиденти и по перото приходи и доходи от собственост изпълнението е 81.5%. Всички останали приходи се преизпълняват без данъка върху застрахователните премии. Изпълнението по перото други неданъчни приходи пък е повече от двойно - 217%. Основните два стълба за бюджета - приходите от ДДС и от акцизи, се преизпълняват стабилно и обяснението е увеличеният внос, доказателство за който е тежкият дефицит по текущата сметка. Събираемостта обаче като процент спрямо планираното е по-ниска при ДДС за 2005 г. - 113.3% срещу 116.6% за 2004 г. Подобна е картината и при платените данъци върху доходите на физически лица. За 2005 г. те са 102.6%, а за 2004 г. са били 112.5%.
Източник: Пари (06.02.2006)
 
Потвърдиха несъстоятелността на Стомана АД Върховният касационен съд потвърди решението на Пернишкия окръжен съд от юни 2005 г. за повторното обявяване на Стомана АД в несъстоятелност. Решението на ВКС е по касационна жалба на бившия изпълнителен директор на Стомана АД инж. Спас Христов. В нея се твърди, че държавната фирма е изпълнила част от задълженията си по оздравителния план и продължава да плаща дължими суми. Според ВКС длъжникът - фирма Стомана, не изпълнява задълженията си по оздравителния план, което ясно личи от съдебно-икономическата експертиза. Законът не поставя като условие размера на неизпълнението. Производството се възобновява, като е необходимо и достатъчно да се установи само неизпълнение на задълженията по оздравителния план. Що се отнася до изтъкнатия в хода на делото нов довод, че срокът на оздравителния план е удължен, който довод не е включен в касационната жалба, не следва да бъде обсъждан. Независимо от това изменение на оздравителния план е недопустимо съгласно чл. 706, ал. 1 от Търговския закон. Въз основа на това ВКС счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Източник: Пари (06.02.2006)
 
Пребиха шеф в Кремиковци Директор в "Кремиковци" беше пребит. Началникът на отдел "Управление на риска" в комбината "Кремиковци" Красимир Григоров беше пребит жестоко. В четвъртък през нощта той е бил нападнат от трима мъже, докато се прибирал вкъщи. Те го удряли с метални тръби и се предполага, че са искали да го убият. Григоров е настанен в "Пирогов" с комоцио и множество травми. Според него целта на нападението е сплашване на новите собственици на "Кремиковци" - индийската компания "Митал".
Източник: Дневник (06.02.2006)
 
Бум на нови търговски марки, спад в патентите за изобретения Близо 8600 търговски марки са били регистрирани в България през миналата година, а за двойно повече са подадени заявки за регистрация, съобщиха от патентното ведомство. От 2000 г. насам регистрираните търговски марки у нас са нараснали четири пъти. В същото време интересът на българските фирми към производството на иновативни продукти и създаването на нови технологии е изключително слаб, коментира председателят на патентното ведомство Костадин Манев. Броят на регистрираните патенти за изобретения през миналата година е 380 и постоянно спада през последните пет години. Само едно на всеки десет предприятия у нас с персонал над 10 души предлага на пазара иновативен продукт или технология. Другият проблем на българските предприемачи е, че не познават възможностите, които им дава патентната система, смята Манев. Редица са случаите, когато наши продукти губят пазари заради липсата на защита и нелоялна конкуренция. Те не може да бъдат продавани в определени страни, защото някой друг е “откраднал” изобретението и го е патентовал. Освен защита патентите дават възможност на фирмите, които създават новости, да възстановят вложените разходи. Продуктите, в които има иновативни решения, са с по-висока добавена стойност, а оттам печалбата от тях е по-голяма. За да повишат културата на малките и средните предприятия в областта на индустриалната собственост, патентното ведомство и Българската стопанска камара започват да изграждат специализирани информационни центрове в големите градове на страната. Първият от тях ще бъде открит до две седмици в Пловдив. Специалисти ще предоставят консултации на предприемачите как да защитят продуктите си.
Източник: Пари (06.02.2006)
 
Прамод Митал, собственик на “Кремиковци”: Трябва да призная, че началото на работата в “Кремиковци” се оказа много по-трудно, отколкото предполагах. Наложи се да платим много непредвидени разходи. Вложихме 32 милиона лева собствен капитал и инвестирахме немалко средства от нашите семейни фондове в текущи ремонти. Нашите експерти обаче са пред завършване на цялостна стратегия за развитие на дружеството, която ще го превърне в модерна и конкурентоспособна стоманодобивна компания. - Г-н Митал, защо ръководството на НЕК ви заплаши, че ще спре подаването на ток за “Кремиковци”? Вярно ли е, че не плащате задълженията си към електрическата компания? Общият им размер според НЕК е 95 милиона долара. - Задълженията на “Кремиковци”, които получихме в наследство, се изпълняват съгласно сключените погасителни планове. Така че текущи трудности са възможни, но общо неизпълнение - не. Мога да уверя ръководството на НЕК в нашата коректност. Ние от “Глобал Стийл” имаме по-радикално предложение - да погасим предсрочно всички стари задължения на “Кремиковци” към НЕК и “Булгаргаз” и да подпишем общо споразумение с държавата за решаване на откритите и онаследени проблеми. - Правителството знае ли за вашите намерения? - В близките дни ще предложим на министрите Румен Овчаров и Пламен Орешарски подобно споразумение. То ще създаде цялостно нова обстановка около “Кремиковци” и в частност в отношенията ни с НЕК и “Булгаргаз”. - Говори се, че имате проблеми с дълговете и към Националния осигурителен институт (НОИ). - Отношенията ни с НОИ са напълно удовлетворителни. Наследеният от миналото дълг е намалял през последните години значително. Имаме споразумение, което се изпълнява и от двете страни. Работниците и служителите на “Кремиковци” АД могат да бъдат спокойни. Техните старини са осигурени, както изисква законът. - През септември м. г. казахте, че за три години ще инвестирате общо над 300 млн. долара в “Кремиковци” и ще направите комбината “стоманодобивния лъв на Балканите”. Ще успеете ли да изпълните инвестиционната си програма? - Няма никакво съмнение, че тези инвестиционни намерения ще бъдат изпълнени. Но средствата следва да се инвестират, когато има ясни проекти. Те ще бъдат осъществени в тясна координация с изискванията на Европейската комисия в рамките на т. нар. план за жизнеспособност. Добрата новина е, че сме пред завършване на цялостна нова стратегия за развитието на дружеството. - Какво съдържа тази стратегия? - Става дума за пакет от проекти, които да превърнат "Кремиковци" в много стабилна и конкурентна стоманодобивна компания. Стремежът ни е да я направим център на нови технологични проекти. Първата задача още за тази година е компанията да произведе над 1,2 млн. тона готова продукция или над 120 000 тона месечно, защото увеличаването на производителността е основа на всички останали успехи. Това са наистина амбициозни, но и реалистични задачи. - Как ще решите сериозните екологични проблеми на комбината? Оборудването е от 60-70-те години на миналия век? - До 2009–2010 г. "Кремиковци" следва да преведе мощностите си в съответствие с основните екологични стандарти на Европейския съюз. Това предполага мащабни финансови инвестиции и ако не ги направим, ще понесем тежки санкции от Европейската комисия. И тези санкции биха били справедливи, защото съвременните индустрии са добри, когато не увреждат околната среда. - Доста често в миналото, а и сега се чуват оплаквания, че заплатите в "Кремиковци" се бавят. Неотдавна дори имаше синдикални протести. Какви са причините? - Преди време чух един от директорите на завода да казва, че "Кремиковци" може и да забавя, но винаги плаща." Истината е, че всяко влошаване на снабдяването или реализацията на готовата продукция, води до забавяне на заплатите в комбината. Така през януари поради ниските температури и неподаването на газ получихме директни загуби и това забави изплащането на заплатите. Мисля все пак, че тази система трябва да се промени. "Кремиковци" трябва да има повече финансови и суровинни резерви. Сега средната заплата е 730-750 лв., което е около два пъти повече от средната за страната. Това обаче не е пределът. Ако изпълним програмата си за 2006 г., очаквам заплатите да се увеличат още. - Как оценявате условията за бизнес в България? Вие имате мощности в десетки страни по света. - Тенденциите са много положителни. Даже впечатляващи. Кредитният рейтинг на страната расте. Същевременно световната икономика сега навлиза в нов цикъл – по-високи цени на петрола и природния газ, жестока конкуренция на всички пазари, глобално преразпределение на инвестиции. Мисля, че българската държава и бизнесът ще се преборят с тези предизвикателства. Но очаквам да се намали ролята на държавните монополи, както е навсякъде в Европа. Очаквам също по-голямо внимание на държавниците към големите инвеститори. - В какви отношения сте с правителството? - Имал съм кратки срещи, но съм с прекрасни впечатления от министър-председателя Сергей Станишев и министрите Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Вярвам, че ще постигнем споразумения по всички открити въпроси, което ще донесе и преки ползи за бюджета. - "Кремиковци" е един от най-големите български износители в Европа. Няма ли да настъпят промени, след приемането на страната ни в Европейския съюз? - Дружеството ще продължи да изнася там, където най-добре оценяват продукцията му. На първо място това е Европа. Европейските пазари за нас са абсолютен приоритет. Ще обърнем повече внимание и на вътрешния пазар. Необходимо е обаче да променим всичко според критериите на Европа – и дисциплината, и реда и най-вече производителността. Всеки наш работник и служител следва да произвежда толкова, колкото работниците в заводите, които са наши конкуренти. А ние сме длъжни да осигурим необходимото оборудване и инвестиции. - В "Кремиковци" вече има и индийски специалисти. Как работят с българските си колеги? - Моят стил е да не деля хората по националност и произход, а по умения и лоялност. Имаме превъзходни български специалисти. Имаме добри специалисти от Индия и Германия. Смятам, че ни трябват повече млади професионалисти на лидерски места. - Разкажете нещо за "Глобал Стийл"? За богатствата на фамилията ви се носят легенди. - Баща ми започва да произвежда стомана през 1950 г., когато още не съм бил роден. Целият живот на моето семейство е свързан с този бизнес. "Глобал Стийл", която е собственик на "Кремиковци" АД, произвежда средно по около 12 млн. тона стомана годишно, което ни нарежда сред първите 15-17 световни фирми. Трябва да отбележа обаче, че "Глобал Стийл" е една от най-динамично развиващите се, което личи от подкрепата на големите световни банки. - Г-н Митал, вие сте от половин година у нас. Харесва ли ви България? - Не съм пътувал много из България, но мога да кажа, че имате прекрасна страна и много добри металурзи. Искам да благодаря на всички, които ни повярваха и с които всеки ден работим. Светът е едно голямо село – всички сближаваме културите си. В това отношение България е сред най-добрите в Европа по своето гостоприемство и толерантност.
Източник: Труд (06.02.2006)
 
Режат парите за извънреден труд Фирмите ще си спестят парите, които плащат за извънреден труд на персонала, ако се въведе годишно работно време. Това предлага Световната банка в икономически меморандум за страната с название "Пътят към успешна интеграция в ЕС". Идеята е да се фиксира броят на годишните часове за работа и да се плащат извънредни само ако те се надвишат. Така, ако се договорят 1900 часа на година, няма да се плащат извънредни за работа по 10 часа на ден или в почивните дни, ако през някой от сезоните работата е по-малко. Може и предварително да се фиксира, че през лятото се работи по 10 часа на ден, а през зимата - по 6. Промените в изчисляването на работното време са една от мерките, предлагани от СБ за подобряване условията за бизнес у нас. Според доклада те са необходими, защото доходите в България са 1/3 от тези в ЕС-25. За да може след 20 години парите ни да стигнат 2/3 от европейските, ръстът на брутния вътрешен продукт трябва да е 5,5% годишно, да работим по-ефективно, а на пазара на труда да излязат поне 70% от хората. Само така след 20 години ще произвеждаме БВП от $14 хил. годишно, прогнозират от СБ. През 2045 г. българите ще са 6 млн., сочат прогнозите. Годишно се топим с 60 хил. В ЕС трима работещи издържат един пенсионер, а у нас един работещ издържа 2,5 души, които не произвеждат нищо, каза зам.-министърът на финансите Любомир Дацов.
Източник: Стандарт (07.02.2006)
 
Arcelor обмисля оферта към US Steel, за да попречи на Mittal Базираната в Люксембург Arcelor обмисля възможността да отправи оферта за закупуване на американската US Steel, за да отговори на враждебното предложение от страна на Mittal Steel, съобщи германският Frankfurter Allgemeine Zeitung. Първоначално Arcelor е планирала да купи Nucor, която се намира в най-добро финансово състояние в Северна Америка. В крайна сметка обаче прекалено високата цена на компанията от над 10 млрд. евро е отказала европейския гигант от тези намерения, посочва още вестникът, като цитира източници от банковите среди. Arcelor отказа да коментира публикациите в пресата, тъй като не желаела да разкрива пред Mittal плановете си за предотвратяване на поглъщането. Американската компания също се въздържа от коментар. В същото време президентът и собственик на Mittal Steel – Лакшми Митал, започна преговори с председателя на Европейския парламент Жозеп Борел относно отправената в края на миналия месец оферта към Arcelor на стойност 18,6 млрд. евро.
Източник: Дневник (08.02.2006)
 
Средни цени на въглеродната стомана в Северна Америка – последни прогнози на MEPS В сектора на плоските продукти по-големият обем на вноса няма да окаже значително влияние до по-късно през това тримесечие, когато започват преговорите за второто тримесечие. Следващия месец обаче, малките производители ще бъдат подложени на огромен натиск да намалят цените във връзка с предложенията за значително намаление на надценката за скрап в рамките на действащата система. На тях ще им бъде трудно да увеличат базисните си цени със същия размер. Реалното търсене би трябвало да бъде задоволително и в Канада, и в САЩ през цялата 2006 г. Очакваме обаче свитото текущо предлагане да се трансформира в излишък заради ръста на вноса през второто и третото тримесечие. Поддържаме прогнозата си за устойчиво намаление на цените в региона през следващите девет месеца. Степента на намаление вероятно няма да е толкова голяма колкото през периода от септември 2004 г. до средата на 2005 г. Намалението на цената ще бъде най-силно по отношение на комерсиалните изделия, които лесно могат да се произвеждат от азиатските заводи и за които има минимални изисквания за сертифициране и тестване. Цените на изделията с по-голяма добавена стойност би трябвало да се задържат по-стабилни от тези на стандартните спецификации. Търсенето на дълги продукти в региона би трябвало да бъде сравнително стабилно през 2006 г. Въпреки това през следващия месец са възможни намаления на цените, тъй като надценката за скрап в САЩ намалява. През следващите няколко месеца са възможни по-нататъшни намаления на цените на теловете и прътите поради увеличение на вноса и големите запаси. По-късно през годината очакваме минимално покачване на цените, тъй като увеличението на потреблението изпреварва ръста на вноса. Това обаче, силно зависи от действията на китайските производители, които могат да предизвикат свръхпредлагане на азиатския пазар и да принудят фабриките в някои страни да се опитат да изнесат излишъка си от продукция.
Източник: Други (08.02.2006)
 
Офшорка купи цехове от "Камет". "Кингстън Ентерпрайсис" е регистрирана в американския щат Делауер. Тя е новият собственик на цеховете за електрошлаково претопяване, за дробене на феросплави и за леене на стомани с противоналягане в пернишкия завод. Това съобщиха от Пернишкия окръжен съд. Цената на сделката е 3,6 млн. лв. Оценката на обособените части е 3,5 млн. лв.
Източник: Стандарт (09.02.2006)
 
Офшорка купи части от Камет-Перник Офшорната фирма Кингстън Ентърпрайсис, регистрирана в американския щат Делауер, е новият собственик на цеховете за електрошлаково претопяване, за дробене на феросплави и за леене на стомани с противоналягане в пернишкия завод в процедура по несъстоятелност Камет, съобщиха вчера от местния окръжен съд. Цената на сделката е малко над 3.6 млн. лв. Оценката на обособената част, дадена от лицензирания оценител Янка Демирева, е била под 3.6 млн. лв. Продадени са халета и сгради с обща застроена площ 40 декара заедно с машините и съоръженията в тях. Продажбата е разрешена от съда. Сделката е станала възможна след възобновяване на производството по несъстоятелност на Камет по искане на Агенцията за държавни вземания /АДВ/, която е най-големият кредитор на дружеството. Дълговете на предприятието възлизат на 4.5 млн. лв. без книжата по вътрешния дълг /ЗУНК/. През 1993 г. е образувано първото дело за несъстоятелност на Камет. През 1996 г. съдът е прекратил производството по несъстоятелност и е приел оздравителен план. От 1997 г. Камет е със спряна производствена дейност, регламентирана със заповед на тогавашния промишлен министър Александър Божков. АДВ е поискала повторна несъстоятелност заради неизпълнен оздравителен план и тя е влязла в сила през март 2005 г. На общо събрание на кредиторите на 13 юли 2005 г. е взето решение осребряването на имуществото на длъжника да се извърши на обособени части по преценка на синдика Катя Иванова. Най-напред пернишката фирма Еврометал комерс купи основните цехове.
Източник: Пари (09.02.2006)
 
Сериозно изоставаме по брутен вътрешен продукт Растежът в България след 1998 г. средно е 4.2%, или приблизително същият като средните нива на новите 8 страни членки на ЕС. Това обаче е малко успокоително, тъй като страната ни си остава една от най-бедните в Централна и Източна Европа. С изключение на Румъния равнището на БВП на човек от населението у нас е най-ниско. Изоставането е от два до три пъти в сравнение с този в повечето европейски страни. А спрямо Полша то е повече от 7 пъти. Само Хърватия, която до средата на 90-те години беше във война и беше силно засегната от косовската криза от 1999 г., е близо до България. Затова не е изненада, че доходът на глава от населението у нас е едва 30% от средното равнище в 25-те страни членки на ЕС и 57% от това на 8-те новопри-съединили се държави. За да ги догоним, трябва по-висок растеж, се посочва в доклада на Световната банка /СБ/. Растежът заедно с производителността е на първо място сред петте основни точки в дневния ред на България. Според световните банкери "има данни, че икономическият растеж е под потенциалните си възможности и факторите за производителност не се използват пълноценно", както и че българската икономика все още не е тръгнала по пътя на енергичния икономически растеж, пише в доклада. Фирмите работят със 70% от капацитета си, участието в пазара на труда е твърде ниско, а значителен дял от заетите са в нископоризводителни отрасли. Растежът идва от увеличено потребление вместо от инвестиции, а освен това вложенията се правят за стоки за вътрешния пазар вместо за такива, които може да се изнасят, се посочва в доклада. Доказателство за това е и плачевното състояние на текущата сметка. Значително е изоставането на инвестициите в сравнение с останалите страни от региона. Почти 90% от средния ръст на БВП през периода 2000-2004 г. се дължат на потреблението и най-вече на личното потребление. Общото потребление се увеличава с 4.5% при средни темпове на растеж от 4.9%, а личното потребление е около 3.5% през посочените четири години. Приносът на брутните вътрешни инвестиции за растежа е 2.9%. Въпреки че инвестициите нарастват средно с 14% през периода, техният дял от БВП е около 21%, което е ниско ниво, посочват от СБ. В периода от 1991 до 2004 г. съотношението инвестиции спрямо БВП е 17% срещу средно 25% в новите страни в ЕС. Разликата от 8% показва, че инвестициите остават важен проблем в България. През 2004 г. у нас то достига 23.5%. Тъй като инвестициите, както и пазарът на труда не могат да поемат сътресенията от външни фактори въпреки постигнатия растеж от 5.6%, икономиката остава уязвима, показва анализът.
Източник: Пари (09.02.2006)
 
Дребният бизнес осигурява 34% от БВП Микро -, малките и средните предприятия осигуряват 34% от БВП на страната, 54% от износа, 73% от вноса и над 79% от общата заетост на населението. В момента те представляват 99.2% от общия брой на предприятията в България. Това се казва в съобщение на ПроКредит Банк във връзка с днешната презентация на Сузане Декер, изпълнителен директор на банката. Тя ще представи тенденциите на развитие на микро-, малките и средните предприятия и условията за тяхното финансиране в рамките на организирания от Европейската банка за възстановяване и развитие семинар Инвестиране в производствения и търговския сектор в Югоизточна Европа. Сред проблемите, които често имат малките и средните предприятия при получаването на финансиране, е, че големите банкови институции не гледат сериозно на техния бизнес, подценяват потенциала на производителите и им отказват кредитиране, пише в съобщението. Изключително важно за дребния и средния бизнес е да намерят подходящо и своевременно финансиране, за да може да се подготвят за предстоящото членство на България в ЕС и да бъдат конкурентни предприятията от този сегмент в новите пазарни условия, се казва още там.
Източник: Пари (10.02.2006)
 
Потвърдиха присъдата на бивш шеф на Стомана-Перник ВКС потвърди присъдата на Софийския апелативен съд, с която бившият изп. директор на Стомана АД инж. Спас Христов беше признат за невинен. Срещу Спас Христов бяха повдигнати две обвинения - за умишлена безстопанственост, което предвиждаше лишаване от свобода до 8 години, и сключване на неизгодна търговска сделка. Нарушенията са извършени в периода 29 юли - 15 август 2003 г. Бившият изп. директор бе обвинен, че не е положил достатъчно усилия и умишлено е причинил щети на Стомана АД в размер на 22 787 лева.
Източник: Пари (10.02.2006)
 
Производството на алуминий в Европа намалява Според анализ на японската инвестиционна компания Mitsui & Co Metals дефицитът на алуминий в световен мащаб през 2006 г. ще бъде 156 хил. тона поради забавяне на ръста на производството след затварянето на няколко металургични предприятия в Европа и САЩ. Японските експерти очакват световното производство на метала да нарасне с 4,3 на сто през 2006 г. до 33,1 млн. тона. Търсенето обаче ще се увеличи с 5,5 процента до около 33,3 млн. тона. Затварянето на фабрики за алуминиеви заготовки в САЩ и Европа ще намали предлагането в тези региони с 2,6% спрямо 2005 г. Донякъде този спад ще бъде компенсиран от увеличение на производството в Обединените арабски емирства, Индия и Китай. Очаква се Китай да произведе 8,5 млн. тона през 2006 г. или с 8,3% повече от миналата година.
Източник: Дневник (10.02.2006)
 
Управителният съвет на "Кремиковци" - АД, София, на основание чл. 21 от устава на дружеството, чл. 223 ТЗ, чл. 115 ЗППЦК свиква извънредно общо събрание на акционерите на 22.III.2006 г. в 10 ч. в София, зала № 11 на Националния дворец на културата (НДК), бул. България 1, при следния дневен ред: 1. промени в числеността и състава на надзорния съвет; проект за решение - ОС приема предложените промени в числеността и състава на надзорния съвет на "Кремиковци" - АД; 2. разни. Поканват се всички акционери на дружеството или техни упълномощени представители да присъстват на събранието. Регистрацията на акционерите и проверката на пълномощията ще се извършат в деня на събранието от 9 до 9 ч. и 50 мин. Акционерите или техните представители следва да се легитимират като условие за допускане до участие в работата на общото събрание със следните документи: за физическите лица - документ за самоличност (за българските граждани лична карта, а за чуждестранни граждани - паспорт); акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с представяне на документ за самоличност и удостоверение за актуална съдебна регистрация на акционерите - юридически лица. На събранието имат право да присъстват акционери, които са придобили акции на дружеството най-късно 14 дни преди датата на общото събрание и фигурират в списъка на акционерите, издаден от Централния депозитар към тази дата. В случай на упълномощаване пълномощниците на акционерите трябва да съдържат пълни данни за упълномощителя и пълномощника, да бъдат конкретно за това общо събрание, да са изрични, нотариално заверени и да отговарят на изискванията на закона. Всеки акционер, който представлява или предложи на акционер или акционери с повече от 5% от гласовете в общото събрание да ги представлява в общото събрание на акционерите, е длъжен да уведоми дружеството най-късно два работни дни преди деня на общото събрание. Преупълномощаването с правата по предоставени пълномощни, както и пълномощно, к. дадено в нарушение на закона, е нищожно. Материалите, свързани с предстоящото общо събрание, ще бъдат предоставени на разположение на акционерите в помещенията на дружеството, София, "Кремиковци" - АД, Централно управление, ет. 4, стая 104, всеки работен ден от 10 до 16,30 ч. При липса на кворум общото събрание ще се състои на 6.IV.2006 г. на същото място, в същия час и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (10.02.2006)
 
Средни цени на въглеродната стомана в Азия – последни прогнози на MEPS За категорията на плоските продукти се придържаме към прогнозата си за леко увеличение на средните цени в региона през следващите дванадесет месеца. Това обаче е при по-висок курс на щатския долар поради промени във валутния курс през последните седмици. Цените в Китай започнаха да се възстановяват през януари, след като през втората половина на 2005 г. бяха предприети съкращения на производството. През 2006 г. вероятно няма да е възможно съкращенията да продължат, тъй като заводите ще искат да възстановят някои от неотдавнашните си инвестиции в нови мощности. Все пак знанието, че възстановяването на цените зависи от контрола върху предлагането, би трябвало да насърчи известното ограничаване на производството в бъдеще. Както в ЕС и Северна Америка, очакваме цените на изделията с по-висока добавена стойност да бъдат по-стабилни от тези на базовите продукти. Търсенето на автомобили и в корабостроенето в Азия ще остане стабилно тази година. Комерсиалната листова и лентова стомана (наблюдавана от MEPS) вероятно ще остане в излишък в региона. В сектора на дългите продукти спадът на цените в Китай и Южна Корея (в национална валута) беше повече от компенсиран от промените във валутния курс, като средните стойности за януари в щатски долари останаха по-високи от предходния месец. Краткосрочната перспектива за търсенето във всички страни от региона (освен Китай) е доста неблагоприятна. В Китай предлагането превишава потреблението. Следователно предвиждаме лек спад на цените през следващите няколко месеца. Това би трябвало да бъде последвано от леко покачване със съвземането на пазарите. Освен това известна част от свръхпредлагането би могла да бъде продадена на световния пазар. Съдбата на цените на дългите продукти в Азия изцяло зависи от действията на китайските производители. Ако те не контролират предлагането, има голяма вероятност от по-нататъшен рязък спад на цените.
Източник: Други (10.02.2006)
 
Безкрайната приватизацията на PSM е в задънена улица Пакистанската Агенция за приватизация (АП) не успя да приватизира мощната корпорация Pakistan Steel Mills Corporation (PSMC) до 31 януари 2006 г., както беше обещала, и сега обмисля поредната дата за завършване на сделката, която може да донесе на държавата близо 1 млрд. щ.д. По-рано правителството пак не успя да изпълни обещанието си да продаде PSMC до 30 декември 2005 г. по различни причини, включително съпротива от страна на служителите на корпорацията. Предварително одобрените кандидати са извършили дю дилиджънс за сделката чрез посещения на заводите, реална и виртуална информационна зала. Освен това са изразили и мнението си по тръжната документация. Пет от предварително одобрените кандидати, които участваха в предварителните разговори, са Al-Tuwairqi Group of Companies, Кралство Саудитска Арабия, заедно с Arif Habib Group of Companies, Пакистан; правителството на Емирство Рас Ал Хайма (ОАЕ); International Industries Ltd (Пакистан) и Индустриалният съюз Донбас (Украйна); Магнитогорският металургичен комбинат, Русия; и Noor Financial Investment Company, Кувейт. Източници твърдят, че приватизацията на стоманените заводи отива в задънена улица с вероятното скорошно заминаване на Министъра на приватизацията и инвестициите д-р Абдул Хафез Шейх за Вашингтон, за да приеме поста на управителен директор на Световната банка. “За съжаление проблемите, свързани със служителите и работниците в заводите, не бяха разрешени, поради което приватизацията на заводите не се вижда в близко бъдеще”, коментираха източници от Агенцията за приватизация.
Източник: Други (12.02.2006)
 
Средната заплата в България е 3834 лв. на година 3834 лв. е заплатата у нас за година, обявиха от Националния статистически институт. Годишните заплати са нараснали с 325 лв., или с малко над 9%. Но като се извади натрупаната инфлация, реално доходите са нараснали с 4%. Възнагражденията в частния сектор се вдигат малко по-бързо отколкото в обществения. Въпреки това за година в обществения сектор изкарват по 4773 лв., а в частния - с 1382 лв. по-малко, сочат официалните данни. Най-високо платени са заетите в производство на кокс, нефтопродукти и ядрено гориво - 10 773 лв. на година. На второ място са хората, които се занимават с финансово посредничество. Те са с годишни заплати от 9095 лв. Най-малко пари дават при производството на кожи и дрехи и обувки от тях - по 2191 лв. годишно. 2,19 млн. души са работили на трудов договор през изминалата година, сочат данните на НСИ. Така един работещ храни трима души и половина.
Източник: Стандарт (13.02.2006)
 
Държавният дълг се е понижил с 208.3 млн. евро Държавният дълг на България достигна 6.84 млрд. EUR в края на декември 2005 г., след като е намалял с 208.3 млн. EUR в сравнение с предходния месец, показва статистиката на БНБ. Вътрешните задължения на страната възлизат на 1.45 млрд. EUR, докато външните са 5.39 млрд. EUR. Номиналното понижение на държавния дълг се дължи на предплащането на три транша от предварителното разширено споразумение с МВФ. Наред с това през декември бяха извършени и допълните погашения. Съотношението на държавния и държавно-гарантиран дълг към БВП в края на декември 2005 г. е 32.4%, като намалението е 1% спрямо края на ноември. Делът на външния дълг е 25.5%, а на вътрешния - 6.9%, от прогнозния БВП. Вътрешните задължения са 21.2% спрямо 78.8% външните.
Източник: Пари (13.02.2006)
 
Производителите на стомана няма да приемат повече от 10% поскъпване на желязната руда Производителите на стомана в Китай вероятно няма да приемат поскъпване на желязната руда повече от 10% по време на преговорите за договора за 2006 г., които се очаква да приключат до март, твърдят анализатори. Най-големият производител на стомана в Китай, Shanghai Baosteel Group Corp., в момента води преговори за определяне на цените на желязната руда за 2006 г. с водещи минни компании като австралийските BHP Billiton и Rio Tinto Group и бразилската Companhia Vale do Rio Doce (CVRD). Миналата година местните компании приеха рязко поскъпване на желязната руда от 71,5%, а по предварителна информация минните компании тази година ще се стремят към още 20% увеличение. Представители на Baosteel отказаха да коментират хода на преговорите с доставчиците. Компанията също отказа коментар за очакванията си за цените през 2006 г. Въпреки силното световно търсене ръстът на производството на стомана в Китай се забавя и местните производители е малко вероятно да се съгласят с исканията на доставчиците на желязна руда, коментират анализатори. Миналата година, цената FOB на внасяната в Китай желязна руда съгласно едногодишния срочен договор беше от 41 до 42 щ.д. за тон. Според анализатори тази година цената FOB вероятно ще бъде около 45 щ.д. за тон. Традиционно минните компании сключват едногодишни договори директно с Baosteel, докато другите производители на стомана използват тази цена за основа на собствените им договори.
Източник: Други (13.02.2006)
 
Рекордни 14.9% дефицит по текущата сметка Рекордни 14.9% от БВП достигна дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за 2005 г. От БНБ съобщиха, че по предварителни данни той е 3.163 млрд. EUR, а за 2004 г. е близо два пъти по-малък - 1.648 млрд. EUR, или 8.5% от БВП. Основна причина за рекорда е външнотърговският дефицит, който за 12-те месеца на м. г. достигна 4.083 млрд. EUR. Износът се е увеличил с 18.4% в сравнение с 2004 г. до 9.454 млрд. EUR, докато вносът е нараснал с 26.3% до 13.537 млрд. EUR, откъдето идва и големият търговски дефицит. Намаляло е положителното салдо от услуги, въпреки че нетните приходи от туризъм се увеличават. Отрицателното салдо по статията доход също се увеличава. Нетните постъпления от текущи трансфери обаче нарастват до 937.6 млн. EUR от 888.2 млн. EUR за 2004 г. В тези средства влизат внесените средства от българи, живеещи в чужбина. Преките чуждестранни инвестиции намаляват с 402 млн. EUR до 1.876 млрд. EUR и през 2005 г. те покриват 59.3% от дефицита по текущата сметка. През 2004 г. те са покривали 138.2% от него.
Източник: Пари (14.02.2006)
 
Изненадващо ниска инфлация през януари от 0.8% Инфлация от 0.8% през януари отчете Националният статистически институт. Това е доста под очакваното ниво в началото на годината, след като от 1 януари акцизът за цигарите скочи с 65, а върху алкохола с 18%. Според НСИ поскъпването на цигарите през януари е само 3.9%, защото в търговската мрежа все още се продават наличности със стари цени. Според данните на НСИ с 1.3% са поскъпнали хранителните продукти. За зеленчуците и захарта увеличението на цените е доста сериозно - съответно 8.4 и 4.0%. То обаче се компенсира от силното поевтиняване на птичето месо /с 8%/ и яйцата /с 6.6%/ заради все по-голямото безпокойство от птичия грип сред потребителите. Свинското месо също е поевтиняло след коледните и новогодишните празници с 2.1%. За нехранителните стоки нарастването на цените е с 0.7, а за услугите - с 0.4%. Бензините са поскъпнали между 0.8 и 2.0%. С по 2% са се увеличили цените и на наемите на жилищата, междуселищните и международните разговори и жп транспорта. През януари се отчита поевтиняване на газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 2.7 и с 3.8%, на газ пропан-бутан с 6.1 и на дизеловото гориво - с 4.1%. Според прогнозите на Българската народна банка инфлацията през първите три месеца на годината ще достигне 8.2-8.4% заради рязкото увеличаване на акцизите. Очакванията са след това нивата да се укротят до 6% в края на 2006 г. В макрорамката на правителството средногодишната инфлация за тази година е 7.5%. За 2005 г. бе отчетена най-високата инфлация от пет години насам - 6.5%, която бе доста над прогнозните 5.1%. Основна причина за поскъпването на живота бяха повишаването на международните цени на петрола и щетите от наводненията през лятото.
Източник: Пари (14.02.2006)
 
Англичани поискаха държавния дял в "Кремиковци" Английската металургична компания "Стемкор" е поискала да купи държавния дял от 25.29% от "Кремиковци", съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Писменото предложение е получено на 3 януари. От държавното ведомство обясниха, че "Стемкор" е заявила намерение да покрие задължения на "Кремиковци" на стойност от 71 млн. долара и е готова да преговаря за покупката на държавните акции от металургичния комбинат по справедлива цена. За набирането на тази сума ще бъде използван синдикиран заем, допълват още от компанията. Декларираният интерес от "Стемкор" е продължение на писмо, изпратено от "Глобал файненшъл нетуър", която още в началото на миналата година предложи да купи държавните акции от комбината чрез приватизационна сделка на Българска фондова борса. Министерството на икономиката и енергетиката все още не са отговорили на питането, но според запознати министър Румен Овчаров е против продажбата на дела от "Кремиковци". Позицията на принципала е той да не се продава, докато дружеството не се стабилизира финансово. Междувременно стана ясно, че в петък е имало среща между собствениците на "Кремиковци", Румен Овчаров, министъра на финансите Пламен Орешарски и шефовете на държавните фирми НЕК и "Булгаргаз", които са основни кредитори на комбината. Представителите на комбината в лицето на Промод Митал и Алок Гупта са поели ангажимент до края на този месец да представят пред държавата актуализираната инвестиционна програма на дружеството. Според близки до разговорите собствениците на "Кремиковци" са предложили държавата евентуално да разсрочи задълженията на дружеството, но са получили категоричен отказ за това. От комбината не бяха открити за коментар на разговорите.
Източник: Дневник (14.02.2006)
 
“Банксервиз”: Икономиката “побелява” и се активизира Икономиката постепенно "побелява", а стопанските отношения между фирмите се активизират. Това са двата основни извода от анализа на данните от междубанковите плащания, преминали през системата БИСЕРА за обслужване на клиентски преводи на стойност до 100 хил. лв. През миналата година техният брой е нараснал с 26% спрямо резултатите от 2004 г., показва статистиката на "Банксервиз" (дружеството, което е системен оператор на БИСЕРА). През 2003 г. и 2004 г. ръстът на преводите е бил съответно 20.85% и 20.32%. Броят на плащанията през 2005 г., сравнен с тези през 2002 г., е нараснал 1.83 пъти. Среднодневният брой на междубанковите плащания през 2005 г. е 178 хил. при 141 хил. година по-рано. "Темпът на нарастване на междубанковите плащания изпреварва чувствително темпа на номинално нарастване на брутния вътрешен продукт. С други думи, и най-общият поглед на данните показва, че все повече междубанковите плащания изместват плащанията в брой", каза Васил Любомиров, главен икономист на „Банксервиз". Той обясни още, че докато броят транзакции устойчиво расте, броят на фирмите остава почти един и същ. "Това е явно доказателство, че делът на сивия сектор все повече намалява", каза Любомиров. Според него друго доказателство за "побеляване" на икономиката е фактът, че бюджетните разплащания (такива са, когато поне една от страните - участници в превода, е бюджетна организация) също нарастват. "Това показва, че данъчната дисциплина се е подобрила", допълни той. В редица публикации се посочва, че официалните данни за относителния дял на т.нар. сива и черна икономика в страната са между 20-25%, а дори някои експертни данни определят този дял до 45%. Тенденциите за „побеляване” на икономиката, от една страна, а от друга, прогнозите за темповете на нарастване на БВП дават основание за оптимизъм в очакването на по-висок ръст на междубанковите плащания и респективно повишаване на натоварването на системата БИСЕРА през следващите години. Данните на "Банксервиз" сочат още, че нараства броят на продадените електронни подписи. Търсенето на подобен тип услуги за обмен на информация също благоприятства за съкращаване дела на сивата икономика, смятат в дружеството.
Източник: Дневник (15.02.2006)
 
China Steel Corp ще преразгледа пазарната ситуация, преди да установи цените за второто тримесечие China Steel Corp, най-големият производител на стомана в Тайван, съобщи, че цените на продукцията й са достигнали дъното след 20% спад през последните две тримесечия, тъй като търсенето се увеличава. China Steel намалява цените за четвъртото и първото тримесечие поради нарастващото производство в Китай, която произвежда една трета от стоманата в света и е най-големият потребител на метала, използван в строителството, автомобилостроенето и машиностроенето. Тайванският производител на стомана продава в Китай около 10% от продукцията си. "Най-лошото свърши", заяви вчера председателят на компанията Чианг Яо-чунг на обяд с репортери в Тайпе. "Сега преразглеждаме търсенето и предлагането на пазара на стомана, преди по-късно този месец да установим цените си за второто тримесечие"- допълни той. Вниманието му бе насочено натам, след като в петък Wuhan Iron & Steel Co, третият по големина производител на стомана в Китай, за първи път от четири месеца повиши цените на горещо- и студено-валцованата стомана. Wuhan вдигна цените на горещо-валцованата стомана с 30 до 450 юана на тон като цената за тон достигна 3 170 юана за тон. Равновесието на китайския пазар на стомана се възстановява след като миналата година цените спаднаха с 31%. Клиентите на базираната в Каосиунг China Steel получават все повече поръчки от чужбина след като по-рано този месец приключи празника на Лунната Нова Година, каза на срещата Чунг Ло-мин, вицепрезидент на China Steel.
Източник: Други (15.02.2006)
 
Дефицитът удари 5 млрд. долара Дефицитът във външната търговия на страната за 2005 г. прескочи 5 млрд. щ.д., обявиха от Националния статистически институт. За година износът е нараснал с 18,4% до 18,5 млрд. лв. Но вносът е с 55% по-голям от износа. Заедно с транспортните разходи и застраховките вносът е на стойност 28,7 млрд. лв., което е ръст от 26,4%. Големият дефицит във външната търговия е основният проблем в преговорите с МВФ. Заради него фондът настоява да се ограничи ръстът на кредитите, а бюджетът да има огромен излишък. Най-голям дял в ръста на вноса имат горивата, сочат данните на НСИ. Вносът им се е увеличил с 52,1%, а делът им е 20% от общия импорт на стоки. На второ място е ръстът на вноса на транспортно оборудване - с 37%. След това се нареждат инвестиционните стоки с 26,3%. Вносът на потребителски стоки нараства само с 8,9%, а делът им дори малко намалява до 11%. Най-много стоки влизат у нас от Русия, Германия и Италия. Заради поскъпването на горивата вносът от Русия се увеличава с над 50%. Най-много изнасяме за Италия, Турция, Германия и Гърция. Около 44% от стойността на експорта са продукти, преработени у нас. Износът за САЩ е намалял с 20%, а вносът оттам нараства с 48%. Стокообменът с Китай се активизира значително, като износът нараства с 92,3%, а вносът с 50,5%. За година почти 3 пъти се е увеличил износът на плавателни съдове и вагони. Износът на нефтопродукти се е увеличил с 56,4%, а на електроенергия с 35%. Продаваме в чужбина с 85,6% повече маслодайни семена и плодове и с 30,8% повече зърнени култури.
Източник: Стандарт (16.02.2006)
 
"Мерил Линч" ще консултира "Кремиковци" Инвестиционната банка "Мерил Линч" е наета за финансов консултант на "Кремиковци". Тя ще съдейства на новия собственик на комбината - индийската "Глобал стийл" да осигури средства за изпълнението на инвестиционната му програма. Новата стратегия за "Кремиковци" ще бъде внесена в министерството на икономиката до края на месеца, а след това ще бъде одобрена от министерски съвет и Еврокомисията.
Източник: 24 часа (16.02.2006)
 
КЗК одобри поглъщането на "Юпитер Стомана" ЕАД Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация на стопанска дейност, изразяваща се в придобиване от "Тисенкруп Юпитер Стомана" ООД на съществена част от активите на "Юпитер Стомана" ЕАД, ползвани за търговия с метали и метални изделия, чрез сключване на договор, тъй като не води до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар, съобщиха от комисията. КЗК постанови предварително изпълнение на решението. Комисията извърши оценка на концентрацията и установи, че дружеството-купувач по сделката "Тисенкруп Юпитер Стомана" ООД е новоучредено дружество, т.е. до момента не е развивало никаква стопанска дейност и няма дял на съответния пазар. Съгласно решение на Общото събрание на съдружниците на "Тисенкруп Юпитер Стомана" ООД, миноритарният съдружник /"Юпитер Стомана" ЕАД/ няма да извършва конкурентна дейност на съответния пазар, а ще се занимава единствено с дейност по притежание и управление на участия в други дружества и придобиване, участие и управление на недвижими имоти. В резултат на концентрацията чрез придобиването от "Тисенкруп Юпитер Стомана" ООД на комплекса вещни и облигационни права по силата на Договора за закупуване и прехвърляне от 02.09.2005 г. фактически се извършва замяна на един участник на пазара с друг. За целите на оценката КЗК не установи обстоятелства, които осигуряват или биха осигурили на засегнатите предприятия в близките няколко години господстващо положение на пазара.
Източник: Агенция Фокус (16.02.2006)
 
Банкери скочиха срещу кредитните юзди За първи път банкери се опълчиха открито срещу ограниченията на кредитния ръст, които БНБ налага на банките под диктовката на Международния валутен фонд. "Оставете ни на мира да си вършим работата". Това заяви главният изпълнителен директор на Пощенска банка Антъни Хасиотис по време на форума "Банки, инвестиции, пари", който се провежда в Пловдив. Хасиотис изрази всеобщото мнение на банкерите срещу искането за нови рестрикции, които ще понижат кредитния ръст до 17,5%. През 2005 г. той е бил 32,7%, а през 2004 - над 50%. Хасиотис посочи, че под натиска на фонда Централната банка постоянно сюрпризира кредитните институции, като сменя правилата на всеки три месеца. Нека се анализира доколко ефективни са вече направените промени и тогава да се пристъпва към нови, допълни той. Банковият сектор е най-лесната цел за рестрикции, защото е най-дисциплиниран, заяви и Христос Кацанис, председател на надзорния съвет на Обединена българска банка. Секторът, който е 100% на светло, търпи най-големи рестрикции, призна и човекът на фонда у нас Джеймс Роуф. Той даде пример с пияницата, който си загубил ключа, върнал се да го търси, но гледал само в осветения кръг на уличните лампи. Роуф призна, че тъй като икономиката ни е до голяма степен дерегулирана, над нея не може да се оказва подобен натиск и затова рестрикциите са върху банките. Подуправителят на БНБ Димитър Костов обясни, че Централната банка не налагала на банките да намалят кредитирането, а само да заделят достатъчно капитал. Той посочи, че по показателя кредити за частния сектор спрямо брутен вътрешен продукт България се е изравнила със страните членки на ЕС. През 2000 г. заемите за частните предприемачи са били 11% от БВП, а за 2005 г. – 44,4%.
Източник: Стандарт (16.02.2006)
 
Шефът на Mittal Steel е оптимист за 2006 г., обяви инвестиционна програма на стойност 1,7 млрд. щ.д. На пресконференция в сряда председателят и главен изпълнителен директор на Mittal Steel Лакшми Митал беше оптимистично настроен за работата на компанията през 2006 г., предвиждайки повишаване на цените и по-големи печалби и разкри програма за капиталовите разходи на компанията на стойност 1,7 млрд. щ.д. "В Европа търсенето ще се повиши , търсенето на стомана в Азия и Африка също ще нарасне, въпреки че ще има спад в производството и намаляване на консолидацията", заяви Митал. Митал даде думата на сина си Адитя, президент и главен финансов директор на компанията, който допълни, че програмата за 1,7 млрд. щ.д. ще включва и развитие на мощностите в Казахстан и Полша. В Полша инвестициите ще бъдат в цех за производство на горещо-валцована лентова стомана, за да се откликне на търсенето на стомана от страна на производителите на автомобили в Европа. Главният финансов директор каза още, че Mittal Steel Кривий Рих в Украйна не е обособена част от бюджета от 1,7 млрд. щ.д., но не изключва като възможност инвестицията в новопридобития завод в Украйна, уточнявайки че Mittal Steel се е стремяла към увеличаване на годишното производство в завода до 10 млн. тона годишно (спрямо сегашните 6,5 млн. тона) чрез увеличаване на присъствието си на пазара на плоски продукти. Освен това, плануваното за края на 2006 г. разширение на минното дело на компанията ще струва "200 млн. щ.д. за минни дейности", допълни главният финансов директор. Адитя Митал отбеляза, че се очаква продажбите в САЩ през първото тримесечие на 2006 да се увеличат, каквито се очакванията и за оперативната печалба, докато в Европа се очаква цените и разходите да останат непроменени. В Азия и Африка се предвижда спад на цените и производствените разходи и запазване на продажбите поради превеса на консолидацията в тези райони.
Източник: Други (16.02.2006)
 
Arcelor търси експанзия в Китай, Индия и Източна Европа Ги Доле, главният изпълнителен директор на Arcelor заяви, че компанията ще продължи да разширява дейността си дори в момента, когато прави опити да парира офертата за враждебно поглъщане от страна на Mittal Steel NV, като по-специално се фокусира върху бързо разрастващите се райони като Китай и Индия, Бразилия, бившия СССР и източна Европа. "За нас привилегированите райони са тези, в които не сме активни. Не Западна Европа, не Северна Америка. Стремим се да се разширим дейността си в Бразилия, в бившия СССР, Индия и Китай", каза Доле за Агенция Франс Прес, след оповестяването на печалбата на производителя на стомана за 2005. Това разрастване ще позволи на Arcelor да удвои годишния си производствен капацитет до 100 млн. тона за период от 5 години, същия производствен капацитет, които би имала Mittal Steel като цяло, ако се приеме офертата й от 18,6 млрд. евро за Arcelor. Доле отказа да разкрие повече подробности за проектите за разрастване, но каза, че компанията не търси нови потенциални партньори при усилията си да осуети офертата на Mittal. "Не си мислете, че вадим проектите си от торба с трикове, които не са съществували преди", заяви той, повтаряйки, че компанията не търси "бял рицар"-партньор за сливане като част от защитната си стратегия. "Работата продължава както обикновено. Продължаваме обсъжданията с нашите партньори", каза Доле. На 28 февруари ще се проведе среща на Доле и други изпълнителни директори на компанията със акционерите на Arcelor, на която ще се установи бъдещия профил на компанията, тъй като продължава стратегията на поглъщане. Той допълни, че с поглъщането на канадската Dofasco, предвидено да приключи на 21 февруари, с предстоящата покупка на миноритарен дял от китайската Laiwu и с неотдавнашното придобиване на 20,5%-ен дял в турската Erdemir, Arcelor ще повиши годишния си капацитет до 70-80 млн. тона.
Източник: Други (18.02.2006)
 
Данъчните приходи падат през януари Данъчните приходи през януари са намалели спрямо същия месец на 2005 г. С това донякъде се потвърждават прогнозите за риск заради липсата на готовност Националната агенция за приходите да стартира от началото на годината. Странното е, че с около 50 млн. лв. по-малко са платените данъци от големите данъкоплатци и осигурители, откъдето идват над 60% от данъчните приходи. НАП в София-град бележи отново ръст с около 27 млн. лв. за януари спрямо същия месец на м.г., но той не е достатъчен да покрие общото отстъпление. Януари е по-малко показателен за събираемостта, защото отчита инерцията на предишната година, имало вероятност спадът й да бъде по-голям през февруари, коментираха експерти. Предположенията, че може да се сринат постъпленията от осигуровките, което да доведе дори до социално напрежение, не се потвърждават. При приходите от пенсионни и здравни осигуровки няма отстъпление, коментираха запознати. Има риск от срив на приходите между 500 млн. и 800 млн. лв. за годината, който не е отчетен, са другите опасения. Една от причините за тази прогноза е, че от 1 юли 2006 г. влиза в сила новият закон за акцизите, според който ставките на газьола, керосина и пропан-бутана ще бъдат диференцирани. Само от акциза на дизела хазната разчита на 600 млн. лв. Диференцираната ставка обаче е 10 пъти по-ниска, което означава, че толкова по-нисък ще е приходът от ДДС, който се начислява върху обложената с акциз стойност. Същевременно общите приходи от акцизи се движат около 1.3 млрд. лв. От данъчните реформи у нас невинаги обаче сме били свидетели на пробиви. При намаляването на ставката на ДДС от 22 на 20% през 1999 г. е била очаквана загуба от 180 млн. - 200 млн. лв. Реално обаче тя е била само 35 млн. лв. Според експерти причината е легализирането на капитали и плащането на повече данъци. На подобна логика се надяват във финансовото министерство, след като осигурителната тежест е по-ниска с 6% за 2006 г.
Източник: Пари (20.02.2006)
 
Mittal са сигурни в приключването на сделката с Arcelor Лакшми Митал, шеф на базираната в Холандия Mittal Steel, заяви че офертата му за люксембургската Arcelor по-скоро ще постави нови цели, отколкото да донесе печалба, се казва в съобщение от вчера. "За мене успехът не е в парите, а в постигането на нови цели. Аз просто обичам да приемам нови предизвикателства", заяви Митал пред The Times of India при посещението си на сватбата на един от приятелите на сина му. "Усещам положителен изход от сделката"- каза Митал. "Ние си свършихме работата. Да видим какво ще се случи сега. Надявам се, че нещата ще се обърнат в наша полза." Милиардерът с индийски произход през януари поднесе изненада с офертата си от 18,6 млрд. евро за Arcelor, опитвайки се да създаде един гигант в стоманената индустрия, който ще контролира 10% от световния пазар. Arcelor отказа офертата и потърси помощ от европейските правителства за да се пребори с предложението за поглъщане. Компанията представлява обединение от бивши национални компании за производство на стомана във Франция, Люксембург и Испания, но също развива дейност и в Белгия. Франция, Испания и Люксембург се противопоставиха на поглъщането, Белгия остана неутрална по въпроса, а Великобритания подкрепи Mittal. След предложението си за закупуване на Arcelor, Митал посети Франция, Испания и Брюксел, за да опровергае опасенията им от загуба на работни места в случай на поглъщане. Преди предстоящата в неделя визита, в интервю за седмичното списание India Today, президента на Франция Жак Ширак каза, че поглъщането на Arcelor от страна на Mittal не е в интерес на европейските предприятия. Ширак заяви, че европейското противопоставяне на поглъщането "няма нищо общо с г-н Митал...няма нищо общо с Франция и Индия". Той уточни, че задачата на неговата страна е била да защити интересите на акционерите и на самата компания.
Източник: Други (20.02.2006)
 
Очакват инфлация до 6,7 на сто По-висока инфлация и ръст на брутния вътрешен продукт за 2006 г. предвиждат в последната оценка на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Средногодишната инфлацията ще бъде 6,7%, а ръстът на БВП - 5,7%, гласи Предприсъединителна икономическа програма 2005-2008 г. При приемане на бюджета за 2006 г. се очакваше инфлацията да бъде 5,8%, а ръстът на икономиката - 5,5%.
Източник: Стандарт (21.02.2006)
 
Нов директор ще чисти дълговете на "Кремиковци" Всички задължения на "Кремиковци" ще бъдат погасени в най-скоро време, обяви вчера новият изпълнителен директор на компанията Вилас Джамнис. Холдингът "Глобал стийл", който купи "Финметалс" и от миналия август притежава 71% от металургичния гигант, ще плати на всички кредитори, доказали вземанията си в съда, а на останалите ще предложи изкупуване на борчовете, поясни г-н Джамнис. "Кремиковци" от вчера има обновен и разширен управителен съвет. Джамнис обяви амбициозната цел на новото ръководство да превърне "Кремиковци" в конкурент на европейските гиганти "Тисен Круп" и "Арселор". Преди това обаче трябва да се инвестира в ново оборудване и технологии, защото сегашните мощности са на около 40 години. Производството на горещо валцувани рулони тази година ще достигне 2 млн. т, прогнозира Джамнис и допълни, че "Глобал стийл" преговаря с Европейската комисия България да получи по-високи квоти за производство на металургични изделия. Спорът за скритите задължения, с които бе продаден "Кремиковци", продължава в съда и ще се проточи, прогнозира Божко Бонев, шеф на надзорния съвет на комбината. Според него това блокира съдбата на 25-те процента държавни акции в дружеството. Според клауза в приватизационния договор частният собственик има право да получи държавни акции като компенсация, ако открие скрити задължения след сделката. Кой кой е Вилас Джамнис, който сменя Алок Гупта като шеф на "Кремиковци", и досега бе член на УС на фирмата. Той е ръководил най-модерния завод на "Глобал стийл" - "Испат индъстрис" в Бомбай. Маурицио Роза ще е шеф по продажбите. На индиеца Субхаш Мехашвари са поверени снабдяването и складовете. Иван Иванов, бивш главен инженер на "Кремиковци", се връща в комбината като зам. оперативен директор. Инж. Димитър Кузманов ще преговаря за уреждане на сметки и спорове. Преговаряме, но още не сме се споразумели с БДЖ, НЕК и "Булгаргаз", които са сред най-големите кредитори на "Кремиковци", обяви Кузманов.
Източник: Сега (21.02.2006)
 
Нова пещ започват да строят от април в "Кремиковци". Инвестицията ще е за 25-30 млн. долара и ще е част от внедряването на технологията КОНАРК за производство на стомана. Това обяви новият директор на комбината Вилас Джамнис. Той представи новия борд на завода, назначен от вчера. Димитър Кузманов е директор на производството, а зам.-шеф на комбината е Иван Иванов. И двамата са работили и преди в "Кремиковци". Другите нови членове на управата са представители на индийските собственици от "Глобал Стийл холдинг". За доставките ще отговаря индиецът Субхаш Махешвари, а за финансите - Арун Содани. Досегашният директор Алок Гупта е напуснал по лични причини, обяви Джамнис. Водят се разговори за уреждане на задълженията към НЕК, Булгаргаз, пристанищата и БДЖ, каза Кузманов, който отговаря за контактите с държавните институции. Индийските собственици планират да покрият повечето задължения на комбината, които са около 200 млн. лв.
Източник: Стандарт (21.02.2006)
 
Индийците строят нова пещ в Кремиковци През април в Кремиковци АД започва строителството на нова електропещ, в която ще бъдат вложени близо 30 млн. USD. Става дума за напълно нова технология, внедрена единствено в бомбайския завод на Ispat Industries, заяви новият изпълнителен директор на Кремиковци АД Вилас Джамнис. Индийската компания придоби 71% от Кремиковци през лятото на 2005 г. От вчера индийският собственик е назначил напълно нов управителен съвет на металургичния комбинат. Досегашният изпълнителен директор Алок Гупта е подал оставка по лични причини. С новата мощност ще може да използваме всякакъв вид суровина като например скрап, гъбесто и брикетно желязо, посочи Джамнис. С нея се очаква почти двойно да се повиши производителността и сериозно да се намали себестойността на крайната продукция. Новата електропещ ще бъде изградена за 12 месеца. Вече в четири от заводите на Кремиковци е започнало и внедряване на японска система за контрол на качеството, с което рязко ще се намалят дефектите в крайната продукция, съобщиха от комбината. През тази година Кремиковци ще произведе 1.5 млн. т стомана под формата на горещо валцувани рулони. Надяваме се до 2009 г. да достигне 2 млн. т, заяви Джамнис. През миналата година са произведени 1.1 млн. т горещо валцувани рулони при 1.2 млн. т през 2004 г. Водим разговори с НЕК, Булгаргаз, БДЖ и други по-малки дружества, към които имаме задължения, те проявяват разбиране и се надявам да се споразумеем, заяви новият член на управителния съвет Димитър Кузманов. Той призна, че след сделката комбинатът е изпаднал в затруднено положение. НЕК вече предупреди, че заради неплатени задължения ще намали подаваната еленергия до минималните 20 мегавата в края на този месец. В най-близки срокове Global Steel Holding ще удовлетвори всички искания на ищците, за които има съдебни решения в тяхна полза, потвърди новият изпълнителен директор.
Източник: Пари (21.02.2006)
 
Белгийският производител на мед “Кумерио” ще строи ново предприятие в България, като за целта ще инвестира 82 милиона евро, съобщават белгийски медии. Капацитетът на съществуващия комбинат в Пирдоп е 60 000 тона годишно, като намеренията на “Кумерио” са продукцията да се увеличи със 120 000 тона. Очаква се новата рафинерия да бъде пусната в експлоатация през 2008 г.
Източник: Агенция Фокус (22.02.2006)
 
Най-ниска безработица за януари от 1992 г. През януари нивото на безработица е 11.67%, съобщи Агенцията по заетостта. Това е най-ниската безработица за този месец от 1992 г., а спрямо януари м. г. тя е намаляла с 1.46 пункта. През януари в бюрата по труда са регистрирани 432 308 безработни. В сравнение с януари предходната година те намаляват с 54 106 души. Заявените работни места са 51 928, с 43 хил. повече от декември. Най-много нови места в реалната икономика са разкрити в преработващата промишленост /853/ и търговията /336/. През януари на работа са постъпили 51 963 души, с 40 146 повече от декември. Големият ръст се дължи основно на програмата От социални помощи към заетост.
Източник: Пари (22.02.2006)
 
2,3 млрд. евро ще получи България България ще получи 2,3 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за периода 2007-2009 г., каза шефът на дирекция "Управление на средствата от ЕС" към Министерството на финансите Боряна Пенчева. Тя участва на семинар за усвояване от общините на пари от фондовете на ЕС. От 2004 до 2006 г. по предприсъединителните програми - ФАР, ИСПА и САПАРД, са разчетени 1,195 млрд. евро. Общините сами ще могат да обявяват процедури за обществени поръчки. Това ще стане с промени в Закона за обществените поръчки, стана ясно на семинара.
Източник: Стандарт (22.02.2006)
 
"Кумерио" влага 82 млн. евро в медодобивния комбинат в Пирдоп Белгийската медодобивна компания "Кумерио" ще вложи 70 млн. евро за нови преработвателни мощности на мед в предприятието си в Пирдоп. Това обявиха в съобщение от Брюксел от корпорацията вчера. С реализирането на проекта преработвателният капацитет ще бъде повишен до 180 хил. тона годишно, или три пъти повече от досегашния капацитет, обясни изпълнителният директор на комбината в Пирдоп Том Биймиш. Досегашните мощности позволяваха рафинирането на 60 хил. тона меден концентрат годишно и са в експлоатация повече от 40 години, обясни той. Преработката на метали с новите технологии ще започне от началото на 2008 г. Целта на дружеството е да се възползва от нарастването на потреблението на цветни метали в региона и да разшири и допълни гамата от произвеждани продукти у нас. Консумацията на мед на страните от черноморския басейн се изчислява на повече от 650 хил. тона мед, или 4 на сто годишен ръст, което е значително повече от консумацията на цветния метал в Западна Европа, се посочва в съобщението на компанията. Заради силното търсене на пазара и повишаването на капацитета от "Кумерио" са решили и да отложат затварянето на пещта, в която се топи цветният метал за април 2007 г. По предварителен план този проект, който е свързан с подновяването на металургичното производството,трябваше да бъде реализиран през септември тази година. Двата проекта ще струват на белгийската компания общо 82 млн. евро. С оптимизирането на производствената и преработвателна дейност обаче ще добавят по 20 млн. евро годишно към печалбата й от 2008 г. С инвестициите в модернизация на преработвателните мощности в Пирдоп България ще се превърне в основен център за дейността на "Кумерио". Очакваме рекордно високите цени на цветните метали от 2005 г. да продължи и през настоящата година, което ще съхрани благоприятната конюнктура за производителите, заяви още Том Биймиш. От "Кумерио" ще начисляват по-висока комисиона за обработката и преработката на концентратите на цветния метал в пирдопския комбинат. В същото време обаче разходите на предприятието също ще нараснат, най-вече тези за енергоресурси, които подържат производството. Печалбата на "Кумерио" (Cumerio) за миналата година преди данъци и лихви (EBIT) нараства три пъти спрямо 2004 г. до 69 млн. евро. Това стана ясно от неодитирания и неконсолидиран отчет от белгийския производител на мед. Основната причина са силното търсене и рекордно високите цени на медта на борсите. Нетните приходи от продажби на компанията за дванадесетте месеца са близо 2 млрд. евро. Финансовите резултати на компанията надминаха повечето прогнози на анализаторите и изстреляха цената на акциите им с над 8% до невижданите нива от 21 евро едната. Очакванията на ръководството за EBIT през тази година са тя да се понижи несъществено до 60 млн. евро.
Източник: Дневник (22.02.2006)
 
Обмислят 12.5 на сто корпоративен данък от 2007 г. Корпоративен данък от 12.5% за 2007 г. е един от вариантите, който обмислят в Министерството на финансите за новия Закон за корпоративното подоходно облагане. Проектът ще трябва да бъде приет през втората половина на 2006 г. Ставка от 12.5% всъщност бе предизборно обещана от НДСВ през миналата година. Някои от финансовите експерти обаче смятат, че данък печалба и в момента е достатъчно нисък. Такава позиция застъпва и зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. Тя се поддържа и сред депутати от коалиция За България. От ОДС пък смятат, че корпоративният данък трябва да бъде 10%. Срещу запазването на корпоративния данък отляво през миналата година настояваха за въвеждане на нулева ставка при реинвестиране на печалбата. Това бе и основно предизборно обещание на БСП. Най-вероятно обаче то няма да бъде изпълнено и за 2007 г., а може би и въобще. Причината за това е, че нямало механизъм за въвеждането й, а и липсвали резултати от 100-процентното преотстъпване на корпоративния данък в бедните общини. Идеи за данъчни облекчения при реинвестиране на печалбата предизборно предлагаха и от ДСБ. Реинвестирането на печалбата не се облага в Естония. Бизнесът пък повече се интересува от ясни и облекчени текстове за преобразуването на финансовия резултат по корпоративния закон. Друг вариант, който се обсъжда, е да бъдат намалени наполовина или напълно премахнати данъкът върху дивидента и другите окончателни данъци. Данъчната ставка върху дивидентите и ликвидационните дялове стана 7% от 2005 г. Тя бе намалена от 15% по предложение на Новото време. Приходите от този данък не са съществени за бюджета, а премахването му е един от начините да се привлекат чужди инвестиции, смятат експерти. Според Георги Ангелов от ИПИ печалбата в момента се облага с два данъка - един път с 15% корпоративен данък и останалата част със 7% данък върху дивидента. Така ефективната ставка става 21%, коментира той. Много страни вече са премахнали данъците при източника, са другите коментари. Сред идеите е и ускоряване на амортизацията за някои активи.
Източник: Пари (23.02.2006)
 
Дават отстъпки за нови работни места Държавата вече ще подкрепя инвеститори не само според размера на вложенията, но и според броя на новите работни места. Ще се отчита и в какъв регион се прави вложението. Това предвиждат промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха разгледани вчера от Съвета за икономически растеж. Представителите на бизнеса са поискали да се дадат преференции за инвеститори, които откриват голям брой работни места, независимо че не покриват критериите за размера на вложението. При създаване на нови предприятия за производство да има по-дълъг период за преотстъпване на корпоративния данък, искат от браншовите организации.
Източник: Стандарт (23.02.2006)
 
Влагат 82 млн. евро в рафинерия за мед Белгийската фирма "Кумерио" ще вложи 82 млн. евро в Медодобивния комбинат в Пирдоп. Това обяви в Брюксел Люк Делагай, изпълнителен директор на компанията, която е собственик на нашия завод. До 2008 г. там ще бъде изградена нова рафинерия за катодна мед с капацитет 180 000 тона годишно. Предвижда се също леярната на комбината да се разшири с 20 000 т годишно. Така България ще се превърне в най-големия производител на електролитна мед в Югоизточна Европа и основно производствено звено на "Кумерио". Белгийският фондов пазар реагира веднага на новината, като акциите на компанията скочиха с 10%. "Кумерио" е една от водещите европейски компании в медодобивната промишленост. Оборотът й за 2005 г. е 2 млрд. евро.
Източник: Стандарт (23.02.2006)
 
"Кремиковци" се сдоби със спедиторска фирма С решение на СГС от 14 февруари бе регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма "Кремиковци Транс" ЕООД, съобщава БФБ-София. Предметът на дейност на компанията е превоз на пътници и товари в страната и чужбина, спедиция и др. Едноличен собственик на капитала е "Кремиковци" АД-София. От началото на седмицата металургичният комбинат има нов изпълнителен директор – Вилас Джамнис, който е директор на "Глобални операции" в "Глобал Стийл Холдинг Лимитед". От "Кремиковци" съобщиха, че преговарят с кредиторите си за уреждане на задълженията и разблокиране на сметките на фирмата, както и с инвеститор за намиране на капитал за модернизация на комбината.
Източник: Монитор (23.02.2006)
 
"Дойче бан" и БДЖ ще увеличат превоза на товари за Близкия изток Германската жп компания "Дойче бан" и БДЖ ще увеличат превозите на товари от Германия и България за Близкия изток, стана ясно след срещата на транспортния министър Петър Мутафчиев с председателя на управителния съвет на "Дойче бан" Хардмут Меедорн. В момента действа спогодба, според която периодично преминават четири германски и два български карго композиции. В резултат на досегашното сътрудничество с германските железници се превозват медни аноди от Пирдоп до Белгия и действа споразумение за използване на подвижния състав и логистиката на "Дойче бан карго" при превозите на детайли и износ на готова продукция на хладилния завод "Либхер". Съществува и проект за влак за комбиниран превоз от Кьолн до Турция на автомобилни части на "Форд". Според Мутафчиев БДЖ може да ползва опита на "Дойче бан" и в процеса на преструктурирането си. В момента германската компания е холдингова структура с пет подразделения - инфраструктура, товарни, пътнически превози на къси разстояния, пътнически превози на дълги разстояния и гари. От срещите на Мутафчиев с германските компании стана ясно, че те настояват за повече информация и прозрачност в търговете и процедурите за обществени поръчки. "Ние трябва да създадем благоприятна среда при търговете, за да се търсят силни партньори и да не се избират подизпълнители, които след това създават проблеми при реализацията на един проект", каза министърът. Компанията "Либе" е заявила интерес за участие в проекти в жп транспорта, а "Реве солюшънс" - в строителството на тунели и оборудване на метрото, съобщи още Мутафчиев. Според изпълнителният директор на ДП "Ръководство на въздушното движение" Цветан Дилов водени са разговори с германското дружество GTZ за реализиране на проект за подобряване на качеството на въздушния транспорт. Германски експерти ще консултират повишаването на сигурността на летище София, заяви изпълнителният му директор Пламен Станчев. Мерките ще обхванат карго превозите, пътниците и придружаващите ги лица.
Източник: Дневник (24.02.2006)
 
Пазаруваме на лизинг за 1,12 млрд. лева Близо 1,12 млрд. лева са покупките на българите на лизинг към края на 2005 г. Това сочи статистиката на БНБ. Сумата се е увеличила с 250 млн. лв. от септември. Най-голяма част от стоките на изплащане са леките коли. За тях са отпуснати 383,4 млн. лв., или 33% от всички суми по финансов лизинг. Разсроченото плащане за камиони е на стойност 341 млн. лв. Най-голяма част са лизинговите схеми за срок от 1 до 5 г. - 78%.
Източник: Стандарт (24.02.2006)
 
Mittal към акционерите на Arcelor: Погледнете цената! В неделя Mittal Steel започна “омайваща офанзива” да съблазни акционерите на Arcelor, като заяви, че след като Mittal отправи оферта за поглъщане за 23 млрд. щ.д., акциите вече струват с 36% повече от предишния исторически връх. Освен това поглъщането на втория по големина производител на стомана в света от страна на първия ще ускори растежа, донасяйки на акционерите дори по-голяма печалба, тъй като обединената компания ще си осигури достъп до неразработените пазари на Китай, Индия и други страни, заяви главният финансов директор на Mittal. Обединението Mittal-Arcelor ще реализира 1 млрд. щ.д. допълнителни ползи в рамките на 3 години след евентуално сливане, като освен това ще подобри и печалбата и контрола на разходите чрез обединение на мините, каза Адития Митал. В отговор на призива на Arcelor към акционерите да не приемат офертата, той коментира, че акционерите трябва само да погледнат как пазарите реагират на хода на Mittal. “След офертата от 27 януари, стойността на акциите се увеличава”, заяви Адития Митал, който е също президент на компанията, ръководена от неговия баща Лакшми Митал. По време на пресконференция в Чикаго, където е седалището на американското поделение на Mittal, той заяви пред журналисти, че акциите на Arcelor са поскъпнали с 6% на 27 януари, когато Mittal обяви офертата си. При очакваното увеличение на потреблението на стомана в Китай, Индия и други части на света, едно обединение Mittal-Arcelor би могло да произвежда от 160 до 200 млн. тона.
Източник: Други (26.02.2006)
 
НТЗ ще вложи 410 млн. долара в нов завод за стомана Украинският Нижнеднепровски тръбопрокатен завод (НТЗ) планира да вложи около 410 млн. долара в изграждането на мощности за производство на стомана с годишен капацитет 1,32 млн. тона непрекъснато лята стомана, заяви компанията в съобщение до пресата. Проектът, представен миналата седмица, ще замени неефективните мартенови пещи, които замърсяват околната среда, с високотехнологичен процес на електрическо топене и непрекъснато леене, заявиха от НТЗ. Изпълнението на проекта ще отнеме 26 месеца от подписването на договорите за доставка на оборудването. От компанията допълниха, че използването на пещи с електрическа дъга и енергийно ефективни технологии ще осигури на завода известна степен на енергийна независимост. Производството почти ще се удвои, а потреблението на природен газ ще спадне от 150 куб.м на 17,8 куб.м на тон. Електрическият процес на производство на стомана и непрекъснатото леене ще осигурят също висококачествени заготовки за тръби, което ще гарантира високото качество на крайните продукти, се казва в съобщението. Освен това общите емисии на вредни вещества, замърсяващи околната среда, ще спаднат средно с повече от 90%, включително с 80% на въглероден оксид, с 82% на азотен диоксид и 22 пъти на железен оксид. Очаква се проектът да създаде 500 нови работни места и да увеличи данъчните вноски и вноските на компанията в извънбюджетните фондове с около 150 млн. гривни годишно.
Източник: Други (27.02.2006)
 
Нов завод за стомана с капацитет 2 млн. тона годишно в Кхорамшахр Д-р Арман, директор на отдела за планиране и развитие на Ahwaz Rolling & Pipe Company (Arpco), заяви, че компанията планира да изгради нов завод в Кхорамшахр (град в югозападен Иран, на 110 км от град Ахваз). Arpco е ирански производител на стомана, разположен в Ахваз, който произвежда намотки от горещо валцована стомана и черни и поцинковани тръби и тръбни изделия. Преди две години заедно с Inteco, австрийска инженерингова компания, извършихме оценка на целесъобразността и подготвихме тръжните документи за изграждането на нов завод за валцована стомана в Кхорамшахр. Около година и половина по-късно получихме одобрението на икономическия съвет на Иран и другите разрешителни от правителството да организираме международен търг, добави д-р Арман. От 11 компании, проявили интерес да участват в търга, Arpco отся пет, сред които Danieli (Италия), SMS Demag (Германия), Hatch (Канада), Techint (Италия) и Voest Alpine Industrial (Австрия). След анализ, накрая на финалната права останаха Danieli (Италия) и SMS Demag (Германия) останаха на финала. Екипи на SMS Demag и на Danieli посетиха Иран през декември 2005 г., а през февруари 2006 г. договориха редица условия на доставката. Поради сложността на използваната технология, новата политическа обстановка, настъпила след преговорите между европейските страни и Иран за ядрената й програма, SMS Demag и Danieli поискаха да изпратят крайните предложения най-късно до 6 май 2006 г. За снабдяването на топилния цех частни фирми ще построят завод за пряко откисляване в близост до комбината. Иранското министерство на минното дело и промишлеността обеща да осигури суровина от Gole Gohar, мина за желязна руда в централен Иран. Необходимият скрап предимно ще се внася.
Източник: Други (27.02.2006)
 
Nittetsu Shoji разширява задграничната си дейност и продажбите Водещата японска компания за търговия със стомана Nittetsu Shoji обяви в петък тригодишния си средносрочен план, започващ през фискалната 2006 г., която свършва през март 2007 г. Компанията ще ускори органичното обвързване на стратегията си с водещия японски производител на стомана Nippon Steel. Nittetsu ще увеличи продажбите за определени клиенти и нивото на износа, ще инвестира 10 млрд. йени в новите си поделения и ще увеличи броя на работниците. Планираната стойност на консолидираните продажби през фискалната 2008 г. е 1 200 млрд. йени, със 110 млрд. йени повече от фискалната 2005, на консолидираната текуща печалба е 13 млрд. йени, с 1 млрд. йени повече, и на нетната печалба – 7 млрд. йени, с 2 млрд. йени повече. Nittetsu планира да увеличи капиталовата си адекватност до 15%, въпреки че планираната стойност на коефициента за фискалната 2008 г. е 10% или повече. Планираните стойности на задълженията с лихвите е 85 млрд. йени, намаление от 93 млрд. йени през фискалната 2005 г. Коефициентът дълг/собствен капитал се планира да е 2 или по-малко от 3,3 за фискалната 2005 г. Президентът на компанията Шейки Миямото заяви, че компанията ще развива мощта си с новия средносрочен план, въпреки че настоящият средносрочен план трябва да ускори рационализацията.
Източник: Други (27.02.2006)
 
Глобал Стийл Холдингс Лимитид увеличи на осем членовете на Управителния съвет (УС) на металургичната компания Кремиковци АД. За председател на УС на мястото на Алок Гупта е назначен Вилас В. Джамнис. Другите нови членове са Димитър Кузманов, Маурицио Даниеле Роза, Иван Иванов и Ашок Агарвал.
Източник: Фирмена информация (28.02.2006)
 
Глобал Стийл заздравява Управителния съвет на Кремиковци Глобал Стийл Холдингс Лимитид (GSHL) има удоволствието да съобщи, че е заздравила Управителния съвет на Кремиковци АД, най-голямата металургична компания в България. Глобал Стийл назначи пет нови членове на Управителния съвет на Кремиковци, увеличавайки общия брой на съвета на осем. Г-н Вилас В. Джамнис, който стана член на Управителния съвет на Кремиковци през януари 2006, е назначен за председател на УС и изпълнителен директор, на мястото на г-н Алок Гупта, който подаде оставка по лични причини. Г-н Джамнис има повече от две десетилетия богат опит в управлението на големи металургични фирми, включително изграждане на напълно нови проекти и разширяване на съществуващи такива. Доскоро Г-н Джамнис беше глобален оперативен директор на GSHL, а преди това – оперативен директор на филиала на Глобал Стийл – Испат Индъстрис в Долви, Индия. Г-н Димитър Кузманов, който е започнал кариерата си в Кремиковци през 1972 и напуснал фирмата през 2002 като зам. Председател на УС и заместник изпълнителен директор, се върна в Управителния съвет на Кремиковци за да отговаря за общофирменото управление. Заемал е също ръководни и консултантски длъжности в различни български банки и стопански агенции. Г-н Маурицио Даниеле Роза също стана член на Управителния съвет на Кремиковци като директор “Маркетинг и продажби”. Г-н Роза има 35-годишен опит по глобален маркетинг и стратегия за стопанско развитие; преди това г-н Роза е заемал ръководни длъжности в SSAB Swedish Steel, Аrvedi и Bresciacoils. Г-н Иван Иванов, който преди е заемал различни длъжности в Кремиковци, достигайки поста главен инженер и заместник изпълнителен директор от 1974 до 2001, се завърна в Кремиковци като член на УС и зам. оперативен директор. Г-н Ашок Агарвал, член на борда на GSHL, също стана член на Управителния съвет на Кремиковци, заедно със специалиста от веригата за доставки на Глобал Стийл г-н Субхаш Махешвари. Глобал Стийл, новият собственик на Кремиковци потвърждава отново ангажимента си да инвестира 300 милиона евро, като част от програмата за капитални проекти, в това число за модернизация, реконструкция, автоматизация и внедряване на система за опазване на околната среда с цел постигане на европейските норми в Кремиковци. Инвестициите ще се направят съгласно плана и споразумението между Глобал Стийл и българското правителство.
Източник: Фирмена информация (28.02.2006)
 
Европейската металургична компания "Арселор" разглежда всички стратегически възможности за бъдещето на отдела си за неръждаема стомана "Угитех" (Ugitech), предаде Ройтерс. Решенията включват първично публично предлагане (IPO), обособяване на дейността или продажба на стратегически инвеститори. От компанията майка обявиха, че ще преразгледат дейността на отдела с оглед реализиране на максимална полза за акционерите. От "Арселор" подчертават, че представянето на дъщерното дружество за продукти от неръждаема стомана има значително подобрение след подходящи инвестиции за развитие на бизнеса. Стоманеният гигант обърна внимание на модернизирането на металургичната фабрика "Каринокс" (Carinox) в Белгия и направи стратегическа покупка в Бразилия. Бразилската компания "Ацесита" (Acesita) е една от най-доходоносните в областта на неръждаемите продукти в света. Белгийската "Каринокс" пък специализира в леенето на стомана и в производството на неръждаеми метални листове. От "Арселор" обявиха, че продажбите на този вид продукти са важни за всички пазари, в които имат изградено присъствие. Европейската група има бъдещи планове за разширяване на дейността си в Бразилия. Вероятно "Арселор" предвижда продажбата на отдела за част от стратегическата си програма за развитие, която има за цел да откаже акционерите на дружеството от приемане на враждебната оферта на "Митал стийл". Втората по големина металургична компания обяви, че ще върне на акционерите си всички извънредни приходи от продажбата на нестратегически активи. "Арселор" ще върне под формата на дивидент и всички приходи от нови изкупувания, които надвишават 15 на сто от първоначалното вложение. Отделът за неръждаема стомана "Угитех" произвежда полуготови стоманени продукти за автомобилната и строителната индустрия, за нуждите на електрическите мрежи и за пречистване на вода. Компанията предлага и стоманени елементи за производство на битови изделия от неръждаема стомана.
Източник: Дневник (28.02.2006)
 
Евробанкер №1: Вържете инфлацията Инфлацията е основното предизвикателство пред България в следващите години. Трябва да се направи много, за да се контролира тя успешно. Това обяви президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише на лекция пред дипломати, министри и депутати у нас. Нужна е стратегия за поддържане на стабилно движение на цените, а не отделни мерки, допълни той. Другият проблем е дефицитът по текущата сметка, предупреди банкерът. Трише оправда мерките, въведени от БНБ за овладяване ръста на кредитирането. Курсът на лева спрямо еврото остава 1,95583 до 2009 г., обяви Трише след среща вчера сутринта с министъра на външните работи Ивайло Калфин. Той посъветва да не бързаме с въвеждането на единната валута, докато не изпълним стабилно и устойчиво изискванията на договора от Маастрихт. По-добре младите състезатели да влязат в Шампионска лига, след като дълго са тренирали, вместо ненапълно подготвени, каза Трише. Банкерът припомни, че няма клауза за излизане от валутния съюз, след като веднъж се присъединим. Разширяването на Еврозоната води до рискове за страните, които не са напълно подготвени, категоричен бе той. Банкерът обсъди вчера подготовката на страната за присъединяване към валутния съюз и с премиера Сергей Станишев, с президента Георги Първанов и с Управителния съвет на БНБ.
Източник: Стандарт (28.02.2006)
 
ФАР отпуска над 48 млн. EUR Четири финансови споразумения по програма ФАР на обща стойност над 48 млн. EUR бяха подписани от министъра на финансите Пламен Орешарски и от ръководителя на делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас. Националното съфинансиране по проектите е 10.209 млн. EUR. По програма ФАР страната ни на практика ще получи повече от 281 млн. EUR, уточни Куркулас. Средствата по програма ИСПА за миналата година са 175 млн. EUR, а по програма САПАРД - 75 млн. EUR. Куркулас каза още, че финансовите споразумения по ФАР Трансгранично сътрудничество са голямо предизвикателство за България. Единият от проектите – за сътрудничество с Гърция, е на стойност 20 млн. EUR, вторият - за сътрудничество с Турция, е за 5 млн. EUR. Целта е развиване на икономиката в граничните райони чрез подобряване на транспортната инфраструктура, насърчаване на търговията и икономическото сътрудничество, опазване на околната среда и др. Предвижда се с част от средствата да се модернизират около 90 км от международния път Дупница - Кулата и 29 км от пътя Соколовци - Смолян - Средногорци. Другите две споразумения са по програма ФАР 2005 - втора и трета част. Първият е на стойност 10.797 млн. EUR и ще финансира проекти за защита на личните данни и усъвършенстване на системата за класифицирана информация. Част от средствата ще се вложи и за подобряване на предварителното досъдебно производство. По третата част на програмата ще се финансират обекти в общините, които бяха засегнати от наводненията през лятото на миналата година. Част от предвидените 12 млн. EUR ще се насочи и за укрепване капацитета на Министерството на бедствията и авариите.
Източник: Пари (28.02.2006)
 
Бизнес климатът запазва равнището си от януари През февруари 2006 г. стопанската конюнктура в страната остава без промяна. Общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от януари, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Повишеният оптимизъм в оценките на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията и в очакванията им за шест месеца напред покачва през февруари равнището на показателя в промишлеността с 4.7 пункта спрямо предходния месец. Силно оптимистични са и очакванията на мениджърите за производствената активност през следващите 3 месеца
Източник: Дневник (01.03.2006)
 
Бизнесът гневен на Масларова за класовете Вместо да се търси решение на проблемите със заплащането на труда съгласно европейския опит, в страната се предизвиква конфронтация между работодатели и синдикати. Това се посочва в гневна декларация на Асоциацията на организациите на българските работодатели, разпространена вчера по повод изказването на социалния министър Емилия Масларова преди дни, че въпросът с премахването на класовете няма да стои на дневен ред до края на годината. Вчера пред националната конференция на КНСБ президентът Георги Първанов пък заяви, че няма международен акт, който да задължава България да премахне класа за прослужено време. Работодателските организации изказват недоумение, че тези изказвания идват няколко дни след като министър Масларова е предложила законови промени, свързани с класовете и договарянето на работните заплати. Те включват запазване на заварените класове в заплатите и факторите, които трябва да се отчитат при образуването на възнагражденията в бъдеще, сред които е и продължителността на работата при един работодател.
Източник: Пари (01.03.2006)
 
Съдбата на рудник Челопеч влезе в Парламента До дни ще бъде подписана заповедта за събиране на Висшия екологичен експертен съвет, на който ще се вземе решение за инвестиционния проект на канадската компания Dundee Precious Metals за изграждане на завод за преработка на медно-златния концентрат до крайни метали в рудник Челопеч. Това заяви представителят на МОСВ Мина Стоянова на вчерашното обсъждане на проекта, организирано в парламента от депутатката от НДСВ Весела Драганова. 15 март е крайният срок, в който екологичният съвет трябва да се произнесе. В края на миналата година канадската компания получи мълчалив отказ за друг свой проект - добив и преработка на златна руда край Крумовград. Местните хора не са против инвеститора, те просто не вярват на държавните контролни органи, заяви кметът на Челопеч Алекси Кисяков. Затова той предложи да се създаде обществен контролен съвет с участието на местни жители, който да следи за изпълнението на ангажиментите на инвеститора. Голямото ни безпокойство е създаването на ново хвостохранилище в близост до село Чавдар, заявиха от организацията Бъдеще за Чавдар. В него ще се съхранява отпадъкът от преработката на златно-медния концентрат, а той ще съдържа арсен, цианиди и пирит. Всички норми са под допустимите европейски стандарти, увери Робърт Бел, генерален мениджър на Челопеч майнинг. Според екозащитниците обаче инвеститорът не дава ясни гаранции, че отпадъкът ще си остане безвреден. Ще предложим в Закона за концесиите и в Закона за подземните богатства да се предвиди създаването на гаранционен фонд със средства от концесионните такси, който да осигури опазването на околната среда след приключване на подобни инвестиционни проекти, обеща Весела Драганова. В България няма подходяща технология, която да преработва богатия на арсен златно-меден концентрат, добиван в Челопеч. Затова той се изнася за преработка в чужбина, но този пазар с всяка изминала година се свива. Ако в Челопеч не се изгради технология за добив на крайни метали, след три години няма да можем да преработваме концентрата, казаха от Челопеч майнинг. Това означава закриване на рудника, където работят близо 900 души.
Източник: Пари (01.03.2006)
 
Moody's повиши рейтинга на България Международната рейтингова агенция Moody's повиши оценката си за България до Ваа3, съобщи Министерството на финансите. В резултат на това рейтингът на страната от всички кредитни агенции става изцяло от инвестиционен клас. Според съобщението на Moody's повишаването е резултат от значителните постижения в ключови области и краткосрочните перспективи за присъединяване към ЕС. Едни от поводите за вдигане на рейтинга е намаляването на външния дълг и стабилната банкова система. Според Moody's остават няколко риска - дефицит по текущата сметка и ръст на кредитирането.
Източник: Стандарт (02.03.2006)
 
Банковите кредити започнаха да намаляват за първи път от април Намаление на банковите кредити за първи път от девет месеца насам отчете БНБ в баланса на банковата система към 31 януари 2006 г. Въпреки това с устойчив темп продължават да растат потребителските и жилищните заеми. Спрямо декември кредитният портфейл на банките се е стопил с 18 226 хил. лв., а след отчитане на заделените провизии - с 31 408 хил. лв. Макар и незначително, това е първото редуциране на кредитите след април 2005 г., когато те намаляха рязко заради мерките за ограничаване на кредитирането. Най-силно - със 113 415 хил. лв. е съкратен обемът на търговските заеми, а лек спад има и при тези за бюджета. Досегашната скорост на растеж обаче запазват заемите на домакинствата. Жилищните и ипотечните дългове са се увеличили с 2.9% през януари, а потребителските - с 1%. За последните 12 месеца нетните кредити са нараснали с 3 994 733 хил. лв. /29.1%/, като най-динамични са жилищните заеми, чийто ръст е 98.4%, както и увеличените с 50.6% потребителски кредити. Спадът на банковите кредити е част от всеобщото намаление на банковите агрегати в началото на годината в резултат от намалението на депозитната база на банките с 911 466 хил. лв. заради редуцирането на левовия ресурс, съобщи БНБ. Общата сума на активите на банковата система е в размер на 31 762 278 хил. лв. в края на януари, което е с 3.3% по-малко спрямо декември 2004 г.
Източник: Пари (02.03.2006)
 
Оптимистично бъдеще за цветните метали В сряда брокерското поделение за анализи и търговия на цветни метали на американската инвестиционна банка Merrill Lynch публикува доклад с прогнозите си за 2006, 2007 и 2008 г. Очакванията на банката не правят изключение от тези на останалите крупни играчи и познавачи на този пазар. Експертите на Merrill Lynch повишават прогнозните цени на повечето от цветните метали. Аргументът в полза на това за медта, цинка, алуминия и никела е, че запасите са свити, а инвестиционните фондове продължават да присъстват на пазара въпреки високите цени. Банката повишава очакваните средни цени на медта за 2006 г. с 21% до 2 USD/лб. Тя покачва и прогнозите за следващите 2 години съответно до 1.75 и 1.40 USD/лб. С цели 43% Merrill Lynch ревизира в посока нагоре котировките на цинка до 1 USD/лб за настоящата година, както и със 75% за догодина, също до 1 USD/лб. Поскъпването на алуминия ще е по-скромно, с 5% до 1.05 USD/лб. За никела увеличението за тази година е с 12% до 6.20 USD/лб.
Източник: Пари (02.03.2006)
 
Global Steel подписа 20-годишен договор със Зимбабве за управлението на Ziscosteel Global Steel Holdings, компанията със специална инвестиционна цел на Прамод Митал и Винод Митал, е подписала 20-годишен договор с правителството на Зимбабве за модернизация и управление на Zimbabwe Iron and Steel Company (Ziscosteel). Това се случва въпреки, че третият брат Лакшми Нивас Митал, най-големият производител на стомана в света, е зает с опитите си да повлияе на европейските правителства по отношение на офертата си за поглъщането на Arcelor. Global Steel се съгласи да вложи 400 млн. щ.д. за преструктурирането на компанията от Зимбабве, съобщиха добре осведомени източници. Global Steel е холдинговата компания на Ispat Industries. Управителят на Централната банка на Зимбабве съобщи за договора в сряда на кратка среща на правителството на Зимбабве и служители на Global Steel в Хараре. "Global Steel ще вложи чужда валута за рехабилитацията на части от завода на Ziscosteel", каза той на срещата. Източници твърдят, че Ziscosteel е бил основния източник за привличане на чужда валута за Зимбабве преди страната да получи независимост от Великобритания през 1980 г. От 1990 г. обаче компанията страда от липса на средства за да преоборудва завода си, а годишната й продукция рязко спадна до почти 80 000 тона.
Източник: Други (04.03.2006)
 
Mittal Steel разширява производството си в Полша, инвестира 450 млн. щ.д. през 2006 г. Световният стоманен гигант Mittal Steel планира да инвестира 450 млн. щ.д. през 2006 г., за да увеличи производствените мощности на заводите си в Полша. Инвестицията ще позволи на компанията да отговори на постоянно нарастващото търсене от страна на производителите на автомобили. Много западноевропейски производители на автомобили изградиха свои заводи в Полша заради широкия достъп до евтина техническа работна сила. Mittal Steel държи 70% от общото производство на стомана в Полша и вече е инвестирала повече от 3 млрд. щ.д. в различни заводи за стомана, купени от правителството на Полша през последните три години. Освен модернизацията на съществуващите заводи в Сосновиец, Даброва Горнич и Свиеточовице, компанията възнамерява също да построи нов завод в Краков. Освен това компанията е отправила оферта за придобиването на няколко мини за въглища в района на Катовице. Офертата е за почти 70 млн. щ.д. Полша, която беше известна с производството си на въглища и стомана по времето на комунизма, отново се появява на хоризонта благодарение на огромните инвестиции на Mittal Steel. За да направи бизнеса си още по продуктивен, компанията е предложила пакет от обезщетения на работниците, които искат доброволно да напуснат. Повече от 2 200 работници вече са се възползвали от доброволното напускане.
Източник: Други (05.03.2006)
 
Japan Steel Works получи поръчка за 190 млн. щ.д. от Kuwait National Petroleum Company Japan Steel Works съобщи, че е спечелила поръчка за 22 млрд. йени (190 млн. щ.д.) за изграждането на петролни съоръжения в Кувейт и е направила важна крачка напред в един от най-големите проекти в света за нови рафинерии. Говорител на японския производител на тежки машини и съоръжения заяви, че Kuwait National Petroleum Company (KNPC) е поискала от Japan Steel Works да построи 12 от общо 36 инсталации за десулфуризация в новата рафинерия с капацитет 615 000 барела на ден в Ал Зур, на южния бряг на Кувейт. Тези 12 мощности за отстраняване на сяра, с общ капацитет от 330 000 барела на ден, ще произвеждат течно гориво за производство на топлоенергия. Те ще бъдат построени до декември 2008 г. Три европейски компании са получили поръчки за изграждането на останалите инсталации, казаха от Japan Steel Works. Поръчките говорят, че проектът за нови петролни рафинерии в Кувейт напредва. Новият завод трябва да започне работа през 2010 г., а KNPC се състезава с проектите на Reliance Industries (Индия) за разширение на пречиствателните мощности. Миналата година от KNPC съобщиха, че новата рафинерия в Ал Зур, която се очаква да струва 6 млрд. щ.д., ще замени старата рафинерия в Шуайба, която е с капацитет 200 000 барела на ден. Новата рафинерия и обновените мощности в две други рафинерии в Кувейт, ще увеличат производствения капацитет на страната от 930 000 до 1,2 млн. барела на ден.
Източник: Други (05.03.2006)
 
Близо 1 млрд. лв. се въртят в службите по трудова медицина Службите по трудова медицина са акумулирали около 1 млрд. лв. от въвеждането им през 1998 г. със Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съобщи директорът на Главна инспекция по труда Тотьо Младенов. Тези средства са почти колкото натрупаните активи в частните пенсионни фондове, но за разлика от службите по трудова медицина дейността на пенсионните фондове е силно регулирана, каза Младенов. Вече осма година никой не контролира работата на службите по трудова медицина, са установили проверките на Главна инспекция по труда. По закон те се регистрират към Министерството на здравеопазването и са под контрола на ХЕИ. Задължението на тези служби е да изготвят оценка на риска в предприятията, за което взимат от фирмите около 25 EUR годишно за работно място. Всяка служба сама си определя ценоразписа, като обикновено по-малките фирми плащат повече от големите, заяви Дикран Тебеян, зам.-председател на Българската стопанска камара. Министерството на здравеопазването неправилно даде име на тези служби, в Европа те се наричат служби за безопасност и здраве, каза Тебеян. Причината за слабия контрол е, че инспекторите от ХЕИ не разбират от техническа безопасност на машините. Масово предприемачите се оплакват, че тяхната дейност е формална и напразно си дават парите. БСК от години предлага службите по трудова медицина да преминат и под контрола на Главната инспекция по труда, но Министерството на здравеопазването категорично е против. В момента има регистрирани над 700 служби в цялата страна, но много малко от тях дават качествен продукт, каза Тотьо Младенов. В същото време отговорност носи работодателят, който плаща немалко пари на службата по трудова медицина. 825 фирми е проверила Главната инспекция по труда през февруари по нареждане на министъра на труда и социалната политика. Това са предприятия, за които често са постъпвали сигнали за допускане на нарушения на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Констатирахме над 7000 нарушения, спрени са 269 работни места, машини и технологични линии. За системно нарушаване на трудовото законодателство шест фирми са дадени на прокуратурата.
Източник: Пари (06.03.2006)
 
"Алкомет" излиза на загуба в края на 2005 г. Шуменското предприятие за преработка на алуминий "Алкомет" АД отчита 5.3 млн. лв. нетна загуба в края на 2005 г. при реализирана нетна печалба от 2.5 млн. лв. за 2004 г. Това става ясно от публикувания на Българската фондова борса (БФБ) консолидиран финансов отчет на дружеството. Значително увеличение се наблюдава във финансовите разходи на компанията, като то се дължи на отрицателните курсови разлики при промяна на валутните курсове, сочат данните в отчета. През 2004 г. тези разлики са възлизали на 2.4 млн. лв., докато в края на миналата година се покачват до 8.7 млн. лв. Обратно е движението на финансовите приходи. Общите разходи за дейността се покачват с по-слаб темп с около 21 млн. лв., като същата тенденция се наблюдава и при приходите от дейността при повишение от около 17 млн. лв. Покачването в приходите не е достатъчно да покрие покачването в разходите, което води до реализираната загуба за 2005 г. Задълженията на "Алкомет" нарастват с около 50% от 34.5 млн. лв. през 2004 г. до 53.3 млн. лв. в края на 2005 г. Най-голямо влияние за това повишение оказват задълженията към банки и нефинансови институции и задълженията на дружеството към клиенти и доставчици. Първите се покачват с близо 14 млн. лв., а вторите - с 4.2 млн. лв. Същевременно БФБ регистрира на "неофициалния пазар" ценните книжа от увеличението на капитала на "Алкомет", със средствата от които дружеството възнамерява да погасява дългосрочните си задължения. Акциите ще могат да се търгуват, след като Централният депозитар ги деблокира. С погасяването на задълженията компанията може да облекчи управлението на финансовите потоци и да освободи паричен ресурс, който да се насочи към увеличаване на обемите на производство. С решение на общото събрание на акционерите в края на октомври 2005 г. дружеството увеличи капитала си от 4.488 млн. лв. на 17.9 млн. лв. чрез издаването на 13 464 477 нови обикновени, поименни и безналични акции с право на глас. Акциите са с номинална стойност от 1 лв.
Източник: Дневник (06.03.2006)
 
Производителят на стомана Arcelor ще придобие 50% от мароканската Sonasid В понеделник базираната в Люксембург компания за производство на стомана Arcelor съобщи, че ще купи 50% от мароканската стоманена компания Societe Nationale de Siderugie, известна като Sonasid, като допълни, че това ще заздрави позициите й на бързо развиващите се пазари. Arcelor и мароканската държавна Societe Nationale d'Investissement ще участват в изцяло парично увеличение на капитала на холдингова компания, която ще притежава 64,86% от Sonasid, казаха от компанията. След това холдинговата компания ще отправи търгово предложение за придобиването на останалите акциите, предлагайки 1 350 марокански дирхама (123 евро) в сделка, според която стойността на Sonasid възлиза на 480 млн. евро. Arcelor, която в момента се съпротивлява срещу изненадващата оферта за поглъщане за 18,6 млрд. евро от Mittal Steel, се опитва да убеди акционерите, че ще предложи по-добра цена, ако остане независима. Миналия месец компанията обеща, че ще се въздържа от поглъщания, като заяви, че би закупила само компании, които предлагат възвръщаемост на капитала преди данъци над 15% и допълни, че всички приходи от продажбата на неоперативни активи ще бъдат разпределени между акционерите.
Източник: Други (06.03.2006)
 
ABB получава още поръчки за повишаване производството на стомана ABB, водещата компания за енергийна и автоматично оборудване, днес съобщи за още пет поръчки за статични кондензаторни батерии (SVC) за заводи за стомана по целия свят. Поръчките се явяват продължение на успешната 2005 г., която приключи с поръчка на кондензаторна батерия SVC Light. Тези шест поръчки на обща стойност 20 млн. щ.д. ще помогнат на производителите на стомана да отговорят на нарастващото търсене. "Повишеното търсене на новите технологии с кондензаторни батерии продължава да расте след успешната 2005 г.", каза Самир Брико, шеф на отдел Енергийни системи в ABB. "Тези поръчки показват, че клиентите оценяват как тази технология може да им помогне да увеличат производството си." Новите договори - за заводи в Канада, Гърция, Испания и САЩ - са за кондензаторни батерии с характеристика между 64 и 200 Mvar. Кондензаторните батерии неутрализират силните смущения в напрежението, причинени от електрическите дъгови пещи в процеса на производство на стомана, осигурявайки качество на мощността и значително по-високи нива на продукция. Те не изискват допълнителни инвестиции в други елементи на процеса на производство на стомана. ABB е доставила повече от 200 инсталации на кондензаторни батерии в стоманената индустрия по света и има пионерски традиции в областта като рационализатор на SVC и SVC Light, като последната представлява уникална технология, която създава постоянно стабилно напрежение в процеса на топене и намалява трептенето и хармонията до нива, които не е възможно да бъдат постигнати с обикновените кондензаторни батерии.
Източник: Други (06.03.2006)
 
Дипломат оглави инвестициите Дипломат от кариерата оглави Агенцията за инвестиции. Досегашният ни посланик в Анкара Стоян Сталев бе представен вчера от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. За 2006 г. очаквам инвестициите да достигнат $ 3 млрд., прогнозира бившият дипломат. Енергетиката, туризмът и финансовият сектор са областите, в които ще се работи активно за привличане на чужди капитали. Според Сталев страните, от които главно ще е притокът на бъдещи вложения, са Турция и Германия. Той е бил посланик на страната ни и в двете държави. Новият шеф на инвестициите е роден през 1952 г., завършва право в Софийския университет. През 1990 г. е съветник на президента Желю Желев, а дипломатическата си кариера започва като посланик в Германия. През 1997 г. е външен министър в служебното правителство на Стефан Софиянски. Година след това става посланик в Анкара. Син е на бившия председател на Конституционния съд проф. Живко Сталев. Досегашният шеф на инвестициите Павел Езекиев пък ще оглави представителството на Дойче банк у нас от края на април. Той отчете, че от 2001 до 2005 г. вложенията у нас са нараснали над 9 млрд. лв.
Източник: Стандарт (07.03.2006)
 
Лакшми Митал може да се откаже от контролния си пакет Президентът и основен акционер в "Митал стийл" Лакшми Митал може да се раздели с контролния пакет акции от стоманения гигант, пише в. "Файненшъл таймс". Така индийският милиардер се надява акционерите на френския му конкурент "Арселор" най-после да склонят на отправената в началото на годината оферта за 18.6 млрд. евро. Един от вариантите, които съветниците по сделката обмислят, е фамилията Митал да се откаже от двойно по-голямото си акционерно участие в комбинираното дружество, за което досега индийците бяха непреклонни. Това обаче ще намали дела на Лакшми Митал под 50 на сто, с което ще загуби контролния пакет акции в най-голямата стоманена компания в света. Ако идеята бъде одобрена, увеличава шансовете бордът на директорите на "Арселор" да се съгласи на преговори с "Митал" в следващите няколко седмици, нещо, което индийците се стремят да постигнат вече пет седмици. Силно оспорваната оферта на "Митал" към втория по големина производител на стомана в света предизвика сериозни политически спорове на Стария континент, а ръководството на "Арселор" упорито отказва да приеме. Миналата седмица обаче изпълнителният директор на "Арселор" Ги Доле заяви, че ръководството на компанията трябва да се подготви за среща с "Митал" и предложението им, събрано в общо 125 страници. Много експерти вярват, че индийците все пак ще увеличат предложението. Миналия месец Ги Доле заяви, че бордът на директорите на "Арселор" може да приеме офертата на "Митал", ако индийците предложат да заплатят цената изцяло в брой. От "Митал" обаче все още са непреклонни. От 26 януари, когато "Митал" обяви официално апетитите си към "Арселор", книжата на френското дружество стигнаха до 32.85 евро от 22.21 евро за акция.
Източник: Дневник (07.03.2006)
 
"Кумерио" увеличава производството Белгийската медодобивна компания "Кумерио" очаква запазване на благоприятната конюнктура на пазара на цветни метали и повишаване на производството на мед в металургичния комбинат в Пирдоп, обявиха от компанията вчера. За миналата година в завода са преработени общо 300 хил. тона меден концентрат, или над 10 на сто повече в сравнение с 2004 г. От общия обем преработен концентрат на цветния метал 240 хил. тона е делът на произведената анодна мед и 60 хил. тона на катодната мед. Това представлява ръст от съответно 6 и 10 на сто спрямо предходната година според информацията на дружеството. Ръстът на продукция на комбината е продиктуван от високите цени на медта на международните пазари и силното търсене в Китай и страните от региона на Черно море. През миналата година продажбите на мед на "Кумерио" на пазара в района на Черно море за пръв път надминаха 100 хил. т. Това компенсира по-слабото търсене на продукцията на компанията в Западна Европа за периода, където доставките на анодна мед са намалени до 130 хил. тона. Повишаването на производството и обема на доставките на завода в Пирдоп беше в основата на значителното нарастване на печалбата на "Кумерио" в бизнеса с преработка на медни концентрати през 2005 г. За миналата година белгийската компания отчете в сегмента 67.4 млн. евро печалба преди плащане на данъци и лихви, което беше 4.6 пъти повече от регистрирания резултат през 2004 г. Другите фактори за по-високите финансови резултати на "Кумерио" бяха подобрената оперативна дейност на предприятието в Пирдоп, повишаването на премиите, които металургичният комбинат начислява за клиентите си за катодна мед, както и по-високите комисиони за преработка на концентрати по закупените на борсите за налична доставка контракти. През миналата година премията за тон катодна мед се увеличи два пъти до 115 долара за тон поради недостига на производствен капацитет за добив на цветния метал на глобално равнище и по-високите транспортни разходи. От "Кумерио" очакват увеличаване на годишната си нетна печалба през тази година до 60 млн. евро при 48.1 млн. евро през 2005 г. "Кумерио" се ангажира да вложи 82 млн. евро за нови преработвателни мощности на меден концентрат в предприятието в Пирдоп. Инвестицията включва проект на стойност 70 млн. евро за повишаване на преработвателния капацитет до 180 хил. тона годишно, или три пъти повече от досегашния капацитет, както и 12 млн. евро за модернизация на металургичното производство. Преработката на концентратите на цветния метал с новите технологии ще започне от началото на 2008 г.
Източник: Дневник (07.03.2006)
 
Токът от две централи ще поскъпне заради нови цени на въглищата Топлоелектрическите централи "Марица-изток 2" и "Бобов дол" поискаха увеличение на цената на ел. енергията, която продават на Националната електрическа компания (НЕК), заради новите цени на въглищата, съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Двете дружества са внесли предложенията си в регулаторната комисия и работна група е започнала разглеждането им. Процедурата продължава около три месеца. Засега няма да има нови цени, защото повишението им би се отразило върху крайната цена на тока, казаха от регулаторната комисия, ръководена от Константин Шушулов. Увеличение за централата в Бобов дол, която е в процедура на приватизация, може да се очаква през април, а на ТЕЦ "Марица-изток 2" - през лятото. Промяна на цените извън регулаторния период, който продължава една година, може да има, когато е настъпило увеличение в цените на горивата или не са отчетени обстоятелства при прегледа на приходите и разходите на дружествата. Искаме по-висока цена заради поскъпването на въглищата от всички мини, доставчици на ТЕЦ "Бобов дол", каза изпълнителният директор на централата Владимир Владимиров. Той обаче не уточни размера на увеличението. Според експертни оценки цената на тока, произведена от централата, ще се повиши с 10-12%, тъй като само мини "Бобов дол" искат повишение на цените с около 15%. Изпълнителният директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" Атанас Димитров отказа коментар по искането си за нови цени. Централата го мотивира с поскъпване с 5% на въглищата от мини "Марица-изток" от началото на тази година. Преди седмица председателят на регулаторната комисия Константин Шушулов заяви, че няма индикации за разглеждане на искането на централата в Ковачево. Той припомни, че ЕБВР финансира със заем от 25 млн. евро изграждането на сероочистващите инсталации на пети и шести блок в централата и има изисквания за финансовото й състояние. ТЕЦ "Марица-изток 2" ще ограничи и участието си в свободния пазар на енергия, съобщи наскоро Димитров пред местни журналисти. Според него промяната в цената ще я направи неизгодна за КЦМ - Пловдив, която директно купува от централата. В момента ТЕЦ "Марица-изток 2" продава на лицензирания търговец на ток "ЕФТ България" и КЦМ. Квотата до юли тази година, определена от регулатора, която производителят може да продаде на свободния пазар, е 850 млн. киловатчаса. През миналата година централата продаваше на мини "Марица-изток", "Полимери" - Девня,, КЦМ - Пловдив, "Е Еф Ти - България", "Стомана индъстри" и "Агрополихим". Ограничаването на участието на пазара е свързано с спирането на първи и втори блок на централата за рехабилитация, която се осъществява от японската компания "Мицуи". През 2005 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" е произвела близо 6.4 млрд. киловатчаса електроенергия, което е 94% изпълнение на бизнес плана. Печалбата на дружеството за 2005 г. преди данъчното облагане е над 20 млн. лв.
Източник: Дневник (07.03.2006)
 
"Заводски строежи ПС" строи първата фаза от линията "Даниели" "Заводски строежи ПС - Перник" АД е сключила договор със "Стомана индъстри" АД - Перник, за строителство на прокатен цех "Даниели - фаза 1", съобщи Българската фондова борса. Общата стойност на договора е на стойност 554 892 лв. без ДДС. От "Стомана индъстри" АД съобщиха, че в изграждането на първата фаза от прокатната линия ще участват няколко фирми, като договорът със "Заводски строежи ПС - Перник" АД е за изграждането на част от площадката и прилежащите съоръжения. "Заводски строежи ПС - Перник" АД е публично дружество. Въпреки това от листването си за търговия на борсата досега с пернишката компания няма сключена нито една сделка. Капиталът на компанията сега е 137 322 лв., разпределен върху същия брой акции с номинална стойност от 1 лев. Според предварителните финансови отчети за миналата година активите на дружеството са в размер на 8.313 млн. лв. Собственият капитал за периода е 1.874 млн. лева, а основната част от задълженията са под формата на текущи пасиви, които за периода са 6.385 млн. лева. Общите приходи на компанията за миналата година са 5.698 млн. лева, а крайният финансов резултат е загуба от 691 хил. лева. За 2004 г. "Заводски строежи" обяви общи приходи от 6.223 млн. лева и загуба от 59 хил. лева.
Източник: Дневник (07.03.2006)
 
Товарят бизнеса с нови разходи и ангажименти Предстоящи промени в Кодекса на труда ще натоварят работодателите с нови ангажименти и разходи. Европейски директиви изискват във всички фирми с над 50 души персонал да се сформират съвети с представители на работниците. Чрез тях работодателят ще информира персонала за предстоящи масови съкращения, промяна в икономическото състояние и организацията на работа на предприятието, която ще има сериозни последици за служителите. С представителите на работниците шефовете на фирмите ще консултират какви мерки може да се предприемат, за да се решат проблемите. Синдикатите настояват тези органи да са постоянно функциониращи, но това означава и постоянни разходи за тяхната издръжка, коментира Дикран Тебеян, зам.-председател на БСК. Според работодателските организации представителите на работниците трябва да се събират само когато действително има или предстоят промени във фирмата. В предприятията с персонал до 250 души ще се избират от трима до петима представители на работниците, а във фирмите с над 250 души персонал - от пет до девет. До края на март Министерството на труда и социалната политика ще представи в правителството нужните промени в Кодекса на труда, а те трябва да бъдат гласувани в Народното събрание до средата на годината. На практика новите разпоредби ще влязат в сила от март 2008 г. Общото събрание на работниците ще решава с мнозинство 50 плюс един кой да ги представлява пред работодателите, предвиждат промените. Синдикатите настояват изборът да бъде на квотен принцип според тежестта на отделните синдикални организации в предприятието. Само така няма да бъдем подменени от подставени лица, които да защитават интересите на собственика, а не тези на работниците, коментира Чавдар Христов от КНСБ. От социалното министерство и работодателските организации обаче са твърдо против въвеждането на синдикални квоти. Представителите на работниците ще могат да се обръщат към Инспекцията по труда или към съда, ако работодателят им откаже информация за икономическото състояние на предприятието. Работодателите от своя страна ще имат право да откажат поверителна информация или да изискват информацията да не се разпространява пред останалите работници. За представителите пред работниците, които разпространят поверителна информация, са предвидени имуществени санкции. Дикран ТЕБЕЯН, зам.-председател на БСК: Целта е работниците да станат съпричастни ПЪРВАТА цел на тези европейски директиви е работниците да получават информация и да бъдат питани, когато предстои да се правят промени, които сериозно ще ги засегнат. Втората е работниците да бъдат съпричастни към проблемите на предприятието, с което ще бъдат по-полезни за него. Това обаче изисква нов подход на синдикатите. Разговорите им с работодателя не трябва да са само от рода “Дайте допълнително заплащане и отпуски”, а когато имат трудности, заедно да се търсят начини за решаване на икономическите проблеми на предприятието. Засега от синдикатите виждаме само едната страна на нещата.
Източник: Пари (08.03.2006)
 
МВФ: Фирменият регистър да се приеме до края на март До 23 март Народното събрание трябва да приеме законопроекта за търговския регистър окончателно, за да бъде отчетено това в 2-годишния преглед на МВФ за икономическото състояние на страната. Това заяви постоянният представител на фонда у нас Джеймс Роуф по време на дискусия. Международният валутен фонд е пряко ангажиран с реформата в търговското правораздаване. Работим от години върху изваждането на фирмения регистър от съда и искаме да му дадем тласък, каза Роуф. Той отново отправи критики за дефицита по текущата сметка и обясни, че едно от нещата, които правителството може да направи, е да озапти търсенето с по-строги мерки в банковата система, но много по-добрият начин е да се разширява предлагането и така страната да може да дръпне. По негови думи досега България се справя със ситуацията заради ниските доходи и трудови разходи, но никой не желае да остава в тази рамка. Стремежът е икономиката да стане конкурентна на международните пазари срещу Индия, Китай и други страни. Според Роуф реформата, с която фирменият регистър се изважда от съда и се прехвърля в администрацията, е част от стъпките, които може да направят икономиката атрактивна. Представители на бизнесорганизациите в България подкрепиха като цяло законопроекта за търговския регистър, но поясниха и някои капани, които са заложени в него. Според Цветан Симеонов, зам.-председател на БТПП, принципът за самофинансиране на регистъра е добър, но съществуват и възможности за източването му. Ще следим дали средствата се използват за други цели, а не само за обновяване на софтуера и обучение на служителите, закани се Симеонов. БТПП ще изисква таксите, които ще се събират от фирмите, да се използват само и единствено за целите на регистрацията. От Българската стопанска камара (БСК) обявиха, че за българските предприемачи са необходими по-малко бюрокрация, повече прозрачност и бързина и очакват това да бъде предвидено в законопроекта за търговския регистър. Нормативният акт беше приет на първо четене в Народното събрание на 1 март, очаква се и второто му разглеждане. Между двете четения са възможни промени в текстовете. Едно от изискванията на ЕС е на 1 януари 2007 г. всички държави членки да имат функциониращ национален електронен търговски регистър.
Източник: Пари (08.03.2006)
 
Posco може да поиска от Nippon Steel да увеличи дела си в капитала Южнокорейската компания Posco съобщи в сряда, че може да поиска от японската Nippon Steel да увеличи дела си в нейния капитал, за да се предпази от възможни опити за враждебно поглъщане. Новината дойде на фона на растящите опасения в петия по големина в света производител на стомана, че компанията също може да бъде застрашена от поглъщане от чужди инвеститори, след като американският финансист Карл Икан отправи враждебна оферта на стойност 10 млрд. щ.д. за корейския производител на цигари KT&G. “Можем да го разглеждаме като възможност, ако е необходимо, тъй като в страната много се говори за сливания и поглъщания”, каза Хюго Бае от Posco. Nippon Steel, водещият производител на стомана в Азия, е стратегически партньор на Posco чрез взаимно притежание на акции. Posco притежава 2,2% от капитала на Nippon Steel, а японската компания – 3,32% от капитала на Posco. Японската компания, която в сряда отказа да коментира изявленията на Posco, създаде стратегически съюз с южнокорейската компания през август 2000 г. с цел сътрудничество в областта на технологиите, закупуването на суровини и информационните технологии. Въпреки високата печалба Posco е считана за потенциална мишена на акционерски активизъм поради подценените й акции, раздробената собственост и неоперативните й активите на стойност около 5 млрд. щ.д. Също като KT&G, Posco беше държавен монопол, но бе приватизирана през 2000 г. Почти 70% от акциите й са собственост на чужди инвеститори, включително Alliance Bernstein, американска инвестиционна компания, която е най-големият акционер в Posco с дял от 5%. Спекулациите, че корейският производител на стомана може да се превърне в мишена за поглъщане се подхранват от опитите за консолидация сред световните производители на стомана, и по-специално враждебната оферта от 23 млрд. щ.д. на Mittal Steel, най-големия производител на стомана в света, към втория в класацията Arcelor от януари. Posco е един от най-печелившите в света производители на стомана, като миналата година отчете рекордна нетна печалба от 4 000 млрд. вона (4 млрд. щ.д.). Освен на Nippon Steel, Posco разчита и на местните пенсионни фондове да купят още нейни акции.
Източник: Други (08.03.2006)
 
Стомана ще се търгува на борсите в Лондон и Ню Йорк Както очакваха експерти, фючърси на стомана ще започнат да се търгуват на двете най-големи метални борси в Лондон и Ню Йорк – LME и NYMEX. И двете борси активно се подготвят да стартират този бизнес. Изпълнителният директор на най-голямото тържище за цветни метали на планетата Саймън Хийл обяви, че това е неизбежно. Най-вероятно това ще стане от догодина. През май 2005 г. борсата започна търговия на срочни доставки на пластмаса. Според Джеймс Оливър, мениджъра на Нюйоркската борса, където се търгуват срочни доставки на петрол, стоманата е интересна стока и затова тя също ще бъде включена в бизнеса й. По думите му стоманената индустрия е огромна по обеми, което я прави много атрактивна за NYMEX.
Източник: Пари (08.03.2006)
 
Мургина обеща VIP обслужване и за средните данъкоплатци В Националната агенция за приходите вече ще има специални отдели и за средните данъкоплатци. Това съобщи изпълнителният директор на агенцията Мария Мургина на среща с Българската международна стопанска асоциация. В момента има отделно обслужване на големите данъкоплатци, сега такова ще получат и средните. Очаква се това да засегне около 1500 фирми, които формират между 60 и 70% от събраните данъци и осигуровки. Предстои промяна и в критериите за подбор на фирмите, на които да се правят ревизии. Според Мургина не е необходимо финансовите ревизии да се извършват във всеки случай. Ако ревизиите са по-кратки, ще се намали и времето за възстановяване на данъците на фирмите. С въвеждането на новата информационна система на НАП през лятото всеки ще може да провери по електронен път задълженията си. Ще може и във всеки един офис на агенцията да се подават декларации или справки. Според Мургина реално ползите от НАП ще се усетят след година-две. Според нея е възможно да се обмисли и присъединяването на митниците към агенцията. Включването и на приходите от мита и акцизи в НАП бе една от първоначалните идеи за структурирането на агенцията за приходите.
Източник: Пари (09.03.2006)
 
Печалбата на "Метизи" расте близо 3 пъти Нетната печалба на "Метизи" се е повишила почти 3 пъти за миналата година, като е достигнала 310 хил. лв. спрямо 107 хил. лв. година по-рано. Основната причина за подобряване на резултата на дружеството е в повишените приходи от продажба на продукция на романското предприятие, които достигат 10.78 млн. лв. спрямо 9.6 млн. лв. за 2004 г. Общите приходи на предприятието са 11.56 млн. лв. спрямо 11.16 млн. лв. за 2004 г. Разходите също се повишават, но с по-малък размер. Те достигат 11.25 млн. лв. спрямо 11.05 млн. лв. година по-рано. Основно перо в тях са разходите за материали, които достигат 8.1 млн. лв. Към края на миналата година балансовата стойност на активите възлиза на 52.5 млн..лв. спрямо 59.77 млн. лв. в края на предходната година. Дълготрайните материални активи са 43.45 млн. лв. спрямо 52.38 млн. лв. към 31.12.2004 г. Голямата разлика е следствие преди всичко от понижаваща преоценка на нетекущи активи. Размерът на текущите активи е 9.081 млн. лв. спрямо 7.388 млн. лв. за 2004 г. Значително е завишението на материалите, които достигат 1.206 млн. лв. спрямо 765 хил. лв. Обратна е обаче тенденцията при готовата продукция – наличните количества към края на миналата година са за 872 хил. лв. спрямо 1.116 млн. лв. към края на предходната отчетна година. Собственият капитал на "Метизи" е 45.411 млн. лв. спрямо 53.620 млн. лв. към 31 декември 2004 г., като промяната също е резултат на понижаващата оценка на нетекущи активи. Капиталът на дружеството е 505 хил. лв., разпределени в същия брой акции. Предметът на дейност на "Метизи" - гр. Роман, е производство на стоманени телове, въжета и изделия от тях, на проводници, вътрешно- и външнотърговска, складова, спедиционна дейност и други дейности.
Източник: Дневник (09.03.2006)
 
Средни цени на въглеродната стомана в Азия – последни прогнози на MEPS За категорията на плоските продукти се придържаме към прогнозата си за увеличаващи се средни цени в региона през следващите 12 месеца. Това обаче е при по-висок курс на щатския долар поради промени във валутния курс през последните седмици. Цените в Китай започнаха да се възстановяват през януари, след като през втората половина на 2005 г. бяха предприети съкращения на производството. През 2006 г. вероятно няма да е възможно съкращенията да продължат, тъй като заводите ще искат да възстановят някои от неотдавнашните си инвестиции в нови мощности. Все пак знанието, че възстановяването на цените зависи от контрола върху предлагането, би трябвало да насърчи известното ограничаване на производството в бъдеще. Както в ЕС и Северна Америка, очакваме цените на изделията с по-висока добавена стойност да бъдат по-стабилни от тези на базовите продукти. Търсенето на автомобили и в корабостроенето в Азия ще остане стабилно тази година. Комерсиалната листова и лентова стомана (наблюдавана от MEPS) вероятно ще остане в излишък в региона. В сектора на дългите продукти спадът на цените в Китай и Южна Корея (в национална валута) беше повече от компенсиран от промените във валутния курс, като средните стойности за януари в щатски долари останаха по-високи от предходния месец. Краткосрочната перспектива за търсенето във всички страни от региона (освен Китай) е доста неблагоприятна. В Китай предлагането превишава потреблението. Следователно предвиждаме лек спад на цените през следващите няколко месеца. Това би трябвало да бъде последвано от леко покачване със съвземането на пазарите. Освен това известна част от свръхпредлагането би могла да бъде продадена на световния пазар.
Източник: Други (09.03.2006)
 
Сливане на Mittal и Arcelor не би повлияло сериозно на цените на стоманата Драматичната оферта на Mittal Steel за поглъщането на Arcelor е опит за най-голямото сливане в историята на стоманената индустрия. Предложението за създаване на първия производител на стомана в света с капацитет от 100 млн. тона годишно предизвика голям медиен интерес. Но това беше предимно заради политиката по предложената сделка, финансовите й аспекти и предполагаемия "сблъсък на култури" между двете компании. Последиците за пазара и купувачите на стомана бяха изследвани толкова отблизо, колкото никога досега. И Arcelor, и Mittal досега следваха политика на преследване на печалбата вместо на обема продукция. И двете компании заявяват, че смятат да съкратят производството и да задържат стоманата извън пазара, за да поддържат цените. Така че едно сливане би било лоша новина за купувачите, тъй като то (поне на теория) би намалило възможностите им при понижено търсене да преговарят за по-ниски цени. Всъщност анализите на MEPS показват, че общата компания би спечелила много малко допълнителна пазарна мощ. Това се дължи от части на факта, че двете компании в голяма степен се допълват по отношение на географското си разположение и на продукцията си. Дейността на Arcelor малко се припокрива с тази на Mittal. На повечето пазари, на които те продават, има множество други доставчици. Съществуват и някои допирни точки за двете компании, но те ще бъдат елиминирани в голяма степен. Заради придобиването на Dofasco на пазара на лентова стомана в Северна Америка Arcelor влиза в пряка конкуренция с Mittal Steel USA. Mittal обаче заявява, че ще продаде Dofasco, ако придобие контрол над Arcelor. Регулаторните органи в САЩ и Канада вероятно ще принудят Mittal да направи това във всеки случай.
Източник: Други (09.03.2006)
 
Откриват нов цех в "Стомана" На тържеството днес ще присъства министърът на икономиката и енергетиката министър Овчаров. Той ще направи и първата копка на валцовото производство в пернишкия завод, което ще е с мащабите и оборудването на цял сортопрокатен завод. Инвестицията надхвърля 40 млн. евро. В цеха ще бъде монтирана скандалната металургична линия "Даниели", която фирмата купи наскоро от обявеното в несъстоятелност пернишко дружество "Камет". Съоръжението е уникално за България.
Източник: Стандарт (10.03.2006)
 
Отрязаха бизнеса за "мълчаливото съгласие" Принципът на мълчаливото съгласие ще се прилага само при случаи и при условия, предвидени в специални закони. За сметка на това с приемането на административно-процесуалния кодекс от парламента се въвежда противоположната възможност - мълчанието на администрацията ще се счита за отказ. Така депутатите отрязаха исканията на бизнеса. По време на обсъждането на текста се чуха различни аргументи. От изказванията на социалистите стана ясно, че ако се стимулират чиновниците да разглеждат бързо документите, това ще е прекалено радикално. Голямо е изкушението да се опитаме да бъдем модерни и да въведем принципа на "мълчаливото съгласие", който безспорно е по-европейският, но трябва ясно да си дадем сметка за последиците от тази революционна промяна, каза Мая Манолова от коалиция За България. Тя заяви, че въвеждането по радикален начин на принципа на "мълчаливото съгласие" в сегашното състояние на администрацията би довело до засилване на корупционните практики. Ако запазим "мълчаливия отказ", продължаваме да прехвърляме решаването на проблема, добави депутатът от НДСВ Яни Янев. Според него стимулиращ за развитието на българската администрация е другият подход. Принципът на "мълчаливото съгласие" печели все по-широк терен в света, в който ние отиваме, каза Филип Димитров от ОДС и определи като най-лоша реформа - бавната.
Източник: Пари (10.03.2006)
 
"Стомана индъстри" влага 40 млн. евро в нов цех Пернишкото предприятие "Стомана индъстри", което е част от гръцката индустриална група "Виохалко", ще вложи 40 млн. евро в изграждането на нов валцов цех. В петък министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще открие официално работите по обекта. Инвестицията е на зелено, а новият стан за дълги продукти по своите мащаби и оборудване на практика представлява сортопрокатен завод. Инсталацията, която ще се изгради, е произведена и доокомплектована от италианската фирма "Даниели". Част от линията беше закупена от "Стомана индъстри" от обявеното в несъстоятелност дружество "Камет" през 2004 г. за 5 млн. лв. Монтажът на съоръжението ще бъде завършен до края на годината. Инсталацията включва нагревателна пещ и стан за валцуване на кръгли профили с възможност за отделяне на три размера и достигане до тел с дебелина 5.5 мм на кангали до 2 тона. След реконструкцията на пещта капацитетът й ще се увеличи три пъти, а разходът на природен газ ще намалее значително, обясниха от компанията. Капацитетът на новия цех ще бъде около 800 хил. тона годишно продукти от бетонно желязо и специална стомана. Ръководството на компанията смята, че с тази инвестиция на практика "Стомана индъстри" ще бъде най-големият производител на бетонно желязо не само в България, а и в региона. Продукцията ще надвишава 700 млн. лв. годишно, като половината от нея ще бъде за вътрешния пазар, с което ще се ограничи вноса за около 400 млн. лв. Останалата част от продуктите ще се насочва за Балканите и европейския пазар.
Източник: Дневник (10.03.2006)
 
Отпада ДДС сметката По-малко от три години след въвеждането на отделни банкови сметки, в които фирмите превеждаха и отчитаха балансите по данък добавена стойност (ДДС), финансовото министерство възнамерява да ги премахне. Промяната вероятно ще влезе в сила от следващата година, освен ако членството на България в Евросъюза не бъде отложено, тъй като новият закон въвежда и европорядките в облагането. Промяната ще облекчи технически разплащанията, но и ще освободи оборотни средства на фирмите. По неофициална информация към момента около 600 млн. лв. са блокирани в ДДС сметки, а отделно за обслужването им се плащат близо 1.3 млн. лв. месечно. След отпадането на механизма тези средства ще могат да се използват като оборотни, но пък срокът за възстановяване на данъчния кредит ще остане по общия ред - 90 дни. В момента фирмите със сметки би трябвало да си го връщат до 45 дни. Идеята за промяната отдавна се подхвърля от екипа на финансовия министър Пламен Орешарски, но сега тя реално е намерила място в новия закон за данъка върху добавената стойност. Преди месец проектът беше качен на сайта на министерството, като в него механизмът беше запазен, но според източници от ведомството във варианта, даден за съгласуване с другите министерства, ДДС сметката е отпаднала. Същото потвърди вчера и зам. финансовият министър Георги Кадиев в интервю за в. "24 часа". След сериозни дискусии ще предложим да отпадне ДДС сметката и да се въведе принципа на солидарната отговорност, казва той. Специалният режим на разплащане беше въведен през 2003 г., като основните цели бяха данъкът да се възстановява в по-кратки срокове, а приходната администрация да има информация за оборотите. Една от ползите от сметката е изчерпана с допускането в новия закон, че данъчният кредит се изплаща безусловно, стига купувачът да разполага с фактура. В момента връщането му зависи от това дали продавачът ще декларира полученото ДДС и само специалната сметка дава донякъде гаранции, че кредитът ще бъде изплатен. За да се противодейства на данъчните измами, се въвежда принципът на солидарна отговорност за дължим и невнесен ДДС от другата страна по сделката. Подобни хипотези ще се разглеждат, ако продажбата е привидна или е на цена значително под пазарната. Като мотив за отпадането на ДДС сметката от финансовото министерство посочиха, че след приемането на страната в Европейския съюз механизмът ще затрудни чуждите фирми, за които подобна система на разплащане е непозната. Европейски експерти и международни финансови институции също препоръчвали тя да не се прилага, защото допълнително затруднява бизнеса. В контекста на новия законопроект ДДС сметката не носи полза, а само би увеличила разходите на компаниите, казаха от министерството. Преди да се предприеме премахване на специалната сметка, от изключителна важност е да се чуе мнението на бизнеса, защото тя беше гаранция за бързо възстановяване на данъка при изпълнението на определени условия, заяви Николай Попов, бившият главен данъчен директор, по чието време беше въведен механизмът. Първата реакции на фирмите бяха позитивни заради отблокирането на оборотни средства и техническите улеснения. Единствените притеснения бяха свързани със срока на възстановяване на данъчния кредит (виж карето). В момента ДДС-то по всички сделки за над 1000 лв. трябва да бъде преведено по сметка и ако фирмите са я използвали за над 80% от плащанията по този данък, кредитът им трябва да бъде възстановен за 45 дни, а не в обичайния срок - три месеца. След отпадането на ДДС сметката остава общият ред - три месеца за връщане на данъка, в който период ревизорите могат да влязат във фирмата и това спира сроковете за възстановяване.
Източник: Дневник (10.03.2006)
 
Акциите от увеличението на капитала на Алкомет се търгуват от днес Акциите от увеличението на капитала на Алкомет ще се търгуват на неофициалния пазар от днес, съобщиха от Българската фондова борса. Досега капиталът на шуменската компания беше 4 488 482 лв., с увеличението той достига 17 952 959 лв. Средствата, които Алкомет набра чрез българския капиталов пазар, ще се използват за обновяване на производството. Алкомет е единствената компания у нас и една от най-големите на Балканския полуостров, специализирана в производството на изделия от алуминий.
Източник: Пари (10.03.2006)
 
Българската компания Стомана инвестира 40 млн. евро в прокатен цех Българската компания Стомана индъстри, Перник ще вложи 40 млн. евро в пускането на нова линия за дълги продукти в прокатния си цех. Министърът на икономиката Румен Овчаров в петък официално ще открие проекта за инвестицията на зелено. Новото съоръжение ще включва още една технологична линия Danieli, която Стомана индъстри закупи през 2004 г. за 5 млн. лв. от фалиралото металургично предприятие Камет. Новата линия трябва да е напълно готова до края на годината. Очаква се производството да се увеличи три пъти при намаление на разхода на природен газ. Новата линия ще увеличи годишния капацитет на Стомана за производството на железобетон и стоманени изделия с 800 000 тона, превръщайки я в най-големият производител на железобетон в региона. Стомана индъстри, която е собственост на гръцката група Виохалко, е един от трите най-големи производители на стомана в България заедно с Промет Стийл и Кремиковци.
Източник: Други (10.03.2006)
 
MMK търси експанзия в Индия Магнитогорският металургичен комбинат (MMK) съобщи в четвъртък, че обмисля покупката на производител на стомана в Индия, за да навлезе на доходния азиатски пазар на метали. Компанията проучва всички възможности в страната и може да преразгледа предишния си план да построи нов завод и вместо това да предпочете придобиване, заяви говорител на компанията. “В момента преценяваме всички възможности,” каза Йелена Азовцева, говорител на ММК, като допълни, че все още не е взето окончателно решение. “Не е тайна, че Индия се представя много добре през последните години. Виждаме, че ако не се възползваме от тази възможност, нашите конкуренти ще го направят,” добави тя, наричайки този ход част от новата стратегия на компанията да търси значителна експанзия извън Русия. През 2005 г. ММК съобщи намерението си да построи завод с годишен капацитет от 10 млн. тона. През същата година друг водещ производител на метали в Русия – Руски алуминий (РУСАЛ), оповести плана си да създаде с индийската Vedanta съвместна компания за производство на алуминий. Миналия ноември ММК проведе преговори с властите на индийския щат Ориса за изграждането на завод за стомана за 10 млрд. щ.д., а предложението беше допълнително обсъждано миналия декември по време на визитата на индийския министър председател Манмохан Синк в Москва.
Източник: Други (10.03.2006)
 
"Стомана Индъстри" отваря нов завод догодина 300 нови работни места ще бъдат открити в пернишкото металургично дружество "Стомана Индъстри". В началото на следващата година ще заработи новия завод за специални стомани и бетонно желязо, в който ще бъдат инвестирани над 45 млн. евро. Това съобщи главният изпълнителен директор на дружеството Владимир Николов. Лично министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров направи символичната първа копка на обекта. В завода ще бъде инсталирана закупената от "Стомана Индъстри" металургична линия "Даниели" на "Камет", която ще произвежда 800 хил. тона стоманени изделия годишно. "Стомана Индъстри" е подала заявление за промяна на комплексното разрешително на дружеството. Очаква се общото количество произвеждана стомана там да се увеличи от 1,2 млн. тона до 1,6 млн. тона годишно. Досега в пернишкото дружество са инвестирани 65 млн. евро, отчетоха от компанията-собственик "Сиденор".
Източник: Дарик радио (13.03.2006)
 
Промишленото производство спадна през януари Промишленото производство падна с 20,7% през януари спрямо декември, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Но спрямо януари миналата година има ръст със 7,7%. За последните шест години нарастването е с 42%.
Източник: Стандарт (13.03.2006)
 
"Стомана индъстри" вече притежава почти цялата линия "Даниели" "Стомана индъстри", собственост на гръцката индустриална група "Виохалко", вече притежава почти цялата линия "Даниели" на пернишкото предприятие "Камет". След като "Камет" беше обявен в несъстоятелност и започна разпродажбата на имуществото му, "Стомана индъстри" купи на търг за 5 млн. лв. стана за дълги продукти, която е една от трите части на металургичното оборудване "Даниели". Преди две седмици компанията е купила и линията за непрекъснато леене. От третата част на "Даниели" почти нищо не е останало и така на практика "Стомана индъстри" притежава всичко налично останало от съоръжението. "Даниели" е технологично оборудване за стоманодобивен цех, проектиран за производство на 200 хил. тона специализирани стомани и 150 хил. тона валцувани стоманени профили годишно. През последните няколко години са правени повече от 11 опита да се продаде. Линията е купена още през 1989 г. и оттогава стои неразопакована и се съхраняваше на площадката на "Камет". Един от последните търгове, на който Агенцията за приватизация предлагаше линията, се проведе през май 2004 г., но нито един кандидат-купувач не се яви да наддава при начална цена от 10 млн. евро. През 2002 г. пък "Стомана индъстри" пусна в експлоатация машина за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки) за 10 млн. евро, като съоръжението беше доставено по специална поръчка от "Даниели". Със закупуването на съоръжението запълва липсващото звено в "Стомана индъстри", което ще позволи и по-голямо натоварване на сега съществуващия термокалибровачен цех. В петък министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров направи символична първа копка за изграждането на завода, където ще се монтира оборудването. Инвестицията ще е за близо 45 млн. евро, като очакванията са да се разкрият 300 работни места. Производственият процес ще е енергоефективен, като снижаването на емисиите вредни газове ще постигне значителен екологичен ефект. Капацитетът на новата производствена мощност ще бъде 800 хил. тона годишно, а продукцията от бетонно желязо и специална стомана ще надвишава 700 млн. лв. Над 50 на сто от нея ще е предназначена за вътрешния пазар, а останалата ще се изнася за европейския пазар и региона. Производството ще започне през първото тримесечие на 2007 г. След завършването на новия завод общите инвестиции в стоманодобивното предприятие за последните три години ще надхвърлят 100 млн. евро.
Източник: Дневник (13.03.2006)
 
"Кремиковци" преговаря за заем от 300 млн. евро Металургичният комбинат "Кремиковци" води преговори с водеща международна финансова институция за финансиране в размер на 300 млн. евро, сочи съобщение, публикувано на Българската фондова борса (БФБ). От комбината не пожелаха да коментират новината. В съобщението се посочва, че дружеството преговаря с холандска компания, която да предостави на "Кремиковци" средствата под формата на заем. Парите ще бъдат осигурени от чуждия партньор на металургичния комбинат чрез издаването на корпоративни облигации. От своя страна комбинатът ще гарантира изплащането на облигациите, като се предвижда да предостави като залог дълготрайни материални активи за обезпечаването на плащанията. В съобщението се допълва още, че структурата на сделката е в съответствие с обичайната практика за подобно международно финансиране и ще допринесе до подобряването на финансовото състояние на комбината. Част от получените средства дружеството ще използва за погасяване на натрупаните задължения към държавата и държавните предприятия, както и за социалните си задължения, пояснява още съобщението. Парите ще бъдат използвани и за капиталови разходи и инвестиции за опазване на околната среда. Друга част от средствата дружеството предвижда да използва за обичайната си търговска и производствена дейност, включително и сключване на сделки с международни компании за продажбата на продукция. Според последни данни към 30 септември 2005 г. дълготрайните материални активи на комбината са възлизали на 775 млн. лв., а краткотрайните на около 408 млн. лв. Задълженията на компанията са били общо 642 млн. лв., от които основна част се падат на търговските задължения от около 403 млн. лв. В края на януари Националната електрическа компания (НЕК) предупреди комбината, че ще започне поетапно да ограничава снабдяването на комбината с електроенергия поради дългове към нея от около 95 млн. лв. В края на миналия месец "Кремиковци" промени и състава на управителния си съвет. Новият изпълнителен директор на комбината е Вилас Джамнис, който заемаше поста директор "Глобални операции" в "Глобал стийл холдинг лимитед". Той смени на поста изпълнителен директор Алок Гупта, който напуска поста по лични причини.
Източник: Дневник (13.03.2006)
 
Стомана Индъстри влага 45 млн. EUR в нов завод Стомана индъстри започна изграждането на нов съвременен валцов цех. Станът за дълги метални профили по своите мащаби и оборудване на практика ще представлява сортопрокатен завод, заяви Антон Петров, член на съвета на директорите на Стомана индъстри и представител на Виохалко за България. Металургичната компания Сиденор, чието дъщерно дружество е Стомана индъстри, ще вложи в изграждането на новото металургично предприятие 40-45 млн. EUR на зелено. Според предварителните разчети вложенията ще се възвърнат за 2 години. Част от линията за новото предприятие е закупена на търг от Камет. Инсталацията се доокомплектува и монтира от италианската фирма Даниели. Съоръжението е уникално за България, а с иновациите в електрониката и автоматизацията на процесите ще бъде най-високотехнологичната линия на Балканите. Капацитетът на новите производствени мощности ще бъде 800 хил. т годишно. Ще се произвеждат висококачествени продукти от бетонно желязо и специална стомана. На практика това ще направи Стомана индъстри най-мощния производител на бетонно желязо не само в България, а и на Балканите. Над 50% от продукцията ще бъде предназначена за износ. ПЪРВА КОПКА Символичната първа копка на новия завод бе направена от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Той заяви, че Стомана индъстри ще изгради бързо обекта и той ще заработи успешно, тъй като фирмата е един от най-крупните инвеститори в България и е доказала, че това, което започне, го довършва успешно. Министър Овчаров подчерта, че най-важното в случая е, че в този завод ще бъде монтирана част от металургичната линия Даниели, която стана символ на разрухата в българската индустрия. Сега тази линия ще заработи не за Тайван или за Китай, а за България, заяви той пред присъстващите.
Източник: Пари (13.03.2006)
 
Екологичният съвет каза "да" на проекта за Челопеч Висшият експертен екологичен съвет даде положително становище за проект на канадската компания Dundee Precious Metals. Той предвижда разширяване на преработката на медно-златни руди в мина Челопеч до 3 млн. т годишно и производството на метали от концентрат. В петък съветът се събра за втори път, за да разгледа доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, атакувано от природозащитни организации. Очаква се до седмица министърът на околната среда и водите да даде решение за започване на проекта. Инвестицията, която канадската компания ще направи в рудника, е за над 150 млн. USD. Наред с увеличения добив се предвижда увеличаване на капацитета на инсталацията за обогатяване и построяване на завод за преработка на рудния концентрат до мед, злато и цинков сулфат. Инвеститорът ще изгради и ново хвостохранилище за отпадъка от преработката на концентрата. Според разчетите на канадската компания при новото натоварване рудникът ще бъде експлоатиран около 15 години.
Източник: Пари (13.03.2006)
 
4.7% ръст на продажбите в промишлеността С 4.7% са нараснали продажбите в промишления сектор за януари 2006 г. спрямо януари 2005 г. Това показват данните на Националния статистически институт. Спрямо декември 2005 г. обаче има спад от 22.1%. Подобен спад е закономерен за всички основни търговски дейности в резултат от реализираните високи продажби в края на всяка година. В добивната промишленост увеличението на продажбите през януари спрямо миналия януари е с 4.1%, а спрямо предходния месец се понижават с 29.8%. Продажбите в преработващата промишленост отбелязват ръст от 4.1% спрямо януари 2005 г., но спрямо декември се регистрира спад от 25.6%. При икономическата дейност Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода продажбите за януари на годишна база са се увеличили с 10%, а спрямо декември - с 3.7%.
Източник: Пари (13.03.2006)
 
Общо събрание на Браншовата камара на черната и цветната металургия Управителният съвет на Браншовата камара на черната и цветната металургия свиква редовно Общо събрание на сдружението на 19 април 2006 год. от 10:30 часа в сградата на “Тепро Метал” ЕАД – East Park Trade Center, бул. “Н.Й.Вапцаров” № 53А, конферентна зала, при следния дневен ред: 1.Отчет за дейността на Управителния съвет на Браншовата камара на черната и цветна металургия за 2005 год.; 2. Отчет на контролния съвет за дейността на БКЧЦМ през 2005 год.; 3. Приемане на основни направления за работа на БКЧЦМ за 2006 год.; 4. Приемане на бюджет на БКЧЦМ за 2006 год.; 5. Разни. Материалите за Общото събрание са на разположение на членовете в седалището на БКЧЦМ и на Интернет сайта на камарата – www.bcm-bg.com.
Източник: БСК (13.03.2006)
 
ThyssenKrupp възложи на SMS модернизацията на линията си за непрекъснато каляване ThyssenKrupp Steel, Дортмунд, Германия, е направила поръчка на SMS Demag, Германия за първия етап на модернизация на линията за непрекъснато каляване в завод номер 3 за студено валцоване на стомана в Дортмунд. Линията, която беше пусната в действие през 1985 г., е с капацитет 65 000 тона месечно. SMS Demag ще достави на няколко етапа пълен комплект ново електрическо оборудване за линията за непрекъснато каляване. Като част от първия етап, за кратък период ще бъдат заменени и допълнени функциите, покриващи всички производствени нива като системата за проследяване на материалите, системата за запис на данни за качеството, ниво 2 и основната автоматизирана система на изхода за лентова стомана. Поръчката включва също нов 4-high валцов стан за скинпасиране със модерна технология за смазване и почистване посредством течен азот. Новоразработените технологии осигуряват по-дълга експлоатация на съоръжението и така намалява оперативните разходи. Освен това новите технологии ще подобрят качеството на повърхността на стоманените ленти. Първият етап на модернизация ще бъде завършен през юни 2007 г.
Източник: Други (13.03.2006)
 
"Булгаргаз" поиска по-скъп газ от април Природният газ да поскъпне с 6.26 лв. за 1000 куб.м до 302.95 лв. от април, предлага "Булгаргаз" на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Газовата компания мотивира поскъпването с цените на алтернативните горива на международните пазари, осреднения валутен курс на щатския долар и очакваното потребление на природен газ. Направеният разчет предвижда цената за 1000 куб.м природен газ да бъде 302.95 лв. без ДДС през второто тримесечие на тази година. В момента цената е 296.69 лв. без ДДС. Увеличението с 2.11% е вследствие на изменението на факторите, които ще формират доставната цена на газа през този период, аргументират се от компанията. Цените в „Булгаргаз“ се определят на базата на формула, записана в дългосрочния договор за доставка на руски природен газ от „Газпром“ (който го прекарва през две други фирми - WIEE-Zug и „Овергаз инк.“). Договорът е валиден до 2010 г. Промяната на доставната цена зависи от цените на алтернативни горива, каквито са мазутът със съдържание на сяра 3.5%, мазутът със съдържание на сяра 1% и газьолът. В цената, по която „Булгаргаз" получава газа на българско-румънската граница, влиза продажната цена на „Газекспорт“ на румънско-украинската граница, таксата за транзитиране през румънска територия и ефектът на поевтиняване от доставките на газ на по-евтини цени, които получаваме от „Газекспорт“ под формата на транзитна такса. Към тази цена се калкулират още разходи на „Булгаргаз“ за пренос по вътрешната мрежа, както и такива за поддръжка на съществуващите и изграждане на нови съоръжения, работни заплати и др.
Източник: Дневник (14.03.2006)
 
“Алкомет” изнася 84% от продукцията си на западноевропейските пазари "Алкомет" АД изнася 84% от продукцията си в чужбина, като основни партньори са Германия с 34%, Полша - 14%, Италия - 10%, Австрия - 7%, Англия - 6% и др. След приватизацията на дружеството през 1999 година е реализиран огромен ръст на продажбите, като през 2005 г. те нарастват с 19 на сто до 120,6 млн. лв. спрямо предходната година. Компанията е основана през 1981 г. и е водещ български производител на алуминиеви пресови и валцови продукти. Оборудването на завода е разположено на площ от 370 000 кв.м, източно от Шумен, на около 100 км от най-големите български пристанища на Черно море - Варна и Бургас. "Алкомет" АД е единствената в България и една от най-големите на Балканския полуостров компания, специализирана в производството на изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Дружеството произвежда лети плътни кръгли блокове и лята лента, студено валцовани листа, горещо пресовани профили, елоксирани и боядисани профили. Изделията, произвеждани от дружеството, са с технически и качествени показатели, съответстващи на международните стандарти ISO 9001/2000, AA, EN, DIN, BDS. "Алкомет" АД е акционерно дружество, регистрирано през 1991 г. Дружеството е учредено с фирма "Алумина" ЕАД и е било 100% държавна собственост. В резултат на сключен договор с Агенцията за приватизация през 1999 г. са продадени 1 116 361 акции на дружеството, като FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS придобива 51% от акциите, а "Алумина Инвест" - 24%. В края на ноември 1999 г. е подписан договор между "ФАФ Метал" и “Индустриален холдинг България”, София за създаване на съвместно акционерно дружество "Алуметал" АД при равно участие на двете страни. Новото дружество встъпва във всички задължения на купувача "ФАФ Метал" по приватизационния договор. През 2000 година наименованието на дружеството се променя от "Алумина"АД на "Алкомет"АД. През юни 2002 г. "Индустриален холдинг България" се оттегля от "Алуметал" АД, като продава своя дял на съдружниците си от "ФАФ Метал Лимитед". В началото на 2003 г., "Алумина Инвест" АД продава своята основна част от дяловия капитал на "Алуметал" АД, като по този начин "Алуметал" АД става собственик на 75% от капитала на "Алкомет" АД. Въпреки ръста на продажбите "Алкомет" отчете загуба за изминалата година в размер на 5.39 млн. лева, спрямо печалба в размер на 2.547 млн. лева за 2004 г. Това се дължи на отрицателните нетни финансови резултати в размер на 9,790 млн. лв. Нетните загуби от промяна на валутни курсове са 6,692 млн. лв., а нетните разходи за лихви са 2,72 млн. лв. За сравнение, през 2004 г. финансовите приходи са превишавали с 1,269 млн. лв. финансовите разходите за периода. Като цяло производствената дейност на дружеството е на печалба с 4,407 млн. лв., спрямо 1,524 млн. през 2004 г. Разходите по икономически елементи се повишават с 14% до 119.407 млн. лева от 104.874 млн. лева., като тук увеличението се предопределя основно от ръста на разходите за материали. Задълженията на дружеството достигат 95,7 млн. лв., спрямо 87,7 млн. лв. година преди това. Банковите кредити надхвърлят 48 млн. лв., а дружеството все още има задължения по ЗУНК за над 13 млн. лв. Просрочените задължения за данъци към края на 2005 г. са 9,443 млн. лв. Съответно коефициентът на задлъжнялост отчита влошаване до 1,98 при 1,65 през 2004 г. Книжата на дружеството са включени в борсовия индекс BG40, като се отчита спад на цената в края на годината. Това се дължи на увеличението на капитала на дружеството от 4 488 482 лв. на 17 952 959 лв. Емитирани бяха 13 464 477 нови акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка. Това увеличение не влиза в отчетите за годината, но се отрази в спад в цена през месец ноември минала година. Пазарната капитализация на дружеството към 10 март, също така и начална дата за търговия с новите акции, надхвърля 80 млн. лв. Към негативите на дружеството е лошата ликвидност вследствие на големите задължения, като текущата им част е близо 53 млн. лв. Увеличението на капитала на "Алкомет" цели именно заздравяване на финансовото състояние на компанията. Компанията трябва да насочи усилията си и към по-добро управление на валутния риск, с цел намаляване на загубите от курсови разлики, които изяждат печалбата на компанията от дейността й.
Източник: Монитор (14.03.2006)
 
Рудник Челопеч с 15.3 млн. USD от продажби Dundee Precious Metals е реализирала 15.3 млн. USD от продажбата на 72 хил. т златно-меден концентрат от рудник Челопеч през миналата година, съобщиха от канадската компания. Като цяло компанията отчита за 2005 г. рекорден приход. Общата печалба е за 17.2 млн. USD. 2005 г. бе преломна за Dundee Precious, изготвихме две технико-икономически оценки, две оценки за въздействие върху околната среда и добавихме два нови района към проектите - Нунавут /Канада/ и Сърбия, каза Джонатан Гудман, президент на канадската компания. На 10 март Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри проекта за разширяване преработката на медно-златни руди от находище Челопеч до 3 млн. т годишно. Част от проекта е и изграждането на нова инсталация за преработка на концентрата до крайни метали. За 15 май 2006 г. е насрочено делото по първия проект на Dundee Precious за добив на злато край Крумовград. Компанията заведе съдебен иск, след като държавата не се произнесе в законовия срок /ноември 2005 г./ дали одобрява инвестиционното предложение.
Източник: Пари (14.03.2006)
 
Първи клас инвестиция на "Кумерио Мед" Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов ще връчи днес в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката, ул. Славянска 8 сертификат за първи клас инвестиция на "Кумерио Мед" АД. CUMERIO (КУМЕРИО) e една от водещите независими компании в Европа за производство на мед и медни изделия, създадена през м. април 2005 г. в резултат на отделяне производството на мед от корпорацията UMICORE. Седалището на Cumerio се намира в Брюксел, като компанията притежава производствени звена в Белгия, България и Италия с общ производствен капацитет над 600 000 тона годишно. Понастоящем в Cumerio работят около 1 560 служители. За 2004 г. компанията има оборот от 1,4 милиарда евро. „КУМЕРИО МЕД" АД е медодобивният завод на компанията в Пирдоп, България (доскоро известен под името „Юмикор Мед"). Производството включва анодна мед, катодна мед и сярна киселина. За 2004 г. заводът е произвел над 235 хил. т анодна мед, 55 хил. т катодна мед и 830 хил. т. сярна киселина.
Източник: М-во на икономиката (15.03.2006)
 
Дефицитът по текущата сметка продължава да расте Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс на България продължава да расте и с началото на тази година. За първият месец на тази година е той е достигнал 443.4 млн. евро, показват данните на БНБ, което представлява 1.9% от БВП. Ако темпът му на повишение се запази, то нивото му за тази година значително може да се повиши и сериозно да надмине миналогодишното, което и без това беше сериозно ревизирано от БНБ заради промяна в методологията, стана ясно във вторник. През първия месец на миналата година дефицитът по текущата сметка беше 1.1% от БВП, или 229.1 млн. евро. Основната причина за повишението през тази продължава да е отрицателното търговско салдо, стимулирано от вноса на потребителски и инвестиционни стоки. През януари то допълнително се увеличава и заради повишения внос на петрол, породен от студеното време. Така вносът се покачва с цели 36.5% до 1.158 млрд. евро, а износът расте с 27.5% до 815.7 млн. евро. Това прави търговски дефицит от 342.5 млн. евро, което представлява 1.5% от БВП спрямо 1% през януари 2005 г. Картината продължава да се влошава и с началото на тази година подобно на последните две, за които вчера стана ясно, че БНБ значително е ревизирала надолу данните за дефицита по текущата сметка след промяна в методологията на изчисляване. Така дефицитът за миналата година е понижен от 14.9% до 11.9% от БВП, а за предходната - от 8.5% до 5.8%. Реално ревизията изрязва около 630 млн. евро от дефицита за миналата година. За тази монетарната институция предвижда дефицит по текущата сметка от 12.7%, каквито бяха и предварителните прогнози. Основните промени в методиката са довели до повишение на преките чужди инвестиции, привлечени през 2004 г., и до понижение на влиянието на транспортните разходи по вноса, заяви Калин Христов, главен съветник в БНБ, цитиран от Ройтерс. Променена е и методиката, по която се изчисляват разходите на българите при излизането им в чужбина. Досега те бяха разглеждани като туристи и съответно им бяха изчислявани дневни разходи. Много от тях обаче използват престоя си в чужбина за работа и се връщат или пращат пари в България, което е довело до увеличение на средствата, които са изпратили от чужбина в България. БНБ е получила одобрение за промените от МВФ, преди да ги приложи, заяви също Христов. Пред Ройтерс обаче постоянният представител на МВФ в България Джеймс Роуф заяви, че новият метод няма да промени факта, че дефицитът по текущата сметка е огромен и нивото му се повиши значително през миналата година. Подобно беше и мнението на анализатора на "Мерил Линч" в Лондон Мурат Улген, изразено пред "Блумбърг". Новата методология няма да промени и настояването ни страната да постигне значителен бюджетен излишък през тази година. Ние искаме да видим повече понижение на дефицита, отколкото промяна в методологията за изчислението му, заяви още Роуф. Той твърди, че когато се обсъжда излишъкът, МВФ ще използва старата методология, тъй като двете страни са се базирали на нея, когато са поставяни бюджетните цели. Правителството прие балансиран бюджет, но заяви, че ще се старае да постигне бюджетен излишък за тази година в размер на 3%, за да предпази страната от потенциални външни шокове заради дупката в баланса. За първия месец на годината освен търговския баланс се влошават и някои други пера. Салдото по услугите за януари също е отрицателно и достига 95.2 млн. евро, или 0.4% от БВП, като дефицитът се увеличава с 58.2 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари тази година се увеличават, но покритието им на дефицита по текущата сметка се понижава. Така те се повишават до 136 млн. евро спрямо 128.5 млн. година по-рано, но вече покриват едва 30.7% от дефицита на текущата сметка за отчетния период при 56.1% за януари 2005 г. Очаква се тази година преките чуждестранни инвестиции да осигурят 80% покритие на дефицита по текущата сметка, а салдото по финансовата сметка ще е достатъчно, за да го покрие изцяло според последните прогнози на Агенцията за икономически анализи и прогнози.
Източник: Дневник (15.03.2006)
 
Английската "Стемкор" иска да купи дял от "Кремиковци" Английската металургична компания "Стемкор" е поискала да купи държавния дял от 25.3 на сто капитала на "Кремиковци", съобщи агенция Ройтерс. "Заявихме интереса си, но все още не сме започнали преговори", заяви Давид Фактор, управляващ директор международна търговия в "Стемкор", цитиран от агенцията. В средата на миналия месец от министерството на икономиката потвърдиха заявения интерес. Оттам поясниха, че "Стемкор" е заявила намерение да покрие задължения на "Кремиковци" на стойност 71 млн. долара и е готова да преговаря за покупката на държавните акции от металургичния комбинат на справедлива цена. По закон правителство е задължено да проведе открита процедура под формата на търг или продажба чрез фондовата борса, за да продаде дела си в металургичния комбинат, пояснява агенцията. Акциите на "Кремиковци" се търгуват на БФБ и на последната с търговска сесия се покачиха с 1.22%., като бяха изтъргувани 197 книжа на средна цена 18.25 лв. за акция. Пазарната капитализация на дружеството се равнява на 337.9 млн. лв. Актуалното състояние на "Кремиковци" не е ясно, тъй като дружеството не е представило годишен консолидиран финансов отчет за 2005 г. пред БФБ. Според последни данни към 30 септември 2005 г. задълженията на компанията са били общо 642 млн. лв. Металургичното дружество възнамерява да ги погаси с част от заем от 300 млн. евро, за който "Кремиковци" преговаря с холандска компания, според информация от БФБ. Дружеството възнамерява да обезпечи заема чрез залог на дълготрайни материални активи. В края на септември 2005 г. те са възлизали на 775 млн. лв., а краткотрайните активи - на около 408 млн. лв. В края на февруари дружеството промени състава на управителния си съвет. Новият изпълнителен директор на комбината е Вилас Джамнис. Той смени изпълнителния директор Алок Гупта, който напуска поста по лични причини.
Източник: Дневник (15.03.2006)
 
Пак отлагат Дунав мост 2 Изграждането на втори мост над Дунав при Видин-Калафат е под съмнение. Причината за това е, че Европейската комисия не е съгласна с процедурата по финансиране на съоръжението от немската експортна банка KfW. То не отговаряло на изискванията на Европейския съюз, твърдят запознати. EК осигурява парите за проучвателните работи по проекта, който е под шапката на Пакта за стабилност. Очаква се до дни Делегацията на комисията у нас да ни върне тръжното досие със забележки. В Министерство на транспорта чакат и писмо със становище за съдбата на Дунав мост 2, заяви зам.-министърът на транспорта Весела Господинова. Преработването на документите и кандидатстването за одобрение за нов проект ще забави поне с година старта на строежа. Той трябваше да започне още преди две години. Експерти обаче коментират, че истинската причина за отлагането е договореното между Италия, Словения, Унгария и Хърватия развитие на коридор № 5 вместо на номер 4, който минава през България и Румъния. Пътят от Триест до Лвов се явява алтернатива за пренасочване на товари от Дунав мост 2. Това съвпада с интереса на Румъния да саботира изграждането на мост при Видин-Калафат. Има реална опасност стратегическите трафици и товаропотоци да заобикалят България, ако не ускорим темповете за изпълнение на инфраструктурните проекти, заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски. Близо 1,200 млрд. евро трябва да отдели България за съфинансиране на инфраструктурни проекти. След присъединяването към ЕС за първите три години се очаква да получим 2,300 млрд. евро от Кохезионния фонд.
Източник: Стандарт (15.03.2006)
 
Цените се доближават до европейските Доближаването на цените в България до тези в Евросъюза е основната причина за инфлацията. Това сочи анализ на Банк Аустрия Кредитанщалт (BA-CA). Най-големи разлики между нивата у нас и в ЕС има в транспорта, здравеопазването, алкохола и цигарите. Това са и стоките, които поскъпват най-много през 2005 г. - транспорт (14,9%), здравеопазване (11,4%), алкохол и цигари (10,6%), пише в доклада. BA-CA очаква средногодишното поскъпване у нас през тази година да е 6%. Високата инфлация е основно предизвикателство за България за бързо въвеждане на еврото. Очаква се единната валута да се въведе у нас през 2009-2010 г.
Източник: Стандарт (15.03.2006)
 
"Стомана индъстри" строи цех за 40 млн. евро "Стомана индъстри" започна в Перник строителството на нов валцов цех. Инвестицията е на зелено и надхвърля 40 млн. евро. Съоръжението е уникално за България. Първата копка бе направена в петък от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. "Стомана индъстри" е дъщерно дружество на гръцката металургична компания "Сиденор". Новият стан за дълги продукти по своите мащаби и оборудване практически е сортопрокатен завод, а очакваната възвращаемост на капиталовложението е за около две години. Инсталацията е произведена и доокомплектована от италианската фирма "Даниели". Част от линията е закупена от обявеното в несъстоятелност дружество "Камет". Монтажът ще се осъществи за много кратък срок - до края на 2006 г. Капацитетът на новия цех ще бъде около 800 000 тона годишно. Ще се произвеждат висококачествени продукти от бетонно желязо и специална стомана. "Стомана индъстри" ще бъде най-мощният производител на бетонно желязо на Балканите, прогнозират мениджърите на дружеството. Според разчетите продукцията ще надвишава 700 млн. лв. годишно. Над 50 на сто от нея ще бъде предназначена за вътрешния пазар, с което вносът ще се съкрати с около 400 млн. лв. Останалата част от продуктите ще се насочват към Балканите и Европейския пазар.
Източник: Строителство Градът (15.03.2006)
 
Алок Гупта напуска Кремиковци Г-н Алок Гупта, след повече от две години работа в Глобал Стийл Холдингс Лимитид /Глобал Стийл/, реши да напусне Кремиковци АД като изпълнителен директор и председател на УС на дружеството, за да изпълнява други задължения, и миналия месец фирмата прие оставката му. Г-н Гупта представляваше Глобал Стийл в смесения управителен съвет на Кремиковци преди покупката на дружеството, а по-късно стана изпълнителен директор и председател на УС на Кремиковци. Г-н Алок Гупта има значителен принос за окончателното уреждане на финансовите въпроси по придобиването на Кремиковци АД, и в неговото управление след това. На 20 февруари, 2006 г., фирмата преконституира своя борд на директорите, в който г-н Вилас Джамнис замени г-н Алок Гупта и стана новият изпълнителен директор и председател на УС на Кремиковци АД. Глобал Стийл желае на г-н Гупта всичко най-добро на новото му назначение. Фирмата поднася също своите най-добри благопожелания на новия изпълнителен директор, г-н Вилас Джамнис, и на неговия екип от директори, които успешно стартираха внедряването на различни инициативи. Г-н Джамнис притежава два патента по стоманодобив по технологията КОНАРК, и има огромен опит в черната металургия.
Източник: Фирмена информация (16.03.2006)
 
Алкомет АД - Шумен Алкомет-Шумен е единствен в България и един от най-големите производители в региона на алуминиеви деформируеми сплави, както и на редица алуминиеви изделия. Производството започва в средата на 70-те години, като бързо се превръща в ключово за икономиката на регионa и на страната. Раздържавяването започна с първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. Три години по-късно беше продаден и мажоритарният дял от дружеството. Собственик на 75% от капитала станаха компаниите FAF metal Limited и Алумина инвест. На последвалото общо събрание акционерите взеха решение за вдигане на капитала под условие от 1.48 млн. до 4.48 млн. лв. Новоиздадените акции станаха притежание на Алуметал, където съдружници бяха FAF metal и Индустриален холдинг България. Конфликти между съсобствениците изправи компанията пред финансов колапс през 2002 г. С правителствена намеса неразбирателствата бяха преодолени и компанията започна да функционира нормално. Дружеството не е разпределяло дивидент, a средствата се заделят за инвестиционна програма. БОРСОВА ТЪРГОВИЯ През тази година Алкомет увеличи капитала на компанията от 4 488 482 на 17 953 959 лв., като издаде нови 13 465 477 акции. Набраните средства ще бъдат използвани за обезпечаване инвестициите на компанията в производствените капацитети. След увеличението на капитала пазарната капитализация достигна 83.3 млн. лв. Тя е по-висока от пазарната стойност, регистрирана преди увеличението, като не бива да се пропуска, че компанията набра допълнително над 13 млн. лв. капитал, което е отразено в сегашните ценови равнища. Акциите на дружеството са сред ликвидните на българския фондов пазар. За миналата година позицията е правила среднодневен оборот от 9.5 хил. лв. и е включена в широкообхватния показател BG40. През последните години позицията започна да навлиза в зрялост, следвайки поведението на двата борсови показателя, като на база Sofix за миналата година постигна по-добра доходност. Позицията за пълната финансова година донесе на инвеститорите възвръщаемост от 68%. За изминалите 2 години среднодневното стандартно отклонение на позицията е 3.4%. През последните седмици участниците на пазара бяха разколебани от изнесените предварителни данни на компанията, според които тя е на загуба от 5.39 млн. лв. Към момента акциите на дружеството се търгуват в отношение цена/продажби /P/S/ от 0.67 срещу 0.37 в края на 2004 г. Приходите от продажби се увеличиха по-бавно от пазарната капитализация. В края на 2004 г. отношението EV/EBITDA е 11.78, докато година по-късно то е 42.88, без да се взема предвид увеличението на капитала. Излизането на загуба влошава всички показатели за рентабилност, с изключение на отчитащите оперативните парични потоци, които се повишават. Според показателя EBITDA/Mcap за 2004 г. са били необходими приблизително 5-годишните нетни парични потоци, за да се покрие пазарната стойност на дружеството, докато сега в процентно отношение показателят е 4.5%. ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ Алкомет е експортно ориентирана компания. Според предварителните данни за 2005 г. 81% от приходите й са реализирани в чужбина. Те от своя страна се повишават с 16.4% спрямо същия период на 2004 г., като компанията не е посочила в какво отношение ръстът на приходите от продажби се дължи на повишените цени на алуминия, които са калкулирани при определянето себестойността на продукцията. Информация от дружеството посочва, че за миналата година е произведено 15 185 718 хил. т фолио /с натрупване/, чийто дял в общото производство е над 57%. Брутната печалба на компанията се повишава, като същевременно търговската надценка се повишава от 9.1 до 10.7%. Разходите за материали се повишават с 14%, като същевременно корекцията на разходите по икономически елементи се редуцира с по-малко от миналата година от изменението на запасите. В рамките на 2005 г. цените на алуминия на Лондонската метална борса /LME/ се повишиха с над 40%. Ръководството на шуменското предприятие твърди, че хеджира този риск, защото пазарът на метали е силно цикличен и се влияе от глобалния икономически ръст. Неубедителни обаче са резултатите от операциите по хеджирането на валутния риск, който за годината носи нетен разход от 6.7 млн. лв. срещу приход от 3.6 млн. през 2004 г. В Лондон алуминият се котира в USD, а продажбите на Алкомет са съсредоточени в Италия, Германия и Турция. Увеличаването и на лихвените плащания определя тежест от 10% на финансовите разходи спрямо общите. Според неодитирания отчет за 2005 г. шуменското предприятие е на загуба от 5.39 млн. лв., което определя отрицателната възвръщаемост на собствения капитал и негативно отношение Р/Е. Компанията не реализира и положителен резултат на база EBIT, което влошава и коефициента й на лихвено покритие. Не бива да се забравя, че компанията привлече допълнителен собствен капитал, с което ще неутрализира текущия резултат в пасива. Повече от три пъти са нараснали кешовите постъпления от клиенти. Въпреки това задълженията им продължават да нарастват. Това повишава сумата на активите на компанията, което се отразява в забавяне на тяхната обращаемост. Показателят АТО показва тенденция на забавяне, към настоящия момент той е 0.86. На база EBITDA коефицентът на лихвено покритие е 1.26. Този показател е важен на фона на увеличената кредитна експозиция на компанията. Коефициентът й на обща ликвидност e 0.55, което показва агресивно използване на привлечени оборотни средства. С 44% са повишени задълженията към търговските партньори. Към края на 2004 г. дълг/собственост /debt/equity/ на компанията е 166%, а общият дълг е 62% от активите. Към края на 2005 г. той вече възлиза на 66%, като са погасени основно задължения към свързани предприятия. Може да се заключи, че компанията има силна кредитна експозиция, с коефициент на финансово усилване /assets/equity/ от 2.97. При положително развитие на пазарната конюнктура компанията ще се възползва от това усилване, но от друга страна, това я поставя пред по-голям риск и финансова зависимост от кредитори. Разбира се, не бива да се пропуска, че дружеството набра инвестиционен ресурс от пазара, което ще повиши автономността му при добро управление в рамките на тази година. ПРОДУКТИ И ПАЗАРИ Алкомет произвежда основно за износ. На вътрешния пазар компанията пласира изделия от листовото производство - листове и ленти. Освен това търсене има и за произведените профили и тръби. Извън страната клиенти на компанията са предприятия от хранителната, химическата и фармацевтичната промишленост. На пазара в чужбина са търсени алуминиеви продукти за направата на опаковки. Алкомет произвежда и крайни продукти от алуминий като душ-кабини, телевизионни антени и корнизи. Те обаче не заемат голям дял от продуктова структура. През последните години компанията се фокусира върху производството на фолио /57.56%/, профили /18.80%/ и ленти /11.13%/. На територията на страната конкурент е Стилмет, част от гръцката група Виохалко. Като основна пречка пред развитието се поставя нелегалният внос на алуминий. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Компанията е инвестирала над 48 млн. USD в модернизацията си за последните 5 години. За настоящата планира да вложи средства в реконструкция и модернизация на леярния и на пресовия цех, което включва нови линии за непрекъснато леене на рулони, както и изграждането на две нови пещи. В резултат през последните години производството се повишава, като според данни от компанията за 2005 г. то е нараснало с около 12%. Не става напълно ясно колко от него е пласирано на пазара. Въпреки това ръстът на производството е по-малък от този на продажбите, с което може да се направи изводът, че една немалка част се дължи на повишаване на цените. Алкомет поддържа система за качество, отговаряща на изискванията на EN ISO 9001:2000. Компанията притежава пълен лиценз за обработка, съхранение, превоз и търговия с цветни метали и сплави. СИЛНИ СТРАНИ -Един от най-големите производители на алуминиеви изделия в региона -Изградена мрежа от контакти в страните от ЕС и Балканския полуостров -Близост до пристанище СЛАБИ СТРАНИ -Дружеството среща силна конкуренция на международните пазари -Необходимост от инвестиции -Зависимост от международните цени на алуминия РИСКОВЕ -Компанията се финансира агресивно, като по-този начин се излага на прекомерен риск -Има активни търговски взаимоотношения със свързани лица ВЪЗМОЖНОСТИ - Инвестиции, целящи понижението на себестойността на продукцията - Превръщане на предприятието в регионален лидер - Блокиране на незаконния внос - Нарастващ дял на износа в общите продажби
Източник: Пари (16.03.2006)
 
Доходите нараснаха с 3% за година 171,97 лв. е средният доход на човек през януари, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 15,24 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната инфлация за 12 месеца, реално доходите на хората са нараснали с под 3%. Доходите на домакинствата средно са 433,70 лв., сочат данните на НСИ. Увеличават се парите, които отиват за наеми, ток, вода и отопление - 16%, или средно по 64,34 лв. от семейния бюджет.
Източник: Стандарт (16.03.2006)
 
Челопеч застрашава Гърция с цианиди Цената на златото по световните пазари в последно време непрекъснато се покачва. Затова "Дънди" едва ли скоро ще реши да си отиде от България. Еколозите са убедени, че в случая не се касае толкова за инвестиции, колкото за безочливо трупане на пари при голям риск както за българското население в района, така и на това в съседна Гърция при екокатастрофа. Наводненията, които заливат голяма част от страната ни, както и редицата земетресения, макар и слаби, разлюлeли част от Югоизточна България през последните десетина дни, са доказателство, че рискът не е измислен. През 2000 г. огромен разлив от мината Байа Маре в Румъния отрови река Тиса и оттам - Дунав и Черно море. Засегнати бяха 2 млн. души в три държави. Лакомията на "Дънди" личи и в параметрите на концесията. Тя дава на канадците 98,5% от полученото злато и други ценни метали, като едва 1,5% ще отива за българската държава.
Източник: Стандарт (16.03.2006)
 
"Кумерио мед" ще увеличи тройно производството си До три години "Кумерио мед" ще увеличи производството си от 60 хил. на 180 хил. т катодна мед, след като бъде изградена новата рафинерия в медодобивния комбинат в Пирдоп, съобщи изпълнителният директор на компанията Том Биймиш. Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов връчи официално вчера сертификат първи клас на белгийския инвеститор за новия проект, предвиждащ разширение на мощностите и пълна реконструкция на медната рафинерия. Новата инвестиция е в размер на 82 млн. евро, като освен в производството ще бъдат вложени значителни средства и в очистващи съоръжения. "Екологичните изисквания са изключително важни, затова приветстваме решението на инвеститорите да въвеждат незамърсяващи производства", отбеляза Борисов. Върху 56 дка ще се монтират отпадни депа, пречиствателни съоръжения и вентилационни системи, основно ще се ремонтира и канализационната система за отпадни води. Белгийската компания "Кумерио" е в България от 1997 г., когато приватизира медодобивния комбинат в Пирдоп. Досега в основното производство и в екология са вложени 240 млн. долара. Проектът предвижда до 2008 г. да бъде разширена и леярната, така че годишно ще се произвеждат още 20 хил. т метал. С това разширение пирдопският комбинат става основно звено в структурата на белгийския гигант и най-големият производител на електролитна мед в Югоизточна Европа и в черноморския регион, съобщиха от компанията. "Кумерио" е дванайсетият крупен инвеститор, получил първи клас от Агенцията за инвестиции. За проекти над 70 млн. лв. държавата се ангажира да оказва пълно административно съдействие при издаването на разрешителните и ако компанията поиска, да изгради прилежащата инфраструктура. За новия си проект белгийците не очакват финансиране. Досега чуждата компания е вложила значителни средства в инфраструктурата, агенцията ще оказва само административна подкрепа, обясни изпълнителният директор на агенцията Стоян Сталев. Номенклатурата на завода включва анодна мед, катодна мед и сярна киселина. За 2004 г. са произведени над 235 хил. т анодна мед, 55 хил. т катодна мед и 830 хил. т сярна киселина.
Източник: Дневник (16.03.2006)
 
И Кумерио Мед получи сертификат за VIP инвеститор Сертификат за първи клас инвестиция получи вчера пирдопската медодобивна компания Кумерио Мед от Министерството на икономиката и енергетиката. Компанията е защитила пред Българската агенция за инвестиции проект за 80 млн. EUR, който ще се изпълнява до 2008 г. Предвижда се мащабна модернизация и разширяване на съществуващите технологии и мощности за производство на анодна мед. Годишният капацитет на този основен за пирдопския комбинат продукт ще нарасне от 240 хил. на 280 хил. т. По-голямата част от инвестицията обаче ще е за изграждането на нова рафинерия за получаване на медни катоди. В момента произвеждаме 60 хил. т медни катоди, а предвиждаме след две години и половина да достигнем до 180 хил. т, каза Том Биймиш, изпълнителен директор на Кумерио Мед. Строителството на новите мощности ще позволи голяма част от произвежданата анодна мед да се преработва директно до катодна. Новите технологии ще увеличат производителността и ще намалят до минимум физическия труд, заявиха от компанията. Инвеститорът ще изгради и нови пречиствателни съоръжения за производствените газове, нова вентилационна система и ще разшири депата за производствени отпадъци. Получаването на сертификат Първи клас дава възможност на инвеститорите да ползват специално административно обслужване и съдействие от държавата при изграждане на необходимата инфраструктура и закупуването на земя. Разчитаме единствено на ускорено административно обслужване при осъществяването на инвестиционния си проект, каза Биймиш. Новата рафинерия ще се изгради на територията на завода и заедно със складовете за крайните продукти ще заема площ от 20 хил. кв. м. Кумерио Мед е част от водещия в Европа производител на мед и медни изделия Cumerio, образуван след отделянето на медното производство на корпорацията Umicore. Компанията майка смята, че България е отлична платформа за разширяване, коментира Том Биймиш. На първо място причина за това са конкурентните предимства, които страната ни има спрямо Западна Европа заради по-ниските разходи за дейност, по-благоприятен данъчен режим и доброто местоположение, обясни той. Според Кумерио производството на мед в Югоизточна Европа има потенциал да расте с 4% годишно, докато прогнозите за ръст в Западна Европа са под 1%. Освен това в България лесно може да се намери технически компетентна работна ръка, а персоналът в пирдопския металургичен комбинат е един от най-добрите в света, каза Биймиш. Според него обаче инвеститорите са загрижени за лошата инфраструктура в страната. Виждаме, че се правят усилия в тази насока, но не са с достатъчна бързина, каза той.
Източник: Пари (16.03.2006)
 
AK Steel повишава цените на въглеродната стомана Във вторник AK Steel обяви, че повишава цените на продуктите си от въглеродна стомана, като намалява допълнителните такси за поръчките за плоска валцувана и електрическа стомана. Предвижда се пазарните цени на въглеродна стомана да се покачат с 30 щ.д. на тон за всички нови поръчки с дата за транспортиране след 1 май. Продуктите от плоска валцувана въглеродна стомана натоварени през април ще са с допълнителна такса от 189 щ.д. за тон, в сравнение със 214 щ.д. за тон през март. От AK Steel казаха, че също така ще начисляват 200 щ.д. на тон допълнителна такса за продуктите от електрическа стомана, натоварени през април, докато този месец таксата възлиза на 275 щ.д. за тон. От компанията заявиха, че допълнителните такси са базирани на обявените цени за суровини и енергия, използвани в производството, с февруарската покупна цена, използвана да се изчислят допълнителните такси за април.
Източник: Други (16.03.2006)
 
Jindal Stainless вероятно ще повиши цените с 2-5% през април Jindal Stainless вероятно ще повиши цените с 2 до 5%, на база нарастващите цени на суровините, съобщи Business Standard. Компанията вероятно ще вдигне цените с 2-5% поради поскъпването на ferro хрома през последните 30 дни с около 4 Rs на кг. Другата ключова суровина – никела обаче запази цена от 14 000 – 14 500 щ.д. за тон. Увеличението на цената може да бъде въведено в началото или средата на април. Увеличението на цените от Jindal, може да се счита за показателно за сектора, тъй като компанията държи 45 %-ен дял от пазара в страната. И на индийския и на международния пазар търсенето на неръждаема стомана расте. Jindal Stainless очакваше увеличение на износа. Около 80% от износа на компанията е за Китай. Търсенето на стомана в Китай е около 320 млн. тона, от които неръждаемата стомана е само 5 млн. тона. Китай произведе около 2 млн. тона неръждаема стомана, а през следващите две години се очаква да бъде построен нов завод. Компанията е в процес на диферсификация на износа си. Наскоро Jindal Stainless отвори свои дъщерни компании в Италия, Лондон и Дубай.
Източник: Други (16.03.2006)
 
Инфлация от 8% очакват от БНБ БНБ повиши прогнозата си за инфлацията през първото тримесечие от 7,7% на 8% на годишна база. За сравнение този показател за първите 3 месеца на 2005 г. беше едва 1,9%. За периода април-юни 2006 г. пък се очаква 7,5% инфлация на годишна база, което също е над предходните прогнози на Централната банка.
Източник: Стандарт (17.03.2006)
 
Митниците с ръст на приходите от 30% С 30% са се увеличили приходите на Агенция "Митници" за февруари 2006 г. до 465 122 470 лв. от 358 270 308 лв. за същия месец на миналата година, съобщиха от агенцията. Нетните приходи са от внос на стоки, от мита, ДДС, акциз и глоби, санкции, лихви, и са внесени в Републиканския бюджет. Събраните мита и такси са на стойност 28 408 587 лв.
Източник: Монитор (17.03.2006)
 
Върнаха проекта на Челопеч Майнинг Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е разпоредил на Висшия експертен екологичен съвет наново да разгледа проекта за разширяване на преработката на медно-златни руди от Челопеч. Заседанието му е насрочено за 27 март. Преди две седмици екологичният съвет даде положително становище за проекта, а на 15 март изтече срокът, в който министър Чакъров трябваше да подпише разрешението. В протокола председателят на Висшия експертен екологичен съвет зам.-министър Чавдар Георгиев е изразил особено мнение и това ми даде основание да разпоредя ново обсъждане, каза Чакъров вчера. Канадската компания Dundee Precious Metals, собственик на Челопеч Майнинг, иска разрешение за разширяване на преработката на медно-златни руди в мина Челопеч до 3 млн. т годишно и производството на метали от концентрат. Инвестицията, която канадската компания ще направи в рудника, е за над 150 млн. USD.
Източник: Пари (17.03.2006)
 
Екстремни наказания за данъчни задължения По предложение на Министерството на финансите се завишават наказанията за престъпления против данъчната система в новия Наказателен кодекс. По думите на специалистите, работили по законопроекта, е постигнато изключително трудно съгласие за ограничаване на желанията от страна на ведомството на Пламен Орешарски, за да се приемат по-разумни текстове. Оттам са настоявали да се запише и затвор за неплатени данъци, идея, която преди няколко месеца беше съгласувана с предишния главен прокурор Никола Филчев. Против обаче са били юристите към правосъдното министерство, които участваха в работната група. Новият НК беше приет преди седмица от кабинета и се очаква неговото разглеждане в Народното събрание. Това са предварителни текстове и са възможни изменения, след като депутатите ги обсъдят, допуска експертът по наказателно право и ръководител на работната група доц. Момяна Гунева. По нейните думи значителна част от идеите на финансовото министерство са приети, но в по-умерен вариант. Тя призна, че работната група е била залята от екстремни искания като завишаването на санкциите и включването на абсурдния текст за изпиране на пари по непредпазливост.
Източник: Пари (17.03.2006)
 
Кредитът забавя темп до 24% към юни Ако банките спазват поставените кредитни ограничения, ръстът на заемите ще се забави до 24-25% към средата на годината при близо 33% в края на 2005 г. Това прогнозира БНБ в редовния си "Икономически преглед", който бе публикуван в четвъртък. Централните банкери обаче отчитат, че все още съществува голямо търсене на кредити от страна на фирми и граждани, което създава условия за бързо разширяване на тази дейност. Като илюстрация на това могат да се приведат данните, според които само през последните три месеца на миналата година банките са отпуснали заеми на населението и предприятията за 1.45 млрд. лв. В резултат на тези процеси тенденцията към бързо задълбочаване на финансовото посредничество продължава и съотношението кредити към БВП достига 45% в края на 2005 г. Това е с близо 8 пункта ръст в рамките на дванадесет месеца, отбелязват от БНБ. Въпреки силното търсене на заеми мерките за ограничаване на кредита вече си казват думата. Това се отразява върху всички сегменти на пазара. "В абсолютна стойност намалението на прираста е незначително и фирмите не би трябвало да изпитват ликвидни ограничения", коментират от БНБ. Още повече - все повече предприятия теглят заеми зад граница, привлечени от по-добрите условия там. Кредитите за домакинства заемат все по-голям дял в банковите портфейли. На всеки 100 лв. отпуснати 37 лв. са на граждани, сочат данните на БНБ в края на 2005 г. Година по-рано делът на заемите за граждани е бил 31%. Все още повишението на лихвите в Европа и САЩ не дава отражение в България, отчитат от БНБ. "Не очакваме през следващите месеци лихвените проценти по кредитите да претърпят съществени изменения", смятат централните банкери. Според тях има предпоставки за оскъпяване на заемите у нас заради поскъпването на ресурса, който ползват банките след едно ново покачване на лихвата в еврозоната. "Засилената конкуренция в банковата система е фактор, който значително би ограничил тези влияния", коментират още от БНБ. В прегледа се акцентира още и на това, че положителните очаквания, свързани с предстоящото от началото на 2007 г. членство на България в Европейския съюз, са причина за значителен приток на чуждестранни капитали, високи темпове на растеж на инвестиционното търсене и нарастване вноса на инвестиционни стоки. Според експертите на БНБ основен инфлационен фактор през 2005 г. са били цените на енергийните ресурси, а специфичен фактор за по-високата инфлация през втората половина на годината - поскъпването на хранителните стоки вследствие на намаленото предлагане. Причина за това са загубите на селскостопанска продукция поради наводненията през лятото. Изчисленията им показват, че прякото отражение върху инфлацията от поскъпването на горивата се оценява на 0.9 процентни пункта. Наводненията са напомпали инфлацията с други 1.2 пункта. "През първото тримесечие на 2006 г. инфлацията на годишна база ще се повиши до 7.78% предимно поради направените корекции на акциза върху цигарите. През второто тримесечие годишната инфлация ще забави темповете си и очакваме да спадне до около 7.5%", прогнозират от БНБ. Очакванията на централната банка са през 2006 г. постепенно да се подобри съотношението между дефицит по текущата сметка и БВП, като този показател за първото тримесечие на 2006 г. ще спадне под 14.5% и ще бъде около 14% през второто тримесечие на годината. "Износът ще нараства с годишен темп от 22-24% за първото тримесечие и приблизително 19-24% за второто тримесечие на текущата година в резултат от подобряващата се конкурентоспособност на българската промишленост и ускоряването на растежа в еврозоната. Икономическият растеж ще се запази относително висок и стабилен през първата половина на 2006 г., като основен принос за това имат потреблението на домакинствата и инвестициите в основен капитал", очакват в БНБ. Прогнозите на институцията са частният дълг да достигне 42-44% от БВП в края на първата половина на 2006 г. "През първото тримесечие поради изтичане на ресурси под формата на предсрочно погасяване на външен държавен дълг и други транзакции на правителството валутните резерви временно ще спаднат, но ще започнат да нарастват през второто тримесечие", коментират още от БНБ.
Източник: Дневник (17.03.2006)
 
“Стомана Индъстри” удвоява производството "Стомана Индъстри" увеличава производството на стомана, съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Гръцката групировка е мажоритарен собственик на пернишкото предприятие. От металургичното дружество са поискали от МОСВ ново комплексно разрешително, което позволява увеличаване на производството с 400 000 т годишно. Досега капацитетът е максимален добив на стомана до 1 200 000 т за година, но реално са произвеждани по 700 000-800 000 т. Миналата седмица започна строителство на нов цех за специални стомани. Планираното му производство е 800 000 т.
Източник: Монитор (17.03.2006)
 
Производството на нерафинирана стомана в Япония се покачва с 2,6% през февруари Производството на нерафинирана стомана в Япония нарасна с 2,6% до 8,8 млн. тона, отбелязвайки първото си повишение от 8 месеца насам, казаха в петък от Японската Федерацията за Стомана и Желязо. Производството на стоманени листове спадна поради наличието на големи запаси, докато производството на широки греди и малки стоманени пръти, използвани за строителни материали, се увеличи. Но от федерацията заявиха, че това увеличение се дължи на конкуренцията при регулиране на запасите и зад него не стои задължително повишение на търсенето за строителни цели. От Федерацията предвиждат, че за сега производството на нерафинирана стомана в Япония ще остане непроменено или с малки спадове, тъй като основните производители на стомана продължават да съкращават производството си на стоманени листове, както и на многофункционалните стоманени продукти, предназначени за износ. През февруари за първи път от 5 месеца производството на стомана от конвертери се покачи с 2,6% до 6,5 млн. тона. Производството от електропещи също нарасна с 2,6% до 2,3 млн. тона, отбелязвайки трето поредно покачване. По видове стомана, производството на продукти от обикновена стомана за първи път от девет месеца насам нарасна с 2,2% до 6,88 млн. тона. Производство на продукти от специализирана стомана, включително тези за автомобили, за втори пореден месец се увеличи с 4,2% до 2 млн. тона, съобщиха от Федерацията.
Източник: Други (18.03.2006)
 
Mittal смекчава позицията си относно офертата към Arcelor Ги Доле, главния изпълнителен директор на европейския лидер в производството на стомана Arcelor, постепенно доказва твърдението си, че британския стоманен магнат Лакшми Митал ще трябва да предложи оферта изцяло в брой, за да осъществи предложението си за поглъщане на стойност 18, 6 млрд. евро в акции и в брой. И след почти двуседмичната обиколка на Доле с цел презентация пред потенциални инвеститори, има надежда, че Arcelor може да бъде купена, но на по-висока цена. Миналата седмица Митал отново настоя, че инвеститорите ще са доволни да получат акции от базираната в Амстердам Mittal Steel, въпреки че дори при осъществяване на сделката, той и неговото семейство ще запазят дела си от 51% и ще удвоят правата на глас. Но на въпроса дали е необходима оферта изцяло в брой, той е отговорил “не, за сега”. Очевидното смекчаване на позицията му стана на фона на зараждащата се заплаха за неговата оферта, изразяваща се в подготвяните промени на законодателство в Люксембург, където е базирана Arcelor, плода на сливането на европейската стоманена индустрия. Търговската камара в Люксембург е предложила промени в закон за прилагането на Директивата за поглъщанията на ЕС. Ако те бъдат приети, ще се появят пречки за офертата на Mittal. Камарата препоръчва на парламентарната комисия, която изготвя законопроекта, да включи в закона текста, че всяка комания, която поглъща друга компания и се управлява от един акционер, трябва да отправя оферта изцяло в брой.
Източник: Други (19.03.2006)
 
TAV спечели проект на стойност 805 млн. щ.д. за строеж на главен терминал на летище, в който ще бъдат вложени 28 000 тона стомана Консорциума на авиокомпанията Tepe Afken Ventures (TAV) спечели търга за най-големия проект за летище в Средния изток. С оферта от 805 млн. щ.д. TAV в сътрудничество с японския си партньор Taise спечели търга за строежа на главния терминал, най-големия от 18-те предложени проекта в столицата на Катар - Доха. Британския предприемач Джон Линг отправи оферта от 866 млн. щ.д., друга турска компания Enka достигна 905 млн. щ.д., а сдружението Takenake-CDC предложи 1,033 щ.д. От TAV съобщиха, че строежа на главния терминал ще започне до няколко месеца. Сградата ще е престижен символ за Катар, чиято цел е да посрещне 50 млн. туристи през следващите няколко години. Това е четвъртия проект зад граница на TAV. Преди това TAV осъществи проекти за строеж на летища в Кайро, Тбилиси, Батуми и Дубай. Като част от проекта, ръководен от американския гигант предприемач Bechtel, компанията-победител ще построи сградата на терминала на площ около 220 000 кв.м. Срокът за завършване на строежа първоначално беше 28 месеца, но по-късно беше преразгледан и определен на 26 месеца. 43 моста ще бъдат построени по проекта, в който ще бъдат вложени почти 28 000 тона стомана. На година ще се превозват 12 млн. пътници.
Източник: Други (19.03.2006)
 
125 хил. т руда са добити в “Горубсо” 125 хил. т руда са добити в "Горубсо"-Мадан със сумарно съдържание на цинка и оловото 6,61%. Този път металното съдържание в рудата е двойно по-голямо спрямо преломната 1989 г., съобщиха от фирмата. 106 хил. т руда пък са добили от съседната община Рудозем. Там "Рудметал" е изкарало на повърхността тоновете полезни изкопаеми само от един рудник - "Димов дол". Дружеството дава хляб на 262 души, заети в мината и спомагателните цехове, сочи шефът на борда на директорите инж. Тодор Каврошилов. Произведеният в Рудозем концентрат пък върви за КЦМ-Пловдив и ОЦК-Кърджали. И двете добивни фирми - "Горубсо" и "Рудметал", са доволни от сегашните цени на Лондонската борса, които рефлектират пряко на техните заработки. Два пъти скочи цената на оловно-цинковите концентрати през миналата година, сравни шефът та "Горубсо"-Мадан, инж. Кичуков. Цените на Лондонската борса в момента за 1 т олово са 1204 долара, а за тон цинк - 2 300 долара, което сочи, че рудодобивът има бъдеще, категоричен е инж. Кичуков. В унисон с категоричната заявка дружеството ще прокара проучвателни разработки за разкриване на югоизточния фланг на находище "Крушев дол" за търсене на доходоносни жили. В Рудозем пък специална бригада вече е приключила сондажите за проучването. И се пуска нова разработка на хоризонт 240. Там се удължава галерията, но доколко доходоносно ще е находището тепърва ще стане ясно с новите добиви, добави инж. Каврошилов.
Източник: Монитор (21.03.2006)
 
ОЦК-Кърджали с нов директор Новият директор на ОЦК-Кърджали е Огнян Михайлов - досегашен шеф "Инвестиции" в акционерното дружество. Смяната стана след като инж. Никола Пашинов подаде молба за напускане на поста. Той оглавяваше ОЦК през последните 6 години. През декември 2005 г. металургичния завод бе закупен от фирмата на Валентин Захариев - "Интертръст". Днес в дружеството работят около 800 души.
Източник: Дарик радио (21.03.2006)
 
Държавата си запазва контрола в “Белене” Държавата ще има мажоритарен дял в бъдещата атомна централа "Белене". Обсъжда се създаване на дружество с основно държавно участие в рамките на НЕК за изграждане и последваща експлоатация на АЕЦ-а. Това обяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иванка Диловска на кръгла маса "Енергетиката на България - накъде?". Досега са обсъждани различни варианти за включване на държавата и частни компании като инвеститори и оператори на "втора атомна". Интерес за финансиране вече бе заявен от германската "Комерцбанк", а италианската "Енел" обяви намеренията си да участва в експлоатацията на централата. От чешката CEZ заявиха, че ще изчакат държавата да реши дали да е мажоритарен собственик, и тогава ще преценят как и под каква форма да участват. В момента тече оценка на предложенията за технологията, по която да продължи строежа на "Белене". Оферти с няколко варианта представиха руската "Атомстройекспорт" и консорциум "Шкода Алианс", където участва CEZ. Първият етап по оценката ще продължи до юни, а финалният - вероятно до края на годината. Държавата ще насочи инвестиционната си активност в енергетиката към проектите "Набуко" и нефтопроводите "Бургас-Вльора" и "Бургас-Александруполис", обяви още Диловска.
Източник: Стандарт (22.03.2006)
 
Economist: 4,5% ръст на БВП Икономическият растеж на България през 2006 г. ще бъде 4,5%, сочат прогнозите на Economist, представени на организираната от него Шеста кръгла маса с правителството на България. Очакванията на Агенцията за икономически анализи и прогнози е за ръст на БВП от 5,5%. България се развива стабилно политически и икономически през последните години, каза премиерът Сергей Станишев. Доказателство за това е устойчивият икономически растеж от 5,8% за 2005 г. Разбираме желанието на Европейската комисия да бъде критична и целесъобразна към реформите у нас, за да покаже на другите страни, че България влиза в ЕС не по милост, а като страна, която ще гарантира стабилността на Балканите, каза Станишев. През следващите месеци Credit Suisse ще открие представителство в България, каза Майкъл Влахович, изпълнителен директор на финансовата институция.
Източник: Стандарт (22.03.2006)
 
Спад на безработицата през февруари През февруари нивото на безработица е 11,5% и пада с 0,17 пункта спрямо януари. То е по-ниско от нивото през февруари 2005 г. с 1,61 пункта, показват данните на Министерство на труда и социалната политика. В бюрата по труда са регистрирани 426 151 безработни, които за 1 година са намалели с почти 60 хиляди души.
Източник: Монитор (22.03.2006)
 
“Евроманган” търси инвеститор за мина "Оброчище" “Евроманган” АД търси инвеститори сред своите клиенти, както и сред световните производители на манган. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството - концесионер на мина "Оброчище", край балчишкото село Църква, Дейвид Уелингс. По думите му рудникът се нуждае от стратегически инвеститор - собственик на металургичен или стоманодобивен завод, който се интересува от производството в "Оброчище" и е в състояние да вложи 15 млн. долара, за да бъде оборудван рудникът за промишлен добив. В момента на пазара се търси суровина със съдържание на манган над 40%, а концентратът от мината съдържа между 33% и 35% от метала. Според Уелингс намирането на инвеститор е свързано с тенденцията на световния пазар за стомана. За това бъдещето на мангановата мина в Оброчище трябва да се разглежда в контекста на растящото обвързване на мангановия добив с производството на феросплави. През последните четири години “Евроманган” вложи в рудника около 12 млн. долара. По информация на Уелингс вече е завършена шахта "Капитална" и мината е готова за годишен добив от 500 хил. т, което е над 40 хил. т на месец. Компанията приключи с тежката подготвителна дейност по оформянето на единен добивен фронт и започна работата по втори фронт. Прокарани са нови 4.5 км галерии, като само за материали за всеки метър проходка са вложени 800 долара. “Евроманган” притежава 25-годишна концесия за разработване на северозападния участък от мангановото находище в Оброчище. Намерението на компанията е през концесионния период да добие 9 млн. т руда. По данни на минни експерти находището е четвъртото по големина в света и най-богатото в Европа. В него има 43.2 млн. тона доказани и 83.5 млн. тона изучени запаси, а общото количество на ценния метал надхвърля 1.2 милиарда тона. Потенциалът му може да бъде експлоатиран стотици години.
Източник: Дневник (22.03.2006)
 
Руска стоманена компания иска дял от "Арселор" Собствениците на руския производител на стомана НЛМК Владимир Лисин и Александър Абрамов обмислят закупуването на дял във втората по големина компания в света в сектора - "Арселор", пише руският в. "Ведомости". Според вестника президентът и основен акционер в НЛМК Лисин се интересува от дял от 15% в европейския производител, който в момента е под обстрела на световния лидер "Митал стийл". Година по-рано индийската компания купи украинската "Криворижстал" за 4.79 млрд. долара. Ако "Митал" се докопа и до "Арселор", малките компании в сектора ще бъдат още по-силно притиснати, консолидационните процеси са неизбежни и интересът на НЛМК е напълно обоснован, коментират анализатори. "Никой не позволява на руските металургични компании достъп до големи придобивания в Европа. Лисин иска да промени тази ситуация и да вземе участие в голямото прегрупиране в сектора", е заявил източник, близък до ситуацията, пред "Ведомости". Щом "Арселор" се противопоставя на "Митал", едва ли ще е склонна на продажба на дял на НЛМК, прогнозира анализаторът от "Дойче UFG" Александър Пухаев. Едно е сигурно - и НЛМК, и "Евраз" са в центъра на активизиращата се консолидация както в Русия, така и извън нея, пише още "Ведомости". По-рано този месец списание "Форбс" класира Лисин на трето място по богатство в Русия с активи за 10.7 млрд. долара.
Източник: Дневник (23.03.2006)
 
Отложиха събранието на “Кремиковци” Свиканото извънредно общо събрание на "Кремиковци" АД в зала №11 на Националния дворец на културата беше отложено вчера поради липса на кворум, казаха от металургичния гигант. В дневния ред беше включена промяна в численността и състава на НС на дружеството. Събранието ще се проведе на 06.04.2006 год. от 10.00 ч. на същото място и при същия дневен ред, казаха от дружеството. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на борсата, в резултат на които приобретателят ще може да упражни правото си на глас в ОСА, беше 06.03.2006 год, казаха още от там.
Източник: Монитор (23.03.2006)
 
Собственикът на ОЦК е без глас Собственикът на ОЦК е без глас на общото събрание на дружеството, обявиха от Комисията за финансов надзор. На 28 декември 2005 г. "Интертръст" ЕАД е придобил 8 298 052 акции, или 98,63% от капитала на публичното дружество "Оловно-цинков комплекс" АД, Кърджали. В двуседмичен срок "Интертръст" трябвало да отправи търгово предложение до останалите акционери, но това не е направено. Ако до следващото общо събрание на ОЦК "Интертръст" не отправи търгово предложение или не намали дела си в комбината, няма да има право на глас в общото събрание, заявиха от КФН.
Източник: Стандарт (23.03.2006)
 
БНБ: Икономиката ни няма да прегрее Няма място за притеснения от прегряване на икономиката. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров на кръглата маса, организирана от "Икономист". Рисковете за стабилността на икономиката, изразени на конференцията, са по-скоро преувеличени, коментира Искров. Според него дефицитът по текущата сметка е обезпечен от външно финансиране и това гарантира стабилност. Едва около 20% е очакваният ръст на заемите тази година. Делът на инвестициите пък нараства рекордно до 26,6% от брутния вътрешен продукт. В новия закон за ДДС се предлага единна ставка от 20%, включително и за туризма, каза министърът на финансите Пламен Орешарски. Но през есента финансовото министерство ще предложи пакет от мерки за стимулиране на хотелиерските услуги, допълни той. Сега МФ е координатор на фондовете ФАР, ИСПА и САПАРД. Тази структура на координация ще се запази и след 2007 г., каза Орешарски. Само сивата икономика и организираната престъпност ще имат полза от отлагането на членството на България през 2007 г. Цялото общество и бизнесът ще загубят, заяви премиерът Сергей Станишев.
Източник: Стандарт (23.03.2006)
 
От "Кремиковци" са наели "Мерил Линч" за облигациите Ръководството на "Кремиковци" е наело инвестиционната банка "Мерил Линч" за водещ мениджър на облигационната емисия, която ще бъде издадена от холандския партньор на дружеството с цел средствата от нея да постъпят в металургичния комбинат, съобщи Ройтерс, като цитира свои източници от пазара. Според тях в момента се прави роудшоу на емитента, който е регистриран в Холандия с името "Бългериън стийл файнанс" (Bulgarian Steel Finance). От металургичния комбинат отказаха коментар на новината. Досега единственото съобщение, което се получи от комбината, беше в началото на март, в което беше съобщено, че предприятието е в преговори с международна финансова институция за емитиране на облигационен заем в размер на 300 млн. евро. Като емитент беше посочено холандско дружество, чието име не беше оповестено. От "Кремиковци" тогава отказаха също да дадат всякакви подробности за самата холандска компания, както и за повече подробности около параметрите по сделката. Засега е ясно, че парите ще бъдат осигурени от чуждия партньор на металургичния комбинат, като гарант по емисията ще е българският комбинат чрез залог на дълготрайни материални активи за обезпечаването на плащанията. От съобщението тогава стана ясно, че структурата на сделката е в съответствие с обичайната практика за подобно международно финансиране, като целта й е да допринесе до подобряването на финансовото състояние на комбината. Част от получените средства дружеството ще използва за погасяване на натрупаните задължения към държавата и държавните предприятия, както и за социалните си задължения, се пояснява още в съобщението. Към септември дружеството има задължения в размер на 642 млн. лв., основна част от които се падат на търговските задължения от около 403 млн. лв. В края на януари Националната електрическа компания (НЕК) предупреди комбината, че ще започне поетапно да ограничава снабдяването на комбината с електроенергия поради дългове към нея от около 95 млн. лв. Междувременно стана ясно, че комбинатът е погасил 3 млн. лв. от задълженията си към "Булгаргаз", след като държавната газова компания е предупредила "Кремиковци", че може да ограничи подаването на газ, заяви началникът на управление "Икономическо" в "Булгаргаз" Димитър Гогов. Част от парите, които комбинатът ще получи от облигационната емисия, ще бъдат използвани и за капиталови разходи и инвестиции за опазване на околната среда. Друга част от средствата дружеството предвижда да използва за обичайната си търговска и производствена дейност, включително и сключване на сделки с международни компании за продажбата на продукция. Разрешение за сключването на сделки за финансирането на "Кремиковци" трябваше да бъде дадено от акционерите на свиканото за вчера извънредно общо събрание. То обаче се провали поради липса на кворум и следващата дата за провеждането му е 6 април. За миналата година е доста трудно да се разбере какъв е финансовият резултат на "Кремиковци", тъй като в предадените отчети липсва този за доходите, както и балансът на дружеството. Комбинатът е едно от дружествата, които най-често закъсняват с подаване на финансовите си отчети пред регулаторните органи, като това се случи и с последните срокове за четвъртото тримесечие на 2005 г. По време на сесията в сряда на Българската фондова борса бяха изтъргувани 219 акции на дружеството, като средната им цена се понижи с 0.11% до 18.22 лв.
Източник: Дневник (23.03.2006)
 
Собственикът на ОЦК без право на глас в общото събрание Комисията за финансов надзор (КФН) забрани на мажоритарния собственик на ОЦК - „Интертръст” ЕАД, да упражни правото си на глас в общото събрание, съобщиха от надзора. Мотивите на комисията са, че „Интертръст” ЕАД не е изпълнил разпоредба от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), като не отправи търгово предложение към останалите акционери на дружеството, след като придоби контрол на компанията. На 28 декември 2005 г. „Интертръст” ЕАД придоби 8 298 052 броя акции от публичното дружество „Оловно-цинков комплекс” АД, представляващи 98.63% от капитала. С тази покупка премина границата от 2/3 от капитала и по този начин се породи задължение за отправяне на търгово предложение. От комисията са постановили, че „Интертръст” няма да има право да упражни правото си на глас в общото събрание на кърджалийското предприятие, ако до датата на провеждане на извънредно общо събрание или на редовно годишно общо събрание на ОЦК не се случи едно от две изискуеми условия. Условията са или да е налице публикувано търгово предложение (предшествано от надлежно административно производство пред КФН за разглеждане на търгово предложение), или да е налице разпореждане с притежаваните от „Интертръст” акции от капитала на ОЦК, така че след него акционерното участие да е под 2/3, съответно под една втора от капитала на публичното дружество. Междувременно от Българската фондова борса обявиха, че "Оловно-цинков комплекс" АД свиква извънредно общо събрание на 3 май. Ако дотогава мажоритарният собственик на дружеството не изпълни разпоредбите на Комисията за финансов надзор, на събранието ще могат да участват само 1.37% от акционерите на компанията, но според анализатори подобен вариант е малко вероятен. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на борсата, в резултат на които приобретателят ще може да упражни правото си на глас в общото събрание, е 17 април.
Източник: Дневник (23.03.2006)
 
Държавният дълг намалява през януари Държавният дълг падна с 256,4 млн. евро през януари и в края на месеца е 6,588 млрд. евро, обявиха от Министерството на финансите. Намалението се дължи главно на предсрочно изплащане на пет заема към Световната банка за 374,932 млн. лв. В резултат дългът е 28,2% от БВП на страната. 1,45 млрд. евро от държавния дълг е вътрешен, а 5,14 млрд. евро - външен.
Източник: Стандарт (24.03.2006)
 
“Дънди” заплаши да напусне България С напускане на България заплаши "Дънди Прешъс Металс". Това ще стане, ако не бъде дадено одобрение от Висшия екологичен експертен съвет на проекта в рудник "Челопеч". При отказ проектът ще се забави много и имаме два варианта - да затворим рудника или да разгледаме преместване на дейността в друга държава, каза Робърт Бел, мениджър на "Челопеч Майнинг".
Източник: Стандарт (24.03.2006)
 
Рудникът в Челопеч е пред опасност от затваряне Рудникът за добив на злато и мед в Челопеч ще бъде затворен за определено време, ако екоминистерството забави проекта за разширяването на производствената дейност в предприятието. Това предупредиха в четвъртък на пресконференция от ръководството на канадската минна компания "Дънди прешъс метълс", собственик на "Челопеч майнинг". Хиляди, които разчитат на работата в мината, ще загубят препитанието си и страната ще бъде лишена от стотици милиони долари инвестиции, казаха още мениджърите на канадското дружество. Проблемът на "Дънди прешъс" е решението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да преразгледа положителната оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), дадена за проекта за рудника в Челопеч на 10 март тази година. Проектът беше одобрен с пълно единодушие на членовете на ВЕЕС. След това обаче министър Джевдет Чакъров реши да свика нов съвет на 27 март заради особеното мнение на заместника си Чавдар Георгиев, който единствен гласува против с мотив, че хвостохранилището е опасно. Ново забавяне на проекта обаче може да се окаже пагубно за дейността на рудника, стана ясно В четвъртък. В него е заложено намаляване на високото съдържание на арсен в златните и медните концентрати, добивани в Челопеч, което затруднява реализацията им на пазара, обясни Джонатан Гудман, президент на "Дънди прешъс". "Дънди прешъс" имат договори за доставка на концентрати с два металургични комбината в Канада и Перу, които изтичат в края на 2007 г. След това доставките на компанията не са гарантирани тъкмо заради наличието на арсена, който силно стеснява кръга от металургични заводи, които могат да обработват концентратите. От "Дънди" обмислят като краен вариант да изнесат дейността си изцяло от България, ако администрацията продължи да блокира проекта. Освен в България канадската компания развива дейност и в съседна Сърбия. Стойността на инвестиционния проект на „Дънди” за рудника в Челопеч е 175 млн. долара при вложени досега 50 млн. долара. Той предвижда още добивът на чист метал - злато и мед, да бъде осъществяван на местна територия чрез специална технология, с което на практика производственият цикъл ще бъде затворен. Канадците поеха управлението на предприятието от фалиралата "Наван майнинг" през 2003 г. През миналата година "Челопеч майнинг" излезе на печалба, системата на добив на руда беше сменена, а терените, които бяха разрушени в миналото заради производството, започнаха да се възстановяват, припомниха от "Дънди прешъс". Представителите на канадското дружество смятат, че са изпълнили всички изисквания на екоминистерството, и за пореден път отбелязаха, че проектът е съобразен с всички директиви на ЕС. "Явно има два типа правила и закони - едни за фирмите, които ние изпълнихме, и други за администрацията", коментира главният оперативен директор на компанията Лорънс Марсланд, като визира протакането на процеса от страна МОСВ.
Източник: Дневник (24.03.2006)
 
Македонският "Макстил" увеличава продажбите си в България Македонският производител на стомана "Макстил", собственост на швейцарската корпорация "Дуферко", ще се опита да увеличи продажбите си в България и другите страни от региона през следващите четири години. Това обяви зам.-директорът на компанията Митко Косовски. Амбициите на компанията за страната са продиктувани от очакванията силното търсене на регионалния пазар да се запази. Косовски очаква, че влизането на България в ЕС ще запази темпа на повишаване на инвестициите и поръчките за сегментите от индустрията, които ползват продуктите на черната металургия. Това са преди всичко фирмите от корабостроенето, машиностроителната индустрия и енергийния сектор, които са и основните клиенти на "Макстил" в България. Сред тях са корабостроителниците в Русе и Варна, плевенското машиностроително предприятие "Вапцаров", заводите за вагони в Бургас, Раднево и София. През миналата година македонската компания е реализирала 15 хил. т от продукцията си на българския пазар, информира SeeNews. Приходите от продажби на целия асортимент от продукти на македонския завод за миналата година се изчисляват на над 72 млн. долара. Разширяването на дейността на металургичния комбинат в България ще бъде съпътствано от нарастване на производствения му капацитет с 50 на сто през следващите три години, съобщава още SeeNews. За целта от "Макстил" предвиждат да инвестират 15-20 млн. долара, част от които ще бъдат осигурени от банков кредит.
Източник: Дневник (24.03.2006)
 
Рудник Челопеч пред закриване Проблемите на канадската компания Dundee Precious Metals около проекта й за производство на мед и злато в Челопеч може да предизвикат временно затваряне на рудника. Това съобщи президентът на компанията Джонатан Гудман, който тези дни е в България. Преди седмица министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров разпореди Висшият експертен екологичен съвет наново да разгледа доклада по ОВОС, въпреки че той бе одобрен на 10 март. Мотивите са, че председателят на съвета - зам.-министър Чавдар Георгиев, е изразил особено мнение заради атаките от природозащитни организации. Новото заседание на съвета е насрочено за понеделник. Ако до края на месеца не получим разрешение, няма да успеем да изградим необходимите съоръжения до края на 2007 г., обясни Лорънс Марсланд, вицепрезидент на Dundee Precious. Тогава изтичат договорите на компанията с металургичните предприятия, които преработват медно-златния концентрат. Ако канадската компания не получи разрешение за проекта, тя ще търси друга държава, в която да изгради новата технология. Това обаче също ще ни забави и ще се наложи временно спиране на добива до изграждане на новите съоръжения, обясниха от компанията. Най-неблагоприятната алтернатива за рудник Челопеч е закриването му и освобождаването на 750-те работещи в него. Забавянето на разрешителното е последният пример от проблеми, които екологичното законодателство създава на инвеститорите в България, заяви Кенет Левковиц, председател на Американката търговска камара. За съжаление в областта на околната среда все още липсва напредък и продължават да се отблъскват инвеститорите, каза той. Подобни проблеми имат и други фирми от минния бранш. Екоминистерството създава проблеми и по отношение на продуктовите такси за опаковките, каза Левковиц. Той заяви, че е потърсил подкрепа по въпроса от премиера Сергей Станишев и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Протестите на неправителствени екологични организации срещу проекта са инспирирани от местни бизнесмени, заяви Петър Петров, главен секретар на Минната камара. Според браншовиците отхвърлянето на това инвестиционно предложение би означавало край за минната промишленост в България, тъй като изпълнението на екологичните и законови изисквания от на Dundee Precious може да се счита за еталон. Проектът предвижда увеличаване капацитета на преработката на медно-златна руда до 3 млн. т годишно в Челопеч и въвеждане на цианидна технология за извличане на мед и злато. Инвеститорът предвижда изграждането на ново хвостохранилище за отпадъка от преработката на концентрата. Планираната инвестиция е 175 млн. USD. До момента за обновяване на оборудването и разширяване на добива в рудника са инвестирани 50 млн. USD. Очакваният живот на рудника е 15 години.
Източник: Пари (24.03.2006)
 
Нетната печалба на Laiwu Steel спадна с 43,96% Laiwu Iron and Steel Co. Ltd., клон на осмата по големина компания за стомана в Китай Laiwu Iron and Steel Group, обяви спад от 43,96% на нетната печалба за 2005 г. в сравнение с 2004 г. при покачващи се цени на продукцията, сочи годишния отчет на компанията, публикуван в петък. Приходите от основните продукти на Laiwu Steel през 2006 г. се покачиха с 11,56% до 19,82 млрд. китайски йени, но нетната печалба падна с 43,96% до 415,77 йени. Миналата година Laiwu Steel произведе 3,849 млн. тона чугун, 6,04 млн. тона нерафинирана стомана и 5,957 млн. тона стоманени изделия. Планираното производство на компанията за 2006 г. е - 5,34 млн. тона чугун, 5,95 млн. тона нерафинирана стомана и 5,83 млн. тона стоманени изделия. Въпреки това, компанията знае, че ще се сблъска с трудната конкурентна обстановка през 2006 г., дължаща се на свръхпроизводството и повишаващите се цени на продукцията. Поради това предвижда, че основните приходи през 2006 г. ще отбележат лек спад до 19 млрд. йени. През февруари Laiwu Group и Arcelor подписаха споразумение за прехвърляне на 38,41% от държавните акции на Laiwu Steel или 50% от същите на Laiwu Iron and Steel Group. Все още се очаква сделката да бъде одобрена от правителството.
Източник: Други (24.03.2006)
 
Сертификати спъват бизнеса с дървесина Европейските контрагенти на наши дървопреработващи и мебелни компании са започнали напоследък да изискват документи, че дървесината е от сертифицирани гори. Това съобщи Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. В България има само две лесничейства, които са сертифицирани - в Широка лъка, където гората е частна, и в Доспат, където е държавна. Около 5 млн. лв. струва сертификатът за една гора, казват от браншовата камара. У нас 85% от горите са държавни, а държавата не може да отдели тези средства. В същото време фирмите от бранша не са съгласни да финансират това начинание. Склонни сме да купуваме по-скъпо сертифицирана дървесина, но не и предварително да платим за това, казва Симеонов. Сертификатът гарантира, че суровината не е от регион, застрашен от ожесточителна сеч. Според браншовата камара обаче у нас цари пълен хаос в добива на дървесина. Законът за горите предвижда три възможности за добив на дървесина - чрез търг, директно договаряне и чрез закупуване на гора. Масово обаче се прилага практиката на директно договаряне, където по абсолютно непрозрачен начин се уреждат напълно неизвестни фирми, казва Симеонов. Заради подобен хаос в региона на Пазарджик дървопреработващи и мебелни компании остро протестираха пред Министерството на земеделието и горите миналата година. В резултат на това от министерството и Националното управление на горите вече е спряна системата на директно договаряне в Пазарджишко. Искаме това да стане и в останалите горски дирекции и дървесината да се продава само чрез търгове, казва Симеонов. Само така ще се създаде прозрачен пазар на суровината, за което от години настоява браншовата камара. Годишно у нас се добиват около 5 млн. куб. метра дървесина. От тях близо 1 млн. кубика е едрата дървесина, подходяща за мебелната индустрия. 1.5 млн. куб. метра годишно поглъщат производителите на целулоза Целхарт и Свилоза, заедно с производителите на дървесни плочи - Кроношпан-Бургас и Габровница Горно Съхране. Останалите количества се използват за строителството и за дърва за огрев. - Над 10% е ръстът в дървообра-ботващата промишленост през миналата година - 43 млн. лв. е износът на дървесина за първото полугодие на 2005 г., което е с 5% повече - Най-голям е ръстът в производството на фурнири и дървесни плочи.
Източник: Пари (27.03.2006)
 
Intekno се насочва към Катар за експанзия Турската група от компании Intekno иска да навлезе в Катар, като се цели в стоманения, добивния и финансовия сектор и има намерение да използва Доха като база за експанзията си на американските, европейските и азиатските пазари, поради логистичните предимства на града. “Катар е много важен за компании като нас в Турция. Те могат да използват Доха като база за навлизане на американските и европейските пазари” – заяви президента на Intekno, Халил Кюлук, пред Gulf Times. “Нашата дейност е диверсифицирана. От една страна се занимаваме със стомана и разработване на мини, а от друга с финанси и извличане на захар от билки за фармацевтични компании и компании за здравословни храни”- каза той, като добави, че компанията търси да инвестира в тези области. Здравословните храни, още познати като функционални храни, често се използват за хранителни смеси или системи в хранителната или фармацевтичната промишленост. На въпроса за размера на инвестициите, които Intekno планира да направи в Катар, Кюлук отговори, че компанията се опитва да оцени съществуващите възможности. Той отказа да назове конкретни цифри. “Това, което искаме да направим е не само да се ограничим до Катар, а да се насочим към целия район на Залива като използваме Доха за база” – допълни той, с аргумента, че разположението на катар е идеално от гледна точка на логистиката, заради това че е своеобразен център на Средния Изток. Той заяви, че това предимство може да помогне на компании да нахлуят на азиатските пазари като Китай и Индия.
Източник: Други (27.03.2006)
 
Baosteel отново повишава цените на стоманата през май-юни Baosteel Group, най-големия производител на стомана в страната, повиши с още 7% цената на горещо валцуваната стомана, доставена през май и юни, след като преди това рязко увеличи цените за второто тримесечие с около13%. Във вторник Baosteel повиши цените на горещо валцуваната стомана средно с 250 йени на тон. Също така вдигна и цените на някои продукти от горещо валцувана специализирана стомана със 100 йени на тон. Преди две седмици Baosteel повиши цените и на някои продукти от студено валцувана специализирана стомана, заявиха дистрибуторите. След резките спадове през 2005 г., местните цени на стоманата се стабилизираха тази година след като спада на вноса и запасите намалиха излишъка на вътрешния пазар. Регулирането на цените за тримесечието от Baosteel се явява своеобразен бенчмарк за местната стоманена индустрия. “Обикновено коригираме цените всяко тримесечие, но ако промените на пазара са по-големи от очакваните, ние ще отговорим със съответните промени в цените” – заяви служител от отдел “Маркетинг” на Baosteel. Същевременно Baosteel, като представител на производителите на стомана в страната, тази седмица ще проведе четвърта поредица от преговори за цените на желязната руда с три големи световни минни компании, се казва в доклад на Xinhua. От миналата година Baosteel води преговори с австралийските BHP Billiton и Rio Tinto Group и бразилската Companhia Vale do Rio Doce (CVRD) за определянето на цените на желязната руда през 2006 г. От тогава преговорите са в застой, тъй като Baosteel има различно от останалите три компании становище за тенденциите при цените на желязната руда. Докато Baosteel настоява за намаление на цената на желязната руда през 2006 г., другите три компании искат 20 %-но поскъпване.
Източник: Други (27.03.2006)
 
“Дънди” разширява рудника в Челопеч Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството разреши на канадската компания "Дънди Прешъс Металс" да разшири добива на медно-златна руда в Челопеч. Одобрението бе дадено с 23 гласа "за". Двама бяха против. Министърът на околната среда Джевдет Чакъров трябва да се произнесе окончателно по проекта до две седмици.
Източник: Стандарт (28.03.2006)
 
Вносът на рафинирана мед и медни сплави в Китай за февруари е отчел понижение от 50% спрямо същия период на миналата година, сочат данните от "Блумбърг". Това е петият пореден месец на спад в най-големия в света потребител на метала. За периода в Китай са внесени общо 57 126 тона мед. За първите два месеца на годината понижението е общо от 43 на сто до 132 308 тона, сочат още данните. Цените на медта извън Китай са по-високи от тези на вътрешния пазар, което означава, че вносителите ще работят на загуба, коментират анализатори. Именно поради тази причина все по-малко китайски компании внасят метала. В същото време освен цената на медта, която търговците трябва да заплатят, ако купят метала от стоковата борса в Лондон, се налага допълнително още данък добавена стойност (ДДС) от 17%, 2% такса внос, както и застрахователни премии и такси транспорт. Увеличаващата се продукция на местните производители от своя страна може да компенсира намаления внос, отбелязват експерти. За миналия месец в Китай са произведени 237 100 тона мед, което е с 32% повече в сравнение със същия период година по-рано.
Източник: Дневник (28.03.2006)
 
ОЦК залага имуществото си в СИБанк Кърджалийският окръжен съд е вписал особен залог на търговското предприятие на "Оловно-цинков комплекс" АД-Кърджали, в полза на ТБ "Стопанска и инвестиционна банка" АД, съобщиха от Българската фондова борса. Договорът за особен залог е подписан от двете страни, като предметът му е обезпечаване на вземане на банката от кърджалийското дружество. Това са вземания за главница, лихви, неустойки, такси и разноски по споразумение от 22 декември 2005 г. за обединяване на експозиции, сключени между компанията и банката с главница в размер на 8 738 507 евро и с договорна лихва в размер на 9.00% годишно. Неустойката при просрочие на главница и/или лихва е в размер на 18.00% годишно. За залог по кредита е цялото търговско предприятие на "Оловно-цинков комплекс". Мажоритарен акционер на ОЦК е "Интертръст” ЕАД, след като на 28 декември 2005 г. придоби пакет от 8 298 052 броя акции от дружество, представляващи 98.63% от капитала. С тази покупка новият акционер премина границата от 2/3 от капитала и по този начин се породи задължение за отправяне на търгово предложение. Тъй като „Интертръст” ЕАД не изпълни разпоредба от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и не отправи търгово предложение към останалите акционери на дружеството, Комисията за финансов надзор (КФН) забрани на мажоритарния собственик на ОЦК - „Интертръст” ЕАД, да упражни правото си на глас в общото събрание. Тази забрана важи, докато „Интертръст” или отправи търгово предложение, или намали участието си под 2/3 съответно под една втора от капитала на публичното дружество.
Източник: Дневник (28.03.2006)
 
Природният газ скача с 6,26 лв. От 296,69 лв. на 302,95 лв. без ДДС скача цената на природния газ от 1 април. Вчера Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) утвърди поисканата от "Булгаргаз" актуализация на цената на синьото гориво за второто тримесечие на 2006 година. Увеличението от 6,26 лв. (2,11%) е следствие на увеличаването на доставната цена на природния газ на румънско-украинската граница край Исакча. Основните причини за поскъпването са увеличените цени на течните горива на международните пазари през първото тримесечие. Новата цена на природния газ няма да доведе до промени в цените на парното и топлата вода, увериха от ДКЕВР.
Източник: Стандарт (28.03.2006)
 
Заплатите у нас 6 пъти по-ниски от немските Заплатите в България за обикновените служители са 6 пъти по-ниски от тези на колегите им в Германия. Това сочи анализ на консултантската фирма за човешки ресурси "Хей груп", цитирана от германския всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Разлика има и в заплатите на ръководните кадри, макар и не толкова голяма. Българските мениджъри получават една трета по-малко пари от германските си колеги. Заплатите в България са се увеличили с 9-11% през 2005 г., сочи изследването. Според експерта по трудово възнаграждение в "Хей груп" Райнхард Хантке тази година ще бъде отчетено същото повишение. В Румъния заплатите са нараснали с 13-15%, а в Русия - с 10-12%. За разлика от Източна Европа в Германия няма големи промени в заплащането. През 2005 г. е имало едва 2% ръст на заплатите, а тази година се очакват най-много 3%.
Източник: Стандарт (28.03.2006)
 
В десетката сме по иновации България е на 10-о място сред страните от Европа и Централна Азия (ЕЦА) по способност да инвестира в нововъведения. Това гласи доклад на Световната банка, представен в Прага на конференция на тема "Икономика на знанието". В изследването участват 25 държави. Веднага след България са Русия, Румъния и Украйна. На първо място е Естония, следвана от Словения и Литва. Средно разходите за проучвания в страните от ЕЦА са под 1% от БВП, което е под стандарта за ЕС от 3%. Освен тона близо две трети от разходите в ЕЦА са държавни, докато в Западна Европа частният сектор дава 65-70% от разходите за изследвания. Според доклада няма да е ефективно да се дават повече държавни пари за иновации, без подобряване на стимулите за бизнеса за инвестиции в технологии.
Източник: Стандарт (28.03.2006)
 
Спад в търсенето, износа и производството на стомана в Южна Корея тази година В понеделник корейската асоциация за желязо и стомана заяви, че е понижила последните си прогнози за местното търсене и износа на стоманени продукти за тази година. Местното търсене и запасите вероятно тази година ще достигнат 47,27 млн. тона, бележейки 1,5 %-но повишение от година преди това, дължащо се на оптимистичните очаквания в производствения сектор (например в производството на автомобили и корабостроенето), заявиха от асоциацията на производителите на стомана. Въпреки това прогнозираната стойност е по-ниска от предишната, която асоциацията обяви – 47,38 млн. тона. Износът на стоманени продукти вероятно ще нарасне с 1,1%, достигайки 16,44 млн. тона тази година, като цифрите отново са под предвижданото преди това увеличение от 2%. От Асоциацията заявиха, че корекцията се дължи на нарастващата независимост на Китай в стоманения сектор. Прогнозите за производството на стомана също бяха снижени до 55,39 млн. тона, само 1,6% повече от миналогодишното производство. Очаква се Южна Корея да отбележи спад в производството на нерафинирана стомана за първи път от 1998 г. насам, достигайки до 47,04 млн. тона тази година, заявиха от Асоциацията. Противно на предишните очаквания, вносът на стомана тази година ще продължи да расте достигайки 19,17 млн. тона, което е с 1,5% повече от предходната година, се казва в прогнозата на Асоциацията.
Източник: Други (28.03.2006)
 
7,2% инфлация очакват за 2006 г. Очакваната средногодишна инфлация за 2006 г. е 7,2% по прогнози на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Това каза изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Инфлационните очаквания са по-високи от минали години заради наводненията и повишените акцизи на цигарите и горивата. Преките чужди инвестиции през 2005 г. са 2,3 млрд. щ.д., но само 8% от тях са в производство.
Източник: Стандарт (29.03.2006)
 
България най-гореща за инвестиции в имоти България излезе начело на класацията за най-горещи места за инвестиции в недвижими имоти на консултантската компания Assetz, съобщи нейният сайт. От години експертите прогнозираха, че България ще стане водеща инвестиционна дестинация. Стюарт Ло, управляващ директор на Assetz, даде да се разбере, че според най-новите проучвания страната вече е начело на класацията. С увеличаването на доходността до 12% и на капиталовия прираст до 36 на сто общата възвръщаемост на паричните инвестиции за миналата година се оценява на 116 процента. Този впечатляващ растеж поставя България над Кипър в класацията за инвестиционната възвръщаемост. По този начин подкрепя популярното становище, че страната ни днес може да се сравнява с Испания през 80-те години. Според Assetz България притежава огромен инвестиционен потенциал в областта на недвижимите имоти. Assetz обаче предупреждава, че високата инвестиционна възвръщаемост често е свързана и с по-големи рискове. Очакванията на анализаторите са, че стремителното увеличение на цените ще бъде до известна степен "укротено", но пазарният растеж ще остане значителен. Ски курортите Банско и Боровец продължават да са от огромен интерес за инвеститорите в недвижими имоти. В момента са в ход големи строителни проекти, които да задоволят нарасналото търсене.
Източник: Стандарт (29.03.2006)
 
До три пъти по-ниски мита след влизането ни в ЕС След влизането ни в ЕС митата за внос у нас на стоки от страни извън съюза ще паднат два до три пъти, заяви директорът на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев пред фирми, членове на Американската търговска камара. Така страната ни ще стане по-атрактивна за инвестиционни проекти, които разчитат на вносни материали от тези страни, каза Сталев. Пред чуждите инвеститори той съобщи, че страната ни предлага най-евтината работна ръка в европейския пазар. Според Economist Intelligence Unit през 2005 г. цената на труда у нас е била 1.11 USD на час, докато в Румъния - 1.31 USD на час, каза Сталев. Според него се очаква номиналният ръст на заплатите да бъде между 6 и 7% на година, което ще запази конкурентната ни позиция дълго след присъединяването ни в ЕС.
Източник: Пари (29.03.2006)
 
Външният дълг намаля с 201 млн. евро Външният дълг намаля с 201 млн. евро през първия месец на годината и в края на януари е 14,328 млрд. евро, обявиха от БНБ. Външният дълг в сектор "Държавно управление" е 4,149 млрд. евро, като само за месец е намалял с 248 млн. евро. Това се дължи на предсрочното изплащане на четири дълга към Световната банка. Външният дълг на банките и предприятията през януари расте, но само с по около 20 млн. евро.
Източник: Стандарт (29.03.2006)
 
Шок с цената на тока Токът ще поскъпне поне с 30% догодина, когато ще бъдат затворени III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Това съобщи изпълнителният директор на Националната електрическа компания Мардик Папазян. Сега цената на киловатчас дневна електроенергия е 17,4 ст., а на нощната - 9,3 стотинки. След увеличението дневният ток ще стане около 22,6 стотинки, а нощният - над 12 ст. Сега НЕК продава ток на загуба на електроразпределителните дружества, за да се задържат по-ниски цените на светлото и топлото. Загубата на вътрешния пазар се компенсира от печалбите при износа. Догодина обаче експортът на електроенергия ще спадне с над 80%. Затова трябва да наваксаме с по-високи цени на електричеството в страната, обясни Папазян. Какви да са те обаче ще реши Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сметките ще се надуят със 7,35 лв. още след 1 октомври 2006 г., когато отпаднат евтините 75 киловата. Сега те се таксуват по 9,8 ст. През последните години България покриваше до 80% от електроенергийния дефицит на Балканите. Приходите от изнесените през 2005 г. над 7,4 млрд. квтч електроенергия са над 250 млн. евро. Сега най-евтината енергия, която купува НЕК, е от АЕЦ "Козлодуй". Но има разлика в себестойността на тока, произвеждан в III и IV блок и този в V и VI. Отварянето на енергийния пазар през 2007 г. ще повлияе допълнително на цената на електроенергията. Тогава всеки производител и търговец ще може да изнася ток, а НЕК трудно ще бъде балансьор на вътрешното електроснабдяване, твърди Папазян. При либерализирания пазар съществена роля ще играе ДКЕВР. Ще има консуматори, които да купуват електроенергия по регулирани цени, и такива, които ще плащат по цени на свободния пазар. Също така едни централи ще продават част от енергията си на свободния пазар, а други ще бъдат принудени да продават по регулирани цени. Това ще се наложи, защото цената на електроенергията има силен социален ефект. Пълното освобождаване на пазара може да доведе до резки скокове на цената на тока, което едва ли ще понесат потребителите у нас. Междувременно НЕК поиска 13 млн. лв. неустойки от "Марица-изток 3" за забавяне на рехабилитацията на централата.
Източник: Стандарт (30.03.2006)
 
Отровите на Челопеч са опасни и за съседите Добивът на злато чрез цианиди, който се извършва в Челопеч, ще бъде разгледан на заседание на Европарламента в Страсбург. Въпросът ще постави депутатката Елс де Гроен. Това стана ясно по време на среща на холандката с активисти от природозащитната федерация "Зелени Балкани" в Пловдив. Добивът на злато чрез цианиди трови не само България. Чрез реките може да стане опасен за съседните държави, каза Де Гроен. Така страната ни нарушава договорите със своите съседки. Гърция, която е член на ЕС, най-вероятно ще алармира алианса за опасното българско производство. Елс де Гроен ще постави пред Европарламента и въпроса за обгазяването на Стара Загора, след като се запознае подробно с проблема. Подобен случай бил прецедент за Западна Европа. Днес депутатката ще предложи на Съвместния комитет България-Европейски съюз да се направи поправка на нормативната база при обсъждането на екопроекти. Както и узаконяване на търговията само със сертифицирана дървесина, за да се избегне поголовното изсичане на горите в страната ни.
Източник: Стандарт (30.03.2006)
 
Рекорден ръст на влоговете за февруари Рекорден ръст на депозитите в банките отчита през февруари БНБ. През най-краткия месец в годината депозитите на населението нарастват с 9,2 на сто. Това е най-голямото процентно изменение за един месец. Общо депозитите на граждани и фирми нарастват с 3,2%, или в абсолютна сума - със 647 млн. лв. Нарастването е почти равностойно в трите вида влогове - безсрочни, срочни и спестовни. Нетните кредити в края на февруари достигат 17,94 млрд. лв. За месеца нарастването е с 241,4 млн. лв., или с 1,4 на сто. На годишна база ръстът е 28,2%, или 3,95 млрд. лв. Така годишният темп на нарастване намалява, отбелязват от БНБ. През февруари най-много се увеличават заемите за населението. Потребителските отбелязват ръст от 96,5 млн. лв. (2.3%), а жилищните и ипотечните - 82,2 млн. лв. (3.9%). В края на февруари общата сума на активите на банковата система достига 32,7 млрд. лв. Печалбата на банковата система за първите два месеца на годината е 122 млн. лв.
Източник: Стандарт (31.03.2006)
 
Експерти: Ръстът на БВП ще е над 5 на сто Икономическият растеж на България за четвъртото тримесечие на 2005 г. ще е над 5 на сто, но той няма да компенсира регистрирания през предходните три месеца резултат от 4.6% и ръстът на БВП за цялата година ще остане по-слаб от този за 2004 г. Това сочат прогнозите на водещи български икономисти ден преди публикуването на официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). По-силният растеж, който се предвижда за периода октомври - декември 2005 г. спрямо юли - септември, ще е резултат на традиционно по-високите потребителски и правителствени разходи в края на годината, обясниха макроикономическите експерти. Анализаторите в България предвиждат ръстът на БВП за последната четвърт и за цялата 2005 г. да е в диапазона от 5 до 5.6 на сто. Принос за задържането на относително високия ръст на българската икономика през миналата година спрямо глобалното развитие имат и инвестициите, които продължават да растат много бързо, и в частност тези в строителния сектор, отбеляза Георги Стоев от анализаторската и консултантска група "Индъстри уоч". На годишна основа обаче растежът за 2005 г. ще остане по-нисък от този през 2004 г., стана ясно от прогнозите на икономистите. Забавянето на растежа се дължи основно на неблагоприятни външни фактори като високите цени на петрола и повишаването на основните лихви, както и на ограниченията върху ръста на кредитите на търговските банки, заяви Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Агенцията за икономически анализи и прогнози предвижда 5.6% ръст на БВП на страната за 2005 г. Малко по-висок растеж очакват от Международния валутен фонд - 5.7 на сто. В този диапазон са предвижданията и на анализатори от чужди финансови институции като "Дрезднер Клайнворт Васерщайн" и "Райфайзен рисърч", цитирани от агенция SeeNews.
Източник: Дневник (31.03.2006)
 
Tata Steel вдига цените с 2000 рупии през април Tata Steel, втория по големина производител на стомана в Индия, за втори път от септември насам ще повиши цените на горещо-валцуваните стоманени намотки през април, тъй като търсенето на сплави се възстановява. Акциите на компанията поскъпнаха. Tata Steel ще вдигне цените на сплавите за незабавна доставка с цели 2000 рупии (45 щ.д.) за тон до около 24 000 рупии, каза в телефонно обаждане от Джамшедпур заместник директора Т. Мукерее. Tata Steel последва световни конкуренти като Baoshan Iron & Steel и Thyssenkrupp в повишаването на цените, след като възстановяването на търсенето възпрепятства по-нататъшни спадове в Азия. Цените на стоманата паднаха с 30% миналата година. Tata Steel регистрира 15 %-ен спад на нетната си печалба. Цените на горещо-валцуваните стоманени намотки в Азия останаха около 22% по-ниски от преди година. Акциите на Tata Steel, които поскъпнаха с 38% миналата година, скочиха с цели 1,7% до 530,9 рупии. В 10:21 ч. те се търгуваха за 528,5 рупии в Бомбай. Индийския бенчмарк Sensitive Index падна с цели 75,88 пункта или 0,7% до 11,231.16. След като търсенето от страна на строителните компании се повиши, най-големия производител на стомана в Китай Baoshan на 23 февруари заяви, че ще повиши цените с 250 йени (31 щ.д.) на тон за тримесечието, приключващо на 30 юни, което е второто поскъпване за това тримесечие. Вторият по големина производител на стомана в света Arcelor възнамерява през второто тримесечие да вдигне цените. Конкурентните производители на стомана ThyssenKrupp и Salzgitter също завиха, че смятат през април да повишат цените с около 20 евро на тон.
Източник: Други (31.03.2006)
 
Оловно-цинков комплекс АД - Кърджали "Оловно-цинков комплекс" АД е построен по проект на московския металургичен гигант "Гипроцветмет". Българският комбинат за цветни метали е въведен в експлоатация през далечната 1955 г. с първоначален капацитет от 5000 тона цинк, 7000 тона сярна киселина и 8000 тона олово. В годините на социализма се набляга на развитието на този отрасъл и след поредица от разширения и реконструкции капацитетът на основните изделия достига до 27 500 тона цинк, 45 000 тона сярна киселина и 33 000 тона олово. Конкурентни предимства Сравнително ниски стойности на енергийните разходи и разходите за ремонт спрямо средните за отрасъла в страната; стабилни източници на финансиране; нарастване на производството и продажбите през последната година. Приватизация Приватизацията на кърджалийското металургично предприятие започва още по време на масовата приватизация, когато се предлагат 25% от капитала на дружеството. Продажбата на мажоритарният пакет от 119 890 акции, представляващи 57% от капитала на ОЦК АД, се извърши на 21 май 1999 г. Купувачът е консорциум между РМД "Оловно-цинков комплекс - 98" АД и "Кърджали инвест" АД, като разпределението на акциите между купувачите е, както следва: "Оловно-цинков комплекс - 98" АД придобива 52% от капитала, а 5% отиват в "Кърджали инвест" АД. Цената за контролния пакет е левовата равностойност на 5 млн. щатски долара. Купувачът се задължава през следващите 5 години да запази предмета на дейност, като през този период да инвестира още 6.55 млн. долара в предприятието. В следприватизационните задължения на купувача се включва и покриване на задължението на дружеството към Newco на стойност от 1.5 млн. долара. Борсова търговия ОЦК е едно от първите дружества, които увеличиха капитала си чрез емисии на права, като процедурата по увеличението стартира в началото на 2003 г. Емисията на нови акции разводни акционерния капитал, но въпреки това не доведоха до ликвидна търговия по позицията. Причина за това са и бизнесът на самата компания и реализираните отрицателни финансови резултати, смятат анализатори. Справка, направена в сайта на Българската фондова борса, показва, че от началото на 2005 г. до момента на пода на борсата има сключени общо 75 сделки с книжата на ОЦК АД, като през този период общо 6 050 349 ценни книги са сменили собственика си, а направеният оборот е малко над 34.611 млн. лв. Само от началото на тази година с книжата на кърджалийското предприятие има сключени 21 сделки с 4463 акции. Последната сделка с акциите на дружеството е сключена през миналата седмица, на 23 март, като максималната цената за деня е била 4.83 лв., което е повишение с 0.63% спрямо предходната търговска сесия. Пазарна позиция Основен предмет на дейност на дружеството са производство и търговия на цветни метали. ОЦК АД осъществява цялата си производствена и търговска дейност в гр. Кърджали. Имуществото на предприятието, неговите производствени единици и оборудване са разположени на една производствена площадка, структурирани в три направления - цинков завод, оловен завод и спомагателни цехове. Основното технологично оборудване е пуснато в експлоатация в периода от 1955 до 1986 г. Дружеството е експортно ориентирано и над 90% от продажбите се реализират чрез износ. През последната година производството и продажбите бележат значителен прираст, но въпреки това дружеството не работи с пълния си капацитет. Изразено в проценти, производството на цинк е увеличено с 43.9%, на оловото с 15.5% и на сярната киселина с 29.8%. Над 65% от приходите се формират от продажба на цинк, а на второ място са постъпленията от продажба на олово. Според предварителния финансов отчет за 2004 г. ОЦК отчита загуба в размер на 5149 хил. лв., което е по-малко с 2020 хил. лв. спрямо предходната година. Общите приходи на дружеството за отчетния период са 70 921 хил. лв., като нетните приходи от продажби са 66 839 хил. лв. Спрямо същия период на 2003 г. приходите от продажба на продукция са увеличени с 25 322 хил. лв. "Оловно-цинков комплекс" АД - Кърджали, намали загубата си за 2005 г. с 30% до 2.625 млн. лв. от 3.8 млн. лв. за предходната година, показва отчетът на дружеството, предаден на БФБ. Реализираните общи приходи на дружеството за отчетния период са в размер на 81.33 млн. лв., като нетните приходи от продажби са 78.627 млн. лв., а финансовите приходи - 2.7 млн. лв. Приходите от продажби на продукция през 2005 г. нарастват с 18% до 76.887 млн. лв. в сравнение с 65.13 млн. лв. за предходния отчетен период. Основна причина за това са по-високите международни цени на металите, като делът на износа в продажбите на продукция е 88.25%. Извършените разходи до 31 декември 2005 г. възлизат на 83.955 млн. лв., от които финансовите разходи са в размер на 8.093 млн. лв. Основна част от тези финансови разходи са отрицателни разлики от валутни курсове в размер на 5 млн. лв., докато приходите от положителни такива са само 2.6 млн. лв. Основният капитал на дружеството е 8.413 млн. лв., а собственият капитал към края на миналата година възлиза на 22.848 млн. лв. спрямо 25.662 млн. лв. за предходния период. Мажоритарният собственик в дружеството - "Интертръст" ЕАД - притежава 98.629 на сто от капитала, като възнамерява да регистрира търгово предложение за изкупуване на всички останали акции с право на глас.
Източник: Кеш (03.04.2006)
 
Търговският дефицит все още не създава проблеми Ръстът на реалния БВП за 2005 г. възлиза на 5.5%. В номинално изражение той е достигнал близо 42 млрд. лв., показват данните от статистиката, оповестени в края на миналата седмица. Според тях инвестициите са в основата на ръста на брутния продукт, който също така е подкрепен и от нарасналото вътрешно потребление. То се е повишило със 7.4%. На този фон обаче външнотърговското салдо продължава да е отрицателно /-16.6%/. Търговският дефицит засега не създава проблеми на страната ни, тъй като преди всичко той е резултат от притока на чужди капитали, а не от намаляване на вътрешните спестявания, смятат анализатори от Industry Watch. Според тях през тази година е възможно да сме свидетели на леко забавяне на растежа. Брутният продукт на човек от населението е стигнал 5420 лв., или 2771 EUR за миналата година според данните на НСИ. По този показател България продължава да изостава съществено както в сравнение със страните от Нова Европа, така и с държавите от еврозоната. БВП на човек от населението у нас е близо 5 пъти по-нисък от ЕС и 7 пъти по-малко например спрямо Полша. Според Industry Watch растежът е в рамките на очакванията.
Източник: Пари (03.04.2006)
 
MMK ще придобие най-големия завод за стомана в Пакистан, след като предложи най-висока оферта Магнитогорският металургичен комбинат (ММК) най-вероятно ще спечели търга за най-големия завод за стомана в Пакистан, след като заедно с двама чуждестранни партньори в петък предложи най-висока оферта. Победата ще отбележи първото навлизане на руския производител на стомана на чужди пазари. ММК сформира консорциум с Arabia's Al-Tuwairqi Group (Саудитска Арабия) и Arif Habib Securities (Пакистан) за отправяне на оферта на равни начала на стойност 361 млн. щ.д. за придобиването на 75% от Pakistan Steel Mills, единствения интегриран производител на стомана в страната. Консорциума на ММК предложи с 8 млн. щ.д. по-висока оферта от сдружението на Индустриалният съюз Донбас (Украйна) с трите му партньора от Средния изток, и се очаква да спечели наддаването. Този месец правителството на Пакистан официално ще оповести победителя. ММК осъществява този ход в момент, когато богатите производители на стомана в Русия се стремят все повече към придобиването на производствени единици в чужбина, и поради слабото местно търсене те правят отчаяни опити за експанзия към доходните, но рестриктивни европейски и азиатски пазари. “Смятаме, че като сформираме съюз с компании, които имат опит в този регион и са добре запознати с особеностите му, експанзията на нашата компания би била по-ефективна” – каза в изявление в петък председателя на борда на директорите и главен акционер в ММК Виктор Рашников. Успехът на ММК би могъл да се окаже изключително печеливш, тъй като Pakistan Steel Mills (базирана в Карачи) е с много силни позиции в страната, където обикновено търсенето превишава предлагането. Годишното производство на завода е 1,1 млн. тона.
Източник: Други (03.04.2006)
 
Стоманата в Индия поскъпна с над 2 000 рупии на тон Производителите на стомана вдигнаха цените с над 2 000 рупии на тон. Повишението ще обхване всички категории продукти. С текущото увеличение базовите цени на горещо-валцуваните стоманени намотки стават около 25 000 рупии за тон. От 1 март до 1 април цените на стоманата са претърпели съвкупно повишение от около 4 500 рупии на тон. Докато първото повишение на цените с 1 000 – 1 500 рупии на тон влизаше в сила на 1 март, някои компании като JSW и Ispat на 16 март вдигнаха цените в сектора за търговия на дребно с 1 000 рупии на тон. Финансовия директор на JSW Steel Сешагири Рао заяви, че компанията е повишила цените на горещо-валцуваните стоманени намотки с 2 000 до 2 500 рупии на тон, докато за галванизираната стомана увеличението е било 3 500 рупии на тон. “Скока на цените в сектора на горещо-валцуваните стоманени намотки е продиктуван от тенденцията на международния пазар. Последните две седмици се наблюдава повишение на цените на американския, европейския и китайския пазар на стомана. Това увеличение на цените на индийския пазар е отражение на международния тренд” – каза Рао. Той още допълни, че цените на цинка на Лондонската метална борса (LME) се движат спираловидно, което от своя страна диктува цените на галванизираната стомана. Увеличението на разходите за суровини и транспорт са другите фактори, които оказват влияние на цените.Според г-н Рао търсенето на международния и вътрешния пазар е достатъчно голямо, за да понесе поскъпването. Източници от сектора заявиха, че Essar Steel също е повишила цените до същите нива. Служители от Essar Steel потвърдиха повишението, но не разкриха конкретни цифри. Uttam Galva също вдигна цените на своите продукти, обхващащи студено-валцувана стомана, галванизирана стомана и вторични стоманени продукти, с 3 000 – 4 5000 рупии на тон, влизащи в сила от 3 април. Според служител на компанията поскъпването ще компенсира увеличението на разходите за суровини.
Източник: Други (03.04.2006)
 
Най-богатият човек в Китай купува желязна руда от Австралия Китайския конгломерат CITIC Pacific ще закупи две австралийски компании за желязна руда за 415 млн. щ.д. и ще задели още 2,5 млрд. щ.д. за капиталови разходи при първия си задграничен проект за подпомагане на китайската стоманена индустрия. Стоманеният гигант, оглавяван от най-богатия бизнесмен в Китай Лари Юнг Чи Кин, в петък съобщи, че е сключил споразумение с австралийската Mineralogy Pty за закупуването на Sino-Iron и Balmoral Iron, мини за желязна руда в западна Австралия. И двете мини разработват проекти в района на Пилбара, за които ще са необходими капиталови разходи (за изграждането на заводи, закупуване на съоръжения и т.н.) с общ размер 2,5 млрд. щ.д., заявиха изпълнителните директори. Административният директор на CITIC Хенри Фен каза пред репортери, че първата мина трябва да заработи през 2009 г. Мините на двете компании разполагат общо с 2 млрд. тона запаси, които могат да стигнат за производство в продължение на 25 години. По-голямата част от рудата евентуално ще бъде превозена до Китай, където производителите на стомана в момента са в процес на безкрайни преговори със световните минни компании, от CVRD до BHP Billiton, опитвайки се да си осигурят възможно най-ниски цени за стоманата тази година. Австралийските минни компании от BHP до Rio Tinto следят отблизо посещението на китайския премиер Вен Жибао в Австралия. Вен пристигна в събота в Пърт, столицата на щат в западна Австралия, произвеждащата желязна руда. Очаква се, че цените на желязната руда ще продължат да се покачват, ето защо ние се включихме в този проект” – заяви г-н Фен.
Източник: Други (03.04.2006)
 
Ръководителите на най-големите металургични предприятия в България обсъдиха с ръководството на БСК въпроси, свързани с подобряване на бизнес климата На 31 март 2006 г. в БСК се проведе среща между ръководствата на Българската стопанска камара (БСК) и Браншовата камара на черната и цветната металургия (БКЧЦМ) – член на БСК. Срещата се осъществи по искане на БКЧЦМ във връзка с необходимостта от предприемане на по-решителни съвместни действия за приоритетно решаване на някои въпроси, с цел подобряване на бизнес климата в страната, и в частност – в бранш металургия. Бяха обсъдени следните въпроси: - Необходимостта от приемане на Закон за браншовите организации, който да регулира взаимоотношенията с държавата и да предоставя права на представителните работодателски структури в областта на административното обслужване, при подготовката на важни национални баланси, участие при осъществяване на контрол на вътрешния пазар и прилагане на свързаните с него закони и съпътстващи актове. - Проектозаконите за обществените поръчки и за концесиите. БСК е депозирала в необходимия срок предложенията на браншовите организации и се надяваме те да бъдат отразени при окончателното приемане на двата закона от Народното събрание. - Проблемите, свързани с размера на такса смет и базата, на която се определя този размер, председателят на БСК информира за неотдавнашното решение на Софийски градски съд, който се произнесе в полза на заведения от Камарата иск срещу съответната Наредба на Столична община. В тази връзка, г-н Данев предложи експертна помощ от страна на БСК с цел завеждане на аналогични искове от отделни организации и фирми и в други населени места в страната. - Във връзка със законодателната рамка в областта на трудовите отношения и пазара на труда г-н Дикран Тебеян, зам.-председател на БСК, информира за хода на преговорите по подписване на националния социално-икономически пакт със синдикатите, както и за отпадането на т.нар. класове за прослужено време. - Относно необходимостта от промени в данъчното законодателство бе договорено да се поиска среща с министъра на финансите, в рамките на която да бъдат потърсени взаимно приемливи решения на въпросите за въвеждане на нулева ставка по данък печалба при реинвестиция, намаляване прага за освобождаване от ДДС на стоки с инвестиционни цели от 10 млн. на 3 до 5 млн. лв., запазване на действащото данъчно третиране на сделките с метални отпадъци, които са освободени от ДДС. - Необходимостта от намаляване на регистрационните, лицензионните и разрешителни режими на държавно и общинско ниво, както и намаляване на таксите по тях и банковите гаранции, които фирмите правят за разрешение на дейности или търговски сделки. - Представителите на металургичния отрасъл поставиха въпроса за засилване контрола при внос на метали и въвеждане на механизми за защита на вътрешния пазар от некачествена продукция и нелоялна конкуренция. Проблемът стои с особена острота при вноса на некачествени метали за строителството. БКЧЦМ предлага да се въведат минимални цени при вноса на някои стоки. - Във връзка с прилагането на европейското екологично законодателство от БКЧЦМ предлагат към съответните държавни административни структури да се създадат специализирани тематични работни групи (по отделните европейски директиви) с участието на представители на браншовите организации. - По време на срещата бяха обсъдени също така цените на енергоносителите и енергийната ефективност и отражението им върху конкурентоспособността на металургичния отрасъл. Според председателя на БСК енергийните цени ще продължат да растат, особено с оглед постоянно растящите цени на енергосуровини, предстоящото спиране на енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй”, неясната съдба на мините в Бобов дол, закъснението на проектите в маришкия басейн и др. - Относно състоянието на транспортната инфраструктура, с акцент върху жп- и пристанищната инфраструктура, в хода на разговора бе подчертано, че е необходимо подобряване на координацията между бизнеса и държавата при подготовката и приемането на стратегии или национални планове. Бе констатирано влошаване на услугите при постоянно растящи цени. - Сред дискутираните въпроси бе и необходимостта от реално участие на бизнеса при взимането на решения за преструктуриране на системата за образование и нейното съобразяване с потребностите на пазара на труда. Беше констатирано, че в годините на прехода рязко се е влошило качеството на образование на всички нива и че държавният прием не е съобразен с изискванията на пазара на труда.
Източник: БСК (03.04.2006)
 
Бюджетният излишък достигна 146 млн. лв. 146 млн. лв. е излишъкът в бюджета до края на февруари, съобщиха от Министерството на финансите. Данъчните приходи в хазната са 1,59 млрд. лв., което е с около 180 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Но събирането на приходите в хазната върви по-бавно от очакваното. Данъчните приходи в хазната за два месеца са 14,9% от планираните постъпления за цялата година. В края на февруари 2005 г. в бюджета вече са били събрани над 16% от планираните приходи за годината. Значително по-малко са събрани от акцизи - едва 11,2% от плановите за годината.
Източник: Стандарт (04.04.2006)
 
ДДС "ваканцията" за хотелиерите ще трае само две години Диференцираната ставка по ДДС за хотелиерските услуги ще съществува само две години и на две "стъпки" ще бъде ликвидирана, като през 2009 г. в туризма ще се плаща колкото в другите отрасли - 20%, съобщи зам. финансовият министър Георги Калиев. Основните насоки в данъчното законодателство за следващата година вече са очертани на експертно ниво. Промени ще има още в облагането на личните доходи и печалбата на фирмите, като и в двата случая от финансите предлагат по-ниски ставки. Финансовото министерство започна подготовката на новия закон за ДДС с идеята, че няма да има диференцирано облагане и преференции в различните браншове. С най-силно лоби отново се оказа туризмът, който единствен остава на "по-специален режим", и от догодина хотелиерските услуги ще се облагат със 7% ДДС. Победата на отрасъла обаче е частична. Досега туристическите пакети, продавани в чужбина, ползваха 65% данъчен кредит и ефективно за тях и в момента ставката е 7%. От догодина аргументът, че това е услуга за износ, няма да се приема и данъкът ще е като за всички. Диференцираната ставка за хотелиерските услуги на пръв поглед замества отнетото облекчение, но остава да се уточни какво включват тези услуги освен нощувките. Освен това според изявлението на Калиев в понеделник още през 2008 г. тази специална ставка ще е 14%, а година по-късно туризмът окончателно ще се раздели с привилегиите си. Ведомството на Пламен Орешарски срещна сериозен отпор в първоначалното си намерение да постави всички отрасли наравно. Първият проектозакон, който той внесе, беше именно такъв, но заради вдигналия се шум от страна на туристическия бранш наскоро правителството отхвърли проекта и в четвъртък наложи той да се преработи. Източници от Министерския съвет разказаха, че най-горещите привърженици на идеята за диференцирано ДДС в туризма са били представителите на НДСВ. Ако облекчението за туризма не бъде премахнато (макар и след две години), Министерството на финансите ще бъде атакувано за намаление на ДДС и в други отрасли, обясни Георги Кадиев. Браншовите организации на хлебарите и млекарите отдавна настояват за диференцирано ДДС за техните стоки, а всяка година към тях се присъединяват предложения и за по-ниска ставка и при лекарствата. Подобни обещания имаше и в предизборната програма на БСП. Никак няма да е учудващо те да се материализират в множество предложения на депутати и доколкото в тройната коалиция няма изчистена политика по отношение на данъците, отсега е трудно да се предвиди дали няма да има и други пробиви. Основните насоки на данъчната политика за следващата година са почти готови на експертно ниво. Преди дни стана ясно, че плановете са от догодина данък печалба да се намали от 15% на 12%. Сметките на финансовото министерство показват, че това ще струва на бюджета около 160 млн. лв., което е нищожна част от общите данъчни приходи. Необлагаемият месечен минимум за физическите лица, който сега е 180 лв., със сигурност ще е над 200 лв. В момента в министерството се правят разчети дали да е 210 или 220 лв. Преди два месеца социалният министър Емилия Масларова предложи минималната работна заплата да е 200-220 лв. Това обаче предизвика недоволство сред бизнеса и в Международния валутен фонд, които настояваха заплатата за следващата година да нарасне с 10 лв. до 170 лв., а като по-правилна стъпка посочиха увеличаването на необлагаемия минимум. По-късно стана ясно, че с фонда е договорено минималната заплата през следващата година да е 170 лв. Другата планирана промяна е, че данък общ доход ще е с две ставки - за доходи между 210 (220) и 600 лв. - 20% и 24% за доходи над 600 лв. Така на практика се премахва средният етаж от скалата, която действа в момента - 22%. Засега няма яснота по най-важния въпрос, който засяга икономическия растеж и укрепването на бизнеса - осигурителната тежест. От началото на тази година пенсионната вноска беше намелена от 29% на 23% и се случиха само добри неща - заплащането на труда реално започна да излиза на светло, а събираемостта не само не пострада, но се е увеличила. Решението дали ще има ново намаление на осигуровките вероятно ще се вземе след юни, когато има по-дълга статистика за ефекта от тазгодишните промени.
Източник: Дневник (04.04.2006)
 
Металурзи искат нови преференции при инвестиции Металургичните компании настояват да бъдат освободени от данък добавена стойност (ДДС) инвестициите в оборудване на стойност над 3 млн. лв., заявиха представители на бранша. Тази преференция сега се прилага за проекти над 10 млн. лв. и подпомага само големите компании. "Повечето металургични заводи инвестират в екология и до края на 2007 г. трябва да са въвели европейските норми. Ако преференцията се приложи, бизнесът ще бъде значително облекчен, без държавата да загуби от невнесения данък", обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. На извънредна среща в стопанската камара в края на миналата седмица браншовиците са предложили пакет от мерки, които бизнесът и държавата съвместно да изпълняват преди влизането на България в Европейския съюз. Бизнесът предлага вносът на метали да се обмитява по борсови цени, за да се пресече дъмпингът на нелоялни търговци. Много често скъпите медни суровини се декларират на цената на черни метали и от това губи и легалният бизнес, и държавата, коментира Паунова. С писмо до министъра на енергетиката Румен Овчаров браншовиците ще предложат нова схема за митническо облагане на цветните метали. Браншовиците ще поискат среща и с финансовия министър Пламен Орешарски, на която да обсъдят и искането си за нулев данък печалба при реинвестиции в отрасъла. Те подкрепят решението сделките с отпадъци от цветни метали да не се облага с ДДС. Проблем според компаниите е и определянето на такса смет, която се определя не от размера на изхвърляните боклуци, а от активите на предприятието.
Източник: Дневник (04.04.2006)
 
Взимаме 33 пъти по-малки заплати от датчаните Пропастта в заплащането на труда в Европа расте, показва изследване на Европейската федерация на работодателите за 2006 г. България се намира в дъното на таблицата, на 47-о място. По-зле платени от нас са само работниците в Беларус и Молдова. Отнесено към заплащането на датчаните, българите получават 33 пъти по-малко възнаграждение, показва изследването. Най-високи заплати получават в Дания, следвана от Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и Германия.
Източник: Стандарт (04.04.2006)
 
Държавата създава монопол в горите Промени в Закона за горите предвиждат държавното предприятие Българска гора да е юридическо лице и да стопанисва държавния горски фонд, съобщи зам.-министърът на земеделието Стефан Юруков. Така в земеделското министерство отново се възроди идеята за национална горска компания, която при предишното правителство не успя да се осъществи. Държавата иска да създаде монопол и да конкурира частния сектор, реагираха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Има опасност частните фирми, на които в момента е предоставена възможността да извършват стопанска дейност в горите, да бъдат изтласкани, смята председателят на камарата Калин Симеонов. В проекта по нищо не личи да е гарантирано равнопоставеното участие на държавата и бизнеса. Ролята на държавата трябва да бъде само в логистиката като например изработването на плановете за залесяване, къде да се изгражда горска инфраструктура и да се определя къде и колко да се добива, настоява бизнесът. Браншовата камара иска всички стопански дейности като залесяване, строителство на пътища, добив на дървесина да се възлагат на частни фирми. При това на търг, където единствен критерий е цената. Дървообработващите ком­пании са недоволни от сегашните непрозрачни начини за добив на дървесина, които допускат директни преговори и предоставяне на сечища. Те настояват за реален пазар на дървесина и пресичане на практиката суровината да се купува директно в горите. Създаването на нова структура означава нови държавни служители. Това ще задълбочи проблема с издръжката й, която в момента гълта по-голямата част от постъпленията за горите. Проблем ще има и с контрола върху дейността на новата компания. Защото той ще се извършва от земеделското министерство, под чиято шапка ще е тя.
Източник: Пари (05.04.2006)
 
3503 лв. месечна санкция на "Челопеч майнинг" 3503 лв. месечна санкция наложи регионалната инспекция по околната среда и водите в София на златодобивната мина "Челопеч майнинг". Причина за глобата е установено от екоекспертите замърсяване с отпадъчни води от работата на предприятието. Инспекторите са отчели превишени стойности на общ азот, общ фосфор, нитритен азот и сулфатни йони. Междувременно вчера стана ясно, че председателят на "Зелени патрули" Амадеус Кръстев съди други двама еколози - Димитър Василев и Стоян Бешков. Исковете му срещу тях са за обида и клевета заради изявленията им в медиите, че Кръстев е бил подкупен, за да защитава инвестициите на "Челопеч майнинг". Не се отказваме от думите си и дори се радваме, защото в съда ще можем да докажем всичко, казано за него, коментираха Василев и Бешков.
Източник: Сега (05.04.2006)
 
Антимонополната комисия разреши сливане на две канадски компании Комисията за защита на конкуренцията разреши предстоящата концентрация на две канадски минни компании с ограничено присъствие в България. Искането за сливането между "Инко лимитид" и "Фалконбридж лимитид" е направено на 1 февруари и преди два дни КЗК излезе със становище. Двете компании почти не развиват дейност в България и концентрацията им няма да доведе до господстващо положение или да попречи за ефективната конкуренция в минния сектор, е мотивът на комисията. "Фалконбридж" внася минимални количества меден концентрат за медодобивния комбинат "Кумерио мед България" в Пирдоп. Основната дейност на "Инко" е производство и добив на никел, който не се преработва в страната, сочи проучването на антимонополистите. Търговската дейност на двете дружества няма да постави в неизгодна позиция трите предприятия за добив и преработка на мед в страната - "Асарел медет", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", пише още в решението. "Инко лимитид" със седалище в Торонто ще придобие най-малко две трети от акциите с право на глас на "Фалконбридж лимитид". "Фалконбридж" е сред крупните компании за добив, преработка и продажба на мед, никел, цинк и алуминий. Тя е на четвърто място в света по добив на никел и на трето по добив на цинк. След последното й сливане с "Норанда инк" "Фалконбридж" притежава активи за 12.5 млрд. долара, а чистата печалба годишно възлиза на 40 млн. долара. Според българското законодателство компаниите на пазара трябва да уведомяват комисията при концентрация. В случая с канадските компании сливането става извън страната, те не притежават дъщерни дружества в страната, затова и разрешението е станало бързо. Възможно е обаче чуждите инвеститори да имат и по-сериозни намерения за партньорство в България, смятат специалисти.
Източник: Дневник (05.04.2006)
 
Гаранцията върху влоговете става 39 200 лв. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще изплаща до 39 200 лв. на депозит, ако банката фалира. Това ще стане към 31 декември 2006 г. заради влизането на България в Европейския съюз. Брюксел изисква държавата да изплаща до 20 хил. евро, в момента в България се гарантират до 25 хил. лв. Във фонда са се натрупали 387.67 млн. лв., предназначени за изплащане на гарантираните суми по влоговете на граждани и компании в случай на банков фалит. Последно институцията трябваше да изплати през втората половина на миналата година около 26 млн. лв. на вложителите в обявената в несъстоятелност Международна банка за търговия и развитие (МБТР). От гарантиращия фонд във вторник съобщиха още, че всички банки са превели в срок дължимите годишни премийни вноски. Общата сума през тази година е 84.83 млн. лв. Съгласно закона за гарантиране на влоговете кредитните институции дължат на фонда всяка година премийни вноски в размер на 0.5% от общия размер на влоговете. Това е задължително за всички с изключение на Алфа банк и Банка Пиреос, тъй като влоговете в тях са защитени от гръцкия фонд за гарантиране на депозитите.
Източник: Дневник (05.04.2006)
 
Само 4% от леярните у нас са легални Едва 3-4 процента от леярните у нас са легални, съобщи Теменужка Костова, изпълнителен директор на Българската асоциация за рециклиране - приемник на Асоциацията на търговците с метали, цитирана от Дарик радио. Според нея проблемът с кражбите на метали и незаконната търговия с тях може да се реши, само ако държавата строго контролира леярните, където се претопяват откраднатите предмети. Костова припомни, че Министерството на околната среда и Министерството на икономиката и енергетиката издават разрешителните за работа на леярните и би трябвало да ги контролират.
Източник: Монитор (06.04.2006)
 
Ускоряват създаване на Е-правителство Министърът на държавната администрация Николай Василев обеща да ускори изграждането на електронно правителство у нас. Той също е част от делегацията на българския държавен глава и провежда срещи в Лондон, свързани основно с обмяната на опит в намаляването и опростяването на лицензионните режими. Министър Василев съобщи, че Лондон ще изпрати у нас всички приети досега закони и поднормативни актове, свързани с одобряването на административното обслужване за бизнеса и за гражданите. Договорено е още следващата седмица група експерти от Министерството на държавната администрация да посетят Лондон и да се запознаят с начина, по който действа там електронното правителство. Министър Василев съобщи, че до месец у нас ще бъдат обявени и обществените поръчки, свързани с електронното правителство в София.
Източник: Пари (06.04.2006)
 
POSCO се съгласи да сформира съвместна компания за никел, която ще осигурява 30 000 т. годишно POSCO се съгласи да инвестира 353 млн. щ.д. в смесено дружество за производство на никел с SMSP (Нова Каледония), което ще му осигури постоянна доставка на основния материал, използван за производството на неръждаема стомана. Зам. изпълнителния директор на POSCO Куон Янг Тае и президента на SMSP Андре Данг в неделя подписаха меморандум за разбирателство в централата на производителя на стомана в Сеул. Сделката ще осигури доставка на никел за следващите 30 години, а годишното производство на мината се очаква да достигне 30 000 тона, заявиха от POSCO. POSCO и износителя на никел от Нова Каледония възнамеряват да контролират съответно по 49% и 51% от джоинт венчъра, включващ пречиствателен завод за 352 млн. щ.д. в Гуангянг (провинция на Южен Гуенгсанг) и една мина, която предстои да бъде разработена на югозападния тихоокеански остров. За първи път производител на неръждаема стомана ще строи завод за преработка на никел. Планирано е заводът да бъде завършен в края на 2008 г. През последните 5 месеца доставната цена на никела скочи с близо 40% на Лондонската метална борса. POSCO очаква да стане един от тримата най-големи производители на стомана в света след планираното най-късно до юли завършване на завода за неръждаема стона с капацитет от 600 000 тона на източното крайбрежие на Китай.
Източник: Други (06.04.2006)
 
“Кремиковци” пуска облигации за 300 млн. евро Облигации за 300 млн. евро пуска "Кремиковци", за да се разплати с кредиторите си. Това е решило общото събрание на акционерите на комбината вчера (четвъртък). Агент по обезпеченията е "Лоу Дебенчър Тръст Корпорейшън", а пласирането ще се осъществи от "Мерил Линч". С по-голямата част от заема ще бъдат погасени задълженията на металургичния завод към Агенцията за държавни вземания, НЕК и "Булгаргаз", а останалата част ще бъде използвана за инвестиции. От Надзорния съвет на комбината е освободен бившият му собственик и директор Валентин Захариев. Представителят на държавата Иван Михайлов е сменен с Атанас Богданов, който също е бивш директор на комбината.
Източник: Стандарт (07.04.2006)
 
"Кумерио" увеличава производството на сярна киселина Медодобивният комбинат в Пирдоп, собственост на белгийската компания "Кумерио", повишава производството на сярна киселина за миналата година в резултат на по-големия обем продукция на анодна и катодна мед, става ясно от консолидирания отчет на дружеството за 2005 г. Общият обем на произведената киселина в предприятието през миналата година е 900 хил. тона, или 7 на сто повече в сравнение с предходната година. Сярната киселина е страничен продукт, който се добива чрез специална технология от отстраняването на серния диоксид, отделян при производството на мед в завода в Пирдоп. Около 60 на сто от сярната киселина, произвеждана в завода в Пирдоп, се пласира на външния пазар - страните от Черноморския регион, Латинска Америка и други. На вътрешния пазар основни потребители на суровината са предприятията от торовата промишленост като "Агрополихим", както и акумулаторните заводи. Очакванията на ръководството на "Кумерио" са производството на киселината през настоящата година да нарасне с планирания ръст на производството на мед в комбината. През миналата година производството на анодна и катодна мед в комбината в Пирдоп достигна рекордни количества - съответно до 240 и 60 хил. тона, което е увеличение респективно с 6 и 9 на сто. От тях 105 хил. тона бяха пласирани на пазара в Югоизточна Европа, или 41% ръст спрямо предходната година. От края на март металургичният комбинат на "Кумерио" в Пирдоп притежава сертификат за управление на качеството 14001, връчен й от една от водещите компании в света - "Лойдс", информират още от компанията. Сертификатът е част от стратегията на белгийското дружество за подобряване на системите за контрол и екологичните стандарти в предприятието, посочват от ръководството на "Кумерио". Ангажиментът на белгийската компания към внедряването на екологично чисти съоръжения и производствени принципи включва инвестиции от 30 млн. евро за периода до края на 2008 г., се отбелязва в консолидирания отчет на дружеството.
Източник: Дневник (07.04.2006)
 
Представител на "Стемкор" влезе в борда на "Кремиковци" Председателят на управителния съвет на английската металургична компания "Стемкор" Ралф Опенхаймер беше избран за член на надзорния съвет на "Кремиковци" на проведеното вчера общо събрание на акционерите, съобщиха акционери на българската компания. Той беше назначен на мястото на емблематичния за дружеството Валентин Захариев, който подаде оставка като заместник-председател на надзорния съвет на металургичния комбинат. В дружеството през последния месец се извършиха радикални промени в мениджмънта, В началото на март от управителния съвет на комбината бяха извадени Алок Гупта и Джаганадхам Гунтупали, като на тяхно място бяха назначени Ашок Кумар Агаруал, Димитър Игнатов Кузманов, Маурицио Даниеле Роса и Иван Танев Иванов. За председател на управителния съвет и изпълнителен директор беше избран Вилас Вишну Джамнис. Английската металургична компания "Стемкор" преди месец поиска да купи държавния дял от 25.3 на сто капитала на "Кремиковци" като депозира искането си в Министерството на икономиката и енергетиката. Тогава министър Румен Овчаров заяви, че държавата няма намерение да продава дела си. Според Ройтерс назначаването на Опенхаймер в борда на "Кремиковци" не е свързано с обявените намерения за покупка на държавния дял, а по-скоро е израз на добрите бизнес отношения между двете компании. На проведеното вчера общо събрание акционерите, включително и държавата, одобриха предложението за издаването на облигационна емисия. За тази цел металургичният комбинат е наел инвестиционната банка "Мерил Линч" за водещ мениджър на облигационната емисия, която ще бъде издадена от холандския партньор на дружеството с цел средствата от нея да постъпят в металургичния комбинат, съобщи Ройтерс. Според агенцията в момента се прави роудшоу на емитента, който е регистриран в Холандия с името "Бългериън стийл файнанс" (Bulgarian Steel Finance). От металургичния комбинат отказаха коментар.
Източник: Дневник (07.04.2006)
 
Евроманган АД търси западни инвеститори Срещи с потенциални инвеститори в Западна Европа започва ръководството на Евроманган АД. Компанията държи 25-годишна концесия за разработване на северозападния участък на мангановата мина Оброчище. Търсим стратегически инвеститор - металургичен или стоманодобивен завод, каза изп. директор Дейвид Уелингс. За реализиране на проект за изсушаване и калциране на мангана са необходими 6 млн. ЕUR. Друг проект за агломерационна фабрика е за 20 млн. ЕUR. В находището са доказани залежи за 43.2 млн. т манган. Евроманган АД инвестира 12 млн. USD в разработването на мината и тя е подготвена да се черпят 500 хил. т руда годишно.
Източник: Пари (07.04.2006)
 
PSL планира да построи в Джайпур завод за тръби с капацитет 75000 тона PSL, най-големия производител на тръби в страната, ще строи завод в Джайпур с капацитет 75 000 тона годишно. Новия завод, включващ инвестиции за 200 млн. рупии, ще бъде завършен до края на календарната година. Компанията вече притежава 12 завода за тръби, които работят на територията на страната. Дванадесетият най-голям завод в Кандла е с годишен капацитет 300 000 тона. С построяването на новия завод общия капацитет на компанията ще достигне почти 1,2 млн. тона годишно. PSL произвежда и доставя спираловидно заварени тръбопроводи за пренос на петрол, газ и вода в страната и навън. Новият завод в Ражастан ще бъде построен точно навреме, за да покрие нуждите по проекта за 100 километровия тръбопровод Бислапур – Джайпур. Също така се очаква завода да подпомага операциите на компанията в северна Индия. Оборудването за завода ще бъде доставено от собствената производствена фабрика на PSL в Даман. PSL вече има планове да построи собствен производствен цех в западна Азия до края на календарната година. Западна Азия вече е основен пазар за компанията. Сред останалите международни операции на компанията, оценявана на 15 млрд. рупии, e приетата по-рано поръчка за изграждането на завод за стомана на стойност 540 млн. рупии от казахстанската Ispat Karmet, част от групата Mittal Steel. В неделя PSL прие поръчка за Оман на стойност 18,898 млн. щ.д. за доставката на стоманени тръби, окачествени по стандартите на Американски петролен институт (API). Поръчката, която за компанията е четвърта в страната, ще бъде изпълнена до седем месеца. “Тази поръчка доказва решението ни да започнем производствена дейност в южната част на Залива в западна Азия, заяви мениджъра на PSL Ашок Пунж.
Източник: Други (08.04.2006)
 
“Стомана индъстри” ще представи армировъчната стомана SD На 13 април в хотел “Шератон” ще се проведе семинар на тема “Армировъчната стомана S500s SD – приложения в строителството, изделия, проектиране, предимства”. Семинарът се организира по инициатива на “Стомана индъстри” АД и целта му е да запознае клиентите с армировъчната стомана SD, отговаряща на всички необходими европейски стандарти и сертификати. Характеристиките на новия продукт ще бъдат представени от инженерите от УАСГ – доц. д-р Атанас Георгиев и д-р Пламен Чобанов, гл. ас. Константин Друмев и др. На участниците ще бъде предоставен безплатно софтуерен продукт с рекламно-приложна цел, за изчислителни проверки на стоманобетонни елементи със S500s-SD. Гости на семинара ще бъдат Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, Савин Ковачев, зам.-министър на РРБ, главният архитект на София арх. Петър Диков, председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев, ректорът на УАСГ доц. д-р инж. Пеньо Пенев и др.
Източник: Строителство Градът (10.04.2006)
 
"Велдер - БГ" ще работи с гръцката "Сиденор" Българската "Велдер - БГ” ЕАД сключи 4-годишен договор за съвместна работа с гръцката "Сиденор” АД, съобщиха от компанията. Споразумението предвижда отдаване под наем, с право на бъдещо закупуване на производствените мощности на “Велдер експорт-импорт” ООД в с. Никулич, Македония. Това включва прокатен стан за дълги продукти, агрегат за арматурна мрежа, всеки с капацитет от по 200 хил. т годишно, линия за арматурни греди с производствен капацитет 10 хил. тона годишно, както и складовите помещения и офисите. Гръцката компания "Сиденор" е част от индустриалната група "Виохалко", през 2001 г. купи основното производство на "Стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "Стомана индъстри" в Перник. Плановете на "Сиденор" са да обнови съоръженията, да подобри производителността и качеството на продукцията. През 4-те години ще започне и производство на дребносортови профили. Целта е предприятието да отговори на нарасналото търсене на строителни материали в Македония, Косово и Албания. Гръцката компания очаква до средата на следващата година продажбите й на крайни продукти да нараснат значително и да достигнат до 250 хил. т месечно. Очакваният ръст се дължи основно на новата инвестиция в Македония, завършването на новия прокатен цех за дълги продукти във филиала си “Стомана индъстри”, както и на нарасналия производствен капацитет на тръбопрокатния завод “Коринт” в Гърция. Прогнозите на гръцката компания за 2008 г. са общите й продажби да достигнат 3 млн. т, а консолидираният оборот да достигне 1.5 млрд. евро. За сравнение за миналата година компанията е отчела общи продажби 2 млн. тона. Консолидираният оборот на дружеството беше в размер на 957 млн. евро за 2005 г. "Велдер - БГ" е собственик на единственото предприятие за производство на арматурно желязо в Македония. Това беше първата българска инвестиция зад граница, която е застрахована от Българската агенция за експортно застраховане. Предприятието в Македония заработи през лятото на миналата година и инвестицията в него беше в размер на 4 млн. долара. Базата на "Велдер експорт-импорт" се намира на брега на Дойранското езеро, на 80 км от Солун, което му осигурява възможност за обезпечаване на суровини и реализирането на готова продукция.
Източник: Дневник (10.04.2006)
 
Данъчните ревизии ще се проточват Ревизорите се занимават със семейното облагане. Заради семейното подоходно облагане данъчните ревизии, които текат в момента, ще бъдат забавени, съобщи пред в. Пари шеф на един от офисите на Националната агенция по приходите /НАП/ в София. Вместо да се занимават с по-сериозни неща като ревизии по ДДС и ЗКПО, част от ревизорите са впрегнати да обработват декларации за данъчни облекчения за деца, да пишат актове за възстановяване на надвнесен данък и т. н. От това в крайна сметка потърпевши са фирмите, тъй като проточването на ревизиите затруднява дейността им. Забавяне ще има и по другите направления от дейността на НАП. Заради натоварването покрай данъчната кампания и семейното облагане има вътрешно преразпределение на наличния персонал, като на служителите се вменяват непривични за тях функции. Един от основните проблеми идва от това, че според Закона за облагане доходите на физическите лица родителите могат да ползват данъчни облекчения само на годишна база. Това става, като годишната данъчна основа се намалява с 360 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете, със 780 лв. - за две, и с 1140 лв. - за три деца. В резултат почти всяка втора данъчна декларация е с искане за възстановяване на надвнесен данък. Това води до допълнителни проверки, писане на актове за възстановяване или прихващане, на платежни нареждания и т. н. Заради огромния брой искания в много от случаите възстановяването на данъка няма да може да става в определения със закон едномесечен срок, признаха от НАП. Oграничението данъчните облекчения да се ползват само на годишна база принуждава хората, които през миналата година са получили доходи само по трудов договор, да подават данъчна декларация, въпреки че по закон не са длъжни да го правят. Това затруднява както данъкоплатците, които ще си губят времето да чакат на опашки, така и служителите, които ще обработват много повече декларации.Подадените през тази година данъчни декларации ще бъдат двойно повече спрямо миналата. За първите три месеца на годината са подадени 560 000 декларации. Това е почти двойно увеличение спрямо миналата година. По-големият брой подадени декларации се дължи на семейното облагане. 202 000 декларации са за ползване данъчни облекчения за деца. Вместо да се занимават с по-сериозни неща като ревизии по ДДС и ЗКПО, ревизорите са впрегнати да обработват декларации за данъчни облекчения.
Източник: Пари (10.04.2006)
 
Офертата на Mittal няма да е валидна преди края на април Офертата от 25 млрд. щ.д. на Mittal Steel към конкурента Arcelor, вторият по големина производител на стомана в света, няма да бъде официално валидна преди последната седмица на април, казаха хора запознати с наддаването. Световния лидер в стоманената индустрия Mittal по-рано заяви, че акционерите на Arcelor ще могат да приемат офертата от средата на април. Офертата на Mittal, която беше обявена в края на януари, трябва да получи разрешение от четири комисии за ценни книжа преди документа да стане валиден за акционерите и те да могат да предложат акциите си за продажба. Хора, запознати отблизо с офертата, по-рано заявиха, че очакват офертата да бъде отворена най-малко в продължение на 30 дни. “Надяваме се за последната седмица от април” – каза източник пред Ройтерс, като допълни, че разглеждането на офертните документи от страна на пазарните регулаторни органи на Люксембург, Франция, Испания и Белгия продължава гладко, но отнема малко повече от очакваното време. По-рано в понеделник от Mittal съобщиха, че официално са уведомили Асоциацията на европейските комисии за защита на конкуренцията (ECA) за офертата си към Arcelor. Европейската комисия, най-висшия антимонополен орган на ЕС, сега вече може да разреши поглъщането или, ако установи концентрация, да предложи поправки. Комисията трябва да излезе с решение до 19 май.
Източник: Други (10.04.2006)
 
Дълговете на фирмите минаха 55 млрд. лева Над 55 млрд. лева достига задлъжнялостта между фирмите. Данните са към 1 януари 2005 г., показва изследване на Българската стопанска камара, направено според балансите на дружествата. Увеличението спрямо началото на 2004 г. е над 9 млрд. лв. От 1998 г. насам, откакто се прави ежегодното изследване, борчовете на дружествата са се увеличили над три пъти и половина, отбеляза председателят на БСК Божидар Данев. Според него това е сигнал за наличието на вътрешни проблеми в икономиката. Една от причините за ръста на борчовете е забавянето на плащанията от бюджета към общини и болници. Освен това хазната дължи на фирмите над милиард лева забавен ДДС. С над 67% се увеличават задълженията на фирмите към банки през 2004 г., до 12,8 млрд. лв. Това показва, че достъпът до кредити е по-лесен, което има положителен ефект върху икономиката, смятат от БСК. Междуфирмената задлъжнялост може да се преодолее чрез по-бързото възстановяване на ДДС, спирането на субсидиите за задлъжнели държавни предприятия, по-бързото решаване на търговски спорове в съда и изпълнението им. Вариант е и борсата за продажба на вземания. Такава в електронен вариант вече съществува на сайта на БСК и работи по 6 сделки. Повече са обаче рисковите компании, които търсят да купуват вземания, отколкото кредиторите, които искат да ги продадат, отбеляза зам.-председателят на БСК Камен Колев.
Източник: Стандарт (11.04.2006)
 
Baosteel Group, Jinan Group и бразилската CVRD ще осъществят проект за изграждане на завод за пелети в Шандонг с капацитет 10 млн. тона Baosteel Group, Jinan Iron and Steel Group и бразилската CVRD заедно ще построят в Ризхао (провинция на Шандонг) завод за пелети с капацитет 10 млн. тона, каза служител в понеделник. Трите компании са сключили сделка и са започнали подготвителни дейности по проекта, заяви за Interfax г-н Ли, служител от Бюрото за насърчаване на търговията в Ризхао. Г-н Ли допълни, че завода, чиито проект ще се осъществи на два етапа, ще е разположен на 2,5 км. от Ризхао и ще бъде с годишен капацитет от 10 млн. тона. “Проектът все още не е стигнал до етапа на одобрение. Но трите компании неколкократно са преразгледали местоположението и сега се занимават с подготвителните дейности” – каза още г-н Ли. За проекта от CVRD ще осигурят концентрат на желязна руда, който ще бъде доставен през пристанището Ланшан, а Baosteel е закупила земя близо до пристанището, каза директора на пресслужбата на Бюрото за насърчаване на търговията в Ланшан - г-н Занг. Пристанището Ланшан е с капацитет 20 млн. тона товари годишно и тъкмо беше завършено изграждането на кей за разтоварване до 350 000 млн. тона желязна руда. Освен това пристанището в Ризхао, най-голямото пристанище за внос на желязна руда в Шандонг, има кей за разтоварване на 250 000 тона желязна руда с годишен капацитет на оборота на товарите – 25 млн. тона. “На двата кея за желязна руда могат да се товарят и разтоварват 100 млн.тона всяка година, което напълно покрива нуждите от внос на желязна руда за проета” – каза г-н Занг, Повече от 80% от доставката на желязна руда за Jinan Steel са от внос. Анонимен служител на отдела за планиране и развитие на Jinan Steel заяви, че Baosteel ще е мажоритарния акционер в проекта. Говорител на Baosteel отказа да коментира проекта.
Източник: Други (11.04.2006)
 
Руснаци отговарят на 800 въпроса за “Белене” Експерти от "Атомстройекспорт" мислят отговори на 800 уточняващи въпроса по офертата на руската компания, зададени от българската страна. Писмото им ще бъде изпратено в нашата Национална електрическа компания до 14 април. След това ще започнат преговорите. През юни НЕК ще обяви победител в международния конкурс за избор на главен изпълнител на АЕЦ "Белене". Това съобщи Владимир Паригин, началник-управление по строителството на новата АЕЦ в "Атомстройекспорт". Компанията е единият от участниците, които подадоха оферти за "Белене". Вторият е чешкият консорциум "Шкода алианс". Международният конкурс за АЕЦ "Белене" е третият пореден търг, в който "Атомстройекспорт" участва след тези във Финландия и Китай. Руското правителство е готово веднага да предостави държавен кредит от Газпромбанк в размер на руското участие, коментира Паригин. Според него има вероятност "Атомстройекспорт" да си сътрудничи с "Шкода алианс" при изграждането на АЕЦ "Белене". Руската корпорация ТВЕЛ ще доставя ново усъвършенствано гориво както за АЕЦ "Белене", така и за V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй", съобщи изпълнителният директор на корпорацията Василий Константинов. Горивото е до 15% по-ефективно от доставяното досега и ще удължи срока на експлоатация с едно зареждане до 5 години. Цената на ядреното гориво на международния пазар непрекъснато се покачва, но ТВЕЛ ще го достави на България на най-ниската цена, увери Константинов.
Източник: Стандарт (12.04.2006)
 
МВФ: България е на четвърто място в региона по лоши кредити България се нарежда на четвърто място сред страните от Централна и Източна Европа по процент на лошите кредити, сочи доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за световната финансова стабилност, публикуван във вторник. Според разработката, цитираща данни от септември, процентът на необслужваните заеми през 2005 г. е достигнал 8% от общия им размер, като показателят е отбелязал нарастване спрямо 2004 г., когато процентът е бил 6.9 на сто. Страните с най-висок процент лоши кредити са Сърбия и Черна гора и Украйна, съответно с 19.8% и 19.6%. Банковите системи и на двете държави обаче са станали по-стабилни през 2005 г. сочи сравнението с нивата на лошите заеми с предни години. През 2003 г. например в Сърбия "лоши" са се оказали една четвърт от отпуснатите заеми. Още по-сериозна стъпка в положителна посока е направила Украйна, където през 2004 г. лошите кредити са били около 30%. Най-близко до нашите показатели се движи румънският пазар - според данни от средата на 2005 г. процентът на необслужваните заеми там е 8.2, като показателят почти няма промяна спрямо минали години. За сравнение, в западноевропейските страни лошите кредити се движат между 1% и 5%. С по-високи нива на показателя трябва да се справя единствено Италия. Макар и в по-голяма степен застрашени от отпускане на лоши кредити, опериращите в Централна и Източна Европа банки се радват на по-добра възвращаемост на активите, сочи доклада на МВФ. Над 3% е възвръщаемостта в Молдова, за България този показател е 2.2%. Това нарежда страната в средата на класирането на банковите системи на развиващите се страни, в което възвращаемостта се движи в рамките на 1.1% и 3.2%. Промяна на показателя спрямо 2004 г. почти не се забелязва. Румъния предлага по-добра възвращаемост на активите. Там процентът е 2.7, което я нарежда на второ място сред централно- и източноевропейските страни. По отношение на възвращаемост на капитала обаче, което също е измерител за доходността на банковия сектор, изпреварваме Румъния с около 1%. Всъщност по възвращаемост на банковия капитал България се нарежда на трето място в Централна и Източна Европа с постигнатите 23.6%. Преди нас са единствено банковите сектори на Чехия и Латвия. Според статистиката на БНБ възвращаемостта на капитала през 2005 г. се повишава в сравнение с 2004 г. и от 20.62% достига 22.07%. Възвращаемостта на активите леко спада до 2.05%.
Източник: Дневник (12.04.2006)
 
Държавата ще вложи 100 млн. евро в индустриални зони Общо 100 млн. евро ще инвестира държавата в създаването на индустриални зони през следващите няколко години, обяви Лидия Витошка от дирекция “Инвестиционна политика” на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) по време на икономическия форум “Пазари, инвестиции, проекти” в Пловдив. Парите са предвидени в периода от 2007 до 2013 г. Държавата и общините ще подпомогнат създаването на фондовете чрез изграждането на инфраструктура, предоставянето на субсидии, оползотворяването на пустеещи земи и парцели от поземления фонд, както и обучение на работна ръка. Заради отсъствието на промишлени зони страната е загубила преки инвеститори от Швеция, Канада и Великобритания, отбеляза Стоян Сталев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Основна причина за малкото на брой търговско-промишлени зони в България е липсата на нормативна уредба и закони, които да стимулират създаването им, обясни още той. В момента екип на икономическото министерство съвместно с експерти на агенцията за инвестиции и Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва проект за промяна на Закона за инвестициите, с който да се стимулира развитието на индустриални зони, добави Сталев. Специфичните предимства, които един индустриален парк предлага на инвеститорите, са предоставянето на свободни площи и готови сгради, бързо уреждане на административните процедури, транспортни и логистични услуги и др.
Източник: Дневник (12.04.2006)
 
Придобиванията в България бележат бум през 2005 г. Сделките за сливания и придобивания през миналата година в Централна и Източна Европа, в това число и в България, бележат бум спрямо предходната година. Това показва актуалното изследване на консултантската компания "ПрайсуотърхаусКупърс" за сделките за придобивания през 2005 г. Само в България увеличението е над 250% спрямо предходната година, показват данните на консултанта. През миналата година общата стойност на тези сделки надвишава 91 млрд. долара и това е със 75 на сто повече от 2004 г. Като количество на придобиванията пък увеличението е 50 на сто. Средната стойност на сделката в десетте страни, които са включени в изследването, се е увеличила за една година с около 20 млн. долара и достига 71 млн. долара. Броят на придобиванията зад граница пък е нараснал три пъти спрямо 2004 г. Все пак над половината от сливанията са между компании от една и съща страна, като лидер по този критерий е руският пазар. Най-много чуждестранни сделки е имало в Румъния и Словакия. Най-динамичното развитие е отчетено в България и Румъния, където увеличението на придобиванията и сливанията е три или четири пъти по-голямо от предходната година. Изследването включва освен България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна. През миналата година пет от сделките са на по-голяма стойност от втората по мащаб сделка за 2004 г. Затова и 2005 г. се определя като годината на мегасделките, като 15 на сто от сливанията са за над 100 млн. долара. Най-атрактивният сектор продължава да е производственият, става ясно още от изследването. През миналата година са сключени над 380 сделки в сферата на производството, което е над 20 на сто от общия обем. Финансовите сделки заемат 13 на сто. Придобиванията и сливанията в енергетиката са 10 на сто, а в сектора на храните и напитките - 9 на сто.
Източник: Дневник (12.04.2006)
 
“Стомана Индъстри” става лидер на Балканите "Стомана Индъстри" има всички шансове да стане лидер в производството на стомана на Балканите, съобщиха от фирмата. Утре дружеството ще представи пред свои клиенти, инвеститори и проектанти най-новите си продукти, тяхното приложение и предимства. Специално внимание ще се отдели на характеристиките и особеностите на армировъчната стомана S500s - SD и на новия софтуер за проектиране на арматурни конструкции. С новата линия за специални стомани, която беше официално открита на 10 март, "Стомана Индъстри" ще увеличи производството до 1 200 000. тона годишно. Това е близо 400 000 тона повече. Новите обеми ще доведат и до намаляване на търговския дефицит в страната, защото ще се правят български продукти. Планираното производство на новия Валцов цех е 800 000 т. Инвестицията е на стойност 40 млн. евро. В него ще се произвеждат висококачествени продукти от бетонно желязо и специална стомана. От дружеството прогнозират, че над 50% от продукцията ще бъде изнасяна в чужбина. Ще бъде използвана нова инсталацията, която е произведена от италианската фирма "Даниели". Инсталацията включва нагревателна пещ и стан за валцоване на кръгли профили с възможност за отделяне на три размера. "Стомана Индъстри" АД е най-големият производител на стомана у нас, като присъства на националния и световните пазари повече от 50 години. Фирмата произвежда широка гама продукти, включително дебелолистова ламарина, сортов прокат, стоманени сфери и специални профили, както и полуготови продукти (блуми, сляби и кнюпели). "Стомана Индъстри" АД е дъщерна компания на гръцката металургична група “Сиденор” от юни 2001 г. За 2004 г. дружеството има над 28 млн. лв. печалба.
Източник: Монитор (12.04.2006)
 
Токът от “Белене” ще струва до 4 евроцента До 4 евроцента ще струва електроенергията, която ще произвежда бъдещата АЕЦ "Белене". Това съобщи Рубен Топчиян, заместник генерален директор на "Атоменергопроект" към Федералната агенция по атомна енергия на Русия. Прагът от 4 евроцента е бил заложен от НЕК още в условията към участниците в обявения през май 2005 г. международен конкурс за избор на изпълнител на АЕЦ "Белене". Това прави електроенергията от бъдещата електроцентрала сред най-конкурентните у нас. В дългосрочен план за България ще е най-изгодно да приеме предложението на "Атомстройекспорт" за изграждане на два модерни 1000-мегаватови реактори "В-466Б". Това заяви Сергей Рижов, главен конструктор на ОКБ "Хидропрес". Причината е, че проектният срок за експлоатация на новите блокове В-466Б е 60 години. Докато на доставения в Белене блок В-320Б е 40 години, дори и да се модернизира. Ако България избере първото базово предложение на руснаците - дострояване на доставения блок В-320Б и изграждане на нов В-466Б, това ще излезе между 4 и 7% по-евтино, но не и по-изгодно в дългосрочен план. В момента "Атомстройекспорт" изгражда 4 реактора В-466Б в чужбина - два в китайската АЕЦ "Тянван" и два в индийската централа "Кундакулам".
Източник: Стандарт (13.04.2006)
 
Безработицата с 15-годишен минимум Двойно са нараснали заявените свободни работни места през март в сравнение с предходния месец, съобщиха от Агенцията по заетостта. В бюрата по труда са били заявени 38 300 работни места, 16 хил. от които от частния сектор. Също двойно е увеличението на хората, които са постъпили на работа - предимно по правителствените програми за заетост и в по-малка степен директно на първичния пазар. Техният брой е 36 000 души. Това са основните причини спрямо февруари безработицата през март е паднала с 0.66 пункта, а спрямо март м. г. - с 1.88 пункта. За месец броят на безработните е намалял с над 24 600, за година с над 69 700 души. Регистрираните безработни през март са 401 509 души, отчита Агенцията по заетостта. Търсенето на работна сила нараства, тъй като през март започват някои от одобрените за тази година проекти по програмата От социални помощи към осигуряване на заетост и програмата Асистенти на хора с увреждания, обясниха от АЗ. В момента работещите по тези програми са 97 900 души. През март работа са започнали 36 184 безработни, като от тях 22.2% са младежи до 29-годишна възраст. За повишаване на пригодността за заетост в обучение за професионална квалификация са включени 1676 безработни.
Източник: Пари (13.04.2006)
 
Текущата сметка е на червено с 661 млн. евро Търговският дефицит също е нараснал за първите два месеца Текущата сметка за първите два месеца на годината е на червено с 661.1 млн. EUR в сравнение с 370.2 млн. EUR, отчетени през същия период на 2005 г. За същия период дефицитът по търговското салдо се е увеличил със 177.6 млн. EUR до 617.3 млн. EUR. според данните за платежния баланс на БНБ. Изнесените от страните стоки отново са по-малко от внесените, като вносът за разглеждания период се е увеличил с 881.8 млн. EUR, а експортът се е повишил с 404 млн. EUR. Според данните на централната банка брутният външен дълг за февруари се е понижил с 1.9 млрд. EUR и възлиза на 12.4 млрд. EUR спрямо месец по-рано. Съотношението дълг към БВП е 57.9%, който е паднал от 59.7%, отчетен през януари. На този фон дългът на частния сектор, отнесен към брутния продукт за февруари, се понижава от 39.3 до 31.3% на месечна база, докато задълженията на публичния сектор нарастват от 20.4 до 26.8%, отнесени към брутния продукт. Преките чужди инвестиции са се повишили от 180 млн. до 271 млн. EUR през първите два месеца в сравнение със същия период на 2005 г.
Източник: Пари (13.04.2006)
 
"Стомана индъстри" разширява дистрибуторската си мрежа Пернишкият завод "Стомана индъстри" планира до края на годината да разшири дистрибуторската си мрежа, съобщиха от ръководството на дружеството. В момента той има склад за готова продукция в Перник и черноморски бази в Бургас и Варна. От два месеца в двата морски града компанията вече има и търговски представители. Плановете на "Стомана индъстри" са до една година подобни бази да има в Русе, Ямбол и Стара Загора. Там ще има разположени офис сграда, складови помещения от над 10 декара, както и осигурени жп връзки. В тези центрове ще се предлага цялата гама продукти на завода, като плановете са за директни доставки до клиентите, което ще се уреди чрез договори с транспортни фирми. "Стомана индъстри" е собственост на гръцката индустриална група "Виохалко". Разрастването на дистрибуционната мрежа е в резултат на разширяване на производството на завода. Преди месец беше направена първа копка за изграждането на нов валцов цех. На практика това ще е завод, в който ще се произвеждат бетонно желязо и специални стомани. В него ще се инсталира металургичното оборудване "Даниели", което "Стомана индъстри" закупи от фалиралото предприятие "Камет". В новото производство ще се инвестират над 45 млн. евро, като плановете са валцовият цех да заработи през 2007 г. с капацитет около 800 хил. тона годишно. Близо половината от продукцията ще се реализира на вътрешния пазар. С новото производство "Стомана индъстри" става най-големият производител на бетонно желязо в региона. След завършването на новия завод общите инвестиции в стоманодобивното предприятие за последните три години ще надхвърлят 100 млн. евро. Един от новите продукти на компанията е армировъчната стомана S500s - SD. Тя намира приложение в стоманобетонните конструкции на изграждащите се промишлени съоръжения, административни сгради, жилищни постройки, инфраструктурни обекти.
Източник: Дневник (13.04.2006)
 
Бразилската CVRD може би ще продава желязна руда на спот пазара Бразилската минна компания-гигант Vale do Rio Doce, или CVRD, може да продава желязна руда на спот пазара на компании, които не са съгласни с новите цени в дългосрочните договори, заяви за Estado newswire главният изпълнителен директор на компанията. CVRD “никога не е оперирала на спот пазара, но сега този пазар съществува и на него цените са по-високи (отколкото при дългосрочните договори)”, беше цитиран Роджър Агнели, гл. изпълнителен директор. “Ако някои клиент не желае да подпише (дългосрочен) договор, който ние предлагаме, ние ще се насочим към спот пазара” – каза Агнели на събитие в Рио де Жанейро. Пресцентъра на компанията не успя веднага да потвърди думите му. Неговия коментар беше най-новия натиск над стоманените компании, които се оплакват, че от CVRD искат ново увеличение на цените след скока от 71,5% миналата година. През март Агнели неочаквано потвърди, че компанията му иска 24,6 %-но увеличение на цените по договорите за 2006 г. В понеделник от CVRD отрекоха публикация в китайската преса, че компанията е постигнала споразумение с китайски производители на стомана за повишение на цените на желязната руда с 10%. BHP Billiton и Rio Tinto, които заедно с CVRD контролират 70% от пазара на желязна руда, доставяна по море, също искат увеличение на цените. Компаниите заявиха, че трябва да повишат цените, за да финансират по-големите инвестиции, необходими за посрещането на повишеното световно търсене на желязна руда.
Източник: Други (13.04.2006)
 
AK Steel увеличава производствения си капацитет за електростомана В сряда AK Steel одобри капиталова инвестиция в размер на 14 млн. щ.д. за втората фаза на проекта за увеличени на производствения капацитет за висококачествена листова електростомана с ориентирани зърна. Проекта за експанзия цели да помогне на AK Steel да отговори на силното търсене на продукти от електростомана на пазара. Новоодобрените средства ще бъдат използвани за обновяване на съществуващото оборудване в завода на компанията в Бътлър за да се повиши производството на електростомана - планове, които се очаква да бъдат изпълнени най-рано през 2007 г. Първата фаза на проекта за експанзия, която вече е започната, включва инвестиции за обновяване на оборудването на заводите на AK Steel в Бътлър, Пенсилвания, Занесвил и Охайо както и за въвеждането на иновационни производствени практики. Първи фази на проектите трябва да бъдат завършени до края на 2006 г. Завършването на първите две фази на проекта ще увеличи годишното производство на листова електростомана с ориентирани зърна на AK Steel с около 50 000 тона или с 20% до повече от 300 000 тона годишно. “Пазарите на електростомана с ориентирани зърна по света продължават да се разрастват” – каза Джеймс Л. Уейнскот, председател, президент и гл. изпълнителен директор на AK Steel. “Чрез тези скромни инвестиции и иновационни производствени практики, AK Steel значително увеличава производствените си възможности за да посрещне повишеното потребителско търсене на тези продукти. Ние също така оценяваме редица допълнителни проекти, които още повече ще увеличат капацитета ни за дообработка на листовата електростомана с ориентирани зърна за още по-добро задоволяване изискванията на нашите клиенти.”
Източник: Други (13.04.2006)
 
Чуждите компании влагат 100% от размера на обществените поръчки Чуждите компании ще влагат до 100% от размера на обществените поръчки, които изпълняват у нас. Това предвиждат промените в Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки, или за т. нар. офсетни програми. Те бяха представени вчера от зам.-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова. Досега фирмите бяха задължени да правят у нас инвестиции до 80% от размера на поръчката. С промените в наредбата се създава и междуведомствен съвет, който да координира възлагането на такива специални поръчки.
Източник: Стандарт (14.04.2006)
 
Статистиката обяви само 1% инфлация Инфлацията през март е само 0,3%, обявиха от Националния статистически институт. Но заради рекордното вдигане на цените през февруари от 3% натрупаното поскъпване за първите три месеца на годината е 4,1%. Така, ако държите левовете си на банков влог, за първото тримесечие сте загубили около 2,5 лв. на всеки 100 лв. През март са паднали цените на брашното с 0,6%, на хляба с 1,1%, на свинското месо с 3,5%, а на птичето - с 0,7%. Вдигането на такса смет за 2006 г. е отчетено от статистиците през март, когато сметките реално се плащат. Увеличението е с 14,7%. Най-масовият бензин А 95Н през изминалия месец е поевтинял с 2,1%.
Източник: Стандарт (14.04.2006)
 
Бившият шеф на "Кремиковци" купи "Горубсо" Бившият директор на "Кремиковци" Валентин Захариев е новият мажоритарен собственик на "Горубсо" - Мадан, и рудно- обогатителната флотационна (РОФ) фабрика в Рудозем , съобщи БТА, позовавайки се информация от община Мадан. Захариев не беше открит за потвърждение на новината. Според БТА той е придобил по 80% от акциите на двете компании от досегашния им собственик "Родопи холдинг", който е продал цялото си участие. Сделката за продажба на "Горубсо" и РОФ е приключила през миналата седмица, като все още не е ясна цената. Двете предприятия бяха приватизирани през 1999 г. от руско-турския консорциум "Родопи инвестмънт", чийто наследник е дружеството "Родопи холдинг". Сред раздържавената собственост на минното дружество попадат цели квартали от жилищни блокове в района на Мадан, уточниха от общинската управа. Купувайки маданските мини, "Родопи инвестмънт" наследи в края на 90-те години и милиони левове задължения. През май са насрочени общи събрания на "Горубсо" - Мадан, и на флотационната фабрика в Рудозем, на които се очаква да бъдат включени нови лица в мениджмънта на компаниите.
Източник: Дневник (14.04.2006)
 
Екоминистерството бави проекта за разширение на "Челопеч майнинг" Решението за екооценката на проекта на "Челопеч майнинг" за разширяване на производството в рудника в Челопеч отново беше отложено, след като министърът на околната среда Джевдет Чакъров поиска становището на колегата си Румен Овчаров, оглавяващ ведомството на икономиката и енергетиката (МИЕ). На последното заседание на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) в края на март участниците одобриха изготвения доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). В двуседмичен срок, който изтече миналия понеделник, екоминистърът трябваше да се произнесе, но в петък от екоминистерството съобщиха, че ще поискат оценка и от ведомството на Румен Овчаров. Инвестиционното предложение на "Челопеч майнинг", дъщерна компания на канадската "Дънди прешъс метълс", предвижда разширяване на преработката на медно-златни руди от находището "Челопеч" до 3 млн. тона годишно и производство на метали от концентрат. За сравнение добивът на компанията за миналата година беше около 850 хил. тона. Планираната инвестиция е за над 150 млн. долара. Шум около проекта се вдигна, след като няколко екоорганизации се възпротивиха срещу предвидената нова технология, която използва цианиди за преработката на рудата. Чакъров е поискал от икономическото министерство информация за използването на технологията и условията, при които тя се прилага в чужбина, особено в страните от Европейския съюз, съобщи още ековедомството. От "Челопеч майнинг" заявиха, че блокирането на проекта застрашава бъдещето на рудника. Ако не се намери решение, дружеството ще се принуди да съкрати значително персонала си, тъй като пазарът на сега произвеждания медно-златен концентрат се свива, заявиха от компанията. "Изумени сме, че министърът на околната среда и водите отказва да зачете решението на собствените си експерти, след като проектът ни на два пъти беше одобрен от ВЕЕС", заяви генералният мениджър на "Челопеч майнинг" Робърт Бел. Решението на екоминистъра по конкретната ОВОС се проточва вече трети месец. В края на януари ВЕЕС не се произнесе с мотива, че трябва да събере допълнително информация за проекта. В началото на март съветът одобри предложението на компанията с един глас против, но Чакъров насрочи ново разглеждане, тъй като негативният вот беше на заместника му Чавдар Георгиев. В края на март съветът се събра отново и за втори път препоръча на екоминистъра да даде зелена светлина на проекта, като тогава и зам.-министърът гласува "за".
Източник: Дневник (17.04.2006)
 
Дългът намаля с 90 млн. EUR Държавният и държавно гарантираният дълг в края на месец февруари тази година е възлизал на 6.5 млрд. EUR От тях 1.49 млрд. EUR са вътрешен дълг и 5.01 млрд. EUR - външен, съобщиха от Министерството на финансите. В номинално изражение дългът намалява с 90.5 млн. EUR в сравнение с предходния месец. Това е в резултат преди всичко на извършеното предсрочно погасяване на част от задълженията към МВФ. В края на отчетния период делът на държавния и държавно гарантирания дълг в общия размер на БВП е 27.9%. Това представлява абсолютно намаление от 0.3 процентни пункта спрямо предходния месец. Като съотношение към БВП делът на външния дълг е 21.5%, а на вътрешния - 6.4%. В структурата на дълга в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 22.9 на сто, а външните - 77.1%.Общият размер на извършените плащания по главници и лихви от началото на годината е 1.276 млрд. лв., от които 1.1 млрд. лв. - по външния, а 175.8 млн. лева - по вътрешния дълг.Най-съществен е делът на дълга в евро - 69.3%, следван от този в щатски долари - 15.2%, и в левове - 13.8%.
Източник: Пари (17.04.2006)
 
Mittal Steel и Arcelor искат да разширят бизнеса си на най-големия пазар на света Световните гиганти и конкуренти, производители на стомана, Mittal Steel и Arcelor се насочват към Китай за експанзия на бизнеса им на най-големия в света пазар. Mittal Steel се надява да играе влиятелна роля на китайския пазар на стомана, каза Шридхар Кришнамурти, мениджър на Mittal Steel за страната. Компанията собственост на лондонската NRI, L N Mittal, миналия октомври официално навлезе на китайския пазар с първото си придобиване на дял в Hunan Valin Steel Tube & Wire за 338 млн. щ.д. “Тъй като съвместните ни действия с Hunan Valin се задълбочават, ние се надяваме да се превърнем в силен играч на китайския пазар и да продължим по-нататъшното си участие в процеса на консолидация в Китай” - 'China Business Weekly цитира Кришнамурти. Компанията е с годишен капацитет от 83,3 млн. тона стомана и през 2005 г. е транспортирала близо 1,3 млн. тона от тях при операции в Китай. China Business Weekly също така публикува статия за Arcelor, люксембургския стоманен гигант, който също се стреми към разширение на бизнеса си в Китай.
Източник: Други (17.04.2006)
 
Следят доходите от лихви на чужденци Информация за доходите от лихви на чужденците в България ще бъде предоставяна на техните родни страни. Върху тези лихви чужденците ще плащат данъци според законите на техните държави. Това ще гласи новият Закон за корпоративните данъци, който се подготвя в Министерството на финансите и ще влезе в сила от 2007 г. Новите данъчни закони ще бъдат изцяло съобразени с правото в Евросъюза, каза министърът на финансите Пламен Орешарски по време на форум на тема "Бъдещето на подоходните данъци в България". Става въпрос за прилагане на изискванията на ЕС за равното третиране на доходите от лихви на българите и чужденците, допълни той. Според директивите на ЕС България има две възможности. Първата е да облага доходите от лихви на българи и чужденци с данък от 15-35%. Вторият вариант е да дава информация за доходите от лихви на чужденците на техните данъчни администрации. Най-вероятно ще бъде избрана втората възможност. По-голяма част от бизнеса оценява данъчната система положително и смята, че законите работят добре, каза Орешарски. Предприемачите желаят опростяване на законовите разпоредби, искат счетоводните стандарти за малки и средни фирми да бъдат по-разбираеми, допълни той. С новия закон ще се отреже възможността за субективно определяне на данък печалби при сделки между свързани лица, ще се премахне и изкуственото надуване на печалбата от преоценка на активите на фирмите.
Източник: Стандарт (18.04.2006)
 
34 фирмени сливания у нас през 2005 г. 34 сливания на фирми е разрешила през 2005 г. Комисията за защита на конкуренцията. В 28 от случаите експертите на комисията са установили фактическа концентрация на пазара. Годишно ставаме свидетели на около 40-50 сливания или поглъщания на компании и тази тенденция ще се засилва заради очаквания силен конкурентен натиск при присъединяването на България към Европейския съюз, коментира Камен Колев, зам.-шеф на БСК пред Дарик радио.
Източник: Монитор (18.04.2006)
 
Бизнесът иска по-ясни данъчни закони Опростяване и еднозначно тълкуване на законовите разпоредби Според проведена анкета преди всичко до това се свеждат желаните от бизнеса промени в данъчното законодателство, съобщи финансовият министър Пламен Орешарски вчера. Иначе бизнесът оценявал като цяло положително данъчната система и смятал, че данъчните закони работят добре. Следователно според Орешарски не са необходими радикални изменения и приспособявания. Основните критики пък били насочени към Закона за ДДС, корпоративното и персоналното подоходно облагане. Другото желание на бизнеса е счетоводните стандарти, прилагани от малките и средните фирми, да се опростят, конкретизират и да се прилагат от по-широк кръг лица. Това пък от своя страна ще доведе и до опростяване на корпоративното данъчно облагане, каза финансовият министър. Новите подоходни данъчни закони ще бъдат изцяло съобразени с правото и с изискванията на директивите на Европейския съюз (ЕС). Става въпрос за прилагане на изискванията на ЕС, свързани с прякото облагане по отношение на сделки по преобразуване на предприятия, взаимоотношенията между свързани лица, във връзка с доходи от авторски, лицензионни възнаграждения, лихви и дивиденти, както и с равното третиране на доходите от лихви на местни и чуждестранни физически лица, поясни Пламен Орешарски. Финансовият министър добави, че “все още има някои неизвестни за догодина, ако станем членове на Европейския съюз, и затова е рано да се говори за възможните данъчни ставки”.
Източник: Пари (18.04.2006)
 
Posco ще строи завод за електростомана в Индия Южнокорейския стоманен гигант Posco ще обработва и продава 130 000 тона електростомана, която ще се произвежда в бъдещия център Posco-India Processing Centre (POS-IPC) в Пюн. По-рано тази година заради центъра, производителят на стомана образува джойнт венчър (в съотношение 65:35) с гиганта производител на битова електроника LG. Висш служител от офиса на Posco в Индия заяви, че центъра на стойност 14 млн. щ.д. ще бъде построен до ноември тази година. “Почти 25% от продукцията ще бъдат за LG, а останалата част ще се продава на вътрешния и на международните пазари”- каза още служителя. “Предвиждаме увеличение на търсенето на електростомана в страната, дължащо се на огромните инвестиции в енергийния сектор и на експанзията в сектора на бялата техника”- допълни той. Електростоманата се използва в производството на битови електроуреди и за трансформатори. Един от нейните варианти, студено валцувана стомана с ориентирани зърна (CRGO), се използва за производство на трансформатори и в момента цялото необходимо количество от обогатения метал за страната е от внос. В центъра ще има четири машини за рязане на стомана, включително съоръжение за магнитни стоманени листи и ленти с ориентирани зърна. Центърът ще е разположен в индустриалния комплекс Talegaon в Пюн, около който са разположени много на брой производители на трансформатори, включително и Siemens. Много от производителите на битови електроуреди, включително LG и Whirlpool, също имат изградени производствени мощности в комплекса и се очаква търсенето на листова електростомана да е огромно. След като през ноември започне производството, Posco ще представи сърцева машина за рязане, с която могат да се произвеждат леярски сърца за трансформатори и мотори, като така новия център може да се смята за специализиран център за производство на листова електростомана.
Източник: Други (18.04.2006)
 
Стомана Индъстри е на път да се превърне в лидер на Балканите ГОСПОДИН ПЕТРОВ, ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ПОСЛЕДНАТА ВИ ИНВЕСТИЦИЯ ОТ 45 МЛН. EUR В НОВИЯ ЗАВОД В СТОМАНА ИНДЪСТРИ, КОЙТО ЗАПОЧВАТЕ ДА СТРОИТЕ, ЩЕ СЕ ИЗПЛАТИ ЗА ДВЕ ГОДИНИ? - Вероятно заради финансовия резултат на Стомана индъстри от 27 млн. EUR са изчислили, че ще се изплати за две години. Но пазарът на металите е много конюнктурен, тази година може да си на висока печалба, а следващата - на загуба. А в металургията поради мащаба и невъзможността за прекъсване на процесите продаваш дори когато губиш. Така че 45 млн. EUR никак не е лесна инвестиция, особено при годишен капацитет 800 хил. т бетонно желязо. Това е количество, което променя картата на търговията с този вид продукти на Балканите. Стомана индъстри ще се превърне в един от най-големите производители в региона. С ТОЗИ ПРОЕКТ КОЛКО ЩЕ СТАНЕ ОБЩАТА СУМА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ НА VIOHALKO В БЪЛГАРИЯ? - В момента общата сума в Стомана индъстри, Стилмет и София Мед е над 200 млн. EUR. Само в Стомана индъстри вече са инвестирани 60 млн. ЕUR. Именно заради тези инвестиции е възможна следващата стъпка - новото предприятие за дълги продукти. И благодарение на професионализма на металурзите в Перник. ТОЕСТ НЕ СЕ ОПЛАКВАТЕ ОТ ЛИПСА НА КВАЛИФИЦИРАНА РАБОТНА РЪКА? - Не може да се оплачем от квалификацията и най-вече от желанието на хората да се постигне нещо добро. Перник е дълбоко свързан със Стомана. Хората направиха всичко възможно да постигнем тези цели. Точно заради това се отвори и този апетит за нови и нови инвестиции - заради доверието в хората. БЕТОННОТО ЖЕЛЯЗО ОТ НОВИЯ ЗАВОД ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВА В СТРОИТЕЛСТВОТО, А ТЕЗИ ДНИ ПРЕДСТАВИХТЕ ПЪЛНАТА ГАМА ПРОДУКЦИЯ НА СТОМАНА ИНДЪСТРИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО. ТАМ ЛИ ЩЕ Е ОСНОВНИЯТ ВИ ПАЗАР? - Металът е в основата на всяка индустрия, но смятаме, че има голям потенциал в строителството. Потреблението у нас на бетонно желязо е 350 хил. т годишно, а в Гърция е 2 млн. т. Което означава, че тепърва пазарът тук ще се развива. Той е преимуществен за нас, въпреки че продаваме по-големи количества на външните пазари. Затова развиваме дистрибуцията, обслужването, въвеждаме нова култура при продажбата на този вид продукция. Имаме опит със Стилмет, завода за алуминиеви профили, когато преди 4 години започнахме да разработваме пазара на алуминиеви профили. СТИЛМЕТ БЕ ИНВЕСТИЦИЯ НА ЗЕЛЕНО, С КОЛКО НАРАСНА КАПАЦИТЕТЪТ НА ТОЗИ ЗАВОД? - За пет години той бе повишен три пъти и половина - от 3500 т в момента е 17 хил. т, което означава, че предприятието вече ще работи на максимален капацитет. Алуминиевите профили навлизат масово в нашия бит. 40% от производството е за вътрешния пазар. В този завод са инвестирани 27 млн. EUR. А В ТРЕТИЯ ВИ ЗАВОД, СОФИЯ МЕД, КОЛКО СРЕДСТВА СА ВЛОЖЕНИ? - 88 млн. EUR. София Мед има едно от най-модерните в света производства, то е в петицата и като капацитет, и като технология. Капацитетът му е 120 хил. т меден прокат и тази година ще минем 50% от него. Продукцията е изцяло за износ. ПРЕДВИЖДАТЕ ЛИ НОВИ ПРОДУКТИ В ТЕЗИ ДВА ЗАВОДА? - В Стилмет ще бъдат инвестирани още 6 млн. EUR през тази година в нова линия за прахово покритие на алуминиеви профили. А в София Мед предстои до края на годината да бъдат вложени още 20 млн. EUR - за нови машини за увеличаване на капацитета и продуктовата гама. КАК ВЛИЗАНЕТО НИ В ЕС ЩЕ ПОВЛИЯЕ НА БИЗНЕСА ВИ? - Както положително, така и отрицателно. От една страна, България влиза в пазар с ясни правила, а и вътрешният пазар ще бъде много по-добре защитен от нелоялен внос, от продажби без фактури и пр. Има обаче и негативи, което ни задължава да станем по-производителни, по-рентабилни, за да отделим например повече пари за екология. Цената на ел-енергията и на природния газ ще се повиши, на работната ръка също. Никой не говори за последиците, които ще имаме в търговията с Украйна, Македония, Сърбия. В момента с Македония и Сърбия имаме нулеви мита по двустранни споразумения, които отпадат от 1 януари 2007 г. Алуминиевите профили, които изнасяме за Сърбия, ще станат със 17% мито. Традиционно България е насочена към източните пазари и с влизането в ЕС рязко ще се ограничи износът затам. КАК ЩЕ ПРЕОДОЛЕЕТЕ ТОЗИ ПРОБЛЕМ? - Не може да си позволим да загубим тези пазари. Ще търсим други методи, като например изнасяне на част от производството натам или дообработка. Ще търсим и начини да влияем на ЕС за преференциални мита при внос на наши изделия, за по-бързо намаляване на ставките по търговските споразумения, които те имат с ЕС. ИНВЕСТИЦИИ НАД 200 МЛН. ЕUR ВЛОЖЕНИ В МЕТАЛУРГИЯ Над 200 млн. EUR са инвестициите на гръцките компании Сиденор, Етем и Халкор (част от индустриална група Viohalko) в трите й металургични предприятия у нас - пернишкото Стомана индъстри, производителя на медни продукти София Мед и на алуминиеви профили Стилмет. Последният голям проект за 45 млн. EUR е строителството на нов завод за бетонно желязо и специални стомани в Стомана индъстри с капацитет 800 хил. т годишно. Заводът ще заработи през март следващата година.
Източник: Пари (18.04.2006)
 
“Стомана Индъстри” увеличи производството 185 000 тона армиращи стомани ще реализира тази година на българския пазар пернишкото металургично предприятие "Стомана Индъстри", съобщи търговският директор Радослав Ковачев. Миналата година на вътрешния пазар са били продадени 105 000 тона. Делът на армиращите стомани все повече се увеличава, уточни Ковачев. Само от началото на годината са продадени 30 000 тона. Успешна реализация намира новият продукт "Сидефор"- вид армираща стомана, която се използва в мащабни строителни проекти като столичните автогара и аерогара, разширението на софийското метро и др. За да отговори на нарастващите изисквания на пазара, "Стомана Индъстри" инвестира над 45 млн. евро в нова високотехнологична линия за производство на бетонно желязо и специални стомани. Новият валцов цех ще бъде въведен в експлоатация през 2007 г. Капацитетът му ще бъде около 800 000 тона годишно.
Източник: Монитор (19.04.2006)
 
"Арселор" дава 5 млрд. евро дивидент Вторият по големина в света производител на стомана - "Арселор", заяви, че може да раздаде на своите акционери обещаните вече 5 млрд. евро преди края на валидността на офертата на "Митал", предава агенция Ройтерс. Най-вероятно това ще стане след 28 април, когато ще се проведе общото събрание на акционерите на люксембургската компания. Определянето на големи парични потоци е сред начините за защита на публичните компании срещу враждебно изкупуване. Все още не е ясно под каква форма ще бъдат раздадени парите, като възможностите са или чрез обратно изкупуване на акции, или чрез раздаването на допълнителни дивиденти. Срокът на валидност на офертата на "Митал" в размер на 25 млрд. долара, която беше обявена в края на януари, ще продължи поне до края на май, коментираха източници, запознати със ситуацията. След изненадващото предложение на "Митал", което предизвика и политически дебати, ръководството на "Арселор" започна да ухажва сериозно своите акционери, за да не дадат те подкрепата си за индийския гигант. Част от тази стратегия е и обявяването на стратегически съюз с руската "Северстал". С новите партньорства и закупувания "Арселор" се надява да увеличи пазарния си дял на световните пазари. Основният ни фокус е насочен към Южна Америка, Централна и Източна Европа, заяви в интервю за германския вестник "Бьoрзен цайтунг" изпълнителният директор на люксембургската комапния Ги Доле. Ако все пак офертата на "Митал" бъде приета от собствениците на "Арселор", тя ще създаде най-голямата компания за производство на стомана с капацитет от над 100 млн. годишно. Преминаването на "Арселор" в индийски ръце ще даде на притежаваната от Лакшми Митал компания и пълен контрол над пазара в Европа, Близкия изток и Северна Африка.
Източник: Дневник (19.04.2006)
 
Инвестиция на "Солвей соди" може да ускори концесията на "Варна-запад" Правителството се ангажира да ускори процеса на концесионирането на пристанищата, тъй като от това зависи изпълнението на крупни инвестиционни проекти в икономиката. Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след вчерашната си среща с мениджърите на "Солвей соди" Франк Шнайдер и Иван Бочуков. Представителите на компанията са обсъдили дългосрочната си инвестиционна програма, която официално ще бъде обявена в началото на май. В края на февруари четирите компании, обединени в индустриалния клъстър "Пристанище Варна-запад" - "Кумерио мед", "Солвей соди", "Каолин" и "Девня цимент", представиха пред премиера Сергей Станишев и транспортния министър Петър Мутафчиев исканията си за преференциално участие при предстоящото концесиониране на пристанището. Компаниите от Девненския регион осъществяват почти 80 на сто от товарооборота през варненското пристанище, нормално е процесът с концесионирането да се ускори, обясни вчера министър Овчаров. И допълни, че правителството ще действа в синхрон с бизнеса, така че стратегията за пристанищата да бъде приета в най-скоро време. Общественото обсъждане на стратегията беше извършено, остава да бъде приета от правителството. "Солвей соди" възнамерява да инвестира значителни средства в производство и екология, но дългосрочната програма ще бъде обявена през май след одобрението на акционерите, заяви изпълнителният директор на компанията Франк Шнайдер. От 1997 г. досега белгийският инвеститор е вложил 190 млн. лв. Българската компания вече се е наложила като най-крупен производител на калцинирана мед в региона. За миналата година чистата печалба на дружеството се изчислява на близо 6 млн. лв., обясни още Шнайдер. Капацитетът на "Солвей соди" е годишно да произвежда 1.2 млн. т сода. Чуждият инвеститор е поставил и друг сериозен проблем, свързан с екологичните изисквания. В преговорите с Европейския съюз България е договорила след 2014 г. предприятията от металургията и тежката химия да преустановят водното депониране на сухите отпадъци. "Останалите химически заводи на "Солвей" в Европа ги депонират в хвостохранилища като българския завод и не са задължени да променят технологията. Затова поискахме от министър Овчаров съдействие след влизането на България в ЕС тези ангажименти да бъдат предоговорени", поясни съизпълнителният директор Иван Бочуков. Смятам, че България може да иска промени за някои екологични норми, обясни министър Овчаров след срещата.
Източник: Дневник (19.04.2006)
 
"Дънди прешъс метълс" заделя 5 млн. долара за проучвания Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" планира да инвестира над 5 млн. долара в проучване на залежи от злато и други ценни метали на територията на България. Това е заложено в годишния отчет на дружеството за 2005 г., информираха от компанията. "Дънди прешъс" в момента извършва проучвателни дейности в Централни и Източни Родопи, както и в Южните Родопи, основно в района около Крумовград. Бюджетът за изследване на площите там е на стойност над 4 млн. долара. Проектът предвижда да се идентифицират нови запаси от ценни метали, които след това да бъдат добивани, ако фирмата спечели концесия от държавата за целта. Проучвания за наличието на злато от канадската компания се правят и на територията на рудника в Челопеч, където наскоро бяха открити резерви от злато и където остават да бъдат изследвани още площи, съобщават от компанията. В момента един от големите проекти на "Дънди прешъс" - за разширяване на производството на руда и за добив на метали в мината в Челопеч, на практика е блокиран. Това стана, след като в началото на миналата седмица министърът на околната среда Джевдет Чакъров отложи подписването на проекта на "Челопеч майнинг", дъщерното дружество на канадската фирма, и обяви, че ще поиска преценка на колегата си Румен Овчаров, който оглавява икономиката и енергетиката. До във вторник експертите на икономическото министерство не можеха да коментират случващото се с аргумента, че не са виждали писмо от Джевдет Чакъров. Принципната им позиция за проекта обаче винаги се е тълкувала като положителна, още повече че "Дънди прешъс" притежава сертификат за първокласен инвеститор от ръководената от ведомството на Овчаров Българска агенция за инвестиции. Инвестиционното предложение на "Челопеч майнинг" предвижда разширяване на преработката на медно-златни руди в находището в Челопеч до 3 млн. тона годишно и производство на метали от концентрат. За сравнение добивът на компанията за миналата година беше около 850 хил. тона. Стойността на инвестиция е за над 150 млн. долара, което с вложените досега над 50 млн. долара би превърнало "Дънди прешъс" в най-големия инвеститор на зелено в България.
Източник: Дневник (19.04.2006)
 
Плащанията над 10 хил. лв. да са само по банков път Да се ограничат плащанията на големи суми в брой на територията на страната, предлагат от Българския форум на бизнеслидерите (БФБЛ), в който членуват близо 200 компании. Тази идея бе лансирана вчера от изпълнителния директор на сдружението Стамен Тасев пред форума Бизнесът срещу корупцията. Той се проведе под патронажа на президента Георги Първанов и бе организиран от Трансперанси интернешънъл, Програмата за развитие на ООН и БИБА. От БФБЛ смятат, че е нормално всички плащания над 10 хил. лв. да стават задължително по банков път. В момента по силата на Закона за мерките срещу прането на пари се проучва произходът на парите при банкови транзакции над 30 хил. лв. Никой обаче не проследява откъде хората имат средства да купуват скъпи къщи и автомобили в брой, каза Тасев. Според БФБЛ задължителните банкови разплащания няма да затруднят нито бизнеса, нито гражданите, но пък ще имат огромна полза в ограничаването на корупцията. Трябва да има закон, който да направи големите плащания проследими, каза Тасев. Вероятно законодателната инициатива ще дойде от парламентарната комисия за борба с корупцията, чийто председател Бойко Великов също взе участие във форума. Подобни мерки има в редица страни от Европейския съюз, каза Тасев. За пример той посочи Франция, където е задължително всички плащания над 3000 EUR да стават по банков път, а фирмите не може да изплащат в брой заплати над 1500 EUR. В Белгия не може да бъде закупено жилище с пари в брой.
Източник: Пари (19.04.2006)
 
Бизнес съюзи се опълчиха на стратегията "Масларова" Ръстът на заплатите да следва производителността, а не инфлацията, настоява Асоциацията на работодателските организации, включваща пет от шестте национално представителни съюзи. Вчера те обявиха в декларация, че предложената от министерството на труда проектостратегия за ръст на доходите противоречи на правителствената програма. Преди ден стана известно, че във ведомството на Емилия Масларова е изготвен документ, който предвижда пълно компенсиране на инфлацията в заплатите, плащани в реалната икономика, и частично - на ръста на производителността. Производителността на труда се измерва по текущи цени и следователно включва инфлацията, аргументира се бизнесът. Работодателите протестират и срещу намерението увеличението да се договаря в национален трудов договор. Причината е, че такъв документ е задължителен и всяко отклонение от него може да се обжалва в съда. Предварителното вписване на нива на заплащане по прогнози за макроикономически параметри поставя в юридически уязвима позиция бизнеса, смятат работодателите. Отчитането на прогнозния вместо на реалния ръст на инфлацията допълнително я "напомпва", предупреждават те. Работодателите напомнят, че през последните 12 месеца инфлацията е незначителна в производството на облекло и обувки, жилищно обзавеждане, домакински уреди и разходите за свободно време и развлечения. Асоциацията настоява също минималната заплата за страната да се обвърже със средната, а не с границата на бедността.
Източник: Дневник (20.04.2006)
 
Металургията увеличава продукцията с 10% Стойността на производството на черни и цветни метали за 2005 г. надхвърля 4 млрд. лева, което е ръст от близо 10 на сто спрямо предходната година. Това показват предварителните данни за състоянието на черната и цветната металургия в България, огласени в сряда на общото събрание на едноименната камара. Отрасълът се очаква да увеличи и брутната добавена стойност, която формира в икономиката за годината, с 12% до 600 млн. лева в резултат на усвояването на нови производства и изделия, стана ясно на събранието. Делът на металургичната промишленост в продукцията на страната през последните години остава значителен, обяви Валентин Захариев, председател на управителния съвет на камарата и бивш изпълнителен директор на "Кремиковци". Производството с метали формира 10-12 на сто от общия обем производство в страната, а търговията с тях - 16-18% от целия износ, обяви Захариев. Външнотърговско салдо, което се формира в бранша, е положително за последните години и е 1-1.5 млрд. лева според информацията, представена в отчета. Българската металургия се развива с добри темпове независимо от липсата на държавна политика в отрасъла и високите разходи, които предприятията трябва да направят заради европейските директиви, констатираха членовете на камарата. Показателите на бранша се подобряват както в национален план, така и като дял от европейската и световната металургия, обявиха участниците в събранието. Пълното изтегляне на държавата като регулатор на пазара е неблагоприятен фактор и поставя българския бизнес в неравностойно положение спрямо европейските си конкуренти, предупредиха представителите на фирмите от камарата. Пълната либерализация на пазара също не се харесва на членовете на камарата, която според тях стимулира сивия сектор и корупцията. Допълнителни трудности за бранша създават и изискванията на ЕС, свързани с опазването на околната среда и повишаващи значително разходите на фирмите от сектора. Липсват и кадри за металургията, въпреки че по данни на камарата средната заплата в сектора е два пъти по-висока от средната за страната.
Източник: Дневник (20.04.2006)
 
МВФ пак ни скастри за дефицита България, както и останалите европейски страни с нововъзникващи пазари, трябва да обърнат внимание на големите си търговски дефицити. За това предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в доклада си за пролетната конюнктура. Бързият ръст на заемите, особено за недвижими имоти, е друга голяма пречка за икономиките в региона. Ръстът на световния БВП се очаква да бъде 4,9%.
Източник: Стандарт (21.04.2006)
 
Кабинетът отложи гаранционния фонд за малки предприятия С последните промени в Закона за малките и средните предприятия правителството за пореден път отложи създаването на гаранционен фонд. Кабинетът одобри в четвъртак поредните изменения, но без предложението на Агенцията за малки и средни предприятия от следващата година да има подобен фонд. Исканията на малкия бизнес е държавата най-после да въведе гаранционни схеми, които да отпушат кредитирането. Целта беше тези структури да се създадат преди влизането на страната в Европейския съюз, тъй като може да се ползват средства по европейските фондове. Преди месец лично премиерът Сергей Станишев обяви, че вместо отделен фонд за малкия бизнес щяла да се създаде инвестиционна банка, която да поеме и гарантирането на кредитите за малките фирми. От министерството на икономиката обаче не дадоха повече подробности по обсъжданите идеи. Промените в закона въвеждат нови дефиниции за малките и средните предприятия, като ги уеднаквяват с европейските. Числеността на малките предприятия остава до 50 души, както е и в момента. Значително се завишават праговете за годишен оборот и размер на активите. Досега се приемаше оборотът да бъде до 5 млн. лв., а активите - до 1 млн. лв. С промените малко предприятие вече ще се смята това с годишен оборот и активи до 19.5 млн. лв. В категорията средно предприятие вече ще влиза това с персонал до 250 души вместо над 100, както досега. Годишният оборот ще бъде до 97.5 млн. лв., а стойността на активите не трябва да превишават 84 млн. лв. Досегашните тавани бяха 15 хил. лв. за годишните обороти и до 8 млн. лв. за активите. Увеличението е значително и на практика ще обхване почти всички големи предприятия в страната, обясниха експерти. Леки промени се въвеждат и за микропредприятията. Те ще са с до 10 души персонал като сега, но за първи път се фиксира таван на оборота или активите - до 3.9 млн. лв. Промяната в праговете са в съответствие с препоръките на Еврокомисията от мониторинговия доклад от 2005 г., се сочи в мотивите за изменение на закона. Целта е да се изравнят финансовите критерии за малко и средно предприятие с европейските. По този начин българските предприятия ще могат да кандидатстват за финансиране от Кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз.
Източник: Дневник (21.04.2006)
 
SeeNews: Облигациите за "Кремиковци" са с купон от 12% Облигациите, които ще емитира холандското дружество "Бългериа стийл финанс" и по които металургичният комбинат "Кремиковци" е гарант, ще са с годишен лихвен купон от 12%, съобщи агенци SeeNews, като цитира неназовани източници от пазара. Българската компания ще е и ползвателят на средствата от заема. Книжата са със 7-годишен матуритет, размерът им ще е до 320 млн. евро, а лихвата ще се изплаща на всеки шест месеца. Според агенцията подписката за облигациите приключва в края на тази седмица. След петата година от матуритета на облигациите влиза в сила кол-опция, която ще даде правото, но не и задължение на емитента да ги изплати преди датата на падежа. От комбината досега не бяха определени публично параметрите по емисията. В четвъртък от дружеството също отказаха коментар, като заявиха, че повече подробности ще има, след като приключи пласирането на облигации, без да потвърдят дали пласментът тече в момента. Преди около месец международните агенции съобщиха, че "роуд шоуто" (процесът на представяне на компанията и облигациите пред потенциални инвеститори в големите световни центрове от страна на водещия мениджър на емисията "Мерил Линч") е започнало, но без да са ясни точните дати на началото и края му. Български дилъри на облигации определиха новината за купона и матуритета като доста интересна, но заявиха, че емисия с такъв купон определено поставя "Кремиковци" сред по-рисковите компании. За сравнение, 7-годишните германски държавни облигации, които са с най-високия кредитен рейтинг, изплащат годишен купон от 3.75%. С подобен остатъчен матуритет са и глобалните облигации на България в евро, които изплащат годишен купон от 7.5%. Според дилърите обаче би трябвало емисията да бъда изкупена при голям интерес както заради глада за такива облигации на международните пазари в момента, така и заради факта, че мениджър е "Мерил Линч". Емисията не е прекалено дългосрочна и предлаганата доходност под формата на фиксиран купон от 12% е едно доста добро ниво. Това обаче изцяло си е рискова инвестиция, тъй като попада в категорията на облигации с кредитен рейтинг, по нисък от ВВВ, т.е. книжата със спекулативен рейтинг, коментира Петър Радков, дилър във Фонда за гарантиране на влоговете на банките. За сравнение, най-голямата стоманодобивна компания в Русия "Евраз холдинг" има кредитен рейтинг ВВ-, присъден от Fitch. Компанията има емитирани облигации с падеж 2015 г., които се търгуват с доходност 8.20%., като разликата е, че са деноминирани в USD. На тази основа и поради факта, че лихвите по дългосрочните облигации на САЩ са със 100 б.п. по-високи от тези на еврозоната, емисията на "Кремиковци" отговаря на кредитно ниво около В-, обясни той. Това би било атрактивно за инвеститори, търсещи по-голям риск. От гледна точка на счетоводния баланс на предприятието анализът изисква доста по-обстоен преглед и прогнозиране на паричните потоци в следващите минимум 7 години, поради което не може да се оцени общата платежоспособност на компанията в този период, допълни Радков.
Източник: Дневник (21.04.2006)
 
Baosteel ще регистрира слаби резултати за тримесечието Baosteel, шестият по обем на продукцията в света производител на стомана, се очаква да регистрира най-ниската си печалба за тримесечието от 14 тримесечия насам, след като високата цена на желязната руда и ниските цени на стоманата намалиха наполовина печалбата. Възстановяващите се цени на стоманата, които скочиха с повече от 10% тази година би трябвало през следващите няколко тримесечия да повишат печалбата на Baoshan Iron and Steel Co. (Baosteel) и все пак това може да не е достатъчно да се предотврати предвидения 29 %-ов спад на печалбата за 2006 г. “Цените през първото тримесечие бяха доста ниски и чак през второто тримесечие започнаха да се покачват, така че резултатите на Baosteel за първото тримесечие ще са доста слаби” – каза за TX Investment Consulting анализатора Лианг Мингхао. Baosteel се съревновава с японската Nippon Steel Corp. и южнокорейската POSCO за снабдяването на Китай, най-голямата в света нация по производство и потребление. Нетната печалба на Baosteel за периода януари-март, която би трябвало да бъде обявена следващия понеделник, най-вероятно ще падне до 1,4 млрд. йени (175 млн. щ.д.), от 3,1 млрд. йени преди година. Това са най-ниските й стойности от третото тримесечие на 2002 г. насам. Това идва след 2,2 %-ен спад на печалбата през четвъртото тримесечие. Този спад на печалбата се сравнява със съответния на POSCO, петия по големина в света производител на стомана, чиято печалба за първото тримесечие падна с 48% поради ниските цени на стоманата. Акциите на Baosteel поскъпнаха с 1,9% от януари до март, което е далеч над постигнатите от другите 11,8%.
Източник: Други (21.04.2006)
 
Guangzhou Iron and Steel ще участва в проект за завод с капацитет 10 млн. тона в Жанжиянг Guangzhou Iron and Steel Group, най-голямата компания за стомана в южен Китай, може да се присъедини към проекта на Baosteel за завод за стомана с капацитет 10 млн. тона в Жанжиянг, провинция Гуангдонг, заяви служител от Комисията за развитие и реформи в Гуангдонг. “Правителството на Гуангдонг се надява, че местен завод ще може да участва в този проект и смятаме, че Guangdong Steel е най-подходящата компания за този проект. Освен това Guangdong Steel проявява интерес,” заяви Вей Июн, служител от промишления отдел на Комисията за развитие и реформи в Гуангдонг. Вей каза, че шанхайската Baosteel Group за момента е единственият инвеститор в проекта. Той обаче допълни, че Националната комисия за развитие и реформите (NDRC) в момента оценява проекта и ще вземе решение дали Guangdong Steel може да участва. Островът на Жанжиянг в Източно море може да пoеме 300 000-тонен товарен кораб и 500 000-тонен петролен танкер. С предимствата на дълбоководното пристанище за внос на желязна руда и транспортиране на стоманени продукти, проектът за завод за стомана в Жанжиянг може да бъде стратегическа производствена база на Baosteel извън Шанхай. Според Вей, Жанжиянг ще изгради електрическа централа на остров в Източно море и ще инвестира 12 млрд. юана (1,5 млрд. щ.д.). Единствен инвеститор е Huaneng Power, една от петте най-големи държавни енергийни компании. Той заяви, че проектът се очаква да осигури енергия за функционирането на заводите за стомана на Baosteel. Освен това Вен допълни, че няма определен график за изпълнението на проекта. “В същност на няколко пъти променяхме датата за предлагане на проекта, за да отговаря той на изискванията за мащабни проекти на централното правителство,” допълни той.
Източник: Други (24.04.2006)
 
Mittal Steel ще проучва още два обекта в Сантал и Мури Екип на Mittal Steel скоро ще посети Сантал Паргана за да проучи възможностите за изграждане на завод там. Главния мениджър (управление на проекти) на Mittal Steel С.К.Венкатеш каза за The Telegraph от Делхи, че стоманеният гигант проявява интерес за проучване на още две местности, една в Сантал Паргана и една в Мури преди да съсредоточи усилията си към крайния обект и да започне официално детайлно проучване на мястото. Компанията вече е направила три първоначални проучвания на поне три възможни обекта в страната, включващи Кара Говиндпур (област Ранчи), районите Сераикела и Гатчила. “Правителството ни уведоми, че в този район (в Сантал Паргана) има огромни водоизточници от Ганга, в близост е до залежи на въглища и до летището Халдая в съседен Бенгал. Искаме да посетим този район преди да направим крайния си избор за обект за проекта на зелено Jharkhand” – заяви Венкатеш. Главния мениджър допълни, че в рамките на една – две седмици екипът ще посети обекта и ще направи първично проучване в района на Сантал Паргана и Мури с местните власти. За своите цели компанията се нуждае от 12 000 акра земя. На въпроса за трите обекта, които Mittal вече е проучвала, Венкатеш заяви, че Сераикела изглежда подходящо място за изграждането на завода. “Районът е в близост до две реки Санжай и Кхаркай. Освен това са близо и залежите на желязна руда в западен Сингбхум. За да има достъп до жп линията обаче, са необходими два жп моста” – допълни Венкатеш. Министър-председателя Аржун Мунда по време на визитата си в страната по-рано също заяви намеренията си пред компанията да изследва района на Сантал Паргана. На този ход на правителството се гледа като на опит да се неутрализира концентрацията на компании за производство на стомана само в района Сингбхум-Колхан, където населението е против наскоро предложения от Tata Steel проект в Сараикела и проекта на Power Limited в района на Асанбони, източната част на Сингбхум.
Източник: Други (24.04.2006)
 
Бизнесът изпуска парите от Европа Едва 27% от българските фирми са запознати с възможностите за финансиране чрез фондове от Европейския съюз. Това сочат резултатите от социологическо проучване, направено сред 120 бизнесмени, участници в пролетното строително изложение "Партнерс ЕКСПО" в Плевен. Едва 2% от фирмите изложителки до момента са се възползвали от пари по еврофондове. 80% дават категоричен отговор, че не са достигали до такива средства. В плановете само на 19% от изложителите са заложени проекти за използване на пари от еврофондовете. Това е твърде малък дял и е обезпокоително, коментира социологът Димитър Грънчаров, направил изследването. 32 дни са необходими в България за регистриране на фирма, гласят данни от доклада на Световната банка за икономическото развитие на страната. За започване на бизнес трябва да се изпълнят 11 процедури, което е значително по-дълъг срок, отколкото в развитите страни. В Австралия за откриване на фирма са нужни само 2 дни, а в Канада - 3. В Бразилия обаче това отнема цели 152 дни. За регистриране на недвижима собственост в България трябват поне 19 дни, за да се изпълнят 9 процедури. За построяване на магазин са необходими 212 дни и 24 процедури. Страната много изостава в бързината при съдебно решаване на споровете. Средното произнасяне на съда по търговски спорове е 440 дни. В Естония съдебните спорове се решават само за 150 дни. 56,7% от бизнесмените в България не вярват, че съдът справедливо защитава правата им. В Германия едва 10,3% от бизнесмените имат съмнения в съдебната система.
Източник: Стандарт (25.04.2006)
 
Погнаха длъжници за 5 хил. лв. Длъжници с борчове над 5 хил. лв. погна Агенцията за държавни вземания. Ведомството започна кампания за събиране на вземанията от нередовни платци. В списъка са включени всички, които дължат въпросните суми на Националната агенция за приходи, митници, съдилища, КАТ. След първите проверки по домове и офиси 70% от длъжниците са започнали да погасяват борчовете.
Източник: Стандарт (25.04.2006)
 
Умуват два бюджета заради Евросъюза Бюджет 2007 се разработва в два варианта според различните сценарии за членството ни в Евросъюза. Единият проект ще е разчетен за страната ни като членка на ЕС от 1 януари 2007 г. Другият ще действа, в случай че не бъдем приети. Това съобщи зам.-министърът на финансите Любомир Дацов. Той участва в дискусия "Сценариите за членство на България в ЕС и тяхното отражение върху публичните финанси, инвестиционната среда и икономическия растеж". Всеки от двата варианта на бюджет има няколко възможности за бюджетния дефицит. Той може да е 0 или 1% от брутния вътрешен продукт. Най-песимистичният вариант е бюджетен дефицит 3,1% от БВП. Той ще се получи, ако се изпълнят всички искания за намаляване на налозите. Предложените варианти ще се представят на Съвета на коалицията, който трябва да одобри един от тях. До две седмици финансовото ведомство ще подготви доклад за бюджетната прогноза за 2007-2009 г. Съществен ефект върху икономическия растеж от членството ни в ЕС може да има след 2009 г., каза Дацов. Вноската на България в бюджета на съюза през първата година на членство ще бъде 620 млн. лв. 70% от средствата, които идват от фондовете на общността, ще са за инвестиции. Правителството няма да успее да задържи инфлацията до 4,9% в края на 2006 г., както беше заложено в бюджета, каза Дацов. Последните разчети на Агенцията за икономически анализи и прогнози са за поскъпване от 5,4%. Мерките за ограничаване ръста на банковите кредити ще се запазят и след 2007 г., посочи постоянният представител на Международния валутен фонд у нас Джеймс Роуф. Те ще доведат до временна неконкурентоспособност на родните финансови институции. Дългосрочно обаче няма да има сериозно отрицателно въздействие.
Източник: Стандарт (26.04.2006)
 
Облигациите за "Кремиковци" бяха успешно пласирани Собственикът на "Кремиковци" - GSHL Bulgaria, пласира успешно в петък емисия облигации за 300 млн. евро чрез дружеството за специална цел "Бългерия стийл файнанс". Облигациите са безусловно гарантирани от металургичният комбинат, който ще е и ползвателят на средствата, имат висок купон от 12% и към тях са прикачени варанти върху акции, представляващи 10% от капитала на комбината, или 1.851 млн. броя. „Имаше значителен интерес към облигациите, като причините за това бяха както наблюдаваният напоследък сред европейските инвеститори глад за високодоходни инструменти, включително и инструменти с български риск, така и интересната структура на сделката", заяви Васил Караиванов, управител на "Болкан кепитал мениджмънт", чийто мажоритарен собственик е американският бизнесмен от индийски произход Правин Бенкър. „Правин Бенкър беше поканен лично от Прамод Митал да сътрудничим на водещия мениджър по емисията "Мерил Линч интернешънъл" при пласирането на облигациите, добави Седрик Бенкър, директор в "Болкан кепитал мениджмънт". Срокът на емисията е 7 години, но облигациите имат и кол-опция, която дава правото на емитента да ги погаси преди падежа им, но след като изминат пет години от издаването им, или най-рано през 2011 г. Варантите могат да се отделят от облигациите и да се търгуват като самостоятелни ценни книги една година след издаването на емисията. След отделянето им инвеститорите могат да ги упражнят и да получат акции от „Кремиковци" или пари в брой на база пазарните цени на акциите. Емисията е изкупена от над 25 институции, включително няколко по-големи инвеститора, които са записали облигации за над 20 млн. евро всеки. Дълговите книжа и прикачените към тях варанти ще се листват на Виенската фондова борса. В рамките на 6 месеца от датата на емисията емитентът е поел ангажимента на емисията да бъде присъден и кредитен рейтинг от международна рейтингова агенция. Издаването на варанти означава, че не по-рано от една година в "Кремиковци" могат да влязат нови акционери, ако решат да упражнят варантите. Това ще стане за сметка на дела на "Глобал стийл", като той ще падне до 61% спрямо сегашните 71%, без индийската компания обаче да губи контрола си в предприятието. Средствата от облигации ще се използват от "Кремиковци" за погасяване на натрупаните задължения към държавата и държавните предприятия, както и за социалните си задължения. Акциите, които се придобият от инвеститорите, притежаващи варанти, ще са с голям дисконт от пазарната им цена, ако сделката би се осъществила в сряда. В момента тя се движи около 20 лв. От началото на годината те са поскъпнали с 16%, докато предходната добавиха 162% към стойността си. Предприятието обаче има много малък обем търгувани акции на борсата. Индийската компания "Глобъл стийл холдинг лимитид" стана собственик на "Кремиковци" през лятото на миналата година чрез GSHL България, която придоби "Финметалс холдинг", който държи 71% от акциите на металургичния комбинат. "Глобъл стийл" е част от индийската "Испат груп", собственост на индийската фамилия Митал. Дейността й е свързана с производството на стомана, кокс, минерали и метали, инфраструктура, енергетика.
Източник: Дневник (26.04.2006)
 
Българска стопанска камара връчи наградите „ИН-5” На 26 април 2006 г. се състоя официалната церемония по връчването на годишните награди на БСК – „ИН-5”, за принос в развитието на българската икономика през 2005 г. Сред гостите на събитието бяха министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, както и г-н Станимир Бързашки и г-н Стоян Сталев. Председателят на БСК г-н Божидар Данев раздаде награди Първа степен – статуетка ИКАР, сертификат и вписване в почетната книга на БСК в следните категории: ИНДУСТРИЯ - Фикосота ООД, Шумен; ИНОВАЦИЯ - Асарел Медет АД, Панагюрище; ИНВЕСТИЦИЯ - Челопеч Майнинг ЕАД– Челопеч; ИНИЦИАТИВА - Лудогорие АД – Кубрат и Енергия АД – Търговище; ИНТЕЛЕКТ - Научно-преподавателския колектив на ХТМУ-София. Втора награда Почетен знак на БСК, диплом и вписване в почетната книга на БСК взеха: в категория ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ - Ес енд Би Индастриъл Минералс АД – Кърджали, Пластмасови изделия АД – Средец и Овергаз инк.” АД. В категория СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ носители станаха Бизнес иновационен ц-р ИЗОТ, Ер Ликид България ЕООД, Пирдоп и Амилум България ЕАД, Разград, а категория МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ - Екофол АД – Търговище. Трета награда Почетен знак на БСК и грамота получиха „Монтажи Варна” АД, гр. Варна в категория СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ; и Лира ООД – Търговище и ЕТ ДЕИК-Христо Грозданов, Пловдив при МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. Съюзът на пивоварите в България и Асоциацията на млекопреработвателите в България бяха отличени за Принос в развитието на работодателските организации.
Източник: Капиталов пазар (27.04.2006)
 
Харизват земя по 2,40 за квадрат На безценица продава земята си пернишкият завод "Камет", който е в ликвидация. Апетитен парцел до транзитната магистрала София - Кюстендил е изтъргуван за 2,40 лв. на кв. метър. "Камет" харизал терена с обща площ 81,3 хиляди кв. м на "Екоагро сървисиз" ЕООД. Дружеството е с адрес в с. Островче, Разградска област, и е собственост на 60-годишния Георги Илиев. Цената от 2,40 на кв. м е 10 пъти под пазарната стойност. Парцелите край шосето се търгуват минимум по 20 лв. на кв.м, твърдят брокери от местните агенции за недвижими имоти. Купувачът е платил за регулирания терен 195 150 лева, с 30 лв. повече от стойността, дадена от наетия от "Камет" лицензиран оценител. Заедно с площадката на бившия клон "Мир" металургичната фирма продала на търг и част от оборотните си активи. Те са дадени на единствения кандидат "Гертрай" ООД, чийто управител Георги Трайчев е син на изпълнителния директор на "Камет" Николай Трайчев.
Източник: Стандарт (27.04.2006)
 
Брутният външен дълг е намалял с 220.8 млн. евро Брутният външен дълг е намалял с 220.8 млн. евро в края на февруари 2006 г. в сравнение с края на 2005 г., съобщиха вчера от БНБ. В края на февруари той е бил 59.6% от брутния вътрешен продукт, докато през декември 2005 г. е бил 67.7% от БВП. Външните задължения на търговските банки възлизат на 2.541 млрд. евро при 2.522 млрд. евро в края на 2005 г.
Източник: Пари (27.04.2006)
 
"Алкоа" започна да произвежда опаковки в Стара Загора Водещата американска компания за производството на алуминий "Алкоа" (Alcoa) откри завод за опаковки в Стара Загора. Това съобщи финансовият директор на "Алкоа пекиджинг България" Панайот Гундаров. Част от производството вече е започнало, а до края на годината ще бъдат пуснати в действие още поточни линии, става ясно от съобщението на централата на компанията. В завода ще бъдат открити общо 200 нови работни места. Портфолиото на завода включва опаковки за домакинството от алуминиево и PVC фолио. Това е първото производствено звено на "Алкоа" в България. Компанията произвежда своята продукция още в над 40 страни по света. В завода в България ще се правят изделия с марките "Рейнолдс" (Reynolds) и "Бейко" (Baco). Те ще се изнасят за чуждите пазари във Великобритания, Източна Европа и Близкия изток. Откриването на завода в България е част от стратегията на компанията за разрастване на международните пазари, се казва в съобщението на "Алкоа". По думите на вицепрезидента на компанията Рут Мак предприятието ще работи по най-новите стандарти за екологично чисто и безопасно производство. Основен производител на опаковки на българския пазар е "Асенова крепост". Нейното производство е обособено в няколко основни групи - продукти от полиетилен, биаксиално ориентирано полипропиленово фолио, тъкани торби, гъвкави контейнери и др. Заводът на "Асенова крепост" покрива нуждите на компании в хранителната промишленост, химическата, фармацевтичната и др. Новите проекти на компанията са да разработи и въведе нови производствени линии за петслойно фолио, за рециклиране на вторични пластмаси от битови отпадъци, за производство на поликарбонатни листове за строителството и др. Външните пазари, на които компанията изнася продукцията си, са Русия, Украйна, Западна Европа, Молдова, Турция и др. В началото на тази година пък производителят на полипропиленово фолио (целофан) "Фамтекс" обяви, че ще инвестира 15 млн. евро за нова поточна линия. След като инвестицията бъде реализирана, "Фамтекс" ще утрои производството си на целофан. Сега годишният производствен капацитет на фабриката е около 7 хил. т. В плановете на дружеството влиза и изграждането на нови производствени цехове до 2009 г.
Източник: Дневник (28.04.2006)
 
"Кремиковци" ще променя договорите с GSHL Bulgaria Металургичният комбинат "Кремиковци" води преговори за промяна на договори за покупко-продажба на стоманени изделия, сключени с GSHL Bulgaria през лятото на миналата година. Новината съобщи Българската фондова борса, позовавайки се на съобщение от дружеството. Същевременно двете страни предвиждат да сключат и договор за новация. Съгласно него GSHL Bulgaria ще прехвърли на "Кремиковци" правата по договорите за доставка на стоманени изделия на английската компания Stemcor UK Limited и на германската Salzgitter Mannesmann International. От съобщението на борсата става ясно, че във връзка с въпросните договори между GSHL Bulgaria и "Кремиковци" АД ще се сключи и допълнително споразумение, съгласно което "Кремиковци" се задължава да заплати на GSHL Bulgaria не повече от 126 млн. долара като възнаграждение и обезщетение за съгласието на GSHL Bulgaria да сключи горепосочените три договора. Водят се преговори и за подписване на анекс към договор за предоставяне на управленски услуги, сключен между "Кремиковци" и GSHL Bulgaria, в който се предвижда да бъде удължен срокът на договора от две на четири години, като "Кремиковци" заплати авансово за това сумата от 49.92 млн. долара. Изчисленията показват, че ако въпросните договори и анекси се сключат, "Кремиковци" ще дължи на GSHL Bulgaria 225.84 млн. долара. За сключването на тези договори и анекси управителните органи на "Кремиковци" трябва да бъдат упълномощени на предстоящото общо събрание на дружеството, което ще се проведе на 30 април по предложение на "Финметалс холдинг". Божко Бонев, член на управителния съвет на металургичния завод, заяви, че повече подробности по договорите ще се дадат след общото събрание. Казусът е интересен, тъй като GSHL Bulgaria се явява заинтересувано лице, защото чрез "Финметалс холдинг" ЕАД притежава 71% от "Кремиковци", а ако Комисията за финансов надзор забрани на "Финметалс" да гласува решението за въпросните договори, то трябва да се вземе от държавата, която притежава над 25% от завода.
Източник: Дневник (28.04.2006)
 
Готвят намаление на осигуровките с 2% Ново намаление на осигуровките с 2% от началото на 2007 г. се обсъжда в Министерството на финансите. В подкрепа на тази идея са резултатите от сваляне на осигуровките от януари тази година с 6%. Първоначалните разчети бяха, че от това хазната ще загуби 600 млн. лв., или по 50 млн. лв. на месец. Но от януари до март приходите от осигуровки са паднали само с 27 млн. лв. В МФ и политическите среди се сблъскват идеите на две лобита за данъчната политика. Според първото догодина трябва да има замразяване на данъците. Според другото лоби освен намаляване на осигуровките, данък печалба трябва да се свали от 15% на 12%. Ангажимент за намаляване на данъка беше поет от много политици. Но налогът вече е по-малък отколкото в повечето страни от ЕС и Брюксел гледа много негативно на ново понижаване. Такситата догодина да не плащат патентен данък, а налог върху печалбата си, обсъждат в МФ. От 2007 г. отпада ДДС при внос на стари коли от ЕС. Данъкът ще се плаща само за новите, реши парламентът, като прие на първо четене закона за ДДС.
Източник: Стандарт (28.04.2006)
 
Скок на инфлацията и дефицита Българското правителство няма да удържи инфлацията в заложените за тази година 4.9%, коментира наскоро заместник-министърът на финансите Любомир Дацов. Според някои икономисти инфлацията може да стигне 7-8%. Негативно ще е влиянието и върху търговския баланс. Анализите сочат, че 10% увеличение на цените на петрола в евро води до влошаване на нашия търговски баланс с приблизително 2.5%, доколкото търсенето на петрол има ниска степен на еластичност спрямо цената, коментираха от Министерството на финансите. Резултатът се формира от очаквано увеличение на вноса в номинално изражение с 1.2% и на износа с 0.8%. Въздействието върху текущата сметка на платежния баланс може да се оцени на около 0.2-0.4% спрямо БВП в посока нарастване на дефицита. Според МФ обаче покачването на петрола няма да повлияе неблагоприятно върху бюджета заради вътрешноприсъщите му буфери. Нямало да има и осезаемо негативно влияние върху конкурентоспособността на българската икономика, тъй като високите цени засягат преобладаващото мнозинство от страните вносителки на суров петрол. Настоящото покачване на цените на суровия петрол не е изненадващо. Още в края на 2005 г. стана ясно, че не е реалистично да се очаква възстановяване на старите цени и че световната икономика трябва да се адаптира към високите цени на петрола, коментираха макроикономисти.
Източник: Пари (28.04.2006)
 
Китай: Очаква се повишение на цените на стоманените продукти Цените на стоманените продукти в Китай вероятно постепенно ще се покачват през второто тримесечие, възстановявайки се от спад през първото, обяви в четвъртък официалния China Securities Journal, цитирайки изявление на най-голямата в страната агенция за планиране на икономиката. Цените на ключовите стоманени продукти паднаха с 20,9% за периода януари-март, отчасти поради пренасищане на вътрешния пазар и спад на международните цени от края на миналата година, пише вестника, цитирайки център за наблюдение на цените към Държавната комисия за развитие и реформи. Очаква се спадът на цените да понижи доходността на големите заводи за стомана в страната. Wuhan Iron & Steel, един от петте най-големи производители на стомана в Китай, регистрира 84 %-ен спад на годишна база на печалбата на една акция за периода януари-март. Очаква се повишението на разходите за суровини в стоманената индустрия, изискваща големи количества енергия, като например по-високите цени на петрола и разходите за железопътен превоз на товари, да повишат цените на стоманените продукти за периода април-юни, твърди още вестника, цитирайки доклад на Държавната комисия за развитие и реформи. Baoshan Iron & Steel, листваното на борсата поделение на Shanghai Baosteel Group Corp., потвърди, че ще повиши цените на ключовите продукти с повече от 10% средно през второто тримесечие. В Китай цените на студено валцуваните рулони е 586 щ.д. за тон, докато горещо валцуваните рулони се предлагат за 424 щ.д. за тон. Освен това, ако продължаващите преговори доведат до повишение на цената, която Китай плаща за вноса на желязна руда, цените на стоманените продукти ще скочат още повече, се казва в доклада на Държавната комисия за развитие и реформи. Китайските купувачи, водени от Shanghai Baosteel Group, са по средата на преговорите с водещи доставчици като BHP Billiton Ltd. (BHP), Rio Tinto PLC (RTP) и CVRD, които държат 70% от световните външни продажби на желязна руда. През 2005 г. цените на желязната руда са скочили със 71,5% спрямо предходната година.
Източник: Други (28.04.2006)
 
Nippon Steel очаква 19% спад на годишната печалба поради покачване на разходите Nippon Steel, третият по големина в света производител на стомана, предвижда 19 %-ен спад на печалбата си за годината, тъй като по-голямата конкуренция от Китай понижава световните цени и разходите за суровини скачат. Нетната печалба може да падне до 280 млрд. йени (2,4 млрд. щ.д.) за годината започваща на 1 април, казаха в събота от токийската компания в изявление за Фондовата борса в Токио. Нетната печалба за четвъртото тримесечие леко се измени до 72,8 млрд. йени. Nippon Steel, притисната от рекордното повишение на цените на желязната руда и двойното покачване на цените на въглищата миналата година, може да посрещне по-високи разходи тази година. Тази година производството на стомана в Китай ще се повиши с още 10% според Китайската Асоциация за желязо и стомана. Това ще доведе до по-голямо предлагане. “Изглежда, че разходите за производителите на стомана се покачват, докато все още е несигурно дали ще могат да прехвърлят разходите върху потребителите” – каза Джуничи Мисава, който ръководи 665 млн. щ.д. в STB Asset Management в Токио. “Цените на желязната руда би трябвало да се повишат, въпреки че не се очаква огромен скок като миналогодишния. “Компанията регистрира рекордна годишна печалба от 343,9 млрд. йени за годината, приключваща на 31 март, което е над прогнозите от миналия месец за 330 млрд. йени. Покачването на печалбата продължи и през четвъртото тримесечие. Печалбата за четвъртото тримесечие беше колкото обявената преди година от 73,5 млрд. йени, тъй като се установи ефекта на по-високите разходи за желязна руда. Цените на желязната руда, които скочиха с рекордните 71,5%, тази година се очаква да се повишат с цели 12%, според английския консултант MEPS Europe. Все още продължават да се провеждат разговори между японски и китайски производители на стомана за цените с минни компании, включително BHP Billiton и Rio Tinto Group. Nippon Steel повиши годишния си дивидент от 5 на 9 йени. Увеличението беше по-голямо от предвидените през септември 7% от зам. изпълнителния президент Нобиюши Фиджуара.
Източник: Други (29.04.2006)
 
United Gulf Steel Company ще инвестира 500 млн. щ.д. в три нови проекта Бахрейнската United Stainless Steel Company (USCO), компания чиито главен акционер е кувейтската Gulf Investment Corporation, планира да инвестира 500 млн. щ.д. в три нови завода с общ капацитет 3,8 млн. тона годишно, съобщи манамския ежедневник al Wasat. Калед ал Кудаири, председател на USCO и ръководител на производствени проекти в GIC, във вторник по време на среща с кувейтския министър на търговията и индустрията заяви, че USCO ще основе дъщерна компания наречена United Gulf Steel Company. Тази нова компания ще ръководи трите проекта, включващи завод за производство на стомана с годишен капацитет 1,6 млн. тона с общи инвестиции от 240 млн. щ.д., завод за претопяване на стомана с годишен производствен капацитет от 1,1 млн. тона за 120 млн. щ.д. и проект за производство на стоманени пръчки с годишен капацитет 1,1 млн. тона за 140 млн. щ.д. USCO, която е създадена в началото на 2005 г., в края на миналата година подписа споразумение за оборудване за 153 млн. щ.д. с Arab Banking Corporation за частично финансиране на изграждането на първия производствен проект, завод за студено валцувана неръждаема стомана с годишен капацитет 90 хил. тона в Хид, Бахрейн. Планирано е производството в завода да започне през април 2007 г. Базираната в Манама, Gulf Industrial Investment Company (GIIC) възнамерява да увеличи капацитета в завода за пелети от желязна руда от настоящите 4 млн. тона годишно до 10 млн. тона, което ще струва 400 млн. щ.д. , съобщиха от al Wasat. GIIC е джоинт венчър (50:50) между GIC и бразилската минна компания Companhia Vale do Rio Doce. Gulf Investment Corporation, равноправен джоинт венчър между шестте GCC страни, е акционер в многобройни финансови и производствени компании в района на Залива, включително GIIC и USCO.
Източник: Други (30.04.2006)
 
Orissa проявява интерес към руската ММК След Posco, сега правителството на Ориса се опитва с всички средства да се домогне до руския стоманен гигант MMK. Щатското правителство реши инициативата да поеме бюрократа Гокул Чандра Пати, главен секретар на индустриите. “След Posco силно се надяваме да успеем да привлечем още една голяма пряка чуждестранна инвестиция и за целта преговаряме с руската MMK. Компанията в момента проучва условията в щата и скоро се очаква да вземе решение по инвестиционния си план” – каза г-н Пати пред репортери в Хановер по време на посещението си на Международния панаир на търговията. Г-н Пати заяви още, че технически екип от MMK вече е посетил трите обекта Гопалпур, Дамра и Кеонжхар и се разбрало, че са доволни от условията за построяване на завод за стомана. Въпреки, че магнитогорския производител на стомана все още не е избрал един от трите обекта, правителствени източници твърдят, че компанията предпочита Гопалпур в област Ганжам, тъй като мястото разполага с естествено пристанище. В момента пристанището се подобрява от консорциум ръководен от Orissa Stevedores Limited , за да може да работи целогодишно. Източниците допълват, че от MMK вече са провели проучване на възможностите за обезсоляване на водата в района, където прясната вода недостига. MMK е една от най-големите руски стоманени компании с капацитет около 12 млн. тона. Компанията е загатнала за плановете си за изграждане на завод за стомана по време на скорошна среща на главния министър Манмохан Синг с руския президент Владимир Путин и водещи индустриалци. Секретарят Пати съобщи, че щатското правителство дава максимален приоритет за инфраструктурно изграждане на перспективни инвеститори. “Ориса е богат на минерални източници. Сега се фокусираме на развитието на инфраструктурата, като например железопътни и сухопътни връзки за да подпомогнем още повече индустриалния процес” – каза г-н пати на среща на индустриалците и пристанищните власти в Бхубанесуар.
Източник: Други (01.05.2006)
 
МВФ очаква бюджетен излишък от 256 млн. лв. МВФ очаква 256 млн. лв. излишък в бюджета в края на март. Това е един от критериите в споразумението с фонда, който ще бъде проверен от мисията. Тя идва тази седмица. В края на 2006 г. излишъкът трябва да бъде 1,387 млрд. лв., или 3% от БВП. Ходът на преговорите със синдикатите за по-гъвкаво работно време и махане на класовете за стаж при смяна на работата ще бъдат тема на разговорите с МВФ.
Източник: Стандарт (02.05.2006)
 
Гръцката компания "Сидма" (Sidma), която се занимава с търговия и преработка на стоманени изделия, планира да инвестира 5 млн. евро в подразделението си в България през следващите 5 години, информира агенция SeeNews в края на миналата седмица, като цитира Елиас Мойсис, който отговаря за корпоративното развитие на компанията. В България "Сидма" притежава 75% от смесеното дружество SID-PAC, в което съакционер е и израелският производител на стомана "Пакел Плада" (Packer Plada). Дейността на гръцката фирма в България се контролира от кипърския филиал на компанията. Отделно инвестиции на същата стойност ще бъдат заделени и за филиала на "Сидма" в Румъния, се казва в информацията на SeeNews. "SID-PAC България" предстои да изгради преработвателни мощности в Илиянци в близките месеци по думите на Мойсис. Компанията притежава там дистрибуционен център на индустриална площ от 38 хил. кв. метра, откъдето осъществява продажби и доставки на продукцията си за страната. Акционерният капитал на "SID-PAC България" беше увеличен първоначално от 200 хил. евро на 1.3 млн. евро, става ясно още от съобщението на SeeNews. "Пекър Плада" e една от 40-те водещи индустриални компании в Израел с 800 души персонал и продажби на стойност стотици милиони долари годишно. Компанията е специализирана в производството на метали и стоманени изделия за строителството, земеделието, инфраструктурните обекти и потребителските стоки. "Пекър Плада" поддържа и производство на керамика и фаянс.
Източник: Дневник (02.05.2006)
 
Нарастват производствените цени на вътрешния пазар Цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.8% през март 2006 г. спрямо март 2005 г. Това показват данни на Националния статистически институт. Най-голям е ръстът в добивната промишленост, където производствените цени се покачват средно с 30.3% на годишна база главно благодарение на скока от 72% на цените при добива на метални руди. В преработващата промишленост цените на производител се повишават с 4.6% спрямо март 2005 г., докато спрямо февруари 2006 г. се отчита 0.3% спад. Със 7.2% на година нарастват цените в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода.
Източник: Дневник (02.05.2006)
 
БНБ вдигна основния лихвен процент БНБ вдигна основния лихвен процент на 2.57 от 1 май и така ОЛП достигна най-високото си равнище от май 2004 г. Тогава основната лихва достигна 3.83%. Увеличението ще се отрази върху задълженията към НОИ, данъчните и просрочените сметки за парно, вода и т.н.
Източник: Сега (02.05.2006)
 
Оставаме вързани с фонда до март Споразумението с Международния валутен фонд може да бъде удължено с 6 месеца до март 2007 г., съобщиха от представителството на МВФ у нас. Решение за това ще се вземе по време на мисията на фонда, която ще се проведе от 4 до 17 май. След изтичане на настоящото споразумение ново няма да има, защото ще сме член на ЕС, заяви преди дни министърът на финансите Пламен Орешарски.Ако споразумението се удължи, през есента ще се водят преговори с фонда по бюджета за 2007 г. По време на мисията ще бъде направен трети преглед на изпълнението на споразумението. МВФ е доволен от макроикономическата стабилност и понижения ръст на банковите кредити. Но има забавяне в структурните реформи. Липсват и сигнали за подобрение на дефицита във външната търговия. Според споразумението със синдикатите вече трябваше да бъде договорено отпадане на класовете за стаж при смяна на работата и удължаване на максималното работно време. МВФ смята, че има забавяне и в реформата в образованието и свързаното с това уволнение на 5500 души през есента.Предприсъединителната програма на България ще бъде представена от министър Пламен Орешарски на 5 май, на среща на Съвета на финансовите министри на страните от ЕС (ЕКОФИН). Според нея данъчните приходи през 2007 г. ще нараснат с 633 млн. евро до 8,3 млрд. евро.
Източник: Стандарт (03.05.2006)
 
Овчаров подкрепи проекта на "Дънди" Министерството на икономиката и енергетиката ще подкрепи проекта на канадската минна компания "Дънди прешъс металс" за разширяване на производството на медно-златни руди от рудника в Челопеч до 3 млн. т годишно и производство на метали от концентрат. Това обявиха във вторник от пресцентъра на министерството. Положителното становище за проекта ще бъде подписано от министър Овчаров и предоставено на екоминистъра Джевдет Чакъров в сряда. Докладът за оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционно предложение на канадското дружество беше одобрен на два пъти от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), но министър Джевдет Чакъров не подписа решението на експертния орган и изиска допълнително становище от колегата си в икономическото министерство Румен Овчаров. Заради забавянето на проекта за рудник Челопеч от страна на екоминистъра инициативен комитет към мината организира днес протестен митинг пред сградата на президентството. Очакванията на организаторите са в него да се включат жители на Челопеч и околните населени места, представители на синдикати и браншови организации.
Източник: Дневник (03.05.2006)
 
452 млн. щ.д. са инвестирани в индустриалната зона в Хид До сега в Bahrain International Investment Park са инвестирани общо 452,2 млн. щ.д. До сега 28 компании са одобрени за новата индустриална зона в Хид. Служебни лица от проекта заявиха, че повече от 30% от свободната собственост е разпределена в компании, а една вече е започнала строеж. Бахрейнските Oriental Press и Abahsain, едни от 60те топ компании в Саудитска Арабия, също в най-скоро време ще започнат да строят. Целият парк, включително обслужващите зони и инфраструктури, обхваща около 250 хектара. Разположен е до новото пристанище Shaikh Khalifa bin Salman в Мухарак, близо до международното летище в Бахрейн. Целта му е да създаде дългосрочни проекти с добавена стойност. Паркът включва services knowledge-based industries, високотехнологични производства, преработващи промишлености и леко до средно производство. Очаква се проекта да бъде изцяло зает и завършен до януари 2010 г. “В момента вървим по-бързо от графика” – заяви Есам Мохамед Аудех, изпълнителния директор на дирекция “Индустриални зони” към Министерството на промишлеността и търговията. “Проектът е за 5 години, а до сега е изминала година и половина и вече са разпределени 30% от проекта.” Това е първият по рода си такъв парк в Бахрейн и той е различен от останалите индустриални паркове, намиращи се тук. “Това което целим е да проектираме и развием изцяло озеленен индустриален парк”. Той ще включва малки до средни компании работещи в областта на услугите, информационните технологии и леките до средни промишлености.
Източник: Други (03.05.2006)
 
428 млн. лева е излишъкът в хазната 428,9 млн. лева е излишъкът в бюджета в края на март, обявиха от Министерството на финансите. Това е близо два пъти над договореното за периода в споразумението с МВФ. За три месеца приходите в републиканския бюджет са 3 млрд. лв., или 24,6% от плана за годината. Увеличението на приходите спрямо миналата година е 272,6 млн. лв., или 9,9%. Изостават приходите от акцизи, които са 18% от предвиденото за годината.
Източник: Стандарт (04.05.2006)
 
"Кумерио" залага на 4.2% ръст на производството на анодна мед Белгийската медодобивна компания "Кумерио", собственик на металургичния комбинат в Пирдоп, регистрира по-малко от очаквания обем на производството на анодна мед за първото тримесечие на годината до близо 50 хил. тона. Това обявиха в съобщение до пресата от офиса на дружеството в Брюксел. Причината за по-малкия обем е по-ранното изваждане от експлоатация на някои поддържащи мощности заради необходимост от монтажни дейности по тях, става ясно от информацията. "Независимо от данните за продукцията очакваме 4.2 на сто ръст в края на годината до 250 хил. тона", коментира пред агенция SeeNews Франк Вандербор от централата в Брюксел. През миналата година общият обем на производството в комбината в Пирдоп достигна 240 хил. тона анодна мед и 60 хил. тона катодна. От тях 105 хил. тона бяха пласирани на пазара в Югоизточна Европа, или 41% ръст спрямо предходната година. Постигнатите резултати обаче се оказаха недостатъчни, за да покрият огромното търсене на катодна мед в страните от Черноморския басейн, където потреблението през миналата година се оценява на 650 хил. тона и расте с над 4% на година. За целта от белгийската компания обявиха, че ще инвестират 70 млн. евро в ново електролитно производство за добив на катодна мед на територията на завода в Пирдоп до 2008 г. С реализирането на проекта преработвателният капацитет ще бъде повишен до 180 хил. тона годишно, или три пъти повече от текущия капацитет. Очаква се до седмица да бъде определен изпълнителят на проекта, информираха от българския офис на "Кумерио". Отделно бяха предвидени 12 млн. евро за модернизация на металургичното производство. "Кумерио" улесни системата на доставки на продукцията си от и за външните пазари, като разпредели дейността, свързана с вноса на медни концентрати и износа на сярна киселина, между пристанищата в Бургас и Варна, става ясно още от отчета на компанията. В Бургас се осъществяват предимно доставките на концентрати, докато от пристанището във Варна се експортира сярната киселина.
Източник: Дневник (05.05.2006)
 
Гърция притеснена за петролопровода Атина се притесни относно участието на България в проекта за строеж на петролопровода Бургас-Александруполис. Това стана, след като кабинетът в София реши да прекрати участието на държавата във фирмата, която трябваше да строи трасето - "Трансболкан ойл пайплайн България" АД. Вицепремиерът Ивайло Калфин, който е на посещение в Атина, увери, че петролопроводът остава приоритет за българското правителство.
Източник: Стандарт (05.05.2006)
 
Inco планира да изгради завод за никел в Китай Inco Limited потвърди плановете си да продължи изграждането на нов завод в Далиян, провинция Ляонинг, Китай за производство на никел UTILITY®(x), подобрена форма на никел за специалните нужди за производството на неръждаема стомана. Предвижда се новият завод да снабдява производителите на стомана на бързо разрастващия се китайски пазар. Очаква се строителните работи по завода за 63 млн. щ.д. да започнат през третото тримесечие на 2006 г., а влизането в експлоатация – през първата половина на 2008 г. С очакването Китай да се превърне в най-големия в света производител на неръждаема стомана, новият завод се строи на точното място, в точното време, за производството на най-подходящия продукт” – заяви Питър Гуди, изпълнителния заместник президент на отдел Маркетинг в Inco. “Стратегията на Inco е да продължи да разширява присъствието си не само като производител на никел, а и като местен производител на най-бързо разрастващия се в света пазар на никел.” “Inco се опитва да бъде близо до клиентите си” – продължи той. “Тази инвестиция подчертава силната вяра и обвързване на Inco с растящото търсене на неръждаема стомана и никел в Китай”. Новият завод в Далиян ще бъде петата поред производствена мощност на Inco в Китай. В момента Inco управлява завод за рязане и опаковане на никел в Далиян, северен Китай, и заедно с партньори в джоинт венчър – рафинерия за никелови соли в град Куншан близо до Шанхай и заводи за никелова пяна в Далиян и в Шенянг, северен Китай. Чрез тези операции Inco придоби значителен опит в Китай и познания за китайския пазар. Новият завод за никел ще бъде с номинален капацитет 32 000 тона годишно. Ресурсите за завода ще бъдат осигурени от проекта на Inco за завод за никел в Нова Каледония, както и други източници. Договорите за инженеринг и строителство са дадени на POSCO E&C (Beijing) Co., пекинска инженерингова компания. Техническата поддръжка ще бъде осигурена от Korea Nickel Corporation.
Източник: Други (05.05.2006)
 
Jindal Steel ще придобие мините за желязна руда El Mutun в Боливия Плановете на Jindal Steel & Power Ltd. (JSPL) да придобие мините за желязна руда El Mutun в Боливия, неочаквано се сблъска с проблеми, поради наскоро наложените от боливийското правителство политически промени. Миналата седмица боливийското правителство изпрати в армията и национализира секторите петрол и газ. Желязната руда там вече е в ръцете на правителството, но продажбата на мината за желязната руда би означавало приватизация на разработването на желязна руда. От JSPL не са сигурни дали последния кръг на наддаване ще се осъществи навреме заради последните ходове на правителството за национализация. “Изчакваме да видим какво ще стане и се надяваме последното наддаване ще приключи до края на май” – заявиха служители на компанията. Първоначално в наддаването участваха 5 компании - JSPL, базираната в Ротердам Mittal Steel, китайската Shandong Luneng Hengyuan Trading Group Co Ltd, джоинт венчър между аржентинските Siderar SAIC и Techint Argentina SA и бразилската EBX Group. След това боливийското правителство забрани на EBX да участва, казвайки че компанията е започнала да строи завод за чугун близо до границата с Бразилия без да има необходимите разрешителни. Мините El Mutun са едни от най-големите в света мини за желязна руда със запаси от 40 млрд. тона. JSPL има също интерес към мини за желязна руда в Индия и е провеждала преговори с правителството. Служители на компанията казаха, че предложения от компанията мега проект в Райгарх в Чатисгарх ща стартира следващата година. “Първият завод с мощност 250 мегавата ще започне да производство от юни следващата година. След това всяко тримесечие ще стартираме по един такъв завод, докато достигнем общо 1 000 мегавата” – добавиха служителите.
Източник: Други (07.05.2006)
 
"Кремиковци" вече усвоява средствата от облигациите Металургичният комбинат "Кремиковци" изплати на държавата 112.8 млн. лв. по задължения към НОИ, Агенцията за държавни вземания, както и данъци и такси. Средствата са осигурени от облигационния заем в размер на 325 млн. евро, който "Бългерия стийл файнанс" пласира преди седмица. Ползвател на парите от заема е "Кремиковци", като комбинатът е и гарант по емисията, която е със седемгодишен матуритет и годишен купон от 12% с водещ мениджър инвестиционната банка "Мерил Линч". Засега остават обаче непогасени задълженията на комбината към "Булгаргаз" и НЕК, които са между 130 млн. и 140 млн. лв., но вече се преговаря за тяхното изплащане и най-вече по какъв начин ще стане това. Това съобщиха министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и председателят на надзорния съвет на комбината Прамод Митал. В същото време от началото на годината комбинатът погасява всичките си текущи задължения и не трупа нови. Освен погасяване на задълженията си ръководството предвижда и изпълнението на мащабна инвестиционна програма. През тази година ще бъдат инвестирани 70 млн. евро, а в следващите пет сумата ще е 300 млн. евро. Инвестициите ще са най-вече в модернизация на процеса на производство и като следствие на това се очаква след две години производството на стомана да се удвои до 2 млн. тона на година, а износът да надхвърли 1 млрд. долара. Естествено ще се заделят и сериозни средства за опазване на околната среда и за подобряване на условията на труд, заяви Прамод Митал. На последното общо събрание на акционерите е взето решение "Кремиковци" да изплати не повече от 126 млн. долара възнаграждение и обезщетение на GSHL Bulgaria заради съгласието му комбинатът да влезе в търговски взаимоотношения с компаниите "Стемкор" и "Залцигър", които да изкупуват стоманени изделия. Изплатените задължения обаче не решават проблема с блокираните акции на мажоритарния собственик, който няма право да се разпорежда с тях. Запорът е заради дело, което се води в момента за неустойка в размер на 50 млн. долара, която дружеството трябва да изплати на Агенцията за следприватизационен контрол поради неизпълнени ангажименти по приватизационния договор. От ръководството на комбината твърдят, че са направили необходимите инвестиции, но от агенцията са на друго мнение и затова е начислена неустойка. Комбинатът обаче не я изплаща и агенцията заведе дело, а докато то върви, съдът блокира акциите на мажоритарния собственик през май 2004 г. като обезпечение по вземането. В момента обаче все още няма решение на първа инстанция, съобщи Атанаска Бозова, изпълнителен директор на агенцията. Статусът на акциите е важен, тъй като върху тях има издадени варанти, които са раздадени на купувачите на облигациите на комбината. Инвеститорите получиха варанти за 6172 акции на всеки 1 млн. евро закупени облигации. Ако акциите обаче са блокирани и те решат да упражнят правото си, реално това няма как да стане. Това право може да бъде упражнено от май догодина и ще е в продължение на пет години. Като цяло обаче проблемът с блокираните акции не изглежда толкова сложен, тъй като той може да се реши по няколко начина. Единият от тях е "Кремиковци" да предложи друго обезпечение вместо акциите - например пари или други активи, които да бъдат одобрени. Запорът ще отпадне и ако съдът присъди, че комбинатът не дължи неустойка. Блокираните акции не позволиха GSHL Bulgaria да придобие контролния пакет в комбината през борсата през миналата година, а това стана, като изкупи собственика им "Финметалс холдинг" и цената на сделката остана неизвестна.
Източник: Дневник (08.05.2006)
 
Парите на емигрантите стопиха дефицита Дефицитът в текущата сметка на платежния баланс намаля с 2,9% благодарение на нова методика на БНБ за пресмятането му. Една от съществените промени е притокът на пари от българите зад граница. До края на 2005 г. те са отчитани на база банковите преводи над 2500 евро. Така по-малките изпращани суми не са включвани. Сега притокът на пари се отчита на база броя на емигрантите, къде живеят и средните им разходи за живот. Така за 2001-2005 г. средният размер на допълнителните приходи в страната се увеличава с 818,4 млн. евро, което е двойно повече от отчитаните досега пари от българите зад граница. Заедно с другите промени в методологията на БНБ дефицитът в текущата сметка на страната за 2005 г. пада от 14,7% на 11,8% от БВП.
Източник: Стандарт (08.05.2006)
 
МВФ пак ни критикува за кредитите България все още има проблеми с високите темпове на нарастване на кредитите и дефицита по текущата сметка. Това каза при пристигането си Аджай Чопра, зам.-директор на европейския департамент на МВФ, който ръководи настоящата мисия на фонда у нас. България е успешен пример за изпълнение изискванията на МВФ, каза Чопра. Той посочи като доказателства макроикономическата стабилност и икономическия растеж.
Източник: Стандарт (08.05.2006)
 
"Алкомет" празнува 25-годишен юбилей През 2006 г. между всички значителни и незначителни събития, които ще се случат, ще премине и един юбилей - 25 години от официалното откриване на завода за преработка на алуминий "Алкомет" АД - гр. Шумен. В началото носи името Завод за обработка на алуминий (ЗОА), след това КОА, после СКОА "Стамен Стаменов", МПОА и "Алумина" и накрая "Алкомет". Предприятието вече над 25 г. е просперираща фирма, с водещи позиции в областта на производството на алуминиев прокат, валцови и пресови изделия от алуминий и алуминиеви сплави. Идеята за построяване на завода възниква през далечната 1968 г. Откриването е на 28 ноември 1981 г. Фирмата се разраства, модернизира производството си, обогатява продуктовата си листа, развива успешно вътрешния и външния пазар. През последните пет години бяха инвестирани над $45 млн. През 2005 г. бе реализирана над 26 хил. тона продукция, за над 120 млн. лв. 85% от нея бяха реализирани като износ, предимно за страни от Европейския съюз. Само за първите три месеца на 2006 г. бе произведена около 8 хил. тона продукция за 41 млн. лв., което представлява рекорд в цялата история на дружеството. Основните категории продукти, произвеждани от фирмата и реализирани на пазара, са: - валцови продукти - листа, ленти, домакинско фолио, техническо фолио, лакирано фолио, контейнерно фолио; - пресови продукти - тръби, пръти, над 4500 вида профили, елоксирани и прахово боядисани продукти; - леярски рулони и заготовки за пресоване. В "Алкомет" АД има изградена действаща система по качеството съгласно изискванията на международния стандарт БДС EN ISO 9001, акредитация за работа по стандарта за качество ISO 9001 - версия 2000 от SGS United Kingdom Ltd Yarsley International Certification Services и пълен лиценз за обработка, съхранение, превоз и търговия на цветни метали и сплавите им. Изделията, произвеждани от "Алкомет" АД, са с технически и качествени показатели, съответстващи на стандарти AA, EN, DIN, BDS. Много от тях носят награди от панаирите в Есен и Пловдив.
Източник: Стандарт (08.05.2006)
 
Синдикатите към AK Steel проучват нов договор Занесвил – На синдикатите към AK Steel в Занесвил е предложен нов шестгодишен договор и утре вечер те ще имат възможността да го ратифицират. Скот Киркбридж, президент на UAW Local 4104, каза че в петък сутринта и вечерта се е срещнал с членове на сдружението за да раздаде копия и да обсъдят предложения договор. Съюзът започна преговори с ръководството на завода в Занесвил преди две седмици. Настоящият договор изтича на 20 май. В завода в Занесвил има 199 служители, но според Кикбридж в действителност работят 170. Останалите 29 са временно отстранени. Някои от точките, заложени в новия договор са увеличаване на заплатите на болните служители до 400 щ.д. на седмица и премия от 1000 щ.д. при подписване. Максималния отпуск, на който служителите ще имат право ще е 5 седмици на година, като при настоящия договор е 6 седмици; а тези, които се пенсионират след 2009 г. ще загубят осигуровките си за зъболекар и очен лекар. Алън Маккой, говорител на компанията, насочи всички въпроси, свързани с договора, към публикация в пресата направена от компанията в сряда. В публикацията, Джеймс Л. Уейнскот, председател, президент и главен изпълнителен директор на компанията, казва “Доволни сме, че достигнахме до предварително споразумение, за което и двете страни смятат, че обслужва нуждите им в тази конкурентна среда.” Около 2400 работници в заводите в Мидълтаун провеждат протестни демонстрации откакто бяха локаутирани на 28 февруари, когато синдикатите към Armco Federation и компанията не успяха да достигнат до съгласие по време на преговорите по договора и компанията заключи вратите. В момента общо навсякъде AK Steel има 7 700 работници. AK Steel притежава заводи за производство и дообработка на стомана в Мидълтаун, Кошоктон, Мансфийлд и Занесвил в Охайо.
Източник: Други (08.05.2006)
 
IBAN - още месец до старта Засега подготовката за въвеждането на новите банкови сметки върви според предварителните очаквания Предстои БНБ и правителството да извършат техническа подготовка, за да стане възможно присъединяването на България към валутния механизъм ERM II и това е една от задачите ни за тази година, заяви Емилия Миланова, подуправител на централната банка, ръководещ управление Банков надзор, на срещата на Асоциацията на търговските банки. Тя се проведе в края на седмицата в Пловдив. Според Миланова другата цел е въвеждането на единния банков паспорт - IBAN (международен номер на банкова сметка), съвместен проект между асоциацията и БНБ. Този проект е изключително важен за страната ни, за да се постигне по-голяма сигурност и бързина на разплащанията, посочи Димитър Костов, подуправител на БНБ.
Източник: Пари (09.05.2006)
 
Обсъждат намаляване на данъците Вариантите за намаляване на данъците от 2007 г. обсъдиха министърът на финансите Пламен Орешарски и зам.-директорът на Европейския департамент в МВФ Аджай Чопра, който води настоящата мисия на фонда у нас. Коментирани са различни работни варианти за корпоративния данък, данък общ доход и осигурителните вноски, заявиха от Министерството на финансите.
Източник: Стандарт (09.05.2006)
 
Дадоха зелена светлина за Челопеч Министерството на икономиката и енергетиката подкрепи проекта за инвестиция в Челопеч на канадската "Дънди Прешъс". Становище от ведомството на Овчаров бе поискано от екоминистъра Джевдет Чакъров. Споровете около реализацията на проекта са заради използването на цианидна технология и евентуалното замърсяване на региона.
Източник: Стандарт (10.05.2006)
 
340 лева е средната заплата за март Средната заплата през март е 340 лв., обявиха от НСИ. Това е с 18 лв. повече спрямо февруари. Най-много пари взимат в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - 946 лв. Най-малко взимат в производството на облекла, в хотелите и ресторантите - по 221 лв. Депутатските заплати падат със 72 лв. до 1233 лв.. Депутатите взимат по три средни заплати за обществения сектор, като за март те са 411 лв. Това е с 24 лв. по-малко от декемврийските възнаграждения, когато се даваха коледни добавки. Шефът на парламента и на премиерът ще взимат по 1849,5 лв.
Източник: Стандарт (10.05.2006)
 
Пробив в преговорите за класовете Работодатели и синдикати са сближили позициите си за добавките за трудов стаж Вече има договореност между синдикатите и работодателските организации как да се реши проблемът с добавките за трудов стаж, но все още не бързат да го обявят официално, научи в. Пари. Представителите на синдикатите в подновената работна група към социалното министерство по този въпрос са обявили, че са готови да отстъпят от настояването си процентите за прослужено време да бъдат ясно регламентирани в нормативен документ на правителството. Те са склонили това да не се определя централизирано за цялата страна, а в колективни трудови договори, като се отчитат спецификите на отделните браншове и предприятия.
Източник: Пари (11.05.2006)
 
Фонд ще помага за европроекти Да се създаде национален фонд за подпомагане проекти на общини и малки и средни предприятия, които ще кандидатстват за получаване на средства от фондовете на Европейския съюз след 2007 г. Това предложи вчера на форум за управление на средствата от ЕС депутатът от НДСВ Лидия Шулева. Според нея от фонда, за който ще се отделят средства от бюджета, може да се плащат консултантските услуги, които общините и фирмите ползват за създаването на проекти. Само експертната подготовка за даден проект излиза около 300 000 лв. Шулева обясни, че страната трябва да има готови проекти и чак тогава да се кандидатства за пари от ЕС. Поради липса на средства за проектиране обаче много от селските общини нямали нито един готов проект, а често се оплаквали от лоша инфраструктура. Изостаналите общини изобщо нямат капацитет за подготовка на проектите, заяви Шулева. Според нея малките и средните предприятия също трябва да ползват средства от фонда за проектиране, когато участват с проекти по програмите за конкурентоспособност.
Източник: Пари (11.05.2006)
 
Производителят на стомана CSN планира да построи завод в Кентъки В сряда от бразилската CSN съобщи, че възнамерява да построи завод за валцуване на стомана в щата Кентъки, САЩ, ако предложеното обвързване с щатския производител на стомана Wheeling-Pittsburgh не бъде завършено. “Това е една алтернатива към сделката Wheeling-Pittsburgh”, заяви Маркос Луц, директор на отдел “Инфраструктура и енергия” в Companhia Siderurgica Nacional. “Ако не успеем да завършим обвързването с Wheeling-Pittsburgh, ще продължим с новия “зелен’ проект.” Предложеният завод за валцуване близо до Оуенсборо, Кентъки, ще произвежда между 1,65млн. и 2,2 млн. тона годишно валцувани стоманени продукти и ще струва 350 млн. щ.д. (273,9 млн. евро). Базираната в Уелинг, Западна Вирджиния, Wheeling-Pittsburgh Steel произвежда 3,53 млн. тона валцувани продукти на година, което с минимални инвестиции може да бъде повишено до 4,4 млн. тона годишно, заяви Луц. Wheeling-Pitt и CSN потвърдиха, че водят преговори за сключване на съюз, което може да включва закупуването от страна на CSN на миноритарен дял в Wheeling-Pitt и сключването на споразумение за дългосрочна доставка на стомана в Северна Америка. Завода за валцуване в Кентъки или съюза Wheeling-Pitt целят намирането на пазар за планираното увеличение от 6,6 млн. тона, каза Луц. Той допълни, че в близко бъдеще ще бъде взето решение относно съюза Wheeling-Pittsburgh. Хуарез Салиба, Директор на минното дело в CSN, заяви че компанията иска да гарантира, че поне 50% от новата продукция ще бъде продадена. През следващите 5 години компанията ще похарчи 5 млрд. щ.д. за да построи два нови завода за производство на слабове.
Източник: Други (12.05.2006)
 
Mittal Steel фактически получи антимонополно разрешение за офертата си за Arcelor в САЩ В събота Mittal Steel Company съобщи че изискуемият период на изчакване по Антимонополния закон Харт-Скот-Родино от 1976 г. във връзка с офертата на Mittal за поглъщането на Arcelor е изтекъл в 11:59 ч. на 11 май 2006 г. Министерство на правосъдието не е издало искане за допълнителна информация и документи (“второ поискване”) във връзка със сделката. Продължава проверката на министерството във връзка с една област на припокриване на дейността на двете компании в Северна Америка. Mittal Steel и министерството са се договорили, че ако министерството реши, че е необходимо да се предприемат действия за намаляване на концентрацията в тази област, предложената от Mittal Steel продажба на Dofasco (съгласно споразумение от 26 януари с ThyssenKrupp) би трябвало да удовлетвори исканията на министерството. Ако Mittal Steel не може да продаде Dofasco на ThyssenKrupp поради прехвърляне от страна на Arcelor на акции й в Dofasco на Strategic Steel Stichting (S3), независима холандска фондация, то S3 ще контролира Dofasco в продължение на поне 5 години и ще има независим контрол над всяко решение за продажба на бизнеса (Този ход е за предотвратяване на евентуална продажба на Dofasco, която би засегнала интересите на Arcelor). Вместо това Mittal биха могли да предотвратят концентрацията чрез продажбата на алтернативен актив. От Mittal Steel вярват, че лишаването от алтернативен актив не би имало негативен ефект върху продажбите на Mittal Steel, особено като се има предвид свързаното с това запазване на Dofasco.
Източник: Други (13.05.2006)
 
Tanmia ще строи нов завод за стомана с капацитет 450 000 тона на година Йорданската компания Tanmia започна работата по нов завод за стомана "на зелено" в Кхор ал-Зубаир, в южната част на страната. Проектът е само един от многото предвидени за района от Министерството на промишлеността и полезните изкопаеми, като това е част от стремежа на министерството да повиши индустриалната база на страната. Заводът на Tanmia ще бъде с годишен производствен капацитет от 450 000 тона и ще включва цехове за претопяване и валцуване. Строителството ще бъде извършено от собствените предприемачи на компанията, докато оборудването и технологиите вече са осигурени от международни компании. Заводът ще се управлява от Imnaa, компанията – проектант. Пускането на завода се очаква през 2007 г. Министерството търси да разработи и други проекти за металургията. Съставен е триетапен план за развитие за периода 2006 – 31 г. Първата фаза обхваща преустройството и обновяването на съществуващия завод за стомана в Кхор ал-Зубаир, като се цели да се повиши производството от 650 000 тона на година до 1,5 млн. тона на година. Други проекти включват преустройство и модернизация на съществуващите заводи за гъбесто желязо, както и построяване на ”зелен” завод за гъбесто желязо на юг. Министерството също така възнамерява да построи завод за плоска стомана, който да покрива нуждите на местното производство на вългеводородни тръби. Следващите фази включват модернизиране на съществуващия завод за алуминий, а също и предложение към инвеститори за строеж на завод за претопяване на алуминий с годишен капацитет 200 000 тона в района на Кхор ал-Зубаир, на около 40 км. на юг от Басра. Тези заводи зависят от разкритието на местни находища на боксит, като вече са предприети геологически проучвания. Министерството също така търси инвестиция в сектора в размер на 3 млрд. щ.д. през следващите 20 години.
Източник: Други (14.05.2006)
 
Газ, калашници и МиГ-ове на тезгяха в Москва Преговори с дъх на газ започват от днес в Москва. За пореден път София и Кремъл ще сложат на масата спорни проблеми, които не могат да решат от години. Ще признае ли Русия, че у нас се произвежда автомат "Арсенал", който няма нищо общо с "Калашников"? Кога и как ще бъдат изплатени последните части от дълга на Москва към София? Кой ще ремонтира изтребителите МиГ-29? Най-голямата тема си остава безспорно природният газ, който получаваме от Русия. Какво ще спазари енергийният министър Румен Овчаров за цената на синьото гориво. Това е въпросът, който касае всеки българин, защото директно му бърка в джоба. Заседанието на смесената комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество в руската столица ще продължи три дни. Този път то ще се проведе на фона на конкурса за строеж на АЕЦ "Белене", който тече в момента. А един от двамата кандидати е руският гигант "Атомстройекспорт".
Източник: Стандарт (15.05.2006)
 
"Кремиковци" обезпечи облигациите с оборудване от новия завод Металургичният комбинат "Кремиковци" заложи машини и съоръжения от новия си завод за непрекъснато леене на стомана като обезпечение на облигационния си заем от 325 млн. евро, стана ясно от съобщение, публикувано на Българската фондова борса. Залогът на дружеството вече е вписан в регистъра на особените залози, воден от Министерството на правосъдието. Дружеството е усвоило част от облигационния заем, като е погасилo всички свои задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, подлежащи на принудително изпълнение. Според съобщението на фондовата борса тези задължения са били в размер на 113 млн. лв. След изплащането им Агенцията за държавни вземания е отменила наложените запори върху банкови сметки, моторни превозни средства, движимо и недвижимо имущество на компанията. Преди две седмици металургичният комбинат пласира чрез холандското "Бългерия стийл файнанс", общо 325 млн. евро облигации, които са със седемгодишен матуритет и годишна лихва от 12%. За да направи облигациите по-атрактивни, за всяка покупка от 1 млн. евро "Кремиковци" даде на инвеститорите варанти за 6172 акции на комбината. Акциите на мажоритарния собственик на комбината GSHL Bulgaria са блокирани и той не може да се разпорежда с тях заради запор по дело за неустойка от 50 млн. евро, които трябва да изплати на Агенцията за следприватизационен контрол. Оборудването в новия завод, което е заложено като обезпечение на заема беше доставено от австрийската компания "Фьост Алпине", една от водещите в разработването на технологии в областта на металургията. За пускането му по предварителни разчети са инвестирани около 3.5 млрд. евро. Съоръженията заработиха през лятото на 2005 г., след като пускането им се отлагаше повече от десет години поради липсата на средства. "Кремиковци" ще използва средствата набрани чрез емисията облигации освен за погасяване на задълженията на компанията и за изпълнение на мащабна инвестиционна програма. Непогасени остават задълженията на комбината към "Булгаргаз" и НЕК, които са между 130 млн. и 140 млн. лв., но се водят преговори и за тяхното изплащане. През 2006 г. "Кремиковци" възнамерява да инвестира 70 млн. евро, а през следващите пет години до 300 млн. евро за модернизация на процеса на производство, за опазване на околната среда и подобряване на условията за труд.
Източник: Дневник (15.05.2006)
 
Проектът на Tata steel по никакъв начин няма да засегне интересите на местните производители в Бангладеш На фона на съобщенията за протести от промишлени асоциации в Бангладеш, вчера Tata Group се опита да успокои страстите сред местните производители, като каза че строящият се завод за стомана ще бъде само допълнение, а не конкуренция. “Няма начин да им бъдем конкурент” – заяви за интервю за PTI ръководителят на дейността на Tata Group в Бангладеш Индранил Сенгупта, отдавайки недоволството на местните индустрии на “пропуските в общуването. Обяснявайки подробно плановете на компанията за Дака, той заяви че Бангладеш внася HR-намотки за 600 млн. щ.д. годишно, а Tata навлиза именно в този сегмент, а не в зоните, където местната промишленост се справя добре. “ По време на преговорите ни с водещите фигури в индустрията на Бангладеш, ние изяснихме, че нашият завод ще произвежда горещо валцувани намотки за да подпомогне производителите на студено-валцувана стомана” – каза той. Сенгупта допълни, че вместо да пречи на разрастването на местните производства на стомана, особено тези произвеждащи MS-пръти, Tata ще подпомага производителите на CR-листове. Двете изявени съседни асоциации на стоманената индустрия – Асоциация на собствениците на заводи за стомана в Бангладеш и Асоциацията на заводите за повторно валцуване в Бангладеш, които твърдят, че представляват 100 завода за стомана и 300 за повторно валцуване, заплашиха че от 31 май ще започнат повсеместна агитация, ако Tata Group продължи изграждането на завода си за 1,3 млрд. щ.д. с капацитет 2,4 млн. тона. “Производителите на стомана в Бангладеш харчат 600 млн. щ.д. годишно за внос на HR-намотки. Когато построим завода си, очакваме ситуацията да се обърне и Бангладеш да се превърне в износител на тези продукти и да печели около 1 млрд. щ.д. на година” – заяви Сенгупта.
Източник: Други (15.05.2006)
 
Забогатяхме с 23 лв. за година 186,11 лв. е средният доход на човек през март, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 23,22 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната за година инфлация, реалното увеличение на доходите е с 5,11%. Домакинствата разполагат средно с 470,11 лв. на месец. Увеличава се делът на пенсиите и парите от предприемачество. Възрастните хора вече осигуряват 27,4% от доходите, или средно по 128,64 лв. на домакинство. Въпреки ръста предприемачите дават едва 5,5% от семейния бюджет, или по 25,71 лв. на месец. Заплатите осигуряват едва половината от парите в семействата. Статистиката отчита, че хората теглят по-малко кредити. Новите кредити на хората са паднали с близо 1/3. През март на семейство се падат средно по 10,51 лв. на заем, докато през същия месец на миналата година - по 15,31 лв. Освен това българите теглят и по-малко пари от спестяванията си, за да вържат бюджета. Плащането на наеми и сметки за ток, вода и отопление имат все по-голям дял в семейните разходи. За тях отиват над 16% от харчовете на домакинствата, или средно по 71,57 лв. на месец. Българите ядат повече, сочат данните на НСИ. Расте потреблението на месо, колбаси, плодове и зеленчуци, а се яде по-малко хляб и яйца.
Източник: Стандарт (16.05.2006)
 
Бизнесът против ДДС за скрап Сделките с отпадъци от черни и цветни метали да не се облагат с ДДС или да се въведе ставка от 0% до края на 2008 г. Това се предлага в писмо от браншовите организации до бюджетната и икономическата комисия на парламента. Според проектозакона за ДДС от 2007 г. за сделките със скрап се въвежда 20% данък. Това ще създаде условия за измами, които може да надхвърлят стотици милиони лева. Причината е, че произходът на стоката не може да се проследи, смятат браншовиците. България не е договорила с Евросъюза отлагателен период за въвеждане на ДДС за металните отпадъци и от 2007 г. ДДС за скрап трябва да има, казаха от Министерството на финансите преди дни на дискусия за новия закон. Но с влизането ни в ЕС може да започнат нови преговори за отлагане на ДДС за скрапа. Бизнесът се обяви и против предложението за солидарната отговорност на търговците за ДДС.
Източник: Стандарт (16.05.2006)
 
МВФ е за отмяната на кредитните ограничения Рестрикциите, които въведе БНБ, за да ограничи кредитирането, вече дадоха резултат, това заяви в специално интервю за в. Пари зам.-директорът на Европейския департамент на МВФ Аджай Чопра. Според него в периода, когато кредитният ръст се увеличаваше с бързи темпове, имаше необходимост от допълнителни действия. Заради това централната банка въведе административни ограничения като таван за отпуснатите кредити. Всички тези мерки обаче са временни. По принцип колкото по-дълго са в сила, толкова по-малко ефективни стават, защото банките намират начини да ги заобиколят, допълни още Чопра. Около 87% от банките в България са чужди и за тях не е проблем да се финансират отвън. Подуправителят на БНБ Емилия Миланова обяви, че мерките ще бъдат отменени постепенно с одобрението на МВФ. За потребителите обаче условията по кредитирането няма да се променят. Лихвите не само че няма да паднат, а има вероятност през следващите месеци те да започнат плавно да се повишават в синхрон с тези в еврозоната. От своя страна обаче след премахването на мерките разходите на родните трезори ще спаднат, като за всяка банка ефектът ще е различен, заяви Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на Булбанк, в предаването Портфейл на Дарик радио. Той посочи, че секторът изобщо не е усетил спирането на кредитирането, а банките са станали по-внимателни при отпускането им. Всъщност целта на тези мерки е кредитирането да бъде в определени граници между 20 и 30%.
Източник: Пари (16.05.2006)
 
Сделките с отпадъци от черни и цветни метали да не се облагат с ДДС или да се въведе ставка от 0% до края на 2008 г. Това се предлага в писмо от браншовите организации до бюджетната и икономическата комисия на парламента. Според проектозакона за ДДС от 2007 г. за сделките със скрап се въвежда 20% данък. Това ще създаде условия за измами, които може да надхвърлят стотици милиони лева. Причината е, че произходът на стоката не може да се проследи, смятат браншовиците. България не е договорила с Евросъюза отлагателен период за въвеждане на ДДС за металните отпадъци и от 2007 г. ДДС за скрап трябва да има, казаха от Министерството на финансите преди дни на дискусия за новия закон. Но с влизането ни в ЕС може да започнат нови преговори за отлагане на ДДС за скрапа. Бизнесът се обяви и против предложението за солидарната отговорност на търговците за ДДС.
Източник: Стандарт (16.05.2006)
 
Домакинствата натрупаха кредити за 7.3 млрд. лв. Кредитите, теглени от домакинствата през първата седмица на май, достигат 7.3 млрд. лв., сочат данните на Българската народна банка. В рамките на последните дванадесет месеца повишението е с над 35%. В началото на май 2005 г. гражданите са дължали към банките около 5.4 млрд. лв. На глава от населението вече се падат по около 1000 лв. задължения. Още повече са те, ако се преизчислят на реалната бройка кредитополучатели. Наскоро БНБ обяви данните от кредитния регистър. От тях е видно, че физическите лица кредитополучатели са точно един милион. В такъв случаи излиза, че средно на един банков длъжник се падат по 7300 лв. Към общите кредити, отпуснати в страната, задълженията на домакинствата имат относителен дял от 38 на сто. Този дял расте лавинообразно през последните години. Вътрешният кредит вече доближава психологическото ниво от 20 млрд. лв. Очакванията са преди края на полугодието това ниво да бъде достигнато. Наред с увеличаващите се обеми в сектора на банкирането на дребно тече и една друга тенденция, която засега остава малко невидима - лихвите за домакинства в последно време започнаха леко да нарастват. Това се отнася както за потребителските заеми, така и за ипотечните. Статистиката на БНБ показва, че в първата седмица на май лихвата по левовите ипотечни кредити е достигнала 7.16% при 6.83 на сто само седем дни по-рано. Преди година пък заемите за нов дом се харчеха по 8.74%. Потребителските кредити пък сега струват средно 10.45% при 10.4 преди седмица . Тези процеси бяха очаквани, тъй като в глобален мащаб тече процес по плавно вдигане на лихвените проценти.
Източник: Дневник (17.05.2006)
 
"Дънди прешъс" подобрява резултатите си в рудника в Челопеч Канадската златодобивна компания "Дънди прешъс металс", собственик на "Челопеч майнинг" в България, регистрира 3.7 млн. долара нетна печалба за първото тримесечие на годината. Това показва финансовият отчет на дружество за периода януари - март 2006 г. Регистрираният резултат е значително подобрение спрямо сравнимия период на миналата година, когато беше отчетена загуба от 1.5 млн. долара. Основен принос за подобряването на оперативните резултати на компанията има повишаването на производствената ефективност в рудника в Челопеч. Брутната печалба на "Челопеч майнинг" за разглеждания период е 10.1 млн. долара при реализирана продукция от златно-медна руда 14 160 тона, става ясно от данните. Оборотният капитал на "Дънди" към края на март се изчислява на над 73 млн. долара, а стойността на инвестиционния портфейл на дружеството надхвърля 249 млн. долара. Част от тези средства дружеството възнамерява да използва за реализацията на проектите си в България - за разширяването на производството и добив на метали в рудника "Челопеч" и разработването на златодобивното находище в Крумовград. Канадската компания ще разчита и на бъдещо финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). На този етап обаче проектите на "Дънди" в страната остават блокирани. Инвестиционният план на компанията за Челопеч все още чака подписа на екоминистъра Джевджет Чакъров въпреки двете положителни становища за Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на Висшия експертен екологичен съвет към министерството. "Очакваме да получим одобрение за инвестиционните ни намерения за рудника в най-скоро време", заяви оптимистично по този повод Джонатан Гудман, президент и изпълнителен директор на "Дънди прешъс", в съобщение до медиите миналата седмица. Заради забавянето от канадското дружество подадоха жалба до Върховния административен съд. В понеделник съдът разгледа жалбата и за забавянето на решението за ОВОС за проекта в Крумовград. Предвижданията на ръководството на "Дънди" са, че инвестициите в находището ще се забавят с 6 до 9 месеца.
Източник: Дневник (17.05.2006)
 
Възобновяваме добива на уран Заинтересованите български и руски организации започват да проучват целесъобразността и възможностите за възобновяване добива на уран в България. Това е записано в Протокола на X сесия на междуправителствената българо-руска комисия, подписан от Румен Овчаров и Сергей Наришкин. РАО "ЕЭС Росиии" и НЕК ЕАД ще проучат възможностите за доставки на електроенергия на трети страни, договориха още експертите.
Източник: Стандарт (18.05.2006)
 
Махат юздите на кредитите Мерките на БНБ срещу ръста на банковите кредити постепенно ще бъдат премахнати, стана ясно при приключване на мисията на МВФ. Целта е заемите да нараснат с около 20% през годината. Според управителя на БНБ Иван Искров с влизането ни в ЕС рамката за даване на кредити в България не трябва да се различава от тази на общността. Затова от юли ще започне отхлабване на мерките на БНБ срещу ръста на кредитите. Допълнителните задължителни резерви ще паднат от 4 на 2 пъти от превишението на кредитния ръст над разрешените 6% на тримесечие. Ще се запази строгият контрол над капиталовата адекватност и провизирането на кредитите. От 2007 г. ще се въведе стандартът на Базел II. Обмисляме и промяна в кредитния регистър в БНБ, каза Искров. Идеята е банките да подават информация за продадените кредити на небанкови институции или на банки в чужбина.
Източник: Стандарт (18.05.2006)
 
Правителството удължи споразумението с МВФ Правителството ще удължи с шест месеца двугодишното предпазно споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) до март 2007 г. с цел да запази макроикономическата и финансовата стабилност до влизането на България в ЕС. Това изненадващо на фона на предварителните очаквания решение обяви в сряда финансовият министър Пламен Орешарски на съвместен брифинг с представители на фонда и БНБ. Удължаването на споразумението означава, че излишъкът, който се очаква да бъде натрупан в бюджета през настоящата година - 3% от БВП, няма да може да бъде изразходван. За сметка на запазването на рестриктивната бюджетна политика въведените след съгласуване с МВФ ограничения в кредитирането постепенно ще отпаднат до края на годината, обявиха от БНБ. До няколко месеца ще се намалят изискваните задължителни допълнителни резерви от 4 на 2 пъти размера на превишение на кредитния ръст над тавана, установен в Наредба 21, гласи част от стратегията на БНБ. Според гуверньора на централната банка Иван Искров досегашните мерки са успокоили ръста на кредитите до по-малко от 20 на сто на годишна основа и трябва да бъдат премахнати заради влизането на страната в ЕС. Основният мотив е запазването на конкурентоспособността на банковия сектор след въвеждането на единния паспорт в сектора от догодина и е съгласувано с МВФ, обясни Искров. В случай че членството на България в ЕС стане факт през следващата година, всяка чужда банка ще може да оперира на българския пазар, без да иска лиценз от БНБ, което би поставило в неравностойно положение местните кредитни институции, е аргументът на централната банка. Удълженото споразумение на България с МВФ на практика ще е в сила до края на годината, а трите месеца до март ще имат технически характер, обясни министър Орешарски. То няма да поставя ангажименти по макрорамката за следващата година, когато параметрите ще бъдат съгласувани с Еврокомисията, съобщи той. Правителството не очаква дефицит през следващата година, но все още не може да бъде определен евентуалният излишък, стана ясно от думите на Орешарски. Първоначално от финансовото министерство предвиждаха балансиран бюджет или дефицит заради очаквано повишаване на публичните разходи след влизането в ЕС. Последните прогнози за по-висок дефицит по текущата сметка обаче най-вероятно са главната причина за ревизирането на плановете на правителството.
Източник: Дневник (18.05.2006)
 
БНБ ще държи сметка и за прехвърлените кредитни портфейли Българската народна банка обмисля да направи промяна в Наредба №22 за централния кредитен регистър, с който да задължи банките да изпращат информация за всички продадени от тях кредити на свързни или не с тях финансови институции. Както е известно, последните два месеца банките отново са започнали да прехвърлят част от кредитните си портфейли зад граница. Подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" Емилия Миланова наскоро обяви, че ако този процес продължи да се развива в големи мащаби, "централната банка няма да го насърчава". Само преди дни от Прокредитбанк обявиха, че са продали 47.8 млн. евро от своя портфейл, пълен с микрозаеми. Плановете на институцията предвиждат този обем да достигне 100 млн. евро в рамките на година. Подобни операции обаче с право не са по-вкуса на централните банкери. Поради тази причина БНБ ще държи сметка и за продадените портфейли и ще иска те да бъдат заведени в регистъра, когато продаващите банки имат ангажимента по управлението на тези портфейли и тяхното информационно обслужване. Най-общо причина за прехвърлянето на портфейлите е заобикалянето на кредитните ограничения. Какъв е прилаганият принцип? След като банката Х отпусне кредити над тавана, определен й от БНБ, тя трябва да плаща допълнителни минимални задължителни резерви, или това е придобилата популярност като такса свръхкредитиране. През миналата година общо 11 институции платиха близо 1.3 млрд. лв. като глоби. Тези пари стоят в касите на БНБ, без да носят доход за банките, от което последните губят. За да не продължи да плаща тази такса, банката Х решава да "изпрати" примерно 200 млн. лв. от портфейла си зад граница и така сумата на отпуснатите от нея заеми намалява със същата сума. За да запълни вакуума, тя отпуска нови кредити пак за 200 млн. лв., за които обаче вече не плаща допълнителни резерви.
Източник: Дневник (18.05.2006)
 
Rio Tinto извоюва увеличение на цените на желязната руда Заводите за стомана в Япония се съгласиха на 19 %-но увеличение на договорната цена на желязната руда, която купуват от Rio Tinto, увеличавайки натиска над китайските си колеги да ги последват. От Rio Tinto казах, че големите японски заводи за стомана са се съгласили на 19 %-но увеличение на цените на дребно желязо за годината, но преговорите за едрото желязо все още продължават. “Тази година цените са отражение на текущото състояние на международния пазар, който се характеризира с изключително тясно предлагане и непрекъснати високи нива на търсене” – заяви главният изпълнителен директор на Rio Tinto Сам Уолш. Увеличението на цените идва след съобщението на най-големия в света производител на желязна руда, бразилската CVRD, която в понеделник заяви, че се е споразумяла за 19 %-но увеличение на договорните цени за дребна желязна руда с германския производител на стомана ThyssenKrupp. Обикновено, когато един от трите най-големи производители установи дадена цена, останалите минни компании и производители на стомана бързо го следват с договори с цени на същите нива. Но китайските заводи за стомана не желаят да приемат още 19% увеличение тази година, след като миналата година бяха принудени на огромно увеличение от 71,5%. Тази седмица китайската стоманена промишленост публично оспори, че увеличението на цената от страна на CVRD не може да бъде бенчмарк. Но анализатора за минния сектор от ABN Роб Клифорд заяви, че споразумението между Rio Tinto и японците означава, че за китайците би било трудно да удържат позицията си още дълго време. “Моето мнение е, че на този етап на тях им свършват аргументите и най-вероятният изход е да се предадат” – допълни той. Г-н Клофорд каза още, че сега вече е установен бенчмарк и скоро от BHP Billiton ще последват това увеличение със съобщение за подобно поскъпване за китайските им клиенти. 19 %-ното увеличение на цената е “отличен изход” за минните компании и е второто най-голямо годишно увеличение, което някога е било въвеждано, каза той.
Източник: Други (18.05.2006)
 
ThyssenKrupp Umformtechnik отваря нов цех за пресоване за автомобилни части в завода си Brackwede ThyssenKrupp Umformtechnik GmbH, Билефелд, Германия, в неделя откри нов цех за пресоване в завода си за автомобилни части Brackwede. Новата производствена зона, специализирана в обработката на стомани с висока якост и широко открити и структурни части, беше завършена само за една година. С площ от 10 800 кв.м. в новият цех ще се произвеждат съставни части от листова стомана за автомобилната промишленост. Инвестицията е знак за това, че базираната в Бохум ThyssenKrupp Automotive остава вярна на Германия относно местоположението на производствените си мощности. Уменията и предаността на работната сила, тяхното познаване на качеството, способност за въвеждане на новости при продукцията и технологията, компетенция и гъвкавост при решаване на проблемите, наклониха везните в полза на разширяването на завода Brackwede в Билефелд. Още един важен фактор е близостта до производствените мощности на клиента. Особено за големите, тънкостенни продукти това минимизира риска от повреда при транспортирането. Новият цех ще позволи навременна и съгласувана доставка директно до монтажните линии OEM. Системата за слънчева енергия вградена във фасадата на цеха ще произвежда около 13 000 kWh електричество годишно, намалявайки емисията на въглероден диоксид със 7 т. Слънчевите клетки за новата система с площ 600 кв.м. са осигурени от ThyssenKrupp Solartec. ThyssenKrupp Umformtechnik има дългогодишен опит в развитието и производството на преси и монтажни линии за международната автомобилна промишленост. За компанията работят около 2 100 работници, произвеждат се части за шасита и каросерии в заводите Bielefeld-Brackwede и Ludwigsfelde. ThyssenKrupp Umformtechnik е дъщерна компания на ThyssenKrupp Automotive, Бохум. ThyssenKrupp Automotive е една от водещите в света компании за автомобилни части с около 130 производствени обекта в 14 страни. През фискалната 2004/05 г. в компанията работят 42 500 души като продажбите достигат над 7,6 млрд. евро.
Източник: Други (21.05.2006)
 
Essar Steel оборудва леярна с капацитет 1,8 млн. тона в завода си в Хазира Essar Steel е оборудвала най-съвременния в Индия цех за отливане на сляби в завода си за стомана в Хазира. Цехът е с годишен производствен капацитет до 1,8 млн. тона и е част от увеличението на капацитета на завода за стомана от 2,4 млн. тона до 4,6 млн. т. Съоръжението е конструирано от SMS-Demag, който е световно известен доставчик на оборудване от такъв тип. Essar Constructions, част от Essar group е поела целия инженеринг, градското строителство, монтирането на оборудването, изграждането на канализация, работата по електрифицирането и автоматизацията за рекордното време от 14 месеца. Съоръжението е конструирано да излива слябове с широчина до 2000 мм., дебелина 220/260 мм. и дължина от 4,6 м. до 10,2 м. С оборудването на третия леярски цех, Essar Steel ще може да предложи по висококачествена стомана необходима за специализирани нужди като IF стомана (без цепнатини), ULC стомана (с много ниско съдържание на въглерод) и много повече по-взискателни приложения. Цехът е оборудван с последни технологии като вертикална отливка от специална медна сплав, отливка с регулиране, автоматичен контрол на нивото на отливката, система за откриване на замби и други. Освен това е оборудвано с най-модерните електрическа и автоматична системи, част от която за първи път се въвежда в която и да е леярна в Индия. Те са създадени за да осигурят прецизен контрол на структурата на зърнестата стомана, качество на повърхността, вътрешна устойчивост и слябове без дефекти. Essar Steel очаква да завърши разширението на завода за стомана през тази година на цена от 20 млрд. рупии. Разширението също така включва изграждането на мощности за гъбесто желязо, производство на стомана, отливане и валцуване заедно с прилежащите им съоръжения.
Източник: Други (21.05.2006)
 
Усвояваме 280 млн. евро годишно от ЕБВР До 2009-2010 г. България и Румъния трябва да усвоят общо 550 млн. евро годишно по проекти с участието на ЕБВР. Това стана ясно след среща на президента на ЕБВР Жак Люмиер с финансовия министър Пламен Орешарски в Лондон. Те участват в годишната среща на ЕБВР. България е отличник в изпълнението на проекта за енергийна ефективност, каза Жак Люмиер. Според него страната ни има най-добър опит в Централна и Източна Европа в енергийната ефективност и се предвижда парите за този проект да бъдат увеличени. Досега ЕБВР ни е дала по него 30,1 млн. евро. На срещата е обсъдена възможността за създаване на съвместен фонд, който да кредитира проекти на общините в контекста на присъединяването ни към ЕС. Офисът на ЕБВР в София ще бъде разширен и в него ще бъдат привлечени експерти от Унгария, Чехия и Полша. Орешарски потвърди участието на България в проекта "Транзитни пътища 5" на стойност 380 млн. евро, който се осъществява с помощта на Европейската инвестиционна банка. От банката заявиха готовност да финансират проекти, кандидатстващи за пари от фондовете на ЕС.
Източник: Стандарт (22.05.2006)
 
Най-много инвестиции - в енергетиката Най-големи инвестиции през 2006 г. се очакват в енергетиката и свързаните с водата отрасли, сочат резултатите от инвестиционна бизнес анкета, проведена от Националния статистически институт (НСИ) през април 2006 г. Общото номинално увеличение на инвестициите през 2006 г. спрямо предходната година се очаква да е 11.7 на сто. Според анкетата инвестициите в енергетиката и водните отрасли се очаква да се увеличат с 27.7 на сто в сравнение с направените през 2005 г., като тези отрасли заемат най-голям относителен дял от 42.7 на сто. На второ място по прогнозен обем инвестиции се нарежда производството на стоки за междинно потребление, където ръстът се очаква да бъде 15 на сто, които са с относителен дял от 35.9 на сто. Анкетираните мениджъри предвиждат свиване на инвестициите през 2006 г. спрямо 2005 г. в отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, както и отраслите за недълготрайни потребителски стоки. Тези отрасли заемат относителен дял от 15.5 на сто. Според данните на НСИ делът на частния сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2006 г. ще достигне 73.6%. Мениджърите от този сектор предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 8.3% спрямо 2005 г., а в обществения сектор очакваният ръст на инвестициите е 22.6%, което се дължи предимно на енергетиката.
Източник: Дневник (22.05.2006)
 
Съвета на директорите на Arcelor ще разгледа преработената оферта и бизнес план на Mittal В неделя, 21 май 2006г., съветът на директорите се събра в централата на Arcelor и обсъди внимателно изявлението на г-н Лакшми Митал от 19 май 2006 г., един ден след отваряне на офертата на Mittal Steel. Съветът отчете подобрение в сроковете и условията на офертата за поглъщане на Mittal Steel. Това подобрение потвърждава първоначалната оценка, според която офертата в голяма степен беше ниска като стойност и най-вече не съответстваше на корпоративното управление. Съветът ще обсъди съдържанието на преработената оферта на Mittal Steel веднага щом бъде одобрена от Комисията за финансов надзор в Люксембург (CSSF). Съветът на директорите изрази желанието си да разгледа бизнес плана, който г-н Митал предложи да изпрати на г-н Джоузеф Кинч, председател на съвета на директорите на Arcelor, в писмо от 16 май 2006 г., за да може да оцени индустриалните ползи както и стойността на акциите на Mittal Steel предложени за размяна. В края на събранието на съвета, председателят Джоузеф Кинч заяви: “Новата оферта на Mittal Steel показва уместността на позицията, която бордът зае от 29 януари. Ще продължим внимателно да пазим интересите на всички акционери на компанията.” Съветът на директорите на Arcelor поиска от управителния съвет – веднага щом се получат преработената оферта и бизнес план на Mittal Steel – да проучат условията им и да докладват на борда. Бордът на директорите също reiterated мандата на управителния съвет за да му даде всички възможности, които са в интерес на акционерите.
Източник: Други (22.05.2006)
 
ЕБВР: Стоките ви ще се търсят повече в чужбина Дефицитът по текущата сметка, който е най-големият проблем за българската икономика, ще намалее през тази година. Това предвиждат експертите на Европейската централна банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в актуализирания си доклад за 2006 г. Намалението ще бъде $1,799 млрд. спрямо края на 2005 г., когато отрицателното ни търговско салдо е $3,919 млрд. Износът също ще се увеличи - от $11,740 млрд. на $12,541 млрд. В същото време вносът на стоки ще намалее с $115 млн. в сравнение с 2005 г. За 2005 г. ЕБВР отчете рекордни 151 подписани проекта и 4,3 млрд. евро вложения, каза финансовият министър Пламен Орешарски в речта си на годишната среща на ЕБВР в Лондон. През 2005 г. банката запази своето място като основен инвеститор в България с рекордните 285 млн. евро, а ангажиментът й достигна общо 1,28 млрд. евро. Един от последните проекти на ЕБВР за България и Румъния е подкрепата с 57 млн. евро синдикиран заем с няколко банки за "Оркит холдинг", който ще строи първокласни офиси, хотели и жилищни сгради в България.
Източник: Стандарт (23.05.2006)
 
Заетостта у нас расте с два пункта за година За първото тримесечие на годината заетите българи са били 2940.5 хиляди. Това е 44.2% от населението на 15 и повече навършени години, показва наблюдението на НСИ за работната сила. Година преди това те са били 42.5% от работоспособното население. Заетите лица на възраст от 15 до 64 години са 2908.1 хил., а коефициентът на заетост е 55.5%. 87.3% от всички работещи са наети. От тях две трети работят в частния, а 846.9 хил. - в обществения сектор. Повече от половината от заетите лица - 1710.7 хил., работят в сферата на услугите. В индустрията се трудят 1025.2 хил., а в селското и горското стопанство - 204.5 хиляди. Икономически активното население в страната през първото тримесечие е било 3255.7 хил. души. Коефициентът на икономическа активност на българите на 15 и повече години е 48.9%, а година преди това е бил 48%
Източник: Пари (25.05.2006)
 
Дългът намаля с 26 млн EUR за месец Държавният и държавногарантираният дълг възлиза към края на март на 6.47 млрд. EUR. От тях 1.51 млрд. EUR е вътрешен и 4.96 млрд. EUR външен дълг. В номинално изражение дългът намалява с 26.2 млн. EUR в сравнение с предходния месец. Отчетеното намаление е в резултат преди всичко на извършените погашения, съобщи Министерството на финансите. Делът на държавния и държавногарантиран дълг в общия размер на БВП възлиза на 27.8%, което представлява абсолютно намаление от 0.1 процентни пункта спрямо предходния месец. В състава на този индикатор делът на външния дълг е 21.3%, а на вътрешния - 6.5% от БВП. В структурата на дълга в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 23.6 %, а външните - 76.4%. От началото на годината общият размер на извършените плащания по главници и лихви възлиза на 1351 млн. лв., от които 1171.2 млн. лв. по външния и 179.8 млн. лв. по вътрешния дълг. По отношение на валутната композиция на плащанията най-съществен е делът на тези в евро - 70.1%, следван от щатски долари - 14.8%, и левове - 13.3%.
Източник: Пари (25.05.2006)
 
Arcelor ще се слее със Severstal Производителят на стомана Arcelor оповести плановете си да се слее с руската компания Северсталь, един ход , който цели да попречи на враждебната оферта за изкупуване на Arcelor, направена от конкурентната Mittal. Arcelor ще притежава 68% от новата компания, оставяйки 32% в ръцете на собственика на Северсталь – милиардерът Алексей Мордашов. Този ход идва след като по-рано тази седмица от Arcelor за първи път заявиха, че са готови да обсъдят офертата на Mittal за 25,8 млрд. евро. Преди това, бордът на Arcelor гласно се противопоставяше на Mittal. Роден през 1965 г., за г-н Мордашов се твърди, че има връзки в Кремъл. Анализатори от московската Aton Brokerage твърдят, че е неизбежно г-н Мордашов да получи разрешение за сделката от правителството. “Би било невъзможно да си представим тази сделка да се осъществи без висше одобрение (от Кремъл)” – заявиха от Aton Brokerage. Люксембургския Arcelor заяви, че сливането със Северсталь би трябвало да приключи до края на юли. Сделката ще създаде най-големия в света производител на стомана с оборот от 46 млрд. евро с името Arcelor. От Arcelor заявиха, че досегашните им акционери ще държат около 68% от съвместната компания, оценявайки компанията на 44 евро на акция, което е повече от предложените от Mittal 35,62 евро в брой и в акции. Според условията на сделката г-н Мордашов ще даде целия си дял в Северсталь и италианския производител на стомана Lucchini в замяна на акции от Arcelor. Също така г-н Мордашов ще плати в брой 1,25 млрд. евро за допълнителни акции от Arcelor, струващи 44 евро на акция, което му осигурява 32% от съвместната компания. Председателят на Arcelor Джоусеф Кинч и главният изпълнителен директор Ги Доле ще запазят позициите си. Г-н Мордашов ще заема длъжността президент на Съвета на директорите на Arcelor и ще има правото да номинира 6 от 18те директори. “Тъй като сливането е приятелско шансовете ни за успех са доста големи” – заяви г-н Доле. “Твърдо съм убеден, че мнозинството от акционери ще приеме сделката.”
Източник: Други (26.05.2006)
 
Пазарът на скрап - 900 000 тона годишно Пазарът на черен скрап в България е за около 900 000 тона годишно, сочат данните на Министерството на икономиката. Износът на скрап през последните години нараства бързо. През 2002 г. са изнесени 459 000 тона скрап от черни метали, през 2003 г. - 577 000 тона, през 2004 г. - 772 000 тона, а за 2005 г.- над 1 млн. тона. Износът е главно за съседни държави като Турция, Гърция, Македония и в много по-малки количества за Германия и Италия. В същото време 20-30% от потребявания в България скрап е от внос - най-вече от Румъния. Най-големият купувач на скрап в страната е „Стомана“, която изкупува по 3-10 композиции на ден и работи изцяло на скрап - за разлика от „Кремиковци“, който също е мащабен клиент, но максимум 30% от потребностите му се задоволяват от употребявани метали, а останалите 70% - от руди. Цената на черния скрап в момента достига 360 лв. на тон. Медта, която е най-често предаваният цветен скрап, върви около 7500 лв. на тон. Най-големите потребители на цветен скрап са „Кумерио мед“ и „Алкомет“ - Шумен. Обемите на пазара там са значително по-малки от тези при черния скрап - около 40-50 хил. тона годишно. Сред най-големите компании за търговия със скрап като изкупувани обеми са „Трансинс“, „Норд“, „Надин“, „Данион“, „Робутел“, „Феникс-инверс“.
Източник: Капитал (26.05.2006)
 
Железните фараони От юли 2001 г. до март 2006 г. столичното ВиК има 600 000 лв. загуби от кражби на метали. Броят на откраднати капаци и решетки на шахти е 23 418. Статистиката звучи отегчително - тя е от типа информации, които автоматично попадат в графата „скука“. Нещата обаче изглеждат съвсем различно в онази вечер, когато, шофирайки по тъмно, дясната ти гума изведнъж пропадне в идеално правоъгълна дупка, достатъчно дълбока, за да погълне 300 до 500 лв. за ремонт. Проблемът с кражбите на метали за скрап е сред онези вечни казуси, с които всяко правителство решава да се пребори по свой начин. Изключение няма да направи и сегашният кабинет. Според Валери Накев, началник на сектор „Лицензиране и контрол на търговията с метални отпадъци“ в Министерството на икономиката и енергетиката, в идните два месеца предстоят нов кръг промени в нормативната база за търговията с метали. Целта ще бъде да се затегнат правилата, като се увеличат хипотезите, в които търговец със скрап може да остане без лиценз. Промените идват след поредната серия оплаквания на големите инфраструктурни компании от отново зачестилите кражби. Потърпевшите са основно Национална компания „Железопътна инфраструктура“, (НКЖИ) БДЖ, ВиК дружествата, НЕК и БТК. Основният стимул за увеличаване на кражбите на метали най-вероятно е скокът на международните цени на металите от последните месеци, който неизбежно се отразява на търсенето и на изкупните цени на скрапа в България. В много случаи се крадат метални конструкции, чиято липса може да доведе до опасни ситуации. Според НКЖИ например почти всяка нощ по трасето Илиенци - Карлово се крадат кабели, захранващи осигурителната система на линията и в резултат семафорите спират да работят, тоест създава се опасност от катастрофи. Причините за неспирните кражби на метали са три, твърдят експертите както от държавните, така и от браншовите структури. Първо: цените на скрапа растат и търсенето се увеличава. Второ: липсва ефективен контрол върху бизнеса. И трето: ощетените компании не пазят достатъчно добре имуществото си (което не е и застраховано). Реакцията на държавните институции в общи линии се ограничава в периодично „затягане на режима“ за търговия с проблемната стока - в случая скрап. Точно това ще бъде направено и сега. Дали обаче мерките ще дадат резултат, е отделен въпрос. Според Валери Накев се оказва, че голям брой компании (няколкостотин) продължават да съществуват през всички години ту в белия, ту в сивия сектор. По данни на икономическото министерство до 2000 г. лицензираните фирми за търговия със скрап са били малко над 1000. През 2000 г. Наредбата за условията и реда за търговия с отпадъци и отломки от черни и цветни метали беше значително променена, като изискваните документи за лиценз бяха увеличени на 27 броя. В резултат лицензираните фирми оредяха до 240. Въпреки това кражбите не намаляха. През 2001 г. тогавашният министър на икономиката Петър Жотев първо въведе временни ограничения в изкупуването на скрап за няколко месеца, а след това облекчи условията за лицензиране и намали изискваните документи от 27 на 7. Броят на компаниите в бранша отново нарасна до близо 1000, докато през 2003 г. не беше въведен нов тип лиценз - този път по реда на току-що влезлия в сила Закон за управление на отпадъците. Като равносметка в момента лицензираните по него фирми в сектора са около 600. Според Младен Младенов, председател на Българската браншова камара „Феникс Ресурс“, многото изисквания към фирмите в бранша ги изтласкват към сивия сектор и в момента само към 60-70% от тях са лицензирани. Цялото това преливане на маса компании от битието в сенчестата икономика и обратно обаче така и не спря изкупуването на краден метал. Причината за това както според експертите от икономическото ведомство, така и според тези от браншовите организации, е в липсата на ефективен контрол върху компаниите. Право да проверяват пунктовете за изкупуване на отпадъци имат едновременно министерствата на икономиката и вът­решните работи, кметовете и районните инспекции по околна среда. Точно защото липсва единно звено, което да контролира целия бизнес, резултат от целия надзор няма. „Между многобройните контролни органи липсва всякаква координация. Затова и в момента хора крадат метал за скрап например в Хасково и го предават в пункт в Пловдив, като така прикриват следите си“, допълва Младенов. Друг парадокс според него е, че всеки от органите проверява само фирми, които са се регистрирали при него. А списъците с регистрирани фирми често се различават при различните ведомства, което води до още по-голямо объркване. „Освен това всяка фирма има средно по няколко площадки за събиране на скрап. В България общо има около 15 хил. площадки, върху които контролът е изключително труден“, допълва и Политими Паунова, председател на Браншова камара на черната и цветната металургия. Главният проблем според нея е, че липсва отговорност от страна на бизнеса и на регионалните власти и настоящата нормативна уредба не насърчава такава по никакъв начин. „Един кмет може да издава лиценз за площадка за събиране на скрап и да я проверява, но той не взима приходите от нея и затова няма интерес да го прави“, казва Паунова. Според информация от икономическото министерство, досега има 20 отнети лиценза на фирми за търговия със скрап, като всички решения се обжалват във Върховния административен съд с години. Затова реално отнетите лицензи с потвърждение от съда са 12. „Откакто през 2002 г. Наказателният кодекс беше променен и кражбата на метали беше инкриминирана, досега сме изпратили над 200 справки за кражби до МВР, но никой не е осъден“, казва Валери Накев. „Това, което имаме в момента, не е схема за контрол над търговията със скрап, а схема с цел да се раздели работата на колкото може повече звена и ведомства, което поощрява корупцията“, смята и Политими Паунова. Според браншовите организации с влизането ни в Европейския съюз (ЕС) в този бранш ще има и още по-голяма възможност за незаконна печалба. „В момента фирмите за скрап са освободени от ДДС. В ЕС всяка страна може да си избира сама ставката на ДДС за скрапа и България е избрала да наложи пълните 20%“, казва Младен Младенов. Според него това ще доведе до източване на ДДС за огромни суми. „Тази незаконна дейност е много примамлива за фирмите в бранша, защото може с една фактура да се източи ДДС за стотици хиляди левове“, смята той. Според изпълнителния директор на Българската асоциация по рециклиране (БАР) Теменужка Костова основната причина за продължаващите кражби на метали е неефективният контрол върху изкупуването на скрап на регионално ниво. Системата за търговия с метални отпадъци е доста усложнена, като структурата е пирамидална (виж графиката на стр. 24). Интересното в случая е, че цената „нето“ на скрапа нагоре по пирамидата не се увеличава, а намалява. Клиентите обаче плащат допълнителни бонуси за количество доставен метал, от които идва и печалбата на фирмите по пирамидата. Така например, ако килограм черен скрап се изкупува от малък пункт за 0.30 лв., то „Стомана“ - Перник, плаща по 0.25 лв. на килограм, но дава и премия за всеки вагон метал. Колкото по-голямо е количеството - по-голяма е и премията. Нивото, на което следите на крадените метали се губи, е именно регионалното - там, където релси, кабели и капаци на шахти се претопяват до наузнаваеми калъпи. „Много от пунктовете за претопяване остават скрити. Там се намират и леярните, в които се претопяват крадените метали. Ефективен контрол върху тях няма“, казва Теменужка Костова. Другият източник на търсене за краден скрап са леярните, които продават готови метални изделия, а не продават на металургичните комбинати. Те не се лицензират като търговци и следователно не подлежат на всички изисквания към търговците, твърдят от БАР. Предложението на асоциацията е дейността на леярните също да бъде регламентирана като тази на фирмите за търговия със скрап, а лицензирането да премине към самата браншова структура. Дали това ще стане - засега няма яснота. Кой лицензира търговците обаче едва ли има особено значение, по-важното е кой и как ги контролира. Глобите за нарушаване на изискванията за търговия със скрап, макар и да достигат 10 000 лв., явно нямат ефект - след като кражбите не спират.
Източник: Капитал (26.05.2006)
 
Пазарът на черен скрап в България е за около 900 000 тона годишно, сочат данните на Министерството на икономиката. Износът на скрап през последните години нараства бързо. През 2002 г. са изнесени 459 000 тона скрап от черни метали, през 2003 г. - 577 000 тона, през 2004 г. - 772 000 тона, а за 2005 г.- над 1 млн. тона. Износът е главно за съседни държави като Турция, Гърция, Македония и в много по-малки количества за Германия и Италия. В същото време 20-30% от потребявания в България скрап е от внос - най-вече от Румъния. Най-големият купувач на скрап в страната е „Стомана“, която изкупува по 3-10 композиции на ден и работи изцяло на скрап - за разлика от „Кремиковци“, който също е мащабен клиент, но максимум 30% от потребностите му се задоволяват от употребявани метали, а останалите 70% - от руди. Цената на черния скрап в момента достига 360 лв. на тон. Медта, която е най-често предаваният цветен скрап, върви около 7500 лв. на тон. Най-големите потребители на цветен скрап са „Кумерио мед“ и „Алкомет“ - Шумен. Обемите на пазара там са значително по-малки от тези при черния скрап - около 40-50 хил. тона годишно. Сред най-големите компании за търговия със скрап като изкупувани обеми са „Трансинс“, „Норд“, „Надин“, „Данион“, „Робутел“, „Феникс-инверс“.
Източник: Капитал (26.05.2006)
 
Оферти за договора на стойнист 300 млн. щ.д. за изграждането на новия завод на Arfa Iron & Steel Company в Ардакан Три консорциума са подали оферти за оценявания на 300 млн. щ.д. договор за изграждането на новия завод на Arfa Iron & Steel Company в иранския град Ардакан близо до Язд. Служители на Arfa заявиха, че офертите ще бъдат отворени до края на юни, след което следва сключване на 36-месечен договор и започване на работа по проекта до края на годината. Кандидатите са: местната Iran International Engineering Company (Iritec) в консорциум с германската Mannesmann Demag и Irasco, италианска компания, собственост на Iritec; китайската Metallurgical Construction Company (MCC) заедно с местната Greco; и съвместно дружество на южнокорейската Pohang Iron & Steel Company (Posco) и италианската Danieli & Company. Договорът за проектиране, доставка, изграждане и пускане в експлоатация ще включва изграждането на цех за производство на желязо и цех за изливане и топене на стомана. Железни пелети ще се доставят от завода в Ардакан от същия град с цел да се използват като суровина за производствения процес на новите мощности. Консултант е местната Foolad Technic. Желязната руда ще се добива от мината Чадормалу /Chadormaloo/, която също се намира в провинцията Язд и разполага с много добър железопътен достъп. Условието на клиента, че предприемачите трябва да помогнат за финансирането на проекта може да усложни получаване на изгода от договора, защото западните банки, наскоро станаха предпазливи в отпускането на заеми за местни проекти, поради международния натиск върху Техеран, да преустанови ядрената си програма. Иран възнамерява да увеличи производството на стомана до 29 млн. тона гододишно от 7,5 млн. тона на година. Друг проект, който е в процес на обсъждане представлява ирано-индийски джоинт венчър между завода Khouzestan Steel Company и Iran National Steel Industries Group (INSIG).
Източник: Други (28.05.2006)
 
Оферти за договора на стойнист 300 млн. щ.д. за изграждането на новия завод на Arfa Iron & Steel Company в Ардакан Три консорциума са подали оферти за оценявания на 300 млн. щ.д. договор за изграждането на новия завод на Arfa Iron & Steel Company в иранския град Ардакан близо до Язд. Служители на Arfa заявиха, че офертите ще бъдат отворени до края на юни, след което следва сключване на 36-месечен договор и започване на работа по проекта до края на годината. Кандидатите са: местната Iran International Engineering Company (Iritec) в консорциум с германската Mannesmann Demag и Irasco, италианска компания, собственост на Iritec; китайската Metallurgical Construction Company (MCC) заедно с местната Greco; и съвместно дружество на южнокорейската Pohang Iron & Steel Company (Posco) и италианската Danieli & Company. Договорът за проектиране, доставка, изграждане и пускане в експлоатация ще включва изграждането на цех за производство на желязо и цех за изливане и топене на стомана. Железни пелети ще се доставят от завода в Ардакан от същия град с цел да се използват като суровина за производствения процес на новите мощности. Консултант е местната Foolad Technic. Желязната руда ще се добива от мината Чадормалу /Chadormaloo/, която също се намира в провинцията Язд и разполага с много добър железопътен достъп. Условието на клиента, че предприемачите трябва да помогнат за финансирането на проекта може да усложни получаване на изгода от договора, защото западните банки, наскоро станаха предпазливи в отпускането на заеми за местни проекти, поради международния натиск върху Техеран, да преустанови ядрената си програма. Иран възнамерява да увеличи производството на стомана до 29 млн. тона гододишно от 7,5 млн. тона на година. Друг проект, който е в процес на обсъждане представлява ирано-индийски джоинт венчър между завода Khouzestan Steel Company и Iran National Steel Industries Group (INSIG).
Източник: Други (28.05.2006)
 
53 000 са богатите у нас Богатите у нас са 53 694 души, обяви Националната агенция за приходи. Те са декларирали годишни доходи над 7200 лв. пред данъчните през 2005 г. За сравнение, година по-рано заможните у нас са били 48 315 души, или увеличението е с над 5000 души. Това съобщи шефът на приходната агенция Мария Мургина. Цифрите показват две неща - първо, че икономиката се развива и доходите растат. И второ, че все повече хора изкарват на светло парите си. Реалният брой на богаташите у нас обаче е доста по-голям. Причината е, че в данъчните декларации не се обявяват доходите от дивиденти, които получават акционерите във фирмите. Освен това не се обявяват по този ред и заплатите, получавани по трудови договори. Богатите плащат по-голямата част от данъците върху доходите в страната. На пръсти се броят хората, които са внесли в хазната над 100 хил. лв.
Източник: Стандарт (29.05.2006)
 
"Кумерио мед" изгради пречиствателна станция за 14 млн. евро Белгийската медодобивна компания "Кумерио мед" инвестира 14 млн. евро в нова пречиствателна станция за промишлени отпадни води в завода си в Пирдоп, съобщиха от дружеството. Изграждането на съоръжението е част от стратегията на белгийското дружество за подобряване на екологичните стандарти в предприятието. Станцията ще бъде открита официално днес в присъствието на представители на ръководството на компанията от Брюксел, министри и посланици. Тя е с капацитет 100 куб. метра на час и ще обработва всички отпадъчни води от производствената дейност на завода до съдържание, което отговаря на законовите стандарти, информират от компанията. Технологията на пречистване в станцията е базирана на три основни етапа, при които киселинните води се неутрализират до получаването на вторичен продукт - чист гипс, като се улавят и всички тежки метали. Добиваният гипс след това може да бъде продаван или преработван в металургията, се казва в съобщението на "Кумерио".
Източник: Дневник (29.05.2006)
 
Русия пак поиска промяна в договора за транзита Договорът за транзит на руски природен газ ще бъде променен само ако бъде намерен баланс между интересите на "Газпром" и "Булгаргаз", а ефектът върху цените ще бъде разсрочен до 2015-2020 г. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Според него очакваното поскъпване може да стане постепенно до 2013-2014 г. В края на миналата седмица членът на управителния съвет на "Газпром" Богдан Будзуляк каза във Варна, че "Газпром" предлага плавно и постепенно покачване на цените на природния газ за България. По думите му преговорите между българското правителство и "Газпром" вървят трудно вече четвърта година. Засега няма сходство в позициите, а преференциите за България са предмет на преговори. По думите му можело да се очаква спиране на доставките, какъвто сценарий бе приложен спрямо Украйна. "България е предпазена от спиране на доставките на природен газ, както направи това Москва с Киев в първите дни на януари тази година, защото договорът ни е напълно търговски и в него има неустойки за неизпълнение", посочи Овчаров.
Източник: Дневник (29.05.2006)
 
Държавата ще прави инфраструктурата в индустриалните зони Вместо да подкрепя само отделни инвестиционни проекти, държавата може да насърчава по-ефективно индустриалните зони, като изгражда прилежащата инфраструктура. Тези преференции сега се дават само за инвеститорите от първи клас, които влагат над 70 млн. лв. в икономиката. Предложението ще бъде записано в промените на Закона за насърчаване на инвестициите, които са в работен етап, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Идеята е държавата да финансира изграждането на пътища и канализации в териториални клъстъри или икономически зони, така че общите комуникации да обслужват повече компании. Броят на частните и общински зони през последната година рязко се увеличи. Пример за това са зоните в Русе и Раковски, обясни Сталев. Индустриалният клъстър в Средногорие, който обедини миналата година четирите най-големи медодобивни компании в страната "Асарел медет", "Юмикор", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", също кандидатства пред държавата за финансиране на прилежащата инфраструктура. Поради ограничения ресурс досега са отпуснати средства само три проекта - на германската компания "Линднер" в София, на френската "Монтюпе" в Русе и на турския холдинг "Шишеджам" в Търговище.
Източник: Дневник (29.05.2006)
 
Руският магнат Абрамович купува 40 % от производителя на стомана Евраз Груп Руският магнат Роман Абрамович се съгласи да закупи дял от около 40% от най-големия производител на стомана в Русия, Евраз Груп. Според публикация на бизнес ежедневника Ведомости, сделката ще бъде на стойност от около 3 млрд. щ. д. Според изданието, официално съобщение за покупката ще излезе още тази седмица, като се цитира информация от анонимен източник, приближен на Абрамович и на председателя на Евраз Груп, Александър Абрамов, който държи над 59% от акциите на компанията. Тази новина идва след новините от миналия петък, че руската компания за стомана Северсталь се е появила като бял рицар, за да помогне на европейската компания за производство на стомана Arcelor да предотврати враждебната оферта за поглъщане от страна на световния лидер в производството на стомана Mittal Steel. Абрамович, който според класацията на списание Форбс е на 11-то място сред най-богатите хора в света, беше свързван по-рано тази година с преговори за придобиването на дял от регистрираната в Люксембург Евраз. Представители на Евраз потвърдиха, че компанията им води преговори с компанията на Абрамович - Millhouse Capital, но отказаха да предоставят, каквито и да е други подробности. Същевременно мениджърите на Millhouse отказаха коментар по въпросната сделка, пише още Ведомости. Абрамович е обвързан със сектора за метали още от миналото и чрез покупката на Евраз, милиардерът собственик на футболния клуб Chelsea, който прекарва по-голямата част от времето си във Великобритания, се завръща в металургичния бизнес в Русия. През 1999г. Абрамович купи контролен пакет акции от заводите за алуминий Bratsky и Krasnoyarsky, които по-късно се сляха с гиганта производител на стомана Русал, който е управляван от друг голям руски бизнесмен Олег Дерипаски. Ведомости напомня, че по-късно Абрамович продаде дяла си на Дерипаски за около 3 млрд. щ. д.
Източник: Други (29.05.2006)
 
"Кумерио" подготвя още 30 млн. евро за екосъоръжения Белгийската медодобивна компания "Кумерио" ще инвестира 30 млн. евро в екосъоръжения в металургичния комбинат в Пирдоп до края на 2007 г. Това обяви главният изпълнителен директор на компанията Люк Делаге, който пристигна в София за откриването на пречиствателната станция за промишлени отпадни води в завода. Около 20 млн. евро "Кумерио" ще използва за сероочистващи филтри и технологии, а с останалите средства ще бъде изградена канализационна система, заяви Делаге. С внедряването им производителят на мед ще намали обема на емисиите серен диоксид, които предприятието отделя в атмосферата, до допустими норми. Предстоящите инвестиции са част от ангажиментите на бившето "Юмикор мед" по приватизационния договор за комбината и по комплексното разрешително за дейността на основните промишлени инсталации, издадено от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). С тях инвестициите на "Кумерио" за покриване на стандарти за опазването на околната среда ще надхвърлят 60 млн. евро. Общата стойност на инвестициите на "Кумерио" в завода в Пирдоп към момента е 150 млн. евро. До месец започва изграждането на ново преработвателно предприятие за добив на катодна мед с капацитет 180 хил. тона годишно, или три пъти по-голям от този на старата рафинерия, която оперира в момента. Реализацията на проекта ще струва 70 млн. евро, като по план новото електролизно производство трябва да заработи в началото на 2008 г. Допълнително за модернизацията на металургичния комбинат ще бъдат заделени още 12 млн. евро. С изграждането на новата рафинерия ръководството на "Кумерио" ще се опита реши проблемите с недостига на доставки на катодна мед за страните от черноморския басейн, където пазарът бележи растеж от над 4 на сто годишно по оценки на експерти. Реализирането на проекта ще направи от България основен център (hub) за бизнеса на "Кумерио", която разполага с предприятия още в Белгия и Италия. Компанията е водещ доставчик на катодна мед за региона, а близо една трета от доставките на суровини се осъществяват от местни рудници, заявиха от ръководството на компанията. В страната комбинатът в Пирдоп си набавя медни концентрати от разположените наблизо мини "Асарел Медет" и "Елаците". Сред приоритетите на "Кумерио" ще бъде и запазването на статута на компанията на разходно-ефективна компания, което предвижда запазване на текущия брой на заетите в завода в Пирдоп или нови съкращения, по думите на Делаге. Към момента персоналът в предприятието наброява 800 души.
Източник: Дневник (30.05.2006)
 
9 млрд. лв. необходими за ВиК мрежите 6.9 млрд. лв. са нужни за модернизиране и доизграждане на ВиК мрежите, а разходите по привличането им възлизат на 2.3 млрд. лв. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски на форум за публично-частните партньорства, организиран от Министерството на финансите. Тази сума не е по силите на бюджета и затова ще се търсят частни инвестиции, добави той. Цената на водата ще се увеличава заради инвестициите, но това ще е съпроводено с подобряване на качеството на услугата, заяви зам.-министърът. Той посочи, че сега само 46% от населението имат канализация. Собствеността върху водоснабдителните и канализационните системи ще бъде само публична - държавна или общинска. Това предвижда проектозакон, който Министерството на регионалното развитие разработва. Ще има преходен период от 3 години, в който досегашните оператори ще продължат да работят. В закона е заложено ограничение един оператор да работи минимум на ниво област.
Източник: Пари (30.05.2006)
 
Липсата на кадри може да спре европарите Европейската комисия е отказала на страната ни акредитация по т. нар. разширена децентрализация, докато не назначим подготвени за управлението на средствата от еврофондовете специалисти, научи в. Пари. Според източници на вестника това е станало ясно от изпратен доклад на ЕК до нашия представител в централата на ЕК в Брюксел. Концепцията за преминаване към разширена децентрализирана система за изпълнението на проектите по ФАР и ИСПА предложи още през 2002 г. финансовото министерство. Според тази концепция цялата отговорност за управлението на средствата по европрограмите трябваше да поеме националният ръководител на проектите. Управлението на средствата по програма ФАР тогава се разпредели между Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите, Изпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителната агенция към Министерството на труда и социалната политика. За средствата по ИСПА отговорността се пое от Изпълнителната агенция към транспортното, от ИА Пътища към регионалното министерство и от Изпълнителната агенция към Министерството на околната среда и водите.
Източник: Пари (30.05.2006)
 
Пазарът на желязна руда ще остане в застой през 2007 година, но въпреки това има съвсем реален риск от свръхпредлагане – доклад Според последния годишен доклад на доверителния фонд на ЮНКТАД за желязна руда (UNCTAD Iron-Ore Trust Fund), пазарът на желязна руда ще остане в застой, а цените вероятно ще останат високи през 2007 г. В отчета публикуван съвместно с Raw Material Group и озаглавен “Пазарът на желязна руда 2005 – 2007 г.”се казва, че високите цени са предопределени от близкото съотношение на търсенето и предлагането. Според отчета “най-критична ще бъде 2008 г., когато пазарът ще бъде прецизно балансиран и ще достигне точката на обръщане на тренда”. Въпреки това, се предвижда големия скок в цените през 2005 г., който беше от порядъка на над 71%, последван от ново 19 %-но увеличение през 2006 г., да има дългосрочен ефект върху ценообразуващия механизъм. Според същото издание “сегашният модел на ценообразуване е под натиск, въпреки че все още е трудно да се определи някаква адекватна алтернатива”. В Доклада също се съобщава, че производството е нараснало с 11% и по този начин е отбелязан рекорд от 1,3 млрд. т. през 2005 г. “Производството е по-голямо от когато и да било, като бележи ръст вече четвърта година поред. Най-голям ръст на производството е налице в Китай (36%), следван от Индия (21%) и Австралия (12%). Бразилия продължава да бъде лидер в производството с 292 млн. т., което представлява прираст от 10 %”, се казва в доклада. Международната търговия с желязна руда също достигна нови рекордни нива до 719 млн. т., което е 12 % повече от 2004 г. Най-големият износител е Австралия с 239 млн. т., следвана от Бразилия с 225 млн. т. и Индия с 81 млн. т. “За сега, Китай се явява най-големият вносител на желязна руда, като държи 38% (или 275 млн. т.) от общия световен внос от рудата, като по този начин отчита скок от 32%. Вторият основен вносител е Япония със 132 млн. т. Търговията с желязна руда добивана от морското дъно се увеличи с 14 %, което е нов рекорд от 670 млн. т. за 2005 г. През 2005 г. цените за превоз (навлото) се запазиха на паметни високи нива, но въпреки това останаха по-ниски в сравнение с 2004 г. Докладът отбелязва, че печалбите на компаниите занимаващи се с рудодобив се покачват и това вероятно ще доведе до структурни промени. Той потвърждава, че търговията с желязна руда добивана от морското дъно се държи най-вече от няколко компании: CVRD, Rio Tinto и BHP Billiton, които общо контролират 75 % от пазара. Все пак, заводите за преработка на желязна руда, все повече увеличават интереса си да осъществяват холдинги в мини за желязна руда със световния лидер Mittal Steel, с който вече са създали стабилни отношения и са налице перспективи за нови дейности в отрасъла. Тръбопроводната мрежа също увеличава капацитета си и се очаква между 2006 - 2008 г. да обслужва 340 млн. т. В Китай капацитета на мините за добив на желязна руда се увеличава над предварително планираното ниво. Производителите на желязна руда са убедени, че бумът ще продължи дори има още потенциал за разкриване.
Източник: Други (30.05.2006)
 
Външният дълг нарасна с 645,6 млн. евро Външният дълг нарасна с 645,6 млн.евро и в края на март е 15,17 млрд. евро, съобщиха от БНБ. За последните 12 месеца брутният външен дълг е нараснал с над 2 млрд. евро. Това се дължи на покачване на дълга на частния сектор, който от началото на годината е набъбнал с над 1 млрд. евро. Външният държавен дълг от януари до март е намалял с 426,1 млн. евро.
Източник: Стандарт (31.05.2006)
 
Прамот Митал в УС на “Левски” Индийският бизнесмен Прамот Митал влезе в УС на спортен клуб “Левски” на редовното отчетно-изборно събрание. Милиардерът, който е собственик на “Кремиковци” АД, в скоро време ще сключи и договор за сътрудничество между компанията и клуба.
Източник: 24 часа (31.05.2006)
 
Погват търговците с дългове Агенцията за държавни вземания започна принудително събиране на глобите на Комисията по търговия и защита на потребителите в София, Перник и Благоевград. От 29 май са сформирани 5 екипа от по двама публични изпълнители, полицай и инспектор от КТЗП. Те събраха 10 450 лв. До 2 юни ще бъдат посетени 130 обекта на длъжници - собственици на магазини, заведения, сергии и други търговски обекти, които имат дългове до 5000 лв.
Източник: Стандарт (01.06.2006)
 
Очаква се световното производство на неръждаема стомана да се увеличи със 7,5 % през тази година Изключително високото търсене на неръждаема стомана от страна на Европейския Съюз /ЕС/ и увеличаващата се активност на Китай в този отрасъл е причина да се преразгледат прогнозите за суровата продукция в глобален план за 2006 г. Прогнозира се, че световното производство през тази година ще достигне до 22,25 млн. т., което е с 1,35 млн. т. или с 6,4% повече в сравнение с 2005г. Очаква се тази година световното производство на сурова неръждаема стомана да е 26,25 млн. т., което е увеличение с 1,85 млн. т. (7,5%) на годишна база. Очаква се производителите на неръждаема стомана в Китай и Русия да достигнат близо 4 млн. т. производство за тази година: 500 000 т. повече, отколкото за предходните 12 месеца. В страните членки на ЕС се наблюдава запасяване с големи количества. Книгите за доставки са запълнени за следващите няколко месеца. Прогнозата за крайното производство за текущата година е 9 млн.т. Това означава,че регистрираните резултати от 8,8 млн. тона за 2004 г. ще бъдат надвишени с 200 000 т. По-рано тази година, покачващата се цена на никела, принуди купувачите да направят поръчки за доставка на неръждаема стомана предварително, преди да се достигнат пиковите нива. Освен това, към края на миналата година, сроковете за доставка на олово, бяха доста кратки и това позволяваше на инвеститорите да правят малки поръчки. Очакваното покачване от 725 000 т. на производството на ЕС през тази година представлява покачване от 8,7 % спрямо 2005 г. Това е значително повече от действителното търсене на пазара и това ни дава основание да предполагаме, че в самото начало на 2007 г. тази тенденция ще се промени. Очаква се през 2006 г. производството да отбележи растеж от 500 000 т. Много от инсталираните през 2005 г. мощности ще отчетат подобрени нива на експлоатация през този 12-месечен период. В производството в останалите части на Азия се очакват само незначителни промени. Износът за Китай намалява. Няма очаквания да са налице съществени производствени увеличения спрямо пиковата 2004 г. Очаква се размерите на американското производство през тази година да се запази в рамките на предходната 2004/5. Растеж в производството се очаква да отбележат Индия и Бразилия, но това до някъде ще бъде компенсирано от очакван спад в Южна Африка /ЮАР/.
Източник: Други (01.06.2006)
 
Вземанията на "Стомана" отиват на търг Вземания на "Стомана" Перник отиват на търг. Наддаването е насрочено за 7 юни. При него ще се разиграват вземания от трети лица и присъдени от съда, собственост на обявената през 2005 г. в несъстоятелност Стомана АД, съобщи синдикът на дружеството Виолета Манолова. Тя поясни, че първоначалната цена, на която ще стартира тръжната процедура, е 221 809 лв. и 7144 USD.
Източник: Пари (02.06.2006)
 
Преките чужди инвестиции са близо 121 млн. щ.д. Близо $121 млн. са преките чужди инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор през първото тримесечие на тази година, отчете вчера НСИ. Това е с около $67 млн. повече спрямо същия период на миналата година. Най-голям е делът на чуждестранните инвестиции в операции с недвижими имоти и бизнес услуги, а на второ място е делът им в производството на минерални суровини.
Източник: Сега (02.06.2006)
 
Основната лихва през юни пада Основната лихва през юни пада на 2.56%, съобщиха от БНБ. През последните два месеца лихвата бе съответно 2.48% и 2.57%. От началото на годината основната лихва у нас се е повишила с 35 базисни пункта заради предприетите повишения на лихвите в еврозоната. Те влияят заради валутния борд и фиксирания курс на еврото. За онези кредитополучатели, които са теглили заеми с лихва, образувана от ОЛП плюс надбавка, това означава, че ще плащат малко по-ниска лихва.
Източник: Сега (02.06.2006)
 
UGS подписа споразумение за внос на 150 000 тона лята стомана В четвъртък Khuzestan Steel Company съобщи, че е подписала споразумение за износ на 150 000 тона лята стомана за базираната в Саудитска Арабия UGS /United Gulf Steel/. Заместник управителния директор Бахман Таджали, заяви че сделката е на стойност 70 млн. щ.д. и е била сключена по време на изложбата на провинция Khuzestan проведена в Дубай. UGS е втората по големина компания за производство на стомана в Кралството. Таджали също така добави, че мощностите на Khuzestan Steel са произвели около 2,2 млн.т. стомана, като от нея 920 000 тона са били изнесени през изминалата година. Той също прогнозира, че с повишаването на местните нужди, през тази година износа ще падне до 700 000 тона. Компанията изнася продукцията си в Китай, Тайван, Индонезия, Индия, Саудитска Арабия, Кувейт и Великобритания. Според Таджали, още няколко арабски държави, включително Обединени Арабски Емирства /ОАЕ/ и Оман, проявяват интерес да купуват стомана от компанията. За изминалата година (приключваща на 20 март), компанията успя да увеличи производството си до 2 150 000 тона. За същия период са изнесени 820 000 т. на обща стойност от 355 млн. щ.д. Спрямо предходната година, износът отбелязва повишение от 15% за количествата и повече от 200% за стойността. Компанията е една от най-активните в сектора на производство на необработена стомана. Иран произвежда едва 8 млн. тона годишно и е принуден да внася между 5-6 тона на година. Целта е производството на стомана да достигне до 14 млн. тона, а също така би могло да достигне максимален капацитет от 25-30 млн.т., при изпълнението на плановете за развитие на страната. Частният сектор в Иран държи повече от 10% от производството на стомана и се очаква този дял да се повиши. Също така през следващите две години, се предвижда делът на частния сектор да достигне около 50% или 10 млн. тона. Очаква се, през следващите 3 години, този сектор да произведе 60% от необходимата му необработена стомана.
Източник: Други (03.06.2006)
 
Катарска компания за стомана е на път да придобие 9 %-ен стратегически дял от Sphere Qatar Steel Company (Qasco) ще придобие 9 %-ен стратегически дял от австралийската компания Sphere Investments срещу 13,15 млн. австралийски долара в опит да заздрави световната си мрежа за снабдяване. Sphere Investments отправя много сериозен интерес към проект за желязна руда, на територията на Мавритания, Западна Африка. Qasco, която е дъщерна компания на крупната Industries Qatar е подписала споразумение със Sphere Investments за пускане на акции за продан, като ще бъдат закупени 9,13 млн. обикновени акции на цена 1,15 а.д. за акция, на обща стойност от 10,49 млн. а.д. Споразумението е подписано между Шейх Насер бин Хамад ал Тани, който е директор и главен управител на Qasco и административния директор на Sphere - Александър Бърнс, в присъствието на директора на SNIM - Абдула Оуд Абдел Фетах. Qasco ще закупи още 2,3 млн. акции от някои от управителите на Sphere на същата цена от 2,65 млн.а.д., като ще увеличи дяла си до 9,03 % на обща стойност от 13,15 млн. а.д. Според Шейх Насер, “тази инвестиция е стратегическа за Qasco и дава терен за навлизане в мавританската индустрия с желязна руда под формата на джойнт венчър между способни, опитни и надеждни партньори”. Sphere има 50 % участие в джойнт венчър с партньора си за мавританската желязна руда, Societe Nationale Industrielle et Miniere (SNIM), която е седмия по големина доставчик на желязна руда в света, като годишно изнася над 12 млн.т. за големите европейски производители на стомана. Sphere и SNIM в момента изкарват обучение за оптимизиране на разходите и минимизиране на техническия риск към проекта Guelb el Auoj за работа със специални стандартизирани пелети с дебелина между 6 и 25 мм., за които трябва да се полагат специални грижи при транспортиране и съхранение (DR pellets = direct reduced pellets), което обучение трябва да приключи през първото тримесечие на 2007 година. Qasco и Hadeed, които са два от основните стратегически акционера в Sphere, са и едни от най-големите потребители на такива пелети. И двете компании имат сериозни планове за експанзия, чрез която да задоволяват нуждата от стомана в Залива. “Qasco оказва подкрепа за джойнт венчъра със SNIM и това е поредното доказателство, че проектът се радва на сериозна подкрепа от страна на стратегическите партньори в района на Залива, който е най-бързо развиващият се пазар на стомана в света след Китай” - заяви управителния директор на Sphere – Александър Бърнс. Проектът Guelb el Auoj, включва разработването на ново находище на желязна руда с капацитет 18 млн.тона годишно от находището Guelb el Auoj, завод за обогатяване на рудата и завод за правене на пелети от посочения вид с годишен капацитет 7 млн.т., предназначени за износ. Според Sphere, нарастващите потребности от страна на новите индустриални нации като Китай и Индия, допълнено от високо концентрирано снабдяване, като резултат от индустриалната консолидация, са довели до бързото нарастване на цените на желязна руда. Qasco, който е един от най-големите производители на стомана в Залива е подписал меморандум за разбирателство със SNIM за инвестиране в мощности за добиване на желязна руда.
Източник: Други (04.06.2006)
 
Нюйоркската борса се сля с Юронекст Нюйоркската фондова борса (NYSE) и европейската Юронекст, която оперира фондовите борси в Париж, Амстердам, Брюксел и Лисабон Юронекст (Euronext NV) подписаха споразумение за сливане. Обединението се превръща в първата глобална борса с капитализация от $20 млрд. и месечен оборот от $2,1 трлн. На нея ще се котират книжа с обща капитализация от $27 трлн. Дневният оборот ще бъде $100 млрд. Централа на обединената борса ще бъде в Ню Йорк, международните сделки ще се правят в Париж и Амстердам, а Лондон остава център за търговия с вторични ценни книжа. Шеф на концерна става шефът на борсата в Ню Йорк Джон Тайн, а шефът на Юронекст Жан-Франсоа Теодор ще бъде негов заместник и ръководител международни операции. Теодор заяви, че това партньорство ще позволи на Юронекст експанзия в еврозоната и създаването на конкурентоспособен европейски капиталов пазар. Сливането се разглежда като победа на Нюйоркската борса спрямо Nasdaq, втората по големина в САЩ, която закупи 25% от Лондонската борса. То е важно, защото най-големите сделки стават на пазарите извън САЩ, където закон гледа под лупа сделките на чужденците. Освен това Ню Йорк придобива Лондонската борса за вторични книжа, които са хит в момента на пазара. Сделката е обявена като "сливане между равни", но в надзорния съвет ще има 11 членове на Нюйоркската и 9 от Юронекст. Големият губещ е "Дойче бьорзе", която въпреки че предложи по-висока цена от 8,6 млрд. евро, бе пренебрегната. Никой от "Дойче бьорзе" не пожела да коментира неприятната новина.
Източник: Стандарт (05.06.2006)
 
“Интертръст” купува мини в Косово, Сърбия и Македония "Интертръст "АД, чийто мажоритарен собственик е Валентин Захариев, ще инвестира в мини в Косово, Сърбия, Македония и Северна Гърция. Доскорошният шеф на "Кремиковци" ще разширява дейността и добива и от рудниците в "Горубсо" - Мадан. Това стана ясно в четвъртък вечерта на среща в Мадан на голяма част от елита на холдинга и то най-вече на новите фирми - "Горубсо", обогатителната фабрика в Рудозем и Оловно-цинковият комбинат в Кърджали със самия собственик Захариев. Проявяваме интерес да инвестираме в Сърбия, която има свободни 5 мини, в Косово - 3, в Македония - има една свободна и в Северна Гърция - една-две мини, посочи Валентин Захариев, който преди малко повече от месец затвори цикъла на производство купувайки в Смолянско "Горубсо"-Мадан и РОФ-Рудозем.
Източник: Монитор (05.06.2006)
 
Сделката Arcelor-Северсталь среща трудности от страна на люксембургското законодателство Финансовите регулативни органи в Люксембург възпрепятстват опита на европейския стоманен гигант Arcelor да предотврати враждебната оферта на стойност 18,6 млрд. евро от страна на Mittal Steel, съобщава британски вестник. В петък Комисията за финансов надзор в Люксембург /CSSF/ настоя, регистрираната в страната Arcelor да предостави детайлен отчет, как точно е оценила руската стоманена компания и е предложила сливане с партньора Севрсталь, пише още вестника. Arcelor обяви намеренията си да се слее със Севрсталь на 26 май и тази крачка, беше широко възприета, като опит да се попречи на враждебната оферта за поглъщане от страна на Mittal Steel, която до този момент Европейската комисия одобряваше. Комисията за финансов надзор в Люксембург /CSSF/ обоснова решението си с желание “да се осигури на акционерите цялата необходима информация и по този начин да се вземе аргументирано решение, като също така да може да се избира свободно между възможните предложения”. Документацията ще бъде на разположение в продължение на две седмици. Недоволни акционери миналата седмица са поискали писмено от ръководството на Arcelor, да бъде проведено извънредно общо събрание, на което да се обсъди процедурата по одобрение на сливането със Севрсталь и настояват компанията да изиска одобрението на акционерите, които държат 2/3 от акциите на компанията. Повече от 30 % от акционерите на Arcelor се противопоставят на сделката със Севрсталь и заплашват, че ще предприемат съдебни действия спрямо отделните директори на компанията, ако не се обърне внимание на техните недоволства. Arcelor обявиха в петък, че дори да има извънредно общо събрание, на което да се гласува планираното сливане със Севрсталь, то ще трябва да бъде проведено след годишното общо събрание, което е насрочено за 28 юли – и по този начин да остави противниците на сделката пред свършен факт, да се опитват да отхвърлят сделка, която вече е сключена.
Източник: Други (05.06.2006)
 
Богатите фирми се обединиха 370 фирми, които формират две трети от брутния продукт на страната, се събраха в една организация. Досегашните Българска международна стопанска асоциация (БИБА) и Съюз на работодателите в България (СРБ) се сляха в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Официалното създаване на новата организация стана факт вчера в столицата. То бе обявено от двамата съпредседатели Саша Безуханова и Иво Прокопиев. Компаниите, които членуват в новата конфедерация, осигуряват над три четвърти от родния износ и дават работа на над 400 хил. души.
Източник: Стандарт (06.06.2006)
 
На 26 май директорите на европейската металургична компания Arcelor и руската „Северсталь“ подписаха споразумение за сливане, в резултат на което ще се създаде най-големият производител на стомана в света с оборот 46 млрд. евро и производствен капацитет 70 млн. тона на година. Макар да се обявява като сливане, реално Arcelor ще погълне руската компания, за да стане по-голяма и така да осигури своята защита срещу нежелани домогвания. „Северсталь“, и по-скоро нейният собственик Мордашов, всъщност влиза в ролята на „бял рицар“, който може да спаси Arcelor от желанията на сегашния лидер в световния стоманодобив - Mittal Steel. Тя се контролира от индийския милиардер Лакшми Митал и в началото на годината шокиращо отправи предложение за поглъщане на Arcelor. Офертата обаче бе посрещната с недоверие от ръководството на Arcelor и то направи всичко възможно, за да се защити от желанията на Mittal - обеща солидни дивиденти на акционерите си и обратно изкупуване на акции на стойност 7.6 млрд. евро и обедини около своята кауза политици от страните, където работи Arcelor (тя е създадена през 2002 г. в резултат на сливането на френската компания Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia). Митал обаче реши да се покаже като щедър свекър и повиши зестрата. На 19 май, седмица преди годежа със „Северсталь“, Mittal Steel отправи нова оферта в пари в брой и в акции, която оценява Arcelor на над 23 млрд. евро вместо предложените първоначално 18.6 млрд. евро. Крайното решение сега е в ръцете на акционерите на Arcelor, които трябва да изберат между предлаганите около 37 евро за акция от Mittal Steel или около 44 евро за акция, на колкото Arcelor твърди, че се оценяват нейните акции от сделката със „Северсталь“. Решението на акционерите е забулено в несигурност, от една страна, защото дяловото участие в структура на Arcelor е силно разпокъсано (виж таблицата), а от друга, защото Mittal Steel разчита на Троянски кон в Arcelor Някои инвеститори в Arcelor вече дадоха да се разбере, че се отнасят скептично към сливане със „Северсталь“. Американската инвестиционна банка Goldman Sachs, която е консултант на Mittal Steel и урежда за нея заема за поглъщане на Arcelor, незабавно започна опит за координирана съпротива срещу сделката със „Северсталь“. Говори се, че Goldman Sachs работи с група акционери, стремящи се също да блокират сделката с рус­ката компания. Хипотетично това е възможно да стане на акционерно съб­рание на Arcelor. Ако над половината от акционерите гласуват срещу сделката, тя ще бъде блокирана и това ще разчисти пътя пред Mittal Steel. Засега институционалните инвеститори предпочитат да запазят мълчание. Правителството на Люксембург - най-големият самостоятелен акционер в Arcelor, обяви, че не е взело решение дали да подкрепи сливането и внимателно анализира сделката. Френският министър на финансите Тиери Бретон, който преди пет месеца се противопостави на офертата на Митал, заяви, че сделката със „Северсталь“ е приятелска, но си запазва правото да задава въпроси, когато бъдат обявени по-конкретни планове. Не са малко критиките за начина, по който е изчислена стойността на акциите на Arcelor и „Северсталь“. Според Commerzbank ръководството на Arcelor ще трябва да докаже, че сделката със „Северсталь“ действително оценява акциите на компанията на 44 евро за брой. „Офертата на Mittal Steel е по-изгодна за акционерите, смята Ян ван дер Оорд от американската консултантска компания A.T. Kearney. В нея има повече индустриална логика. Освен това Mittal Steel доказа, че има по-голям опит в консолидацията - да взима най-доброто от купуваните от него компании и да го интегрира.“ Бизнес или политика Иначе бизнес логика в сделката със „Север­сталь“ съществува, но според скептиците тя до голяма степен се припокрива с индустриалната логика от обединяването на Arcelor и Mittal Steel. На първо място, сделката ще стимулира консолидацията в разпокъсаната световна стоманодобивна индустрия. Купувайки „Северсталь“, Arcelor ще получи достъп до активи с ниски производствени разходи. Според оценките на самата Arcelor близо 40% от приходите й ще се формират от рентабилните бразилски и руски пазари. Обединената компания ще държи 22% от пазара на стомана за автоиндустрията и ще бъде световен лидер на него. С благословията на Кремъл По всичко личи, че осъществяваната в момента сделка се извършва с благословия, както подобава на всеки почтен годеж. В случая - с благословията на Кремъл. На 16 май президентът Владимир Путин се е срещнал с Мордашов в резиденцията си в Сочи и според източници на руския в. „Ведомости“ на срещата е било дадено окончателното одобрение за сделката. Четиридесетгодишният Мордашов е сред лоялните на властта олигарси. Той е натрупал богатството си през 90-те години и в момента то се оценява на 8.5 млрд. долара. Мордашов твърди, че е купил своя дял в „Северсталь“ (големия металургичен комбинат в Череповец, построен по съветско време), когато една акция е струвала под 3 долара. На пресконференция в Москва Мордашов обеща, че „Северсталь“ ще остане руска компания и ще плаща данъците си в Русия. Според него сделката с Arcelor означава, че руският бизнес на практика излиза на световната сцена. Дали това ще стане факт предстои да разберем в следващите седмици. Възможно е сапунката в стоманената драма да има и съвсем неочакван край. Руланд Бан, един от директорите на Mittal Steel, заяви, че засега неговата компания не планира да преразглежда офертата си към Arcelor, но намекна пред Financial Times Deutschland, че може да запази миноритарен дял от над 20%, който ще й даде определени права. Дали това няма да се окаже всъщност модерното решение в сложния любовен триъгълник между гигантите в световния стоманодобив...
Източник: Дневник (06.06.2006)
 
Цените на доставчиците на ток за бита остават регулирани Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще определя цените, по които доставчиците на ел. енергия продават на бита, малките и средните компании, след като пазарът бъде либерализиран от 2007 г. Това предвиждат поправките в енергийния закон, внесени за одобрение в парламента. От юли 2007 г. битовите абонати ще могат да избират доставчика на енергия, а от началото на годината това право ще имат и всички стопански. Крайните снабдители, които се въвеждат с поправките, ще са досегашните електроразпределителни дружества и търговци на енергия. Те ще могат да продават на битовите абонати и на предприятия с най-малко 50 души персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв. От крайните снабдители ще купуват и абонати, които са сменили доставчика си, но договорът им с него не е влязъл в сила, както и такива, които не искат да сменят досегашния си доставчик.
Източник: Дневник (06.06.2006)
 
600 млн. евро трябват на добивната промишленост Близо 600 млн. EUR трябва да вложат предприятията в миннодобивната промишленост за изпълнение изискванията на европейската директива за минната промишленост. Това каза пред журналисти министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, който се срещна вчера с еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас. По време на срещата е била обсъждана възможността за отлагателен период за изпълнение изискванията на директивата. По думите на Джевдет Чакъров е по-вероятно да бъде получена финансова помощ за изпълнение изискванията на директивата, отколкото въвеждането на гратисен период.
Източник: Пари (06.06.2006)
 
620 млн.лв. трябва да внесем в евробюджета Политическия съвет на управляващата коалиция обсъди макрорамката на бюджета за следващата година. Очаква се ръстът на БВП през 2007 г. да се повиши слабо от 5.5 до 5.8%. Според разчетите инфлацията трябва да е около 4.4% на годишна база, като за разглеждания период се очаква чуждите инвестиции да стигнат 2.7 млн. EUR. Заложеният дефицит по текущата сметка трябва да бъде 11.8%, а разходите за следващата година - 40.9% от брутния вътрешен продукт. Според министър-председателя Сергей Станишев уточни, че в качеството си на член на ЕС страната ни ще трябва да внесе в общия европейски бюджет 624 млн. лв., или 1.2% от БВП на страната.
Източник: Пари (07.06.2006)
 
Америка налива милиарди у нас Америка налива милиарди у нас AES прави централа, HP откри глобален офис за Източна Европа Америка налива няколко милиарда евро у нас. Броени дни след като САЩ стъпиха с три военни бази в страната ни, тръгват два грандиозни икономически проекта. Нова енергийна мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" ще изгражда гигантът AES. Той инвестира в старозагорската централа рекордните 1,3 млрд. евро. Друг щатски колос - "Хюлет-Пакард", пък откри глобален център за обслужване на клиенти. Той ще обхваща Източна Европа и Африка. С проекта на AES кабинетът ще изпълни целта си за 3 млрд. евро инвестиции до края на годината, обяви енергийният министър Румен Овчаров. Той и US посланикът Джон Байърли направиха първата копка на новата централа. Ставаме център на високите технологии на Балканите, каза директорът на HP за България Саша Безуханова.
Източник: Стандарт (07.06.2006)
 
Дългът намаля с 48,1 млн. евро за месец 6.42 млрд. EUR е държавният и държавно-гарантиран дълг към 30 април, съобщиха от Министерството на финансите вчера. От тази сума 1.51 млрд. EUR е вътрешният и 4.91 млрд. EUR е външният дълг. В сравнение с нивото, регистрирано в края на предходния месец, в номинално изражение дългът намалява с 48.1 млн. EUR. Отчетеното намаление е в резултат преди всичко на валутно-курсова разлика. В края на април съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (по прогнозни данни за 2006 г.) е с 0.3 процентни пункта по-малко от този през март и е на ниво 27.5%. Делът на външния дълг е 21.0%, а на вътрешния - 6.5% от прогнозния БВП. В структурата на дълга в края на периода вътрешният дълг заема дял от 24.2%, а външният дълг 75.8%.
Източник: Пари (08.06.2006)
 
Според президентът на Либерия, сделката с Mittal може да бъде преразгледана Либерия може би ще поиска предоговаряне на сделката за желязна руда с Mittal Steel, най-големият в света производител на стомана, но все още смята че accord е решаващо след многото години на гражданска война, заяви в сряда президента Елън Джонсън Сърлийф. Сърлийф уточни, че се е срещнала с Лакшми Митал, шефа на нидерландския стоманен гигант, и го е осведомила, че подписаната миналата година сделка за 900 млн. щ.д. в областта на минното дело и инфраструктурата отново е на преден план. “Аз наистина го информирах, че сделката е обект на преразглеждане, че има някои условия, които ни притесняват относно това дали тези конкретни условия съвпадат с националния интерес” – каза Сърлийф пред репортерите при посещение на международната трудова организацията. Сърлийф не даде допълнителни подробности, но каза, че от Mittal са се съгласили да приемат преразглеждането. “Поставили сме го като приоритет. Ще се опитаме да разпръснем тези съмнения. Може би ще има предоговаряне по някои от условията и след като веднъж свършим с тези неща, ще продължим с инвестицията, защото тя дава големи възможности за работни места за населението” – уточни Сърлийф за журналистите. Откакто през януари Сърлийф беше избрана, администрацията й преразглежда сделките подписани от предишното преходно правителство след конфликта. По-голямата част от мините и транспортната инфраструктура в Либерия бяха унищожени по време на войната. През август 2005 Mittal Steel обяви, че е поела задължението да разработва мините, железопътните и пристанищни съоръжения и да финансира проекти за развитие на общността като в замяна получава достъп до богатите находища на желязна руда (1 млрд. тона) в Западна Либерия.
Източник: Други (08.06.2006)
 
“Кремиковци” отчете 154 млн. лв. загуба и спад в производството "Кремиковци" отчита нетна загуба за 2005 г. в размер на 154 млн. лв., докато през 2004 г. компанията е била на печалба от 80,76 млн. лв. Това показват данните от отчета на дружеството. Нетните приходи от продажби намаляват с над 21% за годината до 835 млн. лв., а общо приходите от дейността възлизат на 913,8 млн. лв., в сравнение с 1,23 млрд. лв. за 2004 година. В количествено изражение реализираната от Кремиковци АД стоманена продукция през 2005 е 1,003 млн. тона при 1,127 млн. тона през 2004 г. Намалението спрямо предходната година се дължи на преустановените продажби на заготовки, поради спиране експлоатацията на мощностите, произвеждащи тези продукти, както и на една от доменните пещи. Задълженията на дружеството към 31 декември 2005 г. са 625,4 млн. лв., спрямо 588 млн. лв. в края на 2004 г. Собственият капитал на комбината тогава е в размер на 465,2 млн. лв., в сравнение с 619,2 млн. лв. в края на 2004 г.
Източник: Монитор (09.06.2006)
 
296 млн. евро ще е делът на България в ЕИБ По предварителни данни размерът на записания дялов капитал на България като акционер в Европейската инвестиционна банка ще бъде 296 млн. EUR, съобщиха от Министерството на финансите. 5% от сумата ще се плати на осем равни вноски в периода 2007-2011 г. След присъединяването на страната ни към Европейския съюз в съответствие със статута на ЕИБ и договора за присъединяване България ще бъде акционер на банката. Акционери на ЕИБ са всички страни членки на ЕС. Преди ден финансовият министър Пламен Орешарски е взел участие в годишната среща на борда на управителите на ЕИБ в Люксембург. Той е участвал и в заседанието на съвета на ЕС по икономическите и финансовите въпроси - ЕКОФИН, което също се проведе в Люксембург. Финансовите министри разгледаха пакета ДДС, в който са включени предложения за изменение на Директива 6 относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. Била е обсъдена и идеята за “обслужване на едно гише”, както и нов проект на Директива 8 за възстановяване на ДДС на данъчно задължените лица, които не са установени на територията на други страни членки.
Източник: Пари (09.06.2006)
 
Железодобивната и стоманената индустрия искат да се намали броя на предприятията, занимаващи се с внос на желязна руда Китайската железодобивна и стоманена индустрия е на път още веднъж да намали броя на предприятията, които имат разрешение за внос на желязна руда, за да може сектора да се координира по-лесно. Според съобщение направено в петък от страна на Китайската търговска камара за метали, минерали и химически вносители и износители и Китайската асоциация на желязото и стоманата, е необходимо да се повишат изискванията за внос на желязна руда, за да се постигне ред в търговията й. Според тях стандартите свързани със запазване на бизнес източниците, опазването на околната среда и безопасността в производството трябва да се стегнат. Идеята за подобни стъпки е продиктувана от скорошните разговори с търговци на желязна руда. Все пак изказването не е детайлизирано с това, колко фирми ще бъдат отстранени от търговията. Промишлеността доброволно въведе механизъм за класификация и чрез нея съкрати броя на вносителите на желязна руда до 118 през миналата година – от 523 през 2004. Предварителните съобщения гласят, че броят на лицензите ще бъде сведен до 99. През март, миналата година, промишлеността се съгласи да класифицира вносителите на желязна руда и да определи процедурите за участие за лицензи. Такива лицензи ще се дават само на стоманопроизводители и търговци, които имат определен стокооборот. Асоциацията и търговската камара също така съобщиха, че Китай ще търси дългосрочни контракти с доставчици с цел да предотврати ценови колебания. Това ще намали спекулациите на поддоставчиците във веригите за снабдяване. Според индустрия, близка до стоманената, Китай ще спре “ударното” финансиране при капацитет на производството под 200 куб.м. през тази година и под 300 куб.м. през 2007. Двете асоциации подканиха компаниите да укрепят вътрешната си регулация и да не допускат изтичането на желязна руда към малките фабрики. Тези заявления идват в момент, когато китайският бизнес е в преговори с големите доставчици относно цените на желязната руда. Има слухове, че представителят на китайските купувачи на желязна руда - Shanghai Baosteel Group е приел 19% скок в цената на контракти за желязната руда в дългосрочен план, като отговор на действията на фабриките от Европа, Ю. Корея и Япония.
Източник: Други (10.06.2006)
 
GIC планира като експанзия, проект на стойност 6 млн. щ.д. годишно за изграждането на завод за палети в Хид Gulf Investment Corporation (GIC) е придобила 50 % дял от акциите на бразилската Companhia Vale do Rio Doce към Gulf Industrial Investment Company (GIIC) за 480 млн. щ.д., като по този начин се превръща в основен акционер. Проектът на GIC да изгради завод за палети с капацитет 6 млн.т./год. в близост до мощности на компанията в Хид ще бъде извършен като експанзия. GIC винаги е настоявала този проект да бъде експанзионистичен и поради това, неразбирателствата между партньорите, съвсем естествено оказваха ярък оттенък върху хода на сделката. Икономиите от мащаба ще доведат до намаляване на разходите по проекта с около 120 млн.щ.д. до 230 млн.щ.д. Техническите оферти за инженеригови дейности, доставки и конструкция, както и за доставка на оборудване, започнаха на 7 юни от страна на японската Kobe Steel, немската Siemens and италианската Danieli. Търговските оферти ще започнат на 27 юни, след което, GIC ще се спре само на два кандидата. Предстои определянето на финансов съветник. Arab Banking Corporation (ABC), BNP Paribas и HSBC се очаква да бъдат фаворити. ABC бе предпочетен за съветник, когато проектът трябваше да се осъществи на ниво един самостоятелен завод, а също така в момента е съветник на намиращата се в близост United Stainless Steel Company (Usco), в която GIC е основен акционер. Предпочетената банка ще отговаря за избора между британската Atkins или американската McLellan & Partners, която да направи оценка на крайните оферти. Основният план на GIC е да се постигне пълна интеграция на ценовата верига на желязото и стоманата. Тя вече е получила обещание за отпускане на газ от страна на правителството, за изграждането на комплекс за стомана в близост до мощностите на Usco и GIIC. Заводът вероятно ще включва цех за DRI-пелети с капацитет 1,6 млн.т./год., леярна с капацитет 1,1 млн.т./год. и валцов цех с капацитет 1,1 млн.т./год. Очакваните разходи по осъществяване на проекта възлизат на около 500 млн.щ.д. GIC възнамерява да организира холдингова компания за реализиране на трите проекта. Компанията възнамерява да осъществи тази трудна интеграция и вече води разговори с няколко железодобивни компании.
Източник: Други (11.06.2006)
 
Бордът на директорите на Arcelor отказва оферта на Mittal Steel В понеделник производителят на стомана Arcelor заяви, че бордът е отказал преразгледаната оферта на Mittal Steel и е препоръчал на акционерите да одобрят сделката с руската Северсталь. Но от Arcelor заявиха, че сделката със Северсталь не изключва офертата от страна на Mittal за 25,8 млрд. евро, и бордът допълни, че служители от компанията ще се срещнат с Mittal за да обсъдят евентуални подобрения в предложението. Arcelor, която от доста време устоява на офертата на Mittal, заяви че текущото предложение “е неадекватно, тъй като продължава да подценява” стойността на компанията, а сделката със Северсталь дефинира като “по-привлекателна алтератива от стратегическа, финансова и социална гледна точка.” Mittal заявиха, че все още вярват, че едно сливане Mittal-Arcelor е най-добрия вариант за всички участници и ще им осигури “значително по-висока стойност. Миналия месец Arcelor обяви, че е сключил сделка със Северсталь – “бял рицар” с одобрението на борда на директорите на Arcelor, което дава на основният акционер на руската компания – Алексей Мордашов, около 32% дял от общата компания. Съдбата на регистрираната в Люксембург Arcelor, лежи в ръцете на акционерите, които ще гласуват този уикенд дали да подкрепят предложението за враждебно поглъщане от страна на Mittal или да приемат сливане със Северсталь. Те също така ще решават дали Arcelor не може да планира да изкупи обратно около ? от собствените си акции. Arcelor фиксира цена на офертата от 44 евро (55.70 щ.д.) – същата цена, която плаща и Мордашов за да купи компанията. Бордът на Arcelor изглежда намали оборотите в борбата си с Mittal, като заяви, че няма да предприема действия по обратно купуване на свои акции, поне докато Mittal не съобщи публично, колко акции е закупил. За да постигне успех с офертата си, Mittal трябва да закупи поне 50% от акциите на Аrcelor. Нейната оферта се затваря на 5 юли, а резултатите ще бъдат оповестени в средата на месеца. Arcelor сподели, че коригираната оферта не взема под внимание, нито финансовите резултати на компанията за 2005 г. и първото тримесечие на текущата година, нито стратегическия й план. Компанията вярва, че следвайки своя план, като например закупуването обратно на свои акции, ще донесе повече изгода на акционерите си, отколкото осъществяване на поглъщане от страна на Mittal. Представители на Mittal и Arcelor се срещнаха през изминалата седмица, след като Mittal представи самостоятелен бизнес план. В понеделник, Arcelor сподели, че срещата е потвърдила наличието на разлика в стратегиите на двете компании – Mittal се концентрира на количествата, а Arcelor на маржовете – и синергията от обвързване ще бъде нищо в сравнение с тези от евентуална бъдеща сделка между Arcelor и Северсталь.
Източник: Други (12.06.2006)
 
Черноморската банка отпуска 20 млн. евро заем за “Кремиковци” Заем от 20 милиона евро може да отпусне на Кремиковци Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), ако процедурата по одобрението му приключи успешно, съобщи вицепрезидента по финансовите въпроси на ЧБТР София Касидова. Средствата са за обновяване на оборудването на комбината и изграждане на нова поточна линия. Според Касидова проектът може да бъде разгледан от борда на директорите на банката на заседанието му през юли. На 11 и 12 юни столицата на Азербайджан е домакин на осмата годишна среща на Съвета на управителите на ЧБТР. България се представлява от заместник-министъра на финансите Георги Кадиев, който е гуверньор за страната, от Нина Ставрева - директор за България в банката и от Гергана Беремска, държавен съкровищник в Министерството на финансите и алтернативен директор в ЧБТР. Бързото развитие на финансовите пазари, конкуренцията на международните финансови институции и променящите се условия в самите страни налага Черноморската банка за търговия и развитие да преосмисли бъдещата си стратегия. До това заключение стигнаха гуверньорите на банката, които обсъдиха въпроса в Баку. Банката трябва да облекчи условията за отпускане на средства и да предложи нови продукти, тъй като при създаването й в региона не е имало пари, а сега достъпът до финансиране е голям и конкуренцията с местни и чужди банки и финансови институции е огромна, посочи Касидова. ЧБТР отпуска заеми за срок от 1 до 12 години в зависимост от вида на кредита при лихва ЛИБОР + 0,8 на сто. През 2005 г. кредитният портфейл на банката надхвърля 670 милиона долара, като от тях най-много е получила Турция - 23,97 на сто, следвана от Украйна и Румъния съответно с 14,51 на сто и 14,43 на сто. Русия е след тях с 12,80 на сто, а следвана от България, която е получила 12,27 на сто от кредитите. От 59 одобрени заема 44 са за проектно финансиране, корпоративни заеми и заеми за малки и средни предприятия, 13 са за търговско финансиране и 2 за капиталови операции.
Източник: БТА (13.06.2006)
 
Търговията на червено с 2,6 млрд. 2,6 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за първите четири месеца на 2006 г., обяви Националният статистически институт. Ако се прибавят и разходите за транспорт и застраховки, дупката в търговията достига 3,3 млрд. лв., или с 35% повече от същия период на 2005 г. Вносът е нараснал с 31,2%, докато износът - с 29,3%. Износът за Турция расте с 32,8%, което нарежда южната ни съседка на второ място сред страните, за които изнасяме.
Източник: Стандарт (13.06.2006)
 
Природният газ няма да поскъпва от юли Няма да има увеличение в цената на природния газ от 1 юли, съобщи вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов по време на обществено обсъждане на нови цени на парното от 1 юли. Имаме уверението на Булгаргаз, че няма да има увеличение на цената на природния газ за третото тримесечие, посочи Шушулов. Комисията определя цената на природния газ на всеки три месеца по заявление от държавното газово дружество. Миналата седмица стана ясно, че засега Булгаргаз отказва цената на природния газ да се определя два пъти годишно.
Източник: Пари (13.06.2006)
 
Съкращения от страна на Митал стийл Стоманодобивната компания Митал стийл смята да съкрати 26 000 работни места на пълно работно време до края на 2008 г., предаде Ройтерс. Мярката е част от тригодишния бизнес план на компанията. За Митал стийл работят 224 000 души по света. Освен това, до края на 2008 г. световният лидер в стоманодобива смята да намали с 6 на сто потреблението си на енергия, което ще доведе до повишаване с около 500 млн. долара на неговата печалба преди данъчното облагане. Най-голямата стоманодобивна компания в света Митал стийл днес обяви, че очаква през 2006 г. нейната печалба преди данъчното облагане да достигне 7,3 млрд. долара, а през 2008 г. - 9,9 млрд. долара, съобщи Ройтерс. Митал стийл, която се опитва да поеме контрола над номер две в сектора - европейската компания Арселор - отбелязва, че в прогнозите й не е взето предвид евентуалното придобиване на базираната в Люксембург фирма. За второто шестмесечие на 2006 г. Митал стийл очаква печалбата й преди данъчното облагане да бъде между 4,2 и 4,4 млрд. долара, а оперативната печалба - между 3,6 и 3,8 млрд. долара.
Източник: БТА (14.06.2006)
 
Инфлацията в България достигна 8,5% За последните 12 месеца натрупаната инфлация е 8,5%, сочат данните на НСИ. Причина за това е високата инфлация през февруари. Тогава само за месец заради вдигането на акцизите на цигарите, поскъпването на захарта и зеленчуците инфлацията беше 3%. Ако от май миналата година досега сте държали левовете си на годишен влог в банка, сте загубили около 2,7 лв. на всеки 100 лв. Само за първите пет месеца на годината инфлацията е 4,6%, което е близо до заложеното в бюджета вдигане на цените от 4,9% за цялата 2006 г. В бюджета за 2007 г. се предвижда инфлацията да се задържи на 3,1% тъй като ново вдигане на акцизите за цигари и алкохол не се предвижда.
Източник: Стандарт (14.06.2006)
 
Arcelor и Mittal, двете най-големи стоманодобивни компании в света, са започнали преговори за позитивно поглъщане, съобщиха от Arcelor, след като повече от четири месеца отхвърляха опитите за преговори на Mittal. За да отблъсне Mittal, базираната в Люксембург компания инициира сделка за поглъщане с руския гигант Severstal, но през последната седмица се разрази протест от страна на акционер заради опасенията от това кой в крайна сметка ще контролира Arcelor. “Днес беше проведена среща (с Mittal), и ще има още срещи”, каза говорителят на Arcelor. Той отказа да даде подробности, включително и за това кои хора са се срещнали, къде и доколко успешни са били преговорите.
Източник: Други (14.06.2006)
 
Увеличение на работните заплати в Кремиковци Работните заплати в “Кремиковци” ще бъдат увеличени с 5% от 1 юни. Това предвижда споразумението, което постигнаха работодателят и синдикатите, страни по Колективния трудов договор /КТД / в комбината. То беше подписано днес, 14 юни, от изпълнителния директор на “Кремиковци” г-н Вилас Джамнис и лидерите на ФСО “Подкрепа” и ОбСО “Кремиковци”-КНСБ. По този начин средното възнаграждение в комбината ще стане 767 лева. Споразумението предвижда от същата дата да се увеличат и парите за храна в предприятието. Стойността на един храноден става 3,50 лв. Работодателят ще компенсира и работниците, и служителите, които според наредбата нямат право на безплатна предпазна храна, със сума в размер на 50 процента от стойността на основния храноден. Работещите на смени ще получават допълнително и по 0,50 лв. на нощна смяна за тонизиращи напитки. Това са най-важните пунктове от споразумението, постигнато между работодателя и синдикатите в “Кремиковци”. До септември работните заплати ще бъдат изплащани веднъж месечно между 10-то и 20-то число на месеца. Парите за предпазната храна ще бъдат превеждани в дебитните карти след изплащането на заплатите. Това се договориха страните по време на дебатите по споразумението. Те отчетоха, че диалога по исканията на работниците и служителите е протекъл в конструктивен дух. Заедно с увеличението на работните заплати, във всички поделения на дружеството ще бъде стартирана бонусна система за постигнати резултати. Допълнителното стимулиране в основните производствени звена, както и в звената от поддръжката по механо, електро и др., ще зависи от изпълнението на поставените планове и от качеството. За звената от управлението, транспорта и други непроизводствени звена, които обслужват дейността на дружеството, системата предвижда бонуси, които ще се изчисляват като средно претеглени от величината на стимулите в основните производства за периода. Бонус-системата ще бъде обсъдена детайлно със синдикатите и ръководствата на всички структурни звена, за да бъде отработен един ефективен вариант. Плащането на бонусите трябва да бъде функция от реално постигнатите резултати и участието на всеки – единодушни са социалните партньори. В началото на октомври действието на бонус-системата ще бъде анализирано внимателно от работодателя и синдикатите и при необходимост ще се направят корекции. Общата цел е да се увеличи производителността на труда, повишаване на качеството и намаляване на себестойността. Синдикатите одобриха решението на работодателя за разширяване на обхвата на безплатната храна върху всички работещи в “Кремиковци”. Споразумението включва още изпълнение на програма за ремонти на битовите сгради. Ремонтните работи трябва да приключат до края на септември. До средата на август ще се направи преглед на оценката на риска, а до септември работодателят ще подготви програма за управление и минимизиране на риска с определени срокове. Договорености могат да бъдат изпълнени само с усилията на всички в процеса на обновяване на компанията. Целта е обща - просперитет на “Кремиковци” и на неговите работници и служители, бе мнението на участниците в преговорите.
Източник: Фирмена информация (15.06.2006)
 
Световната банка обсъди нова Стратегия за партньорство с България. Стратегията е ключов документ, който изяснява подкрепата на банката за България за постигане на целите й – устойчиво развитие и успешно членство в Европейския съюз. Новата стратегия покрива периода 2006-2009г. и се отнася за кредитна програма в размер до 300 млн.щ.д. на година, заедно със сериозна аналитична работа и консултантски услуги, фокусирани върху икономическите приоритети на страната, като консолидиране на инвестиционния климат за растеж в частния сектор и повишаване на заетостта.
Източник: Фирмена информация (15.06.2006)
 
"Химкомплект инженеринг" ще проектира новата рафинерия на "Кумерио" Българският доставчик на инженерингови услуги "Химкомплект инженеринг" ще е главен проектант на новата рафинерия на белгийската медодобивна компания "Кумерио мед" за добив на катодна мед в завода в Пирдоп.В началото на годината белгийската компания се ангажира да вложи 82 млн. евро в нова рафинерия и модернизацията на металургичното производство. Проектът предвижда 70 млн. евро за изграждането на мощности за добив на катодна мед и повишаване на преработвателния капацитет до 180 хил. тона годишно, или три пъти повече от капацитета на старото предприятие, което работи в момента. Отделно 12 млн. евро ще бъдат заделени за реконструкцията на една от главните пещи в металургията. По план новата рафинерия трябва да започне работа от началото на 2008 г. "Химкомплект инженеринг" е била партньор на "Кумерио" в два проекта през последните години, става ясно от списък на изградените от инженеринговата компания обекти, публикувани на интернет страницата й. "Химкомплект" е участвала в изграждането на инсталация за варно мляко за пречистване на металургични газове в завода в Пирдоп, както и във внедряването на технология за обработка на анодни шлаки, отделяни при производствената дейност. "Химкомплект" е доставчик на услуги и за други големи частни и държавни предприятия от промишлеността. Собственик на 80% от капитала на дружеството е "Химкомплект 2000", а останалите 20% се държат от държавата в лицето на принципала - Министерство на икономиката.
Източник: Дневник (15.06.2006)
 
Токът по-скъп с 10% без III и IV блок Електроенергията може да поскъпне с 10% след затварянето на III и IV реактор на АЕЦ “Козлодуй” Според председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов, след две седмици ще се знаят цените, по които НЕК ще изкупува тока. Той участва в енергиен форум във Варна. След закриването на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй в страната ни няма да настъпи криза и няма опасност за сигурността на вътрешното ни енергоснабдяване, успокояват от Научно-техническия съюз на енергетиците в България. Прогнозите са най-сериозно да пострада износът на електроенергия от страната, който в момента се равнява на 8 млрд.Kwh, а се очаква спад до 2 млрд.Kwh. След закриването на блоковете страната ни ще трябва да намали и резервната мощност.
Източник: Пари (15.06.2006)
 
Goldman Sachs JBWere решава да закупи BHP и Rio след предварителните откази Goldman Sachs JBWere Pty посъветва инвеститорите да купуват акции на миннодобивни компании, в т.ч. и на BHP Billiton и на Rio Tinto Group пред угрозата от спадащата цена на металите на фона на, това че обстановката около производителите си остава “твърде спекулативна”. Спадът на цените на медта, цинка и други метали в сравнение с равнищата от предходния месец бяха причинени, най-вече от опасенията от увеличаващите се финансови разходи, отколкото намаляващото глобално търсене на суровини, казаха вчера в отделни бюлетини анализаторите на Goldman – Малкълм Саутууд и Нийл Гудуил. Инвеститорите се страхуват, че централните банки по света ще продължат да увеличават лихвените ставки като защитна реакция на увеличаващата се инфлация, като по този начин възникват страховете, че по-високите цени на заемните средства ще предизвикат намаление на световния растеж и търсенето на суровини. Акциите на миннодобивните BHP и Rio се понижиха съответно с 18% и 16% за периода между върховите нива през месец май и вчерашната цена при затварянето на пазара, когато цените на металите се сринаха. “Според нас все още има изход в ситуацията със суровините и сме сигурни, че вземанията ще се повишат”, каза Ханс Кунен, който помага в управляването на 70 млрд.щ.д. в Colonial First State в Сидни, като в това число и акции на BHP. “Спазвайки предприетите корекции, резултатите изглеждат по-добре, отколкото бяха преди три седмици.” Акциите на базираната в Мелбърн BHP Billiton – най-големият рудодобивач в света се покачиха с 66 цента или с 2,6%, до 26.28 австралийски долара на акция, а се търгуваха за 26.18 а.д. на акция в 14:26 часа Сиднийско време. Акциите на базираната в Лондон Rio Tinto, която е втората по големина минна компания в света, според пазарна цена, се покачиха с 1.31 а.д. на акция или с 1.8% до равнището от 74.36 а.д. на акция, а се търгуваха за 73.55 а.д. на акция. . Goldman Sachs JBWere е австралийския филиал на най-голямата компания в света за управление на ценни книжа по пазарна стойност. “От перспективата търсене/предлагане, заобикалящата среда на суровините си остава твърде спекулативна за производителите”, каза анализатора на Goldman Саутууд. “Докато познаем болката, която неминуемо следва от спадането на цените на металите и акциите, ние вярваме, че докато облаците около сегашната промяна в цените се разсеят, се отварят доста добри перспективи за купуване.” Предлагането на мед продължава да бъде затруднено поради производствени затруднения, а цинкът и никелът е възможно да срещнат сходни проблеми през следващите 12 месеца, каза Саутууд. Голяма част от минните компании не успяват да достигнат желаните си равнища на производство, допълни той.
Източник: Други (15.06.2006)
 
Дефицитът по текущата сметка е на крачка от 1,5 млрд. евро Текущата сметка за първите 3 месеца на годината отново е на червено, като дефицитът вече наближава 1.5 млрд. EUR, или е 6.1% от брутния продукт на страната. В сравнение със същия период на миналата година той се е повишил със 790 млн. EUR. Според разчетите на МВФ на годишна база дефицитът ще се качи над заложените 12% от БВП. От данните става ясно, че инвестициите все по-малко успяват да покрият дупката по текущата сметка. Преките чужди инвестиции за първото тримесечие са близо 860 млн. EUR, които нарастват от 560 млн. EUR, отчетени за същия период на миналата година. Преките инвестиции покриват 58.3% от дефицита по текущата сметка за отчетния период при 70.6% за януари - април 2005 г.
Източник: Пари (16.06.2006)
 
Китай и Индия ще договарят през септември дългосрочна търговия с желязна руда Китайски търговци и стоманолеяри ще обсъждат клаузите за крупна дългосрочна търговска спогодба през септември. Тиян Фуронг, който е ръководител на индийско-китайските търговски отношения и културно аташе, каза в петък пред Interfax, че водещи китайски производители на стомана ще обсъждат възможности за дългосрочно сътрудничество в търговията с желязна руда, в т.ч. годишен обем, качество и цени, с индийски търговци и рудодобивни компании по време на конференцията на азиатските производители на стомана 2006, която ще се проведе в Индия в края на септември. Това съобщение идва като продължение на направеното в средата на май изказване от страна на индийското правителство, че обсъжда сключването на споразумение за дългосрочен износ на желязна руда с Китай. Индийският министър на металургията Рам Вилас Пасван каза в средата на май, че индийското правителство възнамерява да участва в поне пет-годишно споразумение с Китай. Индия вече се е договорила с японските производители на стомана за дългосрочна крупна търговия за нови пет години. Според новата уговорка, японските производители на стомана ще получават между 3.47 – 6.75 млн.т. обогатена желязна руда годишно за периода 2006 –2010 г. За тази година предложено количество предмет на сделката е 3.47 млн.т./год., което всъщност е най-ниското възможно количество определено от договора. Цената в сравнение с предходната година се е увеличила с 19%, и така споразумението реално се явява сходно, като това което японските производители на стомана са договорили с CVRD, Rio Tinto и BHP Billiton. “След три-годишни контакти, най-накрая индийските минни компании и китайските производители на стомана имат възможността и желанието да договорят практическите детайли за едно дългосрочно партньорство, а това е една голяма крачка”, каза Тиян. Все пак е възможно да отмине малко време докато това дългосрочно партньорство практически се осъществи. Тан Джиан, търговец в Sinosteel, каза че пазарът за износ на индийска концентрирана желязна руда е все още в безпорядък, въпреки че правителството се опитва да го регулира от години. “Безпорядъкът бе най-вече поради огромната и внезапна доходност от търговията с концентрирана желязна руда с Китай, през изминалите няколко години”, каза той. Китай е най-големият вносител на концентрирана желязна руда. През 2004 г. страната внесе 59 млн.т., а през 2005 г. – 68 млн.т. чрез търговия на спот пазара. Китайската асоциация за желязо и стомана очаква, през 2006 г. Индия ще изнесе между 85 – 90 млн.т. концентрирана желязна руда от общо 150 млн.т. общо производство и, от които през тази година, Китай ще изконсумира 70 млн.т. индийска концентрирана руда. Все пак, докато търсенето и предлагането на пазара на концентрирана желязна руда постепенно се изменя, индийското правителство започва да обмисля дългосрочно партньорство с Китай. “Въпреки че Китай ще продължи да внася концентрирана руда, маржа на вноса постепенно намалява и поради това, индийското правителство желае да се обвърже в дългосрочни отношения с Китай, с цел да си гарантира износа на определени обеми концентрирана желязна руда, особено от по-ниско качество към Китай всяка ежегодно.”, каза Тан.
Източник: Други (16.06.2006)
 
Arcelor среща съпротива от страна на инвеститорите за обратно изкупуване за 3,4 млрд. лири Очаква се акционерите на Arcelor, която е обект на “ухажване” от страна на Mittal Steel, да отхвърлят предложението за обратно изкупуване на акции на стойност 3,4 млрд. лири, в знак на протест срещу предложеното от компанията сливане с руския конкурент Северсталь. Борда на Arcelor иска да изкупи една четвърт от акциите на компанията – ход, който ще се отрази на собственика на Северсталь Алексей Мордашов, като повиши неговия дял от 32 на 38%. Някои от ключовите инвеститори на Arcelor обаче се противопоставят на офертата за Северсталь и възнамеряват да гласуват против на събранието на акционерите в сряда, за да попречат на г-н Мордашов да увеличи дяла си. Инвеститорите на Arcelor, които се противопоставят на сделката със Северсталь, се притесняват от липсата на прозрачност на руската компания и от това дали офертата на Arcelor от 13 млрд. лири е адекватна. Обратното изкупуване също се оказа спорно, тъй като няма да е нужно г-н Мордашов да отправя оферта към Arcelor, въпреки че делът му ще премине границата от 33,3%, след което офертата обикновено е задължителна. Ако обратното изкупуване продължи, г-н Мордашов ще има възможност да избира двама от четирите члена на стратегическия комисия на Arcelor. След което на 30 юни акционерите отново ще гласуват, за да гарантират съгласието си за поглъщането на Северсталь. Ако на заседанието в сряда се гласува против, това отново би отворило вратичка за Лакшми Митал, който отправи враждебна оферта на стойност 26 млрд. евро към Arcelor. Миналата седмица г-н Митал загатна, че все още има шанс да убеди акционерите да променят решението си относно неговата оферта. Смята се, че бордът е предложил да препоръча офертата на г-н Митал, в случай че той отново я повиши. В края на миналата седмица някои от ключовите акционери на Arcelor с всички сили се опитваха да осигурят отрицателно гласуване и за обратното изкупуване и за поглъщането на Северсталь. Arcelor се нуждае само от 50% от вота, за да задвижи и двете предложения, което означава че му трябва съвсем малко допълнителна подкрепа освен тази на г-н Мордашов. В петък на пазара бяха изтъргувани 30 млн. акции на Arcelor, след което тръгнаха слухове, че поддръжниците на Mittal купуват за да попречат на сделката със Северсталь. Смята се, че Роман Залески, френско-италиански финансист, е бил един от купувачите, като е увеличил дела си от 5 на 7%.
Източник: Други (19.06.2006)
 
Ръстът на БВП надмина очакванията Брутният вътрешен продукт на страната продължава да расте с динамични темпове и през първото тримесечие на 2006 г., показаха данните на Националния статистически институт в понеделник. Стойността на произведеното от националната икономика достига 9.815 млрд. лева до март, или с 5.6 на сто повече спрямо отчетеното през предходното тримесечие, твърдят от статистиката. Резултатът на практика надмина прогнозата на финансовото министерство за 4.4 на сто ръст, но все пак е по-малък от регистрирания за януари - март 2005 г. 5.9 на сто.Основна заслуга за сравнително високия растеж, натрупан от началото на годината, имат нарастването на потреблението, макар и със забавящи се темпове, ръстът на инвестициите и индустрията, показва информацията на НСИ. Най-силен растеж в добавената стойност на икономиката за периода отбелязва индустрията - 8.8 на сто, следван от сектора на услугите - 6%. Инвестициите (брутообразуване в основен капитал) нарастват с 21.4 на сто и увеличават дела си в БВП до 23.9 на сто. Те успяват да компенсират спада на произведеното от аграрния сектор, както и изпреварващия износа внос, който формира отрицателно външнотърговско салдо. Добавена стойност на първия намалява с 2.7 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година, а вносът нараства с над 20 на сто при ръст от 12.9% на експорта. Частният сектор продължава да е основният двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства с 8.7 на сто и формира 67.4% от икономиката на страната. Прогнозите на правителството за растежа през тази година са той да повтори миналогодишния от 5.5 на сто и да е още по-голям през следващата - 5.8%. От аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" обаче предвиждат той да се забави съответно до 5.4% и 4.4% за периода.
Източник: Дневник (20.06.2006)
 
Европроектите - по закона за обществените поръчки Изпълнението на проектите, финансирани от еврофондовете след присъединяването, ще става по новия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Той влиза в сила от 1 юли, а целта на промените е да се регламентират по-прозрачни процедури за кандидатстване. Готовите проекти ще се одобряват от мониторингов комитет, който включва представители на администрацията, профсъюзите, работодатели и местната власт. Комитетът ще заседава два пъти годишно. Негова ще е последната дума кой от кандидатстващите ще получи еврофинансиране. Техническите изисквания, на които трябва да отговарят фирмите и организациите, ще се изготвят от Агенцията по обществени поръчки до септември. След 2007-2013 г. България ще получава финансиране по структурните и кохезионния фонд. 6 млрд. евро са предвидени за регионална политика, 5 млрд. евро за развитие на селските райони и 1/2 млрд. евро за други политики като укрепване на външните граници.
Източник: Новинар (20.06.2006)
 
Намалението на осигуровките роди по-високи прагове Намаляването на осигурителната тежест с 2 пункта догодина, планирано от тройната коалиция, вече се обвързва с допълнителни условия към компаниите. Министърът на труда Емилия Масларова обяви, че ще настоява за по-високи осигурителни прагове догодина, ако вноската за пенсия бъде намалена. Друга част от "освободените" пари трябвало да отидат за обучение и квалификация. Освен това "заради промяната в обстоятелствата" тя не се е отказала и от идеята си разпределението на осигурителната тежест между работодателя и работника да се замрази (в съотношение 65% за работодателя и 35% за работника). Първите реакции на бизнеса бяха за спиране на държавната намеса в тези отношения."Всяка година договаряме увеличение на осигурителните прагове, правили сме го и без да има намаление на вноската за пенсия", припомни зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Същевременно той припомни, че през миналата година средната работна заплата е нараснала с 9.3% при по-висока осигурителна вноска. По думите му, ако се приеме, че минималната работна заплата за догодина бъде 175 лв. (5% над прага на бедността и с 5 лв. повече, отколкото е договорено с МВФ), това означава, че праговете за най-нискоквалифицираните длъжности автоматично ще се увеличат също поне с 9.4 на сто, дори и да се договорят на минимума.Днес Икономическият и социален съвет, в който влизат работодателски и синдикални организации и неправителствени сдружения, организира дискусия по проектостратегията на Министерството на труда за ръста на доходите. Тя предвижда през първото тримесечие на всяка година работодателите и синдикатите да договарят и препоръчват на фирмите какъв да е ръстът на доходите в тях. Увеличението щяло да компенсира 100% прогнозната инфлация и 65-70% от ръста на производителността на труда за отрасъла. Друга идея на ведомството е работодатели и синдикати да сключват и национално споразумение за допълнителните доходи към заплатата, които да заместят "забранените" от ЕС плащания за вредности и стаж. Осигурителните прагове се договарят между работодателите и синдикатите от 2002 г., а през 2003 г. са приложени за пръв път. Върху сумите работодателите начисляват осигуровките за пенсия, безработица, трудова злополука, заболяване и майчинство и здравна вноска. Осигурителни прагове се определят за 9 подгрупи длъжности - ръководител, специалист, квалифициран, нискоквалифициран персонал. Работодателят има право да плаща и по-ниска заплата, отколкото е определеният праг, но вноските към НОИ се превеждат върху него. Обратното обаче - прагът да е по-нисък от минималната заплата, е невъзможно.
Източник: Дневник (20.06.2006)
 
Най-ниска безработица от 15 години насам Сезонната заетост, характерна за летния сезон, е основна причина за спада на безработицата през май, отчете Агенцията по заетостта. За първи път от септември 1991 г. безработицата в България пада под 10% и достига 9.59%. Спрямо април спадът е с 0.64%, а в сравнение с май 2005 г. - с 1.94 пункта. В същото време в бюрата по труда през миналия месец са регистрирани с 6.2% по-малко безработни в сравнение с април, докато за една година безработните са намалели с 16.8%. Най-значим е спадът в безработицата в областите Добрич, Бургас, Видин, Монтана и Сливен. Пазарът на труда се характеризира с висока активност на търсенето и предлагането, каза Сотир Ушев, директор на Агенцията по заетостта. Активността не е само заради навлизането в летния сезон, тази година тя е по-голяма, отколкото през май 2005 г. С 5.5% са се увеличили заявените от частния сектор работни места - 17 025, като 17% от тях са работни места, разкрити за първи път от реалната икономика. Расте и интересът на работодателите към насърчителните мерки за заетост и през май те са заявили 1649 работни места.
Източник: Пари (20.06.2006)
 
Пазари на цветни метали поевтиняват Вчера медта се търгуваше по около 6800 щ.д. на Лондонската метална борса. Тези стойности на медните фючърси са с близо 2000 USD по-ниски в сравнение с историческия борсов рекорд, който металът удари в средата на май. Конкретната причина за понижаване цените на медта вчера бе песимизмът за китайския икономически растеж. Ако той се потвърди, търсенето на метал от страна на Китай ще спадне. В момента Китай определя до много голяма степен цените на медните фючърси.Поевтиняването стана факт, въпреки че в понеделник запасите на борсата в Лондон паднаха до най-ниските равнища от средата на февруари досега, или 102.5 хил. т. Оловото изгуби вчера с 22 USD на борсата в Лондон. Цинкът се срина със 110 USD до 2965 USD/т. Алуминият поевтиня с 55 USD и се търгуваше на най-голямото тържище на цветни метали в света по 2495 USD/т. Цените на никела паднаха с 450 USD до 18 750 USD/т, а калаят се търгуваше без промяна в сравнение със затварянето в петък, или по 7850 USD/т. Поевтиняването на комплекса от цветни метали продължава да се разглежда от повечето пазарни анализатори като краткосрочна корекция на цените. Има някои специалисти обаче, според които това е началото на края на биковия цикъл на металите и дори на борсовите стоки като цяло.
Източник: Пари (20.06.2006)
 
GIC придобива 50-процентовия дял на CVRDs в Gulf Industrial Investment Company в град Хид Gulf Investment Corporation (GIC) обяви днес, че е придобила 50-процентовия дял, държан от своя джойнт венчър партньор - бразилската Companhania Vale Rio Doce (CVRD), в Gulf Industrial Investment Company (GIIC) в кралство Бахрейн. Целта на тази операция е да се развият и преструктурират инвестициите на GIC в областта на желязната и стоманена индустрия в региона. Придобитият 50-процентов дял ще бъде продаден на стратегически инвеститори в Залива до края на годината. Хишам ал-Разуки, който е главният изпълнителен директор на GIC, каза “Сделката е важно събитие в историята на GIC. Тя отговаря чудесно на стратегията на компанията и води до фокусиране в трите най-важни индустрии в региона – метална (най-вече стоманената), нефтохимическата и енергийната и да играе ключова роля в развитието на икономиката на региона като се инвестира в основните му отрасли.” “С тази сделка се гарантират трайно доставките на палети в стоманената индустрия в региона. GIIC е единствения търговец-единак и доставчик на палети в света, като осигурява голям дял от стокооборота на местните стомано-производители. Тя също така приляга на нашата стратегия по доказаните ни данни за представяне и доходност.” Стоманената индустрия е фундаментална за продължаващия икономически растеж на GCC, породен от скока на цените на петрола и приватизацията на държавните предприятия в региона. Новата инфраструктура и строителни проекти ще имат нужда от огромни количества стомана, като по този начин ще предизвикат значителни пукнатини в доставките на стомана, което донякъде трябва да се неутрализира от изпълнението на нови проекти касаещи стоманената индустрия в региона. Няколко от тези проекти, в Хадийд (Саудитска Арабия), Каско (Катар), Шадийд (Оман), ал-Тулаирджи (Саудитска Арабия), ал-Раджи (Саудитска Арабия) и and General Holding Company (Обединени Арабски Емирства /ОАЕ/) са вече проектирани или в процес на строеж. В момента търсенето на палети в GCC и съседните държави е 18 млн.т./г. С осъществяване на споменатите проекти, търсенето в тези страни ще се повиши до 36 млн.т./г. С финализирането на сделката, сега GIC може да обслужва безпрепятствените и внезапни експанзии на GICC с до 6 млн.т./г. или до общ капацитет 11 млн.т./г. Това е напълно критично за нарастващата нужда от палети за региона и спазването на международните споразумения на компанията. Договорът за експанзията в GICC ще бъде парафиран през 2006 г., а фабриката ще работи с пълен капацитет през 2009 г.
Източник: Други (20.06.2006)
 
Отстъпка за ползване на интернет Предприятията, които подадат годишната си данъчна декларация и годишния си финансов отчет по електронен път до 31 март на следващата година, ще получават отстъпка от 1% от годишния корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. Намалението ще се ползва при условие, че данъкът е внесен в законоустановения срок, предвижда новият проектозакон за корпоративното подоходно облагане.
Източник: Пари (21.06.2006)
 
Държавата е подкрепя общински проекти Допълнителен фонд с държавна гаранция ще бъде създаден за подпомагане на реализацията на общинските проекти по оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 г. под името FLAG, съобщи в Русе министър Асен Гагаузов при представянето й пред кметовете от Северен Централен планов район. Създаването му ще се наложи, тъй като средствата от еврофондовете ще се получават при одобрени и реализирани вече проекти. Намеренията са парите да се отпускат в срок до 20 години и да бъдат с ниска лихва. Те ще се дават срещу учредяване на залог върху бъдещи приходи и ще стимулират подобряването на управлението на средствата на местно равнище. Изграждането на Автомагистрала Хемус няма да продължава до Русе, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството. Удвояването на пътя Русе - Велико Търново е различно от автомагистралата. Това ще стане в рамките на следващ планов период, най-вероятно след приемането на България в ЕС, допълни Гагаузов.
Източник: Пари (21.06.2006)
 
"Еър ликуид" влага 25 млн. евро в нови инсталации Френският производител на индустриални газове "Еър ликуид" (Air Liquide) ще инвестира общо 25 млн. евро в две инсталации за добив на кислород и други газове в комбината на белгийската медодобивна компания "Кумерио" в Пирдоп и в металургичния завод "Стомана индъстри" в Перник, собственост на гръцката "Сиденор груп". Това се казва в съобщение на компанията, цитирано от агенциите Ройтерс и SeeNews. Както досега, "Еър ликуид" ще доставя кислород за предприятието в Пирдоп, а вече и азот, пробан-бутан и аргон за нуждите на производствената дейност на дружеството в Перник. За целта френската компания е сключила 15-годишни договори с компаниите партньори.Инвестиционният проект на френската корпорация предвижда изграждане на нова мощност за разделяне на въздуха в завода в Пирдоп, която ще бъде в готовност да заработи през септември тази година. След инвестицията капацитетът на инсталацията за производство на кислород ще достигне 1200 тона на ден, която по оценка на "Еър ликуид" ще е една от най-големите в страната. Инсталацията за индустриални газове в "Стомана индъстри" пък ще бъде изградена до края на 2007 г., предвижда проектът на компанията.
Източник: Дневник (22.06.2006)
 
Бизнесът не разчита на еврофондовете Едва 37% от българския бизнес очаква структурните фондове да изиграят някаква роля за неговото развитие Това сочи проучване за капацитета на бизнеса и неправителствения сектор за работа със структурните фондове и кохезионния фонд на Европейския съюз, проведено от ПРООН. Оценката се базира на проучване сред 419 неправителствени организации и 474 компании от страната. Всички НПО искат да участват в усвояването на структурните фондове, като 74% от тях искат да го правят много активно. Въпреки това силно желание неправителственият и частният сектор са само отчасти готови за участие в структурните фондове. В регионален план най-ограничен е капацитетът в най-слабо развитите райони, които имат най-голяма нужда от финансова подкрепа.
Източник: Пари (22.06.2006)
 
Край на анонимните банкови сметки Вече няма да може да се откриват анонимни сметки в банки и Агенцията за финансово разузнаване ще има право да знае кой стои зад парите. Това предвиждат промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, приети в сряда от парламента на първо и второ четене. С измененията адвокатите също ще трябва да съдействат на властите за разкриване на нечистите финансови потоци. Лицата, предоставящи правни консултации, трябва да прилагат на общо основание всички предвидени мерки срещу прането. Изключение се прави само по отношение на информация, станала известна при досъдебно или съдебно производство. Промените са съобразени с препоръките на Втората директива на Европейския парламент за превенция на изпирането на пари и срещу използването на финансовата система за това. Те бяха приети спешно заради критиките на Еврокомисията, която смята, че мерките, предприемани от България, са недостатъчни.
Източник: Дневник (22.06.2006)
 
Вътрешните продажби на MMK надвишават експортните сделки, парафират сделките за доставка на руди Вице-президентът по финансовите и икономически въпроси на Руската Magnitogorsk Iron and Steel Works, Владимир Шмаков, заяви в чевтвъртък, че за първи път от преди приватизационната история на MMK, през 2005 г., продажбите на вътрешния пазар надвишават външния износ. През същата тази година, ММК е произвела 10.2 млн.м. промишлени валцувани продукти, което представлява около 19% от руския пазар, каза той на десетата годишна конференция на инвеститорите. В момента около 50% от вътрешните продажби на ММК отиват в съседни райони, намиращи се в радиус от 500 км. от мощностите на фабриката за стомана. ММК също така съобщи, че през 2006 г. “практически е разрешен проблема с доставките на суровините”, както каза Шмаков, подписан е договор за една година с фиксирана цена за доставките на желязна руда, добита от миньорската компания Sokolovski-Sarbaisky в Казакстан. “Подобни споразумения има и с доставчици на коксови въглища. В момента сме в процес на сключване на дългосрочни контракти. ММК обмисля да изгради по-близки контакти с миньорски предприятия, като начин за хеджиране срещу риска от прекъсвания в доставките”, каза ММК в заявлението. Шмаков каза, че вярва, че придобиването на активи в мините е препоръчително само в случай на постигането на голяма икономическа изгода от подобна транзакция и той смята, че при сегашната ситуация на пазара не е целесъобразно да се предприемат подобни действия. Относно експортните сделки, Шмаков подчерта значимостта на пазарите на Азия и Близкия Изток, където позициите на компанията са традиционно силни. В изявление, публикувано на интернет страницата на компанията, той допълва, че в краткосрочен план, плановете на ММК са да утвърди позициите си на споменатите по-горе пазари, главно посредством интеграция с местни регионални компании и предприятия, създаването на центрове за услуги и допълнително развиване на логистиката, в т.ч. и подобряване на връзките си с пристанищата. ММК сподели, че е осъществявала дългосрочна програма за модернизация и оптимизиране на разходите, което е довело до трикратно намаление на износването на производствените активи от 90% през 1996 г., до 30% сега. През следващите няколко години, инвестициите на ММК в програмата за модернизация, ще продължат със същия темп, докато пък проектите целящи оптимизиране на разходите, ще спомогнат компанията да постигне годишни спестявания за 400 млн.щ.д.
Източник: Други (22.06.2006)
 
Изпреварваме Чехия и Полша по ръст на БВП Ръстът на БВП през 2007 г. ще е 5.8%, през 2008 г. - 6.2%, а през 2009 г. - 6.1% според бюджетната прогноза за следващите три години, приета от правителството. Според заложените параметри у нас трябва да се повиши стандартът на живот, като се запази стабилно социално-икономическото равнище на населението. В същото време обаче от анализаторския екип на Bank Austria Creditanstalt са заложили 5.5% ръст на БВП през следващите две години. Дори ако икономическият растеж е под 6%, по този показател пак ще изпреварим част от новите членки на ЕС. Страни като Хърватия, Чехия, Унгария и Полша се очаква да имат по-нисък реален ръст от нашия, а с Литва и Румъния ще имаме сходни показатели, прогнозира правителството. Ръстът в страните в еврозоната се очаква да бъде малко над 1%. Единствено Латвия и Естония по прогнозни данни ще имат по-висок растеж, средно около 8%.
Източник: Пари (23.06.2006)
 
Банкери против вдигането на гаранцията по влоговете Министерският съвет в четвъртък одобри предложението гарантираният размер на влоговете в банките да се увеличи от 25 хил. лв. до 20 хил. евро. Толкова е гаранцията и в Европейския съюз в момента. Остава депутатите да гласуват поправките в Закона за гарантиране на влоговете в банките, които да отразят вдигането на лимита. Предвижда се от 31 декември 2006 г. промяната да влезе в сила и вече държавата да гарантира сума до близо 40 хил. лв. в банките. Със сигурност голяма част от вложителите ще останат доволни от това решение. Населението държи в момента в банките около 12 млрд. лв. В същото време домакинствата дължат около 8 млрд. лв., или с други думи, все още са нетен кредитор на банковата система. Все повече граждани търсят по-висока лихва за своите спестявания, като напълно разбираемо най-предпочитани са институциите, които дават 7-8% лихва. И в това няма нищо лошо. Банкери от големите банки обаче се противопоставят на това рязко вдигане на държавната гаранция върху влоговете.Като част от решенията за намаляване на тежестта, която трябва да понасят големите и по-консервативни банки, фондът за гарантиране на влоговете разработи "система на рисково претеглени премийни вноски въз основа на най-добрите световни практики, която да гарантира по-прецизна оценка на риска, носен от всяка банка за фонда, и по-добра защита на вложителите". Според действащия закон банките внасят встъпителни и годишни премийни вноски във ФГВБ, като за всички размерът на годишните премийни вноски е фиксиран на 0.5% от влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа. Към 31 май 2006 г. инвестиционният портфейл на ФГВБ възлиза на 388.78 млн. лв., от които 314.70 млн. лв. - в държавни ценни книжа, и 74.08 млн. лв. - в депозити.
Източник: Дневник (23.06.2006)
 
Бизнесът иска да отпаднат данъците при източника Да бъдат премахнати данъците при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане. Това поискаха в четвъртък представители на бизнеса по време на дискусия, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с участието на представители на Министерството на финансите. КРИБ обединява компании, произвеждащи 2/3 от брутния вътрешен продукт. Целта на форума беше да се обсъдят облагането на доходите на чуждестранните лица с данъци при източника в България, както и действащите процедури за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), които създават данъчни и административни пречки за българските компании с международна дейност. Според бизнеса данъците при източника (данък върху дивидентите, лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения и възнагражденията за технически услуги, реализирани от чуждестранни фирми от източници в България) по-скоро пречат на страната ни да се развива, отколкото да помагат. За пример беше посочено, че Унгария преди време е премахнала всичките си данъци при източника. Зам.-министърът на финансите Георги Кадиев обясни, че тези данъци не могат да се премахнат, защото те "охраняват" бюджетния интерес. Експертите от министерството обясниха, че в новия Закон за корпоративното подоходно облагане се предлага данъкът при източника да се намали от 15% на 10%, като данъкът върху дивидента се запазва на сегашното си равнище от 7%. Заедно с това проектът предвижда да се ограничи обхватът на възнагражденията за технически услуги, които се облагат с данък при източника. На облагане ще подлежат само монтаж и инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранни юридически лица.
Източник: Дневник (23.06.2006)
 
Бъдещето на Pakistan Steel Mills става все по-неясно с всеки изминал ден, съдът спира приватизацията В петък, Върховният съд направи запор на продажбата на Pakistan Steel Mills (PSM), която е най-големия производител на стомана в страната, на руски консорциум, като това беше поредна крачка назад в приватизационните процеси в страната. Приватизацията бе отнесена до Върховния съд, след като ищец определи компанията като “стратегически актив”, който е бил продаден на консорциума прибързано на първата “подхвърлена” им цена. На Върховния съд бе съобщено в четвъртък, че индийски “стоманен” барон, вероятно ще закупи руската компания, която участва в консорциума, който успешно наддава за Pakistan Steel Mills. Адвокат Ахмер Билал Суфи, представител на Ифтикар Шафи, цитира доклади, които отбелязват, че роденият в Индия, стоманен магнат, който е базиран в Лондон и извършва бизнес в 16 страни - Лакшми Митал, се е интересувал да закупи Magnitogorsk Iron and Steel. Консорциумът състоящ се от руската Magnitogorsk Iron and Steel Works Open JSC, базираната в Саудитска Арабия Al-Tuwairqi Group of Companies и пакистанската компания Arif Habib Securities, направи оферта от 362 млн.щ.д. за 75% от акциите на Pakistan Steel Mills на аукцион проведен на 31 март. Суфи обвини Хабиб, че има участие в измамата на стойност 18 млрд. индийски рупии и в сривовете на борсите в Карачи и Лахор, съответно през 2000 и 2002 г. Клиентът на Суфи – Шафи е съперник на Хабиб. “Как е възможно, човек с неизяснено минало, да бъде допуснат до участие в наддаването за стоманените заводи?” пита Суфи. От съдебната скамейка отбелязаха, че подсъдимия никога не е бил откриван за виновен, по повдигнатите срещу него обвинения. Цитирайки Конвенцията за корупцията на Обединените нации /ОН/, в която и Пакистан взема участие, Суфи отстоява, че всяка сделка или концесионна съглашение, което повдига съмнения за корупция или липсва прозрачност, трябва да бъде отхвърляно. Той също така цитира и мисията на Комисията по приватизация, която акцентира на, това че приватизацията, трябва да е от полза за обществото и трябва да се осъществи по правилния начин и на правилната цена. Адвокат Муджиб Пирзада, представляващ Пакистанския съюз на работниците в стоманения сектор, отхвърля присъда за “компромисен вариант”, предложен от главния държавен адвокат Макхдум Али Кхан, който повдигна идеята, федералното правителство да извърши проверка в приватизационните дела, ако е заподозряла нередности. Пирзада заяви, че след като министър председателя и цялото правителство са отговорни за продажбата на стоманените заводи, за “жълти стотинки” – 21.68 млрд. индийски рупии, едно разследване от страна на федералните служби, трудно би могло да остане безпристрастно. Повечето от страните по дебатите, вече представиха аргументите си и останаха само няколко противоречия, след едномесечни изслушвания по сделката за приватизация.
Източник: Други (24.06.2006)
 
Населението натрупа 8 млрд. дълг към банките По данни на БНБ към средата на юни дълговете на домакинствата към банки са 7.7 млрд. лв. Това означава, че на човек от населението задлъжнялостта достига 500 евро. По официална статистика от кредитния регистър хората, теглили заем у нас, са около един милион. Това означава, че средно един длъжник има да връща по 7700 лв. на банките. В рамките на последните дванадесет месеца населението е изтеглило кредити за 2 млрд. лв. Ако към тази сума се прибавят 500 млн. лв., които бяха продадени, общото повишение за година достига 2.5 млрд. лв., а натрупаният дълг - над 8 млрд. лв. Около 40% от отпуснатите заеми у нас вече са за домакинствата, сочат още данните на БНБ. Отново на най-голям интерес се радват ипотечните кредити, като годишният им ръст към края на март достигна 81%. Това, разбира се, е спад спрямо същото време на миналата година, когато тези кредити скачаха с около 140%, но отчасти той се дължи и на ниската база, от която се тръгна. "Очакваме тенденцията по забавяне на ръста на жилищните кредити да продължи, особено след последните рестрикции", коментират от БНБ. Според тях ръстът на кредитите за домакинства ще продължи, тъй като потенциалът на банкирането на дребно още не е изчерпан. БНБ не очаква сериозни промени в лихвите по заемите в следващите месеци, след като се наблюдаваше спад в първите месеци на годината. Още повече че в глобален мащаб има тенденция към поскъпване на лихвите, като България не може да остане настрана от тези процеси. Освен това банките вече изчерпват потенциала на ценовите си стратегии (като нулев процент за първата година и др.), което също ще се отрази в леко повишение на лихвите.
Източник: Дневник (26.06.2006)
 
Arcelor прие подобрена оферта за поглъщане на Mittal В неделя европейският производител на стомана отстъпи пред подобрената оферта за поглъщане от Mittal Steel на стойност 25.6 млрд. евро, като по този начин ще се създаде световен гигант, три пъти по-голям от най-близките съперници. След тежка битка, продължила 5 месеца, в която бяха замесени индийски милиардер, руски олигарх и няколко европейски правителства, председателят на Arcelor Джозеф Кинш оповести, че бордът е гласувал приемане на преработената оферта на Mittal в брой и акции. “В крайна сметка борда на Arcelor единодушно реши, че ще препоръча новата оферта от страна на Mittal Steel” – заяви Кинш пред репортери, като допълни, че подобреното предложение на Mittal е 10% по-високо от предходната оферта. Mittal и Arcelor и преди това бяха номер едно и две в света, далеч по-напред от Nippon Steel. Новата съвместна компания, която ще се нарича Arcelor-Mittal и ще бъде базирана в Люксембърг, ще произвежда около 10% от стоманата в света и ще бъде с общ оборот от около 55 млрд. евро и персонал из целия свят от 334 000 души, сочат данни от 2005 г. Решението, взето след 9-часово заседание на борда на Arcelor, представлява промяна на решението на управителите на Arcelor, които заедно проправяха път на предложеното сливане с руската Северсталь, контролирана от руския магнат Алексей Мордашов, за да се противопоставят на офертата на Mittal. Надигащия се гняв на акционерите относно тази идея принуди Arcelor този месец да започне преговори за прекратяване на съпротивата срещу плана на Mittal да придобие своя конкурент и да създаде световен първенец с годишно производство повече от 100 млн. тона. “От самото начало нашата цел беше всички акционери да препоръчат сливането – доволни сме, че го постигнахме” – заяви говорител на Mittal. Основателят на Mittal Steel, Лакшми Митал, третият най-богат човек в света, ще бъде неизпълнителен президент, а Кинш от Arcelor ще бъде председател, докато се пенсионира през следващата година. Семейство Mittal ще притежават 43,4% от компанията. Освен това, за да повиши офертата си, Mittal отстъпи относно структурата и корпоративното управление и увери, че няма да има съкращения на персонала в европейските клонове на Arcelor, за да може по този начин да си осигури приемане на офертата. Mittal ще плати 69% в свои собствени акции и 31% в брой, казаха и от двете компании. Докато предлагаше 40,40 евро в брой на една акция на Arcelor, средната стойност оценява европейската компания на 39,98 евро на акция на база листваните в Амстердам деноминирани в евро ценни книги на Mittal, сочи оценка направен от Ройтерс. Това е 15% над последната цена на търгуване на Arcelor преди свалянето на акциите в четвъртък и 45% над стойността на първата оферта на Mittal отправена през януари. “Това е справедлива оферта” – заяви Робърт ван Батенбург, директор на отдел за световни проучвания в независимата брокерска къща Louis Capital Markets в Ню Йорк. “От начало Mittal целеше да извлече полза от подцененото състояние на Arcelor, която винаги се е търгувала с дисконт в съответния сектор поради фактори като намеса от страна на правителството” – допълни той. Сделката представлява една победа на пазарните сили над икономическия национализъм.
Източник: Други (26.06.2006)
 
Взимаме заеми, за да усвоим парите от ЕС Световната банка е готова да ни даде заеми, за да усвоим парите от ЕС. За да вземе парите от еврофондовете, България трябва да осигури поне 20% съфинансиране. Шигео Кацу, вицепрезидент на институцията, ще се срещне днес с президента Георги Първанов. Кацу е на двудневно посещение у нас, за да обсъди Стратегия за партньорство с България до 2009 г. с представители на изпълнителната власт и бизнеса. През 2007 г. се очаква да получим около 1,5 млрд. лв. от ЕС. Вноската ни в бюджета на ЕС ще бъде 620 млн. лв.
Източник: Стандарт (26.06.2006)
 
OneSteel предприема поглъщане на съперника Smorgon Steel на стойност 1.16 млрд.щ.д. В понеделник, австралийският стоманен гигант OneSteel Ltd. предприе поглъщане на съперническата Smorgon Steel Ltd. на стойност 1.58 млрд. австралийски долара (1.16 млрд.щ.д.; 930 млн. евро) – като тези действия бяха определени от анализатор, че ще помогнат на Австралия да се противопостави на нарастващата конкурентоспособност на Китай. Председателят на OneSteel Питър Смедли, определи това поглъщане, като естествена стъпка от страна на австралийската стоманена индустрия, в лицето на голямата конкуренция, от страна на производителите на стомана отвъд океана. “Сделката представлява поредната крачка по реструктурирането на австралийската стоманена индустрия”, заяви Смедли в изявление. “Тя ще консолидира сектора още повече и ще бъде съпроводена от по-ниски цени и по-ефективна стоманена индустрия, от което ще се постигне ефективна конкурентоспособност в световен мащаб за години напред.” OneSteel и Smorgon обявиха поглъщането, в понеделник, с общо изявление пред австралийската фондова борса. OneSteel заявиха, че се надяват, поглъщането да бъде осъществено през октомври и трябва да бъде одобрено от австралийските антитръстови регулатори и Австралийската комисия за конкуренцията и защита на потребителите. Според предложената оферта, акционерите на Smorgon, ще получат пакет от акции на OneSteel, както и кеш - 1.76 австралийски долара (1.23 щ.д.; 0.98 евро) за акция плюс 31.8 премия върху средната стойност на цените на акциите на Smorgon за последния месец. Акционерите на Smorgon ще получат 9 акции на OneSteel срещу всеки 22 акции от Smorgon, които те държат. Освен това, допълнително, те ще получат и между 6.2 и 22.6 цента премия за всяка акция. Шефовете на Smorgon единодушно са одобрили предложението на OneSteel, като най-изгодна оферта. “Въпреки че ще ми е мъчно да видя края на съществуването на Smorgon Steel, със статут на отделна компания, съм доволен, че офертата на OneSteel отговаря на реалната цена.”, каза собственикът на Smorgon – Греъм Сморгон. OneSteel е най-големият производител в Австралия на големи стоманени изделия, като произвежда 1.7 млн.т./г. и продава 2.2 млн.т./г. стомана и метални изделия. През 2004 – 2005 г. Smorgon е събрал и преработил над 1.4 млн.т. метален скрап, произвел 923 000 т. нова стомана от рециклираната скрап и е продал над 1.8 млн.т. метални изделия.
Източник: Други (26.06.2006)
 
18.5 млн. EUR отпуска Световната банка на Стомана Индъстри - Перник Кредит в размер на 18.5 млн. EUR е отпуснат на Стомана Индъстри от Световната банка, съобщи ръководителят на пресслужбата на дружеството Томчо Томов. Средствата ще бъдат усвоени чрез международната финансова корпорация IFС. Това е вторият заем, който пернишкото предприятие получава от финансовата институция. Кредитът е бил предшестван от прецизна оценка на екологичните параметри и условията на труд. Средствата ще бъдат насочени за създаване на нов валцов цех за производство на арматурно желязо и специални стомани. Общата инвестиция е 45 млн. EUR. През март министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров направи първа копка, което официално стартира проектът. Предвижда се съоръжението да бъде пуснато в експлоатация през април 2007 г. Новата технологична линия за арматурно желязо и специални стомани се доокомплектова и инсталира от италианската фирма Даниели. Съоръжението е уникално за България, а с нововъведенията в електрониката и автоматизацията на процесите ще бъде най-модерното на Балканите. Капацитетът на новия цех е около 800 хил. тона годишно, с което Стомана Индъстри се превръща в най-мащабния производител на арматурно желязо в региона. Продукцията ще се реализира предимно на вътрешния пазар и на Балканите, уточниха от пресцентъра.
Източник: Пари (27.06.2006)
 
"Стомана индъстри" взе кредит за валцовия цех Международната финансова корпорация отпусна частичен кредит от 18.5 млн. евро на пернишкото предприятие "Стомана индъстри". Средствата са необходими за изграждането на нов валцов цех за производство на арматурно желязо и специални стомани. Преди отпускането на кредита беше извършен прецизен одит на екологичните параметри и условията на труд, съобщиха от компанията. Общата инвестиция за новото производство е 45 млн. евро, като проектът започна през март тази година. Предвижда се съоръжението да бъде пуснато в експлоатация през април 2007 г. Новата технологична линия за арматурно желязо и специални стомани се доокомплектова и инсталира от италианската фирма "Даниели". Капацитетът на новия цех е около 800 хил. тона годишно, с което "Стомана индъстри" се превръща в най-големия производител на арматурно желязо в региона. Продукцията ще се реализира предимно на вътрешния пазар и на Балканите. "Стомана индъстри" сключва за втори път споразумение с Международната финансова корпорация. Първият път на дружеството беше отпуснат заем пак от 18.5 млн. евро, който беше необходим за инсталирането на машината за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки). Съоръжението струваше 10 млн. евро и беше доставено по специална поръчка от италианската компания "Даниели". През 2004 г. "Стомана индъстри" купи част от линията "Даниели" на пернишкия завод "Камет". Тогава "Стомана индъстри" купи стана за дълги продукти, която е една от трите части на металургичното оборудване "Даниели". Малко по-късно стана собственик и на линията за непрекъснато леене. Съоръжението ще бъде монтирано в новия цех, като се очаква в производството да бъдат заети 300 души.
Източник: Дневник (27.06.2006)
 
Прогнозният ръст на БВП за 2006 г. е намален на 5.3% Прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година е намалена на 5.3%. Първоначалните очаквания бяха за ръст от 5.5%. Това е записано в тригодишната бюджетна прогноза за периода 2007 - 2009 г., одобрена от правителството . В доклада са посочени и очакванията на финансовото министерство за основните макроикономически показатели през 2006 г. Преди седмица Националният статистически институт отчете 5.6% ръст на БВП за първото тримесечие в сравнение на същия период на миналата година. Правителството посочи като причина за ревизираната прогноза намаляване на потребителското търсене, съобщи Ройтерс. Потреблението на домакинствата вероятно ще намалее, главно поради мерките на централната банка за ограничаване на кредитирането. Ангажиментът на правителството пред Международния валутен фонд е да завърши годината с излишък от 3% от БВП, което допълнително ще ограничи потреблението. Министерството на финансите увеличи прогнозата си за дефицит по текущата сметка до края на годината до 12.4 на сто от БВП. Предишната прогноза беше за дефицит от 11.3 на сто от БВП. Прогнозата за инфлация също е променена - на 6.9 процента в края на годината при заложена в бюджета 4.9%. Преди месец Агенцията за икономически анализи и прогнози ревизира очакванията на 6.4%. Според Министерството на финансите това е в резултат на предсрочно увеличения акциз на цигарите, както и по-високите регулирани цени на електро- и топлоенергията. За годината правителството очаква преките чуждестранни инвестиции да стигнат 2.4 млрд. евро. Сумата представлява 9.9 на сто от БВП и ще е по-голяма от получените през 2005 г. инвестиции от 1.8 млрд. евро. Тези инвестиции до известна степен ще помогнат за балансирането на големия търговски дефицит, който през миналата година достигна 11.8 на сто от БВП.
Източник: Дневник (27.06.2006)
 
За месец са отпуснати 111 млн. лв. ипотечни кредити След януарското свиване на кредитите е налице и спад на заемите през май според данните на БНБ за състоянието на банковата система. Банките са свили кредитния си портфейл едва с 0.2%, или с 31 млн. лв., като на този фон обаче продължава тенденцията за нарастване на ипотечните заеми. Те отбелязват ръст от 4.5%, трезорите са отпуснали кредити със 111 млн. лв. повече в сравнение с април и те са 2.4 млрд. лв. Без съществена промяна е растежът на потребителските кредити, които скачат със 110 млн. лв. на месечна база. При деноминираните в евро и други валути се наблюдава обратната тенденция - тези в единна валута се понижават с 26 млн. лв., а в друга валута спадат със 73 млн. лв. На едногодишна база кредитите нарастват с 2.66 млрд. лв., или ръст от 17%, тези за жилищно кредитиране скачат с малко над 1 млрд. лв., като техният ръст е най-впечатляващ - 72.6%. За една година потребителските заеми скачат с 896 млн. лв., изпреварвайки търговските заеми (821 млн. лв.) Оттук се променя и кредитната структура на портфейлите на банките, където потребителските заеми имат по-голям дял от тези, използвани за финансиране на търговска дейност. Инвестиционният портфейл на трезорите слабо се е разширил (с близо 29 млн. лв.), а оборотният портфейл се свива с 37 млн. лв.
Източник: Пари (27.06.2006)
 
Агенция Франс прес представя справка за десетте най-големи стоманодобивни компании в света според производствените им обеми през 2005 година. Класацията, която отчита обединяването на Митал стийл и Арселор, се основава на данни на Института за желязо и стомана. 1 - Митал стийл (Mittal Steel) (Холандия) + Арселор (Arcelor) (Люксембург): 110 млн. тона 2 - Нипон стийл (Nippon Steel) (Япония): 32 млн. тона 3 - Поско (Posco) (Република Корея): 31 млн. тона 4 - Джей Еф И холдингс (JFE Holdings) (Япония): 30 млн. тона 5 - Шанхай Баостийл (Shanghai Baosteel) (Китай): 24 млн. тона 6 - Ю Ес стийл (US Steel) (САЩ): 20 млн. тона 7 - Коръс (Corus) (Холандия, Великобритания): 18 млн. тона 7 - Нюкър (Nucor) (САЩ): 18 млн. тона 9 - Тисен Круп (ThyssenKrupp) (Германия): 17 млн. тона 10 - Тангшан (Tangshan) (Китай): 16 млн. тона
Източник: БТА (28.06.2006)
 
България - втората най-добра дестинация за инвестиции България е втората най-добра дестинация за инвестиции в Централна и Източна Европа след Чехия, а в световен мащаб е 15-а. Това сочат данни на консултантската компания "A.T. Kearney", цитирани от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров по време на срещата на министрите във Виена вчера. Според него чуждестранните инвестиции в страната ни за първото тримесечие на 2006 г. - 755 млн. евро, са рекордни. До 2007 г. се очаква чуждите инвестиции у нас да надхвърлят 6 млрд. евро.
Източник: Сега (28.06.2006)
 
Банките свиват кредитните си портфейли След като през януари за първи път беше регистрирано намаление на размера на отпусканите от банките заеми, в края на май БНБ отново отчита свиване на кредитния портфейл на банковата система. Това сочи статистиката за състоянието на сектора към края на миналия месец. Редуцирането е незначително (от 0.2 на сто на месечна база) и не засяга всички видове заеми. Най-съществено месечно намаление е отчетено при портфейла на търговските кредити - близо 260 хил. лв., а лек спад има и при кредитите за бюджета. Този процес е компенсиран до известна степен от увеличение на заемите за населението. Жилищните и ипотечните кредити продължават нарастването си, което през май е в размер на около 5 на сто. Почти същите са и темповете на растеж на потребителските кредити. Обяснение на факта, че обемът на фирмените задължения намалява, а кредитите за домакинствата продължават възходящия си тренд, може да се потърси в наложилата се напоследък практика банките да прехвърлят заемите си в чужбина на компаниите майки. Въпреки че кредитните институции изнасят всякакви задължения, категоричните им предпочитания са да се прехвърлят най-вече фирмени заеми. По данни от БНБ от март досега обемът на кредитите, продадени от банките, е близо 1.5 млрд. лв., като от тази сума корпоративните заеми са за 997.2 млн. лв., или около две трети от всички. Продажбата на кредитни портфейли, основно на чуждестранните акционери на банките, е в основата на спада в темповете на растеж на заемите и начин банките да неутрализират мерките на БНБ срещу кредитирането. С изключение на кредитите и инвестициите в оборотен портфейл при останалите банкови агрегати е регистрирано нарастване през май. Най-силно изразено е то при паричните средства (13.2%), следвано от нарастването на вземанията от финансови институции (2.1%). Инвестиционният портфейл на банките се разширява слабо с около 1% на месечна база, а оборотният портфейл се свива, основно в резултат на продажби на ДЦК. И през май продължава оформилата се в началото на годината тенденция на рекордни печалби в сектора. Нетната печалба на банковата система за първите пет месеца на годината възлиза на 326.68 млн. лв., като спрямо същия период на миналата година финансовият резултат е с близо 63% по-голям (в абсолютно изражение125.83 млн. лв.). Печалбата на водещите по размер на активите десет банки е над 270 млн. лв.
Източник: Дневник (28.06.2006)
 
Отпуснатите кредити товарят дефицита Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута съответно на ВВВ и ВВВ+, a перспективата за развитие остава стабилна. Според анализаторите на Fitch именно строгата фискална политика е помогнала за реализирането на бюджетен излишък от 3.2% и намаляването на държавния дълг. От агенцията подчертават, че понижението на съотношението брутен държавен дълг към БВП от 68% през 2001-ва до 30% в края на миналата година е едно от най-бързите намаления за всички страни, на които Fitch Ratings поставя рейтинги. Въпреки това обаче големият дефицит на страната по текущата сметка, който се очаква да превиши 12% от БВП през тази година, е направил икономиката ни по-уязвима към неблагоприятни шокове. От Fitch посочват, че една от основните причини за това е ръстът на кредитите, които провокират нарастване на вътрешното търсене, което от своя страна разширява дефицита по текущата сметка. Много важна роля тук играе БНБ, която упражнява строг надзор върху банковата система и има готовност да предприеме мерки за ограничаване на кредитната експанзия, в случай че това заплашва финансовата стабилност на страната, се казва още в анализа на агенцията. Притесненията за размера на дефицита по текущата сметка до голяма степен се смекчават от начина на неговото финансиране, което става основно чрез преки чуждестранни инвестиции и намалява риска за страната ни от евентуална загуба на достъпа до чуждестранно финансиране. Fitch очаква да се присъединим към ЕС на 1 януари 2007 г.
Източник: Пари (29.06.2006)
 
Данък печалба пада на 12% от началото на 2007 г. Данък печалба ще бъде намален от 15% на 12% от януари 2007 г. Това съобщи министърът на финансите Пламен Орешарски. Той участва на международната конференция на списание "Економист" в Атина за укрепване връзките между България, Румъния и Гърция преди разширяването на ЕС. За първите шест месеца на годината ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) се очертава да бъде 5,6%, а в края на годината - 6%, отчете Орешарски и предвиди стабилно намаляване на безработицата. През май безработицата отчете най-ниски нива - 9,6%, каза още финансовият министър. Той определи цените на петрола и чуждите инвестиции като основен фактор за непрекъснатото повишаване на дефицита по текущата сметка. Според него външните инвеститори вече не участват в приватизацията, а влагат парите си "на зелено" и купуват предимно вносни машини и съоръжения. Това разширявало дупката в текущата сметка. Не се предвижда ДДС да бъде намален под 20%, каза още финансовият министър. Според него ръстът на инфлацията през тази година се дължи главно на по-високите акцизи, въведени от началото на годината.
Източник: Стандарт (29.06.2006)
 
Инфлацията у нас ще стигне 7.7% Средногодишната инфлация през тази година ще бъде 7.7%, съобщи на форум, организиран от The Economist, в Атина финансовият министър Пламен Орешарски. Това е значително повече от заложеното в бюджета. Основната причина за високата инфлация е повишаването на административните цени. Същинската инфлация обаче била сравнително ниска и показателна за стабилността на цените. Според Орешарски не съществуват значителни неравновесия предлагане - търсене, следователно няма пазарен инфлационен натиск. През 2007 г. инфлацията ще бъде 4.4%, а през 2008-а ще падне до 2.8%, каза още Орешарски. Ръстът на БВП през 2006 г. ще бъде 5.3%, през 2007 г. - 5.8%, а през 2008-а ще достигне 6.2%. През следващите години салдото по текущата сметка ще се подобрява. Очакваният обрат е заради производствената ориентация на вноса. Ще има и силен ръст на чуждестранните инвестиции заради членството на България в ЕС. .
Източник: Пари (30.06.2006)
 
Държавният дълг намалява близо с 19 млн. лв. Държавният и държавногарантиран дълг възлиза на 6.41 млрд. EUR към края на май, от които 1.54 млрд. EUR вътрешен и 4.87 млрд. EUR външен,показват данните на Министерството на финансите. Дългът се е понижил с 18.5 млн. EUR в сравнение с предходния месец, като намалението се дължи на разликите във валутните курсове. Въпреки че в номинално изражение дългът спада, в реално той се запазва на 27.5%, отнесен към БВП. И през май тенденцията за повишаване на вътрешния дълг за сметка на външния продължава. В края на месеца вътрешните задължения са 24% спрямо 76% външни. От гледна точка на лихвената структура дългът с фиксирани лихви се понижава до 64%, а този с плаващи е 36%. За разглеждания период извършените плащания по държавния и държавногарантирания дълг са близо 57 млн. лв. От началото на годината разходите по дълга възлизат на 1.5 млрд. лв., в това число плащания на главници и лихви, като по външния дълг те са 1.25 млрд. лв., а по вътрешния - близо 290 млн. лв. За първите пет месеца от всички разплащания 65.2% са били в евро (близо 1 млрд. лв.), 18.8% в левове (290 млн. лв.) и 13.7% в щатски долари (211.4 млн. лв.)
Източник: Пари (30.06.2006)
 
АЕЦ "Козлодуй" ще продава повече ток на големите компании АЕЦ "Козлодуй" ще продаде до края на годината 1.4 млн. Мwh директно на големи потребители на енергия, след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определи квотите за продажба на свободния пазар. По-голямата квота се дава заради очакваното увеличено потребление на обществения сектор и привилегированите потребители, както и за да се стимулира развитието на пазара. В мониторинговия доклад на ЕК се отбелязани ограничените мерки за либерализацията му. Сделките с енергия на атомната централа са най-предпочитаните за привилегированите потребители главно заради сравнително по-ниската цена в сравнение с останалите производители. Централата има подписани договори с "Кумерио мед","Асарел медет", "Стомана индъстри", "Лукойл Нефтохим", "Полимери", "Челопеч майнинг", "Елаците мед" и лицензирания търговец "ЕФТ България". След увеличаването на квотата от атомната централа ще купуват "Дуропак Тракия папир", "Берг фитинги - Монтана" и лицензираният търговец "Енерджи партнърс". Централата по данни на регулатора има около 35% пазарен дял и произвежда около 40% от енергията в България. Привилегировани потребители са онези компании, които нямат задължения към НЕК и от юли техният брой ще бъде увеличен с компании с годишна консумация не по-малка от 9 гигаватчаса. В тази група по данни на регулатора ще влязат 92 компании, които са присъединени към мрежата на средно напрежение, където са клиентите на електроразпределителните компании. До момента като участници в пазара са регистрирани пет търговци и 14 компании. Намалени са количествата на ТЕЦ "Марица-изток 2" в сравнение с първото полугодие на тази година заради изискването на ЕБВР по заема за финансиране на строителството на сероочистките на пети и шести блок. Дружеството има петгодишен договор за изкупуване на тока от Националната електрическа компания (НЕК). В началото на годината централата обяви, че се оттегля от участие в пазара. Няма решение дали ще продължим да участваме в пазара, преговаряме с компаниите, които искат да купуват ток от нас, да продължат, коментираха от ръководството на дружеството. Оттам припомниха, че цената на енергията беше повишена от комисията. До оттеглянето си централата продаваше на ОЦК и "ЕФТ България" При определянето на квотите регулаторът е отчел предстоящото приключване на сделката за продажбата на ТЕЦ "Варна" на ЧЕЗ. Условията по договора са получаването на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и подписан договор за студен резерв с НЕК. Той ще влезе в сила през октомври и параметрите по него вече са уточнени, съобщиха от регулаторната комисия. Оттам обясниха, че възможностите за регулиране на ТЕЦ "Марица 3" и "Топлофикация Русе" са ограничени, което затруднява участието им в пазара.
Източник: Дневник (30.06.2006)
 
Акционерите на Arcelor отхвърлят съюза със Северсталь Акционерите на европейската компания производител на стомана Arcelor, гласуваха в петък, с мнозинство от 57.94%, за отхвърляне на съюза с руската Северсталь, разчиствайки пътя за сделка с Mittal Steel. От Arcelor заявиха, че 58% от невнесения акционерен капитал или 96% от присъстващите са гласували против сливането със Северсталь. В резултат, стратегическият съюз със Северсталь ще бъде прекратен в съответствие с условията на споразумението. От Arcelor добавиха, че e било взето решение за повторно включване в дневния ред на събранието на акционерите, по предложение на акционери претендиращи за собственост на 30% от акциите на Arcelor, на обсъждане на сливането със Северсталь. В действителност обаче, подписалите предложението не представляват и 20% от невнесения акционерен капитал на Arcelor, минималния според люксембургското законодателство праг за подобно решение. В резултат, предложението е било оттеглено от дневния ред. Доскоро Северсталь беше ухажван от Arcelor като потенциален “бял рицар”, предпазващ от Mittal Steel. Събранието беше още една стъпка от петмесечната сага на опитите на Mittal Steel да спечели Arcelor и да създаде най-голямата в света компания за производство на стомана. В момента бордът на Arcelor препоръчва приемането на офертата на Mittal, oценяваща Arcelor на EUR 25.4 милиарда (USD 32.3 млрд.), платими в брой и акции. Това би създало групировка с 320000 служители, произвеждаща 116 млн. тона стомана годишно или около 10% от световния пазар.
Източник: Други (30.06.2006)
 
Jindal Stainless оглежда заводи за студено валцуване в Европа и югоизточна Азия Jindal Stainless (JSL), част от Jindal group (USD 3 млрд.), е в преговори за закупуването на две предприятия за студено валцуване – едно в югоизточна Азия и едно в източна Европа. Източници близки до развитието на сделките споделят, че покупките се оценяват на USD 50-70 млн. Имената на фирмите не могат да бъдат потвърдени. В югоизточна Азия, Jindal Stainless основно прави проучвания във Виетнам и Тайланд, докато в Европа най-вероятна е сделка в Румъния. Източници твърдят, че ръководните органи на компанията договарят директно сделките и на този етап в преговорите не са включени инвестиционни банкери. Целта на покупките е обвързването на предприятията за студено валцуване с увеличения капацитет на завода за горещо валцувана стомана в Хисар, Хараяна. Общият производствен капацитет на компанията за горещо валцувана стомана ще достигне 720000 тона веднага след включването на новите мощности през септември-октомври. Досегашният й капацитет достига само 300-350 000 тона и за остатъка трябва да се ангажират мощности за студено валцуване. Източници твърдят, че JSL избират между директно закупуване или стратегически съюз с миноритарно участие. Компанията вече притежава завод за студено валцуване в Индонезия, който е в процес на удвояване на капацитета си. JSL предлага да финансира покупките чрез комбинация от текущи задължения и дългосрочен дълг. За финансиране на предложените сделки е твърде вероятно компанията да се обърне към задокеанските дългови пазари. Също се предлага и заемане на средства от банки в страните на закупуване на заводите. Освен предложените сделки, Jindal Stainless търси също и стратегическо партньорство за маркетинг на готовите си продукти на различни пазари, особено в Китай и Европа. Действията на Jindal Stainless за придобиване на производствени мощности в чужбина, идват в момент на очаквано значително увеличение на световното търсене на неръждаема стомана през следващите месеци. Много от големите в бранша на стоманата планират да увеличат капацитета си, за да посрещнат нарасналото търсене. Действията по установяването на дейност в Индия на голямата японска стоманодобивна компания Nisshin Steel Corporation, също се разглеждат като част от това.
Източник: Други (02.07.2006)
 
БИК Капиталов пазар ЕООД има удоволствието да уведоми всички свои абонати, посетители, партньори и приятели, че от 1 юли т.г. работи новата версия на Информационната система за българските предприятия – BEIS (http://beis.bia-bg.com/). BEIS е бизнес-информационна система, която поддържа информация на български и английски език за най-важните 30 000 действащи български предприятия. BEIS е неразделна част от усилията на Българска стопанска камара (БСК) за подпомагане и популяризиране търговската и производствена дейност на българския бизнес в страната и чужбина. Първата версия на BEIS беше пусната в Интернет преди почти 9 години – м. Октомври 1997 г. За този не малък период, системата показа жизненост, полезност и динамика в своето развитие. BEIS се полза с доверието на своите потребители и абонати, не само защото поддържа голям обем систематизирана корпоративна информация, но и защото: - участието на една фирма в BEIS е възможност за популяризиране на нейната дейност, увеличаване на доверието на търговските и финансови партньори от страната и чужбина. Това е една независима препоръка за надеждност, коректност и публичност пред настоящи и потенциални бъдещи търговски партньори; - чрез електронното издание на БСК “Бизнес Индустрия Капитали” (http://daily.bia-bg.com), дейността на предприятията включени в BEIS се популяризира ежедневно в над 70 държави от всички континенти, с които България поддържа активни икономически отношения; - обобщената информация на предприятията по отделни отрасли е в основата на изготвяните тримесечни и годишни браншови анализи за развитие на производството, вноса и износа за основните сектори на българската икономика (http://sfb.bia-bg.com ); - в тясно сътрудничество с БФБ-София (http://www.bse-sofia.bg) информацията за публичните дружества в рубриката СФБ ИнфоСистем ежедневно се разпространява до максимално широк кръг пазарни и финансови институции, инвеститори и анализатори в страната и чужбина; - въз основа на представените в BEIS данни, БСК ежегодно определя, обявява и награждава най-добрите инвеститори в българската икономика, като цяло и по отделни браншове. С качеството, коректността и нивото на предлаганите услуги, BEIS заслужи доверието на своите дългогодишни партньори, клиенти и абонати - национални и международни организации, финансови институции, предприятия, консултанти, анализатори и много други. Отговорността на целия екип на БИК Капиталов пазар ЕООД е и чрез новата версия на Информационната система за българските предприятия – BEIS (http://beis.bia-bg.com/) да продължи да съдейства за легитимиране и популяризиране възможностите на българския бизнес.
Източник: Капиталов пазар (03.07.2006)
 
Външният дълг гони 65% от икономиката Брутният външен дълг на България нараства с 19.2% към април спрямо същия период година по-рано и вече е 15.6 млрд. евро, показват предварителните данни на БНБ в края на миналата година. По този начин задлъжнялостта на страната вече се равнява на 65.1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Основна заслуга за нарастването на външния дълг за пореден път има частният сектор, задълженията на който достигат 10.957 млрд. евро. За сравнение, през предходния месец те са се равнявали на по-малко от 10.7 млрд. евро. Външният дълг на банките отново расте и е повече от 3.015 млрд. евро при 2.92 млрд. евро през март. Публичният външен дълг намалява до 4.655 млрд. евро за периода, като запазва тенденцията от 2001 г. насам почти постоянно да спада. Задълженията на държавата започнаха да намаляват, след като последните две правителства погасиха предсрочно дългове към Световната банка и Международния валутен фонд, както и по емисии брейди облигации.
Източник: Дневник (03.07.2006)
 
Индийската компания Balco ще строи леярна за алуминий с капацитет 500 000 т./г. в Ориса Индийската Bharat Aluminium планира през 2007 да започне изграждането на нова леярна с капацитет 500 000 т./г. в Ярсугуда, Ориса, съобщи източник от компанията в четвъртък. “В момента сме в начален стадий и очакваме да получим екологичните разрешителни. Трябва да подготвим терена до края на тази година и да започнем строежа през 2007 г.”, допълни той. ”Леярната ще бъде изградена на два етапа. С първия ще се постигне капацитет 250 000 т./г. и ще е завършен в средата на 2009 г., а другата фаза, с останалите 250 000 т./г. – към края на 2010 г.”, допълни той. Този план е като отговор на скорошните изявления, направени от председателя на Vedanta Resources – Анил Агарвал, че до 2010 г., компанията планира да произвежда 1 млн. м.т./г. от всеки един от металите – цинк, мед и алуминий, в леярните си в Индия и Замбия. Базираната във Великобритания Vedanta, държи осхновния дял акции на Balco и управлява съоръжението, посредством индийската си “дясна ръка” Sterlite Industries. В момента Balco разполага със 100 000 т./г. капацитет от леярната си в Корба – I и 250 000 т./г. от новата леярна Корба – II, която бе завършена в края на 2005 г. Първоначално беше планирано, новото съоръжение да започне работа през юни 2006 г., но поради пробив в ел. инсталацията, причинена от буря, няколко съда за топене на алуминий бяха увредени и това ще доведе до забавяне на плановете на Balco за постигне желания капацитет на леярната с около година. “В момента възстановяваме съдовете и би трябвало да успеем да започнем отново производство през септември, в рамките на фискалната година, приключваща през март 2007 г.”, съобщиха от същия източник. “Няма да натоварваме напълно съоръжението до следващата година, но е необходимо частично да увеличим производството.”, допълни той. Общият обем на производството от Balco и Madras Aluminium през текущата фискална година, която приключва през март 2007 г., се предвижда да бъде между 270 000 – 290 000 т., което представлява нарастване от 211 000 т., спрямо изминалата година. Madras Aluminium, която е популярна като Malco, също в голяма степен е собственост на Verdanta и управлявана от Sterlite. В момента леярният капацитет на Malco е 40 000 т./г. и в момента компанията не възнамерява да предприема експанзия. Новата алуминиева рафинерия в Ориса трябва да започне работа през март 2007 г. Същевременно новата планирана алуминиева рафинерия на Verdanta в Ланджигар, Ориса се очаква да бъде завършена и одобрена през март 2007 г., каза източника от компанията. “Новата рафинерия ще има капацитет да произвежда между 1 – 1.4 млн. т./г. алуминий, които ще бъдат използвани, за да покрият нуждите на новата ни леярна Корба – II.”
Източник: Други (03.07.2006)
 
Tata Steel отчете ръст в производството Най-големият в Индия частен производител на стомана Tata Steel, отчете в понеделник значителен ръст в производството си на разтопено желязо и необработена стомана за първата четвърт на фискалната 2006-2007 г. Компанията е произвела 1.31 милиона тона разтопено желязо – ръст от 8.2% и 1.21 милиона тона сурова стомана – нарастване от 9.4% , в сравнение със същия период на миналата година, казаха от компанията в изявление. Продаваемата стоманена продукция регистрира внушителен ръст от 17% , до 1.11 милиона тона, докато продажбите от 1.12 милиона тона през първото тримесечие отчетоха растеж от 28%, в сравнение с тези от предходната фискална година, допълниха от компанията. Продажбите за автомобилния сектор достигнаха 0.19 милиона тона, бележейки значителен ръст от 32%. В настоящия момент Tata Steel значително преструктурира снабдителната си верига и процеса на запасяване, според инициативата “теория на сдържането”. Според изявлението, осъществени пилотни проекти по тази инициатива дават окуражителни резултати в редуцирането на излишъците и улесняването на продажбите. Tata Steel изгражда фабрика за 5 млн. тона стомана годишно, в богатия на желязна руда район на Бастар в Чатисгара, инвестиция за Rs 100 млн. Компанията търси 4500 акра земя в племенния бастион Лохандигуда, на 32 км. от Бастар.
Източник: Други (03.07.2006)
 
Влиза в сила Законът за кредита На 30 октомври влиза в сила новият закон за потребителския кредит Законът за потребителския кредит ще влезе в сила на 30 октомври, след като в края на миналата седмица беше обнародван в Държавен вестник. Онази част от българите, които са изтеглили потребителски заеми между 400 и 40 хил. лв., няма да плащат наказателни лихви, ако предсрочно погасят задълженията си. В закона се предвижда банките да бъдат наказвани с глоба до 6000 лв., ако откажат да приемат по-ранното връщане на заема. Ако кредитополучателят предсрочно погаси част от задълженията си, автоматично се намаляват и разходите му по кредита. Той обаче засяга само потребителските кредити или заемите, които повечето банки и финансови институции отпускат, без да искат обезпечение. За ипотечните кредити и други по-големи вземания тези промени не важат. Много правни експерти са убедени, че механичното разделяне на ипотечните и потребителските кредити по отношение на потребителската защита е вредно и подвеждащо.
Източник: Пари (04.07.2006)
 
11% по-скъп газ при нов договор с Русия Нов договор с Русия за транзит на природен газ, при който отпада плащането чрез доставки за българския пазар на преференциални цени на синьо гориво, би повишил стойността на нетния внос на петрол и природен газ с между 8.7 и 11.3% за 2006 г., твърдят анализатори на Industry Watch. Според тях това би довело до по-висок дефицит по текущата сметка с около 5%, или около 0.8% от БВП за 2006 г. При промяна на договора за транзит в средата на 2006 вместо в началото на 2007 г. ефектът от повишаването цената на природния газ за вътрешния пазар за оставащите шест месеца до края на годината ще бъде усетен най-силно в топлофикационните дружества и химическата индустрия. В този случай се очаква общите разходи на топлофикационните дружества да нараснат с 14, а на химическата индустрия с 10-12%. Политиката на българското правителство по отношенията с Русия и доставките на природен газ трябва да се разглежда в контекста на всички останали големи енергийни проекти, зависещи от двустранно разбирателство, както и при отчитане на макроикономическите ефекти от взиманите решения, посочват от Industry Watch. Проектите само за пренос на нефт и газ, чиято реализация пряко или косвено зависи от договореностите в междуправителствената българо-руска комисия, са на стойност между 6 и 7 млрд. EUR. Това са нефтопроводите Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора, както и газопроводът Набуко.
Източник: Пари (04.07.2006)
 
Българинът получава средно по 2,04 лв. на час Средната годишна заплата за пълен работен ден през 2004 г. е била 3 628 лв., а за непълен 1 155 лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Малко над 2 млн. наети на пълно работно време и 100 212 на непълно работно време са обхванати в част от проучване на НСИ за наетите лица по трудово или служебно правоотношение и средната годишна заплата през 2004 г. по икономически дейности и режим на заетост. Сред наетите на пълен работен ден на най-голямо средногодишно възнаграждение се радват финансовите посредници - 8 441 лв., следвани от заетите с производство и разпределение на ток, газ и вода - 6 604 лв. и работещите в добивната промишленост - 5 846 лв. Държавните чиновници за пълен работен ден средногодишно са получавали 5 722 лв., което е с около 1600 лв. повече от възнаграждението на заетите в здравеопазването и с около 1800 лв. от това на учителите.
Източник: Пари (05.07.2006)
 
Държавата прибира 40% от парите за заплати От всеки 100 лв., които фирмите дават за заплати, близо 40 лв. влизат в бюджета като данъци и осигуровки. Само 68,29% от разходите на работодателите за труд отиват за възнаграждения на служителите, сочат обявените вчера данни на Националния статистически институт за 2004 г. Останалите разходи на работодателите са за осигуровки, обезщетения, обучение на персонала, социални плащания и данъци. От заплатата на работника също се удържат осигуровки и данъци. Така през 2004 г. за заплата от 380 лв. фирмата е харчила 500 лв., а в джоба на работника са влизали 300 лв. Оттогава данъкът върху доходите беше намаляван два пъти, а социалните осигуровки паднаха общо с 5%. Но осигуровките още са тежест за бизнеса. Наскоро представители на пет работодателски организации се обединиха за намаляване на осигуровките с още 2-4%. Министерството на финансите предлага от 2007 г. доходите до 200 лв. да са без данък, а налогът за заплати от 200 лв. до 600 лв. да падне от 22% на 20%. 4,21% от разходите на фирмите за труд се дават на персонала под формата на социални плащания като по-евтина храна или почивки. Най-много привилегии имат работещите в производството и разпределението на ток, газ и вода. Там 12% от разходите на фирмите за труд са социални надбавки.
Източник: Стандарт (05.07.2006)
 
308 млрд. евро помощи ще раздаде ЕС 308 млрд. евро помощи ще раздаде ЕС в периода от 2007 до 2013 г. Европейският парламент даде зелена светлина на законодателството за структурните фондове, като прие пакет от пет доклада. Около 308 млрд. евро - или 35,7% от общия бюджет на ЕС, ще могат да се използват от 1 януари 2007 г. Европейският парламент реши да има по-голям акцент върху опазването на околната среда и да се подобрят условията за достъп до средствата на хора с увреждания.
Източник: Стандарт (05.07.2006)
 
Арестуваха данъчен за изнудване МВР закопча данъчен и двамата му помагачи, изнудвали бизнесмен за 1,5 млн. лв. По неофициална информация жертвата бил данъкоплатец № 1 на България за 2005 г. Валентин Захариев, бивш собственик на комбината “Кремиковци”. Бирникът Александър Ангелов от офис “Витоша” на Националната агенция по приходите (НАП) бил задържан към 18 ч във вторник заедно с посредниците К. Й. и сина му, докато получавал първата вноска от 135 000 лв. в кафенето на магазин “Рамстор” в София.
Източник: Труд (06.07.2006)
 
ЕЦБ: Ръстът на кредитите може да доведе до криза Бумът на кредитите за частния сектор в България, Румъния, Турция и Хърватия заплашва Стария континент с банкова криза и финансова дестабилизация, предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ) в доклад за региона . Рискът, който съпътства заемите в чужда валута, отпускани на домакинства и фирми в тези страни, и евентуална обезценка на валутите им може да предизвика вълна от банкови фалити и в крайна сметка да доведе до финансова криза, подобна на азиатската от края на 90-те години, опасяват се от банката. Според в. "Файненшъл таймс" документът не дава оценка на вероятността този лош сценарий да се случи, но тонът в текста сочи, че тя не е пренебрежимо малка. Нещо повече - в коментар в понеделник по повод проблемите на бившите комунистически икономики авторитетното издание намекна, че макар още никой да не говори за "централноевропейска финансова криза", не е изключено тя да избухне в следващите 12 месеца, а ЕС изобщо не е подготвен да я посрещне. В сряда представители на банковия сектор в България успокоиха, че на този етап няма повод за опасения. Основно притеснение в доклада, сред съставителите на който е и Калин Христов, съветник на управителя на БНБ Иван Искров, е и повишената експозиция в чужда валута (включително евро) на българските компании и домакинства (за данни за съотношението между кредити в чужда валута и общо отпуснати заеми. По тази причина евентуални сериозни колебания във валутните курсове ще увеличат плащанията по кредитите на фирмите и гражданите, ще стопят печалбите на търговските банки и могат да задълбочат евентуална криза в бранша, се констатира в анализа на ЕЦБ. От банката обръщат внимание и на вероятността надпреварата при отпускане на заеми да е довела до намаляване на критериите за кредитоспособност от страна на банките, което от своя страна увеличава обема на лошите кредити. В предположенията си анализаторите на ЕЦБ изхождат от практиката при предишни случаи на кредитен бум, които често са приключвали с банкови кризи. За опасността от подобна развръзка допълнително говори и фактът, че опитите на централните банки в четирите страни да овладеят ръста на кредитите в чужда валута не са дали резултат, тъй като са били заобиколени. В Румъния това дори е било съпроводено с присмех от търговските банки, продължава "Файненшъл таймс". Като фактор, който заплашва да доведе до банкова криза, от европейската банка посочват и факта, че банковите активи в страните от региона се контролират изключително от чужди кредитни институции - в българския случай делът на активите на такива банки е над 80%. Не е изключен и ефект на доминото - дестабилизация на банковия сектор в някоя от страните може да ги накара бързо да оттеглят капиталите си и от останалите, се казва в доклада. Рискът от финансовата дестабилизация в България и други кандидатки за членство в Евросъюза допълнително се засилва от влошаването на някои макропоказатели - ръст на инфлацията, повишаване на дефицита по текущата сметка и слабото противодействие на прането на пари. Мнозина български експерти не са съгласни с тревожния тон на ЕЦБ (виж мненията). Георги Стоев от анализаторската и консултантска група Industry Watch не вижда системна заплаха за криза в банковия сектор. Според него проблеми при отделни банки може да има, но като цяло секторът остава стабилен. Възможността финансова криза да се случи в някоя от съседните на България страни е незначителна, добави Стоев. Концентрацията на банковите активи в ръцете на чужди компании е по-скоро положителен фактор, смята той. Статистиката за банките и кредитите в страната засега подкрепя становището за стабилност. Към края на миналата година делът на финансовото посредничество в страната все още е нисък в сравнение с международните стандарти, което се подсказва от съотношението на кредитите за частния сектор към БВП на страната - 45%. Кредитите за домакинствата (потребителски и ипотечни) наистина растат бързо - 16% от БВП към 2005 г., но предвид ниската база не представляват особена тежест и това се признава и от експертите на ЕЦБ. Същото се отнася и за съотношението на плащанията по лихви към разполагаемия доход. За България този показател остава 1% при 4.5% в еврозоната за 2004 г. По информация на агенция Ройтерс инвеститорите в развиващите се страни в Източна Европа вече са преоценили рисковете от покупка на активи в тях и това е довело до спад на курсовете на местните валути. В Турция например лирата се е обезценила с 25 на сто за периода от април до юни. Подобно е развитието и курсът на румънската лея спрямо еврото.
Източник: Дневник (06.07.2006)
 
ЕИБ ще финансира и лизинга Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще финансира и лизингови компании. Това съобщи в сряда Томак Хакет, главен директор в евроинституцията на семинар, организиран от нея и БНБ. Според него прякото отпускане на ресурс на лизинговите дружество е гаранция, че средствата ще отидат за покупка на оборудване и транспортни средства, посредством които да се увеличава растежът на икономиката. Той обяви още, че България ще има свой наблюдател в ЕИБ по време на последните две заседания, което се счита за много положителен сигнал. Все още точният представител на страната ни не е избран. Като наблюдател българският представител ще се информира от първа ръка за случващото се в банката, обясни още Хакет. От началото на годината той ще заема поста член на борда на ЕИБ. Той няма да е постоянно пребиваващ в Люксембург, както е представителят ни в ЕБВР, а ще пътува за заседанията на евроинституцията. За търговските банки ЕИБ е важен източник на ресурс поради по-ниската му цена и ниското ниво на бюрокрация. От 1990 г. досега ЕИБ е отпуснала над 1.2 млрд. евро, като 59% от тях се падат на транспорта и инфраструктурата. Други 14 на сто са за енергийни и телекомуникационни проекти. В края на март ЕИБ подписа с "Биохим" споразумение за кредитна линия в размер на 30 млн. евро, предназначени за инвестиционни заеми за малки и средни предприятия и общини.
Източник: Дневник (06.07.2006)
 
Металите атакуват нови коти Най-сериозно вчера поскъпна никелът, който вероятно скоро ще счупи ценовия рекорд На Лондонската метална борса тримесечните доставки на никел поскъпнаха с около 300 USD и достигнаха в един момент 22 850 USD/т. По този начин цените на метала са само на 150 USD от историческия рекорд от 23 000 USD/т, регистриран на 26 май. “Взривът” в цените последва намаляването на запасите на борсата до близо 1-годишен минимум. Последния път, когато бяха достигнати тези цени, наличните борсови запаси в Лондон бяха значително повече. Това означава, че най-вероятно никелът ще продължи да поскъпва. Срочните сделки с мед прибавиха 80 USD към цените си от вторник на Лондонската борса и се сключваха по 7480 USD/т. Цинкът поскъпна с 60 USD до 3360 USD/т на фона на спадналите до 5-годишно дъно налични запаси на най-голямото тържище на метали в света. Цените на оловото се покачиха с 11 USD до 1025 USD/т.
Източник: Пари (06.07.2006)
 
Стомана Индъстри с нов сертификат Стомана индъстри вече е носител на нов сертификат TUV, който удостоверява, че произвежданите от компанията горещовалцувани продукти са напълно приложими в строителството и отговарят на европейските стандарти за качество и безопасност. Продуктите на дружеството официално се маркират със знака СЕ, което гарантира свободната им употреба в цялата Eвропейска общност. Стомана индъстри е единственото предприятие от българската металургична индустрия, което притежава този сертификат. Следващата ни цел е подготовка за сертификация по стандарт EN 10080.
Източник: Пари (07.07.2006)
 
КЦМ ще произведе по-малко през 2006 г. Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив ще произведе по-малко от планираните количества олово и цинк през настоящата година заради поскъпването на суровините. За това информира агенция Ройтерс, като се позова на изказване на директора по производствената дейност в предприятието инж. Никола Колев. Производството на цинк в комбината през 2006 г. ще достигне 70 хил. тона, или със 7% по-малко от предварително предвиденото, очакват от мениджмънта на предприятието. Очакванията са добивът на олово през тази година да бъде 65 хил. тона, което също е по-малко от заложеното количество - 66 хил. тона, и е отстъпление от обема през миналата година, когато продукцията беше за над 69 хил. тона. Като причина за по-малкия от очаквания обем производство от ръководството на КЦМ изтъкват трудностите с доставките на концентрат, от който се извлича крайният метал. Пазарът на цинков концентрат през периода август - октомври миналата година беше крайно затегнат и затова предварителните ни прогнози за обема на производството през 2006 г. се оказаха нереалистични, обяви пред Ройтерс Колев. Според него обаче добивите отново ще се увеличат през следващата година, тъй като търсенето продължава да е силно, а цените на цветните метали остават високи. Котировките на цветните метали на международните борси отстъпиха от рекордните си нива, но продължават да са на относително високо равнище спрямо минали години, показва анализ на борсовата търговия. За първите пет месеца на годината КЦМ е произвел над 29.5 хил. тона цинк, което изпреварва постигнатото за същия период на 2005 г. Добивите на олово пък надхвърлят 27.7 хил. тона, което е 2 на сто спад спрямо сравнимия период на миналата година, показват данните на компанията.
Източник: Дневник (07.07.2006)
 
По-високи финансови прагове за годишен оборот Повишаване на финансовите прагове за годишен оборот и активите на предприятия при категоризирането им гласува вчера парламентът. Той прие на второ четене промени в Закона за малките и средните предприятия. Предприятие с годишен оборот до BGN 97.5 млн. и до 250 души персонал ще бъде вече средно, а тези с оборот до BGN 19.5 млн. и до 50 души ще са малки. Микропредприятията ще са с оборот до BGN 3.9 млн. и до 10 души персонал.
Източник: Сега (07.07.2006)
 
Изглежда Tata Group се притеснява от враждебно поглъщане Придобиването на европейския стоманен гигант Arcelor от страна на Mittal Steelизглежда е накарало индийската Tata group, водещия в страната бизнес конгломерат, да се притесни за враждебно поглъщане на своя бизнес със стомана. Холдинговата компания на групата - Tata Sons – взе решение да увеличи дела си в Tata Steel Ltd. с 10% от сегашните 20,04%, заяви председателя Ратан Тата на общото събрания на акционерите в сряда. Целта на това увеличение е да се “предотвратят поглъщания” на компанията, заяви Тата. Коментарът му бе направен няколко дни след като Лакшми Митал, индийския шеф на Mittal Steel, спечели продължителната битка за поглъщането на Arcelor и заяви, че сега отправя поглед към Индия. В интервю за бомбайската телевизия Times Now миналата седмица, Митал заяви, че компанията му ще има интерес да закупи държавната Steel Authority of India Ltd. – най-големия в страната производител на стомана – в случай, че индийското правителство реши да я приватизира. Тази седмица Митал ще пътува за Индия за да се срещне с правителствени и бизнес лидери и да проучи възможностите за инвестиции в родната му страна, където компанията вече строи завод. Анализатори коментираха, че очакват след сливането с Arcelor Митал да предприеме поглъщания в Азия. “Tata Steel е много добър кандидат за поглъщане, тъй като е от частния сектор и е една от компаниите с най-ниски производствени разходи в света” – заяви за Dow Jones Newswires Жаянт Пей от бомбайската Financial Advisory Services Ltd. Пей допълни, че предприетите планове за експанзия от страна на Tata Steel, която до 2016 г. ще увеличи капацитета си до 30 млн. тона, правят компанията привлекателна мишена. Продажбите на Tata Steel възлизат на 222,72 млрд. рупии (4,9 млрд. щ.д.), като нетната печалба на компанията за годината приключваща март 2006 г. е 37,21 млрд. рупии (820 млн. щ.д.).
Източник: Други (07.07.2006)
 
Arcelor публикува препоръки към преразгледаната оферта на Mittal Steel В съответствие с решението си от 25 юни, Arcelor публикува препоръки от страна на своя борд на директорите да предложи обикновените акции и конвертируеми облигации на Arcelor към преразгледаната оферта на Mittal Steel. Препоръката беше издадена след публикацията на преразгледаната оферта на Mittal Steel на 5 юли. Сред останалите въпроси, които се обсъждаха, бордът отбеляза, че промените в офертата на Mittal Steel оценяват по-високо компанията, предлагат по-добро корпоративно управление и подобрен индустриален проект за съвместната компания и за акционерите на Arcelor. Бордът получи безпристрастна оценка от страна на Morgan Stanley & Co. Limited във връзка с преработената оферта относно обикновените акции на Arcelor. Заключението на оценката гласеше следното: “На база на преди това казаното, ние сме на мнение, че съгласно до тук представените данни, че от финансова гледна точка офертата е справедлива за държателите на обикновени акции в Arcelor.” Оценката на Morgan Stanley & Co. Limited е адресирано до борда на директорите на Arcelor и може да се използва единствено във връзка със и за целите на оценяването на офертата на Mittal Steel. Тя не е адресирана до и не може да се използва от която и да е трета страна, включително и за отхвърляне на колебания от които и да е държател на обикновени акции в Arcelor.
Източник: Други (08.07.2006)
 
Сливането на Shagang и Baosteel изглежда все по-реално, поради участието им на един и същи пазар Съществува вероятност частната китайска компания Shagang Group да се слее с Baosteel, който е най-големият производител на стомана в страната, съобщи представител на Shagang пред Interfax в петък. Чен Инг, който е водещия икономист-анализатор на Shagang сподели, че все още двете компании не са провели, каквито и да е разговори по темата, но Shagang има сходни интереси по отношение на бъдещето си развитие с тези на Baosteel. Тя допълни, че Shagang и Baosteel поддържат доста приятелски отношения. Двете компании имат един и същи пазарен радиус в източен Китай, а не на последно място и продуктовата структура на Shagang е съвместима с тази на Baosteel. Според нея, това дали в бъдеще двете компании ще се слеят зависи до голяма степен от самия пазар, стратегиите за развитие на двете компании и на самата политика на правителството. “Точно както се сляха наскоро Mittal и Arcelor, никой, дори те самите не са имали подобни идеи преди 5 години. Тази стъпка бе предприета от двата световни гиганта, в резултат на моментната ситуация в индустрията по пътя на глобализация.”, каза тя. В момента Shagang се стреми да открие местни и чужди инвеститори, които да помогнат в разширяването на компанията, каза в понеделник президента на Shagang – Шен Венронг по време на четвъртата китайска международна конференция за стоманата, проведена в Пекин. Shagang вече е получила одобрение от правителството да погълне Huaigang Group – държавно предприятие в провинция Джиангсу, каза Чен. С осъществяването на тази сделка годишния капацитет за производство на стомана на компанията нараства до 2 млн.т. Shangang има също така и подписан през месец май договор с Fuxing Group за коопериране в извличането на желязна руда и проучване на глобалния пазар, което също би могло да бъде предпоставка за едно бъдещо сливане. Главният анализатор на Guozin Securities – Женг Донг каза, че въпреки че китайското правителство силно подкрепя сливанията между местните стоманопреработващи компании, процесът на консолидиране протича бавно. “Местният протекционизъм, усложнената структура на собственост на китайските предприятия и недобре развитата социално-осигурителна система за работниците, възпрепятстват консолидирането на китайската стоманена индустрия.”, каза той. Женг добави и, че сливанията между стоманопроизводители изискват време и обикновено те първоначално изграждат “стратегически кооперативни взаимоотношения”, като първа стъпка от по-нататъшно реално сливане, също като случаите с Baosteel и Magang, , Baosteel и Bayi Steel, и Shagang и Fuxing. Shagang цели да постигне производство от 10 млн.т. чугун, 11 млн.т. необработена стомана и 10 млн.т. стомана през 2006 г.
Източник: Други (09.07.2006)
 
Изнесли сме стоки за 340 млн. щ.д. за арабските страни През 2005 г. България е изнесла стоки за над USD 340 млн.за арабските страни, съобщи зам.-министърът на икономиката Корнелия Нинова. За поредна година салдото ни в търговията със страните от Близкоизточния регион е положително, допълни тя. Най-голям износ страна е реализирала за Египет ­ 240 млн. USD, следвана от Ливан. Общият стокообмен с арабските страни за 2005 г. е USD 439.5 млн., като отбелязва увеличение с 85 млн. USD, или с 24% повече спрямо 2004 г. Делът на региона в общия стокообмен на България е намалял драстично до 1.5 на сто, допълни зам.-министърът. За сравнение през 1992 г. този дял е бил 12.02%. лед присъединяването на България към Европейския съюз, този процент ще се увеличи, прогнозира Корнелия Нинова. Мотивите є са, че тогава голяма част от вносните мита в арабските страни, които имат споразумения за асоцииране към ЕС ще отпаднат. По-значими инвестиции у нас досега има Ливан ­ USD 19 млн. и Йордания с около USD 8 млн.
Източник: Монитор (10.07.2006)
 
Неправилно разчетените изводи водят до разпиляване на енергия Предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) обикновено се дискутира единствено в контекста на непосредствените икономически ползи за нашата икономика. Това е важен аспект на европейската интеграция, но присъединяването към ЕС не е просто присъединяване към търговски съюз с произтичащите от това ползи. Този процес изисква промяна в разбирането ни за нашето място в съюз, включващ 25 държави с общо население над 450 милиона души, всяка от тях със съответните традиции и интереси, и изграждане на капацитет за открояване на националните специфики от тези за общността като цяло. В рамките на общността има изградени множество механизми за взаимно наблюдение и контрол на страните за спазване на принципите на функциониране, заложени в основата на ЕС. Може би най-широко дискутираният в средствата за масово осведомяване механизъм за взаимно наблюдение и контрол е така нареченият Пакт за стабилност и растеж (ПСР), който ограничава нивото на бюджетния дефицит и правителствения дълг в страните членки. Подобни механизми съществуват във всички области на взаимодействие в рамките на ЕС, в това число и в рамките на Европейската система на централни банки (ЕСЦБ), в която членуват всички национални централни банки на страните членки. Както е известно, статутът на ЕСЦБ й вменява отговорност за ценовата и финансовата стабилност в общността. Изпълнението на тези задачи изисква регулярен анализ на развитието на икономиките и финансовите системи на страните членки и формулирането на конкретни изводи и препоръки за индивидуалните страни и общността като цяло. Подобни анализи, макар и с по-ниска честота, се изготвят и за присъединяващите се страни (България и Румъния), както и за държавите, кандидатки за членство (Турция и Хърватия). Следвайки политика на прозрачност, ЕСЦБ публикува голяма част от своите анализи, с което цели да информира обществеността за състоянието на икономиките и финансовите пазари на отделните страни и общността като цяло. Това е стандартният канал за информиране на широката общественост за позицията на ЕСЦБ по определени въпроси. Тъй като тези публикации са специализирани, печатните и електронните медии са тези, които трябва да пренесат към широката публика общото послание, съдържащо се в тези анализи. Отчитайки тази важна роля на печатните и електронните медии, централните банки отделят значително време и ресурси за подобряване на комуникацията с медиите чрез организирането на семинари и работни срещи. БНБ организира през май участието на журналисти от българските медии в семинар на ЕЦБ, който целеше подобряване на взаимната информираност.
Източник: Дневник (10.07.2006)
 
Mittal Steel строи завод за USD 6,5 млрд. в Индия. Стоманодобивният гигант Mittal Steel обяви, че ще инвестира над 300 млрд. рупии в строителството на нов завод в Югоизточна Индия, съобщиха световните агенции. Заводът в индийския щат Ориса ще произвежда около 12 млн. тона стомана годишно. Проектът се оценява на 400 млрд. рупии ( около USD 6,7 млрд.). Проектът е в конкуренция с този на Posco, четвъртият по големина стоманопроизводител в света, който изгражда завод на стойност 12 млрд. долара в най-източния щат, където се намират голям процент от запасите на желязна руда на Индия. Нарастващото търсене в Китай доведе до 19%-тен скок на цените на желязната руда тази година. За 2005 г. тя е поскъпнала със 71,5 на сто. Mittal Steel и Posco планират да похарчат USD 21 млрд. през следващите седем години в Индия заради покачващото се търсене в страната и за да получат достъп до петите по големина запаси на желязна руда в света. В края на миналия месец Mittal Steel придоби европейската стоманодобивна компания Arcelor.
Източник: Монитор (10.07.2006)
 
Никелът постигна нов рекорд Никелът отново беше на преден план, след като запасите паднаха до нивото на световното потребление и металът достигна нов рекорд от 24 400 долара за тон. Според анализаторите налице е силно търсене и може да се очаква поскъпване поне с още 1000 долара. Никелът се търси основно за нуждите на стоманената индустрия. През втората половина на 2005 г. секторът намали драстично запасите си от суровини и сега закономерно иска да изгради нови. Едновременно с това производството на стомана преживява подем. По последни данни условията на пазара ще доведат до дефицит за никела в размер на 30 до 34 хил. тона. Силните позиции на стоката оказаха подкрепа и на другите цветни метали. Медта с доставка след три месеца достигна 7735 долара за тон. Алуминият се търгуваше при 2570 долара за тон, с малко понижение от изключително силните позиции в края на миналата седмица. Запасите на метала паднаха с 10 350 до 751 175 тона. Според пазарните наблюдатели настроението на борсата за метали се подобрява и се очаква нов наплив на инвестиции. Запасите на цинка продължиха да се понижават и достигнаха ново петгодишно дъно. Металът загуби около 35 долара до 3415 долара за тон.
Източник: Дневник (11.07.2006)
 
Цената на медта разколебана Понижението на добива на мед в световен мащаб ще стигне 184 000 тона според прогнозите на инвестиционната банка Credit Suisse. Играчите на Лондонската стокова борса затаиха дъх в очакване на скок в цената на медта. Причината за тези опасения е, че вероятно ще започне стачка на работниците в най-голямата мина за добив на мед в света, притежание на чилийската компания Escondida. Предлагането на цветния метал, използван за производството на кабели и водопроводни тръби, ще пострада сериозно, ако този слух се потвърди. Пазарът е много неспокоен и ще реагира рязко на всеки потенциален проблем с доставките, считат финансовите експерти. В момента най-удачната стратегия е да се купува, а когато слухът стане факт, бързо да се разпродава. Така в ранните часове на търговията в Лондон тримесечните доставки на мед поскъпнаха с 1.4%, след което обаче поевтиняха с 0.1% до 7735 USD. Цената на цветния метал обаче остана далеч от рекордните си нива от 8800 USD, регистрирани на 11 май 2006 г. Производството на мед през тази година може сериозно да изостане от търсенето заради последните стачки в Мексико и занижения капацитет на някои мини в този регион, коментират анализаторите
Източник: Пари (11.07.2006)
 
Свиват производството на цинк и олово в КЦМ По-малко от планираните количества на цинк и олово ще произведе Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив през 2006 г. Причина за свиването на производството е поскъпването на суровините. 70 хил. тона цинк ще произведе заводът, което е със 7% по-малко. 65 000 тона олово ще излязат от комбината, или с 1000 тона по-малко от плана и с близо 5 хил. т под миналогодишното производство.
Източник: Стандарт (12.07.2006)
 
Седем компании с комплексни разрешителни Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще връчи днес комплексни разрешителни на седем предприятия от металургичната, химическата и керамичната промишленост. Това са Колхида метал-Перник, Стомана индъстри-Перник, Арсенал - завод 4-Мъглиж, Арсенал - завод 3-Казанлък, Еловица-Габрово, Монтюпе-Русе и Керамат-Каспичан. Други четири дружества от металургичния, керамичния и нефтопреработвателния сектор ще получат актуализирани комплексни разрешителни. С новите форми броят на връчените комплексни разрешителни става 100. До края на годината процесът трябва да приключи за всички тежки индустриални дейности.
Източник: Пари (12.07.2006)
 
Цената на никела бележи рекорд 26 550 долара за тон достигна цената на никела по време на сесията на Лондонската метална борса. Това е най-високата цена от листването на метала през 1979 г., съобщава AFP. Увеличението от началото на 2006 г. е с 82%. Причината за сериозния ръст е повишеното търсене. Сега договорите с тримесечна доставка се сключват за $24 750 за тон. Металът се използва предимно за защита от корозия.
Източник: Стандарт (12.07.2006)
 
Приходите от вътрешната търговия растат С 3.7% са нараснали приходите от продажба на продукция в странта през май. Увеличението е най-голямо при търговията с автомобили и мотоциклети - 22.4%, и с автомобилни горива и смазочни материали - 13.8%, съобщиха от НСИ. Търговията на дребно е нараснала с 10.6%, като най-висок ръст бележи търговията със стоки за домакинството и битова техника - 16.3%. Търговията с текстил, облекло и обувки и с фармацевтични и медицински стоки нараства съответно с 9.1 и 8.7%. При търговията с храни, напитки и тютюневи изделия увеличението е 6.2%. За първи път от началото на годината се реализира и ръст в търговията на едро - с 0.3%. През май нетните приходи реално нарастват с 9.1% спрямо същия месец на 2005 г. вследствие положителните темпове във всички основни търговски дейности.
Източник: Пари (12.07.2006)
 
Провеждане: на 11-ти и 12-ти септември 2006 г., зала “Москва” на Новотел Пловдив, град Пловдив През 1999 година в гр. Пловдив, България се проведе Годишна Асамблея на IZA - Europe /Международната Цинкова Асоциация/. Съорганизатор на този престижен форум бе КЦМ АД. След успешното провеждане на Асамблеята бяхa проведени в Пловдив две международни конференции, които привлякоха делегати от цял свят - “Състояние и развитие на цветната металургия (олово и цинк)” през 2001 год. и “Оловото - реалност и предизвикателство” през 2004 год. Организатори и на двете конференции бе екипът на КЦМ АД Като част от водещия бизнес на България, КЦМ 2000 АД успешно развива своя търговски усет и техническа осведоменост. Оценявайки високо ролята на ефективния обмен на информация за развитието на тези качества, КЦМ 2000 АД организира 4-ТА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ "ЦИНК 2006", на която ще бъдат провеждани дискусии и обсъждане на идеи, свързани с разширеното приложение на цинка, новите технологии, енергийна ефективност, по-рационалното развитие и организиране на бизнеса.
Източник: Други (12.07.2006)
 
Китай демонстрира нескрит интерес към алжирските мини за желязна руда Gara Djebilet Китайски компании са демонстрирали голям интерес за експлоатацията, по схема, която ще бъде уточнена в бъдеще, към мините за желязна руда Gara Djebilet, разположени между градовете Тиндуф и Бехар, които се смятат за най-важните мини в металната индустрия на Алжир. Китайските интереси са отправени на първо място за мината Gara Djebilet, а освен това и към намиращата се в близост Mechri Abdelaziz, отчитайки големите ресурси на мините и потенциалните възможности за износ към Европа и други страни, а дори може би и като източник за подпомагане в бъдеще на нуждите на китайската индустрия. По време на едноседмично посещение от страна на алжирска делегация, водена от министъра на енергетиката и мините Чакиб Кхалил, той сподели, че е забелязал огромния интерес от страна на Китай, особено имайки предвид, че наскоро алжирското правителство изрази недоволство от начина на експлоатация на мините разположени на югоизток от Тиндуф. Региона разполага с резерви, които надвишават 3 млрд.т. руда, като 1.7 млрд.т. са от Gara Djebilet и от тях 700 млн.т. имат съдържание на желязо 52.4%. Китайският интерес стана факт, след като в края на 2005 г., бразилски компании показаха интерес, като дори Compania Val De Rio Dotsi изпрати експерти, които да проучат мините в Gara Djebilet и Mechri Abdelaziz. Експертите бяха придружени и от представители на Vevros.
Източник: Други (12.07.2006)
 
Променени критерии направиха Захариев данъкоплатец № 1 Нови критерии в конкурса Данъкоплатец на годината позволиха бившият собственик на Кремиковци Валентин Захариев да стане данъкоплатец № 1, научи в. Пари от Националната агенция за приходите. При миналогодишното издание на конкурса се гледало кой е платил най-много налози. Тогава на първо място бе класиран адвокат Тодор Батков. Тази година критерият бил не платени, а декларирани данъци, като били изключени ДДС и акцизите, защото са косвени налози и тежестта пада върху крайния потребител. Благодарение на новите правила Валентин Захариев от най-голям длъжник стана най-голям данъкоплатец. По неофициална информация от продажбата на Кремиковци той дължал на хазната 29.760 млн. лв. Част от сумата била прихваната със спорна операция от ДДС, който държавата трябвало да възстанови на негови фирми. За остатъка Захариев подал искане за разсрочване. Случаят придоби публичност, след като преди няколко дни бе арестуван данъчен, изнудвал Захариев за подкуп от 1.5 млн. лв. Данъчният анализирал досието му във връзка с поисканото разсрочване и открил тъмни петънца. Когато един човек коректно си е декларирал данъчните задължения, няма вариант те да не бъдат платени. Така от агенцията обясниха промяната в критериите. Възможни били различни процедури - разсрочване, доброволно плащане, принудително изпълнение, но плащането на данъците не можело да бъде избегнато. Методолозите бяха много внимателни при определянето на критериите, казаха още от НАП. След като критериите били заложени, компютърът „изплюл” името на Захариев.
Източник: Пари (13.07.2006)
 
Търговският дефицит се увеличи с близо 40% Дефицитът по търговския баланс на България продължава да се задълбочава и за първите пет месеца на годината е достигнал 3.559 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е ръст от над 37% в сравнение със същия период на миналата година. Общо за петте месеца износът (FOB) на страната възлиза на 9.078 млрд. лв. Вносът по цени FOB e бил за 12.637 млрд. лв., а по цени CIF - 13.43 млрд. лв. Само за май вносът е нараснал с 29.5% до 1.9 млрд. лв., докато обемът на износа се е увеличил с над 30% и е достигнал 2.8 млрд. лв. Търговският дефицит за месеца е бил от 872.5 млн. лв. в сравнение с 655.2 млн. лв. за април.Най-големият вносител в България традиционно остават страните от Европейския съюз. За първите пет месеца на годината те са увеличили вноса си в страната с 14 на сто спрямо същия период на миналата година и той достига 6.1 млрд. лв. Най-големият вносител за България сред тях отново е Германия, която е внесла стоки и услуги за 1.630 млрд. лв., което е с 16 на сто повече от миналата година. Следва я Италия, която е внесла общо 1.134 млрд. лв., като също бележи ръст от 15 на сто. Най-големият купувач на български стоки и услуги сред страните от ЕС е Италия. Износът на България за Италия за петте месеца е бил над 973 млн. лв., което е ръст от 0.8 на сто спрямо първите пет месеца на 2005 г.
Източник: Дневник (13.07.2006)
 
Ставаме бяла държава с 13 млрд. вро България ще бъде обновена с 13 млрд. евро през следващите години. Парите ще се налеят в строителство и ремонт на пътища, летища, жп линии, канализация, пречиствателни станции и енергийни проекти. Това предвижда Националната стратегия за развитие на инфраструктурата до 2015 г., която кабинетът представи вчера. Публична тайна е, че България значително изостава в развитието на инфраструктурата си в сравнение с останалите европейски държави. През последните 10 години у нас само се кърпеха дупки и се правеха неотложни ремонти. За първи път се изработва подобна стратегия, която да обедини различните планове на министерствата за развитие, подчерта премиерът. На 142 страници се събраха докладите на министрите за необходимите инвестиции в ресорните им сектори. Те бяха представени на бизнеса, синдикатите и неправителствени организации. 5,465 млрд. евро ще бъдат вложени в инфраструктура до 2009 г. и още 7,477 млрд. до 2015 г. За осъществяването на всички проекти на отделните министерства ще са необходими поне три пъти повече от предвидените средства, заяви Станишев. На транспортния министър Петър Мутафчиев той шеговито обеща железопътна линия до всеки хотел в страната. Бизнесът от своя страна се оплака, че въпреки желанието си да инвестира в инфраструктура не получава достатъчно съдействие от държавата. Липсва ни информация за начините за съфинансиране по линия на структурните и кохезионните фондове, оплака се шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев.
Източник: Стандарт (13.07.2006)
 
Mittal Steel SA ще увеличи цените на стоманата Mittal Steel South Africa обявиха вчера, че за втори път този месец ще увеличат цените на стоманата, седмици преди очакваните слухове на трибунала за конкуренция, че компанията предлага завишени цени на клиентите на южноафрикансия пазар да бъдат подновени. Бившата Iscor – управлявана от юли 2004 г. от най-голямата компания производителка на стомана Mittal от дълго време е обвинявана от правителството и местните купувачи, включително миннодобивните компании и производителките на автомобили, относно ценообразуването си през последните години. Mittal задоволява 80% от нуждите на пазара на стомана на ЮАР, но използва модел на импортен паритет на ценообразуването, чрез който таксува за някои от своите продукти с до 50% по-висока цена, отколкото чужденците. Вчера Mittal потвърд, че увеличава цените на продуктите от плоска стомана с 8% и с 6% на дългите стоманени изделия, най-късно до 1-ви август. Тази информация постъпи едва няколко седмици след средното повишаване на цените с 5% - което беше първи скок от две години насам. Това доведе до язвителни коментари от страна на Harmony Gold и DRDGold, две от компаниите, които се оплакаха от действията на Mittal пред Трибунала за конкуренцията. Главният изпълнителен директор на Harmony Gold – Бърнард Суанепоъл, заяви вчера, че този нов скок в цените “не звучи добре аргументирано особено, когато е налице инфлация по-ниска от 5%”. “Доста е разочароващо, но това всъщност показва наяве арогантността на Mittal, в ролята си на основен доставчик.” Главният изпълнителен директор на DRDGold – Марк Уелесли-Ууд каза, че покачването на цената от страна на Mittal е станало в момент, когато разходите на миннодобивните компании от златните находища се увеличават с по 10.6% ежегодно за последните 5 години – което драстично надвишава средното ежегодно увеличение в световен план от 6.9%.
Източник: Други (13.07.2006)
 
Dundee Precious изтегля инвестиции от България Канадската фирма Dundee Precions Metals ще пренасочи около 175 млн. USD инвестиции от България на Балканите или в Западна Европа За ултиматума на Dundee съобщи вчера изпълнителният вицепрезидент на компанията Лорънс Марсланд. Става дума за изграждане на инсталация за производство на метали в Челопеч и на съпътстващи съоръжения. Причината според Марсланд е забавянето с около пет месеца на произнасяне с решение на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров по доклада за оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) за дейността на компанията в златното находище в Челопеч. Екологични проблеми възникнаха в работата на рудника още през 1990 г., когато с решение на Народното събрание работата му бе спряна заради високо съдържание на арсен в добиваната руда. Министърът не се е произнесъл и по доклада за другата проучвана площ - в Крумовград. Компанията е информирала за случая канадското правителство и чрез посланика на държавата в Европейския съюз вече се правят постъпки да се дискутира въпросът в рамките на съюза, каза Марсланд. Друга стъпка е за проблема да бъде сезиран Международният съд във Вашингтон, тъй като България има подписано споразумение за взаимно насърчаване на инвестициите.
Източник: Пари (14.07.2006)
 
"Промет" увеличи производството си след внедряване на иновация Металургичният комбинат на "Промет стийл" в Дебелт отчете преработка на рекордно количество стомана, съобщи говорителят на предприятието Алберта Алкалай. От началото на годината досега са преработени 185 хил. тона от метала, което е двойно увеличение на производството в сравнение с минали години. Причината за резкия скок се дължи на внедряването на нова технология - валцуване с разделяне на проката. "Тази иновативна технология увеличи интензитета при производството на стомана с 50%, увеличен е асортиментът на произвежданите в комбината елементи, намалени са енергийните и материални разходи. Всичко това нарежда дружеството до водещите европейски металургични предприятия", каза Алкалай. Тя уточни, че валцуването чрез разделение на стоманата е патент на научно-производственото обединение "Доникс" - Украйна, и е въведено в "Промет стийл" по инициатива на Володимир Нечепоренко, член на управителния съвет на комбината. Нечепоренко бивш генерален директор на металургичното предприятие "Криворожсталь". На този етап "Промет стийл" е единственият български металургичен завод, който използва този нов вид преработване на стоманата. Продукцията на завода край Бургас е насочена предимно за американските пазари и за страните от Европейския съюз. С арматурната стомана на завода се строят небостъргачи в САЩ, жилищни сгради в Испания, мостове и пътища в други европейски страни. В последните години с увеличаване на строителството в България нараства и търсенето на арматурната стомана на "Промет стийл" на вътрешния пазар.
Източник: Дневник (14.07.2006)
 
Канадската златодобивна компания "Дънди прешъс" ще пренасочи планираните за България инвестиции от USD 175 млн. в друга страна на Балканите или в Западна Европа. Това обяви вчера изпълнителният вицепрезидент на компанията Лорънс Марсланд. Причината е забавеното с пет месеца решение по доклада за въздействието върху околната среда от екоминистър Джевдет Чакъров. Става въпрос за проект за изграждането на инсталация за производство на метали в Челопеч и на съпътстващи съоръжения. Министърът не се е произнесъл в срок и по доклада за другата проучвана площ - в Крумовград. Решението си фирмата взима след опит да обжалва във ВАС забавянето на решението от екоминистерството. С решение от вторник ВАС отхвърли жалбата на фирмата срещу непроизнасянето на министъра за добива на злато в Крумовград. Жалбата на фирмата е определена от съда като недопустима и затова е оставена без разглеждане. Компанията смята да обжалва пред 5-членен състав на ВАС. Разглеждането на жалбата за Челопеч е отложено от ВАС за октомври с мотив, че не могат да се намерят документи по нея. Още през март обаче изпълнителният директор на "Дънди" Джон Гудман обясни, че от екоразрешението зависи изпълнението на производствените им планове след третото тримесечие на тази година. Тогава изтичат и договорите с купувачите. Това кара фирмата да отложи разширяването на производството си за 2008 г. и да съкрати персонал от 750 души. Обсъжда се и възможността да се сезира международният съд във Вашингтон. Според Гудман, докато фирмата е чакала разрешението, са се появявали предложения на лица от бранша за посредничество за ускоряване и улесняване на ситуацията. До момента "Дънди" са вложили в България около USD 300 млн и имат два сертификата за инвеститор първи клас. Според законодателството това означава, че би трябвало да се ползват от облекчени административни услуги.
Източник: Сега (14.07.2006)
 
"Дънди" готви международен съд заради блокирани проекти Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" ще си потърси правата в Международния съд във Вашингтон, ако Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението си да не разгледа жалбата на дружеството срещу Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по повод блокирането на проектите й за добив на злато в находището Ада тепе в Крумовград. Това предупредиха от ръководството на "Дънди" в четвъртък. В началото на седмицата с решение на тричленен състав ВАС прекрати процедурата по разглеждане на жалбата на канадската компания като недопустима. Поводът за петицията на "Дънди" беше липсата на решение на екоминистерството за доклада за оценката за въздействие върху околна среда (ОВОС), изготвен от дружеството за проекта. На този етап без развитие остава и разглеждането на жалбата на канадската фирма за забавянето на проекта за Челопеч, което е отложено за октомври. "Шокиращо" нарекоха решението на ВАС от ръководството на "Дънди" в четвъртък, което на практика поставя в патова ситуация инвестиционните намерения на канадската компания в България, като ги оставя изцяло в ръцете на екоминистъра Джевдет Чакъров. "Произнасянето на съда означава, че дружеството няма право да обжалва липсата на действие от страна на екоминистъра, което не е вярно", обяви Лорънс Марсланд, главен оперативен директор на канадската компания. Преценката на адвокатите на компанията е, че това противоречи на закона и конституцията на страната и затова решението на ВАС ще бъде обжалвано. Според юристите на дружеството в случая е валиден Законът за административното производство, който позволява да се обжалва мълчалив отказ. Ако отново бъдем отхвърлени, ще си потърсим правата в Международния съд, каза един от юристите на компанията Петя Бумбарова. От "Дънди" са сезирали и канадското правителство, което от своя страна чрез посланика на страната в ЕС е уведомило Еврокомисията. "Дънди прешъс" няма да прекрати производството в Челопеч, каза още Лорънс Марсланд, като уточни, че ще изпълнят концесионния си договор за мината независимо дали ще бъдат реализирани проектите й. Марсланд обаче призна, че компанията обмисля да преразгледа инвестиционните си планове и проучва възможностите да се изгради инсталацията за добив на метали в съседни на България страни или Западна Европа вместо в България. Към момента загубите на "Дънди" от протакането на проектите й за България се оценяват на десетки милиони долари, изчислиха от ръководството й.
Източник: Дневник (14.07.2006)
 
Дефицитът по текущата сметка надхвърля прогнозите Дефицитът по текущата сметка за първите пет месеца на годината нараства със 73 на сто спрямо същия период на предходната година до над 3.414 млрд. лева и вече се равнява на 7.3% от произведеното от икономиката. Това показаха предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) в четвъртък. За пореден път главният виновник за недостига по международните разплащания е дефицитът във външната търговия, който нараства с повече от 770 млн. лева от януари до май до близо 3.560 млрд. лева, или 7.6 на сто от БВП. Последните данни за текущата сметка означават, че приеманият за най-опасния за финансовата стабилност показател по всяка вероятност ще надхвърли очакванията на правителството за отрицателно салдо в размер на 12 на сто до края на годината, коментираха в четвъртък водещите световни агенции. Ако този сценарий се реализира, страната ще бъде принудена да поддържа бюджетен излишък от 3% от БВП съгласно споразумението на българското правителство и Международния валутен фонд (МВФ). Размерът на излишъка може да бъде коригиран само ако дисбалансът в международните разплащания спадне под 12 на сто от БВП, гласи договорката на двете страни. Последната проекция на МВФ обаче сочи, че дефицитът по текущата сметка през 2006 г. ще достигне 12.4% от БВП заради силното търсене и потребление и поскъпването на петрола. Положителното от изнесените от БНБ в четвъртък данни е, че ръстът на износа за разглеждания период за първи път изпреварва нарастването на вноса, заяви пред Ройтерс Саймън Куижано, анализатор за развиващите се пазари на Банк Аустрия. Експортът се повишава с 30.2% до над 9 млрд. лева, докато стойността на внесените стоки и услуги се увеличава с 29.5% до близо 12.7 млрд. лева според информацията, предоставена от БНБ. Динамиката във външната търговия потвърждава предвижданията на някои анализатори, че структурата на вноса, който е най-големият виновник за дупката в платежния баланс, на практика работи в подкрепа на производството и износа на страната, коментираха още агенциите. Проблемът с дисбаланса по текущата сметка остава, предупреди все пак Саймън Куижано. Според него правителството трябва да стимулира инвестициите и развитието на инфраструктурата. Преките чуждестранни нарастват до 2.35 млрд. лева за януари - май тази година при около 1.39 млрд. лева година по-рано, но вече покриват в по-малка степен дефицита по текущата сметка - 68.3% при 70.5 на сто преди.
Източник: Дневник (14.07.2006)
 
Японски заводи увеличават цените на продукти от неръждаема стомана, рекордни цени на никела на Лондонската метална борса Японски производители на стомана обявиха високи цени на продукти от неръждаема стомана, в резултат от рекордно високите цени на никела на Лондонската метална борса. Nippon Steel & Sumikin Stainless Steel таван на цената от 10 000 йени (88 щ.д.)/м.т. за клас 304 студено валцувани неръждаеми плоскости на юлските доставки. Скокът на цените се отрази и на цената на непреработения никел през юни на Лондонската метална борса стана 20 747.045 щ.д./м.т. на спот пазара. Клас 304 неръждаеми плоскости съдържат 8% никел и 18% хром. Говорител на Nippon Steel & Sumikin Stainless каза, че неръждаемата стомана, която е транспортирана до центровете за производство на намотки представлява около 30% от общия дял на местните превози, а останалото са продукти по поръчка. Базовата цена на стомана клас 304 се променя в зависимост от показателите й. “От ноември 2004 г., нашата компания започна да обявява цените на неръждаемата стомана за свободна търговия ежемесечно с идеята да я направи отправна за целия вътрешен пазар на неръждаема стомана. Системата е проникнала до други крайни потребители на неръждаема стомана, тъй като те следят нашите месечни цени като ориентир.”, добави говорителя. Някои други японски заводи също обявиха плановете си за промени в цените. В четвъртък от специализираната в производство на стомана Daido Steel заявиха, че планират да увеличат цената на неръждаемата стомана клас 304 с 30 000 йени/м.т. за септемврийските доставки. Говорител на компанията заяви, че това увеличение е продиктувано от повишените цени на никела на Лондонската метална борса, както и от повишаването на цените на горивата.
Източник: Други (14.07.2006)
 
Консорциум от замбийски компании започна изграждането на завод за стомана на стойност 120 млн.щ.д. Консорциум от замбийски компании започна изграждането на завод за стомана на стойност 120 млн.щ.д., което цели да постигне годишно производство от 200 000 т. стомана, в рамките на 6 г., каза представител на консорциума в четвъртък. Джулиъс Каома, който е технически директор на Universal Mining and Chemical Industries Ltd. (UMCI), заяви че оценяваната на 60 млн.щ.д. първа фаза от проекта, която включва завод за валцуване на преработвано желязо и стомана от скрап, е вече започнала в гр. Кафуе, на 45 км. южно от Лусака. Според него UMCI ще започне производството на стомана през месец септември 2007 г. и още следващата година, заводът ще се стреми да постигне производство от 100 000 т./год., а в рамките на шест години – 200 000 т./год. Изграждането на целия комплекс ще става на етапи, които ще продължат общо 6 години. С реализирането на проекта, това ще стане първата замбийска фабрика за производство на стомана. UMCI инвестира 120 млн.щ.д. местно набрани фондове във венчъра. “Ще вложим над 60 млн.щ.д. в първата фаза”, каза Каома в интервю пред Ройтерс. Той допълни, че по време на втората фаза ще бъдат вложени нови 40 млн.щ.д. в подобрения и разширяване на мощностите, а останалите средства ще бъдат вложени в последващи разширявания и за разкриването на мина за въглища, която да предоставя суровини. Каома каза, че местното потребление на стомана варира между 1.4 – 2 млн.т. и по настояще Замбия внася изцяло необходимите за строителството и медната индустрия количества.
Източник: Други (15.07.2006)
 
Оферти за Grand Egyptian Museum ще се приемат до 24 юли, 57 000 т. обогатена стомана ще бъдат използвани Местната Industrial Construction & Engineering (SIAC) спечели първата строителна квота от проекта за изграждането на Grand Egyptian Museum /GEM/, който възлиза на общо 600 – 700 млн.щ.д. и се намира на магистралата свързваща Кайро и Александрия. Проектът GEM цели изграждането на комплекс от музеи, които да дават информация за всички сфери от богатата египетска история. Общата очаквана стойност за подготовка на терена е 230 млн. египетски лири (50 млн.щ.д.), като това включва преместването на 300 000 куб.м. пръст и осигуряването на 54 000 куб.м. бетон и 5 700 т. обогатена стомана. Мощности, които трябва да бъдат изградени според договора са: център за съхраняване, център за енергоснабдяване и пожарна станция. Оферти ще бъдат приемани до 24 юли от Министерството на културата. Предложението за това наддаване стана, след като Japan Bank for International Co-operation (JBIC) се съгласи да осигури заем от 316 млн.щ.д. за забележителния проект като част от своята програма за подпомагане на развитието (ODA). До момента около 16 компании са одобрени да отправят конкретни оферти за получаване на правото да станат субконтрактори в управлението и изграждането на проекта. Въпреки това се очаква, че не всички от тях ще отправят предложения. Сред най-перспективните кандидати са американските Hill International иTurner Construction International, австралийската Bovis Lend Lease и японската Pacific Consultants International (PCI). Чертежите на проекта бяха разработени от екип, ръководен от базираната в Дъблин - Heneghan Peng Architects, в който участваха също така и британските инженерни компании Arup и Buro Happold. Детайлните чертежи трябва да бъдат завършени до началото на 2007 г.
Източник: Други (16.07.2006)
 
ЦСКА може да смени собственика си ЦСКА може да смени собственика си в близките дни. Индийският милиардер Прамод Митал е наредил на българските си партньори да му изготвят подробен доклад колко струват акциите в ЦСКА и какви пари трябват за издръжката на футболен тим в България. Той ще се запознае с доклада веднага след връщането си у нас. Според запознати Васил Божков иска за армейския клуб 20 милиона евро. Парите не са проблем за фамилия Митал. В класацията на списание "Форбс" за 2005 г. производителите на стомана фигурират под №3 с 25 милиарда долара.
Източник: Стандарт (17.07.2006)
 
Загуба от 154 млн. лв. покрива “Кремиковци” в следващите 5 г. Натрупаните загуби на "Кремиковци" от BGN 153.996 милиона да бъде покрита от евентуални приходи през следващите 5 години. Това решиха акционерите на Общо събрание на металургичния комбинат. Присъстващите, които представляват 96,29% от акционерния капитал, не освободиха от отговорност членовете на управителните органи за дейността им през 2005 г. Новият изпълнителен директор на "Кремиковци" АД Вилас Джамнис съобщи, че за изминалия месец металургичният комбинат има печалба в размер на USD 5 млн. Надяваме се до третото тримесечие да покажем още по-добри резултати, допълни той. Проектите на дружеството са разделени на две - такива, свързани със стабилизирането на комбината, и по-дългосрочни. Изпълнителният директор припомни, че успешно е приключило пласирането на облигационната емисия в размер на EUR 325 млн., след което са изплатени BGN 113 млн. от натрупаните дългове на комбината към държавата. Според доклада за дейността през 2005 г. "Кремиковци" е произвел 1,389 млн. тона сурова стомана, или с 3% по-малко, спрямо 2004 г. Реализираната продукция за 2005 г. е 1,003 млн. тона, срещу 1,127 млн. тона за година по-рано. За 2005 г. дружеството е продало 80 хил. тона суровини на вътрешния пазар, спрямо 142 хил. тона за година по-рано, като общата сума на продажбите възлиза на 83,378 млн. лв., срещу 128,654 млн. лв. за 2004 г. През 2005г. са постигнати средни пазарни цени за вътрешния пазар в размер на 506 евро/тон при средни пазарни цени за 2004г. в размер на 464 евро/тон. През 2005 г. "Кремиковци" е реализирал на външния пазар 922 хил. тона. За 2004 година изнесената зад граница продукция е 985 хил. тона. Приблизително 67 на сто от износа през 2005 година е за страни от Европейския съюз. Около 70 процента от износа на "Кремиковци" е извършен чрез дъщерната му фирма "Кремиковци Трейд" ЕООД. По оперативни и предварителни данни на дружеството за дванадесетте месеца на 2005 година са осъществени инвестиции, надхвърлящи BGN 86 млн. От тях за целите на преструктуриране са изразходвани BGN 77 млн., а BGN 9 млн. са били насочени към екологични проекти. Дружеството е депозирало документи в Министерството на околната среда и водите за получаване на ново комплексно разрешително.
Източник: Монитор (17.07.2006)
 
Кремиковци с 5 млн. долара печалба за юни Печалба от $5 млн. отчете за юни "Кремиковци". Това обяви изп. директор на комбината Вилас Джамнис след общото събрание в събота. Приключило е пласирането на облигационната емисия в размер на 325 млн. евро, след което са изплатени 113 млн. лв. дългове към държавата. За 2005 г. комбинатът е произвел 1,389 млн. т сурова стомана, или с 3% по-малко от 2004 г. Реализираната продукция за 2005 г. е 1,003 млн. т, срещу 1,127 млн. т за година по-рано.
Източник: Стандарт (17.07.2006)
 
Насърчителна банка ще получи EUR 10 млн. кредитна линия от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC). Средствата ще бъдат използвани за срок от 8,5 години за финансиране на проекти на малки и средни предприятия за закупуване на японско инвестиционно оборудване. Рамковото споразумение ще бъде подписано в София на 19 юли 2006 г. Договорът се сключва без държавна гаранция.
Източник: Монитор (17.07.2006)
 
Искат фалита на Мини Бобовдол Кюстендилският окръжен съд вчера даде ход на делото по иск на горнооряховската фирма Техноресурс за обявяване в несъстоятелност на Мини Бобовдол Делото се гледа при закрити врата по искане на адвоката на въгледобивното дружество. Съдът е определил срок на изпълнителния директор на мината Пламен Стефанов и адвоката му да представят финансовите параметри на договора за наем с фирма Ораново. Делото ще продължи през септември. През април с решение на Кюстендилския окръжен съд в Мини Бобовдол бе назначен временен синдик. Съдебният акт бе предшестван от молба за откриване на процедура по несъстоятелност, подадена от горнооряховската фирма Техноресурс. Една пета от 15 000 жители на общината намират препитание в дружеството. Преди около два месеца синдикът е бил изтеглен. На 9 юни мината е отдадена под наем на фирма Ораново с разрешение на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Целта бе да се оздрави дружеството. Мините изпаднаха в тежко положение и след приключилата приватизация на ТЕЦ Бобовдол, която единствено изкупуваше въглищата от рудника. При многобройни протести самите миньори твърдяха, че приватизацията на ТЕЦ трябва да стане паралелно с концесията на рудника. Загубата на въгледобивното дружество надхвърля 40 млн. лв. 19 млн. лв. са дълговете му към НОИ, АДВ, доставчици и работници.
Източник: Пари (18.07.2006)
 
Успех за Митал Стийл Индийският стоманодобивен гигант “Митал Стийл” обяви официално, че е успял да придобие 50% от акциите на люксембургската компания “Арселор” и това му позволява да я закупи, предаде електронното издание на френския вестник “Фигаро”.
Източник: Агенция Фокус (19.07.2006)
 
Цените скачат при приемане на еврото При въвеждането на еврото дребните търговци ще бъдат склонни да закръгляват цените нагоре. Това е един от критичните социални ефекти, които може да се очакват, особено в началото на присъединяването на България към еврозоната, пише в доклада на българската делегация на заседанието на Смесения консултативен комитет Европейски съюз - България, който заседава вчера в Брюксел. Друга критична зона според доклада са сферата на услугите и особено комуналните услуги с монопол на пазара. Цените на стоките и труда ще догонват средните европейски цени в по-дългосрочен план, се казва още в анализа. В доклада се препоръчва българското правителство да разработи собствена стратегия за присъединяване към еврозоната. Тя трябва да бъде основана на опита на отделните страни при приемането на еврото. По време на заседанието Жан-Мари Габо - заместник-ръководител на Главна дирекция “Разширяване”, екип за България, е заявил, че страната ни ще бъде приета два пъти в ЕС - веднъж по брюкселско и веднъж по българско време.
Източник: Пари (19.07.2006)
 
Saudi Steel Pipe е в преговори за сливане с Arabian Pipes Co Южнокорейския производител на стоманени тръби Hu Steel Pipe Company заяви във вторник, че нейния джойнт венчърен партньор в Саудитска Арабия се опитва да се слее с Arabian Pipes, като така цели да увеличи конкурентоспособността си на пазарите в Близкия изток. Saudi Steel Pipe (SSP) е водещ производител на заварени стоманени тръби. SSP произвежда цялата гама от 16 до ? инча. SSP също така разполага и със съображение за моделиране, чрез която може да прави висококачествени сгъвки на тръби между 42 и 3 инча в диаметър, с дебелина на стената до 100 мм. SSP е индустриална венчърна компания, създадена от саудитските предприемачи Rabiah & Nassar Co., Al-Khorayef Sons Co., Mr. Fahd Mohammed Al-Saja, както и от южнокорейската Hu Steel Pipe Company, която държи 24.1% дял от SSP Arabian Pipes Co. (APC) произвежда голямо разнообразие от стоманени тръби с диаметър между 6 и 20 инча, отговарящи на международните стандарти, като за произведени по най-съвременните технологии за електро- и водоустойчивост. APC снабдява със стоманени тръби индустриалния, строителния, нефтения и селскостопанския сектор в Саудитска Арабия. Hu Steel не даде повече информация освен, това че нейния саудитски партньор преговаря за сливане. “Целим да изострим конкурентоспособността си в Близкия изток и да можем по-лесно да акумулираме доходи чрез сливането.”
Източник: Други (19.07.2006)
 
Saudi Basic Industries отчете печалба за второто тримесечие на 2006 г. от 4.6 млрд. риала Saudi Basic Industries Corp (Sabic) отчете печалба за второто тримесечие на 2006 г. в размер на 4.6 млрд. риала. Общата печалба, считана от началото на годината възлиза на 8.8 млрд. риала, спрямо 9.8 млрд. риала натрупани за същия период през предходната година. Мохамад ал Мади, който е вице-председател и главен изпълнителен директор на Sabic каза “Печалбата натрупана през второто тримесечие на 2006 г. надхвърля тази отчетена през първото с 9%. Това е факт, единствено благодарение на, това че има увеличение на количествата продажби, в следствие на адекватната корекцията в цените, въпреки чувствителното негативно въздействие причинено от повишаването на цените на течните горива и желязната руда, което беше доведе до намаляване на печалбата през първото тримесечие на годината с 22%.”. “Физическия обем производство за полугодието на 2006 г. е приблизително 23.5 млн.т., сравнено с 22.5 млн.т. за същия период през 2005 г. В същото време обема на реализираните продажби, възлиза на 18.8 млн.м.т., сравнено със 17.3 млн.м.т. за същия период миналата година, като по този начин са генерирани приходи от 40.2 млрд. риала, за разлика от 37.1 млрд. риала през 2005 г.”.
Източник: Други (19.07.2006)
 
Правителството осигури 7 млн. лв. за Националния иновационен фонд Седем милиона лева от държавния бюджет ще бъдат предоставени на Националния иновационен фонд, реши правителството на заседанието си. Фондът бе създаден през миналата година като една от мерките, посочени в Иновационната стратегия на България. Целта е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез стимулиране на пазарноориентирани научно-приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаването на условия за привличане на частни капитали за финансиране на иновациите. Дейностите, които ще се реализират с бюджета тази година, са: плащания по вече сключени договори, мониторинг и оценка на резултатите, обучителни семинари и др.
Източник: Агенция Фокус (21.07.2006)
 
Борсовите играчи отчитат стабилна доходност Инвеститорите, които са заложили на акциите на българските компании, получават добра възвращаемост за парите си от началото на годината, сочи статистиката на фондовата борса. Два от основните показатели на пазара - "Дневник 15" и BG40, са се покачили досега съответно с 13 и 27 на сто, показват данните. Ръстът на ветерана SOFIX е под 10%, но трябва да се отчете фактът, че другите два индекса са по-широкообхватни и по мнението на специалистите отразяват по-вярно движението на капиталовия пазар. Основните причини за движението на пазара нагоре са отпадането на ограниченията за инвестициите на пенсионните компании и бумът на взаимните фондове, посочват анализатори. "При липсата на значими приватизационни сделки от началото на годината основната движеща сила за капиталовия пазар останаха местните пенсионни и инвестиционни фондове", обясни Минчо Минчев от Инвестбанк. Новият кодекс за социално осигуряване, който влезе в сила в началото на март, намали праговете за инвестиции на пенсионните фондове в държавни ценни книжа. Това освободи ресурс в компаниите в бранша за покупка на акции. Засега обаче фондовете не са вложили много пари в такива активи с изключение на акциите на дружествата със специална инвестиционна цел за имоти. Според много специалисти обаче именно това ще е бъдещата движеща сила на пазара. "Възможността, която се даде на пенсионните фондове - да разширят инвестициите си в ценни книжа, вероятно ще ги направи още по-сериозен играч на пазара", смята Гено Тонев от инвестиционния посредник "Юг маркет". Според него към тази тенденция трябва да се добави и растящият брой договорни фондове, които също са сред активните купувачи на борсата Като цяло участниците на пазара остават позитивно настроени за цените на акциите до края на годината. "Пенсионните и договорните фондове са предпоставка за добри резултати от инвестиции на фондовия пазар, поне до края на годината", смята Тонев. "До няколко месеца се очаква да бъде оповестено приемането на България в Европейския съюз. Членството на страната ни е събитие с безспорен положителен финансов ефект върху целия бизнес и би следвало да привлече вниманието и към българския капиталов пазар", коментира и Минчев. Според други специалисти обаче предстоящото членство на България в ЕС вече не оказва почти никакво влияние на борсата. Само едно отлагане на приемането на страната би имало негативен ефект на пазара, коментират те. Евентуално изтегляне на чужди инвеститори (подобно на това, което имаше на други нововъзникващи икономики от началото на годината) също няма да се усети, тъй като те все още имат много слабо присъствие на капиталовия пазар, отбелязват анализатори. Това беше и причината България да се предпази от борсовия срив на повечето нововъзникващи пазари през юни. Тогава само за ден борсите на Полша, Чехия, Русия и Индия загубиха до 7% от капитализацията си, а от стойността на компаниите, търгувани на тях, бяха заличени милиарди долари. Именно липсата на големи чужди инвеститори обаче позволява на малкото от тях, които инвестират в България, да използват това като застраховка за портфейлите си. Според един от основните чужди участници на капиталовия пазар в България, естонския Hansa Eastern Еuropean Equity Fund, пазарите в България и Румъния са показали имунитет към общите външни сътресения, което е предпазило портфейла им от сериозни загуби. Това е и причината доходността на фонда да е успяла да надмине някои показателни за пазарите в Източна Европа индекси. Естонският фонд е специализиран в инвестиции в акции на страните от Източна Европа, като българските книжа заемат най-голям дял от активите му към края на май - 26.3 на сто, показват данните от бюлетина на компанията. Най-голям дял в портфейла се заема от книжата на БТК с 8.4 на сто.
Източник: Дневник (21.07.2006)
 
ДДС остава 20%, само за туризма ще е 7 на сто ДДС за всички стоки и услуги в България остава 20%, по-ниска ставка отново ще има само в туризма, решиха вчера депутатите при приемането на текстове от Закона за ДДС на второ четене. След като отхвърлиха всички други предложения за диференцирани ставки - за книгите, за инвалидните колички, за детските стоки, - народните представители направиха компромис само за туризма. Ставката за туризма ще е 20%, но настаняването в хотели при организирани пътувания ще се облага със 7%. Това означава, че от преференцията ще продължават да се възползват само чужденците, тъй като те идват на групи у нас.
Източник: Пари (21.07.2006)
 
Равен брой мъже и жени в администрацията Равен брой мъже и жени в администрацията въвежда законът за равнопоставеност на половете. Той бе приет вчера от Министерския съвет. Препоръчително е дамите и господата министри да са поравно, обясни Лилия Абаджиева, експерт от социалното ведомство. Във всяко ведомство ще бъде назначен координатор на равните възможности на половете. В общините пък ще се избират цели комисии, които ще следят за спазване на равенството. Законът забранява и излъчването на дискриминационни реклами, които накърняват правата на един от половете. Предвидени са и санкции за работодатели, които позволяват неравенство или сексуален тормоз на работното място. При неспазване на изискванията фирмите ще бъдат глобявани от 250 до 2500 лв., а за неспазване на задължително предписание - от 500 до 1500 лв.
Източник: Стандарт (21.07.2006)
 
Само туризмът остана с намален ДДС След тричасови дебати депутатите окончателно решиха, че диференцирана ставка на ДДС от 7% ще има само за настаняване, което е част от организирано пътуване и се предоставя от хотелиер. Основният размер на данъка остава 20%. Предложенията ДДС да е 7% и за детски стоки и услуги, книгоиздателство, печатни медии и за помощните средства за хора с увреждания бяха отхвърлени. Новият Закон за ДДС, който депутатите разглеждат на второ четене, трябва да влезе в сила от датата на присъединяването на България към ЕС. Има една диференцирана ставка и тя е за туризма, тъй като цената на туристическия продукт е международна, обясни председателят на бюджетната комисия Петър Димитров от БСП. Според него не може в Гърция тази ставка да е 4.5%, а у нас да е 20% и да си мислим, че сме конкурентоспособни. Зам.-министърът на финансите Георги Кадиев заяви, че министерството не иска да бъде арбитър кой има повече право да иска намалена данъчна ставка. Министърът на финансите Пламен Орешарски предложи проблемът с помощните средства за инвалидите да се обсъди през есента при приемането на бюджета, когато се дискутират субсидиите. Намаляване на ставката на ДДС върху книгите също беше обект на няколкочасова дискусия в пленарната зала. Имената на хората, които гласуват против намаляването на ДДС върху книгите, ще бъдат публикувани във всички български книги, заяви Любен Дилов. Ако основният фискален инструмент - косвеният данък, каквито са акцизът и ДДС, стабилно допълва бюджета, това дава възможност за намаляване на преките данъци, подчерта Орешарски.
Източник: Дневник (21.07.2006)
 
"Кремиковци" увеличи загубата си до 201 млн. лв. Металургичният комбинат "Кремиковци" задълбочи загубата си за 2005 г. до 201 млн. лв., сочат данните, изнесени в неконсолидирания неодитиран годишен финансов отчет на компанията, публикуван в четвъртък на Българската фондова борса (БФБ). В предварителния годишен отчет, който компанията предостави на фондовата борса едва в началото на юни, загубата на комбината възлизаше на 154 млн. лв. С новите данни понижението във финансовия резултат е над три пъти в сравнение с нетната печалба от 80.7 млн. лв., отчетена година по-рано. Новият отчет на комбината е подписан и подпечатан само от главния счетоводител на компанията без одитор. Според Закона за публичното предлагане на ценни книжа публичните компании трябва да представят годишните отчети одитирани от експерт-счетоводители до 90 дни от приключването на финансовата година. Първият годишен отчет за 2005 г. на "Кремиковци" се появи на фондовата борса едва през юни. Основната причина за задълбочаването на загубата на комбината се дължи на по-малкото постъпления от продажби в сравнение с резултатите от 2004 г. (виж таблицата). Общите приходи от дейността на "Кремиковци" намаляват с 311 млн. лв. за една година, което се равнява на спад от 25.33%, и възлизат на 917 млн. лв. при 1.228 млрд. лв. година по-рано. Намаляват всички видове приходи на компанията, включително и финансовите постъпления, които са близо два пъти по-малко от 2004 г. Общите разходите на компанията също се понижават, но едва с 2.4%, или 28.4 млн. лв., и възлизат на 1.119 млрд. лв. при 1.148 млрд. лв. през 2004 г. Понижението в разходната част на отчета се дължи главно на по-добрите резултати от отрицателните разлики в промяната на валутните курсове и изменението на запасите от продукция и незавършено производство, отколкото на оптимизиране на оперативните разходи на комбината. Разходите на "Кремиковци" за материали и външни услуги в действителност се покачват, като тези за материали достигат 763 млн. лв. при 691.8 млн. лв. година по-рано, а разходите за външни услуги са 80.7 млн. лв. при 66.5 млн. лв. година по-рано. Според отчета текущите задължения на комбината достигат до 550.8 млн. лв. при 353.4 млн. лв. в края на 2004 г., докато дългосрочните се увеличават по-слабо до 260.5 млн. лв. Ново в отчета са задълженията от 145 млн. лв. на дружеството към свързани предприятия. Дружеството леко повишава вземанията си, които достигат 272 млн. лв. Акционерите на комбината не освободиха от отговорност управляващите на "Кремиковци" за дейността им през 2005 г. с решение от общото събрание, провело се на 15 юли, сочи съобщение на БФБ.
Източник: Дневник (21.07.2006)
 
Bhushan Steel планира да увеличи капацитета си в Ориса от 3,1 млн. тона до 9 млн. тона Bhushan Steel планира да увеличи капацитета си от 3,1 млн. тона до 9 млн. тона в завода си Meramundli в областта Денканал. Председателят на Bhushan Steel Брий Бхусан Сингхал и изпълнителния директор Нерай Сингхал днес се срещнаха с министър председателя Навен Патнайк и заявиха интереса си да увеличат капацитета на завода. “Информирали сме правителството за нуждата от още 3 500 акра земя необходими за експанзията” – заяви председателят. Компанията ще инвестира 150 000 млн. рупии за проекта. Тя вече е вложила 60 млрд. рупии в споразумение с правителството, което беше подписано на 3 ноември 2005 г. Сингхал заяви, че завода Meramundali ще започне първа фаза на производство през януари 2008. “През първата фаза ще произвеждаме 0,5 млн. тона горещо валцувани намотки” – допълни той. Сингхал беше положително настроен относно това, че компанията ще получи адекватно финансиране за тази експанзия. “Тъй като това е инвестиция във вече съществуващ обект, финансирането не би трябвало да е проблем” – допълни той. Изпълнителният директор заяви, че проблемите свързани с изместването са определени.
Източник: Други (23.07.2006)
 
Kobe, Danieli & Siemens преговаря с GIC за преразглеждане обхвата на работа за завода за пелети През септември се очаква се да бъдат подадени оферти за инженерство, доставка и строеж (EPC) и доставка на оборудване за разширението на завода на Gulf Industrial Investment Corporation (GIIC) в Хид. Закъснението в процеса на офериране беше предизвикано от придобиването от страна на Gulf Investment Corporation (GIC) на 50 %-ен дял в GIIC, управлявана от бразилската Companhia Vale do Rio Doce и последвалото решение да се извърши строежа на завод за железни пелети (с капацитет 6 млн. тона на година) като експанзия на съществуващото вече съоръжение отколкото да се започва нова схема, като така бяха намалени разходите с цели 120 млн. щ.д. до 230 млн. щ.д. трите първоначални участника в наддаването – японската Kobe Steel, германската Siemens и италианската Danieli & Company – в момента преговарят с GIC за преразглеждане на обхвата на дейностите. GIC също така планира да построи стоманен комплекс в Хид, включвайки съоръжение за директно пресоване на желязото (DRI), цех за топене и цех за валцуване.
Източник: Други (23.07.2006)
 
Лихвата по едномесечните депозити е между 1.51% и 7.62% Разликата между най-неизгодния едномесечен депозит и най-печелившия се повиши до 6.11 пункта, съобщи Българската народна банка по данни към края на юни. Това означава, че ако банката Х дава за оставени при нея пари на влог за месец 1.51%, банката Y за същите тези пари би дала 7.62% на годишна база. "Наблюдава се увеличение в разликата между най-високия и най-ниския лихвен процент за депозити в левове на домакинства - от 5.57 пункта на 6.11", заявяват от БНБ. Причина за голямата разлика се корени в разликите в нуждата от свеж ресурс при отделните банки. Някои от големите, които същевременно са и собственост на чуждестранни инвеститори, не изпитват затруднения с намирането на капитали за осъществяване на основната си дейност - кредитирането. Те могат да получат пари както от своите акционери на ниски цени, така и да се финансират при малка лихва (поради високия си рейтинг) от международните пазари. Това вече направи например ОББ, която получи 100 млн. евро при лихва около 2.6%. От друга страна, има банки, които се финансират от местния пазар и най-вече с депозити от домакинства и фирми. За да получат повече ресурс, който след това да отдадат под формата на кредити на по-висока лихва. Средната лихва по срочните депозити в левове е достигнала 3.51% при 3.39% година по-рано. Най-чувствително се е увеличила лихвата по депозити в евро в рамките на последната година - от 1.52% на 2.42%. Влияние върху това оказва най-вече покачващата се лихва, определяна от Европейската централна банка. Наред с усилията да привличат повече депозити от населението банките се опитват да направят по-дълъг срокът по тях. Обикновено около 90% от депозираните средства са на влог за месец, което е проблем за банките, тъй като по-голямата част от отпуснатите кредити са за две и повече години. Тази диспропорция се решава най-лесно, като се увеличи лихвата по дългосрочните депозити, което върви ръка за ръка с повишаващото се доверие към банковата система. При левовите депозити най-силно се увеличава лихвата за срок над шест месеца до година - до 5.53%. При тези в евро най-чувствително е покачването при срок от над две години - до 6.22%.Общо 11.7 млрд. лв. държат домакинствата като депозити в банковата система към края на 2005 г. Според данните на всеки 100 лв., внесени в банка на депозит, 46 лв. са спестени от населението.
Източник: Дневник (24.07.2006)
 
417 млн. лв са държавните помощи 417 млн. лв са държавните помощи отпуснати през 2005 г. Това сочи доклад за държавните помощи, публикуван от Министерството на финансите. Сумата прави 27,5 евро на глава от населението, което е с 10,5 евро повече от 2004 г. Най-много - 292,433 млн. лв., са били предоставени за транспортния сектор, следван от заетостта - 72 млн. лв., производствения сектор - с 34 млн. лв., и въгледобива - 15,3 млн. лв. Най-малко са били държавните помощи за сектора услуги - 3,2 млн. лв. Те включват субсидии, отписани данъчни и други задължения, кредити при облекчени условия.
Източник: Стандарт (24.07.2006)
 
Солидарна отговорност заменя ДДС сметките След присъединяването на България към ЕС ще бъде премахната системата от ДДС сметки. Това предвижда приетият на второ четене от парламента нов Закон за данъка върху добавената стойност. За пресичането на източването на ДДС се въвежда принципът на солидарната отговорност. Това означава, че регистрираните по закона получатели на облагаема доставка ще отговарят за дължимия и невнесен данък от своите доставчици, ако са ползвали правото на данъчен кредит. Отговорността се реализира, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. За целта трябва да са изпълнени едновременно две условия - дължимият ДДС да не е ефективно внесен, а облагаемата доставка да е привидна и да заобикаля закона или пък да е на цена, която значително се отклонява от пазарната. Това обаче ще се доказва от Националната агенция по приходите. Солидарната отговорност не се обвързва с получаването на конкретна облага от кражбата на ДДС. Тя ще се носи и от предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. Отговорност ще носят преките получатели по доставката, а когато събирането е неуспешно, ще се реализира и за всеки следващ получател по реда на доставките. Принципът на солидарната отговорност предизвика двучасови дебати в парламента. Атанас Папаризов от левицата предложи разпоредбата да отпадне и да се запази механизмът на ДДС сметката. Според него въвеждането на солидарна отговорност при това състояние на администрацията ще бъде връщане назад. Смисълът на ДДС сметката е да бъде гарантирано правото на данъчен кредит на регистрираните лица, а минусите са задържане на оборотни средства и плащане на банкови такси, обясни зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. Един от мотивите на финансовото министерство за отпадането на ДДС сметките е, че след приемането на страната в ЕС механизмът ще затрудни чуждите фирми, за които подобна система на разплащане е непозната. Независимият депутат Мария Капон заяви, че текстът трябва да отпадне, защото добрият данъкоплатец ще трябва да плаща за грешките на останалите. Според нея така, както е записан, текстът няма да свърши никаква работа и ще позволи на некоректни данъчни да рекетират бизнеса. Според Надя Антонова от "Коалиция за България" обаче, ако текстът отпадне, ще се появи законодателна празнота и няма как да се води борба със злоупотребите. Никой априори не вменява вина на която и да било фирма, участваща в дадена верига на доставки, обясни Алиосман Имамов от ДПС. Този текст задължава участниците в процеса на покупко-продажба на стоки и услуги да бъдат внимателни, допълни той.
Източник: Дневник (24.07.2006)
 
Нов софтуер на митниците блокира стотици товари Новата система за електронно попълване на митническите декларации за транзитни товари блокира дейността на стотици спедиторски компании в страната. Шофьори вече два дни чакат на гръцкия пункт Промахон, за да преминат в България. На други гранични пунктове също се образуваха дълги опашки, митничарите на ръка попълваха декларации, защото новата система не разпознава данните от формулярите на някои митнически агенти. Причината е, че информацията е обработена по стария формат. Митниците, софтуерни компании и агенти взаимно се обвиняват за създадения хаос. Най-губещи от ситуацията са спедиторите, които трябва да плащат и неустойки. Модулът за транзита (новата компютризирана транзитна система - NCTS) е нов елемент в Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС), който трябваше да бъде въведен от началото на месеца, но е факт от 17 юли и използва нов, уеб базиран формат за попълване на транзитната декларация. Внедряването му е европейско изискване към България за нов начин на управление на транзита, тъй като скоро страната ще бъде външна граница на ЕС. На практика това е съобразената с европейските стандарти по-ранна Българска система за управление на транзита (БСУТ). От Агенция "Митници" поясниха, че някои митнически агенти по границата не са имали необходимия софтуер до въвеждането на новата версия на системата. "Имаме сигнали, че причината се дължи на различни доставчици на софтуер", заяви вицепрезидентът на Националната асоциация на спедиторите Юри Шиваров. Той обясни, че трудностите са били най-големи през първите дни на работа на системата. Блокирана е дейността ни, митниците не са подготвени, каза управителят на "Аеролифт логистика" Огнян Джаров и се оплака, че компанията трябва да плаща неустойки заради забавена доставка на митница Кърджали. Теодора Кирилова, управител на превозваческата компания "Брани" - Русе, каза, че два нейни камиона стоят на границите и не могат да бъдат обработени. Камионите са на лизинг и всеки ден престой трупа загуби, допълни тя. Според управителя на "Шенкер България" Минко Василевски проблемите са в по-малките митнически бюра, защото не са подготвени, което пък води до забавянето. В София затрудненията са по-малки. "Всички имаме проблеми с БИМИС, включително и тези, които се занимават с транзит от Свиленград към вътрешните митници", заяви Димитър Христов, собственик на фирма, обслужваща клиенти от Русия и бившия съветски блок. Според него проблемите идват най-вече от загубата на време при подаването на дискети за обработка на митническите документи на преминаващите през турската граница транзитни товари. "Принудени сме да правим тренировки на сухо - да въвеждаме данни и да носим дискетата в митницата, за да пробваме дали ще мине", каза Христов. "Вината за възникналия проблем е изцяло на софтуерните компании", твърди Красимира Лазарова, управител на най-голямата митническа агенция в Русе "Крол транс". Тя обясни, че от Агенция "Митници" още през март са обявили в сайта си формата, по който ще работи новата версия. Представените в Русе софтуерни компании не са използвали времето преди старта на промените, за да актуализират продуктите си. Спедиторите разполагаха с повече от 5 месеца, за да се подготвят за нововъведенията, казаха митничари от граничен пункт Капитан Андреево. Според тях те са били предупредени да си купят легализиран софтуер за обработка на декларации. Онези, които го сториха, нямат абсолютно никакви затруднения, защото БИМИС разпознава безпогрешно легализираните продукти, но не и крадените, заявиха от управлението на свиленградската митница. Митничарите са убедени, че проблемите с обработката на документите за транзитните товари идват единствено от нелегалния софтуер.
Източник: Дневник (24.07.2006)
 
Нова структура на управление в Кремиковци Вилас Джамнис става главен изпълнителен директор на "Кремиковци" АД, Димитър Кузманов, Субхаш Махешвари и Маурицио Роза - изпълнителни директори на дружеството. Функциите им се разпределят, като Димитър Кузманов ще изпълнява функциите по общо управление и развитие на компанията, Субхаш Махешвари - изпълнителен директор по веригата на доставките, и Маурицио Роза - изпълнителен директор, отговорен за маркетинга. Новият главен изпълнителен директор Вилас Джамнис е завършил със златен медал университета Шиваджи в град Колхапур, Индия, по специалността машинен инженер. Джамнис е автор на научни разработки по въпроси на стоманодобива. Притежава два патента в Германия по технологията за добив на стомана, свързана с използването на горещ метал. Работил е в Индия, Кувейт, Китай. Като директор Глобални операции на Global Steel е отговарял за контрола върху производството в стоманодобивните заводи на компанията във Филипините, Нигерия, Либия, Босна и България.
Източник: Пари (24.07.2006)
 
Никелът се движи независимо Медта започна новата седмица с повишение и зададе тон на останалите цветни метали. Фючърсите добавиха 3.6 на сто още в предпазарната търговия и компенсираха загубите от петък, когато медта се върна почти до 7000 долара за тон. В ранния предобед металът достигна цена 7290 долара. Намаляването на запасите на никел продължи и в понеделник. Стоката достигна цена 24 075 долара за тон, след като в петък затвори при 23 600 долара за тон. Никелът води свой собствен живот и става все по-малко зависим от общата посока при цветните метали именно поради изключително ниските запаси. Цената на цинка с доставка след три месеца се затвърди около 3130 долара за тон. Алуминият се покачи до 2503 долара за тон.
Източник: Дневник (25.07.2006)
 
"Дневник 15" се променя с три компании Три нови компании ще влязат в индекса "Дневник 15" при първото ребалансиране на индикатора. Новите попълнения са ДЗИ банк, "М+С хидравлик" и "Алкомет", които ще бъдат поставени на мястото на застрахователната компания ДЗИ, "КРЗ Одесос" и "Стара планина холд", които отпадат поради влошаване на ликвидността си. Индексът се изчислява от 1 януари 2006 г. при начална стойност 100 пункта. Към края на сесията във вторник "Дневник 15" постави поредния си рекорд, след като затвори при 115.36 пункта, покачвайки се с 0.6% спрямо понеделник. Според методологията на изчисляване на "Дневник 15" на всеки шест месеца се прави ребалансиране на индекса, като се включват 15-те най-ликвидни компании, определени по три критерия с различна тежест. Селекцията на дружествата, включени в индекса, се извършва чрез пазарна капитализация на база среднопретеглена цена за последните шест месеца с тежест 40%, среднодневен оборот в левове за последните шест месеца също с тежест 40%. Третият критерий е брой на сесиите за последните шест месеца, при които оборотът в левове със съответната емисия е по-голям от половината от среднодневния й оборот. Изчисленията са направени на база данни от Българската фондова борса в периода от януари до края на юни тази година. Според тези критерии в индекса се наредиха и акциите на компании като Българо-американска кредитна банка , "Кремиковци" и "Интерлоджик имоти". Въпреки че трите дружества отговарят на всички изисквания, по усмотрение на комитета за индекса са изключени, като за всяка от компаниите има обосновано решение. БАКБ няма да бъде включена, тъй като няма 6 месеца история на капиталовия пазар. "Кремиковци" отпада, тъй като в началото на годината имаше назначен синдик, а мотивите за недопускането на "Интерлоджик имоти" е, че в последния баланс на дружеството няма дълготрайни активи, а всичките им активи са или пари, или вземания. Ребалансираният индекс "Дневник 15" с новите три компании ще започне да се изчислява от 1 август. Към настоящия етап общата пазарна капитализация на индекса, определена на среднопретеглените цени за последните шест месеца, е 5.363 млрд. лева.
Източник: Дневник (26.07.2006)
 
Енергийна мегакомпания у нас Според министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който участва в международна конференция, посветена на енергийната сигурност на България, консолидацията на целия енергиен отрасъл в обща компания и намиране на чуждестранни инвеститори за част от акциите би било добър вариант. По този начин ще се спре разпродажбата на енергийните фирми на парче, без да се държи сметка какво ще се постигне с тяхната приватизация, твърди министърът. Възможен вариант за преструктуриране е да се привличат частни капитали в държавните компании, както се прави и сега. Приоритетите ни са развитие на атомната енергетика, използването на собствени енергоресурси, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и на енергийната ефективност. Енергийната сигурност на България никога не е била чисто национален проблем, каза още Румен Овчаров. Той отново припомни, че страната ни изцяло зависи от вноса на суровини. Ако преговорите с Газпром не гарантират националните интереси, сега съществуващият договор с компанията няма да бъде променян, въпреки че това би могло да доведе до сериозни проблеми и арбитражни дела.
Източник: Пари (26.07.2006)
 
Печалбата на Outokumpu под въпрос поради бързото покачване на цената на никела Финландската Outokumpu Oyj обяви във вторник, че независимо от прогнозите за голямо търсене на неръждаема стомана, печалбата на компанията остава под риск, заради бързото покачване на цената на никела. Компанията заяви, че заявките за доставки са стабилни и в момента тя се договаря за доставки през ноември и по-нататък. “Цените на сделките са повлияни от рекордно високите цени на никела, което може да доведе до нарушаване на пазарното равновесие”, добавиха от компанията. Въпреки факта, че всички фабрики на компанията, функционират на пълен оборот, годишните паузи за поддръжка на мощностите през август и септември, ще се отразят на произведените количества по време на третото тримесечие. “Поради по-високата базова цена, оперативната печалба на Outokumpu Oyj за третото тримесечие се очаква да бъде сходна до тази от второто”. “Освен това, основния риск за оперативното представяне, който е свързан с формирането на печалбата, до края на годината, е голямата неустойчивост на цената на никела.”, добавиха от финландската компания. Цената на никела на Лондонската метална борса достигна рекордни стойности по време на второто тримесечие, като средната цена беше около 19 925 щ.д./т., което е увеличение от 35% спрямо предходното тримесечие.
Източник: Други (26.07.2006)
 
Наляхме 800 млн. лева в банките Общо към края на юни 2006 г. депозитите в банките стигат 27,789 млрд. лв., което е скок от 27,7% спрямо юни 2005 г. В края на миналия месец заемите за фирми и граждани са 19,1 млрд. лв. Хит остават жилищните заеми за граждани, където увеличението за шестмесечието е с 553,8 млн. лв., а при потребителските - 304 млн. лв. Запазва се тенденцията към свиване на дела на търговските заеми и увеличение кредитите за населението. За полугодието банките у нас отчитат печалба от 341 млн. лв., като увеличението е над 23% спрямо юни 2005 г.
Източник: Стандарт (27.07.2006)
 
"Алкомет" излиза на печалба за полугодието Шуменският производител на изделия от алуминий "Алкомет" отчете 3 млн. лв. нетна печалбата за първите шест месеца на 2006 г. след загубата от 4.2 млн. лв. за същия период на миналата година. Добрият финансов резултат за полугодието се дължи основно на повечето постъпления от продажби на продукция. По-голяма част от постъпленията на компанията са от износ, докато едва 16% са реализирани на вътрешния пазар, като това съотношение важи и за същия период на 2005 г. Общо приходите от продажби са се покачили с 62% и са достигнали до 97.07 млн. лв. при 59.6 в края на юни миналата година. Увеличават се обаче и разходите на компанията, от които най-много са средствата за материали. Разходите от дейността нарастват с 64%, като достигат до 93.8 млн. лв. при 57.1 млн. лв. година по-рано. Промяната във валутните курсове се отразява положително на финансовите приходи и разходи на дружеството, като съответно първите нарастват, а вторите намаляват. Дългосрочните задължения на "Алкомет" запазват миналогодишното си ниво от около 43 млн. лв. Краткосрочните се понижават с около 7 млн. лв., като се наблюдава увеличение в задълженията към доставчици и клиенти, което обаче бива покрито от по-малките текущи задължения към банки и небанкови институции.
Източник: Дневник (27.07.2006)
 
КЗК забрани на Кремиковци да продължи договор за доставка на отпадък от металургичното производство на фирма "Цемеко". Причината е, че изпълнението на предвидените в договора доставки към фирмата на суровина за тяхното производство лишава в голяма степен потребители като "Златна Панега", "Холсим" и "Плевенски цимент", които ще отпаднат от пазара, а "Девня Цимент" ще загуби значителна част от клиентите си.
Източник: Сега (27.07.2006)
 
КЗК забрани споразумение между "Кремиковци" и "Цемеко" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи забрана върху споразумение между "Кремиковци" и "Цемеко" ООД, според което комбинатът искаше да продава шлака, от която се прави доменен цимент, само на това дружество, съобщиха от комисията. Комбинатът е единственият източник на тази суровина за някои от циментовите заводи в България и на практика с това споразумение те биха останали без неин източник, което ще доведе до излизането от пазара на заводи като "Холсим", "Златна Панега" и "Плевенски цимент", показват мотивите на КЗК. От "Кремиковци" не пожелаха да коментират решението на антимонополистите, нито да пояснят повече за въпросното споразумение. От КЗК поясниха, че в акционерната структура на "Цемеко" влизат немското дружество "Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт" със 75% участие, "Кремиковци" с 20% и "Интертръст" ЕАД с 5%. Смесеното дружество е било учредено през септември 2004 г., а месец по-късно е сключено споразумението, с което са формализирани параметрите на доставките на шлаката. Според комисията участието в структурата на "Цемеко" допуска интерес за "Кремиковци" да продават суровината само на тях. Според КЗК шлаката не би могла да бъде заменена с друга добавка при производството на цимент, а влаганите количествата от нея във всеки отделен вид цимент не могат да бъдат редуцирани. В резултат на невъзможността да я закупуват от единствения местен доставчик компаниите ще бъдат принудени да спрат производството си на шлаков цимент. Пренастройването на техните заводи към производството на цимент без шлака ще бъде продължително и скъпо. Те ще загубят пазари и клиенти, но най-вече ще се преустройват принудително, смятат от комисията. С това споразумение между "Кремиковци" и "Цемеко" на практика пазарът на шлаков цимент ще се монополизира, обобщават антимонолистите мотивите за забраната.
Източник: Дневник (27.07.2006)
 
Вносът на стомана в САЩ спадна с 12% през юни Тенденциите за вноса на стомана стават все по-сложни за предвиждане. Статистическите данни за американските вносни лицензи, получени от търговците предполагаха, че юнския внос ще спадне с 3%, спрямо майските количества. За разлика от това обаче, според предварителните данни предоставени от американското статистическо бюро показват , че се наблюдава спад на вноса от 12% до 3.37 млн.т. Въпреки това, внесените количества през месец юни тази година са с 32% повече, отколкото за същия период през изминалата година. Горещо-валцуваните плочи, галванизираните листове, стоманените намотки и полуобработените стоманени сплитъци и пръчки отбелязаха значителен спад през юни, докато студено-валцуваните плоскости, арматурата за стоманобетон и телените пръти се увеличи. Независимо от факта, че досега вноса на стомана е с 36% над нивата постигнати до средата на 2005 г., резкия спад на горещо-валцуваните плоскости през месец юни, разочароваха потребителите на стоманени изделия, които вече започнаха да се “борят” с понижените доставки на сурови стоманени артикули.
Източник: Други (27.07.2006)
 
Китайските производители на стомана може да загубят борбата за увеличаване на цените на рудата Производителите на стомана в Китай, страната която е и най-голям потребител на желязна руда в света, може да пропаднат в усилията си да предотвратят покачване на цените на суровините отново, през следващата година, като резултат от факта, че в глобален мащаб търсенето надхвърля производството. Credit Suisse Group и Beijing Antaike Information Co. предвиждат, че цените могат да отбележат трети пореден рекорд през 2007 г., след като за тази година те нараснаха с 19% или на 47$/т. за тази година. Измежду деветте анализатора на Bloomberg, които се занимават с отрасъла, никой не очаква спад в цените през следващата година. Нарасналото търсене в Китай и ограниченото разработване на мините, доведоха спот цената до пета най-висока стойност спрямо отправната, след като Baosteel Group Corp, която е най-големия производител в национален план, подготвя да поведе азиатските компании, да проведат преговори с доставчици като Cia. Vale do Rio Doce, през месец октомври. “Има борба да се разгърне още повече капацитета на производство, но рудодобиващите компании срещат трудности от пристанищата, ж.п. мрежите и самите мини”, сподели Роб Клифърд, от ABN Amro Holding, гр. Мелбърн /Австралия/. “Следващата година ще бъде поне толкова трудна, колкото е тази.” Китайските фабрики, в т.ч. Angang Iron & Steel Group и Wuhan Iron & Steel Group, поеха лидерството за първи път през годишни преговори проведени тази година, след като погълнаха техните японски конкуренти, като най-големия индивидуален купувач на желязна руда през 2003 г. Преговорите обтегнаха отношенията между Австралия, която е най-големия доставчик на рудата и китайското правителство, което постави таван на цените на вноса през март, за да повлияе на преговорите.
Източник: Други (27.07.2006)
 
Yieh United и Tang Eng ще намалят производството си с 10% За да се противопоставят на безпричинно високата цена на никела, най-големите тайвански производители на неръждаема стомана, в т.ч. са Yieh United Steel Corp. и Tang Eng Iron Works Ltd., ще последват действията на големите световни стоманопроизводители, да намалят производството си и така да поддържат стабилна продажна цена на продукцията си. Докато пазарното търсене на по-малките компании за производство на неръждаема стомана е все още в застой, Yieh United и Tang Eng решиха да съкратят производството си с 10%, започващо от началото на август. Поставени под натиска на “летящите” цени на никела, управителят на Yieh United И.С. Лин каза, че големите производители имат правото да покачват цените на продуктите си от неръждаема стомана и дори да намаляват произведените от тях обеми. Средната цена на никела се покачи с повече от 5 000 щ.д./т. само през юни. Поради рязкото покачване, големите производители на неръждаема стомана бяха принудени да коригират цените на продукцията с 20 000 нови тайвански долара (615.38 щ.д. при курс 1 щ.д. = 32.5 нови тайвански долара) за тон, за да покрият производствените си разходи. Yieh United ще проведе среща, какви цени на едро да бъдат определени за предлаганите от тях стоки през август. От началото на април, цената на никела на международните пазари се покачи рязко от 15 000 щ.д./т. до 29 600 щ.д./т.
Източник: Други (27.07.2006)
 
Германия дава на България 10 млн. евро Правителството на Германия ще предостави безвъзмездно EUR 10 млн. в подкрепа на малките и средни предприятия в България. Това предвижда спогодбата за финансово сътрудничество между България и Германия, която Министерски съвет предлага за ратификация от Народното събрание. Средствата ще бъдат за финансиране на проекта "Насърчаване на малки и средни предприятия чрез Фонда за гарантиране на кредитите".
Източник: Монитор (28.07.2006)
 
Бизнесът възрази за облагането на преоценъчния резерв Работодателските организации възразяват срещу промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, която предвижда отписване на преоценъчния резерв в данъчния амортизационен план. На практика това означава повторно облагане на преоценъчния резерв, който предприятията трябваше да създадат преди години след голямата хиперинфлация, поясни председателят на БСК Божидар Данев. Вчера представители на Асоциацията на работодателските организации в България са се срещнали със зам. финансовия министър Георги Кадиев, за да коментират проблема. Според финансовото министерство фирмите са получили доход от тези резерви и затова той трябва да бъде обложен с данък печалба. В това има резон, но ние настояваме облагането да не става еднократно, защото това ще унищожи ефекта от предвижданото намаление на данъка от 15 на 12% догодина, каза Данев. Работодателските организации са предложили плащането на данък печалба върху дохода от преоценъчния резерв да става постепенно в рамките на няколко години, като по този начин се отчита падането на амортизационните отчисления. Зам.-министър Кадиев е проявил разбиране към изказаните аргументи и е обещал да се намери приемливо решение. Представителите на бизнеса са подкрепили също искането на пенсионно-осигурителните дружества да не се премахва 12-процентният данък върху предсрочно изтеглени суми от фондовете за доброволно пенсионно осигуряване.
Източник: Пари (28.07.2006)
 
Забраниха на “Кремиковци” да продава шлака на своя фирма Комисията за защита на конкуренцията забрани на "Кремиковци" да продава шлака на компанията "Цемеко", която е джойнт-венчър на металургичната компания, германската Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт и "Интертръст". Това съобщиха от антимонополната комисия, ръководена от Петко Николов. Аргументът на пазарния регулатор е, че количествата предвидени в споразумение ще ограничат циментовите заводи в доставката на основната суровина за работата им, каквато е шлаката. Анализ на КЗК за защита на конкуренцията на пазара показва, че изпълнението на предвидените в договора доставки към "Цемеко" ще лиши напълно всички останали потребители от достъп до тази суровина.
Източник: Монитор (28.07.2006)
 
Протести спират инвестиция за над 10 млн. щ.д. на "Мартерн" Вече близо три месеца канадската компания за проучване и добив на природни ресурси "Мартерн" (Martern) няма достъп до района, в който има лиценз да извършва дейността си, съобщи управителя й Джон Мензайъс. "Мартерн" има разрешително от екоминистерството да проучва и добива мед и злато в района на с. Попинци, област Панагюрище, през 2003 г. Досега тя е вложила над 700 хил. лв. в района, но постигнатите резултати са незначителни, защото в последните месеци не може да извършва сондажи заради конфликта с местните жители и еколози. Те протестират срещу замърсяването на околната среда, но според "Мартерн" проблемът е много по-дълбок и става дума по-скоро за икономически и политически интереси. Сблъскваме се с краен национализъм в лицето на местните власти, които искат проучването и добива в региона да се поемат от местна компания, обясниха от "Мартерн", без да кажат името й. Канадската компания дава всички гаранции, че няма да замърси околната среда и че ще рекултивира площите, след като приключи работата си. Освен това "Мартерн" доброволно извършва екологичните замервания и следи за абсолютната чистота на водата и въздуха, увери Мензайъс. Тези протести са незаконни и местните жители и власти отказват да се подчинят на Министерството на вътрешните работи, заяви Мензайъс. Той е подал молба до министъра на вътрешните работи Румен Петков, но досега няма отговор нито от него, нито от страна на правителството въпреки сигналите и писмата, които е изпратил. В същото време конфликтът е ескалирал дотам, че по пътищата до обектите на канадската компания се слагат железа с пирони, които пукат гумите на колите им, руши се имуществото, а служителите й са заплашвани с физическа саморазправа. Според Мензайъс държавата трябва да се намеси и полицията да сложи край на протестите. Намеренията на "Мартерн" са да вложи 10 млн. долара в Попинци. Ако разработваме залежи, инвестицията ще достигне 150 млн. долара, посочи Мензайъс, като по думите му районът има голям потенциал. "Мартерн" работи в още четири района в България, сред които Огоста, Брезник, Трън и Ракитово. До дни ще бъде обявено откриването на ново, неизвестно досега златно находище в една от мините, посочи Мензайъс.
Източник: Дневник (28.07.2006)
 
ОЦК увеличи двойно приходите си Нетните приходи от продажби на продукция на Оловно цинков комплекс АД-Кърджали нараснаха 2 пъти до BGN 62,62 млн. 78,8 на сто от тях се генерират от продажбата на цинк, 15,1 на сто от продажбата на олово, а 1,17 на сто - от бисмут. Към 30 юни 2006 г. делът на износа представлява 70,85% от продажбата на продукция. Представените данни за произведените метали в отчета за шестмесечието показват, че няма съществени промени в количеството на произведените метали в сравнение със същия период на миналата година. Увеличението в приходите от продажби се дължи предимно на ръста в цените на оловото и цинка на Лондонската борса за метали (LME), които служат за формиране както на цената на крайния продукт, така и на основната суровина за производството. Неконсолидираният отчет за полугодието на ОЦК, показа печалба в размер на BGN 6,967 млн. при загуба от BGN 4,482 млн. към 30 юни.
Източник: Монитор (28.07.2006)
 
Кремиковци замърсява въздуха Стоманодобивното и доменното производство на “Кремиковци” АД замърсяват ударно въздуха на София с прах и газове през последните дни. Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите (РИОСВ) в София е установила това след проверка по сигнал на граждани. Хората, живеещи край комбината, Долни Богров и гара Яна, се оплакват, че не могат да дишат от праха във въздуха. А всяка събота и неделя положението ставало нетърпимо. Според местните хора тогава в комбината “си спестявали” пускането на филтрите. Остарелите технологии и лошата им поддръжка водят до замърсяването, смятат екоинспекторите. 88 946 лв. екоглоба плаща всеки месец “Кремиковци”. От тях 2476 лв. е санкцията на “Стоманодобивно производство” за замърсяване с прах над допустимите норми.
Източник: Труд (28.07.2006)
 
Започва строителството на два завода за производство на стомана с общ капацитет от 270 млн.т./г., които да покриват нуждите на местния пазар Още два завода за производство на стомана с общ капацитет от 270 млн.т./г., които да покриват нуждите на местния пазар са вече в процес на изграждане. Към края на 2005 г. за първи път Република Йемен осъществи производство на арматура за стоманобетон, след като в края на октомври същата година, мощностите на Yemeni Iron and Steel Company стартираха. През юли 2006 г., компанията получи и ISO 9001 сертификат. Компанията е създадена в свободната зона на Аден, в края на 2004 г., с първоначален капацитет от 40 хил. т./г., който мащаб бе удвоен само в рамките на една година. След изпълнението на първия етап от проекта, производството на компанията може да покрие 10% от нуждите на йеменския пазар. Мощностите са разположени върху площ от 100 000 кв.м. Общата стойност на проекта възлиза на 35 млн.щ.д.. В свободната зона на Аден вече е започнал и строежа на друга компания - Yemeni-Chinese Iron and Steel Company Ltd и всички необходими обслужващи помещения и сгради за нея.. Нейният производствен капацитет ще бъде 150 000 т./г., като се очаква тази компания да започне производство през 2007 г.
Източник: Други (30.07.2006)
 
Плащаните от гражданите данъци и осигуровки на практика ще останат без промяна от 2007 г. Работният вариант на бюджета за следващата година предвижда размерът на осигуровките да се запази. Но според Кодекса за социално осигуряване съотношението при плащане на осигуровките между работодател и работник догодина ще се промени от 65/35 на 60/40. Освен това вноската за задължително осигуряване в частен пенсионен фонд ще нарасне от 4% на 5%. Така разходите на фирмите за осигуровки ще паднат, но хората ще плащат повече. Това ще бъде компенсирано с намаляване на данъка върху доходите. Работният вариант на Министерството на финансите е да не се облагат доходи до 200 лв., а за заплати от 200 лв. до 600 лв. данъкът да падне от 22% на 20%. За заплата от 500 лв. след плащане на всички данъци и осигуровки сега реално се взимат 381 лв., а догодина дори ще се получават с 1 лв. по-малко - 380 лв. За заплата от 1000 лв. чистият доход догодина ще се намали с 6 лв. и ще бъде 710 лв. Така реално намаление на данъците вероятно ще има само за фирмите. Работният вариант на МФ е от 2007 г. данък печалба да падне от 15% на 12%. Доходите на хората през 2007 г. ще растат чрез увеличаване на заплатите. От средата на 2007 г. бюджетните заплати ще бъдат увеличени с 8%. Допълнително вдигане на доходите ще има и ако се намалят осигуровките. До това може да се стигне, ако правителството и социалните партньори договарят по-високо увеличение на осигурителните прагове.
Източник: Стандарт (31.07.2006)
 
Повече приходи за Агенция "Митници" С 36% повече приходи е събрала Агенция "Митници" през първите 6 месеца на годината в сравнение със същия период на миналата, съобщиха от ведомството. Общите приходи от ДДС, мита, акцизи, такси и глоби са над BGN 3.253 млрд. От фирмата консултант на митниците - "Краун Ейджънтс", съобщиха, че 10 от съветниците им се изтеглят от България, тъй като са обучили местни ръководители на 10 от 15-те мобилни групи.
Източник: Сега (31.07.2006)
 
Валентин Захариев купи завод на "Застава" Бившият изпълнителен директор на "Кремиковци" Валентин Захариев купи завод на сръбската компания "Застава", съобщи самият Захариев. Заводът произвежда ковашко-пресови детайли за автомобилната и оръжейната индустрия и се казва "Застава - Ковачница". Той е част от военнопромишлен комплекс на сръбската индустрия в Крагуевац, където се помещават общо 16 завода, в които влизат оръжеен завод, заводът на "Застава" за автомобили, за леко- и тежкотоварни камиони и други. "Застава - Ковачница" произвежда заготовки за автомобилната и оръжейната промишленост като кардани, карета, спирачни устройства и други части. Чрез дружеството си "Интертръст" Захариев е купил 80% от завода от сръбската агенция за приватизация за 2 млн. евро през октомври 2005 г., а останалите 20% се държат от малки акционери. "Закупихме завода с 6-7 млн. евро задължения", каза Захариев, като уточни, че те вече са преструктурирани и се изплащат в срок. "Интертръст" планира да осъществи инвестиционна програма там за 3 млн. евро за период от три години. По програмата в момента се изгражда нов компресорен цех, монтира се и нова преса за орбитално коване за 1.5 млн. евро. "Изнасяме детайли за германското автомобилостроене, за Детройт - американското автомобилостроене, и за автомобило- и камионостроенето, автобусостроенето и трактори на "Застава". Капацитетът на завода е 15 хил. тона детайли годишно, като при цена от 3-4 евро за килограм годишните продажби трябва да достигнат около 50 млн. евро. Друг подобен завод има в Словения, а в България подобен завод е старозагорският "Пресков", поясни още Захариев. Освен в Крагуевац Захариев е придобил и завод за полиестерни покрития "Интерлемин" в Лесковац, Сърбия, още през ноември 2004 г., които изнася за Европа и бившите югославски републики. Инвестициите там ще се равняват на 7 млн. лв., от които вече са инвестирани 4 млн. лв. и е направена първа копка на нов завод за сандвич панели. "Интертърс" има и завод за поцинкована ламарина в Косово - "Лламкос". Заводът произвежда 150 хил. тона годишно, като 30% от продукцията му захранват завода в Сърбия за полиестерни покрития. Към "Лламкос" пък са съсредоточени 25% от продукцията на ОЦК - Кърджали. "Горубсо" - Мадан и Рудозем захранват завода в Кърджали с 25% от добива си. В началото на миналата седмица "Интертръст" е възобновил производството на безшевни тръби в завода си на територията на "Кремиковци" - "Интерпайп". Той е с капацитет от 120 хил. тона шевни и безшевни тръби годишно, като продажбите се очаква да възлизат на 50 млн. евро. "Цялата ни група фирми в България завърши полугодието със 15 млн. лв. консолидирана нетна печалба, част от които са от 7 млн. лв. печалба на ОЦК - Кърджали, "Горубсо" - Мадан, с 2.5 млн. лв. и 750 хил. лв. в "Горубсо" - Рудозем, каза още Захариев.
Източник: Дневник (31.07.2006)
 
Трябва двойно да се забърза изпълнението на европроекти България ще получи 6.029 млрд. евро от бюджета на Европейския съюз (ЕС) за развитие и сближаване на регионите в периода 2007 - 2013 г., бе съобщено на семинар на Министерството на финансите (МФ) в края на миналата седмица. На форума за първи път беше представена разбивка на разходите по отделни дейности, така както те са залегнали в документите на Еврокомисията. Страната ни ще получи парите, независимо дали ще влезе в ЕС през 2007 или 2008 г., но при условие че ускори съществено сроковете за изпълнение на проектите, подчерта Боряна Пенчева, шеф на дирекция "Управление на средствата от ЕС". Опитът с предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД показва, че в България европроектите се реализират средно за по 6-7 години. Това е над два пъти по-дълъг срок от приетата от ЕС формула "N+3 години", обобщаваща времето от началната година на проекта до приключването му и провеждането на последните разплащания, обясни Пенчева. След присъединяването закъснелите проекти по структурните фондове практически ще бъдат лишавани от еврофинансиране, тъй като при изтичане на тригодишния период Брюксел ще пренасочва неизплатените средства към други дейности и страни членки. "Трябва спешно да направим качествен скок в усвояването на европейското финансиране", подчерта Боряна Пенчева. Друг потенциален проблем е набавянето на необходимото национално съфинансиране, беше посочено на семинара. За да се спази формулата N+3, трябва да се въведе механизъм за връщане на ДДС за изпълнителите на проектите, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според него една от причините за бавното усвояване на фондовете е липсата на оборотни средства. До 2009 г. в националния бюджет ще има ресурс за покриване на съфинансиращата компонента по европроектите увери Пенчева, и допълни, че МФ предвижда да създаде специален фонд за покриване и на техническите разходи по подготовката на европроекти, които понякога стигали до 10% от стойността на проекта. През първите години на членството си в ЕС България ще получава освен структурно финансиране и средства по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Последните плащания по тях ще са през 2010 г. София ще разпредели 6-те млрд. евро структурни средства в шест оперативни програми: "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие" и "Развитие на човешките ресурси", "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и "Административен капацитет". Формулярите за кандидатстване за еврофондовете на български език ще бъдат готови в края на септември, съобщиха още от Министерството на финансите. През ноември България трябва да приключи със съставянето на Националната стратегическа референтна рамка и шестте оперативни програми за оползотворяване на евросредствата.
Източник: Дневник (31.07.2006)
 
Данъкоплатец №1 се принуди да се оправдава Обявеният за данъкоплатец №1 бивш собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев се принуди да влезе в обяснения, след като скандалът с данъчния, който му поиска подкуп, повлече подозрения, че опитва да избегне задълженията си към хазната. Тази седмица Захариев потвърди, че арестуваният служител е пожелал рекордните 1.5 млн. лв., за да придвижи законната процедура за разсрочване на плащането. След като продаде участието си в "Кремиковци", Захариев е декларирал като данък впечатляващите 30 млн. лв. Това е почти колкото най-големия деклариран данък печалба на фирма за 2005 г. Изпълнителният директор на НАП Мария Мургина потвърди пред "Капитал", че част от задължението е погасено, а за останалата е направено 150% обезпечение. Законът допуска разсрочване, като за големи суми подписва финансовият министър. Той вероятно ще одобри, тъй като Захариев е показал документално, че отговаря на всички изисквания. Платените 11 млн. лв. са след споразумение между Захариев и "Стил комодитис", на която той е мажоритарен акционер и е отпуснал значително по-голям заем. От дружеството са се съгласили хазната да получи сумата, която иначе е трябвало да им бъде върната като данъчен кредит по ДДС. Така те погасяват част от дълга си към Захариев. Това е обичайна практика, допустима по Закона за задълженията и договорите и по данъчния процесуален кодекс. Съжалявам, че случаят породи толкова спекулации, но не смятам, че НАП трябва да дава обяснения, когато няма неизправност и процедурата се движи според правилата и в рамките на законовите срокове, каза Мургина Жалко е, че човекът, декларирал и внесъл най-много данъци като физическо лице, трябваше да понесе всички тези усложнения, провокирани от некоректно отношение, допълни тя.
Източник: Капитал (31.07.2006)
 
С 1,39 млрд. евро нарасна дългът ни С EUR 1,39 млрд. нарасна дългът ни през първите пет месеца на годината. В края на май външният дълг е 15,92 млрд. евро, обявиха от БНБ. Спрямо май 2005 г. увеличението е с 2,49 млрд. евро. Държавният външен дълг намалява с 559,9 млн. евро. Но външните задължения на банките в края на май са 3,131 млрд. евро, или с 609 млн. евро повече от края на 2005 г.
Източник: Стандарт (01.08.2006)
 
Лихвите рекордно високи Основната лихва на БНБ от днес е определена на рекордните 2,8%, обявиха от Централната банка. Това е най-високото ниво на лихвата от средата на 2004 г. насам. Причината е големият ръст на кредитите, което води до търсене на пари от търговските банки. От основната зависят някои лихви по кредитите. От 1 август Банка ДСК въвежда нови лихви по новооткритите срочни левови депозити. Едномесечните депозити ще се олихвяват с 3,6%, а тримесечните - с 3,75%.
Източник: Стандарт (01.08.2006)
 
С 15,1% са нараснали цените С 15,1% са нараснали цените на производителите през юни спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Най-много са увеличени цените в добива на метални руди - над два пъти. Само през юни нарастването е със 7,5%. На второ място по вдигане на цените е производството на електрически машини и апарати - 5,9%.
Източник: Стандарт (02.08.2006)
 
Проект за стомана в Оман на стойност 750 млн.щ.д. Базираната в Абу Даби - Al Gaith Holdings обяви, че нейния завод за обработване на желязо и стомана в Оман, оценяван на 2.75 млрд. дирхама (750 млн.щ.д.), ще започне да функционира през третото тримесечие на 2008 г. Бразилската Samarco Mineracao ще доставя палети от желязна руда за завода. В момента се решава въпроса за финансирането на проекта, съобщиха от агенция Gulf News. Shadeed Iron and Steel, която се намира в оманското промишлено пристанище Сохар, е изцяло собственост на Al Gaith Holdings и ще произвежда по 1.5 млн.тона стоманени пръти годишно. “Имаме подписан договор със Samarco за доставката на палети от желязна руда, която е най-стратегическата суровина и очакваме доставките да започнат съвсем скоро”, каза Гаит ал Гаит – заместник председател на Al Gaith Holdings. Билал Т Матарне, който е главният мениджър на Shadeed Iron and Steel сподели, че са инвестирани 88 млн.щ.д. в пристанищно съоръжение за дистрибуция на материали. Общото производство на компанията ще бъде 14 млн.т./г., от които 4 млн.т./г. ще бъдат изнасяни в страните от региона.
Източник: Други (02.08.2006)
 
Държавата си взима златото Държавата си взима златните находища в Челопеч, Попинци и Крумовград. Министерството на околната среда и водите обсъжда два варианта с участието на държавата за разработване на трите мини, научи. Това стана ясно само ден след като екоминистърът Джевдет Чакъров обяви, че ще защити държавните интереси на България при концесионирането на подземните богатства. Единият вариант е разработването на находищата да се повери на изцяло държавна компания, съобщиха от екологичното министерство. В момента спорните терени, богати на злато, сребро и мед, са дадени на концесия на фирмите "Дънди прешъс" и "Мартерн". От концесията само на находището край софийското село Челопеч обаче страната ще получи 10 хиляди пъти по-малко от реалната стойност на добитите благородни метали. Канадската фирма "Дънди прешъс" ще внесе в хазната около 600 хил. долара, а ще добие суровини за над 6 млрд. долара, съобщиха експерти. Вторият вариант, който е най-вероятен, е държавата да участва в смесено дружество с частна компания. Така ще се гарантират интересите на България. Няма да допусна чуждите компании в находищата в Попинци и Челопеч, ако държавата не участва в добива. Защото това е не само екологичен, но и икономически проблем, обясни Чакъров преди дни. Източници твърдят, че не е изключено и предоговаряне на концесионните договори. Това обаче не е от компетенциите на екоминистъра. Правомощия за промяна на договора за Челопеч има министърът на икономиката и енергетиката. От ведомството на Овчаров обаче заявиха, че до подобен обрат е много трудно да се стигне. Причината е, че трябва да се развали законен приватизационен договор. Това, че условията в договора за Челопеч са изключително неизгодни за България, е видно. По-важно е, ако някой се готви да източва страната, да се разбере кой е, коментираха от МОСВ.
Източник: Стандарт (03.08.2006)
 
Над 1.4 млрд. лв. излишък в бюджета Бюджетният излишък надхвърли 1.4 млрд. лв., сочат данните на Министерството на финансите към края на юни. Това е близо 3% от прогнозирания брутен вътрешен продукт в размер на 45.5 млрд. лв., посочи Димитър Чобанов от Института по пазарна икономика. Според него данните досега показват, че поставената цел - да се постигне 3% излишък към края на годината, ще бъде изпълнена относително лесно.
Източник: Пари (03.08.2006)
 
Отказахме се от мита за 4 млн. Около 4 млн. лева ще изгуби държавата от невнесени митнически сборове. Причината е, че Агенция "Митници" няма да иска обезщетение за 236 нелегални превоза, извършени от тирове. То трябваше да се предяви пред Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата AEBTRI и пред Международния съюз за автомобилен транспорт IRU. Транспортният министър Петър Мутафчиев и генералният секретар на IRU Мартен Марми обаче са се договорили, че нашите митници няма да си искат парите, а IRU няма да ни изключи от ТИР конвенцията. Преди да се срещне с Мутафчиев, Мартен Марми разговаря и с премиера Сергей Станишев.Скандалът гръмна в началото на юли. Преди месец България бе заплашена от изключване от конвенцията TIR на 15 юли.
Източник: Стандарт (03.08.2006)
 
Статистиката за износа на Турция, отчита 97% скок за първите 7 месеца за желязото и стоманата Според информация предоставена от турската камара на износителите, експортът на Турция (TIM) за месец юли е на стойност 6.942 млрд.щ.д., което означава увеличение от 22.39% спрямо същия месец през предходната година. Президентът на TIM Огюз Сатачъ представи последните експортни статистики по време на конференция в Маниса, проведена във вторник. Според данните на TIM, износът за периода от началото на годината до месец юли (включително) са нараснали с 13.31% и общата им стойност се оценява на 79.265 млрд.щ.д. Промишленият износ се е покачил през месец юли с 24.06% и е достигнал 6.107 млрд.щ.д. От промишления износ на металите, най-голям скок се наблюдава за стоманата и желязото – скок с 97.28% до 802 млн.щ.д. След стоманата и желязото следва нежелязния метален износ – с 47.76%, следван от химическия сектор – 46.50%. Юлският износ на миньорския сектор на страната отчете ръст от 31.95% и по този начин достигна 178 млн.щ.д.
Източник: Други (03.08.2006)
 
Mittal обжалва оферта на Arcelor Brazil, цените на желязната руда се покачват Бразилският регулаторен орган за търговия с ценни книжа нареди днес Mittal да отправи отделна оферта до акционерите на Arcelor Brazil, което е бразилския клон на Arcelor. Mittal споделиха, че новата оферта би могла да им струва повече от 3 млрд. евро (3.8 млрд.щ.д.). От компанията заявиха, че днес ще обжалват решението “Mittal по-рано показа, че няма намерение да променя ръководните органи на Arcelor, след като няма условие да отправя отделна задължителна оферта за подразделенията, каквото е и Arcelor Brazil.”, заяви председателя и главен изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал. “Следващата ни стъпка ще е да обжалваме решението на борда на CVM (бразилския регулатор).” “Както и очаквахме още през май, възстановяването на позициите ни в Азия вече е в ход, което води до по-високи продажни цени.”, каза той. “Освен това, ние направихме и много силно представяне в Европа, в частност в Украйна, където се наблюдава силен синергетичен ефект, и на територията на Америка, където успяхме да намалим оперативните си разходи”. “Гледайки напред, ние очакваме пазарната конюнктура да продължава да се подобрява, като това ще рефлектира върху повишаване на поръчките и оперативния приход през третото тримесечие на годината. Основните фундаменти на индустрията остават положителни в дългосрочен план и сме оптимистично настроени за бъдещето на компанията ”. Клаузата поставена от Arcelor SA, при създаването на Arcelor Brazil чрез обединяването на няколко публично търгувани бразилски производители на стомана отрежда, че всеки, който иска да закупи Arcelor, трябва да отправи и еквивалентна оферта към акционерите на Arcelor Brazil, каза Ребело.
Източник: Други (03.08.2006)
 
Ръстът на БВП ще надмине 5,3 Ръстът на БВП ще надмине 5,3 % през 2006 г., пише в доклада на Центъра за икономическо развитие (ЦИР).Растежът на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие е 5,6%.Главният мотор на икономиката са услугите, докато развитието наиндустрията и строителството се забавя. Селското стопанство продължавада се свива. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс расте иот януари до май е 7,3% от БВП. Това го прави със 73% по-голям отдефицита за същия период на миналата година. Преките чужди инвестициипокриват едва половината от търговския дефицит. Но тенденцията вече еобърната и за петте месеца ръстът на износа е 30,2% и изпреварва тозина вноса - 29,5%. Ако чуждите инвестиции продължават да растат,негативните икономически последствия от дефицита във външната търговияне биха се проявили, смятат от ЦИР. От януари до юни цените са нараснали с 2,9%, а през лятото не се очакваповишаване. Трето поредно тримесечие инвестициите растат с над 20% нагодишна база.
Източник: Стандарт (04.08.2006)
 
Ипотечните кредити са в ръцете на 10 банки Високата степен на концентрация в банковия бизнес не подминава и ипотечните кредити. Това показват данните на Българската народна банка към полугодието. Статистиката е категорична, че на практика най-динамичният и бързо развиващ се сегмент в момента е съсредоточен в около десетина банки. Те държат 92% от портфейла в системата от ипотечни заеми. Към края на юни в този портфейл има кредити за 2.58 млрд. лв. В рамките на отминалите дванадесет месеца банките са отпуснали заеми за покупката на нов дом за около един милиард лева. Ръстът е над 70%. Сред топ банките в този сектор са Банка ДСК, ОББ, Булбанк, "Хеброс", "Пощенска", "Биохим". Най-силно впечатление обаче прави Пиреос банк България, която само за няколко месеца след финализиране на сделката по покупката на Евробанк успя да се изкачи до осма позиция. По този начин тя успя да влезе в престижната класация на десетте банки с най-голямо влияние на пазара на ипотечни кредити. Банка ДСК остава начело на тази класация, макар че заради растящата конкуренция пазарният й дял намалява. В момента той е 28.8%, докато година по-рано беше малко над 34 на сто. Втора е ОББ, която също не е променила позицията си, но делът й малко спада. Булбанк продължава да слага акцента в дейността си по отношение на ритейла върху заемите за дома и това си личи от резултатите й - растящ пазарен дял. Първите три банки държат 59% от портфейла в края на юни. Година по-рано обаче в техни ръце са били 65% от него. Това означава, че загубените 6 пункта са били отхапани от конкурентните банки, които са предложили по-добри продукти. Пощенска банка се изкачва с една позиция напред, а пазарният й дял се повишава с повече от един пункт. Институцията наложи името си в сегмента с едни от най-добрите оферти. В момента ипотечните й кредити са в челната тройка по изгодност, а таксите, които събира, са сред най-ниските. ПИБ остава сред основните играчи в сегмента, но губи едно място. Райфайзенбанк също помпа пазарен дял и се изкачва напред в класацията благодарение на добрите си продукти на атрактивни цени. "Алианц България" също беше активна в сегмента през последната година, което й се отплати с качване нагоре в класацията с две позиции. От класацията изпада ЦКБ, но влиза "Пиреос", която за кратко време успя да натрупа портфейл от близо 105 млн. лв. и пазарен дял 4 на сто. На пазара се намесва и СИБанк, която стартира атрактивна рекламна кампания, в която акцентира върху това, че ипотечният заем е достъпен за почти всеки.
Източник: Дневник (04.08.2006)
 
МВФ - доволен от реформите МВФ е доволен от реформите у нас, стана ясно късно в сряда. Бордът на директорите на Международниявалутен фонд одобри третия преглед на споразумението с България ипровежданите реформи. Фондът дава добра оценка за разумната фискалнаполитика, мерките за ограничаване ръста на кредитите и структурнитереформи за повишаване на конкурентоспособността. От МВФ отбелязват, ченезависимо от увеличените външни предизвикателства страната ни епостигнала напредък в утвърждаване на принципите напазарноориентираната икономика.
Източник: Стандарт (04.08.2006)
 
Въздушни обещания от "Кремиковци" След като "Кремиковци" се сдоби с нов собственик през лятото на миналата година - индийската "Глобал стийл", комбинатът обеща две неща. Да изплати дълговете си към държавата и постепенно да намали емисиите на вредни газове в атмосферата над София. Първото се случи. За второто обаче явно ще трябва да почакаме до 2012 г. "До 2012 г. ще инвестираме 321 млн. лв., за да покрием всички екологични изисквания, наложени от Европейския съюз", казаха през седмицата от комбината, който за последната финансова година регистрира загуба 201 млн. лв. при приходи 917 млн. лв. Средствата ще отидат за 93 обекта, сред които има филтри, пречиствателни инсталации, прахоочистващи съоръжения и т.н. Сумата е записана в екопрограмата на комбината. Вероятно тя, разбита по години и конкретни обекти, ще залегне и в комплексното разрешително на "Кремиковци", което предстои да бъде издадено от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Засега документът не е готов, макар че през пролетта от ведомството на Джевдет Чакъров обявиха, че ще го има до 5 юли. По данни на завода за последните пет години той е вложил над 32 млн. лева в екологични модернизации. Сумата очевидно е била недостатъчна, защото само преди седмица комбинатът отново изригна прах и червено-жълти облаци над столицата и нейните над милион жители. При последвалата проверка на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ - София) се установи замърсяване с прах и газове, причина за които са двете главни производства на "Кремиковци" - стоманодобивното и доменното. Прахта всъщност не се изхвърля от комините на предприятието, а от неуплътнени производствени помещения, твърдят от РИОСВ. Червено-жълтите облаци пък се получават редовно при леенето на чугун и може да се отстранят само чрез промяна в технологията. Модернизиране на това производство е заложено в комплексното разрешително на предприятието. "Кремиковци" няма да бъде глобен за конкретното замърсяване, казаха от РИОСВ - София. Инспекцията само даде предписание да се поддържат постоянно чисти от прах и кал откритите площи в комбината. Обяснението за липсата на санкция е, че "Кремиковци" плаща 89 000 лв. ежемесечни глоби за това, че е потенциален замърсител на района, казаха от МОСВ. Специално за "Стоманодобивно производство" по показател отделяне на прах глобата е 2500 лв. месечно. Тоест комбинатът вече си е платил за това, че обгазява София и региона. Отделен е въпросът, че санкциите не се плащат редовно. Преди няколко месеца "Кремиковци" плати ударно натрупани стари дългове по тази линия за общо 1.42 млн. лв. В момента сумата на задълженията за екоглоби е 656 хил. лв.
Източник: Капитал (07.08.2006)
 
700 000 са богатите у нас Над 6600 лв. на човек годишно са доходите в 10% от българските семейства. Това сочат данните на Националния статистически институт за изминалата 2005 г. Излиза, че 771 хил. българи имат над 6600 лв. на година или над 550 лв. месечно. За да попадне едно четиричленно семейство в групата на 10-те процента най-заможни граждани, и двамата родители трябва да имат доходи над 1100 лв. на месец. Така младите двойки без деца могат да влязат в групата на заможните, ако и двамата имат хубава работа. Но при раждане на дете и появата на трети член в семейството са нужни по-високи заплати, за да се задържат в групата на богатите. Дори хора със заплата над 1500 лв. не влизат в групата на богатите, ако в домакинството има пенсионер и безработен. Оказва се, че дори заможните българи имат доста по-ниски доходи от средните за страните от ЕС. Например в Словения средната заплата е над 1300 долара, а в България такава сума те нарежда в групата на най-богатите 10%. Най-бедните 10% от българските семейства имат 2935 лв. годишни доходи. Това прави по 71 лв. месечно на човек от семейството. Оказва се, че най-заможните 10% от българските семейства имат близо пет пъти по-високи доходи от най-бедните 10%. Основно парите на заможните идват от седем пъти по-високи заплати, 16 пъти повече доходи от лично стопанство, както и от значителни доходи от наеми. В богатите семейства близо половината от доходите са от заплати. При най-бедните 10% от заплатите осигуряват едва 33% от парите. Голяма част от доходите са от пенсии, обезщетения за безработица, социални помощи и добавки за деца. Богатите семейства взимат заеми средно по 600 лв. годишно, а най-бедните - по 160 лв. Оказва се, че хората с най-ниски официални заплати взимат доста кредити, за да поддържат по-висок стандарт на живот.
Източник: Стандарт (07.08.2006)
 
Банките дават повече пари на бизнеса От петък, 4 август, БНБ започна да освобождава парите на банките, които стояха в нейните сметки като допълнителни задължителни минимални резерви. На 1 юни Управителният съвет на БНБ взе решение да смекчи драконовските мерки, които наложи на банките заради прекомерното отпускане на кредити за граждани. От началото на годината с промени в Наредба 21 Централната банка разпореди заемите за граждани да нарастват с 5% на тримесечие, 12,5% на полугодие, 17,5% за девет месеца и 23% годишно. Всяко надвишаване на тези ограничения с 1% водеше до удвояване на допълнителните задължителни минимални резерви, които трезорите поддържат в БНБ. Ако раздадените заеми надвишават ограниченията с 1% до 2% - резервите се утрояват, а с над 2% те нарастват четири пъти. Сега обаче максималното надвишение падна до 2 пъти независимо с колко трезорът е прескочил ограничителния лимит. Въпреки разхлабването на въжето от БНБ предупреждават, че не са свалили дамоклевия меч от шията на банковата система. От Централната банка си запазват правото всеки момент да стегнат въжето отново. Това обаче е малко вероятно, поне в този формат, защото сред населението има насищане на кредити. Или казано по-просто - почти няма домакинство без заем (жилищен, потребителски или просто овърдрафт). Очаква се много нови заеми да не се взимат, тъй като жизненият стандарт на българина не ги позволява. Какво следва от всичко това? Банковите шефове не крият задоволството си от развитието на нещата. По-големите и по-агресивни трезори ще освободят средства от порядъка на стотици милиони левове, които сега стоят блокирани и не им носят никаква полза. Тъй като решението на БНБ бе оповестено преди два месеца, мениджърите са имали доста време да обмислят в какво да вложат освободените пари. Преди всичко това ще бъдат нови заеми за бизнеса. В този сегмент няма ограничения от страна на Централната банка, а доходността за кредитните институции е доста добра. Освен това според макроикономисти от началото на годината българската икономика отбелязва чувствителен ръст спрямо 2005 г. Това означава, че се нуждае от свежи пари. Те са необходими и заради предстоящото ни влизане в ЕС, където икономиката ни ще трябва да се справя с убийствената конкуренция на старите членки и агресивността на новите. Наблюдателите от доста време алармират, че фирмите ще трябва да се подготвят отрано и да сменят оборудването си, технологиите, условията на труд - все неща, за които са необходими значителни средства. Така че освободените пари идват точно навреме, за да подпомогнат фирмите да си оправят къщичките. Пред тях стоят и предизвикателствата на различните международни стандарти, без покриването на които европейският пазар се превръща в мираж. Затова банките не само се обръщат към добрите си досегашни клиенти, но и търсят нови ниши. В момента те разработват различни продукти и услуги с адресати фирмите от реалния бизнес. Трезорите успяха да реализират и едно доста голямо постижение, за което БНБ би трябвало да ги стимулира допълнително. За периода януари-юни на 2006 г. те успяха да осигурят по-голям ръст при спестяванията, отколкото на кредитите. За периода депозитите растат с 9,4%, докато заемите - със 7,8 на сто. Печалбата на системата от почти 342 млн. лв. за първото полугодие обаче е с малко над 23% по-ниска в сравнение с миналата година. Това е обяснимо -драстичният предишен ръст на кредитите донесе на трезорите и доста по-големи печалби.
Източник: Стандарт (07.08.2006)
 
Лятото не спря парите към взаимните фондове Нетните активи, които управляват взаимните фондове, регистрирани в България, се повишиха до 170.1 млн. лв. към края на юли според данни от фондовата борса и Комисията за финансов надзор. Въпреки че летният сезон обикновено е слаб, тенденцията, наложена напоследък, активите на взаимните фондове да се повишават средно с около 12 млн. лв. се запазва. От началото на годината повишението им е над два пъти, като в края на декември бяха 81 млн. лв. Основната причина за повишението са емитираните нови дялове, след като все повече от фондовете предприемат активни маркетингови стратегии за продажби, а и все повече дребни инвеститори се насочват към този тип инвестиция. Въпреки това обаче по основни показатели индустрията изостава далеч зад европейските страни и САЩ. Така у нас на глава от населението се падат по 22 лв. нетни активи на фондовете, а общата им сума е 0.4% спрямо брутния вътрешен продукт. За сравнение - на един американец се падат по 30 хил. долара активи, а общата сума на активите е 70%, отнесена към БВП на САЩ. Фондовата индустрия у нас е далече дори и от страните в Централна и Източна Европа, като в Чехия и Унгария например се падат по над 300 евро на човек. Според повечето специалисти, заети в този сектор у нас, все още слабото ниво на развитие на сектора дава повод за оптимизъм. "Активите в индустрията още са много ниски и една от основните причини за това е, че хората все се страхуват да влагат парите си в алтернативни на банковите депозити инструменти", коментира Светослав Велинов, протфолио мениджър на управляващо дружество "Ти Би Ай Асет мениджмът", което управлява фамилия от четири взаимни фонда с общи активи за над 35 млн. лв. Според него обаче ситуацията ще се променя и все повече хора ще се насочват към фондовете. "Това ще води до покачване на активите не само през тази година, но и през следващите", прогнозира Велинов.
Източник: Дневник (07.08.2006)
 
Президентът Георги Първанов пусна Закона за ДДС Президентът Георги Първанов подписа за обнародване приетия от Народното събрание Закон за ДДС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Законът бе публикуван в петък в Държавен вестник. Приемането на закона бе съпътствано с редица спорове кои стоки или услуги да получат намалена ставка. Имаше предложения с по-нисък данък да се облагат книгите, помощните средства за инвалиди и др. Депутатите обаче гласуваха намалена ставка само за туризма.
Източник: Пари (07.08.2006)
 
Продажбите на новите марки тръби на Baosteel с рекордни продажби за първото полугодие Baosteel е продала 83 000 тона от новите си марки тръби за първата половина на 2006. През същия период фирмата е изнесла 3700 тона от специално разработените от нея OCTG обшивки за Близкия изток и 1300 тона 13 – Gr продукти, ръст от 160% спрямо миналата година. Фирмата за първи път е продала също 608 тона от устойчивите на корозия серии продукти BG80 3-Gr на Shell и е експортирала 6800 тона тръби за сондиране за Близкия изток, Южна и югоизточна Азия и Източна Европа. Два нови модела тръби за сондиране са били изнесени в Канада и Близкия изток, затвърждавайки задокеанските пазарни позиции на компанията. Baosteel за първи е изнесла и тръби за изграждане на инфраструктура в САЩ и е подписала договор за продажба на 500 тона обшивки. Засега компанията е сключила договори за продажба на 2500 тона прави заварени тръби със среден диаметър.
Източник: Други (07.08.2006)
 
Печалбата на "Дънди прешъс" в Челопеч надхвърли 38 млн. долара Дейността в рудника в Челопеч е с основен принос за добрите финансови резултати на канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" през първата половина на годината. Това показват данните от отчета на дружеството за първите 6 месеца на 2006 г. "Дънди" реализира 38.7 млн. долара брутна печалба от продажбите на близо 30 хил. тона златно-меден концентрат от мината за периода. През 2005 г. предприятието отчете положителен финансов резултат за първи път, откакто управлението му беше поето от фирмата концесионер. Нетната печалба на канадската фирма за полугодието нараства до 38 млн. долара при загуба от 5.3 млн. долара за същия период на миналата година, а брутният доход от инвестициите се равнява на 26 млн. долара, става ясно още от отчета. Добрите резултати на компанията се дължат най-вече на високите цени на металите, заявяват в прессъобщение до медиите от ръководството. По думите на президента на компанията Джонатан Гудман компанията е в блестящо финансово състояние, което ще позволи разгръщането на по-нататъшните й проекти. "Дънди прешъс" в момента е пред дилема къде да изгради производствена инсталация за добив на метали, след като проектът за построяването на подобна фабрика в Челопеч остава блокиран от българското Министерство на околната среда и водите повече от три месеца. Според Джонатан Гудман протакането е достигнало критична точка, което ще принуди ръководството да вземе решение в най-скоро време как да реализира идеята си. Преди няколко седмици от "Дънди" обявиха, че проучват възможности инсталацията за добив на метали да бъде изградена в съседни на България страни или Западна Европа. В момента канадската фирма добива руди още в Сърбия и Канада. Инсталацията за метали е необходима заради високото съдържание на арсен в рудата, добивана в Челопеч, което затруднява продажбата й на международните пазари. Дейността в мината може да бъде забавена или временно преустановена в началото на 2008 г., ако фабриката не бъде построена дотогава, предупредиха от канадската компания. Върховният административен съд (ВАС) отложи за октомври разглеждането на жалбата на канадската фирма срещу Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за забавянето на проекта за Челопеч. На 10 юли пък ВАС прекрати процедурата по жалбата на дружеството по повод блокирането на проекта за добив на злато в находището Ада тепе в Крумовград, като я обяви за недопустима. В отговор канадската компания предупреди, че ще си потърси правата в Международния съд във Вашингтон, ако съдът потвърди решението си.
Източник: Дневник (08.08.2006)
 
Компания за USD 3.9 млн., произвеждаща тръби от неръждаема стомана, стартира в Абуджа Компания производител на тръбиот неръждаема стомана за USD 3.9 млн., Design Stainless Products Limited, скоро ще започне работа в Абуджа, Нигерия. Предприятието, първо по рода си в западно-африканския регион, вече си е осигурило банков заем от USD 3 млн. с цел да ускори старта си. Доктор Майкъл Абел – Тария, управител на компанията, разкри, че в цяла Африка има само три подобни фирми и, че международна компания, разположена в Гамбия - Uniglobal Limited, вече е инвестирала USD 900000 в начинанието. Основно ще се произвеждат тръби от неръждаема стомана, които могат да се използват за производството на медицинско оборудване, колички, улично осветление, рамки за врати и много други. Единствената пречка пред компанията е закупуването на земята, за което д-р Абел очаква одобрението на местните власти. Намерението си да разположи компанията в Абуджа, той обяснява с пазарните възможности на територията.
Източник: Други (08.08.2006)
 
"Лукойл Нефтохим" отдава производството на индустриални газове Бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" ще прехвърли бизнеса, свързан с производството на индустриални газове на територията на завода, на специализирани в този бранш фирми. Новината съобщи Марин Димитров, генерален директор на българското подразделение на френския производител на индустриални газове "Ер ликид" (Air Liquide), която е един от кандидатите за управлението. Става въпрос за производството на кислород и азот за нуждите на компанията, потвърдиха и от офиса на "Лукойл". Все още проектът е в начален етап и остава да бъдат довършени няколко технически параметри, преди да бъде проведен търгът, обясниха от компанията. Освен "Ер ликид" в наддаването участват още германските концерни "Линде" (Linde) и "Месер" (Messer). Проектът предвижда изграждане на нови мощности и инсталации, каза още Марин Димитров. "Ер ликид" вече сключи 15-годишни договори за добив на кислород и други газове в комбината на белгийската медодобивна компания "Кумерио" в Пирдоп и в металургичния завод "Стомана индъстри" в Перник, собственост на гръцката "Сиденор груп". Френската компания ще инвестира общо 25 млн. евро в изграждането на нови инсталации в двете предприятия. Инвестиционният проект на френската корпорация за Пирдоп предвижда изграждане на нова мощност за разделяне на въздуха в завода, която ще бъде в готовност да заработи през септември тази година. След инвестицията капацитетът на инсталацията за производство на кислород ще достигне 1.2 хил. тона на ден. Инсталацията за индустриални газове в "Стомана индъстри" ще бъде изградена до края на 2007 г. Инвестицията там ще позволи на компанията да доставя бутилки с кислород, азот, пропан-бутан и аргон за нуждите на промишлеността в цялата страна и региона - Гърция и Румъния. "Ер ликид" е единственият производител на газове в България, докато останалите фирми от бранша или купуват от нея, или внасят, уточни Марин Димитров. Френската компания доставя газове за българския пазар и от инсталацията си в завода за производство на стъкло "Сен Гобен" в румънския град Калараш.
Източник: Дневник (09.08.2006)
 
Бизнесът е разделен за корпоративния данък Представители на бизнес организации са на различно мнение какво трябва да се избере - дали ставката на корпоративния данък да се намали от 15 на 12%, или да се възприеме алтернативният вариант, лансиран от ДПС, - до 50% от данък печалба да се преотстъпва на фирмите при реинвестиции. Това показа проучване на в. Пари. По-добре е данъкът да се преотстъпва, за да се стимулира инвестирането, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян, подчертавайки, че изразява лично мнение. Страната се нуждае от модернизиране на производственото оборудване, каза той. Намалението на ставката е по-добър вариант, смята обаче Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той изтъкна три причини: ще има по-голям ефект за изсветляване на икономиката, по-лесно е за администриране, ще има рекламен ефект за привличане на чужди инвестиции. Вариантът на ДПС е в интерес на едрия бизнес, каза още Велев.
Източник: Пари (09.08.2006)
 
Пет отрасъла назначават най-много хора Броят на работещите се е увеличил със 75 хил. души през първите шест месеца на годината и в края на юни хората на трудов договор или на държавна служба са 2.275 млн. души, съобщи във вторник Националният статистически институт (НСИ). Увеличението на заетите в строителството е най-голямо - с 6 хил. души, в туризма са наети допълнително 5600 човека, сочи сравнението на данните между януари и юни. В хранителната промишленост и производството на напитки са създадени 5 хил. нови работни места, също с близо толкова се е увеличил персоналът на фирмите от транспорта, комуникациите и логистиката, както и в търговията с недвижими имоти и бизнес услугите. Намаление на работещите НСИ отчита в производството на текстил и облекло, където за първите шест месеца на годината са освободени малко над 3 хил. човека. Средната работна заплата през юни е 345 лв., увеличението спрямо януари е с 21 лв. В обществения сектор средното възнаграждение е 422 лв., а в частния - 310 лв. Над 1000 лв. средномесечно получават единствено работещите в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво.
Източник: Дневник (09.08.2006)
 
Скорошна приватизация за първите две големи ирански стоманени предприятия Според чл. 44 от иранския парламентарен ред , производителите на стомана Mobarakeh и Khuzestan са в списъка за приватизация на иранското правителство, чрез продажба, частична или пълна, на Техеранската фондова борса, съобщиха хора на ключови позиции в иранската стоманена индустрия. Парите да се разпределят от правителството на местните хора е най-доброто решение, което ще привлече и интерес от страна на частния сектор в Иран, заяви един от най-големите търговци на стомана в Иран за MEsteel.com. Щатските министри няма да са изпълнители на плановете за стоманената индустрия, както преди, а ще проверяват и контролират изпълнението на всички планове за експанзия и проекти за местната стоманена индустрия. Този член (44) трябва да бъде приложен възможно най-скоро, след като бе оповестен от иранския лидер (Аятолах Кхаменеи) в лекцията му наскоро, а и той притисна правителството относно това. Освен това, ако това стане, частният сектор ще получи повече възможности и шанс да инвестира с цел да се намали бедността на обществото в Иран, заяви Хешемиян, заместник генерален директор на Техеранската борса за метали.
Източник: Други (09.08.2006)
 
Миньори добиха 11 млн. т въглища Рекордно количество - 2 млн. т въглища - е изкопано през юли в трите рудника на Мини Марица-изток ЕАД-Раднево. От началото на годината вече са добити 11 млн. т при бизнес план от 20.7 млн. т. През полугодието са изкопани, транспортирани и насипани 45 млн. куб. м земна маса, което е с 9 млн. куб. м повече спрямо миналата година, уточниха от ръководството на дружеството. В навечерието на професионалния си празник 18 август миньорите от най-голямата държавна компания учредиха гражданско сдружение Св. Иван Рилски. То ще набира средства за изграждането на архитектурно-скулптурен комплекс в прослава на светеца закрилник на българския народ и патрон на миньорите, който ще бъде издигнат край Раднево.
Източник: Пари (10.08.2006)
 
Световната банка ни хвали за проектите България изпреварва страните от Европа и Централна Азия по степен на успешно усвояване на средствата, получени от Световната банка.Страната ни достига 31.2% в ефективното усвояване на парите от СБ от началото на годината, което е над средните равнища от около 24% и много над равнищата от 17% за страните от регион Европа и Централна Азия. Данните бяха огласени на среща на министъра на финансите Пламен Орешарски с директора на СБ за България Ананд Сет. Постоянният представител на банката у нас Флориан Фихтъл поздрави правителството за отличното управление на активното портфолио от проекти, които банката финансира в България. Реформа в приходната администрация, възстановяването на влажните зони, както и имотната регистрация и кадастърът са сред проектите, които бележат най-добър напредък, смятат от Световната банка. Стойността на тези три проекта е общо 71.7 млн. USD. Наред с това се наблюдава ускоряване на изпълнението на предвидените мерки по проектите.
Източник: Пари (10.08.2006)
 
Еколози: Раздадени са незаконно 35 находища на злато Находище на злато за над 200 милиона долара е придобила незаконно фирма "Мартерн", която имаше договор за търсене и проучване на благородни метали в лицензионна площ край село Попинци. Това съобщи Константин Дичев, който завежда охраната на горите към Федерацията от природозащитни сдружения "Зелени Балкани". Според него находището е било открито и проучено. Въпреки това Тодор Димитров, директор на Дирекция "Подземни богатства" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е препоръчал на бившия министър на МОСВ Долорес Арсенова да разреши проучването, нарушавайки закона за подземните богатства. В България има общо 35 такива лицензионни площи за търсене на злато, които са дадени за проучване на инвеститори. Разследване на организацията показало, че държавни служители са оказали съдействие за отдаване на известните находища на фирмите инвеститори. Загубата на държавата се изчислява в десетки милиарди долари, ако бъдат разработени. Инвеститорите на благородни метали у нас оставят едва 1% от добитото злато за България. Останалото го изнасят в чужбина.
Източник: Новинар (10.08.2006)
 
Цените на галванизираната стомана скачат въпреки низходящите тенденции на международните пазари. Цените на намотките от галванизирана стомана скочиха с 2000 рупии за тон през последните 15 дни, въпреки низходящите тенденции на международните пазари, твърдят от сряда индийски търговци. Според тях цените са над 59000 рупии за тон и в последните 15 дни стоманените намотки се продават на цена от 61000 рупии за тон. Те смятат, че цените ще продължават да се увеличават, защото договорите за внос от международните пазари са били сключени на високи нива – през юли на равнища около USD 800-810 за тон. Според вносителите извънредно търсене няма, а само част от доставките са закъснели, което е влошило състоянието на вътрешния пазар и цените започнали да се покачват. “Понякога товарните съдове не успяват да спазят графика си и разтоварването им се забавя с няколко дни, докато търсенето се запазва и или нараства, което предизвиква инфлационно увеличение на цените”, казва вносител на стомана. “През първата седмица на юли цените на стоманените намотки се покачиха с USD 25 за тон и когато доставките пристигнаха, цените допълнително се вдигнаха”, добави той.
Източник: Други (10.08.2006)
 
"Дънди прешъс" стъпи в рудодобива и в Армения Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" ще придобие 80% от капитала на инвестиционното дружество "Ветрин инвестмънт" (Vatrin Investment), което е собственик на рудника за ценни и цветни метали "Капан" (Kapan) в Армения, съобщи канадската преса. Съоръжението е с капацитет 300 хил. тона руда годишно. Придобиването струва на "Дънди" 22 млн. долара, от които 14 млн. са цената на акциите на "Ветрин" и 8 млн. долара задължения, които новият собственик се ангажира да плати. За финансирането на сделката дружеството ползва и кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в размер на 4.5 млн. долара. Парите ще бъдат използвани за покупка на оборудване и подобряване на екологичните стандарти в рудника. Транзакцията трябва да бъде завършена до края на годината. В допълнение "Дънди" планира да инвестира 10 млн. долара в разширяване на подземните операции в мината и изграждане на открит рудник, след което производственият капацитет на предприятието се очаква да надхвърли 1 млн. тона за година. Специфичното за рудата, която се добива в "Капан", е, че тя е с ниско съдържание на примеси, което я прави лесно реализуема на пазара, става ясно от информацията. В мината се добиват злато, сребро, мед, олово и цинк. Концентратите, които се извличат от "Капан", се превозват по шосе до град Арарат в близост до Ереван, откъдето по железопътната линия през Грузия се транспортират към Черно море. Ръководството на "Дънди прешъс" е доволно от новото придобиване. По думите на президента на компанията Джонатан Гудман предприятието в Армения ще развие пълния си потенциал. "Дънди прешъс" в момента е пред дилема за търсене на алтернатива на България като място за изграждане на производствена инсталация за добив на метали. Проектът на компанията за построяването на подобна фабрика в Челопеч е блокиран от Министерството на околната среда и водите вече близо половин година. Според информация от компанията протакането е критично за бизнеса на ръководството, което ще изчака най-много още два месеца. Инсталацията за метали е необходима заради високото съдържание на арсен в рудата, добивана в Челопеч, което затруднява продажбата й на международните пазари. Дейността в мината може да бъде забавена или временно преустановена в началото на 2008 г., ако фабриката не бъде построена дотогава, предупредиха от канадската компания.
Източник: Дневник (11.08.2006)
 
МВФ прогнозира 5.9% икономически растеж България остава най-бедната страна в региона въпреки добрия икономически растеж през последните години, показва последният икономически доклад на Международния валутен фонд. Заради тази разлика в жизнения стандарт на България ще бъде необходимо повече време, за да настигне държавите в ЕС, пише в доклада. Според него брутният вътрешен продукт на България е доста по-нисък от средните стойности на този показател в 25-те страни от ЕС. През 2004 г. на глава от населението у нас се падат общо 3109.2 USD, докато средно на всеки европеец сумата е 27 997.74 USD. Покупателната способност на българина е около 30% от средното равнище в ЕС и около 50% от покупателната способност на страните от нова Европа.
Източник: Пари (11.08.2006)
 
Приходите в бюджета нараснаха с 12% През първите шест месеца на 2006 г. в републиканския бюджет са постъпили с 11.9% повече приходи спрямо същия период на миналата година, отчете Министерството на финансите на вчерашното заседание на Министерския съвет. За първото полугодие приходите са 6590.6 млн. лв., което е със 700.5 млн. лв. повече спрямо м. г. Данъчните приходи са 5529 млн. лв., което е 51.5% от планираните за цялата година. Основният фактор, допринесъл за доброто изпълнение, са косвените данъци. Приходите от косвени данъци се повишават главно заради ръста на вноса в страната. За периода януари - май вносът се е повишил с 29.5% спрямо същия период на 2005 г. Другите фактори, влияещи върху приходите от косвени данъци, са високата цена на суровия петрол, медта и други суровини, както и увеличените акцизни ставки през 2006 г.. За първите шест месеца по републиканския бюджет са постъпили 1570.8 млн. лв. от преки данъци, което е 68.7% от разчета за годината. Това се дължи основно на по-високите постъпления от данък върху доходите на физическите лица, данък върху дивидентите и доходите и корпоративен данък. Разходите за първото полугодие са в размер 5135.7 млн. лв., а излишъкът - 1454.9 млн. лв.
Източник: Пари (11.08.2006)
 
Molymet обяви 73 млн. щ.д. печалба за полугодието Чилийската Molibdenos y Metales (Molymet) постигна 73,3 млн. щ.д. нетна печалба за първото полугодие на 2006 г., което е над регистрираните 53,5 млн. щ.д. за първата половина на миналата година, заявиха от компанията. Приходите за периода достигнаха 1,01 млрд. щ.д., докато разходите бяха цели 896 млн. щ.д., в сравнение със съответно 1,02 млрд. щ.д. и 935 млн. щ.д. преди година. Междувременно нетният паричен поток за първото полугодие на 2006 г. възлиза на 73,5 млн. щ.д. спрямо отрицателен паричен поток от 2,47 млн. щ.д. за същия период предходната година. Molymet, включително и мексиканското й поделение Molymex, притежава 35% от добива на молибден в западна Европа. Компанията преработва концентрат на молибден за да произвежда молибденов оксид, железен молибденит и молибденови химикали с висока чистота за промишлености свързани със стомана, катализатори и специални метали в целия свят. Реният се получава като вторичен продукт за използване при катализатори, елементи на турбинни двигатели и други индустриални продукти. Копманията също така осъществява дейност в Белгия и Германия.
Източник: Други (11.08.2006)
 
ThyssenKrupp AG планира да увеличи цените на въглеродната стомана през Октомври ThyssenKrupp AG, най-големият производител на стомана в Германия, разкри, че печалбата за третото тримесечие е скочила с 84%, поради увеличеното търсене на неръждаема стомана и завищи прогнозните си годишни печалби. “ Ако световната икономика остане стабилна, очакваме пазарът на стомана да продължава да се разраства”, твърди ThyssenKrupp AG в он-лайн изявление. “Китай ще продължи да бъде двигателят на този растеж”. ThyssenKrupp AG планира да увеличи цената на въглеродната стомана по 6-месечните или по-кратките си контракти, считано от октомври, съобщи, без да дава повече подробности, говорителят Ервин Шнайдер. Европейското промишлено производство се предвижда да нарасне с 2.4% тази година, при предвидени 0.8%, според Eurofer. Германската строителна промишленост е най-силната си позиция от десетилетие, допринасяйки за прогнозите, че потреблението на стомана в Европа ще нарасне за трета поредна година.
Източник: Други (13.08.2006)
 
Angang New Steel ще инвестира 2.8 млрд. долара в производствено съоражение за производството на 5 млн. т. сурова стомана Angang New Steel Co. Ltd., планира да инвестира 22.6 млрд. юана (USD 2.84 млрд.) в нов завод за стомана, който ще разчита на вносна желязна руда и ще подобри производствения микс на компания. Новият проект, намиращ се в пристанището Янкуи, в североизточната провинция Лияонинг, ще бъде в състояние да произвежда 5 млн. тона сурова стомана, съобщава компанията в изявление, публикувано от China Securities Journal в петък. Този проект ще отслаби силната зависимост на Angang от желязна руда- собствено производство, което досега я защитаваше от повишаващите се международни цени на рудата. “Очертава се фирмата да закупува рудата през океана, вместо да участва в добивни сдружения”, съобщи председателят на борда Фу Джихуи. Новото съоръжение се очаква да потребява 7 300000 тона вносна руда годишно, веднага след старта си през 2008. Сега Angang внася 2-3 млн. тона руда годишно, при 21 000000 тона потребление. Така зависимостта от внос на компанията ще нарасне от 10-15%, на 30 %.
Източник: Други (13.08.2006)
 
Излишъкът стигна 398 млн. лв. Излишъкът в бюджета достига 398 млн. лв. в края на март при заложени по програма 265 млн. лв. Това се посочва в Третия допълнителен меморандум за икономическа и финансова политика, одобрен от борда на Международния валутен фонд. Документът бе публикуван вчера на сайта на Министерството на финансите. Споразумението, което бе удължено за период от 6 месеца, е последното за страната ни и ще изиграе ролята на мост в прехода към пълноправно членство в Европейския съюз. В края на годината се очаква излишъкът да достигне 3% от брутния продукт (БВП), а при запазване на темпа може да достигне и 3,2% от БВП, се посочва в доклада. За 2007 г. излишъкът ще е около 2% от БВП поради ненамаляващия дефицит по текущата сметка, смятат експертите на фонда. Догодина минималната заплата ще бъде увеличена на 170 лв., при 160 лв. сега, е записано още в прегледа. Предвижда се и постепенно отпадане на кредитните тавани, въведено през 2005 г.
Източник: Стандарт (14.08.2006)
 
Текущата сметка не притеснява инвеститорите Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за полугодието нараства до 7.6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това показаха предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани в края на миналата седмица. Отрицателното салдо по международните разплащания за шестте месеца от началото на годината достигна 1.82 млрд. евро според информацията, предоставена от банката. За сравнение, за периода януари - юни 2005 г. сметката отново беше отрицателна, но стойността й беше по-малка - 1.11 млрд. евро, или 5.2% от БВП. Дисбалансът по текущата сметка остава най-големият риск пред икономиката, но на сегашните нива все още не би могъл да притесни сериозно инвеститорите, коментира пред агенция Ройтерс Ивайло Веселинов, старши анализатор на инвестиционната банка "Дрезднер Клайнворт" в Лондон. На същото мнение са и повечето икономисти, които следят изкъсо показателя. Стойността на преките чуждестранни инвестиции в страната за първата половина на годината надхвърля 1.4 млрд. евро и изпреварва обема от същия период на миналата година, когато са привлечени капитали за 810.4 млн. евро, подкрепят мнението на експертите и данните на БНБ. Преките инвестиции са в основата на финансирането на недостига по външната сметка и за януари - юни 2006 г. покриват 77.8% от дисбаланса. За полугодието на миналата година степента на покритие е била по-ниска - 72.6%, показват още изчисленията на централната банка. Рисковете, свързани с дефицита по текущата сметка, се компенсират и от стриктната фискална политика, водена от правителството, както и от силния икономически растеж, твърди Ивайло Веселинов пред Ройтерс. През последните три години България реализира бюджетен излишък, като за настоящата година договорката е той да бъде 3 на сто от БВП. Ръстът на БВП на страната за миналата година пък беше 5.5 на сто. За последния месец на полугодието отрицателното салдо по текущата сметка намалява до 63.2 млн. евро от 106.1 млн. евро за юни 2005 г. Подобрението се дължи на ръста на износа на стоки и услуги, както и на по-високите приходи от туризъм и транспорт, обясни Лиляна Елхадат, директор на отдел "Платежен баланс и външен дълг" към дирекция "Статистика" на БНБ, цитирана от Ройтерс. Все пак факторите, които съдействат за намаляването на дефицита, имат преди всичко сезонен характер, смятат анализатори. За втори пореден път през тази година ръстът на износа изпреварва нарастването на вноса. За разглеждания период експортът се повишава с 29.9% за година до над 5.7 млрд. лева, докато стойността на внесените стоки и услуги се увеличава с 26.8% до 7.9 млрд. евро, става ясно от информацията, предоставена от централната банка.
Източник: Дневник (14.08.2006)
 
Цените на стоманата растат Международният институт за желязото и стоманата (МИЖС) обяви, че търсенето на готови стоманени продукти расте във всички части на света. Основно увеличението се генерира в Китай, заради чието по-голямо потребление тази година световната консумация на стомана ще е със 7.3% по-голяма, отколкото през 2005 г., и ще достигне 1087 млн. тона. През 2007 г. търсенето на стомана ще забави малко темп, но ще нарасне с 5.8% спрямо 2006 г. - отново благодарение на Китай. Според МИЖС търсенето на стомана в Китай ще се увеличи през 2006 г. с 13% спрямо 2005 г. до 356 млн. тона и ще заема 32-процентен дял от световното потребление. Наред с Китай друг голям купувач на стомана е Индия. През 2006 г. и 2007 г. Индия ще увеличи търсенето си с по 8%. В останалите райони на света ръстът на потреблението ще е около 4.7%, а през 2007 г. ще падне на 2.7%. Миналата година Европейският съюз отчете намаляване на търсенето на стомана с 4.6% спрямо 2004 г. През 2006 г. обаче потреблението в общността ще нарасне с 3.9% по отношение на 2005 г. и ще се повиши с 1.5% през 2007 г. в сравнение с 2006 г. След като отбеляза забавяне на пазара през 2005 г., друг голям производител, Бразилия, ще регистрира нарастване на търсенето през 2006 г. с 9.5%. МИЖС прогнозира увеличение на бразилските покупки с още 10.9% през 2007 г. Японският пазар ще има ръст 3.3% през 2006 г. и същото увеличение ще се запази и догодина. Нарастващото търсене и повишените котировки на никела, който се използва в производството на неръждаеми продукти, ще тласкат цените на стоманата нагоре до края на 2006 и през 2007 г. Стоманата, която е деноминирана главно в долари, ще търпи влиянието и на поевтиняващата щатска валута. При спад на долара всички стоки, деноминирани в него, поскъпват. През 2007 и 2008 г. никелът ще остане скъп, като от догодина по-скоро той ще е фактор за поскъпването на стоманата, отколкото обратното, твърдят експерти на инвестиционната банка Goldman Sachs.
Източник: Капитал (14.08.2006)
 
Медико - стоматологичният център на Кремиковци АД започва работа Ръководството на Кремиковци АД има удоволствието да покани представителите на средствата за масово осведомяване на церемонията по повод официалното започване на работа на една от най-важните социални инвестиции в дружеството - Медико-стоматологичния център на Кремиковци АД. Той е в изпълнение на договора за доброволно (допълнително) здравно обслужване на близо 8 000-те работници и служители подписан с "Доброволна осигурителна мрежа Здраве" АД. В медицинския център висококвалифицирани лекари ще бъдат на 24-часово дежурство със съвременен реанимобил за действия в спешни ситуации. С това значително ще бъдат разширени възможностите за неоложна медицинска и стоматологична помощ на работещите в Кремиковци АД. Към новия център е оборудвана и модерна клинична лаборатория за бързи изследвания. Официалната церемония ще се проведе пред сградата на медико - стоматологичния в Кремиковци АД във вторник 15 август от 10.30 часа, след което ще се състои кратък коктейл в Централното управление на дружеството.
Източник: Фирмена информация (15.08.2006)
 
Милиардите в минния сектор били измислени "Между 30% и 50% от суровия материал в мините не носят доходи, което означава, че милиардите долари в минната индустрия са само в главите на някои", заяви вчера председателят на минно-геоложката камара Лъчезар Цоцорков по повод изказвания на еколози. Те последваха изявление на екоминистър Джевдет Чакъров, че концесионерите на златни мини трябва да вземат за съдружник държавата и че с приходите от тази дейност страната може да оправи пътищата си. Минните дружества плащат два пъти по-висока от реалната концесионна такса. Тя сега се определя като процент от брутната стойност на металите в добитата руда, а не както е логично - от продадения метал. Това води до два пъти по-висока такса от реалната, посочи Цоцорков.
Източник: Сега (15.08.2006)
 
Усвоени са 12% от парите по ИСПА Усвоени са малко над 12% от парите по програма ИСПА на ЕС, сочат данните на Министерството на финансите към юли. Подписани са финансови меморандуми по ИСПА за общо 1,5 млрд. евро. От тях са сключени договори с изпълнителите за 362,67 млн. евро, или за 24% от парите. Платени са 192 млн. евро, или 53% от договорените суми. Изоставането при усвояване на парите по ИСПА се дължи главно на големите инфраструктурни проекти. Например проектът за втори мост над Дунав край Видин е за 225,8 млн. евро, а няма договори за изпълнението му. За изграждане на магистрала "Люлин" по програма ИСПА са предвидени 148 млн. евро. Договорът за строителство беше подписан преди дни и е за 137 млн. евро.
Източник: Стандарт (15.08.2006)
 
Искат облекчения за концесионерите Председателят на Минногеоложката камара Лъчезар Цоцорков категорично опроверга твърденията на екологичните организации за големите печалби на мините. По повод спора между Dundee Precious Metals и държавата за добива от находището в Челопеч и Попинци той припомни, че преди 2 години на световните пазари за метали е настъпила криза, която се е отразила и у нас. Опитите на концесионерите да получат облекчение в концесионните си такси не срещнаха разбиране от институциите, каза Цоцорков. Между 30 и 50% от метала в рудата до получаване на краен продукт не носят доход на мините, уточни Цоцорков. Той каза още, че пред чуждите инвеститори в бранша се изправят бюрократични пречки, което може да доведе до отлив на чужди фирми, желаещи да вложат средства в бранша. Заради това камарата ще настоява за промени в Закона за подземните богатства. България е корупционно блато, заяви изпълнителният директор на канадската компания Dundee Лорънс Марсланд в отговор на въпрос дали в административния и бюрократичния рекет, за който алармираха от Минногеоложката камара, става въпрос за искане на подкуп. В същото време Dundee се съгласи да увеличи концесионната такса, която плаща на държавата и общините.
Източник: Пари (15.08.2006)
 
Основан през 1981 г., Алкомет АД е водещ български производител на алуминиеви продукти. Дейност Дейността на дружеството е ориентирана към производството на горещо пресовани профили, алуминиево фолио, тръби, ленти, студено валцувани листа, 84% от които се реализират на външни пазари. През 2004 г. дружеството пуска в експлоатация нова линия за прахово боядисване на профили и листа, която допълва продуктовата гама. Предприятието притежава стандартите за качество ISO 9001/2000, АА, EN, DIN, BDS. Основни акционери в шуменския алуминиев завод са Алуметал АД със 74.8%, FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS, Турция, с 16.91%, Алмед ООД с 1.91% и други акционери с 4.62% съгласно финансовия отчет на дружеството. Печалба За първите шест месеца на тази година Алкомет АД успя да реализира положителен финансов резултат в размер на 3 млн. лв. Основна причина за печалбата на дружеството са повишилите се приходи от продажби с 65%, достигайки 95 млн. лв. спрямо 57 млн. лв. за същия период на миналата година. Увеличават се също и постъпленията от положителни разлики на валутните курсове, които достигат 3 млн. лв. За сравнение сумата за миналата година е 804 хил. лв. Разходите за дейността обаче също нарастват, достигайки 93 млн. лв., с 64% повече от предходната година. Разходите за материали и тези за амортизации са с най-високо относително тегло, като първите нарастват с 81%, отбелязвайки сумата от 89 млн. лв., а вторите съответно с 34% и 3 млн. лв. Дружеството успява да погаси 14 млн. лв. от краткосрочните си задължения към банки и небанкови институции и да ги намали до 26.6 млн. лв. Същевременно се увеличава делът на задълженията към доставчици и клиенти, като тяхната стойност достига 19 млн. лв. Капитализация Пазарната капитализация на дружеството към момента е 109 692 579 лв., като акциите в обращение са 17 953 хил. бр. с номинална стойност 1 лв. След увеличението на капитала на дружеството активността към позицията се повиши, като към 27.07.2006 г. средната цена на една акция е 6.21 лв. За срок от една година акциите на Алкомет АД отбелязаха 69% увеличение. SWOT Плюсове * Модерно оборудване * Единствен производител на изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави * Висококвалифициран персонал * Продукция, съответстваща на международните стандарти за качество ISO 9001/2000, DIN, BDS Минуси * Нестабилни финансови резултати * Неизползване на пълния капацитет Възможности * Увеличаване пазарния дял в България * Разширяване на продуктовата гама * Интегриране на нови технологии в някои от производствата Заплахи * Увеличаване цената на суровините
Източник: Пари (15.08.2006)
 
В “КРЕМИКОВЦИ” ФУНКЦИОНИРА МОДЕРЕН МЕДИКО - СТОМАТОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР Модерен медицински център обслужва близо осемте хиляди кремиковски работници и служители. В него металурзите получават 24-часова медицинска помощ, както и ред други услуги. Сградата бе основно ремонтирана и пригодена според всичките изисквания за висококачествена медицинска помощ. Центърът е основен елемент в договора за допълнително здравно осигуряване на кремиковчани с “ДОМ Здраве”. Според този договор, металурзите преминават всяка година на задължителни профилактични прегледи, като за всеки работник и служител се поддържа електронно здравно досие. Прегледът включва установяване на общия здравен статус, изследвания на кръв и урина, специализирани гинекологични и мамографски изследвания на жените и др. При необходимост от допълнително уточняване на епикризата по новооткрити или хронични заболявания, пациентът се насочва за специализирани консултации в столичните лечебни заведения. Осигурява се и оперативно лечение на нуждаещите се. Информацията от профилактичните прегледи се предоставя и на личните лекари на кремиковчани. Освен всичко това, според договора за допълнително здравно осигуряване, всеки кремиковски работник или служител има право да ползва и безплатни лекарства до 50 лева при необходимост. Друг елемент от дейността на центъра е 24-часовата неотложна медицинска помощ, която дежурните екипи осъществяват. На тяхно разположение е модерен реанимобил, с който се обслужват пострадалите при инциденти. В медицинския център са обособени и кабинети за специализирани консултации, в които в определени дни работят изтъкнати лекари-специалисти по различни направления за допълнителни изследвания на нуждаещите се. Наскоро бе извършен специализиран преглед на зрението на работещи в рискови условия. В медицинския център е разположена и службата по трудова медицина. С договора за допълнително здравно осигуряване и собствения си модерен медицински център “Кремиковци” е една от малкото фирми в България, която предоставя на своите работници и служители пълна гама медицински услуги, което без съмнение е значителна социална придобивка за металурзите.
Източник: Фирмена информация (16.08.2006)
 
Пререгистрацията на всички фирми се отлага Пререгистрацията на над 800-те хил. фирми в България се отлага, защото новият електронен регистър не може да заработи. Той трябваше да се задейства от 1 октомври, но се очаква това да се случи най-рано от 1 януари 2007 г. или дори след година. Компаниите отдавна настояват вписването да не се прави от съда, а на регистъра се разчита да ускори процедурите за създаване на нов бизнес, да изчисти хилядите фирми фантоми и дружествата с еднакви имена. Причината за отлагането е, че Агенцията по вписванията още не е в състояние да поеме регистрацията от съда. Предприемачите пък се опасяват, че ако новата система се задейства, без да е напълно готова, реформата ще се дискредитира и провали. Месец и половина преди срока, в който трябва да започне да регистрира фирмите, агенцията няма нито сгради, нито достатъчно служители, нито информационна система. Регистрирането на фирмите от чиновници, а не от съда, и въвеждането на единен електронен регистър с данни за всички търговци е изискване на ЕС. В последния доклад на Еврокомисията за България приемането на Закона за търговския регистър, който уреди тази реформа, беше отчетено като напредък, но с уговорката, че тепърва ще се проследи дали той ще бъде приложен. Важен ефект от създаването на единен електронен регистър на фирмите ще е и намаляването на корупцията при вписването на търговците, защото всяко действие на служителите на агенцията ще може да бъде проследено. Отлагането на влизането в сила на закона може да стане само с поправки, които се приемат от парламента. От Министерството на правосъдието, към което е Агенцията по вписванията, все още не са внесли проект за поправки, но по неофициална информация това ще стане през септември. Фалстартът е неизбежен, а последиците ще са фатални за икономиката, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Затова той настоява влизането в сила на новата система да се отложи с година. Ако се спази срокът в закона - 1 октомври, старата система за търговска регистрация ще се разруши, ще се срине възлагането на обществените поръчки, ще блокира усвояването на европейските фондове, ще спре прилагането на регистрационните режими за фирмите, твърди той. Данев изрази и опасението, че забавянето на подготовката се прави нарочно, за да се бламира реформата и регистрацията да се върне в съда. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че са обезпокоени от забавянето на проекта. Готови сме да приемем отлагане, стига след него новата структура да заработи ефективно, заяви изпълнителният директор на организацията Евгений Иванов. Бизнесът спазва сроковете, които му поставя правителството, затова сега и ние очакваме същото от изпълнителната власт, каза той. От името на друга от работодателските организации - Българската търговско-промишлена палата (БТПП), зам.-председателят й Цветан Симеонов пък е изпратил писмо до шефа на Агенцията по вписванията Димитър Цветанов, в което настоява за информация за това как върви въвеждането на новата система. Законът за търговския регистър представлява важна стъпка към очакванията на бизнеса за по-бърза, опростена и прозрачна регистрация и не ни е безразлично като виждаме, че се забавят действията, свързани с подготовката за прилагането му, пише в писмото. Бизнес организацията повдига седем нерешени проблема и предлага помощта си на Агенцията по вписванията. Въпросите на БТПП включват всички стъпки по въвеждането на електронното вписване на търговците от чиновници. Първата е създаването на наредба за воденето на регистъра и тарифа за вписване в него. Проект на наредбата беше написан с помощта на Американската агенция за международно развитие, но все още не е приет от кабинета.
Източник: Дневник (16.08.2006)
 
"Кремиковци" ще вложи над 71 млн. долара за екопроекти "Кремиковци" ще вложи над 71 млн. долара за екопроекти през следващите пет години, за да се покрият нормите на Европейския съюз. Това каза главният изпълнителен директор на комбината Вилас Джамнис. Ръстът на производство на стомана се очаква през тази година да е 20% спрямо 2005 г.
Източник: Сега (16.08.2006)
 
Искров и Велчев подписват споразумение Управителят на БНБ Иван Искров днес ще се срещне с главния прокурор Борис Велчев. Очаква се двамата да подпишат споразумение за сътрудничество и взаимодействие между ръководените от тях институции. С подписването на документа Българската народна банка и прокуратурата ще регламентират начина за обмяна на информация за наличие на данни за престъпления в банковата и финансовата сфера и за предприетите мерки за предотвратяване на закононарушения в тази област. Чрез подписване на споразумението ще се задълбочат сътрудничеството, обменът на експертна и консултантска помощ между Централната банка и прокуратурата.
Източник: Пари (17.08.2006)
 
Шест посредника още не са прелицензирани Шест инвестиционни посредника все още не са се прелицензирали, съобщи Комисията за финансов надзор, но не уточни кои са те. Това са 10% от всички небанкови финансови институции, осъществяващи дейност като посредници. Според данни на институцията към настоящия етап общият брой на инвестиционните посредници в страната е 88, като в това число се включват и 29 банки. Само небанковите финансови институции са 59, към които се числят и шестте непрелицензирани дружества. До в сряда общият брой на неподновилите лиценза си бе осем, но числото се редуцира, след като по време на заседанието си Комисията за финансов надзор (КФН) реши да даде нови лицензи на посредниците "Популярна каса" и "Фактори". На 31 януари 2006 г. изтече крайният срок за подаване на заявления за прелицензиране от инвестиционните посредници. Според информация от КФН всички инвестиционни посредници са подали заявления, но комисията все още не се е произнесла по някои от тях. Според нормативната уредба 29-те банки не подлежат на прелицензиране, тъй като те отговарят на значително по-високи изисквания за капиталова адекватност. Според Наредбата за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници има три нива - пълен, частичен и малък лиценз. Пълният лиценз дава възможност на посредниците да извършват сделки за собствена сметка и да поемат емисии, като минимално изискваният капитал за него е 1.5 млн. лв. Посредниците с ограничен лиценз не могат да поемат емисии и да извършват сделки за собствена сметка. Минимално изискваният капитал за тях остава 250 хил. лв. В трета група попадат посредниците, които ще извършват само брокераж, т.е. ще сключват сделки само от чуждо име и чужда сметка. Изискването към тях е минимален капитал от 100 хил. лв.
Източник: Дневник (17.08.2006)
 
Австрийци са вложили EUR 10 млрд. в региона Австрийски компании са налели 10 млрд. евро в Югоизточна Европа за последните две години. Това съобщава австрийският електронен бизнес портал "Боман" (Bohmann). Сайтът цитира министъра на икономиката и труда Мартин Бартенщайн, според когото са необходими още подобрения на правните и структурните условия, за да останат тези страни привлекателни за инвестициите. Изявлението на Бартенщайн беше направено в заключителната част от конференция на министерско равнище във Виена, на която участваха България, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора. Конференцията е петата от този вид. България заедно с Австрия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие председателстваха форума, уточнява "Боман". Най-голямата австрийска инвестиция е покупката на първия български мобилен оператор "Мобилтел" от "Телеком Аустрия". Стойността на сделката, осъществена през юли 2005 г., е 1,6 млрд. евро.
Източник: Стандарт (18.08.2006)
 
Гарантираните депозити са 19 млрд. лв. Държавата в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете в банки (ФГВБ) защитава общо 8.7 млн. броя депозити в кредитните институции, които са общо в размер на 19 млрд. лв. Това показват данните от годишния отчет на фонда за миналата година. Статистиката е актуална към края на 2005 г. Тогава общата депозитна база в банките е била около 25 млрд. лв. Почти половината от депозитите са в левове, а близо 99% са в размер до 25 хил. лв. (доколкото сега се защитават), се казва в отчета на гарантиращата институция. Около 95 хил. депозита обаче са над лимита. Малко над 42% от влоговете у нас пък са на сума до заветните 25 хил.лв. От началото на следващата година гаранцията се вдига на 40 хил. лв., колкото е в Европа. "При новото ниво на покритие защитният чадър ще нарасне до 55.59 на сто. Това изменение няма да доведе до намаляване на възможностите на фонда за гарантиране на влоговете в банките да защитава гарантираните влогове, заявиха наскоро от правителството. През миналата година един от акцентите в дейността на гарантиращия фонд е бил изплащането на влоговете в обявената в несъстоятелност Международна банка за търговия и развитие. ФГВБ пое задължения към 6789 вложители на банката в несъстоятелност на обща стойност 25 млн. лв. Към края на годината са били обезщетени 3619 вложители, на които са изплатени 22.8 млн.лв. Към полугодието изплатените влогове са достигнали 95.93 на сто. Предназначените за изплащане на гарантираните суми по влоговете на граждани и фирми в случай на банков фалит средства във ФГВБ възлизат на близо 301 млн. лв. към края на годината, като увеличението спрямо края на 2004 г. е 17.6%. На същата сума възлиза и портфейлът на фонда. Към началото на август той вече е на стойност 391 млн. лв., от които 325.28 млн. лв. - в държавни ценни книжа и 65.92 млн. лв. - в депозити. Нетните приходи от инвестиционна дейност на ФГВБ през 2005 г. са 9.2 млн. лв., докато през 2004 г. възлизат на 12.6 млн. лв. "Основните причини за понижението са необходимостта от поддържане на висока ликвидност на портфейла във връзка с изплащането на гарантираните депозити в МБТР, спадът на доходността на правителствените облигации на България и на страните от еврозоната, както и запазването на основната лихва в еврозоната на 2% до средата на декември", се казва още в отчета на фонда. През изминалата година доходността от активите на портфейла е 3.16% спрямо 5.20% за 2004 г.
Източник: Дневник (18.08.2006)
 
Трудовите договори ще се регистрират веднъж месечно Улеснява се редът, по който работодателите ще регистрират трудовите договори на служителите си. Това ще се прави веднъж месечно, до 30-о число, а не както досега - в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от неговото прекратяване. Новият ред е част от измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които бяха приети от правителството вчера. Регистрацията на трудовите договори се прави в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите (НАП). Промяната значително ще улесни бизнеса и ще намали разходите му. Досега често работодателите ходеха в НАП за регистрацията на всеки отделен служител, а сега ще могат да се регистрират по повече договори накуп. Сега ако работодателят назначи или уволни 3-ма служители в месеца, може да се наложи да отиде 3 пъти до офисите на НАП, докато по новия ред ще отиде само веднъж, обясниха от НАП. Оттам казаха още, че промяната в кодекса е по тяхна инициатива и е преценено, че агенцията има капацитет да се справи с обслужването, дори в края на месеца да се струпат повече хора. Обикновено най-натоварено за агенцията е 14-о число на месеца, когато бизнесът подава месечните декларации по ДДС. Уведомлението за сключване или промяна в трудовите договори може да се подава и по интернет, стига работодателят да има електронен подпис. Другият вариант е по пощата. Промените в ДОПК предвиждат още банките да подават информация на НАП до 30 април всяка година за натрупаните лихви по спестяванията на граждани на ЕС. Това е във връзка със събирания данък върху лихвите. Първата кампания по подаването на такава информация ще бъде до 30 април 2008 г. Европейската администрация ще помага на българската да събере данъци, мита, такси от длъжници, ако те се намират на територията на ЕС например. Става въпрос за дългове над 1500 евро. Инспекторатът на финансовото министерство ще има достъп до всички сведения и документи в НАП, гласят още промените. Така хората на Пламен Орешарски ще могат да контролират по-детайлно работата на приходната агенция.
Източник: Сега (18.08.2006)
 
Две банки наддават за дългове на “Кремиковци” Две големи европейски банки наддават за дълговете на “Кремиковци” към НЕК и “Булгаргаз”. Става дума за стари задължения в размер на около 100 млн. лв., разсрочени за 10 г. от предишния кабинет. Предложението на банките, което се обсъжда с Министерството на икономиката и енергетиката, е да купят борчовете срещу отстъпка от страна на държавата. В момента “Кремиковци” превежда редовно вноските си към НЕК и “Булгаргаз”, следвайки стриктно погасителния план, съобщи главният изпълнителен директор на дружеството Вилас Джамнис. Той припомни, че неотдавна комбинатът преведе на държавния бюджет 112,8 млн. лв. С тях бяха ликвидирани задължения към Агенцията за държавни вземания и НОИ за данъци и пенсии. Това повиши рейтинга на дружеството пред чуждите инвеститори и банките.
Източник: Труд (18.08.2006)
 
Десет публични дружества с принудително административни мерки от КФН Комисията за финансов надзор /КФН/, наложи принудително административни мерки, с които задължи да бъдат отстранени непълнотите в представени годишни отчети за 2005 г. на 10 дружества. Това съобщиха от пресцентъра на КФН. В 15 - дневен срок от получаване на решенията десетте дружества са длъжни да ги отстранят. Това са: "Стоманени тръби" АД Септември, "Пангеа" АД - София, "Филтекс" АД - Пловдив, "Холдинг Център" АД - Стара Загора, "Югоизточен холдинг" АД - Нова Загора, "Български Бергман" АД - Търговище, "Браво" АД - Коларово, "Велпа - 91" АД - Стражица, "Естер Инвестмънт" АД - Велико Търново, "Кремиковци" АД - София.
Източник: БТА (21.08.2006)
 
16 000 се изнасят в Европа 16 000 нашенци ще стегнат куфарите си за Европа още по Коледа. Това ще е първата вълна към страните от ЕС, разкри изследване на БАН. Най-голямо нашествие от наши емигранти ще има в първите три години. Тогава от България може да си тръгнат 200 000 души, предупреждават учените. За съжаление двойно по-малко млади хора ще останат в страната ни. След 15 години у нас ще живеят само 32 000 тийнейджъри. Сега младежите са около 50 хиляди. В същото време в Европа тръгна битка за най-добрите ни специалисти. Страните от ЕС наддават за наши готвачи, сервитьори и медицински сестри, съобщи Агенцията по заетостта.
Източник: Стандарт (21.08.2006)
 
Интересът към ДЗИ Банк подкрепи акциите й При сравнително по-малки реализирани обеми двата борсови индекса покориха нови рекордни стойности през изминалата седмица. Ликвидният SOFIX се покачи до нов абсолютен максимум от 956.28 пункта, докато BG40 покори нов връх от 176.39 пункта. В центъра на вниманието бяха книжата на ДЗИ Банк, които се покачиха с близо 2% до нивото от 5.41 лв. за брой. Акциите на финансовата институция бяха подкрепени от проявения от унгарската банка OTP интерес за закупуване на българския застрахователен трезор. По позицията бяха сключени общо 37 сделки, в които се прехвърлиха близо 11 000 акции на банката. Покрай интереса към банката се появиха слухове, че холандската компания EUREKO има апетити към застрахователната и осигурителната дейност на финансовия конгломерат ДЗИ. Книжата на застрахователя скочиха с 4.8% в последната борсова сесия, достигайки цената от 106 лева за брой. Новината, че металургичният комбинат „Кремиковци" планира да инвестира 71 млн. долара в екопроекти, не успя да тласне акциите на дружеството нагоре. Публичното дружество ще инвестира тези пари, за да покрие изискванията на Европейския съюз. Вместо увеличение обаче книжата на завода записаха минимално понижение от близо 1% до цената от 16.50 лева за брой. Главният виновник за доброто представяне на меродавния индекс SOFIX през седмицата бяха книжата на фармацевтичната компания Софарма. Акциите й се покачиха с 3% до рекордното ниво от 10.75 лева за брой. След като стана ясно, че Софарма планират двойно увеличение на капитала до сумата от 132 млн. лв., такъв ход ще гласуват и от дъщерното на фармацевтичния гигант дружество Софарма Трейдинг. Реализираният 20% спад в консолидираната печалба на БТК понижи цената на акциите на телекома и те отчетоха спад от 1% до нивото от 9.67 лева за брой. Компанията е загубила 10.24% от пазарната си капитализация за последните 12 месеца. На пазара на компенсаторки ситуацията отново бе спокойна, като реституционните книжа отчетоха минимален ръст от близо половин процент, търгувайки се на нивата между 63.30 и 64.50 стотинки за лев.
Източник: Сега (21.08.2006)
 
Лондон ни отряза от пазара си Великобритания ни отряза от пазара си. Лондон ще ограничи броя на имигрантите от България и Румъния след присъединяването им към ЕС. "Целта е да не бъде залят секторът на услугите в страната с имигранти от двете държави", заяви британският министър на търговията и промишлеността Алистър Дарлинг пред Би Би Си. Кабинетът няма да позволи имиграцията на българи и румънци без ограничения, както постъпи с 10-те държави, присъединили се през 2004 година, допълни Дарлинг. "Имиграцията трябва да бъде управлявана. Трябва да вземем предвид какви умения са ни нужни", заяви министърът. От опозицията също поискаха правителството да ограничи притока от имигранти от България и Румъния, след като двете страни влязат в ЕС. Според торите кабинетът трябва да обяви лимит за новите имигранти.
Източник: Стандарт (21.08.2006)
 
10 млрд. лева се въртят на борсата Пазарната цена на всички търгувани на фондовата борса дружества е 9,914 млрд. лв. в края на юни, съобщиха от Комисията за финансов надзор. За година пазарната капитализация на БФБ-София е нараснала със 17,01%. Борсовият индекс SOFIX се е покачил с 21,19% за последните 12 месеца, достигайки 888,25 пункта, сочат данните на КФН. Широкият индекс BG-40 реализира ръст за година от 44,34%. Ако някой инвеститор е купил от всичките 40 акции в индекса за година би могъл да получи доходност от 44,34%. Това доказва, че капиталовият пазар се развива значително по-бързо от останалите сектори на икономиката. Чуждестранни инвеститори държат 25,65% от пазарната капитализация на БФБ-София. Интересът от чужбина е предимно към отраслите "Транспорт, складиране и съобщения", "Производство на химични вещества" и "Финансово посредничество". Силна конкуренция има между инвестиционните посредници. Три посредника правят 54,63% от оборота на борсата, сочат данните на КФН. Първото полугодие е изключително много успешно за колективните инвестиционни схеми. Броят на договорните фондове е нараснал до 25 и заедно с инвестиционните дружества колективните инвестиционни схеми са 36. Те позволяват хора и фирми без професионални умения да инвестират на борсата. Акумулираните от тези компании пари са 163 млн. лв., което е 127,70% ръст за година. Близо три пъти расте и броят на акционерните дружества със специална инвестиционна цел, като към края на юни са 26. Набраните в тях пари са 318 млн лв., което е ръст от 338,34% за година.
Източник: Стандарт (22.08.2006)
 
950 тона злато лежат под Перник 950 тона злато лежат в земите на Пернишка област. Това съобщи доц. д-р Емил Минев от БАН, позовавайки се на геоложки проучвания. Ученият работи за НАСА и има защитени 29 патента. Според него България е един своеобразен Клондайк на Европа. Около 90% от най-старите златни находища се намирали у нас. Златните залежи били пръснати из цялата страна, като в Пернишко са едни от най-богатите. Установено е, че там има голямо количество платиноиди и благородни метали. Ортогенезата показва, че нашият регион е част от разломна зона, която идва чак от Карпатите, твърди Минев. Проучванията са продължили близо половин век, но данните от тях са били засекретени до 1997 г. В Европа знаят за тези богатства и затова съм убеден, че през 2007 г. ще ни приемат в ЕС, казва доцентът. Той обаче смята, че за извличането на златото ще трябва да се използва нов вид технология, която да е безвредна за природата. Познатата ни досега обикновена флотация води до замърсяване. У нас са разработени съвременни иновационни технологии, които са не само алтернатива на остарелите методи, а и възможност за бъдещо развитие на страната ни, твърди Емил Минев.
Източник: Стандарт (22.08.2006)
 
Отделяме 1.7 млрд. лв. от Бюджет 2007 за ЕС 1 .7 млрд. лв. ще бъдат заложени в републиканския бюджет за следващата година като разходи, свързани с членството ни в Европейския съюз. 650 млн. лв. е вноската, която България трябва да внесе в ЕС като страна членка. Останалата част от сумата ще гарантира средствата, които трябва да бъдат усвоени от предприсъединителните и кохезионните фондове. Това стана ясно на изнесеното заседание на Министерския съвет във Варна. Сумата от 1.7 млрд. лв. ще се компенсира от очаквания икономически растеж, прогнозира министърът на финансите Пламен Орешарски. Заложените средства може да попречат на рефинансирането в някои сфери.
Източник: Пари (22.08.2006)
 
“Кремиковци” цапа още повече "Кремиковци" цапа столицата все повече напоследък. Газоочистните системи работят все по-лошо и са неефективни. Това съобщи Регионалната инспекция по околната среда и водите. Газопраховите емисии на металургичния гигант са многократно над допустимите норми. Изпуска се и огромно количество други отрови, но съгласно българското законодателство за тях няма норма и не подлежат на контрол. Заради лошо техническо състояние на агрегат в неделя е имало изпускане на емисии и в 22,00 ч той е бил спрян за ремонт.
Източник: Стандарт (22.08.2006)
 
"Каолин" ще добива кварцов пясък в Украйна "Каолин" АД ще разработва ново находище на кварцов пясък в Украйна, където ще построи и фабрика. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Александър Прокопиев. Той уточни, че инвестицията в начинанието ще е 5 млн. долара. То е станало възможно, след като дъщерната компания на "Каолин" - "Каолин Азов", е спечелила концесия за находището, което се намира в южната част на страната. Запасите в находището са над 30 млн. тона. Инвестицията ще се реализира на няколко етапа в рамките на 5 години, като първият ще стартира през 2007 г. Разработването на находището и реализирането на инвестицията ще осигури навлизането на „Каолин" АД на пазарите за кварцови пясъци в Южна и Централна Украйна. За първите 6 месеца на тази година във фирмата има реален ръст на работната заплата от 20 на сто независимо от драстично увеличените цени на природен газ, горива и електрическа енергия, съобщиха още от ръководството на компанията. В момента в „Каолин" АД работят над 1200 души. Дружеството е водещ производител на индустриални минерали в Югоизточна Европа. Компанията е основана във Варна още през 1924 г. Основната дейност на дружеството е свързана с добив на индустриални минерали и минерални суровини и тяхната преработка. Произвежданите продукти са каолин, кварцов пясък, шамот и карбонатни пълнители. Производствените мощности на дружеството са разположени основно в районите на Ветово, Сеново, Каолиново, Игнатиево, Тополовград, Димитровград, Девня, Горна Оряховица. "Каолин" АД притежава пет рудника и две преработвателни фабрики и в Сърбия. Последните инвестиции на компанията са в завод за кварцови пясъци в Девня и производствена база в Димитровград, която включва кариера и преработвателна инсталация за варовик. Общият оборот на дружеството за 2005 г. надхвърля 70 млн. лв.
Източник: Дневник (22.08.2006)
 
Четвърт милион българи работят за себе си Шефове на фирми са 4% от работещите в България, самонаетите са двойно повече, а по договор с работодател са наети 87%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие. Един процент се трудят в семействата си, без да им се плаща. Според резултатите от проучването на работната сила, публикувано в понеделник, общият брой на заетите е 3.1 млн. души, като в частния сектор намират прехрана 68% от тях. Най-много работни места има в сферата на услугите - там са заети 1.8 млн. души. В промишлеността намират изява една трета от заетите, а в селското стопанство - 8.5%. Пропорцията се запазва приблизително същата, както и преди година, когато в аграрния сектор са били заети 9 на сто от работещите, в промишлеността - 34%, а в услугите - малко по-малко хора от сега. През второто тримесечие на 2006 г. безработни са 308.9 хил. души, като в градовете те са двойно повече, отколкото в селата, сочи изследването. Сред младежите до 24 години безработен е всеки пети. За разлика от данните на Агенцията по заетостта, според която безработни са предимно хората с основно и по-ниско образование или неграмотните, според НСИ най-често остават без препитание среднистите. Статистическото изследване сочи, че не работят близо 150 хил. души, завършили гимназия или техникум, докато броят на безработните с основно или по-ниско образование е 128 хил. Най-малобройни в групата са висшистите - едва 31 хил.
Източник: Дневник (22.08.2006)
 
Проектът за експанзия на Saudi Iron and Steel Company навлиза в последните комисионерски фази Според г-н Мохамад Салех ал Джабер, който е президента на Saudi Iron and Steel Company (Hadeed), експанзионистичните проекти на компанията, целящи да се повиши производствения капацитет на компанията на дълги и плоски изделия, са достигнали финалните фази и са в пълно съответствие с поставения стратегически план. Очаква се производителността на компанията да се повиши до 5.5 млн.т./г. Saudi Iron and Steel Company очаква проектът за производство на дълги продукти да започне търговско производство през месец септември тази година, след завършване на комисионерството. Производственият капацитет на проекта е 500 000 тона годишно. От компанията също така очакват, че търговските операции на проекта за горещо валцувани плоски изделия ще започне през следващия септември, тъй като в момента проекта е в последните си фази на комисионерство.С реализацията на този проект производственият капацитет на плоски стоманени изделия ще се повиши до 1 млн.т./г. Експанзионистичният проект на компанията относно производството на галванизирани продукти ще започне фактическо производство през август, след като комисионерството на проекта е достигнало крайните стадии.
Източник: Други (22.08.2006)
 
Китайската Jinchuan: Хеджирането по никеловите контракти на Лондонската метална борса е с 10% по-ниско от общото производството Jinchuan е произвела през 2005 г. 90 000 тона никел. За тази година целевото производство е леко завишено до 100 000 тона, въпреки че по-рано тази година компанията обяви, че най-вероятно няма да успее да постигне тази цел. В момента Jinchuan произвежда 90% от общото производство на никел на Китай. Никелът се използва най-вече за производството на неръждаема стомана. В заявлението си, Jinchuan също така сподели, че се притеснява от големите спекулации на пазара на никела, но компанията е предприела стриктна програма за управление на риска и е отчела добри резултати до момента. Представители на компанията не бяха открити веднага за коментар. В отделно съобщение, публикувано на интернет страницата на компанията, Jinchuan заявяват, че цените на никела съвсем скоро ще се понижат под 20 000 щ.д./т., след като усилията на Китай ефективно ще повлияят върху цените на суровините, в т.ч. и на цените на черните метали и стоманата. В петък, цената на никела на Лондонската метална борса се повиши с 280 щ.д., за да достигне в края на бизнес деня до 27 975 щ.д./т. Същевременно заводските цени на Jinchuan на електролитните никелови плоскости бяха оценени на 255 000 китайски юана за тон (31 996 щ.д./т.)
Източник: Други (22.08.2006)
 
Вдигната е 16-годишна забрана за износ на скрап в съответствие с регулациите на СТО Саудитска Арабия е премахнала забраната за износ на метален скрап в съответствие с изискванията на Световната търговска организация /СТО/. Решението за отмяната стана, след като кралството стана член на СТО през месец март 2006 г. С това решение се очаква износът на метален скрап да се повиши чувствително. В момента част от металния скрап се рециклира за производството на стомана. Все пак с премахването на забраната, очакванията са свързани най-вече с, това че ще се увеличи износа към Индия, Германия и Китай, където могат да бъдат постигнати по-изгодни цени. Предполага се, че решението ще повлияе и върху търговията на недвижимо имущество в страната. В строителството годишно се влагат около 5.5 млн.т. скрап ежегодно. Страната произвежда около 3.75 млн.т. стомана. “Пазарът ще бъде повлиян. Търсенето е доста високо”, каза Фарук Заиди, управител на частната компания Al Rajhi Steel. Пазарът на скрап в страната се изчислява на 3 нлн.м.т./г. и до този момент е доминиран от държавната Saudi Arabian Basic Industries.
Източник: Други (22.08.2006)
 
SAIL може да придобие мините Кирия при допълнителни клаузи Steel Authority of India (SAIL) най-вероятно ще успее да спечели в надпреварата за придобиването на богатите мини за желязна руда Кирия намиращи се в Джарканд, но се разбра, че правителството на страната е наложило допълнителни условия, като е набелязало завишени обеми за производство. През изминалата седмица, министерството на стоманата и представители на правителството проведоха среща и се очаква решенията да бъдат оповестени скоро, след като министър председателят на Джарканд – Арджун Мунда, даде одобрението си. Мините Кирия имат най-големите залежи на желязна руда в Азия – 2 млрд. тона и SAIL добиват руда от тях вече над 20 години. Рудата от тези мини е с най-доброто качество и високо съдържание на желязо. Много от частните “играчи” като Tatas и Mital Steel, които наскоро се договориха в правителството, също имат апетити към мините. SAIL е обявил амбициозен план да произвежда над 20 млн.т. стомана годишно до 2012 и евентуален успех за продължаване на ползването на мините Кирия, може да се окаже от изключително значение за постигането на тези цели. До този момент SAIL са инвестирали около 200 млрд. рупии за развиване на мините Кирия и заяви готовността си да инвестира и повече, ако договорът за наем на мините бъде удължен с нови 20 – 30 години. В следствие на срещата, според решенията, SAIL ще трябва да засили усилията си, зада може да добива желязна руда от най-известните мини. PSU също така значителни суми, за да подобри производството си и да може да покрие изискванията на пазара.
Източник: Други (22.08.2006)
 
Jindal ще вложи $2.3 Billion Steel за венчър за желязо в Боливия Индийският производител на стомана Jindal Steel & Power Ltd, е решил да инвестира 2.3 млрд.щ.д. в проект за производство на желязо и стомана в Боливия, след като бяха уточнени разногласията за разплащанията с боливийското правителство. През следващият месец, Jinndal ще подпише споразумение с боливийските власти да развие мината за желязна руда Ел Мутун, за която се предполага, че има залежи от 40 млрд.т., обем, който се равнява на три пъти резервите на Индия, сподели изпълнителният директор Навил Джиндал. Венчърът ще позволи на Jindal да си гарантира резервни количества желязна руда, чиято цена се покачи с 19% през текущата година и подобри рекорда от 71.5% през 2005 г. Мината Ел Мутун е разположена в близост до боливийската югоизточна граница с Бразилия и Парагвай. От нея се добиват 1.5 млн.т. руда годишно, предоставя 10 000 работни места и генерира печалба от реализирания износ на стойност 200 млн.щ.д., според статистическите данни предоставени от министерството на производството. Jindal, които водеха преговори с боливийското правителство в продължение на две и половина години, успя в крайна сметка през юни да спечели правата за добив на половината от залежите на желязна руда на Ел Мутун, които се равняват на 20 млрд. тона. По-рано този месец, боливийското правителство отложи договорът с Jindal, след като президентът на страната Ево Моралес спря експлоатацията на нефтените и газови полета в страната на 1-ви май, с цел да накара компаниите да преразгледат договорите си с държавата и да платят по-високи хонорари. Правителство също така се разпореди и базираната в Рио де Жанейро EBX да напусне страната през април с предтекста, чекомпанията е нарушила правилата за опазване на околната среда.
Източник: Други (22.08.2006)
 
"Мартерн" откри голямо златно находище край Трън Минната компания "Мартерн", собственост на канадската "Юромакс рисорсис", обяви ново непроучвано досега находище на злато на 10 км от Трън в Югозападна България. Според ръководството на дружеството това е най-значимото откритие в страната за последните години. В зона "Надежда" в обект "Трън" геолозите на "Мартерн" са констатирали до 440 гр. на тон съдържание на ценния метал в повърхностните проби, което се приема в бранша като изключително значим резултат, заяви на пресконференция във вторник Джон Мензайъс, изпълнителен директор на дружеството. Златото не е било открито нито от древните римляни и траки, нито по време на проучванията под ръководството на държавните институти в годините преди прехода, съобщи Мензайъс, като уточни, че това е благодарение на новите технологии и методи на проучвания, които оглавяваната от него фирма внася при операциите си в България. Проучванията в зоната все още са в начален етап и предстои още години работа и милиони долари инвестиции, преди да бъде определено колко ценен метал може да се извлече от недрата на скалите в Трънско, уточниха от ръководството на "Мартерн". Решителни за оценката за потенциалния добив ще бъдат изследванията в рамките на следващата една година, разясни още Мензайъс. В случай че извличането на злато се окаже икономически ефективно, компанията ще поиска от държавата в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката да получи на концесия правото да добива ценния метал, предвиждат от канадската фирма. В офертата си към правителството канадците ще предложат да плащат концесионно възнаграждение в размер на 2-3% от брутната стойност на метала в добитата руда. С плащаните данъци и осигуровки обаче държавата на практика може да получи над 40% от нетните приходи, реализирани от фирмата от дейността. При положение че получи право за добив, обектът най-вероятно ще бъде разработен от една от водещите в света корпорации в добива на ценни метали - канадската "Тек коминко", която участва в проучването на находището в Трън чрез съвместно дружество с "Мартерн". Споразумението за джойнт венчъра на двете компании предвижда възможността "Тек коминко" да получи 70% дялово участие в обекта, при положение че за периода до 2010 г. инвестира в проекта 14.7 млн. канадски долара, които като стойност са приблизително равни на американските в момента. Финансовите ангажименти на "Мартерн" по проучванията се ограничават до сумата от 280 хил. долара. "Тек коминко" не е единствената голяма компания, с която "Мартерн" работи в България, припомни Джон Мензайъс. В момента компанията си сътрудничи с един от лидерите в производството на мед в света - "Фелпс Додж" (Phelps Dodge), в проучването на находище в близост до с. Челопеч. Общата стойност на инвестициите, които "Мартерн" е готова да осигури, ако започне добиви в обектите, които проучва, е 400 - 500 млн. долара, съобщиха от фирмата. По оценка на мениджмънта на "Мартерн" добивът на метали може да заеме значителна стойност от икономиката на България, но за да стане възможно, инвеститорите в отрасъла се нуждаят от стабилна законова среда, справедлива съдебна система и подкрепа от правителството. -------- Компанията проучва за злато и други редки метали в още четири района в страната, сред които Огоста, Брезник, Попинци и Ракитово. Компанията обаче беше принудена да оттегли техниката си от находището на хълма Петелово край с. Попинци, в близост до Панагюрище, заради протестите на местните жители и напрежението, което възникна между тях и служителите на компанията. Заради този случай компанията обяви, че планира да потърси правата си по съдебен път, включително и в международен съд. Досега "Мартерн" е вложила над 700 хил. лв. за проучвания в района, но постигнатите резултати според ръководството са незначителни. Ако изследванията не продължат, досегашните оценки за съдържанието на златото и медта ще останат занижени и от това ще изгуби държавата при бъдеща концесия за добив, предупреди Мензайъс. По този начин ръководството на "Мартерн" изрази несъгласието си с изказванията на експерти от Българската минно-геоложка камара, че площта край Попинци е достатъчно проучена и че обектът директно трябва да бъде даден на концесия.
Източник: Дневник (23.08.2006)
 
Проверката на НАП потвърди за подкупа от 1,5 млн. лв. Проверката на НАП потвърди за подкупа от 1,5 млн. лв., поискан от нейния служител Александър Ангелов, за да подготви разсрочване на задълженията на "данъкоплатец номер 1" за м. г. и бивш шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев, съобщи шефката на агенцията за приходите Мария Мургина. Официално не бе съобщено за точната сума на дълговете на Захариев, но неофициално се разбра, че става дума за близо 30 млн. лв. Разсрочване на такава голяма сума се разрешава само от министъра на финансите. Вчера той каза, че още чака становище на юристи, преди да се произнесе.
Източник: Сега (23.08.2006)
 
През юли агенция Митници събра 582 919 696 лева Направената до момента равносметка показва, че за седемте месеца на тази година приходите на Агенция "Митници" са с 983 317 897 лева повече в сравнение със същия период на миналата година, когато бяха събрани 2 милиарда 852 милиона 643 хиляди и 461 лева. Това съобщиха от ведомството, оглавявано от Асен Асенов. Изчисленията сочат, че средно статистически всеки месец от началото на годината митническата администрация е внасяла по над 140 милиона лева повече, отколкото са средно месечните постъпления за същия период на 2005 г. През месец юли 2006 г. Агенция "Митници" събра внушителната сума от 582 919 696 лева за бюджета на страната. Сумата е със 120 305 602 лева повече от юли миналата година, когато са събрани 462 614 095 лева. Увеличението в проценти е 26 %. Нетните приходи са от внос на стоки, от мита, ДДС, акциз и глоби, санкции, лихви и са внесени в Републиканския бюджет /касово изпълнение/. Събраните мита и такси са 32 456 787,50 лева, което представлява 22% ръст в сравнение със същия месец през миналата година. Внесеният в Републиканския бюджет ДДС е 507 672 834,40 лева - със 114 130 634 лева повече от юли 2006 г. или ръст от 29%. Приходите от акциз при внос са 42 217 347,30 лева, а от глоби, санкции и лихви - 572 727 лева. Реално постъпилите в бюджета приходи от мита, ДДС, акциз, глоби, санкции и лихви за периода януари-юли 2006 г. възлизт на 3 милиарда 835 милиона 961 хиляди и 358 лева, което представлява 63 % изпълнение на заложеното в годишния план на Министерство на финансите за 2006 г.
Източник: Монитор (23.08.2006)
 
Рекордно богато на злато находище край Трънско Държавата ще изгуби много от прибързани концесии. България губи огромни пари, а може да е богата като Кувейт, каза Джон Мензайъс, изп. директор на геологопроучвателна фирма Юромакс Рисорсис Лимитид. Компанията откри зона с високо съдържание на злато в Трънско. Ивицата е с дължина повече от 1500 м и ширина 70 м. Съдържанието на злато е до 440 грама на тон, което е необикновен показател. За изключително добри количества се говори при 100 грама на тон, а обикновено находищата са само с по няколко грама на тон. Според Мензайъс обаче някой има полза от ранната концесия на залежите ни, които не са добре проучени и се предлагат с убеждението, че в тях има 6 грама злато на тон. Не съм съгласен с последното изявление на Минногеоложката камара, че всички залежи в България са изследвани и намерени и не се налага повторно проучване, отбеляза Джон Мензайъс. Не разбирам как хора, които са специалисти в областта, могат да кажат такова нещо. Той отбеляза, че компанията му има амбициите да стане една от най-уважаваните у нас, да разработва залежите на страната ни и да открие до 1000 много добре платени работни места. В момента законите не отговарят на нуждите й и тя няма подкрепа от правителството и стимул да инвестира.
Източник: Пари (23.08.2006)
 
Джон Мензайъс показа, как Юромакс е открила златото в Трън Джон Мензайъс, шеф на канадската фирма за добив за злато "Юромакс", показа вчера как компанията е открила наличието на злато в находището в Трън. Златната зона съдържа едро видимо злато на повърхността със съдържание до 440 грама на тон руда. Зоната е с дължина около 1,5 км и широка 70 метра, а откритото злато е с добра чистота, каза вчера Мензайъс.
Източник: Сега (23.08.2006)
 
Обсъждат се варианти корпоративният данък Обсъждат се варианти корпоративният данък от 2007 г. да падне до 12%. Това заяви министърът на финансите Пламен Орешарски при представянето на едногодишния доклад на министерството. В момента ставката на данък печалба е 15%. Бизнесът ще е доволен, ако парламентът одобри новото предложение през октомври. Ако Пламен Орешарки и екипът му успеят да прокарат тази идея, от НДСВ не само че ще запазят обещанието си за по-нисък корпоративен налог, ами дори данъкът ще е по-нисък с 0.5% от обещаните 12.5%. След една година на стола на финансовото ведомство Орешарски посочи, че въпреки реализираните рекордни бюджетни приходи все още има някои трудности, с които ведомството не е успяло да се справи. Натиск върху бюджета оказват разходите, които набъбнаха допълнително с 250 млн. лв. след миналогодишните наводнения, припомни Орешарски. Страната ни продължава да е с рекорден дефицит по текущата сметка, заяви финансовият министър.
Източник: Пари (23.08.2006)
 
Постигаме рекорден брутен продукт за 2005 г. За пръв път през 2004 г. се достига и надвишава равнището на БВП спрямо 1990 г. с 1.4%, а през 2005 г. реалното нарастване е 7.0%. По предварителни данни брутният вътрешен продукт в страната за 2005 г., изчислен по текущи цени, е 41.948 млрд. лв. Изчислен по съпоставими цени, БВП е 40.396 млрд. лв., което е с 5.5% повече в сравнение с 2004 г. През 2005 г. стопанските субекти реализират брутна добавена стойност (БДС) за 36.023 млрд. лв. по текущи цени, което е 85.9% от БВП. Разликата от 14.1% до обема на БВП по пазарни цени се покрива от косвените данъци върху продуктите, включително начисленият ДДС, начислените мита по вноса на стоки, както и косвено измерените услуги на финансовите посредници. По съпоставими цени брутната добавена стойност нараства с 5.1% в сравнение с предишната 2004 г. Частният сектор по предварителни данни създава 28.603 млрд. лв. добавена стойност по текущи цени през 2005 г. Заетите в частния сектор са 78.6% от общия брой на заетите в икономиката. По предварителни данни от Програмата за европейски сравнения (ПЕС) за 2004 г. реалният БВП на човек от населението в страната ни попада в пета група държави, които са с индекси на физическия обем под 50.0% от средния БВП на човек от населението за 25-те страни членки на ЕС. Най-близо до нея са Румъния и Турция, като в същата група са и Латвия, Литва и Полша.
Източник: Пари (24.08.2006)
 
Ръст в износа и инвестициите Рекорден ръст в износа и преките чуждестранни инвестиции в България отчете правителството. 4.641 млрд. EUR е стойността на експортираните български стоки през първите 5 месеца на годината. Износът реализира ръст от 30.2% в сравнение със същия период на миналата година, съобщи премиерът Станишев в отчета си за едногодишното управление на правителството. Общо 36% е ръстът в експорта от сформирането на кабинета. Правителството ще изработи цялостна политика за повишаване на експорта, съобщи Станишев. По думите му това ще доведе до намаляване на големия дефицит в текущата сметка. Премиерът обеща подкрепа на частните български компании, които търсят пазари в чужбина и имат намерение да инвестират извън България. Страната ни изнася основно машини, уреди, апарати, резервни части, оборудване, се посочва в доклада на правителството. Положителна тенденция е, че износът се увеличава с по-големи темпове от вноса, който за първите пет месеца е нараснал с 29.5%, коментира Станишев. 1.412 млрд. EUR са били преките чуждестранни инвестиции у нас през първите пет месеца на годината. От началото на управлението на тристранната коалиция са привлечени 2.3 млрд. EUR преки чуждестранни инвестиции.
Източник: Пари (24.08.2006)
 
"Кумерио" избра изпълнител и доставчик за новата рафинерия Белгийската компания "Кордел" ще изгради новата рафинерия за катодна мед на белгийската медодобивна компания "Кумерио" в Пирдоп, а австралийската "Екстрата технолоджи" (Xstrata Technology), която притежава световен патент за производство на електролитна мед, ще достави и инсталира технологичното оборудване. Това съобщиха от офиса на "Кумерио" в Брюксел. Договорите с изпълнителите вече са подписани и строителните дейности по изграждането на преработвателното предприятие ще започнат през есента на тази година, информираха от компанията. По план новата рафинерия трябва да заработи от началото на 2008 г. и ще увеличи производствения капацитет на предприятието с 20 хил. тона годишно. През миналата година общият обем на производството в комбината в Пирдоп достигна 240 хил. т анодна мед и 60 хил. т катодна. Постигнатите резултати обаче се оказаха недостатъчни, за да покрият огромното търсене на катодна мед в страните от Черноморския басейн, където потреблението през миналата година се оценява на 650 хил. т и расте с над 4% на година. Заради недостига през последните години от управата на "Кумерио" решиха да вложат 82 млн. евро в нова рафинерия и модернизация на металургичното производство. В началото на годината изпълнителният директор на предприятието в Пирдоп - Том Биймиш, обяви проект на стойност 70 млн. евро за изграждането на мощности за добив на катодна мед. В допълнение ръководството реши да повиши преработвателния капацитет до 180 хил. т годишно, или три пъти повече от капацитета на старото предприятие, което работи в момента. За главен проектант на новия обект беше определен българският доставчик на инженерингови услуги "Химкомплект инженеринг", който изготви предварителните проучвания на строителната площадка, технико-икономическия анализ и детайлния инженеринг за изграждането на новото електролизно производство. Работата по проектирането и строителството на практика ще вървят паралелно, за да може проектът да се реализира на време.
Източник: Дневник (24.08.2006)
 
"Интертръст" ще забави инвестициите си в Косово "Интертръст", собственост на бившия изпълнителен директор на "Кремиковци" Валентин Захариев, ще забави инвестициите си в завода за поцинкована ламарина "Лламкос" в Косово, съобщи информационното издание "Метал бюлетин" (Metal Bulletin). Причините за забавянето са некачественото захранване на завода с електричество, което е непостоянно и прекъсва, потвърди Захариев. "Интертръст" купи завода при приватизацията му през 2005 г. Предприятието е с капацитет 150 хил. т ламарина годишно и компанията възнамерява да инвестира 15 млн. евро в него. Поради проблемите с електричеството Захариев иска да вложи по-голяма част от предвидените за инвестиции пари в изграждането на малка електроцентрала с мощност 15-20 мВт, работеща на въглища, която да захранва производството на "Лламкос". Изграждането на централа ще струва около 12 млн. евро, уточни Захариев. Той смята, че процедурата по вземането на разрешително за нейното строителство ще отнеме най-малко около 6 месеца, а самото изграждане - 7-8 месеца. Останалата част от планираните инвестиции ще бъде вложена за модернизацията на производството и оборудването в завода. Заводът в Косово е част от стоманените инвестиции на бившия шеф на "Кремиковци" зад граница. Освен в Косово той придоби и два завода в Сърбия - завод за ковашко-пресови детайли на "Застава", "Застава - Ковачница", в Крагуевац и завод за полиестерни покрития "Интерлемин" в Лесковац. "Застава - Ковачница" произвежда заготовки за автомобилната и оръжейната промишленост като кардани, карета, спирачни устройства и други части. Там Захариев планира инвестиции 3 млн. евро за срок от три години. В момента в "Застава - Ковачница" се изгражда нов компресорен цех, монтира се и нова преса за орбитално коване за 1.5 млн. евро. В "Интерлемин" Захариев планира инвестициите от 7 млн. лв., от които вече са инвестирани 4 млн. лв. и е направена първа копка на нов завод за сандвич панели. В България Захариев е собственик на ОЦК - Кърджали, "Горубсо" - Мадан, и "Горубсо" - Рудозем. Той планира инвестиции 70 млн. евро в следващите четири-пет години в ОЦК - Кърджали, и 10 млн. евро в двете "Горубсо".
Източник: Дневник (25.08.2006)
 
China Steel ще увеличи цените със средно 4% Най-големият тайвански производител на стомана China Steel Corp. обяви, че ще увеличи цените на седем продукта за клиентите си от вътрешния пазар със средно 4%, през последното тримесечие на годината, поради повишеното търсене. Компанията ще увеличи цените на топло валцуваната стомана, която е основен продукт соъс 780 нови тайвански долара (24 щ.д.) за тон. Това бе обявено по телефона от вице-президентът на компанията Чунг Ло Мин от Каошинг, където е разположена централата на компанията. Покачването на цените ще стане факт през октомври. Пазарът на стомана на Китай, която купува около 10% от продукцията на тайванската компания, е в процес на възстановяване, след 31%-ния спад на цените през предходната година. Купуваните количества от местните клиенти с цел строителство и производство също се увеличиха. “Увеличаваме цените, за да окажем влияние върху условията на тайванския пазар”, каза Чунг. “Търсенето е високо навсякъде – Европа, САЩ, Япония, както и в Тайван.”
Източник: Други (25.08.2006)
 
Въздух за 780 млн. лв. На 11 август т.г. беше обнародвана Наредбата за издаване и преразглеждане на разрешителни за търговия с емисии на парникови газове. По силата на този нормативен документ до 31 август т.г. най-големите български предприятия за преработка на метални руди, производство на чугун, стомана, цимент, вар, стъкло, целулоза и керамика, трябва да подадат заявления за издаване на разрешителни за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Ако до 1 януари 2007 г. комбинатите нямат такова разрешително, те трябва да бъдат затворени. На тази дата България влиза в Европейската схема за търговия с квоти за емисии и всяко българско предприятие ще може да търгува свободно квотите си за замърсяване на въздуха с парникови газове с други заводи в Европейския съюз. За да може да купува или продава разрешителни за емисии на парникови газове, един комбинат трябва да знае каква квота за замърсяване има. След като на предприятието му е известно колко тона СО2 му е разрешено да изхвърли в атмосферата при производството си, то може да изчисли дали има нужда да купи допълнителна квота на специализираната Европейска борса за парникови газове (за да може да произвежда повече) или част от квотата му ще остане (понеже комбинатът ще произвежда по-малко или ще инвестира в екосъоръжения, които намаляват замърсяването). Квотите за над 170-те комбината в България, които по силата на Протокола от Киото могат да получат разрешителни за търговия, трябва да се определят от МОСВ чрез Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове. Там трябва да са записани количествата, определени за всяка инсталация. България трябва да предостави два такива плана за одобрение на Европейската комисия (ЕК) - един за 2007 г. и един за периода 2008 - 2012 г. Планът за 2007 г. трябваше да бъде внесен в ЕК до 30 април т.г. Това обаче не е станало, защото документът още не е одобрен от Министерския съвет (МС). Подготвеният от екоминистерството вариант беше отхвърлен на 27 април в правителството. Така дни преди изтичане на крайния срок за подаване на заявленията предприятията са в пълно неведение за какви квоти става въпрос. По информация от ековедомството последният срок за внасяне на плана за 2007 в ЕК е в първата половина на септември. До края на същия месец той вече трябва да е одобрен от комисията и от МС. Планът за периода 2008 - 2012 г. пък трябваше да бъде даден на ЕК на 30 юни, за да го одобри до октомври 2006 г., и трябва да бъде да приет от МС най-късно през ноември. Той също закъснява.
Източник: Капитал (28.08.2006)
 
Орешарски: Готови сме с бюджет 2007 Министерството на финансите отдавна е готово с бюджета за 2007 г., каза министърът на финансите Пламен Орешарски. Следващите седмици отново ще бъдат консултирани с правителството разходните тавани на министерствата. До края на октомври бюджетът ще бъде внесен в парламента. Капацитетът по усвояване на фондовете на ЕС не се формира само на централно равнище, каза министърът. Бенефициентите са предимно общини, неправителственият сектор и бизнесът. Много ми се иска да усвоим всичките 12 млрд. евро до 2015 г., каза Орешарски. Но само няколко от старите членки на ЕС усвояват над 90% от фондовете.
Източник: Стандарт (28.08.2006)
 
Български мини увеличават добива Все повече компании проявяват интерес да инвестират в мините в Челопеч, трънската мина "Злата" и в Кърджалийско. Това съобщи председателят на федерацията на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. Средната работна заплата на миньорите се е увеличила със 100 лв. спрямо миналата година е вече е достигнала 520 лв., заявиха от синдиката. Добивът на въглища се е увеличил със 700 000 тона за една година. По думите на Токмакчиев, ако държавата заяви по-голяма нужда от въглища, количеството ще се повиши. В момента се водели преговори приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол" да се обвърже с доставката на суровина от 14-те български мини.
Източник: Новинар (28.08.2006)
 
За година потребителският заем поевтиня с 3 пункта Ако имаше награда за най-бързо поевтиняващ заем, тя със сигурност щеше да бъде връчена на потребителския кредит. Поне това показват данните на Българска народна банка към края на миналата седмица. През последната една година лихвата по него е спаднала с 2.83 пункта, като този факт го превръща в първенец в тази категория. Средната лихва по заема за текущо потребление в края на миналата седмица е била 10.12%. Спадането му е толкова осезателно, че ако се вярва на средните числа, вече е спорно дали е по-изгодно да се тегли жилищен заем пред потребителски. Статистиката на БНБ е категорична, че разликата в лихвите между двата вида кредити се е стеснила рекордно до 1.38% пункта. Средната лихва по заем за нов дом в левове е 8.74%. Тегленето на ипотечен заем обаче е свързано с много повече разходи и разправии в сравнение с потребителския. Последният обаче се дава при много по-къс период на връщане (максимум десетина година), което прави дължимата месечна вноска далеч по-неприемлива за семейството. Жилищният заем, който иначе продължава сигурно да държи палмата за най-динамично развиващ се банков продукт (с други думи, най-много се търси от домакинствата) с годишен ръст от 72%, далеч не е сред най-бързо поевтиняващите. От банките обясняват, че за по-нататъшен спад в лихвата му трудно може да се говори, тъй като, от една страна, тенденцията на международните пазари е към оскъпяване на ресурса. Това обаче не пречи на потребителския заем да става по-атрактивен. От друга страна, смятат финансистите, платежоспособните кредитополучатели на жилищни заеми са на привършване поне при това ниво на доходите и така рискът от невръщане се повишава, а това рефлектира върху по-висока цена. Каквато и да е причината, е ясно, че въпреки гръмките реклами и безброй промоции в сравнение с лихвите от преди година сега жилищният заем е по-евтин с едва 0.34 пункта. Вярно е, че през октомври 2005 г. започна плавен спад в цената му, процес, чийто апогей беше в началото на тази година. Тогава средната лихва според БНБ е била на рекордно ниско равнище от едва 6.7%. После обаче тръгна отново нагоре и само за няколко месеца се вдигна с над 2 пункта, за да достигне сега до почти 9%.
Източник: Дневник (28.08.2006)
 
"Асарел Медет" обмисля да предложи акции на борсата Едно от най-големите добивни предприятия за руда на цветни метали и концентрати в България - "Асарел Медет", обмисля да предложи акции на Българската фондова борса (БФБ) чрез първично публично предлагане (IPO). Това обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Лъчезар Цоцорков. Планираме до две-три години да излезем на борсата с дял от 15-20%, но преди това трябва да реализираме програмата си за модернизация на предприятието, за да бъдем по-атрактивни за инвеститорите, каза пред Лъчезар Цоцорков. По думите му експертите на дружеството вече са проучили фондовия пазар и са преценили, че плюсовете за финансиране от борсата са повече от минусите и затова мениджърите ще предложат на акционерите тази възможност. Инвестиционната програма на "Асарел Медет" е продиктувана от ангажиментите на страната към ЕС по спазването на екологичните и технологични стандарти в отрасъла. Само през тази година компанията ще отдели 80 млн. лв. за обновяване на технологията в мината и обогатителната фабрика в рамките на предприятието, съобщиха от ръководството й. Капиталовложенията на предприятието през миналата година са 50 млн. лв. според финансовия отчет на дружеството. Финансирането им се осигурява от собствени средства и банковите кредити, информира Лъчезар Цоцорков. Ключово значение за разходите, които ще бъдат направени в "Асарел Медет", ще има и европейската директива за минните отпадъци, която предстои да бъде приета в България през следващите няколко месеца. Ангажиментите по тази директива ще струва на минния бранш около 2 млрд. лв., каза още Цоцорков, който е и председател на Българската минно-геоложка камара. "Асарел Медет" е собственост на регистрираната в България "Асарел инвест", в чиято приватизация мажоритарно участва австрийската компания "Фьост-Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading). Близо 90% от продукцията си предприятието продава на завода за добив за мед на белгийската "Кумерио" в Пирдоп. Каре "Асарел Медет" очаква оперативната печалба на предприятието да нарасне до около 30 млн. лева при предвиждан оборот около 300 млн. лв. За сравнение, през миналата година регистрираната от дружеството печалба преди данъци и лихви беше 6.48 млн. лв., а нетните приходи от продажби - 241 млн. лв. Причината за предвижданото значително повишение на финансовите резултати за 2006 г. са запазващите се високи цени на цветните метали на международните борси и подобряването на ефективността на предприятието в резултат на направените инвестиции. Ръстът на добивите на руда в мината се очаква да бъде над 12% до 13 млн. тона, а минната маса 41 млн. тона.
Източник: Дневник (28.08.2006)
 
Спад в цената на акциите на Кремиковци През изминалата седмица акциите на "Кремиковци" се сринаха с близо 5 процента след поредните сигнали за замърсяване в района на комбината. Негативно върху книжата на металургичния завод повлияха и обявените 5.3 милиона лева задължения, които компанията е натрупала от 2000 година насам към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Ситуацията може би ще се нормализира след новината за заявените 71 милиона долара инвестиции, които "Кремиковци" ще вложи в екопроекти през следващите 5 години.
Източник: Сега (28.08.2006)
 
"Кремиковци" влага 71 млн. долара в екология Металургичният комбинат "Кремиковци" започва мащабна инвестиционна програма в размер на 350 млн. лв., съобщи Вилас Дамнис, изпълнителен директор на дружеството, на специална пресконференция в петък. Само директните инвестиции в екологични проекти за петгодишния период ще бъдат над 71 млн. долара. Ръководството на дружеството обеща до 2011 г. всички съоръжения да работят в съответствие с българските и европейските екологични норми. Съгласно комплексното разрешително на дружеството до 2011 г. ще бъдат инвестирани над 321 млн. лв. за цялостното привеждане на дейността на комбината съобразно екологичното законодателство и нормите на Европейския съюз. Към настоящия етап част от съоръженията на "Кремиковци" не съответстват на необходимите екологични изисквания. Поради това за замърсяване от основните си производства дружеството всеки месец плаща глоба, наложена от РИОСВ - София, в размер на 89 хил. лв., основната част от които са санкциите в сектора "Въздух". Освен директните инвестиции в екологични проекти подобряване на екологията ще се постигне и чрез инвестиции в ново оборудване и модернизация на настоящото. Средствата ще бъдат инвестирани в три основни насоки - технологично обновление на металургичния комбинат, привеждане на дейността му в съответствие с изискванията и стабилизиране на производствените мощности, съобщиха от дружеството. Предвидените инвестиции само за следващата година са близо 60 млн. лв. Дамнис заяви, че през тази година се очаква ръст на производството от 20%. До края на 2007 г. прогнозите са производството да достигне до 1.5 млн. тона стомана, а в рамките на следващите три години и половина ръководството на "Кремиковци" очаква производството да достигне до 2 млн.
Източник: Дневник (28.08.2006)
 
Кремиковци инвестира милиони, за да спази еконормите Ръководството на Кремиковци ще направи всичко възможно комбинатът да изпълнява екологичните изисквания на България и ЕС. Това бяха думите на изпълнителния директор на комбината Вилас Джамнис. Общо 71 млн. USD ще бъдат инвестирани в екологични съоръжения през следващите пет години, а 321 млн. лв. ще бъде стойността на инвестициите до 2011 г., с което производството да се приведе според нормите на ЕС. В момента комбинатът плаща заради замърсяванията близо 89 хил. лв. месечно на държавата, като най-проблемно е замърсяването на въздуха. В петък от Министерството на околната среда и водите съобщиха, че по изтекли договори за безлихвени заеми Кремиковци има дълг над 5.304 млн. лв. към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Дълговете са натрупани от 2000 г. досега, а от 2004 г. има съдебна процедура за събиране на задълженията. От Кремиковци не коментираха задълженията. Девет екоорганизации имат намерение да внесат искане до министър Джевдет Чакъров МОСВ да не издава комплексно разрешително на металургичния комбинат, докато не се изпълнят екоизискванията. Пласирахме успешно облигационен заем от 325 млн. EUR и няма пречка да не изпълним намеренията си, коментира Вилас Джамнис. В началото на май над 112 млн. лв. от задълженията на комбината към Националния осигурителен институт и Агенцията за държавни вземания бяха платени.
Източник: Пари (28.08.2006)
 
Елаците мед увеличава капитала за инвестиции Мажоритарният собственик на злато-медодобивното предприятие "Елаците мед" в Мирково - "РМД - Елаците мед", ще увеличи капитала си осем пъти от малко над 555 хил. лв. на 4.44 млн. лева. Това съобщиха от съвета на директорите на компанията в уведомление, публикувано в Държавен вестник. Средствата от увеличението ще се използват за финансиране на инвестиционната програма и стратегическото развитие на дружеството, информира агенция SeeNews, като се позова на неназован източник от "РМД - Елаците мед". Увеличението на капитала е гласувано на общото събрание на акционерите на компанията през юни. То ще се осъществи, като компанията емитира близо 3.9 млн. акции с емисионна и номинална стойност 1 лв. Според одобреното предложение досегашните акционери ще получат право да запишат полагащите им се нови акции в рамките на един месец от датата на публикуването на съобщението и срещу парични вноски. По-рано този месец правителството удължи с пет години лиценза на собственика на мината за проучване на запаси от мед и злато в района. От своя страна от ръководството на предприятието обявиха, че ще инвестират 324 млн. лева в рудника. Значителна част от продукцията на "Елаците" с продава на завода на белгийската медодобивна компания в Пирдоп.
Източник: Дневник (29.08.2006)
 
“Митал стийл” държи 93,7% от “Арселор” Стоманодобивният гигант "Митал стийл" вече притежава 93,7% от европейския си конкурент "Арселор", предаде АП. Малко под 2% са придобити по време на второто предлагане, след като 92% от акционерите приеха офертата на индийския милиардер Лакшми Митал за 25,4 млрд. евро през юли. След сделката пазарната капитализация на "Митал" ще стане 36,8 млрд. евро.
Източник: Стандарт (29.08.2006)
 
SAIL одобри три проекта за модернизация Бордът на директорите на държавната Steel Authority of India (SAIL) е одобрила три нови проекта за модернизация, в различни мощности на компанията на обща стойност 350 млрд. индийски рупии. Оповестените проекти включват възстановяване на инсталацията на коксова пещ в завода за стомана Бхилай на стойност 176 млрд. индийски рупии. Този проект ще помогне на завода да преработва необходимите количества кокс според очакванията за повишаване на производствения капацитет на топло обработван метал, като част от плана за експанзия и модернизация. Друг одобрен проект е за инсталация на компютъризирана система за производство в стоманолеярната на завода за стомана Бокаро, на стойност 31 млрд. индийски рупии. Подобна компютъризирана система е най-съвременната по рода си и ще бъде изградена в съвместимост с наличната система за подобряване на производството, качеството и ефективността. Последният одобрен проект за модернизация е за изграждането на електрическа подстанция и трансмисионна мрежа на обща стойност 141 млрд. индийски рупии. Също така бе решено и да се затвори 280 мегаватовата ел. станция в Бхилай.
Източник: Други (30.08.2006)
 
Jindal води преговори за стратегически съюз с англо-холандския стоманопроизводител Corus Производителят на стомана Sajjan Jindal има намерение да увеличи производството си в страната от сегашните 3.5 млн. тона на 17 млн. тона. Компанията преговаря с англо-холандският стоманен гигант Corus за стратегическо партньорство - съюз или закупуване от страна на Sajjan Jindal на някои от заводите на Corus. Sajjan Jindal планира да обработва стоманата в Индия до суров вид, след което да я преработва в готов вид в Европа, където могат директно да бъдат задоволени пазарите в ЕС, а оттам и да се осъществява износа за САЩ. “Желаем да превърнем Индия в основна база за преработка на стомана и да установим и закупим в ЕС, предприятия добавящи стойност”, каза Сешагири Рао, финансов директор на Sajjan Jindal.
Източник: Други (30.08.2006)
 
Кумерио Мед инвестира 82 млн. евро в нова рафинерия Първа копка на нова рафинерия ще направи премиерът Сергей Станишев в завод в Пирдоп днес по обяд. Министър-председателят ще участва в старта на изграждането на нова рафинерия за електролитна мед в медодобивния завод "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп. Инвестицията е за 82 млн. евро. Това ще бъде първото посещение на Станишев в медодобивното предприятие след приватизацията му през 1997 г.
Източник: Стандарт (31.08.2006)
 
'Кумерио' започна строежа на медната рафинерия в Пирдоп Новата рафинерия на белгийския производител на мед и медни изделия "Кумерио" в завода в Пирдоп ще е с 50% по-голям капацитет от предварително планирания заради силното търсене на продукцията в региона. Това обяви в сряда при започването на строителните дейности изпълнителният директор на компанията Люк Делаге. За първата копка по изграждането на рафинерията пристигна и премиерът Сергей Станишев. До началото на 2008 г. на територията на металургичния комбинат в Пирдоп "Кумерио" ще изгради нов електролитен цех за производство на катодна мед с капацитет 180 хил. тона годишно, което е с 20 хил. повече от възможностите на сегашното старо предприятие, което ще бъде затворено. С новата рафинерия компанията цели да покрие нарастващото потребление на мед в страните от Черноморския басейн, където е лидер в доставките. Растежът на пазара в региона се оценява на около 5 на сто годишно. Първоначалните планове на ръководството на компанията предвиждаха рафинерията да е за максимум 120 хил. тона годишно, но силният ръст на потреблението на цветния метал и продуктите от него промени стратегията ни, обясни още Люк Делаге. Проектът е трябвало да бъде реализиран още преди години като ангажимент по договора за приватизация от 1997 г., но заради лошата конюнктура и слабото търсене тогава е отлаган досега, стана ясно още от думите му. Инвестиционната програма на "Кумерио" за новия меден цех и за разширяване и модернизация на цялостното производство в завода в Пирдоп е на стойност 82 млн. евро, като финансирането ще бъде осъществено основно със собствени средства. Програмата беше подкрепена от правителството с издаването на сертификат за инвеститор първи клас, който улеснява процедурата по издаване на необходимите разрешителни за реализацията му. Производството на мед и медни изделия е съществена част от експорта на страната, след като годишно компанията изнася продукция за 700 млн. евро, аргументира издаването на сертификата в сряда Сергей Станишев. Само до 2004 г. "Кумерио" е вложила в предприятието в Пирдоп 300 млн. долара, съобщиха от ръководството на компанията. В тази сума са включени и 25 млн. долара по съвместен проект със Световната банка за възстановяване на екологични щети на територията на завода. Наскоро белгийската компания откри и нова пречиствателна станция за промишлени отпадни води на стойност 14 млн. евро. До края на 2007 г. пък предстои да бъдат инвестирани още 30 млн. евро в екосъоръжения като ангажимент по комплексно разрешително за дейността на основните промишлени инсталации.
Източник: Дневник (31.08.2006)
 
Летище София с нова писта и стар терминал След тригодишно строителство новата писта на летище София вече е готова. От 3.00 часа в четвъртък вече самолетите ще могат да излитат от нея. В сряда довършителните работи продължаваха, а последна проверка беше направена от премиера Сергей Станишев и транспортния министър Петър Мутафчиев. От нула часа по Гринуич или 3.00 часа наше време досегашната втора писта ще престане да съществува в компютрите на самолетите и цялата авиационна документация. Новата писта е дълга 3600 м и строителството й струва 52.9 млн. долара. Финансирането е осигурено главно от Кувейтския фонд за арабско развитие с 40 млн. долара и средства на летище София. Вече ще могат да кацат всички видове самолети, като излитането и кацането ще се измести в източна посока, което ще намали броя на столичани, които ще чуват грохота на самолетите. Изпълнител на проекта е арабският консорциум "Мохамед ал Карафи и синове - Адмак дженерал контактинг къмпани". Първоначалният срок за завършване на пистата беше февруари тази година, но той беше удължен, тъй като в хода на строителството неочаквано беше открито нерегламентирано сметище, което наложи допълнителни изкопни работи. Забавянето дойде и заради наводненията, които не позволиха работа върху коритото на р. Искър. В присъствието на премира министър Мутафчив съобщи,че консорциумът има финансови претенции. Те обаче са заявени неофициално. Транспортното министерство очаква от супервайзера на проекта "КОВИ екострол" предложение за тях. Мутафчиев каза още, че до 15 септември ще бъде приет частично и новият терминал, чието строителство от австрийската компания "Щрабаг" също се забавя. Сградата на терминала ще бъде населена и ще бъде пусната част от инфраструктурата. С компанията беше договорено до 15 декември страните да се въздържат от претенции и да не си пречат. След изтичането на този срок може да започнат преговори за финансовите претенции. "Щрабаг" настоява за допълнителни плащания от 17 млн. евро, а българската страна - за неустойки от 11 млн. евро. Терминалът трябваше да бъде готов до края на август миналата година, но "Щрабаг" не спази срока и поиска ново увеличение на цената. През пролетта падна таванът на терминала и бяха открити още дефекти на пътеките за рулиране. Капацитетът на терминала ще бъде запълнен през 2008-2009 г., когато пътниците ще достигнат 2.6 млн. при планирани през тази година 2.2 млн. Все още се работи по схемата за прехвърлянето на дейността от стария терминал. То може да стане поетапно, както е препоръчало израелското летище "Бен Гурион", каза изпълнителният директор на летище София Пламен Станчев. Другият вариант е за една нощ, както е направено на летище Мюнхен. Самата подготовка ще трае 2-3 месеца.
Източник: Дневник (31.08.2006)
 
С 540 млн. лв. са скочили депозитите за месец Депозитите на фирмите и населението продължават да са нетен кредитор на банковата система. Това показват данните на БНБ към края на юли. Ръстът на активите на банковата система е финансиран от повечето привлечени средства, като за един месец депозитите на предприятията и домакинствата са скочили с 541 млн. лв., или ръст от 2.3%. Така за първата половина на годината влоговете вече са малко над 28 млрд. лв. и за една година са нараснали с 28.4%. Налице е спад на депозитите на финансови институции с близо 50 млн. лв. За разглеждания период почти сходен е ръстът на срочните депозити, които се увеличават с 283 млн. лв. (2.4%), а безсрочните влогове - с 207 млн. лв. (2.3%). За един месец депозитите в евро скачат с 289 млн. лв., а тези, деноминирани в националната валута, с 277 млн. лв. В същото време обаче депозитите в други валути намаляват със 75 млн. лв. В края на юли кредитите, предоставени от търговските банки, са на крачка от 20 млрд. лв., като делът им в активите на банките е малко повече от половината - 53.8%. Около 2/3 от месечното увеличение на кредитния портфейл се дължат на търговските заеми. Те се повишават с 325 млн. лв. (2.7%). От гледна точка на валутната структура най-голям е ръстът на кредитите в евро, като те се повишават с 285 млн. лв., следват тези в левове, които се увеличават със 174 млн. лв. Единствено спад се наблюдава при заемите, деноминирани в други валути, те намаляват с 12.8 млн. лв.
Източник: Пари (31.08.2006)
 
82 млн. евро са инвестирани в изграждането на нова рафинерия за електролитна мед във фирмата "Кумеорио Мед"-Пирдоп. Строежът на мината е част от проект за модернизиране на медодобивния комбинат. В проекта ще бъдат вложени 260 млн. лв., съобщиха вчера от ръководството на фирмата. Вчера премиерът Сергей Станишев направи първата копка на новата рафинерия в Пирдоп.
Източник: Новинар (31.08.2006)
 
Правят електролитна рафинерия Премиерът Сергей Станишев направи първата копка за изграждането на нова рафинерия за електролитна мед във фирмата Cumerio Мед-Пирдоп. Премиерът отбеляза, че производството на електролитна мед е много важно за развитието на икономиката на страната, защото е основно перо в износа. Инвестицията е на стойност 82 млн. EUR, а целият проект за разширяване на медодобивния комбинат е за 260 млн. лв., съобщиха от ръководството на фирмата. Капацитетът на новата рафинерия ще бъде 180 хил. т. Планира се новата рафинерия да заработи през април 2008 г. Във фирмата работят 800 души. През 2005 г. комбинатът е произвел 240 хил. т анодна мед и 60 хил. т катодна мед, както и 800 хил. т сярна киселина. Преди 1990 г. в комбината са се добивали мед, злато и сребро, като годишното производство на злато е било 3 т, а на сребро - 200 т. Пирдопският комбинат обработваше и рудата от Челопеч.
Източник: Пари (31.08.2006)
 
Отиваме в Ливан въпреки рисковете Властта не обсъжда вариант страната ни да се откаже от участие в мисията на ООН в Ливан въпреки рисковете. Това заяви вчера жълтият депутат Соломон Паси след съвместно заседание на парламентарните комисии по външна политика и отбрана. Обсъждат се 4 варианта за участие на България в мисията. Може да изпратим около 50 рейнджъри от сухопътни войски, които да охраняват и патрулират. Може да пратим в Ливан и инженерно-строителен взвод от около 40 души, които да се включат във възстановяване на инфраструктурата. Съществува вариант да отиде и само медицински екип. Последната възможност да пазим границата на Ливан с фрегатата "Дръзки" е най-малко обсъждана.
Източник: Стандарт (31.08.2006)
 
Руският координационен съвет предупреждава за намаляване на количествата скрап Координационният съвет на Руската промишленост за преработка на метални отпадъци предупреди, че в близко бъдеще е възможно да се появи недостиг на метални отпадъци. Настоящата ситуация и законодателството, третиращо пазара на желязо и метални отпадъци, бяха обсъдени на среща на Съвета, проведена този месец. В материали на Съвета се твърди, че значително е намалял делът на скрапа в общия пазарен дял на металите в Русия. Действително събраният скрап - 30 млн. метрични тона годишно, съвпада с предварително предвидените 30-35 млн. метрични тона. Разрастването на пазара се възпира от ниската му ефективност в Русия. Без значителни изменения в системата за изкупуване на метални отпадъци, дори увеличение от 50% в изкупните цени, ще доведе до едва 15-но увеличение в събраните количества. Прогнозите за настоящата година предвиждат изкупуването на 29 млн. метрични тона скрап, което е по-малко от миналата година.
Източник: Други (31.08.2006)
 
Строежът на нов завод за стомана Gol-e Gohar започна близо до Сирджан Строителството на стоманен завод в комплексът Gol-e Gohar Iron Ore, започна близо до Сирджан, град намиращ се на 180 км. Югозападно от Керман. Два други завода ще бъдат построени в тази североизточна иранска провинция, разкри зам-министър на промишлеността в сряда. “След завършването на завода и преработвателната фабрика, комплексът Gol-e Gohar ще произвежда 800 000 хил. тона стомана годишно”, добави Ахмад Харати. 5.49 милиона желязна тона руда са добити в комплекса, през първите 5 месеца на настоящата иранска година, със 17% повече от същия период на миналата година.
Източник: Други (31.08.2006)
 
Премиерът Сергей Станишев направи първата копка за изграждането на нова рафинерия за електролитна мед във фирмата Cumerio Мед-Пирдоп. Премиерът отбеляза, че производството на електролитна мед е много важно за развитието на икономиката на страната, защото е основно перо в износа. Инвестицията е на стойност 82 млн. EUR, а целият проект за разширяване на медодобивния комбинат е за 260 млн. лв., съобщиха от ръководството на фирмата. Капацитетът на новата рафинерия ще бъде 180 хил. т. Планира се новата рафинерия да заработи през април 2008 г. Във фирмата работят 800 души. През 2005 г. комбинатът е произвел 240 хил. т анодна мед и 60 хил. т катодна мед, както и 800 хил. т сярна киселина. Преди 1990 г. в комбината са се добивали мед, злато и сребро, като годишното производство на злато е било 3 т, а на сребро - 200 т. Пирдопският комбинат обработваше и рудата от Челопеч.
Източник: Пари (01.09.2006)
 
Отпускат 26 млн. лв. за подобряване на инфраструктурата у нас Близо 26 млн. лв. ще бъдат вложени в подобряване на инфраструктурата в страната. На свое редовно заседание вчера правителството разреши бюджетни кредити да бъдат използвани за приоритетни и вече започнати проекти за сметка на държавни инвестиционни заеми по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Над 7.2 млн. лв. ще бъдат предоставени за преодоляване на последствията от бедствията от проливните дъждове в 10 общини - Ихтиман, Смолян, Криводол, Марица, Нови пазар, Ценово, Калояново, Девин, Стара Загора и Раднево. Четири милиона лева ще бъдат вложени в реконструкцията на пътя Чифлик - Мургово - разклона за Перперикон, както и за изграждането на нов път и паркинг до археологическия комплекс. Предвидени са 3.5 млн. лева за построяването на подходен път Подкова - граничен контролно-пропусквателен пункт Маказа, а 1 млн. лева ще са за реконструкцията на пътя Асеновград - Черноочене. Парите са от бюджета на ведомството на Асен Гагаузов. За изграждането и ремонта на приоритетни водоснабдителни съоръжения са осигурени 6 871 000 лв., 700 хил. лв. са за благоустрояване и рехабилитация и за обекти, които се нуждаят от геозащита.
Източник: Пари (01.09.2006)
 
Брутният външен дълг се увеличава с 20 на сто до 16,3 млрд. евро 16,3 млрд. е брутният външен дълг на страната в края на юни 2006 г., съобщиха от БНБ. За шест месеца той нараства с 1,773 млрд. евро. Външният дълг на сектор Държавно управление е 3,795 млрд. евро при 4,397 млрд. евро в края на 2005 г. Външните задължения на търговските банки са 2,971 млрд. евро при 2,522 млрд. евро шест месеца по-рано.
Източник: Стандарт (01.09.2006)
 
Търговският регистър отложен до 1 януари Търговският регистър няма да влезе в сила от 1 октомври тази година, а от 1 януари 2007 г., съобщи след заседание на Министерския съвет зам.-правосъдният министър Анна Караиванова. По думите й отлагането на старта се дължи на забавяне на средствата за информационната система и ремонтите на помещенията, в които ще работят експертите. Необходимите средства са около 4 млн. лв. Очаква се до две седмици да бъдат гласувани от кабинета. Срокът за пререгистрация на фирмите е три години. Пререгистрацията на дружествата е напълно безплатна.
Източник: Новинар (01.09.2006)
 
Осигурителните прагове растат с над 10% Догодина минималните осигурителни прагове за частния сектор, под които не може да се начисляват вноските за пенсия и здраве на работещите, ще са с над 10% от сегашните. Това показват резултатите от постигнатите до момента договорености между синдикати и работодатели. Споразумения са подписани за над 50% от секторите. Преговорите трябва да приключат в понеделник. Министерството на труда и социалната политика уведоми, че там, където няма споразумения между социалните партньори, увеличението на праговете ще е 8%. В машиностроенето договорихме по-голямо увеличение за професиите с решаващ принос за увеличаване на производството, заяви Илия Келешев, председател на браншовата камара. При специалистите с висше образование и квалифицираните работници то е от 10 до 35%, като най-чувствително е в производството на турбини и двигатели, както и в корабостроенето. Средно с 10% по-високи са минималните осигуровки в металургията. В сектора се плащат няколко пъти по-високи осигуровки, праговете са за новоназначени или временно назначени служители, както и малки предприятия, обясни Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Над 10% по-високи ще бъдат праговете в строителството и транспорта.
Източник: Пари (01.09.2006)
 
Търси ли се възмездие в дело срещу борсата Нарушение на Търговския закон вижда Христо Ганчев в решенията за увеличение на капитала на БФБ. През май за втора поредна година акционерите на борсата, сред които е Ганчев, одобриха предложението от 239 939 хил. капиталът й да се увеличи близо 20 пъти до 5 867 860 лв. За втора поредна година Христо Ганчев обжалва решението. Според представители на БФБ на първа инстанция миналогодишното дело е спечелено в полза на борсата. Ганчев обаче твърди, че не знае за такова решение. Аргументът му е, че размерът на неразпределената печалба не позволява такова увеличение, т. е. сумата трябва да е по-малка. Всъщност на събранието тази година искаше предложенията просто да се прегласуват, вместо да се чака съдебното решение. Представители на БФБ са се срещали с Христо Ганчев. На последната среща е присъствал целият управителен съвет на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници. Ганчев отказа коментар, а Бистра Илкова съобщи, че досега не са срещнали разбиране от негова страна.
Източник: Пари (01.09.2006)
 
Кремиковци АД Строежът на металургичния гигант започва през 1960 г. Три години по-късно, през 1963 г. в експлоатация са пуснати първите производствени мощности: рудоподготвително производство, агломерационно производство, първа коксова батерия, първа доменна пещ, топлоелектрическа централа и ремонтно-механичен завод. В следващите десетилетия последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток, а именно Стоманодобивният завод с електропещи и конвертори, "Блуминг-слябинг", Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатният завод, Заводът за студено валцуване, Цехът за покаляване на ламарината, Цехът за поцинковане и пластмасово покритие и др. Конкурентни предимства Предимство на външните пазари е, че предлаганата продукция е с високо качество и на приемливи цени; единствен производител на стомана от тънкия клас в България; стратегическо позициониране на компанията, осигуряващо бърз и евтин достъп както до европейските, така и до източните пазари. Приватизация В годините на държавното управление комбинатът трупа значителни дългове, поради което през 1999 г. държавата продава "Кремиковци" на "Дару металс" АД, понастоящем "Финметалс холдинг" АД, за сумата от 1 долар. Купувачът поема задължение да покрие задълженията на предприятието, оценени по това време за сумата от 645 млн. лв., и да инвестира още 300 млн. долара през следващите шест години. Малка част от 3.71% от капитала се продават по линия на масовата приватизация, а след продажбата на мажоритарния пакет държавата остава с 25.29%. През август 2005 г. "Финметалс холдинг" е закупена от Global Steel Holdings Limited. Английската металургична компания "Стемкор" поиска да купи държавния дял от 25.3 на сто капитала на "Кремиковци", като депозира искането си в Министерството на икономиката и енергетиката. Тогава министър Румен Овчаров заяви, че държавата няма намерение да продава дела си. Борсова търговиЯ Положителното развитие на капиталовия пазар през последните години се отразява и върху акциите на "Кремиковци", независимо че комбинатът е в затруднено финансово състояние и работи в тежък сектор. От нива около 50 стотинки в началото на 2003 г. към края на същата година книжата на завода достигат до цена от 2 лева за бройка. За периода са сключиха 239 сделки с общо 53 834 акции при средна цена от 1.68 лв. за бройка. Като цяло през следващата, 2004 година търговията с книжата на комбината се активизира. Статистиката показва, че за цялата 2004 г. на борсата са сключени 1369 сделки с общо 149 532 акции. Справка, направена в сайта на борсата, показва, че от началото на тази година на борсата са сключени 1247 сделки с общо 163 515 акции, а направеният оборот е 2 948 654.36 лв. За същия период се е сключила и една сделка на блоков пазар, като едва 34 ценни книги са сменили собственика си. Пазарна позиция Основен предмет на дейност на "Кремиковци" е производство на кокс, стомана, чугун, феросплави, прокат и изделия от черни метали, както и търговия в страната и чужбина. "Кремиковци" АД е проектиран и оборудван с агрегати, съоръжения и технология за пълен металургичен цикъл - от добива на желязна руда до готова продукция. Компанията произвежда широка гама от продукти, условно разделени в следните направления: плоски продукти, дълги продукти, кокс и химически продукти, феросплави и други. Продукцията на металургичния комбинат се реализира основно при износ, като съотношението на продажбите при износ/вътрешен пазар е 80%/20%. Приблизително 70% от продажбите при износ се реализират в страните от Европейски съюз. Други значими пазари за комбината са Турция, САЩ, Латинска Америка и страните от Далечния изток. Металургичният комбинат "Кремиковци" задълбочи загубата си за 2005 г. до 201 млн. лв., сочат данните, изнесени в неконсолидирания неодитиран годишен финансов отчет на компанията, публикуван на Българската фондова борса. В предварителния годишен отчет, който компанията предостави на фондовата борса едва в началото на юни, загубата на комбината възлизаше на 154 млн. лв. С новите данни понижението във финансовия резултат е над три пъти в сравнение с нетната печалба от 80.7 млн. лв., отчетена година по-рано. Първият годишен отчет за 2005 г. на "Кремиковци" се появи на фондовата борса едва през юни. Основната причина за задълбочаването на загубата на комбината се дължи на по-малкото постъпления от продажби в сравнение с резултатите от 2004 г. Общите приходи от дейността на "Кремиковци" намаляват с 311 млн. лв. за една година, което се равнява на спад от 25.33%, и възлизат на 917 млн. лв. при 1.228 млрд. лв. година по-рано. Намаляват всички видове приходи на компанията, включително и финансовите постъпления, които са близо два пъти по-малко от 2004 г. Общите разходи на компанията също се понижават, но едва с 2.4%, или 28.4 млн. лв., и възлизат на 1.119 млрд. лв. при 1.148 млрд. лв. през 2004 г. Понижението в разходната част на отчета се дължи главно на по-добрите резултати от отрицателните разлики в промяната на валутните курсове и изменението на запасите от продукция и незавършено производство, отколкото на оптимизиране на оперативните разходи на комбината. Разходите на "Кремиковци" за материали и външни услуги в действителност се покачват, като тези за материали достигат 763 млн. лв. при 691.8 млн. лв. година по-рано, а разходите за външни услуги са 80.7 млн. лв. при 66.5 млн. лв. година по-рано. Според отчета текущите задължения на комбината достигат до 550.8 млн. лв. при 353.4 млн. лв. в края на 2004 г., докато дългосрочните се увеличават по-слабо до 260.5 млн. лв. Ново в отчета са задълженията от 145 млн. лв. на дружеството към свързани предприятия. Дружеството леко повишава вземанията си, които достигат 272 млн. лв.
Източник: Кеш (01.09.2006)
 
Evraz финализира придобиването на 73% дял от Stratcor Най-големият руски производител на стомана Evraz Group, финализира придобиването на 73% дял от американската Stratcor, на стойност 110 млн.щ.д., след като получи зелена светлина от страна на руските и американските власти. Stratcor е един от най-големите производители в света на ванадийни продукти, с глобален пазарен дял от около 40%. Ванадият е мек, ковък метал използван за получаването на различни сплави, в т.ч. обогатена стомана и титаний. Минералът е използван също така и за получаването на различни химически съединения и за производството на волфрамено осветление и генериране на топлина. С придобиването Evraz Group компенсира липсата на ванадий, необходима за своя производствен процес. Stratcor обяви печалба за 2005 г. в размер на 247 млн.щ.д. По-рано през месец август, Evraz се съгласи да продаде 41% от акциите си на базираната във Великобритания Millhouse Capital, която е инвестиционният кръг собственост на руския милиардер Роман Абрамович. Цената на сделката все още не е уточнена, но бизнес анализатори прогнозират, че става въпрос за сума от около 3 млрд.щ.д.
Източник: Други (01.09.2006)
 
SAIL ще достигне 40 млн.т./год. до 2020 Държавната индийска компания SAIL е на път да възвърне позицията си на най-голям производител на стомана в страната., като увеличи производствения си капацитет до 40 млн.т./год. до 2020 г. Увеличеният капацитет ще надхвърля вътрешното производство на стомана в момента, което е 38.1 млн.т. за миналата година. Вторият по големина местен производителна стомана Tata Steel, пък от своя страна си е поставил за цел да постигне 30 млн.т./год. до 2015 г. През изтекла фискална година SAIL произведе 14 млн.т., следвайки плана за растеж до 22.5 млн.т./год. до 2010 г. Въпреки че компанията все още не е завършила изчисленията по необходимия и бюджет, за постигане на текущата експанзия от 9 млн.т./год., тя инвестира 37 000 млн. индийски рупии. Анализаторите в бранша смятат, че за да се постигнат допълнителните 17.5 млн.т./год. ще е необходима допълнителна инвестиция от 60 000 млн. индийски рупии. “Нашата цел е не просто да бъдем най-големият производител на стомана в Индия, но и най-добрият. Искаме да постигнем растеж, както в количествено, така и в качествено изражение. Вече сме съставили дългосрочен план за развитие, с който да постигнем производство от 40 млн.т./го. До 2020 г.”, това заяви новоизбраният председател на SAIL С К Рунгта. Според плана, капацитетът на завода на стомана Бокаро, ще бъде повишен до 15 млн.т./год. /в момента той е 4.8 млн.т./год./, на завода Бхилай от 5.2 млн.т./год. до 10 млн.т./год., завода IISCO в Дургапур от 0.5 млн.т./год. до 5 млн.т./год. и завода Рукела от 2 млн.т./год. до 4 млн.т./год.
Източник: Други (02.09.2006)
 
Nakornthai Strip Mill ще съкрати производството си на стомана с 40,000 т. до 50,000 т. месечно Nakornthai Strip Mill Plc (NSM) ще съкрати наполовина производството си на стомана от този месец, ако търсенето продължи да пада, сподели председателят на компанията Сауасди Хорунгруанг. Произвежданите продукти от стомана ще бъдат в съответствие с направените поръчки от клиенти, за да се избегне риска от натрупване на готова продукция, допълни вчера той. Търсенето на стомана спадаше, като резултат от икономическата рецесия в страната и забавянето на инфраструктурните проекти, планирани от правителството. Освен това и производствените разходи са се увеличили чувствително, като само месечната сметка за електричество на NSM се е увеличила с 2 млн. тайландски бахта. “Обмисляме план да съкратим производството с 40 000 тона до 50 000 т./мес. Или с 50% общото ни производство”, заяви Сауасди. Въпреки всичко това, той изрази оптимизъм, че по-късно тази година стоманената индустрия ще се подобри и цените на стоманата ще се задържат стабилни на около 540 щ.д./т. Господин Сауасди също така сподели, че планираната покупка на 19-20% от акциите на NSM, от страна на G Steel Plc ще окаже положително влияние върху NSM, тъй като ще се увеличат извършваните дейности от компанията. Във вторник G Steel обяви намерението си закупи акции на NSM на стойност 180 млн.щ.д. с цел да ги превърне в ценни книжа. По този начин G Steel ще се превърне в най-големият акционер в NSM с дял от 33%, придобит в рамките на 18 месеца.
Източник: Други (02.09.2006)
 
До края на годината производството на стомана ще достигне 10.5 млн.т. В Бафг, разположен в централната иранска провинция Язд, бе започнато строителството на завод за производство на стомана. Осем проекта за производство на стомана ще бъдат разработени в най-слабо развитите провинции в Иран, това бе обявено от министъра на индустрията и мините – Ахмад Али Харати-Ник. Всеки един от заводите ще може да обработва 800 000 тона суровини ежегодно. Основна цел на енергичното правителство е с реализирането на споменатите проекти и развиването на вече наличните мощности да се достигне производство от 3.5 млн.т./год., заяви персийския клон на осведомителната агенция ISNA в петък. Ахмад Али Харати-Ник заяви, че до края на текущата иранска календарна година /тя приключва на 20-ти март/, производството на стомана на страната ще достигне 10.5 млн.т./год. За производството на 39 млн.т. стомана се изразходват 45 млн.т. желязна руда. Следователно, за да се постигне производствения капацитет в Бафг от 800 000 тона стомана, е необходима инвестиция от 3000 млрд. ирански риала.
Източник: Други (02.09.2006)
 
Credit Suisse предрича спад на цените в стоманения сектор, очаква се цикличен тренд на спад Анализаторът на Credit Suisse – Майкъл Шилакър понижи рейтинга си за стоманения сектор до пазарната стойност спрямо надценения рейтинг от четвъртък, като използва за предлог за действията си увеличените американски запаси, по-ниските цени на металния скрап и намаленото търсене на стомана. “Имаме основание да вярваме, че сме на прага на един нов цикличен спад на цените на стоманата”, сподели от Лондон Шилакър в изявление за клиенти. “В следващите няколко месеца ще са налице доста солидни предпоставки да се продава в сектора, но търсенето няма да бъде толкова голямо”, допълни той. Той отбелязва и, че предлагането надвишава търсенето вече трети месец поред и определи американските резерви като “опасно високи”. По-рано тази седмица, друг анализатор на Credit Suisse – Дейвид Галиано, който анализира американския пазар на метали предупреди, че цените на стоманата има голяма вероятност да се сгромолясат по-късно през годината и това да постави под риск запасите от стомана. Световното производство на необработена стомана се увеличи изключително много през последните няколко месеца, като ръстът през юли е 14.8%, а през предходните седем месеца – 9.1%, обяви Credit Suisse в сряда.
Източник: Други (02.09.2006)
 
Елресурс очаква да получи лиценз до седмица Организацията за оползотворяване на електротехническо и електронно оборудване Елресурс е сключила предварителни договори с пет компании, които ще се заемат със събирането, съхранението и предварителното третиране на отпадъците от тази индустрия. Това съобщи изпълнителният директор на Елресурс Ботьо Захаринов пред акционери на дружеството. Сключен е договор с Балбок инженеринг, която има разрешение за оползотворяване на отпадъци по 10 направления от наредбата. Сред тях са и луминесцентните лампи и батериите. Вторият договор е с италианската група Меркантилен. Компанията разполага с 60 центъра в Италия за обезвреждане на отпадъци, както и с три завода за рециклиране. Елресурс има и предварителен договор с ИНЖ-Русе, специализирана в извличането на вредни фреони от бялата техника. Освен това са сключени предварителни договори с две фирми, които ще събират отпадъците от тази индустрия - Българска камара Феникс ресурс и Курило метал. Договори за съвместна дейност Елресурс има и с производители и вносители като Фикосота, Практикер, Метро и Рискинженеринг. Ръководството на Елресурс е внесло в МОСВ документи за лицензиране и се очаква това да стане факт до 11 септември. Сред учредителите на дружеството са 28 компании от бранша. Тарифата на организацията ще е с около 20% по-евтина от посочените в наредбата продуктови такси. Те започват да се събират за всяко излязло на пазара изделие от 1 септември, ако неговите производители или вносители не изпълняват изискванията за оползотворяване. На практика това засяга всички играчи на пазара, защото системата за оползотворяване още не е заработила в страната. Само една е организацията, която в момента има лиценз - Екобултех, но тя тепърва започва да набира клиенти.
Източник: Пари (04.09.2006)
 
Сделките със скрап - без данък добавена стойност Министерството на икономиката и енергетиката подкрепя предложенията на бизнеса да не се облагат с ДДС сделките с метални отпадъци. Това се казва в официално писмо, подписано от зам.-министър Лъчезар Борисов, до Българска стопанска камара и Браншовата камара на черната и цветната металургия. Според него сделките може да останат освободени или да се въведе системата Reverse Charge System. Металните отпадъци са предмет на сделки единствено като суровина на металургичната промишленост. Те на практика не намират реализация като продукт за крайно потребление в страната, което е предпоставка за ефективно постъпление на ДДС в бюджета, се казва в писмото. Облагането не би увеличило постъпленията в бюджета, тъй като временно събраният ДДС подлежи на възстановяване. Дори да се приеме, че металните отпадъци може да се реализират като краен продукт, около 50% от тях се преработват от българските металургични предприятия, които са изцяло експортно ориентирани. От продукцията им се изнасят 90%, т. е. с нулева ставка ДДС. Останалите метални отпадъци се изнасят под формата на суровина и също се облагат с нулева ставка. Намерението на финансовото министерство да въведе отново ДДС за сделките с метален скрап предизвика през тази година силна реакция от страна на металургичните компании. Те алармираха, че това ще доведе до драстично нарастване на злоупотребите, особено след като цените на металите са се увеличили тройно през последните 3 години. През 2003 г. финансовото министерство освободи от ДДС сделките с добив, обработка и преработка на метални отпадъци заради масовото източване на този данък. Сега фирмите са обезпокоени, че фиктивното фактуриране отново ще се превърне в доходоносен бизнес от всяка търговска дейност с пирамидална структура на доставки с добавяне на стойност. Това ще доведе до силна деформация на пазара.
Източник: Пари (04.09.2006)
 
Производствените цени нараснаха с 0.9% през лятото Цените на производител у нас са нараснали с 0.9% през юли, съобщи НСИ. Основна причина за това лятно увеличение са цените в медодобивните предприятия в преработващата индустрия. Само за месец в рудодобива скокът е 4.1%. С 2.1% са се повишили цените през юли в производството на еленергия, газ и вода. В същото време през юли бе отчетена дефлация на потребителските цени от 0.5%. На годишна основа ръстът в цените на производител през юли е достигнал 10.7%.
Източник: Пари (04.09.2006)
 
Корпоративният данък пада до 10% Ставката по корпоративния данък да падне от сегашните 15% на 10%, предвижда проектозакон за корпоративното подоходно облагане, който парламентът прие на първо четене в края на миналата седмица. С него ще се облагат всички юридически лица, за които не са предвидени алтернативни налози. Облагането с патентен данък ще е само за физически лица и еднолични търговци. Другa новост в закона предвижда социалните разходи, изплащани от работодателя в пари, да се облагат с данък върху доходите на физическите лица, вместо с данък върху разходите на предприятията. Целта е да се уеднакви данъчното третиране на парите, които работодателят изплаща на персонала, независимо от формата на предоставяне - възнаграждение или социален разход. В приетите промени се предвижда единната ставка за данъка върху социалните разходи да е в размер на 12%, а не както досега - 15 или 12%.
Източник: Пари (04.09.2006)
 
Бизнесът настоява да отпадне ДДС за скрапа Браншовата камара на черната и цветната металургия и стопанската камара предлагат сделките с метални отпадъци да се освободят от ДДС. В писмо до Министерството на икономиката и енергетиката бизнесът настоява за премахване на ставките с основния мотив, че металните отпадъци не са краен продукт, а суровина, която почти изцяло се влага в металургията. Според експерти от ведомството като косвен данък, с който се облага крайното потребление, приходите от ДДС са незначителни, още повече че той се възстановява на фирмите като кредит. По данни на статистиката почти половината от металните вторични суровини се използват повторно като суровина в производството, което е експортно ориентирано. Па данни на Агенция "Митници" близо 90 на сто от продукцията на металургичните заводи се изнася. Стоките за износ не се облагат с ДДС и това е допълнителен мотив да се преразгледа законът, смятат експерти. Според бизнеса данъчното облекчение е предпоставка да се спре износът на скрап зад граница след 2007 г. Цените на вторичните суровини на световния пазар са нараснали тройно през последните години и ако държавата не се погрижи той да остане в страната, са възможни драстични злоупотреби от януари следващата година, обясняват от бранша. В писмото си до министерството те посочват варианта след 2007 г. българското правителство да приложи т.нар. подход Reverse Charge System. Той е свързан с правото да се предотвратяват ДДС измами в рамките на Европейския съюз. От министерството на икономиката одобряват предложението на браншовиците и обещават то да бъде обсъдено още на следващото заседание на Съвета за икономически растеж, съобщиха от стопанската камара.
Източник: Дневник (04.09.2006)
 
Строеж на нова рафинерия за електролитна мед в Пирдоп започна “Кумерио мед” АД. Първата копка направи премиерът Сергей Станишев миналата сряда. Електролитната мед е много важна за българската икономика, защото е основно перо в износа, отбеляза Станишев. Инвестицията е на стойност 82 млн. евро, а целият проект за разширяване на медодобивния комбинат е за 260 млн. евро. Капацитетът ще бъде 180 хил. тона, а рафинерията ще заработи през април 2008 г., Сега във фирмата работят 800 души, средната заплата е 1142 лв. През миналата година медодобивният комбинат и произвел 240 хил. тона анодна мед и 60 хил. тона катодна медна, както и 800 хил. тона сярна киселина. Бизнес планът на “Кумерио мед” АД предвижда инвестициите да бъдат разпределени в проекти за модернизиране и увеличаване на производствените мощности за срок до две и половина години. Новите пречиствателни технологии за опазване на околната среда трябва да бъдат въведени до три години. Новата рафинерия ще е за производство на катодна мед, с което годишният капацитет ще се увеличи до 180 хил. тона. Строителството на производствените мощности е върху 14 хил. кв.м, като заедно със складовете площта ще се увеличи до 20 хил. кв.м. Реализацията на проекта ще позволи голяма част от произвежданата анодна мед да се преработва директно до катодна на територията на завода. По този начин ще се увеличи производителността и ще се намалят до минимум ръчните операции.
Източник: Строителство Градът (04.09.2006)
 
"Алкомет" обнови леярното си производство Шуменската компания за производство на алуминиеви продукти "Алкомет" пусна в експлоатация нова линия за полунепрекъснато леене на заготовки за пресоване. Това съобщи Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в дружеството. Той уточни, че съоръжението е произведено от американската "Вагстаф" (Wagstaff). За закупуването на линията са инвестирани 3 млн. евро, които са част от годишната инвестиционна програма на дружеството. След въвеждането й в експлоатация капацитетът на производството се повишава 5 пъти. "Досегашната линия правеше 5 т изделия за 40 минути, а новата за същото време ще прави 25 тона", обясни Динев. По думите му качеството на произведената продукция занапред ще е многократно по-добро. В резултат на инвестиционната политика на компанията се увеличава общата произведена продукция, като в момента тя е около 3.5 хил. т месечно, сочат справките на дружеството. В инвестиционната програма на "Алкомет" до края на годината са предвидени вложения от над 5 млн. евро. Парите ще бъдат изразходвани за обновяване и реконструкция на съоръжения в пресовия и леярния цех. Очаква се скоро да пристигне и нова преса, която ще бъде монтирана в пресовия цех. От дружеството предвиждат, че до края на годината ще реализират продажби за над 100 млн. евро. Това според Динев ще нареди "Алкомет" сред 10-те най-добри компании в страната. Над 85% от производството на компанията е предназначено за износ предимно в страните от ЕС - Германия, Италия, Полша, Англия, Унгария, Дания, Турция, Гърция, Франция, Холандия, Австрия, Испания, Белгия, Словакия. "Алкомет" е една от десетте водещи по износ компании в България. По отношение на реализираното домакинско фолио "Алкомет" се нарежда сред десетте водещи производителя в Европа.
Източник: Дневник (05.09.2006)
 
Kanishk Steel с поръчка от SAIL Kanishk Steel Industries Ltd успя да спечели поръчка от Steel Authority of India Ltd (SAIL) за преработка на пръти конструкционна (машиностроителна) стомана, като договорените обеми са 1 000 тона/месец. Базираната в Ченаи компания, успя да спечели този договор, с продължителност от 3 години, в сериозна конкуренция, с наддаване. За първи път в своята история SAIL сключва толкова дългосрочен контракт, като самата тя ще отговаря за доставката на суровините директно в преработвателните мощности на Kanishk Steel. Всички изисквания, подробности и плана на доставките ще бъдат определяни в двуседмичен цикъл. Крайните продукти /пръти конструкционна (машиностроителна) стомана/ ще бъдат директно доставяни на крайните поръчители, след като поръчката е потвърдена за изпълнение от SAIL. “Гордеем се с факта, че спечелихме този договор с 3-годишен срок. Стриктната система за контрол на качеството, която е налице в нашите заводи е основната причина да успеем да се преборим за този договор. С тази поръчка ще успеем да максимизираме хода на производството си.”, каза президентът на Kanishk Steel Industries Ltd. Авринд Гупта.
Източник: Други (06.09.2006)
 
До 240 лв. за гражданска за колите при влизането в ЕС, предлагат застрахователи Между 88 и 240 лева да бъде премията по застраховка "Гражданска отговорност" за леки автомобили след датата на присъединяването на България към ЕС предлагат застрахователите, предаде БТА. Всички застрахователи, предлагащи тази застраховка, са подали документи за издаване на нов лиценз, съобщиха от Комисията за финансов надзор (КФН). Доброволно от лиценз се е отказала "Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид" - клон София. Застрахователите трябваше да представят в КФН програма за дейността по вида застраховка за три години напред, тарифа и актюерска обосновка към нея, банкова гаранция в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени с решение на КФН. Премията се диференцира в зависимост от вида и техническите характеристики на автомобила. Посочените граници на размера на премията са ориентировъчни, тъй като това са базови премии, към които застрахователите ще прилагат различни коефициенти, отчитащи рискови фактори като пол, възраст, опит на водача и виновно причинени от него пътно-транспортни произшествия, начин на ползване на автомобила, регион на обичайно движение, година на производство и др. Всеки застраховател предвижда да прилага различни по вид и стойности коефициенти, отстъпки или увеличения, които отразяват също така и начина на сключване на застраховката - директно или чрез посредник, вследствие на което размерът на премията за отделните дружества варира в широк диапазон. Предстои КФН да извърши оценка дали предложените от застрахователите премии са достатъчни въз основа на представените от тях актюерска обосновка, презастрахователна политика и програма за дейността по вида застраховка през следващите три години. Ще се вземат предвид и отчетните данни за предходни периоди за съответните дружества и общо за пазара. Промяната в тарифите по "Гражданска отговорност" на автомобилистите отразява разширения териториален обхват на застрахователното покритие по застраховката след приемането ни в ЕС. След присъединяването на страната застрахователният договор ще има действие на базата на единна премия както у нас, така и във всички държави членки на Европейското икономическо пространство, се посочва в съобщението на КФН. В Кодекса по застраховането е уреден минималният размер на застрахователната сума, до която ще се лимитира отговорността на застрахователите до 2010 г. у нас. За вреди на имущество сумата е 200 000 лв., а за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 1 000 000 лв. при две и повече пострадали лица. По данни за последните три години средната стойност на изплатените обезщетения е съответно 883 лв., 937 лв. и 974 лв. Средният размер на изплатените обезщетения по застраховката "Зелена карта" (за събития на територията на държави членки на Съвета на бюрата) пък е над 7 хиляди лв.
Източник: Дневник (07.09.2006)
 
Рекордно увеличение на осигурителните прагове Работодатели и синдикати договориха средно 14% нарастване в частния сектор догодина. Това е най-голямото увеличение от въвеждането на процедурата по договаряне на минимален осигурителен доход по икономически дейности и групи персонал през 2003 г. Така още веднъж се потвърждава изводът, че намалението на осигурителните вноски с 6 пункта от тази година води до значително повишаване на трудовите възнаграждения, коментира зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Договореностите показаха, че работодателите са готови да увеличават преимуществено трудовите възнаграждения на по-квалифицираните работници и служители, а в по-малка степен - на тези с ниска квалификация, каза той. В бюджетната сфера праговете ще се повишат с 8%, но от 1 юли 2007 г., докато в частния сектор новите стойности влизат в сила от 1 януари 2007 г. Това означава, че в годишен мащаб увеличението на осигурителните прагове ще е 4%, т.е. ръстът в заплащането в частния сектор ще го превишава с 10 пункта. Административно праговете ще се определят за 17 икономически дейности в частния сектор, където не са водени преговори между работодатели и синдикати. Секторите са горско стопанство, месо- и млекопреработване, производство на тютюневи изделия, издателска и полиграфска дейност, нефтопреработка, електротехника и електроника, спедиторски услуги, телекомуникации, финансово посредничество, операции с недвижими имоти и др. За всички тях увеличението по отделните категории работещи ще е с 12.6% - колкото е средното за страната.
Източник: Пари (07.09.2006)
 
Японската Mitsui & Co ще купи 25% дял от китайската Erdos Elec Японската търговска къща Mitsui & Co. обяви в четвъртък, че ще купи 25% дял от китайската Erdos Electrical Power & Metallurgical Co. с цел да гарантира и стабилизира колебливостта на доставките на продукти от железни сплави за Япония и други страни. Цялата сума по сделката ще възлиза на 18 млрд. йени, което ще означава, че това е най-голямата инвестиция на компанията на китайска земя. В прескомюнике Mitsui обясни, че капиталовия съюз с Erdos Electrical Power, която се намира в град Ердос, вътрешна Монголия /Китай/ ще гарантира непрекъснатост в доставките на железни сплави, както и на железен силикон и други материали. Железният силикон се използва в процеса на производството на стомана. Токийската компания също така, сподели възгледите си, че с този съюз ще си осигури и навлизане в електро и рудодобивната индустрия в Китай. Основаната през 2003 Erdos Electrical Power експлоатира богатите местни залежи от въглища с цел да поддържа четирите ключови индустрии, в района на град Ердос, според стратегията на китайското правителство за развитие на западните райони. Тези четири индустрии са електропроизводство, рудодобив, производство на продукти от железни сплави и изпомпване на вода от Яндзъ /Жълтата река/.
Източник: Други (07.09.2006)
 
Орешарски участва в Екофин Финансовият министър Пламен Орешарски ще участва в работното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС - Екофин, съобщиха вчера от Министерството на финансите. Заседанието се провежда днес и утре в Хелзинки. Това е първото заседание на съвета, след като Финландия пое председателството на ЕС. В рамките на форума ще бъдат обсъдени приоритетите на работа през следващите шест месеца. На двудневното заседание на неформалния съвет на Екофин ще бъдат дискутирани темите за ролята на финансовите пазари и иновациите за производителност и растеж в Европа, в контекста на глобализацията.
Източник: Пари (08.09.2006)
 
МВФ ще изрази загриженост за големия дефицит МВФ ще изрази загриженост за големия дефицит във външната търговия и големия външен дълг на България на срещата на фонда в Сингапур през следващата седмица, пише "Файненшъл таймс". За България фондът предвижда дефицит по текущата сметка от 12,4% от БВП. Затова МВФ настоява догодина бюджетът да има 2% излишък. В същото време в Министерството на финансите готвят варианти за намаляване на данъците.
Източник: Стандарт (08.09.2006)
 
Превозвачи плашат с инфлация заради винетките Ако цените на винетките се удвоят, ще се стигне до инфлация, защото това ще натовари крайните цени на стоките, които се превозват с автомобили. Това мнение изразиха вчера председателят на Съюза на частните превозвачи Румен Крумов и ръководството на Сдружението на организациите от автомобилния транспорт. Повод за недоволството са обсъжданите в регионалното министерство идеи за завишение на цените на винетните стикери. Неофициално се говори за цени от 100 лв. за леките автомобили и за около 1000 лв. за товарните. От фонд "Републиканска пътна инфраструктура" твърдят, че консултантите, които преразглеждат системата за събиране на пътните такси, още не са предложили новите цени и конкретно за кои пътища ще се събира таксата. Очаква се разчетите да бъдат готови в края на месеца. Според Крумов вдигането на цените на винетките почти двойно е абсолютно немотивирано. "Би било нормално стикерите да поскъпнат с 2-3 %", смята Койчо Русев от транспортната камара. Сега годишната винетка за лека кола е 58 лв. По думите му състоянието на пътищата в страната не се е подобрило и след въвеждането на винетката такса.
Източник: Сега (08.09.2006)
 
Британци отчитат срив в печалбата от български имоти Възвръщаемостта от инвестициите в български имоти, които се отдават под наем, е спаднала наполовина. От 104% през юни в момента тя е 44%, посочва в анализ за българския пазар на имоти британската компания Assetz. Според авторите възвръщаемостта е намаляла значително, след като растежът на пазара се е срутил, а конкуренцията при имотите под наем се е увеличила. От първото място през март сега България е на шесто място по доходност от такива имоти в класацията на агенцията. Значително се е забавил и ръстът на цените - от 36% до 17.8%. В някои региони като Банско дори има понижение от 2.1%. Междувременно британският "гуру" по недвижима собственост Андрю Уинтър отправи съвет към инвеститорите да бъдат изключително предпазливи при покупката на имоти на нововъзникващи пазари като този в България. Запитан в тв предаване какво е мнението му за покупка на къща в България той коментира, че като цяло такива инвестиции крият голям риск. "Вие купувате имот, но следва да помислите и кой ще го купи след това от вас", казва той. По думите най-добре е инвеститорите да се насочват към по-стари имоти, които след обновяване могат да бъдат продадени по-лесно, за разлика от новото строителство. Нова мода В последния си тримесечен анализ Bulgarian Properties твърдят, че напоследък инвеститорите предпочитат да купуват по два по-малки апартамента вместо един тристаен. Така купувачът, от една страна, придобива два имота, а от друга - получава ценова отстъпка, тъй като осъществява двойна покупка, се твърди в анализа. "Не бих казал, че има видимо преобръщане на тенденцията, защото малките апартаменти винаги са били по-търсени", коментираха от агенция "Форос".
Източник: Сега (08.09.2006)
 
Ставките на ДОД без промяна Необлагаемият минимум догодина ще се вдигне от 180 на 200-220 лв. месечно, но ставките за останалите доходи ще останат без промяна. В Министерството на финансите се обсъждат 5-6 варианта на таблицата за облагане на доходите на физическите лица. Вероятно няма да бъдат нито премахнати, нито добавени нови етажи. Преди време се обсъждаше да бъде премахнат един от етажите и по този начин да се намали ставката за средните доходи с 2%. Наскоро на пленум на БСП се лансира идеята богатите да се накажат с по-висок данък и доходите над 1400 лв. да се облагат с 28%. Тази идея обаче не се възприема нито от коалиционните партньори ДПС и НДСВ, нито от Министерството на финансите. Сега необлагаемият минимум е до 180 лв. месечно. Ставката за доходите между 180 и 250 лв. е 20%, между 250 и 600 лв. е 22%, а над 600 лв. - 24%. С голяма сигурност може да се каже, че корпоративният данък догодина ще падне на 12%. В момента ставката е 15%.В същото време под въпрос е вдигането на данъка върху представителните разходи. Има вероятност депутатите да не гласуват на второ четене предложеното увеличение в проектозакона за корпоративното облагане. Някои соцдепутати, известни и като проспериращи бизнесмени, дори били недоволни от Министерството на финансите, че иска да вдига данъка.
Източник: Пари (08.09.2006)
 
Банките продадоха кредити за още 58 млн. лв. Кредити за 58 млн. лв. са продали банките през седмицата между 19 август и 25 август, съобщи Българска народна банка (БНБ). По този начин прехвърлените заеми вече доближават 2 млрд. лв. В последно време централната банка не е съобщавала за продадени кредити. От последните 58 млн. лв. отново преобладават търговските заеми. Те са на стойност 54.1 млн. лв., съобщават от БНБ. Други 3.9 млн. лв. са кредити, отпуснати на населението. Именно продажбата на портфейлите е в основата на значителния спад в темповете на растеж на заемите, който регистрира БНБ. За юли беше отчетен ръст от 23.3% за периода юли 2005 - юли 2006 г., което е почти двойно по-малко в сравнение с кредитния бум, на който станахме свидетели през последните години. "Статистиката вече не отразява реалната картина на банковия пазар", коментират по този повод банкери от големите институции. Сегашният ръст от 22-23% е в рамките на прогнозираното от експертите на БНБ. Според тях и до края на това тримесечие няма да има съществено отклонение от тези нива. През юли беше отчетено по-сериозно нарастване на кредитния портфейл с 446 млн. лв. От тях най-голям беше делът на търговските заеми - 325 млн. лв. Това обаче се дължи по-скоро на някаква единична сделка, а не е показател за начало на нова тенденция към ново увеличение на заемите. Банките продават портфейлите си най-вече на своите чуждестранни акционери, като по този начин се заобикалят кредитните ограничения, които БНБ въведе. Вече имаше и публично обявяване от страна на "Прокредит", че е продала значителна част от портфейла си на група инвеститори. Подобни операции бяха практикувани още през миналата година. С поетапното отпадане на кредитните ограничения ще спада и интересът и съответно прилагането на подобно схеми, очакват финансисти. На този етап от БНБ не дават ясни сигнали кога точно може да се очаква пълното отпадане на рестрикциите. Банковият сектор обаче очаква това да се случи до края на годината. В началото на миналия месец кредитният хомот, както го наричат в сектора, беше леко разхлабен. "Конкурентоспособността на българските банки няма да е съизмерима с тази на европейските институции, ако останат да действат сегашните ограничения върху кредита", категорични са банкерите.
Източник: Дневник (08.09.2006)
 
Гражданска поскъпва догодина Застраховката Гражданска отговорност поскъпва следващата година с 30-50%, предвиждат тарифите на застрахователите, дадени в Комисията за финансов надзор във връзка с процеса на прелицензиране. Досега застраховката на най-масовите автомобили до 1800 куб. см бе около 90 лв. Тарифите за следващата година предвиждат за леките автомобили с обем до 1500 куб. см цената да се движи между 88 и 200 лв. За колите до 1800 куб. см тя ще бъде между 88 и 245 лв., за возилата до 2500 куб. см - от 110 до 290 лв., а за тези над 2500 куб. см - от 120 до 435 лв. За автобусите до 20 места ще се плащат от 190 до 700 лв., за автобусите от 20 до 40 места - между 230 и 800 лв., а за тези с над 40 места застраховката ще струва от 255 до 1100 лв. Цените за товарните автомобили до 20 т са между 150 и 770 лв., а за камионите над 20 т - от 255 до 890 лв. Това са базови премии, към които застрахователите ще прилагат различни коефициенти, отчитащи фактори като възраст, опит зад волана, наличие на пътно-транспортни произшествия, населено място и т.н. Очаква се застрахователите вече да започнат да отчитат и това дали автомобилът е каран в чужбина през последните години. Застраховката поскъпва заради разширяването на обхвата й. След присъединяването на България към ЕС полицата ще важи и на територията на страните членки. Предстои КФН да извърши оценка дали предложените премии са достатъчни въз основа на представените актюерски обосновки.
Източник: Пари (08.09.2006)
 
Essar Steel с оферта за придобиване на Suez Steel Отвъдокеанската “дясна ръка” на Essar Group – Essar Global показа открит интерес да придобие 83%-товия дял от акции на Suez Steel, които са държани от египетското правителство. Компаниите, които са допуснати до отправяне на оферти за придобиване на мощностите с капацитет 600 000 тона пръти конструкционна (машиностроителна) стомана са Essar Global, Al-Tuwairqi group, Al-Rajhi Steel, Egyptian National и консорциум от инвеститори. Инвестицията по придобиването на Suez Steel, която е разположена на 5 км. от Суецкия канал близо до брега на Червено море, ще бъде на стойност от около 100-150 млн.щ.д. Резултатите от наддаването ще бъдат обявени публично в двуседмичен срок, като спечелилия ще е длъжен да придобие и останалите 17% от акциите на компанията от неправителствени акционери при изравнена цена. Базираната в град Гиза инвестиционна банка HC Securities ще отговаря за сделката.
Източник: Други (08.09.2006)
 
Северсталь OAO се съгласи да откупи допълнителен дял от 50.82% акции на Lucchini SpA Северсталь OAO подписа споразумение да придобие допълнителен дял от 50.82% от Lucchini SpA, която е собственост на г-н Мордашов, на стойност 550 млн. евро (700.23 млн.щ.д.) в кеш, като приеме и покриването на задълженията й. Според условията на споразумението Северсталь OAO се е съгласила да предложи сумата от 182 млн. евро (231.7 млн.щ.д.) кеш, а останалата част от сумата ще бъде използвана за покриване на задълженията на компанията. След финализирането на сделката, Северсталь ще държи 70.82% от Lucchini SpA. Между финансовите съветници за Северсталь OAO е и Lazard Freres et Cie. Относно самото придобиване, то е част от естественото преструктуриране на групировката и е в синхрон с обявените по-рано тази година планове за развитие. Северсталь обяви, че желае да доразвие Lucchini като основно ядро за групата специализирана в производството и модернизирането на дълъг прокат и железопътни изделия. Северсталь вярва, че Lucchini има пред себе си ярко бъдеще и възможности за разрастване, а самата Северсталь е готова да подпомогне развитието на дейността й, в рамките на групата, и да даде възможност на всички свои акционери да получат изгода от перспективната стратегия за развитие.
Източник: Други (10.09.2006)
 
Губим EUR 400 млн. от износа на ток България ще губи по 400 млн. евро годишно след спирането на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" от Нова година, защото рязко ще спадне износът на наш ток. Това заяви Румен Овчаров в Пловдив. Целият ни износ на електроенергия през следващата година ще е не повече от 1,5 млрд. квтч. За сравнение, през тази година ще стигне 9 млрд., каза Овчаров. Намаляването ще се отрази зле върху баланса, тъй като износът на ток формира почти 10% от почти всичките приходи на България от експорт. Спирането на двата блока на централата в Козлодуй ще повлияе сериозно на енергийния баланс не само в страната, но и в региона. От догодина България изцяло спира износа на ток за Гърция, за да покрие вътрешните си нужди, които растат доста по-бързо от предвижданото. Така южната ни съседка ще изпадне в много тежко положение. За 2006 г. сме доставили над 3,5 млрд. квтч на Гърция. Компенсирането на загубите може да дойде от въвеждането на нови мощности и единият вариант е стартът на АЕЦ "Белене" час по-скоро. Другата възможност е "Марица 1, 2 и 3.
Източник: Стандарт (11.09.2006)
 
Слагат ДДС за скрап заради Евросъюза Отпадъците от черни и цветни метали, добивът и обработката им трябва да се облагат с ДДС след влизането ни в Евросъюза. Такива са ангажиментите на страната ни, обясниха от Министерството на финансите по повод искането на представители на бранша да се запази сегашният режим и сделките със скрап да са без ДДС. Законите на ЕС не дават такава възможност, категорични са експертите. Прилагането на специален режим, например "механизмът на обратно начисляване", е възможен само при разрешено отлагане от ЕС. При този режим ДДС се начислява и дължи от купувача на скрапа. Но изключенията от общите правила за плащане на данъци се дават с единодушно решение на Съвета на ЕС. България може да поиска такова изключение най-рано от датата на пълноправното си членство.
Източник: Стандарт (11.09.2006)
 
Рекорд в спада на безработицата Безработицата в страната през август е 8.76% . ова съобщи министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова в Хасково, където гостува по повод Деня на града - 8 септември. Тя припомни, че предния месец нивото на безработица у нас е било 8.96%. Политиката по заетостта е приоритет в дейността на министерството, каза Масларова. Предстои всички кметове в страната да бъдат запознати с програмите по заетостта на министерството. Срещите ще започнат от 1 октомври в отделните области. На тях ще бъде представена и визията на МТСП за използването на европейските фондове и всичко, което се предвижда в социалната област, допълни министър Масларова. Министър Маслароова обяви началото на нова програма, наречена Ескулап, по която ще бъдат наемани безработни за санитари в болниците. Съвместно с Министерството на образованието и науката и със Синдиката на българските учители се подготвя програма за квалификация и преквалификация на педагозите, които ще бъдат съкратени след оптимизацията в системата на образованието, каза министърът на труда и социалната политика. Все по-търсена от работодателите става програмата Помощ при пенсиониране, каза още Масларова. При нея фирмите получават редица преференции, ако наемат работници в предпенсионна възраст или такива, които са надвишили пенсионната възраст, но не им достигат точки за пенсиониране.
Източник: Пари (11.09.2006)
 
Металургична компания наема отличници Стомана Индъстри АД ще наема ученици с отличен успех от паралелката по металургия и черни метали от Професионалната технологична гимназия Мария Кюри в Перник. Това съобщи Томчо Томов, завеждащ отдел Връзки с обществеността в българското представителство на Виохалко - мажоритарен собственик на компанията. Металургичното предприятие ще отпуска и стипендии на младежите, които продължат образованието си във висше училища. На отличниците са осигурени месечни стипендии от 100 лв.
Източник: Пари (11.09.2006)
 
Нова леярна с капацитет 730,000 тона/год. ще бъде построена в Мияне до 2010 г Нова леярна с капацитет от 730 000 метрични тона на година (мт/г) ще бъде построена в Мияне до 2010 г. В следствие на плановете на иранското правителство за разширение и развитие на металургичната индустрия, новата леярна би трябвало да започне да произвежда пръти конструкционна (машиностроителна) стомана за Азербайджанската фабрика за стомана (AZCO) до 2010 г. AZCO има производителен капацитет 550 000 мт/г и използва около 570 000 до 600 000 тона пръти конструкционна (машиностроителна) стомана на година. Фабриката импортира 85% от нужните материали от Русия, Украйна и Казахстан, а останалите 15% са доставени от местната фабрика за стомана Кхузестан. По настоящем, фабриката все още внася и ще внася суровините си от международни източници, най-вече от Руската федерация, до 2010, когато се очаква да стане самостоятелна и да произвежда свой собствени пръти конструкционна (машиностроителна) стомана.
Източник: Други (11.09.2006)
 
Ipsco ще купи NS Group за 1.46 млрд.щ.д. Канадският производител на стомана Ipsco Inc. обяви в понеделник, че ще закупи NS Group Inc., която е производителка на стоманени тръби и тръби за нефтопроводи, срещу 1.46 млрд.щ.д. Цената от 66 щ.д./акция е с премия от 43 цента за базираната в Нюпорт, щата Кентъки – NS Group, чиято цена на акциите при затварянето на борсовата търговия на Ню Йоркската фондова борса беше 46.15 щ.д. С тази сделка Ipsco цели да разшири предлагането на енерго-източници, заявиха от компанията. Придобиването ще стане кеш на ръка и покриване на задължения на компанията от минали години, като всички операции ще се извършат с банков кредит. Очаква се сделката да бъде финализирана до края на годината. След извършването на транзакцията, се очаква новата компания да има обща годишна печалба от повече от 4 млрд.щ.д.
Източник: Други (11.09.2006)
 
Лидери сме в добива на цинк Металургичните предприятия в България дават 12.3% от брутния вътрешен продукт на страната, като един зает в тях създава продукция за 84 784 лв. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева при откриването на международната конференция “Цинк 2006”, която започна вчера в Пловдив. Вестник Пари е официален медиен партньор на проявата. Според Радева страната ни в известна степен се е възползвала от пазарните промени в цветната металургия и сега тя е лидер по производство на цинк както на Балканите, така и в Югоизточна Европа. Двете ни металургични предприятия, добиващи цинк - в Пловдив и Кърджали, са оцелели за разлика от предприятията във всички балкански страни. От тяхната дейност днес зависи съществуването и възраждането на миннодобивната и обогатителната индустрия на Балканите. Със своите 100 хил. т годишно цинково производство България е близо до предела на сегашните си технологични мощности и за нас това ще бъде инвестиционното предизвикателство през следващите 7-8 години, заяви инж. Никола Добрев - управител на водещото българско предприятие в цветната металургия КЦМ АД край Пловдив. Той съобщи, че неговата компания ще инвестира до 2013 г. около 80 млн. USD за изграждане на нов цинков завод, както и около 25 млн. USD за ново оловно производство.
Източник: Пари (12.09.2006)
 
Спад в индустриалното производство С 3.6% е спаднало производството в индустрията през юли тази година спрямо предходния месец, а на годишна база е регистриран ръст от 2.6%, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През юли статистиката отчита ръст в добивната индустрия от 3.2%. В преработвателната промишленост и в производството и разпределението на ток, газ и вода има спад от съответно от 4.1% и 2.3%. НСИ отчита спад в продажбите на индустрията през юли спрямо предходния месец от 4.2%, а на годишна база е отбелязан ръст от 4.9%. Десет на сто е понижението на продажбите в добивната индустрия, 4.1% в преработвателната промишленост и 4.2% в производството и разпределението на ток, газ и вода.
Източник: Пари (12.09.2006)
 
Канадци искат да вадят уран у нас Канадската "Камеко" иска да вади уран от наши мини. Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след среща с президента на корпорацията Джералд Гранди. Това е второ искане за тази година за отваряне на урановите мини. Те са затворени с решение на правителството от 1992 г., а от 1998 г. започна рекултивацията на над 30 уранови обекта, възложена на фирмата "Екоинженеринг-РМ". За рудниците край Смоляновци, Бухово, Елешница и Барутин рекултивацията е приключила. Въпросът бе повдиган веднъж през май по време на българо-руската правителствена комисия. Тогава руски компании също проявиха интерес към възобновяване на уранодобива у нас. За отваряне на мините е нужно отново решение на кабинета. По предварителни оценки залежите на уран в България са около 12 хил. тона, отбеляза Овчаров. С тези залежи ядрената ни енергетиката може да се осигури за следващите 20-30 г., каза той. Около 500 т е годишната консумация на необогатен уран за атомната ни енергетика, включително и на бъдещата АЕЦ "Белене". Министърът и Гранди са обсъдили и възможността за доставка на уран от компанията. Тя разработва находища в Канада, САЩ и Казахстан. В най-близко време министърът ще получи оферти за доставки.
Източник: Стандарт (13.09.2006)
 
Банките спечелиха 1 млрд. лв. от лихви по кредити Приходите от лихви по кредити в края на юли преминаха 1 млрд. лв., сочат данните на Българска народна банка. Анализът на структурата на тези постъпления и сравнението им през същото време на миналата година водят до няколко извода. От една страна, за пореден път ясно се вижда защо банките толкова държат да развиват активен бизнес в сегмента на банкирането на дребно, особено на полето на потребителските и ипотечни кредити - приходите от тях са най-високи. При общ дял на заемите за домакинствата в портфейла на банките от 35% делът им в приходите от лихви е около 45 на сто. От друга страна, се очертава и доказва още една тенденция - спадът в лихвените равнища се отразяват върху дохода на банките. При ръст на кредитите от 23% през последните 12 месеца доходът от лихви се е увеличил с 11 на сто. Това сравнение, макар да не е най-точно, все пак отразява намалението в лихвите. През последните дванадесет месеца те са спаднали средно с около 2 пункта - от 11.6 на 9.8%. Най-осезателно са спаднали тези по потребителските заеми - с около 3 пункта (от 13 на сто до 10% годишно). При ипотечните кредити в левове лихвите през юли 2005 г. са били на ниво 9.26%, докато дванадесет месеца по-късно - 8.84%. При анализа трябва да се отчита и продажбата на кредити, които вече надхвърлиха 2 млрд. лв. и които изкривяват реалната картина за банковия пазар. До този момент най-голям дял в приходите от лихви имат търговските заеми - 62%, или над 620 млн. лв. Това е логично, като се има предвид, че те заемат и най-голямо място в портфейла на институциите - над 60 на сто. Потребителските кредити се открояват с това, че те като обем заемат 22% от заемите в сектора, но в същото време са допринесли за около една трета от приходите от лихви, или 320 млн. лв. Тъй като целият сектор върви към концентрация, постъпленията също не правят изключение. Около 92% от приходите по потребителски заеми се държат от десетте най-големи банки у нас. При жилищните кредити този процент е 84. Финансовите институции имат и още 92,.6 млн. лв. приходи от обслужване на заеми.
Източник: Дневник (13.09.2006)
 
Бразилия: SSAB предвижда продажби на стомана в размер на 10,000 тона за 2006 г. Производителят на високо-устойчива стомана SSAB Swedish Steel очаква количествата стомана продадени от Бразилия да бъдат в размер на 10 000 тона за 2006 г., в сравнение с 4 000 тона през 2005 г., сподели Давид Санчес – търговски автомобилен директор за Азия и Южна Америка пред Bnamericas. Количествата на продажбите за останалите южноамерикански държави, без Бразилия, възлизат на общо 1 000 тона през тази година. “По-голямата част от нашите проекти са тясно свързани с автомобилната индустрия. Миналата година беше първата пълна година, през която SSAB оперира на бразилския пазар,” допълни той като прибави и, че в момента компанията разработва проекти, които ще бъдат стартирани през 2008 и 2009 г. “Наша цел е в периода 2008-2009 г. да достигнем годишна продажба на 20 000 тона в Южна Америка, като 90% от тези количества да бъдат от страна на Бразилия” допълни Санчес. SSAB разполага с три завода в Швеция с годишен капацитет от 4.1 млн.тона от специалната стомана. “Компанията няма намерение да строи завод на територията на Бразилия”, каза Санчес.
Източник: Други (13.09.2006)
 
ЕИБ ни дава 500 млн. евро за инвестиции в инфраструктурата през 2007-2008 България ще получи до 500 млн. евро годишно през 2007-2008 г. от Европейската инвестиционна банка. Парите са за финансиране на инфраструктурни проекти, които са част от секторните оперативни програми. Това предвижда одобреният днес от кабинета проект на меморандум за разбирателство с ЕИБ. Финансовият ресурс в периода 2009-2013 г. ще достигне до 700 млн. евро годишно.
Източник: Сега (14.09.2006)
 
Изнасяме оръжия за 120 млн. евро Износът на оръжие от България достига 120 млн. евро годишно, а вносът - 90 млн. евро. Тези обеми са почти постоянни през последните години. Това обяви Ивелина Бахчеванова, директор на дирекция "Международна контролирана търговия и сигурност" в Министерството на икономиката и енергетиката. Експортът ни е главно към страни от Азия и Африка, увеличава се и този за САЩ и ЕС. Данните за износа за първи път тази година се обявяват публично, а от 2007 г. те ще се обявяват и в ЕС, поясни Бахчеванова. Тя представи проекта на закон за експортния контрол на оръжие и изделия и технологии с двойна употреба, който беше приет вчера от Министерския съвет. Търговците на спецпродукция вече няма да се лицензират както досега. Те ще минат на разрешителен режим, гласи проектът. Ще бъде необходимо издаване на разрешение за всяка конкретна сделка, каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова. До месец ще бъде готов и правилникът за прилагане на закона. С него ще се въведе публичен регистър за лицензираните фирми и за регистрираните брокери. Сега у нас има над 60 лицензирани фирми за търговия с оръжие и стоки с двойна употреба. Промените в закона ще облекчат работата им, особено в ЕС. Облекчен режим се въвежда и за ограничен брой държави извън ЕС - САЩ, Япония, Канада и Норвегия. Законът ще влезе в сила от приемането ни в ЕС.
Източник: Стандарт (14.09.2006)
 
5 млрд. лв. е дупката във външната търговия Над 5 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за първите седем месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Дефицитът се увеличава с близо 900 млн. лв., или с 20% спрямо дупката във външната търговия за същия период на миналата година. Въпреки това има една положителна промяна. Износът расте по-бързо от вноса. За първите седем месеца на годината ръстът на износа е с 29,1% до 13,24 млрд. лв. За същия период вносът е нараснал с 26,7% до 19,47 млрд. лв. Износът за Германия нараства с 27%, но страната остава втора след Италия по износ на български стоки. Няколко пъти е нараснал износът за страни като Босна и Херцеговина, Хърватия, Корея, Словения и Саудитска Арабия. Износът за Сингапур е скочил със 165% до 340 млн. лв. Страната се нарежда на 11-о място по износ на родни стоки.
Източник: Стандарт (14.09.2006)
 
Mittal Steel е готова да участва в търг с открито наддаване за Kryvy Rih завършването на завод за окисляване на руди Mittal Steel е готова да участва в търг с открито наддаване за Kryvy Rih завършването на завод за окисляване и минерално обогатяване на руди. Както от Mitrtal Steel съобщиха по-рано тази седмица, във вторник, че условията за създаването на джойнт венчър на базата на 50% плюс една акция държавно участие в завода, я устройват напълно. Mittal Steel каза, че е готова да отговори на всички изисквания на Украйна според международните споразумения. Франк Паниер, който е ръководител на отдел човешки ресурси и връзки с обществеността на OJSC Mittal Steel Kryviy Rih (Днипропетровски район), споделя, че използването на търг с открито наддаване е най-доброто решение, като по този начин ще бъдат привлечени само най-сериозните инвеститориза заводите на Kryvy Rih. Според прес комюнике, Mittal Steel се стреми към дългосрочно разрастване на бизнеса си в Украйна и с пълна готовност посреща инвестиционните си и социални задължения в страната.
Източник: Други (14.09.2006)
 
Цените на цветните метали в Китай за август се покачиха с 42.3% в рамките на една година Цените на цветните метали в Китай за август се покачиха с 42.3% в рамките на една година, а спрямо юли покачването е с2.3%, обяви Китайската централна банка в четвъртък. Цените на медта са се увеличили с 67.9% за годината и с 2.8% спрямо предходния месец, това се съобщава на интернет страницата на Китайската народна банка. В същото време цените на алумина са се покачили с 22.6%, но спрямо котировките от юли, те са по-ниски с 3.4%, докато тези на алуминият са се увеличили за годината с 15.4%, а за месеца са се смъкнали с 0.9%. От банката обявиха, че цените на изделията от стомана са се понижили с 6.1% на годишна основа, а спрямо юли понижението е 1.2%, докато тези на чугуна спаднаха с 4.5% на годишна и 0.3% на месечна основа. Централната банка не предостави никакъв допълнителен ценови материал, както и обяснения и тълкувания в тенденциите за промените.
Източник: Други (14.09.2006)
 
Опасност от режим на тока няма Опасност от режим на тока няма, заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след проведеното редовно заседание на Съвета за икономически растеж. “Всички, които прогнозират тези апокалиптични сценарии, го правят, за да обосноват собствените си чисто корпоративни интереси”, допълни Румен Овчаров. Той призова да не се спекулира с националния интерес, тъй като подобни твърдения влияят зле върху бизнесклимата в страната и привличането на чужди инвеститори. “Националната електрическа компания предвижда достатъчен резерв за следващата година, включително – ще има възможност и за износ на електроенергия”, увери Румен Овчаров. Той припомни, че тази година износът на ток е с 11 – 12 на сто повече от предходната.
Източник: Агенция Фокус (15.09.2006)
 
2% бюджетен излишък в параметрите на бюджета за следващата година 2% бюджетен излишък да се заложи в параметрите на бюджета за следващата година ще настоява Международния валутен фонд /МВФ/, съобщи постоянният представител на фонда у нас Джеймс Роуф. Следващата седмица Роуф напуска страната и ще се върне към работата си в централата на МВФ във Вашингтон. Според постоянния представител МВФ ще "охлаби" критерия си за бюджетен излишък заради натиска, който ще окажат върху бюджета разходите в първата година от членството ни в Европейския съюз. Фондът обаче няма да отстъпва от предложението си за 2 на сто спестено преизпълнение на публичните приходи. За 2006 г. МВФ настоява излишъкът да е 3 на сто. Освен това от МВФ планират увеличение на икономическият растеж за 2007 г. Според тях той ще е 6 на сто при 5.6% през тази година, тъй като ще се напомпа под влияние на еврофондовете. Основният проблем във финансовата политика на България остава големият дефицит по текущата сметка на платежния баланс, каза още Роуф. В момента той е 14 на сто, но се очаква до края на годината да намалее до 12.5 процента. Истински десант на експерти от фонда очаква България в края на тази година, стана ясно вчера. В края на месеца пристига зам.-директорът на МВФ Сюзън Шедлър, която ще бистри проблема с дефицитите по текущите сметки на страните в региона. След това през октомври пристига неофициална мисия, която ще обсъжда проектобюджета за следващата година. Официалният преглед на предпазното споразумение пък ще е през декември, а самият договор изтича през март 2007 г. Това ще е и краят на активната политика на МВФ у нас.
Източник: Монитор (15.09.2006)
 
Canam Groups Structal спечели договор за 40 млн.щ.д. да предоставя конструкционна стомана за изграждането на нов стадион на Ню Йорк Янкис Canam Group's Structal e спечелила договор за 40 млн.щ.д. да предоставя конструкционна стомана за изграждането на нов стадион на Ню Йорк Янкис. Structal-Heavy Steel Construction, която е бизнес звено на Canam Group в Пойнт Рокс, щата Мериленд, обяви в четвъртък, че е спечелила договора директно от занимаващата се с изграждането на съоръжението Koch Skanska. Общата стойност на проекта е 900 млн.щ.д. Новият стадион ще бъде с капацитет 51 800 места и ще бъде построен непосредствено до стария в карето между улиците 161-ва и 164-та, Джеръм Авеню и Ривър Авеню. Съоражението се очаква да бъде готово през пролетта на 2009 г. По-рано тази година Canam спечели още един голям проект, да достави стомана на стойност 70 млн.щ.д. за бейзболния стадион на Ню Йорк Метс. Този стадион е с капацитет 45 000 места и трябва да отвори врати в предградията на Ню Йорк през 2009 г.
Източник: Други (16.09.2006)
 
Социалният министър Емилия Масларова поставя условия Социалният министър Емилия Масларова поставя условия за ново падане на осигуровките, съобщи от Министерството на финансите. Едното условие било вече изпълнено - да се договорят по-високи осигурителни прагове. Наскоро работодатели и синдикати договориха средно 14-процентно нарастване в частния сектор догодина. Според бизнеса увеличаването на праговете е поредното доказателство, че намалението на осигурителните вноски с 6 пункта води до значително повишаване на трудовите възнаграждения. Спорен е обаче въпросът дали има реално повишаване на възнагражденията, или те просто изсветляват, доближавайки се до действителните си стойности. Социалният министър Емилия Масларова имала и друго условие, за да паднат осигуровките. Тя настоявала част от парите, които спестяват работодателите, да бъдат използвани за обучение на служителите им. От Министерството на финансите обаче са скептични, че подобно условие може да бъде изпълнено.
Източник: Пари (18.09.2006)
 
"Интерком груп" пусна втори завод за арматура Компанията за строителни елементи "Интерком груп" откри втори завод за арматура в Елин Пелин. Инвестицията е за 1 млн. лв., като целта е да се удвои производството на металните елементи. Първият завод на групата работи от пет години във Варна и е най-големият по рода си на Балканите, обясни Георги Николов, зам.-мениджър на "Интерком груп". Новото предприятие е със същия капацитет и месечно ще произвежда по хиляда и двеста тона арматура. Количествата изцяло се пласират на вътрешния пазар. Суровината основно се доставя от металургичното предприятие "Промет" край Дебелт и от внос. Заводът в Елин Пелин съответства на европейските изисквания за високотехнологично и екологично производство. Оборудван е с четири нови италиански линии, които се управляват дистанционно. Разположен е на територията на СЕП "Водно стопанство" на площ 75 дка, където са разположени още склад за метали и металообработка, модерни линии за стъклопакети и стъклообработка. Всичките производства са сертифицирани по ИСО 9001 от 2003 г., поясни още Николов. Изискванията към подобен тип производства налагат спазване на екологични норми. Според мениджърите технологиите отговарят напълно на тези изисквания. Освен заводите за арматура "Интерком груп" притежава предприятия за стъклопакети и профили за сухо строителство (гипсокартон). Групата е собственик и на СЕП "Водно стопанство" - София, "Завод за автоматика и телемеханика" - София, "Тракия ресурс" ООД - Пловдив, "Пътно поддържане - Интерком роуд" - Бургас.
Източник: Дневник (18.09.2006)
 
Данък печалба става 10 процента догодина, другите налози замръзват До 10 от сегашните 15 на сто ще бъде намален корпоративният данък от началото на следващата година, а в етажите на скалата за облагане на доходите на физическите лица няма да има промяна. Това прогнозира вчера зам. -министърът на финансите, който отговаря за данъчната политика Георги Кадиев Според него най-вероятно е депутатите да изберат този от многото варианти за данъчна политика през следващата година. Според сметки на финансовото министерство намаляването на данъка за фирмите с 5 на сто може да доведе до загуби на хазната от 160 млн. лв. при песимистичния вариант до 40 млн. при оптимистичния. Няма да се учудя, ако изобщо не се стигне до загуби, тъй като икономиката се развива добре, а и много фирми ще излязат "на светло" заради по-ниския налог, коментира Кадиев. Според заместникът на Пламен Орешарски финансовото ведомство считало за най-приоритетно именно свалянето на корпоративния налог, както и ново намаление на осигуровките - с 3 на сто. Кадиев обаче уточни, че не е запознат със становището на коалиционните партньори - НДСВ и ДПС по този въпрос. Хазната най-вероятно няма да може да си позволи през следващата година намаляване на ставките и премахване на един етаж от скалата за облагане на доходите, стана ясно от думите на Кадиев. Според него това намерение няма да бъде осъществено, въпреки че той самият го подкрепял и твърдо заставал зад него. Догодина необлагаемият доход най-вероятно ще бъде вдигнат до 200 лева, но предлаганото увеличение до 220 лева едва ли ще е възможно, каза още Кадиев. Въпреки че намаляването на ДДС е едно от предизборните обещания на партия от управляващата коалиция, това едва ли ще стане скоро, каза зам.-министърът. Във ведомството му се опасявали, че ако косвеният налог бъде намален, ще се увеличи вътрешното търсене, което помпа дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Според Кадиев сметките на финансовото министерство показват, че догодина богатите /хората със средна заплата около 1800 лева/, ще спестят от данъци 13 лева. Ако обаче БСП наложи намерението си да увеличи данъците за тези хора, те ще спестяват 3 лева на месец, което означава, че "ще изпуснат" 10 лв. в следствие на по-високото облагане.
Източник: Монитор (18.09.2006)
 
Novelis понесе загуба за първото тримесечие Novelis Inc., която се занимава с производството на алуминиеви валцувани продукти, заяви в петък, че е регистрирала загуба за първото тримесечие на годината, завършващо на 31-ви март, поради високи данъци. Компанията се забави с отчитането на финансовите показатели за първото тримесечие, след като се бе съсредоточила с анализирането и проверката на предходните си финансови отчети. Компанията, която е създадена от канадската компания за производство на алуминий Alcan Inc. през месец януари, миналата година, отчете загуба в размер на 74 млн.щ.д., което прави загуба от по 1 щ.д./акция. За сравнение през същия период на 2005 г. резултатите бяха: печалба от 22 млн.щ.д. или печалба от 30 цента/акция. В резултатите са отразени и данък общ доход в размер на 102 млн.щ.д. Според компанията, в негативен план са повлияли и разходите по преразглеждане и оценка на старите финансови данни, по-високите цени на металите, което е довело до съкращаване на продажбите поради ценовия таван, както и по-високите разходи за енергийни ресурси и транспортни услуги. Приходите са се увеличили с 10% до 2.3 млрд.щ.д., спрямо 2.1 млрд.щ.д. година по-рано, а компанията съобщава и, че е транспортирала 741 килотона стоманени изделия, което също е увеличение спрямо 713 килотона от първото тримесечие на предходната година.
Източник: Други (18.09.2006)
 
Обществените поръчки и съдебната система са на първо място по корупция в България България се намира на 54 място в класация сред 175 страни по показателя благоприятна бизнес среда и се е изкачила с пет позиции спрямо миналата година. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров при представянето на доклада на Световната банка "Борба с корупцията в страните в преход - кой успява и защо" миналата седмица. Докладът е резултат от съвместно проучване с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на бизнес средата и ефективността на предприятията. Извършено е в 26 страни в преход на три етапа - 1999 г., 2002 г. и 2005 г. Проучени са били 20 000 фирми, а като база за сравнение са взети шест европейски страни плюс Турция - Ирландия, Германия, Гърция, Португалия и Испания.
Източник: Строителство Градът (19.09.2006)
 
"Средиземноморски минерали" ще финансира проекти чрез лондонската борса Офшорната компания "Средиземноморски минерали" (Mediterranean Resources), която има лиценз за проучване на метални полезни изкопаеми в България, ще създаде съвместно със "Старвест" (Starvest) холдинг, който ще управлява част от активите й в страната и в съседна Турция. Това обяви агенция "Дау Джоунс" в понеделник. Джойнт венчърът ще се казва "Кефи минералс" (Keffi Minerals) и в него двата партньора ще си поделят дяловете в съотношение 71 на сто в полза на "Средиземноморски минерали" и 24% за "Старвест", като 5 на сто ще отидат в ръцете на директорите и мениджърите на новото дружество. Проектът за "Кефи" предвижда през следващите 12 месеца акции на дружеството да бъдат предложени за продажба на Алтернативния сегмент (AIM) на Лондонската фондова борса чрез първично публично предлагане (IPO). "Средиземноморски минерали" ще участва в новата компания най-вече с техническа и експертна помощ, докато "Старвест" ще поеме ангажименти по финансирането на дейността и оказване на подкрепа през предстоящото първично предлагане. В България "Средиземноморски минерали" изследва за ценни метали площта "Лехово", разположена в района на община Сандански, и площта "Визица", разположена в землището на с. Калово, в близост до Малко Търново. Компанията получи необходимите лицензи от правителството в средата и в края на миналата година. Срокът на предоставеното разрешение е три години, като очакваните инвестиции за проучвания са за над 500 хил. долара. Само за мероприятия по опазване на околната среда на площта "Лехово" са предвидени средства в размер на 10 500 долара. До този момент активите в България са определяни като нецелеви за дружеството, но с внедряването на "Кефи" се очаква това да се промени и тяхната стойност да се увеличи, става ясно от съобщение на "Средиземноморски минерали", цитирано от "Дау Джуонс".
Източник: Дневник (19.09.2006)
 
Откриха нов завод за арматурни заготовки Нов завод за арматурни заготовки беше открит в Елин Пелин. Предприятието е на фирма "Интерком груп", а инвестицията в него е над 1 млн. лв. Първият завод за арматурни заготовки се намира във Варна и е един от най-големите на Балканския полуостров. Новото предприятие е оборудвано с четири нови италиански линии. "Интерком груп" ООД е директен вносител на метали, което осигурява пълната гама от арматурна стомана. Фирмата има собствени складови бази във Варна, София, Пловдив, Бургас и Русе.
Източник: Новинар (19.09.2006)
 
6.1% ръст на БВП за полугодието Реалният стойностен обем на показателя е с 6.1% по-висок от постигнатото през първото шестмесечие на 2005 г. Икономическият растеж е в рамките на нормалното и очакванoто. Частният сектор създава 79.5% от добавената стойност в икономиката, което е увеличение от 7.9% спрямо януари-юни 2005 г. Предприятията и институциите от обществения сектор реализират 20.5%. Индустриалният сектор създава 34.2% от добавената стойност на икономиката, при което относителният дял за сектора бележи увеличение с 2.1% в сравнение с първите шест месеца на 2005 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 8.9%. Секторът на услугите бележи реално увеличение от 5.3%. Относителният дял в добавената стойност намалява от 61.2% през първото полугодие на 2005 г. до 59.8% през същия период на 2006 г. Аграрният сектор намалява производствената си активност през първото полугодие на 2006 г. реално с 1.7% спрямо съответния период на 2005 г. Индивидуалното потребление на населението нараства реално с 6.4%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги за полугодието е негативно - минус 4.262 млрд. лв. По предварителни оперативни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2006 г. възлиза на 11.491 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 1485 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1.5577 лв. за щатски долар БВП възлиза на 7.377 млрд. USD и съответно 953.1 USD на човек от населението. Стойността на БВП в EUR е 5.875 млрд. и 759.1 EUR или на човек от населението. Спрямо второто тримесечие на 2005 г. реалният обем на БВП е с 6.6% повече. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 9,677 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила с 5.6% на годишна база. Стопанските субекти от обществения сектор създават 19.7% от добавената стойност за икономиката, а приносът на частния сектор представлява 80.3%.
Източник: Пари (19.09.2006)
 
Орешарски призна за рискове пред бюджета Бюджет 2007 е изправен пред много по-големи предизвикателства от досегашните бюджети. Това е заявил финансовият министър Пламен Орешарски на среща вчера с Джерон Кремерс, изпълнителен директор на холандската група в Международния валутен фонд. Орешарски обяснил, че основните предизвикателства са вноската ни в бюджета на Европейския съюз като страна членка, по-големият ръст на съфинансиране заради усвояване на средствата от еврофондовете, както и поддържането на 3% бюджетен излишък заради дефицита по текущата сметка. По време на мисията на фонда в България през октомври ще бъде извършен преглед на изпълнението на програмата с МВФ и вероятно ще бъде представен официално и бюджет 2007. Постоянният представител на МВФ в София Джеймс Роуф призова българското правителство да не отпуска значително фискалната политика през 2007 г., тъй като дефицитът по текущата сметка е все още висок. През 2006 г. фондът очаква 3% бюджетен излишък. На нас ни е известен фактът, че България има фискални разходи във връзка с присъединяването към ЕС. Разбираема е необходимостта от някакво „отхлабване” на фискалната политика през 2007 г., но то не трябва да е много голямо, за да остане значим излишък, посочи Роуф.
Източник: Пари (20.09.2006)
 
Бразилската MMX ще вложи $3.6 млрд. в мини за желязна руда Минодобивната компания MMX Mineracao e Metalicos SA, собственост на бразилския милиардер Ейке Батища, планира да инвестира 3.6 млрд.щ.д. в разработването на мини за желязна руда държани от Cia. Vale do Rio Doce и други компании срещу дялово участие в тях. Според плана MMX ще добива по около 37 млн. тона желязна руда годишно след 2011, сподели 49-годишният Батища. Добивът ще бъде от три мини, като всяка една от тях разполага със собствена инфраструктура за транспортиране, както и пристанища за товарене на рудата за клиенти от Европа, Азия и Латинска Америка. Инвестицията ще бъде осъществена чрез банкови кредити осигурени от Credit Suisse, Banco Itau SA и други банки, от продажбата на малки пакети акции, както и 500 млн.щ.д. набрани от публично предлагане през юли тази година, уточни Батища. MMX планира да транспортира с кораби рудата до дълбоководното пристанище Аку, намиращо се в близост до Сао Жоао да Бара в щата Рио де Жанейро, като за целта използва тръбопровод с дължина 550 км. (342 мили). Разработването на мината, пристанището и тръбопровода се очаква да започне през следващата година.
Източник: Други (20.09.2006)
 
Chaparral Steel увеличава печалбата си през първото тримесечие на годината Chaparral Steel Co. обяви във вторник рязко увеличение на печалбата за първото тримесечие на фискалната година, като високите продажни цени са успели да неутрализират по-малките транспортирани количества. За изминалото тримесечие, което е завършило на 31-ви август, производителят на стомана е публикувал нетна печалба в размер на 59.1 млн.щ.д., или 1.23щ.д./акция. За сравнение, за същия период година по-рано, тези стойности бяха печалба от 17.8 млн.щ.д. и цена на акциите 0.39 щ.д./акция. Продажбите са се повишили с 21% до 410.6 млн.щ.д., като година по-рано те са били 338.4 млн.щ.д. Търсенето на продукти от конструкционна стомана от вътрешния и международни пазари се е запазило стабилно през периода, заяви президентът и главен изпълнителен директор на компанията Томи А. Валента. Транспортираните количества са се понижили с 6%, спрямо същия период през предходната година, до 567 000 тона, поради намаление в количествата на запасите. Същевременно средните продажни цени се повишиха с 27% спрямо 2005 г. При металите марджина се увеличи с 23% до 454 щ.д. Успоредно с това, енергийните разходи се понижиха с 19%, в следствие на спада на цените на природния газ.
Източник: Други (20.09.2006)
 
Държавен монопол в класацията Топ 100 Националната електрическа компания неизменно води през последните четири години класацията на БТПП на фирмите с най-високи приходи от продажби при отчетена печалба. През 2005 г. НЕК е с 8.15% ръст на приходите си от продажби, като те са достигнали 2.39 млрд. лв. В челните редици по приходи от продажби отново се нареждат БТК, Петрол АД, Нафта трейдинг, ТЕЦ Марица-изток, Овъргаз Инк. От класацията обаче са отпаднали миналогодишните лидери ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци АД, АЕЦ Козлодуй и електроразпределителните дружества. Причината да не бъде включен ЛУКойл е, че не е представил в законовия срок отчета си, а другите са на загуба, обясни Александър Димитров, експерт в БТПП. Изненадата е третото място на OMV. 2005 г. е много успешна за Стомана Индъстри и Параходство БМФ. С най-голям ръст на продажбите през м.г. - близо 80 пъти - е фармацевтичната ГлаксоСмитКлайн ЕООД. Тя заема 29-о място в Топ 100. Почти всички компании, включени в тази класация, са с чуждестранно участие. Докато в Топ 100 на приходите влизат само големите в българската икономика, в следващите две класации място намират малки и средни фирми. За втора поредна година БТПП определя най-добрите по финансова рентабилност (печалба спрямо собствен капитал) и икономическа ефективност (печалба спрямо обща сума на активите). Това дава представа за качеството на управление на фирмите, обясни Александър Димитров. Прави впечатление, че големите компании не попадат в тези класации. Изключение са Нафта трейдинг, Идеал Стандарт, Група Технология на металите, Солвей България, Неохим АД, Видеолукс ЕООД. Силно разместване има при холдингите. Булгартабак вече е извън класацията, както и Феста холдинг. На първо място излиза Булгаргаз ЕАД с нетна печалба 111.664 млн. лв. Индустриален холдинг от осма позиция преминава на втора. За първи път в челните редици се нареждат Адванс пропъртис, Хели транс и Каолин АД. Синергон холдинг от 4-то място слиза на 11-о, а Доверие Обединен холдинг от 9-о на 18-о.
Източник: Пари (21.09.2006)
 
БТПП: С една трета нарастват приходите на Топ 100 в бизнеса НЕК, БТК и OMV водят класацията ТОП 100 на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) по приходи от продажби. В класацията, която се прави за осма поредна година, са включени общо 460 дружества, които през 2005 г. са произвели 55% от брутния вътрешен продукт на страната, съобщи председателят на БТПП Божидар Божинов. Данните за финансовите резултати на всичките над 5 хил. дружества, измежду които е направено подреждането, са набрани от публични източници - одиторски доклади, съобщения в медиите, фондовата борса. Част от компаниите са ги предоставили на палатата по собствена инициатива. Използвана е методологията, прилагана от сп. "Форбс" и "Форчън". Включени са само онези дружества, които през 2005 г. са имали положителен финансов резултат. Освен по максимални приходи от продажби компаниите са класирани и по финансова рентабилност (чистата печалба, съотнесена към собствения капитал) и икономическа ефективност (чистата печалба спрямо активите). Приходите от продажби на дружествата, участващи в класацията през 2005 г. спрямо тези от 2004 г., нараства с 30.7%, съобщи Божинов. През 2005 г. сумата е 56 млрд. лв., а година по-рано - 42.8 млрд. лв. За сравнение той посочи, че ръстът на приходите от продажби в национален план е средно с 14.2 на сто. Най-силно в класацията са представени дружествата от енергетиката и услугите (телекомуникации, строителство, транспорт, бизнес услуги). По думите на Божинов по-голямата част от участниците в Топ 100 успяват да се класират всяка година. Новото е, че чуждестранните инвеститори са по-добре представени. НЕК води класацията по приходи от продажби за пета година поред. По ръста им на чело е "Глаксо Смит Клайн", а по печалба на 100 лв. приходи от продажби - "Дружба стъкларски заводи". Трите най-печеливши холдинга и икономически групи през 2005 г. са "Булгаргаз", "Индустриален холдинг България" и "Видеолукс холдинг", се вижда от Топ 50 на холдингите.
Източник: Дневник (21.09.2006)
 
Управляващите гласуват 10% корпоративен налог 200 лв. ще бъде необлагаемият минимум от догодина. Това е записано в доклад за бюджета за 2007 г., подготвен от финансовия министър Пламен Орешарски. Документът ще бъде разгледан днес от Съвета на тройната коалиция. Тримата лидери Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган ще обсъждат финансовите разчети за първата година от членството ни в Европейския съюз (ЕС). Фирмите да се облагат с 12% данък печалба, е записано в документа. Близки до тройната коалиция обаче съобщиха, че вече е постигнат консенсус между управляващите налогът да падне на 10%. Предвижда се осигурителната тежест да се намали с 3%. Предложението на НДСВ осигуровките да паднат с 6% не е било прието от НДСВ и ДПС. Днес ще се обсъжда и предложението на ДПС данък печалба да се намали с 50% при реинвестиции. Минималната заплата ще бъде 180 лв., а здравните осигуровки остават 6%. Излишъкът, който е заложен в Бюджет 2007 г., е 0,8%. Стремежът обаче е да се реализира 3% излишък, тъй като останалата сума над заложените официално 0,8% ще отидат за покриване на разходите по първата вноска за Европейския съюз (ЕС). 21,151 млрд. лв. са заложените приходи в бюджета, което представлява 41,7% от БВП. Разходите са 40,9%, е записано в доклада на финансовия министър. В документа не са заложени промени в облагането на доходите на физическите лица. Направени са разчети как ще се увеличават акцизите върху горивата. Оловният бензин през 2007 г. ще струва от 670 лв. на 830 лв. за 1000 литра. От 530 на 585 лв. за 1000 л ще се продава безоловният бензин. Газьолът от догодина ще се продава от 430 на 485 лв. След 1 януари 2007 година се очаква държавата да загуби 450 млн. лв. от несъбрано ДДС, тъй като налогът вече няма да се събира на границата. С 64 млн. лв. пък ще намалеят приходите от мита. Международният валутен фонд (МВФ) е заявил, че България трябва да продължи да провежда строга фискална политика. Това съобщиха вчера от финансовото министерство. В последния ден от своето посещение в Сингапур финансовият министър Пламен Орешарски се е срещнал с Майкъл Деплер, който е директор на европейското направление в МВФ. Фондът отново е предупредил правителството за високия дефицит по текущата сметка.
Източник: Новинар (21.09.2006)
 
Иран ще прави завод за стомана в Алжир, износът ще достигне USD 20 млн. Износът на Иран към Алжир през последната година беше в рамките на 6 – 10 млн.щ.д., но за тази година се очаква стойностите да достигнат 20 млн.щ.д. “Започването на авто индустрия, производство на леко- и тежкотоварни превозни средства, изграждането на заводи за производство на цимент, производството на влакови вагони и др. са измежду основните цели на Иран, като инвестиции на територията на Алжир”, сподели иранският министър на промишлеността и мините Алиреза Тахмазби. Освен това, Иран също така може да изгради и завод за производство на стомана с производствен капацитет между 800 000 – 1 млн. тонав Алжир, обяви иранският министър пред ISNA в петък. Политическите взаимоотношения между Иран и Алжир са на добро равнище, а търговските отношения се развиват все по-интензивно, заяви иранският министър пред репортери, след като върна визитата в Алжир.
Източник: Други (24.09.2006)
 
Вътрешното търсене на стомана в ЮАР се очаква да достигне 5.5 млн. тона Продажбата на обикновена (въглеродна) стомана на вътрешния пазар се е покачила с 23.9% до почти 2.6 млн. тона през първото полугодие на 2006 г., което е своеобразен рекорд спрямо първите полугодия от 1981 г. насам, обявиха от Южноафриканския институт за желязо и стомана (Saisi) през уикенда. Много анализатори вярват, че търсенето може да се повиши до 5.5 млн. тона през тази година. За сравнение през изминалата година търсените количества бяха 4.5 млн. тона и поради това има сериозни притеснения дали ще може да бъде задоволено търсенето, ако прогнозите се сбъднат. Saisi обяви, че през първото полугодие на 2006 г., продажбите на плоски продукти от обикновена стомана са се повишили с 24.2%, докато тези на профилирани изделия – с 23.6%. Увеличението в продажбите на същите изделия само за второто тримесечие, сравнено с първото е – 8.9%. Вносът на легирана и водородна стомана за същия период са 234 500 тона, което съответства на 8.3% от общото потребление на обикновена стомана. Според Saisi през същия период на изминалата година този процент е бил 7.4%. Вносът през второто тримесечие на 2006 г. се е повишил с 9.4% спрямо количествата от първото тримесечие на годината.
Източник: Други (24.09.2006)
 
Изпълнителят на АЕЦ “Белене” ясен до дни Процедурите по избор на основния изпълнител на АЕЦ "Белене" са на финален етап и той ще бъде ясен до дни. Това съобщи в Русе министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. За първи път от промените в страната ръстът на БВП у нас за тримесечие е 6,6%, каза Овчаров. Според него инвеститори като "Монтюпе", "Комерио", "Солвей", "Керос", "Хюлет Пакард" определят европейското бъдеще на страната. Неслучайно и българската индустрия расте с 9% за тримесечие, каза министърът.
Източник: Стандарт (25.09.2006)
 
Гърци вложили 640 млн. евро Гръцките инвестиции в България са отбелязали истински скок и надхвърлят 640 млн. евро през първите шест месеца на тази година, докато за цялата 2005 г. те са били 181 млн. евро. Това съобщава атинският в. "Катимерини". Очакваното членство на България в ЕС е катализатор на интереса на гръцките инвеститори към българския пазар. Гърция е вторият най-голям инвеститор в България.
Източник: Стандарт (25.09.2006)
 
Швейцарци вдигат завод у нас Предприятие за ръчна сглобка на метални елементи строи край Стара Загора швейцарската фирма "Оскар-Рюег". Проектът е съфинансиран от Агенцията за насърчаване на икономическото развитие към швейцарското министерство на икономиката. Първата копка беше направена през миналата седмица, а фактическото строителство на новия завод ще започне до края на месеца. Първоначално в завода ще работят около 40 души.
Източник: Стандарт (25.09.2006)
 
1 млрд. лв. в бюджета заради парите от ЕС 1 млрд. лв. ще бъдат заделени в бюджет 2007 за усвояване на парите от ЕС. Това е записано в доклада на министъра на финансите Пламен Орешарски към проектобюджета. За усвояване на част от средствата от ЕС парите първо трябва да се дадат от бюджета, а след приключване на проектите Европа ги възстановява. Част от заделените 1 млрд. лв. са за съфинансиране на проектите.
Източник: Стандарт (25.09.2006)
 
Дават 179 млн. EUR за наши проекти Европейската комисия ще отпусне 179 млн. EUR за български проекти по Национална програма ФАР 2006. От тях 140 млн. EUR са финансиране от предприсъединителната програма, а останалата част е от държавния бюджет. Това стана възможно, след като Съветът по европейска интеграция прие предложението на Брюксел. Общият брой на одобрените проекти е 36. Девет от тях са в сектор Правосъдие и вътрешни работи. Те са част от Стратегията за реформа на българската съдебна система, за укрепване на граничния контрол и управление на бъдещите външни граници на ЕС. В областта на земеделието са разработени 5 проектни предложения. Такива има и в областите вътрешен пазар и транспорт, социална политика, околна среда, митници и финанси и др. Съветът прие и нови условия за прилагане на схемата за директни плащания на земеделските стопани след присъединяването към ЕС. Те ще получат финансиране при обработване на минимум 1 хектар земеделска площ или 0.5 хектара лозя или трайни насаждения.
Източник: Пари (25.09.2006)
 
Въвеждат акцизи за ток и въглища България е поела ангажимент догодина да въведе акцизи върху електричеството и въглищата, се посочва в доклада на финансовия министър Пламен Орешарски. С акциз ще бъде само токът за индустрията. Ставката ще бъде в размер 0.001 лв. за киловатчас. Акцизът за въглищата и кокса за индустриални цели ще бъде в размер 0.30 лв. за един гигаджаул, а за домакинствата - 0.15 лв. за гигаджаул. Бензин Ставката за оловния бензин се повишава от 670 на 830 лв. за 1000 л. Акцизът за безоловния се увеличава от 530 на 585 лв. Ставката за газьола и керосина скача около 5-6%, изчислиха експерти.
Източник: Пари (25.09.2006)
 
Близо 2 млрд. лв. повече разходи Планираните разходи в бюджета за 2007 г. са 1.9 млрд. лв. повече спрямо нивата за 2006 г., пише в доклада на финансовия министър Пламен Орешарски до коалиционните партньори. Като цяло разходите възлизат на 20.140 млрд. лв. спрямо 18.258 млрд. лв. за т.г. В сумата не влиза вноската, която ще трябва да направи България в общия европейски бюджет като страна членка. Увеличените с 1.9 млрд. лв. разходи са разпределени по следния начин: 1.074 млрд. лв. са за усвояване на средствата на ЕС след присъединяването. Близо 300 млн. лв. са за социално осигуряване и грижи, включително за индексиране на пенсиите. 273 млн. лв. са за здравни субсидии, а 230 млн. лв. - за осигуряване на ръст от 8% на заплатите в бюджетната сфера от 1 юли, както и за осигуровките, които държавата поема. Вноската на България в ЕС ще бъде равна на 1.2% от брутния вътрешен продукт. Догодина размерът й ще бъде 634.4 млн. лв.
Източник: Пари (25.09.2006)
 
“Кремиковци” не се отчела пред КФН Комисията по финансов надзор задължи три публични компании да представят в 7-дневен срок отчетите си за първо тримесечие на 2006 г., съобщиха от пресцентъра на КФН. Сред публичните компании е и металургичният завод “Кремиковци”. Другите две дружества са “Дружба-стъкларски заводи” АД и “Месокомбинат Казанлък”. Трите компании трябва да представят своите актуализирани отчети в Управление “Надзор на инвестиционната дейност” на КФН.
Източник: Монитор (25.09.2006)
 
Разрушена от израелските бомбардировки, Dalal Steel започва наново и вижда светло бъдеще Съоръжението на Dalal Steel Industries е един от промишлените обекти попаднал под продължилите 34 дена израелски бомбардировки над Ливан. Компанията е вероятно една от най-важните промишлени мишени, която има важно регионално и стратегическо значение, особено откакто неин основен клиент е американската армия. Dalal Steel Industries, която се намира в Таанайел, на 50 км. от Бейрут е също така единствената от петте индустриални компании в района на Бекаа, които са били разрушени, но вече са започнали да се изграждат наново. Съоръжението вече е възобновило и производствените си процеси, като успява да предостави временни мощности за базираните в района американски военни бази, както и на намиращите се в момента умиротворителни сили на ОН в Ливан, които са се разположили южно от него. За разлика от други бизнесмени от района на Бекаа, Туфик Далал не разчита на правителство да го компенсира за претърпените щети, а е изразходвал 25 млн.щ.д. свои пари и банкови заеми, за възстановителните работи.
Източник: Други (25.09.2006)
 
Общините в ЕС след 20 г. Общините в България може да започнат да се развиват самостоятелно от държавата и да достигнат нивото на европейските структури най-рано след 20 г. Това показва анализът на Американската агенция за международно развитие (USAID), която финансира съвместната с Министерството на регионалното развитие и благоустройството инициатива Местно самоуправление. В момента България е на последно място в Европа по ниво на инвестиции в инфраструктурата на общините. Забавянето на първите етапи от въвеждането на финансовата децентрализация през периода 2002-2005 г. наложи днес да се предприемат спешни законодателни мерки, които да позволят реалното прилагане на принципите и подходите, залегнали в самата концепция за самостоятелно развитие на общините. Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов сега държавата трябва да помогне на общините да скъсят дистанцията, която ги разделя от развитието на местните структури в ЕС. Един от начините да наваксаме по-бързо пропуснатото е българските общини да участват като бенефициенти по Структурните фондове на Евросъюза. В общността действа друг принцип за разпределяне на средствата, който обаче все още не може да бъде приложен у нас заради различие в структурите, които управляват тези пари, коментираха експерти за в. Пари. Еврокомисията наблюдава развитието на отделните региони в страните членки и отпуска средства по различни проекти за дадения регион съобразно регистрирания там ръст на брутния вътрешен продукт, който е над средния за съответната страна. Според регионалния министър Асен Гагаузов по този показател не може да се сравняваме с общините в европейските държави, които отдавна са доказали, че могат да се развиват самостоятелно. По-скоро в ЕС има много различни програми, които позволяват на общините да получават допълнителни средства, уточни Гагаузов. Според министъра у нас е необходимо държавата да се намеси, и то бързо, за да помогне на общините да увеличат собствените капиталовложения и да подобрят инфраструктурата си със средства от еврофондовете. Около 100 млн. EUR ще са нужни за създаването на специален фонд, който да финансира проекти на местните структури по европейски програми, смята Гагаузов.
Източник: Пари (26.09.2006)
 
Щатският алуминиев гигант Alcoa премества два от своите заводи от Англия в България Щатският алуминиев гигант Alcoa премества два от своите заводи от Англия в България. Новата за България мощност за производство на алуминиево и PVC фолио, е разположена в старите цехове на бившите заводи ДЗУ в Стара Загора. Според вицепрезидента на Аlcoa Пол Томас още в първото тримесечие на 2007 г. заводът в Стара Загора трябва да достигне капацитета на заводите в Англия. Вчера зам.-министърът на външните работи Гергана Грънчарова и посланикът на САЩ у нас Джон Байърли посадиха борче пред бъдещия вход на фабриката в Стара Загора.
Източник: Сега (27.09.2006)
 
Цените на природния газ няма да се увеличат драстично Цените на природния газ няма да се увеличат драстично, тоест над 10-15% през цялата 2007 г., независимо какво ще се случи с договора с Газекспорт , заяви Димитър Гогов, директор на управление “Икономическо” на Булгаргаз. Преди 15 дни цената на тон мазут е била 330 долара, а сега е 280 долара. Ако състоянието на пазарите се запази през следващите 30 до 50 дни, има основание цената на природния газ да не се променя от 1 януари 2007 г., допълни Гогов. От 1 октомври синьото гориво ще поскъпне с 1, 86% , ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) гласува промяната на цената, съобщи проф. Константин Шушулов по време на обсъждане на доклада за цените на синьото гориво. Така цената за 1000 куб.м газ без ДДС ще стане 308,58 лева, сега тя е 302,95 лева. Предложението на Булгаргаз беше цената на природния газ да се увеличи с 6, 57%, но комисията определи по-малко увеличение, като намали заложеното от газовата компания прогнозно потребление. Доставките от Винтерсвал ще бъдат с 70 млн. куб. м по-малко, тези от Овергаз инк с 10 млн. куб. м по-малко, каза Шушулов. Анализът показал, че потребителите заявяват по-големи количества отколкото след това потребяват. Презапасяването им обаче натиска цената на газа нагоре. Неравномерното потребление на газ през четвъртото тримесечие и в началото на 2007 г. ще може да се поеме от запасите на гориво в газовото хранилище “Чирен”. Те обаче няма да стигнат, ако има по-дълго от 10 дни застудяване, каза Гогов в отговор на въпрос на комисар. Топлофикациите в София и Плевен не изпълняват договорените срокове за наваксване на графиците за разсрочено плащане на старите задължения, се оплака Гогов. След като Булгаргаз предупреди за опасност Газпром да спре доставките в началото на зимата, ако не му се плащат авансово заявените количества останалите топлофикации в страната започнали да изпълняват новите графици за издължаване. Централното отопление няма алтернатива в големите градове и не трябва да се стига до спиране на газа на топлофикации. Изкупуването на газопроводи на столичното дружество от Булгаргаз за покриване на по-стари дългове се бавело, защото липсвали документи за собственост.
Източник: Новинар (27.09.2006)
 
"Алкоа" откри завода си за алуминиево фолио в Стара Загора Американският гигант в производството на алуминий и алуминиеви продукти "Алкоа" (Alcoa) откри своя първи обект в България. Заводът на "Алкоа пекиджинг България" се намира в Стара Загора и заема част от базата на "ДЗУ" АД, а инвестицията в него е около 30 млн. долара. Това обяви Ерик Берингаус, който е президент на "Алкоа кънсюмър продъктс" - звеното, специализирано в производството на стоки за домакинството. В завода в Стара Загора ще се произвежда алуминиево фолио с марките "Рейнолдс" (Reynolds) и "Бейко" (Baco). Те ще се изнасят на пазарите във Великобритания, Източна Европа и Близкия изток. Малка част от производството - между 5 и 10 на сто, са предназначени за българския пазар. Избрахме България като място за нашето производство, защото е удобна от гледна точка на локация и възможност да покрием източния пазар, обявиха от компанията, която е проучвала пазара, инвестиционната среда и възможностите за производство в продължение на две години. По думите на Берингаус компанията не е срещнала никакви проблеми и е получила съдействие от местната администрация. Звеното в Стара Загора работи от пролетта на тази година, но сега беше официалното откриване на комплекса. На него присъства американският посланик в България Джон Байъри, който посочи, че "Алкоа" е пример за това, как американските компании имат интереса да инвестират България и да изнасят тук производството си. В завода на "Алкоа" в Стара Загора са заети 200 служители. Вече има подписани договори с някои от основните вериги за търговия на дребно, които ще използват продуктите, изработени в българското предприятие. В световен мащаб "Алкоа" има няколко основни направления на дейността. Компанията работи в 44 страни по света. Групата "Алкоа" е сред най-големите производители на материали за опаковане, използвани в хранителната индустрия - фолио за опаковане, кутии, кенове за напитки и др. Компанията е и сред водещите в производството на алуминий. Със своите продукти тя обслужва и автомобилостроенето, тежката индустрия, строителството и архитектурата, самолетостроенето и транспорта. Най-голямата част на продажбите идват от опаковките за потребителските стоки. През 2005 г. продажбите на компанията достигат 28 млрд. долара, обявиха от управата на "Алкоа".
Източник: Дневник (27.09.2006)
 
Влизаме в историята с най-строги условия България и Румъния получиха дългоочакваната зелена светлина за присъединяване към Европейския съюз. Въпреки това двете страни ще бъдат подложени на най-строгия контрол и условия в историята на съюза. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен представи пред Европейския парламент мониторинговия доклад на ЕК. България и Румъния засега няма да бъдат засегнати от предпазни клаузи. Същевременно те ще трябва да докладват на всеки шест месеца за напредъка си в критичните области. За България това са правосъдието, борбата с корупцията, полицейското разследване, борбата с организираната престъпност, прането на пари, административният контрол върху разпределението на парите в земеделието, ветеринарният и финансовият контрол. Критични за Румъния са съдебната система, борбата с корупцията, разплащателните агенции. Първия доклад пред Брюксел София и Букурещ трябва да направят през март 2007 г. Ако се установи, че новите две членки не са постигнали сериозен напредък в деликатните области, Еврокомисията ще може да наложи предпазните клаузи през следващите три години. До март България и Румъния трябва да създадат работещи разплащателни агенции за разпределение на селскостопанските субсидии, иначе рискуват да загубят една четвърт от помощите. Според Рен България е продължила реформата в съдебната система с приемането на правила за избора на магистратите и изготвянето на конституционната реформа. Голям брой чиновници трябваше да обявят имуществото си, сподели още Рен. Поиска се свалянето на имунитета на депутати и магистрати. Бяха започнати действия срещу редица престъпни групи, допълни еврокомисарят. Ние очакваме след историческото постижение на България и Румъния двете страни да дадат енергичен принос към процеса на евроинтеграцията, заяви председателят на ЕК Жозе Барозу пред евродепутатите.
Източник: Пари (27.09.2006)
 
С 3-5% ще расте в следващите 10 г. световното потребление на метал .Това заяви индийският милиардер и собственик на "Арселор-Митал" Лакшми Митал. Според него до 2015 г. производството на стомана ще възлиза на 150-200 млн. тона. "Арселор" и "Митал Стийл" се обединиха през юни, след като европейската компания прие офертата на Митал за 26,9 млрд. евро. Така се образува най-големият производител на стомана в света.
Източник: Стандарт (28.09.2006)
 
НДСВ иска дискусия за икономическата политика След публикуването на доклада за напредъка на България и Румъния НДСВ още по-енергично ще настоява за дискусия в правителството по икономическата политика на страната, свързана с растящия дефицит по текущата сметка. Обезпокояващото е, че за последните 12 месеца той е нараснал до 14.3% от БВП и е един от най-високите в света, заяви вчера министърът на държавната администрация Николай Василев. Според него в едногодишния си отчет правителството се хвали, че износът расте по-бързо от вноса, но разликата е изключително малка. Въпреки че експортът се покачва с 0.5 до 1% по-бързо от вноса, импортът е толкова голям, че той е нараснал до 20% спрямо 2002 г., когато страната е била постигнала нисък дефицит, посочи министър Василев. Като председател на Междуведомствения съвет по граничния контрол Николай Василев ще настоява до седмица да бъде свикано заседание на съвета, на което да се набележат мерките за затягане на граничния контрол.
Източник: Пари (28.09.2006)
 
Определят трасето на Бургас - Вльора В Тирана се състоя среща по проекта за петролопровод от Бургас до албанското пристанище Вльора. В нея участваха регионалните министри на България, Македония и Албания. Обсъждано е било трасето на петролопровода, което може да бъде изменено, тъй като Албания иска да развива туризъм около Вльора, каза регионалният министър Асен Гагаузов. От 70 млн. до 100 млн. лв. ще печели годишно България от нефтопровода Бургас - Вльора. Стойността му ще бъде 1.188 млрд. USD. Очакваната възвръщаемост на инвестициите е 18%.
Източник: Пари (28.09.2006)
 
Потреблението на метали скача с 5% С 3-5% ще расте в следващите 10 г. световното потребление на метал .Това заяви индийският милиардер и собственик на "Арселор-Митал" Лакшми Митал. Според него до 2015 г. производството на стомана ще възлиза на 150-200 млн. тона. "Арселор" и "Митал Стийл" се обединиха през юни, след като европейската компания прие офертата на Митал за 26,9 млрд. евро. Така се образува най-големият производител на стомана в света.
Източник: Стандарт (28.09.2006)
 
Трети пореден месец стопанската конюнктура в България бележи рекорд Трети пореден месец стопанската конюнктура в България бележи рекорд за последните 12 години. Оптимизмът на предприемачите в промишлеността и търговията на дребно качва с още 0.6% показателя за бизнес климата през септември в сравнение с предходния месец, съобщи вчера НСИ. Мениджърите в промишлеността са оптимисти както за състоянието на фирмите, така и за очакваните поръчки. 84.8% от компаниите не планират повишаване на продажните цени на стоките си през следващите три месеца. С 6.5 пункта се е повишила оценката за бизнес климата в търговията на дребно, показва регулярната анкета на статистиката. Ръстът се дължи основно на очакванията, че състоянието на фирмите в сектора ще се подобри през следващите 6 месеца. Продажбите на дребно през последните три месеца са се увеличили, очаква се тенденцията да продължи и през следващите три месеца. В същото време анкетите на НСИ отчитат очаквания на търговците на дребно за ръст на цените. Ентусиазмът в строителството намалява заради очакванията да намалеят поръчките в сектора. По-умерени са и очакванията за търсенето на услугите през следващите три месеца. И в двата бранша мениджърите посочват като основен проблем конкуренцията.
Източник: Сега (29.09.2006)
 
Гражданите и фирмите спестяват в левове Ръстът на кредитите и депозитите, който наблюдавахме през последните месеци, продължава с пълна сила и през август, показва статистиката на централната банка. Трезорите са отпуснали кредити на домакинствата и бизнеса със 166 млн. лв. повече за месец, достигайки 19.7 млрд. лв. От структурата на отпуснатите кредити става ясно, че заемите, предоставени на нефинансови институции, заемат най-голям дял - близо 53%, като обаче тежестта им спрямо юли се свива с 1%. През август отпуснатите търговски кредити се повишават със 182 млн. лв., което е 1.5%, жилищните кредити скачат със 133 млн. лв. (5% ръст) и тези за бюджета се повишават с 6.6 млн. лв. В същото време обаче е налице намаляване на потребителския портфейл на банковата система, който се свива със 158 млн. лв., или 3.5%. За една година кредитите са се увеличили със 3.6 млрд. лв. основно благодарение на повечето отпуснати търговски (1.8 млрд. лв.) и жилищни кредити (1.13 млрд. лв.). Към края на август търговският сегмент заема 61.4% от кредитния портфейл на банковата система, а ипотечният - 13.7%. На този фон привлеченият ресурс в банковата система, който е под формата на депозити с различна срочност, вече е 29 млрд. лв., нараствайки със 782 млн. лв. От тях 660 млн. лв. са вложени в банковата система в депозити, деноминирани в левове. Така за една година депозитната база скочила с 6.66 млрд. лв., или 30% ръст, като от тях 5.8 млрд. лв. са вложили предприятията. Най-голям интерес се наблюдава към срочните депозити.
Източник: Пари (29.09.2006)
 
“Интертръст” изкупува 100% от акциите на ОЦК - Кърджали В БФБ е постъпил нов проект на търгово предложение от "Интертръст" ЕАД за закупуване на всички останали акции с право на глас в Общото събрание на публичното дружество "Оловно цинков комплекс"(ОЦК) АД ­ Кърджали, този път на цена от 16,50 лв. за една акция. Комисията за финансов надзор, ръководена от Апостол Апостолов все още не е взела отношение към предложението, според съобщение, публикувано на сайта на борсата. Броят на акциите, обект на търговото предложение, е 115 308, като "Интертръст" не възнамерява да поиска отписване на дружеството от публичния регистър, воден от КФН. В момента "Интертръст" притежава 8 298 052 акции от ОЦК, представляващи 98,63% от капитала на дружеството. Упълномощен инвестиционен посредник е ИП Стандарт инвестмънт АД, а срокът на предложението е 28 дни, считано от датата на публикуване в два централни ежедневника.
Източник: Монитор (29.09.2006)
 
ThyssenKrupp ще постигне повишаване на продажбите си до 55 млрд. евро до 2016 г. Немската технологична компания за производство на стомана ThyssenKrupp AG обяви в петък, че се стреми да постигне ниво на годишните си продажби на стойност 55 млрд.щ.д. за 10-годишен период. В средносрочен план целевото ниво на продажбите е 50 млрд.щ.д. Тази информация бе предоставена от Екехард Шулц – изпълнителен директор на ThyssenKrupp AG, при започването на първа копка на стоманена фабрика на територията на Бразилия. Около 30 млрд. евро ще бъдат генерирани от прдукто-ориентирани бизнеси, а останалите 20 млрд. евро – от сектора на услугите. Само от областта на стоманата и изделията от нея, се очаква продажбите да се повишат от 16 млрд. на 19 млрд. евро, средства за производство – нарастване от 19 на 21 млрд. евро и от сектора на услугите – увеличение от 13 на 14 млрд. евро. “Но това няма да бъде всичко. За 10 годишен период ние ще се стремим да постигнем продажби на стойност 55 млрд. евро. С увеличаването на продажбите ще се увеличава и печалбата”, коментира Шулц. С оглед на това, че до момента ThyssenKrupp вече е постигнала средносрочната цел от 2.5 млрд. евро за настоящата фискална година (тя завърши на 30 септември, 2006 г.), целта за следващата е да бъде постигнат чувствителен ръст. “Ако допуснем, че световната икономика се запази на стабилни равнища и цените на горивата останат в приемливи норми, ние сме сигурни, че е според възможностите ни да постигнем поставените си цели”, допълни Шулц.
Източник: Други (29.09.2006)
 
Rautaruukki стартира инвестиционни планове в Ukraine и Romania на ощбща стойност 50 млн. евро Rautaruukki е решила да стартира няколко големи инвестиционни проекти на обща стойност от 50 млн. евро на територията на Украйна и Румъния. След осъществяването им, компанията ще може да увеличи чувствително доставката на компоненти и елементи за промишлени и стопански обекти на клиенти в Украйна, Румъния и България. Rautaruukki е готова и допълнително да разшири бизнеса си с допълнителни инвестиции, които да подпомогнат постигането на тази стратегия. “От 2003 г. насам с цел постигане на стратегията си, ние сме се фокусирали върху строителни действия, особено в района на Централна и Източна Европа и Украйна.”, каза президентът и главен изпълнителен директор на компанията Сакари Таминен. Rautaruukki доставя метални компоненти, системи и интегрирани системи за строителната и инженерната индустрии. Тя предлага широк спектър от изделия от метал и услуги. Финландската компания оперира на пазарите на 23 страни, а броят на работниците й е 12 000 души. Нетните й продажби за 2005 г. възлизат на 3.7 млрд.щ.д.
Източник: Други (01.10.2006)
 
Старите апартаменти поевтиняват от догодина Купувачите на апартаменти или офиси в стари сгради няма да плащат 20% ДДС от догодина, предвижда новият закон за ДДС. Измененията се налагат заради европейските изисквания. От Националната агенция за приходите (НАП) отказаха да прогнозират дали отпадането на ДДС ще доведе до понижение на цените. Посредници в сделки с недвижима собственост обаче очакват да се стигне до такова. Досега и старите, и новите сгради се облагаха с ДДС, когато се продават от фирма, регистрирана по ДДС. От 1 януари 2007 г. налогът остава задължителен само за новите сгради. По закон такива се водят зданията в груб строеж и тези, чието разрешение за ползване е получено най-много преди 5 години, напомни Росен Иванов от НАП. И занапред данък няма да се плаща, когато продавачът е физическо лице.
Източник: Сега (02.10.2006)
 
Външният дълг стигна 16,66 млрд. евро Брутният външен дълг към края на месец юли възлиза на 16,66 млрд. евро (69,4% от брутния вътрешен продукт), като нараства с 1,55 млрд. евро (10,3%) от началото на годината, показват данните от месечната статистика на Българска народна банка. На годишна база брутният външен дълг бележи повишение от 2,65 млрд. евро, или 19%. Дългосрочните задължения на страната са в размер на 11,77 млрд. евро (70,7% от дълга), а краткосрочните - 4,89 млрд. евро (29,3%).
Източник: Монитор (02.10.2006)
 
Taiyuan остава най-големият производител на неръждаема стомана в света с 3 млн.т. годишна продукция Taiyuan Iron and Steel Company Ltd от северно-китайската провинция Шанкси обяви, че годишният и производствен капацитет на неръждаема стомана е достигнал 3 млн. тона, което отрежда първо място на компанията в световен мащаб. Информацията бе представена от компанията, след като тя завърши нова продуктова линия на неръждаема стомана от най-висок клас. Тази продуктова линия бе започната през септември, а инвестицията бе на стойност от 16.5 млрд. юана (около 2.1 млрд.щ.д.). Според компанията, продуктовата линия трябва да повиши годишните продажби с 80 – 100 млрд. юана (между 10 – 12.5 млрд. щ.д.) до края на 2010 г. Taiyuan Iron and Steel Company Ltd е най-голямото промишлено предприятие в провинция Шанкси, който е най-богатия регион за добив на въглища. През изминалата година компанията е достигнала производство от 5.39 млн. тона, от кото 1 млн. тона неръждаема стомана.
Източник: Други (02.10.2006)
 
Sheba Steel ще увеличи производството си до 50.000 тона/годишно до средата на 2008 г. Sheba Steel Mills Plc обяви вчера, че се стреми да увеличи производствения си капацитет от 10 хил. тона до 20 хил. тона годишно до месец януари 2007 г., а до средата на 2008 г.да достигне 50 хил. тона/годишно и така да подпомогне проект за строителството на нискобюджетни домове. Етиопската компания, която е изцяло собственост на пакистански инвеститори, съобщи в прес комюнике, че е набрала 30.4 млн. бир допълнителна инвестиция, с цел да бъде постигната тази експанзия и за подсилване на производствения проект. По-голямата част от новите машини са вече доставени на площадката, както и повечето дейности са пред завършване. Основните цели , които са залегнали в бъдещата експанзия са изграждането на комплекс за производство на стомана са да се постигне всякакво производство на стомана под един покрив - стоманени пръти, плоскости, вълнисти листове, пирони, сглобки и други стоманени изделия. С реализацията на този проект ще бъде значително променена структурата на вноса на страната и ще бъде спестена чужда валута. За сметка на това се очаква поръчките от чужбина да се увеличат, което ще повиши паричния поток на чужда валута в страната до 100 000 щ.д./месец. Новото съоръжение ще включва и учебен център за подготовка на етиопски инженери.
Източник: Други (02.10.2006)
 
Arcelor Mittal планира поглъщания в Мексико, Бразилия Най-големият производител на стомана в света - Arcelor Mittal, планира да осъществи поглъщания в района на Латинска Америка, като започне с преговори за поглъщане на завод в Мексико, заяви Лакшими Митал. Митал, който ще бъде президент на новата организация, ще лети днес (2 октомври) до Мексико, за да проведе преговори с Grupo Villacero SA, която всъщност е приятелска компания и има мощности близо до тези на Mittal, обявиха от компанията вчера. “Ние ще засилим позициите си в Латинска Америка, каза Митал. Заводът Villacero е на същия терен земя, както и заводът за стомана на Mittal Lazaro Cardenas ”, допълни Митал. Grupo Villacero е собственост на крупния предприемач Пабло Виляреал, който разполага със заводи в Мексико и Тексас, а според интернет страницата на компанията, тя е най-големият дистрибутор на стомана в Латинска Америка. Villacero също така държи и лидерската позиция в доставянето на дълги стоманени продукти използвани в строителството в Мексико. Mittal от своя страна е най-големият производител на стомана в тази страна.
Източник: Други (02.10.2006)
 
И европейската екомрежа надвисва като драма Три месеца преди присъединяването си към Европейския съюз България все още не е представила списък на териториите, които ще бъдат включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Ако до 31 декември това не бъде направено, ще последват санкции, включително и орязване на пари от структурните фондове на ЕС. Заради сложността на въпроса по определянето на защитените зони има вероятност или срокът да не бъде спазен, или непрозрачно взетите решения да предизвикат скандали със сериозен отзвук в Брюксел. Освен почти фаталното забавяне неправителствените организации предупредиха и за информационно затъмнение, тъй като по липса на време няма да има и обществено обсъждане. Собственици и инвеститори се опасяват, че ще бъдат поставени пред свършен факт, когато терените им се окажат под действието на ограниченията, произтичащи от статута на защитените територии. Експерти препоръчват сами да потърсят информация в регионалните екоинспекции за това какви ще са евентуалните ограничения от включването в НАТУРА 2000 и какви са възможностите за обезщетения и финансиране на алтернативни дейности в защитените местности. Процедурата предвижда екип от представители на екологичните организации да предложи на ресорното министерство своето виждане какъв процент от общата територия на страната и кои конкретни зони да получат статут на защитени. Предложенията трябва да бъдат одобрени от екоминистерството, а после и от правителството. За всяка защитена зона министър Джевдет Чакъров ще издаде заповед, в която ще се описват границите й и ограниченията на дейностите, които пречат на опазването на биоразнообразието. Екипът на екоорганизациите по НАТУРА 2000 е изготвил карта с районите, които се предлагат за защита. Природозащитниците смятат, че в мрежата трябва да бъдат включени около 30% от площта на България, тъй като е сред страните с най-богато биоразнообразие в Европа. В момента у нас защитените земи са едва 5%. Екоминистърът Джевдет Чакъров обаче заяви, че в НАТУРА ще попаднат около 20% от територията. За сравнение в страни като Словения, Словакия и Унгария таванът на защитените зони е 31%. Освен оформящия се спор за процентите тепърва ще се изяснява и какви ще са ограниченията в защитените зони и какви обезщетения се предвиждат за бизнеса и за собствениците на имоти в тях. Според Симеон Марин от организацията "Зелени Балкани", който е координатор по НАТУРА 2000, около 900 млн. евро се очаква да бъде общата сума за дейностите, свързани с екомрежата. От тях 690 млн. евро ще дойдат от ЕС, а останалите са съфинансиране от българска страна. Сумата обаче е не само за компенсации, но и за плащания за агроекология, залесяване и подпомагане на фермери в райони с неплодородни земи. Парите ще се отпускат от разплащателната агенция, която е приемник на Държавния фонд "Земеделие", уточни Марин. От земеделското министерство отказаха информация по темата, тъй като всичко било на ниво проект. Въпреки че още през 2001 г. правителството на НДСВ и ДПС записа в програмата си до края на мандата да се определят районите, които да бъдат включени в НАТУРА 2000, едва през този август беше сформирана междуведомствена работна група, която да изготви критериите за издаването на разрешения за инвестиционни намерения и експлоатация на защитените зони. За момента групата е приела правилник за дейността си и тепърва ще изработва изискванията, каза Чакъров.
Източник: Дневник (03.10.2006)
 
Германия ни пуска в ЕС по план "Канцлерът на Германия Ангела Меркел и вицеканцлерът и социален министър Франц Мюнтеферинг вече потвърдиха пред премиера Сергей Станишев, че Германия ще ратифицира България по план и преди края на годината." Това заяви вчера новият посланик на Германия в България Михаел Гайер на първата си пресконференция. За 61-годишния дипломат това е последният мандат в кариерата му. Той спомена, че германски бизнесмени смятат да реализират тук три мащабни проекта, като два от тях ще създадат около 1000 работни места. Според Гайер възможните предпазни клаузи не са новост, а част от договора ни, а що се касае до другите мерки, те се отнасят до всички провинили се в ЕС. ЕК, която бе наречена от него "колективната гузна съвест на ЕС", взима автономно решенията си, каза посланик Гайер в отговор на въпрос доколко Берлин като председател на ЕС от 2007 г. може да й повлияе дали да има, или да няма предпазни клаузи. Посланикът обясни, че приоритет на председателството на Германия ще бъдат Западните Балкани и особено Косово. Другите приоритети ще са т. нар. нова политика на ЕС за сътрудничество със съседите - Украйна, Русия, Беларус, страните от Черноморския регион и кавказките държави и евроконституцията.
Източник: Стандарт (03.10.2006)
 
Еконормите ще струват 500 млн. евро на мините Около 500 млн. евро ще са необходими на минния сектор за изпълнение на екодирективите на ЕС до 2012 г. Това сочат разчетите на екологичното ведомство. Министър Джевджет Чакъров ги представи вчера на среща с представители на Българската минна камара и експерти от икономическото министерство. Бизнесът обаче се тревожи, че може да отделя едва 12-15 млн. евро годишно за достигане на евронормите. До края на годината ще се направи инвентаризация на мините. Целта е да се уточни колко средства са необходими на всяко предприятие, поясниха представители от бранша. Министерствата на икономиката и на околната среда ще изготвят методика и критерии за оценяването.
Източник: Сега (04.10.2006)
 
Данък печалба пада до безпрецедентните 10% От средата на следващата година България може да има най-ниския корпоративен данък в ЕС - 10%, а осигурителната тежест (която бизнесът поставя сред най-големите си проблеми) може да намалее с още три пункта. Управляващата коалиция е на път да си стисне ръцете за данъчно-осигурителната политика догодина, след като ръководствата на БСП и ДПС късно във вторник договориха конкретните цифри, а от НДСВ засега нямат нищо против тях. Според източници договорката е от 1 юли 2007 г. данък печалба да падне от сегашните 15 на 10%, а осигурителната вноска за пенсия, която в момента е 23%, да стане 20%. Единствената сигурна засега промяна в облагането на личните доходи през 2007 г. е вдигането на необлагаемия минимум от 180 на 200 лв. месечно, като най-вероятно тазгодишната скала ще се запази. Също от средата на следващата година бюджетните заплати ще се увеличат с 10% вместо с предварително планираните 8 на сто. От средите на НДСВ в сряда обясниха, че подкрепят пакета от мерки, договорен между БСП и ДПС. Предложенията обаче все още не са обсъдени с финансовото министерство, където миналата седмица течаха преговори по данъчно-осигурителната политика на управляващите за догодина. Още от лятото коалиционните партньори лансират данъчните си идеи за догодина, като по-интензивно преговорите започнаха преди месец. Официално от партиите във властта обясняват, че финалното решение ще се вземе от съвета на коалицията.
Източник: Дневник (05.10.2006)
 
2 млрд. лв. излишък в бюджета 1.990 млрд. лв. е излишъкът в бюджета към 31 август, съобщи Министерството на финансите. За същия период на миналата година излишъкът е бил 1.318 млрд. лв. Фискалният резерв е 5.924 млрд. лв. Приходите и помощите по консолидираната фискална програма са в размер 12.984 млрд. лв., което е ръст от 10.4% спрямо м.г. Разходите са 10.994 млрд. лв., или с 5.3% повече. През осемте месеца на годината по републиканския бюджет са постъпили приходи в общ размер на 8.870 млрд. лв. - с 1.090 млрд. лв., или с 14%, повече спрямо същия период на м.г. Най-висок ръст - 19.2%, има при постъпленията от косвени данъци. Приходите от преки данъци са с 14.7% повече. Основните фактори за увеличението на приходите от косвени данъци са ръстът на вноса, високата цена на суровия петрол и на цветните метали, нарастването на количествата внесени горива и скокът на акцизите. Към края на август постъпленията от корпоративен данък са 916.4 млн. лв. В МФ отчитат, че ръстът се дължи на намаляването на данъчната ставка, което е довело до изтласкване на светло на голяма част от фирмите от сивата икономика. Освен това по-ниският данък е увеличил стимулите за инвестиции и насърчил икономическата активност, което от своя страна е довело до ръст на печалбите.
Източник: Пари (05.10.2006)
 
Руският производител на стоманени тръби TMK ще бъде търгувана на Лондонската фондова борса Вторият по големина производител в света на стоманени тръби за нефтопроводи и газопроводи – TMK, ще стане поредната руска компания, която ще се търгува на Лондонската фондова борса от следващия месец. Включването на компанията, която се очаква да бъде оценена на около 5 млрд.щ.д., ще стане едновременно на фондовите борси в Лондон и Москва в началото на ноември. Основният акционер и ръководител на TMK е милиардерът Дмитрий Пумпянский се очаква да продаде 21% от акциите на компанията срещу около 1 млрд.щ.д. (GBP 675 млн.). 780 млн.щ.д. от тези пари, той ще използва, за да покрие дългове по заеми сключени с цел да акумулира средства и да изкупи акциите на миноритарни акционери. Собствениците на московската MDM Bank – милиардерите Сергей Попов и Андрей Мелниченко, са се съгласили да продадат своят 33% дял на господин Пумпянский и сделката ще бъде финализирана през идната седмица. Това означава, че компанията ще бъде вече изцяло собственост на Пумпянский, преди да бъде включена за борсова търговия. Главният изпълнителен директор на TMK Константин Семерков поясни, че 70% от акциите предвидени за търговия ще бъдат пуснати на лондонската борса като глобални депозитарни разписки, а останалите 30% на московската.
Източник: Други (05.10.2006)
 
Правителството на Украйна ще продаде 1.3% от Mittal Steel Kryvy Rih Украинското правителство планира да продаде 1.3% от Mittal Steel Kryvy Rih чрез четири различни пакета на различни фондови борси в края на тази година или най-късно в началото на 2007 г., обяви представител на агенцията по държавни имоти в сряда. Този дял от 1.3% остана в ръцете на правителството, след като то продаде 93.02% от съоръжението за преработка и производство на стомана на най-големият производител на стомана в света Mittal Steel, през октомври 2005 г. срещу рекордната сума от 4.8 млрд.щ.д. Агенцията по приватизация на Украйна обяви, че ще разпредели дяловете в четири отделни пакета всеки един, от които ще е с около 0.33%. До този момент агенцията не е внесла яснота относно евентуалната начална цена на тези пакети. Официалното съобщение за приемането на офертите ще бъде публикувано в срока между втората половина на октомври до декември. Самото наддаване ще стане 30 дена след публикуването на съобщението.
Източник: Други (05.10.2006)
 
Искаме пари от Сърбия за нефта по Дунав Ще търсим обезщетение от Сърбия за нефтеното петно по Дунав, защото премахването му струва много пари. Това стана ясно вчера от изявление на министъра на околната среда Джевдет Чакъров. В екологията има един основен принцип - замърсителят плаща, подчерта той. Нефтеното петно е дълго 6 километра и широко 300 метра и се носи по реката от понеделник. Няма критична ситуация след замърсяването и няма случай на умряла риба и водоплаващи птици, каза още Чакъров. Взети са всички мерки, следи се качеството и на питейната води, добави той. Препоръчано е прегради пред АЕЦ "Козлодуй" още да не се вдигат, защото повишеното ниво на реката може да донесе нови нефтени петна. Междувременно вчера зам.-министърът на околната среда Любка Качакова съобщи, че Румъния ще ни даде два съда събирачи на нефт. Тя поискала помощ от дунавските страни, подписали конвенцията за взаимопомощ. Всички формалности по влизането на корабите в наши териториални води са вече решени, допълни Качакова. Чехия също е заявила, че ще помага за предотвратяване на екологична катастрофа. Според зам.-министърката България няма да плаща нищо за помощта, въпреки че в конвенцията са записани компенсации на по-късен етап. Проблем засега обаче е намирането на депо, в което да се закара събраният от водата нефт. У нас все още нямаме такова място за опасни отпадъци, обясни Любка Качакова.
Източник: Стандарт (06.10.2006)
 
700 милиона евро годишно ни дава ЕИБ за пътища и водопроводи Между 500 и 700 милиона евро годишно ще получава България под формата на кредити в периода 2007-2013 г. от банката на Европейския съюз ­ Европейската инвестиционна банка ЕИБ/. Парите ще се използват най-вече за строеж на пътища и друга инфраструктура. Това съобщи финансовият министър Пламен Орешарски след като подписа Меморандум за разбирателство, развитие и финансиране на инфраструктурата с ЕИБ. От страна на трезора договорът беше парафиран от президента на "домашната банка" на ЕС Филип Мейстад. Подписването на документа е в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство за периода 2007-2013 г., каза още Орешарски. С парите от "домашната банка" на ЕС ще се осигурява българското съфинансиране на проекти, за които ще се плаща от структурните, кохезионния и фонда за земеделско развитие на ЕС. 150 милиона евро ще осигури ЕИБ за продължение на реконструкцията и електрификацията на жп-линията Пловдив ­ Свиленград. Още 380 милиона евро ще бъдат за модернизиране на пътната инфраструктура по Проекта Транзитни пътища 5, стана ясно след подписването на договора. Около 13 милиона евро ще е финансирането по Проекта Подобряване на водния цикъл на три града в България ­ Сливен, Враца и Габрово. Президентът на банката заяви, че най-големият приоритет ще е да се направят правилни стъпки за усвояване на парите. Той добави, че има практика да се финансира построяването на заводи за преработка на отпадъците и банката би могла да помогне за техническата помощ за решаване на проблема с боклука на София. Ние сме финансирали и две части от магистрала Тракия ­ ЛОТ 1 и ЛОТ 5. Тези две части ще бъдат прехвърлени на частни концесионери, което означава, че трябва да има промяна в договора за концесия. За нас тази промяна не е проблем, коментира още Мейстад.
Източник: Монитор (06.10.2006)
 
Топ 20 от фирмите на БФБ с капитализация от 8,2 млрд. лв. Пазарната стойност на 20-те най-големи компании вече е близо 8,2 млрд. лв., а общата капитализация на дружествата, търгувани на Българска фондова борса, ръководена от Бистра Илкова, към 4 септември надхвърля 11,17 млрд. лв. Както може да се предположи, начело в класацията продължават да са БТК и "Софарма" АД със съответно пазарни оценки от 2,85 млрд. лв. и 724 млн. лв. Второто място на фармацевтичната компания може да бъде оспорено най-рано през следващия месец, когато на пазара ще започнат да се търгуват акциите на "Химимпорт". Книжата на СИБанк се задържат на същите рекордни нива от преди месец, което осигурява на дружеството третото място с капитализация от 557,8 млн. лв. ЗПАД ДЗИ измести ТБ Българо-Американска Кредитна Банка от четвъртото място, след като вчера бе сключена "странна" сделка на рекордното ниво от 120 лв. за акция. Пазарните стойности на двете компании са съответно 463 млн. лв. и 423 млн. лв. На шесто място в класацията следва "Петрол" АД с 382 млн. лв., а с пазарна оценка от 343 млн. лв. ДЗИ Банк се изкачи с две места, след като вчера отново стартира търговията с книжата й след обявяването на продажбата на дял от банката миналата седмица. До десето място се нареждат "Албена" АД, "Кремиковци" АД, и Централна кооперативна банка с пазарни капитализации съответно 329,8 млн. лв., 296,7 млн. лв. и 262,4 млн. лв. Поредният печеливш от продажбата на ДЗИ Банк е "Ривиера" АД, влязла в класацията на 19-то място с пазарна стойност от над 100 млн. лв. "Ривиера" участва в сделката, продавайки своя дял от 7,45% от капитала на ДЗИ Банк. Общата капитализация на 20-те дружества представлява 73,2% от тази на всички компании, листвани на БФБ-София.
Източник: Монитор (06.10.2006)
 
Стъпка по стъпка - легитимни в Брюксел На извънредно общо събрание вчера Българска стопанска камара промени името си като добави „съюз на българския бизнес”. Това се налага по препоръка на Eвропейската конфедерация на индустриалците и работодателите UNICE, обясниха от БСК. През май евроструктурата също е променила името си, като към абревиатурата е добавила Конфедерация на европейския бизнес. На пръв поглед промяната в името на БСК е незначителна. Тя по-скоро има символично послание в битката за представителност на българските бизнес сдружения пред Брюксел. Членството на наша работодателска организация в UNICE е изключително важно за пълнокръвното представяне и защитаване на интересите на българския бизнес в Европейския съюз. В тристранния диалог на ЕС има само три представителни работодателски организации. Най-голямата - UNICE, представлява интересите на едрия бизнес. Втората е UEAPME - на малките и средните фирми, а третата - на ютилити компаниите. От нашите шест представителни работодателски организации само БСК членува в UNICE, а Съюзът на стопанска инициатива (ССИ) - в UEAPME. Още със създаването си новата Конфедерация на работодателите и индустриалците в България си постави за цел единното представителство на българския бизнес в UNICE, където от четири години членува БСК. А по правило, с малки изключения, в UNICE от една държава се допуска членство само на една работодателска организация. На този етап е трудно да се предположи, че двете организации ще се договорят за съвместно представителство. Въпреки че БСК вече сключи споразумение с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за подобна стъпка. Легитимацията пред Брюксел поставя важния въпрос за консолидацията на работодателските организации у нас. По всеобщо мнение критериите за представителност в Кодекса на труда са много либерални. И това не е случайно, защото за властта е добре дошло да има повече партньори в търсенето на подкрепа. Първата стъпка за бъдещо окрупняване вече е направена - БСК и АИКБ. Остава да видим дали ССИ и Съюз Възраждане ще се съюзят.
Източник: Пари (06.10.2006)
 
БСК с ново име заради Европейския съюз "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" е новото име на българската стопанска камара. Това решиха делегатите на извънредното Общо събрание на бизнес организацията. Промяната на името се налага заради преименуване и на конфедерацията на европейския бизнес, чийто член БСК е от 2000-та година. През пролетта на тази година Конфедерацията препоръча на всички свои организации-членки да променят името си, за да демонстрират общото си членство в европейската структура. До 13 души се разширява Изпълнителното бюро на стопанската камара, бе решено още на Общото събрание. Новите членове на Изпълнителното бюро са Антон Петров - управител на "Виохалко", Щефан Шишковиц от "ЕВН България" и Камен Колев - заместник-председател на камарата. Останалите в Изпълнителното бюро на Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес са Божидар Данев, Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Петър Денев - всички от камарата, Лъчезар Цоцорков - "Асарел Медет", Филип Ромбаут - "Агрополихим", Валентин Захариев - "Интертръст", Радосвет Радев - Дарик радио, Сашо Дончев - "Овергаз инк" и Величко Александров - "ИТА холдинг".
Източник: Дарик радио (06.10.2006)
 
Tata Steel набира средства за оферта към Corus Индийската Tata Steel е акумулирала 6.5 млрд.щ.д. чрез заеми от няколко банки и най-вероятно към тях ще добави и допълнителни 2 млрд.щ.д. от облигации, за да финансира евентуалното поглъщане на базирания в Лондон производител на стомана Corus Group PLC, според статия в петъчен вестник. Според вестник Business Standard, Tata Steel трябва да приготви около 9 млрд.щ.д. преди да прави, каквито и да е опити за оферта към Corus. В отговор на статия в индийски вестник, че Tata Steel обмисля да отправи оферта на стойност 10.6 млрд.щ.д. за англо-холандският Corus, от компанията обясниха, че в следствие на големите обединения в сектора станали напоследък, то и тя обмисля подобни действия и един от възможните варианти е сделка с Corus. Според британското законодателство, ако Tata Steel иска да придобие повече от 30% от компанията, то тя трябва да отправи открита оферта към всички акционери на Corus. Представители на Tata Steel не бяха открити за коментар. Все пак в резултат на публикуваната информация, акциите на Corus на Лондонската фондова борса скочиха с 16.3% в четвъртък, достигайки до 473.75 пенса (8.90 щ.д./акция). Същевремено акциите на Tata Steel се търгуваха на цена 2.7% по-висока при затваряне на пазара на фондовата борса в Бомбай: 537.36 рупии/акция (11.77 ш.д.).
Източник: Други (06.10.2006)
 
Hyundai Heavy и японски производителки на стоманени плочи се съгласиха за ценово увеличение от 20-30 щ.д./тон Hyundai Heavy Industries Co. обяви, че се е съгласила на увеличаване на цените на вноса на стоманени плочи от японски производителки с 20-30 щ.д./тон. Корабостроителната компания се е съгласила да плаща с 20 щ.д./тон повече за октомврийските доставки, като така цената ще достигне 600 щ.д./тон, а от началото на януари, тя ще се увеличи отново до 610 щ.д./тон. Преговорите започнаха още на 18 юли, но бяха замразени поради невъзможността да се стигне до компромисна цена. Южнокорейската корабостроителница поиска намаляване на цената със 100 щ.д./тон, докато японските производители желаеха точно обратното – повишаване на цената със 100 щ.д./тон. Според изчисления на компанията, през 2007 г. тя ще се нуждае от 3.2 млн. тона стоманени плочи. Hyundai обяви, че възнамерява да внесе 700 000 тона от Япония и 700 000 тона от Китай.
Източник: Други (08.10.2006)
 
Русия взема контрола върху Бургас - Александруполис Руски компании ще получат 51% от акциите на проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис. Останалите акции ще бъдат разпределени поравно между България и Гърция. Това съобщи агенция Интерфакс след посещението на руския премиер Михаил Фрадков в Атина. Контролният пакет акции ще се притежава от руските държавни компании Транснефт, Роснефт и Газпром. Българските и гръцките дружества ще трябва да се задоволят с по 24.5% от акциите. Още през септември по време на срещата на високо ниво в Атина между президентите Георги Първанов, Владимир Путин и гръцкия премиер Костас Караманлис страната ни е подкрепила новото разпределение. Още тогава министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов заяви, че започват разговори за договаряне на параметрите. Междувременно стана ясно, че представители от Албания, България и Македония са се договорили в Тирана да подпишат меморандум, който да фиксира тригодишен срок за начало на строежа на нефтопровода АМВО (Albania-Macedonia-Bulgaria Oil) от Бургас през Македония до албанското пристанище Порто Романо.
Източник: Пари (09.10.2006)
 
Суперцена за общинска фирма За близо 29 млн. лв. беше продадено общинското дружество Пътища и съоръжения. За сделката съобщи столичният кмет Бойко Борисов. Елаците-МЕД АД спечели публичния конкурс за продажбата на 100% от капитала на фирмата. Планираните инвестиции в компанията са за 14 млн. лв. Първоначалната цена в търга беше 8.3 млн. лв. Пътища и съоръжения притежава близо 128 дка имоти в Банкя, Княжево и Орландовци. Завършил е и конкурсът за продажбата на 100% от капитала на общинското дружество Международен транспорт и туризъм. Той е спечелен от Импулс Ко ООД с предложена цена от 1755 млн. лв.
Източник: Пари (09.10.2006)
 
Руски компании, конкуренти на Tata е възможно да попречат на компанията да се превърне в една от най-големите производителки на стомана Руски компании, конкуренти на Tata Steel е възможно да попречат на компанията да се превърне в една от най-големите производителки на стомана, като самите те отправят оферти за придобиване на Corus. Евраз и Северсталь намекнаха, че също се интересуват от придобиването на дял от англо-холандския производител на стомана. Според международни анализатори, дори и някои други компании, като например бразилската CSN, е възможно да се включат в наддаването. Нарастващият интерес към Corus също така означава и, че Tata Steel трябва да предложат още по-солидна оферта, за да “измъкнат” сделката. “Сметките се увеличиха с 8 пъти след сливането между Mittal Steel и Arcelor. Дори на самата Mittal Steel се наложи да увеличи първоначалната си оферта с почти 40%, за да завърши сделката. Сега ще е интересно да се види дали и на Tata Steel няма да се наложи да повиши параметрите.”, каза финансов анализатор от сектора. Индийската компания вече сподели, че оценява Corus на 8-10 млрд.щ.д. Подобно на споразумението между Mittal и Arcelor, най-вероятно и Tata Steel ще трябва да се съгласи да запази на длъжност управленското тяло на Corus, ако сделката бъде успешно реализирана. При подобно развитие на събитията, главният изпълнителен директор на Corus Филип-Варин, който притежава близо 2 млн. акции от компанията и твърди, че е акумулирал значителни средства за компанията, след като е встъпил в длъжност през 2003 г., би трябвало да получи възнаграждение от 10 млн.щ.д. повече. Според уважавани медийни източници Варин е изкушаван и от големи миннодобивни компании като Rio Tinto и Anglo American.
Източник: Други (09.10.2006)
 
РУСАЛ, СУАЛ и швейцарската Glencore обявяват сливане във Векселбург Собственикът на RUSAL Олег Дерипаска заяви на пресконференция в Москва, че обявеното сливане между руските производители на алуминий RUSAL, SUAL и швейцарската Glencore ще формират нова компания, която ще бъде регистрирана в Русия и ще носи общото название Russian Aluminum. Очаква се новосформираният съюз да постигне обща печалба от 10 млрд.щ.д. Предвижда се през следващите 5 години да бъдат вложени между 3 – 3.5 млрд.щ.д. за иновации в производствения процес. В рамките на три години и половина компанията се стреми да постигне производство от 5 млн. тона алуминий годишно. Дяловото участие на RUSAL в новата компания е 66%, на SUAL – 22% и на Glencore – 12%.
Източник: Други (09.10.2006)
 
Металургията е лидер в екоинвестициите Металургичните предприятия са инвестирали близо 2 млрд. лв. в екологични проекти и залагат още 1.5 млрд. лв. в стратегическите си програми за следващите три години. Това съобщи главният секретар на Браншовия съюз за черна и цветна металургия Политими Паунова по повод готовността на българската тежка индустрия да приведе производството си спрямо екологичните норми на Европейския съюз. До есента на 2007 г. всички предприятия от металургията, химията, кожаро-галантерийната и фармацевтична индустрия трябва да имат съвременни системи за очистване на водата, въздуха и почвите. Според екологичните норми повечето предприятия, особено в тежката индустрия и металургията, подлежат на санкции при превишаването на вредните емисии в атмосферата. За целта те инвестират в нови технологии и очистващи системи, подробно разписани в комплексните разрешителни, издавани от министерството на околната среда. До момента такива разрешителни са издадени на над 120 български компании, поне още толкова са в процес на одобрение. До есента на следващата година всичките 500 компании трябва да приведат мощностите си в съответствие с изискванията. Компаниите от черната и цветната металургия имат най-голям напредък, тъй като много от тях започнаха подготовката преди 4-5 години, припомни Политими Паунова. В преговорите с Европейския съюз единствено "Кремиковци" постигна преходен период за достигане на еконормите до 2011 г. Останалите компании планират допълнителни вложения до 2010 г., като част от проектите им са вече в ход. Според екологичната програма на "Кремиковци" през следващите три години за намаляване на вредните емисии се предвиждат около половин милиард лева. Значителни инвестиции ще се вложат и в новия електролитен цех на пирдопския медодобивен комбинат на "Кумерио", който пръв започна активно да инвестира в екология. Новият собственик на оловно-цинковия комбинат в Кърджали залага около 100 млн. лв. за очистващи инсталации . Според тригодишните си проекти "София мед" планира вложения в прахоочистването, а "Стомана индъстри" - около 250 млн. лв. в обновяване на производствата.
Източник: Дневник (10.10.2006)
 
София планира над 100 млн. лeвa за инфраструктура през 2007 г. През 2007 г. за обекти на транспортната инфраструктура на София са планирани 109 564 600 лв. в проекта за бюджет на общината. Трябва да започне изграждането поне на два транспортни пробива в града - бул. „Ген. Данаил Николаев“ и пробив бул. „Пенчо Славейков“. Това каза заместник-кметът на Столична община инж. Велизар Стоилов, който участва в обсъждане на приоритетните транспортни обекти за София на съвместно заседание на три комисии на Столичния общински съвет - транспортната комисия, „Инженерна инфраструктура“ и „Устройство на територията и жилищна политика“. Освен средства за строителство в областта на транспортната инфраструктура са предвидени и 3.2 млн. лева за разработване на проекти. Досега средствата за проектиране са били най-много 1 млн. лв., каза инж. Стоилов. По думите му общината осигурява готовността си с проекти. Според главния архитект на София арх. Петър Диков, освен че е необходимо да се осигури проектната готовност на обектите, които трябва да се реализират приоритетно, важно е да се приеме и специализирана програма за инвестиции в инфраструктурата. Тази програма според него трябва да съдържа разпределени във времето етапи и средства, необходими за всеки обект - градоустройствени проекти, идейни и работни проекти, отчуждителни процедури и строителство.
Източник: Строителство Градът (10.10.2006)
 
Ще се разглежда цесия между НЕК и Еврометал Парламентарната "Комисия за борба с корупцията" ще разгледа на свое заседание в четвъртък (12 октомври) сигнал за извършена цесия между НЕК и "Еврометал" ООД. През март 2005 г. компанията, БДЖ и НЕК подписаха договора за цесия, с който "Еврометал" и американската компания Кingston Enterprises купиха 60 млн. дълг на инфраструктурното предприятие към НЕК.
Източник: БСК (11.10.2006)
 
"Асарел медет" се включва в проект за мините в Бор Българското медодобивно предприятие "Асарел медет" - Панагюрище, ще се включи в проекта на австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading) за участие в приватизацията на сръбската компания "Минно-преработвателна база Бор" (Rudarsko-topionicarski bazen Bor, RTB Bor), предаде агенция Ройтерс. Информацията беше потвърдена от изпълнителния директор на "Асарел медет" инж. Лъчезар Цоцорков. Австрийската компания е купила тръжната документация и ще участва в насрочения търг за раздържавяване на медните мини. Крайният срок за офертите е 30 октомври. "Интересуваме се основно от това мините да заработят", е заявил пред Ройтерс Карл Мистлбергер. Освен двата медни рудника в Бор сръбската компания притежава леярна и флотационна фабрика. Наддаването ще започне при минимална тръжна цена 266.65 млн. долара. От бъдещите собственици се очаква да вложат 63.5 млн. евро (80 млн. долара), пишат сръбските медии. Междувременно от компанията майка - стоманодобивния гигант "Фьост Алпине", през миналата седмица са отрекли да имат интерес към търга за сръбските мини. Според експерти подобна инвестиция е твърде рискова, тъй като състоянието на базата е изключително лошо. Ако проектът се осъществи, "Асарел медет" може да участва с експерти в производството, обясни инж. Цоцорков. Той припомни, че австрийската компания е съсобственик в панагюрския комбинат и затова са ги поканили като възможен партньор. Предварителният оглед на мините е показал, че много от съоръженията са разрушени и са необходими големи инвестиции за възстановяването. Допълнително трябва да се вложат и средства в опазването на околната среда.
Източник: Дневник (11.10.2006)
 
Осигуровките падат с 3% от юли 2007 г. Волята на тройната коалиция е осигурителната тежест да бъде намалена с 3% от 1 юли, съобщи вчера по Инфорадио шефът на бюджетната комисия в парламента Петър Димитров (БСП). Така стигаме до едни нормални европейски нива на осигуровките и това ще действа добре на конкурентоспособността, каза Димитров. Според него, ако намалението влезе в сила още от януари, ще бъде заплашена приходната част на бюджета. “Проблемът се казва ДДС. Оптимистичните оценки са, че приходите от този данък ще паднат поне с 450 млн. лв. Но има държави от 10-те новоприсъединили се, в които приходите от ДДС са паднали с 1/3. Ако същото се случи в България, това означава над 2 млрд. лв. намаление на приходите в бюджета”, каза Димитров. Той обясни, че затова решението за намаляване на осигуровките било предпазливо. Първо трябвало да се види как вървят приходите, особено от ДДС, и след това да се взимат решения относно осигурителната тежест, заяви председателят на бюджетната комисия. В коалицията обаче все още не могат да се разберат в какво съотношение да се делят вноските между работника и работодателя. БСП настоява съотношението да се замрази на сегашните 35:65. НДСВ и ДПС искат то да стане 40:60 и така да се следва графикът за достигане на съотношение 50:50. На тази позиция са и работодателските организации. Срещу промяна на съотношението са синдикатите. Според Петър Димитров промяната на съотношението означавало “изваждане на 200 милиона от джоба на хората и прехвърлянето им в джоба на работодателите”. Работодателските организации обаче припомнят, че промяната на съотношението е заложена в закон и трябва да върви по график.
Източник: Пари (11.10.2006)
 
Индиец купи ЦСКА за 14 млн. евро Футболният отбор на ЦСКА вече е собственост на индийския милионер Прамод Митал, чрез свои източници. Досегашният собственик на основния пакет акции (98%) Васил Божков е продал своя дял, а с това и клуба, за 14 млн. евро. Това е станало в Париж преди няколко дни. Митал е собственик на "Кремиковци". За купуването на ЦСКА се говори от три месеца, когато Прамод Митал посети ст. "Българска армия", за да огледа състоянието му. Тогава слуховете за продажба бяха отхвърлени от всички възможни страни. От пресслужбата на футболния клуб и вчера отрекоха за продажбата. "Всякаква информация, свързана с евентуална промяна на собствеността в ЦСКА, може да бъде обявена официално само от "Нове Холдинг". В момента г-н Божков е в чужбина", коментира пресаташето на "армейците" Атанас Караиванов.
Източник: Сега (11.10.2006)
 
Alcoa отчете скок в печалбата си за третото тримесечие от 86% Компанията за производство на алуминий Alcoa Inc. отчете рязък скок в печалбата си поради голямото търсене от страна на производителите на самолети, камиони и влакове и по този начин успя да компенсира понижаването в цените и сезонния спад. Изненадващо обаче този скок от 86% беше под очакванията на анализаторите. Базираната в Ню Йорк компания отчете печалба от 537 млн.щ.д. или покачване с 61 цента/акция през тримесечието завършило на 30 септември. През същото тримесечие година по-рано тези финансови резултати бяха: печалба от 289 млн.щ.д. или покачване на цените на акциите с 33 цента/акция. Възвращаемостта от продажбите се е покачила с 19% от 6.49 млрд.щ.д. до 7.63 млрд.щ.д. Анализатори от финансовата къща Thomson Financial предричаха средно тримесечно покачване на печалбата от 79 цента/акция и продажби на стойност 7.68 млрд.щ.д.
Източник: Други (11.10.2006)
 
Nucor ще отвори завод за стомана в Мемфис на стойност 230 млн.щ.д. Nucor Corp. обяви в петък, че ще отвори нов завод за стомана в Мемфис като част от стратегията на компанията за разгръщане на вътрешния пазар. Базираната в Шарлът, щата Северна Каролина, компания ще наеме 200 нови работника в новия завод, а той ще бъде пуснат в експлоатация през първото тримесечие на 2008 г. Новината бе съобщена от представители на Nucor в присъствието на известни местни личности, в т.ч. и губернатора на Тенеси Фил Бредесен, в Мемфис през миналия петък. Още през юли от компанията съобщиха, че възнамеряват да изградят нов завод за производство на стомана в някой от южните щати със среден годишен капацитет на производството от 850 000 тона. Заводът в Мемфис ще произвежда висококачествени обикновени (въглеродни) и легирани цилиндри и плоскости със закръглени ръбове, които ще бъдат използвани в индустрията за автоматизирана тежка екипировка и центрове за услуги. Nucor вече разполага със завод за стоманени капаци на територията на Мемфис и още една собственост, която тя придоби от Birmingham Steel през 2002 г. Самата Birmingham Steel инвестира 230 млн.щ.д. през 1995 г., за да построи завод за стомана в Мемфис, но през 2000 г. бе принудена да го затвори и да остави 220 работника без работа. Докато традиционните местни производители изпитваха трудности на пазара през 80-те и 90-те години, Nucor успя да увеличи пазарния си дял на вътрешния пазар на стомана, като взе правилното за този момент решение да се съсредоточи в използването на скрап, вместо да търси и преработва суровини. В момента тя е най-голямата рециклираща желязо компания в страната с мощности в 17 щата. Главният изпълнителен директор на Nucor Даниел Р. ДиМико предприе тази нова експанзионистична политика, след като през миналата година обяви строежа на нов завод в Юта на стойност 27 млн.щ.д. и разрастването на съоръжението в Дикейтър, щата Алабама.
Източник: Други (11.10.2006)
 
Компании от алуминиевия бранш обмислят пакт чрез размяна на акции Разположената в провинция Хенан Hongkong Longquan Aluminum, която е третата по големина леярна на алуминий в Китай, преговаря за закупуването на 49 – 50% от акциите на производителя на алуминий Cayman Aluminium (Sanmenxia), като информацията беше потвърдена от представители и на двете страни в понеделник. Сделката предвижда и обратно придобиване на подобен дял акции от страна на Cayman Aluminium. Ако тази сделка стане факт, Hongkong Longquan вече няма да има нужда да купува алуминиева суровина от китайски доставчици като Aluminum Corp. of China (2600), която е втората по-големина доставчик на алуминиева суровина за последната година. “Скоро ще подпишем споразумение”, заяви представител на Hongkong Longquan, като добави, че единственото, което бави споразумението са преговорите за размера на дяловете, които ще бъдат разменени. И двете компании са разположени в централната провинция Хенан. Местното правителство насърчава алуминиевите производители да инвестират в местни заводи за производство на алуминий и обезпечават необходимия ресурс за тях. Hongkong Longquan разполага с годишен капацитет от 400 000 тона алуминий, както и две електроцентрали, които гарантират подаването на електричество за функционирането на леярната. Представител на компанията заяви, че тя ще произведе 400 000 тона алуминий през тази година, което е повече с една трета, отколкото през 2005 г., когато производството бе 300 000 тона. Поради липса на суровини през изминалата година компанията се принуди да съкрати производството. Годишно тя консумира 800 000 суровина, като купува тези количества от китайски и отвъдокеански доставчици. Същевременно Cayman планира да увеличи годишния си добив на алуминиева суровина до 1.2 млн. тона не по-късно от март 2007 г., като в момента нейният добив е 800 000 тона, обявиха от матерната компания Hangzhou Jinjiang Group от централата си в провинция Жеджйанг. Според нея тази година производството на Cayman е едва 400 000 тона, тъй като нейният втори завод с капацитет от 400 000 тона е влязъл в експлоатация преди едва месец.
Източник: Други (12.10.2006)
 
Словакия отваря трудовия си пазар за българи и румънци Словакия реши днес да отвори трудовия си пазар за българите и румънците след влизането на двете страни в ЕС на 1 януари 2007 година, съобщи правителството на страната, цитирано от Франс прес. "Няма никаква причина да се мисли, че отварянето на трудовия пазар на Словакия за граждани от България и Румъния би могло да създаде значителни проблеми", се посочва в текста, който бе приет от коалиционното правителство в Братилсва, в което влизат партии от левицата, крайната десница и националисти. Новото правителство дойде на власт след парламентарните избори от 17 юни, съобщава БТА. Това "положително" решение отразява "желанието да изпратим политически сигнал не само към България и Румъния, но и към членките на ЕС, за да покажем как словашкото правителство разбира прилагането на принципите на недискриминация в ЕС", се подчертава в документа, гласуван от правителство. Словакия влезе в ЕС с групата на 10-те на 1 май 2004 година. Европейската комисия обяви през септември в Страсбург, че България и Румъния ще влязат в ЕС на 1 януари 2007 г.
Източник: БНР (12.10.2006)
 
6 млрд. дупка във външната търговия Дупката във външната търговия на страната надмина 6 млрд. лв. за месеците от януари до август, съобщиха от Националния статистически институт. Това е с 1 млрд. лв. повече от същия период на миналата година. Но продължава положителната тенденция от последните месеци износът да расте по-бързо от вноса. От януари до август експортът се е увеличил с 30% и е на стойност 15,3 млрд. лв. А вносът е нараснал с 27,2% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 22,7 млрд. лв. Турция е на първо място като дестинация за родните стоки. Второ място държи Италия.
Източник: Стандарт (12.10.2006)
 
Тежката индустрия на колене пред БДЖ БДЖ не е в състояние да обслужва товаропотоците на металургичната индустрия, алармираха членове на камарата за черни и цветни метали. За това те се оплакаха пред ръководството на Българската стопанска камара и поискаха среща с премиера. БДЖ няма достатъчно вагони и липсват средства за ремонт на съществуващите, заяви изпълнителният директор на Кремиковци Димитър Кузманов. Според него проблемите ще се задълбочат още повече в следващите три години, когато се очаква двукратно увеличение на металургичната продукция. Не само БДЖ, но и пристанищата се задъхват и не могат да изпълнят заявките на фирмите, посочи изпълнителният директор на браншовата камара Политими Паунова. Сериозен проблем е и тежкото състояние на жп инфраструктурата, заради която влаковете се движат със скорост, по-ниска от тази през 60-те години на миналия век, заяви управителят на Виохалко за България Антон Петров. Потърпевши са не само металургията, но и други отрасли на икономиката, които са големи товародатели, като циментовата индустрия, минният бранш, химическата индустрия. Компаниите поискаха обща среща с премиера Сергей Станишев и с министрите на икономиката, транспорта и финансите. Необходими са сериозни инвестиции в жп транспорта и е странно защо се допуска забавяне на проекти и неусвояване на средства от предприсъединителните фондове, коментира председателят на БСК Божидар Данев. Според него съществува сериозна опасност да не усвоим и средствата по кохезионния фонд на ЕС
Източник: Пари (12.10.2006)
 
10-то издание на Икономическия форум Месец преди официалното ни присъединяване към ЕС представители на най-големите европейски институции ще дискутират бъдещето на страната ни в обединена Европа. Това ще стане на тазгодишния Икономически форум за Югоизточна Европа, който ще се проведе на 31 октомври и 1 ноември в НДК. В него ще участват новият председател на Делегацията на ЕК у нас Майкъл Хъмфри, президентът на асоциацията на европалатите Пиер Симон, висши представители на ЕК и Пакта за стабилност, заяви Георги Табаков, председател на Българския икономически форум, организатор на събитието.
Източник: Пари (12.10.2006)
 
ОЦК ще инвестира в ново оборудване за 140 млн. лв. Компанията на бившия изпълнителен директор на "Кремиковци" Валентин Захариев - "Интертръст" ЕАД, ще инвестира 140 млн. лв. в завода за цветни метали "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) в Кърджали. Това става ясно от съобщение за търговото предложение към миноритарните акционери. "Интертръст" придоби 98.63% от комплекса чрез три сделки в края на миналата година, след което по закон трябваше да отправи подобно предложение. Инвестицията в ОЦК ще бъде основно в закупуването на ново производствено оборудване. За периода 2006 - 2011 г. "Интертръст" прогнозира, че средногодишният ръст на продажбите ще е около 24%, пише в съобщението до миноритарните акционери. Очакванията на ръководството на ОЦК са постепенно да се обновят производствените мощности на завода и да се привлекат нови клиенти, като се увеличат както продажбите на вътрешния пазар, така и извън страната. Продажбите на продукцията на завода са се удвоили за първото полугодие на 2006 г. в сравнение със същия период на 2005 г. според отчет на компанията, публикуван на Българската фондова борса. В края на юни ОЦК отчете приходи от продажба на продукция в размер на 62.6 млн. лв. при 31 млн. лв. година по-рано. Увеличението се дължи най-вече на сериозния ръст в цените на оловото и цинка през пролетта, а не на завишеното производство. В отчета си ОЦК пояснява, че работи под максималния капацитет, като няма значително увеличение в производството на метали. Приходите на завода в Кърджали се формират главно от продажби на външните пазари, основен от които е Лондонската метална борса, като цинкът е основният продукт на ОЦК. "Интертръст" иска да закупи общо 115 308 акции, представляващи 1.37% от ОЦК, като предлага по 16.50 лв. на ценна книга. Предложението ще бъде валидно до 10 ноември в срок от 28 дни, считано от днес. При първото търгово предложение финансовият надзор наложи временна забрана. Тогава мажоритарният собственик на завода за олово и цинк предложи 13.16 лв. за акция.
Източник: Дневник (12.10.2006)
 
БДЖ на път да блокира икономиката догодина БДЖ на път да блокира икономиката догодина На железницата й трябват още 1000 товарни вагона дневно Лошото състояние на БДЖ е на път да блокира някои от най-важните отрасли на икономиката догодина, оплакаха се вчера от браншовата камара на черната и цветната металургия. Те искат среща с премиера Сергей Станишев и с министрите на икономиката, финансите и транспорта. БДЖ не смогва да превозва товарите на родната индустрия. До 2009 г. производството на металургичните заводи ще скочи двойно, а железниците и сега нямат капацитет да поемат стоките, са се оплакали от "Кремиковци", "Стомана", "София мед" по време на среща в Българската стопанска камара. Със същия проблем се сблъскват и другите тежки отрасли - мини, циментови и химически заводи, съобщиха от БСК. БДЖ страда от недостиг на вагони, липса на пари за ремонт на влаковете и лошо състояние на релсовите пътища, заради което композициите кретат по-бавно от миналия век, казват директорите на най-големите български предприятия. Според шефовете на "Кремиковци" и пристанищата вече се задъхват и не могат да поемат товарите. Особено критично е състоянието на дунавските портове, а капацитетът на пристанищата във Варна и в Бургас, взети заедно, е 10 пъти по-малък от това на Констанца в съседна Румъния, което би могло да привлече товародателите натам. Според ръководството на БДЖ на железниците всеки ден не им достигат по около 1000 товарни вагона, а от началото на годината се забелязва 2% ръст на товарите. Средната възраст на вагоните в България е 25 години, а 72% от локомотивите са по-стари от четвърт век. Само за оправяне на парка са необходими около 200 млн. лв., за които от известно време ръководството на БДЖ настоява държавата да даде гаранция за заем. Въпреки недостига БДЖ обаче ще продължи да изпълнява договора си със "Сименс" и предстои да плати 106 млн. евро за 25 електрически мотриси по договор, сключен през 2005 г. ДДС Ефектът от въвеждането на ДДС върху скрапа ще се усети негативно само от фирмите от металургията, заявиха от стопанската камара. Бюджетът няма да получи нищо от това, тъй като около 90% от металургичната продукция се изнася с нулева ставка и данъкът върху металните отпадъци се възстановява под формата на данъчен кредит. Освен това около 50% от самите метални отпадъци също се изнасят с нулева ставка. Следователно единственият ефект от облагането на металните отпадъци е блокирането на значителни средства на металургичните предприятия.
Източник: Сега (12.10.2006)
 
Тръгват 8 инфраструктирни проекта Догодина започва осъществяването на осем инфраструктурни проекта с държавни заеми и гаранции за 815.44 млн. EUR. Това реши вчера правителството, като членовете на кабинета одобриха и създаването на Фонд за органите на местното самоуправление. За финансирането на проекта ще бъде издадена държавна гаранция, а средствата от 40 млн. EUR ще дойдат от Европейската банка за възстановяване и развитие и други трезори. Целта на фонда е да осигури средства за общините. Правителството одобри и финансирането на Програма за реконструкция на пътищата от републиканската пътна мрежа втори и трети клас. То ще стане чрез заем за 90 млн. EUR от Световната банка. Предвижда се да бъдат модернизирани 440 км пътни участъци по направленията Видин - Лом, Видин - Брегово, Видин - Кулата, Ловеч - Троян и др. Със средства от Европейската инвестиционна банка ще се реконструира и електрифицира железопътната линия Пловдив - Свиленград - гръцка/турска граница. Проектната му стойност е 360 млн. EUR. От тях 150 млн. EUR са от ЕИБ, а 153 млн. EUR са безвъзмездна помощ от Европейската комисия по програма ИСПA.
Източник: Пари (12.10.2006)
 
Намаляват таксите за бизнеса Административните такси за бизнеса, произтичащи от съществуващите регулации и лицензионни режими, ще бъдат намалени, за да повиши България конкурентоспособността си и да подобри бизнес климата. Въпросът е бил обсъден от финансовия министър Пламен Орешарски на заседанието в Люксембург на Съвета на ЕС по икономическите и финансовите въпроси - ЕКОФИН. На срещата е била обсъдена стратегия на ЕС за измерване и намаляване на административните разходи с цел облекчаване на бремето върху бизнеса. министри са предложили на следващото заседание да бъде разгледана възможността за прилагане на единен модел за изчисляване на тежестите.
Източник: Пари (13.10.2006)
 
Борчът ни се стопи с EUR 500 млн. С 500 млн. евро намаля държавният ни дълг през първите осем месеца на годината. Така в края на август борчът ни е 6,35 млрд. евро. До голяма степен това се дължи на плащанията към МВФ и Световната банка в началото на годината, но и през следващите месеци държавният дълг продължава да пада. Дългът към БВП падна до 27,2%. От началото на годината плащанията по държавния дълг са 1,931 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.10.2006)
 
Инфлацията стигна 2,5% 2,5% е инфлацията за първите девет месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. През септември цените са нараснали само с 0,3%. След като през първите месеци на годината инфлацията рязко скочи заради по-високи акцизи и поскъпване на горивата, от май насам цените се укротиха. Три поредни месеца инфлацията дори има отрицателни стойности. Ако нещата продължат така, има реална възможност да се изпълни заложената в бюджет 2006 инфлация от 5,8% за цялата година. Инфлацията за последните 12 месеца е 5,6%, приблизително колкото са и лихвите по годишните влогове в лева. Така левове, спестени като годишни влогове в банки, нито са се стопили, нито са нараснали.
Източник: Стандарт (13.10.2006)
 
Posco отчете спад в нетната печалба за четвъртото тримесечие поради ниски пазарни цени Четвъртия по големина производител на стомана в света Poscо е отчел спад в нетната си печалба за четвъртото тримесечие на годината, поради дъмпинга в цените на металите от страна на китайски производители. През третото тримесечие, което завърши на 30-ти септември, печалбата на компанията спадна със 17% до 880 млрд. вона (922 млн.щ.д.), а през същия период година по-рано тя беше в размер на 1.06 трилиона вона, заявиха от базираната в град Поханг, Южна Корея компания днес. Продажбите са намалели с 2.9% до 5.3 трилиона вона. Главният изпълнителен директор на компанията Лий Ку Таек предвижда да удвои производствените обеми до 60 млн. тона през следващите 30 г. като разшири бизнеса си отвъд океана и по този начин успее да се противопостави на китайските си конкуренти. Той също така провежда разговори с японската Nippon Steel Corp. да се подкрепят и да не допускат поглъщане от порядъка на изкупуването на Arcelor SA от страна на Mittal Steel Co. на стойност от 38.3 млрд.щ.д. “Posco може да допусне да бъде купен само, ако му липсва стратегия на развитие”, заяви Чой Чанг Хун, който управлява 600 млн.щ.д. в акции към Woori Credit Suisse Asset Management Co., в т.ч. и акции на Posco, преди компанията да анонсира финансовите си резултати. Цената на акциите на Posco демонстрираха растеж за пети пореден ден, като се повишиха с 2.8% до 255,500 вона на Сеулската фондова борса. От януари до сега акциите са се повишили с 26%, въпреки че ключовият корейски индекс Kospi регистрира спад за периода от 2.2% и спекулациите, че Posco е мишена за поглъщане. Още през април Лий каза, че компанията трябва да увеличи пазарната си капитализация с около една пета, за да предотврати опити за поглъщане. Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel вече обяви, че възнамерява да разшири позициите си в Азия, където търсенето нараства значително по-бързо отколкото на пазарите на Европа и Северна Америка. Това изявление накара всички стомано-производители да предприемат защитни мерки, за да избегнат оферти за поглъщане.
Източник: Други (13.10.2006)
 
Tata Steel обмисля оферта за сливане,а не поглъщане на Corus Tata Steel и Corus Group PLC оценяват възможностите за евентуално сливане на двете компании, а не пълно поглъщане от страна на Tata, съобщи Hindu Business Line, цитирайки банков източник. Според същия източник дискусията между двете компании е в доста напреднал стадий. Според същия доклад, ако се стигне до сливане, Tata Group ще иска около 20 – 23% дял от новия холдинг, докато ако се стигне до поглъщане то цента, която тя е готова да даде за Corus е между 8 – 8.5 млрд.щ.д. Според вестника Tata се подготвя успоредно и за двата варианта, от гледна точка организиране и финансиране. В заключение изданието прогнозира, че крайното решение ще бъде взето до края на седмицата.
Източник: Други (14.10.2006)
 
Evraz ще увеличи производството си на стомана и финансирането на странични проекти Руската Evraz Group ще увеличи производството си на стомана с 8% през тази година, като очаква, че цените ще се увеличат отново след 6.7%-ния спад в печалбата си през първото полугодие. Търгуваната на Лондонската фондова борса Evraz отчете в четвъртък нетна печалба за полугодието в размер на 571 млн.щ.д., като година по-рано този резултат бе 612 млн.щ.д. Този резултат е продиктуван от спада на цените на металите. Все пак пазарните очаквания на компанията са за възстановяване на старите нива на цените в следствие на увеличеното търсене през втората половина на 2006 г. Поради увеличението на количеството на произвежданата стомана на местния пазар, най-голямата руска производителка на стомана вече може да си позволи да увеличи бюджета си за финансирането на странични проекти, заяви пред агенция Ройтерс финансовия директор на компанията Павел Татянин. “Така например, в момента започнахме финансирането на тригодишен проект за възстановяването на кислородния конвертор в Нижний Тагил”, допълни той, визирайки най-големия от трите завода за стомана на руската компания. Според Татянин производството на нерафинирана стомана през 2006 г. ще се увеличи с повече от 15 млн. тона от 13.85 млн. тона през 2005 г.
Източник: Други (15.10.2006)
 
Световната банка започна проекта за рехабилитация на пътища в България България кандидатства за финансиране в размер на 116 млн. долара (90 млн. евро) от Световната банка, които ще бъдат използвани за рехабилитация на пътна инфраструктура. Средствата ще бъдат използвани за строителство, за оборудване и за консултант. Проектът ще бъде разделен в три лота (части). Първият е за строителни работи, вторият за доставка, а третият за консултант, който ще трябва да управлява проекта, да осигури строителен надзор и да подпомогне капацитета на администрацията. Миналата седмица Световната банка обяви конкурса за консултант. Заявки за участие в него се приемат до 20 октомври. Процедури и за бъдещите три договора ще бъдат проведени по правилата на Световната банка за възлагане на поръчки по заеми. Поканите за търговете по дейности се провеждат чрез международни процедури и се оповестяват в UN Development Business и dgMarket и в български вестници. В конкурса за консултант е предвидено избраният изпълнител да осигури консултантски услуги за преглед на проектите, необходимата помощ при провеждането на тръжни процедури и управление на строителството при реконструкцията на приблизително 460 км пътища от I, II и III клас. Очаква се строителните работи за реконструкцията на пътищата да се групират в пакети от приблизително 8-10 лота с предварително разчетена обща стойност от около 100 млн. евро. Най-вероятно консултантската работа ще продължи около четири години. Приема се, че изборът ще е ясен от началото на 2007 г. Възлагането на договорите за реконструкция по проекта ще става по процедурите, както са посочени в текущото издание на указанията на Световната банка. Те напомнят изиск­ванията на инвестиционните банки и имат предимството, че най-напред се оценяват техническите способности на съответния изпълнител и след отсяването на тези, които могат да се справят с работата, се оглеждат и оценяват ценовите оферти.
Източник: Строителство Градът (16.10.2006)
 
Червен семафор пред бизнеса Фирми от металургичната, химическата, добивната индустрия са в безизходица заради невъзможността на Българските държавни железници да превозват товарите им. Производството на компаниите расте и ще продължава да расте, но БДЖ все повече затъва и няма средства да поднови и разшири парка си от вагони и локомотиви. Към това се прибавя и плачевното състояние на железопътната инфраструктура, която се управлява от друго държавно предприятие. Заради окрадени семафори, стрелки, бариери и автоматизация на жп линиите скоростта на движение в определени участъци е 15 км в час. Предупреждаваме за проблема от години, но положението вече е кризисно, заяви Антон Петров, представител на Виохалко за България, собственик на Стомана индъстри, София мед и Стилмет. Ако днес БДЖ не може да изпълнява заявките ни, какво ще стане догодина, когато планираме да увеличим производството си с 30%, пита той. Без спешни мерки компаниите ще са принудени да замразят инвестициите в разрастване на производствата, предупреди Политими Паунова от браншовата камара по черна и цветна металургия. Фирмите от този сектор са най-засегнати от кризата в БДЖ. Те са най-големите товародатели, а заради спецификата на товарите си не могат да преминат на автомобилен транспорт. 2500 вагона трябва да бъдат ремонтирани и пуснати в движение още следващата година, за да не се блокира съвсем работата ни, сочат сметките на засегнатите компании. Вместо това експлоатираните в момента 7080 вагона ще намалеят до 6500 заради изтичащ технологичен ресурс, каза директорът на БДЖ Олег Петков. При сегашната схема на финансиране не можем да заделяме средства за ремонти, призна той. Само за реновиране на вагоните са нужни 75 млн. лв., още 40 млн. лв. ще струва ремонтът на локомотивите.
Източник: Пари (16.10.2006)
 
България е на девето място в света по възвръщаемост на чуждите инвестиции за 2005 година България е на девето място по възвръщаемост на чуждите инвестиции в света за 2005 година. Това показват данните от годишния доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие, представени на пресконференция днес, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Чуждестранните инвестиции в България за 2005 година са в размер на 2,223 млрд. долара, като се отчита известен спад спрямо 2004 година, когато те са били 3,443 млрд. долара. Иво Прокопиев, съпредседател на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България обясни, че високият ръст на инвестициите през 2004 година се дължал на сключени приватизационни сделки. Нийл Буне, постоянен координатор на ООН за България оцени като успех нарастването на преките чуждестранни инвестиции “на зелено” през 2005 година. За сравнение според данните от доклада чуждестранните инвестиции в Румъния за 2005 година са в размер на 6,388 млрд. долара, но през изминалата година Румъния е реализирала големи приватизационни сделки.
Източник: Агенция Фокус (17.10.2006)
 
“Кремиковци” - крайна точка за балите Балите с боклук да се складират в комбината “Кремиковци” е договорил със собственика Прамод Митал кметът на София Бойко Борисов. Споразумението на общината с индийците предвижда там да вдигнат и бъдещия завод за боклука, а не само депото за балите. Той ще е екологично чист, успокои кметът на София. Точно в 16,15 ч вчера Борисов изпрати искане собствениците на “Кремиковци” да предоставят 200 декара за балите.
Източник: 24 часа (18.10.2006)
 
Tata Steel се спря на оферта от 7.6 млрд.щ.д. за поглъщането на Corus Индийската Tata Steel е предложила оферта на стойност GBP 4.1 млрд. (7.6 млрд.щ.д.) за придобиването на англо-холандската производителка на стомана Corus Group, като източници близки до сделката предвиждат, че тя ще бъде финализирана до края на седмицата. При успех тази сделка ще бъде най-голямото чуждестранно поглъщане на индийска компания за всички времена и след придобиването на Arcelor от страна на Mittal Steel срещу 31 млрд.щ.д. консолидирането в сектора ще получи естествено продължение. Цената на акциите на Corus, които непрестанно регистрираха растеж през последните няколко седмици в очакване на офертата, спаднаха леко с 0.3% до 478-1/2 пенса към 9:00 часа във вторник, след като от Corus съобщиха, че са получили “евентуално препоръчително” предложение за поглъщане от страна на Tata Steel, на стойност 455 пенса/акция. Докато от Tata официално твърдяха, че няма гаранция дали ще отправят твърда оферта, източниците казват, че от Corus вече са приели мълчаливо предложението и дори вече са дали достъп на Tata Steel до документацията, за да бъде финализирана сделката. “Преговорите са вече в доста напреднала фаза … и това е факт поради усърдния труд, който е вложен до този момент и сделката е на път да се придвижи доста бързо”, сподели един от източниците пред агенция Ройтерс, като добави, че Tata вече са набавили необходимите средства за изповядването на сделката от ABN AMRO, Deutsche Bank, Standard Chartered и още една банка, която остава неопомената. Според източниците приятелската сделка може да приключи до края на седмицата, докато представител на Tata, който пожела да остане анонимен предположи, че тя би могла да се проточи и до средата на следващата седмица. На фондовата борса в Бомбай, акциите на Tata се търгуваха на цена по-висока с 0.9% или 515.70 рупии/акция.
Източник: Други (18.10.2006)
 
Global Finance Global Finance е водеща компания за дялово инвестиране в югоизточна Европа, която управлява активи за над 700 милиона евро. Global Bulgaria and Romania Growth Fund (накратко фонд “Растеж”) e създаден през юни 2003 г. от Global Finance, съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с капитал от 20 милиона евро. Фондът е насочен към фирми, които използват ефективно своите ресурси и са високо конкурентоспособни в своята сфера на дейност. Европейската комисия участва с 6,5 милиона евро във фонда чрез управляваната от ЕБВР Финансова схема за малки и средни предприятия (EU/EBRD SME Finance Facility). Към момента Global Finance може да инвестира в България също и чрез Global Emerging Property Fund (125 милиона евро за инвестиции в недвижими имоти), както и Global South Eastern Europe Fund (300 милиона евро, предназначени предимно за изкупуване на големи компании). Инвестициите на Global Finance в България включват „Обединена млечна компания” АД (ОМК), „Онда”, „Роял Патейтос”, „Чипита”, “Стилмет” и др. Индустрията Бизнесът за охранителни системи е индустрия за над 10 милиарда евро само в Европа. Основни направления са: производството на специализирано оборудване (сигнално-охранителна техника, пожаро-известяване, видео наблюдение, контрол на достъпа и др.), изграждането на такива системи, както и различни услуги в областта на охранителна дейност (СОД, инкасо, жива охрана и др.). Електроинсталационното оборудване, другото основно направление на дейност на компанията, е пряко свързано с бързо развиващото се строителство в България и има ролята да направи по-интелигентна и сигурна една сграда от гледна точка на всички системи, по които тече ток.
Източник: Фирмена информация (19.10.2006)
 
Желязната руда очаква поскъпване Цените на желязната руда ще се увеличат след тазгодишните преговори на индустрията, обявиха експерти от минния гигант "Рио Тинто", цитирани от Асошиейтед прес. Очаква се известно забавяне на търсенето в Китай да потисне цените на суровината. Миналата година Бразилия имаше много силно влияние в определяне на позициите на желязната руда, но сега се очаква Австралия като втори по големина снабдител да заяви претенциите си. От "Рио Тинто" смятат, че пазарът като цяло е балансиран, а стоманената индустрия се развива активно. Първата фаза на преговорите между китайските минни компании и водещите световни дружества "Рио Тинто" и BHP Billiton трябва да започне през ноември. При тази фаза на преговорите ще се преценят общите икономически фактори като ръст на икономиката и потребление на руда и готови стоманени продукти. Представители на големите минни компании се срещат и с японски потребители, за да договорят евентуално увеличение на цените за следващата година. Китай може допълнително да свали цените, като увеличи производството си. Това е мнението на китайската банка CIC, пета по големина инвестиционна банка в страната. Цените на рудата могат да паднат с до 5 на сто през годината след 1 април. Швейцарската банка UBS обаче прогнозира точно обратното движение на цените на рудата - с 5 на сто нагоре. Договорните цени за желязна руда се покачват четири поредни години, а само от началото на 2006 г. са се увеличили с 19 на сто. Поскъпването стана въпреки удвояването на продукцията на Китай. През следващите месеци обаче е възможно Китай да стане по-независим от вноса на руда и с това да ограничи цените на стоката, коментират китайски експерти. От "Голдман Сакс" и "Креди Суис" обаче смятат, че китайският добив на руда е сравнително скъп и това може да се отрази на световните цени. "Голдман Сакс" предвижда поскъпване на стоката с до 10 на сто, а "Креди Суис" залага на увеличение на цената с 5%. Повишаването на световните цени може да спре, ако по-малките производители се преориентират към по-евтини вътрешни източници.
Източник: Дневник (19.10.2006)
 
Цветните метали си дадоха почивка След достигнатите пикови позиции през последните дни оловото, никелът и калаят преминаха през корекция по време на сесията в сряда. Пазарите все още изглеждат насочени във възходяща посока, но многото събития от последните дни накараха някои от инвеститорите да ликвидират позициите си, коментират борсови експерти. Медта, цинкът и алуминият, останали на заден план през последните няколко сесии, затвърдиха позициите си. Фундаменталното търсене и предлагане подкрепи цинка и металът се търгуваше с 5 долара нагоре при 3870 долара за тон. Физическите запаси от цинк на лондонската борса LME са най-ниски от 1991 г. насам. Алуминият добави 22 долара до цена от 2695 долара за тон. Според експерти едно затваряне на цена над 2700 долара за тон ще означава, че стоката може да поеме по-силно нагоре и да тества границата от 3000 долара за тон. Калаят загуби 3.5 процента спрямо нивата в края на деня във вторник. В началото на седмицата металът добави 12 на сто към цената си. В сряда стоката с доставка след три месеца се търгуваше при 9650 долара за тон. Оловото падна до 1483 долара за тон. Никелът загуби 3.2 процента и се котираше при цена от 30 400 долара за тон, с около 1500 долара под абсолютния си рекорд. Страховете от забавяне на търсенето на цветни метали не се оправдават за момента, като експерти не отчитат забавяне в Индия и Китай.
Източник: Дневник (19.10.2006)
 
КФН прие наредбата за посредниците Окончателният вариант на Наредбата за капиталовата адекватност и ликвидност на посредниците бе приет на заседание на КФН. Приетата наредба от Комисията за финансов надзор има за основна цел да уреди минималните изисквания за размера и елементите на собствения капитал на инвестиционните посредници. Освен това се определят и капиталовите изисквания за покриване на рисковете във връзка с дейността на инвестиционните посредници и методите за тяхното изчисляване. Новата наредба цели избягване неуредиците сред инвестиционните посредници, като се търси по-голяма публичност и вътрешен и външен контрол. Пример е скорошното отнемане на лиценза за инвестиционен посредник на Наба инвест АД, който все пак беше преиздаден от КФН на заседанието във вторник. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г., като с нея ще се отмени по-старата Наредба № 6 от октомври 2003 г., уреждаща капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. Друго нововъведение ще бъде търговският портфейл, който обхваща позициите на инвестиционния посредник във финансови инструменти и стоки, които държи с намерение за продажба или с цел хеджиране на риска. В него ще се включват както собствените позиции в инструменти и стоки, така и позициите, произтичащи от предоставянето на услуги на клиенти. Специално внимание се обръща на изискванията за покриване на кредитния, операционния, сетълмент риска и риска на насрещната страна и се въвежда възможността посредникът да изчислява капиталовите изисквания за позиционния, валутния и стоковия риск, като се използват вътрешни модели за управление на различните видове риск.
Източник: Пари (19.10.2006)
 
Добивът на желязна руда на Rio за третото тримесечие скача рекордно Третата по големина миньорска компания в света Rio Tinto Group обяви, че е постигнала рекорден добив на желязна руда през третото тримесечие на годината, като обемите са по-високи с 11%, като това е било продиктувано от голямото търсене от страна на Китай. Същевременно производството на мед е спаднало поради стачки. Добивът на желязна руда, която се използва за производството на стомана се е увеличил до 35.7 млн. тона, за тримесечието завършило на 30-ти септември, като базираната в Лондон компания допълни, че за същия период през предходната година tojе бил 32.2 млн. тона. Извлечената медна руда е по-малко с 6%. Поради неимоверно високото търсене на желязна руда в Китай, чиято икономика отбеляза rekorden растеж за второто тримесечие с 11.3%, компании като Rio и BHP Billiton Ltd. работят при пълно натоварване на мощностите си. На 13-ти октомври, Rio сподели пред анализатори, че се бори да влезе в ритъм и да гони поставените си цели, което бе трудно поради възстановяването на мините на компанията в Австралия от поражения нанесени от циклони по-рано тази година. “Те успяха да се справят доста добре, имайки предвид тежките условия”, каза Роб Клифърд – анализатор към ABN Amro Holding NV в Мелбърн, Австралия. “Всички очакваха спадът в добива на медна руда. Изненадващи са обаче показателите за желязната руда, имайки предвид, какво бяха споделили от компанията по-рано тази седмица”. Цената на акциите на Rio се понижи с 1.30 австралийски долара или 1.7% до 74.22 австралийски долара/акция при затварянето на австрийската фондовата борса в Сидни в 16:10 часа, като така затвориха растежа си за месеца на 5.9%. Същевременно цената на акциите на най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton се покачи с 8 цента или 0.3% до 27.45 австралийски долара/акция. През тази година цените на желязната руда и медта достигнаха рекордни равнища и така миннодобивните компании постигнаха огромни печалби. След медната, желязната руда е вторият основен компонент формиращ печалбата на Rio.
Източник: Други (19.10.2006)
 
Борисов: Наем от 150 000 лева ще плаща СОС на Кремиковци Ще вървят ли днес бали към „Кремиковци”? Ами днес няма да вървят, защото имаме извънреден Общински съвет, на който искам да запозная съвета с вариантите, които съществуват за „Кремиковци”, защото след намесата на правителството, казвам намесата – бяха привикани шефовете на „Кремиковци” набързо и те промениха коренно становището си и обявиха вчера, ултимативно, веднага да се напише едно споразумение, като идеята беше да продължат да се превозват бали. В последствие те обявиха, че спират балите, защото Чакъров ги натиснал. Всичко това е станало в рамките на вчерашния ден? В рамките на вчерашния ден и аз съм малко озадачен. Все едно никой не иска да се реши проблемът. Той е толкова елементарен. Така и така на около два километра от мястото, където в момента складираме балите от новата площадка, са старите бали. Върху населението на Кремиковци няма никакво въздействие, различно от това от миналата година. Второ, след като този куражлия – премиерът, дава 17 милиона за кураж на Карлово, нека заради това, че тези хора са държали балите на близо двумилионна София, да ни даде тук и на тях 17 милиона лева и ние ще дадем 10 милиона от общината, това можем да си позволим от преизпълнението на бюджета. С тези пари „Кремиковци” ще бъде рекултивирано, ще се направят улици, детски градини, спортни площадки. По-нормален от този начин няма. Защото, ако аз днес напълня 100 камиона с бали, на базата на решението на Общинския съвет – Карлово и ги пратя в Карлово, над 10 000 подписи имат против боклука. И там ще направят стачки. Ето днес "Дружба" пита, защо ние след като година и половина съхраняваме балите и са близо 100 хиляди, правителството не ни даде нищо и на нас.
Източник: Дарик радио (19.10.2006)
 
Във връзка с въпроса с извозването на балите с битови отпадъци на София ръководството на “Кремиковци” АД държи да уточни: 1. Преди два дни след писмо на Столична община за възникналата криза с битови отпадъци и евентуалните предпоставки за възникване на заразни болести и епидемии ръководството на “Кремиковци” АД започна преговори със Столичната община за предоставяне на терен в района на табана на рудник Кремиковци за временно съхраняване на балите за максимално кратък период. Столична община ни информира, че е направила постъпки пред компетентните институции за получаване на съответните разрешителни за използването на терена за складиране на бали с боклук. 2. Междувременно на 18.10.2006 г. Столична община започна извозването на ограничено количество бали с битови отпадъци, както се оказа без разрешението на компетентните държавни органи. По-късно през деня кметът Бойко Борисов спря по-нататъшното извозване на балите до получаването на съответните разрешителни от компететните органи. 3. Ръководството на “Кремиковци” проявява доброто желание да се помогне за разрешаването на възникналата ситуация със столичните битови отпадъци, предвид преодоляването на кризистна ситуация. В никакъв случай обаче компанията не може да е страна по възникналия спор между Столична община и държавните компетентни органи и ведомства.
Източник: Фирмена информация (20.10.2006)
 
Столична община ще бъде санкционирана за вчерашното депониране на отпадъците в комбината “Кремиковци”. Столична община ще бъде санкционирана за вчерашното депониране на отпадъците в комбината “Кремиковци”. Това обяви министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров след днешното заседание на правителството, на което бе обсъдена кризата със столичните отпадъци, предаде репортер на Агенция "Фокус". “Всеобщото мнение на всички членове на правителството е, че действително вчера се е действало незаконосъобразно”, посочи министърът. Той обясни, че не имало договор между Столична община и “Кремиковци”, както и заявление в РИОСВ – София за издаване на разрешително за временно съхранение на отпадъците. Министър Чакъров каза още, че на днешното си заседание кабинетът е взел решени да бъдат отпуснати на Карлово 17-те млн. лева за изграждането на инфраструктурни обекти, които общината поиска, за да приеме еднократно част от отпадъците на София. Чакъров обясни, че ако Столична община откаже да осигури средствата за транспортирането на боклука до Карлово и Пловдив, държавата има готовност да ги осигури. През следващата седмица приключват проучванията на двете площадки за съхранение на софийския боклук и тогава ще бъде оповестено къде се намират те. Чакъров каза още, че правителството ще направи необходимото, за да се осигури изграждането на завод за третиране на отпадъците на столицата.
Източник: Агенция Фокус (20.10.2006)
 
По-нисък данък върху социалните разходи С 10% данък ще се облагат социалните, представителните и разходите по поддръжката на автомобилите, с които се извършва управленска дейност, вместо с досегашните 12 или 15%. Това решиха народните представители, които вчера приеха на второ четене текстове от Закона за корпоративното подоходно облагане. С данък върху разходите ще се облагат документално обосновани представителни разходи, свързани с дейността на фирмите, социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, както и разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Парламентът реши данъкът да се внася до 15-о число на месеца, следващ този, в който е направен разходът. Според промените oт 500 до 3000 лв. става санкцията за невярно попълнена данъчна декларация. Освен по-ниския данък върху социалните разходи депутатите приеха и по-ниска ставка на данъка върху приходите на бюджетните организации, която вече ще е 3% от предишните 4%. А ставката върху приходите на общините вече ще е 2% вместо досегашните 3%. Заместник-министърът на финансите Георги Кадиев каза, че загубата за фиска ще е около 3.5 млн. лв., но това ще е подкрепа за общините и за държавните предприятия. Със 7% данък при източника да се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, реши също Народното събрание. Досега този налог беше 15%.
Източник: Пари (20.10.2006)
 
Бюджет 2007 - разходите по-ясни от приходите Недостиг на приходи, които да посрещнат увеличените разходи през първата година на българското членство в Европейския съюз (ЕС) е основният риск в бюджет 2007, наречен "едно Европейско начало". Трите предизвикателства пред финансовия план са загубите от ДДС, които могат да достигнат до 1 млрд. лв., вноската в бюджета на ЕС от 634 млн. лв. и парите за европроектите. Отделно от националното съфинансиране на еврофондовете трябва предварително да бъдат осигурени и средства за спечелилите проекти, които впоследствие ще се "върнат" от ЕС. Министерството на финансите вече е изпратило проектозакона за съгласуване с останалите ведомства, преди да бъде одобрен от правителството. До десет дни - най-късно на 31 октомври, Министерският съвет трябва да внесе в парламента сметките на държавата за догодина. През 2007 г. консолидираните приходи ще са 21.326 млрд. лв. (41.7% от БВП), което е с 16.8% повече спрямо тазгодишната програма. Разходите ще са 20.941 млрд. лв., или 40.9% от БВП, като в сумата се включва и вноската на България в евробюджета. През 2007 г. капиталовите разходи ще нараснат с 24.6% спрямо тазгодишните - до 2.7 млрд. лв. Основна част от публичните инвестиции отиват за секторите земеделие, транспорт, околна среда и работна сила. Сигурните загуби от ДДС заради промените в режима на облагане за догодина се оценяват на 420 млн. лв. при планирани постъпления от данъка за 6.3 млрд. лв. Отпадането на митническия контрол и поемането на цялото администриране на данъка от агенцията за приходите обаче може да доведе до допълнителни загуби от около 550 млн. лв. заради спад на събираемостта му, сочат още прогнозите на финансовото министерство. Бюджетните средства, които ще се добавят към парите от структурните и от кохезионния фонд на ЕС, се насочват към определeни приоритетни сектори. Това ще наложи да се "изтегли" ресурс от други сфери, неполучаващи европейски пари, се казва в доклада към проектобюджета. Сред ощетените със сигурност не е Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Субсидираните разходи на ведомството на Емел Етем нарастват 12 пъти. Тази година тя е разполагала с малко над 5 млн. лв. Догодина ще разпредели 142.5 млн. лв., от които само 82 млн. са собствени приходи. Въпреки призивите на МВФ правителството да включи официално в сметките за догодина целия планиран излишък в проекта фигурират предварително обявените 0.8% от БВП, или 385.6 млн. лв. В същото време финансовият министър вече заяви, че заради увеличаващия се дефицит по текущата сметка, който върви към 15% от БВП, и през 2007-а кабинетът ще се стреми към краен резултат от 3 на сто. И през 2007 г. ще се увеличи акцизът върху бензините, газьола и керосина, което ще доведе до ръст на приходите със 145 млн. лв. От въвеждането на акциз върху електричеството, въглищата и кокса ще се съберат 14 млн. лв. повече. Проектът още предвижда от 1 юли догодина пенсиите да се увеличат с 8.5%, а бюджетните заплати - с 10%. Още от 1 януари необлагаемият месечен минимум за физическите лица се вдига от 180 лв. на 200 лв., а съотношението на осигурителните вноски работодател-работник (65:35) остава непроменено. Всичко това вече беше договорено между партиите в управляващата коалиция. Догодина правителството планира да продължи и рационализирането на неефективните системи на здравеопазването и образованието. Образованието ще получи 2.138 млрд. лв., или 4.2% от БВП, което означава, че размерът им като относителен дял от брутния продукт се запазва. В сектора трябва да се въведе нов модел на финансиране, базиран на принципа "парите следват ученика", се казва в доклада към проектобюджета. Досега средствата за образование се отпускаха според броя на паралелките в училищата. Относителният дял на финансирането за здравеопазване намалява - от 4.4% от БВП през 2006 г. на 4.3% догодина. Секторът ще получи 2.216 млрд. лв., като и през 2007-а дефицитът на здравната каса ще се покрива със субсидия от държавния бюджет.
Източник: Дневник (20.10.2006)
 
Джевдет Чакъров: Отпадъците трябва да постъпват в регламентирани депа Отпадъците трябва да постъпват в регламентирани депа. Вариантът за “Кремиковци” не е изключен, но само ако се намери подходяща площадка, да се направят съответните проучвания, да се издадат разрешителните и едва тогава може да се използва това място. В случая е налице неспазване на Закона за управлението на отпадъците, защото няма никакво искане за от съответните институции за депониране но отпадъците. Това съобщи пред предаването “Тази сутрин” по БТВ Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите и допълни, че трябва да намери решение, но не и като не се спазва законът. На въпрос оказван ли е натиск върху ръководството на “Кремиковци” той коментира, че отказът на “Кремиковци” е резултат от острата реакция на общността в Кремиковци и Локорско, както и на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на околната среда и водите. Джевдет Чакъров покани кмета Борисов на среща, но само има конкретни предложения. В същото предаване Бойко Борисов каза, че дни наред общината разговаря с ръководството на “Кремиковци” и в последствие идва писмо, в което се казва, че три министерства оказват натиск. Той допълни, че на два километра по-надолу се намират сегашните площадки. Ние не считаме, че нарушаваме закона и сегашните площадки са създадени в нарушение на Закона за управление на отпадъците.
Източник: Агенция Фокус (20.10.2006)
 
Nippon Steel & Sumikin отново повишава цените на неръждаемата стомана Най-големият японски производител на неръждаема стомана Nippon Steel & Sumikin Stainless Corp., повишава за десети месец поред цените на металните листове, с аргумента, че цените на никела се повишават непрестанно и така общо сумарно цената на изделията й вече се е покачила със 76%. От базираната в Токио компанията, която не е публично дружество обявиха вчера, че увеличават цените на стоманените листове клас 304 през този месец до 510 000 йени (4 295 щ.д.) за метричен тон, докато през предходния тя бе 475 000 йени/тон. Цената на изделието през миналия декември беше 290 000 йени/тона и от тогава насам се повишава с всеки изминал месец. Nippon Steel & Sumikin увеличават цените на стоманените листове, които са използвани от нефтохимичните заводи и за производството на авточасти, след като цената на никела за годината почти се удвои. Никелът е основен компонент за производство на неръждаема стоманата. Вчера цената на тримесечните никелови фючърси на Лондонската метална борса спадна с 500 щ.д. или 1.6% до 30 900 щ.д./тон. На 16-ти октомври цената на метала достигна рекордна стойност за последните 19 години от 31 950 щ.д./тон, поради засиленото търсене и забавяния по каналите за дистрибуция. Nippon Steel & Sumikin е 80% собственост на Nippon Steel Corp. и 20% на Sumitomo Metal Industries Ltd., която е третата по големина компания за производство на стомана в Япония.
Източник: Други (20.10.2006)
 
Първанов и Сидеров отиват на балотаж Претендентът за втори президентски мандат Георги Първанов и лидерът на "Атака" Волен Сидеров ще продължат битката за "Дондуков" 2 на втори изборен тур следващата неделя. Това сочат данните от първото паралелно преброяване на гласовете, подадени в неделя за държавен глава, направено от агенция Алфа рисърч. Според социолозите Първанов е получил 63.2% от гласовете, а Сидеров са предпочели 22.6 на сто. Подкрепеният от десницата Неделчо Беронов остава трети с 9.9%, следван от Георги Марков с 2.7 процента. Така за първи път в историята на президентските избори у нас десницата остава извън балотажа. Близки до тези резултати даваха и агенциите Галъп интернешънъл и Сова Харис. Четвъртото пряко гласуване за държавен глава след 1989г. и първо, при което беше използвана интегрална бюлетина, спази традицията президентът да не бъде излъчван още на първия тур. Запази се и тенденцията за спадаща избирателна активност. В неделя, по данни на Алфа рисърч към. 18.30ч. до урните са отишли 41% от хората с право на глас. Това е почти колкото на изборите през 2001г., когато гласуваха 41. 62 на сто. Вотът се активизира в късния следобед, след като до 13.00ч. бюлетини бяха пуснали едва 19.76% от избирателите в страната по данни на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Малко преди 20.00ч. основните кандидати в изборите, както и повечето партийни лидери на подкрепилите ги формации, пристигнаха в НДК, където късно вечерта бяха обявени първите официални резултати. Десните лидери Петър Стоянов и Иван Костов отказаха коментари преди огласяването на данните на ЦИК. Двамата пристигнаха след заседания на ръководствата на СДС и ДСБ, свикани по-рано през деня в централите на партиите. Костов подмина с усмивка журналистите, а Стоянов призна, че това е най-тежката загуба в живота му. Той заяви, че по никакъв начин не може да подкрепи на балотажа Волен Сидеров, защото винаги е изповядвал други ценности. Решението да се подкрепи Първанов също ще бъде мъчително за нашите избиратели, каза той пред БНР. Стефан Софиянски поиска от ръководството на ССД да подаде оставка заради резултата на Беронов, предаде Дарик радио. Самият Неделчо Беронов също отложи изявленията за пресконференцията си и лаконично благодари на избирателите си. Минути след него Георги Първанов обяви, че е доволен. В щаба му обясняваха, че той е получил значителен брой гласове сред младите хора, които тази година са гласували за първи път. В същото време зам.-председателят на БСП и вътрешен министър Румен Петков обясняваше, че Волен Сидеров е стигнал тавана на електоралната си подкрепа и изненади на втория тур не се очакват. Не зная кой строи таваните и подовете, реагира Сидеров. Той заяви, че вотът за него показва започналото събуждане на българите и се зарече за балотажа да търси подкрепа "от всички посоки". Подкрепата за Сидеров е синдром, който трябва да се анализира и от политици, и от политолози, защото е изключително рисков, коментира Ахмед Доган на влизане в НДК. ДПС активизира своя електорат до последно и ще го прави винаги, когато е необходимо, добави той. Очаквам от всички лидери да кажат своята позиция за втория тур, заяви пък премиерът Сергей Станишев. Той припомни балотажа между Ширак и Льо Пен на изборите във Франция през 2002г. и обясни, че очаква разумен избор. По думите му в неделя немалка част от избирателите на десницата подкрепили Първанов.
Източник: Дневник (23.10.2006)
 
ДЕКЛАРАЦИЯ на ръководството на “Кремиковци” АД През последните дни името на металургичният комбинат “Кремиковци” бе намесено във връзка с решаването на проблемите с битовите отпадъци на София. Истина е, че от известно време насам Столичната община и кметът на София са поставяли многократно пред нас въпроса за предоставяне площадка за складиране на битови отпадъци. На 16 октомври (понеделник) 2006 г. ние дадохме съгласие за разговори с кмета г-н Б. Борисов, които се проведоха на следващия ден сутринта. Управляващият борд на дружеството обаче не е утвърждавал, нито даже е разглеждал проект на договор, който са обсъждали представителите на двете страни. Не сме обсъждали по никакъв начин предложенията на наши или чужди представители за финансовите измерения на договора. Нито собствениците, нито главният изпълнителен директор са давали съгласие на площадката на “Кремиковци” АД да бъдат извозвани бали с битови отпадъци. Ако в това са намесени длъжностни лица от комбината, те ще бъдат наказани. До кмета на София, г-н Бойко Борисов е изпратено писмо с молба, складираните до момента бали да бъдат извозени незабавно от територията на рудник “Кремиковци”. Ръководството на “Кремиковци” АД е готово да помага с каквото може на Столична община. Но това трябва да става изключително в рамките на закона и в координация с компетентните държавни органи. Ние уважаваме аргументите на Министерството на околната среда и водите за спазване на законовите процедури при решаването на сложния въпрос с битовите отпадъци на София. Управителен съвет на “Кремиковци” АД Вилас Джамнис
Източник: Фирмена информация (23.10.2006)
 
Корупцията заигра в двора на бизнеса Средната стойност на индекса за възприятие на корупцията от страна на бизнеса през октомври е 5.38. За първи път през последната една година стойностите за оценка на корупцията в публичния сектор (5.49) и индексът за равнище на корупцията в частния сектор (5.27) се доближават в максимална степен. Очевидно е достигната определена мяра, при която възприятието за корупцията в средите на частния бизнес се стабилизира. Подобно равнище определя своеобразна норма на корупция за българското общество или поне за представителите на частната стопанска инициатива. Прави впечатление засилването на чувствителността към един сравнително нов за българското общество проблем - корупцията в частния сектор. Получените резултати през изминалите месеци дават основание да се твърди, че бизнесът различава наличието на съществен корупционен натиск в частния сектор. Причините за това биха могли да бъдат различни, но изглежда, че основният проблем е свързан със запазването на монополни позиции на пазара, което на свой ред позволява развитието на специфични корупционни практики. Резултатите показват устойчивост на регистрираната зависимост между оценките за бизнес средата и равнището на корупционния индекс. В октомврийския сондаж 32.4% от анкетираните предприемачи споделят разбирането за липса на подобрение, докато 17.6% забелязват решително подобрение. Все още най-голяма е групата на онези, които виждат следи на подобрение само в отделни сфери - 39.2%. Предприемачите са единодушни в разбирането, че политическата корупция се отразява изключително негативно върху бизнеса - 76.5% от участвалите в сондажа предприемачи са посочили този отговор. Показателно е и това, че никой не е готов да подцени значението на този проблем.
Източник: Пари (23.10.2006)
 
Цветните метали отново поскъпнаха след сривове в доставките Цветните метали отново поеха нагоре по хълма на поскъпването. Причината бяха поредните проблеми с доставките на фона на активно търсене на пазарите. Управляващият директор на британската брокерска компания Commodity Broking Services Джонатан Барат изрази увереност, че цените ще останат на високи равнища в дългосрочен план. "Много играчи вярват в мекото приземяване на американската икономика и това прави биковете (инвеститорите, залагащи на повишение - бел. ред.) особено активни. Очаквам в скоро време нов цикъл на поскъпване на всички стоки, особено на използваните в строителството, каквито са металите", прогнозира Барат. Никелът, цинкът и оловото регистрираха нови рекордни стойности. От февруари насам цинкът и никелът са удвоили цените си, подпомагани от голямо търсене от страна на Китай. Оловото е поскъпнало с над 75% през последните четири месеца. Запасите от никел в складовете на Лондонската борса за метали (LME) са 4476 тона, от които едва 2514 тона са достъпни за спот пазара, а това количество е по-малко от еднодневното потребление. "Пазарът е свит, запасите са критично ниски", твърди анализаторът Уилям Адамс. Голямата изненада дойде от един друг цветен метал - търговците в почти буквален и преносен смисъл "изядоха" калая. "Изядоха", защото запасите от калай са намалели с 25% от началото на 2006 г. спрямо равнището им в края на 2005 г. и защото търсенето продължава да расте. Само за един ден, на 16 октомври, калаят поскъпна с 12% и стигна психологическата граница от 11 000 долара за тон. Няколко малки рафинерии за калай в Индонезия спряха производство, след като полицията затвори три производствени линии, които работели без разрешителни. Анализатори коментираха също за агенция "Дау Джоунс", че хедж фондовете (за застраховка срещу риска) са били изключително активни на пазара на калай заради недостатъчното предлагане.
Източник: Капитал (23.10.2006)
 
Харчим с 900 млн. повече догодина С 900 млн. лв. повече ще остават в джобовете на хората и сметките на фирмите през 2007 г. Причините за това са две - намалението на данъците и присъединяването на страната ни към единния европейски пазар. Това гласи докладът към бюджета за 2007 г., който предстои да бъде внесен в парламента. С намалението на данък печалба от 15 на 10% на разположение на бизнеса ще останат 290 млн. лв. От януари няма да се плащат данъци върху доходите до 200 лв. на месец. Така в ръцете на хората ще останат 120 млн. лв. Освен това на родителите ще бъдат върнати 55 млн. лв. повече, отколкото през 2006 г. заради увеличението на облекченията за деца. През 2007 г. родителите с едно дете няма да плащат данъци върху 420 лв. от годишния си доход, което е с 40 лева повече от сега. Родителите с две деца няма да плащат данъци върху 840 лв. от годишния си доход, а с три деца - върху 1260 лв. Поне 450 млн. лв. по-малко приходи от ДДС ще постъпят в бюджета заради присъединяването ни към ЕС. Половината от тези пари няма да бъдат платени заради отпадането на ДДС при внос на стари коли от Евросъюза. Освен това при внос на стоки от ЕС реално няма да се плаща ДДС на границата, улеснява се и връщането на ДДС. В същото време се увеличават възможностите за нови измами с ДДС, пише в доклада по бюджета. Приходите в новоприетите страни членки са паднали с 5-30%. Възможно е загубите от измами с ДДС в България да стигнат 550 млн. лв., гласи докладът.
Източник: Стандарт (23.10.2006)
 
Световното производство на нерафинирана стомана през септември 2006 г. достигна равнище от 101.4 млн. тона Световното производство на нерафинирана стомана на 62 страни, които дават редовен отчет пред Международният институт за желязо и стомана, през септември 2006 г., е 101.4 млн. метрични тона. Това е с 8.8% повече, отколкото през същия месец на 2005 г. Без да се гледа производството на Китай, световното производство се е повишило с 4.1% на същата база. В ЕС производството за септември е 15.7 млн. метрични тона или нарастване от 2.1% /на база септември 2005 г./. Този ръст идва най-вече от 10-те страни, които се присъединиха към структурите на ЕС през май 2004 г. Той е най-вече поради повишената строителна дейност и производство на автомобили в държавите, както и продиктувано от икономическия им растеж като цяло. Производството на нерафинирана стомана в Северна Америка за същия месец е приблизително 10.7 млн. метрични тона. Това означава ръст от 2.9% спрямо септември 2005 г. Само в САЩ са произведени 8 млн. метрични тона, а ръстът за страната е 3.5%. Производството в страната все пак регистрира леко забавяне, което факт поради засилването на вноса. Най-голямата производителка на нерафинирана стомана в света остава Китай с производство от 36.2 млн. метрични тона през месец септември. Това означава нарастване с 18.5% на база предходната година. Производството в Япония за месеца е било 9.6 млн. тона или нарастване от 4.8%. Растежът в тази страна е продиктуван от острата нужда от метала на вътрешния пазар.
Източник: Други (23.10.2006)
 
Ратан Тата ще оглави новосформираната Tata-Corus Corus Group PLC се съгласи да бъде закупена от индийската Tata Steel за сумата от 8 млрд.щ.д., като новината бе обявена още в петък. Председателят на Tata Sons – Ратан Тата ще застане начело на новосформираната Tata Steel and Corus. “Новата компания ще се превърне в петата по големина в света производителка на стомана. Догодина ще се отпразнува 100 годишнината от основаването на Tata Steel - и ние не възнамеряваме да спираме дотук”, каза Б Мутхураман, който е управителен директор в Tata Steel на пресконференция. “Ние следваме политика на непрестанно развиване. Много сме въодушевени от новосформираната Tata Steel and Corus. Вярваме, че сме на прага на още една фаза на консолидиране на стоманения бизнес в световен мащаб”, допълни той. Ратан Тата, който по-рано окачестви сделката като “ключов момент за Tata Steel”, ще поеме поста на председател на новата компания, а Джим Ленг от Corus ще бъде негов заместник”, обяви Мутхураман, като добави, че в бъдеще ще се докаже, че това е “най-подходящото партньорство, в подходящ момент и при подходящи условия”. В борда на директорите н новата компания ще влязат Филип Варин, Шравен и Хайлърд от страна на Corus и Мутхураман, Ишаат Хюсеин и Арун Ганди като представители на Tata Steel. Според Мутхураман двете компании нямат междукултурни различия.
Източник: Други (23.10.2006)
 
Масларова иска 180 лв. минимална заплата Минималната работна заплата от първи януари 2007 г. да бъде 180 лв., е настояла министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова пред последната редовна мисия на Международния валутен фонд у нас. МВФ препоръчва минималното възнаграждение догодина да не се увеличава повече от 170 лв. месечно. Тази сума е и записана в проектобюджета за 2007 г. и се отстоява от финансовия министър. При преговорите около националния пакт за икономическо и социално развитие работодателските организации и синдикатите обаче сближиха позициите си минималната работна заплата догодина да бъде 180 лв. Тази сума не е фатална за бюджета и няма да доведе до увеличаване на безработицата или инфлацията, заяви пред журналисти вчера министър Масларова. Социалният министър ще настоява догодина увеличението на пенсиите да бъде от 1 януари, а не от 1 юли, както предвижда финансовото министерство. В Кодекса за социално осигуряване вече е приет текст, според който от 1 януари по швейцарско правило трябва да се увеличат пенсиите на всички категории пенсионери. Масларова е обяснила пред МВФ, че през годините във фонд Безработица винаги е имало излишък. В същото време за голяма част от хората не достигат две или три точки, за да се пенсионират, и преминават на социално подпомагане, каза тя. Идеята на Масларова, която вчера е била споделена и с Надзорния съвет на НОИ, е тези хора да получават обезщетение за безработица именно от този фонд.
Източник: Пари (24.10.2006)
 
Съдът задължи Чакъров да реши за концесиите Tричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) задължи във вторник министъра на околната среда Джевдет Чакъров да оповести позицията си по плановете на канадската компания "Дънди прешъс металс" за модернизация на производството в златния рудник в Челопеч. Поводът за решението на съда е жалба на дружеството срещу отказа на екоминистъра да се произнесе по оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта. От министерството заявиха, че няма да коментират решението, докато не го получат официално от ВАС. Едва тогава ще стане ясно дали институцията ще обжалва пред петчленен състав на съда в двуседмичен срок, или Чакъров ще се произнесе по ОВОС на проекта. Решението е добро, но съм скептичен по отношение на развитието на нещата по-нататък, остана резервиран Лорънс Марсланд от ръководството на "Дънди" в България. Той предупреди, че очаква министърът отново да намери начин да спре инвестиционните намерения на компанията. "Дънди" се опитва повече от половин година да започне проект за 175 млн. долара за модернизация на производството в златодобивния рудник в село Челопеч, който експлоатират на концесия от 2003 г. насам. Според компанията бюрократични мерки спъват началото на инвестицията, независимо че са спазени всички законови процедури. Марсланд обаче очаква решението на ВАС да има положителен ефект и за проект на стойност 75 млн. долара за Крумовград, за който компанията също води дело. Административните пречки, с които "Дънди" се сблъска в България, принудиха компанията да преосмисли инвестиционната си стратегия за България и беше повод представители на ръководството да нарекат страната "корупционно блато". Бизнесът като цяло прие становището на ВАС с голяма доза оптимизъм. Съдебната практика изпревари законодателната рамка в България, което е положителен знак за всички инвеститори в страната, заяви инж. Лъчезар Цоцорков, председател на Минно-геоложката камара. Според него след това решение може да се очаква не само инвестиционните намерения на "Дънди" да се реализират, но и администрацията повече да не мълчи пред бизнеса. От бюрокрация се оплакват и други чужди инвеститори в минния бранш. Канадската "Мартерн" беше принудена преди няколко месеца да оттегли техниката си за сондажи в находището в близост до село Попинци край Пазарджик заради протестите на местното население. Инвестициите на компанията в обекта доближават 1 млн. лева, но те не могат и до момента да продължат работата си, независимо че имат всички разрешителни от властите. В момента около 400 преписки с искания за лицензи за проучвания на подземни богатства отлежават, без да бъдат разгледани заради недостатъци в Закона за подземните богатства.
Източник: Дневник (25.10.2006)
 
"Каолин" ще придобие "Огнеупорни глини" до края на годината Компанията за добив и преработка на минерали "Каолин" ще придобие над 90 на сто от акциите на производителя на глини за индустрията "Огнеупорни глини". Това стана ясно от съобщение на купувача до Българската фондова борса във вторник, без да се посочва цената на сделката. Придобиването се очаква да приключи до края на годината, като ще трябва да получи и одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, информират от компанията. Поглъщането на "Огнеупорни глини" ще разшири асортимента от продукти, които предлага "Каолин". Предвижданите за новата придобивка инвестиции са за 500 хил. лева за период от година и половина след приключването на сделката. Средствата ще бъдат изразходвани основно за модернизация и увеличаване на обема на производството в предприятието през следващата година до 35 хил. тона, или три пъти повече от продукцията в "Огнеупорни глини", която се очаква за настоящата година. Основният предмет на дейност на плевенското дружество "Огнеупорни глини" е производство на глини за керамичната, порцелановата и фаянсовата индустрия. Продукцията на дружеството се пласира основно в строителния сектор, производството на фуражна креда и изделия от груба керамика. "Каолин" е част от холдинга "Алфа финанс", в който мажоритарен собственик е Иво Прокопиев - един от издателите на вестниците "Дневник" и "Капитал". Основната дейност на "Каолин" е свързана с добив на индустриални минерали и минерални суровини и тяхната преработка. Произвежданите от компанията продукти са каолин, кварцов пясък, шамот и карбонатни пълнители. Производствените мощности на дружеството са разположени основно в районите на Ветово, Сеново, Каолиново, Игнатиево, Тополовград, Димитровград, Девня, Горна Оряховица. Дружеството притежава пет рудника и две преработвателни фабрики и в Сърбия. Последните инвестиции на компанията са в завод за кварцови пясъци в Девня и производствена база в Димитровград, която включва кариера и преработвателна инсталация за варовик. За следващата година се предвижда да бъдат разработени находища на каолин и кварцови пясъци в Украйна и изграждане на инсталация за преработка на минерали в Румъния. Общият оборот на дружеството за 2005 г. надхвърля 70 млн. лв.
Източник: Дневник (25.10.2006)
 
Преките чужди инвестиции у нас - 10 процента от БВП За 2006-2007 г. се очаква България да има най-висок показател за преки чуждестранни инвестиции към БВП от цяла Централна и Източна Европа и този индикатор ще е 9.8% средно за тази и следващата година, като на второ място е Румъния с 6.5%. Това сочат изследванията на анализаторите на UniCredit Group. Предстоящото членство на България и Румъния в Европейския съюз убедително подкрепя интереса на чуждестранните инвеститори към страната. „България ще става все по предпочитано място не само за бизнес, но и за туризъм и образование", смята Левон Хампарцумян, председател на АТБ и председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Булбанк, банка от UniCredit Group. Хампарцумян беше модератор на работната среща "България и Румъния: предизвикателства и възможности на членството в Европейския съюз" на международната конференция на Euromoney за Югоизточна Европа „Финанси и инвестиции". В нея се включиха около 600 високопоставени държавници, дипломати и представители на бизнеса в региона.
Източник: Монитор (25.10.2006)
 
Металургията инвестира над 1.5 млрд. лв. в производство Големите металургични компании в България планират да инвестират в разширяване на производствата си 1.5 млрд. лв. през следващите три години. Заедно със средствата, които ще вложат по-малките фирми, инвестициите в сектора ще надхвърлят 2 млрд. лв., съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия. Представители на металургичния бранш се срещнаха вчера със студенти от Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ), за да представят стажантските си програми. До месец висшето училище и браншовата камара ще подпишат договор за сътрудничество. Той ще включва провеждане на специализирано обучение, осигуряване на стажове и съвместна научна работа. Металургията е трети по заплати сектор в страната след финансовото посредничество и нефтопреработката. Износ на стойност 3 747.5 млн. лв. е реализирал металургичният бранш през 2005 г., което е 20.5% от целия износ на България, съобщи Паунова. По думите й основен партньор на металургичните ни компании е Европа. Около 60% от износа на черни и цветни метали от България са за ЕС. Най-голямо е производството на стомана, електролитна мед, олово и цинк, като при последните три то изпреварва средното ниво в Европа.
Източник: Пари (26.10.2006)
 
Над 700 фирми на икономическия форум Близо 700 представители на бизнеса, държавни администрации и неправителствени организации от девет страни от Югоизточна Европа са се регистрирали за участие в осмото издание на Българския икономически форум, съобщи председателят му Георги Табаков. Форумът ще се проведе на 31 октомври и 1 ноември в НДК в столицата. Темата му е Икономическите измерения на европейската интеграция. Предстоящото членство в Европейския съюз изостря интереса на чуждите фирми, заяви Табаков. Така например гръцките и кипърските компании, които изпращат свои представители, са 62. През миналата година те бяха едва 17. Нова тема в най-голямата икономическа конференция в България е корупцията. В нея ще вземе участие министърът на вътрешните работи Румен Петков. На форума ще има дискусия за усвояването на европейските фондове, комуналните услуги и околната среда, пазара на недвижими имоти, туризма и енергетиката.
Източник: Пари (26.10.2006)
 
Българският министър по европейските въпроси Меглена Кунева е фаворит за поста европейски комисар от България Българският министър по европейските въпроси Меглена Кунева е фаворит за поста европейски комисар от България, съобщава румънската агенция Медиафакс, като се позовава на български медии. Българският евронаблюдател в Европейския парламент Мария Капон съобщи на колегите си, че българското правителство е номинирало министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Медията посочва, че правителството в Букурещ обяви официално вчера, че сенаторът либерал Варужан Восганян е номиниран за поста еврокомисар от страна на Румъния. “Консултациите” между София, Букурещ, Европейската комисия и европейските столици сочат, че двете кандидатури трябва да бъдат одобрени от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу.
Източник: Агенция Фокус (26.10.2006)
 
Изпаднахме в леко бюджетно затъмнение България е на 26-о място по прозрачност на бюджета, като попада в една група със страни като Русия, Танзания и Кения. Това сочи международно изследване, обхващащо 59 държави и осъществено с подкрепата на Отворено общество, съобщи Георги Ангелов, старши икономист в института. По-прозрачен бюджет от нас имат Румъния, Чехия, Полша. Словения дори е сред първите 6 държави с най-добри резултати. Останалите в челната шестица са Франция, Нова Зеландия, Южна Африка, Великобритания и САЩ. Това са страните, в които на обществото се предоставя пълна информация как се харчат парите му. Тяхната бюджетна прозрачност е над 80%. Във втората група са страни, в които се предоставя значителна информация. С бюджетна прозрачност 47% България попада в третата група държави, даващи някаква информация за бюджета. В четвъртата група са страните, в които информацията е минимална, а в петата са тези държави, при които информацията се крие. Като особено негативна за България, носеща 0 точки в индекса, се отчита липсата на междинен полугодишен доклад за изпълнението на бюджета. Страната ни обаче получава пълен брой точки за текущото предоставяне на информация за бюджетното изпълнение.
Източник: Пари (26.10.2006)
 
БДЖ инвестира 70 милиона лева в ремонт на вагони През 2007 година със заем с държавна гаранция за 70 млн. лeвa да бъдат ремонтирани товарни вагони на БДЖ. По този начин компанията ще повиши конкурентоспособността си и ще осигури транспорт за продукцията на структуроопределящи предприятия от икономиката на страната ни, съобщиха от правителствената информационна служба. В доклада на министъра на транспорта Петър Мутафчиев се посочва, че железопътният транспорт осигурява логистично над 600 клиенти - "Кремиковци", "Стомана Индъстри" - Перник, "Лукойл Нефтохим", миннодобивните предприятия, циментовите заводи, обслужва националните пристанища и основните международни транзитни потоци. Превозените към края на август от БДЖ товари от големи клиенти са 8 667 000 тона, което е с близо 9% повече от същия период на миналата година. Със 194 на сто нарастват товарите на "Девня цимент", а с 42% - на минните и топлоелектрическите централи. Към края на годината се очаква да бъдат превозени 20.8 млн. тона товари. Част от големите клиенти на БДЖ са заявили за 2007 година с 30% по-високи прогнозни обеми за превоз спрямо тази година. Разчетите сочат, че за да се покрият нуждите, са необходими около 8550 вагона.
Източник: Монитор (26.10.2006)
 
Преработваща метален скрап Commercial Metals (CMC) обявява рекордни резултати за четвъртото тримесечие Американската компания за преработка на метален скрап Commercial Metals отчете рекордно високи нетни приходи от 128.7 млн.щ.д. от нетните продажби на стойност 2.2 млрд.щ.д. за четвъртото тримесечие на годината, приключило на 31-ви август. В сравнение със същия период през предходната година печалбата тогава беше 83.7 млн.щ.д., а нетните продажби бяха в размер на 1.7 млрд.щ.д. Председателят на СМС Саид Стенли Рабин сподели “Поради благоприятните пазарни условия, ние продължихме да печелим и през четвъртото тримесечие на годината, като по-голямата част от нашите бизнес направления постигнаха отлични резултати във всички пазарни сегменти.” Освен това той допълни и “Разбира се силната глобална експанзия ни помогна, но и нашите служители също се представиха на много високо равнище. Оказа се, че както стоманата, така и повечето цветни метали достигнаха пикови цени през това тримесечие, но нашите цени остават на стабилни нива.” През четвъртото тримесечие сегментът на базираните на местния пазар мощности на CMC повишиха оперативната си печалба до 95.8 млн.щ.д., което е нов рекорд в размер от 31% над миналогодишния рекорд за същото тримесечие. В сравнение със същия период на предходната година спредът на металите се е повишил с 9% до 318 щ.д./тон. На годишна основа тонажът на претопената метална скрап за четвъртото тримесечие се е повишил с 23% до 616 000 тона, докато количествата на валцуваната скрап е 571 000 или с 24% повече от миналата година, но това се дължи най-вече на съкращения в производствените обеми през изминалата година. Доставките са се повишили с 3% до 625 000 тона. Средната продажна цена на СМС се е повишила с 89 щ.д./тон до 548 щ.д./тон, докато тази за готовите изделия е нараснала с 84 щ.д./тон до 563 щ.д./тон.
Източник: Други (26.10.2006)
 
Миньорската дейност на Glencore на територията на Боливия под заплаха Президентът на Боливия Ево Моралес е заплашил да развали концесионерските договори за експлоатация на няколко мини с швейцарската Glencore International и да ги прехвърли под държавен контрол. Боливийската дъщерна компания на Glencore – Sinchi Wayra оперира с пет функциониращи мини за цинк, сребро, калай и олово, а освен това разполага и със завод за леене на калай, в който се обработват суровини добити от самата компания, както и на ишлеме. Glencore е наела 3 427 работници в страната. Матерната компания притежава също така и 14% от приятелската швейцарска миннодобивна компания Xstrata. През 2005 г. Glencore закупи най-голямата леярна за калай в Боливия - Compania Minera de Sur от бившия президент на страната Гонзало Санчес де Лозада, който беше основател и президент на Southern Mining Company, известна като COMSUR. Санчес, който бе принуден да подаде оставката си през 2003 г., сега живее в САЩ. От Боливия настояха за екстрадирането му от страната. Същевременно боливийските власти съобщиха, че ще представят публично на 31-ви октомври план, който ще даде на правителството и държавната компания Comibol “неприкосновеното право за експлоатация” на мините. Моралес вече е определил за краен срок 28-ми октомври за национализацията на цялата петролна и газова индустрия на територията на страната. Той национализира петролните резерви с президентски декрет от 1-ви май, с който даде срок от шест месеца на чуждите компании да прехвърлят мажоритарния контрол от техните операции в Боливия на държавата и да се изтеглят от нея.
Източник: Други (26.10.2006)
 
МВФ прогнозира по-ниска инфлация Реалният ръст на БВП в края на годината може да достигне 6%, а инфлацията да падне до 4.8%. Това прогнозираха експертите на Международния валутен фонд (МВФ) в края на мисията си у нас. Фондът бе у нас за обсъждане на икономическите политики и перспективи до края на тази година и през 2007 г. МВФ даде висока оценка на водената от правителството благоразумна фискална политика, чиято цел е да се осигури стабилна икономическа и политическа рамка при присъединяването на България към Европейския съюз. Експертите на МВФ препоръчаха през следващата година умерено да се увеличат бюджетните заплати. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс остава висок и има вероятност да нарасне до 14 процента от БВП, отбелязват от фонда. Фондът препоръча бюджетния излишък да е най-малко 2 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) следващата година. За тази година се очаква той да достигне до около 3,3 на сто от БВП. Според представителите на фонда намалението на корпоративния данък на 10% е направено в неподходящ момент, а заложеното увеличение на заплатите от 10% от средата на следващата година в публичния сектор е твърде високо на фона на възможностите на бюджет 2007. Това би било лош сигнал и към частния сектор от гледна точна на конкурентноспособността на българската икономика, коментираха още те. Следващата мисия на фонда ще бъде през декември, когато ще бъде направен преглед по изпълнението на споразумението, изтичащо през март 2007 година.
Източник: Дума (27.10.2006)
 
Ново развитие на спора около разширението на находище Челопеч Както е известно, още през март 2006 г. Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри за втори път инвестиционното предложение за разширяване на добива на медно-златна руда от находище "Челопеч". Инвеститор на проекта е "Челопеч майнинг" ЕАД, дъщерна фирма на канадската компания "Дънди прешъс метълс". ВЕЕС поставя и редица условия, които трябва да бъдат спазвани от инвеститора, но те не променят по същество положителното становище на съвета за инвестиционното предложение, а поставят параметри в процеса на реализирането му, които не засягат първоначалното му одобряване. Безспорно е, че министърът на околната среда и водите е органът, компетентен да издаде окончателния административен акт по Закона за опазване на околната среда (ЗООС). След провеждането на обществените обсъждания на доклада по ОВОС още в края на 2005 г. е започнал да тече тримесечният срок за вземане на решение по ОВОС. Този срок е изтекъл в края на март 2006 г., като е следвало министърът да се произнесе с краен административен акт - решение по ОВОС. Тогава е проведено заседанието на ВЕЕС, което завършва с междинен акт - предложение до министъра с вътрешнослужебен характер. Тримесечният срок по чл. 99, ал. 2 от ЗООС е с инструктивен характер. Сроковете на органите на изпълнителната власт по принцип са инструктивни освен в случаите когато законодателят изрично е предвидил друго. "Този характер на сроковете обаче не прегражда възможността да се обжалва мълчалив отказ, когато административният орган не се е произнесъл в срок" - пише в мотивите на съда.
Източник: Кеш (27.10.2006)
 
България губи над 10 млрд. долара от концесиите в Асарел, Челопеч и Елаците Само от концесиите за подземни богатства в Асарел, Челопеч и Елаците, държавата е губи 7 млрд. долара, посочват в доклад до парламентарната комисия за борба с корупцията от екосдружението “Зелени Балкани”, оповестило документа в четвъртък. В него са отбелязани проблемите, свързани с концесиите на подземни богатства и предложенията за тяхното разрешаване. Докладът е бил поискан от председателя на комисията Бойко Великов (БСП) след двучасова среща с еколозите в сряда и представлява солидна подкрепа на тезата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров за преразглеждане на политиката на страната в управлението на подземните богатства. Чакъров дори инициира създаването на междуведомствен съвет за концесиите, който трябва да излезе с предложение пред Министерски съвет за повишаване на таксите, плащани за проучване, търсене и добив на подземни богатства, защото в момента приходите от концесии били малко. От екосдружението са изчислили, че добивните комплекси в Асарел, Челопеч и Елаците са били приватизирани само за 0,1 –0,5 на сто от тяхната стойност. Държавата е платила за изграждането на комбинатите 2,5 млрд. долара, а са продадени за под 20 млн. долара, като на новите собственици са били опростени разходите да капитално строителство, с което данъкоплатците били ощетени с няколкостотин милиона долара. Затова от “Зелени Балкани” искат обявяване на приватизационните договори за нищожни и повторна продажба на до 49 на сто от акциите им на търг. Еколозите обвиняват частните собственици, че не инвестират в пречиствателни съоръжения, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и регионалните му екоинспекции не санкционират замърсителите, а собствениците на пострадалите гори и земи не са обезщетени, въпреки че са загубили между 60 и 120 млн. долара. В доклада се посочва, че комбинатите, преработващи руди, трябва да бъдат задължени да строят със свои средства екосъоръженията и да обезщетят собствениците на замърсени гори и ниви. Държавата получава унизително ниски концесионни такси за подземните богатства, чийто размер е едва 1-1,5 процента от добитите метали, твърдят от сдружението. Според тях запасите на метали в Асарел, Челопеч и Елаците са за над 10 млрд. долара, като оценката им била според покачването на цените на металите на Лондонската борса. Така държавата губела 7 млрд. долара и трябвало да се сключат концесионни договори, гарантиращи нейните интереси. Концесионерите също така криели печалбите си и не плащали дължимите за това данъци, заради което еколозите настояват за данъчно-финансова ревизия на предприятията и нейните резултата да се използват да прекратяване на договорите. Като друг проблем се очертава загробването на по-бедните на метали руди, от което държавата губела 3-4 млрд. долара от Челопеч и 700 млн. – от Асарел, пише в оповестения доклад. В него се иска собствениците да спазват утвърдените от Закона за подземните богатства показатели за извличане на металите. Еколозите настояват да се забрани износът на цветни и редки метали и концентрати за преработка, от което държавата се е лишила от 70-150 хил. работни места за обработката на крайните продукти. Заради експорта на метали без ДДС, хазната ни пак била изгубила милиарди, пресмятат от “Зелени Балкани”.
Източник: Медия Пул (27.10.2006)
 
Раздор на прощаване. Фондът скочи срещу намалението на данъка за бизнеса и увеличението на заплатите На прощаване Международният валутен фонд направи последен опит да въведе ограничения пред развитието на икономиката ни. Да се отмени намалението на данък печалба от 15% на 10%, поиска мисията на МВФ, водена от Робърт Хагеман. Според експертите от Вашингтон намалението било направено в неподходящ момент. Те се обявиха и срещу планираното вдигане с 10% от 1 юли 2007 г. на бюджетните заплати. Това било твърде високо на фона на възможностите на бюджет 2007 и лош сигнал към частния сектор от гледна точна на конкурентоспособността на икономиката. Така преди официалното приключване на споразумението с фонда той се обяви против най-важните политики на правителството - намаляване на данъците и вдигане на доходите. Министрите са защитили позицията, че падането на данък печалба ще допринесе за привличане на инвестиции и за насърчаване на местния бизнес. Парламентът най-вероятно няма да се съобрази с желанията на МВФ, споразумението така или иначе изтича през март 2007 г. Исканията на фонда се правят на фона на тяхната висока оценка за бюджет 2006. МВФ очаква ръстът на брутния вътрешен продукт за 2006 г. да стигне 6%, а инфлацията да падне до 4,8%. Фондът се притеснява от дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който може да стигне 14% от БВП. Дефицитът може да нарасне още повече поради съществен ръст на банковите кредити догодина, смятат от фонда. Затова от МВФ искат в бюджета за 2007 г. да се запишат 2% излишък, а не както е в проекта - 0,8%. Но в проекта за бюджет е предвидено, че ведомствата няма да получат 7% от предвидените за тях пари, ако дефицитът в текущата сметка продължава да расте. Не разбирам исканията на МВФ, защото стъпките на правителството не са прецедент. Подобна политика преди години предприе Ирландия, която днес е икономическо чудо, коментира финансист от екипа на правителството.
Източник: Стандарт (27.10.2006)
 
Губим $10 млрд. от концесии на три мини България губи $10 млрд. от концесиите на мините Асарел, Елаците и Челопеч. Това стана ясно от доклад на "Зелени Балкани". Той бе внесен в парламентарната комисия за борба с корупцията ден след като съдът задължи екоминистъра Джевдет Чакъров да излезе със становище по намерението на "Дънди Прешъс" да добива злато от Челопеч. Еколозите са изчислили, че концесиите на трите мини са губещи за държавата, защото таксите са под 1,5% от добитите метали. България е вложила над $2,5 млрд. за изграждането им, а от продажбата е получила под 20 млн. Еколозите твърдят още, че чужденците не влагат в пречиствателни съоръжения и стопаните на пострадалите в близост гори са ощетени със $100 млн. Концесионерите извличали само богатите и лесни руди, а оставяли по-бедните. От това губим над $3-4 млрд. от Челопеч и 700 млн. от Асарел, твърдят експертите.
Източник: Стандарт (27.10.2006)
 
Zinifex смята, че мината Дюгалд Ривър би могла да струва по-малко от 500 млн. австралийски долара Zinifex Ltd., която е втората по големина в света производителка на цинк сподели, че е напълно реално построяването на цинковата мина Дюгалд Ривър в Австралия да струва по-малко от 500 млн. австралийски долара (382 млн.щ.д.). Резултатите от първоначалното проучване за добива на залежите в близост до връх Иса в щата Куинсланд ще започне в началото на следващата година, сподели говорителя на базираната в Мелбърн компания Мартин МакФлеър днес от Сидни. Компанията все още не е взела окончателно решение за започване на проекта. Zinifex има намерение да вложи 90 млн. австралийски долара през следващите 3 години, за да подобри добива си и удължи живота на експлоатираните от компанията мини. Ресурсът на най-голямата мина на компанията Сенчъри ще се изчерпи през следващите 10 години. Компанията все пак е “съвсем оправдано оптимистично настроена” за проекта, каза МакФлеър. “Дюгалд ще предложи един от най-добрите ресурси, които са налице за момента”, добави той. “Досегашните ни изчисления са доста груби, така че е съвсем реално върху тях да трябва да се прибавят или извадят около 30% строителни разходи. Разработването на тази мина би позволило да се повиши капацитета на производство на Zinifex до 800 000 метрични тона/годишно, докато в момента нашия потенциал е 600 000 тона/годишно. Компанията желае всички строежни дейности и самото концентрирано производство да станат факт до края на 2010 г.”, каза МакФлеър. “Имайки предвид покачването на цените на цинка и нашия моментен паричен поток не трябва да ни притеснява да направим подобно капиталовложение, защото в момента разполагаме с достатъчно добър финансов ресурс”, допълни той.
Източник: Други (27.10.2006)
 
"Кумерио" увеличи производството в Пирдоп Белгийската медодобивна компания "Кумерио" увеличава производството си на анодна мед в металургичното предприятие в Пирдоп с 2.3 на сто до 176 хил. тона за първите девет месеца на годината спрямо предходния период. Това стана ясно от съобщение на дружеството от Брюксел. За сравнение, за полугодието беше отчетен лек спад поради ремонтни дейности в една от главните пещи на завода през първото тримесечие. По-добрите резултати на завода в Пирдоп допринася и за цялостното нарастване на производството на катодна мед на "Кумерио" с 2% до 306 хил. т, се казва още в информацията. Плановете на компанията са обемът на производството в предприятието в Пирдоп да достигне 250 хил. тона анодна мед през тази година, или 5 на сто ръст спрямо резултата за 2005 г. Добивът на катодна мед през миналата година пък покри максимума за завода - 60 хил. тона. Ограниченият капацитет при катодите беше основната причина акционерите на "Кумерио" да подкрепят проекта за изграждането на нов електролитен цех за производство на катодна мед с капацитет 180 хил. тона годишно. Проектът ще позволи три пъти по-големи резултати от възможностите на старото предприятие, което предстои да бъде затворено. Изграждането на новата рафинерия започна през септември тази година и трябва да приключи до началото на 2008 г., предвиждат плановете на ръководството. Доставките от нея трябва да покрият нарастващото потребление на мед в страните от черноморския басейн, където ръстът на пазара се оценява на около 5 на сто годишно. Изпълнител на проекта за електролитния цех е белгийската компания "Кордел", а австралийската "Екстрата технолоджи" (Xstrata Technology) ще достави и инсталира оборудването. Инвестиционната програма на "Кумерио" за новата медна рафинерия и за разширяване и модернизация на цялостното производство в завода в Пирдоп е на стойност 82 млн. евро, като финансирането ще бъде осъществено основно със собствени средства. Програмата беше подкрепена от правителството с издаването на сертификат за инвеститор първи клас, който улеснява процедурата по издаване на необходимите разрешителни за реализацията му. Белгийската компания запазва очакванията си за оперативната печалба за 2006 г. в диапазона 87-90 млн. евро, обявиха още от централата на дружеството в Брюксел.
Източник: Дневник (30.10.2006)
 
Standard&Poor’s ни повиши рейтинга Standard&Poor’s повиши кредитния ни рейтинг в чужда валута от BBB/A-3 на BBB+/A-2, съобщи Министерството на финансите. По този начин рейтингът в чужда валута се изравни с този в местна. Повишаването на рейтинга отразява непрекъснатото намаляване тежестта на публичния дълг, перспективите за силен икономически растеж, както и предстоящото влизане на страната в Евросъюза. Членството ще засили по-нататъшната икономическа и институционална модернизация и ще прокара пътя за членство в еврозоната, смятат анализаторите от кредитната агенция.
Източник: Пари (30.10.2006)
 
Глух коловоз за индустрията. Кризата в железниците е на път да запуши снабдяването и продажбите на промишлените предприятия. Лошото състояние БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" заплашва и голяма част от тежката индустрия. Едни от най-големите промишлени заводи обявиха, че плановете им за увеличаване на производството са блокирани от невъзможността да се снабдяват със суровина и да транспортират продукцията заради липсата на вагони на БДЖ и недостатъчния капацитет на пристанищата. Директорът на браншовата камара по черна и цветна металургия Политими Паунова дори предупреди, че е възможно затваряне на мощности. С други думи - кръвоносната система на "стопанството" е запушена. Който плаща, той ще поръчва вагоните Проблемът с БДЖ засяга най-много "Кремиковци", "Стомана", "Кумерио мед", "Лукойл", Каолин", "Бентонит", "Гипс", "Металснаб холдинг". При договорени с железниците общо 11 млн. тона товари за превоз само от тези предприятия през 2006 г. увеличението за 2007 г., поискано от тях, е средно с 24.8%. С други думи - при общо 21 млн. тона товари, които БДЖ очаква да превози през 2006 г., заявките от почти всички клиенти са с поне 15% по-големи. Само за да се превозят рудата и металите на "Кремиковци" според изпълнителния директор на комбината Димитър Кузманов са необходими близо 1000 вагона. Тъй като БДЖ е в състояние да осигури не повече от 500, комбинатът с течение на времето постепенно е купил още 500. Така през последните години "Кремиковци" предоставя вагоните на БДЖ, държавната компания превозва суровината и продукцията му с тях и съответно начислява на товародателя по-ниска цена, отколкото за превозите със свои композиции (цените варират от 2.71 до 4.95 евро например за превоз на 100 километра на 20 тона товар). Намерението на притежавания от индийския Global Steel Holdings комбинат е да купи още толкова вагони и необходимите за тях локомотиви. "Подали сме заявление за национален лиценз като частен жп оператор и чакаме отговор", каза Димитър Кузманов. Засега Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" не е решила ще допусне ли компанията до територията на БДЖ. Ако това се случи, превозвачът ще изгуби най-големия си клиент. "Кремиковци" формира 25% от товарните му поръчки. В подобна ситуация са и доста от останалите промишлени предприятия. "Кумерио мед" също е купила вагони за транспортиране на сярна киселина и работи с БДЖ по схема, подобна на "Кремиковци". "Кумерио" обаче не извършва сама превозите, а използва като оператор "Българска железопътна компания" - фирмата, управлявана от бившия генерален директор на държавния превозвач Владимир Дунчев. "Превозваме основно киселина по линиите Пирдоп - Варна - Разделна и Пирдоп - Бургас с вагони на клиента", каза Дунчев. Броят на композициите обаче е търговска тайна. Свои вагони имат и "Юмикор" и повечето мини, казаха експерти от БДЖ.
Източник: Капитал (30.10.2006)
 
Южнокорейски консорциум ще инвестира 1.1 млрд.щ.д. в никелова мина Южнокорейски консорциум начело с държавната Korea Resources Corp. ще инвестира 1.1 млрд.щ.д. в разработването на никелова мина в Амбатови, Мадагаскар, съобщи министерството на търговията на страната в понеделник. Мината, за която се очаква да има залежи от около 125 млн. тона никел ще произвежда годишно по 60 000 тона от метала след 2010 г. Южнокорейският консорциум воден от Korea Resources Corp. включващ още Daewoo International Corp, Keangnam Enterprises Ltd. и STX Corp. ще получи 27.5% дялово участие от мината. Канадската Dynatec и японската компания Sumitomo Corp. ще държат съответно 40% и 27.5%. Южнокорейски фирми от своя страна ще имат право да купуват 50% от цялото производство. “Осъществяването на проекта ще осигури стабилност в предлагането на никел на вътрешния пазар на страната”, коментираха от министерството на търговията на Мадагаскар. Южна Корея, която е четвъртата в света най-голяма потребителка на никел понесе много тежък икономически удар от скока на цените на метала. Наскоро глобалната цена на никела достигна нови върхови нива от 32 625 щ.д./тон и отбелязват растеж от над два пъти от началото на годината до този момент поради ниските запаси и спекулативната търговия.
Източник: Други (30.10.2006)
 
Екологична заплаха – 10-те най-замърсени места на планетата Ню Йоркският институт Blacksmith издаде списък с 10-те най-замърсени места на света. Докладът включва и броя на пострадалите от тези замърсявания, вида на замърсяването, описание на терена, както и предприети действия за справяне с проблема. Според подреждането на техническия съвет на Blacksmith 10-те най-опасни терена са: - Чернобил, Украйна – поради аварията с ядрения реактор в АЕЦ-а през 1996 г.; - Джерзинск, Русия – бивш завод за химически оръжия; - Хайна, Доминиканска Република – замърсяване чрез високо съдържание на олово изтекло от закритата фабрика за рециклиране на акумулатори; - Кабве, Замбия – поради безконтролния минодобив и леярство в района през 20-ти век има големи наслоявания на олово и кадмий; - Ла Ороя, Перу – мина и леярна за полиметали собственост на Doe Run Corp.; - Линфен, Китай – в “сърцето” на най-голямото поле на въглища в страната; - Маиу Суу, Киргизтан – има 23 изоставени уранови руди и 13 каменоломни; - Норилск, Русия – не се допускат чуждестранни посетители. Там са разположени мощностите на най-големия производител на никел в света; - Ранипет, Индия – изтичане на химикали са отровили подпочвени води и почвата; - Рудная пристан и Далнeгорск, Русия – оловно замърсяване от стара леярна и неправилното транспортиране на оловни концентрати. Този списък е направен от над 30 разгледани обекта. Факт е, че 6 от тези 10 обекта са от настоящи или бивши миньорски полета.
Източник: Други (30.10.2006)
 
София взема 500 млн. EUR кредит за метро и смет Европейската инвестиционна банка ще отпусне на София общо 500 млн. EUR по кредити за инфраструктурни проекти. Това обяви зам.-кметът по финансите на столицата Минко Герджиков. Парите ще се ползват приоритетно за доизграждането на софийското метро до края на район Младост при Околовръстния път и до летището. Друга част от заема пък ще отиде за изграждането на завод за преработка на твърдите битови отпадъци на столицата. В случай, че кметството отговори на изискванията за техническа помощ за проектите в инфраструктурата по програмата на Европейския съюз Джаспърс, и по-специално за завода за отпадъци, то тя ще получи пълно финансиране, обяви още Герджиков. Евроекспертите, които дойдоха у нас, за да помогнат за решаването на кризата със сметта, ще дадат своя окончателен доклад днес на кмета Бойко Борисов. В документа специалистите ще отразят възможните изходи от кризата. При вземането на решение за бъдещото управление на сметта столичното кметство и правителството ще трябва да се съобразят с предписанията на чуждите експерти. Само преди дни, след като обходиха всички площадки около София, специалистите препоръчаха сметището в Суходол като най-подходящото място за строеж на завода. Според експертите на Джаспърс други възможности за завод са - бъдещият завод в Перник да поеме и софийския боклук. Това обаче по думите на Борисов ще донесе значителни приходи на съседната община. Теренът в Кремиковци също е бил посочен като решение на проблема. До средата на следващия месец документацията за кандидатстване пред ЕК ще бъде готова, обясниха от общината. След това се очаква София да подготви и няколко проекта за доизграждането на пробивите и големите булеварди, които завършват градските рингове - бул. Каблешков през Лозенец, пробивите при Сточна гара и „Пирогов”.
Източник: Пари (31.10.2006)
 
Alcoa преговаря за производство на алуминий в Индия Alcoa Inc, която е най-големият производител на алуминий в света, преговаря за възможността да произвежда метала на територията на Индия, независимо от големите трудности, пред които компанията ще бъде изправена от гледна точка лошата инфраструктура в страната, при евентуален успех на преговорите. До този момент Alcoa не извършва производство в Индия, но поради желанието й да доставя метала на най-бързо развиващата се икономика, разглежда различни варианти от това да участва в джойнт венчър, до започване на изцяло свое производство и свои мощности. “Обмисляме навлизане на пазара на Индия, тъй като това е една много добра възможност, независимо от, това че се оказа, че няма да ни бъде лесно да осъществим намеренията си.”, каза изпълнителния директор и вицепрезидент на Alcoa Хелмут Визер в понеделник. “Логистичните и транспортни възможности са ограничени и затова е необходимо да обмислим добре нещата”, добави той. Друг проблем, за който спомена Визер е ограничения достъп до електроенергия в Индия, което е сериозна пречка, имайки предвид голямата енергоемкост на алуминиевото производство. Американската компания, чийто алуминиеви изделия се използват в производството на автомобили, самолети, кутийки за безалкохолни напитки и кухненско фолио, предвижда годишната консумация на метала да се удвои и така да достигне 60млн. тона до 2010 г., поради повишаващото се търсене от развиващите се пазари на Бразилия, Русия, Индия и Китай. Компанията вече е провела разговори с представители на руската провинция Хабаровск, където други производители на алуминий се опитват да се разберат с местния ВЕЦ за предоставяне на електроенергия, необходима за производствата им. Визер, който отговаря за операциите на Alcoa в Тихоокеанския азиатски регион потвърди, че преговорите за изграждане на леярна за алуминий на територията на далечна източна Русия с капацитет 340 000 тона/год. все още продължават и няма поставена времева рамка за приключването им, поне до този момент. “Нямам фиксиран срок за това. В момента сме в съвсем начален етап на преговори”, каза той. Освен това той добави и, че очаква да бъдат завършени преговорите за създаването на джойнт венчър за рафинерия и миннодобивна дейност в централните планински райони на Виетнам, заедно с държавната Vietnam National Coal-Minerals Industries Group през следващите 12 месеца. Alcoa постига около 10% от своите общи продажби, които за последната година надвишават 26.2 млрд.щ.д., от продажбата на алуминиеви части за производството на самолети.
Източник: Други (31.10.2006)
 
БНБ: Проблемните кредити надхвърлиха 1.4 млрд. лв. Проблемните кредити в банковата система надхвърлиха 1.4 млрд. лв., сочат данните на Българската народна банка към полугодието. Това означава, че 7.36% от опуснатите заеми не се обслужват редовно при 7.47% три месеца по-рано. Ако се "елиминират" отпуснатите през последните 12 месеца кредити (тъй като като при тях влошенията идват по-късно), лошите заеми представляват около 10%. Спрямо активите на банките проблемните задължения представляват 4%. Този род статистика традиционно излиза с известна забава, като например данните за септември ще са ясни до края на този месец. В рамките на една година заемите, които не се обслужват, са се увеличили с 19%, или това е с 232 млн. лв. Според БНБ най-бързо се влошават кредитите за населението, и то най-вече потребителските. Към полугодието техният размер е 605 млн. лв., от които потребителските са 406 млн. лв., а жилищните - 199 млн. лв. Само в рамките на три месеца (март- юни) 35 млн. лв. от ипотечните кредити и 45 млн. лв. от потребителските са станали проблемни. Според БНБ основна причина за влошаването на портфейлите от кредити за домакинствата е бързото им задлъжняване, комбинирано с все още недостатъчно високата икономическа култура (основно в частта на ползвателите на потребителските). Част от черните краски се дължат и на чисто технически причини. Както е известно, ако един кредит излезе в просрочие дори само за няколко дни, той изпада в по-долна като качество група и не може да се върне в графата "редовни" поне шест месеца. Тази регулация леко изкривява реалната картина и това се доказва с данните, според които просрочените в системата заеми са 635 млн. лв., от които 177 млн. лв. се падат на потребителските, а жилищните са 71 млн. лв. БНБ посочва, че в същото време класифицираните търговски кредити бележат подобрение, като те са спаднали от 781 млн. лв. през март до 770 млн. лв. към полугодието. Притеснително е, че проблемните заеми за населението приближават по сума тези на фирмите, въпреки че домакинствата са теглили с около 4 млрд. лв. по-малко от предприятията. Освен това основно се влошават кредитите, отпуснати от големите банки, категорични са от БНБ. При тях вече са 78% от влошените заеми при 74 на сто година по-рано. Общо 14 банки отчитат ръст на такива кредити. В рамките на последната година лошите заеми (които изобщо не са били обслужвани поне три месеца) се увеличават със 121 млн. лв. Около половината от проблемните са под наблюдение, което означава, че кредитополучателите не са плащали дължимите вноски по тях повече от месец. Въпреки това от БНБ подчертават, че в момента практически няма банка, която да е изложена на значим риск. "Дори и най-малките институции имат достатъчно ресурс за посрещане на обичайните си нужди", се казва в доклада.
Източник: Дневник (01.11.2006)
 
"Кремиковци" получи най-ниския рейтинг от "Муудис" за България "Муудис" присъди кредитен рейтинг Саа1 на "Кремиковци" и на облигациите, които бяха издадени в полза на металургичния комбинат, стана ясно от съобщение на международната рейтингова агенция. Това е най-ниският рейтинг за българска компания, която има оценка от международно призната агенция. С най-висока е Булбанк - инвестиционният ВВВ+ по "Стандарт енд Пуърс", като такъв притежава и България. Облигациите в полза на "Кремиковци" бяха емитирани през лятото на тази година от създаденото специално за целта холандско дружество "Бългерия стийл файнанс". Книжата са с номинал 325 млн. евро, с матуритет от 7 години и 12% лихвен купон. Сред мотивите на "Муудис" за поставения рейтинг са ниското ниво на подкрепа и възможност за финансова помощ от държавата към "Кремиковци". Слабите фундаментални показатели на предприятието, високата задлъжнялост и фактът, че възможността за обслужване на облигациите зависи от навременното въвеждане и успех на инвестиционната програма, също са повлияли върху поставянето на такъв рейтинг. Той попадна в скалата на най-ниските подинвестиционни рейтинги. За отчетните периоди на тази година "Кремиковци" не е публикувал нито един свой междинен отчет, а към края на миналата година данните бяха публикувани едва в средата на годината. Според тях загубата на предприятието е 201 млн. лв., като текущите и дългосрочните му задължения надхвърлят 800 млн. лв. От "Муудис" обаче отчитат подобряването на пазарните позиции на "Кремиковци" на местния пазар, подобрението на мениджмънта след смяната на собствеността, както и очакванията за намаляване на себестойността на производството. Като риск се посочват блокираните акции на мажоритарния собственик "Финметалс холдинг" заради неспазване на следприватизационните задължения. Именно по тази причина контролираният от индийската фамилия Митал "Глобал стийл холдинг лимитид" взе "Кремиковци", като закупи 100% от "Финметалс", тъй като нямаше как сделката да бъде сключена през борсата. Това беше и причината точната сума на сделката да остане неясна. През пролетта председателят на надзорния съвет на комбината Прамод Митал обяви, че за 2006 г. ще бъдат инвестирани 70 млн. евро, а в следващите пет сумата ще е 300 млн. евро. Инвестициите ще са най-вече в модернизация на процеса на производство и като следствие на това се очаква след две години производството на стомана да се удвои до 2 млн. тона на година, а износът да надхвърли 1 млрд. долара.
Източник: Дневник (01.11.2006)
 
Ниският данък печалба нямало да се пипа 10 години България смята да запази за десетгодишен срок ставката на Данък печалба, който според бюджета за следващата година намалява от 15% на 10%. Това заяви вчера пред Икономическия форум за Югоизточна Европа министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. „Целта е да се създаде предвидимост и възможно най-благоприятна бизнессреда", допълни министърът. По негова прогноза през следващите години в България ще влязат 40 милиарда инвестиции, като ключов за страната остава въпроса за развитието на кадрите и образованието. Правителството прави всичко възможно страна ни да влезе в Европейския съюз с максимално летящ старт и бързо развиваща се икономика, заяви министърът на външните работи Ивайло Калфин. Според него най-голямо внимание трябва да се отдели за повишаване на конкурентноспособността на България, която все още е доста ниска в сравнение с другите страни членки на ЕС. Калфин посочи, че икономическия растеж на страната вече надхвърля 6.6 на сто, а преките инвестиции до края на тази година ще надминат 2,4 милиарда евро. По думите му членството на България в ЕС от 1 януари 2007 г. ще даде тласък на целия регион - теза, която беше подкрепена по време на форума и от представителите на Македония. Задачата на българското правителство от тук нататък ще бъде да се сведе до минимум несигурността за българските граждани, а икономиката да издържи на конкуренцията, каза той.
Източник: Монитор (01.11.2006)
 
БВП с 0.5% ръст след влизането в ЕС Очаква се членството на България в ЕС и достъпът й до еврофондове да допринесат към икономиката с 0.3 до 0.5% към БВП, съобщи вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. Това не е достатъчно, не може да разчитаме само на стимулите, които ни дава присъединяването в ЕС, каза той. Лошата инфраструктура и бизнес среда са слабост на икономиката ни, посочи Калфин. Приоритети след присъединяването ще са квалификацията на работната ръка и разходите за иновации. Вицепремиерът призова бизнесът да бъде по-активен в тези направления.
Източник: Пари (01.11.2006)
 
Китайската Baosteel, участва в инвестирането на 1 млрд.щ.д. в проект за никелова мина във Филипините Китайската Baoshan Iron & Steel Co Ltd (Baosteel), Jinchuan Group и China Development Bank са се договорили да инвестират 1 млрд.щ.д. в проект за никелова мина на южния филипински остров Минданао, каза самия президент на Филипините Глория Аройо. “Страната ни привлича напоследък големи инвестиции и други форми на подпомагане от страна на Китай и настоящия проект на Baosteel и неговите сътрудници е поредното доказателство за разширяващите ни се търговски отношения с тази страна”, сподели тя на брифинг пред медиите днес. Аройо ще бъде в Хонконг през тази седмица, след като преди това тя присъства на бизнес конференция в Нанинг, Китай, на която ще участват държавни глави от континента, в т.ч. и китайският премиер Вен Джиобао, както и членове на Асоциацията на югоизточните азиатски нации (АСЕАН). Аройо обяви, че Филипините са подписали меморандум на съгласие с представители на Baosteel и неговите партньори относно тяхното предложение да инвестират на територията на Филипините. Baosteel е най-големият производител на стомана в Китай, а Jinchuan Groupе най-големият производител на никел в страната с годишно производство от 66 000 тона, което е около 88% от общото производство на никел в Китай. Филипинският търговски и индустриален секретар Питър Фавила сподели, че според новите проект разпоредби за миньорската дейност в страната, според които се позволява на чуждестранни инвеститори да имат 100% дялово участие, Baosteel и неговите партньори ще получат пълен дял в планирания от тях проект. Други китайски компании също проявяват интерес за добив на злато, хром, боксит и други минерали и полезни изкопаеми във Филипините. Китай се затвърди като най-големият инвеститор за добив на минерали в страната ни, каза Фавила.
Източник: Други (01.11.2006)
 
Alcan предусеща сделка за леярна в ЮАР Алуминиевият гигант Alcan съобщи във вторник, че се надява съвсем скоро да има възможността да обяви, че ще започне проект на стойност 2 млрд.щ.д., за построяването на нова леярна за алуминий в ЮАР. Президентът и главен изпълнителен директор на Alcan Дик Еванс обяви, че канадската компания се намира във финален стадий на преговори с местната електроцентрала Eskom за предоставяне на електроенергия, за експлоатирането на леярната Коега, която е с капацитет 660 000 тона. “Предполагам, че всичко ще стане факт през четвъртото тримесечие. На финалната права сме в преговорите си с Eskom”, заяви той пред анализатори, по време на конференция по обявяване на финансовите отчети на Alcan за третото тримесечие. Ако всички преговори завършат според очакванията, втората по големина производителка на първичен алуминий Alcan ще построи леярна заедно със свои партньори и ще получава електроенергия от местния ТЕЦ Еском, с който се предвижда 25-годишен договор. Alcan наследи плановете за дългоочаквания проект за построяване на леярна на територията на южния бряг на ЮАР, в близост до Порт Елизабет, още от времето, когато погълна конкурентната френска компания Pechiney през 2003 г.
Източник: Други (01.11.2006)
 
Прогнозират 5% инфлация Инфлация под 5%, инвестиции над 3 млрд. евро и ръст на брутния вътрешен продукт над 6% за 2006 г. Това е прогнозата на Центъра за икономическо развитие в редовния му доклад. Най-обнадеждаващият факт за икономиката на страната е покачването на бизнес климата в промишлеността. Но са обезпокоителни влошаването на състоянието на жп транспорта и по-ниският растеж в туризма спрямо миналата година. Центърът поставя под съмнение и готовността на българското земеделие да прилага общата селскостопанска политика на ЕС. Все още в държавната администрация и бизнеса нямало достатъчно знания и умения за усвояване на структурните фондове на ЕС. Според данните на центъра държавният дълг намалява, но расте задлъжнялостта на фирмите.
Източник: Стандарт (02.11.2006)
 
Намаляват товарооборота на пристанището в Лом Пристанището в Лом спря обработката на кремиковските товари. Крайната мярка ръководството предприе заради дългове на комбината, надхвърлящи 100 хиляди лева, съобщи директорът на комплекса Борислав Михов. Част от товарите са на корабите, други са в складовете, но вагони за Кремиковци не се пълнят. Това ще продължи до уреждането на плащанията. Според Михов, ситуацията не е необичайна. Заради прекратяването обслужването на металургичния комбинат е паднал дневният товарооборот на пристанището от 4500 на 3200 тона. Щом от ръководството на предприятието уредят дълга, обработката на товарите ще започне незабавно. Това няма да затрудни работата на пристанището, защото капацитетът му е 5500 тона на ден, увери Михов.
Източник: Други (03.11.2006)
 
Китай вдигна цените на цветните метали Излизането на Китай на пазара на цветни метали засили нагоре цените им, съобщиха от Софийската стокова борса. Само за последния месец цинкът е поскъпнал с 23%, а алуминият с 14%. Единствено медта отбелязва съвсем леко намаление от 3%. Бурното развитие на китайската икономика води и до сериозно повишение в потреблението на цветни метали и превръщането й в основен потребител на такива, обясниха експертите. Като цяло, цените на невъзобновяемите природни ресурси ще се покачват все повече с течение на времето, допълниха специалистите. От началото на годината до края на октомври медта е поскъпнала общо с 66% като достига 7 513 долара за тон. Цинкът скача рекордно със 120% до 4 215 долара за тон, а алуминият - с 25% до 2 845 долара за тон.
Източник: Монитор (03.11.2006)
 
Започна измерването на вредните вещества, изхвърляни в атмосферата от “Кремиковци” Започна контролното измерване на емисиите изхвърляни в атмосферата от основните производства на „Кремиковци” АД - агломерационно, коксохимическо, стоманодобивно производство, ТЕЦ „Кремиковци” и производство на металургични огнеупори. Това става в 21 пункта, в които се измерват прах, олово, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид и общи въглеводороди, съобщиха от МОСВ. Пробите се взимат от акредитираната подвижна лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ в присъствието на експерти на РИОСВ – София. Всяка година се извършват задължителни контролни измервания на емисиите,изпускани от комбината. На базата на резултатите,получени от тези измервания,се актуализира санкцията на комбината. Към момента текущата ежемесечна санкция на “Кремиковци” АД по наложените им санкции за 2005 г. е 88 946 лв.
Източник: Агенция Фокус (03.11.2006)
 
Nippon Steel ще инвестира в голям бразилски производител на стомана Японската Nippon Steel Corp. възнамерява да закупи 1.7% дял от акциите на един от най-големите бразилски производители на стомана Usiminas, за да подсигури доставките си за Американските и Европейски пазари. Най-големият японски производител на стомана планира също така да вземе участие и в проект за изграждането на пещ за метали на територията на Бразилия, като този проект отново ще е на Usiminas (Usinas Siderurgicas de Minas Gerais SA), съобщи водещия бизнес всекидневник Nihon Keizai Shimbun. Изданието твърди, че двете компании ще обявят официално новината в началото на седмицата, а инвестицията ще бъде обсъдена малко в последствие и също така добавя, че Nppon Steel ще закупи дяла до края на годината. Usiminas е джойнт венчър, основан през 1962 г., от японски и бразилски компании. 19.4% дялово участие в нея има базираният в Токио инвестиционен консорциум от японски производителки на стомана и други компании - Nippon Usiminas Co. Това ще се окаже първата в историята пряка инвестиция на Nippon Steel в Usiminas, независимо от факта, че самата тя притежава 14.4% дял в Nippon Usiminas, допълва ежедневникът. От своя страна пък Nippon Usiminas планира да увеличи дела си в Usiminas до 21.6%, отново добавя изданието. Usiminas се превърна в един от световните лидери в производството на висококачествени стоманени изделия, до голяма степен благодарение на технологичната подкрепа от страна на Nippon Steel. Използвайки суровини доставени от Usiminas, Nippon Steel пък произвежда стоманени листове използвани за производството на автомобили в Бразилия, като те се продават на авто-производители, в т.ч. и на японски дъщерни компании. Usiminas планира да вложи 400 млрд. йени (3.4 млрд.щ.д.) за построяването на метална пещ с годишно производство на 5 млн. тона и по този начин цели да увеличи производството си на нерафинирана стомана с 1.5 пъти до около 2010 г. Nippon Steel ще се включи в този проект чрез джойнт венчър, ако той се докаже, че ще бъде ликвиден.
Източник: Други (05.11.2006)
 
Съдът уважи жалбата на "Дънди" и за проекта в Крумовград Върховният административен съд (ВАС) задължи миналата седмица по-долната инстанция - тричленния състав на съда, да се произнесе по жалбата на канадската минна компания "Дънди прешъс металс" относно блокирането на проекта за златното находище в Крумовград от страна на екоминистър Джевдет Чакъров. Поводът за решението на съда беше отказа на тричленката да разгледа жалба на дружеството срещу нежеланието на екоминистъра да се произнесе по оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта. Фирмата подаде жалба, след като Джевдет Чакъров не отговори в законовия срок до средата на ноември. Налице е мълчалив отказ от страна на екоминистъра, който подлежи на обжалване, поради което жалбата на "Болкан минерал енд майнинг" е допустима и тричленният съвет трябва да се произнесе по нея, гласи решението на петчленния състав на ВАС, с което на практика случаят беше върнат за разглеждане. Седмица по-рано тричленен съвет на ВАС задължи Чакъров да оповести позицията си и по плановете на компанията за модернизация и ново производство в златния рудник в Челопеч, което също беше подминато с мълчание от министъра. Все още не е ясно какво ще предприеме Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по казуса с проекта за Крумовград, но в петък стана ясно, че институцията е решила да обжалва решението на тричленния състав на съда за инвестиционното предложение за Челопеч. При това положение петчленният състав на ВАС ще има последна дума и за този проект. Доволни сме от решението на петчленния състав на ВАС, което очаквахме още на по-долна инстанция, коментира Лорънс Марсланд, главен оперативен директор на "Дънди". Както и преди обаче, той остава резервиран за развитието на нещата по-нататък. Не съм сигурен какво да очаквам, заяви Марсланд Заради проблемите с екоминистерството "Дънди" вече повече от три месеца не може да пусне в ход проекта за разработване на златното находище "Ада тепе" край Крумовград на стойност 75 млн. долара. Поради същата причина повече от половин година е блокирано и инвестиционното предложение за златодобивния рудник в село Челопеч на стойност 175 млн. долара. Срещу реализирането им се обявиха и няколко природозащитни организации, според които предвижданата при тях цианидна технология за извличане на злато ще замърси околната среда. Административните пречки, с които "Дънди" се сблъска в България, принудиха компанията да преосмисли инвестиционната си стратегия за страната. Проблемът между "Дънди" и Джевдет Чакъров ескалира и стигна дори до Брюксел, след като компанията изпрати оплакване в Европейската комисия, а екоминистърът беше принуден да дава обяснения на евродепутати. На страната на чуждестранния инвеститор застанаха и бизнес организациите в България, които нееднократно изразиха дълбокото си безпокойство от идеите и практиката на Министерството на околната среда и водите. При решението на ВАС за Челопеч от ръководството на Минната камара обявиха, че това е добър знак за всички инвеститори в страната, и изразиха оптимизъм, че администрацията повече няма да мълчи пред бизнеса.
Източник: Дневник (06.11.2006)
 
Концесионен шамар за добивните компании Държавата се кани да завиши едностранно концесионните възнаграждения 10 пъти. Сериозно безпокойство е обзело компаниите, които се занимават с добив на подземни богатства, след като разбраха какви нови концесионни такси им готви правителството. Работна група от държавни експерти, оглавявана от трима министри - Румен Овчаров, Джевдет Чакъров и Асен Гагаузов, и вицепремиера Ивайло Калфин, е готова с новата методика, вместо да започне първо с промени в Закона за подземните богатства, които да решат редица проблеми, пречещи на развитието на бранша. Неколкократно се завишават концесионните възнаграждения за три вида подземни богатства - металните полезни изкопаеми, индустриалните минерали и строителните материали. За металите, търгувани на Лондонската метална борса, минималното концесионно възнаграждение скача 10 пъти - от 0.2 на 2% от приходите, а максималният му размер с 2.5 пъти - от 6 на 15%, като вече ще се отчита постигнатата рентабилност. Същото е положението с концесиите за индустриалните минерали. Трикратно се завишават кариерните такси за добив на строителни материали. Предлаганите увеличения са толкова високи, че правят невъзможно разработването на икономически изгодни проекти, смятат от Браншовата минно-геоложка камара. Размерите с пъти надвишават тези в страните от ЕС. Това ще удари конкурентоспособността и бъдещото развитие на минната индустрия и е знак, че държавата не иска инвестиции в сектора. Новата методика предвижда още концесионното възнаграждение да се определя преди приспадане на всички разходи и данъчни задължения на концесионера. Изключването на административни и финансови разходи, или разходи по продажби и за провизии за рехабилитация на нарушени терени, на практика означава, че ще се облага нереалистично завишена рентабилност и оттам ще се получават още по-високи концесионни такси. Най-големият проблем обаче е как държавата едностранно ще наложи по-високите концесионни възнаграждения, тъй като трябва да се променят концесионните договори. Овчаров настоява промените да са само за новосключени договори. Чакъров и Гагаузов твърдо искат те да важат за всички. Фирмите от бранша казват, че няма да го допуснат. Дори и промените да се приложат само за нови концесионери, отново се създава колизия, защото новите няма да са равнопоставени на старите. Според експерт, участвал в работната група, държавата сама си създаде проблем, от който трудно ще се измъкне.
Източник: Пари (06.11.2006)
 
София продаде “Пътища и съоръжения” за 29 млн. лв. Столичното общинско дружество “Пътища и съоръжения” бе продадено на “Елаците мед” за 28 888 999 лв., съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП), където е била подписана сделката за 100 процента от капитала на фирмата. Стойността на сделката превишава 3,5 пъти първоначално обявената цена в конкурса, към който интерес проявиха 27 фирми, но до крайния срок за подаване на оферти, изтекъл на 3 октомвро, со внесени три предложения. Първа е класирана офертата на “Елаците мед”, като новият собственик ще инвестира в придобивката си над 14 млн. лв. за три години. На второ място остана Холдингово дружество "Пътища" АД с цена от 25 328 000 лв. и инвестиционна програма за 8 642 500 лв. Третото предложение бе на "Геотехмин” за 22 333 444 лева и вложения от 7 млн. лв. Със сумата по договора финансовите параметри на годишния общински план за работата по приватизацията за 2006 г. са преизпълнени, посочиха от СОАП. Основната част от парите ще влязат в общинския приватизационен фонд, чрез който се финансират важни инвестиционни проекти на София. От Столичната общинска агенция за приватизация съобщиха още, че в четвъртък е бил подписан и договорът за продажба на 100 процента от капитала на "Международен транспорт и туризъм - София" ЕООД. Купувачът "Импулс ко" е платил 1,755 млн. лв. Новият собственик ще инвестира в дружеството 600 000 лв. за 3 години.
Източник: Медия Пул (06.11.2006)
 
"Елаците мед" платиха 29 млн. лв. за "Пътища и съоръжения" "Елаците мед" е заплатил сумата от 28.888 млн. лв. за общинското "Пътища и съоръжения", след като в петък са подписали договора за продажбата на дружеството. Това съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Контрактът е подписан от шефа на "Елаците мед" Добри Цветков и от изпълнителния директор на СОАП Иван Димитров. Монополистът на пътните ремонти в София беше продаден чрез конкурс за три и половина пъти повече от обявената минимална цена от 8.3 млн. лв. Три фирми подадоха оферти, въпреки че документация бяха закупили близо 30 компании. Останалите кандидати бяха холдингово дружество "Пътища", което се контролира от бизнесмена Васил Божков, както и "Геотехмин", която е свързана с "Елаците мед". Новият собственик освен машините и техниката придобива и асфалтова база, както и 128 дка имоти, някои от които са подходящи за жилищно строителство и складови площи. В края на годината изтича договорът на общината с "Пътища и съоръжения" за ремонт на улиците. Досегашната практика е чрез обществена поръчка да се избира изпълнителят на пътните ремонти за 3-годишен период. Инвестиционната програма на новия собственик на общинската фирма предвижда да бъдат вложени над 14 млн. лв. в "Пътища и съоръжения" през следващите 3 години. Миналата седмица е бил сключен и договорът с "Импулс Ко" за продажбата на 100% от капитала на общинското дружество "Международен транспорт и туризъм - София". Купувачът е заплатил сумата от 1.755 млн. лв., се казва в съобщението на СОАП. Минималната конкурсна цена беше 1.7 млн. лв. Новият собственик ще инвестира в дружеството 600 хил. лв. през следващите 3 години. Единият от собствениците на загубилия участник в конкурса "Юнион трейд къмпани" Ивайло Константинов заяви неотдавна, че има намерение да оспори избора в съда. Тяхната оферта не беше разглеждана от комисията заради липса на документ за платен депозит за участие в конкурса. От продажбата на "Пътища и съоръжения" и "Международен транспорт и туризъм" в общинския бюджет ще влязат над 30 млн. лв., които ще бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти, основно в ремонт на улици по думите на кмета Борисов. Това са и първите продадени фирми от този общински съвет, чийто мандат изтича следващата година.
Източник: Дневник (06.11.2006)
 
Гърция и Кипър са инвестирали 2 млрд. евро в България Общо 2 млрд. евро са инвестициите на Гърция и Кипър в България, съобщи Димитриос Зомас, търговски и икономически съветник в посолството на Република Гърция у нас, по време на дискусията „България - Гърция - Кипър - общото европейско бъдеще“ в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Домакин на панела беше Гръцкият бизнес съвет в България. Гърция е на второ, а Кипър на седмо място сред страните, направили най-много капиталовложения в България. Най-голямо присъствие на гръцки компании у нас се забелязва след 2001 г., каза Зомас, като нарече последните години „златна епоха“ за гръцките инвестиции в България. За 7 години търговският стокообмен между двете страни се е удвоил. Ако през 1999 г. той е възлизал на 727.7 млн. долара, през 2005 г. вече е 1.402 млрд. долара. Гръцкият износ за България през този период също се е удвоил от 391 млн. долара на 813 млн. долара. Показателен за възходящото развитие на икономическите връзки между двете страни е и фактът, че стокообменът за първите 6 месеца на тази година възлиза на 62% от общия стокообмен за 2005 г., каза още Зомас. Големите гръцки компании вече гледат на Гърция и България като на единен пазар в рамките на общия европейски пазар, каза Данае Куманаку, посланик на Република Гърция у нас. Тя прогнозира засилване на интеграцията между двете страни след влизането на България в ЕС от 1 януари 2007 г.
Източник: Строителство Градът (06.11.2006)
 
Недостиг оскъпява цинка и никела В петък медта повиши цената си въпреки новото попълване на физическите запаси. В бъдеще обаче увеличаването на резервите ще продължи да потиска цената на метала, коментират експерти. Медта с доставка след три месеца добави 45 долара до цена от 7290 долара за тон, но все още не е успяла да се възстанови от значителните загуби в сряда. Алуминият добави 12 долара до цена от 2767 долара за тон. Вторият по големина производител в света "Алкан" обяви, че и през 2007 г. се очаква относителен недостиг на метала. Дружеството предвижда за периода да има дефицит от 300 хил. т. Цинкът поскъпна с 25 долара до нива от 4285 долара за тон, докато никелът добави около 100 долара до 31 850 долара за тон. Експерти отчитат, че методите на техническия анализ вече не са приложими за никела и цинка. Според тях пазарите се движат изключително от ниските запаси на двата метала. Физическите количества цинк на лондонската борса LME са около 102 975 тона, като се очаква още през тази седмица да паднат под психологическата граница от 100 хил. тона. Според експерти в скоро време цената на цинка ще надмине 5000 долара за тон. Всички показатели сочат натам, запасите намаляват непрекъснато и е само въпрос на време да се постигнат тези позиции, посочват експерти. Запасите от никел също остават по-малко от еквивалента на двудневното световно потребление. Френската минна компания "Ерамет" обяви, че ще произвежда по-малко никел във фабриката си в Нова Каледония поради стачка на миньорите.
Източник: Дневник (06.11.2006)
 
Гърци влагат над 10 млн. евро в района на Гоце Делчев Инвеститори от Гърция купуват масово имоти в района на Гоце Делчев. Бизнесмени влагат пари в строителство на жилищни сгради, търговски обекти, хотелски комплекси и ваканционни селища. Обикновените граждани пък купуват апартаменти и магазини в града и региона. Очакваните приходи от инвестиции на южните ни съседи са над 10 млн. евро, съобщиха брокери на недвижими имоти в Гоце Делчев. Интересът на гръцкия бизнес към района се засили след отварянето на новия гранично-пропускателен пункт Илинден - Ексохи и след специалната програма на гръцкото правителство за насърчаване на развитието в пограничните райони със съседните държави. Според разработката държавата погасява до 50% от вложените пари в проекти до границата. Активно строителство се наблюдава в района на Ексохи. Строи се и в Гоцеделчевско. Според вестник „Катимерини“ до шест години в Гоце Делчев щяло да има гръцки жилищен квартал. В момента там инвестира предприемачът Вирон Плиакас. Той строи комплекс от пет жилищни сгради с общо 300 апартамента, подземни гаражи, около 50 магазина. Близо 70% от жилищата са продадени на гърци. Съседите купуват заради очакваното поскъпване на имотите след приемането на България в ЕС. Гръцките граждани едва ли ще живеят тук постоянно, а целта им е препродажба на имотите, коментират брокери. Апартаментите се продават и на зелено. Взимат ги и наши гастарбайтери в Испания, Португалия, които могат да си позволят цени от 550 евро на кв.м. Другият голям проект е в района на град Хаджидимово. Там общината продаде на гръцки инвеститори 15 дка земя за ваканционно селище. Стойността на инвестицията е към 5 млн. евро.
Източник: Строителство Градът (06.11.2006)
 
Над 1.6 млрд. лв. са очакваните инвестиции в металургията до 2010 г. Над 1.6 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в тежката индустрия за периода 2006-2010 г. Това заяви изпълнителният директор на Браншовата камара за черна и цветна металургия Валентин Захариев. Те ще бъдат насочени основно за оптимизиране на производството с цел намаляване консумацията на ел. енергия и отделянето на по-малко емисии вредни газове. Над 2 млрд. лв. са вложени в бранша до края на 2005 г. Според Захариев това е единственият сектор в родната икономика, който успя да запази добрите си позиции на световния пазар. Приходи Според шефа на Тепро Метал Антон Петров металургията е влекач на българската икономика. Приходите за 2005 г. са изчислени на 5.148 млрд. лв., или 11.3% ръст в сравнение с 2004 г. Експортно ориентираният отрасъл представлява 20.3% от износа на стоки и 14.7% от общия износ на страната. Членство в ЕС Най-положителната черта от присъединяването ни към ЕС е, че българските продукти ще бъдат защитени от нелоялен внос, заяви още Валентин Захариев. По думите му досега нито едно правителство не е издавало нормативен акт, с който да предпази сектора. Между основните проблеми в бранша са увеличените цени за пренос на енергия, състоянието на жп транспорта и квотите за въглероден двуокис. Браншът успя да подпише нов колективен трудов договор.
Източник: Пари (06.11.2006)
 
Рунгта: Корпоративният план на SAIL може да бъде повишен с 80 000 милиона индийски рупии (crore = 10 млн. рупии) Steel Authority of India Ltd's (SAIL) може да подпомогне изпълнението на корпоративния план с повишаването на главозамайващата сума с нови 80 000 милиона рупии, които производителят на стомана ще започне да заделя от следващия месец. Според този план, компанията трябва да инвестира 370 000 милиона рупии, но вероятно тази сума ще бъде коригирана на 450 000 милиона рупии. Планът предвижда модернизирането на фабриките за стомана на стоманения гигант, като се цели да се постигне производство отговарящо на големите нужди на индийския пазар. “Нашият оперативен план може да бъде финансиран с до 450 000 милиона рупии, като те ще бъдат вложени с цел да се намалят текущите и производствените разходи. Средствата ще бъдат набавени най-вече от вътрешни източници, но е твърде вероятно и да ни се наложи да вземем някои заеми от отвъдокеанските пазари,” каза председателят на SAIL Сушил Кумар Рунгта в интервю за PTI. Той добави и, че бордът на директорите на компанията ще започнат изпълнението на този финансов план от идния месец, като още тогава ще бъдат взети около 200 000 милиона рупии под формата на външнотърговски заем. Запитан относно времето и размера на външнотърговския заем Рунгта каза: “В момента, в който изпитаме нужда от заеми ще ги набавим от пазара.” Независимо от факта, че SAIL е до голяма степен финансово независима компания, тя все пак има някои стари заеми и с прибавянето на новите, които са необходими за осъществяването на корпоративния й план, съотношението привлечен и собствен капитал ще стане 1:1. Определяйки настоящата експанзионистична фаза като голямо предизвикателство, председателят на SAIL каза, че всичките пет интегрирани завода за стомана ще започнат модернизация в две направления едновременно – разгръщане на мощности и капацитет на производство. Той добави, че правителството ще трябва да осигури непрекъснатост в доставките на суровини за разгръщането на новите производителни капацитети на заводите, като желязната руда трябва също да бъде добавена в списъка на стратегическите материали. “Желязната руда трябва да бъде добавена в списъка на стратегическите материали и нейното доставяне до новите мощности трябва да бъде гарантирано”, каза Рунгта. Освен всичко друго според него трябва да бъдат предприети и конкретни мерки за запазването на резервите на рудата, от гледна точка завишените нужди свързани с експанзионистичните намерения на производителките на стомана.
Източник: Други (06.11.2006)
 
Китайски компании подписват 16 договора на стойност 1.9 млрд.щ.д. с Африкански партньори Вчера китайски компании сключиха 16 договора с 11 африкански държави да купуват минерални суровини и осъществяват инфраструктури проекти на техните територии, като това се превръща в най-голямата инвестиция на страната на този континент. Китайската Sinosteel се договори с южноафриканската Samancor да инвестира 230 млн.щ.д. в мина за хром и изграждането на леярна, докато най-голямата държавна китайска компания Citic Group ще изгради леярна за алуминий на стойност 938 млн.щ.д. в Египет. Според запознати общата стойност на сключените китайско-африкански договори на срещата в Пекин, възлиза на 1.9 млрд.щ.д. Китай увеличава инвестициите си в Африка търсейки повече доставки на нефт, желязна руда и други суровини, с които да обезпечи развитието на най-бързо развиващата се икономика в света. Президентът на страната Ху Джинтао, също така обеща да удвои помощите за континента през следващите 3 години чрез увеличаване на размера на отпуснатите кредити и премахването на митнически ставки на повечето свои износни стоки с цел да засили икономическите и политическите си връзки с Африка. Външният министър на Китай Ли Жаоксинг каза: “Искаме да открием нови пътища на инвестициите си и така да постигнем взаимна изгода. Искаме да дадем своя принос в икономическото развитие на африканските народи.” Около 1500 китайски и африкански компании имаха възможност да се срещнат и обсъдят инвестиции и сътрудничество във всички сфери на индустрията, а председателят на китайският съвет за насърчаване на международната търговия – Ван Джифей сподели, че е създадена Китайско-африканска търговска камара и тя ще се стреми да развива бизнеса между тях. Китай се стреми да спечели проекти на територията на страни като Ангола, Либия и Нигерия, като така цели да си осигури нефтени ресурси, тъй като потреблението на петрол в страната за последното десетилетие се е удвоило. Страната вече спечели проекти за добив на желязна руда и алуминий в ЮАР и Египет. В момента Китай е най-големият производител на стомана и алуминий в света, както и най-големият вносител на желязна руда. China Nonferrous Mining ще построи леярна за мед в Замбия през идния месец. Венчърът ще обработва концентрати доставени от мината Чамбиши и ще произвежда годишно 150 000 тона мед, като тя ще бъде изнасяна за Китай. Китайските взаимоотношения с Африка имат “живителна стойност” за международната общност, каза етиопският външен министър Ато Сейом Месфин. “Това е едно предвидимо партньорство, при което всеки може да разчита на другата страна без политическа обвързаност, като се следват едновременно интересите на всички.”
Източник: Други (06.11.2006)
 
ЕК е по-голям оптимист от кабинета за инфлацията в България Еврокомисията се оказа по-голям оптимист от правителството за поскъпването на стоките у нас, за безработицата и за ръста на икономиката. Очакванията на Брюксел са за 6.5% инфлация за 2006 г., съобщи вчера АФП. В доклада към бюджета за догодина обаче е записано, че средногодишната инфлация за 2006 г. ще е 7.7%. На тази база е изчислено и вдигането на пенсиите от 1 юли догодина с 8.5%. Натрупаното увеличение на потребителските цени за първите осем месеца на 2006 г. е 2.2%, а средногодишното изменение е 7.4%, пише още в доклада за бюджета за 2007 г. Първоначално обаче прогнозата на правителството беше 5.8% средногодишна инфлация за 2006 г. Тази по-ниска цифра бе заложена и в бюджета. Анализаторите от "Индъстри уоч" пък още преди месеци предупреждаваха за 7% инфлация заради резкия скок на акцизите на цигарите в началото на тази година и поскъпването на електроенергията. Изчисленията на евроекспертите за догодина също се оказват по-розови от тези на българското правителство. Брюксел например очаква инфлацията през 2007 г. да бъде 3.0%, докато финансовият министър Пламен Орешарски направи бюджетната прогноза за догодина на базата на средногодишна инфлация 4.4%. Брюксел очаква безработицата у нас да бъде 8.9% тази година. През 2007 и 2008 г., когато страната ще е член на Европейския съюз, прогнозата е доста по-ниска - 7.7% и 7.0%. Броят на безработните у нас за полугодието е бил 312 000 души, което е 9.4% от икономически активното население по данни на НСИ. Брюксел очаква ръстът на икономиката на България тази година да бъде 6%, като последната прогноза на финансовото министерство е за над 5.5%. За 2007 г. и 2008 г. европейските прогнози са за съответно 6 и 6.2% ръст. За сравнение официалните прогнози на правителството са съответно за 5.8 и 6.2%.
Източник: Сега (07.11.2006)
 
SG Експресбанк пуска фондове за инвестиции в енергетика и златни мини Societe Generale Експресбанк стартира публично предлагане на 5 международни секторни подфонда на Societe Generale Asset Management (СГАМ) в България, инвестиращи в енергетика и златни мини, съобщиха от банката, управлявана от Филип Лот. СГАМ Фонд „Акции Глобална енергия" е деноминиран в щатски долари и инвестира в компании, търгувани на световни фондови борси. Те са специализирани в областта на извличането и преработката на нефт, газ, уран, въглища, а също и в дейност, свързана с възобновяеми енергийни източници. СГАМ Фонд „Акции златни мини" също е деноминиран в щатски долари, като инвестира набраните средства в международни акции, свързани с бизнеса с благородни метали - злато, сребро, платина. Портфейлът се състои основно от акции на средни и големи минни и производствени компании в САЩ, Австралия и Канада. Нетната кумулативна доходност на подфонда към 31 октомври е 56.26% на годишна база, а през последните 5 години - 305.1%.
Източник: Монитор (07.11.2006)
 
Златото започна предпразнично поскъпване Бижутерийните търговци започнаха да се запасяват със злато за активния коледен сезон на покупки и това покачи борсовите цени на благородния метал. Обикновено предпразничните физически покупки на злато започват около месец до месец и половина преди Коледа. Според борсови експерти доброто физическо търсене предизвиква оптимизъм за цените на метала в краткосрочен план, а това отново привлича и спекулативните търговци. Металът с незабавна доставка поскъпна с до 2.50 долара, или 0.4 на сто, до 629.90 долара за тройунция, най-високата цена от началото на септември досега. Цената на златото се покачва вече 10-и пореден ден на азиатските пазари, като това е най-дългата серия на поскъпване за последните 20 години, припомнят борсови експерти. Според техническите анализатори тенденцията е за продължаващо поскъпване.
Източник: Дневник (07.11.2006)
 
Производството на алуминий в Иран достигна 125 000 тона Производството на алуминий на Иран, осъществено от най-големият производител в страната - Iran Aluminum Company, достигна 125 802 тона за периода март – октомври тази година. Двата завода за алуминий Иралко и Алмахди са произвели съответно 62 228 и 63 574 тона по време на седем-месечния период, според публикация на Иранската асоциацията за миньорство и развитие. Количествата негасена вар, алуминиев прах и алуминиев хидроокис произведен в същите тези фабрики са съответно 38 307, 89 747 и 155,588 тона. Само през месец октомври произведеното количество алуминий е 17 396 тона, а на останалите продукти както следва: негасена вар – 5 267 тона, алуминиев прах – 14 924 тона и алуминиев хидроокис – 25 938 тона.
Източник: Други (07.11.2006)
 
Имаме разминавания с МВФ за приходите в бюджета за 2007 година Социалните осигуровки в България са по-високи от средните за Европа, призна заместник-министърът на финансите Георги Кадиев. В момента осигурителната тежест е 36,6 на сто при средна за Европа от 33 процента. Според заместник-министъра единственият проблем в бюджета е големият дисонанс между данъците на фирмите и тези на хората. Едните се облагат с 10 процента, а другите – с между 20 и 24 на сто. Затова абсолютно задължително е, ако остане свободен ресурс, това съотношение да се промени в полза на хората, допълни Кадиев. Досега прогнозите на МВФ за приходите в бюджета винаги са били над нашите, а сега, за първа година си разменихме ролите и очакваме за следващата година 360 милиона лева повече приходи, отколкото фондът очаква. Ние сме отчели рискове от загуби от ДДС от порядъка на 450 милиона лева, като 350 милиона лева от тях ще дойдат от промяната на данъчни режими, като например падането на ДДС за вносните коли. Останалите около 100 милиона лева загуби смятаме, че ще бъдат следствие от измамите с ДДС. За разлика от нас Международният валутен фонд очаква, че загубите за бюджета от измамите с ДДС ще бъдат по-големи. Относно корпоративния данък отново имаме разминавания с фонда, чийто експерти очакват приходите да бъдат по-малки, обясни Кадиев и допълни: „Според тях сме по-големи оптимисти за това, че фирмите ще излязат напред. Аз мисля, че тук специално фондът бърка. Гледайки как реагират фирмите, как се развива икономиката в България и как големите данъкоплатци увеличават печалбите, струва ми се, че специално в тази част няма да имаме проблем.”
Източник: Дарик радио (08.11.2006)
 
“Интертръст” влага 70 млн. евро в ОЦК-Кърджали Два амбициозни проекта за инвестиции в Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/ в Кърджали представи мажоритарният собственик Валентин Захариев от "Интертръст холдинг". Единият предвижда изграждането на изцяло нов електролитен цех на стойност 25 милиона евро, а вторият - на нова пещ и инсталация за сярна киселина за 35 милиона евро. В момента се работи по реализацията на двата проекта, като целта е нововъведенията да бъдат пуснати в експлоатация едновременно в първите дни на септември 2008 година. На практика с тази солидна инвестиция на мястото на старите и амортизирани цехове се строи цял един нов завод за производство на цинк, уточни Захариев. Така ще се повиши капацитетът на производството на електролитен цинк, като от 27 000 тона годишно то ще нарасне на 45 000 тона. Този продукт ще бъде с много по-високо качество от марката, която сега се произвежда в ОЦК. Освен тези два проекта, комбинатът ще реализира и екологичната програма по комплексното разрешително, което предстои да бъде издадено на 15 ноември т.г. Разрешителното ще бъде връчено по време на официална церемония в МОСВ. Екопрограмата възлиза на 5 милиона евро. Подготвена е и програма за оловния завод, която ще стартира с проучване на най-съвременните и модерни технологии. Обследването и внедряването на този процес за директно топене на оловото ще струва на "Интертръст холдинг" 18 милиона евро. За изграждането на цинковия завод холдингът е сключил договор с испанския "Asturiana De Zinc".
Източник: Монитор (08.11.2006)
 
Бразилската Gerdau ще инвестира 3 млрд.щ.д. (2.4 млрд. евро), за да повиши производството си на стомана Бразилският производител на стомана Gerdau SA ще инвестира 3 млрд.щ.д. (2.4 млрд. евро) през следващите три години, с цел да повиши производствения си капацитет, обявиха от компанията във вторник. Около 2 млрд.щ.д. (1.6 млрд. евро) ще бъдат вложени за подпомагане на бизнеса на компанията на територията на Бразилия, а останалата част за иновации и модернизация на звената й в чужбина. Gerdau има мощности в Северна и Южна Америка и Испания. Главният финансов директор на компанията – Освалдо Ширмер сподели, че компанията ще вложи общо около 1 млрд.щ.д. (780 млн. евро) през следващата година, 1.1 млрд.щ.д. (860 млн. евро) през 2008 г. и 900 млн.щ.д. (705.61 млн. евро) през 2009 г. В този бюджет не са добавени средствата, които компанията ще използва за евентуални сливания или поглъщания. От началото на 2006 г. до месец септември, Gerdau са изразходвали общо 1.4 млрд.щ.д. (1.1 млрд. евро) по равно за дивиденти и придобивания. До този момент тази година Gardeu е закупила базираната в САЩ компания Sheffield Steel Corp. , както и контролния пакет акции на перуанската стомано-преработваща компания Siderperu SA. По-рано този месец от компанията съобщиха, че планират да придобият и контролния пакет акции на американската Pacific Coast Steel Inc. срещу 104 млн.щ.д. (82 млн. евро). Gerdau, също така възнамеряват да разширят дейността си и в други страни – най-вече в Мексико и Аржентина, но Ширмер заяви, че на този етап не се водят никакви конкретни преговори за поглъщания. Миналата сряда от компанията обявиха покачване на печалбата за третото тримесечие на годината, в сравнение със същия период през 2005 г., с 9% до 882 млн. бразилски реала (413 млн.щ.д., 324 млн. евро). Американските депозитарни разписки на Gerdau се търгуваха при 1% спад в цената си, по време на следобедната сесия на борсовата търговия на Ню Йоркската фондова борса, което означава спад с 16 цента/акция до 15.49 щ.д. (12.14 евро).
Източник: Други (08.11.2006)
 
Предстои преструктуриране в БДЖ Да се осигурят пари от бюджетния излишък за 2006 г. за купуване и ремонт на вагони, локомотиви, релси и оборудване за железния път – това е една от мерките за оздравяване на железопътния транспорт, около която се обединиха Министерството на транспорта и големите работодатели. През декември предстои ново преструктуриране на Българските държавни железници и Националната компания „Железопътна инфраструктура”, обяви транспортният министър Петър Мутафчиев. БДЖ не може да поеме растящите товари и е на път да се превърне в бариера за структуроопределящите отрасли на икономиката, каза председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Близо 3000 вагона трябва да бъдат спешно ремонтирани, за да може БДЖ да поеме очаквания ръст в товарите – за това са нужни 75 милиона лева, други 70 милиони лева са нужни за ремонт на локомотиви. На среща в Българската стопанска камара министърът на транспорта и бизнесът се договориха за провеждане на среща с министъра на финансите, за да обсъдят възможността с пари от бюджетния излишък специален фонд да финансира ремонта на нужните вагони и локомотиви. От месец декември БДЖ се разделя на три отделни поделения – за пътнически превози, за товарни превози и локомотиви. Те ще са с отделни финансови сметки, за да няма кръстосано субсидиране между тях, обясниха от ръководството. Националната компания „Железопътна инфраструктура” се дели на Предприятие за управление на движението, за поддръжка и ремонт на инфраструктурата, телекомуникации и електроразпределение. 20 милиона лева на бюджета ще бъдат заделени за текущи разходи на железниците, ще бъдат намалени таксите, които БДЖ плаща за инфраструктурата. Очаква се това да се отрази и на тарифите.
Източник: Дарик радио (09.11.2006)
 
Търговията на дребно в България изостава по темпове от средната за Централна и Източна Европа Търговията на дребно в България през следващите десет години ще нарасне с малко над 4 на сто, което е по-малко от средния ръст за Централна и Източна Европа като цяло. Това показва едно от най-новите изследвания на специализираната маркетингова агенция за наблюдения в търговията Ай Джи Ди (IGD). От общо 11 страни, наблюдавани в изследването, България се нарежда на осмо място по обем на продажбите на бързооборотни стоки, показва още анализът. През миналата година търговията в България се изчислява на 5.8 млрд. евро. Според експертите на IGD до 2010 г. продажбите ще достигнат 7.1 млрд. евро, а след още пет години - 8.3 млрд. евро. След България в класацията за обем на търговията се нареждат Сърбия, Хърватия и Словения. Като най-перспективни за дългосрочни инвестиции в сферата на търговията се очертават Русия, Полша и Румъния, показва още изследването. Пазарът в Русия е близо 20 пъти по-голям от този в България, а очакваният растеж до десет години е 6.3%. Търговията в Полша е почти 8 пъти по-голяма от тази в България. Румъния, която в момента се очертава като най-сериозния конкурент на България в привличането на инвестиции от нови търговски вериги, има пазар, който е три пъти по-голям от нашия. Това е и причината в Румъния да работят вече голяма част от международните вериги, които все още не са стъпили на нашия пазар. Такива са френската "Интермарше", германската "Лидл" и др. Едва сега в България навлизат вериги, които отдавна са в Румъния - например френската "Карфур", германската "Плюс дискаунт" от групата на "Тенгелман" и др. С развитието на търговията на дребно в Централна и Източна Европа все повече расте делът на продажбите със собствени марки на веригите. Според друго актуално изследване на IGD за развитието на пазара на собствени марки едва 22 на сто от доставчиците в Европа нямат договори с веригите за производството на техни марки. Според експертите на маркетинговата агенция веригите най-много държат на това доставчиците на собствените им марки да предлагат гъвкавост на производството. Това е най-важният критерий за над 90 на сто от веригите. На второ място по важност е ниската цена, която е от значение за 77 на сто от веригите. Сред другите критерии са бързината на доставката, иновативността и др. Прави впечатление, че критерият с най-малко значение е качеството. Той е важен за едва 15 на сто от анкетираните вериги. В България продажбите на собствени марки заемат едва между 5 и 10 на сто от общия обем на оборота.
Източник: Дневник (09.11.2006)
 
Дивидент само през депозитарa Всички плащания на дивиденти, лихви и главници задължително вече ще минават през Централния депозитар след направените промени от Комисията за финансов надзор. Досега тази практика не беше задължителна и оттук насетне заобикалянето й ще се наказва с глоба. Тази промяна е направена, за да се избегнат забавянето на плащанията и увеличаването на разходите за инвеститорите, заяви проф. Милчо Стоименов, член на КФН. Разликата в сравнение с досегашната практика е в категоричността, с която се задължават публичните дружества да изплащат дивидентите през депозитара. Реално промените за тези, които са спазвали законовите изисквания, не са съществени, но за тези, които по някакъв начин са прескачали стандартната процедура, това вече няма да е възможно, допълни още Стоименов. Централният депозитар организира плащанията, като изготвя книга на акционерите. Разпределението на дивидентите става чрез превеждане на парите по банкови сметки на акционерите или по сметки на инвестиционните посредници. Брокерите пък впоследствие ги превеждат към сметките на клиентите си. Промяна е въведена и при проспектите. Според нея, ако се изисква превод на проспект преди началото на съдебното производство, разходите за превода се поемат от емитента. Сред другите решения е и наложената временна забрана за отправяне на търгово предложение от Генимекс Ойл за пакет от акции на Гранд хотел Велико Търново. Комисията окончателно отказа да потвърди проспекта за вторично публично предлагане на акции на Български Бергман. Тя потвърди проспекта за вторично предлагане на акции на Медийни системи.
Източник: Пари (09.11.2006)
 
БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" ще бъдат преструктурирани БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" ще създадат седем нови поделения или компании още до края на 2006 г., съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев. В БДЖ ще бъдат отделени пътническите и товарните превози, както и локомотивите. Има идея самостоятелна структура да стане предприятието за разписанията на влаковете в БДЖ Спед. Инфраструктурната компания ще създаде електроразпределително дружество, телекомуникационно и за движението на влаковете. Електроразпределителното дружество ще поддържа мрежата на железниците и вероятно ще захранва гарите, които от началото на следващата година като големи потребители могат да си изберат доставчика. Последните промени в енергийния закон, които влязоха в сила през септември, дадоха възможност за създаването на подобно дружество. Идеята на министерството е за електроразпределителното и за телекомуникационното дружество да се търсят инвеститори, с които да се създадат смесени дружества. Все още не е решено дали новите структури ще са самостоятелни дружества или поделения в компаниите. "Ще търсим реални инвеститори и от участието в телекомуникационната компания НК "Железопътна инфраструктура" да може да се печели", каза Мутафчиев. Той допълни, че в момента има интерес от компаниите за използване на оптичния кабел, което не е изгодно за инфраструктурното предприятие. По думите му министерството е готово да отдаде на концесия гарите в София и Пловдив, както предвижда стратегията за развитие на инфраструктурата до 2015 г. В скоро време се очаква той да внесе предложение в правителството за продажбата на гарите "Пионер", "Сердика" и на почивни станции на двете дружества. Решение за деактуване на имотите беше взето преди година, но заради спорове със столичната община въпреки инвеститорския интерес продажбата им се бави. Разделянето на пътническите от товарните превози ще даде възможност за ясно счетоводство и спиране на кръстосаното субсидиране. В момента бизнесът на практика субсидира пътническите превози, за които железниците получават пари от бюджета. Според Българската стопанска камара държавата в момента не покрива загубата от този транспорт, която за 2002-2005 г. достига 103.9 млн. лв. Представителите на най-големите товародатели предлагат да се създаде фонд от 200 млн. лв. от бюджетния излишък, от който да се финансира ремонтът на железния път, покупката на нови стрелки и траверси, а с 145 млн. лв. от него да бъдат закупени и ремонтирани товарни вагони и локомотиви. В момента недостигът на вагони е основен проблем пред компаниите. Предложението за създаването на фонда ще бъде обсъдено на среща с финансовия министър Пламен Орешарски, но е малко вероятно идеята да получи подкрепата му. Вече има съгласието за отпускане на държавно гарантиран заем от 70 млн. лв. за покупка на вагони през 2007 г., съобщи още Мутафчиев. Средствата обаче ще бъдат усвоени, след като Европейската комисия се произнесе, че това не е държавна помощ. Допълнително ще се търсят още 75 млн. лв.
Източник: Дневник (09.11.2006)
 
БДЖ продължава да се цепи на дружества До края на ноември ще бъде изготвена изцяло нова структура на българските железници, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. Според него всяко от двете жп предприятия - БДЖ и Национална компания Железопътна инфраструктура, ще се разделят на още три дружества. Отделни структури ще поемат управлението на пътническите, на товарните превози и на локомотивите. Възможно е тези дружества да са под формата на ООД, но все още се търси най-подходящият вариант какви да бъдат новите структури, които трябва да са финансово независими една от друга. След като пътническите превози се обособят в отделно дружество, вероятно ще се създаде съвместно дружество с чужда компания, уточни Мутафчиев. Според запознати става въпрос за джойнт-венчър с германските железници, с които БДЖ подписа преди време споразумение за сътрудничество. Предвижда се дружеството за пътническите превози да поеме изплащането на задълженията, които превозвачът има към Siemens. Германският концерн достави на БДЖ 25 нови дизелови мотриси на стойност 87 млн. EUR, предстои поръчка за още 25 електрически мотриси на стойност 106 млн. EUR. Транспортното министерство вече е поискало 70 млн. EUR държавно гарантиран кредит за подпоматане на пътническите превози. Заемът може да бъде осигурен най-рано в средата на 2007 г., защото за него ще се иска разрешение от Еврокомисията. Докато се осигурят средствата от ЕС, ще се търсят и други варианти за финансиране чрез вътрешни кредити. Националната компания Железопътна инфраструктура ще се раздели също на три отделни поделения - железен път, електроразпределително и телекомуникационно дружество. След обособяването за всяко от дружествата ще се търси външен партньор. До края на януари 2007 г. ще се създаде още една нова структура - Движение, която да обедини управлението на превозвача и на инфраструктурата. Това обаче няма да е холдинг, уточни Мутафчиев.
Източник: Пари (09.11.2006)
 
Precious Metals Australia ще обслужва 8% от глобалния пазара на ванадий Компанията за производство на легирано желязо Precious Metals Australia (PMA) е на път да възобнови експлоатацията на ванадиевата си мина Уиндимура в Западна Австралия, като се надява да постигне първоначално производство от 6 200 тона/год. желязо-ванадий , към края на 2007 – началото на 2008 г., като това количество отговаря на около 8% от световното търсене, обяви управителят на PMA Родърик Смит по време на конференцията за производството на легирано желязо в Прага. Преждевременното затваряне на мината Уиндимура през 2004 г. бе продиктувано от ниските цени на ванадия, неизпълнение на предварителните планове, както и противоречия между тогавашните участници в джойнт венчъра - PMA и Xstrata, допълни той. “Тези проблеми сега са отстранени с изцяло преструктуриране на проекта, на база миналия опит, както и вследствие на проведени преговори и подробно маркетингово споразумение с базираната в Хонконг – Noble Group.” Смит предвижда, че световната консумация на ванадий ще се повиши, като до голяма степен той основава тези свои прогнози и на интензивното развитие на китайската икономика. “Китай увеличава търсенето на стомана, а за първото полугодие на 2006 г., нейното производство на специални стоманени изделия, съдържащи ванадий, нарасна с 22.5%, като този ръст значително надвишава увеличеното производство на изделия от нерафинирана стомана”. Според компанията, Macquarie Bank е направила прогноза, че световното производство на стомана ще се покачва средногодишно с 5.8% до 2010 г., като до тази година делът на Китай ще достигне 40%. Увеличаващото се потребление и нарастващото производство на стомана ще доведе неминуемо и до повишаване на потреблението на ванадий с поне 7%/годишно, прогнозира Смит. Той сподели, че друга индустрия, където потреблението на ванадий отбелязва ръст е космическата, където се използват легирани титаниево-ванадиеви смеси за производството на по-леки, по-далеко летателни и по-икономични совалки.
Източник: Други (09.11.2006)
 
Ръст в печалбата на Schnitzer Steel за Q4 Преработвателят на желязна и стоманена скрап Schnitzer Steel Industries Inc., обяви във вторник, че печалбата за четвъртото фискално тримесечие се е повишила с 46%, поради високите цени на металите и увеличените продажби. Нетният приход за тримесечието приключило на 31-ви август възлиза на 50.2 млн.щ.д. или 1.62 щ.д./акция. За сравнение през същия период на предходната година тези показатели са съответно 34.4 млн.щ.д. и 1.11 щ.д./акция. Без да се вземат предвид приходите от разпадането на джойнт венчирите на компанията с Hugo Neu Corp., печалбата възлиза на 1.58 щ.д./акция. Печалбата на компанията достигна 604.6 млн.щ.д., като за същия период миналата година тя беше 195.7 млн.щ.д.При запитване на анализатори от Thomson Financial, те бяха предвидили цени от 1.26 щ.д./акция при печалба 579.3 млн.щ.д. Според Schnitzer Steel високите резултати са в следствие от силно представяне във всички сегменти, в т.ч. рециклирането на метали, при които има повишаване на продадените количества, както и от по-високите цени на черните и цветни метали и подобрената производителност на компанията. Производството на Schnitzer Steel до голяма степен бе от повишеното търсене на стоманени изделия по Западното крайбрежие. Ако не се отчитат приходите от разпадането на джойнт венчърите и разходите по проучване на пазара в Азия, нетния приход е в размер на 3.97 щ.д./акция. Печалбата се е увеличила над 2 пъти до 1.85 млрд.щ.д., спрямо 853.1 млн.щ.д. година по-рано. Компанията одобри програма по обратно изкупуване на до около 4.7 млн. акции, което се равнява на 15% от общия брой. Освен това, Schnitzer Steel обявиха Адлер Лундгрен (49) за вице-изпълнителният и главен оперативен директор. Преди това тя изпълняваше длъжността изпълнителен вице-президент. По време на сутрешната сесия на борсовата търговия на Nasdaq цената на акциите на компанията се повишиха с 2.24 щ.д. или 6% и достигнаха 39.93 щ.д./акция.
Източник: Други (09.11.2006)
 
Инвестират 60 млн. EUR в ОЦК Търговото предложение на Интертръст Холдинг БГ към миноритарните акционери на Оловно-цинковия комплекс приключи без продадени акции, след като акционерите отхвърлиха предложената им цена от 16.50 лв. КФН върна предишното предложение с цена на акция от 13.16 лв., а новото с цена от 16.50 лв. за акция сложи край на процедурата. В края на миналата година Интертръст Холдинг БГ придоби голям пакет акции на ОЦК, който го направи мажоритарен собственик с впечатляващите 98% от капитала. При тази ситуация законът задължава мажоритара до 13 януари 2006 г. да отправи търгово предложение към дребните акционери, в противен случай може да изгуби правото си на глас в общото събрание. Интертръст отправи предложението осем месеца по-късно с 13.16 лв. цена за акция. Само за сравнение в този период акциите на ОЦК са се търгували по около 15 лв.В средата на септември КФН налага временна забрана за търговото предложение. След неуспеха на предложението холдингът вече дава 16.5 лв. за акция, с над 3 лв. по-скъпо отпреди. 115 308 броя акции са обект на търговото предложение. Сега обаче книжата на ОЦК вече се търгуват на цени от над 20 лв. Въпреки по-високата цена пак няма нито един желаещ да продава. Инвестиции Холдингът ще вложи 35 млн. EUR в изграждането на пещ. Още 25 млн. EUR ще отидат за нов автоматичен електролитен цех. Предвиждаме капацитетът на ОЦК да се вдигне от 27 хил. т годишно в момента на 45 хил. т, при това с по-високо качество, коментира за в. Пари Славея Стоянова, мениджър в Интертръст. Развитието на ОЦК е основен приоритет в стратегията на холдинга
Източник: Пари (10.11.2006)
 
С 956.1 милиона лева са се увеличили заемите за домакинствата С 956.1 милиона лева са се увеличили заемите за домакинствата от януари до юни тази година. Това показва полугодишният отчет на БНБ, публикуван вчера. Според него тази сума се равнява на годишен прираст в заемите на домакинствата от 38.7 на сто до юни. Динамиката на заемите при неправителствения сектор е повлияна от мерките, които БНБ предприе с цел по умерено разширяване на кредитната дейност. От началото на следващата година тези мерки, съгласувани и наложени по споразумението с Международния валутен фонд, ще отпаднат. Отчетът показва, че общо заемите на неправителствения сектор за първото полугодие са на стойност 1.544 милиарда лева като към края на юни показват годишен прираст от 24.2 на сто като 511 милиона се падат на реалния сектор на икономиката /годишен темп на нарастване в края на юни - 15.8 на сто/. Същевременно от БНБ подчертават, че депозитите на домакинствата и фирмите от реалния сектор нарастват съответно с 1.019 милиарда лева и 1.114 милиарда лева за първите шест месеца на годината. От тях се формира и основният ресурс за финансиране на кредитната дейност на банките.
Източник: Монитор (10.11.2006)
 
Данъчните приходи са със 17% повече Данъчните приходи за деветте месеца на годината са 8.353 млрд. лв., което е с 16.69% повече от септември 2005 г., пише в доклад на министъра на финансите Пламен Орешарски, който министрите разгледаха вчера. Постъпленията от косвени данъци са 6.163 млрд. лв., а събраните преки данъци са 2.190 млрд. лв., което е 95.8% от разчетите за годината. Приходите в републиканския бюджет към края на септември са 9.851 млрд. лв., което е 80.2% от планираното за годината. Фискалният резерв към 30 септември е 6.014 млрд. лв., а излишъкът по републиканския бюджет е 2.042 млрд. лв. Разходите по републиканския бюджет са 7.808 млрд. лв. Нелихвените разходи са 4.014 млрд. лв., а лихвените плащания за изминалите месеци са 568.9 млн. лв. В доклада на Орешарски се казва също така, че на социално-осигурителните фондове са преведени 1.272 млрд. лв., а съдебната система е получила 173.1 млн. лв., което е с 30.9 на сто повече в сравнение със септември 2005 г. София Симеонова
Източник: Пари (10.11.2006)
 
Tenaris ще вложи в най-скоро време между $50 - $70 милиона в Maverick Базираната в Люксембург производител на стоманени тръби и връзки Tenaris SA планира да вложи между 50 –70 млн.щ.д., в “най-близко бъдеще”, в базираната в Честърфийлд, щата Мисури - Maverick Tube Corp., която компанията закупи през октомври срещу 2.4 млрд.щ.д., обявиха нейни представители в четвъртък. Tenaris се е специализирала в производството на тръби за нефтопроводи и напоследък се стреми да разшири продуктовата си гама като започне производство и на по-широко профилни тръби, които се използват при специални проекти. Придобиването на Maverick даде добра опора на Tenaris на американския пазар, след като реализацията й на тръби там спадна до под 20% от глобалните й продажби. Инвестиционният директор на Tenaris – Найджъл Уорсноп сподели по време на съвещание относно обявяването на финансовите резултати на компанията за третото тримесечие на годината, че световният пазар на висококачествени тръби възлиза на около 2 млн. тона/год. Според статистическите данни, потреблението на американския пазар само, възлиза на 550 000 тона, което означава, че участието на Tenaris на този пазар е жизненоважно за компанията. Уорсноп допълни, че предварително предвидените 50 – 70 млн.щ.д. инвестиции в Maverick биха могли и да бъдат увеличени. “Това е едва първата крачка”, каза той. “Както вече сме коментирали, ние придобихме Maverick съвсем скоро и вероятно в бъдеще ще увеличаваме инвестициите си в него… Бих казал, че в дългосрочен план инвестициите ни ще се увеличат.” Tenaris, която е собственост на аржентинския конгломерат Techint, отчете печалба за третото тримесечие на годината, в размер на 510 млн.щ.д., което 45% повече от същия период година по-рано. От следващото тримесечие, компанията ще започне да включва в своите баланси и приходите от Maverick.
Източник: Други (10.11.2006)
 
Новите стари дрехи на железниците Задава се поредната реформа на железниците, след която те би трябвало да станат съвременни и предпочитани от пътниците и компаниите. За последните шест години това е вторият опит за промяна. При първия - през 2001 г., превозвачът и инфраструктурата бяха отделени в самостоятелни компании, което по преценката на транспортния министър Петър Мутафчиев пред ресорната парламентарна комисия беше отчетено като грешка. Сега в БДЖ ще "пратят" пътническите, товарните превози и локомотивите в поделения. И трите ще прераснат в компании. В "Железопътна инфраструктура" също ще бъдат създадени поделения - за движението на влаковете, електроразпределително, телекомуникационно и за железния път. Идеите за новите структури в двете дружества се лансират от няколко години от експерти и на Световната банка. Екипът на бившия министър Николай Василев дори разработи стратегия за развитие на железниците. Всичко обаче остана само пожелание, а според сегашния министър е прилаган политически подход и не са отчитани икономическите резултати. Крайно време е железниците да престанат да разчитат на спасителни инжекции от държавата, коментира председателят на транспортната комисия в Народното събрание Йордан Мирчев. Според него трябва да бъде прекратена практиката инвестициите да се насочват в проекти, които не водят до увеличение на трафика и подобряване на качеството на услугата. По думите му инвестициите трябва да бъдат насочени към Видин - София - Пловдив - Свиленград, Пловдив - Бургас и Видин - София - Кулата. Липсата на вагони е основен проблем за развитието на товарните превози но според специалистите има потенциал. За осемте месеца на 2006 г. товарните превози са нараснали с 5% в сравнение със същия период на миналата година. "Кремиковци", "Стомана", "Кумерио мед", "Лукойл", Каолин", "Бентонит", "Гипс", "Металснаб холдинг" са едни от най-големите товародатели. При договорени с железниците общо 11 млн. тона товари за превоз само от тези предприятия през 2006 г. увеличението за 2007 г., поискано от тях, е средно с 24.8%. С други думи - при общо 21 млн. тона товари, които БДЖ очаква да превози през 2006 г., заявките от почти всички клиенти са с поне 15% по-големи. Само за да се превозят рудата и металите на "Кремиковци", според изпълнителния директор на комбината Димитър Кузманов са необходими близо 1000 вагона. Тъй като БДЖ е в състояние да осигури не повече от 500, комбинатът с течение на времето постепенно е купил още 500. Така през последните години "Кремиковци" предоставя вагоните на БДЖ, държавната компания превозва суровината и продукцията му с тях и съответно начислява на товародателя по-ниска цена, отколкото за превозите със свои композиции (цените варират от 2.71 до 4.95 евро например за превоз на 100 километра на 20 тона товар). Намерението на притежавания от индийския Global Steel Holdings комбинат е да купи още толкова вагони и необходимите за тях локомотиви. Железниците разполагат със 7083 вагона, като през 2007 г., за да се изпълнят нуждите на бизнеса, ще са необходими 8550 вагона и още 15 локомотива. Това означава, че трябва да бъдат купени 2903 вагона, за което са необходими 75 млн. лв. Компанията вече е получила съгласие за отпускането на 70 млн. лв. държавно гарантиран заем, който може да бъде реализиран, след като Европейската комисия даде съгласието си, че това не е държавна помощ или че тя е допустима, обясни министър Мутафчиев. Предвиждат се и преговори с други железници за наемане на вагони. Състоянието на БДЖ - 4500 от 6000 километра са за ремонт - вече 17 г. се използват релси втора употреба - влаковете се движат с 15-20 км/ч в 600 участъка - товарните и пътническите вагони са на 25 г. - ниско технологично ниво на телекомуникационната система
Източник: Дневник (12.11.2006)
 
Електрометал с цена, 6 пъти по-висока от борсовата АКС-77 ЕООД стана мажоритарен собственик на Електрометал срещу 230 хил. лв. Дружеството купувач е 100% собственост на 29-годишния Михаил Михайлов, който е и изпълнителен директор на Холдинг Нов Век. Освен това Михайлов притежава и 19.24% от капитала на холдинга чрез АКС-77, представляващ миноритарен дял. Каучук 97 прехвърли 15 830 акции, или 49% от капитала, на Електрометал. Блоковата сделка е била сключена при цена на акция 14.53 лв., с което общата сума на продажбата възлиза на 230 хил. лв. Последната сделка с акции на дружеството е сключена на 16 октомври, когато са били изтъргувани 22 акции при средна цена 2.37 лв. Оказва се, че цената на сделката е шест пъти по-висока от последната борсова котировка на Електрометал. Централна кооперативна банка е инвестиционният посредник, осъществил сделката. Пазарджишкото дружество произвежда основно метални дограми, електрически табла, топлоакумулиращи печки, кранови кабини, гуми за електрокари и мотокари, контейнери за битови отпадъци. Собственият капитал на Електрометал е 360 хил. лв. според отчета за деветмесечието. Общо активите му са 429 хил. лв., а печалбата - 31 хил. лв. Приходите от продажби са 171 хил. лв., което в сравнение с предишния период е понижение с 80 хил. лв.
Източник: Пари (13.11.2006)
 
"Кембридж минерал рисорсиз" откри повече злато от находище Залежите от злато в българската местност Ташлака са по-големи от очакваните. Това обявиха пред агенция AFX от британската компания "Кембридж минерал рисорсиз" (CMR), която проучва находището съвместно с канадската "Ейжа голд" (Asia Gold). Последните проучвания на площ от 68 метра показват наличието на 3.2 грама злато на тон. За сравнение, при предишните изследвания в местността бяха отчетени 1.67 грама на тон, и то на по-малка площ, което беше анализирано от геолозите на "Кембридж" като наличие на 4.36 млн. тона от ценния метал, или 234 хил. тройунции. Потенциалът е далеч по-голям, коментира пред агенцията Андрю Колин, управляващ директор в CMR. От ръководството на британското дружество тогава обявиха, че отчетените резултати увеличават значително шансовете за откриване на находище на злато в местността, и казаха, че ще бъдат направени допълнителни проучвания, за да се определят размерът на запасите и точните параметри на находището. "Ейжа голд" притежава 51 на сто дялово участие от съвместното дружество, което разработва този и още три обекта с обща площ 445 кв. км. За придобиването на пакета от 51 на сто компанията е инвестирала 2 млн. долара, което е предвидено в споразумението за джойнт венчъра. Заедно с подразделението на британската "Кембридж минерал рисорсиз" - "Хиъруърд венчърс", канадската компания проучва за ценни метали още в селата Розино, Горноселци и Седефче в Югоизточните Родопи, както и в местността Диканите край Перник.
Източник: Дневник (13.11.2006)
 
Китай обърна внимание на златото Златото поскъпна в края на миналата седмица до 636.50 долара за тройунция, след като от китайската централна банка обявиха, че инвестициите в благородния метал са един от начините за използване на рекордния валутен резерв на страната от 1 трилион долара. Според някои спекулации централната банка може да купи злато на стойност пет на сто от валутния си резерв при сегашен дял от един процент. Златото получи подкрепа и от изказванията по време на конференцията на "Ар Би Си кепитъл маркетс" (RBC Capital Markets). Според експерти металът ще надмине номиналния си рекорд от 1980 г. при 850 долара за тройунция поради интереса на централните банки и по-голямото търсене на метала за бижутерийната индустрия. В края на деня в петък обаче серия от реализиране на печалби свали златото до цена от 628.80 долара за тройунция. Среброто и платината последваха тенденцията, като среброто затвори при 13.11 долара за тройунция, а платината поскъпна с 0.4 на сто през седмицата до 1227 долара за тройунция. Появиха се и слухове, че може да бъде създаден публичен фонд за инвестиция в платина чрез ценни книжа.
Източник: Дневник (13.11.2006)
 
Обжалват даването на $10 млн. на Гад Зееви България ще обжалва решението на Арбитражния съд в Париж да плати до 25 ноември обезщетение от $10 млн. на Гад Зееви заради приватизацията на авиокомпания "Балкан". Това каза министърът на транспорта Петър Мутафчиев по Дарик радио. По думите му страната ни ще обжалва пред Парижкия апелативен съд. Това, че Гад Зееви е намерил дупка в договора и знае как да измъкне още пари от България от сделка, която е изцяло в ущърб на страната, няма да промени позицията на правителството да защити интереса на България, коментира Мутафчиев. Той обаче не каза дали правителството ще търси отговорност от експремиера Иван Костов и негови министри за сделката от 1999 г.
Източник: Стандарт (13.11.2006)
 
Dundee отчете печалба в размер на 47.2 млн.щ.д. от мината в Челопеч Брутната печалба на канадската Дънди Прешъс Металс, от експлоатацията на мината в Челопеч, възлиза на 47.2 млн.щ.д., обявиха от самата компания. За периода януари – септември, тази година, тя е продала 39 360 тона златен и меден концентрат. Само за третото тримесечие на годината печалбата от мината е достигнала 8.5 млн.щ.д., а продажбите възлизат на 9 414 тона. Пазарът на концентрати с високо съдържание на арсен продължава да спада. От Дънди предупредиха, че забавянето на оценката за въздействие върху околната среда, която е необходима с оглед разгръщането на компанията и започването на производство на метали за сметка на концентрати в района на Челопеч, може да накара компанията да спре дейността си в този район след 2008 г. и да потърси алтернативни терени за построяването на необходимите й мощности. Все пак в Дънди са получили обещание от съда, който разглежда искането, че скоро ще бъде взето решение и компанията ще може да финализира инвестиционният си проект в България.
Източник: Пари (13.11.2006)
 
БДЖ спъва икономиката Едрият български бизнес се оплаква, че Българските държавни железници (БДЖ) главно поради малък брой товарни вагони спъват търговията и вредят на икономическия растеж преди присъединяването на София към Европейския съюз през януари 2007 г. Пред вратата на Европа БДЖ поставя сериозни препятствия пред икономическия растеж и се нуждае от незабавни възстановителни мерки. Представителите на едрия бизнес в България се оплакаха, че техните планове за растеж са също заплашени от ниския оперативен капацитет на българските пристанища, което пречи на износа и доставките на суровини. Дългогодишната инфраструктура също е проблем, като влаковете не могат да се движат със скорост по-голяма от 100 км/ч. В същото време има около 660 отсечки, където влаковете са задължени да се движат с по-малко от 15-20 км/ч. През 2007 г. повече от 95% от всички товари в България трябва да бъдат транспортирани чрез БДЖ. Най-големите 11 компании, зависещи от жп транспорта, планират да увеличат транспортираните стоки през следващата година с близо 25%. Това са предимно метали, скрап, химикали, въглища, дървен материал, които най-ефективно могат да бъдат превозвани чрез железниците. Но държавната железница съобщи, че разполага само със 7083 товарни вагона, като се изчислява, че актуалните нужди изискват през следващата година 8550 вагона и 15 допълнителни локомотива. Надвиснала е заплахата да не бъдат изпълнени тези нужди.
Източник: Стандарт (13.11.2006)
 
Alcoa, AMAG и Hydro ще продадат Alumnium JV на немската Trimet Aluminium Hamburger Aluminium Werk (HAW) ще бъде продадена на немската Trimet Aluminium AG , като сделката влиза в сила от 1-ви декември. Днес, трите акционера на HAW - Alcoa, AMAG и Hydro, от които всеки държи по 33.33% от HAW, подписаха договори за продажба с Trimet и със собственика на земята на компанията Hamburg Port Authority (HPA). Trimet ще поднови експлоатацията на мощностите и така ще разкрие поне 400 нови работни места, това бе съобщено на пресконференция. Трите сегашни собственика на HAW взеха единодушно решение през 2005 г. да затворят компанията, поради изключително високите цени на електроенергията в Германия. От момента на вземането на това решение цените на алуминият на Лондонската метална борса се увеличиха значително, докато спот цената на алуминиевата суровина отбеляза драстичен спад. Същевременно форуърдните цени на електроенергията в Германия се увеличиха. Акционерите на HAW все още не могат да се похвалят с таван на цената на електроенергията в Германия, което би дало сигурност в производството на алуминий в дългосрочен план. Осланяйки се на своята специфична продуктова гама, Trimet е готов да поеме риска и да възобнови работата на завода и разкрие нови работни места. През юли 2005 г. HAW разполагаше с 551 работника. От тях 33 и в момента извършват различни дейности по поддръжка на мощностите на завода. Hydro, която придоби собствеността върху леярната за алуминий на завода в момента дава работа на 103 бивши служители на HAW. 89 други работници са си намерили работа в други компании от бранша. Възползвайки се от социалния план на HAW – 22 служители са напуснали навремето срещу компенсации, 71 са се пенсионирали или работят почасово, а останалите са били поети от агенция за намиране на работа, като някои от тях участват в програми за обучение и квалификация в бранша, а други помагат за намирането на работа на подготвените кадри и отговарят за международни контакти и дейности.
Източник: Други (14.11.2006)
 
1,3% е инфлацията през октомври, 3,8% от началото на годината Индексът на потребителските цени през октомври 2006 г. спрямо септември е 101,3, а инфлацията е 1,3%, съобщиха от Националния статистически институт в понеделник. Инфлацията от началото на годината (октомври 2006 г. спрямо декември 2005 г.) е 3,8%, а за периода януари – октомври 2006 г. спрямо съответния период на миналата година е 7,5%. Измерена спрямо октомври миналата година инфлацията през октомври тази година е 5,7%. Цените на хранителните продукти през месеца са се повишили с 3,2%, на нехранителните стоки – с 0,2%, в общественото хранене – с 0,9%, на услугите - с 0,1%. По-скъпо са се продавали оризът – с 1,8%, брашното - с 5,8%, хлябът – с 8,8%, макаронени изделия – с 1,6%, свинското месо – с 4,5%, месо от едър рогат добитък – с 2,3%, птиче месо – със 7,5%, кайма – с 1,3%, колбаси – с 0,6%, яйца – със 7,9%, зеленчуци – с 11,4%. В групите на нехранителните стоки и услугите облеклото е поскъпнало с 2.1%, обувките - с 2,2%, бялата техника – с 2%. Поевтинели са пропан-бутанът със 6,7%, бензините с около 5%.
Източник: Медия Пул (14.11.2006)
 
Русия прати проекта за тръбата Руската федерация е изпратила на България и Гърция проекта за междуправителствено споразумение за петролопровода Бургас - Александруполис, съобщи ИТАР-ТАСС, като цитира ръководителя на компанията Транснефт Семьон Вайнщок. Преди десетина дни министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в присъствието на гръцкия си колега Димитрис Сиуфас каза официално, че България и Гърция готвят свои варианти на проектодоговора за петролопровода Бургас - Александруполис, тъй като обещаният от Русия документ закъснява. Не бива да се поставяме в положение, когато за няколко дни до края на годината ще трябва да вземем решение по един толкова важен въпрос, каза Овчаров. Той припомни, че този документ многократно е бил обещаван от руска страна, но все още не е налице. Въпреки съобщението на ИТАР-ТАСС обаче в институциите у нас все още няма следа от обещания проект.
Източник: Пари (14.11.2006)
 
Усвояваме 39 % от парите по ФАР 39% е усвояемостта на средствата по програма ФАР 2005 към 31 октомври тази година, сочат данните на Министерството на финансите. От сключени договори за общо 26.747 млн. евро по програмата, едва 10.434 млн. евро са били платени и усвоени. Договорено е и над 16.3 млн. евро национално съфинансиране по проекти на ФАР, от които са били платени малко над 7 млн. евро.Най-голяма е усвояемостта на средствата по програма земеделие. Усвояването на средства по програма ИСПА към края на октомври е също 39%, като от договорените близо 511 млн. евро, са били изплатени 201.2 млн. евро. По тази програма са усвоени 81% от средствата за реконструкция, развитие и разширяване на летище София и по-специално проекта за изграждане на нов терминал и съответна инфраструктура. От договорените 110.8 млн. евро към 31 октомври са били изплатени и усвоени над 90 млн. евро.
Източник: Монитор (14.11.2006)
 
Инвестиция в наш имот - зелена карта за Европа. Богати бизнесмени от Русия и част от бившите съветски републики инвестират в родни имоти, за да получат право на постоянно пребиваване в страната, отчитат брокери. Интересуват се от всичко - от малки хотели и ваканционни апартаменти по Черноморието до офиси и магазини в столицата и големите градове. Според Закона за чужденците при определени условия инвестиция от над 500 хил. USD дава право на чужди граждани да получат статут на постоянно пребиваващи у нас. С влизането на България в ЕС това означава достъп и до останалите 26 страни членки. Тези купувачи се насочват към сравнително малки имоти в рамките на 500 хил. EUR, посочи управителят на агенция Виктория Инвест Наско Атанасов. Обикновено търсят офиси или търговски площи с уредено отдаване под наем. Наскоро на софийския пазар беше сключена подобна сделка - руснаци, които инвестират у нас с цел право на пребиваване, купиха три офиса - един за нуждите на фирмата им и два за отдаване под наем. Другата ниша са малките семейни хотели по Черноморието, които се предлагат за неколкостотин хиляди евро и не изискват голям ресурс за управление, отчете той. Според управителя на агенция Форос Добромир Ганев подобен интерес има и към луксозни вили, ваканционни жилища по Черноморието, както и към апартаменти в центровете на големите градове. Според брокерите от законовата възможност инвестиция срещу право на пребиваване се възползват най-вече хора, които имат търговски отношения или партньори у нас. Подобен интерес се наблюдава главно последната година, когато членството в ЕС се очерта като близка и сигурна перспектива. Според Добромир Ганев обаче търсене по тази схема има от 2-3 години. Очаквахме последните месеци то да нарасне, но не стана вероятно заради възможностите за пребиваване срещу инвестиция, които предлагат други европейски държави. Най-голямата пречка за подобен род инвестиции у нас се оказва предвидената в конституцията забрана за покупка на земя от чужди граждани. Покупки с цел право на постоянно пребиваване правят физически лица, които могат да инвестират само в сгради. В тези случаи се вземат само построените имоти, а за земята може да се регистрира фирма с българско участие, но това прави инвестицията по-несигурна.
Източник: Пари (14.11.2006)
 
Оловото поевтиня с 12% След дни на покачване поради спекулативни покупки цената на оловото мина през корекция от 12 процента. Медта пък постигна нов четиримесечен минимум, а реализирането на печалби свали и котировките на цинка с 6.5 процента. Оловото с доставка след три месеца се срина до 1470 долара за тон, най-ниските нива за почти месец. Миналата седмица металът се търгуваше на рекордната цена от 1755 долара за тон. Медта се понижи до 6761 долара за тон, най-ниските нива от 28 юни. Според наблюдатели, и при оловото, и при медта инвеститорите ще продават за да реализират на печалби. Фактор зад решението им са и предвижданията през следващата година запасите от мед да продължават да растат, а предлагането на олово да се увеличи. Миналата седмица инвестиционната банка "Мерил Линч" обяви, че очаква спад на цените на медта с до 30 на сто до около 5291 долара за тон. Според експертите спадът в цените ще дойде поради комбинация от фактори- по-ниско търсене поради забавяне на водещите икономики, намаляване на резервите на някои страни и замяната на метала с по-евтини алтернативи.
Източник: Дневник (14.11.2006)
 
Moody’s оцени Кремиковци Кремиковци получи рейтинг от „Koрпоративно семейство Саа 1” от агенция Moody’s. Оценката е за задълженията на дружеството по седемгодишната обезпечена и гарантирана облигация от 325 млн. EUR, издадена от холандската Bulgarian Steel Finance BV. Засега компанията е погасила полугодишната лихва от 19.5 млн. EUR по облигационния дълг, съобщават от дружеството. По скалата на Moody’s оценката Саа 1 попада далеч под инвестиционния рейтинг. Кремиковци е публично дружество, което за 2006 г. не е предоставило нито един отчет за дейността си. Вчерашната търговия приключи за него с 2.3% увеличение на книжата.
Източник: Пари (15.11.2006)
 
МОСВ поддържа отказа си да реши за златодобива в Челопеч Министерството на околната среда и водите поддържа мълчаливия си отказ да се произнесе по инвестиционното намерение на канадската компания “Дънди Прешъс Металс” за разширение на залтодобива в мината в Челопеч. Това заяви във вторник зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев по време на дискусия за новата методология за определяне на концесионните възнаграждения за добив на подземни богатства, която бе организирана от КНСБ и участие взеха ведомствата, подписващи концесионни договори и бизнеса. Ековедомството обжалва решението на тричленния състав на Върховния административен съд, който преди време реши, че министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров трябва да се произнесе по инвестиционното намерение на “Дънди” за разширение на дейността му в “Челопеч. То бе одобрено от Висшия експертен екологичен съвет преди седем месеца, но Чакъров, който трябва да реши окончателно дали пуска проекта, не се произнася и по думите на заместника му му става ясно, че няма такова намерение. Мотивите, с които обжалваме решението а тричленния съдебен състав, са същите, с които поддържаме мълчаливия си отказ, каза Георгиев пред Mediapool, но не можа да се сети конкретно какви са мотивите.
Източник: Медия Пул (15.11.2006)
 
Над 2.8 млрд. EUR чужди инвестиции в България Преките чуждестранни инвестиции в България за периода януари-септември 2006 г. възлизат на 2.8451 млрд. EUR, което е 11.8% от БВП, съобщиха от БНБ. За сравнение за същия период на миналата година те са били едва 1.2922 млрд. EUR, или 6% от БВП. Капитал Привлеченият дялов капитал за деветмесечието у нас е 1.4 млрд. EUR и представлява 49.2% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции. Това е с над 900 млн. EUR повече от отчетния период за 2005 г. От приватизация са постъпили 25 млн. EUR, а от други сделки набраният дялов капитал е в размер на 1.3753 млрд. EUR. Класация Най-много средства са вложили холандски компании - 600 млн. EUR. Това е около 21% от общия размер на чуждите инвестиции. Следва Великобритания с 19.8% и Австрия - с 13.5%. Отрасли Най-много инвестиции са привлечени в отрасъла на недвижимите имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги. Те са на стойност над 1 млрд. EUR. На второ място e преработващата промишленост с 608.4 млн. EUR, следвана от финансовото посредничество - 362.7 млн. EUR.
Източник: Пари (15.11.2006)
 
Продажбите на "Кремиковци" са за 459 млн. долара към октомври Приходите от продажби на "Кремиковци" за първите 10 месеца са достигнали 459 млн. долара (около 700 млн. лв.), стана ясно от презентация, предоставена от металургичния комбинат до Българската фондова борса по повод присъдения наскоро рейтинг от "Муудис" от Саа1. Това реално са първите официални финансови данни за дейността на дружеството за тази година, тъй като то все още не е предоставило свой междинен отчет за тримесечията досега. Към края на миналата година приходите от продажби на комбината бяха 838.5 млн. лв. според консолидирания отчет на дружеството. Според данните към края на октомври дружеството има загуба от 14 млн. долара. "Кремиковци" също така е изпълнило предсрочно своите задължения за изплащане на полугодишна лихва от 19.5 милиона евро, дължима по облигациите за 325 млн. евро, които бяха издадени в негова полза от "Бългерия стийл файнанс". Фактите и данните за 10-те месеца на 2006 се базират на информационната система за управление на "Кремиковци". Те обаче може да претърпят промени по време на одиторския процес в края на 2006 г., съобщават от компанията. В края на октомври международната агенция "Муудис" присъди кредитен рейтинг Саа1 на "Кремиковци" и на облигациите, които бяха издадени в полза на металургичния комбинат. Това е най-ниският рейтинг за българска компания, която има оценка от международно призната агенция. Сред мотивите на "Муудис" бяха ниското ниво на подкрепа и възможност за финансова помощ от държавата към "Кремиковци". Слабите фундаментални показатели на предприятието, високата задлъжнялост и фактът, че възможността за обслужване на облигациите зависи от навременното въвеждане и успех на инвестиционната програма, също са повлияли върху поставянето на такъв рейтинг.
Източник: Дневник (15.11.2006)
 
Дефицитът по текущата сметка стигна 8.7% от БВП Дефицитът по текущата сметка на България за деветмесечието на годината е нараснал до 8.7 на сто от БВП ( 2094.1 млн. евро), показват данните на Българската народна банка (БНБ). За сравнение за същия период на миналата година той е бил 5.7 на сто (1226.3 млн. евро). Дисбалансът по текущата сметка остава най-големият риск пред икономиката, смятат анализаторите. Нарастването на дефицита по текущата сметка и задлъжняването на частния сектор са и основните притеснения на Международния валутен фонд, който поиска по-строга фискална политика, с която да се компенсират произтичащите от тях рискове. Големият дефицит по текущата сметка се компенсира и от бързия икономически растеж на страната. През последните три години България реализира бюджетен излишък, като за настоящата година договорката е той да бъде 3 на сто от БВП. Ръстът на БВП на страната за миналата година пък беше 5.5 на сто. Според прогнозите на правителството и анализаторите тази година дефицитът по текущата сметка ще е над 12 на сто от прогнозния БВП, с което ще надхвърли миналогодишния. Очаква се нарастването да продължи, но със забавени темпове, а в дългосрочен план тенденцията да се обърне. За това могат да спомогнат по-ниският ръст на вътрешното търсене и очакваният спад в цените на петрола. Търговското салдо от началото на годината до края на септември е отрицателно и възлиза на 3455.6 млн. евро, или 14.3 процента от БВП. Това е увеличение от 478.7 млн. евро спрямо същия период на 2005 г. Износът (по цени FOB) възлиза на 8900.1 млн. евро, като се увеличава с 30.9% в сравнение с този за същия период на миналата година. Вносът (FOB) e 12 355.7 млн. евро, като нараства с 26.4% спрямо същия период на 2005 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната за деветте месеца са достигнали 2845.1 млн. евро, или 11.8% от БВП. За сравнение за деветте месеца на 2005 г. те са били 1292.2 млн. евро, или 6% от БВП. Преките инвестиции покриват 135.9% от дефицита на текущата сметка за периода при 105.4% за януари - септември 2005 г
Източник: Дневник (15.11.2006)
 
Съдът решава за отказа на Чакъров да пусне инвестицията на “Дънди” Петчленен състав на ВАС ще трябва да се произнесе окончателно по казуса с отказа на екоминистъра Джевдет Чакъров да се произнесе по програмата на канадската фирма "Дънди Прешъс", която предвижда инвестиция от 175 млн. долара за модернизация на производството в златодобивния рудник в село Челопеч. Ековедомството обжалва решението на тричленния състав на съда, който преди време реши, че министърът на околната среда и водите трябва да се произнесе по инвестиционното намерение на "Дънди" за разширение на дейността му в Челопеч. То бе одобрено от Висшия експертен екологичен съвет преди седем месеца, но Чакъров, който трябва да реши окончателно дали пуска проекта, не се произнася и на практика поддържа мълчалив отказ. Заради отказваното им разширение канадците заплашиха, че може да се оттеглят от България, където освен добива на мед и злато в "Челопеч", проучват и площта Ада тепе край Крумовград, където са на път да регистрират търговско откритие, което означава, че ще получат концесия.
Източник: Монитор (15.11.2006)
 
Металите се стабилизираха След няколко дневни серии на спад цветните метали затвърдиха позициите си във вторник. Медта остава с 11 на сто по-евтина спрямо началото на октомври. След рязък спад в понеделник металът остана при 6915 долара за тон с малка промяна спрямо нивата в края на първия ден на търговия. Борсата не получи подкрепа от китайските пазари, където индустриални експерти определиха търсенето като слабо. Фактор за по-активните покупки на метала може да се окаже започването на някои държавни проекти по електроразпределение. Медта вече падна под психологическите нива от 7000 долара за тон, а прогнозата е за нестабилно поведение на борсовата стока. Търсачите на евтини сделки подкрепиха някои метали, но основното очакване е за низходяща тенденция през следващите дни. Оловото се покачи до 1540 долара за тон, след като в предишната сесия слезе до минимум за деня от 1450 долара за тон. Цинкът се търгуваше при цена от 4240 долара за тон, с 38 долара над минимума си от понеделник. Никелът успя да се противопостави на общата тенденция в първите два дни на седмицата, като поскъпна в понеделник и продължи тенденцията във вторник. Ниските запаси подкрепиха метала до цена от 30 175 долара за тон.
Източник: Дневник (15.11.2006)
 
Novelis отива “на червено” след загуба от 102 млн.щ.д. през Q3 Американската компания за производство на алуминий Novelis отчете нетна загуба в размер на 102 млн.щ.д. за третото тримесечие на 2006 г. В сравнение със същия период на 2005 г., тогава компанията реализира печалба от 10 млн.щ.д. Нетните продажби за периода са на обща стойност 2.5 млрд.щ.д., което е повече с 400 млн.щ.д. спрямо предходната година. За първите девет месеца на годината Novelis регистрира нетна загуба от 170 млн.щ.д., при размер на продажбите от 7.4 млрд.щ.д. За периода януари – септември 2005 г. тя постигна печалба от 32 млн.щ.д. при продажби от 6.3 млрд.щ.д. Нетната загуба за третото тримесечие стана факт независимо, че компанията получи данъчни облекчения в размер на 52 млн.щ.д., а от началото на годината до септември, общата сума на дължимите данъци, в т.ч. и ДОД, възлиза на 30 млн.щ.д. Приходите на Novelis през 2006 г. са повлияни от “високите цени на металите, които компанията не може да използва върху някои свои клиенти, поради наличието на ценови таван върху част от продажбите на метални листове в Северна Америка”, се казва в изявление на компанията. Същевременно доставените валцувани изделия се увеличиха до 737 000 тона за периода юли – септември, докато през същия период на изминалата година те бяха 725 000 тона. Общият обем на продажбите, за първите девет месеца на годината, се е повишил с 3% до 2.2 млн. тона. Novelis разполага със заводи за боксит, алуминиев концентрат и валцувани изделия на територията на Бразилия. Тя е основана, след като канадската Alcan разпръсна своите мощности за производство на валцувани алуминиеви изделия.
Източник: Други (15.11.2006)
 
Средната работна заплата ще се увеличи с 8,08% Средната месечна брутна работна заплата ще бъде 396,34 лв. Това стана ясно, след като днес правителството одобри проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Средният осигурителен доход догодина ще бъде 391,68 лв., като в момента той е 362,46 лв. Максималният осигурителен доход през 2007 г. за всички осигурени лица ще бъде 1400 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 220 лв. За регистрираните земеделски и тютюнопроизводители той ще бъде 110 лв. на месец, а за тези, които упражняват само земеделска дейност – 55 лв. Очаква се през следващата година броят на осигурените лица да достигне 2 762 234 души, което е с над 112 000 повече спрямо 2006 г.
Източник: Агенция Фокус (16.11.2006)
 
Кремиковци АД пуска в експлоатация втората слябова машина в производството за непрекъснато разливане на стомана Кремиковци АД пуска в експлоатация втората слябова машина в Производството за непрекъснато разливане на стомана. Официалното откриване на тази модерна машина ще бъде направено от Министър-председателя на Република България Сергей Станишев. Церемонията ще се състои на 16 ноември 2006г., около 15:00 часа. Втората слябова машина на Производството за непрекъснато разливане на стомана в Кремиковци е една от най – престижните и стратегически инвестиции на дружеството. Продукцията от това производство ще подобри качество на продукцията, ще намали енергийните и суровинни разходи и ще доведе до още подобри икономически резултати на компанията като цяло. Втора слябова машина е конструирана по високотехнологични условия и с инвестиция в размер на 10 млн. Евро. Тя е благоприятна в екологично отношение и ще подобри околната среда, след като остарели производства бъдат спрени благодарение на новата машина и технология. Ръководството на Кремиковци кани представителите на средствата за масово осведомяване на официалното откриване на втората слябова машина. За удобство на журналистите е организиран автобусен превоз от площад “ Александър Невски” до Кремиковци в 14:20 часа, и обратно до пл. “Александър Невски” след събитието.
Източник: Фирмена информация (16.11.2006)
 
Екотаксите за стари коли скачат три пъти Драстично увеличение до 240 лв. и диференциран подход на екотаксите се предвижда при внос на стари автомобили, които нямат екологичен сертификат. Това каза зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Колкото по-стара е колата, толкова по-висока ще е екотаксата. Това е принципът, по който МОСВ прави в момента разчетите. Промените при вноса вероятно няма да влязат в сила още на 1 януари 2007 г. Сега екотаксата е еднаква за всички употребявани автомобили и е в размер на 80 лв. Заплащането на налога става еднократно при регистрацията на колата. От МОСВ очакват с мярката да се ограничат вносът и използването на стари автомобили. От ведомството обясниха, че в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) постъпват екотакси от едва 15-17% от всички внесени автомобили. Около 3 млн. лв. годишно влизат в учреждението по тази линия, като парите се използват за рециклиране на стари коли и за подобряване на качеството на въздуха. С такива средства министерството е платило екологичните двигатели на градския транспорт в София, а в Смолян и Горна Оряховица са направени площадки за разкомплектоване на бракувани коли. Материалите като вторични суровини в един стар автомобил са достатъчни, за да покрият разходите по оползотворяването им, заяви пред в. Пари Стоян Желев, шеф на Съюза на вносителите на автомобили. Според него, ако се приеме този принцип на самофинансиране на дейността по извеждане от експлоатация на употребяваните возила, необходимостта от екотакса ще отпадне. Подобен принцип е възприет навсякъде в Европа, каза още Желев.
Източник: Пари (16.11.2006)
 
Енергиен холдинг обединява мини, НЕК и "Булгаргаз" Мини "Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" заедно с бъдещата проектна компания АЕЦ "Белене" ще бъдат обединени в холдингова структура на НЕК. Това предвижда първият етап от концесията за консолидиране на производството, представена от министъра на икономика и енергетиката Румен Овчаров пред парламентарната енергийна комисия в сряда. Стартирането на процеса се очаква да стане през следващата година. Мините и централите ще бъдат самостоятелни дружества в структурата на холдинга. На следващия етап от обединението към холдинга ще се присъединят "Булгартел" и телекомуникационните дейности на НЕК, като се отдели в самостоятелна структура електропроизводството. Третият етап от преструктурирането на енергийните дружества обхваща консолидирането на електропроизводството и дейностите по преноса на ток и природен газ. Концепцията предвижда за целта да бъдат създадени две самостоятелни дружества. Намеренията са да бъде учредена единна компания за пренос и системно управление на енергийните и газовите мрежи. В концепцията се посочва, че е невъзможно отделянето на обществения доставчик заради заемите, които има да обслужва НЕК. Пред депутатите Румен Овчаров изтъкна, че при създаването на концепцията е използван опитът на чешката CEZ, германската RWE, италианската "Енел" и австрийската "Вербунд", която наскоро стана собственост на OMV, които са публични и ютилитис компании. Той призна, че отделянето на централите в самостоятелни дружества е било грешка, защото при либерализацията на пазара те не могат да се конкурират. Юридически пазарът ще бъде отворен от следващата година, но не може да се очаква например ТЕЦ "Бобов дол" да се конкурира с компания като RWE на регионалния пазар, подчерта министърът. Той обясни, че консолидацията ще даде възможност за по-прозрачна и ефективна приватизация чрез листване на борсите и привличане на стратегически инвеститори. Концепцията предвижда да се създаде финансова компания, в която ще участват само централите, и се предлагат три варианта за пускането на акции на българската и чужди фондови борси, което според енергийното министерство ще даде възможност за финансиране. В първия вариант се предлага от 5 до 15% от акциите й да бъдат пуснати на българската борса, а след 12-14 месеца - още 10-15%. Според втория вариант на Лондонската борса и на такава в САЩ на целеви инвеститори ще бъдат предложени от 10 до 30% от акциите на компанията. Съществува и междинен вариант, при който на българската борса ще се продават 5-10%, а на чуждите 20-30% от акциите. Бившият енергиен министър Милко Ковачев също имаше идея за създаване на енергиен холдинг, която не беше реализирана, но целеше министерството, а не Агенцията за приватизация да продава централите.
Източник: Дневник (16.11.2006)
 
Агенция “Железопътна администрация” има нов директор Симеон Ананиев е новият директор на агенция “Железопътна администрация” към транспортното министерство, съобщиха в сряда от ведомството. Той поема поста от Георги Николов, който е освободен, защото е подал молба за пенсиониране. Георги Николов ще остане да работи в системата като консултант към Националната компания “Железопътна инфраструктура”. Симеон Ананиев идва от ВТУ “Тодор Каблешков”, където досега е бил главен асистент. От транспортното министерство уточниха, че новият изпълнителен директор има богат професионален опит в железницата. От 1981 г. до 1988 г. е заемал различни позиции в Железопътен район София.
Източник: Медия Пул (16.11.2006)
 
Премиерът Сергей Станишев ще открие нова производствена мощност в “Кремиковци” АД След приключване на дебатите по проектобюджета за 2007 г. в Народното събрание днес министър-председателят Сергей Станишев ще открие нова производствена мощност в “Кремиковци” АД. Инвестицията е за над 10 млн. евро. С пускането в експлоатация на втора машина за непрекъснато разливане на стомана ще се повиши качеството на произвежданите стоманени изделия и ще се намалят енергийните и суровинните разходи. Първата машина работи от средата на 2005 г. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция в предприятието, след откриването на Първа доменна пещ.
Източник: Агенция Фокус (16.11.2006)
 
Медта най-евтина от 3 месеца насам Фючърсите на медта вчера поевтиняха на борсите в Лондон и Шанхай, достигайки най-ниската си стойност от три месеца и половина насам, съобщи Блумбърг. В търговията на Лондонската метална борса тримесечните фючърси на медта поевтиняха с 85 долара или 1,2% до 6 760 долара за тон. В Шанхай цената на метала с доставка през януари се стопи с 2,6% до 62 710 юана (7970 долара) за тон. Причини за поевтиняването са данните за повишение на запасите и опасенията от забавяне на икономическия растеж в САЩ и Китай. Те доведоха до спекулации от евентуално превишение на предлагането над търсенето на метала.
Източник: Монитор (16.11.2006)
 
Митал използва стари планове на Илия Павлов Евентуалният нов собственик на ЦСКА Прамод Митал най-вероятно ще получи базите на клуба - стадион "Българска армия", "Червено знаме" и базата на Панчарево. Това ще стане, след като собственикът на "Кремиковци" е обещал да реши проблема на София с рециклирането на боклука. Митал имал планове в металургичния комбинат да се преработват боклуци, а в замяна на това общината да предостави на Митал собствеността върху базите, за които толкова години се бореше Васил Божков.
Източник: Други (16.11.2006)
 
Китай ще увеличи отново инвестициите си в производството на мед на територията на Африка China Non-Ferrous Metals Mining (CNMC) ще инвестира 500 млн.щ.д. през следващите 3 години, за да изгради индустриална зона за цветна металургия в Чамбиши, Замбия, който се намира в медния район в северната част на страната, казва анализ на Industrial Info Resources. Началната инвестицията в Чамбиши ще започне с влагането на 220 млн.щ.д. за изграждането на леярна с производствен капацитет от 150 000 тона лята мед годишно, а същевременно ще бъдат разкрити и 1 000 нови работни места. Очаква се леярната да бъде пусната в експлоатация до края на 2008 г. С постигането на новия капацитет, износът на Замбия ще се увеличи с 450 млн.щ.д., а годишното производство на мед в страната ще достигне 800 000 тона, като целите са до 2010 г. това количество да стане 1 млн. тона. CNMC вече има участие в Замбия, в т.ч. завод с капацитет 65 000 тона/год. меден концентрат в района на Чамбиши, който бе открит през 2003 г., както и завод за производство и извличане на промишлени киселини, на стойност 12 млн.щ.д., в който също се преработват 10 000 тона мед годишно, а мощностите бяха придобити миналия септември. В началото на ноември, по време на Китайско-Африканският инвестиционен форум, проведена в Пекин, китайски компании подписаха договори на обща стойност 1.9 млрд.щ.д. с 11 африкански държави за осъществяване на промишлени и инфраструктурни проекти, като освен това основната идея на форума бе броят на тези проекти и инвестициите да се увеличат. За последните няколко месеца замбийските фабрики за производство на мед се стремят да увеличат производството си, поради голямото търсене и високите цени на метала на световните пазари, които са най-вече провокирани от нуждите на китайската икономика. Както Китай, така и Индия инвестира много активно в медната индустрия на Замбия, като по този начин те натоварват мощностите на страната до краен предел.
Източник: Други (16.11.2006)
 
Българите са най-заковани за работата си Българите проявяват най-малко гъвкавост по отношение на работата си, сочи проучване сред 31 държави на континента, осъществено от Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд. Работата в България не е гъвкава за 80% от хората - повечето имат твърдо фиксирани място, работен ден, седмица и режим на почивки. Едва един от всеки 20 има допълнителна работа, само около 11% довършват нещо служебно вкъщи, а под 2% упражняват професията си дистанционно. В същото време българите работят продължително по европейските стандарти - средно по над 44 часа седмично, а всеки четвърти посочва, че повече от пет пъти месечно му се налага да работи повече от 10 часа дневно. Отчетливо малцинство - 28.4%, е доволно от заплащането му, само 25% виждат добра перспектива за напредване в кариерата, а 23% се страхуват, че ще изгубят работата си в следващите шест месеца. Това сочат предварителните резултати от първото от пет години насам международно проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. То е извършено в края на 2005 г. сред 30 хиляди души от 31 държави - 25-те от ЕС плюс двете новопоканени, Турция, Хърватия, Норвегия и Швейцария. За разлика от българската нормативна уредба, която при оценката на условията на труд набляга на спазването на трудовото законодателство и техническите параметри на работната среда, европейската фондация оценява нещата по-комплексно. Изследването обхваща оценката на работниците за организацията на работата, възможностите да взимат самостоятелни решения или да променят ритъма и последователността на операциите, сътрудничеството в екипите, психологическия микроклимат, програмите за обучение и повишаване на квалификацията. Подробното сравнение с по-развитата част от Европа разкрива друг структурен проблем в България - че работниците не са достатъчно квалифицирани за мястото си, че са твърде зависими помежду си и темпото им не се диктува достатъчно от условията на клиента. Малко над 60% оценяват, че имат точната квалификация за работата си, което е най-ниският показател сред анкетираните 31 държави (усредненият е 74.6%). Под 56% научават нещо ново или получават някаква оценка на свършеното при средно 70% и 73% за цялото проучване. При това положение не е изненадващо, че само 5.5% от българите смятат, че се нуждаят от допълнително обучение, което е най-ниският показател за Европа и е два пъти по-малко от данните в Румъния. Само един от всеки 16 анкетирани е минал някакво платено обучение през последните 12 месеца, което е три-четири пъти по-малко от масовия случай в цяла Европа. Също така никой не е толкова самоуверен като българите - 64% смятат, че долу-горе имат достатъчно умения за работата си, докато средният показател в Европа не надхвърля 52%. България е и лидерът в отговора на въпроса "Стига ли ви времето на работа?" - почти 88% отговарят с "да", докато средното за ЕС-31 е под 70%.
Източник: Дневник (17.11.2006)
 
"Кремиковци" АД с нова производствена мощност Министър-председателят Сергей Станишев и председателят на Надзорния съвет на "Кремиковци" АД Прамот Митал откриха втора слябова машина в производството за непрекъснато разливане на стомана на металургичния комбинат. Втората слябова машина е инвестиция за 10 млн. евро, каза Прамот Митал. Той посочи, че тригодишната инвестиционна програма на "Кремиковци" АД е за 400 млн. евро. Искаме скоро комбинатът да достигне производство от 5,2 млн. тона продукция годишно, отбеляза Митал.
Източник: Дарик радио (17.11.2006)
 
Интермодалният терминал стана национален обект Интермодалният терминал, които ще бъде изграден близо до гара Подуене, ще е обект с национално значение. Това реши правителството на заседанието си в сряда. Терминалът ще се използва за разтоварване на товари,превозени с влак, които ще прехвърлят в тирове и обратното качването на камионите върху влакове. С пускането на съоръжението се очаква да бъде намалено движението на тирове по пътищата и в София. В момента София няма подобен терминал. Площадката в Подуене беше избрана след проучване на Канадската агенция за международно развитие сред терени в Казичене и Волуяк. Част от земята е собственост на НК "Железопътна инфраструктура". Строителството на терминала ще струва 44 млн. евро. Строителството на терминала ще започне през 2007 г., а пускането му в експлоатация ще е през 2009 г. Средствата за първата и втората фаза ще се търсят от оперативна програма "Транспорт" на Европейската комисия, която се очаква да отпусне 25 млн. евро, а бюджетът ще се ангажира с осигуряване на 6 млн. евро. Към трета и четвърта фаза на проекта, свързана с разширяването на терминала, ще се пристъпи след 2010 г., обясниха от транспортното министерство. В момента тече процедура за избор на компания, която да изработи идеен проект на терминала. Очаква се договорът с изпълнителя да бъде подписан до края на 2006 г. Предстои екологична оценка на проекта. Анализът на канадската агенция сочи, че през София могат да минават товари от транспортни коридори 4, 8 и 10. Намерението на транспортното министерство е да бъде привлечен частен инвеститор, като държавата да участва с апорта на земята. Транспортното министерство смята, че ще има интерес от компании, които да експлоатират терминала. Националната стратегия за развитие на инфраструктурата до 2015 г. предвижда да бъдат изградени интермодални терминали освен в София и в Русе, Пловдив и Варна, които ще бъдат изградени чрез публично-частно партньорство. За терминала в Русе няма готовност за откриването на процедура за концесия. Проектът там се овързва с отдаването на концесия на летището.
Източник: Дневник (17.11.2006)
 
Исландия обяви, че налага ограничения за достъпа до своя пазар на труда за работници от България Исландия обяви, че налага ограничения за достъпа до своя пазар на труда за работници от България и Румъния. Исландия обяви официално, че налага ограничения за достъпа до своя пазар на труда за работници от Румъния и България след присъединяването на двете страни към ЕС, съобщи говорителката на румънското външно министерство Корина Винцан, цитирана от Ромпрес. Говорителката припомни, че Исландия, която не е член на съюза, е постъпила по същия начин и спрямо държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 година. Ограниченията са били за първите две години след присъединяването, след което исландският пазар на труда е станал свободен за работната сила от новите членки.
Източник: БНР (17.11.2006)
 
България определя квоти за работа на чужденци Скоро може да започнем да внасяме чужденци за свободните работни места у нас, включително и шефове на фирми. Социалният министър ще одобрява квоти за наемане на хора за професии, при които има дефицит на пазара на труда. Самите квоти пък ще се определят според заявки на работодателите. Предложението е на Българската стопанска камара. Ако то се приеме, няма да се прилага ограничението на закона чужденец да се назначава само ако няма българин кандидат за съответното място. Няма да важи и друга забрана, а именно хората от чужбина да не надвишават 10% от персонала на съответната фирма. Тези предложения се съдържат в писмо на шефа на камарата Божидар Данев до вицепремиера Емел Етем и социалния министър Емилия Масларова. Данев пише, че по данни на работодателите в България се очертава траен недостиг на квалифицирани кадри за редица възлови сектори на икономиката. Освен специалисти по информационни технологии и инженери, няма и специалисти със средно професионално образование, както и квалифицирани работници за много отрасли на преработващата промишленост, строителството, туризма, посочва Божидар Данев. БСК предлага при запълване на квотите приоритет да имат на първо място гражданите на ЕС и на държавите - страни по споразумението за Европейско икономическо пространство. На второ място да са хора с български произход - граждани на трети страни и притежаващи съответната квалификация, следвани от други чужденци.
Източник: Стандарт (17.11.2006)
 
Строят терминал за 44 млн. евро на гара Подуене Интермодален логистичен терминал на стойност 44 млн. евро ще бъде създаден на територията на ж.п. гара Подуяне-разпределителна-източен район. Той ще бъде обект с национално значение, съобщиха от Министерски съвет. Терминалът ще представлява мястото от железопътната мрежа, където ще се променя видът на транспортиране, т.е. превозените с влак товари ще се разтоварват на терминала и ще последва превозът им с тирове и обратно ­ от тировете ще се преминава към железопътен транспорт. Финансирането на терминала е предвидено по секторната оперативна програма "Транспорт". Инфраструктурният проект е с готово прединвестиционно проучване и срокове за проектиране. Реализирането на терминала може да започне през първата година от членството ни в ЕС. Очаква се строително-монтажните работи да стартират през 2007 г. и част от обекта да бъде пуснат в експлоатация през 2009 г.
Източник: Монитор (17.11.2006)
 
Китай ще започва проект за никелова мина в Папуа Нова Гвинея през 2009 г. Китайската Metallurgical Construction Corp (MCC), която е начело на консорциума за разработването на никелова мина в Папуа Нова Гвинея на стойност 800 млн.щ.д., очаква добивът да започне през 2009 г. Вице-президент на Ramu NiCo Management - Луо Шу , което е местния клон на МСС, заяви по време на конференция на миньорите в Пекин, че мината Раму ще може да осигурява годишно 31 000 тона никел и около 3 300 тона кобалт. Държавната строителна компания МСС се съгласи да изгради мината, като срещу това ще получи 85% дялово участие в нея. Jinchuan Group Ltd, която държи 90% от общия добив на никел в Китай и Jilin Nickel Industry Group Ltd са китайските партньори на МСС в този проект и ще осигурят общо 20% от китайските инвестиции. Останалите акционери в проекта са Highlands Pacific, която ще получи 8.56% дял (с потенциална възможност на нарастване до 20.55%) и Mineral Resources Development Co. Ramu – с 6.44% дял.
Източник: Други (17.11.2006)
 
Руската MAIR е намалила товарите си на скрап с 6% за периода януари - септември Индустриалната група MAIR, която е най-голямата компания за преработка на метален скрап в Русия, е намалила товарите си с 6%, в сравнение с предходната година, до 1.6 млн. тона, за първите девет месеца на 2006 г. Това бе съобщено от Promstroibank, която управлява втората емисия облигации на компанията. Стокооборотът на компанията за този период е на стойност 13.3 млрд. рубли. Делът на износа от общия размер на продажбите е спаднал до 65%, като за предходната година той е бил 70%. В момента MAIR държи 30% от руския и 4% от световния пазар на скрап. Заводите за производство на стомана на компанията реализират увеличение на продажбите за деветте месеца. Металургичният завод Веркинесинаячихинский (Verkhnesinyachikhinsky) е регистрирал увеличение на продажбите до 798 млн. рубли, в сравнение със 775 млн. рубли през миналата година, поради повишеното производство на чугун с 18.9% до 109 000 тона. Заводът Стакс , който произвежда стоманени пръти и метални прахове, е увеличил продажбите си с 1.6% до 903 млн. рубли и е произвел 85 000 тона стоманени пръти за първите девет месеца на годината, като за сравнение с цялата 2005 г. това количество е 115 300 тона. Заводът за закалени метални тръби Азрил е повишил продажбите си с 20% спрямо първите 9 месеца на предходната година до 210 млн. рубли. Продажбите на MAIR на бои и лакове е достигнал до 986 млн. рубли – с 4 млн. рубли повече от същия период на 2005 г. За тази година компанията е инвестирала 14 млн.щ.д. за ДМА, в т.ч. и модернизирането на фабрика за преработка на скрап в Полша и завършването на пещ в мощностите на Стакс и нова информационна система на стойност 5 млн.щ.д.
Източник: Други (17.11.2006)
 
Занижени прогнози сринаха облигациите на "Кремиковци" Ръководството на "Кремиковци" внесе леко объркване сред международната инвестиционна общност, след като значително редуцира прогнозите си за финансовите резултати за тази и следващата година. Това се отрази в рязко поевтиняване на облигациите на компанията, които бяха емитирани в негова полза през пролетта на тази година, съобщиха някои международни агенции. През миналата седмица председателят на надзорния съвет на комбината Прамод Митал лично е обявил пред инвестиционната общност, че комбинатът няма да успее да постигне прогнозните си резултати, направени през пролетта, преди да бъдат емитирани облигациите. Тогава очакванията са били за оперативна печалба 34 млн. долара за тази година и 174 млн. долара за следващата. На срещата обаче те са били понижени съответно до оперативна загуба 7 млн. долара и печалба 110 млн. долара. Като причини за представените по-ниски прогнози са посочени счетоводни неточности и забавяне на проект, чиято цел е била увеличаване на производството. "Бих искал да предефинирам моето убеждение в успеха на плана", е заявил Прамод Митал, според агенция Ройтерс, която цитира запис от срещата. Той също така е уверил инвеститорите, че компанията ще покрие всички свои задължения по облигациите. Това обаче веднага се е отразило негативно върху котировките на облигациите на комбината, които са емитирани в негова полза от регистрираното в Холандия "Бългерия стийл файнанс". В петък цените им бяха 75-77% от номинала спрямо 103.65 в понеделник. От "Кремиковци" отказаха да коментират дали е имало среща на Прамод Митал с чуждите инвеститори. Прогнозите, които от комбината са направили, са доста над постигнатото за миналата година, когато металургичният комбинат излезе на загуба 201 млн. лв. според неконсолидирания му и неодитиран отчет. За тази година обаче не е предоставил нито един междинен счетоводен отчет. За първи път някакви резултати бяха предоставени на борсата през изминалата седмица, от които стана ясно, че приходите от продажби за първите 10 месеца са достигнали 459 млн. долара (около 700 млн. лв.). Данните бяха публикувани в предоставена презентация до Българската фондова борса по повод присъдения наскоро рейтинг от "Муудис" Саа1. "Те ("Кремиковци" - бел. авт.) реално признаха, че плановете им за стабилизиране на компанията са твърде амбициозни и че за това е необходимо повече време", коментира пред Ройтерс главният стратег на Argonaftis Capital Management Ричард Сегал. "В същото време това е крайно задлъжняла компания и новината звучи много обезкуражаващо", допълва той. Сегал коментира също така, че Митал не е бил много убедителен и инвеститорите в облигациите на комбината не са били напълно успокоени. Според него цените на книжата ще се запазят на тези нива, докато не излязат някакви официални финансови резултати на "Кремиковци". Спадът в цените на облигациите увеличи силно и доходността им до 17.4%, спрямо 11.21% в началото на седмицата.
Източник: Дневник (20.11.2006)
 
Конкурентна компания ще закупи меден гигант срещу 25.9 млрд.щ.д. Вторият по големина в света производител на мед Phelps Dodge ще бъде закупен от по-малката конкурентна Freeport-McMoRan Copper and Gold, която бе забъркана в скандали свързани с екологията и човешките права. От двете компании обявиха, че сделката е на стойност 25.9 млрд.щ.д. Ако тя бъде одобрена от акционерите, ще бъде създадена едновременно най-голямата производителка на мед в света и най-голямата рудодобивна компания в Северна Америка. Това е поредната сделка на сливания в тежката индустрия. Както и други активни компании в сектора, така и Freeport-McMoRan, аргументира действията си с това, че размерът на компаниите се е превърнал в основен конкурентоспособен фактор. “Наблюдаваме отблизо консолидирането на сектора, намаляването на броя на компаниите, както и формирането на големи компании, но не взимахме пряко участие в това”, каза президентът и главен изпълнителен директор на Freeport-McMoRan – Ричард Адкерсън. “Сега Freeport става по-голяма компания с по-обширна платформа”. Ръководствата на двете компании вече са одобрили сделката. Според едно от условията по нея, акционерите на Phelps Dodge ще получат по 88 щ.д./акция кеш, както и по 0.67 щ.д./акция от всички акции на Freeport-McMoRan, които те притежават. Сделката ще бъде с 33% над пазарната стойност на Phelps Dodge при затварянето на пазара в петък. Председателят и главен изпълнителен директор на Phelps Dodge – Дж. Стивън Уислър, заяви днес, че двете компании са обсъждали възможността за евентуално сливане в продължение на десетилетие. Предложените 33% над пазарната цена, от страна на Freeport-McMoRan, е бил определящ фактор за финализирането на сделката и прекратяването на 172-годишната история на Phelps Dodge като независима компания, коментира Уислър. Пазарната капитализация на Freeport-McMoRan е 11.3 млрд.щ.д., докато тази на Phelps Dodge е 19.4 млрд.щ.д. По-малката компания ще обслужи финансовите параметри по сделката чрез набавянето на заеми на обща стойност 7.5 млрд.щ.д. Freeport очаква че след сделката доходността на акциите и паричния поток на новата компания, ще надхвърли сумарните на двете незабавно.
Източник: Други (20.11.2006)
 
Чужденците харесват България за втори дом Страната ни е на четвърто място сред други държави за втори дом за чужденци, според британско проучване. Това означава, че британците са предпочели да си купят втори имот в България. Според класацията най-предпочитани страни за втори дома са Испания, Франция, САЩ, България и Турция. Над 300 хил. британци притежават втори имот в други страни. Техен фаворит е Испания, следвана от Франция, но България, Румъния и др. вече привличат заможните английски граждани. Основните им критерии са удобен дом и повече слънчеви дни през годината. 38% от купувачите искат втори дом за почивните дни и отпуските, а също така, след като се пенсионират, да отидат да живеят там. Според авторите на проучването добрият климат, ниските разходи за живот и лесното откриване на подходящ имот са предпоставки за закупуване на жилища в България.
Източник: Новинар (21.11.2006)
 
Стокообменът ни с Китай - 1.250 млрд. USD С бизнес форум в Пекин започна официалната визита на премиера Сергей Станишев в Китайската народна република. При откриването на форума българският министър-председател изрази надежда след влизането на България в ЕС икономическото сътрудничество между страната ни и Китай да се превърне в стратегическо партньорство. Според китайската статистика стокообменът с България за тази година вече e достигнал 1.250 млрд. USD. За цялата 2005 г. той е бил 779 млн. USD, като главно се дължи на китайския внос у нас. България изнася за Китай основно медни и оловни руди, продукти и субпродукти от желязо и стомана, а внася инвестиционни стоки. Инвестиции Въпреки че Китай е първият ни търговски партньор в Азия, китайските инвестиции в България са малко над 10 млн. USD. Пред бизнес форума в Пекин министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров заяви, че за България Китай е вратата към Азия. Ние можем да бъдем вашата врата към Европа, особено за малките и средните фирми, каза министър Овчаров. Участие Представители на 30 български фирми пътуват в делегацията. Домакините на бизнес форума, организиран от Китайския съвет за насърчаване на външната търговия, подчертаха, че в Китай има над 600 000 предприятия с чуждестранно участие, включително и най-големите световни корпорации.
Източник: Пари (21.11.2006)
 
Местните фирми се състезават вече и по заплати Българските компании са започнали да увеличават заплатите на служителите си с по-бързи темпове от чуждите работодатели у нас, за да се конкурират по-успешно с тях в привличането на кадри. Това е една от основните тенденции, уловена от изследванията за нивото на възнагражденията в българската икономика през тази година. Те са направени от четири от големите специализирани консултантски компании, които анализират пазара на труда в България чрез международни методики. Проучванията констатират средно увеличение на заплатите в икономиката през 2006 г. с около 10%, като темпът на нарастването в реалния сектор изпреварва ръста на заплатите в бюджетния, които бяха увеличени от 1 юли с 6%. При българските компании увеличението стига и до 15 - 20%, сочи изследването на консултантската компания "Консултийм" по методиката на "Мърсър". "В момента българските компании са позиционирани по-ниско от чуждите в страната и се стремят да изравнят заплатите с цел по-добра конкурентоспособност", обясни Ива Тодорова от "Консултийм". "Големите български бизнеси се конкурират с чуждите компании за служители и не могат да си позволят изоставане при актуализирането на заплатите", посочи и Станислава Станчева от "Мъндей инсайт", стратегически партньор за България на международната компания "Хюит" (Hewitt). Тенденцията към постепенно догонване на чуждите заплати се потвърждава и от представителите на работодателите. "Това е планирано и очаквано от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и показва, че в страната вече функционира реален пазар на труда", каза изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. "Преди година и половина - две за реален пазар на труда не можеше да се говори. Заради високите осигуровки и данъци масово се криеха доходи и това беше изгодно и за работодателя, и за работника. След като по наше искане правителството намали осигуровките, корпоративните и личните данъци, сега изсветляват доходи, които и преди се плащаха. Българските и чуждестранните компании работят на един и същи пазар, делят еднакъв трудов ресурс и затова плащат еднаква цена за него", добави Иванов. Чуждите инвеститори поддържат ниво на възнагражденията, което е по-високо от средното в България, но значително по-ниско, отколкото в собствените им държави, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. "С приближаването на еврочленството тенденцията на догонване е логична. Очаква се през тази и следващата година заплатите в България да растат по-бързо в сравнение с другите европейски страни. Не може да се очаква обаче бързо изравняване на заплащането с това в развитите държави заради многократно по-високата им производителност и ценовите равнища на стоките и услугите там", каза Тебеян. Според изследването на "Хей груп" (Hay Group), което отчита и нагласите за 2007 г., средното увеличение на брутните възнаграждения в България догодина ще е 9.6 на сто. Най-голям ще е ръстът на заплатите на висшия мениджмънт.
Източник: Дневник (22.11.2006)
 
Дълговете на данъкоплатец № 1 разсрочени Финансовият министър Пламен Орешарски разсрочи вчера дълговете на данъкоплатец №1 и бивш шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев. След като тази година бе обявен за най-голям данъкоплатец в държавата, Захариев се оказа и един от най-големите длъжници. Голяма част от дължимите данъци - около 30 млн. лв. общо, се натрупаха, след като бизнесменът продаде акциите си в "Кремиковци" на индийска фирма. Захариев се оказа истински рекордьор по платени данъци - внесената до момента от него сума е най-високата по годишна данъчна декларация за доходите от въвеждането на изискването за деклариране на доходи на физическите лица", съобщиха вчера от МФ. Оказа се, че Захариев е платил около 12 млн. лв. от дълга си, а останалите около 18 млн. лв. са останали дължими. Въпреки това платената сума е най-голямата в сравнение с всички останали български граждани и затова е обявен за пръв данъкоплатец, обясниха преди време от Националната агенция за приходите. Дългове на 300 000 лв. се разсрочват само с разрешение на министъра на финансите. Едно от условията е с наличните пари към датата на подаване на искането длъжникът да не може да погаси изцяло дълга си. Не е ясно доколко Захариев не е разполагал с такива средства, след като е продал ценните си книжа в "Кремиковци".
Източник: Сега (22.11.2006)
 
Европейската комисия одобрява създаването на джойнт венчър между руската производителка на стомана NLMK и Duferco Европейската комисия (ЕК) е приела в съответствие с правилата на сливанията в ЕС, създаването на джойнт венчър между руската компания за производство на стомана Новолипетск (NLMK) и Duferco Participations Holding, която е регистрирана в Гърнси, Каналните острови /при Ла Манша/, съобщиха във вторник от комисията. Според условията на сделката, NLMK and Duferco ще получат обща власт върху множество по-малки компании, но под едноличния контрол на Duferco и неговите филиали. NLMK произвежда и продава полуготови и завършени плоски изделия от въглеродна стомана. От своя страна Duferco произвежда и продава полуготови и завършени плоски и дълги изделия от въглеродна стомана, както и купува и препродава електростомана, неръждаема стомана и високо-легирана стомана. ЕК потвърди, че и двете страни в джойнт венчъра имат солиден опит в производството и пласмента на полуготови и завършени плоски и дълги стоманени изделия и, че самият процес на сливане е изцяло проверен и одобрен от установената процедура по сливанията на ЕС. През октомври, NLMK обяви, че провежда преговори с Duferco за създаването на джойнт венчър между двете компании, което ще даде частично влияние на руската компания над някои по-малки производителки на стомана на територията на ЕС и САЩ, които са собственост на Duferco. Най-важните компании, които се очаква да попаднат под управлението на джойнт венчъра са Duferco Farrel (САЩ), Carsid (Белгия), Duferco Clabecq (Белгия), Duferco La Louviere (Белгия), Duferco Coating (Франция), Sorral(Франция), Acciaierie Grigoli (Италия) и Duferco Transformation Europe (Франция), споделиха тогава от NLMK. Транзакцията, свързана със завършването на преговорите и изпълнението на договорките и условията за конкуренция, както и други подробности обект на взаимно одобрение, трябва да бъдат завършени до края на годината, казаха от руската компания, като от там допълниха, че няма да има допълнителни медийни съобщения, докато всичко по сделката не бъде уточнено и финализирано.
Източник: Други (22.11.2006)
 
94% от годишния си план е изпълнила Агенция “Митници” за десетте месеца на годината Само за десет месеца Агенция “Митници” е изпълнила близо 94 % от целия годишен план, заложен от Министерство на финансите. Това съобщиха от агенцията. Общо приходите са 5 милиарда 675 милиона 837 хиляди и 556 лева, а планираните за изпълнение приходи за 2006 г. са 5 976 152 000 лева. За дестетте месеца на 2005 г. изпълнението е 4 322 726 150 лева, т.е. за периода януари – октомври 2006 г. са събрани в повече 1 353 111 406 лева. До края на годината би могло да се прогнозира, че приходите от митниците от внос на стоки за 2006 г. ще е с повече от 1 милиард и половина по-високи от тези през 2005 г., което би представлявало ръст от около 28-30%. Общата сума на реално постъпилите в бюджета на страната приходи от мита, ДДС, акциз, глоби, санкции и лихви през октомври 2006 г. е 668 063 355 лева или това е със 164 577 434 лева повече от октомври миналата година, когато са събрани 503 485 921 лева. Увеличението е с почти 33 %. През десетия месец на тази година Агенция “Митници” събра само от мита и такси 45 835 380,50 лева. Сумата е с 11 889 592 лева повече от октомври миналата година, когато бяха събрани 33 945 226 лева. Увеличението в проценти е 35%.
Източник: Агенция Фокус (23.11.2006)
 
Металите поскъпнаха предпразнично Цветните метали затвърдиха позициите си и през следващите дни инвеститорите едва ли ще напуснат пазара с прогнози за нов спад. Лондонската борса LME изчаква насока от американските пазари, където се очаква търговците да открият позициите преди Деня на благодарността в четвъртък. Сравнително добрите нива на запасите все по-малко притесняват брокерите. Според тях излишъците остават изключително малки и всяко ограничаване на доставките би могло да предизвика нов дефицит. Във вторник медта уверено завърши над 6900 долара за тон, а в сряда продължи да поскъпва и се котираше при 7025 долара за тон. Алуминият добави 25 долара до 2702 долара за тон, а цинкът поскъпна със 75 долара до 4370 долара за тон. Никелът се търгуваше при 31 500 долара за тон след спад на физическите запаси от 534 тона.
Източник: Дневник (23.11.2006)
 
Какво става с жп транспорта ни? Странни неща стават с българските железници. След като похарчиха над 180 млн. долара кредити, за да се консултират и преструктурират и въпреки това струват всяка година на данъкоплатеца над 100 млн. лева от държавния бюджет се оказва, че това не е края. Вместо да следват световната тенденция на окрупняване и финансово стабилизиране чрез модернизация на дейностите и откриване на нови такива ние пак смайваме светът с нови "инициативи". Пазарът на ж.п. превозите у нас е силно монополизиран. От една страна товародателите се броят на пръсти, като първо място заема Кремиковци. От друга страна услугата се извършва от БДЖ върху релси публична държавна собственост. И вместо държавата да се грижи за тази собственост като финансира пряко в нея, чрез фирмите на пазара тя работи по изчислената схема да налива пари във фалирал превозвач (разбирай БДЖ), който да плаща такси за превоз, с който тя да ремонтира. При наличието на относително модерни закони за железопътния транспорт, позволяващи многообразие на пазарни принципи, но регулирани в интерес на обществото с оглед социални функции и безопасност, вече повече от 5 години държавния чиновник не позволява прилагането им. И следва да се запитаме кому е нужно всичко това. Стигаме до "парадокси". От 25 хил. вагона и 256 локомотива собственост на БДЖ преди 5 години, да нямаме годни вагони за извършване на регулярните превози, които икономиката иска. Да вложим 200 млн. евро за мотриси, които са изключително неефективен транспорт, в резултат на действията на един експулсивен министър, който въпреки икономическото си образование на "юпи" не може да сметне, че железниците не могат да изплатят и ги завеща на наследника си , и най-накрая да се направи опит всичко това да се стовари върху данъкоплатците. Сега се търсят 200 млн. от бюджета за пенсии и социални дейности. А кой ще потърси отговорност за продадените 20 хил. вагона на скраб. Може би някой следва да се погрижи да ревизира цените ,по които са продадени специализирани вагони, които сега липсват на БДЖ и къде са те. Сега се чуват гласове, че трябва да се купуват нови втора ръка. Сериозно би трябвало да се замислим дали не са същите, които сме продали. Да не говорим за отражението на всичко това върху ж.п. заводите. Какво ни се предлага вместо това. От дирекциите в БДЖ и НЖК да се създадат фирми. Нова администрация, която да замени сегашните вътрешно административни връзки с договорни такива. И тези така наречени "финансово независими" фирми да сключват договори помежду си за извършване на една обща дейност при повишени разходи за издръжка.
Източник: Монитор (23.11.2006)
 
Кристиян Мейдал: “България заслужи членството си в ЕС” “България работи много упорито през последните години, за да постигне нивото и резултатите, които има днес и на основание на които можем да я приветстваме като член на ЕС.” Това заяви за Радио България председателят на датския парламент - Фолкетинга на Кралство Дания Кристиян Мейдал, който е на тридневно официално посещение в София по покана на българския му колега и председател на НС Георги Пирински. С 97 гласа “за”, двама “против” и 15 “въздържали се” Фолкетингът вчера ратифицира Договора за присъединяване на България към ЕС. С това процесът на ратификация на договора за членството на страната ни в ЕС приключи и на 1 януари 2007 г. България ще встъпи официално в съюза. Според Георги Пирински, който се срещна “на четири очи” вчера с Кристиян Мейдал, визитата на председателя на датския парламент у нас идва в особен момент за двете страни и двата парламента. По думите му, тя бележи връхна точка на един възходящ диалог, силен тласък за който е дала визитата на българския президент Георги Първанов в Дания през март т.г. Той посочи, че двете страни споделят мнението, че предстоящото влизане на България в ЕС създава един нов хоризонт, една нова рамка за всички сфери на двустранните ни отношения - от търговско-икономическите до въпросите на сътрудничеството в областта на сигурността и на културното взаимодействие. “Присъединяването на България и Румъния към ЕС ще гарантира сигурност и стабилност в Европа, към което се стремим от десетилетия”, заяви след срещата си с Георги Пирински Кристиян Мейдал и добави: “България и Дания ще принадлежат към едни от малките страни в ЕС и на този фон е ясно, че ще имаме общи интереси и база за бъдещо сътрудничество в рамките на ЕС. В този контекст България ще има нужда от още помощ и подкрепа за бъдещото си развитие и ние сме отворени и готови да я окажем. За страната ви може би ще има трудни моменти, за да се адаптира към правилата в ЕС. Но това е перспективата на България и искам да ви пожелая от свое име и от името на датския парламент щастие и успех с приемането в ЕС.” Председателят на датския парламент обясни, че след 1 януари 2007 г. българите ще могат да работят в Дания при същите условия като датчаните, стига да са наети легално на работа от предприятие в страната му. За Радио България Кристиян Мейдал поясни предизвикателствата пред България след 1 януари 2007 г. така: “Колко и какви ще са трудностите, в момента не мога да кажа. Но във всички случаи мога да отбележа, че пред България ще се постави задачата да се адаптира към нови системи и да се вживее в нови култури. Аз съм сигурен обаче, че България ще иска да отговори на критериите и ще иска да достигне комплекса от ценности, които са заложени в ЕС. Именно затова не смятам, че това е неизпълнима задача. Но смятам, че това не може да стане от днес за утре. През последните години България положи много усилия, за да постигне резултатите, на които сме свидетели днес. Тя работи много упорито и за членството си в НАТО, което стана факт през 2004 г. И искам да изразя големия си респект пред усилията на България в тези области. Тези усилия и тази воля, които вие показахте в България, са всъщност фонът, основанието, заради което ние днес можем да ви приветстваме като член на ЕС.”
Източник: БНР (23.11.2006)
 
Френски съд разпореди запор на строежа на никелов завод в Нова Каледония Френски съд наложи запор на компанията Goro Nickel върху строежа на част от завода за никел в южната част на Нова Каледония по екологични съображения. Решението е взето в следствие на молба подадена от Rheebu Nuu от Kanak group, която настоява за окончателно спиране на строежа на завода на стойност 2 млрд.щ.д., поради опасения, че отпадни материали при преработката на никела ще причинят трайно и необратимо замърсяване на почвата в района и лагуната. Решението на съда налага на Goro Nickel да спре изграждането на площадката за съхранение на отпадъци в рамките на 48 часа и ако това не бъде спазено се налага ежедневна глоба от 40 000 щ.д. до изпълнение на решението. Съдиите в Париж коментираха, че ще са налице някои трудности, тъй като проектът не влиза в противоречие със законодателството на Нова Каледония и съответно е необходимо да бъдат осъществени някои реформи от страна на административните органи в страната. В проекта на Goro Nickel са наети 3 000 работника, от които и стотици филипинци. Той бе започнат от канадската компания Inco, която миналата седмица бе погълната от CVRD.
Източник: Други (23.11.2006)
 
Внасяме виетнамци за сервитьори България отново ще внася виетнамци. Това става ясно от договора за сътрудничество в туризма, който премиерът Сергей Станишев подписа с виетнамския си колега Нгуен Тан Зунг в Ханой. Добре подготвени кадри в туризма ще попълнят недостига на работна ръка в курортите ни, съобщи Дарик радио след подписването на документа. Курортите ни по морето имали нужда от още 20-30% персонал, за да повишат качеството на обслужване. По каква процедура ще дойдат виетнамците у нас тепърва ще се уточнява. Според сегашното ни законодателство чужденец може да работи у нас само ако за мястото няма нито един български кандидат. Освен това чуждите работници могат да са до 10% от персонала. Специална спогодба пък ще регламентира облекченията, които виетнамските гастарбайтери ще имат за получаване на български визи. България има опит с внасянето на виетнамци. В средата на 80-те години хиляди азиатци бяха поканени на работа у нас. Повечето от тях работеха тежък труд в завода за тежко машиностроене в Радомир и в "Кремиковци". Но в началото на 90-те само за няколко месеца бяха върнати в родината си. Икономическото сътрудничество между България и Виетнам не е на задоволително ниво, заяви след официалните разговори в Ханой Станишев. Той определи визитата си като нов етап между отношенията ни с Виетнам. С подписаните документи ще се засили и сътрудничеството в енергетиката, фармацевтиката и химията.
Източник: Стандарт (24.11.2006)
 
Нови хан иска референдум за гората на Global Steel Инициативен комитет "Да спасим Новоханската гора" внесе вчера официално искане до общинския съвет в Елин Пелин за провеждане на местен референдум. Голяма част от жителите на Нови хан вече се включиха в подписка против продажбата на 3000 декара гора в местността Старата кория. Кандидат-купувач на едрия имот е собственикът на "Кремиковци" Global Steel Holdings Limited (GSHL). Индийската компания иска да строи върху терена "зелено селище" - вили с парк за отдих на персонала на металургичния комбинат. GSHL вече имала такива селища край свои заводи в Индия, Нигерия, Либия, Сърбия. Местните хора обаче научили, че Новоханската гора ще бъде продадена на безценица - 8 пъти под реалната цена. Освен това те се опасяват, че вместо вили върху терена може да се появи хранилище за отпадъци.
Източник: Сега (24.11.2006)
 
Австрийци финансират сделка за рециклиране Българското представителство на австрийска финансова група Hypo Alpe-Adria-Leasing финансира покупката на линия за рециклиране на електроника и бяла техника за предприятието "Еко Метал" ЕООД, съобщиха от компанията. В сделката за лизинг, която е на стойност 9 милиона евро, влизат още техническо оборудване и транспортни средства. "Еко Метал" ще започне да изплаща лизинговите вноски от септември 2007 г. Закупуването на линията за рециклиране на електронен скрап и бяла техника ще осигури на компанията конкурентно предимство и ще превърне предприятието в основен играч на българския пазар в областта на рециклирането на електронен скрап и бяла техника, смятат от дружеството. Hypo Alpe Adria Leasing е част от австрийската финансова компания Hypo Group Alpe Adria. Компанията развива дейност на българския пазар от началото на 2006 г. и разполага с офиси в София, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Ямбол, Сливен, Бургас и Варна. "Еко Метал Инженеринг" ЕООД е основана през 2002 г. с основна дейност събиране, обработка и търговия с отпадъци от черни и цветни метали. Основната производствена база на "Еко Метал" в София е разположена върху близо 90 декара площ в кв. Кремиковци.
Източник: Монитор (24.11.2006)
 
Металите си върнаха настроението Спадът на долара накара инвеститорите да върнат позициите на пазара за мед. Настроението на лондонската борса LME остава позитивно, след като в четвъртък червеният метал успя да премине психологическите нива от 7000 долара за тон. Около обедните часове металът се търгуваше при 6975 долара за тон при ниски обеми след оттеглянето на американските инвеститори от пазара. Останалите цветни метали също отбелязаха повишение. Цинкът добави 40 долара до 4400 долара за тон, алуминият стабилизира позициите си при 2685 долара за тон след покачване от 10 долара. Цинкът постигна пик от 4424 долара за тон след нов, по-значителен спад на запасите с 1025 тона. Никелът продължи да води повишението при металите, след като през последните няколко дни дори не се подчини на общите негативни тенденции. Металът поскъпна до 31 500 долара за тон.
Източник: Дневник (24.11.2006)
 
ЕС определя краен срок за приемане на офертата на Tata към Corus Регулативните органи на ЕС определиха в четвъртък, 3 януари като краен срок за приемане на офертата на Tata Steel от GBP 4.3 млрд. (USD 7.7 млрд.; EUR 6.01 млрд.) към британската Corus Group PLC, само няколко дена след като CSN отправи нова по-висока оферта. Бразилската Companhia Siderurgica Nacional SA (CSN) надхвърли офертата на Tata през изминалата седмица, предлагайки USD 8 млрд. (EUR 6.25 млрд.) за втория по големина европейски производител на стомана. Това се отрази незабавно на цените на акциите на Corus, които отбелязаха рязък скок с очакването, че е възможно Tata да отправи нова, по-висока оферта или, че дори е възможно и други компании да се включат в наддаването. Независимо от това, чия оферта ще бъде приета в крайна сметка, вторият по големина производител на стомана в Европа след Arcelor Mittal – Corus, следва стъпките на консолидиране в сектора, предприети от Mittal Co.NV, която погълна Arcelor SA срещу EUR 26 млрд. (USD 33.5 млрд.), по-рано тази година. Европейската Комисия има правото да удължава крайния срок, при оплакване от страна на конкурентите по сделката или ако усети, че са налице евентуални нелоялни действия по сделката. Комисията обикновено одобрява сливания, когато сумата по сделката е над EUR 5 млрд. (USD 6.4 млрд.) в световен план или EUR 250 млн. (USD 322 млн.) – на територията на Европа. Все пак е малко вероятно офертата на Tata да бъде отхвърлена като нелоялна, тъй като двете компании имат съответствия помежду си. Офертата на Mittal към Arcelor бе одобрена само с изричното условие, че двете компании трябва да продадат част от своите мощности в Европа, защото в противен случай, имаше опасност те да се превърнат в доминантен производител в тежката индустрия на континента. Тогава и американските регулатори изискаха от Mittal да се раздели с част от заводите си в Северна Америка, водени от същите съображения.
Източник: Други (24.11.2006)
 
Създават се шест нови структури в железниците НК "Железопътна инфраструктура" ще създаде четири нови поделения - за движението на влаковете, за железния път, за електроразпределение и комуникации, БДЖ пък ще отдели пътническите от товарните превози, които ще започнат да работят от началото на 2007 г. Това съобщи пресдирекцията на транспортното министерство. До сряда железопътната администрация ще внесе за одобрение на министъра на транспорта Петър Мутафчиев окончателния вариант на новите структури. Преструктурирането на двете компании ще открие нови възможности за рационално управление на жп транспорта, каза министър Петър Мутафчиев пред конференцията за преструктуриране на железниците в Русе. Той обяви, че до средата на 2007 г. ще е готов новият железопътен закон. Целта на преструктурирането е да се получи достоверна информация за движението на паричните потоци и да се види какви точно проблеми водят до големите загуби, както и да се изясни финансовата структура на елементите, които формират инфраструктурната такса, плащана от превозвачите за ползване на железния път. Таксата се определя от правителството според разходите за поддръжката, електроснабдяването и телекомуникационното обслужване на мрежата. Експерти обясниха предстоящото преструктуриране в железниците с получаването на средства от Кохезионния фонд на ЕС. Българското правителство спази европейските изисквания, когато през 2001 г. раздели БДЖ на превозвач и инфраструктура, каза генералният директор на НК "Железопътна инфраструктура" Антон Гинев. Пет години по-късно се оказа, че сме сбъркали нещо в модела, защото в противен случай задълженията на БДЖ нямаше да нараснат почти двойно. Транспортното министерство иска промяна в оперативната програма "Транспорт", за да получи финансиране от Кохезионния европейски фонд за влакове и локомотиви, съобщи още Мутафчиев. Той обясни, че преди половин година е разбрал, че с европейски средства може да се ремонтира не само инфраструктурата, но и да се купят нови влакове и локомотиви.
Източник: Дневник (27.11.2006)
 
Борсата спря от търговия акциите на "Кремиковци" Поне три дни няма да има търговия с акциите на "Кремиковци", след като в петък съветът на директорите на Българската фондова борса реши да я прекъсне от понеделник до сряда заради непредадените от дружеството счетоводни отчети. Възможно е спирането да бъде удължено до шест месеца или до публикуването на отчета с решение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. По закон съветът на директорите не може да спира търговията по-дълго от три дни, права за това има само ръководещият надзора над инвестиционната дейност в комисията. Според изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа до края на ноември "Кремиковци" вече трябваше да предаде в борсата и в комисията неконсолидирания си отчет си за деветмесечието на годината, а до края на ноември да публикува и консолидирания (отчет с данните за дъщерните и асоциираните предприятия на публичното дружество). Последните предадени финансови данни от "Кремиковци" обаче са консолидираният одитиран отчет за 2005 г. и консолидираният неодитиран отчет за 2004 г., получени от борсата на 26 юли. Според предадения одитиран отчет за 2005 г. има 201.64 млн. лв. загуба в сравнение с 80.76 млн. лв. печалба за 2004 г. От "Кремиковци" отказаха коментар кога ще бъдат предадени счетоводните документи. В края на септември КФН наложи на "Кремиковци" и на "Дружба стъкларски заводи" принудителна административна мярка и ги задължи да представят отчетите за второто тримесечие. Преди две седмици ръководството на металургичния комбинат предостави на БФБ справка, в която се посочваше, че към края на октомври дружеството има 14 млн. долара загуба, а приходите от продажби са 459 млн. долара. Презентацията е предоставена заради присъдения на "Кремиковци" кредитен рейтинг Саа1 от "Муудис". Рейтингът е присъден на компанията след емитирането на международните пазари на емисия облигации, издадени от "Бългерия стийл файнанс" в полза на българския комбинат. Холандското дружество беше създадено специално за тази цел - емитираните в края на април дългови книжа са с номинал 325 млн. евро и лихва от 12%. Присъденият кредитен рейтинг е най-ниският за българска компания от агенцията, като причина са високата задлъжнялост на комбината, възможността за финансова помощ от държавата и зависимостта от реализирането на инвестиционната програма при обслужването на облигациите. След издаването на облигациите ръководството на металургичния завод обяви, че ще инвестира в модернизация и екология 70 млн. евро през тази година и още 300 млн. евро през следващите пет. Спирането на акции от търговия заради непредаване на финансови отчети се случва за пръв път с компания на БФБ. Въпреки липсата на официални финансови данни книжата на дружеството се радват на интерес от страна на инвеститорите, а в петък по позицията се изтъргуваха 334 книжа на средна цена 16.59 лв., с 1.16% поскъпване. За последната седмица позицията има изтъргувани общо 7107 книжа, а пазарната му капитализация е над 307.2 млн. лв.
Източник: Дневник (27.11.2006)
 
Местят пристанище Варна Пристанище Варна трябва да се премести в защитената област Казашко, стана ясно след обсъждане на Общия устройствен план на морската столица. Областният управител на Варна Петър Кандиларов е дал срок от една седмица на общинските власти да представят своето становище по въпроса. Втори вариант предвижда варненският порт да се разположи в района на пристанище Леспорт. Според експерти обаче този вариант не бил толкова подходящ, защото ще се наложи да се вложат много средства в удълбочаване на канала и изкупуване на частни земи. За преместване на пристанището до 2 години се обяви и съветникът на министър Петър Мутафчиев за морския транспорт Павел Маринов. Според експерти обаче това не е наложително, а тази идея се лансира, за да се отклони вниманието от оспорването в Конституционния съд на държавната компания Пристанищна инфраструктура.
Източник: Пари (27.11.2006)
 
Железниците ще се обновяват с европари Министерството на транспорта подготвя програма за обновяване на българския железопътен транспорт чрез финансиране от европейския Кохезионен фонд. Това съобщи в Русе министърът на транспорта Петър Мутафчиев. По думите му целият наличен парк е амортизиран, а най-новите локомотиви са на 25 години. България закъсня с търсенето на финансово съдействие от Кохезионния фонд, но ще бъде направено всичко възможно за поправяне на грешката, каза министър Мутафчиев. За 2007 г. от държавния бюджет са определени 25 млн. лв. за текущи разходи, а с над 80 млн. лв. са увеличени и капиталните вложения. Държавата ще направи всичко възможно да организира така ремонта, че да се създадат цели участъци с обновен железен път. През следващата година предстои обособяване в отделни фирми на БДЖ и НК Железопътна инфраструктура.
Източник: Пари (27.11.2006)
 
БДЖ с още три нови мотриси Desiro БДЖ пуска още три нови дизелови мотриси Desiro в редовна експлоатация, съобщиха от компанията. Това е станало възможно, след като дружеството е изплатило сумите за митническо освобождаване и е извършило необходимите технически изпитания на новите влакове. Дизеловите мотриси ще се движат по маршрутите Свищов - Левски - Свищов, Левски - Ловеч - Левски и Левски - Троян - Левски
Източник: Сега (27.11.2006)
 
Бизнесът и правителството договарят по-ниски концесионни такси Повишението на концесионните такси за компаниите в добива на подземни ресурси ще е по-малко от предвиденото в предварителния проект поне за фирмите, които извличат метали. Това са се договорили правителствените експерти и представителите на минния бранш, които вече от една седмица участват в работната група към Министерския съвет под ръководството на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин. Информацията не беше потвърдена официално от представителите на изпълнителната власт, но се очаква крайният вариант на проекта да бъде оформен в началото на тази седмица и предложен за гласуване на кабинета в четвъртък. Екип от експерти на три министерства предложи драстично увеличение на размера на отчисленията, плащани от фирмите за добив на полезни изкопаеми, с аргумент че не са променяни от повече от пет години и че продукцията, която се получава от концесиите, е поскъпнала. Представителите на минния бранш обаче скочиха срещу предлаганите промени и предупредиха, че това ще намали конкурентоспособността на индустрията и ще доведат до разрастване на сивия сектор и оскъпяване на продукцията. Диапазонът на концесионните възнаграждения при металните полезни изкопаеми да е от 0.5 до 6 на сто, което означава повишение само на минималния размер. Това е вариантът за методиката за отчисленията, която са обсъдили бизнеса и администрацията. Преди включването на експертите от минния бранш минималният размер на таксите за сегмента се предвиждаше да скочи десет пъти (от 0.2% на 2%), а максималният им размер 2.5 пъти (от 6% на 15%), като експертите на икономическото министерство предлагаха това да стане по пълзяща формула, която обвързва отчисленията с движението на цените на стоките, за тези които се търгуват на борса. Към момента обаче се запазва старата формулировка - възнаграждението да се определя на база очакваните нетни парични потоци на компаниите и като процент от брутната стойност на металите в добитата руда. Представителите на минната камара пък предлагаха таксата да се формира като процент от реализирания на пазара метал, т.е. нетните приходи от продажбите.
Източник: Дневник (27.11.2006)
 
Въвеждаме еврото най-рано през 2010 г. Първата възможна дата за въвеждане на еврото в България е 2010 г. Това заяви управителят на Българската народна банка Иван Искров на семинар в Банкя. Имаме добра политическа стабилност, което е важно за инвеститорите, коментира Искров. Присъединяването на България към единния европейски пазар означава много по-голяма конкуренция, каза управителят на БНБ. Отварянето на пазара означава, че някои банки ще открият клонове в страната, но не се очаква масирано навлизане на чуждестранни банки у нас. Трябва да се има предвид, че българският банков сектор е вече интегриран в европейския, посочи Искров. Според него не би трябвало да има нищо общо между влизането на България в Европейския съюз и инфлацията. Актуализацията на цените на тока и парното, както и цената на пшеницата например, нямат нищо общо с евроинтеграцията, посочи Искров. Цените ще се диктуват от международните пазари и от търсенето и предлагането, каза управителят на БНБ.
Източник: Пари (27.11.2006)
 
Corus Group отлага заседания преди 20-ти декември Corus Group обяви в понеделник, че е предложила вземането на решение пред акционерите на компанията, което бе насрочено за 4-ти декември, да бъде отложено за 20-ти декември. Откакто Companhia Siderurgica Nacional (CSN) се поинтересува за евентуално придобиване на Corus, казвайки че е готова да отправи оферта от 475 пенса/обикновена акция, от Corus веднага предоставиха важни подробности и информация относно компанията и ангажираха ръководен персонал, който да бъде готов да помогне на CSN с цел да бъде осъществено предложението на бразилската компания, колкото се може по-бързо. До този момент обаче, CSN не е отправила нито устна, нито писмена оферта. Бордът на директорите на Corus вярва, че е в интерес на акционерите на компанията, крайният срок за преговори с CSN да бъде удължен и да се види дали това няма да помогне за получаването на конкретна оферта. До този момент Съветът по сливанията и поглъщанията не е определил крайна дата, в рамките на която CSN трябва да отправи оферта, да се оттегли или поне формулира намеренията си. Ако такъв срок бъде определен, то той ще бъде обявен публично.
Източник: Други (27.11.2006)
 
CVRD подписва нов дългосрочен контракт с ThyssenKrupp Companhia Vale do Rio Doce (CVRD) обяви в петък, че е подписала нов дългосрочен договор с ThyssenKrupp Steel AG (ThyssenKrupp) за доставяне на желязна руда и палети за ThyssenKrupp CSA Companhia Siderurgica (CSA). CSA е джойнт венчър между ThyssenKrupp и CVRD и е специализиран в производството на стоманени плочи, в щата Рио де Жанейро, Бразилия, с номинален капацитет от 5 млн. тона/год. Работата на завода за плочи се очаква да започне през първото полугодие на 2009 г. Според 15-годишния договор, компанията ще доставя посредством своята дъщерна MBR 2.7 млн. тона палети и 5.9 млн. тона желязна руда/год. на CSA. MBR ще бъде изключителният доставчик на желязна руда и палети за CSA. Това споразумение е според налаганата от CVRD стратегия да подпомага и развива бразилската стоманена индустрия, чрез дялово участие и финансирането на проекти в страната. Компанията също така има реномето на сигурен дългосрочен доставчик на висококачествена желязна руда, предлагана на конкурентни цени, с голям спектър от услуги и високо технологично ниво. CVRD е най-големият производител на преработвател на метали и руди в Северна и Южна Америка, както и една от най-големите компании в тази индустрия в света. CVRD е и най-голямата логистична компания в Бразилия. Продажбите на ThyssenKrupp възлизат на 42.1 млрд. евро, а броят на работниците й е 184 000 в 70 страни. Технологичната компанията е една от най-големите в света и има солидни позиции на международните пазари. Трите основни дейности на ThyssenKrupp са стоманообработване, както и предлагането на стоки и услуги от първа необходимост.
Източник: Други (28.11.2006)
 
БФБ спира търговия с акции на Кремиковци Българска фондова борса спря търговията с акции на Кремиковци АД за 3 дена, в периода от 27-ми ноември 2006 г. до 29-ти ноември, 2006 г. Причина за спирането на борсовата търговия на компанията е, че тя не е предоставила неодитираните си сметки, за периода до края на септември, 2006 г. Кремиковци АД информира коментира забавянето, че е предела необходимите документи за периода до 31-ви октомври, 2006 г. в срок, но те не са били в изисквания формат. В момента компанията е в процес на предоставяне на тази информация, в оповестения и формат и се очаква, че търговията с нейни акции на БФБ ще подновена възможно най-скоро.
Източник: Фирмена информация (28.11.2006)
 
Евтиният долар подкрепи металите Слабостта на долара отново тласна инвеститорите към стоковите пазари и още в края на миналата седмица основните цветни метали затвърдиха позициите си. Движението на петрола обаче остана неуверено, докато пазарът оценяваше шансовете за намаляване на доставките. Ниските цени на долара подкрепиха златото и ценният метал достигна тримесечен максимум от 641.75 долара за тройунция. По-късно стоката отстъпи до 638.80 долара за тройунция. Среброто последва тенденцията и поскъпна до шестмесечен максимум от 13.54 долара за тройунция.
Източник: Дневник (28.11.2006)
 
Взимаме 240 млн. за хеликоптери 240 млн. евро ще получи България от Евросъюза през следващите три години за охрана на външните граници и подкрепа на платежния баланс. Поне половината от парите трябва да са за защита на границите, като информационни системи, хеликоптери и катери. Това стана ясно при посещението на министъра на финансите Пламен Орешарски в Брюксел за заседанието на ЕКОФИН. 6,8 млрд. евро може да получи България от ЕС за следващите 7 години. През 2007 г. имате шанс да усвоите 1 млрд. евро, каза Робърт Солтик, говорител на еврокомисаря по бюджетните въпроси Далия Грибускайте. В европейските институции ще работят 350 българи, допълни той.
Източник: Стандарт (28.11.2006)
 
3 компании искат да добиват наш уран Три компании са заявили официално интерес към добива на уран в България, заяви Петър Петров, държавен експерт в дирекция "Природни ресурси и концесии" към Министерството на икономиката и енергетиката. Едната е руската компания ТВЕЛ, която доставя горивото за АЕЦ "Козлодуй". Канадската компания "Камеко корпорейшън" е заявила три свои намерения по отношение на България - участие в придобиването на собственост в АЕЦ "Белене", доставки на гориво за българските атомни централи, както и желание да се запознаят с възможностите за възстановяването на добива на уран в България. От добив на уран се интересуват и от "Канадиан ресурсис хаус", които искат да работят съвместно с "Вашингтон груп интернешънъл", посочи Петър Петров. Перспективата пред възстановяването на добива на уран е икономически въпрос. Този, който проявява желание да добива уран в България, трябва да си направи сметка дали ще му бъде изгодно или не, тъй като условията в България не са особено добри. Тези наши находища са сравнително малки, разпръснати са и са със сравнително ниско съдържание на уран. Смятаме, че имаме около 10 000 тона запаси, в определени случаи те могат да станат 12 000, каза Петров. Според него от днешна гледна точка би могло да е изгодно да бъдат добивани. Те обаче не са на една място, разпръснати са на няколко места, което би довело до по-високи разходи при тяхната експлоатация.
Източник: Монитор (28.11.2006)
 
Пловдив - Свиленград под въпрос заради супервайзора Повече от месец международният консорциум, избран за супервайзор на проекта по реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград, е без инженер, научи в. Пари. В обединението, което трябва да осъществява строителният надзор, са включени испанската TYPSA S.A., френските Louis Berger SAS и Systra S.А., гръцката TRADEMICO S.А. и българската Рубикон Инженеринг. Според източници на вестника първоначално утвърденият инженер се е отказал, а е трудно да бъде избран нов, достатъчно компетентен специалист при съществуващата структура на надзорника. Липсата на инженер по проекта може сериозно да забави първия етап от електрификацията на жп линията - отсечката от Крумово до Първомай, твърдят експерти. Според тях реална е опасността строителството да не започне навреме, защото инженерът трябва да одобри идейния проект, изготвен от изпълнителя. По неофициална информация зам. транспортният министър Весела Господинова е подкрепила избора на точно този международен консорциум за надзорник на Пловдив - Свиленград. Договорът за супервизията е за 12.6 млн. EUR.
Източник: Пари (28.11.2006)
 
Закъснелият отчет на "Кремиковци" показа загуба от 153 млн. лв. към юни Само ден след като акциите на "Кремиковци" бяха спрени от търговия заради непредаване на нито един счетоводен отчет за тази година, във вторник металургичният комбинат се отчете за първото полугодие. Дружеството значително е влошило финансовия си резултат, като загубата достига 153.1 млн. лв. за полугодието спрямо 19.66 млн. лв. година по-рано. Приходите от продажби са се понижили значително до 368 млн. лв., като това е основната причина за увеличението на печалбата. Преди две седмици в подобен тон беше и изказването на председателя на надзорния съвет на комбината Прамод Митал пред инвеститорите в облигациите, които с емитирани в полза на "Кремиковци". Митал тогава обяви, че "Кремиковци" няма да постигне предварително заложените цели и че се очаква загуба от 7 млн. долара за тази година и печалба от 110 млн. долара за следващата. Намалените прогнози силно се отразиха в цената на облигациите на комбината и само за дни те загубиха над 30% от стойността си. По време на търговията във вторник на международните пазари облигациите на комбината се търгуваха почти без промяна на цени около 77.86% от номинала, като реално не са се променили след спада отпреди седмица и половина. Отчетът към края юни показва и повишение на общите разходите, които достигат 618.6 млн. лв. Едно от най-големите притеснения на инвеститорите (според мнението на повечето анализатори) - задлъжнялостта, също се повишава, като дългосрочните задължения достигат 881.4 млн. лв. спрямо 190 млн. лв., като това се дължи най-много на облигационния заем от 325 млн. евро. Преди седмици от "Кремиковци" публикуваха и резултати към октомври, които обаче не бяха според изискванията на българските или международните счетоводни стандарти, а представляваха по-скоро презентация по случай присъдения от агенция "Муудис" рейтинг от Саа1, който е един от най-ниските рейтинги в България и се счита за доста спекулативен като ниво. От във вторник обаче такъв има и американската компания "Форд". Според данните по случай рейтинга приходите от продажби за първите 10 месеца на комбината са достигнали 459 млн. долара, или около 700 млн. лв. Ако това е така, за четири месеца комбинатът би трябвало да е удвоил продажбите си. Във вторник от "Кремиковци" изпратиха и официално съобщение и извинение до борсата и КФН, според което преструктуриране във финансово-счетоводната дейност на дружеството не е дало възможност отчетите да се представят в законово определения срок.
Източник: Дневник (29.11.2006)
 
Загубата на "Кремиковци" скочила 8 пъти Кремиковци се оказа на загуба от 153 млн. лв. за полугодието. За същия период на м.г. комбинатът е бил "на минус" с около 20 млн. лв. Данните са от отчета на дружеството, който най-сетне видя бял свят. Заради непредставяне на шестмесечните финансови резултати на металургичния комбинат акциите му бяха спрени от търговия за три дни от понеделник. Нетните приходи от продажби са паднали с 19% до 368 млн. лв. в сравнение с полугодието на 2005 г. Разходите на компанията обаче са нараснали също с 20% до 618 млн. лв. Повече от половината от тях са разходи за материали. Голям скок има и при разходите за външни услуги - от 24 млн. лв. на 56 млн. лв. Финансовите разходи са се повишили със 77% основно заради отрицателните разлики от валутни курсове. Задълженията на "Кремиковци" към 30 юни са стигнали 1.3 млрд. лв., като в края на 2005 г. са били около 0.8 млрд. Увеличението се дължи на взет облигационен заем. Основен акционер на "Кремиковци" е "Финметалс холдинг", а държавата държи 25.3% от капитала. Последната сделка с книжата на комбината е била на 16.50 лв. за брой
Източник: Сега (29.11.2006)
 
Държавата пренебрегва трафика на товарни камиони през Дунава Трафикът на товарни камиони през Дунав пресъхва. Български и чуждестранни тирове масово избягват да преминават през фериботите на Оряхово и Видин. За сметка на това се пренасочва през малкия ГКПП Брегово на границата със Сърбия, който не е подходящ за тежкотоварни камиони. От това държавата губи десетки милиони левове от пътнически такси и митни сборове. Според превозвачи за пренасочването вина имат и някои чиновници в транспортното министерство, които дават устни препоръки да се минава през Брегово. Свиване Трафикът е намалял с около 40-50%, каза управителят на фериботния комплекс в Оряхово Михаил Костов. До октомври 2006 г. 17 240 камиона са минали през пункта срещу 27 895 през 2005 г. На граничен пункт Видин камионите са намалели с 40 на сто. В същото време само за 5 месеца - от юни до октомври, през ГКПП Брегово и Връшка чука са излезли 14 104 камиона. До Оряхово и Видин водят добре поддържани пътища. И двата пункта гарантират бързо обслужване. И въпреки това камионите се насочват по изпълнения с дупки път към Брегово, откъдето по още по-лоши пътища минават през Сърбия и после по язовирната стена на Железни врата-2 стигат отново до Румъния. Работата е простичка, смята изпълнителният директор на Параходство БРП Димитър Кочанов. Когато си претоварен и трябва да плащаш допълнителни такси, ти е по-изгодно да минеш оттам, където контролът е по-слаб. Направихме собствено проучване сред шофьорите, които бяха наши клиенти, и разбрахме, че на Брегово не плащат никакви такси. Единствено заплащат екотакса от около 7 EUR за преминаване по язовирната стена, заяви Михаил Костов, управител на фериботния комплекс в Оряхово. Въпреки че тираджиите знаят отдавна за този път, засиленият интерес към Брегово се появява едва през май т.г. В същото време спадналият трафик към фериботите не е мотивиран. Таксите там от 80 EUR на ТИР не са променяни от 2002 г. Така в транспортната гилдия тръгва мълвата, че се наблюдава дирижирано пренасочване на трафика. Една от най-разпространените версии е, че Министерството на транспорта изкуствено влияе на трафика чрез издаваните разрешителни за транспорт или най-малкото не прави нищо, за да го контролира. Тя се свързва със силното лоби на превозвачите във ведомството на Петър Мутафчиев. Според хора от транспортната гилдия зам.-министър Георги Петърнейчев имал интерес от това, защото управлявал транспортни фирми, преди да стане министър. Той беше председател на Съюза на автомобилните превозвачи. От транспортното министерство отказаха официален коментар по темата, защото според тях става дума за целенасочен компромат срещу зам.-министъра и сина му, който има транспортна фирма. В. Пари направи опит да се свърже с Петърнейчев, но той беше на работна среща в Италия и не пожела да коментира.
Източник: Пари (29.11.2006)
 
Кремиковци със загуба от 153 милиона лева, продажбите за полугодието падат За първото полугодие на годината "Кремиковци" АД отчита загуба от 153,1 млн. лв. в сравнение с 19,66 млн. лв. година по-рано. От понеделник БФБ спря търговията с акциите на "Кремиковци" за три дни поради неизпълнение на задълженията за разкриване на информация. Нетните приходи от продажби намаляват с 19% до 368,17 млн. лв. при 454,2 млн. лв. към 30 юни 2005 г. При финансовите приходи се наблюдава двойно увеличение на положителните разлики от промяна на валутни курсове до почти 97 млн. лв. В същото време обаче общите разходи на компанията нарастват с 19,4% до 618,6 млн. лв. от 519,16 млн. лв. преди година. Най-голям дял от тях се дължи на разходите за материали в размер на 382 млн. лв. Значително повишение се отчита при разходите за външни услуги от 23,8 млн. лв. до 55,7 млн. лв. за шесте месеца на годината. Финансовите разходи отчита значително повишение от 77% до 148,11 млн. лв., като основна част са отрицателните разлики от валутни курсове в размер на 79,5 млн. лв. Също така в графата „други" са начислени 37,68 млн. лв. при 1 млн. лв. година по-рано.
Източник: Монитор (29.11.2006)
 
Конкуренцията сваля лихвите Засилената конкуренция и еврочленството ще доведат до спад на лихвите по заеми у нас след 2007 г. Това прогнозира изп. директор на ОББ Христос Кацанис. След 1 януари банки, регистрирани в Евросъюза, ще могат да предоставят услуги и на българските граждани, без за това да се изисква лиценз от Централната банка. След месеци пазарът ще се промени много, но банките ни са подготвени за европейската конкуренция, коментира Кацанис. Друга причина за намалението на лихвените спредове ще е предстоящото приемане на еврото. Привличането на повече депозити чрез по-интересни продукти ще е поле за конкуренция на местните играчи, допълни той.
Източник: Стандарт (29.11.2006)
 
ThyssenKrupp Stainless Steel отваря нов център за услуги ThyssenKrupp Stainless AG възнамерява да разшири кръгозора на предлаганите от нея услуги и спечелването на нови пазари. Нейният нов център за услуги бе официално открит в Бирмингам, Великобритания в понеделник. Чрез него ще се подобрят производствените възможности на компанията, както и ще се разшири складовата й база. Бирмингам е вторият по-големина град във Великобритания и е важен център за производство на стомана. От там ThyssenKrupp Stainless UK, която е дъщерна компания на ThyssenKrupp Stainless International GmbH ще обслужва британския пазар на стомана и стоманени изделия, който в последно време се разраства с бързи темпове. “Целим да бъдем нещо повече от обикновен доставчик, нещо като истински център за услуги. Това означава предоставяне на решения и голям набор от услуги, предлагане на съвети относно изделията, както и колкото се може по-близък личен контакт с клиентите ни, постоянно развитие и оптимизиране на продажбите ни в глобален план, както и мрежата ни за предлагане на услуги”, каза Юрген Фехтер – главен изпълнителен директор на ThyssenKrupp Stainless AG, по време на презентацията на услугите на новия център в Бирмингам. Този проект е част от системата за предлагане на услуги на немската компания, чрез която тя успява да разгръща влиянието си на пазарите на страните, в които оперира, а освен това и да търси нови такива. ThyssenKrupp Stainless International (от град Крефелд) поддържа директните продажби на заводите на ThyssenKrupp Nirosta в Германия, както и тези на ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni на територията на Италия. В нея работят 450 души, а годишните продажби в световен мащаб възлизат на 850 000 тона. За фискалната 2004/2005 г. общият размер на продажбите й е за 1.28 млрд. евро. ThyssenKrupp Stainless International вече разполага с центрове за услуги във Великобритания, Франция, Испания, Полша, Унгария и Турция, комплекс за продажби в страните от Бенелюкс, както и складова и производствена база в южен Китай.
Източник: Други (29.11.2006)
 
Европейският парламент ще гласува в пленарна зала доклада на Джефри ван Орден за България Европейският парламент ще гласува в пленарна зала доклада на Джефри ван Орден за България. Докладът бе обсъден от Външната комисия на 23 ноември и беше приет с 44 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се". Обсъждането на докладите на България и Румъния, последните, преди присъединяването на двете страни към ЕС от 1 януари 2007 година, приключи снощи. На 23 ноември Външната комисия отхвърли модифицираното предложение на тримата евродепутати от фракцията на Зелените, призоваващо България "да спазва правата на малцинствата в съответствие с критериите от Копенхаген, като напр. позволи регистрацията на партията на македонското малцинство ОМО Илинден при пълно зачитане на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)." По другата особено чувствителна за България тема - АЕЦ "Козлодуй" - евродепутатите приеха част от предложените поправки и текстът придоби следната редакция: "Отчита, че не само България, но и страните в цяла Европа са изправени пред недостиг на енергия в следващите години, с увеличаваща се зависимост от внос на енергия от Русия и от райони на нестабилност; подчертава огромното значение за България да осигури енергия, която ще отговаря на бъдещите нужди както в национален, така и в регионален план, и важността на подкрепата за нови производствени и разпределителни мощности от конкурентни и устойчиви енергийни източници при увеличаване на усилията за енергоспестяване и спазване на целите на Протокола от Киото; оценява жертвата, която България ще трябва да направи, за да отговори на изискванията за окончателно закриване на блокове 3 и 4 през 2006 г. и тяхното последващо изваждане от експлоатация; повтаря своя призив към Съвета да бъде готов да разглежда датата на затваряне на тези блокове гъвкаво, което може да означава забавяне с осем месеца на затварянето, за да позволи преразглеждане, без по никакъв начин да се прави компромис с изискванията за безопасност, които остават абсолютен приоритет." Приетият текст нямат задължителен характер, но е важен политически сигнал към Съвета и Комисията, припомнят от пресслужбата на Европарламента.
Източник: Агенция Фокус (30.11.2006)
 
Започва вторият етап на Пловдив - Свиленград. Очаква се до дни Еврокомисията да одобри тръжното досие. Да се ускорят процедурите за всички големи инфраструктурни проекти и особено за втория етап от реконструкцията на жп линията Пловдив - Свиленград. За това е настоял транспортният министър Петър Мутафчиев на среща с ръководителя на Делегацията на Европейската комисия у нас Майкъл Хъмфрис. ЕК ни увериха, че до края на ноември най-вероятно ще бъде одобрено тръжното досие на сложното инфраструктурно съоръжение, заяви за в. Пари зам.-министър Весела Господинова. Досието бе внесено в Делегацията на 18 септември тази година и при неговото разработване са били взети предвид всички забележки, отправени от еврочиновниците към тръжните документи за първата фаза на проекта, каза още зам. транспортният министър.Според Господинова това дава основание на транспортното ведомство да очаква от ЕК да даде зелена светлина и за втория търг. Реконструкцията на две от отсечките, които е трябвало да бъдат изградени през първата фаза от проекта, ще се извърши през втория етап. Договорът за изпълнение на първия етап от проекта от Крумово до Първомай с гръцката компания Terna е бил преразгледан и е станало ясно, че предвидените средства няма да стигнат. Затова е било договорено с ЕК реконструкцията на въпросните трасета да се извърши през втората фаза. Средствата за тях ще бъдат от Кoхезионния фонд на ЕС.
Източник: Пари (30.11.2006)
 
Министерството на правосъдието на САЩ определя 28-ми януари, като краен срок Mittal да реши, кой свой завод на територията на страната да продаде Министерството на правосъдието на САЩ, определи в сряда, 28-ми януари като краен срок на Mittal Steel Co., да определи, с кой свой завод, намиращ се на територията на страната, да се раздели. Причина за тази операция е антитръстови съображения свързани със сливането на компанията с конкурентната Arcelor SA, обясниха от министерството. Първоначално Mittal бе решил да се раздели с канадската Dofasco Inc., но независим тръст, който управлява Dofasco, заяви по-рано този месец, че няма да позволи подобна продажба. Това довежда до избор между други заводи специализирани в производство на калай – бившата Weirton Steel Corp. в Западна Вирджиния, както и заводите Northern Panhandle или Sparrows Point в Мериленд. Въпреки, че официално Mittal не е оповестил окончателното си решение, от компанията вече публично са обявили, че начело в списъка е Weirton – производител с високи разходи, но за сметка на това един от най-големите заводи за калай. През май 2003 г. Weirton обяви фалит, след което претърпя две смени на собствениците си в рамките на 18 месеца. Първо заводите бяха закупени от базираната в Охайо International Steel Group Inc., а след това бе препродадена на Mittal. Weirton все още разполага с някои доста привлекателни активи – горещо обработване и производството на калай и поради това от Mittal коментираха, че са налице поне 10 потенциални купувача. Една от интересуващите се компании е намиращата се в съседство Wheeling-Pittsburgh Corp., която произвежда стоманени листове и изделия със стоманено покритие. От Борда на директорите на базираната в Илинойс Esmark Inc., също изявиха намерение да отправят кеш оферта за подразделенията на Weirton. Бившият изпълнителен директор на ISG Митчел Хехт също ще се включи в наддаването. Той сподели, че от Mittal са пренебрегнали негови предишни оферти, а той желае да възобнови работата на металната пещ в завода, като така започне производство на чугун и ще бъдат върнати на работа неколкостотин служители. Няма други потенциални купувачи, които да са разкритиот страна на Mittal или от Министерството на правосъдието. Съюзът държи новият собственик да са стреми към запазване на работната сила, окуражаване на растежа и реинвестиране в завода, който преди време е осигурявал 13 000 работни места. Mittal е на път да финализира сделката по придобиването на Arcelor, която е на стойност 33.4 млрд.щ.д. Предполага се, че всички параметри по нея ще приключат до месец април-май и така ще бъде създаден истински титан в стоманената индустрия, който ще разполага с близо 10% дял от световното производство на метала.
Източник: Други (30.11.2006)
 
Изнасяме за Австрия стоки за 133 млн. EUR Австрийският министър на околната среда на Австрия Йозеф Прьол на форума Околна среда и възобновяеми източници уточни, че в момента делът на производството на енергия от възобновяеми източници е 23%, предвижда се до 2020 г. този дял да достигне 85%. През тази година в България произведената електроенергия от вода, вятър и биомаса е близо 11%, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Йозеф Прьол подчерта, че в областта на околната среда трябва да има както частни, така и държавни и общински инвестиции. Австрийски компании са изпратили в Министерството на околната среда и водите писма за намерения да реализират 4-5 проекта в областта на възобновяемите енергийни източници. Част от тях са за построяване на водноелектрически централи, други - за когенерации, каза заместник-министърът на околната среда Атанас Константинов. Вносът на български стоки в Австрия се повиши през първото полугодие на 2006 г. със 17.3% до над 132.3 млн. EUR. Особено значим е вносът на облекло, който в някои случаи тази година във финансово измерение се удвои. Ръст има и при вноса на стоманена ламарина, различни метални изделия, обувки, изделия от дърво. Инвестициите на Австрия у нас в края на 2005 г. са 1.86 млрд. EUR. За деветте месеца на 2006 г. австрийски фирми са инвестирали още 376 млн. EUR. По този начин австрийските капиталовложения стават 17% от преките чуждестранни инвестиции у нас.
Източник: Пари (01.12.2006)
 
България вдига летвата за подпомагане на инфраструктурни проекти Минималният праг за получаване на държавна помощ за изграждане на техническата инфраструктура става 80 млн. лв. инвестиции. Това предвиждат одобрените вчера от кабинета промени в Закона за насърчаване на инвестициите. В момента той е 70 млн. лв., като отпуснатите средства за компаниите не достигат. България вече не се бори за инвестиции на всяка цена, а ги контролира, каза министърът на икономиката Румен Овчаров. Той посочи, че целта на промените са капиталите да бъдат насочени във високотехнологичните производства и изостаналите региони. Инвеститорите вече ще бъдат само два класа - А и Б, а не три, както е сега. Размерът на инвестициите за получаване на сертификат първи и втори клас ще бъде определен допълнително с приемането на правилника за приложението на закона. В момента клас А са инвеститорите с над 70 млн. лв. вложения, а клас Б - над 40 млн. лв. Сумите ще се вдигнат най-вероятно с около 10 млн. лв., стана ясно от изявлението на министър Овчаров. В момента инвеститорите втори клас нямат право на държавна помощ за изграждане на инфраструктура. С промените им се дава такава възможност. За целта те трябва да са от една индустриална зона, да се обединят помежду си, като общият размер на инвестициите им да бъде най-малко 100 млн. лв., за да получат подкрепа, обясни Лили Витошка от икономическото министерство. За да се стимулират вложенията във високотехнологични производства и услуги, както и в слабо развитите икономически региони, се предвижда намаляване на праговете за клас инвестиции. За регионите, където безработицата е над средната, минималният праг ще бъде два пъти по-нисък от този за страната, а за инвестиции в компютърни технологии - до три пъти по-нисък, предвиждат промените. Въвежда се и нов стимул за компаниите, които наемат специалисти до 29 години или стажанти от университетите. Държавата ще плаща тяхното обучение чрез Агенцията по заетостта. Освен да са млади, другото изискване към инвеститорите, за да получат помощта, е заплатите да са по-високи от средните за страната, а предприятията да са в изостанали региони или високотехнологични.
Източник: Дневник (01.12.2006)
 
Екоминистърът отново атакува концесията на "Дънди" Словесните нападки в общественото пространство между екоминистерството и канадската миннодобивна компания "Дънди прешъс метълс" се задълбочиха. В четвъртък екоминистърът Джевдет Чакъров заяви пред БТА, че решението на Министерския съвет от 2004 г. за намаляване с 50 на сто на концесионното възнаграждение за находището в "Челопеч" е незаконосъобразно. Той припомни, че тогава правителството е намалило таксата на "Дънди прешъс метълс" от 1.5% на 0.75% и е увеличило площта на концесионния обект с близо 1900 дка. Чакъров месеци нареди не се произнася по екооценката (ОВОС) на проекта на "Дънди" за разширяване на добива от мината с мотива, че трябва да се защитят националните интереси. Той предлага това да стане чрез държавно участие в "Челопеч". Заради мълчанието компанията съди ековедомството във Върховния административен съд. Екоминистърът обясни, че в подписания анекс възнаграждението е намалено заради стари замърсявания, а именно съществуващото хвостохранилище. То обаче все още се използва, а по закон само басейните с изчерпващ се капацитет при сключване на договора могат да се смятат за стари щети, каза той. Така реално държавата плаща за замърсяванията, което противоречи на договора от 1999 г., когато мината беше раздържавена. Според решение на правителството от 1999 г. купувачът "Наван" е трябвало да поеме разходите по щетите. През 2004 г. възнаграждението е намалено при изземане на правомощията на ековедомството и въпреки позицията на тогавашния министър на околната среда Долорес Арсенова, изпратена до бившия министър на икономиката Николай Василев и до "Дънди".
Източник: Дневник (01.12.2006)
 
Дават още 20 млн. лв. за порт Бургас Кабинетът взе решение 20 млн. лв., предвидени в бюджета за 2006 г. за пристанище Бургас, да бъдат пренасочени към Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Така средствата ще може да се използват за драгирането на подходния канал, включен отначало в проекта за разширение на бургаския порт. правителството вече упълномощи министърът на транспорта и на финансите да поискат от Японската банка да преразпредели средствата, отпуснати за реконструкция на пристанището. Мотивът бе, че така няма да се налага ново оскъпяване на проекта. През 1998 г. бе сключено споразумение с Японския фонд за задгранично сътрудничество за отпускането на кредит в размер на 14 32 000 японски йени или 120 млн. USD за проекта. Държавата веднъж вече отпусна допълнително 40 млн. лв. за разширяването. Пристанищна инфраструктура обяви поръчка за удълбочаване на подходния канал и на 23 ноември сключи договор с избраната фирма. Последните 20 млн. лв. от бюджета за 2006 г. са за изпълнение на поръчката.
Източник: Пари (01.12.2006)
 
Франция отваря трудовия си пазар за румънски и български работници Франция ще отвори трудовия си пазар за румънски и български работници, е заявила френският министър по европейските въпроси Катрин Колона, цитирана от радио РФИ Румъния. Колона, която бе на посещение в Букурещ, е съобщила, че гражданите на Румъния и България ще могат да работят в над 60 сектора. Френският министър е разговаряла с румънския президент Траян Бъсеску и министъра на европейската интеграция Анка Боаджиу.
Източник: Агенция Фокус (01.12.2006)
 
Sumitomo подновява експлоатацията на медна мина Sumitomo Metal Mining Co. Ltd. съобщи, че е завършила иновациите в медната мина Тойо и по този начин е увеличила производствения си капацитет с 12% до 410 000 тона/год. Sumitomo, която е един от лидерите в производството на цветни метали в света, завърши обновленията в мината, намираща се в западна Япония, за около месец и сега нейната експлоатация е възобновена. От ръководството на компанията, заявиха пред Ройтерс, че се очаква пълно натоварване на съоръжението да се постигне до края на фискалната година, който е през месец март. От компанията разкриха, че възнамеряват да увеличат производствения капацитет на мината Тойо до около 450 000 тона/год през фискалната 2007 – 2008 г., тъй като се надяват да реализират по-големи продажби в източна Азия. Още през октомври, от Sumitomo казаха, че очакват производството на мед да се увеличи с 4.5% до 187 000 тона, в периода октомври 2006 – март 2007 г., което е с 1.8% спрямо същия период на предходната година. Друга новина свързана с японската компания е, че Apex Silver Mines Ltd се е съгласила да й продаде 35% дял за разработването на мината си за цинк, сребро и олово Сан Кристобал в Боливия срещу 224 млн.щ.д. плюс бъдещи плащания свързани с участието й в реалното производство на металите извличани от мината. Очаква се мината да бъде изградена в рамките на година, а добивът от нея през първите пет от общо 16 години живот да бъде 22.3 млн. унции/год. сребро, 182 500 тона/год. цинк и 85 000 тона/год. олово.
Източник: Други (01.12.2006)
 
Стомана индъстри отваря нов завод Стомана индъстри отваря нов завод на територията на металургичния комбинат в Перник, съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България и член на управителния съвет на "Стомана индъстри". Инвестицията в новата мощност е 50 млн. евро, а работниците ще са 300. Заводът, чието изграждане започна през пролетта, ще бъде отворен през второто тримесечие на 2007 г. и ще произвежда т.нар. дълги стоманени продукти (армировъчна стомана и стоманени пръти, използвани основно за бетонови конструкции) и специални стомани (например за автомобилната индустрия). Капацитетът му ще е 800 000 тона годишно. Основата на съоръженията в новата фабрика е оборудването "Даниели", което "Стомана индъстри" купи през март от обявения в несъстоятелност пернишки завод "Камет". Капацитетът на линиите "Даниели" от "Камет" е бил 150 000 тона годишно, но те са доокомплектовани от производителя. Отделно в средата на декември в "Стомана индъстри" се очаква да приключи и реконструкцията на слябовото производство (линията за непрекъснато леене), която е на стойност 15 млн. лв. Подобна линия за 10 млн. евро беше открита преди по-малко от месец и в "Кремиковци". Към момента т.нар. дълги стоманени продук­ти се произвеждат в България основно в "Промет" - Бургас, и в "Кремиковци". Амбицията на пернишкия комбинат е да стане най-големият производител на армировъчна стомана в страната, като основната част от продукцията му да е за износ. Българският пазар на този тип стомана е 350 - 400 хил. тона годишно и се задоволява от местно производство и внос (главно от Гърция и Турция). "От нетен вносител България ще се превърне в нетен износител на армировъчна стомана", твърди Антон Петров. Финансирането на проекта е от собствени средства на комбината и кредит от IFC - Международната финансова корпорация от структурите на Световната банка. Ако бъде натоварен напълно, новият завод ще подсили сериозно позициите на "Стомана индъстри". За 2006 г. продукцията на комбината се очаква да е 650 000 тона. За деветмесечието производството е 460 000 тона, или с 22% повече спрямо същия период на 2005 г. Печалбата на фирмата преди облагане и след амортизации за 2005 г. е 50 млн. лв. "Притеснени сме от ситуацията с БДЖ. Заявките ни за транспорт на скрап и готова продукция за 2007 г. са завишени, а БДЖ и сега няма вагони, с които да ги изпълни. Още сега част от експорта ни, който представлява 80% от производството, е блокиран и държим стока на склад заради невъзможността на превозвача да я поеме", каза Антон Петров. Основната част от суровината на "Стомана индъстри" е скрап, който се събира от цялата страна и се транспортира най-вече с влакове. За 2007 г. очакванията за потребление на пернишкия комбинат са за 1.1 млн. тона вторични метални суровини. Проблемът с липсата на вагони и локомотиви на БДЖ беше повдигнат преди повече от месец от най-големите промишлени заводи в страната, но засега практически няма предприети мерки за решаване на проблема.
Източник: Капитал (04.12.2006)
 
Пускаме обща жп гара със Сърбия Общата гранична железопътна гара Димитровград ще бъде пусната в експлоатация в присъствието на министъра на транспорта Петър Мутафчиев и министъра на капиталовите инвестиции на Сърбия Велимир Илич. Очаква се днес в Димитровград двамата министри да подпишат правилата за работа към споразумението между правителствата на България и Сърбия за граничен контрол и процедури в железопътния трафик.
Източник: Дарик радио (04.12.2006)
 
Закриват ДДС сметките Титулярите на ДДС сметките, които се закриват по силата на новия закон, трябва да посочат до 31 януари 2007 г. друга сметка, по която съответната банка да им преведе наличните суми. Ако те не направят това, парите ще им бъдат преведени служебно по друга тяхна сметка в същата банка. В случай че такава няма, банката ще им открие разплащателна сметка. Това решиха депутатите от бюджетната комисия при гласуването на закона за бюджета за следващата година на второ четене. Когато в ДДС сметката няма налични средства, тя ще бъде закривана по искане на титуляря или служебно от банката към 31 януари 2007 г. Запорираните средства по ДДС сметките може да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като наложените запори запазват действието си, включително по отношение датата на налагането им, гласуваха още депутатите. Депутатите уточниха какво да се разбира под думата настаняване, за което в Закона за ДДС беше прието да се облага с по-ниска ставка от 7%. Според приетия текст облекчението ще се ползва от организираните туристи за всичко, включено в туристическия пакет, обясни пред в. Пари шефът на бюджетната комисия Петър Димитров.
Източник: Пари (04.12.2006)
 
Ценните метали напомниха за себе си Златото се изкачи до максимални нива за последните четири месеца. Слабият долар доведе до очаквано поскъпване на метала през последните дни, но в късните часове на търговия в петък стоката падна до 647 долара за тройунция на борсата в Лондон. Златото достигна максимум за деня с цена от 648.60 долара за тройунция. Среброто също достигна шестмесечен максимум поради слабостта на долара. Металът поскъпна с 4 на сто за седмицата до 14.01 долара за тройунция. Данните за забавяне на американската икономика едва ли ще се отразят тежко на световните пазари за стоки, каза Майкъл Люис, директор на отдела за проучване на стоковите борси в Дойче банк. При предишни периоди на забавяне на икономиката на САЩ стоките са реагирали по-драматично, но появата на Китай като по-значим потребител на суровини смекчава тази тенденция, каза Люис. Цветните метали проявиха слабост през последната седмица. Медта с доставка след три месеца загуби повече от 2.5 на сто на лондонската борса LME. Стоката се търгуваше при 6990 долара за тон, с 90 долара загуба в петък. Цинкът падна със 70 долара общо за цялата седмица до 4400 долара за тон. Никелът страда от ниските запаси и това позволи на метала да надмине тенденцията на пазара няколко пъти през миналата седмица. Стоката постави нов рекорд от 34 400 долара за тон, с над 150 процента спрямо края на миналата година.
Източник: Дневник (04.12.2006)
 
ЦСКА Продаден Вчера по обяд Васил Божков и Прамод Митал са подписали в Лондон договора по прехвърлянето на контролния пакет акции. Малко по-късно всички футболисти са били уведомени, че в понеделник сутринта трябва да се явят в Борисовата градина, за да сключат контракти с новия собственик - индийския бизнесмен Митал. Те също така ще подпишат декларации, че са получили всичките си заплати и премии от вече бившото ръководство на 30-кратните шампиони. Новината за тъй дългоочакваната рокада ще бъде оповестена пред медиите днес след обяд. Прамод Митал притежава 100% от акциите на клуба. Пламен Марков твърдо остава в ЦСКА поне до 30 юни 2007 година. Очаква се в спортно-техническото ръководство на "армейците" да влезе Стойчо Младенов. Има голяма вероятност шефът на Надзорния съвет Стефан Орманджиев да остане в клуба, но не като началник, а само като член на съвета. За негов заместник се спряга бившият вицепремиер Александър Томов, който е много близък до Митал. След смяната на властта на "Армията" в клуба ще бъде назначен спортно-технически директор. Този пост най-вероятно ще бъде заеман от легендата Димитър Пенев, който сега отговаря за селекцията на "червените". Близки до новия собсвеник споделиха, че в ЦСКА най-вероятно ще дойде и Христо Бонев.
Източник: Други (04.12.2006)
 
Нараства напрежението в следствие на увеличаващият се капацитет на Китай за неръждаема стомана През изминалия месец, корейската Posco откри своята нова леярна на територията на Китай, което още повече помага за утвърждаването на позициите на страната, която наскоро бе обявена за най-големия производител на неръждаема стомана в света. Корейската компания смята, че търсенето на Китай на горещо обработена неръждаема стомана се покачва с по над 10% годишно, а новата леярна не е единствената нова мощност построена в страната. Според отраслово изчисление, в момента около 10 млн. тона нерафинирана стомана се потребява в Китай. С годишен капацитет от 2.3 млн. тона нерафинирана стомана, страната се е превърнала в световен лидер в това производство, през първото полугодие на годината. Предполага се, че за цялата календарна 2006 г. общото производство на нерафинирана стомана ще достигне 5.6 млн. тона. Вътрешното потребление се покачва рязко – като според изчисленията, ръстът е около 15% на година. Основният въпрос е: кога нарастващото производство ще надхвърли нарастващото търсене? През 2005 г., Китай се превърна в нетен износител на дълги продукти от неръждаема стомана. Но дали това ще се случи и с плоските продукти, където количествата са значително по-големи? Трендовете от началото на годината дават насока за развитието на пазара. За периода януари – септември 2006 г. Китай е изнесла 252 000 тона валцувана стомана, което означава нарастване с 60%, спрямо предходната година, а същевременно вносът е спаднал с 30% или с 1.4 млн. тона. Нарастващият китайски износ, вече влияе върху световните пазари. Плоските стоманени изделия изработени в Китай, както и в Тайван, Япония и Ю. Корея вече станаха особено популярни на западноевропейските пазари. За тази година, Китай се е превърнала в най-големият износител на изделия от неръждаема стомана за американския пазар.
Източник: Други (04.12.2006)
 
Arcelor Mittal, най-големият в света производител на стомана Arcelor Mittal, най-големият в света производител на стомана, очаква да е в състояние да увеличи печалбите си през 2007 г., каза главният финансов директор Адитя Митал на индустриална конференция, проведена в понеделник. “Току-що приключихме бюджетната сесия на Arcelor Mittal. Тъй като сме публично дружество, не мога да говоря в конкретни цифри, но годината ще е по-добра от 2006 г.”, добави той. Той допълни, че слабата цена, регистрирана в САЩ през четвъртото тримесечие вече е преодоляна, докато цените в Европа трябва да започнат своето възстановяване през първото тримесечие на 2007 г. (Ройтерс)
Източник: Други (05.12.2006)
 
Готови сме за еврото през 2010 година През 2010 г. България може да въведе еврото, а малко след нас - и Румъния. Това сочи тримесечният доклад на "Уникредит Груп" за Централна и Източна Европа. Ръстът на българската икономика от 6,6% за второто 3-месечие е най-високият за прехода. Очакванията са за намаляване на инфлацията до малко над 3% през 2008 г., смятат експертите на италианската финансова група.
Източник: Стандарт (05.12.2006)
 
Божков сдаде ЦСКА на индиеца Митал Индийският милиардер Прамод Митал е на път окончателно да сложи ръка върху ЦСКА, след като футболистите и служителите на клуба подписаха декларации пред изпратен от него нотариус, че отборът няма неизчистени задължения към тях. Очаква се днес стоманеният магнат да бъде официализиран като собственик на клуба. "Сега" вече писа, че сделката е за 14 млн. евро. В царящата неяснота около собствеността на ЦСКА само главният селекционер на клуба Димитър Пенев имаше смелостта да каже, че Прамод Митал ще поеме властта. Шефът на надзорния съвет на клуба Стефан Орманджиев опразни от лични вещи и дори си взе саксиите с цветя от кабинета си на ст. "Българска армия". Индиец, работил за Митал в Лондон, вероятно ще бъде новият изпълнителен директор на ЦСКА. Има данни, че сред големите шефове в клуба ще е политикът Александър Томов.
Източник: Сега (05.12.2006)
 
Община Родопи продава 132 дка край летището Два имота край летище Пловдив с обща площ 132.203 дка ще бъдат продадения чрез общ търг с тайно наддаване. Това решение бе взето след спорове на сесия на общински съвет Родопи миналата седмица. Съветниците гласуваха поименно да се открие процедура за провеждане на продажбата. Имотите се намират в землището на село Крумово. Разположени са след железопътната линия в посока Комбината за цветни метали. Единият е с площ 80.367 дка. Представлява нива четвърта категория. Съгласно оценка на лицензиран оценител началната продажна цена е 1.097 милиона лева. Вторият имот също е земеделска земя с площ от 51.836 дка. Началната продажна цена е 808 641 лв. Общинските съветници одобриха предложението на Постоянната комисия по икономическа, административна и инвестиционна политика към община Родопи част от получената от сделката сума в размер на 1 млн. лв. да бъде инвестирана в проекта за изграждане на канализация на Крумово (външен отвеждащ колектор). Другите 200 хил. лв. от продажбата на имотите ще се използват за цялостна подмяна на дограмата на основно училище „Христо Ботев” в селото. Благоприятното транспортно-географско разположение и инфраструктурната обезпеченост са факторите, които правят земята край летището атрактивна за инвестиции. Близостта на гражданското и карго летище Пловдив - Крумово, на железопътна линия, както и на път II-86 в посока Асеновград са другите предимства на земите. В бъдеще път II-86 ще осъществява пряка връзка с Гърция посредством новоизграждащия се контролно-пропускателен пункт на границата с южната ни съседка. Автомагистрала „Тракия” отстои на около 20 км, а централната митница за Южна България е разположена в южната част на Пловдив.
Източник: Строителство Градът (05.12.2006)
 
Карго и чартъри ще приемат седем бивши военни летища Частни инвеститори напират да вземат на концесия седем бивши военни летища. Това съобщиха от министерството на транспорта вчера . Министърът на отбраната Веселин Близнаков вече се разбра с колегата си Петър Мутафчиев собствеността върху базите в Узунджово, Стара Загора, Равнец, Добрич, Габровница, част от летище Крумово и това в Горна Оряховица да бъде прехвърлена на транспортното министерство. Руската “Сибир еърлайнс”, както и реномирана компания за карго превози в ЕС са готови да инвестират 100 млн. долара в преустройството на военното летище в Добрич, ако го вземе на концесия, стана ясно вчера. Летището е разположено върху терен от 4000 декара и преди години полосата е била използвана за приземяване на едни от най-големите и тежки военни машини. От най-сериозно обновяване се нуждаят навигационните устройства, обясниха от ведомството на Петър Мутафчиев. Швейцарско-немският консорциум “Рич” пък е заявил интерес към концесиониране на летището и пристанището в Русе, припомниха от транспортното министерство. Холдингът има мащабен план за удължаване на пистата на летище Щръклево така, че то да може да приема свръхтежки 80-тонни карго самолети и свързването му с порт Русе. Според предварителните разчети, оттам можели да минават 50% от товарите, които сега отиват по Дунав към румънското пристанище Констанца. Проектът включва и отварянето на авиоучилище за малки самолети на летището. Според него кандидат-концесионерът е готов да поеме и 200 000 лв. стари дългове на авиопорта. Най-вероятно летището ще бъде използвано за карго- и чартърни полети. То е строено за военни цели, впоследствие е използвано от гражданската авиация, но от 10-15 години там не е кацал самолет, уточниха от ведомството на Петър Мутафчиев.
Източник: Монитор (06.12.2006)
 
Два месеца преди края на 2006 г. бюджетът счупи серия рекорди Два месеца преди края на 2006 г. бюджетът счупи серия рекорди. Излишъкът в хазната вече е надхвърлил безпрецедентните 2.32 милиарда лева, сочат данните на Министерството на финансите към 31 октомври. До Нова година вероятно сумата ще набъбне още. В закона за тазгодишния бюджет бе заложен едва 387,9 млн. лева излишък. Много успешно върви събирането на преките данъци. Планът за 2006 г. е преизпълнен и към края на октомври приходите от облагане на доходите на фирмите и на гражданите са с 5% повече от предвидените за цялата 2006 г. Отличната реколта идва напук на черногледството на финансовото министерство. Орешарски и екипът му се притесняваха за постъпленията, след като ставките на подоходните данъци и за бизнеса, и за наемния труд бяха намалени и се въведоха облекченията за родители. Намаляването на ставката върху печалбата насърчи инвестициите и деловата активност и избели част от сивата икономика, а това доведе до ръст на печалбите на компаниите и на постъпленията от корпоративен данък, отчита сега финансовото министерство. И постъпленията от данъка върху доходите на физически лица надхвърлят прогнозите въпреки понижените ставки и старта на семейното облагане. Заявките за ползване на данъчно облекчение за деца са на стойност 71.6 млн. лв.
Източник: Сега (06.12.2006)
 
Потвърдиха сделката Божков - Митал Сделката по продажбата на 100 процента от акциите на ЦСКА от Васил Божков на Прамод Митал бе потвърдена официално вчера. В специален факс до средствата за масово осведомяване ПР-директорът на "Нове холдинг" Ирина Сарачинова обяви, че преговорите между двете страни са приключили успешно в понеделник, 4 декември. "Новият собственик на ЦСКА е г-н Прамод Митал. В момента г-н Божков е извън България. Допълнителен коментар относно решението му ще има след неговото завръщане", се казва в обръщението. Утре пък представители на новия собственик ще дадат първата си пресконференция на стадион "Българска армия". Съветникът на Митал в България Александър Томов вече заяви, че треньорът Пламен Марков вероятно ще запази поста си. Големи пълномощия ще получи треньор №1 за ХХ век у нас Димитър Пенев, който се доказа като най-големия откривател на футболни таланти. За финансов директор е гласен главният секретар на Агенцията за държавни вземания Александър Гарибов.
Източник: Новинар (06.12.2006)
 
Mi-Tech придобива канадска централа от Mitsui Джойнт венчърът на Steel Technologies Inc. - Mi-Tech Steel Inc., се е съгласил да закупи Mitsui Auto Steel Canada Inc. (MASCI) от Mitsui & Co. Ltd. и Mitsui & Co. (Канада), като цената по сделката още не е обявена публично. Mi-Tech Steel е джойнт венчър с 50/50 дялово участие между Steel Technologies Inc., Луисвил, щата Кентъки и Mitsui Steel Holdings Inc., която е дъщерна компания на Mitsui & Co. Ltd. В момента MASCI разполага със завод за производство на стомана в Кеймбридж, щата Онтарио и след като прехвърлянето на собствеността бъде финализирано през месец януари, Mi-Tech Steel възнамерява да направи нова инвестиция в сектора, като вложи 12 млн.щ.д. в изграждането на нов завод за стомана в Уудсток, Онтарио. Предполага се, че това ще стане към средата на 2008 г. С развитието на заводите в Кеймбридж и Уудсток, Mi-Tech Steel ще разполага с 6 основни центъра за обслужване на клиенти, в т.ч. – Мърфрисбъро, щата Тенеси, Грийнсбърг, Индиана, Дикейтър, Алабама и Медисън, Мазачусетс. "Mi-Tech Steel е много развълнувана от открилите се възможности за придобиването на MASCI и допълнителната инвестиция в Уудсток”, заяви Стюарт Н. Рей – президент и главен оперативен директор на компанията. “Ще разполагаме с една чудесна основа за обслужване на канадските ни клиенти. MASCI се слави със страхотна репутация, като обслужва компании от ранга на Toyota, с производството си от завода в Кеймбридж. Надяваме се да успеем да продължим тази традиция. Новият завод в Уудсток ще обслужва голям брой първостепенни доставчици, които снабдяват канадската автомобилна асоциация Original Equipment Manufacturers, в т.ч. и Toyota."
Източник: Други (06.12.2006)
 
Народното събрание ще обсъди на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Народното събрание ще обсъди на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Сред акцентите в седмичната програма на парламента са също първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, за изменение и допълнение на Закона за собствеността и първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Депутатите ще гледат на второ четене законопроекта за предоставяне на финансови услуги от разстояние и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. По време на пленарните си заседания до края на работната седмица народните представители ще обсъдят също на второ четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. , както и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Източник: Агенция Фокус (07.12.2006)
 
Утвърждават плана на Пристанище Варна до март 2007 г Необходимо е да се намери балансиран подход, така че преместването на Пристанище „Варна-Изток” да не възпрепятства прилагането на европейските екологични програми. След като е разговарял с министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, транспортният министър е убеден, че ще се намери правилното решение за преместването на порта. Мутафчиев е оптимист, че в рамките на първото тримесечие на идната година ще бъде утвърден генералният план за Пристанище „Варна”. След това ще може да се премине и към процедура за концесия на порта.
Източник: Дарик радио (07.12.2006)
 
Държавен произвол в регулирането на бизнеса Българският бизнес е притиснат от шест пъти повече регулативни режими, отколкото позволяват законите в страната, показва изследване на Българската стопанска камара, представено на публичен диспут вчера. Повсеместно централната и местната власт нарушават основния постулат в Закона за ограничаване на административното регулиране, който гласи, че всеки регулаторен режим може да се въведе само със закон. Така например вместо 47 законово определени регистрационни режими държавната администрация е въвела 234 режима. Освен това тя администрира 128 „съгласувателни” режима, които изобщо не съществуват в българското законодателство. Още по-тежко е положението с местната власт. Общините тормозят бизнеса с 60 лицензионни режима, въпреки че нямат законово право на това. Вместо 11, определени със закон регистрационни режими и 20 разрешителни кметове са въвели 379 вида регистрации и 767 вида разрешения. Приетият преди три години Закон за ограничаване на административното регулиране не се изпълнява, призна неговият автор Валери Димитров, сега председател на Сметната палата. Един от най-фрапантните примери е неспазването на принципа на мълчаливото съгласие, каза той. Висши чиновници от Министерския съвет, включително и министърът на държавната администрация Николай Василев, също признаха, че законът не работи, защото в него не е регламентирано кой контролира администрацията. Областните управители да притиснат кметовете да премахнат всички незаконни режими, настояват от БСК. За целта те може да инициират съдебни процедури. По подобие на Великобритания към премиера да се създаде консултативен съвет, който всяка година да преглежда режимите и да посочва кои са в нарушение, предлага Валери Димитров. Николай Василев призова бизнеса за по-силен натиск върху управлението, защото само така може да накара администрацията да се реформира.
Източник: Пари (07.12.2006)
 
Правителството на Германия предоставя подкрепа на България Правителството на Германия предоставя на България четири милиона евро за двустранното техническо сътрудничество. Със средствата през следващата година ще се финансират проекти по програмата "Общинска инфраструктура". Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева и Лео Кройц, началник на отдел "Източна и Югоизточна Европа, Турция и Иран" във Федералното министерството на икономическо сътрудничество и развитие на Германия ще подпишат съвместен протокол за междуправителствените преговори между ведомствата на двете държави в сградата министерството на икономиката. С документа се определят параметрите на безвъзмездната помощ.
Източник: БТА (07.12.2006)
 
Alcan предвижда, че пазарът на алуминий ще се балансира в близките 2-3 години Канадският производител на алуминий Alcan Inc предвижда, че пазарът на алуминий ще влезе в равновесие след най-много 3 години, тъй като очаква производителите да започнат да намаляват производствените си обеми, независимо от прогнозирания ръст на глобалното търсене с 5.5%. “Очаква се пазарът на алуминий да продължи възходящо през следващите 2-3 години, след което постепенно да се балансира”, каза Джасинте Коут – главен изпълнителен директор на Alcan за боксита и алуминия, в интервю за Bloomberg. Тя също така допълни и, че някои рафинерии за алуминий вече се закриват, а се очаква те да бъдат последвани и от други през 2007 г. “Ние очакваме, че до 2009 г. производството на алуминий ще бъде съкратено някъде с около 8-9 млн. тона, от които 1-1.5 млн. тона в Китай, но най вече тази тенденция ще е налице в Северна Америка и Европа, където рафинериите са зависими от вноса на боксит”, добави тя. Глобалното търсене на алуминий в периода 2005 – 2010 г. се очаква да нараства с около 5.5% на годишна основа, като над 50% от допълнителното търсене ще е поради нарастващите нужди на Китай. До 2009 – 2010 г. около 18.8 млн. тона допълнително алуминиева суровина ще е необходима за основното производство на алуминий, каза Коут, и тъй като дотогава Китай ще се е превърнала в основен производител, тя ще се изправи пред проблема на големи производствени разходи, поради ниското качество на боксита, с който разполага. “Независимо от този предвиждан спад, ние очакваме, че цените на алуминиевата суровина ще се саморегулират в ценовата граница от 250 – 300 щ.д./тон, като е възможно и краткосрочните и спот цени да се задържат поне временно по-ниски”, допълни тя.
Източник: Други (07.12.2006)
 
Порт Бургас отчете 6.5 млн. т. товари Пристанище Бургас приключва 2006 година с около 6,5 милиона тона товарооборот, което е близо 1,5 милиона тона повече в сравнение с предходната година. За последен път такъв рекорден товарооборот е преминал през порта преди повече от 7 години. Според официалните разчети най-висок процент от товарите са руди и концентрати - 1,8 млн. т, метали - 1,7 млн. т, и въглища - около 1 млн. т. Най-големите клиенти на бургаския порт, които транспортират течни и наливни товари, са "ЛУКойл Нефтохим Бургас", "Нафтекс петрол" и "Ромпетрол България".
Източник: Монитор (08.12.2006)
 
ДДС-сметка, нови фактури От 1 януари всички регистрирани по ДДС фирми трябва да имат знака BG пред данъчния си номер. Той ще отличава родните компании от фирмите в другите членки на ЕС. Новият данъчен номер най-често ще бъде старият БУЛСТАТ с BG отпред. За физическите лица ще се използва ЕГН-то с BG отпред, а за някои дружества може да важи и търговската регистрация. Още преди Коледа от Националната агенция за приходи ще изпратят писма до всички фирми с новите им номера. Така те ще имат официален документ, който ще могат да представят пред доставчици и клиенти от страните от ЕС. След началото на януари 2007 г. новите данъчни номера ще бъдат качени и в интернет на сайта на НАП с адрес www.nap.bg. След влизането ни в ЕС напълно нови и по-сложни ще са и фактурите. В тях вече ще има 15 задължителни полета. Ще се пишат датите на доставката и на плащането.За малките фирми е важно да знаят, че отпада възможността да се издават опростени фактури от търговци, които не са регистрирани по ДДС. Те също ще трябва да издават данъчни фактури. Но в тях ще трябва да впишат точния член от закона, който е основание да не начисляват ДДС. Същото се отнася и при писане на фактури с нулев данък - трябва да се уточни дали сделката е за износ, или е вътрешнообщностна доставка. Променя се и срокът за издаване на фактурата- до 5 дни след извършване на сделката. Друга новост е, че ДДС сметките ще бъдат закрити до 31 януари 2007 г. Това ще става по искане на титуляр или служeбно. До 31 януари титулярите трябва да кажат на банките си къде да бъдат преведени останалите пари в ДДС сметките. Колкото по-рано кажете на банките къде да бъдат преведени парите, толкова по-скоро средствата ще бъдат отблокирани. Ако до 31 януари търговец не обяви къде да бъдат преведени парите, банките сами ще трябва да го направят по сметка на титуляр в същата финансова институция. Ако обаче титуляр няма разплащателна сметка, тя ще бъде открита служебно.
Източник: Стандарт (08.12.2006)
 
Регулаторите в ЕС започват разследване за отпусната държавна помощ за полска дъщерна компания на Arcelor Регулаторите на ЕС започнаха проверка за възможна злоупотреба с държавна помощ от страна на полската Arcelor Huta Warszawa, обявиха в четвъртък от Европейската комисия. Разследването е вследствие на неяснотата относно това, дали полската дъщерна компания на Arcelor е следвала разпоредбите на ЕС за изразходването на вноските на обща стойност 50 млн. евро (66.4 млн.щ.д.), отпуснати от страна на полското правителство за преструктуриране на компанията през 2002 и 2003 г., заяви европейският комисар Нийли Крос. “Комисията трябва да се убеди, че допълнителните отпускани помощи за преструктуриране в стоманената индустрия на новоприетите страни в Съюза се изразходва по предназначение”, добави Крос в обръщението си. Според Комисията Huta Warszawa въобще не са осъществили плана си по преструктуриране, което ако бъде доказано ще означава, че компанията трябва да върне въпросната сума. Huta Warszawa бе придобита от базираната в Люксембург Arcelor S.A. през 2005 г. и е един от най-големите производители на стомана в Полша, с годишен капацитет от близо 1 млн. тона. През юни Arcelor S.A. се сля с Mittal Steel Co. и така бе създадена най-голямата компания производителка на стомана в света.
Източник: Други (08.12.2006)
 
Sinosteel започва проект в Канада Канадската New Millennium Capital е поканила китайската Sinosteel Corp както и други стомано-производителки от Азия да вземат участие в осъществяването на проект за разработване на мина за желязна руда в Канада, на стойност 2.75 млрд.щ.д. Публичната компания, базирана в Торонто обяви, че вчера е подписала не обвързващ меморандум за сътрудничество със Sinosteel още преди година, като това включва създаването на джойнт венчър за разработване, строеж и експлоатация на проектът за добив на желязна руда – ЛабМаг в Лабрадор. “Все още обсъждаме детайлите със Sinosteel. Досега не е взето крайно решение”, каза президентът и главен изпълнителен директор на New Millennium – Робърт Мартин, като допълни, че компанията му е провела преговори и с други производителки на стомана от Китай, за евентуалното им включване в проекта. Компанията се стреми да приобщи в този проект, като стратегически партньори, водещи стомано-производители, компании дистрибутори на желязна руда, както и финансови институции, които имат пряк контакт със стомано-индустрията, каза Мартин. New Millennium се е обърнала вече към инвестиционната банка Miller Mathis , както и информационният посредник в сектора - World Steel Dynamics, относно сделката. New Millennium държи правата на 80% от проекта, като останалият дял се държи от Naskapi Nation Kawawachikamach. Мартин уточни, че неговата компания ще запази за себе си поне 25% дял в проекта. Прогнозата е за 15.8% норма на възвращаемост, като срока на връщането на инвестицията ще е 5 г. след началото на експлоатацията на мината през 2011 г.
Източник: Други (08.12.2006)
 
"Сандвик" ще оборудва част от "Марица-изток 1" Шведската машиностроителна група "Сандвик" (Sandvik) ще достави и монтира система за транспортиране на материали в изграждащата се в момента ТЕЦ "Марица-изток 1". Информацията е публикувана в интернет страницата на шведската компания. Проектът е за 44.3 млн. евро. Поръчката е възложена от френската "Алтом" (Alstom), която спечели договора за над 700 млн. евро за изграждането на 670-мегаватова мощност на въглища в Стара Загора. Договорът предвижда шведската компания да достави система за транспортиране на въглища и други материали с капацитет 32 хил. тона на ден. Освен това компанията ще осигури на централата и система за товарене и разтоварване на влакове, конвейери и мелници. По-рано тази година "Сандвик" достави подобна система за транспортиране на въглища и желязна руда на пристанището в Бургас. Френската компания вече е започнала изграждането на 600-мегаватовата нова мощност в "Марица-изток 1". Очаква се първият блок да е готов през 2009 г. Изпълнителят ще осигури два котела, всеки от по 335 мегавата, две парни турбини, два генератора и общия баланс на електроцентралата. Намеренията са новите блокове да работят най-малко 20 години. Инвеститор на проекта, чиято стойност е 1.4 млрд. евро, е американската компания Ей И Ес. Тя има подписан 15-годишен договор за изкупуване на енергията от новата централа от НЕК и дългосрочен договор за доставка на въглища от мини "Марица-изток". Строителството на централата се финансира от консорциум, включващ ЕБВР, банка "Калион", БНП "Париба" и ING. Германската и френската агенция за експортни кредити и Агенцията за гарантиране на многостранни инвестиции на Световната банка предоставят застрахователно покритие на кредиторите за част от дълга. Схемата за финансиране предвижда около 70% от необходимите средства да са привлечени. Строителството на централата се забави с повече от пет години заради фалита на американската "Енрон", който засегна всички американски енергийни компании. Това е и най-голямата американска инвестиция в България до момента.
Източник: Дневник (11.12.2006)
 
БНБ премахва някои ограничения за кредитите на домакинствата Едни от последните административни ограничения пред растежа на кредитите за домакинствата бяха окончателно премахнати от БНБ в края на миналата седмица. С редакцията на Наредба № 9 на централната банка за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка бяха въведени две основни промени. С първата се премахва шестмесечният срок на задържане на проблемните ипотечни и потребителски кредити в класификационните групи "под наблюдение", "нередовни" и "необслужвани" в случаите, когато по тях е възстановено редовното обслужване на задълженията. За фирмите обаче ограничението се запазва. Тази редакция е по-благоприятна от първоначално очакваната - шестмесечният период да се замести с тримесечен. Присъствието на тази рестрикция целеше да накара банките по-добре да подбират клиентите, които кредитират. Втората промяна приравнява процентите за провизиране на потребителските и ипотечните кредити за граждани с тези по корпоративните кредити. По този начин изискванията на наредбата придобиват вида си от 2005 г. преди последните изменения по нея. Така например досега, ако заем за граждани не се обслужва в рамките на от 31 до 60 дни, той се провизираше с 20% от стойността му, докато за корпоративните този процент е 10. Ако просрочието е над два месеца, провизиите скачаха до 75% от кредита при 50% за фирмените. Въпреки че тези ограничения бяха приети след като стана ясно, че "малките" кредити се влошават бързо, като цяло гражданите ще почувстват пряко свалянето на рестрикциите, тъй като и при въвеждането им банките не прехвърлиха тежестта към клиентите си. Печеливши ще са най-вече кредитните институции, тъй като ще могат в края на годината да увеличат печалбата си, защото от отпадането на шестмесечния "фризер" банките ще могат да освободят допълнителни провизии, които да прибавят към финансовия си резултат. Това обаче може да стане факт само ако промените бъдат публикувани в Държавен вестник до края на годината. Според някои финансисти дори за банките е по-добре въпросните провизии да бъдат освободени през следващата година, тъй като данъкът за 2007 г. ще е 10%, а не както е за тази - 15%. На макрониво качеството на кредитните портфейли ще се подобри. Корекцията, разбира се, ще е чисто техническа. В момента като "под наблюдение" могат да се водят цели шест месеца задължения, по които плащането е закъсняло с ден-два, а след това са били редовни. Въпреки това според досегашните разпоредби тези иначе редовни заеми половин година се водят класифицирани, което логично изкривява информацията за качеството на банковите кредити.
Източник: Дневник (11.12.2006)
 
НЕК заплаши Кремиковци Ако в близките дни Кремиковци АД не възстанови погасяванията на задълженията си към Националната електрическа компания (НЕК) по договорените схеми, ще предприемем категорични мерки за защита на финансовите си интереси, се казва в официално съобщение на НЕК. От години Кремиковци е най-големият длъжник на НЕК, се посочва в съобщението. Между двете страни са сключени два споразумителни протокола за погасяване на задълженията - от декември 2003 и от юли 2006 г. Става дума за 91.15 млн. лв., от които 6 млн. лв. са просрочени задължения, казват от НЕК. През последните месеци Кремиковци АД е започнало драстично да не спазва договорените срокове за погасяване. В същото време в съобщението на НЕК се изразява учудване, че новият собственик Глобъл стийл наскоро е придобил футболния клуб ЦСКА. Двете инвестиции на Глобъл стийл нямат връзка, нито лев от Кремиковци няма да отиде в ЦСКА, коментира пред агенция Фокус Александър Томов, председател на надзорния съвет на ЦСКА. Според финансовия отчет на металургичния комбинат за деветмесечието задълженията му са за 1.336 млрд. лв. Дружеството е на загуба от 217 млн. лв. при 78.25 млн. лв. за същия период на миналата година.
Източник: Пари (11.12.2006)
 
Световната банка предоставя на България 150 млн. долара по новата стратегия за партньорство Световната банка отпуска на България 150 млн. долара по първия заем за развитие на политиките (DPL-I). Средствата ще са в подкрепа на пълното интегриране на България в Европейския съюз. Миналата седмица правителството одобри проекта на заемното споразумение и предлага на Народното събрание да даде съгласието си за водене на преговори. Новата стратегия за партньорство между България и Световната банка бе утвърдена от международната финансова институция през юни. Тя предвижда на България да бъдат предоставени три заема за развитие на политиките в подкрепа на планираните от правителството реформи. Трите заема са с общ размер на кредитирането до равностойността в евро на 450 млн. долара. Те ще бъдат инструмент за подкрепа на средносрочните планове на правителството за политически и институционални реформи, както и за подпомагане на пълното интегриране на страната в Европейския съюз след 1 януари 2007 г. Първият заем (DPL-I) ще бъде в подкрепа на платежния баланс. Целта е подпомагане на държавата през първите месеци от членството в общността. DPL-I ще подпомогне приемането и прилагането на политики за подобряване на институционалната рамка на трудовия и социалния сектор за по-добро обвързване на техните политики със стандартите на Европейския съюз; за подобряване ефективността на системите на здравеопазването, образованието и социалната защита, за да се поддържа фискално устойчива рамка на разходите и да се подобри достъпът до основни социални услуги. Срокът за погасяване на заема е 17 години, а гратисният период е пет години.
Източник: Строителство Градът (11.12.2006)
 
Жп линията Видин - София ще се модернизира Железопътната линия Видин - София ще бъде модернизирана със средства от европейската програма ИСПА. Министерството на транспорта обяви международния търг за избор на компания, която да подготви проекта, сочи обявлението за откриването на процедурата, публикувано в официалния регистър на Европейската комисия Tenders electronic daily. Жп линията Видин - София - Кулата е част от мрежата TINA и паневропейския транспортен коридор IV. Тя ще се свързва с новия мост над р. Дунав Видин - Калафат. Търгът на транспортното министерство включва осигуряването на техническа помощ при подготвянето на проекта. Тук влиза изготвянето на прединвестиционно проучване, преглед на възможностите за модернизация и избор на предпочитан сценарий за нея. Избраната компания ще трябва да подготви подробен анализ и предварителен проект, финансов анализ, доклад за оценка на експлоатационната съвместимост в съответствие с Директивата за железопътна експлоатационна съвместимост, както и да подготви подробна програма за модернизация и стратегия за нейното изпълнение. По програма ИСПА се осигуряват 85% от финансирането на ремонтите по линията, а останалите средства са национално съфинансиране. Максималният бюджет, предвиден за проекта, е 3.8 млн. евро. Средствата, които България ще усвои, са част от финансовия меморандум, подписан в началото на годината, за над 130 млн. лв. По същото споразумение се финансира и друг голям проект за модернизация на жп инфраструктура - рехабилитацията на участъците по линиите Пловдив - Бургас и Мездра - Горна Оряховица. Транспортното министерство ще приема оферти за участие в процедурата до 15 януари 2007 г. Договорът с избрания победител се очаква да бъде подписан през май 2007 г., а самото изпълнение на модернизацията трябва да продължи 24 месеца. Изискванията, които са поставени пред компаниите, са високи в съответствие с мащаба на самия търг за модернизацията на жп артерията. За да могат да участват, всички кандидати трябва да имат среден годишен оборот за всяка от изминалите три години от най-малко 10 млн. евро. При тях на пълен работен ден трябва да има поне 30 експерти в сферата на подготовката на проекти за железопътен транспорт. Също така от кандидатите се изисква от 2001 г. насам да са завършили поне два проекта за техническа помощ на стойност минимум 1 млн. евро. Тъй като търгът е по програма ИСПА, в него могат да участват както компании от държави - членки на ЕС, така и от държави, в които програмата се прилага.
Източник: Дневник (11.12.2006)
 
Corus получава нова оферта от Tata Steel От англо-холандската Corus споделиха, че са получили нова подобрена оферта за поглъщане на индийската Tata Steel, на стойност 5.7 млрд. паунда в т.ч. и предишните задължения (8.4 млрд. евро; 11.1 млрд. щ.д.). Според съобщението направено от Corus, Tata Steel е отправила новата си оферта в размер на 500 пенса/акция, което е с над 10% повече от предишната – 455 пенса/акция. Още през изминалия месец Corus се съгласи да бъде погълната от Tata срещу 5.1 млрд. паунда, в т.ч. и задълженията й, но след това, на 17 ноември, последва оферта от страна на бразилската CSN, възлизаща на 5.3 млрд. паунда. С идеята да даде още време на CSN да отправи нова контра-оферта, от Corus обявиха, че отлага датата на насроченото събрание на акционерите от 4-ти на 20-ти декември. CSN досега не е отправила нова оферта. “Подобрената оферта за поглъщане на Tata Steel е значително по-добра от първоначалната”, сподели председателят на Corus Джим Ленг. “Поради тази причина, бордът на директорите на компанията препоръчва тази сделка да бъде одобрена и от акционерите.” Сливането на Corus и Tata Steel ще създаде компания с капацитет на производство 22.6 млн. тона стомана/година. Ако Corus се слее със CSN този обем ще бъде по-висок – 23.4 млн. тона/година. “Продължаваме да вярваме, че обстоятелствата ни притискат да влезем в стратегически съюз, а подобрените параметри на сделката дават значително по-добри условия за акционерите на Corus”, каза Ратан Тата – председател на Tata Steel. Миналия месец Corus публикува резултатите си за третото тримесечие на годината, като те показаха тройно увеличение на нетната й печалба. Тя скочи със 182% до 141 млн. паунда за трите месеца до края на септември, 2006 г. За сравнение за същото тримесечие през 2005 г. тази печалба е била в размер на 50 млн. паунда. Приходите на компанията са се повишили със 17% до 2.459 млрд. паунда. Тези резултати са вследствие на подобрените пазарни условия, както и в резултат на програмата на Corus за съкращаване на разходите, която все още продължава.
Източник: Други (11.12.2006)
 
Бразилската CSN отново дава по-висока оферта от Tata за Corus Бразилската Companhia Siderurgica Nacional (CSN) увеличи параметрите на офертата си към акциите на Cоrus, като по този начин надвиши подобрената оферта отправена от индийската Tata Steel. Новата оферта на CSN е 515 пенса/акция и тя е одобрена от ръководството на англо-холандската компания. Преди това от Corus получиха оферта от страна на Tata Steel от 500 пенса/акция, като така бе подобрена първоначалната оферта от 455 пенса/акция и така индийската компания се надяваше да финализира сделката. По този начин цената на акциите на осмата по-големина производителка на стомана в света Corus се повишиха с 4.9% до 524.25 пенса, като това допълнително се отрази на наддаването. Акциите на Corus се повишиха с над 80% заради спекулациите по поглъщането й. Обвързване с която и да е от наддаващите компании ще създаде съюз, който по своите размери ще бъде петия по-големи производител на стомана в света. Анализаторът на Commerzbank Юта Розенбаум каза, че от гледна точка съкращаването на разходите, преимуществото е на страната на CSN, а новата им оферта е доста амбициозна и висока. Според анализаторът, евентуална сделка с Tata Steel ще има своите ползи в дългосрочен аспект, но само за сметка на големи капиталовложения. Председателят на Corus Джим Ленг, коъто в неделя одобри подобрената оферта на Tata я блокира и одобри новата на CSN. “Това е … логична постъпка от наша страна, тъй като ние се стремим да си осигурим достъп до суровини, ниско струваща продукция и нарастващ пазарен дял.”, каза Ленг. “Партньорство между двете компании ще даде една добра основа за конкурентоспособност и пазарен растеж на световния пазар.” С осъществяване на офертата на CSN ще бъде създадена компания с годишен капацитет от 24 млн. тона стомана. Освен това обаче, Corus ще си осигури достъп до висококачествена и евтина желязна руда от мината на CSN Casa de Pedra в Бразилия, както и силни позиции на пазара на Южна Америка. “Това е един стратегически устрем и комбиниран растеж – растеж на бразилския пазар, в Европа и обединение на нашите усилия”, каза председателят и главен изпълнителен директор на CSN Бенджамин Щайнбрук.
Източник: Други (11.12.2006)
 
Страх от монопол в строителството Страх от монопол разтърси строителния отрасъл с последните промени в проектозакона за лицата, извършващи строителство. С инициираните от група депутати поправки между първо и второ четене на проекта в него бе заложено създаването на нова мегаструктура - строителна камара, която да поеме поддръжката на бъдещия строителен регистър. Текстовете предвиждат само фигуриращите в него фирми да останат на пазара. Най-съществената промяна в проектозакона е формата, под която новата организация ще съществува. Първоначалният вариант, даден от браншовите организации, предвиждаше обединяването им на квотен принцип в конфедерация, която да води регистъра. По предложение на депутатите Костадин Паскалев, Силвия Алексиева и Борислав Владимиров обаче парламентарната комисия по местно самоуправление реши вместо конфедерация да има строителна камара, учредена не от браншовите организации, а директно от членуващите в тях фирми. Така според председателя на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев се създава монополна структура с делегирани от държавата свръхправомощия за регулация в отрасъла. Притесненията на част от браншовите структури са, че новата камара ще дублира функциите им, ще доведе до отлив на техни членове и ще застраши легитимността им. В по-далечен план се очаква тя да се наложи като представителна за отрасъла и да има тежката дума при разпределянето на средствата от структурните фондове на ЕС. Затова законът за строителния регистър не трябва да бъде приеман преди този за браншовите организации, смята председателят на Националната строителна федерация инж. Георги Григоров. Подобна позиция застъпиха председателите на Българската асоциация за изолации в строителството Йордан Николов и на Българската предприемаческа камара Николин Гавраилов. И тримата смятат, че в сегашния си вид проектозаконът за строителния регистър подменя предложенията на бизнеса, които бяха формулирани във внесения от правителството вариант. Не виждам основание за отделен закон за строителен регистър, подкрепи ги и министърът на държавната администрация Николай Василев.
Източник: Пари (12.12.2006)
 
Берлин също има апетит към нашата борса Представители на Deutsche Boerse пристигат в края на седмицата, за да обсъдят евентуалната покупка на държавния дял от Българската фондова борса. Това е втората голяма чуждестранна борса, която заявява своя интерес към родния пазар. Сезонът на предложенията към БФБ беше открит миналия месец, след като акционерите се срещнаха с вицепрезидента на северния борсов алианс OMX Хенри Бергстрьом. Перспективи Партньорството с германската борса е една от най-обещаващите възможности за развитие на родния пазар според някои финансови експерти. Deutsche Boerse е един от ключовите капиталови пазари в Европа с най-висока пазарна капитализация сред тях. Наред с това германската търговска система XESTRA е добре организирана, а от няколко години съществува специален сегмент за малки компании, който представлява сериозен запас от ноу-хау. През последните години Deutsche Boerse упорито прави опити за консолидация с някои от водещите пазари на Стария континент. Само преди месец оттегли офертата си за покупка на мажоритарен дял от паневропейската платформа Euronext, която обединява борсите в Париж, Брюксел, Амстердам и Лисабон.
Източник: Пари (12.12.2006)
 
Над 14 хил. англичани са купили жилища в България през 2006 г. Само индивидуалните покупки на жилища от англичани през тази година са повече от 14 хил. Заради големия интерес към недвижимите имоти в България Великобритания тази година се нарежда на второ място по обем на чуждите инвестиции. Това обяви миналата седмица изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стоян Сталев. Сферата на недвижимите имоти е привлякла най-много чужди инвестиции - 35%, следва производството с 20%. БАИ си поставя за цел да привлече интереса на германците към купуване на недвижими имоти у нас, тъй като в момента голям наш конкурент в тази сфера е Турция. Стоян Сталев даде за пример турски град, в който само през тази година имоти са купили 60 хил. германци. За тази цел агенцията планира по-голямо участие догодина на най-големия европейски форум в областта на недвижимите имоти Expo Real в Мюнхен. До края на годината се очаква ръстът на чуждите инвестиции в България да достигне 4 млрд. долара, прогнозира Стоян Сталев. Той очаква следващата година увеличение на инвестициите както от страните - членки на Европейския съюз, така и от Азия - Индия, Китай, Корея.
Източник: Строителство Градът (12.12.2006)
 
МВФ нищи нашия бюджет 2007 за последно МВФ нищи нашия бюджет 2007 за последно. Разговорите на фонда и българското правителство ще продължат до 19 декември. Това ще бъде четвъртият и последен преглед по предпазното споразумение с МВФ. Фокусът на разговорите ще бъде проектобюджетът за 2007 г., както и реализацията на структурните реформи. Това ще бъде първият бюджет от този род за България, в който трябва да се заложат големи харчове заради присъединяването към ЕС. Друга цел ще бъде изготвяне на цялостна оценка за макроикономическото представяне на страната през годината. Ръководител на мисията ще бъде Робърт Хагеман.През август предпазното споразумение с фонда беше удължено с още 6 месеца до март следващата година. Позицията на експертите от международната институция е, че страната ни трябва да продължи досегашната фискална политика. Заради това МВФ ще настоява за значителен бюджетен излишък от около 2% и през следващата година. Прогнозите на фонда за ръста на БВП до края на годината са 5.5%, като през 2007 г. се очаква по-голям прираст от около 6%.
Източник: Пари (12.12.2006)
 
Алкомет Алкомет е регистрирано през 1991 г., като 100% от активите му са държавна собственост. През септември 1999 г. то е приватизирано, като FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS, Турция, придобива 51% от акциите, а Алумина Инвест - 24%. Към 30 септември 2006 г. разпределението на капитала е: Алуметал АД е с 74.8%, FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS - с 16.91%, и други физически и юридически лица притежават 8.29%. Дейност Предметът на дейност на Алкомет е производство и търговия с алуминиев прокат, изделия от алуминий и алуминиеви сплави, използвани в машиностроенето, строителството, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли. Заводът е уникален за България, тъй като включва цялостен производствен цикъл и разполага с производствен капацитет за широка разновидност от изделия (около 1.800 профила). Близо 85% от продукцията се изнася. Сред пазарите с най-голям експортен дял са тези в Германия, Великобритания, Италия и централноевропейските държави. Инвестиции През последните 3 години мениджмънтът успя да разгърне мащабна инвестиционна програма, която увеличи производствените възможности многократно и стабилизира пазарната позиция на предприятието. Благодарение на това Алкомет увеличи приходите си от продажба на продукция и закова интереса на инвеститорите към своите ценни книжа. Акциите му са постоянен обект на внимание от началото на 2006 г., което се отрази благоприятно и на ликвидността на позицията. Показатели Добрият финансов резултат за деветмесечието на 2006 г. се дължи основно на постъпленията от продажби на продукция за износ, което е тенденция от 2005 г. насам. Общо приходите от продажби са се покачили със 73% и достигат до 154 млн. лв. при 89 млн. лв. през септември миналата година. Нарастват и разходите на компанията към деветмесечието на 2006 г., сред които най-много са заделените средства за материали. Разходите от дейността се увеличават със 76.42 млн. лв., като достигат до 150.151 млн. лв. Промяната във валутните курсове се отразява положително на финансовите приходи и разходи на дружеството, като съответно първите нарастват, а вторите намаляват. Капитализация Добри са новините и около задълженията на Алкомет, като дългосрочните са сведени до 17 млн. лв., а краткосрочните се увеличават до 50.6 млн. лв. Нетната печалба на компанията е 3.971 млн. лв. при загуба за същия период на 2006 г. 3.9 млн. лв. Пазарната капитализация към 7 декември е 167 142 048 лв. SWOT анализ Силни страни * Стабилни продажби в чужбина * Агресивна инвестиционна политика * Повишаващо се производство и респективно продажби Слаби страни * Зависимост от цената на алуминия на световните пазари * Податливост на загуби от валутни разлики, скъпият долар влияе негативно на финансовото състояние на компанията * Необходимост от високи разходи за инвестиции за подновяване на оборудването * Нестабилни финансови резултати Възможности * Разширяване на продуктовата гама * Увеличаване пазарния дял на компанията в страната * Възможности за увеличаване дела на продажбите на международните пазари Опасности * Скъпият алуминий можеда отблъсне частот компаниите, ползващи алуминиево фолио, и те да се насочат към продукти заместители * Нелегален внос на алуминий от некоректни търговци * Повишаване на конкуренциятав Европейския съюз,където компаниятареализира по-голямата част от продажбите си Акции Движение * Книжата на Алкомет са в инвеститорския фокус от началото на тази година и по-конкретно от февруари. * Оттогава насам акциите на дружеството са поскъпнали от 4.26 до 9.45 лв. десет месеца по-късно.
Източник: Пари (13.12.2006)
 
БВП нараства до рекордните 6.7% през Q3 Българската икономика продължи да нараства динамично и през третото тримесечие за годината, като ръстът стигна рекордните 6.7%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - покачването е било 4.6 на сто през същия период на миналата година. Така стойността на произведеното в икономиката за периода юли - септември достига 13.611 млрд. лева. Постигнатият растеж за последното тримесечие надмина прогнозите на финансовото министерство, което очакваше 6.1% за цялата 2006 г. Той е и по-голям от регистрирания ръст на БВП досега, като за периода април - юни беше 6.6 на сто. Резултатът е много добър, коментира пред Ройтерс Димитър Чобанов, анализатор в Института за пазарна икономика. По думите му той се дължи основно на постиганото от частния сектор и подобрените условия за бизнеса, които станаха причина голяма част от икономиката да излезе от сивия сектор. Въпреки динамичния си растеж България все още изостава в сравнение с останалите страни от региона като Румъния и Словакия, чиито икономики са нараснали съответно с 8.3 и 9.8 на сто за третото тримесечие на годината, смятат анализаторите, цитирани от Ройтерс. Основният двигател на растежа е бил частният сектор, като държавният намалява и като дял в БВП, и като добавена стойност, коментира Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Освен това тази година делът на земеделието не се променя, което е още една предпоставка за постигане на по-висок растеж. Спадът в този сектор през миналата година забави и ръста на цялата икономика, допълни Ангелов. По думите му за добрите резултати е допринесло и бързото нарастване на инвестициите, като брутното капиталообразуване достига над 30% от БВП, което е много добър резултат. Това означава, че се инвестира много в икономиката, което няма как да не доведе и до по-бързо нарастване на доходите. Външната търговия като дял от БВП също расте и достига 150% от БВП, което означава, че икономиката ни се интегрира все по-добре, страната се специализира в производството на това, в което е добра, и търгува с всички останали стоки, допълва Ангелов. За деветте месеца от началото на годината темпът на растеж на БВП се равнява на 6.3%. За сравнение, повишението през същия период на миналата година е било 5.6 на сто. Ръстът в производството в индустриалния сектор и сектора на услугите е съответно от 11.3 на сто и 5.8 на сто, показват данните на НСИ. Частният сектор продължава да е двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства с 8.5 на сто и формира 72% от икономиката на страната. Делът на публичния сектор в БВП е 13.9 на сто, като се свива с 1.7 на сто. Инвестициите в основен капитал растат реално до над 24% за годината.
Източник: Дневник (13.12.2006)
 
5 фирми искат концесия за пристанище Варна Пет фирми ­ "Соди Девня", "Кумерио мед", "Агрополихим" и "Девня цимент" искат на концесия пристанище Варна ­ запад, но правителството все още се бави с решението си. Това заяви вчера Франк Шнайдер, изпълнителен директор на "Солвей Соди" по време на визитата на белгийския престонаследник Негово кралско височество принц Филип в Девня. Фирмите, които реализират 8-9 процента от общия български износ и изнасят 90 на сто от продукцията си през пристанище Варна-запад, са готови да инвестират в пристанището, в което се обработват стоки за над 300 милона евро годишно, припомни Шнайдер. Решенията за инвестициите от страна на дружествата, които членуват в Индустриалния клъстър, създаден за концесия на порта, зависят до голяма степен от изясняването на сегашната несигурност за бъдещето на пристанищната концесия, кааза още Шнайдер. Според него чуждите инвеститори ще разчитат на принц Филип да лобира за интересите им портът да бъде даден на концесия на участниците в индустриалното обединение. Повод за изявлението му бяха петгодишните обединени усилия на чуждестранните инвеститори в Девня да получат концесия над пристанище Варна ­ запад за 35 години, към което солиден интерес проявава и варненската ТИМ, призна изпълнителният директор на "Агрополихим" Христо Петров.
Източник: Монитор (13.12.2006)
 
ЕС ще въведе квоти за внос на стомана Европейският съюз обяви, че през следващата година ще въведе квоти за внос от Русия, Украйна и Казахстан, съобщи "Блумбърг". В момента съюзът преговаря с трите държави за новите условия. Европейският съюз (EС) иска да фиксира квотите за догодина при 2.3 млн. тона за Русия до 1 млн. тона за Украйна и до 205 хил. тона за Казахстан. Новите лимити ще засегнат и България и Румъния след началото на членството им в Евросъюза. Според мнението на Брюксел условията, наложили нуждата от лимити през тази година, все още са налице. Внесените количества под лимита няма да се облагат с мито. Ограниченията са най-вече за листове стомана и други полуготови изделия. Тези продукти представляват около 50 на сто от руския експорт, една трета от украинския и почти целия износ от Казахстан. ЕС би отменила квотите си само ако някоя от страните се присъедини към Световната търговска организация (СТО). Очаква се еврокомисарят по търговията Питър Манделсон днес да представи доклад, който да разгледа критично политиката за ограничаване на вноса в ЕС. Според прогнози организацията иска да намали протекционизма си. Производителите на стоманени изделия и химическите компании вероятно няма да са толкова добре предпазени от евтиния азиатски внос, коментират анализатори. Русия използва между 52 и 95 на сто от квотите си за различните стоманени продукти. Украйна изпълнява между 77 и 95 на сто от разрешения износ, докато Казахстан внася само две категории стоманени стоки през 2006 г. и изпълнява 53 и 94 на сто за разрешения внос. Европа има двустранни споразумения за внос с Украйна и Русия от 1995 г. насам, а за Казахстан - от 1999 г. През миналата година Русия е имала квота от 2.23 млн. тона, Украйна - от 980 хил. тона, а Казахстан - от 200 хил. тона. Внасяните продукти са основно полуобработени стоманени релси или листове.
Източник: Дневник (13.12.2006)
 
Алкомет преобразува дълга си Алкомет преобразува дълга си от долари в евро според изискването на Закона за уреждане на неуредените кредити. Това съобщиха от фондовата борса. Дългът, който е превалутиран, е главница от 4,45 млн. долара. Тя е преобразувана в 3,384 млн. евро и лихви от 2,151 млн. долара, разменени за 1,584 млн. евро. По баланс към края на септември ЗУНК задълженията на "Алкомет" са 12,133 млн. лв. при 13,027 млн. лв. в началото на годината. Печалбата на дружеството е 3,97 млн. лв. за 9-месечието в сравнение със загуба от 3,9 млн. лв. за същия период на м. г.
Източник: Стандарт (13.12.2006)
 
Стомана индъстри продължи успешното си сътрудничество с професионалната гимназия "Мария Кюри" Стомана индъстри продължи успешното си взаимодействие с професионалната гимназия "Мария Кюри"-гр. Перник и през учебната 2006/2007 г. Дружеството закупи за учениците транспортни тримесечни карти за обществения транспорт, заплати обучението по английски език на паралелките по металургия в ІХ и Х клас, а всички деца получиха работно облекло за часовете по практика. "Стомана Индърстри" подпомогна финансово и целодневната детска градина "Българче" - гр. Перник.
Източник: Икономически живот (14.12.2006)
 
Дефицитът по текущата сметка продължава да расте Дефицитът по текущата сметка на България за десетте месеца на годината продължава да расте и стига 11% от БВП (2.66 млрд. евро), показват данните на Българската народна банка (БНБ). За сравнение за същия период на миналата година той е бил 7.3% от БВП (1.57 млрд. евро). Очакванията на правителството са до края на годината дефицитът да стигне 15% от БВП. Продължаващото нарастване на дефицита по текущата сметка на страната не притесни анализаторите, цитирани от Ройтерс. Според тях големият растеж в инвестициите и строгата фискална политика до голяма степен смекчават рисковете, произтичащи от дисбаланса по текущата сметка. В края на десетте месеца преките чуждестранни инвестиции в страната стигат рекордните 3.2 млрд. евро (13.2% от БВП) и вече покриват над 120% дефицита. За същия период на 2005 г. те са били 1.7 млрд. евро (8.2% от БВП). Един от основните двигатели за нарастващия дисбаланс е кредитирането на потребителите, което от своя страна води до растеж във вноса, което заедно с цените на енергията кара дефицита да расте, а оттам прави страната по-уязвима на външни сътресения. Това обаче е нормално за развиващите се икономики, където потребителското търсене на чужди стоки расте много по-бързо. Бързият икономически растеж предизвиква и нарастване и в обема на вноса, особено на инвестиционни стоки. Нормално е при този бърз темп на развитие страната да има и голям дефицит по текущата сметка, обясни Димитър Чобанов, икономист в Института за пазарна икономика, пред Ройтерс. Фактът, че страната привлича толкова много преки чуждестранни инвестиции, означава, че доверието на чуждите инвеститори в стабилността й расте и те виждат възможност да печелят тук, допълва той.
Източник: Дневник (14.12.2006)
 
5.3 % е инфлацията от началото на годината Индексът на потребителските цени за ноември 2006 г. спрямо октомври е 101.4, инфлацията е 1.4 на сто, съобщи Националния статистически институт /НСИ/. Инфлацията от началото на годината е 5.3 на сто, а за периода януари-ноември 2006 г. спрямо съответния период на миналата година е 7.3 на сто. Инфлацията през ноември 2006 г. спрямо ноември 2005 г. е 6.1 на сто. През ноември цените на хранителните продукти са нараснали с 3 на сто, на нехранителните стоки - с 0.5 на сто, в общественото хранене - с 1.3 на сто и на услугите - с 0.4 на сто.
Източник: БТА (14.12.2006)
 
Юмикор създаде световен лидер в производството на цинк Австралийската "Зинифекс" (Zinifex) и белгийската компания "Юмикор", собственик на миннообогатителния комбинат на дружеството в Пирдоп, планират да обединят бизнеса за производство на цинк, което ще доведе до създаването на най-голямата компания за добив на цинк в света, съобщи агенция Ройтерс. Съгласно постигнатите договорености "Зинифекс" ще притежава 60% от новото дружество. Пазарът реагира позитивно на новината, като акциите и на двете компании регистрираха силно покачване. Тези на "Зинифекс" поскъпнаха с 4.1%, а тези на белгийската компания увеличиха стойността си с 5.5 на сто. Съветник по сделката ще бъде белгийската финансова група UBS. Акции за над 1.6 млрд. долара от новосъздадената компания ще бъдат пуснати на фондовата борса "Юронекст", след като сделката бъде финализирана през третото тримесечие на 2007 г. Тя ще създаде световен лидер, произвеждащ 1.2 млн. цинк и цинкови сплави годишно, със служители, надхвърлящи 4.5 хил души. Така новата компания ще изпревари сегашните лидери - корейската "Цинк" (Zinc) и британската Xstrata.
Източник: Дневник (14.12.2006)
 
Чуждите инвестиции у нас са към 3,5 милиарда за 2006г. 3 милиарда и 500 милиона евро са прогнозите за чуждестранните инвестиции в България за 2006 година. По данни на БНБ до края на октомври инвестициите у нас са 3 милиарда и 200 милиона евро. Това каза изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Великобритания изпреварва Германия в класацията за най-голям обем инвестиции. През годината фирми и физически лица от Острова са вложили в българската икономика 1 милиард и 100 милиона евро, каза още Сталев. 90% от тази сума е инвестирана в покупката на недвижими имоти. Именно строителството и недвижимите имоти, както и туризмът, са били най-атрактивните за чуждестранните инвеститори отрасли от икономиката.
Източник: Дарик радио (14.12.2006)
 
Руската Metalloinvest планира да инвестира $750 млн. през 2007 г. Руският холдинг Metalloinvest планира да инвестира 750 млн. щ.д. в своите предприятия през следващата година, сподели Максим Губийев – главен изпълнителен директор на Metalloinvest Managing Company, предаде Interfax. Губийев сподели, че през текущата година инвестициите са били на стойност около 600 млн. щ.д. Пресофисът на компанията е споделил пред Interfax, че от края на 2006 г. е започнала инвестиционна програма, която предвижда в рамките на 5-7 години, да бъдат вложени 6 млрд. рубли за иновации. Холдингът включва руските компании за добив на желязна руда Lebedinsky GOK и Mikhailovsky GOK, Urals Steel, Oskol Electrometallurgical Combine, както и инженерната компания Ormeto-Yuumz. Metalloinvest е подписала споразумение за стратегическо партньорство със SMS Demag с идеята да използва и внедри технологии на немската компания за леярство и валцуване, при модернизацията на съоръженията си в заводите Urals Steel и OEMK. Този проект ще бъде на стойност от около 3 млрд. щ.д. Холдингът ще предостави около 20 – 30% от необходимите средства, а останалото ще бъде поето чрез дългосрочни банкови заеми. Metalloinvest обмисля да инвестира 1 млрд. щ.д. за изграждането на нов завод в Urals Steel и още 1 млрд. щ.д. за подмяна на стара пещ за метали с конвертори, което ще подобри производителността в OEMK. Губийев заяви в пресконференция на 13-ти декември, проведена в Железногорск, района на Курск, че Metalloinvest планира да завърши консолидирането на активите си до януари – февруари 2007 г.
Източник: Металс Плейс (14.12.2006)
 
Алуминият поведе цветните метали Цветните метали останаха без значителна промяна на азиатските пазари, а в началото на новия ден в Европа алуминият поведе нов опит за покачване. Медта остана в четвъртък при шестмесечен минимум в сряда поради покачване на запасите до най-високи нива за последната година. Алуминият с доставка след три месеца беше подкрепен от намалелите физически запаси на лондонската борса LME. Увеличеният интерес на инвестиционните фондове даде сила и на останалите цветни метали. Оловото с доставка след три месеца се повиши леко до 1645 долара за тон. В четвъртък запасите от олово продължиха да намаляват след два дни на повишение. В четвъртък стоката поевтиня с около 4.5 на сто. Цинкът добави 20 долара до 4295 долара за тон при 4275 долара за тон в края на деня в сряда. Никелът отвори с повишение при 33 400 долара за тон, със 150 долара над нивата в края на деня в сряда. Медта затвърди позициите си в четвъртък до 6825 долара за тон, след като отвори при 6709 долара за тон. Златото задържа позициите си въпреки втори пореден ден на поскъпване на долара спрямо еврото. Стоката за февруари загуби 40 цента до 632 долара за тройунция. Среброто с доставка през март поскъпна с 6.5 цента до 13.98 долара за тройунция.
Източник: Дневник (15.12.2006)
 
SUAL планира да построи леярна на стойност US$1.5 млрд. Водещата руска компания за производство на алуминий Siberian-Urals Aluminium Company (SUAL) сподели, че планира да инвестира 1.5 млрд. щ.д. в строежа на нова леярна на територията на северен Казахстан, с което годишното й производство на алуминий ще се увеличи с 500 000 тона след 2011 г. Вицепрезидентът, отговарящ за бизнес развитието на компанията Артьом Волинец, сподели пред Ройтерс, че новата леярна ще бъде разположена в град Екибастуз, който е близо до границата между Русия и Казахстан. “В началото на 2007 г. ще започнем подготвителни действия и ако успеем да се споразумеем с казахското правителство, строителните дейности ще започнат през 2008 г.”, допълни той. Годишната печалба на SUAL възлиза на 2.7 млрд. щ.д. Тя вече се е договорила с AES Corp. за доставка на електроенергия за новата леярна. В момента няма леярни за алуминий на територията на Казахстан, независимо от факта, че Alyumini Kazakhstan осъществява производство на метала и дори през тази година ще постигне увеличение на производството си спрямо 2005 г. от 1 500 на 1 525 тона. По-рано тази година, SUAL, която осъществява дейност в 9 руски района и Украйна, се споразумя да се слее със своите конкуренти RUSAL и швейцарската Glencore International AG, като по този начин се създава най-голямата компания в света за производство на алуминий, с 16% световен пазарен дял. Волинец каза пред Ройтерс, че отначало компанията се е била насочила към по-централно азиатските райони, но RUSAL държи правата за избор на стратегията. Той допълни, че “Когато всичко по сливането бъде финализирано на 1 април, 2007 г., отново ще разгледаме целия регион и ще предначертаем приоритетите си. ”
Източник: Reuters (15.12.2006)
 
Румънската Cuprom с най-висока оферта Румънският производител на мед Cuprom SA е отправил оферта на стойност 400 млн. щ.д. за сръбския миньорски комплекс RTB Bor и по този начин има доста добри шансове да спечели наддаването, каза говорител на Агенцията за приватизация в Сърбия. Офертата от 400 млн. щ.д. на Cuprom включва придобиването на надземните части, както и недрата на медната мина в Бор, мината в Майданпек, както и леярна и рафинерия, допълниха от Агенцията. В началото на търга, сръбското правителство определи минимална покупна цена от 266.65 млн. щ.д. “Офертите ще бъдат класирани с помощта на консултанти и след това предадени на приватизационната комисия, която ще провъзгласи победителя на 22-ри декември.”, добави говорителя на агенцията Раде Севич. “След това ще продължат преговорите по финализиране на сделката.”. Задълженията на RTB Bor възлизат на 500 млн. щ.д., като годишните и загуби са около 45 млн. щ.д. Другите участници в приватизационната процедура на RTB Bor са кипърската търговска къща Amalco, друга кипърска компания Strike Force Ltd, Simon Metalurgical Consortium и East Point Holdings Ltd.
Източник: Майнинг Джърнал (15.12.2006)
 
Jinchuan иска да закупи дял от Philnico Jinchuan Group, която обслужва 90% от потреблението на никел на Китай, е на път да закупи контролния пакет от акции на Philnico Industrial Corp. срещу 45 млн. щ.д. Базираната в Манила Philnico има права над най-големите залежи от никел във Филипините и ще използва приходите от тази сделка за издължаване на стари заеми към държавата. Очаква се сделката да бъде осъществена до края на март, 2007 г. “Не се знае, какъв точно дял от Philnico ще бъде придобит от Jinchuan, но той със сигурност ще бъде мажоритарен.”, каза Алекс Макапагал – вицепрезидент на отдел корпоративни финанси на държавната Land Bank of the Philippines. Мината на Philnico в провинцията Суригао дел Норте има депозит от над 144 млн. тона никелова руда, но от 1980 г. е затворена и не функционира, въпреки че Philnico придоби права над нея още през 1990 г. Планът на Jinchuan да инвестира във Philnico се разсрочи във времето, поради съдебен спор за 325 млн. щ.д. между нея и правителството на страната, което държеше да привлече инвестиции на стойност 6.5 млрд. щ.д. в минната индустрия, която навремето е изживявала истински подем.
Източник: Инфомайн (15.12.2006)
 
Ръководството на Кремиковци АД има честта да покани представителите на средствата за масово осведомяване на тържествен Kоледен концерт и връчване на годишните награди на компанията на 17 декември 2006 г. (неделя) от 18.00 часа в зала 1 на НДК. Президентът на Република България г-н Георги Първанов ще бъде специален гост на събитието. Преди това в 16.30 часа президентът на Република България ще посети една от най-важните инвестиции в Кремиковци АД – Производството за непрекъснато разливане на стомана.
Източник: Фирмена информация (15.12.2006)
 
Първанов награди бащата на империята Митал Президентът Георги Първанов награди вчера с почетен знак на държавния глава Мохан Лал Митал, баща на собственика на “Кремиковци” и футболния клуб ЦСКА Прамод Митал. Отличието е за постижения в технологичното развитие и глобализацията на металургията е и по повод 40-годишнината от създаването на “Кремиковци”. Лал Митал създава стоманената империя през 1952 г. В момента тя се управлява от Прамод и Винод. По-големият им брат Лакшми пък управлява конкурентната “Митал Стийл”, която е на второ място в света по производство на стомана.
Източник: 24 часа (18.12.2006)
 
КЦМ ще отчете високи приходи и ниска печалба През тази година Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е произвел 70 хил. т цинк, 60 хил. т олово, 63 хил. тона сребро, 240 т кадмий и 118 хил. т сярна киселина. Това каза изпълнителният директор на "КЦМ 2000" Никола Добрев. Приходите от продажби на предприятието ще възлязат на около 550 млн. лева и въпреки че рентабилността при основните продукти е 12.5%, нетната печалба, която комбинатът, очаква е 10 хил. лв. Около 10% са нараснали доходите на работещите в КЦМ през 2006 г. спрямо миналата година. Добрев определи следващия етап от развитието на КЦМ като "Инвестиционен хоризонт 2020 г.", който вече е започнал с внедряване на нова управленско-организационна структура. В проекта е заложено управление, насочено към дейности, които предлагат най-конкурентните продукти на пазара на цветни метали. До 2010 г. в КЦМ ще заработи нова технологична система за производство на олово по т.нар. шведски метод. Инвестициите за цялата програма са около 22 хил. евро, а до края на 2007 г. ще бъдат инвестирани 6 хил. лв. През тази година е даден старт и на програмата "Ново цинково производство", която ще се реализира с помощта на японското правителство с очаквани инвестиции от 60 млн. евро. На 25 декември се навършват 45 години от изливане на първото количество метал в пловдивския Оловно-цинков комбинат, който КЦМ наследи.
Източник: Дневник (18.12.2006)
 
Програма за ново оловно производство стартира до 2010 г. Програма за ново оловно производство стартира до 2010 година пловдивският КЦМ. Най-големият производител на цветни метали и сплави в Централна и Източна Европа, който на Коледа празнува 45-годишен юбилей, ще инвестира в програмата 22 млн. евро. Още до края на следващата година в проекта ще се вложат 6 млн. евро, каза изпълнителният директор Стоян Пехливанов. Преработката на първичните и вторичните суровини, която сега се извършва в различни производствени сектори, ще бъде обединена в едно съоръжение. Новата система ще бъде съобразена с всички изисквания за ефективно производство на олово и сплави при стриктно спазване на еврокритериите за екология и условията на труд, подчерта изпълнителният директор. В начален етап е финансираната с 60 млн. евро от японското правителство програма за ново цинково производство.
Източник: Дарик радио (18.12.2006)
 
До 20% от парите по структурните и кохезионния фонд авансово При подписването на договорите по проекти, финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд, бенефициентите ще могат да получават авансово плащане или от управляващите органи на оперативните програми, или от междинните звена. Размерът ще бъде между 10 и 20%, каза Силвия Инджова, директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите. Тя участва в семинар „България на европейската сцена: влиянието на новата кохезионна политика и структурните фондове за пълноценното членство на България в ЕС“. Семинарът се организира от Изпълнителна агенция ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и е част от дейностите по проект, който агенцията е спечелила и реализира по комуникационната стратегия за подготовка на членството на България в ЕС. Предвидена е възможност и за междинни плащания, допълни Инджова. Те могат да бъдат повече от едно в зависимост от типа проект. На третия месец след започването на дейностите по проекта междинните проверяващи органи ще започнат месечни проверки (на всяко 15-о число) по изпълнението на дейностите. От своя страна дирекция „Национален фонд“ ще прави проверки на място на междинните звена по определен график, уточни Инджова. През първата година и половина проверките няма да попречат на процеса на усвояване на структурните фондове, защото се очаква броят на проектите да е сравнително малък. Експертите са на мнение, че към 2009 г. броят на проектите ще се увеличи 2-3 пъти. Тогава се планира проверките да станат от месечни на тримесечие. Сумите по договорите ще се превеждат в левове, плащанията ще се администрират от централната банка, както това се прави с публичните средства, разясни Инджова. До 2010 година Националният фонд ще поеме гаранции дали са спазени ангажиментите по българското финансиране на проектите по структурните и Кохезионния фонд. След това тази функция ще бъде предоставена на съответните министерства, където се намират органите за управление на оперативните програми, каза Инджова.
Източник: Строителство Градът (18.12.2006)
 
Предприятие от Радомир прави свой завод в Шанхай Радомир-метали индъстрийз АД ще изгради собствен машиностроителен център за механообработка в Китай. Това съобщи председателят на Надзорния съвет на дружеството Пламен Бонев. Предприятието ще е разположено върху 10 дка в индустриалната зона на Шанхай. Строителството ще започне до февруари. Инвестицията е на стойност 15 млн. евро. В момента се уточняват последни подробности с китайски банки, които ще финансират начинанието. Предвижда се да бъдат открити 120-130 работни места.
Източник: Дарик радио (18.12.2006)
 
Радомир-метали вдига свой завод в Шанхай Радомир-метали индъстрийз АД вдига завод за изковки в Китай. Строежът на машиностроителен център за механообработка в индустриалната зона на Шанхай започва още през февруари, обяви председателят на надзорния съвет Пламен Бонев. Инвестицията ще е 15 млн. лева. Градежът ще се финансира от китайски банки. Дял от бъдещото предприятие е дадено на английската фирма "Дейвид Милтек", която е ангажирана с маркетинга. Заводът се открива заради многото поръчки от китайски партньори на "Радомир-метали". Подадени са заявки за 15 000 тона изковки годишно. Първоначално производството ще стартира с направата на 5000 тона изковки. Грубата обработка ще се прави в Радомир, а окончателната механообработка - в Китай. Производството ще се ръководи от българо-китайско-английски екип.
Източник: Стандарт (19.12.2006)
 
През тази година Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е произвел 70 хил. т цинк, 60 хил. т олово, 63 хил. тона сребро, 240 т кадмий и 118 хил. т сярна киселина. Това каза изпълнителният директор на КЦМ 2000 Никола Добрев. Приходите от продажби на предприятието ще възлязат на около 550 млн. лева и въпреки че рентабилността при основните продукти е 12.5%, нетната печалба, която комбинатът очаква, е 10 хил. лв. Около 10% са нараснали доходите на работещите в КЦМ през 2006 г. спрямо миналата година. Добрев определи следващия етап от развитието на КЦМ като "Инвестиционен хоризонт 2020 г.", който вече е започнал с внедряване на нова управленско-организационна структура. В проекта е заложено управление, насочено към дейности, които предлагат най-конкурентните продукти на пазара на цветни метали. До 2010 г. в КЦМ ще заработи нова технологична система за производство на олово по т.нар. шведски метод. Инвестициите за цялата програма са около 22 хил. евро, а до края на 2007 г. ще бъдат инвестирани 6 хил. лв. През тази година е даден старт и на програмата "Ново цинково производство", която ще се реализира с помощта на японското правителство с очаквани инвестиции от 60 млн. евро. На 25 декември се навършват 45 години от изливане на първото количество метал в пловдивския Оловно-цинков комбинат, който КЦМ наследи.
Източник: Дневник (19.12.2006)
 
Общините ще получат общо 140 млн. лв. допълнително от излишъка в държавния бюджет Общините ще получат общо 140 млн. лв. допълнително от излишъка в държавния бюджет, обявиха от Министерството на финансите. Вече са им изплатени 88 млн. лв., а до края на годината ще бъдат разпределени останалите суми. Средствата идват от преизпълнение на приходите от данъка върху общия доход на гражданите. За сравнение през 2005 г. от доброто събиране на данъците получиха извънредно 19,5 млн. лв. За ремонт и зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища за 2006 г. са предвидени 45 млн. лв., което е ръст от 10 млн. лв.
Източник: Стандарт (19.12.2006)
 
Разрешителното за строеж скача 20 пъти Таксата за издаване на разрешително за строеж в столицата поскъпна 20 пъти от началото на следващата година. С решение на общинския съвет тарифата в централните части на София става 14 лв./кв. м от разгънатата застроена площ на обекта при 0.5-0.84 лв./кв. м досега. За крайните райони ще се плащат 8 лв./кв. м, а за жилищно строителство до 300 кв. м - 7 лв./кв. м. Предложението бе внесено повторно от столичния кмет Бойко Борисов, който го прокара след скандал със съветниците. Предното им решение бе от януари 2007 г. таксите да се вдигнат на 2 лв./кв. м. Решението ще удари най-вече малките строителни фирми, които трябва да платят 20 пъти повече пари още преди строителството. Това ще се отрази, макар и леко, и на крайните цени на новите сгради, заяви председателят на Българската предприемаческа камара Николин Гавраилов. Според него е излишна идеята на кмета приходите от разрешителни да отиват за инфраструктура, тъй като и сега строителите дават за своя сметка за ток, вода, път и канал. Главният архитект на София Петър Диков очаква от поскъпването догодина 25 млн. лв. Строителните фирми обаче се съмняват доколко допълнителните приходи ще отидат целево за инфраструктура. Според бранша те трябва да влизат в отделна сметка и да се харчат по направление. Арх. Диков обаче обясни, че по закон това не може да стане. Обмисляме да теглим кредит срещу бъдещи постъпления от строителните разрешения и така самата банка ще контролира приходите по това перо, допълни той.
Източник: Пари (19.12.2006)
 
Очаква се силно търсене на уран догодина Водещата минна компания BHP Billiton очаква силно търсене на уран догодина, тъй като все повече държави разширяват програмите си за ядрена енергия, съобщи "Блумбърг". В момента минният гигант преговаря за доставки с няколко клиента. BHP Billiton се опитва да пласира допълнителните количества уран от разширяването на австралийската мина "Олимпик дам" (Olympic Dam). Очаква се добивите от новата мина да се продадат на по-високи цени от дългосрочните определени тарифи на минната група. Компанията иска да свърже позициите на метала с движението на цените за незабавна доставка. Според експерти австралийската мина съдържа 34 на сто от общите количества уран в света. В момента BHP Billiton изследва рентабилността на разширяването на мината и възможността за утрояване на продукцията към 2014 г. Цените на урана за бърза доставка са се утроили през последните две години и вече са 65 долара за фунт, показва изследване на индустрията. В момента цялата продукция на "Олимпик дам" е продадена на 20 долара за фунт до 2010 г., а някои дългосрочни договори са и при 18 долара за фунт. Все по-често купувачите сключват дългосрочни договори поради пика на цените за незабавна доставка. Освен това дългосрочните договори вече се сключват на по-високи цени. Според оценката на минния гигант търсенето на уран трябва да се увеличи със 135 процента до 2030 г. Особено силен ръст на ядрената индустрия се очаква в Азия. В момента Китай и Индия произвеждат съответно едва 2 и 3 на сто от електричеството си в АЕЦ, а средното ниво за света е 16 на сто.
Източник: Дневник (20.12.2006)
 
Само 20% залагат на нови продукти Само 20% от българските предприятия през последните две години са предоставили на пазара нови продукти и услуги, показва годишното проучване на фондация Приложни изследвания и комуникации. Едва 4% от фирмите ни имат потенциал да се конкурират на световно ниво. Именно към тези фирми трябва да бъде насочена активна иновационна политика, препоръчват авторите на изследването. Според него страната ни трябва да си постави по-висока цел за усвояване на средствата от европейските фондове за иновации, изследвания и технологично развитие. България планира да отдели само два от еврофондовете за тази цел. В Естония например са заложили 7%. Не повече от 6% от фирмите в България ще могат да получат безвъзмездна помощ по европейските програми, смята шефът на Агенцията за малки и средни предприятия Станимир Бързашки. Според него са нужни други източници на финансиране като например фондове за рисков капитал. Съвместно с БФБ агенцията обсъжда създаването на специален сегмент на борсата за малки и средни иновативни предприятия, каза Бързашки.
Източник: Пари (20.12.2006)
 
Бюджетът мина без благословия на фонда Бюджетът за 2007 година беше гласуван снощи след близо 9 часа дебати в парламента. Този път обаче законът не получи благословията на Международния валутен фонд. При учудваща липса на аргументи от опозицията само 60 депутати в пленарната зала гласуваха разходите на държавата. Мисията на МВФ пък изненада кабинета, като 10 минути преди обявеното начало отмени пресконференцията за приключване прегледа на споразумението. Вчера хората на фонда трябваше да кажат дали споразумението приключва успешно. Но изненадващо поискаха още време да помислят. Два часа по-късно депутатите гласуваха министерствата и общините да получават само 90% от парите си, ако се влоши дефицитът във външната търговия. Останалите 10% ще бъдат раздадени само ако излишъкът в хазната е по-голям от 2% от брутния вътрешен продукт. От МВФ настояваха излишъкът да бъде поне 2,3%, а ако дефицитът във външната търговия се влоши, да расте до 2,6%. Става въпрос за около 150 млн. лева. С гласуването на депутатите обаче МВФ беше поставен пред свършен факт. От фонда може да са обидени и за това, че не бяха изпълнени и други от исканията им, коментираха депутати. Парламентът защити бизнеса и хората, като намали данък печалба на 10%. С толкова ще нараснат и бюджетните заплати от 1 юли 2007 г. въпреки несъгласието на фонда. Приходите от ДДС ще се увеличат с 15-17 млн. лева от поскъпването на газа, каза зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. Но това е добре дошло заради рисковете в приходната част на бюджета, смята той. През 2006 г. кабинетът е решил за какво да се похарчат близо 450 млн. лева без гласуване от парламента. По принцип правителството може да разпределя пари от преизпълнението на приходите само до 1,5% от бюджетните приходи, което е около 270 млн. лева. Но тези 450 млн. лева са взети от преизпълнението на приходите от спестени средства и резерва за структурни реформи.
Източник: Стандарт (20.12.2006)
 
Corus определи краен срок за офертите Corus реши да даде краен срок до края на следващия месец за получаване на подобрени оферти от страна на двата наддаващи се конкурента – индийската Tata Steel и бразилската CSN. Това решение бе взето от борда по поглъщането на холандско-британската компания, след като Corus на два пъти вече приемаше оферти на Tata, но веднага след това следваха нови по-високи такива от страна на CSN. CSN заслужи одобрението на борда на директорите на Corus, след като нейната оферта, възлизаща на 4.9 млрд. британски лири, надвиши предходните две оферти на Tata Steel от 4.7 и 4.3 млрд. британски лири. От Tata реагираха мигновено на това, като заявиха, че ще обмислят нова оферта, което се отрази на цената на акциите на Corus и те се повишиха с 2 пенса до 530 пенса във вторник, следвайки очакванията на акционерите, че индийската компания ще отправи оферта по-висока от предложените от CSN 515 пенса/акция. Въпреки тези очаквания, според някои Tata Steel са на ръба да се откажат от наддаването. От Corus решиха да отложат насрочената за сряда среща с акционерите, докато изтече срока определен от борда по поглъщането. Сливане на Corus, с която и да е от двете наддаващи компании ще създаде петата по големина производителка на стомана в света, с годишно производство от около 24 млн. тона/год. За последните 18 месеца цената на англо-холандската компания, която бе създадена през 1999 г. при сливането на British Steel и холандската Hoogovens, се повиши със 160% над тогавашното ниво от 200 пенса/акция.
Източник: Топикс (20.12.2006)
 
Предпазна клауза и за авиокомпаниите Броени дни преди България да стане член на Европейския съюз, на страната беше наложена поредната предпазна клауза. Този път - за авиокомпаниите. Българските фирми ще бъдат частично изключени от общия пазар, защото не отговарят на изискванията за сигурност и авиационна годност на самолетите, съобщи официално Европейската комисия в сряда. Оттам посочват, че мярката ще гарантира най-високото ниво на сигурност на гражданите от ЕС и ще осигури правилното функциониране на европейския авиационен транспорт. "Изключително важно за нас е да сме сигурни, че всеки регулатор на авиацията изпълнява функциите си и следи за безопасността, както и че всяка компания на територията на ЕС може да изпълни и най-строгите ни изисквания за безопасност. В момента не сме доволни от начина, по който България покрива тези стандарти", посочи вицепрезидентът на комисията Жан Баро. "Говорих с българския транспортен министър, той подчерта, че се предприемат мерки за подобряване на ситуацията. Нашите експерти ще продължат да следят как България изпълнява европейските стандарти и предпазната клауза ще бъде премахната по моя препоръка само след пълно прилагане на стандартите", допълни той. Решението на практика означава, че превозвачите ще бъдат третирани като външни за съюза и няма да могат да оперират по маршрути в ЕС, чиято начална точка е извън България. Българска авиокомпания няма да може да лети между Лондон и Париж например, обясни транспортният министър Петър Мутафчиев. Тя обаче ще може, както и досега, да извършва полети от България до страни от общността и обратно, докато не получи европейски сертификат за авиационна годност и евролиценз. Те ще бъдат издавани от българската въздухоплавателна администрация едва след като тя издържи проверката от Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕАСА). Последният тест на агенцията е констатирал значителни пропуски в управлението на безопасността, сертифицирането на летателната годност на самолетите и надеждността на ремонтите в България. Въздухоплавателната администрация не разполага с необходимия брой служители с нужната квалификация на европейско ниво, смятат още от ЕАСА. Според една от лансираните в бранша версии еврокомисията е въвела предпазната клауза, след като парламентът забави поправките в Закона за гражданското въздухоплаване, приет на първо четене. Промените предвиждат авиационните инспектори да декларират, че не работят в авиокомпании, каквато е сегашната практика. Те дават и възможност на администрацията да отписва от регистъра самолети, които повече от шест месеца нямат сертификати за летателна годност, вместо да се чака искане от собственика за това. Според председателя на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев днес изтича срокът, в който се правят предложения за второ четене на закона. Депутатите Апостол Димитров и Костадин Кобаков от името на министерството вече са внесли такива, които са свързани с критиките на европейската агенция. Мирчев не се ангажира с конкретни срокове за приемането на закона, но посочи, че внасянето му се е забавило. Оставянето на България извън авиационния пазар означава и че българските сертификати за надеждност на самолета за полети и за правилно извършени ремонти няма да се признават директно в други страни - членки на ЕС. Шефът на въздухоплавателната администрация Георги Стоянов успокои, че авиокомпаниите ще продължат да работят,както досега и пътниците по никакъв начин не са застрашени от въвеждането на предпазната клауза. Той обясни, че процедурите за получаване на европейските лицензи за оператор от авиокомпаниите са дълги и изискват голям брой документи. Според него този проблем не съществува за гражданската авиация, но с тях не разполагат руските товарни самолети Ан-12 и тези от селскостопанската авиация. Според транспортния министър Петър Мутафчиев към момента само три от общо 15-те български авиокомпании имат нужната документация за издаване на евросертификати за полети във вътрешността на Европейския съюз. Българската страна продължава да защитава своите позиции и ще се опита да направи всичко възможно тази мярка да отпадне, заяви още Мутафчиев. Той обаче не са ангажира с конкретни срокове кога това може да стане. По думите му предстои разширяване на капацитета на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с наемане на още експерти, за което има и правителствено решение. Намеренията на министерството са и заплатите в дирекцията да бъдат увеличени с път и половина повече от средните за сектора, за да се стимулира експертната работа. Решението на Брюксел не изненада авиационния бранш. Изпълнителният директор на "Хемус ер" и прокурист на "България ер" Димитър Павлов успокои пътниците, че няма да имат проблеми. По думите му и през следващата година ще продължат внезапните проверки на европейските авиационни власти на българските превозвачи. Той също увери, че авиокомпании полагат усилията, за да изпълнят изискванията на ЕАСА. Проблемите в авиацията не са отскоро, се посочва още в съобщението на Европейската комисия. EASA откри сериозни пропуски и при предишните си инспекции през 2005 и 2006 г. Мониторинговият доклад на комисията от септември за готовността на България за членство в ЕС съдържаше предупреждение, че може да се наложат предпазни клаузи, ако не се постигне достатъчен прогрес в месеците преди влизането в ЕС.
Източник: Дневник (21.12.2006)
 
България и Румъния влизат в ЕС през затварящите се врати България и Румъния ще посрещнат Нова година като най-новите страни-членки на Европейския съюз, но присъединяването им идва в момента на силна умора от разширяването и страховете свързани със сигурността и икономическите предизвикателства, които са свързани с новодошлите в ЕС страни, отбелязва АФП. 15 години след края на комунистическото управление, България гордо внася в ЕС емблематичното си кисело мляко, за което казват, че помагало на стомаха и удължавало живота, а Румъния пристига с легендарната мрачна Трансилвания и най-големия резерват за пеликани в Европа. След дълга изолация от Запада и сравнително бедни, двете страни гледат на членството си в ЕС като на катализатор за туризма в зимните курорти и по плажовете на Черно море. 22 милиона румънци и 7,8 млн. българи, обаче, са посрещнати в ЕС с не малка доза неохота. Притеснени от високите нива на престъпността членовете на Еврокомисията все пак решиха да се откажат от плана за отлагане на членството на двете страни с още година, но вместо това подготвиха поредица от строга “предпазни клаузи”, които могат да бъдат приложени, ако двете нови страни-членки не успеят да решат бързо проблемите, които стоят пред тях.
Източник: Агенция Фокус (21.12.2006)
 
България обявява търг за изграждането на Дунав мост 2 Министерството на транспорта обяви евро търга за изграждането на "Дунав мост II" при Видин - Калафат. Ведомството откри процедурата за избор на компания, която да изгради инфраструктурата на моста по българския бряг на реката, съобщиха от ведомството. По проекта, финансиран със средства по програма ИСПА, се предвижда да се изградят на българския бряг 15-километрова електрифицирана жп линия, терминал за международни товари, модернизация на станцията за пътници, 8-километров магистрален път и друга прилежаща пътна инфраструктура. Всички компании, които искат да участват могат, да подават офертите си до 21 май 2007 г. пред транспортното министерство. То организира задължителна информационна среща с кандидатите на 3 април догодина. Преди време Европейската комисия одобри къса листа на кандидатите за проектирането и строителството на моста. Това са френско-италианско-българският консорциум "Буик/Трансстрой Варна/Ризани де екхер", германско-австрийско-италианският "Зюблин/Алпине майердер/Ейфел конструкшън металик" и френско-българският "Венси/Главболгарстрой/Мостстрой", испанската фирма "ФСС конструксион" и германско-испанският консорциум "Хохтиф/ Орбаскон хуарт лейн". Стойността на строителството на втория мост при Видин - Калафат е 236 млн. евро, от които 226 млн. лв. ще струва самото строителство. Европейската инвестиционна банка финансира проекта със заем от 70 млн. евро, толкова е и участието на програмата ИСПА на Европейския съюз. Държавата участва във финансирането с 60.7 млн. евро. Изграждането на моста ще отнеме поне 24 месеца, като плановете на транспортното министерство са строителството да приключи през 2009 г. За да участват, кандидатите трябва да имат минимален годишен оборот 60 млн. евро за всяка от последните три години. От 2000 г. насам те трябва да са завършили поне два проекта от подобен мащаб за минимум 36 млн. евро, за да бъдат допуснати до процедурата. От тях се изисква да могат да подсигурят и поне 15 млн. евро за изпълнението на проекта, както и оборудване, с което да могат да извършат строителните работи по поне 70 на сто от проекта.
Източник: Дневник (21.12.2006)
 
Вложенията в промишлеността растат с 11% С 11% са се увеличили направените през тази година инвестиции в промишлеността, показва анкетата на НСИ, проведена през ноември. Мениджърите от частния сектор са разходвали 13.4% повече средства за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи. Над една трета от вложенията отиват за увеличаване на производствения капацитет. На второ място с 28% са инвестициите в модернизация и нови технологии и подмяната на износено оборудване. 10.3% от инвестициите през 2006 г. са за опазване на околната среда и безопасност на труда.През следващата година инвестиционните намерения на промишлените компании са още по-оптимистични. Прогнозираният ръст на инвестициите е 16.4%. Приоритет в програмите отново са увеличаването на производствения капацитет и въвеждането на нови технологии. Факторите, влияещи върху решенията за инвестиции през 2007 г., са благоприятни, смятат анкетираните мениджъри.
Източник: Пари (21.12.2006)
 
"Арселор Митал" наддава за руската ММК Водещата металургична компания "Арселор Митал" предложи да купи дял в руската ММК, предаде Ройтерс, цитирайки руския вестник "Ведомости". Според руското издание финансовият директор на "Арселор Митал" Адитя Митал е посетил ММК още преди месец и са изложили офертата си пред главния собственик Виктор Рашников. "Ведомости" не посочва предложената цена. Според запознати източници преговорите не са напреднали много след първоначалната оферта. Двете компании вече имат бизнес връзка, като ММК купува въглища от "Митал стийл Термирау" (Mittal Steel Termirau) в Казахстан. "Арселор Митал" обаче не се ползва с доверието на Кремъл и руското правителство може да не застане зад сделката. ММК е базирана в Северен Урал. Компанията произвежда 11.4 млн. тона необработена стомана на година. Нетната печалба достигна 947 млн. долара за миналата година. Компанията е почти изцяло собственост на Рашников и мениджърите, а малко под един процент от акциите й се търгуват на борсата. През март списание "Форбс" включи Рашников на 16-о място в списъка на най-богатите руснаци с лично богатство от 5.4 млрд. долара. Според изпълнителния директор на "Арселор Митал" Лакшми Митал стоманената индустрия все още не е завършила консолидацията. Лидерът в сектора все още продължава да увеличава размерите си, като предупреди за все по-голямото влияние на Китай върху пазара за стоманени изделия.
Източник: Дневник (21.12.2006)
 
БДЖ влага над 100 млн. в ремонт на вагони догодина През 2007 г. БДЖ ще инвестира над 100 млн. лв. в ремонт на вагони и логокомотиви. Сумата е тройно по-висока в сравнение с тази за 2006 година. Парите за инвестиционната програма ще бъдат осигурени от заеми, обясни изп.-директор на БДЖ Олег Петков. За ремонт и модернизация на локомотиви ще отидат 36,7 млн. лв., за поправка на товарни вагони ­ 40 млн. лв., а за пътнически ­ 28 млн. лв. БДЖ са превозили повече пътници през 2006 г., сочат данните на компанията, разпространени в четвъртък. 34,65 млн. пътувания са отчетени, което е ръст от 902 хиляди пътници или 2,7 на сто повече от миналата година. Ръст и при карго превозите има БДЖ ­ от 4,7 на сто. Компанията е превозила 21,25 млн. т товари, което е с 951 хиляди тона повече от 2005 г. В резултат на увеличените превози дружеството е реализирало с около 5 млн. лева повече приходи. От компанията планират да запазят положителната тенденция и догодина да превозят 35 млн. пътници и 21,5 млн. т. товари.
Източник: Монитор (22.12.2006)
 
Инвестират близо 13 млн. лева в Пристанище Варна Близо 13 милиона лева ще бъдат инвестирани през следващата година за обновяване на Пристанище Варна, съобщи изпълнителният директор на порта Данаил Папазов. От средата на 2007 г. на първо корабно място на Пристанище Варна-Запад се очаква да започне изграждането на терминал за фосфорит. В изграждането му пристанището ще вложи близо 5 милиона лева. Очаква се терминалът да бъде завършен най-късно в края на 2008 г. Други 800 000 лева ще бъдат вложени за изграждането на прахоуловител на товарителницата за сода. Тези два проекта са насочени към опазване на околната среда в района, посочи Данаил Папазов. 5 милиона лева Пристанище Варна ще отдели за закупуването на два нови мобилни крана с товароподемност 140 тона. За реализация на инвестиционната програма ще се търси банков заем или лизингов договор, заяви изпълнителният директор на варненското пристанище.
Източник: Дарик радио (22.12.2006)
 
Posco започва дейност на територията на Индия Третият по големина производител на стомана в света Posco, обяви в четвъртък, че първото й изцяло собствено преработвателно предприятие, на територията на Индия, вече е започнало дейност. Това стана като резултат от създадения през януари джойнт венчър между Posco и южнокорейската електроразпределителна компания LG International Corp. Posco държи 65% дял в създадената POS-India Processing Center, докато LG International - останалите 35%, заяви Лий. Разположената в Поханг, Южна Корея Posco каза, че възнамерява да инвестира 14.5 млн. щ.д. (11 млн. евро) за благоустройството на завода. “В четвъртък, стомано-преработвателният завод в Пюн, започна производството на стоманени и автомобилни листове, за да задоволи нарастващите нужди от тези изделия в Индия”, заяви говорителя на Posco Лий Санг-Чун. Пюн е разположен на около 125 км. (78 мили) югоизточно от индустриалната столица на Индия – Бомбай. Според данни на Posco, новият център има годишен производствен капацитет от 130 000 тона стоманени изделия. Лий добави още, че от Posco нямат очаквания новия завод да допринесе чувствително за подобряване на позициите на компанията, но надеждите са, че той ще послужи като трамплин за придобиване на добър пазарен дял в Индия в дългосрочен план. Posco предвижда, че търсенето на електрически пластини в Индия ще се повиши от 350 000 на 600 000 до 2010 г.
Източник: Топикс (22.12.2006)
 
"Пристанище Варна" ще вложи 13 млн. лв. "Пристанище Варна" ЕАД планира инвестиции за 13 млн. лв. през 2007 г., съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. Най-крупното вложение ще бъде покупката на нов мобилен кран. Цената на съоръжението е около 5.5 млн. лв. Мобилният кран може да се използва за товаро-разтоварни дейности на почти всякакъв вид товари - от контейнери до насипни. Целта е с крана да се обработват предимно контейнери. През 2007 г. портът очаква да обработи над 100 хил. TEU (единица за обработка на малки 20-футови контейнери) и да влезе в списъка на големите контейнерни оператори. Сега в Черно море такива са само Констанца и Одеса. До края на тази година обработените контейнери ще достигнат 93 хил. TEU. Това ще бъде вторият мобилен кран на порта след закупения на лизинг за пет години през април 2005 г. кран "Демаг Готвалд". Вторият кран ще бъде около 140-тонен и значително по-голям от предишния, който е 104.3 т. Целта на инвестицията е да се намали времето за обработката на контейнери, тъй като това ще съкрати близо два пъти времето за престой на контейнеровозите. Този показател е решаващ в 70 на сто от случаите при привличането на товари. Световната тенденция е всички видове товари - с изключение на традиционните суровини, да се контейнеризират. Така се улесняват превозите, спестяват се разходите за склад и се намалява рискът от рекламации. С новото съоръжение ще се обработват преимуществено и транзитните товари на "Бритиш петролиум". Вече една година Варна е разпределителен порт на компанията за съоръжения за петролопроводите на компанията в Каспийско море. В списъка на планираните инвестиции влиза още изграждането на нов силоз за фосфорит на първо кейово място на пристанище Варна-запад. Фосфоритът е в прахообразно състояние и обработката му сега в насипно състояние води до замърсяване на околната среда. Изграждането ще започне в средата на годината и ще отнеме между 12 и 18 месеца. Цялата инвестиция е на стойност над 5 млн. лв. Също в средата на годината ще започне проектирането на прахоуловител за товарите с насипна сода, които се обработват на Варна-запад. Очаква се инвестицията да надхвърли 800 хил. лв. Портът предвижда да купи и нова техника. В инвестиционните планове влизат покупка на нов рич стакер - за разтоварване на контейнери, няколко мотокара и четири челни кофъчни товарача.
Източник: Дневник (27.12.2006)
 
Алкомет печели награда Фирма “Алкомет” АД получи наградата на областния управител за данъкоплатец на годината в Шуменско. Призът бе връчен на собственикът на фирмата Фикрет Индже.
Източник: Дарик радио (27.12.2006)
 
Плащаме дълга към МВФ Догодина е възможно да предплатим оставащия дълг към Международния валутен фонд, съобщи финансовият министър Пламен Орешарски. Той обаче не уточни за каква сума става въпрос. Има и вариант да не се предплаща дълг към фонда, тъй като догодина е първият пик в обслужването на еврооблигациите, емитирани по времето, когато министър беше Милен Велчев. Заради настъпването на падежа на първите еврооблигации 500 млн. лв. ще бъдат извадени от фискалния резерв, а това е голяма сума, коментира Орешарски. Инфлацията тази година ще бъде по-ниска от първоначално прогнозираните 6.9%. За догодина се придържаме към прогнозата си за 4.4%, каза Орешарски. При фискална възможност от средата на следващата година ще има ново намаляване на осигуровките. Това ще стане ясно, след като бъде готов отчетът за изпълнението на бюджета за полугодието. До края на годината в зависимост от изпълнението на бюджета и реализираните икономии от излишъка може да се отпуснат средства за фонд Републиканска пътна мрежа, за отбраната и за попълване на държавния резерв.
Източник: Пари (27.12.2006)
 
Mitsui ще се оттегли от добива на желязна руда в Индия Японската Mitsui & Company обяви, че е решила окончателно да напусне бизнеса с желязна руда на индийския пазар. Компанията планира да продаде своя 51% дял в Sesa Goa Ltd. Sesa Goa е един от най-големите индийски износители на желязна руда. От Mitsui са наели JM Morgan Stanley като посредник на трнзакцията. Непотвърдени източници казват, че интерес проявяват компании от ранга на Tata Steel, Jindal Steel и Essar. Според други източници, Arcelor Mittal също се интересува да придобие този дял. Управителят на Sesa Goa - ПК Мукхерджи не коментира тази новина като казва: “Това са работи свързани с японския дял и това нас не ни засяга”. Според експерти евентуалната продажба може да достигне цена от 60 000 млн. рупии.
Източник: Металс Плейс (27.12.2006)
 
Външен човек може да е новият президент на Арселор Митал Най-голямата в света стоманена компания Арселор Митал може да потърси човек извън компанията, който да поеме поста на изпълнителен президент на групата от следващата година, посочва германското издание на в. Файненшъл таймс. Назначаването на външен човек ще намали растящите притеснения за огромната власт на сегашния президент и собственик Лакшми Митал. В интервю пред Файненшъл таймс Митал посочва, че няма желание да заеме този пост, както беше предвидено по-рано тази година, когато Митал финализира сделката по закупуването на Арселор на стойност 26.9 млрд. евро. През 2007 г. сегашният президент Йозев Кинш ще се пенсионира. По думите на Лакшми Митал през следващата година новият стоманен гигант Арселор Митал ще се представи значително по-добре от 2006 г. Стоманената индустрия трябва да продължи да се грижи за интересите на своите акционери, като ги поставя на първо място, посочва още в интервюто индийският магнат. Обединяването на двата най-големи световни производителя на стомана създаде компания, която контролира около 10% от световния стоманодобив, което ще бъде три пъти повече от дела на следващия най-голям производител. За да стигнат дотук, индийците трябваше в продължение на пет месеца да се борят за стоманеното бижу на Европа. Битката се пренесе и на политическия фронт, където правителствата на Люксембург и Франция не можеха да се примирят с факта, че чуждестранна компания може да отмъкне европейски шампион. Последва офертата на руската Северстал, която беше готова да плати 13 млрд. евро, за да се превърне в основен акционер в Арселор. Все пак в края на юни бордът на директорите на Арселор най-после прие офертата на индийците в размер на 25.6 млрд. евро, което беше с 40% повече в сравнение с първоначалната им оферта от януари.
Източник: Дневник (28.12.2006)
 
Подписахме за 26 млн. EUR по ФАР Финансово споразумение по Национална програма ФАР 2006 I част беше подписано между правителството на Република България и Европейската комисия вчера. Споразумението е на стойност 26.262 млн. EUR, предоставени като безвъзмездна помощ на България от Европейската комисия. Финансовото участие на страната ни е изразено в национално съфинансиране по проектите с инвестиционен компонент и е в размер на 5.180 млн. EUR. Парите от Брюксел се дават за дейности, свързани с изпълнението на ангажименти на българските институции, произтичащи от пълноправното членство на страната в Евросъюза. Приоритетно средствата ще бъдат вложени в реализиране проекти за развитието на гражданското общество, за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия. Финансовият министър Пламен Орешарски е национален координатор по еврофондовете.
Източник: Пари (28.12.2006)
 
Codelco одобрява модернизации в размер на 578 млн. за разгръщането на медната мина Андина Най-големият производител на мед в света – чилийската Codelco, обяви в сряда, че бордът на директорите на компанията е одобрил инвестиционна програма на стойност 578 млн. щ.д. за подобряване на мина Андина, която се намира североизточно от столицата Сантяго. В прес комюнике, президентът на Codelco – Хосе Пабло Арейано сподели, че по този начин ще се повиши добивът от мината. Очаква се с реализацията на проекта да приключи до 2009 г. и годишният капацитет на компанията да се повиши с 80 000 тона. Това ще бъде първата фаза от двуетапния план за модернизиране на мина Андина, която е втората по големина мина на Codelco. В момента тя обслужва 15% от общия добив на мед на Codelco, което същевременно е 4.5% от делът на Чили и 1.7% от световният производство на мед, твърдят от Codelco. През изминалата година Андина произведе 248 137 тона медни концентрати и 3 244 тона молибден. До този момент вторият етап от модернизацията на мината е само в зародиш, сподели Арейано, като добави, че компанията планира да вложи 2 млрд. щ.д. в нея през 2007 г. Все пак той отказа да даде други подробности, преди бюджета да бъде одобрен от чилийското Министерство на икономиката, което ще стане през близките няколко седмици. В момента в съоръжението работят около 1 200 души, като се очаква, след модернизацията техният брой да бъде увеличен на 1 350. Освен това се очаква да има разкрити още около 2 000 допълнителни временни работни позиции.
Източник: Майнуеб (28.12.2006)
 
Правим първи стъпки за еврото До три месеца след присъединяването към Европейския съюз България ще кандидатства за влизане във валутния механизъм ERM 2. Това се разглежда като първа стъпка преди въвеждане на еврото, съобщи агенция Блумбърг, като цитира финансовия министър Пламен Орешарски. Желание Ще изразим желанието си за влизане в ERM 2 след срещата ни с Европейската комисия и Европейската централна банка през първите месеци на 2007 г., заявил Орешарски. Стратегия БНБ има стратегия за приемане на еврото през 2010 г. Основното предизвикателство е твърде високата инфлация, която засега е доста над допустимата по критериите от Маастрихт. За тази година се очаква инфлация от 6.9%, въпреки че според Орешарски тя може да бъде и по-малка. За догодина се очаква инфлация от 4.4%. Орешарски не се ангажира с конкретна дата кога България ще отговори на критериите за приемане на еврото.
Източник: Пари (28.12.2006)
 
Пътят на стоманата Чуждестранна компания решава да пренесе част от производството си в България. Причините са много - евтиният и висококвалифициран персонал, скорошното членство на България в Европейския съюз (ЕС) и достъпът до този пазар и т.н. Инвестиционният проект на "Радомир метали" е фабрика за механообработка на стойност 15 млн. евро в индустриалната зона на Шанхай. Според информация на Министерството на икономиката и енергетиката това не е единичен случай - инвестициите на български фирми в Китай от няколко години постепенно се увеличават и за 2006 г. са били на стойност около 2.7 млн. долара. "Между 10% и 20% от тези 15 млн. евро ще бъдат собствени средства на компанията, а останалото ще дойде под формата на кредити от китайски банки", казва Пламен Бонев, председател на надзорния съвет на "Радомир метали". Според него изграждането на комбината ще започне до февруари 2007 г. и се очаква да приключи до началото на 2008 г. Капацитетът на новата фабрика ще е 5 хил. тона машинни елементи годишно с производствен резерв от още около 2 хил. тона годишно. По думите на Пламен Бонев до три години след като стартира новата инсталация, се предвижда капацитетът й да нарасне до 15 хил. тона годишно. Според него три години е и предполагаемата възвращаемост на инвестицията в новата фабрика. Проектът ще разкрие между 120 и 130 работни места в Китай. Причините за изграждането на новия център за механообработка в Шанхай са няколко. Първата е, че заводът в Радомир на "Радомир метали" има много поръчки и от компанията вече са сключили фючърсни договори за капацитета му до края на 2009 г. Затова е нужна нова мощност, която да обслужва разрастващия се китайски пазар. Според Пламен Бонев по изчисления на компанията в Китай поне още 10 години ще има интензивно търсене на машини и машиностроителни елементи. Освен това има и специфична производствена причина за построяването на новата фабрика. "Заводът в Радомир има капацитета да извършва само леярската и ковашката част от производствения цикъл, но не и механообработката на детайлите. Ако не построим предприятие, специализирано в тази област, ще губим около 30% от цената на изделията ни за износ", казва Пламен Бонев. Планът е грубата обработка на машиностроителните елементи да се извършва в завода в Радомир, а допълнителната механообработка - в новата фабрика в Шанхай.
Източник: Капитал (28.12.2006)
 
Челопеч Майнинг с чужда награда за екология, у нас - с блокирани проекти Челопеч Майнинг, дъщерна фирма на канадската минна компания “Дънди Прешъс Метълс”, получи наградата “Зелена ябълка” (Green Apple) за най-добри практики в опазването на околната среда в Европа през 2006 г. Това съобщиха от компанията, управлявана от Лорънс Марсланд. В същото време вече десет месеца фирмата очаква у нас решение на министъра на околната среда и водите по инвестиционното предложение за разширение на рудника и изграждането на инсталация за производство на злато и мед. Министърът все още не е дал отговор, въпреки че законния срок, в който трябваше да се произнесе, изтече в края на март. Престижните отличия “Зелена ябълка” се връчват в края на всяка година от британската екологична организация Green Organization на церемония в сградата на британския парламент. За наградата могат да бъдат номинирани индустриални предприятия, държавни институции и неправителствени организации за техни постижения в опазването на околната среда. “Челопеч Майнинг” стана първата компания от България, удостоена с международното отличие. Наградата е връчена за екологичната програма, която се осъществява в златно-медния рудник “Челопеч”. В края на 2004 г. компанията започна възстановяването на нарушени при минали дейности терени, като източната площадка на рудника беше рекултивирана и залесена с 20 хиляди дръвчета от различни видове.
Източник: Монитор (29.12.2006)
 
Зино се цепи на две компании Акционерите на "Зино" - Казанлък, одобриха преобразуването на компанията и отделянето на ново публично дружество "Ино", съобщи Българската фондова борса. Решението е гласувано на извънредното общо събрание на 22 декември. Новото дружество "Ино" ще обособи в себе си производството на инструментална екипировка и нестандартно оборудване, докато "Зино" ще продължи производството на металорежещи инструменти и машинни елементи за хидравлични изделия. Мотивите за преобразуването са финансовите и производствените ползи. Разликата в технологията затруднява инвестициите в двете производства, а специализацията, която се предвижда, ще позволи модернизацията им и създаване на конкурентен продукт, с който да се избегнат финансовите затруднения на компанията, се посочва в мотивите на ръководството. Новата компания ще е с капитал 84 396 лв., разпределен в 42 198 акции с номинал 2 лв. Всеки акционер на "Зино" към 8 декември ще получи по една нова акция на "Ино".
Източник: Дневник (29.12.2006)
 
Банките отпуснаха заеми за над 550 млн. лв. през ноември През ноември банките са отпуснали кредити на стойност над 570 млн. лв., сочи статистиката на Българската народна банка (БНБ). Това е ръст от 2.8% спрямо октомври. Месечното увеличение на кредитния портфейл, което заедно с това при паричните средства в системата е най-голямото в абсолютно изражение, се дължи на всички негови позиции, но с най-голям принос са търговските заеми (с ръст от 210 млн. лв.), жилищните ипотечни кредити (растеж със 196.5 млн. лв.) и потребителският сегмент (с увеличение от почти 122 млн. лв.). За последните 12 месеца ръстът на кредитите у нас е 23.9%, а измерено в абсолютни стойности повишението е с 4.07 млрд. лв. и в края на ноември сумата на нетните заеми надминава 21 млрд. лв. Около 60% от тази сума се падат на търговските заеми, следвани от ипотечните с дял от 15 на сто. Едновременно с това активите на банковата система достигат почти 40 млрд. лв. Това означава, че нетните заеми за нефинансови институции представляват 52.8% от активите, или с други думи на всеки 100 лв. банкови активи почти 53 лв. са отпуснати за кредити. Прави впечатление още, че близо три четвърти от активите (или около 29.7 млрд. лв.) са формирани от банките от първа група. Спрямо предходния месец нарастването на активите през ноември е в размер на 1.7 на сто, а от началото на годината показателят се е увеличил с 21.7%.
Източник: Дневник (29.12.2006)
 
Ipsco намалява приходите си за четвъртото тримесечие в резултат на спад на търсенето на стомана Ipsco Inc. предупреди в четвъртък, че приходите й за четвъртото тримесечие на годината ще бъдат по-ниски от очакваното, поради големия спад на търсенето и доставките на стоманени плоскости и тръби. Компанията, която осъществява по-голямата част от бизнеса си в няколко американски щата и региона, обяви след приключването на борсовата търговия в четвъртък, че очакваната доходност на привилегирована акция ще бъде в рамките на 3 – 3.10 щ.д. Това представлява спад от между 9 – 11% от първоначалните изчисления на Ipsco, които бяха за 3.30 – 3.50 щ.д./привилегирована акция за тримесечието приключващо на 31 декември 2006 г. Тези изчисления не взимат предвид постигнатите резултати от придобиването на NS Group или валутно-курсови приходи или загуби. Компанията увеличи производството си на стоманени тръби за северно американската петролна и газова индустрия, след като през септември обяви, че е закупила базираната в Кентъки NS Group Inc. срещу 1.46 млрд. щ.д., а сделката бе финализирана в началото на декември. Ipsco обяви в четвъртък, че презапасяването на клиентите й явно е било доста по-голямо, отколкото компанията е очаквала. Търсенето на стоманени тръби от страна на западно канадския енергиен сектор също е било неблагоприятно поради лошите климатични условия, което от своя страна е намалило изпомпването на природен газ в района. Финансовите резултати през четвъртото тримесечие са също така негативно повлияни и от придобиването на NS Group, както и от валутно-курсови загуби. Президентът и главен изпълнителен директор на Ipsco Дейвид Съдърланд сподели, че презапасяването на клиентите е довело до краткосрочен спад в търсенето, което се очаква да приключи още в началото на 2007 г. Той, също така добави: “ние имаме добри изходни позиции и с повишените цени на изделията, очакваме да постигнем стабилни финансови резултати през 2007 г.”
Източник: Топикс (29.12.2006)
 
Очакванията са ръстът на българската икономика да надхвърли 6% през 2007 г. Ръстът на българската икономика най-вероятно ще надхвърли 6% през 2007 г., показват прогнози на повечето анализатори. Според тях все повече ще се увеличава и значението на проектите, финансирани с евросредства, в нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП), което ще е около 6 на сто. Такова увеличение на БВП прогнозираха от Министерство на финансите, от Банк Аустрия кредитанщалт и от Международния валутен фонд (МВФ). Наред с основните фактори на растежа за силното представяне на икономиката съществена роля ще играе и ръстът на кредитите, обявиха от фонда. Най-високи очаквания имат Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика и Агата Урбанска от холандската ING Bank, които смятат, че той ще е 6.5 на сто. Най-големи песимисти са специалистите от "Икономист интелиджънс юнит" (EIU), анализаторското звено на групата, която издава списание "Икономист". По-бавното повишение на заплатите в публичния сектор, намаляването на кредитната експанзия и успокояването на бума в строителството ще ограничат ръста на търсенето, което ще доведе до забавяне на икономическия ръст на страната през следващите две години до под 5 на сто, смятат анализаторите на EIU. Темпът на нарастване на потреблението ще се забавя постепенно, а капиталовите разходи (въпреки че ще продължат да се увеличават значително заради европроектите) ще са на по-ниско равнище спрямо най-силния си период от средата на 2005 г., предупреждават още от "Икономист". Според тях износът ще бъде засегнат от спада на търсенето в Европа, която е основен търговски партньор на България. Добрата новина според "Икономист интелиджънс юнит" е намаляването на инфлацията и дефицита по текущата сметка, който се смята за най-големия икономически риск пред България. Инфлацията се предвижда да се свие значително през периода 2007-2008 г. спрямо рекордно високото равнище от около 7.2% средно за миналата година. Тази прогноза обаче не отчита издърпването на по-високите акцизи за горивата в началото на 2007 г. Влошаващият се дефицит по текущата сметка, който през следващата година може да стигне 15% от размера на икономиката на страната, за пореден път накара МВФ да поиска от правителството значителен бюджетен излишък и през новата 2007 г. Притокът на чужди капитали ще продължи да е основният стълб, който ще финансира дисбаланса на текущата сметка, смятат още от "Икономист". По данни на Българската агенция за инвестиции преките чуждестранни вложения в страната ще достигнат 3.5 млрд. евро през първата година от еврочленството. По темпове на увеличение на брутния вътрешен продукт през 2007 г. България ще бъде лидер в Югоизточна Европа, показва анализ на динамиката на развитие на икономиките в региона, като малко от останалите страни в съседство имат шансове за подобен по размер растеж. Независимо от това обаче страната ще бъде най-бедната в Евросъюза, след като по данни на Евростат брутният продукт на човек от населението ще е близо 35 на сто от средното равнище за ЕС.
Източник: Дневник (03.01.2007)
 
Вашингтон пост: България и Румъния пируват в ЕС Милиони граждани на България и Румъния пируваха по време на първите дни на тяхното европейско гражданство, след като на 1 януари техните две страни се присъединиха към Европейския съюз, пише американският вестник “Вашингтон пост”. Определени като твърде политически и икономически изостанали, за да се присъединят по време на първата вълна на разширяване на ЕС на Изток през 2004 г., черноморските съседи се успокоиха след своето присъединяване към ЕС на 1 януари 2007 г, събитие определено от политиците като последното разширяване на Съюза през това десетилетие. “Влизането на българите и румънците в ЕС завършва нашето историческо пето разширяване, което по мирен път обедини Западната и Източна Европа”, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мауел Дурао Барозу, своето поздравително изявление по случая. Румъния, по-голямата от двете срани, и България заедно ще увеличат населението на ЕС с 30 милиона души, като населението на Съюза вече ще наброява около 490 милиона души, но те ще добавят само 1% към производството на европейската икономика. Присъединяването на България и Румъния към ЕС бе помрачено от бавните темпове, с които властите в двете страни се борят срещу корупцията и организираната престъпност, които предизвикаха и силни опасения в някои страни-членки на Съюза, че тези пороци в двете страни могат да се разпространят извън техните граници. Боейки се от нова вълна имигранти и престъпност, които биха изтласкали местните граждани от техните работни места и да подкопаят принципите на местните общества, някои правителства на страните-членки на ЕС настояха Турция и страните от Западните Балкани да почакат доста повече преди да се присъединят към Съюза. “Беше труден за нас път … Сега ние започваме един нов път, път на нашата победа и щастие”, заяви румънският президент Траян Бъсеску. В българската столица София, комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен заяви, че членството на България може да разчита на подкрепата на ЕС във връзка с делото срещу петте медицински сестри в Либия. “Вие имате нашата пълна подкрепа. Вие не сте само. Вие сте с ЕС”, заяви Оли Рен. Новодошлите в ЕС нямат търпение да получат 53 милиарда евро, който ЕС ще отпусне, за да могат двете страни да подсилят своите инфраструктури и индустрии. Но проблемите остават. Техните икономики се развиват бързо, но в тези страни дохода на глава от населението е само една трета от тази средната за ЕС и много експерти смятат, че липсата на компетентни кадри ще помрачи ползите от членството в ЕС. Независимо от опитите за преборване с корумпираните политици- “големите риби”, Румъния е изправена пред сериозен проблем с корупцията, В България силната организирана престъпност контролира големи дялове от икономиката на страната, според дипломати, и властите не са успели да осъдят дори и един заподозрян по случаите на над 150 поръчкови убийства от 2001 г. насам. Някои дипломати смятат, че вече приети в ЕС политиците в двете държави могат да намалят усилията си при изпълняването на необходимите реформи.
Източник: Агенция Фокус (03.01.2007)
 
"Елаците мед" купиха втора общинска пътна фирма "Елаците мед" купиха общинската фирма "СКГТ - Трансремонтстрой" за близо 9 млн. лв., съобщи Столичната общинска агенция за приватизация. Сделката е станала в края на миналата година. Това е втората покупка от медодобивната компания на общинска фирма от пътния бранш, след като през ноември платиха близо 29 млн. лв. за общинския монополист на пътните ремонти "Пътища и съоръжения". В същото време "СКГТ - Трансремонтрстрой" беше продадена от втория път, след като на първия конкурс през октомври нито една от закупилите документация шест фирми не подаде оферта. Втория път седем компании закупиха книжа за участие в конкурса. Това са "Мостстрой" АД, "ФАЕ - София" ООД, "Елаците мед" АД, "ВИБЕ БГ" АД, "Прима Хим" ЕООД, "Еко био енерджи" ЕООД, "Финансово индустриален концерн АКБ - Форес" АД. Единствено обаче "Елаците мед" подаде оферта от 8.897 млн. лв. Обявената минимална продажна цена беше 3 млн. лв. Купувачът се задължава да извърши инвестиции за 4 млн. лв. до края на 2009 г. Предложената програма за трудова заетост в този период предвижда да се запази броят на заетите 73 лица и да се открият 27 нови работни места. Освен това "Елаците мед" ще погаси задълженията на "СКГТ - Трансремонтстрой" към Специализирания общински приватизационен фонд в размер на 225 хил. лева в срок до три месеца от подписването на приватизационния договор. Общинската "СКГТ - Трансремонтстрой" до тази година беше монополист на ремонтите на релсовите линии в столицата. По данни на Столичната община тази година обществената поръчка за ремонт на релсовия път е била спечелена от частните "СК 13" и "Трансстрой". Общинското предприятие разполага с терен от 32 дка в кв. "Илиянци", на който е разположена производствената му база. От 2005 г. компанията на "Елаците мед" навлиза решително в ремонта и поддръжката на пътища. Дружеството изкупи три държавни пътноподдържащи фирми в Лом, Годеч и София, а през миналата година купи и самоковската общинска фирма "Бекастрой". "Елаците мед" заедно с "Геотехмин" е собственик и на "Пътна компания". В края на август агенция SeeNews съобщи, че мажоритарният собственик на медодобивното предприятие "РМД - Елаците мед" ще увеличи капитала си осем пъти - от малко над 555 хил. лв. до 4.44 млн. лева.
Източник: Дневник (03.01.2007)
 
Златото очаква още по-силна година Златото може да изпревари темпа на поскъпване на цветните метали през 2007 г., предаде Асошиейтед прес. Благородният метал изостана от борсовите тенденции и представянето му бледнееше пред това на медта и никела. През изминалата година цената на златото се изкачи с около 30 на сто, докато медта и оловото поскъпнаха с 60 процента, а цинкът и никелът удвоиха цените си. "В цялостната картина виждаме, че златото имаше добра година, но не постигна нищо необичайно в сравнение с другите метали", заяви Виктор Флорес от HSBC. Анализаторите на пазарите за метали обаче очакват златото да продължи възходящата си серия и догодина и да постигне нови рекорди. Цветните метали пък най-вероятно ще се оттеглят, ако се получат още индикации за забавянето на американската икономика. Не е ясно доколко намаляването на американското търсене ще се отрази на борсите и от това зависи доколко ситуацията в САЩ ще се отрази и на китайската икономика. Китай остава една от страните, които имат най-значим ефект върху търсенето на индустриални метали.
Източник: Дневник (03.01.2007)
 
Втори лиценз за рециклиране на автомобили Втора организация за оползотворяване на излезли от употреба превозни средства получи лиценз от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Дружеството се нарича Екобулкар и се появява почти година след първия лиценз, даден на Автоекобул. Двама от големите вносители на автомобили - Балкан Стар и Мото-Пфое, са наши членове, заяви Иван Златинов, изп. директор на Екобулкар. Досега двете компании изпълняваха индивидуално задълженията за оползотворяване. Акционер на новата организация е Макметал с дългогодишен опит в рециклирането на отпадъци от автомобили. От 1 януари продуктовата такса за вносителите се увеличава от 80 на 100 лв. на автомобил. Вноската за членовете в Екобулкар ще бъде 80% от продуктовата такса. Според условията на разрешителното Екобулкар до една година трябва да разработи и внедри софтуерна система за проследяване на количествата автомобили, пускани на пазара от нейните членове и за събраните и оползотворени отпадъци.
Източник: Пари (03.01.2007)
 
Nucor предлага 1.07 млрд. щ.д. за Harris Steel Производителят на стомана Nucor Corp. обяви във вторник, че е отправила оферта на стойност 1.07 млрд. щ.д. за Harris Steel Group Inc. и бордът на директорите на канадската компания е препоръчала на акционерите си да я приемат. От Nucor, която произвежда стомана от рециклирани метали в маломерни заводи в цяла Америка споделиха, че с осъществяването на тази сделка, компанията ще разшири географския си достъп и ще си осигури добри перспективи за развитие и растеж. Офертата на Nucor е в размер на 46.25 канадски долара (39.69 щ.д.) за всяка акция на Harris Steel , което е с 6% премия над цената при затваряне на пазара в петък на фондовата борса в Торонто (43.49 канадски долара; 37.32 щ.д.). Така Nucor оценява Harris на 1.25 млрд. канадски долара (1.07 млрд. щ.д.). Към края на септември миналата година, канадската компания имаше дългове в размер на 123 млн. канадски долара. Офертата ще е валидна в рамките на 35 дена, като за това време тя трябва да бъде приета от бордовете на директорите и на двете компании, страни по сделката. Сделката също така подлежи на одобрение от страна на регулативните органи в САЩ и Канада. Nucor планира, след реализирането на сделката, да позволи на Harris Steel да оперира на пазара като самостоятелно, но изцяло притежавана дъщерна компания. Двете компании имат постоянно партньорство помежду си през последните 3 години. “Harris ще осигури на Nucor широк и незабавен географски обсег, както и много големи перспективи за растеж”, коментираха от Nucor пред пресата. От компанията очакват, след евентуалното придобиване, финансовите показатели да се подобрят незабавно. През октомври, базираната в Шарлът – Nucor обяви, че възнамерява да разгърне дейността си в Мемфис, щата Тенеси, като построи ново съоръжение с годишен капацитет от 850 000 тона, на стойност 230 млн. щ.д. и се отворят 200 нови работни места.
Източник: Топикс (03.01.2007)
 
Бизнесът остава ощетен от квотите за вредни газове През следващите няколко години редица български предприятия най-вероятно ще бъдат принудени да намалят производството си или да коригират надолу предвидения темп на своя бизнес растеж. Причината е, че те ще получат по-малки квоти за изхвърляните от тях вредни газове във въздуха, отколкото им е необходимо, за да работят нормално. В противен случай ще плащат глоби за замърсяване. Според проектоплана за разпределение на емисионните квоти за периода 2008 - 2012 г., фирмите от сектори като цветна металургия, производство на керамични материали и на химични продукти се очаква да получат значително по-малко квоти за емисиите си парникови газове от заявените. Проектът е изготвен от министерствата на околната среда и на икономиката и енергетиката. И шефът на браншовата металургична камара Политими Паунова, и техническият директор на "Биовет" Иван Мичев изразиха опасенията на бизнеса, че това се прави, за да бъдат облагодетелствани сектори като енергийния, в които основен играч е държавата. Според компаниите това е и причината квотата на този сектор да бъде напълно удовлетворена, а тази за топлоцентралите даже да надвишава с 15-20% поисканото от операторите количество. В същото време производителите на керамични материали ще получат 83% от заявената квота, за цветната металургия са определени 88%, черната и производителите на стъкло получават 90-91%, а единственото кандидатствало предприятие от селското стопанство - 73%. Решението за компании с недостатъчна квота е или да намалят производството, за да консумират по-малко енергия и да изпускат по-малко вредни газове, или да купуват емисионни квоти, коментира Албена Барбукова от "Каолин". Неравномерното разпределение обаче създава условия за нелоялна конкуренция, допълни тя. Планът за разпределение на квотите се очакваше да бъде приет от правителството в четвъртък, но заседанието на кабинета се отложи. С орязването на заявките си фирмите ще бъдат елиминирани и от европейската схема за търговия с емисионни квоти между компаниите, която за българския пазар трябва да започне от началото на тази година. В същото време екологичното и енергийното министерство още не са дали информация на компаниите какви квоти им се полагат за 2007 г. Те вече бяха определени от кабинета и изпратени за одобрение от Европейската комисия. Ако превишат квотата си и не са си купили допълнително емисии, през тази година компаниите ще бъдат санкционирани с по 40 евро за всеки изхвърлен в повече тон въглероден диоксид или негов еквивалент. От 2008 г. глобата скача на 100 евро. В момента на свободния пазар квотите се търгуват за около 10 евро на тон, но всички прогнози сочат, че цената тепърва ще расте. Сектори като цветната металургия, чието производство може да се увеличава с двуцифрено число годишно, ще бъдат сериозно ощетени, коментира Политими Паунова. Според нея по проектоплана в бранша може да се стигне до недостиг от 1.5 млн. тона на година. По информация на Паунова за 2007 г. на сектора са разпределени над 15% по-малко квоти от исканите, при положение че голяма част от фирмите вече инвестираха в "по-чисти" технологии. Такова спъване на промишлеността е недалновидно, защото България още има да догонва по-развитите индустрии, допълни тя. По думите на Иван Мичев пък при разпределението на квотите не е взето предвид колко енергия се хаби за единица произведена продукция. "Така след 4-5 години може да се окаже, че напразно си похарчил няколко милиона за енергоспестяващи технологии, за да произвеждаш два пъти повече с два пъти по-малко енергия", коментира Мичев и обясни, че орязването на квотите означава ограничаване и на производството. Проблем за бизнеса е и фактът, че правителството не разпределя между компаниите достатъчно от отпуснатата на България квота. Тя е достатъчно голяма, припомни Мичев, защото за базова година е приета 1988 г., когато българската индустрията беше доста "мръсна". Според него бизнесът трябва да получи 90% от полагащите се на страната емисии. За 2007 г. правителството разпредели на компаниите квоти за общо около 50.5 млн. т на фона на отпуснатите 125 млн. за страната. Представителите на бизнеса са единодушни, че по този начин правителството и в частност енергийното министерство се стремят да направят държавата единствен търговец на квоти - или директно чрез собствения си резерв, или чрез предприятията, които все още контролира. Освен това при разпределението на квотите е взет под внимание общият ръст на брутния вътрешен продукт, а не ръстът по сектори, отбеляза Паунова. Така отраслите, които се развиват с темпове над средните за страната, са ощетени, а тези, чийто ръст е под средния или са губещи, получават квоти, които не са им необходими, и ще могат да си осигурят значителни допълнителни приходи чрез продажбата им. В същото време индивидуалните квоти за фирмите са изчислявани на база на производството им от 2002 до 2004 г. Както Паунова, така и Мичев обаче отбелязаха, че оттогава много от предприятията неколкократно са увеличили производството си. През 2002 г. например бургаската "Промет стийл" работеше с 5% натоварване, до 2004 увеличи петорно производството си, а сега иска да работи на пълен капацитет, посочи Паунова. Тя допусна, че може да има отделни предприятия с погрешно раздути заявки, но това не е масово явление.
Източник: Дневник (04.01.2007)
 
Разшириха хоризонта на пенсионните фондове Комисията за финансов надзор определи пазарите извън Евросъюза, на които фондовете имат възможност да хеджират рискове чрез четири инструмента - фючърси, опции, форуърдни контракти и лихвени суапи. Новите инструменти вече са на разположение, но за целта пенсионните дружества трябва да приемат вътрешни правила за процедурите за наблюдение, измерване и управление на инвестиционните рискове на пенсионните фондове. Фондовете все още страдат от невъзможността да използват опции на българския пазар. Единственият вариант у нас би било използването на борсово нетъргувани опции. Ако пенсионен фонд притежава дадени акции и очаква, че цената им може да падне, има възможност да се защити срещу този риск, като купи пут опции, които му дават правото в рамките на фиксиран срок да ги продаде на определена цена, каза Валентина Динкова, директор на дирекция Регулаторни режими и оценка на риска в КФН. Използването на опции обаче може да стане само ако фондът вече притежава базисния актив, т.е. само и единствено с цел хеджиране. На развитите пазари това ограничение не съществува и дружествата може да използват доста по-богата гама от инструменти - рожба на финансовия инженеринг. Масова практика за хеджиране на валутен риск например са валутните суапи, докато у нас те все още са забранен инструмент за пенсионните и осигурителните дружества (ПОФ). Макар възможност за използване на пут опции да съществуваше още от юли 2004 г., досега ПОФ не са се възползвали от нея. Причината е, че инвестициите в чужди книжа бяха сравнително малки като обем, коментира Динкова. Очаквам след влизането ни в ЕС обаче да има нарастване на инвестициите на ПОФ извън страната, защото дотогава ПОД трябва да са привели изцяло дейността си в съответствие с изискванията на кодекса и новите наредби, допълни тя.
Източник: Пари (04.01.2007)
 
Пловдивският КЦМ увеличи производството Пловдивският КЦМ 2000 АД достигна планираните производствени обеми от 70 000 т цинк, 60 000 т олово, 63 т сребро, 240 т кадмий и 118 000 т сярна киселина, съобщи Никола Добрев, председател на надзорния съвет. Приходите от продажбите през изминалата година са 550 млн. лв., а нетният финансов резултат е 10 млн. лв., съобщи директорът инж. Стоян Пехливанов. През тази година в металургичния комбинат започва амбициозна инвестиционна програма, наречена Хоризонт 15. С нея до 2020 г. да бъдат технологично обновени оловното и цинковото производство, така че да преработват едновременно руден концентрат и вторични метали. В оловните технологии ще бъдат инвестирани 6 млн. лв., а през следващите 3-5 години в ново цинково производство ще бъдат вложени 60 млн. EUR. Модернизацията рязко ще намали енергийните разходи. Очаквам слаб долар и добри цени за цветните метали през 2007 г., заяви инж. Добрев.
Източник: Пари (04.01.2007)
 
Медта потъна под $6000 за тон Фючърсите за мед слязоха под 6000 долара за тон в сряда, като продължиха спада от втората половина на 2006 г. Големите физически запаси на лондонската борса LME отново оказаха натиск върху цената на стоката след ново покачване от 1975 тона. Във вторник пък запасите скочиха със 7775 тона. Според експерти, ако икономическите данни за производството и заетостта в САЩ през тази седмица се окажат лоши, медта може да поевтинее бързо и да се доближи до 5000 долара за тон. Липсата на стачки през последните месеци доведе до по-ниската цена, както и индикациите, че покачването на инвентарите означава по-малко търсене на мед. Металът с доставка след три месеца падна до цена от 5965 долара за тон. Понижението при медта засегна и останалите цветни метали. Цинкът едва се задържа над 4000 долара за тон с цена при 4065 долара за тон. Никелът падна до 32 300 долара за тон въпреки спад на запасите от 40 тона. При алуминия слабостта беше причинена от изтичането на срока на опциите. Металът слезе до 2724.50 долара за тон. Калаят слезе до най-ниска цена от средата на декември до 10 800 долара за тон, след като във вторник затвори около 11 450 долара за тон. Златото се покачи до 636.30 долара за тройунция, подкрепено от слабостта на щатския долар. Благородният метал срещна подкрепа и от слуха, че Европейската централна банка отново е започнала да купува злато.
Източник: Дневник (04.01.2007)
 
Елаците мед купи Трансремонтстрой за 9 млн. лв. Елаците мед АД купи общинската фирма "СКГТ - Трансремонтстрой" за близо 9 млн. лв., съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация. Сделката е станала в края на миналата година. Това е втората покупка от медодобивната компания на общинска фирма от пътния бранш, след като през ноември платиха близо 29 млн. лв. за общинския монополист на пътните ремонти "Пътища и съоръжения". В същото време "СКГТ - Трансремонтрстрой" беше продадена от втория път, след като на първия конкурс през октомври нито една от закупилите документация шест фирми не подаде оферта. Втория път седем компании закупиха книжа за участие в конкурса. Това са "Мостстрой" АД, "ФАЕ - София" ООД, "Елаците мед" АД, "ВИБЕ БГ" АД, "Прима Хим" ЕООД, "Еко био енерджи" ЕООД, "Финансово индустриален концерн АКБ - Форес" АД. Единствено обаче "Елаците мед" подаде оферта от 8,897 млн. лв. Обявената минимална продажна цена беше 3 млн. лв. Купувачът се задължава да извърши инвестиции за 4 млн. лв. до края на 2009 г. Предложената програма за трудова заетост в този период предвижда да се запази броят на заетите 73 лица и да се открият 27 нови работни места. Освен това "Елаците мед" ще погаси задълженията на "СКГТ - Трансремонтстрой" към Специализирания общински приватизационен фонд в размер на 225 хил. лева в срок до три месеца от подписването на приватизационния договор.
Източник: Монитор (04.01.2007)
 
Осигуровките ще паднат с 3% Осигуровките ще бъдат намалени с 3% от средата на 2007 г., ако има възможност в бюджета. След изтичане на първите шест месеца на следващата година ще може да се направи по-точна прогноза за приходите в хазната за цялата 2007 г. и дали с намаляване на осигуровките ще може да изпълним ангажиментите към МВФ. Те са да има бюджетен излишък от поне 2% от БВП. Това се прави заради големия дефицит във външната търговия на страната, който притеснява както експертите на МВФ, така и водещите български макроикономисти. Очаква се 2006 г. да приключи с бюджетен излишък от 3,5% от БВП, или 1,6 млрд. лв. Преизпълнението на данъчните приходи е 12%. Намаляването на осигуровките с 6% от началото на 2006 г. изведе част от бизнеса на светло. По-ниската ставка доведе до 300 млн. лв. по-малко приходи в бюджета вместо първоначално очакваните загуби в хазната от над 600 млн. лв. Очаква се икономическият ръст за 2006 г. да е над 6%, който е най-високият в годините на прехода. Окончателните данни за ръста на БВП през изминалата година ще излязат след няколко месеца. За 2007 г. прогнозите са за икономически ръст от около 6%, инфлация около 4,4% и чужди инвестиции над 3 млрд. евро.
Източник: Стандарт (04.01.2007)
 
БНБ внесе 3,561 млн. евро в ЕЦБ БНБ внесе 3,561 млн. евро в капитала на Европейската централна банка, съобщиха вчера от финансовата институция. Това са 7% от общия дял на Българската народна банка в ЕЦБ. С приемането на България в Евросъюза БНБ става част от Европейската система на централни банки. Според Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ всяка централна банка на страна членка внася 7% от своя дял при присъединяването си към Евросъюза. Останалите 93% се внасят при приемането на единната валута. Това се очаква да стане у нас най-рано към 2010 г. Целият дял на БНБ в капитала на ЕЦБ е 50,833 млн. евро. Това представлява 0,8833% от целия капитал на Европейската централна банка.
Източник: Стандарт (04.01.2007)
 
Бразилската CVRD и китайската Shougang планират да сформират джойнт венчър Бразилската Companhia Vale do Rio Doce, която е най-голямата добивна компания на желязна руда в света, планира да сформира джойнт венчър в Китай и да си осигури доставки в най-бързо развиващата се икономика в света, съобщи китайската държавна информационна агенция. Джойнт венчърът със Shougang, която е петата по големина компания за производство на стомана в Китай, ще си набавя необходимата й желязна руда за дейността на новия завод в северно китайската провинция Хебей, който в момента е в процес на строеж, от Бразилия. “Тези действия са продиктувани от възможността да се намалят транспортните разходи и да се намали риска от постоянно покачващите се цени на рудата, както и да се осигури непрекъснатост в доставките”, каза изпълнителният директор на Shougang – Чен Хануй в изявление. Промените в цените на желязната руда са голям проблем за китайските компании за производство на стомана, в т.ч. и Shougang, която наскоро обяви, че възнамерява да внесе 15 млн. тона желязна руда през тази година, което е с 20% повече от миналата 2006 г. Все още не са разкрити много подробности около новия джойнт венчър, но според китайската преса , товарите ще се транспортират от кораби с товаровместимост от поне 300 000 тона. Сегашният транспортен флот на Shougang има значително по-нисък тонаж – по-малко от 200 000 тона. Заводът, който в момента се строи в провинцията Хебей, се намира в град Каофеидиан, който е пристанище в Бохайския залив ще бъде завършен през 2008 г. и ще има годишно производство на стомана от 8 млн. тона.
Източник: Инфомайн (04.01.2007)
 
CVRD прави голяма поръчка товарни камиони Scania Най-голямата компания по добив на желязна руда в света CVRD е избрала шведския производител на камиони Scania за основен доставчик на товарни камиони и сервизно обслужване, за дейностите на компанията в Бразилия. Компанията вече е поръчала най-малко 300 камиона, с които ще превозва желязна руда от бразилския щат Minas Gerais, като 120 от тях са вече доставени, твърди Transport News Network. “Нашите камиони имат голяма проходимост и са екипирани с много екстри. В същото време те са определяни като икономични и имащи добра цена при препродажба, за разлика от широко използваните модели в минната и строителната индустрия.”, каза директор продажбите на Scania в Бразилия – Кристофър Подгорски. През 2001 г. Scania бе първата компания, която представи този тип товарни камиони на бразилския пазар и сега над 700 такива камиона се използват само в района на Minas Gerais. Шведската компания постига и повишение на продажбите в други индустриални държави, като Чили и Мексико. “Все повече компании предпочитат Scania, поради добрата работа на машините и ниските разходи по поддръжката им, както и много добрата сервизна мрежа”, добави Подкгорски.
Източник: Майнинг Джърнал (04.01.2007)
 
Ниският данък печалба - стръв за инвеститори България е страната с най-нисък данък печалба в Европейския съюз. Рекордно ниската ставка от 10% беше гласувана единодушно от парламента в края на миналата година. Досега размерът на корпоративния налог бе 15% и намалението му с една трета беше посрещнато с въодушевление както от политиците, така и от бизнеса. 10% данък печалба има само в Кипър. Доскоро островната държава имаше две ставки - 10 и 15%, но премахна по-високата. Другите страни в Евросъюза с нисък данък печалба са Ирландия (12.5%), Литва и Латвия с по 15% и Румъния и Унгария с по 16%. Страните от Стара Европа все още имат доста високо облагане за фирмите - между 25 и 35%. Това позволява на наскоро присъединилите се към ЕС по-малки събратя от Източна и Централна Европа да им правят данъчен дъмпинг в стремежа си да привлекат повече инвестиции. Най-високо е облагането в Германия, където има регионален и федерален данък и данък за подпомагане на източните провинции. Сумарно данък печалба там стига 38.29%. Германското правителство обаче обяви, че смята да намали ставката с десет процентни пункта. От Стара Европа най- нисък налог има в Австрия - 25%, следват Швеция с 28%, Финландия с 29%, Великобритания и Дания с по 30%. В Люксембург данък печалба е 30.38%. Рекордно ниският данък печалба у нас ще доведе до значителен ръст на чужде-странните и местните инвестиции, до увеличаване на доходите и до засилване на икономическия растеж, смятат икономическите анализатори. Според едно изследване една стотна намаление на данък печалба води до две стотни увеличение на инвестициите. Друг анализ пък доказва, че намалението на корпоративния налог води до увеличаване на доходите. Ако например ставката падне от 10 на 9.9%, доходът се увеличава от 100 на 101 лв. Следващите 3 години може да очакваме ръст на работните заплати с около 30%, смята икономистът Георги Ангелов от Отворено общество. През следващите две години пък инвестициите ще се увеличат поне двойно. Естествено е това да засили икономическия растеж, но тук влиянието трудно може да се измери.
Източник: Пари (05.01.2007)
 
Кремиковци притесни инвеститори с рекорден спад на облигации от 30% Облигациите на "Кремиковци" паднаха с 30%, след като от компанията съобщиха, че завършват със 7 млн. долара загуба за годината, съобщи агенция Bloomberg. Инвеститорите са разтревожени, защото от комбината са очаквали печалба от 34 млн. долара през април, когато инвестиционната банка Merrill Lynch & Co. уреди продажбата на 325 млн. евро 12-процентови облигации, коментира агенцията. Тия дни дузина клиента на Merrill Lynch са изтърпели полет до Сърбия и пет часа път с такси през миналия месец, докато стигнат до стоманодобивния комбинат Кремиковци, чиито облигации потънаха през ноември. Купувачите са били привлечени, защото високодоходните книжа трудно се намират в развитите пазари. Според специалисти инвеститорите трябва да търсят облигации с все по-нисък рейтинг, за да получат прилична доходност. "Кремиковци" е една от 10-те компании, които продадоха рекордните 5,5 млрд. евро облигации с най-нисък рейтинг през 2006 г., сочат данни от Bloomberg. Комбинатът е оценен с Caa1 от Moody's и CCC+ от S&P. Все по-голямото търсене на облигации прави лесна продажбата им, без значение колко са рисковани. Продажбите на дълг с най-нисък рейтинг са се повишили с 45% през миналата година. "Кремиковци" почти утрои дългосрочния си дълг до 910 млн. лв. миналата година, когато пласира облигациите. Купувачите бяха примамени и поради факта, че компанията е контролирана от Прамод Митал, брат на Лакшми Митал - изпълнителен директор на Arcelor Mittal, най-големият производител на стомана в света.
Източник: Монитор (05.01.2007)
 
Поради ремонтни дейности Collahuasi ще трябва да намали добива си с 30 000 тона От Dona Ines de Collahuasi, която е четвъртата по големина медна мина в Чили обявиха, че ще намалят производството си с 30 000 тона през тази година, поради подмяна и ремонтни дейности по оборудването й. Спадът в производителността ще се дължи най-вече на подмяна на мотора, движещ турбина за раздробяване на скали, обявиха от ръководството на Collahuasi чрез съобщение изпратено по електронната поща от столицата Сантяго. Очакваният спад в производството се равнява на 7% от общото за 2005 г., което е било в размер на 427 000 тона. Цената на медта спадна от началото на тази година, след като плъзнаха слухове, че предлагането ще нараства за сметка на търсенето, особено от страна на САЩ, който е вторият по големина потребител на този метал в света. През изминалата година имаше спадове в добива на мед в Чили, Мексико и Индонезия, поради протести от страна на миньори или свличания и други инциденти в мините в тези страни. Всичко това доведе до покачване на цените на цветния метал с 41%. Медните мартенски фючърсни контракти отчетоха спад от 7.40 цента или 2.8%, като цената им на поделението Comex към Ню Йоркската борса се установи на 2.5750 щ.д./паунд. Вчера цените отбелязаха спад от 7.7%. Collahuasi ще започне подмяна на оборудването си на 15-ти януари и дейността на мината ще бъде в облекчен режим за 65 дни. Главният изпълнителен директор на мината Томас Келер каза още през ноември, че намалението на производството може да достигне 30 000 тона. Anglo American Plc. и Falconbridge Ltd., която през изминалата година бе закупена от Xstrata Plc държат по 44% дял в Collahuasi.
Източник: Ню Йоркска Фондова Борса (05.01.2007)
 
Медта отне настроението на металите Стоковите пазари завършиха годината минорно, а първата седмица на 2007 г. се оказа трагична за цените на много от основните стоки. За периода медта се срина с 11.1 на сто до цена от 5630 долара за тон. Постоянно увеличаващите се запаси от метала през последните месеци стават все по-категорична индикация за намалялото търсене на стоката. Представянето на червения метал създаде мечи настроения и сред останалите стоки на лондонската борса LME. През последните дни на търговия алуминият поевтиня със 7.1 процента до 2603 долара за тон. Цинкът няколко дни се бореше да се задържи над 4000 долара за тон, но в петък падна под тази граница и се търгуваше при 3915 долара за тон за метала с доставка след три месеца. Стоката загуби 7.4 на сто през седмицата. Никелът остана сравнително стабилен, като донякъде запази подкрепата от ниските запаси и очакванията за дефицит през тази година. Никелът поевтиня едва с 0.4 на сто до 33 100 долара за тон. Оловото загуби 2.7 процента до 1620 долара за тон. Калаят поевтиня със 7.5 на сто до 10 650 долара за тон. Лондонската борса за метали LME отчете значително увеличаване на обемите на търговия през изминалата година. На пазара са разменени почти 87 млн. договора, което е увеличение от 10.6 на сто спрямо 2005 г. През следващите три до пет години борсата очаква да удвои обема си на търговия, като ще въведе търговия със стомана. През последните пет дни на търговия златото стана жертва на възстановяването на позициите на щатския долар. Благородният метал поевтиня с 4.8 на сто до 606.10 долара за тройунция. Среброто падна до най-ниските си нива от края на октомври до 12.16 долара за тройунция.
Източник: Дневник (08.01.2007)
 
Arecelor-Mittal в надпревара за 51%-ния дял на Mitsui в индийска миннодобивна компания Европейският Arcelor-Mittal и австралийския минен гигант BHP Billiton са основни конкуренти за придобиване на 51%-вия дял на Mitsui Corp. в индийска миньорска компания, съобщиха информационни агенции в петък. В наддаването за контролния пакет акции на Sesa Goa Ltd., която има разрешителни за добив на 150 млн. тона желязна руда в западна Индия, се очаква да се включат и бразилската Companhia Vale do Rio Doce /CVRD/, както и друга австралийска компания в лицето на Rio Tinto Ltd., съобщава Economic Times в интернет изданието си. В статията се цитират анонимни представители от инвестиционна банка, като те твърдят, че гореспоменатите компании, вече са подали своите оферти към J.M. Morgan Stanley, който е търговски съветник на Mitsui Corp. по сделката. Цената на акциите на Sesa Goa Ltd. в петък, се покачиха с 11% до 1 727 рупии на бомбайската фондова борса. Само за изминалия месец цените на акциите на индийската компания се повишиха с 40%, след като излязоха слуховете, че Mitsui възнамерява да продаде контролния пакет акции. Mitsui Corp. е японска търговска компания, която желае да продаде дела си в Sesa Goa, като част от стратегията си да излезе от всички дейности, които не са основни за нея, казва статията. Говорителят на Mitsui в Токио отказа да коментира новината. Представители на участниците в наддаването, също не бяха открити за коментар. В момента, пазарната капитализация на Sesa Goa Ltd. е около 80 млрд. рупии (1.8 млрд. щ.д.). Според индийското законодателство, която и компания закупи контролния пакет акции от Mitsui, ще е длъжна след това да отправи открита оферта за още 20% от книжата на компанията, държани от други акционери.
Източник: Шангхайска Фондова Борса (08.01.2007)
 
Дойран Стийл закупи активите на Велдер Експорт – Импорт - Македония Дойран Стийл – смесена фирма на гръцката “Сиденор” и българската “Велдер БГ” ЕАД, която е член на БСК, закупи комплекса от стоманообработващи производствени съоръжения от “Велдер Импорт- Експорт” ООД в Македония. Покупката е пореден етап от изпълнението на четиригодишно споразумение за сътрудничество между “Сиденор” и “Велдер БГ” ЕАД, след като през юли 2006 год. “Велдер БГ” ЕАД закупи 25 % от “Дойран Стийл”. Намиращото се в Николич, община Дойран, предприятие има производствен капацитет на прокатния стан за дълги продукти от 200 000 тона годишно, агрегат за арматурна мрежа с капацитет 20 000 тона годишно и линия за ферт греди с капацитет 10 000 тона годишно. От началото на изпълнение на споразумението /март 2006 год./ са извършени значителни подобрения с цел повишаване производителността и качеството на продукцията. В бизко бъдеще се планира адаптиране на технологията в предприятието за производство на дребносортови профили. Предприятието осигурява стоманени продукти предимно за Македония, Косово и Албания.
Източник: БСК (08.01.2007)
 
Губим пари от Европа заради 4 министерства България спира да получава средства от ЕС по програмите ФАР и ИСПА от 1 януари. Причината е, че изпълнителните агенции в 4 министерства, отговарящи за приложението на програмите, не са получили от Брюксел одобрение за сключване на договори и провеждане на търгове. Това се казва в последния доклад на ексминистъра Меглена Кунева, представен на правителството на 28 декември, преди тя да стане еврокомисар. В документа се предупреждава, че така ще се забави съществено изпълнението на проектите, като може да се стигне и до цялостна загуба на финансирането.
Източник: 24 часа (09.01.2007)
 
Испанска компания се обяви за строител на Дунав мост II Испанската компания "Фоменто де конструксионес и контратас" (FCC) обяви, че е спечелила търга за строителството на втори мост при Видин - Калафат с оферта от 116 млн. евро, съобщи финансовото поделение на Агенцията за финансова информация на Франс прес, като се позовава на съобщение на компания до испанските борсови власти. Според съобщението новият мост ще е дълъг 1971 метра. Тръжната процедура продължи две години, като испанската компания надделя над 15 други кандидати, се посочва още в цитираното от агенцията съобщение на испанската компания. Процедурата за избор на изпълнител на проекта все още не е приключила и победителят се очаква да бъде обявен в края на януари, каза зам. транспортният министър Весела Господинова. Тя е учудена от съобщението на испанската компания. След подписване на договора с изпълнителя новият мост трябва да е готов за 38 месеца. Испанската компания предложи най-ниската цена за проектирането и строителството на втори Дунав мост при отварянето на офертите през септември миналата година, като оферира и отстъпка от 5%. Най-високата цена беше на консорциума начело с френската "Буик" - 268.2 млн. евро. Офертите подадоха още френско-италианско-българският консорциум "Буик/Трансстрой Варна/Ризани де екхер", германско-австрийско-италианският "Зюблин/Алпине майердер/Ейфел конструкшън металик" и френско-българският "Венси/Главболгарстрой/Мостстрой". Стойността на проекта за строителството на моста е 226 млн. евро от тях Европейската инвестиционна банка отпуска заем от 70 млн. евро, програмата ИСПА 70 млн. евро. Във финансирането участват германската KFW, Френската агенция за развитие и бюджетът с 60 млн. евро. Първоначално Европейската комисия одобри пет компании в късата листа, които можеха да подадат оферти, но в края на юли от по-нататъшно участие в процедурата се отказа германско-белгийският консорциум "Билфингер-Бергер/Бесикс".
Източник: Дневник (09.01.2007)
 
Последен шанс за участие в събранието на "Кремиковци" Инвеститорите, които искат да вземат участие в извънредното общо събрание на "Кремиковци", но не притежават акции на комбината, могат да направят това до края на днешната сесия на 9 януари. Това е последна дата за покупка на ценни книжа, която дава право за участие. В края на ноември управителният съвет на завода насрочи провеждането на извънредно общо събрание на акционерите на 25 януари 2007 г. На него акционерите трябва да дадат своето съгласие за увеличаване на кредитната линия за закупуване на суровини от английската компания "Стемкор" (Stemcor) от 40 на 60 млн. долара. Управителният съвет вече е одобрил доклада на главния изпълнителен директор на "Кремиковци" за промените в договора за кредит. "Кремиковци" отчете сериозно повишение на загубата си за полугодието на 2006 г. Непубликуването на актуална информация беше причина през ноември търговията с акциите на комбината на борсата да бъде спряна. Ден по-късно той представи отчета си за полугодието, от който стана ясно, че за първото полугодие на миналата година дружеството има 153 млн. лв. загуба при едва 19 милиона година по-рано. Понижение от близо 100 млн. лв. има и в продажбите на завода, като към края на юни те са 368 млн. лв. Малко по-рано от ръководството на завода занижиха очакванията си за финансовите резултати на завода за 2006 г. Пред инвеститори в облигациите на "Кремиковци" председателят на надзорния съвет на комбината Прамод Митал заяви, че предварително заложената печалба за годината няма да бъде постигната и се очаква загуба от 7 млн. лв. Намалените прогнози силно се отразиха в цената на облигациите на дружеството и само за дни те загубиха над 30% от стойността си. Информацията около резултатите на завода оказа влияние и на цените на акциите на БФБ. Книжата губят от стойността си от ноември насам, като вчера на пода на борсата бяха сключени сделки за общо 863 лота на средна цена 13.21 лв. Понижението е близо 4% спрямо предишната сесия и около 20% спрямо котировките им през ноември.
Източник: Дневник (09.01.2007)
 
"Дойран стийл" купи активите на "Велдер-БГ" в Македония "Дойран стийл" придоби комплекса от стоманообработващи производствени съоръжения от "Велдер експорт-импорт" ООД в Македония, съобщиха от българското дружество. Досега "Велдер експорт-импорт" беше изцяло собственост на "Велдер-БГ" ЕАД. След закупуването македонското дружество вече е собственост на "Дойран стийл", в която 25 на сто са на "Велдер - БГ", а останалите 75 на сто - на гръцката "Сиденор". По този начин българското дружество ще запази дял от бизнеса си в Македония, но той ще бъде контролиран от гръцката стоманодобивна група. Сделката представлява преструктуриране на собствеността и е част от подписаното 4-годишно споразумение през март миналата година между "Велдер-БГ" и "Сиденор", обясни Валентин Киров, който досега беше управител на "Велдер експорт-импорт", а след придобиването ще е българският представител в управлението на "Дойран стийл". Фабриката на "Велдер експорт-импорт" е разположена до Дойранското езеро, в с. Никулич, на 80 км от Солун. То има капацитет за производство на дълги продукти от 200 хил. т годишно, агрегат за арматурна мрежа от 20 хил. т годишно и линия за ферт греди с капацитет 10 хил. т годишно. Плановете на "Сиденор" са по време на 4-годишното си партньорство с "Велдер-БГ" да обнови съоръженията, да подобри производителността и качеството на продукцията в Македония. От подписването на договора през март до края на миналата година гръцката група е инвестирала общо 1.8 млн. евро в българското дружество, допълни Киров. В момента тече модернизацията и реконструкцията на производствените мощности в Македония с цел в рамките на следващите две години да започне и производството на дребносортови профили. Постепенно то ще замени досегашното производство, допълни Киров. Целта е предприятието да отговори на нарасналото търсене на строителни материали в Македония, Косово и Албания. Гръцката "Сиденор" е част от индустриалната група "Виохалко", която също работи на българския пазар чрез "Стомана индъстри" в Перник.
Източник: Дневник (09.01.2007)
 
EК се колебае за офертата на CSN към Corus Предложената оферта от страна на бразилската Companhia Siderurgica Nacional /CSN/ към англо-холандския производител на стомана Corus, има вероятност да пропадне поради несъответствие с регулаторите на ЕС по сливанията и поглъщанията, обявиха във вторник от ЕК. Според предварителните анализи, ЕК намира, че въпросната транзакция може да влезе в противоречие с нормите на ЕС за сливанията и поглъщанията. Все пак, финалното решение все още се обсъжда, коментираха от ЕК в своя Official Journal. ЕК дори е поканила други независими специалисти, които да изкажат мнението си по предложеното сливане, като обявения срок е 10 дневен, започващ от 9-ти януари. В момента CSN води битка с индийската Tata Steel за поглъщането на Corus. Миналия месец, CSN предложи оферта от 4.9 млрд. британски лири (9.6 млрд. щ.д.) за Corus, като по този начин надвиши ревизираната оферта на Tata Steel от 4.7 млрд. британски лири. Новата оферта от 5.15 брит. лири/акция на CSN бе одобрена от борда на директорите на Corus на 11-ти декември, тъй като тя бе по-висока от ревизираната оферта на Tata Steel от 5.00 брит. лири/акция. Съветът по сливанията и поглъщанията, който отговаря за сливанията в лондонското сите обяви, че Tata Steel и CSN имат срок до края на януари 2007 да подадат своите финални оферти. Ако нещата около новата власт в Corus не се разрешат до тази дата, Съветът по сливанията и поглъщанията е обявил, че ще организира тръжна процедура, ако и двата кандидата все още да участват в наддаването. Надпреварата за Corus става в момент на глобално консолидиране в сектора. При успешно поглъщане на англо-холандската компания от страна от който и да е от двата кандидата, ще се формира петата по големина компания в света за производство на стомана с годишно производство от около 24 млн. тона/год.
Източник: Металс Плейс (10.01.2007)
 
ДДС ще се възстановява веднага срещу гаранция Основният срок на данъчните ревизии ще се удължи от сегашните три на шест месеца. Това е предложението на финансовото министерство за промяна в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, която днес правителството се очаква да одобри. В момента основният срок на ревизията може да бъде удължаван с още един месец, докато подготвената промяна предвижда органът, който я е възложил, да може да я продължава с още два месеца. От финансовото министерство обясниха, че мярката се налага, тъй като срокът за международен обмен на информация в случаите на запитвания от различните държави е между три и шест месеца. При съществуващия в момента основен срок на ревизиите администрацията ще се окаже, че трябва да възстановява данък, без да има възможност да получи пълната информация за реалността на доставките, са мотивите на министерството. Проверките при възстановяването на ДДС за търговските сделки в рамките на европейската общност стават чрез информационната система VIES и практиката е отговорите да се получават в рамките на половин година. Заедно с това финансовото министерство предлага и промени в Закона за ДДС, като една от тях предвижда да се въведе възможност за незабавно възстановяване на данък от бюджета при предоставяне на гаранции преди края на ревизията. Това означава, че компанията ще може веднага да си върне данъчния кредит, ако предостави банкова гаранция за това. Според ведомството на Пламен Орешарски този подход ще освободи финансов ресурс на лицата и същевременно ще обезпечи вземанията на държавата при евентуално неправомерно възстановяване. Законопроектът предвижда за регистрацията на определени лица по ДДС да се иска предоставянето на гаранции. Целта е приходната администрация да може да обезпечава с гаранции бъдещи неправомерни действия на фирми, които вече са били некоректни към бюджета. Данъчни експерти обясниха, че този механизъм ще защити добросъвестните търговци, които са имали некоректни контрагенти, тъй като приходната администрация няма да прилага разпоредбите за солидираната отговорност към търговци, случайно попаднали във вериги за ДДС измами, а ще насочи събираемостта на задълженията към самия длъжник, като използва самата гаранция. Промените в законодателството са превантивна мярка срещу евентуално нарастване на измамите с ДДС, след като страната е част от единния европейски пазар. Междувременно в сряда стана ясно, че националният омбудсман Гиньо Ганев е сезирал Конституционния съд за обявяване на противоконституционен на текст от закона за ДДС, според който хонорарите за адвокатски услуги и таксите, които се събират по нотариални и изпълнителни производства, се облагат с ДДС. В подкрепа на искането се изказаха председатели на Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара и Камарата на частните съдебни изпълнители, които подчертаха, че данъкът ще оскъпи услугите за гражданите.
Източник: Дневник (11.01.2007)
 
13 фирми с недостиг на квоти за газове При разпределението на квотите за търговия с емисии парникови газове за 2008 -2013 г. не са отчетени нуждите на 13 предприятия, на които им трябват над 761.558 тона. Това заявиха вчера от браншовата камара по цветна и черна металургия. При някои от дружествата не е отчетено пълното натоварване на мощностите, а други са били пропуснати при разпределението. С най-голям недостиг на квоти е "Кремиковци" - 159.489 тона годишно. Ако тези предприятия замърсители не получат от държавата необходимите за работата им квоти, те трябва да ги купуват на свободния пазар или да плащат глоби. Вчера Съветът за икономически растеж реши квотите да се преразпределят наново от междуведомствена работна група, която да приключи с това до края на месеца. Според министър Румен Овчаров от преразпределянето трябва да спечелят дружества, които са приложили енергоспестяващи технологии.
Източник: Сега (11.01.2007)
 
Митал обеща помощ при нови загуби на Кремиковци Индиецът ще инвестира по 15 млн. USD всяко тримесечие в компанията, ако загубите продължават. Ако се провали планът за годишна печалба от 130.5 млн. USD, Прамод Митал обеща в Кремиковци да се вливат допълнителни средства на всеки 3 месеца. Изявленията на по-малкия брат на милиардера Лакшми Митал се появиха в Bloomberg, след като облигациите на Кремиковци се сринаха през ноември миналата година с 30%. Те са сред най-лошо представящите се, като само две емисии облигации от включените 186 в индекса на Merrill Lynch се представят по-зле от тях. Впоследствие обаче те все пак върнаха част от загубите и се качиха с 0.5% до 83.5 цента. Според деветмесечния отчет Кремиковци е на загуба от 217.4 млн. лв., сравнено със 78 млн. лв. за предходния период. Приходите са отново над 620 млн. лв., но разходите са се увеличили с близо 200 млн. до над 952 млн. лв.
Източник: Пари (11.01.2007)
 
"Асарел медет" изгражда пречиствателна станция Медодобивната компания "Асерел медет" - Панагюрище, възнамерява да изгради пречиствателна станция за дренажни води. За целта е обявила открит конкурс за избор на компания, която да изпълни строително-монтажните дейности. Обявата за конкурса е публикувана в електронния регистър за обществени поръчки, воден от Агенцията по обществени поръчки.Станцията ще пречиства дренажни води от източното насипище на рудник "Асарел" в Панагюрище. Изграждането й е част от програмата за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизацията на "Асарел Медет", пише в съобщението в регистъра. Станцията ще се състои от отделение за неутрализация, варово и реагентно отделения, траншеен утаител и операторски пункт с ел. табла, разположени в землището на града. Изграждането й трябва да приключи до 30 септември 2007 г.За целта оферти за участие в конкурса за строителството се набират до 2 февруари. Това е и последният срок за закупуването на документация за участие, чиято цена е 650 лв. Всички кандидатите ще трябва да заплатят и гаранция за участие в размер на 12 хил. лв. Офертите на кандидатите ще бъдат отворени на следващия ден, 6 февруари, като ще бъдат оценявани от комплексна оценка. Предложената от кандидатите цена за изпълнението на строителството ще даде 30% от оценката, по 15% ще получат срокът за изпълнение и опитът на кандидатите, докато по 10% ще имат техническата и професионална квалификация на персонала, оборудването на кандидатите, гаранционният срок и начинът на плащане, които искат.Освен обичайните изисквания към подобни поръчки като списък с договори и административни сведение за кандидатите "Асарел медет" изисква и снимки на изпълнението на обекти, както и данни за мерките, които ще вземат за опазване на околната среда при изграждането на пречиствателната станция. Кандидатите трябва да посочат още сертификатите за контрол на качеството, които имат издадени. Те трябва да посочат й образованието и професионалната квалификация на служителите, които ще отговарят за строителството на станцията.Всички компании, които искат да участват в конкурса, трябва да имат и застраховка за професионална отговорност по разпоредбите на Закона за устройството на териториите. Заедно с нея те трябва да представят и финансовите си отчети за 2005 г., както и оборотите, реализирани през последните три години, общо и от подобно строителство.
Източник: Дневник (11.01.2007)
 
До есента металургията да е в час Металургичните предприятия са инвестирали близо 2 млрд. лв. в екологични проекти и са планирали още 1.5 млрд. лв. в стратегическите си програми за следващите три години. Компаниите в бранша имат най-голям напредък, тъй като много от тях започнаха подготовката за изпълняване на изискванията преди 4-5 години, каза Политими Паунова, главен секретар на Браншовия съюз за черна и цветна металургия. Екоизискванията за компаниите от тежката промишленост и металургията са най-тежки и изискват сериозни вложения. Единствено Кремиковци успя да договори преходен период за изпълняване на еконормите до 2011 г. През следващите три години ръководството ще инвестира половин милиард лева за намаляване на вредните емисии. Останалите компании планират допълнителни вложения до 2010 г., като част от проектите им вече са в ход. Медодобивната мина Асарел Медет в Пирдоп обяви търг за изграждане на пречиствателна станция на дренажни води за рудник Асарел. Значителни инвестиции ще се вложат и в електролитния цех на пирдопския медодобивен комбинат на Кумерио. Според тригодишните си проекти София мед планира вложения в прахоочистването, а Стомана индъстри - около 250 млн. лв. в обновяване на производствата.
Източник: Пари (11.01.2007)
 
Високите данъчни ставки у нас обявени за мит България е сред страните с най-ниски данъци в ЕС, се твърди в информационен филм, подготвен от Националната агенция за приходите. България наред с Кипър е с най-ниската ставка на данък печалба - 10%. В Ирландия, която е известна с облекчения си режим, той е 12.5%. Във Франция данъкът за фирмите е 33%, във Великобритания - 30%, а в Германия - 38%. Мит било и това, че българинът плаща едни от най-високите осигуровки. В масовия случай вноската за работодателя и работника е общо 37.1%. По-ниски осигуровки има само в Латвия и Литва - 33-34%. В Чехия, Унгария и Словакия те са 47%, в Румъния - 51%, във Франция - 60%, в Белгия - 48%, а в Италия - 45%. Данъкът върху доходите също бил сравнително нисък, твърдят експертите на НАП. Ставките у нас са три - 20.22 и 24% при средно за ЕС 41.74%. В Австрия той е 21-50%, в Испания - 12-40%, а в Белгия - 25-50%. ДДС у нас не бил от високите, а от средните като размер. В Европа ставката е между 15 и 25%. Най-ниската е в Кипър и Люксембург. Следват Германия с 16% и Великобритания със 17.5%. Освен България ДДС е 20% в Австрия и Унгария. България е след Естония и Румъния по данъчна тежест, твърдят от НАП.
Източник: Пари (11.01.2007)
 
Митал чака печалба от “Кремиковци” Прамод Митал чака печалба от "Кремиковци" за второто тримесечие на 2007 г. Това обяви индийският собственик на завода пред агенция Bloomberg. Той е обещал да инвестира по 15 млн. долара всяко тримесечие в комбината, докато не бъде достигната целта от годишна печалба от 130,5 млн. долара. Според сайта Митал е купил футболния клуб ЦСКА миналия месец за 15 млн. евро, като индиецът определя инвестицията като "обществена дейност". Митал е отрекъл слуховете, че е възможно обединяването на неговите активи с тези на брат му, който е председател на Борда на директорите на Arcelor Mittal, най-големия производител на стомана в света. След като "Кремиковци" обяви загуба за 9-месечието, облигациите на дружеството загубиха 30% от стойността си през ноември. Вчера книжата поскъпнаха за първи път от 3 седмици насам с 0,5 цента до 83,5 цента за евро номинал. Облигациите на "Кремиковци" са сред най-ниско търгуваните в Европа, като от 186 емисии, включени във високодоходния индекс на Merrill Lynch, само две се търгуват под цената на дълга на българската компания.
Източник: Стандарт (11.01.2007)
 
Федералният комитет одобрява покупката на Oregon Steel от страна на Evraz Американският комитет за чуждестранни инвестиции е взела решение да одобри офертата за придобиването на Oregon Steel Mills от страна на Evraz Group, съобщиха от руската компания. През ноември Evraz прие да закупи Oregon Steel срещу 2.3 млрд. щ.д., което се равнява на 63.25 щ.д./акция. За да бъде финализирана сделката обаче, тя трябваше първо да бъде одобрена от Комитате за чуждестранни инвестиции. Oregon Steel ще бъде със статут на дъщерна компания на Evraz, като това ще бъде една от най-големите руски инвестиции на американска земя правени някога. След разпространението на новината, че сделката е одобрена, от Evraz съобщиха, че крайният срок, който се дава на компанията да закупи всички привилегировани акции на Oregon Steel е удължен до 12-ти януари. Преди това, офертата беше с краен срок до 9-ти януари. Цената на акциите на базираната в Портланд компания, се покачиха с 13 цента, достигайки 62.48 щ.д./акция, по време на сутрешната сесия на Ню Йоркската фондова борса.
Източник: Ню Йоркска Фондова Борса (11.01.2007)
 
Украински мини за желязна руда отбелязват ръст в производството на железни палети през 2006 Украински мини за желязна руда са регистрирали ръст в производството си на железни палети през 2006. Poltavsky GOK /PGOK/, който е най-големият украински производител е отчел увеличение на производството с 10.2% до 8.55 млн. тона, съобщи представител на компанията пред Interfax. Производството на железен концентрат се е повишила с 15.7% до 9.621 млн. тона. Само през декември, миналата година PGOK е произвела 782 000 тона железни палети и 855 000 тона железен концентрат. От компанията казаха, са очаквали да имат и ръст в доставките си за Китай през 2006 г. Основните клиенти на PGOK са компании от Австрия, Полша, България, Румъния, Чехия, бивша Югославия и Италия. Швейцарската Ferrexpo AG притежаваше до средата на септември 85.8491% от PGOK. Tsentralny GOK или Central Mining and Beneficiation Plant от Кривий рог е увеличил производството на палети от желязна руда с 3.1% през 2006 г., достигайки 2.217 млн. тона/год. Същевременно производството на железни концентрати се е повишило с 4.6% до 5.572 млн. тона, според данни на компанията пред Interfax. За месец декември, произведените количества са 210 000 тона палети и 461 000 тона концентрат. По-голямата част от произведените палети се продават на вътрешния пазар. Така например, през изминалата година, компанията е продала 2.209 млн. тона палети на завода Azovstal, който е един от петте най-големите производители на желязна руда в Украйна. Базирана в Донетск System Capital Management (SCM) държи 99% от акциите на компанията.
Източник: Металс Плейс (11.01.2007)
 
Всеки четвърти имот построен от чужденец Около 10 млрд. евро са инвестирани в имоти през 2006 г. 25% от тази сума е вложена от чужденци. Това обяви председателят на Национално сдружение "Недвижими имоти" Орлин Владиков. За сравнение, през 2005 г. в пазара на имоти са вложени около 4 млрд. евро. Според брокерите реалната стойност на сделките е два пъти повече, тъй като не са изповядвани на реални цени. Тази тенденция обаче все повече се обръща, смята Владиков. Накъде ще тръгне имотният пазар през тази година, ще е ясно след края на януари, когато заработят службите по вписванията и общините започнат да издават новите данъчни оценки.
Източник: Стандарт (12.01.2007)
 
International Aluminum приела да бъде погълната от Genstar International Aluminum Corp. се е съгласила да бъде погълната от филиала на Genstar Capital - LLC срещу 53.00 щ.д./акция. Така общата стойност на сделката ще бъде близо 228 млн. щ.д., съобщиха представители на компанията в сряда. International Aluminum, който е производител на алуминиеви и винилови изделия, е разположен в Монтерей, Калифорния. Офертата на Genstar е с 6% над пазарната цена на International Aluminum, при затварянето на борсовата търговия на 9-ти януари и с 19.4% по-висока от средната цена при затваряна на пазара за последните 60 борсови дни до 9-ти януари, коментираха от компанията. Бордът на директорите на International Aluminum е одобрил сделката и ще насърчи акционерите на компанията също да дадат своето съгласие. Плащането ще стане като комбинация от ценни книжа и погасяване на задължения, като Genstar ще набави тези средства от CIBC, Inc. Очаква се сделката, която подлежи на одобрение и от регулативните органи в страната, да бъде финализирана през второто тримесечие на годината. Главният управителен директор на Genstar – Дарън Дж. Голд каза в изявление: “Genstar винаги е постигала много добри резултати при инвестиране в компании за строителни продукти, каквато е и International Aluminum. Надяваме се тази възходяща тенденция да продължи и занапред.”
Източник: Металс Плейс (12.01.2007)
 
Цената на златото отново тръгна нагоре Цената на златото се повиши с 3,3% през изминалата седмица, съобщиха световните агенции. Вчера ценният метал се търгуваше на цена от 626,90 долара за тройунция в електронната сесия на борсата в Ню Йорк. Анализатори очакват златото да продължи да поскъпва имайки предвид тенденцията към продължителен спад на щатския долар. Златото се задържа над психологическото ниво от 600 долара. Според експерти засиленото търсене от страна на развиващите се икономики, като Индия и Китай, ще продължи да оказва подкрепа на ценния метал и през следващата година. Среброто и платината също регистрираха повишения през седмицата.
Източник: Монитор (15.01.2007)
 
Класовете отново разбуниха духовете Зад гърба на работодателските организации социалното министерство е променило първоначалния вариант на наредбата за структурата на работната заплата. Кабинетът на последното си заседание в четвъртък одобри текст, според който минималният размер на добавката за всяка година трудов стаж ще се определя от Министерския съвет. Подобен текст не е обсъждан от Съвета за тристранно сътрудничество, каза зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Тристранката е приела минимален процент да се договаря между синдикати и работодатели по браншове без намесата на държавата. В писмо до премиера Сергей Станишев БСК протестира за решението, което е взело правителството. На практика новата наредба почти не се различава от досегашната, при която Министерският съвет определяше този минимален размер да е 0.6% за всяка година трудов стаж, се казва в него. Стопанската камара предупреждава, че тази ситуация ще се отрази на позицията им (а вероятно и на позицията на другите работодателски организации) при преговорите със синдикатите за препоръчителния процент на повишение на работните заплати. Същият ефект ще има и при колективните преговори по този въпрос по браншове и предприятия. Притеснително е и отлагането за юли на решението за класовете. Това ще се окаже сериозен проблем в преговорите между синдикати и работодатели за повишение на работните заплати. Според Националния пакт за развитие на България те трябва да се правят всяка година до 31 март. Ще алармираме и Еврокомисията, че правителството поставя пречка пред основния замисъл на новата наредба - засилване ролята на постигнатите резултати от труда, стимулиращи механизми за участие в печалбата и други модерни системи на заплащане, възприети в Европейския съюз, се казва в писмото.
Източник: Пари (15.01.2007)
 
SAIL получава гаранции за 50% от рудните депозити в Кирия От Центаралата казаха, че е постигнат консенсус с правителството на провинция Джарканд, да бъде подновен лизинга със SAIL, за половината от залежите на желязна руда от находището в Кирия, което е около 1 млрд. тона. Разбирателство с правителството на Джарканд е постигнато и за лизинга на мините Гуа. Съдбата за добива на останалите 1 млрд. тона в Кирия ще бъда свързана с меморандум за разбирателство между SAIL и Правителството. Меморандумът ще ангажира SAIL да инвестира значително в щата. От министерството за стоманата споделиха, че постигнатото споразумение между двете страни е сложило край на едни дълги преговори, продължили няколко месеца. Предполага се, че еко-ведомството в Джарканд ще издаде разрешително на SAIL за експлоатация в района. В момента SAIL обмисля да изгради завод близо до Кирия, с цел да изпълни задълженията си според меморандума. Освен това от SAIL са предложили на Правителството, че вместо да инвестират за увеличаване на капацитета на Бокаро, може да изгради друг завод в щата. От правителството на Джарканд искаха да запазят дял от Кирия, за да могат чрез него да привлекат нови свежи инвестиции от други компании в щата. В момента SAIL разполага със завод с капацитет 3.5 млн. тона в Бокаро. От компанията обмислят възможност да увеличат капацитета на този завод до 7.5 млн. тона през следващите 6 години. Източници съобщават, че сега SAIL се колебае дали да построи още един завод с капацитет от 7.5 млн. тона или да разгърне мощностите на този в Бокаро до 15 млн. тона/год. Компанията вече е обявила, че ще изгради 7 млн.-тонен завод в Кирия. След като от SAIL формално са се съгласили да увеличат общо капацитета на мощностите в района с около 11.5 млн. тона/год., с това компанията изпреварва плановете за инвестиране на Arcelor Mittal в районите на Джарканд или Ориса, както и тези на Posco в Ориса. SAIL спечели лизинга на богатите мини в Кирия, след като погълна базираната в Бурнпур Indian Iron and Steel Company /сега тя се казва IISCO Steel Plant/, която бе предишния лизингополучател. Мините в Кирия са почти непокътнати и предоставят желязна руда от висок клас, като залежите им са около 2 млрд. тона, които според цените на Лондонската метална борса се равняват на около 250 млрд. щ.д. Правителството на Джарканд се опита на скоро да си върне част от дяла в мините, които са били отдадени на лизинг преди около 70 години, но съдът отхвърли този иск и присъди пълни права на законния лизингополучател – SAIL.
Източник: Инфомайн (15.01.2007)
 
Accuride заделя 25 млн. щ.д. за производството на алуминиеви колела Accuride Corp. планира да инвестира около 25 млн. щ.д. за подобрения в съоръженията си за производство на алуминиеви колела, както и да закупи две нови хидравлични преси. От компанията не са обявили фирмата производител на новото оборудване, но го окачествява като “произведение на изкуството” и допълват, че най-вероятно те ще бъдат пуснати в експлоатация още тази година, в завода на компанията в Ери, щата Пенсилвания. Дейността се очаква да започне в началото на 2008 г. От Accuride Corp. също така планират да направят и други технологически подобрения на оборудването в своите заводи, с цел да модернизират производството си на алуминиеви колела. Тези подобрения ще станат факт още тази година. Вице-президентът и главен мениджър на Accuride Aluminum Wheels – Рик Клайн сподели: “Тази инвестиция представлява едновременно дългосрочна обвързаност с производството на алуминиеви колела и обслужване на клиентите, които са така важни за нас, както и важна отправна точка за осъществяване на стратегията ни за развитие. Нашата стратегия се базира на това да предоставяме на нашите клиенти висококачествени и надеждни изделия, на добри цени, както и да изградим стабилни канали на реализация, с които да задоволяваме потребностите на клиентите ни.” Accuride Corp. произвежда изделия от лят метал за товарни автомобили, в т.ч. колела и други части. Тя също така произвежда шасита за камиони и части за седалки под различни запазени марки като: Accuride, Gunite, Imperial, Bostrom, Fabco и Brillion.
Източник: Инфомайн (15.01.2007)
 
Инфлацията за 2006 г. е 6.5% Инфлацията за цялата минала година е 6.5%, показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация стига 7.3%. Това е под прогнозираната от правителството инфлация от 6.9% за миналата година и средногодишна от 7.7%. За сравнение, през 2005 г. средногодишната инфлация е била 5%. Това отрежда на България второ място по най-голяма инфлация след Латвия, където през декември тя е достигнала 6.8%. Инфлацията и ръстът на цените са единственият критерий, по който България все още не отговаря на маастрихтските изисквания за приемане в еврозоната. Това може да стане най-рано през 2009 г., ако България успее да задържи инфлацията и ръста в цените под 3%. Референтната ставка по този критерий за миналата година беше 2.8%. Целта на правителството за тази година е инфлацията да се понижи и в края на периода да е 3.1%, а средногодишната инфлация за 2007 г. да е 4.4%. Според експертите обаче тази цел е трудно постижима и през годината три фактора ще са основните двигатели на поскъпването. На първо място това е акцизът на горивата, който според прогнозите на експертите ще донесе още 0.3% над заложената прогноза за края на периода. Важен фактор за повишаването на цените тази година ще е и очакваното повишаване на заплатите, най-вече при по-високия сегмент на трудовия пазар, който включва висококвалифицираните работници с по-високо образование и умения, обясни наскоро Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Това от своя страна вероятно ще доведе и до повишаване на цените на някои услуги. Инфлацията тази година ще се определя и от евентуалното поскъпване на хранителните стоки, защото имат много голяма тежест в инфлационната кошница и дори леки изменения в цените им могат да окажат силно влияние върху инфлацията. Цените на някои продукти вече започнаха да се повишават вследствие от приемането на страната в ЕС и увеличеното им търсене по празниците.
Източник: Дневник (16.01.2007)
 
Завод в Септември ще прави нови вагони за френските железници "Вагоноремонтен завод-99" АД - Септември, разшири дейността си с ново производство на вагони, предназначени за френските държавни железници SNCF. До края на годината за Франция трябва да отпътуват общо 450 нови вагона на стойност 4.5 млн. евро за CJM. Компанията обезпечава с техника държавната железница във Франция и произведените в Септември вагони са предназначени за нея, съобщи изпълнителният директор на дружеството Емил Йончев. Първата партида от 28 вагона е отпътувала в началото на януари за френския град Агондож. От 3 до 5 януари двама експерти от френските държавни железници SNCF са приели партидата и са направили цялостната проверка на производството. Такива одити на място в предприятието ще има на всеки два месеца. Производството на вагони е нов етап в стратегията за развитие на дружеството, заяви Йончев. До момента заводът е рециклирал стари вагони и за пръв път започва производство на нови. Вагоните се изнасят в пълен комплект без ходовата част и ще се сглобяват във френската фирма. За производството им се купува специална стомана от "Максти от Македония, която е дъщерна фирма на швейцарската "Дюферко". От Австрия се внасят профили, необходими за производството на вагони, а огъването на ламарината става във Франция. За новото производство във "Вагоноремонтен завод-99" са обособени няколко цеха. Оборудването е нестандартно, така че част от него трябваше да направим сами, обясни Йончев. Поточната линия е внос от Германия. В предприятието в момента работят 900 души.
Източник: Дневник (16.01.2007)
 
Десет европейски държави отвориха напълно трудовия си пазар за българи Десет европейски държави отвориха напълно трудовия си пазар за българи. Това са Чехия, Словения, Словакия, Литва, Латвия, Кипър, Естония, Швеция, Финландия и Румъния. Холандия още не е взела решение. Останалите 15 страни въвеждат ограничение за работа на българи в следващите 2 г. Само след година обаче Испания ще преразгледа решението си и може да го отмени. Режимът е по-лек в Италия, която допуска без проблем българи в 8 сектора на икономиката си. Великобритания пък ни отпуска квоти за нискоквалифицирани работници и облекчен достъп за висококвалифицирани.
Източник: Стандарт (16.01.2007)
 
Капиталовият пазар е все по-привлекателен Капиталовият пазар е огледало на икономиката. Въпреки някои свои недостатъци не може да се отрече, че българският фондов пазар набира все по-голяма скорост и става все по-популярен сред българите. В края на декември съотношението между пазарната капитализация на Българската фондова борса и БВП достигна малко под 32% при в сравнение с около 22% в края на юни. Тези стойности ще продължат да се повишават както заради ръста на икономиката, така и благодарение на увеличаването на пазарната капитализация на БФБ, която вече гравитира около 17 млрд. лв. Постигнатите от България добри макроикономически показатели и оптимистичните прогнози за 2007 г. създават стабилна и предвидима среда, в която капиталовият пазар функционира и се развива, съобщиха от Агенцията за икономически анализи и прогнози. В подобни условия прякото въздействие върху БФБ би могло да се изрази в привличането на инвеститори с дългосрочни интереси в българската икономика, прогнозират от агенцията. Ползата на емитентите от оперирането в сравнително предвидима икономическа и правна среда може да се изрази в удължаване на инвестиционния хоризонт, в ограничаване на разходите и респективно в увеличаване на ефективността на дружеството. На борсата подобна стратегия не би останала незабелязана и би се отразила върху пазарната стойност на компаниите. От гледна точка на търсенето на акции влияние би оказало и нарастването на доходите на населението, ако българите възприемат инвестирането в акции като по-високодоходно и алтернатива на банковите депозити. Очакваните инвестиции през тази година, които се отнасят до публичните дружества, ще бъдат основно в секторите на транспорта, складирането, съобщенията, преработващата промишленост и строителството, предимно на бизнес сгради, прогнозират от Агенцията за икономически анализи и прогнози. Първите два посочени сектора към настоящия момент са сред водещите по реализиран оборот на фондовата борса. Инвестиционна активност се очаква и в сектора на производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода, но тъй като нищожна част от капитала на дружествата, опериращи в него, се търгуват на БФБ, едва ли може да се очаква някаква съществена промяна.
Източник: Пари (17.01.2007)
 
Дефицитът по текущата сметка стигна 13% от БВП Дефицитът по текущата сметка на България за периода януари-ноември миналата година продължава да расте и стига 12.9% от БВП (3.1 млрд. евро), показват данните на Българската народна банка (БНБ). С това дефицитът надхвърли официалната прогноза на правителството от 12.4 на сто към края на годината. За сравнение, за същия период на предходната година той е бил 9.4% от БВП (1.57 млрд. евро). Продължаващото влошаване на показателя обаче не притеснява анализаторите. Според тях големият растеж в инвестициите и строгата фискална политика до голяма степен смекчават рисковете, произтичащи от дисбаланса по текущата сметка. Един от основните двигатели за нарастващия дисбаланс е кредитирането на потребителите, което от своя страна води до растеж във вноса, смятат специалистите. Голям дисбаланс по текущата сметка е нормален за развиващите се икономики, където потребителското търсене на чужди стоки расте много по-бързо. Основният риск от големия дисбаланс обаче е по-голямата уязвимост на страната към външни сътресения. За 11-те месеца преките чуждестранни инвестиции в България са достигнали рекордните 3.3 млрд. евро и вече покриват 106.2 на сто от дефицита по текущата сметка. Очевидно това, което влиза в икономиката като валута, е много повече от това, което излиза, и затова няма заплаха за общия платежен баланс, смята Георги Ганев от Центъра за либерални изследвания. Прогнозите са към края на тази година преките чуждестранни инвестиции в страната да достигнат 4 млрд. евро и да покриват рекордно голям дял от дефицита по текущата сметка, като очакванията са той да достигне 15% от БВП. Важно е да се отбележи, че през последните месеци ръстът в дефицита се забавя и има голяма вероятност той все пак да не достигне прогнозираните 15 на сто, заяви още Ганев. По думите му пред последните години декемврийският дефицит обикновено е бил по-малък от ноемврийския и ако тази тенденция се повтори и за 2006 г., дефицитът ще остане под 15 на сто от БВП. Основните причини за забавянето на ръста на дефицита е смекчаването на основните негативни процеси - забавят се повишението на вноса и отливът на валута. Най-чувствително е било намаляването във вноса на горива и инвестиционни стоки, като двете групи са основната причина за големия дефицит. Забавянето в обема на вноса им в последните 2-3 месеца прави сценария по-оптимистичен, смята Ганев. Ако тенденцията се задържи, е много вероятно през тази година дефицитът по текущата сметка да намалее като процент от БВП или поне да не расте като номинална стойност. За целта обаче ще трябва да се съживят пазарите в Германия, Италия, Гърция и най-вече в Турция, които са основни за България, обясни Ганев. Освен това най-важната тенденция, която ще окаже благоприятно влияние на платежния баланс следващата година, ще е подобряването на конкурентоспособността на българските износители, смята Ганев. Очаква се преките чуждестранни инвестиции в страната да продължат да растат и през тази година, особено портфейлните инвестиции. Вече има индикации за това, особено на фондовия пазар, където приемането на страната в ЕС е довело много чуждестранни купувачи. Фактът, че страната привлича толкова много преки чуждестранни инвестиции, означава, че доверието на чуждите инвеститори в стабилността й расте и те виждат възможност да печелят тук, смятат експертите.
Източник: Дневник (17.01.2007)
 
Преките инвестиции у нас удариха 3.3 млрд. евро към ноември 2006 г. Преките инвестиции у нас за периода януари - ноември 2006 г. възлизат на 3.307 млрд. евро или 13.7% от БВП, съобщиха от БНБ. Инвестициите в страната са нараснали двойно в сравнение със същия период на 2005 г. Привлеченият към ноември миналата година дялов капитал (преведени парични вноски на нерезиденти в на български дружества, както и постъпления по сделки с недвижими имоти у нас) възлиза на 1.921 млрд. евро и представлява 58.1% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции за периода. Той е по-висок с 1.185 млрд. евро от този, привлечен през същия период на 2005 г. В дялов капитал са включени и постъпленията от продажбата на недвижими имоти на чуждестранни лица, които са в размер на 987.9 млн. евро или повече от три пъти повече спрямо периода януари - ноември 2005 г. Привлеченият капитал от приватизационни сделки с чужденци, придобили над 10% дялово участие в българско предприятие, възлиза на 206 млн. евро, докато дяловият капитал от други сделки е в размер на 1.71 млрд. евро. Към ноември 2006 г. промяната в задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е в размер на 1.12 млрд. евро или 34% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции за единадесетмесечието на миналата година. По предварителни данни реинвестираната печалба за периода януари - ноември 2006 г. (представляваща частта на чужденците в неразпределената печалба или загуба на предприятието) се е покачила на 262.4 млн. евро. По страни най-много инвестиции за периода януари - ноември 2006 г. са привлечени от Великобритания - 19.4%, като следват Холандия (19.2%) и Чехия (9.3%). Преките инвестиции в чужбина пък към ноември 2006 г. са се понижили близо 4 пъти в сравнение с 2005 г. до сумата от 56.3 млн. евро.
Източник: Други (17.01.2007)
 
Baosteel поглъща конкурентната Bayi Базирана в Шанхай Baosteel Group Corp., която е най-големият производител на стомана в Китай, вчера закупи по-малката конкурентна Bayi, която има мощности в северозападната част на страната, като това е първото поглъщане на компанията в рамките на националния пазар. Според условията на сделката, Baosteel ще плати 3 млрд. юана за 69.61% от акциите на Bayi Iron and Steel Group, която от своя страна е най-големият производител на стомана в северозападния китайски автономен регион Синджанк Уигур, а останалата част от акциите ще бъдат поети от местното правителство. Дългоочакваната сделка се очаква да подсили присъствието на Baosteel в региона, тъй като пазарният дял на Bayi там е около 70%, обявиха от компанията. Поглъщането ще превърне Baosteel в главен акционер на търгуваната на Шанхайската фондова борса Bayi Iron and Steel Co, която е 53.12% собственост на Bayi Iron and Steel Group. Сделката е част от стратегията на Baosteel за заздравяване на пазарните си позиции в страната, което тя смята да постигне със серия от сливания и поглъщания. Бившата председателка на компанията Си Ксихуа, заяви по време на вътрешно-фирмено заседание миналия месец “Ние трябва да вземем активно участие в преструктурирането на стоманената индустрия в страната възможно най-бързо.” Си, която се оттегли от поста си в понеделник, искаше да направи Baosteel една от трите най-големи производителки на стомана в света до 2010 г. Понастоящем компанията заема 6-то място в тази престижна класация. В момента китайското правителство е предприела политика на консолидиране на стоманената индустрия в страната, чрез множество сливания и поглъщания, за да може новите компании да са по-конкурентоспособни в световен план, тъй като броят на местните производители е 260 и това затруднява, също така и доставките в сектора. Поглъщането от страна на Baosteel е индикатор, че консолидирането в отрасъла набира скорост. Базираните в източен Китай – провинция Шандонг, Jinan Iron and Steel Group и Laiwu Steel Group, които са съответно петият и седмият по-големина производител в Китай в момента провеждат преговори за сливане. Ако това сливане бъде осъществено, то ще се превърне в най-голямото в историята на китайската стоманена индустрия. Анализаторите в сектора отбелязват, че досега Baosteel са постигнали някои корпоративни договорки с местни производители като Ma'anshan Iron and Steel и Shaoguan Iron and Steel Group и има голяма вероятност именно те да се превърнат в новите цели за сливания и поглъщания на шанхайската компания. Сходни корпоративни договорки, бяха постигнати миналата година и между Baosteel и Bayi Group. През 2005 г., Bayi, която има капацитет от 3.5 млн. тона стомана, произведе 2.8 млн. тона. Нетната й печалба за същата година бе 179 млн. юана, на база приходи на обща стойност 9.5 млрд. юана. През 2005 г. Baosteel произведе 23 млн. тона нерафинирана стомана, а целите, които компанията си е поставила са до 2009 г. да постигне производство от 30 млн. тона, а до 2012 г. – 50 млн. тона.
Източник: Топикс (17.01.2007)
 
Кабинетът конкурира депутат от ДПС за "Мистър Икономика" Министерският съвет ще се бори за титлата "Мистър Икономика". Кабинетът "Станишев" е сред петте номинации "За цялостен принос в развитието на националната икономика", обявени вчера от организаторите конкурса - сп. "Икономика" и Асоциацията на индустриалния капитал в България. Конкуренти на МС в тази категория са депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е председател на икономическата комисия в парламента, директорът на "Ривиера" Людмила Ненкова, мениджърът на "Бон Марин" и Цеко Минев, надзорник и акционер в Първа инвестиционна банка. В другата категория - "За принос в развитието на българската индустрия", съперници са Прамод Митал, който оглавява Надзорния съвет на "Кремиковци", шефът на "Слънчев ден" Георги Гергов, Златко Златков, който е начело на управата на БАИТ, и Румен Атанасов, председател на УС на Камарата на електротехниката. "За принос в развитието на небанковия финансов сектор" са номинирани Апостол Апостолов, Бистра Илкова, Маньо Моравенов и Станимир Каролев.
Източник: Сега (17.01.2007)
 
България по-добра за инвестиции от Китай България, Румъния и Турция са най-интересните пазари за инвестиции в Източна Европа, докато за Централна Европа това е Словакия. Това гласи изследване на италианската група "Уникредит", цитирано от вестник "Соле 24 оре". Сферите на домашните електроуреди, електрическите апарати и автомобилите ще бъдат с най-висок прираст в Централна и Южна Европа, включително и в новите членове на ЕС - България и Румъния. Страните от Нова Европа се специализират в производства за средно високи технологии, докато Китай е лидер в стоките с ниски технологии. Затова Източна Европа била по-привлекателна за капиталите на Стара Европа, отколкото Далечният изток.
Източник: Стандарт (18.01.2007)
 
Европейски производители на стомана обвиняват Китай в дъмпинг Eurofer, която представлява европейските производители в желязната и стоманена индустрия, заплашва да открие антидъмпингова процедура срещу Китай, освен, ако страната не намали постоянно нарастващите си експортни обеми. Организацията, която е със седалище в Брюксел е притеснена от, това че производственият капацитет на Китай нараства по-бързо, отколкото потреблението в страната и това може да доведе до пренасищане на европейския пазар с китайска стомана. Гордън Мофат, който е главен директор на Европейската конфедерация на желязната и стоманената индустрия заяви: “През последната година станахме свидетели на голям приток на китайска стомана на европейския пазар”. Той добави, че през първите девет месеца на 2006 г. общият размер на вноса на стомана от Китай е бил в размер на 3.8 млн. тона. За сравнение през същия период през предходната година това число е било 1.2 млн. тона. В някои сектори на индустрията около 40% от европейският внос е именно от Китай, като в повечето случаи той е бил осъществено на сравнително ниски цени. “Това е едно вмешателство на пазара ни. Ние просто не можем да се борим с подобен прираст.” Мофат сподели, че според някои слухове, Китай се готви да намали износа си. “Ако това е истина, това е добре, но все още това са само слухове.” Китайските производители не са особено щастливи от евентуално намаляване на производството, тъй като това ще се отрази неминуемо на заетостта, добави той. “Така Китай причинява безработица по целия свят. Има пренасищане с китайска стомана, както на китайския пазар, така и в световен мащаб, особено в югоизточна Азия, САЩ и Европа.”. Мофат допълни и, че китайските производствени възможности се повишават с около 80 млн. тона/год. – това е еквивалентно на общото годишно производство на страна като Германия. “Досега можехме да се противопоставим на тази тенденция, тъй като европейският, както и глобалният пазар бяха доста силни, но това определено се променя в момента.” Мофат каза, че сега Eurofer обмисля да внесе антидъмпингово оплакване в ЕК. Репортерът от Steelweek Джон Куигли, също коментира ситуацията, като каза че производители на стомана от цял свят са изказали притеснения относно обемите на китайския износ. Асоциацията за стомана в Китай, която има близки отношения с правителството на страната е казала, че през тази година износът ще спадне. “Дали това означава съкращения от страна на китайските производители? Дали те ще продължат да царуват в тази огромна индустрия, която самите те създадоха остава да видим в бъдеще.”
Източник: Металс Плейс (18.01.2007)
 
9.12% равнището на безработицата през декември 9.12% е било равнището на безработицата през декември, отчете социалното министерство. Това е първото по-значително повишаване от месеци насам. За ноември нивото беше 8.35 на сто. Средномесечната безработица за 2006 г. е 9.61%. Миналия месец хората без препитание са били 337 796, което е с 15 869 души повече от ноември. През декември безработицата у нас традиционно се увеличава, обясниха експерти. Причините са, че в този период има по-слабо предлагане на работни места, освен това намаляват възможностите за включване в програми и мерки за заетост. Същевременно нараства броят на безработните, за които сезонните дейности са приключили. За същия месец на 2005 г. регистрираните безработни са били с 59 544 души повече. За година безработицата е намаляла с 1.61%. Миналия месец са заявени 10 735 работни места. Работа са започнали 12 322 безработни. 86.4% от тях са се устроили със съдействието на трудовите посредници. По програми за заетост работа са намерили 77 700 души. Намаляват освободените от сферата на услугите и индустрията. Разликата между най-ниската и най-високата безработица по области е почти 10 пъти.
Източник: Сега (19.01.2007)
 
Вагоните на БДЖ не отговарят на евроизискванията Само 50 пътнически вагона на БДЖ от 1311 отговарят на критериите за качество в Европейския съюз, съобщи правителствената информационна служба. Правителството одобри доклад за подобряване на състоянието на железниците и НК "Железопътна инфраструктура". Според доклада около 100% от спалните вагони, 89% от първокласните и 57% от кушет са в лошо състояние. Петдесетте вагона, отговарящи на евроизискванията, са обновени по програма на ЕБВР за оздравяване на БДЖ. Не достигат 91 вагона. През тази година се планира да излязат от експлоатация 200 вагона. В момента се железниците използват 669. Недостигът им е основна причина дружеството да не може да изпълнява поръчките на товародателите. За да намери средства за погасяване на задълженията към доставчиците, двете дружества започват да продават активи. НК "Железопътна инфраструктура" продава 27 имота, от сделките с тях очаква 80 млн. лв. Най-атрактивните от тях са гарите "Пионер" и "Сердика". БДЖ ще предложи на инвеститори 11 имота за 14.3 млн. лв. Сред тях са гара Поморие, за която се очакват 7-8 млн. лв., и терен от 35 дка в кв. "Илиянци". С половината от парите от продажбите държавния превозвач ще погаси задълженията си към НЕК, останалите средства ще отидат за ремонт на вагони. Парите от продажбите на инфраструктурната компания ще бъдат похарчени за увеличаване на скоростта на движението на влаковете и подобряване на състоянието на железниците. По данни на транспортното министерство за миналата година се очаква задълженията на БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" да са около 424 млн. лв., като 126 млн. лв. от тях са на инфраструктурното предприятие, останалите на железниците. От началото на 2007 г. в железниците вече има три отделни предприятия за товарни превози, пътнически и за локомотивите. В инфраструктурната компания вече работят поделение за управлението на влаковете, електроразпределително дружество, телекомуникационно и за ремонт и поддържане на релсовия път.
Източник: Дневник (19.01.2007)
 
Паника за доставките оскъпи никела Никелът с тримесечна доставка се изкачи до нови рекордни нива вчера, след като в сряда поскъпна с 6%. На борсата в Лондон металът достигна 36 040 долара за тон. Само за осем дни стоката се изкачи с повече от 20%, след като постигна временен минимум при 30 000 долара за тон на 9 януари, припомнят експерти. Цената на никела срещна подкрепа и от опасността от стачка на служителите на "Екстрата" (Xstrata) в Канада. Медта се зарази от бичата тенденция на пазара за никел и затвърди позициите си с 10 долара до 5660 долара за тон. Спадът при метала от началото на годината вече е около 10%. Алуминият остана стабилен при 2680 долара за тон и все още има подкрепата на позицията на голям инвеститор, изкупил 90% от метала на разположение и очакващ поскъпване. Според експерти този спекулативен инвеститор може да задържи метала, като замени изтичащите фючърси. Подобен контрол има за цел да намали количествата от стоката на разположение и да оскъпи алуминия, коментират експерти. Металът с незабавна доставка поскъпва все по-значимо спрямо по-далечните фючърси. Цинкът добави 25 долара до 3615 долара за тон, калаят поскъпна с 225 долара до 11 175 долара за тон.
Източник: Дневник (19.01.2007)
 
Разделят БДЖ на седем компании Държавните железници ще бъдат разделени на 7 компании. Това е записано в доклад на транспортният министър Петър Мутафчиев, одобрен от правителството вчера. Целта е чрез разделянето железниците да бъдат оздравени финансово. Като отделни предприятия всяко едно от тях ще има и възможност да кандидатства по-лесно за финансиране от банки, обясниха от транспортното министерство. В досегашната компания БДЖ се обособяват 3 поделения ­ "Товарни превози", "Пътнически превози" и "Тягов подвижен състав". Досегашната Национална компания "Железопътна инфраструктура" пък ще бъде раззцепена на 4 поделения ­ "Управление на движението на влаковете и капацитета"; "Енергетика"; "Сигнализация и телекомуникации"; "Ремонт и поддържане на железния път и съоръженията". Очаква се задълженията на двете компании за 2006 г. да бъдат около 424 млн.лв. От тях 126 млн. лв. са на НК "Железопътна инфраструктура", а 298 млн. лв. на БДЖ. Мерките за подобряване дейността и финансово оздравяване на двете компании предвиждат и продажбата на някои имоти на железниците, които са на стойност 100 млн. лв.. Със средствата от тях частично ще бъдат покрити задълженията им. В момента НК "Железопътна инфраструктура" има 27 имота в страната, които са подготвени за продажба. Общата им стойност е около 80 млн. лв. БДЖ ЕАД разполага с 11 имота, които също би могло да бъдат продадени. Общата им стойност е 14,3 млн. лв. БДЖ ЕАД разполага с 1 311 пътнически вагони и голяма част не отговарят на критериите за качество в страните от ЕС.
Източник: Монитор (19.01.2007)
 
Mittal продава завода Weirton Mittal Steel, който закупи Weirton Steel през април 2005 г. е стигнал до предварително споразумение да препродаде мощностите за преработка на калай на завода Weirton на Esmark Inc., която от своя страна наскоро придоби Wheeling-Pittsburgh Steel Corp. Ако действително Esmark купи завода, работниците ще имат своя четвърти работодател за по-малко от 3 години. Говорителят на Mittal Дейв Алън съобщи пред Associated Press, че вече е подписано необвързващо споразумение между Mittal и Esmark От щаба на щатският сенатор Джей Рокфелер също обявиха, че има подобни преговори, но те са в начална фаза. Върховният съд ще трябва да се произнесе дали сделката не е в противоречие с федералните закони третиращи корпоративните монополи. “От дълго време се боря и надявам подобен вид сливане да се осъществи и аз оставам оптимист, че сега то ще стане факт”, каза щатският сенатор представляващ Вирджиния Рокфелер в четвъртък. “Все пак осъзнавам, че това е едва първата крачка в процеса. Докато Върховният съд разглежда предложението за сливане, съветвам съдиите да имат през цялото време предвид, по кой начин интересите на работниците ще бъдат удовлетворени най-добре – защото все пак това е в дъното на всичко. Това е за хората. Това е за техните семейства. Както и това е начина целият район на долината Охайо да стане икономически по-силен.”, допълни Рокфелер. Отначало не бе ясно, кои точно дейности на завода Weirton са обект на сделката, но от съобщение за медиите от страна на щаба на Рокфелер уточниха, че предмет на преговорите са съоръженията за преработка на калай. Миналия месец, разрастващият се доставчик на стомана Esmark, чиято централа се намира в Чикаго Хайтс, щата Илинойс, купи част от бизнеса на Wheeling-Pitt в Западна Вирджиния, Пенсилвания и Охайо. От 2003 г. насам, според Интернет страницата на компанията, Esmark е придобила девет компании преработващи стомана. Тя се е фокусирала в това да поглъща стари, добре развити компании, които тя, след това да модернизира. Представител на Международния съюз на работниците в стоманената индустрия на САЩ, която следи интересите на работещите в Weirton, сподели в четвъртък , че все още представители на Съюза и Esmark не са седнали на масата за преговори. Други източници, които пожелаха да останат анонимни споделиха: “Те казват, че имат желание да закупят завода, само при положение, че всичко е законосъобразно, ако Върховният съд одобри подобна продажба и се стигне до споразумение със Съюза на работниците.” Преди това, в продължение на дълги години, собственик на Weirton Steel беше National Steel, но след това завода бе закупен от банкера Уилбър Х. Рос – младши, през май 2004 г. Така Weirton стана част от неговата International Steel Group, която тогава беше и най-големият производител на стомана в САЩ. Броят на работниците в завода е спаднал от около 14 000 в средата на 70-те години на 20-ти век до 2 100 през април 2005 г., когато Mittal Steel USA стана неговия нов собственик. Компанията майка на Mittal Steel USA - Arcelor Mittal е най-големият производител на стомана в света с 330 000 работника в повече от 60 страни. През месец ноември 2005 г., Mittal спря съоръжението за топене на стомана в Weirton, като по този начин съкрати 800 работни места и така общият брой на заетите в завода стана 1 300 работника и управленско тяло. През същия този месец, акционерите на Wheeling-Pitt гласуваха и одобриха опита за враждебно поглъщане от страна на Esmark, като предпочетоха тази оферта вместо сливане с бразилската Companhia Siderurgica Nacional /CSN/. Съюзът на работниците в стоманената индустрия в САЩ, която следи интересите и на работниците в Wheeling-Pitt също одобри поглъщането от страна на Esmark. От Съюза възроптаха срещу желанията на CSN за големи намаления на заплатите и допълнителните възнаграждения. На своята Интернет страница Esmark казва, че планира да превърне Wheeling-Pitt в “предприятие с по-широка продуктова гама, което ще успее да пивлече поне 2 000 клиенти от района на Средния Запад.” По време на поглъщането от страна на Esmark, в завода на Wheeling-Pitt работеха 3 100 работника. Преди това завода успя да се съвземе след два фалита, като запази своята независимост, въпреки върлуващата тенденция за консолидиране на сектора в глобален мащаб. Рокфелер каза “Стоманата е основен поминък за този регион. Ако това поглъщане /на Weirton от Esmark/ стане факт, това ще значи много за работниците, които са “кръвта” на отрасъла. В името на тях самите, техните семейства и нашата стоманена индустрия, аз призовавам новата компания да работи за едно по-добро и светло бъдеще.”
Източник: Топикс (19.01.2007)
 
Битката за металургичния гигант "Корус" се разгорещи Индийската "Тата стийл" (Tata Steel) може да увеличи офертата си към британско-холандската металургична компания "Корус" с 20% до 600 пенса за акция, съобщи "Икономик таймс", цитиран от агенция "Блумбърг". Според източници, пожелали анонимност, "Тата" ще увеличи първо офертата си до 530 пенса и едва след реакцията на другия кандидат за металургичното предприятие - бразилската CSN, ще предложи 600 пенса. При тази цена "Корус" се оценява на 11.1 млрд. долара. От "Тата" обаче коментираха публикациите като неоснователни. В края на миналата година "Тата стийл" предложи 500 пенса за акция (4.7 млрд. паунда, или 9.18 млрд. долара). Бразилската CSN подаде официална оферта за 515 пенса за акция, като смята да изплати сумата в брой. Предложението на бразилската компания оценява металургичната група на 4.9 млрд. паунда. "Корус" не е една от най-атрактивните компании в металургичния сектор. Дружеството има високи оперативни разходи, наема скъпоплатени работници и няма достъп до близки находища от руда. С изкупуването на по-големите европейски компании обаче "Корус" остава един от последните по-крупни доставчици за европейския пазар, на който и цените на продуктите са високи. Комбинацията на CSN или "Тата" с "Корус" ще доведе до създаването на компания, произвеждаща 23.4 млн. тона стомана годишно, което ще я нареди на пето място по големина в света след "Арселор Митал", "Нипон стийл", "Поско" (Posco) и JFE Holdings.
Източник: Дневник (22.01.2007)
 
Кремиковци решава за $ 60 млн. кредит На извънредно общо събрание на акционерите на 25 януари "Кремиковци" АД ще гласува изменение на договора за кредитна линия за закупуване на суровини, сключен между металургичното предприятие и Stemcor UK Ltd. Очаква се акционерите да одобрят повишаване на договорената кредитна линия от 40 000 000 долара на 60 000 000 долара. За деветмесечието на м.г. "Кремиковци" отчете загуба от 217,4 млн. лв. в сравнение със 78,25 млн. лв. година по-рано.
Източник: Монитор (22.01.2007)
 
ThyssenKrupp: продажбите ни през първото тримесечие са се покачили с 12%, печалбата преди данъчното облагане е повече от удвоена Немският индустриален конгломерат ThyssenKrupp AG обяви в петък, че продажбите, както и поръчките за първото фискално тримесечие на годината на компанията са се повишили с по 12%, а печалбата й преди данъчното облагане е повече от удвоена. Базираната в Дюселдорф компания, която произвежда стоманени изделия, автомобилни части и асансьори, вече е променила поставените си норми за цялата фискална година. От ThyssenKrupp засега не представят официални данни, тъй като ще направят това на 13-ти февруари. Печалбата преди данъчно облагане, за първото тримесечие, приключило на 31-ви декември 2006 г., достигна 1 млрд. евро (1.29 млрд. щ.д.). За сравнение за същия период през предходната година , тя беше 425.1 млн. евро. Продажбите са се повишили до 12.2 млрд. евро (15.8 млрд. щ.д.), като за същия период на предходната година те са били 10.9 млрд. евро. За това първо тримесечие са регистрирани поръчки на обща стойност 13 млрд. евро (16.8 млрд. щ.д.), за сравнение през Q1 2006 г. те са били 11.6 млрд. евро. “Доброто представяне през първото фискално тримесечие с печалба преди данък от около 1 млрд. евро, ни кара да преосмислим поставените си цели за годината”, каза главният изпълнителен директор на компанията Екехард Шулц в писмено изявление. От ThyssenKrupp са сигурни, че за цялата фискална година /до края на 30-ти септември/, печалбата й преди облагане ще бъде над 2.5 млрд. евро (3.2 млрд. щ.д.). “Имайки предвид факта, че през фискалната 2006 г. ние успяхме да надвишим тази стойност, сме сигурни, че през тази ние ще успеем да повторим резултата.”, сподели Шулц. “Постигнатият резултат ни кара да мислим, че световната икономика остава стабилна, а енергийните разходи са все още в допустими граници.”. За цялата 2006 г. ThyssenKrupp постигна печалба от 2.62 млрд. евро. “Резултатите са прекрасни, но перспективите изглеждат доста консервативни.”, каза анализаторът на BHF Bank - Херман Райт от Франкфурт. Той допълни, че на този етап стоманената индустрия печели поради крупните поръчки. На борсата във Франкфурт акциите на ThyssenKrupp отбелязоха спад с 0.9% до 35.97 евро/акция (46.58 щ.д./акция).
Източник: Мепс (22.01.2007)
 
Строителството на магистрала “Люлин” започва до дни Строежът на автомагистрала “Люлин” започва до дни, съобщи в понеделник директорът на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев. Магистралата е с дължина 19 км и ще включва строителството на Северната околовръстна дъга, селата Мало Бучино и Голямо Бучино до пътен възел Даскалово. Трасето ще включва изграждането на три пътни възела и три тунела, които са с обща дължина над километър. Турският джойнт-венчър "Мапа - Ченгиз" спечели търга за главен изпълнител на обекта с оферта от 137,4 млн. евро. От предприсъединителната програма ИСПА са осигурени безвъзмездно над 111,3 млн. евро. През май започваме строителството на останалите отсечки от автомагистрала “Тракия”, съобщи Веселин Георгиев. Тази година ще влязат в експлоатация още 23 км от автомагистралата, уточни той. Независимо дали ще влезе в сила концесионният договор за “Тракия” и отсечката от Калотина до София ще е част от него, фонд “Републиканска пътна инфраструктура” започва да удвоява трасето преди границата, защото положението там е много сериозно, коментира директорът на фонда. Възложена е оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на други два големи инфраструктурни проекта – автомагистрала “Черно Море” и “Хемус”. Очаква се до 2 месеца да е готова екологичната оценка и магистрала “Струма”, коментира Веселин Георгиев. През годината трябва да влязат в експлоатация и 22 км от магистрала “Марица”.
Източник: Медия Пул (23.01.2007)
 
250 млн. EUR е потенциалът на българския пазар за дългове Потенциалът на българския факторинг пазар е поне 250 млн. EUR, заяви Георги Лилянов, мениджър отдел Маркетинг към EFG Factors S.A., клон България. Факторингът е покупка на търговски вземания, но едва сега прохожда в България. Очакваме пазарът в страната да се развива с много бързи темпове през следващите няколко години в опит да догоним нивата поне на източноевропейските държави. При тях за последните 3 години се наблюдава ръст от средно 60%, каза Лилянов. Според него основната пречка за развитието на факторинга у нас е непознаването на услугата. Българските фирми често бъркат факторинга с алтернатива на банковото кредитиране или с изкупуване на лоши вземания. Те рядко осъзнават предимствата, които предоставя факторингът и на купувачите им, като например безплатно оборотно финансиране, освобождаване на кредитните им линии, опростяване на администрирането на търговските взаимоотношения. Основно предимство на факторинга е предоставянето на услуги, които улесняват клиентите и им позволяват да се фокусират върху основните задачи на фирмата, вместо да губят време да събират дължимите си средства по извършени вече доставки, коментира Лилянов. Покритието на кредитния риск позволява да се намалят загубите от лоши платци, тъй като плащанията по неоспорвани търговски вземания са гарантирани. Така българските компании имат възможност да излязат на нови пазари, без да се тревожат за платежоспособността на новите си купувачи.
Източник: Пари (23.01.2007)
 
Асарел Медет отстранява старите екощети до края на годината Медодобивното предприятие "Асарел Медет" ще отстрани всички стари екощети от дейността на компанията до края на тази година. Това предвижда програмата на ръководството на дружеството, за изпълнението на която ще бъдат инвестирани 5.7 млн. лева според съобщение на компанията. По този начин "Асарел Медет" ще покрие напълно пораженията върху околната среда от дейността на предприятието в миналото и ще изпълни всички европейски изисквания в тази насока, уточняват от управата на дружеството. През последните шест години компанията е реализирала общо седем проекта по програмата за отстраняване на стари екощети от периода преди предприятието да бъде приватизирано. По-рано този месец държавна приемателна комисия одобри най-големия досега реализиран от "Асарел Медет" проект в тази насока, който беше на приблизителна стойност 10.5 млн. лева и включваше рекултивация на площ от 1100 декара на територията на Източно насипище за срок от три години. По-рано този месец "Асарел Медет" обяви и конкурс за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности по изграждането на пречиствателна станция за дренажните води на рудника. Изграждането й трябва да приключи до края на годината и отново е част от програмата за отстраняване на екологични щети от минали действия на компанията, докато тя е била държавна собственост. Проектите на миннодобивните дружества в България по покриване на старите екощети се финансират и по програма на Световната банка. Ключово значение за разходите за екология, които ще трябва да направи "Асарел Медет", ще има и европейската директива за минните отпадъци, която предстои да бъде внедрена в българското законодателство през следващите няколко месеца. Ангажиментите по тази директива ще струват на минния бранш около 2 млрд. лв., обяви д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел Медет". Мениджърите в сектора очакват част от средствата да бъдат осигурени от фондовете на ЕС.
Източник: Дневник (24.01.2007)
 
Никелът поставя пети пореден рекорд Никелът поставя ценови рекорди вече пет поредни дни. Металът с доставка след три месеца се покачи до 37 450 долара за тон. По-рано през деня стоката достигна 37 600 долара за тон, с 299 долара над рекорда от първия работен ден на седмицата. Металът поскъпна общо с 12 на сто от началото на годината. Във вторник калаят в един и същ ден се изкачи до 15-годишен пик, а по-късно постигна и абсолютен рекорд. Стоката се изкачи с 2.6 на сто по време на сутрешната сесия и се търгуваше при 12 125 долара за тон. Алуминият се покачи до 2782 долара за тон, след като стачка заплаши доставките на боксит за производството на метала. Металът с незабавна доставка е с около 110 долара по-скъп от тримесечния фючърс и е показателен за опасенията от криза с навременните доставки. Медта няма да зависи толкова от търсенето, колкото от възможностите за достатъчно и навременно предлагане, коментират експерти. Пазарът очаква поскъпване само при криза с доставките. Във вторник медта слезе с 10 долара до 5610 долара за тон.
Източник: Дневник (24.01.2007)
 
Курсът на лева ще се качва, ако се премахне валутният борд в България. Курсът на лева ще се качва, ако се премахне валутният борд в България. Такова поскъпване има на валутите на новите членки в ЕС. Прогнозата е на зам.-посланика на Чехия у нас Ярослав Камас. Той участва в конференцията "Българските компании - техники за "оцеляване" в контекста на ЕС", организирана от IBM България и БТПП. Камас препоръча курсът в България да остане фиксиран, защото създава стабилност. 125 млрд. евро е пазарът на информационни технологии за малките и средни предприятия в Европа. IT секторът ще играе все по-голяма роля за оцеляването на компаниите, каза генералният директор на IBM България Георги Ранделов.
Източник: Стандарт (24.01.2007)
 
Arcelor Mittal задържа правата си върху Dofasco Холандски съд блокира опитите на металургичния гигант ThyssenKrupp AG да принуди най-големият производител на стомана в света Arcelor Mittal да продаде канадското си подразделение Dofasco на немската компания. Това решение дойде след дълги спорове относно бъдещето на канадската Dofasco Inc, която стана част от стоманения гигант, като резултат от сливането на индийската Mittal ръководена от Лакшми Митал и съперническата Arcelor на стойност 29.5 млрд. евро (38.3 млрд. щ.д.). Въпросът относно собствеността над Dofasco бе един от последните, които трябваше да се разрешат след решението за сливането на двете водещи компании през миналата година. В серия от сложни операции в хода на поглъщането на Arcelor от страна на Mittal, базираната в Люксембург Arcelor от своя страна успя да изпревари ThyssenKrupp в борбата за придобиване на Dofasco. След това обаче оказала се под натиска на Mittal да я погълне, Arcelor предаде Dofasco в ръцете на холандска група, която да следи и предотвратява всякакви опити за придобиване на канадската компания. След сливането на Arcelor и Mittal обаче, холандската група отказа да се разпусне и да върне контрола на Dofasco. От своя страна пък ThyssenKrupp настоява, че още преди сливането на Arcelor и Mittal, Mittal е обещал, в случай, че сливането стане факт, Dofasco да бъде препродаден на немският стоманопроизводител. Въпреки тези доводи обаче, Ротердамският съд реши, че Mittal няма никакви права да принуди своя нов партньор – Arcelor да продаде свои активи на трета компания. От ThyssenKrupp вече споделиха, че ако тяхното предложение за закупуване на Dofasco бъде одобрено, тя ще инвестира 2.3 млрд. евро за нови заводи за въглеродна и неръждаема стомана на територията на САЩ.
Източник: Топикс (24.01.2007)
 
ЗММ-България холдинг с търгово предложение за ЗММ Сливен Мажоритарният акционер в ЗММ Сливен - Заводи за металорежещи машини-България холдинг, който притежава над 92% от дружеството, възнамерява да отправи търгово предложение към останалите акционери. Цената, на която дружеството ще изкупува акциите, ще стане ясна на 25 април тази година, за когато е насрочено и търговото предложение. Постоянното нарастване дела на мажоритара е сигнал за възможността дружеството да бъде отписано от публичния регистър. Засега нямаме готовност да коментираме оставането на дружеството в публичния регистър, заяви Добромир Тодоров, изпълнителен директор на ЗММ-България холдинг. Целта ни е да опростим бюрокрацията и да се концентрираме върху производствената дейност, коментира Добромир Тодоров. Влизането на България в Европейския съюз поставя нови предизвикателства пред нас и това налага да повишим ефективността си, допълни той.
Източник: Пари (25.01.2007)
 
Рекорд в производството на стомана през 2006 година Световното производство на стомана през 2006 г. се е увеличило с 8,8% в сравнение с 2005 г., достигайки 1 милиард 239,5 милиона тона, съобщиха от Международни институт за желязо и стомана, съобщи агенция "Интерфакс". "Това е най-високото равнище на производство на стомана в историята", се казва в съобщението на института. Но тези данни не оправдаха прогнозите на експертите, които очакваха, че растежът през миналата година ще достигне 9,4%. Експерти от института напомнят, че вече трета година поред годишното производство на стомана надхвърля 1 милиард тона, а през последните 10 години то се е увеличило 2,65 пъти, най-вече за сметка на голямото производство в Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион като цяло. Водещата позиция в стоманодобива през миналата година бе за Китай, който е произвел 418,8 милиона тона, което представлява около една трета от цялото световно производство.
Източник: Монитор (25.01.2007)
 
Цените на металите тръгнаха нагоре На пода на борсата в Русе се търгуват над 30 позиции от различни стоки. Котировките на повечето основни борсови стоки остават непроменени и през последната сесия на Русенската стокова борса. Хлебното зърно след активните ценови колебания преди Нова година се стабилизира на устойчиви средни нива около и малко над 300 лв./т., заяви изпълнителният директор на борсата Иван Иванов. Котировките на различните типове брашна остават непроменени през последните няколко борсови сесии, като за тип 500 са 470-490 лв./т. Интересни от аналитична гледна точка са металите. Наблюдават се тенденции на известно покачване на цените им във връзка с въвеждането на нови стандарти за качество (DIN вместо ГОСТ и БДС) и ограниченията за внос от страни извън ЕС (най-вече Украйна и Русия), коментира Иван Иванов. В момента се очертава възможност за увеличаване на обема от европейското икономическо пространство, което се отразява върху цените и те нарастват, допълни той.
Източник: Пари (26.01.2007)
 
Риск от сериозна корекция в икономическия растеж на България Икономическият растеж на България може да претърпи сериозна корекция през следващите три години, като забавянето може да започне още през настоящата 2007 г. Това предупредиха в четвъртък от Световната банка при представянето на доклад за икономическото развитие на десетте нови страни - членки на ЕС, от Централна и Източна Европа в периода до 2009 г. Това е първият анализ във формат ЕС-8+2 и идеята е той да се публикува редовно на всеки три месеца. Очакваният ръст на доходите в комбинация с кредитната експанзия ще доведат до значително повишаване на инфлацията, от което икономиката е на път да прегрее, е другата сериозна опасност, която според банката грози България. В средносрочна перспектива това поставя под съмнение и плановете за влизането на страната в еврозоната, става ясно от изследването, като се припомня, че повечето включени държави вече се отказаха от целевите си дати за приемане на единната валута. Анализът показва още, че прекаленият ръст на кредитите създава условия и за нарастване на отрицателното салдо по външната сметка. Концентрацията на нови кредити в сектора на домакинствата за потребителски и жилищни нужди не допринася за дългосрочния растеж и води до спекулативно увеличение на цените на активите, в това число и недвижимите имоти, отбелязват експертите. За инфлационния натиск допринасят също повишението на регулираните от държавата цени и увеличението на акцизите, се казва още в доклада на финансовата институция. Миграцията на българска работна ръка на Запад с отварянето на пазара на труда в ЕС и недостигът на квалифицирана работна ръка вероятно ще изострят борбата за привличане и задържане на служители чрез по-бърз ръст на заплатите им, което пък ще покачи общото равнище на цените, посочват от банката. Смятаме, че 1 милион българи работят легално и нелегално зад граница и вече се усеща недостиг и на квалифицирани (ИТ специалисти, лекари, сестри, инженери), и на неквалифицирани работници (в строителството, туризма и земеделието), посочва банката. Този дефицит на човешки капитал изисква развиване и запазването му чрез внимателни инвестиции в образование, здравеопазване и социална защита. За да се предотврати очакваното забавяне на икономическия растеж, българското правителство трябва да ускори структурните реформи и да запази рестриктивната фискална политика, смятат икономистите на Световната банка. Те препоръчват също управляващите да вземат мерки срещу прегряване на икономиката и да засилят надзора над ръста на кредитите за домакинствата. България е откроена в доклада със слабия напредък в правосъдната реформа и борбата с корупцията. Няма опасност от забавяне на растежа в краткосрочен етап, категоричен беше в четвъртък Георги Ангелов, старши икономист във фондация "Отворено общество". Няма предпоставки и за прегряване, като дори тази година инфлацията ще намалее, прогнозира Ангелов. Факторите, които вещаят според него подобни добри перспективи за развитие, са еврочленството, намаляването на данъците и рекордният приток на преки чужди инвестиции. Според българския икономист тази година можем да очакваме по-скоро запазване на високите темпове на растеж от миналата година. В доклада на Световната банка също се отбелязва, че България регистрира едни от най-високите нива на икономически растеж в региона през изминалата година. Данните на официалната статистика показват, че само през второто и третото тримесечие на 2006 г. страната отчете над 6.5 на сто ръст на БВП, за което потреблението и инвестициите имат най-голям принос. Иновациите, подобряването на ефективността и продуктивността на икономиката и разпределението на ресурсите, както и фискалната стабилност са други фактори на растежа, отбелязват от Световната банка. От банката признават също, че общата ефективност, доходоносност и капитализация на банките в България и страните - членки на ЕС, от региона съответства на тези за банките в еврозоната, а лошите кредити все още не са застрашителни като размер. По приток на преки чуждестранни инвестиции пък България е лидер сред новите членки на ЕС, пише в изнесения в четвъртък доклад. За последните две тримесечия на 2006 г. до ноември техният дял от брутния продукт на страната достига около 15 на сто, като за цялата година стойността по този показател е двуцифрена. Чуждестранните инвестиции генерират до голяма степен и дефицита по текущата сметка, където делът на притока на капитали от банки и портфейлни инвеститори остава относително малък, се казва още в доклада. Правителството трябва да внимава, защото се бави приватизацията (само 6 от 24 обявени за раздържавяване дружества са били продадени до ноември) или се изчерпва (останаха предимно средни и малки предприятия) потенциалът за приходи по това перо, се казва в доклада.
Източник: Дневник (26.01.2007)
 
"Кремиковци" търси енергийна независимост Ръководството на "Кремиковци" планира да увеличи мощностите на топлоцентралата си и да я отдели в дъщерна компания. "Поканихме представители на "Дженерал електрик енерджи" (GE Energy) да посетят комбината и да разгледат енергийните му мощности", каза Правин Банкер, мажоритарен собственик на базираната в България консултантска компания "Болкан кепитал мениджмънт", която е наета от "Кремиковци" да организира финансирането на проекта. Целта на металургичния комбинат е централата да се превърне в модерна високоефективна когенерационна мощност, която да продава електроенергия на НЕК и на свободния пазар, а допълнителното производство да бъде потребявано от "Кремиковци", заяви той. За производството на топлоенергия и електричеството се използват предимно остатъчните газове при производството на стомана, а също така и природен газ. В момента централата на комбината, която е с мощност 112 мегавата, произвежда под 40 мегавата, което е една трета от капацитета й и доста под нуждите на "Кремиковци". Комбинатът купува останалата част от електроенергията от НЕК, като годишно плаща за това около 40 млн. евро и е най-големият клиент на електрическата компания. В края на миналата година НЕК заплаши, че ще спре тока на завода, ако той не покрие задълженията си към нея. Според Бенкър една от възможностите, които се разглеждат, е да се увеличи капацитетът на централата до 220 мегавата през следващите няколко години, което ще стане с помощта на чужди производители и доставчици на оборудване, като например "Дженерал електрик". Така произведената електроенергия ще бъде повече, отколкото са нуждите на "Кремиковци", добави още той. Енергийният закон предвижда НЕК да изкупува електроенергията от когенерации на преференциални цени до 2012 г. Тази преференциална цена се определя от ДКВР, като не е по-ниска от 70% от средната продажна цена на електроенергията, доставяна от обществените и крайните снабдители в страната. В момента има изградени когенерации в "Биовет", в частните топлофикации във Враца и Бургас. Изграждането на тези централи позволява намаляване на цената на топлинната енергия. Има идеи за изграждане на две такива централи и в София.
Източник: Дневник (26.01.2007)
 
Още три компании искат лицензи за частни товарни жп превози "Глобъл рейл транс", стопроцентова собственост на "Кремиковци", "Унитранском и "Газпром трейдинг" са заявили интерес към получаване на лицензи за товарни жп превози от изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Това сочи отчет на транспортното министерство за 2006 г. Акционери с по 50% в "Унитранском" са "СК Унифертранс" и бургаският завод за вагони "Трансвагон". За "Газпром трейдинг" не беше открита информация. Металургичният завод "Кремиковци" е един от големите товародатели на БДЖ, който формира около 25% от приходи от този вид превози. Дружеството е подало искането си още през миналата година и вече има около 500 свои вагона поради недостиг от тях в железниците. То получава и по-ниска цена за превоза от жп компанията. В момента проучваме възможност за получаване на лиценз, можем да осигурим товари, каза изпълнителният директор на "Трансвагон" Георги Попеску. В отчета на министерството се посочва, че документите на "Глобъл рейл транс" са разгледани и тече двумесечният срок, в който компанията трябва да получи отговор. С останалите две компании са проведени разговори по процедурата. Законът за железопътните превози предвижда лицензът да е безсрочен и изпълнението му да се проверява на всеки пет години. Изискване за получаването му е фирмите да докажат добра репутация, финансова стабилност, професионална компетентност и готовност за застраховане на товарите. Застраховката и финансовата стабилност остават проблем за някои компании, които искат да получат лицензи, коментираха от железопътната администрация. От там допълниха, че кандидатите трябва да докажат наличието на вагони и локомотиви със сертификати за безопасност, машинистите също трябва да имат сертификати. За ползване на инфраструктурата частните превозвачи ще плащат такса. През миналата година правителството я намали, за да стимулира конкуренцията в жп превозите и да намали задълженията на БДЖ към НК "Железопътна инфраструктура". До момента "Булмаркет" и Българската железопътна компания имат лицензи за превоз на товари, който вече е преоформен в европейски. Българската железопътна компания вече превозва продукция на "Кумерио мед", "Нафтекс Петрол" и "Холсим". "Кумерио" има вагони за транспортиране на сярна киселина и използва частния превозвач като оператор. Очаквам цените на услугата да бъдат намалени, след като държавата вече свали таксата за ползване на инфраструктурата, заяви изпълнителният директор на Българската железопътна компания Владимир Дунчев. През миналата година компанията е превозила около 500 хил. тона товари и очаква през 2007 г. да достигнат 2-3 млн. тона. След като заработиха двамата частни превозвача, БДЖ намали не само пазарния си дял, но и обемът на превозите. За да се преборим с конкуренцията, ще акцентираме върху качеството на услугата, коментира шефът на "Товарни превози" в БДЖ Петко Попов.
Източник: Дневник (26.01.2007)
 
България е на челно място по преки чуждестранни инвестиции България е на челно място сред 10-те нови членки на Евросъюза по размер на чуждите инвестиции като дял от брутния продукт. Това сочи доклад на Световната банка за ЕС. Прекаленият ръст на кредитите в някои страни допринася за прегряване на техните икономики, особено в балтийските страни и до известна степен в Румъния и България, пише в доклада. Новите кредити за домакинствата не допринасят много за дългосрочния икономически растеж, а създават условия за спекулативно увеличение на цените, пише в доклада.
Източник: Стандарт (26.01.2007)
 
Започва процедура за приватизация на завод за алуминий в Босна Министърът на икономиката и енергетиката на Босна и Херцеговина Вахид Хеко, обяви на 24-ти януари, че ще бъде разкрита приватизационна процедура за единствения завод за алуминий в страната не по-късно от края на февруари, обявиха от Ройтерс. Хеко обясни, че правителството на страната и ръководството на Aluminij Mostar са се договорили да бъде обявен публичен търг за 88% от компанията, което е най-голямото експортно предприятие на страната. “Според мен приватизационната процедура за Aluminij Mostar ще бъде възобновена съвсем скоро и очаквам, че до края на февруари ще бъдем готови за търга”, каза министър Хеко пред Ройтерс. През декември миналата година, Хеко спря приватизационната сделка за Aluminij Mostar с мотива, че някои от подадените предложения влизат в противоречие с приватизационните закони на Босна. Той допълни, че друг мотив е бил, че предложените цени са били твърде ниски. В началото на месеца, правителството анулира решението на министър Хеко за блокиране на продажбата на завода, припомня Ройтерс.
Източник: Reuters (26.01.2007)
 
Северсталь е повишила производството си на стомана през 2006 г. с 4.8% до 17.6 млн. тона Северсталь е повишила производството си на стоманени изделия през 2006 г. с 4.8% до 17.6 млн. тона, съобщиха от компанията. Ръстът се дължи най-вече на повишеното търсене на стоманени изделия, както в Русия, така и по света. Производството на стоманени палети е нараснало с 8% до 9.5 млн. тона, като година по-рано то е било 8.8 млн. тона. Повишение има и в производството на железен концентрат – с 15.4% до 4.5 млн. тона, като година по-рано е било 3.9 млн. тона, както и на въглищен концентрат – с 8% до 5.4 млн. тона, вместо 5 млн. тона през 2005 г. През 2007 г. Северсталь планира да повиши производството на коксови концентрати с 30%, на стоманени палети – 5.3% и на железен концентрат – с 2.2%. Ръстът ще започне от металургичния комбинат в Череповец и завода Lucchini в Италия. Северсталь е вторият по големина производител на стоманени изделия в Русия. През първото полугодие на 2006 г. компанията постигна ръст в производството си на стомана с 18.6% - до 6.05 млн. тона. За този период нетните приходи от продажби на Северсталь спадна до 412.99 млн. щ.д. Печалбата й намаля с 2.1% до 4.38 млрд. щ.д., като през същия период на 2005 г. тя беше 4.47 млрд. щ.д. Приходите на компанията преди облагането с данъци спаднаха 30.8% до 1.08 млн. щ.д., вместо 1.56 млн. щ.д. година по-рано. Главен бенефициент на компанията е Алексей Мордашов, който е председател на борда на директорите на Северсталь. За 2005 г. Северсталь заема 10-то място в класацията на “Водещи руски предприятия”, като рейтингите са изготвени от AK&M Rating Agency през септември 2006 г.
Източник: Металс Плейс (26.01.2007)
 
Строителството подобри бизнес климата През януари показателят на бизнес климата се покачва с 1.3 пункта спрямо декември най-вече заради по-благоприятната стопанска конюнктура в строителството, съобщиха от НСИ. Строителните предприемачи са доволни от сегашното състояние на бизнеса и имат оптимистични очаквания за следващите шест месеца. Това покачва равнището на бизнес климата в строителството със 7.3% спрямо миналия месец. В промишлеността леко се подобряват оценките за настоящата производствена активност в предприятията, а с това и за по-високи нива на поръчките от чужбина. Осигуреността с поръчки от страната обаче се влошава. Една пета от стопанските ръководители предвиждат увеличение на продажните цени. Стопанската конюнктура в търговията на дребно през януари остава благоприятна. Оптимистични са и очакванията им за обема на продажбите и за поръчките към доставчиците през следващите три месеца. В сектора на услугите мениджърите са по-умерени в оценките си за настоящото състояние на предприятията.
Източник: Пари (29.01.2007)
 
Изпълнителен директор на Arcelor Mittal се среща с шефа на Posco Изпълнителен директор на най-голямата компания в света за производство на стомана - Arcelor Mittal планира да проведе среща със собственика на южнокорейската Posco през тази седмица, с цел да обсъдят възможни съвместни операции на двете компании, заяви говорителка на Posco в понеделник. Робърт Джънк, който е най-видният изпълнителен директор на Arcelor Mittal ще се срещне с главният изпълнителен директор на Posco – Лий Ку-таек в петък, предаде говорителката Ко Мин-джин. “Те ще проведат неангажираща дискусия относно това, в кои сфери двете компании могат да си сътрудничат в бъдеще”, допълни Ко. Базираната в Поханг, Южна Корея – Posco е третата по големина компания в света в производството на стомана след Arcelor Mittal и японската Nippon Steel Corp. Според Ко, разговори относно евентуални сливания и поглъщания няма да бъдат на дневен ред в разговорите. “Мога еднозначно и категорично да кажа, че няма да има разговори на тези теми въобще”, каза тя. Понастоящем Джънк е член на борда на директорите на Arcelor Mittal, въпреки че преди това той беше главен изпълнителен директор, допълни Ко. Сливането на Mittal Steel Co. и Arcelor SA се очаква да приключи до месец май, поради факта, че все още се довършват някои преговори с регулативните органи в САЩ и Европа. Основна цел на сливането е консолидирането и кооперирането в стоманената индустрия. През октомври Nippon Steel и Posco обявиха, че са се споразумели да възобновят финансовите и бизнес връзките си. Изпълнителният директор на Posco Лий каза по-рано този месец, че неговата компания ще се стреми да се разрасне, да постигне по-високо качество, по-ниски разходи и активно стратегическо партньорство с глобалните си конкуренти, което той определи, като най-сигурния начин да не бъдеш в обектива за евентуални поглъщания. Цената на акциите на Posco се повишиха с 2% до 325 000 вона (346 щ.д.; 268 евро) към края на сутрешната борсова сесия. В началото на месеца от южнокорейската компания обявиха, че печалбата й за четвъртото тримесечие на фискалната година се е повишила благодарение на високите цени на стоманата и ниските разходи за суровини. Компанията е реализирала печалба от 936 млрд. вона (996 млн. щ.д.; 772 млн. евро) за тримесечието приключило в края на декември 2006 г., което е повече от два пъти повече в сравнение със същия период на предходната година. Posco продава между 70 – 75% процента от крайното си производство на вътрешния пазар.
Източник: Топикс (29.01.2007)
 
В и К и Напоителни системи са готови да подадат промишлена вода Във връзка с продължителното засушаване, липсата на сняг във вододайната зона на питейния язовир "Студена" и намаления обем на водоема, областният управител на Пернишка област възложи на ръководствата на "В и К" и "Напоителни системи" ЕАД- клон Перник да предприемат необходимите мерки, за да приведат в изправност стопанисваните от тях съоръжения с цел да бъдат в готовност за подаването на промишлена вода от язовир "Бушляк" за нуждите на производството на предприятията "Стомана Индъстри" и "Топлофикация Перник".
Източник: СъПерник (29.01.2007)
 
Кремиковци избълва отрова над София Металургичният комбинат "Кремиковци" за пореден път е замърсил въздуха в столицата и покрайнините. Причината е, че предприятието е закупило силно канцерогенен железен концентрат от Англия, съобщи Цветан Цветанов, председател на екосдружение "Кремиковци". Веществото се използва за обогатяване на желязната руда. Никоя друга европейска държава не е пожелала да използва концентрата, защото той е много отровен. От "Кремиковци" не само са закупили отровата, но и вече са я ползвали. "Претопяването на концентрата си личеше много явно, защото се виждаше червено-зеленият пушек, който излиза от комините на предприятието", допълни Цветанов. От "Кремиковци" отказаха да коментират случая с мотива, че трябва да го проверят. Основният промишлен замърсител на въздуха в София си остава "Кремиковци" АД, заявиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Металургичният комбинат все още няма оценка за въздействие на околната среда. От РИОСВ обясниха, че вредните емисии излизат най-вече от неуплътнените прозорци на помещенията в комбината, а не толкова през комините. Опасното замърсяване на въздуха е многократно над допустимото и причината за това е прекалено остарялата техника, с която "Кремиковци" работи, допълниха от инспектората. Резултатите от последното измерване сочат, че има наднормено съдържание на олово, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид. Освен това е установено, че пречиствателните съоръжения на пещите изобщо не работят. Заради това, че ветровете над столицата са западни, те издигат прахта от комбината и я разнасят над столицата. Мръсотията остава напластена заради ниското местоположение на града.
Източник: Новинар (30.01.2007)
 
Около 550 млн евро трябват за ремонт Около 550 млн евро трябват за ремонт, рекултивация и строеж на хвостохранилища у нас, съответстващи на евростандартите. До май 2008 г. България, както и останалите членове на ЕС, трябва да приемат в законодателството си евродирективата за минните отпадъци. 4 са съществуващите хвостохранилища, които засягат новите стандарти: Асарел, в местността Елаците, в Челопеч и в ТЕЦ "Марица-изток", посочи инж. Петър Петров от минно-геоложката камара.
Източник: Сега (30.01.2007)
 
Външният дълг спаднал до 6.2 млрд. евро Към края на 2006 година размерът на държавния и държавно-гарантиран дълг е 6,2 млрд. евро, от които 1,51 млрд. евро вътрешен и 4,69 млрд. евро външен дълг, съобщиха от Министерство на финансите. Към 31 декември показателят дълг/ БВП (по прогнозни данни за БВП за 2006 г.) намалява с 0,3 процентни пункта на месечна база до 25,6%,
Източник: Монитор (30.01.2007)
 
В Пловдив на 27 януари бе открит официално "Хелиос-Металург" - четвъртият по големина металургичен завод в България след "Кремиковци" - София, "Стомана" - Перник и "Промет" - Дебелт, съобщиха днес от компанията. Това е първият металургичен завод у нас, създаден изцяло с частен капитал. Построен е за две години, като в строителството му участват български и чуждестранни фирми. Продукцията на предприятието включва армировъчна стомана периодичен профил, клас А ІІІ – диаметри от 10 до 28 мм. В предприятието работят над 160 човека, а продукцията му е предназначена както за вътрешния, така и за международния пазар. Предприятието се намира в Източната индустриална зона на Пловдив и започва дейността си през август 2006 година. Като основно свое предимство от предприятието посочват гъвкавостта на производствения цикъл. "Ние сме пазарно ориентирани към нуждите на клиента", посочва Васил Василев, управител на "Хелиос-Металург". В рамките само на 2 часа заводът може да смени производствения цикъл от един към друг профил. По този начин се избягва опасността от натрупване на излишни складови наличности и от дефицит на определена номенклатура. Дистрибуционната мрежа обхваща София, Пловдив, Бургас, Гоце Делчев, Свищов.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2007)
 
България може да влезе в ERM ІІ преди юни България може да влезе в Европейския валутен механизъм, или т.нар ERM ІІ, преди юни. Това е обяснил източник от Европейския съюз, цитиран от Ройтерс, който е пожелал анонимност. Като най-вероятен за присъединяване се смята периодът между март и май. ERM ІІ се се разглежда като първа стъпка преди въвеждането на еврото, с което се обяснява и интересът към него. Българската народна банка обяви стратегията си единната евровалута да стане законно платежно средство до 2010 г. Поради важността на материята обаче все по-малко представители на българската власт коментират календара на еврото за страната ни. Откъслечни изявления се правят единствено от финансовото министерство. Заместник-министърът на финансите Георги Кадиев вече заяви, че България иска да се включи във валутния тест в периода между март и юни тази година. Преди него началникът му Пламен Орешарски беше обявил, че до три месеца след присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) в началото на следващата година България ще кандидатства и за влизане във валутния механизъм ERM II. Според представител на ЕС обаче март е твърде скоро, за да е реалистично. Очакванията са на една от най-близките срещи на ЕКОФИН да се разгледа присъединяването на страната ни към валутния механизъм. Финансисти припомнят, че някои от страните - членки на ЕС, като Естония, Литва и Словения са се присъединили към ERM II за по-малко от два месеца. Това дава повод на анализатори да смятат, че България може да започне двегодишния тест в следващите два-три месеца. "Позицията на БНБ е, че България следва да се присъедини към ERM II непосредствено след членството в ЕС", се казва в стратегията на централната банка. Прилагането на механизма предхожда въвеждането на единната европейска валута. Всяка страна - кандидат за еврозоната, трябва да го прилага поне две години, а сред основните изисквания на ERM II e поддържането на твърд курс - максималното отклонение от 15% в обменния курс на местната валута спрямо еврото. Тъй като у нас действа паричен съвет, по силата на който курсът на лева е фиксиран към този на еврото в съотношение 1.99583 лв. за едно евро, България е поискала да не се възползва от 15% коридор. В стратегията на БНБ е записано още, че курсът, при който ще се приеме еврото, ще е именно 1.99583. Най-сериозното предизвикателство пред бързото приемане на еврото обаче си остава изискването за инфлация. През миналата година поскъпването у нас беше над 7 на сто. Инфлационният критерий за влизане в еврозоната през декември 2006 г. е бил 2.9%, като София предвижда тя да спадне до 3% през 2008 г., съобщава още Ройтерс. Ако България се присъедини към ERM II, тя ще стане осмата страна във валутния механизъм. В него са включени още Кипър, Литва, Латвия, Малта, Словакия, Дания, Естония. В Румъния предвиждат влизането в механизма да стане не по-рано от 2012 г.
Източник: Дневник (30.01.2007)
 
Гърците без право на строеж за жп линията Гръцката компания Terna все още не е получила разрешение за строеж за първия етап от реконструкцията на жп линията Пловдив - Свиленград. Според източници на вестника не е ясно защо Министерството на регионалното развитие и благоустройството бави издаването на разрешението, след като още на 1 декември 2006 г. Националният експертен съвет към ведомството е одобрил работния проект на гърците. Зам. транспортният министър Весела Господинова обясни за, че изпълнителят е обещал, ако метеорологичните условия позволяват, подготовката за строежа да започне още през зимните месеци. Удължаването на процедурата по издаване на разрешение за строеж ще забави началото на проекта, прогнозират експерти. Досега Terna можеше да стартира подготвителните работи предвид подходящото време, твърдят експертите. Според транспортния министър Петър Мутафчиев модернизацията на първата отсечка от жп трасето Пловдив - Свиленград (от Крумово до Първомай) ще започне навреме. Ведомството е предупредило гърците, че няма да допусне забавяне на строежа. В случая обаче вината е в българските институции.
Източник: Пари (30.01.2007)
 
Юромакс рисорсис започва проучвания за метали край Челопеч Канадската компания за геоложки проучвания "Юромакс рисорсис" (EurOmax Resources) ще започне сондажи за ценни и цветни метали в едно от находищата в местността Перото, намиращо се в близост до медодобивната компания "Челопеч майнинг". Това информира компанията на уебстраницата си. Площта на находището край Перото е 92 хил. кв.м, а сондажите ще се простират на дълбочина от 1000 м. Единият от двата партньора на канадското дружество в проучването на местността - австралийската "Болканс голд" (Balkans Gold), ще инвестира 200 хил. долара в проучвателните дейности, за което ще получи дял от 50 на сто в обекта, става ясно още от информацията на компанията. Споразумението за партньорство на двете фирми предвижда възможността австралийската компания да получи до 75% дялово участие, при положение че за първите три години по време на проучванията инвестира около 11 млн. лева. Третата компания, която е партньор в изследването на местността, е дъщерното дружество на "Фелпс Додж" (Phelps Dodge) - "Минералс". В края на миналата година "Болканс голд" купи от "Юромакс" част от правата за търсене на ценни метали в Огоста, Брезник и Ракитово, за които канадското дружество притежава лицензи. В трите находища се счита, че има потенциал за добив на повече от милион унции злато, показват досегашните анализи.
Източник: Дневник (30.01.2007)
 
Първият металургичен завод у нас, създаден изцяло с частен капикал, бе открит в Пловдив. Пловдив се превръща в металургичен център на Балканите ХЕЛИОС-МЕТАЛУРГ прекрои металургичната карта на България Заводът бе построен е за две години, а в строителството му участваха български и чуждестранни фирми. Оборудван е с най-модерна металургична техника и е гарантирана екологичната безопасност на производствения цикъл. Продукцията на предприятието включва армировъчна стомана периодичен профил, клас А ІІІ – диаметри от 10 до 28 мм. Гъвкавата система за производство позволява промяна на производствения цикъл от една към друга номенклатура в рамките на 2 часа. В предприятието работят над 160 души, а продукцията му е предназначена и за вътрешния, и за международния пазар. Заводът е член на Браншовата камара по черна и цветна металургия (член на БСК). Капацитетът на арматурните дворове на "Хелиос-Металург" е: Пловдив - 2000 тона (начало - март 2007), София - 1500 тона, Бургас - 600 тона (начало - февруари 2007). Основно предимство на предприятието е гъвкавостта на производствения цикъл. "Ние сме пазарно ориентирани към нуждите на клиента - посочва Васил Василев (1), управител на "Хелиос-Металург". - В рамките само на 2 часа можем да сменим производствения цикъл от един към друг профил. По този начин се избягва опасността от натрупване на излишни складови наличности и от дефицит на определена номенклатура". Гъвкавост на производството в съчетание с качеството на продукцията и дистрибуционната мрежа, обхващаща всички ключови точки в България - София, Пловдив, Бургас, Гоце Делчев, Свищов - са конкурентните предимства на новия металургичен завод. Референция за качеството на цялостната производствена и търговска номенклатура на "Хелиос-Металург" е фактът, че предприятието е основен доставчик на фирмите подизпълнители на обекти с национална значимост като ТЕЦ Марица Изток 2 и 3. "Хелиос-Металург" респектира и със своята активна социална и екологична политика. Предприятието осигурява работа за над 160 души от Пловдив и околностите. Ниското текучество на кадри и фактът, че голяма част от специалистите са вече 16 години свързани с дейността на фирма "Хелиос" са доказателство за успешната социална политика на фирмата. Фирмата поддържа практиката да наема хора от учебната скамейка и да продължава обучението им чрез различни стажантски програми. "Ние съзнаваме, че сме фактор в социалния диалог в Пловдив - отбелязва Васил Василев, - и сме готови да играем активна роля в решаването на проблемите за трудовата заетост, квалификацията и преквалификацията на кадрите". Наред с производствената си програма, дружеството развива и активна търговска дейност, която включва широка номеклатура от метални изделия за строителния бранш.
Източник: Фирмена информация (30.01.2007)
 
"Хелиос металург" навлиза на пазара на арматурно желязо Пловдивският металургичен завод "Хелиос металург" е третият в страната, който произвежда арматурни профили за строителството. Предприятието е построено за две години и има амбициите да стане трето по продажби след традиционните производители "Стомана" - Перник и "Промет" - Бургас, съобщи Мария Василева, управител на столичния офис на компанията. Официалното откриване на предприятието беше на 27 януари. Произвежданите профили са с различен диаметър, като размерът им може да се променя само за два часа, което позволява да се реагира светкавично при неочаквани поръчки, обясни Василева. Профилите са А III и варират от 10 до 28 мм. Продукцията е оценена от "Булгарконтрола" и отговаря на европейските стандарти. В момента тече процедура за въвеждане на ИСО 9001. Целта е освен за вътрешния пазар от края на годината "Хелиос" да започне да изнася и в чужбина, обясни още Василева. Металургичното предприятие преработва и армировъчна стомана в заготовки, които се използват не строителството. Компанията разполага с площадки в Пловдив, София и Бургас, където на място арматурните заготовки се обработват за нуждите на клиентите. Обектът в Пловдив разполага с най-голям капацитет на обработка - 2 хил. тона, в София е 1500 т, а в Бургас - 600 т. Новото предприятие е основен доставчик на строителните компании подизпълнители на проектите в ТЕЦ "Марица-изток". Бумът в строителството и предстоящите инфраструктурни проекти ще увеличат потребностите от арматурно желязо, затова и компанията насочва дейността си, като открива търговски офиси не само в големите градове, но и в Свищов, Гоце Делчев и др. Мениджърите инвестират и в професионалната подготовка на кадрите. Наемат се млади хора, завършили професионалните училища, като чрез стипендиантки програми "Хелиос" плаща част от обучението им. "Целта е да предложим вариант за решаване на проблема с трудовата заетост", обясни шефът на компанията Васил Василев.
Източник: Дневник (31.01.2007)
 
Медта и цинкът губят подкрепа Медта стабилизира позициите си във вторник, след като в първия ден на седмицата загуби около 3.8 % от стойността си. Вчера металът с доставка след три месеца се покачи с 30 долара до 5620 долара за тон по време на официалната сесия. В понеделник металът се котираше между 5450 и 5950 долара за тон. Според борсовите експерти цинкът също губи позитивните си фундаментални фактори. От началото на годината стоката поевтиня с 18% и се оказа най-зле представеният метал на лондонската борса LME. Спадът при медта е около 12%. За кратко в края на миналата година се появиха много оптимистични настроения за цинка с очакване на силно търсене. От "Барклейз кепитъл" обявиха, че са намалили прогнозата си за 2007 г. за цените на цинка и медта, но са оптимисти за никела и калая. Според инвестиционната компания медта ще се котира при 6025 на сто към края на годината, а предишната прогноза беше за цена от 7550 долара за тон. Никелът се понижи с 400 долара до 37 000 долара за тон, но прогнозата за близките дни е за ново поскъпване поради силно търсене и заплаха за снабдяването. В момента дневното световно потребление на никел е 3800 тона. Запасите на LME са около 4278 тона, от които само 1680 тона са готови за свободна доставка. Оловото се повиши леко до 1670 долара за тон. Калаят падна с 50 долара до 12 200 долара за тон.
Източник: Дневник (31.01.2007)
 
След публикация в "Новинар": Прокурори в "Кремиковци" Прокуратурата ще образува проверка, която трябва да установи трови ли столицата металургичният комбинат "Кремиковци". Обвинителите се самосезираха след публикация във в. "Новинар", а градският прокурор Николай Кокинов заяви, че материалите вече са в деловодството и трябва само да бъдат разпределени. Прокуратурата ще провери защо комбинатът е купил канцерогенния железен концентрат от Великобритания, от който над София бълва отрова. Нито една друга държава не е искала да работи с отровното вещество. От "Кремиковци" не само са купили концентрата, но вече са го и използвали. Преди няколко дни бе поискано обяснение за концентрата от ръководството на предприятието, но шефовете на "Кремиковци" не пожелаха да отговорят, под предлог че трябва да проверят нещата. Вестник "Новинар" продължи да иска някакво логично обяснение за разпространението на отровата, но от завода не пожелаха да си вдигнат телефона. В редакцията на вестника звъняха хора от различни екосдружения и изразиха радостта си, че най-накрая някой е обърнал внимание на техните жалби за замърсяването, което прави "Кремиковци". Ръководството на завода трябва да отговаря за действията си и най-вече да даде обяснение защо купи канцерогенния концентрат, с който отрови за пореден път не само столицата, а целия окръг София. Това заяви Цветан Цветанов, председател на екосдружение "Кремиковци". Нещата не могат да останат така, трябва хората да се обединят срещу това, което заводът ни причинява, сподели Огнян Чипев от сдружение "Нови хан".
Източник: Новинар (31.01.2007)
 
Кризата в железниците блокира индустрията БДЖ отново изправи пред сериозни проблеми големите товародатели. Оказа се, че след кризата с недостига на вагони в края на 2006 в началото на тази година превозвачът продължава да спъва износа на металургичните предприятия. Това задържа ръста на производството, от което предприятията търпят огромни загуби. Според административния директор на Стомана индъстри Константин Стаменов в момента БДЖ не може да осигури на компанията два типа вагони - за износ и за доставка на скрап. Това е наложило от Стомана индъстри да потърсят чужди вагони, за да решат спешно проблема, защото предприятието работи главно за износ. Железниците дълги години бяха оставени сами да се справят с финансовите проблеми, затова сега е необходима бърза реакция, за да излязат от кризата, твърди Стаменов. От БДЖ са обещали на Стомана индъстри, че през 2007 г. ще увеличат доставката на товарни вагони, но засега проблемът остава. Недостигът на товарни вагони спъва дейността на фирми от металургичната, химическата и добивната индустрия. Икономиката ни бележи ръст и производството на тези компании също расте. Това означава, че железниците ще се превърнат в сериозна преграда за бизнеса, който, за да не търпи загуби, ще трябва да се ориентира към частните превозвачи. Стомана индъстри вече води преговори с частни жп превозвачи, но още не е сключила договор с някои от тях. Металургичният комбинат Кремиковци подаде документи в транспортното министерство за издаване на лиценз на частен жп превозвач. Ако железниците не излязат скоро от кризата, ще загубят най-големите си клиенти, прогнозират експерти. Около 2500 вагона трябва да ремонтира БДЖ през 2007 г., за да удовлетвори потребностите на индустрията. Преди дни транспортният министър Петър Мутафчиев заяви, че с отпускането на 70 млн. лв. държавно гарантиран кредит от европейските финансови институции железниците ще осигурят необходимото количество товарни вагони за индустрията. В края на 2006 г. обаче от самия превозвач бяха изчислили, че само за реновиране на вагоните ще трябват около 75 млн. лв., а още 40 млн. лв. ще струва ремонтът на локомотивите. Правителството одобри искането за държавно гарантирания заем, но той ще се забави до средата на 2007 г., защото трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия.
Източник: Пари (31.01.2007)
 
Още три компании с лиценз Три частни компании са заявили интерес пред Изпълнителна агенция Железопътна администрация към транспортното ведомство за получаване на лицензи за товарни жп превози. Това са Глобъл рейл транс, собственост на МК Кремиковци, Унитранском и Газпром трейдинг. Ако трите компании получат лиценз, частните жп превозвачи ще станат общо пет. Преди тях Железопътна администрация издаде лиценз на русенската Булмаркет и Българската железопътна компания. Конкурентите на БДЖ се увеличават, но все още големите товародатели разчитат на държавния превозвач, който им предлага по-ниски цени. Затова металургичните предприятия нямат подписани договори с частниците.
Източник: Пари (31.01.2007)
 
Tata печели наддаването за Corus с оферта за 6.7 млрд. лири Индийската Tata Steel успя да се пребори в наддаването днес за британската Corus срещу сумата от GBP 6.7 млрд., като успя да надделее над бразилската CSN и така се превръща в петия по големина производител на стомана в света. Победният ход стана дело рано тази сутрин, когато Tata отправи печеливша оферта от 608 пенса/акция, която надвиши офертата на CSN от 603 пенса/акция, като преди това се стигна до безпрецедентните девет етапа на наддаване под вещия надзор на Британската Комисия за сливания и поглъщания. В сумата от GBP 6.7 млрд. се включват 500 млн. задължения. Corus започна да си търси бизнес партньор още през октомври 2005 г., когато цената на акциите й се движеше около 300 пенса. “Покачването е наистина впечатляващо… нямам представа, как наддаващите оправдават подобна висока цена”, сподели банкер, присъстващ на търга, който приключи в около 0:30 сутринта. Източник приближен до Tata Steel сподели: “Tata може да си позволи подобна висока цена с оглед на добрите финансови резултати, които бяха регистрирани последно време. Според доклада представен във вторник, нетната печалба на компанията се е покачила с 28% в сравнение с предходната година.” Стоманената индустрия е в етап на постоянно напрежение с оглед консолидирането в сектора, което започна с поглъщането на европейската Arcelor от страна на Mittal през миналата година и бе последвана от други подобни сливания и поглъщания. Комисията за сливания и поглъщания взе нестандартното решение да организира търг, на който да бъде разрешен дългият спор на наддаването, но това решение от друга страна изглежда съвсем логично, с оглед на факта, че нито Tata Steel, нито CSN показаха индикации, че са склонни да отстъпят. Търгът бе открит вчера следобед в 16:30, като наддаващите бяха приканени да отправят нова оферта, която да е със стъпка поне 5 пенса над предходната или да се оттеглят. Екипът на Tata Steel водещ преговорите, ръководен от Арун Ганди отправи своята оферта от офиса на адвокатската кантора на компанията Herbert Smith, с финансови съветници NM Rothschild, Deutsche Bank и ABN AMRO. От своя страна екипът на CSN се ръководеше от главния финансов директор на бразилската компания Октавио Лазцано, който наблюдаваше събитията от офиса на Lazard от западен Лондон в присъствието на представители на адвокатите и финансовите си съветници - Lazard, Goldman Sachs и McFarlanes. Председателят на Corus Джим Ленг и главният изпълнителен директор на компанията Филип Варин учарваха в търга от офисите на своята адвокатска кантора Slaughter and May. Въпреки, че съдбата на Corus бе решена за една нощ, цялата одисея, за това да бъде намерен купувач започна още в началото на октомври 2005 г., когато Credit Suisse започна т.нар. “Проект Англия”, което бе определено за кодово название за потенциалната продажба на британската компания. В процеса на преговорите на всеки нов потенциален купувач бе определяно кодово име. Това на Tata Steel бе Труро, а на CSN – Кардиф. Банкерите от Credit Suisse дълго време търсеха подходящи купувачи. Все пак от всички интересуващи се, в т.ч. и CSN, много клиенти проявяваха интерес, но никой не хареса достатъчно Corus, за да отправи конкретна оферта за нея. Накрая, единствено индийската Tata Steel се открои като единствен сериозен купувач и на 20-ти октомври 2006 г., тя бе обявена като единствен клиент с конкретна оферта от 415 пенса/акция. Но само седмица по-късно CSN реши също да се впусне в наддаването и предложи 515 пенса/акция, с което цената на Corus достигна GBP 4.9 млрд. на 11-ти декември 2006 г. Търсенето на бизнес партньор бе последната фаза от продължилия три години възстановителен план на Corus, начертан от Варин, който бе привлечен преди четири години от производителя на алуминий Pechiney.
Източник: Топикс (31.01.2007)
 
Във връзка с публикация в столичен ежедневник от 30.01.2007 г. със заглавие “Кремиковци избълва отрова над София” ръководството на дружеството информира, че посочения в публикацията канцерогенен железен концентрат от Англия не е купуван и използван. През 2006 г. в Кремиковци е работено със следните железорудни суровини: Бразилска руда; Михайловски и Лебедински концентрат; Бразилски, Михайловски, Полтавски и Лебедински пелети. Неверните данни изнесени в материала остават за сметка на неговия автор.
Източник: Фирмена информация (01.02.2007)
 
Металурзи заявяват вноса на метали от трети страни От началото на годината Министерството на икономиката и енергетиката приема заявките за внос на метални изделия от Русия, Украйна и Казахстан. Досега металургичните компании свободно търгуваха с тези страни, затова не се изискваха експорт-лицензи. Като членове на Европейския съюз те ще прилагат новия режим в търговията със стоманени изделия, при който общността издава разрешения на руските и украински фирми за лимитирани доставки с намалени мита. Въз основа на тези квоти външните партньори сключват договори с българските компании и им издават експорт-лицензи, които се одобряват от министерството, поясниха от ведомството. До миналата година българските предприятия внасяха най-големи количества стоманени изделия от Украйна - между 500 хил. и 700 хил. тона годишно. Доставките от Русия и Казахстан са минимални, но това разпределение може да се промени от тази година. В момента трите държави от ОНД преговарят с Европейската комисия за квотите за 2007 г. Очаква се преговорите да приключат до април. Според информацията от Брюксел трите държави настояват към досегашните квоти ЕК да им разреши нови количества, равни на тези, внасяни от тях в Румъния и България през последните три години, поясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Ако обаче тази квота бъде намалена, металурзите, които разчитат на тези доставки, трябва да внасят свободно и да начисляват високи европейски мита за внос на горещо- и студеновалцувани изделия. Системата защитава европейските стоманодобивни индустрии от дъмпинговия внос, затова и българските производители трябва да се ориентират към други доставчици.
Източник: Дневник (01.02.2007)
 
"Тата" купи производителя на стомана "Корус" за $12 млрд. Индийският производител на стомана "Тата стийл" (Tata Steel) спечели битката за закупуването на британско-холандския си конкурент "Корус" (Corus), предлагайки 608 пенса за акция, или 6.2 млрд. паунда (12 млрд. долара), съобщи агенция "Блумбърг". Индийската компания ще поеме и задълженията на "Корус". Офертата на "Тата стийл" е с 5 пенса за акция повече от тази на другия кандидат за дружеството - бразилския конкурент CSN. Сделката ще създаде петата по големина компания в сектора в света. Новата група ще произвежда около 25 млн. т стомана годишно. От "Корус" обявиха, че предстои въпросът да бъде разгледан от управителния съвет и от акционерите. Съветници по сделката са "АБН Амро", Дойче банк и "Креди Суис груп" (Credit Suisse Group). Битката между "Тата стийл" и CSN за закупуването на британско-холандската компания започна през ноември миналата година, когато "Корус" прие офертата за закупуване от страна на индийската група на стойност 455 пенса за акция, или общо 5.1 млрд. паунда. CSN скоро отправи контрапредложение на обща стойност 5.3 млрд. паунда. На 10 декември "Тата стийл" увеличи офертата си на 500 пенса, последвана на другия ден от CSN с предложение от 515 пенса за акция. Официалното наддаване, организирано от Лондонската фондова борса, се проведе във вторник и е продължило 9 часа, завършвайки с по-висока оферта от страна на "Тата стийл". И двете оферти се оказаха в най-горния диапазон, очакван от анализаторите. Сделката е доста скъпа, което ще подложи на силен натиск акциите в краткосрочен план, коментира пред "Блумбърг" Вишал Чандак от "Емкей шеър & сток брокърс" (Emkay Share & Stock Brokers). Акциите на "Корус" поскъпнаха с 6.93 на сто по време на сутрешната търговия в Лондон до 602 пенса за брой.
Източник: Дневник (01.02.2007)
 
МОСВ започва проверка в "Кремиковци" Проверка за използването на канцерогенни материали в комбината "Кремиковци" ще започне Министерството на околната среда и водите, съобщиха от държавното ведомство. Проверката започва след излязла в медиите информация, че в завода се използва канцерогенен железен концентрат, което обаче от "Кремиковци" опровергаха. Дирекциите "Опазване на чистота на въздуха" и "Превантивна дейност" на министерството ще извършват проверката заедно с експерти от Районната инспекция за околната среда и водите. Ръководството на "Кремиковци" разпространи съобщение, в което се посочва, че дружеството никога не е купувало и използвало канцерогенен железен концентрат от Англия. През миналата 2006 г. е работено с железорудни суровини бразилска руда, михайловски и лебедински концентрат, бразилски, михайловски, полтавски и лебедински пелети, заявиха от компанията. "Кремиковци" е получавало много пъти обвинения за замърсяване на околната среда, освен това плаща редовни глоби на МОСВ за замърсяване на водата и въздуха около завода. През септември ръководството на комбината представи мащабна инвестиционна програма, в която основно място заемаха вложенията в подобряване на околната среда и намаляване на замърсяването. По време на пресконференцията представители на екологични организации обвиниха шефовете на завода, че скриват важни данни за прахово замърсяване и вещества, отделяни от завода, които се наслояват във въздуха на София и околните селища и предизвикват канцерогенни заболявания, астма и алергии.
Източник: Дневник (01.02.2007)
 
Българската икономика прегрява Има опасност българската икономика да започне да "прегрява" още през тази година. Сред причините са скокът на заплатите и ръстът на банковото кредитиране. Това следва от доклад на Световната банка (СБ) за страните в ЕС от Източна Европа. "Прегряването" се отнася и за Румъния и ще продължи през следващите години. В страните от Източна Европа има стабилен растеж, но са налице и редица рискове. Те идват от инфлацията, например в България и Румъния, заради покачващите се цени след присъединяването към ЕС. Инфлацията, която според СБ в България за 2006 г. е 4%, се утежнява и от вдигането на заплатите, а също и от значителния ръст на отпусканите заеми. По данни на НСИ обаче инфлацията у нас бе 6.5%. Според доклада се очаква забавяне на икономическия растеж още през тази година, а през следващите - и повече, дори в страни като България, Словения и балтийските държави, които се отличават с висок растеж. През тази година във всички нови членки на ЕС щяло да има регулирано покачване на цените, което само частично ще се компенсира от падането на цените на петрола. България се смята и за особено рискова заради дефицита по текущата сметка, който е доста над 10%. Според СБ е опасно тази дупка в платежния баланс да се покрива с чужди инвестиции, каквото е положението у нас.
Източник: Сега (01.02.2007)
 
Rio Tinto отчита рекордна печалба през 2006 - ръст от 43% Англо-австралийската миньорска компания Rio Tinto е отчела ръст в нетната си печалбата за 2006 г. с 43% до рекордните 7.44 млрд. щ.д., като освен това тя предвижда, че търсенето на суровини ще продължи да расте. Резултатите са малко по-високи от пазарните прогнози за печалба в размер на 7.4 млрд. щ.д. чиста печалба и се разминава с направената още през 2005 г. - за 5.22 млрд. щ.д. Председателят на Борда на директорите на Rio Tinto Пол Скинър коментира, че очаква глобалната икономика да позабави темповете си на растеж през 2007 г., но търсенето на суровини да остане високо, особено от страна на бързо развиващата се китайска икономика. “Анализирайки предстоящата ни 2007 г. са налице някои неясноти относно световната икономика, като най-основните са нивата на инфлацията и лихвените проценти във водещите икономики. Ние очакваме някои промени в темпа на растеж на глобалната икономика, въпреки категоричността в прогнозите на Западна Европа и Япония”, каза Скинър. “Растежът в Китай, който е от основно значение за търсенето на голяма част от нашите продукти, засега остава висок и добре балансиран. Продължаваме да определяме тенденцията на търсене на суровини като възходяща с равнища на цените през 2007 г. над очакваните в дългосрочен план.” Скинър също така обяви, че главният изпълнителен директор Лей Клифърд ще бъде заменен на поста си от Том Албанезе, през месец май тази година. Според Клифърд, високият резултат е бил предопределен от рекордните добити количества. През 2006 г. компанията постигна рекордни нива в добива на редица суровини в т.ч. желязна руда, алуминиева суровина, въглища и молибден. “Дейността на компанията успя да се възстанови безупречно от лошия старт на годината, предизвикан от тежките климатични условия, най-вече циклоните в Северна Австралия.”
Източник: Инфомайн (01.02.2007)
 
Проверяват документи за внос на суровини от „Кремиковци” Министерството на околната среда и водите и Регионалната инспекция в София започнаха проверка на документите за внос на суровини от металургичния комбинат „Кремиковци”. Причината е публикация в столичен вестник, в която се твърди, че дружеството използва канцерогенен железен концентрат. Проверката на еко-инспекторите беше назначена със специална заповед на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Обект на извънредната проверка в завода са сертификатите за качество на внесената желязна руда, обясни директорката на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” в Районната инспекция Веска Георгиева. По думите й веднага след публикацията за канцерогенната суровина е извършена проверка.
Източник: Дарик радио (02.02.2007)
 
Елаците Мед строи селище Елаците Мед планира да изгради в Берковица ваканционно селище, съобщиха от общината. Проектът ще бъде реализиран на терен от 8.3 дка в местността Ашиклар под връх Ком. Земята и построените на нея 9 бунгала бяха продадени от общината като част от стратегията й за утвърждаване на Берковица като туристически център. По договор купувачът трябва да инвестира 911 хил. лв. в преустройство и модернизация на базата и превръщането й във ваканционно селище. Проектът за него е част от плановете на Елаците Мед за създаване на национален оздравителен комплекс в града. Първата стъпка бе покупката на два други имота - балнеолечебница в местността Пашината и 10 дка терен, където се планира изграждане на SPA център и хотел или вилно селище. Най-големият проект под връх Ком остава Берковски Балкан, който трябва да бъде реализиран до 2016 г. Той ще включва хотели, писти за ски, лифтове, влекове, ресторанти, чайни, площадка за парапланеризъм и др.
Източник: Пари (02.02.2007)
 
Натура 2000 заплаши въгледобива на Мини Марица-изток, Министър Чакъров: Бъдете спокойни за инвестициите в мините Близо 400 находища на подземни богатства евентуално ще попаднат в обхвата на екологичната мрежа Натура 2000. Отделно за 43 обекта са издадени концесии и се експлоатират. Поставянето им под специална защита заради това, че се обитават от птици и редки животински и растителни видове, притеснява инвеститорите, вложили немалко средства в проучване и експлоатация. Kазус Неофициално министър Джевдет Чакъров уверил Българската минно-геоложка камара, че действащи рудници и кариери ще бъдат изключени от екомрежата. Това обаче не успокоява компаниите, защото повечето от тях имат сериозни инвестиционни намерения за други територии. Заради Натура 2000 на практика може да се окаже, че няма да са възможни бъдещи постъпки за добив и преработка на полезни изкопаеми. За голяма част от компаниите това означава значителни средства, инвестирани в проучване, да отидат на вятъра. Няма нищо по-естествено от това едно минно предприятие да се развива в прилежащите територии, защото вероятността да има залежи там е най-голяма, а вече има и изградена инфраструктура, коментира Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на Асарел Медет и председател на Българската минно-геоложка камара. Според него ще бъде недалновидно да се блокира разработването на залежи близо до действащи рудници. Предприятието, което повече от 40 години извършва проучване, добив и преработка на медни и пиритни руди в Средна гора, настоява да не бъдат въвеждани забрани и ограничения на територията на промишлените площадки, за които има инвестиционни намерения, заявени преди стартирането на Натура 2000. Неяснота Всъщност няма никаква яснота каква ще бъде съдбата на проучваните находища, попаднали в екомрежата. Не е ясна и самата карта, която вече има няколко варианта. Според проекта целите Източни Родопи попадат в Натура 2000. Най-засегната е територията около Ивайловград, където всички инвестиционни предложения може да пропаднат. Оконтуряването на границите пък е правено в мащаб, несъобразен с кадастъра на полезните изкопаеми. Това ще доведе до отклонения в километри, до спорове и големи проблеми при изясняване на собствеността.
Източник: Пари (02.02.2007)
 
Антон Петров: Конкурентоспособността се мисли на парче В момента на територията на "Стомана индъстри" се изгражда нов валцов цех за производство на арматурно желязо и специални стомани. Общата инвестиция е 45 млн. евро. Новата технологична линия се инсталира от италианската фирма "Даниели". Предприятието е част от гръцката индустриална група "Виохалко", която е собственик на дванадесет завода у нас: "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград, "София Мед", "Тепро метал"- София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма Ис" - Перник, холдинговата структура "Стилмет", "Енерджи солюшънс" - Перник, "Просал Тюбс" - Перник, "Сид-пак България" - София. Кога очаквате да приключи изграждането на новия завод в "Стомана индъстри"? - Изграждането трябва да приключи към средата на годината и през октомври да бъде пуснат в редовна експлоатация. Пускането на едно ново предприятие е дълъг и сложен процес, но сме убедени, че през октомври то ще стартира производството си. Какво ще означава това за производството на компанията? - Това предприятие ще има капацитет 800 хил. тона, който, разбира се, няма да бъде постигнат още през първите месеци от работата му, но при сегашно производство от 700 хил. тона това ще означава удвояване на производствените мощности на "Стомана индъстри". До две години очакваме "Стомана индъстри" да надмине 1.2 - 1.3 млн. тона общо годишна продукция. Как оценявате пазара за подобни продукти в България? Вътрешният или чуждите пазари ще са приоритет? - Приоритет е вътрешният пазар въпреки малкия му дял в производството на "Стомана индъстри". България все още е малък пазар и делът му в общата ни производствена дейност е малък. В момента за "Стомана индъстри" вътрешният пазар представлява около 15%. С построяването на новото предприятие и разширяването на продуктовата гама чрез него делът на вътрешния пазар ще достигне между 30-40%. Българският пазар е силно динамичен пазар и с много голям потенциал - все още потреблението на метални продукти е сравнително ниско, в пъти по-ниско с това, което е било в началото на 90-те години, и пъти по-ниско в сравнение с икономиките около нас, например Гърция. Ако в България в момента потреблението на бетонно желязо по официални данни е около 350 - 400 хил. тона, то в Гърция е около 2 млн. тона Появи се информация, че няколко фирми са се обединили и се опитват да работят на дъмпингови цени на този пазар. Вие знаете ли за такъв случай и каква е вашата реакция? - Запознати сме с този случай, дори имахме среща с тези фирми. Смятаме, че това е недопустимо и некоректно поведение. Такова съюзяване е недопустимо, защото се получава подбиване на пазара, предлагане на дъмпингови цени чрез монополизиране на даден вид търговия. Идеята е проста - четири по-големи търговски структури се обединяват, явяват се пред производители на даден вид продукт с условието да получат големи количества стока на по-добра цена и излизат на пазара с по-нисък марж на печалба. Реализират продукта на по-ниски от нормалните цени и по този начин правят бърза и лесна печалба. Това обаче не е нормален начин на търговия - така се нанасят сериозни щети на пазара, защото се нарушават нормалните връзки. Основано ли е според вас поскъпването на природния газ? - Поскъпването с 4% от началото на годината и особено с този довод - че ТЕЦ "Варна" нямала достатъчно въглища и щяла да ползва газ, е просто смешно и обидно към потребителите. Ако случайно утре други юридически лица решат, че ще ползват повече газ, отколкото електроенергия, "Булгаргаз" трябва да наложи още по-високи цени, защото се са се явили по-големи потребители. Едно частно юридическо лице има по-голямо потребление, защо други ще трябва да понесат тежест от увеличаване на цената поради този факт. Не виждам логика - ако ТЕЦ "Варна" не може да си осигури въглищата, защо другите ще трябва да платим за техния проблем. Какви са очакванията ви за бизнеса в контекста на новия договор с "Газпром"? - Не мога да коментирам договора с "Газпром" и дали това увеличение, което беше предсрочно договорено преди 2010 г., беше абсолютно необходимо. Липсва информация, за да мога да изкажа мнение. Когато в рамките на една година се очаква поскъпване на основни ценообразуващи фактори, да се увеличи с 30-35% цената на газта е повече от ясно, че малко предприятия имат такива маржове, че лесно да преглътнат такова увеличение. Това са енергоемките предприятия - металургията, химическата промишленост, торовите заводи, топлофикациите и други. В себестойността на нашата продукция газта е 5-8%, но при торовите заводи е много повече. Това поскъпване ще има пряк и косвен ефект върху цялата икономика. Само с декларация ли големите потребители ще реагирате срещу новите цени. Няма ли да ги атакувате в съда? - Административно не можем да предприемем нищо, защото срокът за обжалване е изтекъл. Както обикновено тези действия се предприемат в края на годината около почивните дни. До последно имахме информация, че увеличението ще е с 1.7%, че няма да се стига до 4% и в последния момент без каквато и да било гласност се взе решение за 4%. Но даже да беше останала възможността за съдебно атакуване на цените - какво от това, минава време, условията се променят, делата се бавят. Ние имахме този опит с такса пренос на ел. енергия - почти нищо не постигнахме. Има много методи, по които да заобикалят нашите противодействия. Необходимо ли е да си играем на котка и мишка. Привлекателността на българската икономика е съвкупност от фактори и в това е ролята на правителството - да направи така, че да има икономически ръст, да има повече работа в България, по този начин да се вдигат заплатите, да се увеличат потреблението и жизненото равнище на българите.
Източник: Дневник (02.02.2007)
 
Австрия първенец по инвестиции Австрия отново е инвеститор №1 с вложения от 3 млрд. евро в българската икономика в последните 15 години. Това съобщи изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стоян Сталев. Десетте държави отличнички за периода 1992-2006 г. са Австрия, Холандия, Гърция, Великобритания, Германия, Белгия и Люксембург, Италия, САЩ, Унгария и Чехия. Класацията е на БАИ и списание "Банки, инвестиции и пари". На 15 февруари в рамките на 5-ото международно финансово изложение в Пловдив посланиците на отличените държави ще получат плакети и грамоти. Най-много са инвестициите в недвижими имоти, финансовия сектор, телекомуникациите, транспорта и туризма. Тези сектори ще бъдат атрактивни и занапред, но има нужда от повече пари в сферата на производството, каза Сталев. Индустрията привлича около 24% от чуждите вложения. Като основни партньори на България Сталев посочи Белгия и Германия. Около 90% от инвестициите, дошли от Острова, са влезли в пазара на недвижими имоти.
Източник: Стандарт (02.02.2007)
 
"Кремиковци" заплашва "Новинар" "Кремиковци" заплаши, че ще съди вестник "Новинар" по повод статията относно канцерогенния железен концентрат, който предприятието е внесло от Англия. От ръководството на завода отрекоха да са внасяли такъв концентрат. Те използвали предимно суровини от Бразилия и Украйна, съобщи Стоян Пирлов, отговарящ за ресор "Екология" в предприятието. Въпреки това обаче Министерството на околната среда и водите нареди проверка на комбината. Веднага след публикацията в "Новинар" за канцерогенния концентрат прокуратурата се сезира и също започна разследване по случая. От "Кремиковци" обаче отричат, че са тровили въздуха над София. По искане на експерти от РИОСВ до 2 февруари "Кремиковци" трябва да представи всички документи за внос на железен концентрат и желязна руда за период от 6 месеца назад. Ще бъде организирана проверка на сертификатите за качество на входящите суровини на предприятието. За установяване на достоверността на предоставените документи ще бъде извършена и паралелна проверка за внос на суровините съвместно с други държавни институции. Условията за работа в завода са много критични и техниката им е остаряла, заяви Веска Георгиева, началник отдел "Качество на атмосферния въздух" в РИОСВ. Стоян Пирлов обаче обяви, че е започнала програма, според която до 2012 година всички машини в комбината ще отговарят на европейските стандарти.
Източник: Новинар (02.02.2007)
 
Оловно цинков комплекс с ръст в печалбата от 15% до 18,5 млн. лв. Нетната неконсолидирана печалба на Оловно цинков комплекс АД-Кърджали за миналата година отбеляза ръст от 15 на сто до 18,5 млн. лв., или 2,2 лв. на акция, показа отчетът на дружеството, предаден на БФБ-София. Приходите от продажби нарастват с 60 на сто до 153 млн. лв., а разходите по икономически елементи се увеличават с 67 на сто до 131,6 млн. лв. Финансовите разходи намаляват с 24,53% до 6,222 млн. лв., а финансовите приходи бележат спад от 57% до 3,325 млн. лв. Активите на Оловно цинков комплекс през миналата година се увеличават със 79,15% до 110 млн. лв. Дълготрайните материални активи възлизат на 39,979 млн. лв., материалните запаси се увеличават четири пъти до 44,157 млн. лв., текущите вземания бележат ръст от 5 пъти до 22,4 млн. лв., а паричните средства и еквиваленти намаляват от близо 3 млн. лв. към края на 2005 г. до 427 хил. лв. към 31 декември 2006 г. Основният капитал на дружеството е 8,413 млн. лв., а собственият – 56,8 млн. лв. Нетекущите пасиви се увеличават със 7,13% до 18,68 млн. лв., а текущите нарастват 10 пъти до 34,6 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2007)
 
Светлина в тунела за лошите банкови кредити През третото тримесечие на миналата година общата картина на качеството на банковите портфейли изглежда по-добра в сравнение с предходните периоди. Това става ясно от данните, изнесени от "Банков надзор" към БНБ в края на миналата седмица. Според тях нараства делът на редовните заеми и от 92.9% за периода април-юни те се увеличават до 93.1%. Макар и подобрението да е символично, то все пак е основание да се твърди, че има шансове тенденцията на бързо влошаване на кредитите да бъде преодоляна. Светлина в тунела е и фактът, че отпадна задължението за т.нар. фризер (ако някой кредит не бъде обслужен дори и с ден след срока на вноската си, той попада в класифицирана група и там престоява поне шест месеца). Според експерти по този начин ще се подобри качеството на банковите заеми по чисто технически причини поне с един-два пункта. Потребителските заеми обаче продължават да се влошават, като към края на септември проблемни са 10 на сто от тях при 9.1% три месеца по-рано. Скоростта на влошаване на жилищните заеми рязко спада. За тримесечие увеличението е от 7.7% на 7.8%. Добрата новина е, че проблемните фирмени кредити спадат до 6.3% от 8 на сто. За периода юни - септември потребителските и жилищни заеми, които не се обслужват регулярно, се увеличават с 68 млн. лв., докато при търговските има спад от 21 млн. лв. "Качеството на активите на банковата система се запазва добро, като нивата на показателите са стабилни както спрямо полугодието, така и за последните 12 месеца", се констатира в доклада на "Банков надзор". Проблемните заеми през разглежданото тримесечие се увеличават със 7 на сто, а за една година - с 15%. "Банките от първа група допринасят почти изцяло за нарастването на класифицираните кредити в системата, като 97% от увеличението се дължи именно на тях. Над три четвърти от тримесечното нарастване е в резултат от дейността на три банки от първа група. При 10 банки делът на класифицираните заеми е по-голям от средния за системата", са другите изводи в доклада на БНБ. Интересен факт е, че в десетте най-големи банки е концентрирана голямата част от проблемните заеми за домакинствата. "Второ поредно тримесечие активите растат по-бързо от проблемните заеми. Подобно развитие за последен път бе наблюдавано в края на 2004 г.", констатира контролният орган.
Източник: Дневник (05.02.2007)
 
Първите 18 км от „Струма“ са готови Първите 18 км от магистрала „Струма“ са завършени. Те бяха открити заедно с 23 км рехабилитация на път Е-79 от Даскалово до Дупница от премиера Сергей Станишев и министъра на транспорта Петър Мутафчиев. Общата дължина на отсечката е 39 км, широчина 29 м, с две платна по 11.5 м, с две активни ленти от по 3.75 м и една аварийна лента от 3.5 м. В строителството са вложени около 54 млн. евро. Обектът е в експлоатация от 20 декември миналата година. Има предпроектни проучвания за цялото трасе на „Струма“, подготвени от италианската СПЕА. Възложен е доклад за въздействието върху околната среда за останалите, като решението по него на екоминистерството се очаква през май-юни тази година. Това ще стане за три от лотовете - лот 1 Долна Диканя - Дупница с дължина 22 км, лот 4 Кресна - ГКПП Кулата с дължина 49 км. Третият лот, включен в програмата, е лот 2 Дупница - Симитли (37 км). Изграждането на „Струма“ ще продължи с трасето от Дупница до Долна Диканя, строителството ще е със средства от Кохезионния фонд. През февруари възлагат проектиране на тази отсечка. До септември, когато оперативната програма „Транспорт“ бъде активизирана, договорът ще бъде под­писан, смята изпълнителният директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура“.
Източник: Строителство Градът (05.02.2007)
 
Александър Томов оглавява Кремиковци След като миналата година Александър Томов напусна надзорния съвет на металургичния комбинат "Кремиковци" и стана президент на футболен клуб ЦСКА, сега се връща обратно в завода, но като изпълнителен директор. Това съобщиха вчера електронни медии. От самия комбинат не отрекоха новината. Официалното съобщение обаче гласи, че сегашният изпълнителен директор Димитър Кузманов е подал оставка, но ще продължи да работи в рамките на групата "Глобал стийл", в която е съсредоточен металургичният бизнес на индийската фамилия Митал. Бившият вицепремиер от правителството на Димитър Попов от 2002 до миналата година бе член на надзора на "Кремиковци", а след като ЦСКА бе купен от Прамод Митал през декември миналата година, стана президент на клуба.
Източник: Сега (05.02.2007)
 
SAIL планира да купува заводи за стомана в чужбина Най-голямата индийска държавна стоманена компания Steel Authority of India Ltd (SAIL) планира да инвестира в придобиването на стоманени заводи в страната и в чужбина, както и да увеличи производствения си капацитет в наличните мощности, сподели министърът на стоманата Рам Вилас Пасван. “SAIL проучва възможностите да закупи фабрики за стомана, както и да сключи джойнт венчъри в чужбина. Това ще бъде едно ново начинание за SAIL.”, каза Пасван пред репортери в събота вечерта. Според информацията, министерството е предприело стъпки да подкрепи SAIL в международните си отношения. Според Пасван действащото законодателства поставя някои пречки пред компанията. “Но, въпреки това, ние планираме кабинета да промени законите и така да спомогне на SAIL да осъществи амбициите си.”, допълни Пасван, който присъства на конференция на компанията. Той подсказа, че вероятно представители на компанията ще пообиколят света с цел да си набележат конкретни заводи за стомана, но отказа да споменава имена на страни или компании, като евентуални цели. На въпроса дали главният изпълнителен директор на Arcelor-Mittal – Лакшми Митал е проявявал интерес да придобие контрол над SAIL, министърът коментира, че евентуална продажба на SAIL на частна компания е извън всякакъв дебат. “SAIL е една огромна държавна компания, която притежава несъпоставими активи. На всичкото отгоре тя е печеливша ….. защо да я продаваме при тези обстоятелства?” Пасван допълни, че компанията ще се разраства и в национален план. Като първа стъпка е решено да бъдат придобити малки и слаби държавни компании като Indian Iron and Steel Co (IISCO), Bharat Refractories Ltd (BRL) и Neelachal Ispat Nigam Ltd (NINL). Инвестициите на SAIL ще бъдат колосални – 10 млрд. рупии, но в следствие на това, капацитета на компанията до 2020 г. ще се повиши до 40 млн. тона. За сравнение, в момента компанията произвежда 14.6 млн. тона. Освен инвестициите в заводи и съоръжения, SAIL ще придобие и поне 10 села в цяла Индия, които да превърне в модел за подражание. Те ще бъдат известни под наименованието “села от стомана”, за да напомнят, че техният облик се дължи на подкрепата на стоманената индустрия. Тези села ще бъдат подбирани в районите около заводи за стомана, мини за добив на желязна руда или съоръжения за преработка на стомана. “Главната цел е в тях да бъдат предоставени поне минимални удобства за селяните.”, каза той.
Източник: Топикс (05.02.2007)
 
КЗК разреши сделка между Mitsui и AMSA Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши придобиване на пряк съвместен контрол върху AMSA Steel Service Centre, Южна Африка LTD, от страна на британската Mitsui&Co.UK PLC, съобщиха от комисията. Двете компании осъществяват производство, обработка и търговия със стоманени продукти, желязо, цветни метали и др. Към момента целият капитал на АМSA е собственост Arcelor SSC – представена на българския пазар чрез „Арселор Дистрибюшън България” ЕООД. Mitsui пък присъства у нас посредством „Мицуи енергийни проекти” ЕООД. След сключването на сделката Mitsui ще притежава 35% от акциите на AMSA. Според анализа на регулаторния орган пазарният дял на дружествата пазарният дял на дружествата на територията на България е значително под установения праг за господстващо положение и планираната концентрация не би могла да повлияе върху конкурентната среда на разглеждания отрасъл у нас. Целта на предстоящото сливане е да се превърне AMSA в обслужващ център за стомана в Южна Африка и да се предостави по-добро обслужване на клиентите в този район.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2007)
 
Само месеци след като подаде заявка за директно участие на пазара на жп превози, "Кремиковци" съживи още един голям инвестиционен проект - за навлизане и в енергийния бизнес. Металургичният гигант има намерение да построи мощност за когенерация (производство на електроенергия от пара), съобщи източник, близък до разработването на плана, пожелал анонимност. Централата ще е с мощност 400 мегавата, а общата й стойност - 270 млн. евро,
Източник: Капитал (05.02.2007)
 
Фирмите реинвестират, рядко дават дивидент Мотивите на дадена компания да даде или не дивиденти на акционерите си може да бъдат най-разнообразни - от липса на достатъчно атрактивни инвестиционни алтернативи до желание за реклама и повишаване на интереса към ценните си книжа. Разковничето на тази политика обаче трябва да се търси в акционерната структура на предприятието, защото общото събрание на акционерите е органът, който взема решението дали да се отпусне дивидент или не. При наличие на два или повече големи акционера с контролни пакети е нормално да се очаква разпределяне на дивиденти като основна форма на разпределяне печалбата на дружеството, каза Петко Вълков от БенчМарк. Причината е, че това е по-лесен начин за общ контрол върху паричните потоци на дружеството, добави Вълков. При наличието на един мажоритарен собственик обаче прогнозируемостта на дивидентната политика става доста по-трудна. В момента действащата данъчна политика определено облагодетелства реализиращите капиталова печалба. От отпуснатите дивиденти държавата удържа 7% данък, докато печалбите от сделки на БФБ не се облагат. Допълнителна тежест е, че дивидентът е част от печалбата на дружеството, която вече е била обложена с данък, но въпреки това гражданите плащат и този допълнителен налог, каза Николай Митанкин от Стара планина Холд. Само една от десет публични компании у нас изплаща дивидент на акционерите си. Дивидентната политика на компаниите е важен фактор за вземане на решение за закупуване на акции. За инвеститорите е добре тази информация да бъде навременна, за да се знае отрано каква е стратегията на дружеството. У нас обаче това все още не се получава. Предложението за разпределяне на дивидент е вътрешна информация, която следва незабавно да бъде оповестена публично. Именно поради тези две причини на българския пазар обикновено няма предварителна информация за определяне на дивидент. Това е възможно, а и редно за дружества с изявен мажоритар, каза още Николай Митанкин от Стара планина Холд.
Източник: Пари (06.02.2007)
 
6% инфлация за 2007 г 6% инфлация за 2007 г. прогнозират експертите от Центъра за икономическо развитие. Те представиха доклада си за икономиката на България за 2006 г. Ръстът на инфлацията за миналата година е 6,5%. Икономическият растеж в страната също се очертава да бъде 6,5%. През миналата година в страната са влезли над 3,5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, които надхвърлят дефицита по текущата сметка на платежния баланс с 6,2 на сто. За първите 11 месеца той е бил 3,115 млрд. евро или с 55% повече, отколкото през същия период на 2005 г. Забелязва се обаче трайна тенденция на по-бърз растеж на износа спрямо вноса. За 11-те месеца на 2006 г. износът нараства с 27,9%, а ръстът на вноса е 24,6%.
Източник: Стандарт (06.02.2007)
 
Бизнесът настоява да се привлече чужда работна ръка До пет години България ще страда от сериозни структурни дефицити на пазара на труда. Затова властта спешно трябва да въведе регулирано привличане на чужда работна ръка. Това поискаха работодателски организации от министър Пламен Орешарски при обсъждането на национална програма за развитие до 2009 г. До март документът трябва да бъде представен в Брюксел. С него се поемат ангажименти към целите на Лисабонската стратегия - по-висок растеж и заетост. Още сега в някои сектори на българската икономика трудно се намира обучена работна ръка. Правителството обаче не е предвидило в програмата си отваряне на пазара на труда за чужденци. Според председателя на КРИБ Иво Прокопиев при демографския срив в страната това е неизбежно и ако не приложим навреме правилна имиграционна политика, страната ни е обречена. Привличаме чуждите инвеститори с ниския корпоративен данък, но те не намират достатъчно работна ръка у нас, заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. В същото време не може да се разчита на реформа в образованието, защото тя ще даде резултат след време. България обаче не трябва да допуска дъмпинг на пазара на труда от страни от третия свят, предупреди Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. За отваряне на пазара на труда към страни с голяма българска диаспора при определена селективност се изказа и финансовият зам.-министър Любомир Дацов. Бизнесът разкритикува и твърде ниския годишен икономически растеж, заложен до 2009 г. И сега без усилия България може да постигне ръст от 5.5-6%, смята Прокопиев. Липсата на по-амбициозна цел ни кара да се съмняваме в реформите, които се предвиждат в програмата, коментира той.
Източник: Пари (07.02.2007)
 
Пет индонезийски леярни за калай с разрешение от правителството да възобновят дейност Пет леярни за калай, разположени на индонезийския остров Бангка, могат да възобновят дейността си, след като получиха разрешителни за това от местното правителство. Те отговарят напълно на изискванията за леене на калай, обяви говорител на правителството пред Platts в понеделник. Тези пет обекта са измежду 17-те изпратили кандидатури за подновяване на разрешителните за обработка на калай, каза говорителя Латиеф Прибади, като допълни, че получилите одобрение леярни са: CV DS Jaya Abadi, PT Bangka Putra Karya, PT Bukit Timah, CV Duta Putra Bangka и PT Bilitin Makmur. “Те отговарят на всички стандарти по леенето на калай и вече имат разрешение от губернатора на провинция Бангка Белитунг, каза още Латиеф. Миньорският и енергиен департамент на провинцията е одобрил общо 7 от 17-те кандидатури за разрешително, но “Пет от тях вече са си осигурили разрешителните от самия губернатор, докато останалите две са все още в процес на одобрение.”. За да могат да извършват дейност, всички леярни на калай в Индонезия, трябва да отговарят на правителствените разпоредби. Индонезийското правителство затегна контрола по износа на рафиниран калай, с цел да спре неконтролируемия добив в мините, както и за да повиши печалбата от таксите за внос на индонезийски калай от страна на чуждестранните клиенти.
Източник: Металс Плейс (07.02.2007)
 
Колумбия приема оферта на Gerdau за Paz Del Rio Комисията за защита на конкуренцията в Колумбия, обяви в понеделник, че ще допусне най-големият бразилски производител на стомана Gerdau SA, да отправи конкретна оферта за контролния пакет акции на завода за стомана Acerias Paz del Rio, стига преди това, тя да продаде някои други свои съоръжения в страната, за да не се наруши конкурентното равновесие на местния пазар на стоманени изделия. Шефът на комисията – Хайро Рубио обяви, че ако Gerdau придобие Paz del Ri, която е втората по-големина компания в сектора в Колумбия, тя ще постигне 98% пазарен дял за някои видове стоманени изделия. След като Gerdau получи разрешение да вземат участие в търга, тя трябва да се раздели с някои свои съоръжения в Колумбия в т.ч. завод за разточване на метални листове и електрическа пещ с капацитет 40 тона. През 2005 г. Gerdau се превърна в най-големия производител на стомана в Колумбия, след като придоби два завода - Diaco SA и Siderurgica del Pacifico SA. Преди Gerdau да получи одобрение от КЗК да участва в търга за Paz del Rio, такова разрешение получиха основният конкурент на бразилците - Arcelor Mittal, както и частният бразилски индустриален конгломерат Votorantim. Друга голяма бразилска компания Companhia Siderurgica Nacional (CSN), сподели през изминалата седмица, че също може да се включи в наддаването, след като нейната оферта за сливане с англо-холандската Corus Group бе отхвърлена. Очакванията на инвеститорите са, че правителството на Колумбия, както 6 700-те работника ще вземат решението да се обяви за търг 52% дял от Paz del Rio по-късно този месец. Минималната тръжна цена за този дял, вече бе фиксирана на 192 млн. щ.д. (145 млн. евро).
Източник: Металс Плейс (07.02.2007)
 
Свличане при находището Гейта AngloGold Ashanti Ltd, който е вторият по големина в света производител на злато е преустановил временно миньорската си дейност в един от четирите рудника в находището Гейта в Танзания, поради свличане на земни маси. Инцидентът е станал миналата събота в рудника Ниаканга и в момента достъпът до висококаратовото златно находище е силно ограничен, което от своя страна ще попречи до голяма степен в опитите на компанията да постигне ръст в производството си, това бе обявено от централата на компанията в Йоханесбург. Все пак добивът от останалите три златни мини – Гейта Хил, Лоне Коне и Матандани, продължава по план. Участъкът, в който се е случило свличането е бил една от зоните, където е било планирано удвояване на добива през тази година и в списъка за пълна експлоатация и в близките години. Югозападният склон на мината е бил изцяло преправен с цел да се разрешат някои проблеми свързани с неравности на терена, които са били пресечени по време на текущите миньорски дейности. Теренът е бил специално наблюдаван с радар и благодарение на това, всички работници са били информирани и евакуирани навреме, преди да се случи свличането. “Компанията продължава да анализира причината за свлачището, което неминуемо ще затрудни производството, но от AngloGold Ashanti Ltd увериха, че веднага, след като разследването приключи, тя ще издаде детайлен финансов отчет за дейността си през тримесечието приключило през декември 2006 г. на 13-ти февруари 2007 г.” Основният коментар на компанията е, че най-важното е, че няма ранени, както и целостта на техниката е запазена без особени поражения. Говорителят на Anglogold – Стивън Ленахън, съобщи пред агенция Блумберг: “В рамките на една седмица, ще сме способни да предоставим по-детайлен анализ на ситуацията, а добивът в останалите три мини ще продължи същевременно по план.” През третото тримесечие на годината Гейта е произвела 73 000 унции злато, при цена на златото от 540 щ.д./унция. За същия период, компанията е добила общо 1.4 млн. унции от всичките си находища и мини.
Източник: Майнинг Джърнал (08.02.2007)
 
ЕК ще проучва поглъщането на Highveld Steel and Vanadium от страна на Evraz Поглъщането на южноафриканската Highveld Steel & Vanadium от страна на Evraz е в обективите за разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията към Европейската комисия в Брюксел. През месец юли миналата година Anglo American обявиха, че са съгласни да продадат контролният пакет от 79% от акциите на Highveld срещу сумата от 678 млн. щ.д. на най-големия руски производител на стомана Evraz. Сделката бе разделена на няколко етапа, в които пряко отношение има и финансовият съветник на Evraz - Credit Suisse, но разрастването на световните позиции на пазара на ванадий от страна на руската компания, остава обект на одобрение на регулаторите, както в ЮАР, така и на ЕК. Досега, вече шест месеца не е постъпило обяснение от страна на Evraz към Брюксел за намеренията на компанията, свързани с тази сделка. Същевременно руската компания е предприела действия на най-високо равнище и тайно е провела преговори с американското правителство във Вашингтон за отправянето на оферта на стойност 2.35 млрд. щ.д. за регионалния производител на стомана Oregon Steel Mills (OSM). Това начинание е завършило с решение за одобрение от страна на Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) с дата 9-ти януари т.г. Според документите постъпили в ЕК, говорителката на Комисията за защита на конкуренцията към ЕК – Линда Кайн сподели: “Предложението на Evraz за поглъщане на Highveld фигурира в документи с дата 22-ри декември”. Според установените правила, до 20-ти януари, други компании имат право да предприеме конкретни действия и да се включат в сделката. След тази дата според Кайн “съгласно правилата на ЕС, Комисията по сливанията и поглъщанията разполага със срок от 25 работни дни да приеме сделката или да разкрие процедура по по-задълбочено разследване (това е т. нар. 2-ра фаза – с 95 допълнителни работни дни за преценка). Крайният срок за решение е 6-ти февруари 2007 г. До момента, когато се вземе крайно решение, няма да коментираме нищо.” Евентуално решение на ЕК да определи 95 допълнителни работни дни за решение, би било сериозен удар срещу амбициите на Еvraz да навлезе на пазара на стомана в ЮАР и да се превърне в световен мащаб на основен производител на ванадий, който е важен примес за закаляване на стомана.
Източник: Майнуеб (08.02.2007)
 
Русия пак се отметна за петролопровода Русия отново се отметна за петролопровода Бургас - Александруполис. Подписването на тристранното споразумение за изграждане на тръбата между Москва, България и Гърция, предвидено за вчера, бе отложено. Никакви споразумения по проекта няма да се подписват, обяви вчера пред руските медии министърът на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко. Ставало дума само за "тристранни междуправителствени обсъждания", поясни той. Срокът за подписването щял да бъде определен едва след завръщането на руската делегация от България. Това вероятно ще стане между 6 и 8 март. В същото време зам.-министри от трите страни се събраха на закрито заседание в Бургас. След два часа преговори зам.-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев, колегата му от промишлеността и енергетиката на Русия Андрей Дементиев и Никос Стефану, главен секретар на Министерството на развитието на Гърция, сложиха парафи под документ. Той не е договор за изграждане на тръбата, а споразумение, което уточнява как ще си сътрудничат трите държави. Според уговорката в международната компания, която ще експлоатира тръбата, Русия ще има 51%, а България и Гърция - по 24,5 на сто. С парафирането на споразумението Русия гарантира доставките на нефт, коментира Дементиев след церемонията. Първоначалният дебит на тръбата ще е 35 млн. тона петрол годишно, с възможност за увеличаването му до 50 млн. тона. Приходите за България ще са минимум 35 млн. долара годишно, заяви Калин Рогачев. Ще бъдат осигурени и над 1000 работни места. Универсалният терминал, който ще бъде в Бургас, ще бъде собственост на Международната проектна компания, каза Рогачев.
Източник: Стандарт (08.02.2007)
 
ThyssenKrupp ограничава избора си за терен в САЩ за инвестиция от 3 млрд. щ.д. След дълги години на усърдно търсене, ThyssenKrupp AG е ограничил избора си за строеж на нов завод за производство на изделия от въглеродна и неръждаема стомана, на стойност 2.9 млрд. щ.д. на територията на САЩ. Списъкът на евентуалните терени противопоставя Алабама срещу Луизиана, като Арканзас вече излезе от плановете. Проектът ще бъде осъществен като джойнт венчър между ThyssenKrupp Steel и ThyssenKrupp Stainless, като и двете са с централи в Дюселдорф. “ThyssenKrupp е напълно отдадена на новия проект, тъй като пазара за свободна търговия в Северна Америка /НАФТА/ е основна цел в глобалната стратегия на компанията”, сподели Юрген Фехтер – председател на изпълнителния съвет на ThyssenKrupp Stainless, в коментар за останалите два възможни варианта да приютът инвестицията. Той допълни, че северноамериканският пазар, като цяло демонстрира ръст в потреблението на висококачествени въглеродни и неръждаеми стоманени продукти, който е над средния. Говорител на ThyssenKrupp сподели, че повечето клиенти на завода ще бъдат от южните щати и именно това е свело избора между Алабама и Луизиана. Съобщението от тази сутрин гласи, че Арканзас е излязъл от плановете, тъй като не отговаря напълно на критериите от процеса на избор. “Ще снабдяваме със стоманени изделия клиенти от автомобилната, строителната и електрическата индустрия, както и много производители на различни уреди”, допълни говорителят пред GlobeSt.com. “Повечето от тези бъдещи клиенти са от юга.” . Друг важен момент цитиран от говорителя е, че новият завод ще се нуждае от голяма разгърната площ – между 3 000 – 3 500 акра, както и добра електрическа, пътно-транспортна и железопътна инфраструктура, както и достъп по вода. “Ще изградим завод с общ капацитет от 5.5 млн. тона”, допълни той. “Ще произвеждаме едновременно, както въглеродна, така и неръждаема стомана, с цел икономии от мащаба. Ще ни е необходим голям терен за това.”. Изборът на терен ще приключи скоро, а строителството ще започне веднага след това. Независимо от това, че имената на подизпълнителите вече е ясен, те няма да бъдат обявявани публично преди началото на строежа, поради мерки на сигурност. Според предварителни изчисления, с реализацията на проекта ще се открият 29 000 работни места. През 2010 г., когато се очаква новото съоръжение да бъде в пълна експлоатация, ще бъдат наети 2 700 работника. До 2030 г., от ThyssenKrupp вярват, че ще бъдат привлечени пряко или косвено между 38 000 – 52 000 души.
Източник: Топикс (09.02.2007)
 
Трагедията в "Кремиковци" от немарливост Причина за трагедията в "Кремиковци" през 2004 г. е нарушаване на правилата за безопасна работа. Тогава в комбината изтече доменна газ, трима души загинаха, а 22-ма бяха ранени. Проф. Михаил Михайлов от Минно-геоложкия институт заедно със свои колеги представи пред съда вчера експертиза за причините за аварията. На подсъдимата скамейка са шефът на група "Пожарогасене" Иван Нешков, началникът на смяна Валентин Кубадинов и още 4 длъжностни лица.
Източник: Стандарт (09.02.2007)
 
Нова организация ще подкрепя шведските инвестиции Сътрудничество и взаимодействие с институциите и организациите, чиито решения оказват ефект върху икономическите връзки между България и Швеция, са основните цели, които си поставя новоучредената Българско-шведска търговска камара. Бизнес организацията, която беше представена официално в четвъртък, обединява 60 български и шведски компании от различни отрасли на икономиката и ще защитава интересите на членовете си пред правителствата и важните институции на двете страни, обявиха пред медиите учредителите й. Сред основателите на камарата са водещи шведски компании от различни сектори на търговията и промишлеността, които развиват дейност в България. По-известни имена между тях са "Астра Зенека" (Astra Zeneca), "Атлас Копко" (Atlas Copco), "Ериксон телекомюникейшънс" (Ericsson Telecommunication), СААБ (Saab) и "Волво тръкс" (Volvo Trucks). "Ще бъдем гласът на компаниите, които правят бизнес между България и Швеция", обяви в четвъртък Йоран Свенсон, председател на организацията. Сред целите на институцията ще бъдат още разширяване на възможностите за икономическо сътрудничество и мрежата от контакти между двете страни, както и разработването на нови пазарни ниши, каза още Свенсон. Една от първите инициативи на новата институция ще е предоставянето на възможности за бизнес в България пред Шведската търговска камара в Стокхолм и Гьотеборг в края на този месец. По последни данни на министерството на икономиката стокообменът между България и Швеция нарасна с близо 30% към края на 2005 г. до общо 270 млн. долара. Салдото в търговията между двете страни е отрицателно за България, като за посочената година надхвърля 165 млн. долара. Наред с това покупките на шведски стоки нарастват с изпреварващ темп спрямо тези на български продукти. От Швеция България купува основно автомобили, машини и части за машини, докато скандинавската страна - мебели, елтехника, апарати и вина, според данните на структурата на стокообмена.
Източник: Дневник (09.02.2007)
 
Над 28% ръст на активите на банките Активите в банковия сектор през 2006 г. са отбелязали ръст от над 28% на годишна база, сочат данните на БНБ. Общо 32-те банки в страната управляват активи на стойност 42.2 млрд. лв. Година по-рано тази сума е била 32.9 млрд. лв. Най-голям дял от 14.36% има Банка ДСК с 6 млрд. лв., втора е Булбанк с 4.2 млрд. Следват ОББ и Райфайзенбанк с по 3.9 млрд. лв. Най-голяма печалба отчита Банка ДСК. Трезорът е спечелил от своята дейност 186.7 млн. лв., което е близо една четвърт от общата формирана печалба в целия сектор. На второ място се нарежда ОББ с печалба за 2006 г. в размер на 142.6 млн. лв. Третата най-печеливша банка у нас е Булбанк, чиито финансови резултати сочат нетна печалба от 77.39 млн. лв. Сумарно първите три банки са спечелили 406.68 млн. лв., при отчетена от БНБ обща печалба за изминалата година в размер на 807.59 млн. лв. Така голямата тройка на най-печеливши кредитни институции прибира половината от цялата печалба, формирана от банковия сектор в България.
Източник: Пари (09.02.2007)
 
Стари филтри са една от причините за замърсяване от Кремиковци Стари филтри са една от основните причини за замърсяване на атмосферния въздух от Агломерационното производство на металургичен комбинат "Кремиковци", е установила проверка на РИОСВ - София. Проверката беше извършена в рамките на осъществявания от инспекцията ежемесечен контрол на предприятието и се проведе в присъствието на експерти от Столична община. Установено е било, че работят само две от общо шест машини в Агломерационното производство, като останалите четири са в ремонт. Към двете действащи машини работи по един филтър, чиято ефективност на пречистване на изпусканите в атмосферния въздух вещества е около 80 процента. Проверка на документацията за установяване качеството на използваните материали установи, че през последните дни в Агломерационното производство не са използвани суровини, съдържащи олово. Поради това в атмосферния въздух не е изпускано олово. От ръководството на Кремиковци АД беше изискано да се предприемат действия за ускоряване монтирането на апаратура за провеждане на собствени непрекъснати измервания в топлоелектрическата централа на комбината. Експертите от РИОСВ - София напомниха и за спешната нужда от извършване на основни ремонти на пречиствателните съоръжения на всички машини в Агломерационното производство с цел намаляване изпускането на прах в атмосферния въздух. Едновременно с извършената проверка се проведоха и емисионни измервания от Мобилна лаборатория към Изпълнителна агенция по околната среда на качеството на изпусканите от производството прахови частици. Резултатите от измерванията ще станат известни след около 10 дни. В края на януари комбинатът бе обвинен, че е замърсил въздуха в столицата и покрайнините, закупувайки силно канцерогенен железен концентрат от Англия, който се използва за обогатяване на желязната руда. От ръководството на дружеството опровергаха информацията.
Източник: Инвестор.БГ (09.02.2007)
 
Индийската Hindalco поглъща конкурент Индийският производител на алуминиеви изделия Hindalco Industries, обяви в неделя, че ще погълне северноамериканския си конкурент Novelis срещу 3.6 млрд. щ.д., като това ще се превърне в поредната голяма чуждестранна инвестиция, идваща от Индия. Базираната в Мумбай Hindalco е един от лидерите в Азия по производство на алуминиеви и медни изделия и основна единица от индийския конгломерат Aditya Birla Group. Компанията е най-големият производител на валцуван алуминий в света, както и един от лидерите за рециклиране на алуминиеви кутийки от напитки. Тя разполага с 12 500 служители, извършва дейност в 11 държави, а пазарната й капитализация е 2.9 млрд. щ.д. Сделката идва едва няколко дена след финализирането на поглъщането на британската Corus от страна на Tata Steel срещу 12 млрд. щ.д., докато пък в същото време Vodafone успя да се пребори в наддаването за индийския мобилен оператор Hutchison Essar тази неделя. Факт е, че поради голямата динамика и растежа на индийската икономика, в момента е налице тенденция на голямо движение на парични потоци към и от нея. Индийските компании отчитат големи печалби и проявяват все по-засилен интерес към чужди компании, докато пък поради подобряването на стандарта на живот на т. нар. “средна класа” в страната, водещи чуждестранни компании също проявяват все по-засилен интерес да инвестират в Индия. Hindalco предлага по 44.93 щ.д./акция на Novelis, която е с централа в Атланта, щата Джорджия, но с регистрация в Канада. Освен това, Hindalco ще поеме дълговете на Novelis, които са оценявани на 2.4 млрд. щ.д. Така общата сума по сделката ще бъде за около 6 млрд. щ.д. “Обединяването на тези две компании ще даде добра основа за увеличаване на пазарния дял и подобряване на икономическите показатели.”, каза Адития Бирла – председател на Kumar Mangalam Birla. Предложената цена е със 17% над стойността на компания, от гледна точка цената на акциите й при затваряне на борсовата търговия на Ню Йоркската фондова борса в петък. Адития Бирла, който има общо 86 000 служители в различни индустрии от шивашка до минната, успоредно с това възнамерява и да открие верига супермаркети в Индия. От миналия месец досега, цената на акциите на Novelis се е повишила с над 30% поради слуховете за бъдещето поглъщане на компанията. Северноамериканската компания среща някои трудности поради повишаването на цените на суровините. Поради тази причина, към края на януари, от ръководството споменаха, че обмислят вариант за евентуалната й продажба. Валцуваният алуминий се използва в най-разнообразни производства – от корпуси на лодки и яхти, до кутийки за бира. Ръководствата на двете компании вече са се договорили за сделката, но за да може тя да стане факт, тя трябва да бъде подкрепена и от две трети от акционерите на Novelis. Предполага се, че сделката ще бъде финализирана през второто тримесечие на годината.
Източник: New York Times (12.02.2007)
 
Дупката в текущата сметка стигна заплашителен размер Дефицитът по текущата сметка за миналата година стигна рекордните 16% от БВП, или 3.8 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Дупката в текущата сметка надхвърли и най-песимистичните очаквания на финансовото министерство към края на годината за 15% и далеч надмина официалната прогноза на правителството в бюджет 2006 от 12.4%. През 2005 г. беше отчетен дефицит от 11.3% от БВП (2.4 млрд. евро). Въпреки че страната продължава да привлича достатъчно преки чуждестранни инвестиции - 4 млрд. евро за миналата година, за да покриват дефицита, част от анализаторите изразиха притеснения за бъдещото развитие заради характера на вложенията и предстоящите мащабни държавни проекти. "Качеството на инвестициите - най-вече в недвижими имоти и търговски центрове, не е на ниво, което да може да стесни дисбаланса по текущата сметка в дългосрочен план", коментира Ивайло Веселинов от базираната в Лондон "Дрезднер Клайнворт", цитиран от "Блумбърг". Този тип инвестиции не създават добавена стойност. Подобно е мнението и на Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. "Според мен инвестициите не покриват дефицита, а спомагат за неговото разширяване", каза Чобанов. Според други макроанализатори засега ръстът на инвестициите и строгата фискална дисциплина успяват да смекчат рисковете от уязвимостта на икономиката от външни фактори. Но и те откриват повод за притеснение в мащабните държавни проекти като АЕЦ "Белене" например, които могат да увеличат задлъжнялостта и в съчетание с неблагоприятен външен фактор да се отразят негативно на икономиката. Проектът, който е на стойност близо 4 млрд. евро, е твърде мащабен за българската икономика, заяви Димитър Чобанов. Ако правителството реши да финансира с държавни средства по-голямата част от изграждането на централата, това ще обърне стабилната тенденция на спад на външния държавен дълг на страната, допълни той. Ако за изграждането на новата атомна централа няма държавни гаранции, а проектът се изпълнява от частни инвеститори, българската икономика няма да бъде застрашена. Ако обаче се предвиди по-голямо държавно участие, има сериозен повод за тревога, смята и Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Изпълнението на този проект с бюджетни средства е неоправдано и силно се надявам, че държавата няма да тръгне по този път за изграждане на централата, допълни той. Всички анализатори са единодушни, че резултатът от подобно решение ще е крайно негативен за икономиката. Към момента все още няма готова финансова рамка за изграждането на АЕЦ "Белене". Преди дни НЕК обяви началото на процедура за получаване на кредит от 250 млн. евро за мостово финансиране за проектирането, доставката на оборудването и строителството на АЕЦ "Белене". Тепърва обаче предстои проектът да се структурира финансово, като ще се търсят стратегически инвеститори. Някои от експертите смятат, че ситуацията се утежнява и от новия договор на България с "Газпром", според който руският монополист ще доставя природен газ на по-високи цени, защото отрицателното търговско салдо на България се дължи основно на енергийния внос. По-високите цени на природния газ ще увеличат инфлацията, прогнозира Димитър Чобанов. В края на миналата година отчетеното поскъпване беше от 6.5%, а средно за 2006 - 7.3 на сто. В момента ръстът на цените е единственият критерий, по който България все още не отговаря на изискванията за влизане в еврозоната. Според Георги Ангелов обаче сам по себе си новият договор с "Газпром" не може да застраши българската икономика, защото тя не е толкова зависима от природния газ. За пример той посочи, че ръстът на брутния вътрешен продукт се запази и при много по-сериозния ръст в цените на нефта, който поскъпна няколко пъти в рамките на месеци. Затова Ангелов не очаква по-скъпият газ да има отрицателен ефект върху платежния баланс и икономиката като цяло. За намаляването на дефицита се разчита на облекчения достъп до европейския пазар след 1 януари и по-високи печалби от летния туризъм. Данните на БНБ обаче показват намаление на положителното салдо от туризма през миналата година. Докато секторът е завършил 2005 г. с 914.4 млн. евро на плюс (4.3% от БВП), резултатът за 2006 г. е 887 млн. евро (3.7% от БВП). Прогнозата на Георги Ангелов от "Отворено общество" за развитието на българската икономика през тази година е оптимистична. Има потенциал инвестициите през 2007 г. да нараснат с още поне 20% спрямо миналата година, а в рамките на следващите три да се удвоят, смята Ангелов. Основни стимули за увеличението според него са членството в ЕС и намалението на корпоративния данък до най-ниското ниво в региона. Като положителен факт той посочи и излишъка по финансовата сметка, който е по-голям от дефицита по текущата сметка. Това означава, че в страната са влизали повече капитали, отколкото са излизали. Димитър Чобанов обаче очаква забавяне в ръста на инвестициите. Според него увеличението им досега е било стимулирано главно от предстоящото приемане на България в ЕС и след като това вече е факт, има вероятност те да се задържат на нива от 14% от БВП. Като политика за противодействие срещу високия дефицит по текущата сметка финансовото министерство залага излишък в бюджета, каквато е и препоръката на Международния валутен фонд. За тази година той е 0.8% от БВП. Анализаторите обаче са категорични, че този подход е неоснователен и вместо да изземва ресурс за излишъка, държавата трябва да се насочи към намаляване на данъчно-осигурителната тежест.
Източник: Дневник (13.02.2007)
 
Със 100 лв. в Плевен купуваш с 22% повече от София Със 100 лв. в Плевен се купуват с 22% повече стоки и услуги в сравнение със София, става ясно от редовния доклад на анализаторската компания "Индъстри уоч" и социологическата агенция "Витоша рисърч". В него се проследява индекс за цената на живот в най-големите градове на страната. Столицата се взема за база със 100 единици. В Плевен животът се оказва най-евтин от общо 9 анализирани града, а в София - най-скъп. Следват я по скъпотия Бургас и Варна. Техните жители със 100 лв. купуват с около 5-6 на сто повече стоки и услуги в сравнение със софиянци. Във втория по-големина град - Пловдив, животът е дори по-евтин от този в Хасково и Стара Загора. Със 100 лв. жител на града под тепетата си купува с 20 на сто повече продукти в сравнение с един столичанин. Докладът разглежда и разходите за труд, които се правят за една и съща професия в различните градове. Най-високите заплати за персонал на средна позиция остават в София. Това са служители, които притежават определни умения и способности като език, адаптивност, комуникативност, но не и знания.
Източник: 24 часа (13.02.2007)
 
Медта търси насока от Китай В началото на понеделник основните цветни метали на лондонската борса LME започнаха с повишение, но скоро отстъпиха, след като не се оправдаха очакванията за по-активна намеса на китайските инвеститори. Медта откри търговията при 5620 долара за тон след силен край на деня на борсата в Шанхай в петък. В по-късните часове обаче стоката слезе до 5510 долара за тон. Според борсови експерти обаче слабостта е временна и едва ли ще доведе до по-активен спад на цените. Никелът последва подобна тенденция, като първоначално поскъпна рязко до 36 500 долара за тон, а след това само за два часа загуби 1000 долара и дори стигна минимум за деня при 35 400 долара за тон. Алуминият с доставка след три месеца се котираше между 2665 и 2695 долара за тон, след като в петък затвори при 2700 долара за тон. Цинкът все още се задържа уверено над 3000 долара за тон. В понеделник стоката загуби 40 долара до 3090 долара за тон. Калаят не се подчини на общата тенденция и запази печалбите си от сутринта. Стоката добави 175 долара до 12 500 долара за тон след новината за спиране на част от доставките от Индонезия.
Източник: Дневник (13.02.2007)
 
Чуждите инвестиции надхвърлят 4 млрд. EUR Преките чужди инвестиции в България през 2006 г. достигнаха 4 млрд. EUR, показват данните на БНБ. Това е близо 73% увеличение в сравнение с вложенията през 2005 г. От тези средства едва 8% са от реинвестирана печалба, докато 52% са вложени за участие в капитала на компаниите. Най-много чужди пари са използвани за закупуването на недвижимо имущество - 1.2 млрд. EUR. Преработващата промишленост е получила 777 млн. EUR, а финансовото посредничество - 627 млн. EUR. Приходите от приватизация са намалели до 212 млн. EUR. В класацията по държави води Великобритания с 686 млн. EUR вложения. Това е увеличение с близо 1.5 пъти спрямо 2005 г. Следват Холандия с 668 млн. EUR и Австрия с 448 млн. EUR. Равносметката показва, че от началото на века в България са инвестирани около 13 млрд. EUR.
Източник: Пари (13.02.2007)
 
Възможно е Китай да намали износа си на калай с 10% Китай, която е най-големият производител на калай в света, е възможно да съкрати експортните си обеми на рафиниран калай с около 10% през тази година, което ще доведе до още по-голямо съкращение на резервите в световен мащаб, които и без това са с най-ниските си стойности от ноември 2005 г. насам, коментираха анализатори вчера. Износът на калай използван за спояване на електронни компоненти е спаднал с 12% или 19 000 тона през 2006 г. поради нарастване на вътрешното търсене и по-високите експортни разходи, каза специалистът на пазара на калай Суи Лин от пекинската Antaike Information Co. в интервю. Цената на калая достигна рекордни стойности през последната година поради опасения за намаление на доставките от Индонезия, която е вторият по големина производител на метала. Потреблението в Китай, която е най-бързо развиващата се икономика в света, за сметка на това се увеличава, поради употребата на метала в производството на компютърни микро чипове, посочва агенция Блумберг. “Бързият растеж на вътрешния пазар на Китай е причина за намалението на износа,” коментира Питър Кетъл, ръководител на отдел изследвания и анализи към ITRI Ltd, която е организация спонсорирана от потребителите на калай със седалище Сейнт Албънс, Англия. Според статистиката на ITRI, световното потребление на калай през 2006 г., се е повишило с 9%. Търсенето е нараснало до 360 000 тона, вместо 330 300 тона през 2005 г., поради повишеното потребление на производители на микро чипове, които започват все по-масово да използват калая, като заместител на токсичното олово. Калаените фючърси с тримесечна доставка, търгувани на Лондонската метална борса повишиха цената си с 0.6% до 12 400 щ.д./тон, което е със 100 щ.д. под рекордната стойност поставена на 24-ти януари 2007 г. от 12 500 щ.д./тон (рекордна за последните 18 години). През последната година, цената на метала с е повишила с 59%, поради намаление на запасите на Лондонската метална борса с 32%. Причина за този скок в цените е решението на индонезийското правителство от 20-ти октомври 2006 г., да затвори 20 леярни за калай поради развиването на нелегална дейност. На 22-ри януари 2007 г., правителството на страната нареди на миньорските компании да се регистрират в срок от един месец, за да получат разрешение да извършват дейност и изнасят метала. Китай, която въпреки че отчете 10.7% икономически растеж през изминалата година, няма да бъде в състояние да попълни дупката в доставките оставена от Индонезия, коментира Кетъл. Производството на рафиниран калай в Индонезия през 2006 г. се повиши с 15% до 138 000 тона, а очакванията са през тази да бъде регистриран нов ръст – с 10%. Същевременно обаче, потреблението на калай в страната през последните пет години се е повишило над два пъти, а само тази година прогнозите предвиждат нов ръст от 17% до 140 000 тона, сподели Суи Лин.
Източник: Металс Плейс (14.02.2007)
 
Наши богаташи свиха 7,5 млн. евро от Европа Седем родни богаташи са източили над 7,5 млн. евро по програма САПАРД. Това съобщиха снощи шефът на антимафиотите главен комисар Ваньо Танов и началникът на спецотдела за борба с организираната престъпност в прокуратурата Бойко Найденов. Четирима от тях са вече в ареста, а другите все още се разследват, каза Найденов. Един от седмината е бизнесменът Людмил Стойков от Перник. Той е бил изведен от дома си от антимафиоти и е разпитван. Стойков е най-богатият човек в Перник. Президент на "Ладимекс холдинг" държи курорта "Дюни", акционер е в металургичното предприятие "Стомана индъстри". Доскоро е въртял бизнес със старо желязо за скрап. Проверяват се и собствениците на птицекланица "Чубра" от Ямбол.
Източник: Стандарт (14.02.2007)
 
10 млн. дупка във външната търговия Рекордните 10,336 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за 2006 г., обявиха от Националния статистически институт. Дефицитът е 16% от брутния вътрешен продукт на страната и е много над прогнозите на Министерството на финансите за дупка в търговията от 12,4%. Това е една от причините МФ да залага и през следващите три години значителен излишък в държавната хазна. Целта е да се ограничи потреблението, да се свие вносът и да се гарантира траен ръст на икономиката. Но основната причина за рекордния дефицит е, че външната търговия расте няколко пъти по-бързо от икономиката на страната. Положителна е тенденцията износът да расте по-бързо от вноса. За 2006 г. експортът е нараснал с 26,6% до 23,4 млрд. лв., а вносът - с 25,3% до 35,9 млрд. лв. Но ръстът на инвестиционни стоки е 19,8%, а на потребителски - 16,8%. Например вносът на обувки е нараснал със 17,2%. Явно вносът на оборудване, което ще се използва за производство на родни стоки, расте по-бързо, отколкото импортът на дрехи. Разбира се, има значителен ръст на стоки, които се купуват с по-високите доходи на хората. Например вносът на нови коли расте с 45,9%, а на употребявани - с 18,8%. Автомобилите и мобилните телефони формират 14% от вноса от страните от ЕС. Вносът на храни и напитки е нараснал с 25%, като най-голям е при захарта и захарните изделия - с 66,5%, на морските дарове - с 32,2%. Въпреки това стоките за потребление, колите и инвестиционните стоки намаляват дела си в общия внос на страната. Увеличава се делът на стоките, които се внасят за преработка в индустрията.
Източник: Стандарт (14.02.2007)
 
Златото достигна 7-месечен връх Цената на златото на световните борси се повиши до най-високата си стойност от 7 месеца насам, съобщи агенция Блумбърг. На борсата в Ню Йорк вчера благородният метал моментно достигна ниво от 670,20 долара за тройунция /31 грама/, след което загуби част от спечеленото заради слабостта на петрола. Според експерти, златото ще премине бариерата от $700 за тройунция още тази година. Причината е, че очакванията са за слабост на долара и като цяло подкрепящи метала геополитически фактори. Освен това някои инвеститори предпочитат алтернативни инвестиции и едни от тях са тези в злато. Швейцарската банка UBS прогнозира, че цената на златото след три месеца ще се търгува на ниво от $700 за тройунция.
Източник: Монитор (14.02.2007)
 
Ситуацията в алуминиевата индустрия се нагорещява. Кой ще е следващият закупен? Консолидирането на алуминиевата индустрия започва да набира все по-голяма скорост – и това кара инвеститорите да следят отблизо промяната в цените на акциите на водещите компании. Спекулациите, че миннодобивните гиганти BHP Billiton и Rio Tinto са “хвърлили око” на Alcoa отново бяха лансирани във вторник. Слуховете твърдят, че и двете компании са готови да отправят оферта на стойност 40 млрд. щ.д. за най-големия производител на алуминий в света, който неминуемо е една от основните и най-апетитни цели в сектора. BHP Billiton и Rio Tinto вече имат пряк досег с производство на метали, като мед и никел и това донякъде им дава кураж да се пробват и в бързо развиващият се алуминиев сектор. В резултат от настъпилия истински бум в цените на суровините, двата минни гиганта буквално “плуват в пари”, коментира Чарлз Брадфорд – анализатор на Soleil-Bradford Research. Алуминият има много широко приложение – от производство на самолети и автомобили, до опаковки. През тази година, прогнозите сочат, че търсенето на метала ще се повиши със 7%, най-вече поради нарастващите нужди на Китай, каза Карън МакБет от Platts – агенция специализирана в разработването на анализи и прогнози за пазара на суровини. Според някои други специалисти, евентуална продажба на Alcoa е малко вероятно да се случи. “Бихме повярвали на това, едва когато го видим с очите си”, каза Браян Хикс – един от ръководителите на фонда Global Resources към U.S. Global Investors. За някои, Alcoa притежава твърде много “непривлекателни” активи – като например заводи за производство на алуминиево фолио и други подобни изделия, които миньорските компании нямат особена амбиция да притежават. Вместо това, може би минните компании трябва да обърнат по-голямо внимание на по-малките производители, като Century Аluminum, предлага Хикс. Друга добра инвестиционна цел в сектора трябва да бъде канадската Alcan. Тя е производител на алуминий номер две в света, но е доста по-атрактивна с оглед на липсата на каквито и да е “непривлекателни” активи, допълват коментара си анализаторите. Преди няколко години Alcan изнесе производството си на валцувани алуминиеви изделия в мощностите на Novelis, която пък през изминалата седмица бе погълната от индийската Hindalco Industries срещу 6 млрд. щ.д. “Покупка на Alcan изглежда значително по-логична. Тя е по-евтина и не разполага с никакви ненужни активи.”, каза Брадфорд. Alcan е оценявана на 21 млрд. щ.д., което е близо 30 млрд. щ.д. по-малко от пазарната оценка на Alcoa. Във вторник цената на акциите на Alcoa се повиши с 6% (с 2.10 щ.д. до 35 щ.д./акция) и това веднага бе последвано и от акциите на другите алуминиеви компании – Alcan – ръст от 5% (с 2.56 щ.д. до 54.57 щ.д./акция) и Century Aluminum - също ръст с около 5% (с 2.26 щ.д. до 47.92 щ.д./акция). Според анализаторите, частните компании с големи свободни капитали, действително проявяват интерес към бързо-развиващите се сектори на индустрията, но те предпочитат компании в сферата на масмедиите, стоки за масово потребление и др., а не алуминиеви производители. Причина за това е, че все пак алуминиевият бизнес е свързан с много колебания и много етапи на възходи и спадове, които са неизменни за неговия бизнес цикъл и това прави прогнозата за паричните потоци при него доста по-трудна, отколкото в други индустрии.
Източник: New York Times (14.02.2007)
 
Китай съкращава износа си на стомана през 2007 Китай ще намали експортните количества стомана през 2007 г., заяви говорител на Китайската Асоциация за желязото и стоманата (CISA). По време на конференция, проведена миналата седмица, Ки Сиандонг каза, че през 2007 г.нетният износ на стомана и стоманени пръти ще бъде намален с 10 млн. тона, но общият обем на износа на стоманени изделия ще остане непроменен – 17.5 млн. тона. След като в края на миналата година, правителството наложи някои данъчни облекчения за някои стоманени изделия, износът на стомана намаля. Анализаторът Гу Яоксинг от Haitong Securities каза пред агенция Interfax, че намалението има пряка връзка с действията на китайското правителство, което има някои притеснения, свързани с големия износ. На 2-ри февруари, американското правителство внесе жалба пред СТО срещу безразличието към увеличаващитият се китайски износ в редици сфери на индустрията, в т. ч. и в желязната и стоманената. Това не е първия случай, когато Китай се забърква в подобен конфликт. “Като основна причина за съкращаването на износа може да се посочи тревогата на китайското правителство, че е възможно страната да бъде санкционирана, ако продължи да практикува подобна агресивна експортна политика”, каза Гу. Той също така добави, че от миналата година насам, правителството плавно съкращава експортните си обеми. През 2006 г. Китай е изнесла 43 млн. тона стоманени изделия и 9.04 млн. тона стоманени пръти. В момента се изнасят най-вече стоманени изделия с ниско качество. Осланяйки се на тази информация, Гу коментира, че намалението на износа ще има отрицателен ефект върху местното потребление. Ако еквилибриумът между търсенето и предлагането бъде нарушен чрез съкращение на износа, на вътрешния пазар ще се наблюдава свръхпредлагане. Гу прогнозира, че най-вероятно в бъдеще цените на стоманата ще спаднат, “но влиянието ще продължава да бъде ниско, особено ако търговията на международните пазари се запази стабилна.”. Статистическите данни представени от CISA показват, че през 2006 г. Китай е произвела 400 млн. тона нерафинирана стомана и така страната за 11-та година поред остава световен лидер в това отношение. През последните няколко години, китайското правителство е предприело някои доста сериозни мерки с цел да поддържа добър баланс на търсенето и предлагането на стомана в страната. В резултат на това, се очаква през 2007 г. да има спад в производството на метала. Въпреки това, специалистите все още имат притеснения от евентуално нарушаване на равновесието между търсенето и предлагането, в полза на свръхпредлагането. “Според мен, правителството ще промени експортната си ориентация от нискокачествени на висококачествени стоманени изделия, а общият износ отново ще се увеличи, поради простата причина, че Китай е основният доставчик на стомана в световен мащаб”, допълни Гу.
Източник: Металс Плейс (14.02.2007)
 
Съдът задължи Чакъров да се произнесе за добива от "Ада тепе" Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) задължи екоминистъра Джевдет Чакъров да се произнесе по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционния проект на канадската "Дънди прешъс метълс" за добив на злато край Крумовград. Проектът на компанията, разработен от дъщерното й дружество "Болкан минерал енд майнинг", е блокиран заради мълчаливия отказ на Чакъров, който "Дънди" оспори в съда. От екоминистерството заявиха, че първо ще се запознаят с решението на ВАС и тогава ще решат дали да го обжалват пред по-горна инстанция. През ноември петчленка на съда задължи тричленния състав да се произнесе по казуса. По-долната инстанцията беше отказала да разгледа жалбата на "Дънди". В края на октомври тричленка на ВАС излезе с решение Чакъров да се произнесе по ОВОС на блокирания по същия начин проект за разширение на добива от находището на компанията в Челопеч. Екоминистерството го обжалва, но все още петчленката не е разглеждала делото. Заради проблемите с ведомството на Чакъров вече повече от половин година "Дънди" не може да започне проекта за 75 млн. долара за разработването на находището "Ада тепе" край Крумовград. Компанията има разрешение от 2000 г. да прави проучвания в този район. През 2001 г. "Дънди" регистрира геоложко откритие там, а в началото на 2005 г. започна процедура за регистриране на находището като търговско откритие, което по закон им дава и право на концесия. За тази цел компанията трябваше да изготви инвестиционния проект и да направи доклад за ОВОС, по който Чакъров не се произнесе. Предвидената инвестиция от 175 млн. долара за рудника в Челопеч пък се бави вече над година. Препятствията пред "Дънди" накараха компанията да преосмисли стратегията си за инвестиции в България и да се оплаче пред Европейската комисия. Така Джевдет Чакъров беше принуден да отговаря на въпроси по темата, зададени от депутати от екокомисията в Европарламента. Министърът на околната среда продължава да поддържа позицията си, че концесионният договор с "Дънди" за Челопеч не защитава националните интереси, защото възнаграждение за държавата е едва 0.75%. В края на януари, когато представи приоритетите си за 2007 г., Чакъров отново припомни идеята си държавата да участва в добива на злато от находището и заяви, че партията му ДПС споделя тази позиция. Той предлага парите от държавното участие да отиват за изграждане на инфраструктурата в страната и призова останалите управляващи партии да изкажат своите позиции. Промените в Закона за подземните богатства, с които ще се повишат концесионните възнаграждения за добив, се очаква да бъдат готови още този месец.
Източник: Дневник (15.02.2007)
 
ВАС натисна Чакъров за златодобива в Крумовград Тричленен състав на ВАС е решил във вторник, че екоминистър Джевдет Чакъров е длъжен да се произнесе за проекта за добив на злато от канадската "Дънди прешъс металс" в Крумовград. Той няма право на мълчалив отказ и с факта, че в продължение на над 1 година не желае да свика експертен съвет, който да одобри проекта, нарушил е Закона за опазване на околната среда, се казва в съдебното решение. Предвиденият в закона срок за произнасяне изтече още на 18 ноември 2005 г. Представители на компанията повдигнаха въпроса за бавенето на проекта им и пред екокомисията на Европарламента. Екоминистерството има право да обжалва решението на съда пред по-горна инстанция в 14-дневен срок. Вчера от пресцентъра на ведомството заявиха, че ще се разбере по-късно дали смятат да обжалват.
Източник: Сега (15.02.2007)
 
Алуминият поскъпна след проблем с доставки на руда Алуминият привлече вниманието сред цветните метали на лондонската борса LME. Стоката поскъпна общо с 4 процента във вторник, а в сряда добави 1.1 на сто до ранния следобед. Алуминият намери подкрепа в очакваното намаляване на доставките на боксит след блокиране на износа от Гвинея. Въведената военна диктатура в страната причини спиране на износа на алуминиевата руда. Гвинея е най-големият в света износител на суровината и снабдява около 30 на сто от общите количества боксит. Алуминият поскъпна до 2845 долара за тон, след като затвори при 2815 долара за тон. На азиатските пазари в сряда медта бързо стигна горната граница на позволеното дневно поскъпване. Според анализатори борсата в Шанхай е реагирала на по-активни покупки на мед на LME. Медта обаче не се търгуваше при сутрешната официална сесия. Калаят се покачи до нов рекорд в ранните часове на търговия при цена от 12 800 долара за тон. По-късно обаче стоката отстъпи до 12 750 долара за тон. Никелът добави 5.5 на сто спрямо нивата си в края на деня във вторник и сряда достигна дневен максимум с цена от 37 800 долара за тон. Цинкът забрави слабостта си от последните дни и затвърди позициите си при 3230 долара за тон. Оловото се търгуваше малко над 1700 долара за тон.
Източник: Дневник (15.02.2007)
 
Русия разреши създаването на най-големият производител на алуминий Руската Комисия за защита на конкуренцията даде разрешението си за тройното сливане, което ще създаде най-големия производител на алуминий в света, обявиха от ръководствата на самите компании – участнички в сряда, 14-ти февруари. В началото на месеца, антимонополните регулатори на ЕС също одобриха сделката, според която, най-големият руски производител на алуминий Rusal поглъща конкурентната SUAL, както и алуминиевите мощности за швейцарската Glencore, която се занимава с търговия със суровини. Швейцарската КЗК принципно одобри сливането още през януари и анализаторите бяха сигурни, че руското одобрение ще бъде само формалност. “Днешната новина … е от огромно значение, защото така се създава първата транс-национална компания (ТНК) с руско участие, която също така ще бъде и световен лидер в производството на алуминий”, каза главният изпълнителен директор на Rusal Александър Булигин в съвместно изявление с представители и на другите две компании. “Сега вече сме готови да финализираме сливането и да сключим сделката в най-близко бъдеще”, каза той пред Associated Press. Преди време от компанията коментираха, че очакват сделката да стане факт през април. Одобрения за сливането вече са получени и от властите в Украйна, Черна гора и Турция. Българските регулативни органи се очаква скоро също да дадат своето съгласие. Според ЕК новият съюз няма да навреди на конкуренцията на европейския пазар, защото конкурентите му също са доста силни и могат да се противопоставят достатъчно ефективно. След сливането, новата компания ще има общ капацитет от 4 млн. тона/год. алуминий, което е около 12% от световното производство и така ще бъде изпреварен сегашния лидер – регистрираната в Канада, но базирана в САЩ - Alcoa Inc.
Източник: Металс Плейс (15.02.2007)
 
Нови мощности в Стомана Индъстри Нов цех за производство на арматурно желязо и специални стомани ще бъде пуснат в експлоатация до края на октомври в Стомана Индъстри АД, съобщиха от дружеството. Капацитетът на производство до две години ще се увеличи двойно до 1.3 млн. т. Инвестицията е за 45 млн. EUR. Все още не е ясно колко нови работни места ще бъдат разкрити, защото част от кадрите от стария цех ще бъдат пренасочени. С разширението продукцията на пернишкото предприятие, предназначена за вътрешния пазар, ще нарасне от 15 до 30%. В момента дружеството държи 50% от пазара на продукти от желязо за строителство у нас. След седмица Стомана Индъстри АД пуска в експлоатация и втора слябова машина за непрекъснато разливане на стомана, която ще увеличи капацитета с 25%. 85% от Стомана Индъстри АД е собственост на гръцката индустриална група Сиденор, чийто представител у нас е Антон Петров.
Източник: Пари (16.02.2007)
 
Кабинетът смалява още НАТУРА 2000 След като министерството на екологията изключи от списъка за "Натура 2000" цели планински масиви, в четвъртък правителството извади и много от най-известните и защитени досега екозони в България. Така на практика в Европейската комисия ще бъде представен списък, който обхваща около 20% от територията на страната, но с драстично намаление на защитеното екологично разнообразие. Министрите единодушно отложиха за допълнително "прецизиране" резервата "Алиботуш", част от националния парк "Пирин", защитени местности в Иракли, на нос Калиакра, край река Камчия и др. От списъка отпадна и Дуранкулашкото езеро, което е защитено и по международни конвенции и е част от световното природно наследство. Към повечето от тези места има изявен инвеститорски интерес за строеж на туристически обекти. Правителството реши до октомври тези територии отново да бъдат изследвани от независими екипи, различни от работилите досега по проекта. След това пак ще минат през съвета по биоразнообразие към екоминистерството. Регионалният министър Асен Гагаузов обясни, че единствената причина за решението са исканията на общините зоните да бъдат изключени от "Натура 2000" заради инвеститорите. Според екологичните организации поредното орязване на защитените територии ще донесе на България тежки санкции. Правителството твърди, че до тях няма да се стигне. Премиерът Сергей Станишев в четвъртък обясни, че решението има за цел да постигне баланс между нуждата да се опази природата за бъдещите поколения и необходимостта да се гарантират условия за бързо икономическо развитие. По думите му е необходимо да се защити инвестиционният интерес - и вече реализиращият се, и заявеният. Кабинетът прие още предложението на регионалния министър Асен Гагаузов освен урбанизираните територии и промишлените зони от "Натура" да бъдат изключени всички терени, за които има приет общ или подробен устройствен план, преди екоминистерството да е обявило мястото за защитено. Заповедите на Джевдет Чакъров за местата, защитени по директивата за птиците, ще започнат да се издават, след като решението в четвъртък на Министерския съвет бъде публикувано в Държавен вестник. Зоните, защитени по директивата за местообитанията, пък ще се обявяват едва след като бъдат одобрени от Европейската комисия. На практика това означава, че процесът с издаването на заповедите може да продължи няколко години, като през това време има възможност да се одобряват устройствени планове. От "Натура" ще бъдат изключвани и места, необходими за изграждането на инфраструктурни проекти от първостепенна важност, каквито са магистралите например, поясни Гагаузов. Времето за повторна оценка на зоните дава възможност част от проектите за тях да бъдат реализирани, коментира бившият екоминистър и депутат от ДСБ Евдокия Манева. По думите й в момента има готовност бързо да бъдат придвижвани строителни разрешения. На същото мнение са и екологичните организации. Координаторът на проекта "Натура 2000" Симеон Марин се опасява, че докато зоните бъдат "прецизирани", ще започне масирано приемане на устройствени планове. Той коментира, че все още няма наредба, която да регламентира специфичната екооценка, на която ще подлежат местата от "Натура", и на практика те няма как да бъдат защитавани. Съветникът към Българското сдружение за защита на птиците Петър Янков заяви, че тези няколко месеца "им трябват, за да съсипят всичко и да превъртят парите си". По думите му никой от управляващите не си прави илюзии, че така ще успее да превърне Черноморието в атрактивен район за туризъм, и припомни как багери рушат презастроеното испанско крайбрежие. Политическите интереси стоят върху много сериозни финансови интереси, каза още той и окачестви решението на кабинета като акт на профанизация. България със сигурност ще бъде осъдена от Европейската комисия, коментира Янков. Той обясни, че европейските институции ползват базата данни на международната организация "Бърдлайф интернешънъл" (BirdLife International) за орнитологично важните места и знаят кои са тези зони у нас. България изпраща данни за тези места от 1992 г. Според Марин повторната проверка, която ще се прави на зоните, за да се види дали отговарят на критериите, се използва като извинение за тяхното отлагане. Координаторът допълни, че ако новите проучвания бъдат направени както трябва, те ще потвърдят представените вече от еколозите данни. Той също е категоричен, че страната ще понесе тежки последствия от Брюксел. Янков коментира още, че обявеният от правителството срок за повторно проучване е недостатъчен и никой сериозен учен не би се наел. За да се получат обективни данни за местообитанията на птиците например, миграцията им трябва да бъде наблюдавана през всички сезони на годината. Според него сегашните научни данни вероятно ще бъдат подменени с псевдонаучни. Според Евдокия Манева случващото се е израз на страх от контрола на европейските институции, затова зоните се оставят в ръцете на местните органи, чиито правила могат да се заобикалят. В опит да успокои недоволството от решението на правителството министър Асен Гагаузов прогнозира, че поне 90% от отложените в четвъртък места отново ще бъдат включени в "Натура". Колегата му Джевдет Чакъров заяви, че в "Натура" няма да има изрични забрани за строителство, като ще се минава през съответните процедури. Премиерът Станишев каза, че 7-8 месеца не са достатъчни за изграждането на големи обекти, които да навредят на околната среда.
Източник: Дневник (16.02.2007)
 
Тъмна сделка с дълг на БДЖ Пернишкият бизнесмен Людмил Стойков, който е един от задържаните за източване на 7,5 млн. евро от програмата САПАРД, се разследва от Софийската градска прокуратура и по друга тъмна сделка. В края на 2006 г. парламентарната комисия за борба с корупцията предоставила на магистратите над 100 страници материали за съмнителни договори между НЕК, фирмата на Стойков “Еврометал” и офшорката от щата Делауер в САЩ “Кингстън Ентърпрайзис”, зад която се предполага, че стои пак той. “Еврометал” е получила правото да събира дългове за близо 72 млн. лева на българските железници към НЕК. Това станало със сложна схема и подписване на три цесионни договора по време на правителството на НДСВ и ДПС. За сключването на контрактите не е имало никакъв конкурс, а Стойков е получил изключително изгодни условия от НЕК.
Източник: Труд (16.02.2007)
 
Как Людмил Стойков купи дълга на железницата към НЕК Държавните железопътни предприятия “БДЖ” ЕАД и Националната компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) отказаха да съобщят каква е сумата, която трябва да платят на “Еврометал” по цесията на железницата към НЕК. “Еврометал” е собственост на арестувания за участие в източването на 7,5 млн. евро по програма САПАРД пернишки бизнесмен Людмил Стойков, а цесията на дълга на българската държавна железница е една от най-крупните му сделки в ущърб на държавата. Стойков е сред най-активните поддръжници на президента Георги Първанов, участвал в кампанията за преизбирането му миналата есен. При първия опит на Mediapool да разбере официално размера на задълженията на двете дружества към “Еврометал” и регистрираната в американската офшорна зона на щата Делауeр “Кингстън Ентерпрайзис", от БДЖ заявиха, че това не е тяхна цесия и пренасочиха питането към Националната електрическа компания (НЕК) и Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). При следващо питане от железопътното дружество заявиха, че цесията е предмет на прокурорска проверка и те нямат право да дават никаква информация по нея.
Източник: Медия Пул (16.02.2007)
 
Ръстът на БВП достигна 6.5% България постигна рекорден ръст на брутния вътрешен продукт от 6.5% за 2006 г. Това заяви финансовият министър Пламен Орешарски по време на откриването на петото изложение Банки Инвестиции Пари в Пловдив. По думите му подобен ръст не е имало за последните 20 години, а за първи път от 1989 г. той надхвърля границата от 6%. Добрите показатели се дължат на подобрената бизнес среда в страната и рекордния приток на преки чуждестранни инвестиции. За 2006 г. те са над 4 млрд. EUR. Според Орешарски България ще успее да запази икономическия ръст и ще намали инфлацията през първата година от членството на страната в ЕС. Според програмата за конвергенция с Евросъюза е заложен годишен ръст от около 6% за следващите три години. Според финансовия министър правителството е готово до няколко месеца да стартира фонд ФЛАГ, който да подпомага общините при усвояването на европейските средства. Първоначално той ще акумулира 30 млн. лв. от държавния бюджет.
Източник: Пари (16.02.2007)
 
Ремел пуска нова машина за рязане на метали В “Ремел” АД в Елена беше пусната в експлоатация нова машина за плазмено рязане на метали. При този тип машини за обработка на листов материал се оползотворява над 90% от него, съкращават се много технологични операции, пести се време, еленергия. Машината е чешко производство и според разчетите ще си върне вложените пари за три години. “Вкарването на високопроизводителни машини е гаранция са сериозните намерения на дружеството да се утвърди сред водещите в икономиката на града, както е било в цялата 40-годишна история на Завода за ремаркета” – заяви кметът Сашо Топалов. Носталгия по времето, когато в завода се произвеждаха по 6000 ремаркета годишно, няма. Днес дружеството влезе в обкръжението на големи европейски фирми в автомобилното и селскостопанското машиностроене и с високото качество на труд печели доверието на клиентите. Ремаркета, машини, въртящи кръгове, резервни части, метални изделия на “Ремел” стигат до Европа, Азия, Куба, африканския континент, а напоследък проявяват интерес и от далечна Австралия, където ремаркетата се използват като тип влакови композиции. “Миналата година излязохме от застоя – признава изпълнителният директор на дружеството инж. Стефан Буташков. – Стъпка по стъпка стигнахме до немския клиент, а днес вече не можем да смогнем с изпълнението на поръчките за въртящи кръгове и ще се наложи и тук да се премине на двусменен режим. През последните два месеца се произвеждат толкова бройки, колкото за цяла година. В цеха отскоро работят бластираща машина за почистване на кръговете от налепи, а също и два струга с цифрово-програмно управление.” В еленското дружество продължават с производството на селскостопански ремаркета до 10 т, автомобилни до 3,5 т и някои специализирани над този тонаж. Друга голяма част от производството са метални структури по чертежи на клиенти чрез посредничеството на италианска фирма. От три години се усвоява производството на машина за рязане на мрамори, гранити и всички скални материали, използвани за облицовка в строителството. С последния пети модел на машината “Ремел” съкруши конкуренцията на есенното изложение на Пловдивския панаир миналата година и спечели златен медал – трети в историята на завода. Еленското дружество успя да стане и доставчик на шасита по чертежи на английски клиент – един от световните лидери на пазара на подобен вид машини. “Усилията ни са насочени главно към клиентите – подчерта изпълнителният директор, – и ремелци работим с перспективата те да се връщат при нас. Работим за подобряване на качеството, околната среда и условията на труд, за които имаме сертификати по ISO. Грижим се за развитието и обучението на нашите работници и служители, за да се чувстват те част от това дружество, така, както металът е в кръвта им.”
Източник: Борба - Велико Търново (16.02.2007)
 
Световното производство на стомана през 2006 г. отбелязва ръст от 9% Световното производство на нерафинирана стомана през 2006 г., достигна 1.24 млрд. тона, което спрямо 2005 г. означава ръст от 8.8%, по данни на базираната в Брюксел Международен институт за желязото и стоманата International Iron and Steel Institute (IISI). 2006 г. поставя рекорд по обем на производство на стомана. Според данни на IISI за 2006 г. световното производство надвишава това от преди 10 години с 65.3%, като това е най-вече породено от изключителния икономически растеж на Китай и на целия азиатски регион като цяло. За трета поредна година общото световно производство на стомана, надхвърля границата от 1 млрд. тона. През последната година, Китай е произвела 419 млн. тона нерафинирана стомана, което е с 314% повече спрямо количеството произведено през 1996 г. (101.2 млн. тона). През 1996 г., Китай за първи път стана най-големия производител на стомана в света със световен дял от 13.5% За 2006 г. този процентен дял е почти 34%. През изминалата година, азиатския регион е произвел общо 54% от световното производство на нерафинирана стомана, а десет години по-рано този дял е бил 38%. Според анализ разработен от чикагската Michelle Applebaum Research, която е използвала статистика на IISI, средното дневно производство на стомана за месец декември отбелязва спад поради намаления в САШ, ЕС – 25 и Китай. Средното дневно производство на стомана в САЩ през декември е спаднало с 9.1% до 224 500 тона/ден, което е най-ниската стойност за последните 5 години. Тази стойност е с близо 3% по-ниска от последния минимум постигнат през месец юли 2005 г. от 231 100 тона/ден и с 22% по-малко спрямо нивата от май 2006 г.
Източник: Инфомайн (16.02.2007)
 
Очаква се покачване на цените на металите. При основните артикули метални изделия, търгувани на борсата в Русе миналата седмица, се наблюдаваше тенденция на покачване на цените. Това коментира нейният директор Иван Иванов. Ставащото е необичайно за сезона, но от друга страна, топлото време позволи строителството да не спира и да се търсят различни метали. Очакват се интересни движения на техните цени, тъй като вносът от Украйна и Русия вече е на квотен принцип след влизането на България в ЕС.
Източник: Пари (19.02.2007)
 
Дънди Прешъс Металс внесла в хазната 104 млн. лв. данъци Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в периода ноември 2006 г. - януари 2007 г. проведе изследване на тема "Социално-икономически анализ на проектите на "Дънди Прешъс Металс" за добив на ценни метали в България". Анализът представя икономическите, социалните и фискалните ефекти на регионално и национално ниво от настоящата добивна дейност на компанията в медно-златното находище в с. Челопеч и оценява бъдещите проекти на "Дънди" за: разширяване на производството в Челопеч и внедряване на нова производствена технология и разработване на находище за добив и преработка на златосъдържащи руди в Крумовград. "Челопеч Майнинг", дъщерна компания на "Дънди", стана първата компания от България, удостоена с международната награда "Зелена ябълка" за най-добри практики в опазването на околната среда в Европа през 2006 г., която се връчва от британската екологична организация Green Organization. Докладът, който представяме, заедно с резюмето към него, се фокусират върху социално-икономическите измерения на дейността на предприятието, като се прави опит да се измери стопанският принос от дейността на добивната компания. Заключенията и фактите от изследването дават ясни доказателства за връзката между корпоративната социална отговорност и печалбата на фирмите.
Източник: Монитор (19.02.2007)
 
Горубсо да се закрие, поискаха жители на Кърджали Горубсо да се закрие, поискаха жители на Кърджали вчера на първото обществено обсъждане на намерението на дружеството да започне добив на злато с използване на цианиди. Фирмата иска разрешение за работа с опасни вещества в съответствие с европейските директиви. От "Горубсо" съобщиха, че в момента не ползват вредни вещества за обработване на златната руда, но имат количества в складовете. По въпроса трябва да се произнесе екоминистерството. Заради използването на цианиди канадската "Дънди прешъс металс" има проблеми с проектите си за Челопеч и Крумовград.
Източник: Сега (19.02.2007)
 
Алуминият се очаква да се понижи с 11% през тази година Цените на алуминия може да се понижат с 11 на сто през тази година поради очаквания спад на търсенето в световен мащаб, както и в резултат на увеличеното производство в Китай, пише в анализ агенция "Блумбърг". Според данни на британското издание "Метал бюлетин" (Metal Bulletin) цените на алуминия в брой са се понижили с 40 на сто само за последните 12 месеца. Фючърсите с лекия метал на стоковата борса в Лондон LME тази година се очаква да стигнат средна цена 2300 долара за метричен тон срещу 2595 долара за тон през 2006 г., като очакванията са през тази година да се реализира излишък 300 хил. тона. От май миналата година, когато алуминият стигна най-високите си стойности от 19 години, цените на лекия метал загубиха близо 15 на сто. Спадът се дължеше на увеличаващото се производство в момент на намалено търсене на метала, който се използва за производството на кутии за безалкохолни, както и в авиационната индустрия. Намаляването на темповете на икономически ръст в Китай и САЩ ще доведе до ново понижение на търсенето на алуминий, посочва още "Блумбърг". Китай, който е най-големият потребител на алуминий в света, се очаква да отчете икономически ръст през 2007 г. 8% срещу рекордните 10.7% през миналата година. САЩ, които пък са вторият по-големина консуматор на стоката, очакват понижение 3.1% през 2006 г. и 2.9% ръст през тази година. Само от началото на годината запасите от висококачествен алуминий на стоковата борса в Лондон LМE са се увеличили с 9.1 на сто до близо 763 хил. тона, което се равнява на близо едноседмичната консумация на метала в световен мащаб. Очакваното повишение на китайски износ на алуминий ще доведе до допълнително напрежение на цените, отбелязват още специалисти.
Източник: Дневник (19.02.2007)
 
Прогнозираните 6% ръст на БВП са твърде малко Икономическият и социален съвет (ИСС) настоява правителството да завиши с още 2% заложения ръст на БВП в Националната програма за развитие до 2009 г. Според членовете на съвета - работодатели, синдикати и представители на граждански организации, целта от 6% годишен растеж е прекалено ниска и трябва да се търсят всички допълнителни източници. Това се казва в становище на ИСС по програмата, поръчано от министър-председателя. До март документът трябва да бъде представен в Брюксел. С него се поемат ангажименти към целите на Лисабонската стратегия - по-висок растеж и заетост. На първо място трябва да се вземат мерки за намаляване на неформалната икономика в страната, която за отделни сектори е над 30%, коментира председателят на ИСС Лалко Дулевски. Изследванията показват, че предприемачите преминават в сенчестата икономика не толкова за да избегнат данъците, а за да се отърват от бюрокрацията и корупцията, обясни Дулевски. Таксите, събирани при някои от регулативните режими, са многократно по-високи от разходите за съответната административна услуга и на практика представляват нов данък, нерегламентиран със закон. От ИСС предлагат да се създадат стимули за увеличаване на инвестициите в секторите, които имат най-голям дял в износа. За малките и средните предприятия трябва да се подобри достъпът за финансиране чрез фондовете за рисков капитал. За целта е нужна промяна в законодателството. Заради липса на финансиране в момента у нас само 70% от мощностите са натоварени. В становището ИСС изразява безпокойство от дефицита в пенсионния фонд и настоява в програмата за развитие да се потърсят мерки за гарантиране на финансовата му стабилност. Не са ясни източниците за финансиране на създадения през миналата година фонд Демографски резерв. Трябва ясно да се запише откъде ще се трупат парите, защото приватизацията вече привърши, заяви Дулевски.
Източник: Пари (19.02.2007)
 
Банките се задръстиха от пари Рекордните 33,2 млрд. лева са събрани в родните трезори само от влогове. За година авоарите са се увеличили с 31,8%, показва справка на БНБ към 31 декември. Толкова пари не е имало на депозит през последните 15 години, коментираха експерти. Банките спешно търсят крупни клиенти, на които да дадат кредити, заяви надзорникът на ДБанк и бивш финансов министър Стоян Александров. Според него разликата между лихвите по кредитите и по влоговете ще се стопи от 5% до 0,5 на сто. В същото време таксите и комисионите ще се вдигнат, за да се изравнят с тези в Евросъюза. От тях идват печалбите на финансовите институции, а не от лихвите, каза още Александров. Той прогнозира все по-ожесточена битка между трезорите за богати клиенти.
Източник: Стандарт (19.02.2007)
 
НЕК ограничава потреблението на електрическа енергия за “Кремиковци” заради неплатени дългове Просрочените суми от “Кремиковци” АД към НЕК ЕАД са в размер на 2 175 542.75 лв. плюс лихви, които все още не са заплатени, съобщиха от НЕК. От НЕК са уведомили ръководството на комбината, че при некомпенсиране на плащанията по споразуменията и договора за продажба на електрическа енергия, ще бъдат предприети поетапно ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, съгласно посочения в писмото график. До днес “ Кремиковци ” АД не е изпълнило финансовите си задължения. Затова НЕК започва поетапното ограничаване от днес. В специален факс НЕК предупреди металургичния комбинат за предприетите мерки и обърна внимание на ръководството да вземете съответните мерки за предотвратяване на производствени щети и аварии. За последиците от евентуални производствени и екологични щети и аварии отговорност носи единствено “Кремиковци” АД, заявиха от НЕК.
Източник: Агенция Фокус (19.02.2007)
 
НЕК спира тока на "Кремиковци" В 15.00 ч. днес Националната електрическа компания /НЕК/ ЕАД е започнала поетапно ограничаване на електрозахранването на металургичния комбинат "Кремиковци" АД с изключване на въздушната линия 110 kV "Богров Изток" в подстанция "Казичене". Това съобщи пресцентърът на НЕК. Причината са неизплатени задължения, към днешна дата просрочените суми от "Кремиковци" АД към НЕК са в размер на 2 175 542.75 лева плюс лихви, които все още не са заплатени, се посочва в съобщението. С писмо от 14 февруари НЕК е уведомила ръководството на комбината, че при некомпенсиране на плащанията по споразуменията и договора за продажба на електрическа енергия, ще предприеме поетапно ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, съгласно посочения в писмото график. До днес "Кремиковци" АД не е изпълнило финансовите си задължения. Независимо от заявленията на комбината за възходящо развитие, той продължава да бъде некоректен платец към НЕК ЕАД, се посочва в съобщението. В свой факс НЕК е предупредила металургичния комбинат за предприетите мерки и е обърнала внимание на ръководството да вземе отношение за предотвратяване на производствени щети и аварии. За последиците от евентуални производствени и екологични щети и аварии отговорност носи единствено "Кремиковци" АД, съобщават още от НЕК.
Източник: Дневник (20.02.2007)
 
НЕК се закани да спре "Кремиковци" Националната електрическа компания (НЕК) започна да спира тока на "Кремиковци" заради дългове. Ако комбинатът не реагира с плащане до няколко дни, ще остане изцяло без електричество, заканиха се вчера от НЕК. Засега е спряна само една от четирите линии, които захранват предприятието. В него има непрекъсваеми производства, за които пълното спиране на тока би било фатално. "Кремиковци" има дълг от около 90 млн. лв. за ток, но той е уреден с подписан от двете страни график за издължаване. Вчерашната мярка на електрокомпанията е предизвикана от неплащането на текущите задължения за ток, които за последните два месеца са стигнали 2 175 542.75 лв. плюс лихви, които също не са платени. До такава мярка НЕК стига за трети път през последните години. В предишните случаи ръководството на комбината за няколко дни успяваше да плати текущите си задължения.
Източник: Сега (20.02.2007)
 
6.2 млрд. евро е държавният дълг в края на януари Държавният и държавногарантираният дълг в края на януари 2007 г. е бил 6.20 млрд. евро, от които 1.49 млрд. евро (24.1%) вътрешен и 4.70 млрд. евро ( 75.9%) външен дълг. Това показва месечната статистика на дълга, публикувана от Министерството на финансите в понеделник. Общият размер на дълга намалява приблизително с 1 млн. евро в сравнение с равнището му в края на декември 2006 г. Намалението се дължи основно на извършените плащания през месеца. Съпоставен спрямо януари 2006 година, размерът на дълга бележи намаление с 392.2 млн. евро. Съотношението на държавния и държавно-гарантиран дълг към брутния вътрешен продукт (БВП - по предварителни дании) в края на януари 2007 г. е 23.7%, като делът на външния дълг е 18%, а на вътрешния – 5.7%. През януари 2006 г. това съотношение е било 27.2%, съставено 6% вътрешен и 21.2% външен дълг. От началото на 2007 г. са направени общо 382.3 млн. лв. плащания по дълга, от които 220.1 млн. лв. са по външния дълг, а 162.2 млн. лв. са по вътрешния. С най-голям принос през януари 2007 г. са плащанията в лева – 42.4%, следвани от тези в евро – 33.5% и в долари – 23.5%. През януари са били проведени три аукциона за продажба на ДЦК на вътрешния пазар, в резултат на което са емитирани 85 млн. лв., една емисия на три месечни съкровищни бонове с номинална стойност 15 млн. лв., една емисия на петгодишни облигации – 35 млн. лв. и една емисия десетгодишни облигации – 35 млн. евро. В резултат на извършените посявания във валутната структура на дълга настъпиха известни промени, се казва в съобщението от Министерството на финансите. В края на януари делът на дълга в долари достигна 21.2%, дългът в евро - 52.6%, в лева - 17.7%, а този в други валути - 8.6%. По отношение на лихвената структура съотношението на дълга с плаващи към този с фиксирани лихви е 33.6% към 66.4%. В общото разпределение на дълговия портфейл по кредитори преобладаващ дял запазват категориите “Други облигации” (вкл. глобални и еврооблигации) – 33.4%, вътрешният дълг – 24.1% и Световнато банка – 12.7%.
Източник: Медия Пул (20.02.2007)
 
Спират тока на длъжника Кремиковци Първоначално е изключен далекопровод от 110 kV Богров-изток при подстанция Казичене. Металургичният комбинат е бил предупреден преди няколко дни, че ако продължава да бави разплащането за консумирания ток, ще последва ограничаването на електроподаването. В писмото е посочен и график, по който подстанции и далекопроводи ще бъдат спирани. До вчера просрочените суми от Кремиковци АД към НЕК са 2 175 542.75 лв. Сумата е далжима за първите 10 дни на февруари, поясниха от НЕК. Отделно се начисляват лихви. От електрокомпанията казаха още, че ако комбинатът не плати текущите си задължения, днес предстои изключването на далекопровод Богров-запад и 220 kv далекопровод Стомана утре.
Източник: Пари (20.02.2007)
 
Русия създава нов металургичен гигант Руските компании "Газметал" и "Индустриален съюз на Донбас", която развива металургична дейност в Украйна и в други страни, са се споразумели да се слеят, пише в. "Ведомости". Сделката ще доведе до създаването на нов металургичен гигант на руския пазар с годишен добив 15 млн. тона стомана и 38.1 млн. тона руден концентрат. Новата компания ще се превърне и в най-големия вертикално интегриран холдинг от металургичния сектор в бившия Съветски съюз. Според руското издание двете групи са постигнали договорка за обединението си, както и да бъде направена оценка на активите им, за да се определят параметрите на бъдещата сделка. Възможно е сделката да е свързана с предстоящата продажба на пазара за първично публично предлагане (IPO) на "Газметал", което се очаква да се състои следващата година. Обединената компания с балансирани активи ще бъде по-атрактивна за инвеститорите, отбелязва анализаторът от "Метропол" Денис Нуштаев. "Газметал", която е собственост на руския милиардер Алишер Усманов, произвежда годишно над 6 млн. тона стомана, или 40% от общото в Русия производство, а "Индустриален съюз на Донбас" - над 9 млн. тона. От последната обаче са заявили, че смятат да направят модернизация на производството си на стойност 3 млрд. долара, вследствие на която до 2010 г. добивът ще нарасне до 18 млн. тона годишно. Така евентуално обединената група ще задмине "Северстал", която миналата година заедно в чуждестранните си дъщерни компании е произвела 17.6 млн. тона стомана.
Източник: Дневник (20.02.2007)
 
Стилмет представя нова система за фиксиране На 15 февруари на специално събитие в East Park Trade Center, София, „Стилмет“ представи системата за фиксиране на Etalbond Bravo. Тя е разработка на Etem Building Systems, чиято цел е представяне на модерни и технически издържани решения за фиксиране на композитни материали. По същото време беше презентиран и първият у нас технически каталог на български език. Той представя системите за фиксиране Bravo и Vivo, начините за фиксиране на Etalbond, детайлите за оформяне и обличане, алуминиеви профили, машини. Каталогът ще бъде отворен и периодично ще се попълва. Системата Bravo се състои от П-образна планка, основен носещ профил, окачвач и завършващ F-профил за фиксиране на Etalbond към дограма. Основният носещ профил е разработен в два варианта в зависимост нужните якостни характеристики. Bravo е с модерна визия, позволява бърз и лесен монтаж. Това е първата система в България за фиксиране на алуминиеви композитни материали. Тя предлага цялостни решения за нейното ползване - пълна окомплектовка, постоянна складова наличност, техническа помощ под формата на обучения, детайлни каталози, посещения на място от работна група професионалисти. Характерна за системата е възможността за изпълнение на фасадата без фуги в хоризонтално и вертикално направление. Липсата на видими скрепителни елементи подчертава елегантността на системата, а възможността за промяна на визията на фасадата я прави предпочитана от архитекти и проектанти. „Стилмет“ е водещата компания в България в производството на алуминиеви профили и архитектурни системи под търговската марка ЕТЕМ. Продукцията на компанията е сертифицирана по ISO 9001-2000, отговаряща на най-строгите световни и европейски норми за качество.
Източник: Строителство Градът (20.02.2007)
 
Кремиковци вече има ток, плати си просрочените дългове към НЕК Кремиковци" вече е изплатил текущите си задължения към НЕК, заради които Националната електрическа компания започна поетапно ограничаване на електрозахранването на металургичния комбинат. Това каза пред журналисти Александър Томов - член на Борда на директорите на "Кремиковци". От НЕК потвърдиха, че комбинатът е изплатил 2.175 милиона лева, натрупани от необслужване на споразумителни протоколи и дължими лихви. Електроподаването към „Кремиковци” е възстановено, казаха от НЕК. "Кремиковци" започва анализ за това как чрез български и международни съдебни институции да спре намесата на монополистите в пазарните отношения. "Кремиковци" иска среща с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, в противен случай по съдебен ред ще търси отговорност за нанесени вреди, каза Александър Томов.
Източник: Дарик радио (21.02.2007)
 
Кремиковци си плати, НЕК му пусна тока Националната електрическа компания (НЕК) възстанови във вторник ограниченото електрозахранване на "Кремиковци", след като компанията плати 2.1 млн. лв. задължения за февруари, съобщиха от електрическата компания. Токът беше спрян, тъй като металургичната компания не плати дължимите суми за първата десетдневка на февруари при текущи задължения от 86 млн. лв. за потребена енергия. Преди да бъде предприето частичното изключване, НЕК е предупредила предприятието, че ръководството му носи отговорност. Металургичният комбинат иска среща с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, като ще си търси отговорност за нанесените вреди от спирането, заяви членът на съвета на директорите Александър Томов. Той обясни, че дружеството започва анализ как чрез български и чужди съдилища да спре намесата на монополистите. Според него забавянето в плащанията за февруари се дължи на банкови и технически причини. Пред агенция "Блумбърг" обаче говорителят на "Кремиковци" Тодор Христов е заявил, че спирането на тока не е оказало значителен ефект върху производството на предприятието, тъй като то разполага и със свои енергийни източници. През деня металургичният комбинат подаде и междинния си отчет към края на 2006 г. до борсата. Това стана само с 20 дни закъснение след законово определения срок, който изтече на 31 януари. Неконсолидираният финансов резултат към края на миналата година на "Кремиковци" е загуба от 266 млн. лв. спрямо 201.6 млн. лв. година по-рано. Приходите на предприятието вече надхвърлят 1 млрд. лв., като над тази сума са и задълженията му. Най-сериозната причина за това са емитираните еврооблигации в полза на комбината през миналата година, които са заведени в баланса му и са за над 630 млн. лв. Дружеството има и значителни задължения към доставчици и свързани предприятия. Само към Националната електрическа компания текущите задължения на комбината са 86 млн. лв. Отделно заводът има стари задължения за електроенергия за около 90 млн. лв., за които са сключени няколко договора за разсрочено плащане, които се покриват с различен интензитет. Наскоро стана ясно, че ръководството на "Кремиковци" планира да увеличи мощностите на топлоцентралата си и да я отдели в дъщерна компания, с което да ограничи енергийната си зависимост. За целта на проекта са поканени представители на "Дженерал електрик енерджи" (GE Energy) да посетят комбината и да разгледат енергийните му мощности, като целта на металургичния комбинат е централата да се превърне в модерна високоефективна когенерационна мощност, която да продава електроенергия на НЕК и на свободния пазар, а допълнителното производство да бъде потребявано от "Кремиковци".
Източник: Дневник (21.02.2007)
 
Половината от спестяванията - в ръцете на 100 хил. души Средно по 950 евро е спестил всеки български гражданин в банка, сочи статистиката на БНБ към края на миналата година. В същото време кредитната задлъжнялост пак на човек от населението е 650 евро. От тези две числа на пръв поглед може да се направи извод, че населението има достатъчно пари зад гърба си, с които да си обслужва редовно кредитите. Дали обаче наистина е така? Статистиката е категорична, че 82% от броя на депозитите са на средна сума от 115 лв. Едва в останалите 18 на сто са натрупани значимите спестявания. Освен това около 40% от депозитите на населението (или това са близо 6 млрд. лв.) са концентрирани в 100 хил. сметки. В случая най-вероятно става въпрос за не повече от 50 хил. души, тъй като един състоятелен гражданин разполага поне с няколко депозита. Най-малкото защото държавата гарантираше до миналата година (докогато са данните) до 25 хил. лв. Освен това от броя на депозитите, който е близо 11 млн., при по-малко от 6 млн. граждани, които потенциално могат да банкират, се вижда, че на човек се падат поне по две влогови сметки. Добре известно е, че над 2 млн. са т.нар. спящи депозити, по които движения в сумите е нямало от десетилетия. Най-много такива по исторически причини има в Банка ДСК. Колко точно са богатите българи у нас е доста важна статистика за поделенията за частно банкиране. По принцип като "интересни" за частните банкери се смятат гражданите с влогове от поне 20 хил. лв. Интересен факт е и това, че близо една четвърт от спестяванията на населението попадат в категорията "над 50 хил. лв" според данните на БНБ. Статистиката показва, че през миналата година са открити 1.1 млн. нови депозити, като по тях са внесени близо 3 млрд. лв. Средно един влог е бил захранван с около 3 хил. лв. Средното число обаче отново играе лоша шега на анализа, тъй като данните показват, че най-много пари са внесли богатите българи. От тези близо 3 млрд. лв., с които са се увеличили влоговете, 1.2 млрд. лв. попадат в престижната категория "над 50 хил. лв.".
Източник: Дневник (21.02.2007)
 
Кремиковци дава НЕК на съд за вреди Ден след като НЕК заплаши да остави "Кремиковци" без ток заради неплатени сметки, комбинатът се закани да съди електрокомпанията за нанесени щети. В понеделник НЕК прекъсна една от четирите линии, които захранват комбината, като предупреди, че може да прибегне и до пълно изключване. Електродоставчикът се оплака, че от декември насам металургичният гигант е натрупал неплатени сметки за над 2.175 млн. лева, без да се смятат лихвите. Част от сумата е по стария борч от 90 млн. лв., който НЕК разсрочи, а "Кремиковци" трябва да погасява до 2013 г. по одобрен от двете страни график. Наказателната мярка на НЕК даде резултат и вчера длъжникът побърза да покрие забавените плащания за консумирания ток. Изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов оправда закъснението с "банкови и технически причини". Заради големите си обороти предприятието не работело с местни банки, а ползвало услугите на големи чуждестранни трезори, каза той.
Източник: Сега (21.02.2007)
 
Комбинат Кремиковци увеличи загубата си до 266 милиона лева Кремиковци е реализирало загуба в размер на 266,066 млн. лв. през миналата година, показват отчетите на дружеството, публикувани на БФБ-София. За сравнение предприятието приключи на загуба и година по-рано, но тогава тя беше по-малка - 201,640 млн. лв. В същото време нетните приходи от продажби са се увеличили с 9,18% до 915,476 млн. лв., показват данните от отчета. Двойно се увеличават финансовите разходи - към края на м. г. те са достигнали 248,508 млн. лв., докато финансовите приходи бележат ръст от 65% до 130 млн. лв. От данните за паричния поток става ясно, че "Кремиковци" е реализирало постъпления от клиенти на стойност 19,644 млн. лв., а не е извършвало плащания към доставчици.
Източник: Монитор (21.02.2007)
 
Страх за доставките оскъпи калая Калаят се оказа стоката на деня на пазара за метали LME. Цената на фючърса стигна абсолютен рекорд при 13 450 долара за тон в условията на падащи физически запаси на борсата и заплахата от нарушени доставки от Индонезия. Слабите обеми на търговия позволиха на цените на медта да продължат да падат при липсата на инвеститорски интерес. Медта с доставка след три месеца слезе до 5740 долара за тон, след като в понеделник затвори с цена от 5805 долара за тон. Никелът се изкачи до 39 800 долара за тон, с 1000 долара над нивата в края на деня в понеделник. Оловото продължи да се изкачва след вчерашния си рекорд и стигна 1805 долара за тон. В понеделник металът затвори при 1780 долара за тон. Цинкът се понижи до 3350 долара, a aлуминият загуби 25 долара до 2755 долара за тон.
Източник: Дневник (21.02.2007)
 
9.67% е безработицата през януари През януари равнището на безработица в страната е 9.67%, а безработните са 358 079. Спрямо декември 2006 г. те са с 20 283 души (6.0%) повече, а равнището на безработица се увеличава с 0.55 пункта, съобщиха от Агенцията по заетостта. За една година обаче безработните намаляват с около 75 хиляди души, а равнището на безработица е с 2.0 пункта по-ниско, отчитат от агенцията. Нарастването на безработицата през първия месец на годината е характерно явление за всички години от 1991 г. насам, показва статистиката. От държавната агенция отчитат, че ръстът на безработицата през януари спрямо декември на предходната година е най-малкият за последните 8 години. През месеца са заявени 45 125 свободни работни места, или с над 34 хиляди повече от декември. Увеличението е резултат основно от старта на преобладаващата част от одобрените проекти по Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" и на дейностите по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". На първичния пазар са заявени 11 116 места, с над 3 000 повече от декември, като 77% от обявените места са от частни работодатели. Най-много свободни работни места са обявени в сферата на преработващата промишленост, на търговията и на образованието, съобщават още от Агенцията по заетостта. През януари на работа са постъпили 42 146 безработни, като повечето от тях са започнали работа по програми за заетост.
Източник: Медия Пул (21.02.2007)
 
Anglo American се включва в надпреварата за индийската Sesa Goa Минният гигант Anglo American Plc ще се включи в наддаването за 51%-вия дял на японската Mitsui & Co в индийския износител на желязна руда Sesa Goa Ltd, съобщи Business Standard във вторник. Anglo American има всички шансове да се превърне в основен кандидат, тъй като поддържа близки отношения с Mitsui, която е втората по големина японска търговска компания, се казва във вестника, цитиращ неназован банков източник. “Очаква се финалните оферти да бъдат изпратени до две седмици”, твърди вестника. Миналия месец от Sesa Goa казаха, че Mitsui иска да продаде контролния си дял от компанията. В понеделник, Economic Times коментира, че най-големият производител на стомана в света Arcelor-Mittal, както и австралийската Rio Tinto са най-сериозните купувачи. Sesa Goa притежава мини за желязна руда в индийските щати – Гоа, Карнатака и Ориса, а основните й експортни дестинации са Китай, Япония и Пакистан. Другите компании, за които се твърди, че ще участват в търга са търгуваната на Лондонската борса - Vedanta Resources Plc., австралийската BHP Billiton и индийската инвестиционна компания Aditya Birla Group. Anglo American Plc, която е третата по големина минна компания в света, обяви в сряда, че ще възвърне 3 млрд. щ.д. на инвеститорите си, след като отчете 46% увеличение на годишната си нетна печалба. Компанията съобщи, че е достигнала нетна печалба в размер на 5.47 млрд. щ.д. за 2006 г., а приходите й са се повишили с 12% до 38.6 млрд. щ.д. Дивидентът който ще бъде изплатен се е повишил с 21% до 75 цента/акция. Нарастващото световно търсене, породено най-вече от експанзионистичната политика на китайската икономика, доведе до голямо покачване на цените на метали като мед, цинк и алуминий, което неминуемо доведе до реализирането на огромни приходи за миннодобивните компании.
Източник: Майнуеб (21.02.2007)
 
Кумерио отчете нарастване на производството в Пирдоп Белгийската медодобивна компания "Кумерио" увеличи производството си на катодна мед в металургичното предприятие в Пирдоп с 8 на сто до 65 хил. тона през миналата годината, се посочва в съобщение на дружеството. Нарастването се дължи на повишените продажби на анодна и катодна мед в Черноморския басейн, където през 2006 г. са продадени общо 137 хиляди тона. Производството на анодна мед за периода обаче е малко под миналогодишната стойност на ниво от 238 500 тона. Ремонтът, който беше извършен в една от главните пещи на завода през първото тримесечие на годината, ограничи растежа и не доведе до сериозни промени за производството за 2006 г. Подобрените резултати на завода в Пирдоп през миналата година допринасят за цялостното нарастване на производството на мед на "Кумерио", която за 2006 г. е отчела прираст на оперативната печалба с 36% до 93.2 млн. евро, се казва още в информацията. Данните надминаха очаквания на пазара за печалба от 53 млн. евро. Прогнозите за тази година обаче са за понижение до 75 млн. евро. Инвестиционната програма на "Кумерио" за новата медна рафинерия и за разширяване и модернизация на цялостното производство в завода в Пирдоп върви по план, посочват от компанията. Програмата е на стойност 82 млн. евро, като финансирането ще бъде осъществено основно със собствени средства. Програмата беше подкрепена от правителството с издаването на сертификат за инвеститор първи клас, който улеснява процедурата по издаване на необходимите за реализацията му. Изграждането на новата рафинерия започна през септември миналата година и трябва да приключи до началото на 2008 г., посочват от плановете "Кумерио". Проектът ще позволи три пъти по-големи резултати от възможностите на старото предприятие, което предстои да бъде затворено.
Източник: Дневник (22.02.2007)
 
Сделката за мини "Бобов дол" отива на прокурор Инициативен комитет за защита интересите на гражданите на Бобов дол е сезирал главния прокурор за сделката с пернишката фирма "Ораново". В писмото до Борис Велчев се настоява за проверка на договора, с който Мини "Бобов дол" бяха дадени под наем м.г. на пернишката фирма без търг или конкурс и срещу съмнително ниска цена на тон добити въглища. Според комитета с прехвърлянето на концесията от дружеството на частната фирма, станало с решение на кабинета от 7 февруари т.г., се прави опит да се узакони предишната сделка. Причината за това е, че екипът на министър Румен Овчаров е осъзнал, че наемането на мините за 20 години е незаконно. Според сегашния Закон за концесиите никой друг освен концесионера няма право да добива, транспортира и продава въглища, пишат от комитета. Според тях придобиването на концесионните права за два от трите рудника на Мини "Бобов дол" е станало, без те да са променени, т.е. "Ораново" ще ползва преференциите, които държавното дружество е имало при сключването на концесионния договор.
Източник: Сега (22.02.2007)
 
България е на едно от последните места в ЕС по притежание на лични автомобили България е на едно от последните места в ЕС по притежание на лични автомобили. 225 милиона коли има в Евросъюза. Най-наситен е частният автопарк в Люксембург, най-зле са в Румъния, съобщи австрийската агенция АПА. Ние сме 4-и отзад напред с 331 коли на 1000 души, но все пак пред Унгария, Словакия и северната ни съседка, изчислили експерти от автомобилния съюз на Австрия. Средно за обединена Европа цифрата е 482 коли на хиляда души. В челната петорка са Люксембург с 672, Италия - 592, Португалия - 585, Малта - 580, Германия - 554. От 1000 румънци само 170 притежават собствен автомобил.
Източник: Стандарт (22.02.2007)
 
Бавно пълним дупката във външната търговия За пръв път през 2006 г. износът на български стоки и суровини нараства по-бързо от вноса, показват предварителните данни на БНБ. През миналата година сме изнесли продукция за близо 12 млрд. евро, основно метални суровини, машини, резервни части и оборудване, храни и дрехи. Увеличението е с 27% спрямо 2005 г., когато сме продали навън стоки за около 9,5 млрд. евро. Дупката в търговския баланс остава сериозна заради увеличението на цените и потреблението на енергийните суровини. Общо през миналата година в България са внесени стоки за 18,4 млрд. евро, или ръст от 25% спрямо 2005 г. Износът на българска продукция ще продължава да се увеличава, но част от пазарите на компаниите ни ще се свият заради по-ниските мита за внос на конкурентни стоки от Евросъюза, каза зам.-министърът на икономиката Нина Радева.
Източник: Стандарт (22.02.2007)
 
Нов товарен комплекс в Мурманското пристанище Най-големият производител на никел и мед в Русия – холдингът „Норилски никел” ще строи собствен товарен комплекс с капацитет от 1,5 млн. тона товари годишно. Проектът бе одобрен на заседание на междуведомствения координационен съвет за развитие на Мурманския транспортен възел. Изграждането на терминала в Мурманското пристанище е само част от дългосрочната програма за намаляване на транспортните разходи на компанията, заяви ръководителят на новото структурно подразделение на „Норникел” Алексей Тюкавин. Според програмата си компанията пристъпи към създаването и на собствен арктичен флот. Първият моторен кораб, наречен „Норилски никел”, вече работи на морската транспортна магистрала, свързваща Мурманск и пристанище Дудинка на голямата сибирска река Енисей.
Източник: Дарик радио (22.02.2007)
 
Световното търсене на калай през 2007 г. ще надхвърли предлагането – анализ на калаената индустрия Глобалното търсена на калай през 2007 г. се очаква да надхвърли предлагането с около 30 000 тона, най-вече поради спада в производството в Индонезия, каза специалист от ITRI в понеделник. Очаква се производството на калай през 2007 г. да достигне 337 000 тона, а потреблението на метала да достигне 377 000 тона. Като се вземат предвид запасите на САЩ от 10 000 тона, това значи, че за 2007 г. ще има недостиг от 30 000 тона на пазара. “Спадът на глобалното предлагане на калай е точно толкова, на колкото се равнява спадът на произведените обеми от Индонезия”, коментират от ITRI. “Спадът регистриран в Индонезия, може да бъде частично компенсиран със завишени производства в други страни, но и световното търсене, като цяло, ще продължи да нараства, макар и с по-бавен темп.” Производството на рафиниран калай в Индонезия през тази година ще спадне с почти 30% до около 90 000 тона. Около 50 000 тона от спада ще бъде от PT Timah, 15 000 тона от PT Koba Tin и общо около 25 000 тона от останалите големи независими рафинерии, които са затворени от края на октомври 2006 г. PT Timah и PT Koba Tin са два от най-големите производители в отрасъла в Индонезия. Поради продължаващата стагнация с доставките от Индонезия, която е най-големият производител на метала в света, тримесечните калаени фючърси, на Лондонската метална борса се търгуваха на цени, близки до рекордните от 13 300 щ.д./тон. Към 12:30 часа местно време, те се търгуваха срещу 13 250 щ.д./тон. Наскоро Индонезия затвори десетки частни рафинерии и леярни на остров Бангка, където са съсредоточени по-голямата част от резервите от калай на страната. Според властите, всяка една леярна трябва първо да докаже, че може да изпълнява дейността си според новоприетите правила и разпоредби, преди да поднови дейността си. Все пак “светът няма да остане без калай”, каза Питър Кетъл- ръководител на статистическия и пазарен отдел на ITRI. “Запасите, съобразно потреблението в началото на 2007 г. са по-високи, отколкото, на който и да е друг метал търгуван на Лондонската борса и са достатъчни да покрият очаквания недостиг.”, допълни Кетъл. Разбира се, “физическите запаси ще намаляват все повече през идните месеци и ако няма прогрес в разрешаването на проблема с индонезийските доставки, е твърде вероятно през второто тримесечие и след това, цената на калая да скочи значително.”, каза Кетъл. От началото на 2007 г., запасите от калай на Лондонската метална борса са спаднали с 20%. Според наскоро публикуван от ITRI анализ, световното потребление на калай през 2006 г. се е повишило с 9% до около 360 000 тона. Това увеличение се дължи най-вече на високото приложение на метала в електрониката и използването му за спояване вместо олово. ITRI, която е с централа във Великобритания е организация, която представлява основните производители и преработватели на калай.
Източник: Металс Плейс (23.02.2007)
 
ЕС одобрява покупката на Phelps от Freeport-McMoRan Комисията за защита на конкуренцията към ЕС одобри във вторник покупката на Phelps от Freeport-McMoRan, като така се създава най-голямата медна компания в света, публично търгувана на борса, както и най-голямата металопреработваща и минна компания в Северна Америка. Според Комисията, сливането на двете американски компании няма да навреди особено на конкурентоспособността на европейския пазар, като двете компании няма да създадат монополни затруднения за конкурентите си, доставчиците или крайните клиенти. Двете компании обявиха през ноември, че Freeport-McMoRan ще погълне Phelps Dodge срещу 25.9 млрд. щ.д. (20.17 млрд. евро) кеш и в нови акции. Кешовата част от сделката е на стойност 18 млрд. щ.д. (14.02 млрд. евро), а освен това от Freeport-McMoRan споделиха, че ще емитират 137 млн. нови акции за акционерите на Phelps Dodge. По този начин те ще придобият около 38% от новата компания абсолютно безусловно. Бордът на директорите на Freeport-McMoRan ще бъде разширен с трима независими члена излъчени от Phelps Dodge. Новата компания ще носи името Freeport-McMoRan Copper & Gold, но името Phelps Dodge ще продължи да съществува и функционира. Най-голямата компания за добив на медна руда в света, от гледна точка производствени обеми, е чилийската държавна компания Codelco (Nacional del Cobre de Chile).
Източник: New York Times (23.02.2007)
 
Златната мина в Челопеч отчете приходи от продажби от 29.5 млн. щ.д. Мината за добив на злато и мед в Челопеч отчете приходи от продажби на стойност 29.5 млн. щ.д. Продадени са 25 366 тона златен и меден концентрати само за тримесечието приключило на 31-ви декември 2006 г., като основна причина за прихода е високата цена на суровините. Общият приход от продажби за цялата 2006 г. е на стойност 106.2 млн. щ.д., като са продадени общо 64 939 тона златни и медни концентрати. Инвестициите за периода са на стойност 23.1 млн. щ.д. за последното тримесечие на годината и 68.7 млн. щ.д. за цялата година. На 24-ти октомври 2006 г. Съдът взе решение в полза на компанията относно делото й срещу Министерството на околната среда и водите да вземе окончателно решение за проекта представен от канадската Dundee Precious Metals. Министерство оспорва решението, като крайната дискусия ще бъде проведена на заседанието насрочено за 22-ри февруари 2007 г. В пресата циркулираше информацията, че от Министерството се стремят да постигнат по-голямо държавно участие в този проект. На 13-ти февруари 2007 г., ВАС отхвърли мълчаливото несъгласие на Министърът на околната среда и водите по повод проекта в Крумовград. Министерството трябва да произнесе мнението си по проекта в най-скоро време. Решението на ВАС може да бъде оспорвано в съда в срок от 14 дни, след произнасянето на официалното решение, пред петчленна комисия на апелативния съд. Тъй като търсенето на арсенови концентрати намалява, а крайното решение за проекта в Челопеч продължава да се отлага, Dundee Precious продължава да търси алтернативни терени, където евентуално да прехвърли дейността си.
Източник: Дарик радио (23.02.2007)
 
Мицуи иска по-висока цена и нови срокове за ремонта на ТЕЦ "Марица-изток 2" Японската компания "Мицуи", която е изпълнител на рехабилитацията на първите четири блока на ТЕЦ "Марица-изток 2", е поискала увеличение на цената на проекта и предоговаряне на сроковете за обновяване на трети и четвърти блок. Това съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Централата очаква предложението на компанията за новите срокове. В искането не се посочва конкретна сума за повишение на цената, нито срокове, обясниха от ведомството. Стойността на проекта е 226.2 млн. евро и се финансира със 191 млн. евро кредит с държавна гаранция от Японската банка за международно развитие, 35 млн. евро заем от Булбанк, останалите средства са на централата. Според графика за развитието на проекта трети блок трябваше да бъде спрян за ремонт през декември миналата година, а четвърти - през април тази година. Блоковете обаче не са изключени, защото няма готови проекти и след спирането на трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй" възможностите за производство на електроенергия от местни въглища са силно намалени. В момента са спрени първи и втори блок, чиято рехабилитация продължава 14 месеца. Има много спорни моменти. Основните претенции на японската компания са за удължаване на сроковете, каза зам.енергийният министър Йордан Димов. Той обясни, че централата пък иска "Мицуи енергийни проекти" да изпълнява българското законодателство и да има сертификати за оборудването си. По думите му, ако изпълнителят няма готови проекти, централата не може да получи разрешение за строеж от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Според него съществува и реалната опасност, ако централата и японската компания не се разберат, да се стигне до арбитражни дела. През миналата година пред парламентарната енергийна комисия ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2" обяви, че рехабилитацията се бави заради липсата именно на готови проекти, а оборудването се доставя с лошо качество без необходимите документи. Тогава беше обявено, че изграждането на сероочистките се забавя с пет месеца, а ремонтът на първи блок - с два месеца. До редакционното приключване "Мицуи" не даде коментар по проблема. Няма основание за увеличение на цената, защото искането не може да бъде мотивирано със закъснение на подизпълнител. Направили сме анализ и смятаме, че обвиненията за закъснение на централата от страна на японската компания са неоснователни, коментира управляващият на "Риск инженеринг" Богомил Манчев. "Риск инженеринг" и "Парсънс" са супервайзъри по проекта и още със започването японската компания отказваше да приеме да има надзорник по проекта.
Източник: Дневник (23.02.2007)
 
Минните компании инвестират в още нови находища Въпреки спада на борсовите цени на основните метали минните компании продължават да инвестират активно в разработването на нови находища, съобщи в. "Уолстрийт джърнъл". Според анализатори на сектора този ход може да доведе до още по-голям спад на цените на борсовите стоки през следващите години. Инвестициите на минни гиганти като BHP Billiton възлизат на десетки милиарди долари. Проектите включват повишаване на добивите на руда на различните метали. Цените на тези суровини също растат през последните години и това прави добива им по-доходен. В близкото минало минните компании подчертаваха плановете си да разширяват бавно капацитета си за добиви. Лидерите в сектора поискаха повече време, за да преценят доколко стабилен е китайският икономически бум. Индустрията не беше забравила предишните инвестиционни мании, когато прекалено многото проекти за добив доведоха до излишък в предлагането на метали. Една от причините за новото активизиране на инвестициите е натискът от страна на акционерите. След години на високи печалби от скъпите метали минните дружества трябва да демонстрират, че имат достатъчно проекти, за да постигнат ръст и през следващото десетилетие. Банките и други финансови групи показват все по-голяма готовност да финансират минните предприятия, включително и по-рискови проекти от по-малко известни компании.
Източник: Дневник (26.02.2007)
 
Кремиковци взе кредит от 18 млн. евро Черноморската банка за търговия и развитие (Black Sea Trade and Development Bank) е отпуснала кредит за 18 млн. евро на металургичния комбинат "Кремиковци", съобщиха от банката. Срокът на заема е 7 години, а парите ще бъдат използвани за модернизацията на производствените мощности. "Кредитът от банката ще помогне на "Кремиковци" да постигне плановете си за приравняване на продуктите на завода с международните стандарти", заяви Вилас Джамнис, главен изпълнителен директор на комбината в съобщението от банката. Преди дни НЕК ограничи електрозахранването на "Кремиковци" заради дългове. Ден по-късно комбинатът плати 2.1 млн. лв. задължения за февруари и електричеството беше възстановено. "Кремиковци" излиза на загуба от 266 млн. лв. в края на миналата година, показва междинният неконсолидиран отчет на комбината към края на 2006 г., представен на Българската фондова борса. Година по-рано загубата е била 201.6 млн. лв. Приходите на предприятието надхвърлят 1 млрд. лв., като над тази сума са и задълженията му. Най-сериозната причина за това са емитираните еврооблигации през миналата година, които са заведени в баланса му и са за над 630 млн. лв.
Източник: Дневник (26.02.2007)
 
Шест месеца ни делят от по-висок рейтинг България се сдоби с положителна перспектива по дългосрочните облигации в местна и чужда валута от международната рейтингова агенция Moody’s Investors Service. Най-рано до шест месеца може да се очаква повишение на инвестиционния рейтинг на страната, считат някои от родните анализатори. Перспективата за облигациите в чужда валута с оценка A1, тази за депозитите в чужда (Baa3) и родна валута (Baa1) също беше повишена от стабилна на позитивна. Един от основните мотиви на Moody’s е бързо развиващата се икономика на страната, която маркира 6.7% ръст за последното тримесечие на миналата година. Сред причините са коригираната оценка на дисциплинираната бюджетна политика на правителството, натрупването на излишък, понижаващият се дълг и стабилният валутен борд, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество. Членството на България в Европейския съюз и скорошното присъединяване към Европейския валутен механизъм (ERM II) са наклонили везните в полза на положителната перспектива, допълни той.
Източник: Пари (26.02.2007)
 
Кремиковци твърди, че не дискриминира служителите си "В обявата за работа, която "Кремиковци" публикува в пресата през миналото лято, е допусната техническа грешка. Възрастовото ограничение е било валидно само за една от дирекциите - "TPM & Six Sigma", обясни пред Комисията за защита от дискриминация процесуалният представител на комбината Мария Съботинова. Дружеството е прибягнало до това изискване, тъй като за назначените в тази дирекция е било предвидено двегодишно обучение от индийски специалисти. То трябвало да протече паралелно с работните им задължения. Впоследствие обучените кадри трябвало да обучат целия персонал на дружеството. "Дори в посочената дирекция има назначен кандидат над 40-годишна възраст, което доказва, че упоменатата възрастова граница в обявата не е безусловен критерий", допълни Съботинова. Комисията за защита от дискриминация проведе днес първото си заседание по жалба срещу металургичния комбинат. Сигналът е подаден от Асоциацията за Европейска интеграция и права на човека. Поводът е публикувана през миналото лято обява в пресата за работа в завода, която въвежда изискване към кандидатите за длъжностите - инженери, електроинженери, инженери хидравлици, математици, икономисти и статистици, да са на възраст до 40 години.
Източник: Дневник (27.02.2007)
 
Ценните метали са заплашени от балон Златото достигна деветмесечен пик на световните пазари, а платината постигна рекорд на токийската борса. Според експерти, цитирани от "Блумбърг", поскъпването при ценните метали в последните дни се дължи на панически покупки заради ролята им на застраховка от икономическа несигурност. Стоките привлякоха инвеститорите, изплашени от развитието на преговорите по ядрената програма на Иран. Фючърсите за злато на токийските пазари пък се изкачиха до 21-годишен максимум. Според анализатора от френската банка SG Стивън Бригс на борсите за ценни метали се развива балон под влиянието на рекордната ликвидност. Пазарите са залети от невиждана вълна от капитали, най-вече от хедж фондовете, но и от пенсионни фондове с апетит към по-високата доходност на стоките. Според Бригс това ще деформира цените, макар да не може да се каже как и кога ще се получи спукване на балона.
Източник: Дневник (27.02.2007)
 
Заплатите в София минаха 500 лв. Средната заплата в София за първи път мина прага от 500 лева на месец. През декември столичани са взели по 514 лв., което е със 126 лв. повече от средното възнаграждение в страната, съобщиха от Националния статистически институт. Разликата в заплащането на труда в столицата и останалите градове расте през последните години и вече доближава 33%. Въпреки голямата пренаселеност София е сред градовете с най-ниска безработица. Във всички области в страната, с изключение на Враца, Стара Загора и София-окръг, заплатите са до 400 лв. В Смолян и Ямбол са дори под 300 лв. За изминалата година средната заплата е нараснала с 14-15%. Но като се махне инфлацията, реалното увеличение на възнагражденията е 7%. Динамиката на заплатите е най-голяма в градовете с високи доходи. В София от януари до декември възнагражденията са се променили с близо 100 лв., или 22%. Във Враца и Стара Загора са нараснали с 80-90 лв. В Пазарджик и Перник ръстът е с близо 25% от януари до декември. Това дава шанс на хората в тези градове да настигнат по доходи тези в по-големите селища. В градовете с по-ниски доходи има значително по-малки промени във възнагражденията. Например в Ямбол, Сливен и Русе те са мръднали нагоре за 12 месеца само с около 30 лв. Това още повече разширява ножицата между доходите в различните селища.
Източник: Стандарт (27.02.2007)
 
Не пускат боклука в Кремиковци Балите с боклука на софиянци няма да се съхраняват на територията на металургичния комбинат "Кремиковци". Това съобщиха от екоминистерството след среща с представители на икономическото министерство и Столична община. Проблемът е, че вече е стартирала процедура за отдаване на рудника на концесия. В района има и високи подпочвени води. Обсъдени са и възможностите за повторно отваряне на депото в "Суходол" и за използване на сметището в Перник, което ще бъде изградено до септември. Преди това обаче трябва да бъде получено съгласието на жителите на Суходол и миньорския град.
Източник: Стандарт (27.02.2007)
 
Лондонски банки готови да изкупят дълга на Кремиковци Има лондонски банки, които са готови да изкупят дълга на “Кремиковци” към държавните монополи и са го заявили пред министър Румен Овчаров. Това заяви изпълнителният директор на металургичния комбинат Александър Томов. По думите му банките искали да купят дълга с 30% дискаунт, което е много по-малко от очакваната инфлация за годините до падежа. Водим разговори с много инвеститори, тъй като през есента се надяваме да привлечем финансиране, защото “Кремиковци” се нуждае от колосални инвестиции, казва още Томов. Именно затова сме много чувствителни към опитите за замесване на дружеството в скандали. Сред насоките за бъдеще вложения е и това на GE Capital, който проучва дали Кремиковци ще строи нов ТЕЦ, или ще обнови стария. Загубата на “Кремиковци” от 266 млн. лв. за 2006 г. се дължи основно на изплащане на стари задължения в размер на 130 млн. лв., твърди Томов. Прогнозите сочат, че през 2007 г. предприятието ще произведе 1,6 млн. тона стомана, или с 33,33% повече от 2006 г., когато произведеното количество е било 1,2 млн. тона.
Източник: Монитор (28.02.2007)
 
Търговците най-доволни от бизнеса си Мениджърите от търговията и услугите са най-оптимистични за перспективите пред бизнеса, отчита февруарската анкета на НСИ. Заради техните високи оценки общият индекс на бизнес климата през този месец нараства с един пункт и достигна най-високото си ниво от 1994 г. насам - 50.7%. С над 3 пункта е подобрена оценката на търговците на дребно. Нарастват очакванията им за поръчките към доставчиците (особено от чужбина) и за обема на продажбите през следващите три месеца. В този период ще расте и търсенето на услуги, се надяват анкетираните фирми. В промишлеността показателят за бизнес климата се запазва през февруари, след като преди месец бе отчетено понижение. Като цяло обаче мениджърите не очакват влошаване на бизнес състоянието си в следващите шест месеца. Строителните компании са по-умерени в оценките си. Увеличава се броят на клиентите със закъснели плащания.
Източник: Пари (28.02.2007)
 
Провинция Хубей насърчава частни и чужди инвестиции в минната индустрия Китайската провинция Хубей ще насърчава частни и чуждестранни инвестиции, целящи развиването на минната индустрия в нея. Местното правителство издаде на 25-ти февруари указания за подобряване на геоложките и минералните изследвания в района. Тези изследвания целят да развият добива и производството на стомана, цинк и магнезий в западната и югозападната част на провинцията, на желязо, мед и злато – в югоизточната част, както и на злато, сребро и ванадий - северозападната част на Хубей през 2007 г. От правителството на Хубей съобщиха, че въпреки, че то ще подпомага развитието на проектите, то по никакъв начин няма да се намесва във вътрешнофирмените дела на инвеститорите по време на разработването и експлоатацията на проектите. Въпреки това обаче, разработените указания не регламентират точни изисквания за дейността на евентуалните бъдещи инвеститори. За да подобри ситуацията в сектора, местното правителство е предвидило да инвестира в проучвания сумата от 30 млн. юана (3.87 млн. щ.д.) само през тази година. Според правителството, всички приходи от издаването на проучвателни и минни лицензии, както и тези от данъчни постъпления ще бъдат използвани от него за разработване на бъдещи проекти.
Източник: Инфомайн (28.02.2007)
 
Разпоредиха проверка на търговията с метали в Южна България Цялостна проверка на търговията с черни и цветни метали в почти цяла Южна България, разпореди прокурорът от Апелативна-прокуратура-Пловдив Росен Димов. Ще бъдат проверени лицензите на търговците на черни и цветни метали, площадките за изкупуване, регистрацията на търговците и дали се води регистър на покупките и вноса на черни и цветни метали и регистър на продажбите. Ще се проверява дали има откази от директори на съответните РИОКОЗ за разкриване на площадки за приемане на черни и цветни метали.Проверката ще продължи до август, а резултатите трябва да бъдат обобщени до 16 ноември.
Източник: Дарик радио (28.02.2007)
 
Българският бизнес на последно място по иновации Българският бизнес заема последното място в Европа по иновации, сочи четвъртото специализирано проучване на Eurostat. Едва 16% от родните компании са въвели на пазара подобрен продукт или услуга или са използвали по-ефективен производствен процес. По този показател сме задминати от румънския бизнес с 20% активност, а Унгария и Малта са достигнали 21%. Според Жечо Кюркчиев, управител на Фикосота ООД и носител на награда за иновативно предприятие най-големите проблеми пред българските фирми са свързани с финансиране на иновативните проекти и липсата на кадри. Над 42% от фирмите в индустрията и услугите в 27-те страни членки на ЕС са отчели някаква форма на активност в сферата на иновациите за периода 2002-2004 г. Най-голям брой подобрени продукти и иновативни процеси отчита бизнесът в Германия (65% от компаниите), следва Австрия с 53%, Дания, Ирландия и Люксембург с по 52% и Белгия с 51%. Най-често партньорите на компаниите в Европейския съюз са доставчиците (17%) и потребителите (14%). В много по-малка степен иновативните предприятия са си сътрудничели с университети и други институции за висше образование - едва 9%.
Източник: Пари (01.03.2007)
 
Xstrata, стига до споразумение с работниците си в поделението Съдбъри Xstrata Nickel и представители на офис, техническия и поддържащ персонал на компанията, от поделението Съдбъри, Онтарио, подписаха в сряда пробно споразумение за условията на труд, един час преди започването на евентуална стачка насрочена за 8 часа местно време. Три-годишният договор бе единодушно препоръчан за одобрение от профсъюза на работниците, обявиха от компанията, която е с централа в Швейцария. Така се слага край на преговорите, започнали на 16-ти януари, а крайното решение бе взето едва на единадесетия час от проточилата се през нощта среща. Сегашният договор гарантираше правата на 215 служителя, работещи в сферата на счетоводството, минно инженерство, охрана и складиране. През изминалата седмица, работниците обявиха, че ако не се стигне до подписването на нов договор за условията на труда, те ще започнат стачни действия. Условията по новото споразумение ще бъдат представени на служителите в сряда вечерта с цел те да се запознаят с тях и да ги одобрят, съобщи в своята Интернет страница United Steelworkers Local 2020. Според новият договор, работниците ще получават по 8 000 канадски долара (6 840 щ.д.) при назначаване, 3% увеличение на работната заплата през първата и втората година работа в компанията, както ще получат и дневни средства през третата година. В новия договор няма никакви отстъпки или промени относно условията за възнаграждение, обявиха от синдиката. “Изключително сме доволни от постигането на това пробно споразумение”, каза говорителя на Xstrata Иън Хамилтън. “Очакваме с нетърпение, този договор да бъде ратифициран от членовете на синдиката и да продължим напред”. Работниците, отговарящи за производството в поделението в Съдбъри, което предоставя около 4% от световното производство на никел, успяха да се договорят с Xstrata по-рано този месец, минути преди да изтече стария им договор. Следващият сравнително скоро изтичащ договор на Xstrata Nickel (1-ви април, 2008) е в рафинерията Nikkelverk в Кристиансанд, Норвегия.
Източник: Reuters (01.03.2007)
 
Стачка в мината Mopani на Glencore Миньори от медната мина Mopani в Замбия, която е собственост на швейцарската Glencore International AG, започнаха днес стачни действия, свързани с конфликт относно ниско заплащане, съобщиха представители на профсъюза на миньорите в страната. Около 7 000 миньори от мините Муфулира и Нкана започнаха протести, след като от централата на Glencore в Баар, Швейцария обявиха, че няма да могат да изпълнят желанието им за 40% увеличение на заплатите, каза представителя на Съюза на миньорите в Замбия Озуел Муниенйембе, пред агенция Блумберг. Той допълни, че днес от Glencore са предложили компромисно увеличение от 16%. В телефонно интервю за Блумберг, той коментира, че “подобно предложение не е целесъобразно” и, че се надява, в крайна сметка “работниците да получат, това което действително заслужават, без да се правят, каквито и да е компромиси с това.” С оглед на почти удвояването на цената на медта през последните две години, вниманието и интереса към мините в Замбия се е увеличило неимоверни много. Печалбата на съоръженията от текущата дейност е скочила значително и се очаква, че равнището на работните заплати в страната като цяло ще се вдигне. В момента, по данни на МВФ, БВП на глава на населението в Замбия е 365 щ.д., като за сравнение в района на Суб-Сахарска Африка, БВП на глава от населението е 592 щ.д. В момента представители на компанията обсъждат с работниците, какъв да бъде крайния срок за вземане на окончателно решение по казуса. В международната структура на Glencore, която включва 50 офиса в 40 страни, работят общо 2 000 души. В оперативните й дейности са наети общо 50 000 души, работещи в 23 съоръжения, на територията на 14 страни.
Източник: Майнинг Джърнал (01.03.2007)
 
САЩ определиха България като основен център на Балканите за пране на пари България не е нито основен финансов център на Балканите, нито офшорна зона. Нейното географско положение, по-добре развитата банкова система в сравнение с другите страни от региона и слабият й регулаторен контрол са причина за превръщането й в ключово място за пране на пари, съобщи Държавният департамент на САЩ в Националната си стратегия за разпространението на наркотиците. В документа се казва, че България е един от основните транзитни коридори за трафик на наркотици към Западна Европа. Финансовите престъпления включват разнообразни схеми за пране на пари, трафик на хора и стоки. Сред основните проблеми, стоящи пред държавата, са справяне със случаите на фалшифициране на кредитни и дебитни карти, а укриването на данъци е определено като широко разпространена практика. Основният източник за прането на пари в България идва най-вече от престъпна дейност, извършвана както в пределите на страната, така и в чужбина. Представители на организираната престъпност извършват дейността си съвсем открито в България. В последните няколко години се забелязват даже опити за физическо насилие срещу обществени фигури и дори журналисти, които разкриват част от дейността на групировките в страната. В доклада на Държавния департамент контрабандата се определя като един от основните проблеми в България, която се поддържа от връзките с финансовата система. Въпреки това няма данни финансовите институции в България да извършват транзакции от финансови потоци, придобити от трафика на наркотици.
Източник: Агенция Фокус (02.03.2007)
 
Бюджетният излишък е 103 млн. лв. Бюджетният излишък към края на януари възлиза на 103 млн. лв. Това е около 0.2% от предвидения за 2007 г. БВП на страната, съобщиха от финансовото министерство. В заложената програма в края на 2007 г. България трябва да има бюджетен излишък най-малко 2% от БВП. Постъпленията за месец януари са 1.494 млрд. лв., което представлява 7.0% от общо планираните постъпления. През януари бе преведена и първата вноска на България в бюджета на ЕС от 37.3 млн. лв. Към края на януари фискалният резерв, изчислен по програмни валутни курсове, е 5.908 млрд. лв.
Източник: Пари (02.03.2007)
 
Пламен Орешарски: Ще се опитаме да задържим инфлаията малко над 3% до 2008-2009 г. Ще се опитаме да задържим инфлацията малко над 3% до 2008-2009 г. Това заяви министърът на финансите Пламен Орешарски, предаде агенция Фокус. Кабинетът прие Националната програма за реформи за 2007-2009 г. Предвижда се към 2009 г. жените да се пенсионират на 60 г., а мъжете на 63 г. В отговор на въпрос за вдигане на пенсионната възраст Орешарски заяви, че това е обща тенденция в целия ЕС, а ако се търсят местните предпоставки, отговорът е в демографската ситуация, предаде БТА. Ръстът на икономиката през следващите години ще бъде по 6%. Безработицата ще падне до 8% през 2009 г.
Източник: Стандарт (02.03.2007)
 
Бланко се завръща с оптимизъм от Германия Губернаторката Катлийн Бланко се завърна в четвъртък от визитата си в Германия без конкретни оферти за инвестиции от страна на немски стоманопроизводители в Луизиана, но въпреки това с приповдигнато настроение относно шансовете на щата. В момента Луизиана и Алабама се конкурират да приютят 2.9 млрд. доларовото съоръжение, което Дюселдорфската ThyssenKrupp AG има намерение да изгради в САЩ. С този нов проект ще бъдат разкрити и 2 700 нови работни места. “Трудно е да се каже, какви точно са шансовете ни в сравнение с тези на Алабама”, коментира Бланко на летището, при завръщането си от Германия. “В момента те са доста изравнени.”, допълни тя. Губернаторката коментира, че след посещението си в Германия и срещата й с ръководството на ThyssenKrupp е разбрала, какви точно са техните критерии при избора на терен. Според Бланко, немската компания ще вземе решение в рамките на два – три месеца. “От ThyssenKrupp не ме разпитваха за други възможности в Луизиана”, каза тя. Под натиск на Бланко, в края на миналата година, съдът в Луизиана одобри фонд на стойност 300 млн. щ.д., с който да бъде примамен немския гигант, като предложението е за терена St. James Parish, намиращ се до река Мисисипи, между Ню Орлиънс и столицата Батън Руж. Друго “изкушение”, което щата предлага на ThyssenKrupp са данъчни облекчения. От гледна точка опасенията за големите енергийни разходи свързани с изпълнението на този проект, Бланко коментира, че Energy Corp. е предложила условия, при които “разходите ще бъдат ограничени”, но тя не даде никакви конкретни разяснения. По време на визитата й в Германия, в екипа на Бланко, бяха още секретарят за икономическо развитие Марк Оливие, както и шестима юриста. В момента ThyssenKrupp AG избира между терена в района St. James Parish и предложението на щата Алабама – в близост до град Мобил. Губернаторът от Алабама Боб Райли се срещна с представители на немската компания през миналия месец. Той свика съдебните власти на щата на специална сесия, с цел да се одобри бюджет от 400 млн. щ.д. за примамване на инвеститора.
Източник: Топикс (02.03.2007)
 
Златото вече не вдъхва доверие Загубата на апетита за риск отне ликвидността и от стоковите пазари и в края на седмицата потисна цените на цветните метали. Стоките задържаха относително високи нива след спада на фондовите борси от началото на седмицата, но в петък фючърсите загубиха между 1.5 и 4.6 процента. Златото се покачи в началото на седмицата, след като търсенето на сигурни инвестиции продължи. В петък обаче благородният метал също стана жертва на разпродажби. Ликвидирането на печелившите позиции имаше за цел да покрие част от загубите. Златото падна с 5 на сто през седмицата до 648 долара за тройунция. Доскоро големите инвеститори държаха позиции с очаквания за поскъпване над 700 долара за тройунция. Среброто пък падна с 10.7 на сто за периода до 12.98 долара за тройунция. Медта се понижи с 2.6 процента в последните пет сесии и стигна цена 6105 долара за тон. Данните за търсенето в Китай за януари обаче са обнадеждаващи. Никелът отбеляза нетно повишение за седмицата от едва десета от процента до 40 850 долара за тон. В четвъртък обаче стоката постави поредния си рекорд при 42 200 долара за барел за метала с тримесечна доставка. В петък цинкът загуби 4.6 процента до 3320 долара за тон. Оловото падна с 3.4 на сто до 1855 долара за тон. Калаят загуби 150 долара до 13 200 долара за тон. Алуминият падна с 1.7 процента до 2748 долара за тон.
Източник: Дневник (05.03.2007)
 
Essar печели лиценз за добив на желязна руда в Байладила Най-големият индийски производител на стомана Essar Steel е спечелила важния стратегически проект за залежите Байладила в Чатисгар, където качеството на рудата е едно от най-добрите в света. Това стана факт, след като лицензът на държавна компания, която имаше права над находището изтече. Правителството на страната е одобрило предложението на местните власти в Чатисгар новото разрешително да бъде връчено именно на Essar Steel. Става въпрос за терен голям 2 285 хектара, разположен в района на Дантевада. Преди това, в продължение на три десетилетия, разрешителното бе в полза на държавната National Mineral Development Corp (NMDC), но тя загуби правото си на добив, тъй като за този период, тя не е започнала минна дейност. Най-големият производител и износител за частни клиенти - NMDC е получила правото за добив в района на Байладила, който е с общ размер 3,308.04 хектара, в находище номер 3, от 3 февруари, 1977 за срок от 30 години. Срокът на концесията изтече на 8 февруари, 2007 г. Изненадващото е, че за целия този период, NMDC не е добила дори един килограм желязна руда, каза правителствен представител пред IANS. “От NMDC останаха крайно изненадани, когато бяха формално информирани, че срокът на експлоатация е изтекъл и според силата на закона няма да бъде удължен. А това е така, само защото компанията не е направила абсолютно нищо по експлоатацията на терена.”, коментира представител на правителството. Хълмистата местност Байладила, в района Дантевада, разполага със залежи от висококачествена желязна руда в 14 находища. NMDC добива руда от три по-големи рудника, както за местни производители, така и за клиенти от Китай и Япония. “Загубата на NDMC е победа за Essar Steel”, коментира представителя. С добива от полето Байладила, Essar Steel ще може да захранва завода си за стомана в района на Дантевада, който тепърва ще бъде построен. В него ще бъдат инвестирани 70 млрд. рупии, а капацитетът му ще бъде 3.2 млн. тона/год.
Източник: Инфомайн (05.03.2007)
 
Тристранното споразумение за тръбопровода Бургас - Александрупулис се отлага Подписването на споразумението между България, Гърция и Русия за реализацията на петролопровода Бургас - Александруполис се отлага, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, без да посочват конкретните мотиви. Ведомството очаква руската страна да предложи нова дата в рамките на този месец. Преди месец делегациите на трите страни одобриха протокол към документа, чието подписване трябваше да стане днес. Руската страна е посочила, че технически не е готова с превода на документа на английски език и не го е съгласувала със съответните заинтересувани ведомства. Те твърдят, че вероятно церемонията ще се състои на 14-16 март, но се чака и потвърждение от гръцката страна, която е домакин. Обсъжда се възможността на парафирането да присъстват премиерите на Русия, България и Гърция. Подписването на междуправителственото споразумение за изграждането на нефтопровода за 1 млрд. долара е отложено за следващата седмица, предаде агенция РИА "Новости", цитирайки осведомен източник. Вероятно отлагането ще е за неопределено време, твърди и електронното издание на атинския вестник "Нафтемборики". Според гръцкия вестник около парафирането царяла несигурност заради изразеното от Москва недоволство от позицията на гръцкото външно министерство по въпроса за разполагането на елементи от американската противоракетна система в Чехия и Полша. Тя била възприета като подкрепа от страна на Гърция за САЩ в руско-американския сблъсък по въпроса. "Транснефт" ще е оператор на тръбата, заяви от своя страна през миналата седмица руският зам.-министър на промишлеността и енергетиката Андрей Дементиев. Руската компания ще определя количествата по тръбата, а Бургас - Александруполис ще е част от руската тръбопроводна система, твърди той. Според него България и Гърция ще могат да продават дяловете си от 24.5% в съоръжението само на фирми, имащи собствен нефт в акваторията на Черно море. България участва с "Проектна компания Бургас - Александруполис" с държавните компании "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой".
Източник: Дневник (06.03.2007)
 
Високите цени на металите доведоха до взрив от кражби в Япония Високите цени на металите доведоха до взрив от кражби в Япония, предадоха световните агенции. Миналата година е имало около 5700 такива кражби, щетите от които са близо 2 млрд. йени (около 13 млн. евро), а броят на случаите расте. Според индустриалци металът е бил откраднат, за да бъде продаден като скрап в Китай, където се наблюдава бум в строителството в подготовка за Олимпийските игри през 2008 г.
Източник: Сега (06.03.2007)
 
БДЖ чака одобрение от ЕК за държавно гарантиран заем Българските държавни железници (БДЖ) подготвят запитване до Европейската комисия дали отпускането на 70 млн. лв. заем с държавна гаранция не представлява държавна помощ и дали тя е допустима, съобщи източник от транспортното министерство. Отпускането на кредита за ремонта на над 2000 товарни вагона е предвидено в бюджета за 2007 г. Недостигът на товарни вагони е един от основните проблеми на железниците. Той е на път да блокира индустрията. Повече от големите товародатели започнаха сами да си купуват вагони за транспорт на продукцията си. Транспортното министерство обсъжда възможността за отпускането на нов облигационен заем от 150 или 200 млн. лв. на БДЖ със срок на погасяване 17 години, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев пред БНТ. Със средства ще бъдат закупени товарни и пътнически вагони, обясни той. Това ще е вторият облигационен заем на жп компанията, след като през май 2004 г. беше реализирана емисия за 30 млн. евро, която беше първата корпоративна на държавна компания. Средствата тогава бяха използвани от железниците за ремонт на 3620 товарни вагона. Мутафчиев посочи, че задълженията за година и половина са намалени с 20 млн. лв. Дружеството предлага да погаси 50 млн. лв. дълг към НЕК с предоставянето на пет имота, след като електрическата компания не иска железниците да й прехвърлят собствени трафопостове. БДЖ обмисля и възможността за доставка на пътнически вагони или за ремонтирането им от други железници. Водят се разговори с турската страна по този въпрос.
Източник: Дневник (06.03.2007)
 
Изпепелиха бавареца на данъкоплатец №1. Атентатът е предупреждение за Валентин Захариев Подпалвачи изгориха луксозното БМВ 760 LI на бившия шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев. Бизнесменът бе обявен за данъкоплатец №1 през 2006 г., без да е внесъл нито лев в хазната. Той държал любимата си лимузина с пловдивски номер 7777 в гараж в столичния квартал "Княжево". В нощта срещу 9 февруари бандити разбили ключалката и опожарили бавареца, който струва 370 хиляди лева. Атентатът е пазен в тайна досега. Палежът явно е последно предупреждение към Захариев. Той има достатъчно неприятели и кръгът на заподозрени е широк, заявиха криминалисти. Изгорената кола била взета на лизинг от "Интерлийз" Пловдив и парите от застраховката ще отидат в същата компания. Захариев е верен на марката БМВ от 15 г.
Източник: Стандарт (06.03.2007)
 
Взрив в мината Ораново Взрив в мината Ораново нанесе щети на около 20 души. Медицински екипи са пристигнали на мястото на инцидента. Предполага се, че инцидентът е в резултат на възпламеняване на газ гризу. В момента районът на мината е затворен. Министърът на вътрешните работи уточни, че инцидентът се е случил в около 12:15 часа. От построяването на рудник Ораново през 1967 година досега там инцидент като вчерашния не е имало.Това заяви пред Агенция “Фокус” инж. Пенчо Токмакчиев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ (ФНСМ). Той допълни, че досега в рудник Ораново проявлението на газ метан е било много слабо. “Случаят от вчера е природно явление, непознато досега нито на работниците, нито на инженерно-техническият персонал. Ще анализираме как и защо се е появило това явление. Вчерашният инцидент е един нещастен случай”, посочи Токмакчиев. Той каза още, че се е запознал с документите на газомерачите и в документите никъде няма регистрирани количества на газ, които могат да предизвикат взрив на газ метан. Председателят на ФНСМ поясни, че се намира в Симитли, където се провежда съвещание заедно с ръководството на рудник Ораново.
Източник: Агенция Фокус (06.03.2007)
 
София е най-евтина в Източна Европа Столицата на Норвегия е №1, а София е 111-а в класацията на Economist Intelligence Unit за най-скъпите градове на планетата. Анализаторското звено на Economist Group е подредило големите полиси в 132 страни по света според нивото на цените на 160 основни стоки и услуги - от пастата за зъби, цигарите и тока до лаптопа и билетите за театър. София е доста назад в тази класация, а авторите са отбелязали, че тя е най-евтиният сред скъпите градове в Централна и Източна Европа. Осло вече втора година оглавява ранглистата. На второ и трето място са Париж и Копенхаген, а Лондон се е изкачил от 7-о на 5-о място. Сравнението сочи, че Москва вече е изпреварила по цени Ню Йорк. Руската столица е и най-скъпият град в Европа извън ЕС. Тя дели 26-о място с Амстердам. Последен в класацията за поредна година е Техеран. В дъното са още столицата на Филипините Манила и индийският Мумбай. В изследването си Economist Intelligence Unit приема за базови цените в Ню Йорк. Така Осло е с индекс 132, защото животът там е с 32% по-скъп от Ню Йорк, а Москва е с показател 101, защото изпреварва с 1 пункт американския град. Цените в Техеран пък са 34% под нивото на Ню Йорк.
Източник: Сега (07.03.2007)
 
Посланик Байърли пита Чакъров за канадска фирма Посланикът на САЩ у нас Джон Байърли напомни на министър Джевдет Чакъров вчера, че канадската фирма "Дънди прешъс метълс" още чака отговор за намерението си да разшири добива на злато и мед от находище "Челопеч". Двамата се срещнаха във връзка с предстоящ инвестиционен форум у нас с участието на американската Ексимбанк. Бюджетните приходи от концесии на подземни богатства са смущаващо ниски - едва 15-20 млн. лева годишно, обясни екоминистърът. Той посочи, че златното находище в Челопеч е най-богатото в България и че концесионният договор за него не защитава добре националните интереси. Чакъров подчерта, че всички обвинения в корупция по тази тема са безпочвени, и увери, че води диалог с "Дънди Прешъс".
Източник: Сега (07.03.2007)
 
Xstrata планира нови поглъщания Xstrata обяви, че има интерес да участва в нови сливания и поглъщания, след като вече се радва на ползите от придобиването на канадската минна компания Falconbridge. “Отворени сме за предложения за сливания и поглъщания по всяко време”, каза главният изпълнителен директор на компанията Мик Дейвис вчера. Все пак той отхвърли текущите слухове за сливане на швейцарската компания с някоя от конкурентните Anglo American или LionOre Mining International. Цената на акциите на Xstrata се повиши с 3% до GBP 24, след като компанията обяви голям скок в приходите и печалбата си за 2006 г., в резултат от големия бум в цените на суровините. Брутната печалба на компанията за 2006 г. надвишава с над 79% (тя достигна 10.4 млрд. щ.д.) тази от предходната година. Основна причина затова е поглъщането на Falconbridge, колумбийската минна компания Cerrejon, както и на медната компания Tintaya през 2006 г. Швейцарската компания е съкратила разходите си над 4 пъти в следствие на придобиването на Falconbridge. Xstrata очаква да направи икономии в размер на 545 млн. щ.д. с поглъщането на Falconbridge, като 265 млн. от тях ще бъдат в резултат на намаление на оперативните разходи, а 280 млн. ще са допълнителна печалба, след включване на активите на канадската компания в швейцарската система за данъчна облагане. През изминалата година Xstrata води ожесточена надпревара с голям брой конкуренти за придобиването на Falconbridge, но в крайна сметка успя да се наложи, предлагайки сумата от 18.1 млрд. канадски долара. Към момента на сделката, от швейцарската компания споделиха, че очакват да постигнат съкращаване на разходи в размер на 120 млн. щ.д., но тогава тя не визираше и допълнителните ползи от данъчните облекчения. Въпреки повишаването на размера на очакваните икономии, управлението на Xstrata продължава да бъде определяно като консервативно. Citigroup обяви, че компанията е фактурирала едва 80 млн. щ.д. икономии от бизнеса си в никеловата мина Садбъри. “Споерд наши изчисления, тази сума можеше да бъде около 250 млн. щ.д.”, казаха от инвестиционната банка. Вчера г-н Дейвис заяви, че в момента търсенето на суровини от процъфтяващите икономики на Китай и Индия, както и тези на старите “Азиатски тигри”, са продиктувани от слабостта на американския пазар. Според него, високите цени на суровините ще се запазят и през 2007 г., а индустрията ще продължи да печели от консолидацията си. “Общият изглед на индустрията остава положителен”, каза Дейвис с цел да разсее страховете, че ще има спад поради моментното затишие на стоковите пазари. Поделенията за цинк, алуминих и сплави на компанията имаха доста стабилно развитие, докато операциите с мед регистрираха по-разочароващи резултати, най-вече поради голямата ценова конкуренция в отрасъла.
Източник: Инфомайн (07.03.2007)
 
Споразумението за тръбата до Гърция се подписва следващата седмица България, Гърция и Русия ще подпишат през следващата седмица споразумението за нефтопровода Бургас - Александруполис, съобщи Ройтерс, като се позовава на официално изявление от Кремъл. Подписването ще съвпадне с визитата на руския президент Владимир Путин в Атина на 14 -15 март. От Министерския съвет съобщиха, че от българска страна заедно с министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов ще присъства и премиерът Сергей Станишев. Трите страни обсъждат построяването на нефтопровода вече десетилетие, но Русия започна да изисква ускоряване на сделката. Три руски държавни компании ще си поделят контрола над нефтопровода, посочва Ройтерс - "Роснефт" и "Газпром нефт" заедно с монополиста в областта на преноса "Транснефт" ще вземат 51 на сто от Международната проектна компания, която ще изгражда нефтопровода, и така Русия ще остане мажоритарен собственик. Останалите 49% ще се поделят между България и Гърция. София ще даде дела си за управление на държавните компании "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой". България обаче може да продаде частично или изцяло дела си на някой международен петролен гигант като "Шеврон" или "Казмунай газ", твърди агенцията. Гърция ще участва с "Хеленик петролиум", групата "Лацис" и "Петролеум газ". По време на сегашнотно си посещение в САЩ министърът на енергетиката Румен Овчаров търси финансиране за българската част от проекта. Овчаров е поискал от Ексимбанк да финансира 24.5-процентния български дял, но банката отказала да се ангажира с проект, чийто мажоритарен дял се държи от руски държавни компани, съобщи Медиапул. През 2005 г. тогавашният министър на регионалното развитие Валентин Церовски каза, че Ексимбанк е готова да финансира проекта, ако в него има американски интереси - участие на техни инженерингови фирми или доставчици. Според източници на електронното издание намерението на Овчаров било да докаже сериозен интерес към бъдещия петролопровод от страна на американската компания "Шеврон", което да убеди Ексимбанк да финансира участието на двете български държавни фирми в проекта - "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой". Във вторник от министерството на енергетиката съобщи, че Овчаров се е срещнал с вицепрезидентите на "Шеврон" Джей Преър и Джон Макдонълд и те са заявили интерес към бъдещия петролопровод, но не даде повече подробности. Български енергийни експерти смятат, че без включването на "Шеврон" в проекта той трудно би могъл да се реализира. Според тях идеята на руснаците е да печелят от монопола на "Транснефт" върху тръбата, която други компании биха пълнили със свой петрол - нещо, на което Казахстан и Азербайджан едва ли биха се съгласили. Условието за участие в Международната проектна компания е в нея да се допускат само фирми със собствен петрол, защото те ще дадат дългосрочни гаранции. Общата цена на тръбопровода ще е около 700 млн. евро, а според Ройтерс стартът на проекта ще се отрази положително и на нефтопровода Баку-Джейхан на консорциум CPC, воден от "Шеврон", който пренася каспийски нефт до Западна Европа. Русия обаче отдавна се противопоставя на исканията на CPC за удвояване на капацитета на тръбите до 1.4 млн. барела на ден, за да се използват по-рентабилно по-високите добиви на нефт на Казахстан. Миналата година "Роснефт", която е акционер и в СРС обяви, че ще подкрепи експанзията, но само ако бъде даден реален старт и на Бургас - Александруполис.
Източник: Дневник (08.03.2007)
 
Брюксел иска по-висок излишък Бюджетното състояние на България е стабилно, но страната трябва да постигне по-висок от планирания излишък през 2007 г., се казва в становище на Европейската комисия. Комисията е оценила конвергентните програми на България, Румъния и Латвия, но е обезпокоена, че страните предвиждат разхлабване на данъчните си политики през тази година в период на благоприятен икономически растеж. Според комисаря за икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуния това не съответства на целта да се водят благоразумни данъчни политики и да се осигури устойчиво сближаване България е посъветвана и да подобри допълнително ефективността на публичните разходи особено чрез реформи в здравеопазването. През 2007 г. в бюджета ни е заложен 0.8% излишък, а като фискална цел - 2% от БВП. България влезе в ЕС като страната с най-нисък данък печалба от 10%. Планира се и евентуално намаление на осигуровките в средата на годината.
Източник: Пари (08.03.2007)
 
КЗК разреши придобиването на ЦСКА от Митал Комисия за защита на конкуренцията разреши придобиването на контрола върху ЦСКА от страна на фирмата на собственика на “Кремиковци” Прамод Митал, съобщиха от антимонополния орган в сряда. След приключване на сделката регистрираната в Люксембург F.C. Global S.a.r.l ще придобие изцяло капитала на компанията Интернешънъл Спорт Мениджмънт Сървисиз СА, Люксембург, която е мажоритарен акционер на ЦСКА. F.C. Global S.a.r.l се намира под общ контрол с международната група дружества от “Глобал Стийл Холдингс Лимитид”, която е собственик на металургичния комбинат “Кремиковци”. Групата не присъства на едни и същи пазари у нас, освен това дяловете на дружествата са под установения праг за господстващо положение, и сливането не би могло да промени значително това положение, смятат от КЗК.
Източник: Медия Пул (08.03.2007)
 
Търговската палата прави център за жени предприемачи Център за женско предприемачество в помощ на българките, решили да започнат бизнес, ще изгражда Българската търговско-промишлена палата. Инициативата е крайната фаза на проект за жени ръководители (Women on board of local development), който БТПП започва тази година заедно с още 16 европейски търговски палати. Целта е да се подобри съчетаването на работата и семейството, както и достъпът до финансиране за жените предприемачи. В момента БТПП работи по първата част на проекта - проучване на възможнос­тите за достъп до финансиране за жените предприемачи. То се извършва сред жени собственици на фирми, заемащи мениджърски позиции, и жени, които тепърва смятат да се заемат със свой бизнес. Търговската палата ще консултира бизнес дамите за наличните източници на финансиране и как се регистрира фирма. Една трета от малките предприятия в България са собственост на жени, сочи анализ на Центъра за икономическо развитие. Българките управляват фирми предимно в търговията и услугите, расте броят и на консултантските къщи. Над 62% от бизнес дамите у нас са започнали с лични спестявания или заем от роднини. В това отношение България е пред доста страни от ЕС - Словения, Чехия, Гърция. Проучване на европейските търговски палати показва, че ръководните позиции остават привилегия за мъжете, а жените се сблъскват с огромни пречки, когато започват свой бизнес. Според доклад на Европейската комисия от 2006 г. много жени не могат да комбинират бизнеса и семейството и се отказват от работата. Схемите за гъвкаво работно време или работа от дома на майките не са новост в ЕС, но все още са малко използвани в България.
Източник: Пари (08.03.2007)
 
Индонезия ще наложи експортни квоти за калая Индонезия планира да наложи квоти за износа на калай и да повиши цените на метала на международните пазари, съобщава местната преса. Очаква се общото производство на калай в страната да спадне до 80 хил. тона. За сравнение, през предходните няколко години, количествата бяха около 120 хил. тона, но през тази година ще има сериозен спад, поради затварянето на редица нелегални фабрики на остров Бангка, където са и най-големите калаени ресурси на Индонезия. Представителят от Министерството на икономиката и минералните ресурси на Индонезия Мангантар Марпаунг, сподели преди време, че за миналата година общият износ на калай на страната възлиза на 120 хил. тона, но едва 40 хил. тона са от лицензирани леярни. Опасенията за спад в доставките от втората по големина производителка на калай в света, доведоха до покачване на цената на метала до около 12 000 щ.д./тон и поради факта, че Индонезия е облагодетелствана от такова равнище, тя иска да въведе експортна квота и да си гарантира запазване на високата цена на калая. Размера на квотата ще бъде определен от Министерството на икономиката и минералните ресурси, твърди водещият бизнес всекидневник Bisnis Indonesia. Целта на експортната квота е “да можем да контролираме цената на калая, така че да можем да извличаме по-голяма полза от нея за страната”, каза Мангантар Марпаунг. “Каквито и действия да бъдат предприети към налагане на квоти, това ще доведе до спад в производството в краткосрочен план, а цените ще се повишат.”, сподели Нийл Бъкстън – мениджър в лондонската GFMS Metals Consulting Ltd. В исторически план, квотите не са имали положителен ефект върху по-високите цени, добави той. Цената на калая може да достигне до 20 000 щ.д./тон, ако доставките от Индонезия наистина спаднат до около 90 хил. тона/год., каза вчера Питър Кетъл – мениджър на института за статистически и маркетингов анализ International Tin Research Institute /ITRI/. През изминалия месец, ITRI и анализаторската компания CRU обобщиха в общо изследване, че през 2007 г., износът на калай от Индонезия ще спадне с 30% до 90 хил. тона. Единствено Китай произвежда по-големи обеми от метала.
Източник: Металс Плейс (08.03.2007)
 
Киргизтан ще преразглежда споразумение с канадска компания за добив на злато Правителството на Киргизтан планира да преразгледа клаузите по споразумението, което страната има с канадската Cameco Corporation относно добива на злато в Кумтор, с цел да постигне допълнителни постъпления към държавния бюджет от минни дейности, заяви министер председателят на страната Данияр Усенов на заседание на кабинета в сряда. В момента, правителството получава 15% дял от печалбата от минната дейност в Кумтор, което е значително по-малко от 70%, които то получаваше за експлоатацията на същия терен преди години. “Моментните златни залежи се оценяват на около 731 тона, а схемата за експлоатация на мината ще продължи по този начин до 2026 г.”, сподели Усенов. “Кумтор има уникални залежи и трябва да бъде символ на страната, а не позор.”. Правителството на Киргизтан, държавната компания Kyrgyzaltyn и Cameco са подписали меморандум на разбирателство, на базата на който трябва да бъде приет Закон за експлоатация на залежите в Кумтор. “В момента основната цел е да постигнем ново споразумение и нови условия за концесиониране, както и да приемем новия закон за Кумтор”, каза Усенов.
Източник: Топикс (08.03.2007)
 
ЮАР произвежда рекордно малко злато Производството на злато в Южноафриканската република ще намалее и през 2007 г. и ще стигне най-ниски нива от 1922 г. насам, съобщи "Блумбърг". През 2006 г. страната намали добивите си на злато с общо 7.5 процента до 8.85 млн. тройунции. През 2005 г. понижението беше 13.1 на сто, показват данни на Камарата на минната индустрия в страната. Последните 37 години са белязани от почти непрестанен спад на производството, подчертават експертите. Производството на злато в страната достигна пик през 1970 г. Оттогава само през 2002 г. има известен ръст на добивите след драстичен спад на местната валута. През 2005 г. добивите в страната са били 300 тона, или 9.6 млн. тройунции. Австралия е предложила на пазара нови 254 тона злато, а САЩ - 250 тона. През 2007 г. обаче продукцията на ЮАР вероятно ще падне до 240 тона и ще продължи да намалява до 2010 г., когато ще се появят нови мини, очакват експерти от "Креди Суис". По-голямата част от златото в ЮАР се добива от няколко компании - "Англо голд Ашанти" (Anglo Gold Ashanti), "Голд фийлдс" (Gold Fields) и "Хармъни голд" (Harmony Gold). Техниката за добив включва изкопаването на шахти, дълбоки до 3.2 километра. След време достигането до залежите става все по-трудно, а понякога добиването на злато по този начин дори носи загуби за бизнеса. Намаляването на цената на местната валута донякъде може да смекчи разходите по производството. Южноафриканските минни компании ще могат да плащат разходите си в рандове, а златото се продава в долари. Разходите по добив на злато в ЮАР скочиха с 12 на сто през 2006 г. до около 420 долара за тройунция, обявиха от минната камара. Средната цена на метала на световните борси за миналата година пък беше 604.51 долара за тройунция.
Източник: Дневник (09.03.2007)
 
БДЖ финансира ремонта на вагони с облигации Български държавни железници (БДЖ) ще финансира ремонта на товарни и пътнически вагони с два облигационни заема до края на 2007 г., съобщи изпълнителният директор на компанията Олег Петков. За първия заем от 40 млн. лв. вече има решение на ръководството на превозвача и се чака одобрение от транспортния министър Петър Мутафчиев. Със средства от него ще бъдат обновени 1200 товарни вагона. От всички 11 хил. товарни вагони 4 хил. се нуждаят от обновяване. През тази година за нуждите на големите товародатели са необходими 8550 вагона и 15 локомотива, но има само 7000, които са възраст 25 години. За да решат проблема с вагоните, железниците предвиждат сделки за продажба на 500 вагона срещу ремонт на още толкова. До момента се проучва интересът към подобна замяна и компаниите ще бъдат избрани след провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки, обясни Петков. Днес ръководството на железниците и зам. транспортният министър Георги Петърнейчев отново ще се срещнат с Българската стопанска камара, за да обсъдят проблема с недостига на вагони. През миналата година бяха превозени около 21 млн. тона товари и до момента товарните превози субсидират пътническите превози. Вторият облигационен заем ще е за 170-200 млн. лв. и се него ще бъдат ремонтирани отново вагони и погасен дългът от над 50 млн. лв. към НЕК. Все още не е определен размерът на заема. Като алтернативен вариант за изчистване на дълга към електрическата компания се обсъжда превозвачът да прехвърли три имота на дружеството на НЕК. Тя вече е заявила интереса си към тях, но иска превозвачът да докаже, че те са негова собственост. БДЖ подготвя и запитване към Европейската комисия дали отпускането на 70 млн. лв. заем с държавна помощ е допустима държавна помощ.
Източник: Дневник (09.03.2007)
 
Канадското посолство у нас подкрепя намирането на решение за златодобива в Челопеч Канадското посолство у нас подкрепя намирането на решение за златодобива в Челопеч, което да удовлетворява и държавата, и канадската компания концесионер "Дънди прешъс". Това е заявила Марта Моженска, посланик на Канада за нас и Румъния, на среща с министър Джевдет Чакъров. Той е заявил, че диалогът с фирмата е закъснял, че трябва да се защитят националните интереси и да има държавно участие в подобни инвестиционни проекти.
Източник: Сега (09.03.2007)
 
Арматурните стомани поскъпнаха с близо 10% Последните борсови сесии формираха офертни ценови нива на хлебното зърно в диапазона 270-290 лв./т, посочи изп. директор на Русенската стокова борса Иван Иванов. От една страна, се наблюдава свиване на предлагането, а от друга - занижени качествени показатели на оферираното зърно. И през последната борсова сесия купувачите продължават да обявяват позиции от 250-270 лв./т. Фуражната пшеница се търси на нива от 240 лв./т, а се предлага за 270 лв./т, което е сравнително висока разлика с оглед възможността за сключване на сделки. В същото време обаче тя стига неестествено близо до цените на хлебната пшеница. Като цяло пазарът остава устойчив за последния месец, без резки ценови промени. Котировките на различните типове брашна продължават да са сравнително устойчиви на нива 450-475 лв./т за тип 500 и 440 лв./т за тип 700. Олиото се котира на нивата от предходните седмици при 1.25-1.30 лв./л. Металите също успяха да се стабилизират, като се наблюдава лека тенденция към покачване. Най-изразително това се забелязва при арматурните стомани. Допреди три борсови сесии ценовите нива бяха около 850 лв. за тон, като в момента се предлагат за 980 лв. за тон. Суровината е поскъпнала с близо 10%.
Източник: Пари (09.03.2007)
 
Канада търси решение за българското злато Правителството на Канада застава зад идеята за намиране на балансирано решение за златодобива в Челопеч, което да удовлетворява България и концесионера "Дънди прешъс". Това заяви на среща с министъра по екология Джевдет Чакъров посланикът на Канада за България, Румъния, Молдова и Кипър Марта Моженска, съобщиха от екоминистерството. Въпросът е принципен, в държавата влизат едва 15-20 млн. лв. от концесионни такси, а находището в Челопеч е едно от най-богатите, посочил министър Чакъров. Предложението на министъра е държавата да получи дял от 10% от приходите от находището.
Източник: Стандарт (09.03.2007)
 
Продават десетгодишни книжа Десетгодишни лихвоносни съкровищни облигации от отворен тип ще продава БНБ на аукцион на 12 март при условия, определени от Министерството на финансите. Това съобщиха от централната банка. Номиналът на предложеното за продажба количество е 30 млн. лв., а фиксираната годишна лихва е 4.25%. Тя ще се изплаща на всеки шест месеца, като последното плащане се извършва заедно с изплащането на номиналната стойност на емисията на падежа, която е 10 януари 2017 г. Датата на плащане на закупените облигации е 14 март. Към момента облигациите от емисията в обращение са с номинална стойност 65 млн. лв., като на предишните два аукциона, проведени на 8 януари и 19 февруари, среднопретеглената доходност на десетгодишните държавни ценни книжа достигна съответно 4.31 и 4.34% годишно.
Източник: Пари (12.03.2007)
 
КЦМ влага 80 млн. евро в модернизиране на мощностите Комбинатът за цветни метали край Пловдив ще инвестира в следващите 5 години над 80 млн. евро в изграждане на нови високотехнологични системи за производство на олово и цинк. „Конкурентоспособност; управление на пазарно ориентиран бизнес; социална отговорност; устойчивост и инвестирай умно дори когато си в криза“ са ключовите думи на разработения инвестиционен план за развитие на дружеството до 2020 г. Сериозната инвестиционна програма в посока екологизиране на производството, подобряване на условията на труд и разширяване на продуктовата листа в Комбината за цветни метали стартира в началото на 1990 г. В периода до 2005 г. бяха решени най-критичните екологични проблеми в КЦМ, отбеляза доц. Добрев. За целта дружеството вложи над 140 млн. долара в реализацията на мащабни инвестиционни проекти.
Източник: Строителство Градът (12.03.2007)
 
Планират 1.2 млн. лв. за пътната инфраструктура “През 2007 г. ще приключим инвестиционните начинания, които започнахме преди 4 години. Затова бюджет 2007 ще бъде бюджет на реализираните проекти с оглед на пълноправното ни членство в Европейския съюз”, каза на 7 март в рамките на среща с кметовете на населени места от община Кърджали кметът инж. Хасан Азис. Пред присъстващите той представи подробно параметрите на капиталовите разходи и инвестиционната програма на администрацията. За капиталови разходи през 2007 г. са предвидени общо 8.884 млн. лв. Субсидията от републиканския бюджет е в размер на 3.199 млн. лв. От фонд „Приватизация” са заложени 950 хил. лв. Собствените средства са 3.2 млн. лв., а от външни източници сумата е 1.535 млн. лв. В проектобюджета са заложени 699 хил. лв., които са неразплатени извършени разходи през 2006 г. Целевата субсидия за капиталови разходи е 2.958 млн. лв., в които влизат и 545 700 лв. за ремонт на общински пътища. Запазва се възможността при преизпълнение на приходите до 31 август 2007 г. правителството да осигури допълнително 241 100 лв. на община Кърджали като целева субсидия за капиталови разходи.
Източник: Строителство Градът (12.03.2007)
 
Рио Тинто очаква силно търсене на метали в Китай Третата по големина в света минна компания "Рио Тинто" (Rio Tinto) очаква търсенето на метали в Китай да е по-активно през тази година и да продължи да подкрепя високите борсови котировки на стоките, съобщи "Блумбърг". "Голямото търсене в Китай на минерали и метали, което стои зад бичия пазар на борсите, вероятно ще продължи", каза председателят на минната група Пол Скинър. Той предвижда, че пазарните цени на основните метали ще се изкачат значително над прогнозираните в дългосрочен план. Китай е най-големият потребител в света на въглища, стомана, желязна руда, мед, алуминий и цинк. Всички минни компании по света са притиснати от високото търсене на цветни метали в Китай и се опитват да увеличат капацитета си на производство. Високите борсови цени на суровините обаче доведоха и до рекордни печалби както за "Рио Тинто", така и за лидера "BHP Билитън" (BHP Billiton). Базираната в Лондон "Рио Тинто" отчете ръст на годишната си печалба от 43 на сто до 7.44 млрд. долара за миналата година. Дружеството реализира 16 на сто от продажбите си в Китай. В момента минната индустрия разработва следващото си поколение от големи депозити, обявиха от "Рио Тинто". Повечето находища са труднодостъпни, инвестициите за експлоатацията им са скъпи и извеждането на метала на пазара ще отнеме години. Поради това анализатори очакват запазване на сравнително високо борсови цени на металите.
Източник: Дневник (13.03.2007)
 
Приватизацията спаси от крах минната индустрия. Общият ръст в продажбите през 2006 г. е 11%. Минната индустрия вече шеста година се развива възходящо след тежката криза, която преживя във времето преди приватизацията. Ръстът в продажбите през м.г. по предварителни данни се очаква да е около 11% по-висок от 2005 г., когато бе отчетена промишлена продукция за над 1.5 млрд. лв. И това никак не е изненадващо, като се има предвид, че и през 2006 г. международните цени на металите продължиха да вървят нагоре, а към бума в строителството се присъединиха и мащабни инфраструктурни проекти, поглъщащи огромни количества строителни материали. Към позитивното влияние на външните фактори през последните години индустрията получи тласък и от подобрения мениджмънт и инвестиционна активност на дружествата. От 2000 г. насам разходите за придобиване на дълготрайни материални активи е нараснала близо два пъти до над 300 млн. лв. Дружествата преодоляват изоставането в модернизирането на минната техника, екологията и безопасността на труда. Положителните резултати обаче не означават, че браншът не се сблъсква с някои сериозни проблеми. На първо място е трайно намаляващият добив на въглища (с близо 5 млн. т по-малко от 2000 г.). В България добивът на антрацитни въглища е преустановен, на черни е стигнал до критичния минимум, а на кафяви пада трайно. Забавената приватизация и зависимостта на въгледобивните дружества от състоянието на топлоелектрическите централи и построяването на серо- очистващи съоръжения в тях поставя на карта много от действащите мини в страната. Единствено за Мини Марица-изток този риск е преодолян. В рудодобива високата рентабилност на дружествата предизвика апетити от страна на държавата за по-високи концесионни такси. А непремерени изказвания на еколози и държавници злепоставиха сектора и предизвикаха смут сред инвеститорите. Вероятно това е причината през 2006 г. производството на метали да падне с 2%. Да не забравяме, че най-амбициозният инвестиционен проект в подсектора - на канадската компания Dundee Precious Metals за разширяване на рудник Челопеч и добив на крайни метали, бе блокиран. Блокирани са и инвестиционните намерения на минните дружества за проучване на нови запаси, от това страдат и повечето геологопроучвателни компании. Така рудодобивът пропилява ценно време да се възползва от все още благоприятния ценови период и да реши проблема с намаляващите ресурси. Добивът на строителни материали може да се похвали с най-динамичен растеж през последните години. За 2006 г. се очаква произведената продукция да е с близо 20% ръст. По експертна оценка обаче над една трета от този добив е нелегален. Причината - неработещата от години система на концесиониране заради бездействието на министерствата на околната среда и на регионалното развитие, както и слабият контрол от тяхна страна. Подотраслите Нерудни минерални суровини и Скални материали, които също имат доста висок ръст през последните години, страдат от евтин внос и нелоялна конкуренция.
Източник: Пари (13.03.2007)
 
Antofagasta с невероятни резултати през 2006 г. Медопреработвателната компания Antofagasta отчете рекорден оборот от 3.8 млрд. щ.д. Произведени са 465 000 тона мед, което е повече с 5% спрямо предходната година. Същевременно производство на молибден е достигнало 9 800 тона, което означава ръст от 13%. Годишният дивидент, който компания ще раздаде на акционерите си също е по-висок – със 119% или 48.2 цента/акция. Antofagasta разполага с мини в Чили и има споразумения за добив в рудници в Колумбия, Еквадор и Пакистан. Главният изпълнителен директор на компанията Марсело Аулад сподели, че очаква цените на медта през 2007 г. да запазят рекордните си нива и ще се възстановят бързо от моментния спад. Той добави, че производствените разходи също ще останат високи, поради “рязкото влошаване” в качеството на произвеждания метал. Основен фактор за постигането на високите резултати през 2006 г. на компанията е било извличането на ползи от непряко свързани с добива проекти, които са целели дългосрочен ефект, като например разширяване на изследователските дейности. Сериозен проблем, с който компанията се е сблъскала през предходната година е бил недостига на достатъчно миннодобивно оборудване, което от своя страна е довело до забавяне в закупуването на камиони с четири години. Допълнителни 18 месеца са били необходими и за доставка на гуми за тези камиони, тъй като в момента водещите производители продават камионите си без такива, каза Аулад. “Очаквам да има голям недостиг на меден концентрат през 2007 и 2008 г.”, допълни той. Antofagasta, подобно на други водещи компании в отрасъла като BHP Billiton Ltd. са започнали да изплащат по-големи дивиденти на инвеститорите, вследствие на големия скок в приходите. Според Аулад, един от факторите за повишаването на цената на метала през 2006 г. е била използването му като заместител на други по-скъпи метали, като например златото. В момента Antofagasta разработва мината си за злато и мед Есперанца в Чили, както и проучва ново находище на цветния метал в Пакистан. Проучването на района на мината Есперанца ще бъде готово идния месец, като заключението най-вероятно ще бъде да бъде реализиран проекта за разработване на мината до месец юли, каза Аулад. Очакваният средногодишен добив ще бъде 175 000 тона мед и 197 000 унции злато, като тези количества ще бъдат добивани до 2010 г. През месец май компанията затвори сделката по поглъщането на австралийската Tethyan Copper Co. Ltd. на стойност 174.1 млн. австралийски долара. Така тя спечели права над залежите в района Реко Дик в Пакистан, където по предварителни данни има около 12.3 млн. тона мед и 20.9 млн. унции злато. В момента компанията планира да изследва по-старателно района чрез джойнт венчър с базираната в Торонто Barrick Gold Corp., който е най-големият производител на злато в света. През август, Antofagasta придоби и друга австралийска компания Equatorial Mining Ltd., с което си осигури контрол и над медната мина Ел Тесоро в Чили, в която се предполага, че има резерви от 123 млн. тона.
Източник: Майнинг Джърнал (14.03.2007)
 
Цената на стоманата оскъпи петролопровода АМБО Американската компания АМБО, която ще изгражда петролопровода Бургас - Вльора, ще направи актуализация на проекта и ще увеличи стойността му заради поскъпването на стоманата. Това обяви президентът на компанията Тед Фергюсън на конференция за "Енергийните потоци в европейски и регионален аспект", организирана от в. "Капитал". За последните седем години цените на стоманата са се увеличи три пъти, обясни той. Предварителните оценки за стойността му бяха за 1.5-1.8 млрд. долара. Петролопроводът ще е дълъг 900 км и по него ще се пренасят по 35 млн. тона петрол годишно от каспийски находища. Строителството му се планира да започне до 2008 г. и ще продължи две до три години. Преди месец беше подписана конвенция между България, Македония и Албания, които ще участват в проекта. Предстои то да бъде ратифицирано от парламентите на трите страни. Готова е и екологичната оценка. Албанското правителството е предложило крайната точка на петролопровода да бъде преместена и посочи две нови места, каза Фергюсън. Той обясни, че мотивите на министрите са наличието на екологични проблеми, ако бъде използвано пристанището Вльора. Плановете са там да се изгради рафинерия и терминал. Имам малки надежди, че пристанището може да бъде преместено, посочи Фергюсън. Във вторник той се срещна с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. От компанията обясниха, че още от самото начало са били против идеята "Универсален терминал Бургас" да изгради обща инфраструктура за Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора. Компанията е предложила да финансира изграждането на складовете на държавния резерв. Ролята на нашия проект се увеличава, като се има предвид, че намалява добивът на петрол в Северно море. Според Фергюсън за момента изгодни са проектите за нефтопроводи Самсун - Джейхан и Бургас - Александруполис.
Източник: Дневник (14.03.2007)
 
Цената на платината се покачва заради автоиндустрията Цената на платината продължи колебливото си покачване през вчерашния ден след резкия спад в началото на март. Във вторник благородният метал се търгуваше за 1206 долара за тройунция, като прогнозите на анализаторите са за продължително поскъпване заради търсенето и при производство на дизелови двигатели и повишеното търсене в Китай. През изминалата година цената на платината достигна рекордни стойности два пъти. През май високите цени на петрола и ценните метали предизвикаха спекулативно изкупуване, при което цената на платината достигна до 1335 долара за тройунция. През ноември последва ново покачване до 1402 долара, като това беше най-високата стойност от 1987 г. насам и бе предизвикана от спекулативна информация за създаването на борсово търгуван фонд (ETF) за инвестиции в платина. Февруарските прогнози за стойността на ценния метал предвиждаха покачване на цената до 1500 долара поради широкото й приложение в автомобилната индустрия. Растежът на китайската икономика се оказа решаващ фактор за увеличаване търсенето на платина в Китай, защото позволи на повече хора да имат собствен автомобил, което увеличи продажбите на компании като "Дженеръл мотърс" и "Фолксваген" на китайския пазар с 25%. Това се отрази в търсенето на платина, което нарасна с 58%. Изследване на китайската асоциация на индустрията за цветни метали (CNMIA) установи, че автопроизводителите са най-големият потребител на платина в Китай. Засиленото търсене на метала в световен мащаб предизвика дефицит от 20 000 унции в края на 2006 г., а изданието "Майнинг Уикли" (Mining Weekly) обяви, че прогнозите за 2007 г. са дефицит в границите между 100 000 и 200 000 унции. Опасенията, че най-големият доставчик на платина в света - Южна Африка, може да ограничи износа си до 2008 г., може да увеличат дефицитната дупка. Засега платината следва цената на златото, която се нормализира след настъпилия хаос миналата седмица. Очаква се цената й да остане постоянна, без да расте с внезапни темпове. Въпреки недостига от платина на пазара търсенето на ценния метал от бижутерската индустрия може да продължи да намалява поради високите цени на продукцията.
Източник: Дневник (14.03.2007)
 
Еколози съдят държавата заради "Кремиковци" Днес Върховният административен съд ще гледа делото срещу министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров и Министерски съвет за отлагане на Комплексно разрешително на Металургичния комбинат "Кремиковци" АД до 2011 г. Делото е заведено от няколко екологични организации. Според тях без документа комбинатът ще продължи да замърсява Софийското поле безпрепятствено още поне 4 години. Разрешителното представлява програма от мерки за спазване на екологичните норми. От Европейската комисия са казали, че ако държавата не се справи с проблема на замърсител номер едно, те ще предприемат действия, твърдят еколозите.
Източник: Новинар (14.03.2007)
 
Февруарската инфлация е 0.5% Потребителските цени през февруари са се повишили с 0.5%, а от началото на годината - с 1.9%, съобщи НСИ. Спрямо февруари 2006 г. инфлацията е 4.5%. Прогнозите на правителството са инфлация в края на годината от 3.1%, но според експерти нивото ще е по-високо заради силния икономически растеж и планираното увеличение на цените на енергията. През изминалия месец хранителните продукти са поскъпнали с 0.6%, услугите - с 0.8%, а нехранителните стоки - с 0.1%. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.6%, а тютюневите изделия са поевтинели с 0.1%. В групата на нехранителните стоки и услугите през февруари най-много са поскъпнали пътнотранспортните застраховки - 8.4%, железопътният транспорт - 4%, водоснабдяването - 1.9%. През февруари лекарствата са поскъпнали с 0.3%, а лекарските и стоматологичните услуги - съответно с 0.5 и 1.7%.
Източник: Пари (14.03.2007)
 
Атина ни пуска още догодина Има шанс Гърция да свали ограниченията за работа на българи още догодина. Това съобщи гръцкият социален министър Савас Цитуридис след среща с Емилия Масларова. В края на тази година Атина ще направи преглед дали българите са застрашили трудовия й пазар. Ако се окаже, че напливът не е по-голям от предишни години, ограниченията могат да паднат. Гърция, както половината страни от ЕС, се възползва от правото си да наложи 2-годишен гратисен период върху свободната работа на българи. Той може да бъде отменен по всяко време. На теория може да бъде и удължен с още 3 г. Но Цитуридис декларира, че до такава мярка няма да се стигне.
Източник: Стандарт (14.03.2007)
 
Стачката в Охайо спира след споразумение Профсъюзът на работниците от Middletown Works, част от AK Steel Holding Corp. с радост приеха новите условия и подписаха договор с компанията в сряда и така сложиха край на продължилата вече 13 месеца стачка. Представители на профсъюза споделиха, че резултата от гласуването сред работниците е бил 1 275 “за” и 226 “против”. В конферентната зала на профсъюза в град Мидълтън, десетки работници приветстваха президента на Machinists Local Lodge 1943 Брайън Дали, който каза: “След повече от година, стачката в завода на AK Steel - Middletown Works приключи.” В сила от четвъртък тази седмица и валидно до септември 2011 г., около 1 750 души ще се върнат на работните си места в завода намиращ се на 30 мили (48 км.) северно от Синсинати. “Надявам се компанията да ни върне по работните места, колкото се може по-бързо”, каза Тод Фрейзър – член на съюза, който взе участие в преброяването на вота. “Така вече можем да възобновим производството на стомана и подредим наново живота си.”. От компанията казаха, че в четвъртък ще разпратят писма до първата група служители, които ще възобновят работа, а всички останали ще бъдат включени в план-графика в рамките на близките 90 дена. “Доволни сме от факта, че най-сетне се стигне до консенсус и служителите ще се върнат на работа, а новите заплати в Middletown Works ще увеличат чувствително благосъстоянието на служителите,” каза в изявление председателят, президент и главен изпълнителен директор на AK Steel – Джеймс Л. Уейнскот. Работниците спряха работа на 28-ми февруари, 2006 г. Компанията обаче продължи дейност, наемайки временни работници, но това постепенно се превърна в най-голямото спиране на производство в цялата страна в настоящия момент. В последния ден на изтичащия стар договор с профсъюза, преди повече от 12 месеца, акциите на AK Steel се търгуваха на Ню Йоркската фондова борса при 11.10 щ.д./акция. Тази сряда, пазарът затвори при цена от 22.25 щ.д./акция, отчитайки ръст за деня от 31 цента, независимо от факта, че новината за постигнатото споразумение дойде едва няколко минути преди края на борсовата търговия. Според новия договор, по-голямата част от работниците имат по-високо заплащане, но те ще трябва да поемат част от здравните си осигуровки сами. От компанията настояха да намали броя на служителите си, за да може да има по-голяма гъвкавост при формирането на план-графика.
Източник: Ню Йоркска Фондова Борса (15.03.2007)
 
Зелена светлина за строителство получи петролопроводът Бургас - Александруполис. Зелена светлина за строителство получи петролопроводът Бургас - Александруполис. След 13-години преговори вчера в Атина бе подписано тристранното споразумение за изграждането на тръбата. Парафи на документа сложиха строителният министър Асен Гагаузов, министърът на развитието на Гърция Димитрис Сиуфас и руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко. Това стана в присъствието на Владимир Путин, Сергей Станишев и Костас Караманлис. Строителството трябва да започне през 2009 г. Споразумението обаче не гарантира, че тръбата ще стане факт. Причина за това е най-вече липсата на петрол, който да потече по нея. Първоначалният капацитет е 35 млн. тона годишно, като планът е той да се разшири до 50 млн. т. Страната ни ще печели по долар на тон за транзита. Владимир Путин се бори за влияние на енергийния пазар и обещава да осигури нужното количество. Трите руски държавни компании "Роснефт", "Транснефт" и "Газпромнефт" обаче не са в състояние да гарантират суровината. Ден преди подписването на споразумението президентът на "Транснефт" Семьон Вайнщок потвърди това пред в. "Комерсант". Заинтересованите страни ухажват американската компания "Шеврон", която владее по-голяма част от каспийските нефтени полета. С нейни представители се срещна и министър Румен Овчаров по време на посещението си в САЩ. По-вероятно е обаче фирмата да бъде привлечена за партньор по щатския проект АМВО за изграждане на конкурентния тръбопровод Бургас - Вльора.
Източник: Стандарт (16.03.2007)
 
"Испат" ще инвестира $220 млн. в нигерийската "Делта стийл" Индийската металургична компания "Испат" ще инвестира 10 млрд. рупии (около 226 млн. долара) за разширяване на производството в нигерийското си дъщерно дружество "Делта стийл" (Delta Steel), предаде "Икъномик таймс". Нигерийската металургична фабрика наскоро възобнови износа на полуобработена стомана за България. Страната има договор за доставка на 2.2 хил. тона полуобработена стомана.
Източник: Дневник (16.03.2007)
 
Дългът намаля с 339 млн. EUR Държавният и държавногарантираният дълг намаляха с 339 млн. EUR през февруари спрямо януари, съобщиха от Министерството на финансите. Намалението се дължи преди всичко на извършените плащания през миналия месец. Към края на февруари задълженията на държавата възлизат на 5.86 млрд. EUR, от които 1.47 млрд. EUR са вътрешни и 4.39 млрд. EUR външни. Делът на държавния и държавногарантирания дълг от брутния вътрешен продукт възлиза на 22.4%, което представлява абсолютно намаление от 1.3 процентни пункта спрямо предходния месец. Външният дълг е 16.8% от БВП, а вътрешният - 5.6%. Вътрешните задължения са 25.1% от целия размер на дълга, а външните - 74.9%. От началото на годината общият размер на извършените плащания по главници и лихви възлиза на 1 121.9 млн. лв. От тях 847.8 млн. лв. са платени по външния дълг и 274.1 млн. лв. по вътрешния. Във валутната композиция на плащанията най-съществен е делът на тези в EUR - 66.4%, следван от тези в левове - 24.4%, и в USD - 8.1%.
Източник: Пари (16.03.2007)
 
Arcelor Mittal обмисля поглъщане на Posco Южнокорейската POSCO, която е третата по големина производителка на стомана в света, обяви в петък, че започва защитни действия, за да предотврати възможността конкурентната Arcelor Mittal да я погълне. “Компанията ще изкупи обратно свои акции, за да има по-голяма сигурност”, каза представител на POSCO, като добави, че акционерите, които компанията определя като добронамерено разположени към нея държат около 40% дял. “Така POSCO ще се защити от евентуални опити за поглъщане от чужди компании”. През януари, акционерите одобриха улесняване на условията за емитирането на нови акции и продажбата им на стратегически партньори, след разговори между председателя на POSCO Лий Ку-Таек и главния изпълнителен директор на Arcelor Mittal – Роланд Джънк. Двете компании се борят за надмощие на бързо развиващия се азиатски пазар, воден от агресивните икономики на Китай и Индия. В петък икономическият всекидневник Korea Economic Daily цитира неназован член на ръководството на POSCO, че Джънк е изявявал интерес към стратегията за сливания и поглъщания на POSCO. В момента ръководството на южнокорейската компания обмисля, как да реагира при евентуалното постъпване на оферта от страна на Arcelor Mittal, допълва изданието. POSCO твърди, че никога не са обмисляни възможности за сливане или поглъщане от Arcelor Mittal досега. Още през 2000 г., южнокорейската компания сформира съюз за сътрудничество с японската Nippon Steel, която е втората по големина производителка на стомана в света след Arcelor Mittal, за да си осигури по-добро разпределение в индустрията. В последно време цената на акциите на POSCO се повиши рязко в резултат на слуховете, че компанията, която е над 60% собственост на чужди инвеститори, е цел за придобиване от страна на Arcelor Mittal.
Източник: Топикс (19.03.2007)
 
Амбиции за един милиард За 2006 г. приходите от продажби на притежавания от Захариев (чрез регистрираната в Люксембург "Булмет") "Интертръст холдинг" са 450 млн. лв., а печалбата преди облагане - 45 млн. лв. Чрез "Интертръст" Захариев притежава 98% от ОЦК - Кърджали, завода за тръби "Интерпайп", 90% от машиностроителното "Финтехмаш"- Пловдив, фирмата за въздушен транспорт "Интер еър", счетоводната "Интеракаунт" и т.н. Захариев държи контролните пакети в "Горубсо - Мадан" и обогатителната фабрика от "Горубсо - Рудозем". "Интертръст" е и собст­веник на най-големия завод за ламарина с полиестерно покритие "Леминд" в Сърбия. Тя притежава и завода за поцинкована стомана NewCo Llamkos Steel LLC в гр. Вущри - Косово. През 2005 г. "Интертръст" купи и 79.76% от сръбската "Застава ковачница". В Македония притежаваната от Захариев "Интерагро" произвежда зеленчуци. Валентин Захариев е бивш собственик на "Кремиковци" и бивш данъкоплатец номер едно за България. С една дума - популярен е като бивш. Оказва се обаче, че амбициите му не са свързани само с това да остане в икономическата история на страната като човека, който купи 71% от "Кремиковци" за 1 долар през 1999 г. и ги продаде точно 132 млн. пъти по-скъпо през 2005. По думите на Захариев, ако всичките му планове се реализират, оборотът на фирмите му ще достигне 1 млрд. лв. до пет години. Първата стъпка от поредицата инвестиции, която Захариев планира, е пълно обновяване на придобития преди малко повече от година от него ОЦК - Кърджали. Проектът е за 80-100 млн. евро. за период от 2-2.5 години. В него влиза покупка на нов електролитен цех и съоръжение за очистка за 30 млн. евро и технология за преработка на сярна киселина за 35 млн. евро, като и за двете вече има подписани договори с доставчиците и авансови плащания. "Вложението ще е и част от изпълнението на комплексното разрешително на оловно-цинковия комбинат, тъй като се очаква с него да се намалят емисиите вредни газове от производството", обясни Захариев. Основната част - около 70%, от финансирането ще е кредит от швейцарска банка (чието име не се назовава), а 30% ще са собствени средства на "Интертръст" - холдинга, в който са включени повечето от фирмите на бившия собственик на "Кремиковци". Отделно в момента ОЦК преговаря за покупка на нова технология за производство на олово за 35 млн. евро от австралийската Ausmelt. Инсталирането на мощностите би трябвало да започне през втората половина на тази година. Като резултат от всички покупки на технологии производството на цинк в ОЦК се очаква да нарасне от 27 000 на 48 000 тона годишно, като потреблението на електричество намалее, а нивото на извличане на цинк от рудната суровина се увеличи от 90 на 95%. За оловното производство пък планът е да се вдиг­не от 33 000 на 65 000 тона годишно. Отделно Захариев планира да построи нов завод за студено валцуване на стомана на територията на "Интерпайп" (до "Кремиковци"). Проектът на стойност 35 млн. долара се предвижда да приключи за около 2 години. Идеята е новото предприятие да има капацитет 300 000 тона студено валцувани рулони годишно, част от които да остават и на вътрешния пазар, който в момента се захранва основно с внос от Украйна. По думите на Захариев и за този завод вече има подписани договори с доставчиците на оборудването. Съоръженията ще са от Италия, а финансирането - пак от швейцарски банки. В по-дългосрочен план (до пет години) бившият собственик на "Кремиковци" има намерение да навлезе пряко и в бизнеса на притежавания от индийската "Глобал стийл" столичен гигант, като започне производство на горещо валцувани рулони. Инвестицията за това ще е около 80 млн. евро, като в тази сума влиза и покупка на инсталация за непрекъсната разливка на стомана и стан за дълги продукти (основно от специални стомани). Капацитетът на новата мощност ще е 350 000 тона стомана годишно. (За 2006 г. "Кремиковци" произведе 1.2 млн. тона горещо валцувани рулони.) Според Захариев новият му завод ще захранва основно становете за безшевни тръби в "Интерпайп" и ковашко-пресовия завод в Сърбия. В сръбския "Леминд" в Лесковац (който бизнесменът купи още като собственик на "Кремиковци" в началото на 2005 г.) през юни предстои да влезе в експлоатация нов завод за използваните в строителството "сандвич-панели" от алуминий и полиестер с капацитет 2.2 млн. кв. метра панели годишно. Total = 250 млн. евро Най-грубото изчисление на стойността на проектите на Валентин Захариев, без да броим тези за концесиониране на мини в България и Сърбия, показва обща стойност от 250 млн. евро за следващите пет години. Дали финансиране за всички тях ще бъде намерено - засега гаранция няма, макар че по думите на бизнесмена "работим отдавна с тези банки и вече сме направили сериозен оборот при тях". Факт е обаче, че пазарът на метали се движи в посока нагоре и това кара производителите да инсталират нови линии. В допълнителни мощнос­ти инвестират и собствениците на "Стомана индъстри" - представителите на гръцката "Виохалко" в България преди няколко месеца обявиха, че започват изграждането на завод за дълги продук­ти (армировъчна стомана и стоманени пръти) на територията на пернишкия комбинат. Стойността на този проект е 50 млн. евро. Други 15 млн. евро "Виохалко" влага за реконструкция на линията за непрекъснато леене в "Стомана". През ноември миналата година в "Кремиковци" пък заработи нова линия за непрекъснато леене за 10 млн. евро. С една дума - фактът, че металите продължават да са гореща стока в световен мащаб, очевидно предизвиква мечтите и на играчите в България. Въп­росът е какво ще се случи с тях, ако цикълът на ръст приключи.
Източник: Капитал (19.03.2007)
 
Безработицата през февруари е 9.48% През февруари нивото на безработица е 9.48%, което е с 0.19 пункта по-ниско спрямо януари. На годишна база безработицата е паднала с 2.02 пункта. Намаляват новорегистрираните безработни, съкратени от икономиката, и тези, които отново са се върнали в бюрата по труда след приключване на участието им в програмите за заетост. В бюрата по труда през февруари са били регистрирани 351 175 безработни - с 6904 по-малко от януари и със 74 976 по-малко отпреди година. Заявени са 15 979 работни места, а работа са започнали 15 761. От тях 63% са в реалната икономика. Все още обаче е слабо търсенето на работна сила, характерно за зимния сезон.
Източник: Пари (19.03.2007)
 
Започва вторият воден заем от Световната банка Министерският съвет одобри миналата седмица писмо споразумение за безвъзмездна помощ от Световната банка за подготовка на проекта за развитие на общинската инфраструктура. Той е включен за финансиране от Световната банка чрез държавен заем за 2007 г. Проекта представи по време на втората част на конференцията „Инфраструктурни проекти, България 2007 - състояние и перспективи“, организирана от вестниците „Строителство Градът“ и „Дневник“, Пламен Никифоров, директор на дирекция ВиК в регионалното министерство. Общата стойност на проекта за развитие на общинската инфраструктура е 109 млн. евро. От тях 88.28 млн. евро (81%) са заем от Световната банка. Останалите 21.4 млн. евро, т.е. 19%, са българското съфинансиране. Заемът е с лихва 3.18%, 5 години гратисен период, 12 години срок за погасяване на главницата. Безвъзмездната помощ се предоставя от японското правителство чрез Световната банка. След решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството ще подпише документа. Така се улеснява изборът на консултанти, с чиято помощ ще бъде подготвен проектът. Грантът за консултант и подготовка на процедурата е 500 хил. евро. Този проект е част от общо 500 хил. долара безвъзмездни средства, предоставени на страната ни от Световната банка за развитие на общинската инфраструктура. Меморандумът между България и Световната банка беше подписан в средата на 2006 г. Въз основа на меморандума беше подготвен доклад и одобрен от Министерския съвет за финансиране с държавен заем. Предоставените средства ще бъдат използвани по три основни компонента. Първият е за подготовката на проекти за развитие на общинската инфраструктура, които ще се финансират чрез фондовете на Европейския съюз. Ще бъдат избрани проекти, които ще бъдат включени за финансиране от тези 5 млн. евро, отделени за пълния компонент. Възможно е тази сума да бъде завишена. Проектите от оперативните програми, за които не са осигурени средства, ще бъдат включени за финансиране от този заем на Световната банка.
Източник: Строителство Градът (19.03.2007)
 
Една трета от сделките с имоти с участието на чужденци Близо една трета (над 29%) от сделките с имоти, сключени в България през миналата година, са били с участието на чужденци. Това показва проучване на компанията "Аста бридж" (Asta Bridge), която е част от групата "Адрес". Фирмата работи само с чужденци. През 2006 г. бяха реализирани над 311 хил. сделки с имоти по данни на Агенцията по вписванията. Постъпленията от продажба на недвижими имоти на чужденци са 2.2 млрд. лв., показва статистиката на БНБ. Над две трети от пазара са купувачите от Великобритания, посочи Антон Панкев, управител на "Аста бридж". В анализа на компанията не са включени руските инвеститори, от чиято страна от началото на годината се наблюдава засилен интерес към луксозни имоти по информация на "Адрес". Пазарът продължава да е активен. В началото на годината британската преса публикува материали за ирландци, които са загубили от закупуването на имоти в България. Негативните публикации не са повлияли на пазара, твърди Наташа Коупман, директор на кол-центъра на компанията. По думите й преди влизането в ЕС очакванията са били за намаляване на продажбите, но първите месеци на годината ги опровергават. Продали сме 150 апартамента, каза Коупман. Тя обясни, че се налага подробно да обяснява на чужденците кои са инвеститорите и дали са сигурни. За да се гарантират инвестициите в договорите им, имало клауза за обезпечение при евентуален фалит на предприемача. Много от инвеститорите в имоти имат малко тъмно минало, каза Божидар Захариев от "Аста бридж". Затова внимателно ги проучваме, за да гарантираме сигурността на клиентите си и доброто име на компанията, допълни той. Основните разлики между професионалистите и другите предприемачи са начинът на финансиране на обекта, окомплектоването на техническата документация, както и нивото на допълнителните услуги, които се предоставят на купувачите, посочи Милен Маринов, адвокат на компанията. Тези, които перат пари от другите си дейности, финансират имотните си проекти със собствени средства, не вадят всички документи за обекта, за да не правят допълнителни разходи, а също така обикновено не предлагат договори за управление и поддръжка на жилищата в комплекса, обясниха разликите експертите от "Аста бридж". В последно време засилен интерес има от страна на испанци и малтийци към покупката на имоти. За разлика от британските инвеститори те купуват парцели със спекулативна цел, като търсят бързата печалба, посочи Коупман. След Банско и Слънчев бряг има пренасочване към СПА курортите, като в момента най-атрактивната дестинация е Сандански, каза Захариев. Причината е по-високата доходност, която могат да осигурят тези имоти, защото се ползват целогодишно. В момента най-голяма възвращаемост носи покупката на луксозни жилища в София, като тенденцията е през следващите години тя да достигне до 10%, смята Панкев. По думите му в момента реалната доходност от ваканционните апартаменти е между 4 и 5% годишно. По-голямата част от жилищата в луксозните комплекси се продават с гарантирана доходност през първите четири-пет години. Вече има договори, които гарантират доходност за 10-годишен период, като те са основно за СПА курортите, казаха от "Аста бридж". Ако не се постигне договорената възвращаемост, в договорите има фиксирани неустойки.
Източник: Дневник (20.03.2007)
 
Металургията с растеж от 10%. Произведената продукция през 2006 г. надхвърли 5 млрд. лв. Металургичната индустрия отчита ръст от почти 10% през 2006 г., съобщи председателят на Браншовата камара по черна и цветна металургия Валентин Захариев. По предварителни данни продукцията на предприятията от сектора надхвърля 5 млрд. лв. и отново е в челната тройка на индустриалните дейности в страната след производството на енергия и строителството, заяви Захариев. Ръстът не е резултат от високите цени на металите, в стоманодобива дори имаше спад на цените през 2006 г., уточни Политими Паунова, изпълнителен директор на браншовата камара. Добрите резултати основно са заради увеличение на продукцията на прокат от цветни и черни метали. В цветната металургия най-силен е ръстът в шуменския завод Алкомет и в София мед АД. Стомана индъстри и Кремиковци също са увеличили производството на крайни изделия от стомана. През миналата година започна работа и първата мощност от черната металургия, построена на зелено в България - пловдивската Хелиос металург, която произвежда армировъчна стомана за вътрешния пазар. През тази година също се очаква сериозен ръст заради амбициозни инвестиционни програми. По данни на големите фирми в бранша до 2010 г. новите инвестиции ще достигнат 1.7 млрд. лв., заяви Захариев. Най-големите вложения ще са в новата рафинерия на Кумерио мед и в почти двойното увеличение на капацитета на Стомана индъстри. Като се отчетат и влаганите средства от малките предприятия, в средносрочен план инвестиции­те ще достигнат 2 млрд. лв. С това инвестиционните разходи в отрасъла след неговата приватизация ще надхвърлят 4 млрд. лв.
Източник: Пари (20.03.2007)
 
Плевенският завод "Вапцаров" ще работи по съвместно с "Океаник криейшънс" Плевенският машиностроителен завод "Вапцаров" ще участва в съвместен проект за изработка на плаващи платформи на шведската компания "Океаник криейшънс" (Oceanic creations). Това съобщи Владимир Попов, който е управител на едно от подразделенията на плевенското предприятие - "ВАП-хидро"(VAP Hidro). Попов добави, че на този етап плевенският завод може да изработи подвижната конструкция на платформата, с която тя ще бъде вкарана в морето. Според проекта на шведските инвеститори във Варна на територията на бившия оръжеен завод "Терем" трябва да бъде изграден завод за свръхлеки композитни материали, от които да бъдат сглобявани плаващи платформи с размери между 100 и 150 м. Попов уточни, че във "Вапцаров" вече са произвеждани ходови съоръжения на кранове, които могат да намерят приложение и при плаващите платформи. В плевенското предприятие вероятно ще бъде произведена и част от самата платформа, но това е въпрос на бъдещо обсъждане, обясни Попов. Той добави, че плевенското дружество е презентирало своите възможности пред шведските бизнесмени и на базата на тях те ще могат да преценят параметрите на бъдещото им сътрудничество. През тази година в двете подразделения на "Вапцаров" - "ВАП Хидро" и "Вапрес", ще бъдат вложени общо 1.5 млн. лева за модернизация и рационализация на производството, допълни Попов. Той уточни, че модернизацията на технологиите в предприятието трябва да доведе до намаляване на броя на машините и до оптимизиране на тяхната ефективност. Така, ако в момента в цеха за механична обработка на дребните и средни детайли на пресите работят 80 машини, след въвеждането на новата технологична линия същата работа ще се върши от 10-15 машини, обясни Попов. Той увери, че с обновяването на съоръженията и въвеждането на двусменен режим на работа ще бъде постигнато увеличение на обема на производството с около 50 процента, т.е. очаква се да надхвърли около 25 млн. лв. годишно. "Работим усилено както по отношение на модернизирането на оборудването, така по отношение на обучение на персонала, тъй като машините не струват нищо без хората", каза още Владимир Попов. Той добави, че предприятието очаква и доклад за оценка на енергийната ефективност, след което вероятно ще започне и подмяна на цели електрически системи. Очаква се след тази подмяна разходите на ток да бъдат намалени до 20 процента. Досега средномесечният разход за отопление и за работа на машините е струвал на предприятието около 50 хил. лв.
Източник: Дневник (20.03.2007)
 
БДЖ подновява влаковете с вагони от Турция и Холандия БДЖ преговаря за закупуването на 30 спални вагона от Турция и за пътнически вагони от Швеция и Холандия, съобщи изпълнителният директор Олег Попов. На железницата са необходими около 500 вагона за влаковете за превоз на пътници. До 4 април по линията София - Бургас ще бъде пуснат новият локомотив, който Сименс даде за временно ползване на държавната железопътна компания като компенсация за забавените доставки на 25 електрически мотриси. Между 4 и 20% ще се повишат заплатите на железничарите, съобщи още Петков. Точният размер на възнаграждението на всеки от работещите в железницата и инфраструктурната компания ще се определи според качеството на работата, квалификацията, сложността и отговорностите при изпълнение на професионалните задължения.
Източник: Новинар (20.03.2007)
 
На лов за кредити от банки в чужбина Три месеца след влизането на България в Европейската общност цената на капитала в страната все още е средно с около 20% по-висока от другите членки, което стимулира много родни компании да търсят ресурси на западните капиталови пазари. В България годишните лихви вървят в диапазона 8-12%, докато в ЕС може да се намерят заеми с лихви между 6 и 6.5%, каза изпълнителният директор на Soravia Bulgaria Валери Атанасов. Според него това положение няма да се промени в близките няколко години. На подобно мнение е и консултантът Венцислав Димитров. Кредитите в България са незаслужено скъпи, категоричен е той. В Америка и Европа отпускат пари за 30 години при 2-3% лихва, а тук при тройно повече, каза още Димитров. Всяка българска компания може да получи изгодно финансиране от чужбина, само трябва да представи добър проект за каква цел ще използва парите, коментира мениджър на голяма българска компания, пожелал анонимност. На друго мнение обаче са повечето банкери. Според главния изп. директор на Банка ДСК Виолина Маринова само по-големите български компании биха могли да ползват тази алтернатива. Що се отнася за по-малките фирми, най-изгодно ще е финансиране от България, казва Маринова. Съществува и друг вариант за родните фирми - да отидат директно и да се предложат на голяма европейска борса, но за там трябва да предоставят много подробна информация и прецизна отчетност, което често е проблем у нас. Невинаги по-ниската цена на паричния ресурс означава по-бърз и лесен достъп до него, коментира Виолина Маринова. Не бих казал, че е толкова просто да се определи кое е изгодно и кое не е, защото един от основните фактори човек да участва на даден капиталов пазар е да е познат или да положи определени усилия този пазар да го познава, каза главният изп. директор на Булбанк Левон Хампарцумян. Според него понякога разходите, за да станеш познат, надхвърлят ползите от това да отидеш при по-евтините ресурси.
Източник: Пари (21.03.2007)
 
България е сред десетте най-добри страни за аутсорсинг България е единствената страна от региона на Централна и Източна Европа, която успя да запази имиджа си на привлекателна дестинация за изнасяне на бизнес и дори се нареди сред първите десет в света. Страната зае деветото място, на което миналата година беше Канада. Това показва последното проучване на консултантската компания "Ей Ти Киарней" (A.T. Kearney) за 2007 г. Докладът "Глобъл сървисис локейшън индекс" (Global Services Location Index) анализира 50 топ локации за услуги, като измерва три основни показателя - разходи за труд, квалификация и наличие на необходимата работна ръка и бизнес среда. В класацията България измести Чехия (седма за 2005 г.) и се оказа единствен представител на региона сред топ локациите. Около нея в десетката са шест азиатски и три южноамерикански страни - Индия, Китай, Малайзия, Тайланд, Бразилия, Индонезия, Чили, Филипините и Мексико. Отново най-предпочитани за аутсорсинг са Индия и Китай, съответно първа и втора. Макар Румъния да е чак на 33 позиция (от 24 място през 2005 г.), двете новоприсъединени към ЕС страни според анализа показват голям скок в оценките си за бизнес средата в тях, което се обяснява с подготовката им за присъединяване към съюза. Въпреки че е по-многобройна като население, Румъния обаче отива по-назад в класацията заради относително по-високите разходи за труд. Въпреки конкурентните заплати, многобройното население и добрите технически умения много слабите оцени за бизнес средата поставят Русия и Украйна ниско в класацията, съответно на 37 и 47 позиция. Десет нови страни са добавени към индекса през 2006 г. - трите балтийски държави и Украйна, Шри Ланка и Пакистан, Уругвай, Мароко, Сенегал и Мауритите. Последните места заемат Ирландия, Турция и Франция. Според доклада в краткосрочен план ценовите предимства няма да бъдат определящи за избора на дестинация. По-важна ще се окаже базата от квалифицирани хора и намирането на подходящите служители ще бъде императив за компаниите, когато вземат дългосрочни решения за избор на дестинация.
Източник: Дневник (21.03.2007)
 
Правят интермодално пристанище в Русе Нов корабен претоварен комплекс ще има до 2 години в "Свободна зона" - Русе, като 17,7 млн. лева финансиране осигурява за проекта самата Зона, съобщи директорът на държавната фирма Райчо Райков. Очаква се в интермодалното пристанище да става претоварване от железопътен на речен превоз и обратното. Дълбочината на пристанището ще е близо 12.5 метра, за да може и при най - ниски води да се приемат по два кораба едновременно с ширина 11 метра всеки. Русенската свободна зона е приключила 2006 година с печалба от 2 милиона и 232 хиляди лева, което е два пъти повече от 2005-та.
Източник: Монитор (21.03.2007)
 
Бюрокрацията спира корупцията по еврофондовете Само 1% от представителите на бизнеса подозират, че при усвояването на еврофондовете може да има корупция. Причина за това вероятно е тежката бюрократична процедура за тях. Това сочи изследване на MBMD и Института за маркетинг и социални изследвания за готовността при усвояването на парите от еврофондовете. То е правено сред бизнесмени, консултанти и журналисти. Освен тежката процедура има проблем и с получаването на достатъчно информация за взимането на пари по линия на ЕС. Усвояването пък се затруднява от липсата на средства за проектите, както и на данни за финансирането. Допълнителна роля има и неумението за разработване на проекти и за работа в партньорство. Като най-подготвени за еврофондовете се сочат местните власти и неправителствените организации. Над 60% от тях смятат, че могат да се справят с това. Бизнесмените, които смятат да кандидатстват са 47%. Най-предпочитана сфера е земеделието. Неправителствените организации се насочват към образованието, а местните власти към регионалното развитие.
Източник: Монитор (21.03.2007)
 
Alcan и Rusal ще строят мощности за преработка на алуминий в ЮАР Твърде вероятно е в началото на 2008 г., канадската Alcan Inc да започне изграждането на завод за обработка на алуминий в ЮАР. Руската RUSAL обаче, също има интерес да изгради подобни мощности, коментираха от местното правителство във вторник. “Alcan ще започнат строежа на леярна … като строителните дейности ще започнат през първото тримесечие на 2008 г.”, съобщиха от Департамента за търговия и индустрия (DTI) в имейл отговор към отправено запитване. Alcan, която е втората по големина производителка на първичен алуминий в света, уреди въпроса по електрозахранването на обекта още през ноември миналата година, но оттогава насам няма никакво развитие или коментар относно строежа на леярната Коега, където инвестицията ще бъде в размер на 2.7 млрд. щ.д. Някои анализатори спекулираха, че Alcan започва да се отказва от инвестицията си, поради проблеми с токоподаването в ЮАР, където поради големия икономически бум, който е налице в момента, консумацията на електроенергия е прекалено голяма и често се стига до прекъсване в захранването. “Проектът е в ход според установения план и всички опасения на Alcan вече са разрешени в полза на компанията”, казаха от Департамента, без да уточняват, какви точно са били опасенията на канадската компания. Alcan желае да запази за себе си между 25и 40% дял от новото съоръжение и така да си осигури годишен обем от 720 000 тона. В момента правителството на ЮАР води преговори с канадците относно “финансовата рамка” на проекта, и това трябва да бъде финализирано през юли или август тази година, допълниха от Департамента. Преговори с други потенциални партньори в проекта ще бъдат обмисляни едва след това, а бордът на директорите на Alcan трябва да вземе крайното решение и да одобри схемата през месец декември. Alcan наследи идеята за изграждането на леярната за алуминий в Коега, намиращ се в близост до югоизточното пристанище Порт Елизабет, след като през 2003 г. погълна френската Pechiney. Договорът на канадците с енергийната компания Eskom е за срок от 25 години, влиза в сила от 2010 г. и предвижда закупуването на общо 1 355 мегавата електроенергия. От Департамента също така споделиха, че най-голямата руска алуминиева компания RUSAL, също се интересува да построи завод за производство на алуминий в ЮАР. “От RUSAL предлагат изграждането на нова леярна, като теренът още не е уточнен, като руснаците предлагат също така, да изградят собствена електроцентрала в близост до обекта.”. “В момента Департамента разговаря с RUSAL. Вече са проведени няколко срещи … преговорите продължават.”. Не се предоставят допълнителни сведения относно хода на преговорите, но руският министър на минералните ресурси, обяви миналия петък, че RUSAL обмисля строежа на нова леярна с годишен капацитет от 750 000 тона алуминий и електроцентрала към нея произвеждаща 1 300 мегавата електроенергия. “В момента RUSAL търси находища на въглища и други енергийни източници, за да обезпечи изпълнението на този проект”, сподели министър Юрий Трутнев. RUSAL, която е третата по големина производителка на алуминий в света, обяви в петък, че все още няма готов конкретен проект на територията на ЮАР. Към този момент, в африканската държава оперират две леярни за алуминий (Хилсайд и Бейсайд) собственост на BHP Billiton, която е шестата по големина производителка н първичен алуминий в света.
Източник: Reuters (21.03.2007)
 
Кумерио стана цел за придобиване Акциите на белгийската медодобивна компания "Кумерио", собственик на металургичното предприятие в Пирдоп, се повишиха с над 2% по време на вчерашната борсова сесия, след като излязоха спекулации за евентуална оферта. Присъствието на "Кумерио" в България, където компанията има възможност за ниски разходи и доставя мед в регион със силно търсене на суровината, я прави доста интересна цел за придобиване, коментира Филип де Пов от ING. Определено активизиращите се консолидационни процеси напоследък ще накарат инвеститорите да се оглеждат за потенциални цели, допълни още Пов. От "Кумерио" отказаха да коментират спекулациите. Голямо количество акции от компанията сменя собственика си, което причинява поскъпването на книжата, заяви говорителят на "Кумерио" Франк Ванденборе. "Кумерио" увеличи производството си на катодна мед в металургичното предприятие в Пирдоп с 8 на сто до 65 хил. тона през миналата годината, посочиха от компанията по-рано тази година. Нарастването се дължи на повишените продажби на анодна и катодна мед в черноморския басейн, където през 2006 г. са продадени общо 137 хил. тона. В момента белгийската компания реализира инвестиционна програма за новата медна рафинерия и за разширяване и модернизация на цялостното производство в завода в Пирдоп. Програмата е на стойност 82 млн. евро, като финансирането ще бъде осъществено основно със собствени средства. Програмата беше подкрепена от правителството с издаването на сертификат за инвеститор първи клас, който улеснява процедурата по издаване на необходимите за реализацията му. Изграждането на новата рафинерия започна през септември миналата година и трябва да приключи до началото на 2008 г. Проектът ще позволи три пъти по-големи резултати от възможностите на старото предприятие, което предстои да бъде затворено.
Източник: Дневник (22.03.2007)
 
Затруднения за алуминиевата индустрия Китай се нуждае от най-различни суровини, но една от тези, които страната може сама да си набавя е алуминия и това е доста неприятна новина за всички производители на сребристия метал. Във вторник, Международният институт за алуминия публикува последните данни от производството на метала в китайски рафинерии и отчете ръст за месец януари от 39%, като предварителните разчети показваха 35%. Освен това за февруари ръстът е с нови 40.3%. Това е два пъти по-голям ръст от прогнозата на анализатора Джон Тумазос от Prudential Equity Group. Търсенето на алуминий в Китай нараства, но производството на метала расте с още по-високи темпове. Тумазос коментира, че няма представа на какво се дължи този ръст в консумацията на метала от страна на Китай, но една от основните теории е, че той се използва широко в строителните дейности в страната. “Предполагам, че китайците имат афинитет към алуминиеви конструкции и материали”, твърди анализатора. Все пак независимо от причината, индустрията се напича. Той промени рейтинга си за метала в “неблагоприятен” от “благоприятен” поради повишеното производство на Китай. Освен това той занижи прогнозата си за потребление на цветния метал в САЩ през 2007 г. поради факта, че ”повечето производители започват рязко да понижават крайните си производствени обеми”. Тумазос е променил и рейтинга си за Ню Йоркската Alcoa до “неутрален”, а преди това е бил със статут “завишен” и драстично коригирал рейтинга на базираната в Монреал Alcan от “завишен” на “занижен”. Тумазос коментира пред клиенти, че основната причина да даде “занижен” рейтинг на Alcan и “неутрален” на Alcoa е поради по-малката вероятност Alcan да стане цел за поглъщане. “Според нас, доброто управление, оптимизирането на разходите, както и подобряването на операциите извън алуминиевия сектор, превръщат Alcoa в доста апетитна цел за поглъщане или поне дават основание за по-акционерно-ориентирано преструктуриране на компанията.”, каза Томазос. В сряда цената на акциите на Alcoa при затваряне на пазара бе по-ниска с 0.7% или с 22 цента (USD 33.85), а тези на Alcan – по-ниски и 0.2% или 8 цента (USD 53.20).
Източник: Инфомайн (22.03.2007)
 
Кремиковци планира ръст от 0.4 млн. тона в производството през 2007 г. Кремиковци отчита ръст в производството за 2006 г. По данни на металургичния комбинат производството през 2005 г. е произведена продукция в размер на 1.09 млн. тона, а през 2006 г. – 1.2 млн. тона. За 2007 г. комбинатът планира да произведе продукция в размер на 1.6 млн. тона. Наблюдава се трайна тенденция на увеличение по отношение на месечната брутна работна заплата, като от 405 лв. през 2000 г. тя достига 786 лв. през 2006 г. и е с планирани стойности от 903 лв. за 2007 г. Задълженията на Кремиковци АД са намелели почти тройно в сравнение с 1999 г. – от 1 024 453 хил. лв. до 303 869 хил. лв. към 31.12.2006 г. Най-големият кредитор на Кремиковци АД е Булгаргаз АД с вземания в размер на 24 024 592 лв. По отношение на този дълг има подписано споразумение на 9.07.2003 г. за разсрочване на плащанията по задължението до декември 2013 г. Кремиковци АД има дълг към НЕК ЕАД в размер на 84 632 333 лв., към ДФРР – 70 732 284 лв., и към други кредитори – 124 477 193 лв. През 2006 г. Кремиковци АД е извършило плащания към фондовете на НОИ в размер на 58 853 873 лв., към АДФ – 88 128 861 лв., към Булгаргаз – 114 921 849 лв., към НЕК ЕАД – 88 355 778 лв., към БДЖ – 48 901 922 лв. 17 812 441 лв. са внесени за данъци. По данни на НАП към 16.03.2007 г. дружеството няма задължения.
Източник: Капиталов пазар (23.03.2007)
 
Кредитните рейтинги в Източна Европа може да бъдат понижени Още тази година е възможно понижение на кредитния рейтинг на България или на неговата перспектива, определени от поне две от трите водещи в света агенции. Това се прогнозира в четвъртък в доклад анализаторско звено на датската Данске банк. Публикуването му съвпадна със съобщение на агенция "Блумбърг", че според поверителен анализ на Европейската комисия страните членки от Източна Европа са застрашени от рязко спиране на икономически ръст и срив на валутите им в случай на по-сериозно напрежение по фондовите борси в света. Предупреждение за растящ риск в тази част на Европа вече отправиха Световната банка и рейтинговата агенция "Муудис". В частта за България от анализа "Нова Европа: Внимавайте с рейтингите" се казва, че рейтинговите агенции са били "прекалено щедри" към страната и са изхождали предимно от очаквания ефект от влизането в ЕС. Затова не само не очакваме в обозримо бъдеще позитивна промяна, особено в светлината на големия дефицит по текущата сметка и неуспешното прилагане на свързаните с еврочленството реформи, но и прогнозираме негативна реакция по рейтингите, се казва в доклада. "Специално "Стандарт енд Пуърс" (S&P), изглежда, дадоха твърде високото ВВВ+, две стъпки над рейтинга от "Муудис", една по-високо от този на "Фич", или като цяло това е оценка доста над предвижданата по рейтинговия модел." От Данске банк очакват през 2007 г. "Фич" и S&P да коригират рейтинговата перспектива за България от "стабилна" на "негативна". "Муудис" едва ли ще предприемат нещо, защото неотдавнашната промяна в перспективата им по българския държавен дълг от "стабилна" на "позитивна" е по-скоро опит да догонят другите две агенции, заключава докладът. От Данске банк обясняват, че рейтинговите агенции не отделят много внимание на неикономическата част от политиката. "Ние обаче се интересуваме от повече фактори подобно на Индекса за икономическа свобода на фондация "Херитидж", допълват датчаните. Банката изброява осем фактора, взети предвид: признаци за прегряване на икономиката; твърде силен и неоправдан ръст на кредитите; растящ инфлационен натиск; отлагане на приемането на еврото; сигнали за "балон" на пазара за имоти; фискална политика, която не избягва цикличните проблеми; продължаваща политическа несигурност и негативни външни шокове, идващи от еврозоната. Преди дни кредитната агенция "Муудис" също алармира за повишен риск от продължителна икономическа стагнация и болезнено прилагане на европейските стандарти, което ще задържи темпа на нарастване на реалните доходи. Докладът на кредитната агенция излиза само месец след като тя повиши перспективата за рейтинга на България от стабилна на положителна. Предупрежденията обаче не притесниха българските специалисти, които се обединиха около мнението, че няма повод за тревога, ако страната продължи да провежда структурните си реформи в сферата на пазара на труда, образованието, здравеопазването и т.н. Според анализаторите рисковете са надценени и няма причина динамичният растеж в страната да бъде прекъснат. Той е подхранван основно от големите преки чуждестранни инвестиции и постоянно подобряващата се конкурентоспособност на България на международните пазари, смятат специалистите. Това не е първото предупреждение за България от страна на Данске банк. В доклада от 23 февруари "Нова Европа: Предупреждение, което не е за пренебрегване" същият екип стигна до изводи, че почти всички държави в пояса от Балтийско до Черно море са в деликатно състояние и под заплаха от "твърдо приземяване и финансов стрес". Този път те навлизат в подробности, като заключават, че т.нар. рейтингов цикъл навлиза в негативна фаза и за 6 от десетте анализирани държави тази година ще има промени надолу. "Стряскащо е, че нашите модели сочат, че държавите, най-податливи на понижаване на рейтингите, са същите, за които прогнозирахме рязко спиране на икономическия растеж и финансови трудности", се казва в доклада и изрично се изброяват България и споменатите по-горе пет държави. Според наши икономисти обаче анализите на банката са спорни, тъй като изходните данни за някои макропоказатели в тях не съответстват на официално обявените.
Източник: Дневник (23.03.2007)
 
Асарел медет ще разработва ново находище Правителството разреши на "Асарел медет" да проучи възможностите за добив на метални полезни изкопаеми за 3 години. Компанията ще търси суровина в местността Сивата грамада - Паново бърдо, намираща се в община Панагюрище. "Асарел медет" ще вложи близо 240 хил. долара в разработването на находището с площ от близо 14 кв. км. "Болкан минерал енд майнинг" пък получи 3-годишно разрешение за проучване на находището в местността Кошута в община Смолян. Компанията ще инвестира около 125 хил. долара в разработването на находището на площ от 29 кв. км. Монтанската фирма "Пътинженеринг-М" получи концесия за 25 години на находището за варовици "Владимирово". То се намира в землището на едноименното село на община Бойчиновци. Площта му е близо 300 хил. кв.м. Концесионерът ще инвестира над 1 млн. лв. Предвидената средногодишна производителност от кариерата е 25 хил. куб.м скална маса. Община Бойчиновци ще получава 30% от концесионното възнаграждение. Правителството реши чрез неприсъствен конкурс на концесия да бъде предоставено находището за индустриални минерали "Кривня" в община Ветово. Срокът на концесията ще бъде 10 години. В 7-дневен срок от обнародването на решението в Държавен вестник министърът на икономиката и енергетиката трябва да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса.
Източник: Дневник (23.03.2007)
 
Русия опря до урановите ни мини Русия закъса за уран. Това може да провали амбициозния план на Кремъл до 2030 г. да увеличи от 17% на 25% тока, произведен в АЕЦ. Затова Москва започна да ухажва Чехия, Украйна, Монголия и България да възобновят добива на уранова руда. "Залагаме на атомните централи, но не ни стига горивото. Затова търсим начини за доставка на уран освен от партньорите ни Казахстан и Узбекистан и от други страни", заяви Владимир Бочков от руската атомна корпорация ТВЕЛ пред чешкия сайт Aktualne. Русия отделя над 1 трилион рубли за атомната енергетика в страната, съобщи шефът на държавната компания "Росатом" Сергей Кириенко. По думите му Русия иска да увеличи дела на ядрения ток до 2 пъти. Затова предвижда да строи по 2 нови енергоблока всяка година от 2007 г. до 2015 г., а след това - по 3-4 блока, каза още Кириенко. В момента Русия използва по 9 хил. тона уран годишно, но скоро ще са й необходими по 35 хил. тона, изчисляват експерти. За първи път през миналата година, 14 години след закриването на урановите ни мини, се заговори за откриване и възобновяване на производството на уранова руда у нас. Интерес проявяват както канадската компания "Каменко", основен играч в света, така и руски фирми. Въпросът бе повдигнат по време на българо-руската правителствена комисия през май 2006 г. За отваряне на мините е нужно решение на кабинета. По предварителни оценки залежите на уран в България са около 12 хил. т. Те задоволяват енергетиката ни през следващите 20-30 г. Освен с България, Русия е започнала преговори за възобновяване на добивите и в района на Стражи под Ралскем в Чехия. Според запознати Москва ще даде 250 млн. долара до 2008 г. за развитие на добива на уран в страната и зад граница. Руснаците дори подписаха договор с чешката "Тенекс" и за нови геологични проучвания. Очаква се там да има годишен добив от 1000 тона.
Източник: Стандарт (23.03.2007)
 
Световната банка отпуска 170 млн. евро на България Три заема на обща стойност 170 млн. евро одобри бордът на директорите на Световната банка, съобщиха от финансовата институция. Целта им е да се повиши жизненият стандарт на българите и да се намалят разликите в доходите ни с тези на останалите европейци. Първият заем е за 114 млн. евро и целта е да се подпомогне държавата през първите месеци на членство в ЕС. С парите ще се въведе външна оценка за учениците и промени в социалната система и лекарствената политика. Вторият заем е за 40,9 млн. евро за подобряване на външните на ЕС гранични пунктове, за изграждане на пътя, свързващ Капитан Андреево с магистрала "Марица", както и за подобряване на обмяната на информация. Третият заем е за 15 млн. евро допълнително финансиране на Проекта за социални инвестиции и насърчаване на заетостта в България.
Източник: Стандарт (23.03.2007)
 
“Кремиковци” си плати борча към държавата "Кремиковци" е платил всичките си задължения към държавата, няма борчове и към работниците. Това обяви шефът на комбината Александър Томов. За първи път от години насам Националната агенция за приходите е издала удостоверение на дружеството, че не дължи нищо на държавата. Остават обаче висящи разсрочените задължения към "Булгаргаз" и НЕК. Парите ще се изплащат до 2013 г. и са общо 108 млн. лв. Остава да се плаща и един разсрочен дълг към държавата от 124 млн. лв. Собственикът на комбината Прамод Митал е изпълнил ангажимента си и е превел 15 млн. долара на "Кремиковци", каза още Томов. Индиецът обеща пред облигационерите на дружеството да инвестира по 15 млн. долара всяко тримесечие в комбината, докато не бъде достигната целта от годишна печалба от 130,5 млн. долара.
Източник: Стандарт (23.03.2007)
 
Вдигат заплати в “Кремиковци” Заплатите на близо 7000 работещи в “Кремиковци” се вдигат с 5 на сто. След преговори със синдикатите решихме повишението да е със задна дата - от 1 януари 2007 г. Новината съобщи Александър Томов от управата на дружеството. Доплащането за януари ще бъде извършено със заплатата за март, а това за февруари - с априлското възнаграждение.
Източник: Труд (23.03.2007)
 
Кремиковци с индулгенция за изрядност към бюджета Собственикът на Кремиковци АД Прамод Митал изпълнява обещанието си да превежда 15 млн. USD на металургичната компания всяко тримесечие, докато не постигне печалба от 130 млн. USD. Това съобщи Александър Томов, председател на съвета на директорите на дружеството. Според него през тази година компанията ще отчете сериозна печалба заради високите цени на стоманата и увеличената производителност. За 2006 г. Кремиковци бе с 266 млн. лв. загуба, а за 2005 г. - с 201 млн. лв. Кремиковци няма задължения към държавния бюджет, заяви Томов и показа пред журналисти удостоверение от Националната агенция за приходите в уверение на това. От 2002 г., когато Global Steel Holdings придоби мажоритарния пакет от комбината, до момента към бюджета и държавни институции са изплатени 776.441 млн. лв. От тях 77 млн. лв. са преведени през тази година. Нормално обслужваме и разсрочените задължения към НЕК (86 млн. лв.), Булгаргаз (24 млн. лв.) и ДФРР (70 млн. лв.), заяви Томов. От НЕК и Булгаргаз потвърдиха това. Компанията все още има неразплатени 124 млн. лв. с частни фирми, с които се водят дела. Кремиковци АД обаче няма дълг, който да застрашава съществуването на комбината, каза Томов.
Източник: Пари (23.03.2007)
 
Над 90% от фирмите ще реинвестират Над 90% от българските фирми предвиждат да инвестират печалбата си през 2007 г., сочи проучване на Асоциация Българска бизнес мрежа. Допитването е проведено сред собственици на над 300 малки и средни предприятия във връзка с очакваните промени в бизнеса им през първата година на България в ЕС. Участниците са фирми с добри финансови показатели за 2006 г. Инвестициите през тази година ще са насочени предимно към разработване и развитие на маркетингов подход в управлението на фирмата, увеличаване на производствения капацитет и замяна на старото оборудване с ново. Около 50% от анкетираните смятат да разширят бизнеса си, като повечето планират това да стане чрез покриване на нови региони в България. Част от запитаните обаче ще търсят и по-мащабни разраствания - на нови европейски пазари, както и на такива извън страните от ЕС. Над 50% от фирмите възнамеряват да пускат нови продукти.
Източник: Пари (26.03.2007)
 
Xstrata с оферта от 4 млрд. щ.д. за LionOre Xstrata обмисля да отправи оферта на стойност 4 млрд. щ.д. за поглъщането на търгуваната в Австралия никелова компания LionOre Mining International още тази вечер. LionOre, която е с централа в Торонто, но разполага в няколко минни звена в Западна Австралия, през последните няколко седмици е определяна като важна цел за англо-швейцарската компания. LionOre, която освен на борсата в Торонто е търгувана и в Австралия, ще бъде свалена за търговия, според решение представено тази сутрин. Изпълнителният директор на компанията, отговарящ за операциите в Австралия Брайън Хил, отказа да коментира причините за спирането на търговията на местната борса. “Ще бъде направено изявление и то ще е съвсем скоро”, каза той. Но в същото време от theage.com.au са разбрали, че Xstrata подготвя да започне процедура по придобиване на компанията, чиято пазарна капитализация възлиза на 3.85 млрд. щ.д.. Обичайната цена, която се предлага в такива случаи е с главница от 30% от пазарната оценка на компанията. Евентуалното придобиване на LionOre от страна на Xstrata ще бъде поредната голяма инвестиция на компанията след поглъщането на друга канадска никелово-добивна компания Falconbridge, срещу 17.2 млрд. щ.д. през миналата година. През последните няколко години, Xstrata също е много активен участник на австралийския пазар, като там тя успя да придобие мините Mt Isa и направи неуспешен опит да погълне WMC Resources. По-рано този месец, южноафриканският вестник Business Day, отпечата статия, в която главният оперативен директор на LionOre Питър Брийз отказа да коментира, дали неговата компания влиза в полезрението на Xstrata за бъдещо придобиване. В същия материал Брийз добави, че спекулациите за интереса на Xstrata, вероятно са в резултат на факта, че LionOre е единствения “чист играч” производител на никел, който все още се търгува фондовата борса в Торонто, както и най-големия производител на метали въобще, търгуван на тази борса. На Лондонската метална борса, по-рано този месец, цената на никела надхвърли 50 000 щ.д./тон за поради пониженото предлагане на метала, както и от повишеното търсене на неръждаема стомана. За тази година разчетните планове на LionOre предвиждат производството на 44 300 тона никел на цена 3.52 щ.д./либра. За последно акциите на компанията се търгуваха при цена от 17.59 щ.д.
Източник: Инфомайн (26.03.2007)
 
Гръцката Виохалко ще прави смесено дружество с руската ТНК Гръцката Виохалко ще прави смесено дружество с руската ТНК. Преговорите между двете компании, които почват тази седмица в Москва, целят създаването на дружество, което да участва като основен доставчик на стоманени тръби за нефтопровода Бургас-Александруполис, съобщи гръцкият печат. За петролопровода ще са необходими към 80 000 тона стоманени тръби.
Източник: Сега (27.03.2007)
 
МВФ: Дефицитът по текущата сметка ще стигне 15.8% от БВП Дефицитът по текущата сметка на България през тази година ще стигне 15.8% от БВП на страната, прогнозира Международния валутен фонд, цитиран от "Блумбърг". Ръстът ще се дължи най-вече на голямото вътрешно търсене, смята институцията. Прогнозата надхвърля очаквания от правителството дефицит по текущата сметка от 13.6 на сто. Правителството трябва да постигне бюджетен излишък от 2.3 %, за да противодейства на този дисбаланс и да гарантира устойчивост на външни сътресения, препоръчва фонда. Според Хуан Фернандес-Ансола, регионален представител на МВФ за България и Румъния, бюджетният излишък е необходим, за да не се подхранва допълнително вътрешното търсене в икономиката на страната.
Източник: Дневник (27.03.2007)
 
Арселор Митал ще удвои производството на листова стомана в САЩ Металургичната компания Арселор Митал в партньорство с Нипон стийл ще удвои производството си на стомана за автомобилната промишленост в САЩ, предаде Ройтерс. За увеличаване на капацитета на съвместното си производство двете дружества ще инвестират 254 млн. долара. Очаква се изграждането на линия с капацитет 500 хил. тона годишно във фабриката на смесеното предприятие на компаниите в Индиана. Арселор Митал и Нипон стийл планират съвместна дейност и извън САЩ.
Източник: Дневник (27.03.2007)
 
Кефи минералс ще разширява проучванията си в България Компанията Кефи минералс, която проучва за метални полезни изкопаеми в България, обяви загуба 200 хил. британски лири за периода 24 октомври - 31 декември 2006 г., съобщи агенция "Дау Джоунс". За периода разходите за разработване на находища възлизат на 122 хил. лири. Основната ни цел за 2007 г. е за бърза оценка на сегашните проекти на компанията и определянето на най-перспективните райони в Турция и България с цел по-нататъшната ни експанзия в региона, посочи председателят на борда на директорите на "Кефи минералс" Хари Анагностарас-Адамс. Ще продължим да търсим нови места за разработване, като и получаването на нови лицензи, като ще информираме акционерите за нашите действия, посочи още Адамс. Икономическият прогрес и структурните реформи в България доведоха до подобрена бизнес среда след 2000 г., както и до увеличение на чуждестранните инвестиции, посочва "Дау Джоунс". "Кефи" е съвместно дружество на офшорната компания "Средиземноморски минерали" и "Старвест" и изследва за ценни метали площта "Лехово", разположена в района на община Сандански, и площта "Визица", в землището на с. Калово, в близост до Малко Търново. "Кефи минералс" беше създадена през октомври 2006 г. и малко по-късно емитира акции за 1.4 млн. британски лири на алтернативния сегмент на Лондонската фондова борса, който е предназначен за по-малки инвеститори. Средствата бяха използвани за финансиране на проектите на дружеството в Турция и България. Оттогава отчитаме значителен прогрес, разработваме нашето портфолио, за да увеличим проектите по разработване в Турция и България през 2007 г., заяви Адамс. В Турция "Кефи" има четири проекта. Турция и България са миннодобивни страни, където получаваме силната подкрепа от страна на правителствата, каза още той. В началото на годината "Кефи минералс" заяви, че е постигнала "обнадеждаващи" резултати от добива на злато в проекта "Лехово". Освен това от фирмата са заявили, че са установени редица "високо перспективни области" и в Турция. Според компанията скалните образци от Лехово са дали обнадеждаващи резултати в структурния коридор между местностите Казаните и Тучи дол с дължина 8 км и посока североизток.
Източник: Дневник (27.03.2007)
 
Всички фирми в ЕС с един данък Единен корпоративен данък за фирмите от Евросъюза може да бъде въведен до 2010 година. Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси - ЕКОФИН, на който присъства и българският министър Пламен Орешарски, вчера реши да се ускори въвеждането на еднакъв корпоративен налог за компаниите от Европа. Първата стъпка за това ще бъде въвеждане на общи правила за облагане на печалбите на компаниите. Те ще определят върху кои доходи на фирмите да се плащат налози и какви да са възможните облекчения. Сега у нас например има намаление за дарения и за ваучери за храна. Но Великобритания, Ирландия и балтийските страни се опасяват, че следващата стъпка може да бъде налагане на минимално ниво на корпоративния данък. Такава промяна би засегнала и България, която има един от най-ниските налози за фирмите от 10%. Надявам се, че Европейската комисия ще одобри предложението за единен корпоративен данък през 2008 г., каза еврокомисарят по данъчните въпроси Ласло Ковач. Ако това стане, още две години ще са нужни за въвеждане на новите правила в страните членки. Единният данък може да започне да действа от 2010 г., смята Ковач. Според Брюксел еднаквите правила за определяне на печалбата на фирмите и облагането й ще намалят разходите на компаниите, които работят в няколко страни от ЕС. Едва ли сега ще има консенсус от всички страни от Евросъюза за въвеждане на единния данък. Затова първо той може да бъде въведен само в някои страни членки, докато към единния налог се присъединят и останалите.
Източник: Стандарт (28.03.2007)
 
България бърза да приеме еврото Българските амбиции за преминаване към еврото са в контраст с другите нови страни от ЕС, твърди Dow Jones. През април София започва разговори за присъединяване към т. нар. Валутен механизъм II - подготвителната фаза за приемане на еврото. За сравнение - Полша, Чехия и Унгария, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., още не са подали заявка, а Румъния обяви, че ще разговаря за присъединяване към ЕВМ II през следващите 3 до 5 години, само България бърза да съкрати сроковете, отбелязва Dow Jones. Финансовият министър Пламен Орешарски прогнозира, че българите ще се разплащат с евро най-рано през 2010 г. Дотогава в страната ще действа валутният борд и курсът на лева ще остане фиксиран към еврото. Най-трудно препятствие пред България ще е нивото на инфлацията. Тя не трябва да минава бариерата от 1.5% над темпа на инфлация в трите държави членки с най-стабилни цени. През м. г. например инфлацията у нас беше 6.5% при допустими около 2.7%.
Източник: Сега (28.03.2007)
 
Ще има ли добив на злато у нас? В момента усвояването на двете най-представителни златорудни находища у нас - "Челопеч" край едноименното подбалканско селище и "Ада тепе" до Крумовград е в застой. Уникалното за нашата металогенна обстановка находище "Челопеч", след недостатъчно ефективна експлоатация до началото на века, включва запаси от над 100 т. злато, близо милион тона мед и сребро, както и примеси от редки и разсеяни елементи. Отрицателно значение за комплексните руди е присъствието на арсен-съдържащи минерали. През 2005-та година канадската фирма "Дънди Прешъс Метълс" тук достигна рекорден добив от 1 млн. т. руда. След това тя предложи инвестиционна програма на стойност 175 млн. щатски долара, която предвижда рязко увеличаване на рудодобива - до 3 млн. тона и за първи път екологично безопасна технология за получаване на метали на самата руднична площадка (без изнасяне на концентратите извън страната). Повече от година, обаче, разрешение от правителствените органи за осъществяване на тази програма няма. "Ада тепе" е детайлно проучено също от канадската фирма. Запасите му са чувствителни - 28 тона злато, подходящи за класически открит добив. В националния баланс за полезните изкопаеми, обаче, находището фигурира като "геоложко", а не като "търговско" откритие, което пречи за пристъпването към неговата експлоатация. Причините за задържането на златодобива у нас са икономически, политически и еколожки. По същество, икономическите причини се свеждат до искането на държавата за увеличаване на сегашната концесионна такса от 0,75% в значително по-висок размер, например 10% от стойността на получавания продукт - метал злато. Целта е да бъдат възстановени до възможно по-голяма степен извършените до сега капитални разходи за проучване и добив в "Челопеч". По-високата концесионна такса ще осигури и повече финансови постъпления в държавната хазна.
Източник: Монитор (28.03.2007)
 
"Кумерио" затваря завода в Пирдоп за 55 дни Белгийската медодобивна компания "Кумерио", собственик на металургичното предприятие в Пирдоп, ще затвори завода, за да ремонтира оборудването, свързано с металургичните операции на 1 април, преди да започне работата по неговото разширяване, съобщи "Метал бюлетин". Ремонтните дейности ще продължат 55 дни, което ще доведе до леко понижение на производството през тази година. Така "Кумерио" ще направи планираните инвестиции, съобразени с екологичните изисквания, както и ще подготви завода за планираното увеличение на производството, заяви изпълнителният директор на групата Люк Делажейе. Цялостният ремонт е наложителен. Той се прави на осем или девет години, посочи Делажейе. Макар че разширяването на капацитета ще приключи до средата на годината, ефектът ще е слаб върху резултатите за цялата 2007 г. Новата преработвателна мощност се очаква да стигне пълния си потенциал през 2008 г., когато ще бъде приключена и новата медна рафинерия в Пирдоп. Изграждането на новата рафинерия започна през септември миналата година и трябва да приключи до началото на 2008 г. Програмата за модернизация на цялостното производство в завода в Пирдоп е на стойност 82 млн. евро, като финансирането ще бъде осъществено основно със собствени средства. Програмата беше подкрепена от правителството с издаването на сертификат за инвеститор първи клас, който улеснява процедурата по издаване на необходимите за реализацията му документи. Сравнително благоприятните разходи за електричество са една от най-силните причини за интереса на "Кумерио" в страните на юг и запад от Черно море. "Кумерио мед" произвежда около 240 хил. т анодна мед годишно. За миналата година заводът е изнесъл 130 хил. т за страните от Черноморския басейн. Белгийската компания се съсредоточава върху Югоизточна Европа, за да избяга от стагниращия пазар на Запад. Основната ни цел е регионът на Черно море, където вече сме най-големият производител, заяви изпълнителният директор на групата. Пазарът на мед в Турция, Гърция, Румъния и България, взети заедно, носи около 700 хил. т годишно, като ръстът на година е между 4 и 6%. През последните няколко години търсенето в региона нарасна значително, допълни Делажейе. "Кумерио", който през 2005 г. се отдели от "Юмикор", търси възможности за развитие още в Бразилия, Русия, Индия и Китай, които привличат компаниите от миннодобивния сектор с ниските оперативни разходи. За разлика от останалите компании в бранша обаче на този етап "Кумерио" ще се съсредоточи върху производството в България. "Кумерио", която само преди няколко дни се превърна в повод за спекулации, че ще стане цел за придобиване, се оглежда за покупки в региона, както и за партньорства с местни компании. Засега приоритет обаче остава производството на катодна мед, посочи още Делажейе.
Източник: Дневник (28.03.2007)
 
Бизнес климатът е благоприятен Стопанската конюнктура през март остава благоприятна, показателят за бизнес климата запазва нивото си от февруари, когато бе достигнат 13-годишен максимум от 50.7%. В промишлеността оценките на мениджърите за състоянието на предприятията и очакванията за следващите шест месеца са оптимистични. Осигуреността на производството с поръчки от чужбина нараства, но в страната в сравнение с февруари е намаляла. Строителните предприемачи също очакват благоприятна ситуация през следващите шест месеца. В търговията на дребно показателят за бизнес климата е с 1 пункт по-ниско през март. Мениджърите са по-умерени в очакванията за поръчките към доставчици през следващите три месеца. В услугите обаче са оптимисти за настоящото бизнес състояние на фирмите и за развитието им през следващите шест месеца. Това е покачило показателя за бизнес климата с 1.2 пункта над нивото от февруари.
Източник: Пари (28.03.2007)
 
Сливането на Rusal, SUAL и Glencore е вече факт Rusal, SUAL и Glencore финализираха сливането на активите си и така създадоха най-голямата компания за производство на алуминий в света, съобщи във вторник агенция RIA Novosti, която цитира официалното обръщението на компаниите пред медиите. В новосформираната компания, Виктор Векселберг е назначен на поста главен изпълнителен директор, докато Александър Булигин – като главен директор. Господин Векселберг преди това бе на поста главен изпълнителен директор в SUAL, а Булигин – главен директор на Rusal. Предварителната информация показваше, че като ръководител на новата компания ще бъде назначен главният директор на SUAL Брайън Гилбъртсън. Малко преди сливането обаче, той подаде оставка. Според условията на сливането, Rusal ще държи 66% дял от акциите на новата компания Russian Aluminum, 22% са за SUAL, а за швейцарската Glencore остава пакет от 12%. Компанията, чиято основна цел е да стане неоспорим лидер в отрасъла ще държи правата за първично публично предлагане през следващите три години. Новата компания ще разполага със 100% дял от пазара на алуминий в Русия. Тя ще разполага с 4 завода за производство на боксит, 10 за обработка на алуминиева суровина, 14 леярни за рафиниран алуминий, както и с 3 завода за валцуване на алуминиеви листове. Общо всичките заводи на Russian Aluminum имат капацитет за производство на 4 млн. тона рафиниран алуминий и 11 млн. тона алуминиева суровина годишно. Очаква се алуминиевият гигант да разполага със 100 000 работници в 17 страни.
Източник: Металс Плейс (28.03.2007)
 
МВФ повиши на 4.2% прогнозата си за инфлацията в България Международният валутен фонд повиши прогнозите си за инфлацията и дефицита по текущата сметка на България за края на 2007 г., съобщи SeeNews. Въпреки това Фондът смята, че икономическото състояние на страната остава стабилно. Според МВФ инфлацията на България към края на тази година ще достигне 4.2%. Първоначално очакваната инфлация беше от 3.6%. Фондът повиши и прогнозата си за дефицита по текущата сметка до 15.8% от брутния вътрешен продукт на страната, от предишните 12.2%.
Източник: Дневник (29.03.2007)
 
Новите проекти на "Виохалко" Предстои до няколко месеца да заработи и новият завод на "Виохалко" за бетонно желязо, съобщи Антон Петров. Той е изграден на базата на линията "Даниели", която "Стомана индъстри" купи от фалиралия "Камет". Капацитетът на линията е увеличен от 200 на 800 хил. тона, а цялостната инвестиция надхвърля 60 млн. евро. Очаква се заводът да започне редовно производство през октомври, а до края на годината от него да бъдат произведени 150 хил. тона арматурни стомани. До 2-3 години "Виохалко" планира да започне и производство на специални стомани, каквито сега не се правят в България. "Стомана индъстри" завършва 2006 г. с 50 млн. лв. печалба преди облагане и след амортизации, съобщи Антон Петров. Другите две основни дружества на "Виохалко" в България - "Стилмет" и "София мед", са с по 15 млн. лв. печалба. Досега инвестициите на "Виохалко" в страната надхвърлят 250 млн. евро. Антон Петров представител на "Виохалко" за България.
Източник: Капитал (02.04.2007)
 
Ток от слънчева светлина - вече и в България Продукцията на единствения производител в България на фотоволтаични панели (уреди, които преобразуват светлинната енергия в електрическа) е продадена за година напред, казва Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Гръцката индустриална група, която в България е собственик на "Стомана индъстри", "Стилмет", "София мед" и още десетина дружества, започна уникалното производство преди около две години, като единственият пазар засега е в Западна Европа. Наскоро годишният капацитет на дружеството производител "Енерджи солюшънс" е бил увеличен от 1.5 до 10 мегавата номинална мощност (това е теоретично максималната мощност, която може да бъде достигната. На практика мощността зависи от количеството светлина, което ще бъде преобразувано). Досега "Енерджи солюшънс" е произвело панели за 2.5 мегавата номинална мощност заради проблеми със снабдяването със суровина от Германия, каза изпълнителният директор на компанията Александър Захариу. Очаквам този проблем да се преодолее окончателно до началото на следващата година и предприятието да заработи с пълния си капацитет, каза още Захариу. Интересът към този тип енергия тепърва ще расте и в България, прогнозира Антон Петров, базирайки се и на изискването до 2014 г. 25% от производството на ток да бъдат от възобновяеми енергийни източници. Засега в България ограниченото търсене е заради високата цена на съоръжението - 10 кв.м, от които се произвежда 1 кВтч електроенергия, струват 5 хил. евро. Изделията са насочени не толкова към битовите потребители, защото по-интересно е не да спестяваш ток, ползвайки такива съоръжения, а да продаваш на НЕК произведеното от тях. Засега НЕК е декларирала, че ще изкупува електроенергията, произведена от фотоволтаичните панели, за 750 лв. на мегаватчас (за сравнение - НЕК изкупува тока от тецовете по цени между 33 и 55 лв., а от АЕЦ - по 14 лв./МВтч). Фотоволтаичните панели намират широко приложение преди всичко за осигуряване на ток на труднодостъпни места, където няма електроснабдяване - например за осветяване на фар в морето или за малки острови, които нямат собствена енергийна мрежа. Много табели по магистрали и спирки в западноевропейските държави са осветени по този начин. През последното десетилетие европейската фотоволтаична индустрия бележи сериозен ръст. През 2005 г. ЕС разполага с инсталации за производство на 1793.5 мегавата номинална мощност, като само през 2005 г. са инсталирани 645. Лидер сред европейските производители е Германия, която разполага с капацитет за производство на 600 мегавата номинална мощност, сочат данни на Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия.
Източник: Капитал (02.04.2007)
 
Лек спад на производствени цени Индексът на цените на производител в промишлеността се понижава с 0.3% през февруари, съобщиха от НСИ. Спрямо февруари 2006 г. обаче ръстът е от 6.4%. Най-силно понижение на производствените цени през февруари има в добивната промишленост - 2.6%. В преработващата промишленост намалението е 0.3%. На годишна база обаче се отбелязва увеличение на цените в добивната индустрия с 19.5% и на преработващата - с 4.3%. През февруари цените на електроенергия, газ и вода са нараснали с 0.8%, а спрямо февруари м.г. - с 11.3%.
Източник: Пари (02.04.2007)
 
4 пъти по-високи такси за добивните компании. От 0.8 до 4% ще е отчислението за металните руди. От два до четири пъти ще се увеличат концесионните възнаграждения за компаниите, които експлоатират най-големите рудници за метални полезни изкопаеми у нас - Елаците, Челопеч и Асарел Медет. Това показва новата методика за определяне на концесионните такси. Работната група с експерти от няколко министерства е готова с проекта и той е разпратен по различните ведомства за съгласуване. Новите концесионни такси за добив на метални полезни изкопаеми у нас да са от 0.8 до 4% от нетните приходи от продажби, предвижда наредбата. В момента отчисленията са между 0.2 до 6%. С наредбата се въвежда “плъзгаща скала”, според която концесионното възнаграждение ще зависи от рентабилността на рудниците. Най-високата ставка от 4% ще бъде при рентабилност от 50% и над нея. Според авторите на наредбата така ще има по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и държавата. Работната група не се съобрази с предложенията на браншовата камара да се ползва опитът на други страни, където концесията е твърд процент от стойността на добитите метали. В Румъния например е 2%. Според фирмите в бранша твърдият процент не позволява субективни оценки. Най-сериозно плъзгащата се скала ще удари оловно-цинковите мини, където се добива по подземен метод, казват експерти. Там скокът на възнагражденията се очаква да е над 10 пъти. В наредбата не се посочва, че новата методика за определяне на таксите ще важи само за сключените оттук нататък договори, както искаха фирмите. Добрата рентабилност на добивните компании заради високите цени на металите през последните три години отвори апетита на държавата за по-високи концесионни такси. Още тази година обаче се очаква охлаждане на цените, а практиката показва, че периодът на стагнация е минимум шест години. През това време много мини, които не са успели да натрупат достатъчно резерв и да направят инвестиции, са принудени да затворят.
Източник: Пари (02.04.2007)
 
Чешки инвеститори напират за железопътния ни сектор Четири чешки компании заявиха намерения да участват в жп проекти Чешки инвеститори представиха преди ден пред транспортния министър Петър Мутафчиев и ръководствата на двете жп предприятия плановете си за съвместна дейност с българските железници. Четири компании AZD Praha, ZPSV, OHL ZS и KPM CONCULT заявиха намеренията си да доставят жп оборудване и материали за строителство на жп инфраструктурата, както и сигнално-телекомуникационна техника. Според председателя на Сената на чешкия парламент Пржемисъл Соботка компаниите имат сериозен опит в жп сектора и предоставянето на консултантски услуги както в Чехия, така и в страните от Централна и Източна Европа. Чешки инвеститори още преди година предлагаха да вложат в нашите железници над 300 млн. EUR, съобщи преди време председателят на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев. Тогава от транспортното министерство обаче не проявиха интерес към идеята и проектът така и не тръгна. Намеренията на чешките компании да участват в търгове за жп инфраструктурата сега ще се сблъскат с интересите на германски и австрийски фирми. В момента върви процедурата за сигнализация на жп линията Пловдив - Свиленград. По неофициална информация сред кандидатите са германската Siemens и австрийската Alcatel. Транспортното министерство удължи срока за подаване на офертите от 11 април на 31 май 2007 г. Запознати твърдят, че има проблем с тръжното досие. Според тях чехите обаче едва ли имат шанс да се намесят в борбата, защото транспортното министерство вече имало фаворит в конкурса за сигнализация на жп линията.
Източник: Пари (02.04.2007)
 
100 млн. лв. годишно можем да печелим от уранодобив Българската икономика ще бъде облекчена с около 100 млн. лв. годишно, ако се възстанови уранодобивът у нас. Това съобщи изпълнителният секретар на Българската минногеоложка камара Петър Петров пред агенция "Фокус". Цената на урановия концентрат в момента е 215 долара за килограм, а разходът за производство - между 40 и 100 долара. За възстановяване на уранодобива се заговори в края на 2006-а след подписване на предварителното споразумение за изграждане на АЕЦ "Белене" с Атомстройекспорт. Тази година във връзка с намалелите запаси на уранова руда в Русия и мащабните й планове за строителство на АЕЦ, Москва запита България дали би възстановила добива на уран.
Източник: Новинар (02.04.2007)
 
Появи се дупка в бюджета 19.9 млн. лв. дефицит по консолидирания и 102.3 млн. лв. по републиканския бюджет към края на февруари отчита за първи път от години Министерството на финансите. Основната причина е спад на приходите от ДДС. Те са в размер 640.4 млн. лв. (10.2% от годишния разчет), което в сравнение с февруари 2006 г. е по-малко с 227.2 млн. лв. Според МФ намалението се дължи на променената нормативна база във връзка с присъединяването. За спада на приходите оказват влияние и други фактори като например възстановяването на данъчен кредит за 2006 г. Освен това през декември 2006 г. компаниите са се презапасявали, за да се презастраховат срещу евентуални изненади във връзка с новия Закон за ДДС. Това е довело до значителен ръст на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит. Все още е рано да се каже, но смятам, че заложената цел от 2% излишък за 2007 г. ще бъде постигната, коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Спадът е временно явление, а освен това в бюджета са заложени и буфери, каза той.
Източник: Пари (02.04.2007)
 
Гърция дава EUR 200 млн. за гранични пунктове Над 200 млн. евро инвестиции е готова да направи Гърция за изграждането на три ГКПП-та по българо-гръцката граница. Това съобщи гръцкият министър на транспорта и съобщенията Михалис Ляпис. Парите са за Комотини - Маказа, Кипринос - Ивайловград и Ксанти - Рудозем. Според Ляпис така ще се подобри обслужването и ще се съкрати чакането на пътници и товари на границата между двете европейски страни. Вчера транспортният министър Петър Мутафчиев и гръцкият му колега подписаха протокол за развитие на транспорта между двете страни.
Източник: Стандарт (03.04.2007)
 
Икономиката ни с рекорден 6.1% ръст През миналата година българската икономика е отбелязала рекорден ръст от 6.1%. Това е най-високото постижение от 1989 г. насам. Вчера Националният статистически институт обяви, че през 2006 г. брутният вътрешен продукт на страната ни е достигнал номинален обем от 49.09 млрд. лева (25.09 млрд. евро). Резултатът е малко по-нисък от заложения от правителството ръст на БВП от 6.3% и под очакваните от Министерството на финансите 6.5%. БВП на човек от населението е 6376,2 лв., или 3260,1 евро, показва статистиката. България ще стигне своя икономически пик през 2007 г., твърди пък изследване на Bank Austria Creditanstalt, огласено вчера. Според анализа на банката нови потоци от чужди инвестиции и повече капиталови разходи в публичния сектор ще допринесат за рекорда.
Източник: Сега (03.04.2007)
 
ихвите стигнаха рекордни нива Рекордни нива стигна основният лихвен процент в България, след като Българската народна банка обяви, че стойността му през април 2007 г. ще бъде 3.68%. Увеличението на лихвените нива спрямо предходния месец е с 0.16 базисни пункта. Статистиката на Българската народна банка показва, че текущото ниво на лихвата е най-високо от май 2004 г., когато основният лихвен процент е имал стойност 3.83%. Най-ниска стойност е отбелязана в периода февруари-април 2005 г., когато лихвеният процент в страната ни е бил под 2%. Това означава, че за 2 години той се е повишил почти два пъти. Банкерите са на различни мнения относно бъдещото движение на лихвите по кредитите в България. Според едни голямата конкуренция и инвазията на чужди банки ще държи нивата неизменни и дори може да намалеят в бъдеще. Други смятат, че е нормално да се очаква повишение на лихвените нива. Когато цената на ресурса расте, нормално е и стоката, която се прави от него, да поскъпва, а кредитите не правят изключение, коментира банкер, пожелал анонимност.
Източник: Пари (03.04.2007)
 
CVRD-Inco и стачкуващите в завода Садбъри стигат до споразумение CVRD-Inco е достигнала до временно споразумение със стачкуващите представители от административните и оперативните звена на завода Садбъри, където се извършват операции по преработка на никел, обявиха от компанията в понеделник. Така евентуално ще се сложи край на стачните действия, които започнаха предишния ден. Работниците ще продължат да стачкуват, поне докато профсъюза не гласува решението си в понеделник вечер, но другите служители, доставчици и контрагенти, няма да бъдат извинени, ако не възобновят веднага рутинните си задължения, сподели говорителят на компанията Кори МакФий. “В момента всички заводи и мини работят. Стачкуващите все още заграждат съоръженията, но не спират достъпа до мощностите”, каза той. Все пак той добави, че стачните действия са затруднили нормалните дейности по производството в неделя, тъй като стачкуващите не са допуснали супервайзърите до работните им места. “Повечето от дейностите в неделя бяха преустановени”, добави МакФий, но не даде допълнителна информация относно размерите на загубата. Companhia Vale do Rio Doce (CVRD) придоби заводите в Садбъри, след поглъщането на Inco през 2006 г. Представители от United Steelworkers Local 2020, които представляват правата на 330 служители от заводите не бяха открити за коментар. Стачкуващите се занимават със счетоводство, график, лабораторни дейности, проучвания и геология. При сегашното състояние на цените на никела, всяко подобно дори и кратко прекъсване на производството, може да доведе до още по-сериозни скокове в цените. Никеловите фючърси на Лондонската метална борса в понеделник се търгуваха на цена от 45 000 щ.д./тон, което е с 0.4% повече от цената на затваряне на пазара в петък. Същевременно цената на акциите на CVDR на Ню Йоркската фондова борса достигна 37.17 щ.д./акция, което означава ръст от 18 цента.
Източник: Reuters (03.04.2007)
 
Исландска община гласува против инвестиция на Alcan Гражданите от малка исландска община са гласували против желанието на канадският производител на алуминий Alcan да инвестира 1.2 млрд. щ.д. за строежа на леярна за алуминий. Отрицателният вот на жителите на Община Хафнарфйордур е бил 50.3%. Общината е с население от 25 000 души и се намира на юг от столицата Рейкявик и има важно значение, както за цялата икономика на Исландия, така и за дейността на Alcan. Alcan, който е вторият по големина производител на алуминий в света, е заплашил, че при това положение може да спре дейността си в останалите мощности в общината. “Ако експанзията не бъде направена, както е по план, ние ще възприемем това като началото на края на нашите дейности в този завод.”, каза представителят на Alcan за Исландия Хранар Петурсон миналия четвъртък. Никой от компанията не бе открит за коментар веднага след вота. В понеделник, цената на акциите на Alcan, по време на сутрешната сесия на Ню Йоркската фондова борса, спадна с 15 цента или 0.3% до 52.05 щ.д./акция. Резултатът от гласуването обаче, също така постави под въпрос и съдбата на други проекти на територията на Исландия от страна на други големи производители като Alcoa Inc. и Century Aluminum Co. Говорителят на Alcoa Кевин Лолъри каза в понеделник, че не се вълнува от референдума и, че той в крайна сметка има “добро влияние” за неговите два проекта. Исландия е една доста атрактивна дестинация за изграждане на леярни за алуминий, защото цената на електричеството е ниска, тъй като се добива от ВЕЦ-ове. Лолъри сподели, че първият от двата проекта на Alcoa в Исландия – леярната Фярдаал ще бъда готова за пускане в експлоатация в близките няколко седмици. В момента компанията разглежда възможностите да изгради още една леярна до Хусавик в Бакки, Северна Исландия. Проектът би могъл да бъде евентуално, първата леярна, работеща с геотермална енергия. В момента Исландия изживява икономически бум и това до голяма степен се дължи и на леярните на нейната територия. Ако беше одобрен, проектът на Alcan “можеше да промени икономическата конюнктура в страната драстично”, коментира Инголфур Бендер – икономист в Рейкявикската Glitnir Bank
Източник: Инфомайн (03.04.2007)
 
За последните 5 години, цената на молибдена е скочила 1000% Както никела и урана, така и цената на някои други метали, като молибденът отбелязва сериозен скок. За последните пет години, цената на този метал е скочила с 1000%. Металът, известен сред специалистите и инвеститорите с кодовото име “моли”, е широко използван в стоманените смеси, за каляване на стоманата и за получаването на неръждаемия ефект. Годишният му стокооборот в момента се оценява на 12 млрд. щ.д. В момента годишно се търгуват около 400 млн. паунда от този метал, като средногодишният му ръст е около 4%. Специалистите описват този метал като “енергийна добавка”. В момента около 80% от всички находища на молибден се намират на дълбочина над 8 000 фута. От гледна точка на предлагането, Китай, която осъществява около 20% от световното производство на този метал, започва все повече да намалява добивите, тъй като постоянно възникват нови тарифни, екологични или квотни ограничения. Както и някои други метали, така и молибденът е бил добиван навремето и използван за най-различни цели. Около 60% от сегашния му добив се използва за най-различни производства. Phelps Dodge, Codelco, Rio Tinto, Grupo Mexico, Antofagasta, BHP Billiton, Xstrata и Anglo American са компаниите, които добиват молибден успоредно с добива си на мед. Според специалистите именно тези производители, добивайки висококачествен молибден, покачиха цента му до 40 щ.д./паунд през 2005 г. И все пак, големите възможности са все още в бъдещето. С нарастване на нуждите от мед, ще нарасне и експлоатацията на медно-кобалтовите полета в Африка, а това от своя страна ще доведе и до ръст в добива на молибден.
Източник: Майнуеб (03.04.2007)
 
Алкомет успя да реализира 134% доходност за година Група Алкомет е основана през 1981 г. и е специализирана в производство на алуминиев прокат, валцови и пресови изделия от алуминий и алуминиеви сплави, използвани в машиностроенето, строителството, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли. Дружеството е било учредено с фирма Алумина и е било 100% държавна собственост. В резултат на сключен договор с Агенцията за приватизация на 13.09.1999 г. са продадени 1 116 361 акции на дружеството. Към момента най-големи акционери са съответно Алуметал със 74.80% и FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS с 16.91%. Заводът е разположен на площ от 370 дка източно от Шумен и в него работят над 800 души, произвеждащи изделия с технически и качествени показатели, съответстващи на международните стандарти ISO 9001/2000, AA, EN, DIN, BDS. Това спомага около 84%, или 176 млн. лв., от реализираната продукция за 2006 г. да бъдат от износ. За година назад инвестициите в акции на Алкомет са реализирали около 134% доходност, което е увеличение в абсолютна стойност с около 6.39 лв. на акция или достигане на пазарната капитализация до 200.175 млн. лв. Едногодишна инвестиция в акции на Алкомет е реализирала средномесечен доход от 7.88% при стандартно отклонение 7.81%, като за сравнение тези показатели за пазарния индекс Sofix са съответно 3.33 и 5.05%.
Източник: Пари (04.04.2007)
 
Алкомет излезе на печалба Алкомет реализира 4.5 млн. лв. печалба към 31 декември 2006 г. при 5.783 млн. лв. загуба за предходния период според неконсолидирания одитиран отчет на дружеството. Нетните приходи от продажба на продукция се повишиха до 210.75 млн. лв., а разходите по икономически елементи се качиха до 210.43 млн. лв. През 2007 г. се очаква Алкомет да реализира оборот от около 300 млн. лв., да направи инвестиции за около 6 млн. EUR и производството да достигне около 48 хил. т годишно, коментираха от компанията. Акциите на Алкомет се покачиха с 0.54% вчера на БФБ, като средната цена достигна 11.21 лв.
Източник: Пари (04.04.2007)
 
Основен конкурент ни е Стилмет Конкуренти на Алкомет са всички, които произвеждат алуминиеви профили и фолио. Засега обаче нямаме конкуренция в производството на фолио. Що се отнася до производството на профили, има доста конкурентни дружества, но с фирмите в бранша сме в добри отношения и дори може да се каже, че си помагаме. Като голям производител може да се отличи Стилмет, но ние не го възприемаме като конкурент в истинския смисъл на думата, защото и за двете фирми има достатъчно място на пазара. Те произвеждат само алуминиеви профили. Алкомет е единствен производител на валцови, леярски и пресови продукти. Сега вече произвеждаме и търгуваме с леярски продукти, до миналата година не беше така. Алкомет вече произвежда над 4 хил. тона месечно, което е над 13 млн. лв. месечен оборот.
Източник: Пари (04.04.2007)
 
Искат смяна в депозитара Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници настоява за промяна в ръководството на Централния депозитар и започва консултации с БФБ и другите заинтересовани страни. Предстои обсъждането на кандидатури за членове на съвета на директорите с цел стабилизиране на Централния депозитар и оптимизиране на работата му. Ако не настъпят промени, ще продължим да бъдем свидетели на критични ситуации, се казва в съобщение на БАЛИП. Сривът в системата на депозитара на 23 март доведе до отлагане на сетълмента на акциите и е поредното доказателство за необходимостта от промени в ръководството на депозитара, посочват от организацията. Възникналата ситуация не е изолиран инцидент, а резултат от системно натрупване на управленски грешки, допълват от БАЛИП, чийто председател е Камен Колчев, изп. директор на Елана. Стремежът на асоциацията е всички заинтересовани страни да излязат с общо предложение за издигането на кандидатура за поста изпълнителен директор на депозитара и промени в съвета на директорите. В противен случай ще продължим да бъдем свидетели на критични ситуации.
Източник: Пари (04.04.2007)
 
Компании от 8 държави дойдоха за Дунав мост 2 18 фирми от 8 европейски страни участваха в разяснителна среща за изграждане на инфраструктурата на Дунав мост 2. Двойно повече са закупили документация за участие в търга за избор на изпълнител, съобщиха от областната управа. Сред тях са известни консорциуми и компании от Германия, Испания, Франция, Полша, България. Някои са участвали и в търга за изграждане на самия мост. Кандидатите за инфраструктурата - изграждане на автомобилен и жп участък, товарна жп гара, преминаха по 15-километровото трасе от Видин до моста. 7 км от него ще бъдат изцяло нови, за останалата част ще се използват сега съществуващите пътни връзки. Те обаче ще бъдат разширени и модернизирани. Очаква се първата копка на строителството на моста да бъде направена на 18 май.
Източник: Стандарт (04.04.2007)
 
Медта отново обра овациите Медта се изкачи над бариерата от 7000 долара за тон, като изтри спада от началото на седмицата. Металът е подкрепен от прогнози за силно търсене до края на годината, макар да не се очаква значителен дефицит. Тримесечният фючърс се изкачи до 7188 долара за тон, най-високата цена от началото на декември. Стоката е с около 1000 долара по-ниско от абсолютния си рекорд от май миналата година, но от януари насам е поскъпнала с общо 13 процента. Никелът също се покачи рязко вчера и приключи официалната сесия до 47 600 долара за тон. Това е най-значимото поскъпване на стоката за последните три седмици. Преди месец никелът стигна рекорд от 48 500 долара за тон. До края на годината на този пазар се очаква още по-голям дефицит. Алуминият добави 60 долара до 2815 долара за тон. Цинкът постигна по-забележимо покачване спрямо миналите неактивни дни до 3230 долара за тон. Калаят добави 160 долара до 13 905 долара за тон, а оловото поскъпна с близо 40 долара до 1964 долара за тон.
Източник: Дневник (04.04.2007)
 
Kobe Steel създава най-здравата алуминиева сплав в света Kobe Steel, Ltd. обяви, че е създала най-здравата алуминиева сплав в света, която се равнява по здравина на мощност от 780 Мpa (мега паскала), като използва специален процес, която тя самата е разработила. В момента Kobe Steel търси приложения за новата сплав, която се характеризира с голяма здравина, лекост и голяма проводимост. В момента се произвеждат само пробни пръчици, дълги 100 мм с диаметър от 10 мм. Също така все още се разработва и технологията, с която да бъде постигнато масово производство на пръти, широки пръти, форми и плоскости. “Тази висококачествена алуминиева сплав е подходяща за изделия, при които има голямо натоварване.”, сподели създателят на сплавта Хидео Хата от лабораторията на Kobe Steel. “Ще се опитаме до 2008 г. да комерсиализираме новия материал, особено за по-сериозни сектори – като например състезателни автомобили, авио- и аеро-части.”, допълни той. Новата алуминиева сплав, която в момента е в процедура на патентоване, разполага със здравина равняваща се на 780 мега паскала, което е с 10% повече от 710 Mpa на Weldalite(R), която представлява алуминиево-литиева сплав, разработена от Lockheed Martin Corporation и е използвана за външните резервоари на космическите совалки. Еластичността на новата сплав, разработена от Kobe Steel, също е доста голяма. Като цяло, с увеличаването на силата, обикновено ковкостта на метала намалява. Въпреки това обаче, сплавта представена от Kobe Steel може да се разтяга до 14%, което е почти три пъти повече от способността на Weldalite, чиято разтегливост достига едва 5%. Тази еластичност се явява 1.4 пъти по-голяма от тази на титаниевите сплави и високоякостната стомана. В допълнение на това, новата сплав има една от най-големите специфични сили (силата на разтягане разделена на плътността на новия материал). Колкото по-голяма е тази специфична сила, толкова съответно е по-лек и по-здрав самия материал. Сплавта се получава чрез впръсване – разтопеният метал се “впръсква” на капчици, които след това се охлаждат незабавно и постепенно се получава хомогенност. Металът се полага и разтапя в пещи, като се оттича през малък отвор на дъното на пещта. Азотните газове биват отделени, след като метала се стече през отвора, а след това сместа се атомизира от голямото струпване на капчици. Капчиците след това постепенно се наслагват, като този процес протича върху плоскост. Този процес на образуване на сплавта не позволява отделянето на частиците с голяма плътност, а в същото време позволява процес на еднообразно разтапяне, което от своя страна води до получаването на идеална микроструктура. Този ефект не може да бъде получен чрез обичайните методи за топене и оформяне. Разработвайки тази схема за формиране, Kobe Steel успяват да създадат сплав с еднообразна и много здрава микроструктура. С цел да се постигне още по-голяма здравина на сплавта, в нея са добавени цинк, магнезий и мед. При класическото леене и оформяне, при увеличаването на броя на съединенията в сплавта, се получават нарушения на структурата при хомогенизирането на материала. Така, броят на използваните съединения, следва да бъде ограничен. Този проблем обаче е изцяло разрешен с новата технология на Kobe Steel. Компанията отначало е започнала работа използвайки процеса на впръскване, разработен от британската Sandvik Osprey Ltd. След това обаче, тя започва да разработва собствена схема за протичането на този процес. В момента новата технология се изпробва от дъщерната на Kobe Steel компания Kobelco Research Institute Inc. След като всички пробни парчета са направени от алуминиева сплав, от една и съща техника, Kobe Steel разчита, че скоро ще започне да произвежда по-големи количества от новия материал. Ще бъде възможно производството на лят метал с тежест до 240 км и от него да бъдат произвеждани по-големи изделия. Kobe Steel е един от най-големите производители на изделия от алуминий и мед в Япония. Други дейности, с които компанията се занимава са заваръчни дейности, производство на подемни машини, инженерингови дейности, производство на други строителни съоръжения и електроника.
Източник: Инфомайн (04.04.2007)
 
Кремиковци с нов кредит от Global Steel В началото на април Global Steel Holdings е финансирал дейността на „Кремиковци" с нов безлихвен кредит в размер на 7.5 милиона долара., съобщиха от металургичната компания. Безлихвеният кредит представлява втората част от първата "кешова инжекция" в размер на 15 млн. долара., която е част от обявената преди няколко месеца финансова програма за подпомагане на металургичния комбинат. „Кремиковци" ще получава от Global Steel Holdings "кешови инжекции" от по 15 млн. долара за всяко тримесечие. Това финансиране ще продължи докато „Кремиковци" не спре да показва резултати по-ниски от заложените цели за доходите на компанията преди лихви, такси, обезценяване и амортизация, съобщиха от публичното дружество. Тези цели представляват годишна печалба от 130,5 млн. долара. Годишният неконсолидиран отчет на комбината за 2006 г. показа загуба в размер малко над 266 млн. лв.
Източник: Монитор (05.04.2007)
 
Казахстан иска да купи гръцкия и българския дял в Бургас-Александруполис Казахстан се интересува от покупката на общия дял от 49% на България и Гърция в петролопровода Бургас-Александруполис, съобщи енергийният министър на страната Бактикоджа Измухамбетов,цитиран от агенция Тренд Нюз. Той обясни, че за желанието на Казахстан вече е информирана руската страна,която има мажоритарно участие в проекта. Ние планираме да проведем разговори с Гърция и България и се надяваме това да стане през април, обясни той. България,Гърция и Русия вече подписаха споразумение за реализацията на проекта и се очаква до края на 2007 г. да бъде създадена Международната проектна компания (МПК),в която Русия притежава 51%, а България и Гърция по 24.5%. Неотдавна министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов обяви, че България може да продаде своя дял. Впоследствие обаче поясни, че засега не се предвижда продажба на дяловете. Като потенциален интерес към българския дял има заявен от казахстанската "Казмунайнефт",американските "Шеврон" и "Ексон мобил". Продажбата на гръцкото и българско участие вероятно може да стане след създаването на МПК и със съгласието на останалите акционери в нея.Засега Казахстан може да осигури доставки от 10-12 млн. тона петрол годишно при капацитет на петролопровода от 35 до 50 млн.
Източник: Дневник (05.04.2007)
 
Златото поскъпва до 800 долара Златото ще поскъпне до 800 долара за тройунция, съобщи онлайн изданието moneyandmarkets.com. Причината за увеличението на цената е, че добивът на ценния метал в Китай е намалял с почти 100 тона. Същевременно продажбите са се увеличили със 17% от миналата година. Цената на златото към момента е 665,90 долара с включена незабавна доставка. От началото на годината ценният метал е поскъпнал с 4,6%, пише изданието.
Източник: Новинар (05.04.2007)
 
Steel Dynamics изкупува заводи за скрап в Тенеси Във вторник Steel Dynamics Inc., официално обяви плановете си да закупи два завода за рециклиране на метали в Тенеси. След финализирането на сделките за заводите Elizabethton Iron & Metal в Елизабетън и Johnson City Iron & Metal в Джонсън сити, Steel Dynamics ще може да обработва допълнителни 225 000 тона скрап годишно, казва съобщението на Steel Dynamics. Shredded Product LLC, която също е собственост на Steel Dynamics, разполага с мощности за преработка на скрап в Монтвейл и Роки Маунт, Вирджиния. Говорителят на Steel Dynamics Фред Уорнър каза, че компанията няма да съобщи, какъв е общият й капацитет за преработка на скрап. Той добави, че все още крайната дата за финализиране на сделките на двата нови завода не е уточнена, но тя ще се знае до дни. Уорнър също така отказа да предостави, каквито и да е финансови параметри по сделките към настоящия момент с аргумента, че сумите не са чак толкова значителни, че да предполагат разкриване, както е според правилата на Комисията за финансов надзор. Според фирменото изявление, преработеният метал ще бъде доставян за дейността на мощностите на Steel Dynamics - Roanoke Bar Division in Roanoke във Вирджиния и от там ще бъде продаван на крайните клиенти. Общо четирите завода (двата нови и двата, които са част от Shredded Product LLC) ще могат да покриват повече от половината от нуждите от железен скрап на Roanoke Bar Division. Steel Dynamics е основана през 1993 г. във Форт Уейн, щата Индиана, като в момента тя вече разполага с 3 500 служители в цялата си мрежа, от които 1 300 са в североизточна Индиана. Уорнър каза, че не знае, какъв е броя на работниците, които в момента работят в двете набелязани за поглъщане рециклиращи фабрики, но важното е, че след сделките, компанията ще разполага с 16 подразделения в няколко различни щата. Преди около година, Steel Dynamics придоби Roanoke Electric Steel Corp. срещу 415 млн. щ.д. Осем от шестнайсетте подразделения на компанията, дойдоха именно чрез придобиването на вирджинската Roanoke. Във вторник, цената на акциите на Steel Dynamics, които са включени в индекса NASDAQ, отбелязаха ръст от 6 цента и достигнаха цена при затваряне на пазара от 43.29 щ.д./акция.
Източник: Топикс (05.04.2007)
 
Алкомет Група Алкомет е основана през 1981 г. и е специализирана в производство на алуминиев прокат, валцови и пресови изделия от алуминий и алуминиеви сплави, използвани в машиностроенето, строителството, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли. Дружеството е било учредено с фирма Алумина и е било 100% държавна собственост. В резултат на сключен договор с Агенцията за приватизация на 13.09.1999 г. са продадени 1 116 361 акции на дружеството. Към момента най-големи акционери са съответно Алуметал със 74.80% и FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS с 16.91%. Заводът е разположен на площ от 370 дка източно от Шумен и в него работят над 800 души, произвеждащи изделия с технически и качествени показатели, съответстващи на международните стандарти ISO 9001/2000, AA, EN, DIN, BDS. Това спомага около 84%, или 176 млн. лв., от реализираната продукция за 2006 г. да бъдат от износ. Представяне За година назад инвестициите в акции на Алкомет са реализирали около 134% доходност, което е увеличение в абсолютна стойност с около 6.39 лв. на акция или достигане на пазарната капитализация до 200.175 млн. лв. Едногодишна инвестиция в акции на Алкомет е реализирала средномесечен доход от 7.88% при стандартно отклонение 7.81%, като за сравнение тези показатели за пазарния индекс Sofix са съответно 3.33 и 5.05%. Показатели През изминалата 2006 г. в дружеството завърши мащабна инвестиционна програма за над 30 млн. EUR, която доведе до подобряване на ефективността и рентабилността на производството, намаление на производствените загуби и енергоемкостта, подобри се производственият капацитет и качеството на продуктите. С цел обслужване на привлечения инвестиционен ресурс и нуждата от оборотни средства беше извършено и увеличение на капитала, завършило в началото на миналата година, което позволи на мениджмънта да подобри показателите за ликвидност и да намали задълженията към банки и небанкови институции, както и задълженията по ЗУНК, които рискозащитно бяха превалутирани от USD в EUR. Намаляването на дългосрочните задължения на дружеството е с около 24%, което подобри и капиталовата му структура. Конюнктура Подобреното финансово и производствено състояние на Алкомет, съчетано с добрата конюнктура на покачващите се цени на цветните метали, които са и хеджирани от дружеството на Лондонската борса, се отрази положително на реализираните продажби. Те отбелязват ръст от 74%, а реализираната чиста печалба на акция е 0.31 лв. Добрият мениджмънт и постигнатите резултати се оценяват високо от инвеститорите, което се вижда и от представянето на компанията на борса. SWOT анализ Силни страни * Повишена рентабилност и ефективност на производството * Конкурентни и с подобрено качество продукти * Добър мениджмънт, позволяващ успешно саниране на дружеството * Добри реализации на продукцията на перспективни пазари Слаби страни * Съществуват стари доларови задължения, излагащи дружеството на валутен и кредитен риск, който не е хеджиран изцяло Възможности * Увеличаване на портфолиото от продукти * Доверие от страна на инвеститори при набиране на средства за инвестиционни програми Опасности * Загуба на конкурентни позиции * Отварянето на вътрешния пазар за конкурентни стоки
Източник: Пари (06.04.2007)
 
Шефът на "Газпром" удостои София с неочаквана визита Неочаквана визита в София на председателя на "Газпром" Алексей Милер разкри опасенията на Москва за евентуални пречки пред реализацията на петролопровода Бургас - Александруполис. На среща с министър-председателя Сергей Станишев и министъра на енергетиката Румен Овчаров Милер се е интересувал дали биха могли да възникнат процедурни проблеми пред проекта, за който преди месец руският президент Владимир Путин и българският и гръцкият премиер подписаха споразумение. Официалното начало на проекта, за който Русия, България и Гърция преговаряха 14 години, беше съпътствано с публични опасения за възможни екологични щети при разтоварването на танкерите с петрол в Бургаския залив, за да се транспортират по тръбата до Гърция. Към момента няма изготвена оценка за въздействието на околната среда на петролопровода, тъй като все още не е учредена Международната проектна компания, която ще бъде инвеститор. В компанията Русия държи контролния дял от 51%, а България и Гърция си поделят по 24.5 на сто. Преди ден заместник-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев заяви, че ако има опасност от много големи екологични щети, проектът може и да не се реализира. Рогачев водеше от българска страна финалните експертни преговори преди подписването на споразумението. При парафирането на документа през март в Атина руският президент Путин заяви, че проектът стриктно ще се съобрази с екологичното законодателство на България и на Гърция. Петролопроводът беше оспорен и от опозицията за това, че ще нанесе тежки екологични и бизнес щети, като в същото време не е ясно какви ще са ползите на България от него. Единствената посочена е плащането на годишна такса за пренос на нефт в размер на 35 млн. долара. Според изчисления на експерти тази сума се равнява на средствата от бюджета, които правителството харчи на ден. На срещата си със Станишев шефът на "Газпром" е поискал и България да ускори реализацията на проекта. Очаква се до края на април споразумението да бъде внесено за ратификация в българския парламент. Правителствената пресслужба разпространи пестеливо съобщение за няколкочасовата визита на Алексей Милер в София. Според него той е обсъдил технически въпроси, свързани с петролопровода, както и изпълнението на меморандума между "Газпром" и "Булгаргаз" от края на миналата година, с който договорът за доставка и транзит на руски природен газ бе удължен с 20 години и отпадна възможността България да получава по-евтин природен газ вместо кешово плащане за част от транзитираното през територията на страната гориво. Неотдавна ръководството на "Булгаргаз" обяви, че вече изпълнява новия договор и купува руски природен газ по пазарни цени. В същото време през април цените за вътрешния пазар бяха намалени с 0.5%, като обяснението бяха по-евтиният петрол и евтиният долар. Според официалното съобщение на "Газпром" след срещата Милер е обсъдил със Станишев развитието на българо-руското сътрудничество в петролната и газовата сфера. Разгледан е и въпросът за увеличение на транзита на руски природен газ през българска територия към трети страни. От няколко години руският газов монополист се опитва да придобие собственост от газопреносната мрежа на българска територия.
Източник: Дневник (06.04.2007)
 
Отпуснаха 75 млн. за задълженията ни към НАТО Общо 75 млн. лв. отпусна кабинетът вчера за всички дейности, свързани със задълженията ни към НАТО. Парите ще бъдат разпределени между 19 министерства и ведомства. Основната част от средствата са за модернизацията на армията. Парите ще са недостатъчни, защото само за покупка на самолети ще трябват около милиард. Следващата седмица военното ведомство ще реши съдбата на бойните ни вертолети Ми-17 и Ми-24, обяви министърът на отбраната Веселин Близнаков. Ще обявим нов търг за фирма, която да ги модернизира. След Великден се очаква да приключат банковите операции по изплащане на компенсациите от израелската компания "Елбит системс".
Източник: Стандарт (06.04.2007)
 
Novelis рециклира 45% от алуминиевите кутийки събирани в Северна Америка Novelis Inc. за пореден път доказа своето лидерство в рециклирането на северноамериканския пазар, след като за 2006 г., компанията отчете, че е преработила 24 млрд. стари алуминиеви кутийки от напитки. Годишно Novelis рециклира около 45% от общия брой събрани алуминиеви кутийки в САЩ и Канада в своите съоръжения в Берея, щата Кентъки, Осуегоу, щата Ню Йорк и Грийнсбъро, щата Джорджия. Фабриката в Берея е най-голямата в света, специализирана в преработката на алуминиевите кутийки. Рециклирането на алуминий има много важен икономически, екологичен и социален ефект. Алуминият може да бъде рециклиран безкрайно, което означава, че кутийките преработени от Novelis се превръщат първоначално в алуминиеви листове, от които след това се оформят нови кутийки и този процес може да продължи вечно. В глобален мащаб, за 2006 г., Novelis е преработила общо 38 млрд. кутийки, което се равнява на общо 500 000 тона алуминий. “Рециклирането на алуминий е крайъгълен камък за финансовите резултати на Novelis”, каза Кевин Грийнауолт, който е президент на Novelis America. “Местните дейности водят до глобални ползи. Всяка една рециклирана кутийка може да допринесе в глобален аспект от гледна точка спестяването на енергия, намаляването на емисията на вредни газове и запазването на световните природни ресурси.” За алуминият, добит от преработването на стари кутийки се изразходва едва 5% от енергията, която е необходима за добиването на същия краен продукт от алуминиева суровина. Така и емисиите на газове, съпътстващи производствения процес (парникови газове), се съкращават с 95%, а също така се спестяват важни природни ресурси като боксит и вода. Енергията спестена от рециклирането на една алуминиева кутийка се равнява на тази необходима да захранва телевизионен приемник за три часа. “Novelis има дълга история в спонсорирането и популяризирането на инициативи за събиране на празни алуминиеви кутийки в САЩ, които целят да изградят гражданско самосъзнание да събиране на алуминиевите битови отпадъци, а и да се разшири обема на рециклиране на компанията.”, обясни Гари Уигънт, директор рециклиране в Novelis. “Нашият многопрофилен подход е чрез подемането на голям брой инициативи от типа на “Кутийка за пари – предизвикателство към жителите”, които се организират съвместно със съюза на щатските кметове и Keep America Beautiful, Inc.” Ние също така взимаме активно участие и в деня на рециклирането в САЩ, който е на 15-ти ноември. Като част от програмата за съпричастност в подобни инициативи, Novelis North America участва и в програмата на U.S. Environmental Protection Agency's (EPA's) Climate Leaders за опазване на околната среда. Тази програма цели усърдна работа с преработвателните компании с цел да се редуцират емисиите на вредни газове в производството. Novelis е глобален лидер в рециклирането на алуминиеви кутийки и производството на валцувани алуминиеви изделия. Компанията развива дейност в 11 страни и разполага с близо 12 900 работници. За 2006 г. тя отчете печалба от 9.8 млрд. щ.д. Novelis може да предлага на своите клиенти специални алуминиеви валцувани изделия навсякъде в Азия, Европа, Северна и Южна Америка. Благодарение на своите усъвършенствани възможности в производството, компанията предлага и алуминиеви листове и фолио за автомобилната и транспортната индустрия, опаковки за напитки и храни, строителната индустрия, както и за печатната промишленост.
Източник: Металс Плейс (06.04.2007)
 
"Стилмет" ще представи уникални инсталации Един от най-големите български производители на екструдирани алуминиеви профили и архитектурни системи, "Стилмет", инвестира 15 млн. лв. в нови производствени мощности. Уникалните за България инсталации ще бъдат пуснати в експлоатация на официална церемония в четвъртък. Новите мощности на "Стилмет" включват вертикална линия за електростатично прахово боядисване, хоризонтална линия за боядисване на алуминиеви профили и линия за екструзия. Те са единствени по рода си в България и са съобразени със задължителните европейски изисквания при такива производства, обясниха от компанията. До края на годината се планира "Стилмет" да приключи разширяването на завода си с нова модерна складова зона на площ 6500 кв.м, която ще облекчи обслужването на клиентите. "Стилмет" е част от групата "Етем" и завода в България е от стратегическо значение за по-голямо присъствие на пазарите в Сърбия, Македония, Черна гора, Украйна и Румъния. Близо 70% от продукцията на предприятието се изнасят. От изграждането на завода на зелено през 1998 г. досега в него са вложени близо 65 млн. лв. и капацитетът на предприятието надвишава 15 хил. тона годишно.
Източник: Дневник (10.04.2007)
 
Квотите за газове ясни до юли Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии парникови газове за 2008-2012 г. вече е изпратен за одобрение от Европейската комисия, съобщиха от МОСВ. Становището от Брюксел ще бъде известно до три месеца. Планът беше приет от правителството на 29 март. Той съдържа основните принципи за разпределение на вредните газове по сектори и на ниво инсталации. Планът засяга производителите от секторите черна и цветна металургия, енергетика, производство на керамични материали, химични продукти и др. Квотите в него са определени на базата на изпуснатите от предприятията емисии през 2002-2004 г. Средно около 68.6 млн. т на година са квотите за бизнеса. Ако превишат квотата си, от 2008 г. компаниите ще плащат глоба от 100 EUR/т.
Източник: Пари (10.04.2007)
 
Руският проект на Aricom за добив на желязна руда е оценен на 1.7 млрд. щ.д. Базираната в Лондон Aricom plc обяви, че проектът й Kimkanskoye and Sutarskoye (K&S) на територията на Русия е бил оценен от минната консултантска агенция Wardell Armstrong International (WAI) на около 1.7 млрд. щ.д., което е повече дори от пазарната капитализация на компанията. Поради тази причина тя е готова да придобие права и върху останалия дял от този проект. Търгуваната на Лондонската метална борса компания Aricom придоби 50% дял от проекта още през юни миналата година от компанията управлявана от Peter Hambro Mining. Сега британската компания емитира 123.8 млн. нови акции, с които да акумулира средства за придобиването на останалите 50% от проекта , който в момента се държи от Philotus Holdings Ltd. След продажбата на новите акции, компанията ще разполага с 80.8 млн. британски лири (159.6 млн. щ.д.) – съгласно курса на акциите на компанията от сряда. Тя също така ще емитира още 65 млн. нови акции, за да покрие и задълженията си към Malavasia Enterprises Inc, от която придоби настоящия си дял. Проектите на Aricom са насочени към пазарите на Русия и Китай, където е налице 40% от световното търсене на желязна руда, по разчети на компанията. Цената на желязната руда отбелязва ръст вече пета поредна година, което от своя страна доведе до голяма активност на сливания и поглъщания в сектора през изминалата година, оценявани на общо 157 млрд. щ.д. Главният изпълнителен директор на компанията сподели: “Целта ни е да започне добив, колкото се може по-бързо.” Има четири варианта за започване на добив, които определя компанията, като става въпрос за добив от 10 млн. тона/годишно за период от 32 години. Philotus Holdings е джойнт венчър на Питър Хамбро и Павел Масловски, които са председател и главен изпълнителен директор на Peter Hambro Mining plc. Масловски е също така и председател на Aricom.
Източник: Майнинг Джърнал (10.04.2007)
 
Schnitzer Steel предвижда по-високи цени на металния скрап, поради по-ниски обеми на производството Schnitzer Steel кове желязото, докато е горещо. Компанията обработваща метален скрап, обяви в понеделник, че очаква “голямо раздвижване” на международните пазари за скрап, през третото фискално тримесечие, поради по-високите цени и по-ниското предлагане. Според Schnitzer средните продажни цени ще се повишат през третото тримесечие до “рекордни стойности” – с между 40 – 50 щ.д./тон повече от предходното тримесечие. Цената на рециклираната метална скрап от черната металургия през второто тримесечие, възлизаше на около 233 щ.д./тон на вътрешния пазар и около 238 щ.д./тон на международния. Независимо от тези благоприятни тенденции обаче, количествата на скрапа се очаква да паднат драстично спрямо второто тримесечие – със 100 000 - 150 000 тона. За изминалото тримесечие, компанията е продала общо 1.1 млн. тона обработена метална скрап, като преработката на метали е основната й дейност. В значително по-малкия й пазарен сегмент – части за автомобили, Schnitzer очаква нарастване на печалбата спрямо предходните и миналогодишните тримесечия със значително по-голям марджин. Подразделението отговарящо за преработка на стомана ще се сблъска с доста по-високото търсене и цени. През второто тримесечие, Schnitzer Steel отчете 35% увеличение на печалбата си вследствие на по-големите продажби от една страна, както и по-големите количества метал, които нейните поделения успяха да обработят. За тримесечието приключило на 28-ми февруари, нетните приходи са се покачили с 28.4 млн. щ.д. или с 93 цента/акция, като преди това тези стойности бяха съответно 21.1 млн. щ.д. или 68 цента/акция. Печалбата на компанията е нараснала до 604.4 млн. щ.д., което е с 50% повече от предходната в размер на 403.3 млн. щ.д. Приходите от продажби на Schnitzer са се повишили с 65% до 486 млн. щ.д., а сегментът й за авто-части отчете ръст от 20% до 60 млн. щ.д. Подразделението за преработка на стомана отчете повишение на продажбите от 10% до 99 млн. щ.д. Цената на акциите на Schnitzer се покачи с 3.83 щ.д. или с 9.4% достигайки 44.56 щ.д./акция преди отварянето на пазара. “Световният пазар на метален скрап остава силно позитивно настроен и факта, че разполагаме с възможността да доставяме директно от нашите преработващи съоръжения разположени и на двете крайбрежия, ни дава едно доста солидно конкурентно предимство в дългосрочен план.”, каза главният изпълнителен директор на компанията Джон Картър. Ерик Гловър, който е анализатор в Canaccord Adams, сподели пред Forbes.com, че международното търсене на метален скрап остава високо. Според него около две трети от бизнеса на компанията в момента се осъществява извън границите на САЩ – в страни като Южна Корея, Турция, Малайзия, Египет и Италия.
Източник: Металс Плейс (11.04.2007)
 
Angang Steel ще продава акции, за да събере 2.9 млрд. щ.д. за завод Angang Steel Co., третата по продукция компания производител на Стомана в Китай, планира да продаде 1,78 млрд. акции на настоящите акционери, за да построи завод за стомана на стойност 22,6 млрд. юана (2,9 млрд. щ.д.). Компанията ще продава акции деноминирани и в юании в хонконгски долари чрез оферта “3 за 10 права”, казаха вчера в изявление от базираната в североизточната провинция Лайонинг Angang Steel. Все още не е определена цена за акциите. Angang Steel се стреми да набере средства на фондовия пазар, който почти се утрои през последната година, дори след като вчера китайското правителство заяви, че ще съкрати данъчните облекчения за част от износа на стомана. За последните няколко години, китайски компании са продали свои акции на обща стойност 83 млрд. щ.д. на борсите в Хонконг, Шанхай и Шензен. Industrial & Commercial Bank of China Ltd. успя да акумулира 22 млрд. щ.д. през октомври, по този начин чрез първично предлагане. “Инвеститорите няма да са особено щастливи от подобни действия, тъй като китайското правителство се опитва да ограничи износа на стомана с цел да ограничи експанзията”, каза Жу Лимин – анализатор в Shanghai Securities Co. Жу добави, че инвеститорите ще бъдат “по-предпазливи” относно акциите на стоманопреработвателни компании. Цената на акциите на Angang Steel спадна с 48 цента или 3.2% до 14.62 хонконгски долара на борсата в Хонконг, но малко по-късно отново се покачи с 18 цента или 1.2 до 15.28 хонконгски долара. Деноминираните в юани акции на компанията, понижиха цената си с 1.8% до 17.24 юана/акция на борсата в Шензен. Един от основните китайски индекси CSI 300 съставен от деноминирани А-акции се покачи с 1.1%.
Източник: Майнуеб (11.04.2007)
 
Търговският дефицит през януари надмина 920 млн. лв. В края на януари т. г. търговският дефицит на страната е надхвърлил 920 млн. лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ), огласени във вторник. За първия месец на миналата година дефицитът е бил малко над 663 млн. лв. Износът (FOB – цена на стоката с транспорт до границата) за януари възлиза на 1,69 млрд. лв. в сравнение с 1,6 млрд. лв. година по-рано, а вносът (FOB) е за 2,61 млрд. лв. при 2,27 млрд. лв. към 31 януари 2006 г. Вносът по цени CIF (с включена застраховка и доставка) за първия месец на тази година възлиза на 2,77 млрд. лв. В групирането по страни водещата позиция при експорта традиционно заемат страните в Европейския съюз. Към края на януари износът за общността е за 1,3 млрд. лв. (66,7% от износа).
Източник: Медия Пул (11.04.2007)
 
Елаците мед купиха за втори път Трансремонтстрой Медодобивната компания "Елаците мед" спечели за втори път търга за покупката на общинското дружество "СКГТ Трансремонтстрой", този път на минималната конкурсна цена от 4.5 млн. лв. Това съобщи изпълнителният директор на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) Иван Димитров. По думите му договорът за продажба все още не е подписан. "Елаците мед" са били единственият кандидат в третия конкурс за продажбата на общинската фирма, която до края на миналата година беше монополист при ремонтите на трамвайни релси в столицата. Компанията спечели и предишния търг, но с цена от близо 9 млн. лв. и обещания за инвестиции от 4 млн. лв. до края на 2009 г. Освен това медодобивното предприятие трябваше да погаси и задълженията на "СКГТ Трансремонтстрой" към специализирания общински приватизационен фонд от 225 хил. лв., като това трябваше да стане до три месеца от подписването на договора. В едномесечния срок за подписване на договора обаче "Елаците мед" отказаха да го сключат, без да посочат мотиви. Така загубиха депозита от 200 хил. лв., но сега печелят близо два пъти по-ниска цена, ако подпишат новия договор. Във втория конкурс седем компании купиха документи за участие, но само "Елаците мед" подаде оферта. Първият конкурс се провали, след като нито една от закупилите шест фирми документи не подаде предложение. В края на 2006 г. "СКГТ Трансремонтстрой" загуби монопола си при ремонтите на релсовите линии в столицата. От началото на 2007 г., по данни на Столичната община, трамвайните трасета се поддържат от частните "СК 13" и "Трансстрой". В активите на общинското предприятие остана само терен от 32 дка в кв. "Илиянци", на който е разположена производствената му база. През 2006 г. "Елаците мед" купиха общинската компания "Пътища и съоръжения" за близо 29 млн. лв. До 2007 г. "Пътища и съоръжения" беше монополист на пътните ремонти в София. За първи път от доста години обаче общината раздели столицата на три зони, като в момента тече процедура за избор на фирма, която да поддържа улиците. По думите на кмета Бойко Борисов за всяка зона ще бъде избрана различна компания. От 2005 г. "Елаците мед" навлиза решително в ремонта и поддръжката на пътища. Дружеството изкупи три държавни пътноподдържащи фирми в Лом, Годеч и София, а през миналата година купи и самоковската общинска фирма "Бекастрой". "Елаците мед" заедно с "Геотехмин" е съсобственик и на "Пътна компания".
Източник: Дневник (11.04.2007)
 
Джевдет Чакъров отказа издаване на комплексно разрешително на „Кремиковци” Отказ за издаване на комплексно разрешително подписа министър Джевдет Чакъров, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Мотивите са, че "Кремиковци" не може да изпълни условията, зададени в подаденото заявление за издаване на комплексно разрешително и в програмата за привеждане в съответствие, също така има сериозно закъснение в сроковете за изпълнение на програмата, съобщи на пресконференция министърът. Заместник-министър Чавдар Георгиев посочи, че има възможност да бъде подновена процедурата по издаване на комплексно разрешително и че новият собственик на комбината е изразил готовност да направи това скоро. Той трябва да подаде ново заявление, да посочи нови цели за развитие и нова програма за привеждане в съответствие. Дотогава ще бъде в сила действащата месечна санкция на "Кремиковци" за неизпълнение на изискванията за допустими норми на изпусканите вредни емисии, която е в размер на 106 хиляди лева. Крайният срок за приключване на процедурата по издаване на всички комплексни разрешителни е октомври 2007 година. Чавдар Георгиев каза, че има възможност дотогава новата процедура за металургичния комбинат да приключи с решение.
Източник: Агенция Фокус (12.04.2007)
 
Кремиковци от длъжник - конкурент на БДЖ Очаква се металургичният комбинат скоро да получи лиценз за частен жп превозвач Глобъл рейл транс, собственост на МК Кремиковци, най-вероятно ще е следващият частен жп превозвач. Три частни компании бяха заявили интерес пред Изпълнителна агенция Железопътна администрация към транспортното министерство за получаване на лиценз за товарни жп превози. Освен Глобъл рейл транс още две компании - Унитранском и Газпром трейдинг, напираха да конкурират държавния превозвач. Според източници на вестника обаче само Глобъл рейл транс е подала документи и процедурата вече е задвижена. Агенцията е поискала от Кремиковци да представи допълнителна информация. След получаването на необходимите документи институцията ще се произнесе. Според запознати фактът, че компанията е допусната до участие в процедурата, означава, че резултатът ще е положителен. Кандидатите се оценяват първоначално според това дали отговарят на изискванията на европейска наредба, която регулира този тип превози. ИА Железопътна администрация вече издаде два лиценза на частни фирми за извършване на товарни жп превози - на русенската Булмаркет и на Българската железопътна компания. Ако Кремиковци получи лиценз за частен жп превозвач, вероятно ще започне дейността си от следващата година. От металургичния комбинат коментираха за в. Пари, че през февруари са подписали договор с БДЖ до края на 2007 г. Заради по-високия обем на производството за Кремиковци е особено важна експедицията на готовата продукция. Съгласно договора с железниците част от продукцията ще бъде превозена със собствен подвижен състав, уточниха от комбината. Според тях това по никакъв начин обаче не означава подмяна на взаимоотношенията с превозвача. За първи път няма спор между двете предприятия, БДЖ подава редовно на Кремиковци необходимото количество вагони. Големите товародатели досега се въздържаха да сключват договори с частните компании за превоз на товари, защото държавният превозвач им предлагаше по-ниски цени. Кризата в БДЖ обаче създаде проблем на индустрията, защото държавният мастодонт не можеше да осигури достатъчно количество товарни вагони за нуждите на металургичните предприятия. От Стомана индъстри също предупредиха преди месец, че обмислят да се обърнат към частни превозвачи.
Източник: Пари (12.04.2007)
 
Екоминистерството отказва разрешително на "Кремиковци" Отказ за издаване на комплексно разрешително подписа министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Мотивите са, че "Кремиковци" не може да изпълни условията, зададени в подаденото заявление за издаване на комплексно разрешително и в програмата за привеждане в съответствие, също така има сериозно закъснение в сроковете за изпълнение на програмата, съобщи на пресконференция министърът. Заместник-министър Чавдар Георгиев посочи, че има възможност да бъде подновена процедурата по издаване на комплексно разрешително и че новият собственик на комбината е изразил готовност да направи това скоро. Той трябва да подаде ново заявление, да посочи нови цели за развитие и нова програма за привеждане в съответствие. Дотогава ще бъде в сила действащата месечна санкция на "Кремиковци" за неизпълнение на изискванията за допустими норми на изпусканите вредни емисии, която е в размер на 106 хиляди лева. Крайният срок за приключване на процедурата по издаване на всички комплексни разрешителни е октомври 2007 година. Чавдар Георгиев каза, че има възможност дотогава новата процедура за металургичния комбинат да приключи с решение.
Източник: Дневник (12.04.2007)
 
Металите запазиха силата си Металите продължиха силното си представяне от вторник, а медта отново се изкачи до седеммесечен пик. Цените срещнаха подкрепа от новините за намаляващите физически запаси на лондонската борса LME, както и от прогнози за значително търсене. Медта с доставка след три месеца стигна дневен максимум при цена 7945 долара за тон, най-високото ниво от началото на септември миналата година. Стоката добави над 2.3 на сто спрямо нивата в края на деня във вторник. В скоро време обаче анализаторите чакат известен спад на цените поради реализиране на печалби. Медта поскъпна с над 25 на сто от началото на годината, а само от началото на април добави 1000 долара към цената си. Поскъпването отчасти се дължеше на опитите за покриване на къси позиции, отчитат борсовите наблюдатели. Алуминият се доближи до най-висока цена за последните 11 месеца и добави половин процент до 2893 долара за тон. Стоката е с 10 на сто по-евтина от рекордната си цена от миналия май при 3310 долара за тон. Никелът си даде почивка и в сряда остана почти без промяна. Стоката поскъпна с над 50 процента от началото на годината и се смята за звездата на комплекса от метали. В сряда металът се търгуваше около 48 500 долара за тон. Цинкът добави още 1.4 процента до 3600 долара за тон. Оловото остана на 25 долара под рекорда си при 2020 долара за тон. Калаят се търгуваше между 14 300 и 14 500 долара за тон.
Източник: Дневник (12.04.2007)
 
Ново оборудвано бе официално представено в мощностите на Стилмет На кметовете на София - Бойко Борисов и на Перник - инж. Антоанета Георгиева се падна вчера честта заедно да прережат лентата и да открият официално въвеждането в експлоатация на най-новите производствени мощности на "Стилмет" АД, в които са инвестирани над 15 млн. лв. На тържеството присъстваха: областният управител на Перник-Иван Димитров, представителят на "Виохалко" за Балканите в областта на инвестициите- Атанасиос Атанасопулос, членът на съвета на директорите на "Стилмет"- Антон Петров и др. Според Атанасиос Атанасопулос за "Виохалко" фирмите "Стилмет" и "Стомана Индъстри" са гордост не само с размера на вложените инвестиции и качеството на произвежданата продукция, а и с хората, които работят в тях. Антон Петров подчерта, че освен в оборудване, мажоритарният собственик на "Стилмет"- гръцката индустриална група"ЕТЕМ" влага средства и в разработването на дистрибуторската мрежа, която е изградена в 12 точки на България. Въпреки това между 70 и 80 на сто от готовата продукция на "Стилмет" е експортно ориентирана. Стремежът на фирмата е да предлага на пазара това, което се търси. Усилията на специалистите от развойния екип са насочени към разработването на прозоречни и фасадни системи, предимно във високия клас, предназначени за височинно строителство. Наред с това "Стилмет" произвежда и индустриални профили, предназначени за автомобилостроенето, машиностроенето, електротехниката, алуминиеви архитектурни системи от всички видове с търговската марка на "ЕТЕМ". Фирмата се очертава като водеща не само в България, а и на Балканите.
Източник: СъПерник (12.04.2007)
 
Плашат “Кремиковци” със спиране наесен. Плащат по 106 хил. лв. на държавата всеки месец. “Кремиковци” може да спре от октомври. Опасността надвисна, след като екоминистерството отказа комплексно разрешително за работа на завода. Комбинатът има срок до октомври да подаде отново документи, обясни зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев вчера. Това стана час след като шефът на комбината Александър Томов посети министър Джевдет Чакъров. Двамата обсъдили сериозното закъснение на "Кремиковци" за изпълнение на екозадълженията и лошата игра на ЦСКА, разказа Чакъров. "Поставените в първоначалното заявление екологични цели бяха непостижими и заради това решихме да откажем разрешителното", обясни Георгиев. Той обаче вярвал, че комбинатът скоро ще си изпълни задълженията и няма да се налага спиране на производството наесен. Докато това стане, комбинатът ще плаща всеки месец глоба от 106 хил. лв. на държавата.
Източник: 24 часа (12.04.2007)
 
560 000 нови работници трябва да се появят у нас идните 13 г. 560 000 нови работници трябва да се появят у нас идните 13 г., за да се компенсира застаряването на населението. Това сочи проучване на Европейската комисия, представено на първия национален форум по проблемите на стареенето вчера в София. Има 2 начина да се намерят нужните работници за икономиката, обясни главният актюер на НОИ Христина Митрева. Единият е да се внасят по 43 хиляди гастарбайтери всяка година. Много от европейските страни избраха този модел за борба със застаряването, коментираха учени от БАН. Българската стопанска камара пък вече готви правила, които да отворят вратата за работници от Украйна, Молдова и Македония. Заедно с това в социалното министерство се готвят облекчения за внос на работници от Азия.
Източник: Стандарт (12.04.2007)
 
Германските фирми у нас готови за още инвестиции Членството в ЕС прави България още по-привлекателна за германските инвеститори. Това показва анкета сред 380 германски компании, които работят у нас и са членове на Германско-българската индустриално-търговска камара. 75% от анкетираните фирми определят състоянието на бизнеса си като добро, а други 20% дават задоволителна оценка. В сравнение с м.г. оценките за бизнес средата са по-добри. Оптимизмът се проявява и в намеренията за инвестиции. 57% от германските фирми планират да увеличат вложенията си в България, а едва 6% нямат нови проекти. Почти половината от запитаните компании планират да увеличат персонала, докато само 2% декларират, че ще съкращават работни места. Фирмите обаче поставят ниската оценка три и половина за намиране на квалифицирани служители.
Източник: Пари (12.04.2007)
 
Стилмет с нови продукти Производителят на алуминиеви профили Стилмет АД очаква тази година продажби от поне 170 млн. лв., заяви Антон Петров, представител на гръцката група Виохалко, която е собственик на завода. Продажбите през 2006 г. са били за 150 млн. лв. Очакваният ръст е основно заради пускането на трета линия за екструзия на алуминий, официално отрита вчера. С нея годишният капацитет на завода надхвърля 15 хил. тона алуминиеви профили за строителството, автомобилостроенето и машиностроенето с търговската марка ЕТЕМ. В завода вече работят и две нови напълно автоматизирани инсталации за боядисване. Вертикална инсталация за електростатично прахово боядисване и линия за боядисване с ефект дърво, които са единствени у нас, съществено подобряват качеството на профилите и отговарят на всички екоизисквания. Инвестицията в новите линии е за 15 млн. лв. Още 10 млн. EUR ще бъдат вложени в ново производство на PVC профили, което ще заработи до края на годината. За 13 години, откакто Виохалко изгради Стилмет, са вложени 60 млн. лв. В завода работят 400 души. Над 70% от производството се изнасят.
Източник: Пари (12.04.2007)
 
Voestalpine сключва сделка на стойност 737 млн. евро за дял от Boehler-Uddeholm Австрийският производител на стомана Voestalpine AG обяви в сряда, че е стигнал до уговорка с Boehler-Uddeholm AG за закупуването на 20.95% дял от компанията, срещу сумата от 737 млн. евро (989.6 млн.щ.д.). Сделката с акционерите на BU Industrieholding GmbH е подписана във вторник и предвижда придобиването на 10.7 млн. акции или почти 21% дял даващ право на глас, коментираха от австрийската компания. Voestalpine AG ще заплати сумата от 69 евро/акция (92.60 щ.д./акция). Тази сделка става в резултат на споразумение между двете компании, от 29-ти март и подлежи на одобрение единствено от регулаторите за сливания и поглъщания, допълва източника. Цената на акциите на Boehler-Uddeholm спадна с 1.4% до 73.44 евро/акция (98.60 щ.д./акция), а тези на Voestalpine също отбелязаха спад – с 2.3% до 52.75 евро/акция (70.80 щ.д./акция). Днес надзорния съвет на Voestalpine AG одобри придобиването на дела от BU Industrieholding GmbH, както и отправената оферта за приятелско поглъщане на всички привилегировани акции на компанията. Същевременно от бордът на директорите на Bohler-Uddeholm AG обявиха публично, че одобряват идеята на поглъщащата компания да предприеме действия по приятелско поглъщане, отправени към нейните акционери. Още през миналата седмица, финансов инвеститор се е свързал с ръководството на Bohler-Uddeholm AG, за да го уведоми за намеренията на Voestalpine AG. Тогава обаче ръководството е било длъжно да запази конфиденциалността на информацията според изискванията на Наредба 6 от австрийското законодателство третиращо сливания и поглъщания.
Източник: Топикс (12.04.2007)
 
Наливат милиарди в металургията ни Амбициозни инвестиционни програми за близо 2 млрд. лв. предвиждат откриване на редица нови мощности в българската металургия до две-три години. В много от предприятията те ще доведат до удвояване на продукцията. Най-крупните вложения вече са в ход - строи се нова медна рафинерия в пирдопския комбинат Кумерио мед, а Стомана индъстри през есента открива завод за производство на арматурно желязо и специални стомани. Кремиковци също предвижда строителство на нова електропещ за стомана. В цветната металургия освен Кумерио сериозна заявка дава и ОЦК Кърджали за изграждане на нов цех за цинкова електролиза. Шуменската Алкомет също предвижда още една преса за алуминиеви профили и фолио. Само преди дни Стилмет официално откри трета линия за алуминиеви профили. България отново връща славата си на металургичен лидер на Балканите, призна Атанасиус Атанасопулос от гръцката група Виохалко. Продажбите на българските металургични предприятия през миналата година надхвърлят 5.5 млрд. лв. Това е близо 13% от БВП. По този показател преди металургията са само енергетиката и строителството. Общият ръст на бранша през 2006 г. е 10-11%. С най-високи темпове на растеж са производството и реализацията на крайни продукти от метал, като все повече се увеличава добавената им стойност. Така например с 50% е нараснало производството на алуминиеви профили в Алкомет и с 30% в Стилмет. С над 30% е нараснало и производството на изделия от мед и месинг в София мед. От година в русенския Прециз Интер холдинг има съвсем ново за България производство на алуминиеви тръби. Кремиковци и Стомана индъстри също увеличават производството на крайни изделия. През м.г. се появи и нов производител в черната металургия - пловдивската Хелиос Металург. Планираните инвестиции обаче “трептят” във въздуха заради многото неизвестности, които има пред нас, казва новият председател на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров. Какво ще стане с ограниченията за парниковите емисии, колко ще поскъпва енергията, как ще се реши проблемът с невъзможността БДЖ и пристанищата да поемат растящите товари, кога ще се променят остарелите норми в трудовото законодателство... Това са част от въпросите, които властта засега решава на тъмно без допитване до бизнеса.
Източник: Пари (13.04.2007)
 
По-евтини цигари и месо спряха инфлацията Инфлацията през март спрямо същия месец на миналата година достигна 4.1%, показват данните на Националния статистически институт. От началото на годината тя е 1.8%, а спрямо февруари за първи път от доста време има дефлация от 0.1%. За първото тримесечие на годината инфлацията е 5.2% спрямо същия период на 2006 г. През март поевтиняване отбелязват хранителните продукти - с 0.4%, и нехранителните стоки - с 0.2%. В същото време поскъпване има в общественото хранене и при услугите. Най-много са поскъпнали яйцата, оризът, месото, захарта и кафето. За месеца най-много са поевтинели зеленчуците, тютюневите изделия, свинското месо, газираните напитки. В сферата на услугите през март най-значително са увеличени цените на водоснабдяването - с 4.5%, събирането и изхвърлянето на битови отпадъци, радио- и телевизионните такси. Дизеловото гориво е поскъпнало с 0.7%, а бензинът А95Н - с 5.4%.
Източник: Дневник (13.04.2007)
 
Според БНБ в обращение са 6.888 млрд. лв. Общо 6.888 млрд. лв. е стойността на всички емитирани банкноти и монети в България към 1 януари 2007 г. Според статистиката на БНБ хартиените пари са 6.78 млрд. лв., 103.7 млн. лв. са отсечени като метални стотинки, а 3 млн. лв. е общата стойност на възпоменателните монети. Тези 6.78 млрд. лв. са разделени на 292 млн. броя банкноти. Според данните най-разпространени са тези с номинална стойност 20 лв., следват ги тези от 10 и 50. Досега няма опити за фалшификация на 100-левови банкноти. Две трети от всички хванати подправени банкноти се падат на купюрите от 20 лв.
Източник: Пари (13.04.2007)
 
Руска компания иска да купи Ipsco От канадската компания за производство на стомана Ipsco Inc., обявиха в четвъртък, че са в процес на разговори с неназована компания, като преговорите могат да приключат с евентуалната продажба на Ipsco. Така цената на акциите на компанията постигнаха рекордни стойности. “Все пак няма никаква гаранция, че в крайна сметка ще има сделка, както и не е ясно, ако има такава, кога тя ще стане факт, какви ще бъдат параметрите по нея и какъв ще бъде начина на прехвърлянето на собствеността”, коментираха от Ipsco в изявление за медиите. Говорителят на базираната в Саскетчуан компания, Том Филстръп коментира, че от централата на компанията в Лайъл са забранили анонсирането на евентуалния купувач, с който компанията води преговори. Преди това обаче, в четвъртък, руският всекидневник Ведомости съобщи, че най-голямата руска компания за производство на стомана Evraz Group SA е в процес на преговори за поглъщане на чужда компания. Вестникът цитира неназовани бизнесмени, близки до делата на Evraz, като допълва, че преговорите се водят вече няколко седмици. Вицепрезидентът на Evraz Ирина Кабина отказа да даде коментар. През месец декември 2006 г., Ipsco, която разполага с около 4 400 служители, успя да придобие производителя на стоманени тръби NS Group Inc., срещу сумата от 1.43 млрд. щ.д. Сегашният й капацитет, възлиза на над 4 млрд. тона стоманени изделия. Ipsco разполага с четири завода за производство на стомана, 11 завода за стоманени тръби, както и центрове за преработка на метален скрап и довършителни съоръжения за крайни продукти в САЩ и Канада. В щата Айова, Ipsco разполага със завод за стомана в град Монпелие. Съоръжението Iowa Steelworks рециклира стомана и осигурява работа на 420 служители, както и на 150 доставчици. Освен този завод, в Айова, Ipsco има още един завод – в Каманчи, където работят още 280 работника. Този завод е специализиран в производството на стоманени тръби. Ръководителите на съоръжението в Монпелие бяха любезни да отговорят на всички въпроси относно евентуалното поглъщане на Ipsco. През месец януари, Evraz финализира сделката по придобиването на Oregon Steel срещу 2.3 млрд. щ.д., като това се превърна в една от най-големите инвестиции на руска компания в САЩ. Evraz също така притежава заводи за стомана в Чехия и Италия. Андрей Литвин от инвестиционната банка MDM в Москва каза, че евентуално придобиване на Ipsco е “теоретически възможно”, като окачестви компанията като много атрактивна и апетитна цел, която би помогнала значително на Evraz да разгърне своите пазари в географски аспект. Печалбата на Ipsco за 2006 г. се покачи с 10% спрямо предходната година и достигна 643 млн. щ.д., а същевременно продажбите й отбелязаха ръст от 24%. Всичките тези новини доведоха до покачване на цената на акциите на Ipsco на Ню Йоркската фондова борса с 12.43 щ.д./акция или с 9.4%, като така достигнаha 143.25 щ.д./акция.
Източник: Топикс (13.04.2007)
 
Въглища за 3 млн. лева на резерва изчезнали от склад на “Кремиковци” 19 633,360 тона въглища на Държавен резерв и военновременни запаси липсват от склад за съхранение на "Кремиковци". Те са за около 3 млн. лв. Информацията бе потвърдена от шефа на резерва Николай Боршуков. Изчезването на въглищата е станало през първите 3 месеца на годината, установила проверка. Те е трябвало да се съхраняват на площадката на коксохимичния завод, но на 29 март е открита липсата им. На 5 април е съставен акт на изпълнителния директор на металургичния комбинат Вилас Джамнис. Наказателно постановление с глоба от 500 000 лв. пък е издадено на 12 април, потвърдиха от резерва. От ведомството са плащали годишно по 200 500 лв. с ДДС за съхранението на стоки в "Кремиковци".
Източник: 24 часа (16.04.2007)
 
Плащаме 4 млн. евро по-малко на Брюксел България ще спести 4 млн. евро от вноската си в бюджета на ЕI pd 2007 г., сочат разчети на Европейската комисия. От Службата за финансово планиране обявиха, че от бюджета на ЕС за 2006 г., възлизащ на 107.4 млрд. евро, са спестени 960 млн. евро. С допълнителните постъпления общата европейска хазна е натрупала за миналата година 1.848 милиарда евро излишък. Тези пари ще бъдат прехвърлени в бюджета на Европейския съюз за тази година и това ще позволи да бъдат съкратени вноските на страните-членки. Според разчетите най-голямо намаление на вноската ще получи Германия - 366 млн. евро.
Източник: Сега (16.04.2007)
 
Акциите на Essar Steel отбелязват ръст, след изразеното желание на компанията-майка да придобие Algoma Акциите на Essar Steel Ltd., третият по големина производител на стомана в Индия, скочиха след като компанията-майка се съгласи да купи Algoma Steel Inc. за 1,63 млрд. щ.д., като така придобива заводи за листова стомана, които снабдяват производителите на автомобили в Северна Америка. Essar Global, която притежава 88% от базираната в Мумбай Essar Steel, вчера предложи 56 канадски долара на акция в брой за канадската компания. Цената е 48% по-висока от средната за 20-дневен период, приключващ на 14 февруари, когато Algoma заяви, че води преговори, които евентуално ще доведат до поглъщане. Индийските компании, поддържани от прогресивно разрастващата се икономика, купуват конкуренти за да увеличат капацитета си и да си осигурят достъп на развитите вече пазари. През януари Tata Steel Ltd. придоби Corus Group Plc срещу 12 млрд. щ.д. и така се превърна в петата по големина компания за производство на стомана в света, докато същевременно Hindalco Industries Ltd. придобиха Novelis Inc. срещу 3.4 млрд. щ.д. “Компаниите търгуващи със суровини се опитват да излязат от цикличността в цените характерна за даден пазар и да внесат по-голяма стабилност в доходите си”, каза Джайеш Шроф, който помага в управлението на активи на обща стойност 3.6 млрд. щ.д. на фондовата борса в Мумбай чрез SBI Funds Management Ltd. “Първо бяха Tata, после Hindalco, а сега и Essar. Оформи се тренд.” Цената на акциите на Essar Steel се покачиха с 5% и достигнаха 42.5 рупии/акция на борсата в Бомбай. От началото на година акциите са отбелязали ръст от 19% и така пазарната капитализация на компанията достигна 1.12 млрд. щ.д. Essar е “стратегически купувач” и планира да инвестира в съоръжения в Салт Ст. Мари, Онтарио, където е и централата на Algoma, каза Бренда Стента – говорителка на канадската компания. Очаква се сделката да стане факт през юни, добави тя. През изминалата година Algoma продаде 2.4 млн. тона стомана и реализира печалба в размер на 1.9 млрд. канадски долара, обявиха от компанията вчера.
Източник: Инфомайн (16.04.2007)
 
Новият начин за отчитане качи дефицита по текущата сметка Дефицитът по текущата сметка на България нарасна с 40% до 912.7 млн. евро за първите два месеца на тази година, показват последните данни на БНБ. За сравнение, за същия период на миналата година дисбалансът беше 650.4 млн. евро. Така според новите данни за януари и февруари дефицитът по текущата сметка достига 3.4% от брутния вътрешен продукт на страната при 2.6% година по-рано. Данните за икономиката на страната от началото на тази година са получени по нова методология, която се въведе заради приемането на страната в ЕС (виж карето), съобщи БНБ. Данните са предварителни и трябва да бъдат анализирани и интерпретирани внимателно поради редица проблеми с обхвата и качеството информацията, предупреждават от БНБ. Очаква се данните да бъдат ревизирани в края на май, когато ще има повече и по-подробна информация за вноса и износа на България. В последните данни за платежния баланс има голямо положително салдо на статията "Грешки и пропуски" (313.1 млн. евро), което по всяка вероятност се дължи на неотчетен износ или на двойно отчетен внос, което води и до влошените резултати, пише в съобщението на БНБ. Тези предварителни данни не отразяват реалното състояние на икономиката, смятат специалистите. Реално няма влошаване на показателите, а голямата разлика се дължи на проблем със статистиката, обясни Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Очаквам при последващата ревизия през май данните значително да се променят в положителна посока, заяви Ангелов. Освен това за първите два месеца силно влияние оказват и някои еднократни фактори, като например еднократният внос на стоки, които са били в митнически складове или под режим "Временно складиране", което също влошава показателите на платежния баланс. Само за февруари дефицитът по текущата сметка на страната възлиза на 430 млн. евро при 242.2 млн. евро за същия месец на 2006 г. Големият ръст в дисбаланса обаче притесни част от анализаторите. Това е сигнал за събуждане и правителството трябва да обърне по-голямо внимание на разходите си, а бизнес средата очевидно не е достатъчно добра за инвеститорите, заяви Агата Урбанска, анализатор в ING Bank, цитирана от Ройтерс. Необходими са по-активни мерки във фискалната сфера от страна на държавата, коментира Симон Евънс от Банк Аустрия пред информационната агенция. По думите му най-важно е да се ограничи кредитирането, което вече е доста високо.
Източник: Дневник (16.04.2007)
 
Япония и Китай подхващат диалог за редки метали Правителствата на Япония и Китай са се споразумели да осъществят двустранен диалог относно редките метали, съобщи представител от японското Министерство на икономиката, търговията и индустрията в петък. Представители на китайската Комисия за развитие и реформи, която определя схемата за индустриалното развитие на страната, посетиха Япония през изминалата седмица, по време на посещението на китайския премиер Вен Джиабао в страната на изгряващото слънце. В четвъртък, председателят на Комисията Ма Кай и японският министър на икономиката, търговията и индустрията Акира Амари се срещнаха в Токио, за да обсъдят важни проблеми свързани с енергетиката и минералните суровини. Амари предложи затягане на двустранния контрол, с цел да се насърчи търговията на редки метали и технологии за тяхната обработка, на което Ма е отговорил, че първо би желал да се стигне до сътрудничество в областта на технологичните процеси на обработка, твърдят източници. Министрите не са уточнили, кои точно редки метали се имат предвид. Традиционно, важни редки метали за Япония, от които има залежи в Китай са волфрам, индий и стронций. Министрите не са уточнили и точните механизми на сътрудничество, които ще бъдат използвани, за да се постигнат желаните резултати в търговията с редките метали, допълва източника. Източника също така казва, че от японското Министерство на икономиката, търговията и индустрията са изказали желание, китайската Комисия за развитие и реформи, да бъде малко по-прозрачна относно провежданата от нея политика, свързана с китайския износ на метали. “Експортната политика се променя чрез налагане на експортни такси, отбивки от експортните мита и квотната система… като така често се поднасят изненади в търговските отношения … ние не казваме, че това влиза в противоречие с установените норми на СТО, но само препоръчваме, тези инструменти да бъдат използвани по-ясно”, съобщава още източника.
Източник: Металс Плейс (16.04.2007)
 
България сред водещите по инфлация в ЕС България е на 5-о място сред страните с най-висока инфлация на годишна база в ЕС през март, показват данните на Евростат. Поскъпването у нас е 4.4% спрямо март м.г. По-напред по този показател са Унгария (9%), Латвия (8.5%), Естония (5.6%) и Литва (4.8%). Инфлацията за самия март 2007 г. у нас обаче е минусова, докато през същия месец цените като цяло са се вдигнали в 15 от държавите членки. Средно за ЕС годишната инфлация се качи с 0.1 пункт и стигна 2.2%, а в еврозоната тя отбеляза същото покачване и стигна до 1.9%. Очакванията за ръст на инфлацията станаха причина за прогнозите, че ще има ново качване на лихвата в еврозоната най-късно през юни. Сега тя е 3.75%.
Източник: Сега (17.04.2007)
 
Колхида метал планира 40% ръст Пернишката фирма Колхида метал АД планира да увеличи производството с 40% през тази година. Това означава обем от около 10 млн. лв., съобщи председателят на съвета на директорите Евгени Петров. Очаква се до края на годината Колхида метал да монтира нова линия за мантинели и различни видове предпазни огради, предназначени за пътното строителство. Колхида метал ще разшири производството на метални конструкции и кофи за смет тип “бобър”. Фирмата е вече 15 години на българския пазар. В момента в нея работят около 300 души, а средната работна заплата е над 600 лв.
Източник: Пари (17.04.2007)
 
Търсенето на стомана оскъпява желязната руда Производителите на стомана ще продължат да плащат високи цени за желязна руда до 2013 г.., съобщи "Блумбърг". Те не могат да удовлетворят нарастващото търсене на стомана в световен мащаб, и особено в Китай, което бе причина експерти от металната индустрия да прогнозират поскъпване на желязната руда с 10% през следващата година и с нови 3.2% през 2009 г. Поевтиняване на суровината със 7% се предвижда едва след 6 години. Компаниите започнаха да инвестират милиарди в създаването на нови мини и развиване на дейността си, следвайки тенденцията за поскъпването на рудата и увеличаването на доходите. Поскъпването на желязната руда се размина с прогнозите, че цената й ще остане непроменена и дори може да поевтинее. Търсенето на суровината нараства непрекъснато, водено от нуждите в автомобилния, корабостроителния и авиационния сектор. Австралия и Бразилия са най-големите износители на желязна руда в света. Всяка от тях доставя по 36% от световните запаси от суровината. След тях се нарежда Индия с пазарен дял от 14%. Добиването и износът на рудата обаче са затруднени от австралийските циклони и експортните данъци в Индия, което е допълнителен фактор за поскъпването на желязната руда. Покачването на цената й донесе значителни печалби за стоманените гиганти BHP Billiton и "Рио Тинто". Южнокорейската "Поско" пък отчете рекордни за първото тримесечие печалби от 1.2 млрд. долара. Китай е най-нуждаещата се от желязна руда страна в света, след като измести Япония като водещ купувач на суровината преди три години. Икономическият ръст в страната предизвика глад за стомана, като най-осезаема беше нуждата в автомобилната, строителната и авиационната индустрия. Търговският излишък на Китай достигна рекордни стойности поради износа на стомана от страната. Китайските производители на стомана предпочитат да продават продукцията си в чужбина, където цените са стабилни и носят повече доходи за компаниите. Това беше причината китайското правителство да сложи край на данъчните облекчения, с които стоманените компании бяха облагодетелствани. Властите се надяват по-високите данъци да задържат запасите от стомана в страната и да удовлетворят нуждите на националната икономика. Според експертите производството на стомана в страната ще нарасне със 17% тази година, което ще предизвика дефицит на пазара за желязна руда от 1%.
Източник: Дневник (18.04.2007)
 
Външният дълг намаля с 3 млн. EUR Държавният и държавно гарантираният дълг в края на март възлиза на 5.86 млрд. EUR, от които 1.51 млрд. EUR вътрешен и 4.35 млрд. EUR външен. В номинално изражение дългът намалява приблизително с 3 млн. EUR в сравнение с предходния месец. Отчетеното намаление е в резултат преди всичко на валутнокурсови разлики, съобщи Министерството на финансите. В края на март делът на държавния и държавно гарантиран дълг в общия размер на БВП възлиза на 22.4%, запазвайки нивото си от предходния месец. Делът на външния дълг е 16.6%, а на вътрешния -5.8% от БВП. Вътрешните задължения заемат дял от 25.7%, а външните - 74.3%, в структурата на дълга. От началото на годината са платени 1.209 млрд. лв. главници и лихви. От тях 927 млн. лв. са по външния и 282.5 млн. лв. по вътрешния дълг. Най-съществен е делът на плащанията в EUR - 67.7%, следван от тези в левове - 23.4%, и в USD - 7.9%.
Източник: Пари (18.04.2007)
 
Jiangxi Copper може да отчете рекордна печалба, заради енерго отрасъла Jiangxi Copper Co., вторият по големина в Китай производител на мед, вероятно ще обяви повече от двукратно увеличение на печалбата си до рекордни нива, след като търсенето от енергийния и строителния отрасъл покачи цените. Нетната печалба се очаква да е 4,76 млрд. йени (616 млн. щ.д.) за годината приключваща на 31 декември, спрямо 1,87 млрд. йени през предходната година. Компанията базирана в източната част на Гюкси в провинция Джангси до утре ще обяви резултатите си. В Китай, който е най-големият потребител на мед, може би тази година потреблението на този метал ще скочи с 10%, тъй като се разширяват мощностите за генериране на електричество, смятат от CRU International Ltd. Цената на акциите на Jiangxi Copper отчетоха двоен ръст и отново покачващото се търсене на метала, могат да доведе до рекордната стойност от 8 800 щ.д./тон на Лондонската метална борса. “Цената на медта може да достигне рекордни стойности през тази година и затова целим да поддържаме високи запаси”, каза Жу Дексин, който участва в управлението на активи на обща стойност 50 млрд. юана към China Merchants Fund в Шенжен, като в този фонд са налице и редица акции и облигации на китайски компании. Jiangxi Copper беше четвъртата по ръст компания, за тази година, включена в индекса Hang Seng China Enterprise, в който участват общо 41 компании от Азия, които разполагат с тъй наречените H-акции, търгувани на борсата в Хонконг. Цената на акциите на компанията отбеляза ръст вече трети пореден ден на борсата в Хонконг, като за последния тя отбеляза ръст от 4% до 12.40 хонконгски долара/акция. Цената на акциите на Шанхайската фондова борса пък отбеляза ръст равен на дневното разрешено покачване от 10% и се търгуваха срещу 28.95 юана/акция. Печалбата на компанията за второто полугодие се утрои спрямо същия период на предходната година, като нарасна от 895 млн. юана до 2.67 млрд. юана.
Източник: Металс Плейс (18.04.2007)
 
Златото стигна 11-месечен връх при спад на долара Златните фючърси, които обикновено се движат в обратна посока на долара, стигнаха 11-месечен връх по време на азиатската сесия вчера. Доларът се търгува на рекордно ниски стойности спрямо еврото при ниво от 1,3595, което накара инвеститорите да търсят алтернативни инвестиции и това повиши цената на златото. Златото с незабавна доставка се повиши с 2,70 долара за тройунция, или 0,4 на сто, до 689,26. Среброто с незабавна доставка също отчете ръст и прибави 10 цента (0,7 на сто) към стойността си и към момента една тройунция се разменя за 14 долара. „Настроенията продължават да бъдат "бичи" и няма промяна във фундаменталните фактори. Доларът е все още слаб, а петролът продължава да е скъп“, коментира пред Bloomberg Дерън Хийткоут от Investec Bank в Австралия. „Пазарът се цели в нивата от 700 долара“, смята още анализаторът. Ако тези прогнози се сбъднат може да очакваме доларът да продължи своя спад. От 5 март насам златото се е повишило с 8 на сто, като за същия период доларът е паднал с 3,6 на сто спрямо еврото. Златните фючърси с доставка през февруари 2008 паднаха с 9 йени (0,3 на сто) в Япония вчера до 2 650 йени за грам или 693,30 долара за тройунция. Златото с доставка през юни 2007 се повиши с 80 цента, или с 0,1 на сто, като стигна нива от 693,30 долара за тройунция.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2007)
 
Медта отбелязва най-високия си връх в историята Най-силно представящият се за момента метал, медта, отбеляза поредно покачване във вторник след като притесненията за доставките на Freeport-McMoRan Copper & Gold доведоха майския контракт до най-високите му исторически стойности. Фючърсите на златото с доставка през февруари 2008, от друга страна, поевтиняха, но се запазиха в непосредствена близост до психологическото ниво на $700. Цената на метала за незабавна доставка обаче се повиши с 1,5 долара до 694 долара за тройнунция. През нощта от Freeport обявиха, че са оптимистично настроени по отношение на преговорите с работниците си в мините на корпорацията в Индонезия, но това не успя да укроти темповете на покачване при фючърсите на медта. Контрактът с майска доставка се покачи до $3.6925 на New York Mercantile Exchange, отбелязвайки ръст за сесията от 3.9%, което го доведе до най-високото затваряне в историята на борсата. Юнският паладий се покачи с $1.35. Майският контракт на среброто загуби 6 цента, а юлската платина поевтиня с $8.60. От гледна точка на физическото търсене, в складовете на London Metal Exchange медта е намаляла с 2 575 метрични тона, отбелязвайки най-ниското си ниво от средата на декември до сега. По данни на Nymex, златото в складовете е било без промяна, среброто се е увеличило с 1.18 милиона тройунции, а медта е намаляла с 112 къси тона. Индексите, следящи комплекса на металите, приключиха сесията във вторник с понижаване. Amex Gold Bugs Index загуби 0.9%, CBOE Gold Index спадна с 0.5%, докато Philadelphia Gold and Silver Index поевтиня с 0.8%.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2007)
 
Стилмет въвежда нови производствени мощности На 11 април в завода на „Стилмет“ АД официално бяха въведени в експлоатация най-новите производствени мощности - линия за екструзия на алуминиеви профили DEMAG, вертикална инсталация за електростатично-прахово боядисване, производство на италианската фирма Trevisan-Cometal и хоризонтална линия за боядисване на алуминиеви профили с ефект дърво - EZY. Инвестицията е на стойност 15 млн. лева и е уникална за България. Официалното откриване беше направено от Антон Петров, представител на групата Viohalco за България, част от която е и „Стилмет“. Изказвания направиха още Атанасиос Атанасопулос, член на съвета на директорите на „Стилмет“, и Владимир Владимиров, изпълнителен директор на „Стилмет“. Почетни гости на събитието бяха кметът на столицата Бойко Борисов, който преряза лентата, и заместник-кметът Минко Герджиков. Вертикалната линия за електростатично-прахово боядисване е първата и единствена по рода си в България с дневен капацитет над 40 т. Паралелно с нея функционира и нова линия за опаковка на профилите. Важното тук е, че при предварителната химическа обработка на профилите се използва екологична безхромна технология, която тепърва ще бъде задължително условие в рамките на Европейския съюз. Линията за екструзия е последна дума на техниката и е конструирана от екипа на „Стилмет“ - България, с цел повишаване на номиналния капацитет с 10%. Производител на пресата е немската Demag, а на масата за екструзия - Trevisan-Cometal, Италия. Направена е и нова хидравлика, изцяло ново електронно-процесорно управление на пресата. Бояджийните линии са разработка на италианската фирма Trevisan-Cometal. Линията за имитация на дърво е нова в бранша и това е едва втората подобна в Европа. Характерното за нея е, че ефектът се получава с наслагване на два слоя боя, което позволява перфектно качество, дълготрайност и изключителен ефект. Предлаганите цветове са венге, акация, разновидности на череша и орех. Вече е факт вторият по големина дистрибуторски център на „Стилмет“ в страната, разположен непосредствено до Пловдив, на автомагистрала „Тракия“. Върху площ от 14 000 кв.м е изграден модерен складов и административен център, с покрита площ 3000 кв.м. Новото, което предстои пред „Стилмет“, е, че до края на годината ще приключи разширяването на завода в София с нова модерна складова зона на площ 6500 кв.м, което ще облекчи процедурата по обслужването на клиенти - от обработката на документи до товарната дейност. За целта ще бъдат обособени отделни терминали за транспортните средства. Вторият етап на разширяването на завода, който ще завърши до края на 2008 г., предвижда нови производствени площи в размер на 7500 кв.м. Необходимостта от тези инвестиции се обуславя от развитието на дейността на „Стилмет“ в страната и стратегическото значение на завода като част от групата „ЕТЕМ“ за развитието на пазарите в Сърбия, Македония, Черна гора, Румъния и Украйна. „Стилмет“ е най-големият български производител на екструдирани алуминиеви профили и архитектурни системи, с лидерска роля в строителния сектор. Основен акционер с мажоритарен дял от фирмата е гръцката индустриална група „ЕТЕМ“. Търговската дейност на „Стилмет“ АД започва през 1994 г., а през 1998 г. се пристъпва към изграждането на модерен завод за алуминиеви профили, който е една от най-големите чуждестранни инвестиции на зелено в страната. Първоначалното производството е с два екструдера с общ годишен капацитет от 7000 тона. След реализирането на изключително динамична и ефективна инвестиционна програма, надхвърляща 65 млн. лв., днес капацитетът на завода е над 15 хиляди тона годишно. Фирмата притежава и най-добре развитата складова мрежа в бранша - 12 самостоятелни дистрибуционни центъра и шест дистрибутора във всички големи градове в страната. Освен като водещ производител на алуминиеви профили „Стилмет“ е добре познат и като търговска фирма с материали за строителството: алуминиеви композитни панели „Еталбонд“ за интериорно и екстериорно приложение, алуминиеви ламарини и ролни продукти - цигарено фолио, домакинско фолио, рифелова ламарина, пълна гама кабели за строителството, машини за обработка на алуминиеви и PVC профили.
Източник: Строителство Градът (18.04.2007)
 
Кремиковци не е сред процъфтяващите Под заглавие “20 процента печалба при висок риск” вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” помества анализ за състоянието на “Кремиковци”. Основен акционер в българския стоманодобивен комбинат е “Глобал стийл холдинг”, зад който стои Прамод Митал. Той се е специализирал в инвестициите в кретащи стоманодобивни предприятия в проблемни региони, като например Либия, Нигерия, Зимбабве или Армения. И “Кремиковци” определено не е сред най-процъфтяващите. Прогнозите за неговата печалба, направени през май м. г., възлизаха на 34 млн. евро. И първоначално книжата му на борсата държаха равнище от 103,9 %. След това обаче “Кремиковци” проявява по-скоро сдържаност по отношение на оповестяване на резултати и прогнози. И до днес най-актуалните бизнеспоказатели на Интернет страницата на предприятието са от 2005 г., при това само на български език. Като резултат през ноември м. г. все повече и повече нарастваха слуховете за загуби, предизвикали спад в котировките. Низходящото движение се ускори и заради изтеглянето от българската борса на акциите на “Кремиковци”, тъй като предприятието не бе в състояние да предоставя данни за тримесечията в съответната форма. В крайна сметка бе обявена оперативна загуба от 14 млн. долара, а през ноември бе представен нов план, предвиждащ постигането на промяна през 2007 г. “Глобал стийл холдинг” се зае да гарантира инжекции от по 15 млн. долара на тримесечие. В началото на месеца (б. р. - април т. г.) от “Кремиковци” бе съобщено, че през първото тримесечие са били произведени 362 976 т стомана, постигната е оперативна печалба от 16 млн. долара. Данни за задълженията няма, но те се оценяват на около 700 млн. долара. Тежкото положение се откроява и чрез кратките съобщения за спряното подаване на електроенергия за “Кремиковци” през февруари за неплатени суми към НЕК - 45 млн. евро, или пък в отправените от екоминистерството изисквания, съгласно които “Кремиковци” би трябвало да инвестира до 2011 г. 118 млн. долара в мерки за опазване на околната среда.
Източник: Труд (19.04.2007)
 
MВФ: Валутните рискове за българските банки се увеличават Българските банки са все по-изложени на косвени валутни рискове, защото повече от половината кредити са деноминирани в чуждестранни валути, предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в последния си доклад за глобалната финансова стабилност. В една група с българските банки попадат и финансовите институции в Хърватия и прибалтийските държави. Сериозен риск създава и бумът на цените на недвижимите имоти в тези страни, a пазарът на ипотеки не е изпитан в условията на икономическа стагнация. Евентуално забавяне или сътресение в притока на външно финансиране може да доведе до сериозно влошаване в качеството на банковите активи в много от развиващите се страни, предупреждават експертите на МВФ. Директори на водещи български банки обаче защитиха тезата, че предупрежденията на борда касаят по-скоро хипотетични рискове и че не са насочени конкретно към България. "В доклада България е включена в една група с още няколко държави и са изведени общите рискове пред тях. Условията в нашата страна обаче са по-различни", смята изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Той изтъкна, че рисковете за нашата банкова система са смекчени от факта, че нивото на задлъжнялост на населението е далече от нивата в другите европейски страни, дори в сравнение с по-новите членки на съюза. "Освен това в България има едно естествено минимизиране на риска заради факта, че цените на недвижимите имоти, които обикновено служат за обезпечения при отпускане на кредити, също са деноминирани в евро. А и заради факта, че цените са сред най-ниските в Европа, те постоянно увеличават стойността си", смята Ягодин. Главният изпълнителен директор на Обединена българска банка Стилян Вътев също обясни, че кредитите в чужда валута не застрашават стабилността на банковата система. "Потребителските и ипотечните кредити се взимат по-често в левове, защото хората получават заплатите си в левове и за тях няма смисъл да обръщат парите си, за да платят вноските по кредита. Така че конкретно за ОББ процентът на заемите в евро е доста малък, а в долари почти нямаме", каза Вътев. Според него визираният от МВФ риск може да дойде единствено от корпоративните кредити, които са по-големи като размер и по-често се отпускат в евро. "Този риск съществува най-вече при отпускане на заеми в евро на компании, които получават приходите си единствено в левове. Дори тогава обаче този риск е минимален", обясни Вътев. Анализаторите от МВФ очертават и някои позитивни тенденции. Според тях положително влияние върху икономиките на развиващите се европейски държави оказват силното макроикономическо представяне и притокът на чуждестранни капитали, които подхранват кредитирането на частния сектор и домакинствата. Въпреки кредитния бум, подхранван основно от ипотеките и потребителските кредити, все още задлъжнялостта на домакинствата в страните от региона остава ниска в сравнение със старите страни - членки на ЕС. Банковият сектор на развиваща се Европа е стабилен, има адекватна капитализация, добра възвращаемост и високо качество на активите. Изключение правят само Румъния и Украйна.
Източник: Дневник (19.04.2007)
 
И Е.ON поиска по-високи цени на електроенергията Е.ON България ще внесе в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) предложение за увеличение цената на тока средно с 6.5%, съобщи председателят на управителния съвет на компанията Манфред Пааш. E.ON е мажоритарен собственик на eлектроразпределителните дружества във Варна и в Горна Оряховица. Заявление за нови цени до момента в ДКЕВР е внесла само чешката компания CEZ - мажоритарен собственик на ЕРП Столично, ЕРП София-област и ЕРП Плевен. Средно исканото увеличение е 10%. Предложението на CEZ за увеличение на цените за битовите потребители е 8.9%, за фирмите ниско напрежение - 8.8%, а за стопанските потребители средно напрежение - 15.3%. Мотивите са нарасналите разходи и инвестициите за достигане на европейските стандарти за качество на услугата. Искането за увеличаване на цените на електроенергията предизвиква тревога сред българския бизнес и най-вече в тези с енергоемки производства. Природният газ вече рязко поскъпна с 30-35% и ново увеличение на цените на електроенергията ще направи нашите продукти неконкурентни и ще загубим пазари, коментира представителят на Виохалко за България Антон Петров. Гръцката група е собственик на българските металургични заводи Стомана индъстри, София мед и Стилмет. Правителството не се съветва с бизнеса какво означава за икономиката това поскъпване на енергията, казва Петров.
Източник: Пари (19.04.2007)
 
Трансвагон - лидерът на пазара Трансвагон АД е единственото предприятие у нас за производство на товарни вагони. Наследник на Вагонен завод-Бургас, днес дружеството разчита на усвоеното производство на различни конструкции товарни вагони, на големите си капацитетни възможности, на доказаната квалификация на своите специалисти и на натрупания едновековен опит. От поточните линии на завода излизат по 600 вагона годишно. Трансвагон АД извършва маркетинг, проектиране, производство и продажба на открити платформени и покрити универсални и специализирани товарни вагони за нормално (1435 мм) и теснопътно (760 мм) междурелсие, на талиги за товарни вагони и резервни части за подвижен железопътен състав. Наред с производството на нови товарни вагони дружеството извършва и ремонт, преустройство и модернизация на употребявани вагони. Налага го необходимостта от поддръжка и обновяване на съществуващия вагонен парк. Основни възложители на такива поръчки са Кремиковци, ЛУКойл-Нефтохим, Солвей-Соди-Девня, и други български фирми, както и фирми от Германия, Чехия и Полша.
Източник: Пари (19.04.2007)
 
Търговията с квоти вредни газове може да започне през юни Има вероятност реалната търговия с емисионни квоти парникови газове да започне през юни. Това стана ясно в четвъртък на конференция за изменението на климата в София. Към края на май очакваме Европейската комисия (ЕК) да одобри националния план за разпределение на квоти между предприятията, съобщи Стефан Дишовски, началник на отдел "Политика по изменение на климата" в екоминистерството. Дотогава ще е изграден регистърът, в който ще се отразяват прехвърлянето на квоти от един оператор към друг, допълни Дишовски. След одобрението ще трябва само Изпълнителната агенция по околна среда, която води регистъра, да впишат количествата полагаеми емисии по сметките на всяко предприятие, обясни още той. За тази година бяха разпределени малко почти 53 млн. тона емисионни квоти между близо 150 предприятия. Засега не е ясно дали ще има борса, на което ще се търгуват квотите, но това зависи от компаниите, каза експертът. Преди няколко месеца се обсъждаше за тържище да се използва Софийската стокова борса. Предприятията обаче могат директно да се договарят и не е задължително да минават през борса, поясни Дишовски. След като е готов регистърът, те ще могат да се договарят с други европейски компании и да предлагат свободните си квоти на европейските специализирани борси. Теоретично е възможно обаче Европейската комисия да поиска намаляване на квотите, както се случи с други страни членки, но това е малко вероятно, коментира Дишовски. Той каза, че планът е бил защитен в Брюксел още в края на февруари и тогава не е имало забележки. Преди това комисията беше изпратила писмо, за да поиска от правителството допълнителна информация и разяснения по плана. Дишовски обясни още, че България има висока обща база и достатъчен резерв, за да изпълни ангажиментите си и при сегашното разпределение на квотите. Ако комисията поиска редуциране на квотите, търговията ще се забави. В такъв случай България би имала право на възражение, което незабавно да представи в Брюксел. След това Брюксел има три месеца да отговори.
Източник: Дневник (20.04.2007)
 
Безработицата пада до 8.92% през март Безработицата през март е 8.92%, като месец преди това е била 9.48%, отчете Агенцията по заетостта. С близо 21 хиляди са намалели регистрираните безработни. Спадът се дължи както на по-големия брой постъпили на работа, така и на намаляващия брой съкратени в икономиката. През март работа са започнали близо 25 хил. души. Половината от тях са устроени по правителствените мерки за субсидирана заетост, а другата половина са реално разкрити работни места в икономиката. Пазарът на труда се активизира - в бюрата по труда са заявени два пъти повече работни места (31 хил.) от февруари. Най-силно е оживлението в селското стопанство.
Източник: Пари (20.04.2007)
 
Новите концесионни такси почти готови, не важат за стари договори След половингодишна работа на междуведомствена комисия начело с вицепремиера Ивайло Калфин, кабинетът съобщи в четвъртък, че е одобрил новата методология за концесионните възнаграждения за добив на подземни богатства. Проблемът с повишаването на концесионните такси стана актуален след като миналата година министърът на околната среда Джевдет Чакъров (ДПС) отказа на канадската компания “Дънди Прешъс Металс” да разшири дейността си, като поиска повишаване на договореното възнаграждение и включване на държавата в златната концесия. Министрите от БСП и НДСВ не подкрепиха хода на Чакъров, защото това би означавало в крачка да се променят условията на вече сключени договори. Новата методология предвижда концесионната такса за металните полезни изкопаеми да се определя по изменяща се скала според пазарните цени на добиваните природни богатства. Другата промяна е повишението на началните цени на инертните материали, но именно определянето на техните минимални ставки е отложено. Остава да се уточнят и няколко текста в частта за металните природни богатства, каза Овчаров. По думите му новата методология няма да засегне сключените вече концесии за добив на подземни богатства. Запитан дали това няма да постави в неравноправно положение компаниите, които отдавна работят у нас и новите инвеститори, Овчаров допълни, че е възможно все пак да се водят преговори с някои от досегашните инвеститори, които са получили правото на добив на подземни богатства. Засега на дневен ред са поставени само претенциите на министър Джевдет Чакъров към “Дънди Прешъс Металс”, която държи концесията на златната мина в Челопеч. Чакъров блокира разширението на добива в мината, поискано от канадците и одобрено от Висшия експертен екологичен съвет към собственото му министерство.
Източник: Медия Пул (20.04.2007)
 
Freeport страда от неправомерна стачка в Грасберг Медната мина Грасберг, собственост на Freeport-McMoRan Copper and Gold работи под нормата си, поради протест на хиляди миньори, който фирмата окачестви като неправомерен. Протестът в мината, която произвежда 500 000 тона мед годишно и представлява най-големият източник на облагаем доход в Индонезия, доведе до покачване на цената на медта на Лондонската метална борса много над 8 000 щ.д./тон и близо до рекордните стойности от Май 2006 г. – 8 800 щ.д./тон. Миньорите твърдят, че стачката цели да се подобрят условията за труд в мината, но от компанията коментираха за Ройтерс, че тези действия са неправомерни. Според Армандо Малер, който е президентът на PT Freeport Indonesia, има вероятност дори работниците да бъдат дисциплинарно санкционирани. “Вечерта, голяма група служители напуснаха работните си места без да са получили разрешение и организираха шествие от Тембагапура до Тимика, като така сформираха нелегална стачка”, каза Малер. В четвъртък, той започна преговори с профсъюза Tongoi Papua, която представлява интересите на местните папуанци. Докато траеха протестите на миньорите, дейността в най-голямата мина за злато и мед в света спря напълно, независимо от направеното изявление на индонезийския министър на енергетиката, че работата е силно ограничена, но продължава. “Дейността в мината Грасберг продължава на около 20% от капацитета в надземната част на обекта и с около 60% - в подземната. Така че, добивът продължава, но доста под установените възможности”, каза министърът Пурномо Юсгианторо. “Това определено засяга държавните приходи, тъй като произведените обеми ще бъдат сериозно съкратени, дори и дейността да продължава със слаби темпове.” В сряда Ирианто Инури, от профсъюза Tongoi Papua обяви, че добивът на руда в Грасберг е напълно преустановен. “Водите около мината са доста бистри, което е също сериозен индикатор, че добив в мината няма”, добави той. От Freeport все пак отричат подобни новини. “Добивът продължава, както и преработката на металите и тяхното транспортиране”, каза говорителят на Freeport Indonesia Миндо Пангарибуан с факс. Властите осигуриха сигурността на шествието в Тимика в четвъртък, като изпратиха 300 охранители близо до офиса на Freeport, където полицията направи защитен пояс. В допълнителни коментари говорител на Mitsubishi Materials Corp каза, че доставката на суровини от мината Грасберг до леярната Гресик не са били засегнати по време на протестите. Mitsubishi Materials има 60.5% дял в PT Smelting, който от своя страна отговаря за дейността на леярната Гресик, която е и единствената индонезийска леярна за мед. “До този момент не е имало, каквито и да е пречки в работата ни”, добави говорителя.
Източник: Майнинг Джърнал (20.04.2007)
 
“Кремиковци” щял да получи екоразрешително само при добра инвестиционна програма Само ако "Кремиковци" представи финансово обезпечена инвестиционна програма за опазването на околната среда и с адекватни срокове за реализация, бихме имали позитивно становище за издаване на комплексно разрешително. Това заяви по време на парламентарния контрол министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в отговор на питане от депутата Яне Янев за съдбата на комбината след отказа за издаване на екоразрешителното. Сега дружеството следва да отстрани причините за неиздаване на комплексното разрешително и да подаде ново заявление, каза Чакъров. Той припомни, че крайният срок за издаването на документа за действащите в страната промишлени инсталации е до 30 октомври 2007 г. В случай, че комплексното разрешително не бъде издадено до този срок, компетентните структури на МОСВ ще предложат по отношение на дейността на "Кремиковци" предвидените в Закона за опазване на околната среда финансови и административни мерки, каза министърът
Източник: Медия Пул (21.04.2007)
 
Концесията на “Дънди” дадена на икономическа полиция Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е поискал от Румен Петков становището на МВР и Икономическата полиция дали са защитени държавните интереси с анексите към концесионния договор за златната мина "Челопеч". Те са сключени през 2000 и 2004 г. с дружеството “Челопеч майнинг”, което бе придобито от канадската “Дънди Прешъс Металс” след фалита на “Наван майнинг”. “Държавата е била ощетена много сериозно - и в икономически, и в правен аспект”, заяви в петък Чакъров пред БНР. По думите му оценката на допълнителните споразумения е била възложена освен на екипи от Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката, и на независими експерти. Данните, които имаме на този етап, са за категорично ощетяване на държавния интерес, заяви Чакъров. Той обаче не посочи с колко са накърнени финансовите интереси на страната. Екоминистърът съобщи още, че е подписал с особено мнение приетата в четвъртък от правителството на подпис наредба за формирането на концесионните такси за подземните богатства.
Източник: Медия Пул (21.04.2007)
 
"Кремиковци" е платил 1.6 млн. лв. глоби за замърсявания през 2006 г. За 2006 г. металургичният комбинат "Кремиковци" е платил санкции на обща стойност 1.599 млн. лв. за замърсявания на околната среда. Това каза министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в отговор на депутатско питане от Яне Янев във времето за парламентарен контрол. От 2006 г. досега в металургичния комбинат са извършени 16 проверки и са дадени 10 предписания за констатирани замърсявания на компонентите на околната среда.На инсталации като тези на "Кремиковци", които съответстват на изискванията на нормативната уредба по околна среда, трябва да се издаде комплексно разрешително. На 6 април Чакъров отказа да издаде комплексно разрешително на "Кремиковци". Според министъра дружеството следва да отстрани причините за неиздаване на документа и да подаде ново заявление. Крайният срок за издаването на комплексни разрешителни на действащите в страната инсталации е до 30 октомври 2007 г.По думите на Чакъров "Кремиковци" трябва да има инвестиционна програма за опазването на околната среда, която да бъде финансово обезпечена и с адекватни срокове за реализация. Само в този случай бихме имали позитивно становище, каза още министърът.
Източник: Дневник (21.04.2007)
 
Кремиковци е платил 1 599 509.25 лв. глоби За 2006 г. металургичният комбинат "Кремиковци" е платил санкции на обща стойност 1 599 509.25 лева за замърсявания на околната среда. Това каза министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в отговор на депутатско питане от Яне Янев във времето за парламентарен контрол. От платените санкции 80 на сто постъпват в общинския бюджет на територията, на която се намира замърсителят, добави министърът. От 2006 г. досега в металургичния комбинат са извършени 16 проверки и са дадени 10 предписания за констатирани замърсявания на компонентите на околната среда. Джевдет Чакъров отбеляза, че на инсталации като тези на "Кремиковци", които съответстват на изискванията на нормативната уредба по околна среда, трябва да се издаде комплексно разрешително.
Източник: БТА (21.04.2007)
 
БДЖ продава гари, за да купи вагони Държавата ще продава свободни пространства от гари, за да купува нови товарни и пътнически вагони, заяви министърът на транспорта Петър Мутафчиев вчера в Бургас. Частни фирми отдавна чакат Националната компания “Железопътна инфраструктура” да пусне на пазара апетитните гари Пионер и Сердика в София, и Сточна гара в Пловдив. Сега в БДЖ печелят единствено товарните превози, а вагоните им не стигат да поемат всички товари, обясни министърът. “Нужни са ни 2 млрд. евро, за да достигнем нивото на железниците от 1986 г., посочи Мутафчиев и добави, че 15 години никой не е инвестирал в тях. Заплатите в системата ще се вдигнат с 10 % от 1 април. За повече няма пари и 10 стачки да направят, заяви министърът. Той допълни, че не е информиран за ефективни протести.
Източник: Труд (21.04.2007)
 
Широко затворени комини Максимата "Плащаш - замърсяваш", по която в момента "Кремиковци" изхвърляше и продължава да изхвърля разноцветни отрови над София, скоро ще спре да важи. До есента всички промишлени комбинати в България трябва да имат комплексни екологични разрешителни, а тези, които нямат, би трябвало да бъдат затворени. След година и половина очакване през изминалата седмица "Кремиковци" получи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отказ на своя проект за разрешително. Което означава, че ако спешно не подготви нов проект, който да бъде одобрен, комбинатът е заплашен от затваряне. Комплексното разрешително е документ, който удостоверява, че производствата в един завод отговарят (или ще отговарят) на европейските изисквания за чистота на въздуха, водата и почвата. Той се издава от МОСВ, след като даденото предприятие представи задоволителна инвестиционна програма, по която ще приведе мощностите си в съответствие с европейските еконорми в бъдеще. Ако впоследствие сроковете в тази инвестиционна програма не се спазват, МОСВ може да отнеме разрешителното. Според ангажиментите на България към ЕС срокът за издаване на комплексни разрешителни за всички компании от тежката и химическата индустрия, енергетиката и животновъдството (общо около 300) е 30 октомври 2007 г. Половин година преди тази дата МОСВ върна документите на "Кремиковци". "Оставащото време наистина е кратко, но комбинатът може да се вмести в него - да подаде ново заявление и то да бъде разгледано", каза зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Засега "Кремиковци" няма да спира производство, но ще продължи да плаща ежемесечната си глоба от 106 хил. лева за това, че замърсява въздуха. "Още в понеделник ще подадем новото заявление с актуална екологична инвестиционна програма", каза Александър Томов, председател на борда на директорите на "Кремиковци". В деня, когато МОСВ обяви решението си да върне документите на комбината, Томов отиде в министерството. Нито той, нито министър Чакъров обаче обясниха договорили ли са се нещо. На въпроса дали комбинатът ще успее да получи комплексно разрешително преди фаталната дата 30 октомври, Томов заяви, че това е идеята и се надява да няма проблеми. Според експерти обаче шансовете това да се случи не са особено големи. Показателно е, че разглеждането на първото заявление на "Кремиковци" отне на МОСВ над година и половина. Според Александър Томов решението за отказа на комплексно разрешително е било взето съвместно между МОСВ и "Кремиковци". "Основната причина за актуализацията са стандартите и критериите, които влязоха в сила за България след приемането й за член на ЕС", се казва в официално съобщение на предприятието. По думите на Томов причината комбинатът да не спази сроковете от старото си заявление е, че през 2006 г. той изплати на държавата стари задължения от общо 113 млн. лева. Именно това е объркало плановете за екоинвестиции на завода. Пак според Томов в новото си заявление "Кремиковци" ще поеме ангажимента до 2011 г. да инвестира 312 млн. долара за модернизация, като 118 млн. от тях ще са специално за екологични съоръжения. Числата в отхвърленото заявление бяха почти същите. Разликата според мениджмънта на комбината е в разпределението им по проекти. Според източници от правителството, пожелали анонимност, представители на кабинета от доста време са имали спорове с ръководството на металургичния гигант дали да се продължи процедурата по старото му заявление за комплексно разрешително, или да се започне нова. Предложението на държавата е било да се продължи по старата процедура, за да не се губи време, а това на "Кремиковци" - да се започне "на чисто". Сегашното решение на МОСВ обаче реши спора. Според източници от изпълнителната власт "Кремиковци" едва ли ще бъде затворен, ако не спази срока до 30 октомври. Според други екологични експерти, ангажирани с процеса на издаване на екоразрешителните, затварянето на "Кремиковци" е малко вероятно и по друга причина - МОСВ все още не е разработило механизма, по който да закрива промишлените инсталации, които нямат комплексно разрешително. С една дума - явно надеждата на държавата е изобщо да не се стига дотам.
Източник: Капитал (21.04.2007)
 
В София животът е най-скъп, а в Плевен - най-евтин София предлага най-скъпия труд за "средни позиции", докато в Пловдив и Стара Загора заплатите са с около 15 процента по-ниски. Това показват данни от проучване на цената на труда и разходите за живот в страната за първото тримесечие на т.г. Те са част от редовния доклад на "Industry Watch" - частна независима изследователска компания, базирана в София. "Средните позиции" са такива, при които служителите лесно могат да сменят фирмите и индустриите, ако имат желание да придобиват ново за тях и полезно за работодателя знание. Типичният служител на средна позиция ще владее базово английски, ще е на възраст между 25 и 45 години, ще може да се адаптира бързо в нова среда и да придобива нови за него функции. По отношение разходите за живот между градовете в България, индексът "цена на живота" потвърждава резултатите от предходните издания на доклада. В София животът е най-скъп, непосредствено следван от Варна. Един лев купува около 26 процента повече услуги в Плевен /в сравнение със столицата/, където животът остава най-евтин сред основните градове в България.
Източник: Дарик радио (23.04.2007)
 
Nemak финализира покупката на Teksid Aluminum Poland Nemak финализира покупката на Teksid Aluminum Poland и така продължи стратегията си на придобиване на различни съоръжения от TK Aluminum Ltd., която бе обявена през ноември миналата година. Тогава Nemak, която е дъщерна компания на мексиканската Grupo Alfa, обяви че е решила да закупи шест завода на Teksid в Северна и Южна Америка и Полша, както и 40% дял от китайски джойнт венчър, срещу общата сума от 496,8 млн. щ.д. и 11.5% от своите акциите. Но събитията се промениха през януари и сега плановете включват да бъдат придобити седем завода на TK Aluminum срещу сумата от 485 млн. щ.д. и едва 6.68% дял от Nemak. Разположената в Биелско-Бяла, в близост до границата с Чехия - Teksid Aluminum Poland, използва високи технологии за получаване на алуминиеви сплави използвани за производство на автомобилни части като: алуминиеви картери, скоростни кутии, глави на цилиндри, капаци на глави на цилиндри и др. за големи клиенти като Фиат, Ситроен, Форд, Опел, Пежо, Рено и Тойота. През март, Nemak финализира покупката на заводите на Teksid в Северна и Южна Америка, в т.ч. и съоръжението в Алабама, което първоначално не влизаше в плановете. Придобиването на делът в китайския джойнт венчър, все още е в застой. Според TK Aluminum, продажбата на полския завод, сам по себе си, ще донесе на компанията 56.1 млн. щ.д. и 0.83% дял от акциите на Nemak. През последните две години, Nemak придоби редица заводи за преработка на алуминий, от Rautenbach, Hydro и Teksid, в Европа и западен Хемпшир, и сега произвежда голям набор от авточасти за големи клиенти като Фиат, Форд, Дженеръл Моторс, Нисан и Рено. Главният изпълнителен директор на Grupo Alfa наскоро предрече, че следващата експанзия на Nemak ще бъде в Китай, където компанията очаква да разкрие дейности, които не са сериозно развити там.
Източник: Инфомайн (23.04.2007)
 
С 9% поскъпнаха жилищата в страната от януари Средно с 9.3% са се повишили цените на жилищата в страната за първите три месеца на годината, сочат данните на Националния статистически институт. Средните стойности достигат 988 лв./кв. м при 904 лв./кв. м в края на миналата година. Най-голямо е поскъпването във Варна, Благоевград и Търговище, където цените са нараснали с 16%. В шест града на страната апартаментите вече се продават средно за над 1000 лв./кв. м. Освен челната тройка - София, Варна и Бургас, над тази граница вече са Стара Загора с близо 1060 лв./кв. м, Пловдив с 1051 лв./кв. м и Русе с 1066 лв./кв. м. Дунавският град отбелязва ръст на цените от 9.8%, с което се нарежда сред водещите райони по поскъпване. Сходен темп на покачване на цените отбелязват и данните от сделките на Адрес недвижими имоти, според които за тримесечието средните продажни нива са се вдигнали с близо 8%. Компанията отчита сериозно поскъпване в Бургас - с над 17%, докато в София ръстът на жилищата е малко над 14%. От Адрес отчитат най-голямо поскъпване за столицата в райони с нарастващо предлагане на ново строителство, като Люлин и Манастирски ливади. Ръстът на цените се дължи основно на офертите за ново строителство, които се връщат на пазара на по-високи цени спрямо миналата година.
Източник: Пари (24.04.2007)
 
България е привлякла 9 милиарда долара преки чуждестранни инвестиции През последните две години България е привлякла около 9 милиарда долара преки чуждестранни инвестиции. Сумата е малко по-голяма от общия обем на инвестициите в България през последните 15 години. Това каза изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев пред участниците във втора кръгла маса, посветена на инвестиционния климат в България и отражението на членството в ЕС върху инвестиционния процес в страната. Сталев съобщи, че съотношението между преките чуждестранни инвестиции и брутния вътрешен продукт през 2006 година по данни на Банка-Австрия е 15,5 на сто, а по данни на БНБ - 16,6 на сто. По този показател България се нарежда на водещо място сред страните от Централна и Източна Европа. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров каза, че правителството ще продължи да работи за създаването на максимално стимулираща инвеститорите бизнес, финансова и икономическа среда от гледна точка на данъчно-осигурителната тежест и финансово-икономическите условия. Министърът уточни, че в тази сфера оставащите резерви не са толкова големи. Според него корпоративният данък е на такова равнище, че едва ли има логика повече да се намалява. Правителството ще продължи по посока на реформи в подоходното облагане, осигурителната тежест и подобряване на бизнес климата. Друга амбиция на правителството е по-доброто регулиране на бизнеса в страната и работа в посока към еднакво третиране на всички бизнес представители в България, както от административната, така и от съдебната система.
Източник: БНР (24.04.2007)
 
Алкомет реализира близо 3 пъти по-висока печалба Производителят на алуминий заработи за три месеца над 3 млн. лв. при 4.6 млн. лв. за цялата 2006 г. Нетната печалба на Алкомет достигна 3.02 млн. лв. според неконсолидирания отчет на компанията към 31 март 2007 г. За сравнение същият показател възлизаше на 1.236 млн. лв. за предходния период. Инвестиралите в шуменското предприятие определено могат да са доволни от избора си. Зад реализираната нетна печалба стои стабилно нарастване на нетните приходи от продажби до 68.389 млн. при 41.836 млн. лв. за предходния период. Основен дял в приходите се пада на нетните приходи от продажба на продукция, които достигат близо до 67 млн. лв. при около 41 млн. лв. за съответния период на 2006 г. Търсенето на алуминиеви профили и сплави нараства непрекъснато в световен мащаб и данните от последния отчет на Алкомет са пряко отражение на посочения факт, коментира Иво Толев от Синергон Асет мениджмънт. Наред с постъпленията нарастват и разходите на компанията, като тези по икономически елементи се покачват до 64.279 млн. лв. Основна тежест в перото имат разходите за материали, които достигат 55.487 млн. лв. при 40.306 млн. лв. година по-рано. Алуминият е основна суровина за производството на Алкомет. Покачващите се цени на цветните метали оказват огромно влияние върху разходите на компанията. Затова в стратегията му вече е заложено да използва механизми на хеджиране, за да покрие риска както от промяна на цените на металите в Лондон, така и от промяна на валутния курс.
Източник: Пари (25.04.2007)
 
Три милиона лева печалба на Алкомет за първото тримесечие Печалбата на Алкомет Шумен за първото тримесечие на 2007г. е 3.020млн. лв. Това е близо 3 пъти повече за същия период на миналата година, когато е била 1.236млн. лв. Капитала на дружеството е 17.953млн. лв. което прави 16.8ст. печалба на акция. Приходите от дейността на Алкомет са близо 67млн. лв., което е повишение с 63% спрямо март месец миналата година. Собствения капитал на дружеството възлиза на 69.188млн. лв. Разходите за дейността също са се увеличили съразмерно, и за отчетния период са 64.279млн. лв., спрямо 40.320млн. лв. за предишен период. Задълженията на дружеството са намалели близо с 10млн. лв., вследствие "изплатени" суми към банки и ЗУНК. В същото време обаче са нараснали текущите задължения - включително и към банки. Търговските вземания на дружеството също са се увеличили до близо 35млн. лв. спрямо 21млн. през март 2006г. Акциите се търгуват на БФБ София на ниво 11.25лв. за акция.
Източник: Дневник (25.04.2007)
 
Arcelor Mittal ще придобие мексиканската Sicartsa срещу 1.43 млрд. щ.д. Arcelor Mittal е получила разрешение от комисиите за защита на конкуренцията на САЩ и Мексико, да придобие Sicartsa от Grupo Villacero срещу сумата от 1.43 млрд. щ.д. Sicartsa е специализирана в производството на дълги стоманени изделия, като годишният й капацитет възлиза на 2.7 млн. тона, което заедно с резервите й от 160 млн. тона желязна руда, я превръща в най-големия производител на дълги стоманени продукти в Мексико.Предмет на поглъщането са мексиканските: мини-заводът Metaver, Sibasa и Camsa, два завода за валцуване в Селая - Guanajuato (Sibasa) and Tultitlan, както и разположения в Тексас - Border Steel, намиращ се в Лазаро Карденас, непосредствено до поделението на Arcelor Mittal там, съобщиха за медиите от най-голямата стомано-производителна компания в света. “Поглъщането на мексиканският производител на стоманени продукти е финализирано, като вече са получени и разрешителни от всички инстанции, в т.ч. и от КЗК на САЩ и Мексико”, допълва съобщението. Arcelor Mittal, която е най-големият доставчик на стоманени изделия за авто-индустрията и производството на перални машини в САЩ, желае да увеличи дела си на северноамериканския строителен пазар, както и да подобри позициите си в Мексико. Чрез тази сделка, Arcelor-Mittal си проправя път на пазар, където Nucor Corp, Gerdau SA и Commercial Metals Co. имат смазващо превъзходство. Също така, наскоро, базираната в Люксембург Arcelor Mittal направи джойнт венчър с равно участие, заедно с Grupo Villacero, чиято цел е да оптимизира дистрибуционната мрежа на готовите изделия, на територията на Мексико и югозападен САЩ.
Източник: Топикс (25.04.2007)
 
Акциите на Кремиковци спрени за продажба Акциите на "Кремиковци" и още 23 дружества се спират от търговия на фондова борса заради непредставяне в срок на годишните финансови отчети за 2006 г. Търговията се спира за 3 дни от 26 май по решение на борда на Българската фондова борса. Сред фирмите са също "Дружба Стъкларски заводи" АД, "Шумен БТ", "Слънчеви лъчи", "Екотаб"-Кочериново и др.
Източник: Сега (26.04.2007)
 
Кремиковци изгоря заради отчета си За пореден път наши компании показаха старата българска черта да не желаят да спазват наложените им задължения. Публични дружества, в това число Кремиковци, Дружба стъкларски заводи и Прайм Турист, не предадоха навреме годишните си одитирани отчети за 2006 г. По-голямата част от тях не изневериха на стила си. Най-голямата компания сред тях отново е Кремиковци. За пореден път комбинатът пренебрегва възможността за налагане на глоби, както и спирането на търговията с акции на дружеството. Мярката, която Комисията за финансов надзор им наложи за спиране на търговията с акциите им на БФБ, отново е в ущърб на дребните акционери, а не на собствениците, от които основно зависи дали ще се публикува отчетът.
Източник: Пари (26.04.2007)
 
Пак спират акциите на “Кремиковци” Борсата прави два нови индекса, "Монбат" сменя ДЗИ в BG40 Търговията с акции на "Кремиковци" пак е спряна. Съветът на директорите на борсата реши да прекрати временно сделките с 24 дружества, които не са представили навреме отчети за 2006 г. Търговията се спира за 3 дни от 26 май. Борсата е поискала от Комисията за финансов надзор разрешение да спре търговията с тези дружества, докато не предоставят отчета или проспекта си. Сред 24-те "наказани" са още "Шумен-БТ", "Дружба Стъкларски заводи", "Слънчеви лъчи", "Стоманени тръби"-Септември. Търговията с книжа на "Кремиковци" бе спирана за 3 дни в края на миналата година - от 27 до 30 ноември. Причината отново бе невнасяне на отчет. "Монбат" ще бъде добавено към базата на индекса BG40 от 9 май на мястото на ДЗИ Банк АД, решиха още директорите на фондовата борса. BG40 се състои от емисиите акции на 40-те дружества с най-голям брой сделки за последните 6 месеца. От началото на годината, когато "Монбат" бе въведено за търговия, до вчера общият брой сключени сделки с книжа на дружеството е 6551. Това го нарежда на 4-то място по показателя за последните 6 месеца. Търговията с книжата на ДЗИ Банк бе спряна на 18 април, след като компанията бе отписана от публичния регистър. Два нови индекса ще изчислява борсата, съобщиха още от там. Те ще са отраслов индекс на дружествата със специална инвестиционна цел и индекс с равни тегла на включените дружества. Борсата очаква мнения от участниците на пазара за новите индекси във форума на сайта си.
Източник: Стандарт (26.04.2007)
 
Медни мини в САЩ ще подновят добив Западащите градове Маями и Глоуб, разположени в близост до старите медни мини в планините Пайнал, щата Аризона, на около 85 мили източно от Финикс, има вероятност да процъфтят отново. С отварянето на медните мини там, северноамериканският пазар ще може да си гарантира по-големи ресурси от цветния метал. Поради покачването на цените на медта, все повече компании се стремят да разкрият нови медни мини в района Маями-Глоуб или да реставрират и подновят добива в старите съоръжения, които бяха изоставени преди около десетилетие, когато цените на метала се сринаха. Австралийският минен гигант BHP Billiton, който преди време затвори медната си мина в Пинто Вали, също се подготвя да поднови дейността си там през есента. Марк Блейкли, който е проектния мениджър на мината Карлота, разкрита в близост до Пинто Вали от ванкувърската Quadra Mining сподели, че там ще бъдат инвестирани 220 млн. щ.д., а изграждането на мината ще започне през юни. Твърде вероятно е, при така създалата се ситуация Phelps Dodge, която вече е част Freeport-McMoRan Copper & Gold също да реши да разкрие наново мината си в Маями. Когато BHP и Phelps Dodge, решиха да затворят мините си в Маями, Аризона (съответно през 1998 и 2001 г.), цената на медта тогава беше около 65 цента/либра. Сега, до голяма степен благодарение на процъфтяващата китайска икономика, цената на либра мед достигна 3.25 щ.д., а през изминалата години тя достигаше на моменти и до 4 щ.д./либра. Така че, сега, за първи път от дълги години насам, ситуацията с минната дейност в американския планински район, изглежда обнадеждаваща. В момента Phelps Dodge строи нова мина в района на Сафорд, Аризона. Друг световен лидер на пазара на мед - Rio Tinto увеличи дела си в проекта Resolution Copper, близо до Супириър, Аризона на 55% през изминалата година. Redhawk Copper пък придоби правата на Phelps Dodge за добив в района на Бънкър Хил Пайнал каунти, Аризона. Правата са за 520 акра и добавени до другите права, собственост на Redhawk, общата площ възлиза на 5 100 акра в района на Копър Крийк, като терена ще бъде предварително проучен, преди да започне експлоатацията.
Източник: Инфомайн (26.04.2007)
 
ОЦК отчете петкратен ръст в печалбата към края на март Оловно-цинков комплекс АД-Кърждали (ОЦК) е реализирало за първите три месеца на годината нетна печалба на стойност 4,951 млн. лв. ръст от 5,5 пъти. Финансовият резултат на ком панията за същия период на миналата година е 893 хил. лв. Нетните приходи от продажби бележат ръст от 2,87 пъти до 52,726 млн. лв., а разходите по икономически елементи нарастват 2,77 пъти до 46,809 млн. лв. В сравнение с първото тримесечие на 2006 г. приходите от продажба на продукция са се увеличили с 34 386 хил. лв. до 52,642 млн. лв., което се дължи на увеличеното производство, на по-голямата реализация и на по-високите цени на металите, се казва в отчета. Финансовите разходи бележат нарастване от 2,7 пъти до 1,771 млн. лв. главно поради чувствително увеличаване на размера на отрицателните разлики от промяна на валутни курсове. Към края на март ОЦК генерира краен паричен поток на стойност 144 хил. лв. Основният капитал е 8,413 млн. лв., а собственият - 59,512 млн. лв.
Източник: Монитор (27.04.2007)
 
Оловно-цинковият комплекс утрои приходите си. Цените на цинка и ръстът на производството качиха печалбата на дружеството почти 5 пъти. Нетните приходи на кърджалийския Оловно-цинков комплекс са стигнали 52.7 млн. лв. само за първите трите месеца на 2007 г. За същия период на 2006 г. компанията е отчела приходи от 18.3 млн. лв. Резултат Печалбата на дружеството се качва с още по-голяма стъпка. Само за периода до април тя е стигнала 4.95 млн. лв. в сравнение с 0.89 млн. лв. за предходния. Възходът на компанията е сериозен, но сравнен с годишния отчет, резултатите не са изненадващи. Годишните приходи и печалбата са съответно 153.8 млн. и 15.3 млн. лв. Ръстът на приходите и печалбата на ОЦК се дължи на поскъпването на металите и най-вече на цинка на международните стокови борси. През 2004 г. цената на един тон е била 1047.75 USD, докато през 2006 г. средната стойност за тон на годишна база стига 3275.29 USD. Вчера цената на тон цинк беше 3820 USD. Борса Пазарът веднага реагира на добрия отчет на кърджалийското дружество, оценявайки по-високо акциите му с 1.35%. Средната стойност на книжата стигна 40.54 лв., като имаше сделки и при 43 лв.
Източник: Пари (27.04.2007)
 
БНБ алармира за тревожни тенденции в банките Финансовото здраве на българските банки е стабилно. Въпреки това обаче БНБ е установила случаи на занижен контрол върху качеството на предоставени заеми и обезпечения, както и разрешаване на кредити на акционери и свързани с тях лица. Това са част от заключенията в годишния отчет на централната банка, който вчера беше внесен в парламента от управителя й Иван Искров. Някои банки са предоставяли кредити на дружества с непрозрачна собственост. Това е породило съмнения у БНБ, че фирмите, които са получили заема, са свързани лица, без да са го декларирали официално. "Това крие потенциални рискове от нерегламентирано финансиране на акционери на търговските банки", пише в отчета на БНБ. Акционерите с повече от 5 на сто от гласовете не могат да теглят кредити от банката без единодушно решение на управителния орган и одобрение на шефа на службата за вътрешен контрол, гласи Законът за банките, който действаше миналата година. През тази година това ограничение засяга акционери с над 10% от гласовете в общото събрание на акционерите. "Това са твърдения на БНБ, които трябва да се проверят и докажат, иначе звучат като самокритика на надзора", коментира финансистът Емил Хърсев. Според него този проблем е пренебрежим и икономически нищожен. "Ако преди години имаше опасност, защото се отпускаха заеми на свързани с банката лица за дейности извън банковата сфера, днес акционерите на банките, които са извън банковото дело, са много малко", каза Хърсев. "Сигналите, за които говори БНБ, не съответстват на добрата практика. В света е прието, че не трябва да има подобни сделки между свързани лица", заяви председателят на Асоциацията на банките и шеф на "Булбанк" Левон Хампарцумян. "Тези безобидни на пръв поглед действия могат да създадат риск в момент, когато възникне негативна тенденция в даден сектор на икономиката", каза Хампарцумян. Според него България няма да повтори кризата от 1996 г., но не е изключено да настъпи забавяне в темпа на растеж на икономиката - например ако цените на недвижимите имоти не се вдигнат според очакванията. Ако такива събития настъпят, това не трябва да се отрази твърде силно на резултатите на банките, смята той. Според Стоян Александров, шеф на надзора на "Търговска банка Д", не е нова тенденцията някои банки да кредитират своите структури. Според него най-важното е финансовите показатели на банката да са добри. Все пак е рисково трезорът да концентрира ресурс в даден сектор, защото ако задълженията му са големи и той изпадне в затруднения, могат да настъпят трудности и за банката, каза Александров. Една от банките е излязла на загуба за 2006 г., сочи още отчетът на БНБ, като се уточнява, че все пак платежоспособността на този трезор не е нарушена. "Това може да е временно и да се дължи на технически причини, но ако е тенденция, не е добре", коментира Хампарцумян. Според Хърсев пък не по-малко от 24% от банките в света излизат на загуба, а в случая тя може да се дължи на преобразуване на печалбата в провизии. Като цяло капиталовото покритие е било адекватно на рисковия профил на банките, отчитат от БНБ. Големите кредити не са надхвърляли законовия лимит, макар че е имало случаи на по-рисково поведение. Отклоненията обаче своевременно са били отстранени. БНБ е успяла да снижи темповете на ръст на кредитите за частния сектор до определената граница от 24%, отчитат още от ведомството на Искров.
Източник: Сега (27.04.2007)
 
"Кумерио" увеличи производството на анодна мед Белгийската медодобивна компания "Кумерио" е увеличила производството си на анодна мед в предприятието си в Пирдоп до 67 хиляди тона през първото тримесечие на годината, съобщиха от компанията. За сравнение - за същия период година по-рано българският завод е произвел 51 хиляди тона анодна мед. Това на катодна мед остава почти без промяна - 17 хиляди срещу 15 хиляди тона за първото тримесечие на 2006 г. Производството в Белгия остава същото като през миналата година. Преработвателните операции на "Кумерио", както и производството в рафинериите в България и Белгия показаха отлично представяне през първото тримесечие на миналата година, посочват от "Кумерио" и допълват, че израждането на новата инсталация в Пирдоп върви според плановете. На 1 април белгийската компания затвори завода в Пирдоп, за да ремонтира оборудването, свързано с металургичните операции. Ремонтните дейности ще продължат 55 дни. След пускането рафинерията ще произвежда 275 хиляди тона продукция годишно. От белгийското дружество потвърдиха прогнозите си за приходи през тази година между 70 и 75 млн. евро. Също така предложиха и разпределянето на дивидент в размер на 70 евро за акция. Като част от плановете за тази година "Кумерио" планира да изкупи обратно 10% от акциите. По-рано тази година "Кумерио" се превърна в повод за спекулации, че ще стане цел за придобиване. Малко след това от белгийското дружество пък заявиха, че се оглеждат за покупки в региона, както и за партньорства с местни компании.
Източник: Дневник (27.04.2007)
 
Концесията на "Тракия" може и без Евростат Концесията за автомагистрала "Тракия" може да се изпълнява дори ако Евростат даде отрицателно становище за промените в договора. Това каза министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов, след като в четвъртък подписа анекса към договора с концесионера, българо-португалския консорциум "Магистрала Тракия". Гагаузов обясни, че каквото и да е становището на европейската служба, след него ще има решение на Министерския съвет. Преди месец правителството обяви, че влизането в сила на концесионния договор е под условие. Регионалният министър каза, че становището на Евростат е важно за макроикономическата рамка на бюджета, но е без значение за строителството на пътя. И в края на март, и вчера Гагаузов беше оптимист за отговора от европейската статистика, защото според него анексът към договора съответствал както на българското законодателство, така и на всички европейски изисквания за публично-частни партньорства. В средата на февруари т.г. по БНТ регионалният министър беше категоричен, че ако Евростат каже не, не може да се върви към изпълнение на концесията. "Трябва условията да са такива, че Евростат да приеме тази инвестиция като частна", каза преди два месеца Гагаузов. В противен случай инвестициите в строежа на магистралата ще се запишат като държавен дълг. Миналата година Евростат се произнесе, че по договора за концесията на магистралата има недопустима държавна помощ заради клаузата за допълващи плащания от правителството към концесионера при недостиг на трафик. Това беше и една от основните причини да започне предоговарянето с концесионера. В новите условия компенсиращите плащания при недостатъчен трафик са намалени от 180 млн. на 30 млн. евро за първите 6 години, посочи Гагаузов. Определен е минимален трафик от 13 хил. коли дневно. До три месеца концесионерът трябва да осигури финансирането на магистралата, като според министър Гагаузов няма промяна в първоначално договорената цена от 715 млн. евро. Самото строителство трябва да започне до края на септември. Изграждането на цялата отсечка от ГКПП Калотина през София до Бургас ще отнеме 3 години, като поетапно ще бъдат пускани участъци. Първата пусната отсечка ще бъде от Стара Загора до Нова Загора. Най-рано през 2010 г. ще се въведе платеното преминаване на магистралата до Бургас, каза Гагаузов. Няма точно фиксирано концесионно възнаграждение, което ще получава държавата. То ще бъде част от приходите на концесионера, след като се приспаднат разходите, допълни министърът. Правителството е провело всички отчуждителни процедури, като вчера беше взето решение за последните два частни терена по трасето на магистралата. "В този мандат кабинетът постигна сериозен успех по изграждането на магистралите. Строим "Тракия", "Люлин" и "Марица", като плановете ни са до края на мандата да започне изграждането на още два аутобана", каза Асен Гагаузов.
Източник: Дневник (27.04.2007)
 
Над 92 млн. плащания през 2006 г. са направени с дебитни и кредитни карти Общата сума на извършените с дебитни и кредитни карти транзакции през 2006 г. е надхвърлила 7.35 млрд. лв., като отчетеният спрямо 2005 г. ръст е близо 17%, сочат данните на националния картов оператор БОРИКА. Общият брой на плащанията в търговските обекти и тегленията от банкомат се е увеличил пропорционално - с 20% до над 92 млн. Статистиката показва още, че общата сума на извършените транзакции с една карта през миналата година е средно 2167 лв. (при средно 1650 лв. година по-рано). Така, изчислено в абсолютно изражение, увеличението е с над 500 лв., като в действителност може би е по-голямо, защото в общия брой на картите трябва да се отчитат и т.нар спящи карти, с които не се правят никакви плащания. Увеличава се и броят на транзакциите, които един картодържател средно прави годишно със своята карта. Ако през 2005 г. с една карта се е пазарувало или са се теглили пари от банкомат средно 20 пъти в годината, то през 2006 г. този брой вече е 27. Според БОРИКА средната сума на една покупка или теглене с карта през миналата година е близо 80 лв. Любопитна тенденция, която може да се изведе от данните на БОРИКА, е, че все по-активно картите се използват за безкасово плащане на стоки и услуги. Доказателство за това е, че делът на извършените през банкомат транзакции леко спада до 87.4% от всички операции. В същото време се увеличава сумата на покупките с карти при търговци, която през миналата година е надминала 822 млн. лв. "При анализа на статистиката трябва да се вземе предвид лекото изкривяване на данните, предоставяни от БОРИКА, поради невключването на статистика от страна набанки, опериращи самостоятелни оторизационни центрове. Въпреки това ръстът в картовия сегмент в безспорен. Очаквам безналичните разплащания да продължат да се увеличават както заради активното предлагане най-вече на кредитни карти от страна на банките в страната, така и заради увеличаващия се туристически трафик", казва Кохариг Паносян, ръководител на отдел "Картов бизнес" в МКБ Юнионбанк. Банката, която от май миналата година е част от групата на "МКБ/Байерн ЛБ", отчита 68% ръст в издадените през миналата година карти. В съответствие с политиката си за интензивно развиване на картовия бизнес МКБ Юнионбанк е удвоила и броя на инсталираните ПОС терминали при търговци, както и банкоматите си. В края на миналата година банката започна да издава кредитни карти Visa Classic с частично и пълно погасяване без годишна такса. Банката отпуска кредитен лимит за граждани до 6 хил. лв., а за фирми той може да достигне и 50 хил. лв. Клиентите получават и безплатна медицинска пътнa застраховка, която се активира при плащане с банковата карта на туристически пакет или друга услуга, свързана с пътуване извън България. Освен това банката започна издаването и на международната Visa Gold.
Източник: Дневник (27.04.2007)
 
Кремиковци предаде отчет без одит Кремиковци АД е предало неодитиран отчет за 2006 г., официално признаха от металургичния комбинат. Това стана, след като във вчерашния си брой в. Пари писа, че дружеството е закъсняло с отчета си, заради което акциите му няма да се търгуват в продължение на три дни. Същото официално съобщение от пресслужбата на Кремиковци бе публикувано и на сайта на Българската фондова борса. Oтчетът е само на хартиен, но не и на магнитен носител. В близките дни Кремиковци предстои да предаде и одитирания отчет съгласно изискванията на закона, се казва още в съобщението. От комбината посочват, че закъснението на одитирания отчет е свързано с преостойностяване фондовете на Кремиковци, както и с общото преструктуриране на компанията в синхрон с европейските счетоводни стандарти. Уверяваме всички притежатели на акции и нашите инвеститори, че дружеството се развива възходящо и дълбоките реформи в него са насочени към превръщането му в европейско предприятие, се казва още в съобщението. През миналата година Кремиковци увеличи с над 20% производството си, а през 2007 г. очакваният ръст е между 20 и 30%.
Източник: Пари (27.04.2007)
 
Съдът задължи Чакъров да се произнесе за проекта в Челопеч Върховният административен съд (ВАС) отмени окончателно в четвъртък мълчаливия отказ на екоминистъра Джевдет Чакъров за проекта за разширяване на добива от рудника в Челопеч. Петчленният съдебен състав задължи Чакъров да се произнесе по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта на канадската миннодобивна компания "Дънди прешъс метълс". Съдиите потвърдиха решението на тричленката от миналия октомври, което Министерството на околната среда (МОСВ) обжалва. "Дънди" вече повече от година чака "благословията" на Чакъров, за да започне проекта си за 175 млн. долара. Екологичната оценка беше одобрена от Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ при второто й разглеждане още през март 2006 г. и оттогава чака подписа на министъра. През януари тричленен състав отмени отказа на Чакъров да се произнесе по другия проект на "Дънди" за добив на злато - в Крумовград. Там канадците предвиждат да инвестират 75 млн. долара. Проектите на компанията предизвикват и протести от страна на еколози и местното население в района на Челопеч и Крумовград заради използването на технология с цианиди.
Източник: Дневник (27.04.2007)
 
Инвестиционните посредници срещу ДДС Премахване на ДДС върху всички услуги, предоставяни от инвестиционните посредници по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, поиска Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници. Целта е емитентите да получат данъчни облекчения. Премахването на ДДС е една от задачите, по които асоциацията ще работи тази година. Тя е залегнала в програма за дейността през 2007-а, приета на общо събрание на БАЛИП вчера. Друга задача, по която асоциацията ще работи през тази година, е да настоява за премахване облагането на доходите от сделки с валута и с облигации на регулиран пазар. Исканията звучат много добре, но не знам доколко са реалистични, коментира брокер от водеща компания в сектора. Не бих правил диференциация за никого. Има си данък, да го плащат всички. Но всеки иска да го махнат за него, това е нормално. И аз искам да не плащам данък върху доходите, но този налог съществува, посочи той и поясни, че и в момента България ползва преференции, тъй като у нас не се облагат капиталовите печалби. Освен инициативи за промени в нормативни актове БАЛИП планира през 2007-а да приеме и свой етичен кодекс. Приоритет за асоциацията ще бъде също така приватизацията на Централния депозитар, която да се извършва паралелно с тази на Българската фондова борса. Членовете на БАЛИП за пореден път поставиха въпроса за състоянието на Централния депозитар и спешната необходимост от оптимизиране на работата му. Инвестиционните посредници досега многократно са се оплаквали, че при нарастване обема на работа има много грешки и сривове. Те поискаха адекватно представителство в Централния депозитар, за да участват във вземането на оперативни и стратегически решения, свързани с дейността му.
Източник: Пари (27.04.2007)
 
Glencore и Hindalco отправят оферта на стойност 105 млн. щ.д. за завод в Босна Базираната в Швейцария Glencore International AG, Hindalco Industries Ltd и Vedanta Resources plc ще са измежду кандидатите за придобиване на дял в Aluminij d.d. Mostar срещу сумата от 76.8 млн. щ.д. (105 млн. евро). Осем компании са отправили необвързващи оферти за завода Mostar, който е най-голямото съоръжение за обработка на алуминий на Балканския полуостров, сподели Ивица Кресич, от Deloitte Consulting Services в телефонно интервю от Хърватска, проведено в четвъртък. Представителят на Hindalco – Кумар Мангалам Бирла се съревновава с конкурентните Glencore и представителя на Vedanta Анил Агарвал, да придобива металопреработващи компании, които благодарение на високите цени на металите, носят големи печалби. Индиецът Агарвал успя да победи сънародника си Бирла, като на 24-ти април, именно той придоби 51% дял от индийската компания за добив на желязна руда Sesa Goa Ltd. Руският милиардер Олег Дерипаска, който е собственик на третата по големина компания за производство на алуминий в света, също може да се включи в наддаването за Mostar. През изминалата година, босненската компания е произвела 121 хил. тона алуминий и е реализирала продажби на стойност 240 млн. евро. Дерипаска държи контрола на компанията собственик на OAO Russian Aluminium и още два завода за алуминий в Черна гора. Руският бизнесмен е бил одобрен от правителството на Босна като кандидат и поради това се очаква съвсем скоро и той да отправи оферта за Mostar, заяви говорителя на Basic Element, собственост на Дерипаска, в изявление от 7-ми март. Делът, който е обявен за търг е собственост на мюсюлманско-хърватската федерация и някои дребни акционери. Останалите 12% са собственост на хърватската TLM Company. Бъдещите купувачи ще трябва да гарантират поне запазване на годишния капацитет от 121 000 тона и задържането на работа на всичките 950 работника, заяви председателят на комисията на търга Енес Ганич. Според интернет страницата на завода, босненското правителство е обявило пред потенциалните купувачи, че обект на сделката е 88% дял от компанията. Поради наличието на голям икономически растеж в Индия (9% на годишна база), местните компании разполагат с все по-големи финансови ресурси, които те могат свободно да използват, за да придобиват конкурентни компании.
Източник: Майнинг Джърнал (27.04.2007)
 
Цените на цинка за първото тримесечие падат, но това не притеснява Zinifex Zinifex, която е една от най-големите компании за производство на цинк и стомана в света , не се притеснява от спада на цената на цинка, като се аргументира с това, че в сравнение с миналата година, тя все още е по-висока със 113% . Напускащият главен изпълнителен директор на Zinifex Ltd Грег Гейли, каза че спадът през първото тримесечие на годината по никакъв начин не трябва да се приема като предупредителен знак и че цената съвсем скоро ще достигне стойности, много по-високи от средните. Гейли, който съвсем наскоро изненада участниците на пазара с решението си да напусне компанията, допълни, че въпреки спада, средната цена на цинка през настоящата фискална година е около 3.673 щ.д./тон и това в сравнение със същия период на 2006 г. е повече със 113%. В отчета на Zinifex, публикуван днес, Гейли казва, че през януари е имало сериозни притеснения, че производството на Китай е достигнало до равнища надвишаващи вътрешното потребление. Тази информация е била донякъде потвърдена и от увеличаването на китайския износ през периода ноември – февруари. “Все пак се оказа, че наред с увеличаващото се производство на цинк в Китай, износът също е растял поради наличието на ценови арбитраж между местния пазар и цената на метала на Лондонската метална борса. Такъв арбитраж вече няма.”, допълва Гейли. Той също така добави, че през януари цените на оловото също са претърпели спад, но поради закъснения в доставките и намалелите резерви на Лондонската метална борса, те отново са стигнали рекордни нива, близки до 2 000 щ.д./тон. От началото на годината, средната цена на оловото е около 1 533 щ.д./тон, което е с 45% по-високо от миналата година. Гейли добави, че Zinifex продължава да развива плана си по разделяне на бизнеса си на миньорска и преработвателна дейност и да обедини леярните си мощности с тези на Umicore, като така се формира нова компания – Nyrstar. През тази седмица е било подписано споразумение между двете компании и въпросната Nyrstar ще бъде създадена през септември, като тя ще стане публична компания, “веднага, след като пазарните условия позволят това”. Гейли напомни, че акционерите на отделящото се миньорско подразделение на Zinifex са настояли компанията да придобие канадската изследователска компания Wolfden Resources Inc. На акционери на Wolfden, бе предложена оферта от 3.81 канадски долара/акция и се очаква те да откликнат на нея, преди изтичането на крайния срок на 8-ми май.
Източник: Майнуеб (27.04.2007)
 
Външният дълг намаля с 3.7% за два месеца Брутният ни външен дълг на страната (частен и държавен) в края на февруари 2007 г. възлиза на близо 18.95 млрд. EUR, което представлява 70.9% от БВП, съобщиха от БНБ. Дългът намалява с 3.7%, или 721.1 млн. EUR, в сравнение с края на 2006 г. Държавният външен дълг възлиза на 3.42 млрд. EUR, или 12.8% от БВП, като намалява през първите два месеца на годината с 240.6 млн. EUR. Намалението се дължи основно на погасяването на глобални облигации. Външните задължения на търговските банки (частният дълг) възлизат на 3.26 млрд. EUR, което представлява 12.2% от БВП. Дългът намалява с 3.5% за първите два месеца на годината.
Източник: Пари (02.05.2007)
 
Купувачи на търговски вериги обикалят пазара Инвеститорският интерес към търговските вериги в България се увеличава и те стават все по-търсени от големите международни компании за продажба на бързооборотни стоки и от инвестиционни фондове. През последните месеци купувачи масово обикалят пазара и се информират за възможностите, които страната дава, заявяват източници от сектора. Според тях процесът на окрупняване в бранша вече е започнал и до края на годината се очакват няколко придобивания. Интерес към магазини на свои конкуренти вече имат вериги, които работят в България, но искат да увеличат броя на обектите си в по-малките градове, посочват от бранша. Досега апетит за придобивания имаха финансови инвеститори или чужди играчи, които нямаха бизнес у нас. Компании, които търсят разширяване на дейността си чрез покупка на конкурент, се насочват предимно към регионални вериги в провинцията. Пример за такъв инвеститор е "Фамилия", която е собственост на инвестиционния фонд "Екуест". От компанията още през миналата година обявиха плановете си за разрастване в провинцията, но засега не дават подробности около конкретните си проекти. Забелязваме интереса на по-големите компании, които непрекъснато оглеждат магазините ни и се интересуват от нашето развитие, посочи собственикът на русенската верига за бързооборотни стоки "Мила маркет" Георги Александров. Той потвърди, че някои софийски вериги търсят подходящи възможности за купуване на магазини на свои конкуренти, но не конкретизира имената на инвеститорите. Има интерес от една-две по-големи компании към нас, каза и собственикът на варненската "Бурлекс" Николай Буров, която в момента разширява мрежата си и в други градове. Срещал съм се с потенциални купувачи, но за момента няма конкретни резултати от преговорите, добави Буров. Традиционно активни в търсенето на добри сделки остават чуждите вериги магазини, които все още нямат бизнес в България. В момента няколко подобни компании, сред които френската "Карфур", германските "Лидл", "Плюс" и "Пени маркет", са обявили планове да работят в страната и да изградят обширна мрежа от магазини. "Плюс" например предвижда броят на обектите й да достигне 200. Някои от търговците търсят възможности да изградят структура, купувайки вече съществуващи магазини, посочиха от сектора. Причината за това е, че намирането на подходящи терени на добра цена става все по-трудно, обясниха представители на агенции за недвижими имоти. От по-големите български вериги като "Пикадили" и "Фантастико" потвърдиха, че чуждите компании активно проучват пазара и възможностите за сделки. Това са не само търговски вериги, а и инвестиционни фондове от Гърция, Германия, Израел и др. Представители на бранша коментират, че интересът на чуждите дружества съвпада с намерението на някои по-малки български компании да привлекат външен инвеститор, на когото да продадат бизнеса си. Това е в резултат на засилващата се конкуренция от непрекъснато растящия брой на търговските вериги. Така например варненската търговска компания "Бурлекс" планира да привлече капитали, като излезе на борсата, обяви Николай Буров. За целта компанията наскоро се преструктурира в акционерно дружество. През следващите години предстои процесът на консолидация да се засили и едва три-четири български вериги ще останат на пазара, коментира неотдавна търговският директор на "Европа" Милен Влашки. Към неговото мнение се присъединяват и някои собственици на по-малките български вериги. По-голямата част от чуждите вериги, които се подготвят за инвазия на пазара, са от типа "дискаунт" и в тях се продават стоки на ниски цени и предимно собствени марки. В тази група попадат и трите германски компании, които се очакват. Инвестициите на голяма част от тях обаче се забавят заради липсата на подходящи терени. "Пени маркет" например вече две години търси места за магазините си. Очакванията са конкуренцията дори да се засили. От бранша обявиха, че и четвърта германска дискаунт верига проучва търговията на дребно в България и възможностите за навлизане. Активно проучва пазара и се среща с компании в България и сръбската верига "Делта М", която още през миналата година обяви намерението си да отвори магазини у нас. "Делта М" е номер едно в Сърбия, има 25% пазарен дял на вътрешния пазар и ще се цели в 10-15% дял в новите пазари, на които ще навлиза. Проектът в България ще бъде част от инвестиционния план за разрастване на Балканите, който предвижда инвестиции в размер на 388 млн. долара. Стъпването на "Делта М" в България може да е както чрез проекти на зелено, така и чрез придобиването на някои местни играчи, коментираха от компанията при обявяването на инвестиционните си намерения. Идването на "евтините" магазини следва тенденцията от страните от Централна Европа, в които дискаунтърите стъпиха преди няколко години. Появата им на пазара се очаква да засили натиска върху доставчиците, коментират представители на сектора. Това обаче няма да се отрази на крайните цени, които ще гонят средните европейски нива, обясняват от компаниите.
Източник: Дневник (02.05.2007)
 
България получи 500 хил. долара от Япония за подготовка на общински водни проекти Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и постоянният представител на Световната банка в България Флориан Фихтъл подписа на 24 април споразумение между страната ни и кредитната институция за грант в размер на 500 хил. долара за подготовката на проект за развитие на общинската инфраструктура. Безвъзмездната помощ е осигурена от Японския фонд за развитие на политиките и човешките ресурси и се администрира от Световната банка. Субсидията е предназначена за подпомагане на два компонента по проекта, за чието осъществяване правителството предвижда заем от Световната банка в размер на 88.28 млн. евро, каза министър Гагаузов. До края на тази година трябва да бъде направена цялостната подготовка за одобряването на проекта от борда на Световната банка и българското правителство, както и ратификацията от парламента. Заемът все още не е финализиран. Най-вероятно усвояването на кредита ще започне в края на тази година. Първата стъпка е да бъдат ефективно използвани средствата от гранта (безвъзмездна помощ), за да се стигне до оформяне на клаузите в кредитното споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие.
Източник: Строителство Градът (02.05.2007)
 
Икономически юзди Кремиковци все пак предаде отчета си, но неодитиран. Ама какво от това? Най-вероятно това действие е предприето, след като от компанията са решили, че няма как, защото акциите им ще увиснат. А това е един от многото примери, потвърждаващи, че в България всеки си прави каквото си поиска. На всяко ниво, по всяко време. И някои хора няма кой да ги спре. Затова те смятат, че им е позволено всичко. Но стига, време е да им се турят икономическите юзди.
Източник: Пари (02.05.2007)
 
"Дънди" ще търси правата си в международен съд Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" ще си потърси правата в международен съд, ако министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров не се произнесе за проекта за разширение на добива от рудника в Челопеч скоро. Това предупредиха от ръководството на "Дънди" в края на миналата седмица, ден след като петчленен състав на Върховния административен съд отмени мълчаливия отказ на екоминистъра. Би било добре министърът да одобри оценката за въздействие върху околната среда, но очаквам той да не се съобрази с решението на Висшия експертен екологичен съвет към министерството си, който вече даде разрешение, заяви Лорънс Марсланд, главен изпълнителен директор на компанията. "Показвахме търпение към политическата обстановка, свързана с коалиционното управление на страната, но в същото време ще си търсим правата по българското и международното законодателство", каза той. Вариантите са или ново дело срещу Министерството на околната среда и водите, или "Дънди" да си потърси правата пред международен арбитраж по силата на предвидените клаузи в споразумението между България и Холандия за взаимната защита на инвестициите. Шефът на канадската компания обясни, че се облягат на това споразумение, защото основните акционери в дружеството са холандци. Той заяви още, че на срещата с Чакъров и заместника му Чавдар Георгиев единственото отправено предложение било държавата да участва в концесията. Това е неприемливо за "Дънди" и е основано на безсмислени заключения от съмнителни оценки, каза Марсланд. По думите му единственият начин държавата да влезе в златната мина е национализация. "Имаме законен договор за "Челопеч" и това, че държавата се опитва да принуди чуждестранен инвеститор да промени контракта си, е много лош сигнал към останалите инвеститори", допълни Марсланд. Той посочи още, че в края на 2007 г. изтичат договорите на компанията за преработка на златния концентрат от "Челопеч". Пазарът се свива заради високото съдържание на арсен в българската суровина, който е 5.6% при 0.1-1 на сто за останалите концентрати. Затова и "Дънди" иска да строи преработвателна мощност в България, но за да е рентабилна, трябва да разшири добива си, обясни Коста Петков, финансов мениджър на концесионера. Въпреки че и в момента "Дънди" плаща едни от най-високите концесионни възнаграждения от 1.5 на сто върху съдържанието на метал в добитата руда, компанията е предложила да повиши отчисленията си за държавата до 2.15 процента, като разликата от 0.65 на сто да отива в общините, посочи Марсланд. Правим това, независимо че промяната в методологията за определяне на концесионните възнаграждения ще се отнася само за новите договори, допълни той.
Източник: Дневник (02.05.2007)
 
Alcan и Ma'aden сключват сделка “добив – готова продукция” на стойност 7 млрд. щ.д. Alcan е подписал необвързващо споразумение със саудитската минна компания Ma'aden да се построи и развие комплекс за добив и обработка на алуминий, на обща стойност 7 млрд. щ.д. Споразумението включва – добив на боксит, рафиниране на алуминий, електроснабдяване и леене на алуминий. Alcan ще държи 49% дял от този проект и ще достави технологиите и техническия мениджмънт, докато за саудитската Ma'aden остават останалите 51%. Това ще се превърне в едно от най-големите съоръжения от този тип в света, като капацитетите му се предвижда да бъдат следните: електростанция, подаваща 1 400 мегавата електроенергия, добив на боксит, чийто резерви в района на Аз Забира (северна Саудитска Арабия) възлизат на 90 млн. тона и са достатъчни за около 30 години добив, съоръжение за рафиниране на алуминий с годишен капацитет от 1 600 хил. тона и леярна за алуминий с капацитет 720 хил. тона/год. Проектът предвижда и модернизация на близките пристанища и инфраструктурата около тях. Заводите за рафиниране на алуминий и леярната, както и електрическата станция, ще бъдат разположени в новия индустриален център Рас аз Завр, намиращ се на източното крайбрежие на Саудитска Арабия. Първият добив, ще стане факт, през първото тримесечие на 2011 г., а първото производство на крайни алуминиеви продукти – година по-късно. Следващите стъпки по споразумението ще са довършване на уговорките по сформирането на джойнт венчъра, осигуряване на необходимото финансиране на проекта и определяне на основните разходи. “За Alcan е чест да вземе участие в такъв невероятен проект, в бързо развиващото се кралство Саудитска Арабия. Този проект е от световна величина и съчетава идеална комбинация от конкурентни енергийни ресурси, наличие на близък източник на боксит, много добре развита инфраструктура и логистична мрежа”, каза Дик Еванс – президент и главен изпълнителен директор на Alcan Inc. “Постоянство, комбинирано със стратегията за развитие на Alcan ще поведе този проект към осъществяването му, като се постигнат едни от най-ниските оперативни разходи и се изгради една от най-големите леярни за алуминий в света”, добави той. Споразумението е било подписано в Риад, в присъствието на инженер Али ал Наими, саудитският министър на петрола и минералните суровини и председателел на Ma'aden, д-р Абдула ал-Даба -президент и главен изпълнителен директор на Ma'aden и Мишел Жаке – президент и главен изпълнителен директор на Alcan Primary Metal Group. Али ал Наими сподели: “Приветствам партньорството между Alcan и Ma'aden, като осъзнавам, че този проект ще бъде един от най-значимите от този тип, в световен мащаб. С реализацията му ще се подсигури допълнително и икономическото развитие на Саудитска Арабия, като се разнообрази и икономическата и индустриална база, както и ще се създадат нови работни места в страната.”
Източник: Инфомайн (03.05.2007)
 
Потребителският кредит с почти 2% по-скъп през март Рекордно са поскъпнали краткосрочни потребителски кредити в евро ­ с 1,79 процентни пункта до 8,99% през март, сочи месечната статистика на Централната банка. При домакинствата през март 2007 г. средните лихвени проценти по кредити отчитат спад от 0,29 процентни пункта до 10,13%. Лихвите по краткосрочни жилищни и потребителски кредити в лева падат респективно с 1,47 и 1,04 пункта на месечна база до нива от 12,06% и 11,17%. При дългосрочните кредити за домакинства в лева, евро и щатски долари лихвите остават без промяна спрямо февруари на ниво от 9,25 на сто. Средните лихви по депозити на домакинствата също остават непроменени на ниво от 3,46%. Лихвите по депозити в лева и евро намаляват съответно с 0,01 и 0,06 пункта до нива от 4,26% и 3,22%, а тези в щатски долари бележат ръст от 0,08 пункта до 2,90%. Средните лихвени проценти по кредити за сектор "Нефинансови предприятия", който включва гражданите и фирмите, през март се повишават спрямо предходния месец с 1,05 процентни пункта до 9,19%, показват данните на БНБ, управлявана от Иван Искров. Средните лихвени проценти по кредити за месец март бележат повишение от 0,51 процентни пункта на месечна база до 9,66%, а при депозитите се наблюдава минимален ръст от 0,01 процентни пункта до 3,59%. Това показват данните от месечната лихвена статистика на Българска народна банка. Най-силен ръст бележат лихвите по краткосрочните и дългосрочните кредити за фирми в щатски долари спрямо февруари съответно с 3,34 пункта до 11,86% и с 3,81 пункта до 10,95%. При корпоративните овърдрафт кредити в щатски долари се наблюдава спад през март от 0,12 пункта до 9,15%. По-значително изменение за месеца бележат и лихвите по краткосрочни кредити в лева и евро, които се повишават респективно с 0,46 и 0,64 процентни пункта до нива от 9,02 и 7,89 на сто. При дългосрочните кредити в евро за фирми се наблюдава повишение на лихвите с 0,3 пункта до 8,3%. Средните лихвени проценти по депозити за сектор „Нефинансови предприятия" нарастват с 0,02 процентни пункта през февруари до 3,73%. При депозитите в лева се наблюдава спад от 0,31 пункта до 4,27%, повлиян основно от лихвите по срочни депозити над 6 месеца до 1 година, от 1 до 2 години и тези над 2 години съответно с 0,49, 0,60 и 1,51 пункта до нива от 5,03%, 5,70% и 6,79%. Средните лихви по корпоративни депозити в евро и щатски долари се повишават респективно с 0,17 пункта до 3,52% и с 0,18 пункта до 3,41%. На междубанковия пазар през март средните лихвени проценти по депозити в лева и евро нарастват респективно с 0,17 и 0,14 пункта на месечна база до нива от 3,76% и 3,74%, а тези в щатски долари регистрират минимално повишение от 0,01 процентни пункта до 5,39%.
Източник: Монитор (03.05.2007)
 
Производство на метали: Поглед на пазара на САЩ През 2006 г., американската метало-миньорска индустрия е генерирала печалба в размер на над 100 млрд. щ.д., което е с 8% повече спрямо 2005 г. В момента индустрията може да бъде характеризирана с две тенденции – голямо търсене на метали и завишени цени, независимо от факта, че нарастващите разходи, не позволяват по-високите приходи да бъдат директно отчетени в полза на предприемачите. Производството на стомана е несъмнено най-доходния сегмент на металургията в момента, като приходите от нея, представляват около 85% от общата стойност на металургията в САЩ. Производството на основни метали, представляват едва 5.5% от приходите на индустрията, но с покачващата цена на медта, постепенно приходите от този сегмент нарастват. Алуминият също има сравнително силни позиции, като носи около 5% от печалбата на американската металургия. Разходите за електроенергия пък формират общо около една трета от съвкупните разходи на производителите на алуминиеви изделия. Особено в САЩ, цените за електроенергията, често отбелязват покачване и са доста по-високи, отколкото на други континенти. Други разходи свързани с металургията, които отбелязват ръст, са тези свързани със защита на околната среда и ограничаването на емисията на вредни газове. Голямото търсене на метали от страна на Китай, създаде условия за чувствително покачване на цените, което от своя страна спомогна за лесното преодоляване на тези допълнителни разходи, особено това важи с най-голяма сила за стоманената индустрия. Основни играчи на американския пазар са BHP Billiton и Alcoa (алуминий), Phelps Dodge (мед), Freeport McMoran Copper & Gold (мед), Stillwater Mining (платина) и Teck Cominco (цинк). В следствие на нарастващите оперативни разходи, много от играчите на пазара, изместиха част от производството си в районите на Тихоокеанска Азия и Източна Европа или пък засилиха своите действия в политика на сливания и поглъщания, с цел да спечелят по-добри пазарни позиции на местния пазар. В началото на 2007 г., руските власти одобриха сливането между водещи компании като OAO Rusal, Glencore, и Sual. Ако този съюз наистина стане факт, то той ще формира най-голямата компания за производство на алуминий в света, измествайки от тази позиция базираната в САЩ Alcoa.
Източник: Reuters (03.05.2007)
 
Norilsk Nickel предлага 4.73 млрд. канадски долара за LionOre OAO GMK Norilsk Nickel, която е най-голямата производителка на никел в света, е предложила сумата от 4.73 млрд. канадски долара (4.28 млрд. щ.д.) за LionOre Mining International Ltd, като по този начин се стреми да наруши уговорката между канадската компания и Xstrata. Офертата на Norilsk от 21.50 канадски долара/акция е с 16% по-висока от 18.50 кан.д./акция предложени на 26-ти март от швейцарската Xstrata. Новата оферта, обявена публично в четвъртък, е с 14% над, пазарната цена на LionOre от 18.95 кан.д./акция, при затваряне на пазара в Торонто в сряда. “Сега вероятно, Xstrata ще предложи по-висока цена, за да си осигури сделката”, каза Джон Мейер – анализатор от лондонската Numis Securities Ltd. “Швейцарците не обичат да изпускат сделки”. Базираната в Торонто LionOre, разполага с никелови мини в Австралия, Ботсуана и Южна Африка. Цената на нейните акции, на Лондонската борса, се покачи със 102.5 пенса или с 12%, достигайки 952.5 пенса. На база финансовите резултати за 2006 г., офертата на Norilsk се равнява на 7.5 пъти брутните приходи на LionOre преди данъчно облагане, амортизации и валутно-курсови загуби. Офертата на Xstrata бе в размер на 5.4 пъти тези показатели, според данни предоставени от агенция Блумберг. Сливане между Norilsk и LionOre , би довело до “обединяване на ключови суровини” и “разширена географска диверсификация”, каза генералният директор на Norilsk Денис Морозов в изявление. Изчисленията за размера на офертите са направени на база 220.1 млн. привилегировани акции, които според статистиката на Блумберг, LionOre притежава.
Източник: Инфомайн (03.05.2007)
 
Xstrata: Разширяването на дейността на цинковия проект NT е спряно Един международен гигант в минната индустрия беше принуден да спре развитието на проекта си в Northern Territory (NT) /Австралия/, след като съдът постанови че одобрението на терена от страна на правителството е недействително. Юридическата победа на местните собственици във Върховния съд на NT постави под съмнение бъдещето на над 400 служители и под-доставчици по този проект. Швейцарската Xstrata, която притежава McArthur River Mine, успя да спечели проекта в NTв края на миналата година, който цели да промени дейността на компанията от подземен добив в добив от отворена мина, като за целта ще отклони 5.5 км. от река Карпентария. Но в понеделник съдия Дейвид Ейнджъл подкрепи възражение от страна на Northern Land Council (NLC), което доказваше че министъра на минното дело в NT не е спазил необходимите процедури заложени в Закона за управление на мините. Това решение беше приветствано от опонентите като благоприятно както за старите собственици, така и за околната среда. Но то предвижда, че компанията, която вече е извършила 15% от работата по оспорваната експанзия, трябва да прекрати операциите. “Мисля, че в 7 часа миналата вечер са прекратили операциите за ново развитие, както и отклонението на реката в района” – потвърди говорител на McArthur River Mining (MRM). Той допълни, че MRM все още извършва производство в подземната си мина, но не можеше да потвърди дали компанията ще заведе съдебно дело. Министърът на минното дело в NT заяви във вторник, че правителството получава обстойни правни съвети свързани със съдебните решения. “Това решение е базирано на технически документ, придружаващ първата апликационна форма подадена от McArthur River Mine през 2002 г.” – каза той в изявление. Той допълни, че съдът не е взел други решения по процеса за ОВОС или консултациите със старите собственици или местните жители. Говорителят на Opposition Mines Фей Милър заяви, че грешката на правителството “прилича на некомпетентност”. “Как така тази грешка е минала през цялата дирекция?” – каза той, допълвайки, че по този начин сега под риск са поставени 1 700 работни места и се рискуват икономически ползи на стойност 13 млрд. щ.д. за следващите 25 години.
Източник: Майнуеб (03.05.2007)
 
“Кремиковци” обяви 97 проекта за привеждане към еконормите Металургичият комбинат “Кремиковци” ще реализира 97 проекта за подобряване на екологията в следващите 6 години, съобщи в четвъртък пред екокомисията на Столичния общински съвет председателят на Надзора на компанията Александър Томов. 319 млн. лв. е стойността на цялата програма за привеждане на дейности в съответствие с условията на комплексно разрешително, каквото заводът обаче все още няма, след като в началото на април министърът на околната среда Джевдет Чакъров отказа да издаде такова. Томов допълни, че "Кремиковци"АД ще търси съфинансиране на екологичните проекти и по линия на еврофондовете, но това няма да става пряко, а чрез партниращи институции. Досега в екопрограмата на комбината са вложени 52 млн. лв. от 2000 до 2006 г. През тази и следващата година се предвижда спиране на всички потоци към сгуроотвала, както и изграждане на нова инсталация за пречистване на водите депонирани там. Планирана е и реконструкция на филтрите на пещите на комбината, система за транспортиране на праха от електрофилтрите и монтирането на системи за наблюдение и емисиите, както и модернизиране на топлопроизвеждащите системи в ТЕЦ “Кремиковци”. Томов съобщи още, че към момента задълженията на комбината са 303 069 602 лв., от които над 84.6 млн. лв. са към НЕК, над 24 млн. лв. – към “Булгаргаз” и близо 124.5 млн. лв. – към други кредитори. За последните две годни “Кремиковци” е внесъл за погасяване на задълженията 776 441 602 лева. За първи път тази година комбинатът има удостоверение, че няма задължения към държавата, подчерта Александър Томов. Той посочи, че като най-належащо е предвидено подпомагане на селата, които в момента се замърсяват от комбината. 7 200 са работещите в момента в "Кремиковци" АД, а средната заплата е 900 лева. Около 54 хиляди са пряко и косвено издържащите се хора от работата на комбината, който формирал 2,5-3 процента от брутния вътрешен продукт и е един от основните клиенти на пристанище Бургас, БДЖ и други.
Източник: Медия Пул (04.05.2007)
 
Работят ли 325 млн. EUR за Кремиковци През април миналата година металургичният комбинат Кремиковци емитира облигационен заем за 325 млн. EUR. От компанията оправдаха този ход с обяснението, че средствата ще се използват главно за погасяване на солидните борчове на металургичния комбинат, натрупани от 1999 г., които в момента са за над 300 млн. лв. В същото време в неодитирания отчет, който беше изпратен до БФБ, заемът фигурира само като пасив, а от него не са отчетени никакви доходи. От публичната компания Кремиковци заявиха, че заемът се усвоява на етапи по специална инвестиционна програма, без да дават повече подробности. Тази и следващата година са много важни за нас, каза Александър Томов, изпълнителен директор на дружеството. Според информация на вестника дългът е обвързан с повишаване на производителността в комбината, а самите инвеститори контролират разхода на средства. Според добре осведомен източник около 60 млн. EUR от заема са отишли за обслужване на стари задължения. Друга версия, която упорито сe носи в металургичните среди, гласи, че около 150 млн. EUR са отишли в джоба на бившия собственик на компанията Валентин Захариев, който дори имал апетит да си върне контрола върху Кремиковци. Източници на вестника от металургичните среди не изключват сценарий, при който Кремиковци фалира, а Захариев заема отново шефското кресло. Захариев категорично отрече да е взимал каквито и да е средства от този заем. Той опроверга и информацията, че цели да си върне компанията. Според него финансовото състояние на комбината е лошо и причини са инерцията от миналото и не особено успешният мениджмънт. Мисля, че и в момента има хора, които са некоректни към собственика, обясни ексшефът на комбината, но не пожела да се ангажира с имена. Нямам апетити към придобиването на компанията, мисля, че Прамод Митал не го е купил, за да го продава, а за да печели, заяви Захариев. Според справка на фондовата борса във Виена облигациите от заема са били закупени от различни компании от Великобритания, Франция, Германия, Швейцария, Ирландия, Холандия, Каймановите и Вирджинските острови, Люксембург и Испания. Кои са кредиторите обаче, знаят единствено от Global steel BG на Митал и Meryl Lynch, които пласират облигациите.
Източник: Пари (04.05.2007)
 
Кремиковци: До дни предаваме одитирания отчет на фондовата борса Чакаме ръст на производството до 30% през тази година, похвалиха се от комбината на Митал До няколко дни ще предадем и одитирания отчет на компанията съгласно изискванията на закона. Това обясниха преди дни от металургичния комбинат. Те оправдаха закъснението на одитирания документ с преостойностяване на фондовете на Кремиковци, както и с извършването на общо преструктуриране на компанията в съответствие с европейските счетоводни стандарти. От дружеството смятат, че то се развива възходящо и дълбоките реформи в него са насочени към превръщането му в истинска европейска компания. През миналата година комбинатът увеличи с над 20% производството си. Очакваният ръст през настоящата е 30%, за да се достигне планираното производство от 1.6 млн. тона стомана за годината. В същото време за 2007 г. заплатите на работещите в завода ще бъдат увеличени с близо 20%. Изплащането на всички задължения към държавата в законовите срокове е успех за нас, смятат от комбината на Митал. Според ръководството след представянето на одитирания отчет на компанията директорите на Българската фондова борса ще променят отношението си.
Източник: Пари (04.05.2007)
 
Сметките на комбината покрити Кремиковци няма задължения към държавния бюджет. Това обяви още през март т.г. Александър Томов, председател на съвета на директорите на дружеството. В уверение той показа удостоверение от Националната агенция за приходите. От 2002 г., когато Global Steel Holdings придоби мажоритарния пакет от комбината, до момента към бюджета и държавни институции са изплатени 776.441 млн. лв. От тях 77 млн. лв. са преведени през тази година. Нормално обслужваме и разсрочените задължения към НЕК (86 млн. лв.), Булгаргаз (24 млн. лв.) и Държавен фонд за реконструкции и развитие (70 млн. лв.), заяви Томов. От НЕК и Булгаргаз потвърдиха данните и заявиха, че нямат проблеми с комбината. Компанията все още има неразплатени 124 млн. лв. с частни фирми.
Източник: Пари (04.05.2007)
 
Финансовите активи на домакинствата с ръст от 25% годишно Към края на миналата година общата стойност на финансовите активи, управлявани от посредници, е достигнала 16.6 млрд. лв., съобщи анализаторската група Industry Watch. Като се отчете, че съвкупната стойност на финансовото богатство на домакинствата е достигнала до около 23.8 млрд. лв. през четвъртото тримесечие на 2006 г., нараствайки с 24.6% на годишна база, това означава, че посредниците концентрират около 70% от богатството, изчисляват още от групата. Оценката на финансовото богатство се базира на обемите на депозитите и парите в брой, нетните активи в пенсионните фондове и др. В оценката обаче не се включват държаната в брой чуждестранна валута и търгуваните на международни борси акции. От гледна точка на структурирането финансовите портфейли продължават да бъдат силно концентрирани, въпреки че съществува тенденция към диверсификация, посочват още от Industry Watch. Банковите депозити остават най-големият компонент с финансовото портфолио на домакинствата, като през четвъртото тримесечие на 2006 г. делът им представлява над 61% от финансовото богатство. Има ясна тенденция към постепенно намаляване на дела на високоликвидните активи (пари в брой и депозити) и увеличаване на дела на богатството, инвестирани в по-дългосрочни и чувствителни към пазара инструменти. В същото време делът на богатството, директно инвестирано в ценни книжа, продължава да расте и към края на 2006 г. е достигнал 4%.
Източник: Дневник (04.05.2007)
 
Датчици ще отчитат замърсяването от "Кремиковци" Датчици, които ще отчитат вредните емисии, ще бъдат монтирани в селата, засегнати от замърсяванията на металургичния комбинат "Кремиковци". Това обеща Александър Томов, председател на надзорния съвет на предприятието, по време на заседание на комисията по екология към Столичния общински съвет. Изградена е програма, която ще помогне на комбината да работи екосъобразно, допълни Томов. Според него за нейното осъществяване ще са нужни 319 млн. лева и около 4 години срок на изпълнение. Експертите от дружеството са изработили и проект за спиране на отпадъчните води. В момента в комбината работят 7200 човека със средна заплата от 900 лева, каза още Томов. Задълженията на комбината в момента възлизат на 303 млн. лева, повечето от които са към "Булгаргаз", НЕК и други кредитори на "Кремиковци".
Източник: Новинар (04.05.2007)
 
Индия: понижаването на експортните мита върху желязната руда, попада под критики Представители на стоманената индустрия в Индия, съобщиха в четвъртък, че частичното намаление на експортните мита ще се отрази негативно на експанзионистичния план на развитие на стоманения отрасъл, особено ако бъдат приети желанията на износителите на желязна руда за пълно премахване на митата върху рудата. “Ние настоявахме, експортните мита за желязна руда да бъдат удвоени, с цел да бъде лимитиран износа на тази суровина и да се създадат предпоставки за развитие на стоманената индустрия в страната”, сподели представител на Индийският стоманен съюз пред медиите. Финансовият министър на страната П. Чидамбарам постанови днес намаление на митата на желязна руда с под 62% желязно съдържание до 50 рупии/тон, като преди това тя бе 300 рупии/тон. Все пак митото за желязната руда със съдържание на метал над 62% остава непроменена – 300 рупии/тон. “Според последните изчисления, страната разполага с резерви от 6 млрд. тона желязна руда и ако се запази сегашното ниво на износ, количествата ще бъдат изчерпани до 2030 г. и Индия ще бъде притисната да започне внос”, каза той. Наскоро дори министърът на стоманата Рам Вилас Пасван каза “не трябва да се допуска, заводите произвеждащи стомана, да бъдат принудени да внасят желязна руда от чужбина, за да не нарушават нормалния си ход на работа”. Миньорите, които бяха силно против намаляването на митата, реагираха предпазливо на новината. “Това е частично облекчение за нас. Митото на желязната руда с над 62% метално съдържание, остана непроменена, а нейното изчерпване може да има крайно негативен ефект”, каза главният секретар на Federation of Indian Mineral Industries (FIMI) Р.К. Шарма пред медиите.
Източник: Металс Плейс (04.05.2007)
 
Лондонски банки искат дълга Две лондонски финансови институции са изявили желание да изкупят дълга на Кремиковци към Булгаргаз. Става въпрос за задължение в размер на 24 млн. лв. За интереса на англичаните съобщи преди ден изпълнителният директор на металургичния комбинат Александър Томов. Двете банки искат чрез дълга да станат съакционери в компанията. Томов обаче не пожела да посочи имената им. Старите дългове на Кремиковци са за 304 млн. лв. Въпреки това обаче в момента средната работна заплата в комбината е 903 лв. Според данни на Томов в Кремиковци се изхранват 54 хил. души. В комбината предвиждат и строителство на нова електропещ за стомана.
Източник: Пари (04.05.2007)
 
Фирмите обявиха по-високи печалби Фирмите обявиха рекордни печалби. За първите три месеца на годината приходите в бюджета от данък печалба са 649,4 млн. лв., или 49,2% от разчетите за цялата 2007 г. Приходите са с 45% по-високи отколкото за същия период на миналата година. Нарастването на печалбите на фирмите е една от причините за високите постъпления в хазната, коментираха от Министерството на финансите. По-зле вървят приходите от ДДС. До март те са 1,13 млрд. лв., или 18% от годишния план. Те са с 88 млн. лв. по-малко от приходите през същия период на миналата година. Това се дължи на новия начин на плащане на ДДС с влизането ни в ЕС. За три месеца всичките данъчни приходи са 2,9 млрд. лв. Те са 23,2% от плана за годината, или с 11,8% повече от 2006 г.
Източник: Стандарт (07.05.2007)
 
Забраняват на „Сидор-Терниъм” да изнася стомана в чужбина? Венецуелският президент Уго Чавес обяви, че ще издаде указ, който ще задължи най-големият венецуелски производител на стомана – фирмата "Сидор-Терниъм", да покрие търсенето на продукцията си на вътрешния пазар, преди да я изнася за чужбина, предаде Ройтерс. Чавес ще уведоми водещите акционери на фирмата за намеренията си на спешно заседание идната седмица. Според венецуелския президент те трябва да му гарантират, преди да изнесат дори един тон стомана в чужбина, че са доставили необходимото количество от продукцията си на вътрешния пазар. Чавес се оплака, че фирмата изнася голяма част от продукцията си и така принуждава Венецуела да внася стомана от Китай. Чавес съобщи новината на среща в Каракас, на която бе обсъдено създаването на Единна социалистическа партия на Венецуела. Президентът дори подаде заявление, за да стане член на новата политическа формация, предаде ИТАР-ТАСС. Тя ще бъде окончателно регистрирана като политическа партия в Националната избирателна комисия през декември след нейното учредително събрание.
Източник: Дарик радио (07.05.2007)
 
Растежът забавя ход Ръстът на БВП през първото тримесечие на годината се очаква да бъде 5.7-5.9%, а за годината - около 6%, като се очертава постепенно забавяне на икономическия растеж, пише в редовния доклад за състоянието на икономиката, подготвен от Центъра за икономическо развитие. Растежът на икономиката през 2006 г. се дължи в по-голяма степен на растежа на заетостта, отколкото на производителността, смятат авторите на доклада. Възможно е краткосрочно ускоряване през 2008 и 2009 г., ако има добро и правилно насочено усвояване на еврофондовете. Тенденцията за по-бърз растеж на вноса спрямо износа се възстанови в началото на годината, след като бе пречупена през 2006 г. За първите два месеца на 2007 г. дефицитът по текущата сметка нараства на 3.4 на сто от годишния БВП. Едва 40% от този дефицит се покрива от приток на преки чуждестранни инвестиции. Според анализаторите не са се оправдали краткосрочните проинфлационни очаквания на населението във връзка с приемането в ЕС.
Източник: Пари (07.05.2007)
 
Брюксел и МВФ очакват още по-голям дефицит по текущата сметка Европейската комисия и Международният валутен фонд единодушно повишиха прогнозите си за дефицита по текущата сметка на България за тази година до 16.6% от БВП. Важен двигател на разрастващия се дисбаланс ще е изтеглянето на печалбите на компаниите от страната, което ще натежи в баланса на доходите, заключава Брюксел в пролетния си доклад, изнесен в понеделник. В бюджет 2007 г. се прогнозира този показател да бъде -11.8%. Прогнозата на комисията е дефицитът да продължи да се задълбочава и през 2008 г., когато ще достигне 17.2% от БВП. Избързващият ръст на вноса в сравнение с този на износа ще е основната причина за задълбочаващия се дисбаланс, заяви Робърт Хагеман, ръководител на мисията на МВФ за България и Румъния. Фондът повиши прогнозата си за дефицита по текущата сметка на страната от предишните 15.8% от БВП. Фондът отново призова за следване на стриктна финансова политика, която не бива да се разхлабва и през следващата година, заяви Хагеман. По думите му все още не може да се говори за отслабване на симптомите за прегряване на икономиката на страната. МВФ призова и за засилване на структурните реформи, които трябва да са насочени към подобряване на производителността на страната. България и Румъния са на едно от последните места в Европа по този показател, отбеляза Хагеман. Въпреки растящия износ и през следващата година България ще внася повече, отколкото ще изнася, показват данните на ЕК. Това ще увеличи търговския дефицит до 22% през 2007 и 2008 г. Докладът предупреждава и за намаляващ бюджетен излишък от 3.3% през миналата година до 2% през тази. МВФ препоръча страната да се стеми към излишък от 2.3%, който според Хагеман няма да затрудни правителството. Няма повод за притеснение от повишени прогнози, тъй като и в самия доклад на ЕК се казва, че дефицитът по текущата сметка е финансиран от инвестициите и плащанията от ЕС, които ще компенсират дисбаланса, смята Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Освен това данните на ЕК са базирани на българската статистика, която в момента преминава през значителни промени на методологията на следене на показателите, каза той. В общи линии Брюксел и МВФ остават на мнение, че макроикономическата ситуация в страната остава стабилна. Според доклада на ЕК големият дефицит по текущата сметка ще продължи да бъде компенсиран от преките чужди инвестиции и от трансферите от ЕС. Ръстът на инвестициите и началото на усвояването на структурните фондове на ЕС ще продължат да подхранват икономическия растеж на страната и той ще се задържи около 6.1% годишно. Според МВФ БВП на България ще нарасне с 6%, но все още не може да се говори за тенденция на забавяне на развитието.
Източник: Дневник (08.05.2007)
 
"Газпром" настъпва към Европа през България Нов мегапроект за транзит на руски природен газ към Южна и Средна Европа през България представи в понеделник "Газпром". Това стана на среща в Москва между министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и шефа на "Газпром" Алексей Милер. В руската столица премиерът Сергей Станишев, в чиято делегация е включен Овчаров, постави енергийните проекти с Москва в основата на взаимоотношенията между двете страни. Всички руски медии съобщават, че енергийната тема ще е основна в разговора на Станишев с президента Владимир Путин във вторник. Междувременно от София бившият докладчик за България в Европейския парламент Джефри ван Орден предупреди, че с проекта АЕЦ "Белене" и руските доставки на газ България става силно зависима от Кремъл. Реализацията на новия проект на "Газпром" съвместно с "Булгаргаз" коренно ще промени геостратегическото положение на България, коментира след срещата си с Милер Румен Овчаров. Министърът отказа да даде подробности, но го определи като съвършено нов проект, "който ще увеличи в пъти транзитирането на сегашните количества природен газ за региона". По думите му той може да бъде задвижен още в началото на следващия месец. Става дума за разширяване на съществуващата транзитна мрежа в посока Македония и Италия и през Румъния към Унгария, обясниха енергийни експерти. Вторият маршрут съвпада с плана на Русия за експанзията на газопровода "Син поток" от Турция към Средна Европа, в който преди по-малко от два месеца официално се включи Унгария. По този повод "Интернешънъл хералд трибюн" коментира, че Унгария се отцепи от ЕС, обединявайки силите си с "Газпром" за конкурентен проект на тръбата "Набуко", планирана като алтернатива на руските доставки на газ. В понеделник Овчаров обаче заяви, че не става дума за "Син поток 2". Министърът отрече и информация на в. "Комерсант", според която при преговорите Москва ще обвърже увеличението на транзита в замяна на достъпа на руски компании до развитието и модернизацията на българската газоразпределителна инфраструктура. "Газпром" отдавна се опитва да установи контрол върху мрежата в България. В подписания в края на миналата година дългосрочен меморандум за доставка и транзит на синьо гориво между "Булгаргаз" и руската компания двете страни се договориха да създават смесени дружества в областта на дистрибуцията и разпределението на природен газ. Според официалното съобщение на "Газпром" на срещата между Овчаров и Милер са обсъдени изпълнението на действащия договор и въпросите, свързани с развитие на сътрудничеството в нефтено-газовата сфера, и в частност разширяването на транзита на руски природен газ. В съобщението се посочва още, че през 2006 г. преносът на руски газ през България се е увеличил до 3.2 млрд. куб.м. Преди срещата с "Газпром" Овчаров, който е в Москва в състава на делегацията начело с премиера Сергей Станишев, разговаря и с шефа на "Атомстройекспорт" Сергей Шматко за строежа на АЕЦ "Белене". На фона на опасенията за забавяне на проекта Шматко е уверил Овчаров, че договореният график с НЕК се изпълнява. До края на май ще бъде подписано споразумение за доставката в калининградската АЕЦ на сегашното оборудване от площадката в Белене. В момента се прави оценка на оборудването. Прави се и списък на българските компании, които ще бъдат подизпълнители на "Атомстойекспорт". Според официалното съобщение на руската компания вече са уточнени и дейностите, които ще извършват в "Сименс" и "Арева" по изграждането на централата. "Атомстройекспорт" няма отношение към финансирането на проекта, заяви Овчаров по повод съобщение преди ден в руската преса, че компанията се готви да пусне облигации за набиране на средства за АЕЦ "Белене". Проектите за изграждане на АЕЦ "Белене", на петролопровода "Бургас - Александруполис" и дългосрочния договор за доставка на руски природен газ са в основата на българско-руските икономически, политически и геополитически отношения, заяви министър-председателят Сергей Станишев в лекция пред студенти от Московския държавен университет на тема: "България, Европейският съюз и отношенията с Русия". "България не е избягала от Русия с нова ориентация", каза още Станишев. Той изтъкна, че Русия има нужда от стратегическо партньорство с Европейския съюз, но и ЕС има нужда от партньорство с Москва. Правейки исторически преглед на отношенията на Кремъл със страните от Източна Европа - Чехия, Полша и Унгария, министър-председателят подчерта, че отношението към Русия в България е друго. С перспективите за строителство на АЕЦ "Белене" от руска компания и с руските доставки на газ ставате силно зависими от Москва в енергийната област, каза в понеделник в София евродепутатът и бивш докладчик за България в Европейския парламент Джефри ван Орден. Той участва в дискусия с членове на ДСБ за отношенията ЕС - Русия, след което се срещна с кмета на столицата Бойко Борисов. България се нуждае от нова енергийна стратегия, която да я направи по-независима от досегашният й единствен доставчик на енергийни суровини - Русия, повтори евродепутатът след срещата си с Борисов. Според в. "Комерсант" по време на срещите в Москва на българския премиер ще бъде предложено да участва в Балканския енергиен форум в Загреб, който е планиран за края на юни. Там Русия планира да обсъди енергийни програми, възможностите за създаването на единен балкански енергиен пазар, както и перспективите за усъвършенстване на транспортните маршрути и ценовите политики.
Източник: Дневник (08.05.2007)
 
Пазарът на метали е заплашен от прегряване Предлагането на пазарите за метали значително надхвърля търсенето и това създава предпоставки за раздуването на балон, алармираха експерти на Уолстрийт, цитирани от агенция "Блумбърг". Производството на мед, никел и олово расте постоянно, стимулирано от високите цени на металите, но е в несъответствие с търсенето на цветни метали в световен мащаб. Повечето от прогнозите за цените на металите от началото на годината досега се оказаха грешни. Никелът и оловото отчетоха значително поскъпване вместо прогнозирания спад в цената им, а медта следваше същата тенденция. В момента пазарите са презапасени с трите метала. Оловните резерви на най-големия световен пазар за метали - Лондонската борса, са се увеличили с 42% само за месец. Запасите от никел са набъбнали с 60%. За първото тримесечие на годината предлагането на мед е надвишило търсенето с 50 хил. тона. Според изследване на специалисти от "Блуъмбърг" медта ще поевтинее с 30% до края на годината до 5650 долара за метричен тон. Цените на никела и оловото пък ще се сринат с около 50%. Въпреки това мнозина очакват, че спекулативният елемент в търсенето на метали ще предпази пазара от колапс.
Източник: Дневник (08.05.2007)
 
"Алкоа" предложи $33 млрд. за "Алкан" Водещата компания за алуминиеви продукти "Алкоа" предложи да купи втората по големина група от сектора, канадския си конкурент "Алкан" за 33 млрд. долара, предаде Ройтерс. Враждебното предложение беше направено, след като двугодишните преговори между двете компании не доведоха до сливане.
Източник: Дневник (08.05.2007)
 
Работниците от “Стомана Индъстри”-Перник настояват за по-високи заплати и по-добри условия за труд Основните искания на работниците от “Стомана Индъстри” АД - Перник са три: увеличаване на основните заплати, подобряване на условията на труд и преразглеждане на бонусната система. Това каза за Агенция “Фокус” председателят на структурата на КНСБ в “Стомана Индъстри” Неделчо Галев. Днес точно в 7.00 часа повече от 400 работници излязоха на протест пред сградата на предприятието. Той уточни, че рамката, която се обсъжда, е основната работна заплата в предприятието да бъде увеличена два пъти с 5 % - от 1 януари и от 1 юли. Металурзите настояват още да се подобрят условията на труд и да бъде преразгледана бонусовата система. Работниците искат да се направи и оценка на нивото на риска. “Ако сме европейци, а ние сме вече в Европа, трябва да търсим тези параметри, които са характерни за металургията в Европа”, посочи Галев. Той обясни, че по отношение на бонусовата система работниците настояват за по-ясни критерии и показатели, които да не дават възможност работникът да не получава това, което си е заработил.
Източник: Агенция Фокус (08.05.2007)
 
Alcoa предложи $27 млрд. за Alcan Американският алуминиевият гигант Alcoa обяви плановете си да закупи канадския си конкурент Alcan за сумата от $27 млрд., предадоха световните агенции. Обединение ще създаде компания с общ годишен оборот от 54 млрд. долара и печалба в размер на 9.5 млрд. долара. Очаква се новото дружество да спестява по около 1 млрд. долара годишно. Според условията на споразумението Аlcoa ще плати по $73.25 за всяка акция на Alcan. Цената представлява по 32% премия на акция от средната им цената при затваряне през последните 30 дни. След новината акциите на канадската компания поскъпнаха с 15.69 долара, или 26%, до ниво от 76.72 долара за брой. Alcan е известна със своите ниско-бюджетни леярни, като много от тях са разположени в околностите на Квебек и оперират на значително по-евтината електроенергия генерирана от ВЕЦ-овете там. Всички световни компании в сектора, които са по-големи от Alcan, следят отблизо канадската компания.
Източник: Монитор (08.05.2007)
 
Договорено е повишение на заплатите в "Стомана Индъстри" Работници от "Стомана Индъстри" протестираха тази сутрин пред сградата на предприятието. Те настояват за по-високи заплати и гарниране на безопасни и здравословни условия на труд. Металурзите от Перник настояват за увеличение на заплатите, по-безопасна и здравословна работна среда, както и за преразглеждане на бонусната система. Митингът в "Стомана Индъстри" бе организиран от структурите на КНСБ и „Подкрепа” в предприятието. На протеста присъстваха председателят на КНСБ д-р Желязко Христов, вицепрезидентът на „Подкрепа” Димитър Манолов и председателят на стачния комитет към КНСБ Валентин Никифоров. Късно снощи межди синдикалистите и ръководството на "Стомана Индъстри" е постигната договореност. Заплатите на работниците да бъдат увеличени с по 50 лева със стара дата от 1 януари плюс предложеното от работодателя двукратно 5% увеличение в годината. Възнагражденията на металурзите в момента са от 350 – 580 лева, а исканията са за увеличение с 200 лева.
Източник: Дарик радио (08.05.2007)
 
Туризмът е едно от постиженията на прехода в България Едно от най-големите постижения на българския преход е развитието на туризма. Това каза в Пловдив президентът Георги Първанов при откриването на първия конгрес на инвеститорите в туризма. Браншът успя да се развие, въпреки трудностите и да се адаптира към най-високите световни стандарти – подчерта държавният глава. Георги Първанов припомни, че през последните години в туризма работят повече от 300 000 души. Страната се посещава от над 5 милиона чуждестранни туристи, а постъпленията надхвърлят 2 милиарда евро. Той не пропусна и проблемите в туристическия бранш. Сред тях са лошата инфраструктура, недостигът на подготвен персонал и свръхпредлагането в някои курорти, водещи до оплаквания и рекламации. Според Първанов решението е в изработването на стратегия от европейски тип за развитие на туризма, и най-вече в успешното рекламиране на страната ни в чужбина. Затова държавният глава предложи: “Създаването на един колектив, който да включи представители на научните среди, на бизнеса, на шоу-бизнеса ако щете, защото важното е не само да изградим привлекателен образ на страната, важно е да намерим продаваемия начин, да го поднесем на нашите европейски и международни приятели”, изтъкна президентът на Република България Георги Първанов. Против обособяването на отделно министерство, което да решава проблемите на туризма се обяви вицепремиерът Ивайло Калфин. Според него такова отделяне е скъпо, необосновано и ще донесе много негативи, без да реши проблемите. Водещото място в този бранш трябва да остане за бизнеса, но е задължително неговото консолидиране.
Източник: БНТ (09.05.2007)
 
Алкоа създава световен алуминиев лидер Американският алуминиев гигант "Алкоа" започна процедура по сключването на една от най-големите сделки в минната индустрия, която ще създаде нов световен лидер в производството на алуминий. В понеделник американската компания даде начало на т.нар. враждебно изкупуване, като предложи 27 млрд. долара на акционерите на основния си конкурент в Северна Америка "Алкан", за да придобие контрол върху канадската компания. Сключването на сделката ще позволи на "Алкоа" отново да заеме лидерската позиция на пазара за алуминий, след като преди два месеца беше изместена от руския си конкурент "Русал", който привлече към себе си две компании и създаде концерн с производствен капацитет една осма от световните запаси на лекия метал. Обединяването на "Алкоа" и "Алкан" ще изпрати притежаваната от руския бизнесмен Олег Дерипаска "Обединена компания Русал" назад в надпреварата за първото място, тъй като новият алуминиев гигант ще произвежда два пъти повече алуминий от руския лидер и ще развива дейност в 67 държави, осигурявайки работни места на 188 хиляди души. Бордът на директорите ще обмисли предложението на американския си конкурент и начините, по които може да повлияе на бъдещето на "Алкан", обявиха от канадската компания. Пред "Алкоа" все още стоят много пречки, тъй като офертата й към акционерите на канадското минно предприятие трябва да мине през регулаторните филтри на САЩ, Канада и Европейския съюз. Сделката по всяка вероятност ще срещне съпротивата и на канадската общественост, тъй като "Алкан" е национална гордост и е поредната канадска компания, която става цел на чуждестранни интереси. Междувременно ръководството на канадския алуминиев концерн посъветва акционерите си да не предприемат никакви действия и да изчакат последващи изявления от управителството на "Алкан". След създаването й в началото на миналия век от "Алкоа" "Алкан" става отделно предприятие, но остава под влиянието на американската компания, докато през 1951 г. двете минни предприятия биват окончателно разделени поради антитръстови съображения. През последните две години "Алкоа" водеше неуспешни преговори с ръководството на канадската "Алкан". След като изпълнителните директори на двете корпорации на стигнаха до консенсус, "Алкоа" отправи оферта директно към акционерите на "Алкан", като предложи 20% от пазарната цена на книжата на канадския концерн .
Източник: Дневник (09.05.2007)
 
Британци са вложили в имоти у нас 154 млн. GBP Близо 154 млн. GBP са вложили британски инвеститори в недвижими имоти в България през 2006 г., сочи проучване на Асоциацията на специалистите по международна недвижима собственост. За този период жителите на Острова са купили имоти в чужбина на обща стойност 20 млрд. GBP, а средната стойност на притежаваните от тях имоти е малко над 98 000 GBP. На първо място по покупки остава Испания, където са съсредоточени 31.6% от имотите, придобити от британци през годината. Следват я Франция с 18.9% и България със 7.7% дял от имотния пазар. Двете традиционни за британците дестинации още държат над 50% от пазара на имоти зад граница, но членството на България в ЕС допринася за нарастващия интерес към страната. Зад нас остават САЩ и Италия съответно със 7.5 и 2.8% от придобитите от британци имоти. През 2006 г. извън пределите на Великобритания са сключени над 200 000 сделки за имоти с участието на британски граждани. Това не означава, че 200 000 британци са купили имот в чужбина, тъй като в много случаи един човек става собственик на няколко имота, уточниха от асоциацията на специалистите по международна недвижима собственост. Според изпълнителния директор на AIPP Пол Оуен интересът към пазарите от Източна Европа като България се обяснява с динамичния ръст и все още ниските цени на недвижимата собственост.
Източник: Пари (09.05.2007)
 
Расте доверието на потребителите През април показателят доверие на потребителите се покачва със 7.8 пункта спрямо януарското си равнище, като при градското население увеличението е с 9.1 пункта, а при селското с 5.4 пункта, съобщиха от НСИ. Потребителите очакват по-благоприятно развитие на финансовото им състояние през следващите дванадесет месеца. В сравнение с януари през април се подобрява и общата балансова оценка за бюджета на домакинствата с 4.2 пункта. Анкетата на НСИ регистрира и повишени очаквания относно спестяванията и намеренията за покупки на предмети с дълготрайна употреба през следващите 12 месеца.
Източник: Пари (09.05.2007)
 
Бетоновози пресрещат първите летовници По черноморските курорти продължава да се строи, а пред обекти там са струпани толкова материали, че очевидно и това лято няма кой да спре предприемачите. Кранове стърчат навсякъде, бетоновозите си изливат, а ние се чудим къде да местим първите туристи, за да не се налага като миналата година да плащаме десетки хиляди евро неустойки, оплакват се хотелиери и туроператори. Напук на забраните, глобите, жандармерията и КПП-тата, камионите се промъкват по черни пътища. Това обрича на провал опитите на туристическия бранш да удължи максимално сезона, който заради топлото време започна с месец по-рано от обичайното. Само преди два дни в Пловдив на първия конгрес на инвеститорите в туризма политици и предприемачи призоваха шумно да се сложи край на хаотичните инвестиции и масовото презастрояване по морските курорти, защото те само вредят на бранша. Не случайно почивката в първите месеци на българското Черноморие вече се асоциира със "строителния" туризъм, се коментираше в Пловдив. Предприемачите бързат и да изпреварят новия закон за Черноморието, който трябва да бъде окончателно приет до края на май. Според него строежи в заварено положение и с издадени редовни разрешителни преди влизането на закона в сила ще бъдат довършени по старите правила. Неузаконените до момента на гласуването обекти ще трябва да бъдат премахнати, обясниха наскоро депутати. "Слънчев бряг не прилича на летен курорт, а на строителна площадка. На много места се кърти, измазва, извозват се строителни материали, а камионите се движат по разровени улици", възмути се Калин Сутев, който е представител на един от големите германски туроператори за България - ИТС. На фона на тази неприветлива картина се разхождат вече първите чуждестранни туристи, които започнаха да пристигат от края на миналия месец, посочи Сутев. Багерите си стоят, бетоновозите си изливат, а ние се чудим къде да настаняваме туристите, за да няма оплаквания, каза още той. Фрапиращ пример е строителен обект в непосредствена близост до хотел "Кубан" в Слънчев бряг, който е в начален стадий на изпълнение, посочват хотелиери от курорта. По думите им намерението на инвеститорите явно е да продължат работа по него въпреки строителните забрани и началото на сезона. "Още на входа на Слънчев бряг се виждат два крана, а можете да си представите какво става в самия комплекс", заяви председателят на Съюза на собствениците в курорта Елена Иванова. Заради неспазването на заповедта на кмета на Несебър от началото на миналата седмица Слънчев бряг вече се охранява от жандармерия, съобщиха хотелиери. Иванова нарече пълен парадокс факта, че за да бъдат спирани тежките строителни машини в комплекса, се е наложило да бъдат вдигнати няколко контролно-пропускателни пункта. "Техниката, с която се работи в момента в курорта, е вкарана в комплекса преди оборудването на КПП-тата", обясни председателят на Съюза на собствениците. По информация на туроператорите в Слънчев бряг има няколко зони на активно строителство - по пътя между курорта и Свети Влас, в "Елените", в част от източната зона на Слънчев бряг и малко по-масово в западната. Активна строителна дейност има и в района на "Кошарите". В курорта има сериозно присъствие на полиция жандармерия, а явно и глобите не са в състояние да спрат строителните дейности, казаха още от курорта. Оплаквания от неспазване на заповедта да се спре строителството има и за другия голям курорт - Златни пясъци. По време на редовния си брифинг преди дни варненският кмет Кирил Йорданов настояваше, че на четирите пропускателни пункта на курорта е установен строг контрол от общината, районните кметства и полицията, за да не се допускат тежкотоварни камиони и бетоновози. Според заповедта на Йорданов от 1 май строителството в курортите Св. Константин и Златни пясъци трябваше да бъде напълно преустановено, а до 15 май по обектите могат да се извършват само довършителни дейности. Прекратен е достъпът и от други места, откъдето може да се проникне в комплексите, уточни кметът на Варна. Няма такова нещо - бетоновозите продължават да влизат в курорта по черни пътища през гората, оплакаха се хотелиери. Според тях работниците по строежите дори не са чували за забраната за строителство и в комплекса все още се полага асфалт, редят се тротоари и се прави маркировка. Заради подобни сигнали в края на миналата седмица служители на отдела за строителен контрол в община Варна са започнали проверки за спазване на заповедта. Председателят на Съюза на собствениците в комплекса Георги Щерев заяви, че "за разлика от други години сега положението в "Златни пясъци" изглежда овладяно". По думите му строи се в периферията на курорта, което не би могло да наруши нормалното започване на сезона. "Единственият строеж в централната част е този на сграда с ваканционни апартаменти до хотел "Адмирал", но той също е пред завършване", каза още Щерев. От няколко години туроператорите аларамират за сериозните проблеми, които неспирните строежи създават на туристическия сезон. Всяка година през май и дори през юни недоволни туристи подават оплаквания заради шум, прах и неудобства, причинени от строителството. Освен в Златни пясъци и Слънчев бряг проблемът засяга и по-малките морски курорти. В активния летен сезон през август миналата година непосредствено до хотел "Блу вилидж Сиренити бей" в Царево (той е част от групата ТУИ) се строеше голям хотелски комплекс, около който непрекъснато се движеха тежки машини. Това беше причината "ТУИ Нордик" да плати над 100 хил. евро обезщетение на гости от скандинавските страни, настанени в хотела, обясни преди време представителят на ТУИ за България Валентин Йосифов. В градовете също продължават проблемите. Кметът Кирил Йорданов се опитва за поредна година да спре строителството и във варненския кв. "Чайка". В сряда той обяви, че от понеделник налага строително ембарго до 15 октомври, но пак остави вратичка за "обекти, свързани с инфраструктурата, или вътрешни довършителни работи". Товаро-разтоварни дейности и работа в сградите щели да бъдат разрешени само от 8 до 10 сутринта и от 4 до 6 вечерта. Дори и да се спазва забраната, довършителните работи също могат да са шумни, реагираха веднага жители на квартала.
Източник: Дневник (10.05.2007)
 
Акциите на Rio Tinto с рекордна цена, поради спекулации за наддаване за BHP Акциите на Rio Tinto Group, третата по големина в света минна компания, скочиха до рекордни нива след слуха, че компанията може да наддава за BHP Billiton Ltd. – най-големия й конкурент. Rio не е запозната с никакъв опит за поглъщане на BHP, каза вчера в изявление секретарят на компанията Стивън Конседин. Базираната в Мелбърн BHP отказа коментар. Акциите на Rio скочиха с цели 7,3% в Лондон след като достигнаха 95,50 австралийски долара в Австралия, най-високата досега цена на затваряне, която оценява компанията на 106 млрд. щ.д. Едно такова сливане ще създаде най-големият в света производител на мед и желязна руда. Търсенето на метали расте при увеличаващото се строителство в Китай. BHP може да си позволи оферта над 100 млрд. щ.д. за базираната в Лондон Rio Tinto и да успее да съкрати разходи на стойност от около 500 млн. щ.д. от обединяването на двете компании, казаха от Citigroup Inc. на 4-ти май. “Синергията би могла да бъде огромна”, каза Нийл Бойд-Кларк, който участва в екип управляващ активи на обща стойност от 3.5 млрд. щ.д. към ABN Amro Asset Management в Сидни. “Rio е податлива на поглъщане, поради простата причина, че разполага с находища за изключително богати на метално съдържание руди за дълги срокове”. Компаниите от цял свят, които добиват и преработват метали, търсят постоянно рудни запаси, за да могат да увеличават производствените си обеми и да отговарят адекватно на нарастващото глобално търсене. През тази година са били отправени общо 473 оферти за сливания и поглъщания в сектора, като общата им стойност е около 55.4 млрд. щ.д., сочи статистиката на агенция Блумберг.
Източник: Топикс (10.05.2007)
 
Рекордна дупка във външната търговия Дупката във външната търговия расте с бързи темпове и само за два месеца е над 1,8 млрд. лв., сочат данните на Националния статистически институт. Дори от МВФ предупредиха, че дефицитът расте по-бързо от очакваното и може да стигне 16,6% от БВП на страната. Причина за това е забавянето на ръста на износа, който за два месеца е едва 4,1%. Вносът е скочил с 15,9%. Бясно расте импортът от страните от ЕС, който за два месеца е нараснал с 32,3%. Вносът на цигари, алкохолни и безалкохолни напитки е скочил близо 3 пъти и за два месеца е на стойност близо 50 млн. лв. За сметка на това с 20% е свит вносът от руските републики.
Източник: Стандарт (11.05.2007)
 
Кремиковци АД е пак губещ №1 От момента, в който металургичният комбинат влезе в класацията, първото място сред най-губещите публични компании е негова запазена марка. Кремиковци зае безапелационно лидерството с отрицателен резултат от над 266 млн. лв. Миналогодишната първа позиция беше за Химко заради отсъствието на металургичния комбинат. Ако Кремиковци беше подал годишния отчет за 2005 г., той неминуемо щеше да е на първо място по загуба с негативен резултат от 201.64 млн. лв. Финансовото състояние на управляваното от Александър Томов дружество никак не е цветущо. Комбинатът има над 300 млн. лв. дългове. Други 319 млн. лв. са необходими, за да се реализира екологичната програма, а комбинатът все още не може да получи разрешително от Министерството на околната среда и водите. През тази година врачанското Химко почти е прекратило прозводството, което си личи от приходите от продажби, възлизащи на 628 хил. лв. Това се е отразило и на загубите, които са намалели заради липсата на разходи за амортизации. Но най-голямото перо от миналата година - други разходи, е намаляло до 15.42 млн. лв. През миналата година този странен пасив в отчета възлизаше на 70.19 млн. лв. Странно е влизането в класацията на три компании от туристическия бранш. Слънчев бряг е удвоил загубите си и е достигнал негативен финансов резултат от 4.13 млн. лв., с което се нареди на трета позиция.Шестото и седмото място се заемат от хотели. Грандхотел Варна е обявил загуба за годината от 3.19 млн. лв., докато София хотел Балкан е стигнал негативните 2.27 млн. лв. За миналата година вторият хотел е имал същия резултат, но в графата печалба. От тазгодишната класация на губещите с гръм и трясък изхвърчаха ОЦК и Алкомет, като цинковият комплекс даже влезе в класацията за най-печеливши, Алкомет стана 8-и по приходи от продажби.
Източник: Пари (11.05.2007)
 
Москва ратифицира тръбата Руското правителство ратифицира договора за изграждане на петроловопровода Бургас - Александруполис. Междуправителственото споразумение между Русия, България и Гърция бе под-писано на 15 март в Атина след 14 години преговори. Споразумението предвижда всяка от страните да може да прехвърли дяловете си в полза на петролодобивните компании. Според руския зам.-министър на промишлеността и енергетиката Иван Матеров оператор на тръбата ще бъде Транснефт и с нея ще бъдат подписани договорите за изпомпването на петрола. Първият вицепремиер на Русия Сергей Иванов е поискал транспортирането на петрола по Черно море да бъде извършено от руски плавателни съдове. От Александруполис транспортирането пък щяло да стане с гръцки танкери, е посочил той. Договорът за Бургас - Александруполис ще бъде внесен за ратификация от парламента днес или другата седмица. Това каза Иван Иванов (ДСБ), член на комисията по енергетика в Народното събрание. Краен срок за започване на строежа пък ще бъде даден, след като бъде създадена Международната проектна компания за изграждането на тръбата. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на регионалното развитие у нас Калин Рогачев.
Източник: Пари (11.05.2007)
 
България и Италия ще разширяват партньорството си в областта на биоземеделието България и Италия ще разширяват партньорството си в областта на биоземеделието. Италиански фирми вече инвестират в тази област, заради екологично чистата земя у нас. Това стана известно от съвместен брифинг на италианския министър на политиката в областта на земеделието, храните и горите Паоло Де Кастро и българския му колега Нихат Кабил. За периода 2002-2004 г. двете страни активно са си сътрудничили в областта на винопроизводството, зърнените култури, зеленчукопроизводството, млечните продукти, както и в зайцевъдството, към което в момента има особен интерес.
Източник: БТА (11.05.2007)
 
Инвестиционният интерес към металите расте Инвестиционната ETF Securities ще предлага фондове за непреки вложения в ценни метали, съобщи Ройтерс. Колективните схеми, които са качени и на фондовата борса "Юронекст" в Париж и Амстердам, са свързани с движението на цените на златото, среброто, платината, паладия и кошница от четирите благородни метала. В нея теглата на металите съответно са 42%, 26%, 20% и 12%. Компанията обяви, че е предприела този ход в отговор на засиления интерес от страна на инвеститорите към ценните метали. "Взехме това решение в съответствие с нарастващото търсене на ценни метали чрез купуване на ценни книжа", съобщи председателят на компанията Греъм Тъкуел. Търговията с тези специфични финансови инструменти става все по-популярна и улеснява достъпа до търговията с ценни метали. Досега ценни метали можеха да се търгуват от финансови инвеститори или чрез деривати, или чрез купуване на акции на компанията производител, които не съответстваха на цената на дадената стока. Котировките на тези стоки в момента са стабилни, което ги поставя сред най-търсените на стоковите борси. По този начин те осигуряват на инвеститорите по-малък риск и им спестяват нуждата от промяна на позициите при изтичане на даден стоков фючърс. Предимство е и фактът, че собственикът на финансовия инструмент не трябва да съхранява физически суровината, която притежава. ETF Securities е сред новаторите в предлагането на стоки на фондовите борси. В края на миналата година компанията започна да издава стокови ценни книжа, които се търгуваха на Лондонската фондова борса. Тогава борсовите специалисти коментираха, че новият пазар е първият по рода си в света и осигурява сигурност, каквато обикновените стокови борси и пазарите за книжа не могат да предложат.
Източник: Дневник (11.05.2007)
 
Държавата ще застрахова до 95% от размера на сделките Българската агенция за експортно застраховане вече ще може да застрахова до 95% от размера на дадена сделка. Това става възможно с приетите от парламента промени в Закона за експортното застраховане, съобщи изпълнителният директор на БАЕЗ Дочо Карадочев. Досега застрахователното обезщетение достигаше до 85%. Приетите поправки в Закона за експортното застраховане ще доведат до значително облекчаване на условията за кредитиране и ще улеснят достъпа на фирмите до финансиране, заяви Карадочев. Измененията дават възможност за сметка на държавата да бъдат застраховани отпусканите банкови и небанкови кредити на микро-, малки и средни предприятия. Имайки предвид големия процент предприятия, които влизат в тази категория, ефектът върху икономическата активност ще бъде повече от добър, смята Карадочев. Поправките се правят заради необходимостта от синхронизиране на законодателството на страната с това на Европейския съюз в областта на експортното застраховане. През изминалата 2006 г. застрахованият износ се увеличи с 43% спрямо 2005 г. и достигна 1% от реализирания износ на страната, съобщи още директорът на Българската агенция за експортно застраховане. Общият застрахован обем на доставки е достигнал 352 млн. лв., което е с 18 на сто повече от 2005 г., два пъти повече от 2004 и 10 пъти повече от 2003 г. Приходите на Българската агенция за експортно застраховане за 2006 г. са 3.8 млн. лв. От тази сума са платени обезщетения в размер на 600 хил. лв. Печалбата на агенцията след данъчно облагане възлиза на 821 хил. лв.
Източник: Пари (14.05.2007)
 
Печалбата на Lundin Mining за първото тримесечие с двоен ръст Lundin Mining Corp, която обяви през месец април, че е осъществила поглъщания на обща стойност 2 млрд. щ.д., отчете двукратен ръст в печалбата си за второто тримесечие на фискалната година. Цената на акциите на компанията отбелязаха най-ниската си стойност за последния месец, когато от компанията казаха, че се представят под очакванията. Нетните приходи за тримесечието достигнаха 54 млн. щ.д. или увеличение с 19 цента/акция, което надхвърля същите показатели от година по-рано, когато те бяха 22 млн. щ.д. или 17 цента/акция, обявиха от базираната във Ванкувър компания пред медиите. Продажбите също са отбелязали двоен ръст, като са достигнали 193.9 млн. щ.д., срещу 91.8 млн. щ.д. година по-рано. До голяма степен това увеличение се дължи на придобитата през миналата година EuroZinc Mining Corp, която също е базирана във Ванкувър. Напоследък Lundin придобива медни, никелови и кобалтови ресурси с цел да реализира печалба при продължаващото покачване на цените на базовите метали. Част от допълнителните приходи, които Lundin постигна, благодарение на покупката на Eurozinc беше загубена поради спада в цената на медта и цинка през първото тримесечие. Сега цените на металите отново възвръщат позициите си, след като Китай продължава своята агресивна експанзионистична политика. “Резултатите през първото тримесечие бяха повлияни от спада в цените на металите и намалените доставки, но както се очакваше, те се нормализираха през второто тримесечие”, каза изпълнителният директор Карл-Аксел Уаплан на конференция с анализатори. Покупката на Eurozinc повиши продажните ни разходи през първото тримесечие с 88%, а това несъмнено се отрази на печалбата ни, казват още от Lundin в изявлението. Друга причина за спада в производството и намалението на печалбата, е частичното затваряне на ирландската мина Галмой, където бяха регистрирани стачни действия и фатален инцидент. Цената на акциите на Lundin спаднаха веднага след изявлението на Уаплан, че цените на медта и цинка са спаднали спрямо същия период на 2006 г. и вследствие на това приходите на компанията са “по-ниски от очакваните”.
Източник: Майнинг Джърнал (14.05.2007)
 
Печалбата за второто тримесечие на ThyssenKrupp's спада до 330 млн. щ.д.; Продажбите се покачват с 11% Един от най-големите производители на стомана в света ThyssenKrupp AG обяви в петък, че нетната му печалба за второто тримесечие, е спаднала с 44%, като това е вследствие тежката глоба, възлизаща на милиони евро, наложена на компанията от ЕС. Базираната в Дюселдорф компания, чиято продуктова гама варира от авточасти и асансьори до метални плочи, е отбелязала печалба от 244 млн. евро за периода януари – март, като за същия период през предходната година, тази цифра е била 441 млн. евро. Този резултат е значително по-нисък от прогнозата на анализаторите от Dow Jones, които очакваха печалба от 553 млн. евро. Това което обаче в действителност попречи на постигане на прогнозата е наложената крупна глоба от 480 млн. евро от страна на ЕС за монополни позиции на дюселдорфската компания на пазара за асансьори е ескалатори. Цената на акциите на ThyssenKrupp, спадна с 2.6% до 40.30 евро/акция на борсата във Франкфурт. Този петък, компанията трябва да избере терена за нов завод в САЩ оценяван на 2.9 млрд. щ.д., като вариантите са два – Алабама или Луизиана. Същевременно, продажбите на ThyssenKrupp са се покачили с 11% до 13.1 млрд. евро за тримесечието, като през същия период на предходната година те възлизаха на 11.7 млрд. евро. Компанията също така е завишила очакванията си за брутната си печалба през 2007 г. до 3.5 млрд. евро, като предварително, през 2006 г. тя беше заложила 2.62 млрд. евро. Завишени са също така и очакваните приходи от продажби – от 47 на 50 млрд. евро, като от компанията очакват до 2020 г. да достигнат приходи от продажби на обща стойност около 60 млрд. евро. В петък. надзорният съвет на ThyssenKrupp има среща, на която трябва да се вземе окончателно решение, къде да бъде построен новия завод – в Алабама или Луизиана, като решението е трудно поради различните обещания, които двата щата дават, за данъчни облекчения и други блага. Очаква се новия завод да бъде пуснат в експлоатация през 2010 г. и да приюти 2 700 работника. Предложението на Луизиана включва данъчни облекчения, подготовка на служители, както и учредяването на фонд за набиране на средства за модернизации и иновации в съоръжението. Юристи вече са заложили сумата от 300 млн. щ.д., с които да разполага този фонд, а миналия четвъртък луизианската долна камара е предложила и добавянето на още 100 млн. щ.д. в тази каса и очакванията са това предложение да бъде прието от Сената на щата този петък. Законодателната власт на щата Алабама вече одобри някои евентуални данъчни облекчения за операциите на завода, както и допълнителен поощряващ пакет на стойност 400 млн. щ.д., като се очаква това да привлече вниманието на стоманения гигант и той да направи инвестицията си именно в този щат.
Източник: Металс Плейс (14.05.2007)
 
Получаваме в аванс EUR 140 млн. от Европа 140 млн. евро авансово ще получи България от фондовете на Евросъюза през 2007 г. Парите ще дойдат у нас още преди да бъдат изпълнени конкретни проекти. Плащанията от ЕС ще бъдат авансови, междинни и окончателни, каза премиерът Сергей Станишев в Бургас. Там се проведе семинар от Информационната кампания "Бъдете активни". В бюджета е предвидена възможност за авансови плащания към получателите на средствата в размер до 20% от стойността. За големите инфраструктурни проекти авансът е до 10%. За 2008 г. авансовите плащания може да са до 220 млн. евро, а за 2009 г. - 180 млн. евро.
Източник: Стандарт (15.05.2007)
 
Азиатските пазари се повишават поради слухове за нови поглъщания Основните азиатски и австралийски индекси регистрираха ръст по време на търговията рано тази сутрин. Японският Nikkei 225, включващ 225-те най-големи компании на борсата в Токио, се повиши с 0,52 на сто, или с 91 пункта, до ниво от 17 748 пункта. Хонконгският индекс Hang Seng се повиши до 20 734 пункта, или с 0,14 на сто. S&P/ASX 200, включващ 200-те най-големи австралийски компании, се повиши до 6 341 пункта или с 36,6 пункта тази сутрин. Според анализатори, цитирани от Bloomberg, повишението на пазарите се дължи на спекулациите, че рекордният обем на сделките за придобиване на компании ще продължи своя ръст през тази година. Sumitomo Metal Industries, третият по-големина японски производител на стомана, повиши цените на акциите си, след като Financial Times съобщи, че Arcelor Mittal може да предложи 4,5 млрд. долара за друг производител на стомана - щатската компания AK Steel Corp. Акциите на Kawasaki Kisen Kaisha Ltd. и Nippon Yusen K.K. Също се повишиха, след като от компаниите прогнозираха по-високи приходи за тази година.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2007)
 
Добро търсене подкрепи медта Медта компенсира резкия си спад от понеделник, след като срещна подкрепа от данните за все още големия внос в Китай. Според анализаторите обаче през следващите дни инвеститорите ще са внимателни с откриването на нови позиции и не е изключено реализирането на печалби да продължи. Медта с тримесечна доставка на лондонската борса LME се изкачи до 7715 долара за тон, с 60 долара над нивата в края на деня в понеделник. В първия ден на седмицата червеният метал поевтиня с повече от 3 процента. Вносът на мед в Китай за април падна с по-малко от очакваното, едва с 6.5 на сто до 205 053 тона. През март импортът в страната стигна рекорд при 219 359 тона. Физическите запаси на медта на лондонската борса LME паднаха с 1175 тона до 141 300 тона. Никелът също поевтиня с 3 на сто в понеделник, но във вторник добави 750 долара до цена 49 800 долара за тон. За кратко стоката се изкачи и до 50 000 долара за тон. Оловото успя да се изкачи до 2070-2080 долара за тон, почти без промяна спрямо нивата в понеделник. Според анализатори търсенето на олово остава силно и това позволява на стоката да се противопостави на периодите на корекции. Цинкът загуби 30 долара до 3920 долара за тон. Алуминият се котираше при нива 2828 долара за тон. Калаят се изкачи до 13 900 долара за тон.
Източник: Дневник (15.05.2007)
 
Xstrata повишава офертата си за LionOre, за да спре набега на Norilsk Xstrata Plc, която е четвъртата по големина производителка на никел в света, завиши офертата си за LionOre Mining International Ltd. до 6.2 млрд. канадски долара (5.6 млрд. щ.д.), за да ограничи възможността за евентуално придобиване от страна на руската OAO GMK Norilsk Nickel. Новата оферта е по-висока с 25 цента/акция, от предишната предложена от цюрихската компания 18.50 кан.д./акция, се казва в изявление от днес пред CCNMatthews. Така предложението на Xstrata вече става с 35% по-високо от първоначалното от 26-ти март и с 16% по-високо от офертата на Norilsk от 3-ти май (21.50 кан.д./акция), споделиха от швейцарската компания. Припомняме думите на Пол МакТагарт – анализатор в лондонската HSBC Bank Plc, от интервю от 9-ти май: “Xstrata ще извади нова оферта, защото тя се нуждае много повече от LionOre, отколкото Norilsk”. Наддаването за базираната в Торонто LionOre е втората надпревара в рамките на една година, предприемана от главния изпълнителен директор на Xstrata Мик Дейвис, който се бори с конкурентите си за придобиване на активи в никеловата индустрия. През миналата година той отправи оферта на стойност 18 млрд. щ.д. за канадската Falconbridge Ltd. В рамките на последната година, цената на никела се удвои, поради покачващите се нужди на стомано-производителите. След първоначалната оферта от швейцарците, цената на акциите на LionOre се е повишила с 24%, като общият ръст за година е вече 79%. На борсата в Торонто вчера, пазарът затвори при цена 23.70 кан.д./акция. Бордът на директорите на LionOre, препоръчват на акционерите си да приемат подобрената оферта, споделиха от Xstrata. Съветникът на LionOre - JPMorgan Chase & Co., са определили новата оферта на швейцарците като справедлива. От бордът също така са определили, че офертата на московската Norilsk, вече не е конкурентна. Евентуално придобиване на LionOre, ще даде на Xstrata възможност за експлоатация на никелови мини в Австралия, ЮАР и Ботсуана. Канадската компания планира, през следващата година да произведе 44 300 тона добавки за неръждаема стомана. В момента рудата, добивана от две мини собственост на LionOre се преработва в рафинерията на Xstrata Nikkelverk в Норвегия. Общото производството на рафиниран никел на Norilsk през 2006 г. възлиза на 244 000 тона, като според британската компания за пазарни и суровинни проучвания CRU, този обем отрежда на компанията първо място в световното производство за този метал. Според условията на подобрената оферта, LionOre ще трябва да плати на Xstrata неустойка от 305 млн. кан.д., ако от бордът на директорите й, бъде подкрепена друга чужда оферта. Сегашното предложение на Xstrata е с давност до 25-ти май.
Източник: Инфомайн (16.05.2007)
 
Потреблението и инвестициите остават факторите за растежа в България Увеличеното индивидуално потребление и силната инвестиционна активност, финансирана основно с преки чуждестранни инвестиции, са основните фактори на растежa за двете най-нови страни-членки на ЕС – България и Румъния. Това е заключението от последния тримесечен доклад за ЦИЕ на направлението за икономически проучвания на UniCredito Group. Икономистите от UniCredito Groupочакват 6.2% реален растеж на БВП през 2007 г. за България и около 13% нарастване на БВП на глава от населението до 3960 евро към края на годината. Около 6% растеж на БВП и 5200 евро БВП на глава от населението за същия период се предвижда и за Румъния. "Силната инерция в ръста на вътрешното търсене и благоприятното въздействие от присъединяването на страната към ЕС ще поддържат силен темпа на икономически растеж в България и през 2007 г." коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. В допълнение към умерения ръст на пенсии и заплати, възможностите за увеличаване на потребителските разходи ще се подобрят основно благодарение на два фактора: липсата на ограничителни мерки върху предлагането на кредити и ръста на финансирането, от вътрешни и външни източници, насочено към пазара на недвижими имоти, което в крайна сметка води и до нарастване на доходите на домакинствата. Според доклада, непосредствената перспектива за инвестициите остава положителна. Влизането в ЕС прави предимствата на България, като страна която може да предложи производство при ниски разходи, много по-видими за инвеститорите, което увеличава стимулите за ПЧИ. В същото време, достъпът до фондовете на ЕС ще има незначителен ефект върху икономическия растеж на България и Румъния през 2007 г., тъй като подобно на другите държави от първата вълна на разширяване на ЕС на изток – степента на усвояване на средствата през първата година след приемането ще остане слаба. Повече време ще бъде необходимо за да се направи точна оценка на тенденциите по отношение на платежния баланс в началото на 2007. Това се дължи на промените в начина на отчитане на външната търговия с страните от ЕС след 1 януари 2007, които временно засегнаха качеството на данните в първите месеци на текущата година. Според икономистите на UniCredito Group големият дефицит по текущата сметка не е сигнал за намаляване на конкурентноспособността, а по-скоро е резултат от факта, че вътрешното търсене в България се характеризира с висок относителен дял на вноса. "Считаме увеличаването на износа, започнало в края на 2005 г., за устойчив процес, който в края на краищата ще доведе дефицита по текущата сметка до по-безрискови нива", смята Кристофор Павлов. Възможностите за намаляване на дефицита по текущата сметка през 2007 г. остават силно ограничени. По-високите цени на природния газ и необходимостта да се внесат повече въглища, поради промяната в структурата на използваните първични енергийни ресурси след затварянето на последните два малки реактора от атомната електроцентрала в Козлодуй, ще окажат допълнителен натиск върху вноса. Отделно от това, затварянето за основен ремонт на мощностите за обогатяване на мед в Пирдоп ще редуцира ръста в износа на цветни метали до едноцифрени стойности през 2007. Перспективата ще се подобри, обаче, през 2008. Нарастването на производствените мощности в сектора за обогатяване на руди и производство на метали, както и в производството на различни суровини и материали за бързо развиващия се сектор на строителството ще подсилят търговския баланс. В същото време ще започне и действителното усвояване на средства от програмите на ЕС, което допълнително ще способства за редуциране на дисбалансите по външните сметки. Друго положително развитие ще бъде забавянето в увеличаването на външната задлъжнялост на частния сектор, в резултат на премахването на ограниченията върху обема на кредитите, отпускани от местните банки. Силен икономически растеж при добра възвращаемост и нарастващи доходи и потребление на домакинствата предопределят положителната прогноза по отношение на развитието на банковия сектор през 2007 г., се казва в доклада за UniCredito Groupза ЦИЕ. За 9 страни от ЦИЕ (Полша, Турция, Хърватия, Русия, България, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния) ръстът в кредитирането ще остане основният фактор за увеличаването на проникването на финансови услуги, като в банкирането на дребно ще продължи да расте търсенето на финансиране за закупуване на потребителски стоки за дълготрайна употреба и недвижимо имущество. УниКредит прогнозира увеличение на кредитите за физически лица от 33.2% на годишна база за 2007 г. за региона в обеми, нарастващи от 258 млрд. евро в края на 2006 до 344 млрд евро в края на 2007 за цялата ЦИЕ-17. Според UniCredito корпоративното кредитиране също ще се повлияе благоприятно от положителната макроикономическа перспектива, въпреки относително рестриктивната монетарна политика и директния достъп на фирмите до алтернативни форми за финансиране. Икономистите на UniCredito Groupпредвиждат ръст от 20.4 % в кредитите за фирми през 2007, с увеличение на обемите от 426 млрд. евро през 2006 до 513 млрд. евро през 2007. Като цяло общото кредитиране в региона ще се увеличи с 24.4 % до 921 млрд. евро в края на 2007. Очаква се силен ръст и при депозитите, дължащ се на стабилните печалби в корпоративния сектор и умереното нарастване на доходите на домакинствата, въпреки увеличаващите се инвестиции в недвижимо имущество и нарастващото търсене на алтернативни форми на спестяване, които способстват за увеличаване на възвращаемостта и диверсифициране на спестяванията. Предвижданията са за увеличение от 16.2 % ръст на годишна база за депозитите на гражданите, което е 512.6 млрд евро от 2007 и 19.3 ръст при депозитите на фирми в размер на 317.5 млрд евро. Това ще доведе до ръст от 16.9 % общ ръст на депозитите в размер на 915.8 млрд евро в края на 2007.
Източник: Дневник (16.05.2007)
 
Доходите растат с 20% годишно 561,80 лв. е средният доход на българските домакинства през март, обявиха от Националния статистически институт. Това е с близо 91 лв., или 20%, повече от същия месец на миналата година. Дори като се махне натрупаната инфлация, за година доходите на семействата реално са нараснали с 15%. Всеки член на домакинството разполага с 220 лв. на месец, сочат данните на НСИ. Най-бързо растат парите от заплати, които осигуряват 52,7% от семейния бюджет. Доходите от предприемачество също се вдигат бързо и вече осигуряват 6,6% от финансите в домакинството. За храна вече отиват само 35,8% от парите на семействата. Заради топлото време делът на разходите за наеми, отопление, вода и ток падат до 13,3% от семейния бюджет. Това дава възможност през март всяко семейство да спести 13,41 лв., което е два пъти повече от същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (16.05.2007)
 
Anglo American ще придобие 49% дял в проект за добив на желязна руда на MMX Дъщерна компания на Anglo American е подписала договор, с бразилската MMX, за придобиване на 49% дял от проекта на MMX - Minas-Rio за добив на желязна руда, който е оценяван на 1.15 млрд. щ.д. Anglo ще изкупи 100% от дела на дъщерната на MMX - Centennial Asset Mining Fund в този проект, както и допълнителни дялове от MMX Minas-Rio и LLX Minas-Rio, като за целта ще плати сумата от 704 млн. щ.д. на Centennial Asset и 874 млн. щ.д. на другите две компании. Minas-Rio е най-големия проект на MMX Mineracao e Metalicos, като тя плати сумата от 2.03 млрд. щ.д. за правото да добива 26.6 млн. тона руда/год. през 2009 г. в бразилския щат Минас Гираес. Рудата ще бъде транспортирана по 525 циментов тръбопровод до Сао Жоао, щата Рио де Жанейро, където в момента MMX строи пристанище и завод за палети на стойност 433 млн. щ.д. и годишен капацитет от 7 млн. тона. Очаква се пристана и завода да бъдат пуснати в експлоатация до 2010 г. MMX цели да експлоатира мини за желязна руда, както и да строи заводи за производство на чугун и полуобработени продукти, както и да извършва логистични дейности, свързани с три свои независими проекта - Minas-Rio, Amapa и Columba. В момента компанията набира партньори за всеки един от трите проекта, като общият добив на желязна руда от тях ще бъде 38 млн. тона/год. и този капацитет ще бъде достигнат до 2011 г. Миналия септември, американската компания специализирана в добива на желязна руда Cleveland-Cliffs, придоби 30% дял от проекта Sistema Amapa срещу 133 млн. щ.д. Тя също така се съгласи да вземе 30% участие и в разработването на инфраструктурата съпътстваща този проект, като общата сума за тези подобрения е 275 млн. щ.д. Проектът на MMX Amapa ще осигурява добив на 6.5 млн. тона желязна руда, както и 2 млн. тона чугун и 500 хил. тона стоманени пръти ежегодно. MMX има подписан договор с железопътния превозвач Amapa Railway за срок от 20 години, според който производството от съоръженията ще бъде транспортирано до терминал на пристанището Сантана. Очаква се разработването на този проект да започне през четвъртото тримесечие на тази година. Третият от споменатите проекти на MMX - Columba в щата Мато Гросо до Сул, в близост до границата с Боливия пък ще произвежда първоначално 1 млн. тона желязна руда годишно, а до 2011 г., капацитетът на проекта ще бъде увеличен до 4.9 млн. тона/год. Очаква се през месец юни тази година, в това съоръжение да заработят завод за чугун с годишен капацитет от 400 хил. тона и завод за производство на стоманени пръти с капацитет 500 хил. тона/год.
Източник: Майнуеб (16.05.2007)
 
ЕК оряза тока на Кремиковци Комбинатът отново заплашен да спре производство заради дългове от над 5 млн. лв. Националната електрическа компания спря частично електроподаването на Кремиковци заради дългове. След поредица от предупреждения през последните два месеца на 7 май е изключена една от въздушните линии, чрез които Кремиковци се снабдява с ток. В 16 ч вчера беше изключена още една от връзките. Към 16 май тази година текущите задължения на металургичния комбинат и просрочените задължения по споразумителни протоколи за разсрочено плащане възлизат на 5 282 000 лв., съобщиха от НЕК. Освен това разсрочените стари задължения на металургичния комбинат са в размер на 80 307 733 лв. Ние сме държавна компания и не можем да позволим да натоварваме данъкоплатците с дълговете на една частна фирма, коментираха от НЕК. Ръководството на Кремиковци е предупредено да вземе съответните мерки за предотвратяване на производствени щети и аварии. За последиците от евентуални производствени и екологични щети и аварии отговорност ще носи единствено и само Кремиковци, се казва в официалното становище на НЕК. Всяка седмица преди редовните падежи НЕК изпраща еднотипни писма със закани и заплахи, без да се съобразява с пазарната среда, контрираха от Кремиковци, което се управлява от Александър Томов. Оттам заявиха, че още в понеделник НЕК е получила писма от различни финансови институции, че текущите задължения на комбината ще бъдат изплатени дори и да има банково забавяне. Според шефовете на Кремиковци от НЕК били некоректни спрямо размера на неизплатените суми. Те твърдят, че към 30 април задълженията са изплатени, заявиха от Кремиковци. От компанията ще поискат от Министерството на икономиката и енергетиката оставката на Мардик Папазян, изпълнителен директор на НЕК.
Източник: Пари (17.05.2007)
 
НЕК пак подгони Кремиковци Кремиковци драстично не спазва договора с НЕК, за продажба на ток, съобщиха от електрическата компания, ръководена от Любомир Велков. Към 16 май 2007 г. текущите задължения за доставена и неплатена от металургичния комбинат електрическа енергия и просрочените задължения по споразумителни протоколи за разсрочено плащане възлизат на 5 282 000 лв. Освен това, разсрочените стари задължения на " Кремиковци» към НЕК са в размер на 80 307 733 лв. Този начин за правене на бизнес за абсолютно нецивилизован, тъй като собствениците на комбината подлагат от доста дълго време на изпитание търговските взаимоотношения между двете фирми, категорични са от НЕК. От там добавиха, че ръководството на «Кремиковци» е предупредено да вземе съответните мерки за предотвратяване на производствени щети и аварии, тъй като подаването на ток за комбината ще бъде намалено. За последиците от евентуални производствени и екологични щети и аварии отговорност ще носи само «Кремиковци", добавиха от електрическата компания.
Източник: Монитор (17.05.2007)
 
Tata Steel вероятно ще регистрира рекорде ръст в нетната си печалба за четвъртото тримесечие Tata Steel Ltd. може би ще регистрира рекорден скок на печалбата си за четвъртото тримесечие в резултат на по-високите продажби и цени, което ще подпомогне финансирането на придобиването на Corus Group Plc, най-голямото поглъщане правено от индийска компания. Печалбата е достигнала 11,95 млрд. рупии (292 млн. щ.д.) за тримесечието до 31 март, спрямо 7,83 млрд. рупии година по-рано, показва средната оценка на 5 анализатора. Днес в Мумбай компанията ще излезе с отчета си. Благодарение на покачването на цените на стоманата на азиатския пазар вероятно председателят Ратан Тата ще изживее най-големия и бърз скок на печалбата на компанията от 2 години насам и да убеди инвеститорите в ползите на това да се похарчи сума 10 пъти по-голяма от годишната печалба за да закупят Corus. Британският производител на стомана е повишил цените си двойно, откакто Tata се съгласи да плати сумата от 12 млрд. щ.д. през януари, което придвижи индийците с 55 места в световната листа на производителите до шесто място. “Сега вече Corus не изглежда чак толкова скъп, колкото беше в началото”, каза Санджай Макхиджа – вице президент на Fortune Financial Services Ltd. в Мумбай. “Този ръст в цените на металите, не можеше да дойде в удобен момент от този за Tata Steel”, допълни той. Вчера, най-големият производител на стомана в света Arcelor Mittal отчете печалба за първото тримесечие на годината в размер на 2.25 млрд. щ.д., с което успя да надвиши прогнозите на специалистите. Втората по-големина немска компания в отрасъла Salzgitter AG, обяви на 15-ти май, че печалбата й за тримесечието се е повишила с 5 пъти, докато пък финландската Rautaruukki Oyj съобщава за ръст в нетните си приходи за последния месец от 70%.
Източник: Майнинг Джърнал (17.05.2007)
 
Arcelor-Mittal увеличи печалбата си с 41% Най-големият производител на стомана в света Arcelor-Mittal регистрира 41% ръст на печалбата си през първото тримесечие на финансовата година, съобщиха световните информационни агеници. Чистата печалба на компанията е нараснала до 2,25 млрд. долара (1,62 млрд. евро). Тъй като новата компания, обединяваща Arcelor и Mittal съществува само от миналата година, в отчета няма ясни сравнителни данни, отбелязват анализатори. Самата компания обаче е пресметнала, че ако е съществувала преди една година, то печалбата є за първото тримесечие на финансовата 2006 г. би била 1,6 млрд. долара. Печалбата на Arcelor-Mittal се оказа по-голяма от очакванията на анализаторите, анкетирани от агенция Блумбърг, които прогнозираха печалба от 2,1 млрд. долара. През 2006 г. милиардерът Лакшми Митал обедини Arcelor с Mittal Steel в сделка за $38,3 млрд.
Източник: Монитор (17.05.2007)
 
Свалят данъка - парите се осветляват Данък печалба намалява в последните години и сивата икономика излиза на светло. Това е може би основната причина НАП да отчете значителен ръст на приходите от корпоративни данъци. До края на април са събрани 301.9 млн. лв. (51.5%) повече спрямо същия период на миналата година. От агенцията обясниха, че все още не са правили задълбочен анализ, но по принцип има два фактора, които влияят положително. Първият е намалението на ставката, което е тенденция в последните години. Приходите в бюджета обаче се увеличават заради излизането на сивата икономика на светло. Другият фактор е икономическото развитие. Увеличава се добавената стойност, която произвежда българската икономика, и това се изразява в ръст на печалбите. Според Георги Ангелов, старши експерт в Отворено общество, за сегашните резултати принос има намалението на данък печалба от 19.5 на 15% през 2005 г. и намалението на ставката на 10% от 2007-а. И предишното, и сегашното намаление имат значение. Предишното - защото през март се плащаше печалбата за 2006 г., а сегашното - защото сега се правят авансовите вноски за 2007 г. От гледна точка на икономиката не бива да пропускаме, че в последните години имаме високи инвестиции, а реалният растеж е над 6%, което означава, че има повече динамика, повече обороти и съответно повече печалба, каза Ангелов. Това се дължи както на по-ниския корпоративен данък, така и на влизането в ЕС и реформите в последните години. Това е поредното доказателство, че при свалянето на ставката на един данък събираемостта се повишава, коментира Аднан Лидиянов, шеф на борда на счетоводна къща Дал Сиат. Той обаче смята, че поне 10% е фиктивната печалба от скрити осигуровки за заплати, които нямат изражение във ведомостите. Голяма част от бизнеса в сивия сектор изплува на светло, защото 10% е такса, която позволява да не се прави вече двойно счетоводство, а да се отива към плащане на данъка, смята Божидар Данев, шеф на БСК. Но има и друг фактор. Наблюдаваме нов феномен. Фирмите предпочитат да платят данък печалба и дивидент и след това с тези пари да платят заплати, като заобиколят високите осигуровки. Бизнесът намира пролуките в данъчната система, за да минимализира разходите си, като в същото време осигури по-добро плащане на труда. Едни средства с по-ниско облагане се вадят от сивия сектор, но се плащат отново в сивия сектор, обясни Данев.
Източник: Пари (17.05.2007)
 
НЕК започва да спира тока на "Кремиковци" Националната електрическа компания (НЕК) започва да ограничава тока за "Кремиковци" заради дългове, съобщиха от енергийната компания. Тя е започнала да ограничава електрозахранването за комбината от миналата седмица, което ще продължи и през следващите дни. До момента натрупаните текущи задължения са 5.2 млн. лв. НЕК е разсрочила за десет години 80.3 млн. лв. "Кремиковци" драстично не спазва договора. НЕК вече изпрати поредни предупреждения за ограничение в захранването, се посочва в съобщение на компанията. В него се казва, че електрическата компания смята за нецивилизован този начин на правене на бизнес, а процесът на изпълнение на задълженията на металургичния комбинат за много мъчителен. Ръководството на НЕК е предупредено да вземе мерки за предотвратяване на аварии и щети, се посочва още в становището на НЕК. Това е поредният случай, в който при забавяне на плащанията на текущите задължения електрическата компания предприема мерки за спиране на тока на комбината, които обикновено завършват с плащане на задълженията. В сряда "Кремиковци" представи на борсата неконсолидирания си годишен отчет на завода за 2006 г. Данните в него показват, че дружеството има дългосрочни задължения от 877 млн. лв. и краткосрочни от 612 млн. лв. Комбинатът увеличи загубата си до 245 млн. лв. спрямо 201 млн. лв. в края на 2005 г. Нетните приходи от продажби се увеличават с 18% до 965 млн. лв., но значително се почакват финансовите разходи, където влизат тройно нарасналите разходи за лихви от 81 млн. лв.
Източник: Дневник (17.05.2007)
 
Кремиковци ще обжалва решението на НЕК за намаляне на електроснабдяването на компанията “Кремиковци” ще обжалва по съдебен път решението на НЕК за намаляне на електроснабдяването на компанията. Просрочените задължения на “Кремиковци” към НЕК-ЕАД към днешна дата са 150 000 лв. Това съобщи главният секретар на “Кремиковци” Божко Бонев на пресконференция, предаде репортер на Агенция “Фокус”. В началото на месеца просрочените задължения са били 2 650 000 лв. Днес ръководството на “Кремиковци”е получило информация, че по банковата сметка на НЕК са внесени 2.5 млн. лв. от фирмата “Стемкор”, която е длъжник на “Кремиковци”. Бонев не отрече излязлата информация вчера, че “Кремиковци” АД дължи на НЕК - ЕАД 94 млн. лв. Те обаче, не са просрочени и трябва д се изплатят до 2013 г. Ръководството на “Кремиковци” обясни, че дружеството в момента работи с 77-80 мегавата, което било с около 50 мегавата по-малко от необходимата енергия за нормалното протичане на дейностите. Загубите на “Кремиковци” на ден възлизат на 1.6 млн. долара. От дружеството обясниха, че договорът между двете компании трябва да се промени и НЕК трябва да се съобразят с факта, че в “Кремиковци” има направления, в които се работи с непрекъснат цикъл. Бонев каза още, че дружеството ще обжалва по съдебен път решението на НЕК за намаляне на електроснабдяването на компанията. Главният секретар съобщи още, че ръководството на “Кремиковци” ще поиска оставката на изпълнителния директор на НЕК - ЕАД Мардик Папазян.
Източник: Агенция Фокус (17.05.2007)
 
Равнището на безработица в страната е достигнала изключително ниски стойности през месеца - 8.38 процента Равнището на безработица в страната е достигнала изключително ниски стойности през месеца - 8.38 процента. Това съобщиха от Агенцията по заетостта. В сравнение с март намалява с 0.54 пункта и с 1.85 пункта спрямо април 2006 година. Броят на регистрираните безработни също намалява и достига до 310 260 души. В сравнение с предходния месец те са с 20 010 души по-малко, а спрямо април 2006 г. намалението е с 68 660 души. Големият брой на постъпилите на работа лица пряко се отразява върху броя на регистрираните безработни, се казва още в съобщението. На първичния пазар на труда са заявени 15 623 места. Почти 13 процента - близо 2 хиляди места от тях са новоразкрити, като най-много са разкрити в преработващата промишленост - 518 места, в търговията - 436 места и в селското стопанство - 257 места. По-голямата част от работните места на първичния пазар са обявени от частния сектор - 13 083 места. Относителният им дял се увеличава с 1.3 процентни пункта и е 83.7 процента. Местата, които са свързани със сезонна заетост са 3 372, с 1 процента повече спрямо март и са 21.6 процента от всички места на първичния пазар, се казва още в съобщението. Активната политика, реализирана от Агенцията по заетостта е за устройване на работа на първичния пазар на труда, реализация на програми и мерки за заетост и обучение и професионална квалификация на безработни и заети лица. През април работа са започнали 27 930 души. През април по програми и мерки са работили 75 757 души. Те се увеличават с над 2 хил. човека спрямо предходния месец.
Източник: БНР (18.05.2007)
 
"Кремиковци" ще съди НЕК "Кремиковци" ще съди НЕК заради ограничаването на електропотреблението, което НЕК предприе заради неплатени сметки, заканиха се вчера от металургичния комбинат. Просрочието е само за 10 дни, а от намаленото електроснабдяване заводът губи по 1.2 млн. долара на ден, твърдят от фирмата. Според главния секретар на "Кремиковци" Божко Бонев към днешна дата просрочените задължения на "Кремиковци" към НЕК са 150 000 лева, като вчера на НЕК са преведени нови 2.5 млн. лева. От НЕК обаче заявиха, че няма такъв превод.
Източник: Сега (18.05.2007)
 
Виохалко влезе с летящ старт Въпросът не е само да направиш инвестиция. След като изградиш едно предприятие, започва още по-трудното - да организираш нещата така, че инвестицията да се възвърне и производството да е на печалба, казва Антон Петров, представител на Виохалко за България. Черната и цветната металургия е основен акцент в дейността на фирмите на групата Виохалко у нас. За кратък период тя успя да се наложи и да заеме водещи позиции в българската икономика. С нейно участие българската металургия възвърна водещи позиции на Балканите и в Европа. Инвестициите на Виохалко в България надвишават 250 млн. EUR. Стомана Индъстри и София Мед бяха поети в много тежко състояние, но днес са чно развиващи се предприятия. Как се случва това? Много са факторите, които водят към успеха. Въпрос на умения, на тактика и стратегия - на придобиване и на управление, отвръща Антон Петров. Основният актив, който придобихме с приватизацията на Стомана Индъстри АД, бяха уменията на хората. Повечето от машините и съоръженията са от 1956 г. С помощта на хората, които познават живота на метала, новата техника заработи по най-добър начин, посочва Петров. София Мед произвежда изделия от мед и месинг. Старият завод София Мед АД се възражда с първоначална инвестиция от 80 млн. EUR, предстои да бъдат вложени още 25 млн. EUR. След приватизацията машините са изцяло обновени. Продуктите се реализират на световните пазари. София Мед доказа, че произвежда качествено и доставя навреме. Стилмет беше създаден с инвестиция на зелено, като беше ползван опитът на гръцката Етем от 1964 до 1998 г. и прехвърляне на ноу-хау. Така компанията получи летящ старт. В началото капацитетът е 1700 т, а миналата година достигна 15 хил. т. За 8 години капацитетът нарасна 8 пъти. Стилмет АД е пионер в страната по предлагането на продуктите по нов начин. Въведохме ново мислене в търговията с алуминиеви профили. Нашата формула е да дадем на клиента заедно с продукта по-голям пакет от услуги. Извадихме страната от дивата търговия. Показахме, че и в България може да се произвеждат качествени алуминиеви профили, уверява опитният топмениджър. Виохалко инвестира сериозни средства и в търговската структура. Работим и живеем заради клиента. Ако той не ни се довери, инвестициите ни стават безпредметни. Беше трудно да докажем, че нашите продукти са с по-добри качества от вноса, разказва Антон Петров. Основната част от продукцията е за експорт. За износ отива над 92% от производството на София Мед, над 85% на Стомана Индъстри и над 70% на Стилмет. Капацитетът на Стомана Индъстри е 800 хил. т, а цялото годишно потребление в България е 350 хил. т. Групата Виохалко има 14 дружества в България. По-големите са Стомана Индъстри, София Мед, Стилмет, Леско - за обработка на дървен материал, ТеПроСтил - термокалибровъчният завод в Перник, Сигма, Сид-Пак, Тека Системс - за софтуерно осигуряване. Виохалко е създадена в Гърция през 1937 г.
Източник: Пари (21.05.2007)
 
Дефицитът по текущата сметка се качи до 5.6% от БВП Дефицитът по текущата сметка се качи до 5.6% от БВП за тримесечието, сочат данните на БНБ. Сумата е вече 1.5 млрд. евро. За сравнение текущата сметка на платежния ни баланс за същия период на миналата година е отчела дефицит в размер на малко над 1 млрд. евро, или 4.4% от БВП на страната. Търговското салдо на страната продължава да влошава негативната ситуация по текущата сметка, като за първите три месеца на годината се покачва с над 400 млн. евро на годишна база до 1.48 млрд. евро. Разбивката на данните показва, че износът за тримесечието нараства с 6% на годишна база, докато ръстът при вноса е над 16%
Източник: Сега (21.05.2007)
 
С 4.7% е нараснала активността на инвеститорите Мениджърите в промишлеността предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 4.7% през тази година, показва бизнес анкета на НСИ, проведена през април. В обществения сектор очакваният ръст на инвестициите е 24.6%. Делът на частния сектор в общия обем на планираните разходи за придобиване на дълготрайни активи достига 77.4%. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2007 г. има енергийният сектор, следван от производството на стоки за междинно потребление. В производството на храни и други недълготрайни стоки обаче мениджърите предвиждат свиване на инвестициите спрямо 2006 г.
Източник: Пари (21.05.2007)
 
Намаляващото търсене потиска медта В петък медта се насочи към най-голямата си седмична загуба за последните три месеца. След сряда металът остана потиснат от новините за високите запаси на Китай и очакваното намаляване на вноса в страната. Никелът и цинкът продължиха да поскъпват. Запасите на Шанхайската борса за фючърси се покачиха със 17 на сто само за седмица до тригодишен максимум. Според анализатори на металургичния сектор през тази и следващата година се очаква излишък на мед. Поради това стоката едва ли ще повтори пиковите си цени и ще поевтинее трайно след края на годината. Медта с доставка след три месеца добави 29 долара, или 0.4 на сто, в петък до цена от 7280 долара за тон. Стоката се понижи с около 7.8 на сто за седмицата. Цинкът добави 9 долара до 3680 долара за тон. Запасите от метала са най-ниски нива за последните 16 години. Алуминият падна с 5 долара до 2830 долара за тон, никелът добави 900 долара до 49 700 долара за тон. Калаят поскъпна с 50 долара до 13 900 долара за тон. Оловото се задържа стабилно, след като добави 14 долара до 2010 долара за тон.
Източник: Дневник (21.05.2007)
 
Caparo group поглъща полска компания Бързо развиващата се Caparo Group, основана от индустриалецът от NRI лорд Сврай Пол, която има пазарна капитализация от 1.5 млрд. щ.д. е придобила средно голяма полска компания произвеждаща метални елементи за корабната индустрия, бе съобщено днес. “За Caparo plc е чест да съобщи новината, че е закупила от Agencja Rozwoju Przemyslu SA и Korporacja Polskie Stocznie SA, полската Zuo Bomet SA, която се намира в град Барлинек.”, се казва още в съобщението. Така Bomet ще стане част от семейството на Caparo Forging group, което е собственост на британската Caparo Engineering Limited. Caparo Group се занимава най-вече с производство на стомана, както и части за автомобилната и инженерната индустрия, но освен това, компанията има участие и в редица други сфери на бизнеса, като тестване на качествата на материали, хотелиерство, филмова индустрия и управление на инвестиции. Разполагащата с общо над 50 завода във Великобритания, Индия, Северна Америка и Испания компания, доскоро търсеше подходящо съоръжение в Централна и Източна Европа, но с покупката на Bomet SA, британската компания е направила една добра начална стъпка на този пазар, допълва съобщението. Bomet има славна история, добри инженерни специалисти и важно стратегическо местонахождение, като всичко това дава едни добри предпоставки за бъдещо развитие и растеж на компанията. Bomet произвежда части за корабната индустрия. Част от продуктите й са винтови обтегачи, бутала, муфи, клапи и корабни куки. Освен това тя, предоставя части и за наземния и железопътния транспорт. В момента заводът е разположен на площ от 27 акра и в него работят 270 души.
Източник: Топикс (21.05.2007)
 
Борисов предложи предсрочни избори наесен. Часове след като официалните междинни данни на Централната избирателна комисия посочиха ГЕРБ за победител в изборите за евродепутати, лидерът на партията Бойко Борисов заплаши управляващата коалиция с предсрочни парламентарни избори заедно с местните наесен. Столичният кмет, който в изминалата нощ отново отхвърли възможността да се коалира с някоя трите партии в правителството - БСП, НДСВ и ДПС, посочи като възможни свои партньори "многото отговорни хора в БСП, които не биха искали тяхната партия да се срине до нивото по времето на Жан Виденов, както и да се срине държавата". Той назова само президента Георги Първанов, с когото се хвали, че е в добри отношения, и историка Божидар Димитров. В неделя през нощта Бойко Борисов напусна НДК ядосан, че ще говори чак трети, след като ДПС отстъпи правото на първа пресконференция в изборната нощ на социалистите. Той се отказа от изяви и огласи намеренията си в понеделник по обед. "Предлагам избори още наесен, докато не се опоска държавата", заяви лидерът на ГЕРБ, заобиколен от предизборния щаб, кандидат-депутатите на партията и формалния председател Цветан Цветанов. По думите му властта трябвало да се смени скоро, защото "няма смисъл да взимаш обран бостан". Борисов отказа да съобщи как смята да предизвика извънредни избори, но уточни, че си е дал срок за промени във властта до септември, за да не се стигне до криза като тази от 1997 г. Другият му аргумент за извънредно гласуване наесен, посочен пред БНТ, беше, че така или иначе тройната коалиция неизбежно ще се разпадне през 2008 г. Той не назова потенциалните си партньори и даде знак, че засега плановете му включват самостоятелни действия. Още в неделя лидерите на БСП, ДПС и НДСВ отхвърлиха възможността за предсрочни избори. Трябва да свикнем с коалиционни управления, те няма да бъдат нито по-хомогенни, нито по-стабилни, каза премиерът Сергей Станишев. Ахмед Доган иронично коментира, че не трябва да се бърка "реалното с желаното", и добави, че няма условия и воля за извънредни избори. Не трябва да се избързва с темата за разпадане на коалицията, каза Симеон Сакскобургготски. Социолози и политолози също оцениха като твърде слаба вероятността кабинетът да бъде свален, но пък заговориха усилено за необходимост от промени в правителството и във водената от него политика. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който единствен подкрепя предсрочен вот, заяви, че той е възможен най-рано след местните избори - в началото на следващата година.
Източник: Дневник (22.05.2007)
 
Кремиковци плаща сметката си за ток на НЕК Кремиковци пак си плати закъснялата сметка за ток и подаването няма да бъде спирано. Това обявиха от Националната електрическа компания вчера. Към 30 април металургичният комбинат дължеше на НЕК 5,5 млн. лв., от които 2,9 млн. лв. са просрочени текущи задължения. Заводът има и разсрочени стари борчове за електричество, които възлизат на над 80 млн. лв. Преди дни от НЕК обявиха, че комбинатът бави текущите си сметки и може да прекъснат електрозахранването. От "Кремиковци" пък в отговор поискаха оставката на шефа на електрическата компания Мардик Папазян.
Източник: Стандарт (22.05.2007)
 
Как Дерипаска оцеля в Алуминиевата война Съвсем цял, без нито една драскотина, Олег Дерипаска се появява след края на т.нар. Алуминиева война в Русия. Нещо повече - от кървавата битка той възкръсва по-силен и много по-богат. Двайсет и няколко годишният тогава младеж успява не само да се "справи" с враговете, но и да превземе териториите им. Биографията на момчето с диплома на физик е интересна. Но и с много бели петна. В началото на 90-те Дерипаска още като студент е брокер на руската борса. По време на чековата приватизация от компанията Trans World Group се обръщат към него с молба да изкупи акциите на Саянския завод за алуминий (СаАЗ). TWG е собственост на Лев Чорни и братята Давид и Саймън Рубен. Дерипаска изпълнява задачата изключително добре. Дори успява с парите на поръчителя да купи и за себе си пакет акции на завода. С тази сделка печели доверието на бизнесмените и те буквално за ръка го вкарват в голямата игра. След няколко години започва паричната приватизация, в която Лев Чорни и Рубен отказват да участват. Тогава милото момче започва да проявява характер и се готви да прекрачи забраната. Успява на своя страна да привлече бизнесмена Михаил Чорни. Убеждава го да му даде пари, за да купи държавния дял от фирмата. Собствениците на TWG се осъзнават и правят опит да вържат ръцете на непокорния директор на СаАЗ. Той обаче им забива нож в гърба, като увеличава два пъти уставния капитал на завода. Така пакетът на TWG в бизнеса от блокиращ става чисто символичен. Михаил Чорни междувременно напуска Русия. Това става още в края на 1993 г. На практика Олег Дерипаска става основна фигура в играта. Или както по-късно остава в историята - Алуминиевата война. Случаят с TWG е показателен - по същата схема новоизлюпилият се играч успява да заграби още много фирми. С времето стилът му става още по-безцеремонен, а методите на действие са, меко казано, безскрупулни. За да постигне целите си, той не подбира средствата. Но за сметка на това внимателно избира хората, които да му павират пътя към върха. Партньорите му обаче винаги биват изхвърлени зад борда. Тази съдба сполетява и Анатолий Чубайс, според хрониките на руските медии. В средата на 90-те Дерипаска се съюзява с новия председател на управителния съвет на енергийния холдинг РАО "ЕЕС". Тогава той е изключително влиятелна фигура на руската, а и на международната бизнес сцена. Това партньорство позволява на Дерипаска вече да играе самостоятелна роля на алуминиевия пазар. Реалният собственик на акциите на СаАЗ, принадлежащ на Дерипаска и неговия партньор, е "Алуминпродукт". Но след покупката на Самарския металургичен завод Дерипаска създава Обединената компания "Сибирски алуминий" (ОКСА), която започва да играе роля на управляваща компания. Именно акциите на ОКСА, а не на СаАЗ, Дерипаска предлага на Чубайс при предполагаемото сливане на СаАЗ със Саяно-Шушенската ВЕЦ в единно Енергийно-металургично обединените (ЕМО) в края на 90-те. Сделката пропада, след като обкръжението на Чубайс разбира, че Дерипаска иска до го измами. Медиите в Русия разказват и друга много любопитна история. През 1995 г. основната задача на Дерипаска е да се "справи" с шефа на мафията в Саяногорск Владимир Татаренко - Татарин за контрола над потока метал от завода. Дерипаска води със себе си от Москва толкова много офицери от спецчастите, че по думите на саяногорци "в града станало светло от звезди". Как успява да оцелее в битката с мафията - няма живи свидетели, които да разкажат. След години, вече като коронован руски олигарх, той ще сподели малко по-епична версия за спасяването на завода. "Дерипаска прекарал денонощия там, спял до бълващите отрова пещи, за да защити собствеността си от конкурент, който не спирал да сипе смъртни заплахи по телефона. Враговете му дори веднъж го причакали с гранатомет, докато се връщал през планините към Саянск. Той обаче успял да им се изплъзне", разказва достойна за холивудски сценарий история вестник "Таймс". Да останеш жив сред дъжд от куршуми, и то с мафиотски произход, се случва само във филмите. В Русия на подобни фантастики искрено се смеят. И на децата им е ясно, че така просто не става. Дерипаска обаче прави сделка с дявола, за да стигне до върха. На мафиотския бос Татарин му се налага да се спасява в чужбина, твърдят запознати.
Източник: Стандарт (22.05.2007)
 
Китайската Baosteel повишава печалбата си чрез използването на заместители на никел при производството на неръждаема стомана Най-голямата китайска компания за производство на стомана Baoshan Iron & Steel (Baosteel) е подобрила печалбата си за тримесечието, като е произвеждала повече продукти, без никелови примеси. Според агенция Блумберг Baoshan и нейни конкуренти в отрасъла, произвеждат неръждаема стомана, като използват смеси с по-голямо съдържание на хром и манган или даже без, каквото и да е никелово съдържание, като тези действия са продиктувани от високите цени на метала. На 9-ти май, никеловите тримесечни фючърси, търгувани на Лондонската метална борса, достигнаха рекордната цена от 51 800 щ.д./тон. В интервю за Shanghai Daily, анализаторът от пекинската Antaike Information Development Company – Су Айдон, сподели “Ако цената на никела задържи силните си позиции за по-дълго време, то и други производители на стомана ще бъдат принудени да заменят метала в производствения си процес или ще преминат към производство с пластмаси или други материали.”. Baoshan Steel планира да увеличи дела на производството си на стомана, без никелови примеси до 9.1% или 1.2 млн. тона/год., твърди Shanghai Daily. В момента, Baoshan също така анализира производството на двойно рафинирана стомана, която представлява смес от феритна и обикновена неръждаема стомана, която се счита за по-здрава, а в същото време изисква по-малко никелово съдържание. Ванг Ченгкси, който е технически сътрудник на стоманения завод на Baoshan, каза в неделя, че все пак е доста трудно “да се премине бързо към производство с по-малко никелово съдържание, тъй като за целта са необходими доста висококвалифицирани служители”. Ванг добави, че делът на производството на феритна стомана, от общия обем на производство на Baoshan през 2007 г. се е повишил от 30 на 40% спрямо предходната година. В следващите от 3 до 5 години, компанията се надява да достигне 50% дял на това производство, добави той. “Постигнали сме сериозни подобрения в управлението на марджина на печалбата си за производството на стомана през това тримесечие, като започнахме да произвеждаме повече продукти без никелово съдържание, а същевременно запазихме качествата им.”, каза Ванг пред Shanghai Daily. Според президента на Shanxi Taigang Stainless Steel - Чай Жийонг, Китай, която през 2006 г. се превърна в най-големия производител на стомана в света, може да увеличи производството си с 40-50% през тази година.
Източник: Майнуеб (23.05.2007)
 
"Кремиковци" купи завод в Косово "Кремиковци" купи завод в Косово за производство на поцинкована ламарина. Вече е назначена и управа на завода NEWCO LLamkos Steel L.L.K в град Вущри. Основна дейност на дружеството е горещо поцинковане на ламарина с капацитет 14 хил. тона на месец. В него работят 457 служители. Компанията Global Steel Holding Ltd., която е собственик на "Кремиковци", вече притежава 4 завода на територията на бивша Югославия с обща численост на персонала 4800 души.
Източник: Стандарт (23.05.2007)
 
Кремиковци купи завод в Косово Кремиковци АД купи завод в Косово, съобщиха от компанията. Металургичният комбинат вече управлява завода NEWCO LLamkos Steel L.L.K в гр. Вущри. Между двата завода е подписан рамков договор за поцинковане на фулхард с произход Кремиковци или трета страна. Основна дейност на косовското дружеството е горещо поцинковане на ламарина с капацитет 14 хил. т на месец. Заводът произвежда и стоки за широко потребление. В него работят 457 души. Компанията на индиеца Прамод Митал Global Steel Holding Ltd., която е собственик на Кремиковци АД, вече притежава 4 завода на територията на бивша Югославия.
Източник: Пари (23.05.2007)
 
София и Москва подписват ново междуправителствено енергийно споразумение Два месеца след парафирането на проекта за петролопровода Бургас -Александруполис България и Русия подготвят подписването на ново междуправителствено енергийно споразумение, съобщи източник от енергийното министерство. Обект на споразумението ще бъде новият проект за транспортиране на руски природен газ през България към Европа. За него пръв обяви в началото на месеца министър Румен Овчаров по време на визитата на премиера Сергей Станишев в Москва. Проектът на документа се подготвя от експерти на "Газпром" и на "Булгаргаз". Новият газопровод най-вероятно ще свързва руското пристанище Новоросийск с българското в Бургас, като тръбата ще минава по дъното на Черно море. От българска територия газопроводът може да има пет разклонения към Централна и Югоизточна Европа, най-вече за Гърция и Италия. Съществува и вариант новата тръба да дублира трасето на "Син поток" и от Турция да стига до България. През юни се очаква двете компании да обявят по-конкретни параметри на проекта. Предстои руската страна да получи съгласието на останалите държави, през които ще преминава газопроводът. Според източници, близки до "Булгаргаз", бъдещото споразумение ще предвижда да се създаде смесено българско-руско дружество за проекта. Експерти предполагат, че след като Русия осигурява природния газ по трасето, вероятно ще настоява за по-голям дял в смесената компания. Преди две седмици в Москва Овчаров заяви, че това е коренно нов проект на "Газпром", който тотално ще промени геостратегическото място на България в транзита на руски природен газ. Количествата пренасяно синьо гориво ще са в пъти по-големи от сегашните. В споразумението ще бъде записано увеличение на транзита до определени количества. Междувременно агенция "Блумбърг" съобщи, че днес, по време на посещението на руския президент Владимир Путин във Виена, "Газпром" и ОMV ще подпишат споразумение за дистрибуция на газ в Централна и Източна Европа. За България е важно трасето на новия проект да минава на нейна територия и да е възможно най-дългото, да бъдат договорени максимални постъпления от транзитни такси и държавата да си запази контрола върху инфраструктурата, коментира преди дни пред в. "Капитал" главният изпълнителен директор на "Булгаргаз" Любомир Денчев. В момента компанията транзитира около 15 млрд. куб.м руски природен газ годишно, като възможностите на съществуващата тръба са до 17 млрд. куб.м. От сегашния транзит "Булгаргаз" получава около 100 млн. долара. При евентуално увеличение на капацитета до два и половина пъти годишните постъпления от такси могат да достигнат до 250 млн. долара. Към момента никой не се наема да определи колко ще струва изграждането на новия газопровод, ако се избере трасето от Новоросийск до Бургас. За сравнение, цената на "Син поток" беше 3.2 млрд. долара, като повече от половината средства бяха вложени в изграждането на подводната отсечка, която е три пъти по-къса от новия маршрут. Председателят на Балканската черноморска петролна и газова асоциация Валентин Кънев коментира, че новият газопровод ще е много скъп, но отговаря на стратегията на "Газпром" да се избягват трасета с множеството транзитни страни. Той смята, че не може да се очаква голям скок в обема на доставките на природен газ. Още в първия работен ден ще внесем искане да се наложи мораториум върху договорите, подписани от министър Румен Овчаров, заяви във вторник независимият депутат Елеонора Николова. Тя обяви, че трябва да бъде прекратена практиката дългосрочни споразумения да се сключват на тъмно. Николова визира липсата на информация при удължаването на газовия договор с Русия до 2030 г., проектът за петролопровода Бургас - Александруполис и изборът на "Атомстройекспорт" за изграждането на АЕЦ "Белене", които се случиха в последните осем месеца. Във вторник руската Дума одобри споразумението за петролопровода между Москва, София и Атина. Това вече стори и гръцкият парламент. Чака се ратификацията да мине и през Народното събрание след неуспешния опит в края на миналата седмица. По думите на Николова новото газово споразумение ще влезе в противоречие с обявената от ЕС позиция за независимост на енергийните доставки. Николова очаква да бъде подкрепена от цялата опозиция. Идеята за пренос на руски газ през България за Италия не е нова. Още през 1999 г. представихме на тогавашния италиански премиер проект за изграждане на газопровод от България през Македония и Албания за Южна Италия, коментира във вторник изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев. Според него реализацията на новия газопровод само ще увеличи сигурността на доставките за Южна и Централна Европа.
Източник: Дневник (23.05.2007)
 
Разрешителните за строеж са нараснали с над 40% С над 40 на сто са се увеличили издадените разрешения за строеж в цялата страна през първото тримесечие на годината спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. Общо са издадени разрешения за 4049 сгради с разгъната застроена площ (РЗП) над 2.6 млн. кв.м, докато за първите три месеца на миналата година те са били 2866 с РЗП над 1.9 млн. кв.м. Най-активният сектор остава жилищното строителство, където е регистриран и най-голям ръст - над 50%. Зоните с активно строителство остават Черноморието и планинските курорти, както и столицата. Бургаска област продължава да държи първото място с 479 разрешителни за строеж с РЗП 350 хил. кв.м. След нея се нареждат Варненска област с 394 разрешения с площ 295 хил. кв.м, следвана от София-град със 263 разрешителни с площ 190 хил. кв.м и Благоевград с 164 разрешителни за строеж на площ 290 хил. кв.м. Ръстът на строителството в тези области се дължи основно на ваканционните комплекси. Изглежда, предприемачите не се тревожат от пренасищането на пазара. По мнение на експерти предлагането вече надхвърля търсенето. Анализ на сайта за имоти imoti.net показва, че вече се забелязва стагнация на пазара на ваканционни имоти. В Банско цените са в застой. Ако има още една безснежна зима, това може да доведе и до поевтиняване на апартаментите, прогнозират от imoti.net. Увеличение на издадените разрешителни за строеж има и в другите сектори. При строителството на административни сгради те са нараснали от 89 с РЗП от 57 хил. кв.м за първите три месеца на 2006 г. на 104 с обща площ 83 хил. кв.м. Това са разрешителни за строеж основно на офисни площи. Най-много са издадени за Пловдив - 23 броя с РЗП 27 хил. кв.м. Останалите градове, в които ще се строят нови административни сгради, са София, Варна, Бургас, Благоевград, Плевен, Разград, Русе и Хасково. При т.нар. други сгради (предприятия, складове, атракциони) също има ръст на издадените разрешения за строителство от 1178 на 1503 броя, като разликата в застроената площ се е увеличила с 40 хил. кв.м. Според данните на статистиката такива нови сгради ще се строят във всички райони на страната, като най-много са в Пловдивска област - 169 на площ над 72 хил. кв.м. Регионът на Пловдив се оформя като една от най-големите нови индустриални зони в страната.
Източник: Дневник (23.05.2007)
 
Наши фирми с проекти за 1.8 млрд. EUR Български компании проявяват интерес към участие в проекти за ВиК, пречиствателни станции и депа за отпадъци. Това стана ясно след среща между министъра на околната среда Джевдет Чакъров и председателите на Българската строителна камара Симеон Пешов и на Българската предприемаческа камара в строителството Николин Гавраилов. Фирми от двете камари са готови да влязат в публично-частни партньорства за реализация на проекти по програма Околна среда на обща стойност 1.8 млрд. EUR до 2013 г. Работим по търговете и очакваме до октомври да се сключат първите договори, съобщи Джевдет Чакъров. Според Симеон Пешов инфраструктурата е проблем в районите с висока инвестиционна активност. Липсата на канализация по Витошката яка на София пречи на разширението на околовръстния път, тъй като отпадните води потекоха при изкопните работи. Чакъров заяви, че средства за София може да се осигурят, но общината трябва да реши дали да бъдат вложени в канализация или в завод за отпадъци.
Източник: Пари (23.05.2007)
 
Металите изтриха загубите Медта изтри загубите си след поредния спад на запасите. Оловото пък добави 4 на сто към цената си и стигна нов рекорд след новини за намален износ от Китай. Медта с доставка след три месеца се изкачи до 7515 долара за тон при 7405 долара за тон в понеделник. В първия ден на седмицата стоката добави повече от 2% към цената си. Запасите от метала на лондонската борса LME се понижиха с 1650 тона до 138 425 тона. Те са паднали с 30 на сто от началото на февруари. Оловото стигна рекордна цена от 2216 долара за тон, а по-късно слезе до 2200 долара за тон. Цинкът се изкачи с 20 долара до 3780 долара за тон. И двата метала поскъпнаха след новината, че Китай ще наложи данък от 10 на сто за износа на олово и ще увеличи облагането на експорта на необработен цинк от 1 юни. Запасите от цинк на LME са намалели до едва 80 хил. тона. През април 2004 г. резервът от метала беше 770 хил. тона. Цинкът поскъпна с над 19 на сто от началото на годината. Оловото повиши цената си с 33%. Никелът е с 52% по-скъп от началото на 2006 г. при 50 250 долара за тон. Алуминият добави 13 долара до 2882 долара за тон. Златото и среброто останаха стабилни, но потиснати от по-скъпия долар. Златото с незабавна доставка стигна 662.80 долара за тройунция.
Източник: Дневник (23.05.2007)
 
BHP винаги се оглежда за нови възможности за поглъщания Изпълнителният директор на BHP Billiton Ltd Чип Гудиър сподели, че неговата компания винаги се оглежда за добри възможности за сливане и поглуъщане. Гудиър отговори на някои въпроси на журналисти, по повод нашумелите слухове, че BHP Billiton обмисля варианта да отправи оферта на конкурентната Rio Tinto Ltd. “Не коментирам нищо конкретно, но ще кажа, че винаги оглеждаме всякакви алтернативи и ако решим, че дадена компания ще се впише добре в бизнеса ни, тогава започваме да обмисляме конкретни действия.”, каза той пред журналисти в Пърт, Австралия. “Винаги имаме планове за поглъщания.” На въпроса, дали има опасения за частната инвестиционна компания, която взима участие в набавянето на средства за сделките, Гудиър каза: “Всъщност не, единственото нещо, което ме притеснява за нея е, че се фокусирала твърде много в краткосрочен план. Като главен изпълнителен директор, моя работа е да нося приходи на акционерите ни.”. По рано този месец, бе разпространен слуха, че BHP Billiton ще отправи оферта към Rio Tinto на стойност над 122 млрд. щ.д. Всъщност анализатори от Citigroup подклаждаха тези слухове. Те твърдяха, че големия кешо-оборот на Rio Tinto го прави доста апетитна цел на частните инвестиционни компании и BHP Billiton стана по-скоро случайно потенциален купувач сред носещите се слухове. “Rio Tinto действително разполага с огромен кешо-оборот и е несъмнено основна цел за много инвеститори, но BHP е компания, която по-скоро ще се насочи към запазването на национални блага и силно участие в австралийски активи”, казаха от Citigroup. “Дори и пробна оферта за придобиване на Rio Tinto, не може да е по-ниска от 100 млрд. щ.д. (121.99 млрд. австралийски долара) плюс дългове и дялове.”
Източник: Инфомайн (23.05.2007)
 
Norilsk покачва офертата си за LionOre до 6.8 млрд. канадски долара В сряда Norilsk Nickel покачи офертата си за придобиване на LionOre Mining International Ltd. до 27.50 кан.д./акция, като така пазарната оценка на канадската миннодобивна компания достигна 6.8 млрд. кан.д. (6.27 млрд. щ.д.). Предишната оферта на руската компания (25 кан.д./акция или 6.2 млрд. кан.д.) към LionOre, която е десетата по големина компания в света за производство на никел, беше с 10% по-висока от тази на швейцарската Xstrata Plc. “Norilsk Nickel прецени, че трябва да повиши офертата си, поради стратегическото значение, което има за нас LionOre. С евентуалното поглъщане на тази компания, ще получим достъп до ключови суровини, голяма географска диверсификация и големи възможности за реализиране на различни проекти”, каза главният изпълнителен директор на руската компания Денис Морозов. Предложението на Xstrata от 15-ти май бе с клауза за 305 млн. кан.д. неустойка в полза на швейцарците, ако LionOre реши да приеме друга чужда оферта. “Нашата ново оферта, както добре може да се види, включва достатъчно средства, за да могат да бъдат покрити евентуалните допълнителни разходи и поети задължения, свързани с одобрението й.”, каза Морозов визирайки именно тези 305 млн. кан.д. неустойка, която трябва да се плати на Xstrata. “Тази клауза постави под напрежение процесът на честно наддаване.” Пазарната капитализация на Norilsk се определя на 37.1 млрд. щ.д., като компанията е петата по големина производителка на никел в света. Освен това, тя държи и 50% от пазара на паладий, който е вид ценен метал използван в бижутерията и производството на автомобилни ауспуси. Ако руската компания успее да спечели наддаването за LionOre, то тя ще стане първата в света, която ще произвежда над 300 хил. тона никел годишно. В момента очакванията са годишното производство на канадската компания, което за 2007 г. е 40 хил. тона, да бъде удвоено до 2012 г. Първата оферта на Xstrata за LionOre бе от 26-ти март и възлизаше на 4.6 млрд. кан.д., но бе подобрена на 3-ти май от Norilsk, която предложи 5.3 млрд. кан.д. От Norilsk казаха, че във вторник са получили одобрение от германската КЗК да осъществят сделката. Подобно разрешение, компанията вече получи и от регулативните органи в Канада. Бизнес всекидневника Ведомости, цитиращ анонимен източник от ръководството на Norilsk казва, че бордът на директорите на компанията е одобрил новата оферта за LionOre в съотношение 8 гласа “за” срещу 1 “против”. Според информацията, само Михаил Прохоров, който в момента продава дела си на друг член от борда Владимир Потанин е гласувал “против”.
Източник: Reuters (23.05.2007)
 
Блокират над 3 млрд. лв. на фирмите за екощети Между 2 и 3 млрд. лв. годишно ще трябва да заделят българските компании, за да отговорят на изискванията за екологична отговорност. Това алармираха няколко браншови организации по повод проекта на закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, който ще се обсъжда от бизнеса и експерти в екоминистерството утре. Документът предвижда според нивото на риск всяко българско предприятие да внася ежегодно 50 хил., 100 хил. или 500 хил. лв. като банков депозит или екозастраховка. Банкови гаранции в този размер ще лишат от голям ресурс бизнеса, каза Ивана Радомирова, секретар на Съюза на пивоварите в България. Това ще донесе повече излишни разходи за фирмите, отколкото ползи за икономиката, показват изчисления на Института за пазарна икономика. Според ИПИ положителен ефект ще има само ако обезщетенията са под формата на застраховки, ипотекиране на активи или залог на ценни книжа. Европейската директива не посочва изрично какъв да е видът на обезщетенията. В нашия проект единствената алтернатива на банковите гаранции са застрахователните полици. На пазара у нас обаче не се предлагат застраховки, които да покриват риска от екологична щета. При липсата на застрахователен продукт предприятията ни практически ще бъдат принудени да правят банкови депозити, коментира Политими Паунова, изп. директор на Асоциацията по черна и цветна металургия.
Източник: Пари (28.05.2007)
 
ThyssenKrupp ще строи завод за стомана на стойност 2.9 млрд. щ.д. в Алабама Новият комплекс, който ще бъде пуснат в експлоатация през 2010 г., се очаква да бъде една от най-големите частни инвестиции на територията на САЩ за десетилетието. Наскоро от ThyssenKrupp обявиха, че са избрали да направят инвестицията си в Алабама. Заводът ще бъде съвместна инициатива на двете поделения - ThyssenKrupp Steel и ThyssenKrupp Stainless и ще бъде разположен в двете области в Алабама - Северен Мобил и Вашингтон. Решението бе одобрено от надзорния съвет на ThyssenKrupp AG по време на заседание в централата на компанията в Дюселдорф, Германия. Днес от немската компания обявиха, че вместо първоначално обявената сума от 2.9 млрд. щ.д., тя ще инвестира в новото съоръжение общо 3.7 млрд. щ.д. Причина за тази промяна е увеличението на първоначалния производствения капацитет в завода, както и разкриването на допълнителни производства, с цел постигане на по-голяма диверсификация на крайната продукция. “Тази инвестиция е най-голямата правена от ThyssenKrupp Stainless за всички времена”, сподели вице-председателят и главен финансов директор на компанията Михаел Радемахер. “И докато от една страна навлизането ни на американския пазар може да се тълкува като една доста смела крачка от наша страна, то тя несъмнено е и едно логично продължение на нашата политика. Все пак пазарът на стомана в Северна Америка е доста развит и предлага доста възможности. Поради това, сега ние се концентрираме в това да спечелим по-голям пазарен дял там”. ThyssenKrupp вложи доста усилия в избора на най-подходящия терен за инвестицията си в САЩ. Процесът на подбор започна още през февруари 2006 г., като тогава в полезрението на компанията бяха 67 терена в 20 щата. От всичките тези възможности обаче, ThyssenKrupp успя да отсее едва три, в: Алабама, Арканзас и Луизиана. През месец февруари тази година, от компанията обявиха, че изборът е сведен до Алабама и Луизиана. В крайна сметка, следвайки предварително подготвения си списък с критерии за избор на терен, изборът бе взет в полза на Алабама. Измежду ключовите фактори за крайния избор са били: логистични фактори свързани с доставката на суровини от Бразилия, оперативни разходи, като например цена на работната сила и на електричеството, специфични капиталовложения, свързани с конкретния терен и др. Новият промишлен комплекс се очаква да започне дейност в началото на 2010 г. и да бъде една от най-внушителните частни инвестиции в САЩ за десетилетието. Само по време на строителните дейности ще бъде осигурена работа за 29 000 души. След пускането в експлоатация, броят на персонала в него ще бъде 2 700 души. В близките 20 години се предполага, че по различен начин, заводът ще осигури работа за десетки хиляди души. Най-вероятно, строителните дейности ще започнат още преди края на тази година. В съоръжението ще се произвеждат въглеродна и неръждаема стомана за основни предприемачи, както от САЩ, така и от цяла Северна Америка. Предприятието ще обслужва ключови индустрии като: автомобилната, строителната, електрическата, както и инженерната и машинната.
Източник: Металс Плейс (28.05.2007)
 
"Рио Тинто" иска да придобие "Алкан" Британско-шведската минна компания "Рио Тинто" обмисля възможността да отправи оферта към канадската "Алкан", предаде Ройтерс, цитирайки в. "Сидни морнинг хералд". Минният концерн е наел Дойче банк като свой съветник, за да изясни подробностите около подобна сделка, която би поставила "Рио Тинто" на лидерска позиция на световните пазари за алуминий. Представители на "Рио Тинто" и германската банка отказаха коментар. Наскоро слуховете впрегнаха "Рио Тинто" като цел на минния гигант BHP Billiton за 100 млрд. долара. Новината добавя нова нишка в и без това оплетената ситуация, в която се намира "Алкан". Миналата седмица канадската компания успя да осуети враждебно изкупуване от страна на втория най-голям в света производител на алуминий - "Алкоа". Акционерите на "Алкан" се вслушаха в ръководството на компанията и отхвърлиха предложение за над 28 млрд. долара от страна на "Алкоа”. Според слуховете към "Алкан" интерес проявяват BHP Billiton, "Юнайтед къмпани Русал", "Ексстрата" и "Англо- американ". Експертите от сектора очакват в наддаването за "Алкан" да се включат и компании за дялови инвестиции. Специалистите прогнозират, че консорциум от минен концерн и компания за дялово инвестиране е най-добрата комбинация, тъй като след придобиването на "Алкан" новите собственици ще си поделят добивната и обработващата дейност на компанията, което ще облекчи значително разходите им - в противен случай един купувач ще трябва сам да се справя с цялата дейност на "Алкан".
Източник: Дневник (29.05.2007)
 
Брутният външен дълг на България нараства с 3.2% в края на март Брутният външен дълг на България нараства с 3.2% в края на март до 20.29 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка. В номинално изражение нарастването е 624.2 млн. евро. Съотношението дълг към БВП достига 75.9%. За сравнение - външният дълг на страната в края на миналата година е бил от 19.66 млрд. евро и 78.4% от БВП. Традиционно основната причина за задлъжнялостта на България са дълговете на частния сектор. За март дългът на частния сектор стига 16.05 млрд. евро, като нараства с 5.8% спрямо края на 2006 г. Задлъжнялостта на частния сектор е сочена като една от основните причини и за нарастването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Този показател е едно от основните притеснения на Международния валутен фонд за стабилността на икономиката на страната. Дългосрочните задължения са в размер на 13.8 млрд. евро (68.2% от дълга), а краткосрочните - 6.46 млрд. евро (31.8% от дълга). Външните задължения на търговските банки възлизат на 3.46 млрд. евро (13% от БВП), като нарастват с 2.6% спрямо края на 2006 г. Брутният публичен външен дълг на сектор в края на март намалява със 7.3% спрямо края на 2006 г. до 3.39 млрд. евро. Намалението се дължи основно на погасяването на глобалните еврооблигации с падеж през май, емитирани от правителството. За първото тримесечие на годината са били извършени плащания по обслужването на дълга за 1.489 млрд. евро. За периода са били получени кредити и депозити от нерезиденти за 1.6 млрд. евро.
Източник: Дневник (29.05.2007)
 
България рай за инвеститорите България е рай за инвеститорите точно като Колумбия, Тайланд и Казахстан. Рекордните $5 млрд. са вложени у нас през 2006 г. Толкова чужди капитали са влезли и в трите изброени по-горе държави. Това пише в разпространения вчера годишен доклад на Световната банка. За сравнение в Румъния чуждите вложения са $7 млрд., в Унгария - $9 млрд., в Полша - $12,6 млрд., в Индия - $8 млрд. България впечатлява с почти двойния ръст на чуждите инвестиции през миналата година. Въпреки това, ако притокът на чужди капитали падне през следващите години, страната ни ще бъде изправена пред голямо предизвикателство, пише в доклада. Сред причините се посочва дефицитът във външната търговия, както и намаляването на населението заради ниската раждаемост и емиграцията. По-малко инвестиции има в страни като Малайзия, Украйна, Аржентина и Нигерия.
Източник: Стандарт (29.05.2007)
 
Poongsan увеличава производството си под натиск на търсенето; Акциите й скачат рекордно Южнокорейската Poongsan Corp., която е най-голямата производителка на изделия от мед и медни сплави в Азия, планира да повиши производството си поради повишеното търсене от страна на всички водещи индустрии – от автомобилостроенето до производството на полупроводници. Това доведе до покачване на цените на акциите на компанията до рекордни стойности. Poongsan, която доставя медни монети за хазните на централните банки на редица страни по света, както и амуниции за армии, планира да увеличи средногодишното си производство, което в момента е 450 000 тона с още 60 000 тона. Това ще стане чрез увеличаване на количествата на произведените листове и дълги продукти в заводите на компанията в Южна Корея и Тайланд, каза в интервю Чанг Бонг Хюн, който е мениджър отговарящ за развитието и планирането. Този ръст ще бъде изцяло финансиран със собствени капитали и ще отговори адекватно на търсенето и цените на металите, както и ще окаже положителен ефект върху финансовите резултати на доставчици като LS-Nikko Copper Inc. През последната година, редица метали, в т.ч. и медта, покачиха цената си чувствително, като в момента тя е почти двойно по-висока, като това е породено най-вече от големия икономически растеж на Китай. “Досега компанията се съсредоточаваше върху индустрии, където крайните продукти носят голяма печалба, като електрониката и автомобилната индустрия и на второ място тръби и тръбопроводи за строителната индустрия”, каза днес по телефона Парк Санг Куо – анализатор в Hyundai Securities от Сеул. “Търговията с валцувани изделия носи големи приходи поради огромното търсене от страна на Китай.” Poongsan планира да увеличи производството си в завода Onsan в Южна Корея с 33% до 200 000 тона до края на 2009 г., както и това в завода й в Тайланд – с 67% до 25 000 тона до средата на 2008 г., сподели Чанг. През последната година, цената на акциите на южнокорейската компания, отбелязаха ръст от 49%. Новото покачване от 5.2% сега, постави рекорд от 30 100 вона/акция на борсата в Сеул. При затварянето на пазара, тя отстъпи до 29 550 вона/акция, което означава общ ръст от 3.3%, срещу 0.2 процентовото покачване в индекса Kospi.
Източник: Инфомайн (30.05.2007)
 
Hamon стъпва в България Белгийско-американският концерн Hamon стъпи на българския пазар, след като подписа договор за стратегическо сътрудничество с българската ProStream Group. Двете компании ще предлагат у нас технологии за пречистване на въздуха от прах, серни и азотни окиси. Нивата на вредните частици трябва да се снижат до два и половина пъти през следващите няколко години. Най-големите замърсители на въздуха са тецовете на въглища и с технологиите на Hamon ще се намалят емисиите на вредни газове във въздуха, каза Кристиян Георгиев, ръководител на сектор Енергетика в ProStream Group. Предлаганите технологии може да се използват и от производителите на стомана и цимент, стъкларската промишленост, рафинериите и рудодобива. ТЕЦ Русе, Варна и Бобов дол са най-спешните обекти, които се нуждаят от очистващи въздуха технологии. Тази година ще преговаряме с клиентите и първите проекти вероятно ще започнем да реализираме през 2008 г., каза Миладин Бояджиев, управител на ProStream Group. До момента стойността на инсталираните продуктови линии за улавяне на прах от големи горивни инсталации у нас са на стойност около 40 млн. USD, допълни той. Енергийните компании и индустрията като цяло са под все по-голям натиск да инвестират в екологично чисто производство, каза Филип Делво, изпълнителен директор на Hamon. За 2006 г. ProStream Group отчита приходи от над 14 млн. лв. Успешни проекти с екологично оборудване компанията е реализирала в ЛУКойл, Марица-изток, Солвей-Соди, Агрополихим, Неохим и др. Hamon Group е международна компания с фокус решения за пречистване на въздуха. Компанията оперира на 5 континента и за 2006 г. приходите възлизат на 380 млн. ЕUR.
Източник: Пари (30.05.2007)
 
Добивът на злато в ЮАР намалява Добивът на злато в ЮАР, най-големият износител на ценния метал в света, е намалял през първото тримесечие на годината. Това съобщи ИТАР-ТАСС, цитирайки доклад Минната палата на Южна Африка. "През първото тримесечие на 2007 г. добивът на злато е намалял със 7,6 на сто до 62,8 млн. тона в сравнение със същия период на миналата година.", пише в доклада. Ситуацията се овладява единствено благодарение на факта, че световната цена на златото през периода е нараснала със 17,4% до 650 долара за тройунция. В местна валута поради спада на курса на ранда спрямо долара, цената на златото е скочила с 34 на сто до 143 600 ранда за тройунция. Вчера на борсата в Ню Йорк ценният метал поскъпна с 2 долара и се търгуваше на цена от 663,70 долара за тройунция.
Източник: Монитор (30.05.2007)
 
Пекин вдига данъка за износ на стомана От 1 юни Китай увеличава от 5 до 10% данъка върху износа на някои стоманени продукти, съобщи в. "Чайна дейли". Новите налози ще помогнат на страната да регулира ръста на икономиката, но няма да са достатъчни да решат проблема с търговския дисбаланс със САЩ, коментират представители на китайското правителство. За първото тримесечие на годината Китай износът на стомана и стоманени продукти достигна рекордните 5,19 млн. тона, което е ръст от 219%, спрямо същия период на миналата година. Според представители на металургичната индустрия в Китай, износът през тази година няма да се забави много, тъй като повечето договори са вече сключени.
Източник: Монитор (30.05.2007)
 
България ратифицира тръбата След остри дебати за участието на България в петролопровода Бургас - Александруполис вчера народните представители ратифицираха споразумението. документът, който дава зелена светлина на проекта, беше подкрепен от 109 народни представители, 19 бяха против, а трима се въздържаха. Междувременно проектът бе одобрен от Гърция и руската Дума. С това трите страни окончателно финализират преговорите за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода. Очаква се до няколко месеца да бъде създадена международна проектна компания, която ще е собственик на тръбата. В нея мажоритарен дял от 51% ще има Русия, а България и Гърция ще си поделят по 24.5%. Към закупуване на българския дял интерес вече са заявили американската нефтодобивна компания Shevron и фирми от Казахстан.
Източник: Пари (31.05.2007)
 
Tata Steel подписва споразумение с Vietnam Steel Corporation От Tata Steel Ltd съобщиха, че във вторник са подписали споразумение, за изграждане на нов комплекс за производство на стомана във виетнамската провинция Ха Тинх, с държавна компания Vietnam Steel Corporation /VSC/, която е и най-големият производител на стомана в страната. Очаква се новото съоръжение да бъде с годишен производствен капацитет от 4.5 млн. тона, който ще бъде достигнато след около 10 години. Според споразумението, Tatа Steel ще направи проучвания за изпълнението на този проект съвместно с VSC. Ако се докаже, че той наистина е рентабилен, Tata Steel ще получи права от поне 65% върху този проект, а за VSC ще останат останалия около 35%-ен дял. Освен това, Tata Steel ще придобие и 30% дял в компанията Thach Khe Iron Ore Joint Stock, която ще започне добив на желязна руда в мината Thach Khe. Tata Steel вече има един осъществен джойнт венчър с VSC, чрез NatSteel Asia, която е нейна дъщерна компания на територията на Сингапур. Именно това е една от основни причини, поради които Tata Steel иска да заздрави взаимоотношенията си с VSC, а това от своя страна да й помогне да спечели по-голям пазарен дял в разрастващата се виетнамска стоманена индустрия. Според предоставената информация, виетнамското правителство е готово да приеме чуждо участие с цел да позволи икономиката на страната да се развива по-бързо, стига това да има позитивен ефект за нея като цяло. Поради позитивното отношение на правителството спрямо чуждестранните инвеститори, властите са позволили на VSC сама да си избере чуждестранен партньор за осъществяване на този проект, като този инвеститор ще трябва да вземе участие, както в изграждането на новия комплекс, така и в проекта за добив на желязна руда Thach Khe (с фиксирано участие от 30%) едновременно. От VSC са се спрели на Tata Steel и това решение вече е било одобрено от правителството на Виетнам. Vietnam Steel Corporation е държавна компания, която произвежда изделия от стомана, чугун и други метали, специфични материали, металургично оборудване и резервни части за него, както и изделия от цветни метали. В момента, виетнамската компания, разполага с 12 дъщерни компании и има осъществени 14 джойнт венчъра, разположени във всички големи провинции в страната.
Източник: Топикс (31.05.2007)
 
Чакъров застана зад Челопеч Да се прекрати концесията на Челопеч майнинг, настояха от Съюза на учените в България. Според шефа на сдружение "Екофорум" Ради Радев в момента мината работи в нарушение на законите. Там добиват злато с помощта на цианид, това не се прави никъде по света и е изключително вредно за здравето на хората, както и за околната среда, подчерта още Радев. От неправителствените организации са изпратили писма до отговорните институции. До момента обаче министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е отговорил на въпросите и е защитил тезата им. В отговора си той изтъква, че концесията за находището в Челопеч е неизгодна за страната ни. Необходима е нова система за определяне на концесионните възнаграждения за подземните богатства, категоричен е Ради Радев.
Източник: Стандарт (01.06.2007)
 
Джевдет = $ 1 млрд. глоба за България? България може да бъде глобена с 1 млрд. долара заради министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Вчера канадската компания “Дънди прешъс металс” обяви, че завежда дело пред международен арбитражен съд заради провала на инвестициите си в България по вина на екоминистъра. Фирмата ще поиска минимум 800 млн. долара обезщетение за блокиране на проекта за разширяване на златния рудник в Челопеч и още 200 млн. долара за отнет бизнес в Крумовград. Докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта в Челопеч бе одобрен от Висшия експертен екологичен съвет в началото на 2006 г. Вече втора година обаче министър Джевдет Чакъров не се произнася по него. С проблемите на “Дънди” е запознато посолството на САЩ в България. Очаквало се въпросът бъде повдигнат и от президента Буш при предстоящото му посещение у нас.
Източник: Труд (01.06.2007)
 
Лихвите по ипотечните заеми нарастват до 8.46% За последната година до април най-много са поскъпнали дългосрочните ипотечни кредити в левове, лихвата по които е скочила с над 1.6 пункта до 8.46%. Това показват данните на Българската народна банка. За сравнение - средният лихвен процент по дългосрочните кредити в евро нараства само с 0.13 пункта до 7.49%. Увеличението при ипотечните заеми на месечна база е минимално - от 0.4 процентни пункта. В същото време при дългосрочните потребителски кредити при домакинствата лихвените проценти спадат с 0.42 пункта, като достигат 9.98%. Тенденцията при краткосрочните кредити при домакинствата е противоположна. Поевтиняват краткосрочните ипотечни кредити в левове и евро, чиито лихви намаляват съответно с 1.21 и 0.20 пункта. Краткосрочните потребителски заеми пък отчитат ръст в лихвите с 0.14 пункта. При домакинствата за последната година до април средните лихвени проценти по депозитите в евро за над 1 година нарастват с 0.2 пункта до 4.99%. Лихвите по същите депозити в левове нарастват с 0.05 пункта до 6.33%. За депозитите в евро и левове от над 2 години лихвите намаляват съответно с по 0.17 и 0.07 пункта до 5.44% и 6.43%. Средните лихвени проценти по депозити на фирми нарастват с 0.23 процентни пункта през април до 4.12%. Най-силен ръст бележат лихвите по депозити в левове със срок от 1 до 2 години и тези над 2 години, съответно с 1.13 пункта до 6.83% и с 1.09 пункта до 7.88%. Спад от 1.39 пункта до 4.06% отчитат лихвите по корпоративни депозити в щатски долари със срок от 1 до 3 месеца.
Източник: Дневник (01.06.2007)
 
Производители на стоманени пирони с иск срещу дъмпингови цени от Китай и ОАЕ Пет американски компании произвеждащи стоманени пирони, внесоха подписана от тях петиция в Американската комисия за международна търговия, която изразява опасението им от налаганите дъмпингови цени на вноса на стоки от Китай и ОАЕ, което оказва негативен ефект върху местната икономика. Протестиращите искат да бъдат наложени антидъмпингови марджини в размер на: между 59 – 136% за вноса от Китай и между 98 – 114% за този от ОАЕ. Петиционерите са Mid Continent Nail, от Поплар Блъф, Мисури; Davis Wire Corporation, от Ъруиндейл, Калифорния; Gerdau Ameristeel's Atlas Steel & Wire Division, от Тампа, Флорида; Maze Nales (подразделение на W.H. Maze Company), от Перу, Илинойс и Treasure Coast Fasteners от Форт Пиърс, Флорида. Местните производители твърдят, че евтиният внос на стоманени пирони, има крайно негативен ефект върху националните производители, които губят поръчки и пазарен дял от нелоялната конкуренция. В петицията има предложение, правителството да наложи импортни такси върху стоманените пирони от Китай и ОАЕ, тъй като тези изделия вече са залели значителна част от американския пазар. Според изявлението, вносът на тези изделия от Китай и ОАЕ се е увеличавал през годините от: 411 980 тона през 2004 г. до 698 460 тона през 2006 г., което се равнява на ръст с над 70%. Също така се споменава, че делът на вноса стоманени пирони от тези две страни представлява 75% от общия внос на тези изделия през 2006 г. “Вносът от Китай и ОАЕ направо заля американския пазар през последните три години, като така си спечели значителен пазарен дял за сметка на местните производители”, коментира Пол Розентал, който е един от инициаторите на петицията. “Нелоялната ценова конкуренция на вноса от Китай и ОАЕ, доведе до сериозни финансови сътресения за местната икономика, което доведе и до намаляване на общите обеми продукция, затварянето на цели поделения, а дори и до пълно затваряне на някои заводи. Сега местните производители се нуждаят от уверение, че ще бъдат взети конкретни мерки за разрешаването на този проблем, за да може да бъде спряно затварянето на нови мощности и да се възвърне надеждата за реализиране на по-големи печалби.”
Източник: Reuters (01.06.2007)
 
Продължаваме да имаме проблем с МОСВ, твърди „Челопеч Майнинг” Продължаваме да имаме голям проблем с Министерството на околната среда и водите - не получаваме разрешение за реализиране на нашите инвестиционни намерения, и поради тази причина сме готови да съдим държавата. Надяваме се в близките дни да се намери разрешение на нашия въпрос. Това се посочва в писмо до БТА на Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на "Челопеч Майнинг". Фирмата е концесионер на златното находище в Челопеч. Според него спорът между "Дънди Прешъс Металс" и правителството на България ще се решава на базата на спогодбата за защита на инвестициите, подписана между България и Холандия, тъй като "Челопеч майнинг", е придобита от дъщерно дружество на „Дънди Прешъс Металс”, регистрирано в Холандия. От „Дънди” са уведомили българското правителство за намерението да защитят правата си пред международен арбитраж на 29 август миналата година, се уточнява в писмото на Марсланд. Шестмесечният период за разрешаването на спора по приятелски начин е изтекъл на 1 март тази година и компанията има право да потърси разрешаване на спора от арбитраж, се посочва в съобщението. В отговор на писмото от Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на "Челопеч Майнинг" правителствената информационна служба съобщи, че няма тенденциозно забавяне на решението по проекта на „Челопеч майнинг”.
Източник: Дарик радио (02.06.2007)
 
Основната лихва най-висока от 5 г. насам Основната лихва в страната се покачи до пет годишен рекорд през месец юни тази година, след като Българската народна банка, вдигна основния лихвен процент до нивото от 3.84%. Процентът за май бе 3.81%, като увеличението на лихвения процент спрямо миналия месец е в размер на 0.03 процентни пункта. Основната лихва в страната регистрирала ръст от близо 50 на сто на годишна база, след като за юни миналата година ОЛП е бил 2.56%. Статистиката на БНБ показва, че текущото ниво на лихвата е най-високо от април 2002 г., когато ОЛП е бил 3.92 на сто. Най-нисък лихвения процент в страната ни е бил пък в периода февруари-април 2005 г., когато основната лихва беше под нивото от 2%. Основният лихвен процент в страната се образува на базата на средната аритметична величина от стойностите на индекса LEONIA (Lev OverNight Index Average).
Източник: Монитор (02.06.2007)
 
Цените на имотите в България трети по ръст в света Цените на недвижимите имоти в България са трети по ръст в световен мащаб през първото тримесечие. Това показват данните на британската агенция за имоти Knight Frank. За периода цените на имотите у нас са се повишили с 22.6%. Преди нас са две прибалтийски републики - Латвия с 61.2% и Естония с ръст 24.5%. В световен мащаб цените на недвижимите имоти за първите три месеца на годината са се повишили с 9.6%, сочи индексът, изчисляван от Knight Frank. За същия период на миналата година повишението е било почти същото - 9.63%.Стабилен ръст на недвижимите имоти е регистриран в Канада, Сингапур, ЮАР, Норвегия и Литва. Във Великобритания те са се повишили с 12.6% на годишна база за тримесечието, което отрежда на страната девета позиция при държавите с най-голям ръст в света. Силно забавяне се отчита при ръста на цените на имотите в САЩ, където те са поскъпнали едва с 4.7%, докато през първите три месеца на миналата година увеличението е било 12.5%. Забавянето в сектора в САЩ е и в основата на силното забавяне на ръста на най-голямата световна икономика. То е и причината за повишаването до рекордни нива на лошите ипотеки в страната. В доклада е направен изводът, че забавянето на пазара на недвижими имоти в САЩ не е оказало катастрофално въздействие върху развитието му в световен мащаб. Спад в цените на имотите е регистриран още в Италия, Швейцария, Япония, Германия и Швеция по данни на Knight Frank. Известно възстановяване се наблюдава в Германия, като през първото тримесечие на годината недвижимите имоти са поскъпнали с 1.8% на тримесечна база. Въпреки силното шумене около пазара на имоти в Испания и наблюдаваното забавяне в страната цените са се повишили със 7.2% на годишна база в сравнение с 12% година по-рано, отбелязва агенцията.
Източник: Дневник (02.06.2007)
 
КЗК глоби "Бестал" за имитация на панели Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира "Бестал" ООД за имитация на панели. Санкцията е 5 хил. лв. и е за извършено нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Производството е образувано по молба на "Стилмет" АД - производител на алуминиеви архитектурни системи, алуминиеви композитни панели и други материали за влагане в строителството. Дружеството е дъщерна компания на гръцката "Етем". "Стилмет" разпространява алуминиеви композитни панели etalbond от 2000 г. Материалите по преписката сочат, че от 2006 г. "Бестал" търгува с панели bestalbond. Антимонополната комисия е установила значително сходство във външния вид на двата продукта. Идентични са изборът на име и шрифт, цветовото съчетание, както и разположението на надписа върху опаковката, се казва в съобщение на ведомството. Според КЗК действията на ответното дружество противоречат на добросъвестната търговска практика и биха могли да въведат потребителите в заблуждение.
Източник: Дневник (02.06.2007)
 
Дънди даде още няколко дни отсрочка на Чакъров Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" все още се надява на разрешение на продължаващото вече две години неразбирателство за инвестициите на компанията в страната с Министерството на околната среда и горите. Ако до няколко дни обаче това не стане, "Дънди" ще потърси правата си в международен съд. "Да, продължаваме да имаме голям проблем с МОСВ - не получаваме разрешение за реализиране на нашите инвестиционни намерения и поради тази причина сме готови да съдим държавата. Все още не сме стартирали процедурата, защото се надяваме в близките дни да се намери разрешение на нашия въпрос", заяви изпълнителният директор на българските представителства на канадската компания "Челопеч майнинг" и БММ Лорънс Марсланд. Минималните компенсации, които ще търси "Дънди прешъс метълс", са 1 млрд. долара - 800 млн. долара за обезщетение за блокиране на разширението на златния рудник в Челопеч и 200 млн. долара за отнет бизнес в Крумовград. Информацията беше потвърдена и от Лорънс Марсланд, който посочи още, че делото най-вероятно ще бъде заведено във Вашингтон или в Европейския съюз. Не бихме могли да знаем дали зад двегодишното забавяне на нашите проекти стоят политически причини, тъй като политиката на фирмата е никога да не се замесва във вътрешните работи на страните, в които прави бизнес. Напротив, със своите бизнес дейности "Дънди прешъс метълс" допринася за развитието на стабилно и устойчиво общество навсякъде, където разработва проекти, посочи още Марсланд. Общият размер на направените до момента инвестиции от "Дънди" възлиза на 185.4 млн. долара.
Източник: Дневник (02.06.2007)
 
"Норилск никел" поскъпна след новина за интерес от "Русал" Акциите на водещата компания за алуминий "Норилск никел" скочиха с до 6.7 процента, след като информационната агенция "Интерфакс" обяви, че руската "Русал" иска да купи дял от минната група. Според запознати източници милиардерът Олег Дерипаска иска разрешение от руското правителство за придобиване на дял от "Норилск". Милиардерът Михаил Прохоров пък обяви намеренията си да продаде дела си от 22 на сто в "Норилск" догодина.
Източник: Дневник (02.06.2007)
 
Металите отчитат печалби Металите продължиха да се представят добре заради общото очакване сред инвеститорите, че цените им ще продължат да растат. Оловото с доставка след три месеца постави нов рекорд, качвайки се до 2380 долара за тон в сутрешната търговия, като след това започна плавно да се изтегля назад. Медта с незабавна доставка се купуваше за цена 7420 долара за тон, с 0.5% по-скъпо от предишната сесия. На LME поскъпнаха и благородните метали. Златото стигна седмичен връх при цена 662.4 долара за тройунция в петък сутринта. Анализатори на борсата подчертаха, че цените на ценните метали ще са нестабилни през целия ден заради поредица от данни, които се очакват, за да дадат ориентир на инвеститорите. Платината също тръгна нагоре до 1286 долара за тройунция в Ню Йорк.
Източник: Дневник (02.06.2007)
 
Koй ми взе завода? Още преди почти две години, когато Валентин Захариев продаде "Кремиковци" на Прамод Митал, един от аспектите на сделката остана леко неясен - какво става със заводите на гиганта в Сърбия и Косово. Тогава нито продавач, нито купувач обявиха нещо по темата, а след около месец се разбра, че задграничните инвестиции са останали в портфейла на Захариев. От седмица обаче двамата играчи на българския металургичен пазар влязоха в истинска схватка за един от заводите (този в Косово), като всеки твърди, че предприятието е негово. Битката вероятно ще се пренесе в съда, а междувременно воюващите се замерят с взаимни обвинения за неизпълнение на клаузи от различни договори. И макар че никой от упълномощените да говорят не споменава думата измама, явно и двете страни се обвиняват точно в това. Завръзката на сегашния скандал е от януари 2005 г., когато притежаваният от фирмата на Захариев "Финметалс" комбинат "Кремиковци" решава да увеличи производството на сравнително по-скъпи метални продукти, каквато е поцинкованата ламарина. През февруари "Кремиковци" купува първо завода Lemind в Лесковац, Сърбия. По същото време Kosovo Trust Agency (КТА - аналогът на Агенция за приватизация в Косово) обявява за продажба 100% от Newco Llamkos - завод за поцинкована ламарина в гр. Вущри. След сравнително кратки преговори през април "Кремиковци" купува предприятието за 4.2 млн. евро и с обещанието за две години да инвестира в него 15 млн. евро. Междувременно през лятото на 2005 г. Захариев започва и преговори за продажба на самата "Финметалс" (която притежава 71% от "Кремиковци") на Global Steel Holdings. На 15 август сделката е подписана и притежаваната от индийския милиардер Прамод Митал компания става собственик на софийския гигант. Оттогава до средата на май 2007 г. заводите в Сърбия и Косово са във владение на Валентин Захариев чрез неговия "Интертръст холдинг". На 24 май 2007 г. обаче "Кремиковци" обяви, че "придоби нов завод в Косово".
Източник: Капитал (02.06.2007)
 
СТИЛМЕТ представи в Русе нова фасадна система Новата фасадна система Е-85 представи в Русе фирма СТИЛМЕТ - най-големият производител на екструдирани алуминиеви профили в страната. Третата годишна среща за партньори и клиенти на фирмата от Русе и региона беше открита от търговския директор Христо Щерев. Е-85 предлага сигурност, функционалност и спазва всички изисквания за енергийна ефективност, разказа главният проектант на СТИЛМЕТ инж. Венета Новакова. Продуктът отговаря на най-строгите европейски норми за конструктивна здравина и е изцяло сертифициран за топлинна, водна и шумо-изолация от реномирания институт за строителна физика Розенхайм, Германия. Показаните резултати надвишават стандартите с 40%. Системата с търговската марка ЕТЕМ е водонепроницаема и предлага атрактивни дизайнерски решения при проектиране на фасади и сложни покривни конструкции, сфери, зимни градини, на административни и жилищни сгради. Екипът на фирмата осигурява бърза и прецизна изработка на заявените профили и системи. Клиентите на СТИЛМЕТ могат ежедневно да се информират за изпълнението на поръчката си чрез Интернет, както и чрез мобилен телефон. Освен архитектурни системи, фирмата предлага алуминиеви композитни материали Etalbond, машини за производството на алуминеви и PVC профили и Etalbond, индустриални профили, обков за врати и прозорци, алуминиеви валцови продукти, изделия от мед и месинг, кабели и проводници. Богатата гама продукти максимално улеснява клиентите и гарантира водещата роля на СТИЛМЕТ в сектор строителство.
Източник: Бряг (02.06.2007)
 
Glencore ще става партньор в KOV Швейцарската Glencore, която е с централа в Баар се е съгласила да изкупи всичките произведени количества мед и кобалт произведени от мината по проекта KOV собственост на Nikanor Plc в Демократична Република Конго. “Така ще си осигурим, както средства, така и инвеститор, от който имаме нужда”, каза директорът на Nikanor Джонатан Лесли. “Така напрежението, което витаеше около нас най-после ще се разсее.” Nikanor ще продаде 62 млн. акции на инвеститори, а Glencore International AG ще инвестира 372 брит. лири (736 млн. щ.д.) в част от тях. Glencore ще купи 25 млн. акции, а останалата част ще бъде разпределена между останалите инвеститори. В момента Nikanor обмисля “собствено финансиране на проекта или емитиране на облигации” и така да събере необходимите й 1.8 млрд. щ.д., с които да довърши строежа на съоръженията в мината. Glencore ще помогне на Nikanor с 200 млн. щ.д. банкови гаранции, с които да покрием нуждите си от оборотен капитал, каза Лесли. На 30-ти март, Nikanor увеличи разчетите си за необходими инвестиции в проекта KOV с над четвърт милион щ.д. и така общата стойност на проекта достигна 1.8 млрд. щ.д. През миналия месец, компанията отхвърли опит за поглъщане от страна на Glencore и група инвеститори предвождани от израелския диамантен предприемач Бени Щайнмец, които предлагаха по 6 брит. лири/акция. Цената на акциите на Nikanor отбелязоха спад с 57 пенса или 8.1% и достигнаха 6.50 брит. лири/акция. В момента пазарната оценка на фирмата възлиза на 909 млн. брит. лири.
Източник: Майнинг Джърнал (04.06.2007)
 
Братята Митал взеха мини в Черна гора Собствениците на "Кремиковци" Прамод и Винод Митал купиха мини в Черна гора. Тяхната компания "Глобал Стийл" придоби "Ивангард", откъдето се вадят каменни въглища. Мините, които се намират близо до град Беране, на 140 км североизточно от Подгорица, разполагат с изчислен запас от 150 млн. тона въглища в каменовъгления си басейн. "Глобал Стийл" планира да инвестира около 600 млн. долара в рехабилитацията на вече съществуващите мини и в развитието на 6 нови плюс пречистващи съоръжения и увеличение на капацитета на 3 млн. тона въглища годишно.
Източник: Стандарт (05.06.2007)
 
БДЖ и "Дойчебан" ще извършват съвместни превози Български държавни железници (БДЖ) и "Дойчебан" ще създадат смесено дружество за вагони и ще правят пътнически превози, съобщи изпълнителният директор на дружеството Олег Петков. Срещата между представителите на двете компании се състоя вчера в рамките на визитата на министъра на строителството и транспорта на провинция германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Оливер Витке. През април миналата година беше подписан меморандум за сътрудничество. Обсъждаме възможността за използване на резервационната система и пускането на съвместни влакове от София и Бургас до различни германски градове, в момента обща работна група уточнява маршрутите, както и правните въпроси, свързани със структурирането на дружеството, обясни той. "Дойчебан" беше сред компаниите, които заявиха интереса си да станат консултанти за преструктуриране на дружество. БДЖ изпитва остър недостиг от товарни и пътнически вагони и наскоро обяви конкурс за доставка на до 100 пътнически вагона втора ръка. Вече е подписан договор с швейцарската компания "Арвекс", която ще достави вагони, обяви още Петков. В процедурата за получени само две оферти. Доставката на вагоните ще бъде осъществена чрез лизинг за 10 години, но Петков не уточни стойността на сделката. Транспортното министерство даде принципно одобрение за емитирането на 120 млн. евро облигационен заем, с който да бъдат закупени 1200 нови товарни вагони и погасен 54 млн. лв. дълг към НЕК, съобщи още Петков. Целта на заема е да бъде преструктурирана част от дългосрочните задължения и подобрени паричните потоци на компанията. Един от вариантите е срещу дълговете НЕК да получи три имота на железниците. Вече е подписан погасителен план с НЕК, по силата на който ние трябва да внасяме по 180 хил. лв. дневно, което не е в нашите възможности, призна Петков. Сега дружеството чака одобрение от финансовото министерство за емисията. За пласирането на облигациите ще бъде избран консултант, каза Петков. Представители на ръководството на железниците поясниха, че тази възможност не е напълно сигурна и е възможно жп компанията да избере консултант сред обслужващите я банки, с някои от които вече се проведени предварителни разговори. Ако облигационният заем бъде подкрепен от финансовото министерство, той ще е вторият след реализираната през май 2004 г. емисия за 30 млн. евро.
Източник: Дневник (05.06.2007)
 
Минималната заплата ще се договаря от 182 до 240 лв. От следващата година минималната заплата за страната няма да се определя административно, а чрез преговори между работодателите и синдикатите. Конкретната сума ще е процент от официалната линия на бедността и средната брутна заплата, отчетена от Националния статистически институт. Това предвижда проектонаредба на министерството на труда, обсъдена в понеделник от комисията по доходите към тристранката. Минималната заплата ще е между 100 и 145% от линията на бедността, която през тази година е около 166 лв. Това означава, че коридорът за преговори догодина ще е между 182 лв. и 240 лв. През тази година заплатата е 180 лв. Ще има и ограничител - тя няма да може да надвишава половината от средната брутна заплата за страната. Промяната в методиката ще се отрази най-вече на заемащите нископлатени длъжности, които са близо до минималната заплата. Към нея е "вързана" и потребителската такса за посещение при лекар и престоя в болница. Минималните осигурителни прагове ще продължат да се определят чрез преговори от браншовите съюзи и синдикатите, както и досега, обясниха експерти. На заседанието в понеделник работодателските съюзи поискаха да се определи график за намаляване на надбавката за прослужено време. В проектопостановление кабинетът предлага минималният му размер да остане 0.6%. Това се оспорва от бизнеса, защото на практика остава да действа сегашният режим - надбавките да се налагат от правителството, а не да се договарят между фирмите и работещите. Остава и дискриминацията по възраст при заплащането. Наредбата за организацията на работната заплата, с която класовете се трансформират в доплащане за стаж и опит, влиза в сила от 1 юли. Главната инспекция по труда (ГИТ) в понеделник предупреди, че веднага ще започне да проверява за спазването й. До края на този месец фирмите трябва да изработят вътрешни правила за възнагражденията, да опишат как се формират те в предприятието, как варират за отделните длъжности и как се отчитат и заплащат нощният и извънредният труд, разясни юристът на ГИТ Димитър Марков. Тепърва предстои министерството на труда да издаде указания за това как да се прилагат други тънкости в наредбата. Засега нито на фирмите, нито на трудовите инспектори им е ясно например по какъв начин ще се отчита професионалният опит. Няма легално определение за понятието и затова не е ясно как ще се доказват натрупаните умения в различните професии, каза Марков.
Източник: Дневник (05.06.2007)
 
"Дънди" може да изнесе производството извън България "Дънди прешъс металс" може да изнесе производството на крайни метали в друга концесионна площ на компанията извън България, заяви генералният директор на канадската компания за България Лорънс Марсланд. Това ще стане, ако кабинетът продължава да спъва операциите на "Дънди" в страната. В края на миналата седмица ръководството на българското представителство на канадската компания - "Челопеч майнинг", представи пред кметовете и общинските съветници на селата Челопеч, Чавдар и Карлиево отчет за действията на компанията до този момент, както и плановете си за бъдещото разработване на мината и производствената дейност, в случай че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) даде необходимите разрешения. По време на срещата подробно беше обсъдено и намерението на "Челопеч майнинг" за изграждане на завод за добив на крайни метали. От стъпването на "Дънди прешъс металс" в България през 2003 г. до момента в предприятието са инвестирани 160 млн. долара, каза финансовият директор на мината Константин Петков. Той допълни, че ако евентуално МОСВ даде ход на плановете за развитие на "Челопеч майнинг", в проекта ще бъдат инвестирани още 130 млн. долара в рамките на две години. По този начин "Челопеч майнинг" ще получи по-голяма независимост в условията за свиващи се пазари. Лорънс Марсланд потвърди, че ако случаят не бъде разрешен в близките дни, компанията ще съди България за пропуснати ползи в международен съд. Канадската компания даде още няколко дни отсрочка на министерството на Джевдет Чакъров, след като заяви, че минималните компенсации, които ще поиска, ще са в размер на 1 млрд. долара. Още известно време е необходимо за произнасяне по искането на канадската компания "Дънди прешъс металс" за разширяване на добива в златната мина "Челопеч", беше позицията на Министерския съвет. От правителствения пресцентър заявиха, че решението по проекта за "Челопеч" не се бави тенденциозно, а е необходимо време, за да се обсъдят двата икономическо-правни анализа на направените преди години две промени в концесионния договор. "Дънди" обаче губи търпение, след като повече от година министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отказа да се произнесе по инвестиционното им намерение въпреки решенията на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. Вместо да одобри или откаже оценката за въздействие върху околната среда на проекта, Чакъров иска преразглеждане на икономическата ефективност на концесионния договор. Разговори с концесионера се водят и до момента и мнението на представителите на правителството е, че възможността за намиране на балансирано решение, удовлетворяващо и двете страни, не е изчерпана, се посочва с съобщението на Министерския съвет. "Дънди прешъс металс" е международна компания, насочена към проучване, разработка и експлоатация на находища на ценни метали. В България компанията управлява медно-златния рудник в Челопеч и разработва проект за добив и преработка на златосъдържащи руди до Крумовград. "Дънди" извършва проучвателни дейности в Сърбия.
Източник: Дневник (05.06.2007)
 
Собственикът на "Кремиковци" купи мини в Черна гора Индийската "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL), която притежава "Кремиковци", придоби мините за каменни въглища "Иванград" в Черна гора, съобщиха от компанията. Мините "Иванград", които се намират близо до град Беране, на 140 км североизточно от столицата Подгорица, разполагат с изчислен запас от 150 милиона тона въглища. "Иванград" разполагат още със завод за пречистване и завод за сортиране, прикрепен към мината. Цената по сделката не се посочва, но общата стойност на инвестициите се очаква да надхвърлят 1 млрд. долара. "Глобъл стийл холдинг лимитид" планира да инвестира около 600 млн. долара в рехабилитацията на вече съществуващите мини и в развитието на шест нови мини и пречистващи съоръжения, и увеличение на капацитета на 3 млн. тона въглища годишно. GSHL предвижда и построяването на ТЕЦ с мощност 500 мегавата, който да се захранва с въглища. След рехабилитацията, развитието и повишаването капацитета на мините индийската компания обещава да инвестира още 50 млн. долара. Това е петата голяма сделка на "Глобъл стийл холдинг лимитид" на Балканите след покупката на завода за огнеупори "Магнохром" в Сърбия, завода за поцинкована стомана "Ламкос стийл" (Llamkos Steel) в Косово, "Кремиковци" в България, и коксо-химическият завод в Босна. Сделката е част от стратегията на индийската компания за покупка на малки губещи предприятия по света и тяхното съживяване. Плановете на GSHL са "Кремиковци" да заработи при пълен капацитет и производствените мощности да се натоварят 100%. Така годишно от завода ще излизат по 2 млн. тона стомана.
Източник: Дневник (05.06.2007)
 
Факторът Нигерия се прояви отново След седмицата на спад суровият петрол отново се изкачи над 69 долара за барел и се задържа стабилно на тази цена. Пазарът научи, че нарушените добиви в Нигерия са намалили запасите от черното злато в света. Милициите в страната предложиха едномесечно примирие, но според анализатори насилието в страната може да продължи. В момента в страната са затворени около 30 на сто от инсталациите за добив на петрол. Лондонският сорт брент веднага отрази събитията в африканската страна и се покачи с 18 цента до 69.25 долара за барел. Американският лек петрол падна с 35 цента до 64.73 долара за барел, като продължи тенденцията към поевтиняване от миналата седмица. Международната агенция по енергетика (МАЕ) все по-често изисква от ОПЕК да увеличи продукцията си. Организацията на страните - износителки на петрол, обаче настоява, че последното поскъпване на петрола е най-вече проблем на намаления капацитет на американските рафинерии. Златото повтори двуседмичния пик от края на миналата седмица, но се очаква металът да остане в тесен диапазон. Златото с незабавна доставка за кратко скочи до 671.95 долара за тройунция. Според експерти доларът все още ограничава цената на благородния метал. Среброто се изкачи до 13.69 долара за тройунция, а платината падна до 1287 долара за тройунция. Медта остана стабилна в понеделник след спад на запасите и новина за възможна стачка в Мексико. Стоката с тримесечна доставка остана непроменена при 7450 долара за тон в средата на официалната сесия. Резервите от метала на лондонската борса LME се понижиха с 3550 тона до 123 900 тона, най-ниските нива от есента на 2006 г. Резервът е паднал с близо 40 процента от февруари насам. Според анализатори, ако медта постигне по-високи цени, алуминият може да я последва. Стоката остава относително стагнирана през последните седмици с нива около 2783 долара за тон. Оловото се понижи с 1.3 на сто, или 31 долара до 2340 долара за тон, след разпродажби с цел реализиране на печалби. В петък стоката стигна рекорд от 2395 долара за тон след временно спиране на доставките от австралийската мина "Есперанс".Никелът добави 600 долара до 48 000 долара за тон, калаят падна с 25 долара до цена 13 975 долара за тон, а цинкът се понижи с 20 долара до 3740 долара за тон. Запасите на метала паднаха с още 500 тона.
Източник: Дневник (05.06.2007)
 
Задлъжнялостта в България се увеличила 16 пъти за 6 години Задлъжнялостта на населението в България се е увеличила повече от 16 пъти през последните 6 години, показва проучване на UniCredit Group. Според данните домакинствата са взели от банките кредити за около 300 млн. EUR. през 2000 г., докато задлъжнялостта към края на миналата година е надхвърляла 5 млрд. EUR. Банкерите смятат, че това е естествена тенденция, породена от развитието на икономиката. По думите на изпълнителния директор на Банка Алианц България Георги Момчилов това се дължи основно на две причини. От една страна, през последните години страната ни се развива много добре, а от друга, като погледнем числата, виждаме ниската база, от която тръгваме, каза Момчилов. Според шефа на Алианц този процес ще продължи и през следващите 2-3 години, тъй като нивото на кредитите като процент от БВП у нас е много по-ниско от това в Западна Европа. В същото време финансовото богатство на населението се е увеличило само 4 пъти - до 11.3 млрд. EUR.
Източник: Пари (06.06.2007)
 
Alcan си осигури подписа на индийска компания Alcan Inc е в процес на придобиване на 76% от акциите на Alukbond India Pvt Ltd, като сделката ще бъде на стойност не по-малко от 50 млн. щ.д. Alukbond е специализирана в производството на алуминиеви панели използвани за външни апликации на фасади на сгради. Това ще бъде втората инвестиция на канадската компания в Индия. Тя навлезе на този пазар преди 6 години, чрез придобиването на Indian Aluminium. Освен това, доскоро Alcan разполагаше и с 45% дял в проекта Utkal Alumina в Ориса, като в него тя участва в партньорство с Hindalco. Въпреки това, канадците решиха да прекратят участието си в джойнт венчъра с този партньор. Инвестицията в Alukbond идва в момент, в който индийския пазар на недвижими имоти се развива стремглаво. Самата Alukbond ще бъде преименувана на Alcan Composites India Pvt Ltd. Целта на Alcan е, с тази инвестиция, да развие и продава изделията на Alukbond за местната строителна индустрия. “Комбинацията от опита на нашия партньор на местния пазар и технологичното лидерство на Alcan, ни дава добри предпоставки за развиване и осъществяване на печеливша търговия на дребно в местната строителна индустрия”, сподели Георг Райф – президент на Alcan Composites. Alcan Composites е дъщерна компания на Alcan Inc. Alukbond разполага със завод в Махаращра, а печалбата й за 2006 г. бе под 5 млн. щ.д. Сега Alcan възнамерява да обнови продуктовата гама на индийската компания. Според ръководството на Alcan Composites, пазарът на фасади в Индия е отбелязал много голям ръст, като през 2006 г., той е достигнал 2.5 млн. кв. фута или около 3 млрд. рупии, като годишният ръст е някъде около 15%. Целта на Alcan е да спечели поне 50% пазарен дял на местния пазар. За да постигне по-лесно тези цели, в момента компанията обмисля много засилена маркетингова дейност. Любопитно е, че тази инвестиция на Alcan, става факт в момент, когато се носеха слухове, че канадската компания ще обедини усилията си със Sterlite Industries и двете заедно ще отправят оферта към Hindalco Industries. По тази тема, от ръководството на Alcan коментираха, че компанията действително е на път да сформира нов джойнт венчър, но той ще има съвсем различна насоченост.
Източник: Инфомайн (06.06.2007)
 
Държавата иска 1,5 млрд. за златото в Челопеч 15% концесионно възнаграждение за златното находище в Челопеч е поискало правителството от канадската компания “Дънди прешъс металс”. Това прави 1,5 млрд. лв. за целия период на концесията, обясни зам.-министърът на екологията Чавдар Георгиев. Според последните анализи, поръчани от ведомството, стойността на металите в находището е 10 млрд. лв.
Източник: 24 часа (07.06.2007)
 
Десет фирми на опашка за “Белене” Десет фирми искат да станат инвеститори в проекта АЕЦ "Белене". Срокът за подаване на офертите в Националната електрическа компания изтече вчера в 12 ч. Сред кандидатите са италианската "Енел", чешката ЧЕЗ, "Електрисите дьо Франс", швейцарските ATEL и EGL, белгийската "Електрабел", испанската "Ендеса", германските Е.оН и RWE и родната "Кумерио Мед". Те ще минат предварителна селекция, след което ще бъде изготвена къса листа на предпочитаните партньори, съобщиха от НЕК. Частните кандидати могат да придобият до 49% от проекта. Според правителственото решение държавата ще запази мажоритарно участие, т.е. поне 51 на сто. Преди няколко седмици френската "БНП Париба" бе избрана за финансираща институция на проекта за втората ни атомна централа. Банката и НЕК подписаха договор за отпускането на първия заем от 250 млн. евро за 5 години. Европейската комисия напълно зачита решението на България за изграждането на АЕЦ "Белене", заяви във Варна Крисчън Кирчслейкър, представител на комисията по транспорт и енергетика към ЕК, който участва в открития вчера международен ядрен форум "Булатом" в комплекс "Ривиера". По повод започналата проверка от великотърновската прокуратура директорът на НЕК Любомир Велков заяви, че това е поредната атака срещу проекта, но няма да спре работата по него. Прокуратурата ще проверява всички дейности по проекта "Белене", извършвани от 1990 г. насам по сигнал на общинарите в Свищов.
Източник: Стандарт (07.06.2007)
 
10 компании искат стратегическо партньорство в АЕЦ "Белене" 10 фирми подадоха заявления за интерес в съответствие с процедурата за избор на стратегически партньор за изграждане на АЕЦ "Белене". Това съобщиха от НЕК. На 6 юни в 12 часа изтече срокът за подаване на заявления за интерес. Фирмите са: ATEL - Швейцария, EDF - Франция, EGL - Швейцария, Electrabel - Белгия, Endesa - Испания, Enel - Италия, E.ON - Германия, "Кумерио Мед" - България, RWE - Германия, CEZ - Чехия. Заявилите интерес фирми ще преминат през предварителна селекция, при което ще бъде изготвена къса листа на предпочитани партньори. След подписване на споразумение за конфиденциалност с тях ще им бъде предоставен информационен меморандум на проекта и ще започнат преговори с тях, съобщават от НЕК. Националната ни електрическа компания ще направи своя избор за стратегически партньор по проекта до края на годината. В края на май тази година НЕК подписа мандатно писмо и кредитно споразумение с френската банка "БНП Париба" за организирането на 5-годишен синдикиран корпоративен заем в размер на 250 милиона евро.
Източник: Дарик радио (07.06.2007)
 
Инвестират 68 млн. евро в цех за цинк Оловно-цинков комплекс АД, Кърджали, ще инвестира 68 млн. евро за проекта "Модернизация и разширение на цинков завод". ОЦК днес получава сертификат за първи клас инвестиция от Българската агенция за инвестиции. Планът предвижда увеличение на капацитета за производство на цинк на 45 хил. тона годишно. Цинкът ще бъде от най-високо качество.
Източник: Стандарт (07.06.2007)
 
Обновяват ОЦК с 68 млн. EUR Компанията от Кърджали ще разшири производството на цинк до 45 хил. т годишно. Сертификат първи клас ще получи днес от Българската агенция за инвестиции проектът за модернизация и разширение на Оловно-цинков комплекс АД в Кърджали на стойност от 68 млн. ЕUR. Инвестиционният план предвижда увеличение на капацитета за производство на цинк до 45 хил. т годишно. Произвежданият цинк ще бъде от най-високо качество с чистота 99.995%, съобщиха от компанията. Ще бъде изграден нов пържилен цех и нова система за производство на сярна киселина и нов автоматизиран електролитен цех с най-добрите налични техники за бранша. Проектът ще се реализира в периода от второто полугодие на 2007 до юни 2010 г. Стартът на този проект е второто по важност събитие в историята на Оловно-цинков комплекс АД след пуска на завода през 1955 г., преминал оттогава през няколко етапа на разширение и реконструкция. Собственик на ОЦК е Интертръст холдинг.
Източник: Пари (07.06.2007)
 
ОЦК- Кърджали с VIP сертификат Оловно цинков комплекс” АД ­ Кърджали /ОЦК/, което е най-голямото предприятие на “Интертръст холдинг БГ”, ще получи сертификат за първи клас инвестиция от Българската агенция за инвестиции, съобщиха от ведомството, ръководено от Стоян Сталев. Документът се издава за проекта “Модернизация и разширение на цинков завод”, който е на стойност 68 млн. евро. Инвестиционният план предвижда увеличение на капацитета за производство на цинк на 45 000 т годишно. Той ще бъде от най-високо качество, марка SHG Zinc (Special High Grade Zinc) с чистота 99,995%. Ще бъдат внедрени най-добрите налични техники за бранша чрез изграждането на нови мощности, предвижда проектът. Новият електролитен цех ще бъде инсталиран по последна апаратурна и технологична схема на Asturiana de Zinc, най-голямата фирма-производител на цинк в света. Той ще бъде напълно автоматизиран, с контрол и управление на всички процеси Предвидено е изпарително охлаждане на електролита, осигуряващо водния баланс и високоефективна вентилация на производственото помещение, гарантираща здравословни условия на труд. Проектът по план трябва да се реализира до първото полугодие 2010 г.
Източник: Монитор (07.06.2007)
 
МВФ смята, че България може да се възползва максимално от възможностите, които се откриват след приемането й в ЕС МВФ смята, че България може да се възползва максимално от възможностите, които се откриват след приемането й в ЕС На среща с премиера Сергей Станишев първият заместник-управляващ директор на фонда Джон Липски е казал, че е важно да се работи за повишаване на гъвкавостта на пазара на труда и за продължаване на реформите в здравеопазването и образованието. Според Станишев, досегашното сътрудничество на България с фонда е изиграло важна роля за пълноправното ни членство в Европейския съюз. Програмните отношения с международната финансова институция приключиха с предсрочното плащане на задълженията на България към МВФ още през април. От тук нататък, контактите с международната финансова институция ще продължат чрез общо сътрудничество, каквото фондът има със своите членове.
Източник: БНР (07.06.2007)
 
Изнасяме ток, внасяме нефтени масла Търговският стокообмен между България и Румъния възлиза на 1.1 млрд. EUR през 2006 г. Износът на Румъния е с близо 40% по-голям дял и възлиза на почти 700 млн. EUR. Най-много България продължава да изнася електрическа енергия (8.7%), нефтени масла (7.5%) и нерафинирана мед (6.6%). Почти 35% от вноса на северната ни съседка са нефтени масла, плюс повече от 10% нефтен газ. От вноса 2.8% са в живи животни и около 3% - в скрап. Оживление в отношенията между България и Румъния се забелязва през 2004 г., когато стокообменът се увеличава почти двойно. През 2005 г. тенденцията се запазва, като това се дължи основно на румънския износ към България. През същата година вносът от Румъния се увеличава с 61%, а износът на България едва с 14%. В началото на 2007 г. стокообменът надхвърля 173 млн. EUR.
Източник: Пари (07.06.2007)
 
Орешарски брани 10% данък печалба 10% данък печалба е един от инструментите за стимулиране на икономическия ръст в България. Тази позиция е защитил министърът на финансите Пламен Орешарски на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси ЕКОФИН в Люксембург. На срещата финансовите министри от ЕС обсъдиха въвеждането на обща консолидирана данъчна основа за компаниите, които работят в няколко страни от Общността. Това може да е и първа стъпка за въвеждане на единен данък печалба в ЕС. Радетели за това са големите стари членки на Евросъюза. Но повечето финансови министри не подкрепят идеята. Към настоящия момент България има сериозни опасения относно негативните последици от прилагането й за приходите от корпоративен данък, коментираха от Министерството на финансите. В Люксембург финансовите министри дискутираха и промяна на схемата за плащане на ДДС при сделки в Общността. Сега при износ на стоки от България за Германия ДДС се плаща в страната на получаване на стоките. На заседанието на ЕКОФИН е обсъдена евентуална промяна, при която ДДС да се плаща в страната на произход на стоките. Целта е да се избегнат измамите с ДДС, които в рамките на целия ЕС се изчисляват на милиарди евро. Но до конкретни решения в Люксембург не се стигна.
Източник: Стандарт (07.06.2007)
 
Инвестират 68 млн. евро в цех за цинк Оловно-цинков комплекс АД, Кърджали, ще инвестира 68 млн. евро за проекта "Модернизация и разширение на цинков завод". ОЦК днес получава сертификат за първи клас инвестиция от Българската агенция за инвестиции. Планът предвижда увеличение на капацитета за производство на цинк на 45 хил. тона годишно. Цинкът ще бъде от най-високо качество.
Източник: Стандарт (07.06.2007)
 
Rio Tinto очаква реализиране на джойнт венчъра Sulawesi Един от световните лидери в минна индустрия – Rio Tinto е на път да финализира преговорите по създаване на мулти-милиарден никелов джойнт венчър в Индонезия, като се очаква в близките няколко месеца да бъдат уточнени финансовите параметри по проекта Sulawesi, сподели ръководител на фирмата в четвъртък. Ерик Финлайсон, който е главен директор на проучванията в Rio Tinto, каза че очаква административния отдел на компанията, да предаде изпълнението на проекта Sulawesi в ръцете на проектния екип през второто полугодие на календарната година. Възможно е това да стане още в близките месеци, тъй като Rio е “съвсем близо” до финализиране на преговорите с местното правителство, добави той пред репортери по време на минния конгрес AMEC, проведен в Пърт, Австралия. “Говорим за нещо голямо, за проект, който ще осигурява производството на 45 000 тона никел годишно”, каза Финлайсон. Все пак трябва да се отбележи, че производството ще стане факт, най-рано след 6 години, като това ще зависи най-вече от това, колко бързо Rio успее да осъществи проекта. От компанията се надяваха да финализират преговорите с индонезийското правителство още през миналата година. Според информацията дошла от Джакарта още миналия месец, преговорите продължават, като те се колебаят най-вече около данъчните такси на оценявания около 2 млрд. щ.д. джойнт венчър Sulawesi. Базираната в Лондон, Rio Tinto в момента не разполага с подразделение за добив на никел. Големите й приходи се дължат на добива на желязна руда и мед, които подобно никела, регистрираха огромен ръст в цените си, поради подема на китайската икономика. През 2005 г., от компанията се отказаха да наддават за австралийската WMC Resources и тя по-късно бе придобита от конкурентната BHP Billiton срещу сумата от 9.2 млрд. австр. долара. Оттогава, Rio не успява да се включи ефективно в никеловата индустрия, която за сметка на това регистрира редица сливания и поглъщания, най-значителните, от които са: бразилската CVRD погълна канадската Inco, а руската Norilsk, успя да “надцака” листваната във Великобритания швейцарска компания Xstrata за канадската LionOre Mining.
Източник: Металс Плейс (07.06.2007)
 
“Дънди” ни топи в Брюксел "Дънди Прешъс Металс" подаде жалба срещу България в Европейската комисия. Компанията се жалва, че се бавят инвестиционните й намерения. Канадците още чакат разрешение от екоминистерството за разширяване на златодобива в Челопеч. Те имат концесионен договор за проучването и добива в Челопеч и Крумовград. Жалбата касае и двете находища. Концесионният договор е неизгоден за България и трябва да се предоговори, смятат от екоминистерството. Те предлагат държавата да участва като акционер в златодобива. Експерти са изчислили, че компанията ще прибере над 5 млрд. долара от продажбата на залежите, докато държавата ще вземе само 140 млн. лв. от концесионни такси.
Източник: Стандарт (08.06.2007)
 
ОЦК ще удвоява производството на олово "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) - Кърджали, планира удвояване на производството на олово през 2007 г. Това съобщи Валентин Захариев, бивш собственик на "Кремиковци" и председател на надзорния съвет в комплекса. В четвъртък компанията "Интертръст холдинг БГ", собственост на ОЦК, получи сертификат за инвеститор първи клас от Агенцията за инвестиции. През 2006 г. комплексът е произвел 23 хил. тона цинк и около 11 хил. тона олово, а през тази година е предвидено около 25 хил. тона цинк и 20 хил. тона олово, поясни Захариев. Той прогнозира около 170 млн. долара приходи за ОЦК през 2007 г., или около 244 млн. лв., което е с около 55% повече от реализираните 157 млн. лв. през 2006 г. Предвижданата печалба на дружеството възлиза на около 20 млн. лв. при 15.2 млн. лв. година по-рано. В периода между второто полугодие на тази година и началото на 2010 г. "Интертръст холдинг БГ" ще вложи 68 млн. евро в модернизацията и разширяването на цинковия комплекс в Кърджали, като за това получи и сертификат за инвеститор първи клас. Инвестиционният план предвижда увеличение на капацитета за производство на цинк на 45 хил. т годишно, значително подобряване на условия на труд и на качеството на цинка, поясни Захариев. Освен това холдингът смята вложи между 15 и 20 млн. лв. в модернизацията и възстановяването на активи на мините "Горубсо Мадан" и рудообогатителната флотационна фабрика в Рудозем, които холдингът придоби през пролетта на миналата година. В момента ОЦК се захранва със суровини на 30% от България, а останалите 70% са от внос, основно от Полша, Турция, Сърбия, Румъния и Мароко. Надяваме се министерство на икономиката да обяви на концесии някои мини и с вече експлоатираните от нас да увеличим суровинната сигурност от България до 40-45%, поясни Захариев. Захариев допълни, че все още се водят преговори с "Кремиковци" за завод за поцинкована ламарина в Косово Newco Llamkos. Според Захариев комбинатът трябва да изплати около 3.5 млн. евро на "Интертръст" за неспазване на споразумението около косовския завод при продажбата на "Кремиковци" през 2005 г. на Прамод Митал. Според него при сделката е трябвало заводът в Косово да остане собственост на Захариев, а той в момента е собственост на "Кремиковци".
Източник: Дневник (08.06.2007)
 
Дънди Прешъс Металс внесе жалба в ЕК срещу България Международна минна компания Дънди Прешъс Металс Инк. подаде жалба срещу България в Европейската комисия. Жалбата е срещу българското правителство и в нея се заявява, че министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров не изпълнява законовите си задължения и чрез бездействието си директно е нарушил някои клаузи от законодателството на ЕС. Жалбата на Дънди Прешъс Металс касае разрешителните за два златодобивни проекта в България – за разработване на златно находище край Крумовград и за разширение на мощностите в Челопеч. И двата проекта очакват разрешителни вече повече от година и половина, обясняват от компанията. Разрешителните все още не са издадени, въпреки че през март 2005 година Българската агенция за инвестиции даде на компанията статут на Първи клас инвеститор и за двата проекта. По проекта за Крумовград министърът на околната среда и водите не свиква Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа Доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/. Законоустановеният срок за произнасяне по ОВОС изтече още през ноември 2005 година.
Източник: Дарик радио (08.06.2007)
 
"Дънди" сезира Еврокомисията срещу България Канадската минна компания "Дънди прешъс метълс" е подала жалба в Европейската комисия срещу българското правителство, съобщиха от дружеството. Причината е забавянето на двата й проекта за добив на злато - в Челопеч и Крумовград, на обща стойност 250 млн. долара. Оплакването е заради това, че екоминистърът Джевдет Чакъров "не е изпълнил задълженията си, а бездействието му е пряко нарушаване на няколко разпоредби на общностното право", твърдят от компанията. Според тях Чакъров е нарушил принципите на свободно движение на услуги и капитали, на функциониране на общия пазар и други. "Дънди" моли комисията да проучи действията на министъра. Ако ЕК прецени, че има нарушаване на европейското законодателство, може да започне наказателна процедура. След заседанието на правителството в четвъртък Джевдет Чакъров заяви, че няма промяна в позицията по случая. Той припомни, че тя е взета от съвета на тройната коалицията миналата година. Позицията на ДПС е, че концесионният договор на "Дънди прешъс" е в ущърб на държавата и трябва да се промени. В момента сме в активен диалог с компанията, която проявява готовност за подобряване на концесионното възнаграждение, каза Чакъров. Той припомни, че сега държавата събира около 15-20 млн. лв. от концесионни такси, което е крайно малка сума. Идеята на лидера на ДПС Ахмед Доган е средствата да се увеличат и да отиват в бъдещия пенсионен фонд, посочи министърът. По думите му скоро се очаква въпросът отново да бъде обсъден от съвета на коалицията. Минната компания вече месеци заплашва, че ще търси правата си в международен съд. От "Дънди" твърдят, че за времето, откакто се бавят двата им проекта, са пропуснали ползи за 1 млрд. долара. Вече година и половина докладите по оценките на въздействието върху околната среда на проектите са в екоминистерството. "Дънди" заведе дела във Върховния административен съд срещу мълчаливия отказ на Чакъров и за двата проекта. В края на април съдът окончателно задължи министърът да се произнесе за Челопеч. Междувременно проблемът с американската компания "Тишман" за получаването на разрешителни за строежа на бизнес център в София е решен, съобщи Чакъров. Във вторник, след като стана ясно, че с проблема ще бъде запознат президентът Джордж Буш, министърът е разпоредил спешно приключване на преписката. От "Тишман" съобщиха, че в четвъртък са получили всички документи. Чакъров пък обеща да накаже виновните за близо двумесечното забавяне.
Източник: Дневник (08.06.2007)
 
„Елаците-Мед” взе разрешение за търсене на злато Разрешение за търсене и проучване за добив на мед,злато и сребро получи "Елаците-Мед", след като в четвъртък Министерски съвет одобри заявлението на компанията. Документът е за площ "Елаците-Пирона", намираща се в Етрополска Стара планина. В продължение на три години ще се проучват 14.967 кв. км. В търсенето на полезните изкопаеми дружеството ще вложи 426 000 долара, съобщиха от пресцентъра на правителството. Общините Стамболийски и Перущица ще получават по 15 процента от концесионното възнаграждение при добива на баластра от находище "Елаците", в землището на село Йоаким Груево и град Пещера. Площта му е 493 898 кв. М и негов концесионер ще е "Пътинженеринг", Пловдив. Срокът на договора е 25 години. Минималната инвестиционна програма на дружеството е за 280 000 лв.
Източник: Медия Пул (08.06.2007)
 
Приходите от данъци и осигуровки отбелязаха рекорд Близо 4.7 млрд. лв. от данъци и осигурителни вноски събра Националната агенция за приходите (НАП) до 31 май. Това е 47.2% от предвидените за цялата 2007 г. През миналата година този процент на изпълнение е бил 44%. Данъчните приходи до края на май са 50% от годишната прогноза, докато през 2006 г. този процент е бил 47.7%. Изпълнението на данъчните приходи към 31 май 2007 г. е най-доброто от 1998 г. досега, категорични са от НАП. Създаването на НАП вече дава положителните ефекти - приходите в бюджета нарастват, което дава възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест в бъдеще, каза по повод отчета изпълнителният директор на НАП Мария Мургина. Оповестените данни от отчета на мегаагенцията безспорно дават основания на бизнеса да очаква обещаното намаление на осигурителната вноска от средата на годината, коментират анализатори. В бюджета за тази година е предвидено, че при фискална възможност социалната вноска за пенсии ще бъде намалена с три пункта от лятото. Преди няколко дни работодателски организации припомниха на правителството този ангажимент и настояха той да бъде спазен на фона на добрите резултати, които отчитат приходните агенции. От отчета на НАП става ясно, че събраното от преки данъци (върху доходите и корпоративни) е с 439 млн. лв. повече спрямо първите пет месеца на миналата година въпреки намаляването на ставките и увеличаването на необлагаемия минимум. С близо 127 млн. лв. повече са влезли в хазната от данък върху доходите спрямо 2006 г. Приходите от ДДС за първите пет месеца на годината са близо 1.1 млрд. лв., или 39.3% от планираните за цялата 2007 г. През миналата година този процент е бил 39.1%. При осигурителните вноски също се наблюдава трайна тенденция за подобряване на събираемостта, отчитат от НАП. До края на май са събрани с 219 млн. лв. повече социални и здравни осигуровки. В бюджета на държавното обществено осигуряване са постъпили общо 1.1 млрд. лв. социално-осигурителни вноски, което е с близо 116 млн. лв. повече, отколкото през миналата година. Постъпленията от здравни осигуровки също са се увеличили. Към 31 май приходите от здравни вноски са близо 302 млн. лв., или с над 43 млн. лв. повече от 2006 г. По предварителни данни само за две години - от 2004 до 2006 г., облагаемата печалба е нараснала с 2.9 млрд. лв., което е ръст от близо 62%. Този факт показва, че се увеличава доброволното спазване на задълженията от страна на фирмите, обясниха експерти от НАП.
Източник: Дневник (08.06.2007)
 
Dundee не издържа на държавния натиск и сезира Еврокомисията Концесионерът на Челопеч призова Брюксел да разследва бездействието на Джевдет Чакъров Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) е подала жалба срещу българското правителство в Европейската комисия, съобщиха от дружеството. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров не изпълнява законовите си задължения и чрез бездействието си нарушава клаузи от законодателството на ЕС, се казва в жалбата. Има се предвид неспазване на свободата на установяване, свободното движение на услугите и на капиталите, върховенството на закона. DPM призовава ЕК да разследва отказа на министър Чакъров да изпълни задълженията си по закон. Два от проектите на канадската компания у нас - разработването на златно находище край Крумовград и разширението на мощностите в Челопеч, повече от година и половина очакват разрешителни от министър Чакъров. Той отказва да се съобрази както с положителното становище на Висшия експертен екологичен съвет, така и с решението на ВАС, което го задължи да се произнесе по проекта в Челопеч. Инвестирахме близо 140 млн. EUR в България и искаме да продължим, казва президентът на DPM Джонатан Гудман. Покриваме всички екологични изисквания, но не можем да получим необходимите разрешителни за проектите, казва той. Междувременно дъщерната компания на DPM Челопеч Майнинг ЕАД - концесионер на мина Челопеч, обяви, че е сключила договори за продажба на медно-златен концентрат, които да позволят на мината да работи до края на 2009 г. При пълно натоварване Челопеч произвежда между 70 и 80 хил. т концентрат годишно.
Източник: Пари (08.06.2007)
 
"Елаците мед" получи разрешение за търсене на злато Правителството разреши в четвъртък на "Елаците мед" да търси и проучва находище за добив на злато, сребро и мед, край Етрополе, съобщи правителствената информационна служба. Разрешението е за площ от близо 15 кв. километра в местността "Елаците - Пирана" в Стара планина. Срокът на разрешителното е 3 години. Компанията ще инвестира в проучването на находището 426 хил. долара, се казва в правителственото съобщение. Общините Стамболийски и Перущица ще получават по 15 процента от концесионното възнаграждение при добива на баластра от находище "Елаците". То е в землището на село Йоаким Груево, община Пещера. Площта му е над 493 хил. кв.м. Министерският съвет определи за концесионер "Пътинженеринг" ЕООД - Пловдив. Срокът на договора е 25 години. Минималната инвестиционна програма на дружеството е за 280 хил. лв. Очакваният средногодишен добив от кариерата е 75 287 куб.м фракции. Кабинетът разреши още на "Геопроучване АВ" ООД - Ямбол да продължи изпълнението на концесията за добив на варовици от находище "Големият кайряк", община Тунджа. Дружеството е правоприемник на концесионера "Геоинвест инженеринг". Планираните инвестиции за периода на концесията са 474 хил.лв., а средногодишната производителност на суровина е 70 хил. куб.м.
Източник: Дневник (08.06.2007)
 
Anglo се надява да удължи живота на цинкова мина в Намибия Anglo American Plc се опитва да удължи живота на своята открита цинков мина Skorpion в Намибия, който в момента се оценява на 12 години, чрез започване на подземен добив, обработка на по-нискокачествени руди или чрез извличането на мед в района на мината, каза ръководителят на мината. “Налице са няколко възможности, които в момента обмисляме”, сподели Джералд Ботинг пред Ройтерс в сряда. Мината е първата в света, при която беше изпробван метода за обработка на цинков оксид с извличането чрез разтваряне (технологията SX-EW), бе разкрита през 2003 г. Добивът регистрира някои закъснения поради поява на дефекти в техниката, но се очаква, през тази календарна година, той най-после да бъде с пълен капацитет - от 150 000 тона цинк/година. За сравнение, през 2006 г., добивът достигна 129 900 тона. Мината работи вече 15 месеца на пълно натоварване, но не и в рамките на една календарна година. Според Ботинг, шансовете да бъдат открити допълнителни депозити на цинкова руда в района на мината са незначителни, но за сметка на това залежите на цинков сулфат, започват някъде на около 450 метра дълбочина, а депозита от мед е разположен западно от сегашния изкоп. Има и друга възможност за добив, тъй като в мината има и залежи от руда, при които цинковото съдържание е под установения лимит за минимум от 4% и при така създалата се ситуация, в момента компанията обмисля и вариант за обработка на тази руда. Същевременно, на около 920 км. южно от столицата Виндхук, компанията извършва сондажи, които до средата на 2008 г. трябва да покажат, дали е целесъобразно започването на интензивна минна дейност в района, допълни Ботинг. Създаването на подземна шахта с разклонения, отнема до 10 години, така че е от голямо значение да бъде взето решение, дали да се инвестира в този проект, възможно най-бързо. Така след изчерпването на рудите в настоящата мина, дейност може незабавно да бъде прехвърлена на новия терен.Anglo, която е третата по големина миннодобивна компания в света, в момента обмисля и разкриването на дейност в северната част на Намибия, близо до границата с Ботсуана, тъй като геолозите представят доста обнадеждаващи проби от този район, каза още Ботинг.
Източник: Reuters (08.06.2007)
 
"Кремиковци" и "Златни пясъци" начело в черния списък на АСК Купувачите на "Кремиковци", "Златни пясъци", "Свилоза" и "Вини"- Сливен са сред най-некоректните "клиенти" на Агенцията за следприватизационен контрол. Това показва отчетът на АСК за 2006 г., внесен за разглеждане в Народното събрание. През миналата година агенцията контрольор е начислила неустойки за неизпълнение на инвестиционни задължения за общо 51.6 млн. долара и 5.34 млн. лева. Само санкцията за собственика на металургичния комбинат "Кремиковци" за обещани, но ненаправени вложения е за над 49 млн. долара, а купувачът на "Златни пясъци" е наказан с 1.14 млн. долара. За неизпълнение на обещанията за работни места пък АСК е начислила общо 12. 47 млн. лева неустойки.
Източник: Сега (11.06.2007)
 
Казахстан ще преговаря през юни за дял от тръбата до Гърция Казахстан започва преговори за придобиване на 49% от българския и гръцкия дял в петролопровода Бургас - Александруполис, съобщиха руските медии. Новината дойде от Международния икономически форум в Санкт Петербург, където България е представена от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Обсъжда се възможността Гърция и България да продадат своите акции на нефтени компании, които ще гарантират доставките на петрол, каквато възможност е записано в ратифицираното преди седмица от парламента междуправителствено споразумение. Според източници, близки до проекта, Русия желае продажбата на дяловете да стане бързо и подкрепя Казахстан в искането й да придобие българския и гръцкия дял. Москва настоява до три седмици София да отговори дали приема или не предложението за преговорите. То дойде непосредствено след срещата между президентите на Русия и Казахстан Владимир Путин и Нурсултан Назарбаев преди ден. Регионалният министър Асен Гагаузов потвърди, че Казахстан предлага България, Гърция и Русия да започнат преговори за включване на азиатската страна в проекта за петролопровода. Той обясни, че няма мандат от правителството да води преговори и ще информира Министерския съвет за предложението. По думите му такива преговори за участието на Казахстан могат да започнат след създаване на Международната проектна компания и получаване на съгласие на трите страни. Пред агенция "Интерфакс" президентът на оператора на тръбата "Транснефт" Симеон Вайнщок предполага, че ще се преговаря за гръцкия и българския дял и с американската компания "Шеврон" и руско-британската ТНК-ВР. Едновремено с това ръководството на "Транснефт" се обърна с молба към премиера Сергей Станишев за ускоряване на работата по проекта. Според руските медии Вайнщок е упрекнал България в интертност по реализацията на проекта, в който от руска страна участват още "Газпромнефт" и "Роснефт". Той твърди, че българската страна не е определила кои компании ще номинира за участие в проекта за разлика от Гърция, където участват две компании и държавата си запазва 1% в петролопровода. По думите му отново може да се стигне до тежки преговори. "За съжаление се оказва, че има разногласия. Особено от българска страна, която не приема решенията по нито един от въпросите", твърди Вайнщок. За разлика от руската страна България все още не е регистрирала проектната компания с участието на "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой" заради спорове за седалището на компанията и устава й между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката и енергетиката. Няма проблеми с регистрацията и документите са внесени в съда, опроверга твърденията Гагаузов.
Източник: Дневник (11.06.2007)
 
Европейски тест за "Кремиковци" Mиналото лято ръководството на "Кремиковци" обеща, че комбинатът ще започне да плаща редовно дълговете си и ще спре да опушва Софийското поле. Година по-късно тази цел обаче изглежда все по-неизпълнима, защото се оказва, че предприятието се бави с изпълнението на ангажиментите си, заложени в актуализирания му план за жизнеспособност. А последиците от това може да доведат дори до фалита на металургичния гигант, защото, ако този план не се изпълни, Европейската комисия (ЕК) може да принуди предприятието да изплати всичките си разсрочени дългове наведнъж и да му наложи глоба от няколко десетки хиляди евро на ден. Това стана ясно от отчета за 2006 г. на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) за преструктурирането на българския стоманодобивен сектор, който обхваща цялостната дейност на "Кремиковци", "Стомана индъстри" и "Промет стийл". Този отчет беше предаден в ЕК дни преди визитата на нейни експерти, които дойдоха, за да изготвят шестия и последен мониторингов доклад на преструктурирането на стоманодобива в България. Мисията на евроекспертите беше да проверят дали данните от отчета са правилни и да дадат финална оценка дали дружествата в този сектор наистина са готови да се присъединят към икономиката на Европейския съюз, без да изкривяват стоманодобивния пазар. Основните изисквания на ЕК са българските стоманодобивни предприятия да не получават никаква държавна помощ, било то под формата на грантове или неизплатени стари заеми. Според експерти от МИЕ обаче основната цел на служителите на ЕК е била да проверят в какво състояние се намира "Кремиковци" и дали следва стриктно плана си за жизнеспособност, договорен между българското правителство, ръководството на завода и Брюксел. Европейските експерти направиха няколко срещи с представители на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и "Кремиковци" в четвъртък и петък. Резултатите от тях обаче все още не са обявени, а от "Кремиковци" отказаха да дадат коментар поради опасения да не повлияят на преценката на ЕК.
Източник: Капитал (11.06.2007)
 
Нов джойнт венчър за сплави между Alcoa и Orkla ще стане публичен до 18 месеца Норвежкият индустриален конгломерат Orkla ASA обяви, че е постигнал споразумение с американската Alcoa Inc, според което, двете компании ще обединят дейността на двете си подразделения за производство на меки алуминиеви сплави, чрез създаването на нов джойнт венчър - Sapa AB. Новата компания ще се превърне в световен лидер на пазара и ще стане публично дружество в рамките на следващите 18 месеца. “Компаниите правят всичко възможно да впишат новата компания на борсата в рамките на идните 18 месеца”, казаха от Orkla в съобщение за медиите. “В момента сме в процес на създаването на един световен лидер в производството на профили от меки алуминиеви сплави, който ще разполага с потенциала да регистрира още по-голям ръст и силни позиции”, каза главният изпълнителен директор на Sapa Оле Енгер. На 19 април, от ЕК одобриха създаването на този джойнт венчър. Според Комисията, създаването на този джойнт венчър, няма да наруши конкурентността на компаниите на пазара на ЕО. До момента не са коментирани никакви финансови параметри по сделката. И двете компании обаче, включват изцяло своите подразделения за разработка и производство на меки алуминиеви сплави в този венчър, заедно с всичките си съоръжения и служители. В петък от Orkla споделиха, че новата компания ще има сериозен пазарен дял – 19% в Европа и 27% в Северна Америка. Общият брой на работниците й ще бъде около 12 хил. души, а евентуалният общ оборот от продажбите й за 2006 г. би могъл да бъде 4.2 млрд., стига компанията да бе създадена година по-рано. Според друга информажия посочена от Orkla, при предишните разговори между двете компании, те са решили 54% от собствеността да бъде в полза на норвежците, а останалите 46% за Alcoa. Поделението на Orkla, което ще бъде изцяло включено в рамките на новия джойнт венчър предоставя общо 18 съоръжения, разположени в 12 страни, а броят на работниците в тях е около 6 хил. души. За 2005 г.общият обем на доставките на компанията възлиза на 275 хил. тон, а печалбата й е 1.3 млрд. щ.д. Alcoa пък ще прехвърли в новата компания всичките си 22 съоръжения, разположени в 8 страни с 6 400 души работници. Нейните поръчки за 2005 г. са били в размер на 585 хил. тона, а печалбата й от тях възлиза на 2.1 млрд. щ.д.
Източник: Инфомайн (11.06.2007)
 
Каним американски компании в енергетиката Каним американски компании в енергетиката. Това би била инвестиция в регионалния мир, с геостратегически принос. Това заяви президентът Първанов на президента на САЩ Буш по време на съвместната им пресконференция. Първата щатска компания, назована от Първанов, бе Chevron, която е спрягана като кандидат за покупката на част от българския дял в нефтопровода Бургас - Александруполис. Другата бе AMBO, инициаторът на проекта Nabucco. С българския президент разговаряхме за по-активно американско участие в крупните енергийни проекти в България и на Балканите, потвърди Буш, без да конкретизира проекти и компании. Прекалено много сме зависими от чуждестранни енергийни източници и споделяме обща цел за разнообразяване на енергийните доставки, добави президентът. Обвързването на България с инициираната от Русия тръба Бургас - Александруполис, лансираната по време на посещението на Сергей Станишев в Москва идея за транзитиращ през България до Европа газопровод и зависимостта на страната ни от руско синьо гориво вероятно са в основата на поканата към щатски фирми да навлязат в нашата енергетика. Когато българският президент говори за привличане на американски инвестиции, той говори за необходимите реформи, а аз имам предвид необходимите реформи, които са нужни за изкореняване на корупцията и за това българското правителство да процедира по прозрачен начин, каза Буш. Както се очакваше, Първанов покани САЩ да се включат в модернизацията на армията. Locheed Martin и ITT са две от щатските компании, които проявяват сериозен интерес към този процес и очакват насрочването на търгове до края на годината. По оценка на Първанов обогатяването на структурата на стокообмена между България и САЩ и участието на щатски компании в инфраструктурата и отбранителната промишленост ще стимулират сериозно развитието на нашата икономика.
Източник: Пари (12.06.2007)
 
Леярна влага 2.4 млн. евро до края на 2007 г. Инвестиционната програма на "Чугунолеене" АД-Ихтиман за настоящата 2007 г. е на стойност 2.4 млн. евро. Това съобщи главният счетоводител на компанията Красимир Петров. “Общо 85-86% от продукцията на компанията е предназначена за износ. Изнасяме главно за Италия, Франция, Дания, Германия и др. страни," допълни Петров. Според него за първите пет месеца на годината компанията отчита нетна печалба в размер на 450 хил. лв. За първото тримесечие на 2007 г. "Чугунолеене" АД обяви нетна печалба в размер на 286 хил. лв., спрямо 651 хил. лв. загуба за сравнимия период на година по-рано. Основният капитал на дружеството е 641 хил. лв., а собственият - 12.428 млн. лв. "Чугунолеене 97" АД притежава 83.106% от компанията. Фирмата е основана през 1975 г. Годишното й производство възлиза на 60 000 тона отливки от сив и сферографитен чугун. Партньори и клиенти на "Чугунолеене" АД са известни машиностроителни фирми от България и чужбина. Сред тях са Clark - Германия, Cesab - Италия, Goss Graphic Systems - Великобритания / Франция, DanTruck - Дания, Terex - Ирландия, както и компании от Словения, Турция, Гърция и САЩ.
Източник: Монитор (13.06.2007)
 
Кремиковци отнесе ново наказание от борсата Металургичният гигант Кремиковци за пореден път беше спрян от търговия на Българската фондова борса, тъй като ръководството не е представило тримесечния отчет. Това е второ поредно наказание за комбината, тъй като дружеството, управлявано от Александър Томов, не е подало и годишния одитиран отчет. Заради това акциите на Кремиковци не се търгуват вече близо два месеца. Според правилника на борсата търгуването на акциите се спира до подаването на отчета след разрешение на Комисията за финансов надзор. Обещания В началото на миналия месец от ръководството на Кремиковци бяха обещали да подадат поне одитирания отчет в рамките на няколко дни след наложеното наказание. Тогава шефовете на комбината оправдаха закъснението на документа с преостойностяване на фондовете на Кремиковци, както и с извършването на общо преструктуриране на компанията в съответствие с европейските счетоводни стандарти. В комбината бяха убедени, че решението на борда на директорите на Българската фондова борса ще бъде променено още в близките дни след предоставяне на одитирания доклад. Резултати Близо два месеца по-късно от одитирания отчет няма и помен, а съветът на директорите на БФБ не само не отмени решението за спирането на търговията с акциите на компанията, но наложи и ново наказание. Това води до намаляване ликвидността на дружеството, тъй като се губи доверието на инвеститорите, коментираха борсови играчи. Последният предоставен документ за финансовите резултати е годишен неодитиран отчет. Според него Кремиковци е на загуба от 245 млн. лв., заради което и влезе в класацията на публичните компании на в. Пари като най-губещата компания на фондовия ни пазар. Софтуер Ръководството на Българската фондова борса спря от търговия за три дни акциите и на едно от най-ликвидните дружества на пазара Оргахим. Проблемът, заради който не подаваме отчета, е със софтуера, заяви директорът за връзка с инвеститорите на Оргахим Ирена Мицова. В момента минаваме на Oracle и затова още не успяваме да подадем тримесечния отчет, уточни тя. По думите й дружеството ще подаде отчета си в най-скоро време. През вчерашната сесия акциите на компанията паднаха с 3.55% до средна цена 251.05 лв. Само за месец книжата на Оргахим се качиха на фондовия пазар с над 50 лв.
Източник: Пари (13.06.2007)
 
Икономическите перспективи пред България са добри Икономическите перспективи пред България са благоприятни, но страната трябва да е подготвена да се справя с натиска на глобализацията, коментира Майкъл Деплер, директор на европейската секция на МВФ, в интервю за британската компания за икономически анализи Oxford Business Group (OBG). Деплер акцентира върху стабилния икономически растеж, умерената инфлация, нарастващия брой работещи, както и върху увеличаването на доходите. Той обаче предупреждава управляващите да продължават да следват и засилват мерките, подобряващи конкурентоспособността на България. Тук се включват макроикономическа стабилност, стабилна финансова система, икономически климат, благоприятстващ бизнеса, добра инфраструктура, образователна система, която може да осигури необходимите за пазара на труда знания и умения, и гъвкава и адаптивна икономика. Имайки предвид значимостта на гъвкавостта за запазването на конкурентоспособността на продуктовия и на трудовия пазар, законодателните реформи трябва да се провеждат решително. Завършването на отлагания от много време електронен регистър ще намали корупцията и ще стимулира формирането на бизнеса.
Източник: Пари (13.06.2007)
 
Спират акциите на 27 фирми Спират акциите на 27 фирми от търговия на борсата за срок от 3 работни дни, съобщиха оттам. Сред фирмите са "Оргахим", "Кремиковци", "Химко" - Враца, и "Слънчеви лъчи". Мярката е заради неизпълнени задължения от страна на дружествата за подаване на финансов отчет за първото тримесечие на годината или за разкриване на информация. Спрени са от търговията и книжата на няколко дружества в ликвидация и несъстоятелност. Спирането на търговията ще стане, считано от днес, 13 юни.
Източник: Стандарт (13.06.2007)
 
Инфлацията за май е 0,1 на сто Инфлацията за май е 0,1 на сто. Инфлацията от началото на годината е 2,4 на сто, а от май 2006 г. до май 2007 година - 4,3 на сто, съобщават от НСИ. През май са се увеличили цените на нехранителните стоки с 0,6 на сто, на общественото хранене - с 0.7 на сто и на услугите с 0.3 на сто. Цените на хранителните продукти са намалели с 0.6 на сто. През месеца са намалели цените на брашното - с 0.8 на сто, свинското месо - с 0.7 на сто, рибата - с 1.3 на сто, сирене - с 0.8 на сто, яйцата с 4.6 на сто, кашкавал - с 0.8 на сто сто, гъбите - с 0.6 на сто, пресни и замразените зеленчуци с 19,2 на сто, маслини - с 0.2 на сто. НСИ регистрира увеличение на цената при следните стоки: хляб - с 0.3 на сто, ориз - 0,4 на сто, птиче месо - с 1.6 на сто, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.2 и 0.3 на сто, маргарин - с 0.6 на сто, растителни масла - с 1.5 на сто, пресни и замразени плодове - с 15.1 на сто, картофи - с 6.8 на сто, захар - с 0.5 на сто, сладолед - с 0.6 на сто, минерална вода - с 1.8 на сто, плодови и зеленчукови сокове и нектари - с 0.3 на сто, хомогенизирани бебешки, детски и диетични храни - с 0.7 на сто. Вината и бирата са поскъпнали съответно с 0.9 и 1.5 на сто, високоалкохолните спиртни напитки - с 0.3 на сто, а тютюневите изделия са поевтинели с 0.2 на сто.
Източник: БНР (13.06.2007)
 
Никелът повтори дъното от февруари Никелът поевтиня под 40 000 долара за тон, като вчера загуби над 6 на сто от цената си. Медта също падна след данни за спада на вноса в Китай. Никелът с тримесечна доставка достигна 39 800 долара след спад от 6.4 на сто. Това са най-ниските нива за метала от края на февруари. Физическите запаси на Лондонската стокова борса LME се повишиха над критичните си нива от последните седмици до 8922 тона. Медта с тримесечна доставка падна с 2.6 на сто до 7170 долара за тон, след като в сесията в понеделник добави повече от 3%. Стачките в Мексико остават фактор за пазара и отчасти компенсират ефекта на намаления внос на Китай. Алуминият се котираше при 2700 долара за тон, с около 24 долара под нивата в края на деня в понеделник. Оловото отстъпи с 25 долара до 2320 долара за тон. В понеделник металът поскъпна с 3.3%. Резервите на оловото на LME са намалели с 10 на сто през май. Цинкът поевтиня до 3640 долара за тон, а калаят загуби 125 долара до 13 850 долара за тон.
Източник: Дневник (13.06.2007)
 
Подписваме споразумение със Световната банка Споразумение за допълнително финансиране по проекта за Социални инвестиции и насърчаване на заетостта ще бъде подписано днес, 12 юни 2007 г., от регионалния вицепрезидент на Световна Банка Шигео Кацу, министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. Допълнителното финансиране в размер на 15 милиона евро ще е насочено към малки, но социално значими инфраструктурни проекти, общински дейности и услуги за социално слабите. Проектът за Социални инвестиции и насърчаване на заетостта се прилага от април 2003 г. и има начален капитал от 50.8 милиона евро. Целта на проекта е да подобри стандартите на живот на хората, които живеят в маргинализирани общности сред които са дългосрочно безработните, етнически малцинства и уязвими групи. Проектът, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика и Социално-инвестиционния фонд, е доказано ценен инструмент за борба с бедността и осигуряване на достъп до външни ресурси на местните общности. Двата основни компонента на проекта са Инициатива за развитие на инфраструктурата на общностите и българската инициатива „Активни услуги на пазара на труда” Постигнатите до момента резултати от изпълнението на проекта включват финансиране на повече от 350 микропроекти и общности, включително ремонти на училища, ремонти за енергийна ефективност на домове за стари хора и деца без родителска грижа, водоснабдяване и канализация на малки населени места и др. Приблизително 500 000 души са се възползвали от подобренията в социалната инфраструктура и услуги на общинско ниво. Създадени са повече от 730 000 човекодни за временна и постоянна заетост.
Източник: Застраховател (13.06.2007)
 
POSCO остава цената на неръждаемата стомана непроменена; никелът е в полезрението Южнокорейската POSCO ще остави цената на неръждаемата стомана непроменена независимо, че на Лондонската метална борса, тази на никела, който има ключова роля в производството, спадна рязко, споделиха от компанията в сряда. НА 6-ти юни, от борсата се намесиха в търговията на никела, като отпуснаха по-големи търгуеми количества, в момент, в който цената на никела отбелязваше неимоверен скок. След тази интервенция, никелът спадна с повече от 10%, като така достигна своя 11-седмичен минимум. “Изминали са едва няколко дена след намесата на борсата. Необходимо е по-дълго време, за да можем да заключим, че има промяна в тренда на цената на никела и чак след това можем да говорим за сваляне на цената на неръждаемата стомана”, каза ръководител на POSCO, която е четвъртата по големина в света производителка на стомана. “По-рано тази година имаше няколко увеличения на цената на неръждаемата стомана, но това не се отрази стимулиращо за тренда на никела. Така че, сега не е нужно и ние да реагираме моментално при спад в цената на този метал.”, добави той. На четири етапа, POSCO покачи цената на неръждаемата стомана – клас 300 с 8% никелово съдържание, с общо 30% през тази година. Същевременно цената на никела скочи с 40% и достигна рекордни стойности за всички времена – 51 800 щ.д./тон през май. Друг представител на POSCO изрази мнението си, че действията предприети от Лондонската метална борса, която е целяла да се бори със спекулаторите, всъщност са накърнили интересите на южнокорейската компания в краткосрочен план. “Лек спад на цената на никела би била изгодна за нас в дългосрочна перспектива, но сегашния рязък спад определено не може да бъде считан за благоприятен за POSCO.”, каза той. “Клиентите ни спряха да правят нови поръчки, тъй като в момента очакват още по-голям спад на цената на никела и от там и на неръждаемата стомана.”. Търсенето на никел с незабавна доставка също е спряло, тъй като се очаква действието на пазарния механизъм, коментират търговци. “От краткосрочен гледен план, пазарът е в паника. Всички просто стоят и наблюдават в очакване движението на цените на Лондонската борса”, сподели посредник от международна търговска къща. Спот цената на никела се предлагаше с премия от по-малко от 1 500 щ.д. от кеш цената, като месец по-рано разликата беше 2 000 щ.д. “Слабото търсене, причинено от интервенцията на борсата и обичайно мудния летен сезон, вероятно ще продължи до септември, когато и южнокорейската икономика ще успее да се съвземе”, допълва посредника.
Източник: Лондонска борса за метали (13.06.2007)
 
Дерипаска с интерес към парното в Русе Руската "Ен плюс", собственост на алуминиевия магнат Олег Дерипаска, предложи на "Словенске електрарне" да финансира приватизацията на "Топлофикация - Русе". Най-богатият руски бизнесмен иска да покрие 49% от предложената цена. Поне още три компании са проявили интерес да финансират сделката - шведската FTI и два засега неизвестни фонда. Приватизацията на парното в Русе от "Словенске електрарне" не върви по план, тъй като словенското финансово министерство още не е одобрило плана за финансиране на сделката. Компанията беше избрана с оферта от малко над 85 млн. евро, като за 481 337 броя акции на "Топлофикация - Русе" се допуска плащане с компенсаторни инструменти. Все още предстои и парафираният проект на договор да бъде внесен за одобрение от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Според проектодоговора купувачът се задължава да запази дейността на дружеството за срок от три години и да не започва ликвидация или преструктуриране. Така също компанията не може да прехвърля собствеността на акциите на трети лица за срок от три години освен с разрешението на Агенцията за следприватизационен контрол.
Източник: Дневник (14.06.2007)
 
София привлича испанци с целогодишна доходност София е първата дестинация на българския пазар на имоти, за която питат испанските инвеститори и купувачи, единодушни са участници в изложението SIMA. Най-голямото специализирано изложение за имоти в света се проведе в края на май в Мадрид. Ако се съди по интереса, следващите 1-2 години българската столица може да очаква вълна от испански инвестиции. София е търсена, защото е позната и предлага добри възможности за инвестиции, смята собственикът на RIS Real Investments Валентин Георгиев. Имахме запитвания както за покупка на жилища в затворени комплекси, така и на земя с проект, допълни той. Според него у нас засега присъстват основно малки испански фондове за имоти. Те купуват пакети от 20 до 100 апартамента и ги препродават на испанския пазар с 10-15% печалба. Интерес обаче има и от предприемачи, които биха инвестирали в затворени жилищни комплекси с всички удобства, поддръжка и управление. По-малките планират комплекси с 50-60 апартамента, но има и инвеститори, които обмислят цели сателитни селища край София, допълни Валентин Георгиев. Преобладаващото мнение е, че България наподобява Испания преди 10 години. Цените у нас още са ниски и купувачите очакват сериозно покачване, смята Параскева Рупанова от Сандански пропъртис. Двустаен апартамент в добър район на София струва 60 000-70 000 EUR, докато в Мадрид цената на подобен имот тръгва от 200 000 EUR. Испанците търсят целогодишна доходност, а големият град може да я предложи, допълни тя. Според Валентин Георгиев испанските инвестиции ще преобърнат жилищния модел в София. Те ще наложат извънградските комплекси, ще доведат испанците като крайни купувачи и ще поведат нагоре цените на целия жилищен пазар, смята той.
Източник: Пари (14.06.2007)
 
IPSCO и SSAB изчакват период на клиринг за сливане на стойност $7.7 IPSCO Inc. и SSAB Svenskt Stal AB обявиха във вторник, че очакват изтичането на периода за клиринг според правилата на антитръстовия документ Hart-Scott-Rodino. След изтичането на срока, IPSCO ще бъде придобита срещу близо 7.7 млрд. щ.д. или по 160 щ.д./акция. Предполага се, че самата сделка ще стане факт през третото тримесечие на годината, тъй като освен този изчаквателен срок, наложен от американските регулатори, сделката трябва да премине през още няколко подготвителни фази, една от които е одобрение от страна на акционерите на IPSCO. IPSCO, която се търгува на борсите в Ню Йорк и Торонто с борсов индекс IPS, разполага с три големи центъра за производство на стомана и осем завода за производство на тръби на територията на САЩ и Канада. IPSCO се слави с това, че е един от производителите в Северна Америка, който предлага сравнително ниски цени за продукцията си, а годишният му капацитет е 3.5 млн. тона стоманени изделия. Заводите му за тръби предлагат широк спектър изделия, в т.ч. и тръби за газопроводи и петролопроводи, пръстени за петролни кладенци, тръби за наземни тръбопроводи и скелета. Стоманата може да получи и допълнителна обработка в петте звена на IPSCO за разпъване и развиване на валцувани изделия. SSAB е шведска компания, която има водеща роля в производството на тежки плочи и стоманени листове на европейския пазар. Групата разполага с четири поделения, като само две от тях: за листове и тежки плочи са осъществили доставки на общо 3.1 млн. тона изделия през 2006 г. Другите й поделения са Plannja, което произвежда продукти за строителната индустрия и Tibnor, което осъществява търговската дейност на компанията. Общият размер на печалбата на шведската група е почти 4.6 млрд. щ.д. SSAB разполага с 8 800 работници и развива дейност в над 40 компании в цял свят.
Източник: Металс Плейс (14.06.2007)
 
Капитал 100: "Лукойл България" е най-голямата компания "Лукойл България" е най-голямата българска компания с приходи от 3.3 млрд. лв. за 2006 г. в "Капитал 100" - класацията на в. "Капитал" за най-големите, печеливши и динамично развиващи се дружества в България. "Капитал 100" подреди 100-те водещи компании в страната по реализирани приходи, показа кои са 50-те най-бързо развиващи се и 10-те най-рентабилни дружества на пазара, където водят "Челопеч майнинг", "Мобилтел" и "Болкан нюз корпорейшън". Според екипа на седмичника най-динамично се развиват "БТК мобайл", "Тракия глас" и "Стил Комодитис". "Капитал 100" на практика показва кои сектори дърпат българската икономика напред през последните две години на база постигнатите от тях финансови резултати. Приходите от продажби на най-големите десет в подреждането достигат 15 млрд. лв. (виж таблицата) през миналата година, което се равнява на повече от 30% от реализирания за годината БВП на страната. Постъпленията на водещите български компании нарастват със средно 20% за миналата година, а отборът на фирмите в страната с оборот от над 1 млрд. лева се покачва от три на седем за последните пет години, показва анализът на екипа на "Капитал". Предприятията от металургията и добивната промишленост са с най-голямо значение за икономиката и износа, като техните приходи имат най-голяма тежест сред класираните в стоте компании според данните в класацията. Освен традиционно водещото място на петролните и енергийните компании в подреждането силно представяне правят още компаниите от промишлеността и търговските вериги. Като положителна тенденция от класацията може да се изведе и доброто развитие на секторите с по-висока добавена стойност - телекомуникации, електроника и фармацевтика. Те успяват да регистрират над средния за българския бизнес ръст на приходите за 2006 г. Успехът на дружествата, които отбелязват прогрес по отношение на финансовите си резултати, се дължи както на конюнктурни фактори - поскъпване на металите и петрола на международните пазари, така и на инвестиции и добро управление, твърди изданието. Ключово значение в икономически аспект има и фактът, че делът на държавната собственост измежду най-големите дружества намалява в сравнение с предишните издания на ранглистата. Ако преди пет години близо една трета от най-големите сто фирми в България са били държавни или общински, през 2006 г. броят им е сведен до 13, отбелязват създателите на класацията. Те са заменени от приватизирани и с нарастваща финансова мощ частни компании. Пример за това е "Кумерио мед", която е собственост на едноименното белгийско дружество, измества от втората позиция държавния монополист НЕК.
Източник: Дневник (15.06.2007)
 
Управляващите разделени по спора МОСВ – “Дънди” Не само в правителството, но и сред депутатите от БСП, НДСВ и ДПС има противоречия по казуса с международната минна компания “Дънди Прешъс Метълс Инк.” (Dundee Precious Metals), която от година е в конфликт с Министерството на околната среда и водите. В четвъртък парламентарната комисия по корупция се занимава близо три часа с огласените съмнения за корупция. Ясно пролича още, че има противоречие между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) относно ползите за държавата от концесионния договор на “Дънди” за експлоатация на златната мина “Челопеч” и златното находище на Ада тепе край Крумовград. Компанията от своя страна миналата седмица внесе жалба в Брюксел срещу България заради забавянето на разрешителните за разширяване на добива на мината “Челопеч” и за разработването на златното находище на Ада тепе край Крумовград. Тогава от фирмата обявиха, че проблемите се създават от “политически интереси и корупцията в българското правителство” и че искат от Брюксел натиск върху държавата заради 2-годишния отказ на министъра на околната среда Джевдет Чакъров да издаде разрешение за работа на две мини за добив на злато.
Източник: Медия Пул (15.06.2007)
 
Заводът в Пирдоп отново заработи От 1 юни заводът в Пирдоп отново е пуснат в експлоатация. Точно преди месец - на 1 април, белгийската медодобивна компания "Кумерио", собственик на металургичното предприятие в Пирдоп, затвори завода, за да ремонтира оборудването, свързано с металургичните операции, посочиха от компанията. Цялостният ремонт беше наложителен. Той се прави на осем или девет години. След успешното му приключване "Кумерио" може да започне работата по разширяване на производството. След ремонта капацитетът на завода е близо 275 хил. т метал годишно. Прогнозите за производството на анодна мед за тази година остават непроменени - 230 хил. т. Ефектът от затварянето на операциите ще е слаб върху резултатите за цялата 2007 г., смятат от компанията. Новата преработвателна мощност се очаква да стигне пълния си потенциал през 2008 г., когато ще бъде приключена и новата медна рафинерия в Пирдоп. Програмата за модернизация на цялостното производство в завода в Пирдоп е на стойност 82 млн. евро, като финансирането ще бъде осъществено основно със собствени средства. Програмата беше подкрепена от правителството с издаването на сертификат за инвеститор първи клас, който улеснява процедурата по издаване на необходимите за реализацията и документи. "Кумерио" е една от водещите независими производителки на мед в Европа. Централата на компанията е в Брюксел. Освен в България "Кумерио" присъства в Белгия, Италия и Швейцария. В компанията работят близо 1450 души, а годишният оборот за 2006 г. е размер на 3.4 млрд. евро. Белгийската компания се съсредоточава върху Югоизточна Европа, за да избяга от стагниращия пазар на Запад.
Източник: Дневник (15.06.2007)
 
Булвеста холдинг продава 49.99% от капитала на Бронз ТМ Булвеста холдинг ще продаде 49.99%, или 26 980 акции, от капитала на Бронз ТМ, които са собственост на дружеството. Сделката ще се извърши на цена от 41 819 лв., като сумата е определена съгласно оценка от независим експерт-оценител. Булвеста холдинг постигна нетна печалба на консолидирана база от 26 хил. лв. за първото тримесечие на 2007 г., година по-рано показателят е възлизал на 6 хил. лв. Булвеста холдинг има реализирана нетна печалба на неконсолидирана база в размер на 23 хил. лв. към края на 2006 г. според неконсолидирания одитиран отчет на дружеството към 31 декември 2006 г. за разлика от отчетените 2 хил. лв. към края на 2005 г. Въпреки подобрението на печалбата обаче общото събрание на акционерите на дружеството реши да не разпределя дивидент за 2006 г. Компанията ще задели 23 194.25 лв. като неразпределена печалба. Акциите на компанията се търгуваха по 1.3 лв. за брой на 13 юни 2007 г. по данни от БФБ.
Източник: Пари (15.06.2007)
 
Отрицателното ни търговско салдо за първото тримесечие на годината достигна на 3,1 млрд. лева Отрицателното търговско салдо на България за първото тримесечие на година по цени FOB/ FOB достигна на 3,1 млрд. лева, а по цени - износ FOB - внос CIF - възлиза на 3,6 млрд. лева. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт, разпространени днес. Стокообменът на България, както с европейски така и с трети страни отбелязва ръст от 13,7 на сто през първите три месеца на тази година в сравнение със стойностните обеми през същия период на 2006 г. Като абсолютна стойност стокообменът достигна 14,7 млрд. лева. През първото тримесечие на 2007 г. са изнесени стоки за 5,5 млрд. лева. Спрямо същия период на 2006 г. износът се увеличава с 6,2 на сто. Внесените от началото на годината стоки (по цени CIF) са за 9,1 млрд. лева.
Източник: БНР (15.06.2007)
 
ArcelorMittal прави първата си доставка от САЩ за Испания ArcelorMittal е изпълнила първата си поръчка, от 11 000 тона топло-валцувани стоманени намотки, до испанския град Пасахес. Доставката е тръгнала от завода Indiana Harbor, източен Чикаго, щата Илинойс, потвърдиха в понеделник от пристанище Индиана. От управата на пристанището коментираха, че това е първата презокеанска доставка на стоманени изделия от САЩ от 2005 година насам. “В исторически план, повечето стоманени изделия, които минават през пристана, са внос от Европа”, сподели Иън Хърт – главен мениджър на Federal Marine Terminals, която е компанията осъществила превоза. “Все пак променящите се пазарни условия и слабият щатски долар, биха могли да доведат до започването на по-масиран износ”, добави той. В периода 2003 – 2005 г., броят на презокеански доставки на стоманени изделия е доста скромен, като общият обем на превозите е едва 55 000 тона. Рекордът на пристанището датира от 1995 г., когато през него са изнесени общо 243 000 тона стомана. Индиана обикновено поема повече презокеански превози, от което и да е друго американско пристанище от района на Големите езера и общо около 15% от целия износ на американска стомана за Европа, коментират от ръководството на пристанището. През 2006 г., то постави нов рекорд – доставки на стомана на обща стойност 584 млн. щ.д., което спрямо предходната година, означава ръст от 57%. Облагодетелствано от факта, че в близост до него са построени два от най-големите завода за стомана в страната - Indiana Harbor и Burns Harbor, пристанището може да се похвали с извършването на карго превози на най-разнообразни стоманени изделия.
Източник: Металс Плейс (15.06.2007)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 3831/2006 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Кремиковци Пауър" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Кремиковци", кв. Ботунец, с предмет на дейност: производство, съвместно производство, разпространение и продажба на всякакъв вид енергия/мощност, вкл. и пускане в експлоатация на съоръжения за производство, добив, закупуване, разработване и акумулиране на енергия от вятъра, на слънчева, водна, топлинна енергия, енергия от биомаса от въглища, газ, геотермална или всякакъв друг вид енергия от конвенционални и/или неконвенционални източници и пренасяне, разпространяване, продажба и доставяне на тази енергия за собствено потребление от страна на дружеството и/или за потребление от други лица (след получаване на необходимото разрешително от законните компетентни органи), подготовка, производство, продажба, променяне, внасяне, изнасяне и сключване на сделки с всякакво оборудване, аксесоари, приспособления, устройства и принадлежности, необходими за произвеждането, разпространението, снабдяването, акумулирането, свързването, пренасянето и продажбата на енергия, консултантска дейност и предоставяне на съвети във връзка с посочената дейност и конструиране, изграждане, създаване, ремонтиране, обслужване и поддържане на необходимите за това електроцентрали/обекти, участие в организирането, надзора и контрола на дейността и изпълнението на посочения проект и обработване, реализиране на пазара, използване, продажба и разпореждане с всички суровини, получени в резултат на производството на който и да е вид енергия, изработване, произвеждане, продажба и сключване на сделки с всички продукти, които могат да бъдат произведени от тези суровини, изграждане на мелници, въглеобогатителни фабрики и помпи, помпи на течни горива, както за собствена употреба, така и с търговска цел, участие и сключване на договори във всички сфери на дейността, свързана с производството на вятърна енергия, с помощта на вятърни мелници, вятърни турбини и всякакви други съоръжения за производството на енергия, използващи конвенционални и/или неконвенционални източници на възстановяема енергия, които се прилагат понастоящем или могат да бъдат разработени или изработени в бъдеще, продажба, разпространение, снабдяване и разпределяне на енергията към държавни институции, дружества, промишлени предприятия, електроразпределителни дружества и отделни лица съгласно законодателството и за собствено потребление и предоставяне на всякакви услуги, вкл. инсталация, подготовка, управление и поддръжка на всякакво оборудване, машини и съоръжения за производство на енергия, както и всякаква друга незабранена със закон дейност. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., с едноличен собственик на капитала "Кремиковци" - АД, и се управлява и представлява от управителя Божко Цеков Бонев.
Източник: Държавен вестник (15.06.2007)
 
Москва е най-скъпият, а София - най-евтиният град в Европа Москва е най-скъпият, а София - най-евтиният град в Европа за живот на чуждестранни граждани, сочат данните от проучване на британската фирма Мърсър, цитирани от агенция Франс прес. За втора поредна година Москва заема челното място, като изпреварва Лондон, който се изкачва до второто от пето място в сравнение с миналата година. Според Мърсър това се обяснява с надценяването на рублата по отношение на долара и с постоянното увеличаване на цената на жилищата. Следващите най-скъпи градове в света са Сеул на трето място, следват Токио, Хонгконг, Копенхаген, Женева, Осака, Цюрих, Осло, Милано, Санкт Петербург, Париж, Сингапур. На 15-то място в света е Ню Йорк, който е най-скъпият град в Съединените щати. Сао Паоло и Рио де Жанейро са най-скъпите градове в Латинска Америка. Сравнението е направено на базата на критерии като цените на имотите, транспорта, храната, дрехите, стоките за бита и развлеченията.
Източник: Дарик радио (18.06.2007)
 
Плащаме с евро от 2010 година България има възможност да въведе еврото от началото на 2010 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) подкрепи България в намерението й да влезе в Европейски валутен механизъм 2 (ЕВМ2) до края на годината. Всяка страна трябва да стои поне 2 години в този режим, преди да въведе еврото. През това време се наблюдават показатели като инфлация, лихви и валутен курс, които трябва да бъдат в определени граници.На пресконференция, гуверньорът на ЕЦБ Жан-Клод Трише се изказал положително за напредъка на страната ни, гласи публикация на Института за пазарна икономика. Според Трише страната успешно е стабилизирала публичните си финанси и е доказала, че може да провежда стабилна фискална политика. Шефът на ЕЦБ е обърнал внимание и на дисбалансите в икономиката ни.
Източник: Стандарт (18.06.2007)
 
Ще бъдат използвани по-големи кораби за доставка на руда за Китай Бразилската минна компания CVRD е направила поръчка за производството на най-големите товарни кораби за превоз на желязна руда в света, с цел да доставя от рудата за Китай, където търсенето на суровината, необходима за производство на стомана, стигна такива стойности, че транспортните разходи достигнаха рекордни нива. CVRD, която миналото лято успя да се наложи в наддаването за канадската Inco с печелившо предложение от 9.4 млрд. брит. лири., е поръчала четири специални кораба с товароподемност 388 000 тона. Първият от тях ще бъде готов през 2011 г. и ще бъде кръстен Chinamax. Ръководителят на отдела за желязната руда на CVRD Хосе Карлуш Мартинс сподели, че целта е била, в бъдеще, да бъдат построени даже още по-големи кораби - с вместимост 500 000 тона. Той обясни, че корабите ще бъдат използвани за доставка на желязна руда до Китай, а на връщане ще правят празни курсове. Според него, въпреки празните курсове, доставката ще бъде по-изгодна, отколкото сегашните транспортни разходи и навлото. В момент цената на превоз на един тон руда, от Бразилия до Китай, възлиза на 55 щ.д. (27 брит. лири), което е със 149% повече, отколкото през месец юни 2006 г. Карлуш Мартинс дабави, че компанията се е надявала, разходите й за доставка до Китай да бъдат някъде около 12 щ.д./тон, ако е използван стария флот. Поради големия ръст на китайското производство на стомана, се стигна до голям дългосрочен дисбаланс в транспортните маршрути. Общият обем на желязна руда, транспортирана към Китай се е повишил доста по-бързо, отколкото количествата изнасяни от Китай и именно това е довело до рязкото покачване на транспортните разходи. През последните няколко години, вносът на желязна руда на Китай е почти удвоен. През 2004 г., страната е внесла общо 220 млн. тона от рудата, докато през настоящата година, очакванията са за около 400 млн. тона.
Източник: Инфомайн (18.06.2007)
 
Синдикати искат ревизия на "Кремиковци" за точене на пари Сключените досега сделки от "Кремиковци" да бъдат проверени от министерствата на икономиката и на финансите и съответните контролни органи дали не са или източвани чрез тях пари от предприятието. Това настояха в понеделник от Федерация "Металици" към КНСБ в "Кремиковци". Председателят на организацията Васил Яначков заяви, че по техни данни около 10 млн. лв. месечно се губят от комбината. Месечната оперативна печалба на "Кремиковци" средно би трябвало да бъде около 6-10 млн. лв., а годишната - 70-80 млн. лв., което означава, че дружеството трябва да има пари за заплати, а тяхното изплащане редовно закъснява. Поради тази причина от януари досега са напуснали 500 души. Чистата средна заплата в "Кремиковци" е около 500 лв. , като с новото предложение на ръководството за увеличение тя ще достигне около 900 лв. бруто. Сега в комбината работят около 6874 човека, но според синдикатите условията на труд са много лоши. Затова те настояват да се провери и спазването на трудовото законодателство в завода и искат въпросът с условията за работа да се обсъдят с правителството.
Източник: Медия Пул (19.06.2007)
 
Феростийл инвестира в производствена сграда за метали до София Предстои изграждането на производствена сграда за метални изделия, предназначени за нуждите на строителния процес. Инвестицията в съвременната производствена база е на специализираната в тази област фирма "Феростийл" ООД. Обектът е разположен северно от софийското околовръстно шосе, в землището на село Мировяне, на терен с площ около 4210 кв.м. Проектът е разработен след одобрено изменение на план за застрояване и е съобразен с всички нормативни изисквания на действащото законодателство. Производственото хале е предназначено за студена обработка на метали, като годишният капацитет ще е между 40 и 45 хил. т, което превръща базата на "Феростийл" в един от най-големите до момента проектирани от подобен род обекти, каза инж. Крахтов. Инвестицията в обекта ще подобри както качеството на производство, така и условията на труд. В България в последно време не са изграждани подобни обекти. Проектът предвижда две функционални зони. Това са цех за метални изделия и административна сграда на един етаж. Предвижда се строителството да бъде изпълнено за срок три месеца, заяви управителят на "Феростийл" Асен Копрев. "Феростийл" е създадена през 1997 г., развива дейност в областта на търговията с метали, стомана и стоманени изделия, суровини и сплави за металургията.
Източник: Строителство Градът (19.06.2007)
 
Xstrata не планира преговори със стачкуващи Xstrata Plc не е планирала, каквито и да било срещи със стачкуващите работници в Canadian Copper Refinery (CCR) в Монреал, които започнаха стачни действия още през миналата седмица, съобщиха в понеделник от англо-швейцарската компания. Медната рафинерия все пак прави всичко възможно да поддържа оперативен капацитет от 35%, въпреки извънредните обстоятелства. Миналия понеделник 430 работника решиха да напуснат работните си места, след като преговорите им с ръководството на компанията за промени в пенсионния план и разчетите за повишаване на заплатите пропаднаха. “Постепенно възстановяваме нормалния режим на работа, но все още сме под целевия оперативен капацитет от 35%”, заяви говорителят на Xstrata Луи-Филип Гариепи в съобщение изпратено по електронната поща. “Необходимо ни е известно време, тъй като в момента работим със значително по-малко персонал от необходимото”. През изминалата седмица, от швейцарската компания, обявиха форс мажорни обстоятелства в рафинерията, като добиваха, че това неминуемо ще доведе до забавяне в обслужването на поръчките й. В момента съоръжението работи с минимален персонал, като повечето от настоящите работници са привикани от други поделения. Гариепи сподели, че въпреки всичко, някои от планираните доставки са осъществени по план, но отказа да даде повече пояснения по въпроса. CCR има годишен производствен капацитет от 370 000 тона катодна мед, 30 млн. унции сребро и 1 млн. унции злато. Xstrata придоби рафинерията през миналата година, като част от сделката за канадската минна компания Falconbridge. Стачката идва в момент, когато има смущения в предлагането на мед в световен план и поради това цената на метала е съвсем близо до абсолютните си рекордни стойности. В понеделник, цената на медните фючърси с доставка след три месеца, търгувани на Лондонската метална борса, понижиха цената си с 15 щ.д. до 7 510 щ.д./тон. Представители на съюза на стоманопроизводителите в САЩ, който представлява правата на работниците в рафинерията, не бяха открити за мнение по случая.
Източник: Reuters (20.06.2007)
 
Икономиката ускори до 6.2% ръст Икономическият ръст за първото тримесечие на годината са впечатляващите 6,2%, обявиха от Националния статистически институт. След като 2006 г. приключи с ръст на БВП от 6,1 на сто, икономиката продължава тенденцията от последните години за бързо развитие. Влизането ни в ЕС даде тласък на индустрията и услугите, дори преди реално да получим пари от фондовете на общността. Първите три месеца на членство в ЕС доведоха до бум на инвестициите, които скачат с 35,9%. Инвестициите вече осигуряват близо 30% от БВП на страната. Индивидуалното потребление на хората също расте бързо - с 8,1%.
Източник: Стандарт (20.06.2007)
 
Главеният изпълнителен директор на Freeport-McMoRan: бизнес средата е добра за новия меден гигант Покупката на Phelps Dodge Corp. от страна на Freeport-McMoRan Copper & Gold Inc. срещу сумата от 26.4 млрд. щ.д. (19.7 млрд. евро), е на път да се окаже много по-изгодна от очакваното. Компанията, която вече е най-голямата публична медна компания, се радва на благоприятната за нея тенденция на покачване на цената на медта с над 3 пъти спрямо 1990 и за нея няма да е проблем да изплати старите задължения на Phelps Dodge, които са в размер на 10 млрд. щ.д., още до края на тази година, сподели главният изпълнителен директор Адкерсон. “Чувстваме се отлично.”, каза той пред Associated Press във вторник. “Определено печелим от високата цена на метала в момента, тъй като той ни носи огромни приходи.” Цената на акциите на компанията е с48% по-висока, спрямо февруари, когато от компанията обявиха, че ще придобият Phelps Dodge през март . Пазарът на мед бе крайно благосклонен към тази новина, тъй като цената на медта остана над 3 щ.д. за либра, докато през 1990 г. тя бе едва 1 щ.д. Ръководството на Freeport е очаквало, че ще успее да върне дълговете на Phelps Dodge в рамките на три-четири години, но след като изведнъж компанията неочаквано набра капитали в размер на 5.6 млрд. щ.д., с емитирането на нови акции, тя вече има възможност да обслужи дълга, още до края на тази година, стига цената на метала да остане висока, каза Адкерсон. Дори разплащането обаче да стане сега, компанията все още ще има дългове в размер на 7.6 млрд. щ.д., сподели говорителят на Freeport Пийт Фаур. Адкерсон и бившият главен изпълнителен директор на Phelps Dodge Стийв Уислър от дълго време са имали планове за съвместен бизнес. “Винаги сме споделяли мисълта, че между Freeport и Phelps Dodge има важно стратегическо допълване”, сподели Адкерсон.
Източник: Инфомайн (20.06.2007)
 
В Челопеч не са против концесията на златното находище, твърди кметът Хората в Челопеч не са против концесията за златното находище на канадската „Дънди Прешъс Металс”, тъй като рудодобивът е основният поминък в региона. Това каза кметът на града Алекси Кесяков, който участва в заседание на парламентарната комисия по екология. По думите на Кесяков е необходимо да се дадат гаранции, че предлаганата технология за извличане на ценните метали е безопасна за околната среда и здравето на населението. Технологията е одобрена от експертите на Министерството на околната среда и водите, призна заместник министър Чавдар Георгиев.
Източник: Дарик радио (21.06.2007)
 
Облигациите на "Кремиковци" стигнаха ново дъно Международната инвестиционна общност продължава да губи доверие в най-големия металургичен комбинат у нас "Кремиковци". Това показва стабилното поевтиняване на корпоративните облигации на компанията, които във вторник удариха най-ниската си цена от емитирането им през пролетта на миналата година. Справка в движението на цената на книжата показва, че на 19 юни облигациите са се търгували на 74% от номиналната им стойност, а ден по-рано са били на ниво около 77%. До пониженията до такова ниво се стигна, след като през ноември миналата година председателят на надзорния съвет на комбината Прамод Митал обяви пред международни инвеститори, че предварителните прогнози за добри финансови резултати няма да бъдат достигнати. Това срина стойността на облигациите за един ден от 103.75% до нива 77-79%, показва справка в терминала на Ройтерс. Оттам нататък книжата така и не възстановиха позициите си, като стигнаха най-високо ниво до около 87% при излизането на информацията, че заводът е погасил част от огромните си задължения, като и че е платил купона по емисията. Минчо Минчев, главен дилър от Инвестбанк, поясни, че това стабилно понижение се дължи на пропуски в управлението на металургичния комбинат. Плащането на купон по лихвоносните книжа възстанови временно цената, допълни той, но отказът за екологично разрешително, както и липсата на финансови отчети за съответните периоди добави негативен сантимент към търговията с облигациите на комбината. Ако все пак "Кремиковци" вземе екологичния сертификат, както и ако постигне предварително обявените финансови показатели, облигациите лесно биха възвърнали по-високите нива. Облигациите в полза на "Кремиковци" бяха емитирани в края на април от регистрираната в Холандия специално за целта "Бългерия стийл файнанс". Те са за 325 млн. евро, с матуритет 7 години и лихва 12%. Част от средствата се използваха за погасяване на задълженията 112.3 млн. лв. към Националния осигурителен институт, а другите - за модернизация на производството, контрола и управлението на качеството, както и условията на труд. Все още се чака комбинатът да представи годишния си одитиран отчет за 2006 г. Компанията представи само неодитиран отчет през април, който показа приходи от 1.1 млрд. лв. и загуба за годината от 245 млн. лв., което е влошаване с 21% спрямо 2005 г. при ръст на общите приходи от 22%. Не предаването на годишен одитиран отчет за 2006 г. от компанията беше причина борсата да спре временно, а след това Комисията за финансов надзор да удължи спирането на търговията с акциите на "Кремиковци" на Българската фондова борса. Търговията е спряна до октомври, ако преди това заводът не предаде отчета си. Впоследствие липсата и на отчет за първото тримесечие на 2007 г. доведе до допълнителен акт за спиране в рамките на два месеца, като по този повод акциите не могат да се търгуват до края на юли, ако не бъде предоставен междинният отчет. Така в последните близо два месеца книжата на компанията не се търгуват, като последната им средна цена е 13.50 лв. при минимум от 11.60 лв. за последните 52 седмици.
Източник: Дневник (21.06.2007)
 
Mittal иска да има контрол на 80% от желязната си руда, за да не е зависим от Rio Най-големият производител на стомана в света Arcelor Mittal, планира да постигне добив на 80% от нужните му количества желязна руда, в рамките на следващото десетилетие, за да може да се противопостави срещу ценовите спекулации, налагани от големите производители на пазара на суровини. В момента Mittal си осигурява сам едва 45% от нужната руда. За да постигне целите си, компанията предвижда да закупи мини, които се намират в близост до някои от своите големи производствени подразделения в цял свят, сподели главният изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал, по време на конференция за стоманата, проведена в Ню Йорк. В момента Mittal е в процес на придобиване на мини за желязна руда в Сенегал и Либерия, тъй като BHP Billiton Ltd., Rio Tinto Plc и бразилската Cia. Vale do Rio Doce държат общо около 80% от световния добив на желязна руда и възползвайки се от монополните си позиции, често увеличават цената на ценната суровина. “Желаем да разполагаме с напълно интегриран собствен бизнес модел”, сподели Митал на конференцията. С осъществяването на новите големи и скъпи проекти, подхванати от миннодобивните компании, цената на желязната руда “трудно” би могло да се очаква да спадне чувствително, добави той. Всички стоманопроизводители в света, искат да подсигурят своите нужди от суровини, особено имайки предвид, че цените на желязната руда отбелязват годишен ръст за пета поредна година. Цената на рудата съставлява около една четвърт от крайната цена на произведената горещо-валцувана стомана, като това същевременно е и най-големият разход сам по себе си, според информация на Credit Suisse. През февруари, Mittal успя да се договори с правителството на Сенегал да инвестира в миннодобивната промишленост на страната 2.2 млрд. щ.д., като така ще се постигне годишно производство от 25 млн. тона желязна руда. С инвестицията си от 1.5 млрд. щ.д., компанията очаква да постигне и допълнителен ресурс от 15.5 млн. тона руда годишно от мини в Либерия.
Източник: Металс Плейс (21.06.2007)
 
Двоен скок на цените на тока Токът ще поскъпне двойно, ако се наложи спешен внос през зимата. Това става ясно от разчетите на НЕК за енергийния баланс на страната. Там са посочени два възможни сценария. Най-лошият е мощностите в страната да не стигнат. За да се избегне режим, ще трябва да купуваме от Румъния. Кризата у нас обаче ще вдигне спекулативно цената в целия регион. Сега енергийните борси продават по 82-90 евро за мвтч. За нас обаче ще е по-скъпо, защото трябва да купим без предварителна заявка, твърдят експерти. Така до крайния потребител киловатът ще стигне по 30 ст. вместо по 15. Политици и експерти обаче са единодушни, че няма да допуснат този апокалиптичен вариант. Затова ще се търсят начини за ограничаване на износа на ток и удължаване работата на блоковете в "Марица-изток".
Източник: Стандарт (22.06.2007)
 
Чакъров с месец отсрочка за златото в Челопеч Чакъров с месец отсрочка за златото в Челопеч Екоминистерството си издейства кратка едномесечна отсрочка, за да вземе решение по искането на фирма "Челопеч майнинг" да разшири златодобива в Челопеч и да почне ваденето на злато в Крумовград. Вчера по искане на юристи на МОСВ се състоя заседание на 5-членния състав на Върховния административен съд, който преди около месец задължи екоминистъра Джевдет Чакъров да приеме или отхвърли инвестиционното намерение. Хората на екоминистър Джевдет Чакъров са поискали от съда да вземе тълкувателно решение, което точно да посочи какво трябва да направи министерството. По закон тълкувателното решение се взима в рамките на 30 дни от датата на заседанието на съда. В случая това се пада в навечерието на отпускарския сезон - на 21 юли. Министерството бави отговора си към инвеститора "Дънди прешъс метълс" повече от 2 години под претекст, че предвижданата от него цианидна технология за златодобива и тройно увеличение на добиваната руда крият екологична опасност. Въпреки че висшият експертен съвет на министерството каза "да" на добива, Чакъров не желае да сложи подписа си под него. Същинските мотиви на министъра обаче касаят размера на концесионното възнаграждение, плащано от фирмата. Според него то е крайно малко и е в ущърб на държавата. По договор до 2010 г. то е 0,75 % от извлечените метали по цени на Лондонската борса. МОСВ настоя за 15 %, което според инвеститора обаче е немислимо. След дълги спорове с ековедомството инвеститорът обяви, че е склонен да плаща до 2,15 %, но и това все още не е договорено. Собственикът на фирмата - канадската "Дънди прешъс метълс инк.", заплаши, че ще съди държавата за 1 млрд. евро за пропуснати ползи и се оплака в Брюксел. Надеждата на инвеститора сега е, че ВАС ще излезе с финалното решение до около месец.
Източник: Сега (22.06.2007)
 
МОСВ иска “Дънди” да плаща 19 % такса за добива в Челопеч Министерството на околната среда и водите настоява международната минна компания “Дънди Прешъс Метълс” да плаща 19 % концесионна такса стойността на добитите в мина “Челопеч” мед, сребро и злато. “Дънди” обаче е готова да плаща такса в размер до 4 на сто. В момента тази такса е 0,70 на сто. Това стана ясно след дебатите в парламентарната комисия по околна среда по проблема с “Дънди”, чиято инвестиция от 300 млн. лв. е блокирана от година, съобщи Mediapool. Не може от интертните материали да прибираме такса между 5 и 7 на сто, а от металите по-малко, аргументира предложението на екоминистерството зам-министър Чавдар Георгиев. Още в края на 2005 г. Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри оценката за въздействие върху околната среда на технологията за преработка на златото с цианиди. Екоминистърът Джевдет Чакъров обаче не се произнесе по инвестиционния проект и бе даден от канадците на съд, който го задължи да каже “да” или “не” на проекта. Процедурата продължи прекалено дълго и затова изпаднахме в хипотезата на мълчаливия отказ, коментира Чавдар Георгиев. Той добави, че в министерството чакат указания от Върховния административен съд по спорния казус. Според Алекс Нестор, проектен мениджър на “Дънди”, проблемът с концесионната такса е решен с публикуваната наредба за определяне на концесионните отчисления за държавата от полезни изкопаеми, която предвижда 4 процента такса от стойността на добитите метали според цената им на Лондонската борса за хазната. С тази индексация и с тройното увеличение на добива от мината, ще се повишат значително приходите за държавата от златната концесия. Искат ни се обаче 19 на сто отчисление, каквото няма никъде по света, категоричен е представителят на канадската компанияе.
Източник: Монитор (22.06.2007)
 
Индонезия ревизира целите си за продажба на калай за 2007 г., като се прицелва в 50 000 тона Индонезийската компания с държавно участие Tambang Timah, която е най-големият производител на калай в света, очаква продажбите й на рафиниран калай да достигнат 50 000 тона до края на тази година, като предишните разчети бяха за 45 000 тона, сподели на 21-ви юни, корпоративният секретар на компанията Прасетио Саксоно. От началото на годината, компанията е продала 28 000 тона от метала, което надвишава първоначалните очаквания от 24 000 тона, допълни Саксоно. Според него, цената на калая ще достигне скоро границата от 14 000 щ.д./тон, а предварителните прогнози бяха, през тази година тя да се задържи около 13 000 щ.д./тон. През изминалата година, средната цена на метала бе 8 844 щ.д./тон, а през 2005 г. – едва 7 506 щ.д./тон. Очаква се през тази година да бъдат постигнати рекордни цени, след като износа на калай от страната бяха силно ограничени поради затварянето на нелегални леярни. Същевременно, Индонезия е вторият по големина износител на калай в света.В края на миналата година, започна масово затваряне на нелицензирани рафинерии, а през февруари тази година бяха затегнати и експортните мерки, според които нелицензирани компании нямат право на износ. Според очакванията на някои експерти, износът на страната се очакваше да се свие до едва 30 000 тона за тази година. Именно Tambang Timah е една от първите компании в страната, получила лиценз за износ според новите изисквания.
Източник: Майнинг Джърнал (22.06.2007)
 
Прециз интер прави център за метали 6.8 млн. EUR ще инвестира Прециз интер холдинг в нов завод, съобщи директорът Гено Генов при честването на 20-годишнината от създаването на холдинга. На него присъства президентът Георги Първанов. Новото вложение се прави съвместно с израелската фирма Iskoor LTD, която е част от световния гигант Macsteel Group. Смесеното дружество IPI Steel Servise Centre (Сервизен център за стомана) . ще се занимава с допълнителната обработка, опаковката и дистрибуцията на стоманени изделия. Съоръженията на центъра ще бъдат разположени в бившия Завод за тежко машиностроене край Русе.
Източник: Пари (22.06.2007)
 
"Газпром" и ЕНИ строят газопровод по дъното на Черно море Италианската компания ЕНИ и "Газпром" подписаха меморандум за строителството на нов газопровод по дъното на Черно море, който ще преминава през България, съобщи ВВС Russian.com. Документът беше парафиран в събота от зам.-шефа на "Газпром" Александър Медведев и генералния директор на ЕНИ Паоло Скарони. Новият газопровод, който руските медии наричат "Южен поток" или южноевропейски газопровод, ще е дълъг 900 км и ще минава на 2000 м дълбочина по дъното на Черно море и ще свързва Туапсинския район на Краснодарския край с българското черноморско крайбрежие. Точният маршрут на трасето се разработва. От България то ще има две направления. Едното ще е по посока на Южна Италия, а другото към Австрия и Словения. За "Южен поток" и участието на България в него беше обявено по време на посещението на премиера Сергей Станишев в Москва от министъра на икономиката и енергетиката в оставка Румен Овчаров. Проектът все още се разработва, има различни варианти къде на българска територия да достигне тръбата, заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз холдинг" Любомир Денчев. Той обясни, че реализацията на проекта ще позволи на "Булгартрансгаз" да пренася по-големи количества към Унгария и Австрия и на юг към Гърция и Италия. Предстои след подписването на меморандума да бъде парафирано българско-руско междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода, което в момента се подготвя. Инициативата на "Газпром" и ЕНИ по създаването на новия маршрут за пренос на газ, отговарящ на най-съвременните екологични, технически и икономически критерии, ще даде принос в повишаване на безопасността на енергоснабдяването на европейските страни, се казва в съвместно изявление. Проектът ще бъде многостранен. Съоръжението ще минава през територията на много държави, казва зам.-шефът на "Газпром" Александър Медведев, цитиран от руската телевизия НТВ. Той изтъква, че "Газпром" обмисля разширяване на сътрудничеството с ЕНИ и стъпка в тази посока е разработването на проекта "Южен поток". Капацитетът на газопровода ще е 30 млрд. куб. м годишно. Строителството се очаква да завърши за три години, като проектът се съгласува с другите заинтересувани страни и разходите ще си поделят партньорите, обясни Скарони. Руските медии посочват, че "Газпром" и ЕНИ имат опит в реализация на "Син поток", по който се доставя газ за Турция.
Източник: Дневник (25.06.2007)
 
"Прециз интер холдинг" направи общ бизнес с "Макстийл груп" Русенската компания "Прециз интер холдинг" и един от големите световни конгломерати в областта на стоманата - "Макстийл груп" (Macsteel Group), създадоха съвместно дружество. Партньор на българската фирма ще бъде израелската "Искор" (Iskoor LTD), която е част от интернационалната група. Смесеното дружество, в което двете компании имат равни дялове, се нарича IPI Steel Service Centre (Сервизен център за стомана). "Целта на новата фирма е да създадем сервиз за метали, който да обслужва цялата индустрия както леката, така и строителната", каза изпълнителният директор на "Прециз интер алуминиум" Стоян Генов. "Започнахме с 15 млн. евро инвестиции, като планираме до 2-3 години продукцията на достигне 60 млн. евро", заяви Бени Лотан, изпълнителен директор на "Искор". Активната работа на новата компания ще започне след 30 дни, каза още Лотан. IPI Steel Service Centre ще се занимава с дистрибуция на стоманени продукти. Тя ще извършва складиране, доставка, допълнителна обработка, опаковане и спедиция на металните изделия. Центърът се появява в отговор на високото търсене на подобен тип услуги на българския пазар. Компанията разполага с 10 дка застроена площ и 25 дка открити терени на територията на индустриалната зона в бившия Комбинат за тежко машиностроене край Русе. Центърът разполага и със съоръжения за преработка на стоманени продукти, внос от Европа и САЩ. Капацитетът на всяка от осемте машини е около 5 хил. т обработена продукция месечно. "Прециз интер холдинг" АД е създадено през 1987 г. в Иваново с цел производството на електрозаварени стоманени тръби и профили за вътрешния пазар. Началото е поставено с една тръбна линия, 29 служители и месечно производство 200 тона. Двадесет години по-късно компанията произвежда 8 хил. тона продукция на месец и пазари из целия свят.
Източник: Дневник (25.06.2007)
 
Essar Global завърши успешно поглъщането на Algoma Днес от Essar Global съобщиха, че са финализирали поглъщането на канадската компания за производство на стомана Algoma Steel Inc срещу сумата от 1.85 млрд. канадски долара и това ще даде съвсем нов облик на операциите на компанията на пазара на Северна Америка. “С радост приветстваме Algoma като нов член в семейството на Essar. Тя е основен стълб в експанзията ни в Северна Америка.”, каза председателят на Essar Global Шаши Руя. Поглъщането бе осъществено изцяло от дъщерната Essar Steel Holdings Limited. “Сега вече Algoma Steel става неизменна част от Essar Global”, коментираха от компанията. Така канадската компания ще получи достъп до пазари и продукти, от които Essar извлича големи приходи, като автомобилната индустрия, бяла техника, строителство и инженерство. “Очакваме с нетърпение възможността да работим съвместно с изключителния екип на Algoma, който ще ни помогне да реализираме високите си цели да произвеждаме висококачествени стоманени изделия на конкурентни цени и това да има глобален ефект. Освен това са възможни и редица други съвместни дейности между двете компании.”, допълни Руя. Според едно от споразуменията на поглъщането, Денис Туркот ще запази поста си като главен изпълнителен директор в Algoma Steel Inc. и ще помага за търсенето на начини за намаляване на производствените разходи, разширяване на продуктовата гама и развиването на нови дейности. По-рано този месец, на 11-ти юни, акционерите на Algoma Steel одобриха поглъщането на компанията от страна на Essar Steel Holdings Ltd срещу сумата от 1.85 млрд. канадски долара. Изпълнителният директор на Algoma Денис Туркот коментира сделката така: “С финализирането на сделката между Essar и Algoma и двете компании ще получат достъп до едни от най-добрите технологични и инженерни решения в света, което ще им даде нови големи възможности за развитие.”.
Източник: Топикс (25.06.2007)
 
Борсата влезе в групата на развитите пазари Българският капиталов пазар направи поредната важна стъпка в развитието си, след като общата стойност на публичните компании в понеделник мина 20 млрд. лв., или над 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Това се счита за праг, който разделя силно подценените от по-развитите борси, коментират анализатори. Според тях нивото засега остава сравнително ниско, но тенденцията е за увеличението му в дългосрочен план, особено предвид факта, че все още много водещи компании в страната не са представени на фондовия пазар. Въпреки че 20 млрд. лв. е по-скоро психологическа граница и е възможно капитализацията отново да падне под тази стойност, фактът потвърждава положителното развитие на борсата, коментират анализатори. Според тях пазарът все повече започва да изпълнява основната си функция да служи като инструмент за финансиране на компаниите. Освен това корекцията в началото на годината показва, че все повече и българската борса се влияе от световните тенденции, смятат специалистите. Една от основните причини за повишението в последните месеци е излизането на нови дружества, като най-големите сред тях вече дават над 10% от обема на капиталовия пазар. Анализатори очакват повишението да продължи, тъй като доста компании са заявили интерес към публичност. Поскъпването на акциите също ще има значение за увеличението на общата капитализация и е трудно да се каже коя от двете тенденции ще има по-силен ефект, коментира Борислав Ников от "Статус капитал". Според Илиян Скарлатов от "София интернешънъл секюритиз" и Красимир Атанасов от "Елана" обаче основният двигател за ръста на капитализацията ще бъдат новите емитенти.
Източник: Дневник (26.06.2007)
 
Германци купуват завода в Пирдоп Германската компания "Норддойче афинери" купува "Кумерио". Белгийците са собственици на медодобивното предприятие край Пирдоп. Немската компания е готова да плати 777 млн. евро, или 30 евро, за една акция на "Кумерио", предаде електронното издание К2Капитал. Придобивката ще даде на германците достъп до управлението и на предприятия в Белгия, Италия и Швейцария.
Източник: Стандарт (26.06.2007)
 
"Норддойче" поиска да купи "Кумерио" Водещият европейски производител на мед "Норддойче афинери" (Norddeutsche Affinerie) подаде оферта от 30 евро за акция за белгийската "Кумерио", съобщи Ройтерс. Офертата ще е изцяло в брой и представлява премия от 28.5 на сто над цената на "Кумерио" към 21 юни. Така цялата белгийска компания се оценява на 777 млн. евро, или 1.05 млрд. долара. При разрешение от Европейската комисия и съгласието на акционерите изкупуването би могло да се финализира през четвъртото тримесечие на 2007 г. Изисква се минимално съгласие на 80 на сто от акционерите, а при съгласие на над 95 на сто за останалите акции ще се отправи нова оферта. Сливането се смята за идеално и за двете компании. Те имат възможността да започнат консолидация на сектора и да създадат международен лидер за Европа, а и за световния пазар, смятат от "Норддойче". Германската компания се надява сделката да доведе до годишни спестявания между 15 и 20 млн. евро. Двете дружества наемат общо 4600 служители и към момента няма планове да се затварят производства и да се предприемат съкращения. Плановете са квартирата на новосформираното дружество да се установи в Хамбург, а в борда на компанията да има двама директори от "Кумерио". Предложената цена е добра, но остава възможност да се появят и по-добри конкурентни оферти, коментират анализатори. Офертата на "Норддойче" обаче е в брой и има предварителната подкрепа на мениджърите. Директорът на "Норддойче" Вернер Марнете обви, че не очаква подробно разследване от Европейската комисия. Германското дружество специализира в рафиниране на мед, докато "Кумерио" притежава най-големите мощности за добив на мед от руда в Югоизточна Европа. С покупката "Норддойче" ще получи операции в Белгия, България, Италия и Швейцария, като си поставя планове да удвои производството си през следващите три години, за да се възползва от високите цени на медта. За 2006 г. "Кумерио" има продажби на мед за около 3.4 млрд. евро. Още в края на миналата седмица "Кумерио" обяви, че е в напреднали преговори за сливане с неназована компания, но предупреди, че няма гаранция за сделка. Белгийският пазарен оператор прекъсна търговията с акции на "Кумерио" късно в петък, след като акциите на дружеството скочиха в резултат на слуховете за изкупуване. Търговията с акции трябваше да започне по-късно в понеделник.
Източник: Дневник (26.06.2007)
 
Ръстът на кредитите за фирми вече гони 50 на сто След като с лекота прехвърлиха първата психологическа граница от 40% годишен ръст, фирмените кредити вече имат нова височина за преодоляване - тази от 50 на сто. Всъщност, ако задълженията на фирмите продължат да поддържат темповете си на нарастване от началото на годината, и тази кота сигурна ще бъде преодоляна с лекота още в края на този месец. Поредното доказателство за това, че 2007 г. ще е годината на фирмения кредит, дойде от статистиката на Българската народна банка (БНБ) за края на май. Според данните там годишният темп на увеличение на корпоративните задължения към края на миналия месец е достигнал 49.1%. За сравнение - в края на април този показател е бил 39.9% (виж графиката). Така в края на миналия месец фирмените задължения са били 16.55 млрд. лв. Преди седмица в периодичното си издание "Икономически преглед" анализаторите от централната банка посочиха, че ускоряването на темповете на кредитиране на фирмите, регистрирано през първото тримесечие, в голяма степен се дължи на ориентиране на част от корпоративния сектор към замяна на чуждестранен кредит с вътрешен. Останалите причини за кредитния бум от началото на годината, посочени в изданието, бяха връщане на продадени по време на действието на административните ограничения кредити и инвестиционната активност на компаниите. Счетоводният ефект от връщане на изнесените към централите заеми се посочва като причина за впечатляващия ръст и във вчерашното прессъобщение на централната банка. Въпреки че от БНБ обявиха очаквания сериозното нарастване на кредитите да продължи до третото тримесечие включително, търговските банки вече получиха предупреждение относно бързото увеличение на кредитите в портфейлите си от началото на годината. При това динамичен растеж се наблюдава не само при фирмените кредити, обяснявани с инвестиционни нужди и увеличаваща се производителност, но и при заемите за домакинства, сочат данните на БНБ. Според тях към края на май в абсолютна стойност тези заеми достигат 10.63 млрд. лв., като също прехвърлят психологическите 40% годишен ръст. Измерено спрямо края на април пък, увеличението е 4.4%. Отново на месечна база увеличението от 5.7% при ипотечните изпреварва повече от два пъти това при потребителските, което е в размер на 2.6%. Лошите и преструктурираните кредити на домакинствата заемат дял от 2.8% (или 296 млн. лв.) към края на май.
Източник: Дневник (26.06.2007)
 
Сервизен център за стомана ще преработва 40 000 тона метал месечно 6.8 милиона евро /или около 15 млн. лв/ ще инвестират "Прециз интер холдинг" АД и израелската “Iskoor” LTD, която е част от световния гигант MACSTEEL GROUP, в новата си обща компания IPI Steel Service Centre (Сервизен център за стомана) в Русе. Според израелския представител Бени Лотан, това ще бъде особен вид компания, която ще се занимава с дистрибуция на стоманени продукти, ще извършва складиране, доставка, допълнителна обработка, опаковане, спедиция на стоманени изделия. Центърът ще е разположен на 10 дка застроена площ и 25 дка открити терени на територията на индустриална зона КТМ. Той ще разполага с 8 съоръжения за преработка на стоманени продукти, внос от Европа и САЩ. Капацитетът на всяка една машина е около 5 хиляди тона обработена продукция на месец.
Източник: Бряг (26.06.2007)
 
Губят се инвестиции за близо 1.5 млрд. лева. Собствениците на Кремиковци са си спестили близо 50 млн. лв. от договорените вложения. Близо 1.5 млрд. лв. са обещаните, но неизпълнени инвестиции по приватизационните договори за периода 1994-2005 г. Това сочат данните от отчета на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за изминалата година. Това представлява над 27% от общо договорените 5.300 млрд. лв. при продажбата на държавните дружества. Причината за неизпълнените задължения е в самите приватизационни договори, твърди социологът Илия Божинов, който беше зам.-директор на Центъра за масова приватизация. Само за периода 2003-2005 г. неизпълнените инвестиции надхвърлят 186 млн. лв., 34% от общо договорените вложения, които са за 550 млн. лв. През 2006 г. агенцията е проверила 333 отчета по 228 приватизационни договора, сключени между 2003 и 2005 г. При 65 от тях инвестиционните задължения също не са били изпълнени. АСК е начислила неустойки в размер на 5.342 млн. лв. и 51.635 млн. USD. Сред най-неизрядните купувачи са тези на Кремиковци АД, която дължи 49.269 млн. USD, на Златни пясъци ЕАД, Варна - 1.141 млн. USD. Купувачите на Свилоза ЕАД пък дължат 535.913 хил. USD, а на Алеко спорт 99 ЕАД - 1.225 млн. лв. Агенцията обаче няма как да събере дълговете си от тези дружества, които са обявени в несъстоятелност. Промените в закона за приватизация, свързани със следприватизационния контрол, обаче позволиха по-бързо събиране на дълговете чрез изваждане на изпълнителен лист. Неизпълнение на поетите задължения има и по отношение числеността на персонала. Според данните на отчета за целия период на приватизацията това са 41% от проверените договори. Само от проверените през 2006 г. договори става ясно, че 19% не са изпълнили това задължение. Начислените неустойки са почти 12.471 млн. лв. Като най-големи длъжници са посочени купувачите на Ветпром АД, Радомир, Картал ЕАД, Габрово, Погледец ЕАД, с. Борино, Орловец ЕООД, Враца, Мина Лев ЕООД, с. Кръстец, и Зърнени храни ЕООД, Любимец, и други. Общо начислените неустойки за изминалата година са 226. Тяхната обща стойност е за 19.138 млн. лв. и 52.030 млн. USD. Доброволно обаче са били изплатени 14 суми по 9 приватизационни договора на стойност 153.345 млн. лв. По съдебен път пък са иззети 2.763 млн. лв. и 803.657 USD.
Източник: Пари (26.06.2007)
 
Crown Agents пак ни консултират, този път срещу ДДС измамите Британската компания Crown Agents ще консултират националната агенция по приходите за това как да намали до минимум риска от източването на ДДС и да повиши ефективността на борбата с данъчните измами и укриването на приходи. Това предвижда новият договор с британските консултанти, който беше подписан от министъра на финансите Пламен Орешарски и програмния директор на Crown Agents Брайън Банс. Договорът е изцяло консултантски. Той е на стойност 3.9 млн. GBP и изтича в края на 2008 г. С него Crown Agents ще бъдат ангажирани с по-широк кръг финансови въпроси, като консултациите им ще бъдат насочени към всички приходни агенции, част от структурата на Министерството на финансите. По програмата ще работят 10 постоянни съветници, които ще бъдат подпомагани от експерти, ангажирани краткосрочно. Дейността на всички ще бъде в тясно сътрудничество със съответните агенции към Министерството на финансите. Целта на договора е да се отговори на новите предизвикателства пред приходните администрации, свързани с членството на България в ЕС и рисковете при изпълнението на приходната част на бюджета. Първият договор с Crown Agents беше подписан в края на 2001 г., а вторият изтече в края на м.г.
Източник: Пари (26.06.2007)
 
Прециз интер няма да излиза на борсата Прециз интер холдинг засега няма да излиза на фондовата борса. Основните акционери следват ангажимента да продължат да работят със собствен капитал и при необходимост с банкови кредити. Независимо от кооперираното производство и партньорството с водещи европейски компании дружеството няма да търси на този етап сливане или продажба на акционерни дялове. Прециз интер се развива с изключително бързи темпове. В момента дружеството разполага със 7 линии за производство на стоманени тръби и профили от поцинкована ламарина с месечен капацитет от 7500 тона. Две са линиите за производство на алуминиеви тръби и профили в диапазона с месечен капацитет от 280 тона. Холдингът има и 2 линии за разкрой, напълно автоматизирано оборудване за горещо поцинковане чрез потапяне с годишен капацитет от 6000 тона. То е с марката Schmitz&Apelt LOI.
Източник: Пари (26.06.2007)
 
Строителството на още три моста на река Дунав е възможно до две години Строителството на още три моста на река Дунав е възможно до две години - Лом - Расту, Свищов - Зимнич и Тутракан - Олтеница. Предлагаме и още един мост, казва Ясен Ишев, той е при Русе. Ще бъде успореден на съществуващия, който вече е тесен за преминаващия там трафик, и двата ще станат еднопосочни. Румъния също има проучване за дунавските мостове. Местата за изграждане на техните мостове съвпадат с избора на българските експерти. Тази румънската програма съществува от 1996 г., когато е ратифицирана от парламента. Българската се очаква да бъде внесена в Министерския съвет следващия месец. Тези проекти не са включени в европейските програми, за тях държавата не може да отпусне пари. Би следвало те да се реализират чрез публично-частни партньорства, предлагат от дирекцията. Необходими са 3-4 месеца, за да се избере концесионна процедура и да се сравнят законите за този тип публично-частно партньорство в двете страни. Бъдещите концесионни търгове трябва да са съвместни между България и Румъния. Следва подготовка на четирите концесионни анализа. Цялата тази процедура ще отнеме от шест месеца до една година. За шест месеца може да бъде избран изпълнител и в началото на 2009 г. строителството на мостовете от краткосрочната програма да започне. В звеното за подготовка на програми са получили информация от общините Силистра и Оряхово за инвеститорски интерес към изграждане на инфраструктура в региона от страна на португалски, германски, австрийски и дубайски фирми. Ангажиментът на държавата при подобно партньорство е да предостави терен и да подпише договорите.
Източник: Строителство Градът (26.06.2007)
 
Десет предприятия получават екоразрешителни Комплексни разрешителни на 10 предприятия ще връчи зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев в сряда. Сред компаниите, които ще получат екодокумента са “Вратица” ООД, гр. Враца, Заводът за хартия в Белово, “СОФИЯ МЕД” и ТЕЦ “Ямболен”, Ямбол, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. ТЕЦ "Марица 3" ще получи изменено комплексно разрешително, като промяната е заради доказани системни нарушения на нормите за качество на атмосферния въздух въпреки заложените в досегашния документ изисквания. Топлоцентралата вече ще трябва да спазва по-строги екологични норми по отношение на консумацията на въглища.
Източник: Медия Пул (27.06.2007)
 
Четири компании с над 1 млрд. лв. пазарна капитализация С излизането си на борсата ПИБ стана четвъртата публична компания, чиято капитализация преминава 1 млрд. лв., следвайки примера на Българо-американска кредитна банка, БТК и Химимпорт. Това показва класирането на в. Пари на компаниите по пазарна капитализация. Сериозни размествания в класацията се наблюдават, след като ПИБ и КТБ се присъединиха към отбора на публичните компании. ПИБ успя да влезе в тройката по капитализация на борсата и да се окичи с бронзов медал (1.3 млрд. лв.). БТК обаче запази първата си позиция с капитализация от над 3 млрд. лв. Дори и след като цената на книжата й падна с 2.28 лв. заради сключения договор между Viva Ventures и AIG Global Investment Group за закупуването на мажоритарния пакет на телекома при цена от 11.25 лв. на акция. Вторият по пазарна капитализация продължава да е Химимпорт, чиито книжа се движат от началото на годината само нагоре. До средата на 2007 г. оценката на пазара за холдинга се е повишила с над 0.5 млрд. и достига 1.5 млрд. лв. Престижното четвърто и пето място се пада на БАКБ (1.04 млрд. лв. капитализация) и Софарма (942 млн. лв.), а след тях се нареждат СИБанк (835 млн. лв.), ЦКБ (642 млн. лв.), застрахователят ДЗИ (617 млн. лв.), Дружба стъкларски заводи (578 млн. лв.) и Петрол (506 млн. лв.). Корпоративна търговска банка е веднага след тях, заемайки 11-о място с капитализация от 495 млн. лв. На 25 юни, пет дни след началото на търговията с акциите на КТБ, те се търгуват вече на 82.62 лв. Достигнатата стойност е с 41% по-голяма от цената, на която книжата й се предлагаха. Друга компания, която тази година дебютира на борсата, е Каолин, която успя да влезе в класацията на 15-о място (337 млн. лв.). Веднага след нея се нареждат Монбат (253 млн. лв.), Алкомет (246 млн. лв.) и Булгартабак холдинг (235 млн. лв.).
Източник: Пари (27.06.2007)
 
Турция и Гърция се опасяват от "Южен поток" Плановете на "Газпром" и италианската компания ЕНИ да изградят газопровод по дъното на Черно море разтревожиха Турция и Гърция, които смятат, че новата тръба ще конкурира проекта "Набуко" и газопровода за доставка на газ от Азербайджан до Италия, обявиха гръцките и турски медии. Според турски енергийни експерти реализацията на този проект застрашава позициите на Турция като енергиен център, съобщи Ройтерс. От своя страна във вторник турският енергиен министър Хилми Гюлер обяви, че плановете на двете компании няма да попречат необратимо на проекта "Набуко", в който Турция има участие. Има възможност обаче новият проект "Южен поток" да накара "Газпром" да се откаже от инвестицията в "Набуко" и така да забави газопровода. Зам.-шефът на "Газпром" Александър Медведев преди дни коментираха, че новият проект не е конкуренция на "Набуко" за доставка на газ от Каспийския регион, който реализират България, Унгария, Австрия, Турция и Румъния. Гюлер твърди, че Турция ще направи всичко възможно за реализацията му и събраните до момента петима партньори са достатъчни. Украйна е проявила желание за участие в "Набуко", но още не за провеждани преговори. Турция не одобрява включването на "Газ дьо Франс" като партньор в проекта. Серията сделки на Русия да засили позициите си като доставчик до Европа поставя под въпрос възможността на Турция да се утвърди като енергиен център за доставка на азиатски ресурси до ЕС, коментират от своя страна анализатори. На последната среща на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) в Истанбул въпросът за енергийните коридори намери централно място. Регионът разполага със запаси от нефт и газ, изоставащи само зад тези от Персийския залив. Намесата на Русия с големи проекти обаче пречи на всички страни от региона. Намеренията на Турция да превърне пристанището Джейхан в енергиен център пък среща и финансови проблеми. Страната се нуждае от руска подкрепа за нефтопровода Самсун - Джейхан и заемането на Русия с новия газопровод може да попречи на Турция. Гърция приветства проекта "Южен поток" и потвърди намерението си за участие. С този ход страната би могла да засили още повече ролята си на енергиен възел, съобщи гръцката преса. Новият газопровод обаче ще бъде конкурентен на изграждащия се от Азербайджан, който ще доставя газ за Европа, посочи в. "Елефтерос типос".
Източник: Дневник (27.06.2007)
 
Дефицитът по текущата сметка и инфлацията ще растат още Дефицитът по текущата сметка на България ще продължи да се задълбочава и ще достигне 18% от БВП на страната в края на тази година, се казва в последния доклад на "Райфайзен рисърч" за България. Дисбалансът се увеличава с тревожни темпове, което е накарало оганизацията да преразгледа първоначалните си прогнози. Преди около месец финансовият министър Пламен Орешарски също изрази тревога, че има вероятност дефицитът да достигне 18% в края на годината, а преди дни допусна възможността да се преразгледат официално залегналите в бюджета на страната прогнози за основните макропоказатели. Очакваните постъпления по структурните и кохезионните фондове на ЕС, които да финансират дефицита, все още не дават резултат. Ясно е, че ефектът им във финансирането на дисбаланса е силно преувеличен, смятат от "Райфайзен рисърч". Според изследователското звено на австрийската финансова институция инфлацията в България също се очаква да нараства заради поскъпването на електроенергията през следващия месец. Силен инфлационен натиск се очаква да окажат и повишените с 10% пенсии и заплати на заетите в бюджетния сектор. Нарасналотото социално напрежение може да накара правителството да развърже кесията още през тази или следващата година, ако бюджетът го позволи, и затова анализаторите прогнозират по-малък излишък (1-1.5% от БВП) през 2008 г. В същото време анализаторите прогнозират ускоряване на икономическия растеж до 6% за тази година. Основният двигател ще е бумът в строителството, смятат анализаторите. Банковото кредитиране и атрактивните схеми за отпускане на заемите продължават да подкрепят потреблението, коментират от "Райфайзен рисърч".
Източник: Дневник (27.06.2007)
 
“Руский алуминий” изгражда завод за $ 2 млрд. “Руский алуминий” започва изграждането на Тайшетския алуминиев завод в Иркутска област, се посочва в прессъобщение на компанията, цитирана от лента.ру. Стойността на проекта ще бъде до 2 млрд. долара, а мощността на завода - около 750 000 тона метал годишно. През 2007 г. в строителството на завода ще бъдат вложени 200 млн. долара, уточнява компанията. Завършването на строителството е планирано за 2011 г., въпреки че първата партида алуминий ще бъде пусната още през 2009 година. Заводът, разчетен за 3000 работници, ще бъде строен от 6000 души, а за персонала ще бъдат построени 150 000 кв. метра жилища. Тайшетският завод ще носи годишно данъчни приходи от над 55 млн. долара в хазната на Иркутска област. “Руский алуминий” бе създадена през март 2007 г. в резултат на сливането на “Русал”, СУАЛ и “Гленкор”. Компанията е най-големият производител на алуминий в Русия и доставя този метал в 70 страни в света.
Източник: Монитор (27.06.2007)
 
Бързо разрастващата се Metalico се подготвя за изкупуване на нови заводи за скрап Базираната в Ню Джърси компания за преработка на метален скрап и най-вече олово Metalico цели да продължи бързата си експанзионистична политика, като за целта възнамерява да придобие още два завода за преработка на скрап в близките няколко седмици, съобщи в петък ръководител на компанията. Подробности за двете нови съоръжения, които са в полезрението на компанията поне за момента не се предоставя, тъй като отношенията с тях са все още във фаза преговори. Тяхното придобиване обаче със сигурност ще окаже положителен ефект върху текущите операции на компанията, смята изпълнителният вице-президент и директор на компанията Майкъл Друри. И двете компании, които вероятно скоро ще бъдат погълнати са специализирани в преработката на черни и цветни метали. Очакванията са, сделките да станат факт до края на този месец или в самото начало на третото тримесечие на годината, допълни Друри чрез информационна агенция Platts. Metalico предвижда да организира частично публично предлагане на свои акции, за да акумулира около 36.7 млн. щ.д., необходими й за реализирането на сделките. Canaccord Adams ще организира публичното предлагане. По-рано този месец, Metalico обяви, че е придобила базираната в щата Пенсилвания Tranzact Corp., която е специализирана в рециклирането на молибден, тантал и волфрам. От 2006 г. насам, компанията е придобила и няколко съоръжения за преработка на метален скрап в горен Ню Йорк, а през април обяви, че обмисля да разреши на дъщерната си Metalico Rochester, намираща се в Чили, Ню Йорк, да прерасне в съоръжение за преработка на големи метални компоненти. До съвсем скоро, Metalico бе известна на широката публика като производител на олово, но отскоро започна да развива доста агресивна политика за преработка на всякакъв вид черен и цветен метален скрап. За първото тримесечие на тази година, компанията е формирала 35% от печалбата си от преработка на черни метали, което надвишава чувствително двадесетте процента участие на тези метали в общата печалба за цялата 2006 г.
Източник: Металс Плейс (27.06.2007)
 
ArcelorMittal забавя продажбата на облигации на стойност 2 млрд. щ.д. поради несигурност на пазара Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal, отложи във вторник за неопределен срок планираната продажба на облигации на обща стойност 1.5 млрд. евро (2 млрд. щ.д.), поради моментната несигурността на пазара на дългови инструменти в глобален мащаб. Базираната в Люксембург компания, възнамеряваше да емитира пет и десет годишни облигации чрез Arcelor Finance, която е нейният основен емитент на дългови инструменти и основно финансово звено. Средствата от продажбата на облигациите ще бъдат използвани за финансиране на текущи сделки, както и за разработване на нови инвестиционни проекти. В момента Arcelor Finance е с кредитен рейтинг BBB на Standars & Poors, който всъщност е предпоследният като ниво рейтинг. Понастоящем, финансовата организация има неизплатени облигации в общ размер 1.9 млрд. щ.д. Освен това, във вторник Merrill Lynch смени препоръката си към инвеститорите за акциите на ArcelorMittal в “неутрална” от “подходяща за покупка”, като това решение е вследствие на съобщението на компанията от петък, в което се казва, че цената на плоските й стоманени продукти ще остане непроменена през третото тримесечие на годината, а доставките й вероятно ще спаднат с около 3-4%, защото се планират частични прекъсвания на дейността в някои нейни заводи с цел да се намалят количествата натрупани запаси.
Източник: Топикс (27.06.2007)
 
Затягат контрола на пунктовете за скрап. 20 млн. лв. оборот правят нелицензираните площадки за метални отпадъци. Незабавно отнемане на лиценза и прекратяване на дейността на площадките за изкупване на метали, ако не разполагат с документ за произход, искат от Българска асоциация за рециклиране. Кражбите на метални отпадъци от инфраструктурните мрежи и при превоз с жп транспорт напоследък зачестиха и трябва да се предприемат спешни мерки, каза Борислав Малинов, председател на асоциацията. Подобна промяна се предвижда в закона за управление на отпадъците и скоро ще се гледа на първо четене в парламента. Според нея министърът на икономиката ще издава заповед за затваряне на площадката веднага след съставянето на акта за нарушение. Мярката е драстична и вероятно от нея ще пострадат и лицензирани пунктове, но няма друг начин да се ограничат кражбите, каза Малинов. 117 площадки без лиценз изкупуват и обработват метални отпадъци, от продажбата на които реализират до 20 млн. лв. годишен оборот. Стойността на кражбите на метал не е голяма - 2% от общия оборот, но нелегалните леярни и площадки, които го изкупуват, петнят доброто име на сектора, каза Борислав Малинов. 3000 лв. струва издаването на лиценз за търговия на скрап, всяка площадка може да си го позволи. Но фирмите предпочитат да плащат ниските глоби, а не лицензи. Нелегалните пунктове не водят никаква отчетност, каза Малинов. Обикновено в тях метални отпадъци предават физически лица, от които не се изисква декларация за произхода на метала. Незаконните площадки често разполагат с леярни, в които се разтопява материалът. След това те го продават на лицензирани компании или металургични предприятия, без законът да изисква документ за суровината. От асоциацията настояват леярните също да бъдат лицензирани от министерството на икономиката. Често лицензираните компании разполагат и с нелегални пунктове, на които приемат скрап без произход, обяснява Малинов. Те издават фактура без проблем при препродажба на друга рециклираща компания. Няма осъдени досега за кражба на метали, въпреки че наказателната отговорност е затвор до 3 години и глоба до 20 хил. лв. Асоциацията иска наказателната отговорност да стане от една до три години и производствата да се извършват по бързата процедура. Ако осъдим 10 души, кражбите ще спаднат драстично, коментира Малинов.
Източник: Пари (28.06.2007)
 
Прокуратурата може да спре “Кремиковци” Прокуратурата може принудително да затвори МК “Кремиковци” след 30 октомври, ако дотогава заводът не получи комплексно разрешително (списък с мерки, които гарантират, че ще спре да замърсява). Това стана ясно вчера при връчването на комплексни разрешителни на 10 предприятия в екоминистерството. “Ако заводът не спре след предписание на екоинспекцията, ще търсим съдействие от специализираните органи”, обясни зам.-министър Чавдар Георгиев. Преди да се намеси прокуратурата обаче, се налагали глоби и частично спиране.
Източник: Труд (28.06.2007)
 
България изнася 5 пъти повече скрап от средното за ЕС България изнася почти пет пъти повече скрап от черни метали на човек от средното за останалите страни от Европейския съюз. Това съобщиха в сряда от Асоциацията на металургичната индустрия (БАМИ). Все пак с около 60 хил. тона е намалял износът за сметка на вътрешното потребление. Миналата година производителите на стомана у нас са преработили над 1 млн. тона скрап, което е с над 28% повече от 2005 г. През 2006 г. добитите медни отпадъци са се увеличили с около 50%, а страната е изнесла над 5.5 хил. тона мед повече в сравнение с предходната, съобщи председателят на БАМИ Политими Пауноватя (виж таблицата). Страната става все по-голям износител на алуминиеви отпадъци, коментира тя. Около 1/3 от тях се преработват тук до блоков метал, който също се изнася. Обемът на цинковите отпадъци е незначителен, износът леко се е увеличил, а преработените количества намаляват, като през 2006 г. съставляват едва 8.3% от произведения блоков цинк. Само при оловния скрап вносът преобладава. За рециклирането на оловото ключова роля играят акумулаторните отпадъци. Количествата им у нас обаче не се променят, което е абсурдно на фона на увеличилия се автопарк, коментират фирмите. Проблемът е, че нелицензирани фирми топят акумулаторите, използват оловото и "с киселината заливат гори и поля", твърдят браншовиците. За да се намали изкупуването на крадени метали, в Закона за управление на отпадъците се предвижда да залегне отнемането на лицензи за търговска дейност с метални отпадъци, когато на даден пункт се установи скрап с неясен произход, съобщиха от асоциацията по рециклиране (БАР), с която са изготвени разпоредбите. Те трябва да влязат в сила от догодина. По данни на полицията кражбите на метали се увеличават, а председателят на БАР Борислав Малинов твърди, че досега няма нито един осъден. Министерството на икономиката предостави списък от 117 фирми с нелицензирани площадки за изкупуване на метали, от които само няколко са спрели дейността си и само шест са подали документи за лиценз, каза изпълнителният директор на БАР Теменужка Костова. Макар стойността на крадения скрап да не надвишава 2% от годишния оборот на лицензираните пунктове (1 млрд. лв.), сериозно се ощетяват железниците, електроразпределителните и ВиК дружествата и БТК, каза зам.-председателят на асоциацията Иван Златинов. Около 30% от скрапа се предава от физически лица, а останалото са бракувани машини, както и отпадъци от ликвидацията на държавни предприятия, уточни Костова.
Източник: Дневник (28.06.2007)
 
Още 10 фирми с екоразрешителни. Кремиковци заплашен със сериозни санкции, ако не вземе документа. Още десет нови комплексни разрешителни бяха издадени от Министерството на околната среда и водите вчера. Сред предприятията са Вратица ООД-Враца, заводът за хартия в Белово, София мед АД- София и ТЕЦ Ямболен-Ямбол. На ТЕЦ Марица 3 АД пък е било издадено изменено комплексно разрешително, с което му се налагат по-строги екологични изисквания. На 10 предприятия министерството е отказало да издаде разрешителни. До 30 октомври пък трябва да бъдат издадени още над 240 такива. Ако металургичният комбинат Кремиковци не получи своето комплексно разрешително до края на октомври, може да последват сериозни финансови санкции за завода. Това заяви зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев. ТЕЦ Марица-изток 2 има санкции за общо 200 хил. лв., а ТЕЦ Марица-изток 3 - за 270 хил. лв. На двете дружества са налагани и редица еднократни санкции, както и ограничения на мощностите.
Източник: Пари (28.06.2007)
 
Случаят с “Дъдни” гони чуждите инвеститори Случаят с канадската фирма "Дънди Прешъс Металс" дава лош сигнал за чуждите инвеститори, които проявяват желание да инвестират в България, заяви Крис Томпсън - член на борда на директорите на Американската търговска камара в България. Мълчаливият отказ на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да разреши на "Дънди" да извършва дейността си у нас е международен проблем, допълни Томпсън. Канадската компания ще търси правата си извън България, заяви Петър Петров - изпълнителен секретар на Българска минно-геоложка камара. В подкрепа на "Дънди Прешъс Металс" се обявиха: Българска минно-геоложка камара, Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия, Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Американска търговска камара в България, Федерация на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, Синдикална миньорска федерация "Подкрепа". Те са изпратили декларация до премиера Сергей Станишев, в която настоява т за приемане на национална стратегия за експлоатирането на земните богатства и за решение на случая "Дънди".
Източник: Монитор (29.06.2007)
 
ОЦК-Кърджали с нова технология за EUR 25 млн. Българският производител на цветни метали "Олово-цинков комплекс" - Кърджали, подписа договор с финландската компания "Аутотек" (Outotec) за доставката на нова технология, която ще увеличи производствения капацитет на предприятието и ще намали вредните емисии, отделяни в процеса на производство. Стойността на контракта е 25 млн. евро и включва доставката и внедряването на новата производствена инсталация.
Източник: Монитор (29.06.2007)
 
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР Токът за бита от 1 юли ще поскъпне със 7.5%, реши в четвъртък Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) след няколкочасово закрито заседание. Увеличението надхвърля както предварителното обещание на регулатора, че поскъпването ще е в рамките на 1-2%, така и предложението на комисията от началото на юни за ръст от 5 на сто. В съобщението на регулатора не се споменава за промяна в цените за големите производители, които използват електроенергия високо напрежение. Киловатчас ток за тях ще поскъпне с 1.5 стотинки, което е минимално увеличение. Сравнително ниско е поскъпването и на електроенергията средно напрежение, която ползват останалите фирми. От неделя битовите абонати ще плащат 15.7 ст. за киловатчас по дневната тарифа вместо сегашните 14.6 ст. и 10 ст. по нощната тарифа вместо 9.3 ст. В съобщение до медиите регулаторната комисия изчислява, че месечните разходи за ток на домакинство, което е изразходвало общо 150 киловатчаса през деня, ще се увеличат с 1.65 лева. С вчерашното си решение комисията утвърди и новите цени на производители, НЕК и електроразпределителни дружества. До него се стигна след едномесечни обсъждания и натиск от всички по веригата за по-сериозно увеличение на цените. Най-голямо ще е повишението на тарифата, по която електроразпределителните дружества ще купуват тока от НЕК, с 13.15% по-скъпо. НЕК настояваше за 24.5% увеличение на тези тарифи, а регулаторната комисия първоначално го намали до 7 на сто. Според различни източници най-сериозни са били пазарлъците между регулатора и НЕК, в които лично участие взел и министърът на икономиката и енергетиката в оставка Румен Овчаров, в защитата на държавната електрическа компания. Членове на комисията, пожелали анонимност, коментираха, че през последната седмица са били подложени на политически натиск да не увеличават много цените за бита, паралелно на натиска от компаниите да получат исканите тарифи. Преди седмица пред парламентарната енергийна комисия ръководството на НЕК обяви, че от 2002 до 2006 г. загубите му от продажбите на ток на разпределителните дружества са около 380 млн. лв. Финансовите показатели на компанията са на границата, определена от банките - кредиторки на НЕК, предупреди Лили Иванова, директор на управление "Икономическо" в НЕК. От компанията заявиха още, че до 1 януари т.г. са компенсирали тези загуби чрез печалбите от износ на ток, но след спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" това крос субсидиране е прекратено. В четвъртък от електроразпределителните дружества пресмятаха с колко ще бъдат увеличени разходите им за покупка на ток от НЕК. Оттам неофициално намекнаха, че е възможно да оспорят решението на регулатора, който за поредна година според тях ги ощетява за сметка на държавния монополист и изкуственото задържане на цената за крайните потребители. ЕРП-та са недоволни и от отказа на държавната комисия да въведе по-ниски цени за големите потребители, които са присъединени директно към мрежата. Разпределителните дружества на австрийската компания ЕVN и на германската Е.ON предложиха допълнителни тарифи, но енергийният регулатор отказа да ги разгледа. Според електроразпределителните дружества така регулаторът на практика защитава държавната НЕК, с която частните ЕРП-та се конкурират за тези клиенти.
Източник: Дневник (29.06.2007)
 
Минният бранш поиска Станишев да се намеси за "Челопеч" Забавянето на проекта на "Дънди прешъс метълс" за рудника "Челопеч" изпраща негативни сигнали към чуждите инвеститори и налага убеждението, че цели да обслужи неясни интереси, различни от националните. Това е записано в декларация, която беше изпратена в четвъртък до премиера Сергей Станишев. Документът е подписан от ръководителите на минно-геоложката камара, научно-техническия съюз по минно дело, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Американската търговска камара и федерациите на синдикатите на миньорите към КНСБ и към "Подкрепа" като "настойчива молба" към премиера да се ангажира с решаването на казуса. Министерствата на околната среда и на икономиката превърнаха този проект в проблем на цялата минна индустрия, пише още в декларацията. Организациите допълват, че необоснованите действия на институциите пораждат риска от затихване на минния бранш, и то в най-благоприятния в ценово отношение период. По думите на изпълнителния секретар на минната камара Петър Петров това не може да се прави в защита на националните интереси и вероятно действията на институциите целят да "разчистят терена" за навлизане на нови субекти. Случващото се с Челопеч обърква намеренията за още 2-3 проекта у нас за добив на злато по цианидна технология. Сред тях са проектът на "Горубсо - Кърджали", които имат готовност, и този на канадската "Мартерн", която проучва над панагюрското село Попинци. Освен въпроса за отношението към чуждите инвеститори казусът "Дънди" повдига темата за способността на Европейския съюз да наложи разпоредбите си в една от най-новите си страни членки, писа в сряда "Уолстрийт джърнъл". Мъките на канадците се превръщат в ключови в битката между волята на България и ЕС, пише още изданието, цитирайки служители на Европейската комисия. Представителите на минния бранш отхвърлиха твърденията за големите печалби на концесионера. (По данни на "Дънди" приходите на "Челопеч майнинг" за 2004 - 2006 г. са 279 млн. лв, а разходите - 216 млн. лв. За тези три години обаче са направени инвестиции за малко над 145 млн. лв., което води до нетни резултати от -82 млн. лв. Междувременно концесионерът е изплатил на държавата почти 8 млн. лв. възнаграждение. Петров обясни, че таксата за държавата не е 0.75% от стойността на добитите метали, а 1.5%, като половината отива за отстраняване на стари екощети. Всички пари се внасят в Министерството на финансите, което разпределя как се харчат, обясни той.
Източник: Дневник (29.06.2007)
 
ОЦК купува финландска технология за 25 млн. евро Българският производител на олово и цинк "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали (ОЦК), подписа договор с финландската компания "Аутотек" (Outotec) за доставката на нова технология, която ще увеличи производствения капацитет на предприятието и ще намали вредните емисии, отделяни в процеса на производство, съобщиха от холдинга "Интертръст", който е мажоритарен собственик на комплекса. Стойността на контракта е 25 млн. евро и включва доставката и внедряването на новата производствена инсталация. Договорът за новото оборудване е част от инвестиционната програма на "Оловно-цинков комплекс" за 95 млн. евро, обясни Валентин Захариев, член на надзорния съвет на ОЦК и управляващ директор в "Интертръст". От тях 68 млн. евро ще бъдат по проекта за цинково производство, за който компанията получи сертификат за инвеститор първи клас. Проектът предвижда удвояване на капацитета на производство на цинк до 45 млн. тона през 2009 г., като и оптимизиране на добивите. Отделно около 30 млн. евро ще бъдат инвестирани и в добива на олово, чийто капацитет трябва да нарасне повече от два пъти до 60 хил. тона. През септември тази година ще бъде подписан договор за покупката на австралийска технология, която ще позволи разширяване на производствения капацитет на олово, съобщи още Валентин Захариев. Наред с повишени производствени и финансови резултати тази инвестиция ще генерира и значителни екологични ефекти за предприятието, обясниха от ръководството на "Интертръст". Така например шлаката, която се натрупва след добива на олово, ще бъде изцяло преработвана, което ще доведе и до повишени добиви. Проектът за цинковото производство на стойност 68 млн. евро ще бъде финансиран от френската банка BNP "Париба". Договорът е подписан, като финансирането ще започне, след като в Министерството на околната среда бъде гласуван докладът за оценка за въздействие върху околната среда. За настоящата година от ръководството на ОЦК предвиждат повече от една трета ръст на печалбата до над 20 млн. лева, като половината от тази стойност се очаква да бъде постигната до юни тази година. Приходите на комплекса се очаква да надхвърлят 200 млн. лева при около 160 млн. лева за предходната година.
Източник: Дневник (29.06.2007)
 
Минните компании призоваха премиерът да реши казуса Челопеч Отворено писмо до премиера Станишев с настойчива молба той да се ангажира с решение на съдбата на инвестиционните проекти на канадската компания Dundee Preciuos Metals изпрати Българската минногеоложка камара. Писмото е подписано още от БСК, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Американската търговска камара и миньорските синдикати към КНСБ и Подкрепа. Повече от година няма решение на едни от най-мащабните инвестиционни проекти в подземния рудодобив у нас, се казва в писмото. На специална пресконференция от минната камара алармираха, че проблемът с Dundee се превръща в проблем на целия бранш. Атаките към Челопеч може да са към всяка компания, добиваща метални руди, и това вече се отразява на инвестициите, заяви Петър Петров, гл. секретар на БМК. Минната камара е убедена, че проектите на Dundee за находищата в Челопеч и Хан Крум са в интерес на държавата. Анализът по поръчка на МОСВ е с напълно погрешни изводи, заяви Петров. Находището в Челопеч е с достатъчно запаси и потенциал за растеж и няма опасност да бъде изчерпано в кратък срок. При заявено увеличение на запасите до 50 млн. т рудникът ще съществува над 20 години. Предлаганата технология за добив ще позволи максимално извличане на металите, както и отстраняването и обезвреждането на вредните компоненти.
Източник: Пари (29.06.2007)
 
Япония инвестирала 800 млн. долара у нас След промените в България японското правителство е инвестирало около 800 милиона щатски долара в укрепването на демокрацията и в развитието на българската пазарна икономика, съобщи японският посланик Коичиро Фукуи в Чирпан. Той откри обновеното отделение по хемодиализа в многопрофилната болница в града. Извършеният ремонт е на стойност 180 хиляди лева и е финансиран от японското правителство. На фона на останалите страни от Източна Европа, японските инвестиции в България са незначителни, призна Коичиро Фукуи. В последните три-четири години се наблюдава съживяване на двустранните отношения. Доказателство за това са трите големи японски инвестиции в частния сектор: болница “Токуда”, паркът от вятърни генератори, който се изгражда в Калиакра, и наскоро купеният терен в Ямбол от частна японска компания за производство на резервни части за автомобили. Посланик Фукуи заяви още, че японските компании, избрани да рехабилитират старите блокове в ТЕЦ “Марица Изток 2 “ и да построят сероочистващи инсталации, ще направят всичко възможно, за да наваксат закъснението в проекта.
Източник: Дарик радио (29.06.2007)
 
Xstrata одобри разширяването на мината Lomas Bayas Xstrata plc, която е четвъртата по големина в света производителка на мед, ще инвестира 70 млн. щ.д., за да увеличи добивния капацитет на отворената мина в северно Чили Lomas Bayas с 15% до 75 000 тона/год. С експанзията, животът на мината ще бъде удължен до 2020 г. и трябва да приключи до третото тримесечие на следващата година. След разширяването на дейността, броят на ангажираните в мината ще бъде увеличен с още 90 души. Главният изпълнителен директор отговарящ за медодобива на Xstrata Чарли Сартаин сподели, че според него инвестицията “ще спомогне, в хода на експанзията, да се разгърне допълнително и съседната мина Lomas II”. Отворената мина Lomas II (известна преди с наименованието Fortuna de Cobra), се намира на едва 3 км. от въпросното находище и преработващите мощности. Очаква се нейното разширяване да започне през 2010 г. и да завърши през 2011 г. “С осъществяването на този проект ще бъде постигнат желания капацитет от 75 000 тона/год. от мината Lomas Bayas”. Пред еколозите, от Xstrata обясниха, че разширяването и на двете находища вече е било одобрено от властите още през декември. През 2006 г., мината Lomas Bayas постигна рекорден добив от 64 300 тона катодна мед. В момента целият комплекс осигурява работа на 540 работника и още толкова подизпълнители.
Източник: Майнинг Джърнал (29.06.2007)
 
Акциите на Zijin Mining отбелязват ръст след съобщение за придобиване на таджикска компания Акциите на китайската компания Zijin Mining Group Co, собственик на най-голямата мина за злато в страната отбелязаха скок, след новината, че тя планира да закупи контролен дял в най-големият производител на злато в Таджикистан от Avocet Mining Plc. Цената на акциите на Zijin се покачи с 3.1% до 4.73 хонконгски долара на борсата в Хонконг, като по време на борсовия ден, тя на моменти отчиташе ръст до 4.1%. За последната година, акциите на китайската компания отбелязват ръст от 65%, с което задминават значително 40% ръст на ключовия индекс Hang Seng. Според информацията предоставена от базираната във Фуджиан компания, Zijin ще плати сумата от 55.1 млн. щ.д. за 75% дял в JV Zeravshan LLC на Лондонската Avocet. В тази цена се предвижда и влагането на 10 млн. щ.д. в ескрол сметка, които Avocet ще има правото да усвои, веднага след като Zijin получи разрешително за извършване на минна дейност на територията на Таджикистан, се допълва в съобщението пред Хонконгската борса. В момента китайски компании масово изкупуват мини в други държави, за да си осигурят непрекъснатост на доставките и да не изпитват сътресения в производствата си и обслужване на вътрешните нужди на най-бързо развиващата се икономика в света. Вече шеста поредна година, цената на златото отбелязва ръст.
Източник: Инфомайн (29.06.2007)
 
Британска компания ще търси уран в България Британската компания "Кембридж минерал рисорсиз" (CMR) обяви, че изучава няколко находища на уран в България, съобщи агенция SeeNews. Високите цени на метала, както и покачващото се търсене на метала в световен мащаб стоят в основата на разширяването на операциите на компанията на българския пазар. Урановите депозити се намират в райони, където имаме разрешения за добив - в Доброселец и Изгрев, посочиха от "Кембридж минерал рисорсиз". Според последни пазарни данни България разполага с близо 12 хиляди тона уран. Търсенето на уран в световен мащаб доведе до рекордни цени на метала, заяви управляващият директор на "Кембридж минерал рисорсиз" Колин Андрю. Този, който се използва в производството на ядрена енергия, се очаква да стане още по-популярен, тъй като атомната енергия на този етап замърсява околната среда значително по-малко от останалите източници, както и е евтина алтернатива на електричеството, произведено с помощта на петрол, газ и въглища. В момента британската компания разполага с разрешения за проучвания за уран на базата на тези за златни находища в Доброселец. Полето се намира на по-малко от два километра от златно-медното поле. Регионът беше активно изследван за уран в края на 80-те години от държавната "Редки метали". CMR реши да продължи операциите си в България, след като канадската "Ейжа голд" (Asia Gold) се оттегли от смесеното им дружество - "Хиъруърд венчърс" (Hereward Ventures) по-рано тази година. CMR, чиито книжа са листвани на алтернативния сегмент на Лондонската фондова борса, оперира още в Сърбия, Испания, Колумбия и Перу.
Източник: Дневник (02.07.2007)
 
Codelco губи 1,240 млн. тона производство на мед заради протести Чилийската държавна компания Codelco, обяви в петък, че загубите й в следствие на протестите в завода й Radomiro Tomic, са довели да съкращение на производството с 1,240 млн. тона, на стойност 9 млн. щ.д. Към 22 часа на 28-ми юни, около 140 протестиращи, успяха да пробият защитния кордон и да превземат завода, който е част от дивизията Codelco Norte на Codelco в северно Чили, за повече от 12 часа. През изминалата година, Radomiro Tomic произведе рекордните 306,000 млн. тона катодна мед. Освен загубите от производството , от Codelco съобщават, че протестиращите са счупили част от оборудването, камери за сигурност, разкачили са компютри и на места даже са прекъснали електрозахранването. Компанията вече е предприела мерки за наказание на тези, които тя смята за виновни за нанасянето на тези щети. Нахлуването в завода е най-сериозната ескалация на протестите на работниците, след като на 25-ти юни стачкуващи подпалиха няколко автобуса за превоз на работници и унищожиха платформа за измерване в комплекса El Teniente. Преди окупацията на завода, Codelco е оценила загубите от протестите на около 20 млн. щ.д., в т.ч. 10 млн. щ.д. за разрушаване на оборудване и неосъществено производство. Късно вечерта в четвъртък, главният изпълнителен директор на компанията Хосе Пабло Арейано, отправи благодарности към епископ Алехандро Гоик, който помогна за преговорите с тълпата като ги насърчаваше “да прекратят грубите действия”. Според Арейано, от компанията са заявили, че нямат намерения да водят, каквито и да е преговори с лидерите на протестиращите, преди те да са прекратили необузданите шествия. Годишното производство на мед на Codelco е около 1.8 млн. тона.
Източник: Майнуеб (02.07.2007)
 
До 500 хил. лв. губят фирми от скъпия ток Сметките за ток на големите металургични предприятия у нас ще се натоварят с до 500 000 лв. месечно заради новите тарифи на еленергията. Това стана ясно вчера на среща в БСК на представители на крупни фирми и браншови организации. С половин милион повече ще трябва да плаща за ток "Кремиковци", а пернишката "Стомана" - с 300 хил. лв., каза Петър Денев, главен секретар на БСК. Големите металургични фирми ще изготвят общо становище по проблема. Според решение на ДКЕВР от 1 юли НЕК ще продава тока на цена от 69,28 лв. за мегаватчас на разпределителните предприятия, които от своя страна пък ще начисляват допълнително 15,06 лв./мгвтч за крайните клиенти.
Източник: 24 часа (03.07.2007)
 
Бизнесът скочи срещу скъпия ток Големите металургични предприятия ще понесат загуби до 500 хил. лв. Бизнесът скочи срещу подготвяния шок с цените на тока за фирмите. Средно с 5% ще поскъпне себестойността на произвежданите стоки и услуги в леярските, металургичните, стоманодобивните предприятия и циментовите заводи в страната. Това заяви главният секретар на БСК Петър Денев след среща с шефове на "Кремиковци", "Стомана Перник", Рудметал", Радомир метал", Асоциацията на хлебопроизводителите и други представители на големи фирми. Половин милион лева на месец ще губи "Кремиковци" от по-скъпия ток, а "Стомана Перник" - 280-300 хил. лева, изчисляват БСК и фирмите. Повишението на цените на тока ще се отрази силно на строителния сектор, защото ще поскъпнат освен циментовите продукти, така и стоманата, арматурата и други метални изделия, изчисляват експертите. Скокът на цените на тока ще доведе след себе си вълна от инфлационен натиск, обясни Денев. Затова бизнесът и БСК ще изготвят становище, в което ще бъдат посочени нормативните бариери за либерализирането на пазара и всички пропуски, които убиват бизнеса. Повод за спешните срещи на бизнеса станаха подготвяните цени на тока и либерализираният пазар. Според решение на енергийния регулатор големите заводи ще плащат по 56,68 лв. за мвтч без ДДС и още 13,30 лв. за мвтч такси за достъп и пренос. Това прави крайна цена 83,98 лв. Според БСК фирмите не знаят по какви правила да работят на отворения пазар, а от вчера трябва да действат при пълна либерализация.
Източник: Стандарт (03.07.2007)
 
Банките отчетоха печалба от 386 млн. лв. Над 386 млн. лв. е печалбата на кредитните институции в Българи през първите пет месеца на 2007 г. Това показват последните данни на Българската народна банка. През същия период миналата година финансовият резултат е бил с около 60 млн. лв. по-нисък, което e ръст от около 18.3%. През май общата сума на активите в банковата система се е увеличила с 576 млн. лв. За последната година ръстът е с повече от 9.8 млрд. лв., сочат още от статистиката на ведомството, което се управлява от Иван Искров. Успоредно с големия ръст на балансовото число се забелязва и известно преструктуриране на част от активите на банките. Причината за това според специалистите е свързана с освобождаването на поддържаните в БНБ допълнителни минимални резерви. Освободените средства са разпределени за отпускане на кредити. Според анализаторите от БНБ това ще се отрази положително на доходността на кредитните институции. Кредитите и вземанията (включително финансов лизинг и дългови инструменти) през май бележат силен ръст, като достигат 34.88 млрд. лв. В същото време депозитите нарастват стабилно и възлизат на 30.933 млрд. лв. Най-интересен според експертите обаче е фактът, че повечето банки използват все по-често подчинения срочен дълг за подкрепа на капиталовата си позиция. Причината за това е, че така по-лесно може да се спазват изискванията на Базел II, коментира банкер, пожелал анонимност. Според него банките все още имат свободни средства за кредитиране, но пък сравнително малък собствен капитал, което им пречи. Така през май в системата са привлечени подчинени пасиви за още 53 млн. лв. Успоредно с това основната лихва в страната се покачи до над 5-годишен максимум през юли тази година, след като БНБ вдигна основния лихвен процент до нивото от 4.01. Година по-рано той беше само 2.69%. Най-нисък лихвен процент в страната ни е имало в периода февруари - април 2005 г., когато основната лихва беше под нивото от 2%.
Източник: Пари (03.07.2007)
 
Свободният пазар на ток се оказа с частични правила Ден след като пазарът на електроенергия беше либерализиран, част от големите потребители се обявиха за плавното отваряне заради липсата на нови правила за търговия. "Кремиковци", "Стомана индъстри", КЦМ и "Кумерио мед" ще изпратят искането си до регулаторната комисия, съобщи главният секретар на Българската стопанска камара (БСК) Петър Денев. Той подчерта, че компаниите не са против свободния пазар, но излизането на него ще отнеме поне месец. Правилата все още не са приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), макар да има проект, който е готов още през февруари. Електросистемният оператор (ЕСО), дъщерно дружество на НЕК, все още не е внедрил необходимия софтуер, който да създаде база данни за свободните количества на търговците на енергия и нуждите на пазара. Сегашният софтуер е направен за малък брой участници и малки обеми на търгуваната електроенергия. Има правила и всеки може да смени доставчика на енергия, ако не му харесва да купува от НЕК, опонира председателят на регулаторната комисия Константин Шушулов. Изпълнителният директор на ЕСО Иван Айолов обясни, че забавянето на софтуера се дължи на разделянето на НЕК в края на миналата година, но по въпроса се работи. НЕК няма да може да продава на големи и средни предприятия, които се захранват на средно напрежение, на цени под тези на електроразпределителните дружества, предвижда решение на регулаторната комисия от вчера. От неделя цената за тази група потребители в различните дружества се увеличава, като за клиентите на Е.ON поскъпването ще е с 15%, а за клиентите на австрийската компания EVN - с около 22%. Електроразпределителните дружества обявиха, че не е ясно по какви цени ще продават на клиентите на средно напрежение. Регулаторът определи квота от централите, от които електроразпределителните дружества ще продават на бита и малките компании с 50 души персонал и годишен оборот от 19.5 млн. лв. Тези квоти ще се изкупуват от НЕК и ще се продават на разпределителните дружества. Въвежда се цена за енергията, която се продава на обществените снабдители и е с 18% по-висока в сравнение с тази за горните две защитени групи. Новите цени на тока за индустрията създават инфлационен натиск, заявиха представителите на "Стомана", "Кремиковци", КЦМ и циментовите заводи. Те са пресметнали, че с 4.5-5% ще се повиши средно себестойността на продукцията им. Загубите на металургичните дружества само за юли от високите цени ще се между 200 хил. и 500 хил. Според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов големите производства на хляб ще повишат цените вероятно с 30-70 ст. заедно с поскъпването на зърното. Покачването само от електроенергията ще е 5-6 ст. на хляб.
Източник: Дневник (03.07.2007)
 
Бизнесът: Токът ще оскъпи продукцията ни с 4-5 на сто Металургичните и машиностроителни предприятия, циментовите заводи и производителите на хляб ще понесат големи загуби заради вдигането на цената на тока и ще бъдат принудени да вдигнат цените на продукцията си с 4.5-5% от от края на юли. Това заяви вчера главният секретар на Българската стопанска камара (БСК) Петър Денев, който предупреди за "начало на инфлационна вълна". "Кремиковци", "Стомана", "Кумерио", "Холцим", КЦМ, Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите и др. изчисляват загубите си между 200 000 и 500 000 лв. за юли за всяко предприятие, тъй като никой не е очаквал и не е калкулирал поскъпване на тока между 8% и 17%. Най-голямото увеличение се получава за заводите, които до 1 юли 2007 г. не са се възползвали от възможността да купуват ток на свободния пазар, тъй като са директно присъединени към мрежата на НЕК. Поскъпването на тока за такива клиенти е 17.33%. Според Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) никой не е задължен да купува ток директно от НЕК, но според бизнеса това често е единствената възможност. Според Константин Стаменов от "Стомана" някои от обектите им имат технологична свързаност само с мрежата на НЕК и няма начин да купуват ток от местното електроразпределение.
Източник: Сега (03.07.2007)
 
Синдикатите настояват за 240 лв. минимална заплата за догодина В декларация, приета след консултативния съвет на КНСБ и КТ "Подкрепа", се настоява за минимално нарастване на работните заплати в реалния сектор за тази година с 18 процента. Според синдикатите на 240 лв. през следващата година трябва да бъде увеличен необлагаемият минимум и минималната работна заплата. Те препоръчват сериозен ръст на минималните осигурителни доходи през следващата година, за да бъдат изравнени до действителните размери на работните заплати по дейности в икономиката, съобщава БНР. Според оценката на синдикатите не се изпълняват договореностите в Пакта за икономическо и социално развитие на България до 2009 г. В декларацията се обръща внимание, че различията в управляващата коалиция по основни приоритети на икономическата и социалната политика се задълбочават, което води до редица неадекватни решения в ключови области и сектори в страната. Пред журналисти председателят на КНСБ д-р Желязко Христов заяви, че при провал на преговорите с работодателите ще се оттеглят и ще призоват за стачни действия.
Източник: Застраховател (03.07.2007)
 
Енергийната криза у нас като нов апокалипсис. ТЕЦ Марица-изток 3 и 2 са готови да платят глобите заради липсата на сероочистващи инсталации. Режим на тока, сривове в мрежата, липса на достатъчно мощности, внос на електроенергия. Всички тези доскоро считани за еретични въпроси се оказаха доста близки за българската реалност. През миналата седмица страната ни беше съвсем близо до енергийна криза. В продължение на 6 часа се е наложило да получим около 500 мегавата електроенергия от Румъния, Гърция и Сърбия, което е предотвратило колапса. За режим на тока обаче се заговори по-рано заради липсата на достатъчно мощности за зимата на 2008 г. Затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй също значително намали капацитета на родните енергийни ресурси. Цялата тази апокалиптична картина обаче може да се окаже и леко пресилена. Според депутата от ДСБ Иван Иванов България има достатъчно мощности, за да не изпадне в енергийна криза. Проблемът с изключването на блокове от централите в Маришкия басейн заради липсата на сероочистващи инсталации може да бъде разрешен. Единият вариант е да бъдат променени комплексните разрешителни, коментира Иванов. Ако на централите все пак се позволи да произвеждат електроенергия извън нормите, със сигурност ще трябва да плащат глоби. Това ще доведе до повишаване на тяхната цена, но ще бъде компенсирано от по-големите количества произведени там. В ТЕЦ Марица-изток 2 също изключват вероятността да бъдат спрени техни мощности заради неспазване на екологичните норми, което ще се отрази зле на финансовото им състояние. ТЕЦ Марица-изток 3 пък е поискала промяна на комплексното си разрешително. От компанията също коментират, че ако в първите няколко месеца от новата година се наложи да работят с мощности без сероочистващи инсталации, глобите, които законът предвижда, ще бъдат платени. Другият голям производител на електроенергия у нас ТЕЦ Варна съвсем не крие намеренията си да изнася електроенергия от половината от своите блокове. Това е и една от възможностите дружеството да покрие загубите си заради редицата ограничения, наложени му от регулаторните органи. От ТЕЦ обаче признават, че биха продавали и на вътрешния пазар, но само при цени, които покриват разходите и осигуряват разумна печалба.
Източник: Пари (03.07.2007)
 
311 млн. лева ще вложи Кремиковци в екопрограма 311 млн. лева са записани като инвестиции в екопрограмата на металургичното предприятие “Кремиковци” АД. С пакет от 600 страници документи металургичният гигант кандидатства пред Министерството на околната среда и водите за издаване за комплексно разрешително за дейност. До 30 октомври тази година Министерството на околната среда и водите трябва да потвърди, че производството на “Кремиковци” е в екологични норми. Екопрограмата на “Кремиковци” е заложена като част от Плана за жизнеспособност на предприятието до 2012 г., одобрен от Министерството на икономиката.
Източник: Агенция Фокус (03.07.2007)
 
Уранът поевтиня за първи път от 4 години Цените на урана през миналата седмица са се понижили за първи път от близо четири години, съобщи вчера електронното издание К2Капитал, позовавайки се на данни на компанията TradeTech. Според експерти една от причините за неочаквания спад на цените е заниженото търсене от страна на операторите на атомни електроцентрали. Спот цените на концентрата на урановия оксид са се понижили с 3 долара до 135 долара за 1 фунт през седмицата, завършила на 24 юни. До този момент през последните 47 месеца цените непрекъснато нарастваха и достигнаха 138 долара за фунт. От 2001 г. цените на урановия концентрат са нараснали 19 пъти,допълва изданието.
Източник: Монитор (04.07.2007)
 
Железниците гонят търговците на метали Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) ще трябва в едномесечен срок да прекрати наемите на всички пунктове за изкупуване на скрап, които се намират в района на гарите и жп линиите. Това става ясно от писмо на ръководството на НКЖИ, пратено до всички нейни поделения в страната. На територията на железниците има към 100 пункта за изкупуване на метал, но поради завишените напоследък цени набезите върху жп инфраструктурата са станали ежедневие. В отговор на изгонването на търговците на метали от железниците от Българската асоциация по рециклиране настояват да се засилят наказанията за кражба на метали, като при физическите лица предвижданият сега затвор да стане от 1 до 3 години, а при фирмите да се увеличи сегашната глоба, която се движи между 700 и 2000 лева.
Източник: Сега (04.07.2007)
 
Работодатели и синдикати договориха 13% ръст на заплатите Заплатите в частния сектор да нараснат тази година с препоръчителен процент от 12.9. За това се разбраха вчера шестте национално представителни работодателски организации и двата синдиката. За първи път у нас те договарят на национално ниво нарастване на възнагражденията в частните фирми. Това е препоръчителен процент, а не абсолютна кота, под която не може да се пада или да се надвишава, заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Оттук нататък на браншово и фирмено ниво може да се договарят по-висок или по-нисък ръст в зависимост от конкурентоспособността и конюнктурата в съответния сектор. На много места обаче това вече е факт. И двете страни направиха компромиси, за да стигнат до числото 12.9. Първоначално бизнесът предлагаше 9.6% препоръчителен ръст на заплатите, като се отчитат сто на сто инфлацията за миналата година (7.26%) и 50 на сто ръстът на производителност-та (4.7%). Синдикатите пък настояваха за 18% увеличение на възнагражденията. В хода на преговорите работодателите са отстъпили, като са приели във формулата участието на увеличената производителност да е 75%. Компромисът от страна на синдикатите е подкрепата им в настоя-ванията на бизнеса да се намали осигурителната вноска. Досега синдикатите бяха твърдо против подобно намаление. Дадохме джентълменска дума, че ако правителството изпълни обещанието си да намали осигурителните вноски с 3% тази година, ще индексираме заплатите с още 2 пункта, заяви Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива. Работодателските организации очакват правителството да свали осигуровките от 1 октомври 2007 г., каза Васил Велев.
Източник: Пари (04.07.2007)
 
Tata Steel губи битката за поглъщане на виетнамски компании Tata Steel загуби битката за поглъщане на виетнамските Vinausteel и SSE Steel, след като не получи одобрението на акционерите на Vietnam Industrial Investments (VII), за покупко-продажбата. VII е компанията-майка на двете стоманопроизводителки. Тя информира за решението Australian Securities Exchange, тъй като е търгуема на борсата в Австралия, като разясни че резолюцията за покупко-продажбата не е получило одобрението на акционерите на компанията по време на годишното общо събрание на компанията, проведено на 29-ти юни. Според предложението, дъщерната на Tata Steel компания – NatSteel, трябваше да придобие 100% дял в SSE Steel и 70% от Vinausteel. Сделката трябваше да бъде одобрена до края на юни. Годишният производствен капацитет на SSE Steel е 250 000 тона дълги стоманени изделия и жици, а този на Vinausteel – 180 000 тона арматурно желязо. Сделката срещна затруднения веднага, след като Prudential Vietnam Securities Investment Fund Management Company и управителният директор на VII - Хенри Лам ван Лунг, който притежава 10.46% от компанията, също отправиха неконсолидирана оферта за поглъщане на двете компании. Офертата на Prudential бе на стойност 13.3 млн. щ.д., което е с 10.65% повече от тази на NatSteel. След отказа на акционерите на VII да приемат офертата на NatSteel, независимите директори на VII се очаква да предложат за разглеждане коригираната оферта от страна на Prudential, която вече е на стойност 17.6 млн. щ.д. По този начин, офертата отправена от Natsteel още през март ще бъде обявена за нищожна и окончателно отхвърлена. Тези действия ще оставят безпочвени твърденията на NatSteel, че тя вече има договорка за покупко-продажба с VII и са налице нарушения на договора между тях. Независимите мениджъри на VII посъветваха акционерите да гласуват предложението на NatSteel, но не и това на Prudential. Според тях, евентуално одобрение от страна на акционерите, би могло да даде нови основания на NatSteel да претендира за нарушения в уговорките й с VII, каквито на практика VII отхвърля да има. Говорител на Tata Steel отказа да коментира казуса. Основните преимущества на офертата на Prudential са, че ще бъдат осигурени средства, които ще бъдат директно усвоени от акционерите, както и факта, че новата подобрена оферта, на практика оценява двете компании над историческите им рекордни стойности. Това е второто наддаване за поглъщане в последно време, в което Tata Steel взима активно участие. При първият си опит обаче, Tata Steel постигна успех, като успя да надделее в надпреварата с бразилския си конкурент CSN за англо-холандската производителка на стомана - Corus.
Източник: Металс Плейс (04.07.2007)
 
“Кремиковци” спира да дими през 2012 г. До 2012 г. металургичният комбинат “Кремиковци” се очаква да покрие всички европейски екологични изисквания. Това можело да стане и по-рано, ако държавата и общината съдействат на предприятието за реализация на мащабната му екологична програма чрез гъвкаво усвояване на пари от еврофондовете, каза изпълнителният директор на дружеството Александър Томов. Той посочи, че очаква програмата да бъде одобрена от МОСВ и комбинатът да получи комплексно разрешително за дейността си. Би било лудост да затворят “Кремиковци” заради липсата на този документ, бе категоричен Томов. Общият размер на инвестиции в екопроекти до 2012 г. е 311 млн. лв. Над 60 на сто от тях ще бъдат вложени в добивната част. Горещите точки, в които вече се работи, са т.нар. стари производства - агломерация, коксохимия, доменни пещи, където се намират най-големите замърсители. Те ще бъдат основно модернизирани, за да не бълват отрови. Всички съоръжения обаче са изключително скъпи.
Източник: Труд (05.07.2007)
 
Бургазлии ще “решават” с референдум за Бургас-Александруполис На 2 септември гражданите на Бургас са призовани да одобрят или отхвърлят с референдум петролопровода Бургас- Александруполис. Това реши след дълги дебати и прегласуване в сряда общинският съвет в морския град. Референдумът ще бъде предшестван от разяснителна кампания на МРРБ. Споразумението за петролопровода между Русия, Гърция и България вече е подписано и референдумът няма да повлияе на неговото изграждане, смята заместник-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев, който присъства на извънредната общинска сесия. “Към настоящия момент българското правителство е подписало единствено и само политически документ за административна подкрепа за реализацията на този проект. Никъде в споразумението не е предвидено, че няма да се спазва екологичното законодателство на Република България”, каза той. Екоорганизации и дясната опозиция вече обявиха, че проектът е икономически и екологично неизгоден за страната. На 2 септември бургазлии ще трябва да отговорят на въпроса “Одобрявате ли подписаното споразумение за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис?” Тъй като общинските съветници не успяха да се разберат как ще се финансира референдума, решение по този въпрос няма. “Гласува се за референдум, а не се гласува за финансово обезпечаване на този референдум. Сега в момента аз просто недоумявам какво става”, коментира многогодишният кмет на града Йоан Костадинов, който отново се надява да получи подкрепата на БСП за преизбиране на местния вот наесен. Общинските съветници от левицата се обявиха против референдума. Преди заседанието комисия в общинския съвет излезе със становище за незаконосъобразност на референдума, тъй като допитване се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на местното самоуправление. Според юристи резултатите от допитването имат само препоръчителен характер, тъй като местен референдум не може да се произнася по въпроси с национално значение. Общинският съвет в Созопол обаче подкрепи инициативата, определяйки я като положителна стъпка, за да бъде оказан обществен натиск и да бъде предоставена конкретна информация за техническите параметри и екологични рискове на проекта. Миналия месец общинарите в курортния град също решиха да се проведе референдум, но под формата на подписка, в която се обявяват категорично срещу преминаването на петролопровода през залива Вромос и територията на община Созопол, заради потенциалните рискове за туризма.
Източник: Медия Пул (05.07.2007)
 
НЕК пак ограничава тока на"Кремиковци" Националната електрическа компания отново е ограничила електрозахранването на “Кремиковци”, тъй като дружеството за пореден път е спряло да погасява задълженията. Общият дълг на комбината е над 80 милиона лева. Повече от 78 милиона лева от тях са обхванати в споразумителни протоколи за разсрочено плащане, съобщават от енергийния холдинг. Ръководството на Национална електрическа компания е решило да защити финансовите си интереси чрез поетапно ограничаване на електрозахранването на металургичния комбинат. По-рано изпълнителният директор на „Кремиковци” Александър Томов съобщи, че дружеството финансово е обезпечило екологичната си програма, която обхваща периода до 2012 година. Стойността на проекта е над 300 милиона лева и може да се изпълни в по-кратки срокове от заложените, категоричен е Томов.
Източник: Дарик радио (05.07.2007)
 
"Кремиковци" влага 312 млн. лв. за обновление "Кремиковци" е започнал инвестиционна програма за привеждане на производството в съответствие с екологичните изисквания на Европейския съюз, която ще струва на компанията 311.91 млн. лв. Тя трябва да приключи до 2011 г. и е съгласувана с подаденото в правителството искане за издаване на комплексно разрешително за извършване на дейност, съобщиха от дружеството. Председателят на надзорния съвет Александър Томов обясни, че втори път комплексно разрешително не е било отказвано и няма такава опасност. Заявлението за него е подадено на 4 май и до момента от Министерството на околната среда и водите още няма коментари или запитвания относно документа. Комбинатът може да работи без него до 31 октомври 2007 г. Александър Томов поясни, че в момента компанията плаща ежемесечни глоби за замърсяване на околната среда в размер 113 хил. лв. Въпреки това "Кремиковци" работи при оперативна печалба, като през тази или следващата година ще може да излезе и със счетоводна печалба според Томов. Той допълни, че този месец ще завърши изготвянето на отчета за второто тримесечие и след предаването му заедно с данните за първо тримесечие в Комисията за финансов надзор и Българска фондова борса акциите на компанията отново ще бъдат допуснати за търговия. Преди дни комбинатът предаде и годишния си неконсолидиран одитиран отчет за 2006 г., като липсата му до определен срок доведе до спиране на акции му от търговия до октомври 2007 г. Според отчета обаче заводът е работел на оперативна загуба, а нетната загуба за периода се увеличава до 280 млн. лв., спрямо предварително оповестените 245 млн. лв. в консолидирания неодитиран отчет към края на 2006 г. Отчетът е заверен от независимия одитор, който не изразява мнение по част от позициите в него. Основната част от тези позиции са балансови като задълженията, вземания, материални запаси, дълготрайни актив, разходи за бъдещи периоди, инвестиции в две чуждестранни дружества и данъчни задължения. Одиторът е включил и квалификацията обръщане на внимание за възможността предприятието да продължи дейността си. Томов прогнозира през тази година да се произведат между 1.4 и 1.5 млн. тона стомана, което ще е ръст за втора поредна година от 20%.
Източник: Дневник (05.07.2007)
 
"Кремиковци" пак остава без електричество "Кремиковци" пак остава без електричество заради натрупани дългове към НЕК, съобщиха от компанията. Към 27 юни просрочените задължения по споразумителни протоколи за разсрочено плащане са били 4,034 млн. лв., от които 2,5 млн. лв. вече са платени. Оставащите просрочени задължения за ток на металургичния комбинат възлизат на 1,945 млн. лв. Общата задлъжнялост на "Кремиковци" е над 80 млн. лв. От тях 78,1 млн. са разсрочени. Заради това от 2 юни НЕК е взела мерки за ограничаване на електрозахранването на "Кремиковци". От НЕК са категорични, че ще предприемат и по-нататъшни мерки за защита на финансовите си интереси чрез поетапно спиране на тока. Комбинатът е предупреден да вземе мерки за предотвратяване на производствени щети и аварии.
Източник: Стандарт (05.07.2007)
 
Няма подчертан недостиг на работна сила В България няма подчертан недостиг на работна сила, става ясно от национално представително проучване на пазара на труда в България за анализиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация. Изследването е поръчано от Министерството на труда и социалната политика и е изработено от екип на „Индъстри Уоч” и „Витоша рисърч” през периода февруари-април. В него са участвали 2019 фирми с над 5 заети лица. По време на представянето на проучването, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова подчерта, че по Националния план за действие по заетостта за тази година са предвидени 190 млн. лева. Според министър Масларова българският трудов пазар все още има сериозен резерв от кадри, който не се използва пълноценно. Според предварителните данни, цитирани от министъра, безработицата за юни е 7,42%, което нарежда България сред 15-те страни в Европа с най-ниска безработица. Според средносрочната прогноза на проучването за търсенето на работна сила за периода 2008-2010 г., най-търсените професии се очаква да бъдат продавачи, механици и монтьори на превозни средства, шивачи, готвачи, строителни инженери, строителни техници, медицински сестри. Почти всички свободни работни места, които са обявили работодателите (94%) са за квалифицирани работници, около 4% са за хора без квалификация и около 2% са за ръководни служители. Повечето от анкетираните работодатели не очакват сериозни затруднения при намирането на квалифицирани работници и служители при евентуално разрастване на дейността. Само 6% от тях смятат, че няма да могат да открият подходящи работници от гледна точка на знания и умения. През 2006-2007 г. по програмите на Министерството на труда и социалната политика за квалификация и преквалификация са обучени над 200 безработни за готвачи, 1800 души по компютърни специалности, 1700 фризьори, 890 сладкари, 850 хлебари, 920 строители, 700 техници по транспорта. Около 70% от завършилите курсовете са се реализирали успешно на пазара на труда.
Източник: Застраховател (05.07.2007)
 
Steel Dynamics финализира покупката на The Techs срещу 370 млн. щ.д. Американският стоманопроизводител Steel Dynamics, обяви в понеделник, че е финализирал сделката за покупка на базираната в Пенсилвания The Techs – производителка на плоски валцувани изделия от поцинкована стомана. Базираната във Форт Уейн, щата Индиана Steel Dynamics ще плати приблизително 370 млн. щ.д., като точната сума ще бъде уточнена в момента на разплащането, обявиха от SDI. Дейността на The Techs се извършва в три съоръжения в околностите на Питсбърг: GalvTech, MetalTech и NexTech. През 2006 г., частната компания е доставила на клиенти общо 958 000 тона поцинкована стомана и е генерирала печалба в размер на 811 млн. щ.д. Общият годишен капацитет за производство на поцинкована стомана, на трите завода е около 1 млн. тона. И трите съоръжения ще запазят сегашните си ръководства, като ще бъдат независими подразделения на Steel Dynamics и ще дават отчети на Марк Милет, който е президент на SDI и главен оперативен директор на отдел Плоски валцувани стоманени и други черни метални ресурси. В сила от месец юли, текущите финансови резултати на The Techs ще бъдат прибавяни към отчетите на SDI. “Това поглъщане има важно стратегическо значение за SDI, тъй като наша основна цел е да продължим да развиваме бизнеса си с плоски валцувани изделия”, каза Кийт Бусе – председател и главен изпълнителен директор на SDI. “Заводите на The Techs се характеризират като високо продуктивни и експедитивни, разполагат със сериозна клиентска база в донякъде специфичен пазар, а освен всичко това, се явяват и като едно естествено продължение на нашия бизнес с поцинкована стомана.”, допълни той.
Източник: Инфомайн (05.07.2007)
 
Акционерите на Gloucester Coal отхвърлят предложение на Xstrata От австралийската минна компания Gloucester Coal, обявиха във вторник, че акционерите й са отхвърлили оферта на стойност около 375 млн. щ.д. (159 млн. брит. лири) от страна на Xstrata, след като съперници на швейцарската компания са придобили запорен дял. Председателят на Gloucester Анди Хогендийк обяви още в петък, че е твърде вероятно офертата да бъде отхвърлена, след като сингапурската компания за търговия със суровини Noble Group и частната въгледобивна AMCI са добили по 10% дялове от акциите на Gloucester. От ръководството на австралийската компания бяха препоръчали на акционерите си да приемат офертата на Xstrata от 4.75 австралийски долара/акция, тъй като няма по-добра подадена от тази оферта. Noble Group направи опит да погълне Gloucester по-рано тази година, след като разбра за офертата на Xstrata, но нейното предложение беше с доста условия и непълно, коментираха от Gloucester в четвъртък. Освен всичко друго, предложението на сингапурската компания е било по-ниско от това на Xstrata. Базираната в Сидни Gloucester Coal добива кокс и антрацитни въглища от мините Стратфорд и Дурали, щата Ню Саут Уелс. За фискалната година, завършила на 30-ти юни, компанията е добила 1.9 млн. тона въглища. Веднага след гласуването, Хогендийк заяви, че Gloucester ще продължи да изпълнява заложените си бюджетен и бизнес планове от преди офертата на стоманопроизводителя Xstrata. Активността на компаниите от австралийския минен сектор в момента е голяма, тъй като големият “глад” на Китай за въглища и горива за последните 12 месеца, доведе до голям ръст на цените на суровините, както и до интерес за придобиване на редица австралийски производители.
Източник: Reuters (05.07.2007)
 
"Икономист" прогнозира влошени показатели до 2011 г. Ръстът на българската икономика ще се забави значително в следващите пет години - от над 6% сега до близо 4% през 2011 г., прогнозира аналитичното звено на списаниe "Икономист". Според анализаторите от "Икономист интелиджънс юнит" към края на този срок може да се очаква отчетливо влошаване на някои от основните бизнес показатели на страната като дефицита по текущата сметка, разходите за труд, преките чуждестранни инвестиции и т.н. От друга страна, анализът за сегашната политическа ситуация не изключва предсрочни избори през 2007-2008 г., които може да забавят реформите и още повече ще влошат прогнозите. Изводите съвпадат с очакваната глобална тенденция за забавяне на икономиката на Европейския съюз и страните от Източна Европа. Междувременно Калифорнийският университет обяви, че според негово изследване на България ще са нужни 100 години, за да настигне останалите членки на ЕС. За сравнение - на Румъния ще й отнеме около 45 години, за да се изравни със западноевропейските стандарти. Според "Икономист интелиджънс юнит" негативните демографски тенденции в България ще са основна спънка пред развитието на икономиката. Данните от анализа им показват, че населението в страната за следващите пет години ще намалее до 7.4 млн. души заедно с работната сила, а заетостта ще се запази почти непроменена (около 3.2 млн. души). Така ръстът на реалния брутен вътрешен продукт на страната ще започне стабилно да се забавя и през тази година ще е 5.8%, което съвпада и с официалната прогноза на правителството. Кабинетът в София обаче очаква след това развитието да се ускори до над 6% до 2009 г. включително. Последните данни на Българската народна банка също показаха изненадващо висок ръст от 6.2% за първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2006 г. Най-голямото разминаване между официалната правителствена прогноза и очакванията на "Икономист интелиджънс юнит" е в дефицита по текущата сметка. Залегналата прогноза в бюджета на страната е този дисбаланс да се свие до 9.7% от БВП през 2009 г., докато анализаторите от "Икономист" предвиждат продължаващо задълбочаване до 19.3% от БВП след две години и дори 26% от БВП през 2011 г. Въпреки това в петгодишната прогноза се сочи, че страната ще успее да посрещне маастрихтските критерии за членство в еврозоната, което ще е факт най-късно до 2011 г. През последните месеци обаче финансовият министър Пламен Орешарски на няколко пъти предупреди, че няма да се бърза с еврото, и посочи 2012 - 2015 г. като по-вероятен срок. От "Икономист" смятат, че силното евро ще е силен възпиращ фактор за икономическия ръст. Очакванията на анализаторите са България да запази валутния борд в следващите пет години, но и развиват хипотеза за натиск за отмяната му, ако вътрешното търсене продължи да се увеличава и правителството се опита да води още по-строга фискална политика. Българските макроикономисти обаче прогнозират по-скоро положително икономическо развитие. Големият ръст на дефицита и изпреварващият темп на вноса спрямо износа не са повод за тревога, а сигнал, че в страната влизат огромни инвестиции, смята Георги Стоев от "Индъстри уоч". Това не създава рискове, тъй като страната поддържа бюджетен излишък и така гарантира стабилността си. Няма повод да се смята, че развитието на българската икономика ще се забави, коментира и Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Според него темпът ще се стимулира от нарастваща заетост. Мнозина постепенно ще излизат от сивия сектор, сезонните работници ще се връщат в България и така заетостта ще расте противно на очакванията на "Икономист", смята Ангелов. Според Стоев прогнозата за 3.2 млн. заети след пет години е твърде консервативна, неговата е за 3.9 млн. души. Очакванията на българските анализатори са ръстът на производителността на труда също да е по-голям спрямо британските прогнози. Според други анализатори има разминаване в корелацията между различните показатели, за които "Икономист" прави прогнози. Не е ясно как се стига до дефицит по текущата сметка от цели 26% през 2011 г., при условие че намаляват и преките чуждестранни инвестиции, и задлъжнялостта на страната - двата фактора, които могат да финансират дупката в текущата сметка. Не е възможно да се очаква и рязък спад в международните резерви на страната, защото тя е във валутен борд, допълват анализаторите.
Източник: Дневник (06.07.2007)
 
НЕК разяснява на Брюксел проекта за АЕЦ "Белене" Представители на НЕК, френската компания "Арева", която в консорциум с руската "Атомстройекспорт" ще изграждат АЕЦ "Белене", и на енергийното министерство ще се срещнат с представители на различни дирекции на Европейската комисия и Евратом, за да отговорят на въпроси, свързани с екологичните последици, използваната технология и съхранението на радиоактивните отпадъци на АЕЦ "Белене", съобщи източник от енергийното министерство. ЕК и Евратом, която се очаква да отпусне финансиране за строителството, са изпратили около 90 въпроса, на които НЕК трябваше да отговори във връзка с реализацията на проекта. Отговорите на въпросите бяха изпратени в Брюксел и сега се иска разяснение по някои от тях. Главният изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков потвърди за предстоящата среща, като обясни, че основните въпроси са свързани с екологичните последици от реализацията на проекта. Той посочи, че избраната технология на ВВЕР e безопасна, а предложеният от "Атомстройекспорт" реактор е получил сертификат ЕUR, който се дава от 10-те най-големи енергийни оператора, че реакторът отговоря на изискванията за безопасност. Неотдавна еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс заяви, че до края на 2007 г. може да се очаква решението на ЕК по проекта за строителството на новата ядрена мощност. България очаква, че ще получи 300 млн. евро заем от Евратом за строителството на новата централа. БНП "Париба" ще отпусне кредит от 250 млн. евро на НЕК по подготовката до започване на изграждането. През следващата седмица вероятно НЕК ще обяви късата листа на кандидатите за стратегически инвеститори, с които ще започне преговори за участие в компанията за изграждането на новата централа. Преди месец 10 компании заявиха интереса си да придобият до 49% в бъдещото дружество, в което държавата ще си запази мажоритарното участие. Кандидати са германските E.ON и RWE, швейцарските ATEL и EGL, френската EDF, испанската "Ендеса" и белгийската "Електрабел". Единственият български кандидат е "Кумерио мед".
Източник: Дневник (06.07.2007)
 
"Кремиковци" пак не си плаща на НЕК Металургичният комбинат "Кремиковци" отново не си плаща задълженията към Националната електрическа компания (НЕК), съобщиха от държавното дружество. Общата дължима сума от комбината към НЕК е 80,086 млн. лв., от които 78,141 млн. лв. се плащат разсрочено. Към 27 юни просрочените задължения по протоколите за поетапно плащане са били 4,034 млн. лв., от които "Кремиковци" са платили само 2,5 млн. лв. Оставащите дългове за доставената еленергия на металургичния комбинат са в размер на 1,945 млн.лв. Те са причината НЕК да ограничи електрозахранването на "Кремиковци" от 2 юли. Ръководството на комбината е предупредено да вземе съответните мерки за предотвратяване на производствени щети и аварии.
Източник: Новинар (06.07.2007)
 
Нов участник в наддаването за Stelco Нов играч се включи в надпреварата, наред с “обичайните заподозрени”, за консолидиране на стоманения в сектор на Северна Америка, като в момента погледите са отправени към последната останала изцяло канадска компания – Stelco Inc. Украинската Metinvest ще се бори за придобиването на Stelco, наред с руската OAO Severstal и индйската Essar Global Ltd. В близкото минало, Severstal вече води веднъж преговори със Stelco, Essar наскоро придоби Algoma Steel Inc. срещу 1.8 млрд. щ.д., а Metinvest се явява новият играч, но той въобще не е случаен, тъй като е собственост на 214-ят в класацията за милиардери на Forbe’s и най-богатият украинец – Ринат Ахметов. През изминалите няколко седмици, представители и на трите потенциални купувачи са посетили съоръженията на базираната в Хамилтън - Stelco, която бе обявена за продан миналия месец. В хода на консолидацията, съседните компании, като Dofasco Inc. вече бяха продадени, Essar закупи Algoma през миналия месец, а се очаква този месец и акционерите на Ipsco Inc. да гласуват поглъщането на тяхната компания на стойност 7.7 млрд. щ.д. от Svenskt Steel AB. С тези поглъщания, броят на средно-големите и сравнително евтини производители на стомана в Северна Америка, спадна едва до три. Те са Stelco, AK Steel Holding Corp. в Мидълтаун, Охайо, както и един завод в близост до Балтимор, щата Мериленд, който Arcelor Mittal трябва да продаде, според разпоредбите на анти-монополните органи в САЩ. Според Джон Хюз, анализатор от Desjardins Securities Inc. – Торонто, който следи Stelco отблизо, компанията не е чак толкова ценна. “Тя е значително по-ценна на парчета”, добави Хюз вчера, като посочи, че съоръжението й Lake Erie Works в Нантикоук, Онтарио е много по-апетитно, отколкото старият завод в Хамилтън, който вече е натрупал 1.7 млрд. щ.д. задължения. Според анализаторите, има доста логика в покупката на Stelco от страна Severstal или Essar. През 2005 г., Severstal направи опит да придобие Stelco, в момент, в който компанията се опитваше да се измъкне от банкрут. Руската компания притежава завод за стомана в Диърборн, щата Мичигън и освен това има дял в завод в Мисисипи, който ще започне съвсем скоро и производство на поцинкована стомана и други сравнително скъпи стоманени изделия. Severstal разполага с огромни финансови ресурси, след като само за първото тримесечие на годината отчете оборот от 3.2 млрд. щ.д. Според анализатори от Deutsche Bank AG, чистата й печалба за годината ще достигне 1.6 млрд. щ.д. Essar, която осъществява производство от 8 млн. тона стомана годишно съобщи, че възнамерява да увеличи производствения капацитет в новопридобитата Algoma от 2.5 на 4 млн. тона/год. За целта, тя ще инвестира около 1.6 млрд. щ.д. в строежа на завод за стоманени блокове в Минесота, който ще доставя материали за дейността на Algoma. За изминалата година, Metinvest, която притежава Azovstal Steel Works в Украйна, е отчела производство на над 1 млн. тона стомана.
Източник: Топикс (06.07.2007)
 
Mittal получава последна 15-дневна отсрочка До две седмици, работниците в Sparrows Point ще имат нов работодател. Вчера, департаментът на правосъдието на САЩ, даде последна 15-дневна отсрочка на Mittal Steel Co., до 20-ти юли да намери купувач на завода в района на Балтимор, щата Мериленд. Предишната отсрочка изтече вчера. Комисията за защита на конкуренцията в САЩ разпореди скоро след сливането на Mittal с люксембургската Arcelor SA, на стойност 33 млрд. щ.д., заводът за калаени плочи Sparrows Point да бъде продаден. Продажбата означава, че служителите ще имат четвърти нов собственик, едва в рамките на няколко години. През 2003 г., дългогодишният собственик на завода - Bethlehem Steel Corp. го продаде на International Steel Group, който пък го препродаде на Mittal през 2005 г. Президентът на профсъюза United Steelworkers Local 9477, Джон Кири, който представлява интересите на работниците в завода Sparrows Point сподели, че след няколко месеца в очакване, той и работниците започват да стават неспокойни и разтревожени. “Колкото повече той (главният изпълнителен директор на Mittal Лакшми Митал) се бави, толкова и безпокойството в работниците нараства.”, каза Кири. “Такива протакания не са в полза на никой”, добави той. И докато имената на редица големи компании се споменават като евентуални купувачи, единствено Esmark Inc. от Чикаго Хайтс, Илинойс и бразилската CSN разкриват, че са подали конкретни оферти. Според слуховете и друга бразилска компания - Usinas Siderurgicas de Minas Gerais SA, от която дял държи японската Nippon Steel Corp., също е потенциален купувач.
Източник: Инфомайн (06.07.2007)
 
ДКЕВР се поправи: Потребителите на ток ще могат да се връщат на регулирания пазар Потребители на електроенергия, които са сменили доставчика си, ще могат отново да се върнат на регулирания пазар, където Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя тарифите на преноса, разпределение и достъп и цените, по които ЕРП-тата продават. Това предвиждат промени в насоките за отваряне на пазара от 1 юли, които бяха одобрени от регулатора в края на миналата седмица. Първоначално ДКЕВР беше записала, че избралите друг доставчик не могат да се върнат от свободния на регулирания пазар с мотива, че по този начин стимулират конкуренцията. Срещу текста реагира еврокомисарят по защита на потребителите Меглена Кунева. Тя обясни, че ограничението съществува в много малко страни от ЕС и е в ущърб на потребителите и каза, че е разпоредила проверка дали има нарушение на конкуренцията при пазара на електроенергия в България. Либерализирането на пазара ще повиши конкурентоспобността, договаряне на по-изгодни цени и условия за потребителите, се посочва в съобщението на комисията. Ако възникне проблем с доставчика, операторът на разпределителната мрежа и крайният снабдител ще обезпечават клиента, докато уреди връщането си на регулирания пазар или избере друг търговец на ток. Независимо че официално пазарът беше отворен, в момента търговците не могат да предложат достатъчно конкурентни цени, за да привлекат клиенти. През тази седмица регулаторът ще се срещне с Федерацията на големите енергийни консуматори и БСК, за да обсъдят исканията им за плавна либерализация на пазара и промяна на модела му. Индустрията се оказа, че поема увеличението на цените на преноса на НЕК и електроенергията за големите потребители. Засега според представители на комисията е малко вероятно да се стигне до преразглеждане на решението за цените, както и до промяна в модела за развитието на пазара. ДКЕВР все още не е готова с новите правила за търговия.
Източник: Дневник (09.07.2007)
 
11,2% е ръстът в приходите в бюджета през м. г. 11,2% е ръстът в приходите в бюджета през м. г. Фискалният резерв е 5 829,5 млн. лв. В номинално изражение той нараства с около 1,3 млрд. лв. спрямо 2005 г. Излишъкът по консолидирания бюджет е 1 747,6 млн. лв., което е 3,6 на сто от БВП. Това е запасано в одобрения от правителството отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г. Той ще бъде предложен за разглеждане от Народното събрание. Основни приоритети на правителството са запазване на макроикономическата стабилност и максимално усвояване на европейските фондове, с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката за постигане на устойчив икономически растеж, развитие на човешкия капитал за осигуряване на висока заетост, доходи и социална интеграция. За постигането им кабинетът води разумна фискална политика, приоритизиране на публичните разходи и спазване на строга фискална дисциплина в публичния сектор. През 2006 г. – годината преди пълноправното ни членство в Европейския съюз, продължи положителната тенденция на устойчив растеж на икономиката и свидетелство за това е отчетеният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), който през последните 3 години е над 6 на сто. Икономическият растеж през м. г. е 6,1% от БВП при прогноза от 5,5 на сто. Чуждестранните инвестиции достигнаха рекордните около 4 млрд. евро. Безработицата намаля до 9,1 на сто в края на годината. С Бюджет ‘2006 бяха предприети редица промени в данъчното законодателство, насочени към поддържане на икономическия растеж и насърчаване на стопанската инициатива, намаляване на данъчно-осигурителната тежест, повишаване на заетостта и доходите на населението, конкурентоспособността на икономиката и хармонизиране на законодателството ни с правото на ЕС. През 2006 г. по консолидираната фискална програма постъпилите приходи представляват 40,8% от БВП. Общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална програма за годината е 20 034,0 млн. лв., което е ръст от 11,2% спрямо 2005 г. За разлика от предходните години, най-голямо преизпълнение на разчетите за годината се отчита при преките данъци. През 2006 г. те са 3 240,2 млн. лв., което е с 19,3% повече от 2005 г. Приходите от косвени данъци са 8 776,7 млн. лв. или с 19,3 на сто повече спрямо предходната година. Приходите от осигурителни вноски на общественото и здравното осигуряване също са с 5,5% над планираните за годината. Те са 4 309,1 млн. лв. Неданъчните приходи са 3 072,6 млн. лв., което е ръст от 2,7 на сто спрямо 2005 г. Постъпилите помощи, основно от предприсъединителни инструменти на ЕС, за годината са 635,5 млн. лв. Общият размер на извършените разходи по консолидирания бюджет за 2006 г. е 18 286,3 млн. лв., което е 100,7 на сто от годишния разчет. Лихвените плащания са 640,3 млн. лв. или 1,3% от БВП, а нелихвените – 17 646,0 млн. лв. или 35,9 на сто от БВП. При спазване на заложените ограничители за 2006 г. и след внимателно прецизиране и приоритизиране на разходите са посрещнати редица допълнителни разходи в сфери с важно социално-икономическо значение – инфраструктурни проекти и приоритетни разходи в секторите здравеопазване, образование, отбрана и въоръжени сили, полиция, европейска интеграция и др.
Източник: Застраховател (09.07.2007)
 
Zhongjin инвестира в неджижими имоти, за да увеличи печалбата си Shenzhen Zhongjin Lingnan Nonfemet Co., петият по производителност в Китай производител на цинк, заяви че ще инвестира в проект за недвижими имоти в северната част на Тайнжин, за да извлече печалба от растящите цени на имотите. Zhongjin и една строителна компания ще инвестират 300 млн. йени (39.4 млн. щ.д.) за жилищно строителство в търговския квартал Heping, казаха в изявление за Шенженската фондова борса от базираната в Шенжен компания. Zhongjin държи 33% от проекта, който трябва да бъде завършен през февруари 2010 г.
Източник: Инфомайн (10.07.2007)
 
Икономисти очакват влошаване на дефицита по текущата сметка Натискът на вътрешното търсене върху вноса и еднократни за отделните сектори фактори, ограничаващи износа, ще доведат до по-нататъшно влошаване на дефицита по текущата сметка. За да компенсира рисковете от това, както и забавянето в преструктурирането на реалния сектор правителството ще търси постигането на по-голям от първоначално предвидения излишък в бюджета. Това прогнозират в тримесечния си анализ за България икономистите на "Уникредит груп". Според тях постигането на излишък няма да е трудно при рекордно високото преизпълнение на консервативно планираните фискални приходи. Приходите само за първите пет месеца приблизително съответстват на заложените за цялото първо полугодие. Така в края на май бюджетът отчете излишък от 2.4% от очаквания БВП. Ако не настъпи съществено разхлабване по отношение политиката на разходите, има потенциал излишъкът да достигне около 4.8% от БВП в края на годината, посочват от "Уникредит груп". Анализаторите там отчитат и че планираните от правителството мерки за увеличаване на пенсиите и заплатите в публичния сектор няма да представляват риск за макроикономическата стабилност. "За съжаление българското правителство е на път да пропусне шанса да създаде повече стимули за икономиката да произвежда повече и да подобри конкурентоспособността, като пристъпи към по-агресивно намаляване на облагането на труда. Вместо това участието на правителството в преразпределението на ресурсите в икономиката чрез бюджета ще нарасне още повече (над 40% от БВП), увеличавайки разликата спрямо страните от региона, отчитащи най-бързо нарастване на реалните доходи, които като правило имат по-малък и по-ефективен публичен сектор. Вероятно значителният комфорт на правителството от фискална гледна точка ще подкопае още повече вече слабата политическа воля за преструктуриране на секторите на здравеопазването и образованието, които, ако останат нереформирани, ще продължат да бъдат източници на недоволство от страна на обществото, както и на дългосрочни рискове за фискалната стабилност", се посочва в доклада. Икономистите на "Уникредит груп" очакват поне 10% увеличение на цените на газа, тъй като количествата, внасяни от "Газпром", струват между 15-20% повече от началото на годината. Цените за местните потребители все още остават без промяна, тъй като те се субсидират за сметка на приходите от транзит на газ за съседни страни, но това не може да продължи вечно, посочват анализаторите от италианския банков гигант. Цените на водата и топлинната енергия вече бяха увеличени съответно с около 10% и 5% в началото на годината. Въпреки това прогнозите са и за понататъшно увеличение на цените заради инвестициите, необходими за редуциране загубите при преноса. Подобно е положението и по отношение на цените на електрическата енергия, които продължават да бъдат едни от най-ниските в региона. Натиск върху инфлацията ще окаже и сушата, която увреди селскостопанската продукция, отчитат от "Уникредит". Друга опасност, за която предупреждават анализаторите от групата, е ограничаването на потенциалните ползи от членството в Европейския съюз, в случай че съюзът реши да пребегне към използването на финансови санкции. Въпреки всички предупреждения основният макроикономически сценарий на "Уникредит груп" за България остава положителен и като цяло икономистите очакват още една година на силен растеж на БВП, ускоряване на инвестициите, подобряване на заетостта, намаляване задлъжнялостта на публичния сектор и ръст в резервите на БНБ.Има много сериозни рискове от прегряване пред икономиките на България, Румъния и прибалтийските държави, се казва в последния доклад на Виенския институт за международни икономически изследвания. Освен това процесът по догонване на западноевропейските стандарти може да се окаже невъзможен. Въпреки силния икономически растеж и намалялата безработица особено тревожни според анализаторите са макроикономическите индикатори като инфлация, дефицит по текущата сметка и фискалните баланси за част от страните. Прекалено бързото развитие и стремежът за догонване излагат икономиката на завишен риск от срив поради липсата на баланс.
Източник: Дневник (10.07.2007)
 
Три банки са кандидати за 120 млн. евро облигационен заем на БДЖ Три банки са подали оферти за отпускането на 120 млн. евро облигационен заем на БДЖ, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев на форум за перспективите за развитие на железниците, който се проведе в Пловдив. До края на месеца ще бъде избрана банката, която ще финансира превозвача. Срокът на погасяване на кредита ще е 10 години. Консултант по операцията е Насърчителна банка. Със средствата ще бъдат погасени задълженията към НЕК, които са за около 50 млн. лв., а БДЖ ще получи отстъпка. До момента не можехме да се договорим с електрическата компания за намаляване на лихвата за забава на плащанията, обясни финансовият директор Михаил Драгиев. За ремонта на 1200 товарни вагона ще бъдат заделени 40 млн. евро. Ремонтът трябва да приключи до края на 2008 г. За извършването на товарните превози са необходими 8076 вагона и до края на тази година се очертава недостиг от 2800. Недостигът на товарни вагони е основният проблем пред големите товародатели. Очакванията са за нарастване на обема с не повече от 3% годишно до 2017 г., каза директорът на дирекция "Товарни превози" Пенчо Попов. Той обясни, че поради липсата на средства до края на тази година се планира да бъдат ремонтирани 485 вагона. В същото време "Кремиковци" например е заявила, че ще увеличи обема на превозваните товари с 20%. За подмяната на вагоните са необходими над 1 млрд. евро. По данни на БДЖ за първите три месеца на тази година са превозени 5.1 млн. т, като за полугодието обемът остава на нивото от 2004 г. Според представените данни средно превозеното разстояние е намаляло от 231.2 на 176.4 км. Спад отбелязва и транзитът на товари. Частните "Българска железопътна компания" и "Булмаркет", които имат лицензи за превозвачи, запазват за периода обемите на нивото от първото тримесечие на 2006 г. Със средствата се планира БДЖ да реструктурира и отпуснати вече заеми на дружеството, като ще намали разходите по обслужването им и срока за погасяването им, каза още Драгиев. Предвижда се и поредното изчистване на дълговете за ползване на инфраструктурата към НК "Железопътна инфраструктура". От началото на годината задълженията бяха 90 млн. лв., а наскоро са платени 17 млн. лв. С част от парите ще се рефинансира и заема за закупуването на 25-те дизелови мотриси "Сименс". Шефът на парламентарната комисия по транспорт и съобщения Йордан Мирчев и министър Мутафчиев влязоха в спор за реформите в железниците и политиката, която трябва да се следва. Мирчев обвини министерството, че не е внесло в правителството стратегията за развитие на БДЖ до 2017 г., както изисква Законът за жп транспорта. Мутафчиев пък му отговори, че тази стратегия е част от националната за развитие на инфраструктурата и не е разумно да се вкарват дребни стратегии. Не трябва да работим на парче, а трябва да правим политика, каза министърът. Според Мирчев се избират за реализация проекти, които не увеличават пазарния дял и приходите на БДЖ, нито скоростта на движение на влаковете. Като пример той посочи предпроектните проучвания за модернизацията на жп линиите Видин - София, София - Пловдив, Пловдив - Бургас, Мездра - Горна Оряховица. Железниците да се отворят за стратегически инвеститори, предложи още Мирчев, защото държавата не е в състояние да ги финансира. Мутафчиев не изключи възможността такива инвеститори да бъдат привлечени в бъдещото телекомуникационно дружество и евентуално в пътническите превози, където интерес за съвместна дейност проявява "Дойчебан". Мутафчиев заяви, че държавата трябва да се ангажира с финансирането на железниците в частта за пътническите превози. Субсидията трябва да бъде увеличена от 88.2 млн. лв. на 122.6 млн. лв. до 2017 г. От ръководството на дружеството признаха, че в момента съществува кроссубсидиране на пътническите и товарните превози. Годишно железниците се нуждаят от 260 млн. лв., за да могат да се развиват, каза Мутафчиев.
Източник: Дневник (10.07.2007)
 
БДЖ търси 120 млн. ЕUR за ремонт на вагони. Средствата ще се използват за ремонт на товарни вагони и за погасяване на дългове . Ръководството на Българските държавни железници води преговори с три банки, които да пласират облигации в размер на 120 млн. ЕUR. Това съобщи на железопътен семинар в Пловдив транспортният министър Петър Мутафчиев. Средствата са необходими на закъсалото дружество, за да погаси просрочени задължения към националната компания Железопътна инфраструктура и да ремонтира 1200 товарни вагона. Според Мутафчиев до края на месеца ще трябва да приключи процедурата и да бъде избрана банката, която да отпусне обли2гационния заем. Консултант по сделката е Насърчителна банка. Срокът за погасяване на заема е 10 г. Освен за ремонт на товарни вагони и за изплащане на дългове към жп инфраструктурата средствата ще се използват и за изплащане на дългове към Националната електрическа компания. Задълженията са в размер на 50 млн. лв. Железниците обмисляха да направят замяна на дълг срещу собственост. Става въпрос за прехвърляне на имоти на железопътната инфраструктура на НЕК. Анализът на състоянието на железниците показва, че през периода 2002-2005 г. БДЖ е използвала за инвестиции текущи приходи, което е довело до натрупване на големи задължения. Това трябва да се промени, заяви финансовият директор Михаил Драгиев. В бъдеще ще се премине към теглене на краткосрочни заеми, средствата от които ще се влагат в обновяване на подвижния състав. Държавата трябва да поеме своя ангажимент към железниците, каза транспортният министър Петър Мутафчиев. Според него в ЕС 0.49% от БВП се отделят за развитието на железниците, а в новоприсъединилите се страни този процент е 1.35. Целта е нашата държава да кредитира железниците, а в бъдеще с увеличаването на средствата от кохезионните фондове да се погасяват заемите. 260 млн. лв. годишно са необходими за развитието на българските железници, заяви още Мутафчиев. Според него обмисля се идеята да се формира борд на железниците, който да контролира изразходването на средствата от европейските фондове.
Източник: Пари (10.07.2007)
 
Медта стигна двумесечен рекорд Металите продължиха да привличат инвестиции и тази седмица, а цветните метали бяха поведени от медта. Стоката поскъпна още миналата седмица заради предстоящи стачки на миньорите в Латинска Америка. В понеделник металът се търгуваше за 7940 долара за тон, след като по-рано в сутрешната търговия добави 100 долара до двумесечен максимум от 7950 долара за тон, приближавайки се все повече до критичната граница от 8000 долара за тон. Приблизително с толкова поскъпна и оловото, което също стигна рекордни стойности, преди да се изтегли надолу до 2935 долара за тон. Експертите все още са на мнение, че този метал ще продължи да поскъпва, коментираха движението на оловото лондонски брокери, цитирани от Ройтерс. При ценните метали нямаше забележими промени - цената на златото набъбна с 0.3% преди обяд, стигайки до 657 долара за тройунция, а среброто добави 0.5% до 12.75 долара за тройунция. Слабо поскъпна и платината, която се котираше за 1296.5 долара за тройунция. В момента анализаторите на пазара на платина очакват новини от Южна Африка, където някои от производителите на метала водят преговори с миньорите за по-добри условия за работа и увеличаване на заплатите. Южноафриканските производители на платина осигуряват 80% от световните доставки на този метал и продължителни стачки в региона могат да доведат до силно поскъпване на стоката.
Източник: Дневник (10.07.2007)
 
Нетната печалба на Alcoa за второто тримесечие се свива с 4% Alcoa Inc. отбеляза спад в нетната си печалба за второто тримесечие на годината с 4%, поради по-слаби финансови резултати на две от нейните поделения, независимо от факта, че общият й размер на продажбите се е увеличил. Alcoa, която е едва първата компания, включена в индекса Dow Jones, публикувала финансовия си отчет за периода, обяви в понеделник, че в края на месец юни 2007 г., нетната й печалба е в размер на 715 млн. щ.д., като година по-рано този резултат е бил 744 млн. щ.д. Компанията трябваше да вложи около 36 млн. щ.д. за ремонт на съоръженията си в Алкоа, Тенеси и Рокдейл, Тексас. В завода в Тексас, една от производствените линии спря, след като бе поразена от светкавица през април и бе отново пусната в експлоатация едва през юни. Относно леярната в Рокдейл, там дейността бе умишлено ограничена, за да може да бъдат направени обновления през периода октомври- декември тази година. Базираната в Питсбърг Alcoa е втората по големина алуминиева компания в света, регистрира общо 21 млн. щ.д. спестявания от преструктурирания и обновления, главно благодарение на сключения джойнт венчър с шведската Sapa Group. Според този договор, 22 поделения на Alcoa за преработване на меки алуминиеви сплави в осем страни бяха включени в джойнт венчъра. В понеделник, Alcoa удължи срока на офертата за придобиване на канадската Alcan до 10-ти август, като дори дадоха индикации, че са склонни да дадат и по-дълъг срок. Председателят и главен изпълнителен директор на Alcoa Ален Дж. П. Белда заяви, че се е срещал с акционерите, след като на 7-ми май бе предприет опита за враждебно поглъщане чрез изкупуване на свободни акции на Alcan и разговорите са били за определяне на нови възможности за развитие пред компанията, ангажиментите, които Alcoa ще поеме към Квебек, и одобренията от регулаторите. Бордът на директорите на Alcan отхвърлиха офертата на Alcoa, като я определиха като “неадекватна” и започнаха преговори с други потенциални купувачи. Канадците казаха, че ще обсъждат по-високи оферти, а дори е възможно да си разменят местата с Alcoa и самите те да отправят оферта за да я придобият.
Източник: Инфомайн (11.07.2007)
 
Медта ще продължи да поскъпва Цените на медта й петрола отчетоха най-значителни промени на стоковите борси във вторник. Медта прескочи бариерата от 8000 долара за тон в понеделник, а във вторник се оттегли от рекордната стойност. В Лондон един тон от метала с доставка след три месеца се търгуваше при цена от 7950 долара. Информационните агенции разпространиха информация, че доставките на мед от Чили не са се забавили от миньорските стачки в страната. Повечето наблюдаващи пазара обаче подкрепят мнението, че пред метала има всички предпоставки да се върне на цена над 8000 долара за тон. Никелът с доставка през септември удари седеммесечно дъно до 32200 долара за тон, заличавайки над 2000 долара от цената си между две дневни сесии. Проверка на лондонската стокова борса LME показа, че запасите от метала са се увеличили. Само два месеца по-рано никелът надвиши 50 000 долара за тон, след като запасите бяха намалели значително. Алуминият се задържа на 2799 долара за тон, поевтинявайки с 14 долара. Благородните метали се търгуваха без особени промени, а инвеститорите очакваха улики за паричната политика на Фед при изказване на председателя й Бен Бернанки. Това бе посочено от Ройтерс като основна причина за поевтиняването на златото, което слезе до 659 долара за тройунция, губейки малко над долар от стойността си.
Източник: Дневник (11.07.2007)
 
Токът ще надуе цените наесен Поскъпването с 45 на сто на тока и вдигането с още 40% на цената на преноса няма как да не доведе до инфлация. Тъй като в дъното на ценовата политика е електроенергията, очакваме и останалите цени да се вдигнат. Ще скочи рязко цената на метала, на цимента, на строителството, транспорта, който е свързан с него. Ще се увеличи рязко дефицитът в търговския ни баланс, защото ще се намали конкурентоспособността на нашите фирми и на износа. Във всички случаи ще бъде доста тежко за икономиката да преодолее този сериозен инфлационен натиск. Най-осезаемо ще се отрази това върху цените през октомври - ноември. Перилните препарати няма как да не се увеличат, тъй като те са също пряко зависими от енергията. Така е с цялата тежка химия. Но най-важното е, че в енергийния отрасъл все още няма никакви пазарни отношения. Няма как да не се увеличи цената на тока, тъй като поскъпват енергийните продукти. Но не виждам защо трябва да се качва цената за пренос, който е услуга, и то с 45 на сто. В момента се извършва кръстосано субсидиране на потребителите на високо напрежение към всички останали потребители. Това също не е пазарен подход и противоречи на европейските норми.
Източник: Стандарт (11.07.2007)
 
Потребителите на около 10% от тока в България ще обжалват пред ВАС решение на ДКЕВР, с което таксата за пренос на ток от 1 юли бе увеличена с 45%. Потребителите на около 10% от тока в България ще обжалват пред ВАС решение на ДКЕВР, с което таксата за пренос на ток от 1 юли бе увеличена с 45%. Това заявиха вчера от Българската федерация на индустриалните консуматори, която обединява 14 от най-големите промишлени предприятия в България: "Стомана", КЦМ, "Солвей Соди", "Кумерио", "Елаците", "Каолин", "Дружба" и др. С либерализирането на пазара от 1 юли ДКЕВР е разрешила на НЕК да увеличава безконтролно цените, по които продава тока на пряко присъединени към неговата мрежа потребители. Единствената регулирана цена за тях е тази за преноса. Едва на 7 юли НЕК е запознал тези потребители с новите тарифи, които прилага със задна дата от 1 юли. Средното увеличение е 17.3%, като някои тарифи са вдигнати и с 40 или 50%.
Източник: Сега (11.07.2007)
 
Valin Steel с голяма печалба за полугодието от по-високите цени Hunan Valin Steel Tube & Wire Co., китайски производител на стомана, притежаван отчасти от най-големия стоманопроизводител в света Arcelor Mittal, заяви че печалбата за първото тримесечие може да скочи повече от 2 пъти, тъй като се повишават производството и цените. Нетната печалба скочи с цели 150% за полугодието до 30 юни спрямо година по-рано, казаха днес в изявление за Шенженската фондова борса от базираната в провинция Хунан компания. Китайските производители на стомана като Tangshan Iron & Steel Co., публично търгувано поделение на втория по големина стоманопроизводител в страната, заявиха че очакват по-високи печалби след възстановяването на цените на материалите. Китай произвежда около една трета от стоманата в света.
Източник: Майнинг Джърнал (11.07.2007)
 
Posco е намалила през юни цената на горещо-валцуваните си стоманени изделия с 14% Южнокорейската Posco обяви в сряда, че е намалила цените за вътрешния пазар на горещо-валцуваните си стоманени изделия с 14% за месец юни, поради понижените цени на никела. Никелът, който е основен елемент в производството на неръждаема стомана отбеляза рязък спад на Лондонската метална борса, като средната му цена спадна до 41 718 щ.д./тон, спрямо 52 179 щ.д./тон само месец по-рано. Posco, която е петата по големина стоманопроизводителка в света, по обем на производството, е намалила цената на горещо-валцуваните си стоманени изделия през юни до 4.35 млн. вона (4 730 щ.д.) за тон. Цената на същите тези изделия, през месец май, бе 5.05 млн. вона, съобщи говорителката на Posco Ко Мин-Джин. Това е едва първото намаление на цените от страна на корейската компания за тази година, като по-рано тя ги увеличаваше на пет пъти. За цялата 2006 г., увеличенията на цените бяха общо седем. От Posco съобщиха, че преди месец са намалили и цените на студено-валцуваните стоманени изделия с 13% - от 5.32 млн. вона/тон до 4.62 млн. вона/тон. Горещо-валцуваните стоманени изделия се използват най-често в авто-индустрията, за производство на медицинско оборудване и строителството. На 14-ти май, Posco увеличи цените на горещо-валцуваните си стоманени изделия от 4.65 млн. вона/тон до 5.05 млн. вона/тон и на студено-валцуваните – от 4.92 млн. вона/тон до 5.32 млн. вона/тон.
Източник: Инфомайн (11.07.2007)
 
Gerdau е на път да погълне Chaparral срещу 4.22 млрд. щ.д. От Gerdau Ameristeel Corp., обявиха във вторник, че са на път да придобият Chaparral Steel Co. срещу сумата от 4.22 млрд. щ.д., като основната цел на това поглъщане е диверсифициране на продуктовата гама от високостойностни стоманени изделия. Gerdau ще плати по 86.00 щ.д./акция, което е с 13.6% премия над пазарната цена на акциите на Chaparral, при затваряне на борсата в Ню Йорк във вторник (75.69 щ.д./акция). Сделката е била единодушно одобрена от ръководствата и на двете компании, обявиха от Chaparral и Gerdau. Базираната в Тексас – Chaparral, е втората по големина производителка на конструкционни стоманени греди в Северна Америка, както и ключов производител на стоманени пръти. Освен всичко това, компанията се занимава и с рециклиране на метали. “Тази комбинация приляга чудесно на нашите цели и ще спомогне значително за разширяване на продуктовата ни гама, като сега вече ще разполагаме с пълното разнообразие от структурни стоманени продукти”, каза главният изпълнителен директор на Gerdau Марио Лонги. Gerdau Ameristeel, в която бразилската Gerdau има 67% дял, е втората по големина мини-производителка на стоманени изделия в Северна Америка. Тя също се занимава и с рециклиране на метали. Бразилската Gerdau е най-големият производител на стомана в Северна и Южна Америка. В момента компанията разполага с над 35 000 служители и развива дейност в 13 страни. От базираната в Торонто Gerdau Ameristeel коментираха, че с включването на Chaparral, спестяванията на компанията, преди данъчно облагане, ще бъдат над 55 млн. щ.д. само до края на 2008 г. Очакванията са сделката да бъде финализирана до края на 2007 г., като тя тепърва подлежи на одобрение както от акционерите на Chaparral, така и от регулаторите в страната.
Източник: Reuters (12.07.2007)
 
Rio Tinto излиза с оферта от 38.1 млрд. щ.д. за Alcan Минният гигант Rio Tinto е предложил сумата от 38.1 млрд. щ.д. за канадската алуминиева компания Alcan, като новината бе потвърдена от ръководствата и на двете компании в четвъртък. Офертата е за сливане и идва като доста сериозна контра-реакция на опитите на американската Alcoa за враждебно поглъщане. Това предложение е с над 28 млрд. щ.д. повече от офертата на Alcoa, което всъщност канадската компания определи като “неадекватно”. Според условията на новото предложение, след сливането новата компания ще се казва Rio Tinto Alcan и ще бъде със седалище в Монреал, Канада. В заявлението се казва, че “това ще бъде новият световен лидер в производството на алуминий, разполагащ с огромни заводи и активи по цял свят”. “Така ще бъдат комбинирани два ключови бизнеса с алуминий, а освен това ще бъде една нова крачка напред в стратегията на Rio Tinto за подобряване на благосъстоянието на акционерите й чрез инвестиране във висококачествени, широкомащабни и разполагащи с дълъг жизнен цикъл активи”, заяви председателят на Rio Tinto Пол Скинър. Ръководителят на Alcan Ив Фортие, определи офертата като “доста атрактивна” и препоръча на акционерите на компанията да я одобрят. “Сделка с Rio Tinto ще бъде едно добро решение за реализирането на задачите, започнати от ръководството на Alcan”. “То напълно отговаря на всички поставени от нас цели, като хем ще донесе допълни облаги за нашите акционери, хем ще останем верни на заложените от нас ценности”, добави той.
Източник: Топикс (12.07.2007)
 
2 на сто инфлация за полугодието Индексът на потребителските цени за юни 2007 г. спрямо май е 99.6, а инфлацията е минус 0.4%, съобщиха от НСИ. Инфлацията от началото на годината (м. юни 2007 г. спрямо м. декември 2006 г.) е 2.0%, а инфлацията през м. юни 2007 г. спрямо м. юни 2006 г. е 5.6%. Инфлацията за периода януари - юни 2007 г. спрямо същия период на миналата година е 5.0%. През м. юни са се увеличили цените на нехранителни стоки - с 0.1%; обществено хранене - с 0.3% и услуги - с 0.2%. Цените на хранителните продукти са намалели с 1.3%. През месеца цените на хранителните стоки са се променили както следва: намалели са цените на: картофи и картофени продукти - с 39.9%, пресни и замразени зеленчуци - с 15.9%, яйца - с 11.3%, брашно - с 0.6% сирене - с 0.3%, свинско месо - с 0.2% и някои други.
Източник: Монитор (13.07.2007)
 
Взимаме 787 млн. лв. от ЕС за една година 787,31 млн. лв. се очаква да получим от ЕС през първата година на членство. Парите ще дойдат както от предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД, така и от очакваните авансови плащания от ЕС по структурните и кохезионния фонд. Правителството вчера утвърди приходите и разходите за 2007 г. на Националния фонд към Министерството на финансите. Той е съкровищният орган, отговорен за получаване на парите от еврофондовете. За съфинaнсиране на проектите от държавния бюджет ще се дадат още 265 млн. лв. Те са както за довършване на проекти по ФАР, ИСПА и САПАРД, така и за новите европроекти.
Източник: Стандарт (13.07.2007)
 
БДЖ излиза на свободния пазар на енергия БДЖ започва преговори с АЕЦ "Козлодуй" за покупката на електроенергия по свободно договорени цени. Това съобщи изпълнителният директор на централата Иван Генов. Намеренията на атомната централа са да продава излишъците от свръхпроизводството на железниците, които допълнително ще увеличат разходите си заради новите цени на тока от 1 юли. От началото на месеца цената за клиентите на НЕК, които се захранват на високо напрежение, се увеличи с 30% за дневната и с 41% за нощната тарифа. Това увеличение по груби изчисления ще повиши разходите за енергия на железниците с 12 млн. лв. месечно. От централата обясниха, че ще се опитат да предложат конкурентна цена на БДЖ. В момента АЕЦ продава на седем търговци и 13 промишлени предприятия, като от юли неин клиент е и "Солвей - Соди". Мините също купуват от атомната централа. Атомната централа има лиценз за търговия с енергия, който засега няма да използва. Според Генов лицензът ще е необходим, когато се появи свободен пазар. В момента има пазар само на енергия от АЕЦ, твърди той.
Източник: Дневник (13.07.2007)
 
Рекорден добив очакват в рудник Асарел Медет. Багер гигант, произведен от Liebherr, дълбае 52 млн. тона минна маса. Най-големият в Европа електрически багер, произведен от Liebherr, бе пуснат в експлоатация в рудник Асарел Медет. Сглобяването на уникалната машина е станало за три седмици на място в открития рудник с помощта на специалистите от Алки-Л ЕООД, които са изключителен представител на Liebherr за България. Багерът се захранва с напрежение от 6000 волта, а мощността му е 1200 киловата. С три-четири загребвания на кофата натоварва един 130-тонен самосвал. В сравнение с машините с дизелово гориво оперативните разходи за един тон добита минна маса са няколко пъти по-ниски, като напълно се елиминират вредните емисии. През тази година за ново минно оборудване в Асарел Медет ще бъдат вложени 75 млн. лв., съобщи Лъчезар Цоцорков, изп. директор на компанията. През 2006 г. в модернизация и условия на труд са вложени 60 млн. лв. В резултат на това очакваме 10 млн. тона повече откривка спрямо миналата година, което ще позволи да се стигне до рудата и да увеличим добива, каза Цоцорков. Мащабната инвестиционна програма на Асарел Медет започна още през 2005 г., когато компанията получи Сертификат за инвеститор първи клас. Тогава бе закупен първият багер с електрическо задвижване на Liebherr. Освен това бе обновено и оборудването във флотационната фабрика на комплекса. Освен увеличаване на капацитета на минните работи новото оборудване доведе до намаляване себестойността на добива и преработката на медна руда, по-пълно и ефективно оползотворяване на наличните запаси руда и удължаване на живота на находището.
Източник: Пари (13.07.2007)
 
"Рио Тинто" предложи 38.1млрд. долара за капитала на "Алкан" Минният гигант "Рио Тинто" даде начало на сделка за създаването на нов световен лидер в производството на алуминий. Британската компания отправи оферта за придобиване към канадската "Алкан" за 38.1млрд. долара. Така "Рио Тинто" потвърди спекулациите, които упорито се разпространяват между брокерите на фондовите пазари от началото на седмицата. Това е рекордна сума за канадската корпортивна история, която е с 33% по-висока от отправената миналия месец враждебна оферта към "Алкан" от страна на американската "Алкоа". Новината е факт няколко месеца след като се появиха първите улики за интерес на "Рио Тинто" към "Алкан". Ръководството на канадската минна компания определи сделката като справедлива, а борда на директорите препоръча офертата на акционерите на компанията. Предложението на "Рио Тинто" е за 101 долара за акция. Това е 25 долара повече за ценна книга, отколкото "Алкоа" предложи преди това директно на акционерите на канадския концерн. В Канада акциите на "Алкан" в края на дневната сесия в сряда се котираха за 94.4 долара, доближавайки се до предлаганата от "Рио Тинто" цена за акция, а в Ню Йорк се докоснаха до границата от 90 долара. Ако сделката бъде одобрена от акционерите и премине успешно пред регулаторните органи, новата компания "Рио Тинто Алкан" ще се превърне в нов лидер на световния алуминиев пазар с годишен производствен капацитет от 4.4млн. тона алуминий. В момента първото място се заема от руската "Русал"(United Company Rusal), която също възникна след сливане между компании от сектора в края на зимата. "Рио Тинто Алкан" ще запази централата на "Алкан" в Монреал, както и изпълнителният директор Дик Еванс, който ще оглавява новата компания. Очаква се придобиването да приключи до края на тази година. Основната причина за серията от консолидации в минната индустрия и конкретно сред производителите на алуминий според анализаторите е постоянното поскъпване на алуминия на стоковите борси. Металът се търси от повечето индустриални сектори, като най-широко приложение намира в авиостроителството и производството на метални кутии за напитки. Развиващи се страни като Китай и Индия също внасят големи количества от суровината. Това увеличава значително печалбите от добив на алуминий, което подтиква минните компании да се обединяват, за да засилят присъствието си за пазара. Експертите от индустрията споделят мнението, че придобиването на "Алкан" от "Рио Тинто" е защитен ход за канадската компания срещу враждебната оферта на "Алкоа". Американската корпорация направи неуспешен опит да придобие канадския конкурент, с който до 50-те години на миналия век има обща история. След това "Алкоа" реши да отправи враждебна оферта за контрол над "Алкан". Предложението на "Рио Тинто" обаче поставя "Алкоа" в сериозно затруднение, тъй като е с близо 10млрд. долара по-високо от това на американския концерн. За "Рио Тинто" сделката също е мащабен ход и ще донесе много ползи за компанията. Британската корпорация е третата най-голяма минна компания в света, която специализира основно в добива на желязна руда. Поглъщането на "Алкан" ще означава лидерска позиция на пазара за алуминий.
Източник: Дневник (13.07.2007)
 
НС ратифицира днес спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ Народното събрание ратифицира днес спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ. Сега остава американският Сенат да ратифицира спогодбата, за да стане тя окончателен факт след поне 12 години добри намерения от двете страни. Очаква се прилагането на спогодбата да започне от януари 2008 г. Само 3 европейски държави нямат аналогични спогодби със САЩ. Документът бе подписан във Вашингтон на 23 февруари т.г. между финансовия министър Пламен Орешарски и зам.-секретаря на финансите на САЩ Робърт Кимит. Целта на спогодбата е не само да се избегне двойното данъчно облагане, но и да се предотврати отклоняване от плащането им. Тя визира два български данъка - върху доходите на физическите лица и корпоративния (включително и от движимо и недвижимо имущество), както и два американските федералните приходни данъци, налагани по кодекса за вътрешните приходи, както и федералните данъци, налагани върху инвестиционния доход на чуждестранни частни фондации. Текстовете на документа предвиждат не елиминиране, а намаляване на задълженията - с 5 до 10% при различните данъчни плащания, а когато бенефициент на дивидентни или лихвени задгранични приходи е пенсионен фонд или правителствена институция, те се освобождават изцяло от данък върху тях. Авторските и лицензионните възнаграждения се облагат с не повече от 5% върху брутната им сума. Плащания за издръжката на редовни студенти или стажанти не се облагат, а възнагражденията им за лични услуги до $9000 също са освободени от данък. В спогодбата има и текстове, които предотвратяват използването й от граждани на трети страни за т.нар. „данъчно пазаруване“. Тя съдържа и клаузи за обмен на информация между двете страни, включително и банкова информация. Американската търговска камара в България бе сред най-активните лобисти за повторното започване на преговори по спогодбата от 2003 г. насам. По данни на камарата от началото на годината американски фирми са внесли у нас стоки за $490,5 млн., а български са изнесли за САЩ стоки за над $438,9 млн.
Източник: Застраховател (13.07.2007)
 
ArcelorMittal задълбочава съюза си с Nippon Steel Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal, е подписала меморандум за разбирателство с японската Nippon Steel относно глобално стратегическо сътрудничество и разширяване на съвместните им джойнт венчъри в Северна Америка, обявиха от самата компания в четвъртък вечерта. Двете компании работят в стратегически съюз още от основаването на ArcelorMittal през юли 2006 г. Тогава ArcelorMittal и Nippon Steel се споразумяха, новосформираната компания да наследи старите отношения и позиции между Arcelor и японците. В момента двете компании са съсредоточили вниманието си върху съвместните инициативи в Северна Америка. Те ще продължат да обсъждат потенциални проекти, най-вече за производството на стоманени листове за автомобилната индустрия, като когато новият план бъде създаден, те ще сформират и нов джойнт венчър, заявиха още от Arcelor Mittal. В момента базираната в Люксембург компания е световен лидер във водещи индустрии като: авто-производството, строителството, производство на уреди за домашна потреба, опаковане с водещата R&D технология, както и разполага с големи ресурси на ключови суровини и отлично изградена дистрибуционна мрежа. Според финансовият отчет на компанията за 2006 г., тя има комбинирани приходи от 88.6 млрд. щ.д. Годишно ArcelorMittal произвежда 118 млн. тона стоманени изделия, което е около 10% от общото производство на стомана в света.
Източник: Топикс (13.07.2007)
 
Акционери на Електрометал приеха търговото предложение Търговото предложение на мажоритарите на Електрометал се прие от 50 акционери. Цената на офертата бе 18.95 лв. за акция. Вече бившите собственици на дялове от пазарджишката компания са се разделили с общо 1149 ценни книжа. Мажоритарен собственик на Електрометал е Химимпорт петрол. Преди търговото предложение компанията притежаваше над 26 хил. броя акции, или 83.36% от капитала на дружеството от Пазарджик. Обект на търговото бяха 5377 акции. Електрометал отчете нетна неконсолидирана печалба от едва 2 хил. лв. за първото тримесечие според данните от отчета й към 31 март. Година по-рано тя е била 1000 лв. Дружеството има нетни приходи от продажби 57 хил. лв. към края на март. Разходите по икономически елементи са 55 хил. лв. за същия период. За 2006 г. акциите на компанията са поскъпнали с 82.5%. За съжаление дните, в които има сделки с книжа на Електрометал, са рядкост. За последно акциите са търгувани на 24 ноември 2006 г., когато 11 150 броя са сменили притежателите си на средна цена 3.65 лв.
Източник: Пари (16.07.2007)
 
Съдът отмени мълчаливия отказ и за златодобива край Крумовград. Джевдет Чакъров длъжен да се произнесе и по двата проекта на "Дънди". Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е длъжен да се произнесе по инвестиционното намерение на канадската компания "Дънди Прешъс метълс" за добив и преработка на руди със съдържание на злато от находището "Хан Крум" край Крумовград. Това е решил петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС), потвърждавайки в петък решението на тричленния си състав за отмяна на мълчаливия отказ на Джевдет Чакъров да се произнесе по доклада за оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта, съобщиха от компанията в неделя. През февруари по-нисшата инстанция на съда определи, че с непроизнасянето си в законоустановения срок министърът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по Закона за опазване на околната среда, по който мълчалив отказ е недопустим и министърът е длъжен да се произнесе по екооценката. Според съда, процедурата е достигнала до фаза на вземане на решение от страна на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) дали да одобри или да отхвърли проекта.
Източник: Медия Пул (16.07.2007)
 
ВАС задължи Чакъров да реши за златодобива в Крумовград Върховният административен съд (ВАС) отмени мълчаливия отказ на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров по Доклада за оценка на въздействие на околната среда за златодобивния проект "Крумовград". По този начин петчленният състав на ВАС задължава Чакъров да се произнесе по златодобивния проект, който ще се извършва от канадската компания "Дънди Прешъс", която до сега добиваше злато в Челопеч. Министърът бавеше разрешението по две основни причини. Първата е, че при златодобив у нас фирмата инвеститор оставя в България само 1% от печалбата, което е крайно малко. Втората причина е, че "Дънди Прешъс" са увеличили незаконно добива на злато в Челопеч до 3 пъти. От Министерството на околната среда и водите заявиха, че искат да се споразумеят с канадската компания за по-висока печалба за страната ни и за законни параметри на добив.
Източник: Новинар (16.07.2007)
 
Вдигат осигурителни прагове Минималните осигурителни прагове на работещите в машиностроителните фирми ще са с 20 до 30% по-високи през следващата година. За това се договориха Браншовата камара по машиностроене и двата синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Осигурителният доход на специалистите с висше образование във фирмите от металолеенето и производството на машини и оборудване не трябва да пада под 340 лв. Най-високи прагове са договорени за висшистите в производството на транспортни средства - 390 лв. За квалифицираните изпълнителски кадри минималните осигурителни прагове през 2008 г. ще са от 280 до 380 лв., като най-високи са отново в производството на транспортни средства. В големите структуроопределящи предприятия нивата са с около 30% по-високи, където всъщност осигуровките се плащат върху реални заплати, заяви Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене. Работодатели и синдикати договориха също как да прилагат новата наредба за заплатите и по-конкретно признаването на трудовия стаж при смяна на работата. Добавката за стаж ще се пренася, ако работник идва от друго предприятие, където е извършвал или обслужвал машиностроителни, металообработващи, леярски дейности. При преценка новият работодател може да проведе изпит за установяване на нивото на квалификация или да сключи договор с изпитателен срок. По-високите осигурителни прагове ще свият сивия сектор, който се наблюдава дори и в бранш като машиностроенето, казаха от камарата. Оттам обясниха, че въпросът с квалифицираните кадри става все по-сериозен. Производствата са непривлекателни за младите хора заради условията на труд и ниските възнаграждения. Средната брутна заплата в сектора е 430 лв. Скокът в цените на електроенергията неприятно изненада фирмите от бранша и намали възможността за по-сериозен ръст на заплатите, заяви Келешев.
Източник: Пари (16.07.2007)
 
Абрамович купи златна мина в Чукотка Компанията на Роман Абрамович "Милхауз Кепитъл", купи златното находище "Двойное" в Чукотка, пише руският вестник "Ведомости". Източници, близки до ръководството на компания, са потвърдили сключването на сделката, но отказват повече информация. Според експерти, находището е струвало на "Милхауз Кепитъл", която управлява голяма част от активите на милиардера, между 50 и 70 млн. долара. Общото състояние на Абрамович, по класация на сп. "Форбс", се оценява на 19,2 млрд. долара. "Двойное" е едва първият актив, придобит от Абрамович в Чукотка. По информация на изданието, компанията възнамерява в най-скоро време да придобие още няколко находища в района, а в бъдеще смята да разшири дейността си и в съседните региони - Магаданска област и Якутия. Най- богатият руснак стана губернатор на Чукотка през 2000 година. През 2005 г. мандатът му беше удължен за още пет години. Първото нещо, което направи Абрамович след назначаването си, бе да се регистрира в Чукотка, където започна да плаща данъците си. Това веднага се отрази върху просперитета на региона, който увеличи приходната част на бюджета си в пъти. Преди две години губернаторът обяви намеренията си по време на втория мандат да повиши "равнището на живота и благосъстоянието на населението на окръга". През пролетта тази година стана ясно, че в губернията ще се появят два големи промишлени възела за добив на злато, сребро, газ и нефт. Към находищата на Чукотка вече са проявили интерес крупни рудодобивни компании - канадската "Кинрос" и австралийската "БНП Билитън". Интерес към проекти в този район имат и "Газпромнефт" и "Хайланд Голд". Първият вицегубернатор на Чукотската автомна област Андрей Городилов е заявил, че стратегията за развитие на региона до 2020 г. предвижда увеличаване на ежегодния добив на злато от сегашните 4,5 т. до 30-50 т. "За тази цел ние привличаме инвеститори и приветстваме появата на такъв инвеститор като "Милхауз", добавя той. Според експерти, Абрамович е подбрал много подходящо за инвестиции в златодобива време.
Източник: Други (16.07.2007)
 
Чорни пак дава на съд Дерипаска. "Файненшъл таймс": Израелският бизнесмен си иска своите 20% от "Русал". Основателят на руската алуминиева промишленост Михаил Чорни внесе жалба във Висшия съд в Лондон заради 20 процента от акциите на "Русал". Това съобщи в. "Файненшъл таймс". Чорни заяви, че адвокатите му разполагат с хиляди докумeнти, доказващи, че са партньори със сегашния собственик на "Русал" Олег Дерипаска, включително и чрез компанията "Радом" в Лихтенщайн. "Русал" е част от Руската алуминиева група "Юнайтед къмпани Русал". С иска си израелският бизнесмен Михаил Чорни обжалва съдебно решение от 2006 г. Тогава съдът прекрати делото, в което Чорни доказа, че Дерипаска е подписал споразумение с него. Документът от 2001 г. предвижда Дерипаска да задържи 20-те процента акции на Чорни в "Русал", като обаче му изплати тяхната стойност. Това е трябвало да стане в срок от три до пет години. Съдът прекрати това дело с мотива, че Дерипаска не е жител на Лондон. "Файненшъл таймс" отбелязва, че Чорни продължава да търси правото си именно в Лондон, защото документите по сделката са подписани в британската столица. И затова делото трябва да е от компетенцията на британското законодателство. "Щом аз не мога да си търся правата с над 20% собственост от акциите, как тогава притежател на 0,00001 от процента би могъл да получи своето", пита риторично Чорни пред "Файненшъл таймс". До ноември "Русал" трябва да пусне акции на Лондонската фондова борса на обща стойност 7,5 милиарда долара, отбелязва британският вестник. Междувременно Дерипаска заяви пред "Файненшъл таймс", че е готов да подели собствеността на "Русал" с руската държава, ако това е необходимо. "Не отделям себе си от държавата, защото нямам други интереси", заявил Дерипаска. Така той се подмазва на Кремъл, заявиха руски анализатори. "Файненшъл таймс" напомня също, че Държавният департамент на САЩ неотдавна е отказал на олигарха достъп до Щатите, без да обясни причината за това решение. За последен път му бе дадена американска виза през 2005-2006 г. Дерипаска отрича да е бил партньор на Чорни. През 90-те години обаче двамата държаха равни дялове в "Русал". Случаят хвърля светлина върху пътя на Дерипаска към върха, в който има престъпления, пише "Файненшъл таймс". В началото е бил в охранителния бизнес. Дерипаска влиза в управляващия елит на Русия, като се жени за внучката на бившия президент Борис Елцин Полина през 2001 г., отбелязва "Файненшъл таймс".
Източник: Стандарт (16.07.2007)
 
Стомана Индъстри АД представи стоманата S500s във Варна На 11 юли в конферентната зала “Дали” на бизнес хотел “Варна” се проведе технически семинар на “Стомана Индъстри” АД. На събитието присъстваха водещи архитекти и строителни инженери от област Варна. Целта на събитието беше запознаване на клиенти, инвеститори, проектанти и медии с армировъчната стомана S500s-SD. Aрмировъчната стомана S500s-SD (Superior Ductility) се реализира успешно на българския пазар вече повече от две години. Производството стартира в „Сиденор“ АД и в момента се предлага в пълната си гама в нашата страна, като намира все по-голямо приложение, най-вече поради отличните си технически характеристики. Нарастващите инвестиции в България и стартирането на нови и все по-големи инфраструктурни проекти водят до потребността от надеждни, висококачествени армировъчни стомани, които да отговарят на европейските стандарти и да гарантират високата сеизмична устойчивост и сигурност на стоманобетонните конструкции в строящите се обекти. За да отговори на нарастващите изисквания на българския пазар, „Стомана Индъстри“ инвестира над 45 млн. EUR в нова, високотехнологична линия („Даниели“) за производство на бетонно желязо и специални стомани. Новият валцов цех ще бъде въведен в експлоатация през 2007 г. Капацитетът му ще бъде около 800 000 тона годишно. Така „Стомана Индъстри“ се превръща в най-мощния производител на бетонно желязо не само в България, а и в региона. Армировъчната стомана S500s-SD намира приложение в стоманобетонните конструкции на изграждащите се промишлени съоръжения, административни сгради, жилищни постройки, инфраструктурни обекти. Стоманата SD се използва в цяла Европа, а в България с този продукт са построени и се строят обекти като аерогара София, автогара София, разширението на софийското метро, кино „Арена 2“, „Бизнес парк София“, развлекателен център „Мол“, „Соравия“, много хотели, бизнес и административни центрове, както и жилищни сгради. Предимствата на S500s- SD са свързани с високите химико-технологични показатели и нейното качество, което отговаря на най-строгите европейски стандарти и норми на проектиране. Продуктът се характеризира с повишена сеизмична устойчивост и гъвкавост при натоварване, както и с по-висока пластичност и якост.
Източник: Строителство Градът (16.07.2007)
 
Ревизират над 300 фирми заради несъответствия по ДДС Над 300 български фирми ще бъдат ревизирани от Националната агенция за приходите (НАП) заради несъответствия в отчетените от тях вътреобщностни придобивания (внос) с информацията, получена от данъчните администрации на страните от ЕС. Това съобщиха в понеделник от ведомството на Мария Мургина. Несъответствието между декларираните доставки към България на фирми от Италия и декларираните от български дружества покупки възлиза на над 100 млн. лв. Близо 80 млн. лв. пък е разминаването между данните, посочени от българските и гръцките фирми. Несъответствията ще бъдат проверени от приходната агенция, за да се установи на какво се дължи разминаването. Ако се установи, че е направен опит за измама и укриване на данъци, ще бъдат направени данъчни ревизии, уточниха от НАП. От началото на годината след влизането на България в ЕС вече се използва електронната система VIES, която позволява на данъчните администрации в общността да обменят информация помежду си за всички транзакции между контрагенти. За целите на системата всички български търговци, които са регистрирани по Закона за ДДС, са длъжни да подават всеки месец в НАП информация за сделките си с фирми, също регистрирани по ДДС, на територията на ЕС. Практиката до момента показва, че при отчитането на вътреобщностните придобивания често се допускат грешки в попълването на необходимата документация, обясниха експерти от ведомството. Най-често срещаните пропуски при вътреобщностните придобивания и свързаното с това издаване на протокол за самоначисляване на ДДС са посочване като контрагенти на български идентификационни номера за ДДС вместо такива на фирми от ЕС или посочване само на размера на ДДС, без да се вписва данъчната основа, върху която е начислен. Има и случаи, при които фирми не са издали протоколи за направени вътреобщностни придобивания или протоколите са издадени със закъснение. Друг често срещан пропуск във VIES декларациите и протоколите за самоначисляване на ДДС е вписването на некоректни ДДС номера на контрагентите. За първите пет месеца на 2007 г. са подадени над 27 000 VIES декларации от български фирми, отчитат от НАП.VIES е информационна система за обмен на информация за ДДС в общността. Според новите правила за търговия, когато българска компания изнася за страна от ЕС, тя извършва вътреобщностна доставка и начислява нулев данък. За получателя пък е налице вътреобщностно придобиване и той начислява ДДС по ставка в страната на придобиване. Когато българският търговец поиска възстановяване на ДДС, приходната администрация може да проследи чрез системата VIES дали сделката не е фиктивна. За целите на системата VIES всички износители за ЕС, регистрирани по Закона за ДДС, ще имат идентификационен номер - номерът по БУЛСТАТ с префикс BG.
Източник: Дневник (17.07.2007)
 
Фирми съдят скъпия ток Скъпият ток влиза в съда. Жалба във Върховния административен съд срещу увеличението на електроенергията внася до дни фирма "Радомир метали", съобщи шефът на компанията Людмил Александров. Ръководството на дружеството обвинява Националната електрическа компания в неправомерна промяна в разценките. Поскъпването не е икономически обосновано и поставя в неравностойно положение заводите спрямо разпределителните дружества, твърди Александров. В радомирската фирма изчисляват, че ще загубят 1,5 млн. лв. от новите цени, които влязоха в сила от 1 юли. Скокът на тока по различните тарифи е от 31 до 51%, а за пренос - над 14,5%. Всичко това ще доведе до увеличение на себестойността на продукцията, жалват се от дружеството. С двойни сметки за ток осъмнаха фирмаджии в Перник. Фактурите са за юни - преди да поскъпне електричеството. Въпреки това местното Енерго, собственост на CEZ, смрази бизнесмените насред лято. Собствениците на сладкарски цехове и кафенета вече събират протестна подписка. Средно голям обект, който е плащал досега по 90 лв., сега трябва да се бръкне със 160. Една от най-големите сладкарници в миньорския град пък трябва да плати 1200 вместо обичайните 600 лв. Обяснението на Енергото било, че отчетената енергия е за по-дълъг период. Но на практика плащанията са регулярни всеки месец и няма видимо забавяне, чудят се в ужилените фирми. Страхът от двойни сметки вдигна на крак и битовите абонати. Тълпи от притеснени хора обсадиха гишетата, за да разберат колко дължат. Телефонът за услуги обаче се оказа сменен, а от БТК нямаха идея за новия номер.
Източник: Стандарт (17.07.2007)
 
Стомана Индъстри влага над 10 млн. лв. Над 10 млн. лв. ще вложи Стомана Индъстри в подобряване условията на труд и осигуряване на безопасни и здравословни условия в дружеството. Това каза главният директор инж. Владимир Николов. Той поясни, че разработената инвестиционна програма е за периода 2007-2008 г. Тя е част от общата инвестиционна програма на фирмата. Безопасните условия на труд са свързани с модернизацията и усъвършенстването на оборудването, както и с решаването на проблеми, свързани с екологията. Те са заложени като изисквания към нашата фирма в комплексното разрешително, което получихме от МОСВ. Там са фиксирани конкретни срокове за изпълнението на някои мероприятия, подчерта инж. Николов. Сред по-мащабните проекти, които фигурират в инвестиционната програма, са разширяване и реконструкция на ръкавния филтър на стойност над 3.5 млн. лв., реконструкция на трета електродъгова пещ - над 2 млн. лв., и повишаване безопасността на електромрежата в основните цехове на завода.
Източник: Пари (17.07.2007)
 
“Виохалко” запуши устата на работници Гръцкият консорциум "Виохалко" затвори устата на работници и синдикати в металургичната фирма "Стомана индъстри". Ако някой металург си позволи да повдигне питане или искане към работодателя, ще се счита, че нарушава споразумението за повишаване на заплатите. Шефовете на фирмата спряха брожението на профсъюзите и персонала, като обещаха вдигане на заплатите по 5% три пъти през шест месеца. От 130 на 200 лева се вдига и бонусът "Здравословен и безопасен труд". Той е за отработено време и отпада дори и при един ден болничен. Допълнителните суми ще се начисляват на два месеца и ще ги получат само работници, които спазват правилата за безопасност и нямат издънки. Освен това са от послушните. Щом веднъж са подписали, нямат право повече да безпокоят ръководството. Ако си позволят да го направят, ще носят санкция.
Източник: Стандарт (17.07.2007)
 
Годишните приходи на българските семейства от продажбата на имущество и от наеми отбелязват ръст За една година в пъти са се увеличили приходите на българските семейства от продажбата на имущество и от наеми, сочат данните на Националния статистически институт за домакинските бюджети през май. Преди два месеца средно всяко семейство е получило по 3.40 лв. от продажби на имущество и още 4.86 лв. доход от собственост, сочат статистическите данни. За сравнение - година по-рано приходите от продажби са били 70 стотинки, а от наеми - около 3 лв. Предприемачеството носи на семействата средно 35 лв. на месец, или 6% от доходите. Заплатата остава водеща в приходната част на домашните бюджети с дял от близо 52 на сто. Втора по значение е пенсията. В групата на разходите над една трета се падат на храната и напитките, режийните отнемат близо 12 на сто, около 5% отиват за алкохол и цигари. Средно всяка домакинство е получило през май 587 лв. от различни източници, а е похарчило 563 лв. Преди година сумите са били съответно 507 лв. и 489 лв.
Източник: Дневник (17.07.2007)
 
Акциите на "Кремиковци" се връщат на борсата Търговията с акции на "Кремиковци" ще бъде подновена от във вторник. Производителят на стомана подаде неконсолидиран финансов отчет за първото тримесечие на годината и с това отпадна основанието за временно спиране на търговията, съобщиха от Българската фондова борса в понеделник. Компанията е реализирала 23.84 млн. лв. загуба, става ясно от него. Сравнение с първите 3 месеца на 2006 г. обаче е невъзможно, тъй като и тогава компанията не публикува финансов отчет, а беше оповестен обобщен документ за цялото полугодие. В графата за предходен период към последния тримесечен резултат са посочени данните за цялата предходна година. Към края на март общо 232.58 млн. лв. са приходите от продажби на компанията. За същия период разходите за дейността са достигнали 228.23 млн. лв., а финансовите разходи са били в размер на 61.89 млн.лв. Изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов обясни, че за второто тримесечие на 2007 г. няма да има забавяне при счетоводните отчети и ще бъдат публикуван най-късно на 23 юли. Той заяви, че дружеството е започнало да работи при оперативна печалба и счетоводната загуба идва от финансовите разходи на компанията. Александър Томов допълни, че през миналата година са изплатени много наследени задължения, които са довели до загубата, но през тази година компанията е изчистила дълговете си към държавата и се очаква да приключи със счетоводна печалба. На 25 април съветът на директорите на БФБ - София, спря търговията с акциите на "Кремиковци" и още 23 публични дружества, сред които най-голямата компания бе именно производителят на стомана. Металургичният комбинат е подал заявление в екоминистерството за издаване на комплексно разрешително за извършване на дейността си, без което не може да функционира след 31 октомври т.г. В заявлението са предвидени мерки за привеждане на производството в съответствие с екологичните изисквания на стойност 311 млн. лв.
Източник: Дневник (17.07.2007)
 
Искат в "Кремиковци" да се строят и жилищни сгради София да погледне дългосрочно върху развитието на района около "Кремиковци" и да позволи по-свободно строителство там, предлага сдружението "Граждани за Зелена София". В момента в общия устройствен план цялата територия на комбината е отредена като производствена зона. В тези зони не се допуска изграждане на жилищни сгради, строеж на училища, бизнес центрове и др. "Това на практика не отчита възможността в дългосрочен план част от сега съществуващите производства да отпаднат и в района да се освободят територии за чисто производство и други дейности. След 15-20 г. при по-смела визия заводът в сегашния си вид изобщо може да го няма", коментира архитект Димитър Димитров. Според него придаването на различен устройствен статут на територията от около 11 000 декара ще повиши цената на земята и ще е стимул за собственика на комбината да променя дейността си. Един от табаните край комбината да бъде отреден за гробищен парк, предлага още архитект Димитров. Идеята вече е предложена на граждански сдружения в района на комбината, както и на главния архитект на София Петър Диков, който според сдруженията приветства идеята. Тепърва ще се търси начин за техническото й реализиране.
Източник: Сега (17.07.2007)
 
Електрометал с 8 хил. лв. печалба за първите шест месеца на годината Електрометал АД-Пазарджик обяви 8 хил. лв. печалба за полугодието на 2007 г., спрямо положителен финансов резултат от 16 хил. лв. за сравнимия период на година по-рано. Данните са от публикувания на БФБ-София отчет на компанията. Нетните приходи от продажби възлизат на 123 хил. лв., като се покачват със 7.89%, спрямо шестмесечието на 2006 г. Нарастване до 115 хил. лв. бележат и разходите по икономически елементи, срещу 98 хил. лв. за година по-рано, главно поради по-високите разноски за материали и възнаграждения. Основният капитал на дружеството е 64 хил. лв., разпределен в 32 хил. акции с номинална стойност 2 лв., докато собственият възлиза на 370 хил. лв.
Източник: Пари (17.07.2007)
 
Производството на нерафинирана стомана на Evraz намалява с 0.5% до 4.14 млн. тона през Q2 Руският производител на стомана Evraz е произвел през второто тримесечие на 2007 г. 4.14 млн. тона нерафинирана стомана, което е с около 0.5% по-малко спрямо същото тримесечие на 2005 г., съобщиха от самата компания. За страната, спадът в производството на метала е с 9.1%. Спадът е вследствие на намаление в производствата в новопридобитите поделения на компанията в САЩ и в Южна Африка - Oregon Steel и Highveld Steel and Vanadium. През второто тримесечие на 2007 г., производството на валцувани изделия се е покачило с 2.9% до 3.83 млн. тона, допълниха от Evraz. За сметка на това, има спад в производството на чугун с 3.7% до 3.19 млн. тона. все пак производството на железопътни, строителни и плоски валцувани изделия, отбелязва ръст съответно с 51.6, 20.4 и 29.0 процентни пункта. Значителен ръст има и в добива на железен концентрат на компанията – 1.02 млрд. тона, като през Q2 2006 г., количеството бе едва 585 млн. тона. Добити са и 515 млн. тона кокс, което е със 194 млн. тона повече от същия период на предходната година. Добивът на въглища за парни котли достигна 461 млн. тона, което е с ръст от 15 млн. тона. Това увеличение се дължи най-вече на факта, че през май, Evraz придоби минната компания Yuzhkuzbassugol. Самата Yuzhkuzbassugol е произвела 1.34 млн. тона кокс за Q2, което е спад с около 50% от 2.63 млн. тона през същия период на 2006 г. Производството й на въглища за парни котли, също от беляза спад – с 842 млн. тона или 45%. Evraz придоби изцяло Yuzhkuzbassugol на 8-ми юни, тази година, като преди това тя разполагаше 50% дял от акциите на компанията.
Източник: Металс Плейс (18.07.2007)
 
Акциите на Кремиковци отново се търгуват От днес акциите на компанията се завръщат на борсата, след като металургичният гигант предаде отчетите си за първото тримесечие на годината. Кремиковци отчете 23.846 млн. лв. нетна загуба за първото тримесечие на годината според отчета на дружеството към 31 март 2007 г. Гигантът няма предаден отчет за първото тримесечие на 2006 г. За сравнение с края на миналата година тя е била 280.792 млн. лв. Нетните приходи от продажби на компанията достигат 232.585 млн. лв. към 31 март, докато за цялата минала година те са били 926.57 млн. лв. Кремиковци е направило разходи по икономически елементи за 228.231 млн. лв. към края на първото тримесечие на тази година. В същото време за цялата 2006 г. те достигат 1.135 млрд. лв. Положителното в отчета е, че приходите от продажби на металургичния гигант остават на високи нива, коментира Бранислав Ганозов от ИП Фаворит. Загубата изглежда малка в сравнение с тази, реализирана през миналата година, но все още дружеството не може да отчете положителен финансов резултат, добави Ганозов. Предвид благоприятната конюнктура на пазара на металите има надежда Кремиковци да отчете печалба в някои от бъдещите отчетни периоди, което да повлияе положително и върху търговията с акциите му, добави още той. Ключът за решаването на проблемите на гиганта е в инвестиционната програма, която мениджмънтът трябва да довърши докрай, смята Ганозов.
Източник: Пари (18.07.2007)
 
Компании съдят държавата за цената на тока Пет големи компании са подали жалби в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Те протестират срещу поскъпването на цената за пренос на ток с 45%. Фирмите са консуматори на ел. енергия, високо напрежение, директно присъединени към мрежата на НЕК. Сред тях е металургичното предприятие Радомир метали. Стомана Индъстри също има намерение да оспорва по съдебен път поскъпването на тока. Бихме оправдали само 1% ръст, каза главният изпълнителен директор на компанията Владимир Николов. Останалите фирми, които са подали жалба, са пожелали имената им да не бъдат разгласявани. Всички дружества обаче са членове на Българската стопанска камара (БСК). Подкрепяме техните действия, коментира главният секретар на камарата Петър Денев. В момента жалбите се разглеждат от правния отдел на ДКЕВР и предстои да бъдат внесени във Върховния административен съд. Междувременно вчера стана ясно, че собствениците на големите електрораз-пределителни дружества у нас CEZ, EVN и Е.ОN също са подали жалби в енергийния регулатор. Причината е решението на комисията за утвърдените от 1 юли нови цени на електроенергията. Процедурата за ценообразуване не отговаря на изискванията на Закона за енергетиката, където един от основните принципи е цените да покриват икономически целесъобразните разходи на дружествата, коментираха от CEZ и EVN. Според решението на ДКЕВР разходите на ЕРП-тата за закупуване на електрическа енергия се увеличават с 37%. В същото време комисията не е взела предвид предложението за покриване на реалните разходи, свързани с дейността по разпределение на електрическата енергия. Така цялото увеличение на цената за разпределение преминава към НЕК, посочиха от CEZ. От компанията коментираха още, че приходите от увеличението на цените за крайните потребители няма да се разпределят поравно между производство, пренос и разпределение. Според тях от поскъпването основно изгода ще имат централите и НЕК.
Източник: Пари (18.07.2007)
 
До 3000 евро може да получат фермерите заради сушата България може да даде до 3000 евро държавна помощ на земеделските производители, които са пострадали от пролетната суша, съобщиха от Министерството на земеделието и горите във вторник. Сумата е в рамките на размера, за който не се налага разрешение от Европейската комисия. Тази позиция е била съгласувана на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, проведено в Брюксел на 16 юли, на което министърът на земеделието и горите Нихат Кабил е представил данни за очакваното намаление на реколтата у нас поради засушаването. Той е уведомил колегите си за намерението на българското правителство да се предоставят помощи на зърнопроизводителите. Ако страната ни иска да отпусне по-големи компенсации на фермерите, тя трябва да поиска разрешение от ЕК за допълнителните помощи. Възможността за искане на такава нотификация ще бъде представена за обсъждане на правителствено ниво, допълниха от агроведомството. На заседанието е било обсъдено още влизането на нови български предприятия от секторите "месо" и "мляко" в списъка на фирмите, които имат право да изнасят продукция за страни-членки на ЕС. Това ще стане на 19 юли. Очаква се така фирмите с право за експорт на млечни и месни продукти в ЕС да станат 19 на бой. Кабил е депозирал искането от страна на България за преходен период до края на 2009 г. за предприятията от двата сектора, които все още не са покрили напълно изискванията на ЕС. Окончателното решение по този въпрос ще бъде взето през септември, уточняват от МЗГ.
Източник: Медия Пул (18.07.2007)
 
В "Асарел Медет" заработи най-големият в Европа електрически багер Най-големият в Европа електрически багер на Liebherr – модел ЕR 9350, вече работи в минно-обогатителен комплекс "Асарел Медет" в Панагюрище. Доставката на уникалния хидравлически багер е поредната ни инвестиция по нашия мащабен проект за модернизация, заради който "Асарел Медет" стана първата българска компания, получила сертификат за инвеститор първи клас през 2005 г., посочи д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изп. директор на компанията. Проектът възлиза на над 100 млн. долара и по него вече е в експлоатация високопроизводителна минна техника, съвременно флотационно оборудване и системи за автоматизираното управление на технологичните процеси. Това е вторият хидравличен багер с електрическо задвижване на Liebherr, който закупува компанията. Първият е от модификацията ЕR 994В и беше доставен през 2005 г., като е договорена доставката на още една високопроизводителна машина от този клас. Пуснатият сега в експлоатация багер е с обем на кофата 17 куб.м и с 3-4 загребвания пълни 130-тонен минен самосвал. Това беше демонстрирано непосредствено след тържествения ритуал на 11 юли. Машината има електрическо задвижване и е уникална по своите размери, мощност и технически възможности. Захранващото напрежение, необходимо за работата на багера, е 6000 волта. Частите му са пристигнали в България с 18 тира и са били сглобени на място в открития рудник "Асарел" за около 3 седмици. Багерът е произведен в завода на Liebherr в Колмар – Франция. "Основната цел на извършената модернизация е намаляване себестойността на добива и преработката на медна руда, по-пълно и ефективно оползотворяване на наличните запаси руда и удължаване живота на находището", заяви Цоцорков по време на официалната церемония.
Източник: Дневник (18.07.2007)
 
Акционерите на Ipsco приеха предложението за поглъщане на шведската SSAB Svenskt Stal на стойност 7.7млрд. щ.д. Акционерите на Ipsco приеха доста топло предложение за поглъщане на шведската SSAB Svenskt Stal AB, срещу сумата от 7.7 млрд. щ.д. По информация, потвърдена и от двете компании, гласуването е преминало с 99% положителен вот, като предложението от 3-ти май е при цена 160 щ.д./акция. Сделката вече е получила одобрение и от всички регулатори и така сделката за Ipsco, която има годишно производство от 4.3 млн. тона стоманени тръби и плочи, разполагаща с 4 завода за стомана, 11 завода за стоманени тръби, както и още 25 съоръжения на територията на САЩ и Канада, вече може да бъде успешно финализирана. От своя страна, SSAB е продала през миналата година 3.1 млн. тона стоманени изделия. Канадски представители на профсъюза United Steelworkers of America също изразиха увереност, че след поглъщането, шведската компания ще продължи политиката на спазване на правата на 775-те работника в поделението в Регина и на 223-те в Калгари. Договорите на профсъюза с тези два завода изтичат през 2011 г. “В хода на консолидиране на глобалната икономика и в частност на металургичния сектор, това поглъщане не е изненадващо”, коментира Стийв Хънт – мениджър в United Steelworkers of America за района на Западна Канада. “И докато Канада, като страна не може да се противопостави ефективно на всички тези поглъщания на ключови активи от чуждестранни инвеститори, нашият профсъюз сключва глобални съюзи с други работнически организации по цял свят, за да гарантираме бъдещето на служителите.”.
Източник: Топикс (18.07.2007)
 
Печалбата на Posco скача с 56% Четвъртият по големина производител на стомана в света Posco, обяви в понеделник, че нетната му печалба за второто тримесечие на годината, се е покачила с 56% поради увеличение на продажбите на висококачествени стоманени изделия и оптимизирания на разходите. Базираната в Поханг, Южна Корея, компания обяви, че нетната й печалба, за тримесечието приключило на 30-ти юни, възлиза на 1.11 трилиона вона (1.21 млрд. щ.д.), като в сравнение със същия период на миналата година, тя бе 716 млн. вона. Приходите от продажби са се повишили с 25% до 5.82 млрд. вона (6.34 млрд. щ.д.). “Значителното съкращение на оперативните разходи, както и голямото търсене на висококачествени стоманени изделия, като например листове за автомобилната индустрия, както и продажбите на електро-стомана, дадоха сериозно отражение на нетните ни резултати за тримесечието”, сподели говорителката на компанията Ко Мин-Джин. Според проучване на 10 независими анализатора от Dow Jоnes, финансовият резултат на Posco е някъде около 939 млрд. вона (1.02 млрд. щ.д.). За първото полугодие на 2007 г., компанията е успяла да съкрати своите разходи с 369.1 млрд. вона (401.7 млн. щ.д.). В резултат на този забележителен успех, компанията ревизира годишното си целево съкращение на 616.9 млрд. вона (671.7 млн. щ.д.), като в началото на годината, техните разчети бяха за 487.2 млрд. вона (530.5 млн. щ.д.). Освен това, вице-президентът на Posco Лий Донг-хи каза, че компанията предвижда да успее да осигури цялата необходима площ за изграждането на завода с капацитет 12 млн. тона/год. в Ориса, Индия, още до края на тази година. Самото строителство се очаква да започне през първото полугодие на 2008 г. Posco ще инвестира около 12 млрд. щ.д. (8.7 млрд. евро) в този проект, като се очаква той да бъде завършен до 2016 г. До този момент, местното правителство на Ориса е предоставила на Posco 1,135 акра (443 хектара) земя за строежа, но южнокорейската компания е заявила общо – 4,000 акра (1,560 хектара) площ за новото си съоръжение.
Източник: Металс Плейс (18.07.2007)
 
Българите харесват ЕС, но мразят живота си Българските граждани имат силно положителна представа за Европейския съюз, показва проучване на Евробарометър. 59% от населението е изградило добро мнение за общността, а това ниво е по-високо от средното за останалите държави членки, където процентът е 52. Основните определения на нашенците за съюза са, че той е демократичен - 78%, модерен - 76%, и закрилящ - 67%. Едва 13% от българите смятат, че единната европейска организация е неефективна. Едновременно с цялостния оптимизъм спрямо ЕС българинът продължава да е недоволен от състоянието на личния си живот. Според проучването, проведено през пролетта на настоящата година, гражданите на България са най-недоволните от положението си - 63%. За разлика от предишния Евробарометър от есента на 2006 г., когато заедно с нас и Румъния беше в дъното на таблицата, днес жителите на северната ни съседка са значително по-добре настроени и 51% от тях се определят като по-скоро доволни. Въпреки че 55% от българите смятат членството в ЕС като „нещо добро”, едва 28% заявяват, че разбират начина, по който той действа. Притеснителен е фактът, че и при повечето въпроси е значително голям делът на хората, отговорили с „не знам”.
Източник: Пари (19.07.2007)
 
Наказателно писмо пришпори отлагани с месеци еконорми Европейската комисия изпрати първо предупредително писмо до България за два пропуска в законодателството, свързано с екомрежата "Натура 2000". Според прессъобщението на ЕК страната не е отразила напълно двете директиви - за местообитанията и дивата флора и фауна и за опазването на птиците. От комисията припомниха, че според договора за присъединяване към ЕС България е трябвало да въведе принципите на екодирективите до 1 януари 2007 г. Българското законодателство обаче и досега не отразява определенията за зоните, местообитанията и видовете. Не са регулирани и процедурите за адекватна оценка на въздействието на инвестиционни проекти и евентуални мерки за компенсиране на щетите, както предвижда директивата за местообитанията. По директивата за птиците страната е пропуснала да приеме изискването за изготвяне на бази данни и анализи, свързани с опазването им, пише в писмото от Брюксел. Това писмо е първата стъпка от наказателна процедура, но вероятността ЕК да премине към втората в сряда стана минимална. За да ускори приемането на текстовете, екоминистерството уговори група депутати начело с председателя на комисията по околна среда Георги Божинов директно да внесат промените в Закона за биологичното разнообразие в парламента. Целта беше да се избегне тромавата процедура на междуведомствено обсъждане и приемане през Министерския съвет. В сряда екокомисията гласува текстовете, макар и някои от депутатите да не знаеха точно какво приемат. Беше им обяснено, че заради предупредителното писмо е важно пропуските да минат на първо четене в зала в петък, за да може още същия ден да се "рапортува" в Брюксел, че това се е случило. Липсата на тези текстове е била отбелязана и в мониторинговите доклади на ЕК. Депутатите от екокомисията гласуваха на второ четене и допълнението към Закона за защитените територии, според което издадените до 30 юни 2007 г. заповеди за обявяване на такива зони не се обжалват в съда. Комисията прие и текст, според който всички текущи съдебни производства се прекратяват служебно. Това се прави заради парк "Странджа".Българите най-силно вярват, че ЕС е закрилящ и демократичен, и най-много се вълнуват от европейските дела с надеждата да решат вътрешните проблеми. Това сочат резултатите от проучване на общественото мнение на Стария континент "Евробарометър", проведено през април. Едновременно с това у нас най-много хора в сравнение с ЕС (над 60%) са неудовлетворени от живота. Престъпността тревожи най-много българите за разлика от другите европейци, където тема №1 е околната среда, следвана от имиграцията. Българите се притесняват още от безработицата и икономическата ситуация, като доста напред в сравнение с другите държави са и енергийните проблеми.
Източник: Дневник (19.07.2007)
 
Дружеството възобновява производството на молибден Мащабните инвестиционни програми на повечето от дружествата в рудодобива, започнали след ценовия скок на металите през 2004 г., продължават и през тази година. Елаците Мед АД планира до края на годината да вложи в нова минна техника и разкриване на минни работи 62 млн. лв., съобщи Добри Цветков, изп. директор на Елаците Мед АД. Закупени са 130- и 110-тонни автосамосвали Белаз и Хитачи, както и най-големите еднокофови багери на Балканския полуостров. Предстои пускането в действие на нов трошачен корпус, с което значително ще бъде намалено транспортното разстояние, а оттук и вредните емисии. В резултат на тези инвестиции през тази година в рудник Елаците е планиран добив на 55 млн. т минна маса. В нея количеството добита руда ще е около 12.7 млн. тона. Тези обеми са рекорд за България и Балканите, каза Цветков. До момента в Елаците са инвестирани над 100 млн. лв. Инвестиционната ни програма ще позволи рудникът да работи с нормален режим 10-11 години по-дълго от всички приватизационни договори, каза Цветков. През февруари следващата година ще бъде пуснат в експлоатация цех за производство на молибден. Всъщност с това се възстановява молибденовото производство в Елаците Мед, съществувало преди години.
Източник: Пари (19.07.2007)
 
Hindalco ще придобие дял от проекта на Alcan - Utkal Hindalco Industries, който е част от AV Birla group е на път да придобие 45% дял в проекта Utkal Alumina, който е собственост на канадската Alcan. Съоръжението се намира в района на Ориса, а сумата на сделката все още не е уточнена. Според представители на Hindalco, сделката ще бъде финализирана в близките 30 дни и така, Alcan ще остане без дял в Utkal. Alcan ще загуби всякакви права над проекта, тъй като, индийската компания ще придобие пълна собственост над него. Според Hindalco, в момента взаимоотношенията между двете компании са доста топли, тъй като Alcan има дълбоки контакти с Novelis, която също наскоро бе придобита от индийската компания.Освен това, Alcan предоставя технологията за разработването на проекта Utkal, както и на още няколко завода, собственост на Hindalco. Utkal бе създадена през 1992 г., като джойнт венчър, между Hindalco, Alcan и Hydro Norsk. Първоначално Alcan държеше 35% от него, а Norsk Hydro – 45%. След това обаче, Norsk Hydro се отказа от участието си и продаде дела си на останалите два участника. Реализацията на проекта обаче, срещна някои затруднения, след като местните жители се противопоставиха на строежа, с аргумента, че някои семейства ще останат без подслон и земя. Като част от инвестицията, е заложено създаването на бокситна мина и рафинерия за алуминий с годишен капацитет 1 млн. тона. “Alcan е доволен, че успя да се споразумее именно с Hindalco, относно проекта Utkal”, сподели президентът и главен изпълнителен директор на Alcan Bauxite and Alumina – Дж. Коут.
Източник: Инфомайн (19.07.2007)
 
Финанси, транспорт и търговия дърпат борсата Пазарната капитализация на борсата достигна 18.238 млрд. лв. към 31 март 2007 г. Това е ръст от 101.12% спрямо същия период от миналата година, сочат обобщените данни на Комисията за финансов надзор. Четири подсектора от икономиката формират над 70% от пазарната стойност на фондовия ни пазар. С най-голям дял на БФБ са компаниите от сектора Финансово посредничество с 28.63%, следвани от Транспорт, складиране и съобщения с 21.65%. Търговията, ремонтът и техническото обслужване формират 12.12%, а производството на химични вещества, продукти и влакна - 8.55%. Общият брой на инвестиционните посредници вече е 86 към края на март, като 29 от тях са банкови. Активите на небанковите посредници достигат 3.83 млрд. лв. в края на тримесечието. За същия период в България има регистрирани 35 договорни фонда. Като се прибавят и 11-те инвестиционни дружества, общият брой на колективните инвестиционни схеми достига 46. Общата стойност на концентрираните в тях активи се повишава до 435.29 млн. лв., което е ръст от 258.55% за една година. Лицензираните управляващи дружества са 26, като 7 от тях все още нямат сключен договор за управление. Към края на март 2007 г. дружествата за имоти (АДСИЦ) са акумулирали активи за 741.15 млн. лв., като ръстът им на годишна база е 312.10%.
Източник: Пари (20.07.2007)
 
БНБ започна нова битка срещу кредитния ентусиазъм От началото на септември задължителните минимални резерви, които банките ще поддържат в БНБ, ще представляват 12 на сто от депозитната им база, предвиждат приетите от управителния съвет на БНБ промени в наредбата за задължителните резерви. Това е увеличение от 50% на сегашните 8%, отделяни от кредитните институции на безлихвен влог в централната банка. По този начин БНБ ще се опита да охлади кредитния бум от началото на годината. Заради агресивната си политика след падането на всички кредитни ограничения и активното увеличение на кредитните си портфейли банките ще оставят в БНБ около Увеличаването на допълнителните резерви дойде два месеца след като БНБ отправи официално предупреждение на банките за кредитния ентусиазъм, който проявяват. 1.4 млрд. лв. - това са допълнителните 4% от депозитната база в размер на 35 млрд. лв. към края на първото тримесечие. При средна цена на ресурса около 4% за банките оскъпяването ще е с около половин процент, т.е. цената на ресурса става 4.5%. Оскъпяването от неблагоразумната политика кредитните институции могат да разпределят към клиентите, като вдигнат лихвите по кредитите, или да компенсират за своя сметка. Ако пък тези 1 млрд. лв. бяха раздадени като кредити, те щяха да донесат на сектора около 85 млн. лв.
Източник: Дневник (20.07.2007)
 
"Холсим" купува 90% от Завода за стоманени конструкции "Кремиковци" Българското подразделение на швейцарската циментова компания "Холсим" ще купи 90.42% от капитала на "Завод за стоманени конструкции Кремиковци". Това стана възможно, след като Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката. Според комисията общият пазарен дял на дружествата ще бъде под установения праг за господстващо положение и така новата компания няма да наруши конкуренцията в сектора. Съгласно подаденото в КЗК съобщение се предвижда основната дейност на завода за производство на стоманобетонни конструкции да бъде прехвърлена на трети лица преди финализиране на операцията. "Холсим България" планира инвестиции в кариера "Рудината", което е от съществено значение за подобряване на екологичната среда. Според КЗК повишаването на технологичните възможности на кариерата би довело да създаване на нов конкурент на регионалния софийски пазар. "Холсим България" притежава "Плевенски цимент", "Холсим кариерни материали", "Кариери", "Комарс" и "Екорек България". Компанията присъства в България от 1997 г. Досега "Холсим" е инвестирал в България близо 68 млн. евро. "Холсим" е втората по големина компания в циментодобива в България след италианската "Инталчементи" с общ пазарен дял 32%. Бумът на строителството през последните няколко години увеличи значително търсенето на цимент, което доведе до ръст на пазара.Албанският кабинет разреши на гръцката "Титан", която притежава "Златна Панега", да построи завод за производството на цимент, съобщи агенция SeeNews. Стойността на инвестицията е 250 млн. евро. Заводът ще бъде изграден до град Круйе, който се намира близо до най-голямото албанско пристанище на Адриатическо море - Дуръс. Още през октомври миналата година "Титан" подаде молба за получаването на лиценз за строеж на циментов завод. Според албанския кабинет заводът ще бъде построен в рамките на следващите три години и ще произвежда близо 2 млн. тона цимент на година. Впоследствие капацитетът се очаква да се увеличи. "Титан" е със силно присъствие в Европа, като притежава операции още в Сърбия и Македония.
Източник: Дневник (20.07.2007)
 
Tata устремена към оборот от USD 50 млрд. не по-късно от фискалната ‘08 Tata Group очаква да удвои своя оборот до 50 млрд. щ.д. през настоящата фискална година, като тази прогноза е подплатена от факта, че тя успя да се пребори за сделката с британската Corus. “Трябва да достигнем границата от 50 млрд. щ.д. до фискалната 2008 г. Очакванията ни са да постигнем ръст от 30% и така, оборота ни за фискалната 2007 г. от 22 млрд. щ.д. да се покачи до 28 млрд. щ.д. през фискалната 2008 г. От Corus очакваме резултат в рамките на около 22-23 млрд. щ.д.”, сподели човек от ръководството на Tata. Ако този разчет се окаже верен, то ние не би трябвало да срещнем трудности да преминем границата от общо 50 млрд. щ.д., допълни той. Компанията, собственост на Ратан Тата, има също така много големи очаквания за международните си подразделения, от които се очаква да генерират 50% от общия оборот на компанията за 2008 г. За 2006/07 г., техният принос бе около 30% от общото – 22 млрд. щ.д., което прави около 6.7 млрд. щ.д. След покупката на Corus, международния бизнес на Tata ще постигне дял от 50%. Все повече ще се разчита именно на тези активи. На въпроса, дали наистина Tata ще настъпи и на пазара на горива, представителят на индийската компания сподели, че Тата Group винаги е била отворена за инвестиране във всякакви добри нови бизнес начинания, стига те наистина да си заслужават. Така например, скоро Tata Motors ще изгради ново съоръжение в ЮАР. Освен това се очаква, че през тази година от всички задгранични инвестиции на Tata Group, най-голям приход ще генерират активите на компанията във Великобритания, като се очаква те да надминат доскорошния лидер САЩ.
Източник: Топикс (20.07.2007)
 
Десет банки участват в заема за АЕЦ "Белене" Десет банки, сред които две, които работят на българския пазар, ще участват в синдикирания заем от 250 млн. евро за АЕЦ "Белене", съобщи източник от Министерството на икономиката и енергетиката, пожелал анонимност. Преди две месеца БНП "Париба" спечели процедурата за финансирането на Националната електрическа компания (НЕК) за първия етап от строителството на новата ядрена мощност. Според условията на процедурата френската банка ще финансира проектирането, доставките и строително-монтажните работи от първата година на изграждането на новата централа. Очаква се през следващата седмица френската банка да обяви имената на банките, които ще се включат в заема, както и условията по него, поясниха от НЕК. Компанията вече обяви процедура и за водеща банка, която да организира финансирането на проекта. Заявките за участие се приемат до 24 септември. В петък стана ясно, че съветът на директорите на НЕК е одобрил къса листа от шест компании, които искат да станат собственици на до 49% от бъдещата проектна енергийна компания. Кандидатите се разделени в две групи. Първата е късата листа и в нея попадат чешката CEZ, френската EDF, германските E.ON и RWE, белгийската "Електрабел" и италианската "Енел". Тези компании ще получат информационен меморандум, в който ще бъдат посочени условията на управлението на бъдещата компания, включително правата на външния инвеститор. Тези кандидати ще могат да направят до 1 октомври правен анализ по проекта и да предоставят оферти с цената на акциите. Шестте кандидата ще могат да създават консорциуми помежду си, каквото желание са заявили вече. Компаниите от втората група са предимно търговци на енергия или големи консуматори и искат да придобият самостоятелно или в консорциум 25% или по-малко от бъдещото дружество. Част от компаниите от първата група могат да ги включат в евентуален консорциум или да ги допуснат в създадения такъв, предвиждат условията на процедурата. Във втората група са испанската "Ендеса", швейцарските EGL и ATEL, както и българската "Кумерио мед", която е част от белгийската индустриална група "Кумерио". В съобщението на НЕК се посочва, че те ще бъдат поканени да подадат оферти, след като се проведат преговорите с компаниите от първата група. Бъдещият съакционер ще трябва също така да осигури дълговото финансиране на строежа на АЕЦ "Белене" чрез предоставяне на корпоративна гаранция. Изискваният кредитен рейтинг е най-малко "A" или равностоен по отношение на пропорционална сума от първостепенния дълг на "Електроенергийната компания Белене". Другият вариант за финансиране е чрез договаряне с компанията "Белене" за изкупуване на част от произведената електроенергия при условия, които ще помогнат за набирането на дълговото финансиране. От своя страна НЕК обещава да сключи поне 15-годишен договор за изкупуване на част или на цялото количество електроенергия, произведено от централата.
Източник: Дневник (23.07.2007)
 
Чугунолеене отчита печалба от 0.76 лв. на акция за полугодието Чугунолеене АД - Ихтиман регистрира печалба от 484 хил. лв. (0.76 лв. на акция) за първите шест месеца на годината, спрямо загуба от 1.537 млн. лв. за съпоставимия период на 2006 г., става ясно от публикувания на сайта на БФБ отчет на дружеството. Общите приходи на Чугунолеене нарастват с 28.3%, до 17.54 млн. лв., спрямо 13.67 млн. лв. година по-рано. Разходите за периода се повишават с 12.2%, до 17.06 млн. лв. Основният капитал на дружеството е 641 хил. лв., а собственият в края на юни достига 12.6 млн. лв. Чугунолеене 97 АД притежава 83.106% от компанията. В края на 2006 година дружеството заведе съдебен иск към Кремиковци АД за вземане в размер на 1.57 млн. лв. за продадена продукция през 2003 година. Нека припомним, че през юни от Чугунолеене съобщиха, че провеждат инвестиционната програма за настоящата 2007 г. на стойност 2.4 млн. евро. Днес се изтъргуваха общо 654 акции по позицията на средна цена 21.54 лв., която формира пазарна капитализация от 13.8 млн. лв.
Източник: Други (23.07.2007)
 
ArcelorMittal ще развива производството си на стоманени тръби в Европа, като за целта е започнала поглъщания на френски компании Стоманеният гигант ArcelorMittal е постигнал предварителна договорка за поглъщането на две съоръжения за производство на стоманени тръби, в момента собственост на Vallourec, заявиха от компанията в петък. В допълнение на съобщението бе още споменато, че сделката е част от стратегията на компанията за разгръщане на позициите си на пазара за тръби в Европа. Според компанията, тези два завода имат много силни пазарни позиции в Европа. Vallourec Precision Soudage произвежда около 100 000 тона завърчни тръби годишно, които се използват в автомобилната индустрия, като нейните съоръжения са във Франция. Отново базирано във Франция, другото въпросно съоръжение - Vallourec Composants Automobiles Vitry е специализирана в производството на тръбни компоненти, отново за автомобилната индустрия. Според компанията, бъдещето обединение с мощностите на ArcelorMittal в този отрасъл, ще даде възможност да се развие още по-широка продуктова гама за авто-индустрията. Малай Мукерджи – член на бордът на директорите на ArcelorMittal заяви: “Поглъщането на тези два завода е от особено значение за постигане на стратегическите цели на ArcelorMittal в автомобилната промишленост. Така ние ще разширим продуктовата си гама, особено от гледна точка на фини цилиндрични авто-части, след като тези две съоръжения влезнат в семейството на компанията ни и обединят усилия с нашите мощности в Северна Америка и Европа.”. “VPS и VCAV също ще имат големи изгоди от включването си в най-голямата стоманена компания в света, тъй като те ще получат непосредствен опит от нея”, допълни той. ArcelorMittal ще представи проекта на ръководствата на двата завода за да могат те да обсъдят предложението. За да може сделката да стане факт, тя подлежи и на одобрение от местните регулатори, добавиха от компанията.
Източник: Металс Плейс (23.07.2007)
 
Чугунолеене АД с инвестиционна програма за 4 млн. EUR. За половин година акциите на дружеството са поскъпнали с над 600%. Ихтиманската компания Чугунолеене АД изненада инвеститорите не само с добри финансови данни за шестмесечието, но и с главоломен ръст на котировките на акциите си. Допреди няколко месеца Чугунолеене беше просто едно от дружествата, които само присъстваха на БФБ, без да представляват каквато и да било атракция за играчите на фондовия пазар. Нещата обаче се променят. Компанията постигна нетна печалба от 484 хил. лв. към края на юни при загуба от 1.537 млн. лв. година по-рано, сочат данни от неконсолидирания отчет на Чугунолеене за шестмесечието на тази година. За половин година акциите на дружеството са поскъпнали с над 600%. Основна заслуга за това компанията да излезе на печалба е покачването на нетните приходи от продажба на продукция с над 4 млн. лв. Те достигнаха 17.179 млн. лв. към 30 юни при 13.072 млн. лв. година по-рано. Разходите на публичното дружество също бележат покачване. Разходите за материали достигат 12.586 млн. лв. за шестмесечието, при едва 7.817 млн. лв. година по-рано. В леярството е много важно да си в крак със съвременните тенденции, каза Владимир Попов, изпълнителен директор на Чугунолеене. В момента ние предприемаме много голяма инвестиция със собствени средства за регенерация на пясъка в един от най-големите ни цехове за около 1 млн. EUR, каза още Попов. Той поясни, че това е свързано с подобряване на качеството на заобикалящата среда, замърсяването и подобряване произвежданата продукция както като качество, така и като количество. Предстои да въведем нови топилни агрегати (пещи) за около 1.5 - 2 млн. EUR във връзка с изискванията за енергийна ефективност, каза още изпълнителният директор. Ще закупим и нова дробометна машина, която е уникална и се изработва по поръчка за около 1 млн. EUR, добави Владимир Попов. Основният капитал на ихтиманското предприятие възлиза на 641 хил. лв. към края на юни, като се запазва без промяна в сравнение с миналата година. Същевременно на борсата компанията има 640 599 акции с номинал 1 лв. Основни акционери в компанията са Чугунолеене 97 с 83% и група физически лица с 16%.
Източник: Пари (24.07.2007)
 
КЦМ влага 80 млн. евро в производство на цинк Най-големият български комбинат за преработка на цинк и олово КЦМ съобщи, че планира да разшири производството си на цинк до 71 500 тона тази година, като усвои близо 80 млн. евро, информира Ройтерс. КЦМ съобщи, че има намерение да произведе 60 000 тона олово през 2007 г., като долната граница на тази прогноза, в рамките на 60 000-65 000 тона, ще бъде последвана от 10- 15 дневна ревизия на оборудването за производство на олово до 9 август. “Имаме нарение да увеличим производството на цинк, но това изцяло зависи от пазара”, коментира изпълнителният директор на КЦМ Стоян Пехливанов. КЦМ произведе 37, 396 тона цинк през последните 6 месеца, като за миналата година тази цифра беше 33, 925 т. Продукцията на олово падна на 31, 816 т, докато миналата година възлизаше на 33, 457 т. Преработвателната компания , която произвежда 80 % от оловото и цинка на новите страни-членки, се подготвя да поднови старото си оборудване за производство на цинк и олово, да увеличи продукцията на цинк съгласно европейските стандарти. За целта ще бъдат инвестирани 80 млн. евро.
Източник: Монитор (24.07.2007)
 
Бирла ще увеличи дела си в Hindalco Милиардерът Кумар Мангалам Бирла планира да поеме контрола над Hindalco Industries Ltd., най-големият производител на алуминий в Индия, с цел да предотврати поглъщане. “Бих искал делът ни да е повече от 50%, а ако не – поне 40%” през следващите две години, заяви Бирла вчера в интервю в Мумбай. Семейството му притежава 31.4% от компанията, струваща 5.6 млрд. щ.д., сочи информация на уебсайта им. Петгодишното оживление на бизнеса с метали породи предложения за поглъщане на стойност 106 млрд. щ.д. в минния и металния сектор тази година, като през 2006 офертите са били на стойност 183 млрд. щ.д.
Източник: Инфомайн (24.07.2007)
 
С 5,4 % са поскъпнали апартамените в областните градове С 5,4 на сто са се увеличили средните пазарни цени на апартаментите в областните градове през второто тримесечие на тази година, спрямо първото, показват данни на Националния статистически институт. През второто тримесечие квадратният метър е струвал малко над 1041 лева, докато през първото е бил 988,2 лева. Най-висок ръст на цените НСИ отчита във Видин (23 на сто), където квадратен метър е струвал 739 лева при 600,7 лева през първото тримесечие. В столицата цените са се увеличили с 3,8 на сто до 1647,8 лева.
Източник: Дарик радио (24.07.2007)
 
Затворете Кремиковци. Комбинатът убиец трови 2 милиона столичани. Два милиона софиянци дишат отровен въздух от "Кремиковци". Земята около комбината е заразена. Тя е радиоактивна и пълна с тежки метали. "Помогнете ми да затворя "Кремиковци" и да спася града си." Този зов отправи кметът Бойко Борисов към Европейската комисия вчера. Той прати жалбата си като редови столичанин, защото законът не му позволява да направи това като кмет. "Кремиковци" работи без разрешение от екоминистерството, защото не отговаря на европейските норми, припомниха от ведомството на Джевдет Чакъров. Главната инспекция по труда пък погна комбината заради опасни условия на труд и заплаши, че ако не се вземат мерки, също ще настоява за затварянето му.
Източник: Стандарт (24.07.2007)
 
Чилийската Codelco измъква сделка и очаква нова Чилийската Codelco, която е един от световните лидери в производството на мед е подписала в понеделник договор, с който си осигурява услугите на 14 000 работника при по-добро заплащане и бонусна система, но удари на камък в опитите си да са разбере с други 4 000 работника, които продължават стачни действия вече четири седмици. Държавната Codelco, която е добила за миналата година 11% от световното потребление на мед, се съгласи с условията на сдружение от профсъюзи, които представят правата на около половината от общо 28 000-те работника, които работят за нея. Работниците не са наети пряко от Codelco, но работят чрез посреднически фирми и обслужват различни дейности в мините на чилийската компания. “Надяваме се, че този договор ще бъде последван от редица други, които да оформят взаимоотношенията ни със служителите ни от сега нататък”, сподели вице-президентът покорпоративните въпроси на Codelco – Франсиско Виванко. Въпросните 14 000 души не са взели участие в стачните действия до сега. Профсъюза на миньорите на мед Confederation of Copper Workers (CTC), които открито се противопоставиха на ръководството на Codelco и блокираха мините, започнаха ефективни стачни действия на 25-ти юни. Главният изпълнителен директор на Codelco Хосе Пабло Арейано, заяви пред медиите, скоро след като стачката започна, че компанията се опитва по всички възможни начини да спре протестите, тъй като загубите до този момент се изчисляват на 40 млн. щ.д. “Искаме нещата да се разрешат максимално бързо, тъй като тази стачка не е в интерес нито на работниците, нито на Codelco, нито на страната”, каза той. Износът на мед, формира над 50% от общите експортни приходи на Чили. Според световната статистика, страната е лидер в производството и износа на метала, с дял около една трета.
Източник: Майнинг Джърнал (25.07.2007)
 
Гражданска коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС Агенцията към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) най-после е получила в понеделник акредитация за управление на средствата по програма ИСПА. Това съобщи екоминистърът Джевдет Чакъров на конференция за оперативната програма "Околна среда". Той добави, че до края на годината ще бъдат сключени договори за всички проекти по ИСПА, които чакаха акредитацията няколко месеца. Поне пет града очакват парите за пречиствателни станции и ВиК. Чакъров съобщи още, че ще предложи промени в закона за ВиК, които да решат проблема със собствеността на мрежите и така да се привлекат инвестиции във водния сектор. Въпреки че 70% от парите по оперативната програма са предназначени за водни проекти, ще трябва да се търси решение и чрез публично-частни партньорства, обясни министърът. Експертите от МОСВ са изчислили, че за да се изпълнят поетите до 2014 г. евроангажименти, трябва да се строят по 25 пречиствателни станции на година. Затова от ековедомството предлагат съоръженията извън населените места да бъдат публична държавна собственост, а в селищата - публична общинска. Представителите на общините приветстваха идеята. Министърът каза, че вече са набелязани проекти за кандидатстване по програма "Околно среда". Намеренията са до края на годината да бъдат сключени договори за над 200 млн. евро. Той обясни, че проектите, чиито договори се подпишат до 2010 г., ще бъдат в по-благоприятна позиция, защото ще имат три години за реализация. Чакъров допълни, че няма да има отхвърлени проекти. Тези, които бъдат върнати за доработване, ще остават за следващия планов период от 2014 г. Чакъров коментира още, че проектът за завод за софийския боклук може да кандидатства по програма "Околна среда", но според него това не е разумно, тъй като за инсталацията има минимум 8-10 кандидат-инвеститори.
Източник: Дневник (25.07.2007)
 
Ryerson се самопродава за 1.06 млрд. щ.д. Производителят на стомана Ryerson Inc., която сама се обяви за продан по-рано тази година под натиска на агресивни инвеститори прие да бъде закупена от Platinum Equity за цена малко над 1 млрд. щ.д. Според информация от Ryerson, нейните акции ще бъдат придобити срещу 34.50 щ.д./акция, което е малко под пазарната им цена в края на борсовата сесия от понеделник, когато пазара затвори на 34.96 щ.д./акция. Хеджинговият фонд Harbinger Capital Partners, която през декември обяви публично, че разполага с акции на Ryerson и обмисля няколко различни стратегически варианта относно бъдещето на компанията, реагира във вторник, че е разочарована от предлаганата цена. “Не сме доволни от цената и затова разглеждаме, какви са алтернативите”, каза говорителят на компанията Дан Ганиър. Harbinger е в постоянен конфликт с ръководството на Ryerson, като дори през миналия месец тя съди компанията, затова че забавя прекалено дълго общото годишно събрание на акционерите. Цената от 34.50 щ.д./акция е с 15% над пазарната цена от 13-ти февруари – 30.01 щ.д./акция. Именно това е датата, на която компанията обяви, че обмисля бъдещите си стратегически алтернативи, казаха от Ryerson. От самата компания определят като реална цена - 2 млрд щ.д. Сегашната цена от 1.06 млрд. щ.д. е на база последната информация за цената на акциите й. По-рано, те се търгуваха срещу 23.77 щ.д./акция. Сутринта цената на акциите на Ryerson, на Ню Йоркската фондова борса, спадна с 2% до 34.20 щ.д./акция. Това ще е поредната сделка в момент на консолидация на стоманената индустрия, която е налице вследствие на големия глад за метали на Китай и Индия. Според клауза в споразумението, Ryerson има гратисен срок до 18-ти август да разглежда и други оферти.
Източник: Reuters (25.07.2007)
 
Митал плаща глоби за милиони, но не влага пари за машини Депутати спират “Кремиковци” Заводът бълва отрови чак до Драгалевци и Княжево Незабавно спиране на "Кремиковци". Това искат депутати от опозицията начело с Яне Янев от ОДС. Предложението бе внесено в парламента вчера. То вероятно ще бъде разгледано едва след лятната ваканция на народните представители. Хората на Янев искат пълен мораториум върху дейността на основните и най-замърсяващи производства на металургичния комбинат - агломерационно, коксохимическо, доменно и стоманодобивно производства. Забраната да важи до преустановяване на замърсяванията на околната среда и изплащане на задълженията на дружеството към държавата и държавните фирми, искат народните представители. Те са внесли и второ предложение - преустановяване на разпореждане, ипотекиране, учредяване на особени залози и налагане на други вещно-правни тежести върху дълготрайните активи на "Кремиковци". Парламентът също трябва да спре изнасянето транспортирането и преместването на всякакъв вид машини, съоръжения и инсталации от територията на "Кремиковци" в други места в страната и извън нея. Мораториумът обаче няма да касае новото строителство, ремонт и реконструкция, които целят да приведат работата на завода към екологичните изисквания. Забраната да важи до издаването на комплексното разрешително от екоминистерството, искат опозиционерите. В момента заводът не отговаря на екологичните норми за вредни емисии прах и газове. Затова през април екоминистерството отказа да издаде такъв документ. До октомври "Кремиковци" трябва да внесе ново заявление за издаване на екоразрешително. Тогава е последният срок, в който това може да стане. След него хората на Джевдет Чакъров могат да затворят замърсяващите производства. Възможността обаче не е изрично регламентирана в законите ни. Според Янев, ако МОСВ не даде такова разрешително и наесен, трябва да се предяви иск чрез Върховния административен съд, за да може да се спре дейността на комбината и той да се обяви в ликвидация. Партия "Ред, законност, справедливост" е провела редица срещи с природозащитни и граждански организации от с. Кремиковци, Нови Искър, столичния квартал "Младост" и други софийски райони, засегнати от замърсяванията. Те също са настояли парламентът веднага да спре дейността на металургичния гигант. Ако това не стане, организациите заплашват с постоянни стачки Докато заводът бъде затворен. Според данни на природозащитниците "Кремиковци" бълва във въздуха и водите на София повече вредни вещества, отколкото всички други промишлени замърсители на града взети заедно. Замерванията показват изключително високо съдържание на метали, като например концентрацията на олово и арсен е 1,5 до 3,5 пъти над пределно допустимата. Всички вредни емисии се отлагат във водите и почвите и така се усвояват от плодовете и зеленчуците, както и от селскостопанските животни, категорични са депутатите. В горите пък се наблюдава средногодишно изсъхване на 5-7% от дърветата. А сред жителите на близките до комбината селища раковите, костните и респираторните заболявания в последните години са се увеличили над 5 пъти. Според народните избраници една от причините е остарялото оборудване на "Кремиковци", което почти изцяло е от времето на социализма и по мнението на експерти е трябвало да бъде сменено още преди 10 г. От доменните пещи се отделя сяра и газ, филтрите също са остарели, а за пестене на ел.енергия се включват само за няколко часа на ден, и то без събота и неделя, обясняват депутатите в мотивите си. За упадъка на "Кремиковци" те обвиняват и управлението на мажоритарния собственик Прамод Митал. През 2006 г. МОСВ издава на "Кремиковци" 10 предписания за констатирани замърсявания и налага финансови санкции, като само през м. г. дружеството е изплатило по тях 1 599 509 лева. По всичко личи, че на г-н Митал е по-изгодно да плаща глоби, вместо да изпълни задълженията си и да инвестира в екосъобразни технологии, коментират народните представители. Предложението за мораториум, внесено от депутати от опозицията, се гледа днес в екологичната комисия. То може да влезе в пленарната зала още тази седмица или след почивката на депутатите през септември. Ако обаче стачните действия започнат много интензивно, това може да наложи предложението за мораториум върху "Кремиковци" да се гледа още през август, защото ще създаде голямо обществено напрежение, прогнозира Яне Янев. По изчисления за последните 20 г. едва 20% от хората, работещи последователно 10 г. в комбината, са се пенсионирали. Останалите или са умрели или са пенсионирани по болест, обясни Янев. Той има данни и от екологични организации и експерти от БАН, че замърсяванията в "Кремиковци" стигат и до районите Княжево, Драгалевци, както и до центъра на София. Заради вредните емисии се е стигнало и до замърсяването на 23 000 дка около районите, които са в близост до комбината.
Източник: Стандарт (26.07.2007)
 
Погнаха комбината и за условията на труд Затваряне на комбината и заради лошите условия на труд поискаха преди дни от Главна инспекция по труда. "До месец ще спрем производството, ако не се гарантира безопасността на хората", закани се шефът на службата Тотю Младенов. През последните 2 г., откакто дружеството има нов собственик, инспекторите по труда са направили 55 проверки. Издали са 524 задължителни предписания, а 40 служебни лица са получили административни наказания. Инспекцията е спряла 35 машини и съоръжения, а 5 производства са минали на специален режим. Най-тежко е положението в чугунодобива, доменните производства и шифтоподаването. За 2 г. само в чугунодобива са издадени 75 предписания, но досега 42,6% въобще не са изпълнени. "Основните проблеми там са свързани с вентилационните системи", уточни Младенов. Още в началото на годината инспекцията е изпратила сигнал до Софийската районна прокуратура, но реакция не е последвала. На 18 юли от ГИТ са подали сигнал до Софийската градска прокуратура с копие до ВАП. Причината е, че не са предприети мерки за намаляване на запрашаването. По отношение на доменната пещ пък собственикът на комбината е изпратил писмо, че през 2007 г. не е планирал инвестиции за подобряване на условията. Ако се стигне до заповед за спиране, а дружеството не я изпълни, със случая ще се заеме прокуратурата. "Тогава обаче собствениците ще носят не само административна, но и наказателна отговорност", поясни Младенов. Последната проверка в "Кремиковци" беше между 5 и 13 юли. Все още службата по трудова медицина не е изпратила последните протоколи с констатациите. Затваряне на комбината само преди два дни поиска и столичният кмет Бойко Борисов. Той прати жалба като редови гражданин до Европейската комисия срещу замърсяващите и тровещите столичани производства.
Източник: Стандарт (26.07.2007)
 
Отново искат затваряне на “Кремиковци” Група народни представители, начело с депутата от ОДС Яне Янев, внесоха в парламента проекторешение за налагане на мораториум върху дейности на "Кремиковци" с цел спиране на замърсяването на околната среда и изплащане на задълженията на дружеството към държавата. Това е второ искане за затваряне на комбината и идва дни след като кметът на столицата Бойко Борисов изпрати писмо до ЕК с молба за съдействие за затварянето му, а от МОСВ напомниха, че "Кремиковци" работи без разрешение от екоминистерството, защото не спазва европейските норми. Депутатите искат прекратяване на експлоатационната дейност в агломерационното, коксохимическото, доменното и стоманодобивното производство на металургичния комбинат. Друго тяхно искане е да се забрани разпореждането, ипотекирането, учредяването на особени залози и налагането на други вещни дейности върху дълготрайните активи на "Кремиковци".
Източник: Монитор (26.07.2007)
 
Кремиковци пак кацна на мушката на недоволството Мине се, не мине време и някой изпищи от Кремиковци. Ръководеното от Александър Томов предприятие в един момент е на мушката на НЕК заради неизплатени дългове, в следващия го свалят от Българската фондова борса заради непредадени отчети, Джевдет Чакъров им отказва комплексно разрешително заради неспазване на екологичната програма, а накрая собствените им служители се обръщат срещу тях заради неизплатени заплати. Общото между тези случки е частицата “не”. Все нещо не е наред на Томов и компания. И така до тази седмица, когато и политиците вдигнаха мушката на Кремиковци. Първо столичният кмет и неформален лидeр на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ще подава жалба срещу металургичния комбинат като обикновен гражданин. Помогнете ми да затворя Кремиковци и да спася града си, призова софиянци Борисов. Причината за радикалния призив на столичния кмет беше, че комбинатът трови въздуха на София, а земята около него е пропита от тежки метали. Вчера пък група депутати, предвождани от Яне Янев, директно поискаха спирането и налагането на мораториум над Кремиковци. Депутатите изтъкнаха, че според данни на природозащитни организации Кремиковци емитира във въздуха и водите на столицата повече вредни вещества, отколкото всички други промишлени замърсители на града, взети заедно.
Източник: Пари (26.07.2007)
 
Печалбата на Freeport скача до 1.17 млрд. щ.д. след поглъщането на Phelps От Freeport-McMoRan Copper & Gold Inc обявиха, че печалбата на компанията е достигнала 1.17 млрд. щ.д. вследствие на покачването на цените на металите и от поглъщането на Phelps Dodge Corp срещу сумата от 26 млрд. щ.д. благодарение, на което компанията се превърна във втори по големина производител на мед в света. Печалбата на една акция, след изплащането на дививенти е 2.62 щ.д., обявиха от базираната във Финикс, Аризона компания. Година по-рано, нетните приходи на компанията бяха в размер на 382 млн. щ.д. или 1.74 щ.д./акция. Годишните продажби на Freeport са се покачили до 5.81 млрд. щ.д., което означава – ръст от 1.43 млрд. щ.д., спрямо предходната година. Управляваната от главния изпълнителен директор Ричард Адкерсън компания, постигна тези резултати вследствие на скока на цените на златото, както и повишеното производство на мед. С поглъщането на Phelps, компанията стана значително по-малко зависима от добива в индонезийската мина Грасберг, като след сделката тя получи контрол над мини в САЩ и Южна Америка. “Цените на суровините скачат очевадно бързо”, каза Дейвид Нелсън – главен изпълнителен директор на DC Nelson Asset Management LLC от Гринуич, Кънектикът, който фонд управлява активи с обща пазарна стойност 27 млн. щ.д., в т.я. и акции на Freeport. Той определи поглъщането на Phelps Dodge, от страна на Freeport, като голям “удар”.
Източник: Майнинг Джърнал (26.07.2007)
 
Модернизацията на жп линията Пловдив-Свиленград ще приключи до края на 2010 г. Правителството одобри споразуменията между България, Европейската инвестиционна банка и Националната компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на финансовите договори „България – железопътен проект на трансевропейската мрежа” (от 1999 г.) и „България – железопътен проект на трансевропейската мрежа - проект Б” (от 2001 г.), както и на самия финансов договор от 2001 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира подписаните на 27 февруари 2007 г. документи. Двата договора с ЕИБ са за финансиране на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград-гръцка/турска граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км в час. Осигуреният нисколихвен заем е за 150 млн. евро. Поради забавяне на изпълнението на проекта, някои срокове за получаване на средства по заема са изтекли на 30 юни 2005 г. С подписаните споразумения се потвърждава валидността на финансовите договори с ЕИБ, като се осъвременяват условията за ползване на заема в съответствие с постигнатите договорености с най-големия донор за проекта – програма ИСПА на ЕС, осигурила безвъзмездно 153 млн. евро за изпълнението му. Определят се и реалистични срокове за завършването на проекта и се удължава крайният срок за искане на средства по заема – до 30 юни 2010 г. С ратификацията на финансовия договор и двете споразумения ще бъдат създадени условия за успешното изпълнение на най-големия транспортен проект в България в настоящия момент, надхвърлящ 700 млн. лв. и обхващащ две области – Пловдив и Хасково, и девет общини. Проектирането и строителството на първата фаза от обекта – железния път и електрификацията на жп участъка от Пловдив (гара Крумово) до гр. Първомай, с дължина 37,7 км, започна на 25 май 2006 г. Целият проект трябва да бъде завършен до края на 2010 г.
Източник: Застраховател (27.07.2007)
 
“Кремиковци” бълва отрови за “Гинес” Замърсяването от "Кремиковци" надвишава нормите няколко пъти. Това обяви зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. На вчерашното си заседание екокомисията в парламента разгледа казуса с металургичния комбинат. Депутати и граждански сдружения поискаха спиране на завода заради отровите, които бълва. Наскоро Бойко Борисов внесе жалба в Брюксел като гражданин, с която също поиска затварянето на комбината. Ще бъдем безкомпромисни за спазването на екоизискванията от страна на завода, коментира Георгиев. Зам.-министърът припомни, че на 6 април дружеството не е получило комплексно разрешително и крайният срок за това е 30 октомври.
Източник: Стандарт (27.07.2007)
 
SAIL е готов за разговори с Arcelor Mittal Steel Authority of India (SAIL) е готов да започне разговори с ArcelorMittal да се проучат възможностите за сътрудничество между двете компании, тъй като това може да доведе да “ситуация на двустранна изгода” и за двете компании. “Съгласни сме да започнем преговори с ArcelorMittal за технологично сътрудничество и обмен на персонал, тъй като те разполагат със значително по-богат опит от нас в тази сфера”, сподели председателят на SAIL С.К. Рунгта в сряда. Аргументирайки се, че един истински бизнесмен трябва да е готов за всякакви бизнес предложения, той допълни, че според него евентуално сътрудничество между двете компании, може да доведе до взаимна изгода и за двете.Той напомни, че през миналата година, по време на визита в Лондон, се е срещнал с Митал и тогава двамата са обсъждали различни схеми на сътрудничество. Въпреки това Рунгта отхвърли твърденията, че стоманеният гигант е направил опит да придобие дял в държавната компания или пък, че вече са обсъждани варианти за създаването на джойнт венчър между двете компании за производство. Следвайки твърденията на Рунгта, собственикът на най-голямата компания в света за производство на стомана – Лакшми Митал сподели, че Arcelor Mittal разполага с много голям отдел за проучвания и развитие (с над 1 000 души в него) и наистина е готов да обсъди евентуално сътрудничество, както и да обмени ноу-хау със SAIL.
Източник: Топикс (27.07.2007)
 
Печалбата на Vedanta нараства с 18% поради по-голямо производство Най-големият индийски производител на мед и цинк Vedanta Resources plc. обяви, че за първото тримесечие на годината е постигнала ръст на печалбата си с 18%, вследствие на по-високите цени на металите и завишени производствени обеми. Приходите, преди данъчно облагане, лихви и амортизации, са се покачили до 695.4 млн. щ.д. за тримесечието приключило на 30-ти юни, като за същия период на миналата година, тази стойност бе 589 млн. щ.д., обявиха от базираната в Лондон компания в четвъртък. Приходите от продажби са се повишили с 42%, достигайки 1.85 млрд. щ.д., което автоматично се е отразило на финансовите показатели на компанията. През въпросното тримесечие, цените на медта, алуминия и цинка, отбелязаха сериозен ръст, най-вече поради сериозното търсене на азиатските пазари. Средната спот цена на медта на Лондонската метална борса през тримесечието бе 7 654 щ.д./тон, което е с 5.2% от същото тримесечие през 2006 г. Цената на алуминият пък отбеляза ръст от 4.2% за същия период – 2 766 щ.д./тон, а на цинка с 12% - 3 685 щ.д./тон. От 2003 г., БВП на Индия отбелязва ръст от средно 8.6% на годишна база, което означава, че страната изостава по този показател, в световен план, единствено от Китай. От Vedanta обявиха, че производството й на алуминий се е покачило с 28% до 97 хил. тона, а на цинк – с 13% до 93 хил. тона. Производството на катодна мед пък, е отбелязала ръст от 42% до 81 хил. тона, като тези данни обхващат единствено производството на метали на компанията в рамките на Индия. Производството на мед в съоръженията на компанията в Замбия е останало непроменено – 39 хил. тона. Приходите на Vedanta от медната леярна там обаче са спаднали с 28% до 71.6 млн. щ.д., поради това, че таксите за обслужване са били намалени. Всички леярни са били принудени да намалят цените си за обработка на рудата, поради факта, че конкуренцията за суровината се засилва все повече, уточниха от компанията. Индийската рафинерия за обработка на алуминий Lanjigarh пък е започнала производство с вносен боксит, а годишният й капацитет е 1.4 млн. тона, споделиха още от Vedanta. Компанията ще трябва да получи разрешение от Върховния съд, за да може да изгради своя собствена мина в района. Очаква се случаят да бъде разгледан идния месец. През месец април, тази година, Vedanta придоби 51% дял в най-големия индийски частен износител на желязна руда Sesa Goa Ltd, срещу сумата от 81 млн. щ.д.
Източник: Майнинг Джърнал (27.07.2007)
 
Norilsk Nickel отправя оферта за сибирското находище Iisko-Tagulskaya Руската Norilsk Nickel обмисля сериозно възможността да участва в търга за сибирското находище Iisko-Tagulskaya, сподели говорител на компанията. Все пак, крайно решение още не е взето, добави той, тъй като компанията все още не разполага с пакет документи за участие. По-рано тази седмица, руският бизнес всекидневник Kommersant съобщи, че наддаването за находището ще бъде през месец септември. Изданието цитира, местния управник Николай Суслов, който каза, че засега единствено Norilsk е проявила интерес към търга. Според изданието, находището Iisko-Tagulskaya разполага със залежи от 7.5 млн. тона никел, 3 млн. тона мед и около 900 тона паладий.
Източник: Инфомайн (28.07.2007)
 
"Кремиковци" АД с екологична програма за 310 млн. лева “Кремиковци” АД има амбициозна екологична програма за 310 милиона лева и тя вече е в парламента. Това заяви в Казанлък Александър Томов, член на Борда на директорите на металургичния комбинат, в отговор на отправените упреци от страна на столичния кмет Бойко Борисов. Според него програмата вече давала своите първи резултати, като за последните 6-8 месеца два пъти намаляло замърсяването от металургичния комбинат. Томов прикани столичния кмет “вместо да шуми предизборно всеки ден в медиите“, да работят заедно по общи проекти, в които да ползват европейския опит в екологичните разработки. Упреците за замърсяванията и възможностите за разширяване на София на север Томов определи като “волунтаристични изказвания и неграмотност”, тъй като за преместването или закриването на “Кремиковци” щели да са нужни поне 10 години и повече пари, отколкото средствата за неговото осъвременяване.
Източник: Дарик радио (30.07.2007)
 
Спецекип ще подпомага Търговския регистър Екип от експерти ще подпомага безпроблемното тръгване на Търговския регистър. След неколкократни отлагания той трябва да влезе в действие на 1 януари 2008 г. Групата се създава с цел да няма ново отлагане на реформата и най-накрая да се улесни работата на бизнеса. Това стана ясно след среща между премиера Сергей Станишев и екипа, отговорен за въвеждането му. В срещата са участвали министърът на правосъдието Миглена Тачева, изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Емил Станков и заместничката му Даниела Митева. Освен тях в дискусията са се включили и изпълнителният директор на Информационно обслужване АД Александър Витанов, както и Азер Меликов, председател на управителния съвет на дружеството. Информационно обслужване АД е предоставило цялата си база данни за създаване на регистъра. То поддържа електронната система Делфи, в която се съхранява голяма част от фирмената история у нас. Важно е регистърът да се тества в реално време, защото в първия работен ден на следващата година пропуски в работата са недопустими, каза премиерът Станишев. В експертната група ще участват представители на Агенцията по вписванията, Министерството на правосъдието, Министерския съвет, съдии, депутати, представители на бизнеса и Информационно обслужване АД. До края на август те трябва да преценят какви допълнителни мерки е необходимо да се предприемат за преодоляване на технологичните проблеми за стартирането на системата. В началото на септември на премиера трябва да е представен цялостен план за действие.
Източник: Пари (30.07.2007)
 
Дългите пари поемат към Северна София Метро и големи инфраструктурни проекти ще превърнат северната част на София в привлекателeн район за бизнес и живеене. Общият градоустройствен план предвижда там да се развият големи паркове, спортно-развлекателни и жилищни зони, както и бази за производство и логистика. Това обаче ще е дълъг процес, който ще отнеме поне 7-8 години. Инвеститорите вече поглеждат към доскоро забравената северна част на града и започват да изкупуват земя. Ако влагат там обаче, трябва да имат предвид, че това са дълги пари, предупреди главният архитект на София Петър Диков. За разлика от южните райони, които претърпяха бързо развитие, терените на север изискват дългосрочна инвестиция. Там все още не може да купиш земя, да построиш нещо и за 2-3 години да си на печалба. Ако някой си е направил сметката да затвори пари, то ще е за поне 6-8 години, смята главният архитект. Ключов проект за развитието на северната зона ще е лъчът на метрото от жк Надежда към бул. Черни връх. Участъкът ще е дълъг 6.5 км. Строителството започва през 2008 г. и ще приключи след три години. Заради него бе отложена реконструкцията на бул. Ломско шосе, под който ще минава връзката с депото на последната метростанция Обеля. Главните проекти, които ще привлекат инвестиции, обаче са две пътни отсечки - северната скоростна тангента и бул. Рожен. Най-важният проект според Диков е скоростната тангента, която ще минава между градската част и северната дъга на Околовръстното шосе. Тя ще свърже всички квартали в района с републиканските пътища - магистралите Тракия и Хемус на изток и Люлин и Струма - на запад. Водим разговори с министерството на регионалното развитие тази тангента, а не Околовръстният път, да стане част от магистрала Тракия. По нея ще се изнесе тежкият трафик през и за София, докато самото Околовръстно ще остане като градски път, обясни Петър Диков. В началото на следващата година ще започне изработването на техническия проект и до 3-4 години новото трасе може да бъде факт. От него към центъра на София пък връзката ще се осъществи от бул. Рожен. Той ще стане основен подход към община Нови Искър. По него е предвиден и строеж на трети етап от метрото. На този етап отсечката по бул. Рожен не е включена в плановете за финансиране на метрото от ЕС. В по-далечна перспектива обаче предвиждаме то да продължи по бул. Рожен до Илиянци и да достигне дори до Нови Искър, посочи Диков.
Източник: Пари (30.07.2007)
 
Кремиковци да бъде съборен? Столичният кмет Бойко Борисов предложи вчера металургинчият комбинат "Кремиковци" да бъде съборен, а на негово място да се изгради нов квартал. "Градът не може повече да расте към Витоша и да се качи на Черни връх. Северните райони са празни, а няма интерес към тях, защото "Кремиковци" ги отравя", казал Борисов.
Източник: БТА (30.07.2007)
 
Siemens Metals Technologies ще доставя оборудване на китайски стоманопроизводители Siemens Metals Technologies (Siemens MT) е получила поръчка да осигури оборудване за двата завода за стомана Tiantie Hot Rolling Mill Co. Ltd. и Wuyang Iron and Steel Co. Ltd., като тази новина бе потвърдена от две съобщения, публикувани от самата компания през седмицата. Според фирмено съобщение от вторник, Siemens MT е получила поръчка от Minmetals Steel Co. Ltd., дългогодишен партньор на Tiantie, като нужната техниката е за реализация на проект за горещо-валцуване, е двукоритна машина за леене и оформяне на стомана в завода Tiantie Hot Rolling Mill. Оборудването има годишен производствен капацитет от 2 млн. тона стоманени отливки и ще бъде пусната в експлоатация до месец юли 2008 г. Според информацията, договорът е на стойност осем цифрена сума в евро. Tiantie Hot Rolling Mill, която е дъщерна на Tianjin Metallurgical Group, в момента произвежда около 2 млн. тона лята стомана на година. С въвеждането на новата техника, реално производственият капацитет на компанията ще се удвои. Siemens MT вече е подписала договор и с Wuyang Steel за производство и монтаж на машина с корито за охлаждане на стомана, което се явява втората фаза на проекта за модернизация на завода за производство на стоманени листове с дебелина от 4,100 милиметра. Това съоръжение трябва да бъде готово до месец януари 2009 г., казва съобщение на Siemens от сряда. Siemens MT, която е клон на Siemens Group Industrial Solutions and Services е една от водещите инженерни компании в света, специализирана в изграждането на съоръжения за преработка и производство на желязо и стомана. Освен това тя има силни позиции и в алуминиевата индустрия – плоско-валцуващи машини, както и такива за производство на мартенова стомана.
Източник: Металс Плейс (30.07.2007)
 
Оловно-цинков комплекс реализира печалба от 14.31 млн. лв. за полугодието Оловно-цинков комплекс АД - Кърджали отчита печалба в размер на 14.31 млн. лв. (1.7 лв. на акция) за шестмесечието, или със 105.40 % повече, в сравнение с 12 месеца по-рано (6.97 млн. лв.). Реализираните приходи на дружеството за отчетния период са в размер на 124.543 млн. лв., като нетните приходи от продажби са 121 690 хил. лв. и финансови приходи – 2 853 хил.лв. В сравнение със същия период на 2006 гд., приходите от продажби са се увеличили с 58.649 млн. лв., или с 93.03 %, което се дължи както на по-високите цени на металите, така и на увеличеното производство и реализация на произведената продукция. Количеството на произведения цинк е с 1 731 тона повече, или с 14.48 %, а производството на олово бележи ръст от 123.95%. Към 30 юни делът на износа представлява 81.75 % от нетните приходи от продажба на продукция. Извършените разходите до 30 юни възлизат на 110.232 млн. лв., от които разходите за основна производствена дейност са 105.497 млн. лв. и финансови разходи в размер на 4.735 млн. лв. Разходите за основната производствена дейност в сравнение с второто тримесечие на 2006 година също са увеличени с 50.699 млн. лв., което се дължи главно на увеличеното производство, респективно на количество преработени и по-скъпи суровини. За отчетния период средните цени на Лондонската Метална Борса са съответно 3559.75 $/т за цинка и 1981.22 $/т за оловото. За 12-месечния период цената на тон цинк е увеличена с ъс 792.62 $/т, а на оловото с 810.12 $/т. Основният капитал на дружеството е 8 413 360 лв., а собственият достига в края на юни 68.027 млн. лв. Мажоритарен собственик ОЦК е Интертръст ЕАД. Основната дейност на дружеството се изразява в производство и търговия на цветни метали: олово на блок, оловни сплави, цинк на блок, цинкови сплави, кадмий, бисмут, сярна киселина и производните им химически продукти. До момента днес акциите на ОЦК поскъпват с 2.75%, до средна цена 69.76 лв. на акция. Разпечатай статията
Източник: Други (30.07.2007)
 
Бизнес климатът през юли остава добър, но не колкото през юни Стопанската конюнктура в страната през юли остава благоприятна. Общият показател на бизнес климата сe понижава с 0,5 пункта спрямо юни, но е само с 1,2 пункта под достигнатия през февруари и март 2007 г. дългосрочен максимум (50,7%) за последните 13 години. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се покачва с 0,9 пункта през юли и за трети пореден месец достига нов дългосрочен максимум (52,3%) от 1994 г. насам. Оптимистични са оценките на мениджърите за настоящото бизнес състояние на промишлените предприятия, като очакванията им за следващите шест месеца са то да се запази същото (55,9% от предприятията) или да се подобри (43,1%). През периода април - юли 2007 г. излишъкът от мощности се увеличава, а средното натоварване в промишлеността се оценява на 70,4%, което е с 3,6 пункта под априлското равнище. Същевременно обаче оценките за конкурентната позиция на предприятията както на вътрешния, така и на външния пазар, вкл. и на пазара в страните от Европейския съюз, се подобряват в сравнение с три месеца назад. По-оптимистични са и очакванията на стопанските ръководители за износа през следващите три месеца. По отношение на продажните цени повечето промишлени предприятия (79,8%) предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца. През юли 2007 г. повишеният оптимизъм в оценките за настоящото бизнес състояние и в очакванията за шест месеца напред покачва равнището на "бизнес климата в строителството" с 3,1 пункта спрямо предходния месец и е само с 2.6 пункта под дългосрочния максимум за последните тринадесет години. Стопанските ръководители очакват да запазят същата строителната активност през следващите три месеца. За периода от април до юли са подобрени и оценките за осигуреността на производството с поръчки (в брой месеци) - от 5,6 на 5,9. Същевременно обаче има известно увеличение в броя на клиентите със закъснения в плащанията. През последния месец над една трета от предприятията са посочили конкуренцията в бранша и финансовите проблеми като фактори, затрудняващи дейността им. Стопанската конюнктура в търговията на дребно остава благоприятна, независимо че съставният показател "бизнес климат" през последния месец пада с 2,4 пункта. Това се дължи на по-умерените оценки и очаквания на стопанските ръководители за бизнес състоянието на предприятията. Подобно изместване на мненията се наблюдава и по отношение на очакванията за поръчките към доставчици и обема на продажбите през следващите три месеца. Конкуренцията и недостатъчното търсене остават основни фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, посочени съответно от 46,2 и 39,3% от предприятията. По отношение на настоящото движение на продажните цени в търговията на дребно оценките са, че има повишение. Очакванията за следващите три месеца са тези цени да се задържат. През юли 2007 г. съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" е с 5,0 пункта под юнското си равнище. Това понижение е резултат от изместването на оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" към запазване на "същото" състояние. Същата умереност се наблюдава и в мненията им за търсенето на услуги и за заетите в сектора. Конкуренцията в бранша продължава да е с най-голяма тежест сред факторите, затрудняващи дейността на предприятията, но през последния месец се засилва негативното влияние и на фактора "слабости в икономическото законодателство". По последни данни от бизнес анкетите около 72% от мениджърите предвиждат през следващите три месеца цените на услугите да се запазят.
Източник: Застраховател (31.07.2007)
 
Нисък данък, но без грам облекчения С въвеждането на плосък данък от 10% ще отпаднат всички данъчни облекчения, нормативно признати разходи и необлагаеми доходи. Това е било обсъждано на заседанието на правителството в Евксиноград, научи в. Пари. Досега се знаеше само, че ще бъде премахнат необлагаемият минимум, който сега е 200 лв. месечно. Това ще ощети хората с доходи между 200 и 350-370 лв., но за тях ще бъдат измислени механизми за компенсация. При плосък данък и ефективна ставка от 12-16% в момента хората с по-високи заплати ще плащат по-малко. Но тези, които са получавали хонорари или пък са имали досега необлагаеми доходи, ще бъдат ощетени. Трябва някой да губи, какво да правим, коментира депутат от мнозинството. Ние не сме благотворителна държава, за да мислим за всички поотделно. Премахва се всякакво редуциране на данъчната основа, каза депутатът от ДПС Алиосман Имамов. Възможно е обаче да бъде направен компромис и да се запазят данъчните облекчения при вноски в доброволен здравен и пенсионен фонд, както и по застраховки Живот, защото те са стимул за развитието на тези пазари и са свързани с реформите в две социални сфери - социалното и здравното осигуряване. Според Имамов данъчните облекчения се премахват, за да се увеличи събираемостта и да се изсветли икономиката, като се затворят всички вратички. Прави се опит да се омаловажат революционните неща, които направихме, коментира Йордан Цонев от ДПС. Никъде в света при плосък данък няма данъчни преференции, затова ставката е толкова ниска. Плоският данък опростява данъчната система, като се изхвърлят всички изключения, каза Цонев. На различно мнение обаче е икономистът от Отворено общество Георги Ангелов, който е един от радетелите за въвеждането на плосък данък у нас. От едното не следва другото - това, че се намалява данъкът на 10%, не означава, че трябва да се махне необлагаемия минимум и нормативно признатите разходи. Няма една общо възприета или задължителна практика, каза той. Правителството с едната ръка дава, а с другата взема. Едновременно въвежда плосък данък, което е голямо облекчение, а в същото време премахва необлагаемия минимум, което означава, че част от данъкоплатците ще плащат повече. Колкото дава с едната ръка, толкова взима с другата. Да не говорим, че ще се увеличават акцизите върху бензина, цигарите, електричеството. Така че в крайна сметка правителството ще вземе повече, отколкото ще даде, а това не трябва да стане при толкова голям излишък, смята Ангелов.
Източник: Пари (31.07.2007)
 
Оловно-цинковият комплекс удвои печалбата си за полугодието Оловно-цинковият комплекс зарадва инвеститорите, като публикува силен отчет за първото полугодие. Печалбата на производителя на олово, цинк, калай и техните сплави нарасна с около 100%. ОЦК е с нетна печалба от 14.311 млн. лв. към 30 юни, като за сравнение година по-рано тя е била 6.967 млн. лв. според данните от неконсолидирания отчет за шестмесечието на тази година. Двукратното увеличение на печалбата на ОЦК е благодарение на стабилния ръст на приходите й. Нетните приходи от продажби на публичното дружество са се покачили до 121.690 млн. лв. към края на юни. Това е повишение с около 93% при 63.041 млн. лв. за първите шест месеца на 2006 г. Почти изцяло ръстът се дължи на покачването на нетните приходи от продажби на продукция, които са 121.395 млн. лв. за шестмесечието на 2007 г. Година по-рано те са били едва 63.041 млн. лв. Разходите по икономически елементи на кърджалийското дружество скачат до 105.497 млн. лв. в края на юни. Това е близо двоен ръст в сравнение с 54.798 лв. година по-рано. Основният разход на компанията е този за материали - 95.404 млн. лв. Финансовите разходи на Оловно-цинковия комплекс се покачват до 4.735 млн. лв. към края на шестмесечието при 2.725 млн. лв. година по-рано. Мажоритарен акционер в ОЦК е Интертръст холдинг БГ, който притежава 98% от капитала на дружеството. Собственият капитал на компанията възлиза на 68.027 млн. лв. към края на шестмесечието при 54.561 млн. лв. година по-рано.
Източник: Пари (31.07.2007)
 
10% по-малко са чуждите инвестиции Преките чуждестранни инвестиции в страната за първото полугодие са почти 10% по-малко от същия период на 2006 г. Чуждите вложения са 1,5 млрд. евро при 1,7 млрд. евро за 6-те месеца на предходната година. Това гласи докладът на Центъра за икономическо развитие за състоянието на България към края на юни 2007 г. Приходите от чужди туристи от януари до април са 336,7 млн. евро, което е ръст с 14%. Чувствително нарастват и разходите на българите в чужбина, като за първите 4 месеца те са 389 млн. евро. В доклада се отбелязва, че кредитирането бележи сериозен ръст по всички видове заеми. Водещо перо е фирменото кредитиране (16,41 млрд. лв., или 68,3% от всички кредити). В края на март 2007 г. заемите, предоставени на домакинствата, са 9,29 млрд. лв., което е с 2,67 млрд. лв. повече спрямо март 2006 г. България изостава в прилагането на мерки за ефективно използване на енергията в индустрията и бита, гласи докладът.
Източник: Стандарт (31.07.2007)
 
Дерипаска обмисля покупка на сръбска мина Сръбското правителство започна преговори с руския бизнесмен Олег Дерипаска за продажбата на най-голямата медна мина "Бор", съобщи "Блумбърг". В края на юни компанията на Дерипаска "Базов елемент", която притежава и водещия производител на алуминий в Сърбия AKP, поиска от сръбското правителство да започне нова тръжна процедура за "Бор", след като кабинетът отмени продажбата през април. През пролетта остана неуспешен опитът за изкупуване от страна на румънската "Купром" (Cuprom). Предвидените приходи от продажбата бяха около 400 млн. долара. "Купром" успя да елиминира пет компании, сред които беше и "Базов елемент". Румънската компания обаче беше изгонена след недоволството на местната власт, както и демонстрации на профсъюзите. Новият търг трябва да започне в края на август с начална цена 340 млн. долара. Предишният търг започна с начална цена 260 млн. долара. Кандидатите ще трябва да се обвържат с обещание за инвестиции в дружеството от 180 млн. долара, както и с програма за спазване на европейските производствени и екологични изисквания. Сърбия иска да приключи с приватизацията на "Бор" до края на годината. През 80-те и 90-те сръбската "Бор" беше лидер по производство в страната, но след наложеното срещу страната ембарго предприятието не успя да се съвземе и да постигне същите нива на продукция. През периода на войната в бивша Югославия дружеството натрупа задължения от около 400 млн. долара. В момента в групата са наети 8700 служители и около 25% от тях трябва да бъдат съкратени преди финализирането на сделката. Световната банка за известно време беше поставила искане за затваряне на мината поради съображения за сигурност, но се отказа от забраната. За да заздрави позициите си в енергийния сектор, едно от поделенията на холдинга на Дерипаска може да закупи и компанията "Руснефт". Основният й собственик Михаил Гуциерев заяви, че продава дела си в нея заради атака от страна на Кремъл. В същото време самият Дерипаска, който е близък на администрацията на Путин, заяви пред "Файненшъл таймс", че ако правителството поиска контрола в неговата "Русал", той би го преотстъпил.
Източник: Дневник (31.07.2007)
 
“Радомир металс” купува оборудване за 8 млн евро Над 8 млн. евро влага в закупуване на ново оборудване “Радомир металс индъстрийз” АД, съобщи председателят на Надзорния съвет на дружеството Пламен Бонев. От Австрия е закупена модерна електрошлакова пещ. В нея металът ще се претопява по най-съвременен метод, уточни Бонев. Технологичният процес гарантира висока степен на чистота на метала, като елиминира всякакви примеси, характерни за стандартната металургия.
Източник: Монитор (01.08.2007)
 
Обмислят се промени в правилата за първичните публични предлагания на акции Комисията за финансов надзор и БФБ-София започват да обсъждат промени в правилата за първичните публични предлагания на борсата, съобщиха от регулаторния орган. По време на редовна среща на КФН с представители на институциите и участниците на капиталовия пазар е бил повдигнат въпросът за случаите на презаписване на емисиите акции при последните първични публични предлагания и възможните неблагоприятни последици за пазара при бъдещи предлагания. В тази връзка КФН съвместно с БФБ-София започва процес за съгласуване на промяна в правилата на борсата, отнасящи се до осъществяване на първично публично предлагане на ценни книжа. Основната цел е съществуващата сега процедура да се измени и доразвие, така че да бъде максимално обективна и справедлива за всички пазарни участници, заявиха от КФН. Комисията и БФБ-София очакват предложения и мнения от всички заинтересовани лица да се включат със свои мнения и предложения.
Източник: Дневник (01.08.2007)
 
"Асталди" спечели договор за линията Пловдив-Свиленград Италианската строителна компания "Асталди" (Astaldi) спечели процедурата за модернизацията и рехабилитацията на една от основните железопътни линии в страната - Първомай - Свиленград. Договорът е на стойност 162.5 млн. евро, съобщи "Блумбърг". Участъкът е втората фаза от проекта "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - гръцка/турска граница". Той е дълъг 104 км и ще даде възможност за движение на влакови композиции със скорост 160 км/час. Изпълнението на първата фаза - жп участъка Пловдив (г. Крумово) - Първомай с дължина 37.7 км, вече е в ход. Втората по големина италианска строителна компания ще изгради трасе от 90 км и ще модернизира около 15 км от вече съществуваща линия. Работата по проекта трябва да започне през първото тримесечие на 2008 г., се казва в борсово изявление на италианското дружество. Процедурата за проекта Пловдив - Свиленград започна още през 2004 г., като изграждането на линията е разделено на три фази. Компанията предложи най-ниската оферта сред останалите участници в процедурата, в която бяха подадени 4 оферти. Сред кандидатите бяха два консорциума - Dotsat с водещ партньор френската Alstom и членове TSO - Франция, и Dogus - Турция, и консорциум Maritsa Express Joint Venture с водещ партньор чешката OHL ZS и членове германските Leonard Weiss, Wiebe и Hermann Kirchner. Четвъртата оферта беше също на италианска компания - Societa Italiana per Condotte d'Acqua. Цените варираха от 162.5 млн. до 367.8 млн. евро.В началото на миналата година "Асталди" кандидатства неуспешно за ремонта на пътя Варна - Русе, като предложи най-скъпата оферта от 11.5 млн. евро. За ремонта на пътя Калотина - София тя също предложи двойно по-голяма от средната оферта 16.4 млн. евро. Дружеството се включи и в търговете за магистрала "Люлин" през 2005 г. В началото на месеца италианската компания обяви, че е спечелила поръчка за над 600 млн. евро за железопътни проекти в Алжир, където работи около 20 години.
Източник: Дневник (01.08.2007)
 
И гражданите скочиха срещу "Кремиковци" Граждански организации заявиха, че са готови да блокират Околовръстното шосе на София в началото на септември, ако властта не предприеме мерки за спиране на замърсяването от "Кремиковци". Инициативни комитети вече има в "Младост", Нови Искър, Кремиковци и Чепинци. В момента основните замърсители са доменните производства, шифтоподаването и чугунодобивът. Жителите на Чепинци отпуснаха на държавата срок до 15 септември да вземе мерки за ограничаване на замърсяването. Депутатът Яне Янев пък заяви, че дава на властта срок до 20 август да направи внезапни проверки в комбината и да се справи с проблемите. Според него всички досегашни проверки от екоинституциите са били съгласувани с ръководството на предприятието и затова не са довели до никакъв резултат. Ако дотогава не бъдат предприети конкретни действия и поети ангажименти със срокове, хората ще преминат в гражданско неподчинение, заяви Янев. Според него ситуацията ще излезе от контрол, ако през октомври комбината получи ново комплексно разрешително за продължаване на работа. През април екоминистерството отказа да издаде на "Кремиковци" комплексно разрешително за работа поради неспазване на екоизисквания. Сега заводът има срок до 30 октомври да приведе екопрограмата си за идните 5 години в съответствие с тях. Ако предприятието не се справи, част от производствата може да бъдат затворени, заплаши министерството. "Кремиковци" обеща да инвестира 312 млн. долара за екопроекти до края на 2011 г. 118 млн. ще са за нови очистващи съоръжения. Сега комбинатът плаща най-високата санкция в страната - 106 000 лв. на месец.
Източник: Сега (01.08.2007)
 
Arcelor Mittal обяви ръст на печалбата си за второто тримесечие с 50% Най-големият производител на стомана в света Arcelor Mittal обяви, че печалбата му за второто тримесечие на годината се е увеличила с 50% в резултат на покачването на цените на металите. Базираната в Люксембург компания обяви, че нетната й печалба се е покачила до 2.72 млрд. щ.д. или 1.97 щ.д./акция. През същия период на предходната година, този резултат бе 1.82 млрд. щ.д. или 1.31 щ.д./акция. Това надминава прогнозата, направена от пет независими анализатора от агенция Блумберг, които предвидиха покачване в размер на 2.42 млрд. щ.д. Главният изпълнителен директор на Arcelor Mittal Лакшми Митал се стреми да увеличи резервите на компанията, след като за сливането на Mittal Steel Co. и Arcelor SA през миналата година, бяха вложени 38.2 млрд. щ.д. Това сливане обаче, създаде най-голямата стоманопроизвеждаща компания в света, която над 3 пъти по-голяма от най-сериозните й конкуренти. Цената на стоманените намотки на европейския пазар, отбеляза ръст от 3.7% само през това тримесечие. Ще има устрем до края на годината, сподели Лакшми Митал в изявление. “Тези резултати са вследствие на силното търсене на стомана и високите крайни цени на всички метални изделия”. От Arcelor Mittal допълниха, че са съкратили разходите си с 973 млн. щ.д. само за първото полугодие, което е станало възможно единствено благодарение на сливането. Малко преди сделката да бъде финализирана през миналата година, прогнозата е била за постигане на спестявания в размер на 1.6 млрд. щ.д. до края на 2008 г. “Очакванията ни бяха, второто тримесечие да е по-силно за нас, отколкото първото, поради по-високите цени на стоманените изделия и силното търсене”, каза Майкъл Шилакър – анализатор в Credit Suisse Group от Лондон. Цената на акциите на Arcelor Mittal нарасна с 65 цента или 1.4%, като достигна 45.74 евро/акция при затваряне на пазара на Амстердамската борса. За тази година само, тяхната цена е регистрирала ръст от 43%, което е донесло на компанията държаща 10% световен пазарен дял в търговията със стомана, поскъпване в размер на 64.9 млрд. евро.
Източник: Инфомайн (01.08.2007)
 
Нетната печалба на CVRD за второто тримесечие на годината, отбелязва 50% поради високи цени на никеловата руда Най-голямата компания за добив на желязна руда в света – бразилската CVRD, обяви във вторник, че е постигнала рекордна печалба за второто тримесечие на годината, вследствие на покачването на цените на никела, както и с близо 10 процентното увеличение на цената фючърсните контракти за желязна руда. Печалбата на Companhia Vale do Rio Doce за второто тримесечие е в размер на 5.8 млрд. бразилски реала (3.1 млрд. щ.д.; 2.3 млрд. евро) или с 2.42 реала/акция (1.28 щ.д.; 0.93 евро) или с 50%. През същия период на предходната година, печалбата й беше 3.9 млрд. реала (2.1 млрд. щ.д.; 1.5 млрд. евро) или с 1.61 реала/акция (0.86 щ.д.; 0.62 евро). Приходите на базираната в Рио де Жанейро компания, достигнаха 18.2 млрд. щ.д. (9.7 млрд. щ.д.; 7.1 млрд. евро). За сравнение, приходите й от продажби през второто тримесечие на 2006 г., бяха в размер на 16.7 млрд. реала (8.9 млрд. щ.д.; 6.5 млрд. евро). Общият износ на компанията се е увеличил с 54.1% до рекордните 3.9 млрд. щ.д. През миналата година, компанията се превърна във втората най-голяма производителка на никел в света, след като погълна канадската Inco Ltd. Никелът се използва в най-разнообразни производства – от неръждаема стомана до батерии за мобилни телефони и поради своята универсалност има голям търсене в цял свят.
Източник: Майнуеб (01.08.2007)
 
Отпада контролът по границите за „Зелена карта” От 1 август 2007 г., моторните превозни средства с българска регистрация, излизащи в страни от Европейското икономическо пространство, следва да не бъдат проверявани по границите за наличие на сертификата „Зелена карта”. Това става възможно, след като в началото на юли т.г. бе прието решение за прилагане на Директива на Европейския съвет 72/166/ЕЕС за проверки за гражданска застраховка при използването на автомобили. Решението за отпадането на контрола бе предшествано от присъединяването на България към Многостранното гаранционно споразумение, което имат по между си националните застрахователи (бюрата "Зелена карта") на държавите членки на Европейското икономическо пространство и асоциирани страни (Андора, Хърватия, Исландия, Норвегия и Швейцария). В процеса на подписването на споразумението България трябваше да докаже висок процент на застрахованите автомобили, както и стабилен финансов капацитет на Гаранционния фонд. С Многостранното споразумение се регламентират отношенията между националните бюра във връзка с уреждането на претенции по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Освен отпадането на граничния контрол за сключена застраховка, започват да действат компенсационните механизми по Директива 2000/26 за изплащането на обезщетения на пострадали при пътно-транспортни произшествия. Експерти обаче напомнят, че отпадат проверките за сертификата „Зелена карта” по границите, но същевременно съветват водачите да продължават да носят със себе си този документ като доказателство за валидно сключена застраховка, за да си спестят евентуални неудобства при проверка от органите на реда в някоя европейска държава. При инцидентна проверка съществува риск българският документ да не бъде разчетен, а и също и проверката по регистрационния номер да отнеме технологично време, което водачите биха могли да си спестят при наличието на сертификата „Зелена карта”.
Източник: Застраховател (02.08.2007)
 
Данъчна тесла очаква половин милион българи Поне 450 000 души със свободни професии, творци, мениджъри и др. ще бъдат засегнати от отпадането на нормативно признатите разходи при въвеждането на плосък данък от 10%. Това обяви шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров. Досега на тях им се приспадаха общо около 400 млн. лв. разходи. Ако те се обложат с 10%, данъкът, който ще трябва да платят допълнително, ще бъде около 40 млн. лв., каза Овчаров. За някои данъкът ще скочи над 8 пъти. Най-ощетени ще бъдат хората с авторски възнаграждения, животновъдите и др., които сега имат право да си приспадат 70% от дохода. Ощетени ще бъдат и хората, които получават доходи по трудово възнаграждение под 500 лв. За тях данъкът също ще се увеличи, но заради отпадането на необлагаемия минимум. Хората с високи доходи обаче печелят. Междувременно вълната на недоволство срещу плоския данък вчера продължи да набира скорост. В декларация Съюзът на българските журналисти се обяви против въвеждането му. СБЖ възразява срещу отпадането на облекченията, на нормативно признатите разходи и на необлагаемите доходи. Според съюза плоският данък би се отразил негативно върху финансовото състояние на журналистите и на други представители на свободните професии. Въвеждането на плосък данък ще принуди много от тях да работят без договори. За запазване на нормативно признатите разходи се обявиха и представители на други гилдии. Не мога да говоря от името на всички адвокати, но според мен това облекчение трябва да се запази за свободните професии, защото те имат разходи за офиси, компютри и т.н., каза юристът към комисията Ангел Савов. В същото време чиновниците, които нямат подобни разходи, ще плащат по-малко. Според Савов ощетените масово вече няма да декларират доходи като физически лица, а всичките им разходи ще минават през фирми.
Източник: Пари (02.08.2007)
 
Вестник "Капитал" обявен за лидер сред българските марки Седмичникът "Капитал" е лидер сред българските брандове, а Google е начело сред глобалните, съобщи мениджърът на „Superbrands” за България Мила Бехар. Петстотин български и световни марки и компании са били избрани за „Business Superbrands” у нас. „Business Superbrand” е марка, която е изградила отлична репутация в своя сектор и предлага значителни материални и емоционални предимства пред конкурентите. Такава мярка трябва да демонстрира качество, надеждност и познаваемост. „Business Superbrands” е проект на световната организация „Superbrands”, която осъществява едноименната промоционална програма в повече от 60 страни и отличава най-силните брандове в рамките на националния пазар. Селекцията се осъществява на два етапа: чрез конфиденциално гласуване на членовете на независимото експертно жури - борда на „Business Superbrands Bulgaria” и чрез представително гласуване в интернет на широк кръг от бизнесмени. Председател на борда на „Superbrands Bulgaria” тази година е Стоян Сталев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Сред членовете са Блага Букева, Божидар Божинов, Божидар Данев, Валентин Панайотов, Валери Запрянов, Максим Минчев, Марио Ал Джебури, Радосвет Радев, Сашо Дончев, Теодор Милев.
Източник: Медия Пул (02.08.2007)
 
Anglo ще инвестира 1.43 млрд. щ.д. в медна мина в Аляска Anglo American Plc се е съгласила да инвестира 1.43 млрд. щ.д. в медна мина в Аляска, като това ще бъде втората голяма инвестиция на компанията, след като Синтия Карол стана неин главен изпълнителен директор през март. От втората по големина миннодобивна компания в света, по обем на продажбите, която е с централа в Лондон обясниха, че са придобили 30% дял в проекта, като останалата част остава за досегашният собственик - Northern Dynasty Minerals Ltd. През месец април, тази година, Anglo обяви, че е придобила 49% дял в проекта MMX Minas-Rio за добив на желязна руда в Бразилия, срещу сумата от 1.15 млрд. щ.д. На Синтия Карол , която е бившият изпълнителен директор на Alcan Inc., бе поставена задача при започването й на работа в Anglo да разшири дейността на компанията в добива на метали, от които икономиката на Китай изпитва най-сериозен глад. “Проектът Pebble в Аляска има всички основания да се превърне в едно изключително съоръжение”, каза самата Карол в изявление. От мината освен мед, ще бъдат добивани и злато и молибден, а общото количество на ресурса се оценява на 7.5 млрд. тона руда, допълниха от Anglo. В момента двете компании, които ще експлоатират минат правят проучвания, които ще продължат до края на годината. Добив ще започне едва през 2015 г. До този момент не е дадена прогноза за точния размер на мината. Anglo ще инвестира 125 млн. щ.д. за предварителни проучвания и още 325 млн. щ.д. за окончателни оценки на ресурсите, които ще са готови до 2011 г. Ако и след тях, компанията реши да запази участието си, тя ще вложи още 975 млн. щ.д. за изкопа. Третата по големина миннодобивна компания в света Rio Tinto Group държи 21% дял от Northern Dynasty. За сведение, световният лидер в добива на метали и метални руди е BHP Billiton Ltd.
Източник: Майнинг Джърнал (02.08.2007)
 
Активите на банките се увеличиха с 5 млрд. лв. Активите на банковата система у нас от началото на годината са нараснали с около 5 млрд. лв. Така общо 25 трезора и 5 клона управляват над 47.2 млрд. лв. Само за юни балансовото число в сектора има ръст от 2.3 млрд. лв. За последната година пък сумата е още по-впечатляваща - 11.2 млрд. лв. Колкото и странно да е, една от основните причини за големия ръст на активите в системата е ниското данъчно бреме в България, коментира високопоставен банкер, пожелал анонимност. Според него някои от големите западни банки, които имат филиали у нас, прехвърлят част от кредитите си в България, защото данъчната ставка е само 10%. Други банкери пък смятат, че ръстът се дължи основно на растежа на икономиката. Те обаче не успяха да обяснят защо увеличението на активите е близо 30% за година при ръст на БВП от около 6%. От началото на годината банките у нас са спечелили близо половин милиард лева. Това е със 148 млн. лв. повече спрямо същия период миналата година. БНБ промени и класирането на банките. Броят на групите се запазва на 3, но в първа група влизат само първите 5, а не както досега първите 10. Най-съществена промяна в челната десетка сред банките има в Топ 3. Райфайзенбанк измести ОББ от третото място, след като за първите 6 месеца на годината привлече нови 710 млн. лв. Резултатът на ОББ е 480 млн. лв. Най-сериозен ръст в привлечените средства има банка Пиреос, която от началото на годината досега е увеличила активите си с над 825 млн. лв. Само три трезора са намалили балансовото си число - Търговска банка, ДЗИ Банк и Булбанк. Намалението при най-големия трезор у нас се дължи главно на преоценка на активи след обединението с HVB Biochim и Хебросбанк.
Източник: Пари (03.08.2007)
 
"Дънди" увеличи производството в Челопеч Канадската "Дънди прешъс метълс" отчете силен ръст на производството в златната и медната мина в Челопеч през първата половина на 2007 г., но вероятността да се оттегли от двата си проекта в България остава, се посочва в отчета на групата, публикуван в интернет сайта й. За първите шест месеца на годината производството в мината стигна 37 744 тона, като само за първото тримесечие са добити 26 580 тона концентрат от злато и мед. За сравнение, данните за първото полугодие на 2006 г. са 29 947 тона, а за първите три месеца на миналата година - 15 787 т. За първата половина на годината "Дънди прешъс метълс" отчете чиста печалба от 20.9 млн. долара срещу 34.3 млн. долара за същия период година по-рано, посочват от компанията. Въпреки добрите си резултати канадската компания може да потърси други пазари поради спънките, които среща в реализирането на плановете си за експанзия в България. "Дънди прешъс метълс" ще направи нов анализ за бъдещите си операции, в който ще търси по-благоприятна правна среда за реализация на плановете си за изграждане на завод, който беше предвиден да се построи в България, се посочва в съобщението. По-рано тази година "Дънди" обяви, че за 2008 г. е подписала договори за продажбата на между 40 и 75 хил. тона концентрат и близо 80 хил. за 2009 г. По-рано тази година Министерството на икономиката удължи лиценза за другата златна мина в България - тази в Крумовград, до 13 юни. През юли Върховният административен съд отсъди екомонистърът Джевдет Чакъров да се поизнесе по оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта на "Дънди прешъс метълс" за добив и преработка на злато в Крумовград. По аналогичен начин в края на април съдът се произнесе и за проекта на "Дънди" за разширение на добива от рудника "Челопеч". Досега обаче екоминистърът не се е произнесъл. През месеците на мълчание Чакъров повдигна въпроса за увеличаване на концесионното възнаграждение, защото в момента концесията не защитавала националния интерес. Преди месец компанията подаде жалба в Брюксел с надеждата казусът с екоминистерството най-после да приключи."Дънди" е завел дело срещу "Юромакс рисорсис" (Euromax Resources) и осемте му партньора във връзка с продобиването на лиценза за проучване на минерали край местността Перото, близо до медодобивната мина на кандската компания в Челопеч, съобщи "Канада стокуоч". Според "Дънди" "Юромакс" е присвоил незаконно недвижима собственост в района, което е в противоречие на постигнатите договорености. От "Юромакс" заявяват, че делото е без основание, и са готови да се защитят.
Източник: Дневник (03.08.2007)
 
ArcelorMittal иска ЕС да предприеме действия срещу евтиния внос на стомана от Китай ArcelorMittal (MT) има желание да подкрепи евентуална инициатива на ЕС да се намали наплива на евтина китайска стомана на европейския пазар, сподели Майкъл Уърт – член на борда на директорите на компанията, по време на пресконференция в сряда. “Налице са някои факти, според които износа на Китай към Европа не спазва всички договорени законови разпоредби”, каза той. “Поради тази причина вярваме, че трябва да се вземат някакви конкретни мерки още преди края на тази година, като се определи една по-категорична позиция от страна на Европейската комисия … и да се настоява за спазване на лоялност в международната търговия”. Вече няколко месеца, европейските стоманопроизводители, настояват ЕС да предприеме някакви антидъмпингови действия срещу вноса на китайска стомана. “В резултат на огромните инвестиции в сектора и свръхпроизводството на китайската стоманена индустрия, ние гледаме на политиката на Китай, като голяма заплаха, тъй като се достига до голямо изкривяване на цената, свръхпредлагане на европейския пазар, както и дестабилизация на европейския пазар на стомана и стоманени изделия”, заяви търговският комисар на ЕС Петер Манделсон, пред репортери през юни, след срещата си с китайския министър на търговията Бо Силай, като освен това добави, че от ЕС “ще обмислят, какви точно действия е наложително да бъдат предприети”. Представител на Европейската асоциация на желязната и стоманена индустрия, която лобира от името на 27-те членки на ЕС, ще трябва формално да изиска намеса от страна на Съюза, за да даде зелена светлина за действие на Брюксел. До този момент подобни действия не са предприети. Европейските стоманопроизводители губят ежегодно около 20 млрд. евро, поради наличието на търговски бариери за достъп до китайския пазар, сочат изчисления на комисията. Уърт допълни, че най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal “оценява обмислянето на действия, споделени от Манделсон за мерки срещу политиката на Китай”. В момента ArcelorMittal е в процес на преговори за закупуването на дял от осмата по големина китайската компания за производство на стомана Laiwu Steel Corp. Ltd., но до този момент китайските власти отказват да одобрят подобна инвестиция и продължават да проверяват сделката.
Източник: Металс Плейс (03.08.2007)
 
Продажбите на Eramet за полугодието с ръст от 21% Миннодобивната компания Eramet обяви, че продажбите й за първото полугодие на годината са достигнали 1.826 млрд. евро, което е с 20.6% повече от 1.514 млрд. евро регистрирани за същия период на предходната година. Ръстът се дължи най-вече благодарение на никеловото й подразделение. Продажбите й за второто тримесечие на годината са се повишили с 27.5% (спрямо същия период на предходната година), достигайки 1.015 млрд. евро. Подразделението Eramet Nickel е постигнало ръст в продажбите си за тримесечието, с 61.8% до 439 млн. евро, като общо за полугодието, те достигат 720 млн. евро или ръст от 45.3%. Самата Eramet определи за причина за положителния резултат именно покачването на цената на никела до май, както и световният ръст на неръждаема стомана със 7%. От гледна точка на печалбата, от Eramet споделиха, че очакват да достигнат текущата печалба за полугодието да бъде значително по-голяма спрямо същия период на 2006 г. Според компанията, независимо от спада на цената на никела, тя отново ще постигне силни резултати и през второто полугодие. Според Eramet, след спада на цената на никела от рекордните майски нива, инвеститорите са започнали да купуват повече от метала с цел да увеличат запасите си и да принудят производителите на никел да поддържат по-ниски цени. Според компанията е трудно да се прогнозира колко дългосрочен ефект би могъл да се постигне с подобни действия, но вероятно поръчките към Eramet Nickel през третото тримесечие на година ще спаднат.
Източник: Инфомайн (03.08.2007)
 
ЕК ще съфинансира създаването на информационни центрове за граждани Европейската комисия чрез своето Представителство в България отправя покана за представяне на предложения за избиране на организации, които ще имат правото да получават годишна оперативна безвъзмездна помощ за създаване на информационни служби от информационната мрежа EUROPE DIRECT. Максималният бюджет за България за 2008 г. е 240 000 евро. Срокът за подаване на предложенията е 21 септември 2007 г. Годишната субсидия е минимум 12 000 евро и максимум 24 000 евро на информационна служба. Задължително е 50% съфинансиране от страна на кандидатстващата организация. Потенциалните участници в конкурса могат да задават въпроси писмено до 14 септември 2007 г. Целта на проекта е да бъдат създадени географски балансирани информационни служби на територията на България, като се вземе предвид необходимостта от информация както в градските, така и в селските райони. Приемната структура ще създаде и управлява службата Europe Direct с цел предоставяне на услуги, които дават достъп на местните граждани до информация, съвет, помощ и отговор на въпроси относно институциите, законодателството, политиките, програмите и възможностите за финансиране на Европейския съюз. Те трябва активно да насърчават местния и регионалния дебат за ЕС и политиките му и да допринасят европейските институции да подобрят разпространението на информация, съобразена с местните и регионални нужди. Центровете трябва да дават възможност на гражданите да изпращат обратна информация до институциите на Евросъюза под формата на въпроси, мнения или предложения.
Източник: Застраховател (06.08.2007)
 
Реалният ръст на БВП ще падне до 5,7% Реалният ръст на БВП на България за цялата 2007 г. ще падне до 5,7% спрямо 6,1% за предишната година. Това гласи прогноза на британския Business Monitor International, цитирана от сайта Money.bg. Главната причина за намаляване на ръста е забавящото се потребителско търсене и отслабване на бума в частните инвестиции. Въпреки тези негативни прогнози през първото тримесечие икономиката ни нарасна с 6,2%.
Източник: Стандарт (06.08.2007)
 
Близо 28 ст. е цената при теглене от банкомат у нас Все повече българи използват за разплащания банкови карти. Доказателство за това е и ръстът на приходите от такси и комисиони в банковата система в България. До юни 2007 г. в касите на кредитните институции у нас са влезли почти 344 млн. лв. от такси и комисиони, показва статистиката на БНБ. Това е близо 60% от миналогодишните приходи в перото. Сериозен принос в този доход имат приходите от такси и комисиони по картовите разплащания. Ако кредитните карти не са чак толкова разпространени сред населението, то дебитните карти се налагат все повече. Причина за това е все по-налагащото се използване на този банков инструмент в ежедневието ни. Повечето хора предпочитат да се разплащат с карта, отколкото да носят големи суми пари. От друга страна, все повече работодатели превеждат заплатите на служителите си по банков път. Дебитните карти се прокрадват и сред всички получаващи пари от държавата - пенсионери, студенти, млади майки, безработни и др. Проучване на интернет изданието www.ipo.bg, направено сред 12 банки, избрани на случаен принцип, показа, че средната такса, която плащат българите за теглене в брой от банкомат с дебитна карта, е 27.54 ст. Тук има някои особености, които трябва да се споменат. Само Райфайзенбанк, ТБ Алианц и ЦКБ имат едни и същи тарифи за теглене както от собствен банкомат, така и от AMT на друга банка. Клиентите на ПИБ, ПроКредит Банк и SG Експресбанк не плащат нищо за теглене на сума от AMT на банката си, издател на картата. Най-високи такси за това имат МКБ Юнионбанк и ТБ Алианц България - по 25 ст. на транзакция. Тегленето от банкомат на друга банка е най-изгодно при Райфайзенбанк и ЦКБ - по 20 ст. Най-неизгодни условия за това пък предоставят ОББ - 75 ст., SG Експресбанк - 57 ст., а UniCredit Bulbank и СИБанк вземат за тази услуга 55 ст. Освен цената на транзакцията при дебитните карти има и още няколко фактора - колко ви струва годишната поддръжка и колко излиза една покупка в магазин с карта. ОББ, ПроКредит, Алианц и SG Експресбанк не ви удържат такса при плащане с карта при пазаруване. Таксата, която начисляват останалите банки за тази услуга, варира между 15 и 22 ст.
Източник: Пари (06.08.2007)
 
Канадската Iron Ore Company планира увеличаване на производството Канадската Iron Ore Company планира до увеличи добива на железен концентрат до 18.4 млн. тона на годишна база, не по-късно от средата на 2008 г., съобщиха от самата компания в сряда. За целта миннодобивната компания ще инвестира около 60 млн. канадски долара (57 млн. щ.д.) с цел да намали текущите си разходи, чрез което да постигне и още по-голям добив – от 21 млн. тона/год. на по-късен етап. С новата си инвестиция, компанията ще успее да преодолее по-ниското производство през зимните месеци на годината. Новото оборудване, което ще бъде закупено от базираната в Лабрадор сити Iron Ore Company включва съоръжения за товарене и превоз на руда, обновление на конвейерната система, както и някои допълнителни подобрения за концентриране на рудата. Освен това ще бъдат закупени и допълнителни релсови колички за руда, с които ще се повиши капацитета за превоз на добитата руда, до пристанищния док, собственост на Iron Ore Company на пристанището в Квебек. С реализацията на този проект, канадската компания ще може да си поставя все по-високи цели за добив от мината, чийто ресурс се оценява на около 3 млрд. тона. Инвестицията идва в резултат на плана за разширяване на дейността на компанията, който е одобрен от акционерите й. Мажоритарен собственик на канадската компания е англо-австралийския минен гигант Rio Tinto, който държи 58.72% дял от нея. Други акционери са Mitsubishi Corporation (26.18%), и LIORIF (15.10%). През последните няколко години, водещите компании в добива на желязна руда, предприемат масирани инвестиции в разширяване на капацитета си, които често те се равняват на общата печалба от дейността на съоръженията за добив на желязна руда. Главният изпълнителен директор на Rio Tinto, отговарящ за поделението добив на желязна руда Сам Уолш, който е и председател на Iron Ore Company сподели, че въпросната инвестиция ще доведе до големи изгоди за компанията, поради силното търсене на суровини на пазара.
Източник: Металс Плейс (06.08.2007)
 
Dowa ще извлича метали от мобилни телефони Dowa Holdings Co., която се занимава с преработка на цветни метали, планира да започне внос на използвани мобилни телефони от пазарите на Югоизточна Азия, с цел да извлича от тях метали като злато и мед, съобщи добре информиран източник в събота. Освен това Dowa group има намерение и да унищожава опасни вещества, които се съдържат в мобилните апарати, добавиха от компанията. Идеята е разработена съвместно с базираният в Женева Секретариат на Базелската конвенция, който цели ограничаването на преноса на опасни вещества от една страна в друга, както и унищожението на тези съединения. Dowa group е известна в света като един от лидерите в извличане на цветни метали от електро-компоненти. По този начин, компанията цели да съхрани част от вече използваните цветни метали, чието търсене непрестанно расте и да даде своя принос в създаването на международна система за контрол на унищожаването на вредни вещества. Цветните метали, като златото и медта, имат широко приложение в производството на мобилни телефони. В момента, старите телефони от Югоизточна Азия, обикновено се транспортират до Китай, където биват рециклирани и цветните метали са извличани от тях. Според източниците обаче, често опасните вещества остават необработени и биват изхвърляни като обикновени отпадъци, което естествено оказва крайно негативно влияние върху околната среда. В момента Dowa group разполага само с едно съоръжение за извличане на цветни метали в Азия. Първоначално компанията ще внася използвани мобилни телефони от Тайланд, Малайзия и Сингапур. В момента тя обмисля алтернативи, как да внася, колкото се може повече апарати. Събраните телефони ще бъдат пресирани и след това ще бъдат обработвани в специална пещ, с която ще се извличат метали като злато, мед и олово. Арсеникът и другите опасни вещества, които също се съдържат в апаратите ще бъдат специално отделяни и след това ще бъдат изгаряни в специални за целта пещи, на обезопасени места.
Източник: Инфомайн (06.08.2007)
 
24 377 лв. месечна глоба ще плаща „Кремиковци” АД за замърсяване на отпадъчните води Нова, по-висока санкция за замърсяване на отпадъчните води наложи министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров на металургичния комбинат /МК/ „Кремиковци” АД. 24 377 лв. текуща месечна санкция ще плаща вече комбинатът за превишаване на стойностите на вредни вещества в отпадъчните води, формирани от дейността му. Констатираните стойности на замърсяване с феноли, нитритен азот, олово, разтворени вещества и манган са по-високи в сравнение с тези, за които дружеството имаше наложена текуща месечна санкция за 2006 г. в размер на 5 538 лв. Увеличението на санкцията влиза в сила от 13 март 2007 г. На тази дата е извършена проверка и е проведен емисионен контрол от експерти на РИОСВ – София и Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда и водите /ИАОС/.
Източник: Застраховател (07.08.2007)
 
Екоглобите на Кремиковци надвишиха 130 хил. лв. на месец Глоба от 24 377 лв. на месец вместо наложената досега от 5538 лв. ще плаща Кремиковци за замърсени отпадни води, съобщиха вчера от МОСВ. Увеличението на санкцията влиза в сила със задна дата - от 13 март 2007 г., когато е направена проверката от РИОСВ-София. Вследствие на дейността на комбината стойностите на феноли, нитратен азот, олово, разтворени вещества и манган в отпадните води са по-високи от разрешените. Констатираните стойности са се завишили и в сравнение с нивата от 2006 г., което е причината за коригирането на санкцията. Въпросът за Кремиковци има екологични, социални и икономически измерения, заяви Георги Божинов, председател на парламентарната комисия по околната среда и водите. Проект за налагане на мораториум върху дейността на дружеството ще бъде разгледан от комисията по околната среда и водите в средата или края на септември. Най-важното е Кремиковци да следва екологичната си програма, която предвижда инвестирането на 311 млн. лв., подчерта депутатът.
Източник: Пари (07.08.2007)
 
5 пъти по-висока глоба ще плаща "Кремиковци" Нова по-висока глоба заради замърсяване на отпадъчни води беше наложена на металургичния комбинат "Кремиковци" вчера. Тя е в размер на 24 377 лв. месечно и е почти 5 пъти по-висока от досегашните 5538 лв., която предприятието плащаше. По-високата санкция ще бъде плащана със задна дата от 13 март 2007 г. Тогава е била направена проверка от РИОСВ и са установени високи стойности на замърсяване с феноли, нитритен азот, олово, разтворени вещества и манган. Заради замърсяване със същите вещества беше наложена и миналогодишната глоба на предприятието. През март обаче стойностите на замърсителите са били по-високи, отколкото през 2006 г. Новата глоба ще бъде прибавена към месечната санкция от 106 600 лв., които "Кремиковци" плаща заради замърсяване на въздуха. С това общата стойност на глобите става 130 977 лв. От комбината вчера отвърнаха, че стойностите на замърсяването не са по-високи от обичайното и обясниха повишаването на санкцията с това, че МОСВ ползва други критерии. Напоследък заводът е под непрекъснат натиск от граждани и политици заради замърсяването на водите и въздуха и лошите условия на труд.
Източник: Сега (07.08.2007)
 
"Кремиковци" ще плаща пет пъти по-висока месечна глоба 24 377 лв. месечно ще плаща металургичният комбинат "Кремиковци " АД. Глобата е наложена от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров заради превишаване на стойностите на вредни вещества в отпадъчните води, съобщиха вчера от министерството. Новата по-висока санкция е наложена със задна дата от 13 март тази година. Тогава експертите са установили увеличение на стойностите на замърсяване, формирани от дейността на комбината. Предишната глоба за "Кремиковци", която бе наложена миналата година, беше 5538 лв. месечно, припомнят от ведомството.
Източник: Новинар (07.08.2007)
 
Продължава огледът на мястото на взрива по магистралния газопровод за Гърция Продължава огледът на мястото на взрива по магистралния газопровод за Гърция, станал сутринта край благоевградското село Българчево. За избухването по-рано съобщиха от ОДП - Благоевград и от комисията за защита на населението при бедствия и аварии в областния град, като уточниха, че тръбите са далеч от населеното място и няма пострадали, допълва БТА. Мощният, според първоначалните информации, взрив разтърсил селището към 7.20 часа в понеделник. Веднага на мястото са пристигнали екипи на пожарната, на Гражданска защита, линейки на "Спешен център" и полицаи. Има и екип на "Булгаргаз". Спрян бе незабавно притокът на газ към мястото на аварията. Експерти и полицаи продължават и в момента огледа на мястото, където гръмна транзитният газопровод. Пробивът е на два километра над благоевградското село Българчево. Това е първата такава производствена авария у нас. Изпратил съм група, която да извърши оглед. Длъжни сме да работим и по версията диверсионен акт, но няма данни за умишлено взривяване. За случая е уведомен и вътрешният министър Румен Петков, заяви комисар Константин Титянов, ръководител на областната дирекция "Полиция" в Благоевград. Той уточни, че кратерът, който е изровил взривът, е на около 50 кв. м и с дълбочина 2 метра. Газопроводът пренася руски газ за Гърция. Според експерти възможно е крадци да са се опитали да отмъкнат тръбите без да знаят, че това е газопровод, и така да се е стигнало до експлозията сутринта. Експерти от "Булгартрансгаз" ЕООД, която стопанисва газопровода, обясниха, че трябва да се смени тръбата, която се е взривила, и се прави организация отстраняването на аварията да става по най-бързия начин, защото е въпрос за международна доставка на газ. Кметът на Българчево Елена Стойчева каза, че само за двайсетина минути екипи на полицията, пожарната, Гражданска защита и на "Спешния център" са били на мястото на експлозията. Районът веднага е бил отцепен от два полицейски патрула. Никога досега не сме имали проблеми с газопровода. Най-важното е, че няма жилищни сгради наблизо. Чухме силен гръм, а след това, в продължение на 5-6 минути, страшно боботене и свистене, сякаш се бе разбил самолет, разказа Стойчева. По думите й тътенът се е чул в радиус около десетина километра.
Източник: Други (07.08.2007)
 
Ще правят „Кремиковци" модерно европейско предприятие В Министерството на икономиката и енергетиката се състоя среща на министър Петър Димитров с Прамод Митал – Президент на Global Steel Holdings Ltd. Срещата се проведе по искане на министър Димитров. Целта на срещата беше да се разгледа хода на изпълнение на индивидуалния план за жизнеспособност на „Кремиковци" АД. Обсъдени бяха резултатите от проверката на испанската консултантска фирма IDOM и подготовката на доклада на Европейската комисия за „Кремиковци" АД. Отчетено беше изоставане от индивидуалния план за жизнеспособност, както по отношение на инвестиционния план на дружеството за технологично преструктуриране и за екология, така и по отношение на финансовите резултати. Отбелязано беше, че част от проблемите на дружеството са наследени, както и факта, че „Кремиковци" АД се е издължило изцяло към държавния бюджет.
Източник: Застраховател (08.08.2007)
 
Приходите от петролопровода отиват и в Бургас? Възможно е част от транзитните такси, които ще получава България заради преминаването на петролопровода през наша територия, да остават в община Бургас. Това е заявил министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов при обсъждането на проекта с представители на общинския съвет в Бургас, заместник-кмета на града Венелин Тодоров и министъра на вътрешните работи Румен Петков. Очакваните такси от Бургас-Александруполис след старта на проекта са между 35 и 50 млн. долара годишно. Ако бъде взето решение част от тях да остават за Бургас и региона, те може да се влагат в подобряване на инфраструктурата и екологията. По Оперативна програма “Регионално развитие”, приоритет “Градско възстановяване” Бургас има възможност да защити и изпълни проекти на стойност 40–50 млн. евро за периода 2007–2013 г., е припомнил министърът и заедно с приходите от петролопровода, в региона могат да влязат сериозни инвестиции за инфраструктура и екологични проекти, смята той. Министър Гагаузов е заявил още, че пред обществеността в Бургас, пред екологични организации и журналисти ще бъдат представени подробно проектите за изграждане на буйовите терминали (разтоварването на тях става, след като танкерът е ограден и не се допускат разливи ) и припомни, че за строителството на съоръжението ще се използват най-модерните световни технологии. След структурирането на Международната проектна компания и началото на строителството на тръбопровода в България държавата ще поеме ангажимента за изграждане на съпътстваща инфраструктура. Тежката строителна техника няма да повреди пътищата в региона и да застраши домовете и имотите на хората, категоричен е бил строителният министър. Министърът на вътрешните работи Румен Петков е уверил представителите на общинския съвет в Бургас, че сигурността на съоръжението ще е на много високо ниво. Имаме подписани споразумения за това с гръцките и руските власти, припомни министърът на вътрешните работи.
Източник: Дарик радио (08.08.2007)
 
Натискат “Кремиковци” за екоинвестициите Кремиковци изостава с инвестиционния си план за технологично преструктуриране и екология. Това беше причина икономическият министър Петър Димитров вчера да скастри собственика на "Кремиковци" Прамод Митал. От своя страна Митал заяви твърдото си намерение да продължи да развива комбината и да го превърне в модерно европейско предприятие. Той заяви намерението си за спешна финансова намеса, за да се навакса изоставането в инвестициите.
Източник: Стандарт (08.08.2007)
 
Идва ново поколение инвеститори I клас Производствата, които вече ще бъдат поощрявани приоритетно от държавата, трябва да създават висока добавена стойност. В индустриалния сектор това са преработващата промишленост и производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. В сектора на услугите - високотехнологични дейности в областта на компютърните технологии, научноизследователска и развойна дейност, образованието и хуманното здравеопазване. Това предвиждат поправките в Закона за насърчаване на инвестициите. Те трябва да влязат в сила в началото на септември. Според данните, предоставени от Българската агенция за инвестиции (БАИ), най-много сертифицирани проекти до момента има в туризма, търговията, транспорта, строителството и услугите. Това са сектори, които ще бъдат пренебрегнати според промените в закона. Мотивите за това са, че тези отрасли са достатъчно развити и нямат нужда от специални преференции. До момента сертификат за клас инвеститор можеше да получат всякакъв тип проекти. Основното изискване беше те да покриват определен праг на инвестицията. Така за инвеститор първи клас се определяха проекти над 70 млн. лв., за инвеститор втори клас - над 40 млн. лв., а за трети - над 10 млн. лв. За новия тип инвеститори се предвижда едно облекчение. Прагът на инвестицията може да е до два пъти по-нисък, ако е в икономически изоставащи региони и във високотехнологични производства, и до три пъти по-нисък за инвестиции във високотехнологични дейности от сектора на услугите. Тук обаче възниква въпросът, който си задават и самите IТ фирми - достатъчно ниски ли са дори тези прагове и кой ще оценява инвестициите в софтуер.
Източник: Пари (08.08.2007)
 
Xstrata предприема поглъщане на стойност 1 млрд. щ.д. Минната компания Xstrata отправи оферта за поглъщане на южноафриканския производител на платина Eland Platinum за 1 млрд. щ.д. Xstrata, която е базирана в Швейцария, но е листвана на Лондонската фондова борса, заяви че има подкрепата на инвеститори държащи 51% от акциите на Eland, казаха от Xstrata. Цените на стоките и металите достигнаха рекордни нива поради голямото търсене, предизвиквайки сливания тъй като компаниите целят повишаване на производството и съкращаване на разходите.
Източник: Майнуеб (08.08.2007)
 
Posco намалява крайните цени на неръждаемата стомана за трети път тази година Най-големият производител на стомана в Азия Posco намали за трети път тази година, цените на изделията от неръждаема стомана, след като цената на основната суровина – никела, отново регистрира спад. Компанията намали цената на стоманените изделията серия 300 на горещо валцувани стоманени намотки с 350 000 вона или с 8% до 4 млн. вона (4 333 щ.д.) за тон, заяви говорителката на базираната в Поханг Posco – Ко Мин Джин по телефона. Намалението е влязло в сила от 16 юли, добави тя. Никеловите фючърси, търгувани на Лондонската метална борса спаднаха с 44% от рекордните нива от 4-ти май – 51 600 щ.д./тон, най-вече поради опасенията, че високите цени ще намалят търсенето на метала. По-рано Posco отново бе намалила цената на стоманените изделията серия 300 на горещо валцувани стоманени намотки с 350 000 вона до 4.27 млн. вона/тон, допълни Ко. Предишните две намаления на цените бяха през месец юни.
Източник: Инфомайн (08.08.2007)
 
Metso сключва договор с чилийската Codelco Metso Minerals е сключила с чилийската държавна миннодобивна компания Codelco за поддръжка и доставяне на резервни части за преработващата фабрика Andina, която е разположена североизточно от Сантяго де Чили. Сумата по договора е около 13 млн. евро и обхваща период от 5 години. Над 100 служители на Metso ще осигуряват поддръжката на съоръжението Andina, което обработва добитата медна руда от съседните два рудника. По точно поддръжката включва оптимизиране на работния процес в завода, подмяна на износени части – като трошачи и други пробивни компоненти, поддръжка на оборудването и др. Andina произвежда около 248 137 меден концентрат годишно. Очаква се с по-качественото обслужване, което ще бъде постигнат с настоящия договор, капацитета на съоръжението да се повиши, цялостния работен процес да се подобри и да се удължи живота на оборудването. Codelco произвежда годишно над 1.63 млн. тона мед, а броят на работниците й е над 16 000 души. За 2006 г., продажбите й бяха на обща стойност 13 млрд. щ.д. Metso от своя страна е инженерингова компания, която през 2006 г. реализира нетни продажби на стойност 5 млрд. евро. Тя разполага с 25 000 служители и оперира в над 50 страни. Освен в миннодобивната индустрия, компанията осигурява техническа помощ и в производството на хартия, енергетиката и други отрасли.
Източник: Топикс (08.08.2007)
 
47% ръст на активите на пенсионните фондове Към края на първото полугодие на 2007 г., нетните активи в универсалните, професионалните и доброволните пенсионни фондове у нас регистрират ръст от 46,73 на сто в сравнение с 30.06.2006 г. Общият размер на активите в трите вида фондове достига 1 852 091 хил. лв. Това сочат данните на Комисията за финансов надзор (КФН), която обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки за пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Общият брой на осигурените лица в универсалните, професионалните и доброволните фондове в края на първото полугодие е 3 299 451 души. В сравнение със същия период на миналата година той нараства с 6,95%. Относителният дял на мъжете от осигуряващите се лица в универсалните пенсионни фондове е 50,46%, в професионалните - 84,75 на сто, а в доброволните - 58,54 на сто. Средната възраст на осигурените в универсалните фондове е 33,5 г., в професионалните – 42 г. и в доброволните – 46 г. Не са публикувани данни за фондове за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, тъй като въпреки издаденото през първото полугодие на 2007 г. разрешение за управление на един фонд от този вид, към края на периода за него все още няма регистрирана професионална схема с осигурени лица. Припомняме, че преди дни надзорът издаде разрешение за втори фонд по професионални схеми у нас - на ПОК „ДСК-Родина”АД.
Източник: Застраховател (09.08.2007)
 
Значителен ръст в търговските недвижими имоти Наличността на офисни площи, предназначени за отдаване под наем, продължава да нараства. Пазарното проучване на Colliers International за втората половина на годината посочва общата наличност от такива площи от офиси Клас А и Б в размер на 606,500 кв.м., болшинството от които разположени в градските периферни зони. Този обем представлява 10 процентно увеличение от началото на 2007 г. Процентът на незаетите площи се запазва на 5,1%, като се увеличават свободните офис площи в покрайнините за сметка на идеалния и широк център. С очакваните над 330,000 кв. м. офиси Клас А и Б в строеж в крайните райони, този процент може да се увеличи в следващите периоди. Проучването посочва, че търсенето на офисни площи се дължи предимно на разрастването или преместването на офисите на компаниите, както и на навлизането на няколко нови международни компании на пазара. Офертните цени на предлаганите наеми продължават възходящата тенденция от първото полугодие. Най-значителният ръст се наблюдава в широкия център, където наемите на офисни площи почти достигат тези в идеалния център. Причина за това са няколкото сравнително големи сделки в идеалния център, които намалиха темпа на нарастване на наемите там. Офиси Клас А се предлагат на наемни нива между 12 и 26 EUR на кв.м. на месец във всички подсегменти. Търговските центрове остават най-динамично развиващият се сегмент на пазара на недвижими имоти в България. Според последни данни на Colliers International, към края на юни 2007 г. брутните отдаваеми площи на молове в развитие са се увеличили със 138,500 кв.м. и възлизат на 201,000 кв.м. в строеж. Общата отдаваема площ на съществуващите проекти възлиза на 105,500 кв.м. С изключение на няколкото проекта с относително по-слаби бизнес и дизайн концепции, всички останали търговски центрове се радват на пълна заетост. През първата половина на 2007 г. започна строителството на три нови търговски центъра: Carrefour Мол и Търговски Център Сердика в София и Мол Стара Загора, като пазарът положително възприема и навлизането на нови, опитни международни инвеститори със значими проекти. Варна привлича голям брой проекти на нови търговски центрове и се очертава като силно конкурентен пазар с пет проекта, разположени в радиус на един километър един от друг. Предпочитаните търговски улични локации в София продължават да поддържат най-високи наеми от 20 – 125 EUR на кв.м. на месец срещу едва 30 – 55 EUR на кв.м. на месец в търговските центрове и моловете, както посочва докладът на Colliers. Постепенно логистичните и индустриални площи се превръщат в активен и атрактивен сегмент на пазара на недвижими имоти и все повече влизат в полезрението на инвеститорите. Пазарното проучване на Colliers International за втората половина на 2007 г. включва няколко проекта с площи за отдаване под наем в строеж или в крайна фаза на планиране.Тези проекти ще променят с течение на времето съществуващата в момента диспропорция между индустриални площи, които се ползват от собствениците им и площи, които се изграждат според спецификациите на наемателите. Към края на юни 2007 г. индустриалните площи за отдаване под наем в района на София са 160,000 кв.м или 13% от общите налични площи.
Източник: Застраховател (09.08.2007)
 
“Кремиковци” изостава с инвестициите Изоставане от плана за жизнеспособност на "Кремиковци" АД бе отчетено на проведена вчера среща между министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и Прамод Митал, президент на Global Steel Holdings. Чрез "Финметалс Холдинг" компанията е мажоритарен собственик на металургичния комбинат. Изоставането е както по отношение на инвестиционния план на дружеството за технологично преструктуриране и за екология, така и по отношение на финансовите резултати. По време на срещата е било отбелязано, че част от проблемите на дружеството са наследени, както и че "Кремиковци" се е издължило изцяло към държавния бюджет. Митал е заявил своето твърдо намерение да продължи да развива металургичния комбинат и да го превърне в модерно европейско предприятие. МИЕ ще уведоми Европейската комисия за дадените гаранции и ще продължи в бъдеще стриктно да наблюдава изпълнението на постигнатите договорености.
Източник: Монитор (09.08.2007)
 
ЗММ Стефан Караджа взе мерки за оцеляване ЗММ Стефан Караджа-Русе активизира оздравителната си програма за намаляване финансовите загуби на дружеството, съобщи изп. директор Анелия Георгиева. Това включва продажбата на 70-80% от съществуващата техника и намаляване на персонала с 2-3%. Ще бъдат предложени за продажба големи машини, които през последните години не се използват. Запазва се част от оборудването за производство на дървообработващи машини, в което ЗММ основно е познато. Намалените продажби идват с острата конкуренция на българските машини с китайски на австрийския пазар, където предприятието основно изнася. С оглед адаптиране към променените условия Съветът на директорите приема през 2004 г. разгърната стабилизационна програма. Главният акцент в нея е стремежът да се промени профилът на дружеството и наред с традиционните продукти да се пристъпи към проектиране и изработване на нестандартно оборудване. През 2006 г. финансовият резултат е загуба от 64 хил. лв. Прогнозната загуба за деветмесечието на тази година е близо 140 хил. лв.
Източник: Пари (09.08.2007)
 
Заводът на Vedanta Balco планира да изгради нова леярна на стойност 2 млрд. щ.д. Индийската Bharat Aluminium Co, която е част от базираната във Великобритания Vedanta Resources plc, обяви в сряда, че е подписала меморандум за споразумение с правителството на щата Чхатисгарх, за построяването на нова леярна, с капацитет 650 000 тона годишно. Новото съоръжение ще бъде изградено в близост до град Корба и ще е на обща стойност 81 млрд. рупии (2 млрд. щ.д.), обявиха от Balco. В момента Balco разполага с две леярни в близост до града и производството й на алуминий в тях е около 345 000 тона. “С осъществяването на този проект, ние ще изградим най-голямата леярна за алуминий в тази част на света, а общото ни производство на алуминий от трите съоръжения ще достигне 1 млн. тона/год.”, се казва още в съобщението. Базираната в Лондон Vedanta, разполага със заводи за производство на алуминий, цинк, мед, сребро и олово, на територията на Индия, Австралия и Замбия. “Нашата ключова цел е да можем да предлагаме най-ниските цени за алуминиеви изделия в световен мащаб”, сподели председателят на Vedanta Анил Агарвал. В съобщението обаче, не се посочва някакъв конкретен срок за реализирането на въпросния проект.
Източник: Майнинг Джърнал (09.08.2007)
 
Zhaojin Mining отбелязва повишена печалба за полугодието, поради по-високи цени на златото Zhaojin Mining Industry Co., която преди време направи най-голямото първично публично предлагане на китайска компания от злато-добивната индустрия обяви, че за полугодието е регистрирала увеличение на производството си с 8%, с цел да реализира по-голяма печалба, възползвайки се от покачващата се цена на златото. Нетните й приходи за периода са достигнали 159.3 млн. юана (21 млн. щ.д.), спрямо 147.2 млн. юана за същия период на предходната година, обявиха от базираната в Жаоюан, провинция Шандонг компания днес пред Шанхайската фондова борса. Печалбата на китайските производители на злато се е повишила с около 40% за периода, поради по-високите цени на благородния метал, според информация на China Gold Association. Председателят на Zhaojin Mining Лу Донгшанг, който ръководи първичното публично предлагане на компанията на стойност 2.77 млрд. хонконгски долара (354 млн. щ.д.) през декември, миналата година, сега планира да използва натрупалата се печалба, за увеличение на производствения капацитет и за осъществяване на поглъщания. “Производителите на злато ще продължат да печелят от покачващите се цени”, каза Франсис Чу – анализатор в Хонконгската South China Securities Ltd.
Източник: Инфомайн (09.08.2007)
 
България ще иска квота от унгарската царевица Министерството на земеделието спешно ще подготви предложение до Европейската комисия с искане България да получи гарантирана квота от запасите с царевица, които продава Унгарската интервенционна агенция. Общото количество е 1.2 млн. тона, които до края на октомври ще бъдат пускани на траншове от по 100 хил. тона. В края на миналата седмица зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова се срещна с директора на "Интервенционно-европейски фондове" в унгарската разплащателна агенция Ласло Ригер. В делегацията участваха и представителите на съюзите на свиневъдите и птицевъдите Галя Бъчварова и Иван Ангелов, които на място искаха да се запознаят с условията за кандидатстване в търговете. Миналата седмица агенцията проведе първия търг и заради високото търсене цените стигнаха 170 евро за тон. Следващият търг е насрочен за 29 август и на него могат да участват и български търговци и производители. Условията за кандидатстване не са толкова сложни, колкото изглеждаше, вероятно ще има интерес от български компании, съобщи Иван Ангелов. Унгарците са ги уверили, че транспортните разходи до Русе могат да бъдат извършени от държавната компания, чиито тарифи са по-ниски. От складовете в Унгария до българското дунавско пристанище разходите са 32 евро за тон. За целта българското министерство ще сключи споразумение за сътрудничество с разплащателната агенция на Унгария, което да се подпише в следващите месеци. Към началото на август поскъпването на зърнените култури, месото и млякото постепенно постепенно се е укротило, сочат подледните данни на земеделското министерство. Сделките с хлебна пшеница се сключват на цени от 320 до 400 лв. за тон според качеството. Фуражна пшеница се продава само в три региона от страната, като котировките са от 350 до 380 лв. за тон. При хляба поскъпването в рамките на една седмица е около 20 ст. Средните цени за килограм бял хляб са 1.20 лв., а за "Добруджа" - 1.10 лв. На едро литър прясно мляко в различните региони на страната се продава от 68 ст. до 1.50 лв. Диапазонът на предлагане на кофичка кисело мляко се движи от 47 до 76 ст. В Кюстендилско и Благоевградско пикът в цените на млечните продукти е най-голям - с 10%, докато в Бургас и Сливен - с 2%. При месото също се наблюдава ръст в цените, което идва от увеличението на изкупните цени на свнинското и пилешкото месо. На едро свинско трупно месо се продава от 3.20 до 5.40 лв. По магазините средните цени на месото достигат 7 лв.
Източник: Дневник (13.08.2007)
 
Расте размерът на отпусканите кредити Движен основно от ипотечните и корпоративните заеми, в края на юни кредитният пазар отбеляза 50% годишен ръст в общия обем на отпуснaтите средства, сочи статистиката на Българската народна банка (БНБ) за края на второто тримесечие. Доказателство, че потребителите вече са прекрачили психологическата бариера и не се страхуват да теглят по-големи и съответно по-дългосрочни кредити, е и фактът, че това 50-процентно увеличение на обемите е генерирано чрез около 14% прираст на броя заеми, отпуснати към края на второто тримесечие, в сравнение с година по-рано. Така в края на юни отпуснатите от търговските банки кредити са точно 2.409 млн. броя, а общият им обем - около 29 млрд. лева. Нарастване на кредитните портфейли на банките се наблюдава не само на годишна база, но и в сравнение с първото тримесечие на годината. За сравнение - в края на май отпуснатите заеми са били около 2.2 млн. лв. на стойност малко над 25 млрд. лв. (виж графиката). Разбивката на кредитите при тези за домакинства и корпоративни сочи, че бумът във фирменото кредитиране, обяснявано най-често с еврочленството на страната и макростабилността, води до промяна в тежестта на двата основни кредитни сегмента в общия обем. В края на юни делът на фирмените задължения вече е 3.5% от общия брой кредити, или с половин процент повече спрямо година по-рано. В общия обем съответните дялове на корпоративните заеми и тези за физически лица представляват 62% и 38% при 60% и 40% в края на юни 2006 г. В класификацията по икономически дейности при корпоративните кредити водещите сектори през второто тримесечие остават "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството" с общ обем от 6.7 млрд. лв., или над една трета от всички фирмени кредити, и преработващата промишленост с малко над 4 млрд. лв. В структурата на кредитите за домакинства с най-голям дял са потребителските кредити - с 42% дял, следвани от жилищните, които представляват около 40 на сто от заемите за физически лица. За същия период общата сума на депозитите на възлиза на 26.67 млрд. лв., което представлява повишение от една трета на годишна база.Точно 53 са българите, които са изтеглили кредит за сума над 1 млн. лв. Те дължат общо почти 85 млн. лв., което означава, че всеки от тях е взел от банките средно по 1.6 млн. лв. Статистиката на БНБ показва още, че българите определено предпочитат да трупат дългове в левове и евро - 20 от кредитните милионери са изтеглили заемите си в левове и 33 в евро. Изтеглени в друга валута, толкова големи заеми няма. Статистиката на БНБ илюстрира още, че броят на онези българи, които могат да си позволят да обслужват, а и да обезпечат големите заеми, постоянно се увеличава. За сравнение, преди три месеца кредитните милионери са били 37, а към края на миналата година - около 2 пъти по-малко. Заеми в диапазона между 500 хил. и 1 млн. лв. имат общо 155 българи, показва още статистиката на БНБ за полугодието. От тях най-много са тези, които са предпочели кредити в евро - 121. Те дължат общо 83 млн. лв. на банковата система. Левовите длъжници в същия диапазон са 34 и те имат да връщат заеми за 22 млн. лв. Най-масови сред домакинствата обаче си остават най-малките заеми - на сума до 1000 лева, общо 2.3 млн. броя.
Източник: Дневник (13.08.2007)
 
Hindustan Copper планира да започне да добива и злато Публичната компания Hindustan Copper Ltd, обяви в петък, че планира да създаде джойнт венчър за добив на злато, като ще инвестира в него 18 000 милиона рупии през следващите пет години. “Има златни жили в Карнатака, както и някои по-малки депа с Раджастан и Джарканд, които си заслужава да бъдат проучени”, заяви председателят и управител на компанията Сатиш Гупта. Инвестицията ще включва и възобновяване на някои стари и изоставени мини, като ще се проучват някои нови галерии в тях, за наличие на злато, добави той. “В момента, рърсенето на злато в Индия започва да нараства все повече и поради тази причина, страната внася големи количества от благородния метал от ЮАР”, каза още той. “Имаме желание да започнем и добив на злато, но до този момент Hindustan Copper не разполага със собствена златна мина. Поради тази причина, предпочитаме за целта да използва опита на някоя чужда компания, с която съвместно да разработим нови мини”, каза той, като също така уточни, че съвсем скоро компанията ще подаде документи за издаване на разрешително за подобни проучвания. Hindustan Copper желае да се обвърже с някоя наистина силна компания в този бизнес и поради тази причина, тя вече е набелязала две австралийски и две канадски компании като потенциални партньори. Джойнт венчърът трябва да стане факт до следващата година. Относно старите мини, които ще бъдат разкрити наново, Сатиш Гупта каза, че първоначално ще бъде отворена мината Сурда в Джарканд, а в момента се уточняват и отношенията с австралийската златна мина Monarch. Нетната печалба на Hindustan Copper, за периода 2004-05 - 2006-07, възлиза на 4 760 милиона рупии. Преди това, компанията реализираше загуби в продължение на осем години, което се отрази крайно негативно на бюджета й. Гупта сподели, че през последните три години, компанията води доста успешна политика и благодарение на нея, както и на солидната подкрепа, от гледна точка голямото покачване на цената на медта на международните пазари, Hindustan Copper постепенно стъпва на краката си.
Източник: Металс Плейс (13.08.2007)
 
Rio може да продаде Palabora за да набере средства за покупка на Alcan Rio Tinto Group, желае да придобие Alcan Inc срещу сумата от 38.1 млрд. щ.д. и така да стане най-големият производител на алуминий в света. За целта обаче, е твърде вероятно, компанията да бъде принудена да продаде завода си Palabora Mining Co, както и австралийската медо и златодобивна компания Northparkes и така да набере достатъчно средства за финансиране на другата сделка, прогнозира Citigroup Inc. Palabora, която експлоатира най-голямата медна мина в Африка и Northparkes са сравнително малки компании с ограничена дейност, но биха били добра покупка за някоя “прохождаща” миннодобивна компания, твърдят анализаторите от Citigroup - Хийт Янсен, Кларк Уилкинс и Джон Хил. Управляваната от Том Албанезе Rio Tinto се нуждае от поне 10 млрд. щ.д. от продажба на активи, за да може да приключи сделката за Alcan. С продажбата на завода си за опаковане, се очаква тя да си осигури около 5 млрд. щ.д., а останалите трябва да бъдат събрани от други продажби. Rio Tinto притежава 80% дял от Northparkes, а останалите 20% са собственост на токийските Sumitomo Corp и Sumitomo Metal Mining Co. Мината произвежда около 80 000 тона мед и 95 000 унции злато годишно, добавят от банката. Rio Tinto притежава и 58% от Palabora, но нейните оперативни разходи се определят като твърде високи за отрасъла., допълват от Citigroup.
Източник: Майнинг Джърнал (13.08.2007)
 
Руската "Мечел" иска да купи и ТЕЦ "Бобов дол" Руската металургична и минна група "Мечел" се интересува от покупката на ТЕЦ "Бобов дол", съобщи вестник "Ведомости". На този етап обаче Алексей Сотсков от "Мечел" е отказал коментар пред изданието. Да се говори за възможни претенденти е много рано, заявява и представител на Агенцията за приватизация(АП),I цитиран от вестника. В момента АП търси оценител, който да направи нова оценка на централата. През април приватизационното ведомство прекрати преговорите с гръцката РРС с мотива, че срокът за подписване на приватизационния договор е изтекъл, без да е окончателно парафиран. Гърците оспориха това решение в съда, като делото е насрочено за средата на септември. Предварителното изпълнение на сделката обаче не е спряно, което позволява на АП да обяви конкурс за оценител, а по-късно и да обяви нова процедура. Основният въпрос, по който не се постигна съгласие с гръцкия купувач, беше комплексното разрешително на централата, което е от компетенциите на екоминистерството. През следващата година ТЕЦ-ът трябва да спре един от блоковете си заради изискванията за вредните емисии на газове. "Ведомости" посочва, че "Мечел" не се отказва от надеждата да придобие енергийни активи в България. Името на компанията се сочи сред евентуалните кандидати за покупката на 49% от "Топлофикация - Русе" от холдинга "Словенске електрарне", който беше избран за купувач от АП. Засега обаче екипът на Тодор Николов още не е решил дали ще приключи сделката със словенците, или ще я прекрати, тъй като до момента не е платена цената по сделката. Също така АП не е уведомена за намерението на холдинга да продава все още непридобития пакет от "Топлофикация - Русе". Условията на търга, който словенците са обявили, предвижда и договор за доставка на въглища за четири години с опция за удължаването му след 2012 г. Минималната цена, която "Словенске електрарне" иска за пакета, е 42 млн. евро. Анализатор от руската компания "Антон" Сергей Аринин коментира пред "Ведомости", че "Мечел" чрез евентуална успешна сделка в България за покупка на енергийно дружество ще получи пазар за въглищата си, но ще бъде подложена на конкуренцията от страна на "Енел" и ЕON, които имат силни позиции на българския енергиен пазар.
Източник: Дневник (14.08.2007)
 
Инфлацията изяде спестяванията и увеличението на пенсии и заплати Животът за първите седем месеца е най-скъп от десет години насам. Инфлацията удари нов рекорд след кризата през 1997 г. От януари досега цените са нараснали с 4,3%, което не се е случвало след ежедневната смяна на етикетите по времето на кабинета "Виденов". Само през юли цените са се вдигнали с 2,2 на сто, обявиха от Националния статистически институт. Такава висока инфлация през летен месец не е имало от 1999 г. насам. Рязко са скочили цените на основни хранителни стоки. Хлябът е поскъпнал с 9,9%, сиренето - със 7,2%, яйцата - 10%, зелето - с 62%, а доматите и краставиците - съответно с 34,3% и 15,6%. Увеличението на тока със 7,8% допълнително напомпа цените. За последните 12 месеца инфлацията е 8,4%, сочат данните на Националния статистически институт. Така левовите спестявания в банки, които са оставени на едногодишен влог, реално са се стопили с около 2,7 лв. на всеки 100. Високата инфлация вече е изяла вдигането на бюджетните заплати с 10% от 1 юли. Шоковото вдигане на цените е особено болезнено за хората с ниски доходи. Поскъпването на стоте социално полезни и жизненонеобходими стоки, които основно пазаруват 20-те процента най-бедни българи, през юли са поскъпнали с 4,2%. От началото на годината повишението е с 5,8%, а за последните 12 месеца - 14%. Затова вдигането на пенсиите за втори път в рамките на една година с 10% от 1 октомври няма да увеличи доходите на пенсионерите, а само ще компенсира поскъпването на храните.
Източник: Стандарт (14.08.2007)
 
Руснаци напират за “Бобов дол” Руснаци имат интерес към топлоцентралата в Бобов дол. "Мечел" ще бъде сред кандидатите в предстоящата процедура, написа "Ведомости". Компанията е изпратила писмо за намеренията си до Агенцията за приватизация. Интерес са заявили още кандидати, но това не ги обвързва с участие в процедурата, коментираха от АП. Очаква се третият опит за продажба да започне поне след месец. Наскоро агенцията избра фирма, която да направи нова оценка на топлоцентралата. Предстоящата процедура е третият опит да бъде продадена "Бобов дол". Единствена оферта за теца преди две години даде гръцката национална електрическа компания РРС, но процедурата бе спряна от кабинета. Съдът обаче постанови тя да продължи и така се стигна до преговори с кандидата. Провалът обаче дойде заради непостижими екоизисквания. Трите блока на централата трябва да бъдат затворени до 2014 г., дори да се изпълни сега действащото комплексно разрешително. През тези години трябва да бъдат направени големи инвестиции, които не могат да бъдат възвърнати за толкова кратък срок. Затова и гърците настояваха да се облекчат екоизискванията, но държавата не склони. Руснаците сега напират за участие, защото така ще получат достъп до европейски пазари за своите въглища. Тук цената им може да стигне 50-60 долара за тон, докато в Русия тя е 15-20 долара, коментира "Ведомости". Според изданието обаче "Мечел" ще срещне конкуренцията на "Енел" или Е.ОН. Първата компания модернизира ТЕЦ "Марица-изток 3", а втората е собственик на енергоразпределителните фирми във Варна и Горна Оряховица.
Източник: Стандарт (14.08.2007)
 
“Северсталь” купи 22% от Celtic Resources "Северсталь Ресурс", управляваща минно-обогатителните активи на руската компания "Северсталь", купува 12,3 млн. акции на Celtic Resources Holdings Plc, което представлява около 22% от намиращите се в обращение акции на фирмата. Това се казва в официално съобщение на двете компании, оповестено от Lenta.ru. Продавач по сделктата е инвестиционната компания Aton International Ltd. В "Северсталь" се надяват, че покупката на една пета от Celtic Resources Holdings, която владее големи производствени мощности в Русия и Казахстан, ще бъде добра инвестиция. "Северсталь" е една от най-големите металургични корпорации не само в бившия Съветски съюз, но и в целия свят.
Източник: Монитор (15.08.2007)
 
НК "Железопътна инфраструктура" стана търговец на ток Фирмата "Трен", собственост на национална компания "Железопътна инфраструктура", ще получи десетгодишен лиценз за търговия с електроенергия. Това реши Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) на закрито заседание във вторник. Очаква се документът да бъде издаден до два месеца. Лицензът ще позволи на компанията да продава електроенергия с минимална надценка на БДЖ, която е собственик на вагоните и локомотивите. В момента локомотивите нямат монтирани електромери и консумираната от тях енергия се изчислява по методика. Инфраструктурната компания е в преговори с АЕЦ "Козлодуй" за закупуването на 50 МВТ. Преговорите започнаха след последното увеличение на цената на тока от 1 юли, което налага и повишение на цените на билетите с около 15%. Това доведе до намесата на транспортния министър Петър Мутафчиев, който поиска от централата при наличието на енергия, тя да продава на превозвача. Неотдавна зам. транспортният министър Георги Петърнейчев обяви, че от покупката на по-евтина електроенергия компанията може да намали разходите си с около 12 млн. лв. месечно. Намеренията ни са да продаваме електроенергията на гарите и консуматори, разположи в близост до тях, обясни изпълнителният директор на НК "Железопътна инфраструктура" Антон Гинев. Затова компанията трябва да получи втори лиценз за краен снабдител, което според него не може да стане, без да бъде променен енергийният закон. Юристи коментираха, че намерението на жп компанията да продава на крайни клиенти едва ли е осъществимо, тъй като тези клиенти са в обекта на лицензи на електроразпределителните дружества. Това според тях ще предизвика силната съпротива на дружествата, които не биха допуснали нарушаване на лиценза. При последните промени в енергийния закон бяха направени корекции, които да позволят на НК "Железопътна инфраструктура" да получи лиценза. Във вторник управителният съвет на инфраструктурната компания обсъди правилата за провеждане на процедура по избор на стратегически инвеститор и оператор за телекомуникационното дружество, което БДЖ ще създаде. От инвеститора ще се изисква да осигури средствата за развитие и модернизацията на телекомуникационната мрежа. Европейски и световни телекомуникационни компании проявяват интерес към участие в дружеството, както и към наемането на инфраструктурата, каза Гинев. Той допълни, че проблем пред дружеството е липсата на правила за публично-частното партньорство.
Източник: Дневник (15.08.2007)
 
Металите следват европейския борсов оптимизъм Металите направиха смел опит за изкачване, като последваха силното начало на деня за европейските акции. Медта изтри загубите си, а оловото добави 3 на сто след нови данни за проблемни доставки. Резервите от олово са еквивалентни едва на еднодневното световно потребление. Фючърсите за метала скочиха с 90 долара, или около 3 на сто, до 3090 долара за тон, след като в понеделник също се изкачиха с 3%. Медта с тримесечна доставка стигна до 7590 долара за тон, но за кратко спадна до дъно за деня при 7480 долара за тон. Според експерти металите дават сигнал, че инвеститорите вече успяват да преглътнат риска от кризата на кредитния пазар. Алуминият с тримесечна доставка постигна покачване от 11 долара до 2604 долара за тон. Цинкът добави 30 долара до 3380 долара за тон, а калаят слезе със 100 долара до 15 200 долара за тон. Никелът поскъпна с 3.1%, или 850 долара, до 28 300 долара за тон.Златото срещна проблеми във вторник след постигането на месечен пик на долара спрямо еврото. Металът беше подкрепен от все още несигурностите, очаквани на световните финансови пазари, и възможностите за кредитиране. Златото с незабавна доставка се котираше при 669.20 долара за тройунция. Среброто поевтиня леко до 12.78 долара за тройунция, а платината остана почти без промяна при 1275 долара за тройунция.
Източник: Дневник (15.08.2007)
 
Gerdau обяви финансовите си резултати за полугодието Бразилската Gerdau обяви финансовите си резултати за полугодието на 2007 г. Производството й на първична стомана е достигнало 8.3 млн. тона, което означава ръст с 8.2% спрямо същия период на 2006 г. Брутните приходи от продажби са достигнали 8 млрд. щ.д., което спрямо шестмесечието на 2006 г. е повече с 13.7%. От тази сума, 64.1% са генерирани от износ и продажби извън страната. Износът от бразилските заводи на компанията са донесли брутни приходи в размер на 645.4 млн. щ.д. Нетната печалба на компанията за полугодието, е в размер на 0.9 млрд. щ.д., което спрямо същия период на 2006 г. е по-малко с 4.6%. Нетният марджин тогава е бил 13.1%. За полугодието, генерираният паричен оборот е в размер на 1.5 млрд. щ.д., което спрямо полугодието на 2006 г. е повече с 8.4%. Акционерите на компанията ще получат дивиденти за второто тримесечие на годината на 29-ти август. Акционерите в Metalurgica Gerdau S.A. ще получат по 0.15 щ.д./акция. В следствие на обявените поглъщания от страна на бразилската компания, Gerdau ще разшири бизнеса си в нови четири страни и така общият им брой ще стане 13. Кредитните рейтинги на агенциите Fitch и Standard & Poor's за Gerdau са се променили, като сега те определят компанията като по-рискова, вследствие на решението на ръководството й да емитира облигации в чуждестранна валута. Gerdau е подписала и нов договор с профсъюза United Steelworkers – USW за набавянето на персонал за редица нейни подразделения в Северна Америка. Тази година се навършват 60 год. от трансформирането на Gerdau в публична компания, като за всичките тези година, компанията никога не е пропускала да изплати дивиденти на своите акционери.
Източник: Топикс (15.08.2007)
 
“Кремиковци” ще продава жилища Металургичният комбинат “Кремиковци” започва да продава ведомствените си жилища. Това са около 400 апартамента основно в кварталите “Ботунец”, “Левски” и “Сухата река”, които ще бъдат предложени с около 10 на сто отстъпка за живеещите в тях работници и ветерани. По разпореждане на собственика на комбината Прамод Митал на хората ще се отпускат изгодни ипотечни кредити. Някога в “Кремиковци” се идваше за апартамент и жителство. Бумът в строителството е през 1987-1988 г., когато трябвало да бъдат осигурени по около 1000 жилища годишно за работещите. Сега на тезгяха се изнасят последните остатъци от този фонд. На всеки имот се прави оценка. Още на стр. 26-27 Според агенции за имоти средната офертна цена на едностаен в такъв блок в “Ботунец” е 15 000 евро.
Източник: 24 часа (16.08.2007)
 
Изпуснахме 3,6 млн. от Европа Страната ни изпусна 3,6 млн. лв. от парите, които й се полагат безвъзмездно като член на Евросъюза. Това съобщи шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков. Сумата беше определена за мляко за учениците от първи до четвърти клас. Условието да я получим беше раздаването на топлата напитка да е задължение само на една институция. За целта обаче социалното министерство трябваше да се откаже от разпространението на млякото и да разпределя само закуските на учениците. То обаче не пожела да го направи и затова парите са безвъзвратно изгубени, каза Тадаръков. Това може да се случи и следващата година, ако ведомството на Емилия Масларова продължи да държи монопола върху закуската и топлата напитка. Голямата битка е дали милионите по програмата да отидат при търговците или при фермерите, които произвеждат млякото, коментират експерти от фонда. Парите от "Земеделие" ще отидат директно при стопаните, допълват оттам.
Източник: Стандарт (16.08.2007)
 
"Норддойче" ще купи "Кумерио" до края на годината Сделката по придобиването на белгийската медодобивна компания "Кумерио" от страна на водещия европейски производител на мед "Норддойче афинери" (Norddeutsche Affinerie) ще приключи до края на годината, каза изпълнителният директор на групата Венрер Марнете, цитиран от Ройтерс. В момента "Норддойче" е под натиск от страна на един от своите акционери, които се противопоставят на планираната покупка. По-рано тази година "Норддойче" и "Кумерио" се споразумяха германската компания да купи акции от белгийците за 1.06 млрд. долара. Сделката ще доведе до създаването на третия по големина в света производител на мед, притежаващ 50% от пазара в Европа. Според A-Tec, които притежават голям дял в "Норддойче", договорената покупка няма да има положителен ефект за групата. По думите на Марнете в момента се водят "конструктивни" преговори с изпълнителния директор на A-Tec Мирко Ковач. Нормално е да има притеснения - това ще бъде най-мащабното ни действие както от търговска, така и от финансова гледна точка, посочи Марнете. В момента A-Tec притежава 25% от "Норддойче", с което е най-големият акционер в компанията. Обединението между "Норддойче" и "Кумерио" обаче се смята за перспективно от доста анализатори. Двете компании ще имат възможността да започнат консолидация на сектора и да създадат международен лидер за Европа, а и за световния пазар, смятат от "Норддойче". Германската компания се надява сделката да доведе до годишни икономии между 15 и 20 млн. евро.
Източник: Дневник (16.08.2007)
 
614 лв. среден доход на домакинство За една година месечният доход на домакинство е нараснал със 107 лв., а на човек с 41 лв. Това показват данните на НСИ за доходите и разходите през юни. Тогава средно на домакинство се е падал доход от 614 лв., а на човек - от 243 лв. Спрямо миналата година леко намалява делът на работната заплата и пенсиите като източник на доходи за сметка на увеличение на допълнителните приходи от предприемачество, собственост и продажба на имущество. Все пак средно претеглено работната заплата продължава да дава половината от доходите в едно домакинство. През юни средният разход на домакинство е бил 590 лв. при 479 лв. преди година. На човек средният разход за юни е 234 лв. при 191.55 лв. преди година. 37% от разходите на българите отиват за храна, сочи статистиката. За сравнение през юни 2006 г. този процент е бил почти 40. Леко са намалели като дял от общите разходи парите за алкохолни напитки и цигари, за енергия и вода, транспорт и съобщения. Увеличил се е процентът на разходите за обзавеждане на дома.
Източник: Пари (16.08.2007)
 
Freeport не вярва, че проверката на индонезийската й мина може да промени работния процес Freeport-McMoran Copper & Gold не вярва, че скоро очакваната проверка на мината й в Папуа, от страна на индонезийските власти, може да доведе до промени в договора за експлоатация, обявиха от компанията във вторник. Проверките започнаха още през месец април 2006 г. и тогава заключението беше, че Freeport трябва да намали производството си до около 250 000 тона на ден, с цел да се намалят щетите на околната среда. Според сегашния договор, компанията има право на добив до 300 000 тона руда на ден. Друга препоръка на местните власти бе, компанията да преработва по-големи количества от рудата на територията на страната. В момента Freeport обработва около 30% от общия си добив на медна руда в Индонезия, но причината затова е недостатъчния капацитет на местните леярни. “Freeport спазва нормите на договора си с правителството. Вярва, че след съвместна и лоялна работа вече три десетилетия, местните власти също ще спазят своите задължения по договора”, коментира говорителят на компанията Миндо Пангарибуан пред Ройтерс. “Ще обсъдим с правителство нашите най-нови открития”, добави той, но не спомена, кога точно срещата ще бъде факт. Пангарибуан сподели, също така, че в момента компанията добива дневно между 229 – 230 хил. тона руда, което означава, че няма промяна спрямо предходната година.
Източник: Reuters (16.08.2007)
 
Samuel Manu-Tech ще изкупи бизнес с неръждаема стомана на Dofasco Samuel Manu-Tech Inc. обяви днес, че е стигнала до съгласие за придобиването на привилегированите акции от Dofasco Elizabethtown Inc. Базираната в Елизабеттаун, Кентъки компания е водещ производител на лазерно наточени изделия от неръждаема стомана. Заедно с нашето подразделение Associated Tube Industries в Маркъм, Онтарио, както и на сега започващия ни проект Tubos Samuel de Mexico, в Салтийо, Мексико, Samuel ще успее до голяма степен да разширим продуктовата си гама от цилиндрични неръждаеми изделия на територията на пазара на Северна Америка и Мексико, каза Марк Самюел – председател и главен изпълнителен директор на компанията. Samuel ще управлява Elizabethtown като част от Samuel Tube Group под общото наименование Associated Tube USA Inc. Цената на сделката е на стойност 28.5 млн. щ.д., но подлежи на някои корекции. За първото полугодие на 2007 г., продажбите на Elizabethtown са на стойност около 16 млн. щ.д. Бордът на директорите очаква, че приходите на завода ще продължат да растат през първата пълна година на експлоатацията му. Samuel ще използва част от револвиращите си кредити, за да финансира поглъщането. Сделката подлежи на някои допълнителни проверки, които ще бъдат финализирани в близките няколко дни.
Източник: Инфомайн (16.08.2007)
 
В челната тройка сме по инфлация в Европа България е в челната тройка по инфлация в еврозоната за последните 12 месеца. №1 e Латвия (9,5%), следват Унгария (8,3%) и България (6,8%). Данните са на Евростат. Те сочат, че инфлацията с годишно натрупване в еврозоната леко се е понижила през юли до 1,8 на сто. За юни остана стабилна за четвърти пореден месец на равнище 1,9 на сто. Повишението на потребителските цени продължава да бъде в коридора, определен от Европейската централна банка, която е заложила инфлация близо до 2 процента. Общо за страните от ЕС инфлацията е била 2 процента през юли спрямо 2,1 на сто през юни. Най-ниското равнище с годишно натрупване е отчетено в Малта (-0,2 на сто), в Дания (1,1%), във Франция и Словакия (1,2%).
Източник: Стандарт (17.08.2007)
 
БДЖ удари тайно бизнеса с 11% поскъпване посред лято В разгара на отпускарския сезон - от 15 август, БДЖ е вдигнала с 10.5% цените на товарните превози. Това личи от сайта на компанията, която е увеличила пропорционално с този процент всички тарифи, които прилага при превоза на товари, включително и за превоза на леки коли с нощните влакове до морето, както и за международни превози на товари. БДЖ не е съобщавала на никой от големите си клиенти за поскъпването, за което ръководството на железниците намекваше от месеци насам. Като основания за вдигането на тарифите наскоро генералният директор на БДЖ Олег Петков посочи поскъпването на тока и хроничния недостиг на товарни вагони. "Те и досега цените на товарните превози си бяха доста скъпи, но проблемите на железниците вече се задълбочават и стават сериозна бариера пред навлизането на инвестиции в индустриалното производство", коментира вчера зам.-шефът на Българската стопанска камара Камен Колев. "В същото време няма орган, към който да се отнесем, както се случва, когато ВиК дружествата и ТЕЦ-ове искат повишения на цените - БДЖ си имат принципал, който решава да увеличи цената на превозите и толкова", каза Колев. Поради летните отпуски на ръководствата си най-големите товародатели - "Кремиковци", "Стомана индъстри" и "ЛУКойл", не можаха да коментират вчера поскъпването.
Източник: Сега (17.08.2007)
 
Консолидираната загуба на "Кремиковци" е над 280 млн. лв. "Кремиковци" е приключил 2006 г. със загуба от 282.89 млн. лв., показва консолидирания одитиран отчет на компанията, публикуван от Българската фондова борса. В сравнение с 2005 г. отрицателният финансов резултат е намалял с 21.6%. Неконсолидирания отчет на компанията показваше загуба от 245.022 млн. лв. за миналата година. Приходите от дейността според консолидираните данни са се увеличили до 918.685 млн. лв., а почти двойно са скочили положителните разлики от промяна на валутните курсове до 156 млн. лв. Така общите приходи на металургичния комбинат са над 1.077 млрд. лв. Разходите за дейността бележат също леко увеличение, до 1.356 млрд. лв. Финансовите разходи също са се увеличили значително, до 224 млн. лв. От тях 60% от сумата заемат отрицателните разлики от промяна на валутните курсове. Собственият капитал на "Кремиковци" се е увеличил повече от четири пъти спрямо предишната година и достига 957.827 млн. лв. Нетекущите пасиви са се увеличили, като задълженията по облигационните заеми са 600 млн. лв. Комбинатът издаде миналата година емисия от дългови книжа, които пласира на международните пазари.
Източник: Дневник (17.08.2007)
 
Минната ни индустрия – с най-голям растеж в ЕС Българската минната индустрия е с най-висок растеж сред страните в Европейския съюз. Това заяви премиерът Сергей Станишев по повод празника на работещите в минно-добивния отрасъл. По данни на Евростат за периода 2006-2007 г., България е постигнала 14 процента растеж в този отрасъл. „Това е много важен индикатор за стабилното икономическо развитие на страната ни", обяви Станишев, който пристигна в рудник „Траяново"-север, за да поздрави миньорите в "Марица Изток" с професионалния им празник и 55-ата годишнина от създаването на дружеството. Премиерът отбеляза, че въвеждането на 10-процентния плосък данък ще се отрази позитивно върху доходите на работниците в отрасъла. Той подчерта, че през последния месец е отбелязан рекорден добив в мините - 2 млн. тона въглища, а финансовите резултати на дружеството свидетелстват за много доброто му управление. Междувременно вицепремиерът Ивайло Калфин изрази увереност, че през есента ще има съгласуван проект по Закона за подземните богатства и посочи, че съществува остра необходимост от промени, които да облекчат средата за дейност на минните фирми.
Източник: Други (19.08.2007)
 
Германски дистрибутор иска да приодбие "Металснаб" Германската компания "Кльокнер" придоби мажоритарен дял в българската компания за метали "Металснаб холдинг", предаде агенция "Дау Джоунс". Компанията се е съгласила да купи 70% от капитала на българското дружество. Така делът на "Кльокнер" в "Металснаб" ще нарасне до 77.3%, тъй като германската компания вече притежава 7.3% от акциите на "Металснаб". Финансови параметри не бяха съобщени. Сделката ще стане факт едва след като получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. "България е динамичен и интересен източноевропейски пазар. Придобиването на основния пакет от акции в "Металснаб" е важна стъпка за нас към заздравяването на позициите ни в региона", коментира изпълнителният директор на "Кльокнер" Томас Лудвиг, цитиран от "Дау Джоунс" и Ройтерс. Не мога да коментирам, заяви главният координатор на "Металснаб холдинг" Виктория Кашукеева. Председателят на управителния съвет на дружеството Александър Кашукеев не беше открит за коментар. "Металснаб" стана частна в края на деветдесетте години, след като беше приватизирана от "Металснаб 96" и "Кльокнер". Дял в "Металснаб холдинг" има и гръцката "Виохалко". Още през 2005 г. германската компания даде индикации, че иска да получи основния пакет акции от българското дружество, за да укрепне на балканските пазари. За изминалата година "Металснаб" отчете продажби за 36 млн. евро. Дружеството разполага с около 250 души персонал. Дейността на компанията е ориентирана към търговия и дистрибуция на черни и цветни метали, изделия и суровини. "Металснаб" има свои клонове и сервизни центрове на територията на цялата страна, с които обслужва предимно клиенти от строителната и машиностроителната индустрия. "Кльокнер" е един от водещите дистрибутори на стомана и други метали за Европа. Компанията има около 200 хил. клиенти в 15 страни в Европа и Северна Америка. За миналата година "Кльокнер" е реализирала продажби за почти 5.5 млрд. евро.
Източник: Дневник (20.08.2007)
 
"Икономист" вече очаква спад на дефицита по текущата сметка Дефицитът по текущата сметка на България за тази година може да стигне близо 20% от БВП, прогнозира аналитичното звено на сп. "Икономист" - "Икономист интелиджънс юнит". През следващите пет години обаче дупката в текущата сметка на страната ще започне да се свива леко и до 2011 г. ще се понижи до 17.2% от БВП, очакват анализаторите в преразгледаните си петгодишни прогнози за България. В предишните прогнози на организацията от началото на миналия месец очакванията бяха дефицитът по текущата сметка през следващите пет години да продължи да расте до над 26% от БВП за 2011 г. Изнесените през миналата седмица ревизирани данни за основните макроикономически показатели са по-оптимистични, но анализаторите предупреждават и за потенциални рискове за икономиката на страната. Сред тях са бумът в кредитирането и големият дефицит по текущата сметка, който поставя под въпрос устойчивостта на силния ръст на БВП, реализиран от началото на годината. От "Икономист" очакват ръстът на българската икономика за тази година да достигне 6.2% но да се забави до 4% през 2011 г., главно заради влошаващата се демографска ситуация. Все пак анализаторите прогнозират много по-бърз ръст на БВП на глава от населението в сравнение с развитие страни от Западна Европа. Дори и с този ръст обаче през 2030 г. БВП на глава от населението в България ще е наполовина от стойността му за Германия, уточняват анализаторите. Според данните на звеното средната работна месечна заплата в България през 2011 г. ще е 322 долара, а в останалите страни от Източна и Централна Европа ще е 937 долара на месец. България ще остане страната с най-ниски разходи за труд в ЕС в следващите години. Това ще я направи и по-привлекателна за инвеститорите пред Румъния, смятат анализаторите. Възпиращ ефект върху положителното развитие на страната имат основно високите нива на корупцията, неефективната администрация и зле работещата съдебна система. Забавяне се очаква и в притока на преките чуждестранни инвестиции, които ще намалеят до 4.2% от БВП за следващите пет години от очакваните тази година 9.2% от БВП. Инвестициите в изследователска дейност и информационни технологии са задържани от закъснялата либерализация на телекомуникационния пазар, отбелязват анализаторите. Има много голяма вероятност България да не успее да се възползва от допълнителната финансова подкрепа на ЕС след присъединяването й, ако не извърши спешна реформа в съдебната си система и не ограничи престъпността и корупцията, алармират те.
Източник: Дневник (20.08.2007)
 
Posco и SAIL ще си сътрудничат Южнокорейската Posco, която е четвъртата по големина производителка на стомана в света и държавната индийска Steel Authority of India Ltd (SAIL), са подписали в четвъртък съюз за сътрудничества в сферата на корпоративното планиране, маркетинга и обмена на работници, инженери, техници и други специалисти. Всяка една от двете компании ще може да използва и вече изградената система за маркетинг, както и складовите бази на другата, като освен това и ще се координират за покупките на суровини като кокс, никел и сплави и ще си помагат за развиването на нови съвместни проекти, се казва в официално заявление за медиите. Вице-президентът и член на борда на директорите на Posco Сунг-Сик Чо и HR директора на SAIL Ганатантра Ойха вече са подписали споразумението и двете компании ще се подпомагат взаимно, докато си заздравяват позициите. Съюзниците ще съставят нова мониторингова група, която да следи за правилното изпълнение на меморандума за сътрудничество, който по първоначална схема има 3 години давност. POSCO и SAIL открай време си сътрудничат по различни въпроси. Този съюз ще възобнови връзката им и ще даде една добра основа за развитие на стратегическите си цели и постигането на добри конкурентноспособни позиции на световния пазар, се допълва в съобщението. Posco има договор с правителството на Ориса, който датира от юни 2005 г., за изграждането на леярна за преработка на стомана, непосредствено до пристанищния градПарадийп, в крайбрежната зона на Джагатсингпур до 2016 г.
Източник: Топикс (20.08.2007)
 
Английските акции …..
Източник: Други (20.08.2007)
 
Глобяват „Кремиковци” заради необосновано високи цени Комисията за защита на конкуренцията наложи санкции от общо 500 000 лева на „Кремиковци” и „Кремиковци Трейд” заради продажба на продукция на необосновано високи цени. През 2005 година и 2006 година металургичният комбинат е продавал гранулирана доменна шлака на цени, които не са базирани на икономическата стойност на продукта и не отразяват реално извършените разходи. През този период „Кремиковци Трейд” е намалил времето на договаряне и така е навредено на потребителите, тъй като своевременната доставка е обвързана с непрекъснато повишаващи се цени. Дружеството е поставило клиентите си в неравноправно положение, като им е налагало различни условия, цени и обеми. Проучването на антимонополистите показва също, че договорите на някои от тях неоснователно и едностранно са били прекратени. „Кремиковци Трейд” е единствен доставчик на гранулирана шлака за страната. Едноличен собственик на предприятието е металургичният комбинат. Според Комисията за защита на конкуренцията двете дружества са нарушили конкуренцията на пазара. Заради злоупотреба с господстващо положение на „Кремиковци” е наложена санкция от 300 000 лева, а на търговската фирма – 200 000 лева. Комисията е постановила прекратяване на нарушенията и е допуснала предварително изпълнение в тази част на решението.
Източник: Дарик радио (21.08.2007)
 
Брюксел проверява “Кремиковци” В писмо до Бойко Борисов от дирекция "Околна среда" към Европейската комисия се заявява, че след анализ на информацията ще бъдат предприети конкретни стъпки във връзка с жалбата му срещу замърсяване на околната среда от "Кремиковци", съобщи пресцентърът на Столичната община. На 27 юли кметът на София като физическо лице изпрати жалба до Джордж Кремлис, началник-отдел "ОВОС и кохезионна политика" към дирекция "Околна среда" на ЕК, с което протестира срещу замърсяването от "Кремиковци" АД. Междувременно синдикатите заплашиха "Кремиковци" със стачки, ако заплатите не бъдат вдигнати с 15%. Комисията за защита на конкуренцията пък наложи глоба от 300 000 лв. на "Кремиковци" АД и три санкции от общо 200 000 лв. на "Кремиковци Трейд" ЕООД за господстващо положение на пазара на производство на гранулирана доменна шлака.
Източник: Стандарт (21.08.2007)
 
В края на юли държавният дълг е 22% от БВП Държавният и държавногарантираният дълг в края на юли е 5,76 млрд. евро, от които 1,54 млрд. евро вътрешен и 4,21 млрд. евро външен дълг. В номинално изражение дългът нараства приблизително с 2,4 млн. евро, в сравнение с предходния месец. Отчетеното нарастване е в резултат преди всичко на положително финансиране през месеца. В края на отчетния период, делът на държавния и държавногарантиран дълг в общия размер на БВП е 22,0%, запазвайки нивото от предходния месец. В състава на този индикатор делът на външния дълг е 16,1%, а на вътрешния -5.9% от БВП, сочат данните на Министерство на финансите. В структурата на дълга в края на периода, вътрешните задължения заемат дял от 26,8 %, а външните - 73,2%. През юли Министерството на финансите проведе два аукциона за продажба на държавни съкровищни облигации на местния пазар. На аукционите са одобрени поръчки на обща номинална стойност от 70,0 млн. лв., в това число 5-годишни ДЦК за 35,0 млн. лв. и 10-годишни ДЦК за 35,0 млн. лв. От началото на годината, общият размер на извършените плащанията по главници и лихви е 2 074,9 млн. лв., от които 1 613,5 млн. лева. по външния и 461,4 млн. лв. по вътрешния дълг. По отношение на валутната композиция на плащанията, най-съществен е делът на тези в евро - 59,3%, следван от тези в лева - 22,2% и в щатски долари - 16,9%.
Източник: Застраховател (21.08.2007)
 
Брутният премиен приход в общо застраховане гони 600 млн. лева Брутният премиен приход по общо застраховане за второто тримесечие на 2007 г. е 595 786 хил. лв., което представлява 17,97% ръст на годишна база, обявиха от Комисията за финансов надзор (КФН). Изплатените обезщетения са 204 919 хил. лв., като ръстът на годишна база е 21,11%. Размерът на брутните технически резерви, които представляват необходимите средства за изплащане на бъдещи обезщетения, нараства с 31,57% на годишна база и вече е 797 670 хил. лв. Техническият резултат от дейността по общо застраховане е положителен и възлиза на 28 592 хил. лв. при 35 551 хил. лв. за второто тримесечие на 2006 г. За същия период сумата на активите на застрахователите в общото застраховане е 1 203 232 хил. лв., като нарастването на годишна база е 27,32%. Анализът за полугодието сочи, че пазарът по общото застраховане е доминиран от автомобилните застраховки „Автокаско” и „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС”, в т.ч. застраховка „Зелена карта” – 64,4%. Относителният дял на изплатените обезщетения по автомобилните застраховки е 88,9% в общия размер на изплатените обезщетения. По-висок ръст на премийния приход на годишна база се реализира по застраховки „Автокаско” (38,8%), „Обща гражданска отговорност” (34,9%), „Пожар и природни бедствия” (8%). Брутният премиен приход при животозастрахователите е 101 722 хил. лв. за второто тримесечие на 2007 г., което представлява 23,69% ръст на годишна база. Изплатените суми и обезщетения от животозастрахователите са 26 388 хил. лв., като ръстът на годишна база е 19,12%. Брутните технически резерви нарастват с 36,19% на годишна база и достигат 309 766 хил. лв. Техническият резултат, постигнат от животозастрахователите, възлиза на 7 282 хил. лв. при 2 438 хил. лв. за първото тримесечие на 2006 г. За същия период сумата на активите на застрахователите по животозастраховане е 681 850 хил. лв., като нарастването на годишна база е 75,37%. С най-висок относителен дял, както в премийния приход, така и в изплатените суми и обезщетения, е застраховка „Живот и рента” - относителният дял на премийния приход е 73,6%, а при изплатените суми и обезщетения - 67%. По-висок ръст на премийния приход на годишна база се наблюдава при застраховките „Живот” (47,80%), „Злополука” (44,16%) и „Живот”, свързана с инвестиционен фонд (24,46%).
Източник: Застраховател (21.08.2007)
 
Пазарът на строителна техника ще се удвои до три години Търсенето на строителни машини ще продължи да бележи ръст, следвайки развитието в сектора. Към момента няма статистика за общия пазар на строителни машини в България. От тази година "Евростат" (статистическата служба на ЕС) ще включи страната ни в данните си и от следващата ще има по-точна картина. За миналата година продажбите в бранша са за около 400 - 500 хил. лв. по оценка на експерти. Двете големи компании на пазара са реализирали приходи от близо 300 млн. лв. - "Евромаркет груп" за 180 млн. лв., а конкурентът й "Киров" - за над 110 млн. лв. През следващите три години очаквам продажбите на строителна техника да се удвоят, прогнозира Димитър Илчев, главен мениджър на "Евромаркет груп". Неговите прогнози са за тази година приходите на компанията да достигнат 240 млн. лв., а през 2010 г. да надхвърлят 1 млрд. лв. при условие, че ръстът в строителството се запази. Иван Киров, собственик на едноименната фирма, пък очаква приходи от над 150 млн. лв. за 2007 г. Предвидените от фондовете на ЕС средства в размер на 2.5 млрд. евро за строителство на пътища през следващите седем години ще окажат влияние върху покупката на пътно-строителна техника. Това е и една от основните причини тази година "Евромакет груп" да пусне две нови технологии на пазара. Едната е сондата за безизкопно прокарване на кабели и тръби на холандската фирма "Вермеер". Втората е бетонополагащите машини на американската "Гомако". С тях се правят бордюри, канавки, пътни платна, разделителни бетонни мантинели и тротоари със скорост от над 6 метра в минута. Предстои разрастване на вторичния пазар на строителни машини. Въпреки добрата стопанска конюнктура ще има фирми, които са надценили финансовите си възможности и няма да могат да обслужват договорите си за лизинг. Те ще бъдат принуди да продават машините си. Предстои и разрастването на бизнеса с отдаването на машини под наем. В същото време заради евроизисквания за безопасност на труда ще намалее използването на машини втора ръка. В момента този пазар достига 30 - 35 % при нива от 50 - 60% през 90-те години на миналия век, когато само големите фирми в бранша можеха да си позволят нова техника. Димитър Илчев прогнозира, че до 2008 г. пазарът на строителни машини втора употреба ще падне до 20%, като след това ще се задържи на тези нива. Причините са предстоящите влизания в сила на евродирективите за шума от машините на открито, за горивата, за емисиите на вредните газове от строителни машини. През последните две години най-търсени са земекопната и товарачна техника, машините за производство на инертни материали, както и тези за производство и полагане на бетон, пътностроителна техника, показват продажбите на компаниите. Техните очаквания са в близките години предпочитанията на потребителите да се запазят. Заради силната конкуренция основните играчи на пазара на строителна техника разширяват присъствието си в големите градове, като откриват все повече сервизни центрове. Целта е при възникване на проблем със закупената техника, той да може да бъде решен бързо. Проведено през юли проучване на BBSS "Галъп" показва, че потребителите изискват бързина при обслужването. По тази причина печеливши ще бъдат онези компании, които могат да предложат и сервизно обслужване на закупената техника. Перспективите са лизингът на машини за строителство да става все по-достъпен за малки и средни предприятия, а условията на лизинга все по-конкурентни. Голямото предимство на лизинга е, че дава възможност на много фирми да използват качествена техника, без да правят големи инвестиции, смятат от сектора. Другата тенденция, която се очертава на пазара, е техника за високо строителство заради зачестилите съобщения за строежи на небостъргачи в София и страната. Засега са продадени само eдинични бройки машини заради високата им цена, която е по силите само на големите строителни компании.
Източник: Дневник (21.08.2007)
 
Заради монопол Кремиковци олекна с още 500 хил. лв. Общо 500 хил. лв. глоба ще трябва да плати металургичният комбинат Кремиковци за нарушаване на Закона за защита на конкуренцията и налагане на монополно положение на пазара. Санкцията наложи преди ден антимонополният орган, ръководен от Петко Николов. Наложената санкция на комбината е 300 хил лв., а други 200 хил. лв. ще трябва да плати дъщерното му дружество Кремиковци трейд. До редакционното приключване на броя в металургичния комбинат все още не бяха получили уведомлението от КЗК за наложената им глоба. Въпреки това оттам заявиха, че днес ще внесат жалба срещу решението на комисията във Върховния административен съд. Наказанието е наложено заради евентуални нарушения при договаряне на покупка и доставка на шлака през 2005 и 2006 г. Тогава Кремиковци има господстващо положение в производството на гранулирана доменна шлака в България, обясниха от комисията. Освен това комбинатът е едноличен собственик на дружество Кремиковци трейд, което пък е единствен доставчик на гранулирана шлака за цялата страна. Според КЗК в разглеждания период Кремиковци е продавал шлаката на необосновано високи цени, а техният размер не е бил базиран на икономическата стойност на продукта и не отразявал реално извършените разходи. От своя страна Кремиковци трейд е ограничавал търговията с шлака във вреда на потребителите, като е намалил периода на договаряне и обвързал своевременните доставки с приемане на непрекъснато повишаващите се цени. Така дружеството е поставяло клиентите си в неравноправно положение, като им е налагало различни условия при доставка, различни цени и обеми, обясняват от контролния орган. Проучването на КЗК показало още, че договорите на някои от традиционните клиенти на Кремиковци трейд са били неоснователно и едностранно прекратени. Междувременно ръководствата на синдикалните организации на КНСБ и КТ Подкрепа в предприятието решиха, че ще организират ефективни стачни действия заради системното забавяне на заплатите и средствата за безплатна храна на работещите в комбината.
Източник: Пари (21.08.2007)
 
Бизнесът иска отсрочка за новите цени на БДЖ Броени дни след като БДЖ обяви повишение на цените за товарните превози, Националното сдружение на спедиторите настоя поскъпването да се отложи за октомври. От транспортното министерство допуснаха възможна отсрочка, но само до септември. Според съобщение от интернет страницата на БДЖ от 15 август превозвачът вдигна с 10.5% цените за товарните превози. Увеличеният разход за големите компании, които са основният клиент на железниците, идва месец и половина след като бизнесът изпита удара от по-високите цени на електроенергията от 1 юли. Именно увеличението на тока с 36%, както и поскъпването на горивата и резервните части, които използва, са основните аргументи на БДЖ да увеличи цените на товарните превози. Поскъпването на жп транспорта ще увеличи цената на спедиторските услуги с аналогичните 10.5%, коментира председателят на Националното сдружение на българските спедитори Георги Минчев. Той допусна, че е възможен отлив на транзитни товари през България заради новите цени. През миналата година са превозени 1262 тона транзитни товари, което е с 86 хил. тона повече в сравнение с 2005 г. По данни на БДЖ товарните превози, свързани с износ на български суровини и стоки, бележат спад през 2006 г. спрямо 2005 г. за сметка на превозите, свързани с внос на стоки. Нарастват превозеното зърно, картофи, въглища и железни руди. Промяната в тарифите за превозите на БДЖ ще се отрази и на цената на цветните метали, произвеждани от КЦМ, концентратите за които се доставят чрез железниците. Според члена на надзорния съвет на предприятието Валентин Захариев новите цени на товарните превози ще увеличат себестойността на произвежданата продукция поне с 5% отделно от ефекта от поскъпването на тока. Обмисляме да се откажем от услугите на БДЖ и да ползваме автомобилния транспорт. От "Стомана индъстри", която също е един от големите товародатели, коментираха, че все още изчисляват отражението на новите цени и се надяват да се договорят с БДЖ за тарифите. Според представители на товародателите на практика с товарните превози бизнесът субсидира пътническите превози на железниците, а в същото време понася негативите от по-високите цени. Компаниите напомниха и за липсата на вагони на БДЖ, което понякога затруднява бизнеса им. Проучване на "Алфа рисърч" сочи, че 43% от анкетираните компании дават средна оценка за спазване на сроковете на доставката, а 31% - на изпълнената поръчка. Националното сдружение на спедиторите настоява новите цени да влязат в сила от октомври, защото е необходимо време за сключване на новите договори. Големите товародатели твърдят, че повишението не е коментирано с тях и е по-голямо от предварително обявените 8 процента от шефа на железниците Олег Петков.
Източник: Дневник (21.08.2007)
 
Металснаб купен от германци В съобщение на германската борса научаваме, че акционерното дружество Kloeckner & Co е придобило 77.3% от Металснаб холдинг АД и така получава изключително благоприятна позиция на пазара за дистрибуция на стомана и метали в България. „България е един разрастващ се, много интересен пазар в Източна Европа. Придобиването на мажоритарния дял акции е важна стъпка в развитието на нашите дейности в Източна Европа", заявява Томас Лудвиг, председател на ръководството на германското дружество. „Кльокнер" вече притежава 7.3% от Металснаб и има подписан договор за придобиването на други 70% от акциите на Металснаб. Останалите акции остават при акционерите им. Предстои поглъщането да бъде потвърдено от българските анти-монополни власти. През 2006 година „Металснаб Холдинг" с персонал от 250 души реализира продукция за ?36 млн. Важни продуктови групи на дистрибуторското предприятие с център София са листова стомана, профили, тръби. Изградени са седем дистрибуторски центъра в България, покриващи най-важните строителни региони и клиенти. За Kloekner& Co трябва да се знае, че това е най-големият независим от производители дистрибутор на стомана и метали в европейския пазар и Северна Америка. Доставки се осигуряват за 200.000 активни клиенти в 15 страни на Европа, както и Северна Америка, в 250 складови и разпределителни центъра. Компанията е основана преди 100 години от Петер Кльокнер. През 2006 в предприятието му работят 10,000 души, оборотът е ?5,5 млрд.
Източник: Други (21.08.2007)
 
Германци купиха “Металснаб” Kloeckner & Co е купила 77,3% от "Металснаб холдинг", съобщи германската фондова борса. Така дружеството влиза на пазара за дистрибуция на стомана и метали в България, което е важна стъпка за дейността й в Източна Европа, каза Томас Лудвиг, председател на ръководството на германското дружество. Kloeckner & Co вече притежава 7,3% от "Металснаб" и има подписан договор за придобиване на други 70% от акциите. Предстои поглъщането да бъде потвърдено от българските антимонополни власти. Реализираната от българското дружество продукция за 2006 г. възлиза на 36 млн. евро, в него работят 250 души. То има 7 дистрибуторски центъра в страната. Kloeckner& Co има оборот от 5,5 млрд. евро за 2006 г. и доставя метали за Европа и Северна Америка.
Източник: Стандарт (22.08.2007)
 
Rusal ще тегли заем, за да обезпечи 2 млрд. щ.д. дълг United Co Rusal, която е най-голямата производителка на алуминий в света, ще тегли заеми с цел да рефинансира дългове, на обща стойност 2 млрд. щ.д. ABN Amro Holding NV, Barclays Capital и Citigroup Inc са измежду осемте банки, които участват в синдицирането на 7-годишния заем за московската компания, пред широка група инвеститори, сподели добре информиран източник, който обаче отказа да бъде назован, поради поверителността на информацията. Големите руски компании, които добиват суровини, са смятани като значително по-сигурна инвестиция, имайки предвид факта, че вследствие на промени в бизнес средата в световен мащаб, над 50 заема и дълга бяха отлагани или определяни като неизплатими. “Големите руски корпорации, се приемат като инвестиция в сигурни активи и затова хората са спокойни да влагат парите си в тях”, каза Крис Грийн – старши икономист в лондонската OAO VTB Bank - втората по големина руска публична банка. Заемът на московската Rusal ще бъде частично използван за рефинансиране на 550 млн. щ.д. – необезпечен мостов заем, който бе осигурен от UniCredit SpA. Срещата с инвеститорите ще бъде насрочена за началото на септември, а самият заем се очаква да бъде отпуснат през октомври, добави отлично информиран източник.
Източник: Майнинг Джърнал (22.08.2007)
 
Chinalco купува 49% дял от Yunnan Copper Aluminum Corp of China (Chinalco), която е най-голямата китайска производителка на алуминий, ще закупи 49% дял в Yunnan Copper Group, като с това цели да увеличи производството си на мед. В неделя, Chinalco е подписала споразумение за покупка с правителството на провинция Юнан и така тя ще стане основен акционер на листваната на Шенженската фондова борса Yunnan Copper Industry Co Ltd, която е дъщерна на Yunnan Copper. В съобщението се казва, че Chinalco възнамерява да използва ресурсите на Yunnan Copper, за да увеличи производството си на мед, в и извън страната. “Производството на мед на Chinalco е значително по-слабо от това на алуминия и поради тази причина, сега компанията иска да инвестира именно в това направление като разшири производствения си капацитет”, каза Шанг Фушан – анализатор от China Nonferrous Metals Industry Association. През изминалата седмица, от китайската компания обявиха, че са придобили 91% дял от перуанската Peru Copper Inc, срещу сумата от 860 млн. щ.д. Peru Copper има права за проучвания и сондажи в перуанската мина Toromocho, като предварителните прогнози сочат, че ресурсите на находището са около 12 млн. тона мед. Бързото разрастване на Chinalco, доведе до глад за ресурси, бе казал по-рано президентът на компанията Сиа Яксинг.
Източник: Лондонска борса за метали (22.08.2007)
 
Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 1 млрд. евро Нетните активи на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване към 17 август надхвърлиха 1 млрд. евро или 1.97 млрд. лв., съобщиха в сряда от Комисията за финансов надзор (КФН). Към същата дата активите на универсалните пенсионни фондове са надхвърлили 1 млрд. лв. Очаква се в скоро време активите на трите вида пенсионни фондове – универсален, професионален и доброволен – да достигнат 2 млрд. лв. Според КФН допълнителното пенсионно осигуряване е един от най-бързо развиващите се финансови пазари в България. Данните сочат, че от началото на годината нетните активи на пенсионните фондове са нараснали с близо 30% (29,96%). С най-бързи темпове нарастват нетните активи на универсалните фондове - 42,60% от началото на годината.
Източник: Медия Пул (23.08.2007)
 
"Елаците мед" ще инвестира по 50 млн. евро на година Медодобивната компания "Елаците мед" ще инвестира в производството годишно 50 млн. евро до 2012 г., заяви изпълнителният директор на дружеството Костадин Найденов. Инвестициите се правят с цел да увеличат живота на мината до 2020 г. В момента прилагаме стратегия, с която се надяваме до 2020 г. да увеличим добива на мед 140 млн. тона годишно. Едновременно с това работим върху проект, който цели да подсигури работа в мината и съществуването на компанията до 2032 г., посочва още Найденов. Ако проектът бъде одобрен, ще увеличим размера на плануваните инвестиции. Решението за реализацията на проекта ще бъде взето до края на 2008 г. За периода 1999 - 2006 г. "Елаците мед" е инвестирала близо 164 млн. лв. Миналата година кабинетът удължи с пет години лиценза за проучване. За този период компанията планира да инвестира 324 млн. лв. Само през тази година инвестициите ще надхвърлят 100 млн. лв., отбеляза Найденов. Средствата се използват за покупка на машини и реализирането на екологични проекти. По думите на Найденов инвестициите се финансират от собствени фондове. Очакванията на компанията са в следващата година и половина цените на металите, които в момента са на рекордни стойности на световните стокови пазари, да се запазят на сегашните нива. "Елаците мед" е един от основните доставчици на концентрат за предприятието на белгийската "Кумерио" - "Кумерио мед". В България има две мини за мед - на "Елаците мед" и на "Асарел Медет", чийто мажоритарен собственик е австрийската Voest-Alpine Intertrading. Освен тези две мини на територията на България има и една за мед и злато - тази в Челопеч, която се управлява от канадската минна компания "Дънди прешъс метълс".
Източник: Дневник (23.08.2007)
 
Строителството на нови жилища намалява Площта на издадените разрешителни за строителство на нови жилищни сгради е намаляла през второто тримесечие на годината в сравнение с предишното. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Ако през цялата 2006 г. тенденцията в броя на строителните разрешения беше възходяща, то от началото на тази година тя е низходяща. За периода април - юни са издадени 2735 разрешителни за строителството на нови жилищни сгради с обща разгъната застроена площ над 1.67 млн. кв.м . Бургаска област продължава да държи първото място по строителство на нови жилища, като се наблюдава лек растеж от 2489 апартамента през първите три месеца на 3035 през второто тримесечие. В най-скъпите градове София и Варна обаче статистиката регистрира отлив, като намалението в столицата е близо два пъти. Във Варна броят на издадените разрешителни за строеж е намалял от 2032 на 1692, а в столицата - от 1468 на 876. Строители също отчитат застой при строителството на нови жилищни сгради. Причините са, че атрактивните места за застрояване в големите градове вече са се изчерпали, като в същото време хората с възможности вече са си купили жилища. Търговците на строителни материали пък регистрират намаление на продажбите от началото на годината. Причината е, че новото строителство намалява, каза Христо Михайлов, специалист по строителни материали в "Топливо". Според него част от инвеститорите вече се насочват към по-печеливши проекти като логистични и търговски центрове. Това показват и данните на статистиката. Двойно се е увеличила площта на т.нар. други сгради, в които влизат складове, предприятия, атракциони, молове, през второто тримесечие в сравнение с първото на тази година. През периода април - юни са издадени 1840 разрешителни за сгради с разгъната застроена площ от над 1.686 млн. кв.м, докато през януари - март техният брой е бил 1503 с разгъната площ 803 хил. кв.м, отчита статистиката. Само за района на Варна площта на сградите, за които е дадено разрешение за строителство през второто тримесечие (808 хил. кв.м), е по-голяма от тази за целия предишен период. Другите активни райони са Бургас със 183 хил. кв.м, Пловдив - 144 хил. кв. м, и Добрич - 103 хил. кв.м. Почти няма промяна в издадените разрешителни за строеж на административни сгради през второто тримесечие на 2007 г. в сравнение със същия период на миналата година - съответно 85 с площ от 54 хил. кв.м срещу 87 с площ от 62 хил. кв.м.
Източник: Дневник (23.08.2007)
 
Alcoa е изразходвала $820,000 за лобиране през 2007 Производителят на алуминий Alcoa Inc. е изхарчила $820,000 само през първото тримесечие на 2007 за лобиране пред федералните власти. Според он-лайн съобщение на компанията от 10 август, Alcoa е лобирала най-вече за митата върху алуминиевите стоки, които компанията е определила като възпрепятстващи световната търговия, лицензирането на язовири, които да бъдат превръщани във ВЕЦ-ове за подаване на електроенергия към алуминиевите леярни, промени в законодателството свързани с енергетиката, проблеми с глобалното затопляне, както и пред федералната агенция Bonneville Power Administration, която управлява язовирите в северозападната тихоокеанска област. Alcoa разполага и със собствено подразделение, което се занимава с генерирането и използването на електричество в енергоемкия процес по леене на алуминий. Освен пред Конгреса, компанията е лобирала и пред Федералната комисия за електроразпределение, Търговския департамент, Държавната хазна, Американската търговска камара и Агенцията за защита на околната среда. Според приетия през 1995 година федерален закон, лобиращите лица и фирми са длъжни да обявят публично действията си пред представители на изпълнителната и законодателната власти в страната. Тези действия трябва да бъдат регистрирани в Конгреса в 45 дневен срок.
Източник: Washington Post (23.08.2007)
 
Резултатите на BHP надхвърлят рекордните печалби Англо-австралийската компания BHP Billiton продължи уверено реализирането на рекордни приходи, като за четвърти пореден път, регистрира увеличение в печалбата си. Най-голямата миннодобивна компания в света обяви, че печалбата й за първото полугодие на годината се е увеличила с 28.4% до 13.42 млрд. щ.д. (6.8 млрд. евро). Високата цена на суровините, които достигнаха своите рекордни стойности от 70-те години насам и нарастващото търсене на Китай са посочени като основни причини за силните резултати на компанията. Печалбата е налице, даже независимо от факта, че в момента BHP изпитва повишени производствени разходи. Според компанията, разходите й са се повишили с 859 млн. щ.д. или с 3.6%, поради по-високи заплати, по-високи цени на суровините, горивата и електроенергията. “Продължаващото голямо търсене на суровини, доведе до покачване на разходите за заплати, материали, горива и електроенергия”, казаха от BHP. В бъдеще, компанията очаква, цената на суровините да се запази висока, но очаква и по-високи добиви на някои ресурси.
Източник: Reuters (23.08.2007)
 
Нови рекорди за Чугунолеене Днешната борсова сесия приключи без съществени изменения за родните индекси, като широкият BG40 загуби 0.1% от стойността си, а с толкова се повиши индексът SOFIX до ниво от 1 550.52 пункта. Акциите на Чугунолеене продължиха с рекордното си повишение от началото на седмицата, като днес при изтъргуван обем от над 2 300 броя те регистрираха повишение от 9.9% до ниво от 35.03 лв. Най-високата цена, при която се сключи сделка с акциите на дружеството, бе при 37 лв. за брой, а в края на деня офертите приключиха при нива от 38.2 лв. продава и 37 лв. купува.
Източник: Други (23.08.2007)
 
Със 17,9% са се увеличили приходите в бюджета за първото полугодие на 2007 г. в сравнение със същия период на 2006 г. Приходите и помощите по републиканския бюджет за първото полугодие на 2007 г. са 7776,3 млн. лв., т. е. 53,5% от планираните за 2007 г. Сравнени със същия период на миналата година, са постъпили 1182,1 млн. лв. повече, което представлява ръст от 17,9 на сто, се посочва в разгледания от правителството доклад на министъра на финансите за изпълнението на републиканския бюджет за първите 6 месеца на годината. Данъчните приходи са 6589,2 млн. лв. или 51,8% спрямо планираните. Постъпленията от преки данъци са в размер на 2060 млн. лв. (68,6% спрямо разчета за годината). Приходите от корпоративен данък възлизат на 1094,3 млн. лв. (82,9% от разчета за годината). Много доброто им изпълнение се дължи основно на значителните постъпления през март и април, предимно от внесен данък по годишни данъчни декларации, в резултат на ръста на облагаемата печалба на голяма част от фирмите за 2006 г. спрямо тази за 2005 г. Приходите от данъка върху доходите на физическите лица са 816,7 млн. лв. (56,5% от планираните), а постъпленията от данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни юридически лица (ЧЮЛ) и данъка върху доходите на ЧЮЛ са в размер на 72,9 млн. лв. (80,4% от годишния разчет). Приходите от косвени данъци са в размер на 4529,2 млн. лв., което представлява 46,6% изпълнение на предвидените за 2007 г. Отчетеното изоставане в приходите от ДДС през първите месеци на тази година спрямо съответния период на 2006 г., което се дължеше на промените при внасянето на дължимия данък, свързани с присъединяването ни към ЕС, вече е преодоляно и в края на юни се отчита ръст от 13,8% - постъпили са с 356,6 млн. лв. повече. Приходите от акцизи възлизат на 1500,7 млн. лв., което е 47,3% от предвидените и близо 29% повече спрямо същия период на м. г. Основният фактор за доброто изпълнение са промените в Закона за акцизите за 2007 г., свързани с увеличаване на акциза на течните горива и разширяване обхвата на стоките, обект на облагане с акциз. Постъпленията от мита към 30 юни 2007 г. са в размер на 83,3 млн. лв., като преобладаващата част от тях са събирани от внос на китайски стоки. Неданъчните постъпления по републиканския бюджет за първото шестмесечие на 2007 г. са в размер на 1044,5 млн. лв. или 66,3% от годишния разчет. Най-значителен дял (64,3%) в тях заемат неданъчните приходи по бюджетите на министерствата и ведомствата, които възлизат на 672 млн. лв. Постъпилите помощи по републиканския бюджет към края на юни са в размер на 142,6 млн. лв. и представляват основно средства за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение и за подобряване бюджетните парични потоци, съгласно чл. 32 от Договора за присъединяване на Република България към ЕС. През първото полугодие на 2007 г. общият размер на разходите по републиканския бюджет е 5854,4 млн. лв. или 40,6% от предвидените. Фискалният резерв към 30 юни 2007 г., изчислен по програмни валутни курсове, е 7084,4 млн. лв. Излишъкът по републиканския бюджет за първото полугодие на 2007 г. е в размер на 1921,9 млн. лв.
Източник: Застраховател (24.08.2007)
 
17,9% повече са приходите в хазната 17,9% повече са приходите в хазната за първото полугодие спрямо същия период на 2006 г., съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Приходите и помощите в републиканския бюджет за полугодието са 7,776 млрд. лв. или 53,5% от планираните за цялата година. Спрямо полугодието на миналата година са постъпили 1,182 млрд. лв. повече. Данъчните приходи са 6,589 млрд. лв. или 51,8% от годишния план.
Източник: Стандарт (24.08.2007)
 
Забраниха износа на опожарена дървесина На заседанието си Министерският съвет реши да забрани износа на опожарена иглолистна и широколистна дървесина. Мярката е заради двойното увеличение на площта на горските пожари спрямо 2005 година. Преките щети от пожарите до момента са оценени на повече от 3,5 млн. лв. С близо 18 процента са се увеличили приходите в бюджета за първите шест месеца в сравнение със същия период на миналата година. Това показва докладът на финансовия министър Пламен Орешарски, разгледан от кабинета. От него стана ясно, че данъчните приходи за полугодието са 51,8 процента спрямо планираните. Излъшъкът в бюджета пък за шестте месеца е около 1,9 млрд. лева, сочи още докладът. За първи път той ще бъде внесен и в Народното събрание.
Източник: Дарик радио (24.08.2007)
 
Металите носят нови печалби Цените на цветните метали отчетоха значителни корекции вчера на лондонската стокова борса. Новините бяха повече от обнадеждаващи и помогнаха за стабилизирането на металите след осезателното поевтиняване преди седмица, причинено от случващото се на кредитните пазари. Медта получи вниманието на повечето инвеститори, след като стана ясно, че доставките на мед към Китай за първите седем месеца от годината са се удвоили. Новината се появи в унисон с изявление от световния минен лидер BHP Billiton. От компанията обявиха, че очакват стабилност в цените на металите през следващите най-малко 20 години. BHP посочи силното търсене в сектора като основна причина за рекордните годишни печалби, които компанията декларира тази седмица. Към обяд медта поскъпна със 170 долара до 7320 долара за тон. Растежът в цената на метала е ограничен, тъй като запасите от стоката в Лондон отбелязват покачване, коментира агенция AFX. Оловото също се котираше при по-високи стойности заради засилено търсене. Металът отчете цена 3125 долара за тон с добавка от 140 долара, или 4.7% - най-динамичният дневен растеж за последните три седмици.
Източник: Дневник (24.08.2007)
 
Бразилската CVRD ще строи завод за стомана съвместно с китайската Baosteel Бразилският минен гигант Companhia Vale do Rio Doce (CVRD), обяви в четвъртък, че е подписал меморандум за сътрудничество с китайската Baosteel Group Corporation за изграждането на завод за стомана с годишен капацитет от 5 млн. тона. Новото съоръжение ще бъде изградено до индустриалната зона в Анкиета, в южния щат Еспирито Санто и се очаква да осигури работа на около 3 000 служители. От CVRD разясниха, че в началото на строителните дейности, бразилската компания ще държи 20% дял от завода, докато за Baosteel остават останалите 80%. Споразумението с китайската компания е в съответствие със стратегията на CVRD да привлича нови чужди инвестиции в стоманената индустрия в Бразилия, като това директно ще рефлектира в увеличаване на потреблението на желязна руда и разкриването на нови работни места в страната, споделиха от CVRD. В момента, бразилската компания участва и в друг джойнт венчър по изграждането на завод за стомана в Рио де Жанейро, съвместно с немската ThyssenKrupp Steel AG. Друг проект, който CVRD възнамерява да започне съвсем скоро е изграждането на още един подобен завод, в щата Сеара, този път в сътрудничество с южнокорейската Dongkuk Steel и италианската Danieli. През декември 2006 г., CVRD облагодетелства Baosteel като се спря на нейната референтна цена за търговия с желязна руда за 2007 г. Това е и първият случай в историята, когато бразилска компания облагодетелства китайска компания, по отношение на цената.
Източник: Инфомайн (24.08.2007)
 
Златото може да стигне 700$ до края на 2007 г. Цената на златото може да мине 700 долара за тройунция до края на годината, твърдят анализатори. Като причина за повишението специалистите посочват факта, че инвеститорите купуват скъпоценния метал, за да се защитят от намаляване на доходите от вложения в други активи. Според анализаторите обаче, след като достигне това ниво, цената на златото може да падне през следващата година. Цената на благородния метал бе 667,70/668,50 долара за тройунция при приключване на търговията в събота в САЩ, срещу 640 долара в началото на годината. БГНЕС припомня, че цената достигна 26-годишния си максимум през май миналата година. „Смятаме, че стойността на златото ще достигне 700-730 долара за тройунция в края на годината“, заяви анализаторът на Man Financial Global Том Павлицки. На пресконференция, посветена на златото в Бомбай, той обясни още, че привлекателността на скъпоценния метал като „тихо пристанище“ за средствата на инвеститорите частично е отслабнала заради кризата на фондовите и кредитни пазари. Най-вероятно златото ще продължи да се използва като средство за хеджиране (застраховане) от геополитически рискове.
Източник: Дарик радио (27.08.2007)
 
Корпоративните кредити с ръст от 54,7% до 18,4 млрд. лв. Корпоративните кредити бележат ръст от 3,5% на месечна база до ниво от 18,41 млрд. лв. към края на юли, показват данните от месечната статистика на Българска народна банка, управлявана от Иван Искров. Годишният прираст на фирмените заеми възлиза на 54,7 на сто. От тях лошите кредити са с дял от 1,96% (360,57 млн. лв.). Кредитите за домакинства и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), достигат 11,35 млрд. лв. към края на юли, регистрирайки ръст от 3,9% на месечна и 41,7% на годишна база. Потребителските и жилищните кредити нарастват респективно с 21,2% и 79,4% за година до нива от 4,79 млрд. лв. и 4,67 млрд. лв. Лошите и преструктурирани кредити на домакинствата и НТООД заемат дял от 2,8% (319,48 млн. лв.), като при потребителските делът им е 4,1%, а при жилищните ­ 2,1%. Към края на месец юли 2007 година широкият агрегат на паричното предлагане М3 достига 36,37 млрд. лв., което представлява ръст от 2,9% спрямо юни и 29,1% за последните 12 месеца, показва още статистиката на БНБ. Бързоликвидният агрегат М1, който включва парите в обращение и овърнайт депозитите, нараства с 2,7% за месец (28,9% за година) до ниво от 18,28 млрд. лв. Нетните чуждестранни активи се повишават с 15,2% спрямо юни 2006 г. ниво от 18,58 млрд. лв., а нетните вътрешни активи се увеличават с 40% до 26,49 млрд. лв.
Източник: Монитор (27.08.2007)
 
Интертръст Холдинг БГ намали дела си в Оловно цинков комплекс под 90% Мажоритарният собственик в Оловно цинков комплекс АД-Кърджали Интертръст Холдинг БГ ЕАД-София е намалил дела си в компанията до 89.994%, става ясно от съобщение на Българска фондова борса. Последните продажби включват 53 хил. лота, или 0.63% от дружеството и бяха осъществени по време на търговската сесия от 20 август 2007 г. Free float от минимум 10% е едно от изискванията една емисия да се търгува на Официален пазар на акции „Сегмент В”. Компанията трябва да има и повече от 500 акционери, а средномесечният оборот по емисията през последните шест месеца трябва да е по-висок от 100 хил. лв. Оловно-цинков комплекс АД - Кърджали отчита печалба в размер на 14.31 млн. лв. (1.7 лв. на акция) за шестмесечието, или със 105.40 % повече, в сравнение с 12 месеца по-рано (6.97 млн. лв.). Основният капитал на дружеството е 8 413 360 лв., а собственият достига в края на юни 68.027 млн. лв. За изминалата седмица по позицията бяха сключени 654 сделки за общо 75 982 лота на обща стойност 4.99 млн. лв.
Източник: Други (27.08.2007)
 
През август 2007 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 1,9 пункта в сравнение с предходния месец. Въпреки намалението спрямо юли, което се дължи на по-умерените мнения на мениджърите от почти всички отрасли, наблюдавани с бизнес анкетите на НСИ - промишленост, строителство и сектора на услугите, стопанската конюнктура в страната остава благоприятна. След три поредни дългосрочни максимума за последните 13 години, през август “бизнес климатът в промишлеността” пада с 3,7 пункта под юлското си равнище поради изместване на мненията за бизнес ситуацията в предприятията от оптимистични към по-умерени оценки и очаквания. Същевременно мненията на мениджърите относно настоящата и очакваната производствена активност са по-оптимистични, което е съпроводено и с по-благоприятни оценки за настоящото ниво на поръчките от чужбина. Бизнес анкетите на НСИ в промишлеността регистрират завишени инфлационни очаквания в сравнение с предходния месец. През август 2007 г. стопанската конюнктура в строителството остава благоприятна, независимо че в сравнение с предходния месец съставният показател “бизнес климат в строителството” се понижава с 2,2 пункта. Това понижение се дължи изцяло на изместването на очакванията на стопанските ръководители за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца от “подобрение” към “запазване на същото” бизнес състояние. Подобно изместване към по-умерените мнения се наблюдава и при очакванията за строителната активност през следващите три месеца. Най-голяма пречка за развитието на бизнеса в отрасъла остава конкуренцията в бранша. През последния месец обаче все повече мениджъри посочват ”несигурната икономическа среда” и ”недостига на работна сила” като фактори, затрудняващи дейността, което е съпроводено и с намерения за допълнително наемане на работна ръка през следващите три месеца. По отношение на продажните цени в строителния отрасъл последните бизнес анкети отчитат значителни инфлационни очаквания. Съставният показател “бизнес климат в търговията на дребно” през август 2007 г. запазва нивото си от предходния месец. Положителни са оценките на мениджърите за настоящото бизнес състояние на търговските предприятия, като очакванията им за следващите шест месеца са то да се задържи на същото равнище (61,2% от предприятията) или да се подобри (36,0%). Същевременно търговците на дребно предвиждат през следващите три месеца запазване както на обема на продажбите, така и на обема на поръчките към доставчиците. Относно продажните цени оценките и очакванията на търговците на дребно са в посока на увеличение. През август 2007 г. стопанската конюнктура и в сектора на услугите остава благоприятна, като съставният показател “бизнес климат” запазва приблизително юлското си равнище. Мениджърите са по-умерени в прогнозите си както за очакваното бизнес състояние на предприятията през следващите шест месеца, така и по отношение на очакваното търсене на услуги. Същевременно оценките и очакванията им за заетите в отрасъла значително се подобряват. Конкуренцията в бранша продължава да е с най-голяма тежест сред факторите, затрудняващи предприятията от сектора (57,9% от тях). През последния месец обаче намалява относителният дял на стопанските ръководители, посочили несигурната икономическа среда и слабостите в икономическото законодателство като проблеми за развитие на дейността. По отношение на продажните цени повечето от предприятията (76,5%) предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Застраховател (28.08.2007)
 
Оловно-цинков комплекс е само на крачка от индекса Sofix Малко над 10% е достигнал free-float (обемът на свободно търгуваните акции) на Оловно-цинков комплекс АД-Кърджали след поредната продажба на акции от мажоритарния собственик Интертръст холдинг БГ. Това съобщиха от холдинга. По този начин Интертръст холдинг БГ ЕАД е изпълнил целта си за тази година, като е покрил условията за влизане на ОЦК на официален пазар на БФБ, както и критериите за участие в Sofix, посочват от компанията. Затова мажоритарният собственик спира да продава пакети от завода на фондовата борса. Предстои холдингът да подаде документи до БФБ до края на седмицата, каза Роберто Младенов, изп.- директор на Интертръст холдинг БГ. ОЦК е част от другия индекс - BG40. Всички тези стъпки са част от дългосрочната ни стратегия да се отворим към инвеститорите, уточни Младенов. Той посочи, че холдингът ще запази дивидентната си политика. Целта ни е да привличаме дребни акционери, каза още Младенов. Холдингът се стреми да увеличи суровинната обезпеченост от 30 на 60-70% чрез закупуване на няколко нови рудника в Сърбия, уточни изпълнителният директор на Интертръст холдинг БГ. Младенов каза още, че в дългосрочен план предстоят структурни промени в холдинга и по-точно в частта за цветна металургия.
Източник: Пари (29.08.2007)
 
НОИ одобри намалението на осигуровките Осигуровката за пенсия ще намалее с 1 пункт от 1 октомври, а за безработица - с два. Пенсиите ще се увеличат с нови 10%. Това намерение на тройната коалиция одобри вчера надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ). Промяната в Кодекса за социално осигуряване и в бюджета на НОИ трябва да бъде одобрена още от правителството и от Народното събрание. От институцията увериха, че и двете мерки ще бъдат изцяло компенсирани от по-големите от планираните приходи. За първите шест месеца преизпълнението е било със 143.8 млн. лв. и би достигнало 233.4 млн. лв. в края на годината, ако не паднат вноските. Решението означава, че за последните три месеца на годината фонд "Пенсии" ще получи с 41.8 млн. лв. по-малко, а фонд "Безработица" - със 76.6 млн. лв. Ръстът на пенсиите изисква допълнително 121.2 млн. лв.
Източник: Дневник (29.08.2007)
 
Металите продължават надолу Увеличаването на запасите в Лондон предизвика ново поевтиняване на цветните метали. За втори пореден ден най-ясно изразен тренд към ниски стойности имаше при медта и никела. Червеният метал с доставка през ноември изгуби 0.8% към обед до 7225 долара за тон. Няколко китайски производителя на метала предупредиха, че може да намалят доставките, което ограничи обезценяването на медта. Стоката запазва възможността за бързо стабилизиране, тъй като търсенето остава силно. Едновременно с това намеренията на китайските минни компании да намалят износа на метала са свързани с факта, че пазарът започва да се пренасища и в един момент предлагането може да надвиши търсенето, което ще доведе до поевтиняване на медта, а оттам и до загуби за компаниите, които я добиват. Никелът, чиито запаси във вторник стигнаха нов рекорд, се установи около 27 400 долара за тон. Заедно с него се понижи и цената на оловото, която в сутрешните часове изгуби 3% до 3080 долара за тон. Доста брокери останаха оптимистично настроени за бъдещо поскъпване на оловото в близките дни заради проблемите на редица оловни мини.
Източник: Дневник (29.08.2007)
 
Alcoa затваря завод, продава други два Производителят на алуминий ще предложи прекратяване на договорите на около 200 свои служители, когато затвори своя завод Tifton в Джорджия Производителят на алуминий Alcoa обяви в понеделник, че ще затвори един завод в САЩ до края на октомври и ще продаде два други на Golden Aluminum. На около 20 работници в завода за пресоване на меки сплави на Alcoa Tifton, щата Джорджия, който компанията реши да продаде, и след като не успя да намери подходящ купувач, ще бъде предложено прекратяване на договора и програми за намиране на работа, заяви Alcoa. Уреждането на прекратяването на договорите на членовете на профсъюза ще бъде обсъждано с представители на профсъюзите. От компанията още казаха, че са се договорили да продадат на Golden Aluminum останалите си два завода за пресоване на меки сплави в САЩ, намиращи се в Уорън, Охайо и Плант Сити. В тези заводи работят съответно 130 и 200 човека. Очаква се сделката да бъде приключена до края на септември. Все още не са разкрити специфичните условия по сделката. По-рано тази година Alcoa направи опит за поглъщане на конкурентния стоманопроизводител Alcan, но Alcan сключи сделка за придобиване от страна Rio Tinto през юли. През юни Alcoa сля целия си бизнес с меки сплави в джоинт венчър със Sapa Group.
Източник: Инфомайн (29.08.2007)
 
БВП расте В сравнение с 2004 година, БВП на страната ни се е увеличил с 58%. Това заяви в Смолян вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. "От 34 млрд. лв. тази година, ние очакваме над 56 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, произведен в страната ни”, каза Калфин. Той посочи, че преките чуждестранни инвестиции през последните години се очаква до края на годината да достигнат 11,5 млрд. евро. Над 30 % ще бъде увеличението при средната работна заплата - от 292 лв. през 2004 г., за 2007 г.- 421 лв. Минималната рабатна заплата през 2004 г. е била 120 лв., а тази година се очаква да стане 180 лв. до края на годината. Над 240 000 нови работни места са създадени и безработицата от 12,7% към момента е 7,2%. Размерът на средната месечна пенсия за периода се е увеличила от 135 на 185 лв. Държавният дълг е намалял от 38 на 19,5%.
Източник: Агенция Фокус (31.08.2007)
 
Продават “Кремиковци” Лъскат машините в завода заради украински инвеститори, шефът отрича "Кремиковци" се продава. Машините усилено се лъскат, защото на оглед в комбината ще идват инвеститори от Украйна. Тази мълва буни духовете в металургичното предприятие от няколко седмици. "Едва ли става дума само за освежаване на машините, такова не е правено с години. Затова заподозряхме, че се готви сделка", обясниха металурзи, които пожелаха имената им да останат неразкрити. Причина за решението на собствениците да се отърват от металургичния гигант вероятно е, че той работи без т. нар. комплексно разрешително, което трябва да му бъде издадено от Министерството на околната среда и водите. Крайният срок заводът да покрие екологичните изисквания, за да вземе документа, е ноември 2007 г. Това обаче не може да стане без големи финансови инжекции. В програмата на дружеството са заложени инвестиции от 300 млн. лева до края на 2011 г. А ако не покрие еконормите, заводът може да бъде спрян. Европа е безкомпромисна по отношение на постоянното обгазяване. Призиви в тази насока вече отправиха няколко депутати и граждански сдружения. Наскоро кметът Бойко Борисов се закани да затвори предприятието, ако то не спре да трови София. "Нямаме планове да продаваме. Всеки работник може да си говори каквото си иска", отсече изпълнителният директор на комбината Александър Томов. "Лъскането на машини не означава непременно сделка. Аз, като си лъскам обувките всяка сутрин, да не би да се продавам", коментира друг шеф на дружеството. От известно време предприятието разпродава имоти и странични производства. Изтъргувани са общежитията, както и заводът за цимент. "Целта е да оптимизираме производството. Събираме и пари за инвестиции", обясни Томов. От 2 години "Кремиковци" е собственост на "Глобал Стийл" на индийските милионери Прамод и Винод Митал. Семейната им компания "Испат" има металургични заводи в Босна, Индия, Либия, Нигерия и Филипините. Малко след покупката на "Кремиковци" индийците взеха и футболния тим ЦСКА.
Източник: Стандарт (03.09.2007)
 
КЦМ 2000 влага 3 млн. евро в рециклиране на олово КЦМ 2000 АД ще пусне в експлоатация до края на октомври най-новото си съоръжение за преработка на употребявани акумулатори на стойност около 3 млн. евро. Средствата са заделени от печалбата на компанията и не са ползвани кредити. По този начин фирмата ще приключи с етап от проекта "Хоризонт 15", който предвижда над 35-40% използване на отпадно олово и общи инвестиции на стойност 150 млн. долара. Проект "Хоризонт 15" ще се осъществи на няколко етапа по технологични и финансови съображения и в него ще участват световни компании от САЩ и Канада, с които вече са започнати преговори. "Цветната металургия на Европа на 21 век ще бъде металургия на рециклирането, а първичната преработка на оловото ще заема все по-малък относителен дял и все повече ще се изтегля от ЕС", прогнозира главният изпълнителен директор на КЦМ 2000 инж. Никола Добрев. Що се отнася до суровините за новата инсталация за сепариране на отработени акумулатори (извадени от употреба), в България има достатъчно предприятия, които се занимават с изкупуването им, така че те ще бъдат нашият основен доставчик на суровината за рециклиране, обясни Добрев. Възможен е и вариант за внос на стари акумулатори от ЕС, но там преговорите са сложни, всяка страна обявява квоти и специален режим и доставката на вторичен метал е трудоемко занимание, коментираха по-рано специалисти от КЦМ 2000. Инсталацията за сепариране е произведена и доставена от италианската фирма "Енджитек".
Източник: Монитор (03.09.2007)
 
Baosteel Group Corp. увеличава капацитета си Baosteel Group Corp., най-големият в Китай производител на стомана заяви, че планира да увеличи повече от 2 пъти капацитета си (до 80 млн. тона) до 2010 г., което ще го направи един от най-големите трима производители на стомана в света. Baosteel, която в момента е с капацитет от 30 млн. тона, ще се разшири в Китай и навън чрез придобивания за да достигне “мащабна икономика”, казаха вчера в писмо от базираната в Шанхай компания. Китай подкрепя сливания между държавни компании, производители на стомана, за да ги подготви за конкуренцията навън, тъй като световните компании разрастват бизнеса си. Миналата година Mittal Steel Co. купи Arcelor SA за 38,3 млрд. щ.д. за да образуват най-големия в света производител на стомана, а през януари индийската Tata Steel Ltd. купи Corus Group Plc за 12 млрд. щ.д. През следващите 5 години Baosteel ще промени стратегията си за да увеличи своя мащаб с цел да произвежда по-конкурентни продукти, както и ще постигне експанзия чрез строеж на нови заводи и чрез сливания и придобивания, се казва още в писмото. Baosteel, петият по големина в света прозиводител на стомана по продукция през 2006 г., планира до 2010 г. да увеличи продажбите си до 50 млрд. щ.д. и печалбата до 5 млрд. щ.д., което ще го постави в топ 200 от 500те най-богати компании в света, заявиха от компанията.
Източник: Reuters (03.09.2007)
 
Масларова сменя политиката към пазара на труда Държавата сменя политиката си към пазара на труда - вместо да плаща за наемането на безработни, тя ще дава пари за квалификацията им. През следващата година ще бъдат съкратени програмите за субсидиране на работодатели, които наемат нови служители, съобщи в понеделник министърът на труда Емилия Масларова. Средствата ще бъдат насочени към обучение, квалификация, професионално ориентиране и чиракуване. Причината е, че безработицата вече е достигнала средноевропейски нива - през август тя е 6.9%, мотивира се Масларова. В същото време основна пречка пред наемането е липсата на подходяща квалификация. От работодателските организации подкрепиха идеята за преструктурирането на досегашните програми, които вече са изиграли ролята си.
Източник: Дневник (04.09.2007)
 
БНБ понижи основната лихва в страната Считано от 1 септември 2007 г., основен лихвен процент, обявен от БНБ, е 4,09 на сто. В сравнение с предишния месец понижението е с 0,01 пункта. От началото на годината основният лихвен процент устойчиво нараства, като за този период се е повишил с 0,66 процентни пункта. Също от 1 септември 2007 г. влезе в сила новото изискване на БНБ за задължителните минимални резерви на търговските банки. Вследствие на него, редица трезори вече обявиха, че вдигат лихвите по кредитите. Ето и движението на основния лихвен процент от началото на 2007 г.: 01.09.2007 | 4,09 01.08.2007 | 4,10 01.07.2007 | 4,01 01.06.2007 | 3,84 01.05.2007 | 3,81 01.04.2007 | 3,68 01.03.2007 | 3,52 01.02.2007 | 3,53 01.01.2007 | 3,43
Източник: Застраховател (04.09.2007)
 
6,9% е безработицата през август През месец август отчетената безработица е 6,9% по предварителни данни. Така тя отговаря на средното европейско равнище. Това отчете социалният министър Емилия Масларова по повод изготвения доклад за двугодишното управление на правителството В началото на мандата на правителството безработицата беше 10%. Равнището на заетостта към днешна дата е 61,6% при 56,7% преди две години. Министерството на труда и социалната политика е отбелязало най-добри резултати в областта на трудовата заетост през изминалите две години, посочи още министърът.
Източник: Дарик радио (04.09.2007)
 
Задава се поскъпване на билетите за влак Зависи дали инвестициите ще влязат в цената или ги плаща държавата При обсъждането на бюджет 2008 г. ще поставя въпроса трябва ли при изчисляването на себестойността на билета за влак да се включват инвестициите на БДЖ за рециклирани вагони, заяви транспортният министър Петър Мутафчиев в понеделник при отчитането на двугодишната си дейност начело на ведомството. Досегашната система оставя БДЖ на едно и също място, каза той, измъквайки се от отговор на въпроса дали това би довело до поскъпване на билетите. Министърът уточни, че държавата трябва да каже колко от разходите за обществената услуга по превоза на пътници ще поеме. За 2007 г. държавната субсидия е 90 млн. лв., което покрива 40 процента от цената на социалната услуга, а в някои европейски страни дотацията е до 60 на сто, посочи Мутафчиев. Според неговите данни излиза, че железницата харчи около 200 млн. за обществените превози, към които сега трябва да влязат инвестициите за рециклираните вагони, които напоследък се внасят. От септември още 80 такива вагони ще се включат към композициите. Тези вложения са за около 50 млн. лв., което е 20 процента, за които явно ще се умува дали да се вкарат в цената, да се поемат от държавата, или да се разпределят за сметка на пътниците и на хазната.
Източник: Медия Пул (04.09.2007)
 
Строят нов завод в ОЦК- Кърджали за 61 млн. евро Оловно-цинковият комплекс /ОЦК/ в Кърджали се готви за първата копка на нов завод на територията на самия комплекс. Проектът е за модернизация и разширение на Цинковия завод. Това ще се случи в сряда, когато наричаният някога “рожба на българо-съветската дружба” комбинат ще отпразнува своята 52-годишнина. Комбинатът пък е част от “Интертръст холдинг БГ” ЕАД, чийто собственик е Валентин Захариев. В началото на юни т.г. ОЦК АД получи първи клас инвестиция от Българската агенция за инвестиции за проекта си, предвиждащ новото строителство. Проектът е на стойност над 61 милиона евро. Парите ще бъдат вложени за внедряването на най-новите технологии в бранша, твърдят от ръководството. Предвидено е изграждането на нови “Пържилен цех”, система за производство на сярна киселина и напълно автоматизиран електролитен цех. Прогнозите са за 40% увеличение на досегашното производство на цинк годишно, което е равно на 45 000 тона. Печалбата на ОЦК-АД за първите 6 месеца на т.г. възлиза на 14.311 милиона лева. Това е 2 пъти повече от същия период на 2006 г. Продажбите пък са скочили 1.9 пъти. Собственикът Валентин Захариев смята да се задълбочи в разширяването на суровинната база, както и в изпълнението на инвестиционната и екологичната програма на комплекса.
Източник: Монитор (04.09.2007)
 
Печалбата на Baoshan Iron & Steel Co. скача Baoshan Iron & Steel Co., най-големият в Китай производител на стомана, може би ще обяви покачване на печалбата за полугодието поради по-високите цени и повишеното търсене от страна на производителите на автомобили като Volkswagen AG и General Motors Corp. Нетната печалба вероятно е скочила с 87% до 8.23 млрд. йени (1.1 млрд. щ.д.) или 0.47 йени на акция за полугодието, приключващо на 30 юни. Отчета на шанхайската Baoshan Steel се очаква на 29 август. Baoshan Steel е след Nippon Steel Corp. и Posco в производството на метал за Китай, който миналата година задмина Япония и се превърна във втория по големина в света пазар на коли и камиони. Според китайската асоциация на автомобилопрозиводителите тази година продажбите на автомобили може да скочат с 15%. “Съотношението търсене-предлагане в стоманената индустрия ще се подобрява още до 2008 г.” заяви Дъглас Янг – шанхайски анализатор от Fortis Haitong Investment Management Co., която управлява 7,9 млрд. щ.д., включително и Baoshan Steel. “Акциите на Baoshan все още не са скочили достатъчно за да достигнат справедливата си цена в сравнение с тази на конкурентите”.
Източник: Майнуеб (04.09.2007)
 
Валентин Захариев ще изгради нов завод до гара Яна Вложенията в проекта на бившия собственик на "Кремиковци" ще възлязат на 93.8 млн. евро Бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев планира мащабна инвестиция в нов металургичен комплекс, който ще се издигне в съседство до софийския комбинат. До три години на територията на сегашния завод за стоманени тръби "Интер пайп" край гара Яна ще бъде изграден "Комплекс за студено валцуване" с три отделни предприятия за производство на ламаринени рулони и поцинкована ламарина. Това е втората инвестиция на Захариев в металургията след тази в Оловно-цинковия завод в Кърджали. В комбината за цветни метали ще бъдат вложени 110 млн. евро за удвояване на производството. Инвестицията в черната металургия ще възлезе на 93.8 млн. евро, от които 25 млн. евро ще бъдат осигурени от "Интертръст холдинг БГ" на Валентин Захариев. Български и международни финансови институции ще подпомогнат инвеститорите в начинанието, съобщи оперативният директор на холдинга Петър Лещаров. Изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев издаде вчера сертификат "първи клас" на инвеститорите и по този начин ангажира ведомството с подкрепа за изпълнението на проекта. Държавата ще подпомогне мащабния проект не само при издаването на разрешителни, но и в комуникацията с държавните компании като НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ при изграждането на нова подстанция, газопровод и друга инфраструктура. "Промените в Закона за насърчаване на инвестициите предвиждат сериозни преференции за проекти в индустрията и енергетиката, затова от следващата година в бюджета на агенцията ще се планират средства и за финансова подкрепа на подобни проекти", допълни Сталев.
Източник: Дневник (05.09.2007)
 
Казахстан ни обеща петрол Казахстан ни обеща петрол за Бургас-Александруполис. Това стана ясно след срещата на президента Нурсултан Назарбаев с вицепремиера Ивайло Калфин, който е на посещение в Астана. Така страната ни ще отговори на условието на Русия да осигури гориво за тръбата, пропорционално на участието си от 24,5% в проекта. В противен случай Москва настояваше да продадем дела си. Астана има интерес и да купи част от него, потвърди президентът Назарбаев. Бургас-Александруполис ще е продължение на проекта за казахстанския петролопровод, който сега стига до Новоросийск, обясни Калфин. Казахстан вече обеща на Москва да осигури 17 млн. т петрол, равен на руското участие в проекта от 51 на сто. Ако Астана поеме и квотата на България, то на практика над 75 на сто от петрола, който ще тече по тръбата - или 25 млн. т, се очертава да е казахстански. Количествата могат да се осигурят от петролното находище "Кашаган" на Каспийско море. За целта обаче Каспийският тръбопроводен консорциум, който стопанисва тръбата от Тенгиз до Новоросийск, трябва да инвестира милиарди за разширението му. Разработката на "Кашаган" също се бави. Казахстан е поискал над $10 млрд. компенсация от италианската компания "Ени" заради забавянето, съобщи вчера Ройтерс, цитирайки зам.-министъра на финансите Даулет Ергожин. Астана спря преди седмица работата на международния консорциум, разработващ петролното находище, с мотив закъснението на проекта и голямото увеличаване на разходите за въвеждане в експлоатация. "Ени" е в основата на разработката на проекта "Южен поток" за газопровод по дъното на Черно море. В него има интерес да се включи и България. Проектът бе презентиран вчера от вицепремиера Ивайло Калфин пред казахстански компании. Назарбаев е изразил и интереса на страната си към изграждането на газопровода "Набуко". Казахстан участва в т. нар. Транскаспийски газопровод по дъното на Каспийско море. Изграждането му ще даде възможност каспийският газ да потече и по "Набуко". Това е единственият начин да се заобиколи Русия, която държи монопола върху казахския газ заради стратегическото си положение.
Източник: Стандарт (05.09.2007)
 
Брюксел предупреди "Кремиковци" и "Софийска вода" Комбинатът може да бъде затворен след 7 години България е длъжна да намалява значително замърсяванията от комбината "Кремиковци" всяка година въпреки преходния период до края на 2014 г., който я освобождава от прилагането на част от евродирективата за отпадъците по отношение на завода. Освен това София трябва всяка година да отчита постигнатия резултат пред Европейската комисия. Ако това не бъде изпълнено, комбинатът ще бъде затворен през 2014 г., предупреди Георгос Кремлис, началник на отдел "Кохезионна политика и опазване и въздействие върху околната среда" в екодирекцията на ЕК. "Фактът, че инсталацията е в преходен период, не означава, че не трябва да се спазват други директиви като тази за отпадните води", каза Кремлис. Освен това задължението за постепенно намаляване на депонираните отпадъци е част от Договора за присъединяване на България към ЕС и при неспазване Брюксел може да предприеме наказателна процедура срещу страната. Тази седмица евроинспектори се запознават на място с проблемите, причинени от "Кремиковци". На 16 август ЕК поиска от Министерството на околната среда информация за влиянието на комбината върху природата и какво се прави той да намали замърсяванията. "Преходният период не е празен чек и не означава, че заводът може да замърсява безконтролно. Ако искат "Кремиковци да продължи да работи и след 2014 г., сега би трябвало да сменят филтри," каза Кремлис.
Източник: Дневник (05.09.2007)
 
По-високи пенсии и по-ниски осигуровки от октомври Пенсиите да нараснат с 10% от 1 октомври, а осигуровките да паднат с 3 на сто от същата дата, реши вчера надзорният съвет на НОИ. Експертите одобриха проектите за промени в Закона за бюджета на ДОО за 2007 г., Кодекса за социално осигуряване, както и проект на Постановление на МС за нов размер на социалната пенсия за старост. В резултат на увеличението минималната пенсия за стаж и възраст ще стане 102,85 лв., а социалната пенсия - 76,23 лв. От октомври един пенсионер ще получава средно по 183,34 лв. на месец, изчисляват от института. За новото индексиране на пенсиите до края на годината ще са нужни 121,2 млн. лв. допълнително. Средствата ще бъдат набавени от преизпълнението на приходите, както и от спестени пари от обезщетенията за болест и безработица. Това е второто индексиране на пенсиите за тази година. През юли парите за старост нараснаха също с 10%. Индексацията обхваща всички пенсии, отпуснати до края на 2006 г. Надзорът одобри общото намаление на осигуровката от 1 октомври да е с 3%, като по-ниски вноски ще се плащат към два различни фонда. Занапред с 1% по-малко ще е вноската за фонд "Пенсии". Така за родените преди 1960 г. осигуровката става 22, вместо 23%. За родените след това пък вноската намалява от 18 на 17 на сто, като останалите 5% директно се пренасочват за втора пенсия. Заради по-ниската осигурителна тежест приходите от вноски за фонд "Пенсии" ще намалеят с 41,8 млн. лв., сочат разчетите на НОИ. За фонд "Безработица" постъпленията ще са със 76,6 млн. лв. по-малко. Така в Държавното обществено осигуряване общото намаление ще е със 118,4 млн. лв. В същото време обаче преизпълнението на приходите в бюджета на ДОО за първото полугодие е 143,8 млн. лв., а очакваното изпълнение до края на годината е 233,4 млн. лв. Всички предвидени промени ще бъдат компенсирани изцяло от бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., уточняват от НОИ. Заради празничните дни през септември НОИ ще започне изплащането на пенсиите с 3 дни по-рано, съобщиха от института. Възрастните ще могат да получат парите си между 4 и 20 септември. Изплащането е чрез пощенски станции и банки. По принцип то се извършва между 7-о и 20-о число на съответния месец.
Източник: Застраховател (05.09.2007)
 
Lion Group ще проучва завод за стомана във Виетнам Като част от своята местна експанзия малайския конгломерат Lion Group обмисля планове за построяване на завод за стомана на стойност 7 млрд. щ.д. във Виетнам. Компания от Lion Group се свърза с виетнамската държавна Shipbuilding Industry Group, позната като Vinashin, за да проведат проучване за реализуемост на проекта, казаха от компанията в изявление за фондовата борса вчера. След като бъде завършено това проучване и бъде одобрено, ще се сформира консорциум,който да се заема с проект за завода, казаха от Lion Corp., главната инвестиционна холдингова компания на групировката в Малайзия. Обявено е че съоръжението ще бъде завършено през следващите 10 до 15 години, се казва още в изявлението, без да се посочват други детайли. Служители на компанията отказаха да коментират. Lion Group се занимава с широк кръг дейности от стомана до имоти. Има операции в доста региони, включително в Индонезия, Китай, Тайван и Хон Конг, както и САЩ и Мексико. Vinashin е най-голямата корабостроителна компания във Виетнам и разширява дейността си в други области като финансови инвестиции и транспортни услуги.
Източник: Други (06.09.2007)
 
Китай затваря за първото полугодие мощности с производство 18 млн. тона желязо и стомана Китай затвори остарели мощности с производство 18,4 млн. т. желязо и стомана за първата половина на годината с цел да намали консумацията на енергия и парниковите газови емисии, в петък заявиха от Комисията за национално развитие и реформи. Затварянето обхваща мощности за 9,7 млн. тона желязо и за 8,7 млн. т. стомана в Пекин и девет провинции като Хебей, Шанкси, Шаанкси и Ляонинг. Десетте главни региона, произвеждащи стомана обещаха, че през април ще бъдат елиминирани 22,6 млн. тона железен капацитет и 24,2 млн. тона стоманен за цялата 2007 г. Китай планира постепенно да извади от употреба 100 млн. тона остарели мощности за желязо и 55 млн. за стомана до 2010 г. тъй като пазарът на стомана в страната поглъща прекалено много енергия и причинява сериозни замърсявания. Очаква се този план да спести 50 млн. тона въглища и 100 млн. тона вода и да намали емисиите на серен диоксид с 400 000 тона годишно. Миналата година Китай държеше позиция номер едно като производител на стомана за единадесета поредна година. Производството на страната, което възлиза на 420 млн. тона, представлява 34% от световното производство. Изчислено е че тази година производството на страната ще достигне 500 млн. тона.
Източник: Металс Плейс (07.09.2007)
 
Поскъпват над 65% от отпуснатите заеми Около 65% от отпуснатите заеми ще поскъпнат, след като най-големите в банки в страната вече обявиха или предстои да обявят, че вдигат лихвите по кредитите. Заради влезлите в началото на месеца рестрикции на Българската народна банка (БНБ) седем от финансовите институции с най-големи кредитни портфейли предприеха оскъпяване на раздадените кредити с около 0.5%. В края на миналата седмица Пощенска банка и ДЗИ банк съобщиха, че увеличават лихвите по левовите си кредити за граждани. Ръководството на банките с общ собственик гръцката И Еф Джи Юробанк взе решение да увеличи с 0.5% базовия лихвен процент (БЛП) по левовите заеми, чрез който се определят лихвите по кредитните продукти. Досега БЛП на "Пощенска" беше 6%. Увеличение на лихвите досега са предприели още четири от топ банките. ОББ вдигна с 0.5% лихвата по ипотечните кредити в левове, при Уникредит Булбанк увеличението е в рамките на 0.25%-0.5% за различните продукти. Първа инвестиционна банка първа съобщи за предстоящото поскъпване на кредитите си, но все още не е обявила с колко точно и кои заеми ще оскъпи. Днес се очаква с решение за евентуално увеличение да излязат ръководствата на Райфайзенбанк, както и на Банка ДСК.
Източник: Дневник (10.09.2007)
 
Инвестиции под 40 млн. лв. остават без подкрепа Държавата запази минималния праг от 40 млн. лв. за подкрепа на инвестиционните проекти, въпреки че в работните варианти на правилника за прилагане на закона за насърчаване на инвестициите предвиждаше стимули и за дребните инвеститори. На последното си заседание в четвъртък правителството прие новия правилник, който разделя инвеститорите в два класа - А и Б. В първия влизат проекти за над 70 млн. лв., а във втория за над 40 млн. лв. Досега делението беше в три класа, като в третия влизаха и малки проекти от 10 до 40 млн. лв. В първоначалния вариант се предвиждаше, ако проектите са в индустрията или във високите технологии и се изпълняват в региони с висока безработица, за клас А да се приемат и вложения от 25 млн. лв. За клас Б тези прагове трябваше да паднат до 13-14 млн. лв. Очакваше се държавната подкрепа за тях да бъде с облекчаване на процедурите при издаване на разрешителните, но в новия вариант преференцията вероятно отпада.
Източник: Дневник (10.09.2007)
 
ВЕЦ за 30 млн. евро се изгражда на Искър "ГТМ Ангел Балевски холдинг" планира инвестиция от 30 млн. евро за изграждането на каскада от водноелектрически централи. Холдингът вече е придобил земята за изграждането им. Каскадата ще е разположена по поречието на река Искър. Изграждането й чака последни разрешения, обяви изпълнителният директор на компанията Красимир Дачев. "ГТМ Ангел Балевски холдинг" включва фабриката за отливане на алуминиеви елементи "Алуком" и за отливане на стоманени изделия "Арма стийл". В холдинга влизат и фабрики за отливане на стомана "Сентромет" и "Метаком", производителят на турбини и техника за ВЕЦ "Вапцаров" и производителят на целулоза "Свилоза".
Източник: Дневник (10.09.2007)
 
Alcoa очаква удра от 10 млн. щ.д. след данъци от урагана Дийн Най-голямата компания в САЩ производител на алуминий и алуминиеви продукти Alcoa обяви, че очаква удар от 10 млн.щ.д във финансовия си резултат след облагане поради изгубена продукция, прекъсване на дейността и разходи по отстраняване на щети, причинени от урагана Дийн на производството на неговото смесено дружество Jamalco в Ямайка, обяви компанията в понеделник. По-голямата част от щетите понесоха съоръженията на Alcoa на пристанище Роки Пойнт в Кларендон, което “ще наложи значителни поправки и временна логистична подкрепа за товаренето на алуминия, докато ремонтните дейности приключат”, обявиха от компанията. Щетите в Роки Пойнт ограничават ограничиха производството до 50% от капацитета на рафинерията, но в началото на ноември се очаква да производството да се възстанови напълно. Финансовото въздействие ще се прояви най-вече през третото тримесечие и би трябвало да отчете застрахователното покритие, казаха още от Alcoa. Роки Пойнт беше засегнат, когато окото на урагана Дийн мина южно от Карибския остров миналия месец, удряйки със силата на ураган от максимална пета степен. От Alcoa са уредили да изпращат алуминия от пристанище Ескивел, контролирано от Windalco, което остана незасегнато от урагана. 55% в Jamalco държи Alcoa World Alumina and Chemicals и 45% - ямайското правителство. Alcoa World Alumina and Chemicals е глобален съюз между Alcoa и Alumina Ltd.
Източник: Други (10.09.2007)
 
Синдикатите в „Кремиковци” обявяват готовност за стачка Синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа” в металургичния комбинат „Кремиковци” ще обявят категоричната си позиция за започване на стачни действия в дружеството, съобщиха от КНСБ. В края на август в писмо до главния изпълнителен директор на "Кремиковци" Вилас Джамнис синдикатите настояха за увеличение на работните заплати с 15 процента от 1 октомври и редовното им изплащане. Работниците искат и увеличаване на средствата за храна, изпълнение на плана за инвестиции и подобряване условията на труд.
Източник: Дарик радио (11.09.2007)
 
25 милиарда се въртят на борсата Над 25,2 млрд. лв. е капитализацията на Българска фондова борса - София на 5 септември 2007 г. Това представлява 48,2% от очаквания брутен вътрешен продукт на страната за годината, съобщиха от фондовия пазар. В края на декември капитализацията е била 15,31 млрд. лв. От началото на годината за търговия са регистрирани акциите на 28 нови емитента, от които 15 са на дружества със специална инвестиционна цел. Регистрирани са и 20 облигационни емисии, както и дяловете на 7 договорни фонда. Общо на борсата се търгуват 374 компании, от които на официалния пазар са 19. Общият оборот на БФБ-София към 5 септември е 7,06 млрд. лв. За цялата 2006 г. оборотът е бил 3,34 млрд. лв., сочи статистиката.
Източник: Стандарт (11.09.2007)
 
"Арселор Митал" купува турската "Розак" "Арселор Митал" ще придобие 51% от акциите на турския производител на стомана "Розак" (Rozak Demir), съобщи базираната в Люксембург компания в официално изявление. Сделката трябва да бъде одобрена от турските власти и най-вероятно ще бъде приключена до края на годината. Компанията отказа да съобщи финансови подробности за придобиването, но до края на септември ще бъдат разяснени условията на сделката. Според ръководството на "Арселор Митал" поглъщането на "Розак" е важна стъпка за компанията на турския пазар, който е сред най-бързо развиващите се в Централна и Източна Европа. Строителната индустрия в страната също бележи забележителен годишен подем от над 10%, което създава добри условия за печалби, коментираха още от "Арселор Митал". Базираната в Люксембург корпорация е главният доставчик на "Розак", чийто оборот за 2006 г. стигна 260 млн. евро, а придобиването й ще помогне на "Арселор Митал" да покрие прогнозите си за пазарното присъствие на компанията в Турция през следващите три години. През 2005 г. "Арселор" и "Митал" участваха поотделно в придобиването на друг турски производител на стомана - "Ердемир". "Арселор Митал" вече присъства на турския пазар, където специализира в производството на въглеродна стомана чрез общо поделение с испанската Bamesa. Освен това концернът участва в общ проект с производителя на тръби и други продукти "Борусан", както и самостоятелен бизнес, свързан с производството на стомана. "Розак" е един от водещите турски доставчици на стоманени тръби, листове и други метални продукти. Компанията има 24-годишна история, а персоналът й наброява 100 души. По данни на Асошиейтед прес "Розак" е доставила 450 хил. тона стоманена продукция през изминалата година. Освен в Турция "Розак" има присъствие и на пазарите в България, Румъния, Албания, Саудитска Арабия и Германия.
Източник: Дневник (11.09.2007)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 6.VII.2006 г. по ф. д. № 13195/99 вписва промени за "Кремиковци - Рудодобив" - АД: вписва като членове на съвета на директорите Иван Танев Иванов и Арвинд Джоши; вписва като прокурист Лозан Първанов Лозанов; съветът на директорите е в състав: "Кремиковци" - АД, представлявано от Димитър Игнатов Кузманов - председател на СД, "Рудодобив и обогатяване 98" - АД, представлявано от Миглена Леонидова Домушка, Лозан Първанов Лозанов, Иван Танев Иванов - изпълнителен директор, и Арвинд Джоши; дружеството се представлява от изпълнителния директор Иван Танев Иванов и прокуриста Лозан Първанов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (11.09.2007)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 6.VII.2006 г. по ф. д. № 28262/91 вписа промени за "Кремиковци" - АД: вписва промяна в начина на управление и представителство на дружеството: 1. дружеството се представлява пред трети лица от два типа представители - група А и група Б; 2. представителят от група А (главен изпълнителен директор) има право да представлява дружеството самостоятелно пред трети лица и да подписва всякакъв тип документи (писма, договори, едностранни сделки и т.н.) от името на дружеството с изключение на изрично изброените по-долу въпроси по т. 2.1 до 2.5, в които случаи упражнява правомощията си, като обвързва дружеството само заедно с всеки един от представителите от група Б: 2.1. отчуждаване, обременяване с тежести и всякакви сделки на разпореждане с дълготрайни материали активи; 2.2. участие в съвместни предприятия, чуждестранни сътрудничества, участие като неограничено отговорен съдружник в дружества; 2.3. договори, споразумения, меморандуми, поемане на задължения и други със срок на действие по-дълъг от 3 години; 2.4. договори, съдържащи финансови задължения за дружеството в размер, надвишаващ 10 млн. евро или техния еквивалент в левове по обменен курс към датата на сключване на сделката; 2.5. едностранни сделки, вкл. издаване на записи на заповед/признаване на дългове, опрощаване на дългове, надвишаващи 10 млн. евро или техния еквивалент в левове по обменен курс към датата на сключване на документа; 3. всеки представител от група Б (изпълнителен член) е упълномощен да предприема действия и да упражнява правомощията си, като обвързва дружеството по следния начин: 3.1. да подписва договори, споразумения, меморандуми, да поема задължения и други за срок, по-малък от 1 година, и/или обвързващи дружеството за сума, по-малка от 1 млн. евро или тяхната равностойност в левове по обменния курс към датата на сключване на сделката - само заедно с представителя от група А или с всеки друг член от група Б; 3.2. да подписва договори, споразумения, меморандуми, да поема задължения и други за срок, по-голям от 1 година, и/или обвързващи дружеството за сума, по-голяма от 1 млн. евро или тяхната равностойност в левове по обменния курс към датата на сключване на сделката - само заедно с представителя от група А; 3.3. да представлява дружеството по въпросите, изброени в т. 2.1 до 2.5, като в тези случаи правомощията ще се упражняват само заедно с представителя от група А. Дружеството ще се управлява и представлява от овластените съгласно по-горе описаната схема за управление: 1. Вилас Вишну Джамнис да представлява дружеството с правата на представител от група А (главен изпълнителен директор); 2. Субаш Чандра Махешуари да представлява дружеството с правата на представител от група Б (изпълнителен член); 3. Маурицио Даниеле Роса да представлява дружеството с правата на представител от група Б (изпълнителен член); 4. Димитър Игнатов Кузманов да представлява дружеството с правата на представител от група Б (изпълнителен член).
Източник: Държавен вестник (11.09.2007)
 
Горивата задърпахa инфлацията още нагоре Инфлацията в България е на път да надхвърли всички прогнози, ако сегашният рекорден темп на поскъпването заради лошата реколта и новите цени на електроенергията се "подкрепи" и от близо 11% увеличение на природния газ от 1 октомври, за което във вторник настоя "Булгаргаз". Ден преди Националният статистически институт да обяви официалните данни за инфлацията експерти прогнозираха пред агенция "Блумбърг" 1.4% ръст на цените през август в сравнение с юли и 9.9% увеличение спрямо същия месец година по-рано.
Източник: Дневник (12.09.2007)
 
ЕК заплашва „Кремиковци” със санкции Ако „Кремиковци” не изпълни инвестиционната и екологичната си програма до края на годината, Европейската комисия ще му наложи сериозни санкции, научи Дарик. Собственикът на предприятието индийският бизнесмен Прамод Митал поиска среща с премиера Сергей Станишев в Индия, където той е на държавно посещение, но тя му бе отказана. Европейската комисия е отправила предупреждението в началото на август, научи Дарик. Ако се стигне до налагането на санкции и „Кремиковци” не ги плати, те може да бъдат предявени към държавата. Причина за това е фактът, че преди приватизацията на предприятието на него са му опростени огромни дългове, което се третира от няколко европейски директиви като държавна помощ. Потърсен за коментар министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че държавата няма как да задължи „Кремиковци” да плати сумата, въпреки че 25% от дружеството са все още нейни. Димитров отказа да спомене каквито и да било цифри. Междувременно стана ясно, че Прамод Митал е поискал среща с премиера Сергей Станишев, който е на държавно посещение в родината на бизнесмена, но срещата е била отказана. За Дарик министър-председателят съобщи, че няма време за такава среща в програмата си в Индия, а и разговори със собствениците на „Кремиковци” са водени в София. Междувременно във вчерашните издания на индийските вестници „Таймс Сити” и „Индия Таймс” излезе платено приветствие от „Глобал стий Холдинг” – собственик на „Кремиковци”, към пристигналия в Индия премиер Сергей Станишев. На съобщението е изписано и логото на „Кремиковци”.
Източник: Медия Пул (12.09.2007)
 
Няма да продаваме тръбата от Бургас България се отказа от плановете си да продаде своя дял в Бургас - Александруполис. Това съобщи Ройтерс, цитирайки висш представител на страната в сферата на енергетиката. Страната обмисляше да продаде своето участие от 24,5% в проекта за нефтопровода на американския петролен гигант "Шеврон" и държавната казахстанска енергийна компания "КазМунайГаз", припомня агенцията. Преди седмица българският министър на външните работи Ивайло Калфин бе на посещение в Казахстан, за да договори гориво за петролопровода. Продажбата на дела ни вече не се разглежда като възможност, заяви директорът на "Булгаргаз
Източник: Стандарт (12.09.2007)
 
ОЦК с модерен завод за цинк Направиха първа копка за изграждането на съвременен електролитен цех Акциите на дружеството се търгуват най-добре на Фондовата борса. На 5 септември 2007 г., когато най-старото металургично предприятие в България Оловно-цинковият комплекс /ОЦК / в Кърджали навърши 52 г., в тържествена обстановка бе направена първата копка за изграждането на нов електролитен цех по проект за модернизация и разширяване на цинковия завод. vspace=За този проект ОЦК получи сертификат за инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции /БАИ /. Кърджалийските металурзи ще произвеждат метал по най-съвременните световни технологии в бранша. Новият Пържилен цех ще има модерна система за производство на сярна киселина и електролитен цех с автоматизирани процеси. Инвестицията е близо 200 млн. лв., каза пред събралите се, председателят на Борда на директорите на “Интертръст холдинг БГ” ЕАД и на Надзорния съвет на ОЦК Валентин Захариев. Копката е първата стъпка в осъществяването на голямата програма за модернизация на комплекса. Новият собственик “Интертръст холдинг” има волята и намерението да превърне комплекса в проспериращо предприятие, заяви Йордан Йорданов, временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на ОЦК в Кърджали. Да споделят радостта на кърджалийските металурзи бяха дошли Роберто Младенов, изпълнителен директор на “Интертръст холдинг”, Петър Лещаров, оперативен директор на холдинга, банкери от страната, Швейцария и САЩ, доставчици на оборудване за металургичния бранш от Финландия, Испания и Австралия, представители на БАИ, вицепрезидентът на Европейската федерация на металоработниците Васил Яначков. Кметът на Кърджали Хасан Азис поздрави присъстващите с рождения ден на завода и пожела успех на работници и инвеститори. Отец Петър отслужи тържествен водосвет на мястото, отредено за електролитен цех. В ОЦК вече е започнало изграждането и на нов складов комплекс за концентрати. Той е част от реконструкцията на комбината, която се състои от три проекта - два за цинково производство и един - за оловно. В цинковото производство ще се изгради електролитен цех и разширение на очистката по идея на “Astukiana de Zinc” - Испания, откъдето е и основното оборудване, каза Захариев. По проекта за пържилната инсталация и за инсталацията за сярната киселина доставчик е “Outotec” - Финландия. Третият проект е свързан с въвеждането на напълно нова технология за оловно производство, която е съобразена с всички изисквания на съвременните европейски стандарти. Той е на стойност 23 млн. евро. Основното оборудване за него е от Австралия, уточни Захариев. Финансирането е от BNP Pakibas - Женева, UBS и много български банки, водеща е СИБанк. Ние ще вложим за строително-монтажни работи и инфраструктурни обекти около 30 млн. лв. Реализацията на проекта почти удвоява производството на цинк, което ще достигне 45 000 т годишно. Ще повишим и извличането на метала от суровините до 95 % и ще постигнем най-високото качество на Лондонската борса. Двойно ще е и производството на олово. При него се премахва агломерационния цех, който е един от основните замърсители на околната среда. С новата технология ще покрием напълно екологичните изисквания. Най-важното е, че в оловния цех ще бъдат преработени натрупаните отпадъци на територията на ОЦК, уточни Захариев. За осигуряване на екологичносъобразно производство в реконструкцията на ОЦК ще бъдат вложени около 1 млн. долара. Показателите от отпадните води от комплекса след пречиствателната станция сега са в рамките на допустимото, увери Славея Стоянова, мениджър инвестиции и екология в “Интертръст холдинг БГ”. Ще се подобрят и условията на труд за работниците. Главен изпълнител на проекта е инженеринговата фирма на холдинга. ОЦК има прекрасни финансови резултати както за 2006 г., така и за първото полугодие на 2007 г. Това създаде условия комплексът да си погаси кредитните задължения към СИБанк. През последните месеци с още 2-3 предприятия в България дружеството държи първенството за най-търгувани акции.
Източник: Нов живот (12.09.2007)
 
Рекордна инфлация през август Нов рекорд отбеляза инфлацията за месец август. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), огласени в сряда, поскъпването на живота през последния летен месец спрямо предходния е било 3.1% - най-високо от януари 2000 г., когато е била измерена същата инфлация. Съществената разлика е, че през зимните месеци поскъпването обикновено е по-високо спрямо летните, докато тази година точно през лятото бе регистрирано рекордно за последните седем години увеличение на цените.
Източник: Медия Пул (13.09.2007)
 
Брюксел плаши с глоба заради “Кремиковци” Европейската комисия заплашва да наложи глоби на страната ни, ако "Кремиковци" не изпълни инвестиционната си програма. Това заяви икономическият министър Петър Димитров, който е част от водената от премиера делегация в Индия. Енергийният шеф обясни как заради държавния дял в комбината е възможно държавата да плати глобата. Петър Димитров не се нае да каже какъв би бил размерът на евентуална санкция заради "Кремиковци", но ставало въпрос за милиони левове. Европейската комисия е отправила предупреждението в началото на август.
Източник: Стандарт (13.09.2007)
 
България в Топ 10 по инвестиции България се нареди на 10-о място в света по привлечени вложения. Страната ни стъпи в челната класация на реализираните нови инвестиционни проекти, финансирани от чуждестранни капитали през 2006 г., сочи доклад на EIU. За годината общият брой на проектите се е повишил със 104,3%, до 286, в сравнение с едва 140 през 2005 година. Така страната ни държи 2,42% от броя на новите проекти за изминалата година в световен мащаб. Преди нас са страни като Полша, Германия, Румъния и Русия. Челното място се заема от Китай, където чуждестранните инвеститори са финансирали 1378 нови проекта за изминалата година.
Източник: Стандарт (13.09.2007)
 
Премиерът настоя Прамод Митал да изпълни ангажиментите си Собственикът на „Кремиковци” трябва да изпълни поетите инвестиционни и екологични ангажименти, одобрени от Европейската комисия. Това заяви през журналисти премиерът Сергей Станишев, който отказа на индийския бизнесмен Прамод Митал да разговаря с него в Делхи заради невъзможност да го включи в програмата си. Господин Митал можеше да дойде на българо-индийския бизнес форум, където имаше и по-големи фирми от неговата, уточни министър-председателят. Сред спонсорите на форума беше и „Испат”, фирмата, чрез която фирмата беше приватизирана. Това е стратегическо предприятие за българската икономика и настоявам поетите от собственика ангажименти да бъдат изпълнени, категоричен е Сергей Станишев.
Източник: Дарик радио (14.09.2007)
 
България ще получи 20 милиона евро грант България ще получи 20 милиона евро по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие. Средствата са за проекти, свързани с намаляването на емисиите от парниковите газове. Ще се финансират и проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Програмата е до 2011-та година. Крайният срок за сключване на договори по проектите е пролетта на 2009-та година.
Източник: БНР (14.09.2007)
 
Взимат ни здравето с двоен данък Двоен данък здраве ще ни удари по джоба от Нова година. Кабинетът въвежда втора задължителна здравна вноска. Тя ще е 2 или 3% от заплатата и ще се внася само от работещите. Освен нея всеки ще заделя и сегашните 6 на сто за лечение. Това предвижда новата здравна стратегия, която в понеделник ще е на бюрото на премиера Сергей Станишев, съобщиха авторите й от БСП, ДПС и НДСВ. Документът бе обсъден от доктори, икономисти и юристи на тройната коалиция преди ден. Вторият данък ще влиза в частни фондове. Те ще преговарят с болниците за допълнителното лечение, което ще покрива новата вноска. Властта вади лекарския съюз от преговорите за лекарства и финансиране на болниците, предвижда още стратегията. Тя забранява доплащането в клиниките и приватизацията на окръжните болници.
Източник: Стандарт (14.09.2007)
 
“Петрол” - шампион сред компаниите ни Двайсетте най-големи фирми у нас имат 3,65 млрд. лева приходи "Петрол" е лидер по приходи сред компаниите у нас, сочат отчетите на публичните компании към края на 6-месечието. Най-големият ни дистрибутор на горива е събрал 565 млн. лева за полугодието, като спрямо същия период на м. г. е отчетен спад от 13 на сто. Приходите на дружеството надхвърлят пазарната му капитализация, която е 502 млн. лв. На второ място е БТК, която отстъпва със съвсем малко и е генерирала 502 млн. лв. Ръстът спрямо юни 2006 г. е само 0,1 на сто. Челната тройка се допълва от "Химимпорт", които са натрупали 373 млн. лв. При тях обаче нарастването е рекордно - над 120 на сто. Дружеството ще стане съвсем скоро номер едно по капитализация у нас, след като БТК, която сега е лидер, бъде отписана от борсата. 20-те публични компании с най-големи приходи са събрали общо над 3,65 млрд. лева, сочи класацията, подредена от profit.bg. Десетката се допълва от "Кремиковци", "Булгартабак", "Софарма", "Синергон холдинг", Първа инвестиционна банка, "Алкомет" и "Неохим". Освен "Петрол", единственото друго дружество, регистрирало спад на приходите си, е "Кремиковци". Металургичният комбинат отчита 363 млн. лв., но това е с 22% по-малко от 2006 г. Във втората десетка попадат "Топливо", ОЦК, ДЗИ, "Благоевград-БТ", "Булстрад" "Дружба стъкларски заводи", "Еврохолд", "Доверие обединен холдинг", "Каолин" и "Оргахим".
Източник: Стандарт (14.09.2007)
 
Дефицитът по текущата сметка e 11,2% от БВП Дефицитът по текущата сметка за периода януари – юли 2007 г. е 2,992 млрд. евро, което се равнява на 11,2% от БВП, сочат данните на БНБ. За сравнение, за същия период на 2006 г. дефицитът е бил 1,713 млрд. евро (6,8% от БВП). Само за м. юли текущата сметка е отрицателна с 131,5 млн. евро при 44,7 млн. евро на минус за същия месец на 2006 г. Основен фактор за увеличението е нарасналият дефицит по търговското салдо - с 1,195 млрд. евро. За първите 7 месеца на т.г. то е отрицателно в размер на 3,886 млрд. евро (14,5% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 2,691 млрд. евро (10,7% от БВП) за същия период на 2006 г. Износът (FOB) възлиза на 7,386 млрд. евро, а вносът (FOB) - на 11,272 млрд. евро. Данните за периода януари - юли 2006 г. са съответно 6,799 млрд. евро и 9,490 млрд. евро. Салдото по услугите е положително, в размер на 726,5 млн. евро (2,7% от БВП), при положително салдо 517,3 млн. евро (2.1% от БВП) за същия период на 2006 г. Салдото по статията Доход е отрицателно с 85,8 млн. евро спрямо 10,6 млн. евро за същия период на 2006 г. Полученият и дължим доход (847,7 млн. евро) нараства със 143,5 млн. евро в сравнение с януари – юли 2006 г. Платеният и дължим доход е 933,4 млн. евро и е по-висок с 218,7 млн. евро спрямо първите 7 месеца на миналата година. Нетните постъпления от текущи трансфери са 205 млн. евро (0,8% от БВП) при 379,9 млн. евро (1,5% от БВП) за същия период на 2006 г. Капиталовата сметка е положителна с 48 млн. евро, но при 91,1 млн. евро за същия период на 2006 г. Финансовата сметка също е положителна - 4,403 млрд. евро, при положителна сметка от 3,176 млрд. евро за същия период на миналата година. Преките инвестиции в чужбина са 102,9 млн. евро при 44,2 млн. евро година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции у нас пък са 2,667 млрд. евро (10% от БВП) при 2,335 млрд. евро (9.3% от БВП) за същия период на 2006 г. Преките инвестиции покриват 87,7% от дефицита на текущата сметка за отчетния период при 129,4% за януари – юли 2006 г. Общият баланс е положителен - 1,177 млрд. евро, при положителен общ баланс от 1,106 млрд. евро за същия период на 2006 г. За януари – юли 2007 г. резервните активи на БНБ (без измененията, дължащи се на курсови разлики), нарастват с 922,5 млн. евро.
Източник: Застраховател (14.09.2007)
 
Outotec ще доставя за трети завод за синтероване на желязна руда за JSW Steel Outotec получи договор от JSW Steel Ltd. за завод за синтероване на желязна руда, който ще бъде построен при заводите на JSW Steel в Торанагалу, Индия. Услугите, които Outotec ще доставя включват дизайн, основно инженерство
Източник: Металс Плейс (14.09.2007)
 
Страните от ЕС - основни партньори на България Страните от Европейския съюз са основни търговски партньори на България. Към края на м. юли 2007 г. износът ни към тях е бил на стойност близо 9 млрд. лв., докато за трети страни е изнесена продукция за 5,46 млрд. лева, сочат предварителните данни за периода на Националния статистически институт. През второто полугодие страната ни е изнесла повече стоки, отколкото през първите три месеца на годината - съответно за 6,46 млрд. лв. и 5,58 млрд. лв. Продължава обаче тенденцията вносът да надвишава износа от страната, като салдото към края на юли т.г. е отрицателно със 7,6 млрд. лв. Вносът (FOB) за първите 7 месеца е 22,047 млрд. лв. при 14,445 млрд. лв. износ (FOB). И при вноса основно партнираме със страните от ЕС, от където е дошла продукция за 13 млрд. лв. спрямо 9 млрд. от трети страни.
Източник: Застраховател (15.09.2007)
 
Увеличават заплатите на работниците в “Кремиковци” Синдикалните лидери на КНСБ и КТ "Подкрепа" в комбината "Кремиковци" са постигнали споразумение с ръководството на дружеството от 1 октомври и от 1 ноември заплатите на металурзите да бъдат увеличени с по пет на сто, а от 1 декември - със седем на сто. Това съобщи председателят на синдикалната федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Средната заплата в комбината е 600 лева, там работят около 6500 души. Двете страни са се разбрали парите за храна да се увеличат от 3,50 лева на 5 лева на ден. Ръководството на комбината е уверило синдикатите, че заплатите и парите за храна ще се изплащат редовно между 10-ия и 20-ия ден на всеки месец, каза Яначков, цитиран от БТА. Ръководството е поело ангажимент програмата за изнеспособност на дружеството на бъде сегментирана с ясно посочени графици, срокове и изпълнители, и да бъде обвързана с конкретна финансова обосновка. Синдикатите са получили уверения, че ръководството ще предприеме мерки за наваксване на изоставането при набдяването с работни облекла и обувки, за да се отговори на нормативните изисквания. В началото на седмицата синдикатите съобщиха, че кремиковските металурзи се подготвят за стачни действия, ако не се изпълнят исканията им за 15-процентно увеличение на заплатите от 1 октомври и за подобряване на условията на труд. Тогава те информираха, че на 17 септември ще има протестен митинг пред сградата на управлението на комбината с последващо ефективно спиране на завода и с излизане в безсрочна стачка.
Източник: Дарик радио (17.09.2007)
 
Вдигат заплатите в “Кремиковци” На три пъти ще бъдат увеличени до края на годината заплатите в "Кремиковци". По 5% повече ще вземат металурзите през октомври и ноември, и още 7% през декември. Това се договорили ръководството на комбината и синдикатите, обяви шефът на федерация "Металици" в КНСБ Васил Яначков. Заради обещаното вдигане на парите металурзите отменят предвидената стачка, допълни той. Днес в 8 ч на митинг синдикалистите ще обяснят на работниците постигнатите договорки. Профсъюзите са извоювали още увеличение на стойността на храната от 3,50 лв. и така от 1 октомври тя става 5 лева. Заплатите ще се дават между 10-о и 20-о число всеки месец. Шефовете на комбината обещали да обявят на всеки отделен цех какво ще прави той по приетия инвестиционен план. Дейностите щели да бъдат разписани на огромни информационни табла.
Източник: Стандарт (17.09.2007)
 
Платихме 7,5 млрд. данъци 7,5 млрд. лв. данъци и осигуровки събра Националната агенция за приходите (НАП) до 31 август. Само приходите от ДДС са 1,9 млрд. лв. Към осеммесечието са събрани 75,2% от всички данъци и осигуровки, заложени за 2007 г. Към август миналата година този дял е бил 65 на сто. Това показва, че фирмите "излизат на светло", коментира шефката на НАП Мария Мургина.
Източник: Стандарт (17.09.2007)
 
20 % от получателите на кредити ще усетят по-високите лихви Около 20 процента от хората, изтеглили кредит, ще бъдат засегнати от повишаването на лихвените проценти. Засега само две банки са повишили лихвените си нива, но до края на година ще ги последват още няколко. Това каза изпълнителният директор на кредитния консултант „Кредит център” Тихомир Тошев. Според него оскъпяването на заемите не е сериозно и няма да доведе до финансови затруднения на клиентите. Между 0,2 и 0,5 на сто е средното оскъпяване на кредитите до момента. Банките, които планират повишение на лихвите си, също ще се вместят в тези нива, каза още Тихомир Тошев. В парично изражение това представлява увеличение на месечните вноски по ипотечните кредити с 8 евро за заем от 30000 евро или 15 лева за същия заем, изтеглен в лева, допълни Тошев. След 10 август, когато се появиха първите информации за поскъпване на кредитите запитванията от нови клиенти са намалели с близо 5 процента. От следващия месец обаче започва сезонът на банковите промоции, през който се очакват нови продукти при много изгодни условия.
Източник: Дарик радио (18.09.2007)
 
Металургичният комбинат Кремиковци отново се завърна на първа позиция в Топ 50 по приходи от продажби на публичните дружества в класацията на в. Пари за първото полугодие на 2007 г. Той беше начело от 2002 до 2004 г. преди продажбата му на индийския милиардер Прамод Митал. Въпреки това Кремиковци продължава да е най-губещата публична компания с отрицателен финансов резултат от 21.47 млн. лв. Комбинатът е подобрил резултатите си в сравнение с миналата година, но проблемите продължават. Вторият в класацията по приходи от продажби е БТК, която отстъпи лидерското място. Въпреки лекия спад на приходите за първата половина на годината телекомът продължава да е най-печелившата компания на БФБ. В тройката отново попада Петрол АД. Дистрибуторът на горива на едро увеличава приходите от продажби, подкрепен от световния марш на цените на петрола. Но най-сериозният скок при финансите му бележи печалбата, която се увеличава с над 200%. Следващите две компании в класацията - Булгартабак холдинг и Синергон холдинг, се конкурират ожесточено за четвъртото място. За първото шестмесечие на 2007 г. тютюневият холдинг успя да изпревари конкурента си Синергон с 4 млн. лв. повече продажби. Едно от най-ликвидните дружества на БФБ - Химимпорт, продължава да се изкачва в ранглистата.Компанията има над 100% ръст на приходите от продажби. Седми в Топ 50 е Алкомет АД, която отново се представя добре със 135.54 млн. лв. приходи от продажби. Непосредствено следва Неохим, който е с 8 млн. лв. по-малко продажби в сравнение с Алкомет, а Топливо заема девета позиция с 126.27 млн. лв. В десетката влиза и Оловно-цинковият комплекс с почти двоен ръст на продажбите, които за шестмесечието стигат 121.69 млн. лв. Във врата на завода диша новата публична банка - Първа инвестиционна банка. Тя влиза на 11-о място с приходи от лихви и дивиденти, възлизащи на 119.31 млн. лв. за първата половина на 2007 г. Създаденият в края на миналата година от сливането на Еврохолд и Старком холдинг, Еврохолд България заема 15-а позиция с консолидираните си приходи от продажби от 85.15 млн. лв. Биовет, Монбат и Каолин продължават да увеличават продажбите си с по 30-40%. В същото време Свилоза промени структурата си и премина към холдингов вариант и консолидираните й продажби се качиха седем пъти. Така новият холдинг на борсата влезе в класацията с 34.6 млн. лв.
Източник: Пари (19.09.2007)
 
По предварителни оперативни данни, произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2007 година възлиза на 12 980,4 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 1686 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,450965 лв. за щатски долар, БВП възлиза на 8946,0 млн. долара и съответно 1162 долара на човек от населението. Стойността на БВП, преизчислена в евро възлиза на 6636,8 млн. или на човек от населението се падат 862 евро. Спрямо второто тримесечие на 2006 година реалният обем на БВП е с 6,6% повече. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 10 751,9 млн. лева по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила с 8,7 на сто спрямо съответния период на предходната година. В структура на икономиката индустриалният сектор увеличава относителния си дял от 33,2% през второто тримесечие на 2006 година на 33,3% за същото тримесечие на 2007 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от сектора е 10,5%. Относителният дял на добавената стойност, създадена от дейностите в сферата на услугите е 60,3%, като спрямо второто тримесечие на 2006 година реализираното увеличение е с 0,6 процентни пункта. Реалното нарастване на добавената стойност в сектора е 9,5% повече спрямо съответния период на 2006 г. С 0,7 процентни пункта се намалява относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката - от 7,1% до равнище от 6,4% през второто тримесечие на 2007 година, като реалното намаление е 5,3%. За индивидуално потребление на населението през второ тримесечие на 2007 година се изразходва 76,1% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя е 5,7 на сто спрямо съответното тримесечие на 2006 година. Индексът на физическия обем на инвестициите (бруто образуване в основен капитал) е 124,7 на сто и определя нарастващ относителен дял на тази категория до ниво от 29,6 на сто от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 2 621,6 млн. лева стойностния обем на износа. За този период обемът на външнотърговския стокооборот е нарастнал реално с 9,45%. Износът на стоки и услуги е нарастнал реално с 5,7%, докато увеличението на вноса на стоки и услуги спрямо съответното тримесечие на 2006 година е 10,7%. За полугодието на настоящата година БВП достига номинален стойностен обем от 24473,8 млн. лева. Преизчислен в щатски долари БВП при среден за първите шест месеца на настоящата година валутен курс от 1,472045 лева за щатски долар, възлиза на 16625,7 млн. долара. На човек от населението се падат 3178,8 лева от обема на показателя, или 2159,45 долара. Преизчислен в евро БВП е съответно 12513,2 млн., като на човек се падат 1625,3 евро. В реално изражение БВП нараства спрямо първото полугодие на 2006 г. с 6,4%. Добавената стойност, реализирана от субектите на националната икономика, възлиза на 20141,6 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 8,2% по-висок от този, достигнат през първото шестмесечие на 2006 година. Индустриалният сектор създава 33,4 на сто от добавената стойност на икономиката, при което относителният дял за сектора бележи увеличение с 0,7 в сравнение с първите шест месеца на 2006 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от този сектор е 9,1%. Секторът на услугите бележи реално увеличение от 8,8%. Относителният дял в добавената стойност намалява незначително от 61,1 на сто през първото полугодие на 2006 г. до 61,0% през същия период на 2007 година. Аграрният сектор намалява производствената си активност през първото полугодие на 2007 г. реално с 2,3 на сто спрямо съответния период на 2006 година. Относителният дял на сектора е намалял с 0,6% спрямо първото полугодие на 2006 г. От категориите на крайно използвания БВП, инвестициите в основен капитал нарастват реално с 29,6% и достигат относителен дял от 29,6% в общия обем на БВП. Индивидуалното потребление на населението е 79% от общия обем, като реалното нарастване е с 6,8%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е негативно – минус 5923,1 млн. лева. Външнотърговският баланс се формира в резултат на нарастващи реални стойностни обеми на вноса и износа на стоки и услуги. Индексът на физически обем на вноса на стоки и услуги е по-висок от този на износа – вносът нараства реално с 11,9%, а износът с 4,1 на сто.
Източник: Застраховател (19.09.2007)
 
Всички търговски сделки на стойност над 30 000 лева, по които клиентът е платил в брой, ще бъдат докладвани в Агенцията за финансово разузнаване. Това предвиждат промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които депутатите от бюджетната комисия приеха на първо четене. Така строителите ще бъдат задължени да информират за купувачите, които се сдобиват с имот направо от тях. Добавени са и здравно-осигурителните дружества, които също ще трябва да прилагат мерките срещу изпирането на пари. В момента такова задължение имат брокерите на имоти, финансовите посредници, заложните къщи и банките.
Източник: Дарик радио (20.09.2007)
 
ЕС ще разследва покупката на "Кумерио" Европейската комисия обяви, че ще започне подробно разследване на сделката на "Норддойче афинери" (Norddeutsche Affinerie) за придобиването на белгийската компания за преработка на мед "Кумерио", съобщи Ройтерс. Според ЕК след евентуалното завършване на транзакцията NA ще стане най-големият снабдител на рафинирана мед на европейския пазар, обяви Нели Крус, еврокомисар по конкуренцията. За германската компания купувач решението на регулаторите не означава, че сделката ще е отхвърлена. Според NA е въпрос на време, преди комисията да реши, че изкупуването не застрашава свободната конкуренция на пазара. Разследването ще продължи в следващите 90 работни дни и ще разгледа пазарите за отливки от чиста мед. До момента NA е предложила допълнителни сделки и продажба на активи, с които да успокои притесненията на регулатора по конкуренцията. Тези предложения бяха направени през първата фаза на разследването. Анализаторите от белгийската банка KBC също очакват сделката за 777 млн. евро да бъде одобрена. Доскоро се очакваше сделката да бъде финализирана през октомври, но разследването ще я отложи за началото на 2008 г.
Източник: Дневник (20.09.2007)
 
Murchison и Mitsubishi ще развиват стоманодобивен бизнес Murchison Metals Limited (MMX) обяви, че се е съгласила да продаде 50% от металургичните си активи на японската Mitsubishi Development Pty Limited срещу първоначални $ 150 млн. и още една вноска в бъдеще. Групировката зачви, че новото съвместно предприятие ще установи нови металургични и инфраструктурни дейности в централната част на западна Австралия. Занимаващата се с откриване на залежи от желязна руда компания отбеляза, че Mitsubishi Development Pty Limited е изцяло клон на Mistsubishi Corporation, една от най-големите японски общотърговски компании. Изпълнителният директор на Murchison, Пол Копейтка, заяви, че подписването на споразумението е моментална стъпка напред за компанията. (Egoli.com)
Източник: Други (20.09.2007)
 
"Лукойл България" вдигна крайните заводски цени на горивата от 7,00 часа днес, съобщиха от рафинерията. Бензин А-95 Н поскъпва с 1,00 процента от 1804,00 на 1822,80 лева за 1000 литра. А-98 Н се увеличава с 0,96 процента от 1879,20 на 1897,20 лева за 1000 литра. Евродизелът ще е по-скъп с 0,55 процента, газьолът с 0,64 процента, а пропан-бутанът с 1,04 процента.
Източник: Дарик радио (21.09.2007)
 
Държавният дълг нарасна с 28,7 млн. евро през август и в края на месеца е 5,78 млрд. евро, съобщиха от Министерството на финансите. Нарастването се дължи основно на получено ново финансиране през месеца, както и на валутно курсови разлики. Външният дълг е 4,23 млрд. евро, а вътрешният - 1,55 млрд. евро. Държавният дълг представлява 22,1% от БВП.
Източник: Стандарт (21.09.2007)
 
Рекордната за всички страни от Европейския съюз инфлация от 12%, отчетена в края на август, ще забави България по пътя й към приемане на еврото. Това прогнозират анкетирани от "Блумбърг" икономисти. Всички те посочват, че поскъпването е основна пречка за влизането на страната във валутния механизъм ERM II, планирано за тази година. Поне двугодишния престой в ERM II е задължително условие за присъединяване към еврозната. "България има основателни причини да изчака с влизането в ERM II", посочва Ариел Емирян, икономист във френската "Сосиете женерал". "Постигането на реална конвергенция предполага по-висока инфлация, а покриването на критериите за еврозоната - точно обратното", казва той. Според него опитите за забавяне на инфлацията ще забавят процеса на догонване по степен на икономическото развитие на останалите страни в ЕС.
Източник: Дневник (21.09.2007)
 
На 21 септември 2007г. са обнародвани изменения и допълнения към наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Съгласно измененията, вписването в регистъра се извършва въз основа на писмено заявление по образец. Постановлението влиза в сила от деня, следващ деня на обнародването в "Официален вестник" на Европейския съюз.
Източник: Държавен вестник (21.09.2007)
 
Китайците предупреждават австралийските компании за железните руди Китайските компании за стомана предупредиха в петък австралийските рудодобивни компании да не се възползват от техните позиции, когато започнат преговорите за цените на желязната руда седващия месец. Австралийските рудодобивни компании постигнаха 189 % повишение на цените на желязна руда от 2002г. насам след като се успяха да задоволят повишеното търсене в Азия. Управителят на най-голямата китайска асоциация на стоманолеярите, Жанг Ксиаоганг каза пред Аустрелиан файненшъл ревю, че компании като BHP Billiton и Rio Tinto не трябва да злоупотребяват с преимуществата си. Жанг, които е председател на Китайската асоциация за стомана и метали, каза че добивните компании не трябва да забравят, че процъфтяват единствено заради растежа на китайския стоманен отрасъл. (Steelonthenet.com)
Източник: Други (21.09.2007)
 
Steel Dynamics съобщи във вторник, че ще осъществи общ проект с японската Kobe Steel на стойност $ 235 мил. Съоръжението Месаби Нъгет на езерата Хойт в Минесота ще е първото в света предприятие за производство на нерафинирана стомана, което ще използва новата технология ITmk3 на Kobe за добив. Според приключилите преговори за финансовите параметри, Steel Dynamics възнамерява да инвестира $85 мил. в ценни книжа в сдружението и да притежава 81 % от приходите от акции, а Kobe Steel - $20 мил. и съответно 19%. (AISI)
Източник: Други (21.09.2007)
 
8% инфлация в края на годината очакват експертите от Международния валутен фонд (МВФ), съобщи БНР. Според фонда, решението за допълнителна индексация на пенсиите за тази година по никакъв начин няма да улесни фискалната политика за 2008 г. От МВФ очакват инфлацията през следващата година да започне да спада. Според експертите от фонда, причините за увеличението на цените у нас са природните бедствия, които поразиха тази година земеделската продукция.
Източник: Пари (24.09.2007)
 
"Кремиковци" изчезва за 1 млрд. евро Между 500 млн. и 1 млрд. евро са нужни, за да се премахне "Кремиковци"."Има инвеститори, които ще извадят тази сума, ако ние не им пречим", заяви вчера главният архитект на София Петър Диков пред БНР. По думите му столицата можела да се превърне в център на Югоизточна Европа, ако "язвата "Кремиковци" се премахне. Преди седмица Столична община оповести планове за промишления район след среща с големи инвеститори, които искат да изграждат нов източноевропейски финансов център в столицата. До момента собственикът на комбината така и не е взел отношение около коментарите на главния архитект за бъдещето на "Кремиковци". До края на годината от дружеството трябва да започнат да правят инвестиции или да напуснат Софийското поле, препоръча Диков.
Източник: Сега (24.09.2007)
 
Спад на инфлацията през следващата година прогнозират от МВФ 8 процента инфлация до края на 2007 година прогнозират експерти от Международния валутен фонд (МВФ). Според тях следващата година нивото на инфлацията ще спадне до 4 процента, а повишението й тази година не е тенденциозно. Драстичният скок на цените на хранителните продукти у нас през 2007 година е повлиян от лошото време и бедствията, смятат експертите. Според Хуан Фернандес, постоянен представител на Фонда за България и Румъния, 10-процентното увеличение на пенсиите няма да улесни фискалната политика на правителството за следващата година. От 4 до 16 октомври на посещение у нас пристигат представители на МВФ, които ще коментират и консултират България по финансовата политика.
Източник: Дарик радио (24.09.2007)
 
В края на месец август държавният и държавногарантираният дълг е 5,787 млрд. евро, от които 1,558 млрд. евро вътрешен и 4, 229 млрд. евро външен дълг. В номинално изражение дългът нараства приблизително с 28,7 млн. евро в сравнение с предходния месец, съобщават от Министерството на финансите. Нарастването на дълга се дължи основно на полученото финансиране през месеца, както и на валутно курсова разлика. В края на отчетния период, делът на държавния и държавногарантиран дълг е 22,1% от общия размер на БВП (по прогнозни данни за 2007 г.). Това представлява покачване с 0,1 процентен пункт спрямо предходния месец. В състава на този индикатор делът на външния дълг е 16,2%, а на вътрешния - 6% от БВП. Към края на август вътрешните задължения заемат дял от 26,9 %, а външните - 73,1% от общия размер на дълга. През месец август Министерство на финансите проведе един аукцион за продажба на държавни съкровищни облигации на местния пазар. На аукциона одобрените поръчки на 3-годишни ДЦК са за 30 млн. лв. От началото на годината общият размер на извършените плащанията по главници и лихви възлиза на 2,127 млрд. лв., от които 1,653 млрд. лв. по външния и 473,8 млн. лв. по вътрешния дълг. По отношение на валутната композиция на плащанията, най-съществен е делът на тези в евро - 58,6%, следван от тези в лева - 22,3% и в щатски долари - 17,1%.
Източник: Застраховател (24.09.2007)
 
Тежки метали, прах, серен диоксид и въглеводороди от "Кремиковци" тровят софиянци и нанасят непоправими щети на околната среда. Емисиите на вредни вещества са в пъти над допустимите норми. Това показват данните от контролните измервания, които "Монитор" получи от Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ в София. Такива измервания се извършват 2 пъти годишно. Последното е приключило през март т. г. Резултатите от него сочат, че емисиите на вредни вещества са в пъти над допустимите норми. Оловото и серният диоксид са 1,3 пъти повече, праховете от различните производства - от 2 до 4,5 пъти над нормата. Според шефа на токсикологията във Военна болница проф. Никола Александров оловото има дълготраен токсичен ефект върху хората. То се натрупва в костите, поврежда червените кръвни телца и нервната система. Серният диоксид пък има влияе на белите дробове точно така, както и сярната киселина - изгаря ги. А въглеродният двуокис уврежда комплексно организма. Най-застрашени са децата и работещите в "Кремиковци", смята проф. Александров. Той е категоричен, че вредното производство или трябва да се модернизира, или комбинатът да бъде затворен. "Многократното превишаване на допустимите норми на прах и останалите вредни вещества е системно, за което на дружеството постоянно се налагат санкции", се посочва в писмото на РИОСВ. В момента месечната глоба на "Кремиковци" за замърсяване на околната среда възлиза на 132 168 лева месечно. Плаща ли си комбинатът и къде отиват парите, не е ясно. На този въпрос "Монитор" не получи отговор от РИОСВ. Какъвто и да е той, далеч по-тревожен е фактът, че глобите не променят ситуацията. Комбинатът бълва отрови от години. Досега не е вложена и стотинка за модернизация и екология. Никой не е виждал инвестиционната програма на новия собственик на "Кремиковци" Прамод Митал. Преди седмица шефът на "Подкрепа" в комбината Людмил Павлов заяви пред "Монитор", че вече са доставени два филтъра за пречистване на вредните емисии и предстои тяхното монтиране. Той обаче призна, че не ги е виждал. "По думите на ръководството част от съоръженията са пристигнали", заяви Павлов. Според него "Кремиковци" не пуши повече, отколкото преди 10 години. "Боклукът, който Бойко Борисов докара, мирише повече и в момента е по-опасен от предприятието", твърди синдикалистът. Той е категоричен, че сред металурзите няма увеличение на заболеваемостта. По официални данни обаче за последните 20 години едва 20% от хората, които са работили в "Кремиковци" 10 години последователно, са се пенсионирали. Останалите или са починали, или са пенсионирани по болест. Нито Людмил Павлов, нито някой друг от работниците знае какво точно излиза от комините на комбината. Според инспекторите от РИОСВ предприятието няма монтирани собствени системи за непрекъснати измервания, които да отразяват количеството вредни вещества в реално време и при непрекъснат режим. От началото на годината мобилна автоматична станция контролира качеството на атмосферния въздух в кв. Ботунец. Досега тя е работила 5 пъти по 5 дни и е регистрирала повишено количество на фини прахови частици. В село Яна също има апаратура за контрол на въздуха. Според кмета на селото Петър Витков данните се засичат от инспектор веднъж месечно. Какво показват и къде се изпращат, никой в селото не знае, но Витков е категоричен, че на това място не трябва да живеят хора. Пред "Монитор" кметът заяви още, че комбинатът бълва отрова най вече през нощта, в събота, неделя и през празничните дни. "Тогава никой не проверява, а и не се вижда толкова. Замерванията се правят само когато духа източен вятър, а това се случва рядко. Тогава уредите се слагат на източния портал, преди комбината. Естествено, че няма да отчетат нищо", казва Витков. Той е втори мандат кмет на Яна, работил е в "Кремиковци" и твърди, че има информация от кухнята. Според Витков комините на Феросплавния цех, върху които има датчици, са заварени и отровите излизат през прозорците. Думите му се потвърждават от писмото на РИОСВ до "Монитор". Ето какво пише в него: "Неорганизираните емисии от всички производства са видимо в много по-голямо количество. Тези емисии не могат да се измерват директно. За тяхното количество може да се съди по факта, че има намаление на дебитите на газовете през комините, които се контролират. Следователно емисията излиза през неуплътнения, отвори, врати и т. н., а не както би следвало да се изпуска чрез организирани източници - комини, като преди това е пречистена от вредни вещества". До месец-два собственикът на "Кремиковци" трябва да стартира програма за модернизация на комбината и да спре замърсяването. По предварителни данни тя ще струва 350 милиона евро. Все по-малко хора обаче вярват, че това ще се случи.
Източник: Застраховател (24.09.2007)
 
Австралийската компания Sims Group планира да се слее с американската Metal Management за да създаде гигант за скрап, които лесно ще надмине конкуренцията на много от световните пазари, предимно северна Америка и части от тихоокеанското крайбрежие, както за черни, така и за цветни метали. Управленските тела на двете компании са одобрили окончателно решение да се обединят в дружество което да функционира под името Sims Metal Management, вече описван от много наблюдатели в САЩ като най-големата компания за рециклиране на скрап, с дейност в 19 щата които ще се равняват на близо една четвърт от общите обекти на компанията. (Platts)
Източник: Други (24.09.2007)
 
Фирмата собственик на "Кремиковци" - "Глобал стийл", е на път да фалира едно от най-големите индустриални предприятия в съседна Сърбия, съобщи вчера сръбският печат. Става въпрос за гиганта "Магнохром" - единствения производител на огнеупорни материали и електротермични продукти в страната и най-големия на Балканите. Братята Прамод и Винод Митал от Индия са платили продажната цена от 1.2 млн. евро с огромно закъснение. Изтеклият междувременно срок за проверка на изпълнението на договора е удължен с два месеца, а в зависимост от резултатите от тази проверка е било възможно да се пристъпи и към разваляне на договора, припомни вчера сръбският "Вечерне новости". Братята Митал са собственици и на българския металургичен гигант "Кремиковци", чиито работници от няколко месеца насам са в стачна готовност заради неизпълнени обещания за увеличение на заплатите. Преди няколко месеца ръководството на "Кремиковци" закри намиращото се открай време в завода оборудване за производство на огнеупорни материали именно с мотива, че ще ги произвеждат в завода им в Сърбия. "Купувачът не е изпълнил абсолютно нищо от големите обещания и от договорните задължения", казва Миодраг Митич, секретар на новооснования синдикат "Независимост". Не само че няма работа и не получаваме редовно и малките си заплати, но не е и вложено нито едно евро в развитие и нови инвестиции, казва той. Всичко е разпродадено, посочва още Митич. Напоследък все по-често се говори за фалит като решение на всички проблеми на "Магнохром". Собствениците на "Глобал стийл" се оправдават най-вече с големите дългове на предприятието отпреди приватизацията. За да платят заплатите например, Митал са теглили кредити, срещу които са заложили имущество на "Магнохром". По официални данни на собствениците те са вложили досега 7 млн. евро, което в Сърбия предизвиква силно съмнение. У НАС В България "Кремиковци" е сред най-големите длъжници за ток, природен газ и за превози на железниците. Допреди няколко месеца предприятието дължеше близо 100 млн. лв. на НОИ и на данъчните, но наскоро подписа споразумение за издължаване. Освен "Кремиковци" братя Митал притежават и футболен клуб ЦСКА.
Източник: Сега (25.09.2007)
 
Икономиката на България засега има стабилен растеж, но намалява производителността на труда и ако тя не бъде повишена, доходите в страната може никога да не догонят европейските. Това констатира доклад на Световната банка, представен в Министерски съвет в понеделник пред министрите на финансите Пламен Орешарски, на образованието Даниел Вълчев и на държавната администрация Николай Василев. Над 5 процента е средният реален ръст на Брутния вътрешен продукт годишно между 2000 и 2007 година, а през първото полугодие на тази година увеличението е 6.4 на сто. Икономическата активност на населението се е повишила до 65 процента и е по-висока от тази в Унгария, Полша и Румъния, пише в доклада
Източник: Медия Пул (25.09.2007)
 
Петър Диков: Собственикът на "Кремиковци" е изправен пред две алтернативи Според мен в "Кремиковци" спокойно може да се развие финансовият и делови център на Югоизточна Европа. София има възможности и заслужава една такава структура. София е на идеалното място за това. Този център може да съдържа модерни офиси, може да има банки, може да се включи и модерно бяло производство и територията, на която е разположен комбинатът "Кремиковци" с неговата площ от порядълка на 10000 дка, би могла да бъде идеално място за такава структура. От устройствена и от геополитическа гледна точка София има шанс да й се случи подобен проект, каза главният архитект на София Петър Диков. При мен ежедневно идват инвеститори, които желаят да инвестират в София. Във финансовите и делови среди на Европа, а и не само на Европа България и София са достатъчно популярно и атрактивно място в момента. Ако София желае да получи своето място в системата на европейските градове, тя трябва да има къде да диша. За мен "Кремиковци" е перфектното място, на което София може да получи развитието си, да получи статута си на един важен град в Югоизточна Европа и едновременно с това да се реши един болен екологичен проблем, каза Диков и допълни: Ако нещо може да се случи с Кремиковци, то може да се случи сега. Собственикът на "Кремиковци" е изправен пред две алтернативи. Едната е да започне истинска работа по екологизацията на предприятието. Това ще струва по данни от пресата 350 млн. евро. Или другата алтернатива е Кремиковци да се разработи, като проект, в който "Кремиковци" предоставя терена, изнася производството и на този терен се прави нещо, което е в полза на държавата, на София и на софиянци. Това са двете алтернативи. Ако започне екологизацията, ход назад няма, тоест "Кремиковци" остава в Софийското поле с обещанията, че с тези пари за екологизация то повече няма да мърси.
Източник: Дарик радио (25.09.2007)
 
ArcelorMittal влага $ 35 млрд. в увеличаване на производството Най-голямата в света стоманодобивна компания ArcelorMittal („АрселорМитал”) планира да вложи 35 млрд. долара в увеличаване на производствения обем на предприятията си в целия свят, заяви в интервю за днешния брой на в. "Файненшъл таймс" главният изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал. Митал уточни, че 20 млрд. долара от общата планирана сума ще бъде вложена в Индия. Компанията възнамерява да построи два завода в индийските щати Джхарканд и Ориса, като във всеки от тях към 2015 г. ще се произвеждат 12 млн. тона стомана. ArcelorMittal планира да вложи средства и в регионите с бързо развиваща се напоследък икономика - Бразилия, Мексико, Южна Африка, Казахстан и Източна Европа, включително Украйна. Според Лакшми Митал увеличаването на производствения обем стомана се налага от нарастващото търсене на този продукт в повечето страни. Той обаче призна, че в САЩ търсенето на стомана е значително по-ниско, отколкото другаде. Строителството на ветроенергийния парк ще започне през 2009 година. До 2010 годинa ще се произвежда електричество. Инвестицията е на стойност 80 млн. Евро. Първаначална ще бъдат построени 30 кули с мощност 60 мегавата.
Източник: Дарик радио (26.09.2007)
 
Срокът, в който "Кремиковци" АД трябва да получи комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите, е 30 октомври 2007 г. Ако такова не бъде издадено, комбинатът ще бъде закрит. Това съобщи изпълнителният директор на комбината Александър Томов, цитиран от Investor bg. Томов допълни, че "Кремиковци" е подал заявление за комплексно разрешително и е представило екологичната си програма в министерството. Екологичната програма на дружеството е на стойност 312 млн. лв. От компанията твърдят, че изпълнението на тази програма е приоритет за ръководството на комбината и че с нея се цели постигане на по-чиста природа в региона на "Кремиковци" до 2011 г., както и достигане на европейско ниво на функционалност на производството на комбината в съответствие с изискванията на ЕС.
Източник: Монитор (26.09.2007)
 
Томов: Няма да се вдигат сгради в „Кремиковци” Проект за алтернативен модел на североизтока на София ще представи утре „Кремиковци”, съобщи изпълнителният директор на компанията Александър Томов. Идеята ще бъде обсъждана и на Четвъртия международен икономически форум, който ще се проведе на 2 октомври в столицата. Предложението е на главния архитект на София Петър Диков и включва крупна инвестиция в зоната и влизане в екологични норми на „Кремиковци” в един ускорен порядък, каза Томов. Комбинатът разполага с над 10 хиляди дка земя и идеята да се направи индустриална зона с офис сгради и центрове е приемлива за нас, но не върху територията на самия завод, заяви Александър Томов. Според него, за да се отмести заводът, са необходими от 7 до 10 години. По думите му единственият път пред „Кремиковци” е комбинатът да се превърне в екологично чисто място. До 2011 година това може да се случи с наши собствени средства в размер на 311 млн. лева, каза Томов и подчерта, че ако се вложат повече пари, програмата може и да се ускори с година – две.
Източник: Дарик радио (26.09.2007)
 
10 години са нужни да преместим “Кремиковци” Между 7 и 10 г. ще отнеме преместването на "Кремиковци". Така изпълнителният директор на комбината Александър Томов коментира идеята за затварянето му. Според него единственият път пред завода е той да се превърне в екологично чисто място. Това щяло да стане с екоинвестиции в размер на 311 млн. лева. Днес в комбината ще бъде представен проект на столичния главен архитект Петър Диков за застрояване на територията около "Кремиковци". Върху 10 хил. дка земя ще се вдигне индустриална зона с офис сгради и центрове. Проектът ще бъде представен и на предстоящия икономически форум, който започва в София на 2 октомври. На него ще бъдат показани и екопроекти за "Свилоза" и "Софийска вода".
Източник: Стандарт (26.09.2007)
 
Протест срещу "Кремиковци" месец преди присъдата му Месец преди крайния срок, в който МОСВ трябва да разреши работата на "Кремиковци" или да го затвори, натискът срещу комбината се увеличи. С лозунги "Кремиковци ни трови", "МОСВ е виновно, Джевдет, дай си оставката", "Кремиковци си пуши, а МОСВ спи" граждански организации протестираха срещу замърсяващото производство и държавната протекция над него. Екоминистърът отказа да се срещне с протестиращите. 31 октомври е крайният срок, до който ведомството на Джевдет Чакъров трябва да издаде или откаже комплексно разрешително на комбината. Екоорганизациите, които се борят срещу правителственото решение от миналата година за удължаване живота на "Кремиковци", се зарекоха да отнесат случая до съда в Страсбург, ако петчленен състав на Върховния административен съд не уважи жалбата им по този въпрос. Според тях намесата на правителството е била незаконна и само екоминистерството има право да решава дали заводът ще работи. Ако в края на октомври МОСВ откаже да поднови комплексното разрешително, "Кремиковци" ще затвори, призна за първи път в прав текст вчера изпълнителният директор на предприятието Александър Томов. Според говорителя на комбината Румен Занков обаче документацията е изрядна и вероятно ще бъде одобрена от екоминистерството. То обаче вече веднъж отказа да поднови разрешителното на предприятието. За да получи документа, предприятието трябва да е в нормите за замърсяване на околната среда. "Кремиковци" обаче ги превишава. Според МОСВ замърсяването на въздуха е 1.2 пъти над нормите, а според протестиращите е 20-30 пъти. Министерството обаче няма постоянна измервателна станция в района, която да го докаже. В близките дни като част от екологичната си програма комбинатът ще купи 2 станции. Те трябва да заработят до месец, обясни Румен Занков. Според Снежинка Цветанова от инициативния комитет в Мрамор обаче това не е гаранция, че замерването ще е адекватно. От "Кремиковци" обещават станциите да бъдат разположени в точки с висок риск и да предават автоматично и непрекъснато данни за въздуха. Според правителствения план предприятието трябва да изчисти производството си до 2012 г. Дотогава управата му обещава да инвестира 312 млн. лв. в привеждането му към еконормите. Днес се очаква Александър Томов да огласи позицията си и по друга идея, която всява напрежение около съдбата на "Кремиковци" - искането на Столична община комбинатът да бъде съборен и след рекултивация на замърсените земи на мястото да се вдигне модерен квартал. Вчера говорителят на предприятието коментира, че бизнес център може да бъде вдигнат и без да се събаря комбинатът. ПОСЛЕДСТВИЯ Евентуалното затваряне на "Кремиковци" ще лиши около 3000 български фирми от част от бизнеса им. Най-пострадали ще са големите гиганти като БДЖ, НЕК, "Булгаргаз". 30% от товарите, които БДЖ прави всяка година, са заети изключително от стоки от и за "Кремиковци", посочи вчера пред "Дарик радио" Божко Бонев от управителния съвет на комбината. В подобно положение ще изпадне и НЕК, тъй като за миналата година 18% от продажбите на ток на компанията са били за "Кремиковци". 70% от товарите на пристанище Бургас също са свързани с "Кремиковци". Според изчисления на самия комбинат произведеното в завода представлява 3% от брутния вътрешен продукт на страната и представлява 10% от износа. Освен това комбинатът дава поминък на около 6500 работници. Много експерти обаче подлагат на съмнение тези цифри, тъй като освен голям клиент "Кремиковци" е и голям длъжник на тези предприятия. На НЕК например комбинатът дължи близо 100 млн. лв., които са разсрочени през 2006 г. за 10 години. Въпреки това само от началото на тази година НЕК два пъти са закани да спре тока заради неплатени навреме текущи задължения. "Булгаргаз" има да прибира близо 40 млн. лв., също разсрочени. Откакто в началото на годината новият собственик плати близо 100 млн. лв. стари дългове към НОИ и НАП, "Кремиковци" вече не е длъжник на държавата. При проверка евроексперти през лятото изчислиха, че за последните 20 години металургичният гигант е получил от държавата помощ в размер на около 600 млн. лв. В тази сума влизат разсрочените задължения, както и различни други помощи от бюджета, получени преди 2004 г., когато влезе в сила планът за жизнеспособност на предприятието. Той бе подписан с Еврокомисията и по силата му, ако "Кремиковци" не вложи 375 млн. лв. до края на 2008 г., комбинатът ще трябва да върне взетите от бюджета 600 млн. лв. Според експерти от Министерството на икономиката принципът е комбинатът да върне толкова процента от 600 млн. лв., колкото е процентът на неизпълнение на инвестиционната програма. До края на август тази година според евроекспертите собствениците са вложили 270 млн. лв., т.е. остават неизпълнени 105 млн. лв. от инвестиционната програма. Следващата проверка ще е през 2008 г.
Източник: Сега (26.09.2007)
 
Металургията очаква по-високи цени на суровините Металургичните компании по цял свят могат да очакват по-високи разходи за суровини догодина поради по-скъпата руда, съобщи в. "Уолстрийт джърнъл". Очаква се минните компании да предлагат суровината с 50 на сто по-скъпо, като освен това се увеличават и разходите за транспорт и енергийни източници за производствата. Скъпите материали и други разходи могат да станат причина за още сливания сред металургичните компании, защото по-големите дружества ще имат предимство при преговорите с минните компании. В момента има дисбаланс между обема на продукцията на минните лидери и на металургичните дружества. Докато трите водещи добиващи компании снабдяват около 70 на сто от всички количества руда, "Арселор Митал" снабдява едва около 11 на сто от количествата готова стомана. През октомври ще започнат преговорите между китайските производители на готови стоманени изделия и минните дружества. Китай е най-големият производител на метала, а и най-голям вносител на руда в света, така че преговорите ще дадат тон за цялата индустрия. Китай може да плати около 100 долара за тон руда заедно с транспорта. От минните гиганти още през летните месеци предупредиха за исканията си за по-високи цени. Директорът на "Рио Тинто" Том Албанезе поиска по-скъпа руда, тъй като добиването на ресурса става все по-трудно. Металургичният сектор повишава непрекъснато търсенето, а имаме физически ограничения за добива, подчерта Албанезе. Европейските производители на стомана ще бъдат по-силно засегнати от американските, някои от които имат собствени мини. Цената на кокса за металургията също се покачва. Китай ще внася горивото при 230 до 250 долара за тон без включени разходи за транспорт. Миналата година коксът се предлагаше между 140 и 180 долара за тон. Цената за пренос на тон кокс се е покачила с около 25 на сто за последните две години до около 100 долара за тон
Източник: Дневник (26.09.2007)
 
Кремиковци иска 10 години за преместване Комбинатът вади екопрограма за 311 млн. лв. до 2011 г. Между 7 и 10 години ще са необходими на Кремиковци да се премести, съобщи председателят на надзорния съвет на металургичния комбинат Александър Томов. Това е един от вариантите за спасение на предприятието, ако бъде осъществен планът, оповестен преди десетина дни от главния архитект на столицата Петър Диков. Според него на 10 000 дка, които са собственост на Кремиковци, може да се построи нов бизнес комплекс, а комбинатът да се закрие. Екопрограма В Кремиковци имат и друга спасителна идея - до 2011 г. да направят производството екологично и върху терена, който не е зает от комбината, да се построят недвижими имоти. За екологичната програма са предвидени 311 млн. лв., каза Томов. Тя можело да бъде ускорена и да завърши 1.5-2 години по-рано. За тази година комбинатът е отделил 49 млн. лв. по екопроекти, като всяка година средствата за тях ще се увеличават и през 2010 г. ще достигнат 68 млн. лв. За да не се замърсява околната среда, производството на стомана и коксохимът трябва или да се подобрят, или да бъдат спрени, смята председателят на надзора на Кремиковци. Единственият начин комбинатът да продължи да съществува бил да стане като металургичните предприятия в Люксембург и Хамбург, които приличат на градини. Закриване Комплексното разрешително на металургичния комбинат изтича на 30 октомври. Ново трябва да бъде издадено от МОСВ. Правителството трябва да реши дали ще приеме нашата инвестиционна и екологична програма, или Кремиковци ще бъде закрито. Ние не вярваме, че това ще се случи, но така или иначе решението е на правителството, допълни Александър Томов. Представяне Екологичната програма ще бъде представена на 2 октомври на Четвъртия международен икономически форум Инвестиции в околната среда. Там ще се дискутират и използването на възобновяеми енергийни източници, възможностите за инвестиции във водния сектор, управлението на отпадъците и финансирането на проекти за опазване на околната среда.
Източник: Пари (26.09.2007)
 
ArcelorMittal и Arcelor очакват да се слеят на или около 13 ноември съобщиха от европейския пазар за стомана. Акционерите ще бъдат помолени да гласуват за сливането на събранието на акционерите на 5 ноември в Люксембург. Преди сливането на акционерите ще им бъдат предложени по осем акции след сливането за всеки седем преди него. Това преструктуриране ще позволи да се направи съотношението, по които ще се заменят акциите на Arcelor за всяка ArcelorMittal без това да се отрази на акционерите. Управителите на Arcelor също така ще предложат и допълнителен дивидент на стойност $ 0.040625 за акция. Това ще гарантира, че всеки акционер ще получава същия дивидент за акция от $ 0.325. (Forbes)
Източник: Други (26.09.2007)
 
Трима кандидати ще наддават за босненския завод за алуминий Три международни компании и консорциума, след които швейцарският Glencore („Гленкор”), ще участват в търга за закупуването на 88 процента от акциите на босненския завод за алуминий Aluminij Mostar („Алуминий Мостар”), оценявани на около 77 милиона евро, съобщи Франс прес. След сливането на Гленкор с руските компании Русал и СУАЛ през март тази година беше създадена компанията Руски алуминий - най-големият в света производител на алуминий и диалуминиев триоксид. До търга са допуснати също гръцката група Mytilineos („Митилинеос”) и британската EN+ Group Ltd (ЕН+), които подадоха оферти в определения срок, съобщи в комюнике правителствената комисия за приватизациите. Без да разкрива подробности, комисията отбелязва, че четвъртият одобрен в предварителната селекция кандидат - британската минна компания от индийски произход Vedanta Resources (Веданта рисърсис) - не е представила подробна оферта. Комисията трябва да одобри купувача на Aluminij Mostar до 9 октомври. Бъдещият собственик ще трябва да се ангажира да запази всички работни места, да поддържа нивото на производство и да заплати акциите в налични средства. Aluminij Mostar, в който работят близо 1000 души, е изнесъл през 2006 година 121 000 тона алуминий за около 240 млн. евро.
Източник: Дарик радио (26.09.2007)
 
BHP Billiton Ltd., най-голямата минна компания в света, завиши оценката си за залежите от мед, уран и злато в австралийската мина Олимпик дам със 75%, предвиждайки, че цената за суровините ще остане висока. “Количеството метали, което може да бъде добито се е повишило със 6,7%”, съобщиха от мелбърнската компания в годишния си отчет за 2007г. Може да се очаква още покачване, поради фактът че BHP копае на повече от 2 км. (1,2 мили) под повърхността, като част от двугодишно проучване за повишаване на продукцията. Председателя Дон Аргус обмисля разширяване на мината за да може да удовлетвори търсенето на суровини от Китай, чиято икономика се разраснала с 11,9% за второто тримесечие. Проектът може да струва 15 млн. долара, тройно повече от оценката на компанията миналата година, заявиха от Merrill Lynch & Co вчера. (Bloomberg)
Източник: Други (26.09.2007)
 
Александър Томов видя конспирация срещу "Кремиковци" Атаките срещу "Кремиковци" - едновременно от София и от Европейската комисия, са свързани, заяви вчера шефът на борда на предприятието Александър Томов. Така той коментира желанието на Столичната община да изгради търговско-финансов комплекс на мястото на комбината и проблемите на "Кремиковци" с Еврокомисията. Според Томов Брюксел просто не желае фамилията Митал да притежава още едно стоманодобивно предприятие в рамките на Евросъюза. Така шефът на борда намекна за огромните проблеми, при които най-големият от братята Митал - Лакшми, придоби миналата година стоманодобивния гигант "Арселор". Заедно с производството на "Кремиковци" в ръцете на фамилията е вече 10% от световния пазар на стомана. Томов премълча обаче за споразумението, сключено с Еврокомисията през 2004 г., според което собственикът на комбината трябва да вложи 375 млн. лв. за модернизация или да върне огромната държавна помощ от 600 млн. лв. Другата част от конспирацията според Томов е свързана с две български компании за недвижими имоти, които натискали общината да се възползва от терена на "Кремиковци" за изграждане на комплекс. Той обяви, че двете фирми са се срещали лично със собственика на комбината Прамод Митал и са му предлагали пари срещу закриването на "Кремиковци". Управата обаче имала идея сама да създаде търговско-индустриален център около "Кремиковци", но без да се премахва комбинатът. За затварянето му ще са нужни около 2 млрд. евро - над 1 млрд. за премахване на инсталациите, които са върху 4500 дка и още толкова за компенсации на работещите. Ръководството на комбината продължава да отрича, че заводът замърсява въздуха много над нормите. На Орлов мост, Лъвов мост и други точки в центъра на София замърсяването е много по-голямо, каза Томов, цитирайки замервания на Изпълнителната агенцията по околна среда. Заводът смята да плати измервания на въздуха в 4 района на столицата - "Младост", "Подуяне", "Княжево" и "Люлин". До края на годината в "Кремиковци" ще заработят 3 постоянни измервателни станции, каза шефът на екоотдела на завода Стоян Пирлов. АПЕТИТИ Извън застроената площ, предприятието притежава още 12 000 дка солиден парцел в района. Тъкмо към тях, смята Томов, е насочен апетитът на общината, тъй като в София няма друг толкова голям неразпокъсан терен. По пазарни цени тази площ в момента струва около 250 млн. евро, а ако се разреши строителство върху нея, цената ще скочи в пъти. Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.
Източник: Сега (27.09.2007)
 
Закриването на „Кремиковци” ще струва повече от 2 млрд. евро Закриването на „Кремиковци” ще струва повече от 2 млрд. евро, каза изпълнителният директор на компанията Александър Томов по повод идеята за изграждане на индустриален център върху територията на комбината. Според Томов районът на „Кремиковци” трябва да се превърне в екологично чиста зона, но без да се строи върху терена и без да се спира производството. По думите му причината държавата да не взима категорично решение за завода са апетитите към земята, с която разполага „Кремиковци”.
Източник: Дарик радио (27.09.2007)
 
Над 2 млрд. евро ще струва затварянето на "Кремиковци", пресметна директорът на комбината Александър Томов. Според него никъде по света не се закриват подобни производства. Те били превръщани в напълно чисти зони, като се запазва производството. Томов настоя държавата да каже ще има ли комбинат или не. До ноември трябва да бъде издадено комплексното разрешително на завода. Според Томов "страхотни интереси" стояли зад исканията за затваряне на завода. Той обаче отказа да спомене имена. Апетитите били към земята на завода, който е разположен на над 12 хил. декара.
Източник: Стандарт (27.09.2007)
 
"Кремиковци" планира да изгради индустриална зона Индустриално-търговска зона планира да изгради "Кремиковци" върху свои терени, които се намират около самия комбинат. Това съобщи Александър Томов, изпълнителен директор на компанията. Идеята е в зоната да се предлагат офис сгради и инфраструктура за производствена и търговска дейност, като инвеститори ще могат да бъдат самите компании, пожелали да развиват дейност на територията на зоната. Подобни проекти вече са изпълнили "Арселор - Митал" в Люксембург и "Тисен - Круп" в Германия, обясни Томов. Цел на проекта е да се оптимизират активите на компанията, така че недвижимите имоти извън "оградата на завода" също да започнат да носят приходи. Компанията ще се раздели с голяма част от активите, които не се използват в производствената дейност, като създаде няколко дъщерни дружества. Те ще функционират самостоятелно и ще изпълняват поръчки както от "Кремиковци", така и от други клиенти. Във връзка с програмата си компанията планира да изгради и собствен завод за цимент, суровини за който ще бъдат шлаката и други отпадъци от основното производство. Около 400 апартамента от жилищния фонд на "Кремиковци" в столичните квартали "Дружба", "Младост" и Подуяне пък са пуснати за продажба на работниците. Те ги получават при 10% отстъпка от направената пазарна оценка, като до момента 150 апартамента имат нови собственици, а за другите жилища купувачите очакват да получат банкови заеми.
Източник: Дневник (27.09.2007)
 
Кремиковци подписа договор с консултантска фирма На 27.09.2007 г. от 11.00 часа, в хотел "Шератон" ще бъде подписан договора между "Кремиковци"АД и датската "Grontmij Carl Rro a/s". Лицензираната от Европейската комисия датска фирма ще консултира управлението на инвестициите, подготовката и изпълнението на голяма част от проектите, както и крайната реализизация на Екологичната програма на "Кремиковци"АД на стойност 312 млн. лв.за периода 2007-2008г.
Източник: Банкеръ (27.09.2007)
 
Сливането на австралийските компании Mantra и Mavuzi ще създаде минен гигант в Африка От Mantra съобщиха във вторник, че австралийските компании Mantra и Mavuzi са се съгласили да се слеят. Предложеното сливане ще създаде динамична и добре финансирана компания за проучвания с разнообразни проекти за качествен уран, злато и мед в южната част на Африка на площ от около 14 000 кв.км. По предложената схема на уговорката, притежателите на ценни книжа в Mavuzi ще получат по една акция в Mantra, за всеки три свои в Mavuzi, и по една листвана опция в Mantra за всеки пет такива в Mavuzi. След сливането компанията ще разполага с пазарен капитал от 74 млн. австралийски долара ($ 64.8 млн.) като притежателите на ценни книжа в Mantra ще притежават 74%, а тези на Mavuzi останалите 26% от акциите. (Platts)
Източник: Други (27.09.2007)
 
Датчани помагат на „Кремиковци” за екопрограмата му Датската компания Гронтмил Карл Бро ще консултира „Кремиковци” по изпълнението и привличането на инвеститори за екологичната програма на дружеството. Двете дружества подписаха рамково споразумение за сътрудничество в областта на опазването на околната среда. Не разглеждаме перспектива, при която „Кремиковци” ще бъде затворен или няма да получи комплексно разрешително, коментира изпълнителният директор на комбината Александър Томов и допълни, че договора с датския консултант е гаранция за екологична стабилност. Готови сме на поемем дори по-строги екологични изисквания, коментира Томов предстоящото следващия месец решение на Министерството на околната среда и водите по заявлението за комплексно разрешително на завода Първият етап от работата на Гронтмил в „Кремиковци” е да се направи оценка на изготвената вече екологична програма, след което ще бъдат определени най-важните и спешни проекти. На следващ етап датчаните ще помогнат на комбината и в търсенето на финансов ресурс за реализация на екологичната програма.
Източник: Дарик радио (28.09.2007)
 
Оловото поскъпна рекордно на Лондонската метална борса Цената на един тон олово достигна исторически максимум на Лондонската металната борса, като премина прага от 3500 долара, предаде франс прес. Котировките на оловото се повишиха до 3520 долара за един тон и подобриха предишния си рекорд от края на юли, предаде БТА. Поскъпването на оловото се дължи на опасенията за недостиг на световния пазар и трайния спад на запасите, които има борсата в Лондон.
Източник: Дарик радио (28.09.2007)
 
Още една стъпка към края на "Кремиковци" Зелена светлина за ново строителство на територията на "Кремиковци" даде общинският съвет за устройство на територията. Експертите одобриха идеята теренът от 14 000 декара да загуби статута си на производствена зона и на него да могат да се строят и жилищни и бизнес сгради. Това е поредният повод собственикът на замърсителя "Кремиковци" Прамод Митал да преосмисли инвестицията си. Съветът предлага теренът на комбината да получи един от най-либералните градоустройствени статути - на смесена многофункционална зона. При този статут няма ограничение за височината на сградите. Позволява се оптимално използване на пространството, като разгърнатата застроена площ може да е до 3.5 пъти по-голяма от общата площ на терена. Промяната в статута бе одобрена по идея на сдружение "Граждани за зелена София", а предложението ще бъде внесено за гласуване на последното заседание на СОС като част от измененията в общия устройствен план. Тепърва обаче предстоят и обсъждания на национално ниво, а окончателното решение ще е на Министерския съвет.
Източник: Сега (28.09.2007)
 
"Дънди" безуспешно предлага четворна такса за "Челопеч" Концесионно възнаграждение между 1.5 и 6% е заложено в текста на ново споразумение между "Дънди прешъс метълс" и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), съобщи вчера мениджърът проекти на компанията у нас Алекс Нестор. С новите условия концесионният договор за "Челопеч" ще се хармонизира с новата наредба за таксите при добивните концесии и би трябвало да защити националния интерес, който притеснява правителството, каза той. Нестор припомни, че по наредбата максималната такса за добив на метали е 4%. В момента компанията плаща 1.5%, като половината отиват във фонд за стари щети. Според екоминистерството на практика държавата получава 0.75%, а министърът на околната среда Джевдет Чакъров искаше Ако споразумението се подпише, ще се приложи като анекс към договора за концесията. По процедрура новите условия трябва да минат през гласуване от правителството. Нестор каза обаче, че откакто са изготвени компанията няма информация защо не се придвижват.
Източник: Дневник (28.09.2007)
 
Bloomberg: Кремиковци ще повиши производството “Кремиковци” АД, най-голямото българско предприятие за стомана, управлявано от Прамод Митал, ще увеличи производството си с над 40% през следващата година и ще намали броя на работните места с една трета, за да повиши продуктивността, съобщи информационната агенция Блумберг на 27 септември. Агенцията цитира изпълнителния директор Александър Томов, които каза, че “Кремиковци” ще увеличи продукцията си до 1.8 млн. тона, като за 2007г. тя е 1.3 млн. тона. Компанията планира да удвои крайната си печалба преди облагане с данъци на 13.5% през следващата година като намали и броя на работниците до 5200 човека през първото тримесечие, при 8000 човека настоящ персонал. Блумберг цитира още, че от комбината планират да поверят страничните си дейности на подизпълнители. Отдела по поддръжката от около 1000 човека и транспортния отдел ще бъдат към отделни фирми, и ще извършват същите услуги. Същото ще бъде приложено и за някои други отдели. Продукцията на “Кремиковци” ще бъде увеличена при очакване за значително повишаване на цените на стоманата.
Източник: Дневник (28.09.2007)
 
Митал, приеми офертата и затвори Кремиковци Примката около Кремиковци все повече се затяга. От собственика на комбината Прамод Митал зависи дали той ще я свали и ще я развее като ласо, за да улови бика, или Кремиковци ще загине. Бикът в случая е офертата на общината. Според нея заводът трябва да бъде закрит, а в района да се направи сателитен град с бизнес и жилищни сгради. Офертата на кметството се появи месец и половина преди крайния срок, в който екоминистерството трябва да издаде комплексно разрешително, а индикациите са, че това може и да не стане. Причината е, че Кремиковци няма да изпълни екоусловията до края на годината. И от 2008 г. държавата ще плаща яки глоби, наложени по линия на ЕС. Така реално всеки българин ще плаща от джоба си, за да се поддържа производството на един остарял комбинат - най-големия замърсител в страната, който уж пряко правел 3% от нашето БВП. Пред индийския собственик има няколко варианта за действие. Да не приеме офертата от общината. Тогава ще му се наложи по всяка вероятност да вложи 350 млн. EUR в програма, с която производството да стане напълно чисто и да не се замърсява околната среда. Според специалисти това едва ли ще може да стане и така собственикът ще похарчи пари, които впоследствие ще загуби. Другият вариант е да се опъва и да реши да премести производството. От този отново ще загуби, защото това ще струва милиони, а не се знае дали жителите в населените места, където трябва да се премести комбинатът, няма да се вдигнат на протести и да осуетят този план. Третият вариант е Прамод Митал да приеме офертата на общината и да закрие комбината. Ако се спре на този, той отново ще трябва да избира. Да продаде земята, която вече няма да е с показатели за промишлена зона, а на нея ще може да се строят високи сгради, т.е. тя ще е значително по-скъпа, да прибере парите и да си ходи. Според другия вариант Митал може да остане в България и да инвестира в строежа на бъдещото сити. Така индийският милиардер отново ще спечели. Първо, защото няма да плаща за рекултивация на терена. Средствата за това ще са по линия на еврофондовете, като общината вече е направила проект за 125 млн. EUR. Второ, защото ще може да продава офиси и жилища с много добра печалба. Така той ще направи едно модерно сити в ЕС. Освен това привърженикът на здравословния начин на живот Прамод Митал може да направи и свое имение на рекултивираните земи и да спазва вегетарианската си диета с български плодове и зеленчуци. Така че, Митал, след ежедневното си едночасово йога занимание вземи решение - приеми офертата и закрий комбината. Но си плати преди това.
Източник: Пари (01.10.2007)
 
Чакъров: “Кремиковци” едва ли ще изпълни екоизискванията "Кремиковци" едва ли ще успее да изпълни в срок изискванията за издаване на комплексно разрешително, смята министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, съобщи Econ.bg. Ако комбинатът не получи разрешителното до края на октомври, трябва да спре замърсяващите си инсталации, съобщи bTV. От ръководството на "Кремиковци" са заявявали, че смятат да вложат 315 млн. лв.
Източник: Стандарт (01.10.2007)
 
Митал получил неустоимо предложение В петък главният архитект на София Петър Диков определи предложението си до Прамод Митал да срути металургичния комбинат ”Кремиковци” и на терена да се построи т.нар Софийско сити като ”неустоимо”. Според него индийският милиардер бил напълно наясно, че заводът не може да продължи да работи, тъй като няма как да получи комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите. Без документа, който удостоверява, че ”Кремиковци” ще изпълнява екологична програма, за да влезе в нормите за опазване на околната среда, след изтичането на крайния срок през октомври 2007 г., предприятието ще започне да плаща огромни глоби заради дейността си. ”МОСВ са скептично настроени, че комбинатът ще получи разрешителното. Именно поради тази причина, в личната си среща с Митал, аз му предложих вариантите да продаде земята, за да се реализира този проект или да стане съдружник в него. Има 2-3 седмици, за да вземе той своето решение”, каза Диков.
Източник: Медия Пул (01.10.2007)
 
7 дела срещу купувачите на Кремиковци Следприватизационният контрол завел 2000 иска за над 1 млрд. лева Купувачите на "Кремиковци" дължат на държавата стотици милиони левове, а от 2004 г. насам Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) е завела 6 дела за събирането им. Това съобщи вчера Руси Статков, член на Надзорния съвет на агенцията. От обещаните преди 9 години 300 млн. долара инвестиции досега в "Кремиковци" са налети едва 160 милиона. АСК търси 140 млн. долара по съдебен път, а освен това е завела дела за още 110 млн. долара неустойки по инвестиционната програма, обяви Статков в предаването "Неделя 150". През 1999 г. "Финметалс", фирмата на Валентин Захариев, взе комбината за 1 долар срещу обещания да покрие борчовете му, да инвестира по 50 млн. долара всяка година от 2000 до 2005 г. и още куп ангажименти. Държавата дори наложи запор върху акциите на "Финметал", след като стана ясно, че купувачът не изпълнява плана за инвестиции и други клаузи от договора. По-късно Захариев продаде "Финметал" на Прамод Митал и металургичният гигант стана собственост на "Глобал стийл холдингс". Но и чуждестранният собственик не навакса с вложенията и сега предприятието е заплашено от затваряне, тъй като е далеч от еконормите на ЕС, а бави инвестициите за опазване на околната среда. ЩУРМ АСК е завела 2000 дела срещу неизрядни купувачи и вече е спечелила половината, похвали се Руси Статков. Исковете са за над 1 млрд. лева - за неплатени акции, неизвършени инвестиции, за затворени работни места и други клаузи от сделките, както и за неустойки. Помощта на Темида дава резултати - АСК вече е спечелила дела за 300 млн. лева, съобщи надзорникът.
Източник: Сега (01.10.2007)
 
Природният газ поскъпва с 9,21 на сто от октомври, реши Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Така цената на синьото гориво се променя от 319.52 лева за 1000 куб.м. на 348.96 лева за 1000 кубика. Увеличението е над 1,5% по-малко от поисканите от “Булгаргаз” 10,78 на сто. От “Булгаргаз” обаче вече предупредиха, че ще поискат ново увеличение от началото 2008 година, ако цените на петрола се задържат около 80 долара за барел. Природният газ поскъпва заради увеличението на цените на алтернативните горива на международародните пазари. През последните три месеца мазутът е поскъпнал с 13.92%, а газьолът с 12.53% пресметнаха от регулаторната комисия, ръководена от проф. Константин Шушулов. В решението си за новите цени на природния газ ДКЕВР посочва, че на входа на страната цената на горивото се увеличава с 11.44%о по договора с “Овергаз Инк.” Сс 11.85 % пък се повишава цената на доставките от “Винтерсхал Ердгаз Ханделсхаус”. Увеличението о по договора с “Газекспорт” е 11.82 на сто, а по контракта на правителството с “Овергаз Инк” ­ с 0.55 на сто. Най-голямо е поскъпването на суровината, купувана от “Мелроуз Рисорсиз”, която разработва находището “Галата” ­ 27.06 на сто. “Булгаргаз” е заявила ръст от 6.84 на сто на количествата синьо гориво, които ще бъдат продадени на вътрешния пазар, до 819.503 млн. куб. м. Най-голямото увеличение на доставките е от “Галата”, откъдето “Мелроуз” ще осигурят още 50 млн. куб. м, което е стопроцентно увеличение на обемите. По договора с “Газекспорт” ръстът ще е 105.77 на сто, но реално ръстът е 7.455 млн. куб.м. По своя преценка газовите дружества ще могат да продават природния газ на цени по-ниски от пределните, утвърдени от ДКЕВР. В момента експерти от комисията правят анализи как новата цена на синьото гориво ще се отрази върху дейността на топлофикационните дружества, ползващи природен газ. Според проф. Шушулов регулаторът ще направи всичко възможно да не вдига цената на парното до края на отоплителния сезон. В момента “Булгаргаз” обмисля да въведе различни цени за потребителите си според размера на тяхната консумация, при което големите клиенти да плащат по-ниски цени от определените пределни тарифи от ДКЕВР. Така предприятия като “Топлофикация-София”, които са сред най-големите консуматори на природен газ ще могат да ползват гориво на преференциални цени. Цената на топлоенергията може да бъде задържана тази зима само, ако ДКЕВР увеличи изкупната цена на тока, произвеждан от ТЕЦ. Така на практика с по-скъпият ток ще може да компенсират по-високите разходи за производство на топлоенергия, коментира пред “Монитор” енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Като използва същата схема, ДКВЕР не позволи драстично увеличение на цената на топлоенергията през юли, припомни Тасев, който е и член на Съвета на директорите на софийската “Топлофикация”. Според него евентуалното поскъпване на газа от октомври ще се отрази най-силно върху металургията, химическата и стъкларската ни индустрия
Източник: Монитор (02.10.2007)
 
Митал не дава за 1 млрд. евро “Кремиковци” Митал не дава "Кремиковци" за 1 млрд. евро, нито за три милиарда. Това обяви директорът на комбината Александър Томов пред БНТ вчера. Той отхвърли от името на индийските собственици предложението на столичния главен архитект Петър Диков за затваряне на комбината и издигане на финансов и индустриален бизнес център на мястото му. Според Томов зад идеята стоят мощни икономически интереси на играчи в бизнеса с недвижими имоти. Той допълни, че техните сметки били криви, защото премахването на комбината ще отнеме 5-7 години и ще струва твърде скъпо. Ръководството на "Кремиковци" вече води паралелни разговори с инвеститори в недвижими имоти, които имат интерес да изграждат бизнес центрове до комбината. Десетки фирми искат да инвестират и цената на земята непрекъснато скача, заяви Томов. Вече имало оферта за 25 млн. евро на компания, която била готова да изчисти шлаката от завода.
Източник: Стандарт (02.10.2007)
 
Новите цени удрят химията Силно засегнати от новите цени на "Булгаргаз" ще са и химическите и металургичните компании. Там газът участва значително по-малко в себестойността, отколкото в парното, но също влияе на крайната цена. От ДКЕВР обясниха, че определят максималните нива. А всяко от газовите дружества може да продава под определените 348,96 лв. Това е първото сериозно вдигане на цената след подписването на новия договор с "Газпром". Очаква се още поне 30% до 2012 г.
Източник: Стандарт (02.10.2007)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 21.VII.2006 г. по ф. д. № 12731/94 вписа промени за "Финметалс холдинг" - ЕАД: премества седалището и адреса на управление в София, район "Кремиковци", кв. Ботунец; вписва изменения в устава съгласно протоколно решение на едноличния собственик от 13.VII.2006 г.
Източник: Държавен вестник (02.10.2007)
 
Чист Кремиковци - поредният надут балон Екологичната програма на Кремиковци се оказа поредният балон, раздут от Александър Томов. Изпълнителният директор трябваше на международен форум вчера да представи най-подробно намеренията на комбината за инвестиции и превръщане на производството в такова, което да не трови столичани. Томов обаче за пореден път обясни само колко ще струва обновяването. Миналата седмица парите бяха 311 млн. лв., а вчера се стопиха до 308 млн. лв. Изпълнителният директор на Кремиковци за пореден път пропусна да обясни в подробности как точно комбинатът ще се превърне в цветна градина. Томов поне бе разбрал едно - че хората нямат намерение да чакат 4-5 години, за да дишат чист въздух. Защото някои от тях ежедневно се тровят с прах, който според последната проверка на РИОСВ-София е от 2 до 5 пъти над допустимата норма, със серен диоксид от производството на кокс, който превишава с 1.3 нормалните граници, и т.н. От комбината обявяват, че с кредити и помощ от други компании щели да направят производството си екологично 1.5-2 години по-рано от 2011 г. А сега за замърсяванията от Кремиковци може би ще се оправдаят с думите, че заради това им се налагат глоби. Да, но те не ги плащат. Месечно за замърсяването на въздуха и водите в района на комбината трябва да се плащат 132 168 лв. От началото на 2007 г. досега обаче от Кремиковци не са платили нито лев по санкцията, наложена от РИОСВ-София. Дългът на комбината вече е 1 976 578 лв. Дори и да си плащат като на поп хилядите левове глоба, това няма да реши проблемите на производството. Няма и да компенсира вредите, които замърсяванията нанасят върху здравето на хората, отровените земи, които трябва години наред да се пречистват със специални технологии.
Източник: Пари (03.10.2007)
 
“Кремиковци” търси чужд инвеститор Екологичната програма на "Кремиковци", която е предвидена да се реализира в периода 2007-2011 година, може да бъде ускорена. Това ще стане, ако се намерят крупни чужди фирми, които да поемат част от екопроектите. Това заяви Александър Томов на Четвъртия международен бизнес форум за инвестиции в околната среда. Вчера шефовете на "Кремиковци" са подписали договор с голяма фирма за преработка на купищата шлака, трупани с десетилетия на територията на завода. За реализация на програмата до 2011 година са предвидени 308 милиона лева.
Източник: Стандарт (03.10.2007)
 
"Е.OН енерги" иска 49% от компанията за АЕЦ "Белене" Компанията желае да има решаващо влияние по въпросите, отнасящи се до сигурността "Е.OН енерги" има интерес към получаване на целия пакет от акции, предложени от бъдещата компания за изграждането и експлоатация на АЕЦ "Белене". Това обяви германската компания в отговор на въпроси за интереса й към проекта. Във вторник Националната електрическа компания (НЕК) съобщи, че е удължила с две седмици срока за подаване на предварителните оферти за стратегически инвеститори от кандидатите в първата група, с които електрическата компания ще започне преговори. НЕК ще запази 51% в бъдещата компания и ще участва с апорта на площадката на централата. Съществуват различни варианти за участието в проекта, посочиха още от "Е.OН енерги". Оттам подчертаха, че имат опит в надеждното управление на ядрени централи. Според компанията от решаващо значение е безопасността на новата мощност. Процедурата допуска кандидатите от първата група да се обединяват в консорциум с такива от втората група, за които се знае, че могат да получат до 25% от акциите в дружеството. В първата група от компании освен "Е.OН енерги" са чешката ЧЕЗ, германската компания RWE, италианската "Енел", френската ЕDF и белгийската "Електрабел". От ЧЕЗ отказаха да коментират интереса си към проекта. Във втората група попадат испанската "Ендеса", АТЕЛ и "Кумерио мед". Главно изискване е по време на строежа и особено по време на управлението Е.OН да има решаващо влияние по въпросите, отнасящи се до сигурността. Изявлението на германската компания дойде, след като ЕК обяви, че становището й по проекта ще се забави. Тя поиска от НЕК да отговори на въпроси, свързани с безопасността, съхраняването на отработилото ядрено гориво и отпадъците и екологията. Електрическата компания избра за изпълнител руската "Атомстройекспорт", която предложи реактори ВВЕР 1000/466, които наскоро получиха сертификат ЕUR за безопасност на десетте най- големи европейски енергийни компании. През миналата седмица в Брюксел премиерът Сергей Станишев се обяви за общо европейски дебат по въпросите на ядрената енергетика. "Много европейски политици проявяват странна срамежливост, що се отнася до ядрената енергетика. По този въпрос трябва да се говори, особено що се отнася за нови технологии с висока сигурност, посочи той. Станишев припомни, че България е затворила първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", които според Международната агенция по атомна енергетика са изцяло безопасни, но някои европейски държави са на друго мнение. По думите му липсват общоевропейски стандарти за сигурност на ядрените реактори.Текст под снимка ЕК обяви, че становището й по проекта за АЕЦ "Белене" ще се забави. Тя поиска от НЕК да отговори на въпроси, свързани с безопасността, съхраняването на отработилото ядрено гориво и отпадъците и екологията.
Източник: Дневник (03.10.2007)
 
“Кремиковци” дава 308 млн. лева за екология до 2011 г. "Кремиковци" ще отдели 308 млн. лева за екологичната си програма до 2011 г., съобщи изпълнителният директор на комбината Александър Томов, предаде репортер на БГНЕС. Томов посочи, че тази програма е необходима, за да се достигнат европейските норми за вредни емисии. Средствата са разпределени по следния начин: за 2007 г. - 34,906 млн. лева, 2008 г. - 47.2 млн. лева, 2009 г. – около 57 млн. лева, 2010 г. – почти 20 млн. лева, 2011 г. – 149,5 млн. лева. За осигуряването на тези средства ще се разчита на собствени ресурси, банкови кредити и привлечени капитали от европейски фондове и от международно сътрудничество, каза още Томов. Платените задължения към бюджета и държавните институции от 2005 г. до 2007 г. са над 900 млн. лева. От тях 148 млн. лева са преведени към Националния осигурителен институт. За тази година цените на тарифите на БДЖ към "Кремиковци" са нараснали с 20%, тези на НЕК – с 30% и “Булгаргаз” - 10 на сто, обясни Томов.
Източник: БГНес (03.10.2007)
 
"Елаците мед" купиха трета общинската фирма в София "Елаците мед" купиха трета общинска фирма в София. Във вторник медодобивното предприятие плати 8 млн. лв. за "Улично осветление", съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация. Компанията беше единствената, която подаде оферта, въпреки че над 20 фирми закупиха конкурсна документация. Минималната цена за 100% от общинското дружество беше 8 млн. лв.
Източник: Дневник (03.10.2007)
 
Кремиковци търси международни партньори, за да ускори екологичната програма Кремиковци АД ще се опита да ускори екологичната си програма с около година и половина – две, като за целта ще търси партньорството на международни компании. Това стана ясно по време на панел на тема „Финансиране на проекти за опазване на околната среда“ от провеждания днес с медийното партньорство на Investor.bg форум „Инвестиции в околната среда за по-добро качество на живот“. „В екологичната програма на Кремиковци са разчетени инвестиции в размер на около 308 млн. лв. до 2011 г. Средствата са разпределени по следния начин: 34,9 млн. лв. за тази година, 47 млн. за 2008 г., 57 млн. - за 2009 г., 19,8 млн. лв. - за 2010 г. и 149,5 млн. лв. за завършващата 2011 г. Съзнаваме обаче, че населението едва ли ще иска да чака 4-5 години“, каза Александър Томов, изпълнителен директор на дружеството. По думите му начинът за ускоряване на програмата е чрез привличане на големи световни корпорации, които да поемат екологични цели - производители на екологично оборудване, специалисти в реализацията на отделни проекти, които сами по себе си могат да бъдат и рецепиенти на средства от европейските фондове, защото стоманодобивното производство не може да бъде пряк реципиент на еврофондове. В тази връзка днес дружеството подписа договор за ускорено почистване на шлаката, добави Томов. Той припомни, че преди да стартира програмата, Кремиковци трябва да върне огромните дългове, които наследи. „За последните три години към 31 август 2007 г. Кремиковци е внесло в държавния бюджет над 905 млн. лв.“, каза Томов. Според него държавата трябва да се отнася по-пестеливо към гиганти като металургичния комбинат. „Освен това само през тази година цените „на входа на Кремиковци“ (от компании доставчици като БДЖ, НЕК, Булгаргаз и др.) са се увеличили общо с 47 млн. лв.“ каза още Томов. „При тези параметри средства за екология се освобождават все по-малко, отколкото ни се иска. Но въпреки това потвърждаваме ангажимента си за екологична програма за 308 млн. лв., както и че ще се опитаме да ускорим програмата с около година и половина – две, ако успеем да ангажираме големи световни финансови и индустриални фирми, които са специалисти в областта“, заключи Томов. На 15 октомври в столичния хотел Шератон ще се проведе конференция, посветена на екологичната програма на Кремиковци, съобщи още той. Днес акциите на комбината поскъпнаха с 0,20 на сто до средна цена от 25,13 лв. при прехвърлени 4 715 броя.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2007)
 
"Арселор Митал" ще наддава за сибирски въглищни компании Най-големият производител на стомана в света "Арселор Митал" ще наддава за две сибирски компании за добив на въглища, съобщи агенция Франс прес, цитирайки информация на в. "Комерсант". Базираната в Люксембург компания е готова да предложи най-малко 1.3 млрд. евро, за да придобие мажоритарно влияние в двете предприятия. Yakutugol и Elgaugol бяха предложени на търг от местните власти в Република Саха, а кандидатите за придобиването им ще наддават съответно за 75% от акциите на Yakutugol и 68.86% от капитала на Elgaugol, като началната цена за тези дялове ще бъде 1.3 млрд. евро. Освен "Арселор Митал" интерес към двете компании проявяват и други предприятия, сред които са руската "Мечел" (Mechel) и "Алроса" (Alrosa). Едно от условията, което беше поставено пред "Арселор Митал" и другите претенденти за сибирските предприятия от страна на правителството, беше задължителни инвестиции в компаниите на стойност няколко милиарда долара. Това условие вече оказа натиск върху част от кандидатите и причини оттеглянето на офертите им. Междувременно "Арселор Митал" обяви официално намеренията си да придобие и целия капитал на аржентинския конкурент "Асиндар" (Acindar), в която вече е мажоритарен собственик. Компанията заяви, че е готова да плати 542 млн. долара, за да установи контрол върху 34.7% от акциите на аржентинското дружество, които все още не са собственост на "Арселор Митал". По този начин целим да се стабилизираме в Аржентина, заявиха от люксембургския концерн. В момента "Арселор Митал" държи две трети от капитала на "Асиндар" чрез дъщерното дружество Belgo Siderurgica. Аржентинското предприятие се намира в процес на преструктуриране, което ще му позволи да увеличи производствения си капацитет до 1.7 млн. тона стомана годишно. През последните няколко дни се увеличиха спекулациите, че водещите европейски производители на стомана ще подадат жалба пред Европейската комисия за нарушаване на антидъмпинговите ограничения от страна на Китай. Според запознати източници големите компании от сектора ще настояват от ЕК да затегне контрола върху китайските износители на стоманени продукти, които продават продукцията си по цени под пазарните.
Източник: Дневник (03.10.2007)
 
Решението на малкият американски стоманен комбинат Steel Dynamics, да придобие базираната в САЩ компания за преработка на скрап OmniSource, отразява очакването за повишение на цените на металите, според анализатора на стоманения сектор Куни М Чен от Bank of America Securities. И двете компании са базирани във Форт Уейн, Индиана, и обявената късно в понеделник сделка е на стойност малко над 1 млрд.щ.д. OmniSource е една от най големите компании за преработка на скрап в САЩ с приход от 2.5 млрд.щ.д. и 42 обекта в източен САЩ и Канада, според Чен. OmniSource преработва грубо по 6 млн. тона скрап от черни метали и 900 млн. фунта цветни метали, отбеляза той. Сделката се очаква да приключи през Ноември. (Platts)
Източник: Други (03.10.2007)
 
Надзорът е потвърдил и проспекта на "Метизи" АД за емисията облигации в размер на 2 млн. лв., разпределени в 2000 бр. обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, свободно прехвърляеми, неконвертируеми, обезпечени облигации с номинална и емисионна стойност от 1000 лв. всяка. Облигационната емисия е със срок от 36 месеца и фиксирана годишна лихва от 7.325 на сто. Датата на емитиране е 21 февруари 2007 г., а на падеж - 21 февруари 2010 г., като плащанията ще бъдат на всеки шест месеца. Водещ мениджър на емисията е инвестиционният посредник "София Интернешънъл Секюритиз" АД. Най-големи акционери в предприятието са Свилен Светославов Кръстанов с дял от 49.41% от капитала, "ЕМУ" АД, Велико Търново с 20% и "Сименон" ЕООД, София с 19 на сто. "Метизи" е основано през 1978 г. и първоначалното име на дружеството е "Завод за стоманени телове и въжета" с производствен капацитет от 100 хил. тона телове и 47 хил. тона въжета. То e единствен в България и най-голем на Балканския полуостров производител на стоманени телове и въжета. Продуктовата листа включва повече от 400 наименования и размери. Продукцията му намира приложение в рудо- и въгледобива, енергетиката, металургията, строителството, машиностроенето, селското стопанство и много други отрасли на индустрията. "Метизи" предоставя своята продукция на повече от 280 български фирми, а експортният му дял е повече от 60% от годишния обем на производство и е ориентиран към клиенти от Гърция, Македония, Албания, Германия, Северна Африка и др.
Източник: Банкеръ (04.10.2007)
 
Ново цунами с цените Ново ценово цунами ще удари българина по джоба догодина. Токът и природният газ ще скочат с около 10% от 2008 г. Това прогнозира шефът на енергийния регулатор Константин Шушулов пред депутатите от енергийната комисия в парламента. Синьото гориво, което от 1 октомври поскъпна с 9,21%, ще се вдигне с още 10% от януари, каза Шушулов. Така веднага след Нова година всички газови потребители, заводите и топлофикациите ще бъдат сурвакани от "Булгаргаз" с нови, по-високи цени. Ако прогнозата се сбъдне, природният газ ще достигне 380-385 лв. без ДДС за 1000 куб.м. Това ще е истински шок за всички фирми и ще напомпа сериозно инфлацията още в началото на годината, коментираха веднага след заседанието икономисти в парламента. тернативните горива на средиземноморските пазари, посочи Шушулов. Нефтът и петролните продукти са скочили през последните месеци с 25%. Въпреки че новите цени на газа, които ДКЕВР определи от 1 октомври, ни се струват високи, те отразяват нивата на барел петрол от 76 долара. А сега той е 83, коментира Шушулов. Той посочи още, че от април и юли догодина не се очаква повишение на цената на газа.
Източник: Стандарт (04.10.2007)
 
Кремиковци ускорява екологичната си програма Кремиковци АД ще се опита да ускори екологичната си програма с около година и половина като за целта ще търси партньорството на международни компании. Това стана ясно по време на панела на тема „Финансиране на проекти за опазване на околната среда“ от завършилия вчера форум „Инвестиции в околната среда за по-добро качество на живот, заяви Александър Томов, изпълнителен директор на дружеството. В екологичната програма на Кремиковци са разчетени инвестиции в размер на около 308 млн. лв. до 2011 г. Средствата са разпределени по следния начин: 34,9 млн. лв. за тази година, 47 млн. за 2008 г., 57 млн. - за 2009 г., 19,8 млн. лв. - за 2010 г. и 149,5 млн. лв. за завършващата 2011 г. Съзнаваме обаче, че населението едва ли ще иска да чака 4-5 години каза Александър Томов, изпълнителен директор на дружеството, каза още Томов.
Източник: Банкеръ (04.10.2007)
 
Значително поскъпване на никела, калая и цинка Цените на никела, калая и цинка се качиха значително, благодарение на голямото търсене, както и на съветите за покачване на лондонската борса за метали (LME). На други места медта и оловото също се покачиха. На LME никелът се качи на 31 500 щ.д./тон, с 900 щ.д. повече, калая се качи с 530 щ.д. достигайки 16 175 щ.д./тон, медта скочи със 135 щ.д. на 8 295 щ.д./тон, цената на оловото се повиши с 125 щ.д. достигайки 3 635 щ.д./тон. В Ню Йорк медта се покачи с 5.25 цента и се продава за 3.7635 щ.д. за фунт на Нюйоркската търговска борса. На индийския пазар никелът достигна 1 540 рупии за кг., покачвайки се с 30 рупии, калая се качи с 10 рупии за да достигне 790 рупии за кг., а цинка - с 3 рупии и се продава за 168 рупии за кг. Скрапът от медни прибори, изрезките от медни листове и оловото се ка иха с по 1 рупия и се продават съответно за по 329 рупии/кг, 359 рупии/кг и 126 рупии/кг. (Outlookindia.com)
Източник: Други (04.10.2007)
 
„Кремиковци” трябва да работи, но екологично Металургичния комбинат „Кремиковци” трябва да продължи да работи, като изпълнява програмата си за екоинвестиции. Това е позицията на министъра на икономиката Петър Димитров и на лидерът на КНСБ Желязко Христов. Двамата се споразумяха представители на министерството и на синдиката съвместно да контролират завода при изпълнението на поетите ангажименти. Изказванията в посока за закриването на комбината са безотговорни, е категоричната позиция на министър Димитров и Желязко Христов. Евентуално затваряне на „Кремиковци” ще засегне хиляди работещи в дружеството и във фирмите-подизпълнители. От друга страна, комбинатът има огромно значение в експорта на страната. При приватизацията на ТЕЦ „Бобов дол” едно от условията за избор на купувач ще е гаранцията на инвеститора, че при производството си ще използва български въглища. Новият собственик трябва да се ангажира и с изпълнението на ясна социална програма. Това е заявил пред синдикалния лидер министърът на икономиката. По повод намеренията на „ЧЕЗ Груп” да направи съкращения на работните места, Петър Димитров и Желязко Христов се договориха да поканят на среща ръководството на енергийното дружество.
Източник: Дарик радио (05.10.2007)
 
Активно се търгуват акции на „Оловно-цинков комплекс” на БФБ С поредно повишение на борсовите индекси започна поредната сесия на Българската фондова борса. Много активна е търговията с акции на „Оловно-цинков комплекс”, където вече се размениха над 900 акции. Цената премина границата от 100 лева, при цена на затваряне от вчера 97,22 лева. Също при висока активност се търгуват книжата на „Синергон холдинг” и дъщерното му дружество „Топливо”.
Източник: Дарик радио (05.10.2007)
 
"Кремиковци" минава на ежемесечен контрол Представителят на държавата в борда на "Кремиковци" Нина Радева ще докладва вече всеки месец на икономическия министър Петър Димитров как върви изпълнението на програмата за жизнеспособност на предприятието. Тези доклади ще бъдат предоставяни и на КНСБ, обеща вчера министър Димитров на лидера на синдиката Желязко Христов. Според съобщението на КНСБ и на икономическото министерство и двамата са се убедили взаимно, че всякакви изказвания в посока закриване на комбината са безотговорни и че дружеството трябва да продължи да работи, като изпълнява програмата си за инвестиции в опазване на околната среда. Димитров припомнил значението на "Кремиковци" за експорта, а Желязко Христов подчертал, че евентуално затваряне на комбината ще засегне хиляди работещи в дружеството и във фирмите подизпълнители. Програмата за жизнеспособност на "Кремиковци" е всъщност ангажимент на държавата към Еврокомисията и по нея фирмата трябва да вложи близо 300 млн. лв. В противен случай трябва да върне на държавата 600 млн. лв., което със сигурност ще фалира комбината.
Източник: Сега (05.10.2007)
 
НЕК заплаши "Стомана индъстри" със спиране на тока Двете компании спорят за новите цени на електроенергията Националната електрическата компания (НЕК) ще започне поетапно изключване на електрозахранването на "Стомана индъстри" и "Радомир метали", ако компаниите не платят изразходваната от нея електроенергия по новите цени от 1 юли до петък, заяви изпълнителният директор на електрическата компания Мардик Папазян. Пернишкото металургично предприятие продължава да плаща по старите цени и оспорва повишението на цената с над 38%, по която продава НЕК. От влизането на новите цени НЕК издава фактури за тях, но "Стомана индъстри" и "Радомир метали" плащат по старите и така са натрупали задължения за по над 2 млн. лв. НЕК вече ги е предупредила, че ще започне поетапно прекъсване. "След като няма разбирателство, сме принудени да пристъпим към тази мярка, направихме няколко срещи със "Стомана индъстри" с участието и на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Галина Тошева, обясни Папазян. Той допълни, че в момента компанията няма договор за доставка, а електрическата компания не печелела от продажбите. Според него, ако пернишкото дружество не харесва предложените цени, може да излезе на свободния пазар на енергия. "Стомана индъстри" беше една от първите компании, които излязоха на свободния пазар на енергия преди година, но поради специфичното си потребление купува ток и от електрическата компания. НЕК ни изнудва и това не са нормални търговски отношения, коментираха от "Стомана индъстри". Докато течеше регистрацията ни на свободния пазар, компанията изкупи цялото количество електроенергия от свободната квота на АЕЦ "Козлодуй" на цена с 20% по-висока от останалите участници и в момента няма енергия, обясниха от там. Възможността за внос изглежда невъзможна на този етап заради значително по-високата цена, което принуди гръцката компания "Вилхалко", собственик на предприятието, да свие производството и да намали инвестициите и заетостта на работниците. Според ръководството на пернишката металургична компания НЕК продава над минималната цена, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Компанията предлага НЕК да въведе отстъпки за големите си клиенти. "Стомана индъстри" ще внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията и ще се обърне към Европейската комисия за нарушение на директива 54/2003, че един от основните играчи не може да има господстващо положение на електроенергийния пазар. Цената на клиентите на високо напрежение е либерализирана още от 1 януари и регулаторната комисия не определя цената на високо напрежение, обясни председателят й Константин Шушулов. Той обясни, че за да защити битовите потребители, малките и средни фирми с персонал 50 души и оборот 10 млн. лв., комисията е определила квота на АЕЦ "Козлодуй" за тях, защото в противен случай големите потребители ще изкупят евтината енергия. В сряда председателят на парламентарната енергийна комисия Радан Аталай заяви, че комисията се ангажира да играе ролята на посредник в спора между НЕК, компаниите от металургичната и циментовата индустрия и регулатора.
Източник: Дневник (05.10.2007)
 
Финландска компания влиза на българския строителен пазар Финландската компания Rautaruukki влиза на българския строителен пазар чрез откриването на търговско представителство в София, съобщи пред журналисти днес Юки Хирвиниеми /Jukka Hirviniemi/, вицепрезидент на Ruukki Construction за Централна и Източна Европа. Ruukki Bulgaria Ltd. започва работа тази месец и целта е да се превърне в най-големия доставчик на рамкови, стенни и покривни конструкции за търговското и промишленото строителство в страната, каза още той. На по-късен етап Ruukki планира да създаде собствена търговска мрежа в България в съответствие с развитието на бизнеса си. Търсенето в областта на търговското и промишленото строителство в България се увеличава с бързи темпове, подчертаха от компанията. Тази година строителният бизнес в България възлиза на 3,41 млрд. евро като увеличението е с 10 процента спрямо миналата година. За следващите две години се очаква ръстът да е поне 8 процента годишно, съобщиха от фирмата.
Източник: Дневник (05.10.2007)
 
SKW Stahl-Metallurgie Holding AG обявиха, че са приключили сделката по придобиването на ESM Group Inc., компания базирана в Амхерст, Ню Йорк, САЩ. ESM е лидер на пазара за десулфуризация на разтопени метали в САЩ. Покупката на ESM спомага на SKW Stahl-Metallurgie да разшири стойностната верига за десулфуризация на разтопени метали. Освен това, те не само стават лидер на световния пазар в този сегмент, но и се включва в нови големи дейности от всякакво естество. Цената на покупката, включително предполагаемия капитал в обръщение, е приблизително 57 млн. евро.Финансирането ще се осъществява от сегашната ликвидност на SKW Stahl-Metallurgie и от дългове. (skw-steel.com)
Източник: Други (05.10.2007)
 
НЕК спря заради дълг тока на “Радомир-метал индъстрийз” Националната електрическа компания (НЕК ) е изключила първия вход, захранващ с високо напрежение стоманодобивните пещи на “Радомир-метал индъстрийз”, съобщи изпълнителният директор на дружеството Людмил Александров. Мярката е предприета заради дълг на предприятието от 2 400 000 лева. Сумата е натрупана като остатък от споразумение от преди две години и разлика между старата и новата цена на промишления ток, въведена от НЕК, ръководена от Любомир Велков през това лято. От 1 юли дружеството получава фактури за ползвана електроенергия по завишена тарифа, определена от НЕК, но отказва да плаща по новата цена и се издължава по старата. Така всеки месец се натрупва задължение по около 90 000 лева. Дружеството претендира за вземане от НЕК в размер на над 3 000 000 лева с лихвите. Искането е заради откупен от предприятието дълг на НЕК към фирма “Стомана-Перник”, намираща се в ликвидация.
Източник: Монитор (08.10.2007)
 
"Кремиковци" са назад със $ 100 млн. инвестиции Собственикът на "Кремиковци" изостава с влагането на около $ 100 млн. предимно в нови технологии, опазващи по-добре околната среда. Това съобщи вчера зам.-министърът на икономиката Нина Радева, която бе натоварена да следи изпълнението на плана за жизнеспособност на предприятието, за който бе сключен договор с Еврокомисията през 2005 г. Според нея тези пари трябва да се вложат до края на годината и собственикът Прамод Митал е уведомен, че трябва спешно да ги намери. "В противен случай има опасност комбинатът да плати, и то заедно с лихвите, всички пари, които държавата му е отпускала от 1994 до 2004 г., т.е. около 500 млн. лв.", каза Радева. Следващият преглед на изпълнението на плана за жизнеспособност от страна на евроекспертите е в началото на 2008 г. Заради високите цени на стоманата на световните пазари в момента предприятието получава достатъчно приходи, заяви Радева.
Източник: Сега (08.10.2007)
 
Европа скоро ще се оплаче от китайския дъмпинг Европейската асоциация за стомана Еврофер, може да подаде антидъмпингово оплакване срещи Китай в Европейската комисия до края на месеца, на основа информация, с която асоциацията разполага. Дийтер Амелинг каза, че случаят трябва да бъде подготвен много щателно и до края на октомври би трябвало да е готов, позовавайки се на опитите на Еврофер да събере доказателства, че Китай изнася за Европа на цени под производствените. Като говори преди годишния конгрес на Международния институт за стомана и желязо, управителят на немската асоциация за стомана Wirtschaftsver-einigung Stahl изяви сигурност, че европейската комисия ще трябва да предприеме действия, стига информацията събрана от европейските производители на стомана да дава доказателства по случая. (Gulf Times)
Източник: Други (08.10.2007)
 
Nipon може да увеличи производството си на стомана за коли в Китай чрез партньорство с Baosteel Nippon Steel, втория по големина производител на стомана в света може да увеличи производството на стомана за автомобили в Китай чрез отдел към Baosteel Group Corp. поради нарастващото търсене на автомобили. Nippon Steel разглежда възможността да произвежда повече поцинкована стомана в съвместното предприятие с Baosteel, най-големия производител на стомана в Китай и доставчик за Toyota Motor и General Motors Corp., каза президента Акио Мимура в интервю по време на световната конференция за стомана и желязо в Берлин. Търсенето на автомобили в Китай, която стана втория по големина пазар за коли в света миналата година, може да нарасне с 15% тази година. (Bloomberg)
Източник: Други (08.10.2007)
 
Кораб гигант вози руда за “Кремиковци” Най-големият кораб, посещавал някога Пристанище Бургас, чака на рейд да влезе в порта. Моторният Zetland, който е натоварен със 143 хил. т желязна руда от Бразилия за “Кремиковци”, пристигнал в акваторията на залива в 0,30 ч на 5 октомври. Гигантът все още е на рейд, тъй като размерите му не позволяват да влезе с целия си товар в пристанището. По тази причина баржата Bulk Kremi ще извърши петкратно облекчаване на товарите и едва тогава Zetland ще успее да застане на 32-ро корабно място на Терминал “2А”.
Източник: Труд (09.10.2007)
 
Поне 10 фирми ще кандидатстват за концесията на порт Лом, съобщи изпълнителният директор на пристанищния комплекс в града Борислав Михов. Сред кандидатите са гръцки, руски, украински, португалски и дори китайска фирми, твърди Михов. Няколко български компании са създали консорциуми, за да участват в търга. Сред тях са "Нове холдинг" на Васил Божков, която купи и електрокарния завод в града, хотела на "Трансимпекс" и морския клуб. Интерес са проявили и от "Химимпорт", както и новите собственици на кремиковския комбинат и бившия му изпълнителен директор Валентин Захариев, който строи металургичен комплекс край София. На всички тях портът ще е нужен за внос и износ на суровини и готова продукция. Сериозна заявка за порта дава и фирма "Прогрес М 2000", която също е стъпила здраво в Лом. Тя притежава хотел на брега на Дунав, дома на моряка, фирма "Пътно поддържане" и др. Порт Лом ще бъде даден на концесия за 35 години. Индикативната му стойност е 33 млн. лв. Процедурата за отдаване на концесия беше открита през септември тази година с решение на Министерски съвет. До края на годината портът ще има концесионер, обяви наскоро транспортният министър Петър Мутафчиев.
Източник: Стандарт (09.10.2007)
 
Завод въстана срещу скъпия ток Завод се вдигна на бунт срещу по-скъпия ток. "Радомир метали индъстрийз" отказва да плаща по-високите тарифи, въведени от 1 юли. В резултат НЕК започна поетапно изключване на мощностите в най-голямото предприятие в Радомирско. В петък беше изключен първи вход на електросистемата на електропещите с високо напрежение, което блокира стоманодобивното производство. Вчера бяха спрени още мощности. Наказанието е заради дълг от 2,4 млн. лв. Той е получен от дължими суми по старо споразумение отпреди две години и от разликата между старата и новата цена на промишления ток, въведена от НЕК от лятото. Дружеството смята новата цена на тока за необоснована и всеки месец трупа по 90 хил. лв. борч. Според ръководството повишението на цената на тока е немотивирано и облагодетелства само НЕК. Заради спирането на тока работници и синдикати готвят протест пред НЕК и Министерството на икономиката и енергетиката и се заканват да блокират пътя за София. Дружеството обмисля оферта за внос на електричество. Немска борса предлагала двойно по-евтин ток, каза председателят на Надзорния съвет на дружеството Пламен Бонев. Токът от Германия струвал 25 евро на мегаватчас, а НЕК го давала за 48 евро.
Източник: Стандарт (09.10.2007)
 
Тайванската Walsin ще купи 59.76% от China stainless steel co за 56.84 млн.щ.д. От Walsin Lihwa Corp казаха, че са решили да инвестират 56.84 млн.щ.д. за да придобият 59.76% в смесено дружество за неръждаема стомана в град Джянг Юн, провинция Джанг Су на река Ян Дзъ. Инвестиционния план е преразглеждане на идеята от март да се закупят 51% от акциите за 48.27 млн.щ.д., съобщиха от компанията при регистрацията на фондовата борса. Отделно, от Walsin Lihwa казаха, че ще налеят допълнителни инвестиции на стойност 21.45 млн.щ.д. в друго изцяло тяхно смесено предприятие в град Чанг Жу, също в провинция Джанг Су, достигайки общи инвестиции от 58.24 млн.щ.д. (Trading markets)
Източник: Други (09.10.2007)
 
Murchison предлага 986 млн.а.д. за Midwest Murchison Metals Ltd., най-добре представящата се компания на базата на австралийския индекс тази година, отправи оферта от 986 млн.а.д. в акции за Midwest Corp., за да си осигури правото да построи пристанище, необходимо за мината за желязна руда на компанията. Високата оферта вдигна цената на акциите на Midwest на 4.70 а.д. за акция, с 34% повече от крайната цена вчера, казаха от базираната в Перт компания. Murchison, подкрепяна от японската Mitsubishi Corp., си съперничи с Midwest, финансирана от китайската Sinosteel Corp. за строежа на пристанище на западния австралийски бряг за доставки на желязна руда за Китай и Япония. Според проучване сред анализатори на Bloomberg от миналия месец, цените на суровините може да скочат за веста година с 30% през 2008 г. (Bloomberg)
Източник: Други (10.10.2007)
 
Вносът на желязна руда в пристанище Тианджин се е повишил с 14.5% за първите осем месеца Пристанище Тианджин е внесло общо 27.96 млн. тона обогатена желязна руда през първите осем месеца на тази година, повече с 14.5%, в сравнение със същия период миналата година, според скоро оповестена статистика от китайските митнически служби (GAC). Общата стойност на обогатената желязна руда през първите осем месеца на тази година е 2.19 млрд.щ.д., отчитайки скок от 48.2%, в сравнение със същия период миналата година, със средна цена на вноса от 79.2 щ.д. на тон, повече с 29.4%. Местният добив на желязна руда постоянно изостава от нарастващото търсене на пазара, което е причината за нарасналия внос и цени през последните осем месеца. (Intefax)
Източник: Други (10.10.2007)
 
Отпочнаха “Кремиковци” “Кремиковци” започва спиране на мощности, които замърсяват въздуха на столицата. Това се прави по предписание на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-София. Еколозите установили, че един от трите агрегата в стоманодобива изпуска големи количества прах и трябва да бъде спрян за основен ремонт. Срокът е 30 октомври 2007 г. До края на месеца комбинатът трябва да получи екологично разрешително, за да продължи да работи.
Източник: Труд (11.10.2007)
 
Металурзи скочиха срещу скъпия ток Потребители скочиха срещу НЕК заради високата цена на промишления ток. Вече две предприятие в Пернишко се разбунтуваха от въведените от 1 юли нови тарифи. След като "Радомир метали индъстрийз" отказа да плаща фактурите с 39% завишение, вчера срещу Националната електрическа компания въстана и "Стомана индъстри". Българската асоциация на металургичната индустрия ще сезира Комисията за защита на конкуренцията за скока на цената, обявиха от ръководството на предприятието. Според него НЕК направила корекцията без предварителен диалог и предупреждение. Повишението било удар върху икономиката и щяло да доведе до дефицит по външнотърговския баланс. 90% от продукцията на "Стомана индъстри" е за износ, а новите цени на тока ще я оскъпят с 5%, твърдят от завода. Дружеството няма с кого друг да преговаря за доставка, тъй като НЕК била изкупила предварително цялата ел. енергия от пазара на високи цени.
Източник: Стандарт (11.10.2007)
 
"Кремиковци" дължи близо 2 млн. лв. екоглоби От комбината уверяват, че изчистват всички сметки до 15 октомври "Кремиковци" АД от началото на годината не е плащало текущите си санкции към регионалната екоинспекция в София, съобщиха от ведомството. Задълженията на комбината възлизат на близо 2 млн. лв. От януари предприятието трябва да плаща по 132 хил. лв. всеки месец за наднорменото замърсяване на въздуха и водата. Месечната му глоба беше увеличена със задна дата, след като през март екоинспекцията извърши контролно измерване на вредните емисии и установи, че са се увеличили. Така месечните екологични глоби се увеличиха с близо 50 хил. лв. От комбината казаха, че е възможно санкциите да не са платени, но в момента изравняват всички сметки и до 15 октомври задълженията ще бъдат изчистени. От началото на месеца в предприятието тече втората контролна проверка на екоекспертите. Тя ще продължи до края на октомври, а резултатите за превишените норми ще излязат най-рано в средата на ноември, обясниха от инспекцията. Оттам припомниха, че до края на месеца "Кремиковци" ще трябва да спре за основен ремонт един от трите си агрегати в стоманодобивното производство, заради чиято лоша работа се изхвърля повече прах с железни оксиди. От компанията увериха, че ремонтът на инсталацията е плануван и утвърден още в началото на годината. Тя ще бъде спряна, ще бъдат монтирани електрофилтри и след това агрегатът трябва да работи по-добре от другите два. Краят на октомври е срокът, в който по европейски изисквания "Кремиковци" трябва да получи комплексно разрешително, за да продължи работата си. От компанията уверяват, че на 1 ноември ще имат такова. Издаването на това разрешително им беше отказано през април, заради което се наложи през май "Кремиковци" да започне нова процедура. След това екоминистерството върна новото заявление с 10 страници указания за допълване на пропуските. От компанията казаха, че допълнението вече е внесено. Зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев неведнъж е казвал, че ако "Кремиковци" АД не успее да получи разрешително навреме, освен санкции може да има частично спиране на инсталациите. В четвъртък компанията ще съобщи каква част от екологичната си програма е изпълнила през последните два месеца и какво ще направи в близките седмици. За изпълнението на тази програма "Кремиковци" търси съдействие от Столичната община, за да може чрез нея да кандидатства за финансиране на екопроекти от еврофондовете, тъй като като търговско дружество не може да бъде бенефициент. Акциите на комбината поскъпнаха с 6.67% по време на борсоваta сесия до 25.27 лв. за лот. Инвеститорите си размениха 2315 книжа.
Източник: Дневник (11.10.2007)
 
Ръководството на „Кремиковци” отчита екопрограмата си Ръководството на металургичния комбинат „Кремиковци” ще направи отчет пред медиите за извършеното през последните два месеца по изпълнение на екологичната програма на дружеството. Очаква се главният изпълнителен директор на „Кремиковци” Александър Томов да обяви и предстоящите мерки за радикално намаляване на вредните емисии до края на годината.
Източник: Дарик радио (11.10.2007)
 
С приближаването на конференцията в Бали на Обединените нации, производителите на стомана призовават правителствата да приемат специфични мерки за емисиите на въглероден диоксид от стоманодобивната и рудодобивната индустрии, като заявяват че регионални политики от сорта на EU-ETS само отклоняват проблема към азиатските страни, където правилата за опазване на околната среда не са толкова строги. Капиталовите и търговски регионални политики, като тази на ЕС, не са ефективни за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, заяви Филип Варин, изпълнителен директор на Corus и изпълнителен член на комитета на Международния институт за желязо и стомана. Такива политики, добави той, “просто водят до изнасяне на производството” към Китай и Индия и е “по-вероятно да увеличат, вместо да намалят концентрацията на парникови газове в световен мащаб”. (Euractive.com)
Източник: Други (11.10.2007)
 
“Кремиковци” плаща 2 млн. лв. екосанкции До понеделник “Кремиковци” ще изплати на държавата около 2 млн. лв. екосанкции, съобщи вчера шефът на дружеството Александър Томов. Глобите са наложени на комбината, защото замърсява околната среда. Държавата обаче ни дължи 140 млн. лв., каза Томов. Това са борчове, натрупани преди приватизацията, които комбинатът платил, но сега ще търси чрез съда.
Източник: Труд (12.10.2007)
 
Режат от кредити за мръсни комини Фирмите с екологични проблеми взимат по-скъпи кредити, каза председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Той участва в дискусия за корпоративната социална отговорност на бизнеса. Банките не отказват кредити заради екологични проблеми. Но тези проблеми са свързани с рискове като санкции и плащания за влизане на производството в норми, обясни Левон Хампарцумян. "Кремиковци" ще вложи $40 млн. в екопроекти до края на годината. 15-20 екопроекта на комбината и този за създаване на търговско-индустриална зона в "Кремиковци" ще бъдат представени пред 30 големи чужди инвеститори.
Източник: Стандарт (12.10.2007)
 
„Кремиковци” привлича инвеститори за проекти за ускоряване на екопрограмата му "Кремиковци" ще привлича инвеститори за 15-20 проекта, свързани с ускоряване на изпълнението на екопрограмата на дружеството. Те, заедно с проекта на комбината за създаване на търговско-индустриална зона в района на комбината, ще бъдат представени в понеделник пред около 30 големи чуждестранни инвеститори, съобщи главният изпълнителен директор на дружеството Александър Томов. До края на годината ще бъдат вложени около 40 милиона долара в екопроекти, а общата стойност на екопрограмата на комбината до 2011 г. е 145 милиона долара.
Източник: Дарик радио (12.10.2007)
 
Брюксел възнамерява значително да намали квотите на България за вредните емисии за периода 2008 - 2012 г. Според експертна прогноза на Дойче банк става въпрос за свиване с 21%. Източник в екологичната дирекция на Европейската комисия потвърди, че се обсъжда намаляване на квотите и корекцията ще е сериозна, но все още се изчислява точният й размер. В момента Брюксел не е одобрил нито един от двата български плана за разпределение на квоти за вредни емисии. Този за 2007 г. беше изпратен в началото на годината и се очакваше до май да има резултат. Планът за 2008-2012 г. отпътува към комисията през април. Оттам казаха, че се очаква решението за намаляването на квотите да бъде взето в края на октомври заедно с одобряването на плана за 2007 г. Заради забавянето на плановете предприятията у нас не знаят колко вредни газове им се полага да изпускат в атмосферата и дали няма да превишат квотата си, каза председателят на металургичната камара Политими Паунова. Според нея, ако след одобрението на плана се окаже, че компаниите са превишили нормите, те не трябва да бъдат санкционирани.
Източник: Дневник (12.10.2007)
 
Акциите на „Мостстрой” и ОЦК достигнаха рекордни нива Позитивни настроения съпътстваха днешната сесия на Българската фондова борса- София, но като цяло инвеститорите са по-предпазливи след спада от началото на седмицата. Двата най-представителни индекса – SOFIX и BGTR 30, регистрираха повишение съответно от 1,55 и 0,68 процента. Причина за повишението на SOFIX беше поскъпването на БТК с 8 процента и на „Индустриален холдинг България” с 6,3 процента. Другият фоворит на инвеститорите от последните дни – "Оловно-цинков комплекс" регистрира поредния си рекорд, след като поскъпна със 7,45 процента до 119,50 лв. за акция. При останалите позиции със сериозно повишение от 17,65 процента приключиха книжата на "Залтен лев холдинг", както и тези на „Мостстрой”, които достигнаха нов исторически максимум на ниво от 1896 лв. за брой след повишение от 7,84 процента.
Източник: Дарик радио (15.10.2007)
 
"Интертръст" придобива машиностроителни предприятия в Сърбия Холдингът "Интертръст", притежаван от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, продължава да се разраства в бивша Югославия. В неделя стана ясно, че в края на миналата седмица българската компания е придобила сръбското машиностроително предприятие FAM, което е част от структурата на базирания в Ниш холдинг - MIN. FAM е само една от общо петте придобивки, които холдингът е спечелил от търгове за подразделения на MIN, като останалите ще бъдат обявени до няколко дни, каза Роберто Младенов, изпълнителен директор на "Интертръст". Сделката за FAM е на стойност 860 млн. евро и е постигната на търг с явно наддаване, организиран от сръбската агенция за приватизация. "Интертръст" е поел и дългове на предприятието за близо 1.3 млн. евро и ангажимент за инвестиции от минимум 300 хил. евро. FAM работи на 20-30 на сто от капацитета си, като амбициите ни са да инвестираме в него далеч повече от изискваните суми, да увеличим натоварването и да разширим пазарите, на които се пласира продукцията му, заяви Роберто Младенов. В завода са заети над 100 души, като продукцията му се продава предимно в страните от бивша Югославия, както и в Западна Европа. Преди последните придобивания холдингът на Валентин Захариев вече беше собственик на две сръбски предприятия - "Застава - Ковачница", което се занимава с производство на ковашко-пресови детайли за автомобилната и оръжейната индустрия и завода за поцинкована ламарина в Косово - "Лламкос".
Източник: Дневник (15.10.2007)
 
Представят екологичната стратегия на „Кремиковци” Металургичният комбинат "Кремиковци" и датската консултантска компания "Хронт Май Карл Бро" организират конференция за представяне на екологичната стратегия на дружеството в София. Ще бъдат оповестени също и възможностите за участие на външни фирми и инвеститори в осъществяването на екопроектите на комбината. Ръководството на дружеството и на датската компания подписаха в края на септември рамково споразумение за партньорство във връзка с реализацията на екопрограмата на комбината на стойност 312 милиона лева.
Източник: Дарик радио (15.10.2007)
 
Jilin със стабилно производство на желязо-волфрамови сплави, въпреки ограничените суровини Китайската Jilin Ferroalloy планира да произведе 2 500 м.т. желязо-волфрамови сплави тази година, без разлика от миналата година, казаха от компанията. Пълният капацитет на компанията е 7 000 м.т., но производството беше ограничено поради недостатъчни количества волфрамови концентрати. Компанията се снабдява със суровини от местни китайски залежи. Поради фактът, че повечето от залежите в страната са собственост на държавни предприятия, снабдяването може да става само от частни компании, а това води до ограничаване на количествата. Представител на компанията каза, че нямат намерение да увеличават продукцията си скоро. Jilin Ferroalloy изнася повече от 80% от готовата си продукция. Местните цени на желязо-волфрамовите сплави са с около 1 331 щ.д./м.т. по-високи от експортните цени. Въпреки по-високите цени на вътрешния пазар, китайската компания предпочита да изнася, поради по-бързата възвращаемост на средствата – около 30-40 дни след сключване на сделката и много повече време при продажби на местни клиенти. (Platts)
Източник: Други (15.10.2007)
 
Политици пречат на "КРЕМИКОВЦИ" Освен политически има и големи икономически интереси да се превземат земите на "Кремиковци", поради което с разпространяват лъжи, че комбината дори излъчвал олово. Това заяви изпълнителният директор на предприятието Александър Томов по време на бизнес-конференция за обсъждане на екологичната програма на компанията. Още в края на 2009 година ще заработи екологичната програма на металургичният комбинат, категоричен бе Томов. Френска независима компания ще извърши постоянен мониторинг за замърсеността на околната среда от "Кремиковци" и автоматично ще прехвърля информация до медиите. По този начин ще бъде сложена точка на спекулациите, че завода е основен замърсител на София, категоричен бе Томов. Европейската комисия е предложила петгодишен гратисен период за решаването на екологичните проблеми, но те няма да се възползват от него и искат да приключим за около 2 години, каза още Томов. Според него, работниците в комбината са готови на ефективна стачка ако бъде взето решение от правителството за закриване на "Кремиковци".
Източник: Банкеръ (16.10.2007)
 
„Кремиковци” би дал терен за завод за боклук, ако отговаря на еконормите Ако заводът за боклуци на София бъде аналогичен на този край Виена, "Кремиковци" няма нищо против да предостави терена на общината за изграждането му. Важно е фабриката да отговаря на еконормите, главният изпълнителен директор на Металургичния комбинат "Кремиковци" Александър Томов. По разчети на ръководството близо 800 милиона лева ще струва закриването на "Кремиковци", като в сумата не влизат обезщетенията за работниците и тежкия социален удар върху столицата, каза Томов по повод предложение на мястото на "Кремиковци" да се създаде българско сити. "Кремиковци" има свое инвестиционно предложение за изграждане на търговско индустриална екологична зона в северната част на града. Ръководството на "Кремиковци" представи днес инвестиционни проекти на комбината пред 33-ма представители на деловите среди от 9 държави. Сред тях са проектът за преработка на гранулирана шлака, от който се интересува вече германска фирма, проектът за производство на бали, за създаване на комплекс за производство на електроенергия. Александър Томов съобщи, че има вече инвестиционен интерес и към феросплавния завод на Кремиковци", както и към хвостохранилището, което би могло да бъде източник на различни видове метали. Инвестиционен интерес представлява и екстракцията на метали от праха от комините на "Кремиковци", допълни Томов. Според ръководството на комбината проектите биха могли да се осъществяват на основата на обособени финансово независими структури. От 1 ноември около 1100 души ще трябва да преминат в отделни дружества от комбината, които ще поемат неговото обслужване.
Източник: Дарик радио (16.10.2007)
 
“Кремиковци” пое инициативата за строеж на нов град край София Комбинатът смята да печели от екологичните си проблеми Металургичният комбинат “Кремиковци” обяви в понеделник намерението си да навлезе на пазара на недвижими имоти с притежаваните 12 000 декара в северните покрайнини на София. Това е най-големият единичен парцел на територията на Столична община. Преди два месеца главният архитект на столицата Петър Диков заяви, че предприятието трябва да бъде разрушено, а негово място да бъде построено ново “сити”. В последствие тази идея беше защитена и от кмета на София и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. В отговор на въпрос на Mediapool изпълнителният директор на “Кремиковци” Александър Томов също заяви желание идеята на Диков и Борисов да бъде осъществена, но при положение, че бизнес-центърът съществува заедно със завода. Дружеството e отворено към всички за построяването на този град. "Готови сме дори да си сътрудничим със Столична община за осъществяването на проекта и за развиването на северните покрайнини”, добави Томов. Според него мястото е изключително подходящо за създаване на “търговско – индустриална зона” заради добрата инфраструктура. Изявлението на шефа на “Кремиковци” представлява своеобразен опит за затопляне на отношенията между комбината и “Московска” 33. В продължение на няколко седмици между двете страни течеше медийна престрелка. Кметската администрация обвиняваше завода, че задушава София, а от обратната страна замеряха с твърдения за съществуващи неясни арабски бизнес-интереси зад общинския натиск. В крайна сметка желанието на металургичния гигант за решаване на казуса бе придружено в понеделник и с оферта за построяване на завода за преработка на боклука на столицата на негов терен. “Ние сме готови да предложим построяване на едно или две такива съоръжения на наша земя, стига проектите да отговарят на екологичните норми”, заяви Томов. По повод стартиралата процедура по промяна на статута на земята под “Кремиковци” от зона за индустриално производство в многофункционален парцел с възможности за жилищно строителство, Томов заяви, че е съгласен с промяната. Той не пропусна да похвали като добра идея и проекта за продължаване на метрото до завода. Освен намерението за строежа на “сити”, мениджмънтът на предприятието обяви пред бизнеса, че има готовност да продава отделни парцели за жилищно строителство. Печалба от екологичните проблеми В момента “Кремиковци” отчаяно се опитва да получи комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за продължаването на своята дейност. Срокът за произнасяне на есоведомството е 31 октомври. До тогава комбинатът трябва да убеди правителството, че може да покрие еконормите. За тази цел три от основните замърсяващи мощности на “Кремиковци” са излезли в основен ремонт. “Комплексно разрешително се дава за доказване на дейностите по преустройство. Аз очаквам този проблем да се реши”, заяви Томов. Компанията смята да предложи на МОСВ налагането на постоянен мониторинг върху изпусканите вредни емисии, както и да се наеме външна компания, която да извършва паралелно тази дейност. Пред бизнеса в понеделник бе обявено намерението да се даде възможност за външно участие в реализирането на екологичната програма. Тя бе разделена на отделни проекти. Инвеститорите ще получат възможност за извличане на желязо от отпадъците на завода. Това включва допълнителна преработка на шлаката, натрупвана 35 години, на гранулирана шлака, производство на барит, извличане на железни екстракти от праха, почвата и хвостохранилището. Бизнесът ще може да кандидатства и с проекти за обновяване на ТЕЦ “Кремиковци”, заводите за кислород и термосплави. Според Александър Томов участието на външни инвеститори би съкратило времето за изпълнение на европейските екологични изисквания от 5 на 2 години. Предприятието предвиди 308 милиона лева за тази цел до 2011 година. “Сами трудно бихме могли да направим всичко, което искаме в областта на екологията. С участието на външни инвеститори, проектите ще се реализират много по-бързо. В чужбина те са се доказали като печеливши”, заяви Томов. В понеделник той заяви, че е приключила процедурата по изнасяне на дейности извън компанията в следствие на което персоналът й ще намалее с 1100 души до 5500. Това засяга инженерния отдел, който се превръща в “София инженеринг къмпани”, създадено е и ново транспортно дружество. “Тези компании ще бъдат финансово независими от нас. Ние ще си плащаме на тях за извършване на услуги. Всеки трябва да оцелява, а това е единственият начин комбинатът да е конкурентноспособен на пазара”, каза още Томов.
Източник: Медия Пул (16.10.2007)
 
Поради липса на кворум, свиканото от "Гамакабел" АД - Смолян общо събрание на акционерите на 12 октомври 2007 г., не се проведе. Във връзка с това то ще се проведе на 30 октомври 2007 г. на същото място и при същия дневен ред. Последната дата за сключване на сделки с акции на дружеството на борсата, в резултат на които приобретателят можеше да упражни правото си на глас, беше 12 октомври 2007 година. За тази година "Гамакабел" предвижда производствените мощности на дружеството да бъдат натоварени до 94% спрямо 91% през миналата година. Показателят бе на стойност 90.8% през 2005 г. и 76.1% през 2004 година. Заводът произвежда изолирани проводници и кабели с медни токопроводими жила и изолации и обвивки от полиетилен и поливинилхлорид и неизолирани медни проводници. Основните потребители на продуктите му са енергетиката, строителството и телекомуникациите. Важен фактор, който влияе върху дейността на предприятието, е зависимостта му от покачването на цените на една от основните суровини за дружеството - медния валцдрат. Повишението на цената му на Лондонската метална борса през миналата спрямо 2005 г. е 82.7 на сто. За 2006 г. смолянското предприятие обяви нетна одитирана печалба от 503 хил. лв. спрямо загуба в размер на 632 хил. лв. година по-рано.
Източник: Банкеръ (16.10.2007)
 
"Кремиковци" ще продава дъщерни дружества Комбинатът планира създаване на бизнес зона Освен че ще обособява нехарактерните дейности в отделни компании, "Кремиковци" планира и тяхната продажба, така че финансовите им резултати да не дават отражение върху консолидираните отчети на металургичното дружество. Това обясни главният изпълнителен директор на компанията Александър Томов при вчерашното представяне на плановете за създаване на търговска и индустриална зона върху нейните площи. Във връзка с планираното отделяне на нови дружества вече е ясно, че до края на годината персоналът на "Кремиковци", който в момента е около 6800 души, ще бъде редуциран с 1100 човека. Близо 900 от тях ще бъдат в нова инженерингова компания, а останалата част са заети в съществуващото и към момента "Кремиковци транс", което се занимава основно с автотранспорт. И двете компании ще продължат да работят за металургичния комбинат, но за дейността им ще се плаща като за външна услуга. Тяхното съществуване пък ще зависи не само от партньорството с металургичния производител, а ще могат да оказват услуги и за други клиенти. Последната прогноза на Александър Томов за производството на стомана през тази година е 1.3 млн. т стомана и 1.8 млн. т стомана през 2008 г. За постигането на въпросния обем компанията ще направи инвестиции в размер на 30-40 млн. евро, допълни той. На конференцията за представяне на инвестиционните възможности присъстваха и представители на Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите. Заместник-министърът на екологията Атанас Костадинов не каза нищо във връзка с издаването на комплексно разрешително на "Кремиковци", но коментарът му за екологичната програма беше положителен. Той обясни, че проблеми с покриването на еконормите на ЕС ще изпитат още много дружества в периода до 2012 г., когато дейността им ще трябва да покрива 100% съществуващите норми. За да изпълни еконормите, дружеството е подготвило програма на стойност 308 млн. лв. С привличането на външни компании като инвеститори в планираната търговско-индустриална зона набраните средства могат да помогнат и екопрограмата да се изпълни до 2010 г., считат от ръководството на компанията. От презентацията на Александър Томов стана ясно, че дружеството разполага с близо 12 000 дка земи "извън оградата" на завода, върху които могат да се изградят офис и дори жилищни площи. Целта ни е "Кремиковци" да замърсява не повече от който и да било друг западен металургичен производител, обясни Александър Томов. Така ще бъде възможно изграждането на финансов център върху площите на компанията "извън оградата" на завода и дори жилищно строителство. Все по-сериозно дружеството гледа и на оползотворяването на отпадъците, тъй като голяма част от тях могат да се използват като суровини при производството на строителни материали. Компанията вече има проект за създаването на завод, който да произвежда цимент, а интерес от страна на чуждестранни компании има дори и към прахоляка, който се отделя в дейността на дружеството.
Източник: Дневник (16.10.2007)
 
ArcelorMittal купува стоманена компания ArcelorMittal, най-голямата компания за производство на стомана в света, съобщи че е купила 90% от китайската компания за стоманени кабели Rongcheng Chengshan Steelcord за 26.6 млн.щ.д. Базираната в Шангдонг компания е специализирана в производството на стоманени кабели и сплетени жици използвани за подсилване на автомобилни гуми. Очаква се оборотът да надхвърли 71 млн.щ.д. тази година. Китай е най-големия производител на стоманени жици в света и снабдява най-голямата база за производство на автомобилни гуми в света. От ArcelorMittal казаха, че покупката е знак за тяхното обвързване с все по-големия пазар на стомана в Китай. (Gulf Daily)
Източник: Други (16.10.2007)
 
Китайската OneSteel подписа договор за износ на желязна руда Компанията производител на стомана OneSteel Ltd подписа още един дългосрочен договор за износ на желязна руда с китайска групировка. Споразумението с Tangshan Guofeng Iron and Steel, базирана в китайската провинция Хебей, включва 6 млн. тона желязна руда. Това е четвъртия дългосрочен договор сключен за износ на желязна руда от Project Magnet, след като OneSteel похарчи 395 млн.щ.д. за да постави на търговски начала залежите си от магнетитна желязна руда в австралийската мина South Middleback Ranges. Четирите договора покриват повече от 23 млн. тона от общо 40 млн. тона хематитови буци и рафиниран материал, които OneSteel ще продаде през следващите 10 години. (ААП)
Източник: Други (16.10.2007)
 
Южноафриканската въгледобивна компания Sasol в стачка трети ден Стачката за заплати на работниците във въгледобивните мини притежавани от южноафриканската Sasol навлезе в третия си ден, като така се отразява на продукцията, казаха от компанията. Стачката продължава, но все още не можем да оценим ефекта върху произведените количества, въпреки това те са по-ниски от обикновенно, каза говорителя на компанията Йохан ван Рийд. Около една трета от 7 000-те работници, членуващи в the United People's Union of South Africa са в стачка в мините, които произвеждат средно по 40 млн. тона въглища всяка година. (Ройтерс)
Източник: Други (16.10.2007)
 
Кремиковци проси пари от други фирми, за да се спаси Кремиковци ще проси средства за реализиране на 12 инвестиционни проекта от други компании. Това ще доведе до ускоряване на еко­програмата и диверсификация на производството, оправда се изпълнителният директор на комбината Александър Томов. Според него така Кремиковци щял да се освободи от несвойствени дейности. Сред 12-те проекта е вече реализираният за събиране на шлака. Германска фирма проявява интерес към друг проект, който е за преработка на шлаката. Следващите идеи са за производство на ток, за производство на барит, за феросплавен завод, извличане на метали от хвостохранилището и от праха. Повече от една трета от 308 млн. лв., от предвидените за изпълнение на екопрограмата пари, ще глътне обновяването на коксохимичното производство - 122 млн. лв. 62 млн. лв. ще са нужни за агломерационните мощности, за да работят екологично. 34 млн. лв. трябва да е инвестицията в стоманодобива.
Източник: Пари (16.10.2007)
 
Печалбите на Posco за третото тримесечие заради по-високите цени Posco, най-голямата компания за производство на стомана в Азия по пазарна оценка, отчете по-ниска печалба за третото тримесечие заради по-високите цени на желязната руда и по-малкото производство на стомана. Нетните приходи паднаха до 871 млрд.вона за тримесечието до 30 септември, в сравнение с 882 млрд. вона предната година, казаха от базираната в Поханг, Южна Корея, компания. Средните прогнози на седемте анализатори, запитани от Блумберг беше за 5.7% увеличение. Posco увеличи цените за да отговори на по-високите разходи в обстановката на нарастващо търсене в Китай, най-големият потребител на стомана в света. Компанията и конкурентите й може да плащат с 50% повече за желязната руда от догодина, казаха от Macquarie Bank Ltd. след като тази година тя поскъпна с 9.5%. (Bloomberg)
Източник: Други (17.10.2007)
 
Още за щраусите* на българската борса Ако с едно изречение трябва да се обобщи информацията, която изтече вчера за инвестиционните намерения на изсипания в сърцето на софийското поле индустриален гигант "Кремиковци", то то ще е негативно. Това не попречи в първите часове на търговията днес акциите на дружеството да започнат да се повишават. Тук дори не става дума за това, че ще бъдат съкратени над 15 на сто от служителите, макар и на част от тях да им бъде предложена работа в нови структури (това често всъщност е добра новина). Или че при представянето на инвестиционните възможности, където присъстваха и представители на Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите, заместник-министърът на екологията Атанас Костадинов не каза нищо във връзка с издаването на комплексно разрешително на "Кремиковци". С две думи - "Кремиковци" се отказва от относително по-чистите си производства, като залага на мръсните. Последната прогноза на Александър Томов за производството на стомана през тази година е 1.3 млн. т стомана и 1.8 млн. т стомана през 2008 г. Е, ще сложат тук-там филтър и ще изградят нов комин. И тук идва най-интересното – на една ръка разстояние от него ще изникне китен жилищен комплекс, че и финансов център. От презентацията на Александър Томов стана ясно, че дружеството разполага с близо 12 000 дка земи "извън оградата" на завода, върху които могат да се изградят офис и дори жилищни площи. Така ще бъде възможно изграждането на финансов център върху площите на компанията "извън оградата" на завода и дори жилищно строителство. От представянето на екологичната програма става ясно, че металургичният комбинат се готви да произвежда строителни материали като цимент, а интерес от страна на чуждестранни компании има дори и към прахоляка, който се отделя в дейността на дружеството.... Всичко казано дотук обаче не попречи на инвеститорите да изстрелят книжата на дружеството до дневен рекорд в района 28.98 лв. за акция, което е ръст от 1.78% за ден. *Според инвеститорския сленг Щраус е инвеститор, който пренебрегва важна информация и други фактори, влияещи на цената. Идва от приликата с поведението на птицата, която при опасност крие главата си в пясъка.
Източник: Дневник (17.10.2007)
 
РИОСВ проверява "Кумерио Мед" за вредни емисии От 15 октомври 2007 г. РИОСВ - София започна контролно измерване на емисиите на вредни вещества от "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. Измерването е съгласно годишния график за контролни измервания на РИОСВ - София, съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/. Експерти от столичната екоинспекция извършват емисионен контрол на излизащите от 325-метровия комин газове от работата на топилната пещ, конверторите и котлоагрегатите в металургичното производство на комбината. Измерват се серен диоксид, прах, олово, мед, кадмии и арсен. Емисионен контрол ще бъде направен и на остатъчните газове от производството на сярна киселина. Успоредно с тези измервания от днес започва и контрол на качеството на атмосферния въздух в гр. Златица. Меренето ще се осъществи в два пункта от мобилната лаборатория към ИАОС. Ще се измерва количеството и състава на вредните вещества - прах, серен диоксид, озон, амоняк и въглероден оксид. Това измерване на медодобивния комбинат е второ за 2007 г. Резултатите от първото са под пределно допустимите норми.
Източник: Банкеръ (18.10.2007)
 
Китай ще продължи да изнася, въпреки взетите мерки Китай ще продължи да изнася стомана, въпреки усилията на правителството да задържи износа на нискокачествени продукти, каза управителя на третия по значимост износител на стомана в страната. От Hunan Valin Iron and Steel Group планират да изнесат 2.2 - 2.3 млн. тона стоманени изделия през 2007, което е покачване поне с 24% в сравнение с миналата година, каза управителя Ли Сяовей, като добави, че миноритарното участие на ArcelorMittal в публичния им отдел е помогнал да се покачи стойността му. Увеличението на износа на стомана от Китай предизвикаха търкания в търговията със САЩ, Европа и Мексико, като внасят тревога, че разрастването на сляпо на тежката индустрия изразходва суровините на Китай и допринася за замърсяването. В Бейжинг може да увеличат още митата за износ, ако евтина стомана продължи да се излива извън страната, но е в интерес на страната да се изнася висококачествена стомана, каза Ли пред репортери. Той е също така и председател на Китайската асоциация за желязо и стомана.
Източник: Reuters (18.10.2007)
 
Акциите на японските компании за превоз и производство на стомана може да се покачат след като Индия се възстанови Акциите на японските компании за превоз и производство на стомана, като например тези на Nippon Steel Corp., може да се покачат след като пазара в Индия се възстанови от срива, разсейвайки притесненията, че управлението на капиталите ще забави една от най-бързо развиващите се икономики в света. Индийските акции загубиха повече от 100 млрд.щ.д. от пазарната си стойност в един момент вчера, след като показателя Sensitive Index падна с до 9.2%. Показателя се нормализира и затвори при стойност 1.8% по-ниска, след като токийската борса беше вече затворена. Японският индекс Topix падна с 1.5%. (Bloomberg)
Източник: Други (18.10.2007)
 
Драстичното поскъпване на тока удря цената на готовата продукция Влязлото в сила от началото на юли увеличение на електроенергията ще оскъпи готовата продукция, произведена в "Стомана Индъстри" с над 5%. Това информира главният директор на металургичната фирма инж. Владимир Николов. "Въпреки че съгласно Закона за енергетиката от 1 юли пазарът на електроенергия е либерализиран, на практика в момента този пазар няма готовност да реагира. Няма механизъм за недостатъците и излишъците, които засега са регулирани, а нямаме и свободна стокова борса. В момента правим разчети и най-вероятно ще излезем на свободния пазар, на който очаквам също да има сътресения. Предполагам, че и други големи фирми като нас ще предпочетат този пазар, така че със сигурност ще има напрежение и проблеми. Създава се предпоставка за хаос и ако не е контролируем и не е регулиран износът, ще се появи дефицит- ще изтече електроенергия навън за сметка на българската индустрия. Въпреки уверенията на доставчиците на електроенергия, че след либерализирането на пазара няма да има драстично повишаване на цените, със сигурност такова ще има. Ние го очакваме, но поне да не са от порядъка на 30-40%, а да има ръстове, които да са едноцифрови. Това е оправдано и ние ще можем да го понесем в рамките на бюджета за годината. Това е мнението и на другите фирми в бранша", заяви инж. Николов. Той подчерта, че металургията по принцип е енергоемко производство и делът на енергоизточниците в себестойността на готовата продукция не е малък. За "Стомана Индъстри" той е 15%.
Източник: СъПерник (18.10.2007)
 
“Стомана” вдига втори завод Пернишката фирма "Стомана индъстри" ще строи втори завод, който ще произвежда бетонно желязо. Идеята е компанията да измести Украйна, Турция и Гърция от пазара на Балканите. Технологията ни ще е сред най-модерните в Европа, похвали се Антон Петров, представител за България на гръцкия мажоритарен собственик "Виохалко". До месец ще започнат горещите проби на новото предприятие. То ще е с капацитет 800 000 т годишно. Около месец ще е нужно и за стартиране на производството, максимумът на който се предвижда да бъде достигнат до три години. Вложени са 65 милиона евро.
Източник: Стандарт (19.10.2007)
 
Вноса на железни и медни руди се е повишил Китай е внесъл 250 млн. тона рафинирана желязна руда през първите 8 месеца на 2007 г., увеличение с 14.5% в сравнение със същия период миналата година, според информация разпространена от митническите власти. Вноса е оценен на 19.61 млрд.щ.д., повишение с 43.8%. Източник от митническите власти каза, че средната цена на внесената рафинирана желязна руда за периода януари – август е 78.2 щ.д. за тон, повече с 25.5% от същия период на 2006 г. Цената се качи до 89.8 щ.д. за тон през август, повишение с 36.9%. Аналогичен е положението с вносът на рафинирана медна руда за първите 8 месеца на тази година, повече е с 35.9% и достигна 3.192 млн. тона на стойност 6.01 млрд.щ.д., повече с 63.2%. Средната цена на внесената медна руда скочи до 1 882 щ.д. за тон, повишение с 20.1% в сравнение с този период на миналата година. Китай има оскъдни залежи на медна руда и я внася предимно от Чили, Перу, Монголия и Австралия, за да намали разликата между търсенето и предлагането. (Chinadaily)
Източник: Други (19.10.2007)
 
Големи потребители на ток оспорват цените на електрокомпанията в КЗК Големи фирми от металургичната, циментовата и химическата индустрия се обединяват срещу Националната електрическа компания (НЕК) и я обвиняват в злоупотреба с монополно положение заради цените на електроенергията. В петък "Стомана индъстри" внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с искане тя да провери има ли злоупотреба с господстващо положение. Пернишкото металургично предприятие е изпратило и писмо до еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева и очаква от нея отговор дали НЕК нарушава директивата за либерализация на пазара и дали уврежда интересите на потребителите. "Радомир метали" ще подкрепи жалбата на "Стомана", съобщи изпълнителният директор на дружеството Пламен Бонев. Очаква се това да направят и останалите членове на асоциацията на металургичната индустрия. Към жалбата ще се присъедини и едно от най-големите химически предприятия в страната, девненското "Агрополихим", потвърди изпълнителният директор на компанията Васил Александров. В "Стомана" са получили уверения за подкрепа и от циментовите заводи, също голям консуматор на електроенергия. Опитът за организиран отпор на индустрията става три месеца след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри най-сериозното поскъпване в цената на тока, продаван от НЕК, за последните няколко години. В жалбата до КЗК се посочва, че от 1 юли цените на електроенергията за големите потребители на високо напрежение са увеличени с 30 до 50%, а цената за пренос, която заплащат всички потребители на НЕК, с 45%. Според индустрията цените са определени по непрозрачен начин и не отговарят на предложените за обществено обсъждане от енергийния регулатор. Преди две седмици пред парламентарната енергийна комисия председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов заяви, че цените са определени прозрачно, и се мотивира с поскъпването на въглищата и петрола на международните пазари и спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" в края на миналата година. Шушулов напомни, че цената на тока за високо напрежение е либерализирана още от началото на 2007 г., а от 1 юли защитени остават само битовите потребители и малките и средните фирми с персонал до 50 души и годишен оборот под 19.5 млн. лв. Шефът на ДКЕВР допълни, че от юли електроенергията поскъпна по цялата верига - от централите, през разпределителните дружества до всички крайни потребители. С най-голям процент беше увеличена цената на тока за големите индустриални потребители, клиенти на НЕК. В жалбата на "Стомана индъстри" се посочва още, че въпреки отпадането на монопола на НЕК от началото на 2007 г. компанията продължава да играе ключова роля на пазара, след като получи лиценз от ДКЕВР за търговия с ток. Това даде възможност на НЕК да изкупи голямата част от количеството ел. енергия от АЕЦ "Козлодуй", предназначена за свободния пазар, и така на практика да го блокира, посочват от металургичното предприятие. Липсата на енергия не дава възможност за директни договори с централите, което е попречило на опита на "Стомана" да "прескочи" НЕК и да излезе на свободния пазар. От компанията обвиняват дъщерното дружество на монополиста - Електроенергийния системен оператор, че процедурата за регистрация за излизане на свободния пазар продължава повече от месец. Липсват и балансиращи групи на енергия - групи от производители, от които дадено предприятие може да си купи енергия при недостиг, макар и на по-високи цени. Липсва конкуренция между отделните производители на електроенергия, се посочва още в жалбата. Всеки, които не приема нашите цени, е свободен да излезе на пазара, коментираха вчера от НЕК. Преди десетина дни изпълнителният директор на компанията Мардик Папазян обясни ситуацията с факта, че НЕК е предложила на АЕЦ "Козлодуй" по-добри цени за предлагана електроенергия, и отрече това да противоречи на свободния пазар. Той все пак призна, че в момента няма реална конкуренция. По думите му такава ще се появи със създаването на енергийна борса в България. Папазян обвини "Стомана индъстри" и "Радомир метали", че отказват да плащат за консумираната електроенергия, и ги заплаши със спиране на тока. Шефът на "Радомир метали" Пламен Бонев потвърди, че НЕК им е спряла тока, за да ги принуди да плащат по-високата цена от 1 юли. В жалбата до Комисията за защита на конкуренцията се казва още, чеНЕК и ДКЕВР с поведението си нарушават чл. 23. ал. 8 на директива 2003/54 на ЕС за либерализацията на пазара. Текстът предвижда държавите от ЕС да разработят подходящи и ефективни механизми за регулиране и контрол, за да не допуска злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребителите, и враждебно поведение. От "Стомана" настояват еврокомисар Меглена Кунева да провери дали няма нарушение на тази директива и враждебно отношение към големите потребители. Жалбата на "Стомана" не е първата срещу НЕК, с която се занимава КЗК. През 2004 г. "Химко" се оплака от злоупотреба на компанията с господстващо положение, но антимонополният регулатор не уважи иска. Три години по-късно "Електроразпределение Плевен" поиска намесата на регулатора, когато НЕК му отне "Мейр Мелнхоф Никопол" като клиент. КЗК отново не се намеси. Разпределителното дружество тогава определи действията на електрическата компания като нелоялна конкуренция. Със спора между НЕК и металургичната индустрия преди две седмици се занимаваше парламентарната енергийна комисия, но не стигна до решение.
Източник: Дневник (22.10.2007)
 
IAI: Производителите на алуминий са намалили вредните емисии с 14% Общото количество вредни емисии от производствените дейности по първичния алуминий, включително добива на боксит, преработката на алуминий, производството на аноди, топенето и леенето на алуминия, са намалели с 14% между 2000 и 2005 г., според проучване на Международния институт по алуминий. Понижението дойде, въпреки увеличението на производството на първичен алуминий с 20%. Намалението от 2000 г. се дължи основно на значителното намаление с 56% на перфлуоровъглеродите (CF4 и C2F6) на метричен тон произведен първичен алуминий, както и на 12% намаление на другите директни емисии,които се отделят, казаха от института. Още повече чрез по-ефективното използване на енергията, индустрията е намалила индиректните емисии от производството на електроенергия с 8% за метричен тон произведен алуминий. Института допълни, че намалението е с около 2 метрични тона еквивалент на CO2 за всеки произведен метричен тон алуминий от 2000 г. насам. (Platts)
Източник: Други (22.10.2007)
 
Над два пъти скача печалбата на ОЦК Позитивният отчет не успя да спаси падението на акциите на комплекса. Оловно-цинков комплекс е с нетна печалба от 21.2 млн. лв., сочи деветмесечният отчет на дружеството от Кърджали за 2007 г. Това е с 2.44 пъти повече в сравнение със същия период на миналата година, когато печалбата е била 8.7 млн. лв. Собственият капитал на производителя на цинк също бележи напредък с 1.4 пъти в сравнение с периода януари - септември 2006 г., като за текущия период достига 74.9 млн. лв. Активите на публичното дружество отбелязват ръст от 46% от началото на 2007 г. и вече достигат 141.238 млн. лв. Към края на миналия месец разходите по икономическите елементи също не остават по-назад, а се заковават на 162.1 млн. лв. За сравнение с деветмесечието на миналата година те са били едва 91.7 млн. лв. Това означава, че оловно-цинковото дружество увеличава разходите си за материали, амортизация, както и че отделя повече пари за възнаграждения и осигуровки на персонала. Нетните приходи от продажби на ОЦК стигат 186.8 млн. лв. към края на септември 2007 г. Това е с 84.3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2006 г. Финансовите приходи също следват общата позитивна тенденция и постъпленията от тях по сметките на публичната компания за текущия период се увеличават до 3.5 млн. лв. срещу 2.1 млн. лв. за 2006 г.
Източник: Пари (23.10.2007)
 
"Арселор Митал" ще инвестира 500 млн. долара в Турция Световният лидер в производството на стомана "Арселор Митал" ще построи нова фабрика за производството на стоманени продукти в Турция, предаде Ройтерс. Базираната в Люксембург компания ще изгради новия завод като общо дружество с турската "Борусан". Двете предприятия ще инвестират 500 млн. долара в общия си проект. Крайният срок за въвеждането на новата фабрика в експлоатация е 2010 г. Съоръжението ще бъде изградено в близост до пристанищния град Гемлик, където "Арселор Митал" и "Борусан" вече управляват съвместно предприятието за стоманена продукция "Борчелик". По първоначални данни годишният производствен капацитет на новия проект ще бъде 4.8 млн. тона продукция, като основна част от суровините ще бъдат предоставяни от "Арселор Митал". "Пазарът на стомана в Турция се развива отлично и се очаква да продължи да расте с 6% на годишна база в рамките на следващото десетилетие", коментираха от "Арселор Митал". Според Ага Угур, изпълнителен директор на "Борусан", партньорството с минния концерн е помогнало както на турската компания, така и на цялата турска стоманена индустрия. По думите му само за няколко години общият проект на двете предприятия "Борчелик" се е превърнал в лидер за страната. Възможностите за износ и съответно повече печалби също са добри поради доброто разположение на завода, смята още Угур. "Арселор Митал" стъпи в Турция още преди 15 години. Освен общия бизнес с "Борусан" компанията развива съвместна дейност с испанската "Бамеса" в областта на производството на въглеродна стомана. Едновременно с това "Арселор Митал" участва и като самостоятелен играч на турския пазар. Преди малко повече от месец гигантът се съгласи да придобие мажоритарно влияние в турския производител на стомана "Розак" (Rozak Demir).
Източник: Дневник (23.10.2007)
 
ОЦК постигна прогнозната си годишна печалба "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) - Кърджали, постигна прогнозната си печалба за края на годината още за деветмесечието. Компанията отчита нетен резултат от 21 млн. лв. при очаквани около 20 млн. лв. в края на годината, прогнозирани преди време от Валентин Захариев, бивш собственик на "Кремиковци" и председател на надзорния съвет в комплекса. ОЦК отчита ръст в печалбата за деветмесечието от 144% при ръст на основните приходи от продажби на продукция от 81% до 184.8 млн. лв., показва неконсолидираният отчет за деветмесечието на комплекса, представен на Българската фондова борса. Общите приходи от дейността достигат 190.35 млн. лв. при прогнозни за цялата година в размер на 200 млн. лв., каквито бяха прогнозите на Захариев. Постъпленията от клиенти на завода се увеличават със 122% до 124 млн. лв., показва отчетът за паричните потоци. Значителният ръст в резултатите на ОЦК се дължи на сериозното поскъпване на металите на световните пазари, най-вече на оловото, и на увеличаването на производството на завода. ОЦК удвоява производството си на олово за деветмесечието до 19.6 хил. тона при предвидени 20 хил. за цялата година. В отчета компанията пояснява, че увеличението на цените на металите, от една страна, е показател за тяхното търсене на пазара, но от друга страна, определя и недостига на основната суровина за тяхното производство - концентратите. "Тук е важно да подчертаем, че дружеството е обезпечено със суровини и че работим с наличен ежемесечен резерв, което се дължи главно на доставките на местни собствени суровини от "Горубсо Мадан" и "Горубсо РОФ". Това е важно условие и гаранция за осигуряване на непрекъснатостта на производствения цикъл в ОЦК", пише в отчета.
Източник: Дневник (23.10.2007)
 
"Алкомет" Основен предмет на дейност е производството на алуминиев прокат, изделия от алуминий и алуминиеви сплави, както и последваща търговия с тях. Като акционерно дружество заводът е вписан в регистрите на Шуменски окръжен съд през 1991 г., но реално държавата поставя неговото начало още през 1975 г., след 5 години на проучване и строително-монтажни работи. "Алкомет" е публична компания и нейните акции се търгуват на Българската фондова борса, като настоящият й капитал е 17.952 млн. лв, разпределен в същия брой акции с номинал 1 лев. През първата половина на годината дружеството достигна 4048 тона средномесечно количество на готовата продукция, което представлява ръст от 34.7% в сравнение със средното производство за миналата година. Основната част от тази продукция се реализира на международните пазари, като износът през първите 6 месеца съставлява 72% от производството. Най-голям дял в структурата на износа заемат продуктите, предназначени за Германия, Италия и Франция. Положителен за компанията е фактът, че вече е налице самостоятелен потенциал да се генерират парични потоци, които да осигуряват планирания растеж. През първото шестмесечие на годината се забелязва подобрение на показателите за ликвидност, като дружеството е на път да преодолее затрудненията при посрещане на текущите си задължения с наличните собствени краткотрайни активи. Стремежът на ръководството е през 2007 г. в резултат от нарастването на продажбите и вкарването в експлоатация на модернизираните мощности да се постигне още по-голямо увеличаване на относителния дял на собствените средства при финансиране на стопанската дейност. За целта се панира и продажба на активи, които ръководството не смята за необходими. Сред тях попадат хотел в село Кранево, складова площадка, неизползвани машини и др. Стойността на направените инвестиции от началото на годината до момента надхвърля 8 млн. лв. Те са за модернизация на леярния, валцовия и пресовия цех. Ръководството на "Алкомет" също така изпълнява програми за подобряване на безопасността и условията на труд, както и програма за устойчиво опазване на околната среда, с която да изпълни еконормите на Европейския съюз. От 802 души средносписъчен персонал за миналата година към края на юни 2007 г. е нараснал на 806. В същото време разходите за възнаграждения имат ръст с 1.05 млн. лв., или 25.5%. От 613 лв. средна брутна месечна заплата за 2006 г. за първото шестмесечие на 2007 г. тя достига 719.44 лв., което представлява увеличение със 17.36%. Нарасналите трудови възнаграждения от компанията свързват с повишението на средната работна заплата като цяло в страната и нарасналата производителност на заетия в дружеството персонал. Пазарна капитализация: 343 440 105 Минимална цена за последните 52 седмици/12 месеца 8.21 лв. Максимална цена за последните 52 седмици 21.72 лв. Средна цена за 19 октомври 19.13 лв.
Източник: Дневник (23.10.2007)
 
Филипинската Berong Nickel набеляза китайски производител на стомана Филипинската Berong Nickel Corp. ще се опита да купи цялостна компания за производство на стомана в китайската провинция Гуангси, за да произвежда никел и неръждаема стомана на един от основните си пазари. От Berong Nickel казаха, че през следващите шест месеца ще направят старателна проверка на тригодишния завод, преди да вземат решение. Ако решат да купят предприятието, част от мощностите ще се пригодят за производство на никел и евентуално на неръждаема стомана. В момента, заводът произвежда калъпи и метални пръчки от горещо валцована стомана за местния пазар. От Berong казаха, че заводът ще се нуждае от 1.2 млн. тона никелова латеритна руда на година, достатъчно за производството на 15,000-16,000 тона никел. Компанията, чиито мини са в югозападната част на филипинския остров Палаван, ще осигуряват рудата. Залежите от 3.5 млн. тона, правят мината може би четвъртата по залежи на никел в света. (Reuters)
Източник: Други (23.10.2007)
 
Производството на BHP се размина с очакванията на анализаторите BHP Billiton Ltd., най-голямата рудодобивна компания в света, отчете ръст в производството, които се размина с очакванията на някои анализатори, знак че ограничения капацитет и изисквания за поддръжка ще правят все по-трудно задоволяването на растящото търсене в Китай. Производството на желязна руда е отчело ръст от 7% или рекордните 25.9 млн. тона за тримесечието до 30 септември, в сравнение с 24.2 млн. тона през същия период миналата година, казаха от базираната в Мелбърн компания. Добива на суровината за стоманената индустрия е по-малко от прогнозата на UBS AG, както и добива на мед и никел. Рекордните покупки от Китай намалиха световните запаси и причиниха задръстването на пристанища и железопътни линии. Добива на желязна руда в Австралия доведе до увеличение с 3.15 млрд.щ.д., и от BHP очакват това да продължи и през следващите две тримесечия. (Bloomberg)
Източник: Други (23.10.2007)
 
Синдиката обвиниха кабинета за "КРЕМИКОВЦИ" На проведения Браншови съвет по проблемите на “Кремиковци” АД, в Министерството на икономиката, за пореден път установихме липса на официална позиция на държавата по съдбата на Кремиковци. Това заявяват в писмо до премиера Сергей Станишев Обединената синдикална организация-Кремиковци и Фирмената синдикална организация "Подкрепа"-"Кремиковци". В писмото синдикатите припомнят, че по тяхна инициатива още в средата на 2006 г. и в последвали три Браншови съвета, през месеците февруари, март, април в Министерството на икономиката е бил обсъждан проблема с изпълнението плана за жизнеспособност и издаването на комплексно разрешително на Кремиковци. През всички тези срещи и Браншови съвети от страна на представителите на Правителството беше заявявано многократно, че всичко е наред, плана за жизнеспособност се изпълнява и няма проблеми с издаването на комплексно разрешително, се казва в писмото. Винаги сме настоявали проблемите на Кремиковци да не се замазват, а да се разглеждат такива, каквито са и да се търси решение. Като синдикати ние имахме проблеми и сблъсъци с ръководството и собственика на Кремиковци. В момента обаче е налице действително раздвижване в комбината по отношение подобряване екологичната обстановка и изпълнение плана за жизнеспособност като цяло. Точно сега може да се говори положително за това какво се извършва в Кремиковци, подчертават синдикатите. Вместо това от страна на държавните институции се правят неясни и неопределени изявления, като на всичко отгоре кмета на София и общински служители нагнетяват непрекъснато напрежение, говорейки за закриване на Кремиковци, се отбелязва в писмото. Напрежението, което се създава, води до несигурност и дезориентация, както в работата на ръководството, така и на партньорите на Кремиковци. Това влияе лошо на икономиката на комбината и създава несигурност в работниците, се казва още в писмото. Членството и позициите, които имаме както в националните, така и в международните структури на синдикатите, са ни дали възможност да разполагаме с информация за стъпките и действията на собствениците и правителствата, където са се закривали заводи като Кремиковци, се допълва в писмото. Синдикатите настояват за незабавна реакция от страна на Правителството, и за провеждане на диалог, с участието на всички заинтересовани страни. В противен случай ще смятаме, че правителството дава мълчаливо съгласие за унищожаването на Кремиковци. На това Синдикатите ще се противопоставим категорично и решително. Не желаем да се занимаваме с протести в момента, но ако няма реакция от Ваша страна, ще бъдем принудени да пристъпим към действия, които да предизвикат реакция, се казва още в писмото
Източник: Банкеръ (24.10.2007)
 
Синдикатите искат ясна позиция за съдбата на Кремиковци Структурите на КНСБ и КТ "Подкрепа" в "Кремиковци" са изпратили писмо до премиера Сергей Станишев, с което искат да научат ясната позиция на правителството за съдбата на металургичния комбинат. В момента има раздвижване в комбината по отношение на подобряването на екологичната обстановка и на изпълнението плана за жизнеспособност като цяло и може да се говори положително за това, което се прави в "Кремиковци", се посочва в писмото. Според синдикатите обаче, от страна на държавните институции се правят неясни и неопределени изявления, а кметът на София и общински служители нагнетяват напрежението, говорейки за закриване на предприятието. Представителите на двата синдиката настояват за незабавна реакция от страна на правителството и за диалог за съдбата на комбината с участието на всички заинтересовани страни. В противен случай ще смятаме, че правителството дава мълчаливо съгласие за унищожаването на "Кремиковци", а на това ще се противопоставим категорично и решително, пишат още те.
Източник: Дарик радио (24.10.2007)
 
Офертата на Rio Tinto от $38 млрд.за Alcan успешна Rio Tinto обяви за успешна сделката по закупуването на Alcan Inc., най-голямата канадска компания за производство на алуминий, след като обяви че 79.4% от акциите на Alcan са били депозирани до крайния срок във вторник. От базираната в Лондон компания казаха, че също така имат известия, гарантиращи допълнителни 5.7% акции. Удължиха и срока до 8 ноември за останалите акционери, които още не са депозирали акциите си. Rio Tinto предложи по 101 щ.д. за всяка обикновена акция на Alcan, като цялата сума за ценните книжа е 38.1 млрд.щ.д., а цялата сума за начинанието по придобиването достига 44 млрд.щ.д. Работихме за да направим предложението си неустоимо и сега направихме последната крачка, след като повече от две трети от акционерите на Alcan са предложили акциите си, каза управителят на Rio Tinto Пол Скинър в съобщение късно във вторник. (The Canadian Press)
Източник: Други (24.10.2007)
 
След като не получиха подкрепа от министъра на икономиката и от ДКЕВР, металургичните компании сезираха Комисията за защита на конкуренцията. Националната електрическа компания спокойно злоупотребява с господстващото си положение, пише в жалба до КЗК Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). От бранша искат комисията да направи проверка дали НЕК злоупотребява с монополното си положение, налагайки едностранно с около 40% по-високи цени за покупка на електроенергия. Това ограничава производството в металургията и потиска развитието на икономиката, защото НЕК се съобразява само с корпоративния си интерес, твърдят от асоциацията. Заради увеличението на цената на тока годишните разходи само на Стомана индъстри ще нараснат с 10 млн. лв., заяви Антон Петров, председател на браншовата асоциация. Новите цени на НЕК са провокирали и поскъпване на тока от АЕЦ Козлодуй с около 20% от 1 октомври.
Източник: Пари (24.10.2007)
 
Заводи и ЕРП-та оспориха поскъпването на тока Компаниите искат съдът да отмени новите цени Няколко завода и електроразпределителни предприятия оспориха във Върховния административен съд (ВАС) новите цени на електроенергията от 1 юли. Това са "Стилмет", "Асарел медет", "Агрополихим", "Радомир метали", "Кремиковци", "Е.ON България продажби", "Е.ON България мрежи", "ЕVN България електроразпределение", "ЕVN България електроснабдяване", "ЧЕЗ електро България", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Варна". Първите дела по жалбите на компаниите са насрочени за 29 октомври, а на електроразпределителните дружества - за 5 и 7 ноември. Промишлените потребители искат от съда да отмени тарифите като незаконосъобразни, защото решението на регулаторната комисия противоречи на енергийния закон и наредбата за цените. Според компаниите новите цени ограничават свободния пазар и конкуренцията и се гарантира доминантното положение на електрическата компания. Компаниите смятат, че при определянето на новите цени регулаторът е нарушил принципите за справедливо разпределение на икономическите последици от либерализацията на пазара и не е осигурил равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени, както това е предвидено в енергийния закон. От началото на юли цените, по които големите потребители купуват от НЕК, бяха увеличени от 31% до 51%. В жалбата на "Асарел медет" се посочва, че ДКЕВР е прехвърлила правомощията си на електрическата компания и е записала, че цената не може да е по-ниска от тази, по която НЕК продава на крайните потребители. Регулаторът не е посочил какъв метод е използвала при определянето й. Електроразпределителните дружества също смятат, че повишената цена, по която НЕК им продава електроенергията, е немотивирана. В жалбите на големите клиенти на НЕК се изтъква, че необосновано и немотивирано е определена и цената за пренос, която е повишена с 45%. В момента тя е 8.20 лв. без ДДС за мегават. Преди две години големите потребители пак оспориха в съда цената за преноса и спечелиха делото срещу регулаторната комисия. Централите "Бобов дол" и "Варна" също не са съгласни с новите цени, определени от регулатора. Те мотивираха искането им за повишение с поскъпването на въглищата от местен добив и внос.
Източник: Дневник (25.10.2007)
 
Виетнам започва изграждането на завод за стомана Виетнам, в опита си да намали зависимостта си от вноса на стомана, започна изграждането на най-големия завод за стомана в страната, съобщиха официални източници в четвъртък. Изграждането на завода за 1.6 млрд.щ.д. разположен в икономическата зона Дунг Куат, в централната част на провинция Куанг Нгай, се очаква да приключи за три години, съобщи Нгуйен Ван Фу от управата на икономическата зона. Заводът ще се използва от by Tycoons Worldwide Steel (Vietnam) Ltd., смесено предприятие между тайландската Tycoons Worldwide Group и тайванската Taiwan's E United Group. Той допълни, че там ще се произвеждат по 3 млн. тона лята стомана годишно. Стоманата се лее на блокове или пръчки за по-лесно транспортиране и съхранение. От компанията планират разширение на завода през 2010 г. като инвестират допълнителни 1.4 млрд.щ.д. и увеличат капацитета до 5 млн. тона стоманени блокове годишно. Очаква се търсененто на стомана във Виетнам да достигне до 10 млн. тона на година през 2010 г., в сравнение със 6.5 млн. тона в момента, според данни на правителството. На Виетнам, които няма големи залежи на желязна руда, му се налага да внася повечето от стоманата си. (AP)
Източник: Други (25.10.2007)
 
Нетната неконсолидирана печалба на "Оловно-цинков комплекс" АД, Кърджали, за деветте месеца на 2007 г. показва ръст от 2.4 пъти до 21.229 млн. лв. в сравнение със същия период година по-рано. Това стана ясно от финансовия отчет на металургичното дружеството. Нетните му приходите от продажби нарастват с 81% до 184.83 млн. лв., докато разходите за материали са с 65 на сто повече и достигат 147.546 млн. лева. Нетният резултат от финансова дейност компанията за периода е отрицателен и възлиза на минус 3.455 млн. лв. при минус 2.078 млн. лв. нетен резултат от финансова дейност към 30 септември 2006 година. Към края на септември делът на износа представлява 83.34 на сто от нетните приходи от продажба на продукция. Основният капитал на "ОЦК" е 8.413 млн. лв., а активите му са с ръст от 46% от началото на годината и към 30 септември вече са на стойност 141.238 млн. лева.
Източник: Банкеръ (26.10.2007)
 
„Мудис” понижи рейтинга на комбинат „Кремиковци” Рейтинговата агенция „Мудис инвестърс сървис” (Moody's Investors Service) обяви, че е променила към отрицателна прогнозата си за кредитния рейтинг Caa 1 (corporate family rating) на българския производител на стомана „Кремиковци”, отразявайки по-ниската от очакваното доходност на предприятието, предаде в четвъртък БТА, като цитира „Томсън файненшъл”. „Мудис” обяви, че оперативните резултати на компанията за първата половина на 2007 г. като цяло остават стабилни, а годишната печалба преди приспадане на разходи по лихви, данъци и амортизация изглежда ще бъде по-ниска от очакваното. Според рейтинговата агенция причината за това е по-слабият от прогнозираното приход за тон и по-ниските маржове за първата половина в резултат на високите цени на енергията и суровия материал и инфлационното въздействие върху разходите за труд и режийните разноски.
Източник: Медия Пул (26.10.2007)
 
"Мудис" понижи рейтинга на "Кремиковци" с една степен, като прогнозата става отрицателна - Caa 1. Това отразява по-ниската от очакваното доходност на предприятието, предаде БТА, като цитира "Томсън файненшъл". При корпоративните рейтинги, както е в случая, отражението на понижението е върху по-високите разходи, при които "Кремиковци" би теглил заеми.
Източник: Сега (26.10.2007)
 
Мудис понижи оценката си за „Кремиковци” Мудис инвестърс сървис (Moody's Investors Service) обяви, че е променила към отрицателна прогнозата си за кредитния рейтинг Caa 1 (corporate family rating) на българския производител на стомана „Кремиковци”, отразявайки по-ниската от очакваното доходност на предприятието, предаде днес Томсън файненшъл. Мудис обяви, че оперативните резултати на компанията за първата половина на 2007 г. като цяло остават стабилни, а годишната печалба преди приспадане на разходи по лихви, данъци и амортизация изглежда ще бъде по-ниска от очакваното. Според рейтинговата агенция причината за това е по-слабият от прогнозираното приход за тон и по-ниските маржове за първата половина в резултат на високите цени на енергията и суровия материал и инфлационното въздействие върху разходите за труд и режийните разноски.
Източник: Дарик радио (26.10.2007)
 
"Муудис" занижи перспективата пред рейтингите на "Кремиковци" Облигациите на компанията са поскъпнали за последния месец Агенция "Муудис" понижи перспективата по рейтинга на "Кремиковци", който е Caa1 до негативна, предадоха информационните агенции. В съобщение на "Муудис" се казва, че оперативните резултати на "Кремиковци" остават стабилни, като подкрепа затова са оказали преструктурирането на компанията и добрите условия на международния пазар през първата половина на годината. Въпреки това обаче компанията няма да успее да оправдае очакванията за годишна печалба преди данъчно облагане, лихви и обезценки (EBITDA) в размер на 130 млн. долара заради по-ниска доходност от реализираната продукция през първата половина на годината. Допълнително негативно влияние върху резултатите на компанията са оказали също големите разходи за енергия, желязна руда и работни заплати. От агенцията са обърнали внимание и на факта, че производителят на стомана продължава да очаква издаване на комплексно разрешително за осъществяване на дейността си от екоминистерството, а забавеното въвеждане на пречистващи инсталации води до санкции. Преди две седмици изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов обяви, че компанията ще се раздели с някои от дъщерните си дружества, така че техните резултати да не се отразяват върху отчетите на компанията. Допълнително в отделни дружества ще се обособяват още нехарактерни дейности, изпълнявани в момента от вътрешни звена. Те ще бъдат продадени и занапред на тях "Кремиковци" ще плаща като за външни услуги. Консолидираните счетоводни отчети на "Кремиковци" за последните 2 години, показват, че дъщерните компании допълнително увеличават загубата на дружеството. Към края на юни обаче на неконсолидирана основа компанията е отчела нетна печалба в размер на 2.373 млн. лв. при загуба от 153 млн. лв. през първата половина на миналата година. Подобрените финансови резултати са причина акциите и облигациите на компанията да повишат своята стойност през последните 2 месеца. Въпреки това обаче емисията корпоративни облигации в размер на 325 млн. евро продължава да се търгува при нива около 65% под номиналната им стойност, като през септември бяха спаднали до 48% от номинала. Дълговите книжа на "Кремиковци" и "Петрол" са сред облигациите с най-нисък рейтинг от тези на български дружества и попадат в категорията Junk bonds. Годишната лихва по тях е съответно 12% и 8.375%, а допълнителен фактор, спомагащ за понижението при техните цени, е пониженото доверие на инвеститорите в глобален мащаб след ипотечната криза в САЩ.
Източник: Дневник (26.10.2007)
 
Акционерите на японска компания за стомана блокираха сделка по сливане Акционерите на Tokyo Kohtetsu Company блокираха купуването на компанията от конкурентната Osaka Steel Company в четвъртък, първия случай в Япония, когато акционери използват правото си на вето върху одобрено от борда на директорите решение. Инвестиционния фонд Ichigo Asset Management започна не често срещана посредническа борба срещу, както се изразиха, нечестното съотношение за размяна на акциите на Tokyo Kohtetsu, малка но високо доходна компания за производство на стоманени листи и H-образни профили. С този вот, приблизително 40-те милиона акционери в Япония ще се насърчат да участват във вдигането на цената на компаниите, каза изпълнителния директор на Ichigo Скот Калън. За разлика от западните акционери, чиито протести не са необичайни, японската корпоративна култура обикновенно е базирана на единодушието между управата, разботниците и клиентите, като акционерите не взимат отношение по управленската политика.
Източник: Reuters (26.10.2007)
 
"Чугунолеене" АД, Ихтиман, отчете печалба за първите девет месеца на годината от 706 хил. лв. при нетна загуба в размер на 2.11 млн. лв. за същия период година по-рано, показват данните в отчета. С 28 на сто нарастват приходите от продажби на годишна база за деветмесечието и в края на периода те са 26.22 млн. лева. Разходите за дейността на дружеството също се увеличават - с 13% до 25.52 млн. лева. Балансовата стойност на активите му към 30 септември достигна 35.12 млн. лв., а собственият капитал е 12.85 млн. лева. Работническо-мениджърското дружество "Чугунолеене 97" контролира 83.11% от капитала на предприятието, специализирано в производството на едри, средни и дребни чугунени отливки, нестандартно оборудване, метални, пластмасови, дървени модели и др. Останалите акции се държат от физически лица. Дружеството е с едностепенна система на управление, като в съвета на директорите влизат Иванко Петров Пандезов, Владимир Борисов Попов - изпълнителен директор, и Джон де Йонг.
Източник: Банкеръ (29.10.2007)
 
"Чугунолеене" АД, Ихтиман, отчете печалба за първите девет месеца на годината от 706 хил. лв. при нетна загуба в размер на 2.11 млн. лв. за същия период година по-рано, показват данните в отчета, представен в "БФБ-София". С 28 на сто нарастват приходите от продажби на годишна база за деветмесечието и в края на периода те са 26.22 млн. лева. Разходите за дейността на дружеството също се увеличават - с 13% до 25.52 млн. лева. Балансовата стойност на активите му към 30 септември достигна 35.12 млн. лв., а собственият капитал е 12.85 млн. лева. Работническо-мениджърското дружество "Чугунолеене 97" контролира 83.11% от капитала на предприятието, специализирано в производството на едри, средни и дребни чугунени отливки, нестандартно оборудване, метални, пластмасови, дървени модели и др. Останалите акции се държат от физически лица. Дружеството е с едностепенна система на управление, като в съвета на директорите влизат Иванко Петров Пандезов, Владимир Борисов Попов - изпълнителен директор, и Джон де Йонг.
Източник: Банкеръ (29.10.2007)
 
Стоманени компании от ЕС искат тарифи за вноса от Китай Европейските производители на стомана, включително ThyssenKrupp AG и ArcelorMittal днес ще поиска от търговските органи на ЕС да наложат наказателни цени за вноса на стомана от Китай, казаха хора запознати с проблема пред Wall Street Journal. Ще отнеме поне 10 месеца за да се въведат новите такси, но властите в Брюксел изглежда одобряват, забелязват от вестника. Наскоро европейският комисар по търговията Питър Манделсон предупреди Китай, че сегашното ниво на производство на стомана е “невъзможно да се поддържа”. Китайските власти по търговията казаха, че са чувствителни към европейските притеснения и обещаха да ограничат износа на стомана, ако стане прекомерен. В оплакването се казва, че Китай продава стомана в Европейския съюз на цени по-ниски от пазарните и така вреди на европейските производители. (Thomson Financial)
Източник: Други (29.10.2007)
 
Китайската Tangshan ще строи съвместно предприятие за стомана в Северна Корея. Китайската Tangshan Iron and Steel Group планира да изгради съвместно предприятие в Северна Корея, което ще използва местни суровини, за да снабдява изолираната страна със стомана, казаха от компанията в понеделник. Централата на Tangshan Iron and Steel Co подписа споразумение за партньорство със Северна Корея за строежа на стоманен завод с годишен капацитет 1.5 млн. тона в индустриална зона Ким Чаек по източното крайбрежие, съобщиха от Chinanews.com. Стоманения комбинат ще се снабдява с желязна руда от находища близо до индустриалната зона и продукцията му ще снабдява местния пазар в Северна Корея, каза представител на втората по производство китайска компания за стомана. Той отказа да бъде назован и добави, че компанията все още преговаря със севернокорейските си партньори за дяловото участие и структурата на производството в завода.
Източник: Reuters (29.10.2007)
 
Брюксел ни оряза емисиите Европейската комисия оряза с 37.4% поисканите от страната ни квоти за емисии въглероден двуокис. Със свое решение Брюксел определи от 2008 до 2012 г. в страната ни да се произвеждат годишно не повече от 42.3 млн. тона въглеродни емисии. От екоминистерството веднага заявиха, че България ще защити позицията си за по-високи квоти въглеродни емисии. Няма да допуснем страната ни от потенциален продавач да се превърне в купувач на емисии, заяви министър Джевдет Чакъров. Според него това би оказало сериозно негативно въздействие върху развитието на бизнеса и затова след обсъждане от правителството ще бъдат предприети всички възможни действия за постигане на справедливо решение за България дори и чрез съдебно дело. Сега нивото на емисиите в страната е по-ниско с около 52% от задължението по Протокола от Киото и така ние сме една от страните в Европа с най-голям ресурс от свободни квоти. Най-засегнати от орязването на квотите са предприятията от тежката индустрия и енергетиката. Металургичните компании поискаха такива квоти, които да им позволяват да работят, а не да продават емисии, коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на браншовата асоциация. Тя обвини екоминистерството, че до последно не е запознало компаниите с предложението си за разпределение на квотите за различните индустрии. Неотдавна председателят на металургичната асоциация Антон Петров коментира, че определените емисии за Кремиковци и Стомана индъстри покриват потребностите, но трябва да се отчете, че те ще се разширяват. Ако надвишим квотите, ще трябва да купуваме свободни емисии и така ще станем конкурентни, каза той. По-ниските квоти въглеродни емисии ще доведат до по-малко произведена електроенергия, коментира шефът на ТЕЦ Варна Ян Вавера. Според него няма да е икономически изгодно да се купуват допълнителни квоти за вредни емисии. Клиентите на централите обаче очакват това да доведе до поскъпване на произвежданата от тях енергия.
Източник: Пари (29.10.2007)
 
Повишението на борсата надделява Борсовата сесия завърши положително, като всички индекси се повишиха с по-малко от процент. Kомпаниите увеличиха търгуваните си обеми, но и доста от тях приключиха с понижения. Сред тях бяха "Химимпорт" и "ОЦК", които се понижиха съответно с 1.27% и 2.55%. Повишение имаше за акциите на Централна кооперативна банка, "Стара планина Холд" и "КРЗ Одесос". По 2.3% прибавиха книжата на кораборемонтния завод и на банката, но от "Одесос" бяха изтъргувани едва 95 акции. Холдингът поскъпна с 1.88% до 9.23 лв. средна цена и 9.30 лв. максимална. Половината от банките се представиха добре, освен ЦКБ поскъпна и Българо-американската кредитна банка, с 2.97% до 80.74 лв. Първа инвестиционна банка и Корпоративна търговска банка изгубиха по 1.97% и 1.53% от стойността си. Въпреки заплахите от спиране и постоянните глоби, "Кремиковци" продължава да се развива успешно на борсата - акциите му поскъпнаха с над 7% и сделки с тях имаше и при 28 лв. за акция. Нагоре се движиха и акциите на "Каолин", с 2.56% повишение средната им цена е 19.61 лв.
Източник: Дневник (30.10.2007)
 
Глобяват “Кремиковци” със 113 хил. на месец "Кремиковци" вероятно ще брои по 113 хил. лева глоби на държавата всеки месец, съобщиха от Регионалната инспекция за околната среда и водите (РИОСВ) в София. Компанията не получи т. нар. комплексно разрешително от екоминистерството. Срокът за това изтече днес. Подали сме необходимите документи, обявиха по-рано от комбината. Ръководството е изпратило до РИОСВ писмо, че конвертор №1 в Стоманодобивно производство е спрян за ремонт. Разрешителното удостоверява, че комбинатът спазва всички еконорми. То обаче няма да бъде издадено навреме, защото документите са подадени късно, съобщи зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев, наблюдаващ процедурите по издаване на комплексни разрешителни. Процедурата трае поне 8-9 месеца, обясниха от МОСВ. Повторният преглед е започнал едва през май. При този казус комбинатът има право да продължи да работи, тъй като е в процедура на издаване на разрешителното.
Източник: Стандарт (31.10.2007)
 
Над 91% от държавните активи вече са в частни ръце По последни данни на Агенцията за приватизация, 91,49% от предвидените за приватизация държавни активи вече са продадени. Статистиката обхваща периода от 1993г. до 19-ти октомври 2007г. Данните сочат, че са продадени 2927 предприятия, 2319 обособени част и 4074 миноритарни пакета. Общият финансов ефект е 11,036 млрд. долара. В структурата се вижда, че договорените инвестиции са за 4,199 млрд. долара, изплатени са задълженния за 96,669 милиона долара, поети са задължения за 1,075 млрд. долара и са договорени плащания за 5,664 млрд.долара. От общия брой сделки близо 1/3 са в отрасъл промишленост - (32%), търговията -22%, в земеделието 12%, в строителството, и туризма по 10%. Прави впечатление, че дружествата с над 50% държавно участие в огромната си част са преминали в частни ръце чрез публичен търг - 65,6 на сто, а 10,5 на сто чрез конкурс. Най-големите приватизирани предприятия са „Кремиковци” ЕАД, „Нефтохим”ЕАД, „БТК”ЕАД, „Соди-Девня” ЕАД, „Сомат”ЕАД, „Арсенал” ЕАД, „Асарел-Медет” ЕАД, „МДК”ЕАД. Сделките с участието на чуждестранни инвеститори са 173 броя, сред които за Електро разпределителните дружества, БТК и нефтената рафинерия в Бургас. Сред значимите приватизационни сделки осъществени чрез Българската фондова борса са пласирането на 34,78 на сто от „БТК”, 12,84% от „Булгартабак-Холдинг” и продажбата на 72% от „Св.СВ. Константин и Елена”. От Агенцията за приватизация посочват, че предстои продажбата на 38 мажоритарни и 167 миноритарни, както и 8 водно-електприческси централи, в ход е конкурса за приватизация на 70% от капитала на „БМФ”.
Източник: Дарик радио (31.10.2007)
 
Индустрията в неведение за екоразрешителните Индустрията в България е в неведение кога ще получи комплексни разрешителни за действащи и нови инсталации. Крайният срок изтече вчера. Около 130 предприятия обаче нямат никакъв отговор от Министерството на околната среда и водите дали ще получат документ, или ще им бъде отказан. Сред тях е и металургичното предприятие Кремиковци, чието съществуване зависи от заветното екоразрешително. Никой от МОСВ не пожела да коментира ситуацията. Ще има забавяне, но не може да се каже колко време, обясниха от пресцентъра на министерството. Последните 10 комплексни разрешителни бяха издадени от екоминистерството в края на юни. Тогава оттам обявиха, че до 30 октомври трябва да бъдат издадени общо над 240 разрешителни. До края на юни са издадени 118, а 15 предприятия са получили отказ, като 12 от тях наново са подали документи. Заместник-министърът Чавдар Георгиев обясни, че фирмите, които не получат комплексни разрешителни в срок, може да продължат да работят до тяхното издаване, но е възможно да бъдат санкционирани. Крайната мярка ще е частично или пълно принудително изключване на мощности. Не би трябвало МОСВ да налага санкции, защото в случая то самото бави процедурата, контрира изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Фирмите от тежката индустрия още преди година алармираха, че екоминистерството няма капацитет да извърши проверките по всички инсталации, които трябва да получат разрешителни. От Лукойл-Нефтохим, Бургас се оплакаха, че още от юни т.г. чакат документите за 10 нови инсталации. Рафинерията все пак има комплексно разрешително за основното си производство. Най-сериозната драма обаче е около металургичния комбинат Кремиковци, на който в началото на годината бе отказан документът. Комбинатът представи ново предложение и очакваше отговор до 30 октомври. От Кремиковци не пожелаха да коментират забавянето и лаконично обявиха, че преди ден са спрели една от пещите си.
Източник: Пари (31.10.2007)
 
Китай ще произвежда годишно по 1 млрд. тона стомана към 2015 г., каза австралийско официално лице Китайското производство на стомана, вече най-голямото в света, се очаква да достигне до 1 млрд. тона на година към 2015 г., каза правителствено лице от Австралия. Китай се очаква да произведе около 480 млн. тона стомана тази година и се очаква да удвой това количество до осем години, каза Стюард Смит, заместник генерален секретар на Департамента на индустрията и ресурсите на Западна Австралия. По време на конференция на индустрията, той каза, че неговият щат, които е най-големия производител на суровини за стоманодобива в Австралия, се надява да задоволява около половината от китайския пазар за внос на стомана. Смит каза, че се очаква Китай да внесе общо над 800 млн. тона желязна руда през 2015 г., предимно от Австралия, Бразилия и Индия, и вноса да задоволява повече от половината от общото търсене на желязна руда тогава. (Forbes)
Източник: Други (31.10.2007)
 
НЕК, "Булгаргаз", БТК и други големи фирми изпаднаха от традиционната класация на водещите български фирми и холдинги, изготвяна от 7 години насам от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Те заемаха челни позиции в нея до миналата година, но сега палатата е променила водещия критерий - вместо нетните приходи на компаниите се взима предвид печалбата на всеки 100 лева приход. По новия критерий на първо място излиза варненската фирма "Пътища и пътни съоръжения", която миналата година е била на 86-о място. От класацията на практика са изпаднали и всички фирми за комунални услуги, електроразпределителните предприятия и други подобни, които бяха добре представени през 2006 г. За сметка на това на първите позиции преобладават строителните фирми и големи индустриални предприятия, с изключение на "Кремиковци". Заявка за участие в класациите са заявили над 4500 компании.
Източник: Сега (02.11.2007)
 
Фирми се оплакаха на премиера от цените на тока Новите цени на тока и природния газ ще бъдат обсъдени на експертно заседание, на което ще се срещнат министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и предприятия от тежката промишленост. Това е обещал премиерът Сергей Станишев по време на предизборна обиколка, на която се е срещнал с ръководствата на Стомана индъстри и Радомир метали. По време на заседанието ще има експерти и на Националната електрическа компания (НЕК) и енергийния регулатор. Увеличението на електроенергията с 38-40% след 1 юли тази година създаде недоволство сред индустриалците, а Българската асоциация на металургичната индустрия сезира и Комисията за защита на конкуренцията. Според премиера Станишев обаче цената на тока в България е една от най-ниските в момента. Трябва да се имат предвид и ангажиментите ни към Европейския съюз в тази посока, посочи той пред дружествата. Той обаче е съгласен, че наред с всичко държавата е длъжна да търси добри условия и най-вече предсказуемост за производителите. Аз винаги съм се отнасял с особено уважение към тази част от бизнеса, която произвежда, не може да разчитаме единствено на услугите, туризма и селското стопанство, допълни той. От Радомир метали са предложили на премиера увеличението на тока с 38% да бъде разсрочено през следващите 3-4 години. Така цената ще се увеличава с по 10-12% годишно, което ще бъде поносимо за тежката индустрия, каза Людмил Александров, изп. директор на дружеството.
Източник: Пари (02.11.2007)
 
Южна Африка: Светли изгледи за растежа на неръждаемата стомана Скорошната оферта на разпръснатата из цял свят компанията за добив на руди Xstrata за независимия австралийски производител на никел Jubilee Mines е сигнал за продължаващия оптимизъм относно перспективите за растеж на световния сектор за неръждаема стомана. Цената на никела, основна суровина за неръждаемата стомана, скочи до рекордните 50 000 щ.д. за тон през май, преди да се върнат на нормалното си равнище от около 30 000 щ.д. за тон. Но дори и тази цена е значителен напредък от нивото от около 11 000 щ.д. само от преди две години. Xstrata, четвъртата по производство на никел в света компания, отправи оферта от 2.8 млрд.щ.д. за Jubilee Mines, петата по големина компания за никел в Австралия, тази седмица. Jubilee Mines произвежда по около 12 000 тона никел на година, като това количество ще се увеличи до 30 000 тона през 2012 г. В презентация от септември Norilsk Nickel предвижда да остане най-големия производител на никел в света тази година с около 267 000 тона, следвана от CVRD с 248 000 тона, Billiton със 139 000 тона и Xstrata със 116 000 тона. От петте най-големи производители през 2002 г. Inco, Falconbridge и WMC бяха погълнати. Inco беше купена от CRVD, Falconbridge от Xstrata, а WMC Resources от Billiton. (Business Day)
Източник: Други (02.11.2007)
 
Qatar Steel ще купи 49.9% от африканския проект за желязна руда на Sphere От австралийската Sphere Investments казаха във петък, че Qatar Steel са потвърдили закупуването на 15% дял в проекта Guelb el Aouj за желязна руда в Мавритания, западна Африка. Qatar Steel е получила одобрението на борда на директорите си за купуването на допълнителен дял от 34.9% срещу общо 375 млн. щ.д. за всичките 49.9%, допълниха от Sphere. В проектът Guelb el Aouj собственици с равни дялове са Sphere и мавританската държавна компания за рудодобиw Societe Nationale Industrielle et Miniere, или SNIM. Според споразумение сключено по-рано тази година Qatar Steel трябваше да купи дял от 15% в проекта, а компанията от Саудитска Арабия SABIC да вземе останалите 34.9%, като бордът на директорите трябваше да го одобри до 31 октомври 2007 г. Обаче получаването на одобрение от борда в срока се отложи. От Sphere казаха, че SABIC ще продължи да подкрепя проекта и партньорите чрез дългосрочни договори за изкупуване на продукцията. Sphere е компания, концентрирана в западна Африка, за добив на желязна руда и листвана на австралийската борса за ценни книжа. Проектът Guelb el Auoj е най-голямата им дейност в Мавритания. (Platts)
Източник: Други (02.11.2007)
 
Брюксел може да принуди Кремиковци да върне пари. Провалът на плана за жизнеспособност ще бъде голям скандал за България. Госпожо Радева, вярно ли е, че очакваният този месец доклад от Европейската комисия ще бъде решаваща, финална оценка за това дали Кремиковци изпълнява плана за жизнеспособност? - Всеки доклад е решаващ, но на този отдаваме голямо значение, защото има сериозно забавяне на изпълнението му през тази година. Всъщност кризата започна още през 2006 г. Не се спазиха сроковете, в които Кремиковци трябва да преструктурира производството си, за да покрие определени екологични норми и показатели за икономическа ефективност, финансова рентабилност, структура на заетост, да минимализира загубата. Нещо повече, Кремиковци изпадна в сериозна ликвидна криза въпреки много добрата пазарна конюнктура на продуктите си. Във връзка с това Европейската комисия поиска спешна намеса от страна на собственика Прамод Митал да осигури финансов ресурс от 100 млн. USD допълнително към общия бюджет на плана, с които да реши проблемите с ликвидната криза и да финансира мерки за наваксване на забавянето. И това кога трябва да стане? - То в момента трябва да става. Имате ли индикации, че това се случва, все пак държавата има дял от това предприятие? - Държавата има 25% от акционерния капитал, но уставът на дружеството е такъв, че ние не участваме при взимане на решения на оперативно ниво. Имаме и силно занижени възможности да блокираме решения на надзорния съвет. Това, което правим, е ежемесечно да искаме информация с останалите ни партньори, отговорни за изпълнението на плана - министерствата на финансите, транспорта, на труда, на околната среда чрез нашия общ управителен съвет. Ние сме обезпокоени от забавянето. Затова министър Петър Димитров инициира среща лично със собственика на Кремиковци и изпълнителното ръководство. Прамод Митал писмено се ангажира, че ще осигури този ресурс от 100 млн. USD. Срещата е била през август. Оттогава какво е направено в комбината? - На последното заседание на управителния съвет през септември се декларира, че от тази обещана сума са постъпили 15 млн. USD. А срокът изтича. Паралелно с това не е спрял и ангажиментът по общата реализация на плана - спиране на част от остарелите нискорентабилни мощности и внедряването на нови технологии, отговарящи на европейски стандарти за енергоемкост, производителност, опазване на околната среда. Това все още не е направено. Как виждате съдбата на това дружество? - Не искам да се ангажирам с глобални заключения. Нашата цел, моята цел, за която искам да получа обществена подкрепа, е да упражняваме натиск върху собствениците и ръководството да изпълнят ангажиментите, които са поели по плана за жизнеспособност. Неговото осъществяване е изцяло в интереса на собственика и гарантира бъдещето на това предприятие. Той бе актуализиран със съгласието на това ръководство и този собственик на Кремиковци. А ние като държава сме гарантирали пред комисията, че България е законова страна с добре функционираща бизнес среда. И че това предприятие може да изпълни тези изисквания. Какви ще са последиците, ако докладът на ЕК е отрицателен? - Това означава, че се е провалил планът за жизнеспособност. Следователно държавните помощи, които са дадени на Кремиковци, ще бъдат обявени за незаконосъобразно получени и ще трябва да се върнат. Става дума за над 400 млн. лв., нали? - Нали си представяте какво означава да се върне тази държавна помощ? Фалит? - Няма да използвам тази дума. Имайте предвид, че докладът на комисията предстои да бъде обсъден от Съвета на министрите на ЕС. Неизпълнението на плана би било много голям скандал. Може би се разчита на повторна актуализация? - Не. Дори тази актуализация е голямо изключение, огромен компромис от страна на комисията, който ни беше направен, преди да станем реални членове. Това е прецедент, който комисията не може да обясни на останалите държави членки, те също биха искали да се ползват от такъв тип изключения. Все пак комисията не подхожда формално и механично, те искат да видят положителни промени. Тоест те ще отчетат и това, което е станало след одита през август? - Да, те ще отчетат всичко положително. Ние се радваме на изключително партньорско отношение и разбиране за сложността на проблемите, с които трябва да се справи Кремиковци. Въпросът е ние да предоставим надеждни аргументи. Как ще коментирате мерките, които изпълнителният директор Александър Томов обяви за освобождаване от несвойствени дейности? - За мен единственият недостатък на това, което се декларира, е неговото бъдеще време. Аз адмирирам желанието на ръководството да промоцира политика по екологията за Кремиковци, но ние отдавна не сме на фазата на бъдещите обещания. Ние изискваме да се изпълнят тези критерии сега. Възможно ли е да съществува предприятието, при положение че ЕК и после Съветът на министрите наложат санкцията? - Да бъдем отговорни. Аз съм за това да държим общественото внимание будно, но не и да налагаме хипотези с очакване за фалит на Кремиковци, това би било много опасно. Все още неиздаденото комплексно разрешително е другият проблем за Кремиковци. - Нещата са свързани. Изискванията за инвестиции в екологични проекти и планът за жизнеспособност покриват едни и същи показатели. Срокът изтече на 30 октомври. Комбинатът какво ще прави? - Не можем ясно да се ориентираме, на предстоящия управителен съвет по програмата ще разберем как върви процедурата по комплексното разрешително и какъв ще бъде резултатът. Ако МОСВ откаже? - Нека да не гадаем. Ако започнем да насаждаме определен тип изводи, може да подтикнем тяхната реализация. Ако кажем, че една банка ще фалира и всички вложители изтеглят депозитите си, тя наистина ще фалира. Проектите за събарянето на Кремиковци и появата на бизнес център на негово място имат ли връзка с очаквания отрицателен доклад на ЕС? - За мен това са екстравагантни идеи. Изобщо не смятам, че градоустройствените проблеми на София трябва да се решават чрез икономическата съдба на Кремиковци. Предприятието е структуроопределящо, с много голямо значение за търговския баланс на страната. Повече от 6% от износа на България е от продукция на Кремиковци. Да се счита, че това е единствената благоприятна зона, в която може да се развива градът за сметка на затварянето на такива икономически мощности, ми се струва несъпоставимо. Оптимист ли сте за съдбата на Кремиковци? - Имат шанс. Консултантските фирми са се ангажирали с реалистичността на плана. Просто набелязаните мерки трябва да се случат. Въпросът е този собственик иска ли да развива това предприятие. Защото няма как да го развива в европейска страна, без да се съобрази с нормите. Как работи брат му или как работят техните мощности в други европейски страни? Явно няма финансова възможност да изпълни тези мерки. - Не може да няма възможност, защото независимо от лошите финансови резултати конюнктурата на пазара е много благоприятна и Кремиковци работи с пълни мощности. Освен това постоянно се обсъжда въпросът за продажба на ценни активи на Кремиковци. И трябва много внимателно да се следи къде отиват постъпленията от продажбата. Освен това, което смятат да аутсорсват, имам предвид и директна продажба на активи - говори се за продажба на почивни бази, жилищни блокове, на парцели около Кремиковци, на теца на територията на предприятието. Хронология * Нина Радева е председател на Управителния съвет на Програмата за преструктуриране на стоманодобива в България. * При приватизацията на Кремиковци през 1999 г. държавата опрости негови задължения за 432 млн. лв. * Това се квалифицира като държавна помощ и по настояване на ЕК е наложена Програма за преструктуриране на стоманодобива, част от която е планът за жизнеспособност на Кремиковци. * През 2006 г. дружеството бе купено от индийската компания Глобъл Стийл. Смяната на собствеността предизвиква криза в изпълнението на плана. * Тогава ЕК се съгласи да удължи крайният срок на изпълнението на плана с една година - до края на 2008 г. * В края на август наетата от ЕК консултантска компания IDOM излезе с обезпокоителен одит, според който дружеството не само изостава с изпълнение на плана, но е изпаднало в сериозна ликвидна криза. * Този месец се очаква оценката на ЕК за изпълнението на плана до момента. Очакванията са, че тя ще бъде отрицателна.
Източник: Пари (05.11.2007)
 
Митал си плаща за ЦСКА с парцел Прамод Митал е на път да се издължи на Васил Божков за ЦСКА. Преди по-малко от година индиецът купи клубa за 15 милиона евро. Сумата обаче трябваше да бъде погасена на вноски, които постоянно се бавят. Парите за поредния, най-значителен досега транш, бяха набавени, след като Митал продаде хвостохранилището на "Кремиковци". Сделката е сключена миналата седмица в петък. Парцелът бил оценен на 6 милиона евро. Засега липсва точна информация дали земята директно ще отиде при "Нове холдинг", или става въпрос за трети купувач, а при Васил Божков ще отиде хубавата сума. Според наш източник при всички случаи бившият шеф на ЦСКА ще инвестира в парцела. Участник в проекта е друг известен наш богаташ, свързван с "червената" управа. Бизнесмените имат идея на мястото на хвостохранилището да бъде построен супермодерен бизнес център. Парцелът се намира в покрайнините на село Челопечене. Столицата се разраства в тази посока, като в района строежите на бизнес сгради никнат като гъби. Лично Бойко Борисов и архитектът на София предрекоха, че след евентуалното затваряне на "Кремиковци" в тези райони на Cофийското поле ще изникнат най-баровските квартали.
Източник: Стандарт (05.11.2007)
 
“Интертръст” откри завод за 10 млн.евро в Сърбия В Лесковац, Сърбия се състоя церемония по официалното пускане в действие на новия завод за производство на сандвич-панели в Интерлеминд, част от групата компании, влизащи в "Интертръст Холдинг". Новият завод е на стойност 10 млн. евро и има капацитет 2.5 млн. кв. метра годишно покривни, стенни и фасадни сандвич-панели с полиуретанов пълнеж с дебелина 30-180 мм за изграждане на съвременни високоефективни, екологично издържани изолационни системи, за производството на които ще бъдат използвани около 30% от произвежданите в момента от Интерлеминд около 40 хил. тона годишно пластифицирана ламарина. Продукцията на новия завод е предназначена за реализация както на местния пазар, така и за износ в страните от бивша Югославия и ЕС. Компаниите от групата "Интертръст Холдинг", ръководен от Валентин Захариев реализираха печалба в размер на 61.365 млн. лв. за деветте месеца на 2007 г. Компаниите от състава на холдинга продължават методично и успешно да изпълняват начертаната инвестиционна програма, възлизаща на повече от 250 млн. евро.
Източник: Монитор (06.11.2007)
 
„Енемона” с енергийни проекти за 50 млн. лева Проекти за над 50 милиона лева в областта на конвенционалната и ядрена енергетика в страната ще изпълни „Енемона” до края на годината, съобщиха от компанията. Инвестициите са съсредоточени в АЕЦ Козлодуй, енергиен комплекс „Марица Изток”, „Кумерио мед”, електроразпределителни дружества и НЕК. Дружеството ще бъде един от изпълнителите на новата ядрена мощност АЕЦ „Белене”.
Източник: Дарик радио (06.11.2007)
 
Със самочувствие отбелязаха своя професионален празник- Деня на металурга пернишките металурзи. "Стомана Индъстри" е едно от десетте най-големи предприятия в страната със сериозен принос във формирането на брутния вътрешен продукт на страната. От приватизирането на пернишката "Стомана" от гръцката група "Виохалко" до сега в завода са инвестирани над 300 млн. лв. Тази година се очертава също да бъде знакова за металургичната фирма. На територията на нейната площадка в края на ноември ще стартира производството на уникалния за страната ни завод- арматурния. Той ще бъде едно от най-модерно оборудваните предприятия не само в страната, а и в Балканския регион и ще произвежда годишно 800 000 т стомана. "Основната цел, която си поставихме при изграждането на арматурния завод бе произвежданата от него продукция да бъде с високо качество и на конкурентни цени. Като начало в производствената листа преобладаващо място ще заемат бетонните железа, за които има голям пазар не само в страната, а и в Балканския регион. На следващия етап вече ще стартира производството на специалните стомани, които намират приложение във високотехнологичните производства като машиностроенето, автомобилостроенето и др. Първоначално ще бъдат назначени от 120 до150 човека в зависимост от сменността на производствения процес. С повишаването на обема на производството ще се увеличава и числеността на персонала. Все пак трябва да се има предвид, че става въпрос за високотехнологично производство, което не предполага голям персонал. Заетите в него ще бъдат висококвалифицирани специалисти. Приоритет при назначаването ще имат работещите в "Стомана Индъстри", заяви представителят на "Виохалко" за България и член на съвета на директорите на "Стомана Индъстри"- Антон Петров. В края на ноември стартират студените проби. Ако всичко върви нормално, след това заводът ще влезе в редовна експлоатация.
Източник: СъПерник (06.11.2007)
 
България ще настоява Европейската комисия да преразгледа решението си за намаляване на квотите на парниковите газове от индустрията с 37,4%. Ако това не стане, ще бъде подадена жалба в Съда на европейските общности в Люксембирг . Това са заявили представители на Министерството на околната среда и водите на среща с бизнеса по повод драстичното орязване на количествата вредни емисии, които българските предприятия ще могат да изпускат в атмосферата в периода 2008 - 2012 г. На 26 октомври ЕК реши, че България може да разпредели между фирмите от енергетиката, металургията и химическите производства общо 42,3 млн. тона въглероден диоксид. "Като се изключи резервът от 4 млн. тона, предвиден за разширяване на производствата, за индустрията остават едва 38 млн. тона вредни емисии. Реалните нужди на предприятията в момента са поне с 10 млн. тона повече без да се отчитат плановете им за разширяване на производствата", изчисли пред "Политика" Димитър Бранков от Българската стопанска камара. Или над 170 инсталации, включени в списъка за търговия с вредни емисии ще трябва да платят поне 23 млн. евро в следващите пет години по сегашните борсови цени. ЕК е намалила общо с 10% за всички държави от ЕС правата за вредни емисии, като целта е по този начин да осигури силен пазар и реално намаление на емисиите в следващите пет години, обяви комисарят по околна среда Ставрос Димас по повод решението. (в-к Политика)
Източник: Други (06.11.2007)
 
Чешката Ferona за търговия със стомана открива клн в Полша Водещата чешка компания за търговия с желязна руда, метали и стоманени продукти Ferona открива клон в Полша, пише всекидневник Hospodarske noviny. Ferona Polska има дялов капитал на стойност 50 млн. чешки крони. Изпълнителният директор на компанията Робърт Аг каза, че иска компанията да стане една от десетте най-добри в търговията със стомана в Полша до три години. Полската икономика се разраства и пазарът е четири пъти по-голям от чешкия. Страната също така има и перфектна инфраструктура, каза Аг. Ferona продаде над 7 000 тона стомана в Полша тази година, а следващата година ще може да продаде до 60 000 тона, според Аг. Освен в Полша, Ferona има 5 клона в Словакия и 12 в Чешката република. Ferona продаде над един милион тона стомана на тези пазари тази година. Най-големите им доставчици са Moravia Steel, Celsa Ostrowiec, и US Steel. С продажбите си за 20 млрд. чешки крони миналата година компанията се класира на 31-о място в класацията за 100-те най-добри чешки компании. Достигнаха до печалба от 1 млрд.ч.к. (Czech News Agency)
Източник: Други (06.11.2007)
 
Доларът влияе по-силно на цветните метали Цветните метали започнаха да се влияят по-силно от спада на долара. Медта поскъпна вчера след навлизането на още международни инвеститори на пазара. Стоката обаче към момента е ограничена поради неизвестност за бъдещия икономически ръст на Китай и САЩ и потреблението в тези страни. Вчера медта с тримесечна доставка се изкачи до 7505 долара за тон. Стачки в Перу дават известна фундаментална подкрепа на стоката. Калаят вчера удари рекорд с цена 17 225 долара за тон, но вчера слезе до 16 750 долара за тон. Никелът последва развитието при медта и се покачи до 32 550 долара за тон. Алуминият остава силен при 2645 долара за тон. Оловото се понижи до 3630 долара за тон, като това беше най-значимият спад за последните няколко дни. Физическите запаси са вече над нивата от началото на годината и вече не са фактор за изключително високите цени. Цинкът продължава да поевтинява под натиска на високите физически запаси до 2802 долара за тон.
Източник: Дневник (07.11.2007)
 
Прогнозират фалити на фирми заради екоизисквания от ЕС Стопанската камара иска увеличение на квотите за вредни емисии парникови газове Има реална опасност много български предприятия от тежката промишленост да фалират. Причината е решението на Европейската комисия да намали с 37%, или до 42,3 млн. тона, до 2012 година квотите ни за емисиите на вредните парникови газове, които фирмите ни могат да отделят във въздуха. Това се казва в становище на Българската стопанска камара (БСК) до премиера Сергей Станишев, министрите на икономиката и на околната среда Петър Димитров и Джевдет Чакъров относно позицията на Брюксел по националния ни план за резпределение на квотите. Едно предприятие може да продаде на друга фирма остатъка от парниковите газове, които не се изхвърлят във въздуха, и така да реализира печалба. Опасност за фалити има в около 280-300 предприятия от областта на енергетиката и металургията, циментопроизводството, химията, производството на хартия и стъкло, казаха от камарата. Според браншовиците решението да се намалят квотите за вредни емисии ще ограничи икономическия растеж и индустрията в страната. Към края на миналия месец европейският комисар по защита на околоната среда Ставрос Димас заяви, че исканите от България за периода 2008-2012 година квоти парникови газове ще бъдат намалени с над 37%. Причината за редуцирането им е стремежът Европейския съюз да постигне общо намаление на вредните емисии въглероден двуокис в страните членки, както е заложено в Протокола от Киото. Европейската комисия не е взела предвид прогнозите за икономически ръст на страната ни през следващите няколко години, се казва още в становището на организацията. Според експерти през 2009 и 2010 г. се очаква ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да е над 6,8%, което също се взима предвид при изчисляване на квотите. От БСК смятат, че при изчисляването на квотите от ЕК са допуснати аритметични грешки, които водят до намаляване на общото им количество. В становището си стопанската организация настоява институциите у нас да стартират официална процедура, с която да се промени взетото от Брюксел решение. Препоръчват и да се проучи практиката на Съда на европейските общности по подобни дела, ако се стигне до съдебна зала.
Източник: Новинар (08.11.2007)
 
“Кремиковци” закъса за пари "Кремиковци" закъса за заплати. Втори месец работещите в завода не получават пари. Финансовите затруднения на индийските собственици Митал отново лъснаха след слуховете за спешна продажба на футболен клуб ЦСКА. Все още не са изплатени възнагражденията за септември на работещите в производство "Студено валцуване". "Винаги ни плащат по график. Първо на агломерацията и на доменното производство, а най-накрая на нас. Сега обаче не сме получили нищо", обясниха хората от цеха. Те се жалват, че не са получавали от месеци и средствата, които им се полагат за храна. За последно на 12 октомври им били изплатени парите, които трябвало да получат за август. "Днес (б. р. вчера) сутринта заплатите на хората са преведени", заяви говорителят на комбината Румен Занков. До следобед обаче по сметките им нямаше пари. Занков призна, че действително има закъснение с плащането на пари. Той обаче увери, че това било временно. Работещите подозират, че са изпаднали в немилост заради авария в цеха им. Преди време там се запалил агрегат. Сега пък покривът им протекъл и никой не го поправял. Така дъждът се изсипвал направо в помещението. От комбината потвърдиха, че в момента ПСВ не работят, но вината за аварията не била тяхна и не по тази причина закъснели парите. Преди месец се забавиха и заплатите във футболен клуб ЦСКА, чиито собственици са братята Митал - същите, които държат и "Кремиковци". Тогава даже се чуха слухове, че в комбината залагат машини, за да се издължат на играчите. В бизнес средите отдавна се говори, че индийците търсят начин да се отърват от собствеността си у нас. Те дори се готвели да спазарят ЦСКА на австрийски концерн, който има представителство в България. За "Кремиковци" пък плащат солени глоби всеки месец, защото комбинатът не отговаря на европейските еконорми. Освен това вече разпродават на парче отделните производства, за да осигурят пари за екопроекти. Програмата за подобряване на околната среда предвижда инвестиции от 300 млн. долара до края на 2011 г.
Източник: Стандарт (08.11.2007)
 
Бизнесът настоя ЕК да коригира екоквотите Българската стопанска камара призова вчера изпълнителната власт да настоява пред Брюксел да промени квотите за емисиите от парникови газове за периода 2008-2012 г. На 26 октомври т.г. Еврокомисията оряза с близо 40% българското предложение, с което изправя цели отрасли на икономиката пред невъзможността да осигурят средства за екологичните си програми, пише в становището на камарата. Според БСК в самото решение на ЕК е допусната техническа грешка, което е достатъчно основание да се иска коригирането му. Такъв прецедент вече е направен за Германия, чиято квота също е определена на 26 октомври и впоследствие е коригирана. Българската икономика губи близо 700 млн. лв. от решението и според камарата, ако Брюксел не желае да го коригира, може да се прибегне до Европейския съд.
Източник: Сега (08.11.2007)
 
Акциите на „Арома” поскъпнаха с над 7,5% Вчера спадът на Българска фондова борса приключи. Днес последва рязко повишаване на индексите. BG-40 затвори с ръст от 2,47 процента, по-значимите SOFIX и BGTR 30 добавиха 1,5 процента към стойността си от вчера. В края на сесията отново бяхме свидетели на известни разпродажби, а обемите се увеличиха значително, като общият изтъргуван оборот днес достигна 48,5 млн. лв. На официален пазар най-висок беше ръстът при акциите на КРЗ Одесос и Оловно цинков комплекс, които поскъпнаха с около 4 процента. С 2,5 процента се повишиха акциите на „Химимпорт”, „Стара планина холдинг”, „Индустриален холдинг България” и „Оргахим”. „Арома” за втори пореден ден се търсеше усилено от инвеститорите и акциите и поскъпнаха с нови 7,54 процента. С над 10 процента поскъпнаха книжата на „Мостстрой”, а тези на „М+С Хидравлик” добавиха 9 процента към стойността си. Акциите на Специализирани бизнес системи днес поскъпнаха с 24 процента. Сред губещите внимание заслужават акциите на „Катекс”, „Алкомет”, „Кремиковци” и „Вапцаров Холдинг”.
Източник: Дарик радио (08.11.2007)
 
Китай отрича намерение да доминира световните доставки на стомана Китайското правителство реагира остро на европейското антидъмпингово оплакване срещу китайските стоманени продукти, като казаха, че китайската стомана и желязо ще се разраснат колкото да задоволяват местната нужда, а не да доминират на световния пазар. Зам. директорът на индустриалния отдел на Националната комисия за развитие и реформи (НКРР) Сионг Билин каза, че Китай ще ускори затварянето на остарелите стоманолеярни заводи и ще продължи да засилва индустриалното подобряване на стоманения сектор. Той допълни, че до сега Китай е премахнала отзад напред заводи с общ капацитет от 11.44 млн. тона желязо и 8.73 млн. тона стомана. Този месец 18 провинции и общини ще дадат гаранции за отговорност на НКРР, че ще напреднат със затварянето на остарели стоманодобивни предприятия. Ако всичко върви гладко, капацитета на закритите предприятия ще достигне до 36.66 млн. тона желязо и 35.69 млн. тона стомана до края на годината, каза той. (Chinadaily)
Източник: Други (08.11.2007)
 
ArcelorMittal купува дялове в Oriental ArcelorMittal, най-големия производител на стомана в света, закрепи присъствието си в бурно развиващ се Китай като плати 647 млн. щ.д. за дял от 28% от компанията производител на стоманени изделия China Oriental Group. ArcelorMittal купува дяловете от зам. директора на компанията г-жа Ченг Нингнинг и нейната Smart Triumph Corporation. Офертата на Ченг за купуване на China Oriental от миналия месец се оказа недостатъчна. Акциите на China Oriental, които се утроиха през изминалата година в следствие на слуховете за покупката, бяха спрени вчера. ArcelorMittal е единствената чужда компания, която е директен собственик на китайския пазар за стомана, чрез почти една трета дял в in Hunan Valin Steel Tube and Wire, десетата по големина компания в страната. Но опита на ArcelorMittal да купи от листвания отдел на деветата по големина компания, Laiwu Iron and Steel Group, е блокиран от Пекин от година и половина. Дял в China Oriental ще помогне на ArcelorMittal да се установи в северната индустриална провинция Хебей, която е богата и на железни руди, за да допълва дяла във Valin на юг. Сделката ще направи европейския гигант втория по големина акционер в China Oriental. (Gulf Daily News)
Източник: Други (08.11.2007)
 
BHP с оферта от 120 млрд. паунда за Rio Tinto Rio Tinto отказаха оферта за покупка на най-голямата рудодобивна компания в света BHP Billiton. Акциите на Rio Tinto се качиха с 27% при новината, докато акциите на BHP Billiton padnaha s 1.3%. От Rio Tinto казаха, че офертата за всички акции “значително я подценява”. Такова сливане би създало рудодобивен гигант на стойност около 120 млрд. паунда, на база сегашната им пазарна стойност. BHP потвърдиха, че предложението им е било отхвърлено, но казаха че още търсят преговори. Предложението беше една акция на Rio Tinto да бъде сменена с три в BHP. ‘Трябва да призная, че съм много изненадан от тази сделка. Не я очаквах’, каза Йън хендерсън от JP Morgan's Natural Resources Fund. ‘Единствената причина за обединение в сектора е че инвеститорите продължават да нямат ясен поглед върху стойността на ресурсите’, добави той. (BBC)
Източник: Други (08.11.2007)
 
Общата загуба на Кремиковци набъбна до 1 млрд. лева Лошото финансово състояние на Кремиковци беше потвърдено и в отчета за деветмесечието на 2007 г. Металургичният комбинат отчита негативен резултат от 72.1 млн. лв., като общо непокритата загуба вече е на крачка от 1 млрд. лв. Общите разходи на Кремиковци за деветмесечието преминават психологическата граница от 1 млрд. лв. Те са със 70 млн. лв. повече от приходите на дружеството. Металургичният комбинат е увеличил драстично разходите за лихви, които са в размер на 84.8 млн. лв. За сравнение през деветте месеца на 2006 г. те са били близо два пъти по-малко - 45.38 млн. лв. Дружеството има облигационен заем за 325 млн. EUR, който беше пласиран през април 2006 г. Разходите за амортизация също скачат двойно и към края на септември 2007 г. достигат 71.4 млн. лв. Отчетът за паричните потоци на Кремиковци на практика е празен, което за пореден път показва, че счетоводството на компанията не си е свършило работата. Не са обявени никакви плащания към доставчици, а в графите за нетния поток от инвестиционната дейност има само една цифра от 5 хил. лв. Според отчета парите са изхарчени за покупка на дълготрайни активи. В раздела за нетния паричен поток от финансовата дейност нещата са идентични. Единственото, което е обявено, е плащането на 253 хил. лв. за лихви, такси и комисиони по заеми с инвестиционно предназначение. В края на април тази година Кремиковци беше наказан със спиране на търговията на акциите му заради неподаден одитиран отчет за 2006 г. Тогава от компанията на Прамод Митал оправдаха огромното закъснение с преостойностяването на фондовете на дружеството и извършването на общо преструктуриране в съответствие с европейските счетоводни стандарти.Явно в Кремиковци все още не са се справили с проблемите си, тъй като дори отчетът им по никакъв начин не се вписва в европейските стандарти. На фондовия пазар вчера акциите на публичното дружество се търгуваха се качиха слабо с 0.94% до средна цена от 33.29 лв.
Източник: Пари (09.11.2007)
 
Още плаща цената на задълженията Въпреки леко разочароващия отчет за деветмесечието Кремиковци може би все пак ще успее да пласира продукция за тази година, надвишаваща най-високите резултати на компанията от 2004 г. Комбинатът страда заради сериозната задлъжнялост, която е натрупала. От началото на годината са платени лихви за около 85 млн. лв. без тях Кремиковци можеше да реализира печалба. Амортизациите, които се отчитат в предприятието вследствие на направените преоценки и инвестиции през последните години, също са за сериозната сума от над 70 млн. лв. Всичките проблеми, които има металургичният комбинат при покриването на европейските еконорми, оказват своето влияние, но все пак трябва да бъде оставено време на собствениците да реализират амбициозните си програми. Въпреки всичко Кремиковци е един от символите на българската металургия и не трябва с лесна ръка да се зачерква приносът му към родната икономика, както и работните места на хиляди специалисти.
Източник: Пари (09.11.2007)
 
Положителните сигнали са налице След като години наред финансовите резултати на Кремиковци бяха пълна мъгла и финансовите отчети на компанията бяха предоставяни с голямо закъснение, поредният отчет за деветмесечието дава на инвеститорите повод за смесени чувства. Първата добра новина е, че беше представен в срок, почти без закъснение. Втората - че под лошите на пръв поглед показатели се крият и някои важни положителни сигнали. Вярно е, че металургичният гигант отчита загуба, но е вярно и че това е три пъти по-малка загуба в сравнение със същия период на миналата година. Факт е, че разходите за лихви и задълженията по получени дългосрочни финансирания отбелязват значителен ръст - съответно с 86.7% и 60.1%. Не е задължително всичко да се тълкува единствено от негативната страна. Компанията отчита стабилен ръст на приходите от продажба на продукция - 26.7%, в сравнение със съответния предходен период, както и положителна оперативна печалба от 2.21 млн. лв.
Източник: Пари (09.11.2007)
 
В отчета има доста въпросителни Резултатите от третото тримесечие на Кремиковци показват притеснителнo понижение на приходите от продажби на продукция, които са спаднали с 4.7% в сравнение със третото тримесечие на миналата година. Те спадат и с 20% в сравнение с второто тримесечие на 2007 г., въпреки че летният период е традиционно добър за бизнеса на завода. Друг проблем е увеличаването на дълговете, които са нараснали до 923 млн. лв. при 856 млн. лв. към края на юни, като само част от ръста идва от финансовата инжекция от Прамод Митал под формата на подчинен дълг. компанията е увеличила другите си текущи задължения от 119 млн. лв. в края на юни до 148 млн. лв. три месеца по-късно. Фактът, че се увеличават тези текущи задължения, е необясним. Кремиковци отчита позитивен ефект от разлики от промяна на валутни курсове за 16.6 млн. лв., докато през третото тримесечие на 2006 г. ефектът е бил отрицателен от 22.3 млн. лв.
Източник: Пари (09.11.2007)
 
Чиновническо безхаберие Чиновническото безхаберие на служителите от екоминистерството ще струва на индустрията стотици милиони евро годишно. Причината е, че компаниите ще трябва да купуват квоти въглероден диоксид от трети страни, за да поддържат или да разширяват производството си, защото няма да се вместят в отпуснатите лимити. За пореден път чиновниците са действали на познатия принцип, по който се искат пари от бюджета: Искай възможно най-много, та да ти дадат колкото ти е нужно. Така Министерството на околната среда и водите е поискало квоти за търговия от 67 млн. т годишно за 2008-2012 г. Всъщност на страната ни щели да бъдат нужни само 55 млн. т. Да, обаче номерът е не само да искаш много, а и да го направиш както трябва, тоест - с аргументи. Оказва се, че МОСВ не е аргументирало както трябва поисканите емисии. От Еврокомисията, типично в техен стил, не се церемонят и ни отпускат мижавите 42.3 млн. т. квоти за въглероден диоксид годишно. И не само това. Искат от страната ни доказателство, че може да се вмести в тях. И така индустрията изпада в шок. Оказва се, че ако се намалят с 37% на сто квотите в металургията, те няма да стигнат само за Кремиковци. Отраслите, които имат добър износ, ще може да си позволят да купуват квоти от трети страни. По-бедните отрасли, като производството на цимент, ще трябва или да повишат цената, или да намалят производството си, за да се вместят в одобрените квоти. Свиване на производството ще означава съкращения на работници. Ако се повиши пък цената на продукцията заради купуването на квоти - ще има конкурентен внос на цимент, например от Турция, твърдят експерти. Все още не е ясно и как точно екоминистерството ще разпредели орязаните лимити по сектори - дали за всички ще е с еднакъв процент, или ще се използва друг начин. Единственото ясно е, че държавата се кани да брани интереса на бизнеса, дори и чрез съдебно дело. То обаче ще се проточи с години. Дотогава индустрията ще трябва да изпълнява решението на Еврокомисията - независимо от цената. Кога чиновниците от МОСВ ще започнат реално да вършат нещо в защита на бизнеса - също не е ясно.
Източник: Пари (09.11.2007)
 
Губещ: Прамод Митал Металургичният комбинат Кремиковци с мажоритарен собственик Прамод Митал продължава да е на загуба и през деветмесечието на 2007 г., след като компанията обяви отрицателен финансов резултат от 72.1 млн. лв. За същия период на миналата година загубата на Кремиковци е възлизала на 217 млн. лв. Комбинатът продължава да отчита лоши резултати основно заради общите разходи на дружеството, които от началото на тази година до края на септември са минали 1 млрд. лв., като половината от тях отиват за материали.
Източник: Пари (09.11.2007)
 
Най-предпочитаните за инвестиции дружества в борсовата игра се оцветиха в червено. Компанията, която е привлякла най-големия обем вложения в борсовата игра – софийското предприятие "Мостстрой" губи към 13:00 часа 6.70%. Участниците в играта притежават в портфейлите си 177 акции на компанията на обща стойност надхвърляща 426 хил. лева. По този показател компанията заема точно 7 на сто от общия обем на обменените капитали в играта (5.78 млн. лв.). Дружеството "Химимпорт" е на втора позиция сред предпочитанията на участниците в "Сити" с привлечени инвестиции също в размер на 7 на сто или близо 391 хил. лева. Компанията губи от старта на сесията 4.43 процента от пазарната си капитализация. Русенският производител на бои и лакове "Оргахим" се понижава с 1.07 на сто. При формиран оборот от близо четвърт милион лева, дружеството формира 4 на сто от общия размер на вложенията. На четвърто място сред най-предпочитаните за инвестиции дружества се нарежда "Кремиковци", който губи 1.15%. Делът на вложенията в компанията заема също 4% от общия обем на обменените капитали в борсовата игра.
Източник: Дневник (12.11.2007)
 
КЦМ Пловдив пусна нова екологична мощност Три тона акумулатори на час ще може да преработва новооткритата инсталация в пловдивската металургична компания КЦМ АД. Годишният й капацитет е 25 хил. т. Новата мощност отговаря на всички европейски еконорми, заяви Никола Добрев, изпълнителен директор на КЦМ 2000 груп. Тя е от капсулован тип без водни, прахови и газови емисии. 3 млн. лв., осигурени от печалбата на дружеството, са вложени в новата инсталация. С нея една трета от производството на рафинирано олово ще се получава чрез рециклиране на вторични метали. До 2010 г. ще бъде построен наново оловно-цинковият завод без спиране на производството. Предвижда се и разширяване на производството на благородни метали и сплави.
Източник: Пари (12.11.2007)
 
Чакъров се среща с бизнеса за емисиите Представители на бизнеса, засегнати от орязаните квоти на въглеродните емисии, ще се срещнат тази седмица с министъра на околната среда. Това съобщи в Пловдив лично Джевдет Чакъров. Ще предприемем всички мерки, за да защитим квотите, които сме поискали от ЕС за 2007 г. и за периода 2008-2012 г., обеща Чакъров. Става дума за 67 млн. т годишни емисии на въглероден диоксид. Ще направя посещение в Брюксел и ще защитя българската позиция и на политическо ниво, заяви още Чакъров. Целта е да има достатъчно въглеродни емисии за бизнеса, за да не се стига до повишаване на цените на стоките.
Източник: Пари (12.11.2007)
 
Министри, висши студенти и ученици уважиха празника на металурзите Тържеството бе в Конгресния център в Пловдив В Конгресния център в Пловдив в петък тържествено бе отпразнуван Денят на металурга. На тържеството по този повод присъстваха министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, евродепутатът Атанас Папаризов, представители на металургични предприятия от страната и техни партньори. За пръв път в подобно честване взеха участие и студенти от ХТМУ и ученици от професионални гимназии със специалност металургия на черните и цветни метали. Поздравления по повод професионалния празник поднесоха министър Джевдет Чакъров и Атанас Папаризов. Прочетена бе поздравителна телеграма от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров по повод професионалния празник на металурзите. Антон Петров, председател на БАМИ /Българска асоциация на металургичната индустрия/ направи обзорен анализ на състоянието на металургичната индустрия в България. В него той подчерта, че металургията е структуроопределящ за икономиката на страната отрасъл.В него са инвестирани над 4 млрд. лв. Това е един от най-динамично развиващите се сектори на икономиката на страната. Над 15% от продукцията на родната индустрия се пада на металургията. Отрасълът отчита положително търговско салдо за 2006г на стойност от над 3 млрд.лв., което допринася за подобряване на баланса във външнотърговското салдо на страната за годината като цяло. Обемът на произведената продукция през 2006г е на стойност 5 432 000 лв., а през 2005г.- 3 706 000 лв. За периода 2007-2010г са предвидени да бъдат инвестирани в производството средства в размер на 2 млрд.лв. Идеята честването на Деня на металурга да бъде в Пловдив, а не както обикновено в София е на Асоциацията на металургичната промишленост, тъй като в нея членуват фирми от цялата страна. Другият повод за това бе откриването на нови производствени мощности във фирма "КЦМ 2000 груп" АД, която е член на БАМИ. По повод Деня на металрурга в петък тържествено бе открита нова инсталация за преработката на акумулаторни отпадъци като източници на суровина за производството. Най-впечатлени от казаното на тържественото честване и от самия празник бяха студентите и учениците от професионалните гимназии в Пловдив.
Източник: СъПерник (12.11.2007)
 
Китайски стоманени компании са объркани от слуховете за сливане Китайската стоманена индустрия не беше въодушевена да открие, че скоро може да се борят с две големи компании за снабдяване с желязна руда, вместо с три, на най-ожесточения пазар, които света е виждал. Разбира се, едно сливане ще окаже влияние на преговорите за цената на желязната руда – азиатския пазар ще бъде под монопола на една компания, каза говорителка на Shougang, втората по големина компания за стомана в Китай, която има дългосрочни договори с BHP Billiton и Rio Tinto. Стоманата заема много важно място в Китай, дори повече отколкото централната й роля в индустриализацията на страната. И малко неща тревожат китайските власти повече от това да зависят от чуждестранни доставчици на желязна руда. Срещите за обсъждане на основните цени за следващата година на желязната руда бяха нарочени за края на този месец. Сега анализатори предвиждат, че цените може да се качат с до 50% след рязкото покачване през всяка от последните пет години. За сега китайските отзиви за агресивното предложение за покупка са сдържани. (Brisbane times)
Източник: Други (12.11.2007)
 
Мината Gaby на Codelco ще произвежда по 100 000 м.т. мед през 2008 г. Държавната компания за добив на мед Codelco очаква мината Gaby, която е нейна собственост и в момента е в ремонт, да произвежда по 100 000 метрични тона меден катод следващата година след като започне да функционира по някое време през второто тримесечие, каза изпълнителния директор Хосе Пабло Арелано след посещение в мината. Мината, която ще е първата, изцяло разработена от най-големия производител на мед в света, се очаква да произвежда по 160 000 м.т. на година след 2009 г. благодарение на претапянето на окислените руди от първите й 15 години на производство. Codelco също така изследва залежите на сулфидни руди в северно Чили, използването на които може да последва след изразходването на окислените руди. Изпълнителния директор каза, че Codelco използва последни технологии при осъществяването на проекта, което ще направи мината първата в света изцяло действаща с управлявани от компютър и неизискващи човешки контрол вагонетки. Компанията разглежда възможността да се изгради ветроелектроцентрала близо до Gaby за да осигурява 20 MW от необходимите 70 MW за мината. Междувременно Arello каза че компанията трябва тепърва да решава за възможната продажба на дял от мината на китайската Minmetals, като част от дългосрочното споразумение за доставка подписано преди две години с държавната компания за търговия с метали. (Platts)
Източник: Други (12.11.2007)
 
Nippon Steel може да се разшири заедно с Posco във Виетнам Nippon Steel Corp., втората по големина компания за производство на стомана в света, може да обмисли възможността за съвместен проект с Posco във Виетнам за да се развиват взаимоотношенията между компаниите в стремежа им да увеличават производството си и да намаляват разходите. ‘Ако Posco ни помолят за съдействие във виетнамския проект, ние със сигурност ще разгледаме възможността’, каза президентът на Nippon Steel Акио Мимура на журналисти в Токио днес. Стоманодобивните компании в цял свят се съюзяват за да намаляват разходите при повишаващите се цени на материалите и за да предотвратяват агресивни оферти за сливане и купуване в сектора. Mittal Steel Co. се сляха с Arcelor SA миналата година и образуваха компания, която произвежда около 10% от световната стомана. Nippon Steel и Posco са се договорили да произвеждат повече стомана заедно за да се изправят срещу разрастването на ArcelorMittal, суобщи вестник Nikkei като цитира президента Мимура. Казва се още, че се обмислят проекти във Виетнам и Тайланд. Японската компания може да произвежда повече стомана заедно с базираната в Поханг Posco, каза Хироши Накашима, говорител на Nippon Steel в отговор на статията. Корейското предприятие ще търси начини да развива съвместните инвестиции и технологии, каза говорител на Posco Чо Доо Джин. (bloomberg)
Източник: Други (13.11.2007)
 
ArcelorMittal обяви резултатите от втората стъпка по сливането на ArcelorMittal в Arcelor Днес ArcelorMittal обяви резултатите от втората стъпка по сливането на ArcelorMittal в Arcelor след одобрението на извънредното общо събрание на акционерите на ArcelorMittal и Arcelor на 5 ноември 2007 г. Сливането е втората стъпка от двустепенния процес по сливането на between Mittal Steel Company N.V. (слято в ArcelorMittal на 3 септември 2007 г.) и Arcelor. Като резултат от сливането Arcelor бяха преименувани на ‘ArcelorMittal’ ( действащо и днес) и акционерите на ArcelorMittal автоматично получиха по една нова акция на ArcelorMittal (бившата Arcelor) за всяка стара акция в ArcelorMittal на базата на съответната им собственост в (бившата) ArcelorMittal. Днес акциите на ArcelorMittal (бившата Arcelor) са листвани и се търгуват на on Euronext Amsterdam, Euronext Brussels и Euronext Paris от NYSE Euronext, фондовите борси на Барселона, Билбао, Мадрид и Валенсия и на Нюйоркската фондова борса, и са листвани в Официалния списък на Люксембургската фондова борса и са приети за търговия на регулирания пазар на Люксембургската фондова борса. (BUSINESS WIRE)
Източник: Други (13.11.2007)
 
РИОСВ-София наложи 6991 лв. ежемесечна санкция на „Елаците Мед” Регионалната инспекция по околната среда и водите - София наложи ежемесечна санкция от 6991 лв. на "Елаците Мед" АД за превишаване на допустимите концентрации на вредни вещества в отпадъчните води на рудничен комплекс"Елаците" в Етрополе, съобщиха от инспекцията. Неразтворените вещества, мед и активна реакция на рН са отчетени в отпадъчните води от производствената дейност на рудничния комплекс.
Източник: Дарик радио (14.11.2007)
 
Цените на стоманата засилиха ArcelorMittal Най-голямата компания за производство на стомана в света ArcelorMittal, отчете по-голяма печалба за тримесечието, благодарение на по-високите цени на стоманата и търсенето от нови пазари. Нетните приходи достигнаха до 3 млрд.щ.д. за тримесечието, приключило на 30 септември, скок от 36% в сравнение с миналата година. Въпреки добрите цифри, компанията предупреди за по-слаби продажби през четвъртото тримесечие в Европа и Северна Америка. Mittal купи Arcelor за EUR 30 млрд. през 2006 г., като така създадоха компания държаща 10% от световното производство на стомана. Спестените разходи от сливането насам достигнаха до 1.3 млрд.щ.д. през третото тримесечие и се очаква да станат 1.4 млрд.щ.д. до края на годината, съобщиха от компанията. ArcelorMittal се разраства чрез още купувания на компании, най-последната от които е естонската Galvex. (BBC)
Източник: Други (14.11.2007)
 
Държавата фалира, ако махнем комините България ще фалира, ако Европейският съюз ни принуди да намалим рязко изхвърлянето на отровни газове във въздуха. Това заяви Антон Петров, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Вчера представители на бизнеса се срещнаха с министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, за да обсъдят стратегия за излизане от кризата. На 26 октомври Европейската комисия взе решение за намаляване с 37,4% на количеството въглероден диоксид, което държавата ни може да изхвърля годишно. Така квотата ни падна на 42,3 млн. тона въглероден диоксид вместо поисканите 67,6. Ако Брюксел не преосмисли решението си, голяма част от промишлените ни предприятия ще фалират, категорични са представителите на бизнеса. Най-засегнати ще бъдат циментовите и торовите заводи, както и ТЕЦ. 75% от изхвърляните вредни газове у нас се падат на енергийната промишленост. За да отговори на новите потребности, страната ни трябва да инвестира над 750 млн. евро годишно в енергетиката, коментира Димитър Бранков от БСК. Това ще доведе до покачване с 20 евро на цената за топлоенергията за мегаватчас на гигаджаул, изчисли зам.-председателят на Българската камара на химическата промишленост проф. Йончо Пеловски. Последиците ще бъдат повишаване цената на тока за бита и фирмите. Доскоро страната ни разполагаше със сериозен обем свободни квоти, които ние продавахме и солидни суми влизаха в бюджета. А сега ще се превърнем в купувач, заяви министър Чакъров. Мерки за излизане от кризата вече подготвя работна група с експерти от МОСВ, Министерството на икономиката и Министерски съвет. Договорена е среща с представители на Еврокомисията, на която ще участва и бизнесът. Министър Чакъров пък ще разговаря с посланици на страните от ЕС у нас, както и с шефа на представителството на ЕК Майкъл Хъмфрис. Ако мерките не дадат резултат, готови сме да заведем дело в Страсбург, както направиха Германия, Полша и Чехия, заяви Джевдет Чакъров.
Източник: Стандарт (15.11.2007)
 
Индия ще стане втория най-голям производител на стомана до 2016 г. Както се очертава да е ключова инвестиционна дестинация за международните стоманени гиганти, Индия може да стане втората по големина страна производител на стомана в света до 2015-2016 г., каза индийския Министър на стоманата Рам Вилас Пасуан. През 2006 г. Индия стана петата по производство на стомана страна в света, обясни той. Пасуан предвижда производството на стомана на Индия да достигне почти 124 млн. тона към 2012 г. Понастоящем Китай е най-голямата производителка на стомана с 422 млн. тона, Япония е втора с 116 млн. тона, САЩ – 98.6 млн. тона, и Русия – 98.6 млн. тона, според данни от сектора. Индийската стоманена индустрия стана ключова инвестиционна дестинация за международните гиганти като ArcelorMittal и Posco. Местните стоманени предприятия като SAIL и Rashtriya Ispat Nigam Ltd. също заявиха намерения за масивно увеличаване на производствения капацитет. Производството на необработена стомана се увеличи с 9.8% до 50.88 млн. тона през финансовата година, приключила през март 2007 г., а общия производствен капацитет се увеличи до 56.84 млн. тона на година. Капацитета се използва на 89%. (IndustryWeek)
Източник: Други (15.11.2007)
 
Австралийската Fortescue откри голямо находище на желязна руда Австралийската проучвателна компания Fortescue Metals Group Ltd каза в четвъртък, че може да са намерили ново голямо находище на желязна руда в западна Австралия, като така изстреля акциите си с 26% нагоре. От компанията казаха, че общо 1.014 млрд. тона със средно метално съдържание от 56% са определени от предварителното проучване на проекта им Solomon в минния район Пилбара, западна Австралия. Fortescue казаха, че продължават да сондират източната част на района на проект Solomon и очакват да обявят допълнителни залежи до Коледа. Акциите на Fortescue се качиха до рекордните 64.99 австр. долара на акция и се търгуваха повече с 15.8% на 59.65 австр. долара в 0319 GMT. Fortescue се бори да стане третата минна компания в богатата на руда Пилбара след десетилетия на господство от страна на Rio Rinto Ltd/Plc и BHP Billiton Ltd/Plc. Завършили са 75% от пристанище на Индийския океан за рудодобивните си проекти, а изграждането на основния им проект е на 65% готово, каза изпълнителния директор Греъм Роули пред репортери миналия месец. Fortescue, оглавявана от рудодобивния магнат Андрю Форест, един от най-богатите хора в Австралия и най-голям акционер в компанията, препродаде милиони тонове руда на китайските Baosteel, Tangshan Iron и Steel Group и множество други водещи производители. (Reuters)
Източник: Други (15.11.2007)
 
Цените на стоманата в ЕС би трябвало да се възстановят през 2008 г. Производителите на плоски продукти от ЕС са оптимистично настроени за първото тримесечие на следващата година, като се надяват че покачващите се цени на суровите материали ще спомогнат за покачването на пазарните цени. Основното търсене остана доста силно. Така, че много ще зависи от натиска от вноса от трети страни. Има някои положителни тенденции за местните предприятия. Износните цени от Китай нарастват. Още повече, има голяма вероятност преговорите за годишни договори с автомобилостроенето да допринесат за по-добри резултати. В Германия, производителите складират големи количества превалцовани материали, които продават доста евтино. Съответно, много купувачи се снабдяват с тях, вместо да подават заявки. Забелязва се и натрупване на стока по сервизните центрове и крайните потребители. Цените при препродажба на разрязаната лентова стомана е много ниска, тъй като производителите се борят за всяка поръчка. Вдигане на цените от производителите през първото тримесечие може да се окаже трудно. (MEPS)
Източник: Други (16.11.2007)
 
"АЛКОМЕТ" НАБЛЯГА НА ИЗНОСА Над 75% от продажбите на "Алкомет" АД през деветте месеца на тази година са били предназначени за чужбина, отчита дружеството. Предприятието специализирано в производството на алуминий и алуминиеви сплави, изнася продукцията си в 28 държави по света, но най-важен си остава пазарът на страните от Европейския съюз. Сред тях водещи са Германия с дял от 27.84%, Италия с 18.53% и Франция с 12.07 на сто. Нетните приходи от продажби на "Алкомет" за първото деветмесечие на 2006 г. са общо 154.029 млн. лв., но за същия период на 2007-а са вече 191.538 млн. лв., което представлява ръст от 24.35 на сто. Повишението се дължи на изменението в обема на продажбите в натура и в средната цена на продаваните изделия. Високият ръст е показател и за добрата конкурентоспособност на продуктите, предлагани от компанията. В натурално изражение продажбите достигат 35 480 т алуминиев прокат при 29 268 т през предходния период. Ръстът е с 21.22%, като обхваща всички направления и групи изделия. На вътрешния пазар са реализирани 8873 т, а навън - 26 607 тона. За отбелязване е повишението с над 85% в потреблението на изделията на предприятието у нас. Разходите по икономически елементи нарастват с 16.8% до 188.331 млн. лв., а нетна печалба на завода е 4.637 млн. лв. (с 0.26 лв. цена на акция) при 3.970 млн. лв. (и 0.22 лв. цена на акция) година по-рано. За деветте месеца на годината в "Алкомет" са инвестирани над 8.1 млн. лв., предимно за модернизация на основните производствени мощности на дружеството: леярен, валцов и пресов цех. Това повишава конкурентоспособността на дружеството, тъй като намалява себестойността на готовата продукция, като в същото време увеличава капацитета на производствените мощности и икономията на електроенергия и природен газ. Инвеститорите на фондовата борса веднага оцениха промените в състоянието и перспективите на "Алкомет" и през деветмесечието на 2007 г. акциите на дружеството се придвижиха от 10.50 до 19.05 лв. в края на периода, при висока ликвидност. Основните акционери във фирмата са "Алуметал" АД с дял от 74.36% и турската фирма "ФАФ Метал Санай ве Тикарет" (FAF Metal Sanayii ve Ticarret) с 16.86 на сто.
Източник: Банкеръ (19.11.2007)
 
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и представители на бизнеса ще подготвят единната българска позиция в защита на направеното разпределение на квотите емисии парникови газове в двата национални плана за 2007 и 2008-2012 година. Това е било решено на организираната от министър Джевдет Чакъров среща с представители на бизнеса по повод решението на ЕК от 26 октомври за намаляване на квотите емисии за България с близо 40%, информират от пресцентъра на екоминистерството. Позицията трябва да е готова до 22 ноември. Тогава в Брюксел МОСВ е организирало среща за технически консултации с представители на Главна дирекция „Климат и опазване на чистотата на въздуха”. В срещата в четвъртък участваха представители на браншовите организации на бизнеса, които заедно с представителите на МОСВ, Министерския съвет и Министерството на икономиката и енергетиката, да представят аргументите в защита на направеното разпределение в двата национални плана. Желанието ни е още по време на техническите консултации да постигнем преразглеждане на решението на ЕК в полза на България, но ако това не стане, ще стартираме съдебна процедура, каза министър Чакъров. Българската стопанска камара отчита, че в решението на ЕК, освен че сериозно ощетява България, са допуснати и редица технически грешки, една от които е, че за България и Румъния са направени отклонения от прилаганата в ЕС обща методика. Експертите на ЕК са работили с прогнозен икономически растеж от 5.1% за периода 2008-2010 година, който е много по-нисък не само от заложения в прогнозите на българското правителство, но и от обявената официално от ЕК в петък миналата седмица прогноза за ръст от 6.1%. Според представители на камарата в момента българската индустрия работи със 70% от съществуващия капацитет и най-малкото трябва да се отчете, че ще има стремеж за натоварване на 100% от мощностите. Позицията на всички представители на бизнеса е, че намаляването на квотите ще се отрази изключително негативно върху цялата икономика на страната и ще доведе до затваряне на предприятия. За пример беше посочена циментовата индустрия. Председателят на Българската асоциация на циментовата индустрия Александър Чакмаков е съобщил, че заради намаляването на квоти за сектора може да се очаква две от петте български предприятия - в Димитровград и Плевен, да бъдат затворени. За да се компенсира недостигът на квоти, ще трябва да бъдат купувани минимум 10 до 20 млн. тона квоти годишно и българската индустрия ще трябва да включи в себестойността на продукцията и в крайните продажни цени допълнителни над 700 млн. евро. Това сериозно ще засегне и потребителите, защото ще се повишат вероятно двойно цените на електроенергията, на производството на пара за бита и индустриални нужди, ще се забави ръстът на БВП, а България е страната от ЕС с най-нисък такъв на глава от населението. Мнението на бизнеса е, че всичко това в макроикономически аспект ще има негативно отражение върху платежния и търговския баланс на страната, включително и върху стабилността на валутния борд.
Източник: Посредник-Плевен (19.11.2007)
 
Кремиковци пред затваряне? Текат последните два месеца на металургичния комбинат Кремиковци. Липсата на комплексно разрешително може да изиграе лоша шега на собствениците на комбината. Преди ден от МОСВ заплашиха, че най-вероятно ще хлопнат кепенците на повереното на Александър Томов дружество, ако до края на 2007 г. им откажат издаване на документите повторно. От министерството имат основание за това. Изпълнили сме всички изисквания и смятаме, че ще получим разрешително, твърдят от комбината. Във ведомството на Джевдет Чакъров обаче смятат, че не може да се докаже, че инсталациите са приведени в съответствие с нормативната уредба. Още през април на металургичния комбинат Кремиковци беше отказано комплексно разрешително. През май ръководството е подало нови документи. От МОСВ обаче обясниха, че получилите отказ предприятия, ако искат да продължат да работят, трябва да подадат документи, с които да докажат, че са направили необходимото, за да спазват екологичното законодателство.
Източник: Пари (19.11.2007)
 
Индустрията застина пред заплахата от газов удар Топлофикациите и компаниите от химическата, металургичната и керамичната индустрия са изправени пред нов ценови шок заради обявеното от "Булгаргаз" намерение да поиска 33.5% поскъпване на природния газ от януари 2008 г. Ако предложението бъде прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), големите консуматори ще плащат с 111.54 лв. повече за 1000 куб.м газ, или 443.84 лв. без ДДС. Поскъпването ще е рекордно за последните десет години. Новината за подготвяните нови цени хвърли в паника компаниите, които все още не са се отърсили от юлското повишение на цените на тока с 30 до 45%. Към момента те дори отказват да пресмятат какво ще е отражението на поскъпването върху продукцията им в очакване на негативен отговор на регулатора към предложенията на "Булгаргаз". Неофициалните коментари от министерството на икономиката обаче, което е принципал на газовата компания, не подкрепят подобни надежди. Индустрията трябва да свикне с пазарните цени и да направи инвестиции в енергоефективни производства, казаха в неделя представители на ведомството. Оттам отхвърлиха възможността държавата пак да се откаже от дивидента си от газовата компания, за да смекчи ценовия удар, както стана преди месец и половина. Повечето от пещите в металургията са на газ. Но цените на стоманата вероятно няма да бъдат променяни дори ако предложението на "Булгаргаз" бъде одобрено, защото се влияят от тези на международните борси, коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Това означава, че разликата ще се поеме от самите компании. Паунова обясни, че поради липсата на диференцирани цени на синьото гориво за различните потребители индустрията ще трябва да поеме цялото увеличение, докато в другите държави тарифата за големите потребители е по-ниска в сравнение с цените за останалите. По думите й освен поскъпването на петрола в предложението на "Булгаргаз" трябва да бъде отчетено поевтиняването на долара с около 20% от началото на годината.
Източник: Дневник (19.11.2007)
 
BHP Billiton ще се срещнат с южнокорейски производители на стомана Изпълнителният директор на BHP Billiton Мариус Клоперс трябва да се срещне във вторник с двете най-големи компании производители на стомана в Южна Корея, казаха южнокорейските компаний, само ден след като японската стоманена индустрия се обяви против сливането им с конкурентна рудодобивна компания. BHP Billiton, най-голямата рудодобивна компания в света, установена в Мелбърн, Австралия, се опитва да купи Rio Tinto, но предложението им от 150 млрд.щ.д. беше отказано по-рано този месец. Клоперс трябваше да се срещне с Лий Ку-таек, изпълнителен директор на най-голямата стоманодобивна компания в Южна Корея Posco. Също така трябва да се срещне и с изпълнителния директор на Hyundai Steel Co. Парк Сюнг-ха. Срещата на Клоперс идва след като Японската федерация по стомана и желязо се обяви против сливането, по време на визитата му в Япония в понеделник, като го нарекоха нежелателно за промишлената конкуренция и ценообразуване. След евентуалното сливане около 60% вноса на суровините за стоманената промишленост на Япония ще идва от двете компании, казаха от федерацията в понеделник. Стоманодобивната промишленост на Южна Корея също е изключително зависима от вноса на суровини.
Източник: Други (20.11.2007)
 
Производителите на стомана са против “монопол” на рудодобива Предложеното сливане на BHP Billiton и Rio Tinto Group би създало същински монополист при добива на желязна руда и трябва да бъде блокирано, казаха от Международния институт за желязо и стомана вчера. “Жизнено важно е институциите за защита на конкуренцията в ЕС, САЩ, Китай, Австралия и Япония също да осъзная опасността, която това сливане представлява за интересите на потребителите на стомана и за обществото”, казаха от базирания в Брюксел институт, които включва 19 от най-големите 20 производители на стомана в света. Сливането “не трябва да продължи”. Изявлението дойде ден след като изпълнителният директор на BHP мариус Клоперс започна обиколка при азиатски клиенти. Японската JFE Holdings, втората най-голяма компания за стомана в света, и стоманодобивни компании от Китай се обявиха против плана за придобиване на BHP Billiton анс тойност 131 млрд.щ.д., защото обединена компанията би доставяла повече от една трета от ключовата за производството на стомана желязна руда в света.
Източник: Други (20.11.2007)
 
Baoshan Steel ще вдига цените през 208 г. за да покрие разходите си Baoshan Iron & Steel Co., най-голямата компания за стомана в Китай, планира да вдигне цените през първото тримесечие за да покрие увеличаващите се разходи, които доведоха до първото понижение на приходите миналия месец, първото от година насам. Цените на основните им горещо валцовани стоманени изделия ще се увеличат с до 8%, или 300 юана, на метричен тон през първото тримесечие, казаха от базираната в Шанхай компания днес в изявление. Това е първото покачване на цените от март месец и съвпада с обявеното увеличение на цените от ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, през същия период от вчера. Baoshan, японската JFE Holdings Inc. и южнокорейската Posco отчетоха спад в приходите през миналия месец заради растящите разходи за желязна руда, никел и транспорт, а анализаторите предвиждат, че разходите може да се качат още. Търсенето на стомана в света може да се увеличи с 6% през 2008 г. като позволи на предприятията да увеличат цените и да покрият разходите си, казаха от ArcelorMittal. “разходите се качват и Baoshan трябва да ги преразпредели върху клиентите”, каза Лю Бин, анализатор от шанхайската with CSC International Holdings Ltd. “Цените им и без това бяха по-ниски от на конкурентите им през четвъртото тримесечие”. Baoshan Steel поскъпна с до 3.6% или 16.21 юана днес в Шанхай, като се търгуваше по 16.10 юана към 13:09 местно време. Китайските конкуренти също се покачиха, Angang Steel Co. с 8.4% и Wuhan Iron & Steel Co. s 4.8%. Baoshan падна с 14% откакто обявиха спад на приходите от 50% през третото тримесечие на 29 октомври.
Източник: Други (20.11.2007)
 
8 млрд. евро в енергетиката ни за 5 г. 8 млд. евро ще бъдат вложени в енергийни проекти у нас до 2013 г. , съобщи зам. министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев по време на 10-тия икономически форум в София вчера. 4 млд. евро от тази сума ще бъдат отделени за изграждането на два блока в АЕЦ “Белене”, а останалата част за нови мощности в ТЕЦ “Марица-Изток”. В момента българската енергетика е втора в света по атрактивност за инвестиции след Бразилия, подчерта той. Междувременно шефът на Националната електрическа компания (НЕК) Мардик Папазян обясни пред участниците във форума, че на Балканите има остър недостиг на електрическа енергия след затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” в края на миналата година. През настоящата година не стигат 5 терават/часа електричество, а в следващите няколко това количество ще се увеличи до 8 теравата. През миналата година НЕК е изнесла 17% от произведената у нас електроенергия, докато през настоящата година това количество е няколко пъти по-малко. Докато в предишни години страната можеше да покрива до 80% от недостига на ток на Балканите, в момента този капацитет е едва 20-30%. Румъния може да покрива едва до 30% от дефицита, а Босна и Херцеговина едва 20% сравни Папазян. Той добави, че няма опасност от режим на тока у нас. Причината е, че до 2009 г. ще влязат в експлоатация 670 мегавата мощности в ТЕЦ “Марица-Изток” 3, които в момента се ремонтират от италинаската компания Енел. Освен това се очаква да приключи и строежът на каскадата “Цанков камък”, която ще е с мощност от 80 мегавата. През 2013 г. ще е готов първият 1000 мегаватов блок на атомната централа в Белене, каза още Папазян. В плановете на НЕК влиза и изграждането на нови блокове в ТЕЦ “Русе” и ТЕЦ “Варна”. На по-късен етап вероятно ще възобновим и строежа на каскадата “Горна Арда”, който бе замразен през 2004 г., добавиха от електрическата компания. Папазян добави, че от началото на тази година е настъпила коренна промяна в дела на производството на електроенергия у нас. Докато АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г. е произвеждала 43% от тока у нас, сега нейният дял е едва 32,8%. За сметка на това рязко е скочило производството на ток от ТЕЦ, като сега е достигнал до 56% от общото количество. От ВЕЦ и вятърни централи добиваме едва 11% от електроенергията у нас. Позицията на България е, че стратегическият и технологичен план, който се очаква утре да бъде представен от ЕК, трябва да включва освен технологиите за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност, и мерки и механизми, които да стимулират развитието на производството на електроенергия чрез чисти въглищни централи и ядрена енергетика. Това каза заместник-министърът на икономиката и енергетиката Галина Тошева пред участниците в десетия икономически форум на високо равнище на Централно-европейската инициатива в НДК. Заместник-министърът припомни, че до 2006 г. основната роля на България в региона е била снабдяването с електроенергия, с което страната е допринасяла за неговата стабилност. След затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, страната ще продължи да поддържа тази роля, макар и с други средства, допълни Тошева. Във връзка с перспективата за увеличаване на енергопотреблението в региона през следващите години, България е предприела действия за модернизация и рехабилитация на съществуващите енергийни мощности, както и за изграждане на нови енергийни мощности за производство на електроенергия от въглища ­ става дума за идеята за изграждане на нова мощност в региона на Марица-изток и за проекта за АЕЦ “Белене”. Тошева посочи, че в бъдеще сигурността на снабдяване на страната ще е основно ориентирана към енергия, произведена от въглища, ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници. Тошева посочи, че по данни от 2005 г. енергийната зависимост на България е около 47,7 на сто при средно европейски нива около 50 на сто.
Източник: Монитор (21.11.2007)
 
Kobe Steel ще строи завод заедно със Steel Dynamics Японската Kobe Steel Ltd. каза в сряда че Steel Dynamics Inc ще строи завод за стомана в САЩ, използвайки технологията ITmk3 на Kobe. Kobe Steel, четвъртата по-големина компания за производство на стомана в Япония, каза че проектът със Steel Dynamics ще струва общо 26 млрд. йени, и че предприятието в Хойт Лейкс, Минесота, ще започне да функционира през 2009 г. с капацитет от 500 000 тона годишно. Смесено предприятие, Mesabi Nugget Delaware, LLC, ще построи и управлява първия ITmk3 търговски завод като произвежда и продава железните късове, казаха от Kobe Steel в изявление. Steel Dynamics ще инвестира 85 млн.щ.д. в сдружението, като държи 81% от ценните книжа, а Kobe Steel ще вложи 20 млн.щ.д. срещу 19% дял. Steel Dynamics ще построят завода и ще го управляват. Kobe предоставиха патента за технологията на американската Cleveland-Cliffs Inc през юни. През май казаха, че водят преговори с индийската Chowgule за предоставянето на същата технология. (CNBC)
Източник: Други (21.11.2007)
 
Кремиковци ще стачкува, ако не получи комплексно разрешително до декември Ако до края на ноември Кремиковци АД не получи комплексно разрешително, в началото на декември КНСБ ще започне протестни действия, предупреди председателят на федерация "Металици" към конфедерацията Васил Яначков. По неговите думи протестните действия ще продължат, докато правителството не изпълни ангажиментите си. В декларация, изпратена на 12 ноември до министър-председателя Сергей Станишев, синдикалистите твърдят, че правителството не заявява позициите си за бъдещето на дружеството и по този начин го "обрича" на затваряне. Яначков предупреди, че това пречи на изпълнението на Плана за жизнеспособност на дружеството, на дългосрочното договаряне на суровини, както и на изпълнението на социалната програма. Липсата на инвестиции от страна на собственика на Кремиковци и от правителството, което притежава 25 процента от акциите, спира екологичното обновление на завода, допълни председателят на федерация "Металици". Той напомни, че дружеството трябва да достигне евростандартите до 2011 г. Според КНСБ ако се модернизира, предприятието не би пречило на изграждането на търговско-индустриална зона в района. Ако не се намери разрешение на проблемите, според КНСБ, има опасност работните места на 6500-те души, заети в комбината и дъщерната фирма "София инженеринг", да бъдат застрашени. От МОСВ не се ангажират със срокове за издаване на комплексното разрешително на Кремиковци с обяснението, че от комбината са подали повторно заявление за разрешително на 11 май, а срокът за приключване процедурата за издаването му е минимум 8-9 месеца. Към момента акциите на Кремиковци се търгуват със спад от 19,83 на сто до средна цена 22,88 лв. при изтъргувани 177 броя.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2007)
 
Лукойл България понижи крайните заводски цени на горивата във връзка с динамиката на пазарната конюнктура на петролните продукти, съобщиха от компанията. Бензин А-95 Н поевтинява с 0,71 на сто до 1852,80 лв./1000 л, а бензин А-98 Н – с 0,67 на сто до 1945,20 лв./1000 л. Цената на евродизела се понижава с 0,81 на сто до 1908,00 лв./1000 л, а 1000 л газьол ще се продават с 0,89 на сто по-евтино за 1864,80 лв. Поскъпва само пропан-бутанът, като един тон от горивото ще се продава с 0,95 на сто по-скъпо на цена от 1914 лв.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2007)
 
Преговори за вредни газове започват с Европейската комисия. Днес представители на правителството и бизнеса ще проведат срещи на експертно ниво в Генерална дирекция "Околна среда" на Европейската комисия (ЕК). Тя е породена от несъгласието ни с изискванията на Еврокомисията България да намали количеството отровни газове, които изпуска в атмосферата, за периода 2008-2012 г. с 37%. Брюксел ни оряза драстично квотите за изпускане на парникови газове в атмосферата, без да вземе предвид редица фактори, сред които затварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", което води до пускане на всички ТЕЦ-ове на максимална мощност, за да се компенсират загубите. В Брюксел представителите на правителството и на бизнеса ще проведат отделни срещи. Обсъждането на проблема с бизнесмените е прецедент, тъй като Европейската комисия води преговори на правителствено ниво. Нашите представители ще защитават интересите ни с всички средства. Ако не се намери друг изход, България ще стигне и до съд, заяви миналата седмица министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Източник: Стандарт (22.11.2007)
 
Борисов кани французи за Кремиковци Кметът на София Бойко Борисов покани френски компании да се включат с проекти за новото бизнес сити, което общината иска да изгради на мястото на металургичния комбинат Кремиковци, научи в. Пари. Вчера градоначалникът се срещна с представители на най-голямата френска работодателска организация MEDEF. Той е заявил, че френски компании може да участват в конкурсите за право на строеж, да инвестират в строителство на комплекси, във ВиК сектора и в екологични проекти. Малко са закъснели с инвестициите в София в сравнение с Германия, Австрия, Испания и Гърция, коментира пред журналисти Борисов. Германия вече е инвестирала 1 млрд. EUR в строителство. Според него френските компании все пак може да намерят своето място за инвестиции в строителството, защото София ще се развива на север. Градоначалникът е информирал френската делегация за намерението си да затвори металургичния комбинат и на негово място да има ново сити, като френски компании можело да правят проекти и за него.
Източник: Пари (22.11.2007)
 
Кремиковци застрашен с фалит от кредитори Собствениците на облигации, гарантирани с част от активите на "Кремиковци" и издадени в негова полза, са готови да поискат обявяване на компанията в несъстоятелност, съобщи в. "Дневник", като се позовава на свои източници. Основанието на кредиторите е неспазване на няколко ангажимента, които дружеството е поело по договора за емитиране на книжата. Информация за неизпълнението е постъпила в металургичното предприятие в края на миналата седмица, когато попечителят на емисията "Лоу дибенчър траст корпорейшън" (Law Debenture Trust Corporation) изпраща писмо до дружеството. Според комбината забележките на кредиторите са само за липсата на сертификация от независим одитор и пропуски при някои управленски и счетоводни средства. Дълговите инструменти са издадени от "Бългериън стийл файнанс" (Bulgarian steel fianance BV) в полза на "Кремиковци". Облигационната емисия на стойност 325 млн. евро е издадена през 2006 г. и е с 12% лихва и падеж през 2013 г. Гарант е "Кремиковци" с производственото си оборудване".
Източник: Стандарт (23.11.2007)
 
Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов ще подпише доброволни дългосрочни споразумения за енергийна ефективност с предприятия, заявили интерес и три бизнес асоциации и браншови камари. Това са: „Интер Пайп” АД, „Елаците-Мед” АД, „Асарел-Медет” АД и др. Церемонията ще е в МИЕ от 10 часа. Механизмът "Доброволни споразумения за енергийна ефективност" е включен като основен инструмент за повишаване на енергийната ефективност съгласно Директива 2006/32/ЕС за крайното енергийно потребление и енергийните услуги, приета през 2006 г. на ЕС. Във връзка с прилагането й в България, като страна-членка на ЕС, от страна на МИЕ бе изготвен Първи национален план за действие в областта на енергийната ефективност 2008 - 2010 г.
Източник: Агенция Фокус (23.11.2007)
 
Облигационери на "Кремиковци" може да поискат фалит на дружеството Собствениците на облигациите, гарантирани с част от активите на "Кремиковци" и издадени в негова полза, са готови да поискат обявяване на компанията в несъстоятелност. Основанието на кредиторите е неспазване на няколко ангажимента, които дружеството е поело по договора за емитиране на ценните книжа. Информация за неизпълнението е постъпила в металургичното предприятие в края на миналата седмица, когато попечителят на емисия "Лоу дибенчър траст корпорейшън" (Law Debenture Trust Corporation) изпраща писмо до дружеството. Според комбината забележките на кредиторите са само за липсата на сертификация от независим одитор и пропуски при някои управленски и счетоводни контролни средства. Дълговите инструменти са издадени от "Бългериън стийл файнанс" (Bulgarian steel fianance BV) в полза на "Кремиковци". Облигационната емисия на стойност 325 млн. евро е издадена през пролетта на 2006 г. и е с 12% лихва и падеж през 2013 г. Неин гарант е "Кремиковци" с основното си производствено оборудване - доменните пещи, линията за непрекъснато леене на стомана. За възможните опасности информира в анализ и финансовата компания "Болкан кепитал мениджмънт". Според него четирите най-големи облигационера, притежаващи книжа за над 100 млн. евро, са сформирали комитет на кредиторите. Освен негативните финансови резултати и поевтиняването на облигациите те са недоволни и от липсата на обяснения за загубата от 72 млн. лв. към края на третото тримесечие и мълчанието на ръководството за други негативни данни. Високопоставен член на ръководството на "Кремиковци", пожелал анонимност, поясни, че наистина не е предоставен одиторски сертификат, който обаче ще бъде готов и изпратен до края на седмицата. Според него условие за предсрочно предявяване на претенции към главницата на облигационната емисия и лихвени плащания могат да възникнат само при условие, че има прекъснати плащания или преустановяване на дейността, които не са факт. Причина за забавянето на одиторския сертификат пък е въвеждането на електронна система за вътрешен одит, която е свързана с тази на външните одитори, която още не е готова. Така след няколко неуспешни опита "Кремиковци" да бъде фалирано в България, дружеството може да се окаже в производство по несъстоятелност във Великобритания или Холандия. Договорът за емисията е конфиденциален и не е ясно точно какъв е размерът на залога, с който комбинатът я е гарантирал. От попечителят на емисията "Лоу дибенчър" също отказаха коментар по случая с мотива, че става въпрос за поверителен случай. Според доклада на "Болкан кепитал мениджмънт" подаването на декларация за неизпълнение от попечителя на облигациите може да доведе до искане за пълно изплащане на дълга, като ако и това пропадне, попечителят ще може да поиска да му бъде прехвърлен залогът. По облигациите, емитирани от холандската Bulgariа Steel Finance, "Кремиковци" се явява солидарен длъжник, който отговаря със заложените машини и оборудване. В документа се отбелязва, че надали тези активи на "Кремиковци" ще имат голяма стойност, продадени самостоятелно, освен ако не отидат за скрап. Според юристи в такъв случай, за да получат парите си кредиторите, е най-добре да поискат обявяването на фалита на "Кремиковци". Тъй като това е единственият вариант чрез назначен от съда синдик да се контролират работата и сделките на предприятието. При тази хипотеза за облигационерите е по-изгодно да се работи за стабилизиране на дружеството и евентуалното му оздравяване. Според Търговския закон чужд съд не може да гледа дело за несъстоятелност за българско дружество. Той обаче позволява у нас да се води т.нар. спомагателно производство по несъстоятелност, след като чуждата инстанция е обявила фалита на чуждо дружество, ако то притежава значително имущество в България, коментираха юристи. По непотвърдена информация в проспекта на облигациите е записано за всички проблеми, свързани със залога, да се прилага холандското законодателство. Главният изпълнителен директор на "Кремиковци" Александър Томов отказа да коментира и не предостави никаква допълнителна информация. В официално становище на компанията се казва, че няма неизпълнения по договора и доказателствата, представени от попечителя, не разкриват какъвто и да било пропуск. Акциите на "Кремиковци" загубиха 4.12% в първите часове на търговия днес на Българска фондова борса. До момента е изтъргувана една единствена акция на цена 22.575 лв. при отваряне на нива от 23.55 лв. От началото на ноември акциите на комбината са загубили около 37% от стойността си, когато се търгуваха на рекордните 37.8 лв. за акция. Само през тази седмица те отчитата рязък спад от над 20% на фона на всеобщата корекция на пазара и публикуването на исканията на облигационерите на компанията.
Източник: Дневник (23.11.2007)
 
Купувачите на никел се завръщат догодина Още в началото на следващата година очакваме завръщане на купувачите на никел, обявиха представители на руската компания "Норилск никел", цитирани от информационната агенция "Дау Джоунс". Те обясниха, че клиентите, които са се оттеглили в последните месеци, ще се върнат, за да попълнят запасите си в началото на 2008 г. Двата несигурни фактора за пазара на никел са световният икономически ръст и предлагането на скрап, който да задоволи част от търсенето. От "Норилск" не са сигурни колко метал ще доставят алтернативните снабдители. Руската група доставя метал, съобразен с изискванията на лондонската борса LME, но част от компаниите предлагат нестандартни източници. Поради това е възможно някои от производителите да се обърнат към продавачите на скрап за по-евтин метал. Според японската компания "Сумитомо метал майнинг" (Sumitomo Metal Mining) до края на годината пазарът на никел ще отчете излишък. За периода предлагането ще се увеличи с 4.9%, а търсенето ще намалее с 0.7 на сто. Това ще доведе до излишък от 32 хил. тона. За деветмесечието пазарът на никел е близо до баланса, показва Световното статистическо бюро за метали (World Bureau of Metal Statistics). През периода обаче запасите на лондонската борса LME също дават индикации за появата на излишък, като се увеличават с 20 хил. тона. Според статистическата агенция през годината търсенето на никел се е увеличило с 86 хил. тона. Основно увеличението на добивите и предлагането се дължи на Китай, Канада и Финландия. Запасите на лондонската борса LME бяха по-малки от еднодневното световно потребление в началото на лятото. Оттогава те се увеличиха до еквивалента на 10-дневното световно потребление. Цените на металите като цяло ще паднат, каза икономистът от "Норилск никел" Дейвид Хъмфрис. Забавянето на борсата ще е плавно, като Китай ще се окаже важен фактор за търсенето и ще подкрепи основните метали. Слабият долар няма да може да подкрепя цените на стоковите борси в дългосрочен план, очаква Хъмфрис. Поевтиняването на щатската валута ще увеличи разходите на минните компании, тъй като те наемат служители по цял свят и им плащат в местни валути. Борсите обаче ще бъдат подкрепени от трудно снабдяване, тъй като новите находища са с по-ниско съдържание на цветни метали, а старите мини работят на пълен капацитет.
Източник: Дневник (23.11.2007)
 
Преговорите за желязната руда между стоманолеярните и рудодобивните компании водени от Vale do Rio Doce може да продължат и през 2008 г. Годишните преговори за желязната руда между стоманолеярните и рудодобивните компании водени от Vale do Rio Doce може да не приключат до второто тримесечие на следващата година след скок на цените в брой, казаха от Goldman Sachs JBWere. Индивидуалните доставки на руда от Индия почти се удвоиха през последните 5 месеца, казаха двама анализатори от Goldman, Малкълм Саутууд и Пол Грей. Договорните цни може да скочат с 50%, казват още те. Vale, Rio Tinto и BHP Billiton започнаха преговори този месец със стоманопроизводители от Азия за основните цени, които ще влязат в сила от 1 април и ще важат 12 месеца. Baosteel, най-големия китайски производител на стомана, и Vale се договориха за увеличение от 9.5% за почти рекордно време на 21 декември миналата година. След последваща преценка, това беше благоприятен изход за купувачите, казаха анализаторите. Очакваме по-продължителни преговори тази година, споразумение може да не се сключи чак до второто тримесечие на 2008 г.
Източник: Други (23.11.2007)
 
Шест фирми от най-енергоемките браншове – металургия, химия и минна промишленост подписаха първите за страната ни доброволни споразумение за енергийна ефективност. Документите са част от проект на Министерството на икономиката и енергетиката по Националния план за енергийна ефективност, разработен съвместно с холандското правителство. Първите български фирми, включили се в проекта, са „Асарел Медет”, „Булнед”, „Елаците мед”, „Интер Пайп”, „Зебра” и „Арома”.
Източник: Дарик радио (26.11.2007)
 
“Кремиковци” отива за скрап Сашо Мирчев е секретар на най-младия ни синдикат "Защита" във фирмената организация в "Кремиковци". Бивш член е на КТ "Подкрепа". Изгонен е заради многобройни сигнали за неправомерно получавани от конфедерацията пари. Попитахме го какво се случва в комбината и защо се готвят протести на жълтите павета. - Г-н Мирчев, какво се случва в "Кремиковци"? - Комбинатът се реже поголовно от половин година. Стан 250 се превърна във втори цех за скрап. Разфасоват се и работещи съоръжения. Вкарани бяха много фирми, които да превърнат завода в отломки. По всички коловози се реже. Няма кой да ги контролира. Комбинатът се е превърнал в мъглявината на Андромеда. По последните данни, с които разполагаме, собственикът ще спечели 1,2 млрд. лева, ако нареже целия комбинат. Едва ли някой търси спасение за предприятието. Производството за студено валцуване от 20-и ноември не работи. Вратите са заварени. Едно от най-хубавите производства, които беше пуснато, преди да дойде индиецът - за ламарина с пластмасово покритие, приключи дейността си. - Попитахте ли ръководството какви са причините за закриването на производства? - Подадохме много сигнали до Александър Томов, но отговор няма. Отклонява срещите с нас, до Митал не можем да стигнем. Искахме да разберем защо се режат машини, които могат да се използват, и защо така панически се продадоха имотите на дружеството. - Какво е продадено? - Питаме защо без търг се разпродадоха апартаменти, кооперации, магазини, но няма кой да отговори. Единствено Александър Томов казва какви да са цените. Той ръководи всичко и отчет не дава на никого. Държавата има дял от 25%, а си затваря очите. Бързаха всичко да продадат. Справиха се за три месеца. Стигна се до абсурд да продават апартаменти с хората които живеят в тях. Никой не ги е уведомил наемателите и изведнъж идва новият собственик с мутри и ги гони. Аз знам за три подобни случая, но те са много повече. - Разпродаването и рязането за пари за инвестиции ли са, или за ликвидация на "Кремиковци"? - Това е големият въпрос. Тези пари би трябвало да се върнат в "Кремиковци" за инвестиции. Без тях комбинатът е мъртъв. Това е единственото металургично предприятие, което не получи комплексна оценка по екология. Сега двата купени синдиката ще натискат правителството да издаде тази оценка, без да е вложена нито една стотинка в подобряване на екологията и спиране на замърсяването. Може да звучи, че е в ущърб на "Кремиковци", но единственият начин да оцелее и да се модернизира производството, е да се затворят цеховете замърсители. Това, което остане, трябва да се модернизира. Само че никой няма намерение да инвестира. Може и да получат тази комплексна оценка, но тогава държавата ще плаща глобите на "Кремиковци", а те ще продължават да крадат. - Какво е бъдещето на "Кремиковци"? - До две години, ако "Кремиковци" не се обнови, той ще се спре от само себе си. Това е стогодишен старец, който се опитват да подготвят за участие в олимпиада. Тази смърт се толерира от държавата. Защо никой не търси дълговете на "Кремиковци"? Защо "Булгаргаз" си затваря очите? Другите предприятия могат да си плащат всичко, "Кремиковци" не може! По неофициална информация борчовете вече наближават един милиард лева. 500 млн. са към държавата. Спасява го добрата конюнктура на пазара. В момента цените на металите са изключително високи. Има обаче цикличност при сривовете на пазара през 5-6 години. При такъв срив "Кремиковци" ще затвори моментално. - Виждате ли изход? - Държавата да се намеси, за да се спаси комбинатът. В нито едно от производствата Митал не е инвестирал и един лев. Трябва да се потърси реален инвеститор и да се смени собственикът Иначе това тук до година две ще бъде лунен пейзаж. При всичко това КНСБ и "Подкрепа" да кажат, че всичко е окей, е направо несериозно. Купиха ги с апартаменти. Единият председател на "Подкрепа" Людмил Павлов взе жилище в кв. "Металург", блок 32. Дали ще се плаща, не се знае. На предишния Цветозар Боянов му дадоха апартамент от 110 квадрата за 5000 лева срещу ХVIII поликлиника. Фирмата, която зарежда с вода комбината, купи джипа "Сузуки" на "Подкрепа".
Източник: Стандарт (26.11.2007)
 
Кабинетът да отпусне още 10 млн. лв. за доизграждане на екозавода Още 10 млн. лв. освен гласуваните преди месец от правителството 5 млн. лв. са необходими за пускане в експлоатация на строящия се вече три години завод за преработка на твърди битови отпадъци на територията на бившия Стоманолеярен завод край село Шишманци. Средствата в размер на 15 млн. лв. са част от субсидията от 45 млн. лв., която държавата се ангажира да предостави на община Пловдив във връзка с приемането на 200 хил. т от софийския боклук на сметището в село Цалапица. Цялостната стойност на проекта е 18.5 млн. евро. Изграждането на завода е от приоритетно значение за община Пловдив и пускането му в действие ще реши в дългосрочен план проблема с екологосъобразното оползотворяване на твърдите битови отпадъци не само на втория по големина град в страната, но и на целия регион. Затова като втори етап ще бъдат вложени още 7 млн. лв. за разширение на производствените мощности до 275 хил. т отпадък годишно и изграждане на останалите три котлована от депото. Така предприятието ще може да обслужва и съседните на Пловдив общини като "Раковски", "Марица" и "Родопи". Предприятието е с разгъната застроена площ 240 хил. кв.м и е 100% общинска собственост. На базата на проведена обществена поръчка през 2003 г. за изграждане и управление на бъдещия завод по френската технология ТЕСЕМ за компостиране на отпадъка след неговото предварително сепариране и с депо за складиране на твърдия остатък беше избран консорциум "Екологичен завод". Неговият старт стана възможен благодарение на отпуснатата през 2005 г. целева държавна субсидия (по линия на "Публични инвестиционни проекти" ЕАД) в размер на 9.8 млн. лв.
Източник: Строителство Градът (26.11.2007)
 
Rio Tinto скача заради слуховете за китайска намеса Акциите на Rio Tinto скочиха със 7.5% в понеделник в Сидни след като излязоха слуховете, че китайския нов инвестиционен фонд и някои от най-големите държавни стоманолеярни предприятия може да излязат с обща контра оферта на предложението на BHP Billiton за конкурентната рудодобивна компания. Държавния китайски ежеседмичник, China Business, съобщи през почивните дни, че според неназован източник China Investment Corp., на която е възложено управлението на процъфтяващите валутни резерви на страната, и производителите на стомана Baosteel, Shougang Group и Angang Steel, работят върху оферта от 200 млрд.щ.д. за Rio Tinto. China Investment Corp. отрекоха новината в понеделник и групата китайски предприятия за стомана казаха, че не знаят за никаква подготвяна оферта. Въпреки това акциите на Rio Tinto се покачиха с 9.60 австралийски долара до 138 а.д. в следобеда в Сидни. Перспективата от сливане на BHP Billiton и Rio постави Китай, най-големия купувач на желязна руда, в сложна ситуация. Това ще постави почти 70% от световния добив на желязна руда в ръцете само на две компании: обединената BHP-Rio и бразилската CVRD. (Forbes)
Източник: Други (26.11.2007)
 
ArcelorMittal ще създава смесено дружество за автомобилни стомани с китайската Valin ArcelorMittal планира да създаде смесено дружество за автомобилни стомани в Китай, в което ще има участие 30%, със Hunan Valin Steel Tube and Wire Co Ltd и нейната компания майка. ArcelorMittal, най-голямата компания за стомана в света, ще създаде смесено дружество за неръждаема стомана с китайските си партньори, каза Ли Жиангу, президент на Hunan Valin Iron and Steel Group, която контролира Hunan Valin Steel Tube. Смесеното дружество за стомана за автомобили ще бъде разположено в южната китайска провинция Хунан и ще има производствен капацитет по-малко от 1 млн. тона студено валцовани стоманени листове, каза Ли. Hunan Valin Steel Tube, частично притежание на ArcelorMittal, ще притежава дял от 40% в новото смесено дружество, каза Ли пред репортери по време на конференция в Пекин. Valin Iron and Steel Group ще притежават останалите 30% като споразумението ще бъде подписано скоро в Европа, каза Ли и добави, че проектът ще изчака одобрението на съответните правителства. Той не спомена размера на инвестицията в двете смесени дружества, а от член на борда на директорите на Valin Steel Tube отказа коментар. Valin Steel Tube подписаха рамково споразумение с ArcelorMittal и компанията си майка за да подготви евентуално сътрудничество, включително смесени дружества и сделки с технологии, казаха от компанията миналата седмица в изявление. (Reuters)
Източник: Други (26.11.2007)
 
"Интертръст холдинг" ще вложи 60 млн. евро в модернизацията и разширяването на производствения капацитет на кърджалийското металургично предприятие "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК). Това съобщи вчера Валентин Захариев, който е собственик на холдинга и бивш мажоритарен акционер на "Кремиковци". В събота "Интертръст" подписа договор с австралийската "Аусмелт" за доставката на ново оборудване за инсталацията за добив на олово в кърджалийския завод. Контрактът е на стойност 9.3 млн. австралийски долара (близо 10.8 млн. лв.) и включва доставката на реактор и горелки, необходими за обновлението на производствената инсталация, както и на ноу-хау за внедряването им. След внедряването на новата технология производственият капацитет на олово през втората половина на 2009 г. се очаква да нарасне повече от два пъти до 60 хил. тона годишно.
Източник: Дневник (27.11.2007)
 
Китайските стоманопроизводители ще вдигнат цените през Q1 Стоманените компании от Китай, най-голямата производителка на стомана в света, ще увеличат цените през първото тримесечие заради по-високите цени на суровините, каза вицепрезидента на Китайската асоциация за желязо и стомана Лю Бингшенг. ‘Евтиното китайско производство приключи’, каза Лю пред репортери в Пекин. ‘Цените на суровините ще поддържат високи цените на стоманата. От Януари до Октомври, цените на суровините за китайските производители на стомана се увеличиха с 12%, предимно заради желязната руда”, каза Лю. Договорната цена на желязната руда, използвана в стоманодобива, се вдигна през последните пет години до рекордни нива, заради бурното производство на Китай. Китай ще започне предварителни разговори за цените на рудата тази седмица за да определи нивата за 2008 г., каза още той, без да разкрива подробности. Азиатската държава, също така и най-големия консуматор на стомана, трябва да се запаси със стратегически количества от суровината. (Bloomberg)
Източник: Други (27.11.2007)
 
За пълна прозрачност и участие на бизнеса в преразпределението на квотите въглероден диоксид за страната, настояват от Българската стопанска камара. Имаме готовност да предложим механизъм за разпределение на квотите по браншове и компании, тъй като сега те не са разпределени справедливо, съобщи председателят на бизнес организацията Божидар Данев.По думите му, ако разпределението бъде оставено единствено на администрацията, това ще е предпоставка за лобизъм и корупция. Данев представи позицията на камарата по повод решението на Европейската комисия от 26 октомври да редуцира българските квоти парникови емисии с 37 на сто. Намалението на емисиите за периода 2008 – 2012 г. от поисканите 67 на 42 млн. тона въглероден диоксид е абсолютно неприемливо за българската индустрия, каза на свой ред изпълнителният директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия Политими Паунова. По думите й фирмите ще бъдат ударени двойно както заради квотите, които трябва да купят за да работят, така и заради очакваното поскъпване на тока, заради емисиите, които енергетиката у нас също трябва да купи.
Източник: Банкеръ (29.11.2007)
 
Фалшив украински кюмюр залива пазара. Търговци лъжат населението и подбиват пазара на българските въглища. Рекламираното като вносно гориво обаче било с примеси и качеството му се разминавало с оригинала. За да надвият на конкуренцията, нелоялни дилъри продавали кюмюра с по 5-10 лв. по-евтино от българския. Заради ударите под кръста през последните години са паднали продажбите на дребно, съобщи зам. изпълнителният директор на "Мини "Открит въгледобив" в Перник Огнян Зарев. Те са намалели до 380 тона на месец. Спадът не се отразява фатално на предприятието, тъй като то пласира на едро енергийно гориво за ТЕЦ-овете. През тази година дори е постигнат рекорд по доставки за централата в "Бобов дол", като за първи път откакто съществува мината, там са пласирани 140 000 тона условно гориво, каза Зарев. На склад в Перник стоят 100 тона за населението. Въглищата са в чували и се предлагат в три разновидности. Цените са от 136 до 140 лв. на тон с ДДС. В ход е разработването на нови терени със залежи от въглища в Пернишко. Ако те заработят, ще гарантират въгледобива в региона за повече от 15 години, смята Зарев.
Източник: Стандарт (29.11.2007)
 
Бизнесът поиска да разпределя газовете Българският бизнес трябва да започне сам да разпределя емисиите вредни газове, които България може да изпуска в атмосферата според последните изисквания на ЕК по сектори и дори по предприятия. Такова мнение е изразил председателят на БСК Божидар Данев, предаде БТА. Въпреки че процедурата по обжалване на решението на Брюксел за драстично намаляване на квотите ни вече е в ход, при негативно развитие на проблема България трябва да е готова да се съобрази с поставените й изисквания. В такъв случай отпуснатите ни емисии парникови газове за 2008-2012 г. трябва да се преразпределят между секторите, а след това и между отделните заводи. От БСК настояват нейни представители да вземат участие в процедурите, но напомнят, че България трябва да направи всичко възможно ЕК да преразгледа решението си.
Източник: Стандарт (29.11.2007)
 
Облигационери на "Кремиковци" търсят компенсации Собствениците на облигациите, гарантирани с част от активите на "Кремиковци" и издадени в негова полза, продължават процедурата по търсенето на компенсации. Това става ясно от пореден анализ на консултантската компания "Болкан кепитал мениджмънт", публикуван тази седмица. Миналата седмица стана ясно, че облигационерите могат да поискат несъстоятелност на комбината, като доверителят по емисията Law Debenture Trust Corporation изпрати писмо до "Кремиковци" със забележки за нарушаване на клаузи от договора за дълговите книжа.
Източник: Дневник (29.11.2007)
 
Стомана пуска нов прокатен цех Стомана Индъстри АД пуска в експлоатация до края на годината нов прокатен цех за стоманени изделия. В него е монтирана линия за горещо валцуване на стоманени профили и арматурни пръти. Инвестицията е за над 100 млн. лв., за което компанията получи сертификат Първи клас. Технологичната линия се доокомплектова и инсталира от италианската фирма Даниели и е най-модерната на Балканите. С тази инвестиция Стомана Индъстри ще се превърне в най-големия производител на арматурно желязо на балканите, заяви Антон Петров, член на СД на компанията.
Източник: Пари (30.11.2007)
 
Мини Открит въгледобив с над 5% ръст С над 105% изпълнение на плана ще приключи 2007 г. Мини Открит въгледобив, заяви зам. изпълнителният директор инж. Огнян Зарев. През тази година добивът на въглища от мината ще достигне 1.2 млн. т, а за догодина са заложени 1.250 млн. т. Проектът ни за развитие на дружеството гарантира в близките 10 години мината да работи със същите темпове без проблеми, заяви Зарев. Проучват се нови терени, затова ръководството смята, че след 10 години ще има работа в пернишкия въгледобивен басейн. През 2007 г. в Мини Открит въгледобив са инвестирани над 7 млн. лв. в модерна минна техника.
Източник: Пари (30.11.2007)
 
Tata Steel ще търси повече въглища и желязна руда Tata Steel Ltd., най-старата компания за добив на стомана в Индия, ще разгледа възможностите за още закупувания на компании за въглища и желязна руда, както и партньорства за да се подсигури със суровините, след като придоби Corus Group Plc за 12.9 млрд.щ.д. през януари. Базираната в Мумбай компания сключи днес споразумение за смесено дружество с Riversdale Mining Ltd. за 88 млн.щ.д., като придоби 35% от проекта им в Мозамбик и купи 40% от произвеждания кокс, казаха от базираната в Сидни компания в заявление. Tata, която купува кокс от мините на BHP Billiton Ltd. и Rio Tinto Group в Австралия, среща конкуренция при разрастването си зад граница и покачващите се цени на суровините. Миналия месец от компанията казаха, че търсят мини за въглища и желязна руда в Бразилия, Австралия, Канада и Африка. “Търсим повече партньори за да подсигурим доставките си”, каза в интервю в Сидни Б.Мутураман, управителен директор на Tata. Той каза още, че търсят залеьи на желязна руда из цял свят. (Bloomberg)
Източник: Други (30.11.2007)
 
Доставките на алуминиеви сплави за Япония достигнаха рекорд през октомври Доставките на алуминиеви сплави за Япония през октомври достигнаха рекордното ниво от 98 425 метрични тона, или скок с 2.9%, казаха в петък от Японската асоциация на преработвателите на алуминиеви сплави. Доставките скочиха заради голямото търсене на автомобилни части, казаха от асоциацията. Въпреки нарастващите цени на горивата, японските производители на автомобили увеличиха производството си през октомври, като произведоха на местния пазар 1 086 868 пътнически и товарни автомобили, повече с 10.2% от миналата година. Производството на автомобили в Япония за октомври е най-голямото от март 2006 г. насам, сочат данни от Японската асоциация на производителите на автомобили (JAMA). Според техните данни, въпреки че производството на коли за местния пазар е паднало с 1.3%, това е компенсирано от колите за износ, които са със 118.1% повече. Износа се увеличи, въпреки по-слабото търсене на автомобили в САЩ, след като производителите се насочиха към Близкия Изток. Разбивката на количеството от 98 425 метрични тона показва, че 26 974 м.т. са доставени на леярите, произвеждащи автомобилни двигатели и др. части, 54 092 м.т. на леярите работещи с калъпи, които също произвеждат предимно автомобилни части, 6 555 м.т. до производителите на листове, 5 536 м.т. на пресовчиците, 2 433 м.т. на стоманолеярите и 2 835 м.т. на производителите на сплави. (Platts)
Източник: Други (30.11.2007)
 
ArcelorMittal ще удвои капацитета на завода си Monlevade в Бразилия ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, обяви че възнамерява да удвои капацитета на комплексния си завод за дълги продукти Monlevade, намиращ се в бразилския щат Минас Гераис. Monlevade произвежда валцдрат за кабели. В момента разполага с една доменна пещ, която е пусната в експлоатация през 2000 г. Удвояването на капацитета ще стане чрез изграждането на още една пещ, която ще го увеличи с около 1 млн. тона. Говорейки на тържественото откриване на уголемения до 7.5 млн. тона завод ArcelorMittal Tubarao, основния завод за въглеродна плоска стомана на групата в Бразилия, Г-н Лакшми Митал, президент и изпълнителен директор на ArcelorMittal каза: “Щастлив съм, че имам възможност да обявя, че през следващите 5 години ще инвестираме приблизително 5 млрд.щ.д. в проектите си в Бразилия, включително за поддръжка. Това включва разширяването на завода за горещо лентова стомана в Tubarao до 4 млн. тона на година, както и изграждането на горещо галванизираща линия във Vega do Sul. С лесния си достъп до суровините, качествена желязна руда, висококвалифицирана работна ръка и привлекателни перспективи за развитие, Бразилия е прекрасно място за производството на стомана.” (Business Wire)
Източник: Други (30.11.2007)
 
Започва битка за вредните газове България започва истинска битка с Брюксел, за да защити интересите на родните производители. Страната ни поиска преразглеждане на решението на Европейската комисия за драстично намаляване на квотите за парниковите газове, които можем да изпускаме в атмосферата. До дни българските експерти ще предоставят на Европейската комисия (ЕК) официалните документи с искането ни. На 26 октомври ЕК намали с 37,4% заложените в националния ни план за периода 2008-2012 г. вредни газове, които страната може да изхвърля в атмосферата. Предложените от нас 67,6 млн. т годишно бяха намалени на 42,3 млн. т. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров реагира моментално и проведе консултации с представители на организации, свързани с българската промишленост, която ще бъде засегната най-сериозно от намаляването на квотите. Министърът се срещна и с посланиците на държави от ЕС, за да ги привлече на наша страна. На 22 ноември се проведоха две технически консултации с експерти от генерални агенции "Околна среда" и "Климат и опазване чистотата на въздуха" към ЕК. На тях бяха представени аргументите ни за преразглеждане на решението. В първата среща участваха представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на икономиката и енергетиката и Министерски съвет. Втората беше с представителите на бизнес организации. Веднага след приключване на консултациите Стефан Дишовски от МОСВ заяви, че срещите са протекли много добре за страната ни. Евроекспертите са се съгласили да преразгледат решението си и ако са допуснати грешки, да го коригират. За целта страната ни трябва да представи аргументите си в официални писма. Веднага след завръщането си от Брюксел нашите специалисти се заеха с изготвяне на въпросните документи. Те са готови и до дни ще бъдат на бюрата на евроекспертите. След това остава да чакаме да бъдат разгледани и решението да бъде в наша полза. Стефан Дишовски изрази надежда, че това ще стане до Нова година.
Източник: Стандарт (03.12.2007)
 
Губим 770 млн. евро годишно България ще губи поне по 770 млн. евро годишно, ако Европейската комисия не отстъпи от позицията си за драстично намаляване на квотите на България за изхвърляне на парникови газове в атмосферата. Това заяви председателят на БСК Божидар Данев. Ако България не се пребори за исканите 67,6 млн. т вредни газове, последствията ще бъдат катастрофални. Ще се наложи промишлените предприятия драстично да намалят производството си. Това ще удари печалбите им, ще се наложат и съкращения. Предприятията ще трябва да инвестират огромни суми в пречиствателни инсталации и много от тях може да фалират. Ще трябва да внасяме от страни извън ЕС суровини като цимент, торове и метали, които доскоро сме произвеждали и продавали зад граница. Това ще доведе до драстично намаляване на икономическия растеж на България. Хората пък ще бъдат натоварени с по-високи сметки за ток и парно. Възможно е да се стигне до вдигане с 20 евро на цената за топлоенергията за мегаватчас на гигаджаул, изчисли зам.-председателят на Българската камара на химическата промишленост проф. Йончо Пеловски. Според министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, ако предприетите мерки за преразглеждане на решението на ЕК не дадат резултат, ще бъдем принудени да заведем дело в Страсбург, както направиха Германия, Полша и Чехия.
Източник: Стандарт (03.12.2007)
 
Oxiana ще инвестира 152 млн.щ.д. за да увеличи с 33% продукцията си от Сипон Австралийската Oxiana ще увеличи производството си на мед от находището си в Сипон, южно-централен Лаос, с една трета през следващите три години, казаха от компанията в понеделник. Компанията, добиваща злато и мед, планира да увеличи производството си до 80 000 м.т. годишно, от сегашните 60 000 м.т. на година до 2010 г. за 152 млн.щ.д. по приблизителна оценка. Този ход ще намали цялостно текущите разходи на мината с 10%, казаха от Oxiana. От компанията добавиха, че допълнителните залежи открити в Тенгам – север и Тенгам – юг, на около 7 км. от предприятието, оправдават увеличението на производствения капацитет. Находището за мед в Сипон, чието разработване струва 140 млн.щ.д. започна да функционира през 2005 г. До сега е донесло на Oxiana приходи преди лихви, данъци, отчисления и амортизации в размер на 750 млн.щ.д. (Platts)
Източник: Други (03.12.2007)
 
ArcelorMittal се съгласи да продаде дела си в руско предприятие ArcelorMittal, най-голямата компания за стомана в света, и руската Severstal-metiz SVMZI.RTS съобщиха в понеделник, че са договорили продажбата на дела на ArcelorMittal Wire Solutions от 50% в произвеждащата стоманени жици TrefilArbed Rus на Severstal-metiz. Смесеното дружество е създадено през 2005 г., когато ArcelorMittal Wire Solutions се кооперираха със Severstal-metiz за да създадат TrefilArbed Rus на руския пазар за стоманени жици като предоставиха на смесеното дружество достъп до специфични технологии на ArcelorMittal Wire Solutions. Не се разкриха никакви финансови параметри на сделката, освен че приходите на TrefilArbed Rus за 2006 г. са 31 млн.щ.д. (Reuters)
Източник: Други (03.12.2007)
 
Повишението на желязната руда се очаква да стигне 50% Преговорите за цената на желязната руда навлязоха в предварителната фаза. Според международната практика, предварителните преговори ще се водят около един месец преди официалните преговори. Според Льо Биншенг, вицепрезидент на Асоциацията на китайската стоманена промишленост, преговорите едва сега започват. Льо отбеляза, че преговорите за цените на търсенето и предлагането на желязна руда между страните ще са въз основа на миналогодишните за 2008 г. на Асоциацията на китайската стоманена промишленост и Китайските предприятия за стомана ще са напълно подготвени да се справят с международните цени на желязната руда. Понастоящем повечето китайски производители и търговци със стомана и консултантски организации предвиждат вносната цена на желязната руда да се покачи следващата година като най-високата оценка за увеличението е 50%. През септември Morgan Stanley предвиди договорената цена да е по-висока с около 25% следващата година. През Октомври те оцениха, че цената ще скочи с 50%. (China knowledge)
Източник: Други (03.12.2007)
 
"Интертръст холдинг" придоби още три компании в Сърбия, съобщи агенция SeeNews. Това са машиностроителната "Моделара" и леярните "Ливмин" и "Оброжени метали". Общата стойност сделките е 49.42 млн. динара, което прави малко повече от 600 хил. евро, като покупките са направени по време на приватизационна процедура.
Източник: Дневник (04.12.2007)
 
Китайската Laiwu Steel няма връзка с Baosteel относно офертата към Rio Tinto Laiwu Steel Co Ltd, една от петте най-големи компании произвеждащи стомана в Китай, каза че не е влизала в официален контакт с Baoshan Iron & Steel Co Ltd (Baosteel) за отправянето на обща оферта за англо-австралийската рудодобивна компания Rio Tinto. Говорител на Laiwu каза пред XFN-Asia че въпросната оферта е “добра идея. Но още никои от Baosteel не се е свързал с нас за обща оферта за Rio Tinto. Подозирам, че всичко е само в сферата на вероятностите на този етап.” Анализатори очакват Baosteel да търси партньори за придобиването на много по-голямата Rio Tinto, а миналата седмица се появи информация, че китайски стоманолеяри ще направят консорциум за отправяне на оферта. Днес 21st Century Business Herald цитира директора на Baosteel Ксю Лежиан, които каза че има “голяма възможност” компанията да отправи предложение, един от Големите Три световни доставчици на желязна руда. Rio Tinto отказа оферта на BHP Billiton от 142 млрд.щ.д. миналия месец, но това предизвика страхове в китайската стоманена промишленост, че основните им доставчици ще се обединят и това ще им даде дори още повече възможности за вдигане на цената на желязната руда. (Forbes)
Източник: Други (04.12.2007)
 
ТЕЦ плаща глоби на ЕС, за да работи Ако глобите, които ще плащаме за нарушенията на европейските екостандарти след 1 януари 2008 г., са в границите на сегашните 7000 лв. месечно, няма проблем да ги покриваме от печалбата и те няма да се отразят на финансовите ни резултати. Това каза изпълнителният директор на най-голямата топлоцентрала у нас ТЕЦ "Марица-изток 2" Тодор Михайлов. Въпреки ангажиментите на България от присъединяването ни към ЕС и през 2008 г. 8 от 10-те енергоблока в централата ще работят без сероочистващи инсталации. Първата такава инсталация, която изгражда японската "Мицуи и Ко" закъснява с 10 месеца и ще бъде пусната през април догодина. Четири месеца след това ще заработи и втората екоинсталация. Ръководството на ТЕЦ-а нямало представа колко ще бъде европейската екосанкция за замърсяване на въздуха. Това зависело от БВП на страната, както и от количеството на замърсяването. Михайлов коментира и намаляването от догодина с над 30% на квотата ни за изхвърляните в атмосферата парникови газове. Квотата на един германец и на един българин е еднаква, а това не е справедливо, каза енергийният шеф. Според него можело да се наложи абсурдната ситуация бедна България да си купува квоти за парникови газове от богата Германия.
Източник: Стандарт (05.12.2007)
 
Котировките на акциите пак се спънаха С 13.18% спаднаха акциите на "Кремиковци". Противоречивите сигнали за бъдещето на металургичната компания, всички от които са с външни източници, доведоха акциите на дружеството до средна цена 20.69лв. при 33.11 лв месец по-рано.
Източник: Дневник (05.12.2007)
 
"Булгаргаз" води разговори с няколко големи банки за продажба на дълга на "Кремиковци", който беше разсрочен преди 4 години за десетгодишен период. Това съобщи главният изпълнителен директор на "Булгаргаз холдинг" Любомир Денчев пред парламентарната енергийна комисия. При правителството на Симеон Саксгобургготски газовата компания разсрочи 35 млн. лв. за десет години, като до момента задълженията са стопени на 18 млн. лв. Според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов вече има проявен интерес от банките към дълга, но тепърва предстоят разговори с ръководството на металургичния комбинат.
Източник: Дневник (06.12.2007)
 
Ръст на производството от 21.22% отчита за 9-те месеца на годината Алкомет АД в сравнение със същия период на 2006 г. Произведохме 35 480 т алуминиев прокат при 29 268 т за 9-те месеца на 2006 г., каза Иван Динев, директор Връзки с инвеститорите. Приходите от продажби също са нараснали на 191 538 хил. лв. при 154 029 хил. лв. за същия период на 2006 г., което представлява ръст от 24.35%. Оперативната печалба се е повишила със 70.97%, като показателите за рентабилност, ликвидност, обращаемост и автономност на компанията се подобряват, а средната работна заплата за деветмесечието на 2007 г. е 727 лв. Освен това отделените средства за социални разходи достигнаха 625 хил. лв. Всичко е в резултат на подобрената организационна структура, въвеждането в експлоатация на ново производствено оборудване и повишаване квалификацията на персонала, казва Динев. За да запази стабилно присъствие на пазара и да затвърди положителния си имидж, през следващите 5 години в новата инвестиционна програма ръководството на фирмата предвижда инвестиции от близо 40 мил. EUR. Средствата ще бъдат инвестирани в технологично обновление на производствените мощности, разработване на нови продукти, с по-висока принадена стойност, подобряване условията на труд и социалния статус на работниците и служителите. В процеса на изпълнение на приетата програма за добро корпоративно управление, отговарящо на съвременните европейски стандарти, в Алкомет АД се утвърждава практиката за ефективна реализация на социално отговорен бизнес. За постигането й е разработена и успешно се прилага система от критерии. Съгласно нея бе гласуван бюджет от 200 хил. лв. за подпомагане на образованието, здравеопазването, социалните дейности, културата, читалищната дейност и спорта на територията на града и региона.
Източник: Пари (06.12.2007)
 
Металургични фирми поемат обучението на студенти Браншовата камара подписа първи договор с три университета. Най-големите металургични компании у нас ще участват в разработването на учебните програми и ще осигуряват платени стажове за студентите на трите университета, от които основно наемат кадри. Това предвижда първият по рода си договор у нас, сключен между Българската асоциация на металургичната индустрия и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ), Техническия университет - София и Русенския университет. В браншовата организация членуват 40 компании. Компаниите ще подобряват материалната база на университетите и ще предоставят собствената си за ползване от студенти и преподаватели, обясни Политими Паунова, изп. директор на асоциацията. Според нея в производствените бази може да се изнесе част от обучението, давано в университетите. Договорът ще доведе до подобряване качеството на подготовка на студентите. За нас е важно те да имат достъп до предприятията под формата на стажове, коментира проф. Камен Веселинов, ректор на ТУ-София. Само за тази година висшите учебни заведения са осъществили над 100 публично-частни партньорства с металургични компании. Фирмите са готови да дават средства за образование и наука, но има законови ограничения, които ни пречат да участваме в съвместни проекти, обясни доц. Борис Стефанов, ректор на ХТМУ.
Източник: Пари (06.12.2007)
 
Бизнесът сключи договор за сътрудничество с технически университети Договор за съвместна дейност подписа вчера Българската асоциация на металургичната индустрия с две висши учебни заведения: Технически университет-София и Химикотехнологичен и металургичен университет-София. На събитието присъстваха представители на БАМИ, ръководствата на двете учебни заведения, студенти. Пред присъстващите председателят на Управителния съвет на Асоциацията на металургичната индустрия Антон Петров подчерта, че единственият надежден източник на квалифицирани кадри за индустрията си остава образованието. Сътрудничеството между бизнеса и висшето образование не е прищявка. То е икономически обосновано и неизбежно в новите условия. И двете страни в този процес зависят от една от друга. Бизнесът е заинтересован от намирането на кадри с необходимата квалификация, а висшето образование изпитва потребност от по-гъвкаво финансиране, от подобряване на учебната база и обратната връзка за качеството и ефекта от учебния процес."Отчитайки тези интереси Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия взе решение и предложи на академичните ръководства на присъстващите днес Технически университет София и Химикотехнологичен и металургичен университет проект на договор за съвместна дейност и сътрудничество. С този акт ние протягаме ръка към висшето образование и давайки си сметка за неговите специфични задачи и проблеми приемаме преподавателите и студентите като наши колеги, като хора съпричастни към съдбата и конкурентоспособността на българската индустрия", заяви Антон Петров. Той подчерта още, че основната цел на това сътрудничество е постигането на по-високо качество в обучението и пълноценна реализация на младите специалисти. Възможностите за бъдещото взаимодействие са в няколко посоки: координация и съгласуваност при определяне на броя и специалностите при подготовката на кадри за нуждите на металургичната индустрия; повишаване на ефективността както в теоретичната, така и в практическата подготовка на обучаваните студенти; привличане, създаване на интерес и мотивация у студентите за професионална реализация в металургичните фирми; създаване на условия за устойчиво конкурентно развитие на металургичната индустрия и нейния кадрови потенциал. Според председателя на УС на БАМИ за постигането на поставените цели ще се положат усилия да се привлекат и трети страни в лицето на държавните и местни органи и ведомства, обществени сдружения и работодателски съюзи, които имат отношение към поставените цели и реализирането на Лисабонската стратегия за формирането на икономика, която се базира на знанието и иновациите. Под договора за съвместна дейност и сътрудничество поставиха подписите си от името на БАМИ- Антон Петров. За Техническия университет подписа си постави ректорът проф. д-р Камен Веселинов и деканът на машиннотехническия факултет доц. Иван Генов. Под договора с Химикотехнологичен и металургичен университет София се подписа ректорът му доц. Борис Стефанов и деканът на факултета по металургия доц. д-р Иван Груев. По обективни причини вчера не пристигна ръководството на русенския университет "Ангел Кънчев". То ще подпише договора си в близките дни. Събитието бе отбелязано както подобава в такива случаи с коктейл.
Източник: СъПерник (06.12.2007)
 
“Булгаргаз” продава дълга на “Кремиковци” "Булгаргаз" опитва да продаде борча, който има "Кремиковци" към газовия холдинг. Става въпрос за просрочено задължение от близо 19 млн. лева. То ще бъде предложено на няколко банки, а преговорите ще започнат веднага след Нова година, обясниха от "Булгаргаз". Готови сме да преговаряме с всички международни финансови институции на родния пазар. До реални оферти вероятно ще се стигне едва през февруари, прогнозираха от холдинга. Дотогава се очаква да се успокои фондовият пазар, който сега бил неустойчив. Акциите на "Кремиковци" поевтиняха напоследък заради проблемите на комбината, свързани с проблеми около изпълнението на задълженията по облигационната емисия от 325 млн. евро. При сегашните условия трудно ще се намери банка, която да покрие повече от 50% от дълга на "Кремиковци", пресмятат от газовия монополист. Борчът на металургичния комбинат бе разсрочен преди 5 г., когато "Кремиковци" натрупа над 36 млн. лв. Сега той е стопен почти наполовина. Приветстваме идеята на "Булгаргаз". Щом може да продаде вземанията си на банка, това ще е признание за финансовата ни стабилност", коментираха от "Кремиковци". С тях обаче все още не са водени разговори относно идеята за продажба на вземането. Освен "Кремиковци" останалите големи длъжници към "Булгаргаз" остават топлофикациите, обяви в сряда пред депутатите от енергийната комисия главният изпълнителен директор на газовия холдинг Любомир Денчев.
Източник: Стандарт (07.12.2007)
 
Китайски производители на стомана искат прекратяване на поглъщането на Rio Tinto Най-голямата компания за стомана в Китай Baosteel призова австралийското правителство в петък да се намеси за да попречи на BHP Billiton да купи конкурентите си от Rio Tinto, които отказаха инициираната от BHP оферта от 3 за 1 акции, защото според тях значително подценява компанията. BHP Billiton, обаче, все още се надяват англо-австралийската група да се съгласи с предложението за поглъщане и казаха, че то ще бъде в интерес на акционерите и на двете компании. Главния мениджър по стратегии и планиране на Baosteel Фанг Сиаодонг каза пред австралийското радио ABC, че правителството на министър-председателя Кевин Руд трябва да вземе мерки. “Мисля, че австралийското правителство трябва да предприеме някои антимонополни действия, за да предотврати сливането на BHP и Rio, защото такъв ход ще навреди на свободната конкуренция”, каза Ганг от Пекин. Изпълнителният директор на третата по-големина рудодобивна компания в света, Rio Tinto, Том Албанис описа предложението на BHP като “зациклила”, но спекулациите по въпроса продължават. (AFP)
Източник: Други (07.12.2007)
 
Бразилската стоманена промишленост продължава да се развива според доклад на S&P Според проучване озаглавено “Ще променят ли пазарната динамика в Бразилия инвестициите за повишаване на капацитета на стоманодобива?” на Standard & Poor, бразилската стоманодобивна промишленост ще просперира през следващите няколко години, заради новите проекти, които се разработват в момента. “Не само, че вече съществуващите компании се развиват с проектите си за разширяване на бизнеса, но навлизат и нови компании, които строят стоманолеярни заводи”, каза кредитния анализатор на S&P Реджиналдо Такара. “Още повече, че големия растеж на местния пазар през 2007 със засилващите се продажби на плоски и дълги стоманени изделия, със 17% и 14% съответно, през октомври тази година, подсилиха оптимизма в отрасъла след години на сравнително по-слабо търсене на местния пазар.” Въпреки, че повечето от новите производствени капацитети са предназначени за износ на полуготова продукция, в частност стоманени греди, S&P смятат че тази тенденция може евентуално да доведе до засилена конкуренция на местния пазар в средносрочен и дългосрочен план. (Platts)
Източник: Други (07.12.2007)
 
Външни експерти одитират "Кремиковци" Дю дилиджънс от външни одитори тече в металургичната компания "Кремиковци". Това съобщи корпоративният секретар на дружеството Божко Бонев, пояснявайки, че проверката е поръчана от ръководството на самото дружество. "Когато казваме, че "Кремиковци" е важно дружество за българската икономика, че компанията може да съществува, да произвежда и да печели, ни трябва аргументация. Затова и поканихме външна компания да направи проверката, така че след това да се представят резултатите й пред обществото", обясни той. Проверяващите ще се запознаят както с производствената дейност, така и със счетоводната политика и разходите на компанията. Тяхната дейност пък е и в изпълнение на задълженията, произтичащи от облигационния заем, който стана повод за полемики в последния месец.
Източник: Дневник (10.12.2007)
 
Blackstone планира дръзка оферта за Rio Tinto Американския частен инвестиционен гигант Blackstone е в процес на създаване на консорциум, в които се вярва че участва и китайски суверенен фонд за управление на богатство, за да отправят оферта за Rio, която понастоящем е цел на конкурентите от BHP Billiton. Смята се, че Blackstone вече са наели адвокати за задвижване на въпроса и преговарят с банкери и компании за връзки с обществеността. Като част от мерките срещу опита за закупуването им, Rio определиха активи за 30 млрд.щ.д., от които да се лиши за да покачи акционерната стойност. Включително дейностите им по производство на талк, два проекта за добив на уран в Австралия и САЩ, мината Northparkes за мед и злато в Австралия, както и американската мина за цинк, олово и сребро Greens Creek. Blackstone, обаче, са готови да продължат това и да разделят компанията напълно. Това ще означава разваляне на сливането с Alcan от тази година, както и продажбата на основната дейност на компанията – добива на желязна руда. The Daily Telegraph
Източник: Други (10.12.2007)
 
Руската Evraz ще купи Claymont Steel за 565 млн.щ.д. Evraz Group, най-голямата руска компания за стомана по произведени количества в страната, се съгласи да купи американската компания за стоманени плоскости Claymont Steel Holdings Inc за 564.8 млн.щ.д., казаха от компанията в понеделник. Evraz ше платят по 23.50 щ.д. за всяка акция на Claymont, което е с 6.8% повече от крайната цена на американската компания в петък. В изявлението където това се съобщава, се казва, че борда на директорите на Claymont са препоръчали единодушно на акционерите си да приемат предложението. ‘Това ще засили присъствието ни в Северна Америка, един от най-важните пазари за стомана в света’, каза изпълнителния директор и председател на Evraz Александър Фролов. Evraz, от която най-богатия руснак Роман Абрамович притежава 41%, вече е стъпила на американския пазар след като тази година купиха Oregon Steel Mills. Дъщерната компания на Evraz, Titan Acquisition Sub Inc , ще направи предложение за всички акции на американската компания за да се слее с нея, като така Claymont Steel ще стане дъщерна на Evraz. (Reuters)
Източник: Други (10.12.2007)
 
U.S. Steel обмислят инвестиции за 1 млрд.щ.д. за пречистване на емисиите United States Steel Corp. казаха, че обмислят възможността за инвестиция от 1 млрд.щ.д. за подобряване на екологичността на най-голямото предприятие за кокс в страната. Инвестициите в завода Clairton край Питсбърг ще гарантира дългосрочната жизнеспособност на дейностите на U.S. Steel, и ще отвори около 600 работни места по реконструкциите, казаха от компанията в изявление. Подобренията ще бъдат правени през определен брой години и ще включва изграждането на две нови коксуващи инсталации, използвани за производството на желязо и благоустройството на вече съществуващите такива, за да се подобри контрола върху емисиите. Коксът е гориво използвано при производството на стомана. Прави се като се пекат въглища в огромни тухлени пещи за да се премахнат примесите, процес които замърсява въздуха. През юни здравната инспекция на област Алегени, каза че U.S. Stee са се съгласили да плати близо 400 хил. щ.д. глоби и да направи ремонт за 76 млн.щ.д. за да намали замърсяването на въздуха от завода си Clairton. Инвестициите на компанията завосят от получаването на екологично разрешително и от одобрението на борда на директорите. Акциите на U.S. Steel се качиха с 3 цента и приключиха на 97.70 щ.д. за акция в петък. (SignOnSanDiego)
Източник: Други (10.12.2007)
 
Vallourec приключи продажбата на VPS и VCAV Vallourec, световен лидер в производството на безшевни стоманени тръби, обяви финализира сделката за продажба на Vallourec Precision Soudage ("VPS") и Vallourec Composants Automobiles Vitry ("VCAV") на ArcelorMittal, като всички необходими условия са изпълнени. Предварително съгласие беше сключено на 20 юли 2007 г. VPS е специализирана в производството на споени прецизни тръби за автомобилната индустрия. Годишните им продажби са за около 100 млн. евро. VCAV е специализирана в разработването на шасита и решения за пасивна безопасност. Годишните продажби варират около 45 млн. евро. Сливането на VPS и VCAV с ArcelorMittal ще позволи и на двете компании да се възползват от силното присъствие на ArcelorMittal в автомобилната промишленост в Европа и ще подсигури бъдещото им развитие. (NYSE Euronext)
Източник: Други (11.12.2007)
 
Vitkovice Heavy Machinery спечели договор за 3.7 млрд. крони в Русия Vitkovice Heavy Machinery си осигури договор за 3.7 млрд. чешки крони в Русия тези дни, информира всекидневник daily Mlada fronta Dnes (MfD). Съгласно договора подразделението на Vitkovice group в Острава, Северна Моравия, ще достави цялата технология и оборудване за производство на кокс на Magnitogorsk Metallurgical Combine. Той е подписан от управителят на Vitkovice group Ян Светлик и от управителят на руската компания Виктор Рашников. Magnitogorsk Metallurgical Combine е третата най-голяма компания производител на стомана и една от най-големите като цяло компании в Русия. С персоналът си от 2 800 души Vitkovice Heavy Machinery е най-големият производствен отдел на групата. Миналата година отчете печалба от 782 млн. ч.крони, при продажби за 6.6 млрд.ч.к. (Prague Daily Monitor)
Източник: Други (11.12.2007)
 
Не цялостна преоценка, а взимане на фактори под внимание България не е изискала цялостна преоценка на квотите си за емисиите вредни газове за 2008-2012 г., но иска от Европейската комисия да вземе определени фактори под внимание, каза министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Ек намали квотите на България с 37%. Не искаме цялостна преоценка на плана, никога не сме искали това, каза той. Ние само представихме аргументите си и Комисията не изключи възможността за техническа грешка, каза министърът пред Ройтерс. Все пак страната укори Ек, че не е взела някои ключови фактори под внимание при взимането на решението. Според Чакъров, Комисията е поставила страната в нелепо положение, като е пренебрегнала фактори като затварянето на два реактора на АЕЦ Козлодуй. Затварянето им постави България в по-голяма зависимост от електричество, чието производство отделя повече парникови газове. Той каза, че страната ще заведе дело, ако ЕК не промени решението си, и че България още чака отговор на исканията си за промени на квотите отпуснати през ноември 2007 г. Министърът се надява България и Европейската комисия да стигнат до обективно и взаимноизгодно решение, което да задоволи исканията на страната. В противен случай, България ще обжалва. През октомври 2007 г. ЕК реши да намали квотите за България от 67.6 на 42.3 млн. тона от 2008 г., напомни Ройтерс. Няколко други страни от Източна Европа, сред които Полша, Унгария и Балтийските държави, обжалват решението на ЕК за квотите пред съда. (SofiaEcho)
Източник: Други (12.12.2007)
 
Tata ще похарчи 1.5 млрд.щ.д. за африканска мина за желязна руда Tata, петата най-голяма компания за стомана в света, ще похарчи 1.5 млрд.щ.д за да развие мината Mt. Nimba в Бряг на слоновата кост, което ще бъде първият им международен съвместен проект за мина за желязна руда. Мината ще снабдява европейските заводи на Tata през следващите 2-3 години, каза управителния директор Б. Мутураман по време на конферентен разговор. Tata ще притежава 75% дял в проекта, а останалите ще са притежание на Sodemi, компания собственост на правителството на африканската страна. Доставките ще спомогнат за намаляване разходите на заводите на Tata в Европа, които бяха придобити като част от поглъщането за 13.9 млрд.щ.д. през април на Corus Group Plc. Цените на желязната руда се утроиха през последните пет години, заради търсенето от Китай. Corus внася желязна руда и въглища, докато Tata добива суровините за стоманодобива на място. ‘Печалбите на Corus ще се увеличат значително, след доставките на рудата’, каза Вишал Чандак, анализатор в Emkay Share & Stock Brokers Ltd..’Това са добри новини.’ (Bloomberg)
Източник: Други (12.12.2007)
 
ArcelorMittal предлага да купи всички акции на China Oriental ArcelorMittal, най-голямата стоманена компания в света, се съгласи да закупи China Oriental Group Co. за да стъпи на най-бързо развиващия се пазар за стомана, като оцени компанията на най-малко 18.6 млрд. хонконгски долара. ArcelorMittal предложи по 6.355 х.д. за всяка акция на China Oriental, която още не притежава, казаха от базираната в Люксембург компания.От компанията обявиха, че възнамеряват да увеличат дела си на 73.13% от сегашния дял от 28%. “Стратегията на ArcelorMittal в Китай винаги е агресивна, защото това е пазар, който компания като тази не може да си позволи да изпусне”, каза Фен Жанг, хонконгски анализатор от at JPMorgan Chase & Co, днес. “ArcelorMittal може да използват China Oriental като основа за закупуването на още активи и навлизане в самия Китай.” Изкупуването ще позволи на изпълнителния директор Лакшми Митал да заобиколи законите, ограничаващи чуждестранни компании да контролират стоманодобива в страната, чиято икономика се разрасна с над 11% през първите три тримесечия на тази година. Китай допринесе за 65% от растежа на световното производство на стомана през последните 10 години, и понастоящем стоманодобивната им промишленост е 4 пъти по-голяма от тази на САЩ. (Bloomberg)
Източник: Други (13.12.2007)
 
Цинкът и никелът се готвят за поскъпване Цените на цинка и никела ще претърпят радикални промени в началото на следващата година и може да поскъпнат силно, съобщи Ройтерс. Причината за това е промяна в структурирането на индикатора Dow Jones AIG Commodity Index (DJ-AIGCI), която ще влезе в сила през януари и ще даде по-голяма тежест на двата метала. Според Майкъл Дженсън от "Джей Пи Морган" цинкът ще спечели най-много от прегрупирането на стоките, които влизат в стойността на DJ-AIGCI. Металът, който засега се търгува в сравнително ниски обеми, ще поскъпне заради спекулативно търсене от страна на инвеститорите и хеджфондовете. Повечето брокери очакват спекулантите да са особено активни между 2 и 7 януари. Голяма част от натрупаните печалби обаче ще бъдат неутрализирани през следващите дни, когато изтичат датите на фючърсите с доставка през януари. За сметка на това тогава се очаква поскъпване на цинка с доставка през март. Прогнозите са същите за движението в цените на никела, който се представя слабо на борсата за метали от пролетта насам. Индексът DJ-AIGCI е структуриран така, че стойността на участващите в него стоки могат да се прегрупират от комисия според търсенето им на пазарите. Това позволява част от инвестициите, които са насочени към силно представящи се стоки, да се пренасочи към такива, които не са атрактивни за търговците. По този начин се постига баланс между включените в DJ-AIGCI стоки и се предотвратява силното поевтиняване за онези от тях, които се търгуват при по-слаби обеми.
Източник: Дневник (13.12.2007)
 
„Елтехресурс” взе лиценз №2 за стари печки и телевизори Министър Джевдет Чакъров изненадващо даде разрешение на "Елтехресурс" да рециклира излезли от строя печки, хладилници, климатици и телевизори. По неясни причини тази организация, която отскоро кандидатства за лиценз да преработва електронен скрап, изпревари други пет, които много отдавна напразно чакат "да" от екоминистъра - "Екоел", "Екобулпак", "РеПак", "Елресурс" и "Евроекоел". Заради мълчаливите откази на министъра до вчера на този пазар имаше само един играч - "Екобултех". Лиценз №2, който се дава на "Елтехресурс" до 31 декември 2011 г., е издаден на 1 ноември, а новината идва с месец и половина закъснение. Изпълнителният директор Иван Кобаков е собственик на фирма за таксиметров превоз, носеща неговото име, коментира вчера Медиапул. "Елтехресурс" е собственост на 4 фирми. "Макметал" има 90% дял - 40% пряко и 50% чрез дъщерната си фирма "Сплавкомерс". Според Дакси обаче "Макметал" е прекратена на 27 ноември 2007 г., което според Медиапул означава, че е под въпрос дружеството с новото екоразрешително. Останалите 10% от " Елтехресурс" са на фирмите КМТ-2 и АГТ, които имат един собственик - Ангел Грудев. АГТ се занимава с търговия със скрап и това според останалите организации за оползотворяване на отпадъци означава конфликт на интереси.
Източник: Сега (14.12.2007)
 
Posco намалява производството си на неръждаема стомана заради слабото търсене Posco, четвъртата по големина компания за стомана в света, започна да намалява производството си на неръждаема стомана отново през началото на декември, като отговор на слабото търсене, казаха от компанията в петък. Възнамеряваме да намалим производството на неръждаема стомана от декември до началото на следващата година с общо 130 000 тона, каза официално лице от компанията отказало да бъде назовано. Южнокорейския производител на стомана произвежда по 2 млн. тона неръждаема стомана на година. Posco ще намали и цената на неръждаемата стомана с по 431.6 щ.д. за тон от 17 декември. Тези решения са следствие на забавените поръчки от клиентите, които очакват да паднат цените заради падащите цени на никела, ключова съставка на сплавта. Световните цени на никела MNI3 паднаха с 50% след абсолютния рекорд от май месец 51 800 щ.д. за тон, заради притесненията свързани с търсенето идващи от проблемите на кредитния пазар и влияещи на цялата икономика.
Източник: Reuters (14.12.2007)
 
В “Кремиковци” решават да се затвори ли заводът Жителите на столичния район “Кремиковци” ще кажат дали да бъде затворен едноименният металургичен комбинат, след обществено обсъждане, което ще се състои до 15 януари догодина. Дотогава те ще решат дали одобряват мерките за спиране на замърсяването от завода, заложени в проекта за разрешително. “Документът от 2400 страници пристигна в общината миналата седмица”, обясни кметът на района Ивайло Панев. Според него нагласите били по-скоро за затваряне на завода. Едва 700 души от район “Кремиковци” работели в предприятието. Небивала активност пък бе регистрирана вчера на вътрешен вот в района за избор на кметски наместници на кварталите “Враждебна”, “Сеславци” и “Кремиковци”. Към 13 ч 15% от имащите право на глас жители на трите квартала бяха дали своя глас, обясниха от комисията, която провежда изборите. Точно 10 000 бюлетини са били отпечатани за вътрешния вот, което струвало на общината 600 лв.
Източник: Труд (17.12.2007)
 
Търсенето на желязна руда ще се увеличи с 31% до 2011 г. Производството на желязна руда (във всичките си разновидности) се очаква да се увеличи от 934 млн. тона през 2006 г. до 1 224 млн. тона през 2011 г., което е увеличение с 31%.Това е добра новина за рудодобивните компании. Търсенето на желязна руда се очаква да нарастне с по-бърз темп от това на стоманата. Количествата скрап ще се запазят в бъдеще. Очакванията са за малка промяна в пропорцията на произведената стомана в световен мащаб по метод на добива – чрез доменни пещи/кислородно и чрез електричество през следващите пет години. Първият метод ще запази водещата си позиция с около две трети от производството. Вторият ще допълва останалата една трета. Стоманолеенето в отворени пещи ще продъ;жи да намалява своя дял. През петте години от 2006 г. до 2011 г. се предвижда кислородния добив на стомана да се увеличи с почти 250 млн. тона (31%). За същия период, добива по метода с електричество ще се увеличи с почти 110 млн. тона (27%). Добивът по други методи ще намалее с една трета. (Manufactoringtalk)
Източник: Други (17.12.2007)
 
Kennecott Eagle получи разрешителни за медно-никелова мина в Мичигън Kennecott Eagle Minerals получиха трите основни екологични разрешителни необходими за започване на изграждането на мината за никел и мед Eagle в горния полуостров на Мичигън, казаха от компанията в петък. Мичигънското агенция по екологично качество издаде минно, въздушно и разрешително за дебита на подземните води след дълго разглеждане на документите, започнало през февруари 2006 г. Минното разрешително на Eagle е първото издадено след влезлия в сила от 2004 г. закон за мините за цветни метали в Мичигън, които се счита за един от най-строгите в САЩ. МИната Eagle ще се намира изцяло под земята, и ще се достига до нея чрез тунел, чиито изход ще се намира в близост до водопречиствателна станция, оборудването за товарене на желязна руда и други сгради, и ще покрива територия от 100 акра. Всички надземни сгради ще бъдат премахнати след приключване на минната дейност и районът ще бъде възстановен до сегашното си положение. Изграждането и експлоатацията на мината ще отворят 500 работни места в местността, включително към самата Eagle, и към други дейности, които ще спечелят от развитието на проекта. Изграждането ще отнеме 2 години и ще започне по неопределено време през 2008 г. (Platts)
Източник: Други (17.12.2007)
 
Губещ: Александър Томов През вчерашната сесия на Българската фондова борса акциите на Кремиковци с изпълнителен директор Александър Томов продължиха да губят от стойността си. Книжата на металургичния комбинат удариха тримесечно дъно и се спряха в понеделник на средна цена от 17.28 лв., което е със 7.10% по-ниска от предишната сесия. В събота акциите на Кремиковци се търгуваха при средна цена от 18.60 лв. Общо за първата сесия за седмицата се изтъргуваха 220 акции, като имаше сделки дори при 17 лв. за брой.
Източник: Пари (18.12.2007)
 
Rio ще продаде 15 млн. тона желязна руда на спот пазара Rio Tinto Ltd/Plc, втората най-голяма компания за желязна руда в света, съобщиха че планират да пуснат до 15 млн. тона руда на спот пазара през 2008 г., където възвращаемостта е почти двойна в сравнение с договорните цени. Този ход следва годините на пренебрегване на спот пазарите от големите минни компании в полза на фиксираните цени за едногодишни периоди, като спот пазарите се оставяха на по-малките рудодобивни компании, предимно от Китай и Индия. Това също така означава, че Rio ще опита да увеличи приходите си от интензивния бизнес с желязна руда в опита си да се предпази от предложението за поглъщане от конкурента BHP Billiton Ltd/Plc, третия най-голям минен гигант в света. Също така, Rio казаха че са продали 1 млн. тона руда на спот пазара за 190 щ.д. за тон през декември, и че подобно количество е било продадено на средна цена от 187 щ.д. за тон за през януари. Всичко това е сравнено с фиксираните цени за тази година от 87 щ.д. за тон. Тези количества са малки за общото производство на Rio от 133 млн. тона миналата година, като бъдещата продукция е насочена предимно към дългосрочните договори, казаха от компанията. Разрастването на мините в район Пилбара, Западна Австралия, означават, че Rio може да отдели значително повече количества за спот пазара и да се възползва от по-високите цени, казаха още от гиганта. ‘Пазара на желязна руда се променя’, каза изпълнителният директор Том Албанезе в изявление. ‘Клиентите изискват повече прозрачност при определянето на цените и по-големи количества доставени бързо, от когато и да било’, добави той. Албанезе каза миналия месец, че ще им струва 10 млрд. щ.д. за да увеличат производството си до 430 млн. тона на година до средата на следващото десетилетие.
Източник: Reuters (18.12.2007)
 
SG завиши прогнозата си за излишъка от алуминий през 2007 г. Investment bank Societe Generale завиши прогнозата си за настоящия излишък от алуминий в световен мащаб за 2007 г. до 750 000 метр. тона заради по-високото производство на метала, според преглед на стоките за тримесечието на SG. ‘Въпреки че обявените стоки са се увеличили от средата на годината, ние сме, дори още по-сигурни от преди, че има значително натрупване на инвентар по света’, казаха от SG. Банката каза, че това добавено към подобното засилване от 2002-2005 г., което далеч не беше изразходвано през 2006 г., обяснява че пазарът е добре снабден, въпреки историческите ниски нива на отчетените запаси отговарящи на търсенето. ‘Очакваме пазара на алуминий да се запази напълно снабден и през 2008 г. (Platts)
Източник: Други (18.12.2007)
 
КЦМ 2000 пуска за търговия 15 на сто от капитала си От следващата година КЦМ 2000 АД започва да изпълнява най-скъпата част от инвестиционната си програма “Хоризонт 15”, насочена към подмяна на част от производствените мощности за олово и цинк, така че около 30 на сто от суровините да бъдат от рециклирани метали и 70 на сто от руда. Общите разходи по програмата са между 140 и 150 млн. евро. Ние сме поканили консултантски компании, които да оценят най-изгодния начин за финансиране на програмата, заяви инж. Никола Добрев ­ главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 АД. Досегашният анализ е показал, че най-евтин финансов ресурс компанията може да получи, ако пусне своя емисия акции на борсата и продаде 10-15 на сто от капитала си. Разработен е вариант и с друг финансов инструмент за набиране на парични средства ­ емисия облигации. Най-скъпо ще ни излезе, ако вземем банков кредит, но не изключвам нито един от тези три начина, каза Добрев. Той добави също, че много усилено се търсят възможности за достъп до големи инвестиционни фондове. През 2008 година КЦМ 2000 АД ще започне изграждането на ново предприятие за производство на цинк, което ще бъде готово в края на 2010 година. В него 30 на сто от суровините ще се извличат от скраб, а обемът на производството ще достигне 100 000 т годишно (72 750 т през 2007 година). До въвеждането на новата мощност, която ще е на територията на КЦМ АД, старите пещи ще продължават да работят. Нямаме притеснения за финансирането на тази част от проекта, категоричен е инж. Добрев. Той заяви, че нетният резултат от дейността на фирмата за 2007 година, която е в размер на 63,46 млн. лева, ще бъде реинвестиран в строителство. Нашата прогноза е, че през 2008 година цените на цветните метали на международния пазар ще паднат значително, каза инж. Никола Добрев. КЦМ 2000 АД е заложило в разчетите си спад от 3000 долара/тон средна годишна цена за цинка за 2007 година на 2500 долара/тон и за оловото ­ от 3200 долара/тон на 2800 долара/тон. “Този спад ще бъде в условията на нарастващо търсене на тези метали с около 3 на сто, което е малко странно, но на металните борси всичко е възможно”, заключи Добрев. Според информация, предоставена от КЦМ 2000 АД, изминалата година е била много успешна за десетте предприятия от групата. Приходите от продажби са достигнали 817,76 млн. лева, разходите за основна дейност са 749,249 млн. лева и след приспадане на 7,051 млн. лева корпоративни данъци компанията има печалба от над 63 млн. лева. Данните от производството са: цинк ­ 72 750 т, олово 61 120 т, кадмий 315 т, сярна киселина 117 236 т, сребро 51 т и злато 306 кг. Мениджърите на компанията обявиха, че през следващите години ще задържат производството на олово в сегашните размери, но ще увеличат цинковото производство.
Източник: Монитор (20.12.2007)
 
Внасяме втори иск за вредните газове. Днес кабинетът разглежда иска, който България ще заведе в Съда на европейската общност. С него се иска преразглеждане на решението на Европейската комисия (ЕК) от 26 октомври, с което Брюксел рязко намали емисиите вредни газове, които можем да излъчваме в атмосферата. Заедно с този иск нашата страна е подготвила и втори, който е за анулиране на цялото решение на (ЕК). Това съобщи министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Източник: Стандарт (20.12.2007)
 
КЦМ влага 300 млн. лева в нови технологии 140 – 150 млн. евро ще инвестира “КЦМ груп 2000” в подмяна на основните технологични линии за олово и цинк и в разширяване на дела на рецикликлинга в суровинната база. В момента консултантите на компанията оценяват кои финансови инструменти за финансиране на инвестиционната програма- банкови, облигационни и IPO, която ще се реализира в следващите 3 години, каза главният изпълнителен директор Никола Добрев. Ако се отиде на първично предлагане на акциите, пакетът ще е между 10 и 15%. Групата на КЦМ обаче ще започне реализацията на проектите със собствен финансов ресурс, реинвестирайки нетната си печалба за тази година от 63,4 млн. лева. Старите мощности няма да спират до пълната готовност за влизане в експлоатация на новите. Екологичната концепция за новото цинково производство цели достигане на 30% дял на ресурса, получен от рециклирана суровина, и да разшири годишния обем на продукцията от 72 на 100 тона. Преди 2 месеца пък КЦМ пусна в експлоатация модерна линия за 3 млн. евро за преработка на оловни акумулатори. Цените на оловото и на цинка на Лондонската борса на метали през следващата година ще паднат с около $ 500 в сравнение с досегашните благоприятни нива от $2 800 и $2 500, прогнозира Добрев. Той посочи, че спадът на цените изглежда парадоксално на фона на сигурния ръст от 2-3% на консумацията. Причината е спекулативно създаденият от международни фондове изкуствен дефицит.
Източник: Дарик радио (20.12.2007)
 
Проучване на НСИ: Бизнесът ще ограничи инвестициите през 2008 г. Мениджърите в индустрията планират по-малко инвестиции през следващата година спрямо това, което са реализирали през 2007 г. Противно на правителствените прогнози, че еврофондовете ще насърчат вложенията в производство през 2008 г., частният сектор е на мнение, че инвестициите им ще спаднат с близо 3.5% спрямо миналата година. Данните на Агенцията за инвестиции показват, че заявените големи проекти, които ще се реализират до 2010 г., са за над 9 млрд. лв. Очакваните чужди инвестиции ще надхвърлят 5 млрд. евро. Песимистичните настроения на бизнеса се подклаждат от нарастващите разходи за горива, енергия и заплати, които надуват инфлацията. Въпреки данъчните облекчения бизнесът трудно може да задели средства за инвестиции, както това се случи през 2007 г. Тогава условията за бизнес бяха значително облекчени и благодарение на ниския корпоративен данък мениджърите успяха да изпълнят инвестиционните си планове. В резултат компаниите през тази година отчитат с 12 на сто увеличение на инвестициите спрямо 2006 г.
Източник: Дневник (20.12.2007)
 
ОЦК увеличава с 25% добива на олово Втората по големина леярна в България на олово и цинк, Оловно-цинков комплекс АД , планира да произведе през 2008 г. 32 хил. тона олово, кето е с близо 23.5% повече спрямо очакваното производство през настоящата година. Комбинатът, чийто мажоритарен собственик е "Интертръст холдинг", планира да увеличи също така и производството на цинк на 27.7 хил. тона от сегашните 26.84 хил. тона, е обявил Роберто Младенов, изп. директор на "Интертръст".
Източник: Монитор (21.12.2007)
 
Поскъпването при металите ще продължи, макар и умерено Според прогноза на американската инвестиционна банка "Ситигруп" поскъпването на цветните метали ще продължи и догодина, макар и с по-бавни темпове. Освен очакваната рецесия на американската икономика металите ще загубят и част от подкрепата на дефицита. Очаква се догодина откриването на нови добиви и производства да намали дефицитите и да избегне свръхвисоките цени на основните цветни метали. Най-позитивни прогнози получи медта, въпреки че металът почти изтри печалбата си за 2007 и е на път да отбележи първия годишен спад от 2003 насам. Догодина червеният метал има най-голям шанс да повтори рекордните си позиции, докато средните цени на цинка, никела, оловото и алуминия ще тръгнат надолу. При тях спадът ще е между 100 и 400 долара за тон. Цинкът и оловото страдаха от недостиг през последната година, но се очаква новите минни проекти да доведат до излишъци през 2008 г. При медта и алуминия ще има почти незначителен излишък. Все още няма ясна идея за движението на никела и калая, но според някои експерти никелът може да се надява да повтори свръхвисоките цени около 50 хил. долара за тон поради липсата на качествен метал. "Голдман Сакс" пък предвижда медта да има средна цена от 7500 долара за тон. "Независимо какво се случва в американската икономика, не очакваме това да спре суперцикъла на поскъпване на борсовите стоки", каза пред "Уолстрийт джърнъл" анализаторът на "Ситигруп" Алан Хийп. Все още по света се строи инфраструктура и голяма част от фундаменталните фактори остават, добави той. За "суперцикъл" на борсовите стоки се смята започналото през 2002 г. поскъпване, когато търсенето на метали и особено на мед започна да изпреварва добивите от разработените мини. Според анализатори зад този феномен стои Китай с ненаситния си глад за метали. Страната допринася за по-голямата част от ръста на търсенето, показват данни на инвестиционната банка "Мерил Линч". "Ситигруп" залага на средна цена от 7700 долара за тон за червения метал.
Източник: Дневник (21.12.2007)
 
Преработващата алуминий Aleris отвори нов отдел за рециклиране Американската компания Aleris, рециклираща алуминий и производителка на метални листове, създаде нова бизнес структура и обяви някои ключови назначения, включително заместването на Алън Дик, които се премества от снабдителския в производствения отдел. От Aleris казаха в изявление до пресата, че от 2 януари ще преустрои двата си бизнеса, its Aluminum Recycling и Specification Alloy, в един нов отдел - Recycling & Specification Alloys Americas. Бизнес предприятието ще управлява 25 производствени завода в САЩ, Мексико и Бразилия. Терънс. Дж. Хоугън ще бъде повишен до старши вице-президент и главен мениджър и ще ръководи новосформираният бизнес отдел. Уилям Едвин Хоуг (Ед) е назначен на поста вице-президент, отговарящ за световното снабдяване с метали, като заменя Дик. Хоуг ръководеше Specification Alloy на Aleris от 1 юни 2005 г. Мичъл Т. Кюъл беше назначен на поста вице-президент по снабдяването със скрап за Северна Америка и ще отговаря пред Хоуг. (Platts)
Източник: Други (21.12.2007)
 
Днес от ArcelorMittal, най-голямата компания за стомана в света, обявиха, че Аржентинският регулатор на ценните книжа (АРЦК) е одобрил офертата им за придобиване на акциите на Acindar, които все още не притежава. За момента компанията държи дял от 65,3% чрез дъщерната си фирма ArcelorMittal Brasil S.A. Офертата ще бъде отправена директно към Acindar от Arcelor Spain Holding, 100% собственост на ArcelorMittal. Основният срок на офертата ще бъде 21 работни дни, от 21 Декември 2007 г. до 24 Януари 2008 г. Освен това съгласно правилата на АРЦК, акционерите, които не са приели предложението в гореспоменатите срокове, ще имат допълнително 5 работни дни да го направят. В резултат на което офертата ще бъде валидна до 31 Януари 2008 г., освен ако от ArcelorMittal не решат да удължат още нейния срок, както позволява законодателството. Компанията ще предложи на акционерите на Acindar цена от 1,83 долара за акция. 34.7% дял е равен на 297 627 977 акции, което към 20 Декември 2007, прави 546 милиона долара. ArcelorMittal смята да плати цялата сума в брой. (Business Wire)
Източник: Други (21.12.2007)
 
Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1178 от 15.ХII.2006 г. регистрира по ф. д. № 127/2001 промени за "Стомана индъстри" - АД, Перник: вписва обявяването на решението на общото събрание на "Стомана индъстри" - АД, със седалище в Перник, проведено на 27.ХI.2006 г., за разпределяне на дивиденти с оглед положителния финансов резултат на дружеството за 2005 г., след като на предходното събрание от 19.VI.2006 г. бе взето решение сумата в размер 3 667 265 лв. от годишната печалба за 2005 г. да бъде преведена във фонд "Резервен".
Източник: Държавен вестник (21.12.2007)
 
Оловно-цинков комплекс АД - ренесансът на една индустрия Оловно цинков комплекс АД - Кърджали принадлежи към отрасъла на цветната металургия като компанията произвежда олово, цинк, сярна киселина, бисмут, кадмий и др. Продукцията на ОЦК се използва при производството на акумулатори, лакове, бои, стъкло и кристал, автомобилни гуми и каучукови изделия, поцинковани стомани и др. Цинкът намира приложение основно в галванизирането на стомана, предпазвайки я от корозия. Двете най-важни индустрии, които използват галванизирана стомана, са строителството и автомобилостроенето. Оловото се използва основно за производство на батерии, акумулатори и за кабелни покрития, а също и в химическата индустрия за облицовка и като химикал. ОЦК е част от икономическата група на Интертръст Холдинг БГ ЕАД, като свободно търгуемият обем акции е близо 12,3% от капитала. В завода са заети около 1000 души. ОЦК е въведен в експлоатация през 1955 г. по проект на “Гипроцветмет” – Москва с първоначален производствен капацитет от 5000 тона цинк, 7000 тона сярна киселина и 8000 тона олово. След поредица от разширения и реконструкции годишният капацитет на основните изделия към датата на последния отчет достига 27 500 тона цинк, 45 000 тона сярна киселина и 33 000 тона олово. По данни от последния регистрационен документ до края на настоящата година ОЦК е заложило производството на 26 000 тона олово и 27 500 тона цинк. Това означава, че заводът ще използва на 79% капацитета при производството на олово и 100% при производството на цинк. В момента ОЦК работи по инвестиционна програма за увеличаване на капацитета, като се предвижда производството на цинк да достигне 45 000 тона годишно, а това на олово – до 60 000 тона годишно. Съвременната история на ОЦК е свързана с кризите и незапомнено ниските цени на оловото и цинка на световните пазари. Поради кризата на световните пазари на олово и цинк, през месец март 2002 г., с цел избягване реализирането на загуби, дружеството преустановява производството на олово от концентрати, като запазва това от вторични материали. В резултат за цялата 2002 г. ОЦК произвежда едва 6 884 тона олово при произведено количество от 26 291 тона през 2001 г. Както е видно от, към края на 2006 г. ОЦК все още не може да достигне произведените нива на оловото от 2001 г. Продажбите на олово и цинк формират в най-голяма степен приходите от продажби на дружеството. Към края на септември 2007 г. продажбите на цинк в стойностно отношение представляват 57% от общите продажби на продукция, а тези на олово - 36 на сто. Основните суровини за Оловно цинков комплекс са цинков и оловен концентрат, получени от смлени и обогатени руди. Производството им се извършва в обогатителни фабрики на минните компании, притежаващи оловно-цинкови рудници. ОЦК закупува основните си суровини от световния пазар на концентрати. Предпочитани са доставките от мините в съседни страни, за които могат да се постигнат международните равнища на цените, но поради наличието на няколко металургични комбината в региона, количествата на концентратите са недостатъчни. ОЦК закупува концентрати и от международни търговски компании, които обратно изкупуват произведения метал. За периода от 31 декември 2003 г. до 30 септември 2007 г. балансовата стойност на дълготрайните материални активи се увеличава повече от два пъти - от 32,5 млн. лв. на 66,4 млн. лв., а справка в регистрационните документи на дружеството показва, че за периода 2001-2006 г. компанията е инвестирала над 18 млн. долара за модернизации, целящи повишаване на производителността, подобряване на ефективността при оползотворяването на суровините и др. ОЦК има инвестиционна програма за увеличение на капацитета за производство на цинк на 45 хил. тона годишно, която е на стойност 68 млн. евро. Проектът ще се реализира в периода между второто полугодие на 2007 г. и първото полугодие на 2010 г. ОЦК ще инвестира и 30 млн. евро в нова мощност за производство на олово. Основен конкурент в производството на олово и цинк в страна е Комбинатът за цветни метали – Пловдив (КЦМ), който има същата структура и технология. На международните пазари като най-сериозни конкуренти могат да се посочат следните страни, производители на олово и цинк - Румъния, Полша, Турция, Югославия и Македония, които възобновяват производството си, а също Испания, Италия, Франция, Швеция, Великобритания, Египет и Казахстан. За периода 2002-2006 г. продажбите на продукция в стойностно изражение нарастват 3,6 пъти до 152 млн. лв. Ръстът се дължи както на увеличаването на средните цени на оловото и цинка за същия период, съответно от 2,8 и 4,2 пъти, така и на нарасналия физически обем на продажбите. Спрямо 2002 г. към края на миналата година реализираното количество олово се увеличава с 57% до 10 888 тона, а това на цинка бележи ръст от 20 на сто до 21 942 тона. За периода 2002-2004 г., при все още ниските цени на оловото и цинка, ОЦК не може да реализира оперативна печалба поради относително високата тежест на фиксираните разходи. През 2005 г. обаче, дружеството излиза на оперативна печалба от малко над 4 млн. лв., а през 2006 г. реализира и нетна печалба на стойност 15,3 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (27.12.2007)
 
Губещ: Александър Томов Процедура по спиране на металургичния комбинат Кремиковци, управляван от Александър Томов, ще започне още от 2 януари 2008 г. За това се закани столичният кмет Бойко Борисов. За него е приоритет на мястото на завода да бъдат изградени бизнес центрове. Целта е северните територии на столицата да станат най-атрактивните зони. Според Борисов от 2008 г. заводът поетапно ще спира работа. Не е ясно колко време ще отнеме пълното затваряне на комбината. Според експерти Кремиковци трябва да бъде затворен, тъй като не отговаря на еконормите на Евросъюза.
Източник: Пари (28.12.2007)
 
Металурзите притиснати от повече разходи и орязани квоти 2007 г. донесе доста неприятни изненади за металургичната индустрия. Последната е отпреди два месеца - решението на Европейската комисия да ореже исканите от България емисии въглероден диоксид за пет години напред. Както се разбра, вина за това имат родните държавни чиновници, които до последно криеха от бизнеса какви разчети са подготвили. Поскъпването на енергоносителите през първата година от членството на страната ни в ЕС се оказа най-сериозният проблем за металургичните заводи. Разходите ни станаха с 8-10% по-големи, заяви Никола Добрев, изпълнителен директор на КМЦ 2000 груп. Увеличаването на цената на тока беше причина Българската металургична асоциация да сезира Комисията за защита на конкуренцията за злоупотреба с монополно положение в случая. От друга страна, по-високите разходи за енергоносителите принуждават металургичните фирми да повишават ефективността на производството, за да спестяват средства. Друг негативен ефект от присъединяването е изтичането на инженери и управленски кадри, заяви Антон Петров, представител на гръцката група Виохалко, която има три големи металургични предприятия.
Източник: Пари (02.01.2008)
 
“Кремиковци” води БДЖ към фалит Бургас - София, София - Бургас. Това не е само пътят, по който влакът вози столичани за почивка на морския бряг и обратно. По същите релси се "търкалят" и вагони, пълни с желязна руда. В едната посока обаче - товарят ги на пристанището в Бургас, а от София пристигат празни. Такава е транспортната схема на бившия соцгигант на родната металургия "Кремиковци". Заводът се захранва с руда от Венецуела, с въглища от Украйна и Южна Африка, с природен газ от Русия. Той работи само с вносни суровини. Те пък се пренасят до доменните пещи по релси. По-възрастните българи си спомнят патетичните кадри с чугуна, който се лее в пещите на "Кремиковци". Стоманените мъже на фона на пръскащите се искри бяха символ на градящия се социализъм. Сега символ на "Кремиковци" са същите доменни пещи, но с оранжевия пушек, който се вие от комините над цялото Софийско поле. Затова и кметът Бойко Борисов пусна гражданска жалба до Европейската комисия. Заводът трови 2 милиона софиянци, писа на европейците кметът. На негово място могат да се появят модерни сгради, защото София може да се развива само на север, категоричен е Борисов. Освен че цапа, "Кремиковци" е една от основните причини Българските държавни железници да са пред фалит, твърдят от Столичната община. Калкулацията на празните вагони не влизала в сметката на пълните. По-просто казано, държавата се бърка за обратния път Собственикът на металургичния комбинат Прамод Митал пък бави плащанията. Държавата компенсира. Тя няма избор, защото е собственик на една четвърт от предприятието. Пътят от морето до софийското поле е една от основните транспортни схеми на страната. По него "Кремиковци" се оказва най-големият консуматор на превоз. На скъп превоз. От друга страна, оборотът на пристанището в Бургас също се крепи на вноса на руда и въглища. Спре ли "Кремиковци", пристанището ще западне. Докога обаче на него ще се гледа като на регионален порт, а не на звено от морския транспорт на Европейския съюз, питат от общината. Вярно е, че металургичното предприятие изнася продукция. При това на "Кремиковци" се падат 10% от експорта на ламарина и стоманени изделия на България. Какъв е обаче балансът между вноса и износа на завода в общата картина на родната икономика? На това експертите все още не са дали отговор. Всички тези въпроси се поставят не отсега, а в последните 50 години, от самия пуск на комбината. Навремето идеята е била той да работи със залежите на рудник "Кремиковци". Затова е и построен на мястото на находището. Но желязото в рудата е от 36 до 38 на сто. При това съдържанието на олово е много високо. За сравнение венецуелската руда е с 60% съдържание на желязо. Така вносът на чужбинска суровина тръгва още от 1990 г. Рудникът на практика не се използва в последните петнайсет години. След приватизацията на комбината новият собственик сключва концесия за него, но през 2005 г. и тя е прекратена. Оттогава досега разходите за поддръжката му надхвърлят 12 млн.лева. Без възвръщаемост. Опитът на кмета Бойко Борисов да складира там балите със столичен боклук беше неуспешен. Не му разрешиха с мотив, че в рудника има още залежи. За "Кремиковци" обаче находището няма нито технологичен, нито икономически интерес. Напротив - обременява и без това закъсалия завод с допълнителни разходи за екология в района. Но рудникът се оказва коз в ръката на държавата срещу предложението на Столичната община комбинатът да се замени с логистичен, офис и сити център. Не е необходимо "Кремиковци" да се затвори отведнъж, категорични са от градската управа. Според общинарите това може да стане на етапи. Ако се закрият най-мръсните производства като коксохимията и доменните пещи, останалите мощности ще работят със скрап. Тонове скрап, които могат да се нарежат, претопят и от тях пак да се произвеждат стоманени изделия. По този начин износът от "Кремиковци" няма да спре, но ще се прекратят големите замърсявания. Няма да се влагат и много пари за екосъоръжения на мръсното производство, а ще се инвестира в по-чистите и по-ефективни мощности, категорични са от Столична община. И чакат - позицията на държавата.
Източник: Стандарт (02.01.2008)
 
Бизнесмени вече питат за терени Aрх. Петър Диков е убеден, че на мястото на комбината може да се издигне модерен център - Арх. Диков, затварянето на "Кремиковци" няма ли да предизвика трусове в икономиката ни? - Има голям плач, че държавата ще фалира, защото "Кремиковци" държал 10% от износа на стоманени изделия за ЕС. Това обаче не значи, че "Кремиковци" изнася много, а че държавата изнася малко. Затова предлагаме поетапно затваряне, за да опазим икономиката, да махнем замърсяванията и да има достатъчно време за стратегическо преосмисляне. - Възможно ли е комбинатът да "помага" във фалита на железниците? - Всъщност това е вид финансиране от държавата към завода. Казват, като спре "Кремиковци", БДЖ ще фалира. Но това е предизвестено, защото комбинатът не плаща. Твърди се, че и бургаското пристанище ще има проблеми. Добре, но държавата финансира разширяването му с повече от 150 млн. долара, а основният му клиент "Кремиковци" плаща такси, които в следващите 50 години няма да покрият инвестициите. В същото време, ако Бургас стане пристанище на ЕС, ще си намери ресурс, който ще използва, без да се влагат допълнително пари. - Защо досега никой не е закрил "Кремиковци", като производството му е толкова лошо? - Държавата е обявила "Кремиковци" за свещена крава от 40 години насам. Тодор Живков искал да го махне, но братята руснаци не позволили, защото комбинатът е бил част от тяхната стратегия. Моето тълкуване е, че тогава сме били сериозна база за производство на оръжие. Всички заводи от оръжейния комплекс ползваха желязо от "Кремиковци", но на практика те вече не работят. "Кремиковци" обаче се прехвърля от управление на управление и никой не смее, не иска или няма изгода да го затвори. Никой не казва например колко ток консумира комбинатът. При съществуващата енергийна ситуация на Балканите спирането на "Кремиковци" освобождава огромен ресурс. Ами природният газ? Той може да се насочи към битовите потребители. Защо да харчим ток, като може да минем на природен газ. - Столичната община предлага затваряне на етапи. Как ще стане? - Комбинатът може да се "самоизяде", да се самозахрани с най-мръсната част от производството. Ние предлагаме схема, от която държавата трябва да си хвърля шапката от радост. В същото време се опитват по всякакъв начин да ни пречат. Единственото изявление досега е на министър Петър Димитров, който казва, че българската икономика ще се срине, ако се затвори "Кремиковци". А в момента държавата е възловият играч, защото собственикът Прамод Митал дава сигнали, че е склонен да затвори комбината на етапи. - Какво очаквате да каже правителството? - Основният въпрос е ще продължи ли да се третира рудник "Кремиковци" като минерално богатство, или ще се признае лъжата отпреди 50 години, че тази руда не става за производство на метал. - Има ли вече желаещи да инвестират в Софийското поле? - Общината смени статута на земята. Като се премахне замърсяването, тази земя става златна. В момента в София има опашка от чужди инвеститори, които искат да вложат пари. Един предприемач трябва да е луд, за да не вложи парите си в терен с инфраструктура, а да ходи на къра, където няма пътища, ток, вода, канал. "Кремиковци" е в най-възловото транспортно място. Там се събират три магистрали - "Хемус", "Люлин", която е продължение на транспортния коридор от Гърция, и "Тракия". Вече има бизнесмени, които искат да купят от 500 до 2500 декара.
Източник: Стандарт (02.01.2008)
 
Асарел Медет стана Инвеститор и Работодател на годината Асарел Медет АД и през 2007 г. уверено отстоя позициите си на водеща минна българска компания, заяви Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на компанията. Медодобивната компания беше отличена като един от най-добрите работодатели в страната в проучването на Hewitt, и Инвеститор на годината в класацията на Българската агенция за инвестиции. През 2007 г. успешно приключи изпълнението на мащабния ни проект за модернизация на целия производствен цикъл, започнал през 2005 г., каза Цоцорков. Стойността му е над 100 млн. USD. Благодарение на това добивът на минна маса достигна рекордните 58 млн. т, което е с 12% повече от 2006 г. Очакваната преработка на медна руда е 12.411 млн. т при планирани 12 млн. т.
Източник: Пари (02.01.2008)
 
Хватката да задържиш добрите си кадри Не звучи ли изкушаващо - всеки, който остане на работа в компанията през следващите 3 години, ще получи “бонус коректност” под формата на 2000 лв. кеш. Парите ще вземе малко преди коледните празници в края на посочения период. Това не е работническа фантазия, а реална оферта. Премията е въведена през тази година в металургичните предприятия на Виохалко у нас. Това е психологически механизъм. Така служителите ни няма да напуснат, ако им предложат със 100 лв. по-висока заплата, коментира Томчо Томов, HR мениджър на групата заводи.
Източник: Пари (02.01.2008)
 
Суперизгодно да си с нива край “Кремиковци” Земята край “Кремиковци” е поскъпнала с 56% до 45 евро/кв. м през миналата година, показа справка в IMOT.BG. Повишения между 29 и 55 на сто има и в съседните Сеславци, Враждебна, Челопечене. Според брокери купувачите на земя се активизирали, откакто се заговори, че може да затворят комбината, но засега предприемачи изкупували терени предимно за индустриални сгради. Дебатът трябва ли да го има “Кремиковци” вероятно ще продължи още дълго. Но дори само споменаването, че комбинатът може да затвори, оказва влияние върху пазарът на имоти. И макар, че съдбата му не е окончателно решена, въпреки голямото желание на общината да го спре, вече се вижда по-засилен интерес към земята в района, а и цените растат.
Източник: 24 часа (03.01.2008)
 
Кремиковци търси начин за решаване на екологичните проблеми Ръководството на металургичния комбинат „Кремиковци” не отхвърля нито един проект за модернизиране на дружеството и района около него, включително и този за изграждането на високотехнологичен парк. Целта е заводът да се преструктурира в модерен и отговарящ на всички екологични изисквания, съобщиха от пресцентъра на дружеството по повод публикациите за съдбата му. От там уточниха, че собственика на комбината Прамод Миттал не е разговарял с официални държавни лица за затварянето на комбината. Единственото, което в момента се обсъжда, е как по най-бърз и ефективен начин да се решат екологичните въпроси и инвестиционните ангажименти към Европейската комисия и правителството на България.
Източник: Дарик радио (03.01.2008)
 
Tata Steel и SAIL ще правят смесено дружество за добив на въглища Tata Steel обявиха, че са подписали споразумение за смесено дружество с равни дялове с индийската служба за стомана (SAIL) за добив на въглища в Индия. Според официално изявление на Tata Steel до BSE, споразумението за смесеното дружество е подписано от С.К.Рунгта, председател на SAIL и Б.Мутураман, управителен директор на Tata Steel. Четири средно големи находища със залежи от около 600 млн. тона се изследват в момента от Tata и SAIL в щата Джарханд. Те ще бъдат бъдат разработени и използвани както от SAIL така и за Tata Steel. И двете компании се разрастват и увеличават производствените си капацитети за стомана и имат нужда от сигурни източници за суровини като коксувани въглищаTata Steel и SAIL рязко повишиха цените на стоманата тази седмица, поради увеличението от 10% на цените на желязната руда и кокса през последните месеци. След подписването на споразумението Рунгта каза: ”Поради това, че стоманената промишленост на страната навлиза във фаза на висок и постоянен растеж, снабдеността със суровини придобива критично значение. С цел да се гарантира осигуреността с кокс, е изключително важно да се разработват местните източници на суровината. Тъй като и SAIL, и Tata Steel имат значителен опит във въгледобива, това партньорство ще е взаимноизгодно и ще гарантира доставките на суровината и за двете компании.” (Business Standard)
Източник: Други (03.01.2008)
 
"Кремиковци" се отчита в сряда за инвестициите си Металургичният комбинат "Кремиковци" ще се отчита в сряда пред Министерство на икономиката какво е свършил по програмата за жизнеспособност до есента на изминалата година, съобщи икономическият зам.-министър Нина Радева. Комбинатът ще отчете колко е вложил в екопрограмата, а през февруари или март в София идват евроексперти да оценят инвестициите. Според плана за жизнеспособност, ако Брюксел не е доволен от резултата, може да изиска предприятието да върне с лихвите 500 млн. лв., които държавата му е отпуснала след 1994 г.
Източник: Сега (04.01.2008)
 
Отношенията между "Кремиковци" и общината се затоплят Краят на "студената война" между Столичната община и металургичния производител "Кремиковци" може да бъде сложен скоро. Вече са започнали срещи за сближаване на позициите, при които има постигнат напредък и допирни точки, съобщиха представители и на двете страни. Кметът Бойко Борисов обясни, че общинското ръководство е готово да приеме металургичния завод и няма против неговото съществуване, стига замърсяването да се спре. Позицията, около която той и главният архитект на столицата Петър Диков са се обединили, е компанията да продължи да съществува. Условието е временно да спрат само замърсяващите мощности. Те също ще бъдат пуснати в действие веднага след като компанията съумее да ги приведе в съответствие с екоизискванията, обясни столичният кмет Бойко Борисов. Изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов също потвърди, че вече се намират допирни точки. Инвеститорите, за които представители на общинското ръководство съобщаваха напоследък, че са готови да изградят технологичен парк на територията на комбината, вече са се срещнали с представители на "Кремиковци". Без да уточнява кои са, нито тяхната националност, Александър Томов каза, че преговорите са били за строителство върху земите на комбината, но без той да бъде затварян, и отрече всякакви възможности за това. Конфликтът обаче все пак остава. Сред нарочените за спиране мощности попадат агломерационното производство и доменните пещи, които са ключови за компанията. И двете производства са непрекъснати и евентуално спиране би нарушило целия производствен процес. Чугунът е преходен продукт в производството на стомана и не може да бъде произвеждан без доменните пещи и агломерационното производство, обясни корпоративният секретар на компанията Божко Бонев. Предложението на столичния кмет е докато те не се приведат в съответствие с екоизискванията, което се очаква да стане през 2011 г., компанията да използва за производството на стомана (линията за непрекъснато леене отговаря на критериите за екосъобразност) единствено скрап. Подобен вариант също е невъзможен, каза Божко Бонев.
Източник: Дневник (04.01.2008)
 
Бойко праща емисар на Митал Бойко Борисов пратил емисар на Прамод Митал за "Кремиковци". Столичният кмет проводил при индиеца главния архитект Петър Диков да говори за спирането на трите най-замърсяващи производства на комбината. Това призна градоначалникът пред БНТ. В следващите четири години ще бъдат спрени агломерацията, флотацията и доменните пещи, обясни Бойко Борисов. По думите му "Кремиковци" трови два милиона души. Да си го направи Митал този завод в Индия и да си трови 2 милиона индийци, отсече кметът. Борисов бе категоричен, че с поетапното спиране на "Кремиковци" накрая в завода ще остане само електропещта. Дотогава комбинатът ще се самоизяде, обясни кметът. Според него през това време работниците ще имат работа, тъй като новият собственик или фондовете, които ще инвестират там, ще поемат до пенсия заплатите им. Генерала призна, че очаква да се увеличи цената на земята в Кремиковци. Жителите на района ще станат много богати хора. Ако продадат земите си, около 10 милиарда евро ще влязат в населението от Нови Искър до Столник, каза Борисов. Главният архитект Петър Диков предвижда на мястото на завода да се вдигне втори Дубай от десетки луксозни бизнес центрове с небостъргачи.
Източник: Стандарт (04.01.2008)
 
Министър: Губим 170 млн., ако го затворим Затварянето на "Кремиковци" може да доведе до влошаване на икономиката. Така ведомството на Петър Димитров отговори на искането на кмета Бойко Борисов дружеството да хлопне кепенци. Приходите от продажби на "Кремиковци" за деветмесечието на 2007 г. са почти 2% от БВП на страната, пишат от икономическото министерство. Според тях затварянето на комбината ще лиши бюджета от 170 млн. лв. На улицата ще останат над 10 хиляди души, пишат още от ведомството на Димитров.
Източник: Стандарт (04.01.2008)
 
Съдбата на Кремиковци ще е ясна до септември Съдбата на Кремиковци АД ще е ясна до 11 септември. Причината е, че до 11 януари трябва да се осигури обществен достъп на всички граждани до заявлението, което ръководството на комбината е подало, с искане за получаване на комплексно разрешително. След това за издаването му тече 8-месечен срок. От екоминистерството през есента обещаха, че съдбата на Кремиковци - дали ще получи заветния документ, или ще трябва да бъде затворен, ще бъде решена до края на 2007 г. Докато няма отказ, комбинатът ще продължи да работи.
Източник: Пари (04.01.2008)
 
Медта бързо последва еуфорията Медта последва рекордното изкачване при петрола и златото. Спад в световните запаси също помогна за по-високите позиции на червения метал. В ранните часове на търговията медта с тримесечна доставка добави 65 долара до 6820 долара за тон. Запасите от мед падат за пръв път от няколко дни насам. Резервите на лондонската борса LME се понижиха със 750 тона до 198 175 тона. Оловото остана без промяна при 2620 долара за тон. След бурни летни и есенни месеци с цени, близки до 4000 долара за тон, оловото спадна с над 44 на сто спрямо нивата си от началото на годината и така се нареди сред най-губещите стоки на LME. Проблемите със снабдяването се оказаха временни и след разрешаването им оловото бързо напусна високите позиции. В четвъртък никелът се покачи леко до 27 950 долара за тон. Калаят остана почти без промяна при 16 400 долара за тон, както и алуминият при 2458 долара за тон. Цинкът се покачи леко до 2472 долара за тон.
Източник: Дневник (04.01.2008)
 
В момент, в който Министерството на околната среда и водите и Столична община са вдигнали мерника на металургичния комбинат "Кремиковци" заради замърсяването на въздуха и искат затварянето му, а софийското кметство дори вече преобразува земите под завода и гради инвестиционни планове за строежи на квартали и молове, Министерството на икономиката и енергетиката защити в петък дружеството. Ведомството на Петър Димитров изрази позицията, че "Кремиковци" АД е има изключително важна роля за икономическото развитие на страната и от него зависи в голяма степен ръстът на брутния вътрешен продукт, както и работата на пристанища и железницата. "Дестабилизацията на „Кремиковци” АД ще доведе до намаляване на износа и влошаване на дефицита по текущата сметка. За деветмесечието на миналата година 80.12 на сто от продукцията на комбината е за износ и покрива над 10% от дефицита по текущата сметка, се посочва в разпространено от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).
Източник: Медия Пул (07.01.2008)
 
Държавата даде рамо на "Кремиковци" Държавата, която е акционер в "Кремиковци", подкрепи опитите на комбината отново да заработи на печалба и да подобри резултатите от дейността си. В края на миналата седмица от Министерството на икономиката и енергетиката, което се явява принципал на държавния дял от 25% в капитала на металургичното дружество, разпространи официално съобщение, в което се подчертава значимостта на компанията за българската икономика. Според ведомството евентуално затваряне на предприятието би довело до влошаването на дефицита по текущата сметка, тъй като продажбите на продукция покриват над 10% него. Посочва се още, че приходите от продажби за деветте месеца на миналата година са над 800 млн. лв. и съставляват почти 2% от БВП. Евентуално прекратяване на дейността ще доведе до забавяне на икономическия растеж и проблеми в дейността на други ключови дружества, тъй като голяма част от продажбите им са за "Кремиковци".
Източник: Дневник (07.01.2008)
 
"КЦМ 2000 груп" строи нови инсталации за производство на олово и цинк край Пловдив От началото на 2008 г. "КЦМ 2000 груп" АД стартира реализацията на тригодишна инвестиционна програма, наречена "Хоризонт 15", за обновяване на основните технологични системи за производство на олово и цинк, обяви в края на декември изпълнителният директор на индустриалната компания доц. д-р инж. Никола Добрев. В комплексното проектиране и изпълнение на новите производствени системи ще бъдат усвоени 140-150 млн. евро. "В момента заедно с водещи консултантски фирми оценяваме най-изгодните финансови инструменти за финансиране на програмата - банкови и облигационни заеми, или IPO (първично публично предлагане на акции)", съобщи инж. Добрев и уточни, че дружеството разполага с ресурс за стартиране на планираните за тази година проектни и строителни дейности. Цялата нетна печалба от 63.460 млн. лв. за 2007 г. ще бъде реинвестирана. Изграждането на новите производствени мощности ще се извършва без преустановяване на текущата дейност, тъй като металургичният комбинат има достатъчно свободни площи на 900-декаровата си площадка на Асеновградско шосе край Пловдив. В ход е изработването на доклад по ОВОС на инвестиционните проекти, който ще бъде представен на обществеността до 1-2 месеца. Проектът за новото оловно производство цели въвеждане преди всичко на модерни екологосъобразни и конкурентни технологични системи, отговарящи на европейските норми за опазване на околната среда. Не се предвижда увеличение на годишната продукция на олово и сплави - равнището й се запазва в рамките на 61 120 т, като акцентът е поставен върху оползотворяването на вторични метали. Като първа стъпка във внедряване на рециклинга в ресурсното осигуряване е откритата през октомври миналата година инсталация за преработване на амортизирани оловни акумулатори на стойност 3 млн. евро. Разработената екологична концепция за новото цинково производство също предвижда 30% от суровината да бъде получавана от вторични метали. В световен мащаб глобален проблем се явява преработката на стоманения прах от черната металургия, който съдържа висок процент цинкови примеси, подчерта инж. Никола Добрев. Новата технологична система, която се разработва съвместно с "Полвю" - Люксембург, предвижда разширение на производството на цинк до 100 000 т годишно при 72 000 т през 2007 г. "КЦМ 2000 груп" ще бъде една от първите български фирми, която ще покрие критериите на системата REACH.
Източник: Строителство Градът (07.01.2008)
 
Rio Tinto увеличава флотата си с три кораба за желязна руда Rio Tinto Group, третата по големина компания в света за добив на желязна руда, ще плати 315 млн.щ.д. за построяването на три кораба за желязна руда, с цел увеличаване на износа си на суровината за стоманодобива. Плавателните съдове, които ще бъдат доставени през 2012 г. ще предоставят на клиентите “по-добри варианти за доставки”, каза Сам Уолш, управител на Rio Tinto Iron Ore в изявление до австралийската фондова борса. 250 000-тонните кораби ще бъдат построени от Namura Shipbuilding Co. Rio Tinto, която се защитава от опита на конкурентите BHP Billiton Ltd. да ги купят за 123 млрд. щ.д., увеличава производството си на желязна руда за да се възползва от растящото търсене от Азия, водено от Китай. Вносът на тази страна може да се удвои от 2010 г., казаха от Rio Tinto. Минната компания се опитва да покаже как BHP не им е необходима и могат да се справят сами, каза Питър Ръд, мелбърнски анализатор от Carroll, Pike & Piercy Pty, по телефона. Изпълнителният директор Том Албанезе изтъкна планове през октомври да увеличи производството на желязна руда до 600 млн. метрични тона. Компанията си е запазила правото за още два по-малки кораба, според изявлението. (Bloomberg)
Източник: Други (07.01.2008)
 
Увеличават месечната екоглоба на Кремиковци Отново са измерени стойности на вредни вещества над нормата в МК „Кремиковци” АД. Това показва анализът на резултатите от направеното в края на 2007 г. второ контролно измерване на емисиите на вредни вещества в металургичния комбинат, съобщиха от РИОСВ-София. В сравнение с резултатите от първото контролно мерене през март 2007 г. е отчетено повишено съдържание на олово в праха от агломерационните машини. Количеството на прах от различните металургични производства е от 1.8 до 10 пъти над допустимата норма. Превишението по показатели серен диоксид и общи въглеводороди е до 1.4 пъти над нормата. Измерването е извършено във всички източници в добивните производства – агломерационно, стоманодобивно, коксохимично, вародоломитно и Топлоелектрическа централа (ТЕЦ). Контролните измервания се правят съгласно годишен график на РИОСВ – София, съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда. Въз основа на получените резултати от измерването ще бъде увеличена текущата ежемесечна санкция, която сега само по компонент въздух е 107 000 лв.
Източник: БГНес (07.01.2008)
 
Зелени: Затворете завода замърсител Еколози отново призоваха "Кремиковци" да бъде затворен. В писмо до екоминистерството от "Екогласност" настояват да не бъде издавано "комплексно разрешително" за работа на комбината. Копия от писмото са пратени и до Софийска градска прокуратура и Столична община. Еколозите се запознали със заявлението на комбината за получаване на документа и смятат, че той не отговаря на изискванията. Според тях грубо са нарушени изискванията на Глава четвърта - "Отклонения от нормалните условия на експлоатация", на наредбата за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата. Спирането на "Кремиковци" ще доведе до правителствена криза, закани се пък директорът на комбината Александър Томов пред Инфорадио. Той увери, че екологичната програма предвижда спиране на замърсяванията от предприятието до 2009 г. Томов допълни, че има интереси на строителни фирми и инвеститори в областта на недвижимата собственост, които стоят зад искането за затваряне на комбината. Той прогнозира драстично поскъпване на цената на земята в Кремиковци.
Източник: Стандарт (08.01.2008)
 
Вдигат глобите на “Кремиковци” Нови солени глоби ще плаща "Кремиковци". Досега комбинатът плащаше 107 хил. лв. всеки месец за замърсяване на въздуха. Новите санкции обаче ще бъдат за замърсяване и с прах. Проверките преди Нова година показали значителни завишения над нормата на изпусканите вредни вещества, съобщиха вчера от РИОСВ-София. В сравнение с резултатите от първото контролно измерване през март 2007 г. е отчетено повишено съдържание на олово в праха от агломерационните машини. Количеството на прах от различните металургични производства е от 1,8 до 10 пъти над допустимите норми. Превишението по показатели серен диоксид и общи въглеводороди е до 1,4 пъти над нормата. Измерването е извършено във всички източници в добивните производства - агломерационно, стоманодобивно, коксохимично, вародоломитно и топлоелектрическата централа (ТЕЦ). Контролните измервания се правят съгласно годишен график на РИОСВ-София, съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда. Тепърва екоинспекторите ще пресмятат колко глоби ще плаща "Кремиковци" заради замърсяванията. Окончателната санкция ще бъде разписана от екоминистъра Джевдет Чакъров, казаха от РИОСВ.
Източник: Стандарт (08.01.2008)
 
Районната инспекция за околната среда и водите (РИОСВ) отново е установила стойности на вредни вещества над нормата в "Кремиковци", съобщи БТА. От институцията поясняват, че в сравнение с резултатите от първото контролно мерене през март 2007 г. е отчетено повишено съдържание на олово в праха от агломерационните машини и количеството на прах от различните металургични производства е от 1.8 до 10 пъти над допустимата норма. Контролните измервания се правят съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда, а заради получените резултати от измерването текущата ежемесечна санкция за "Кремиковци", определяна само по компонент въздух в размер на 107 000 лв., ще бъде увеличена.
Източник: Дневник (08.01.2008)
 
КЦМ влага €150 млн. в нови технологии 150 млн. евро ще инвестира “КЦМ груп 2000” -Пловдив в подмяна на основните технологични линии за олово и цинк и в разширяване на дела на рецикликлинга в суровинната база, съобщи Lev bg. В момента консултантите на компанията оценяват кои финансови инструменти за финансиране на инвестиционната програма­ банкови, облигационни и IPO, която ще се реализира в следващите 3 години, каза главният изпълнителен директор Никола Добрев. Ако се отиде на първично предлагане на акциите, пакетът ще е между 10 и 15%. Групата на КЦМ обаче ще започне реализацията на проектите със собствен финансов ресурс, реинвестирайки нетната си печалба за тази година от 63,4 млн. лева. Старите мощности няма да спират до пълната готовност за влизане в експлоатация на новите. Екологичната концепция за новото цинково производство цели достигане на 30% дял на ресурса, получен от рециклирана суровина, и да разшири годишния обем на продукцията от 72 на 100 тона. Преди 2 месеца пък КЦМ пусна в експлоатация модерна линия за 3 млн. евро за преработка на оловни акумулатори. Цените на оловото и на цинка на Лондонската борса на метали през 2008 г. ще паднат с около $ 500 в сравнение с досегашните благоприятни нива от $2 800 и $2 500, прогнозира Добрев. Той посочи, че спадът на цените изглежда парадоксално на фона на сигурния ръст от 2-3% на консумацията.
Източник: Монитор (08.01.2008)
 
Френската компания „Енвироконсулт” ще прави паралелно измерване на емисиите вредни вещества, които изпуска във въздуха „Кремиковци”. Ръководството на дружеството вече е сключило договор за това, съобщиха от там по повод информацията на РИОСВ – София за измерени високи стойности на вредни вещества. От металургичния комбинат обявиха, че за изнесените днес данни екоминистерството е било известено още в средата на декември с писмо. В него ръководството на компанията казва, че единственият източник на олово в емисиите е рудата добивана в рудник „Кремиковци”.
Източник: Дарик радио (08.01.2008)
 
Затварянето на “Кремиковци” ще окаже негативно влияние върху икономиката, според министър Затварянето на “Кремиковци” ще окаже негативно влияние практически върху цялата българска икономика, тъй като там е около 2% от БВП, създават около 6% от износа, приходите им са над 700 млн. годишно, което е повече от бюджета на София. Тоест идеята “някой ми цапа, трябва да го затворя” сама по себе си звучи привлекателно, но за икономиката на България това е ход, който в момента не можем да си позволим. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в студиото на “Денят започва” на БНТ. Той не отрече, че има замърсяване в следствие работата на комбината, но обясни, че има специална програма за почистване и съответно глоби от страна на Министерството на околната среда и водите. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че е в интерес на хората, които работят, в интерес на българската икономика, в интерес на БДЖ, българските пристанища и най-вече на текущата сметка, където има дупка, е “Кремиковци” да работи, защото той запълва една голяма част от тази дупка. На въпроса дали кметът на София Бойко Борисов е запознат с тези аргументи, министър Димитров отговори: “Аз, когато се намирам в една стая с пушачи, се интересувам само от едно нещо – да напусна пушачите, стаята.”
Източник: Агенция Фокус (09.01.2008)
 
Александър Томов: “Кремиковци” се отваря за инвестиции “Кремиковци” се отваря за инвестиции и всичко това, което замърсява въздуха, ще бъде премахнато, комините един по един ще падат и на тяхно място ще дойде това, което се разработва в момента, един комплексен, голям енергиен център, който ще бъде второ сърце на София, каза Александър Томов, изпълнителен директор на комбината “Кремиковци”. Като се премахне пропагандата, нашите и позициите на Столична община се сближават, защото всеки иска да стане нещо по-добро и по европейско. Софиянци имат ново отношение към “Кремиковци” и знак за това е покачването на цената на земята в района от 3 евро преди три месеца до 47 евро в момента за квадратен метър, каза още той. “Кремиковци” трябва да стане различно- ние отиваме към създаване на нова зона в София. Министър Петър Димитров е прав, защото ако се извади “Кремиковци”, се вади едно парче от “цялата баница на българската икономика”. Защото това означава намаляване на приходите на БДЖ с 34%, 115млн. по-малко за “Булгаргаз”, 100 млн. по-малко за НЕК. Ако се закрие комбинатът, това означава да се закрият около 60 хил. места в цялата страната, затова той трябва да се преструктурира на базата на модерните технологии, подчерта Томов.
Източник: Агенция Фокус (11.01.2008)
 
Томов не си дава “Кремиковци” До март “Кремиковци” ще успее да акумулира около 130 млн. евро, необходими за стартирането на ускорена екологична програма, стана ясно от думите на директора на предприятието Александър Томов. По думите му комините на комбината ще започнат да падат един по един и скоро на негово място ще се появи второто сърце на София. Закриването на комбината би означавало закриване на 60 хил. работни места в цяла България, смята шефът на “Кремиковци”, затова е необходимо технологично преструктуриране. Кметът Борисов пък изрази мнение, че “Кремиковци” замърсява София и добави, че там ще бъде новото сити и хората ще станат богати.
Източник: Новинар (11.01.2008)
 
Австрийци ще правят конкурент на "Кремиковци" Нова сянка надвисва над "Кремиковци" - този път от потенциален конкурент. Вчера стана известно, че австрийската "Фьост Алпине" планира да построи мощен супермодерен металургичен комбинат в България, Румъния или Украйна. Става дума за инвестиции между 6 и 10 млрд. евро и създаване на поне 10 000 работни места. Австрийците са харесали 8 възможни площадки край Черно море - по три в Румъния и Украйна и две по нашия бряг. В средата на годината ще бъдат отсети три терена, от които ще бъде избран и окончателният. Румънският в. "Адевърул" коментира, че България се е доказала като "по-агресивна" в привличането на инвестиции, но пък не разполага с мащабна пристанищна инфраструктура. Собствениците на "Кремиковци" още не са осигурили парите за екопрограмата, стана ясно вчера. "Трябва да намерим 130 млн. евро до март", обяви вчера шефът на комбината Александър Томов.
Източник: Сега (11.01.2008)
 
Напролет Томов маха комините Ще махнем комините на "Кремиковци", ако трябва публично ще ги взривяваме. Това заяви изп. директор на металургичния комбинат Александър Томов. До март трябва да бъдат акумулирани 120-140 млн. евро, които да послужат за спиране на най-замърсяващите производства на комбината и изчистване на района. Това предвижда план за преструктуриране на комбината, който Томов показа вчера. Комините ще падат един по един и на тяхно място ще бъде издигнат голям екоенергиен център, обяви директорът. В него ще има обособени 12 инвестиционни зони. Според Томов софиянци имат ново отношение към "Кремиковци" и знак за това е покачването на цената на земята в района. Преди 3 месеца квадратен метър се оценявал на 3 евро, а сега достигал 47 евро. Сега комбинатът освен вредни газове бълва и олово, сочат данните от проверките на РИОСВ. Оловото идва от използването на т. нар. кремиковски концентрат, каза Веска Георгиева от екоинспекцията в София. Според техническия директор на завода обаче такъв концентрат не се използвал по време на замерванията на РИОСВ. Ще има поетапно и бързо приключване на трите най-замърсяващи производства, категоричен бе и столичният кмет Бойко Борисов. Аз съм дал жалба в Брюксел и така както спряхме "Тракия", ще спре и "Кремиковци", закани се той.
Източник: Стандарт (11.01.2008)
 
Нов “Кремиковци” вдигат за Е10 млрд. Нов "Кремиковци" може да изникне в България. Австрийският металургичен гигант "Фьост Алпине" планира да построи комбинат или у нас, или в Румъния, или в Украйна. Стойността на инвестицията е между 6 и 10 млрд. евро, а наетите работници - най-малко 10 хил. души, съобщи румънският в. "Адевърул". Австрийците ще вземат под внимание три местонахождения в Украйна и две в България - всички на Черно море. От всички 8 възможности до средата на годината трябва да останат 3 за окончателен анализ, като е възможно и трите да са в една и съща държава. За планирането и изграждането на завода ще са необходими между 4 и 5 г. Съоръжението трябва да започне официално своята дейност в края на 2012 г. или в началото на 2013 г. Медиите нарекоха решението "Битка за инвестицията на века". 10 млрд. евро са повече от републиканския бюджет на България за година, който за 2008 г. е 18,3 млрд. лева. "Адевърул" отбелязва, че България се е доказала като по-агресивна в привличането на инвестиции, а недостатъкът е, че не разполага с мащабна пристанищна инфраструктура. Според изданието екип на австрийската компания е пристигнал вчера в Букурещ, за да събира данни, касаещи бъдещото местоположение на комбината, който австрийците искат да построят на Черно море. От започналите разговори в румънското министерство на икономиката стана ясно, че инвеститорът е набелязал и три възможни места в Румъния за построяване на комбината. В България "Фьост Алпине" инвестира активно от няколко години. Дружеството е един от стратегическите партньори на "Кремиковци". Неколкократно дори са се появявали слухове, че австрийците могат да купят металургичния ни комбинат. "Фьост Алпине" е мажоритарен собственик на "Асарел Медет" в Панагюрище - най-голямото предприятие на Балканите за преработка на медна руда.
Източник: Стандарт (11.01.2008)
 
Няма да продават „Кремиковци” Металургичния завод „Кремиковци” няма да се продава, съобщиха вчера от комбината. Собственикът на „Кремиковци” Прамот Митал отрече слуховете да е водил разговори за продажба на предприятието с украинския бизнесмен Ринат Ахметов. Междувременно министърът на околната среда Джевдет Чакъров съобщи, че няма да допусне „Кремиковци” да трови с вредни газове цяла София. По думите му, ако предприятието не изпълнява екологичната програма, няма да получи разрешително за продължаване на дейността си. Чакъров поиска нова среща с еврокомисаря Ставрос Димас, на която да обсъдят решението на Европейската комисия за съкращаването на квотите за вредни газове на България с 37 % за периода до 2012 г. Според министърът, ако комисията не промени решението си, бизнесът ще бъде принуден да купува квоти от други страни. За периода 2008 - 2012 година цените на квотите могат да стигнат и 30 долара, като миналата година те бяха поне три пъти по-ниски, казаха експерти. Според тях заради по-малкото емисии, които могат да изхвърлят българските предприятия във въздуха, много от тях ще фалират, защото няма да могат да закупят допълнително квоти. Това може да доведе и до увеличаване на цената на тока, добавиха те.
Източник: Новинар (14.01.2008)
 
"Кремиковци" не бил за продан Разговори за продажба на "Кремиковци" не са водени, обяви вчера официално пресцентърът на предприятието в отговор на слуховете от последните дни. Медиите лансираха различни сценарии за смяна на основния собственик. Според в. "Класа" Прамод Митал вече преговаря "Глобал стийл", която държи 71% от "Кремиковци", да продаде дела си на "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов, който според сп. "Форбс" е най-богатият украинец. Връзката между Митал и Ахметов станала чрез бизнесмена Вадим Новинский, който е акционер в друг наш металургичен комбинат - "Промет" край Дебелт, Бургаско. "Руснаци искат да влязат в "Кремиковци", съобщи пък "24 часа". Според изданието "Глобал стийл" се кани да продаде активи или акции на комбината, за да осигури свежи пари за инвестиции. По този повод от пресцентъра на комбината заявиха, че не са водени никакви разговори за продажба и че "председателят на GSHL (Глобал стийл) и собственик на "Кремиковци"АД Прамод Митал не се е срещал с украинския бизнесмен Ринат Ахметов, собственик на "Метинвест".
Източник: Сега (14.01.2008)
 
Фирми наддават за правото да цапат Разрешителните за замърсяване да се продават на търг на фирмите в ЕС се предлага в документ, подготвен от Европейската комисия и цитиран от АФП. Фирми с голяма консумация на енергия да купуват и да продават квоти въглероден двуокис. Системата ще обхване нови сектори, като въздушния транспорт. На 23 януари Европейската комисия ще разкрие формулата за разпределяне между 27-те страни от ЕС на емисиите. Целта е парниковите газове да се намалят с 20% до 2020 г. Страните, които не изпълнят изискванията, ще плащат глоби от милиарди евро. Още през декември българското министерство на екологията проведе преговори с ЕК в защита на заложените в националния ни план за 2008-2012 г. вредни газове. Според проект, най-бедните страни (новите членки в ЕС) ще могат да увеличат емисиите на парникови газове в рамките на икономическия си растеж. Но богатите държави ще трябва да ги снижат.
Източник: Стандарт (14.01.2008)
 
Кремиковци се отказа от затварянето на "Кремиковци" Столичният район Кремиковци ще подкрепи последната идея на Бойко Борисов металургичният комбинат "Кремиковци" да не бъде затварян изцяло, а от производство да излязат само най-замърсяващите инсталации. Това заяви кметът на района Ивайло Панев. Общата позиция на квартала и Столичната община по бъдещето на комбината ще бъде представена в понеделник и е по повод процедурата по издаването на комплексно разрешително на предприятието. Това е документът, без който няма право да работи нито една инсталация в ЕС. "Кремиковци" за втори път кандидатства за издаването на разрешително, след като в началото на април 2007 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отказа да даде положителен отговор на заявлението заради неизпълнение на инвестиционната програма на предприятието. Очаква се сегашната процедура да приключи в края на януари. Ако и сега получи отказ, комбинатът може да продължи работата си, като плаща глоби за работата на всяка замърсяваща инсталация. Директорът на "Превантивна дейност" в екоминистерството Ваня Григорова уточни, че идеята за затварянето само на отделни инсталации на "Кремиковци" и ново устройване на територията на комбината може да се осъществи през подробен устройствен план. Процедурата обаче е по разпоредбите на Закона за устройството на територията, което означава, че Столичната община с решение на СОС трябва да възложи на "Кремиковци" да изготви подробен устройствен план, който подлежи на екологична оценка. Другият вариант е това устройване на територията да мине през подготвяната в момента от Столичната община актуализация на Общия устройствен план, което също подлежи на екологична оценка. Такива проекти не са внасяни към момента в МОСВ, за тях имаме информация от медиите и коментираме това, което те представят, уточни Григорова. Ако става въпрос единствено за преструктуриране на производството, а не за цялостно устройване на територията, проектът трябва да се внесе в МОСВ като инвестиционно намерение и да му се направи ОВОС. Този въпрос трябва да бъде решен от собствениците. В момента в МОСВ няма представени никакви намерения. Сред нарочените за спиране мощности са агломерационното производство и доменните пещи. Позицията ни е за безусловно спиране на тези инсталации, защото отлагането не решава проблема, уточни кметът на Кремиковци Ивайло Панев. Според него тази мярка би оставила без работа около 1000 души, но за живеещите в София не било проблем да си намерят нова. Председателят на екосдружението "Кремиковци" Цветан Цветанов отказа да се ангажира с позиция по издаването на разрешителното и обясни, че бъдещето на комбината е в ръцете на неговото ръководство. "Ако приведат мощностите в съответствие с еконормите, да продължат да работят. Не е нужно ние да протестираме, защото Европа има изисквания, които не могат да бъдат нарушавани", заяви Цветанов. Срещу издаването на комплексното разрешително публично се обявиха единствено от "Екогласност", които преди време подадоха и жалба в Европейската комисия срещу дейността на комбината. От "Кремиковци" отрекоха появилите се публикации, че мажоритарният собственик на металургичния комбинат в лицето на Прамот Митал е водил преговори за продажба на акциите си с украинския олигарх Ринат Ахметов. "Прамот Митал не се е срещал с украинския бизнесмен и разговори за продажбата на "Кремиковци" АД не са водени", се казва в съобщението. В началото на ноември, когато се заговори, че част от облигационерите на "Кремиковци" са готови да поискат изплащане на главницата по притежаваните от тях дългови книжа, финансовата компания "Болкан капитал мениджмънт" в свой анализ също спомена като възможен сценарий продажбата на дружеството на компания от Русия или Украйна.
Източник: Дневник (14.01.2008)
 
Митал продава „Кремиковци“ на най-богатия украинец? Собственикът на металургичния комбинат „Кремиковци“ Прамод Митал преговаря за продажбата му с милиардера Ринат Ахметов – сочен от списание „Форбс” за най-богатия украинец, твърди вестник "Класа". Преди седмица е имало среща между представители на „Глобал Стийл“ и „Метинвест“ в Австрия, а до 24 януари се очаква индийският магнат да назове претенциите си по цената на комбината. Според запознати с хода на сделката в момента индийският бизнесмен се пазари за цената на земята във и около „Кремиковци“, а не колко да струват доменните пещи. Връзката между “Глобал Стийл” и “Метинвест” на Ринат Ахметов е осъществена от Вадим Новинский, акционер в металургичния комбинат “Промет” в Дебелт, Бургас и близък партньор на Ахметов. Новинский държи по-голямата част от консервната промишленост в Украйна, а в момента е и в съдружие с Ахметов. Металът за “Промет” се доставя вече от “Леман Комодитис”, част от металургичния холдинг на Ахметов “Метинвест”. Холдингът държи 12 на сто от световното производство на металургичния заготовки.
Източник: Дарик радио (14.01.2008)
 
Изграждат българо-британски завод за стоменени профили в Плевен Британската Corus Distribution & Building Systems сключи споразумение за съвместен проект със строителната компания "Хоризонт - Иванов" ЕООД за изграждане на нов център за стоманени профили в Плевен, предаде money.bg. Целта на компанията е да разшири дейността си на българския пазар на строителни материали както и на тези в съседни на нас страни. Според съобщението публикувано в агенция Ройтерс, компанията е избрала именно "Хоризонт - Иванов" ЕООД заради доброто положение на пазара и опита в съответната ниша. Очаква се Corus да започнат своята търговска дейност през втората половина на 2008 година. Сред портфолиото им можем да открием стандартни, трапецовидни профили, както и изолации за покриви и стени. Corus е вторият по големина производител на стомана в Европа с приходи от над 10 млрд. британски лири и продукция възлизаща на близо 20 млн. тона. Компанията има две представителства в Обединеното кралство и Холандия. Тя е дъщерна на шестия по големина производител на стомана в света Tata Steel. С придобиването на Corus, Tata Steel успяха да повишат капацитета на производство до 28.1 млн. тона стомана като служителите на дружеството в четирите различни континента наброяват 82 700 души. (news.bg)
Източник: Други (14.01.2008)
 
Индия призовава Китай д разхлаби политиката си относно въглищата Министърът по търговията Камил Нат призова Китай да поразхлаби малко политиката си за износа на въглища, която поставя Индия в нечестно неблагоприятно положение. По време на разговори с китайския си колега Чен Деминг в Пекин, Нат каза че е повдигнал въпроса за рестриктивната политика на Китай и високите данъци върху износа на въглища, което повишава цената за индийските купувачи. “Изнасяме желязна руда за техните нужди с реализирани експортни налози от само 1% и сега е техен ред да се отплатят с въглищата”, каза нат в изявление. Китай иска квоти всяка година за износа на въглища, но голямото търсене и по-високите местни цени накараха китайските износители да намалят износа, особенно миналата година. Митото при износа на въглища за тази година е 5%, непроменено от 2007 г., докато Китай премахна митата при внос като част от опитите си да стимулира вноса на суровини, включително на въглища. Нат също така е уверил, че доставките на желязна руда ще продължат за Китай, най-големия производител на стомана в света. Но добави, че Индия иска по-голям износ на металургичен кокс, тъй като китайските квоти имат негативен ефект върху промишлеността им. ‘Нашата стоманена промишленост иска 40% разпределение на износа за Индия, така както Китай направи за ЕС”, каза той. Но Нат добави, че зависи от Индия да увеличи добавената стойност на продукцията, което ще спомогне да се превъзмогне търговския дисбаланс с Китай. “Китай не може да ни помогне да си построим капацитета за стомана. Трябява сами да си го построим”, каза той. Китайската Sinosteel Corp е сред заинтересованите компании да изградят предприятия за стомана в Индия. (Reuters)
Източник: Други (14.01.2008)
 
Chinalco с 24% по-високи пориходи от продажби през 2007 г.; по-голямо производство на алуминий Aluminum Corporation of China, още известна като Chinalco, съобщи че приходите им от продажби през 2007 г. са се покачили с 24.1% до 131.7 млрд. юана след като разшириха бизнеса си, включвайки производство на мед и задгранични проекти. Вторият по големина в света след Alcoa производител на алуминий кандидатства за влизане във класацията Fortune Global 500 и сигурно ще влезне в нея към средта на годината, каза заместник главния директор на Chinalco Лу Юкинг. Годишните приходи на компанията надхвърли 20 млрд. юана за втора последователна година и активите им достигнаха 201.4 млрд. юана, каза Лу. Chinalco произведе 10 млн. Метрични тона алуминий през 2007 г., повече от 9.62 метр. тона през 2006 г., когато компанията имаше 73% от общото производство на алуминий в страната. Производството на алуминий се покачи с 20.7% тази година, на меден катод 20.6%, а на титан със 65%. През 2007 г. Chinalco стана контролиращ акционер на Yunnan Copper като опит да се внедри във водещия производител на мед в Китай. Също така придобиха 12 млн. метр. тона меден еквивалент от канадската компания за откриване на медни залежи Peru Copper. Компанията планира да вножи 1.2 млрд.щ.д. в смесена дружество в Саудитска Арабия, което ще има производствен капацитет от 1 млн. метр. тона алуминий годишно. (Platts)
Източник: Други (14.01.2008)
 
МИЕ ще иска "Кремиковци" да инвестира в екотехнологии „Кремиковци” трябва да изпълнява инвестиционния си план, за да се превърне комбинатът в модерно европейско предприятие, отговарящо на екологичните изисквания. Този позиция е изразил министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров на среща с ръководството на КТ „Подкрепа”, съобщиха от ведомството. Синдикалистите са изразили притесненията на голяма част от работещите по повод информациите, че заводът ще бъде закрит. По изчисления на КТ „Подкрепа” над 450 компании са ангажирани в тила на дейността на „Кремиковци”, а заетите пряко и косвено са около 70 000 българи. Лидерът на профсъюза Константин Тренчев е поискал от министър Димитров държавата да вземе по-сериозни решения и да гарантира продължаването на работата на металургичния гигант. Според Петър Димитров обаче министерството ще изисква от „Кремиковци” спиране на замърсяването на столицата чрез инвестиции в модерни технологии за опазване на околната среда.
Източник: Дарик радио (14.01.2008)
 
Държавата може да затвори “Кремиковци” Затварянето на “Кремиковци” зависи от държавата, защото тя е съсобственик в предприятието. Това заяви вчера главният архитект на София Петър Диков. В момента комбинатът няма комплексно разрешително за дейност и по тази причина трябваше да бъде затворен още миналата година. Държавата е собственик на 25% от акциите в дружеството и тя участва във вземането на решенията, обясниха експерти. Според Диков комбинатът е вреден за здравето на софиянци и като цяло за града. По думите му управляващите трябва да предприемат мерки, които да запазят държавния интерес, но и безопасността на столичани. Междувременно стана ясно, че проектът за изместване на трасето на магистрала “Тракия” в софийския й участък е готов и скоро ще бъде внесен в строителното министерство. Според Диков е по-добре аутобанът да минава през Северната скоростна тангента до Ботевградско шосе, а не през Северната дъга на Околовръстния път. По думите му новото трасе ще спести 5 километра от пътя до морето и около 100 млн. лв. Строителният министър Асен Гагаузов и директорът на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев реагираха положително на идеята на главния архитект, но добавиха, че е необходима прецизна оценка, тъй като в договора за концесията на “Тракия” фигурира участъкът от Северната дъга на Околовръстния път.
Източник: Новинар (15.01.2008)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа идва в Плевен Нов център за стоманени профили в Плевен ще изграждат британската компания Corus Distribution & Building Systems и българската “Хоризонт - Иванов” ЕООД. Двете компании са сключили споразумение за джойнт венчър, потвърди за “Посредник” информацията на агенция Ройтерс управителят на плевенската фирма Борислав Иванов. Целта на компанията е да разшири дейността си на българския пазар на строителни материали както и на този в съседни страни. Англичаните са избрали да си сътрудничат именно с “Хоризонт - Иванов” ЕООД заради доброто положение на пазара и опита в съответната ниша. Очаква се Corus да започнат своята търговска дейност през втората половина на 2008 г. Corus е вторият по големина производител на стомана в Европа с приходи от над 10 млрд. британски лири и продукция, възлизаща на близо 20 милиона тона.
Източник: Посредник-Плевен (15.01.2008)
 
„Кремиковци” трябва да изпълнява инвестиционния си план, за да се превърне комбинатът в модерно европейско предприятие, отговарящо на екологичните изисквания. Този позиция е изразил министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров на среща с ръководството на КТ „Подкрепа”, съобщиха от ведомството. Синдикалистите са изразили притесненията на голяма част от работещите по повод информациите, че заводът ще бъде закрит. По изчисления на КТ „Подкрепа” над 450 компании са ангажирани в тила на дейността на „Кремиковци”, а заетите пряко и косвено са около 70 000 българи. Лидерът на профсъюза Константин Тренчев е поискал от министър Димитров държавата да вземе по-сериозни решения и да гарантира продължаването на работата на металургичния гигант.
Източник: Дарик радио (15.01.2008)
 
Над 450 компании са ангажирани в тила на дейността на Кремиковци Над 450 компании са ангажирани в тила на дейността на Кремиковци, а заетите пряко и косвено са около 70 000 българи. Това сочат проучвания на КТ „Подкрепа”. Днес министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров проведе среща с ръководството на синдиката във връзка със съдбата на металургичния комбинат „Кремиковци” АД. „Хората от комбината са силно притеснени. Не можем да допуснем затварянето му”, заявиха от КТ „Подкрепа” на срещата в МИЕ. Държавата да вземе по-сериозни и окончателни решения за гарантиране продължаването на работата на „Кремиковци”, настоя пред министър Димитров лидерът на синдиката Константин Тренчев. „Министерството на икономиката и енергетиката е категорично, че Кремиковци трябва да изпълнява инвестиционния си план, за да се превърне комбинатът в модерно европейско предприятие, отговарящо на екологичните изисквания”, заяви министър Димитров пред синдикалистите. Той подчерта, че министерството е за спирането на замърсяването на столицата от комбината чрез инвестиции в модерни технологии за опазване на околната среда. Като пример за екологично чисто металургично производство бе посочено предприятието на австрийската компания „Фьост Алпине” в Линц, който е един от най-чистите големи градове в Австрия, въпреки че е столица на стоманодобива.
Източник: Застраховател (15.01.2008)
 
JPMorgan очаква по-висока печалба на BlueScope заради цените на стоманата Очакванията за печалбата на BlueScope Steel Ltd., австралийският най-голям производител на стомана, бяха завишени с 10% от JPMorgan, заради покачващите се цени в Азия. Нетната печалба може да стигне 526 млн. австралийски долара за годината на базираната в Мелбърн BlueScope, съобщиха анализатори от JPMorgan начело с Марк Грийн в изявление. Това е в сравнение с по-ранните очаквания за печалба от 477 млн. а.д. и миналогодишната печалба от 686 млн. а.д. Азиатските производители на стомана, включително Nippon Steel Corp., най-големия японски производител, и южнокорейската Hyundai Steel Co. увеличават цените за да се справят с по-високите цени на суровините и да задоволят търсенето. JPMorgan завиши прогнозата си за цялата година, на износните цени на японския показател горещо-валцована стомана, с 3%. Цените на азиатската горещо-валцована стомана се стабилизират към полугодието на “ни 2008 г. и е вероятно да се покачат значително през тримесечието на Юни’, каза анализаторът от Сидни. ‘В сравнение с другите световни производители, BlueScope изглежда доста недооценен’. (Bloomberg)
Източник: Други (15.01.2008)
 
В “Кремиковци” има неизплатени заплати от ноември 2007 г. В “Кремиковци” има неизплатени заплати от ноември 2007 г., съобщи Людмил Павлов, представител на КТ “Подкрепа” в “Кремиковци”. Имало и неизплатени суми за храна за 3 месеца назад. От КТ “Подкрепа” алармират, че собственикът “Глобал Стил” нарушава трудовото законодателство, като не спазва договореностите по колективния трудов договор, както и изискванията за безопасност на труда. От синдиката предупреждават, че е създадена търговско-икономическа схема за източване на завода. Коментира се, че който е влязъл в ръководството на “Кремиковци”, е излязъл богат, а бедни остават само работниците в комбината. От КТ “Подкрепа” са категорични, че комбинатът не бива да бъде затварян, тъй като това е най-голямото предприятие в страната и е структуроопределящ. Константин Тренчев коментира, че 10 % от износа на страната се осъществява от “Кремиковци”, а в същото време има постоянен дефицит по текущата сметка заради това, че страната ни внася много, а изнася малко.
Източник: Агенция Фокус (16.01.2008)
 
Настояват за отстраняване на Прамод Митал от “Кремиковци” като неплатежоспособен инвеститор КТ “Подкрепа” настоява за отстраняването на “Глобал Стил” и Прамод Митал от “Кремиковци” в качеството му на неплатежоспособен инвеститор. В противен случай работниците от комбината ще предприемат ефективни стачни действия, съобщи Людмил Павлов, представител на КТ “Подкрепа” в “Кремиковци”. “Работниците от “Кремиковци” можем да блокираме всички входове и изходи на София за 6 месеца – имаме техниката, човешкия ресурс и силата да го направим. Учителите са по-интелигентни от нас, но ние сме по-груби и ако излезем, връщане няма”, посочи Павлов. От КТ “Подкрепа” искат отстраняването на индийския собственик, тъй като не е вложил средства в екологичната модернизация на комбината, заради което се настоява за неговото затваряне. От синдикалната организация са категорични, че “Кремиковци” може да бъде модерен комбинат и дадоха пример с Австрия, където такъв завод функционира и е на много високо ниво. Павлов допълни, че ако се привлече добър инвеститор през 2011 г. може да е много модернизиран. “Ако се стигне до затваряне на “Кремиковци”, от синдикалната организация ще искат 150 хил. лева обезщетение за всеки работник”, заяви председателят на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев. Той отбеляза, че в момента цените на металите са на максимум в световен мащаб и има голямо търсене, затова закриването на комбината не е целесъобразно. “Ако “Кремиковци” бъде затворен, 100 хил. души ще останат на улицата, тъй като с работата на комбината са свързани общи 12 500 малки, средни и големи предприятия”, подчерта Тренчев.
Източник: Агенция Фокус (16.01.2008)
 
Петър Димитров за “Кремиковци”: Ненамесата на държавата може да доведе до драматични последици Едно е когато държавата не се намесва в частния бизнес, друго е, когато ненамесата на държавата може да доведе до драматични последици. Това заяви в кулоарите на парламента министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който бе помолен да коментира проблемите около предприятието “Кремиковци”. По думите на министър Димитров – около 6 % от износа на държавата ни се дължи на това предприятие. “Трябва да е ясно, че големите структуроопределящи предприятия в държавата не са безпризорни”, допълни Димитров. По думите му – вече се извършва цялостен анализ на приватизацията и следприватизационните ангажименти. Затварянето на “Кремиковци” не е опция, каза енергийният министър.
Източник: Агенция Фокус (16.01.2008)
 
Европейската комисия (ЕК) ще предложи на 23 януари да се позволи на най-бедните новоприети държави като България и Румъния да увеличат с 20% квотите си за парникови газове (СО2), но чак през периода 2013-2020 г., съобщи вчера Ройтерс. Базата за изчисление ще бъде 2005 г., когато е доказано, че българската индустрия е изхвърлила в атмосферата 40 млн. т въглероден двуокис. За периода 2008-2012 г. ЕК вече наложи таван на България от 42.3 млн. т, което означава недостиг на квоти от 37% в сравнение с поисканото разрешение за 67 млн. т. Заради орязаните квоти България заведе дело срещу ЕК в съда на ЕС в Люксембург. Позволеното завишение за следващия период ще добави квоти за 5.7 млн. т, или точно колкото е заявката за ТЕЦ "Марица-изток 3". През 2013 г. централата ще има нужда от квоти за 6 млн. т. Прогнозата за по-голямата централа "Марица-изток 2" е да повиши количеството на изпускания СО2 от 9.4 на 11.2 млн. т. Българските тецове са заплашени от тази година с тежки санкциии и дори със спиране не само заради въглеродния двуокис, но и заради наднормените количества серен двуокис (SO2), който причинява киселинен дъжд. Отстъпката за България за СО2 е крайно недостатъчна както за сегашния, така и за следващия период. Тя все пак е жест, който признава нейната неразвитост, защото докато й се позволява увеличение на парниковите газове с 20%, от развитите държави се иска съкращение с 20%. Смята се, че добавката ще позволи пускането на нови индустриални мощности. Но дори и да остане на същото си равнище, страната ще изпитва недостиг на 28% квоти в сравнение със заявените си пред Брюксел сегашни потребности. Липсващите квоти тя ще трябва да купува като ценни книжа, които в момента се търгуват по цена 23-24 евро и за тази година биха й стрували 600-700 млн. евро.
Източник: Сега (16.01.2008)
 
“Кремиковци” срещу Митал Собственикът на “Кремиковци” Прамод Митал да бъде отстранен от завода. В противен случай работниците от комбината ще излязат на стачка. Такъв ултиматум поставиха вчера от синдиката “Подкрепа” в писма до премиера Сергей Станишев, главния прокурор Борис Велчев и министъра на икономиката Петър Димитров. “Можем да блокираме всички входове и изходи на София за 6 месеца - имаме техниката и силата да го направим. Учителите са по-интелигентни от нас, но ние сме по-груби и ако излезем, връщане няма, а правителството ще падне”, закани се Людмил Павлов от Национална федерация “Металургия” към синдиката. Според профсъюза държавата трябва да се намеси, защото притежава 25% от дружеството.
Източник: Труд (16.01.2008)
 
Брюксел ще ни разреши 20% повече квоти за парникови газове Квотите на България за изхвърляне на парникови газове в атмосферата ще бъдат увеличени с 20% в периода до 2020 г. Това ще предложи Европейската комисия, а решението ще бъде ясно до една седмица, съобщава “Евронюз”. Според Брюксел с тази мярка страната ни ще може да навакса с икономическия си растеж. Вместо исканите 67 млн. тона емисии въглероден диоксид Брюксел намали количеството на 42 млн. тона. Миналия месец България внесе иск в Съда на европейските общности за пълна отмяна на решението на ЕК.
Източник: Новинар (16.01.2008)
 
Брюксел се смили за вредните ни газове Брюксел ни пусна малко аванта. Оказа се, че Еврокомисията ще разреши на България и Румъния да увеличат количеството изхвърляни вредни газове до 2020 г. То ще е 20 процента повече спрямо 2005 г., предаде Ройтерс. Говорителят на еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас Барбара Хелферих не отрече съобщението. Според източници на Ройтерс планът на ЕС за борбата с климатичните промени ще бъде обявен на 23 януари и дотогава може да претърпи промени. След дебати в страните от ЕС и в Европарламента планът ще бъде разгледан и гласуван. Предвижда се да влезе в сила най-рано в началото на 2009 г. Според плана новите страни в ЕС са привилегировани. А мотивът за това е да им се даде шанс да наваксат в икономическото си развитие. Ройтерс отбелязва, че най-много ще спечелят България и Румъния. Основната тежест на намаленията на вредните газове с 20 процента от равнищата през 1990 г. до 2020 г. ще поемат 15-те "стари" членки. Изчисленията колко ще поеме всяка страна ще се правят спрямо БВП. Най-много съкращения ще се поискат от Ирландия и Люксембург. Като отправна точка за сметките се използва 2005 г., защото тогава се въвежда Европейската схема за търговия с емисии ЕTS и оттогава започват да се събират данни за вредни емисии. Половината от съкращенията ще дойдат от енергийния сектор, рафинериите, тежката промишленост. Другата част ще се постигне от увеличеното използване на възобновяеми източници, енергоспестяващо строителство, осветление и транспорт. Обмисля се и преструктурирането на системата ETS. Тя ще включи още сектори като въздушния транспорт и други замърсяващи газове освен въглероден двуокис. Ще се позволява на предприятия с голяма консумация на енергия да купуват и да продават квоти въглероден двуокис. Освен това Брюксел иска да продава на търг разрешителните за замърсяване, давани досега почти безплатно на предприятията. Основната битка в този план ще бъде за възобновяемите източници на енергия - вятърна, слънчева, геотермална, биомаса, защото за тях се изискват големи инвестиции. Стари държави в ЕС като Швеция вече добиват 40% от енергията си от възобновяеми източници. Тя е направила големи инвестиции, за да достигне този резултат, а Великобритания добива само 1,3% от енергията си от възобновяеми източници. Пазарлъкът е доста усилен, защото след приемането на плана правителствата ще плащат милиарди евро глоби при неизпълнение, отбелязва АФП. България вече има опит в скандалите за емисии газове. Еврокомисията поиска намаление с 37% за периода 2008-2012 г. от предложеното от България количество емисии. След това България внесе в Европейския съд иск. Твърдим, че при изчисленията са направени две основни грешки - не е взето под внимание, че през 2005 г., годината, която се взима за база, са работили III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", а след затварянето им производството на енергия трябва да се поеме от ТЕЦ-ове.
Източник: Стандарт (16.01.2008)
 
"Фьост Алпине" обмисля инвестиция за 5 млрд. евро в България Висшият мениджмънт на австрийския гигант в производството на стомана "Фьост Алпине" (Voest Alpine) обяви намеренията си за изграждане на металургичен завод в България. Мениджърите представиха вчера инвестиционната си програма на среща с премиера Сергей Станишев, министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и председателя на агенцията за инвестиции Стоян Сталев. На срещата са присъствали още посланикът на Австрия Клаус Фабиян и зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев. Инвестицията е за 5 млрд. евро, които ще бъдат вложени за изграждане на нов завод. Австрийците все още проучват страната и очакват подкрепа на държавата при реализацията на проекта, се казва в правителственото прессъобщение. Още през ноември 2007 г. "Фьост Алпине" обявиха намерението си да инвестират в Черноморския регион, като проучват условията за бизнес в Румъния, Украйна или Турция. На срещата си с премиера вчера те са са обяснили, че новият комбинат ще бъде като предприятието майка в австрийския град Линц, където е седалището на концерна. Той ще отговаря на последните екологични изисквания в стоманодобивното производство, са обяснили още мениджърите. Премиерът Станишев е изтъкнал предимствата на Североизточния регион с близостта му до черноморските пристанища и достъпа до трансевропейската железопътна мрежа. Данъчните преференции са допълнителен плюс при определянето на бизнес средата. Новият проект на "Фьост Алпине" е свързан с намеренията за удвояване на производството си след 2013 г. Сега концернът годишно реализира 5.1 млн. тона. Самото изграждане на мощностите технологично продължава 4-5 години. В България австрийците инвестират от години и имат дългогодишно партньорство с металургичния комбинат "Кремиковци". През лятото на миналата година беше пуснат и цехът за непрекъснатото разливане на стоманата, чието оборудване изцяло беше внесено от Австрия. Очаква се окончателното решение за изграждането на новата производствена база да бъде взето до средата на годината.
Източник: Дневник (16.01.2008)
 
Стоманен гигант ни носи €5 млрд. Минимум 5 млрд. евро може да инвестира австрийската компания Voest Alpine у нас. Гигантският концерн, който е един от най-големите производители и преработватели в света, иска да построи своя производствена база в Черноморския регион. България е една от трите страни, между които се избира за осъществяване на инвестицията. Проектът беше представен пред премиера Сергей Станишев, икономическия министър Петър Димитров, шефа на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев и посланика на Австрия у нас Клаус Фабиян. Предвижда се комбинатът да бъде копие на този в Линц, Горна Австрия, където е и централата на концерна. Ако избере България за построяване на предприятието, фирмата ще открие и близо 25 000 работни места. Продукцията ще се изнася в региона и ЕС. Предимствата на страната ни са достъпът до европейската железопътна мрежа, отличната данъчна среда и добре обучената и квалифицирана работна ръка, отбеляза Станишев. Австрия е инвеститор №1 у нас. За периода 1992-2006 г. австрийските инвестиции са 3,454 млрд. долара, или 17% от всички преки чужди вложения.
Източник: Стандарт (16.01.2008)
 
Искат €500 млн. за “Кремиковци” Прамод Митал продава "Кремиковци". Това потвърди изпълнителният директор на металургичния гигант Александър Томов. Индиецът и неговите консултанти във фирмата майка "Глобал Стийл" се въртят около сумата от 500 млн. евро, срещу която са склонни да се разделят със завода. Официалното им решение ще бъде обявено на 24 януари. Ако някой брои половин милиард за комбината, Митал ще реализира само за 2,5 години петкратна печалба в сравнение с цената от 102 млн. евро, която той плати на бившия собственик Валентин Захариев през лятото на 2005 г. Кандидат-купувачи не липсват. Те са двама украински олигарси, които са съперници в родината си. Причината е, че са свързани с двете враждуващи най-силни политически фигури в страната. От едната страна стои металургичният холдинг "Метинвест холдинг" на Ринат Ахметов, който е свързван с проруски настроения бивш премиер на Украйна Виктор Янукович. В момента тече сливане между холдинга на Ахметов и "Смарт холдинг" на руснака Вадим Новински, който притежава в България металургичния завод "Промет". След сливането в новата структура Новински държи едва една четвърт от общия капитал от $25 млрд. Новински се ползва с доверието на бившия руски премиер Виктор Черномирдин и на кръгове, близки до сегашния президент Владимир Путин. Вторият кандидат е "Финанси и кредити" на Константин Жеваго, свързан с детето на Оранжевата революция Виктор Юшченко. Информацията бе потвърдена и от източници от икономическото министерство, които дори коментираха, че Жеваго водел финансово по-агресивна кампания за закупуването на "Кремиковци" от конкурентите си от "Метинвест". Възможно е да има още кандидати за "Кремиковци". Според зам. икономическия министър Нина Радева, която е представител на държавните 25,3 на сто от акциите в завода, се носят слухове за интерес на руска компания. Тя обаче не знае коя е тя, защото от "Глобал Стийл" все още не са уведомили официално министерството.
Източник: Стандарт (16.01.2008)
 
И държавата ще решава проблемите на "Кремиковци" Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че държавата може да се намеси при решаването на проблемите на "Кремиковци". Вчера в парламента той обясни, че в случай на нужда ще бъдат взети мерки за стабилизацията на дружеството, тъй като големите структуроопределящи предприятия в България не са "безпризорни деца" и не може някой произволно да решава дали да се затварят или отварят. Това изявление втвърди позицията на неговото ведомство против затварянето на компанията, изразена за пръв път на 3 януари.
Източник: Дневник (16.01.2008)
 
ОЦК купува всички акции на "Горубсо Мадан" и "Горубсо Роф" "Оловно цинков комплекс" Кърджали ще придобие от "Интертръст Холдинг БГ" всички акции от капитала на "Горубсо Мадан" и "Горубсо Роф". В момента реално всички предприятия са контролирани от Валентин Захариев. В случая става въпрос за прехвърляне на 328 774 броя акции от капитала на "Горубсо Мадан" и 147 600 броя акции от капитала на "Горубсо Роф", според съобщение на борсата. Валентин Захариев преди контролираше "Кремиковци" чрез "Финметалс холдинг", продаден впоследствие на индийската фамилия Митал. Сред плановете на холдинга за следващата година пък попада листването на няколко български дружества. Това са "Финтехмаш", "Горубсо Мадан", РОФ и "Интерпайп". Първо на борсата ще излезе машиностроителното предприятие, базирано в Пловдив, "Финтехмаш", но преди това настоящият му капитал трябва да бъде увеличен от сегашните 158 хил. лв. на 10 млн. лв. Мините "Горубсо" и обогатителната фабрика РОФ пък трябва да се слеят и след това да бъдат листнати като едно дружество. Последен на борсата ще излезе заводът за производство на тръби "Интерпайп", който се намира до "Кремиковци". За намеренията си на неговата територия да бъдат изградени леярна, мощности за горещо и студено валцуване, "Интертръст холдинг" получи сертификат за първи клас инвеститор, а общите инвестиционни намерения за следващите три години предвиждат инвестиции в размер на 270 млн. евро. В момента единствената публична компания, която се контролира от Валентин Захариев, е "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали.
Източник: Дневник (16.01.2008)
 
Производството на желязна руда на Rio Tinto за 2007 г. достигна рекордните 179 млн. м.т. От Rio Tinto, третата най-голяма минна компания в света, съобщиха, че производството на желязна руда се е повишило до рекордните 179 млн. метрични тона. Рекордът е достигнат насред продължаващото противопоставяне на листваната в САЩ и Великобритания компания срещу опитите за поглъщане на най-голямата разнородна минна група BHP Billiton. Rio Tinto също така достигна рекорд в годишното сравнимо производство на боксит, алуминий, рафинирано злато и разфиниран мед през 2007 г. Позициите на компанията при алуминия също се заздравиха след като беше закупена канадската Alcan Inc за USD 38.1 млрд. ‘Благодарение на значителното разрастване при желязната руда и алуминия и придобиването на Alcan, което създаде най-големия производител на алуминий в световен мащаб, очакваме още по-голям ръст през 2008 г.’, каза изпълнителният директор на Rio Том Албанезе. Джеймс Уйлсън, анализатор на суровините в базираната в Перт брокерска къща DJ Carmichael, каза че цифрите са в рамките на очакваното. ‘Цифрите при желязната руда не са изненада, защото бяха предупредили че ще се разширят до към 200 млн. тона’, каза той. Rio Tinto съобщи в отчета си за четвъртото тримесечие, че повишеното производство на желязна руда отразява по-голямото търсене от страна на големите клиенти. (Thomson Financial)
Източник: Други (16.01.2008)
 
Длъжностни лица: Излизането на Baosteel от преговорите за желязната руда е честа практика Излизането на Baosteel от годишните преговори за цената на желязната руда с рудодобивните компании е често срещана практика, обикновенно използвана при преговори, казаха длъжностни лица близки до стамнената промишленост в Китай. Този коментар дойде като отговор на излязлата в Австралия новина, че дългосрочните преговори за цените на желязна руда са във застой, след като Baosteel, най-голямата стоманолеярна компания в Китай, прекратиха преговорите с основните рудодобивни компании BHP Billiton, Rio Tinto и Vale, отказвайки исканите цени от добивчиците като “твърде високи”. “Ние никога не коментираме преговорите за цената на желязната руда, докато те текат”, коментира Саманта Евънс, говорител на BHP. От Baosteel отказаха да коментират, когато бяха открити. “Не е учудващо, че преговорите понякога стигат до задънена улица, когато двете страни не могат да се договорят. Миналогодишните преговори приключиха през декември 2006 г., но това не означава че тазгодишните ще приключат толкова бързо, и сме сигурни че Baosteel няма да бързат и ще договорят по-добри цени за китайските производители на стомана, които те представляват”, казаха източници от Tangshan Iron and Steel Group, пожелали да останат анонимни. (INTERFAX)
Източник: Други (16.01.2008)
 
"Кремиковци" остава без разрешително за работа, докато не изпълни всички законови изисквания за това, и компромиси няма да има. Това заяви министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров по повод поисканото от Столична община удължаване на срока за обществено обсъждане на заявлението за разрешително на комбината.
Източник: Стандарт (17.01.2008)
 
Повторно обсъждане за разрешителното на “Кремиковци” Заявлението за издаване на комплексно разрешително за дейност на “Кремиковци” ще бъде обсъдено отново от Столична община (СО), съобщи вчера зам.-министърът по екологията Чавдар Георгиев. Документът е нужен, за да може комбинатът да продължи да работи в съответствие с екологичните изисквания на ЕС. До дни Общината трябва да определи сроковете за новото обсъждане. Преди дни зам.-кметът на София Мария Бояджийска поиска от Агенцията по околна среда да удължи срока на обществено обсъждане на заявлението на комбината за издаване на екологичното разрешително. Екологичният министър Джевдет Чакъров разреши повторната дискусия.
Източник: Новинар (18.01.2008)
 
Заявлението за издаване на комплексно разрешително на „Кремиковци” ще бъде подложено на обществено обсъждане от Столична община. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е издал разрешение да се осигури повторен обществен достъп до документите, съобщи зам.-министър Чавдар Георгиев. До дни общината трябва да публикува в пресата сроковете за новото обществено обсъждане. На 15 януари заместник-кметът на София Мария Бояджийска поиска от изпълнителния директор на Агенцията по околна среда да удължи срока на обществено обсъждане на заявлението за издаване на разрешителното и достъп до него на всички заинтересовани страни.
Източник: Дарик радио (18.01.2008)
 
ArcelorMittal NA вдига цената на канадската арматура от стомана с 60 к.д./м.т. ArcelorMittal North America информира клиентите си, че ще увеличи цената на произвежданата в двата канадски завода на компанията стоманена арматура с 60 канадски долара за метричен метър. Новата цена ще влезе в сила от новите заявки след 16 Януари 2008 г. “Това повишение отртазява настоящото положение на пазара и балансира цената на арматурата с тези на суровините”, каза говорителя на компанията Дейвид Алън. Компанията произвежда арматура в Контрекю и Лонгюил в Квебек. Малкото предприятие в Контрекю произвежда с две електрически пещи с капацитет 1.7 млн. м.т. нерафинирана стомана на година. ArcelorMittal North America също така вдига цената на навитата арматура, ковто се произвежда в Джорджтаун, Южна Каролина, с 60 щ.д. за стоун*, като ще важи за доставките от 1 февруари 2008 г. “Показването е необходимо за да не изоставаме от поскъпващите суровини”, каза Алън. На 1 януари компанията повиши цената на навитата арматура с 30 щ.д. за стоун. (*стоун - мярка за тегло = 6.35 кг.) (Ройтерс)
Източник: Други (18.01.2008)
 
Българо-германска фирма ще прави завод в Плевен Нов център за метални профили ще бъде изграден в Плевен до края на тази година от германската компания Fischer Profil и плевенската "Хоризонт - Иванов". Двете фирми са сключили споразумение за джойнт венчър, като за съвместната дейност са регистрирали смесеното предприятие "Corus Building Systems - България". Това съобщи Борислав Иванов, управител на "Хоризонт - Иванов". Чуждестранната компания е втората по големина в Европа в сферата на металите, а първата й инвестиция в Източна Европа е в Плевен, уточни Иванов.
Източник: Дневник (21.01.2008)
 
И столичани ще имат думата за "Кремиковци" Бъдещето на металургичния гигант "Кремиковци" е в ръцете и на жителите на София. Това стана ясно, след като Изпълнителната агенция по околна среда обяви нов едномесечен обществен достъп до повторно подаденото от комбината заявление за издаване на комплексно разрешително. Столичани ще могат да се запознаят с намеренията на комбината от 23 януари в кметството на "Московска" 33. Общината пък ще трябва да насрочи дата за обществено обсъждане на екоплановете на дружеството. Мотивите за това решение са големият обществен интерес към комплексното разрешително, обясниха от екоминистерството. Шефът на МОСВ Джевдет Чакъров отказа през април м.г. да издаде документа, тъй като заложената в заявлението екопрограма била неизпълнима. През май ръководството на комбината подаде повторно заявление. На 9 януари завърши първата процедура по обществен достъп до документацията на дружеството. Екоминистерството бе категорично, че комплексно разрешително на "Кремиковци" ще бъде издадено единствено ако металургичният комбинат покаже, че реално инвестира и работи за привеждане в съответствие с екологичните изисквания и че няма да се прави компромис със здравето на жителите на столицата и опазването на околната среда. Без този документ "Кремиковци" трябва да се затвори до 2012 г. Дори в обращение се завъртя идея на мястото му да бъде изграден бизнес център. Министърът на икономиката Петър Димитров обаче обяви, че в правителството не се обсъжда въпросът за закриването на предприятието, тъй като социалният и икономически ефект от спирането му ще е негативен.
Източник: Сега (21.01.2008)
 
Спасява се с финансови еквилибристики Още когато придобива завода от Валентин Захариев през август 2005 г., Митал взима облигационен заем от $325 млн. от "Стемкор" и "Мерил Линч", обезпечен с продукция, която стои в "Кремиковци". След това плаща точно 102 млн. на Валентин Захариев. Останалите пари отиват за покриване на задълженията на комбината към българския бюджет - около 120 млн. лв. Третата част е прословутото плащане от 135 млн. долара за управлението на комбината на фирмата "Глобал стийл". Макар акциите на металургичния гигант да се търгуват на фондовата борса, собствениците му не си дават зор, за да осигурят прозрачност на финансовите отчети и дори "забравят" да ги предават. Наложи се уникалното спиране на търговията с ценните книжа на завода, за да се накара Митал да предаде отчета за полугодието на миналата година. Той сочи, че дружеството е влошило значително финансовия си резултат, като загубата достига 153,1 млн. лв. за полугодието спрямо 19,66 млн. лв. година по-рано. Приходите от продажби са се понижили значително до 368 млн. лв., като това е основната причина за увеличението на загубите. Последният опит за подобряване на имиджа си "Кремиковци" направи по повод присъдения на завода рейтинг от агенцията "Муудис". Той е един от най-ниските у нас - Саа1. В същия ден "Кремиковци" отчете финансови резултати. Според тях приходите от продажби за първите 10 месеца са достигнали $459 млн. Ако това e истина, то за 4 месеца комбинатът би трябвало да е удвоил продажбите си, коментираха с учудване експертите. Малко след това започна колапсът на завода, слуховете за фалит, предизвикан от кредиторите на облигационния заем. Заедно с атаката от Столичната община и Европейската комисия за неспазените екологични задължения стана ясно, че Митал си отива.
Източник: Стандарт (21.01.2008)
 
“Кремиковци” ощипан с лихварски трик Прамод Митал, малкият брат на гиганта в металургията Лакшми, е източвал "Кремиковци" напълно легално. Той е използвал чужди оборотни средства за закупуване на суровините, работел е с една от най-ниските в света добавени стойности на печалба и е уж плащал стотици милиони за консултантски услуги. Нищо ново под слънцето - схемите на Прамод Митал досущ приличат на тези, които дребният тарикат Христоско Вретенаров използва в "Трамкар". Само че в много по-големи мащаби и с участието на световноизвестни фирми в металургията. Като например британският металургичен търговец, финансов консултант и транспортьор "Стемкор", чийто годишен оборот е над $5 млрд. Схемите за източването на печалбите в завода със свързани предприятия са няколко, отбелязват експерти. Първата от тях се отнася до декапитализацията на "Кремиковци". В балансите на дружеството за 2005 г. изведнъж попада скрап, който уж бил намерен на площадките на завода. Той е оценен нереално високо като актив. А само година по-късно е продаден на двойно по-ниска цена Заради липсата на независима оценка на прословутия скрап одиторите от "Делойт и Туш" отказват да заверят баланса на "Кремиковци" за 2005 г. За анализаторите евтината продажба означава, че това е реалната цена, а записаните в баланса цифри просто са раздути. От доклада става ясно и че 30% от обемите на продажбите са от гранулирана шлака, останала от предишни години. В същото време собственият капитал на металургичния комбинат към 31 декември 2005 г. се е стопил до 465 млн. лв., в сравнение с 619 млн. лв. в края на 2004 г. Втората схема се реализира чрез използването на свързани със собствениците търговски дружества извън комбината. Те купуват продукцията на ниски цени от "Кремиковци", а я продават доста по-скъпо. В това няма нищо незаконно, подчертават специалистите. Къде да оставя печалбата е приоритет на собственика. Целта е да спести плащането на по-високи данъци подобно на офшорните компании. Факт е, че металургичният ни комбинат работи с едни от най-ниските добавени стойности в света. Но това е и много изгодно за Прамод Митал и "Глобал стийл". Печалбите ни са ниски, защото "Кремиковци" работи с повишаващи се цени на природния газ, високи транспортни разходи заради отдалечеността от морски пристанища и източници на суровини, твърдят от завода. Няма обаче оправдание за един друг вид източване. Когато купува завода през 2005 г., Митал прави шокиращ превод на около 135 млн. евро към "Глобал стийл". Това съобщи брокер, който работи на Лондонската борса. Част от облигационния заем е предназначен за консултантски и мениджърски услуги по управлението на "Кремиковци" за бъдещ период. Парите обаче се връщат от продукцията, произведена край гара Яна. "Това е най-класическа схема за източване. Оттук нататък въпросът е как държавата ще накара Митал да продаде завода на надежден купувач", коментираха източници от финансовото министерство.
Източник: Стандарт (21.01.2008)
 
Столичани също ще имат думата за бъдещето на металургичния комбинат "Кремиковци", след като Изпълнителната агенция по околна среда обяви нов едномесечен обществен достъп до повторно подаденото от „Кремиковци” заявление за издаване на комплексно разрешително. От 23 януари жителите на София ще могат да се запознаят с намеренията на завода, а Столична община ще трябва да насрочи дата за провеждане на обществено обсъждане на екоплановете но дружеството, което е собственост на индийския бизнесмен Прамод Митал.
Източник: Медия Пул (21.01.2008)
 
Изпълнителният директор на Rio Tinto остави вратичка за по-висока оферта от BHP Изпълнителният директор на Rio Tinto, Том Албанезе, остави вратичка за по-добра оферта от BHP, но каза, че тяхната компания би била щастлива да продължи да се развива сама, ако от BHP се откажат. Най-голямата минна компания в света BHP трябва да отправи оферта до 4 февруари, или да оставо Rio на мира за поне 6 месеца според ссрпк наложен от британската служба по закупуванията. Акциите на Rio скочиха с 4.9% в Лондон в петък, след като излезе слух, че BHP се подготвя да направи по-добра оферта от 3.58 от своите акции плюс 16.50 австралийски долара в брой за всяка акция на Rio, от предишната оферта 3 за 1, която беше на стойност 140 млрд.щ.д. Докато говореше за перспективите за растеж Албанезе не отписа вариант да се приеме една по-висока оферта. “Отново всичко е до оценка. Ако оценката я няма, няма я. Обаче, не искам да спекулирам с нищо конкретно.”, каза пред телевизия Sky. Той добави, че ако BHP се откаже на 6 февруари, компанията ще се фокусира върху развитието си сама. “Имаме чудесен бизнес на чудесен пазар и сме готови да го развиваме и да го направим още по-силен”, каза Албанезе. Той повтори за пореден път, че предложението 3 за 1 на BHP не е достатъчно добро. (Reuters)
Източник: Други (21.01.2008)
 
Bekaert ще инвестира в руски завод за стоманена тел За да заздрави позициите си в Азия, Bekaert възнамерява да инвестира в нов завод за стоманена тел в специалната икономическа зона Липецк. Тази инвестиция от над 97 млн.евро ще бъде осъществена на фази през периода 2008 – 2013 г. Първата фаза се очаква да започне да функционира през 2010 г. Намеренията на Bekaert ще бъдат подчертани от присъствието на делегация, водена от президента Берън Пол Байс и изпълнителният директор Барт де Грайв, на приветстването на новите инвеститори в района Липецк, което също така ще бъде посетено от високопоставени руски лица. С тази нова инвестиция, Bekaert отговаря на повишеното търсене на стоманена тел за подсилване на автомобилни гуми, което е вследствие на бурното икономическо развитие в страната. Районът Липецк, на около 400 км южно от Москва, е разположен стратегически близо до целевия пазар, с добра логистика, широк достъп до енергийните ресурси и квалифицирана работна ръка. Bekaert вече има изградена клиентска мрежа в Русия за стоманена тел за автомобилни гуми, стоманени фибри за бетонна арматура и други специализирани телени продукти. В момента клиентите на Bekaert са снабдявани от заводът им в Централна Европа. (Azom.com)
Източник: Други (21.01.2008)
 
Работещите в Кремиковци излизат на протест на 23 януари Работещите в "Кремиковци" ще протестират на 23 януари от 8:00 пред Централното управление на дружеството. Организатори на протестния митинг са синдикалните организации на КТ "Подкрепа" и на КНСБ в "Кремиковци". Синдикатите напомнят, че основните искания на протестиращите са свързани с неизпълнението на поетите договорености по Програмата за жизнеспособност на комбината. (InfoRadio)
Източник: Други (21.01.2008)
 
Corus Building Systems - България ще произвежда в Плевен метални профили - Г-н Иванов, откога работите с компанията и как се стигна до подписването на договора за фабриката в Плевен? - Работим от 9 години, преди около 4 години се появи идеята за такова предприятие. Може би около година идеята се обмисляше, след това три години организирахме нещата. През миналата година беше взето решение за подписването на договора, имахме и доста забавяния от различно естество, но в крайна сметка договорът е вече факт. - А кои са все пак партньорите ви? - Това е втората по големина фирма в Европа, която се занимава с метал. Имат доста фабрики в Европа. През лятото на миналата година станаха собственост на индийската компания "Тата", която е и най-големият автомобилен производител в Индия. Така се роди концернът Corus-Тата Group of Companies. Фирмата, с която сключихме договора, е немската Фишер профил, която е 100% собственост на концерна Corus-Тата. В целия концерн работят около 90 000 души, годишният бюджет на компанията е доста по-голям от годишния бюджет на България. Имат фабрики почти навсякъде по света - занимават се с производство на метали, обработка на метали, сандвич панели и други. - В плевенското предприятие какво ще се произвежда? И кога ще започне производството? - Тук ще се обработва метал, ще се профилира и ще се произвеждат строителни елементи за конструкции. Предвиждаме първите поточни линии да започнем да ги монтираме през юни-юли, и се надяваме до края на септември те вече да заработят. Фабриката първоначално ще бъде с три производствени линии, на следващия етап предвиждаме монтирането на още две линии. Смятам, че като цяло до края на тази година ще окомлектоваме напълно фабриката. - Къде ще бъде тя? - Фабриката ще бъде в района на Балканстрой, на наша територия. Ще ползваме сгради, които са собственост на "Хоризонт - Иванов". Става въпрос за площ около 10 000 кв. м, на които ще е разположена фабриката. Разбира се, ще бъде направена реконструкция на съществуващата сграда. Част от машините ще бъдат нови, други ще бъдат реконструирани. - Разбирам, че концернът произвежда и сандвич панели - основно производство на бъдещите ви съседи от "Метекно". Това не ви ли притеснява? - Ние няма да произвеждаме сандвич панели. Конкуренцията винаги я има и е хубаво да я има, защото ни държи живи. Но на този етап ние няма да се конкурираме с "Метекно България". - Какъв ще е обемът на производство на фабриката в Плевен? И какви пазари ще търсите? - Капацитетът на машините е доста голям - става дума за обработка на около 100 000 тона годишно. А какъв ще бъде пазарният ни дял, е друг въпрос. Пазари ще търсим в страните от Балканите. - Има ли конкуренция в такова производство на Балканите? - В част от производството нямаме конкуренция на този етап, или ако има, то тя е много малка. Но има европейски конкуренти, които докарват готовата продукция тук. - Накъде върви строителството в България след повече от двугодишен бум? Родният строителен пазар ще бъде ли ваш клиент? - Не мога да кажа до кога ще има интензивно строителство. Според мен дотук беше строителството, свързано основно с жилищните сгради. Тепърва би трябвало да се развива промишленото строителство, към което са насочени и продуктите, които ще произвеждаме. Смятам, че промишленото строителство ще се развива още години наред - поне в следващите 10 години не мисля, че ще има застой, защото България е с такова местоположение, че нямаме шанс да не се развиваме при условие, че около нас всички държави се развиват бързо. - Ще гледате ли към АЕЦ Белене с новото си производство? - Трудно е да се каже на този етап. Ние ще имаме какво да предложим за строителството на АЕЦ Белене. Като строителна фирма "Хоризонт - Иванов" отделно ще се опитаме да участваме в този процес. Но все още не е съвсем ясно как и с каква работна ръка ще се строи централата, тоест не се знае какви специалисти ще са необходими. Не се знае и дали руската страна няма да доведе свои специалисти. В България специалистите са малко и няма да отговорят на техните изисквания. Напоследък се наблюдава такава тенденция - външни фирми си докарват работници. Ще бъде сложно, това е сигурно. - Какъв е размерът на инвестициите в новата фабрика и колко ще са новите работни места? - Инвестицията ще е около 10 милиона евро - за сградата и реконструкцията й, машините и цялото технологично оборудване плюс монтажа и частичната реконструкция на част от машините. Производството е високотехнологично и няма да има стотици работници, които да работят на поточните линии. Предвиждаме приблизително около 50 работни места - за повечето от тях ще имаме изисквания за технически грамотни хора. При всички случаи ще търсим млади хора, които владеят и чужди езици. Ще имаме петима-шестима инженери, които ще минат на обучение в Германия, ще имаме и няколко икономисти, ще търсим и специалисти с техническо образование. - Кой ще ръководи фабриката и как ще се казва тя? - Дружеството си има борд на директорите плюс двама прокуристи, които вероятно ще са изпълнителният и финансовият директор на фабриката. За съвместната ни дейност сме регистрирали смесено предприятие Corus Building Systems - България. Това е и името на фабриката. Това, което мога да кажа в заключение, е, че колегите ни искат да направим в Плевен едно добро предприятие. Това е тяхната първа инвестиция в Източна Европа.
Източник: Посредник-Плевен (22.01.2008)
 
В минната индустрия се задава сделка за $100 милиарда Бразилският минен гигант "Вале" (Vale) съобщи в понеделник, че води преговори за закупуване на англо-швейцарския си конкурент "Екстрата" (Xstrata) в сделка, чиято стойност може да достигне 100 милиарда долара. "Вале", най-големият производител на желязна руда в света, обясни, че ако се стигне до сделка, тя ще е най-голямото придобиване от бразилска компания за всички времена и един от рекордите изобщо в корпоративната история. Акциите на бразилците се сринах ас 9% при новината, но върху тях вероятно е оказал ефект и глобалният срив по борсите в понеделник. През 2006г. "Вале" купиха канадската "Инко" (Inco) за 17 млрд. долара сред бързо увеличение на доходите заради търсещата суровини китайска икономика. Сега пазарната ситуация е доста по-различна и офертата съвпада със сагата, в която най-голямата минна компания в света BHР Billiton се опитва да придобие големия си конкурент Rio Tinto. До 6 февруари BHР има краен срок да подобри предложението си до 130 млрд. долара или да се оттегли за поне шест месеца. Компанията "Гленкор", която държи най-големият акционерен дял в "Екстрата" (34.6%) изглежда склонна да продаде дружеството.
Източник: Дневник (22.01.2008)
 
Над 2000 работници протестират в „Кремиковци” Над 2000 работещи в "Кремиковци" се събраха на протест пред сградата на Централното управление на комбината. Организатори на протестния митинг са синдикалните организации на "Подкрепа" и на КНСБ в дружеството. Основните искания на протестиращите са свързани с неизпълнението на поетите договорености по Програмата за жизнеспособност на "Кремиковци". Протеста е и на фона на медийните публикации и изказвания за продажба и закриване на металургичния комбинат, въпреки че ръководството на "Кремиковци" отхвърли слуховете, а от министерството на икономиката и енергетиката обявиха, че дружеството е структуроопределящо и няма да бъде затворено.
Източник: Дарик радио (23.01.2008)
 
Металите загубиха защитата от кризата Медта продължи спада от понеделник и се срина до триседмично дъно, като продължи да следва очакванията за рецесия в САЩ. Стоката стана жертва на глобалните разпродажби на фондовите и стоковите пазари и поевтиня до най-ниската си цена от 31 декември. Металът с тримесечна доставка на лондонската борса LME падна до 6675 долара за тон, със 70 долара под нивата в края на деня в понеделник. Някои инвеститори са все още обнадеждени, че повишеното търсене в Китай ще компенсира стагнацията в САЩ. До началото на тази седмица цветните метали изглеждаха предпазени от всеобщото отслабване на настроението на инвеститорите, като някои от стоките се качиха до двумесечен максимум в първите дни на търговия на новата година. Медта се отдалечи на 10 процента от тези нива, но все още поддържа нетна печалба за дните от 2008 г. Никелът постигна най-лошото представяне в групата на металите. Стоката падна с 1050 долара до 2650 долара за тон. Никелът е в режим на консолидация и трудно ще пробие над 30 000 долара за тон в скоро време. Цинкът с тримесечна доставка падна с 30 долара до 2200 долара за тон, докато алуминият отстъпи с 10 долара до 2400 долара за тон. Калаят падна със 100 долара до 15 900 долара за тон.
Източник: Дневник (23.01.2008)
 
Рекордна продукция на BHP заради китайското търсене BHP Billiton Ltd. Заяви, че добивите на желязна руда през второто тримсечие са скочили с 9% и достигнаха рекордни нива, благодарение на търсенето от Китай. Произведената желязна руда достигна 27.75 млн. метрични тона за тримсечието приключило на 31 декември в сравнение с 25.4 млн. м.т. през същия период миналата година, заявиха от базираната в Мелбърн компания. Ръста на производството на BHP следва този на Rio, която отчете 11% увеличение на производството на суровината за стомана. Главният изпълнителен директор на BHP Мариус Клоперс иска да убеди инвеститорите, че неговата компания е по-добре управлявана и функционираща от Rio, която отказа агресивната им оферта за поглъщане. “Това е войната на производствените отчети и в момента са рамо до рамо”, каза Кен Уест, които помага в управлението на 3 млрд. австралийски долара в Perennial Investment Partners Ltd. “И двете компании не могат д си позволят грешки, защото когато се опитаваш да атакуваш, трябва да запазиш собствената си къща здрава.” Акциите на BHP се качиха до рекордни нива от 2 деситилетия насам, покачване с 2.89 авст.д. или с 9.3% до 33.89 авст.д. в 4:10 следобяд в Сидни при затварянето на австралийската фондова борса.
Източник: Други (23.01.2008)
 
ЕК може да предложи по-големи парникови квоти за България след 2013 г. Европейската комисия може да предложи увеличение до 20 на сто на квотите на България и Румъния за въглероден двуокис след 2013 година, за да могат да развиват по-интензивно своите икономики и така по-успешно да наваксат изоставането в сравнение с другите страни от ЕС. Днес Европейската комисия ще представи плана си за борба с парниковите емисии в Европейския съюз, което може да струва много скъпо на предприятията, но и на потребителите, предаде Франс прес. Евентуално увеличение на квотите за България и Румъния в рамките на плана, няма никаква връзка с определените вече квоти емисии на двете страни за периода 2007-2013 г., уточняват агенциите. В края на миналата година Брюксел намали драстично с около 40% квотите парникови газове, които страната ни има право да емитира до 2013 г. Това ще доведе до сътресения в енергоемките промишлени производства и ще рефлектира върху икономическия растеж на страната. Орязването на квотите е причина София да заведе дело срещу Еврокомисията в Съда на Европейските общности в Люксембург. Планът, които Европейската комисия ще предложи днес, се състои от пет проектозакона и един документ за държавните помощи. В него са посочени действия, които трябва да се приложат във всяка от 27-те страни членки, за да се изпълни ангажиментът за намаляване на емисиите с парников ефект с 20 процента до 2020 г., а потреблението на енергия от възобновяеми източници да се увеличи до 20 на сто.
Източник: Дарик радио (23.01.2008)
 
Държавата влиза отново в „Кремиковци"? Министърът на икономиката Петър Димитров каза, че се водят разговори със собственика на „Кремиковци" Прамод Митал. Тази сутрин работници от предприятието протестираха с искане за смяна на собственика и изплащане на стари заплати. Ако не се постигне съгласие, ще се търсят други решения за комбината, в това число държавата да влезе в правото си на собственик, обясни министър Димитров. Той припомни, че новият собственик е поел ангажименти в направление „Модернизация и екологизация на производството", които не са изпълнени. „Ако до месец не се осигурят 120 и 140 милиона евро, за да се инвестира в тази програма, държавата естествено ще ползва всички права, които законът й предоставя, за да може комбинатът да върви напред", посочи Петър Димитров. (news.bg)
Източник: Други (23.01.2008)
 
Държавата отново се закани на "Кремиковци" Икономическият министър Петър Димитров предупреди, че държавата може да се намеси в дейността на "Кремиковци", ако настоящият мажоритарен собственик Прамод Митал чрез контролирания от него "Глобъл стийл холдинг" не изпълни инвестиционните си ангажименти. На пресконференция в сряда той съобщи, че се водят разговори с ръководството на "Глобъл стийл" и ако до април не се осигурят между 120 и 140 млн. евро, държавата ще предприеме съответните мерки, включително и като влезе в правата си на собственик. В момента държавата е собственик на 25% от комбината и има четирима свои представители в управителния съвет, но не е изисквала по-сериозна отчетност.
Източник: Дневник (24.01.2008)
 
ЕК иска намаляване с 20% на вредните газове до 2020-та Европейската комисия представи днес енергийно-екологичен пакет. Комисията предлага до 2020 г. да бъдат намалени с 20 на сто изхвърляните в атмосферата вредни газове в съюза, 20 на сто да достигне делът на получаваната от възобновяеми източници на енергия. Същевременно биогоривата трябва да достигнат 10 на сто от общото потребявано количество горива в Европейския съюз. Енергийно-екологичният пакет породи остри критики от представители на индустрията в Европейския съюз. Според представителите на индустрията в Европейския съюз постигането на тези цели е свързано с много големи бъдещи разходи. България приветства пакета "енергетика - климат" на Европейската комисия, заяви българското представителство към Европейския съюз. Представителството оценява като правилна преценката на Европейската комисия при определянето на индивидуалните ангажименти в пакета във връзка с измененията на климата България да получи максимума от 20 на сто над референтните емисии за 2005 година. Същевременно представителството определи като предизвикателство пълната хармонизация на схемата за търговия с емисии на европейско равнище и отпадането на националните планове за разпределение на квотите вредни емисии след 2013 г., което ще създаде за българските предприятия еднакви условия като за всички предприятия в Европейския съюз, търгуващи в схемата. Заедно с това представителството потвърждава позицията на България, че за страната ни референтната година трябва да е не 2005-та, а 2007-ма, тъй като от тази година са първите верифицирани български предприятия, които ще могат да участват в търговията с емисии. Наред с това представителството отбелязва, че посочената за България цел от 16 на сто, получавана от възобновяеми източници енергия до 2020 г., ще изисква значителни усилия. Трудностите пред постигането й ще са свързани с проблеми като изчерпващ се воден ресурс, незначителен ветрови потенциал. Освен това цените на електроенергията в България, които сега са едни от най-ниските в Европейския съюз, могат да бъдат повишени заради мащабни инвестиционни проекти за рехабилитация на централите и съобразено много повече с екологията производство. Изпълнението на целта от 16 на сто енергия от възобновляеми източници ще предизвика допълнителен ценови натиск и ще създаде препятствия пред снабдяването на българските потребители с електроенергия на разумни цени, посочва представителството ни към Европейския съюз. Предложеният енергийно-екологичен пакет от Европейската комисия ще стане задължителен за изпълнение, ако бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз.
Източник: Дарик радио (24.01.2008)
 
Gerdau Ameristeel купува Chaparral Gerdau Ameristeel заявиха, че са съгласни да закупят Chaparral Steel за 4.22 млрд. щ.д. в брой сцел да разширят гамата на предлаганите си продукти със стоманени продукти с висока добавена стойност. Gerdau ще плати 86 щ.д. за всяка акция на Chaparral, което е с 13.64% повече от крайната цена от 75.69 щ.д. от вчера на нюйоркската фондова борса. Сделката беше обявена след края на търговията за деня. Тя беше единодушно одобрена от бордовете на директорите на двете компании, информираха те в отделни изявления. През април Chaparral обяви, че управата на компанията търси стратегически варианти, включително евентуална продажба на компанията, и че са наели Goldman Sachs като съветник. Chaparral, базсирана в Мидълтън, Тексас, е вторият по големина производител на строителни стоманени греди в Северна Америка и основен производител на стоманени пръти. Също така е рециклираща компания. “Това стратегическо обединение идеално ни приляга. То ще разшири продуктовата ни гама и ни дава цял набор стоманени продукти за строителството. (New York Times)
Източник: Други (24.01.2008)
 
ЦСКА е бил продаден в началото на годината на могъща компания. Собственикът на "червените" Прамод Митал е спазарил 52 процента от клуба в Лондон, където до снощи бе и президентът Александър Томов. Очаква се сделката да бъде обявена от политика още днес. Източници, близки до Томов, потвърдиха, че са водени преговори за смяна на собственика на тима. Според тях бизнесмените, които са придобили мажоритарния дял не само на ЦСКА, но и на конфликтния металургически комбинат "Кремиковци", идват по-скоро от Изток. Според агенция Фокус обаче става въпрос за основния спонсор на "Манчестър Юнайтед" - американската застрахователна корпорация AIG, която купи миналата година БТК и Vivatel.
Източник: 24 часа (25.01.2008)
 
"Петров П. М." ще изгражда машиностроителен завод край София Завод за високотехнологични машини на фирмата "Петров П. М." ЕООД ще започне производствена дейност в началото на 2009 г. Това съобщи Петър Петров, президент на компанията. Управляваната от него фирма получи награда от Германско-българската индустриална камара за дейността си през изминалата година. За създаването на новия завод от дружеството са закупили старо предприятие край София за 250 хил. евро, разположено на площ от 2 дка. Очаква се модернизацията му да завърши до края на тази година. В него ще се произвеждат металорежещи машини, които са собствена разработка на компанията.
Източник: Дневник (25.01.2008)
 
Сделката за "Кремиковци" - на 90% сигурна Преговорите за продажбата на „Кремиковци” на украинския бизнесмен –милиардерa Константин Жеваго, са завършени на 90%, съобщи в сутрешния блок на БНТ изпълнителният директор на комбината Александър Томов. Томов потвърди информацията на Дарик от снощи, че става дума за целия дял от 71% от компанията, които Митал купи през 2005 от „Финметалс холдинг”. Томов заяви, че пред сегашния собственик има два избора – или да осигури нужните 140 млн. евро за изпълнение на екологичната програма, или да намери инвеститор, който да ги осигури. Очаква се преговорите за сделката да приключат до броени дни. Според Томов разговорите през последните месеци са били затруднени от информациите, че предприятието може да бъде затворено, което плаши инвеститорите. 40 години „Кремиковци” разчита на руски и украински суровини, коментира Томов. По думите му, след като се направят нужните инвестиции, комбинатът може да печели по 10 млрд. евро на месец. На въпрос защо индийският милиардер, който държи стоманодобивни предприятия и в други държави, не е успял да се справи с инвестиционната програма за „Кремиковци”, Томов отговори, че на плановете на Митал попречила банковата криза, която осуетила плановете му. Много пари трябва да се инвестират за подобряване условията за работниците, обясни още Александър Томов.
Източник: Дарик радио (25.01.2008)
 
До ден-два продаваме „Кремиковци“ на украинския милиардер Констянтин Жеваго, съобщи Александър Томов, председател на Управителния съвет (УС) на комбината. Купувачът е 34-годишен украинец, близък до руския олигарх Олег Дерипаска. Жеваго управлява икономическата групировка "Финанси и кредити". Той е депутат от партията на премиера Юлия Тимошенко и държи четвъртото по големина в света находище на железни руди. Предварителен договор за сделката може да бъде подписан днес или утре, каза Томов. По думите му от купувача ще зависи дали в управлението на металургичния комбинат ще останат хора от сегашното ръководство на компанията. След тиражирането на новината за предстоящата продажба от пресцентъра на металургичния комбинат предоставиха части от разговора с Томов, в които се дават допълнителни подробности около намеренията на собственика на „Кремиковци“: - Продаден ли е Кремиковци? Разговорите не са приключили и сделката не е финализирана. Очакваме това да се случи в близките дни. Комбинатът се нуждае от 120-140 млн евро. инвестиции. Необходим е и оборотен капитал. - Оттегля ли се сегашният инвеститор? Компромис с технологичното обновление и екологичната защита не могат да направят нито България като страна, нито комбинатът, нито нашите работници, нито София и софиянци. Нямам стопроцентен отговор на въпроса защо се стигна дотук. Мога да споделя само една версия за мотивите на досегашния инвеститор, че през 2007 г. Кремиковци всеки месец беше „закриван” от лица, които нямат право на това, всеки месец беше спиран и на негово място бяха строени приказни „сити”-та. При такава обстановка всички инвеститори стават предпазливи. Никой инвеститор не иска да изсипе милиони и после да му кажат, че ще му затварят завода. Неувереността нарастваше, особено в последните 4 – 5 месеца на годината. Но това са само мои хипотези. Искам да информирам, че преговорите се водят от г-н Прамод Митал. Важен фактор за необходимостта от промяна е и мнението на световните инвеститори. - С кой инвеститор се водят разговори? Стратегическият инвеститор, с който се водят преговори е Констянтин Жеваго и неговата компания „Финанси и кредит”. Г-н Жеваго е украински милиардер, високо образован, депутат в украинския парламент. Той контролира до голяма степен суровините, които са ни необходими. В преговорите стана ясно, че той поема ангажиментите по екологичната програма със съответните финансови гаранции; изцяло приема проектите, които кремиковският мениджмънт разработи в последните 4 месеца в т.ч. за технологическо развитие, развитието на района като хай-тек парк и, което е може би най-важно, задълженията, които има компанията по индивидуалният план за жизнеспособност на ЕК. Рамката на инвестициите, които се договарят, са в обем на 340 млн. долара. Ще призная, че инвеститорският интерес е голям и има и други предложения. - Г-н Прамод Митал изтегля ли се от България като инвеститор? Г-н Митал ще остане като инвеститор в България. Оттегля се само от „Кремиковци”. - Какво е отношението на държавата към сделката? Искам да заявя, че отдавна не сме имали министър на икономиката, който да се ангажира така пряко, както сегашният министър г-н Петър Димитров. - Продава ли се ЦСКА? ЦСКА не е обект на преговорите. Клубът запазва своя статут. Футболният клуб е на спортистите и на българската общественост. От него не се печели. Проблеми със заплатите и финансиране на клуба няма. - Имат ли основание протестите на работниците? Работниците винаги имат основание. Те искат по-добри условия на труд. Това, което не трябваше да става, е тази груба политическа употреба от страна на няколко местни синдикални лидери с интересите на работниците. Работниците искат, имат нужда от по-добри заплати, макар че средната заплата е над 1000 лева. Имат нужда и от по-добри социални и битови условия. Това означава много пари, които трябва да се инвестират, без да се връщат. Следователно това, което казах за новата инвестиционна схема, покрива и социалната програма, която сега не се изпълнява напълно.
Източник: Инвестор.БГ (25.01.2008)
 
Синдикатите в „Кремиковци” подкрепят смяната на собственика Синдикатите в „Кремиковци” подкрепят водените преговори за смяна на собственика на металургичния комбинат. Това се казва в декларация, подписана от инж. Васил Яначков, представител на КНСБ и Людмил Павлов, председател на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" в комбината. От двата синдиката подкрепят преговорите и заявяват, че са за „час по-скорошното и успешното им приключване”. „Кремиковци” има крещяща нужда от нов собственик с реален потенциал”, се казва в декларацията. В нея се настоява правителството да вземе пряко участие в преговорите с цел гарантиране на инвестиционната програма и обезпечение на комбината. „Заявяваме готовност при постигане на сделка незабавно да влезем в контакт с новия собственик за изработване на програма на взаимодействие, която ще осигури мир и условия за нормална работа”, заявяват синдикалистите. Според тях в преговорите освен представители на правителството, трябва да участват и металурзи.
Източник: Банкеръ (25.01.2008)
 
Украински милиардер ще купува Кремиковци "Кремиковци" ще бъде продаден до дни на "Финанси и кредити", собственост на украинския милиардер Константин Жеваго. Това заяви председателят на УС на комбината Александър Томов. Сделката е договорена на 90 процента, уточни Томов. Кремиковци” 40 години е работил на основата на руски и украински суровини и е нормално сега инвеститорът да е от Украйна. Нямаме друг начин и като ръководство и като правителство, за пръв път работим заедно и близко с министъра на икономиката, отбеляза Томов. Украинският милиардер е представил амбициозна инвестиционна политика за "Кремиковци", което е надделяло в избора за бъдещ купувач на комбината, каза още Томов. Жеваго е един от най-богатите хора в света със състояние от над 3,3 млрд. долара. Той притежава четвъртото по големина находище на железни руди на Земята. Жеваго е собственик и на елитния украински тим "Ворскла" (Полтава). В тази връзка Александър Томов опроверга слуховете, че заедно с дружеството ще бъде продаден и ЦСКА. Както и преди, така и сега собственик на "армейците" остава Прамод Митол.
Източник: Банкеръ (25.01.2008)
 
Продават "Кремиковци" до 2-3 дни Константин Жеваго, собственик на компанията „Финанси и кредит”, купува 71% от предприятието. До два-три дни сделката за продажба на „Кремиковци” ще е факт, съобщи говорителят на комбината Румен Занко. Бизнесменът Константин Жеваго, собственик на компанията „Финанси и кредит”, ще купи 71% от предприятието. Сделката е пред приключване, остава да се финализира с украинския магнат Жеваго, посочи говорителят. „Разговори се водят от много време. Въпрос на време е 71% да преминат в Жеваго”, допълни той. Бизнесменът Ринат Ахметов няма да участва в сделката. Интерес са проявили както руски, така и украински компании. Мениджмънтът на „Кремиковци” се е спрял на Константин Жеваго. Причината е, че „Кремиковци” още от създаването си е разчитал и работил с украински суровини – затова е логично това да бъде новият собственик. „Когато са водени преговори, в тях е взето предвид, че комбинатът е в България, която е член на ЕС. Оттам – планът за жизнеспособност на „Кремиковци” остава в сила. С новия инвеститор са обсъждани параметрите на този план, включително и екологичната програма. Инвеститорът е приел, че тази програма е необходима и ще бъде инвестирано в нея. Цифрата, която беше обявена – над 120 млн. евро, ще бъде инвестирана”, посочи говорителят.
Източник: Застраховател (28.01.2008)
 
“Кремиковци” дължи $ 300 млн. неустойки Близо 300 млн. долара санкции заради неизпълнени ангажименти по приватизационния договор дължи "Кремиковци" на държавата, става ясно от отчетите на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). Неустойките са наложени на собственика на комбината "Финметалс" и ще се превърнат в проблем и на бъдещия купувач на компанията, която държи 71% от завода. През 2007 г. заради неизпълнена инвестиционна програма за 2005 и 2006 г. "Финметалс" е глобен с близо 150 млн. долара, сочи публикуван преди дни отчет на АСК за третото тримесечие на миналата година. Заради неизпълнено задължение за износ на прокатни изделия за италианската "Марчегалия" пък е наложена глоба за още над 33,7 млн. лв. През 2006 г. "Финметалс" бе санкциониран с 49 млн. лв., а преди това има санкции за още над 56,8 млн. долара. Между 2000 и 2005 г. по договор той е трябвало да инвестира 300 млн. долара.
Източник: 24 часа (28.01.2008)
 
Митал продал гара и земи за 70 млн. лв.? За източване на "Кремиковци" чрез разпродажба на активи за 70 млн. лв. сигнализираха вчера синдикатите. Продадени са над 5000 декара земя, прокатната гара, "Рудодобив и обогатяване", обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. Това се е случило през миналата година, като земите са продавани на кредитори, към които комбинатът има дългове. "Аз питам какво е получила държавата от тези пари, която е съсобственик с една четвърт от цялата собственост", каза Христов. Той допълни, че освен това предприятието се източва "на входа и на изхода" - суровините се купуват скъпо, а продукцията се продава на ниски цени. Лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев смята, че държавата, която държи 25% от акциите, е най-виновна, защото допуска безобразията в "Кремиковци". От една година подаваме сигнали за източването, а правителството не реагира, възмути се колегата му от КНСБ. Че" Кремиковци" се източва, призна преди десетина дни и самият министър на икономиката. "Според работещи там и според наши представители в Надзорния съвет се отклоняват по 15-20 млн. лева, а според други - 15-20 млн. евро на месец", обяви изненадващо Петър Димитров пред БНТ. Същевременно "Сега" научи, че Прамод Митал не може да продаде 71% от акциите на "Кремиковци", защото от 4 години те са блокирани по искане на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). Предмет на очакваната сделка с украински или руски олигарси ще е фирмата "Финметалс холдинг". През 1999 г. тя придоби за 1 долар 71% от потъналия в дългове "Кремиковци". "Финметалс", тогава собственост на бизнесмена Валентин Захариев, подписа договор с 20 условия, включително и за 300 млн. инвестиции за 5 години, които обаче не изпълни. По тази причина през 2004 г. АСК заведе дела срещу "Финметалс" и за да обезпечи исковете, поиска запор на придобитите от купувача акции. По това време Захариев вече се канеше да продаде своите 71%. Тъй като нямаше как да продаде блокираните акции от "Кремиковци", бизнесменът намери вратичка - продаде фирмата си "Финметалс" на "Глобал стийл холдингс", част от бизнес империята на семейство Митал. Взимайки "Финметалс", през 2005 г. чуждият инвеститор пое и всички задължения по приватизационната сделка. Продължаваме да водим дела срещу купувача на "Кремиковци" за неизпълнени задължения и неустойки по тях, потвърди пред "Сега" Руси Статков, зам.-шеф на НС на АСК. Той посочи, че за съжаление повечето от делата все още са на първа инстанция. Делата може силно да свалят цената на "Финметалс".
Източник: Сега (28.01.2008)
 
Томов оставил на сухо “Кремиковци” В "Кремиковци" няма и тон железен концентрат за преработка, затова пещите му не работят. Изпълнителният директор на комбината Александър Томов го е оставил без суровини в очакване на финализирането на сделката с украинския милиардер Константин Жеваго. Това призна самият Томов. "Кремиковци" прекратил договора си с британския търговец на метали "Стемкор", който осигуряваше оборотни средства за доставка на суровини в комбината. Според Томов това станало, защото компанията си начислява допълнително 40 долара на тон готова продукция. А това било неприемливо. Ако сделката с Жеваго бъде финализирана, новият собственик ще трябва веднага да се бръкне с 50 млн. евро за доставка на железен концентрат. Още толкова Жеваго ще плати на Митал за завода, твърдят източници от Лондон. Според подготвения проект на договора Митал и Жеваго записали и инвестиции от 120 млн. евро за екологичната програма и за най-неотложните действия по модернизацията на комбината. Това било едно от условията, поставени от българското правителство, което държи 25,3 на сто от "Кремиковци". Искането обаче било поставено неофициално, защото сделката е между "Ферекспо" и "Глобал стийл", които си прехвърлят дялове на "Финметалс", коментира висш чиновник от икономическото министерство. Според Александър Томов до края на годината в комбината трябва да останат 5200 души от сегашните 6400 работници. Това е в изпълнение на плана за жизнеспособност на "Кремиковци", одобрен от Европейската комисия.
Източник: Стандарт (28.01.2008)
 
Прамод Митал продава празна и стара черупка Новият собственик на Кремиковци ще завари една оглозгана компания. Според официалните данни към септември 2007 г. най-големият металургичен комбинат в България има загуба от 958.95 млн. лв. Само за две години, откакто дружеството бе купено от индийската Глобъл стийл, то е успяло да натрупа загуба от 752.5 млн. лв. Според експерти, които добре познават ситуацията в Кремиковци, задълженията на комбината са много по-големи. Една инвентаризация като нищо ще покаже, че дълговете достигат 2 млрд. лв., заяви източник, участвал в управлението на Кремиковци, който не пожела да бъде цитиран. Подобна сума спомена и бившият собственик Валентин Захариев. Кремиковци е едно от малкото стоманодобивни предприятия в света, което при тези високи цени на метала работи на загуба, коментира той. От 1999 г. насам цената е скочила близо 4 пъти, а поскъпването на ток, газ и петрол не е чак толкова голямо. Според Захариев, ако комбинатът се управлява правилно, той може да прави по 10 млн. USD печалба на месец. През 2004 г. ние реализирахме близо 130 млн. лв. печалба, а сега условията са много по-благоприятни, коментира Захариев. В същото време Митал здраво е разпродавал активи на дружеството. Сред тях са гарата, която осъществява връзката с БДЖ, мината за рудодобив и обогатяване, единствената подстанция, търговските бази, твърди Захариев. Според него в момента Кремиковци дори няма суровина. Почти сигурно е, че до дни металургичният комбинат Кремиковци ще стане собственост на 34-годишния украински депутат и милиардер Константин Жеваго, съобщи в петък изпълнителният директор на дружеството Александър Томов. От бранша са изненадани как е възможно толкова голямо предприятие да бъде продадено така бързо. Едва ли сериозен инвеститор ще сключи сделка без проучване. Самите Глобъл стийл цели 18 месеца правиха т.нар. дю дилиджънс. Дори и сделката да стане факт след няколко месеца, стои отворен проблемът кой ще изпълнява ангажиментите по плана за жизнеспособност и екологичната програма на Кремиковци. За целта са нужни 140 млн. ЕUR инвестиции. Едва ли докато вървят преговорите, Митал ще извади тези пари. Украинецът или не знае с какво се захваща, или е поредният желаещ да доизпразни черупката на Кремиковци.
Източник: Пари (28.01.2008)
 
Станишев привика индиеца в София Веднага след като стана ясно, че индийският милиардер Прамод Митал ще продава Кремиковци, премиерът Сергей Станишев го е привикал на бърза среща в София, съобщиха от правителствената информационна служба. В телефонен разговор настоящият собственик на металургичния комбинат уверил министър-председателя, че не е водил никакви разговори за бъдещето на комбината със столичния кмет Бойко Борисов и няма намерение да затваря комбината. Митал е обещал да държи в течение българското правителство за преговори с всички потенциални стратегически инвеститори. Според Митал кандидатите са трима - двама от Украйна и един от Русия. Всички потенциални купувачи трябва да проведат разговори в МИЕ преди сключването на сделка, настоява Станишев.
Източник: Пари (28.01.2008)
 
Малкия Костя се превърна в гуруто на рудодобивния бизнес в Украйна Бъдещият собственик на Кремиковци Константин Жеваго е известен като първия официален милиардер на Украйна. Състоянието му се оценява на над 3 млрд. USD. Малкия Костя, както е известен Жеваго, е роден в малко село в Магаданска област през 1974 г. През 1993 г., докато е студент втори курс в Киевския университет, Константин е назначен за финансов директор на едно от големите украински предприятия Финанси и кредит, познато още като Финик. Според една от версиите стремителната му кариера започва благодарение на познанството му и общия бизнес със Сергей Череп, който е син на министъра на транспорта и ръководител на Украгрострой през 90-те Валерий Череп. Според друга версия начален тласък на Малкия Костя дава брат му Олег, който по това време е председател на надзорния съвет на банка Финанси и кредит. През 1996 г. Константин Жеваго вече управлява Финанси и кредит и едновременно с това е зам.-председател на Полтавския металургичен комбинат. Днес Константин и фирма Финанси и кредит управляват над 60 компании, сред които са АвтоКрАЗ, Стахановският вагоностроителен завод, Галичфарм и Киев­медпрепарат. В момента Жеваго строи металургичен комбинат Ворскласталь в град Комсомолск на стойност 1 млрд. USD. Той е мажоритарен собственик и на най-голямата украинска компания за добив на метална руда Ferreхpo, която през миналата година набра 460 млн. USD от Лондонската борса. Според украински анализатори магнатът държи 90% от износа на желязна руда от Украйна.
Източник: Пари (28.01.2008)
 
Шокиращ спад в печалбата на Nippon Steel Аккциите на Nippon Steel, втората най-голяма компания за производство на стомана, паднаха със 7.6% след като печалбата за тримесечието падна. Компанията обвини повишението в цените на горивата и желязната руда за спада от 13% на печалбата си до 816 млн. щ.д. за трите месеца, приключили на 31 декември. Анализатори са на мнение, че компанията се бори да прехвърли по-високите цени към клиентите си, включително някои от най-големите производители в Япония като Toyota. Също така има притеснение, че забавящата се японска икономика може да повлияе негативно върху търсенето. Мнозина икономисти смятат, че японската икономика се е запътила към рецесия, което ще се отрази на търсенето на стомана, във време когато компаниите вече са под натиска на поскъпващите суровини. Както желязната руда, така и въглищата поскъпват, а транспортните разходи скочиха до небето. Чен Сианвей, заместник главен директор на Китайската асоциация за желязо и стомана каза, че доставките на суровини са обтегнати. (BBC)
Източник: Други (28.01.2008)
 
МОСВ призовава "КРЕМИКОВЦИ" да изпълни екологичните изисквания МОСВ ще очаква „Кремиковци” да изпълни привеждане в съответствие с екологичните изисквания, независимо кой е собственик. Това съобщиха от министерството във връзка със запитвания на медиите по повод изказвания от последните дни за предстояща промяна на собственика на „Кремиковци” и отражението на това върху процедурата за издаване на комплексно разрешително, която в момента е в ход. МОСВ изразява позиция, че ще очаква производството на комбината да бъде приведено в съответствие с екологичните изисквания и да бъдат предприети и реализирани ефективни мерки за постигане на това, независимо кой е собственик. Позицията на МОСВ е принципна – комбинатът трябва да отговаря на екологичните изисквания. Нееднократно министър Джевдет Чакъров е подчертавал, че няма да бъде правен компромис със здравето на хората и опазването на околната среда
Източник: Банкеръ (28.01.2008)
 
Комплексното разрешително на “Кремиковци” ще се забави Производството на “Кремиковци” трябва да бъде приведено в съответствие с екологичните норми, независимо от това дали в комбината влиза нов собственик. Това заявиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по повод съобщенията, че се водят преговори за продажба на комбината. “Позицията на МОСВ е принципна - предприятието трябва да отговаря на екологичните изисквания. Нееднократно министър Джевдет Чакъров е подчертавал, че няма да бъде правен компромис със здравето на хората и опазването на околната среда”, бяха категорични от министерството. В момента тече публично обсъждане на заявлението на “Кремиковци” за издаване на комплексно разрешително. До крайния срок - 23 февруари, екоорганизации и граждани могат да изразят позицията си за бъдещето на комбината, след което министерството трябва да реши дали да издаде комплексно разрешително.
Източник: Труд (29.01.2008)
 
Митал на крака при премиера Прамод Митал пристига днес в София, за да финализира продажбата на "Кремиковци". Той ще има среща с премиера Серегй Станишев в петък. Индийският милионер ще прехвърли собствеността на комбината на украинеца Константин Жеваго. Новината за продажбата вече бе потвърдена, но още не е обявена официално. Междувременно от екоминистерството обявиха, че "Кремиковци" няма да получи комплексно разрешително, докато не изпълни екологичните норми, независимо от това кой е собственика. Металургичният комбинат работи без комплексно разрешително вече три месеца. Срокът на предишното изтече в края на октомври, а ново не беше издадено, защото необходимите документи не бяха подадени в срок. Оттогава "Кремиковци" ежемесечно плаща глоби от 107 хил. лв. Те обаче ще бъдат увеличени, защото Регионалната инспекция по околната среда и водите установи, че комбинатът е започнал да бълва повече отрови и прах в сравнение с предишните замервания.
Източник: Стандарт (29.01.2008)
 
ЕК поде наказателна процедура и заради "Кремиковци Европейската комисия ще открие нова процедура срещу България заради замърсяването на "Кремиковци". Генерална дирекция "Околна среда" на Европейската комисия е изпратила писмо до Столична община, информират от пресцентъра, цитирани от БТА. Новата процедура се открива във връзка с подаденото от Бойко Борисов оплакване за замърсяването от "Кремиковци" АД. ЕК ще проследи процеса на прилагане на европейските норми за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването и по-специално процеса на издаване на разрешения. В писмото до Борисов се казва, че във връзка с подаденото от него оплакване за замърсяването, причинявано от "Кремиковци" АД, първоначалната оценка на предоставената информация е приключила. Въз основа на резултатите от нея Европейската комисия е решила да открие нова процедура срещу България. "Единственото ни искане към "Кремиковци" е да спазват екологичните норми. Ако комбинатът не спазва еконормите, трябва да бъде затворен", заяви Бойко Борисов.
Източник: Дневник (30.01.2008)
 
Александър Томов: Ако до довечера не се подпише сделката за продажба на "Кремиковци", сме склонни на извънредни мерки Подкрепяме виждането, че ако до довечера не се подпише сделка в Лондон за продажбата на “Кремиковци”, сме склонни да отидем на извънредни мерки за управление, каза изпълнителният директор на “Кремиковци” Александър Томов. По думите на Томов сделката не бива повече да се протака. Не се страхуваме, че формално и юридически Прамод Митал може да ни смени, каза Томов, който твърди, че зад решението му за извънредни мерки за управление стои управляващият борд на комбината. При невъзможност да се изпълнява ангажиментът за инвестиции в дружеството, то е застрашено, твърди Томов. “Единни сме с правителството във вижданията си, че “Кремиковци” се нуждае от инвеститор, който да поеме четири основни ангажимента: не по-малко от 80 млн. евро оборотен капитал; изпълнение на екопрограмата; изпълнение на ангажиментите по плана за жизнеспособност; изпълнение на социалната програма”, каза Томов, който обеща от утре да протестира заедно с работниците.
Източник: Агенция Фокус (30.01.2008)
 
Война за Кремиковци Битката за "Кремиковци" разтресе държавата. Заради комбината Бойко Борисов и Сергей Станишев стигнаха до челен удар. Столичният кмет извади депеша от Брюксел, че заради пушеците на завода страната ни може да отнесе солени глоби. Премиерът пък го обвини, че заради икономическите си интереси играе срещу държавата. Станишев спря в последната минута и продажбата на "Кремиковци" на украинския милиардер Константин Жеваго. Сутринта икономическият министър Петър Димитров и настоящият собственик Прамод Митал си стиснаха ръцете за договорената сделка. Часове по-късно Станишев заяви, че американската компания "US стийл" също иска комбината. Шефът на завода Александър Томов пък заплаши да поведе работниците на бунт, ако кабинетът провали сделката с Жеваго.
Източник: Стандарт (30.01.2008)
 
Томов вдига на бунт работниците "Извънредни мерки за управление ще бъдат наложени, ако до вечерта (снощи, б.р.) не се подпише договор". Това предупреди изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов. Подобен вариант бил обсъден в разговорите му с Прамод Митал. На практика това означавало, че мениджърският екип ще поеме управлението на завода, без да се съобразява с развитието на преговорите между собственика и Жеваго. Митал и Томов са оставили комбината без суровини и оборотни средства за закупуването им. Най-вероятно ще трябва да бъде взет заем за спешно закупуване на материали, за да не спрат двете доменни пещи, чийто цикъл на работа е 12 години. Томов обяви, че в сряда сам ще се включи в протеста на работниците. Междувременно преговорите между упълномощените лица от Митал и Жеваго продължават в Лондон. Те могат да подпишат договор всеки момент, без за това да е необходимо присъствието на двата собственици на "Глобал Стийл" и на "Ферекспо", уточни говорителят на "Кремиковци" Румен Занков. Украинецът е поел гаранции за инвестиции в "Кремиковци" пред министъра на икономиката, съобщи още Александър Томов.
Източник: Стандарт (30.01.2008)
 
САЩ спряха сделката за "Кремиковци" Няколко драматични обрата претърпя продажбата на "Кремиковци" вчера. Най-напред индийският предприемач Прамод Митал, собственик на 75% от комбината, получи благословията на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров за сделката си с украинския бизнесмен Константин Жеваго. Министърът дори анонсира, че продажбата ще е факт до няколко часа. Внезапно обаче в интригата се намеси премиерът Сергей Станишев, който обяви, че е бил помолен от американския посланик Джон Байърли да не дава съгласие за продажба. Причината е, че към комбината интерес има "Юнайтед стейтс стийл корпорейшън", която е най-големият производител на стомана в света. Държавата притежава само 25% от предприятието, но Митал уверил Станишев, че няма да сключи сделката без одобрението на правителството. Премиерът ще се срещне днес с Жеваго, който спешно пристига в България. В петък Станишев вече говори с украинския премиер Юлия Тимошенко, от чиято партия Жеваго е депутат, и тя горещо препоръчала предприемача. Вчера Станишев обяви, че е готов да се срещне с представители на "Юнайтед стейтс стийл корпорейшън" и че подкрепата на правителството ще получи инвеститорът, който предложи най-сериозни ангажименти. Обратът постави в неловко положение Петър Димитров, който минути преди това бе обяснил на журналистите, че предната вечер е разговарял по телефона с Константин Жеваго и той е предоставил на правителството ни предварителни гаранционни писма за намеренията си. Украинецът ясно е посочил, че държи да се намери стабилна формула за изпълнение на плана за жизнеспособност на "Кремиковци". Димитров уточни, че не се водят разговори "със структури, които желаят да ликвидират комбината и да реализират спекулативни имотни намерения". Премиерът Станишев не коментира изявлението на икономическия министър, но отбеляза: "Ситуацията е динамична. Все пак преговорите се водят основно от собственика, държавата има миноритарен дял от 25%". Обратът накара изпълнителния директор на "Кремиковци" Александър Томов да си изпусне нервите. Той предупреди, че ако сделката не се подпише в Лондон до вторник вечерта, "може да се отиде на извънредни мерки за управление". "Това означава, че аз ще поема отговорност за управлението и няма да се съобразявам със зависимости, с които досега съм се съобразявал. Ако се наложи, действията ми ще бъдат независими от собственика Прамод Митал", обясни Томов. И заплаши, че лично ще се присъедини към протестиращите работници. Още в края на миналата седмица Томов бе категоричен, че сделката по продажбата на завода на Жеваго е на 90% приключена. Масло в огъня наля вчера и столичният кмет Бойко Борисов. Пресцентърът на общината съобщи, че градоначалникът е получил писмо от шефа на отдел "Нарушения" в Генерална дирекция "Околна среда" на ЕК Хулио Бургес, в което пише, че Комисията ще открие наказателна процедура срещу България заради "Кремиковци". Миналия юли Борисов се оплака в Брюксел като гражданин на столицата, че комбинатът не отговаря на еконормите. Дипломатически източник в Брюксел каза на "Сега", че в дневния ред на днешното заседание на колегиума на ЕК не фигурира точка, която да засяга България. По традиция наказателните процедури се обсъждат от ЕК на последните заседания всеки месец. Действията на Борисов обаче разгневиха Станишев. Премиерът обвини кмета, че си прави евтин политически пиар и обслужва икономически интереси, а грижата за здравето на хората е на последно място в мотивацията му. Той свърза настояването на кмета за затваряне на комбината с инвестиционното намерение на катарски фонд да строи на негово място жилищен комплекс. "Доста съмнителен е гигантският ентусиазъм, с който кметът и главният архитект на София Петър Диков подкрепят този проект, който предвижда затваряне на структуроопределящо предприятие", натърти Станишев. И допълни, че е "стандартна практика на политическото явление ГЕРБ да плюе България навсякъде със и без повод". "Във всяко нещо, в което те търсят краткосрочен политически дивидент, има последици за страната. Като има донос срещу България, някой плаща", разясни премиерът. Само цифри "Кремиковци" има 140 млн. лв. дългове към НЕК и "Булгаргаз". Освен това трябва да върне на държавата 500 млн. евро, които не е използвал по предназначение. Ако това не стане, Еврокомисията може да санкционира страната ни за незаконна субсидия. Комбинатът трябва бързо да влезе в еконормите на ЕС, което ще му струва още 120-140 млн. евро. Продължаващото замърсяване на околната среда е причина екоминистерството да му отказва комплексно разрешително и да заплашва да го затвори.
Източник: Застраховател (30.01.2008)
 
Сделката за "Кремиковци" придоби геополитически измерения Смяната на собствеността в "Кремиковци" доби формата на геополитически сблъсък, след като във вторник в наддаването за комбината се включи и американският гигант в производството на стомана US Steel (Ю Ес стийл). По непотвърдена информация премиерът дори е провел среща с посланика на САЩ в България Джон Байърли, на която дипломатът е представил интереса на американската компания. При това положение евентуално настъпване на "Ю Ес стийл" може да се разглежда и като компенсация за интересите на САЩ след подписването на споразумение за газопровода "Южен поток". Американското посолство отказа коментар. През целия ден във вторник имаше разговори между оперативното ръководство на "Кремиковци", собствениците на компанията, представители на правителството и синдикалните организации, които за втори път организираха протести пред административната сграда на компанията. Американците притежават завод за плоски стоманени продукти в сръбския град Смедерево. Неговият капацитет е колкото на "Кремиковци" - 2 млн. тона годишно, и също не е използван на 100 процента. Във вторник U.S. Steel съобщи, че приходите й през последното тримесечие са намалели значително (от $297 млн. на $35 млн.) и това свали акциите й с 8.5%. Перспективите за 2008 г. обаче са добри, включително и заради очакване за по-добри резултати от бизнеса на компанията в Европа, коментираха анализатори пред Ройтерс.
Източник: Дневник (30.01.2008)
 
BHP подписа споразумение с Baosteel за снабдяване с желязна руда От BHP Billiton Ltd/Plc заявиха, че са подписали споразумение да снабдяват китайската China's Baoshan Iron & Steel Co (Baosteel) с желязна руда. “С този нов договор Baosteel ще се снабдява с 10 млн. тона руда годишно за период от 10 години, като цената ще се определеля от двете страни всяка година”, информираха от BHP в изявление по електронната поща. Първата доставка по договора, подписан също и от партньорите на BHP - Itochu Minerals & Energy of Australia, Mitsui-Itochu Iron и Mitsui Iron Ore Corp., е насрочена за април 2008 г. Делът на BHP е 85%. “Това е значително количество желязна руда и подчертава нашият интерес да не изоставаме от високото търсене от Китай във време когато предлагането е затегнато”, заяви Том Шут, маркетинг директор на BHP Billiton. BHP и другите рудодобивни компании за вплетени в преговори с производителите на стомана за цената и количествата през тази година на доставките от желязната руда за периода от 1 април 2008 г. до 31 март 2009 г. Очакванията за поредна година на намалени доставки и гладът на Азия за стомана са аргументи за по-високи цени, според анализаторите. Цените на спот пазарите на желязната руда се увеличиха със 140% миналата година, като разликата със договорените цени, по които се продава повечето руда, надхвърли 100 щ.д. (Reuters)
Източник: Други (30.01.2008)
 
Две са конкретните оферти за „Крeмиковци” Има две конкретни оферти за закупуването на "Кремиковци" – на US Steel и на украинската компания, собственост на милиардера Константин Жеваго. Това стана ясно след срещата между министъра на финансите Пламен Орешарски, изпълнителният директор на „Кремиковци” Александър Томов и синдикатите. Освен тези две оферти, има запитвания от още една украинска компания, както и от брата на Прамод Митал – Лакшми Митал. Изпълнителният директор на комбината Александър Томов обяви, че в 3,30 ч този нощ е формирал текст-споразумение за „Кремиковци”, като с най-конкретната оферта е на компанията на украинския бизнесмен Константин Жеваго. Що се отнася до US Steel Томов обясни, че хора от компанията са идвали в „Кремиковци”, но тяхната оферта е на по-ниско ниво в сравнение в сравнение с тази на Жеваго.
Източник: Дарик радио (31.01.2008)
 
Жеваго пристига у нас По информация на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров от вчера, един от кандидат-купувачите на 71% от "Кремиковци" - украинският милиардер и депутат Константин Жеваго се очаква да пристигне у нас. Преди ден той е изпратил до правителството няколко гаранционни писма, с които поема ангажименти към инвестиционната програма на завода, ако му стане собственик. Днес преговорите и с останалите кандидат-купувачи продължават, сред които е и американската Ю Ес Стийл.
Източник: Дарик радио (31.01.2008)
 
Александър Томов: Извънредните мерки за управление в “Кремиковци” вече са факт Извънредните мерки за управление в “Кремиковци” вече са факт. Това заяви изпълнителният директор на комбината Александър Томов след среща с финансовия министър Пламен Орешарски. На въпрос какво означава точно извънредни мерки за управление, Томов посочи, че той няма да се съобразява на всяка цена с решенията на собственика на комбината Прамод Митал. Томов каза още, че има действия, които няма да предприеме с риск да го уволнят. “Това е една ясна позиция на мениджмънта”, каза Томов и посочи, че подобни неща се случвали рядко. Вчера той заяви, че голяма част от Управителния съвет на комбината застава зад извънредните мерки за управление. Късно вечерта вчера Прамод Митал е запознал ръководството на “Кремиковци” с офертите за комбината. “Или ще се направят обещаните инвестиции или просто трябва да влезе нов инвеститор, който да ги изпълни. “Кремиковци” е голямо предприятие. Почти няма българска банка, която да може да го финансира самостоятелно. Предприятието има нужда от 65 млн. евро месечно за оборотен капитал. В този свят на див капитализъм е много трудно да се намерят точни противодействия срещу инвеститори, които не си изпълняват ангажиментите. Начинът е този – обществен, мениджърски и синдикален натиск. Аз не обичам дивите капиталисти. Ние не живеем в Африка, Азия, а в Европа и ангажиментите трябва да се изпълняват”, посочи Томов. На въпрос как е реагирал Прамод Митал, след като Томов е обявил извънредните мерки, той посочи: “Не му е приятно, но какво да правим. Не може, да си оставим хората”. По думите на Томов по време на днешната среща в Министерството на финансите не е имало представители от “индийска страна”.
Източник: Агенция Фокус (31.01.2008)
 
Синдикалисти ще говорят с финансовия министър Пламен Орешарски за "Кремиковци" Представители на синдикалните организации в “Кремиковци” – КТ “Подкрепа” и КНСБ ще се срещнат с министъра на финансите Пламен Орешарски, съобщиха от синдикатите. Темата на разговорите ще бъде съдбата на комбинат “Кремиковци”, преговорите по продажбата му и изплащането на задълженията към работниците. Очаква се срещата да започне около 9 часа. Както “Фокус” съобщи, днес за пореден път работници от "Кремиковци" протестираха заради неполучени заплати. Няколкостотин души участваха в протеста пред административната сграда на металургичния комбинат тази сутрин. Според синдикалисти преговорите с украинския бизнесмен Константин Жеваго за продажбата на комбината късно снощи все още не са били финализирани. Интерес към закупуването на "Кремиковци" обаче проявяват и други компании.
Източник: Агенция Фокус (31.01.2008)
 
Митал заложил “Кремиковци” Прамод Митал не е собственик на "Кремиковци" и не може да го продаде. Сензационната новина разкриха брокери, които търгуват с книжата на дружеството. Индиецът е заложил завода срещу облигационен заем от 325 млн. евро още през 2006 г. Така с книжата може да се разпорежда попечителят по емисията - британската "Лоу Дибенчър Тръст корпорейшън", която действа от името на собствениците на облигациите. Това е истинската причина Прамод Митал да се дърпа за продажбата, за която натиска изпълнителният директор на завода Александър Томов. Индиецът обаче е закъсал за пари. Той спешно търси помощ от батко си - милиардера Лакшми, за да набави средства за погасяването на дълговете и изплащането на заплатите. "Ще привлечем инвеститор", е заявил Прамод пред управата на комбината, но не е споменал и дума за продажба. "Митал обяви, че преговаря с Лакшми и с британски инвеститор. Но ако те имат сериозни намерения, нека ги афишират", заяви и икономическият министър Петър Димитров. Според него спешно трябва да има сделка за "Кремиковци". Предприятието всеки ден трупа задължения. Комбинатът дължи на държавата 11 млн. лв. за природен газ. 20 млн. лева са задълженията му към БДЖ. Ето защо правителството настояло новият собственик или партньор да сложи в сметка 120-140 млн. евро, които да гарантират покриване на дълговете.
Източник: Застраховател (31.01.2008)
 
Работници държат Митал в "Кремиковци" като заложник Работниците в "Кремиковци" блокираха в комбината в късните часове на деня вчера собственика Прамод Митал и не го пускаха да излезе от сградата. Причината да държат индиеца като заложник е негово изказване, че няма да продава комбината. След няколко часа Митал беше "освободен". Мениджърите на "Кремиковци" са подали оставка, добавят от синдиката в предприятието. Вчера стана ясно още, че до петък заплатите на служителите ще бъдат изплатени, както и че компаниите, кандидатки за покупката на металургичния комбинат, се увеличават. Единствено украинският милиардер Константин Жеваго обаче е дал конкретна оферта. Вчера следобед бизнесменът се срещна с премиера Сергей Станишев.
Източник: Новинар (31.01.2008)
 
Продажбата на "Кремиковци" засега се отлага Сделката за "Кремиковци" не беше сключена и в сряда, въпреки че ден по-рано по неофициална информация правителството беше поставило срок във вторник собственикът Прамод Митал да се раздели със собствеността си в металургичния комбинат. В сряда спряганият в последните дни за най-вероятен купувач украински милиардер Константин Жеваго се срещна с премиера Сергей Станишев, но отказа да коментира до каква степен са стигнали преговорите. От съобщението на правителствения пресцентър все пак стана ясно, че Константин Жеваго е запознал премиера с актуалното състояние на преговорите, които води със сегашния мажоритарен собственик Прамод Митал. Той е изразил и готовност при успешна сделка да осигури в краткосрочен план необходимите средства за функционирането на предприятието. Той декларира, че инвеститорският му интерес към "Кремиковци" включва и изпълнение на всички задължения, включително по отношение на работещите в комбината и на екологичните изисквания за работа.
Източник: Дневник (31.01.2008)
 
Бунтовниците в "Кремиковци" взеха Митал за заложник Ситуацията в металургичния комбинат "Кремиковци" от вчера е извън контрол. Собственикът Прамод Митал прекара два часа в плен на металурзи, които блокираха централното управление на фирмата с искане за заплати и за нов собственик. Индиецът проби блокадата с помощта на полицията. Напрежението в комбината се нагнети още преди обяд, когато изпълнителният директор Александър Томов обяви, че са въведени извънредни мерки за управление и вече никой не се съобразява с мажоритарния собственик Прамод Митал. Директорите на заводи колективно подадоха оставки. Когато следобед Митал се появи в "Кремиковци", бе обкръжен от гневни работници. Томов, който от няколко дни демонстрира активност около избора на нов собственик, вчера почти премина в лагера на протестиращите металурзи, както бе обещал предния ден. След среща с финансовия министър рано сутринта той обяви, че "в този свят на див капитализъм е много трудно да се намерят точни противодействия срещу инвеститори, които не си изпълняват ангажиментите. Начинът е този - обществен, мениджърски и синдикален натиск!", подчерта той. "Няма да пуснат Митал да излезе от сградата, тъй като той е отказал да продава предприятието", съобщи в късния следобед вчера пресцентърът на КНСБ. Според шефа на отдел "Стачна готовност" в КНСБ Валентин Никифоров собственикът Митал се държал предизвикателно към синдикатите, като заявил, че няма намерение да продава акциите си и че си е негова работа дали ще направи оздравителни инвестиции. Синдикалният лидер заяви, че работниците не са блокирали достъпа до сградата, а просто стоели един до друг, защото си чакали заплатите. "Въпросът е, че той не смее да излезе, защото съвестта му не е чиста!", заяви Никифоров. За днес синдикатите готвят протестно шествие от площад "Александър Невски" до Министерството на икономиката и енергетиката. Пред ведомството, а час по-късно и пред Министерския съвет са предвидени протестни митинги. "Ще настояваме за сериозен ангажимент на държавата за смяна на собственика", заяви Васил Яначков, председател на КНСБ в комбината. Докато Примод Митал беше заложник, в Министерския съвет премиерът Сергей Станишев се срещна с кандидат-купувача Константин Жеваго. Украинският милиардер, за когото горещо се застъпва Александър Томов, се видя с премиера след разговорите си с индиеца в самия завод. На излизане Жеваго каза само, че "много добре си поговорихме с правителството. Има пълно разбиране за ставащото, но не мога да ви кажа нищо". Междувременно се оказа, че Прамод Митал е водил преговори с пет фирми, които да купят "Кремиковци", като сред тях е и концернът на брат му "Арселор Митал". След сутрешната среща във финансовото министерство синдикалистът Валентин Никифоров заяви, че освен с Жеваго и с щатската компания "Ю Ес стийл" Прамод Митал преговаря с още една американска фирма и с компанията на украинския магнат Ринат Ахметов "Метинвест". От всички потенциални купувачи най-голям е базираният в Люксембург "Арселор Митал", от който 49.4% през 2006 г. купи по-големия брат на Прамод - Лакшми. "Реални преговори се водят само с Константин Жеваго. Той единствен е дал конкретни текстове. Останалите кандидати, които не са отхвърлени, не са представили досега конкретни параметри", посочи Александър Томов. КНСБ се закани да сезира прокуратурата, защото се губели пари от облигациите, които комбинатът емитира през 2006 г. Тогава бе пуснат облигационен заем за 325 млн. долара, но част от парите според лидера на КНСБ Желязко Христов липсват. "Трябва да имаме гаранции, че новият собственик ще изпълни плана за жизнеспособност и ще инвестира 120 млн. евро в комбината, иначе за закриването му ще платят всички българи", заяви още Христов.
Източник: Сега (31.01.2008)
 
Митал заложил “Кремиковци” Прамод Митал не е собственик на "Кремиковци" и не може да го продаде. Сензационната новина разкриха брокери, които търгуват с книжата на дружеството. Индиецът е заложил завода срещу облигационен заем от 325 млн. евро още през 2006 г. Така с книжата може да се разпорежда попечителят по емисията - британската "Лоу Дибенчър Тръст корпорейшън", която действа от името на собствениците на облигациите. Това е истинската причина Прамод Митал да се дърпа за продажбата, за която натиска изпълнителният директор на завода Александър Томов. Индиецът обаче е закъсал за пари. Той спешно търси помощ от батко си - милиардера Лакшми, за да набави средства за погасяването на дълговете и изплащането на заплатите. "Ще привлечем инвеститор", е заявил Прамод пред управата на комбината, но не е споменал и дума за продажба. "Митал обяви, че преговаря с Лакшми и с британски инвеститор. Но ако те имат сериозни намерения, нека ги афишират", заяви и икономическият министър Петър Димитров. Според него спешно трябва да има сделка за "Кремиковци". Предприятието всеки ден трупа задължения. Комбинатът дължи на държавата 11 млн. лв. за природен газ. 20 млн. лева са задълженията му към БДЖ. Ето защо правителството настояло новият собственик или партньор да сложи в сметка 120-140 млн. евро, които да гарантират покриване на дълговете.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Томов взе властта за ден, уволниха го Александър Томов взе властта в "Кремиковци" веднага след като се разбра, че не се очертава сделка. Той чакал Митал да подпише договора до 3,30 ч през нощта. Когато това не станало, направил преврат. Взех извънредни мерки, като не се съобразявам с нарежданията на собственика, обясни директорът. "На Митал не му е приятно, но какво да се прави", коментира Томов. Още сутринта той се срещна с финансовия министър Пламен Орешарски и лидерите на "Подкрепа" и КНСБ Константин Тренчев и Желязко Христов. След техните оплаквания Томов се разтича да търси заплати. Комбинатът още не е изплатил на работниците си възнагражденията за декември. Следобед пък работници са блокирали административната сграда със заплаха, че няма да пуснат Митал да излезе. Според лидера на синдикат "Защита" към предприятието Красимир Митов обаче хората били насила натъпкани в автобуси и накарани да протестират. Не успели дори да приберат децата си от детска градина, разказа Митов. След 18 ч "спонтанната" сбирка била прекратена. Целият мениджърски екип подал оставка, разгласиха синдикалистите. Собственикът Митал пък се зарекъл, че няма да продава завода до 3 месеца. Той обещал комбинатът да достигне оборот от 20 000 000 евро на месец. През това време собственикът щял да събира офертите на кандидат-купувачите, каза още Красимир Митов.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Проверка от Брюксел до 2 месеца След месец-два може да започне проверка от Брюксел заради замърсяването от "Кремиковци". Еврокомисията планира наказателна процедура срещу страната ни, стана ясно преди ден от писмо, пратено до столичния кмет Бойко Борисов. Като гражданин на столицата през юли миналата година той прати сигнал до ЕК за замърсяванията от комбината. Това потвърдиха вчера пред БТА и източници от службата по околната среда в ЕК. България обаче все още не е уведомена официално за евентуалната наказателна процедура. Правилата предвиждат първо Брюксел да изпрати официално уведомително писмо. Срокът за отговор на такова писмо е два месеца. Ако отговорът е задоволителен и сочи, че се вземат мерки, процедурата се прекратява. В противен случай се задейства втора стъпка - изпраща се обосновано мнение, в което комисията обяснява подробно с какво съответната страна нарушава европейските закони и разпоредби и изисква отново нарушението да бъде отстранено. Срокът за отговор на това писмо е също два месеца. Едва след това Брюксел сезира Съда на Европейските общности в Люксембург. Според опита досега от започване на наказателна процедура до приключването й с евентуално налагане на финансови санкции минават най-малко 2 г.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Пращат индиеца на прокурор Синдикатите към комбината "Кремиковци" ще сезират Главна прокуратура за Прамод Митал, обяви лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов. Според него собственикът на комбината е скрил пари от облигационните заеми на "Кремиковци". "Митал е "по-голям гад" от Гад Зееви, който скандално приватизира авиокомпания "Балкан", заяви д-р Христов. "Писали договор за продажба до 3 ч посред нощ, а не написали и дума, че висят с 11 млн. лева за заплати", запени се той на ръководството на комбината на сутрешната среща при финансовия министър Пламен Орешарски. "Га ядоха кифтетата, не реваха, а сега, когато ги поставихме на тънък лед, веднага запяха друга песен", каза Христов. Синдикатите са категорични, че днес ще протестират. Шествието им почва от "Св. Александър Невски", през парламента и Министерския съвет.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Ужилването “Кремиковци” От няколко дни цялата държава говори само за продажбата на "Кремиковци". Предстоящата сделка е коментирана и от премиера, и от изпълнителния директор на завода, и от синдикатите, и от работниците. Единствено собственикът не казва и дума по въпроса. Прамод Митал мълчи и гледа лошо. Защо ли? Има само едно обяснение. Че той няма какво да продава. Защото заводът не е негов. Историята започва през 2006 г., малко след като индийският милионер купи завода от Валентин Захариев. По това време акциите на "Кремиковци" са запорирани от Агенцията за следприватизационен контрол. Затова сделката е за "Финметалс", която държи 71% в комбината. Дружеството е затънало в дългове - към НОИ, към доставчици, към НЕК и БДЖ. Затова Прамод трябва спешно да намери пари. Той основава специално дружество "Бългериан Стийл Финанс", което емитира облигации за 325 млн. евро през май 2006 г. Заемът е гарантиран с акциите на "Финметалс", плюс основни активи на "Кремиковци" - доменното и коксовото производство, линията за непрекъснато леене. Какво значи всичко това на прост език? То е все едно да си купите апартамент със заем и да го ипотекирате в банка. Така във всеки един момент, в който вие спрете да плащате, банката ви прибира жилището. Схемата е същата. Митал взема въпросните 325 млн. евро. С част от тях плаща на Валентин Захариев придобиването на "Финметалс". 135 млн. са преведени по мениджърски договори на фирмата му "Глобал стийл". Останалите са вложени в други заводи на индиеца и само мизерна част от парите са използвани за инвестиции в "Кремиковци". Но не само това. Една част от облигациите, около 10%, са варианти. Това е ценна книга, чийто държател може да поиска право на собственост. Така облигацията се превръща в акция, а притежателят й става собственик на част от капитала на комбината. Освен това в договора е записано, че при смяна на мажоритарния собственик на "Кремиковци" всички облигационери могат да предявят иск да им бъдат незабавно изплатени книжата, включително 12-процентната лихва за всяка година до края на периода, при цена 1% над номинала. Така, ако има препродажба, въпросните облигации трябва да бъдат платени сега по 101 пункта. А в момента цената им е 71. Плюс лихвите по заема. Облигационната емисия е с падеж 2013 г., което значи лихви за още 5 г. След като изпълнителният директор Александър Томов пусна новината за подписване на сделка до часове, цената на облигациите скочи драстично До преди няколко дни те се търгуваха на 37% от номинала. А в понеделник скочиха до 71%, съобщиха от ръководството на комбината. Инвеститорите се раздвижиха, защото предусещат как могат изведнъж да получат големи суми, коментираха брокери, следящи търговията с облигациите на "Кремиковци". Те разкриха и част от клаузите по облигационния заем за заложените книжа на комбината. Само преди няколко месеца попечителят на облигациите "изрева", че от комбината не предоставят достатъчно информация на инвеститорите. Те дори си направиха труда да дойдат до София след кошмарно 5-часово пътуване с такси от Белград. На практика заводът и по-голямата част от активите му може да станат собственост на неизвестни инвеститори. Кои са те, е трудно да се каже, защото облигациите се препродават многократно, а голяма част от тях се държат от инвестиционни банки за клиенти, без да се съобщават имената им. Знае се, че почти една трета, или книжа за около 100 млн. евро, са собственост на 3-4 големи хедж фонда. Останалите книжа са пръснати сред по-дребни инвеститори. Част от тях са основали комитет на кредиторите, който да следи по-изкъсо какво се случва в комбината ни. Какви са възможните изходи? "Лоу Дибенчър" директно може да придобие собственост върху комбината. И това ще обясни защо в последните дни Сашо Томов, който е просто директор, се пъне да продава и да изземва властта на собственика. А самият Митал мълчи мистериозно. Натискът от страна на Томов да продава на всяка цена на украинеца Константин Жеваго също е съмнителен. Самият директор призна, че стои зад сигналите, огласени от синдикатите, за източване на комбината, както и зад протестите срещу Митал. Според слуховете, ако сделката с Жеваго се осъществи, Сашо Томов ще стане с 30 млн. евро по-богат.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Апетитите са заради земята Новият собственик на завода трябва да приготви поне 1 млрд. евро, за да покрие всички задължения към банки и кредитори, плюс инвестициите за екология и модернизация, както и доставките на суровина. Това пресметнаха вчера финансисти от Лондонското сити, които търгуват с ценните книжа на комбината. При това положение покупката на комбината с цел експлоатация и печалба ставало неизгодно. Единственият мотив за покупка е бъдеща препродажба заради скъпоценните 22 000 дка земя. Според слухове, които витаят сред български и украински металурзи, това щяло да стане в следващите три години. Подобни аргументи обяснявали и факта, че макар да преговаря за покупката на завода от ноември, кандидат-купувачът Константин Жеваго не е предприел никакви действия по откупуване на дълга. Ако го беше направил, докато цената на акциите е била 37% от номинала, можеше да спести 210 млн. евро. "Ферекспо" на Жеваго съвсем тихо можеше да изкупи облигациите чрез обслужващия го инвестиционен посредник Дойче банк, казват финансистите. Вероятно Жеваго изобщо няма намерение да плаща облигационния заем от $325 млн. Експертите смятат, че украинецът просто смята да оспорва заема в съда и да спечели срещу по-малка сума от 130 млн. Освен това Жеваго имал железни козове с лошото състояние на завода. По всяко време той можел да иска независима оценка, която да отсъди, че заводът просто не струва повече от 100 млн. евро. Но и "U.S. Steel" не били вариант за стратегически инвеститор, който да изправи на крака гиганта край София, смятат финансистите. Американците искали да защитят единствено финансовия си интерес, без да се съобразяват със социалните искания на работниците или пък вземанията на местната държава. Това показва и практиката им в Сърбия, където държат завода в Смедерево. Американците купили комбината, който е малко по-голям от "Кремиковци", едва за $23 млн. В същото време дългът на завода към сръбски банки и държавата в размер на $1,7 млрд. просто е отписан.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Александър Томов е уволнен от поста президент на ЦСКА, съобщи Sportline.bg. Решението било взето лично от Прамод Митал, който изпратил факс до изпълнителния директор Александър Гарибов. С него се забранява на Александър Томов да подписва каквито и да е документи. От "Армията" обаче отрекоха да са получавали факс с подобно съдържание. "Не знаем откъде тръгва този слух, но в него няма нищо вярно. Заради случващото се в "Кремиковци" на Томов и Митал едва ли им е до ЦСКА", заявиха от Борисовата градина. Според Sportline.bg индиецът бил бесен от опитите на Лупи да прехвърли върху него цялата отговорност за положението в ЦСКА. Митал бил налял 8 милиона лева в клуба, но не е ясно в чии джобове са потънали парите.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Държавата иска ипотека на пещите Държавата иска втори шанс да озапти собствениците на комбината. Промяна в закона ще позволи ипотекиране на активи на приватизирани предприятия, които не си изпълняват ангажиментите по раздържавяването. През март миналата година Агенцията за следприватизационен контрол поиска запор на активи на "Кремиковци", но съдът отказа. Законът позволяваше такава ипотека да се направи само до септември. Нова поправка ще удължи срока. Самите акции на "Финметалс" в "Кремиковци" са под запор от 2004 г. в полза на АСК. Мярката е наложена като обезпечение за неизпълнени ангажименти на купувача на "Кремиковци" по договора за приватизация. Те са главно за неизпълнени ангажименти за инвестиции и производство на определени количества продукция, заложени в план в договора. Общите съдебни искове, заведени от АСК срещу комбината и собствениците, са за около 300 млн. долара.
Източник: Стандарт (31.01.2008)
 
Сделката Кремиковци в средата на блатото Вместо да върви към развръзка, продажбата на металургичния комбинат Кремиковци още повече се закучи. Индийският собственик на 71% Прамод Митал вчера отказа да продава комбината. Украинският милиардер Константин Жеваго дойде при премиера Сергей Станишев, но си тръгна почти толкова безмълвно, както и влезе. Добри разговори проведохме с правителството и имаме пълно разбиране за случващото се, обтекаемо заяви олигархът пред журналисти след срещата си с премиера Сергей Станишев. Няколко часа преди това работниците блокираха административната сграда на Кремиковци, в която беше влязъл Прамод Митал. Те се заканиха, че няма да го пуснат да излезе, ако не обясни какво смята да прави с комбината. Индиецът не се срещна очи в очи с металурзите си. Пред тях е говорил само Александър Томов и е обяснил, че няма да има нито продажба, нито ще се инвестират средства за суровини. Митал е обещал, че ще инвестира 20 млн. EUR за суровини. Това обаче не е направено до вчера и шефовете на заводи до един са си подали оставките. Няколко независими един от друг източника съобщиха за в. Пари, че производството на Кремиковци от декември е намаляло наполовина. В комбината няма средства за купуване на суровини, с които да се работи. Митал прибира по около 18 млн. EUR на месец и не инвестира, каза синдикалният лидер на КТ Подкрепа Людмил Павлов. Заради липсата на яснота за бъдещето на комбината дори и изпълнителният директор на дружеството Александър Томов, който до онзи ден говореше от името на собственика, вчера оглави барикадите и се заканваше заедно с металурзите. Той лобира за сделка с Жеваго, защото вече е подсигурил участието си в управлението и при новия собственик, както и бъдещето си на олигарх у нас. Вчера стана ясно и че четвъртият кандидат да купи Кремиковци е братът на Прамод Митал - Лакшми. Другите два са американската Ю ЕС Стийл и украинската Метинвест. Според Александър Томов делегация на Ю ЕС Стийл е посетила комбината, но източници на в. Пари, близки до американската страна, казаха, че не знаят за такова посещение.
Източник: Пари (31.01.2008)
 
Планират алуминиев и стоманен завод в Казахстан Казахстан планира да построи нов завод за алуминий и отделно стоманолеярна за 1.2 млрд. щ.д., заяви висш служител от сектора. В Казахстан в момента функционира един завод за алуминий, които беше пуснат декември миналата година, както и завод за стомана управляван от Arcelor Mittal, най-големият производител на стомана в света. Това каза министърът на промишлеността и търговията Галъм Оразбаков на среща за намирането на инвеститори в проекта за алуминиевия завод. Той заяв, че началото ще бъде положено към 2008 – 2009 г., но не каза колко ще струва проектът. ”Много е рано да се говори за това [цената]”, каза по-късно той като добави, че ще бъде изграден в богатия на боксит район на Костанай в северната част на страната. “Обсъждали сме проекта с арабски инвеститори, които проявиха интерес”, добави той без да уточни повече. Металургичния гигант Eurasian Natural Resources Corp (ENRC) отвори първия алуминиев завод, за 900 млн. щ.д., в страната през декември. Очаква се той да започне да използва целия си капацитет от 250 хил. тона на година към 2011 г. Отделно Sokolov-Sarbai Mining and Production Union, която е част от ENRC, заяви че ще инвестира 1.2 млрд. щ.д. за да построи нов завод за стоманени изделия в Казахстан. Владимир Шчерба , вицепрезидент на Sokolov, каза че изграждането му е вероятно да започне към края на годината, но не уточни къде. (Trading Markets)
Източник: Други (31.01.2008)
 
Стоманолеярните намаляват производството заради недостиг на въглища “Заводите за стомана намаляват производството си в отговор на недостига на електричество в страната. Прекъсването на електрозахранването и транспорта намалиха запасите от въглища и кокс в някои стоманолеярни до критично ниски нива, някои от които имат запаси за по-малко от 3 дни”, каза Лу Биншенг, вицепрезидент на китайската асоциация за желязо и стомана. Лу добави, че запасите на Angang Steel Co са спаднали рязко в североизточната провинция Лиаонинг, а доставките за Ma'anshan Iron & Steel в провинция Анхуй са нарушени поради проблеми с железопътния маршрут заради снега. Суровите зимни условия доведоха до засилено търсене на въглища и правителството намалява производствените дейности за да подсигури доставките за отопление и други жизненоважни дейности. В резултат някои стоманолеярни са били помолени да преустановят използването на електроенергия. Електропреносен стълб се срути в Ningbo Steel в източната провинция Жежянг в понеделник като остави предприятието без електричество. В провинция Жангсу, водещото частно предприятие Shagang Group също спря някои мощности и само ще потдържа техническата изправност до след Пролетния фестивал. Климатичните условия не са толкова сурови в южната част на страната, но от Kunming Steel в провинция Юнан заяви, че сериозно им намаляват запасите от суровини. Китайските пазари на стомана се движат успоредно с ниската стройтелна активност преди лунната нова година. Количествата би трябвало да се възстановят към средата на феврури, ако се разтопят ледовете, но възстановяването на пазара може да отнеме време.
Източник: Други (31.01.2008)
 
ОЦК с 23,5 млн. лв. печалба за миналата година За 2007 г. Оловно-цинков комплекс (ОЦК) АД реализира 23,5 млн. лв. нетна печалба, което е с 53,43% повече от резултата за 2006 г., показват финансовите отчети на компанията, предадени в БФБ-София. Само за четвъртото тримесечие обаче нетната печалба на компанията намалява с 66% на годишна база до 2,22 млн. лв. Нетните продажби за 2007 г. възлизат на 245,1 млн. лв. спрямо 153,9 млн. лв. за 2006 г., което е ръст с 59,3%. Само за четвъртото тримесечие ръстът на годишна база се забавя до 16,03%, като са реализирани продажби за 60,3 млн. лв. спрямо 52 млн. лв. за четвъртото тримесечие на 2006 г. По-слабият резултат през четвъртото тримесечие на 2007 г. е комбинация от три фактора - понижените цени на оловото и цинка на международните пазари, поскъпването на електроенергията за промишлени нужди с 30% от 1 юли 2007 г., както и поевтиняването на долара. Въпреки рекорда на оловото до 3 800 долара за тон през октомври, в края на 2007 г. цената на оловото е около 2500-2700 долара за тон. Въпреки това оловото е много по-скъпо от четвъртото тримесечие на 2006 г., когато е било между 1400 и 1800 долара за тон. Цената на цинка е 2 300 долара за тон в края на 2007 г. През четвъртото тримесечие на 2006 г. цинкът се е търгувал между 3 500 и 4 500 долара за тон. Третата негативна причина за слабия резултат на дружеството е поскъпването на еврото от около 1,2 евро за долар до около 1,4 евро за долар, съответно през четвъртото тримесечие на 2006 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2007 г. Съответно за цялата 2007 г. ОЦК реализира 3,8 млн. лв. нетни разходи поради валутни разлики, спрямо едва 0,89 млн. лв. за 2006 г. За цялата 2007 г. с 14,5% до 8,86 млн. лв. се увеличават и разходите за персонал, които са в левове, а продукцията на дружеството следва цената на оловото, която се котира в долари. За последните 12 месеца акциите на ОЦК се повишиха със 102,7% до 78,25 лв. за акция средна цена вчера. Рекордната стойност от 129,95 лв. за акция е реализирана на 29 октомври 2007 г.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2008)
 
Алуминият привлича вниманието Алуминият поскъпна до шестмесечен пик в Лондон, като влошаването на доставките от Китай подкрепиха цените втори пореден ден. Доскоро металът се отделяше от силно негативната тенденция при цветните метали и беше относително стагниран около 2500 долара за тон. През 2008 г. обаче той отчете най-добър старт от 1987 г. насам, припомнят анализатори. Дневно поскъпване в сряда на метала беше най-голямото за последните 16 години. Проблеми с електроснабдяването в Китай могат да намалят продукцията на страната с около 400 хил. тона, а подобни проблеми имат и мините в Южна Африка. Във вторник алуминият постигна удивителен ден, а покупките продължават и в сряда, коментират брокери. Алуминият с тримесечна доставка се изкачи с 30 долара, или 1.1 процента, до 2675 долара за тон. По-рано цените скочиха до 2715 долара за тон, най-високите нива от 3 август насам. Никелът също започна малка серия на изкачване, като добави 255 долара до 28 хил. долара за тон. Медта падна с 59 долара до 7232 долара за тон. Оловото слезе с 30 долара до 2750 долара за тон. Цинкът свали 21 долара до 2359 долара за тон. Калаят поевтиня с 90 долара до 16 860 долара за тон.
Източник: Дневник (31.01.2008)
 
"Алкомет" понижава печалбата си при ръст на приходите Печалбата на шуменското дружество "Алкомет" АД (ALUM) се понижава в края на миналата година с 13 на сто до 3.977 млн. лв. при 4.592 млн. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2006 г. Това сочат данните от неконсолидирания отчет дружеството, публикуван на сайта на БФБ-София. Общите приходи от дейността за 2007 г. са в размер на 253.969 млн. лв. при 220.730 млн. лв. година по-рано. Нетните приходи от продажби нарастват до 252.021 млн. лв. спрямо 215.172 млн. лв. през предходната година. През миналата година са направени инвестиции за 8.711 млн. лв., основно насочени за закупуване и въвеждане в експлоатация на нова 1350 тонна преса, нови филтърни инсталации, нова пещ за леене на алуминий, нови системи за охлаждане, нова пещ за изкуствено стареене на профили, дискова ножица и модернизация на пещи за отгряване, пречиствателни станции, пещи за хомогенизация, линии за непрекъснато леене на рулони, съоръжения за допълнителна обработка на продукцията и друго производствено оборудване. Дълготрайните задължения на Алкомет АД са в размер на 35.164 млн. лв. при 33.742 млн. лв. година по-рано, дължащо се на отпуснати заемни средства. Краткотрайните пасиви съответно се изменят от 82.455 млн. лв. на 71.827 млн. лв. към 2007 г. Основният капитал е 17.953 млн. лв., а собственият е 67.243 млн. лв. Към 31 декември миналата година акционери в компанията са "Алуметал" АД с 74.80% от капитала, FAF Metal Sanayj Ve Ticaret AS, Турция - с 16.92%, "Алмед" ООД с 0.79%. Обемът на свободно търгуваните книжа е 7.49%
Източник: Дневник (31.01.2008)
 
Константин Жеваго е готов да направи незабавни инвестиции от 80 млн. евро в "Кремиковци" Евентуалният бъдещ собственик на "Кремиковци" Константин Жеваго е уверил премиера Сергей Станишев в свое писмо, че е готов да направи незабавни инвестиции в комбината на стойност 80 млн. евро, които да бъдат работен капитал за предприятието. Това съобщи министър-председателят Сергей Станишев на пресконференция, предаде репортер на Агенция "Фокус". Станишев заяви, че държавата ясно е заявила пред бъдещия купувач, че трябва да поеме ясни ангажименти, тъй като България от своя страна има ангажименти към Европейския съюз по отношение на екология и др. Станишев изрази недоумение защото синдикатите в комбината протестират пред Министерски съвет, а не пред Столична община, която настоява за затварянето на "Кремиковци". "Държавата е миноритарен собственик и не участва в оперативното управление на комбината, но разбира се не сме безразлични към съдбата на "Кремиковци"", заяви Станишев. Веднага след като стана ясно, че има намарения за продажбата на комбината, поискахме среща с Прамод Митал, за да се информираме за намеренията му, а след това ясно изразихме позицията си пред бъдещия купувач", допълни Станишев.
Източник: Агенция Фокус (01.02.2008)
 
Оловно-цинков комплекс свива ръста на годишната печалба Печалбата на кърджалийския Оловно-цинков комплекс (ОЦК) АД забавя ръста си в края на 2007 г. Това показва годишният отчет на дружеството, представен пред Българската фондова борса. За периода януари-декември 2007 г. производителят на цветни метали отчете положителен финансов резултат от 23.5 млн. лв. Това е с 53.43% повече от резултата за 2006 г.,когато тя беше 15.3 млн.лв. Резултатите обаче са доста по-слаби в сравнение с отчета на дружеството към деветмесечието на 2007 г. Тогава ОЦК отчете нетна печалба от 21.2 млн. лв. при 8.7 млн. лв. година по-рано, което представлява 143% ръст. Роберто Младенов, изпълнителен директор на мажоритарния собственик Интертръст холдинг БГ, отказа коментар, защото е в болница и не е виждал отчета. Четвъртото тримесечие обаче се оказва доста по-слабо за кърджалийския комбинат в сравнение с другите отчетни периоди през 2007 г. За периода октомври-декември нетната печалба на компанията нараства с едва 2.22 млн. лв. Това е намаление с около 65% спрямо резултата за същия период през 2006 г. Резултатите на ОЦК се движат паралелно с цените на суровините, които комбинатът произвежда - оловото и цинка. Така коментира забавения ръст в печалбата на дружеството Владислав Панев от Статус Инвест. Според него те са преживели пика си през първата половина на 2007, а после са спаднали. Логично печалбите за последното тримесечие на годината не са толкова добри, както в нейното начало, каза Панев. Нетните продажби на ОЦК за 2007 г. достигнаха 245.1 млн. лв. спрямо 153.9 млн. лв. за 2006 г. Това е ръст с малко под 60%. За четвъртото тримесечие са реализирани продажби за 60.3 млн. лв. спрямо 52 млн. лв. за същия период на 2006 г. Сериозно увеличение бележат разходите за материали, които достигат 202.6 млн.лв. в края на 2007 г. при 130.6 млн.лв. за цялата 2006 г. Това е скок с над 55%. Основна причина за това увеличение на разходите е в цените на суровините, които предприятието ползва. Разбира се, част от това увеличение в изразходваните пари за материали е увеличеният капацитет на производство. Разходите за заплати също допринасят за общия ръст в похарчени средства. Те скачат с 14.5% до 8.86 млн. лв. Компанията произвежда цинков сулфат, натриев бисулфит, цинкови сплави и др.
Източник: Пари (01.02.2008)
 
Оловно-цинков комплекс реализира 23,5 млн. лв. нетна печалба През 2007 г. Оловно-цинков комплекс (ОЦК) реализира 23,5 млн. лв. нетна печалба, което е с 53,43% повече от резултата за 2006 г., показват финансовите отчети на компанията, предадени в БФБ-София. Само за четвъртото тримесечие обаче нетната печалба на компанията намалява с 66% на годишна база до 2,22 млн. лв. Нетните продажби за 2007 г. възлизат на 245,1 млн. лв. спрямо 153,9 млн. лв. за 2006 г., което е ръст с 59,3%. Само за четвъртото тримесечие ръстът на годишна база се забавя до 16,03%, като са реализирани продажби за 60,3 млн. лв. спрямо 52 млн. лв. за четвъртото тримесечие на 2006 г. По-слабият резултат през четвъртото тримесечие на 2007 г. е комбинация от три фактора - понижените цени на оловото и цинка на международните пазари, поскъпването на електроенергията за промишлени нужди с 30% от 1 юли 2007 г., както и поевтиняването на долара.
Източник: Монитор (01.02.2008)
 
"Кремиковци” може да бъде затворен Има реална опасност металургичният комбинат “Кремиковци” да бъде затворен заради кризата в предприятието. Това заяви вчера икономическият министър Петър Димитров след среща с главния прокурор Борис Велчев, на която обсъдиха възможността да започне прокурорска проверка за цялостната дейност на предприятието. Според министъра една цялостна ревизия не би трябвало да попречи на продажбата на комбината, защото кредиторите са много и всеки има отношение към сделката и смяната на собственика. Той допълни, че ще бъде грешка, ако с неразумни действия се парализира работата на комбината и се предизвика неговото спиране. По-рано вчера представители на протестиращите служители на “Кремиковци” се срещнаха с министъра и поискаха ведомството да се ангажира да бъде извършена прокурорска проверка на комбината. Според информация в медиите още през 2006 г. Прамод Митал е заложил завода срещу заем от 325 млн. евро и собственик на книжата е лондонската “Лоу Дибенчър Тръст корпорейшън”. Бившият изпълнителен директор на предприятието Александър Томов отрече Митал да е залагал комбината и това, че той не е негов собственик. След срещата си с икономическия министър около 2500 протестиращи металурзи се събраха пред Министерски съвет (МС). Под звуците на песни на Слави Трифонов и плакати с надписи “Станишев, ако не махнеш Прамод, ще махнем теб”, “Прамод, никой не те иска тук, махай се!”,представители на стачкуващите влязаха в Министерския съвет за среща с кабинета. Те отказаха обаче да внесат исканията си към Станишев, тъй като бяха приети от началника на отдел “Приемна”, а не лично от премиера. Не бяхме приети от министър-председателя, а от чиновник с нисък ранг, заяви пред протестиращите председателят на федерация “Металици” към КНСБ Васил Яначков. Работниците изявиха готовност за нов протест, но този път срещу правителството. Премиерът Станишев заяви вчера, че в специално писмо украинският бизнесмен Жеваго потвърждава ангажимента си незабавно да осигури 80 млн. евро работен капитал за предприятието, което да е гаранция за нормалната работа на завода. Междувременно Людмил Павлов от КТ “Подкрепа”, който защитава интересите на металурзите обяви, че Александър Томов и Прамод Митал са дадени на прокурор заради системното източване на “Кремиковци” и футболния клуб ЦСКА. “В момента тече проверка от прокуратурата, тъй като с документи доказахме, че са продадени незаконно 1000 декара земя от “Кремиковци” на частни лица, както и че са присвоени незаконно стотици милиони левове – коментира синдикалистът. – Именно със скандален износ на продукция, за която в касата на комбината не е влезла и стотинка, са платени и траншовете на Митал към Васил Божков за покупката на ЦСКА. Томов и Митал лъжат, че футболният клуб и “Кремиковци” нямат нищо общо, те си вървят ръка за ръка през цялото време”. Павлов добави, че декемврийските заплати на работниците вече се изплащат. Междувременно столичният кмет Бойко Борисов обсъди вчера в Брюксел наложената санкция на "Кремиковци" заради замърсяването на въздуха. Еврокомисията планира наказателна процедура срещу страната ни, стана ясно преди два дни от писмо, пратено до Борисов. Той поиска от Брюксел да отмени наказателната процедура срещу България, която комисията образува заради отпадъците в Суходол.
Източник: Новинар (01.02.2008)
 
Държавата демонстрира активност за "Кремиковци" Синдикалисти от "Кремиковци" протестираха в четвъртък пред Министерството на икономиката и правителството срещу собственика Прамод Митал и изпълнителния директор Александър Томов. Те обаче се отказаха да внесат исканията си в кабинета, защото били приети "от чиновник с нисък ранг". Проблемите на "Кремиковци" в четвъртък се пренесоха в центъра на София. Около 2 хил. работници протестираха пред Министерството на икономиката и енергетиката и правителството. Те връчиха декларация на министър Петър Димитров с искане за незабавна смяна на мажоритарния собственик Прамод Митал и оставки на ръководството, което допуснало да бъде "наложена финансово-търговска схема, която парализира компанията". Веднага след това Димитров отиде при главния прокурор Борис Велчев. Той каза, че е дошъл за консултация, защото бил обещал на работниците от "Кремиковци". Всички органи, които могат да извършат контрол, ще бъдат ангажирани по случая с "Кремиковци", включително и Агенцията за държавен финансов контрол, каза министърът и допълни: "Притеснен съм за съдбата на комбината, има реална заплаха да бъде затворен." Стана ясно обаче, че той не е внесъл никакъв конкретен сигнал в прокуратурата. Наказателна отговорност от управителните органи на дружеството може да се търси само при банкрут. Няма как собственикът да бъде разследван за това, че не управлява добре имуществото си, освен ако не се докаже, че е знаел, че дружеството е неплатежоспособно, и не е поискал откриване на производство по несъстоятелност, обясниха юристи. На пресконференция след заседанието на Министерския съвет премиерът Сергей Станишев заяви ангажимент на държавата към бъдещето на "Кремиковци" и обясни, че ще изиска гаранция за инвестиции от новия собственик. Министър-председателят каза, че е готов да приеме всеки инвеститор, който прояви стратегически интерес към компанията, уточнявайки, че до момента е имал среща само с украинския милиардер Константин Жеваго. Директорът на Агенцията за следприватизационен контрол Атанаска Бозова обясни, че в момента няма основание приватизационният договор за "Кремиковци" да бъде разтрогнат, въпреки че има нарушения. Тя уточни, че правомощията на агенцията са изчерпани с предприетите до момента действия и запорирането на акциите на комбината от съда. Премиерът Сергей Станишев също отхвърли възможността държавата да разтрогне договора. Той отказа да отговори на въпроса на "Дневник" защо сега се търси прокуратурата за нарушения, след като държавата притежава 25% от комбината и има представител в надзорния съвет на компанията. Представителят на държавата Атанас Богданов не беше открит за коментар.
Източник: Дневник (01.02.2008)
 
Оловно-цинков комплекс свива ръста на годишната печалба Печалбата на кърджалийския Оловно-цинков комплекс (ОЦК) АД забавя ръста си в края на 2007 г. Това показва годишният отчет на дружеството, представен пред Българската фондова борса. За периода януари-декември 2007 г. производителят на цветни метали отчете положителен финансов резултат от 23.5 млн. лв. Това е с 53.43% повече от резултата за 2006 г.,когато тя беше 15.3 млн.лв. Резултатите обаче са доста по-слаби в сравнение с отчета на дружеството към деветмесечието на 2007 г. Тогава ОЦК отчете нетна печалба от 21.2 млн. лв. при 8.7 млн. лв. година по-рано, което представлява 143% ръст. Роберто Младенов, изпълнителен директор на мажоритарния собственик Интертръст холдинг БГ, отказа коментар, защото е в болница и не е виждал отчета. Четвъртото тримесечие обаче се оказва доста по-слабо за кърджалийския комбинат в сравнение с другите отчетни периоди през 2007 г. За периода октомври-декември нетната печалба на компанията нараства с едва 2.22 млн. лв. Това е намаление с около 65% спрямо резултата за същия период през 2006 г. Резултатите на ОЦК се движат паралелно с цените на суровините, които комбинатът произвежда - оловото и цинка. Така коментира забавения ръст в печалбата на дружеството Владислав Панев от Статус Инвест. Според него те са преживели пика си през първата половина на 2007, а после са спаднали. Логично печалбите за последното тримесечие на годината не са толкова добри, както в нейното начало, каза Панев.
Източник: Пари (01.02.2008)
 
Металурзите от "Кремиковци" спряха протестите Близо 3000 металурзи от „Кремиковци” се бяха събрали на протест в комбината. Митингът приключи, след като се разбра, че част от дължимите заплати се преведени. С викове „Оставка” работниците от „Кремиковци” поискаха оттеглянето на собственика, индийския милиардер Прамод Митал. По-рано стана ясно, че собственикът Прамод Митал е поискал по време на дълги преговори снощи със синдикатите да подпишат споразумение за спиране на протестите и медийните изяви. Това съобщи за „Дарик кафе” Васил Яначков, председател на федерация „Металици” към КНСБ в комбината „Кремиковци”. Яначков обеща, че ако всички заплати бъдат преведени, протестите в предприятието ще спрат, но ще започне подготовката за голям митинг, свързан с неяснотата около собствеността на комбината.
Източник: Дарик радио (01.02.2008)
 
Rio подписа споразумение за продажба на желязна руда с Hyundai Steel Rio Tinto Group подписа първо споразумение за продажба на желязна руда с корейската Hyundai Steel Co. Вторият по големина износител на суровината за производство на стомана ще доставя повече от 40 млн. метрични тона желязна руда на Hyundai Steel през следващите 10 години, заявиха от базираната в Лондон Rio днес в информация до австралийската фондова борса. Доставките ще започнат през 2009 г. се казва в изявлението. Rio си осигурява клиенти за разрастването, което почти ще удвои капацитета им до 220 млн. метрични тона до следващата година в опита си да ужеди акционерите, че изгледите им за ръст са по-силни от тези на BHP Billiton. BHP подписа споразумение за доставка на желязна руда тази седмица с най-големият производител на стомана в Китай. “Това споразумение с Hyundai Steel е кулминацията на няколкогодишни преговори”, заяви Сам Уолш, главен изпълнителен директор на Rio Tinto Iron Ore. Това е първото споразумение за продажба на желязна руда постигнато между втората най-голяма стоманолеярна компания в Южна Корея и Rio, каза по телефона Гервас Грийн, говорител на рудодобивната компания от Перт. Rio ще продава по 4.6 млн. тона руда на Hyundai. Hyundai Steel, базирана в Инчеон, информира през 2006 г., че има желание да купува по 5 млн. тона руда от Rio. (Bloomberg)
Източник: Други (01.02.2008)
 
Митал да депозира 120 млн. лв., които да се контролират от МИЕ, искат металурзите Работещите в “Кремиковци” настояват собственикът на комбината Прамод Митал да депозира 120 000 000 лева в банкова сметка и средствата да бъдат контролирани от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Това съобщи Людмил Павлов, председател на синдикалната организация в “Кремиковци”. Той обясни, че тази сума е заложена в оздравителната програма на комбината. Тези пари трябва да се изразходват за изпълнението на инвестиционната програма за 2008 г. и подобряването на екологията. “Това за нас ще е гаранция, че “Кремиковци” ще работи през 2008 година ”, каза Павлов. Това искане на металурзите е било поставено пред Прамод Митал на вчерашната му среща с тях. Разговорът е продължил около 4 часа. По време на него собственикът на “Кремиковци” Прамод Митал е поискал работниците да подпишат споразумение, с което те да обещаят, че ще прекратят митингите и изявленията в медиите. От своя страна Митал е обещал да изплати забавените заплати, а след това разплащането да става по дати и навреме. Синдикалистите са отказали да подпишат споразумението с мотива, че вече има достатъчно подписани документи, които трябва да се спазват.
Източник: Агенция Фокус (01.02.2008)
 
Лакшми Митал – неудобният инвеститор 217 инцидента само за една година, многобройни стачки с искания за по-високи заплати и неизпълнени ангажиме да определят компанията на Лакшми Митал за „неудобен инвеститор“. Руската преса широко коментира навлизането на „АрселорМитал“ на руския въгледобивен пазар след покупката от „Северстал“ и нейния собственик Алексей Мордашов на три въгледобивни мини в Кемеровска област за 720 милиона долара. „АрселорМитал“ наследи от „Митал“ и запази имиджа на скандален и сложен инвеститор, се казва в анализ на „Комерсант“, който припомня скандалната дейност на индийския милиардер в Казахстан и Украйна. Така например Карагандинският металургичен комбинат в Казахстан е купен от него, въпреки че в конкурса за победител е обявен друг купувач. Всички дългове на предприятието остават за сметка на държавния бюджет. През следващите години към предприятието са предявени множество данъчни претенции, а служителите му много пъти се вдигат на стачки с искания за увеличаване на заплатите. Само за една година - 2006 г., в завода са регистрирани 217 нещастни случая, включително 48 с фатален край.
Източник: Дарик радио (01.02.2008)
 
Може ли да печели "Кремиковци"? Може ли "Кремиковци" да печели? На този въпрос ще трябва да си отговорят кандидатите да го купят, преди да сключат сделка. "Несериозно е да очакваме, че инвеститор с трайни интереси ще купи предприятието без предварителен дю дилиджънс, който няма как да приключи за дни", каза високопоставен източник от изпълнителната власт. Проблемът с такъв анализ при "Кремиковци" е, че състоянието на комбината не е константна величина - винаги могат да излязат допълнителни задължения, които да променят калкулациите драстично. Капацитетът на "Кремиковци" е за производство на 160 000 тона стомана месечно. При реално производство от 110 000 тона месечно според предоставените на борсата финансови отчети към деветмесечието на 2007 г. комбинатът има печалба преди лихви амортизации и данъци (EBITDA) в размер на 73.5 млн. лв., при 815 млн. лева приходи от обичайна дейност. През последните три години, обаче предприятието е на нетна загуба. Общите му задължения към деветмесечието са 1,6 млрд. лева, при 2,5 млрд. стойност на активите. Финансови експерти, обаче имат огромни съмнения към начина, по който се отчитат активите и въобще се води счетоводството на "Кремиковци". Едно от най-големите задължения на комбината по облигационния заем от от 325 млн. евро, който Прамод Митал емитира чрез своя задгранична фирма в началото на 2006 г. "Кремиковци" има дългове и към НЕК (малко над 90 млн. лв.) и БДЖ (близо 20 млн. лв.). Трябва също да се вземат предвид и начислените от Агенцията за следприватизационен контрол неустойки за 253 млн. долара заради неизпълнени инвестиции. Сумата се оспорва по съдебен ред и със сигурност няма да бъде платена в пълен размер, но все пак риск съществува. Отделно "Кремиковци" има задължения към доставчици на суровини. Именно от този "шкаф" според запознати могат да излязат доста скелети под формата на стари нефактурирани и неплатени доставки. Дали обаче някога "Кремиковци" ще може да печели е обект на сериозен одит и експертни оценки. Освен финансовото състоние на дружеството, трябва да се знае цената по евентуална сделка за покупката му и вероятността за промяна в цените на суровините, както и в тези на крайния продукт - стоманата. С една дума - инвеститорът, който купи комбината, ще започне не на зелено, а направо на червено. И ще му трябват доста пари, усилия и време, за да започне да печели от него.
Източник: Капитал (01.02.2008)
 
Кремиковци назначи нов оперативен изпълнителен директор Комбинатът ще има нов оперативен изпълнителен директор - инж. Пламен Стоянов, каза днес собственикът на Кремиковци АД Прамод Митал на пресконференция на дружеството. Той съобщи още, че е назначен финансов съветник, от чиито препоръки ще зависи дали да се продава Кремиковци. Митал допълни, че много скоро ще има съобщение във връзка с решението за продажбата. Митал съобщи, че вече е инвестирал работен капитал от 20 млн. EUR за стабилизиране на производството и за неговото подобряване. Според него за момента пазарът на метали е добър и това ще подпомогне компанията да покаже на какво е способна. Междувременно, днес синдикатите настояха собственикът на Кремиковци Прамод Митал да депозира в българска банка 120 млн. EUR като гаранция за изпълнение на ангажиментите, които индиецът пое. (ipo.bg)
Източник: Други (01.02.2008)
 
Световен дистрибутор на метали стъпи у нас Германската компания Klocker & Co е приключиа сделката по придобиване на мажоритарния дял от “Металснаб Холдинг”, съобщиха от Klocker Металснаб. Klocker & Co е най-големият дистрибутор на метални изделия на европейския и северноамерикански пазар.
Източник: 24 часа (02.02.2008)
 
Митал губи Кремиковци заради заема от 325 млн. EUR Индиецът няма право да преговаря по сделки за продажба на завода, твърди едър притежател на облигации от дружеството. Металургичният комбинат Кремиковци може да се сдобие с нов собственик, но той няма да е нито Константин Жеваго, нито някоя от спряганите през последните две седмици компании. Поне на първо време. Причината за това са неустойките, които Прамод Митал дължи за облигационния заем от 325 млн. EUR, който получи през 2006 г. Прамод Митал няма капацитет да преговаря по сделки за продажба - нито за завода, нито за материалните активи. Притежателите на облигации са в напреднал стадий на приключване на процеса и е въпрос на седмици да получат контрол над собствеността на Кремиковци АД, в случай че облигациите не бъдат изплатени обратно. Това съобщиха вчера от QVT Fund LP, които са сред най-големите притежатели на облигации на дружеството. С този факт може да се обясни и спешната пресконференция, която индиецът свика в петък. Тогава Митал заяви, че комбинатът не се продава, без да навлиза в подробности за внезапната смяна на курса. Две седмици преди това се спрягаха поне четирима потенциални купувачи за Кремиковци. Митал заяви тогава, че е осигурил 18.75 млн. EUR за заплати и оборотни средства. Управляващите органи на Кремиковци са известени от британската компания Law Debenture - попечител на собствениците на облигации, за възможността за запор на акциите поради неспазване на поетите ангажименти към кредиторите, се казва още в съобщението на QVT Fund LP. В събота министърът на икономиката Петър Димитров съобщи, че държавата блокира акциите на Кремиковци и сделките със земи, за да не се разпродава комбинатът на парче. Заемът е със седемгодишен падеж. В договора има клауза за промяна на управлението при констатиране на неправомерни действия от страна на управляващите органи на Кремиковци АД, допълват още от QVT Fund LP. Компанията е специализирана в многостратегийно управление на хедж фондове и управлява активи за над 11 мрлд. USD. Тя е създадена през 1993 г. като собствена търговска операция на Deutsche Bank. От 2004 г. действа напълно самостоятелно като управител на хедж фондове. Междувременно зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев заяви пред Дарик, че комбинатът може да спре работа след 23 октомври, ако дотогава не получи комплексно разрешително от екоминистерството. За да бъде получен документът, в Кремиковци трябва да бъдат инвестирани 180 млн. USD. За по-малко от две години собственикът на Кремиковци е взел от комбината над 1 млрд. лв., каза вчера Яне Янев, лидер на партия Ред, законност и справедливост. По думите му Митал е ощетил държавата с повече от 200 млн. EUR и е дал възможност на главния изпълнителен директор на комбината Александър Томов чрез вътрешни корупционни схеми да присвои милиони. Според Янев суматохата по отношение на покупко-продажбата на Кремиковци през последните седмици, е режисирана от Томов. Целта била Жеваго да купи комбината за 500 млн. EUR. От тях 350 млн. трябвало да отидат за плащане на еврооблигационния заем, 100 млн. лично за Митал и 50 млн. като комисиона за Томов.
Източник: Пари (04.02.2008)
 
Българското ФБР в първа акция срещу "Кремиковци" Служители на новосъздадената агенция „Национална сигурност” (ДАНС) запечатаха складовете на Държавния резерв в „Кремиковци” в присъствието на представители на прокуратурата, потвърди зам. градският прокурор на София Роман Василев. Сигналът в ДАНС е подаден от Държавния резерв, вследствие на което са извършени незабавни оперативни действия. Анализът на агенцията предполага, че от складовете са източени значително количество суровини и материали. Общата стойност на съхраняваните в складовете черни и цветни метали и въглища е между 70 и 100 млн. лева. Ангажиментът на ръководството на комбината в „Кремиковци” е бил да поддържа складовете на резерва, които се намират на негова територия. Ако бъдат разкрити злоупотреби, се очакват и възможни арести на висши служители в комбината.
Източник: Новинар (04.02.2008)
 
Чужди фондове си взимат “Кремиковци” До седмици "Кремиковци" ще премине в ръцете на няколко чужди фонда. Те са собственици на облигациите на комбината. Въпрос на седмици е да получим контрол над "Кремиковци", ако заемът не ни се плати предсрочно, обяви вчера Анжело Москов, шеф на един от 4-те хедж фонда - QVT. Неговият фонд заедно с "Марс Кепитъл", "Йорк Кепитъл" и "Мур Кепитъл" държат над една трета от облигациите, или книжа за над 100 млн. евро. Целият облигационен заем на "Кремиковци" беше пуснат през 2006 г. и е на стойност 325 млн. евро. Прамод Митал няма право да преговаря за продажба на "Кремиковци", нито на активи на завода, защото дължи неустойки по облигационния заем, казват от QVT. Индиецът вече е известен от попечителя на емисията, който се грижи за интересите на облигационерите - "Лоу Дибенчър", че ще бъде наложен запор на акциите на комбината, тъй като не се спазват поетите ангажименти към кредиторите. В договора за заем има клауза за смяна на управлението на завода, което облигационерите могат да предприемат в случай на нарушения от страна на собственика. "QVT Fund LP твърдо вярва, че бъдещето на "Кремиковци" АД може да бъде спасено след конструктивен тристранен диалог между заинтересованите купувачи, правителството и собствениците на облигации", коментира Анжело Москов. Самият фонд на Москов вече е собственик на част от свободно търгуемите акции на "Кремиковци". Чрез наши посредници той е купил около 100 хил. акции на комбината, което е малко над 0,5% от капитала. Около 3% от капитала му се търгуват на борсата, 71% държи "Финметалс" на Прамод Митал, а 25% има държавата.
Източник: Стандарт (04.02.2008)
 
Прамод си изтеглил един милиард Над 1 млрд. лева е взел от "Кремиковци" Прамод Митал за по-малко от две години, откакто е собственик. Това сочи анализ на икономисти от партия "Ред, законност и справедливост" (РЗС), обяви лидерът й Яне Янев. Според него Митал е ощетил държавата с над 200 млн. евро и е дал възможност на изп. директор на комбината Александър Томов с вътрешни корупционни схеми да присвои милиони. Суматохата за продажба на "Кремиковци" е режисирана от Александър Томов, смята Янев. Според него това е водевил, зад който се крие следният интерес: Жеваго да купи "Кремиковци" за 500 млн. евро, от които 350 млн. за плащане на еврооблигационния заем, 100 млн. лично за Митал и 50 млн. за комисиона на Томов. Според Янев, Жеваго щял да нареже завода за скрап, от което да спечели от 2 до 4 млрд. лв. До седмица партия РЗС ще внесе сигнал до главния прокурор по темата, каза Янев.
Източник: Стандарт (04.02.2008)
 
Източили Държавния резерв от складовете в комбината Складовете на Държавния резерв в "Кремиковци" бяха запечатани вчера от служители на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) заради съмнения за източени суровини и материали, предаде агенция Фокус. Сигналът е подаден от Държавния резерв и веднага са извършени оперативни действия, казаха от ДАНС. Анализът на ДАНС предполага, че от складовете са източени суровини и материали на значителна стойност. В складовете са пазени суровини за 70-100 млн. лв. - черни и цветни метали и въглища от военновременния резерв. 20 000 тона въглища на Държавния резерв са изчезнали от складовете на "Кремиковци", написа преди ден ежедневник. Ръководството на комбината трябвало да поддържа складовете на резерва. Запечатаните складове се пазят от жандармерията.
Източник: Стандарт (04.02.2008)
 
Работниците от "Кремиковци"АД получават забавените си заплати На повече от половината работници в "Кремиковци" вече са изплатени забавените заплати, очаква се днес и останалите да получат възнагражденията си, съобщи Людмил Павлов, председател на синдикалната организация в "Кремиковци" към КТ "Подкрепа". Днес и в понеделник ще бъдат изплащани и забавените три месеца пари за храна на работниците. Протести засега не са планирани. В понеделник организациите на КТ "Подкрепа" и на КНСБ към дружеството се събират, за да обсъдят ситуацията.
Източник: Дневник (04.02.2008)
 
КНСБ и „Подкрепа” ще обсъдят ситуацията в „Кремиковци” Очаква се на съвместно заседание представители на КНСБ и „Подкрепа” да обсъдят ситуацията в „Кремиковци” и бъдещите действия на работниците и синдикалните структури в комбината. Вчера главният изпълнителен директор на „Кремиковци,, Александър Томов увери, че днес окончателно ще бъде изплатени дължимите на работниците и служителите средства. Междувременно служители на Държавна агенция „Национална сигурност” запечатаха складовете на Държавния резерв в „Кремиковци” в присъствието на прокурори. Градския прокурор Николай Кокинов съобщи, че има информация за липса на цветни метали и въглища на стойност около поне 20 милиона лева, които се съхраняват в складове на Държавния резерв на територията на комбината, като военновременни запаси.
Източник: Дарик радио (04.02.2008)
 
Акциите на "Кремиковци" са запорирани Прамод Митал няма капацитет да преговаря по сделки за продажба на "Кремиковци” АД, нито на завода, нито на материалните активи, е официалното становище на QVT Fund LP, един от най-големите притежатели на облигации на дружеството. Това посочва в съобщение до медиите фондът, който е един от най-големите притежатели на облигации на дружеството. В писмото се казва, че Прамод Митал, индийският собственик на 71% от дружеството, дължи неустойки за облигационния заем от 325 млн. евро, който е получил през 2006 г. Запорът на акциите е следствие от нарушаване на техническите клаузи за условията по облигациите.
Източник: Медия Пул (04.02.2008)
 
Яне Янев: Митал взел 1 милиард от "Кремиковци" За по-малко от две години собственикът на "Кремиковци" Прамод Митал е взел от комбината над 1 млрд. лева, сочи анализ на икономисти, финансисти и юристи от партия "Ред, законност и справедливост" /РЗС/. Това съобщи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА лидерът на партията Яне Янев. Според него Митал е ощетил държавата с повече от 200 млн. евро и е дал възможност на главния изпълнителен директор на комбината Александър Томов чрез вътрешни корупционни схеми да присвои милиони.
Източник: Дарик радио (04.02.2008)
 
Петър Димитров: Митал явно няма правомощие да продаде “Кремиковци” Няма вариант „Кремиковци” да спре, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. По думите му, желанието на правителството е да бъде запазена цяла мажоритарната собственост на комбината и той да бъде поет от стратегически инвеститор, който ясно да се ангажира, че ще изпълни т. нар. план за жизнеспособност до края на годината. Според министър Димитров, след като Прамод Митал е заявил, че не може да осигури ресурс за изпълнението на плана за жизнеспособност, е очевидно, че трябва да има промяна.
Източник: Дарик радио (04.02.2008)
 
Клокнер със 77% от Металснаб Германската Клокнер и Ко (Klockner&Co AG) вече е мажоритарен собственик на Металснаб холдинг АД. Немското дружество придоби 70% от акциите на дистрибутора на метали и вече държи 77.3% от капитала.Преразпределението на акциите ще създаде много добра база за задоволяване потребностите на страната от качествени черни и цветни метали, коментира за в. Пари председателят на управителния съвет на Металснаб Александър Кашукеев. Значително ще бъдат увеличени и складовите наличности и ще можем директно да отговаряме на изискванията на потребителите, допълни той. В края на февруари ще стане ясна инвестиционната програма на Клокнер Металснаб АД за 2008 г. Дотогава ще приключат и всички организационни процеси. По думите на Кашукеев ще има известна промяна в оперативното ръководство на компанията. Самият той ще заеме поста зам.-председател на надзорния съвет, а председател ще стане представител на Клокнер. Досегашният изп. директор Иван Кашукеев ще запази поста си. Мажоритарният дял в Металснаб е най-голямата придобивка на Клокнер в Източна Европа. Извън региона дружеството оперира в още десет страни, а за миналата година финансовите му резултати се изчисляват на 6 млрд. ЕUR. За миналата година пък Металснаб има продажби за 40 млн. EUR.
Източник: Пари (04.02.2008)
 
Президентът на Chinalco каза, че покупката на Rio Tinto е стратегическа инвестиция, и че може да продаде дела на BHP Президентът на китайската компания, която наскоро купи част от рудодобивния гигант Rio Tinto заяви в понеделник, че това е стратегическа инвестиция и намекна, че компанията би разгледала възможността да продаде на BHP Billiton, ако цената е правилна. Сяо Якинг, президент на Aluminum Corp. of China, беше в Австралия в понеделник, за да се срещне с правителствени представители и за да предстви накратко пред журналисти покупката, заедно с Alcoa Inc., на 12% от базираната в Лондон Rio Tinto PLC за 14 млрд. щ.д. Закупуването на дела засили пазарните спекулации относно неофициалното предложение на BHP да се слее с Rio за 130 млрд. щ.д., което ще създаде монолитна рудодобивна компания, и на което вече се противопоставиха китайските длъжностни лица. Петъчното съобщение на Aluminum Corp. of China, позната още като Chinalco, и базираната в Питсбърг Alcoa, излезна само дни преди крайния срок в сряда поставен от британският регулатор на BHP Billiton да отправи официална оферта или да оттегли предложението за обмен на акции. (CNBC)
Източник: Други (04.02.2008)
 
Роми крадат 1 т скрап от влак Над един тон скрап задигнаха роми от товарен влак в Перник, съобщиха от БДЖ вчера. Инцидентът станал на жп гара разпределителна. Деца застанали пред влака, който превозвал скрап за пернишкото предприятие "Стомана Индъстри", и машинистът бил принуден да спре композицията. Възрастните роми се качили и започнали да разтоварват желязото, а след това го натоварили на каруци.
Източник: Труд (05.02.2008)
 
Синдик или прокурист влиза в "Кремиковци" Очевидно притеснен за съдбата на "Кремиковци", министърът на икономиката вчера обърка основни понятия от Търговския закон. Преди обяд Петър Димитров обяви, че в писмо до фондовете, които държат облигации от 325-милионния заем, е предложил в "Кремиковци" да влезе синдик, който да се ползва с широко доверие и "да се разпорежда с финансовия ресурс на предприятието." Няколко часа по-късно пресцентърът на МИЕ поправи министъра и съобщи, че става дума за назначаване на прокурист. Поправката е съществена, защото синдикът се назначава от съда в предприятие, което е заплашено от фалит и е в процедура по несъстоятелност. Прокуристът е просто управител, който управлява търговските дела на фирмата, но няма право да продава и да ипотекира имотите й. В писмото си Петър Димитров приканил фондовете заедно със собственика Митал и държавата да изберат и пратят в "Кремиковци" прокурист, който да се ползва с доверието и на акционерите, и на кредиторите. Министърът ги призовал също да помогнат за намирането на 80 млн. евро за комбината - за екологичната програма и за текущи разходи. Междувременно заместничката му Нина Радева съобщи, че е получила писма от два фонда, които искат да обсъдят с икономическото ведомство финансовите показатели на "Кремиковци".
Източник: Сега (05.02.2008)
 
Надзорният съвет на "Кремиковци" е освободил от длъжност изпълнителния директор на комбината Александър Томов. Това съобщи пред журналисти Васил Яначков, председател на федерация “Металици” към КНСБ. Решението за освобождаването на Александър Томов е било взето на заседание на Надзорния съвет късно снощи.
Източник: Агенция Фокус (05.02.2008)
 
Едрият ни бизнес в битка за Лом Представители на най-едрия български бизнес са на път да влязат в директна битка. А причината за това е пристанището в Лом. Портът бе пуснат на концесия в края на миналата година и вчера изтече срокът за подаване на документи за участие в сделката. Заявки са подадени от "Кремиковци", от бившия собственик на комбината Валентин Захариев, от "Нове холдинг" на Васил Божков, "Химимпорт", Христо Ковачки, "Прогрес М", "Елаците мед". Оферти има и от фирми от Гърция и Украйна.
Източник: 24 часа (05.02.2008)
 
Нов шеф в Кремиковци, Томов обаче остава Нов главен изпълнителен директор е назначен в „Кремиковци”. На досегашния изпълнителен директор Александър Томов му е предложено да остане на поста си, но като втори човек в управлението на дружеството. Това потвърди и самият Томов, който обясни, че по-късно днес ще съобщи дали е приел предложението. Новият главен изпълнителен директор е индиецът Джаганатан и идва в металургичния комбинат от завода на Прамод Митал в Босна. Очаква се той да поеме управлението на финансите на завода. Включването му като нов член в ръководството на комбината трябва да бъде одобрено и от Надзорния съвет на дружеството. Към момента не е насрочено заседание на този ръководен орган.
Източник: Дарик радио (05.02.2008)
 
Нов шеф в Кремиковци, Томов обаче остава Нов главен изпълнителен директор е назначен в „Кремиковци”. На досегашния изпълнителен директор Александър Томов му е предложено да остане на поста си, но като втори човек в управлението на дружеството. Това потвърди за Дарик радио и самият Томов, който обясни, че по-късно днес ще съобщи дали е приел предложението. Новият главен изпълнителен директор е индиецът Джаганатан и идва в металургичния комбинат от завода на Прамод Митал в Босна. Очаква се той да поеме управлението на финансите на завода. Включването му като нов член в ръководството на комбината трябва да бъде одобрено и от Надзорния съвет на дружеството. Към момента не е насрочено заседание на този ръководен орган.
Източник: Дарик радио (05.02.2008)
 
Индиец смени Александър Томов начело на "Кремиковци" Индиецът Джаганатан Гултобали е новият главен изпълнителен директор на "Кремиковци" на мястото на Александър Томов, който остава в управителния съвет, стана ясно вчера. По информация на пресслужбата мажоритарният собственик Прамод Митал е взел решение за рокадата късно вечерта в понеделник, когато е имало съвещание с висшия мениджмънт на комбината. Причини за това обаче не се съобщават. Съгласно законодателството обаче влизането в длъжност на новия главен изпълнителен директор ще трябва да мине през правни формалности, преди той официално да оглави компанията. Той е бил в ръководството на "Кремиковци" през 2005 г., когато именно "Глобал стийл холдинг" придоби металургичния комбинат от предишния собственик Валентин Захариев. Към момента Гултобали е управляващ в коксохимически завод на Прамод Митал в Босна, като се очаква днес да пристигне в България и да бъде представен в компанията.
Източник: Дневник (06.02.2008)
 
Митал понижи Томов във втори директор на "Кремиковци" Александър Томов вече не е главен изпълнителен директор на "Кремиковци" АД. От понеделник вечерта важният мениджърски пост е поверен на индиеца Джаганатан. Рокадата дойде след спешни заседания на управителния и надзорния съвет на компанията. Томов засега остава член на УС. Новият ген. директор е бил оперативен шеф в "Кремиковци", а сега пристига от металургичния комбинат на "Прамод стийл" в Босна, който е собственост на Лакшми Митал, най-големия и най-богатия от братята Митал. Джаганатан бил номиниран лично от Прамод Митал. Смяната не пречи да се изпълни предложението на министъра на икономиката в "Кремиковци" да бъде назначен и прокурист, който да се ползва с доверието както на Митал, така и на българската държава и на кредиторите на комбината. Новините за промените дойдоха не от ръководството на "Кремиковци", а от синдикатите. Александър Томов пък обяви пред БТА, че получил от надзорния съвет предложение да стане втори изпълнителен директор и все още обмислял дали да приеме офертата. Междувременно пресцентърът на предприятието разкритикува депутата Яне Янев за "сензационните" разкрития за финансови нарушения в "Кремиковци". "В момент, когато се решава съдбата на "Кремиковци", безотговорни и неверни обвинения, каквито са тези на Янев, са плод или на конкурентни икономически интереси, или на стремеж за медийни изяви", гласи съобщението до медиите. В него се посочва още, че всички отчети и финансови резултати са публични, всички документи са изрядни, а "въпреки огромния натиск върху дружеството в последните месеци до този момент земята и основните фондове на "Кремиковци" АД са съхранени и не са били обект на сделки". Самият министър Петър Димитров обаче обяви миналата седмица, че напоследък са правени сделки за продажба на сгради и терени за около 80 млн. евро.
Източник: Сега (06.02.2008)
 
Искат запор за земята на Кремиковци Запор върху земята на "Кремиковци" е поискал голям кредитор на комбината. Съобщението е направено от икономическото министерство, твърдят брокери. Ставало въпрос за голям, но неназован кредитор. Ресорният зам.-министър Нина Радева не отрече, но и не потвърди информацията. "Възможно е да има такова нещо. Не знам за запор, но подобна мярка не е нещо извънредно, защото всеки кредитор може да я поиска", коментира Радева. Ако има запор, то той най-вероятно е направен от лондонската компания "Лоу Дибенчър", която е попечител на държателите на облигациите на комбината. В случай че съдът разреши ограничението, терените няма как да бъдат продадени. Апетитите към земята са големи, защото става въпрос за 17 млн. дка. По средни пазарни цени в момента това прави грубо около 1,7 млрд. евро, изчисли преди дни икономическият министър Петър Димитров. Междувременно собственикът Митал назначи свой човек за изпълнителен директор в комбината. Г. Джаганнадам сменя Александър Томов на поста, стана ясно късно в понеделник. Досега индиецът е ръководил металургичния завод на Прамод Митал в Босна. Очаква се днес той да дойде в завода. Лупи обаче не е уволнен окончателно. Той пак си остава изпълнителен директор на комбината. Но пък е освободен и от поста председател на Надзорния съвет на ЦСКА. Смените в ръководството са одобрени от надзорния съвет на комбината, обяви Людмил Павлов, председател на секцията на КТ "Подкрепа" в комбината. Томов влезе в открит конфликт с Митал през последните дни, след като зад гърба му тръгна да продава завода. Той дори доведе потенциалния инвеститор Константин Жеваго, но Митал се отдръпна от сделка. След това Лупи направи пуч и взе за кратко властта в свои ръце. Въпреки че няколко пъти плъзваха слухове за уволнението му, Томов винаги успява да се закрепи в ръководството на комбината. И вчера сутринта работници от "Кремиковци" излязоха на протести. Те все още очакват изплащане на заплатите си за декември и парите за храна, което бе обещано да стане до края на деня. Ще започнат и преговори между синдикатите и директорa на "Човешки ресурси" в комбината Мита Джа за 25% увеличение на заплатите. Междувременно депутатът Яне Янев призова да бъдат арестувани Прамод Митал, Александър Томов, както и цялото ръководство на "Кремиковци". Той обяви, че сръбското правителство е поискало от Интерпол да издирва Митал за измами със сръбския индустриален металургичен комбинат. Янев показа и документи, които Томов е подписвал. Според него те били доказателство за източване на пари от завода.
Източник: Стандарт (06.02.2008)
 
Лупи влачи комбинат "О, не така. Намали подаването на газ, предай нагоре по веригата." Това чува неизкушеното репортерско ухо от устата на Александър Томов. Репликата е казана само секунда след като собственикът на "Кремиковци" Прамод Митал обяви късно в петък, че Иван Иванов е свален като оперативен изпълнителен директор на комбината. Дори шефът на близкия до Лупи синдикат на "Подкрепа" - Людмил Павлов, приема безрезервно, че това означава само едно - Томов се опитва да саботира работата на комбината и намалява мощностите чрез останалите му верни хора в завода. Заради подобни машинации при план от 120 000 тона желязо през януари "Кремиковци" е произвел едва 46 000 тона. В часовете след това Митал трудно може да реагира, понеже отлита за Лондон. Още с връщането си в понеделник обаче той официално понижи Томов. Пред синдикатите индиецът казва, че е уволнил директора от "Кремиковци". Това може би е най-логичният ход на индиеца, след като през последните дни стават ясни мащабните далавери на мениджъра и пръв съветник на Митал в завода Александър Томов. Той държи всичко в свои ръце - от доставката на суровини, през продажбата на готовата продукция на британската "Стемкор", до управлението на активите на компанията. Томов убеждава индийците с кого да сключат договори за продажба на шлака от завода, с кого да се договори рязането на спрени производствени мощности, износа на скрап и обратното му връщане в комбината за преработка. Томов упълномощава бившия вече шеф на кадрите в завода Огнян Атанасов да продава апартаменти, общежития и битови комбинати, собственост на "Кремиковци". Те се търгуват на половин цена. Твърди се, че остатъкът до реалната им пазарна цена влиза в джобовете на мениджмънта на завода. Така Атанасов продал най-малко 100 ведомствени апартамента в Ботунец, Кремиковци и източната част на София в жк "Металург". Подставеният човек на Томов шитнал и битов комбинат на 2 етажа срещу болницата в Ботунец за 600 000 лв. Луксозно общежитие на 12 етажа в село Кремиковци, наричано от работниците "палатата", било купено за 1,4 млн. лв. "От ноември насам 50 души от товаро-разтоварната дейност на завода работеха под постоянното ръководство и контрол на Иван Иванов. Основни мощности на завода като Стан-2 са нарязани на скрап и продадени на регистрираната в Провадия фирма "Еко метал инженеринг" ООД, казва синдикалистът Сашо Мирчев. С благословията на Томов собственикът на фирмата Пламен Стоянов се разпореждал с фирма на завода, взела рудодобива. Товарът на колите й въобще не се проверявал на изхода на комбината.
Източник: Стандарт (06.02.2008)
 
Депутат иска арести Изпълнителният директор на "Кремиковци" Александър Томов е подписал през 2006 година фактура за 125 000 долара, без да има право за това. Разкритието направи депутатът от ОДС Яне Янев, който представи в редакцията копие от фактурата. В документа Томов декларира, че е изпълнил задължението си към юни 2006 г. да събере 12,5 милиона долара за нуждите на "Кремиковци". Той обаче не уточнява откъде ги е набавил. За целта Томов е поискал да му бъде изплатен 1% от събраната сума - 125 хиляди долара, както и парите да му бъдат преведени на банкова сметка в България. Тази фактура показва един от начините на вътрешното източване на "Кремиковци", коментира Яне Янев. Той е категоричен, че изпълнителният директор на комбината е нарушил закона, защото като физическо лице няма право да подписва подобни документи. Според депутата не е ясно и какви данъци е платил Томов. Но сумата не трябва да е по-малко от 250 000 - 300 000 лева, каза Янев, имайки предвид и други фактури. В декларация "Ред, законност и справедливост" заявиха вчера, че опозицията ще иска вот на недоверие на правителството заради неспособността му да се справи с корупцията. Разследването на народния представител ще бъде изпратено в Европейската комисия. Янев призова още да бъдат арестувани Прамод Митал, Александър Томов, както и цялото ръководство на комбината. Сръбското правителство е поискало от Интерпол да издирва Митал за измами със сръбския индустриален металургичен комбинат, разказа още Янев. По думите му и България трябва да се поучи от съседката си. Ако нашата полиция не може да се справи с казуса по източването на "Кремиковци", то с него трябва да се заеме Интерпол, предложи още депутатът.
Източник: Стандарт (06.02.2008)
 
BHP Billiton увеличи предложението си за Rio Tinto BHP Billiton направиха по-оримамлива оферта за Rio Tinto в сряда като повишиха оценката си за минния гигант до 147.4 млрд. щ.д. в опита си за гигантско сливане с цел да се възползва от голямото търсене на суровини, водено от Китай. Това съобщение засенчи друго отделно съобщение на BHP, че нетната печалба на компанията е с 2.4% по-ниска за полугодието до декември, първият път от 5 години насам, когато англо-австралийският гигант не успява да увеличи печалбата си. BHP Billiton завиха, че са готови да обменят по 3.4 от своите акции за всяка акция на Rio Tinto, предложение по-високо от предишното от 3 за 1 акции, отхвърлена като неадекватна. Предложеното сливане на BHP Billiton и Rio Tinto, първата и третата по големина рудодобивни компании в света, би създало световен колос в добива на кокс, въглища, мед и алуминий. Обаче, акциите на BHP Billiton паднаха със 7.5% на австралийската фондова борса поради слуховете, че ще трябва да повиши офертата си поне до 4 за 1, за да склони скептичния борд на директорите на Rio. Отправената оферта предизвика притеснения в Китай, че BHP може да придобие прекалено много власт върху определянето на цените, въпреки че властите отрекоха купуването на дял за 14 млрд. щ.д. от Chinalco в Rio да има нещо общо. (AFP)
Източник: Други (06.02.2008)
 
Томов продал тайно складова база на “Кремиковци” Бившият изпълнителен директор на “Кремиковци” Александър Томов е продал тайно единствената база на предприятието, в което се прибира готовата продукция за продажба на вътрешния пазар. Това съобщи за “Новинар” председателят на секцията на “Подкрепа” в завода Людмил Павлов. Той обаче не можа да назове името на фирмата. По думите му сделката е сключена през септември миналата година, като протоколът за въвеждане във владение на склада на новия собственик е издаден от деловодството в комбината на 31.01.2008 г. Договорът е подписан лично от Александър Томов и юриста на дружеството Тодор Чобанов. Дотогава базата е била собственост на “Кремиковци Трейд”, което е част от “Кремиковци” АД. “Аз нищо никога не съм продавал”, коментира за вестника Томов. “Всичко става със съгласието на Надзорния съвет и на собственика Прамод Митал”, добави той. По думите му е имало такива сделки, но са били лично решение на Митал и става дума за изместване на складовете. Според Павлов същата фирма – новият собственик на базата, е предложила на Томов 4,5 млн. лв., с които той да изплати декемврийските заплати на работниците, като в замяна да получат метали на същата стойност. Освен че декемврийските заплати бяха забавени, фирмата не е получила обещаната продукция, каза Павлов. Той обясни, че новият собственик е пристигнал вчера пред склада с вътрешна продукция, изкарал е оттам работещите металурзи и е поставил своя охрана на входа, като е завардил изхода и с камион. В момента в базата има 9000 тона метал за продажба на вътрешния пазар. Вече има върната фирма, която не е могла да си вземе 2000 тона вече платена продукция. Според Александър Томов информацията е политическа поръчка, но не пожела да назове кой стои зад нея. “Проверете часовника на Людмил Павлов за колко пари е”, каза Томов. Часовникът ми е марка “Тисот”, закупен е преди 4 години и струва 460 лв., контрира Павлов.
Източник: Новинар (07.02.2008)
 
Синдикатите връщат човек на "Мултигруп" и ДПС в "Кремиковци" Синдикатите в "Кремиковци" първи номинираха свой фаворит за поста прокурист, въпреки че подобни въпроси надскачат тяхната компетентност. Лилян Вачков, който бе директор на комбината по времето на премиерите Беров и Виденов, се оказа любимецът на профсъюзите. Вачков бе уволнен заради обвинения, че играе за фирми на "Мултигруп", които източват "Кремиковци" на входа и на изхода. След като загуби поста си, веднага премина на работа в "Интерстийл" - фирма на "Мултигруп". Покойният Илия Павлов и Ахмед Доган бяха в много близки отношения, а когато Вачков командваше металургичния гигант, двама сегашни депутати от ДПС - Рамадан Аталай и Ариф Агуш, бяха на началнически постове. По-късно, когато парламентарна анкетна комисия започна разследване на тежък инцидент в "Кремиковци", Догановите хора привлякоха бившия директор за консултант в проверката. Избраникът на синдикатите вчера обяви, че никой не го е канил за прокурист и че не би работил с Александър Томов. Той каза още, че "Кремиковци" има бъдеще. Междувременно от пресцентъра на комбината обявиха състава на обновения управителен съвет, одобрен от надзорния съвет, както и ресорите на всеки от тях.
Източник: Сега (07.02.2008)
 
Държавата запорира земята на “Кремиковци” Държавата е поискала запор на земята на "Кремиковци". Това е станало чрез държавно дружество, голям кредитор на комбината. Новината потвърдиха хора от ръководството на Министерството на икономиката и енергетиката, пожелали анонимност. Искането е направено миналата седмица пред софийския съд и засега няма отговор. Искането е по заръка лично на премиера Сергей Станишев, за да се гарантира, че заводът няма да попадне в ръцете на спекуланти, които да го нарежат и да продадат апетитните терени. Земите са около 17 млн. кв. метра, цената им е над милиард лева. Трите големи държавни дружества, които са кредитори на "Кремиковци", са НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. От тях първите две са на подчинение на икономическия министър Петър Димитров. Нито едно обаче не потвърди официално да е внесло искането за запор на земята. От "Булгаргаз" обясниха, че комбинатът има само оперативни задължения в рамките на нормалното и дори вчера се очакваше редовно плащане. На НЕК "Кремиковци" дължи около 80 млн. лв. Борчовете към БДЖ са около 20 млн. лв. Шефът на НЕК Любомир Велков обяви, че заради дълга може да спрат тока на завода. Вчера в комбината се очакваше новият изп. директор Гунтупали Джаганнадам, но до следобед не беше пристигнал. Близо 3 хил. работници се събраха вчера на протести пред комбината. Синдикатите започнаха преговори за 25% увеличение на заплатите.
Източник: Стандарт (07.02.2008)
 
Митал дал заплати с парите за кредитори Заплатите в "Кремиковци" се изплащат с пари, предвидени за държателите на облигациите на комбината. Това сочи писмо на ръководството, изпратено до кредиторите в Лондон. На 10 януари на тях са им обещани 19,5 млн. евро, които са плащанията по лихвите на заема с падеж през май 2007 г. Лихви се дължат на всеки 6 месеца - през май и ноември. Парите трябвало да бъдат блокирани на сметка под попечителството на "Лоу Дибенчър", които се грижат за интересите на облигационерите. Същата сума обаче бе дадена спешно преди няколко дни за заплати от Митал. В писмо от вчера до облигационерите от комбината съобщават за промените в мениджмънта, както и че на 12 февруари предстои конферентен разговор. В него новото ръководство ще запознае кредиторите с резултатите на комбината за 3-то тримесечие на 2007 г.
Източник: Стандарт (07.02.2008)
 
НЕК може да спре тока на "Кремиковци" Националната електрическа компания може да спре подаването на ток на „Кремиковци”, заради неизплатени дългове на комбината, съобщи изпълнителният директор на НЕК Любомир Велков. Общият дълг на Кремиковци е около 80 милиона лева, като за декември просрочените пари са между 4 и 5 милиона лева. В момента се водят преговори съз завода задълженията да бъдат изплатени, в противен случай, като крайна мярка НЕК ще прекрати доставките на енергия. Велков не пожела да уточни дали преговаря с хората на Прамод Митал или с други лица от „Кремиковци”. Той увери, че в момента комбинатът не е на ограничен режим на тока.
Източник: Дарик радио (07.02.2008)
 
Търсят алтернатива на “Кремиковци” за товарните превози в БДЖ Търсим алтернативи за товарните превози към “Кремиковци”, които са 20% от всички превози, извършвани от БДЖ. Това съобщи в Разград зам.-министърът на транспорта Георги Петърнейчев. Взели сме предвид, че предприятието може да затвори, но аз не съм убеден, че това ще стане през тази година – обясни той. Усилията на ведомството и на структурите на БДЖ са насочени към привличане на други товародатели. Към големи фирми, които сега ползват автомобилния транспорт, ще бъдат отправени оферти за комплексна услуга с 25% намаление при големи обеми и навременно плащане.
Източник: Дарик радио (07.02.2008)
 
Енергийни тръби надуват стоманата Цената на стоманата на световните пазари ще расте. Причината е бумът на енергийни проекти в Европа, твърдят анализатори. По едно и също време на Стария континент стартират работите по строителство на 4 огромни и важни тръбопровода. Това е руският газопровод "Южен поток" и европейската му алтернатива "Набуко", както и руската нефтена тръба "Бургас-Александруполис" и петролопроводът Бургас - Вльора. България се оказва в центъра между четирите проекта, които ще минават през наша територия. За изграждане на общо над 6200 км тръбопроводи за пренос на нефт и природен газ са необходими милиони тонове стомана, изчисляват експертите. Повечето от металургичните заводи в региона нямат такъв капацитет. Още по-сериозна става ситуацията заради неясната съдба на комбината "Кремиковци". Внос от далечни разстояния ще бъде доста нерентабилен и би могло да оскъпи или забави строежа на тръбите, категорични са експерти. Така в най-изгодна позиция може да се окаже Украйна, която има големи залежи на руда. Това обяснява и интересът на украинския магнат Константин Жеваго към "Кремиковци". Газопроводът "Южен поток", по който ще се транзитира синьо гориво от Русия през България за Италия трябва да е готов 2013 г. По същото време по тръбите на европейския проект "Набуко" трябва да потече газ през Турция, България, Румъния, Унгария до Австрия. Диаметърът на тръбата е 56 инча или 1,42 метра. Първите количества суров петрол по Бургас - Александруполис за Гърция трябва да потекат през 2011-2012 г. Макар изграждането на нефтопровода "Бургас - Вльора" да се забавя, от компанията АМБО, която управлява тръбата, започват преговори с инвеститори. Диаметърът й трябва да баде 36 инча или близо метър.
Източник: Стандарт (07.02.2008)
 
Китайската стоманена промишленост се изправя пред скок в цената на желязната руда Китай може и да се опитва да развали сливането на двамата си основни снабдители с желязна руда, но това няма да помогне на основните производители в страната да избегнат още един голям скок на цената, когато преговорите се подновят по-късно този месец. Официални представители на стоманената промишленост в Китай заявяват, че биха приели увеличение от 30% за годината започваща през април, но дори и това е трудно постижимо, защото цените на спот пазарите почти се удвоиха от преди шест месеца. “Мисля, че увеличение от 50 до 70% все още е възможно”, заяви търговец от Пекин, продаващ желязна руда на спот пазара в Китай. “Това пак ще бъде под спот цената”. Анализатори, които очакваха скромно увеличение преди месец, сега виждат увеличение от над 50% като вероятно. Най-големите рудодобивни компании в света BHP Billiton и Rio Tinto, които заедно осигуряват около 40% от вноса на желязна руда в Китай, се смята че целят увеличение от 70%. BHP Billiton отправи официална оферта от 147 млрд. щ.д. за Rio Tinto, но Aluminium Corporation of China може да блокира покупката. Китайските стоманени предприятия се очаква да подновят преговорите за цените през 2008 г. след почивните дни за лунната нова година, които започнаха вчера. Заводите са под напрежение заради нарастващите разходи за суровини, включително желязна руда, въглища и кокс. (Stockhouse)
Източник: Други (07.02.2008)
 
“Мерил Линч” ще съветва Митал за “Кремиковци” Международната консултантска къща “Мерил Линч” ще прави финансовия анализ на състоянието на металургичния комбинат “Кремиковци”, съобщи вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред БНТ. От този анализ ще зависи срокът, в който предприятието може да бъде продадено, заяви преди време собственикът на завода Прамод Митал. Той заяви, че става дума за период от 3 до 6 месеца. Според министъра проверката на финансовата компания и преговорите за продажба трябва да бъдат максимално кратки, за да може предприятието да функционира правилно. Решението за преговори с евентуалния нов собственик може да бъде рязко ускорено, ако Митал не разполага с финансови ресурси за разплащане, заяви Димитров. Заради неизплатени сметки към държавата е наложен запор върху 5000 декара земи на комбината като гаранция, че парите ще бъдат изплатени. Текущите задължения на комбината към държавните НЕК, “Булгаргаз” и БДЖ са над 22 млн. лв. През миналата година “Кремиковци” е продал имоти за над 90 млн. лв., но парите не са вложени в изпълняването на екологичната програма на завода. Вчера работещите в предприятието прекратиха протестите, тъй като изплащането на декемврийските заплати беше възобновено, а парите за дрехи и храна се очаква да бъдат преведени до средата на другата седмица.
Източник: Новинар (08.02.2008)
 
Вече се свързахме с “Мерил Линч”, които декларираха , че им е възложено и ще правят финансовия анализ на “Кремиковци”. Това съобщи пред БНТ сутрин министърът на икономиката Петър Димитров вчера. Той уточни, че в близките дни експерти на “Мерил Линч”ще дойдат в София и ще работят поне 2-3 месеца. “Ние държим комбинатът да работи, докато се прави този анализ”, подчерта министърът и потвърди, че е ясно желанието на Прамод Митал да продава. Той заяви условието на българската държава Митал да осигури ресурс за функиционирането на “Кремиковци”, докато трае анализът. Петър Димитров изтъкна, че за около 90 млн. евро са продадени имоти на “Кремиковци” през изминалите 3 години, без тези пари да са инвестирани в екологични мероприятия. “Има нереализирани плащания към държавата и затова тя налага запор, за да си вземе парите”, изтъкна Димитров. Той уточни, че става въпрос за около 5000 дка около рудника на “Кремиковци”, собственост на Митал, но с особен статут и не може да се продава без разрешение на държавата. Министърът акцентира върху това, че “заради спекулативни интереси на шепа хора държавата не може да жертва “Кремиковци”. 900 млн.лева са приходите от продажби на продукция през миналата година”.
Източник: Монитор (08.02.2008)
 
Ровят за измами в “Кремиковци” Трима топследователи от националното следствие са претарашили вчера сутринта офисите в административната сграда на "Кремиковци". Те са иззели документи за финансовата дейност на комбината, за сделки с въглища, цветни метали и прокат, оставени на съхранение в завода. Предполага се, че следователите са издирвали и договори за икономически престъпления, свързани с продажба на апартаменти, общежития, почивни бази, както и други дълготрайни материални активи на комбината. Висши чиновници в националното следствие отказаха коментар за целта на операцията. Преди дни в "Кремиковци" нахлуха и служители на българското ФБР - ДАНС. Операцията трябваше да открие какво е станало с изчезналите 20 000 тона въглища на Държавния резерв. Те били оставени за съхранение, но след това ревизори открили, че складовете са празни. Заради това "Кремиковци" е платил 1 млн. лв. глоби и 320 хил. лв. обезщетение, а Държавният резерв е наложил запор върху 9 имота на комбината. Част от тях обаче май били вече продадени, твърдят синдикалисти. Каквото и да копнат следователите, все ще открият нещо, твърдят запознати. Според слуховете ведомствената станция на Витоша била продадена за 600 000 лв. на бившия собственик на завода Валентин Захариев, макар месеци по-рано в нея да са инвестирани 7 млн. лв. Подобна била съдбата и на двата хотела на "Кремиковци" в Китен. Вчера стана ясно, че на досегашния говорител на "Кремиковци" Румен Занков му е забранено да влиза в завода. Уволнила го е Мита Джа, която е директор на "Човешки ресурси". Затова Занков ще оглави алтернативен пресцентър, който ще изпраща съобщения от името на Александър Томов. Официално Лупи се води член на борда на директорите и шеф на отдел "Стратегии и глобални пазари". Но неофициално вече е уволнен и е в люта битка с Прамод Митал. Вчера в комбината се появи и новият директор Гунтупали Джаганнадам, който е провел съвещание на борда, съобщиха от синдикатите. Участвали са и представители на облигационерите, които са разговаряли с Петър Димитров.
Източник: Стандарт (08.02.2008)
 
5 хил. дка край рудника запорирани от държавата Агенцията за държавни вземания е поискала запор на 5 хил. дка земи на "Кремиковци". Терените са около рудника, върху тях няма сгради и са апетитни за бизнес интереси. Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред БНТ. Заради апетитите към земята на комбината, която е над 17 млн. кв. м, са направени постъпки за запор, за да не се разпродаде, поясни министърът. През 2007 г. комбинатът е продал имоти за около 90 млн. лв. Тези пари не са се превърнали в екология. Значи не можем да позволим това да продължава, заяви Димитров. Той е имал разговор по телефона с "Мерил Линч", които са мениджър на емисията облигации на комбината. Те са били избрани от Прамод Митал за съветници по бъдещата продажба на "Кремиковци". Предстои и лична среща на министъра с екипа на "Мерил Линч".
Източник: Стандарт (08.02.2008)
 
Директори на "Кремиковци" са пред уволнение Ръководството на "Кремиковци" прави опит да постави Александър Томов в изолация. Това съобщиха източници на "Дневник" от комбината, които обясниха, че мерките са взети от мениджърския състав, близък до мажоритарния собственик Прамод Митал. Към момента бившият главен изпълнителен директор е временно без кабинет, като той не е единственият мениджър с проблеми. За уволнение са нарочени бившият оперативен изпълнителен директор Иван Иванов, Андрей Филипов, досегашен началник на секретариата, Димитър Димитров, началник на отдел кадри, и Пламен Стоимчев, който ръководеше вътрешния одит в "Кремиковци". Дружеството има и нов говорител - Мария Тодорова, която заменя досегашния началник на пресслужбата Румен Занков. Той заедно с четиримата е с ограничен достъп до комбината, като за следващото им появяване са подготвени заповеди за уволнение. Те са подписани от новия директор човешки ресурси Мита Джа. Тя е на работа в дружеството от септември миналата година, но от миналата седмица оглави един от четирите комитета със специфични функции за подобряване състоянието на комбината и получи длъжност изпълнителен директор. Официално от дружеството не потвърдиха предстоящите кадрови промени. Новият говорител отказа да коментира, обяснявайки, че до нея не е стигнала подобна информация. Ако информацията се потвърди, ще се окаже, че рокадите от миналата седмица на върха в дружеството са били само прелюдия към отстраняването на мениджъри, без около това да се вдига шум. Когато Александър Томов беше преназначен от главен изпълнителен директор на изпълнителен директор, той получи ресор "Глобални стратегии и пазари", с което на практика престана да има пряко отношение към производствените процеси. Изпълнителният директор Иван Иванов пък беше назначен за съветник на Александър Томов и Прамод Митал, но вероятно от в четвъртък и той е вън от мениджърския екип.
Източник: Дневник (08.02.2008)
 
Металургичната промишленост в Русия – един от най-големите производители на суровини Русия си остава един от най-големите производители на суровини, осигурявайки 20% от производството на никел и кобалт, 5-7% от производството на въглища и желязна руда, както и има голям дял в производството на някои цветни и земни редки метали, диаманти, апатит и калиеви соли. Рисия също така притежава големи запаси на никел, злато, сребро, метали от групата на платината и диаманти. Към днешна дата около 20 хил. находища на полезни изкопаеми са разработени, от които повече от една трета все още се експлоатират. Въпреки, че тези находища представляват само 5% от разкритите природни ресурси на Русия, те съдържат 70% от общия запас от ресурси на страната. Необработените метали и алуминият заемат най-голем дял от руския износ (65%). Въпреки привлекателността на тази необятна осигуреност с ресурси, в продължение на много години имаше дебат за икономическата стабилност в рудодобивния сектор. Инвеститорите и потенциалните разработчици на находища се притесняваха от липсата на ясни правила, надеждността на партньорите и възвращаемостта на инвестициите. Някои компании със сигурност са се опарили, но днес руското правителство и промишленост се опитватъ да създадат по-стабилен климат за да подсилят ръста на продажбите, инвстициите и заетостта. Има значителни възможности за добивни, инвестиционни и компании за разкриване на находища. (BUSINESS WIRE)
Източник: Други (08.02.2008)
 
Томов продал активи на Кремиковци за 50 млн. EUR Активи и земя на Кремиковци, които са важни за производството на комбината, са били продадени през последните седмици, заявиха ръководителите на синдикалните организации на КНСБ Васил Яначков и на КТ Подкрепа Людмил Павлов. Според тях в основата на продажбата на активи е стоял бившият изпълнителен директор на комбината Александър Томов, който беше понижен до член на директорския борд. Разпродадена е собственост на комбината за около 50 млн. EUR, като сумата е трябвало да се ползва за инвестиции в комбината, твърдят синдикатите. Именно от тази сума са дошли и 20-те млн. EUR, които Прамод Митал обяви, че е набавил за комбината. Продадени са гара Прокатна, шлаковият таван, складът за готова продукция, складът за резервно оборудване, като не се знае дали не е включено и самото оборудване. Освен това около 1500 дка земи около комбината също са били изтъргувани. По информация на синдикатите Томов е поискал с писмо до министъра на икономиката и енергетиката да продаде около 5 хил. дка от откритата част на рудника, но му е било отказано. Хвостохранилището, което е възлово за производството на комбината, е било дадено като залог в размер на 6 млн. EUR на Васил Божков за сметка на покупката на ЦСКА. Сега обаче според синдикатите залогът е преминал при Константин Жеваго, осигурил парите, които да бъдат изплатени на Божков. На практика, който държи хвостохранилището, може да влияe върху производството на комбината, заявиха от синдикатите.
Източник: Пари (11.02.2008)
 
Министерството на транспорта трябва да отвори днес офертите на кандидатите, които искат да вземат на концесия пристанище Лом. Това е първият етап от процедурата, която трябва да приключи през лятото с избор на фирма, която да стопанисва порта в продължение на 35 години. Очаква се окончателни оферти да са подали едни от най-големите играчи в икономиката. Сред кандидатите са няколко български фирми, между които "Нове холдинг" на Васил Божков, фирми, гравитиращи около варненската групировка ТИМ, руски, украински и други чужди фирми. Кандидати, които са купили предварително документация, са и "Кремиковци", на които принадлежат към 40% от товарите, които минават през пристанището, както и бившият собственик на комбината Валентин Захариев, който притежава Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, завода за тръби "Интерпайп" до София, "Горубсо-Мадан" и др.
Източник: Сега (11.02.2008)
 
Облигационери на "Кремиковци" вече разговарят с правителството Представители на облигационерите на "Кремиковци" вече са в България и са започнали разговори с правителството за съдбата на компанията. Това съобщи Васил Яначков, председател на КНСБ в металургичния комбинат, според когото форматът на разговорите вече изключва настоящия собственик Прамод Митал. Неговият синдикат заедно с този на КТ "Подкрепа" проведоха съвместна пресконференция, на която сигнализираха за продажби на активи и залагането на имоти от ръководството на компанията. В проспекта на облигационната емисия, която "Глобал стийл холдинг" емитира през 2006 г., като обезпечение са посочени 71% от акциите на завода (те са блокирани от съда), самият "Финметалс холдинг" и след това активи на "Кремиковци". Така, ако индийският бизнесмен не успее да се разплати с облигационерите, те ще имат възможност да поемат контрола върху компанията.
Източник: Дневник (11.02.2008)
 
Акули в битка за порт Лом Девет български и чуждестранни компании влизат в битка за концесията на порт Лом за 35 години. Офертите им са от 600 до 1400 страници и ще бъдат отворени точно след седмица - на 18 февруари, в Министерството на транспорта. Сред акулите, наострили зъби за дунавското пристанище, са "Кремиковци", "Нове холдинг" на Васил Божков, енергийният бос Христо Ковачки, влязлата в съдружие с "Хамбург порт консултинг" "Прогрес М 2000", "Химимпорт", "Елаците мед", бившият директор на "Кремиковци" Валентин Захариев, гръцка и украинска компании. Задължителната инвестиция за първите 4 години е 30 млн. лв. Вложенията трябва да набъбнат до 66 млн. лв. през следващите години. Концесионерът трябва да плати на държавата първоначална такса от 250 хил. лв. Концесионната площ е 387 483 кв.м. Пристанището има 5 кея, 13 корабни места и близо 55 хил. кв.м открита и 8500 кв.м закрита складова площ. Портът разполага и с два корабни влекача и два катера. През пристанищния комплекс в Лом се внасят суровини - въглища, кокс, руда, концентрати, и се изнася продукция от "Кремиковци", "Стомана индъстри" - Перник, "Юмикор", както и товари за Македония. През 2007 г. товарооборотът е 1,4 млн. т, но портът има потенциал за 4 млн. т. По предварителни данни приходите на дружеството за 2007 г. са 6,5 млн. лв., а печалбата преди данъци е около 1 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.02.2008)
 
До 30% вторични суровини в производството на олово До 25-30% от суровините за производство на олово и цинк в КЦМ-Пловдив ще идват от рециклирани материали. Това съобщи шефът на завода за цветни метали инж. Стоян Пехливанов. Използването на вторични суровини за производството е част от проекта на “КЦМ 2000 груп” за развитие през следващите 15 години. В него ще бъдат вложени около 150 млн. евро. В края на 2007 г. с инвестиция от 3 млн. евро заработи инсталация за трошене и сепариране на стари акумулатори. За два месеца и половина през м. г. са преработени 2805 тона акумулатори, от които са извадени 1683 тона олово. През януари т. г. са преработени 970 тона акумулатори и са произведени 582 тона олово. Според проекта за развитие на КЦМ до 2010 г. трябва да приключи подмяната на технологичното оборудване в оловното производство. Срокът за цалостно обновление в цинковото производство е 2011 г.
Източник: Труд (11.02.2008)
 
Nippon Steel планира да увеличи цената с 10-20% Nippon Steel Corp, втората по големина компания за добив на стомана в света, планира да вдигне цената на стоманените листове и плоскости с от 10 до 20%, за да компенсира високите цени на суровините. Nippon Steel планира да добави 20 хил. йени към цената за тон дебели плоскости, използвани в корабостроенето и за оборудване за електроцентрали, от април, както и от 10 до 20 хил. йени за стоманените листове за автомобилната промишленост и производството на електроуреди. Източник от сектора информира за Ройтерс миналата седмица, че японските производители на стомана планират увеличения от около 15 хил. йени за тон, с цел да наваксат покачващите се цени на желязната руда, въглищата и другите разходи като транспортните разходи и сплавите. Растящите цени принудиха японската JFE Holdings Inc, третата най-голям стоманодобивна компания в света, да намали прогнозата си за годишната си печалба със 7% през този месец. Nippon Steel, натоварила 32 млн. тона стомана миналата бизнес година, отчете изненадващ 11 %-ов спад на печалбата си за тримесечието. (Reuters)
Източник: Reuters (11.02.2008)
 
Спад в запасите оскъпи медта Медта постигна една от най-успешните си седмици от миналия март насам, след като през последните дни намаляването на запасите привлече вниманието на борсовите играчи. Резервът на лондонската борса LME е най-нисък от 30 октомври насам. За седмицата количествата паднаха с 6.2 на сто. Поради това нетното покачване на медта от началото на годината вече е 16 процента. Стоката с доставка през март на LME поскъпна със 160 долара в петък, или 2.1 на сто, до 7700 долара за тон. За периода медта добави 6.8 на сто към цената си.
Източник: Дневник (11.02.2008)
 
“Мерил Линч” прави финансов одит на “Кремиковци” Британската инвестиционна банка "Мерил Линч" започва финансов одит на "Кремиковци", заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Експерти на британската инвестиционна банка ще дойдат в София и ще работят поне 2-3 месеца. Ние държим комбинатът да работи, докато се прави този анализ, подчерта министърът и потвърди, че е ясно желанието на Прамод Митал да продава. Той заяви условието на българската държава Митал да осигури ресурс за функиционирането на "Кремиковци", докато трае анализът. Петър Димитров изтъкна, че за около 90 млн. евро са продадени имоти на "Кремиковци" през изминалите 3 години, без тези пари да са инвестирани в екологични мероприятия. Има нереализирани плащания към държавата и затова тя наложи запор на земя на комбината , за да си взаме парите, изтъкна Димитров. Той уточни, че става въпрос за около 5000 дка около рудника на "Кремиковци", собственост на Митал, но с особен статут, което прави продажбата невъзможна без разрешение на държавата.
Източник: Монитор (12.02.2008)
 
БДЖ спира да обслужва „Кремиковци” След 18.00 часа тази вечер „Български държавни железници” спират да обслужват „Кремиковци”. Това съобщи за Агенция „Фокус” изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков след среща с представители на комбината. „Не съм доволен от срещата и по тази причина след 18.00 часа преустановяваме обслужването на „Кремиковци”, категоричен бе Олег Петков. По думите му „Кремиковци” дължи на БДЖ 24 млн. лева, от които 17 млн. лева били безспорни задължения. Петков увери, че ще бъде направено всичко възможно заплатите и авансите на служителите в „Български държавни железници” да бъдат изплатени навреме, но въпреки това е предупредил синдикатите в дружеството, че е възможно плащанията да бъдат забавени.
Източник: Агенция Фокус (13.02.2008)
 
БДЖ спря да обслужва "Кремиковци" "Български държавни железници" (БДЖ) спря обслужването на "Кремиковци" късно във вторник, след като "Кремиковци" отказа да плати дълг от 17 млн. лв., съобщи изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков. До развръзката се стигна след среща с представителите на комбината. Задълженията са част от натрупаните от миналия август досега 24 млн. лв. и са безспорни, за останалите 7 млн. лв. се водят съдебни спорове. "Кремиковци" осигурява около 24% от товарите на железниците и дружеството пристъпи към осъществяване на кризисен план, който предвижда осигуряване на товари от циментовата, строителната, дървопреработвателната промишленост. Превозвачът разчита и на транзитни товари, както и на отчетения ръст в заявките на ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел".
Източник: Дневник (13.02.2008)
 
След 18.00 часа тази вечер (вчера - бел.авт.) Български държавни железници спират да обслужват Кремиковци. Това съобщи изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков след среща с представители на комбината. Шефът на железниците се аргументира с това, че Кремиковци им дължи 24 млн. лв. Забавените пари за превоз са причина БДЖ да не може да платят на работниците си. Петков увери, че ще бъде направено всичко възможно заплатите и авансите да бъдат изплатени навреме, но е предупредил синдикатите, че е възможно възнагражденията да се платят и по-късно.
Източник: Пари (13.02.2008)
 
BlueScope увеличава производството си Австралийската стоманодобивна компания PT BlueScope Steel Indonesia ще инвестира 113 млн. щ.д. за да разшири предприятието, с цел да задоволява местното търсене на стомана. В присъствието на промишления министър Фахми Идрис, с официална церемония във вторник беше поставено началото на разширението в Силегон, Бантен. “Компанията планира да утрои капацитета на завода”, каза генералният директор по металите, машините, текстила и промишлеността - Аншари Букари, цитиран от Antara. Управителният и изпълнителен директор на BlueScope, Пол О’Мали, заяви, че след година и половина на строежи, капацитетът на завода за стомана с месингово, цинково и алуминиево покритие ще скочи от 100 хил. до 300 хил. тона годишно. Проектът по разширението е фокусиран върху задоволяването на индонезийския строителен сектор, казаха от компанията. BlueScope ще запази фокуса на вниманието си върху вътрешния пазар. Търсененто се запазва високо, защото клиентите вече предпочитат стоманата, вместо дървото, при строежа на домовете си. Заради свитото предлагане, страната се изправи пред главоломни цени на дървесината през последните 5 години. BlueScope Indonesia заяви още, че компанията е единствената местна стоманодобивна компания произвеждаща стомана с месингово, цинково и алуминиево покритие. BlueScope купува приблизително 90% от суровините си от местния пазар, включително студено-валцувани намотки от държавната компания PT Krakatau Steel. Останалите суровини се внасят от Австралия. (The Jakarta Post)
Източник: Други (13.02.2008)
 
Печалбата за полугодието на Rio Tinto по-висока заради рекордното производство Глобалната рудодобивна компания Rio Tinto Ltd/Plc отчете 9%-но увеличение на постигнатата печалба през полугодието, благодарение на рекордния добив на желязна руда, и отново отхвърли агресивната оферта на BHP Billiton Ltd/Plc. Този резултат подсили приходите за цялата година, компенсиращи обезценяванията, разликите по международните валутни обмени, и еднократните разходи по миналогодишното придобиване на канадската алуминиева компания Alcan, с 1%, малко над очакванията на анализаторите. “Предложението на BHP Billiton, въпреки че е завишението, все още не отговаря на реалната стойност на качествените активи и перспективността на Rio Tinto”, заяви президентът на Rio Пол Скинър. Управителният съвет на Rio Tinto отхвърли офертата на BHP от 3.4 техн акции за всяка на Rio като прекалено ниска, взимайки предвид планирания растеж и позитивните изгледи пред стоковите пазари. (Reuters)
Източник: Други (13.02.2008)
 
Облигационерите на "Кремиковци" имат стратегия за бъдещето на компанията, след като получат контрола над нея. Това съобщиха притежатели на голям пакет от дълговите книжа. Те обясниха, че в момента е задействана правна процедура, с която изискването за предсрочно погасяване да стане възможно. Плановете им включват открита процедура по продажба на "Кремиковци", в която ще могат да участват всички платежоспособни инвеститори. Резервен вариант са затваряне на комбината и разпродажба на активите - недвижими имоти, производствено оборудване и т.н.
Източник: Дневник (14.02.2008)
 
Облигационерите на "Кремиковци" имат стратегия за дружеството Облигационерите на "Кремиковци" имат стратегия за бъдещето на компанията, след като получат контрола над нея. Това съобщиха пред "Дневник" притежатели на голям пакет от дълговите книжа. Те обясниха, че в момента е задействана правна процедура, с която изискването за предсрочно погасяване да стане възможно. Плановете им включват открита процедура по продажба на "Кремиковци", в която ще могат да участват всички платежоспособни инвеститори. Резервен вариант са затваряне на комбината и разпродажба на активите - недвижими имоти, производствено оборудване и т.н. Първо, трябва признат арбитраж да отсъди, че има фактическо неизпълнение по облигационния договор, тъй като "Глобал стийл холдинг" (собственик на мажоритарния акционер "Финметалс холдинг") отрича това. Едва след нейното приключване облигационерите очакват да влязат и във владение на завода, тъй като при неспособност на Прамод Митал да се разплати именно акциите му в комбината са част от предвидените обезпечения.
Източник: Дневник (14.02.2008)
 
Печалбата на ArcelorMittal достигна $2,44 млрд. през IV-то тримесечие Водещата стомнодобивна компания в света ArselorMittal (MT) съобщи по-рано днес, че през четвъртото тримесечие на миналата година е увеличила печалбата си с 2.7% спрямо последните три месеца на 2006 г. основно зарaди ръста на цените на стоманата на светoвните пзари, както и разширяването на производствoто в Латинска Америка, съобщи агенция Bloomberg. Чистата печaлба на компанията достига през IV-то тримесечие $2,44 млрд. или $1,71 на акция. За сравнение през последните три месеца на предходната година покзателят беше в размер на $2,37 млрд. Продажбите на ArcelorMittal през IV-то тримесечие бележат ръст от 21% до $28 млрд., а обемът на производствто на стомана се увеличава с 5% до 28 млн. т. На ArcelorMittal се падат 10% от световното приозводство на стомана.
Източник: Дневник (14.02.2008)
 
БДЖ има готовност да даде 150 вагона на „Кремиковци” в момента, в който платят дълговете си, съобщиха от превозвача. От железниците са информирали главния изпълнителен директор на комбината, че имат 100 празни вагона на гара Бургас и още 50 - на гара Лом, които могат да бъдат композирани за един час за натоварване в пристанищата.
Източник: Дарик радио (15.02.2008)
 
БДЖ ЕАД има готовност с вагони, ако "Кремиковци" изплатят задълженията Във връзка с появилите се изявления в медиите, че има опасност комбинат "Кремиковци" да намали или спре работа, Български държавни железници (БДЖ) ЕАД са уведомили главния изпълнителен директор на комбината - Джага Натан, че разполагат със сто празни вагона в гара Бургас и 50 празни вагона в гара Лом, които до един час могат да бъдат подадени за натоварване в пристанищата, веднага, щом комбинатът заплати сумите, поискани от БДЖ ЕАД за извършените досега превозни услуги. В тази ситуация железопътният превозвач не може да носи отговорност за работата на комбината и последствията от неговото спиране, съобщиха от БДЖ.
Източник: Агенция Фокус (15.02.2008)
 
Пристанища задръстени от суровина за “Кремиковци” Пристанище Лом е задръстено с тонове суровини за “Кремиковци” . Причината е, че БДЖ престана да вози товари “от” и “за” комбината от 18,30 часа на 12 февруари. Железниците предприеха крайната мярка заради неплатени борчове в размер на 17 млн. лв. От два дни се водят тежки преговори за уреждане на дълговете, но все още няма решение. Всеки ден по една жп композиция не тръгва от пристанището в Лом, съобщи вчера шефът на порта Борислав Михов. Става дума за 36 вагона с кокс, руда и концентрати. Очакват се 5 хил. тона рулони ламарина от “Кремиковци”, които трябва да бъдат натоварени на шлепове за износ. Отделно в порта залежават 38 хил. тона суровини. Бургаското пристанище също е спряло да обработва товари на комбината заради дълг от 1,474 млн. лв., научи “Труд”. В момента на склад са 68 600 тона въглища, 59 700 тона желязна руда, 16 500 тона черни метали и 6900 тона редуцирано желязо. “Не може да носим отговорност за работата на комбината, съобщиха от Български държавни железници (БДЖ) ЕАД. БДЖ са уведомили главния изпълнителен директор на комбината - Джаганатан Гунтопали, че разполагат със сто празни вагона в гара Бургас и 50 празни вагона в гара Лом, които до един час могат да бъдат подадени за натоварване. Комбинатът обаче трябва да изплати просрочените суми, казаха от БДЖ.
Източник: Труд (15.02.2008)
 
Недостиг покачва цената на въглищата Недостигът на въглища доведе до нов рекорд в цената им, съобщиха агенциите вчера. Вчера тя достигна 125 долара на тон, което е с 9% увеличение в сравнение с края на м.г. Съкращението на предлагането на въглища е свързано с продължителните дъждове в Австралия, която е една от най-големите страни износителки. Намалели са и доставките на въглища от ЮАР, която е най-големият вносител на въглища в Европа. Китай пък вече съобщи, че заради необичайно студеното време в страната спира износа на въглища до април.
Източник: Сега (15.02.2008)
 
Данък за Митал обмисля Лондон Милиардерът Лакшми Митал прибра $800 млн. дивидент от акциите на своята компания Arcelor Mittal, без да плати нито цент данък на британската хазна, писа в. "Дейли мейл". Право да не плащат данъци от доходи в чужбина имат всички 117 000 чужденци, които живеят на Острова. В момента британското правителство обмисля да въведе данък за тях. Миналата година предложението на министъра на икономиката и финансите Алистър Дарлинг чужденците, които са живели на Албиона седем от последните десет години, да плащат годишен данък от $59 000 не бе прието. Лакшми Митал е пети по богатство в света със своите $40 млрд. Основен източник на неговото богатство е стоманената корпорация Arcelor Mittal, в която притежава 43% от акциите.
Източник: Стандарт (15.02.2008)
 
“Кремиковци” потъна "Положението в "Кремиковци" е нетърпимо." Това заявили представителите на наетия от собственика Митал финансов консултант "Мерил Линч" след визитата си в комбината. Същата останала оценката им и на 12 февруари, след 3-часовия конферентен разговор между "Глобал Стийл" и облигационерите, които държат книжата по дълга от 325 млн. евро на комбината. Тогава експертите коментирали, че "Кремиковци" е фактически пред затваряне, понеже работи с минимални мощности. Металургичният гигант е намалил производството си драстично през декември, сочат резултатите, представени пред облигационерите във вторник. Доменните пещи произвеждат до 38 на сто от плановите стойности. Вместо 120 000 т там вадят едва 47 543 тона. През октомври обаче доменната пещ е произвеждала по 83 000 - 84 000 тона. Електродъговата пещ е отчела през последния месец едва 7740 т при план от 22 000 тона. Два месеца по-рано обаче е изваждала по 12 992 тона. Същото е положението и със завода за постоянно разливане на метала. При план от 100 000 тона месечно той е произвел само 72 000 тона метал, а през декември е паднал до 47 362. Агломератите също са паднали наполовина само за два месеца - до 62 378 т. Днес е последният срок, в който "Кремиковци" трябва да представи финансовите си отчети пред акционерите на Софийската стокова борса. Това обаче е малко вероятно да се случи. От комбината са заявили, че ще са готови да сторят това до края на месеца. Заради закъснението обаче има опасност акциите на завода отново да бъдат свалени от търговия, както това се случи през ноември 2006 г. Интересите на "Мерил Линч" и на част от облигационерите се различават. Привлеченият от собственика на завода Прамод Митал финансов консултант трябва спешно да намери купувач на "Кремиковци" и да изчисли стойността на облигациите, така че Митал да не плаща по завишения с 1 на сто номинал дълга от 325 млн. евро. В същото време обаче хонорарът на британците е изчислен като процент от парите, платени за продажбата, т.е. те няма да изберат първия срещнат купувач на комбината, анализират експерти. В същото време облигационерите не са единни във визията си за комбината. Едни искат да изчакат "Мерил Линч" и да се надяват на повишение на акциите в дългосрочен план. Другите обаче настояват да влязат веднага в заводите на "Кремиковци" и да оздравят комбината. Все още не е ясно кога представители на облигационерите ще се срещнат с икономическия министър Петър Димитров. Засега се знае, че той се чува всекидневно с четирите хедж фонда, които държат над 40 на сто от облигациите по дълга.
Източник: Стандарт (15.02.2008)
 
Митал с 2 млрд. долара печалба от стоманения гигант през 2007 г. Лакшми Митал, най-богатият човек във Великобритания, напълни джобовете си с почти 2 млрд. щ.д. през 2007 г. от акционерството си в ArcelorMittal, стоманодобивнта агрупа, която вчера обяви отчети за цялата година за над 10 млрд. щ.д. Роденият в Индия стоманен магнат, с предполагаеми авоари от 23.5 млрд. паунда, е президент и главен изпълнителен директор на ArcelorMittal, групата създадена след мега сливането за 35.9 млрд. щ.д. през 2006 г. Слятата компания обяви първия си отчет за цяла година и съобщи, че е върнала на акционерите си 4.4 млрд. щ.д. през 2007 г. чрез серия от дивиденти и изкупувания на дялове. Г-н Митал има дял от 43% в групата, което се равнява на върнати 1.89 млрд. щ.д. В изявление ArcelorMittal обяви, че нетните приходи са нарастнали с 30% до 10.4 млрд. щ.д. Повишението е изчислено на база проформа резултатите – комбинацията от резултатите на свете компании преди сливането, през 2006 г., които възлизат на 8 млрд. щ.д. Продажбите на групата се извисиха от 88.6 млрд. щ.д. до 105.2 млрд. щ.д. за същия период. От компанията казаха, че повишението при продажбите се дължи предимно на по-високите средни цени. Въпреки всичко акциите на ArcelorMittal паднаха с 5.65% в Париж, заради притеснения относно очакваните резултати през тази година. (The Independent)
Източник: Други (15.02.2008)
 
Преговорите между Xstrata и Vale в безизходица Англо-швейцарската рудодобивна Xstrata и бразилската Vale водят сериозни преговори за сливане на стойност 46 млрд. паунда, но изглежда че рудодобивните компании са попаднали в безизходно положение, информира Financial Times. Вестникът пусна информация в петък, че Vale оценява акциите на Xstrata между 40 и 42 паунда за акция, но главният акционер в Xstrata – Glencore, смята че преговорите трябва да се водят в около 45 до 48 паунда. Акциите на Xstrata приключиха сесията в четвъртък на 38.52 паунда за акция. От FT допълват, че като се има предвид, че Vale ще плати до две трети от евентуална сделка с акции, разликите между акциите на двете компании за добив на руди е проблем. Акциите на Xstrata са се покачили с 6% от декември, когато обявиха, че водят преговори с няколко компании, докато акциите на Vale паднаха с повече от 11%. Xstrata не пожелаха да коментират информацията на FT. (Reuters)
Източник: Reuters (15.02.2008)
 
“Кремиковци” вече изпълнява задълженията си към БДЖ “Кремиковци” вече изпълнява задълженията си към БДЖ. Във връзка с преговорите с БДЖ , от “Кремиковци” е сметнато за необходимо да бъдат положени всички усилия в достигането на благоприятно разрешение. Джаганадам Гунтупали, новоназначеният изпълнителен директор, предприе следните стъпки: плащания на настоящите услуги; диспутите във връзка със стари плащания, които бяха предявени като неплатени повече от 6 месеца, са уредени; повече от 50% от неизпълнените са били уредени чрез юридически одобрен механизъм; “Кремиковци” е покрил свои стари плащания с 2млн. лв. от паричния си поток. Резултатът от тези усилия е довел до уреждане на над 65% от дълготрайните стари задължения. Кремиковци се надява,че ще бъде постигнато взаимноудоволетворяващо решение на срещата със зам. – министъра на транспорта Георги Петърнейчев.
Източник: Агенция Фокус (18.02.2008)
 
Все още продължава спорът за 7 млн. лв. натрупани задължения към Български държавни железници (БДЖ) от страна на „Кремиковци" за извършени товарни превози, съобщиха от ръководството на железниците за „Всеки ден". Дългът на комбината към БДЖ, ръководени от Олег Петков, е в размер на 24 млн. лв., като до момента от „Кремиковци" признават само 17 млн. лв. от него. Все още не е ясна съдбата на останалите 7 млн. лв. и как те ще бъдат изплащани, казаха от БДЖ. На провела се среща на 15 февруари между ръководствата на БДЖ и "Кремиковци" бе постигната договореност за схемата на изплащане на задълженията на комбината към железопътния превозвач. Дълговете от последните шест месеца са уредени, както и 2 милиона лева от старите задължения, казаха от комбината. От там са категорични, че тези стъпки покриват над 65 на сто от целия дълг към железниците. Заради тежкото финансово състояние, в което е изпаднал, металургичният гигант реализира по-малко товарни превози, отколкото е заявил. Само за последните 2-3 месеца поръчките на "Кремиковци" за транспортиране на суровини и готови материали са спаднали с 25-30%. За да компенсират загубите от комбината, железниците увеличават превозите на строителни материали и суровините от мините. През тази година БДЖ са превозили 20 млн. тона товари и над 34 млн. пътници. Сега железниците планират през 2008 г. да превозят с 1-2%, или 200-300 хил. т повече товари от миналата година.
Източник: Монитор (18.02.2008)
 
Кремиковци отчете 36 млн. лв. загуба Нетната загуба на металургичния комбинат Кремиковци за 2007 г. достигна 35.9 млн. лв., сочи неконсолидираният отчет на дружеството. За сравнение година по-рано отрицателният финансов резултат е възлизал на 280.7 млн. лв. През 2005 г. комбинатът, който е собственост на Прамод Митал, също отчете загуба - 154 млн. лв. Разходите за дейността на Кремиковци през 2007 г. са на стойност 1.6 млрд. лв. Това е с над 308 млн. лв. повече спрямо 2006 г. Нетните приходи от продажби през 2007 г. са 1.4 млрд. лв. при 926.5 млн. лв. през предходния отчетен период.
Източник: Пари (18.02.2008)
 
БДЖ и “Кремиковци” в спор за дълг от 7 млн. лв. Все още продължава спорът за 7 млн. лв. натрупани задължения към Български държавни железници (БДЖ) от страна на „Кремиковци" за извършени товарни превози. Това съобщиха от ръководството на железниците за „Всеки ден". Дългът на комбината към БДЖ, ръководени от Олег Петков, е в размер на 24 млн. лв., като до момента от „Кремиковци" признават само 17 млн. лв. от него. Все още не е ясна съдбата на останалите 7 млн. лв. и как те ще бъдат изплащани, казаха от БДЖ. На провела се среща на 15 февруари между ръководствата на БДЖ и "Кремиковци" бе постигната договореност за схемата на изплащане на задълженията на комбината към железопътния превозвач. Дълговете от последните шест месеца са уредени, както и 2 милиона лева от старите задължения, казаха от комбината.
Източник: Монитор (18.02.2008)
 
Не искаме земя, а парите си Анжело Москов e шеф на един от фондовете, държащи облигациите на "Кремиковци". 41-годишният експерт по рисковите инвестиции е съдружник и изпълнителен директор в хедж фонда QVT Financial LLP. Той, заедно с още 3 фонда, държат над 40 на сто от облигациите на комбината по дълг от 325 млн. евро. До май 2004 г. е и директор "Брокери на активи" в лондонския клон на Дойче банк, където започва работа през 2000 г. - Г-н Москов, как се стигна до сегашната криза с "Кремиковци" и явното нежелание или невъзможност на собственика Прамод Митал да инвестира, да не осигурява оборотни средства за нормално производство? - Според мен Прамод Митал е нарушил много от поетите ангажименти както към инвестиционната програма, така и към облигационерите. По времето на неговото председателство на управителния съвет се реализират продажби на много авоари от предприятието. Притежаваме списък с всички продадени имоти. Логичното заключение е, че Митал е знаел за всичко това и не го е предотвратил. Затова мисля, че прокуратурата трябва да разследва Митал и мениджмънта за източване на компанията. И в България това е криминално деяние. Още повече, според условията при които са издадени облигациите, Митал не може да продава авоари на стойност повече от 10% от баланса на компанията без разрешение на облигационерите. Това може да стане единствено с оценка на независим оценител. Мениджмънтът на "Кремиковци" не успя да представи информация, че това е направено според условията, посочени в облигационния заем. - Какви са били мотивите ви да инвестирате в "Кремиковци" с отпускането на заем от 325 млн. евро? - Облигациите представляваха интересна инвестиция заради относително голямата доходоносност, която е постигана при други подобни сделки. - Прецедент ли ще е да изискате пълно изплащане на дълга? - Не мисля. При подобна ситуация в Полша с компанията Elektrim облигационерите направиха точно това - предявиха иск за незабавно плащане на облигациите. В случая с "Кремиковци" към настоящия момент решението на облигационерите е да предявят иск за незабавно изплащане. В случай че Митал не плати, тогава се пристъпва към прехвърлянето на обезпечените активи на облигационерите. Тогава ще е без значение мнението на Митал. - Възможно ли е Митал с помощта на оценка на "Мерил Линч" да предложи оценка, по-ниска от пазарната котировка на облигациите? - Реално, оценката на "Мерил Линч" не е релевантна за цената на облигациите. Митал не може да застави облигационерите да приемат по-малко от 100% от номинала. Засега те искат акциите на "Финметалс" и ще ги получат, ако Митал не изплати облигациите, когато бъдат представени за плащане. - До каква степен държавата може да играе ключова роля в продажбата на комбината и около избора на евентуално решение за съдбата му? - Комитетът на облигационерите очаква държавата да направи всичко възможно, за да се спре източването на комбината, ако се окаже, че наистина съществува такова. От медиите разбирам, че тя вече е предприела първите стъпки за това. Най-вероятно държавата ще поиска от облигационерите да има възможност да каже на кого ще продава предприятието и че то няма да бъде затворено. - Има ли разногласия сред четирите хедж фонда относно начина за действие с "Кремиковци"? Попечителят на облигациите Law Debenture Trust Corp има ли право на различно мнение? - Law Debenture има само техническа роля по ускореното изискване и изпълнение на изплащането на облигациите. Компанията действа само и единствено по инструкции на облигационерите. Разногласия между четирите хедж фонда не съществуват. - "Кремиковци" скри финансовия си отчет и не го представи навреме на борсата. Какви са впечатленията ви от последния проведен конферентен разговор на 12 февруари? - По време на последния разговор коментарите на мениджмънта на "Кремиковци" бяха неясни и непълни. Не отговориха смислено на нито един въпрос на облигационерите. Отказаха да дадат каквато и да е информация за продадени авоари, въпреки че имаше много въпроси по темата. Незадоволителни бяха и отговорите относно финансовото състояние на предприятието. - Предполага се, че като българин не ви е безразлична съдбата на комбината и лично ще дойдете на преговори в държавата? - QVT уважава мнението и интереса на всички облигационери. Все пак мажоритарния дял не се държи от нас. Ще направя каквото мога, за да излязат всички победители от ситуацията. - Има ли вариант земята под "Кремиковци" да се окаже най-ценна и всъщност всички сценарии да водят към закриване на комбината? - Съществува такъв вариант, но не смятам, че в момента това е приоритет за облигационерите, а по-скоро се явява спасение за ситуация, в която не проработят никакви други варианти, за да бъдат възстановени 325 млн. евро.
Източник: Стандарт (18.02.2008)
 
"Кремиковци" свива производството си "Производството на "Кремиковци" е спаднало значително в последните месеци на 2007 г.. Това се вижда от доклад на компанията за облигационерите, който е бил изнесен във вторник. Тогава между тях и мажоритарния собственик се e провел периодичния конферентен разговор, на който те са били запознати с текущото състояние на завода. Като официална причина за негативните данни е посочена липсата на оборотен капитал, който да финансира закупуването на суровини и честите ремонти в конверторното производство. Според експерти от дружеството през миналата година са били необходими 90 хил. тона стомана месечно производство, за да се покрият разходите и компанията да бъде на нулата. Произведените количества над тази стойност биха формирали печалба, но хроничната липса на оборотни средства не е позволила на завода да функционира нормално. "Това е знаково за компаниите на Прамод Митал", обясниха представители на международна банка пред "Дневник", пожелали анонимност. Те допълниха, че в момента много от неговите компании за стомана изпитват затруднения, и посочиха тези в Нигерия, Филипините, където заплати не се плащат с месеци и има проблеми и с останалите плащания. Причина за това са затрудненията на Прамод Митал и лошия мениджмънт във въпросните дружества. Според източниците на "Дневник" настоящият мажоритарен акционер в "Кремиковци" се е отказал от развитието на дружеството и до сделка с украинския милиардер Константин Жеваго не се е стигнало, защото предложената от него сума за комбината е била около 20 млн. евро.
Източник: Дневник (18.02.2008)
 
Президентът на китайската Baosteel предрича край на преговорите за желязната руда през февруари Има вероятност най-голямата китайска компания за стомана Baosteel Group да приключи преговорите за цената на желязната руда този месец, съобщи China Securities Journal в понеделник. Появи се информация, че японската Nippon Steel се е съгласила на 65%-но увеличение на цената с един от трите основни доставчици на суровината. Цитирайки президентът на Baosteel – Су Леянг, които отказа да коментира относно цените за внос на желязна руда през 2008 г., информацията не съобщава за евентуалния изход на преговорите. Обаче цитира източник, близък до преговорите, че цените ще се увеличат с 65% в сарвнение с мината година, и че подробности ще бъдат съобщени в понеделник или вторник. Baosteel води преговори от името на китайската стоманена промишленост от декември мината година с одновните световни доатчици на желязна руда, включително BHP Billiton, Rio Tinto и CVRD. През късната 2006 г. китайските стоманодобивни предприятия се съгласиха на 9.5%-но увеличение на цената за 2007 г. По-ниското увеличение от очакваното се смяташе за успех за китайските вносители. Китай, най-голямата страна по добив и консумация на стомана в света, внесе 383 млн. тона желязна руда през 2007 г., повече с 56.8 млн. тона, или със 17.4%, сравнено с предходната година, според информация на Китайската асоциация за желязо и стомана. (People’s Daily Online)
Източник: Други (18.02.2008)
 
Загуба от 35.930 млн. лв. отчита Кремиковци АД Загуба от 35.930 млн. лв. отчита Кремиковци АД за 2007 г., показва предаденият на Българска фондова борса късно в петък отчет на компанията. За сравнение загубата на металургичният комбинат за 2006 г. е в размер на 281 млн. лв. Увеличават се нетните приходи от продажби на компанията до 1.43 млрд. лв., като за предходната година те са били в размер на 926 575 лв. Покачване бележат и общите постъпления от дейността, които към декември миналата година са 1.625 млрд. лв. при 1.081 млрд. лв. за същия период на предходната година. Ръст бележат и финансовите приходи на Кремиковци АД. От 152.523 млн. лв. през 2006 г. положителните разликии от пробяна на валутни курсове сега те са достигнали 194.655 млн. лв. Разходите по икономическите елементи се увеличават до 1.371 млрд. лв. при 1.135 млрд. лв. за 2006 г. Според отчета на компанията общата стойност на активите в края на декември 2007 г. е 2.632 млрд. лв. Дълготрайните активи намаляват до 1.723 млрд. лв. Стойността на текущите активи се покачва на 909.178 млн. лв. през 2007 г. Текущите пасиви на Кремиковци АД за 2007 г. са в размер на 721.938 млн. лв., а за същия период на предходната година са били 632.308 млн. лв. В размер на 980.746 млн. лв. възлизат нетекущите задължения на металургичното предприятие. Основният капитал на Кремиковци АД е 13.147 млн. лв., а собственият е в размер на 924.192 млн. лв.
Източник: Дарик радио (18.02.2008)
 
Батко даде рамо на “Кремиковци” "Кремиковци" скри отчета, за да не се види как загубите за 2007 г. достигат 100 млн. лв. Въпреки слуховете за обтегнати отношения между Прамод и Лакшми фирмата на милиардера "Арселор Митал" е подписала договор за доставка на 240 000 т слаби за "Кремиковци", които да се преработят в горещо валцувани рулони. Експерти очакват цифрите по годишния отчет на комбината да са отчайващо слаби. Независимо от добрата пазарна конюнктура за металургията нетните загуби на "Кремиковци" за 9-месечието са 70 млн. лв. Но според вътрешни източници те ще прехвърлят 100 млн. за годината. Продажбите на дълготрайни активи през третото тримесечие са за 24 млн. лв. Общият дълг на комбината е 505 млн. евро за същия период. Лошите производствени резултати били в резултат на постоянни аварии, коментират шефовете на завода. Счупила се мелницата за горещо валцувани листа през август, в лошо състояние бил конверторният цех, имало и спирания на тока, които водели до непрекъснати сривове в работата. Дори привличането на известната финансова институция "Мерил Линч" не можа да накара "Кремиковци" да дава редовно финансовите си отчети в срок в Софийската фондова борса. Така комбинатът за пореден път прескочи срока за предаване на резултатите за изминалата година. Това неминуемо го грози от сваляне от търговия, както се случи през ноември 2006 г.
Източник: Стандарт (18.02.2008)
 
Продажбата на активи е спасила "Кремиковци" от катастрофа И третата година, през която Прамод Митал е начело на "Кремиковци", донесе загуби на металургичния комбинат. Според отчета на дружеството през миналата година отрицателният резултат е свит до 35.93 млн. лв. при 280.79 млн. лв. загуба в края на 2006 г. Загубата обаче щеше да е много по-голяма, ако не бяха продажбите на активи (освен продукцията), чиято балансова стойност е 104 млн. лв. Приходите в графата други, които отчитат именно постъпленията от тях и преоценките им, показват, че в дружеството са постъпили 418.248 млн. лв. при обща сума на продадената продукция 989 млн. лв.
Източник: Дневник (19.02.2008)
 
Затвор за незаконна търговия със скрап От 1 до 3 г. затвор за незаконна търговия с метални отпадъци предлагат от Българската асоциация по рециклиране. Така да се наказват нелицензираните търговци, искат от бранша. В България има около 3500 лицензирани пункта за изкупуване на метални отпадъци и близо 870 законно опериращи фирми, отбелязват от асоциацията. Годишните продажби в бранша са на стойност над 1 млрд. лв.
Източник: Стандарт (19.02.2008)
 
“Кремиковци” отчете загуба от 36 млн. лева “Кремиковци” АД отчита загуба от 36 млн. лева за 2007 г. спрямо загуба от 281 млн. лева за 2006 г., пише в отчета на дружеството. Това съобщава сайтът за финансова информация Инвестор БГ, като се позовава на информация от Фондовата борса. За цялата 2007 г. металургичният комбинат увеличава нетните си продажби с над 54 процента спрямо 2006 г., до 1,43 млрд. лева. За четвъртото тримесечие на 2007 г. дружеството отчита печалба от 31 млн. лева, спрямо 63,4 млн. лева загуба за същия период на 2006 г. Приходите на комбината за четвъртото тримесечие на 2007 г. се увеличават спрямо същия период на 2006 г. със 104 процента, до 610 млн. лева. От тях 390 млн. лева не са от продажба на продукция, стоки или услуги, а от раздел “Други”, където се записват продажби на материали, недвижими имоти и други продажби.
Източник: Монитор (19.02.2008)
 
Митал търси партньор до три месеца Мажоритарният собственик на Кремиковци Прамод Митал ще привлече стратегически партньори в близките три месеца, се казва в писмо от ръководството на комбината до премиера и министрите на икономиката и транспорта. Ръководството търси подкрепата на държавата, за да се осигури нормалната дейност през следващите 90 дни, се казва в писмото. В този период ще се изплащат всички текущи услуги към БДЖ, НЕК и Булгаргаз, а след това ще продължи изплащането на старите задължения, уверяват от комбината. Ако няма разбиране, ситуацията ще бъде крайно негативна за дружеството и за всички заинтересовани от дейността му лица, се посочва в писмото.
Източник: Пари (20.02.2008)
 
Митал поиска 90 дни отсрочка на старите си задължения Изплащането на старите задължения на “Кремиковци” към БДЖ, НЕК и “Булгаргаз” да бъде отложено с 90 дни поиска собственикът на комбината Прамод Митал с писмо до министрите на икономиката и на транспорта. През това време ще се плащат текущите сметки на завода към държавните компании. НЕК, БДЖ и “Булгаргаз”, към които са най-големите натрупани от комбината задължения, поискаха неотдавна предприятието да им се издължи незабавно. От “Кремиковци” увериха, че са предприети всички мерки за набавяне на нужните суровини, които в рамките на тези 90 дни да подсигурят производството на 100-110 хиляди тона стомана, за да може дружеството да работи нормално. След този период в срок до 3 месеца Митал възнамерява да привлече стратегически инвеститори, така че да бъдат защитени интересите на всички заинтересувани от дейността на дружеството, казаха още от комбината. В края на миналия месец се очакваше да бъде сключена сделка за продажбата на предприятието на украинския бизнесмен Константин Жеваго, но до такава не се стигна.
Източник: Новинар (20.02.2008)
 
Собственикът на "Кремиковци" Прамод Митал ще привлече до 3 месеца стратегически партньори, така че интересите на партньорите и на комбината да бъдат защитени. Това се посочва в писмо, изпратено до министрите на икономиката, транспорта. Ръководството на "Кремиковци" търси подкрепата на държавата, за да се осигури нормална производствена и търговска дейност през следващите 90 дни.
Източник: Сега (20.02.2008)
 
"Кремиковци" поиска глътка въздух от правителството Мениджърският състав на "Кремиковци" начело с новия главен изпълнителен директор Гунтупали Джаганадам поискаха глътка въздух от правителството. В писмо, адресирано до премиера Сергей Станишев, министъра на икономиката Петър Димитров и други представители на правителството, се иска съдействие за осигуряване на условия за спокойна и ритмична работа. От компанията обясниха, че са взети мерки за нормално обезпечение със суровини, които да подсигурят в рамките на следващите 90 дни производството на 100-110 хил. тона стомана и положителни финансови резултати. Именно в следващите 90 дни мажоритарният собственик Прамод Митал е заявил намерение да привлече стратегически партньори, като дотогава има споразумение с БДЖ за схемата на плащанията към превозвача и организирането на транспорта за суровините, материалите и готовата продукция. В официалното съобщение се казва още, че "Кремиковци" е осигурило и нужните му суровини, които следва да бъдат транспортирани.
Източник: Дневник (20.02.2008)
 
“Кремиковци” поиска сто дни Три месеца "въздух", по подобие на стоте дни на властта, поиска "Кремиковци". За комбината са осигурени суровини за следващите 90 дни, които да осигурят производството на 100-110 хил. тона стомана, се казва в писмо от ръководството на комбината до правителството. В него хората на Прамод Митал настояват държавата да прояви разбиране и в този срок заводът да погасява само текущите си задължения към държавните компании БДЖ, НЕК и "Булгаргаз". Иначе ситуацията за комбината щяла да бъде "крайно негативна" както за комбината, така и за всички заинтересовани страни, се казва в писмото до кабинета. Прамод Митал е поел ангажимент до 3 месеца да осигури привличането на стратегически партньор. Дотогава новият директор Гунтупали Джаганадам ще осигури безпроблемната работа на завода. Собствениците вече са се споразумели с БДЖ за транспорта на суровините и готовата продукция в следващите 90 дни. Веднага след изтичането на 3-те месеца в кратки срокове ще бъдат платени и натрупаните стари борчове, обещават хората на Митал. През 2007 г. към трите държавни гиганта са платени над 267 млн. лв. текущи и стари задължения. За миналата година комбинатът е на загуба от 35 млн. лв., показа финансовият отчет, предаден преди дни на борсата. Дружеството е изпразнено откъм финансови ресурси, а поради неплащане на пристанище Лом бяха застопорени повечето суровини. През януари бяха издължени забавени заплати на работещите, които дойдоха от парите, предвидени за плащане на вноската към собствениците на облигациите на "Кремиковци".
Източник: Стандарт (20.02.2008)
 
"Кремиковци" поиска 3 месеца отсрочка за старите си дългове Ръководството на металургичния комбинат "Кремиковци" поиска от държавата да му бъде дадена отсрочка от 90 дни за изплащането на старите задължения на предприятието за доставени електроенергия и природен газ и за извършени транспортни услуги от държавните фирми НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. Това време било нужно на дружеството за обезпечаване на производствената му дейност до влизането на новите стратегически партньори на сегашния собственик на 71 на сто – индийския предприемач Прамод Митал, обяснява управата на завода в писмо до премиера и министрите на икономиката и на транспорта.
Източник: Медия Пул (20.02.2008)
 
Nippon Steel може да понижи целевата печалба за 2007/08 г. Голямото ценово напрежение е вероятно да принуди Nippon Steel Corp да понамали прогнозата за печалбата си за цялата година, като това ще е първото понижение от четири години, информираха източници от сектора. Втората по големина стоманолерна компания в света, ще преразгледа перспективите за печалбите си на 6 март за годината, приключваща на 31 март. “Високите цени за превоз мъчат Nippon Steel”, каза Такаши Аоки, вицепрезидент на at Mizuho Asset Management. Превозните цени достигнаха рекордни нива през ноември и ще окажат влияние на печалбите на компанията за периода януари-март. Високите цени на стоманения скрап също ще понижат печалбите. Nippon Steel предвижда годишната печалба преди данъци да е 600 млрд. йени, по-висока с 0.4% и да отчете рекорд за четвърта поредна година. Миналия месец Nippon отчете 11% спад в печалбата за тримесечието изтъквайки като причина по-големите увеличения на цените от очакваното. Анализатора на стоманената промишленост Ацуши Ямагучи от UBS наскоро намали очакването си за печалбата им на 591 млрд. йени. Кацухиро Харада от Mitsubishi UFJ вече предрича 590 млрд. йени. (Reuters)
Източник: Reuters (20.02.2008)
 
Немската стоманодобивна промишленост сключи споразумение за заплатите в ключовите северозападни провинции Немските стоманодобивни компании и мощният синдикат IG Metall сключиха сделка за 85 000-те работници в северозападните провинции, като избегнаха заплахата за стачни действия които щяха да разтресат ключови отрасли на немската икономика. IG Metall, най-големият синдикат в Германия с 2.3 млн. членове, осигури повишение на заплатите с 5.2% считано от март за следващите 13 месеца. Като допълнение работодателите трябва да изплатят еднократно по 200 евро за месец февруари. Сделката е първото голямо споразумение за заплати тази година и се счита за водещо при предстоящите преговори ьс 8 хил. работници от сектора в източна Германия, както и за по-нататъшните преговори в западната провинция Саарланд. Споразумението засяга производители от основните стоманодобивни провинции Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония и Бремен, както и свързани предприятия в други провинции. Главният преговарящ от IG Metall, Оливър Буркхард, изрази задоволство от изхода на преговорите, най-голямото повишение в сектора от 15 години насам. Синдикатът започна преговорите с искане за 8%-но увеличение. Преговарящият от името на работодателите, Хелмут Кох, призна, че основните стоманодобивни немски компании са направили отстъпка пред страха от стачки, след като предупредителни стачки изведоха 39 хил. работници навън по-рано този месец. (The Earth Times)
Източник: Други (20.02.2008)
 
До лятото ще е ясно дали „Кремиковци” ще има екоразрешително До лятото ще стане ясно дали „Кремиковци” ще получи комплексно разрешително за работа от екоминистерството. Това съобщи зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев по време на връчването на комплексни разрешителни на одобрените от Министерството на околната среда и водите компании. Крайният срок за привеждане в съответствие на „Кремиковци” е 23 октомври. В момента заводът не покрива необходимите изисквания и трябва да инвестира в екологичната си програма, коментира Чавдар Георгиев. В началото на септември експертите от Министерството на околната среда и водите ще преценят дали до 23 октомври „Кремиковци” ще може да изпълни плана за съответствие – в противен случай на завода ще бъде отказано комплексно разрешително.
Източник: Дарик радио (20.02.2008)
 
Осъдиха „Финметълс” за неизпълнение на договора за „Кремиковци” Софийски градски съд осъди „Финметалс” да плати 239 250 000 лв. за неизпълнение на приватизационния договор за „Кремиковци”. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Искът е бил предявен от Агенцията за следприватизационен контрол. По думите на министър Димитров няма да има реакция на молбата на дружеството за тримесечна отсрочка на неплатените текущи задължения на комбината, тъй като това противоречи на европейските регламенти.
Източник: Дарик радио (21.02.2008)
 
МОСВ мисли до лятото за разрешително за „Кремиковци” До лятото ще стане ясно дали „Кремиковци” ще получи комплексно разрешително за работа от екоминистерството. Това съобщи зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев по време на връчването на комплексни разрешителни на одобрените от Министерството на околната среда и водите компании. Крайният срок за привеждане в съответствие на „Кремиковци” е 23 октомври. В момента заводът не покрива необходимите изисквания и трябва да инвестира в екологичната си програма, коментира Чавдар Георгиев. В началото на септември експертите от Министерството на околната среда и водите ще преценят дали до 23 октомври „Кремиковци” ще може да изпълни плана за съответствие – в противен случай на завода ще бъде отказано комплексно разрешително. Подходът ни няма да се промени, ако комбинатът има нов собственик, подчерта Чавдар Георгиев. В срок до осем месеца от „Кремиковци” трябва да осигурят пари за привеждане в съответствие, за да бъде издадено разрешителното, без което комбинатът не може да функционира.
Източник: Дарик радио (21.02.2008)
 
Синдикати: „Кремиковци” угасва до 24 часа, ако МС не вземе спешни мерки Синдикатите в “Кремиковци” настояват за незабавна намеса на правителството и изработване на график, по който да бъдат погасени задълженията на комбината към доставчиците на природен газ и електроенергия, както и към системата на БДЖ. Ако не се предприемат нужните политически стъпки, в петък излизаме на протест пред Народното събрание, заедно с миньорите, химиците и енергетиците, заяви за Дарик председателят на металургичния синдикат към КНСБ Васил Яначков. По думите му работата на „Кремиковци” не трябва да бъде спирана и тогава комбинатът ще си изплати както старите, така и текущите задължения. Ако това не стане, а се реализират стъпките, които предприемат „Булгаргаз” и БДЖ, това означава, че до броени часове „Кремиковци” ще спре работа, категоричен беше Яначков. По данни на КНСБ в момента към „Кремиковци” се подават по-малки количества природен газ, а БДЖ е блокирало доставките на суровини и материали, с което се затруднява реализацията на готова продукция.
Източник: Дарик радио (21.02.2008)
 
Намалено е подаването на природен газ, суровини и материали към "Кремиковци" АД. Синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват за изпълнението на поетите от Министерството на икономиката и енергетиката и правителството ангажименти пред протестиращите металурзи на 31 януари, съобщават от пресцентъра на КНСБ. Според синдикатите правителството трябва да разработи график за погасяването на задълженията на "Кремиковци" АД към БДЖ, НЕК и "Булгаргаз". При липса на политическо решение, в петък /22 февруари/ металурзите ще стачкуват на площада пред Народното събрание, се посочва в съобщението.
Източник: Дневник (21.02.2008)
 
Държавата отписа 600 млн. лв., които не може да събере Държавата отписа поредната порция милиони, които никога няма да си събере. През миналата година Агенцията за държавни вземания е прекратила поради несъбираемост 585 дела на обща стойност 601 млн. лв., съобщиха вчера оттам. Основно сумите са от несъбрани данъци от фалирали или измамнически фирми. Година по-рано агенцията отписа като несъбираеми близо 517 млн. лв. За пръв път от години приходна агенция отчете по-малко събрани суми в сравнение с предходната година. Оказа се, че през 2007 г. АДВ е събрала 281 млн. лв., което е с около 1 млн. лв. по-малко в сравнение с 2006 г. За 2006 г. агенцията отчете небивал ръст на събираемостта си - с цели 55%, или 100 млн. лв. повече от 2005 г. "Ръстът през 2006 г. е най-висок от създаването на агенцията и се дължи до голяма степен на събраните задължения на "Кремиковци", обясниха вчера от ведомството на Венцислава Петкова. Хората й се гордеят, че и през 2007 г. са били почти на нивото на постижението си от 2006 г. Ако Прамод Митал не плати доброволно неустойката в размер на 240 млн. лв., която вчера бе потвърдена от съда, парите ще отидат за събиране именно в Агенцията за държавни вземания. Средната събираемост на един публичен изпълнител на агенцията през миналата година е паднала от 1 000 177 лв. на 866 183 лв. Разходите, направени за събиране на 1 лев, са се вдигнали от 3 на почти 4 стотинки. На всеки публичен изпълнител са били разпределени средно по 4000 дела, а през 2006 г. това число е било 3000.
Източник: Сега (21.02.2008)
 
Държавата даде шах на Митал Държавата постави Прамод Митал в шах. Индийският собственик на "Кремиковци" е осъден да плати 239,25 млн. лв. неустойки на Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнени ангажименти по договора за приватизация. Делото се точи от 2006 г., но преди седмица е постановено окончателното решение, обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. "Ще си извадим изпълнителен лист, а ако не платят, ще решим какво да правим", коментира той на въпрос дали държавата ще поеме собствеността на завода. "Засега мажоритарен собственик е "Финметалс", после ще го мислим", коментира министърът. Той обяви още, че държавата няма да даде исканата от комбината отсрочка от 3 месеца, през която да не се плащат задължения към НЕК, БДЖ и "Булгаргаз". Митал ми обеща през август 2007 г. да инвестира 100 млн. долара по плана за жизнеспособност, но не го направи. Стига клетвени обещания, България вече не вярва на сълзи, коментира Димитров. С мерките си от последния ден държавата на практика поставя комбината в шах. Освен дължимите неустойки и текущи и просрочени задължения към държавните мастодонти акциите на "Кремиковци", собственост на "Финметалс", са запорирани от Агенцията за следприватизационен контрол още през 2004 г. Освен това преди седмица Агенцията за държавни вземания поиска запор на близо 5 хил. дка от терените на "Кремиковци", за да не бъдат разпродавани.
Източник: Стандарт (21.02.2008)
 
Кабинетът отказа отсрочка на "Кремиковци" С думите "България на сълзи не вярва" икономическият министър Петър Димитров в сряда отказа исканата от "Кремиковци" отсрочка за старите дългове. Преди ден ръководството на комбината поиска от държавата три месеца, в които да изплаща само оперативните си задължения. Димитров съобщи още, че собственикът на комбината "Финметалс холдинг" е осъден да изплати 239.2 млн. лв. на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) заради липсващи гаранции за инвестициите. Място за повече компромиси няма, обяви в сряда икономическият министър. Това беше отговорът му на искането на новия мениджърски екип на комбината за 90 дни да не бъде притискан от държавните доставчици БДЖ, НЕК и "Булгаргаз" за разсрочените стари задължения на комбината, нито от министерството за изпълнение на инвестиционната програма. В този срок настоящият мажоритарен собственик Прамод Митал обеща да осигури нормална производствена дейност с оперативна печалба и да намери стратегически партньор, който да помогне за стабилизацията на "Кремиковци", след като преговорите с украинеца Константин Жеваго се провалиха. Миналата седмица БДЖ спря обслужването на комбината за няколко дни, в сряда синдикатите в "Кремиковци" съобщиха, че е намалено подаването на природен газ. Осъдителната присъда от 239.2 млн. лв. за "Финметалс холдинг", присъдена от Софийския градски съд, се тълкува като първия истински шамар за собственика на металургичното дружество. Присъдата е окончателна, след като от "Финметалс холдинг" не са обжалвали. Постигнатият преди четири години от АСК запор върху акциите на комбината, които се притежават от компанията приватизатор, не попречи на тогавашния собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев да продаде "Финметалс" на Прамод Митал и да се отърве от дружеството. Присъдената сума е левовата равностойност на 180 млн. щатски долара, които мажоритарният собственик е трябвало да внесе като гаранция за изпълнение на инвестиционната си програма през първите 5 години след приватизацията. През всяка от годините е трябвало да се осигуряват по 30 млн. долара банкови гаранции и 5 млн. като запис на заповед, които обаче липсват, обясни пред "Дневник" Руси Статков, член на надзорния съвет на АСК. По думите му оттук нататък следва доброволно изпълнение на задължението или принудително, чрез изпълнителен лист. "Ако Митал разполагаше с тези средства, щеше да направи необходимите инвестиции. Сред възможните действия е и разтрогването на приватизационния договор, но е нужно да се направи анализ кое ще е най-добре за държавата. Досега винаги сме искали от приватизаторите да изпълняват задълженията си, а не да разтрогваме договорите, но интересът на държавата трябва да се защити", коментира Статков. От пресслужбата на Митал в София не коментираха. До момента държавата е признала 140 млн. долара инвестиции на собствениците на комбината при задължение от 300 млн. за периода 1999 - 2004 г. Останалите средства вече девета година не са осигурени. С последното решение на съда държавата в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол се явява директен кредитор на "Финметалс холдинг". Дружеството, което пряко държи 71% от акциите на комбината, също е заложено като гаранция по облигационния заем, който през 2006 г. беше емитиран от Прамод Митал. Търсейки стратегия за оздравяване на "Кремиковци", икономическото министерство вече започна преговори с най-големите облигационери. Те искат парите си, които са заели на фирмата на Митал "Глобал стийл холдинг" преди две години, закупувайки облигациите, обезпечени с активи на металургичния комбинат, блокираните акции на "Финметалс холдинг" и самия холдинг. Ако облигационерите решат да влязат в собственост на "Кремиковци", като придобият "Финметалс холдинг", ще станат длъжник на държавата по последното дело. В подобна ситуация възможен вариант според облигационери е разпродаване на активите на комбината - доменни пещи, коксохимическо производство и линията за непрекъснато леене, без които дейността на "Кремиковци" автоматично спира. За ипотекиране на активите от Прамод Митал през 2006 г. съгласие даде и правителството, което все още държи 25% от акциите на комбината. Представител на облигационерите преди дни предложи пред "Дневник" държавата да емитира дългови книжа на стойност 325 млн. евро, с които да се разплати към тях и да си върне контрола над комбината. "Ако дружеството наистина е важно за икономиката ви, можете да получите финансиране при лихва 6% вместо досегашната лихва по облигациите, която е 12%, и да го спасите", обясни той. Вчера синдикалните организации в комбината предупредиха, че правителството не изпълнява обещанията си от 31 януари, когато металурзите стачкуваха в центъра на София и дадоха да се разбере, че в петък отново ще се съберат в центъра на столицата, този път пред парламента. Неокончателните финансови резултати на дружеството за 2007 г. показаха, че и третата година, през която Прамод Митал е начело на "Кремиковци", донесе загуби на металургичния комбинат. Според отчета на дружеството през миналата година отрицателният резултат е свит до 35.93 млн. лв. при 280.79 млн. лв. загуба в края на 2006 г. Загубата обаче щеше да е много по-голяма, ако не бяха продажбите на активи (освен продукцията), чиято балансова стойност е 104 млн. лв. Приходите в графата "други", които отчитат именно постъпленията от тях и преоценките им, показват, че в дружеството са постъпили 418.248 млн. лв. при обща сума на продадената продукция 989 млн. лв.Справката за нетекущите активи на "Кремиковци" показва, че за цялата 2007 г. дружеството се е разделило със земи на стойност 11.95 млн. лв., сгради за 9.45 млн. лв. и машини с балансова стойност 19.57 млн. лв.Производството на "Кремиковци" е спаднало значително в последните месеци на 2007 г., се вижда от доклад на компанията за облигационерите от миналата седмица. Според експерти от дружеството през миналата година са били необходими 90 хил. тона стомана месечно производство, за да се покрият разходите и компанията да бъде на нулата. Произведените количества над тази стойност биха формирали печалба, но хроничната липса на оборотни средства не е позволила на завода да функционира нормално. "Това е знаково за компаниите на Прамод Митал", обясниха представители на международна банка пред "Дневник", пожелали анонимност.
Източник: Дневник (21.02.2008)
 
Rio Tinto може да се дистанцира от останалите добиващи компании относно цената на желязната руда Rio Tinto, втората по големина в света рудодобивна компания даде да се разбере, че не е доволна от 65%-ното увеличение на договорната цената на желязната руда договорено от Companhia Vale do Rio Doce, бразилският минен конгломерат, с японската Nippon Steel и юьнокорейската Posco. Агресивната позиция на Rio може да предизвика напрежение върху китайските стоманодобивни компании, които са основни кленти за австралийската желязна руда, и може да постави началото на края на договорната система за ценообразуване. По този метод световните цени на желязната руда обикновенно се придържат към цената договорена от една от трите най-големи рудодобивни компании - Vale, Rio Tinto и BHP Billiton, с големите си клиенти. Тези три компании добиват около две трети от желязната руда в световен мащаб. Австралийските медии спекулират, че BHP Billiton също ще се опита да договори по-голямо увеличение на цените. От компанията отказаха коментар. Споразумението от тази седмица сключено от Vale, най-големия производител на желязна руда в света, предвижда 65% увеличение на цената на рудата от Итабира и 71% на скъпата руда от Карахас. Договорът ще влезе в сила от 1 април. Но от Rio Tinto казаха, че търсят по-голяма гъвкавост, включително възможността да включва като фактор относителните предимства на товарните разстояния. (New York Times)
Източник: Други (21.02.2008)
 
Тайван ще забрани износа на стоманени продукти заради скока в цените на рудата Тайванските власти заявиха, че временно ще забранят износа на стоманени пръти и арматура заради страха от недостиг породен от повишаващите се цени на желязната руда. Тримесечената забрана, влизаща в сила от 5 март, цели да стабилизра цените на стоманените продукти на местния пазар, съобщи министърът на икономиката в изявление. Министерството също така веднага започва мониторинг на износа на стоманен скрап и Н-образни профили, също за три месеца. От него заявиха, че по-високите цени влияят на обществените инфраструктурни и големите строителни проекти. Забраната последва от съобщението, че най-големите стоманолеярни компании от Азия са договорили 65%-но увеличение на цените на рудата с бразилската Vale, най-ряското покачване от три години. Тази сделка се очакваше да бъде основополагаща за цените в световен мащаб. Тайван внася цялото необходимо количество на страната от желязна руда. (AFP)
Източник: Други (21.02.2008)
 
Протестът на “Кремиковци” се отлага Декларацията за провеждане на митинг на работниците от “Кремиковци” пред парламента в петък (б.а. - днес) не е общо решение на двата синдиката. Това съобщи за “Новинар” председателят на организацията на “Подкрепа” в комбината Людмил Павлов. Не мога да коментирам декларацията на колегите ми от КНСБ, тъй като не бях запознат с нея и за предстоящия митинг научих от медиите, допълни Павлов. Преди дни от КНСБ обявиха, че в петък ще се проведе национален митинг пред парламента заради неизплатените заплати на работниците и липсата на инвестиции в комбината. Вчера от конфедерацията съобщиха, че митингът се отменя, като решението е взето след разговори на двата синдиката с министрите на икономиката Петър Димитров и на транспорта Петър Мутафчиев и с ръководството на предприятието за осигуряване на технологичен минимум за работата на завода. Аз не бях поканен на срещата с министър Мутафчиев, а доколкото знам, нищо не е гарантирано – не са изплатени всички заплати, ще се работи на намален режим, колкото да не спре комбинатът, коментира Павлов. Той допълни, че от понеделник подновяват протестите пред “Кремиковци”, ако не бъдат извършени всички плащания. Вчера председателят на организацията на КНСБ към комбината Васил Яначков не беше открит за коментар, а мобилният му телефон беше изключен.
Източник: Новинар (22.02.2008)
 
Отрязаха играч за порт Лом Кандидатите за концесия на порт Лом намаляха. Заради липсващ документ на немския партньор българската фирма "Прогрес М" е отрязана от конкурса. Фирмата влезе в съдружие с най-големия пристанищен оператор в Европа - "Хамбург порт консултинг", и подаде оферта за порта. Липсващият документ е свидетелство за съдимост на един от представителите на немската фирма. Той е представил заверена декларация, че не е осъждан и подсъдим, но тя не била приета. Даденият срок за представянето й е невъзможно технологично време за Германия, обясниха от фирма "Прогрес М". Тя е решила да обжалва процедурата пред съда в Страсбург. "Прогрес М" е предложила цялостна стратегия за развитието на порта, изготвена от "Хамбург порт консултинг". Нейната оферта е за 200 млн. лева инвестиции. В конкурса за 35-годишната концесия са останали само трима кандидати - "Нове холдинг" на Васил Божков, енергийният бос Христо Ковачки и бившият директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Концесионерът трябва да бъде обявен в началото на март.
Източник: Стандарт (22.02.2008)
 
Мениджъри на "Кремиковци" са спокойни въпреки твърдостта на правителството Представители от висшия мениджмънт на "Кремиковци" показаха спокойствие и дори задоволство от отказа на държавата да прави реверанси към сегашните собственици на "Кремиковци". Бившият главен изпълнителен директор в дружеството Александър Томов обясни, че действията на кабинета са по сценарий, като се действа изключително точно и коректно. Официално от дружеството обаче продължиха да пазят мълчание. От правителството вече няколко пъти потвърдиха, че индийският бизнесмен Прамод Митал не е приемлив за собственик на металургичното дружество, и оказаха натиск то да бъде продадено. В сряда икономическият министър Петър Димитров обясни, че компромиси повече няма да се допускат по отношение на неизпълнените задължения от приватизационния договор и просрочените дългове към държавните доставчици на суровини и услуги - НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. Удар към Прамод Митал беше и спечеленото в Софийския градски съд дело срещу "Финметалс холдинг", който приватизира комбината преди 9 години. Заради невнасяни гаранции по приватизационния договор и неговото фактическо неизпълнение холдингът дължи на Агенцията за следприватизационен контрол 239 млн. лв. По този начин държавата освен кредитор на самото дружество (чрез НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ) вече се явява и кредитор на неговия мажоритарен собственик. При неспособност на "Финметалс" да се разплати правителството ще има право дори да разтрогне приватизационния договор, обясни Руси Статков, член на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. За да се стигне до подобно действие обаче, според него ще е нужен допълнителен анализ на ползите и негативите от тази стъпка. В момента правителството държи 25% от акциите на "Кремиковци". След като "Финметалс" не обжалва съдебното решение и на практика го призна, кредитните връзки около "Кремиковци" направиха сложен възел, за чието разплитане може да се наложи и прилагането на чуждестранно законодателство. Фактическият емитент на облигациите "Булгериан стийл файнанс" е собственост на "Глобал стийл холдинг", който притежава и собственика на 71% от капитала на "Кремиковци" - "Финметалс холдинг". Самият комбинат на свой ред също е гарант по емисията със свои ключови активи. По този начин облигационерите могат да станат както собственици на мажоритарния дял в дружеството, така и негови кредитори. Държавата също може да се яви кредитор на облигационерите, ако те придобият "Финметалс холдинг", но може да се превърне и в техен длъжник, ако разтрогне приватизационния договор, а "Глобал стийл" и "Булгериан стийл файнанс" не се разплатят с притежателите на облигации. Досегашната политика на правителството беше да избягва разтрогване на договора за приватизация и се ограничаваше до натиск към "Финметалс" да спазва задълженията си, призна Руси Статков. Ако Константин Жеваго беше влязъл във владение на "Кремиковци", това щеше да стане именно чрез придобиване на дружеството приватизатор, с което би наследил и неговите ангажименти. Намеренията на част от облигационерите да разпродадат активите на "Кремиковци" и да го затворят, с което ще се открие път за планираното жилищно и офис строителство, обаче са в конфликт с позицията на държавата. Лично премиерът Сергей Станишев се обяви против затваряне на комбината и в последните седмици текат консултации между представители на кабинета и притежателите на най-големи пакети с облигации. В тях се търси удовлетворяване на двете заинтересувани страни, като от формата на разговорите Прамод Митал е изключен. Единствената позиция, около която те са обединени, е неспособността на Прамод Митал чрез притежаваните от него "Глобал стийл холдинг", "Финметалс холдинг" и 71% от акциите на "Кремиковци" да изпълни всички поети задължения.
Източник: Дневник (22.02.2008)
 
Стоманата става борсова стока От понеделник стоманата ще стане борсова стока на лондонския пазар LME, съобщи Ройтерс. Досега цените на стоманата се договаряха периодично между представителите на бизнеса и нямаше възможност за управление на риска чрез фючърси. В Лондон ще се търгуват договори за сляба, метални отливки, които се използват в много индустриални сектори. Първоначално стоката ще се търгува с електронна система, а скоро се очаква и откриване на специална зала за търговия с брокери. В момента в света се разменят стоманени продукти за 500 млрд. долара, като стоката поскъпва непрекъснато заради повишените цени от минните компании и поскъпването на транспорта. Няколко големи металургични компании не одобряват идеята за фючърси. Според представители на LME, стокови брокери и банки обаче приемането на такъв вид търговия ще увеличи прозрачността на пазара за стомана. Търговията ще стане по-прозрачна и ще позволи на дистрибуторската верига да избегне проблемите при неочаквана промяна на цените от страна на производителите, каза Ралф Опенхаймер, председател на водещата компания за сделки със стомана "Стемкор" (Stemcor).
Източник: Дневник (22.02.2008)
 
Производство на необработена стомана – януари 2008 г. Световното производство на необработена стомана на 66-те страни отчитащи се в Международния институт за желязо и стомана е 113 млн. метрични тона през януари. Това е увеличение с 4.9% спрямо януари 2007 г.. Въпреки това подвижният общ годишен темп на растежа (MAT) се е по-нисък от рекордното ниво през март 2007 г. от 10.8% до 6.6% през януари тази година. Данните за Китай са от асоциацията за желязо и стомана в страната, а официалните данни се очакват. Общото производство в Китай е 40.9 млн. м.т. през месеца, със 7.3% повече от януари 2007 г. Китайският MAT е намалял от 21% през януари 2007 г. до 13.3% през януари тази година. Японското производство е 10.3 млн. м.т., което е увеличение с 1.8%, а Индия е произвела 4.8 млн. м.т., 8.8% увеличение спрямо януари 2007 г. Общото производство в страните от ЕС-27 е 17.9 млн. м.т., с 0.4% по-малко от януари 2007 г. Германия е произвела 4.1 млн. м.т., намаление с 4.9%, Франция е произвела 1.6 млн. м.т., 7% по-малко, а Италия – 2.8 млн. м.т., което е с 6.6% повече. Производството в Турция достигна 2.2 млн. м.т. или 8.6% по-голямо спрямо януари 2007 г. Русия е произвела 6.5 млн. м.т., 3.4% увеличение, Украйна – 3.6 млн. м.т., увеличение от 0.8%. В Северна Америка производството се е увеличило до 11.6 млн. м.т. или с 10.5%. MAT на Северна Америка продължава да дава знаци на подобрение с четири поредни месеца на растеж. САЩ е произвела 8.4 млн. м.т., с 11.4% повече спрямо януари 2007 г. Бразилия е произвела 3.0 млн. м.т. необработена стомана, с 13.6% повече от януари 2007 г. (IISI)
Източник: Други (22.02.2008)
 
Няма да има закъснения в заплатите в железниците заради проблемите в "Кремиковци" Няма да има закъснения в заплатите в железниците заради проблемите в "Кремиковци" - това заяви пред журналисти заместник-министърът на транспорта Георги Петърнейчев. Има споразумение, според което, ако "Кремиковци" не изплатят оставащите 40 % от дълговете си към БДЖ, до 25 февруари вечерта железопътната компания ще спре превозите. "Кремиковци" са признали 17 милиона лева дългове към БДЖ, 60 % от които вече са изплатени. В ход е съдебна процедура по признаването на още пет милиона лева. Има и два милиона лева дългове, които "Кремиковци" все още не са признали. В момента БДЖ извършва превози, които се заплащат ден за ден. Общият размер на заплатата в БДЖ и НКЖИ е между 22 и 23 милиона лева месечно.
Източник: Агенция Фокус (22.02.2008)
 
„Булгаргаз” ограничава подаването на газ за „Кремиковци” „Булгаргаз” ограничава газоподаването към „Кремиковци” заради неизплатени финансови задължения, съобщи изпълнителният директор на газовата компания Любомир Денчев. Доставките за комбината ще бъдат сведени до технологичния минимум до часове. „Булгаргаз” ще спре подаването на синьо гориво за „Кремиковци” до санитарния минимум, колкото да има наличност за работата на пещите на комбината, обясни Денчев. Ако бъде напълно прекратено газоподаването към завода, може да бъде предизвикан природен катаклизъм, посочи директорът на „Булгаргаз”. „Кремиковци” дължи на „Булгаргаз” 19 млн. лв. и има текущи неизплатени сметки от 6 млн. лв. Денчев съобщи още, че от завода са започнали да плащат разсрочените дългове, но не се предприема нищо за текущите сметки. Разбира се, че се тревожим дали ще закрият комбината, заяви Любомир Днечав и добави, че ръководството на „Булгаргаз” е правило опити да продаде дълга на завода на банкова институция. На 10 март газовата компания ще внесе предложение за промяна на цената на природния газ в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тогава ще стане ясно иска ли „Булгаргаз” повишение в цената на синьото гориво. Компанията е внесла съдебен иск срещу решението на енергийния регулатор за цената на газа за предишното тримесечие. Тогава регулаторът отказа да повиши цената до исканата от „Булгаргаз”.
Източник: Дарик радио (22.02.2008)
 
Държавата опитва да изтласка Митал от "Кремиковци" В петък стана ясно, че "Булгаргаз" ограничава подаването на природен газ към "Кремиковци" до технологичния минимум заради дълг от 19 млн. лв. Това съобщи главният изпълнителен директор на "Булгаргаз холдинг" Любомир Денчев в петък. "Не можем да спрем комбината, защото там има непрекъснати процеси, чието преустановяване ще нанесе големи щети", обясни Денчев. С тази мярка подаването на синьото гориво ще е достатъчно, за да работят пещите, без обаче да се позволи реално производство. Извличането на печалби от дейността на металургичното дружество пък ще стане невъзможно и за индийския бизнесмен повече няма да е изгодно да го държи. В същото време държавата, която държи 25% от акциите на комбината, нееднократно се обяви против фалита му и неговата ликвидация. Приемливата за правителството формула е нов инвеститор със стратегически намерения да придобие компанията. Тъй като мажоритарният пакет акции на "Кремиковци" е блокиран с решение на съда, отново предмет на сделка ще бъде дружеството собственик "Финметалс холдинг". Холдингът в момента е притежание на контролираната от Прамод Митал "Глобал стийл", а през миналата седмица върху плещите му легнаха присъдени задължения за 239.2 млн. лв. в полза на държавата. Явявайки се основен кредитор на холдинга, правителството ще разполага с големи възможности за натиск над собствениците му. При неспособност за плащане на присъдения дълг Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) може дори да разтрогне договора за приватизация. Освен за Прамод Митал това носи риск и за облигационерите. Те могат да се окажат следващият собственик на холдинга, с което ще наследят блокирани акции от "Кремиковци" и сериозен дълг към държавата. Чуждестранен финансов инвеститор, притежаващ голям пакет от дълговите книжа, обясни, че с делото, спечелено от АСК, се удря именно по техния интерес. Сред крайните планове на облигационерите, за да си получат парите, влиза и ликвидацията на завода, включително разпродажба на активите. За да не се стига дотам, именно облигационери са оказали натиск над Прамод Митал да ангажира международната банка "Мерил Линч" като консултант по продажбата на "Кремиковци". Това действие Прамод Митал нарече "търсене на стратегически партньор" и заяви, че ще отнеме около 3 месеца. За да се стигне до най-доброто решение, индийският бизнесмен поиска държавата да не прекъсва доставките на газ и да осигури нормално транспортиране на суровините и продукцията. Това му беше отказано миналата седмица, а от днес БДЖ също ще свие обслужването на комбината до технологичния минимум. Желанието на най-големите облигационери е именно открит търг да определи новия собственик на завода, но до момента не е ясно дали последните действия и натискът към Прамод Митал от правителството са съгласувани с притежателите на дългови книжа. Техни представители проведоха редица консултации с Министерството на икономиката и енергетиката, от които останаха неудовлетворени. До момента единственият кандидат за придобиването на "Кремиковци", който се е срещнал с премиера Сергей Станишев, за да разговаря за придобиването на комбината и да гарантира стратегическия си интерес, е украинският милиардер Константин Жеваго. Бившият главен изпълнителен директор Александър Томов осъществи връзка с Жеваго през миналата есен, като в момента активно работи за решение по казуса и привличането на нов собственик. Той отказа да обясни има ли фаворити за сделка в петък, но даде да се разбере, че работи усилено за намиране на решение. Междувременно ръководството на пристанище Бургас също обяви, че изпитва финансови затруднения от проблемите на "Кремиковци". Причината е, че голяма част от дейността му включва обслужването на металургичния завод. Блокирани на порта са 80 хил. т ролони и 14 хил. т желязна руда, собственост на комбината. Заради неговите проблеми е възможно да се стигне дори до съкращения на персонала, съобщиха от ръководството на пристанището в петък.
Източник: Дневник (24.02.2008)
 
60 на сто от дълга на Кремиковци към БДЖ е погасен "Кремиковци" е изплатил 12 млн. лв., или 60% от дълга си към БДЖ, съобщи зам.-министърът на транспорта Георги Петърнейчев. Комбинатът призна 17 млн. лв. безспорни дългове към превозвача. Изплащането на останалите 40%, или общо 5 400 000 лева според подписаното с превозвача споразумение трябва да стане до 26 февруари. Дотогава металургичният комбинат ще бъде обслужван "на критичния минимум", ден за ден, за да не спират пещите, коментира Петърнейчев. По думите му докато "Кремиковци" не изплати 100% дълга си, нормалното обслужване няма да бъде възстановено.
Източник: Застраховател (25.02.2008)
 
Комбинатът е затънал с $1,2 млрд. - Г-н Банкер, какво е реалното състояние на "Кремиковци"? - Не сме привилегировани в получаването на информация. Но според наши оценки задълженията на "Кремиковци" надхвърлят $1,2 млрд., което включва текущи борчове към доставчици от около $500 млн. Ние подозираме, че през 2006 г., малко след като "Глобал Стийл Холдинг Лимитид" (GSHL) придобиха контрола върху "Кремиковци", те са открили голяма "дупка" в оборотните средства, приблизително за около $50 млн. И както подочухме по-късно, тези липси са в резултат от "изземването на готова продукция от митнически складове и други места" от страна на предишния собственик. Като цяло комбинатът е в много лошо състояние. Но един прост ремонт и реновиране на някои съоръжения ще позволи на "Кремиковци" да произвежда по 124 хил. тона на месец и това беше вече постигано през първото тримесечие на 2007 г. - Има ли опасност комбинатът да бъде закрит или държавата да стане съдлъжник по облигационния заем и да бъде задължена да изплати тези 325 млн. евро? - Ние винаги сме поддържали позицията, че тази облигационна емисия е с "квази-суверенен риск". Сещам се поне за 6 причини за това и мисля, че английският съд ще се съгласи с моята теза. На първо място правителството притежава "златна акция" от 25,29%. Второ, правителството има представител в Надзорния съвет. Трето, контролира издаването на комплексното разрешително. Четвърто, държавата е "първи по ред кредитор" чрез Булгаргаз, БДЖ и НЕК, които могат във всеки момент да принудят комбината да преустанови дейността си. Пето, на общото събрание на акционерите на "Кремиковци" през 2006 г., държавата гласува "за" и чрез своите 25,29% подкрепи емисията облигации. Държавата в лицето на правителството е била директен бенефициент от приходите, набрани с емисията. Английският съд ще намери това за много интересно и е възможно да обяви правителството за задължено лице по изплащането на облигациите. Шесто, запорът върху акциите на "Кремиковци", притежавани от "Финметалс", който е в полза на държавата. Ако последва изпълнение върху запорираните акции, както беше изтъкнато от министър Петър Димитров преди няколко дни, това ще даде на правителството собственост върху 96,29% от капитала на дружеството и контрол върху комбината. Което пък ще активизира условието от облигационния заем "Смяна на контрола" (Change of control). Според английското законодателство това означава, че облигационерите могат да изискат предсрочното изплащане на облигациите по цена 101% от главницата. - Считате ли, че ситуацията може да бъде разрешена? - Да, има решение, и то е правителството да поеме контрола върху комбината. Активите, които виждаме в "Кремиковци", са няколко. На първо място е земята. Тя вероятно може да бъде продадена за един милиард евро след дълги и мъчителни преговори с купувач, свързан с някоя държава в Персийския залив, който има мечта да построи "Сателитен град". Има и доста други активи, от които един опитен стратегически инвеститор може да реализира печалба, с която да финансира развитието на разширяването на "Кремиковци". - Известно ли ви е дали облигационерите планират действия по предсрочното изискване на облигациите? - Няколко от големите облигационери, притежаващи над 40% от облигациите, желаят предсрочното погасяване на заема. Довереникът на облигационерите вече декларира, че е необходимо да получи такова искане от държателите на минимум 20% от облигациите. Ако се обяви искането за предсрочно погасяване на облигациите, ще последва гратисен период, след който неизпълнението върху цялата сума по дълга ще стане ефективно. Придобиването на обезпечението е съвсем друг въпрос, защото аз подозирам, че това ще трябва да се решава в български съд. А доколкото знам, няма прецедент, по който да се ръководи съдът. - Имате ли информация относно плановете на Прамод Митал да продаде комбината през следващите 3 месеца? - Има няколко стратегически инвеститори. Сред тях един руски, два украински, един индийски, един европейски и един американски. Колко сериозен е интересът им, не мога да кажа. "Глобал Стийл Холдинг" не е разрешил на нито един потенциален инвеститор да извърши дори предварителен оглед. Освен това акциите на "Финметалс" са обезпечение по облигационния заем, така че сценарият "Митал продава "Кремиковци", е невъзможен. Разбира се, Прамод Митал има опцията да преглътне гордостта си и да се обади на племенника си Адития Митал, който със сигурност наблюдава цялата сага от палата си в "Кенсингтън Палъс Гардънс" в Лондон. Задълженията на "Кремиковци" може да изглеждат огромни за обикновените хора. Но за Лакшми Митал, бащата на Адития, са джобни пари, които лесно може да се вместят в операциите му на Балканите.
Източник: Стандарт (25.02.2008)
 
Кредиторите от Лондон: Национализация за “Кремиковци” "Кремиковци" може да стане втората "Нордърн рок". Британската банка бе национализирана преди седмица, след като здраво закъса заради световната ипотечна криза. Правителството от "Даунинг стрийт" предприе мярката, за да спаси трезора. Кабинетът в София да направи същата стъпка, за да защити "Кремиковци" и да гарантира, че комбинатът ще продължи да работи. Това е съветът на инвестиционния банкер от Лондон Правин Банкер. Той е консултирал Прамод Митал при придобиването на "Кремиковци" и е собственик на част от облигациите, емитирани от завода през 2006 г. Става въпрос за заем от 325 млн. евро. Във Великобритания има няколко подобни случая с национализация, припомни Банкер. Правителството е придобивало контрола и си е връщало собствеността както върху банки, така и върху приватизирани бивши държавни дружества. Осланяло се е на мотива за действия от "национален интерес". Освен за "Нордън Рок" става въпрос и за банките "Джонсън Мати" (Johnson Mathey), за Британските железници и "Бритиш Енерджи". Там правителството временно взе контрола и собствеността върху компанията, след което организира преструктурирането й и връщането в частния сектор. Българското правителство трябва да изучи детайлно прецедента с Бритиш Енерджи, съветва финансистът. Премиерът на България Сергей Станишев и Министерският съвет нееднократно са декларирали, че Кремиковци е от национално значение. Остава само формално да изискат разрешение ала Нордън Рок, коментира той. Според Банкер не би било сложно държавата да си вземе комбината. Преди седмица Агенцията за следприватизационен контрол осъди "Финметалс", мажоритарния собственик на "Кремиковци", за близо 240 млн. лева. Това са неустойки заради неизпълнени инвестиции по приватизационния договор. С този ход държавата даде шах на Митал. Ако обаче реши да придобие комбината, ще се задейства клауза от договора по облигационния заем. Според нея при смяна на собствеността облигационерите имат право да си изискат предсрочно 101% от парите. Тогава държавата ще трябва да им ги плати. Всъщност правителството носи отговорност за затъването на комбината, заяви Банкер. Той припомни, че точно с акциите на държавата е взето решението за пускане на облигационната емисия. На общото събрание през 2006 г. "Финметалс" нямали право да гласуват поради конфликт на интереси. Затова решението за отпускане на заема е взето с гласа, който представлява 25-те процента на българското правителство. При евентуален съдебен спор между Прамод Митал и облигационерите за предварително изплащане на емисията, който ще се решава в лондонски съд, магистратите вероятно ще постановят, че българската държава също е задължено лице по емисията. И ще трябва тя да участва в изплащането. Държавата е и сред основните лица, възползвали се от облигацията, каза още Банкер. Защото с близо 100 млн. евро, или една трета от парите, са изплатени задължения на комбината към държавни дружества кредитори. Емисията от 325 млн. евро, издадена през май 2006 г., дава на практика целия комбинат на облигационерите. Обезпечение по нея са основни оперативни активи на комбината, както и акциите на "Финметалс". Дружеството държи 71% от акциите на "Кремиковци", които вече са запорирани от държавата. Освен това облигационерите имат и варианти за малко над 10% от капитала на "Кремиковци". Клаузите задължават Митал, при всяко едно нарушение на договора, да изплати предварително книжата на 101% от номинала им.
Източник: Стандарт (25.02.2008)
 
Работниците от Кремиковци отново протестират "Около 4000 работници от "Кремиковци" АД по данни на КТ "Подкрепа" са се включили в днешния протест с настояване за изплащане на забавените заплати за януари, както и на парите за храна, дължими от ноември и декември 2007 г.", каза председателят на синдикалната организация в дружеството Людмил Павлов, цитиран от БТА. "Работниците настояват също за продължаване на оздравителната програма на компанията, защото с намалените доставки на природен газ комбинатът работи в така наречения "тих режим", добави той. Протестите ще продължат и утре, ако исканията не бъдат изпълнени, заяви синдикалният представител. "Ще бъдем пред входа на дружеството всяка сутрин поне до края на седмицата", каза Павлов.
Източник: Дневник (25.02.2008)
 
Преговори за цената на желязната руда – повишението може да облагодетелства на стоманолеярите от САЩ Според Ройтерс американските стоманодобивни компании може да се об;агодетелстват от повишението на цената на желязната руда, тъй като за разлика от много азиатски и европейски производители не са толкова зависими от световните доставки на суровините. Г-жа Мишел Апълбаум, анализатор на промишлеността в Michelle Applebaum Research в Чикаго, заяви, че “По ирония колкото по-високи са цените на желязната руда в световен мащаб, толкова по-успвшно се представят местните северноамерикански стоманодобиващи предприятия. Тази привидна аномалия се дължи на факта, че много малко от суровините за черната металургия се набавят чрез презокеанска търговия”. Г-жа Апълбаум добави, че местните цени ще нарастнат по-слабо в сравнение със световните, защото повечето предприятия в САЩ използват гранулирана желязна руда вместо прахообразна стоманена руда. Тя зави още, че “търсенето и предлагането на гразнулирана желязна руда е много по-слабо от това на празхообразната руда. Всъщност разликата между прахообразната и по-ценна гразнулирана руда продължава да се стеснява през последните пет години”. Друг анализатор от САЩ г-н Чарлз Брадфорд от Bradford Research се съгласи, че ефектът върху добивчиците в САЩ ще е по-малък отколкото върху тези от останалия свят. (Steel Guru)
Източник: Други (25.02.2008)
 
По процедурата за първоначално издаване на комплексни разрешителни към момента остава да бъдат издадени още 80, основно в областта на свиневъдството и птицевъдството. Това съобщи заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, който днес връчи комплексни разрешителни на предприятия. Разрешителни по процедурата за първоначално издаване получиха „Девня Цимент” – Девня, „ИНТЕРИОР ГЛАС”ООД-гр.Елена, „Хан Омуртаг” – София. Актуализирани комплексни разрешителни получиха топлофикациите в Пловдив и Плевен, „Дружба стъкларски заводи” – Пловдив, „Енел Марица Изток 3”, „Кумерио Мед” – Пирдоп и „Кераминженеринг”. Решения за неиздаване на комплексно разрешително има за 15 дружества, сред които „Харманлийски керамика” АД-Харманли, „Жити”АД – Русе и общински депа. По процедура се изисква подлежащите на закриване през юли 2009 година 75 общински депа, да получат откази за издаване на комплексно разрешително, обясни Георгиев. Същевременно те изпълняват програми за привеждане в съответствие, които подготвят закриването им. На тяхно място ще влязат в експлоатация 55 регионални депа, отговарящи на новите екологични изисквания. До момента по процедурата за първоначално издаване на комплексни разрешителни са издадени 187 решения, от които 49 са за неиздаване.
Източник: RuseInfo.net (25.02.2008)
 
Съкращават 20% от персонала на пристанище Бургас Ръководството на пристанище Бургас готви 20% съкращения, информира burgasinfo. Информацията бе потвърдена от синдикалните организации в порта. Причината за предстоящите съкращения е липсата на товарооборот от "Кремиковци". Близо 60 % от товарооборота в пристанището е свързан с металургичния комбинат, коментира лидерът на "Подкрепа" в порта Здравовеста Николова. Според нея държавната политика не реагира адекватно към проблемите на пристанището. Пример за това са няколко частни пристанища, които работят на територията на бургаския порт. "Това също е немалък фактор за липсата на работа", посочи Николова. Тя допълни, че ръководството на пристанище Бургас е водило разговори със синдикатите за съкращенията, но те не са съгласни. Изпълнителният директор на порта Аргир Бояджиев вече е подготвил докладна записка за съкращенията, която е представена за разглеждане от Съвета на директорите. В момента в пристанище Бургас работят 1600 души. (news.bg)
Източник: Други (25.02.2008)
 
Кандидат за флота иска “Кремиковци” Индийската "Есар" оглежда "Кремиковци". Компанията, която не успя да участва в търга за "Български морски флот", обмисля да влезе като стратегически партньор в металургичния ни комбинат. Това казаха брокери от Лондон, следящи процедурата около завода ни. Преди няколко месеца индийската компания подаде документи за участие в конкурса за БМФ чрез дъщерната си "Есар Шипинг енд Логистик", регистрирана в Кипър. Тя обаче не бе допусната до участие в процедурата. В областта на металургията индийците имат доста сериозен бизнес. "Есар Стийл" притежава 2 завода в Индия и още 5 извън нея - "Минесота Стийл" в САЩ, "Алгома Стийл" в Канада, Индонезия, Виетнам, Тринидад и Тобаго. Според запознатите с процедурата обаче новите индийци са склонни да влязат в комбината само след като бъде изчистен въпросът със собствеността и бъдат уредени отношенията с облигационерите, на които Прамод Митал дължи 325 млн. евро. Сред кандидатите за "Кремиковци", освен двамата украинци - Константин Жеваго и Ринат Ахметов, има още руска компания, която се предполага, че е свързана с Олег Дерипаска, една европейска компания и щатската "Ю Ес Стийл". Няма да допуснем производство и източване на "Кремиковци" за сметка на държавата, заяви вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той обяви, че точно затова държавата е решила да остави завода на "командно дишане" - само на минимално подаване на ток и газ от държавните НЕК и "Булгаргаз". България не може да бъде кредитор. Не познавам такива кредитори, които да дават пари, без да има каквито и да било гаранции, че някога ще си получат парите обратно, коментира той. Петър Димитров посочи, че се прави всичко възможно "комбинатът да е жив, но не можем да стимулираме работа на вересия".
Източник: Стандарт (26.02.2008)
 
Рязкото спадане на производството на "Кремиковци" ще доведе до сериозни сътресения в Пристанище Бургас, заяви изпълнителният директор на порта Аргир Бояджиев. "Кремиковци" е основен клиент на Пристанището и определя характеристиката на товарите на порта. Около 50% от вноса и износа на пристанището са суровини за "Кремиковци", поясни Бояджиев. Пристанището е разработило няколко варианта за разрешаване на проблема, които са свързани със съкращение на работници. Очаква се около 20% от персонала да бъде съкратен, като ще бъдат освободени хора, заети пряко с производствената дейност на пристанището, каза изпълнителният директор на порта. Утре Аргир Бояджиев ще се срещне в столицата с министъра на транспорта Петър Мутафчиев, за да разговорят за проблемите около "Кремиковци" и негативите, които търпи пристанището.
Източник: Бургас-днес и утре (26.02.2008)
 
„Кремиковци” – сред най-големите замърсители на София според еколози Комбинатът „Кремиковци” е един от най-големите замърсители на София и трябва да бъде затворен. Около това мнение се обединиха днес представители на различни екоорганизации. Няма никаква икономическа логика дейността на предприятието да продължи. Дори да се направят инвестиции в екологията, те ще са нерентабилни като бизнес инициатива, каза Никола Митев от партия „Зелена България”. Според него дори собственикът да се смени, положението на предприятието няма да стане по-добро, защото от дълги години комбинатът се използва само за източване и комисионни. Янаки Караджов от „Зелен Алианс” обяви, че екологичната експертиза показва, че „Кремиковци” е вторият най-голям замърсител в столицата след изпаренията от автомобилите.
Източник: Дарик радио (26.02.2008)
 
"Кремиковци" повлича след себе си и "Пристанище-Бургас" Проблемите в "Кремиковци" предизвикаха криза и в "Пристанище-Бургас" ЕАД. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Аргир Бояджиев. Той обясни, че портът понася големи загуби от непроизводителен престой. Причината за тях е това, че голяма част от вноса и износа от Бургас са суровините и продукцията на "Кремиковци". Товаропотокът сега е преустановен, а голяма част от получените суровини и продукция са запорирани от фирми, на които комбинатът е длъжник. На този етап в бургаския порт са задържани около 80 хил. т ламаринени рулони и 14 хил. т желязна руда. Информацията е от съдия-изпълнители и прокуратурата. "Тази година работата в бургаското пристанище започна добре и имаме товарооборот, който е по-голям в сравнение със същия период на миналата година, но в момента вече вносът и износът на продукция бележат сериозен спад. Въпреки усилията ни да привличаме нови и нови товари не можем да компенсираме загубите от големия срив, който търпим, заради "Кремиковци", обясни Бояджиев. Съветът на директорите и профсъюзите на бургаското пристанище обмислят как да излязат от положението, в което попадна портът заради състоянието на най-големия си клиент. Становището от съвещанието, което се проведе през изминалата седмица, е, че се налагат съкращения на кадри и жестоки мерки за ограничаване на разходите.
Източник: Дневник (26.02.2008)
 
“Асарел медет” инвестира над 11 милиона в екология за година Над 11.2 млн. лв. е инвестирала компанията “Асарел медет” в екологични проекти само през 2007 г. Това според ръководството на компанията е една от причините минно-обогатителния комплекс да бъде отличен на годишните награди за социално отговорен бизнес на Българския форум на бизнес лидерите в категорията “Инвеститор в околната среда 2007”. “За нас е особено важно, че имаме дългогодишна екологична политика и възприемаме инвестициите си в опазването на околната среда като важен фактор за устойчивото бъдещо развитие. Едно от доказателствата за това е, че през 2002 г. защитихме първия в страната сертификат по ISO 14 001 за опазване на околната среда:, подчерта изпълнителния директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Новите екопроекти на компанията са насочени към опазване на водите чрез съвременна система от хидроложки съоръжения и рекултивация на терените. През 2007 г. екипът на фирмата е подготвил западното насипище на рудника за техническа и биологична рекултивация. Компанията има и инсталация за сорбация на мед от отпадъчни води, която е изградена по специално разработена технология и в момента се въвежда в експлоатация. Панагюрското предприятие планира да инвестира и в изграждането на техника за екстракция и електролиза на мед.
Източник: Дневник (27.02.2008)
 
Съдбата на “Кремиковци” ясна до седмица Решение за съдбата на "Кремиковци" трябва да се намери най-късно до седмица, тъй като времето може да се окаже фатално за комбината. Това заяви вчера бившият изпълнителен директор на завода Александър Томов пред Нова телевизия. Тъй като доверието в предприятието пада, в момента е нужен свеж капитал, с който да се изплатят и заплатите на работниците. Металурзите продължават със стачките пред предприятието вече трети ден.
Източник: Новинар (27.02.2008)
 
Поредни финансови удари срещу "Кремиковци" Агенцията за следприватизационен контрол ще начисли нови неустойки на собственика на "Кремиковци" - този път за изчезналите военновременни запаси. Това съобщи Руси Статков от Надзорния съвет на АСК. Агенцията се е самосезирала от интервю във в. "Сега", в което шефът на Държавния резерв Николай Боршуков съобщава, че заради липсите е наказал комбината да плати над 320 000 лева обезщетение. АСК има право да начисли неустойки на купувача на "Кремиковци" - "Финметалс", в същия размер, обясни Статков. Той уточни, че задължението за съхраняване на въглища, метали и др. запаси е залегнало в специално приложение към приватизационния договор. Този документ обаче е изчезнал от досието. След като се заговори за липси в складовете на "Кремиковци", неофициално потърсихме от Държавния резерв информация за поетите от "Финметалс" ангажименти, но тъй като нямаме отговор, ще пратим и официално искане на базата на публикацията в "Сега, каза Статков. Той съобщи още, че агенцията контрольор готви ново искане до съда за ипотека върху имущество на "Кремиковци" - като обезпечение по исковете срещу "Финметалс". АСК води дела за 440 млн. лева неустойки и лихви срещу фирмата, която през 1999 г. купи комбината за 1 долар. Междувременно вчера бившият главен директор на комбината Ал. Томов обяви, че "Мерил Линч" усилено търси инвеститор за "Кремиковци" и че препродажба на "Финметалс" е възможна след 2-3 месеца. Инвестиционната банка бе наета от притежателите на облигации за 325 млн. евро, за да проучи финансовото положение на комбината и да предложи спасителен план. Цялата "Финметалс", която е собственост на "Глобал стийл" на Прамод Митал, както и основни производства на "Кремиковци" като линията за непрекъснато разливане на стомана са заложени като обезпечение по заема. "Кремиковци" е готов да работи и на ишлеме, за да си осигури оборотни средства и да навакса забавянето на парите за заплати и храна на персонала, съобщи пък Божко Бонев, корпоративен секретар на фирмата. "Една от възможностите е да намерим партньор, който под формата на ишлеме да обезпечи суровини, поръчки и оборотен капитал за комбината", поясни Бонев. Още не е ясно докъде са стигнали разговорите между министър Петър Димитров и облигационерите за назначаване на прокурист в "Кремиковци". Икономическото ведомство предлага Андрей Филипов, който и в момента е в управата на комбината.
Източник: Сега (27.02.2008)
 
"Минна компания" ще проучва "Прохорово" "Минна компания" спечели конкурса за проучване на площ в сливенската област Прохорово, съобщиха от фирмата. На територията ще бъде търсено и оценявано наличието на медна руда и други полезни изкопаеми. Проучването ще отнеме около 3 години. От находище "Прохорово" е извличана руда в миналото, но процесът е прекратен заради икономическа неефективност. Две са причините за това - местността е отдалечена от изградените мощности за преработка и добиваната руда е с ниско съдържание на метал. Предимство на находището е голямото количество на запасите - 280 млн. тона медни руди, според изготвен геоложки доклад от 1988 г. Част от площта на "Прохорово" е частна собственост, а около 70 на сто са включени в "Натура 2000", което ще усложни проучвателната дейност, коментират от компанията. Очакванията на "Минна компания" са при доказана икономическа ефективност на проекта да осъществи мащабна инвестиционна програма. Това може да стане само след отдаване на концесия на територията от страна на държавата.
Източник: Дневник (27.02.2008)
 
Жеваго готов с $1 млрд. за “Кремиковци” Украинският милиардер Константин Жеваго е изтеглил $1 млрд. заем от лондонския клон на Дойчебанк. Част от парите ще отидат за покупката на "Кремиковци", смятат банкери от Ситито. Друга част от парите - около $185 млн., е предназначена за развитието на рудни находища около Полтава. С инвестицията добивът на рудни пелети с високо съдържание на метал достига най-високо качество, а ефективността скача с 15 на сто, сочат анализи на фирмата на Жеваго "Ферекспо". Срещу парите олигархът е заложил контролираните от него общо 443 326 058 акции във "Ферекспо" чрез фирмата "Февамотинико". Сделката е подписана на 5 февруари, съобщиха запознати. Смята се, че Жеваго притежава до 75 на сто от "Ферекспо", чиято пазарна капитализация е $3 млрд. Според практиката си Дойчебанк не би била склонна да отпусне на Жеваго суха пара за повече от 35 на сто от заложените акции, което прави малко под $1 млрд., изчислиха банкери. "Има таен план за бърза продажба на завода. Не може всички да скочат и да си поискат дълговете в един и същи момент", заяви шефът на "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов. Според него държавата притиска Митал да продаде бързо. "Заводът издиша. Подават се 18 000 т газ на денонощие, а ни трябват по 24 000 т. Стан 1700 не работи и се пълни с продукция на входа, без да вади нищо. Само една влакова композиция вкарва суровина сутрин, вечер изкарва готова продукция", заяви Павлов. Според плана комбинатът ще бъде продаден на първия купувач, който извади $50 млн. оборотни пари. Нужни са спешно и средства за заплатите на работниците, чиито протести ще продължат и днес. В понеделник министър Димитров заяви, че държавата е решила да остави завода на командно дишане, за да спре източването му за сметка на хазната. Затова ще се подават минимално количество ток и газ от държавните компании НЕК и "Булгаргаз". Сагата с "Кремиковци" трябва да приключи до края на седмицата, защото ще е фатално, ако доменните пещи спрат, заяви и изпълнителният директор на комбината Александър Томов по Нова тв. Има пари за завода, но трябва да се позволи те да бъдат дадени, каза Томов, но без да назове името на инвеститора. Свой план за излизане от кризата са подготвили и синдикатите. Вчера те го представиха на икономическия министър Петър Димитров. Според авторите схемата трябва да удовлетвори и държавата, и облигационерите, които държат книжата от заема от 325 млн. евро на комбината. Двете страни, притежатели на дълговете на "Кремиковци", трябва да направят нова фирма, която да вземе от Прамод Митал активите на завода под наем, вероятно за 1 лев. След това започват да оперират и да произвеждат, докато се намери решение как Митал да прехвърли собствеността си. На практика това е елегантен начин да се избегне влизането в завода на прокурист, който да изземе властта от индийците, обясниха синдикалисти.
Източник: Стандарт (27.02.2008)
 
Gerdau ще разшири дейността си в Колумбия От Gerdau Group съобщиха, че са подписали споразумение за покупко-продажба на стойност 59 млн. щ.д. на 50.9% от акциите на Cleary Holdings Corp, компания занимаваща се с добив на металургичен кокс и притежаваща залеци на коксови въглища в Колумбия. Споразумението подлежи на одобрение от регулативните органи на колумбийския пазар. Коксът, произвеждан от въглища, се използва като една от суровините в стоманодобива в комплексните предприятия работещи с доменни пещи. Заводът има капацитет от 1 млн. тон металургичен кокс годишно и резерв по предварителни изчисления от общо 20 млн. тона коксови въглища. Почти цялата продукция се изнася за САЩ, Перу, Канада и Бразилия. Приблизително 1 300 човека работят за компанията, включително персонала и доставчиците. Г-н Андре Гердо Йоханпетер, изпълнителен директор на Gerdau, заяви че “Тази инвестиция е част от стратегията за разрастване на Gerdau Group и е още една стъпка към подсигуряването с жизнено важни суровини за добива на стомана. (Steel Guru)
Източник: Други (27.02.2008)
 
Решават за прокурист в Кремиковци До края на деня ще бъде взето решение дали в Кремиковци ще има прокурист, съобщи пред журналисти министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той посочи, че целта на назначаването на прокурист ще бъде не той да се меси в оперативното ръководство на комбината, а да може държавата да знае какво става там. По думите на Димитров има информация, че цените, по които Кремиковци купува суровините и материалите, с които работи, са нереалистично високи и по този начин продължава източването на компанията. Министърът конкретизира, че, за да може да има прокурист в комбината, това трябва да бъде одобрено от собственика Прамод Митал и новия изпълнителен директор на фирмата Гунтупали Джаганадам е уверил министъра, че днес ще говори с Митал по въпроса, за да бъде взето решение. Другият обсъждан въпрос с ръководството на дружеството е бил разсрочване на задълженията, но при разговорите е станало ясно, че Джаганадам разбира под „стари задължения“ натрупаните преди неговото идване на този пост, а според държавата това всъщност са текущи задължения. Димитров посочи, че за да се говори за разсрочване, трябва държавата да е получила твърди гаранции, че парите ще бъдат върнати, а досега такива няма.
Източник: Инвестор.БГ (27.02.2008)
 
С 10 % се увеличава основната месечна заплата в “Кремиковци” С 10 % се увеличава основната месечна заплата в “Кремиковци”. Това бе подписано в споразумение между работодателя и синдикатите в комбината в 14.30 часа днес, съобщи Людмил Павлов, председател на синдикалната организация на КТ “Подкрепа” в “Кремиковци”. Увеличението влиза в сила на 1 март 2008 г. Договореността е била постигната след двуседмични интензивни преговори. От страна на ръководството на комбината споразумението е подписано от Мита Джа - директор “Човешки ресурси”, Пламен Стоянов - оперативен директор, Емилия Каназирева – директор “Труд и работна заплата”; от страна на синдикатите – от ръководителите на организациите на КТ “Подкрепа” и КНСБ – Людмил Павлов и Васил Яначков. Александър Томов не е присъствал. “Работниците ще са доволни”, смята Людмил Павлов. Той уточни, че през декември 2007 г. синдикатите са заложили 25-процентно увеличение на заплатите. Следващите преговори за повишаване на заплатите, за да се достигне до набелязания ръст, ще се водят през септември – между 20-30 септември.
Източник: Агенция Фокус (28.02.2008)
 
Синдикатите дават "Кремиковци" под наем Профсъюзите вчера дадоха нова екзотична идея за спасяването на "Кремиковци" - комбинатът да бъде даден на подходящ наемател. Ден по-рано стана ясно, че шефовете на закъсалото предприятие се надяват да получат поръчки на ишлеме, за да не спира производството. В същото време стана ясно, че заради борчовете на комбината БДЖ му е "отпуснала" само един влак, който вози въглища за пещите. Доскоро 17 трена обслужваха товарите на гиганта. Министърът на икономиката пък вчера алармира, че източването на "Кремиковци" продължава. Комбинатът плаща суровини и материали на "безкрайно високи цени", обяви Петър Димитров. Той подчерта, че държи да бъде назначен прокурист, за да научава от него какво се случва в комбината. Държавата обаче има само 25% в "Кремиковци", така че не може да наложи свой човек за поста. Очакваше се снощи да стане ясно дали Прамод Митал, притежателите на облигации и икономическото министерство са харесали общ кандидат-прокурист.
Източник: Сега (28.02.2008)
 
Само един влак на БДЖ обслужва Кремиковци заради дългове. Той вози въглища от Бургас за металургичния комбинат. БДЖ извършва този транспорт, за да се осигури технологичният минимум на металургичния процес, се казва в съобщение от дружеството. За сравнение в предишните месеци БДЖ са превозвали товари на комбината със средно по 17 влака на ден. Задълженията на Кремиковци към железопътния превозвач са за 24 млн. лв., от които металургичният комбинат признава 17 млн. лв. До момента Кремиковци са изплатили 2.5 млн. лв. от тях, а за 9 млн. лв. са предложили схема за погасяване на задълженията на железопътния превозвач по ДДС. Останалите 5.5 млн. лв. от безспорните задължения не са платени.
Източник: Пари (28.02.2008)
 
Томов на тайна вечеря с шефове от АIG Александър Томов е бил забелязан да вечеря с двама представители на централното управление на американския застрахователен гигант АIG. Това съобщи електронното издание SportLine.bg. По време на срещата, която се е състояла през нощта в понеделник срещу вторник, Томов е бил чут да говори за осигурената вече титла на ЦСКА през този сезон. Както се говореше по-рано, американската компания, която е основен спонсор на "Манчестър Юнайтед", е единственият известен кандидат-купувач на родния футболен отбор. На следващия ден пък Томов съобщи, че таен инвеститор е готов веднага да налее 50 млн. евро в "Кремиковци".
Източник: Стандарт (28.02.2008)
 
Екоминистърът прати проверка Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров разпореди незабавна проверка в металургичния комбинат "Кремиковци". Причината са изказвания на синдикалисти, че има опасност от спиране на доменната пещ поради липса на суровини. Това ще доведе до опасност от екологично замърсяване. На място са пристигнали експерти от МОСВ и РИОСВ-София, заедно със зам.-министър Чавдар Георгиев. Директорът по техническите въпроси на "Кремиковци" Пирлов е уведомил РИОСВ, че доменни пещи 1 и 3 работят.
Източник: Стандарт (28.02.2008)
 
Държавата със свой човек в “Кремиковци” Прокурист ще влезе в "Кремиковци" до дни, за да спре източването на комбината. За това настоява икономическият министър Петър Димитров, който е принципал на държавния дял. Цените, на които комбинатът купува суровини и материали, са нереалистични и твърде завишени. Така заводът се източва. Това налага назначаването на прокурист, който да следи какво се случва в завода, каза Димитров. Вече се водят преговори с ръководството на завода за назначаването на прокурист. Индийците внимателно обсъждат подобен вариант и досега не са казали нито веднъж "не" против идеята. За подобен ход обаче изпълнителният директор Джаганатан Гунтопали чакал санкцията на собственика Прамод Митал. Гунтопали устно обещал на среща с Петър Димитров късно вечерта във вторник да плати заплатите на работниците за януари, както и парите за храна за два месеца. Индиецът поел ангажимент и да осигури оборотни средства за нормалното функциониране на комбината. Димитров поискал тези обещания да бъдат представени писмено в министерството до вчера вечерта. До 19 ч обаче това не се е случило, коментираха от икономическото ведомство.
Източник: Стандарт (28.02.2008)
 
Alcoa и Aluminum Corp. of China купуват 12% от акциите на Rio Tinto Alcoa Inc. и Aluminum Corp. of China ще купят съвместно 12% от акциите на международната рудодобивна компания Rio Tinto PLC чрез сделка, за която се твърди че ще достигне 14.05 млрд. щ.д., информираха компаниите. Това е най-голямта презокеанска инвестиция осъществявана някога от китайска компания, казаха от Aluminum Corp. of China, и може да попречи на агресивна оферта от страна на англо-австралийския минен гигант BHP Billiton за Rio Tinto. Alcoa заяви, че техният дял в инвестицията е 1.2 млрд. щ.д. Базираната в Лондон Rio Tinto се превърна в най-големата компания за добив на алуминий и боксит в света през миналата година, след като отправи по-висока оферта от 39.7 млрд. щ.д. в сравнение с Alcoa и купи монтреалската Alcan. Според наблюдатели този ход може да означава, че Alcoa се надява се добере до активите на дългогодишния си конкурент Alcan чрез новия му собственик Rio. “Просто се чудя дали няма нещо друго намесено, например дали няма да притиснат Rio Tinto за да се докопат до Alcan”, коментира Чарлз Брадли от Soleil-Bradford Research по време на интервю от Ню Йорк. Aluminum Corp. of China, най-големият китайски производител на алуминий и алумина, металният прах добиван от боксит, информира, че са осъществили покупката чрез изцяло тяхната компания базирана в Сингапур - Shining Prospect Pte. (AOL Money)
Източник: Други (28.02.2008)
 
US Steel размества ключови управители в Европа и САЩ Изпълнителният директор на US Steel Джон П. Сърма обяви няколко управителни промени в централата си в Питсбърг, Песилвания, и за дейността на компанията в САЩ и Европа. Действията целят да увеличат умението на компанията да “управлява ефективно и ефикасно увеличените си активи по цял свят”, според изявление. “От 2000 г., US Steel е закупула мощности за добив на необработена стомана на стойност 18,8 млн. щ.д. в САЩ, Канада, Словакия и Сърбия, както и допълнителни залежи на желязна руда, предприятия за производство на кокс и за плоско валцоващи и тръбни заключителни операции”, каза Сърма. “Тъй като редовно преразглеждаме управленската си структура за да осигурим ефикасност, ние вярваме че дойде времето за значителни промени, които ще ни позволят по-добре да фокусираме усилията си в ключови области и да капитализираме от пазара и от оперативни синергии, и двете реализирани и проектирани, и станали възможни от растежа ни”. (Platts)
Източник: Други (28.02.2008)
 
Браншът все повече разчита на вносни суровини Вносът на суровини за минната индустрия в България винаги е превишавал износа, но зависимостта от доставката на суровини все повече се повишава, въпреки че след преструктурирането на добивните предприятия производството нарасна и експортът леко се повиши. Най-голям дял държат медните руди и концентрати, от които през последните години зад граница се реализи-рат средногодишно по 150-190 хил. тона. След поскъп-ването на цветните метали на международните пазари приходите от експорта почти се удвоиха, което стимули-ра предприятията да продължат да изнасят. Проблемът е, че мощностите за преработка на рудните концентрати не достигат и затова предприятията изнасят основно непречистен продукт, който е по-евтин. Данните на статистиката сочат, че през 2005 г. са изне-сени над 124.7 хил. тона медни руди и концентрати на обща стойност 119.5 млн. лв. Година по-късно изнесе-ните количества вече надхвърлят 193.3 хил. тона, като приходите вече са за близо 390 млн. лв. Данните за 2007 г. са неокончателни, но за десетте месеца на годи-ната предприятията са експортирали над 133.6 хил. тона руди и концентрати на стойност 286.4 млн. лв. Само за десетте месеца на миналата година например са внесени близо 400 хил. тона медни руди и концен-трати на стойност над 1 млрд. лв. Като количество износът съставлява една трета от вноса на суровината. В същото време стойността на този внос е близо пет пъти по-висока от реализираните от износа приходи. Причината е, че предприятията потребяват по-скъпата пречистена суровина, докато добивната индустрия про-извежда суров концентрат, който тепърва трябва да се преработва зад граница. Преди години оловно-цинковите предприятия потребя-ваха основно българска суровина, но увеличаването на мощностите води и до нарастването на потребностите от оловно-цинкови концентрати. Докато през 2005 г. са внесени 149 хил. тона руди и концентрати, през 2006 г. количествата вече достигат 200 хил. тона. За последните 7-8 години компаниите инвестираха стотици милиони левове в добивната индустрия, но те са недостатъчни за пълната модернизация на сектора, твърдят експерти. Инвестициите в добивната индустрия трябва да отговарят на растящите потребности на мета-лургията, но този процес е труден и допълнително ще се забавя заради задължителните инвестиции в еко-логия, които секторът е длъжен да прави, предвиждат експерти.
Източник: Дневник (28.02.2008)
 
Чакат гаранции от "Кремиковци" Екоминистерството е поискало "Кремиковци" да гарантира, че няма да се създава опасност за околната среда, ако доменните пещи на комбината спрат. За документи са настояли експертите от МОСВ и РИОСВ-София след внезапната проверка, която направиха в сряда по сигнал, че доменните пещи на комбината могат да спрат работа. Тогава ръководството на завода обясни, че това е невъзможно, освен ако се преустанови газоподаването.
Източник: Стандарт (29.02.2008)
 
Глобалната минно-добивна индустрия забогатява в резултат от голямо потребление Инвестициите в екологични проекти не намаляват печал-бите на глобалната минно-добивна индустрия, които тя трупа през последните години в резултат от поскъпва-нето на металите. Данните за 2007 г. още не са излезли, но се предполага, че те ще покажат успех, близък до този от 2006 г. Бумът в минно-добивната индустрия през последните години продължава с почти същата сила през 2007 г. благодарение на миграцията към градовете и апетита на Азия към стоки. Не по-малка роля играе и търсенето от други развиващи се страни. През 2006 г. нетните печалби скочиха с 64% спрямо 2005 г. до 67 млрд. долара, но спрямо 2002 г. повише-нието е 1423%, показва изследване на консултантската компания PricewaterhouseCoopers. Приходите са нарас-нали с 37% до 249 млрд. долара. Скокът на цената на металите се обуславя от безпре-цедентно високото търсене от Азия - главно от Китай и Индия. Медта е стоката, донесла най-големите приходи или 32% от общите. В географско отношение Китай и Индия са основните пазари, що се отнася до общите приходи по местоположение на купувачите. И двете страни заемат по 8% от световните продажби. Европа и Северна Америка обаче продължават да са доминира-щи общо с 37%. Въпреки високите обеми на производство търсенето продължава да надхвърля предлагането и това тласка цените на продукцията на минно-добивната индустрия нагоре, отбелязва Mining Journal.
Източник: Дневник (29.02.2008)
 
Печалбата на индонезийската Inco се удвои през 2007 г. от цените на никела PT International Nickel Indonesia (Inco) информира в петук, че нетната печалба на компанията се е удвоила миналата година заради по-високата средна цена на никела и компанията е увеличила общото си производство. От Inco добавиха, че очакват произведения никел да е с 3% повече през 2008 г. Нетната печалба скочи до 1.17 млрд. щ.д. миналата година, в сравнение с 512 млн. щ.д. през 2006 г., а производството се е повишило със 7% до 76 748 тона. Средната цена, по която PT International Nickel Indonesia са реализирали произведения никел е била по-висока с 63% през 2007 г. и е била 29 881 щ.д. за тон. Ариф Сирегар, президент и директор на Inco, заяви, че годишното производство от 76 748 тона матиран никел е най-високото в историята на компанията като надвишава целените през 2007 г. 74 748 тона. Матираният никел е среден продукт от топенето, които трябва допълнително да бъде обработван за да се получи чист метал. Цената на никел MNI3, ключова съставка в неръждаемата стомана, удари рекордна цена на лондонската метална борса през май 2007 г. достигайки 50 000 щ.д. за тон. Компанията, 61% притежание на бразилската Companhia Vale do Rio Doce, очаква произведеният никел да се увеличи с 3% до 79 000 тона тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (29.02.2008)
 
И турски инвеститор иска Кремиковци Министърът на икономиката и енргетиката съобщи в кулоарите на Народното събрание, че от вчера нов инвеститор е проявил интерес към Кремиковци АД. Става дума за турска компания, на която министърът не пожела да съобщи името. Димитров обаче заяви, че държавата е блокирала всички акции на компанията. Междувременно БГНЕС съобщи, че са разписанинеобходимите мерки за организирано и безопасно спиране от експлоатация на доменните пещи вКремиковци. Това било установено от експерти на РИОСВ – София, след като е била изискана цялата документация, която описва мерките, чието изпълнение гарантира недопускане на екологични проблеми при спиране на доменните пещи, както и отговорните за тяхното изпълнение служители. По искане на РИОСВ – София е представен Оперативен план за подготовка спирането на доменна пещ № 1. Документът отразява готовността на комбината за адекватно реагиране при възникване на рискова ситуация и недопускане замърсяване на околната среда. Установено е още, че вКремиковци са налице необходимите технически и технологични инструкции, при чието изпълнение следва да не се допусне аварийна ситуация и замърсяване на околната среда.
Източник: Дарик радио (29.02.2008)
 
Турски инвеститор проявява интерес към "Кремиковци" Турска компания е проявила интерес към покупката на “Кремиковци”, съобщи в Народното събрание министърът на икономиката и енергетиката Пeтър Димитров. Чуждестранната комапния е поискала конфиденциалност и затова името й не може да бъде споменато. През 1998 година турската компания “Ердемир” проявявше интерес към приватизацията на металургичния комбинат. Тя извърши и собствено проучване в комбината, но до сделка така и не се стигна, макар че “Ердемир” предложи добра цена. По-късно комбинатът беше продаден на “Дару металс” за 1 долар. Петър Димитров заяви пред депутатите, че държавата ще иска гаранции от всеки кандидат-инвеститор за изпълнението на плана за жизнеспособност на комбината.
Източник: Дарик радио (04.03.2008)
 
Пазарджишкото дружество "Каучук" е най-големият български производител на каучукови изделия. Продуктовата номенклатура на компанията включва гумени транспортни (елеваторни) ленти, включително ленти за транспортиране на материали с висока абразивност и ленти за хранително-вкусовата промишленост. Освен транспортни ленти производството включва още маркучи, а годишно продукцията на компанията достига 600 хил. линейни метра. Основна част от продукцията е предназначена за клиенти от минната и преработващата промишленост, показват регистрационните документи на компанията. Клиенти на "Каучук" са "Мини Марица-изток", "Мини Бобов дол", "Асарел Медет", "Кремиковци", "Солвей - Соди".
Източник: Дневник (04.03.2008)
 
Разговорите с инвеститори за "Кремиковци" са започнали Международната инвестиционна банка "Мерил Линч" е започнала разговори с потенциални инвеститори в металургичния комбинат "Кремиковци", съобщи притежател на голям дял от облигациите, по които компанията е гарант с част от активите си. През миналата седмица представители на банката са се срещнали със заинтересувани компании в областта на металургията, но още няма твърдо заявен интерес, обясни облигационерът, пожелал анонимност. "Мерил Линч" беше потърсена от мажоритарния собственик на комбината Прамод Митал като консултант по алтернативите пред "Кремиковци", след като преговорите за продажба с украинския милиардер Константин Жеваго пропаднаха. Сред възможните алтернативи, от които банката трябва да посочи най-добрата, за индийския бизнесмен е и евентуалното затваряне на металургичния завод. Това потвърдиха източници от висшия мениджмънт на завода.
Източник: Дневник (04.03.2008)
 
“Кремиковци” завлича фирмата През януари и февруари обемът на товаро-разтоварните работи в Порт-Лом е по-нисък от очаквания. Това признава изпълнителният директор Борислав Михов. Намалението с около 45 - 50 хил. т се дължи на ситуацията около основния товародател - "Кремиковци". Заради натрупани задължения портът е престанал обслужването му. Но приема суровините, предназначени за него - железен концентрат, руди и кокс, които се доставят от изток. Количествата се прибират в складовете. При разплащане имаме готовност веднага да започнем товарене на вагони и да ги експедираме към комбината, обясни Борислав Михов. Останалите клиенти се обслужват коректно според сключените договори. В порта чакат с интерес избора на концесионера. От него ще зависят развитието на комплекса и на града, финансовото положение на докерите и специалистите.
Източник: Стандарт (04.03.2008)
 
Скоро Китай ще одобри новия комбинат Wuhan Steel Пекин скоро ще одобри планът на Wuhan Iron and Steel Group да построи стоманодобивен завод с капацитет 10 млн. тона в южния град Фанченганг, като така позволи да бъдат купени по-малките конкуренти от rival Liuzhou Iron and Steel (Liugang), заявиха правителствени и фирмени източници във вторник. Този ход е част от идеята на Китай да развие брега на залива Тонкин и да засили търговията с югоизточна Азия. “10 млн. тонния комбинат е определен като едион от седемте големи проекта за развитието на Beibu Bay (залива Тонкин) и правителството ще одобри строителството на стоманолеярния завод”, казаха източник от региналния отдел за развитие на провинция Гуангси. Wuhan Iron and Steel Group, четвъртата най-голяма стоманодобивна компания в Китай, вече е започнала подготовка за строителство на инфраструктурата в региона на брега на Гуангси, казаха източници от Wuhan Steel и управителите на Гуангси. Миналия петък Wuhan Iron and Steel Group и управата на град Фанченганг подписаха споразумение да строят основата на завода съвместно, добавиха източници от металургичната компания. (Reuters)
Източник: Reuters (04.03.2008)
 
Mechel обяви интереса си към Oriel Resources Mechel заяви интереса си към закупуването на Oriel Resources Plc. От компанията заявиха, че “Mechel в момента планира закупуването на Oriel. Процеса е още в началото си и не може да се каже със сигурност, че ще бъде отпавена оферта”. Oriel Resources Plc, собственост на няколко бизнесмени и институции, е базирана в Лондон компания за добив и обработка на никел и хром, която беше листната на алтернативния пазар за инвестиции на лононската фондова борса през март 2004 г. и на фондовата борса в Торонто през май 2005 г. Ключови активи на Oriel са стоманолеярната в Тиквин, проекта за добив на хромитна руда във Вошход, както и никеловото в Шевченко. Миналата година започна производството на желязохром в новото предприятие в Тиквин, на 200 км. Източно от Санкт Петербург. Oriel внася хромитна руда за предприятието, но планира да открие собствена рудодобивна мина във Вошход, Казахстан, през третото тримесечие на тази година. Компанията също така има проект за никел – Шевченко в Казахстан. (Steel Guru)
Източник: Други (04.03.2008)
 
ЕК открива процедура срещу България за разрешителното на „Кремиковци” Европейската комисия е взела решение за откриване на процедура срещу България заради неиздаване в срок на комплексно разрешително на „Кремиковци”, съобщи заместник-председателят на национално движение „Екогласност” Петър Пенчев, като цитира, че срокът, определен от европейското законодателство е 30 октомври 2007 година. Една от причините за откриването на процедурата е и оплакване от български екоорганизации за замърсяванията, причинени от комбината. Писмото от Европейската комисия е получено от еколозите в петък. В края на миналия месец заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев съобщи, че срокът, в който ще се реши дали да се издаде комплексно разрешително на „Кремиковци”, изтича на 23 октомври 2008 година. Еколозите поискаха незабавно затваряне на металургичния комбинат и изразиха опасения, че евентуалната препродажба на дружеството ще е поредната отсрочка на спазването на еконормите.
Източник: Дарик радио (05.03.2008)
 
Брюксел ни погва за “Кремиковци” Еврокомисията е взела решение за откриване на процедура срещу България заради "Кремиковци". Причината е замърсяването и неизпълнението на задължението за издаване на комплексно разрешително на комбината в срока, определен от европейското законодателство - 30 октомври 2007 г. Решението за откриването на процедурата по нарушение 2008/4060 е заради оплакване на екоорганизации от България за замърсяванията, причинени от комбината, съобщи Петър Пенчев, зам.-председател на национално движение "Екогласност". Писмото от ЕК от името на председателя на комисията е подписано от началника на отдел А.2 "Нарушения" към дирекция А. "Комуникация, правни въпроси и гражданска защита" към генерална дирекция "Околна среда" Хулио Гарсия Бургес. Писмото е получено от еколозите в петък. Проверката на информацията у нас отне няколко часа на чиновниците, които накрая обявиха, че няма открита процедура. Постоянното представителство на България към ЕС обяви, че прерогатив за откриване на официална процедура има единствено Колегиумът на комисарите на ЕК. На последното му заседание на 28 февруари такова решение не било взето. Само преди месец за старта на процедура срещу България информира и кметът на София Бойко Борисов. Като редови гражданин той изпрати сигнал в Брюксел за замърсяванията от комбината. И тогава в държавата никой не беше информиран за процедурата, а от Брюксел по-късно обясниха, че обмислят дали да инициират такава процедура. Преди дни зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев съобщи, че на 23 октомври 2008 г. изтича срокът, в който ще се реши дали да се издаде комплексно разрешително на комбината. Еколозите поискаха незабавно затваряне на "Кремиковци". Те припомниха, че по наредба от юни 2005 г. за нормите за допустими емисии на изпусканите вредни вещества се предвижда от 1 януари 2008 г. замърсител да не може да работи с превишаване на установени норми за допустимите емисии повече от 8 часа без прекъсване. Това според еколозите също е основание за закриване на комбината.
Източник: Стандарт (05.03.2008)
 
Синдикати: 4 фирми източват завода Четири са фирмите, през които се източват пари от "Кремиковци". Това обяви лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев пред журналисти вчера. Синдикатите имали данни, че директорът на завода Александър Томов подписва решения и сделки на своя глава, а парите от тях изпраща по сметките на фирми в чужбина. Данните ще бъдат дадени за разследване. Схемата е работила на принципа вкарване на скъпа суровина и изработване на евтина продукция. След 10 март предстои да бъде решено кога ще има нов национален митинг на работещите в комбината, казаха още от "Подкрепа".
Източник: Стандарт (05.03.2008)
 
Corus си спечели поръчка за 65 млн. паунда Corus, собственост на Tata Group, спечели договор на стойност 65 млн. паунда за снабдяване със стомана за изграждането на двата нови самолетоносача на британските кралски военноморски сили. “Доставката на 80 хил. тона стомана от Corus за двата кораба, на стойност 65 млн. паунда, е количеството необходимо за петия терминал на летище “Хийтроу” и три пъти количеството необходимо за стадион “Уембли”, заяви британският министър на отбранителните съоръжения, баронеса Тейлър. Говорител на Corus заяви, че Corus Construction & Industrial е спечелила договорът за доставката за военноморските сили в условията на силна международна конкуренция. Около 90% от стоманата ще бъде добита в предприятията на Corus в Сканторп, северен Линкълншир, Далзъл, близо до Мадъруел в Шотландия и в Скинигроув в Тийсайд. (NDTV Profit)
Източник: Други (05.03.2008)
 
BHP Billiton преговаря за рекорден заем от 55 млрд. щ.д. Минният гигант BHP преговаря с попечителски банки за рекордният заем от 55 млрд. щ.д. с цел да подсигури агресивната си оферта за конкурентите Rio Tinto, съобщиха банкови източници. “Водим преговори с няколко сходни банки”, заяви банкер запознат с въпроса в понеделник. Компанията и договорниците Barclays, BNP Paribas, Citigroup, Goldman Sachs, HSBC, Santander и UBS са се обърнали към десетина банки за гарантиране на заема, заявиха източници. Банките са помолени да осигурят по 2.5 млрд. щ.д. всяка, с идеята да задържат по около 1.75 млрд. щ.д. след по-мащабно обединение. Огромният размер на исканите средства за подсигуряване е първият голям тест за апетита на европейските банки през 2008 г. и ще определи капацитета на пазара. Огромната сума ще бъде компенсирана с 50-60 базисни пункта по заема, двойно от 22.5 – 32.5 базисни пункта, които компанията-цел Rio Tinto плати по скорошният 40 милиарден заем в щ.д. за закупуването на канадската Alcan. (Reuters)
Източник: Reuters (05.03.2008)
 
Кремиковци” няма място до София Веска Георгиева, шеф на Столичния инспекторат - Г-жо Георгиева, има ли опасност от екологично замърсяване на столицата заради спирането на основни металургични мощности в “Кремиковци”? През миналата седмица се разбра, че първа доменна пещ се подготвя за извеждане от експлоатация. - Спирането на първа доменна не крие рискове, ако се прави стъпка по стъпка, по плановете, които са ни представили. Но аз не мисля, че те ще я спрат. Това беше начин да привлекат общественото мнение към проблемите си. - Известна сте като един от най-големите противници на комбината. Така ли е? - “Кремиковци” е най-големият индустриален замърсител на столицата и не му е мястото в затвореното Софийско поле, което представлява котловина с неблагоприятни условия за разсейване на газовете, с температурни инверсии и мъгли. Освен това територията е силно урбанизирана. Налице са допълнителни замърсители като транспорт, човешко присъствие и т. н. Затова е добре индустриални източници на замърсяване като “Кремиковци” да бъдат изнесени в други зони. Или ако останат, то следва да работят на т. нар. режим на нулеви емисии. По моето скромно мнение обаче няма металургия на нулеви емисии.
Източник: Труд (06.03.2008)
 
Кремиковци под обсада - всички го обстрелват През последните няколко седмици обръчът около Кремиковци се затяга: * Най-напред БДЖ сви жп превозите на суровини до 1 влак на ден, за да не прекъсва технологичният процес в комбината, при 17 товарни композиции при нормални условия. Причината - задължения на Кремиковци в размер на 24 млн. лв. * В края на миналия месец Булгаргаз също започна да свива доставките си към металургичния гигант. Кремиковци има 19 млн. лв. разсрочени задължения, които засега обслужва редовно, но често забавя текущите си плащания, чийто размер възлиза на около 6 млн. лв. * НЕК също посяга към шалтера. Към средата на миналия месец дългът на комбината към електрокомпанията се изчисляваше на 81 млн. лв., от които 8 млн. лв. са просрочените суми, а останалите 73 млн. лв. са предоговорени и има подписано споразумение за разсрочено плащане. * Бургаското пристанище спря да обработва товари на Кремиковци заради дълг от 1.474 млн. лв. Пристанище Лом е задръстено с тонове суровини за комбината, тъй като БДЖ е спряло да вози товари “от” и “за” комбината. * Кредиторите на Кремиковци също дебнат от засада. Поредният абсурд около Кремиковци е, че комбинатът, чийто собственик е Прамод Митал, на практика може да се окаже, че не е негова собственост. В началото на февруари кредитори (QVT Fund LP) на Кремиковци се намесиха в продажбата му, като в специално изявление съобщиха, че са пред приключване на процеса да получат контрол върху собствеността му. През 2006 г. бяха емитирани 12-процентови дългови книжа за 325 млн. EUR, като срещу заема е било заложено технологично оборудване на комбината. На всеки три месеца Кремиковци трябва да изплаща 19.5 млн. EUR на собствениците на облигациите. Ако това задължение не се покрива, облигационерите получават контрола върху заложените активи. Именно поради възможността за запор от страна на притежателите на облигации заради нарушаване на клаузи за условията по книжата сегашният собственик не успя да продаде комбината на поредния стратегически инвеститор. Вероятността този сценарий да се реализира е доста голяма, тъй като рисковете за облигационерите са доста високи поради факта, че засега инвестиции в комбината от страна на сегашния собственик на практика няма. Тоест бъдещето на завода зависи до голяма степен от кредиторите, тъй като сделка не може да има без тяхно съгласие.
Източник: Пари (06.03.2008)
 
Държавата - от осанна до разпни го Държавата също се включи в затягането на обръча около комбината. Тя обаче се люшка от осанна до разпни го. Първоначално държавата в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката взе страна в спора “да го бъде или не” Кремиковци, като с числа и факти “защити” интересите на комбината да остане едно работещо предприятие в българската икономика. След това икономическият министър предупреди, че правителството може да се намеси в дейността на комбината при неизпълнени ангажименти. Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева също заяви в свое интервю, че няма основания Кремиковци да бъде затворен с довода, че няма собственик, който да спре мощности, носещи приходи от близо 1 млрд. лв. В крайна сметка държавата в лицето на държавната Агенция за следприватизационен контрол сложи примката на шията на комбината, като осъди Митал (Финметалс - мажоритарния собственик на Кремиковци) да плати 239.250 млн. лв. неустойки за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор. Ако парите не бъдат внесени, според икономическия министър ще бъде издаден изпълнителен лист, а след това е възможно да се запорират акциите на дружеството и да се стопира продажбата му. Засега обаче единствено има заявление от страна на икономическия министър, че по случая “Кремиковци” ще бъдат ангажирани всички органи, включително и Агенцията за държавен и финансов контрол. В същото време: 1) от прокуратурата заявиха, че няма да правят проверка за евентуално източване на комбината, защото няма данни за това. Това може да стане едва след евентуална ревизия. Магистратите нямат правомощия да се намесват при сделки и да искат спирането им; 2) наказателна отговорност от управителните органи на дружеството може да се търси само при обявен фалит. Собственикът не може да бъде разследван за това, че не управлява добре дружеството, освен ако не се докаже, че е знаел за неплатежоспособността му и не е открил процедура на производство по несъстоятелност; 3) в момента няма основание приватизационният договор за Кремиковци да бъде разтрогнат, въпреки че има нарушения, според директора на Агенцията за следприватизационен контрол.
Източник: Пари (06.03.2008)
 
Изходът - една предизвестена смърт през есента При така сложилата се ситуация изходът е ясен: краят на една предизвестена смърт вероятно в началото на есента. Това сочат и финансово-икономическите показатели на дружеството. Според икономическата логика Кремиковци е едно задлъжняло предприятие, което трябва да фалира. Безспорните, спорните и сумите към частни кредитори, които Кремиковци дължи, според оценки на експерти от МИЕ преди 4 години възлизаха на 847 млн. лв. Неконсолидираният отчет на дружеството за последното тримесечие на 2007 г. показва задължения за над 1.6 млрд. лв., които е натрупал Кремиковци към кредитори и доставчици. Но държавата си трае, защото при закриването на комбината кредиторите ще пият една студена вода, а това веднага ще рефлектира върху финансовата стабилност на икономиката. Смущаващ за възможностите на комбината да плаща редовно своите задължения е фактът, че с изключение на 2000 г. дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. Неслучайно то реализира постоянно загуби от основната си дейност. Печалбата например за 2003 г. в размер на 119 млн. лв. бе в резултат на реализиран положителен финансов резултат, а произходът й са т.нар. курсови разлики, които сега липсват. Подобрените показатели за общата ликвидност се дължат и на разсрочване на голяма част от дълговете на Кремиковци АД към НЕК ЕАД, Булгаргаз ЕАД, НОИ за дългосрочен период. Това разсрочване класифицира тази част от дълга, която се дължи след повече от 1 година, като дългосрочни пасиви. А тази рекласификация води до подобряване на текущите показатели, въпреки че за 2007 г. комбинатът отчита загуба от 35.9 млн. лв.
Източник: Пари (06.03.2008)
 
Nippon Steel: високите цени ще се отразят между април и септември Nippon Steel Corp очаква да се усетят намаления в печалбите през първото полугодие на икономическата годината, която започва на 1 април, заради високите цени, заяви висш служител в компанията. Изпълнителният вицепрезидент Киичиро Масуда заяви на пресконференция, че очаква разходите на японската промишленост да се повишат с над 2 трилиона йени през икономическата 2008/09 година. За настоящата година се очаква увеличението да е около 1 трилион йени. Той заяви, че запасите с въглища се очаква да са изключително голям проблем към април-май. (1 щ.д. = 103.86 йени)
Източник: Reuters (06.03.2008)
 
Minmetal ще се рзширява извън страната Китайската държавна Minmetals се цели в презокеанско разширяване на дейността си към Латинска Америка и Африка, за да си осигури необходимите ресурси и да снабдява растящата икономика на Китай. Г-н Жу Жонгшу, президент на Minmetals, заяви, че компанията се е фокусирала върху обекти в Южна Африка и Карибите и иска да упражни правото си за придобиване на дял в чилийски медни мини. “Обсъждаме възможностите за желязна руда в Африка, хром в Южна Африка и боксит в Карибите”, каза той като допълни, “Искаме да упражним правото си и сме в преговори с Codelco. Решението е на другата страна. Разширението ще спомогне на продажбите и печалбата на Minmetal да нарастнат с над 10% през 2008 г.” През септември 2007 г. от компанията обявиха, че са получили одобрение за закупуването на права за разкриване на залежи от ферохром в Южна Африка за 6.5 млн. щ.д. групата в момента има две листнати предприятия, Minmetals Resources в Хонконг, което осъществява повечето от добива на алуминий на групата, и Minmetals Development Co Ltd в Шанхай. (Steel Guru)
Източник: Други (06.03.2008)
 
“Кремиковци” готви екшън план за изход от кризата “Кремиковци” обсъжда екшън план за излизане от кризата, стана ясно след последното заседание на Управителния съвет на дружеството. Схемата предвижда клиенти на комбината да открият акредитивни плащания към НЕК, “Булгаргаз” и БДЖ срещу реализация на готова продукция. В момента “Кремиковци” е затрупан с метал, който не може да бъде реализиран, тъй като БДЖ отказва да вози товарите му. Тонове суровина за комбината чакат на пристанищата в Лом и Бургас. “Кремиковци” няма пари да плаща и на “Булгаргаз”, затова работи на минимални обороти. Въпросът е час по-скоро да бъде постигнато споразумение между заинтересуваните страни, коментира зам.-министърът на икономиката Нина Радева. Според информирани досега комбинатът е работил предимно с английската компания “Стемкор”. Тя, от една страна, е осигурявала суровини за завода, от друга, е реализирала готовата продукция. “Стемкор” е извършвала и плащанията към НЕК, БДЖ и “Булгаргаз”. Много често обаче преводите се бавели, което предизвикваше напрежение.
Източник: Труд (07.03.2008)
 
Комисията за защита на конкуренцията е започнала във вторник процедура по проверка на конкурса за отдаване на концесия на пристанище Лом. От регулативното ведомство потвърдиха и обясниха, че производството е стартирало след подадена жалба на един от участниците в конкурса - обединението "Порт Лом ТЕС - НРС". Групата обжалва взето решение от 15 февруари 2008 г. на комисията по допустимост. Това е сформираният орган към Министерския съвет, който се занимава с допускането за участие и избора на кандидат за концесионер на пристанището. От "Порт Лом ТЕС - НРС" така и не дадоха коментар за мотивите им за жалбата.
Източник: Дневник (07.03.2008)
 
Няма процедура срещу България заради "Кремиковци" Няма открита наказателна процедура от Европейската комисия към България заради липсата на комплексно разрешително на „Кремиковци". Това каза зместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, цитиран от БНР. „Ние имаме информация, че на последното заседание на колегиума на комисарите, проведено на 28 февруари, такова решение не е взимано. Само този орган има право да вземе съответно решение за процедура", каза още Георгиев. Припомняме, преди два дни зам.-председателят на „Екогласност" Петър Пенчев съобщи, че ЕК е взела решение да открие процедура срещу България след сигнал на наши екоорганизации за замърсяванията, причинени от комбината. Чавдар Георгиев каза още, че очаква въпросът за комплексното разрешително на "Кремиковци" да бъде решен до средата на лятото.
Източник: Дарик радио (07.03.2008)
 
Украинските стоманодобивчици ще увеличат инвестициите с 28% през 2008 г. Украинските стоманодобивни компании ще увеличат инвестициите си в основни ремонти и строителство с 28% през 2008 г. до близо 13 млрд. хривни, каза директорът на промишлената асоциация Metallurgprom Васили Каракулах. Тези инвестиции скочиха с 57.3% до 10.168 млрд. хривни през 2007 г., каза Каракулах по време на конференция за рудодобива и металите в Днипропетровск. Alchevsk Iron & Steel Works (AMK) е начело с инвестициите си в размер на 3.7 млрд. хривни, допълни той. ArcelorMittal Kryvy Rih, Ilyich Iron & Steel Works Works of Mariupol и Azovstal са инвестирали по 1.3 до 1.35 млрд. хривни всяка. Широките капиталови разходи в сектора за тон произведена стомана достигнаха до 237.50 хривни, или по 47 щ.д., докато общоприетата цифра в световната практика е 25-30 щ.д. за тон, заяви Каракулах. В AMK те са в размер на 916.70 хривни, или по 181.50 за тон. Инвестициите са насочени към основни ремонти на вече съществуващи предприятия за подготовка на суровини, доменни пещи и стоманодобивни заводи и енергийна инфраструктура; въвеждането на нови технологии за енергийна ефективност и замяна на традиционни енергийни източници, както и в технологии намаляващи драстично замърсяването, обобщи Каракулах. (Interfax)
Източник: Други (07.03.2008)
 
Турската Erdemir ще инвестира 4.2 млрд. щ.д. до 2012 г. Турската стоманодобивна компания Erdemir ще направи инвестиции за общо 4.2 млрд. щ.д. до 2012 г., заяви генералният директор на компанията Огюз Озген в петък. По време на прес конференция той съобщи, че производството на плоски стоманени продукти е нарастнало до 4.206 млн. тона минлата година от 3.903 млн. тона през 2006 г., докато дългите стоманени продукти са паднали до 1.917 млн. тона от 2.1 млн. тона за същия период година по-рано. Озген каза, че се очаква турското производство на плоски стоманени продукти да се достигне 15 млн. тона до 2010 г. при търсене от 16 млн. тона заради новите играчи на пазара. Той заяви желанието на компанията си да повиши продажбите си и печалбата за 2008 г. сравнени с предходната. Нетната печалба за 2007 г. се е понижила с 0.8% до 679.4 млн. лири. Продажбите на Erdemir през 2007 г. отчитат покачване с 11.2% в сравнение с 2006 г. до 5.454 млрд. лири. Озген посочи, че производството на предприятието им в Издемир се очаква да се покачи, а на предприятието в Ерегли, близо до Черно море, да остане на ниво близко до миналогодишното. Той очаква цената на стоманата да продължи да се покачва и да зависи от промените в цените на суровините. (Reuters)
Източник: Reuters (07.03.2008)
 
Засега не се налагат съкращения в пристанището, съобщи за BurgasNews председателят на Съвета на директорите на Пристанище Бургас ЕАД Нели Бенева след днешното заседание на борда. След кризата, в която попадна “Кремиковци”, пристанището е в много тежко състояние заради намаления обем на товарите, заяви Бенева. Друга причина за проблемите в порта е задължението да се изплаща оборудването на насипния терминал. За това се налага оптимизация на структурите в Дружеството за работна сила и в ЕАД-то. Съкращения ще има, но на по-късен етап, каза още председателят на борда. Преди да се вземе такова решение обаче, ще се направи преустройството на структурите. Дружеството за работна сила няма да се закрива, но ще работи за това, за което е създадено - товаро-разтоварна дейност, уточни Бенева.
Източник: Други (07.03.2008)
 
Създават работна група за уреждане на задълженията на „Кремиковци" Министерството на икономиката и енергетиката инициира днес среща между УС на „Кремиковци" АД, представители на синдикатите към комбината и ръководствата на „Булгаргаз", „НЕК" и „БДЖ". На срещата бяха дискутирани възможностите за уреждане на задълженията на металургичния комбинат към държавните дружества. Главният изпълнителен директор на „Кремиковци" Гунтупали Джаганадам предложи едномесечен план, в който предприятието да заработи с пълен капацитет и да започне да погасява своите задължения. На срещата бе взето решение за създаване на работна група, която да продължи разговорите на експертно ниво в късния следобед днес. Експертът, посочен от министерството в работната група е Велин Филипов.
Източник: Застраховател (10.03.2008)
 
"Кремиковци" почти договорило с МИЕ план за стабилизация Новият главен изпълнителен директор на “Кремиковци” Гунтупали Джаганадам заяви в неделя пред БНТ, до понеделник вечерта очаква да бъде постигнато съгласие между ръководството на комбината и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) по тримесечния план за стабилизация на дружеството. Това беше потвърдено и от зам.-министъра на икономиката Нина Радева. Според нея този план е единствената алтернатива за оцеляване на затъналия в дългове комбинат, който е заплашен от закриване заради неспазване на екологични стандарти. "Сега нашите разговори в Министерството на икономиката са изцяло насочени към плана за действие на комбината за следващите три месеца, как да пристигат материалите, къде да се изпраща продукцията, как ще се използват приходите, какви условия имаме с тези три държавни дружества – БДЖ, НЕК и "Булгаргаз". И се надяваме още утре вечер да бъде постигнато споразумение по текущите плащания и да започне превозът на материалите и продукцията на "Кремиковци" по БДЖ", каза Джаганадам
Източник: Медия Пул (10.03.2008)
 
Джаганадам: Очаквам съгласие по плана за стабилизация на "Кремиковци" Главният изпълнителен директор на “Кремиковци” Гунтупали Джаганадам заяви, че до утре вечер очаква да бъде постигнато съгласие между ръководството на комбината и екипа на икономическото министерство по тримесечния план за стабилизация на дружеството. Това беше потвърдено и от заместник-министъра на икономиката Нина Радева. Според нея, този план е единствената алтернатива за оцеляване на комбината. Сега нашите разговори в Министерството на икономиката са изцяло насочени към плана за действие на комбината за следващите три месеца, как да пристигат материалите, къде да се изпраща продукцията, как ще се използват приходите, какви условия имаме с тези три държавни дружества – БДЖ, НЕК и "Булгаргаз". И се надяваме още утре вечер да бъде постигнато споразумение по текущите плащания и да започне превозът на материалите и продукцията на "Кремиковци" по БДЖ, каза Джаганадам пред БНТ. На въпрос дали в момента се обсъжда продажбата на "Кремиковци", той заяви, че в момента задачате му е заводът да се стабилизира и да заработи, и да се нормализира процесът. Забавили сме заплатите на работниците с около десет дни, за което много съжалявам, призна Джаганадам. Но не очаквахме това внезапно блокиране на превозите. Надявам се тези дни да бъдат нормализирани и плащанията към работниците, допълни той.
Източник: БГНес (10.03.2008)
 
До седмица “Кремиковци” с нов собственик Сделка за "Кремиковци" ще има до седмица, съобщи източник, близък до преговорите за продажба на комбината. Подобна теза потвърди и украинският посланик у нас Виктор Калник. Константин Жеваго е почти сигурният нов собственик на комбината, заяви дипломатът в Сандански в събота. Не мога да кажа нищо поради конфиденциалност, но ще се чуе, коментира членът на борда на комбината Александър Томов. Седмица по-рано той обяви, че иска Жеваго да оглави както "Кремиковци", така и ЦСКА. Според запознати прехвърлянето на собствеността и на футболния клуб в ръцете на украинеца щяло да стане до лятото. В Лондон текат усилени преговори по придобиването на завода от украинския милиардер. Сделката се подготвя от Дойче банк, която събира един милиард долара за финансови операции на Жеваго, включително и пари за разплащане с кредиторите на металургичния ни гигант. Облигационерите на "Кремиковци" могат при смяна на собствеността веднага да си поискат изплащане на заема от 325 млн. евро, плюс 1% над номинала на всяка от книжата. С тях също се водят преговори от посредници на Жеваго. Те ги уверили, че при прехвърляне на собствеността ще продължават да получават редовно плащанията си по емисията.
Източник: Стандарт (10.03.2008)
 
Решението на US Steel от 2003 г. ще се изплати Решението на US Steel Corp от преди пет години да не продава огромната си мина за желязна руда в Минесота, а вместо това да купи друг рудник, е доста вероятно да се изплати тъй като европейските и китайските им конкуренти са изправени пред значително увеличение на цените на желязната руда използвана в стоманодобива. Г-н марк Лийнама, анализатор в Morgan Stanley на пазара на метали в Ню Йорк, скоро заяви, че “US Steel, която произвежда 100% от нуждите си за желязна руда на местния пазар, ще се облагодетелства най-много от по-голямото от очакваното увеличение на цените на желязната руда”. Преди US Steel да купи National Steel Corp. през април 2003 г. компанията планираше да продаде мината си в град Маунтин Айрън, Минесота, известна като Minntac, заедно с Clairton Coke Works и транспортни съоръжения на частния инвестиционен фонд заинвестиции в непублични компании от Ню Йорк. Но като част от опита си да си осигури трудов договор със синдиката United Steelworkers в предприятията на National Steel, US Steel изостави плановете си да продава рудодобивните си мини и се съгласи да купи Keetac на National Steel. (Steel Guru)
Източник: Други (10.03.2008)
 
„Дер Щандарт”: България и Румъния се борят за инвестициите на концерна „Фьост Алпине” На около 7 млрд. евро се изчислява размерът на инвестициите, които австрийският стоманодобивен концерн „Фьост Алпине” възнамерява да направи в района на Черно море, пише в броя си от понеделник в. „Дер Щандарт”. Намеренията на компанията да инвестира в региона доведе до остра конкуренция между България и Румъния, които се опитват по всякакъв начин да привлекат на своя страна инвестиционната програма на „Фьост Алпине”. В гонката се включи и Украйна, която обяви, че може да предостави за целта пристанището си „Пивдений” край Одеса. Турция също е сред чакащите, въпреки че не е спрягана за един от фаворитите. През лятото се очаква да бъде изберан най-подходящият от десетте кандидати, а през есента ще бъде обявено и окончателното решение на концерна. „Фьост Алпине” е един от водещите европейски концерни за преработка със собствена стоманодобивна база. Петте поделения – стомана, благородна стомана, системи за железопътен транспорт, профили и автомобили заемат водещи позиции на световните пазари. Компанията е представена в над 50 страни по целия свят, където има повече от 350 предприятия. За „Фьост Алпине” работят повече от 40 000 души, които допринасят за реализирането на годишен оборот от над 10 млрд. евро. Повече от 40% от оборота на концерна идва от поръчки за автомобилната индустрия, железниците и авиопроизводството. В България "Фьост Алпине" инвестира активно от няколко години. Дружеството е един от стратегическите партньори на "Кремиковци". Неколкократно дори са се появявали слухове, че австрийците могат да купят металургичния комбинат. "Фьост Алпине" е мажоритарен собственик и на "Асарел Медет" в Панагюрище - най-голямото предприятие на Балканите за преработка на медна руда.
Източник: Агенция Фокус (10.03.2008)
 
Hyundai Steel може да инвестира 2.3 трилиона вона в пещ Hyundai Steel Co., второто най-голяма южнокорейска стоманодобивна компания, може да похарчи 2.3 трилиона вона за построяването на трета доменна пещ до 2015 г., тъй като търсенето на стомана за автомобило и корабостроенето расте. Предприятието може да произвежда по 4 млн. метрични тона стомана на година, заяви Ким Соо Мин, изпълнителен вице президент на базираната в Инчеон, Южна Корея, компания. Производството на първите две доменни пещи се очаква да започне през 2010 г. те ще позволяват на Hyundai Steel да произвежда автомобилна стомана и тежки плочи използвани в корабостроенето за да се повиши конкурентността и да се съревновават с Posco при повишеното търсене. Това, също така, полага основите на по-голямо снабдяване с желязна руда и въглища от страна на BHP Billiton Ltd. и другите минни компании. “Това е бизнес, които си струва да се пробва в дългосрочен план”, каза Ким Гюнг Юнг, анализатор към Samsung Securities Co. в Сеул. “Световното търсене на стомана ще продължи да расте, водено от Азия и Близкия Изток. Като допълнение, филиалът им Hyundai Motor ще се нуждае от постоянни доставки от стомана”. Цената на стоманените плоскости може да скочи, заради недостига ще се запази в Азия до 2010 г. заради търсенето от страна на корабостроителите от Китай и Южна Корея, заяви миналия месец Mirae Asset Securities Co. (Bloomberg)
Източник: Други (10.03.2008)
 
Кремиковци: Очакваме до три месеца да имаме стратегически партньор Кремиковци е в преговори с правителството на България от 1 март 2008 г. и изчаква финално решение от тяхна страна, което, както разбираме, ще бъде позитивно относно функционирането на комбината в пълен капацитет в следващите три месеца. Това се казва в официално опровержение, изпратено от комбината до медиите, в което се отхвърля статията и съответните новини за нов собственик на Кремиковци, публикувана в днешния брой на вестник Стандарт. През тези три месеца се очаква Merrill Lynch да осъществи ангажимента си по откриване на стратегически партньор, се казва още в опровержението. Според източник на вестника сделка за Кремиковци ще има до седмица. Подобна теза е потвърдил и украинският посланик у нас Виктор Калник, се казва в статията. Константин Жеваго е почти сигурният нов собственик на комбината, заяви дипломатът в Сандански в събота, пише още Стандарт.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2008)
 
“Кремиковци” още не бил продаден Металургичният комбинат “Кремиковци” все още няма нов собственик, заявиха вчера от ръководството на дружеството. Преди дни украинският консул у нас Виктор Калник заяви, че Константин Жеваго е почти сигурният нов собственик на завода. От дружеството изготвиха нов тримесечен план, чиято цел е да възстанови работата на предприятието и да помогне за изпълнение на екологичната програма на “Кремиковци”. През това време се очаква експерти от инвестиционната банка “Мерил Линч” да приключат финансовия анализ на дружеството и да дадат препоръки за продажбата му. Междувременно от БДЖ съобщиха, че все още не е решено дали ще бъде възстановена нормалната схема на работа със завода.
Източник: Новинар (11.03.2008)
 
От "Кремиковци" отрекоха за продажба на Константин Жеваго От ръководството на "Кремиковци" (KREM) отрекоха информацията, че сделката за продажба на комбината е почти договорена, и че най-вероятният нов собственик е украинският милиардер Константин Жеваго. В официално съобщение на дружеството се казва, че "Кремиковци" е в преговори с българското правителство за възстановяване на доставките на природен газ и електроенергия, както и за възстановяване на обслужването на компанията от БДЖ. В същото време пък международната банка Мерил Линч работи по намиране на стратегически партньор.
Източник: Дневник (11.03.2008)
 
КНСБ: От намаления капацитет на „Кремиковци” губят и фирмите доставчици Правителството да предприеме всички действия за съхраняването на „Кремиковци” в работещо състояние, настояват от КНСБ. Според синдикатите Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на транспорта трябва да положат усилия за нормализиране работата на комбината. Ако заводът продължи да работи на минимален капацитет, фирмите доставчици – БДЖ, НЕК и „Булгаргаз” ще понесат огромни загуби, коментираха от КНСБ. От Конфедерацията са категорични, че исканията на работниците в „Кремиковци” и в „ЧЕЗ Електро България” трябва да бъдат изпълнени в най-кратки срокове. В тази връзка синдикалистите са поканили министрите на икономиката и енергетиката Петър Димитров, на социалната политика Емилия Масларова, ръководството на ЧЕЗ, както и представители на „Главна инспекция на труда” за обсъждане на проблемите.
Източник: Дарик радио (11.03.2008)
 
"Кремиковци" да си назначи директор за връзки с инвеститорите, реши КФН Димана Ранкова, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”, задължи членовете на управителния орган на ПД „Кремиковци” АД, гр. София, в 14-дневен срок от получаване на решението да назначи по трудов договор директор за връзки с инвеститорите.
Източник: Застраховател (12.03.2008)
 
Кльокнер Металснаб АД удвоява оборота Увеличаване на продажбите на метали и метални изделия от 80 хил. т на 140 хил. т планира Кльокнер Металснаб АД през тази година. Компанията ще инвестира в подобряване на използваните технологии и ще разработи специални преференциални условия за определени клиенти, съобщи изпълнителният й директор Иван Кашукеев. За да изпълни целите си, дружеството планира увеличение и на персонала. Мажоритарен собственик на дистрибуторската компания Металснаб холдинг е Кльокнер и Ко, който от началото на годината притежава 77.3% от акциите на дружеството. Освен с дистрибуция на метали и изделия българската компания Кльокнер Металснаб се занимава и с производство на електрозаварени тръби и профилиране на лостове от поцинкована и PVC покрита стомана и арматурни заготовки. От декември 2007 г. досега цената на арматурното желязо скочи от 500 USD за тон на близо 1000 USD за тон, заяви Иван Кашукеев. Всички суровини за металургията са поскъпнали със 70%. Причините за ценовия скок са недостигът на суровини и голямото търсене.
Източник: Пари (12.03.2008)
 
"Кльокнер Металснаб" ще удвои продажбите си през следващите 12 месеца и ще модернизира съоръженията си, съобщи вчера шефът на дружеството Иван Кашукеев. От началото на годината "Металснаб Холдинг" осъществява дейността си под името "Кльокнер Металснаб" АД.
Източник: Сега (12.03.2008)
 
Консолидацията в китайският стоманен сектор трябва да приключи до 2010 г. Китай трябва да приключи целта си да концентрира 50% от добива на стомана в ръцете на десетте най-големи компании от стоманената промишленост на страната до 2010 г., заяви Жанг Сиаоганг, главен директор на Angang Group. Жанг, които е също и председател на китайската асоциация за желязо и стомана, добави че “множество малки предприятия за стомана ще трябва да се обединят или ще изчезнат”. Angang, базирана в североизточната провинция Ляонинг, подписа споразумение през 2005 г. за обединение с местния си конкурент Benxi Iron and Steel. Денг Килин, управителен директор на централнокитайската Wuhan Iron and Steel, заяви че обединението между индийската Mittal и Arcelor от Люксембург е поставило стоманодобивните компании по цял свят под напрежение. Той заяви, че компаниите за стомана трябва да се преструктурират и обединяват за да посрещнат новите предизвикателства. Денг добави, че неговата компания е пуснала в ход процедурата по обединението с Panzhihua Iron and Steel, базирана в югозападната провинция Синчуан. Стоманодобивните компании в Китай и по целия свят са изправени пред огромно ценово напрежение заради очаквания скок от 65% на цената на вносната желязна руда, както и заради покачващите се цени на кокса. (CNN)
Източник: Други (12.03.2008)
 
Rio Tinto ще търси повече продажби на спот пазара Световният номер 2 в добива на желязна руда Rio Tinto Ltd/Plc заяви, че може да продава повече желязна руда на спот пазара, където възвръщаемостта все още превишава тази на дългосрочните договори, въпреки голямото увеличение, което някои стоманодобивни предприятия са готови да приемат. Rio продължава да принуждава клиентите си да плащат скъпо за рудата от австралийския регион Пилбара, за да компенсира ценовите разлики за превоз на суровини от бразилската Vale. “Въпреки, че непрекъснато обръщаме внимание, Rio продължава да продава рудата си от Пилбара без надбавката, която смятаме че трябва, заради това, че е толкова по-евтина от рудата от други места”, заяви Сам Уолш, главен изпълнителен директор на подразделението на Rio Tinto за желязна руда по време на пресконференция в Перт. (Reuters)
Източник: Reuters (12.03.2008)
 
Димитров: Полицията да охранява „Кремиковци” Полицията да охранява „Кремиковци” е поискал министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в писмо до вътрешния министър Румен Петков. Повод за искането са сигнали за криминални действия на територията на комбината, постъпили в икономическото ведомство. В „Кримиковци” кражбите са ежедневие, посочва в писмото си до Румен Петков министър Петър Димитров. По думите му след проведени разговори с ръководството на завода нееднократно е повдиган въпросът за липсата на охрана, което е предпоставка за извършваните всеки ден престъпления. Проверка на икономическото министерство показва, че към момента не е подписан договор за охрана на Кремиковци, а старият е изтекъл.Охраната на комбината се състои само от няколко човека, посочва още Петър Димитров.
Източник: Дарик радио (13.03.2008)
 
Полицейска охрана може да поеме "Кремиковци" Да се извърши проверка на охраната на металургичния комбинат "Кремиковци" и при нужда да се осигури полицейска охрана, е поискал министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров от вътрешния си колега Румен Петков, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в сряда. Искането е отправено след сигнали за дейния в завода, които имат криминален характер. „На проведените разговори с представители на ръководството на предприятието и синдикалните организации нееднократно пред мен беше повдиган и обсъждан въпросът с липсата на охрана в комбината и ежедневните кражби и липси, които се установяват от ръководителите на отделните производства”, посочва Димитров в разпространеното от ведомството му съобщение. Проверка на икономическото министерство показала, че старият договор за охрана на комбината е изтекъл, а нов не е подписан. Охраната на предприятието била само от няколко човека, което е предпоставка за извършване на престъпления.
Източник: Медия Пул (13.03.2008)
 
Първенците от миналогодишната класация БТК и Кремиковци си размениха челните места, след като металургичният комбинат започна да разпродава активи. Приходите от продажби на стоманодобивното предприятие достигнаха 1.43 млрд. лв., след като делът в продажбите от перо “други” достигна 418 млн. лв. В същото време в разходната част на отчета са извадени 104.65 млн. лв. от балансовата стойност на активите. Това означава, че основна част от приходите на Кремиковци идва от разпродадени активи. В последните месеци на годината ръководството на Кремиковци е продало гарата, която осъществява връзката с БДЖ, мината за рудодобив и обогатяване, единствената подстанция, търговските бази и над 1500 дка земи около комбината. В същото време БТК си запазва приходите от продажби от почти 1 млрд. лв., но губи първото място. Дистрибуторът на горива Петрол АД отново допълва челната тройка. Изненадата в тазгодишната класация на в. Пари е Химимпорт. Холдингът е увеличил приходите си от продажби двойно, с което излиза на четвърто място с 521.8 млн. лв. Следват Булгартабак, Синергон и Топливо, които си запазват миналогодишните нива на продажби. В същото време новите компании на БФБ като Първа инвестиционна банка, Еврохолд България и Софарма трейдинг се настаниха директно сред първите 10 дружества. Кредитната институция зае осма позиция с 269.7 млн. лв. приходи от лихви, а Еврохолд само за година увеличи продажбите си пет пъти, с което стана девети. Софарма трейдинг показа сили още в първата си година на публично дружество, като влезе в десетката с 259.5 млн. лв. В класацията на в. Пари намериха място и Трейс Груп Холд, Енемона, Корпоративна търговска банка, Девин и Спарки, които също са дебютанти. Строителният холдинг зае двадесет и първа позиция с оборот от 126.9 млн. лв. Само на две места под него остана Каолин.
Източник: Пари (13.03.2008)
 
Държавата с вето за продажбата на завода Държавата вече ще трябва да бъде информирана при препродажбата на приватизирани предприятия, които не са си изпълнили задълженията по договора за раздържавяване. Поправка в Закона за приватизация заради казуса "Кремиковци" внесоха шефът на червената група Михаил Миков и колегата му Евгений Иванов. Според текста при неизпълнени задължения по приватизационния договор купувачът е длъжен да съгласува продажбата на акции, дялове и активи с Агенцията за следприватизационен контрол. АСПК ще може да учредява законна ипотека или да налага възбрана върху имуществото на купувача или на приватизираното дружество. При неизпълнени приватизационни задължения купувачът ще трябва всяка година да внася в АСПК финансов отчет за дейността на дружеството, да съгласува увеличение, намаление на капитала, както и намерение да използва като обезпечение повече от 10% от активите. Според друг текст агенцията ще може да задържа 10% от събраните суми и с тях да повишава заплатите на служителите си. По данни на АСПК в момента се водят 1200 дела на стойност 1,2 млрд. лв. 350 млн. лв. пък са съдебно признатите задължения на неизрядни купувачи на държавно имущество.
Източник: Стандарт (13.03.2008)
 
Протест в „Кремиковци”, ако не нормализират доставките на ток и газ Служителите на „Кремиковци” излизат на протестно митинг-шествие, ако до петък държавата не нормализира доставките на газ и ток към комбината, съобщи председателят на Стачния комитет в предприятието Ренета Петрова. Вървим към едно доста критично положение, което вече води до опасности, до организирано спиране на комбината и ние категорично не сме съгласни с това, каза Петрова. Продължаваме да смятаме, че „Кремиковци” трябва да бъде контролирано много строго от държавата, докато стане сделка или се намери инвеститор, а след това постоянно, допълни председателката на Стачния комитет в комбината. При отказ на правителството да изпълни исканията на работниците, в петък сутринта те ще се съберат на площад "Александър Невски". Оттам шествието ще премине покрай сградата на Министерството на икономиката и ще завърши с митинг пред Министерския съвет.
Източник: Дарик радио (13.03.2008)
 
Докато другите печелят много, комбинатът губи Ведна много успешна година за стоковите пазари се отбелязва все по-голям ръст на цените на суровините. Заради голямото търсене от Китай всички металургични комбинати по света отбелязват големи печалби. Единствено Кремиковци прави изключение. Общата непокрита загуба на комбината достигна 958 млн. лв. Вчера Министерството на икономиката и енергетиката отново предложи на ръководството на Кремиковци нов механизъм за изплащане на задълженията.
Източник: Пари (13.03.2008)
 
НЕК, БДЖ и Булгаргаз възобновяват обслужването на "Кремиковци" Държавните монополи "Булгаргаз" и НЕК възобновяват доставките за "Кремиковци", а БДЖ подновява нормалното обслужване на комбината по превоз на суровини и продукция. Това съобщиха от пресцентъра на КНСБ, а като причина се посочва подписаното късно снощи споразумение между икономическия министър Петър Димитров и представители на комбината. По информация на КНСБ, възобновяването на доставките е обвързано с регулярното изплащане на задълженията към държавните компании. Синдикалната организация съобщи, че в споразумението е включено и задължение "Кремиковци" да изплаща редовно заплатите на работниците и служителите в комбината. До вчера са изплатени трудовите възнаграждения на половината от работещите и е поет амгажимент за изплащане на останалата част от дължимите суми до края на седмицата. Затова насроченият за утре протестен митинг на металурзите се отлага. КНСБ допълни и че Министър Петър Димитров е изпратил писмено искане до главния прокурор Борис Велчев за извършване на разследване от прокуратурата в "Кремиковци" АД. Булгаргаз сви доставките за "Кремиковци" до технологичния минимум през миналия месец, а БДЖ отказа да вози продукцията на комбината и продължи да транспортира суровини, само колкото да се поддържат производствените мощности в експлоатация. От нормалните 17 композиции дневно в завода пристигаше само 1 през последните седмици, а правителството упорито отказваше да ги поднови докато не се изработи график за погасяване на текущите и разсрочени задължения. Това беше възприето като натиск от страна на държавата, която притежава 25% от капитала на дружеството към мажоритарния собственик Прамод Мшитал да го продаде. Спряганият за най-вероятен купувач - украинският милиардер Константин Жеваго е единственият, който официално декларира стратегически интерес към комбината при среща с премиера Сергей Станишев на 30 януари. Според източници на "Дневник" до сделка не се стигна, тъй като на Прамод Митал е отправена много ниска оферта между 20 и 30 млн. евро. Тогава индийският бизнесмен нае като консултант международната банка Мерил Линч. Задачата й е да намери стратегически партньор за компанията и да посочи най-добрата алтернатива за Митал в срок от 3 месеца, който почти съвпада с лихвеното плащане по облигациите, гарантирани с акции и активи на комбината. В този срок мениджърите на комбината поискаха от държавата да отложи своите претенции по старите задължения с цел дружеството да се съвземе и да започне нормално производство, с което да ги изплаща. Отказът на държавата пък се прие като пореден опит за натиск делът на Прамод Митал в "Кремиковци" да бъде продаден на Константин Жеваго.
Източник: Дневник (13.03.2008)
 
Неръждаемата стомана нестабилна; купувачите не са склонни да купуват големи количества Специализираните стоманодобивчици очакваха купувачите на неръждаема стомана да навлязат на пазара отново през ранната 2008 г., но покупките продължават да с базирани на необходимите количетсва. Производственият сектор използващ неръждаема стомана склщчва договори за да има по-малки доставки на неръждаема стомана напоследък в САЩ, Европа и Азия. Отгоре на това цените на никела се увеличиха с над 60% през 2007 г. в сравнение с 2006 г. като повишиха цената на неръждаемата стомана с над 40%, което спря много североамерикански клиенти да купуват големи количества, заради страха че ще се окажат с големи количества скъпа суровина във време на рецесия. “Пазарът на неръждаема стомана е много слаб от известно време”, пише Майкъл Гамбардела от J.P. Morgan Securities от Ню Йорк. “Купувачите изчакват с покупките като очакват по-ниската цена на никела да доведе до по-ниски цени и на неръждаемата стомана”. Обаче това не се случва, тъй като цената на никела може да е с около 50% по-ниска от миналия май, но месечните цени на неръждаемата стомана не са и с 25% по-ниски. (Purchasing.com)
Източник: Други (13.03.2008)
 
Руската MMK увеличи дела си в рудодобивната Belon Третата най-голяма компания за добив на стомана в Русия MMK увеличи дяловото си участие в въгледобивната и занимаваща се с търговия на стомана група Belon до 41.3% от предишните 10.75%, предаде агенция Interfax. Източник е съобщил, че MMK е придобила 50% в кипърската Onarbay Enterprises притежаваща 82.6% от Belon. MMK е продала едновременно с това 10.75-те си процента. Belon добива и изнася кокс, използван в стоманолеенето, и въглища за парни котли, използвани за производство на електроенергия. Компанията произвежда и тухли и други строителни материали и търгува с валцована стомана, произведена от Magnitogorsk и други руски металургични предприятия. Мажоритарен собственик на Magnitogorsk е милиардерът Виктор Рашников. Belon е базиран в сибирския град Новосибирск. Компанията е добила 2.48 млн. тона кокс през първото полугодие на 2007 г. или 46% повече от предходната година. (Reuters)
Източник: Reuters (13.03.2008)
 
"Кремиковци" ще се разплаща с държавните фирми през специални сметки Постигната е договорка между ръководството на "Кремиковци", Министерството на икономиката и енергетиката и държавните фирми, към които комбинатът има дългове, да се разкрият специални сметки, които да обслужват директно плащанията към НЕК, "Булгаргаз" и "БДЖ". В резултат на това споразумение държавните компании са се съгласили да възстановят изцяло доставките на суровини за металургичния завод, а до два дни след това ще се открият и акредитивните сметки, през които "Кремиковци" ще плаща до 15 ден текущите си задължения за доставените ток, газ и извършен транспорт на суровините.
Източник: Медия Пул (14.03.2008)
 
Кремиковци ще плаща сметките си към Булгаргаз, НЕК и БДЖ в срок до 15 дни Ръководството и представителите на синдикатите на Кремиковци АД подписаха късно снощи декларация, с която гарантират, че ще заплащат всички текущи дължими суми на БДЖ ЕАД, НЕК ЕАД и Булгаргаз Холдинг ЕАД в срок до 15 календарни дни, считано от деня на възстановяване на пълния размер на услугите от страна на държавните дружества, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Ръководството на Кремиковци изрично е декларирало при разговорите с представителите на МИЕ, че ще се стреми да запази графика за изплащане на заплатите на работещите в дружеството. Поетите в декларацията ангажименти ще се гарантират чрез акредитивни сметки в съгласувана между страните банка, с които да се обслужват директно задълженията на металургичния комбинат към неговите първокласни доставчици на услуги - БДЖ, НЕК и Булгаргаз. След проведените технически консултации относно финансовите параметри на предложената схема, представителите на БДЖ, НЕК и Булгаргаз Холдинг са я подкрепили по принцип, съобщават още от МИЕ. Предложението е съгласувано и с финансова институция, която ще гарантира плащанията към кредиторите. Схемата ще започне да функционира незабавно след откриването акредитивни сметки.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2008)
 
"Кльокнер Металснаб" предвижда удвояване на продажбите Новата компания "Кльокнер Металснаб" АД предвижда да удвои продажбите си през настоящата година до 140 хил. тона, съобщи главният изпълнителен директор на дружеството Иван Кашукеев на 11 март по време на представянето на стратегията за развитие на българския пазар. Тя ще се реализира чрез модернизиране на наличните технологии и съоръжения като се направят инвестиции в материално-техническата база. До края на март ще бъде готова и цялостната инвестиционна програма на дружеството. Като основни моменти в нея се очертават разширяване на предлагания асортимент от качествени стомани и цветни метали, инвестиции в наличните складове, както и обогатяване на предлаганите услуги във връзка с развитието на пазарите. На този етап не се налага откриването на нови бази в страната. "Кльокнер Металснаб" се появи на българския пазар след като немската "Кльокнер и ко" закупи 77% от капитала на "Металснаб холдинг" в края на миналата година. Придобиването е резултат от дългогодишното сътрудничество между двете фирми и стратегията на мажоритарния собственик да не променя името на фирмата на местния си партньор. Българската компания е първият и единствен партньор на "Кльокнер и ко" в страната още от 1996/1997 година. Към момента "Кльокнер Металснаб" разполага с осем сервизни и складови бази в седем ключови града в страната, като два от тях са на река Дунав и два край Черно море. Производствената структурата на фирмата покрива всички възможни сфери на търговията и потреблението на изделия от черни и цветни метали. Нейни партньори са всички български заводи, произвеждащи такива изделия.
Източник: Банкеръ (14.03.2008)
 
"Кремиковци" изпаднал в неплатежоспособност Прокуратурата ще дири виновниците за лошото състояние на "Кремиковци". Вчера министърът на икономиката прати поредния сигнал за нарушения, извършени от ръководството на комбината, и Софийската прокуратура започва проверка. Има данни за безстопанственост, сключване на неизгодни сделки и престъпления против кредиторите, става ясно от писмото на Петър Димитров. Работната група, която проверява дейността на предприятието за 2006 и 2007 г., е докладвала на министъра, че "Кремиковци" е изпаднал в неплатежоспособност. Търговският закон задължава в такива случаи шефовете на комбината да се обърнат към съда и да започнат процедура по несъстоятелност. Ако не го сторят в 30-дневен срок, ги чакат глоби и дори затвор. Това е поредният сигнал, който икономическото министерство праща до прокуратурата в последно време. Преди няколко дни министър Димитров уведоми и МВР, че комбинатът не се охранява, с молба полицията да поеме това задължение. Разкритите от сегашната проверка нарушения обаче бяха известни още м.г., тъй като министерството има свой представител в УС на компанията - Стоян Пирлов, а министърът - свой заместник в консултативния съвет за "Кремиковци" - Нина Радева.
Източник: Сега (14.03.2008)
 
Турци и швейцарци оглеждат “Кремиковци” Турци и швейцарци оглеждат "Кремиковци". Представители на "Ердемир" и на "Дюферко" са били през миналата седмица на оглед на завода и са заявили, че имат "изключително голям интерес" към комбината. Това обяви пред журналисти Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ. Турците и швейцарците бяха сред кандидатите за приватизацията на завода още през 1999 г., но загубиха битката с Валентин Захариев, който придоби комбината за 1 долар чрез "Дару металс". Александър Томов е отново главният шеф в "Кремиковци", съобщи пък председателят на Националната федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Според него това било записано в протокола от заседанието на 4 февруари, когато Прамод Митал направи промени в управлението на завода. Тогава Томов бе свален от поста главен изпълнителен директор и на негово място бе назначен Гунтупали Джаганадам. След полагането на подписите от участниците в заседанието корпоративният секретар Божко Бонев е дописал на ръка името на Томов като "старши изп. директор", каза Павлов. Обяснението пред присъстващите било, че така му е наредил Прамод Митал. Людмил Павлов съобщи още, че регистрация на новия Управителен съвет все още няма.
Източник: Стандарт (14.03.2008)
 
Прокуратурата сезирана за източване на "Кремиковци" Сигнал за съмнения в длъжностни престъпления и източване на "Кремиковци" от представители на ръководството на дружеството е изпратил министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров до главния прокурор Борис Велчев, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в четвъртък. Писмото се основава на проверка от работна група, създадена за установяване на финансовото състояние на "Кремиковци", която е проверила счетоводството на "Кремиковци” АД за периода 1 януари 2006 – 31 декември 2007 г. Одитирана е инвестиционната програма, финансово–икономическо състояние на дружеството, вземанията и задълженията и тяхната събираемост, както и сделките с дълготрайни метариални активи и обществените поръчки на комбината. Дейността на комисията не е приключила, но досега е установено, че не са изплащани заплати в предприятието от два месеца, комбинатът не оже да се разплаща с доставмиците си и липсват суровини за изпълняване на дейността на дружеството- Съгласно официалната справка, приложена към сигнала до Велчев, дълговете комбината към БДЖ назхвърлят 20 млн. лв, към НЕК и "Булгаргаз Холдинг” бърчовете съ съответно 12 млн. лева и 6 млн. лева.
Източник: Медия Пул (14.03.2008)
 
Държавата изправя "Кремиковци" на крака за продажба Министерството на икономиката прие да се включи във вдигането на "Кремиковци" на крака и подготовката му за продажба от настоящия мажоритарен собственик Прамод Митал, съобщи в четвъртък заместник икономическият министър Нина Радева. Тя уточни, че вероятно до края на месеца международната банка "Мерил Линч", която бе привлечена като консултант от индийския бизнесмен, ще намери стратегически инвеститор. Затова държавните монополи "Булгаргаз" и НЕК възобновяват доставките за "Кремиковци", а БДЖ подновява нормалното обслужване на комбината по превоз на суровини и продукция. Информацията беше съобщена от пресцентъра на КНСБ, но впоследствие я потвърдиха от министерството на икономиката. Късно в сряда вечерта е било подписано споразумение между икономическия министър Петър Димитров и представители на комбината. По информация на КНСБ възобновяването на доставките е обвързано с регулярното изплащане на задълженията към държавните компании, както и с усилията за навременно изплащане на работните заплати. До сряда са били изплатени трудовите възнаграждения на половината от работещите и е поет ангажимент за изплащане на останалата част от дължимите суми до края на седмицата. Затова и насроченият за петък протестен митинг на металурзите в София се отлага. Металурзите обаче все пак ще протестират, но пред административната сграда, която е пред главния вход на "Кремиковци". Спряганият за най-вероятен купувач - украинският милиардер Константин Жеваго, е единственият, който официално декларира стратегически интерес към комбината при среща с премиера Сергей Станишев на 30 януари. Според източници на "Дневник" тогава до сделка не се стигна, тъй като на Прамод Митал е отправена много ниска оферта между 20 и 30 млн. евро, но интересът на украинския милиардер е останал. Минималното количество суровини, което в момента се доставя на комбината, пък е имeнно от концерна на Жеваго - "Феррекспо". Украинската преса съобщи преди седмица, че "Феррекспо" е подписал дългосрочен договор за доставка на желязна руда под формата на пелети от своите мини (едно от трите състояния, в който тя се доставя). Той е за 1.3 млн. тона пелети годишно и е подписан с компания от региона, а като най-вероятен клиент се посочва "Кремиковци". Облигационерите на комбината потвърдиха, че към момента най-силен интерес към него проявява именно Константин Жеваго, който търси и мощности за преработка на неговата руда в краен продукт.
Източник: Дневник (14.03.2008)
 
Акциите на BlueScope се качиха след предвиден скок на цените Акциите на BlueScope Steel Ltd., най-големият стоманолеяр в Австралия, скочиха до най-високите си нива от четири месеца по време на търговията в Сидни след предвиден “силен” скок на световните цени на сплавта. Износът от Китай ще намалее “значително” тази година, а Индия може да внася, заявиха от базираната в Мелбърн компания в представяне пред инвеститорския форум на Goldman Sachs JBWere Pty в Ню Йорк. По-високите цени на стоманата, подсилвани от нарастващото търсене в цял свят, ще увеличат приходите през това полугодие, заявиха от компанията потвърждавайки по-ранното съобщение. Citigroup Inc. завиши оценката си за приходите от цялата година на BlueScope миналия месец с 16%, заради увеличението на цената. “Компанията се движи по-добре отколкото очакваше пазарът”, заяви по телефона Андрю Сикъли, началника по ценни книжа на Intersuisse Ltd.. Презентацията на главния изпълнителен директор Пол О’Мали може също да е повишил интереса към книжата, каза той. BlueScope Steel се покачи с 50 цента, или с 5.7%, до 9.26 австралийски долара в 16:10 вчера в Сидни, най-голямото повишение от 14 ноември насам. Книжата отчитата понижение от 4% тази година, по-малко от 18-те процента спад в индекса S&P/ASX 200. (Bloomberg)
Източник: Други (14.03.2008)
 
Руската Norilsk Nickel получи правото да разработва източник в източен Сибир Руската Norilsk Nickel спечели правото да изследва и добива метали от групата на никела, медта и платината в района на Ийско-Тагулская в източно сибирския район Иркутск, информираха от компанията. Компанията за добив на никел Vostochno-Sayanskaya, представляваща Norilsk Nickel, е платила 726 млн. рубли за лиценза. Ийско-Тагулските суровини достигат 7.5 млн. метрични тона никел, 3.5 млн. м.т. мед и 750 млн. м.т. метали от групата на платината, според първоначални данни на руската федерална подпочвена агенция Rosnedra. Лицензирания район включва запасите Токти-Ой от никел, мед и платина и се разппростира на 15 867 кв.км. Информацията на компанията з геоложката структура и проспекта на Ийско-Тагулская, обаче, е за още по-големи залежи от тези в лиценза, тъй като Norilsk Nickel също така се занимава с изследването на съседната местност Кингашкая в район Красноярск. През 2007 г. Norilsk Nickel подписа споразумение с държавните власти за “финансиране, проспектиране и оценка на суровините в източен Саяни” и започнаха геоложко изследване, включително и сондаж. Компанията очаква всички разходи по изследването на район Ийско-Тагулская да надхвърлят 2.5 млрд. рубли. Изследванията ще се осъществят съвместно с BHP Billiton. (Platts)
Източник: Други (14.03.2008)
 
УНИАН: Константин Жеваго може да стане собственик на „Кремиковци” до края на март Посланикът на Украйна в България Виктор Калник съобщи, че сделката за закупуването на най-големия български металургичен завод „Кремиковци” може да приключи съвсем скоро, предаде УНИАН. Очаква се сделката на стойност един милиард долара да бъде финализирана до края на месеца като гарант ще бъде „Дойче банк”. От посолството на Украйна в България са уверени, че новият собственик на „Кремиковци” ще бъде украинският предприемач Константин Жеваго. В края на месец януари българският премиер Сергей Станишев се срещна с Жеваго, след което посочи, че украинският бизнесмен е готов да инвестира 80 милиона евро в „Кремиковци”.
Източник: Агенция Фокус (14.03.2008)
 
"Кремиковци" отново работи с пълен капацитет "Кремиковци" отново работи с пълен капацитет, съобщиха от пресцентъра на дружеството. В прессъобщението се припомня, че това е станало възможно сред поредица от срещи, започнали от 1 март под ръководството на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, които са довели до това комбинатът да влезе днес между 13.30 ч. и 14.00 ч. в нормалния си режим.
Източник: Дарик радио (15.03.2008)
 
"Акселор Митал", която е собственост на индийския милионер Лакшми Митал, иска да закупи комбината "Кремиковци", съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред радио Варна. Най-големият производител на стомана в света иска да стане собственик на частта, притежавана от по-малкия брат Митал - Прамод. Държавата не продава своя дял, подчерта Петър Димитров. Досега интерес да закупят 71% от акциите на металургичния комбинат проявиха украинският бизнесмен Константин Жеваго, американската "Норд Американ Стийл", както и турската "Ердемир".
Източник: Монитор (17.03.2008)
 
По-големият брат Митал иска "Кремиковци" По-големият брат Митал - милиардерът Лакшми, се включва в надпреварата за купуването на металургичния комбинат "Кремиковци", който в момента е собственост на брат му Митал. Новината бе потвърдена вчера от икономическият министър Петър Димитров в интервю за радио Варна. Председателят на синдикалната организация на металурзите Людмил Павлов потвърди пред "Новинар", че Лакшми е изпратил писмо до правителството, с което е заявил желанието си да участва в конкурс за покупка на "Кремиковци". Павлов обясни, че преди време Лакшми Митал заедно със сина си правили оглед в комбината. Лакшми Митал е собственик на компанията „Аселор Митал”, която е най-големият производител на метали в света. Заедно с него интерес към предприятието имат още американски, швейцарски, турски и украински фирми. От събота "Кремиковци" работи на пълни обороти. Основна причина за това са възстановените доставки на метал, ток и газ от БДЖ, НЕК и „Булгаргаз”. Миналата седмица беше подписано споразумение за възстановяване на доставките от държавните дружества към "Кремиковци".
Източник: Новинар (17.03.2008)
 
И най-богатият Митал поискал "Кремиковци" Сред кандидатите за "Кремиковци" се е наредил още един участник - "Арселор Митал", притежавана от Лакшми Митал, най-богатият член на известната фамилия. Това съобщи вчера министърът на икономиката Петър Димитров вчера във Варна. Желанието на стоманения крал да придобие контрола върху дела на брат си Прамод Митал в "Кремиковци" е заявено с писмо от 12 март, адресирано до премиера Станишев. "Арселор Митал", която притежава заводи в цял свят, е производител №1 на стомана на планетата. "Държавата засега няма да продава своя дял в "Кремиковци", поясни още министърът. Той потвърди, че украинският бизнесмен Константин Жеваго също остава сериозен кандидат. Според Димитров изходът зависи до голяма степен от притежателите на книжа от облигационния заем за 325 млн. евро, които контролират "Финметалс холдинг" - фирмата, която е собственик на 70% от "Кремиковци". Държавата като притежател на 25% от акциите щяла да иска гаранции за екологични ангажименти и програма за модернизация, подчерта министърът.
Източник: Сега (17.03.2008)
 
Лакшми Митал проявява интерес към „Кремиковци“ Стоманодобивният магнат Лакшми Митал е проявил интерес да купи изпадналия в криза български металургичен комбинат Кремиковци, заяви българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров, цитиран от Ройтерс. Димитров заяви, че Митал, собственик на най-големия стоманодобивен гигант в света „АреслорМитал“, е изпратил писмо до българския министър-председател, в което проявява интерес към завода, притежание на неговия брат Прамод Митал. Българският министър на икономиката и енергетиката също така повтори, че подобно писмо е било изпратено и от украинския милиардер Константин Жеваго, контролиращ 73% от листваната на Лондонската фондова борса стоманодобивна компания „Ferrexpo“. Анализатори определят Лакшми Митал като „неудобен инвеститор“. Затова свидетелстват 217-те инцидента, регистрирани само за една година, многобройни стачки с искания за по-високи заплати и неизпълнени ангажименти в заводите му в ОНД, припомня БГНЕС.
Източник: Дарик радио (17.03.2008)
 
"Норддойче" ще купи "Кумерио" през април Германската медодобивна компания "Норддойче Афинери" планира до края на април да придобие 95% от белгийската "Кумерио", съобщиха от концерна. Това ще създаде най-голямата медна корпорация в Европа. Белгийското дружество е познато у нас като собственик на завода за мед край Пирдоп - "Кумерио мед". "Ние сме готови да придобием "Кумерио" и да създадем пред всички наши акционери визията на една обединена компания", каза Берн Друвен, изпълнителен директор на "Норддойче". Предложението за покупка на медната компания беше заявено за първи път през юни 2007 г., тогава от "Норддойче" бяха готови да заплатят около 1 млрд. долара за мажоритарен дял в "Кумерио". Сега германската компания притежава 30 на сто от акциите на белгийския холдинг. Според договореното между двете компании 15 работни дни след придобиването от "Норддойче" ще изплатят сумата по сделката. От 2002 г. цената на медта е нараснала почти 4 пъти. Новата обединена компания ще произвежда годишно 1 млн. тона катодна мед и в нея ще работят около 4600 служители. Освен в България двете компании имат производствени мощности в Германия, Белгия, Италия и Швейцария.
Източник: Дневник (17.03.2008)
 
Руски гигант ще инвестира 1.4 млрд. щ.д. в Турция Magnitogorsk Iron and Steel Works (MMK), най-голямото предприятие в руския стоманодобив, в партньорство с Atakas Metallurgy Industry And Trade And Port Administration ще инвестира в турския стоманодобивен сектор. Инвестицията на руската компания ще е на стойност 1.4 млрд. щ.д. MMK, с пазарна капитализация 11.1 млрд. щ.д., и Atakas Group, с персонал от 700 човека, ще поставят основите на предприятие за желязо и стомана, което ще започне да функционира от 2009 г. То ще достигне пълния си капацитет през 2010 г. и ще добива по 2.5 млн. тона годишно. Инвстицията е най-голямата в сектора тъй като се започва от нулата, заяви Реджеб Атакаш, президент на Atakas Group. “Въпреки, че Турция се нарежда на 11-о място в света по стоманодобив, световният ни пазарен дял е едва 1.5%. Производството на плоски продукти е 13% от общия ни стоманодобив. В развитите страни този процент достига 60. Тези цифри показват изкривяване на пазара”, добави той. Налице е голям “дефицит на стомана”, които е почти 8 млн. тона на турския пазар, авяви Атакаш и добави, “този дефицит ни струва по 6 млрд. щ.д. годишно. (Turkish Daily News)
Източник: Други (17.03.2008)
 
"Арселор": Заемите на "Кремиковци" да се преструктурират Преструктуриране на облигационния заем на "Кремиковци" и на отпуснатия кредит от Държавния фонд за възстановяване и развитие, е предложил в писмото си до премиера Сергей Станишев братът на сегашния мажоритарен собственик на комбината Прамод Митал – Лакшми. Това съобщи във вторник министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той прочете пред журналисти част от писмото за силния интерес от страна на европейския концерн "Арселор Митал", собственост на магната Лакшми Митал, който прояви интерес към закупуване на затъналия в дългове комбинат. Големият брат е поел ангажимент за програма за капиталовложения за подобряване на оперативната динамика и за насърчаване на оперативните маржове, възвръщаемост и стойност на дружеството. Бизнесменът обещава "подобряване на резултатите на дружеството по отношение на спазване на всички приложими закони за околната среда на местно, регионално и международно ниво". Освен помощ по преструктурирането на облигационния заем за 325 млн. евро и държавния кредит, Митал се наема с уреждане на неизплатените задължения за данъци, социални осигуровки и други дългове на "Кремиковци".
Източник: Медия Пул (19.03.2008)
 
Четири компании искат "Кремиковци" Четири компании са проявили интерес към покупката на "Кремиковци", стана ясно вчера. Турската компания "Ердемир", украинският инвеститор Константин Жеваго, Лакшми Митал и украинският бизнесмен Ринат Ахметов са изпратили писма до икономическото ведомство, в които заявяват намерението си да купят комбината. Американската компания "Ю Ес Стил" също може да се включи към списъка с кандидат-купувачи, но засега не е водила официално разговори с българските власти.
Източник: Новинар (19.03.2008)
 
Катар планира завод за стоманена стопилка Катар планира да изгради завод за стоманена стопилка с капацитет 1.2 млн. тона, заяви министърът на финансите Юсуф Хюсеин Камал. Проектът също така обхваща производството на 800 хил. тона арматура, допълни той по време на встъпителните си думи на 8-ата международна конференция за желязо и стомана в Marriott в Доха вчера. Камал, които е още президент на Qatar Steel, заяви че е много вероятно проекта да бъде одобрен още тази година. Той заяви, че Qatar Steel предприема стъпки в посока на задоволяване на търсенето на стомана и желязо в страната като увеличат производството си. Икономическият бум в Катар повиши търсенето на строителни материали. Потреблението в световен мащаб също се разшири значително. Qatar Steel предприе серия от инициативи с цел да се повиши производствения капацитет. Провеждащите се в момента модернизации и разраствания са проектирани така, че да осигуряват продукти на световно ниво, което допълнително ще заздрави позициите на компанията в световната стоманена промишленост. Камал заяви, че Qatar Steel е извървяла дълъг път от основаването си през 1974 г., когато е изградено първото комплексно предприятие за стомана в залива. Днес компанията е призната за лидер в стоманодобива. (Gulf Times)
Източник: Други (19.03.2008)
 
Министър на стоманата предупреждава частните стоманолеярни за скока на цените Г-н Рам Вилас Пасуан, индийският министър на стоманата, предупреди частните стоманени компании, че държавата ще вземе строги мерки, ако цената на стоманата продължи да се покачва. Г-н Пасуан заяви, че правителството няма да има друг избор освен да създаде регулаторен орган за стоманата, ако компаниите продължават да предизвикват правителството. “Въпреки, че правителството не желае наличието на регилаторен орган за цената на стоманата, обстоятелствата го налагат. Премиерът е сериозно обезпокоен от скока на цената на стоманата. Тази сутрин имах разговор с него. Ще се сренем веднага след като се върна в Делхи тази вечер. Ако компаниите за стомана не успеят за контролират цената, правителството ще бъде принудено да назначи независим регулатор”, поясни г-н Пасуан. Той предупреди, че “съм го правил преди при телекомуникациите и ще го направя отново за стоманата, ако частниците не успеят да си вземат поука от обстоятелствата”. Министърът каза още, че по-ранните увеличения са били оправдани, с оглед на покачващите се цени, но последните повишения са довели до дисбаланс между цената на готовата продукция и разходите за суровини. “Защото 50% увеличение на цената на желязната руда би трябвало да доведе до 10% покачване на цената на стоманата, но се случва точно обратното”, обобщи той. (Steel Guru)
Източник: Други (19.03.2008)
 
Плащането на 99,92 млн. евро на мажоритарния акционер в "Кремиковци" е станало с решение на акционерите Плащането на 99,92 млн. евро на собственика на мажоритарния акционер в "Кремиковци" "Финметалс Холдинг" АД - "Глобал Стиил Холдинг Лимитед" е упълномощено с решение на извънредната среща на акционерите. Тя е била специално свикана във връзка с уреждането на този въпроси и компанията "Финметалс" е участвала в гласуването в качеството си на заинтересована страна. Това съобщи пресцентърът на комбината. Решението е било утвърдено от Министерството на икономиката и енергетиката като представител на правителството и неговото акционерно съучастие с 25 на сто от собствеността на комбината, посочва пресцентърът на дружеството. Миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в сигнал до главния прокурор заради съмнения за нарушения от страна на ръководството на комбината на разпоредби на Наказателния кодекс изрази недоумение от огромната сума, която е била платена. В писмото си до главния прокурор министърът посочва, че по справки от Българска фондова борса и Комисията по финансов надзор се вижда, че едва малка част от набраните средства по облигационния заем са послужили пряко за нуждите на "Кремиковци" АД. В тази връзка от пресцентъра на комбината посочват, че по отношение на облигационния заем от 325 млн. евро, крайните резултати от справката на работната група, създадена за установяване на финансовото състояние на "Кремиковци", все още не са финализирани. От комбината информират, че охранителната система на територията на дружеството е подсигурена с денонощен режим на работа. В "Кремиковци" е организирана и група за бързо реагиране, за да се подсили регулярната охрана. Плащането на заплатите е частично забавено, посочва пресцентърът. В тази връзка са предприети мерки и повече от половината от плащанията на персонала вече са направени. Има известно забавяне и в плащанията към някои доставчици, но ръководството е подготвило график за уреждане на задълженията.
Източник: Дневник (20.03.2008)
 
Константин Жеваго изкупува кремиковски облигации Константин Жеваго изкупува кремиковски облигации. Новината беше съобщена от комитета на облигационерите и от икономическия министър Петър Димитров. Целта на украинския милиардер е да постави правителството под натиск да му окаже съдействие за придобиването на металургичния комбинат и да избегне евентуално наддаване със световния лидер "Арселор Митал", който се контролира от по-големия брат на настоящия мажоритарен собственик Лакшми Митал. Според облигационерите Константин Жеваго използва картата с обявяване на компанията в несъстоятелност за натиск срещу правителството, но е преувеличил притежавания от него дял. Петър Димитров обясни, че държавата е готова за сътрудничество с всеки, който събере над 50% от дълговите книжа, но към момента такъв дял не е акумулиран нито от комитета, който се формира от 5-те най-големи облигационери, нито от Жеваго. Съгласно проспекта за емитиране на облигациите при евентуална продажба се задейства клауза, при която главницата трябва да бъде изплатена при 101% от номинала. Това е твърде голяма сума за всеки нов собственик, като се добавят и разходите за инвестиции, които не може да не се направят. По информация от представители на облигационния комитет единственият играч, който е готов да изплати облигациите по номинал и да приеме останалите задължения, е "Арселор Митал", докато Константин Жеваго би търсил споразумение, в което да не ги изплати по номинала. Възможност за подобно споразумение според тях се лансира и от инвестиционната банка "Мерил Линч", която е консултант по евентуалната продажба. Към настоящия момент обаче комитетът отказва преговори и търси изплащане на облигациите си при 101% от номинала.
Източник: Дневник (21.03.2008)
 
"Омега" ще изгражда завод за черни метали в Айтос Софийското дружество "Омега" иска да изгради завод за черни метали в местността Суванлъка в землището на Айтос. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на доклада по ОВОС в понеделник. Компанията планира като начало за изграждането на завода инвестиции в размер на около 15 млн. евро. Обектът ще има производствена и административна сграда, складове за суровината и готовата продукция, ремонтна работилница, бензиностанция, паркоместа и трафопост. Заводът ще произвежда оребрена и гладка арматура на кангали и пръти с различни размери. Като суровина ще се използват готови метални греди, промишлен полуфабрикат. Производството ще включва поточна линия за горещо валцоване, която започва с електродъгова пещ. Единственото, което се отделя при производството, са железни оксиди на прах, които ще минават през пречиствателни съоръжения. Според ръководителя на екипа от независими експерти, извършил ОВОС, Веселин Шарлопов производството е съобразено с европейските изисквания за опазване на околната среда. Технологичната линия е производство на италианската фирма "Даниели", която е сред лидерите в металургичното оборудване. Минималният й капацитет е 100 хил. метрични т готов продукт. С откриването на новия завод ще бъдат осигурени 70 нови работни места. Заводът за черни метали ще бъде първото реализирано инвестиционно намерение в Айтос след засилилия се бизнес интерес към общината, смята кметът Евгени Врабчев. Преди месец той обяви, че ключови бургаски предприятия изнасят производствата си в индустриалната бизнес зона до Айтос на 30 км от Бургас.
Източник: Дневник (21.03.2008)
 
Китайската стоманодобивна асоциация отрича ограничаване на спот вноса на руди Китайста асоциация за желязо и стомана отрече страната да ограничава спот вноса на желязна руда от Австралия чрез контролиране на разрешителните за внос. “Нив просто съблюдаваме да не попадне желязна руда в по-малките предприятия, тъй като това може да доведе до екологично замърсяване”, заяви вицепрезидента на аоциацията Лу Бингшенг по време на конференция за стоманената промишленост. Австралийски медии и участници на пазара предупредиха по-рано тази седмица, че китайските вносители на руда биват забавяни при издаването на разрешителни за внос от големи рудодобивни компании от Австралия като BHP Billion Ltd. и Rio Tinto PLC. Лу обяви, че асоциацията, която е съставена от големите стоманодобивни компании в Китай, се противопоставя на опита на австралийските минни компании да вдигнат спот продажбите на рудата като заяви, че този ход е “неуместен”. Лу повтори становището на асоциацията, че съществуващият механизъм за търговия с желязна руда трябва да бъде запазен. (Market Watch)
Източник: Други (21.03.2008)
 
Добив на необработена стомана – февруари 2008 г. Световното производство на необработена стомана на 66-те страни отчитащи се в Международния институт за желязо и стомана е 107 млн. метрични тона през февруари. Това е увеличение с 5.3% спрямо февруари 2007 г. Въпреки това подвижният общ годишен темп на растежа (MAT) е по-нисък през февруари от рекордното ниво през март 2007 г. от 10.8% до 6.2%. Световният темп на растежа MAT за света,с изключение на Китай, спада от върха през април 2007 г. от 6.1% до 2.9% през февруари 2008 г., по-нисък от 3-те % миналия месец. Китай е добил 38.9 млн. метрични тона през месеца, 7% повече от февруари 2007 г. Китайският MAT е намалял от 21% през февруари 2007 г. до 12.1% през февруари тази година. Японското производство е 9.8 млн. м.т., което е увеличение с 6.5%, а Индия е произвела 4.6 млн. м.т., 7.6% увеличение спрямо февруари 2007 г. Общото производство в страните от ЕС-27 е 16.6 млн. м.т., с 2% по-малко от февруари 2007 г. Най-големият добивчик на стомана в ЕС е Германия с 3.8 млн. м.т., което обаче е намаление с 1.3% в сарвнение с февруари 2007 г. Производството в Турция достигна 2.2 млн. м.т. или 14.7% по-голямо спрямо февруари 2007 г. Русия е произвела 6 млн. м.т., 5.3% увеличение, Украйна – 3.5 млн. м.т., увеличение от 5.3%. (IISI)
Източник: Други (21.03.2008)
 
Марица-изток ще изнася въглища Гръцката компания PPC е поискала да купува въглища от Мини Марица-изток, съобщи изпълнителният директор на компанията инж. Иван Марков. Разговорите с чужденците са в начален стадий. В мините започна уникална за България операция по срязване на целика (въглищен пласт) между рудниците Трояново 1 и Трояново север. По този начин ще започне изземване на запас от 175 млн. т въглища с ниско пепелно съдържание. Общите запаси на находището надхвърлят 2.1 млрд. т и гарантират енергийните нужди на страната за следващите 50-60 години. За подготовката на операцията са инвестирани над 250 млн. EUR. Целта е следващите няколко години годишният добив да достигне 33-35 млн т. Проектът е дело на специалисти от Мини Марица-изток и Минпроект ЕАД. До юни ще бъде определен консултант, който да подготви тръжната документация по избора на инвеститор за новата, четвърта ТЕЦ в комплекса, обяви още инж. Марков. Интерес към новата ТЕЦ проявяват Енел, АЕS, RWE, СЕZ, ЕVN и българската Брикел. Изборът на инвеститора ще стане до есента, а изграждането на новата мощност може да започне до края на 2009 г.
Източник: Пари (24.03.2008)
 
Завод в Мериленд продаден на руско стомандодобивно предприятие Severstal, най-голямата руска компания за добив на стомана, ще увеличи присъствието си в САЩ чрез придобиването за 810 млн. щ.д. на завода в Спероу Пойнт в Мериленд, което ArcelorMittal продава по антитръстови причини. От Severstal заявиха, че очакват да приключат сделката за закупуването в брой на завода, бивша собственост на Bethlehem Steel, през второто тримесечие на 2008 г. Капацитетът, които придобиват, е около 20% от миналогодишната им продукция. “Оставаме обвързани с растежа в Северна Америка и ние вярваме в американския пазар в дългосрочен план:, заяви изпълнителният директор и основен собственик на Severstal – Алексий Мордашов. Severstal е сред няколкото компании за производство на стомана в Русия, четвъртата страна в света по стоманодобив, която придобива активи в САЩ възползвайки се от слабия долар, за да си осигури достъп до един от най-големите пазари за стомана в света. Компанията притежава завод, бивша собственост на Rouge Steel, в Дийборн, Мичигън, и смесеното дружество SeverCorr в Калъмбъс, Мисури. Но предприятията на компанията в САщ бяха най-слабо представящите се през 2007 г., заради слабия пазар и преструктурирането на доменните пещи. (New York Times)
Източник: Други (24.03.2008)
 
Baosteel Group ще прави база за желязо и стомана в Жанянг Появи се информация, че Baosteel Group Corporation, една от водещите китайски стоманодобивни компании наскоро е получила одобрение за суздаването на база за желязо и стомана, в южния китайски град Жанянг в провинция Гуангдонг, на стойност 60 млрд. юана. Давайки одобрението за строителните планове на компанията на 17 март 2008 г. Държавната комисия за развитие и реформи очаква подобри структурата и разположението на китайската стоманена промишленост, да премахне неефективните производствени капацитети и да спомогне на местните стоманодобивни компании да станат по-конкурентоспособни. Хора запознати по въпроса , заявиха че проектите в Жанянг ще насочат всичките си усилия към производството на високостойностна крайна продукция с годишен производствен капацитет от над 10 млн. тона или 20 млн. тона, и се очаква да бъдат завършени към 2010 г. Междувременно Комисията позволи на Baosteel Group за придобие и интегрира integrate Guangdong Shaoguan Iron and Steel Group Co, Ltd и Guangzhou Iron & Steel Group Company Ltd, една малка и една средна стоманодобивни компании разположени в Гуангдонг, преди да започне строежа на базата е Жанянг. (Steel Guru)
Източник: Други (25.03.2008)
 
Индийските стоманодобивни компании предлагат да ограничат износа Стоманодобивните компании в Индия, включително частните, предложиха на индийското правителство да се ограничи износа на стомана, за да са си сигурни доставките за местния пазар. Според информация, основните индийски компании за стомана, участващи в Indian Steel Alliance, са поели ангажимент на среща с г-н РС Панди, министър на стоманата, доброволно да спрат износа за да увеличат местните доставки и да ограничат покачващите се цени на стоманените продукти. Г-н Муса Раза, президент на Indian Steel Alliance заяви пред медиите, че “производителите на стомана се срещнаха с най-висшият представител на Министерството на стоманата и изразиха същото притеснение като на правителството от нарастващите цени и ефектът им върху обикновения човек. Съответно ние съобщихме, че ще упражним самоконтрол върху износа на стомана с незабавен ефект, за да се повиши местната наличност на стоманени продукти.” Г-н Раза, все пак поясни, че това ограничение няма да важи за вече съществуващите договори. По-рано се появи информация, че Министерството на стоманата е изпратило предложение до Министерството на финансите за премахване на 5%-ното мито за внос на стоманени продукти за да се ограничат цените, както и предложение за облагане с 10% при износ. (Steel Guru)
Източник: Други (26.03.2008)
 
Покерът с "Кремиковци" Поведението на замесените в казуса с "Кремиковци" напомня играта на френски покер. Мизата е цената на металургичния комбинат в очакваната нова сделка за него. Никой от играчите не разполага с непобедима карта, а кой ще спечели зависи и от здравината на нервите им. Двама от карето играят с надеждата да се отърват с най-голяма изгода от комбината и затова вдигат залога. Те са най-големите акционери - Прамод Митал със 71% и държавата с 25%, чийто принципал е Министерството на икономиката. За правителството възможността за ново одържавяване е най-неприемливият вариант не само заради факта, че следващият собственик ще поеме облигационни задължения за 325 млн. евро. Тази сума вече не носи риск за макроикономическата стабилност, но премиерът Станишев не желае и да чуе за евентуално разтрогване на приватизационния договор. Това означава правителството да се нагърби с управлението на структуроопределящото предприятие и евентуално да организира повторна процедура за приватизация. Такъв прецедент имаше в Украйна. Там след непрозрачна процедура, организирана от екипа на бившия президент Кучма, гигантът "Криворожстал" беше отнет и повторно продаден. От търга с явно наддаване, излъчван по телевизията, дойдоха 4.5 млрд. долара - 9 пъти повече от първата процедура. Българските правителства пък вече девета година не смеят да поискат сметка за неизпълнените следприватизационни задължения, а дружеството съвсем затъна в дългове. Тройната коалиция не прави изключение - вместо да изтъргува изгодно металургичния комбинат, държавата предпочита с половинчати опити да притиска мажоритарния собственик да го продаде. Прамод Митал не може да набави 150 млн. евро за екоинсталации и още близо 100 млн. евро оборотен капитал, с които компанията да си стъпи на краката. За да не фалира дружеството и да не му бъде отнето от облигационерите, той прибягва до странни фокуси във финансовите отчети. Как при добра пазарна конюнктура може да се декапитализира за 2 години металургична компания само индийският бизнесмен си знае. Правителството вече констатира продажби на евтина продукция и покупка на скъпи материали. Контрагентите й обаче печелят години наред заради липса на застраховане от валутните рискове и защита от поскъпващи материали с дългосрочни договори.
Източник: Дневник (26.03.2008)
 
Търсенето на китайският никел чугун се увеличава заради високите цени на желязната руда Високите цени на желязната руда пришпорват китайските производители на неръждаема стомана да купуват все повече никел чугун, от които желязото се получава като бипродукт, заяви главен главно изпълнително лице от Tsingshan Holding Group в четвъртък. Tsingshan, най-голямата частна китайска компания за неръждаема стомана, използва никел чугун и първичен никел за производството на 600 хил. тона неръждаема стомана миналата година, без да използва желязна руда или стоманен скрап, каза пред Reuters Синфанг Жянг по време на азиатската конференция по железни сплави на Metal Bulletin в Хонконг. “При покупката на никел чугун, желязото е безплатно. Ето защо използването на никел чугун в Китай се е увеличило”, каза Жянг, президент на Shanghai Tsingshan Mineral Co. Ltd, дъщерна компания на групата. “Нямаме никакъв технически проблем и не вярвам Taigang и Baosteel да имат”, добави той. “Shanxi Taigang и Baoshan Steel, свете най-големи китайски компании за добив на неръждаема стомана, използват все повече никел чугун, за да си намалят производствените разходи”, каза Жянг. (Reuters)
Източник: Други (27.03.2008)
 
Shangdong Group се превърна във втората най-голяма стоманодобивна компания в Китай На официална церемония на 26март 2008 г. беше отбелязано обединението на Laiwu Iron & Steel и Jinan Iron & Steel в Shandong Iron & Steel Group. Формалното основаване на корпорацията, която ще обедини двете компании беше забавено с години от противници на управата на компаниите. Те не обявиха за колко време ще бъдат прехвърлени заводите и другите активи към новата компания. Според информация планът за обединението на държавните Laigang и Jigang беше предложено за първи път от управата на провинция Шандонг през 2006 г. Обаче, проектът напредваше бавно, поради затруднения при определянето на управителите на новото дружество. Все пак, управата на провинцията определи най-добрите мениджъри за групата към края на февруари 2008 г. като така проправи пътя за основаването на новата компания. (Steel Guru)
Източник: Други (27.03.2008)
 
Малките и средните минни компании не са готови за Европа Малките и средните минни предприятия не са готови да отговорят на изискванията, поставени от Европейския съюз. Това съобщи Петър Петров, изпълнителен секретар на Българската минно-геоложка камара на общото събрание на организацията. Основната причина е незаинтересоваността от страна на тези дружества, както и подценяването на силата на европейските регламенти. Насоките, в които фирмите трябва да имат познания, са свързани с опазването на околната среда, химичните вещества и персонала. От камарата отчетоха спад на инвестиционна активност в бранша с 102% за 2006 г., като по предварителни данни тенденцията се е запазила и през 2007 г. Като главна причина за това от браншовата организация определят блокирането и забавянето на много проекти от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Сериозен проблем за минния бранш е липсата на национална политика, отговаряща на европейските стандарти, и подходяща нормативна уредба, която да регламентира отношенията изпълнителна власт - бизнес. През 2008 г. минната промишленост може да не получи около 800 млн. лв. заради лошата координация с МОСВ. Европейският съюз отпуска субсидия за рекултивация на отпадъчни депа. Според направената инвентаризация през миналата година в 68 дружества затворените хранилища са 417. Срокът за кандидатстване по програмата е 1 май 2008 г. и според представители на минния сектор не е възможно да бъде спазен, защото държавата още не е подала документи.
Източник: Дневник (27.03.2008)
 
Минните компании очакват нови спънки в бизнеса Фирмите от минния бранш отново изпаднаха в недоумение какви ще са сроковете, които чиновниците трябва да спазват за издаване на разрешения за търсене, проучване и добив на полезни изкопаеми. Според проектопромени в Закона за подземните богатства, публикувани на сайта на правителството, са регламентирани срокове за процедурите по предоставяне на разрешения - не по-малко от 45 дни и не повече от 90 дни. Те обаче са пръснати в закона и дори за експертите от минногеоложката камара е трудно да сметнат колко всъщност ще отнеме една процедура. Бавенето на преписките заради липса на определени в закона срокове е един от основните проблеми на минния бранш. От години процесът на получаване на разрешителни за проучване на полезни изкопаеми и концесии за добив е блокиран. Това е причина и за намалялата инвестиционна активност в дружествата от бранша въпреки добрата конюнктура, заяви председателят на камарата Лъчезар Цоцорков пред общото събрание на камарата вчера. По думите му в законопроекта са се появили допълнителни бюрократични спънки. Например се предвижда още при търговското откритие да се прави оценка на въздействието на околната среда. Според фирмите от бранша това е безсмислено. В момента ОВОС се прави чак при искане на концесия за добив. Фирмите в бранша са недоволни, че държавата отново отказва да създаде единен орган, който да дава разрешенията за проучване, концесиите за добив и да осъществява контрола. В момента тези дейности се разпределят между три министерства, всяко от които води своя политика. Не беше прието и искането в закона, а не в наредба, да се определят концесионните такси, заяви Цоцорков. Минните компании настояват те бъдат твърд процент от приходите, каквато е европейската практика.
Източник: Пари (28.03.2008)
 
ArcelorMittal Dofasco ще съди U.S. Steel Canada заради мината Labrador ArcelorMittal Dofasco Inc.ще съди U.S. Steel Canada Inc. за 1.8 млрд. щ.д. заради претенции, че конкурентите им са се отметнали от сделка за продажбата на дял в мината за желязна руда Labrador. Съдебният иск също така обвинява Cleveland Cliffs от Охайо, че са спомогнали за провала на въпросната сделка, тъй като мината е доставяла евтина руда докато цените в цял свят скачат. U.S. Steel притежава дългогодишният конкурент на Dofasco – Stelco. “По причини касаещи собственият им интерес, Cliffs и U.S. Steel не постъпиха честно”, се казва в искът от 23 страници. “[Обвиняемите] осъзнаха истинската стойност на смесеният проект Wabush Mines и фактът, че не е трябвало да се съгласяват да продадат съответните си интереси”. Нито едно от обвиненията не е било доказано. U.S. Steel Canada не пожела да коментира. Говорител на Cleveland Cliffs също не бе намерен за коментар. (Financial Post)
Източник: Други (28.03.2008)
 
Световните цени на стоманата се покачват от високите разходи и ограниченото предлагане Цените по сделките на заводите в САЩ продължават положителният си тренд. Те се подсилват по-скоро от нарастващите цени на суровините и по-високите разходи за транспорт и електроенергия, отколкото от по-голямо потребление. Наистина, търсенето от страна на някои големи потребители на крайната продукция на стоманодобивните предприятия е сиво и е паднало до рекордно ниски нива. Стоманолеярите обявиха още увеличения през май, възползвайки се от липсата на презокеански доставки, докато в същото време продължават да проучват възможностите за износ. Канадските заводи отчитат силни поръчки, заради тоталната липса на конкуренция от внос. Както се и очакваше, цените по сделките се увеличават, докато периодите за реализацията на поръчките се измества. Покачването на цените се задвижва и от ограниченото предлагане и по-високите разходи за добив. Повечето промишлености, потребители на стомана, изнемогват. Силният канадски долар влияе негативно върху производството. Центровете за обслужване намаляват запасите си, тъй като покупките на клиентите са колебливи заради надутите цени. (MEPS)
Източник: Други (28.03.2008)
 
Бразилските стоманодобивни компании в добра форма за набиране на средства Заради планираните огромни инвестиции през следващите години, бразилските минни и стоманодобивни компании ще трябва да наберат средства за да финансират разширяването си и закупуването на други компании в условията на значителна волатилност на световните финансови пазари. Обаче анализаторите смятат, че силното парични приходи и слабата задлъжнялост ще предпазят местните минни и стоманодобивни компании от кредитната криза, причинена от финансовият смут. Доказателство за това е, че Vale, втората най-голяма минна група в света и най-голямата за желязна руда, си осигури заем от 50 млрд. щ.д. от група чуждестранни банки, начело с HSBC, Banco Santander Central Hispano, BNP Paribas, Lehman Brothers, Credit Suisse и Citigroup, за закупуването на англо-швейцарската рудодобивна Xstrata. Компанията за добив на стомана Usiminas също избегна оскъдната ликвидност чрез заем от 1.3 млрд. щ.д. от презокеански банки за да плати за закупуването на минната компания J Mendes. Usiminas наскоро приключи издаването на емисия пет годишни дебантури за 286 млн. щ.д., предимно записани от инвестиционни фондове и частни пенсионни фондове. Г-н Карлос Кохенборгер, анализатор от местната брокерска компания Corretora Geracao Futuro, вярва че забавянето на икономиката на САЩ няма да има голямо влияние върху рудодобивната и стоманолеярната промишлености, защото развиващите се страни като Китай и Индия демонстрират силно търсене на стомана за местната урбанизация и инфраструктурни проекти. Той добави, че “ръста може да се забави, но и да спре напълно”. (Steel Guru)
Източник: Други (31.03.2008)
 
Nippon Steel: Няма проблеми с плановете за разширение в Бразилия Nippon Steel Corp, втората по големина стоманодобивна компания в света, заяви в понеделник, че заедно с бразилския клон Usiminas обсъждат план за изграждането на нов завод до вече съществуващото предприятие на Usiminas в Кубатао. Двете компании съобщиха миналата година, че биха обмислили строежа на доменна пещ и завод за плочи с капацитет 3 млн. тона годишно в Бразилия, но местоположението и други детайли не били изяснени. Този ход е част от плана за увеличението на капацитета на стойност 10 млрд. щ.д., обявен от Nippon Steel пре август миналата година, след като групата смени скоростта, за да постигне ръст и да настигне световният номер едно ArcelorMittal. Инвестиционният план предвижда строежа на две нови доменни пещи и увеличаване производството на необработена стомана с най-малко една четвърт до началото на 2010 г. чрез разширяване на дейността включително галванизиращи линии, заводи за дебели плоскости и горещо валцовани продукти. Nippon Steel също така съобщи в понеделник, че Usiminas и японската Mitsubishi Corp са се договорили да започнат завод за горещо валцоване през август. Първоначалният годишен капацитет ще бъде 2.3 млн. тона и ще бъде завършен през април 2011 г. Капацитетът ще бъде увеличен евентуално до 4.7 млн. тона на година. (Reuters)
Източник: Други (31.03.2008)
 
Медта се готви за най-добро тримесечие от 2006 г. насам Медта е на път да отбележи най-доброто тримесечие от повече от две години насам, като поредният спад на запасите в Лондон повдига цените активно през последните дни. Запасите паднаха до най-ниски нива от миналото лято насам, а металът стигна цена от 8398 долара за тон днес в Лондон. Стоката е близо до 26-процентно поскъпване от началото на годината, като за последен път толкова успешно представяне е имало във второто тримесечие на 2006 г. Оттогава медта подобри рекорда с цена 8820 долара за тон. Медта поскъпва трайно от 2002 г. насам, подкрепена от потреблението в Китай. Краткосрочно покачване на цените се случва традиционно след намаляване на физическите запаси на лондонската борса LME.
Източник: Дневник (31.03.2008)
 
Одитираната печалба на ОЦК по-малка с 9,6 млн. лв. Одитираната печалба на Оловно цинков комплекс АД-Кърджали за миналата година е 13,826 млн. лв. при 15,282 млн. лв. положителен финансов резултат година по-рано, става ясно от одитираните отчети на дружеството, представени чрез БФБ-София. Неодитираната неконсолидирана печалба на ОЦК бе 23,5 млн. лв. Разликата се дължи на отчетени 8,084 млн. лв. „извънредни разходи“, както и на начислени данъци на стойност 1,537 млн. лв. Извънредните разходи представляват обезценка на концентрат (7,199 млн. лв.) и обезценка на готова продукция (885 хил. лв.). За 2008 г. ОЦК планира да произведе 26 225 тона олово и 27 850 тона цинк. При това положение очакваните приходи от продажби възлизат на близо 235,135 млн. лв., а разходите за дейноста ще са около 232,045 млн. лв. Прогнозите са направени на база очаквана цена на тон цинк от 2 380 щатски долара за тон, очаквана цена на тон олово от 2 780 долара и валутен курс от 1,35 лв. за долар. През следващите години “Интертръст Холдинг БГ” АД предвижда инвенстиции в “ОЦК” АД на стойност над 100 млн. евро. Днес книжата на ОЦК се обезцениха с 3% до 55,74 лева като по позицията минаха 270 лота.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2008)
 
Началото на новата борсова седмица доведе до леко покачване на индексите. Sofix успя да повиши стойността си с 0.64% до 1254.99 базисни точки. BG40 едва-едва прекоси зелената граница с ръст от 0.14% до 354.83 пункта. С повишение от 0.24% завърши търговията за BGTR30 до 823.94 точки. Единствено BGREIT не успя да се задържи и нивото му падна с 0.22% до 97.25 базисни точки. Оборотът на БФБ достигна 10.5 млн. лв., а най-търгувани бяха книжата на Индустриален холдинг България. Цената на акциите му се повиши с 2.71% до 7.97 лв. Софарма се оттегли с 1.14% ръст в стойността на книжата си. Общо 120 031 лота на компанията взеха участие в търговията на средна цена 6.19 лв. ЦБА Асет Мениджмънт отбеляза най-сериозен ръст - 14.94%, като акциите стигнаха цена от 3.54 лв. Книжата на Оргтехника също тръгнаха нагоре до цена от 9.97 лв., което е 3.96% увеличение. Неохим затвори търговията при задоволителен ръст на акциите от 2.15% до 57 лв. Металургичният комбинат Кремиковци за пореден път оглави отбора на губещите с 11.72% спад в цената на книжата си. Прехвърлени бяха 500 акции на дружеството при средни нива 17.63 лв. Симат отчете 10% поевтиняване на акциите до 4.50 лв. Мостстрой също попадна под ударите на мечките и книжата му поддадоха с 6.47%. Средната цена за лот по време на сесията беше 116.08 лв. Червени бяха и стойностите на търговията с акции на Девин, което доведе до 2.70% поевтиняване, след като 15 496 акции станаха обект на търговия при средни стойности 5.41 лв.
Източник: Пари (01.04.2008)
 
Кремиковци "Кремиковци" е доказателство, че смяната на мажоритарния собственик в едно дружество и неговия мениджмънт не са задължително положителна новина за неговите миноритарни акционери. Дори въпреки факта, че през 2005 година начело застана Прамод Митал, който е от фамилията с най-голямо влияние в стоманодобива, дружеството успя да бъде докарано до ръба на банкрута. Днес близо 3 години след идването на индийския бизнесмен твърденията, за които би било престъпно да се пише без доказателства, че компанията се източва чрез скъпи доставки на суровини и евтини продажби на продукцията, са потвърдени от министерството на икономиката. Ведомството, което е принципал на държавното участие в комбината - 25%, поиска прокурорска проверка за правомерността на действията, които е предприемал мениджмънтът на компанията през последните 2 години. Под съмнение са поставени както резултатите от реализацията и доставките, също така и изразходването на средствата, набрани с облигационния заем от 325 млн. евро, по който "Кремиковци" е гарант. Като показатели компанията също не стои добре. Загубите от 2005 и 2006 година бяха значително свити през миналата година, но в основата на нарасналите приходи за изминалите 12 месеца стоят приходи от категорията "Други продажби". Обикновено в тази категория се вписва разликата между балансовата стойност на продадените дълготрайни активи или разликата, с която нараства стойността им в резултат от последващи преоценки. Вече повече от месец запитването на "Дневник" какво точно стои зад тези приходи "отлежава" в пресцентъра на комбината и на електронната поща на директора за връзки с инвеститорите - господин Рахул Рао. След допълнително запитване все пак отговориха, че е преценено разяснения по отчета да не се дават. Доколко "Кремиковци" може да печели вече е трудно да се каже, но е факт, че през миналата година рейтинговата агенция "Муудис" очакваше оперативната печалба да достигне 130 млн. долара. Разбира се, тя не беше достигната, а рейтинговата агенция ревизира прогнозите си своевременно. Като причина затова посочи именно ниските маржове от продажбите на продукция. Те стремително падат през 2005 година и запазват низходящия си тренд през 2006 година. Оказа се, че не пазарната конюнктура е причина затова. Миналата и тази година са повече от добри за стоманодобивната индустрия и истинско недоумение буди фактът, че само "Кремиковци" не успява да се възползва от покачващите се цени на международните пазари. При очерталия се отказ да бъде толериран настоящият собственик Прамод Митал от страна на кредиторите и държавата, към която той има неизпълнени следприватизационни задължения, пред дружеството остават два алтернативи - да бъде обявено в несъстоятелност и затворено или да бъде продадено на нов стратегически инвеститор. Кандидати не липсват и възможно всеки следващ ден новината за смяна на собствеността да бъде официално съобщена. Източници на "Дневник" съобщиха, че през последните седмици експертният и мениджърският персонал на средно ниво напуска комбината и България. Към момента в дружеството са останали висши ръководители и финансовите мениджъри, но кой е следващият собственик липсват ясни индикации. SWOT анализ Силни страни: Водещи позиции на българския пазар и Южните Балкани Линия за непрекъснато леене с капацитет 2 млн. тона стомана годишно Слаби страни: Отдалеченост от природни ресурси Липса на дългосрочни договори за доставка на суровини Екологични ограничения, които налагат 300 млн. лв. инвестиции Възможности: Незапълнена квота за износ към Европейския съюз Евентуално поглъщане от стратегически инвеститор Опасности: Риск от процедура по несъстоятелност Конкуренцията с "Фьост Алпине", които проучват възможността за строителство на завод в региона Цифри за отгоре: Пазарна капитализация 369 млн. лв. Средна цена към 31 март 17.63 Най-висока цена за последните 52 седмици Най-ниска цена за последните 52 седмици
Източник: Дневник (01.04.2008)
 
Одитираната печалба на "Оловно цинков комплекс" АД - Кърджали за 2007 г. намалява до 13.826 млн. лв. спрямо 15.282 млн. лв. положителен финансов резултат в края на 2006 година. Това показват данните във финансовия отчет, представен, в "БФБ-София". Неодитираната неконсолидирана печалба на "ОЦК" АД беше в размер на 23.5 млн. лева.
Източник: Банкеръ (01.04.2008)
 
Предлагат 7363 акции на ОЦК на минимума на ценовото ограничение Десет минути преди началото на борсовата сесия днес има предлагане за 7363 акции на ОЦК на минимума на ценовото ограничение за деня - 47,379 лв. Цената е с 15% по-ниска от средната цена, постигната във вчерашната търговска сесия, която е 55,74 лв. Общо предлагането на минималната цена е за 415 хил. лв. Спрямо рекордната цена от 129,95 лв. за акция на ОЦК, реализирана в края на октомври 2007 г., спадът до евентуална днешна цена от 47,379 лв. би бил 63,54%. Причината за предлагането на минималната цена вероятно е публикуваната вчера следобед новина, че ОЦК намалява с 9,6 млн. лв. нетната си печалба за 2007 г. в одитирания си отчет спрямо неодитирания отчет и крайната печалба е 13,83 млн. лв. Причина за по-ниската спрямо предварително обявената печалба на ОЦК са преоценки на концентрат от цветни метали по цени на Лондонската метална борса към 31 декември 2007 г. Върху дейността на ОЦК негативно влияние оказва спадът на цените на оловото и цинка в последните месеци, както и рязкото поевтиняване на долара (цветните метали се котират в долари, а голяма част от разходите на ОЦК са в левове), както и повишените енергийни разходи, след като електроенергията за промишлени нужди поскъпна от 1 юли 2007 г., а предстои и поскъпване на природния газ.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2008)
 
В ОЦК не знаят за предстояща пресконференция на дружеството Във връзка с въпросите във форума на Investor.bg относно евентуална предстояща днес пресконференция на Оловно-цинков комплекс АД, потърсихме контакт с дружеството. Директорът за връзка с инвеститорите Славея Стоянова, изпълнителният директор Роберто Младенов и председателят на Надзорния съвет и мажоритарен собственик на “Интертръст холдинг” Валентин Захариев не бяха в софийския офис на дружеството. Секретарката не знаеше за предстояща пресконференция на дружеството. Преди минути клиент на ПФБК изкупи стоящите около 6 хил. акции на ОЦК на минималното ценово ограничение за деня от 47,379 лв. за акция влагайки около 284 хил. лв. Причината за предлагането на минималната цена днес вероятно е публикуваната вчера следобед новина, че ОЦК намалява с 9,6 млн. лв. нетната си печалба за 2007 г. в одитирания си отчет спрямо неодитирания отчет и крайната печалба е 13,83 млн. лв. От началото на днешната борсова сесия понижението по позицията възлиза на 13,74% до средна цена от 48,08 лв. за акция.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2008)
 
"Кремиковци" поема към нов собственик Продължаващата месеци неяснота за бъдещето на "Кремиковци" е на път да се разсее, след като облигационерите на комбината решиха да вземат нещата в свои ръце. "Лоу дибенчър тръст корпорейшън", която е попечител на облигационната емисия от 325 млн. евро, официално е поискала от Прамод Митал незабавно да изплати главницата и лихвите по заема, научи "Дневник". Емисията е гарантирана с акциите на мажоритарния собственик на завода (71%) и с ключови активи на "Кремиковци". Никой от големите облигационери не разчита, че Митал ще може да намери за 45 дни, какъвто е срокът, 328.25 млн. евро главница (101% от номинала) и дължимите лихви. Преобладаващото мнение е, че настоящият мажоритарен собственик на комбината е на път да загуби състезанието за време, през което да продаде команията, преди тя да му бъде отнета. Новината първоначално беше съобщена от институционален инвеститор, собственик на малък пакет от дълговите ценни книжа. После беше потвърдена и от преслужбата на "Кремиковци". Оттам обаче не отговориха дали разполагат със средства, за да покрият задълженията, ако Митал не плати. Сигнал за недоверието в платежоспособността на Митал е и информацията, че от вторник Дойче банк търгува облигациите на по-ниска цена, защото не калкулира в нея постъпленията от предстоящото през май лихвено плащане. "Дневник" не успя да се свърже с представител на финансовата институция за коментар. Бившият изпълнителен директор на "Кремиковци" Александър Томов отказа да коментира ситуацията, но уточни, че предявяването на плащане по дълговите книжа е било необходима стъпка, преди компанията да смени собственика си. Облигационният заем, емитиран от компанията на Прамод Митал "Глобал файнънс БВ", дъщерна на "Глобал стийл холдинг", трябваше да се изплати до 2013 г. Като основание да поискат предплащане на дълга от "Лоу дибенчър тръст корпорейшън" са посочили нарушение на условие 10 от проспекта на облигационната емисия. То включва 13 опции, даващи възможности на облигационерите да си поискат предсрочно парите. Сред тях са неплатежоспособност или несъстоятелност на гаранта ("Кремиковци") или емитента, както и дори просто неизплащане на каквито и да било други задължения на комбината или компанията на мажоритарния му собственик. В последните месеци индийският бизнесмен се опитваше да продаде дружеството "Финметалс холдинг", чрез което държи 71% от металургичния комбинат. Освен задълженията по облигационната емисия и инвестиционните следприватизационни ангажименти за "Кремиковци" новият собственик трябваше да се договори и за цената, която да плати на Прамод Митал за завода. Ако облигационерите встъпят в собственост, потенциалният купувач ще си спести разплащането с Митал. Намерението на облигационерите е да продадат "Кремиковци" на инвеститор, който е готов да поеме всички дългове. Първоначално те ще се опитат да намерят стратегически инвеститор, но не изключват и ликвидацията на комбината и разпродажбата му като имоти и скрап. При конфликт във възгледите за бъдещето на "Кремиковци" между облигационерите и държавата, която е собственик на 25% от акциите на комбината, е възможно да се стигне до съдебен спор, обясни Васил Караиванов, изпълнителен директор на консултантската компания "Болкан кепитал мениджмънт". Според него при подобен развой облигационерите могат да насочат иска си за изплащане на заема към правителството, защото с 57 млн. евро от него са покрити задължения към НОИ. Освен това именно с гласа на държавата е решено "Кремиковци" да стане гарант на облигационната емисия. Големи облигационери нееднократно са посочвали, че не изключват подобно дело, ако се наложи. Според проспекта по заема евентуален спор ще се гледа в английски съд. Късно снощи от Министерството на икономиката и енергетиката обясниха, че биха подкрепили всяко действие на облигационерите по запазване на комбината, но повториха, че ликвидацията му е неприемлива. От ведомството на Петър Димитров отрекоха официално да са запознати с предявеното изискване за незабавно плащане на главницата и лихвите по облигациите, но потвърдиха, че знаят на такава процедура да е даден ход. Междувременно в седмичния доклад на "Болкан кепитъл мениджмънт" се съобщава за нов играч на пазара на облигациите, който може да е придобил значителен дял от емисията, но име не се посочва. В доклада се казва още, че в контролираната от големия Митал "Арселор Митал" е сформирана работна група, която да реши дали си струва придобиването на "Кремиковци" и как най-добре може да се направи това. За момента се знае, че от кандидат-купувачите единствено украинецът Константин Жеваго притежава пакет от облигациите. Спекулациите за размера на пакета варират до максимум 20%. От вторник по обед облигациите се търгуваха на нива около 60% от номинала им.
Източник: Дневник (02.04.2008)
 
Совалки в Лондон за “Кремиковци” Лакшми Митал готви спасителен план за "Кремиковци". Милиардерът, който е по-голям брат на собственика на комбината Прамод, търси вариант да придобие контрол над завода. Тази новина разкриха брокери от Лондон. Лакшми е натоварил подчинените си да сформират работна група, която да намери най-удачния вариант за влизане в собственост. Според условията на облигационния заем на "Кремиковци", ако комбинатът смени притежателя си преди 2011 г., собствениците на бондовете могат да поискат предсрочно изплащане. Затова продажбата може да "изстиска" сериозен финансов ресурс от Митал. Прамод ще дължи на облигационерите номинала на емисията от 325 млн. евро плюс 1% отгоре за всяка от облигациите. Той вече е планирал срещи с тях, според новините от Ситито. Самите държатели на бондове се молят големият и състоятелен брат да поеме комбината и така да реши и техните проблеми. През май предстои поредното лихвено плащане по емисията, за което трябваше да бъдат осигурени 19,5 млн. евро още през февруари в специална сметка при доверителя на емисията "Лоу Дибенчър". Тогава обаче с тези пари бяха платени забавените заплати на работниците в "Кремиковци". Междувременно украинският олигарх Константин Жеваго също прави опити да влияе на облигационерите. Доктор Z, както го наричат облигационерите, е провел срещи с представители на три от фондовете, държащи най-големи дялове от емисията. Както е известно, четири големи хедж фонда имат книжа за около 100 млн. евро, или почти една трета от емисията. Те са QVT, "Йорк Кепитъл", "Марс Кепитъл" и "Мур Кепитъл". На срещи с тях украинският милиардер се похвалил, че е сигурен собственик на комбината. Жеваго е имал среща и с останалите облигационери, които са представлявани от "Хулихан Локий". Засега обаче няма потвърждение, че той е успял да ги убеди да продадат облигациите си. Човек на украинеца от няколко седмици надзирава работата на "Кремиковци". Това е Виктор Демянюк, разказаха хора от "Кремиковци". Съгражданинът на Жеваго също има бизнес у нас, той е собственик на "Руа България" и "Български метални тръби" в Лом. Дружествата произвеждат тръби и метални конструкции. Демянюк посещавал често комбината от името на Жеваго, но от няколко седмици насам не се е мяркал. Според лондонските слухове това потвърждавало и новината, че Жеваго все още не може да намери пари за "Кремиковци".
Източник: Стандарт (02.04.2008)
 
И кредиторите поискаха фирмата Кредиторите също са поискали комбината. Това потвърди висш мениджър от "Кремиковци", пожелал анонимност. Същата вест се знае вече и в Ситито. Още в петък е изпратено писмо от попечителите на емисията "Лоу Дибенчър" до "Глобал Стийл холдинг". В него се изразява желанието на кредиторите да получат предсрочно целия размер на заема плюс лихвите. Става дума за 325 млн. евро плюс лихва от 1% върху номинала, или 357 млн. евро. По емисията като обезпечения са не само акциите на "Глобал Стийл" в "Кремиковци", но и активи на комбината - доменното и коксовото производство и линията за непрекъснато леене. Според условията на договора предсрочното му изплащане може да се поиска в няколко случая. Единият от тях е при нарушаване на условията на емисията, включително забавяне на плащане или влошаване на финансовите показатели. Другата възможност облигационерите да си поискат парите е при смяна на мажоритарния собственик. Искането на облигационерите е част от общия процес към смяна на собствеността на завода. То не променя интереса и позицията на украинския милиардер Константин Жеваго, коментира същият висш мениджър, пожелал анонимност.
Източник: Стандарт (02.04.2008)
 
POSCO се цели в приходи от 100 трл. вона до 2018 г. POSCO, првата и най-голяма южнокорейска стоманодобивна компания, заяви на 40-я си рожден ден, че има за цел да утрои приходите си до 100 трилиона вона до 2018 г. като укрепи чуждестранните си позиции. По време на церемония по случай годишнината в централата в Поханг, главният изпълнителен директор Лий Ку-таек заяви, че компанията се стреми към производството на 50 млн. тона стомана, 40 млн. произвеждани у дома и 10 млн. зад граница. Четвъртата най-голяма компания за стомана в света заяви през януари, че целевите консолидирани приходи за тази година са 34.4 трл. вона, а търсеното производство е 35 млн. тона, така че южнокорейският стоманен гигант планира огромен растеж през следващото десетилетие. “Ще постигнем целта си по нови начини за растеж”, каза Лий и добави, че да се постигне приход от 100 трл. вона няма да е лесно. “Но ние трябва да продължаваме напред, както сме правили и в миналото по времето на глобализация”. POSCO се смята за “основата на растежа” на страната, тъй като когато започва да функционира през 1968 г. на практика без никаква технология или опит, тласка националната икономика напред през периоди на бърза индустриализация. “Днес световната икономика ни показва, че обстоятелствата няма да са на наша страна”, каза Лий. “Но тези 40 години зад гърба ни показват, че трудностите са за да бъдат преодолявани”. (The Korea Times)
Източник: Други (02.04.2008)
 
Продажбата на мина за желязна руда спряна Контролният панел по сливанията спря продажбата на делът на руската желязо и стоманодобивна Gazmetall Holdings Cyprus Ltd в базираната в Перт Mount Gibson Iron Ltd на китайската предприятие Shougang. Рудодобивната Mount Gibson от Средният Запад на Австралия се обърна към Контролният панел, за да предотврати продажбата на делът на Gazmetall от 19.72% на Shougang, след като се появиха въпроси относно отношенията на стоманодобивната компания с майоритарният акционер APAC Resources. Хонконкската APAC Resources притежава 20.19% от Mount Gibson. Продажбата на дела на Gazmetall доведе до появата на спекулации, че сделката цели контрол върху Mount Gibson без да се отправя официална оферта. Контролният панел по сливанията обяви, че има връзка между Shougang и APAC, и че там има “нежелан ефект върху контрола или евентуалният контрол” върху Mount Gibson, ако Shougang купи дела на Gazmetall. Панелът направи последни нареждания за прекратяване на договора. (The West Australian)
Източник: Други (02.04.2008)
 
КФН задължи няколко дружества да поправят отчетите си Общо осем дружества са задължени да отстранят непълнотите в отчетите си, съобщи Комисията за финансов надзор. С решение на заместник-председателя на комисията Димана Ранкова публичните дружества трябва да поправят счетоводните си отчети към третото тримесечие. Само две от тях са активно търгувани на борсата - "Кремиковци" и "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" АДСИЦ, става ясно от съобщението. В решението на Димана Ранкова за "Кремиковци" се посочва, че към отчета си за септември 2007 г. дружеството не е предоставило междинен доклад за дейността, декларации от отговорните лица в компанията и вътрешна информация за обстоятелства, настъпили през периода. Писмото до комбината е изпратено на 11 март и в законовия срок от седем дни в КФН не са постъпили обратно никакви възражения, обяснения или допълнение към отчета, затова от надзора са задължили "Кремиковци" да публикува чрез електронната система E-Register исканата информация.\ "Интеркапитал ПД" не е предоставило информация за обслужващото си дружество, но след получаване на писмото от комисията в началото на март компанията е публикувала исканите данни. Все още обаче не е пусната допълнителна информация, която КФН е изискала към отчета за тримесечието. Останалите задължени от надзора да допълнят отчетите си са: "Метрон", "Прайм турист", "Сливница 1968", "Орфей-Б", "Мебелсистем", "КММ-68".
Източник: Дневник (03.04.2008)
 
Кремиковци се изплъзва от ръцете на Митал Искането на кредиторите за изплащане на целия дълг по-скоро прилича на поредния натиск за по-бърза продажба на комбината. Дните на Прамод Митал като собственик на Кремиковци са преброени. Натискът от страна на държавата и столичния кмет става все по-силен. Искането на облигационерите за изплащане на заема от 325 млн. EUR също си е чиста проба подканване за продажба, при това бърза. Напоследък се забелязват доста спекулацииза правата на собствениците на облигациите. Предположенията варират от това как те ще поискат да станат собственици до иск за ликвидацията на металургичния гигант. Всъщност нищо не става толкова лесно. Облигациите винаги са били и ще останат форма на кредит. И за да се стигне до преждевременно изплащане на дълга, трябва преди това собственикът на Кремиковци да спре да си изпълнява задълженията. А Митал отдавна показа, че не е точен и коректен. Облигационният заем явно ще трябва да се върне преждевременно, колкото и да не му се иска на милиардера Прамод Митал. А средствата от кредита вече отдавна са похарчени. Единственият начин е да продава активи или да извади нужните средства от джоба си. Всъщност едва ли има някой, който да не подлага под съмнение финансовото състояние на собственика на Кремиковци. Ясно е, че няма нищо общо с брат му Лакшми и неговите пари. Кремиковци затъва все повече и това се вижда от години. До края на 2007 г. компанията има натрупана загуба от 1.7 млрд. лв. Вероятно това щеше да бъде ясно още по времето, когато се издаде емисията облигации, но съвсем случайно тогава от комбината забравиха да си подадат отчета. Някогашната гордост на българската индустрия отново беше натирена от Комисията за финансов надзор заради поредния непълен финансов отчет. Компания в черния списък на надзора й правят само дружества, които са в ликвидация или са прекратили дейността си. Всичко това за пореден път доказва, че Митал не може да се справи с управлението на Кремиковци. Или не желае.
Източник: Пари (03.04.2008)
 
Индийците в "Кремиковци" напускат комбината Индийските експерти, наети в "Кремиковци", са започнали да напускат комбината. Новината, която беше публикувана във вторник, в сряда се потвърди и от индийските медии. Те обаче не пишат за подготвяна смяна на собствеността, а за неспособността на Прамод Митал, да изплаща трудовите им възнаграждения. Както е известно, "Кремиковци" се притежава от "Финметалс холдинг", чийто собственик е именно международният стоманен конгломерат на Прамод Митал - "Глобал стийл холдинг". Първоначално напускането се разглеждаше, като подготовка за смяна на собствеността върху комбината, тъй като все още на работа остават топмениджърите и финансистите с индийски произход. Останалите вече са напуснали страната. Те са били помолени да напуснат с обещание, че ще си получат със закъснение работните заплати, твърдят индийските медии. От пресцентъра на металургичното дружество обясниха, че е редовна практика индийските експерти да пътуват извън България. Те обаче не казаха има ли напускащи с обяснението, че това е фирмена тайна на публичната компания, чиито акции се търгуват на фондовата борса. Така се оказва, че акционерите, притежаващи 29% от капитала, не знаят нито кой е директор за връзки с инвеститорите, нито могат чрез медиите да разберат какво става в комбината. След като във вторник се написа, че директор за връзки с инвеститорите в завода е индиецът Рахул Рао, от пресслужбата отрекоха това. Последният ДВИ на трудов договор е Огнян Атанасов, но от тази си длъжност той е освободен през септември миналата година и сега отговаря за връзките с държавните институции. Огнян Атанасов заяви, че е в отпуска и не знае за напусканията, като отдаде това на голямото текучество по принцип. В качеството си на ДВИ пък се изявява именно Рахул Рао, но той контактува с инвеститорите от Лондонското сити, на които все пак се обръща внимание. Проблемът със заплатите не е отделно явление от България. Оказва се че поделенията на "Глобал стийл холдинг" в чужбина също не могат да изплащат заплати на персонала, включително и в Нигерия, където "Глобал стийл" разполагат със значителни производствени мощности. По информация на HT Media общо 500 служители на "Глобал стийл" в България и Нигерия не са получили последните си възнаграждения, а над от тях 100 вече са напуснали.
Източник: Дневник (03.04.2008)
 
Кредиторите търсят купувач за “Кремиковци” Кредиторите на "Кремиковци" взимат в свои ръце комбината. Те ще търсят стратегически инвеститор, който да го управлява. Ако не се намери такъв, комбинатът ще поеме към ликвидация. Това заяви Анжело Москов, съсобственик на фонда QVT. Той е сред четирите големи притежатели на облигации от "Кремиковци". Останалите големи държатели на бондове са "Мур Кепитъл", "Йорк Кепитъл" и "Марс Кепитъл". В края на март с официално писмо най-големите кредитори на комбината си поискаха парите предсрочно. То е изпратено на 28 март от доверителя на емисията "Лоу Дибенчър Тръст Корп." до собствениците на комбината "Глобал Стийл холдингс лтд" като издател на емисията и до "Кремиковци" като гарант. Според него емисията подлежи на предсрочно изплащане заради технически нарушения по условията. Посочва се, че комбинатът е спрял да обслужва задълженията си към държавните дружества. Това са "Булгаргаз", НЕК и БДЖ, на които заводът дължи милиони. Като друга причина в писмото на "Лоу Дибенчър" се изтъква, че могат да пострадат някои от обезпеченията на облигационерите, след като Агенцията за следприватизационен контрол спечели дело срещу комбината за 239 млн. лева. Вероятно се визират доменно-коксовото производство и линията за непрекъснато леене, които са заложени като гаранция по заема. Заради тези нарушения облигационерите изискват целия размер на заема, плюс лихва от 1%, което прави общо около 328 млн. евро. Ако тези пари не бъдат изплатени, кредиторите могат да поискат обезпечението по заема - акциите на Прамод Митал в комбината плюс основните активи по гаранцията. Разпродажба на активи за удовлетворяване на кредиторите е и стъпка, посочена в писмото на "Лоу Дибенчър". Ако влезем във владение на комбината, ще търсим стратегически инвеститор, който да го управлява, заяви Анжело Москов. Той посочи, че бъдещият собственик трябва да бъде избран и със съгласието на държавата, която притежава 25% от комбината, а чрез търговските си дружества е и един от големите кредитори на "Кремиковци". Ще партнираме с всеки кандидат, който иска да работи за модернизацията на "Кремиковци", за привеждането му в съответствие с еконормите, коментира министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той обаче бе категоричен, че няма да работи с хора, чиято цел е ликвидация на завода. В министерството все още няма официална информация за предприетите от облигационерите стъпки. Мислим как да отговорим на писмото на "Лоу Дибенчър" и дали това да стане публично, обявиха от комбината. Затова и не можаха да дадат отговор на въпроса ни дали сумата по заема ще бъде изплатена, или ще се стигне до придобиване на обезпеченията. Двама са най-сериозните кандидати за "Кремиковци". Спасителен план готви милиардерът Лакшми Митал, брат на собственика Прамод. Другият е украинският олигарх Константин Жеваго. От прес офиса му вчера отказаха да коментират ситуацията след получаването на писмото на кредиторите.
Източник: Стандарт (03.04.2008)
 
Засега няма добра оферта Анжело Москов съсобственик на QVT фонд - Г-н Москов, каква е причината да си поискате парите? - Най-точното обяснение е "технически нарушения на някои клаузи в условията на облигациите". - Какви са вариантите и идеите на облигационерите? Да поемат управлението сами, да търсят купувач и инвеститор? - Приоритетът е най-вече заедно с държавата да се търси подходящ купувач. Ако не се намери - временно да се инжектира капитал при известни условия и да се поддържа предприятието, докато се търси подходящ стратегически инвеститор. Ако някои от опитите за продажба не успеят, възможно е да се пристъпи и към ликвидация на предприятието. Всичко това обаче тепърва ще се решава от комитета на облигационерите. В момента само описвам всички възможни решения. Нито едно от тях обаче не е окончателно сега, тепърва ще се решава. - Възможна ли е тезата, че облигационерите правят това заради намерен инвеститор? - Не бих казал "намерен", тъй като не сме чули засега приемливо предложение. Не мисля, че представителите на държавата също са чули такова. - Водени ли са преговори с украинския бизнесмен Константин Жеваго или Лакшми Митал? - Облигационерите са в процес на срещи с всички заинтересовани лица, за да определим кой е най-подходящият "партньор" - за нас и за държавата.
Източник: Стандарт (03.04.2008)
 
Nucor с още една компания за скрап Nucor е старомодно предприятие с прост план: разраствай се, ставай по-гъвкав и прави още повече пари. Компанията обяви, че дъщерната им компания David J. Joseph е купила “на практика всички” активи на Galamba Metals Group и Metal Recycling Services за необявена сума. Nucor определи придобивките като две стъпки в посока на ”обявеният преди план за превърне DJJ в платформа на продължителния растеж в обработващата скрап промишленост.” Грег Лукас, директорът за връзка с инвеститорите, каза пред Forbes.com, че придобивките са част от общите тенденции на консолидация на стоманената промишленост в САЩ. За разлика от “унищожителното държание” през 80те и 90те, което доведе до над 30 големи банкрута, сега малко големи играчи изнасят представлението. Лукас каза, че сега сектора е в “ръцете на по-малко, но финансово по-силни водени от печалбата компании”. Той заяви, че повишеното търсене на скрап от развиващите се страни и по-слабия долар крепят бизнеса на Nucor. Противно на това, което някои анализатори предрекоха, търсенето на скрап е много голямо силно до сега тази година и не се очаква да намалее. САЩ остава най-големият производител на скрап с 65 млн. тона през 2007 г. Миналата година Nucor е произвела 22.3 млн. тона от тях. (The Forbes)
Източник: Други (03.04.2008)
 
Baosteel ще намали износа си за Европа заради антидъмпингови проблеми В China Knowledge се появи информация, че Baosteel Group Corp, най-голямата стоманодобивна компания в Китай, може да намали износа си за Европа заради антидъмпингово разследване. Г-н. Жуо Жингуй, главно представително лице по продажбите в компанията каза наскоро по време на пресконференция в Пекин, че продажбите в Европа и Африка се очаква да паднат с 500 хил. тона през 2008 г., което ще е спад с 38% от 800 хил. тона година по-рано. Той каза, че компанията планира да увеличат продажбите в Африка и да намалят доставките за Европа. Според информацията, в началото на миналия месец Европейският Съюз започна антидъмпингово разследване срещу китайските износители на стомана, включително Baosteel, което е петият случай на такива проверки от септември насам, и отнасящи се за стоманени продукти на стойност 681 млн. щ.д. (China Knowledge)
Източник: Други (03.04.2008)
 
El Ezz вдига цената на арматурата и плоските си продукти Египетската стоманена компания El Ezz Steel Rebars обяви, че вдига продажните цени на плоските и дългите стоманени продукти от 1 април 2008 г. Според информацията El Ezz вдига цените на едро с 630 египетски паунда за тон до общо 5 210 е.п. и потребителски цени до към 5 630 е.п. за тон. Това е третото увеличение на цените от началото на 2008 г. Цените се вдигат редовно от октомври 2007 г. насам. Официални представители на El Ezz Steel непрекъснато оправдават повишенията на местния пазар със скоковете на международните пазри и по-високите цени на суровините, които директно влияят на производствените разходи. От компанията заявиха, че има индикации за още бъдещи повишения на цените на необработените стоманени пръти и предрекоха скока да превиши 40% през 2008 г. (Steel Guru)
Източник: Други (03.04.2008)
 
„Телеграф”: „Кремиковци” сближава братята Митал Четиринадесет години след като поеха по различни пътища братята Митал може би са вече готови да водят пак заедно общ бизнес, пише към увода си в. „Телеграф Индия”. Прамод и Винод Митал водят с по-големия си брат Лакшми Митал преговори за продажбата на изпадналия в финансови затруднения български стоманодобивен комбинат "Кремиковци". Ако според изданието братята успеят да осъществят сделката, това ще е първата известна на обществото сделка откакто Лакшми напуска Индия през 1994 г., за да създаде своя собствена империя зад граница. Независимо че Лакшми Митал не извършва никаква дейност в България, ръководеният от него мегаконцерн за стомана „Арселор-Митал”, е най-големият играч в страните от Източна Европа.
Източник: Агенция Фокус (03.04.2008)
 
Огнян Атанасов отново поема връзките с инвеститорите на Кремиковци АД Огнян Атанасов отново ще поеме поста Директор за връзки с инвеститорите на Кремиковци АД. Очаква се заповедта за това да бъде факт в понеделник. На 11 март Комисията за финансов надзор задължи дружеството да назначи на трудов договор директор за връзки с инвеститорите, тъй като предишния – Огнян Атанасов е станал междувременно член на УС на Кремиковци АД и съответно няма право да заема и другия пост. Пред DarikFinance Атанасов обясни, че до средата на септември 2007 година де юре е заемал поста Директор връзки с инвеститорите. От 4 февруари пък вече не е член на УС на Кремиковци АД, което означава, че няма законово нарушение да поеме връзките с инвеститорите на компанията. Структурата на новия управителен съвет обаче още не е актуализирана и затова се изчаква. В понеделник, 31 март изтечете срокът, даден от Комисията за финансов надзор на Кремиковци, но от институцията вес още не са се произнесли по случая.
Източник: Дарик радио (03.04.2008)
 
Спад от 18,5% на обработените товари в пристанище Лом заради Кремиковци През първите три месеца на годината в пристанището в Лом, което е второто по големина българско пристанище на Дунав, са обработени 220 000 тона товари. Това е с 50 000 тона (18,5 на сто) по-малко от същия период на миналата година, съобщи директорът на държавното дружество "Пристанищен комплекс", което стопанисва пристанището, Борислав Михов, цитиран от БТА. Основна причина за намаления товарооборот е кризата в "Кремиковци". Делът на обработените за комбината товари е намалял от 45 на сто от общия товарооборот на 30 на сто. През тази година се внасят по-малко въглища, което също е понижило товарооборота. През тримесечието са се увеличили доставките на картофи за България от Германия - 6000 тона, и количеството на металите. Въпреки по-малкото обработени товари заплатите на наетите в пристанището 320 работници не са намалели. Възнагражденията са индексирани и в момента средната заплата е около 500 лева. Тя е значително по-висока от средната за община Лом, коментира Михов. Той уточни, че не са отнети и социалните придобивки на работниците - безплатна храна, застраховка "живот" и др.
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2008)
 
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши придобиване на контрол от страна на "Холсим България" АД върху "Ремос Бетон" ООД, съобщиха от комисията. Страните по сделката са производители на цимент, бетонови смеси и други строителни материали. Собственик на "Холсим България" е "Холсим Аусландбетайлигунс", Германия. Целта на концентрацията е модернизация и увеличаване на обема на производство. Дружествата посочват, че се очаква и подобряване на екологичната среда. Анализът на КЗК показва, че пазарните позиции на предприятията са далеч под установения праг за господстващо положение. Комисията за защита на конкуренцията смята, че предстоящата сделка не би могла да повлияе негативно върху конкурентния баланс на съответния пазар. През юли миналата година КЗК разреши на „Холсим България“ да купи 90,42% от капитала на завода за стоманени конструкции „ЗСК-Кремиковци”АД.
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2008)
 
Жеваго изкупил 65% от бондовете на “Кремиковци” Украинският бизнесмен Константин Жеваго е изкупил 65 на сто от бондовете на кредиторите на "Кремиковци". По този начин Жеваго на практика си е осигурил влизането в комбината като мажоритарен собственик в най-близко време, твърдят български експерти, които съветват Жеваго по сделката. Украинският олигарх вече е провел срещи с представители на три от фондовете, държащи най-големи дялове от емисията по облигационния заем от 325 млн. евро, който сегашният собственик на комбината Прамод Митал взе през 2006 г. Както е известно, четири големи хедж фонда имат книжа за около 100 млн. евро, или почти една трета от емисията. Те са QVT, "Йорк Кепитъл", "Марс Кепитъл" и "Мур Кепитъл". На срещи с тях украинският милиардер се похвалил, че е сигурен собственик на комбината. Жеваго е имал среща и с останалите облигационери, които са представлявани от "Хулихан Локий". Засега обаче няма потвърждение, че той е изкупил и техните облигации.
Източник: Монитор (04.04.2008)
 
Министър бистри съдбата на "Кремиковци" с "Мерил Линч" Финансовият агент по облигационния заем за "Кремиковци" "Мерил Линч" ще запознае днес икономическия министър Петър Димитров с резултатите от преговорите с облигационерите на комбината. Това съобщиха от министерството на икономиката и енергетиката. Наскоро част от държателите на облигации предявиха претенции за предсрочното изплащане на главницата и лихвите, което поставя собственика на комбината "Глобал Стийл холдингс" в ситуацията спешно да търси огромни суми. Целият заем е за 325 млн. евро. "Мерил Линч" ще трябва да информират държавата и за хода на преговорите с потенциалните купувачи на завода - Лакшми Митал и украинеца Константин Жеваго.
Източник: Сега (04.04.2008)
 
“Кремиковци” удари порт Лом Кризата в "Кремиковци" удари порт Лом. През първите три месеца на годината в пристанището, което е второто ни по големина на Дунав, са обработени 220 000 тона товари. Количеството им е с 50 000 тона по-малко от същия период на миналата година, съобщи за БТА директорът на фирмата Борислав Михов. Делът на обработените стоки за комбината е намалял от 45 на 30% от общия товарооборот. Внасят се и по-малко въглища. Увеличили са се обаче доставките на картофи за България от Германия - 6000 тона, и количеството на металите.
Източник: Стандарт (04.04.2008)
 
Пристанище Лом намали обработените товари заради кризата в "Кремиковци" С 50 хил. това са намалели обработените товари на пристанище Лом за първото тримесечие на годината в сравнение със същия период на миналата година, предаде БТА. За периода са обработени 220 хил. тона при 270 хил. за януари - март 2007 г., съобщи директорът на държавното дружество "Пристанищен комплекс", което стопанисва пристанището, Борислав Михов. Основна причина за намаления товарооборот е кризата в "Кремиковци". Делът на обработените за комбината товари е намалял от 45 процента от общия товарооборот на 30 на сто. През тази година се внасят по-малко въглища, което също е понижило товарооборота. През тримесечието са се увеличили доставките на картофи за България от Германия и металите. Въпреки по-малкото обработени товари заплатите на наетите в пристанището 320 работници не са намалели. Възнагражденията са индексирани и в момента средната заплата е около 500 лева.
Източник: Дневник (04.04.2008)
 
Цветните метали също поевтиняват Серия от спадове и повишения отбеляза тази седмица комплексът от цветни метали, търгувани на Лондонската борса за метали. В четвъртък се наблюдаваше спад, като най-активно търгуваният фючърсен договор върху мед поевтиня с 99 долара до 8450 долара за тон. Алуминият изгуби 45 долара до 2890 долара за тон, никелът се понижи със 150 долара до 28 200 долара за тон, калаят спадна със 140 долара до 19 960 долара за тон, а оловото заличи 30 долара до 2840 долара за тон.
Източник: Дневник (04.04.2008)
 
Още по-рекордно производство на неръждаема стомана през 2008 г. Световното производство на неръждаема стомана все още се очаква да достигне рекордното ниво от 29 млн. тона тази година. През първото тримесечие повечето пазари в света бяха доста слаби. Това е резултат от неочаквано високия добив на стомана през последното тримесечие на 2007 г. в ЕС и Китай. Това ни накара да повишим предишните си прогнози за количествата неръждаема стомана през 2007 г. до 27.9 млн. тона. Това представлява скромен спад от 1% в сравнение с предишната година. Пазарът беше изключително затегнат през 2006 г., но миналата година имаше излишък. Очаква се това да е картината и през по-голямата част от 2008 г. Стоманодобивните компании от ЕС загубиха знаителна част от износа си заради Китай през последните 2 години. Търсенето на местния пазар е задоволителен, но не нараства с достатъчно бързи темпове за да компенсира за намаляващите задгранични продажби. В резултат очакваме общото производство тзи година да нарастне съвсем малко спрямо 2007 г., но да е доста под количествата през 2006 г. (MEPS)
Източник: Други (04.04.2008)
 
Ековластите глобиха ОЦК Кърджали с 30 хил. лв. Регионалната инспекция по околната среда и водите в Хасково глоби с 30 хил. лева Оловно цинков комплекс АД- Кърджали. Основание за налагане на санкцията е наказателно постановление за неизпълнение на условия по издадено през 2006 година комплексно разрешително на оператора ОЦК АД, град Кърджали. Проверка на експерти от РИОСВ – Хасково е установила, че инсталацията за производство на олово е работила с превишен капацитет през месеците юли, август, септември и октомври 2007 година. Констатирано е още превишение на емисиите на прах, серен диоксид, олово и кадмий в отпадъчните газове, отделяни от площадката на комплекса. Не са монтирани и пречиствателни съоръжения към два от комините на завода.
Източник: Дарик радио (04.04.2008)
 
От инвестиционната банка Мерил Линч информираха днес на работна среща министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, че са се свързали с около 20 стоманодобивни компании от цял свят, 7 от които са проявили интерес към Кремиковци АД, а най-активни са преговорите досега с 3 от тях, съобщиха от МИЕ. Едната от активните фирми е Арселор Митал на Лакшми Митал, брат на настоящия мажоритарен собственик на комбината Прамод Митал. Според консултантите от Мерил Линч, необходими са още няколко седмици, за да се приключи сделката с някой от потенциалните кандидати. Мерил Линч са ангажирани от Прамод Митал като консултант за намирането на нов инвеститор в завода. Министър Димитров е подчертал, че категорично условие на правителството е новият собственик да инвестира незабавно в плана за жизнеспособност на Кремиковци, включващ и екологични мерки. Другото условие на министерството е през следващите няколко седмици до приключване на преговорите с потенциалните инвеститори да не се трупат задължения към държавните фирми НЕК, Булгаргаз и БДЖ, съответно за доставки на ток, газ и суровини. „Обща е позицията, че заводът трябва да работи и има перспектива в условията на постоянно нарастващите цени на продукцията му на световните пазари, което обаче не може да е на гърба и за сметка на държавата и държавните фирми”, е заявил Димитров. Съгласно плана за жизнеспособност за периода 2006-2007 г. дружеството трябваше да инвестира в проекти за опазване на околната среда около 47 млн. лв. До 15 ноември 2007 г. в екологични проекти са вложени 21 млн. лв. Срокът на изпълнението на плана за жизнеспособност не може да бъде променян, тъй като Европейската комисия едва ли ще приеме такъв вариант, подчертават от МИЕ. Не е изключено обаче бъдещият собственик да потърси диалог с представители на ЕК във връзка със забавяне изпълнението на плана. Консултантите са съобщили още, че по тяхна информация, през следващата седмица държателите на бонове на металургичния комбинат няма да предприемат действия, които биха попречили на бъдещата сделка по продажба. Днес нямаше сключение сделки с акции на металургичния комбинат. Вчера те отчетоха ръст от 10,41 на сто до средна цена 19,75 лв. при прехвърлени 1001 броя.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2008)
 
Започна надцакване за Кремиковци Още няколко седмици са нужни на консултантите от Мерил Линч за продажбата на Кремиковци. Това са съобщили техни представители на среща с министъра на икономиката Петър Димитров. От Мерил Линч са се свързали с около 20 стоманодобивни фирми. Най-активни били преговорите с три от компаниите. Едната е Арселор Митал на Лакшми Митал - брат на настоящия мажоритарен собственик. Преговаряно е и с украинския милиардер Константин Жеваго и с Ринат Ахметов - собственик на Метинвест холдинг. Останалите кандидати са, швейцарската Дуферко груп, турската Ердемир и руска компания. министър Петър Димитров заяви, че американската Ю Ес Стийл, изглежда, вече не проявява интерес към Кремиковци. Според него Лакшми Митал е един от най-сериозните кандидати, но разговорите продължават. Категоричното условие на правителството е новият собственик да инвестира незабавно в плана за жизнеспособност на Кремиковци АД, в който влизат и екологичните мерки, е заявил министър Димитров. Второто изискване е до приключване на преговорите да не се трупат задължения към държавните фирми НЕК, Булгаргаз и БДЖ. За да работи дружеството, трябва да бъдат незабавно осигурени финансови средства за доставки на ток, газ и суровини. Облигационерите са тези, които могат да решат съдбата на комбината, коментира Алекс Бебов, управляващ съдружник в Балканска консултантска компания. Комбинатът финансово се задъхва и е възможно облигационерите да потърсят правата си, каза Бебов. Според него има определени финансови параметри, които ако не се изпълнят, облигационерите могат да изискат емисията от 325 млн. EUR да се изплати предсрочно. Напълно е възможно това да стане преди приключването на сделката. Облигационерите вече заявиха, че искат да имат думата в продажбата на комбината. Заводът трябва да работи и има перспектива при нарастващите цени на продукцията му, е мнението на Министерството на икономиката. Това не може да е за сметка на държавата, е подчертал Димитров. Съгласно плана за жизнеспособност за периода 2006-2007 г. дружеството трябваше да инвестира в екопроекти около 47 млн. лв. До 15 ноември 2007 г. в екологизацията на производството са вложени 21 млн. лв.
Източник: Пари (07.04.2008)
 
Божков и Ковачки се борят за порт Лом Само консорциумът "Брипорт" между "Брикел" и "Портови флот 99", собственост на Христо Ковачки и "Кремиковци трейд", за която се твърди, че стои Васил Божков, са двата кандидата за концесията на пристанище "Лом", съобщиха източници от транспортното министерство. До края на месеца се очаква конкурсната комисия да обяви победителя в процедурата и правителството да вземе решение за избора. Първоначално се твърдеше, че решението ще е факт до 2 април, което вече създаде напрежение между участници от забавяне на избора. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) все още не се произнесла по жалбата на обединението "Порт Лом ТЕС-НРС", което също е един от кандидатите за концесията.
Източник: Дневник (07.04.2008)
 
Преговорите за "Кремиковци" са във финална фаза Банката консултант по продажбата на "Кремиковци" - "Мерил Линч", е на финалната фаза в преговорите си с кандидати да придобият комбината. В петък нейни представители се срещнаха с икономическия министър Петър Димитров и са го уверили, че до няколко седмици ще се определи новият собственик. Пресцентърът на министерството поясни, че консултантите от банката са се свързали с около 20 стоманодобивни фирми от цял свят, 7 от тях са проявили интерес, а най-активни са били преговорите с три, сред които е "Арселор - Митал". Тя се контролира от четвъртия по богатство в света Лакшми Митал, който е и по-голям брат на настоящия мажоритарен акционер Прамод Митал. От ведомството на Петър Димитров обаче не казаха кои са другите два сериозни кандидата, тъй като за тях "не е ставало въпрос" по време на разговорите. По информация от индийското издание "Економик таймс" именно Лакшми Митал е отправил най-високата оферта за придобиване на комбината. Те съобщават и за възможна синергия между сегашните структури в системата на "Арселор - Митал", сред които и мините за добив на желязна руда в региона, тъй като "Кремиковци" няма подписани дългосрочни договори за доставки. Към шумно огласения интерес към "Кремиковци" на украинеца Константин Жеваго през март икономическият министър посочи още турската "Ердемир", която искаше завода още през 1998 г. Облигационерите на "Кремиковци" нямат намерение да попречат на евентуална сделка, са заявили от "Мерил Линч" при срещата си с Петър Димитров. Потърсени за коментар, от компанията за управление на хедж фондове QVT, която притежава голям дял от облигационната емисия заявиха, че приоритет е да се търси нов собственик, който да закупи контрола, а не да се ликвидира предприятието. Макар да не е приоритет обаче, от QVT допускат и процедура по несъстоятелност и ликвидация на комбината.
Източник: Дневник (07.04.2008)
 
Добри прогнози засилиха интереса към "Чугунолеене" Ихтиманската леярна за производство на чугунени отливки "Чугунолеене" очаква 2.23 млн. лв. печалба преди данъци през тази година, което, ако бъде изпълнено, ще е три пъти повече от постигнатото през 2007 г. Това стана ясно от годишния доклад за дейността на компанията, публикуван в края на миналата седмица. Продажбите на компанията се очаква да нараснат с малко над 52% до 55 млн. лв., тъй като предприятието планира да увеличи производството на отливки с 53 на сто до 38 хил. тона за годината. Компанията планира 88% от продукцията през тази година да бъдат предназначени за износ, което е малко повече в сравнение с 2007 г., когато 85% от чугунените отливки бяха изнесени на външните пазари. Освен традиционните външни пазари - Германия и Италия, се предвижда да се повиши производството и за фирми от Финландия, Холандия и Франция. "Чугунолеене" обяви 811 хил. лв. нетна печалба през миналата година при загуба от 3.96 млн. лв. година по-рано. В петък бяха изтъргувани над 6 хил. акции на компанията, като цената им скочи с над 20% до 27.57 лв. за брой.
Източник: Дневник (07.04.2008)
 
Mинистърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. - Г-н Димитров, има ли вече решение кой да бъде новият купувач на "Кремиковци"? - Все още няма окончателно решение. Един от най-сериозните кандидати е индийският бизнесмен Лакшми Митал, но разговорите продължават. Освен това решението за избора на купувач ще трябва да го вземе собственикът на комбината, а не държавата. Така че аз не мога да дам отговор на този въпрос. - Украинският олигарх Константин Жеваго и американската компания US Steel имат ли все още интерес към "Кремиковци"? - Доколкото знам, американската компания по-скоро няма да участва. - Склонни ли сте да търсите стратегически инвеститор за комбината заедно с четирите хедж фонда, които държат книжа по облигационния заем? - С хедж фондовете може да се говори само в един случай - като намерят форма за юридическа консолидация помежду си и така да дойдат на разговори. Освен това трябва да докажат, че представляват поне 51% от облигационерите. Правил съм срещи с отделни представители на тези фондове, но те не представляват общата воля. Така че, когато се консолидират под някаква форма и дойдат на разговори, ще бъдат изслушани. Знаете, че са тръгнали към искане за предсрочно изплащане на бонда. Но това не означава, че трябва да се случи точно така. Може да има споразумение със сегашния собственик или с бъдещия собственик. Досега има обслужване на този кредит. Но това отново е проблем преди всичко на собственика. - Има ли основание да очакваме оставки в кабинета, на първо място - тази на вътрешния министър Румен Петков? - Не бих могъл да дам отговор на този въпрос, който е от компетентността на един премиер. Според мен това, което е добро, е появата на второ ниво на контрол на МВР. Така научаваме интересни неща за вътрешното министерство, което е само от полза за обществото. Според мен този път не става въпрос само за пролетна буря, а наистина за оздравителни процеси Хубаво е тези процеси да се случат, каквато и да е цената - персонална и политическа. - Да чакаме ли и оздравителни процеси за цялото правителство? - Ако има връзка и има отговорности, не се съмнявайте в това. Но все пак това не са въпроси на предположения, а на доказателства. - Смятате ли, че внасянето на вот на недоверие на правителството ще има обратния ефект - ще допринесе за консолидирането му? - Както казва един известен хуморист, когато те залае куче, не заставаш на четири крака. Така че това е работа на опозицията и нейно право. Но аз не мисля, че вотът на недоверие е път към нещо полезно. В момента, вместо да се задълбочат усилията за анализ на това, което се е случило в МВР, за да се реформира институцията, усилията ще се насочват към видим политически сблъсък между управляващи и опозиция. Току-що излязохме от едно състояние на вот и да влизаме отново в друг според мен не е в интерес на българите и на България. - При обсъждане на платформата "Нова социална България" казахте, че ще се искат квоти от фирмите за назначаване на роми. Какво точно означава това? - В много бели държави има такива изисквания - като се наемат работници, да са пропорционално представени всички етнически групи, които ги има в държавата. Не е в наш интерес да има гета, да бъдат игнорирани тези хора. Те трябва да бъдат интегрирани. - Как ще стане това, как ще задължите работодателите? - Това засега е само една идея, която още не е приета. Но според мен има механизми за това... - Имаше ли през уикенда среща на коалиционните партньори във връзка със скандалите в МВР и евентуален ремонт на кабинета? - Нямам информация, но знам, че трябва да обсъдят тези проблеми. Това беше обявено на заседанието на Изпълнителното бюро на БСП, аз самият поставих там необходимостта да има такава тристранна среща. Но става въпрос за три политически субекта, които сами решават кога и къде да се срещнат. Смятам, че има среща. Все пак това е управляваща коалиция, отговорността е консолидирана. Не може на заседание на една от партиите в нея да се решава какво да се прави с правителството. Не можем да парцелираме министрите. - Обявихте, че България трябва да влезе колкото се може по-скоро в еврозоната, да приеме еврото. Кога според вас може да стане това и при какви условия? - Това е въпрос, на който и аз искам да знам отговора. В интерес на България е това да стане колкото се може по-бързо. Мисля, че това е най-важната практическа задача пред българските политици. - Има ли разиграни варианти с какво съотношение лев/евро ще стане влизането? - Вариантът е само един - при сегашния курс, фиксиран от валутния борд у нас. Няма други варианти. - Кажете нещо повече за проверката в ТЕЦ "Марица-изток", направена по ваше разпореждане... - Проверява се финансовото състояние, за какво са изразходвани средства през различните периоди. Има тревожни сигнали по тези проблеми оттам. Все още няма конкретни резултати от проверката. - Вярно ли е, че от Европейския съюз започва много сериозна пълна проверка и в Агенцията за малки и средни предприятия? - Да, такава проверка започва в агенцията на всички средства и програми, по които е работено. - Тя регулярна ли е, или е свързана с поредицата скандали по другите програми? - Ревизията е свързана и е породена от скандалите за злоупотреби с парите от ЕС, предназначени целево. И ще се отдели особено внимание именно на наличие на корупционни схеми и нарушения при отпускането на парите от различните фондове.
Източник: Стандарт (07.04.2008)
 
Седем стоманодобивни фирми с апетит към „Кремиковци” Седем от около 20 стоманодобивни фирми от цял свят, сред които и «Арселор Митал» на Лакшми Митал, са проявили интерес към «Кремиковци». За това информираха от „Мерил Линч” след проведена среща с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, съобщиха от министерството. Инвестиционната банка е ангажирана от Прамод Митал като консултант за намирането на нов инвеститор в завода. Най-активни били преговорите с три от фирмите според консултантите от „Мерил Линч”. Едната е „Арселор Митал” на Лакшми Митал – брат на настоящия мажоритарен собственик на „Кремиковци” Прамод Митал. Необходими са още няколко седмици, за да може „Мерил Линч” да приключи сделката с някой от потенциалните кандидати, съобщиха от банката по време на срещата си с министъра на икономиката Петър Димитров. Категоричното условие на правителството е новият собственик да инвестира незабавно в плана за жизнеспособност на „Кремиковци”, включващ и екологичните мерки. Другото условие на ведомството е през тези няколко седмици до приключване на преговорите с потенциалните инвеститори да не се трупат задължения към държавните фирми НЕК, „Булгаргаз” и БДЖ. През следващата седмица държателите на бондове на „Кремиковци” няма да предприемат действия, които биха попречили на бъдещата сделка, увериха още от „Мерил Линч”.
Източник: Дарик радио (07.04.2008)
 
Nippon Steel казаха, че цената на въглищата не е определена още Nippon Steel Corp., втората по големина компания за стоманодобив в света, казаха че преговорите за договорните цени на кокса продължават, отричайки информацията от вестник Nikkei, че са се съгласили да плащат тройно за суровината. “Нищо не е решено още” за цената на кокса със доставчиците, каза Масато Сузуки, говорител на базираната в Токио компания днес по телефона. Nippon Steel и JFE Holdings Inc., втората по големина стоманолеярна в Япония, намалиха прогнозите си за печалбите миналата фискална година заради нарастващите цени на кокса и желязната руда, използвани в стоманодобива. Спот цените на кокса скочиха до 330 щ.д. за метричен тон, казаха анализатори от Macquarie Group Ltd, в сравнение с 98 щ.д. плащани за м.т. по договорните цени през фискалната година приключила на 31 март. Вероятно Nippon Steel ще се подаде на натиска на BHP Billiton Ltd., най-голямата минна компания в света, за цена на кокса до 300 щ.д. от 98 щ.д. за годината, започнала на 1 април, информира Nikkei English News на 5 април. Говорителят на BHP – Ема Мийд, отказа да коментира. JFE и Sumitomo Metal Industries Ltd., третата по големина компания в бранша, може също да се съгласят да пшлащат тройната цена, написа Nikkei. (Bloomberg)
Източник: Други (07.04.2008)
 
Най-големите страни търгуващи със стомана през 2007 г. Издигайки се до най-голямата страна износител на стомана от 5-о място през 2006 г., Китай отчете още 33% ръст през 2007 г. и достигна 65.2 млн. тона. Увеличението е въпреки ежемесечният спад от рекорда през април 2007 г. от 7.6 млн. тона до най-ниската позиция през ноември 2007 г. от 3.9 млн. тона, тъй като промени в износните мита и отстъпки намалиха износа. Вторият най-голем износител в света, Япония, отчете ръст от 5% до 35.8 млн. тона. Общият износ на ЕС-27 остана непроменен на 32 млн. тона като спадаът на доставките за Америките и Близкия Изток беше компенсиран с увеличение за други райони, предимно в европейските страни, които не са членки на ЕС, ОНД и Африка. Износа на Русия и Украйна отчита спад. Това доведе до увеличен внос и в двете страни, заради голямото търсене на местния им пазар. Вносът на 27-те страни от ЕС скочи с 25% през 2007 г. до над 49 млн. тона. Междувременно вносът на САЩ падна с 27% до 29.5 млн. тона заради трудностите на американската икономика. Вносът на Китай птродължи да намалява – с 9% до 16.9 млн. тона. Заедно с увеличеният им износ, това допринесе външнотърговското салдо на страната да достигне над 48 млн. тона, повече с 18 млн. тона през 2007 г. и по-малко с 35 млн. тона от най-високото ниво на външнотърговският дефицит на Китай от 83 млн. тона през 2003 г. Износът за Близкият Изток през 2007 г. е по-висок с 35% и достигна 35 млн. тона. Доставките за Иран са по-големи с 60% и достигнаха 12 млн. тона през 2007 г., за ОАЕ – с 36% до 9 млн. тона. Основните доставчици са Китай, увеличение от 200% до 8,5 млн. тона, Русия – 60% до 5.7 млн. тона, и Украйна със скок от 21% до 5 млн. тона. (Iron and Steel Statistics Bureau)
Източник: Други (07.04.2008)
 
Всички репа при ОЦК за общо 4,6 млн. лв. са ударени от маржин кол Всички 59 активни репо-сделки с акции на ОЦК към 31 март за общо 4,6 млн. лв. по всяка вероятност са ударени от искане за довнасяне на парични средства поради понижение в цените. Репата са сключени на различни цени между 65,58 лв. и 29 лв. за акция. Дори двете малки репа на 29 лв. за общо 19 хил. лв. вероятно са с искане за довнасяне на средства, защото такова се иска при спадане на обезпечението под 140-50% от размера на репото, а при някои финансиращи институции и по-рано. Тоест за репо на цена от 29 лв. за акция, искане за довнасяне на средства би се наложило при достигане на цена от 41-42 лв. на пазара. Миналата седмица по позицията на Оловно-цинков комплекс АД Кърджали имаше сделки и на 40,60 лв. за ценна книга. Двете малки репа на цена 29 лв. са сключени на 21 март, когато цените на за акция на ОЦК на свободния пазар са били около 58 лв. Средната цена за акция на ОЦК в петък е 42,33 лв. за акция. Над тази цена има 26 репо-сделки, или почти половината от всички активни репа с ОЦК. Става дума за репа за 2,09 млн. лв. За сравнение през миналата седмица търговията с акции на ОЦК е за 1,35 млн. лв. Общо всички репо-сделки на БФБ са за 387 млн. лв. Виждат се и три репа с акции на ОЦК при цена 0,001 лв. Това не е грешка, тъй като трима инвеститори са прехвърлили общо 461 акции на финансиралата ги институция, за да увеличат обезпечението й и да избегнат внасянето на кеш. Тази процедура се допуска от няколко финансиращи институции, но например не се прилага от Инвестбанк, която е с най-голям обем към малките инвеститори. Най-голямото активно репо с акции на ОЦК е за 978 хил. лв., сключено на 28 февруари 2008 г. при цена на акция 34,87 лв. При цена около 52 лв. за акция на ОЦК този инвеститор вероятно е бил помолен да внесе средства, за да обезпечи финансиращата банка. Ако инвеститорът не внесе средствата, банката има право да продаде книжата. Данните не показват дали инвеститорите са внесли нужните парични средства, както и дали финансиралите инвеститорите банки и други институции са продали обезпечението (акции), което е на тяхно име.
Източник: Инвестор.БГ (08.04.2008)
 
Сръбската Агенция за приватизация отложи преговорите с руската компания "СоюзМеталРесурс" във връзка с условията за покупката на контролния пакет от акции на медодобивния комбинат "Бор", съобщи ИТАР-ТАСС. Миналата седмица агенцията заяви намерението да започне преговори с дъщерната компания "Базови елементи" на Олег Дерипаска, тъй като австрийският консорциум "ТЕЦ Индустриец", който спечели международния търг по приватизацията на активите на комбината "Бор", не успя да внесе в посочения срок до 5 април сумата от 466 млн. долара. На 4 април консорциумът обяви, че се отказва от сделката и до следващия ден сръбската Агенция за приватизация излезе с ново предложение. Руската компания "СоюзМеталРесурс" бе предложила за покупката на сръбския комбинат 370 млн. долара и гарантирани инвестиции в размер на 462 млн. долара за производствена модернизация и развитие. Агенцията обаче предпочете австрийския консорциум. Сръбската страна засега не съобщава дали ще се запази интересът към компанията "Базови елементи" на Олег Дерипаска за покупката на медодобивния комбинат.
Източник: БТА (08.04.2008)
 
Наша бизнес делегация участва в изложение за метали в Италия Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров ръководи бизнес делегация, която участва в най-престижното изложение за метали - METEF. Форумът се провежда в периода 9-12 април т.г., в италианския град Бреша – един от центровете на европейската металообработваща индустрия.В българската делегация са включени още Илия Келешев – председател на Браншова камара машиностроене, както и представители на фирмите „Група технология на металите”, „Алкомет”, „Алумина Тримекс”, „Радомир Метали”, „ЗММ Стомана”, „Алуком”, „Прогрес” АД. Българските фирми ще делят общ щанд, като е предвидена и богата програма от предварително договорени двустранни и многостранни срещи с потенциални партньори. От 1997 г. METEF-FONDEQ е международно изложение, обхващащо цялата сфера на производството на метали – суровини, машини, производствени системи, оборудване, продукти и приложения, леярни, пещи, довършителни, фини и механични обработки, заварки и други технологии. В тазгодишното издание на METEF участват делегации от 25 държави, сред които Бразилия, Украйна, Русия, Сърбия, Дубай, Унгария и др. Изложителите са от над 27 страни, а посетителите - от 62. Посещението на българската делегация е в резултат от установеното преди година сътрудничество между БСК и организаторите на изложението.
Източник: БСК (09.04.2008)
 
Източник от Baosteel не е запознат с действия за закупуване на дял от BHP Източник близък до управата на китайската Baosteel Group каза в сряда, че не е чувал нищо за купуване на дял от световната минна компания BHP Billiton. “Ако Baosteel има такива планове, то тогава аз трябва да съм информиран, но не съм”, заяви източникът. Във вторник листнатите в Лондон акции на BHP скочиха с 4.6% заради слухове, че Baosteel, най-голямата стоманодобивна компания в Китай, може да купи дял от BHP. Акциите на минната компания в Сидни се покачиха с 3.7% в сряда. Австралийски вестник цитира анонимен източник от Пекин, които каза че Китай е “в ранен етапи на планирането да вземе по-голям дял в BHP от 9-те процента от конкурента Rio Tinto, които купи заедно с американската Alcoa за 15 млрд. щ.д. през февруари. (Reuters)
Източник: Reuters (09.04.2008)
 
Руските железници ще наддават за медното находище Удокан Руската държавна железница монополист сформира консорциум с цел да наддава за огромното медно находище Удокан в Сибир, когато правителството го продаде тази година, заяви говорител на железницата. Говорителят на руските държавни железници Дмитри Перцев каза, че компанията ще предостави частично изградената железопътна линия до съседното находище Чинейское и ще отговаря за изграждането на инфраструктурата свързана с многомилиардния (щ.д.) проект Удокан. “Да, правим консорциум”, каза Перцев коагто бе запитан от Ройтерс. Той не уточни партнжорите на железопътната компания в този проект. Бизнес ежедневникът Комерсант написа, че железницата може да обедини сили с Внешекономбанк, държавната агенция по взиманията и пенсионен фонд, и Urals Mining and Metals Co, втората по големина минна компания медна руда в страната, за да наддава за Удокан. (Reuters)
Източник: Reuters (09.04.2008)
 
Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров ръководи бизнес делегация, която участва в най-престижното изложение за метали - METEF. Форумът се провежда в периода 9-12 април т.г., в италианския град Бреша – един от центровете на европейската металообработваща индустрия. В българската делегация са включени още Илия Келешев – председател на Браншова камара машиностроене, както и представители на фирмите „Група технология на металите”, „Алкомет”, „Алумина Тримекс”, „Радомир Метали”, „ЗММ Стомана”, „Алуцом”, „Прогрес” АД. Българските фирми ще делят общ щанд, като е предвидена и богата програма от предварително договорени двустранни и многостранни срещи с потенциални партньори. От 1997 г. METEF-FONDEQ е престижно и утвърдено международно изложение, обхващащо цялата сфера на производството на метали – суровини, машини, производствени системи, оборудване, продукти и приложения, леярни, пещи, довършителни, фини и механични обработки, заварки и други технологии. В тазгодишното издание на METEF участват делегации от 25 държави, сред които Бразилия, Украйна, Русия, Сърбия, Дубай, Унгария и др. Изложителите са от над 27 страни, а посетителите - от 62. Посещението на българската делегация е в резултат от установеното преди година сътрудничество между БСК и организаторите на изложението.
Източник: БСК (09.04.2008)
 
Венецуела ренационализира стоманодобивната промишленост Венецуелското правителство обяви в сряда ренационализацията на компанията the Orinoco Iron and Steel (Sidor), най-голямата стоманодобивна компания в Южноамериканската страна. Мярката е втората от този тип оказваща ефект върху чуждестранните капитали, след като колумбийският президент Хюго Чавез обяви на 3 април национализацията на циментената промишленост в страната. Вицепрезидентът Рамон Каризалес, каза че национализацията на Sidor е с цел Чавез да защити работниците на компанията. “Президентът ме инструктира да съобщя на компянията, че правителството поема управлението”, заяви Каризалес. Правото на италиано-аржентинската Ternium-Technit, мажоритарен акционер в компанията, ще бъде уважено като им се плати за акциите им в Sidor. Каризалес призова директорите на Ternium-Technit да започнат преговори по продажбата на дела си от 60%. Правителството и работниците притежават по 20%. Sidor беше приватизирана през 1997 г. от предишното венецуелско правителство. (China View)
Източник: Други (10.04.2008)
 
LME обяви рекордни количества за трета поредна година Лондонската метална борса LME обяви годишните си количества за 2007 г., която е трета рекордна година за борсата. Почти 93 млн. тона са изтъргувани заедно с фючърси и опции, което е 7% повече в сравнение с 2006 г. Четири договора отбелязват повишение с по над 10% от показателите порез 2006 г.: Договорът за първичният алуминий отбеляза фючърсно увеличение от 10% което са над 40 млн. изтъргувани лота; контрактът за първокачествения мед нарасна с 13.6% до 21.4 млн. лота; контрактът NASAAC – с 19% до 1.2 млн. лота и контрактът за алуминиевите сплави – с почти 11% до около 0.5 млн. лота. Г-н Мартин Абът, изпълнителен директор на LME, каза че: “Тези резултати ясно показват още една отлична година за LME, високото ниво на ликвидност и продължаващото доверие и сигурност на услугите на борсата. Сегашният ни нарастващ портфейл от предлагани услуги, начело с пускането на контракта за стоманените пръти през февруари, означава че сме на прав път за постигането на целта си - удвояване на количествата през следващите пет години.” (Steel Guru)
Източник: Други (10.04.2008)
 
ArcelorMittal ще повиши добива на желязна руда ArcelorMittal, най-големата стоманодобивна компания в света, ще отдели част от предвидените за стоманодобив средства за добив на желязна руда в Африка с цел да повиши доставките си на суровината. “Ще пренасочим част от средствата за стомана за рудодобив”, каза Малай Мухержи, член на управителния съвет на ArcelorMittal. “Между 12 и 15 млн. тона ще бъдат добити в Либерия до 2012 г., а Сенегал ще допринесе с допълнителни 15 млн. тона до 2014 г.”, добави той. ArcelorMittal планира да добива около 80% от необходимата на компанията желязна руда през следващото десетилетие, за да се предпази от вдигането на цените от трите компании доминиращи на пазара, включително BHP Billiton Ltd, най-голямата минна компания в света. “Базираната в Люксембург стоманодобивна компания има запаси от 60 млн. тона, а се нуйдае от 150 млн. тона на година”, каза Мухержи по време на интервю в сряда. (The Financial Express)
Източник: Други (11.04.2008)
 
Tata отправи оферта за бразилската рудодобивна AVG След зрелищната покупка на Corus, Tata Steel отправи агресивна оферта за придобиването на бразилската рудодобивна компания AVG, която е собственост на световният минен гигант MMX. Президентът на MMX Айк Батиста информира за предложението. “Обаче, Айк не обяви на каква стойност е предложението на Tata, но обеща че ще има сделка, ако Tata гарантира построяването на завод за автомобили в покрайнините на комплекса Аку Порт, които MMX строи на брега на Рио ди Жанейро”. Само че, когато беше открит, говорител на Tata Steel не потвърди информацията. AVG беше купена от MMX миналата година за 224 млн. щ.д. Сегашният капацитет е около 2.3 млн. тона на година, но MMX вече обяви планове да интегрира този актив в наскоро закупената рудодобивна Minerminal и да увеличи общия добив до 6.1 млн. тона тази година и до 10 млн. тона до 2010 г. (The Times of India)
Източник: Други (11.04.2008)
 
Акция на седмицата - „Чугунолеене" Акциите на Чугунолеене АД - гр. Ихтиман бяха избрани за победител в ежеседмичната класация на Investor.Bg „Акция на седмицата".За петте борсови сесии производителят, притежаващо най-голямата българска леярна, повиши пазарната си капитализация с 5,5 на сто, като се нареди сред поскъпващите дружества от широкия индекс BG40. Тази седмица с книжата на Чугунолеене бяха сключени общо 126 сделки на обща стойност 210 797,00 лв. Прехвърленият обем възлезе на 7 117 акции.
Източник: Монитор (14.04.2008)
 
Братята Митал скарани заради “Кремиковци” Враждата в семейството най-богатия човек във Великобритания- Лакшми Митал, отново избухна заради притежаваните от неговия по-малък брат Прамод Митал стоманени заводи в България и Нигерия, писа в. "Таймс". Лакшми Митал се скара с баща си и брат си през 1994 г., когато реши да скъса с базирания в Индия семеен бизнес и да предприеме международни операции. Сега, според близък до семейството източник, Лакшми Митал проучва възможността за купи изпадналия в криза български металургичен комбинат "Кремиковци", собственост на брат му Прамод, за около 50 милиона евро по-малко, отколкото е реалната му стойност. "Глобал стийл холдинг" (Global Steel Holdings) на Прамод Митал купи завода през 2005 г. за 72 милиона евро и се надяваше да го продаде на руска компания за 150 милиона. Според приближени на бизнесмена, той не желае да го продава на Лакшми, който е изпратил писмо до българското правителство- собственик на 25% от "Кремиковци", в което проявява интерес да закупи комбината за по-малко от 100 милиона. Подобна е и ситуацията със завода в Нигерия. Независимо от това обаче, двамата Митал отричат между тях да съществува съперничество, отбелязва "Таймс", цитиран от агенция "Фокус".
Източник: Монитор (14.04.2008)
 
Митал се карат за “Кремиковци” Враждата, която раздира семейството на Лакшми Митал, бе подновена в битката за "болнавите" заводи на по-малкия му брат в България и Нигерия. Лакшми Митал, който е най-големият стоманен барон в света, се спречка с баща си и братята си, когато се отдели от базирания в Индия семеен бизнес, за да започне свой през 1994 г. Сега, според източници, близки до семейството, Митал използва проблемите на по-малкия си брат Прамод, като купи завод за стомана в България за около 50 млн. евро - по-малко, отколкото е убеден, че струва. Според семейни приятели Прамод не желае да продава на по-големия си брат. След натрупалите се проблеми обаче Прамод се предаде и призова брат си да му помогне. "Истината е, че няма любов. Хората мислят, че по-големият брат Лакшми му помага, но това не е така - той го изстисква", твърди източник, близък до семейството. Самият Прамод казва, че това, което става, си е семейна работа и не става дума за вражда. Източници, близки до Лакшми, обаче потвърдиха, че Прамод е готов да продава на "Арселор Митал". "Митал е в много добри отношения с брат си и всякакви предположения, че те враждуват помежду си, са "преувеличени и неверни", изтъква говорителка на компанията.
Източник: Стандарт (14.04.2008)
 
Враждата в семейството на най-богатия човек във Великобритания - Лакшми Митал, отново избухна заради притежаваните от неговия по-малък брат стоманени заводи в България и Нигерия, пише в. “Таймс”. Лакшми Митал се скара с баща си и брат си през 1994 г., когато реши да скъса с базирания в Индия семеен бизнес и да предприеме международни операции. Сега, според близък до семейството източник, Лакшми Митал проучва възможността за купи изпадналия в криза български металургичен комбинат “Кремиковци”, собственост на брат му Прамод, за около 50 милиона евро по-малко, отколкото е реалната му стойност. "Глобал стийл холдинг" (Global Steel Holdings) на Прамод Митал купи завода през 2005 г. за 72 милиона евро и се надяваше да го продаде на руска компания за 150 милиона. Според приближени на бизнесмена, той не желае да го продава на Лакшми, който е изпратил писмо до българското правителство- собственик на 25% от “Кремиковци”, в което проявява интерес да закупи комбината за по-малко от 100 милиона. Подобна е и ситуацията със завода в Нигерия. Независимо от това обаче, двамата Митал отричат между тях да съществува съперничество, отбелязва "Таймс",
Източник: Черно море (14.04.2008)
 
Световните стоманолеярни ще намалят емисиите на CO2 с 50% до 2050 г. Днес, нарастващият стоманодобив, обикновено базиран на въглерода, води до отделянето на огромни количества въглероден диоксид в цял свят. Загрижени за околната среда, водещите предприятия в света участват в научноизследователски програми целящи да намалят CO2 емисиите с 50% до 2050 г. В Лулеа, Швеция, Air Liquide току що реализира първата в света на територията на Института за металургични изследвания. Групата разработи, построи и тества пилотно предприятие, което позволява да се отделя CO2 от газовете от доменните пещи като в същото време се възстановяват отделените газове. Разработката е част от европейският проект за стоманодобив с ултра ниско отделяне на въглероден диоксид, координиран от ArcelorMittal и включващ водещи европейски компании. Air Liquide е активен участник в проекта. Технологията на Air Liquide, заедно с преработваща доменна пещ, допринася за намалената консумация на въглерод, а от там и по-малките емисии на въглероден диоксид, а също така и за съхранението на необходимия чист въглероден диоксид под земята. Тези тестове демонстрираха осъществимостта на процеса и доказаха подобрената енергийна ефективност на доменната пещ. Втората фаза на ULCOS ще включва демонстрация от промишлен мащаб през 2010 г. (AirLiquide.com)
Източник: Други (14.04.2008)
 
Листваната Shenhua няма да купува англо-американската компания Китайският въгледобивен гигант Shenhua Energy няма намерение да инвестира в Anglo American или в BHP Billiton, заяви висшестоящо лице в понеделник във връзка със засилените твърдения, че китайски фирми се опитват да купят дялове в световните рудодобивни компании. Shenhua цели стратегическо обвързване с Anglo American Plc и може да купи до 10% от компанията, написа South China Morning Post от Хонконг в понеделник като цитира неназовани източници. Същият вестник преди това съобщи за интереса на Shenhua към австралийската Fortescue Metals Group. Уанг Жинли, заместник генерален директор на листваният клон на Shenhua - China Shenhua Energy Corp, заяви пред репортери, че въпреки че включването в бизнеса с желязна руда не е изключено, в момента компанията няма конкретни планове за това. Уанг уточни, че забеляжките му се отнасят както за държавната Shenhua, така и за листваната дъщерна компания. (Reuters)
Източник: Reuters (14.04.2008)
 
Работниците в „Кремиковци“АД ще подновят протеста си пред административната сграда на дружеството от утре, съобщават от КТ „Подкрепа“. От синдиката посочват, че заплатите за февруари и март, както и парите за безплатна храна за ноември, декември и януари не са изплатени. Според КТ „Подкрепа“ преговорите за дейността на „Кремиковци“ трябва да се ускорят. По информация от Министерство на икономиката и енергетиката в момента интерес за закупуване на металургичния комбинат имат седем компании, като с три от тях се водят „активни преговори“. Една от тези три компании е Арселор Митал на Лакшми Митал, брат на настоящия мажоритарен собственик на комбината Прамод Митал. До момента на днешната борсова сесия нямаше сключени сделки с книжата на комбината. За последно търговия с акциите на дружеството имаше на 10 април, когато по позицията минаха 34 броя на цена от 17,50 лв.
Източник: Инвестор.БГ (15.04.2008)
 
В "Кремиковци" пак започват протести Работниците от металургичния комбинат "Кремиковци" подновяват протестите заради неполучени заплати за февруари и март и затлачени пари за храна още от декември миналата година. Днес се очаква те да протестират на митинг пред административната сграда на комбината. От синдикатите настояват още и преговорите за бъдещето на притежаваното от Прамод Митал "Кремиковци" да се ускорят. Преди седмици от "Мерил Линч", банката консултант по продажбата, заявиха, че новият собственик ще стане известен през май. Сред сериозните кандидати е притежаваната от по-големия брат Лакшми "Арселор Митал". Само преди ден "Таймс" писа, че семейство Митал се раздира от нова вражда, след като Лакшми е погледнал към "болнавите" заводи на брат си в България и Нигерия.
Източник: Сега (15.04.2008)
 
Лакшми Митал идва за среща със Сергей Станишев Лакшми Митал може да потвърди инвестиционните си намерения относно "Кремиковци" в среща с премиера Сергей Станишев. Очаква се тя да се стане факт следващата седмица. Стоманеният крал Лакшми Митал се очаква да пристигне в България идната седмица. Източник от Министерския съвет съобщи, че той трябва да се срещне с премиера Сергей Станишев, а предмет на разговор с премиера ще бъдат плановете на четвъртия по богатство човек в света за бъдещето на "Кремиковци". Той обаче все още не е сигурен победител в борбата за металургичния комбинат. Според представители на институционални инвеститори, които притежават кремиковски облигации, в момента преговорите се водят около цената, която новият собственик трябва да плати за комбината. В наддаването със сигурност са останали украинският милиардер Константин Жеваго и Лакшми Митал, който е по-голям брат на настоящия мажоритарен собственик Прамод Митал. Американският гигант "Ю Ес стийл" вече се е отказал от наддаването за "Кремиковци", казаха облигационери за "Дневник" и без категорична сигурност предположиха, че Ринат Ахметов също се е оттеглил. В очерк на британския "Таймс" от края на миналата седмица се спомена, че Прамод Митал иска за комбината 100 млн. евро, докато брат му не желае да плати повече от 50 млн. евро. Когато през януари дълго очакваната сделка с Константин Жеваго пропадна, причината беше появата на нови кандидати и ниската оферта на украинеца. Представител на международна банка, търгуваща с облигациите, поясни тогава, че офертата на Жеваго е била за 30 млн. евро. Александър Томов, който все още беше изпълнителен директор, пък обясни, че именно появата на нови кандидати е спряла подписването. Така излиза, че в момента най-изгодна е позицията на Прамод Митал, който очаква поне две конкурентни оферти. За да посрещне наследените дългове и инвестиционни ангажименти по линия на приватизационния договор, през януари Константин Жеваго заложи своите 73.1% в холдинга "Феррекспо", който е листван на Лондонската фондова борса. Той получи около 1 млрд. евро за акциите си, които трябваше да инвестира в покупката на "Кремиковци" и приватизационна сделка в Украйна. Наскоро украинските медии съобщиха за нов заем, този път от международната банка "Джей Пи Морган". Един от големите облигационери потвърди пред "Дневник" за новия заем, който рефинансира стария и дава възможност на Жеваго да предложи повече при наддаването. Новият собственик на "Кремиковци" ще приеме задължението незабавно да изплати облигационната емисия в размер на 325 млн. евро по 101% от номинала. Към края на януари общите задължения на комбината пък са били 505 млн. евро. Заради забавени плащания работниците от тази сутрин ще подновят протестите си пред административната сграда на комбината. Исканията им са същите като при февруарските и януарските протести, които завършиха с частични плащания.
Източник: Дневник (15.04.2008)
 
Около 800 работниците от "Кремиковци" заплашиха, че ще протестират всеки ден до 25 април. Днес те излязоха пред сградата на администрацията, за да настояват за незабавното изплащане на заплатите им. Пред тях застана членът на управителния съвета на комбината Стоян Пирлов, който ги увери, че ръководството на фирмата застава зад техните справедливи искания и държи "Кремиковци" да съществува. Според изчисления на синдикатите са необходими 50 млн. евро инвестиции във фирмата, за да бъда запазена.
Източник: Банкеръ (16.04.2008)
 
Дали с Прамод или с Лакшми, Кремиковци е все обречен Някогашната гордост на българската индустрия Кремиковци е едно от тези предприятия, които са обречени на провал, без значение кой е собственикът им. Дали ще е Прамод Митал, брат му Лакшми или някой от спряганите украински олигарси, комбинатът ще продължи да крета и да трупа дългове. А новият купувач отново ще използва активите му като залог за финансиране на други проекти. А дали за разградения двор, наречен Кремиковци, все още има такъв интерес, за какъвто говореше министърът на икономиката Петър Димитров, е друг въпрос. Американската US Steel вече се е отказала от намерението си да купи комбината. Турската компания Erdemir също бие отбой, а за Константин Жеваго вече все по-рядко се говори. На Прамод Митал му остана една-едничка надежда, че батко му Лакшми ще даде едно рамо. Старата поговорка, че всеки народ си заслужава управниците, важи с пълна сила за Кремиковци. Явно от самото предприятие нищо не става (освен скрап), след като има такива шефове. Да се чуди човек как от толкова кадърни мениджъри точно Александър Томов беше избран да управлява. Като се гледат резултатите и продължаващите проблеми със заплатите, явно и новият изпълнителен директор Джаганадам Гунтупали е от същата кръвна група на Лупи. Как така се случва, че единствено в България и Нигерия, където са заводите на Прамод, стоманодобивната индустрия има проблеми и не е печеливш бизнес. Но нигерийското правителство за разлика от нашето не си поплюва и развали договора с Митал. А кабинетът Станишев безропотно приема всевъзможни оздравителни и екологични програми и планове за жизнеспособност. След като Константин Жеваго почти излезе от ролята си на месия за комбината, сега неговото място се заема от четвъртия по богатство в света - Лакшми Митал. От него се очаква да се разплати с облигационерите и да поведе Кремиковци към светли бъднини. Но само на неколкостотин километра от София - в Източна Румъния, работници на металургичния комбинат Arcelor Mittal Galati, собственост на Лакшми, стачкуват и гонят с камъни администрацията на завода. Случайно или не, кремиковските металурзи също протестират, но не от солидарност с румънските си колеги, а за неизплатени заплати. Остава само да открием десетте разлики. Всъщност разликата е само една - първото име от фамилия Митал. И ако Лакшми е дългочаканият нов собственик на Кремиковци, значи пак залагаме на куц кон по време на кушията.
Източник: Пари (16.04.2008)
 
Батко Митал дава само €100 млн. за “Кремиковци” Лакшми Митал, по-големият брат на Прамод Митал, иска да придобие "Кремиковци" за 100 млн. евро, съобщи БТА, цитирайки вестник The Times of India. Това е с около 50 млн. евро по-малко от сумата, която иска да получи по-малкият му брат от продажбата. При това положение общата цена за придобиването на компанията заедно с дълговете й ще бъде около 884 млн. евро. Очакванията са по-големият брат да спечели надпреварата поради две причини. Първата - българското правителство, което държи 25-те процента държавен дял в "Кремиковци", е привърженик на сделката. Втората е, че Лакшми Митал може да спечели доверието на инвеститорите, ако обещае да изплати облигациите, емитирани от българската компания, по техния номинал, твърди изданието. Другите основни играчи са украинските милиардери Ринат Ахметов и Константин Жеваго. Според източници на "Монитор" Константин Жеваго вече е изкупил 65 на сто от бондовете на компаниите, които отпуснаха 325 млн. евро облигационен заем на "Кремиковци" през лятото на миналата година. Компанията "Мерил Линч", която е консултант по сделката за металургичния комбинат, проучва офертите и се очаква да обяви името на печелившия до края на април. Междувременно вчера работниците от „Кремиковци" отново излязоха на протест пред административната сграда на комбината с искания за изплащане на заплатите за месеците февруари и март, както и на парите за храна за последните три месеца. Според синдикалистите агонията в „Кремиковци" продължава повече от три месеца и няма конкретни стъпки и действия от страна на собственика и правителството, въпреки уверенията от преди месец и половина на Александър Томов. Най-вероятно ще бъде теглен кредит за продължаване работата на "Кремиковци", каза междувременно техническият директор на комбината Стоян Пирлов. Протестът на работниците е заради неплатени възнаграждения за февруари и различни видове добавки. 1/3 от работниците в "Кремиковци" са получили заплатите си за февруари. В момента се прави всичко възможно и останалите да получат възнагражденията си, каза Пирлов. Шефътт на синдикат "Металици" Васил Яначков съобщи, че ще бъде подписано споразумението за увеличаване на заплатите от 1 март с 10%. Той беше категоричен, че до 25 април работниците на "Кремиковци" ще протестират за заплатите си и бъдещето на комбината. Яначков съобщи, че Александър Томов се опитва да обяви "Кремиковци" в несъстоятелност, което би било изгодно за евентуални нови собственици, но което ще нанесе страшни удари на комбината. Затова на днешния митинг синдикатите настояха за банкова гаранция за работата на металургичния гигант и незабавно осигуряване на 50 милиона евро оборотни средства. Яначков каза още, че има информация за това, че Министерството на икономиката и енергетиката подготвя доклад до правителството и ЕК. В него ще бъде отбелязано, че оздравителният план на "Кремиковци" е претърпял провал. Това би означавало налагането на нови санкции на държавата от страна на ЕК, твърди Яначков, цитиран от БГНЕС.
Източник: Монитор (16.04.2008)
 
“Кремиковци” търси заеми за заплати "Кремиковци" търси заеми, за да продължи да работи и да се изплатят забавените пари на служителите. Това стана ясно след среща на техническия директор на комбината Стоян Пирлов с работниците. Въпреки че бе освиркан, той единствен от ръководството излезе да разговаря с тях. Близо 1000 души се събраха на протест пред административната сграда на "Кремиковци" вчера сутринта. Те настояват да получат забавените си заплати за февруари и март, както и парите за храна още от декември насам. Една трета от хората в "Кремиковци" са взели заплати за февруари. Прави се всичко възможно и останалите да получат парите си, каза Пирлов. Александър Томов се опитва да обяви комбината в несъстоятелност, което би било изгодно за евентуални нови собственици, но ще нанесе страшни удари на завода, каза ръководителят на синдикат "Металици" Васил Яначков. Според него Министерството на икономиката подготвя доклад до правителството и Брюксел, в който се отбелязва, че оздравителният план на "Кремиковци" е претърпял провал. Това означава санкции за държавата, допълни синдикалистът. Лакшми Митал предлага на брат си Прамод, собственик на "Кремиковци", да купи комбината за 100 млн. евро, пише вчера в. "The Times of India". Сумата била с около 50 млн. евро по-малко от очакванията на Прамод, но Лакшми ще поеме и дълговете, коментира изданието. Според информация на вестника очакванията са по-големият брат да спечели надпреварата поради две причини. Първата - българското правителство, което държи 25% от "Кремиковци", било привърженик на сделката. Втората - Лакшми можел да спечели доверието на инвеститорите, ако обещае да изплати облигациите за 325 млн. евро. Другите основни играчи освен "Арселор Митал" са украинските милиардери Ринат Ахметов и Константин Жеваго. "Мерил Линч", която е консултант на продавача, проучва офертите и се очаква да обяви името на печелившия до две седмици.
Източник: Стандарт (16.04.2008)
 
Синдикатите в Кремиковци: Комбинатът е на прага на несъстоятелност Около 2000 души работници от редовната смяна в "Кремиковци" се събраха днес на протест пред комбината с искане да им бъдат изплатени заплатите за февруари и март, съобщи Людмил Павлов, председател на организацията на КНСБ в Металургичния комбинат. Той каза, че работниците искат да им бъдат изплатени и забавените пари за храна от ноември миналата година. Председателят на синдикалната организация заяви, че е необходимо спешно да бъде решен проблемът със собствеността на дружеството. Според Васил Яначков – председател на федерация "Металици" към КНСБ, тази седмица трябва да стане ясен новият собственик на "Кремиковци". "В противен случай нашите протести ще се разраснат в цяла София и ще стигнат до правителството", заяви Яначков. Според него "Кремиковци" е на прага на несъстоятелност и има нужда от спешно вливане на 50 млн. лева оборотни средства. От ръководството на комбината обещаха, че до Великден ще бъдат изплатени всички месечни възнаграждения и средствата за храна. Протестите в "Кремиковци" продължават. Васил Яначков заяви, че украинският инвеститор Константин Жеваго е препотвърдил в писмо до българския премиер интереса си към покупката на "Кремиковци".
Източник: Дневник (16.04.2008)
 
Яначков: „Кремиковци” е на прага на несъстоятелност За спешно наливане на оборотни средства и бърз избор на нов собственик се обявиха днес работниците от комбината „Кремиковци”. Те се събраха пред централната сграда на предприятието, за да протестират срещу неизплатените за февруари месечни възнаграждения. Около 50 милиона лева оборотни средства са нужни за възстановяване на нормалното производство в „Кремиковци”, обяви Васил Яначков, председател на федерация „Металици” към КНСБ. По думите му сегашният изпълнителен директор Александър Томов води комбината към несъстоятелност. Бъдещето на „Кремиковци” се пише и в момента в доклад на икономическото министерство, в който трябва да се заложат определени мерки, допълни Яначков. „Определени ангажименти първо за бързо и категорично намиране на ясен собственик, ангажименти към Европейката комисия, защото вероятно ще се наложи разсрочване на времето, за да може жизнеспособността да се изпълнява”, каза Яначков. Техническият директор на „Кремиковци” Стоян Пирлов обясни, че нужните средства са 15 милиона лева и могат да се осигурят чрез търговски кредит или заем. По думите му производството в комбината ще бъде възстановено скоро: „Аз очаквам до десетина дни да има промяна и подобрения на ситуацията в комбината”. Според Пирлов всички неизплатени заплати ще бъдат осигурени в срок до Великден.
Източник: Дарик радио (16.04.2008)
 
ArcelorMittal ще увеличи цената на стоманата за клиентите си в САЩ с 250 щ.д. за тон ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, планира да повиши цената на някои договорни доставки на стомана в САЩ с 250 щ.д. за тон, за да компенсира растящите разходи за електроенергия и желязна руда. Добавката ще влезе в сила за всички доставки на плоски валцовани стоманени изделия след 5 май, включително, според информация от 14 април към персонала от Д.Г. Мъл, изпълнителен вицепрезидент по продажби и маркетинг. Базираната в Люксембург компания няма да добавя към цената на спот продажбите или към договорите, предвиждащи колебания в цените. ArcelorMittal иска да се възползва от нарастващото световно търсене за да предаде ефекта от по-високите разходи за желязна руда и електроенергия към клиентите си. Цените на плоските продукти в САЩ нараснаха до 740 щ.д. за тон през март от 665 щ.д. предния месец, според списание Purchasing. “Въпросът е как ще реагират останалите”, каза Чарлз Брадфорд, анализатор на металите и стоманата в нюйоркската Soleil Securities. “Можете да се обзаложите, че автомобилопроизводителите ще крещят и ще пищят”. (Bloomberg)
Източник: Други (16.04.2008)
 
Rio Tinto с нов рекорден добив на желязна руда Световният добив нарасна с 16% през тримесечието, приключило на 31 март, след като компанията продължи да увеличава добива си от регион Пилбара в Западна Австралия, предимно от мината Янди и операциите в Хоуп Даунс. Добива на въглища пострада от жестоките наводнения в Куйнсленд, заявиха компанията. Добитият твърд кокс падна с 27% до 1.04 млн. тона след като обилните валежи наводниха обектите в Куйнсленд, а инфраструктурните ограничения не позволиха да се навакса с изгубената продукция. Rio Tinto обяви “форс мажор” по договорите за въглища от коксовата мина Хейл Крийк и беше принудена да намали запасите от мината за каменни въглища Блеър Атол заради наводненията. Количествата произведен алуминий са повече с 386% и достигнаха 1.025 млн. тона, представляващ целия добив за тримесечието на комбинатът Alcan, купен за 38.7 млрд. щ.д. миналата година. (The Australian Business)
Източник: Други (16.04.2008)
 
Обсъжда се арендуване на "Кремиковци" до продажбата му Вариант металургичният комбинат "Кремиковци" да бъде взет под наем за няколко месеца до приключване на сделката по продажбата на мажоритарния дял на Прамод Митал, са обсъдили в сряда министърът на икономиката и енергетиката Питър Димитров и представители на европейския стоманодобивен концерн "Арселор Митал", собственост на по-големия брат на Прамод - Лакшми Митал.Подобен договор за наем обаче може да бъде сключен от собствения на 71-процентния дял, а не от държавата, уточниха от ведомството на Димитров. На срещата от "Арселор Митал” са потвърдили интереса си към покупката на завода и са съобщили за изготвен анализ на най-спешните мерки, които трябва да се предприемат. В този контекст е обсъдена и възможността за арендуване на комбината. "Арселор" бе посочена от консултанта по продажбата на дела на Прамод Митал "Мерил Линч” като един от потенциалните инвеститори в “Крeмиковци“. Сред останалите са украинският милиардер Константин Жеваго, който преди повече от месец се срещна с премиера Сергей Станишев, турската компания "Ердемир" и групата на Ринат Ахметов Министър Петър Димитрове декларирал пред работната група от компанията готовността на държавата да съдейства на новия собственик за решаването на проблемите в комбината, ако се реализират конкретни стъпки в посока изпълнението на плана за жизнеспособност и екологичните мерки, съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката и енергетиката. "По информация на представителите на държавата в комбината текущите задължения за заплати продължават да не се изплащат редовно, въпреки подписаното споразумение с оперативното ръководство”, обясни Димитров и поиска да се намери форма на гаранция за продължаване на безпроблемната работа на завода до идването на новия инвеститор.
Източник: Медия Пул (17.04.2008)
 
Хора на Лакшми Митал разговаряха с Петър Димитров Представители на Лакшми Митал, собственик на една от най-големите компании за добив на стомана в света - "Арселор Митал", разговаряха с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Най-големият брат във фамилията Митал е кандидат за покупката на 71% от „Кремиковци” АД. Имаме възможност да се справим с тежката ситуация в „Кремиковци” и да намерим правилния път, по който да бъдат решени проблемите, каза представител на „Арселор Митал” след работна среща с министъра на икономиката Петър Димитров. Той беше категоричен, че на този етап сделка няма. Компанията на най-богатия индиец Лакшми Митал е един от кандидат-купувачите на металургичния комбинат „Кремиковци”. Индийският вестник The Times of India написа, че по-големият брат на настоящия собственик на комбината предлага 100 млн. евро за българския завод и поемане на дълговете. Според изданието Прамод Митал очаквал оферта с 50 млн. евро по-висока от посочената.
Източник: Дарик радио (17.04.2008)
 
Арселор Митал потвърди интереса си за закупуване на 71% от Кремиковци* Представител на експертна група от кандидат-купувачи на Кремиковци от Арселор Митал е заявил пред журналисти, че компанията е потвърдила интереса си към покупка на 71 на сто от дружеството пред министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, съобщи БТА. Представителят е отказал да се представи. Тази сутрин на среща с Петър Димитров експертите са обсъдили тежката, по думите на единия от техните представители, ситуация в комбината. Те са заявили, че имат възможност да се справят с нея, каза екпертът. Обсъден е бил също и начинът за продажба на комбината. По думите на експерта, на този етап сделка няма. По време на срещата ръководителят на работната група от Арселор Митал, оторизирана да води преговорите за Кремиковци, Майкъл Вурт е представил пред Петър Димитров компанията. Министърът от своя страна е декларирал пред работната група готовността на държавата да съдейства на новия собственик за решаването на проблемите в комбината, ако се реализират конкретни стъпки за изпълнението на плана за жизнеспособност и на екологичните мерки. "По информация на представителите на държавата в комбината текущите задължения за заплати продължават да не се изплащат редовно, въпреки подписаното споразумение с оперативното ръководство", е обяснил Димитров и е поискал да се намери форма на гаранция за продължаване на безпроблемната работа на завода до идването на новия инвеститор. В този контекст е бил обсъждан вариант заводът да бъде взет под наем за няколко месеца до завършването на сделката. Подобен договор за наем обаче може да бъде сключен от мажоритарния собственик, а не от държавата. От Арселор Митал са направили анализ на най-спешните мерки, които трябва да се предприемат. В началото на месеца от инвестиционната банка Мерил Линч информираха, че са се свързали с около 20 стоманодобивни компании от цял свят, 7 от които са проявили интерес към Кремиковци, като с три от тях преговорите са били най-активни. Като една от тези активни фирми тогава беше посочена именно Арселор Митал. Днес акциите на комбината поевтиняха с 3,97 на сто до средна цена 16,81 лв. при прехвърлени 33 броя.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2008)
 
Големият брат Митал иска под наем „Кремиковци” По-големият брат на собственика на "Кремиковци" Прамод Митал - Лакшми е предложил да вземе под наем комбината и да го управлява, докато по-късно не го купи изцяло. Предложението са направили представители на компанията на индийския милиардер "Арселор Митал" пред икономическия министър Петър Димитров. Според международни агенции Лакшми е готов да плати 100 млн. евро за металургичното ни предприятие, както и да изплати дълговете му към НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. В същото време пък работниците от "Кремиковци" продължават да стачкуват, защото от три месеца не са получавали заплати и пари за храна.
Източник: Новинар (17.04.2008)
 
Арселор може да вземе Кремиковци под наем Представители на Арселор Митал са поискали да вземат металургичния комбинат Кремиковци под наем за няколко месеца до приключване на сделката. Това стана ясно след среща на хората на Лакшми Митал с министъра на икономиката Петър Димитров. Вариантът с отдаването на завода под наем е с цел да се осигури нормална работа на комбината до идването на новия собственик. Договор за наем обаче може да бъде сключен от мажоритарния собственик Глобал Стийл, а не от държавата, поясниха от икономическото министерство. Представителите на Арселор Митал, водени от Майкъл Вурт, член на управителния съвет на групата, са направили анализ на най-спешните мерки, които трябва да се предприемат в Кремиковци. Имаме възможност да се справим с тежката ситуация там и да намерим правилния път за решаване на проблемите, заяви пред журналисти Вурт. Пред министър Димитров той е представил Арселор Митал, която е водеща в областта на стоманодобивното производство, със 116 млн. т годишно производство. Петър Димитров е обявил, че държавата ще съдейства на новия собственик за решаването на проблемите в комбината, при условие че изпълняват плана за жизнеспособност и екологичната програма. Той е изразил недоволство, че въпреки подписаното споразумение между синдикатите и ръководството на Кремиковци, заплатите на работещите не се изплащат редовно и това е подновило протестите. Представителите на Арселор започват преговори за Кремиковци в тежък за тях момент. В понеделник работниците в румънския завод Арселор Митал - Галац, започнаха стачка, като в сряда срещу тях бяха пуснати полицаи. Миналата седмица във Франция служителите в завода на Лакшми Митал в Грандранж протестираха срещу съкращаването на 600 от общо 1100 работещи.
Източник: Пари (17.04.2008)
 
"Арселор Митал" поиска "Кремиковци" на среща с Петър Димитров Представители на най-големия световен производител на стомана "Арселор Митал" потвърдиха интереса към придобиването "Кремиковци". Това стана на среща с икономическия министър Петър Димитров вчера. След нея експерт от групата, пожелал анонимност, заяви за "Дневник", че компанията, контролирана от по-големия брат на Прамод Митал - Лакшми, е наясно с проблемите на металургичния комбинат и има готовност да се захване с тяхното решаване. Той обаче отказа да посочи на какъв етап са стигнали преговорите за придобиването на "Кремиковци", нито дали представляваната от него компания е фаворит за предстоящата сделка. В същото време представител от Министерския съвет заяви, че преговорите са били затруднени и може скоро да не се стигне до развръзка и смяна на собствеността. В специално съобщение на икономическото министерство дори се споменава вариант, според който заводът може да се отдаде под наем за няколко месеца, през които да се реши прехвърлянето на собствеността. Целта е в това време той да се стопанисва от компетентни и заинтересувани лица, които да спрат нарастващите задължения и да обслужват поне текущите дългове. Представител на международна банка, притежаваща кремиковски облигации, обясни, че именно дълговите книжа са препъникамъкът, който пречи на сделката. Той твърди, че нито Лакшми Митал, нито Константин Жеваго са готови да изплатят дълговите книжа при 101% от номинала, както е споменато в проспекта, и търсят договорка с облигационерите за отстъпка. Според него придобиване на комбината и изплащане на облигациите по номинал ще бъдат икономически неизгодни за купувача. Притежателите на дълговите книжа пък не са съгласни към момента да правят отстъпки от правата си и очакват пълно изплащане на главницата и дължимите лихви. Точно това според банкера е причина за изпратено писмо от Константин Жеваго до премиера Сергей Станишев, икономическия министър Петър Димитров и финансовия министър Пламен Орешарски. Подател е украинският милиардер в качеството си на президент на финансовата група "Финанси и кредит". В него той иска среща с правителството, за да го информира какво е свършил до момента по старите уговорки, както и да предложи начин за упражняване на собственически права при евентуална несъстоятелност на "Кремиковци". В писмото се споменава отново, че "Финанси и кредит" държи облигации на стойност 65 млн. евро, или 20% от общата стойност на цялата емисия, чието изплащане наскоро беше изискано. Украинският милиардер открито заявява, че е преговарял с останалите облигационери за достигане на обща позиция относно съдбата на комбината, но не е успял да обедини около себе си инвеститори, с които да формират мажоритарен дял от емисията. Обяснението на Жеваго е незаинтересуваност, но според източници на "Дневник" това е готовност на облигационерите да обявят компанията във фалит и да продадат имотите й, вместо да приемат частично плащане. Както е известно, Агенцията за следприватизационен контрол наскоро спечели дело за 239 млн. лв. срещу формалния собственик на 71% от "Кремиковци" - "Финметалс холдинг". Холдингът се притежава от Прамод Митал и е залог по облигационната емисия, с което държавата има коз срещу всеки, който впоследствие придобие холдинга, с което да придобие контрол в комбината. "В момента "Арселор Митал" и Константин Жеваго искат от правителството да притисне облигационерите и да приемат разплащане под номинала", коментира банкерът.
Източник: Дневник (17.04.2008)
 
Лакшми прати емисари за “Кремиковци” Емисари на Лакшми Митал дойдоха за "Кремиковци". Експерти от "Арселор Митал" се срещнаха вчера с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, за да потвърдят интереса си към комбината. По-рано баткото на настоящия собственик Прамод Митал изпрати и писмо до премиера Сергей Станишев, в което предложи да купи завода. Повече от час останаха вчера хората на Лакшми при министъра. Те отговориха лаконично на въпросите на медиите и не пожелаха да се представят. Оказа се, че са от екипа на "Арселор Митал", оторизиран да води преговорите за "Кремиковци", а ръководителят му е Майкъл Вурт. Хората на Митал са представили пред министъра спешните мерки, които трябва да се предприемат за спасяване на комбината. Обсъден е вариант заводът да се отдаде под наем, докато бъде продаден. Това обаче можел да реши само Прамод. Междувременно вчера близо 3 хиляди работници от "Кремиковци" продължиха втори ден протестите си за заплати пред сградата на комбината.
Източник: Стандарт (17.04.2008)
 
Лакшми Митал прати в София емисари за “Кремиковци” Имаме възможност да се справим с тежката ситуация в “Кремиковци” и да намерим правилния път, по който да бъдат решени проблемите, каза представител на “Арселор Митал”след работна среща с министъра на икономиката Петър Димитров вчера. Той беше категоричен, че на този етап сделка няма. Компанията на най-богатия индиец Лакшми Митал е един от кандидат-купувачите на металургичния комбинат”Кремиковци”. В срещата с министър Димитров участваха представители на работната група от „Арселор Митал”, оторизирана да води преговорите за българския металургичен комбинат. Тя се води от Майкъл Вурт. Пред министър Димитров той представи компанията, която е водеща в областта на стоманодобивното производство със 116 млн. тона годишно производство. Представителите на „Арселор Митал” потвърдиха отново интереса си към придобиването на “Крeмиковци”. От своя страна министър Димитров декларира пред работната група от компанията готовността на държавата да съдейства на новия собственик за решаването на проблемите в комбината, ако се реализират конкретни стъпки в посока изпълнението на плана за жизнеспособност и екологичните мерки. По време на разговорите е обсъждан и вариант заводът да бъде взет под наем за няколко месеца до приключване на сделката. Подобен договор за наем обаче може да бъде сключен от мажоритарния собственик, а не от държавата, добавиха от Министерството на икономиката. Както «Монитор” писа, по-големият брат на настоящия собственик на комбината предлага 100 млн. евро за българския завод и поемане на дълговете. Според в.”Таймс ъф Индия” обаче Прамод Митал очаквал оферта с 50 млн. евро по-висока от посочената от Лакшми Митал. Ако “АрселорМитал” успее да вземе “Кремиковци”, това ще бъде първата транзакция между братята Митал, след като по-големият напусна страната през 1994 г., за да създаде империята си. Кандидати за металургичния завод са още украинският бизнесмен Константин Жеваго, турската компания “Ердемир”, както и руснакът Ринат Ахметов. Вчера пък работниците от “Кремиковци” отново протестираха заради неизплатени заплати.
Източник: Монитор (17.04.2008)
 
“Алкомет” спонсорира и леви, и десни Шуменската фирма "Алкомет" АД е дарила 15 хиляди лв. на БСП и 10 хиляди лв. на ГЕРБ. Според изнесените от Сметната палата отчети през 2007 г. Година по-рано за президентските избори най-големият на Балканите производител на алуминиеви изделия финансира паралелно Георги Първанов с 10 хиляди лв. и десния кандидат Неделчо Беронов - с 3000 лв. През 2005 г. обаче ДПС спешно върна на "Алкомет" дарение от 20 хиляди лева след забележка от Сметната палата. Контролният орган тогава смъмри партията на Ахмед Доган, че е взела пари от фирма с над 25% чуждестранно участие - в нарушение на Закона за политическите партии. Около "Алкомет" всичко е наред", заяви председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. По думите му шуменската организация на партията е получила съдебна справка, според която чуждестранното участие в "Алкомет" е 18,36%. Това се доказва и от извадка от Централния депозитар. "Ще направя справка за "Алкомет" при нашата счетоводителка и ако има нарушение на закона, ще го отстраним", каза и председателят на предизборния щаб на БСП Евгений Узунов. 74% от "Алкомет" са притежание на "Алуметал" АД, а пък турската "ФАФ метал" държи 16 на сто. "Алуметал" е собственост на офшорката от Бахамските острови "Феро Алт Лимитед Насау" (69%) и на турската "ФАФ Метал" (30 на сто).
Източник: Стандарт (17.04.2008)
 
Забраната за износа на стомана от Индия може да накърни репутацията на страната като световен доставчик Предстоящата забрана за износ на стомана, която ще бъде предприета от правителствената комисия по цените, предизвика притеснения в търговското министерство, защото от там смятат че репутацията на Индия като надежден доставчик ще бъде накърнена, ако се тръгне в тази посока. Висшестоящи от министерството смятат, че правителството трябва да обмисли доброволни ограничения от страна на стоманодобивната промишленост, вместо забрана за износа. Обаче Министерството по стоманата оказва натиск за забрана, а крайното решение ще бъде взето от правителствената комисия по цените. Още повече, че има варианти да не се забрни износа на всички видове стоманени изделия. Длъжностните лица смятат, също така, че забраната ще попречи на изпълнението на износните задължения. Много износители трябва да изпълнят задълженията си чрез износ заради вноса на суровини без мита под различни схеми и механизми по концесионни цени. Неизпълнението на нормите за износ ще предизвика глоби. (Steel Guru)
Източник: Други (17.04.2008)
 
Тайванският износ на арматура и Н-образни профили се увеличи през март Тайван е изнесъл 52.8 хил. тона стоманена арматура през март, с 31% повече от февруарските 40 хил. тона. Износът през първите три месеца е общо 140 хил., което е рязък скок със 136% в сравнение със същия период миналата година. Отделно Тайван е изнесъл 29.1 хил. тона Н-образни профили, с 18% повече от предходния месец. Общият износ от януари до март е 117 хил. тона. Вносът на Н-образни профили през март е 5.7 хил. тона, което е огромен скок от 420% в сравнение с миналия месец. Всичките 5.7 хил. тона да внос от Япония при средна цена 22.270 нови тайвански долари за тон. Тайванският износ на ъглови профили през март е 9.5 тона, с 69% по-голям от февруари. (Yieh Corp.)
Източник: Други (17.04.2008)
 
Партийни игри за порт Лом Политическите пазарлъци, които вървят между партньорите в коалицията, не подминават и бизнеса. Преразпределението на ресори, разделянето на министерства и създаването на нови структури е свързано и с раздаването на апетитни хапки от икономиката. Преговорите кой от управляващите коя сфера на влияние да вземе накланят везните към един или друг играч, свързан с обръчите от фирми около партиите. Явно плод на подобен пазарлък става и ключовото ни пристанище в Лом. Двама от най-маститите бизнесмени премериха сили на финалната права в конкурса за концесията му - Христо Ковачки с "Бри порт" и Васил Божков в съдружие с Прамод Митал с "Кремиковци трейд". Въпреки по-високата оферта, която дава "Бри порт" - 185 млн. лева срещу 165 млн. на Божков, сделката най-вероятно ще бъде сключена с "Кремиковци трейд". Причината е, че конкурсната комисия от транспортното министерство намери три причини, за да отстрани енергийния бос - липса на бизнес модел, инвестиции, записани под условие и неяснота дали предвидените ремонти на пристанището са съпътстващи или основни дейности. Освен това комисията постанови, че няма да допусне промяна на параметрите, защото това ще се сметне за подобряване на офертата, което е недопустимо в конкурса. Преди това бе отстранен още един сериозен кандидат - българо-немският консорциум "Прогрес М" - "Хамбург порт консултинг", който бе готов да даде 200 млн. лева. Журито реши, че в документите липсва свидетелство за съдимост и даде непосилно кратък срок за набавянето му от Германия. Фактът, че Васил Божков играе със скандалния Прамод Митал, който е отговорен за затъването на комбината "Кремиковци", изглежда, не притеснява конкурсната комисия. Освен доказаните си възможности да развива компаниите, които придобива, най-богатият българин има още един коз - публична тайна са близките му връзки с БСП. Според слуховете за порт Лом Божков играе с червения депутат Васил Калинов. В съдружието с Митал е Чавдар Минчев, който е човекът на Калинов във фирмата "Кати М", 100% собственост на "Транскапитал". Минчев е и пълномощник на "Бургаски корабостроителници", които са част от империята на Божков. Отстраняването на Ковачки от битката за порта пък е отговор на заигравките му с опозицията. Партия ЛИДЕР, на която той е неформален шеф, недвусмислено заяви намерения за сътрудничество с ГЕРБ, ВМРО и други десни формации. Но Ковачки се смята за тясно свързан с ДПС. Така че в разпределението на баницата вероятно и той ще получи своя пай. Отдавна се знае, че ТЕЦ "Бобов дол" е на сърцето на енергийния бос. Неговите мини в региона са основни доставчици на въглища за централата. Макар че не участваше директно в предишната процедура за приватизация на теца, той бе основен препъникамък дружеството да не бъде дадено на гръцката РРС. В новата процедура мините получиха право да се включат в наддаването. И не само това - като изрично условие е посочено, че кандидатът трябва да добива български въглища. Макар сред участниците да са две гръцки и една белгийска компания, само двете фирми на Ковачки отговарят на това условие. Така за утеха вместо пристанище той ще получи ТЕЦ.
Източник: Стандарт (18.04.2008)
 
Ternium преговаря с Венецуела за сделката със Sidor От стоманодобивната Ternium SA казаха, че очакват да започнат преговори в четвъртък с венецуелското правителство за условията по одържавяването на държавната Sidor. Венецуелският президент Хюго Чавес нареди придобиването на Ternium Sidor, най-голямата стоманодобивна компания в страната, миналата седмица. Това е поредният му ход за, това което той нарича поставяне на стратегиски промишлени отрасли на южноамериканската петролна страна под държавен контрол. Ternium Sidor от много време има проблеми с работниците си, но мислеше че ще избегне национализацията след като сключи споразумение с правителството миналата година за приоритетна насоченост на добитата продукция към вътрешния пазар. Ternium, листвана в Ню Йорк, базирана в Люксембург и под контрола на аржентинския конгломерат Techint, каза че е създадена комисия по предаването заедно с венецуелското правителство. Комисията ще ръководи операциите на Sidor до приключване на одържавяването. (Reuters)
Източник: Други (18.04.2008)
 
Частен консорциум ще изгради стоманено предприятие в Калабах Консорциум от осем местни стоманодобивни компании предложиха в четвъртък да разработят находищата на желязна руда в Калабах и да изградят стоманодобивен комбинат с годишен капацитет от 1 млн. тона. Предложението беше направено на среща след симпозиума по стоманата проведен на 25 януари тази година. Мохсин Сиед, член на управителния съвет на EDB представи идеята. Консорциумът информира участниците, че китайска компания вече е заявила готовност да предостави технология за експлоатацията на минните залежи в Калабах. Обаче, добавиха, че основната пречка пред създаването на комбината в Калабах е наемането на терен, както и изграждането на пътища, железопътни линии, газоснабдяване, електроснабдяване и други инфраструктурни обекти. Представителите на консорциумът се оплакаха, че всички инфраструктурни обекти са предоставени на чуждестранни инвеститори, а на местните е отказан достъп. Основната причина за установяването на комбинатът в Калабах е да се оползотвори добиваната в района желязна руда. С цел решението на всички тези въпроси консорциумът ще се срещне в Лахор на 24 април. (Daily Times)
Източник: Други (18.04.2008)
 
"Мудис” понижи кредитния рейтинг на "Кремиковци" Рейтинговата агенция "Мудис инвестърс сървис" обяви, че е понижила кредитния рейтинг на българския металургичен комбинат "Кремиковци" на Caa3 от Caa1, предаде електронното издание ”Форбс”. От „Мудис” отбелязват, че промяната на рейтинга отразява продължаващата цялостна нестабилност в бранша, слабата ликвидност и оповестеното от основния акционер в "Кремиковци" намерение да намали своя дал в компанията и появилата се от това несигурност сред акционерите.
Източник: Агенция Фокус (18.04.2008)
 
Жеваго купи 20% от дълга на “Кремиковци” Константин Жеваго се приближава все повече до "Кремиковци". Украинецът вече е придобил 20% от облигациите на комбината, или книжа на стойност около 65 млн. евро. Той е обявил сделката пред представители на държавата на среща миналия петък, 11 април, точно след вота на недоверие към кабинета. Представители на украинския милиардер са имали среща в Министерския съвет. За придобиването на облигациите Жеваго е уведомил по-рано властите ни в писмо, адресирано до премиера Сергей Станишев и министрите на икономиката и финансите Петър Димитров и Пламен Орешарски. В него Жеваго уверява, че е готов веднага да инвестира 100 млн. долара в металургичния комбинат. Държавата не може да помогне на намеренията на Жеваго, защото тя не е собственик на комбината, коментираха запознати с хода на разговорите. Украинецът има най-голям шанс да придобие комбината, смятат източници в Лондон, следящи процедурата по избор на нов собственик. Прамод Митал назначи "Мерил Линч" за консултант по избора на инвеститор. Очаква се той да бъде избран в началото на май. Втората по-сериозна кандидатура е на "Арселор Митал", компанията на по-големия брат Лакшми Митал. Той обаче обмисля вариант, при който комбинатът да бъде взет под наем, за управление. Така ще се избегне клаузата, която позволява на облигационерите при смяна на собствеността да изискат веднага парите си. Попечителят на емисията "Лоу Дибенчър" вече уведоми, че по искане на собствениците на книжата те следва да се изплатят предсрочно заради технически нарушения на емисията. Според източници от Лондон и Жеваго, и Митал водят разговори с облигационерите, за да не се задейства съдебна процедура по предсрочното изплащане или усвояване на обезпеченията, които включват активи на комбината.
Източник: Стандарт (21.04.2008)
 
Акциите на Macarthur скочиха заради слуховете за закупуване Акциите на Macarthur Coal се повишиха с над 17% в понеделник, след като доставчика на над една трета от световните пулверизирани въглища се появи интерес към закупуването му. Базираната в Куйнсленд въгледобивна компания заяви, че “преговорите с трети страни са непълни, непотвърдени и условни, както и че няма официална писмена оферта”. Macarthur Coal също така “разбра”, че неидентифицираната страна се е обърнала към мажоритарният акционер на компанията. Акциите на компанията стигнаха най-високите си нива от 12 месеца от 15.55 щ.д., преди да се понижат с 1.85 щ.д. или с 13.96%. Според неназован източник на Fairfax, основателя и мажоритарен акционер на Macarthur Coal, Кен Талбот, е бил потърсен от няколко лица, включително Xstrata plc, за продажбата на дела му от 670 млн. щ.д. Г-н Талбот, бившият изпълнителен директор на компанията, които е изправен пред 35 обвинения в корупция за незаконен заем към бившият щатски министър от правителството Гордън Нътал, притежава около 50.9 млн. акции, или 24.02% от Macarthur Coal. (The Sydney Morning Herald)
Източник: Други (21.04.2008)
 
Пазарът на цинкa се представя слабо през последните 18 месеца Според консултантската компания от Великобритания GFMS, пазарът на цинка през последните 18 месеца се представя по-слабо от останалите цветни метали. От фирмата заявиха, че “След високата цена на 4 март от 2 806 щ.д. за тон, пазарната цена в брой на цинка спадна до 2 260 щ.д. за тон в края на месеца. Средната цена през първото тримесечие е 2 426 щ.д. за тон в сравнение с 3 216 щ.д. през миналото тримесечие и 3 446 щ.д. година по-рано. Резултатите от първото тримесечие са малко по-слаби от очакваните 2 500 щ.д. за тон”. От GFMS казаха още, че последните данни от ILZSG потвърждават тяхното мнение, че ръста на предлагането продължава да се увеличава спрямо ръста на търсенето, в частност във фазата на добива в мините. Според тях увеличеното количество запаси на концентрат би трябвало да позволи скок на китайския добив на преработен цинк и износа по-късно през годината, което ще обърне тренда от първите няколко месеца на 2008 г. Свързани с климата смущения оставиха добитите количества преработен цинк до февруари на същите нива както през съответния период на миналата година от 565 834 тона. (Steel Guru)
Източник: Други (21.04.2008)
 
За продажба на "Кремиковци" се говори от месеци, но тя все още изглежда далечна. Комбинатът почти сигурно няма да има нов собственик и до 4 май. На тази дата изтича 45-дневният срок, даден от притежателите на облигации на завода да им бъде изплатен 101% от облигационния заем в размер на 328 млн. евро. В противен случай държателите на дълга се готвят да поемат контрол върху завода. Разговорите със сочения за най-вероятен купувач - световния стоманодобивен магнат Лакшми Митал, който е брат на сегашния собственик Прамод Митал, опряха до цената. Това съобщи източник, близък до преговорите. Според индийските медии Лакшми Митал предлагал 100 млн. евро, а брат му настоявал за 50 млн. евро отгоре. Въпреки че разполага с огромен финансов ресурс, Лакшми Митал не бил склонен да плаща скъпо за затънало в дългове предприятие с неизяснен статут. "Кремиковци" работи без комплексно разрешително, което е в нарушение на европейските норми. Заради това то може всеки момент да бъде затворено под натиск от Европейската комисия. Освен това, ако купи "Кремиковци", Лакшми Митал ще трябва да се разплати с облигационерите и другите кредитори на комбината. Според последния баланс на комбината дълговете са общо 1.67 млрд. лв. Прамод Митал обаче настоявал да осребри добре българската си авантюра. През 2005 г. той купи "Кремиковци" за 72 млн. евро. До сделка с Лакшми Митал може и да не се стигне, ако бъде предпочетен другият кандидат - украинецът Константин Жеваго. През последните седмици той активно купува облигации на "Кремиковци" и според близки до него консултанти вече държал 25% от дълга. За да покажат интереса си към "Кремиковци", представители на "Арселор Митал" - компанията на Лакшми Митал, се срещнаха през седмицата с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Разговорите са били твърде общи и не са били дискутирани конкретни ангажименти на Лакшми Митал за бъдеща сделка, каза правителствен източник. По неговите думи представителите на Лакшми Митал са потвърдили интереса си към "Кремиковци", но едновременно с това са споделили и тревога, че "трудно биха формирали позиция при преговорите, която да удовлетворява всички заинтересовани страни". Официалното съобщение от министерството след срещата гласеше, че е бил обсъждан вариант "заводът да бъде взет под наем за няколко месеца до приключване на сделката". Макар че подобна възможност няма как да се реализира без съгласието на сегашния собственик, тя говори ясно за едно - правителството също няма илюзии, че комбинатът може да бъде продаден в близките седмици. В тази ситуация облаците над "Кремиковци" се сгъстяват по две линии - първо, какво ще предприемат облигационерите и второ - какви сигнали ще дойдат откъм Брюксел. Какво ще се случи след 4 май продължава да бъде неясно. Облигационерите ще се съберат допълнително и ще решат как да действат, ако до 4 май не си получат парите, обясни един от тях, пожелал анонимност. Според думите му, те биха били склонни на последна отсрочка, само при положение, че преговорите с евентуалния нов собственик са напреднали достатъчно и до завършването им остават за изясняване само технически детайли. Това се отнася само за искането да се плати накуп и предсрочно целия заем. На 4 май обаче трябва да бъдат преведени 19.5 млн. евро лихви по заема и това не подлежи на уговорки. През май правителството трябва да изпрати на Европейската комисия редовния шестмесечен доклад за това как се изпълнява планът за жизнеспособност на комбината. Всъщност тази задача е твърде деликатна - очевидно е, че нещата в "Кремиковци" не вървят добре - видим израз на това е и подновеният протест на работниците за неизплатени заплати. Кабинетът обаче няма интерес в момента да съдейства за увеличаване на натиска към комбината, поне докато той не смени собственика си.
Източник: Капитал (21.04.2008)
 
Работниците от "Кремиковци" излязоха отново на протест Работниците от металургичния завод "Кремиковци" отново протестираха. Според Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ в петък са били платени заплатите на още един завод в Кремиковци, като вече са издължени на над 80% от работниците трудовите възнаграждения за февруари. Това става бавно, каза Яначков. Той сподели, че се забелязва оживление - единият от кандидатите за закупуване на "Кремиковци" Константин Живаго е внесъл оферта за обезпечаване на завода със суровини, от "Арселор" на Лачми Митал пък са се интересували какви са необходимите средства за осигуряване на суровини. От синдиката още миналата седмица поискаха среща с кандидатите за собственици на „Кремиковци”, за да преговорят за социалните им ангажименти.
Източник: Insurance.bg (21.04.2008)
 
Лакшми Митал: В бизнеса няма място за семейни чувства „Имаме много добри отношения в рамките на семейството, но що се отнася до бизнеса, семейните чувства не трябва да бъдат намесвани“, казва собственикът на Arcelor Mittal в интервю за френското издание Les Echo. Така той отговаря на въпроса дали има място за емоции в настоящата ситуация, в която Митал е кандидат за закупуването на българския металургичен комбинат „Кремиковци“ от брат си Прамод Митал. „В този конкретен случай Arcelor Mittal се интересува от сделка чрез банкерите, отговарящи за продажбата. Ако дадена възможност е икономически оправдана и има потенциал за синергия то мениджмънтът трябва да разгледа случая. Аз и семейството ми няма да се намесваме в процеса. Ето защо Управителният съвет е определил независим от семейството човек – Мишел Вюрт, който разглежда случая. Няма да се включа в този процес, преди одобрението от УС“, казва Лакшми Митал. Той е собственик на завод във френския град Гандранж, където компанията търпи загуби и прилага план за съкращаване на 575 работни места, което е и основна тема на интервюто. На въпрос дали очаква цените в стоманодобивния сектор да достигнат пикови нива през 2008 г. и догодина да се понижат Митал отказва да даде директен отговор, а заявява, че „в краткосрочен план секторът ще продължи да расте с 4,5% годишно“. „С изключение на западните пазари, всички пазари ще продължат да растат. В тези зони ще има инвестиции в инфраструктура, жилища, кораби и т.н., като за това ще е нужна стомана. Ние имаме две възможности - да използваме съществуващия капацитет или да развиваме нов, но вторият вариант е труден“, допълва собственикът на Arcelor Mittal.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2008)
 
Лакшми Митал: Няма аванта на бедни роднини за “Кремиковци” Милиардерът Лакшми Митал отряза мераците на брат си Прамод, собственик на "Кремиковци", да спаси на всяка цена българския комбинат. "Семейните чувства не бива да се смесват с бизнеса", заяви президентът на "Арселор Митал" Лакшми в интервю за френския в. "Ле-з-еко". Така той отговори на въпрос дали има място за емоции, ако евентуално реши да купи от брат си понасящия загуби български металургичен комбинат "Кремиковци". "В конкретния случай с "Арселор Митал" се свързаха банкери, натоварени с цесията", посочи Лакшми. "Ако има икономически оправдана възможност и потенциални синергии, ръководството ще трябва да разгледа досието. Семейството ми и аз самият се ангажираме да не се намесваме в процеса. Ето защо управителният съвет назначи лице, независимо от фамилията - Мишел Вюрт, който да проучи досието. Няма да се намесвам в този процес преди одобрението на съвета", заяви Митал. Преди седмица Вюрт бе у нас на среща с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той не пожела да каже дали "Арселор" е близо до сделка за "Кремиковци", но уточни, че е обсъждан вариант за наемане на комбината. И вчера работещите от "Кремиковци" излязоха на протест. До петък са били платени заплатите на хората от още един завод, като вече са издължени над 80% от възнагражденията за февруари. Това съобщи шефът на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Той допълни, че единият от кандидатите за закупуване на "Кремиковци" - Константин Живаго, е внесъл оферта за обезпечаване на завода със суровини. От "Арселор" на Лакшми Митал пък са се интересували какви са необходимите средства за осигуряване на суровини.
Източник: Стандарт (22.04.2008)
 
"Оловно-цинков комплекс" OTZK Визитка Основана: 1955 г. Адрес: 6600 Кърджали, бул. "България" 127, www.ock-bg.com Телефон: 0361 / 613 94 Отрасъл: Тежка промишленост Дейност: Производство на олово и цинк Акционерен капитал: 8.4 млн. лв. Изпълнителен директор: Йордан Йорданов "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) е от малкото големи български предприятия, които се занимават с производството на цветни метали, като е въведено в експлоатация през 1955 г. по руски проект. Основен конкурент в производството на олово и цинк в страна е Комбинатът за цветни метали - Пловдив. На практика дружеството се разви както в оперативно, така и в борсово представяне в последните няколко години, след като в края на 2005 г. чрез няколко сделки контролираната от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев "Интертръст" успя да стане мажоритарен собственик. След придобиването последва мащабна инвестиционна програма, част от която продължава и в момента. Това доведе до значителното увеличаване на произвежданите олово и цинк. Съответно не закъсняха и резултатите, като за последните три години дружеството увеличи приходите си средно с 40-50%, а инвеститорите значително повишиха пазарната си оценка за компанията и на практика я превърнаха от слабо търгуемо дружество в син чип на Българската фондова борса. Силните финансови резултати се дължат в основна степен на поскъпването на цените на суровините на международните пазари през последните години, като само през 2007 г. цената на оловото се повиши два пъти, което рефлектира върху стабилния ръст на приходите. Компанията обаче не успя да подобри нормата си на печалба въпреки започналите инвестиции и усилията за повишаване ефективността на производството и осигуреността с концентратите за производство чрез работата с мините "Горубсо Мадан" и "Горубсо Роф" и други от групата на "Интертръст". Това си пролича в началото на тази година, когато ОЦК обяви първоначално около 24 млн. лв. нетна печалба за 2007 г., което е над 9% норма на печалба, но впоследствие в одитирания отчет коригира резултата до 13.8 млн. лв., или норма около 5% от реализираните приходи. Това веднага рефлектира върху борсовото представяне на дружеството, което до този момент беше високо оценено до нива от 50 пъти над печалбата му и дори намери място в основните борсови индекси - SOFIX, BG40 и "Дневник 20". При корекцията в резултата инвеститорите понижиха оценката си с 25 на сто само в рамките на няколко сесии след излизането на данните. Те свалиха цената за лот от дружеството на най-ниски нива за последната една година. В края на март компанията вече се търгува на около 25 пъти над печалбата си за 2007 г. при двойно по-високи нива в края на миналата година. Трябва да се отчете и фактът, че кризата на световните пазари, която не подмина и Българската фондова борса, също се отрази значително върху пазарната стойност на ОЦК и дружеството вече се търгува 2 пъти под най-високата си стойност от есента на 2007 г. SWOT Плюсове: Развитие на собствен суровинен ресурс Инвестиции в увеличаване на производствения капацитет Минуси: Влияние на задаващата се световна икономическа криза Недостатъчно наличие на концентрати за производството Възможности: Предварително договаряне на основните доставки Разширяване на бизнеса в региона Опасности: Силно влияние от цените на суровините на международните пазари Очаквано забавяне на икономическия ръст
Източник: Дневник (22.04.2008)
 
Производството на желязна руда на BHP се повиши с 22% надминавайки Rio BHP Billiton Ltd., най-голямата минна компания в света, заяви че добитото количество желязна руда през третото тримесечие се е повишило с 22% достигайки рекордно ниво, което подкрепя агресивната оферта от 170 млрд. щ.д. за Rio Tinto Group. Добива на суровината за стоманолеярната промишленост достигна 28 млн. метрични тона през трите месеца, приключили на 31 март, сравнени с 23 млн. тона година по-рано. Мината седмица базираната в Лондон Rio Tinto отчете повишение с 16%. Главният изпълнителен директор Мариус Клоперс може да използва резултатите за да опровергае главният изпълнителен директор на Rio – Том Албанезе, че неговата стратегия за рудата е по-добра от тази на BHP. Албанезе каза, че неговите планове за разрастване са по-ценни за инвеститорите от обещаните 3.7 млрд. щ.д. в спестявания и допълнителни приходи, които BHP казва че сделкта би дъздала. “Мариус е амбициран да покаже, че могат да се представят по-добре и размята камшика здраво, а този отчет е знак, че могат да го постигнат”, коментира Хю Дайв, които спомага за управлението на 5.3 млрд. щ.д. в Investors Mutual Ltd., Сидни. (Bloomberg)
Източник: Други (23.04.2008)
 
Добив на необработена стомана – февруари 2008 г. Световното производство на необработена стомана на 66-те страни отчитащи се в Международния институт за желязо и стомана е 119.5 млн. метрични тона през март. Това е увеличение с 5.8% спрямо март 2007 г. Общият добив в света е 340 млн.м.т. през първото тримесечие на 2008 г.. с 5.6% повече от същия период на 2007 г. През Q1’2008 Китай е добил 124.3 млн. метрични тона, с 8.6% повече от Q1’2007. През март подвижният общ годишен темп на растежа (MAT) на Китай се забави още до 11.5%, в сравнение с 21% през март 2007 г. През март добива в азиатската страна достигна 44.9 млн.м.т., или ръст от 11.7% спрямо март 2007 г. Общо в Азия са добити 66.9 млн. м.т. през март като през същия период на 2007 г. количеството е било 61.5 млн. м.т., или с 8.8% повече. През март MAT на Северна Америка е 3%, продължавайки възходящия си тренд. Добива на САЩ е 8.5 млн.м.т., с 2.1% повече от март’07, на Мексико – 1.6 млн.м.т., ръст от 5%, а за Канада – 1.5 млн.м.т., 4.8% ръст спрямо март миналата година. Седемте европейски страни извън ЕС са добили 2.9 млн. м.т., което е ръст от 7.4%. Добива на Турция през март тази година е 2.4 млн.м.т., със 7.5% повече. Добитата необработена стомана в Турция през първото тримесечие на 2008 г. е с 10.1% повече спрямо Q1’2007. (Международен институт за желязо и стомана)
Източник: Други (23.04.2008)
 
Кремиковци се дистанцира от изявления на Александър Томов Александър Трифонов Томов няма пълномощия да представлява Кремиковци, защото Управителният съвет на дружеството, с решение от 4 февруари 2008 г., го освободи от длъжността главен изпълнителен директор. Това се казва в съобщение на Гунтупали Джаганадам, главен изпълнителен директор на комбината, по повод продължаващи контакти и изявления на Александър Томов от името на Кремиковци. Всички бизнес решения, взети от Александър Томов от името на Кремиковци след 4 февруари 2008 година, се считат за негови персонални решения и комбинатът няма да носи отговорност за задължения и последствия от какъвто и да било характер, се уточнява в съобщението. На пресконференция на 8 февруари от ръководството на синдикалните организации КНСБ и КТ Подкрепа обвиниха Томов, че стои в основата на продажби на активи и земя на Кремиковци, които са важни за производството на комбината, през предходните седмици. Днес акциите на комбината поевтиняха с 2,07 на сто до 16,16 лв. за брой при прехвърлени в две сделки 73 дяла.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2008)
 
Обсъждат във Виена строеж на завод за стомана на "Фьост Алпине" в България Евентуалната инвестиция на „Фьост Алпине” в България е била основна тема на разговора между министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и австрийския канцлер Алфред Гузенбауер. Министърът подчерта, че срещата е подготвена от премиера Станишев, и е важна, тъй като Гузенбауер е един от лобистите за България и е бил в основата на австрийската позиция за приемането на страната ни в Европейския съюз. Петър Димитров е запознал канцлера с предимствата на страната ни – защо е подходяща за такава инвестиция. Той е обещал да бъде осигурена земя, ако „Фьост Алпине” дойде да построи в страната ни завод за производство на стомана. Тя, естествено, не може да бъде безплатна, но е важно да бъдат осигурени хиляда хектара. В същото време – край тях трябва да има наблизо пристанище, жп-връзка, електричество, както и да бъде осигурено водоснабдяване. Петър Димитров каза, че България отговаря на тези условия, освен това – има ниски цени на енергийните ресурси, а в бъдеще в страната ни ще бъдат изградени големи газови проекти.
Източник: Агенция Фокус (24.04.2008)
 
Кремиковци АД се разграничи от Томов Александър Томов няма пълномощия да представлява Кремиковци, защото управителният съвет на дружеството с решение от 4 февруари 2008 г. го освободи от длъжността главен изп. директор. Това пише в специално съобщение на сегашния главен изп. директор Гунтупали Джаганадам. Всички бизнес решения, взети от Томов от името на Кремиковци АД след тази дата, се считат за негови персонални решения и комбинатът не носи отговорност за задължения и последствия от какъвто и да било характер, пише в съобщението. То е по повод продължаващи контакти и изявления на Томов от името на Кремиковци, уточнява Джаганадам.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
Ухажваме Фьост Алпине да изгради завод у нас Заради намалените квоти за вредни емисии България може да изпусне инвестиция от 4 млрд. EUR от австрийската металургична компания Фьост Алпине (Voest Alpine). Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е на работно посещение в Австрия. Компанията има намерение да построи завод, който да добива 5 млн. тона стомана годишно. Освен България кандидати за инвестицията са също Румъния, Украйна и Турция, подчерта австрийският канцлер Алфред Гузенпауер. Еврокомисията трябва да преразгледа отношението си към вредните емисии, смята министърът на икономиката на Австрия Мартин Партенщайн. Според него членството на България в ЕС не трябва да е пречка за привличането на инвестиции. Същият проблем стои и пред Румъния, докато за Китай квотите за вредни емисии са много повече и това привлича инвеститорите, каза австрийският министър. България има редица предимства, е заявил министър Димитров пред австрийския канцлер и колегата си министър. Страната ни ще може да под- сигури около 1000 ха земя, нужни за изграждане на металургичния комбинат на Фьост Алпине. Теренът може да бъде близо до летище, фериботна връзка и пристанище. Ще бъдат осигурени също и електроснабдяването и доставките на газ. България освен това е много по-атрактивна с данъчните си условия, е подчертал Димитров. До юни или юли ще бъде подписано междуправителственото споразумение за газопровода Набуко, каза още министър Димитров. Чрез този документ правителствата на 5-те партньора в проекта ще поемат конкретни политически ангажименти. На среща на министъра представители на ОМВ и шефа на международната компания Набуко Рейнхард Мичек е станало ясно, че вече се водят преговори за осигуряване на газ по тръбата. Проектът трябва да стартира през 2009 г.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
Стомана Индъстри се превърна в сериозен конкурент на Балканите Антон Петров, представител на Viohalco-Group за България и член на съвета на директорите на “Стомана Индъстри” Господин Петров, как оценявате изминалата 2007 г. за "Стомана Индъстри"? - За да не прозвучи като самохвалство, бих я определил като по-добра в сравнение с предшестващата. Ако трябва да бъда обективен, мога да дам и отлична оценка. Разбира се, винаги може да се желае и повече. През миналата година бяха постигнати високи резултати, което постави основата за много по-добро бъдещо развитие на завода. През 2007 „Стомана Индъстри” успя да се наложи като производител на висококачествена продукция и да разшири сериозно своята продуктова гама, което й позволи да се наложи твърдо както на външния, така и на вътрешния пазар. Какви задачи си поставя мениджърският екип на дружеството през 2008 г.? - Настоящата година ще бъде белязана със старта на новия завод на територията на Стомана Индъстри. Неговото изграждане продължи почти две години и в началото на тази година бяха проведени успешно студените проби, добре вървят и горещите проби. Може да се каже, че постепенно предприятието навлиза в работен режим. Новото производство разширява гамата на „Стомана Индъстри” с продукция, която има добър вътрешен и външен пазар. Продукцията ни е с изключително високо качество, както впрочем и съпътстващите го обслужване и логистика. Това ще рече, че „Стомана Индъстри” е сериозен конкурент на Балканите и не само там. Проектната мощност на новото предприятие е 800 000 т годишно. За тази година предвиждаме да достигнем между 350 и 400 000 т. Имайки предвид, че сме в началото на производствената си дейност, натоварването на мощностите става постепенно. Така че задачата, която сме си поставили за тази година като обем, е наистина много амбициозна. Като прибавим към досегашното годишно производство на завода, което е над 700 000 т, очертава се сериозен ръст в годишен аспект. Трябва да подчертая и нещо много важно – продуктовата гама, която се произвежда в „Стомана Индъстри”, има вече напълно завършен вид, което означава и по-висока степен на принадена стойност. Вече няма да продаваме само кнюпел, а и бетонно желязо, и специални стомани, които след това ще бъдат допълнително обработвани в термокалибровъчния цех. Затова казах, че гамата на завода се разшири през 2007 г. С модернизирането и на Листопрокатния цех се разшири асортиментът на производството му, като стоманените листа продължават да бъдат един от основните експортни продукти на предприятието. Ще разшири ли географията на пазарите си "Стомана Индъстри"? - Определено ще акцентираме на пазарите на Балканите, тъй като арматурното желязо има главно регионален характер. Сега регионалният пазар се развива много динамично. Има добро търсене на бетонно желязо, а цените са по-високи от миналогодишните Което означава, че при добро качество, при добри темпове и висока конкурентоспособност, която гарантира новото предприятие, можем да бъдем един от основните доставчици на този вид продукт на Балканите. В такъв случай какво ще бъде съотношението между експорта и вътрешния пазар при реализацията на готовата продукция на завода? - Определено ще се увеличи делът на вътрешния пазар, тъй като обемът на „Стомана Индъстри” е такъв, че вътрешният пазар досега имаше миноритарен дял около15-20%, до 25% в определени моменти. Останалото беше експорт. С пускането на пазара на новия продукт, който досега внасяхме от нашия акционер „Сиденор”, ще преустановим вноса от Гърция. Сега вътрешният пазар ще бъде приоритетно задоволяван с българско производство. Затова като краен резултат съотношението между експорта и вътрешния пазар ще бъде увеличено в полза на вътрешния пазар. Ако постигнем реализация през тази година на вътрешния пазар около 250-300 хил. т арматурно желязо на фона на общото производство на завода в годишен аспект, очаквам съотношението да се движи между 65% експорт и 35% вътрешен пазар. Държа да отбележа, че това не е за сметка на ограничаването на местното производство или пряка конкуренция с друг производител в страната, а е в резултат на ограничаването на вноса на този продукт. Това е от изключително важно значение за външнотърговския баланс на страната. Досега единствен производител на бетонно желязо беше "Промет", но производството му беше недостатъчно, затова този продукт основно се внасяше в България. С пуска на новите мощности на територията на "Стомана Индъстри" това положение радикално се променя. Какво е състоянието в момента на пазара на металите, благоприятен ли е той за металургичните предприятия? - Погрешно се мисли, че по-високите цени непременно водят до по-високи печалби за предприятията от металургията. В някои случаи става обратното. Бих казал дори, че в повечето случаи е така. Когато цените на суровините в металургията се покачват, с оглед да не загуби пазарите си и съответно обемите на производството си, всяко предприятие е принудено да намали маржовете на печалбата си. Затова по-високите цени в повечето случаи водят до по-ниски печалби за металургичните предприятия. В момента може би ситуацията не е същата, въпреки че при някои продукти се наблюдават тези тенденции. Това се дължи на факта, че търсенето на метали в световен мащаб засега е голямо. Това позволява засега металургичните предприятия да запазят и рентабилността си.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
Радомир Метал Индъстрийз ще вложи над 10 млн. EUR Инсталация за електрошлаково претопяване и шлайф за големогабаритни опорни валци ще заработят до края на годината. Непрекъснато модернизиране на производствения процес, снижаване на себестойността на произвежданата продукция и повишаване на производителността на труда, подобряване на качеството и увеличаване обема на производството. Това са в общи линии основните принципи, от които се водят вече девет години собственикът и мениджърският екип на фирма Радомир Метал Индъстрийз. В резултат на огромните инвестиции в модернизиране на производството и подобряване на инфраструктурата фирмата успя да се наложи на международния пазар. Според един от мениджърите - инж. Людмил Александров, през 2008 г. ще бъдат ивестирани 10 млн. EUR. Фирмата е сертифицирана по ISO 9001:2000. Вложения Парите са за инсталация за електрошлаково претопяване на известната австрийска фирма Интеко и шлайф за големогабаритни опорни валци на германската фирма Херкулес. До края на годината съоръженията ще бъдат пуснати в редовна експлоатация. С цел намаляване на потреблението на електроенергия и снижаването на себестойността на готовата продукция, което повишава конкурентоспособността на Радомир Метал Индъстрийз, се работи усилено и в областта на енергийната ефективност. Благодарение на проявената предвидливост и добър мениджърски подход от страна на собственика и ръководството Радомир Метал Индъстрийз стъпи на азиатския пазар. Опасения Засега единственото, което безпокои ръководството на фирмата, е непрекъснатото поскъпване на енергоносителите и материалите. То се отразява негативно върху договарянето особено с фирмите, с които имаме традиционно добри партньорски взаимоотношения, които са облечени в по-дългосрочни рамкови договори. Общоизвестен факт е, че продукцията, която Радомир Метал Индъстрийз произвежда, е енергоемка, което се отнася за всички предприятия от нашия бранш. В тази връзка непрекъснатото поскъпване на тока и газта налага и ние да повишаваме цената на готовата продукция. Клиентите ни обаче не са свикнали с подобно повишаване на цената в средата на изпълнението на договора. За партньори, с които работим на офертна система, не е толкова рисковано, тъй като съобразяваме офертата си с поскъпването на цените. Клиентът или приема предложението ни, или го отхвърля. Но по отношение на големите ни традиционни партньори, с които имаме сключени дългосрочни контракти, подобно поведение е недопустимо. Според изпълнителния директор основният начин за осигуряването на средства за инвестиции във фирмата е чрез реинвестиране на голяма част от печалбата, дори почти цялата. Подобно скоко- образно повишаване на цените на енергоносителите за промишлеността не само че стопява печалбата, но я „изяжда”. Това естествено ограничава възможностите за реинвестиции. При ползването на банкови кредити за инвестиране също трябва да се разчита на печалба, за да може да се гарантира тяхното ритмично погасяване. Позиция Според Людмил Александров в енергоемките производства като металургията и машиностроенето, в които обновяването на производствения процес е задължително условие за конкурентоспособността на фирмата, подобни ценови скокове се отразяват твърде негативно върху финансовото състояние. Нужно е управляващите да подхождат държавнически към родната индустрия, ако искат тя не само да оцелее, а и да се развива, особено към фирми, чието производство в по-голямата си част е експортно ориентирано. В противен случай ще трябва да се задоволят само с констатацията, че външнотърговското салдо намалява, брутният вътрешен продукт се топи, а инфлацията застрашително расте. Въпреки трудностите в резултат на усилията на собственика и мениджърския екип Радомир Метал Индъстрийз няма да намали обема на производството през 2008 г. Нещо повече, стремежът е той да се увеличава, тъй като фирмата разполага с достатъчно мощности, които позволяват тя да се развива успешно и да завоюва нови позиции на световния пазар. Пазари Продукцията на завода спечели доверието на партньори от Китай, Виетнам, Индия, Иран. Този факт според председателя на надзорния съвет на Радомир Метал Индъстрийз Пламен Бонев дава възможност на завода да преодолее появилите се сътресения на пазара на металите в резултат на кризата в банковия сектор, която се разрази в САЩ, като запази и дори увеличи производството. Сред важните приоритети в работата на ръководството на фирмата е непрекъснатото подобряване на качеството на изделията и задоволяване на изискванията на клиентите, което е тясно свързано със стриктното спазване на сроковете на доставката. По отношение на инвестиционния процес според изпълнителния директор на радомирската фирма основната цел, която си поставя през тази година ръководството на дружеството, е свързана най-вече с разширяване на номенклатурата на производството. Цели Вниманието ще бъде насочено към разработването и усвояването на много търсено изделие - опорните валци. За целта предстои да се внедри в производството бързо нагревна термична пещ. Тя заедно с шлайфа ще гарантира производството на висококачествени опорни валци, които намират приложение основно в металургията и търсенето им е голямо. Това е крайно изделие с окончателна механообработка, поради което и цената му е по-висока. С цел да подобрим още повече качеството на метала ще внедрим в производството и пещ за електрошлаково претопяване. Тя ще даде възможност крайният продукт да има перфектна структура и много добри механични показатели. При това положение дори и без допълнителна обработка той ще може да бъде механообработван и от него ще се получават качествени изделия. Благодарение на тази съвременна пещ се намалява допълнителната обработка в пресово-термичния цех, поясни инж. Александров.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
“Кремиковци” отряза Александър Томов Шефовете на "Кремиковци" отрязаха Александър Томов. Той няма пълномощия да представлява комбината, защото Управителният съвет с решение от 4 февруари го освободи от длъжността главен изпълнителен директор. Това се казва в съобщение на новия главен шеф Гунтупали Джаганадам по повод продължаващи изявления на Томов от името на "Кремиковци". Всички бизнес решения, взети от Александър Томов от името на комбината след 4 февруари, се считат за негови персонални решения и дружеството няма да носи отговорност за задължения и последствия от какъвто и да било характер, се уточнява в съобщението. Преди няколко седмици синдикатите обвиниха Томов, че стои в основата на продажби на активи и земя на "Кремиковци".
Източник: Стандарт (24.04.2008)
 
Над 4 млн. лв. ще инвестира тази година Мини открит въгледобив И понеже летвата с всяка година се вдига, за настоящата година производствената програма е още по-напрегната. За 2008 г. ръководството на дружеството си е поставило задачата да се добият 1 250 000 т въглища. Разпределени по рудници, това означава, че Република ще трябва да добие 800 000 т, а Открит рудник обединен - 450 000 т. Успоредно с добива трябва да върви и откривката, защото без нея не може да се осигури фронт за добив на въглища. Затова за тази година планът за откривката е 9 млн. куб. м. С цел повишаване на производителността на труда, снижаване на себестойността на произведените въглища и подобряването на условията на труд на заетите в този отрасъл ръководството на Мини открит въгледобив е разработило сериозна инвестиционна програма и за 2008 г., която е на стойност над 4 млн. лв. Според зам. изпълнителния директор на въгледобивното дружество Огнян Зарев през тази година ще бъде закупен булдозер тип ТД-25 на стойност 500 000 лв., който ще дойде тези дни на рудник Република. Тази година ще бъде закупена мобилна сонда с ударно въртеливо действие, която ще обслужва всички открити рудници в пернишкия въгледобивен басейн, автогрейдер и фадрома. Тази модерна техника е поверена на квалифицирани специалисти. За да ги мотивира да работят по-добре, ръководството на дружеството не само подобрява заплащането, а го обвързва с крайния резултат. Огнян Зарев поясни, че в дружеството има разработени вътрешни правила за организиране на работната заплата. По предложение на преките ръководители се изготвят списъци, в които се предлагат за допълнително стимулиране онези работници, които през месеца са допринесли най-много със своя труд за изпълнението на поставената задача. На работниците се осигурява предпазна храна на стойност 4 лв. на ден. Тя се пакетира и се разнася по работните места. Осигурено е работно облекло - зимно и лятно, обувки, ботуши, ръкавици. В Мини открит въгледобив има колективен трудов договор, който предстои да бъде преподписан. Преговорите между двата най-големи синдиката в дружеството - КНСБ и КТ Подкрепа, вървят нормално и се очаква до десетина дни да бъде подписан новият договор. На въпроса какви трудности среща ръководството на Мини открит въгледобив в своята работа инж. Зарев отговаря: Основният ни проблем е недостигът на квалифицирани кадри. Това е проблем, който стои пред повечето големи предприятия в региона, пък и в страната. Минната професия не е сред привлекателните за младите хора. Основната причина според мен е близостта на Перник до столицата и разрастващото се строителство. Предприемачите си позволят да дават по-високи възнаграждения, но за сметка на икономии от осигуровки. Ние не можем да си позволим подобен риск. Освен това работещите в дружеството са застраховани и срещу трудова злополука. Полагаме усилия успоредно с подобряването на условията на труд да увеличаваме заплащането на работещите в дружеството. В момента нямаме никакво забавяне в изплащането както на аванса и заплатата, така и на осигурителните вноски. Въпреки това не ни достигат шофьори, багеристи, булдозеристи. Поради липса на шофьори имаме нови камиони МАЗ, ВМС, които бездействат, а ние сме принудени да наемаме външни фирми, които да обслужват дружеството. Не мога да си обясня защо шофьорите не се наемат да работят на откритите рудници. Заплащането, което предлагаме, е много добро - по 1.10 лв. на един километър на новите камиони, а на по-старите - по 1.30 лв. на километър. При нормална работа и уплътняване на работното време, без да се кръшка, шофьорите си осигуряват месечно 1000 лв. заплата. Това важи и за багеристите, сондьорите - те също могат сами да си изчислят колко ще вземат за месеца. Всеки сам може да си повиши заплатата, стига да желае да работи. Ние се стремим да мотивираме хората да работят по-добре, без да се налага да ги надзираваме.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
Каним “Фьост Алпине” да строи металургичен завод у нас Официална покана австрийския концерн "Фьост Алпине" да инвестира в металургичен завод у нас на стойност 5 млрд. евро отправи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на срещата си с канцлера на Австрия Алфред Гузенбауер във Виена вчера. Ръководители на австрийския концерн вече заявиха намеренията си за евентуален строеж на металургичен завод в България по време на среща с премиера Сергей Станишев в началото на тази година. Предимствата на България пред останалите страни, кандидатстващи за проекта на "Фьост Алпине" - Румъния, Турция и Украйна, са най-благоприятната данъчна среда, най-привлекателните цени на електрическа енергия, добрите инфраструктурни решения и това, че България може да осигури земята, на която да се построи комбинатът - 1000 хектара. Близо до нея има летище, пристанище, жп връзка и снабдяване с газ, добави Петър Димитров. Канцлерът на Австрия смята, че кандидатурата на България е достатъчно сериозна, а производството на "Фьост Алпине" е екосъобразно и то трябва да остане в рамките на ЕС. Ако изискванията на ЕС за парниковите газове не се влошат, инвестицията ще остане в България или Румъния подчерта австрийският канцлер. Министър Димитров се срещна вчера и с министъра на икономиката и труда на Австрия Мартин Бартенщайн. На срещата бяха обсъдени проектите за газопроводи "Южен поток", "Набуко" и "Северен поток". Министър Бартенщайн подчерта, че от гледна точка на Австрия "Южен поток" и "Набуко" не са противоречащи, тъй като има много търсене на газ в Европа. Приоритет е проектът "Набуко", защото е от алтернативен източник. Министър Бартенщайн е дал съвети за това, каква да бъде политиката на България, за да спечели проекта на "Алпине". Австрийският министър заяви пред български журналисти, че е необходимо междуправителствено споразумение за "Набуко" между България и Австрия, което да се подпише до юни-юли, за да има яснота между двете държави. Строителството на "Набуко" може да започне през 2009, а през 2012 г. централноазиатският етап вече ще достига до Европа. Забавянето от една година е нормално за такъв мащабен проект, подчерта Бартенщайн. Министър Димитров се срещна вчера и с ръководството на един от най-мощните инвеститори във възобновяеми енергийни източници - компанията "Бевър". До момента инвеститорите са вложили 10 млн. евро ветрогенератори в Североизточна България, а до година смятат инвестицията им да нарасне до 90 млн. евро.
Източник: Монитор (24.04.2008)
 
Ухажваме австрийци за металургичен завод България има повече предимства за изграждането на новия завод на "Фьост Алпине" у нас. Това е уверил министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров австрийския канцлер Алфред Гузенбауер на среща във Виена вчера. Ниските данъци и цени на ток и газ са сред предимствата на страната ни, подчерта Димитров. Експерти на австрийската компания са огледали 4 терена по Черноморието ни, като са предпочели един от тях. Изискванията били да e близо до всеки вид инфраструктура - пристанище, летище, жп гара, ферибот, ток и газ. Бордът на "Фьост Алпине" ще реши до есента коя държава да предпочете - България, Румъния или Украйна. България е сериозен кандидат и има добри шансове да привлече инвестицията, заяви канцлер Алфред Гузенбауер. Той е получил уверение от Димитров, че промените в кабинета няма да попречат на инвестицията. Това било направено по изрично настояване на премиера Сергей Станишев. Наш конкурент се оказва не толкова друга държава, колкото политиката на ЕС за вредните газове", каза Димитров. Възможно било Еврокомисията да забрани инвестицията да бъде в държава от съюза заради парниковите газове, които се отделят при производството. Проектът предвижда бъдещото металургично предприятие да произвежда 5 млн. т годишно стомана и да е разположено на 1000 хектара.
Източник: Стандарт (24.04.2008)
 
Колхида Метал залага в развитието си на модернизиране на производството Дружеството отчита двойно увеличен обем на произведената продукция за 2007 г. Ръст на продажбите почти 100% - това е анализът, който прави Колхида метал за изминалата 2007 г. При реализирана година на стойност 6.9 млн. лв., за 2007 г. тя възлиза на почти 13 млн. лв. Изпълнителният директор на фирмата Евгени Петров прогнозира, че за 2008 г. се очертават също такива темпове, имайки предвид сключените до момента договори. Приетите поръчки обвързват 100% производството на фирмата. В сравнение с 2007 г. са значително увеличени. Отново на пазара се очертават горещо поцинкованите метални конструкции, мантинелите, контейнерите за смет тип Бобър. И през настоящата година съотношението между външния и вътрешния пазар при реализация на готовата продукция ще бъде 60:40. Все още не можем да прогнозираме как ще се отрази върху крайните финансови резултати непрекъснатото поскъпване на металите. Проблемът е в това, че не можем да коригираме цените при договорите за износ, чиято рамка е определена още в края на миналата година. Цели От началото на тази година цените на металите вървят застрашително нагоре. Според Евгени Петров в началото на тази година фирмата купувала метала като голям потребител при цена 950-960 лв, за тон. Сега вече цените са 1400 лв. за тон. Това прави близо 40% увеличение. По всичко личи, че скоро цените няма да се успокоят. Прогнозата е металът да достигне 800 EUR за тон. Дали ще достигнем тази цена, никой не може да прогнозира. Наред с това вече поскъпва газът, чието увеличение в средата на година също ще достигне 30%. През юли очакваме повишаване и на цените на електроенергия. На фона на всичко това перспективата за бизнеса не се очертава да е много оптимистична, особено за фирми като нашата, чиято продукция над 60% е предназначена за износ. Нашите договори са такива, че до края на тази година не можем да предоговаряме вече постигнатите цени. Това означава, че печалбата ще бъде изядена предварително. Заради повишаването на инфлацията сме длъжни да повишим и заплатите на хората, ако искаме да запазим добрите специалисти. Изводи При тази ситуация по всичко личи, че 2008 г. ще бъде година на оцеляването, обобщава Евгени Петров. Според него при това положение няма да може да се заделят средства от печалбата за реинервестиции в производството, без които не може. Това означава, че Колхида метал е разчита на средства за инвестиции само от банкови заеми, особено когато трябва да се инвестира в скъпо оборудване или технологии. През миналата година фирмата е инвестирала над половин милион лева основно за оборудване. Плановете ни са през тази година да инвестираме един милион лева, ако цените на металите се успокоят през май или юни. Тревожното е, че всеки Божи ден те вървят нагоре. Тази ситуация не е само у нас, така е и в съседна Гърция. Шансове Евгени Петров е на мнението, че спасението за фирми от мащабите на Колхида метал в тази ситуация е инвестирането в ново оборудване и технологии с цел да се повиши производителността и да се снижи себестойността на произведената продукция. Задачата ни е там, където е невъзможно договорите да бъдат актуализирани, да снижим себестойността, за да намалим загубата в резултат на поскъпването на суровината и енергоносителите. Да се надяваме, че и нашите работници ще проявят разбиране и няма да настояват за рязко повишаване на доходите им. Увеличение на заплатите ще има,. Ситуацията в момента е много трудна, но през тези 15 години, откакто Колхида метал съществува, сме преминали през немалко изпитания и сме се справяли, подчерта изпълнителния директор на дружеството. Пазарите И през тази година ще преобладава износът, като съотношението между него и вътрешния пазар отново ще бъде 60:40. Според Евгени Петров засега единственото спасение за фирмата е експортът, защото чуждестранните партньори са взискателни, но и коректни при плащането. Не така стоят нещата на родния пазар. Нашенските партньори обикновено бавят плащанията. Затова ръководството на Колхида метал предпочита износа, с който може поне да гарантира заплатите на персонала. Продукцията на фирмата се изнася за германия, Румъния, Гърция, Швейцария. Планове Програмата минимум включва увеличаване на обема на произведената продукция поне с 50%. Евгени Петров е на мнение, че по-важното е да се увеличи като цяло натурата. При непрекъснатото поскъпване на цените продажбите не може да са определящият фактор за ръста на производството поради инфлационните процеси. Програмата максимум предполага ръст на обема на продажбите почти двойно, Това обаче е трудно постижимо заради повишаването на цените. Според Евгени Петров при договорите за износ цените няма да може да се коригират до края на годината. Непрекъснато пресмятаме къде и как да свием разходите, за да намалим загубата от поскъпването на суровините.Понякога преднамерено решаваме да работим или на нулата, или с малка загуба, за да не изпуснем договорите и най-вече позициите си на пазара. Единствената ни надежда е през юни да успеем да преразгледаме по-голямата част от договорите с оглед увеличението на цените на металите, което да ни позволи да спасим част от печалбата, която да можем да преинвестираме в производството. Въпреки трудностите ние сме длъжни да инвестираме в модернизирането на производството, ако искаме не само да оцелеем, а и да бъдем конкурентни за пазара, това е единственото ни спасение. В противен случай конкуренцията ще ни удуши.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
Трябва непрекъснато да вдигаш летвата За рдомирската фирма Галко АД изминалата 2007 беше поредната успешна година. Анализът на ръководството на дружеството показва, че обемът на произведената през миналата година продукция е увеличен с 5 млн. лв., което означава, че годината задача е изнпълнена с над 30% при същия числен състав. Това означава,че и през 2007 г. дивидентите, които ще бъдат разпределени на всяка акция, няма да са по-малко от 5.50 лв, както през 2006 г., коментира изп.-директор инж. Димитър Димитров. Стабилно финансово състояние поволява на ръководството на Галко за 2007 г. да инвестира почти половин милион лева в модернизиране на производствения процес и газифициране на цеховете. Така не само трайно е решен проблемът с отоплението, но което е по-важно – осигурени са много добри суловия на труд на колектива. Дейност Галко АД е първото предприятие в страната, което извършва горещо поцинковане на метални конструкции. С годините дружеството се е усъвършенствало напълно в тази дейнсот. То единствено в България притежава машина за призводството на стоманенорешетъчни стълбове на болтова конструкция тип Фичъп. Тя позволява голяма част от операциите да бъдат механизирани, което гарантира високо качество. Затова Галко е сред водещите производители на решетъчни стълбове, предназначени за енергетиката. Наред с това радомирската фирма е сред основните производители в страната на мантинели, парапети и други съоръжения за пътното строителство. Почти 90% от антените на мобилните оператови в България са произведени и поцинкованив радомирското предприятие. Инвестиции Ръководстовот на Галко АД не се задоволява с постигнатото досега, защото конкуренцията в бранша е огромна. Единственият начин да се задължи на пазара е, като непрекъснато модернизира производството, за да се повиши обемът, да се разнообразява номенклатурата и да се подобрява качеството на изделията. За 2008 г. предвиждаме да инвестиеаме над 700 хил. лв. в ново оборудване и внедряване на нови технологии в производстовото. Целта ни е да намалим колкото може повече ръчния труд, да повишим производителността на труда и да снижим себестойността на готовата продукция. С една дума – да бъдем конкурентни на пазара. Плановете ни за тази година предвиждат да закупим нова по-съвременна машина тип Фичъп, зашщото, тази, с която сега работим, вече е морално и физически остаряла. Част от средствата ще вложим в подобряване в качеството на поцинковането, ще закупим и нови кранове, пояснява инж. Димитров. На въпроса какви трудности среща фирмата изпълнителния директор отговаря: едва ли има фирма в България, която да не среща трудности. Ние също не сме изключение, но полагаме усилия и ги решаваме. В момента проблем за нас е недостигът на квалифицирани специалисти – стругари, фрезисти, оксиженисти. Младите хора не изпитват желание да работят в производството. За да привлечем добри специалисти, се стремим да повишаваме заплащането и да подобряваме непрекъснато условията на труд. Иначе не можем да задържим кадърните хора. Позиция Едва ли ще се намери универсална рецепта за просперираща фирма. В едно оба1е съм сигурен – трябва да се работи много и качествено, трябва да си коректен партньор, за да изискваш коректност и от другите, трябва непрекъснато да вдигаш летвата, за да не изоставаш от останалите в бранша. И не на последно място – нужна е грижа за хората, с които работип, защото какво са новите технологии и оборудване без хората, които да ги управляват. Това са принципите, които спазва Галко, благодарение на които оценява досега и се развива успешно, обобщи изпълнителният директор на Галко АД-Радомир. Пазари Около 70% от готовата продукция на Галко е експортно ориентирана. Наши партньори са фирми от Германия, Италия и Франция, каза инж. Димитър Димитров. Според него 2008 г. ще бъде още по-успешна за предприятието. То е участвало в няколко големи търга в пътното строителство и енергетиката и се е представило убедително. На тези търгове бяхме конкурентни както с предложената цена, така и с гаранциите за качеството и сроковете за изпълнение, които поемаме. Водим преговори с голяма гръцка фирма за производството на ново изделие, което ще бъде предназначено за износ в европейския съюз. Ще положим усилия то да се утвърди на пазара и да се обособи като ново производство, поясни инж. Димитров. Според него тази година обемът на производството ще бъде увеличен още. С приетите от началото на 2008 г. поръчки мощностите на предприятието са натоварени 100%. Високото качество на произвеждата продукция, прецизността и коректността при изпълнението на договорите, фактът, че фирмата е сертифицирана, правят Галко предпочитан партньор и на вътрешния пазар. 700 хил. лв. е планираната инвестиция в оборудване и внедряване на нови технологии в производството.
Източник: Пари (24.04.2008)
 
Димитров: „Фьост Алпине” няма да измести "Кремиковци" Ако австрийската компания за стомана „Фьост Алпине” реши да построи новия си завод в България, това не означава, че производството на „Кремиковци” ще стане излишно. Това заяви в Австрия министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров при посещението му в Линц, където се намира един от заводите на компанията. Министърът поясни, че бъдещето на „Кремиковци” не зависи от появата на конкурентно производство, а от това дали заводът ще реши екологичните си проблеми. Според участници в разговорите с кандидат-инвеститорите, те се усложняват от желанието на купувачите да намалят размера на задълженията на комбината. До есента „Фьост Алпине” ще вземе решение в коя от четирите държави, сред които и България, ще построи завода си за производство на стомана. В него се предвижда да бъдат вложени 5 млрд. евро под формата на инвестиции. Един от решаващите фактори е дали Европейската комисия ще промени политиката си към производствата, които изхвърлят въглероден двуокис, поясни главният изпълнителен директор на „Фьост Алпине” Волфганг Едер. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров поясни, че ще предложи на Народното събрание България да се присъедини към инициативата на седем европейски държави, които настояват пред Европейската комисия металургичните и енергийните предприятия да бъдат извадени от регламента, който ограничава количествата парникови газове на територията на Европейския съюз. Тази политика принуждава производителите да се изтеглят от Европа, коментира още министърът.
Източник: Дарик радио (25.04.2008)
 
Фьост Алпине заменя Кремиковци Засега България ни дава най-голяма подкрепа сред страните, които оглеждаме за изграждане на нов завод. Това заяви Волфганг Едер, главен изп. директор на австрийската металургична компания Фьост Алпине (Voest Alpine) след среща с министър Петър Димитров във Виена. До юни концернът ще вземе решение къде да изгради новата стоманодобивна мощност с капацитет 5 млн. т. Конкуренти са ни Румъния, Украйна и Турция. Инвестицията ще е за около 5 млрд. EUR и ще осигури 5 хил. работни места. Продукцията ще е предназначена за износ, а това е много добре за текущата ни сметка, каза Димитров. Държавата ще съдейства в осигуряването на терена, изграждането на прилежащата инфраструктура и обучението на кадрите. Ако Кремиковци не започне да инвестира в екологичните си проекти, предприя-тието просто няма да го има, каза още министърът. Според него преговорите с потенциалните инвеститори се бавели, защото някой искал да обезцени дълга на предприятието.
Източник: Пари (25.04.2008)
 
Австрийци искат да строят втори "Кремиковци" у нас Производството на "Кремиковци" няма да стане излишно, дори австрийската компания за стомана “Фьост Алпине” да реши да построи аналогичен завод у нас. Това коментира икономическият министър Петър Димитров по време на посещението си в Австрия. Министърът допълни, че работата на “Кремиковци” не зависи от появата на силно конкурентно производство, а от това дали ще разреши екологичните си проблеми. Преди време австрийците заявиха интерес да инвестират в изграждането на металургично предприятие у нас.
Източник: Новинар (25.04.2008)
 
България ще се присъедини към инициативата на седем държави, които настояват пред Брюксел да извадят металургията и енергетиката от регламента за разпределение и търговия с парникови емисии за периода след 2012 година. Това съобщи в Линц зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев, който придружава министър Петър Димитров при посещението му в Австрия. Двамата са на разговори за привличане на инвестиция от над 5 млрд. евро на австрийския металургичен концерн “Фьост Алпине”, чието основно предприятие в Линц те посетиха. Както стана ясно ден по-рано, България може да остане извън плановете на “Фьост Алпине”, ако не се промени политиката на ЕС по отношение на изхвърлените въглеродни емисии. Затова София се присъединява към инициативата, повдигната от Австрия, Германия, Франция, Финландия, Люксембург, Чехия и Унгария, обясни Куюмджиев. Петър Димитров допълни, че ако се запази предвиденият от Европейската комисия проекторегламент, е възможно не само да се разминем с вложенията на “Фьост Алпине”, но и от България да се изтеглят и други инвеститори от енергоемки производства. Той ще предложи на МС и на парламента да одобрят включването на България в инициативата на “разумните”. Волфганг Едер, главен изпълнителен директор на “Фьост Алпине” също заяви, че ако до началото на есента не се промени регламентът и металургията остане в изискванията за покриването на определени квоти и заплащане на спестени от други предприятия емисии или плаща санкции, концернът ще реализира плановете си в Украйна или Турция. Петър Димитров посочи, че е възможно да се намерят емисии за “Фьост Алпине” в рамките на сегашния план за разпределение на парниковите квоти.
Източник: Медия Пул (25.04.2008)
 
Натискаме Брюксел заради 5 млрд. евро инвестиции България ще се присъедини към 7-те държави от ЕС, които са подкрепили проектодирективата, внесена в Европейската комисия, енергоемките производства като металургия и енергетика да нямат квоти за парникови газове. Това стана ясно след срещата на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров с изпълнителния директор на "Фьост Алпине" Волфганг Егер в Линц, Австрия. Компанията ще избере до есента в България, Румъния или Украйна да изгради металургичен комбинат. Искаме с продукцията от новия комбинат да обслужваме и клиенти, с които работим сега - БМВ, "Мерцедес", "Ауди" и "Тойота", каза Волфганг Егер. Но изискванията на Брюксел за парниковите газове може да попречат на инвестицията от близо 5 млрд. евро, която ще разкрие 5000 работни места, да бъде в страна от ЕС. 60% от енергията в Европа се прави от въглища, което значи повече вредни емисии и по-скъп ток. И металургията отделя значително количество вредни емисии, но ако производството бъде изнесено извън ЕС, много страни ще бъдат лишени от доходи, обясни зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев. Той е в работната група по привличане на инвестицията, създадена по искане на премиера Сергей Станишев. Решението за присъединяване на България към 7-те страни - Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Чехия, Унгария и Финландия, трябва да бъде внесено от кабинета в парламента и одобрено от депутатите, предлага Димитров. Ако България бъде избрана от "Фьост Алпине", ще предложи подкрепа с изграждане на необходимата инфраструктура.
Източник: Стандарт (25.04.2008)
 
Baosteel може да пусне акции за да финансира завод за 8.6 млрд. Baosteel Group Corp., най-голямото стоманодобивно предприятие в Китай, може да пусне за търговия акции в Ню Йорк, Лондон и Хонконг, с цел да набере 8.6 млрд. щ.д. за увеличаване на капацитета си с една трета в най-бързо развиващата се икономика в света. Baosteel може да опита да набере половината чрез заеми и продажбата на акции за проекта Жанжянг в южната провинция Гуангдонг, заяви президента Сю Лежанг в интервю за Bloomberg Television. Държавната компания, която добива 5.8% от китайската стомана, трябва да се разраства за да отговори на нарастващото търсене от страна на производителите на автомобили и кораби. Сю иска да увеличи над 2 пъти капацитета до 2012 г. цените на китайската стомана нараснаха почти двойно от 2003 г. Baosteel, купуваща повечето от необходимите й суровини, може да инвестира и във въгледобивни мини, след като цените се утроиха, а цената на желязната руда нарасна с 65%, допълни Сю. (Bloomberg)
Източник: Други (25.04.2008)
 
Иранския добив на стомана ще надхвърли 32 млн. тона през 2011 г. Количеството на годишния добив на стомана ще надхвърли 32 млн. тона през 2011 г., заяви заместник директорът на Иранската асоциация за развитие и възстановяване на минните индустрии (IMIDRO) – Али Пализдар. Той заяи пред информационна агенция Fars, че добива на стомана е нараснал от 9.28 млн. тона през годината приключила през март 2007 г. до 10.19 млн. тона през годината до март 2008 г., което е ръст от 3%. Той добави, че производството на стоманени продукти също нарасна от 9.71 млн. тона до 10.22 млн. тона през този период. Пализдра заяви, че добитата катодна мед се е повишила от 201 хил. тона до 202 хил. тона през годината до март 2008 г. “Добива на алуминий намаля от 205 хил. тона през периода март 2006 – март 2007 г. до 204 хил. тона до март тази година”, заяви той като отдаде намалението на техническа неизправност в завода Almahdi Aluminum Plant. (Iran Daily)
Източник: Други (25.04.2008)
 
Управата на UC RUSAL доволна от сделката с Norilsk Nickel UC RUSAL приключи сделката по придобиването на 25% дял плюс една акция на Norilsk Nickel от Onexim Group, според смесено медийно изявление. Според условията на сделката, Onexim Group ще получи 14% от акциите на UC RUSAL вместо предишните обявени 11% и пари в брой. Представител на Onexim Group се очаква да бъде включен в управителния съвет на компанията. Междувременно дяловете на другите акционери в US RUSAL (руският бизнесмен Олег Дерипаска, SUAL и Glencore) ще се променят пропорционално. Александър Булъгин, генерален директор на US RUSAL, коментира като заяви, че закупуването на дял в руската минна и металургична компания ще позволи на неговата фирма да стане по-диверсифицирана минна и металургична група. (RBC-News)
Източник: Други (25.04.2008)
 
Европа ни погва за фирми без екоразрешителни Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България заради неиздадени навреме комплексни разрешителни за различни индустриални инсталации. Имената им засега не се съобщават, но както е известно, фирма без комплексно разрешително е “Кремиковци”. Комбинатът е в повторна процедура по разглеждане на документите за получаване на заветната тапия. Комплексното разрешително трябва да бъде издадено най-късно до края на октомври. Иначе заводът трябва да спре основните си мощности, които замърсяват околната среда. За същото нарушение освен България санкции могат да получат още 8 държави. Това са Белгия, Естония, Гърция, Италия, Холандия, Португалия, Словения и Испания, където имало общо 9000 неизрядни обекта. Преди няколко месеца срещу страната ни беше открита друга наказателна процедура. Причината за нея бе неподадена информация в Брюксел за прогнозните емисии парникови газове, които ще излъчва България през 2010, 2015 и 2020 г. От МОСВ обаче уточниха, че след първата забележка по този проблем страната ни е подала исканата информация.
Източник: Труд (07.05.2008)
 
Синдици вече се разпореждат с “Кремиковци” “Кремиковци” вече се управлява от двама синдици. Те са в комбината от 1 май и контролират всяка сделка, която сключва заводът. Това каза за “Новинар” председателят на синдикалната организация на “Подкрепа” към предприятието Людмил Павлов. По думите му украинският бизнесмен Константин Жеваго е предложил да вложи в комбината 100 млн. евро, с които да се подсигурят доставки на суровина за работата на завода. Това е единственото реално предложение за последните месеци, коментира Павлов. Финансова инжекция в предприятието трябваше да дойде от по-големия брат на сегашния собственик Прамод Митал – Лакшми. В “Кремиковци” трябваше да бъдат вложени 60 млн. евро за закупуването на суровина, но това досега не е станало. Лакшми Митал беше един от сигурните купувачи на завода, но е поискал отсрочка от 6 месеца, за да реши дали ще взима комбината или не, заявиха от комбината. Синдиците ще останат в предприятието докато се намери вариант за бъдещето на завода. Вариантите са “Кремиковци” да бъде обявен в несъстоятелност или да се приеме предложението на Жеваго, каза Павлов.
Източник: Новинар (07.05.2008)
 
Жеваго идва днес за “Кремиковци” Константин Жеваго идва днес за "Кремиковци". На 60-ия юбилей на ЦСКА официално ще бъде обявено, че той е новият собственик на комбината. Тази мълва се носи из лондонското Сити, разказаха финансисти, следящи развитието на сделката за металургичния ни комбинат. Вчера Александър Томов трябваше да се върне у нас от британската столица заедно с украинския милиардер, но си изпуснал самолета. Шефът на комбината и на спортния клуб е там, за да се уреждат финални подробности по сделката. Възможно било обаче да се водят и паралелни преговори с големия брат на настоящия собственик Прамод Митал - Лакшми. Милиардерът не се е отказал от покупката на комбината. В петък той даже е внесъл офертата си за "Кремиковци" в "Мерил Линч", които бяха наети от малкия му брат за консултанти по продажбата. Сделка трябва да има в най-скоро време, защото тази мъка с комбината трябва най-сетне да свърши, обясниха източници от правителството, близки до подготовката на сделката. Според тях, ако Жеваго пристигне у нас, той трябва да се срещне с икономическия министър Петър Димитров. Не било изключено да разговаря и с премиера Станишев. Междувременно от "Кремиковци" отново са пропуснали плащане към собствениците на облигациите. На 5 май трябваше да бъдат преведени дължимите лихви по емисията в размер на 19,5 млн. евро. Това обаче не е направено до днес, казаха банкери, проверили плащането при банката агент - "Сити груп". Според тях възможно е лихвата да не е издължена, защото облигациите вече са предявени за плащане по номинал. Така кредиторите следва да получат и лихвите заедно с плащането на главницата по облигационния заем от 325 млн. евро. Няколко от големите облигационери, начело с фонда QVT на българина Анжело Москов, поискаха заради технически нарушения заемът да бъде погасен предсрочно или да получат обезпеченията по него - основни активи на комбината и 71% от акциите му, собственост сега на Прамод Митал. Въпреки предявяването на облигациите те продължават да се търгуват активно на цени от 62-67% от номинала. Това предполага, че собствениците им очакват при изплащане да получат и лихви, коментираха финансисти.
Източник: Стандарт (07.05.2008)
 
Поискаха фалит за “Кремиковци” Шест частни фирми са поискали "Кремиковци" да бъде обявен в неплатежоспособност. Софийският градски съд е приел иска и назначава двама синдици в комбината. Това са Анна Миленкова и Александър Георгиев. Без тяхно съгласие собственикът Прамод Митал не може да сключва никакви сделки. Делото за несъстоятелност ще се гледа на 17 юни. "Кремиковци" е натрупало борчове за над 1,5 млрд. лева, основно към държавните НЕК и "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (07.05.2008)
 
Приходите на ОЦК се свиват с 27% Печалбата на Оловно-цинков комплекс за първото тримесечие на 2008 г. намалява с над 79% до 1.030 млн. лв., сочи отчетът на компанията. Година по-рано печалбата на ОЦК, собственост на Интертръст холдинг с изп. директор Роберто Младенов, е била 4.951 млн. лв. В резултат на намаляването на постъпленията от продажби на продукция общите приходи от продажби са с 27.28% по-ниски и достигат 38.345 млн. лв. Отчетените положителни разлики от промяна на валутните курсове водят до ръст във финансовите приходи до 2.844 млн. лв. Общите приходи на ОЦК в края на март възлизат на 41.189 млн. лв. спрямо 53.531 млн. лв. година по-рано.
Източник: Пари (07.05.2008)
 
Стоманата ще поевтинява след лятото Стоманата поскъпна с 40% тази година, но към края на 2008 г. може да се очаква корекция в цените, прогнозират експерти. Най-голямата стоманодобивна компания Arcelor Mittal, собственост на кандидат-купувача на Кремиковци Лакшми Митал, на няколко пъти увеличи цените си само през последните 4 месеца. Анализатори на специализираните Macquire Bank и GFMS настояват, че цените на суровината ще тръгнат надолу след лятото. След като недостигът на изходни суровини бъде преодолян, Китай ще отмени забраната за износ, на пазара ще се появи стомана, а цените ще паднат, смятат експерти. Китай е топпроизводител и потребител на суровината.
Източник: Пари (07.05.2008)
 
Raspadskaya може да пусне акции в Лондон за да разшири добива на въглища OAO Raspadskaya, втората по големина руска комапния за добив на въглища за стоманодобива, може да пусне свои акции в Лондон за да разшири мините си и да повиши износа след като цените се утроиха за една година. Главният изпълнителен директор Генади Козовой, които притежава дял от 20% в компанията, заяви, че възнамерява да повишава “постоянно” продажбите за Китай, Япония и Южна Корея. Акциите на Raspadskaya са се повишили с 250% в Москва през последната година, което оценява компанията на 6.6 млрд. щ.д. Raspadskaya планира да разшири рудниците си в Кемерово, Сибир, и да разработи находища, за които държи лицензите. Цените на въглищата, продадени по годишни договори, се покачиха до 300 щ.д. за метричен тон тази година, заради нарасналия добив на стомана и забавянето на доставките от Австралия и Индонезия. (Bloomberg)
Източник: Други (07.05.2008)
 
TATA Corus се цели в бразилската рудодобивна Namisa TATA Steel се е прицелила в Nacionale Minerios на CSN, напълни интегрирана компания за желязна руда, която наскоро обяви, че обмисля евентуалната продажба на част или всичките акции в Namisa. Информацията цитира TATA Steel, които заявиха, че “TATA Steel има няколко възможности пред себе си и ще прецени всяка от тях съобразно плановете за разрастване преди да вземе решение за бъдещи действия относно възможностите”. Понастоящем, продажбите и износа на желязна руда на Namisa са около 14 млн. тона, а плановете са те да достигнат до 40 млн. тона до 2012 г. Освен правата за рудодобив, Namisa има достъп и до железопътен транспорт и пристанище за продажба или износ на продукцията си. CSN запазиха Goldman Sachs като свой финансов консултант във връзка с потенциалната продажба. Ако сделката се осъществи, това ще е първото закупуване на напълно разработена мина от индийска компания, тъй като до сега покупките бяха свързани с изследване и разработване на мини. (Steel Guru)
Източник: Други (07.05.2008)
 
Около 150 служители в най-големия румънски металургичен завод, намиращ се в град Галац, който е собственост на "Арселор Митал", отказаха днес да започнат работа заради неизпълнени обещания от страна на ръководството, съобщи агенция Медиафакс. Работещите в завода стачкуваха през април и се договориха за увеличаване на възнагражденията си, което обаче все още не е изпълнено, което е и причината за днешния протест, отбелязва агенцията. Протестиращите очакват отговора на ръководството на завода и заплашват с нова стачка.
Източник: БТА (07.05.2008)
 
Кремиковци ще трови София поне до 2011 година Кремиковци ще може да трови безнаказано София до края на 2011 година. Това заяви пред журналисти в Брюксел евродепутатът Румяна Желева, след като е получила отговор от Еврокомисията относно запитване за замърсяването на околната среда от металургичния комбинат. Желева каза, че това произтича от договора за присъединяване на България към Европейския съюз, съгласно който никой не може да задължи Кремиковци до 31 декември 2011 година да прилага най-добрите съвременни практики и налични техники за опазване на околната среда и здравето на софиянци. В същото време от 30 октомври 2007 година Кремиковци работи без издадено по реда на закона разрешително и в нарушение на директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
Източник: Insurance.bg (08.05.2008)
 
Кремиковци ще трови безнаказано София до края на 2011 г., стана ясно от отговор на евродепутата от ГЕРБ Румяна Желева пред Еврокомисията, попитана за замърсяването на околната среда от металургичния комбинат, предаде Dnes.bg. По думите й това произтича от договора за присъединяването на България в Европейския съюз, съгласно който никой не може да задължи Кремиковци до 31.12.2011 г., да прилага най-добрите съвременни практики и налични техники, за опазване на околната среда и здравето на софиянци. В същото време от 30.10 2007 Кремиковци работи без издадено разрешително и е в нарушение на директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Българското правителство не е изпълнило задължението си да обсъди и издаде или пък да откаже да издаде комплексно разрешително за експлоатацията на Кремиковци, пише до българската депутатка комисарят по екологията Ставрос Димас.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2008)
 
Малки кредитори са на път да обърнат "Кремиковци" Доставчици на "Кремиковци" с вземания на стойност 3 млн. лв. постигнаха това, което никой от големите кредитори не посмя да предприеме, и потърсиха правата си в съда дори с риск да тласнат комбината към процедура по несъстоятелност. Дори и на нея да не се даде старт, Софийският градски съд е постановил, че назначаването на синдик е необходимо, тъй като има тенденция към влошаване на финансовото състояние на дружеството и ако тя се запази, има риск да се стигне до затруднено изплащане на задълженията. Това става ясно от определението на съда от 30 април. Самото решение на съда дали да се открие процедура за обявяване в несъстоятелност се очаква да стане ясно на 17 юни, а дотогава управата ще може да сключва сделки с имуществото на комбината само с одобрение на синдиците Ана Миленкова и Александър Георгиев. Кредиторът, отправил искането за обявяване на комбината в несъстоятелност, е "Пещоремонт", които имат забавено вземане от 1.5 млн. лв. След това към тях са се присъединили и други фирми - "Либърти фууд енд сървисиз", "Дендрит Бахаров", ЕТ "Пепо - Петър Ризов" и "Екостил ресурс". Общо всички имат вземания за близо 3 млн. лв. от металургичния комбинат. По делото е имало и още кредитори, но след това те са излезли от процедурата, тъй като са си получили плащанията. Това са "Вичестерн" ООД, "Криоинвест", "Бо инженеринг комерс", "Дом здраве" и медицински и стоматологичен център "Св. Георги". В определението на съда се посочва, че по същество от "Кремиковци" дори не са оспорили задълженията с изключение на едно - към Петър Ризов. В мотивите си съдът е записал, че коефициентът на обща ликвидност на "Кремиковци" е 1.2, а в металургията той трябва да е 2. Коефициентът на бърза ликвидност е 0.24, а този на незабавната и абсолютна ликвидност - 0.00062. Последният изразява съотношението на краткосрочните инвестиции и паричните средства към текущите задължения. Той показва възможността или липсата на такава предприятието да покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Синдиците Александър Георгиев и Ана Миленкова ще получават по 1500 лв. месечно възнаграждение за тази си дейност, а кредиторите, отправили този иск, се задължават да внесат 21 хил. лв. по сметка на съда, с което да се гарантира изплащането на заплатите им през следващите 6 месеца, а останалите 3 хил. лв. са разноски по делото. Вземанията на ищците срещу "Кремиковци" са почти нищожни на фона на общата задлъжнялост на комбината - 1.01 млрд. лв. към 31 януари. Подобни дела по-малките доставчици на комбината използват като единствено средство за натиск срещу компанията да започне да плаща, коментираха експерти, следящи делата в комбината. По времето на предишния собственик Валентин Захариев такива дела са били водени дори и от пенсионирани работници, които не са си получили последните заплати. За втори път обаче се стига до назначаването на синдик, но в случай че задълженията се изплатят, делото ще бъде прекратено, както е ставало и в миналото. В началото на седмицата пък стана ясно, че мажоритарният собственик на "Кремиковци" - контролираната от Прамод Митал "Глобал стийл холдинг", също има проблеми с ликвидността. Дългоочакваното лихвено плащане по облигационната емисия, гарантирана с активи на комбината, не беше направено в понеделник - първи ден след падежа, който беше в неделя. Новина обаче не събуди изненада в никого, тъй като облигационерите отдавна са на мнение, че "Глобал стийл холдинг" не разполага с пари да се разплаща. На борсова сесия в сряда акциите на "Кремиковци" поевтиняха с 22.33% до 12.35 лв. при обем от 107 лота.
Източник: Дневник (08.05.2008)
 
Сделката за “Кремиковци” излезе на финалната права Консултантът по сделката за “Кремиковци” - “Мерил Линч”, е поискал среща с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Целта е той да бъде запознат с инвестиционните намерения на кандидат-купувачите на комбината. “В Лондон преговорите са в разгара си и вървят към финал, съобщи вчера зам.-министър Нина Радева. Бизнесменът Лакшми Митал, по-голям брат на сегашния собственик, не се отказва от “Кремиковци”. Много сериозни били намеренията и на друг кандидат, чието име се пазело в тайна. “Мерил Линч” преговаря и с фирма, представляваща интересите на основните държатели на облигации по заема от 325 млн. евро за комбината, каза Радева. Целта е да бъдат защитени и техните интереси. Дискутират се основно цената, която ще се плати в брой, и дълговете на дружеството. Междувременно вчера Управителният съвет на комбината се запозна с офертата на украинския бизнесмен Константин Жеваго, който предлага да вкара веднага в “Кремиковци” $100 млн., за да вдигне производството. Днес се очаква среща с представител на Жеваго. Нина Радева обаче отказа да коментира новината за решението на Софийския градски съд, с което се вкарват двама временни синдици в “Кремиковци”. На 30 април СГС допусна предварителни обезпечителни мерки за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на “Кремиковци” АД. Назначени бяха и двама синдици - Ана Миленкова и Александър Георгиев. Производството е образувано по молба на “Пещоремонт” АД - София. Към молбата са се присъединили още пет фирми.
Източник: Труд (08.05.2008)
 
Синдици влизат в "Кремиковци" Мениджърите на "Кремиковци" (KREM) очакват всеки момент в комбината да влязат синдици. Това заяви високопоставен представител на дружеството, уточнявайки, че се касае за определение на съда от 30 април, за което обаче само е уведомен и с което не е запознат. ЦСКА има нов собственик Срещу металургичния комбинат вече е започнало производство по несъстоятелност, по което решение се очаква на 17 юни. "Назначаването на синдиците пък се прави с цел да бъде опазена евентуалната маса на несъстоятелността преди съдът да се е произнесъл, че тя е налице", коментираха юристи за "Дневник". По закона за публичното предлагане на ценни книжа "Кремиковци", като публична компания е задължена да оповести подобно събитие, но това още не е станало. Не е оповестен и отчета за първо тримесечие на тази година, макар законовият срок за това да изтече също на 30 април. Искането за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност е внесено от "Пещоремонт" АД и още няколко по-малки компании. Общо всички имат вземания за близо 3 млн. лв. от металургичния комбинат. По делото е имало и още кредитори, но след това те са излезли от процеса, тъй като са си получили плащания. В определението, с което назначава двамата синдици, съдията Даниела Марчева констатира, че по същество от "Кремиковци" не оспорват, че дължат пари на фирмите, които са поискали несъстоятелността с изключение на една от тях. В мотивите си съдията е записала, че коефициентът на обща ликвидност на "Кремиковци" е 1.2, а в металургията той трябва да е 2. Коефициентът на бърза ликвидност е 0.24, а този на незабавната и абсолютна ликвидност - 0.00062. Последният изразява съотношението на краткосрочните инвестиции и паричните средства към текущите задължения. Той показва възможността или липсата на такава предпиатието да покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Ако е с ниско измерение, както е в случая с "Кремиковци", показва, че фирмата не може да осъществява нормална търговска дейност. С влизането на сидниците в комбината уравата му ще може да сключва разпоредителни сделки само с одобрението на Миленкова и Георгиев. Новината доведе до рязък спад в цените на акциите на комбината, като днес те загубиха малко над 22%.
Източник: Дневник (08.05.2008)
 
Човек на Жеваго влиза в “Кремиковци” Човек, предложен от фирма на Константин Жеваго, поема юздите на "Кремиковци". Александър Георгиев е назначен за синдик по предложение на "Руа инвест енд трейд инк.". Фирмата е собственост на близкия до Жеваго украинец Виктор Демянюк. От името на своя сънародник милиардер той надзираваше допреди няколко седмици работата на "Кремиковци". Демянюк държи у нас още "Руа Инженеринг" и "Български метални тръби". Късно във вторник стана ясно, че от вчера двама временни синдици управляват комбината. Александър Георгиев и Ана Миленкова влизат в завода след решение от 30 април на Софийския градски съд. Георгиев е предложен от "Руа", а Миленкова е назначена по преценка на магистратите. Те са постановили, че финансовото състояние на комбината е много лошо и затова има нужда от синдици. Пасивите надхвърлят почти двойно собствения капитал на дружеството, се посочва в мотивите към съдебното определение. Още не съм в течение за случващото се в комбината, извън София съм, коментира Миленкова. Общо шест фирми са поискали обявяване на "Кремиковци" в неплатежоспособност. Първият иск е на "Пещоремонт". Към него се присъединили "Руа", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс". Съдът е разгледал и писмото сигнал на министър Петър Димитров до прокуратурата. То бе изпратено преди месец и в него се алармираше за липсата на охрана на комбината и предполагаеми злоупотреби. Писмото обаче не е прието от съда като доказателство. Междувременно Константин Жеваго и Прамод Митал изостриха играта на нерви за "Кремиковци". Украинецът, който се натиска да вземе комбината, трябваше да кацне вчера в София и да бъде представен като новия собственик на комбината и ЦСКА по време на тържеството за 60-годишнината на футболния клуб. Името на Жеваго бе записано на ВИП-а на летище София, но без да се уточнява часът на полета. По-късно през деня стана ясно, че милиардерът временно е отложил пътуването си. Не е успял да дойде, потвърди и шефът на "червените" Александър Томов.
Източник: Стандарт (08.05.2008)
 
Глад за скрап изстреля нагоре цените Цените на желязният скрап скачат, превръщайки едновремешния скромен материал в съкровище и защитена стока. Международните цени на скрапа от желязо се покачиха с 36% миналата година, а само през първите четири месеца на тази година се покачи със 73%. През последните три години цената се покачила над 2.5 пъти. Изстрелващата се на горе цена е резултат от нарастващото търсене на по-евтиния метал в светлината на поскъпващата желязна руда. Друга причина е нарасналото потребление на скрап от стоманолеярните в Европа и Япония с цел да намалят парниковите си емисии, защото скрапът отделя много по-малко въглероден диоксид в процеса на стоманодобив. Покрай скачащите цени се появи “суровинен национализъм” като Русия и Тайван наложиха контрол върху износа на скрап. Междувременно страните по цял свят са залети от крадци на метал, които отмъкват всеки вид метал, до които могат да се доберат. От канализационни шахти до порти, траверси и дори мостове. Миналия петък цената на внесения железен скрап в Япония беше 690 щ.д. за тон, повече с 80 щ.д. или 11.3%, от 610 щ.д. рано през април. Това е и над 72.5% повече от цената от 400 щ.д. в началото на януари. (Chosun)
Източник: Други (08.05.2008)
 
Руската стоманодобивна Severstal приключи придобиването на Sparrows Point OAO Severstal приключи обявеното преди придобиване на Sparrows Point, напълно интегриран стоманодобивен комбинат базиран в Балтимор, Мериленд, от ArcelorMittal. Severstal заявиха, че са получили одобрение от Правосъдния департамент на САЩ и от Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ. Sparrows Point има капацитет от 3.6 млн. м.т. необработена стомана и е доставила 2.3 млн. м.т. готови стоманени продукти през 2007 г. Това е единственият интегриран производител на плоско-валцовани продукти на източното крайбрежие на САЩ и е основен доставчик в Северна Америка на ламаринени продукти. От Severstal казаха, че придобивката се очаква да се приобщи през първата година. На базата на сегашните прогнози за цените и разходите, компанията очаква значителни синергии с другите си дейности в САЩ в Диърборн, Мичигън и Калъмбъс, Мисисипи. (Platts)
Източник: Други (08.05.2008)
 
"Арселор" договаря "Кремиковци" до 2 седмици Съдбата на българския металургичен гигант "Кремиковци" най-вероятно ще стане ясна до 2 седмици. Банката "Мерил Линч" вече е информирала икономическото министерство, че дотогава ще приключат преговорите й за продажбата с най-голямата стоманодобивна компания в света "Арселор". Това заяви вчера икономическият зам.-министър Нина Радева. "Мерил Линч" е банката, на която сегашният собственик на комбината Прамод Митал повери избора на купувач за "Кремиковци". "Арселор" пък се ръководи от по-големия му брат Лакшми Митал. На практика банката търси кой да закупи фирмата "Финметалс холдинг", която държи 71% от комбината. След като сделката бъде договорена, параметрите й ще трябва да се одобрят от българското правителство, защото държавата е миноритарен собственик. Освен това продажбата ще трябва да се съгласува и с облигационерите, които през 2006 г. отпуснаха 325 млн. евро заем срещу 100% от акциите на "Финметалс" и активи от българския комбинат. Преди по-малко от месец представители на "Арселор" заявиха, че не само се готвят да закупят акциите на "Финметалс холдинг", но и да вземат комбината под наем до сключването на сделката. Тогава се появиха и първите конкретни цифри за цената на българския завод. Вестникът "Тhe Times of India" писа, че Лакшми е готов да брои 100 млн. евро на брат си, но Прамод искал 50 млн. евро повече. "Кремиковци" е като разграден двор, заяви вчера Александър Георгиев, единият от синдиците, назначени с решение на Софийския градски съд, които ще трябва да контролират всички сделки на гиганта от 1 май. "Без да се ангажирам с някакви прогнози, мога да кажа, че положението в дружеството не е много розово - в момента е под въпрос доставката със суровините, не може да се натовари заводът с пълна мощност", каза той пред БНР. Назначаването на синдиците е във връзка с искането на 6 частни фирми кредитори на комбината, които още от м. г. се опитват да си приберат вземанията. На практика обаче синдиците още не са встъпили в длъжност, тъй като Прамод Митал има възможност да обжалва това решение на съда до 14 май.
Източник: Сега (09.05.2008)
 
Украинският бизнесмен Константин Жеваго, който е купувачът на "Кремиковци" и на футболния клуб ЦСКА, пристигна в София. Късно вчера Жеваго се е срещнал с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Подробности за разговорите между двамата обаче не бяха оповестени. Жеваго предлага веднага 100 милиона долара финансова инжекция за "Кремиковци". От тях 60 милона долара са за осигуряване на суровини, 20 милиона долара за екопрограмата и още толкова - за изплащане на старите дългове на металургичния комбинат. Милиардерът вече изкупи голям процент от облигациите на кредиторите, срещу които комбинатът получи 325 млн. евро заем. Очаква се сделката за "Кремиковци" да бъде финализирана през юни, след като Софийският градски съд се произнесе по делото за несъстоятелност на комбината, заведено от шест фирми. Дотогава "Кремиковци" ще се управлява от двамата синдици Ана Миленкова и Александър Георгиев.
Източник: Монитор (09.05.2008)
 
Цветните метали се насочиха надолу За втори пореден ден цената на медта се понижи с над един процент на Лондонската борса за метали. Червеният метал с доставка след три месеца поевтиня с 160 долара до 8275 долара за тон, въпреки че на пазара тръгнаха слухове за опасност от блокиране на доставките от Перу. През последните две седмици влияние върху цената на метала имаше стачката на работниците на чилийската компания "Коделко". Медта, както и останалите цветни метали се търгуваха при по-ниски цени и заради поскъпването на долара. Алуминият изгуби 58 долара до 2866 долара за тон, никелът падна със 700 долара до 27 800 долара за тон, а цинкът се понижи с 30 долара до 2221 долара за тон. Единствено калаят продължи да се представя силно и поскъпна с 325 долара до 24325 долара за тон. В сряда американското енергийно министерство отчете ръст в седмичните запаси от петрол от 5.6 млн. барела - прогнозираното увеличение беше само от 1.6 млн. барела. Въпреки това новината нямаше дълготраен ефект върху цената на черното злато и то постави нов исторически рекорд късно в сряда, стигайки до 123.93 долара за барел. По време на сутрешната търговия в Ню Йорк вчера американският суров нефт се оттегли назад и поевтиня с 60 цента до 122.94 долара за барел, а лондонският сорт брент поскъпна едва забележимо с 2 цента до 122.34 долара за барел. "Проблемът с инфлацията трябва да се приеме сериозно заедно с всичките рискове, които носи за икономическата стабилност. Не трябва да допускаме повторение на 70-те, когато инфлацията и цените се изстреляха нагоре", заяви вчера зам.-управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Джон Липски, цитиран от "Блумбърг". Много експерти правят аналогия между тогавашното поскъпване на петрола и сегашната ситуация на пазарите. Златото поскъпна в САЩ, след като часове по-рано в Азия котировката му падна под 870 долара за тройунция. Към10.30 ч. местно време златото поскъпна със 7.3 долара до 878.5 долара за тройунция. Среброто спечели 18 цента и се изкачи о 16.888 долара за тройунция. До голяма степен това се дължеше на понижение в стойността на долара.
Източник: Дневник (09.05.2008)
 
"Арселор Митал" са готови да предложат до 450 млн.евро за "Кремиковци" Между 400 и 700 млн. долара са готови да платят от "Арселор Митал" за придобиването на "Кремиковци". Това съобщи един от облигационерите на компанията, който пожела да остане неназован. Той уточни, че точната сума зависи от скритите дългове, които може да изникнат при финализирането на процеса. Такива са задълженията по плана за жизнеспособност и екологичната програма на дружеството, които не се изпълняват в момента, но ще бъдат приети от новия собственик, ако иска да запази дейността на "Кремиковци". Отделно плановете на световния лидер в стоманопроизводството са да инвестира под формата на оборотен капитал и капиталови разходи между 500 и 650 млн. долара в следващите 5 години. С тях компанията би следвало напълно да се модернизира и да заработи както останалите мощности в групата на "Арселор Митал". Преизчислени в евро, максималните разходи за придобиване на металургичния комбинат се оказват 450 млн., което е достатъчно да си изплати най-неотложния и опасен дълг - този по облигационния заем (347 млн. евро - 101% главница плюс лихви по последния купон). От комитета на облигационерите потвърдиха, че това са сумите, които "Арселор Митал" са готови да платят за комбината, но уточниха, че не са достатъчни за изплащане на пълните задължения на "Кремиковци". Така при предявяване на претенции от всички кредитори и процедура по несъстоятелност те няма да си получат парите по номинал. От комитета обясниха, че, за да се стигне до приемливо за всички решение, е необходимо да се осигурят поне още 300 млн. долара. Никой от желаещите да придобият комбината - "Арселор Митал", Константин Жеваго и индийската "Есар", обаче не е готов да приготви такава сума и в момента преговорите буксуват, уточниха източниците на "Дневник". За другия най-често спряган кандидат за "Кремиковци" - украинеца Константин Жеваго, се знае, след като "Дневник" намери подписано от него писмо до премиера Сергей Станишев, че е готов да осигури незабавно 100 млн. долара работен капитал. В писмото той намеква, че е възможно да поиска и процедура по несъстоятелност на комбината, а такова искане вече е внесено в съда и на 17 юни се очаква решение. Украинският бизнесмен обаче не желае да изплати облигационната емисия по 101% от номинала обясниха облигационери. Затова според тях той се опитва да си подсигури силна позиция и като кредитор на "Кремиковци", за да има средства за въздействие срещу тях, когато се стигне до плащание, обясни представител на международна инвестиционна банка. Според него Константин Жеваго на моменти действа като безскрупулен руски бизнесмен през 90-те години на миналия век и в опитите си да се добере до комбината е готов на некоректни ходове. На вчерашната борсова сесия акциите на комбината продължиха да се обезценяват и последната сделка се сключи на цена 9.09 лв. Това прави 163 млн. лв. пазарна капитализация на компанията, или 116.170 млн. лв. капитализация само на дела от 71%, който се държи от "Финметалс холдинг" и който облигационерите са на път да придобият, ако не си получат парите по облигационната емисия от сегашния собственик Прамод Митал.
Източник: Дневник (09.05.2008)
 
Добива на неръждаема стомана през 2007 г. падна заради срива в цената на никела Според предварителни данни от Международния форум за неръждаема стомана (ISSF), световният добив на суровината през 2007 г. е 27.6 млн. метр. тона, което е с 2.9% по-малко спрямо 2006 г. Понижението се отбелязва в всички страни и региони в света. Единствено азиатския регион и Китай отчитат повишение на добива. Спадът през 2007 г. следва 17%-но повишение през 2006 г., което беше породено от натрупването на запаси от страна на дистрибуторите и обслужващите центрове. Добива в Азия е с 6.3% по-висок и достига 16 млн. м.т. през 2007 г. Азия вече произвежда 60% от целия добив на неръждаема стомана в света. Водещата сила е Китай (+36%), която отново е най-голямата страна производител. Страната доби 7.2 млн. м.т., което увеличи пропастта до втората страна производител Япония (3.7 млн. м.т.) Западноевропейския/Африкански район отчете спад от 13.3% като добива намаля до 8.7 млн. м.т. На американския материк намалението е от 15.2% и е 2.5 млн. м.т. през 2007 г. Централно и източно европейския регион доби 365 хил. тона неръждаема стомана, което е с 3% по-малко спрямо 2006 г. (ISSF)
Източник: Други (09.05.2008)
 
“Кремиковци” затваря през октомври Металургичният комбинат “Кремиковци” затваря през октомври, научи “Новинар”. Причината е липсата на пари в комбината, които да бъдат вложени за изпълнението на екологичната програма на завода. Преди дни Брюксел показа жълт картон на България заради неиздадени навреме комплексни разрешителни на няколко предприятия в страната, сред които и “Кремиковци”. Без този документ комбинатът не може да продължи да работи. Ако сега не се вземе решение за съдбата на завода, той трябва да затвори, коментираха разтревожени работници. Миналата седмица украинският бизнесмен Константин Жеваго, който е сред кандидатите да купят "Кремиковци", предложи да вложи 100 млн. долара за купуването на суровини. Част от парите – около 20 млн. долара, бяха предвидени за изпълнение на екологичната програма, за да може заводът да работи, заяви за “Новинар” председателят на синдикалната организация на “Подкрепа” към комбината Людмил Павлов. Според запознати обаче изпълнителният директор на предприятието Гунтопали Джаганнадам умишлено бави свикването на Управителния съвет, тъй като от неговото решение зависи офертата на Жеваго да бъде одобрена.
Източник: Новинар (10.05.2008)
 
8.9 млн. лв. печалба за Мини Марица-изток С нетна печалба от 8.9 млн. лв. е приключила финансовата 2007 г. за Мини Марица-изток, съобщи Иван Марков, изп. директор на дружеството. Половината от печалбата е раздадена под формата на дивидент. Около 100 млн. лв. са преведени като корпоративни и местни данъци. От 1 април принципалът на Мини Марица-изток е разрешил увеличение на цената на тон условно гориво с 14.09%. Това ще позволи по-нататъшно обновяване на механизацията, заяви Марков. Инвестиционната програма от 90.6 млн. лв. обаче ще бъде редуцирана, като някои от планираните реконструкции ще се отложат за 2009 г.
Източник: Пари (10.05.2008)
 
Наливат 120 млн. в завод за олово Инвестиция за 120 млн. лв. ще бъде направена в Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) - Кърджали. Парите ще са за строителство, ремонт и модернизация на заводите, които ще се извършат на три етапа. След приключването комбинатът ще отговаря на най-високите екоизисквания. Вече е подписан договор за 4 млн. лв. с местната фирма "Устра-Строй", която ще модернизира цинковия завод. След това започват ремонтите в секторите "Мокро изливане" и "Пържилно-киселинен цех". Така новият завод за олово ОЦК ще е най-модерният в Европа, заяви собственикът му Валентин Захариев. Той купи кърджалийския комплекс през борсата в края на 2005 г. чрез дружеството си "Интертръст". Цената на сделката бе 25,9 млн. лв. Продавачи бяха СИБанк и "Кърджали инвест". Банката финансира през 1999 г. приватизацията на кърджалийския завод от работническо-мениджърско дружество, а впоследствие го придоби. Чрез "Интертръст" бившият собственик на "Кремиковци" Захариев придоби и две металургични предприятия в Сърбия и Косово, за които преди това се твърдеше, че са купени от "Кремиковци". Това бе по времето, когато Захариев бе начело на комбината. Става въпрос за "Леминд" в Сърбия, която прави ламарина, и "Ламкос" в Косово за поцинкована стомана. "Интертръст" държи и сръбската "Застава ковачница" - металургичното поделение на популярната сръбска компания "Застава".
Източник: Стандарт (10.05.2008)
 
Китайци се прицелват в 10% от BHP Китайците показват засилен интерес в закупуването на дял от минния гигант BHP Billiton според информация от медиите. Смята се, че държавна или частна компания китайска компания обмисля да закупи 10% от BHP, отрази The Weekend Australian. Миналия месец имаше спекулации, че китайската стоманодобивна Baoshan Iron & Steel (Baosteel) има намерение да купи 9%-ов дял от BHP. Обаче и Baosteel, и BHP отрекоха информацията. През Февруари тази година китайската алуминиева Chinalco се съюзи с Alcoa за 12% от Rio Tinto PLC, или 9% от листнатата на две места група, за 14 млрд.щ.д. Обаче, информацията отбелязва, че китайците са по-склонни да си осигурят и разработват собствени проекти за да се противопоставят на нарастващите цени на суровините. (Business Spectator)
Източник: Други (10.05.2008)
 
EUROFER приветства антидъмпингово разследване за теловете Европейската комисия заяви, че започва антидъмпингови процедури по вноса на навита тел от Китай, Турция и Молдова по искане на EUROFER, Европейската асоциация на производителите на стомана, от 25 март. Г-н Гордън Мофат, генерален директор на EUROFER заяви, че: “Приветстваме новината, че предварителния анализ на ЕК потвърждава наличието на значителни доказателства, както за дъмпинг, така и за щети нанесени на европейската промишленост, за започване на процедура”. Г-н Мофат добави, че EUROFER активно наблюдава положението и с други стоманени продукти и припомни, че исковете на HDMC и SSCR се радват на подкрепата на европейските производители, представляващи голям брой от производителите на стария континент. Следователно твърденията на някои китайски компании, че искът на SSCR е подкрепен само една европейска компания са напълно неверни, каза Мофат и добави, че същите китайски източници също така са пуснали информацията, че SSCR сама е причинила щетите на европейския пазар чрез износ за Европа на тяхна дъщрна компания в Китай. Мофат твърди, че тези твърдения са заблуждаващи и този конкретен проблем е описан детайлно в оплакването на EUROFER. Въпросът е напълно документиран и подлежи на внимателно разследване от страна на Европейската комисия преди официалното започване на антидъмпинговата процедура. (Mysteel.net)
Източник: Други (10.05.2008)
 
Жеваго налива 100 млн. долара в “Кремиковци” Най-сериозният кандидат за "Кремиковци" Константин Жеваго ще налее 100 млн. долара в комбината. Това ще стане след подписаното в петък вечерта споразумение между КНСБ, "Подкрепа" и "Ворскла Стийл", чийто представител за България е приближеният на Жеваго украински бизнесмен Виктор Демянюк. Споразумението осигурява бъдещето на комбината и интересите на работниците, заяви синдикалистът от "Подкрепа" Людмил Павлов. Сумата ще бъде насочена главно към екологията и социалните ангажименти. С парите ще бъдат платени и заплатите за март, както и средствата за храна, които служителите в "Кремиковци" не са получавали от миналия ноември. Павлов заяви още, че договорената инвестиция ще спаси България от глоби и затваряне на комбината, предвид предстоящата през юни проверка от страна на Европейската комисия. След това споразумение подкрепяме кандидатурата на Константин Жеваго за купувач на "Кремиковци", заяви и Васил Яначков от КНСБ. Другият кандидат Лакшми Митал до момента не е представил никакви конкретни предложения. Подписаното с Демянюк споразумение не е цялостна оферта, а цели само тяхното влизане в производството и търговската дейност на комбината. Става дума за доставка на суровини и реализация на продукция, обясни Яначков.
Източник: Стандарт (11.05.2008)
 
Жеваго се споразумя със синдикати Споразумение, с което се гарантира финансиране на производствената дейност на Кремиковци, са подписали синдикатите от Федерация Металурзи към комбината и Ворскла стийл България, собственост на украинския милиардер Константин Жеваго. Инвеститорът обещава, че ако стане собственик, ще реинвестира договорена част от печалбата за изпълнение на плана за жизнеспособност и за решаване на екологичните проблеми на предприятието. Евентуалният бъдещ собственик е поел и ангажимента да запази работните места и персонала на Кремиковци АД. Във вторник синдикатът организира митинг на работници в предприятието
Източник: Пари (12.05.2008)
 
Синдикат договори с кандидат-купувач бъдещето на "Кремиковци" Ръководството на федерация "Металурзи" към КТ "Подкрепа" в металургичния комбинат "Кремиковци" е подписало споразумение с представителя на "ВОРСКЛА СТИЙЛ БЪЛГАРИЯ" Виктор Демянюк, гарантиращо запазването на комбината и интересите на работниците. Това съобщи Людмил Павлов – председател на синдикалната организация за Българската телеграфна агенция. Със споразумението се гарантира финансиране на производствената дейност на "Кремиковци", реинвестиране на договорената част от печалбата за изпълнение на плана за жизнеспособност и най-вече в частта за решаване на екологичните проблеми, изпълнение на действащия Колективен трудов договор в дружеството, запазване на работните места и персонала на "Кремиковци", както и незабавно изплащане на пресрочените трудови и допълнителни възнаграждения за храна на работниците. "Предприехме тези спешни и решителни действия за спасяването на "Кремиковци", тъй като комбинатът все още няма комплексно разрешително, а има и започната процедура за санкция на България за неизпълнените екологични изисквания в работа на предприятието", пише в обръщение на синдиката към работниците и служителите на "Кремиковци". Ръководството на синдиката организира митинг на работниците в дружеството в 08.00 ч на 13 май, се казва още в съобщението.
Източник: Дарик радио (12.05.2008)
 
Warwick определи цел Рудодобивната компания Warwick Resources Ltd определи най-важната си цел за директна доставка на желязна руда. Това е проекта им Woggaginna в Западна Австралия, район Пилбара. Залежът съдържа свързани железни формирования със съответстващо желязно съдържание между 57% и 63%. Тази новина прибави 10 цента, или 21.98%, към цената на акциите на компанията и те достигнаха до 55.5 цента за акция към 11:47 източно австралийско време в понеделник. Залежът на Warwick е на 35 км южно от мината за желязна руда Jimblebar на BHP Billiton и от железницата им. “Съдържанието на желязо е подобно на минерализацията в Jimblebar Range, където скорошни изследвания потвърдиха високо желязно съдържание и залеж разположен на дълбочина 70 метра”, каза управителният директор на Warwick, Брус МакКуйти. (Fairfax Digital)
Източник: Други (12.05.2008)
 
Стомана индъстри с нов продукт Металургичната компания Стомана индъстри е изготвила програма за оползотворяване на шлаковите отпадъци от производството. Годишно предприятието изхвърля около 80-100 хил. т шлак от електропещите, който е добра суровина за производството на асфалт. Цената му е неколкократно по-ниска от тази на каменния материал. Компанията, ръководена от Антон Петров, очаква официалното лицензиране и включването на шлака в списъка на елементите, разрешени за пътно строителство. Закупена е френска инсталация за вторично натрошаване на отпадъка. Капацитетът й е 150 т/ч. Стомана индъстри разполага с депонирани 400 хил. т пещен шлак.
Източник: Пари (13.05.2008)
 
Асарел Медет обучава кадри с пари от ЕС Миннодобивният комбинат Асарел Медет с изп. директор Лъчезар Цоцорков спечели проект, който се финансира с над 69 млн. лв. от оперативната програма Развитие на човешките ресурси. В рамките на година ще се проведат серия обучения на четири групи, в които са включени 107 ръководители и специалисти от дружеството. Курсовете вече започнаха. Висшият мениджърски екип дискутира най-напред как бързо и успешно да се вземат ефективни управленски решения. Миннообогатителният комплекс дългосрочно инвестира в развитието на човешкия си капитал и през миналата година беше обявен за един от най-добрите български работодатели. Асарел Медет отчете, че за последните пет години броят на проведените курсове и обучения е нараснал над 7 пъти. Днес компанията е инвестирала над 8 пъти повече средства за повишаване знанията и квалификацията на своите служители. Бюджетът по новия проект e 98 702 35 лв., от които 30% са осигурени от предприятието.
Източник: Пари (13.05.2008)
 
Очакват “Ворскла Стийл” да предложи договор за “Кремиковци” Очаква се днес украинската компания “Ворскла Стийл България” да предложи на икономическия министър Петър Димитров окончателен вариант на договор за операторство на комбината “Кремиковци”, съобщи председателят на национална федерация „Металургия” към КТ “Подкрепа” Людмил Павлов. Конфедерацията приветства офертата на компанията да инвестира общо 120 милиона долара в спасяването на комбината. Офертата на компанията, свързана с инвеститора Константин Жеваго, е единственото разумно предложение за бъдещето на “Кремиковци”, заяви Людмил Павлов. По думите му украинските кандидати обещават да инвестират не само в производството. «Трудови възнаграждения – 10 млн. долара, за енергия, към БДЖ, НЕК, „Булгаргаз” -16,5 млн. долара или общо 90 млн. долара плюс 30 млн. долара, които ще бъдат депозирани в Министерството на околната среда. През юни в „Кремиковци” пристигат от Европейската комисия, която наблюдава плана за жизнаспособност на завода и в екологичната част”, обясни Павлов. С кандидат-оператора вече е подписано споразумение, което защитава интересите на работниците. $В седемдневен срок ще им се изплатят всички забавени заплати. Поеха ангажимента да запазят КТД-то, да запазят и работните места”, допълни представителят на Федерация “Металургия”. От Подкрепа настояват за ускоряване на прокурорската проверка относно финансовите кражби в “Кремиковци”, откъдето всеки месец се източват по 3 милиона лева.
Източник: Дарик радио (14.05.2008)
 
"Мудис" свали рейтинга на "Кремиковци" почти до дъното Кредитният рейтинг на "Кремиковци" в понеделник беше понижен до рекордно ниско равнище от агенцията "Мудис". Тя го смъкна до "Са" от "Саа3", като същото направи и с рейтинга на гарантираните от комбината облигации с номинал 325 млн. евро. Перспективата по новите рейтинги е стабилна. Причина за понижението на рейтингите е фактът, че през миналата седмица не беше направено задължителното плащане на лихвения купон по облигациите. От "Мудис" обръщат внимание на несигурността около бъдещето на компанията, както и на липсата на оздравителни мерки за подобряване на финансовото и технологичното положение в завода. Изказва се още и съмнение, че облигационната емисия може да се изплати с наличните средства по сметките, заложените активи на комбината и 71% от неговите акции, които също са обект на залог. Новият рейтинг на комбината е предпоследният в скалата на агенцията. Междувременно лидерът на синдикалното крило на "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов съобщи, че до момента единственото писмено споразумение със синдикалните организации за изплащане на всички стари трудови възнаграждения и запазване на работните места е подписано от свързаната с Константин Жеваго компания "Ворскла стийл". Нейната оферта е за минимум едногодишен договор за работа на ишлеме, като се предлагат вложения от 90 млн. долара за суровини, материали, заплати и изплащане на дълговете към НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. Очаква се да бъдат депозирани също и 30 милиона долара в Министерството на околната среда и водите за изпълнението на екопрограмата на дружеството. Людмил Павлов уточни, че това е решение за спасяването на комбината, докато не се реши въпросът със собствеността върху него.
Източник: Дневник (14.05.2008)
 
Губещ: Прамод Митал Moody’s Investors Service намали рейтинга на Кремиковци АД, със собственик Прамод Митал, като се позовава на неуспеха на компанията да изплаща навреме лихвата по еврооблигациите си на стойност 325 млн. EUR, съобщи Forbes. Корпоративният рейтинг е намален на Ca от Caa3, като рейтингът на облигациите, емитирани от Bulgaria Steel Finance BV, съответно също е намален. През април Moody’s намали рейтинга на дружеството от Саа1 до Саа3. Мотивите за понижението тогава бяха многото проблеми в комбината.
Източник: Пари (14.05.2008)
 
Рейтингът на "Кремиковци" отново надолу Рейтинговата агенция "Муудис инвестърс сървисиз" за пореден път смъкна вчера кредитния рейтинг на "Кремиковци", съобщи Forbes. Причината този път е, че металургичният гигант не изплаща лихвите по облигационния си заем. Облигациите за 325 млн. евро бяха обезпечени с акциите на "Финметалс холдинг" и активи от българския комбинат. На 18 април т.г. "Муудис" смъкна рейтинга на комбината заради цялостна нестабилност в бранша, слабата ликвидност и готовността на собственика Прамод Митал да продаде фирмата си "Финметалс холдинг", чрез която държи 71% от "Кремиковци". Синдикатите обявиха вчера, че комбинатът се източва всеки месец с по 3.5 млн. лв. и само украинският бизнесмен Константин Жеваго можел да го спаси от ликвидация. Преди дни стана ясно, че до края на месеца се готви сделка с "Арселор" на по-големия брат на Прамод - Лакшми Митал.
Източник: Сега (14.05.2008)
 
Moody's Investors Service намали рейтинга на “Кремиковци” АД, като се позовава на неуспеха на компанията да изплаща навреме лихвата по еврооблигациите си на стойност 325 млн. евро, съобщи Forbes. Корпоративният рейтинг е намален на „Ca” от „Caa3” и рейтингът на облигациите, емитирани от Bulgaria Steel Finance BV, съответно също са намалени. Перспективата за българския производител на стомана е стабилна. През април Moody's намали рейтинга на дружеството от „Саа1” до “Саа3”. Мотивите за понижението тогава бяха проблеми в комбината - липсата на ликвидност и заявените намерения на главния акционер да продаде своя дял от компанията. Междувременно стана известно, че “Ворскла стийл България” ЕООД, която е свързана с украинския кандидат-инвеститор в “Кремиковци” Константин Жеваго, предложи на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров окончателен вариант на договор фирмата да стане оператор на комбината. Това съобщи пред журналисти председателят на Федерация “Металурзи” към КТ “Подкрепа” Людмил Павлов. Предложението е за минимум едногодишен договор за работа на ишлеме, уточни Павлов. Компанията предлага да се инвестират 90 милиона долара за суровини, материали, консумативи, заплати и заплащане на дълговете към НЕК, “Булгаргаз” и БДЖ. Очаква се да бъдат депозирани също и 30 милиона долара в Министерството на околната среда и водите за изпълнението на екопрограмата на дружеството.
Източник: Монитор (14.05.2008)
 
Жеваго иска под наем “Кремиковци” Константин Жеваго няма намерение да купува "Кремиковци", а иска да вземе комбината само под наем. Това съобщи вчера председателят на Национална федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Свързаната с украинския кандидат-купувач фирма "Ворскла Стийл България" ще представи на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров окончателния вариант на договора. С подписването му тя става оператор на завода. Офертата ще е поне за една година. През това време компанията се ангажира да инвестира в "Кремиковци" 90 млн. долара. С парите ще се осигури необходимият за работата на предприятието внос на суровини, ще се изплатят всички дългове, включително към държавните предприятия, и работниците ще получават редовно заплатите си. "Това е единственият вариант за спасяването на "Кремиковци" от ликвидация", каза председателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Освен това "Ворскла Стийл" е обещала да депозира в екоминистерството 30 млн. долара като гаранция, че комбинатът ще изпълнява екологичната си програма. "Кремиковци" не е стар завод и с добри инвестиции може да се превърне в европейско предприятие и работниците да взимат европейски заплати", твърди Тренчев. Миналия петък представители на КТ "Подкрепа" и КНСБ подписаха споразумение с "Ворскла Стийл" за инвестиция в размер на 100 млн. долара в "Кремиковци". Хората на Жеваго са поели ангажимент до петък да изплатят на работниците всички дължими заплати за март и парите за храна, които не са получавани от ноември миналата година. Над 1,2 млрд. лева са дълговете на "Кремиковци". Най-големите борчове са към държавните фирми НЕК, БДЖ и "Булгаргаз", на които заводът дължи над 100 млн. лв. Поне 80 млн. лева оборотни пари са нужни на завода всеки месец.
Източник: Стандарт (14.05.2008)
 
Комбинатът плащал фризьора на Митал С пари от "Кремиковци" собственикът Прамод Митал си плащал фризьора. Всички разходи на индийските мениджъри у нас се поемат от комбината, заяви председателят на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. "Кой където ходи от индийците и каквото си купи, бърза да го осребри в счетоводството на завода", твърди Людмил Павлов, шеф на Националната федерация "Металургия" към "Подкрепа. За сметка на "Кремиковци" били покупки на зарзават и техника в МЕТРО, нощувки по хотели, както и всякакви други услуги. В същото време работниците не получават парите си с месеци. За това синдикатите научили от счетоводството на завода. Всеки месец от "Кремиковци" се източват най-малко 3,5 млн. лв. "През нощта камионите в комбината са повече от тези на магистралата", обяви синдикалният лидер. "Никой не може да се е... с 6000 работници в завода", отсече Тренчев.
Източник: Стандарт (14.05.2008)
 
Angang планира стоманодобивен завод за 10 млн. тона във Фужиян Angang Steel планира за изгради стоманодобивен комбинат във Фужиян с годишен капацитет 10 млн. тона, след като проектите на Baosteel и WISCO в провинциите Гуангдонг и Гиангси бяха одобрени. Проектът на Angang ще бъде подкрепен от провинция Фужиян и ще бъде изграден близо до пристанището на град Ниндж. Рамковото споразумение по проекта беше сключено на 26 юни 2006 г. между провинцията и Angang. Управата на Фужиян заяви на 7 май, че град Ниндж е подходящ за строителството на проектните две фази с капацитет съответно 6 и 4 млн. тона годишно. Всъщност още през 2005 г. Angang направи предложение да изгради завод за телове с капацитет 1 млн. тона на година, но бе отхвърлено заради случая Тийбен. Явно, обаче, Angang никога не се е отказвала от намерението си да навлезе на пазара във Фужиян. (Чайна Таймс)
Източник: Други (14.05.2008)
 
Nucor ще прави смесено дружество за профили заедно с Duferco в Италия Nucor Corporation обяви е започнало преговори по закупуването на 50% от Duferdofin Nucor Srl и по създаването на ново смесено дружество с Duferco SA за производство на профили в Италия и дистрибуцията им в Европа и Северна Африка. Дружеството ще включва активите на Duferco Group в Италия за производство на дълги продукти и свързаните дистрибуционни компании. Nucor ще плати 423.5 млн. евро за 50% дял от Duferdofin Nucor. Основаването на Duferdofin Nucor и закупуването на 50%-я дял от Nucor , ще се осъществят след задоволителна развръзка на одобрение от регулативните органи, придобиване на необходимите разрешителни и договори, както и всички останали заключителни условия. Очаква се сделката да бъде финализирана през тертото тримесечие на 2008 г. Инвестицията от страна на Nucor оценява новата компания на около 6.3 пъти приходите преди данъци, обезценки и амортизации. (Стийл Гуру)
Източник: Други (14.05.2008)
 
„Ворскла Стийл” и „Арселор Митал” в битка за „Кремиковци” „Ворскла Стийл” на Константин Жеваго и „Арселор Митал” на Лакшми Митал сериозно се конкурират за покупката на 71 процента от „Кремиковци”, заяви министърът на икономиката Петър Димитров. По думите му и двете фирми са предложили сделката да се сключи след обявяване на несъстоятелност на завода. И Константин Жеваго, и братът на Прамод Митал – Лакшми Митал, са готови да поемат текущото производство в „Кремиковци”, докато се реши проблемът със собствеността на завода, каза Петър Димитров. От думите му стана ясно, че двамата кандидати не са готови да поемат натрупаните дългове на „Кремиковци” и искат обявяване на несъстоятелност на завода. Димитров потвърди, че е провел срещи както с представители на двете компании, така и с консултантите от „Мерил Линч”. От легитимното ръководство на завода ще се реши с кои от двата кандидат купувачи да се сключи договорът, добави Петър Димитров. Министърът е подчертал пред хората на Лакшми Митал, че новият собственик трябва да разговаря със синдикатите и да гарантира бързото изплащане на заплатите на работниците от „Кремиковци”. Чакам резултатите от преговорите на „Мерил Линч” с „Ворскла Стийл” и „Арселор Митал”, заяви още Димитров и добави, че е готов да се срещне с тях, когато е готов докладът им.
Източник: Дарик радио (14.05.2008)
 
„Арселор” изравнява резултата с Жеваго Повече от пет часа днес представители на синдикалните организации в „Кремиковци” проведоха среща в хотел Хилтън, на която обсъждаха с представителите на компанията „Арселор Митал” офертата им за Кремиковци. „На финала сме на разрешаването на проблема с комбината”, каза Васил Яначков, председател на асоциация „Металици” към КНСБ. В момента и хората на Лакшми Митал и на Константин Жеваго са представили офертите си за бъдещето на Кремиковци. Удовлетворени сме от срещата утре ще проведем такава с представителите на отдел „Човешки ресурси” на „Арселор”. Дотук става ясно, че и двамата кандидат-купувачи виждат бъдещето си като собственици чрез обявяване на комбината в несъстоятелност и след това да бъдат изкупени активите му за 1,2 млрд. евро. Банкрутът на Кремиковци обаче не означава, че той ще спре да работи, каза Яначков. Работниците и всички кредитори могат да изгубят част от парите си, каза председателят на националната федерация „Металургия” към КТ „Подкрепа” Людмил Павлов. Според изчисленията на „Мерил Линч” бъдещият собственик на комбината няма да има нужда да съкращава работници, тъй като количеството им в момента отговаряло на нуждите. В момента работниците получават заплатите си за март, остава да им бъде платено и за април, с което задълженията към тях щели да се изчистят.
Източник: Стандарт (14.05.2008)
 
Китайски компании за добив на цинк от Шанкси и Гансу спрират операции Три китайски компании за добив на цинк от провинциите Шанкси и Гансу спряха производствените си процеси по държавна разпоредба след като земетресение с магнитуд 7.9 разтресе съседната Сичуан. Gansu Baohui Zinc Co., с капацитет 60 хил. тона, Gansu Chengzhou Metallurgical Group Co., капацитет 50 хил. тона, и Hanzhong Bayi Zinc Industry Co, с капацитет 120 хил. тона, спряха дейността си в случай на вторични трусове. Най-силното земетресение е страната от над половин век насам може да окаже ефект върху мощности с капацитет до 500 хил. тона цинк годишно в Сичуан, Шанкси и Гансу, каза по телефона Фенг Жунконг, главен анализатор по цинка в Beijing Antaike Information Development Co. “Малко производствен капацитет” е спрян като предпазна мярка, но ще бъде пуснат отново скоро, каза Клер Хасал, принципал на CHR Metals Ltd., компания за откриване на олово и цинк. Дългосрочните спирания може да са на по-малко от 100 хил. тона капацитет, допълни той. (Блумберг)
Източник: Други (15.05.2008)
 
Смяната на властта в Кремиковци ще мине през несъстоятелност Ворскла Стийл на украинския бизнесмен и депутат, лансиран от премиера от страната, Константин Жеваго и Арселор Митал на Лакшми Митал сериозно се конкурират за покупката на 71 % от Кремиковци, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. По думите му и двете фирми са предложили сделката да се сключи след обявяване на несъстоятелност на завода. И Константин Жеваго, и братът на Прамод Митал – Лакшми Митал, са готови да поемат текущото производство в Кремиковци, докато се реши проблемът със собствеността на завода, каза Петър Димитров. От думите му стана ясно, че двамата кандидати не са готови да поемат натрупаните дългове на Кремиковци и искат обявяване на несъстоятелност на завода. Димитров потвърди, че е провел срещи както с представители на двете компании, така и с консултантите от инвестиционната банка Мерил Линч, наета от Прамод Митал. От легитимното ръководство на завода ще се реши с кои от двата кандидат-купувачи да се сключи договорът, добави Петър Димитров. Министърът е подчертал пред хората на Лакшми Митал, че новият собственик трябва да разговаря със синдикатите и да гарантира бързото изплащане на заплатите на работниците от Кремиковци. Чакам резултатите от преговорите на Мерил Линч с Ворскла Стийл и Арселор Митал, заяви още Димитров и добави, че е готов да се срещне с тях, когато е готов докладът им.
Източник: Дарик радио (15.05.2008)
 
Кремиковци ще премине първо през несъстоятелност Бъдещето на Кремиковци ще премине първо през несъстоятелност, а след това ще смени собственика си, заяви министърът на икономиката Петър Димитров. Нито един от двамата кандидати - Лакшми Митал и Константин Жеваго, не желае да поеме всички задължения на комбината, обясни Димитров. И двамата предлагали обаче да обезпечат текущата му работа и заплатите на служителите, докато се избере нов инвеститор. Късно във вторник министърът се е срещнал с представители на Арселор Митал, които са представили подобрена оферта. Димитров е препоръчал на тях и на консултанта Мерил Линч да разговарят и със синидкатите, за да потърсят тяхната подкрепа. Засега профсъюзите повече симпатизират на украинеца Константин Жеваго. Федерация Металурзи към Подкрепа обяви преди дни, че компанията Ворскла стийл България ЕООД, свързана с него, всеки момент ще предложи окончателен вариант на договор. Това обаче до момента не се е случило, заявиха от министерството. Миналата седмица министър Димитров е имал среща и с Жеваго.
Източник: Пари (15.05.2008)
 
Претендентите за “Кремиковци” искат завода в несъстоятелност Решението за бъдещето на „Кремиковци" ще премине през механизма на несъстоятелност, смята министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той съобщи вчера, че има конкуренция между украинския кандидат-купувач на "Кремиковци" Константин Жеваго и "Арселор Митал" кой да поеме финансовата подкрепа за комбината, докато се реши въпросът със собствеността. Двете компании предлагат да поемат подкрепата за текущото функциониране на "Кремиковци", докато се уреди този въпрос, каза министърът. Той допълни, че от легитимното ръководство на комбината зависи с кого ще бъде сключен договорът. По думите на Димитров сделка по друга схема освен преминаване през механизма за несъстоятелност и решението на съда е възможна само ако купувачът поеме всички задължения на "Кремиковци". „Доколкото разбирам, няма ентусиазъм в тази посока и самите купувачи предпочитат да се мине през несъстоятелност", допълни министърът. Междувременно стана ясно, че от „Арселор Митал" са представили предложението до мажоритарния собственик на „Кремиковци" за придобиване на предприятието. Те са декларирали намерението на компанията, след получаване на одобрение от страна на синдикатите и кредиторите, да предостави краткосрочен заем на комбината за обезпечаване на работен капитал и за заплати на служителите.
Източник: Монитор (15.05.2008)
 
Жеваго и Митал искат сделка след обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност "Ворскла Стийл" на Константин Жеваго и "Арселор Митал" на Лакшми Митал сериозно се конкурират за покупката на 71 процента от "Кремиковци", заяви министърът на икономиката Петър Димитров. По думите му и двете фирми са предложили сделката да се сключи след обявяване на несъстоятелност на завода. И Константин Жеваго, и братът на Прамод Митал – Лакшми Митал, са готови да поемат текущото производство в "Кремиковци", докато се реши проблемът със собствеността на завода, каза Петър Димитров. От думите му стана ясно, че двамата кандидати не са готови да поемат натрупаните дългове на "Кремиковци" и искат обявяване на несъстоятелност на завода. Димитров потвърди, че е провел срещи както с представители на двете компании, така и с консултантите от "Мерил Линч".От легитимното ръководство на завода ще се реши с кои от двата кандидат купувачи да се сключи договорът, добави Петър Димитров. Министърът е подчертал пред хората на Лакшми Митал, че новият собственик трябва да разговаря със синдикатите и да гарантира бързото изплащане на заплатите на работниците от "Кремиковци". Чакам резултатите от преговорите на "Мерил Линч" с "Ворскла Стийл" и "Арселор Митал", заяви още Димитров и добави, че е готов да се срещне с тях, когато е готов докладът им.
Източник: Дневник (15.05.2008)
 
Rio Tinto може да си партнира с китайци по проект за желязна руда Появи се информация, че Rio Tinto Ltd. обмисля възможността за китайски стоманодобивен партньор за разработването на залежа Симанду в Гвинея. Financial Times пусна информация, че главният изпълнителен директор по желязната руда на Rio Tinto - Сам Уолш, е казал за евентуалното партньорство. “Европа е естествения пазар (за рудата от Симанду), но има огромен интерес от Азия”, каза Уолш. “Единия вариант би бил да включим китайски партньор в проекта. Бихме предпочели стоманодобивно предприятие, което е свързано със строителна фирма”. Връзка с Китай би паснала на стратегията, описана от главният изпълнителен директор на Rio Tinto – Том Албанезе, за обединяване с китайци по проект, които ще предостави новото китайско търсене за задоволяване на бурно растящата икономика. Уолш заяви, че компанията вече е инвестирала 300 млн. щ.д. в Симанду от целия бюджет от 6 млрд. щ.д. (Маркет Уоч)
Източник: Други (15.05.2008)
 
Кумерио открива нова инсталация за очистване на металургични газове На 15 май (четвъртък), в "Кумерио Мед" АД - Пирдоп е открита технологична инсталация за очистване на металургични газове. Инвестицията, която е на стойност 25 млн. лв., ще позволи емисиите от серен диоксид, получавани при производството на мед, да се намалят с около 55%, а частиците прах, изхвърляни в атмосферата - с около 95 на сто. Във връзка с реализацията на инвестиционна програма, през ноември предстои пускането на новата рафинерия за електролитна мед в Пирдоп с капацитет от 180 хил. тона годишно. За този свой проект "Кумерио Мед" получи сертификат за инвеститор "Първи клас" от Агенцията за чуждестранни инвестиции. Инвестицията се оценява на 78 млн. евро, а с нея металургичната компанията цели да покрие нарастващото потребление на мед в страните от Черноморския басейн, където е лидер в доставките. Растежът на пазара в региона се оценява на около 5 на сто годишно.
Източник: Банкеръ (16.05.2008)
 
Германската медодобивна фирма "Норддойче Афинери" придобива собствеността върху "Кумерио Мед". Досега заводът бе собственост на белгийския концерн "Кумерио".
Източник: 24 часа (16.05.2008)
 
"Норддойче Афинери" изкупи 100% от капитала на "Кумерио" Германската медодобивна компания "Норддойче Афинери" вече притежава 100% от акциите на белгийския концерн "Кумерио", съобщиха от холдинга. Информацията беше потвърдена и от Никола Треан, изпълнителен директор на българския медодобивен завод - "Кумерио мед", собственост на белгийското дружество. Все още не е известна сумата на сделката, но запознати източници твърдят, че германската компания е платила по 30 евро за акция на "Кумерио", или около 770 млн. евро. Името на новия концерн ще бъде обявено към средата на юни, каза още Треан. Досега е известно, че централата на холдингът ще е в Хамбург, където се намира и най-големият завод на новата компания. Обединеното дружество е най-голямата медодобивна компания в Европа и трета в света по производство на анодна и катодна мед. Годишното му производство възлиза на около 10 млрд. евро. Най-голямото предприятие на купената "Кумерио" се намира в България. През 2007 г. пирдопският завод е произвел 249 хил. тона анодна мед и 65 хил. тона катодна. От приватизацията на дружеството през 1997 г. досега белгийският концерн е вложил 270 млн. евро за модернизиране на производствените процеси и 80 млн. евро за подобряване на екологичните условия. Около 90% от производството на "Кумерио мед" е предназначено за износ, основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед". Интересна тенденция е, че в страната се потребяват повече медни изделия, отколкото се произвеждат. Това се получава, защото анодната и катодната мед се изнасят за заводите в Гърция и Турция, където се обработва и се връща като готов продукт в България. Основен източник на суровини за пирдопския завод са южноамериканските страни като Чили и Перу. От българските мини компанията си набавя около 40% от нужните и материали, докато допреди четири години същият показател е бил 90%. Причина е многократно увеличеният капацитет на завода.
Източник: Дневник (16.05.2008)
 
Essar може да се включи в надпреварата за мините на CSN След Tata Steel вероятно и Essar Steel ще се включи в надпреварата за бразилската рудодобивна и стоманолеярна компания CSN's Nacionale Minerios (Namisa), напълно интегрирана компания за желязна руда. Запознат източник съобщи, че Goldman Sachs са се обърнали към Essar с предложение за придобиването на бразилците и Essar го обмисля. Goldman Sachs, която консултираше CSN по време на битката за купуването на англо-холандската Corus с Tata Steel миналата година, беше запазена като финансов консултант относно сделката с Namisa. Успешна сделка от страна на Tata Steel или Essar би била първити закупуване от индийска компания на напълно разработена чуждестранна мина. Миналата година Jindal Steel&Power Ltd. придоби мините за желязна руда Ал Мутун в Биливия, но те не са разработени. Наблюдатели от сектора се ориентират към стойност на сделката от 2 млрд.щ.д. Всички сделки в сферата на суровините до сега бяха за разкриване на залежи и лицензи за оценка на такива. Говорител на Essar каза, че: “Като група ние разглеждаме възможностите за разрастване, но нямаме политика да коментираме отделните проекти”. Essar все пак са се излезли на пазар. Компанията, която в момента има производствен капацитет от 8.5 млн. тона на индийския и международните пазари, се е прицелила в придобиването на капацитети между 20 и 25 млн. тона до 2012 г., но няма собствени залежи. (Бизнес Стандарт)
Източник: Други (16.05.2008)
 
Китайския добив на калай отново намалява през април Официални данни за добива на цветни метали, публикувани от Китайското национално статистическо бюро, показват, че калаят отново е единственият основен метал с по-малък добив. Произведеното количество през април на рафиниран калай е 11 703 тона, което е с 10.5% по-малко от същия период мината година. Общия добив от януари до април е 42 183 тона, което е спад с 11.9%. Намаленото прооизводство се дължи от части на изключително лошото време през януари и февруари 2008 г., но също така отразява продължаващия недостиг на концентрати и скрап за предприятията. Все пак скорошните земетресения в Сенчун не се отразиха на добива на калай. Въпреки спада в производството, китайският пазар на обработен калай се отпусна значително от март насам. Местните спот цени, включително митата и ДДС, се движат в момента към 159 хил. юана за тон. (Международен институт за технологични разработки - ITRI)
Източник: Други (16.05.2008)
 
Замесиха и ЦСКА в източването на “Кремиковци” Шампионската титла на ЦСКА е купена с пари от “Кремиковци”. Това заяви вчера за “Новинар” председателят на синдикалната организация на “Подкрепа” към комбината Людмил Павлов. По думите му 13,5 млн. евро от касата на предприятието са отишли за футболния клуб, като с парите е гарантирана купата на отбора. Сумата трябваше да бъде върната, но до момента това не е направено, нищо чудно парите да са заминали директно по сметката на собственика на “Кремиковци” Прамод Митал, без да влизат в завода, коментираха от профсъюза. В комбината са разединени за това кой трябва да стане новият собственик. Битката е между индийската компания “Арселор Митал”, собственост на по-големия брат на Прамод – Лакшми, и “Ворскла стийл” на украинския бизнесмен Константин Жеваго. Според синдикатите изпълнителният директор Гунтопали Джаганнадам оказва натиск върху ръководството на комбината да избере офертата на Митал.
Източник: Новинар (17.05.2008)
 
Vale ще инвестира 1 млрд. щ.д. в комплекс за добив на желязна руда на пристанището в Сохар Sohar Industrial Port Company SAOC подписа споразумение за под-плодоползване, равносилно на договор за аренда, с Companhia Vale do Rio Doce. То беше сключено в Ротердам от г-н Макбуул бин Али Султан, министър на търговията и промишлеността на Оман и от президента на SIPC, г-н Едуардо Бартоломео, изпълнителен директор логистика на VALE, както и от г-н Серджо Лейте, регионален мениджър за Оман на VALE. Споразумението, което подлежи на одобрение от борда на директорите на компанията, се отнася за около 1 млрд. щ.д. инвестиции в производствено предприятие и дистрибуционен център на пристанището в Сохар. VALE планира да изгради завод за пелетирана желязна руда, които да започне да функционира към втората половина на 2010 г., и център за дистрибуция. Като допълнение ще има обща инвестиция в свързана морска инфраструктура от страна на правителството на султанство Оман и пристанище Ротердам. (Стийл Гуру)
Източник: Други (17.05.2008)
 
Rio Tinto повиши медните залежи в Kennecott Utah Copper с 628 млн. м.т. Rio Tinto повиши оценката си з залежите на мед до 637 млн. м.т. или с 0.48% в притежаваната изцяло от рудодобивния гигант мина Kennecott Utah Copper Bingham Canyon, заявиха от англо-австралийската група. Суровината се намира под сегашния рудник Bingham Canyon и се изследва възможността за открит добив, казаха от Rio, и добавиха, че това е увеличение с 628 млн. м.т. спрямо обявеното количество през декември 2007 г. “Много сме доволни от повишената оценка на залежите. Тя ще добави значително към стойността на рудника, както и на Rio Tinto, особенно в този период на бърз ръст на дългосрочното търсене”, каза Брет Клейтън, главен изпълнителен директор на Rio Tinto Copper в изявление. “Продължаваме установяването на възможността за разработването на суровините”. То е част от продължаващата програма за техническо развитие, която включва нови изкопни работи и изследването на вариантите за открит и закрит способ за рудодобив, допълниха от компанията. (Плац)
Източник: Други (17.05.2008)
 
Astra Agro планира да увеличи производството на палмово масло Най-голямата индонезийска земеделска компания търгувана публично, PT Astra Agro Lestari, може да увеличи производството на палмово масло през тази година с 7,5% и да удвои разходите си за сливания и разширяване. Компанията очаква да увеличи продукцията от 920 600 т. през 2007 г. на 990 000 т. през 2008 г. Общо 1.52 билиона рупии са предназначени за инвестиции, в сравнение с 736 милиарда през миналата година. От Astra Agro заявиха, че печалбата за първото тримесечие се е утроила от 268,9 милиарда на 827,1 милиарда рупии.
Източник: Други (19.05.2008)
 
В понеделник Lehman Brothers Holdings Inc. започва съкращаване на персонала с 5% като част от плана за подобряване на балансовото си състояние срещу бъдещи проблеми на финансовите пазари. Около 1400 от общо 28000 служители ще бъдат информирани следващата седмица за освобождаването им. Този ход е част от стратегията на главния изпълнителен директор, Ричард Фулд, целяща да направи Lehman по-добра инвестиционна банка. Lehman Brothers Holdings Inc. не е единствената компания, която съкращава служителите си. Наскоро подобни действия предприеха Morgan Stanley, Merrill Lynch & Co. и Goldman Sachs Group Inc.
Източник: Други (19.05.2008)
 
Атомната електрическа компания British Energy заяви, че е получила няколко предложения за сливане. Компанията добави, че някои оферти са по-високи от сегашната стойност за акция от 680 паунда. Британската Centrica, френската EDF, немската RWE и испанската Iberdrola са предполагаемите енергийни фирми, които са подали оферти. British Energy управлява осем атомни централи във Великобритания. Новините за предложенията за изкупуване покачиха акциите на компанията с 8% на Лондонската борса. През март тази година от British Energy заявиха, че са в процес на преговори за сливане.
Източник: Други (19.05.2008)
 
"Кремиковци" е под натиск да приеме офертата на Жеваго Управителният съвет на "Кремиковци" е обсъдил предложенията на Константин Жеваго и на "Арселор Митал" да подпомогнат с финансов и управленски ресурс комбината, преди да се смени собствеността върху него. Според него "Арселор Митал" е отправил много по-изгодна оферта, но представителите на Константин Жеваго оказват натиск върху управителния съвет да приеме предложението на украинския милиардер. Както е известно, двете компании са най-сериозните кандидати за придобиване на мажоритарния пакет от 71% в "Кремиковци", но преди да се премине към смяна на собствеността, трябва да приключи производството по несъстоятелност. Делото по този казус е насрочено за 17 юни, но междувременно, за да не затвори комбинатът и да се поддържат производствените мощности, са необходими оборотни капитали, които в момента липсват. "Офертата на "Арселор Митал" включва отпускането на заем от 30 млн. евро при 2% годишна лихва, докато Константин Жеваго е предложил 90 млн. евро, но срещу ипотека на почти всички важни активи, които не са предмет на залог, включително ТЕЦ-ът и административната сграда", обясни източникът. Всъщност пред консултанта за намиране на нов собственик на "Кремиковци" - международната банка "Мерил Линч", оферти са подали "Арселор Митал" и индийската компания "Есар", докато Константин Жеваго контактува директно с настоящия мажоритарен собственик Прамод Митал и с облигационерите, които скоро може да вземат комбината като залог за неплатения дълг с номинал 325 млн. евро. В същото време стана ясно, че лидерът на синдикат "Металици" към КНСБ Васил Яначков ще се срещне във вторник в Лондон с Прамод Митал по негова покана, за да го запознае за бъдещето на комбината. Той каза още, че в петък, 23 май, са предвидени срещи на синдикалните ръководства на "Кремиковци" с представители на украинския бизнесмен Константин Жеваго. На тях ще се преговаря по намеренията на Жеваго за социалната програма на комбината. Това ще е основната тема и на разговорите между синдикалистите и другия кандидат-купувач на "Кремиковци" - "Арселор Митал", следващата седмица. С евентуални стачни действия синдикатите могат да блокират работата на комбината и да създадат проблеми, които да откажат "Арселор Митал" от наддаването, коментира пред "Дневник" облигационер, пожелал анонимност. Затова и според него синдикатите в "Кремиковци" са се превърнали във важен фактор, който трябва да се взема предвид от кандидатите в наддаването.
Източник: Дневник (20.05.2008)
 
“Кремиковци” отива при големия брат Митал Почти сигурно е, че “Арселор Митал” ще е новият собственик на “Кремиковци”, научи “Новинар”. Компанията, собственост на брата на сегашния шеф на завода Прамод Митал – Лакшми, ще даде 30 млн. евро за закупуването на суровини и за заплати на работниците, като срещу сумата ще получи като залог активи на комбината, коментираха запознати. Според подписания от двете страни документ “Кремиковци” няма право да разговаря с други кандидат-купувачи в срок от 60 дни. Другата фирма, силно заинтересована да купи завода е “Ворскла стийл” на Константин Жеваго. След като бъде определено какви и колко активи ще даде “Кремиковци”, “Арселор” трябва да даде още 150 млн. евро, срещу които напълно да вземе комбината, обясниха от металургичния синдикат към завода. На практика това е неофициална подмяна на собственика и неравен старт за другия кандидат за предприятието - Жеваго, добавиха синдикалистите.
Източник: Новинар (20.05.2008)
 
“Кремиковци” отива при големия брат Митал Почти сигурно е, че “Арселор Митал” ще е новият собственик на “Кремиковци”. Компанията, собственост на брата на сегашния шеф на завода Прамод Митал – Лакшми, ще даде 30 млн. евро за закупуването на суровини и за заплати на работниците, като срещу сумата ще получи като залог активи на комбината, коментираха запознати. Според подписания от двете страни документ “Кремиковци” няма право да разговаря с други кандидат-купувачи в срок от 60 дни. Другата фирма, силно заинтересована да купи завода е “Ворскла стийл” на Константин Жеваго. След като бъде определено какви и колко активи ще даде “Кремиковци”, “Арселор” трябва да даде още 150 млн. евро, срещу които напълно да вземе комбината, обясниха от металургичния синдикат към завода. На практика това е неофициална подмяна на собственика и неравен старт за другия кандидат за предприятието - Жеваго, добавиха синдикалистите.
Източник: Новинар (20.05.2008)
 
300 млн. долара спъват сделката за “Кремиковци” Нито собственикът на "Арселор Митал" - Лакшми Митал, нито украинският бизнесмен Константин Жеваго са склонни да платят 300 млн. долара, с които да бъдат покрити пълните задължения на "Кремиковци" към кредиторите. Това е причината за забавянето на сделката за металургичния комбинат. Управителният съвет на комбината вече е гласувал офертата на "Арселор Митал", която е за 450 млн. долара. Тя обаче не е достатъчна, за да се удовлетворят кредиторите. "Кремиковци" дължи над 1,2 млрд. лв. Затова и двамата кандидати очакват комбинатът да бъде обявен в несъстоятелност, за да го вземат под аренда, обясниха синдикалисти. Вариант металургичният комбинат "Кремиковци" да бъде взет под наем за няколко месеца до приключване на сделката по продажбата на мажоритарния дял на Прамод Митал вече бе обсъден между министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и представители на европейския стоманодобивен концерн "Арселор Митал", собственост на по-големия брат на Прамод - Лакшми Митал. Подобен договор за наем обаче може да бъде сключен от собственика на 71-процентния дял, а не от държавата, уточниха от ведомството на Димитров. "Арселор" бе посочена от консултанта по продажбата на дела на Прамод Митал - "Мерил Линч", като един от потенциалните инвеститори в "Крeмиковци". Другият кандидат с реална оферта за комбината е Константин Жеваго. До 700 млн. долара са готови да платят от "Арселор Митал" за придобиването на "Кремиковци". Точната цена на сделката зависи от скритите дългове, които може да изникнат при финализирането на процеса. Такива са задълженията по плана за жизнеспособност и екологичната програма на дружеството, които не се изпълняват в момента, но ще бъдат приети от новия собственик, ако иска да запази дейността на "Кремиковци". Максималните разходи за придобиване на металургичния комбинат са 450 млн., което е достатъчно да се изплати най-неотложния дълг - облигационния заем от 347 млн. евро. Другият кандидат за "Кремиковци" - украинецът Константин Жеваго, бил готов да осигури незабавно 100 млн. долара работен капитал. Обаче украинският бизнесмен не иска да плати облигационната емисия по 101% от номинала. Затова според финансови анализатори той се опитва да си подсигури силна позиция и като кредитор на "Кремиковци", за да има средства за въздействие срещу облигационерите, когато се стигне до плащане по сделката. Жеваго също очаквал първо да премине процедурата по несъстоятелност на комбината. Тя бе стартирана от Софийския градски съд по искане на шестима кредитори. Очаква се съдът да се произнесе по делото на 17 юни.
Източник: Монитор (20.05.2008)
 
Nippon Steel Corp. увеличава цените за Toyota Nippon Steel Corp., вторият по големина производител на сплави, ще увеличи драстично цените за стомана за Toyota Motor Corp. и Mitsubishi Heavy Industries Ltd., заявиха от компанията. Увеличението за Toyota ще бъде между 25 000 и 30 000 йени за тон, а за Mitsubishi Heavy почти 30 000 йени. Миналият месец от Nippon Steel заявиха, че по-високите разходи за суровини ще намалят годишната печалба с 41%, което ще ги принуди да увеличат цените. Според отчета за доход на Nippon Steel, средната цена за първите три месеца е била 80 200 йени за тон.
Източник: Други (20.05.2008)
 
ING предлага 416 млн. евро на немската Interhyp ING Direct предлага 416 млн. евро в брой на германската Interhyp, за да увеличи световния си бизнес. Двамата основатели на Interhyp са предоставили своя дял от 32% след търг на онлайн ипотечната компания срещу оферта от 64 евро на акция, заявиха от ING Direct. ING Direct, част от холандската финансова група, оперира главно извън Холандия като предлага спестовни услуги, чекове, ипотеки и други услуги директно на потребителите чрез интернет или по телефона. Предложената цена представлява 42% премия от петъчната цена на акция на Interhyp, включително 2,10 евро дивидент и специално еднократно изплащане от 2 евро, допълниха от ING. Interhyp ще бъде втората най-голяма придобивка на ING Direct по стойност на сделката.
Източник: Други (20.05.2008)
 
GE прекратява производството на домакински уреди Американският конгломерат General Electric (GE) може да спре да произвежда домакински уреди след повече от век в този бизнес. Според компанията, слабите продажби на уреди се дължат на рязкия спад на потребителското харчене. Произвежданите от GE хладилници, печки и климатици създадоха репутацията на фирмата, но тази продукция представлява едва 4% от общите приходи за 2007 г. Забавянето на икономиката в САЩ се отрази сериозно на GE. Компанията печели повече от реактивни двигатели отколкото от миялни машини, като домакинските уреди са донесли едва 7 млрд. щ. д. от общо 172,7 млрд. щ. д. през 2007 г.
Източник: Други (20.05.2008)
 
Ford намалява производството в поделението на Volvo Американският производител на автомобили Ford Motor Co намалява производството в поделението си на Volvo, за да ограничи разходите и потенциалните загуби на шведската луксозна марка. Главният изпълнителен директор Алан Мълали заяви, че желае да намери купувач за марката Volvo. На 4 март, от Ford заявиха, че разработват нов бизнес план, според който Volvo трябва да работи по-автономно, и чиято главна цел е да допринесе за устойчива доходност на Volvo. По рано през годината Ford се съгласи да продаде Jaguar и Land Rover на индийската Tata Motors Ltd за сумата от 2,3 млрд. щ. д. (Ройтерс)
Източник: Други (20.05.2008)
 
Arcelor Mittal пуска облигации Steelmaker Arcelor Mittal обяви планове за привличане на 3 млрд. щ. д. чрез емисия облигации. Компанията ще използва средствата от продажбата на облигации за намаляване на дългосрочния си дълг, който е нараснал с повече от 25 млрд. щ. д. Най-големият в света по обем производител на стомана се създава през 2006 г., когато Mittal Steel поглъща Arcelor. Наскоро компанията обяви 5% увеличение на приходите за първото тримесечие. Цената на акциите на Arcelor Mittal спаднаха близо 2%, след обявлението за емитирането на облигации. Дълговете на компанията са се увеличили с около 3 млрд. щ. д., достигайки 25 млрд. щ. д., поради скорошното обратно изкупуване на акции, придобивания и влиянието на курсовете на валутите. (BBC)
Източник: Други (21.05.2008)
 
Синдикатите искат обявяване на „Кремиковци” в несъстоятелност За спешно обявяване на “Кремиковци” в несъстоятелност и въвеждане на нов собственик в комбината настояват от Конфедерацията на труда „Подкрепа’. В декларация до премиера Сергей Станишев и министъра на икономиката Петър Димитров синдикатите предупреждават, че ако до края на седмицата не се осигурят средства за суровини, комбинатът ще спре работа, а работници ще излязат на протест. От Подкрепа настояват за оздравителен план за „Кремиковци” и осигуряване на екоинвестиции от поне 20 млн. евро под контрола на държавата. Председателят на Федерация „Металургия” Людмил Павлов обясни, че предлаганите от кандидат-собственика Лакшми Митал 500 милиона долара са в пъти повече от офертата на Константин Жеваго, но украинската компания се е ангажирала със социалните искания на работниците в комбината. Павлов коментира предложените от Митал 30 милиона евро за стари задължения така: „Компанията не трябва да преговаря с никого другиго освен само с тях срещу тези 30 милиона. Разликата между двете оферти е, че в тази оферта (на „АрселорМитал”) се говори в бъдеще. В другата оферта се говори как трябва в момента да работи комбината, за да го има. Що се отнася до тази оферта – това е в бъдеще (на „АрселорМитал”), но кой дава гаранция на работниците в комбината, че след пет години този завод ще остане в този си вид. След като купуват активите, добивната чест, след като мине през ликвидация, може изобщо да я няма в „Кремиковци”. От „Подкрепа” настояват и за спешна съдебна намеса по отношение на извършените в комбината кражби.
Източник: Дарик радио (21.05.2008)
 
От "Арселор" дали спешен заем на "Кремиковци" Европейският концерн "Арселор Митал", притежаван от индийския предприемач Лакшми Митал, е отпуснал на "Кремиковци", който пък е собственост на по-малкия брат Прамод Митал, 30 млн. евро. Кредитът е предоставен, съгласно предложения си план за спешно финансиране, съобщиха от пресцентъра на металургичния комбинат. Част от финансирането ще бъде използвано за заплати на служителите и да се уредят всички неизпълнени плащания и непосредствени разходи за капиталовложения на компанията. Останалите средства ще се вложат в снабдяване със суровини, консумативи, резервни части и други. Така фактически се потвърждават неофициалните информации от последните дни, е консултантът по продажбата на дела на Прамод Митал от 71 на сто – "Мерил Линч", се е спрял на "Арселор" за купувач на комбината. Другият сериозен претендент за българското дружество е украинският милиардер Константин Жеваго. По-късно през деня от КТ "Подкрепа" обясниха, че "Арселор Митал" дава 30 млн. евро за работен капитал срещу ексклузитет от 60 дни, в които сегашният собственик на дружеството и мениджмънтът на комбината да не водят преговори с друг купувач. В офертата на стоманодобивният европейски концерн се предлагат 500 млн. долара за следващите пет години, след като "Арселор Митал" придобие всички активи чрез схемата на несъстоятелност и ликвидация на дружеството. Затова от профсъюза настояват за спешното обявяване на комбината в несъстоятелност. Това обаче надали ще стане толкова бързо. Делото по поисканата от няколко кредитори несъстоятелност на комбината е насрочено за 17 юни От синдикатите обясниха още, че от "Арселор Митал" предвиждат покупка на активи, докато офертата на Жеваго била за акции. Притесненията на профсъюза са, че при покупка на активи, коксохимичното, агломерационното, феросплавното и доменното производства може да останат извън офертата. Жеваго предлага да работи на ишлеме, или да наеме комбината, или да сключи търговски договор и да купи акции на дружеството. За разлика от "Арселор Митал" синдикатите са сключили договор с украинския инвеститор за гарантиране на работните места. Представители на КНСБ и на ръководството на комбината били в момента в Лондон на преговори с Прамод Митал за бъдещето на дружеството, казаха още от КТ "Подкрепа", които нямат свой представител на срещата в британската столица.
Източник: Дарик радио (21.05.2008)
 
Жеваго все още се интересува от Кремиковци Украинският бизнесмен Константин Жеваго, който води преговори за закупуването на най-големия български металургичен комбинат - “Кремиковци”, отбелязва важността на настоящия момент в този процес, коментират украинските медии. “Този етап е изключително важен. Ситуацията в България е специфична – има много усложнения около преговорите с акционери и представители на правителството. В момента въпросите се намират не в търговската сфера, а в юридическата”, отбеляза Жеваго
Източник: Банкеръ (21.05.2008)
 
Декларация за спасяване на "Кремиковци " до президента, премиера, народното събрание и министъра на икономиката и енергетиката, представи днес лидерът на на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. В нея се настоява за незабавни действия на държавата за спасяване на комбината. "Кремиковци" в момента е като пациент на командно дишане и затова КТ"Подкрепа" настоява спешно да бъде обявен в несъстоятелност и да бъде избран нов собственик, каза пред журналисти д-р Тренчев. Лидерът на "Подкрепа" прогнозира, че ако исканията не бъдат чути, то хората ще излязат на улицата.
Източник: Банкеръ (21.05.2008)
 
"Подкрепа" плаши с протести, ако "Арселор Митал" вземе "Кремиковци" КТ "Подкрепа" се обяви против придобиването на "Кремиковци" от "Арселор Митал". Нейният лидер Константин Тренчев заедно с председателя на крилото в комбината Людмил Павлов предупредиха за ефективни стачни действия и протести в София, ако най-големият производител на стомана в света стане собственик на някогашната на българската социндустрия. Причината е, че според тях "Арселор Митал" не искал "Кремиковци", а неговите активи, купени след несъстоятелност и ликвидация, с което не се поемат ангажименти за запазване на работните места в завода и дори възнамерявал закриването на коксохимическото производство, агломерационните мощности и доменните пещи. Това автоматично пък предполагало освобождаване на две трети от персонала (около 4000 души) и беше определено от синдикалната организация като недопустимо. Според Людмил Павлов така в комбината ще останат само електропещите, които да преработват скрап и да захранват линиите за непрекъснато леене и производствата за студено и горещо валцуване. Междувременно стана ясно, че управителният съвет е приел офертата на "Арселор Митал" и е получил заем в размер на 30 млн. евро, съобразно предложения план за спешно финансиране. През целия ден източници на "Дневник" съобщаваха, че само е подписано споразумение за заем, без обаче парите да са преведени. В средата на работния ден това съобщи и облигационер на комбината, но в края на деня корпоративният секретар Божко Бонев, каза, че парите са пристигнали и с тях са били платени всички дължими заплати за март. Той отказа обаче да коментира твърденията на синдикалистите, че новият управителен съвет начело с изпълнителния директор Гунтупали Джаганадам са нелегитимни. Това обаче от дълго време се твърди от Александър Томов, а източници от комбината съобщиха, че липсва съдебна регистрация на новото ръководство, което обаче не беше потвърдено до редакционното приключване на броя. По въпроса за съкращенията Божко Бонев обясни, че в настоящия вид производствените мощности имат потребност от допустим минимум персонал, който в момента е достигнат, и в настоящия вид съкращения не са възможни. Такива можело да има след въвеждане на системи за автоматизация и по-ефективно производство.
Източник: Дневник (21.05.2008)
 
Гръцката "Сидма" изкупи българското си дружество Гръцката компания "Сидма", която се занимава с производството и реализацията на стоманени изделия, изкупи българското предприятие "Сид Пак", съобщиха от компанията. Досега чуждата фирма имаше 75% дялово участие в българското дружество съвместно с израелската "Пекер Плада". Заедно с българската компания гръцката е доизкупила и останалите 50% от румънското предприятие "Сид Пак стийл и конструкшън продуктс". Общата сума на сделката за двете фирми възлиза на 4.7 млн. долара. Компанията "Сид-Пак" е създадена през 2005 г. и се занимава с преработка, търговия и разпространение на стоманени изделия. Дружеството е основен дистрибутор на пернишкия комбинат "Стомана индъстри" в България. Основните клиенти на фирмата са от строителния сектор, промишлеността, производството и земеделието. Бъдещите планове на компанията включват разрастването й и предлагането на услуги в цялата страна. Новият собственик на "Сид-Пак", компанията "Сидма", е най-големият дистрибутор в Гърция на стоманени продукти. Компанията управлява два центъра за стоманени изделия в Румъния и планира бъдещо разрастване и в други балкански страни, обясниха от компанията. Гръцката фирма е част от международния концерн "Виохалко", който има контролни пакети в българските дружества "Стилмет", "София Мед" и "ТепроМетал".
Източник: Дневник (21.05.2008)
 
Лакшми Митал дава 30 млн. EUR заем на брат си Заем от 30 млн. EUR е отпуснала Арселор Митал на металургичния комбинат Кремиковци. Компанията e собственост на Лакшми Митал - брат на сегашния мажоритарен акционер в комбината Прамод Митал. Парите ще бъдат използвани за заплати на служителите и уреждане на плащания на Кремиковци, суровини, консумативи и резервни части, съобщиха от комбината. Превеждането на 30-те милиона не означава, че това е предпочитаният кандидат-купувач, коментираха от федерация Металици към КНСБ. Според профсъюза ставало въпрос за отпуснат кредит по търговски договор. В същото време лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев настоя с декларация до премиера, президента и Народното събрание Кремиковци да бъде спешно обявен в несъстоятелност и да се избере оферта на нов управляващ или нов собственик. Иска се всички инвестиционни намерения да се обезпечат с гаранции от първокласни европейски банки и опция за финансова отговорност. По данни на Подкрепа в офертата на Арселор Митал се предвижда покупка на активи, докато украинският инвеститор предлага да купи акции. Синдикатът се опасява, че в първия случай важни производства може да останат извън офертата. В същото време Жеваго вече е сключил договор с Подкрепа за гарантиране на работните места. От КНСБ са объркани коя от офертите е по-изгодна. В момента представители на КНСБ са в Лондон, за да разговарят с Прамод Митал за бъдещето на комбината.
Източник: Пари (21.05.2008)
 
Батко Митал финтира Жеваго за Кремиковци Компанията Арселор Митал на индийския милиардер Лакшми Митал отпусна 30 млн. евро за спешно финансиране на Кремиковци, съобщиха от металургичния комбинат. По-големият брат на собственика на 71% от металургичния комбинат, Прамод Митал, е обвързал предложението си за спешно финансиране с обещание ръководството на Кремиковци да не преговаря с друг кредитор или инвеститор за срок от 60 дни. Освен това срещу отпуснатите пари Лакшми поискал да се заложат активи на комбината. По този начин индийският бизнесмен опитва да отложи сделката за Кремиковци с 2 месеца, докато той не бъде обявен в несъстоятелност, и да елиминира от наддаването конкурента си - украинския бизнесмен Константин Жеваго. Предложение за спешно финансиране на Кремиковци със 100 милиона долара неотдавна направи и Константин Жеваго. То обаче не беше гласувано от управителния съвет на комбината. Жеваго предложи с тази сума да бъдат закупени суровини и да бъдат раздадени заплати на работниците срещу произведена продукция. С приемането на офертата на Лакшми Митал, индиецът придобива приоритет в надпреварата за комбината, съобщи лидерът на Подкрепа в Кремиковци Людмил Павлов. Надпреварата между Лакшми и Жеваго се развива с променлив успех за двете страни. Доскоро се смяташе, че Жеваго има по-голям шанс да сложи ръка върху Кремиковци. Украинецът дори дойде наскоро в България. Според запознати, той води битката за комбината и по друга линия - чрез изкупуване на облигациите, които са гарантирани с активи на комбината. Подкрепа настоява за спешно обявяване на Кремиковци в несъстоятелност и назначаване на постоянни синдици, съобщи още Людмил Павлов. Тези искания синдикатът е изразил в декларация до президента, председателя на Народното събрание, премиера и до министъра на икономиката. Синдикатът иска също спешно решение за избор на оферта и избиране на нов управляващ или нов собственик на комбината. Настоява се в най-кратки срокове да бъде разработен и оздравителен план за завода. Делото за несъстоятелност на Кремиковци е насрочено за 17 юни. То бе заведено от Софийския градски съд след иск на шестима кредитори. За разлика от Константин Жеваго, синдикатите не са подписали споразумение с Арселор Митал за запазване на работните места в Кремиковци. Според Людмил Павлов, Лакшми Митал не проявявал интерес към добивната част от комбината, което може да струва работните места на около 5000 души. Междувременно от синдикатите в комбината обявиха, че от Арселор Митал предвиждат покупка на активи, докато офертата на Жеваго била за акции. Притесненията на профсъюзите са, че при покупка на активи, коксохимичното, агломерационното, феросплавното и доменното производства може да останат извън офертата. Жеваго предлага да работи на ишлеме, или да наеме комбината, или да сключи търговски договор и да купи акции на дружеството. Представители на КНСБ и на ръководството на комбината били в момента в Лондон на преговори с Прамод Митал за бъдещето на дружеството, казаха още от КТ Подкрепа, които нямат свой представител на срещата в британската столица.
Източник: Монитор (21.05.2008)
 
Печалбата на SuzlonEnergy Ltd за четвъртото тримесечие се покачи Suzlon Energy Ltd., най-големият индийски производител на генератори за вятърни турбини, заяви, че печалбата за четвъртото тримесечие е по-висока с 29% след като продажбите на клиенти в САЩ, Европа и Индия са се увеличили. През трите месеца, до 31 март, нетната печалба е достигнала 4,64 млрд. рупии, в сравнение с 3,59 млрд. рупии за миналата година. Suzlon може да продаде акции в Repower Systems AG, която беше придобита миналата година. Постъпленията са се увеличили с 69% достигайки 49,23 млрд. рупии. (Bloomberg)
Източник: Други (21.05.2008)
 
Ford намалява производството в поделението на Volvo Американският производител на автомобили Ford Motor Co намалява производството в поделението си на Volvo, за да ограничи разходите и потенциалните загуби на шведската луксозна марка. Главният изпълнителен директор Алан Мълали заяви, че желае да намери купувач за марката Volvo. На 4 март, от Ford заявиха, че разработват нов бизнес план, според който Volvo трябва да работи по-автономно, и чиято главна цел е да допринесе за устойчива доходност на Volvo. По рано през годината Ford се съгласи да продаде Jaguar и Land Rover на индийската Tata Motors Ltd за сумата от 2,3 млрд. щ. д. (Ройтерс)
Източник: Други (21.05.2008)
 
ArcelorMittal ще плати 1,2 млрд. долара за Кремиковци Компанията ArcelorMittal се е съгласила да плати 1,2 млрд. долара за Кремиковци, съобщи Bloomberg, позовавайки се на Economic Times. ArcelorMittal се очертава като печелившия кандидат за закупуването на комбината и сделката може да бъде обявена до месец, пише изданието. В понеделник от металургичния комбинат съобщиха, че ArcelorMittal му е отпуснала 30 млн. евро съобразно с предложения си план за спешно финансиране, като част от средствата ще бъдат използвани за заплати на служителите и да се уредят всички неизпълнени плащания и непосредствени разходи за капиталовложения на компанията, а останалите средства ще се вложат в снабдяване със суровини, консумативи, резервни части и други. По-късно през деня от Кремиковци съобщиха, че са изплатили заплатите на всички 8000 работници и служители в предприятието за месеците март и април, като в допълнение са преведени и всички дължими пари за социални придобивки за храна. Миналата седмица Кремиковци получи предложение от страна на „Ворскла Стийл България” ЕООД (свързана с украинския инвеститор Констянтин Жеваго) и от АрселорМитал, като и двете предложения предвиждаха покриване на належащите нужди на компанията. Към момента акциите на Кремиковци добавят 11,57% към стойността си до средна цена 11,22 лв. при прехвърлени 320 дяла.
Източник: Инвестор.БГ (21.05.2008)
 
Димитров: Решението за „Кремиковци” е в ръцете на съда Решението за „Кремиковци” е в ръцете на съда и държавата не може да се намесва повече, заяви министърът на икономиката Петър Димитров. Той допълни, че евентуален протест на синдикатите няма да помогне за избор на оферта за покупката на комбината. До края на седмицата не може да има избор на оферта за „Кремиковци”, както искат синдикатите. Димитров бе категоричен, че след като е поискано от съда да обяви завода в несъстоятелност, решението ще е само съдебно. По думите му правителството ще направи всичко възможно, за да защити интересите на държавните кредитори на Кремиковци – НЕК, „Булгаргаз” и БДЖ, ако бъда обявена несъстоятелност. Отпуснатият от „АрселорМитал” заем от 30 млн. евро не означава, че компанията на Лакшми Митал има повече шансове да влезе като собственик в „Кремиковци”, каза още Петър Димитров. Предложението на Константин Жеваго също е достатъчно конкурентно, добави икономическият министър. По повод исканото от превозвачите намаляване на акцизите за горива Димитров подчерта, че то не може де се случи без консултации с Европейския съюз. В противен случай страната ни е заплашена от сериозни санкции, каза Петър Димитров.
Източник: Дарик радио (22.05.2008)
 
Лакшми брои $1,2 млрд. за “Кремиковци” "Арселор Митал" ще плати 1,2 млрд. долара за "Кремиковци", съобщи "Економик Таймс". Според изданието, компанията на Лакшми Митал, по-големият брат на настоящия собственик Прамод, се очертава като печелившия кандидат за закупуването на комбината и сделката може да бъде обявена до месец. Офертата му предвижда плащането на 200 млн. долара работен капитал и още 500 млн., които ще послужат за модернизация на предприятието. Други 500 млн. ще бъдат изплатени на кредиторите. Ден по-рано баткото отпусна 30 млн. евро на завода за забавени заплати на работниците и за текущи нужди. От "Кремиковци" обявиха, че са изплатили възнагражденията на всички 8000 служители за месеците март и април, като в допълнение са преведени и всички дължими пари за социални придобивки и храна. Преведените 30 млн. евро не гарантират, че Лакшми ще получи дружеството, коментира министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Сумата е само "нелошо оперативно решение за комбината", обяви той. Според министъра "Арселор Митал" не може да влезе като собственик на "Кремиковци" под тази форма. Трябва комбинатът да бъде обявен в несъстоятелност, което се очаква да стане през юни, след заседание на Софийския градски съд. Вторият кандидат за "Кремиковци" е "Ворскла Стийл", свързана с украинския милиардер Константин Жеваго. Параметрите на офертата му, обявени от синдикатите, предвиждат 10 млн. евро за заплати, 90 млн. евро за комбината и 30 млн. евро депозит за екоминистерството като гаранция за изпълнение на екоангажиментите на комбината.
Източник: Стандарт (22.05.2008)
 
Прокуратурата проверява заем на "Кремиковци" Прокурори са влезли в "Кремиковци" във вторник вечерта. Новината бе потвърдена от зам.-министъра на икономиката Нина Радева, която е представител на държавата в борда на предприятието. Шефът на КТ "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов съобщи, че по негови данни трима прокурори са посетили комбината във вторник. Прокурорите проверяват взетия онзи ден заем от 30 млн. евро от по-големия брат на собственика Прамод Митал - Лакшми Митал. Проблемът е, че за подобен заем трябва санкция от синдиците. Точно по техен сигнал прокуратурата е сезирана, тъй като заемът не е бил разрешен от тях. От Софийската градска прокуратура потвърдиха, че са били в комбината по сигнал за заема, но не са открили нередности, включително след разговор със синдика. Прокурорите само проверили офертите за заем и стопанската целесъобразност за него. Вчера от комбината съобщиха, че 11 млн. евро от заема са послужили веднага за изплащане на заплатите на работниците. Зам.-шефката на синдикалната организация "Металурзи" към КНСБ Рени Петрова се похвали, че "Кремиковци" е първото предприятие в страната, което ще влезе в несъстоятелност с изплатени всички заплати на работещите и всички плащания за храна. В момента синдикалният лидер Васил Яначков е в Лондон за поредица от срещи с Лакшми Митал във връзка с преговорите за бъдещо закупуване на предприятието от него.
Източник: Сега (22.05.2008)
 
Arcelor Mittal дава $1,2 млрд. за “Кремиковци” Компанията ArcelorMittal се е съгласила да плати 1,2 млрд. долара за "Кремиковци", съобщи Bloomberg, позовавайки се на Economic Times.ArcelorMittal, се очертава като печелившият кандидат за закупуването на комбината и сделката може да бъде обявена до месец, пише изданието. В понеделник от металургичния комбинат съобщиха, че ArcelorMittal му е отпуснала 30 млн. евро съобразно с предложения си план за спешно финансиране, като част от средствата ще бъдат използвани за заплати на служителите и да се уредят всички неизпълнени плащания и непосредствени разходи за капиталовложения на компанията, а останалите средства ще се вложат в снабдяване със суровини, консумативи, резервни части и други. По-късно вчера от "Кремиковци" съобщиха, че са изплатили заплатите на всички 8000 работници и служители в предприятието за месеците март и април, като в допълнение са преведени и всички дължими пари за социални придобивки за храна. Миналата седмица "Кремиковци" получи предложение от страна на „Ворскла Стийл България" ЕООД, свързана с украинския инвеститор Константин Жеваго, и "АрселорМитал", като и двете предложения предвиждаха покриване на належащите нужди на компанията. Междувременно министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров коментира, че решението за „Кремиковци" е в ръцете на съда и държавата не може да се намесва повече, заяви министърът на икономиката Петър Димитров. Той допълни, че евентуален протест на синдикатите няма да помогне за избор на оферта за покупката на комбината. До края на седмицата не може да има избор на оферта за „Кремиковци", както искат синдикатите. Димитров бе категоричен, че след като е поискано от съда да обяви завода в несъстоятелност, решението ще е само съдебно. По думите му правителството ще направи всичко възможно, за да защити интересите на държавните кредитори на "Кремиковци" - НЕК, „Булгаргаз" и БДЖ, ако бъде обявена несъстоятелност. Отпуснатият от „АрселорМитал" заем от 30 млн. евро не означава, че компанията на Лакшми Митал има повече шансове да влезе като собственик в „Кремиковци", каза още Петър Димитров. Предложението на Константин Жеваго също е достатъчно конкурентно, добави министърът на икономиката и енергетиката.
Източник: Монитор (22.05.2008)
 
Чистят дълговете на “Кремиковци” Решението за съдбата на “Кремиковци” не е в ръцете на държавата, а в съда, обяви вчера икономическият министър Петър Димитров. Той определи като “нелошо” отпускането на 30 млн. евро заем за комбината от фирмата на Лакшми Митал - “Арселор Митал”. Нейната оферта за “Кремиковци” се конкурира с тази на украинския бизнесмен Константин Жеваго. “Кремиковци” има огромни задължения, затова сделката трябва да мине през процедура по обявяване в несъстоятелност, коментира вчера изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Според нея дълговете на дружеството са между 1,2 и 2 млрд. лева. Има борчове към държавата, към наши и чужди частни компании. При тези условия никой разумен инвеститор не би купил “Кремиковци”, тъй като заедно с акциите на дружеството ще придобие и неговите задължения.
Източник: Труд (22.05.2008)
 
UBS продава заеми на занижени цени Швейцарската банка UBS продаде заеми с номинална стойност около 22 млрд. щ. д., за да финансира мениджърската компания Blackrock с 15 млрд. щ. д. UBS заяви, че този ход е с понижен риск, което е важна част от съществуващото финансово преструктуриране. Сделката представлява 7 млрд. щ. д. загуба за UBS на натрупаните активи. Освен това UBS отпусна заем от 11,25 млрд. щ. д. на Blackrock, за да им помогне да финансират сделката. (BBC)
Източник: Други (22.05.2008)
 
Разделение в Time Warner Inc Time Warner Inc и Time Warner Cable Inc заявиха, че ще се разделят на две компании и ще платят на акционерите на Time Warner Cable предишен дивидент от 10 млрд. щ. д. Този ход идва след натиск от страна на инвеститорите към Time Warner да се усъвършенства като чисто медийна компания и да запази цената на акциите си. Time Warner ще замени своя 12,4% дял в TW NY Cable Holding Inc, дъщерна компания на Time Warner Cable, за 80 млн. новоиздадени обикновени акции клас А на Time Warner Cable. Това ще повиши делът на Time Warner в капитала на Time Warner Cable от 84% на 85,2%. (Reuters)
Източник: Други (22.05.2008)
 
Nippon Yusen взима по-високи заеми, заради рекордни цени на корабите Най-голямата японска корабна компания, Nippon Yusen K.K., ще повиши заемните си средства през тази година, включително от Mitsubishi UFJ Financial Group Inc. с 11% до 4 млрд. щ. д., за да плати за по-скъпи кораби. Компанията ще вземе около 50 млн. щ. д. заем за корабни товари, танкер и други кораби, които планира да закупи тази година. Nippon Yusen събират средства, за да увеличи броя на корабите си с около 25% до 1000 през следващите три години при увеличаващото се търсене от Китай за транспортиране на желязна руда и въглища. Световните цени на корабите достигнаха рекорд миналата седмица, докато щатският долар спадна с 7,6% спрямо йената през тази година. (Bloomberg)
Източник: Други (22.05.2008)
 
Mitsubishi Heavy заяви, че продажбите на природосъобразно оборудване ще се увеличат Mitsubishi Heavy Industries Ltd., най-голямата японска строителна компания на електрически централи, прогнозира увеличение с над 50% през следващите четири години на продажбите на съоръжения, предназначени за борба с глобалното затопляне и рекордните цени на петрола. Приходите свързани с енергетиката и околната среда може да се покачат до почти 3 билиона йени, заяви изпълнителният вицепрезидент Ichiro Fukue. Продажбите на предприятията достигна около 1,9 билиона йени миналата година, равни на 60% от общите продажби. Mitsubishi Heavy разработва продукти, включително крайбрежни вятърни кули и електроцентрали, които превръщат въглища в газ, за произвеждането на електроенергия, с които да привлече клиенти, борещи се с въглеродните емисии. (Bloomberg)
Източник: Други (23.05.2008)
 
Нов модерен завод за цинк строят в ОЦК край Кърджали На 120 милиона евро възлиза инвестиционната програма на Оловно-цинковия комбинат (ОЦК-АД) в Кърджали, планирана от собственика на „Интертръст холдинг" Валентин Захариев. Това стана ясно по време на първото от поредицата предвидени обществени обсъждания на намеренията на металургичния бос. Очаква се в резултат на внедряването на свръхмодерните технологии производството на олово и цинк да скочи двойно. Захариев се зарече пред пълната зала, че екологията е негов приоритет №1. Той подчерта, че модернизацията на „рожбата на българо-съветската дружба" от 1956 г. ще гарантира намаляване на вредните емисии в атмосферата, както и снижаване на количествата промишлени отпадъци. Бившият собственик на „Кремиковци" заяви, че с огромната инвестиция се решават проблемите на екологията, условията на труд и конкурентоспособността на световно ниво. Гражданите трябва да са убедени, че новите модерни технологии са съобразени със строгите екологични норми на ЕС, посочи той. Холдингът е единствената промишлена компания, определена от Агенцията за инвестициите като инвеститор първи клас. Временният изпълнителен директор на ОЦК-АД Славея Стоянова представи програмата за инвестициите. Предстои модернизация и разширение на цинковото производство, като за целта ще се построи съвременен пържилен цех с нова модерна пещ „кипящ слой". Съвсем нова система ще се въведе и за производството на сярна киселина. В този цех се предвиждат високоефективни съоръжения за очистване на газовете. Планирано е и строителството на нов, напълно автоматизиран електролитен цех. Здравословните условия на работа са гарантирани от инженеринговата фирма Outokumpo Technology GmbH. Оловният завод пък ще бъде модернизиран с внедряването на технологията „Ausmelt", представена от Рос Андрюс от австралийската едноименна фирма. Андрюс посочи, че същата инсталация е приложена в Германия, което е довело до рязко понижаване съдържанието на прах във въздуха. Технологията позволява да се изхвърля не повече от 1 мг прах на куб. м, драстично се намалява и концентрацията на серен диоксид във въздуха, заяви австралиецът.
Източник: Монитор (23.05.2008)
 
Провеждат открито обсъждане на програма за „Кремиковци” Открито обсъждане на програмата на кандидат-купувача на “Кремиковци” Константин Жеваго ще се проведе в столицата. Организатор на събитието e българският клон на компанията на Жеваго „Ворскла Стийл”. Темата на дебата ще бъдат идеите на „Ворскла Стийл” за възстановяване на производствената дейност на металургичния комбинат и намеренията на Константин Жеваго за бъдещето на дружеството. Засега съдбата на изпадналия във финансова криза завод е изяло в ръцете на съда, след като беше поискано обявяването му в несъстоятелност. Преди дни икономическият министър Петър Димитров подчерта, че предложението на украинецът Жеваго все още е достатъчно конкурентно. Димитров отрече братът на Прамод Митал – Лакшми Митал да има повече шансове за покупка на „Кремиковци” след отпуснатия заем от Арселор на стойност 30 милиона евро.
Източник: Дарик радио (23.05.2008)
 
Акциите на Air France KLM се понижиха Акциите на Air France KLM паднаха почти с 9% след новината, че цените на горивата ще повлияят на печалбата й през тази година. Компанията обяви, че годишната печалба преди данъчно облагане до края на март е 1,15 млрд. евро, повишение от 2,8% спрямо предишните 12 месеца. Авиопревозвачът съобщи за 1,41 млрд. евро печалба от оперативна дейност, но направи прогноза за едва 1 млрд. евро за 2008 г. Air France KLM обвини спада на икономиката в САЩ за влошаването на икономическите резултати през настоящата година. (BBC)
Източник: Други (23.05.2008)
 
NRG отправи оферта за 11 млн. долара към Calpine Електроенергийната компания NRG Energy Inc е направила оферта за закупуване на конкурента си Calpine Corp за около 11 млрд. щ. д. Calpine, която се измъкна от банкрут по-рано през годината, заяви, че разглежда офертата, за да определи дали е достатъчно добра, за да отговори на интересите на нейните акционери. Неочакваното предложение от NRG е пристигнало на 14 май, допълниха от Calpine. Според неговите условия, акционерите ще получат 0,534 акции от NRG за всяка акция на Calpine. Това означава, че една акция на Calpine струва около 22,70 щ. д., като акционерите ще получат премия около 6,7%. (Reuters)
Източник: Други (23.05.2008)
 
Арселор Митал: Преговаряме и с Митал, и с облигационерите в Кремиковци Водим активни преговори за придобиване на „Кремиковци”, както с мажоритарния собственик Прамод Митал, така и с притежателите на облигации, които при евентуално обявяване на несъстоятелност на комбината ще са вероятно най-големият кредитор на завода. Това са казали днес представителите на „Арселор Митал” на поискана от тях работна среща с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, на която са го информирали за хода на преговорите, съобщават от МИЕ. Както е известно, кредитори на дружеството поискаха обявяването му в несъстоятелност от съда. „Нашите намерения са сериозни, даваме не само обещания, а предприемаме реални действия” са декларирали от „Арселор Митал”, припомняйки че наскоро осигуриха заем от 30 млн. евро за комбината, с цел изплащане на заплати, доставка на суровини и решаване на спешни екологични проблеми. Министър Димитров отново е подчертал изискванията на държавата към бъдещия собственик, който и да е той, а именно: бърза реализация на инвестиции в модернизацията и екологичната програма на „Кремиковци” АД, в която трябва да се вложат 100 млн. лв. (а до момента са инвестирани около 21 млн. лв.).
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2008)
 
Жеваго: Кремиковци е декапитализирано, сделката ще се реши до дни Представители на украинския инвеститор Константин Жеваго, кандидат-купувач на "Кремиковци", заявиха на пресконференция, че дружеството е декапитализирано, съобщи БТА. „Физическа инвентаризация на активи на комбината не се е правила от година“, каза Виктор Деменюк от "Ворскла Стийл България" ЕООД. По изчисления на украинския инвеститор капиталът на дружеството към 1 март възлиза на 920 млн. лв., а от началото на годината до март текущите загуби са на стойност 80 млн. лв. Към 1 януари 2008 г. те са били 780 млн. лв. Общият размер на дълга на "Кремиковци" е 1,24 млрд лв. Украинският инвеститор държи 30 на сто от облигациите по заема от повече от 320 млн. евро на комбината и предлага да купи дружеството, след като то мине през несъстоятелност. Виктор Деменюк каза, че "е въпрос на денонощия, за да се реши сделката". Кандидат-купувачът има оздравителна програма, която предвижда за първите пет години след влизане във владение да се инвестират 500-650 млн. долара, а за екопрограмата - около 120 млн. долара. Украинският инвеститор обещава заводът да достигне пълния си капацитет - 2 млн. тона метали годишно. По негови данни сега оборотният капитал се взима с около 30 на сто годишна лихва, докато по света тази лихва е между 6 и 8 на сто. Суровините за комбината няма да се доставят както досега от Бразилия и от Южна Америка, а от Украйна и Русия, с което ще се намалят разходите за транспорт. 30 на сто от продукцията ще е за вътрешния пазар, а останалата - главно за крайни потребители в чужбина. От своя страна представители на другия кандидат купувач – АрселорМитал, заявиха днес, че водят активни преговори за придобиване на комбината както с мажоритарния собственик Прамод Митал, така и с притежателите на облигации, които при евентуално обявяване на несъстоятелност на комбината ще са вероятно най-големият кредитор на завода. Както е известно, кредитори на дружеството поискаха обявяването му в несъстоятелност от съда. Днес акциите на Кремиковци добавиха 3,72 на сто до средна цена 8 лв. при прехвърлени 300 броя.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2008)
 
Стомана Индъстри АД официално открива новия цех за производство на прокатни изделия. Събитието ще се състои във вторник на 3 юни 2008 от 11 ч. В програмата на събитието е предвидено разглеждане на новия цх за производство на прокатни изделия.
Източник: Фирмена информация (24.05.2008)
 
China Merchants е предпочитаният кандидат за закупуването на Wing Lung Китайската Merchants Bank Co. беше предпочетена като кандидат за закупуването на банката от Хонг Конг Wing Lung Bank Ltd., заяви запознат със случая, като по този начин подготви почвата за най-голямото закупуване на банка в града през последните седем години. Merchants Bank води специални преговори с председателя на Wing Lung, Майкъл Ву и семейството му, които желаят да продадат своя дял от 53%. В надпреварата за договаряне с Wing Lung, Merchants Bank победи Industrial & Commercial Bank of China Ltd. и Australia & New Zealand Banking Group Ltd. Wing Lung, семейна банка, създадена през 1933 г. с начален капитал 5 700 щ. д., има 35 клона в Хонг Конг и 12 млрд. активи. На 30 април банката обяви загуба за Q1 след като отписа 61 млн. щ. д. инвестиции в структурно инвестиционни транспортни средства и допълнителни задължения. (Bloomberg)
Източник: Други (26.05.2008)
 
Northwest и Delta получиха законово одобрение Northwest Airlines Corp. и Delta Air Lines Inc., които миналия месец обявиха плановете си за обединяване, получиха финално федерално одобрение да си разпределят приходите и да координират презокеанските полети. Двата американски авиопревозвачи, заедно с Air France, Alitalia, Czech Airlines и KLM Royal Dutch Airlines, искат привилегия, за да работят като една компания за презокеанските полети под обединението SkyTeam. Правителството иска превозвачите да завършат окончателно обединението до 18 месеца, за да си запазят привилегиите и отбеляза, че за националните и международноте полети, неуредени със споразумението, все още важи антитръстовото законодателство. (Associated Press)
Източник: Други (26.05.2008)
 
Silverjet намери 25 млн. щ. д. инвестиция Работещата на загуба бизнес авиокомпания Silverjet е намерила инвеститор от Близкия изток, който да вложи 25 млн. щ. д., за да може превозвачът да продължи да лети. Великобританският авиопревозвач, който лети от лондонското летище Лутън до Ню Йорк и Дубай, се бори с високите цени на горивата и обтегнатите кредитни условия. Ако сделката пропадне ще е необходимо алтернативно финансиране. Към момента Silverjet е единственият изцяло бизнес превозвач, осъществяващ трансатлантически полети, след като конкурентите му EOS и Maxjet спряха да летят. Неизвестният инвеститор ще вложи първоначално 25 млн. щ. д., като ще получи 28% дял в компанията. Според плана, инвеститорът ще налее допълнително 75 млн. щ. д. за бъдещото развитие на превозвача. Все пак пълното придобиване на Silverjet е все още възможно. Преди две седмици от компанията разкриха, че водят преговори за възможна продажба. (BBC)
Източник: Други (26.05.2008)
 
Жеваго обеща да намали посредниците на "Кремиковци" Офертата на украинския милиардер Константин Жеваго за придобиването на 71 на сто от акциите на металургичния комбинат "Кремиковци" предвижда намаляване на броя на фирмите посредници по продажбата на продукцията на завода, съобщи Виктор Деманюк представител на бизнесмена, чиято оферта бе представена официално в петък. Жеваго планира да инвестира в преработвателното предприятие близо 700 млн. долара за възстановяване на производството и за изпълнение на екологичната програма на дружеството. Други 120 млн. долара се предвижда да бъдат вложени за намаляване на замърсяванията, за да се покрият екологичните стандарти и да може предприятието да получи комплексно разрешително за дейността. Без него "Кремиковци" ще трябва да затвори цехове до 2012 г. С 60 долара на тон ще се намалят разходите за транспорт на комбината, тъй като кандидат-купувачът предвижда да внася суровината за производството от Украйна, а не от Бразилия, както е в момента. Синдикатите подкрепят офертата на Жеваго, защото тя включвала конкретни параметри, за разлика от тази на другия претендент – европейския концерн "Арселор", който е собственост на Лакшми Митал – по-големият брат на сегашния основен акционер в "Кремиковци" Прамод Митал. Твърди се, че баткото Митал предлага 1.2 млрд. долара, за да вземе завода. Преди два дни "Економик Таймс" съобщи, че офертата на индиеца предвижда осигуряването на 200 млн. долара работен капитал1 500 млн. долара за модернизация на завода и 500 млн. долара за погасяване на кредитите на предприятието. "Арселор" вече даде заем от 300 млн. долара за текущи нужди, с които бяха платени забавени възнаграждения, но според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров това не дава предимство на концерна в състезанието за мажоритарния дял. Представители на "Арселор"се срещнаха с Димитров в петък и го запознаха с хода на преговорите за придобиването на дружеството, част от които са включвали и разговори с облигационерите, които при несъстоятелност на завода ще са ней-големите му кредитори.
Източник: Медия Пул (26.05.2008)
 
Лилян Вачков: „АрселорМитал” иска да разграби „Кремиковци” Лакшми Митал иска да разграби „Кремиковци”, категоричен е бившият директор на завода Лилян Вачков. По думите му настоящото ръководство на завода работи в защита на индийските интереси в лицето на собственика на „АрселорМитал”. В момента Вачков е назначен като консултант от другия кандидат за закупуване на „Кремиковци” Константин Жеваго. Заемът от 30 милиона лева, предоставен от „АрселорМитал” на „Кремиковци” е даден срещу особен залог на активи, суровини или метали, обясни Вачков. С 11 милиона от тях бяха изплатени заплатите на кремиковските работници за март и април месец. По думите на Вачков обаче другата част от заема е спряна и няма да бъде изплатена, докато „Ареселор” не получи активи на комбината. Според бившия директор на „Кремиковци” настоящото ръководство на завода не е легитимно и изпълнителният директор Гунтопали Джаганатан дори няма работна виза. Вачков подчерта, че сегашният управителен съвет работи в защита на интересите на Лакши Митал, тъй като е отказал предложение на Жеваго за договор за 100 милиона евро с мотив, че офертата трябва да бъде обмислена 10 дни. На следващия ден, добави Лилян Вачков, „Кремиковци” прие заемът от 30 милиона евро от конкурентния кандидат – купувач „Арселор”. Вачков определи поведението на ръководството като „безобразно”. Той подчерта, че Министерството на икономиката и енергетиката не е направило нищо, за да спаси комбината. По думите му заводът отдавна е трябвало да бъде обявен в несъстоятелност.
Източник: Дарик радио (26.05.2008)
 
Жеваго предложи оздравителен план за „Кремиковци” Оздравителен план за „Кремиковци” е предложил кандидат-купувачът на завода ”Ворскла Стийл” на Константин Жеваго. Компанията ще инвестира около 700 милиона долара в изпадналия във финансова криза завод. Това съобщи Виктор Демянюк, президент на „Ворскла Стийл България”. Кремиковци е изпаднало в декапитализация, убедени са от компанията. Разчетите на Деменюк показаха, че комбинатът има дългове в размер на 1,24 млрд. лв., а капиталът му към 1 март 2008 година е едва 920 млн. лв. Предложението на кандидатите включва и незабавно доставяне на суровини, обясни Деменюк. „В момента ние притежаваме на български пристанища необходими запаси от суровини. В момента около 100000 тона суровини са на Пристанище Лом, а 70000 тона суровини са на Пристанище Бургас”, каза Деменюк. Жеваго настоява покупката на комбината да мине през обявяване на несъстоятелност. Виктор Деменюк подчерта, че ще вложат между 500 млн. долара и 650 млн. долара в техника, както и между 60 млн. долара и 120 млн. долара в екологичната програма на „Кремиковци”. Константин Жеваго държи около 30 процента от облигационния заем от над 320 млн. евро. Представителите му са категорични, че ако закупят комбината, заемът ще бъде погасен.
Източник: Дарик радио (26.05.2008)
 
„АрселорМитал”: Намеренията ни за „Кремиковци” са сериозни Нашите намерения са сериозни. Даваме не само обещания, а предприемаме реални действия. Затова осигурихме заема от 30 млн. евро на комбината с цел изплащане на заплати, доставка на суровини и решаване на спешни екологични проблеми, заявиха представители на „АрселорМитал” по време на срещата си с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, съобщиха от МИЕ. Министърът отново подчерта изискванията на държавата към бъдещия собственик, който и да е той, за бърза реализация на инвестиции в модернизацията и екологичната програма на „Кремиковци” АД, в която трябва да се вложат 100 млн. лв., а до момента са инвестирани около 21 млн. лв, допълват от министерството. Представителите на „АрселорМитал” информираха, че водят активни преговори както с мажоритарния собственик Прамод Митал, така и с притежателите на облигации, които при евентуално обявяване на несъстоятелност ще са вероятно най-големият кредитор на завода. Кредитори на дружеството поискаха обявяването му в несъстоятелност от съда.
Източник: Дарик радио (26.05.2008)
 
МОСВ: Компромис за Кремиковци няма да има Компромис с екологичните изисквания към Кремиковци няма да се прави. Това обяви министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос, зададен от депутата от ОДС Яне Янев. Чакъров беше категоричен, че единственият вариант за издаване на комплексно разрешително на предприятието е да се започне там инвестиционна екологична програма. Тук не става въпрос за популизъм, а за сериозни отговорности, които аз поех като отказах издаването на комплексно разрешително първия път, подчерта Чакъров. На въпрос на Яне Янев дали върху него се оказва натиск да издаде комплексно разрешително и да спре налаганите на предприятието санкции за замърсяване екоминистърът отговори, че никой не упражнява такъв натиск. Глобите, които сме наложили няма да бъдат отменени, но това не решава проблема, единственото решение е реализацията на екологична програма, тогава ще съм за положително решение за издаване на комплексно разрешително на комбината, каза министърът. Той припомни, че всички предприятия от сектора отдавна имат издадени комплексни разрешителни и щом те са могли да изпълнят изискванията, трябва и Кремиковци да го направи. Отчитаме факта, че при затваряне на предприятието ще има сериозни социалните последствия, но компромис със здравето на хората и по-добрата екологична среда няма да правя, каза Чакъров. Това, което вие правите до момента, заслужава адмирации, много столичани се надяват да не издадете комплексно разрешително и ако го направите, ще останете в историята като министър, който е спазил екологичното законодателство, а не се е поддал на политически натиск, коментира Яне Янев.
Източник: Дарик радио (26.05.2008)
 
Жеваго: "Кремиковци" е източен "Кремиковци" е декапитализиран, заявиха на пресконференция представители на украинския инвеститор Константин Жеваго, кандидат-купувач на комбината. По изчисления на украинския инвеститор капиталът на дружеството към 1 март възлиза на 920 млн. лв., а от началото на годината до март текущите загуби са на стойност 80 млн. лв. Към 1 януари 2008 г. те са били 780 млн. лв. Общият размер на дълга на "Кремиковци" е 1,24 млрд лв. Украинският инвеститор държи 30 на сто от облигациите по заема от повече от 320 млн. евро на комбината и предлага да купи дружеството, след като то мине през несъстоятелност. Въпрос на няколко дни било да се реши сделката, според Виктор Деменюк. Той добави, че са готови с оздравителна програма, според която през първите пет години ще се инвестират 500-650 млн. долара, а във екопрограмата ще се вложат около 120 млн. долара. От своя страна представители на другия кандидат купувач – АрселорМитал, заявиха днес, че водят активни преговори за придобиване на комбината както с мажоритарния собственик Прамод Митал, така и с притежателите на облигации, които при евентуално обявяване на несъстоятелност на комбината ще са най-големият кредитор на завода.
Източник: Стандарт (26.05.2008)
 
МВР започва да си търси парите от длъжници, като пръв в списъка е "Кремиковци", съобщи вътрешният министър Михаил Миков в парламентарния контрол в петък. Той дори благодари на депутата от ДСБ Иван Иванов, който попита за договора между металургичния комбинат и ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", сключен преди 2 г. Първата ми работа в министерството беше да поискам списък с длъжниците, обяви Миков и увери, че всички ще получат писма с покана да се изплатят. Освен пожарната и полицията се явявала кредитор, а сред задлъжнелите Миков посочи БДЖ и инфраструктурата. От "Кремиковци" не са платени 1,755 млн. лв. плюс 150 хил. лихви.
Източник: 24 часа (26.05.2008)
 
Украинският милиардер Константин Жеваго е подготвил оздравителна програма за "Кремиковци", която предвижда за първите пет години след влизане във владение да се инвестират 500-650 милиона долара, а за екопрограмата - около 120 милиона долара. Това съобщи вчера Виктор Деменюк от компанията, чрез която Жеваго наддава за "Кремиковци"- "Ворскла Стийл България". В началото на тази седмица другият кандидат - индийският собственик на металургичния гигант "Арселор Митал" -Лакшми Митал, заяви, че е готов да налее в "Кремиковци 1,2 млрд. долара Междувременно вчера пък Константин Жеваго обеща заводът да достигне пълния си капацитет - два милиона тона метали годишно, ако го купи. По негови данни сега оборотният капитал се взима с около 30-процентна годишна лихва, докато по света тази лихва е между 6 и 8 на сто.
Източник: Монитор (26.05.2008)
 
“Стомана” работи за американци "Стомана" ще работи с американската "Нюкор", обяви Антон Петров, представител на собственика "Виохалко" за България. Гръцката компания е подписала меморандум за разбирателство с щатското дружество и между двата металургични гиганта ще бъде създаден джойнт-венчър. "Нюкор" има десет стоманодобивни предприятия, чието годишно производство е 25-26 млн. т стоманени продукти. "Стомана" ще продава нови продукти, които ще прави след създаването на съвместна фирма с "Нюкор". Предвижда се производственият обем на "Стомана индъстри" да се увеличи до 2,2 млн. тона.
Източник: Стандарт (26.05.2008)
 
И хората на Жеваго свалиха картите за "Кремиковци" И вторият останал кандидат в наддаването за "Кремиковци" – контролираната от Константин Жеваго компания "Ворскла стийл" показа офертата си за металургичния комбинат. Новорегистрираното дружество е част от финансовата група на украинския милиардер "Финанси и кредит" и планира капиталови инвестиции между 500 и 650 млн. щатски долара, както и между 60 млн. и 120 млн. долара за очистващи съоръжения. Управителят на компанията Виктор Деменюк каза пред "Дневник", че се планират решителни мерки по още няколко направления, които включват – финансово оздравяване, привличане и обучение на персонал, нова търговска политика, изключваща посредниците и директно договаряне на сделките с крайни клиенти, както и жилищно устройство и други социални придобивкиза работещите в "Кремиковци". Виктор Деменюк съобщи и много тревожни цифри за финансовото състояние на комбината, които драстично се различават с тези в счетоводните отчети. По негови данни компанията е на загуба от 80 млн. лв. само за първото тримесечие нагодината, а загубата с натрупване за последните години била 780 млн. лв. Според официалните счетоводни отчети за последните 3 години "Кремиковци" иманатрупани загуби под 600 млн. лв. За 2006 година обаче консолидираният отчет не получи одиторска заверка, а за миналата година все още липсва консолидиран отчет. На въпрос откъде е разликата с официалните документи, той отвърна, че като доставчик на желязна руда под формата на пелети разполага със собствена система за мониторинг. "Много скоро нещата ще излязат наяве и ще видите, че ви казвам истината". Украинецът каза и че "Финанси и кредит" желаят да придобият соц-реликвата след несъстоятелност и пълна инвентаризация, при която на място да се види, дали описаните активи наистина фигурират. Представителят на Жеваго открито сигнализира, че "Кремиковци" се източва, както и че е налице декапитализация, която се прикрива от счетоводни трикове. Деменюк потвърди и че "Руа инвест енд трейд инк" е също част от "Финанси и кредит". Именно тази компания е една от петте поискали обявяването на комбината в несъстоятелност, заради неполучени вземания. По думите му в момента "Финанси и кредит" води преговори с облигационерите и банката представител на комитета от петте най-големи притежатели на дългови книжа. Те по думите му приличили на търг, защото с комитета усилени преговори води и другият кандидат купувач "Арселор Митал". В петък от Министерството на икономиката съобщиха, че отново са разговаряли с представители на "Арселор Митал", без обаче да дават подробности за изхода от разговорите.
Източник: Дневник (26.05.2008)
 
Прамод Митал приключва сделката за Кремиковци до края на седмицата Надпреварата между двамата потенциални инвеститори за придобиването на металургичния комбинат Кремиковци все повече се изостря. Въпросът е дали украинският бизнесмен Константин Жеваго, който притежава 30% от облигационния заем в размер на 320 млн. EUR, ще надделее, или братът на сегашния собственик на комбината Лакшми Митал ще се споразумее с останалите облигационери. Въпрос на денонощия е сделката да бъде решена, каза в петък Виктор Деменюк, представител на Жеваго у нас. Tяхното желание е Кремиковци да бъде купен, след като мине процедура по несъстоятелност. Оздравителната програма предвижда за първите пет години след влизане във владение да се инвестират 500-650 млн. USD, а за еко-програмата - около 120 млн. USD. Украинският инвеститор обещава заводът да достигне пълния си капацитет на производство от 2 млн. тона метали годишно. 30% от продукцията ще са за вътрешния пазар, а останалата - за крайни потребители в чужбина. Според Деменюк Кремиковци е изпаднал в декапитализация. Негови разчети показаха, че комбинатът има дългове от 1.24 млрд. лв., а капиталът му към 1 март 2008 г. е 920 млн. лв. Нашите намерения са сериозни и даваме не само обещания, а предприемаме реални действия, са заявили представителите на Лакшми Митал - другият кандидат-инвеститор за комбината. В петък те са се срещнали с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, за да го информират за хода на преговорите с мажоритарния собственик на Кремиковци АД Прамод Митал.
Източник: Пари (26.05.2008)
 
Стомана Индъстри е най-мощната у нас Гръцката група Сиденор (Sidenor), собственик на Стомана Индъстри, ще създаде джойнт-венчър с американската металургична корпорация Нюкор (Nucor). Новината съобщи Антон Петров, представител на гръцкия концерн Виохалко за България, част от който е Сиденор. У нас Виохалко притежава също така производителите на цветни метали София Мед и Стилмет. Бъдещото сътрудничество на двата металургични гиганта гарантира на предприятията от Сиденор мощно развитие и нови пазари в Северна Африка, Турция и Кипър. Българската компания Стомана Индъстри ще започне да продава нови продукти, които ще усвои след създаването на съвместната фирма, посочи Петров. Предвижда се производственият обем на дружеството да се увеличи до 2.2 млн. т стоманени продукти. Това ще я превърне в най-голямата стоманодобивна фирма в България, прогнозира Петров.
Източник: Пари (26.05.2008)
 
Кремиковци разпнат между братята Митал и Жеваго Предлагаме помощ на колегите от нашумялото шоу "Ясновидци". Последната и най-трудна задача, която могат да поставят пред участващите в него, е да познаят кой ще е бъдещият собственик на "Кремиковци" и по какъв точно начин ще се настани в комбината. А е трудна, защото (поне в момента) "интуицията" им трябва да избира между две силно хипотетични възможности - "Ворскла Стийл България" ЕООД ("Vorskla Steel Bulgaria ЕООD"), контролирана от Константин Жеваго, или "Арселор Митал", собственост на Лакшми Митал - по-големия брат на Прамод Митал (както е известно, Прамод е собственик на "Глобал Стийл Холдинг Лимитид", което притежава "Финметалс Холдинг", а той пък държи 71% от акциите на "Кремиковци"). На пръв поглед вероятността да познаят е 50 на 50. На практика се бъркат доста външни сили и не се знае коя ще надделее. Петър Димитров обяви миналата седмица, че двамата кандидати за "Кремиковци" предпочитат да купят активите му след обявяването му в несъстоятелност. Според информация от източник на агенция Bloomberg, "Арселор Митал" се е съгласил да плати 1.2 млрд. долара за "Кремиковци" (500 млн. долара за покриване на задълженията, 500 млн. долара за модернизация на завода и 200 млн. долара за оборотен капитал). Подобни обещания представители на "Арселор Митал" са дали и пред синдикатите, но сумата е била спомената като инвестиции за дълъг период от време. А ето какво е конкретното им предложение, за което става дума. До обявяването на "Кремиковци" в несъстоятелност "Арселор Митал" обещава да инвестира в него 180 млн. долара. Мениджмънтът на комбината е поискал 47 млн. долара от тях да бъдат предоставени спешно, за да посрещне текущите си задължения. Според синдикалистите обаче срещу този заем "Арселор Митал" е пожелал да бъдат заложени свободни активи на "Кремиковци", както и да му се предостави ексклузивитет от 60 дни, през които мениджмънтът на софийското дружество да не преговаря с други кандидати. Компанията на Лакшми Митал е обещала още като придобие активите на "Кремиковци" след фалита му през следващите пет години да вложи 500 млн. долара. От "Кремиковци" съобщиха, че "Аселор Митал" вече е предоставил заем за 30 млн. евро (въпросните 47 млн. долара) при годишна лихва от 2%. С част от тези средства - 11 млн. евро - били изплатени заплатите и социалните придобивки за храна на работниците и служителите в предприятието за последните два месеца. Други 8 млн. евро от въпросния заем ще бъдат инвестирани в реконструкцията на Конвектор 1 и Електропещ 3 в завода, за да постигне производството необходимите екостандарти. Други 11 млн. евро ще бъдат предназначени за гарантиране на доставки на ключови суровини като коксови въглища и други. Според временния синдик на "Кремиковци" Александър Георгиев, договор за заем обаче не е сключван. Неофициални източници пък твърдят, че на 16 май вечерта в комбината са влезли прокурори, за да проверят въпросния "договор". Представители на конкурента на "Арселор Митал" - Константин Жеваго също съобщиха, че от обещаните 30 млн. евро в "Кремиковци" са постъпили само 11 млн. евро, с които са изплатени заплатите на работниците и служителите. Същевременно икономическия министър е провел на 23 май работна среща с представители на компанията "Арселор Митал" (собственост на Лакшми Митал) по тяхно искане, за да го информират за хода на преговорите си с мажоритарния собственик на комбината Прамод Митал, съобщиха от пресцентъра на министерството. Контролираното от Константин Жеваго дружество - "Ворскла Стийл България", пък точно в този момент представи пред журналисти своята оферта за комбината. Украинците предложиха още миналата седмица 100 млн. долара, за да подпомогнат дейността на "Кремиковци". Но в тяхната оферта не се предвижда залог на активи. Украинците предлагат първо да оздравят комбината и след това да се премине към неговата покупка. Според тях той може да заработи нормално и да постигне рентабилност от 13.5 процента. Това може да стане като се доставят суровини, но не от Бразилия и Аржентина, както е в момента, а от по-близките Русия и Украйна, с което разходите за транспорт значително ще намалеят. Премахването на посредническите компании пък ще стабилизира експортната политика на "Кремиковци". Според шефа на "Ворскла Стийл България" Виктор Демянук дълговете на "Кремиковци" в момента са около 1.240 млрд. лв., като 540 млн. лв. са дългове към търговски дружества (160 млн. лв. към държавните монополисти - НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, 200 млн. лв. към местни компании (За останалите украинците се колебаят дали са 140 млн. долара или 189 млн. долара - са към индийска държавна компания, но техният размер трябва да се докаже), 100 млн. лв. са частни публични задължения и 600 млн. лв. по облигационния заем. Собственият му капитал пък към 1 януари 2008 г. е 920 млн. лв., което значи, че дружеството е декапитализирано, твърдят украинците. Според синдикатите обаче и в двете предложения няма ясни гаранции за това, че "Кремиковци" ще остане работещо предприятие. Не е без значение и че за да се доберат до комбината, и Жеваго, и Лакшми Митал трябва да се споразумеят с неговите облигационери. Нека припомним, че "Кремиковци" е ползвател и гарант с добивното си производство на облигационен заем от 325 млн. евро. Матуритетът на облигациите е седем години, а лихвата им е 12% на годишна база. Според запознати Жеваго (който според неговите представители вече държи 30% от облигациите) е предложил на облигационерите да изплати 100% от заема през следващите десет години, а Митал - да погаси 50% от него за същия период. Притежателите на тези книжа обаче са категорични, че не желаят "Кремиковци" да минава през несъстоятелност, тъй като тогава няма гаранция, че ще продължи дейността си. Както е добре известно обаче, закупуването на "Кремиковци" (като работещо предприятие, а не след обявяването му в несъстоятелност) може да стане по схемата, която приложи и по-малкият брат от фамилията Митал, а именно - да бъде купен неговият приватизатор "Финметалс Холдинг". С тази покупка обаче освен със задълженията на комбината новият собственик трябва да се нагърби и с изплащането на вече неоспоримите 239 млн. лв. неустойки по неизпълнение на приватизационния договор. Тях "Финметалс" дължи на Агенцията за следприватизационен контрол. Или евентуалният купувач рискува следприватизационното ведомство да продаде акциите на "Финметалс"в "Кремиковци" (а те са 71%), за да си удовлетвори вземането. Пътят на несъстоятелността също няма да е лесен. В момента тече дело за обявяването на "Кремиковци" в несъстоятелност по иск на пет фирми ("Пещоремонт" АД, "Либърти фууд енд сървисиз", "Дендрит Бахаров" ООД, ЕТ "Пепо - Петър Ризов" и "Екостил "), чиито вземания са около 5 млн. лева. Следващото заседание на съда по това дело е насрочено на 17 юни. Това обаче съвсем не означава, че тогава той ще се произнесе дали да започне съответната процедура по обявяването на комбината в несъстоятелност. Още повече че в момента "Кремиковци" преговаря с въпросните фирми за извънсъдебни споразумения. Ако това стане, държавата трябва да намери друг начин да го обяви в несъстоятелност. Един вариант е да го направи чрез най-големите му кредитори - държавните монополисти "Булгаргаз" и НЕК. Представители и на двете дружества обаче увериха, че на този етап комбинатът обслужва редовно текущите си задължения, а не е изоставил и разсрочените си плащания. Така че поне към момента двете фирми нямат намерение да подават иск за обявяването на комбината в несъстоятелност. А дори това да се случи, най-вероятно до приключването на делото от "Кремиковци" няма да е останало нищо... освен земята (добре известно е, че тези дела у нас обикновено се точат с години). Не трябва да сме ясновидци, за да предусетим подобно развитие по този сценарий. Достатъчно е само да имаме добра памет и да си спомним какво се случи с "Химко".
Източник: Банкеръ (26.05.2008)
 
Американско-гръцка стоманена сватба Американската стоманодобивна компания Nucor ("Нюкор") ще стъпи и на българския пазар чрез бъдещо съдружие със собственика на пернишкия металургичен завод "Стомана индъстри", съобщи членът на управителния съвет на пернишкото дружество Антон Петров. Предвижда се гръцката компания "Сиденор", която е собственик на "Стомана индъстри", да апортира всички свои активи в ново смесено дружество с Nucor. В него американската компания ще има 34% дял, а гръцката - 66%. Цената на бъдещата сделка, която се очаква да приключи окончателно до края на годината, не се съобщава. Все още не е ясно и името на новото смесено дружество. Освен че ще разширим пазара си, предстои да произвеждаме и продукти с по-висока добавена стойност", казва Петров. Той дава за пример факта, че Nucor е доставчик на специални стомани за автомобилната индустрия - в този смисъл чрез смесеното предприятие специални стомани за автомобилостроенето могат да се произвеждат и в заводите на "Сиденор". "Иначе автомобилната индустрия много трудно те допуска за свой доставчик", обяснява Петров. Стъпването на американския инвеститор и в България не е заплаха за производството на стомана в страната, а тъкмо напротив. Очаква се създаването на смесеното дружество да окаже положително влияние както върху бизнеса на "Сиденор", така и върху развитието на българското производство на стомана. В момента в България се падат по около 250 тона годишно потребление на стомана на човек от населението за разлика от средното потребление в Европа, което е два пъти по-голямо - 500 тона. Съдружието ще доведе и до ръст в металургичното производство в България, което е базов отрасъл за развитието и на други индустрии в страната, изтъкват представителите на "Стомана индъстри". В момента пернишкият завод изнася главно дебели ламарини за Западна и Централна Европа.
Източник: Капитал (26.05.2008)
 
Нов завод в Перник В началото на юни "Стомана индъстри" ще открие нов завод за производство на т.нар. дълги продукти (армировъчна стомана и стоманени пръти, използвани основно за бетонови конструкции), съобщиха още оттам. Очаква се новият комбинат да произвежда продукция за около 600 млн. евро годишно, като половината от нея ще е насочена за експорт. Инвестицията в новите съоръжения е 140 млн. лв. Общите инвестиции на "Виохалко" в страната надхвърлят 250 млн. евро. "Ще започнем с производство на бетонно желязо, а перспективата е да произвеждаме дълги продукти и от специални стомани. По този начин ще захраним и термокалибровъчния ни цех", обяснява Антон Петров. Новият завод е изграден на базата на линията "Даниели", която "Стомана индъстри" купи от фалиралия завод "Камет", но след това капацитетът й бе увеличен значително - от 200 на 800 хил. тона. В момента българският пазар на този тип стоманени изделия е около 400 хил. тона годишно и се задоволява от местно производство и внос. Очаква се след пускането на новия завод на "Стомана индъстри" страната да се превърне от нетен вносител в нетен износител на армировъчна стомана.
Източник: Капитал (26.05.2008)
 
Sumitomo Metal Mining се насочва към проекти за мини в чужбина Sumitomo Metal Mining Co., най-големият японски прозводител на никел, увеличава усилията си да разработи мини за никел и мед в чужбина, заради нарастващите цени на рудата. Япония не разполага с медни и никелови рудници и се конкурира с Китай и Южна Корея за световните залежи на полезни изкопаеми. Sumitomo Metal Mining, която планира за три години, до 2010 г., да инвестира 140 млрд. йени в производството и в мини, предвижда 34% спад на нетните доходи за тази година. Компанията планира да развие поне една медна мина в чужбина до 2011 г. Японският производител проучва възможностите за проекти свързани с никелови руди, включително разширяване на преработвателната й дейност на Филипините. (Bloomberg)
Източник: Други (27.05.2008)
 
Френска компания ще отваря завод за ядрено гориво в САЩ Френският ядрен производител Areva обяви, че негово дъщерно дружество е подписало договор за 2,7 млрд. щ. д. с американското енергийно министерство за построяването и управлението на завод за производство на ядрено гориво в Южна Каролина. В завода ще се смесва остатъчния плутоний от оръжия с уранов оксид, за производството на горивни пелети за промишлени ядрени реактори. Areva вече произвежда подобно смесено оксидно гориво в завод във Франция. (CNN)
Източник: Други (27.05.2008)
 
Boston Properties заяви, че ще купи сграда на GM Boston Properties Inc каза, че е сключила сделка за купуването на сградата на General Motors в Манхатън, заедно с още три сгради от строителния предприемач Хари Маклоу за около 3,95 млрд. щ. д. Boston Properties, която притежава и управлява офис сгради, заяви, че ще придобие имотите чрез джойнт-венчър с неизвестни засега партньори. Компанията обяви, че ще плати около 1,47 млрд. щ. д. в брой и други 10 млн. щ. д. на публични дружества с дялово участие. Освен това компанията се съгласи да поеме 2,47 млрд. щ. д. задължения. (Reuters)
Източник: Други (27.05.2008)
 
Петър Димитров: Ще има наддаване за "Кремиковци" При всички случаи ще има наддаване между кандидат-купувачите за "Кремиковци" и който има повече пари, ще се окаже по-добър, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Министър Димитров смята, че за правителството е важно да не се намали обемът на произвежданата продукция. Това може да се случи, ако новият собственик няма достатъчно финансов ресурс и суровини. Засега кандидат-купувачите са готови да предоставят търговски кредити за нормалното функциониране на комбината, обясни Петър Димитров. Според него проточването във времето на продажбата не зависи от държавата, тъй като има процедури, които не могат да бъдат прескочени. На въпрос дали държавата има определени предпочитания за новия собственик на „Кремиковци”, Димитров отказа да коментира. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и посланикът на Германия Михаел Гайер днес подписаха споразумение за техническо сътрудничество с Германия. Споразумението предвижда Германия да ни предостави 4 милиона евро за програми за насърчаване на икономиката и заетостта, на професионалното обучение, на метрология и за регионалното развитие на Родопите.
Източник: Дарик радио (27.05.2008)
 
Оловно-цинков комплекс (ОЦК) ще се обединява с Горубсо-Мадан. На 10 юли е Общото събрание на акционерите на ОЦК, на което ще се гласува за възлагане на борда на дружеството да предприеме действия за обединяване на ОЦК АД с Горубсо-Мадан АД. През януари стана ясно, че ОЦК е отправило предложение към Интертръст Холдинг за придобиване на всички притежавани от холдинга акции в капитала на рудодобивните дружества Горубсо-Мадан АД и Горубсо Роф АД. Става въпрос за 328 774 акции от Горубсо-Мадан АД, както и за 147 600 акции от капитала на Горубсо Роф АД.
Източник: Стандарт (27.05.2008)
 
Облигационери: Близо сме до споразумение с "Арселор Митал" за "Кремиковци" Комитетът на облигационерите, които притежават 50% от дълговите книжа, гарантирани от "Кремиковци", е близо до подписване на споразумение с "Арселор Митал". Това съобщи източник на "Дневник", представляващ една от финансовите институции, членуващи в комитета. Според него офертата на световния лидер в стоманопроизводството е най-добрата получена до момента и сега всичко е предмет на уточняване между адвокатите на заинтересуваните страни. "Константин Жеваго иска завода, без да плаща пари за него. Сигурни сме, че знае как да печели от него, но преди това трябва да поеме неговите задължения", обясни източникът. Той допълни, че през април украинският милиардер е предложил 25 млн. евро за плащане по облигационната емисия с номинал 325 млн. евро, а за останалата част от главницата е поискал преструктуриране, което е било отхвърлено. За разлика от Константин Жеваго компанията, която се контролира от брата на настоящия мажоритар на "Кремиковци", е поела директни ангажименти за инвестиции, а украинецът се е ангажирал с цифри едва след като намеренията на "Арселор Митал" бяха публично огласени от медиите, заяви облигационерът. Вчера пред "Дарик радио" друг представител на комитета - Анжело Москов, който председателства инвестиционния фонд QVT, каза, че ако Жеваго наистина притежава 30% от кремиковските облигации, то ще е добре да докаже това, но до момента групата на украинския милиардер "Финанси и кредит" не е доказала, че притежава такъв обем от дълговите книжа. Както е известно, намеренията на "Арселор Митал" са да инвестират в "Кремиковци" до 700 млн. долара, а за придобиването му да отделят до 650 млн. долара, които включват и разплащане с облигационерите. Както в петък стана ясно, намеренията на "Финанси и кредит" са да инвестират 650 млн. долара в следващите 5 години, но за разплащането с облигационерите не дадоха подробности. Междувременно вчера рейтинговата агенция "Мудис" съобщи, че е повишила кредитния рейтинг на "Арселор Митал" до Ваа2. Причина за това е доброто представяне на гиганта от началото на годината, което компенсира дори и нарастващата му задлъжнялост.
Източник: Дневник (27.05.2008)
 
За 10 юли е насрочено Общо събрание на акционерите на "Оловно цинков комплекс" (ОЦК)- Кърджали , на което ще се гласува за възлагане на Управителния съвет на дружеството да предприеме действия за обединяване дейността на ОЦК АД с Горубсо-Мадан АД, съобщи ОЦК чрез БФБ-София.УС ще посочи на ОСА най-добрата правна и икономическа форма за преобразуване на двете дружества.
Източник: Монитор (27.05.2008)
 
Жеваго изкупил дълговете на Митал Украинският кандидат-купувач на “Кремиковци” Константин Жеваго е изкупил на борсата близо 30% от облигационния заем от 325 млн. евро, срещу който преди две години сегашният собственик на комбината Прамод Митал заложи основни акции на предприятието, научи “Новинар”. Покупката на част от този заем под формата на облигации означава на практика, че Жеваго може да блокира всяко решение на бондхолдерите – носителите на облигации, обясниха запознати. Това може да повлияе и при избирането на нов собственик на “Кремиковци”, добавиха те. Междувременно вчера икономическият министър Петър Димитров заяви, че кандидатите за комбината – “Ворскла стийл” на Жеваго и “Арселор Митал”, собственост на брата на Прамод Митал – Лакшми, са готови да отпуснат кредити за нормалното функциониране на комбината до сключването на сделка с един от кандидатите.
Източник: Новинар (27.05.2008)
 
Акциите на Arcelor Mittal са поскъпнали 24 пъти за последните пет години Стоманодобивната компания Arcelor Mittal, собственост на индийския милиардер Лакшми Митал, се търгува пи коефициент цена/печалба (P/E) от 13,5 и има 142 млрд. долара пазарна капитализация. 43% от капитала на компанията са собственост на семейството на Лакшми Митал. Дружеството има 78,6% ръст на консолидираните продажби за 2007 г. до 105,2 млрд. долара, спрямо 58,9 млрд. долара за 2006 г. Ръстът е генериран както от поскъпването на черните метали, така и от придобивания на заводи. Повишението на консолидираната печалба е 96% до 10,4 млрд. долара за 2007 г. спрямо 2006 г. Основни конкуренти на Arcelor Mittal са немската ThyssenKrupp AG (20,23 млрд. евро капитализация), United States Steel Corp (20,3 млрд. долара) и други с далеч по-малка капитализация от тази на Arcelor Mittal. Акционери в компанията са над 200 институционални инвеститори, които притежават 38% от акциите. Коефициентът цена/продажби (P/S) на дружеството е 1,34, a PEG на база петгодишни прогнози е 2,65. През последната година компанията работи при норма на печалбата от 9,85%. (Приложение word file Akciite na Arcelor Mittal)
Източник: Инвестор.БГ (27.05.2008)
 
133% увеличение на приходите на Lenovo Lenovo Group, четвъртият по-големина производител на компютри в света, обяви 133% увеличение на приходите за първото тримесечие. Общата печалба до 31 март е 140 млн. щ. д. Общите постъпления са се покачили с 13,5%, достигайки 3,7 млрд. щ. д. продажбите в Китай, които са около една трета от общите приходи, са по-високи с 18% и достигат 1,29 млрд. щ. д. за първото тримесечие. Увеличението на продажбите в Европа, Африка и Близкия Изток е 30%, като стойността им е 879 млн. щ. д. Покачването в САЩ и останалите държави в Америка е едва 9%, достигайки 1 млрд. щ. д., казаха от Lenovo. За цялата фискална година, приключваща на 31 март, печалбата се е увеличила с 201% до 484 млн. щ. д., като продажбите са се покачили с 17% до 16,4 млрд. щ. д. (AP)
Източник: Други (28.05.2008)
 
Vodafone обяви промените с напускането на Сарин Арун Сарин, главният изпълнителен директор на Vodafone, който защити превъзходство на компанията сред мобилните оператори чрез навлизане на нововъзникващи пазари, обяви напускането си на поста. Той заяви, че е постигнал всичко, което е бил планирал. Неговото място ще се заеме от заместника му, Виторио Колао през юли. Анализаторите приветстваха спокойната смяна на върха в най-големия мобилен оператор на света, но заявиха, че промяната идва по-рано от очакваното. При управлението на Сарин, компанията навлезе на бързоразвиващи се пазари като Индия и Турция и въведе нови тарифи и продукти за услуги като сваляне на игри и музика от Интернет за привличането на клиенти в по-развитите европейски държави. (Reuters)
Източник: Други (28.05.2008)
 
Daylight Resources Trust се съгласи да купи Cadence Energy Канадската петролна компания Daylight Resources Trust се съгласи да купи Cadence Energy Inc. за около 301 млн. канадски долара, за да увеличи собствеността си на нефтени залежи в северозападна Албърта. Акционерите на Cadence ще получат по 0,47 акции на Daylight trust за всяка една обикновена акция на Cadence. Другият вариант е за всяка акция да им се изплати по 5,32 к. д. в брой. Общите плащания в брой са ограничени до 30 млн. к. д. Сделката, която първо трябва да се одобри от регулаторния орган и от акционерите, е планирана да приключи в края на юли. В случай, че друга компания купи Cadence, тогава Daylight ще трябва да получи 9 млн. к. д. компенсация. (Bloomberg)
Източник: Други (28.05.2008)
 
Синдикатите бързат да предрешат сделката за “Кремиковци” в полза на Жеваго Компания "Ворскла стил - България", част от Група "Финанси и Кредит" на украинския бизнесмен Константин Жеваго, кандидат за покупката на комбинат "Кремиковци", подписа във вторник меморандум за съгласие със синдикатите в комбината, съобщиха от комбината. Според подписания документ компанията – кандидат купувач - се задължава да изпълни по-рано обявените мерки за съживяване на комбината и плана за жизнеспособност, посочва пресцентърът. Синдикатите са заявили поддръжката си за "Ворскла стил – България". Меморандумът е бил подписан от лидерите на профсъюзните организации в комбината Васил Яначков и Людмил Павлов и от изпълнителния директор на "Ворскла Стил - България" Виктор Деминюк в присъствието на президента на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, консултанта и бивш директор на комбината Лилян Вачков и други представители на обществени организации. Компанията на Жеваго е готова незабавно да достави 170 000 т суровини на комбината, които вече били на пристанищата в Лом и Бургас. Фирмата ще вложи и 90 млн. долара оборотен капитал. От тях са постъпили вече 1.5 млн. долара, необходими за погасяване задълженията на комбината за работна заплата. Ръководството на "Ворскла Стил - България" потвърждава намерението си да запази дейността на комбината, да инвестира до 720 млн. долара до 2012 г., необходими за модернизация на производствените мощности, технологично обновление, екологични проекти и социални програми, водещи до обезпечаване на работещите в завода. Другият сериозен кандидат за покупката на “Кремиковци” е металургичният гигант “Арселор Митал” на индийския милиардер Лакшми Митал, брат на досегашния собственик на българския комбинат Прамод Митал.
Източник: Медия Пул (28.05.2008)
 
Компанията "Ворскла Стил България", част от Група "Финанси и Кредит" на украинския бизнесмен Констянтин Жеваго, кандидат за покупка на "Кремиковци", подписа Mеморандум за съгласие с представители на българските профсъюзи - НФ "Металици", ОБСО Кремиковци, НФ "Металургия" и ФСО "Подкрепа", съобщи пресцентърът на компанията. Съгласно този документ компанията се задължава да изпълни по-рано обявените мерки за съживяване на металургичния комбинат и плана за жизнеспособност, посочва пресцентърът. От своя страна, профсъюзните организации са заявили своята поддръжка на действията на "Ворскла Стил България". Меморандумът е бил подписан от лидерите на профсъюзните организации в комбината Васил Яначков и Людмил Павлов и изпълнителния директор на "Ворскла Стил България" Виктор Деминюк, в присъствието на президента на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, консултанта и бивш директор на комбината Лилян Вачков и други представители на обществени организации. „По този начин профсъюзите окончателно са заявили поддръжката си за програмите на инвеститора, които ще доведат до възраждането на комбината без съкращения на работни места“, се посочва в съобщението. „Компанията е готова незабавно да достави 170 000 тонa суровини на комбината. Суровините са вече в пристанищата на Лом и Бургас. Фирмата има и ангажимент да инвестира 90 млн. долара като оборотен капитал. От тях са постъпили вече 1,5 млн. долара, необходими за погасяване задълженията на комбината за работна заплата“, казват още от кандидат-купувача, който е в надпревара за завода заедно с „Арселор Митал“. Ръководството на "Ворскла Стил България" заявява решението си да запази металургичния комбинат, да инвестира до 720 млн. долара до 2012 г., необходими за модернизация на производствените мощности, технологично обновление, екологични проекти и социални програми, водещи до обезпечаване на работещите в завода.
Източник: Инвестор.БГ (28.05.2008)
 
Синдикатите на "Кремиковци" подадоха ръка на украинския милиардер Константин Жеваго, който от месеци е сред кандидат-купувачите на българското предприятие. Компанията му "Ворскла стил - България" подписа меморандум за съгласие с лидерите на двата профсъюзите Васил Яначков и Людмил Павлов вчера. С него Жеваго обещава да изпълни по-рано обявените мерки за съживяване на комбината и плана за жизнеспособност. Другият претендент за предприятието е "Арселор Митал".
Източник: Сега (28.05.2008)
 
„Ворскла” подписа меморандум с профсъюзите в „Кремиковци” Компанията "Ворскла Стил България" на украинския бизнесмен Константин Жеваго, която иска да купи "Кремиковци", подписа Mеморандум за съгласие с на профсъюзите, съобщиха от компанията. Съгласно този документ компанията се задължава да изпълни по-рано обявените мерки за съживяване на металургичния комбинат и плана за жизнеспособност, се посочва в съобщението. От своя страна профсъюзните организации са заявили своята поддръжка на действията на "Ворскла Стил България". По този начин профсъюзите окончателно са заявили поддръжката си за програмите на инвеститора, които ще доведат до възраждането на комбината без съкращения на работни места, се посочва в прессъобщението. Компанията е готова незабавно да достави 170 000 тонa суровини на комбината. Суровините са вече в пристанищата на Лом и Бургас. Фирмата има и ангажимент да инвестира 90 млн.долара като оборотен капитал. От тях са постъпили вече 1,5 млн. долара, необходими за погасяване задълженията на комбината за работна заплата. Ръководството на "Ворскла Стил България" заявява решението си да запази металургичния комбинат, да инвестира до 720 млн.долара до 2012 г., необходими за модернизация на производствените мощности, технологично обновление, екологични проекти и социални програми, водещи до обезпечаване на работещите в завода.
Източник: Дарик радио (28.05.2008)
 
Indian Oil обяви загуба за първото тримесечие Най-голямата нефтена рафинерия в страната, Indian Oil Corp., обяви първата си загуба, след като субсидиите не успяха да компенсират загубите от продажбата на горива на цени под себестойността им. Загубата за първото тримесечие е 4,14 млрд. рупии в сравнение с 16,1 млрд. рупии печалба година по-рано. Постъпленията са се увеличили с 33% до 717,9 млрд. рупии. Indian Oil, която контролира 40% от националния нефтопреработвателен капацитет, реализира загуба след като продаваше горива на цени по-ниски от тяхната себестойност, докато цените на суровия петрол се покачваха. Компанията получи 75,4 млрд. рупии в облигации през Q1, за да покрие загубите. (Bloomberg)
Източник: Други (29.05.2008)
 
Alitalia иска спешна финансова помощ Затрупаният с дългове италиански авиопревозвач Alitalia предупреди, че се нуждае от спешна финансова помощ, за да се справи с кризата. Наскоро компанията се спаси от банкрут след като получи държавен заем от 300 млн. евро. След като предложението за изкупуване от Air France-KLM отпадна, положението на Alitalia остава неясно. Освен това авиопревозвачът обяви нетна загуба за 2007 от 495 млн. евро. Това е по-малко от загубата през 2006 – 626 млн. евро. Авиокомпанията, която дължи 1,35 млрд. евро, обясни, че загубите са следствие от повишаващите се цени на горивото, непрекъснатите конфликти в сектора, които отблъскват пътниците и конкуренцията на нискотарифните компании. (BBC)
Източник: Други (29.05.2008)
 
Mesa Air заплашва с банкрут до юли Mesa Air ще обяви фалит до края на 20 юли и ще съкрати 700 служители, ако прекратяването на договора за местни полети на Delta Air Lines Inc. се забави и Mesa не успее да пренасочи неизползваните й самолети. Michael Lotz, президент и изпълнителен директор на Mesa, каза, че компанията няма да може да направи задължителните плащания към облигационерите и че може да възникне риск от просрочване на лизинга за самолетите. Коментарите се появиха, след като авиопревозвачът се опита да потърси съдебна забрана, с която да спре решението на Delta за прекратяване на договора с Freedom Airlines, дъщерно дружество на Mesa. Договорът е за 20 млн. щ. д. месечно или 20% от общия приход на Mesa за 2007. (CNN)
Източник: Други (29.05.2008)
 
Томов на разпит за “Кремиковци” Над два часа на разпит в Национална следствена служба беше шефът на "Кремиковци" Александър Томов. Прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за обсебване във връзка с проверка за липси от складове на "Държавен резерв" на територията на комбината. В рамките на разследването са разпитани всички шефове на комбината, каза наблюдаващият прокурор Калин Софиянски. Установени са липси на въглища на стойност 5 млн. лева, които не са възстановени. Оказа се, че няма кражби, а само забавяне при възстановяването на материали при заменки, обясни Томов на излизане. Липсващите въглища са ползвани, но всичко е протоколирано. Те са влезли в комбината заради лошо снабдяване през зимата на 2006-2007 г. До 2-3 седмици ще приключи сделката за "Кремиковци", каза още Томов. Става въпрос за вливането на голям инвеститор, за мащабна промяна и за наливането на много пари, обясни той. Повече мога да кажа след 10 юни, обяви той. В екопроекти спешно трябва да се вкарат 25-30 млн. евро, за да се получи комплексно разрешително, каза още Томов.
Източник: Стандарт (29.05.2008)
 
КЦМ Трейд- цветът на цветните метали КЦМ Трейд ЕАД е търговско дружество и част от групата компании, собственост на КЦМ 2000 АД. Дейността на фирмата обхваща пълния цикъл на пазарно проучване и търговия на цветни метали и суровините за тяхното производство. Приоритетни в работата на дружеството са обезпечаването на суровинен ресурс за производство на цветни и благородни метали и продажбата на готова продукция на международния и вътрешен пазар, свързани с дейността на най-големия производител на олово, цинк и сребро в Югоизточна Европа, а именно КЦМ АД – Пловдив.Бизнесът на КЦМ Трейд ЕАД има определено борсов характер и е свързан с котировките на Лондонската метална борса и Лондонската асоциация за благородни метали, където металите с качество КЦМ имат дългогодишна регистрация. Международният пазар на цветни и благородни метали е изключително динамичен. Той е свързан с високи флукциации в цените, бързо променящи се тенденции, повлияни както от фундаментални фактори на пазара, така и от сериозно участие на инвестиционните фондове. Борсовата търговия с цветни и благородни метали е твърде динамичен, но в същото време унифициран процес и изисква висок професионализъм , свързан с познаване в детайли на правилата и инструментариума за неговото управление, както на физическия, така и на борсовия пазар. Доброто познаване на борсовия инструментариум и участието на Лондонската метална борса по хеджиране на ценовия и финяансовия риск е от особено значение за дейността на нашата фирма. Нашата пазарна стратегия е свързана със създаване и поддържане на позиции на дългосрочно търговско сътрудничество с партньорите ни както на българския, така и на международния пазар. Ако ме попитате как виждам развитието на фирмата в бъдещите 5 години, ще отговоря, че нашите маркетингови и търговски проекти за развитие са свързани приоритетно с цялостната инвестиционна и иновационна политика на групата КЦМ 2000 АД. КЦМ Трейд следва да отговори на изискванията за осигуряване на необходимата структура от суровини и обезпечаване на пазарни ниши за готовата продукция на две нови съвременни производства на цинки оловои техните изделия в рамките на следващите 3-4 години, което е сериозно предизвикателство за нас, от една страна, но от друга, е предпоставка за устойчивост в развитието на фирмата, каквато е и основното мото на групата като цяло. Извън групата КЦМ Трейд си е поставила за цел разширяване на пазарните си позиции в общия комплекс на цветните метали и техните суровини в региона на Балканите.
Източник: Пари (29.05.2008)
 
Александър Томов беше разпитван близо 2 часа Близо два часа Александър Томов дава показания в сградата на Националното следствие по делото, което прокуратурата образува за невъзстановените въглища от държавния резерв, съхранявани в дружеството "Кремиковци" на стойност 5 милиона лева. На излизане Томов, който е член на управителния съвет на дружеството, коментира, че е останал удовлетворен от това, че в "Кремиковци" нямало кражби и "хората не са крали". Има забавяне във възстановяването на материалите, каза Томов. Според него трябва да се направят съществени промени в управлението на резерва. Не намирам за нормално военновременни запаси на държавния резерв да се съхраняват или охраняват в частна фирма, заяви той. Целият държавен резерв, съхраняван в "Кремиковци", трябва да се изнесе от там, да се охранява от полицията, за да не възникват недоразумения в бъдеще, заяви Томов. По неговите думи е установено, че дружеството е използвало от съхраняваните въглища поради лошо снабдяване и липсата на вагони през зимата на 2006-2007 година. Тогава е било взето решение как да бъде компенсирана държавата, допълни той. Според прокуратурата, липсите още не са възстановени, а събраните материали по случая са в 8 папки, изготвени за близо 2 месеца. От прокуратурата уточниха, че в края на тази или началото на следващата седмица ще стане ясно дали ще има повдигнати обвинения. Обвинителите ще решат дали има извършено престъпление с употребата на въглищата в частното дружество. В началото на февруари служители на Държавната агенция "Национална сигурност" запечатаха складовете на Държавния резерв в комбината "Кремиковци" в присъствието на представители на прокуратурата. Тогава бе съставен протокол за липсващи количества цветни метали и въглища. Сагата с продажбата на комбината трябва да приключи бързо, оптимист съм, че въпросът ще приключи до две-три седмици, каза Томов. Според него трябва спешно да се вложат 25-30 милиона евро за съобразяване с екологичните изисквания към дружеството. Заводът трябва да бъде запазен в неговата цялост и това е неговата сила, коментира Томов.
Източник: Дневник (29.05.2008)
 
Oki Electric продава 95% от производството си на чипове на Rohm Японският производител на телекомуникационно оборудване, Oki Electric Industry Co. ще прекрати производството на чипове и ще продаде 95% от тази дейност на Rohm Co. на 1 октомври. Oki и Rohm оцениха производствената част на 90 млрд. йени и ще определят цената на сделката след като уточнят някои допълнителни подробности, заявиха от двете компании. Oki последва Hitachi Ltd. и Mitsubishi Electric Corp., които също прекратиха производствата си на чипове заради засилващата се конкуренция. Компанията също така планира да отдели бизнеса си с телекомуникационно оборудване, за да наблегне на по-доходни продукти като автоматични касиерски машини и индустриални принтери. От Oki заявиха, че доходите от производството на чипове за мобилни телефони, автомобили и плоско екранни телевизори ще се повишат с 1,1% до 135 млрд. йени или 19% от общите приходи на компанията. (Bloomberg)
Източник: Други (30.05.2008)
 
British Energy затваря централи Ядрената компания British Energy обвини затварянето на две от електроцентралите й за разочароващите резултати. Доходите преди данъчно облагане за година до края на март са GBP 538 млн., по-малко с 32% от миналата година. Проблемите с реакторите в централите Hartlepool и Heysham 1 доведоха до тяхното затваряне. В момента British Energy води преговори с различни енергийни компании, които смятат да я закупят. Британската Centrica, френската EDF, немската RWE и испанската Iberdrola се интересуват от бъдеща сделка. British Energy заяви още, че двете спряни централи са на път да подновят работа по-късно през годината. (BBC)
Източник: Други (30.05.2008)
 
JetBlue отлага поръчката към Airbus JetBlue Airways Corp. смята да забави увеличението на броя на самолетите си, като заяви, че ще отложи с 4-5 години закупуването на 21 нови машини Еърбъс, тъй катосе опитва да се справи с покачващите се цени на горивата. Самолетите А320, които бяха планирани за доставка между 2009 и 2011, ще се поръчат за 2014 или 2015. Със забавянето на доставката, JetBlue ще може да отложи плащанията за самолетите и ще си спестят допълнителните оперативни разходи за машините. През 2008 JetBlue смята да купи 9 нови А320 и да продаде същото количество до края на годината, заяви говорителят на компанията, Браян Болдуин. В същото време, от JetBlue добавиха, че ще предложат облигации за 160 млн. щ. д., които могат да се обърнат в акции. (CNN)
Източник: Други (30.05.2008)
 
Руски милиардери създават световен металургичен гигант Руските милиардери Алишер Усманов и Владимир Потанин подписаха меморандуми за сътрудничество. Бизнесмените възнамеряват да създадат една от най-големите в света миннодобивни и металургични компании, обединявайки активите си, съобщи Би Би Си. Олег Дерипаска също е получил покана да се присъедини към алианса. Основа на бъдещата компания ще бъдат "Металлоинвест" (50% са собственост на Усманов) и "Норникел" (Потанин притежава над 30% от акциите). Потанин и Усманов смятат, че 5-7 години ще са им необходими за създаването на глобална компания. Обемът на предполагаемите инвестиции се оценява на 50-60 милиарда долара.
Източник: Дума (30.05.2008)
 
Профсъюз иска разследване на дейността на УС на „Кремиковци” Най-големият български профсъюз „Подкрепа”, в който членуват повече от 2650 работници от металургичния комбинат „Кремиковци”, се обърна към главния прокурор с искане да започне разследване на дейността на Управителния съвет на металургичния комбинат „Кремиковци”, действащ от името на собственика на предприятието Прамод Митал, се казва в съобщение на профсъюза. Ръководството на профсъюза е било информирано, че към настоящия момент Управителният съвет на комбината е нелегитимен и няма право да взема решения, поради липса на кворум – необходимите 2/3 от членовете на Управителния съвет, казват синдикатите. Профсъюзните лидери са обезпокоени и от факта, че липсва официален статут на настоящия изпълнителен директор на „Кремиковци” АД, Джаганадам, който е нелегитимен, поради отказ за вписване от Агенцията по вписванията и липсата на работна виза. Според синдикатите Джаганадам има само туристическа виза за пребиваване у нас, която не му дава юридически прaва да подписва документи и споразумения от името на „Кремиковци” АД. Според профсъюза, са обезпокоителни и процесите, свързани с опитите за прехвърляне на част от активите на комбината от страна на нелегитимния Управителен съвет и псевдо-директора на Кремиковци, които могат да бъдат квалифицирани като финансови машинации и поставят под заплаха бъдещето на предприятието и пряко съдбата на над 6000 работници.
Източник: Дарик радио (30.05.2008)
 
Акциите на Tata Motors Ltd. се понижиха Акциите на индийската Tata Motors Ltd. се понижиха с над 8% ден след като компанията заяви, че ще събере 1,68 млрд. щ. д. чрез нови акции, за да финансира наскоро закупените Jaguar и Land Rover. Цената на акция падна до 13,61 щ. д., като анализаторите очакват бъдещи спадове поради слабото търсене на камиони, автобуси и автомобили, и поскъпването на стоките. От Tata Motors обявиха, че планират да съберат средствата, чрез емитиране на обикновени акции. Компанията заяви, че емисията на права ще увеличи собствения капитал на компанията около 30-35% през настоящата отчетна година, започнала на 1 април. През март Tata Motors се съгласи да купи Land Rover и Jaguar за 2,3 млрд. щ. д. от Ford Motor Co. (CNN)
Източник: Други (02.06.2008)
 
Печалбата на Norddeutsche се удвои след покупката на Cumerio Norddeutsche Affinerie AG обяви двойно увеличение на печалбата за второто тримесечие, след като придоби белгийския си конкурент Cumerio SA и покачването на цените на сярната киселина. Печалбата без преоценката се е покачила до 59 млн. евро, или 1,43 евро на акция за трите месеца до края на март. За сравнение през миналата година тези стойности са били 26 млн. евро и 0,68 евро за акция. Продажбите са се увеличили с 30% до 1,94 млрд. евро. Купуването на Cumerio за 903 млн. евро покачи печалбата преди данъчно облагане с 6 млн. евро. Разходите ще надхвърлят прогнозираните по-рано през годината 15 млн. евро и ще достигнат 20 млн. евро, зачвиха от Norddeutsche. Цените на сярната киселина са по-високи с 65% през тримесечието. (Bloomberg)
Източник: Други (02.06.2008)
 
Sears Holdings отчете неочаквана загуба Sears Holdings Corporation, собственик на Sears и Kmart, отчете неочаквана загуба за първото тримесечие от 56 млн. щ. д. След като през 2005 г. Едуард Лампарт обедини Sears и Kmart, той планира да комбинира търговските марки на Sears, такива като устройствата Kenmore и инструментите Craftsman, с атрактивните разположения на магазините Kmart. Тази комбинация обаче не успя да постигне финансовите резултати, които той беше предвидил. Загубата за тримесечието възлиза на 0,43 щ. д. за всяка акция. Това е рязка промяна в сравнение с печалбата от 223 млн. щ. д. или 1,45 щ. д. за акция за същия период година по-рано. Печалбата е спаднала с 6% до 11,1 млрд. щ. д. (NY Times)
Източник: Други (02.06.2008)
 
Синдикът: УС на „Кремиковци” не е вписан от Агенцията по вписванията Управителният съвет на Кремиковци АД не е вписан от Агенцията по вписванията. Това потвърди синдикът Александър Георгиев. Той отказа да коментира как стои въпросът при това положение с легитимността на решенията, които взима съвета. По-рано днес синдикатът „Подкрепа” изпрати писмо до главния прокурор, в което поиска да се разследва дейността на УС, както и обстоятелството, че изпълнителният директор Джаганадан Гунтупали е с туристическа виза в България. Междувременно от пресцентъра от комбината заявиха пред Дарик, че е заявено вписването на УС, което обаче отнема време и затова още не е факт. Това обаче не е попречило предприятието да има легитимни отношения с доставчиците си. Визата на изпълнителния директор пък е работна, каквито са и тези на останалите индийци в „Кремиковци”.
Източник: Дарик радио (02.06.2008)
 
Нов асфалт топи разходите наполовина Нов вид настилка може да намали наполовина разходите за кърпене на шосетата. В асфалта вместо камък се слага шлак - отпадъчен продукт от металургията, който е много по-икономичен, с висока устойчивост на износване и не задържа вода. Суровината вече е изпробвана като алтернативна настилка при застилането на експериментален участък на улица "Д-р Петър Берон" в Кюстендил. С шлак е направен и вътрешнозаводският път в пернишката металургична фирма "Стомана Индъстри". Дружеството разполага с около 400 000 тона депониран на склад отпадък, който може да бъде оползотворен в пътното строителство. Фирмата е подала документи и чака лицензиране и включване на отпадъка в списъка на материалите, с които могат да се правят пътища. Ако получим картбланш, започваме обработката на шлака, каза главният директор на металургичния завод Владимир Николов. Фирмата вече е закупила френска инсталация за вторично натрошаване. Тя е с капацитет 150 т/ч и позволява раздробяването на материала на точно определени фракции, необходими за нуждите на строителството. Годишно от електропещите се изхвърлят 80-100 000 тона отпадък.
Източник: Стандарт (02.06.2008)
 
“Мерцедес”и “Фиат”стават клиенти на “Стомана Индъстри” "Стомана Индъстри" навлиза и в автомобилната индустрия, съобщи главният директор Владимир Николов. Предприятието е започнало производство на конструкционни кръгове. Те се използват като заготовки в автомобилостроенето. Първи контрагенти на металургичното дружество са "Мерцедес" и "Фиат". Тази година производството на заготовката ще достигне 70 000 т, уточни Николов. За целта се извършва реконструкция на термокалибровъчния цех. Монтират се две поточни линии - за черни и бели кръгове. Преустройството е на стойност 2 млн. евро и се финансира от "Стомана Индъстри". В новия цех са ангажирани 45 души. До година и половина те ще преминат на трисменен режим на работа. Ще бъдат обособени нови складови площи, ще се въведе безразрушителен и ултразвуков контрол, допълни Николов.
Източник: Монитор (02.06.2008)
 
Канят президента да открие цех в “Стомана Индъстри” Президентът Георги Първанов е поканен да открие нов цех в металургичната фирма "Стомана Индъстри" в Перник. Инвестицията е над 111 млн. лв. Официалната церемония по въвеждането в експлоатация на новото прокатно производство е на 3 юни. На събитието ще присъстват близо 800 ВИП гости, сред които ще бъдат министрите на регионалното развитие Асен Гагаузов и на транспорта Петър Мутафчиев.
Източник: Стандарт (02.06.2008)
 
САЩ ще обложи с над 700% по-високо мито китайските стоманени тръби Търговският департамент на САЩ ще наложи изумително високи мита върху вноса на стоманени тръби от големите китайски производители от около 700%, според източници. Като отговор на "нечестни ценови практики” от страна на китайските производители на стоманени тръби, департаментът реши да наложи максималното анти-субсидирано мито от 615.92%, както и 85.55% анти-дъмпингово мито на производителите от Китай, включително на Tianjin Shuangjie Group, Jiangsu Yulong Steel Pipe Co, Weifang East Steel Pipe Co и т.н., заявиха от регулатора в петък. Обаче, решението ще влезе в сила само ако Международната търговска комисия на САЩ установи, че американските производители са били ощетени от китайските си колеги. Решенията се очакват към 14 юли. Китай намали отстъпката в износните такси за стоманените продукти неколкократно и не предоставя субсидии на местния износ, заяви Ки Сиангдонг, водеща фигура от Китайския институт по желязо и стомана. (China Knowledge)
Източник: Други (02.06.2008)
 
Китайските Shanxi Taigang и Taiyuan Iron & Steel ще се обединят за добив желязна руда Shanxi Taigang Stainless Steel Co Ltd информираха, че са подписали първоначално споразумение с Taiyuan Iron & Steel Group за съвместно разработване на залеж на желязна руда в северната китайска провинция Шанси. В съобщение до шенжензската фондова борса, Shanxi Taigang заявява, че Taiyuan Iron ще поеме управителен дял в смесеното дружество. Инвевестицията в проекта е около 8.8 млрд. юана. Доказаните залежи се оценяват на 1.2 млн. тона. Очакваният добив е 22 млн. тона желязна руда на година, а обработената желязна руда се очаква да бъде около 7.5 млн. тона след 3 години. Снабдеността на Shanxi Taigang със собствена желязна руда ще бъде 80% след сключване на сделката, заявиха от компанията. Предложението подлежи на одобрение от регулативните органи. (Forbes)
Източник: Други (02.06.2008)
 
ЕС отмени квотите за вноса на стомана от Украйна ЕС премахна квотите за внос на метални продукти от Украйна. Решението вече е в сила и се дължи на присъединяването на Украйна към Световната търговска организация. Това са добри новини за украинските износители. Има възможност да се удвои украинския износ на метални продукти за ЕС до 2 - 2.5 млн. тона годишно, но се вярва че местните стоманодобивни предприятия няма да увеличат агресивно износа си в близко бъдеще. Анализатор на Millennium capital заяви, че: “Умерен годишен ръст на износа от 5-7% изглежда не би предизвикал нови анти-дъмпингови разследвания срещу украйската стоманодобивна промишленост. Трябва да се спомене, че квотите бяха отменени след като Украйна отмени забраната за износ на скрап. Последното не е добре за украинските стоманодобивчици, защото има недостиг на скрап в страната”. (Millennium capital)
Източник: Други (02.06.2008)
 
Защо в цял свят цените на стоманата се покачват до нечувани равнища Петте основни причини за поскъпването на стоманата в света са: 1.Търсенето Търсенето на стомана в целия свят продължава да расте, по-забележимо в ново-индустриализираните страни, и това поставя стоманените предприятия и доставчиците им на суровини под натиск. Въпреки, че търсенето в Китай е намаляло леко, то все още е почти два пъти колкото средното за света. 2.Цените на суровините Постоянно нарастващото търсене оказва влияние и на суровините за стоманодобива. От 2004 г. насам цената на желязната руда се е увеличила с почти 300%, а цените на кокса достигнаха исторически високи равмища. 3.Транспортни разходи Поради недостига на плавателни съдове транспортните разходи нарастват. Към декември миналата година еднократните превози са 250% по-скъпи от средното за 2006 г. 4.Разходи за енергия Подобно на останалите сектори, стоманодобива във Великобритания страда от високи цени на енергията. Пазарните цени, както на газа, така и на електричеството, показват голям скок, а британските цени превишават тези на континента. 5.Нормативна база Разширяването на Схема за търговия с емисии на ЕС може да обхване дори още повече стоманодобивни компании и мощности. Наложените екологични разходи ще се предадат надолу по снабдителната верига. (Steel Guru)
Източник: Други (02.06.2008)
 
Първанов откри нов прокатен цех в Стомана Индъстри „Не може да не прави впечатление, че „Стомана”, която беше със затихващи функции вече се превръща в предприятие, което отговаря на европейските изисквания и става лидер в региона”. Това заяви президентът Георги Първанов, който откри новия цех за прокатно производство във фирма „Стомана Индъстри” в Перник . "Новият цех е един от символите на приятелските българо-гръцки отношения, заяви в словото си президентът на Републиката. Гърция е инвеститор №1 в България. С точния си усет нашите съседи са схванали, че страната ни е добро място за инвестиции, тъй като държавата предоставя редица данъчни и други преференции и стимули за развитието на инвестиционния процес. Убеден съм, че техният пример ще бъде последван от други наши европейски приятели”, каза още държавният глава. След въвеждането в експлоатация на новия цех, до 2009 г. общият капацитет на производство на стомана в “Сиденор” ще достигне 3,6 милиона метрични тона годишно. Цехът, където цари изключителна чистота, увеличава производствения капацитет на прокатни изделия на 1 000 000 тона на година
Източник: Банкеръ (03.06.2008)
 
„Арселор” пише на премиера за задълженията при покупката на „Кремиковци” Единият от кандидатите за покупката на "Кремиковци" - "Арселор Митал" подготвя писмо за задълженията, които компанията поема в този процес. Писмото ще бъде връчено тази седмица на премиера Сергей Станишев.Това съобщи Фолкер Швих, вицепрезидент за Централна и Източна Европа в отдел "Проекти" в "Арселор Митал", цитиран от БТА. Според проучване на компанията планираните инвестиции в комбината са 500 млн.долара. Компанията има намерение да придобие активи на предприятието след обявяването на търг за продажбата им. Старите задължения на дружеството могат да бъдат изплатени след продажбата на активите на комбината, каза Швих. Общият размер на задълженията на дружеството е около 1,5 млрд. лева.
Източник: Дарик радио (04.06.2008)
 
Арселор Митал: Процедурата по несъстоятелност на Кремиковци ще е 4 месеца Процедурата по несъстоятелност на Кремиковци ще отнеме около четири месеца, според прогнози на единия от кандидат купувачите на комбината Арселор Митал. Важна е подкрепата на правителството, за да се стабилизира положението на комбината от момента на обявяване на несъстоятелността му до момента на продажба на активите му, отбеляза Фолкер Швих, вицепрезидент за Централна и Източна Европа в отдел "Проекти" в "Арселор Митал", цитиран от БТА. Компанията подготвя писмо до премиера Сергей Станишев, в което ще има нейни предложения в тази посока. Швих подчерта, че ако правителството, и най-вече съдът, следва указанията на компанията за процедурата по несъстоятелност, инвестициите на компанията ще бъдат гарантирани. Във връзка с бедственото по думите му финансово състояние на комбината е трудно да се допусне, че има вариант, при който дружеството да не бъде обявено в несъстоятелност. Швих посочи, че подобна е и позицията на другия кандидат за комбината - украинският инвеститор Константин Жеваго. В писмото на Арселор Митал ще бъдат изложени задълженията, които компанията поема при придобиване, както и инвестиционните намерения. Според проучване на компанията планираните инвестиции в комбината са 500 млн. долара. Компанията има намерение да придобие активи на предприятието след обявяването на търг за продажбата им. По думите на Швих е постигнат добър напредък за удовлетворяването на кредиторите на комбината, като старите задължения на дружеството могат да бъдат изплатени след продажбата на активите на комбината. Предвижда се да бъде подписано споразумение с всеки кредитор с фиксирани срокове на плащане. Все още не е постигнато окончателно споразумение с облигационерите, поясни Швих, но разговорите вървят в добра насока. Общият размер на задълженията на дружеството е около 1,5 млрд. лева. Средствата в размер на 30 млн. евро, които Арселор Митал осигури за изплащане на заплати за март и април и на парите за храна, както и за покупката на необходимите суровини, са гарантирани със залози върху бъдещото производство на горещовалцовани продукти. По думите на Швих проблемът на Кремиковци е, че бартерното ниво на търговията е високо и дружеството не разполага с достатъчно кешови средства. Арселор Митал е готова в момента да вложи 100-150 млн. долара за работен капитал. Вече е разработен план за изпълнението на екопрограмата на комбината, който трябва да започне още през юни-юли, независимо от процедурата по несъстоятелност. Първоначално Арселор Митал предвижда през юни да вложи за спазване на минималните екоизисквания 30 млн. долара, а през следващите две-три години екоинвестициите да достигнат около 120 млн. долара. Компанията е разработила и краткосрочен план за действие, свързан с безопасността на труда. След покупката на активите на дружеството ще бъдат инвестирани между 90 и 120 млн. долара. Плановете на Арселор Митал са да придобие и да има едно цялостно работещо предприятие, подчерта Швих. Амбицията на компанията е комбинатът да заработи с пълния си капацитет, като месечното производство достигне 100 000 тона от сегашните 50 000 тона. Сега комбинатът работи с една трета от капацитета си, а от шест месеца работят 50-60 на сто от мощностите на комбината, твърди Швих. Целта е да се пуснат спрените мощности като например тази за студено валцоване. Арселор Митал разполага със свои мини за въглища и желязна руда в Африка и Казахстан и разработва нови находища. За Кремиковци има възможности да се доставя суровина от Украйна, Русия и други държави от бившия Съветски съюз. Част от суровините ще продължат да се доставят и от Бразилия заради технологичните им преимущества. Сега 40-45 на сто от нуждите на Арселор Митал от суровина се задоволяват самостоятелно, поясни Швих. „Пазарът в Югоизточна Европа е с много добър растеж, започваме голяма инвестиции в Турция, възстановяваме завода си в Румъния и смятаме, че Кремиковци може да изиграе своята роля на този естествен пазар“, каза Швих. Във връзка с комплексното разрешително за Кремиковци от компанията заявиха, че някои от задълженията може да се спазят още до края на годината, ако процесът стартира юни - юли. Изпълнението на други дейности ще продължи до края на май следващата година, а някои други мерки, които отнемат повече време, ще приключат до декември 2009 г. Според компанията ще е необходим гратисен период за някои мерки. Крайният срок за издаването на разрешителното е септември. Днес акциите на Крмеиковци загубиха 10,5 на сто от стойността си до средна цена 6,39 лв. при прехвърлени 1876 броя.
Източник: Инвестор.БГ (04.06.2008)
 
Братът Митал взима под наем “Кремиковци” “Арселор Митал” иска да вземе под наем “Кремиковци”, докато комбинатът не бъде обявен в несъстоятелност, научи “Новинар”. Компанията “Арселор Митал”, която е собственост на брата на сегашния собственик Прамод Митал - Лакшми, е един от основните кандидати за покупката на комбината. Другият е “Ворскла стийл” на украинския бизнесмен Константин Жеваго, като и двамата искат преди сключването на сделката “Кремиковци” да мине през несъстоятелност. Преди ден имахме среща с представители на “Арселор”, закъсняха с час и се държаха все едно, че “Кремиковци” вече е техен, оплакаха се от синдикатите към предприятието. Компанията "Арселор" е подготвила писмо, което да изпрати до премиера Сергей Станишев и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. В него индийците посочват намерението си, за което “Новинар” вече писа, да придобият активи на “Кремиковци”.
Източник: Новинар (04.06.2008)
 
Първанов обеща помощ на металургичната индустрия Българските институции ще се ангажират със съдбата на металургичната индустрия у нас. Това заяви вчера президентът Георги Първанов, който откри нов цех в пернишкия завод "Стомана индъстри". “Стомана” беше в състояние на затихващи функции, а сега се превръща в предприятие, отговарящо на европейските изисквания, и става лидер в региона, подчерта Първанов. През следващите пет години ще бъдат вложени 400 млн. евро в металургичния комбинат. От 2001 г. насам в предприятието са инвестирани 130 млн. евро. Това съобщи вчера изпълнителният директор на компанията “Сиденор груп” Сарадос Милиос. С въвеждането на новия цех за специални стомани производството на завода ще достигне до 1,4 милиона тона. Инвестицията в новата мощност е 80 млн. евро. "Стомана индъстри" произвежда 5 процента от общия експорт на България, стана ясно вчера. Новият цех ще увеличи производството на специализирани стоманени изделия на 1 млн. тона годишно.
Източник: Новинар (04.06.2008)
 
Гръцката "Сиденор" може да вложи 400 млн. евро в "Стомана индъстри" Гръцкият холдинг "Сиденор", специализиран в черната металургия, може да вложи 400 млн. евро през следващите пет години в българското си предприятие "Стомана индъстри". Това съобщи Сарадос Милиос, главен изпълнителен директор на групата, при откриване на новия цех за прокатно производство в пернишкия завод. Условие за бъдещата инвестиция е получаването на допълнителни газови емисии по "Протокола от Киото". Мениджърите на "Сиденор" вече са запознали българското правителство с бъдещите си инвестиционни планове, каза още Милиос. Една от причините за потенциалното разширяване на производството в страната е създаването на съвместно предприятие с американския производител на стомана "Нюкор". Новото дружество ще бъде 66% гръцка собственост и 44% - американска. След като бъде сключено споразумение между двете компании, пазарите на "Сиденор" значително ще се разширят. Основните производствени мощности на холдинга се намират в Гърция, България и Македония. Около 80% от продукцията на "Стомана индъстри" е предназначена за износ. В България компанията държи 52% от пазара на стоманени изделия. Ресурс за комбината е железният скрап, като 90% от използвания се купува от България. С увеличаване на производствените мощности комбината ще увеличи дела на вносна суровина. Цялото производство на "Стомана индъстри" за 2007 г. възлиза на около 800 хил. тона стоманени изделия. С новопостроения цех, в който са вложени 80 млн. евро, компанията ще удвои капацитета си и ще реализира над 5% от целия износ на страната. Групата "Сиденор" е част от концерна за черна и цветна металургия "Виохалко". Компанията притежава българския комбинат за производство на стоманени изделия "Стомана" от 2001 г. Според електронния регистър ДАКСИ акционер в компанията с 14% е и компанията "Еврометал" на Людмил Стойков, чието име през 2006 г. беше замесено в скандала с източване на 7.5 млн. евро от САПАРД. Представителите на "Сиденор" във вторник заявиха обаче, че те са 100% собственици на пернишкия завод. Досега холдингът е вложил в обновяване и разширяване на производството му около 130 млн. евро, като 35 млн. от тях са използвани за екологични проекти. Общият капацитет на "Сиденор" за миналата година е бил 2 млн. тона стомана, очакванията на мениджърите са този показател да достигне 3.6 метрични тона до 2009 г. В България "Виохалко" притежава и предприятия за цветна металургия като "София Мед" и "Стилмет".
Източник: Дневник (04.06.2008)
 
"Арселор Митал" иска бърз фалит на "Кремиковци" "Арселор Митал" е готова да придобие "Кремиковци" след неговия фалит. Това стана ясно от изказване на Фолкер Швих, вицепрезидент на най-голямата стоманодобивна компания в света. Преди дни и другият основен претендент украинецът Константин Жеваго бе категоричен, че развръзката за "Кремиковци" минава през процедурата на несъстоятелност. Швих поясни, че фалитът може да бъде обявен много бързо - до 4 месеца, а през това време "Арселор Митал" била готова да инвестира оборотни пари в българския комбинат, за да го спаси от спиране. Фирмата, притежавана от милиардера Лакшми Митал, ще изпрати на премиера Станишев своя план за бързо излизане на "Кремиковци" от кризата. До момента задълженията на българския комбинат са за 1.5 млрд. лв. Според Швих борчовете може да бъдат разплатени чрез продажба на активите на "Кремиковци" на търг. "Арселор" ще участва в наддаването и ако спечели, веднага след това ще инвестира $90-120 милиона. Швих бе категоричен, че компанията му иска да придобие цялостно работещо предприятие.
Източник: Сега (04.06.2008)
 
Стомана Индъстри откри цех за 80 млн. EUR Близо 80 млн. EUR инвестира Стомана индъстри в нов цех за производство на прокат в Перник. Вложението е част от проект за цялостно обновяване на стойност 130 млн. EUR, който тече от 2001 г. След подобренията предприятието ще е в състояние да произвежда още 1 млн. т прокат годишно. С това капацитетът му ще нарасне до 1.4 млн т, съобщи Антон Петров, член на съвета на директорите на Стомана индъстри и представител на Виохалко за България. Следващите 5 години в Стомана Индъстри ще бъдат вложени още 400 млн. EUR с цел развитие на нови производства. Стомана индъстри е собственост на гръцката група Сиденор, част от холдинга Виохалко. Концернът е най-големият производител на стоманени изделия в южната ни съседка, като за миналата година продукцията му надхвърля 2 млн. т. В Перник корпорацията е собственик на 25 хил. кв. м производствени мощности, административни сгради и складове. Плановете у нас включват и партньорство с американската компания Нюкор, но за целта са нужни държавни гаранции, че Сиденор ще получи част от емисиите за въглероден двуокис на България по Протокола от Киото. В момента Стомана Перник произвежда 5% от общия износ на страната, а годишният му оборот е 1 млрд. лв. Гости на откриването бяха президентът Георги Първанов, гръцкият зам.-министър на икономиката Йоанис Папатанасиу и главният акционер в Сиденор груп Джон Стасинопулос.
Източник: Пари (04.06.2008)
 
Арселор дава за комбината още 30 млн. USD през юни Основният кандидат-купувач на Кремиковци Арселор Митал, който е собственост на милиардера Лакшми Митал, ще инвестира 30 млн. USD за спешни екологични нужди на комбината още през юни. Това каза Фолкер Швих, вицепрезидент за Централна и Източна Европа на стоманодобивния гигант. Общо инвестициите за екология, които Лакшми Митал иска да вложи в закъсалото предприятие, са 120 млн. USD за следващите 2-3 години. Планираните инвестиции надхвърлят 500 млн. USD, ако Прамод Митал продаде Кремиковци на брат си. Още с прехвърлянето на собствеността ще бъдат вложени 90-120 млн. USD, твърди Швих. Други 100-150 млн. USD ще са необходими за оборотен капитал, каза Швих. През юни ще бъдат изплатени и някои от задълженията на кредиторите, а останалите - след обявяване на несъстоятелност на комбината. По думите на Швих в момента исканията на кредиторите са за 1.5 млрд. лв, но според оценката на Арселор Митал сумата е двойно по-малка. Средствата, които Лакшми Митал ще отпусне за комбината, преди още да е проведен търгът за продажбата, ще имат гаранция чрез бъдещата продукция на дружеството. В момента от компанията подготвят и обвързващо писмо до премиера Сергей Станишев, в което ще бъде описан планът за бъдещето на Кремиковци. Ако правителството и съдът следват нашите указания за процедурата по несъстоятелност, финансовите инжекции ще бъдат гарантирани, посочи още Швих. Бедственото състояние на комбината почти изключва вероятността да не бъде обявено в несъстоятелност, добави той. Намеренията на Арселор Митал са да придобие всички активи на Кремиковци, каза Швих. Те искат предприятието да заработи 100% и продукцията от него да достигне 100 млн. тона, което е с 50% повече, отколкото в момента. Лакшми Митал има намерение да пусне и спрени мощности, които ще донесат по-висока добавена стойност на продукцията. Липсата на комплексно разрешително на Кремиковци е притеснително за нас и затова инвестициите в екология трябва да започнат още през юни или юли, каза Швих. Ние имаме и добри контакти в Брюксел и с помощта на правителството ще се опитаме да издействаме гратисен период, допълни той. Всички необходими модернизации обаче ще приключат чак в края на 2009 г. Според Швих Арселор Митал има достатъчно собствени мини, за да осигурява доставките за комбината.
Източник: Пари (04.06.2008)
 
Обявяват Кремиковци в несъстоятелност през есента Процедурата по несъстоятелност на “Кремиковци” ще отнеме около четири месеца, според прогнози на единия от кандидат-купувачите на комбината “Арселор Митал”. Важна е подкрепата на правителството, за да се стабилизира положението на комбината от момента на обявяване на несъстоятелността му до момента на продажба на активите му, отбеляза Фолкер Швих, вицепрезидент за Централна и Източна Европа в отдел "Проекти" в “Арселор Митал”, цитиран от БТА. Компанията подготвя писмо до премиера Сергей Станишев, в което ще има нейни предложения в тази посока. Швих подчерта, че ако правителството и най-вече съдът следват указанията на компанията за процедурата по несъстоятелност, инвестициите на компанията ще бъдат гарантирани. Във връзка с бедственото по думите му финансово състояние на комбината е трудно да се допусне, че има вариант, при който дружеството да не бъде обявено в несъстоятелност. Швих посочи, че подобна е и позицията на другия кандидат за комбината - украинския инвеститор Константин Жеваго. В писмото на “Арселор Митал” ще бъдат изложени задълженията, които компанията поема при придобиване, както и инвестиционните намерения. Според проучване на компанията планираните инвестиции в комбината са 500 млн. долара. Компанията има намерение да придобие активи на предприятието след обявяването на търг за продажбата им. По думите на Швих е постигнат добър напредък за удовлетворяването на кредиторите на комбината, като старите задължения на дружеството могат да бъдат изплатени след продажбата на активите на комбината. Предвижда се да бъде подписано споразумение с всеки кредитор с фиксирани срокове на плащане. Все още не е постигнато окончателно споразумение с облигационерите, поясни Швих, но разговорите вървят в добра насока. Общият размер на задълженията на дружеството е около 1,5 млрд. лева. Средствата в размер на 30 млн. евро, които “Арселор Митал” осигури за изплащане на заплати за март и април и на парите за храна, както и за покупката на необходимите суровини, са гарантирани със залози върху бъдещото производство на горещо валцовани продукти. По думите на Швих проблемът на “Кремиковци” е, че бартерното ниво на търговията е високо и дружеството не разполага с достатъчно кешови средства. “Арселор Митал” е готов в момента да вложи 100-150 млн. долара за работен капитал. Вече е разработен план за изпълнението на екопрограмата на комбината, който трябва да започне още през юни-юли, независимо от процедурата по несъстоятелност. Първоначално “Арселор Митал” предвижда през юни да вложи за спазване на минималните екоизисквания 30 млн. долара, а през следващите две-три години екоинвестициите да достигнат около 120 млн. долара. Компанията е разработила и краткосрочен план за действие, свързан с безопасността на труда. След покупката на активите на дружеството ще бъдат инвестирани между 90 и 120 млн. долара. Плановете на “Арселор Митал” са да придобие и да има едно цялостно работещо предприятие, подчерта Швих. Амбицията на компанията е комбинатът да заработи с пълния си капацитет, като месечното производство достигне 100 000 тона от сегашните 50 000 тона. Сега комбинатът работи с една трета от капацитета си, а от шест месеца работят 50-60 на сто от мощностите на комбината, твърди Швих. Целта е да се пуснат спрените мощности като например тази за студено валцоване.
Източник: Монитор (04.06.2008)
 
Съдбата на “Кремиковци” в ръцете на Темида Съдбата на "Кремиковци" е в ръцете на Темида. Дали ще работи предприятието, зависи от бързината, с която българският съд ще го фалира. Това стана ясно от думите на Фолкер Швих, вицепрезидент за Централна и Източна Европа в отдел "Проекти" в "Арселор Митал". Компанията на милиардера Лакшми, брат на собственика на "Кремиковци" - Прамод, е готова да играе на търг за активите на завода. Продажба обаче може да има чак след несъстоятелност на дружеството. Процедурата ще отнеме най-малко 4 месеца, т. е. това няма да се случи преди септември. В същото време тогава изтича и крайният срок за издаване на комплексното разрешително за екология на завода, без което той трябва да бъде затворен. Ако правителството, и най-вече съдът следват указанията ни за процедурата по несъстоятелност, инвестициите на "Арселор" ще бъдат гарантирани, обяви Швих. Според него е важна подкрепата на правителството, за да се стабилизира положението на комбината от момента на обявяване на несъстоятелност до продажбата на активите му. Заради това от "Арселор Митал" написали писмо до премиера Сергей Станишев. В него от компанията поемат ангажименти как точно ще бъдат разпределени планираните инвестиции от $500 млн. В писмото до премиера ще има конкретни предложения как държавата да помогне в процеса на фалиране на завода - така, че да започнат преговори за закупуването му. "Финансовото състояние на "Кремиковци" е бедствено. Заводът работи предимно на бартер, няма свежи пари", е заключението на Швих. Досега "Арселор Митал" била дала 30 млн. евро за изплащане на заплати за март и април и на парите за храна, както и за покупката на необходимите суровини. Средствата са гарантирани със залози върху бъдещото производство на горещовалцовани продукти. Паралелно с кабинета "Арселор" води преговори и с кредиторите и облигационерите на дълга от 325 млн. евро.
Източник: Стандарт (04.06.2008)
 
Гърци готвят 400 млн. за черна металургия у нас Гръцката корпорация "Сиденор" е готова да вложи 400 млн. евро в черната металургия у нас през следващите 5 години. С инвестиционната програма е запознато българското правителство, на което се разчита за разрешителни за ползване на въглеродни емисии по протокола от Киото. Ако ще трябва да си купуваме допълнително емисии, инвестициите са безсмислени, обявиха в Перник регионалният мениджър на "Виохалко" за България Антон Петров и главният изпълнителен директор на "Сиденор" Сарадос Милиос. "Сиденор" е част от гръцката индустриална групировка "Виохалко" и е собственик на "Стомана индъстри", където вчера бе открит нов прокатен цех. Ако "Сиденор" получи квоти за вредни емисии от българското правителство, ще направи съвместно дружество с американската компания "Нюкор". В тази компания "Сиденор" ще притежава 66%, а "Нюкор" - 34%. Около 130 млн. евро са вложени на площадката на металургичната фирма от идването на гърците в Перник през 2001 г. досега. От един раздробен гигант, приготвен за разпродаване, сега предприятието е печеливша компания, която има възможности и амбиции да бъде първа в България. С влизането в експлоатация на новия цех, който е най-големият на Балканите и сред трите най-модерни в света, производството ще достигне 1,4 млн. тона стомана годишно. Цехът е и сред най-съвършените в света от гледна точка на стоковия асортимент. Предприятието сега има годишен оборот 1 млрд. лв. С пускането на новия цех той ще достигне 2,3 млрд. лв. Предстои обогатяване на асортимента на продуктите на компанията. Ще се обогати гамата за производство на специални стомани, ламарини и прокати. Наред с това ще се изследват възможностите за нови стоки на изключително високо технологично ниво, каза председателят на Съвета на директорите на "Стомана индъстри" Атанасиос Атанасопулос.
Източник: Стандарт (04.06.2008)
 
Джага се легитимира Новото ръководство на "Кремиковци" вече се легитимира. Управителният съвет на дружеството, избран през февруари, бе регистриран вчера в Агенцията по вписванията, съобщиха от комбината. Така новият изпълнителен директор Гунтупали Джаганадам вече законно заема поста. Той е дипломиран инженер-металург и магистър по мениджмънт с 39-годишен опит. Последните пет години е част от екипа на "Глобал Стийл" като изпълнителен директор на Коксохимичния завод в Босна, който беше възстановен след 13 години прекратено производство, казаха още от пресцентъра.
Източник: Стандарт (04.06.2008)
 
„Стомана Индъстри” ще произвежда 1 млн. тона прокатни изделия годишно Президентът Георги Първанов откри нов високотехнологичен цех за производство на прокатни изделия в пернишкото предприятие „Стомана Индъстри”. В новия цех са инвестирани 156 млн. лв. Производството е част от мащабна инвестиционна програма, която се осъществява в „Стомана Индъстри” от 2001 година, когато компанията се присъедини към „Сиденор груп”. До момента реализираните проекти в дружеството възлизат на над 254 млн. лв. Новият завод увеличава производствения капацитет на прокатни изделия на 1 млн. тона годишно. Технологичната линия е уникална за България и е една от най-модерните в Европа. Гръцката компания „Сиденор” е готова да вложи 400 млн. евро в черната металургия в страната ни през следващите пет години. От компанията разчитат правителството да помогне при даването на разрешителни за въглеродни емисии за реализирането на програмата.
Източник: Дарик радио (04.06.2008)
 
УС на „Кремиковци” вече е легитимен Управителният съвет на „Кремиковци” приключи процеса по регистрация в Агенцията по вписванията, съобщиха от комбината. Преди дни синдикът Александър Георгиев потвърди пред Дарик, че ръководството на завода, начело с Гунтупали Джаганадам, не е легитимно, тъй като не е регистрирано в ресорното ведомство. От „Кремиковци” заявиха, че изминалите четири месеца след назначаването на новия Управителен Съвет са били трудни от оперативна гледна точка. Всички отношения с доставчиците обаче са били легитимни и са били подкрепени от държавните органи, допълват от комбината.
Източник: Дарик радио (04.06.2008)
 
Президентът Първанов откри цеха за прокатни изделия в "Стомана Индъстри" Вчера в "Стомана Индъстри" официално бе открит новият цех за производство на прокатни изделия.Привилегията да прережат лентата и да открият новото производство имаха президентът на България Георги Първанов и главният акционер на "Сиденор Груп" Джон Стасинопулос. На тържеството присъстваха дипломати, представители на държавната и местна власт. В словото си по повод откриването на новия цех президентът подчерта, че от предприятие със затихващи функции през 2001г, сега "Стомана Индъстри" се е превърнала в предприятие, което отговаря на високите европейски изисквания и е станала лидер в региона. Това е в резултат на усилията на инвеститорите, на тяхната амбиция, на внедряването на нови технологии за реализацията на екологични проекти, нещо на което перничани много държат."Основният извод е, че в Перник започват да се случват добри неща. Това, че "Миньор" е вече в "А" група е добре, но не по-маловажно е и това, че "Стомана Индъстри" е в европейската шампионска лига. И аз мисля, че трябва да правим нещата така, че да следваме тази високо вдигната летва.Това е амбицията на всички нас, които сме съпричастни с болките и стремежите на перничани", заяви президентът. Заместник-министърът на икономиката и финансите на Гърция- Йоаннис Папатанасиу заяви, че България е особено благоприятна почва за инвеститорите и перспективите са да бъде още по-добра. "Ние сме горди с постиженията на "Стомана Индъстри" както в България, така и на Балканския регион. В момента дружеството е най-големия производител на дълги профили в България и на Балканите и със сериозни позиции на международните пазари. Това се дължи на огромните инвестиции, които "Сиденор Груп" е вложил до сега. Гръцкият концерн е най-големия производител на стоманени изделия в Гърция. Обемът на продукцията му за 2007г достигна 2 млн. тона", подчерта гръцкият замистник министър. Според главният изпълнителен директор на "Сиденор Груп"- Сарадос Милиос, в стратегията за развитието на корпорацията се предвижда да бъдат инвестирани в пернишкия металургичен завод в близките 5 години още 400 млн. евро при положение, че държавата окаже съдействие за осигуряването на емисии за въглероден двуокис, съгласно протокола от Киото. Председателят на борда на директорите на "Стомана Индъстри"- Атанасиос Атанасопулос подчерта, че новият прокатен цех е от трите най-модерни в Европа и един от най-съвременните на Балканите от гледна точка на асортимента, който може да произведе. В изказването си Антон Петров- регионален мениджър на "Виохалко" за България и член на борда на директорите на "Стомана Индъстри" заяви, че годишният оборот на "Стомана Индъстри" сега надвишава 1 милиард лева. С влизането в редовна експлоатация на новото производство той ще достигне 2 милиарда и 300 милиона лева. Дружеството е лидер на вътрешния пазар. В момента то държи между 50-52% пазарен дял с гамата от произвежданите продукти. Поради мащаба на производството си, заводът остава експортно ориентиран. Над 60% от продукцията му е предназначена за износ. Като дял в общия експорт на страната, "Стомана Индъстри" притежава около 5%. В момента 30 на сто от износа на металургичните предприятия в България се пада на пернишкото предприятие. Не малък дял от брутния вътрешен продукт се произвежда именно в "Стомана Индъстри". В момента превозените товари на дружеството са 1 700 000 тона в годишен аспект, а с пускането на новия цех те ще надхвърлят 3 млн. тона. Инвестицията в прокатния цех възлиза на 156 млн. лева. От закупуването на "Стомана Индъстри" през 2001г до сега "Сиденор Груп" е инвестирал в завода над 254 млн. лева. Новият цех увеличава производствения капацитет на прокатни изделия на 1 000 000 тона годишно. Това прави "Стомана Индъстри" конкурентоспособно предприятие както на Балканите, така и в Европа и на международните пазари.
Източник: СъПерник (04.06.2008)
 
Nippon Steel и JFE ще използват огромни кораби за желязна руда с цел намаляване на разходите Най-голямото стоманодобивно предприятие в Япония Nippon Steel Corp. и второто по големина JFE Steel Corp. планират да използват много огромни бълкери (VLOC) за да намалят транспортните разходи и да повишат конкурентоспособността на стоманените си продукти на световния пазар. Nippon Steel използва бълкера Brasil Maru на Mitsui O.S.K. Lines Ltd., един от най-големите кораби от своя вид в света с капацитет 300 хил. тона, от декември миналата година чрез договор за 22 години. Компанията възнамерява да подпише дългосрочни договори за още три подобни кораба с транспортни компании като Kawasaki Kisen Kaisha Ltd. и Nippon Yusen KK, най-късно до 2010 г. Четири VLOC извършващи превози цяла година биха превозвали около 10% от рудата, която Nippon Steel внася. JFE Steel, стоманодобивното предприятие на JFE Holdings Inc., ще въведе в експлоатация два 300 000-тонни VLOC до лятото, след като подписа 15-годишни договори с Kawasaki Kisen и Mitsui O.S.K. Те ще пренасят желязна руда от Бразилия до филипинска дъщерна компания за обработка. (Форбс)
Източник: Други (04.06.2008)
 
Големите китайски стоманодобивни предприятия приспособяват производството си Има информация, че с цел да се задоволи спешното търсене на поцинковани стоманени плоскости и цветни стоманени листове за строеж на временни къщи в районите засегнати от земетресенията, големите стоманодобивни предприятия в Китай интензивно приспособяват производството си фокусирайки се върху цветните стоманени листове. Най-голямото китайско предприятие в бранша Baosteel е пуснало и трите си линии за производство на цветни стоманени листове да работят на пълен капацитет, произвеждайки средно 600 тона листове дневно, най-голямото натоварване на мощностите. Компанията спря износа на тези продукти и остави цените непроменени за да задоволи търсенето, въпреки голямото поскъпване на суровините и горивата. За да не променя цените Baosteel реши също така да забави ценовите корекции планирани за 20 май 2008 г. Друго голямо предприятие Wuhan Iron and Steel Corporation произвежда по 20 хил. тона цветни стоманени листове за реконструкцията на пострадалите райони. (Метъл Бюлетин)
Източник: Други (04.06.2008)
 
Инвеститорите повярваха, че ще има несъстоятелност при Кремиковци Днес инвеститорите повярваха в изявленията, че ще има несъстоятелност при Кремиковци АД и цените на акциите на дружеството се понижиха с 30% до минимималните ценови ограничения за деня от 4,473 лв. за акция. При първото официално споменаване за несъстоятелност на Кремиковци цените задържаха нивото от 8-10 лв., но все повече инвеститори вярват в тази хипотеза и на минималното ценово ограничение в момента се предлагат над 10 хил. акции при изтъргувани до момента днес 7 542 акции. На 21 май тази година бе обявено, че ArcelorMittal ще плати 1,2 млрд. долара за Кремиковци, като министърът на икономиката съобщи, че е поискана несъстоятелност и решението ще е на съда. На 21 май средната цена беше 9,23 лв. за акция при изтъргувани 51 913 акции, което е най-високият дневен обем акции на дружеството за последните 3 години, защото инвеститорите доказаха, че знаят цените, но не и стойностите (както твърди създател на индекса Dow Jones) и купуваха агресивно при по-ниските цени от изтълкувалите правилно новината, които продаваха. Вчера следобед ArcelorMittal обяви, че процедурата по несъстоятелност на Кремиковци ще отнеме 4 месеца. В резултат днес цените на акциите на Кремиковци се понижават рязко. Акциите на ArcelorMittal са поскъпнали 24 пъти за последните 5 г., като според експерти една от причините за успеха на дружеството е придобиването на стоманодобивни дружества чрез несъстоятелност и превръщането им в печеливши заводи. Решението за евентуална несъстоятелност е в ръцете на съда.
Източник: Инвестор.БГ (04.06.2008)
 
„Мечите“ настроения преобладават, няма купувачи за акциите на Кремиковци* Tази сутрин вниманието на борсовите играчи бе насочено към позицията на металургичния комбинат Кремиковци АД. Неяснотата относно бъдещето му през последните няколко месеца се отразиха в непрекъсващ спад на акциите на дружеството, като днес той достигна своя апогей. На практика офертите „купува“ изчезнаха, като сделките се заковаха на долното ценово ограничение от 4,473 лева или с 30 на сто по-малко от вчера. Обемът по позицията днес е 19 308 прехвърлени акции. „Мечките“, прегазили книжата на Кремиковци, се „поразходиха“ и по други позиции – 51% от дружествата, с чиито книжа до момента има сключени сделки**, се търгуват със спад, при други 38% има ръст, а при останалите 11 на сто няма изменение. При по-високи ценови равнища се разменят акциите на Проучване и добив на нефт и газ – обем от 1453 изтъргувани акции при средна цена 8,34 лева представлява ръст по позицията от 3,35%. До момента книжата на Еврохолд България губят 0,33% до средна цена 5,98 лева, тези на Софарма се понижават с 0,16% до 6,13 лева, а книжата на ТБ Корпоративна търговска банка АД поскъпват с 0,32% до 89,29 лева. SOFIX добави 0,17% до 1241,14 пункта, BG40 се понижава с 0,25% до 345,87 пункта, BG REIT отчете спад от 2,14 на сто до 94,94 пункта, а BG TR30 добави 0,15% до 835 пункта.
Източник: Инвестор.БГ (04.06.2008)
 
Акциите на “Кремиковци” се сринаха с 30% за ден С 30 на сто се сринаха акците на “Кремиковци” на Българската фондова борса вчера. Цената им падна до минималните ограничения за деня от 4,473 лева за акция. Причината беше съобщение на един от кандидатите да купят металургичния комбинат - ArcelorMittal, че до четири месеца той ще бъде обявен в несъстоятелност. При първото официално споменаване за несъстоятелност на “Кремиковци” цените задържаха нивото от 8-10 лв., но все повече инвеститори вярват в тази хипотеза и на минималното ценово ограничение се предлагаха над 10 хил. акции при изтъргувани до момента 7542 акции. На 21 май тази година бе обявено, че ArcelorMittal ще плати 1,2 млрд. долара за “Кремиковци”, като министърът на икономиката съобщи, че е поискана несъстоятелност на комбината и решението ще е на съда. Средната цена беше 9,23 лв. за акция при изтъргувани 51 913 акции, което е най-високият дневен обем акции на дружеството за последните 3 години, защото инвеститорите купуваха агресивно при по-ниските цени от изтълкувалите правилно новината, които продаваха. Несъстоятелността на “Кремиковци” бе поискана от шестима кредитори. Софийският градски съд е насрочил заседание по делото за несъстоятелност за 17 юни. И двамата кандидати за “Кремиковци”, украинският бизнесмен Константин Жеваго и по-големият брат на Прамод Митал - Лакшми, вече обявиха, че са готови да купят комбината, след като приключи процедурата по несъстоятелността. В края на месец май Жеваго обяви, че чрез компанията си “Ворксла стийл България” е готов незабавно да достави 170 000 тонa суровини на комбината. Фирмата има и ангажимент да инвестира 90 млн. долара като оборотен капитал. От тях са постъпили вече 1,5 млн. долара, необходими за погасяване задълженията на комбината за работна заплата. Средствата в размер на 30 млн. евро, които Лакшми Митал осигури за комбината, притежаван в момента от по-малкия му брат Прамод Митал, за изплащане на заплати за март и април и на парите за храна, както и за покупката на необходимите суровини, са гарантирани със залози върху бъдещото производство на горещовалцовани продукти. Индийският кандидат е готов в момента да вложи 100-150 млн. долара за работен капитал на “Кремиковци”. Вече е разработен план за изпълнението на екопрограмата на комбината, който трябва да започне още през юни-юли независимо от процедурата по несъстоятелност. Първоначално Лакшми Митал предвижда през юни да вложи за спазване на минималните екоизисквания 30 млн. долара, а през следващите две-три години екоинвестициите да достигнат около 120 млн. долара. Междувременно стана ясно, че акциите на ArcelorMittal са поскъпнали 24 пъти за последните 5 г., като според експерти една от причините за успеха на дружеството е придобиването на стоманодобивни дружества чрез несъстоятелност и превръщането им в печеливши заводи.
Източник: Монитор (05.06.2008)
 
Акциите на "Кремиковци" се сринаха с 30% Акциите на "Кремиковци", които се търгуват свободно на борсата, поевтиняха с 30% вчера. Това стана ден след като се изясни, че единият от кандидат-купувачите - "Арселор Митал", държи да има бърз фалит и процедура по несъстоятелност за комбината. Цената на акциите намаля до 4.47 лв. за акция, което е минимално възможната цена. Очаква се днес да падне още по-ниско, тъй като за днешната търговия са въведени 17 предложения за купуване на 23 000 акции на цена 3.25 лв. едната, като това съвпада с долното ценово ограничение за днес. "Арселор Митал" на по-големия брат на собственика на "Кремиковци" - Лакшми Митал, вчера получи разрешение от Еврокомисията да създаде съвместно предприятие, изкупувайки турския Borusan Holdings A.S. "Арселор Митал" е регистриран в Люксембург.
Източник: Сега (05.06.2008)
 
Металургична фирма от Кресна завладява нови външни пазари Стефан Дончев, изп. директор на Енергоремонт Господин Дончев, управлявате единственото металургично предприятие в Благоевградска област и сте най-голям работодател в община Кресна. Как успявате? - Успяваме с много труд, високо качество и с уважение към хората, които работят тук. Ние сме специализирано предприятие за производство на отливки от стомана и чугун с над 30-годишна традиция. Леярството е тежка работа със сложен технологичен процес, който изисква висококвалифицирана работна ръка. Привлякохме екип от най-добрите инженери на водещата в бранша фирма Леко-Ко, Радомир. Те продължават да се обучават, нашият главен инженер беше в Бърно на конгрес на леярската асоциация в Европа. От 30 години тук заедно с мен продължават да работят голяма част от старите и опитни работници. Персоналът е над 125 души. Успяваме и с добра маркетингова и инвестиционна стратегия. За последните 2 години сме инвестирали над 2.2 млн. лв. за ново оборудване и ремонт на важни производствени халета. Имаме над 12% ръст в приходите от дейността за 2007 г. Имаме затворен цикъл на производство. Вътрешният или външният пазар е предпочитан за продукцията на Енергоремонт Кресна АД? - Наши клиенти са големи компании от България и чужбина. Постепенно увеличаваме дела на външните пазари и за миналата година вече над 33% от продукцията ни е за износ. От години работим с германския гигант Круп, корпорация СЕРСЕН от Франция, повечето от рудодобивните предприятия в Македония. У нас наши партньори са Стомана Перник, Кремиковци, Елаците мед, циментовите заводи, ТЕЦ Марица-2 и 3, ТЕЦ Варна. Голям наш клиент е и Балканстрой АД.
Източник: Пари (05.06.2008)
 
Въгледобивната промишленост се нажежава Въгледобива никога не е бил толкова доходоносен. Цената на въглищата, основна суровина за добива на електричество и стомана, се удвои от януари насам, изстрелвайки акциите и приходите на американските въгледобивни компании до нови висини. Причината: стоманодобива в развиващите се страни изтласка добива до нови рекордни нива и проблемите в световния въгледобив създадоха пазар с по-малко предлагане отколкото търсене. Само за 5 месеца цените на спот пазарите в САЩ се повишиха от 55 щ.д. за тон до над 100 щ.д. Бурно развиващият се международен пазар на въглища може да доведе до рекордното търсене на американски въглища от 1.22 млрд. тона тази година. Тъй като цената на металургичните въглища скача, въглища с по-високо качество и горящи при по-висока температура, други видове въглища, които могат да се използват, се продават на металургичния пазар. Резултатът, е че цената на всички видове въглища скочи до небето. Тази седмица анализаторът на въгледобивната промишленост Дейвид Кани завиши очакванията си за цената на металургичните въглища през 2009 г. от 130 на 250 щ.д. за тон. (Тампа Бей Онлайн)
Източник: Други (05.06.2008)
 
ArcelorMittal се сля с турската Borusan Holdings Европейската комисия одобри, съгласно Регламента на ЕС относно сливанията, предложеното съвместно предприятие между ArcelorMittal SA, Люксембург, и Borusan Holdings A.S., Турция. ArcelorMittal SA е световен производител на стомана. Дейността на Borusan Holdings A.S. е в областта на стоманата, дистрибуцията, логистиката и телекомуникациите. Съвместното предприятие ще произвежда ленти от горещо рязана стомана. Операцията бе разгледана по опростената процедура за контрол на сливанията. В края на март стана ясно, чеArcelorMittal SA, ще повиши дела си в Noble International Ltd до 49.95%. Noble е доставчик на части, компоненти и услуги за автомобилната индустрия. От ArcelorMittal тогава съобщиха, че компанията ще увеличи дела си в Noble чрез придобиване на 10.31%, които към момента държеше Робърт Скандаларис, президент и основател на Noble. ArcelorMittal е собственост на Лакшми Митал - кандидат за покупката на 71% от Кремиковци АД. Вчера представители на компанията обявиха инвестиционните си намерения към българския комбинат.
Източник: Дарик радио (05.06.2008)
 
Днес и вчера акциите на Кремиковци се търгуват на минималните ценови ограничения от 30%. Ако вече търгувахме със системата Xetra, цената можеше да падне и с 50% за ден, като наблюдаваните резки изменения в цената щяха да доведат до няколко междинни аукциона. Системата Xetra създава възможност за плавно движение на пазара при "разпродажби" или "изкупувания". Ценовите ограничения вече няма да са това, което бяха, а именно +/- 15% за официален пазар и +/-30% за неофициален пазар. Вече ще работим с определенията "динамичен" и "статичен" диапазон. А системата няма да ограничава въвеждането на оферти на каквато и да е цена от 0,001 лв. до 1 000 000 лв., обясниха за Investor.bg от борсата. Динамичен диапазон е изменението спрямо последната сделка. Статичен диапазон е изменението спрямо цената на последния аукцион. За официален пазар динамичният диапазон ще е 5%, а статичният - 10%. Тоест ако някой въведе поръчка на цена с над 5% или с под 5% от цената на последна сделка (динамичния диапазон), сделка няма да се случи, въпреки че има насрещни оферти, а ще се влиза в междинен аукцион. Изменения от 5% спрямо последна сделка често има при изкупувания или разпродажби. На официален пазар ще се влиза в междинен аукцион и ако има предпоставка за сделка на цени +/- 10% от цената на последния аукцион (т.н. статичен диапазон). Важно е да уточним, че междинен аукцион ще се осъществява, ако има условия за сключване на сделка. Например последната сделка е била на 100 лв. за акция, някой въвежда оферта купува на цена 106 лв. за акция, като има предлагане на 103 лв. за акция. Сделка няма да се сключи. Ще започне междинен аукцион, който ще трае 2 минути. През това време купувачът на 106 лв. може да отмени офертата си. По този начин, например Динко Геров щеше да отмени офертата си и нямаше да загуби 170 хил. лв. от погрешно въведена оферта. В началото на годината брокерът подаде погрешна пазарна поръчка за продажба на 1 200 акции на Холдинг Пътища. Ако в нашия пример офертата не бъде отменена и се сключи сделка на 106 лв., тогава новият статичен диапазон ще +/- 10% от тази цена, или 116,6 лв. максимум и 95,4 лв. минимум. Да погледнем и примера с Кремиковци - дружеството е на "Неофициален пазар", сегмент "А", където динамичният диапазон е 10%, а статичният - 20%. Например цената на последната сделка е 6 лв. Някой въвежда оферта продава на 4 лв., когато има търсене на 4 лв. Веднага се спират сделките и започва междинен аукцион. Въвелият поръчката за продажба на 4 лв. може да отмени поръчката си. Ако не го направи и се сключи сделка на 4 лв., новата цена на последен аукцион е 4 лв. Респективно статичният диапазон е 4,8 лв. максимум и 3,2 лв. минимум. И така с няколко междинни аукциона цената може да се понижи или повиши много. Идеята на междинните аукциони е пазарът да се движи по-плавно. Ако някой реши да разпродаде или изкупи акции на цени извън динамичния или статичния диапазон просто няма да стане веднага. Акциите му ще влязат в аукцион, всички играчи ще имат време да реагират и евентуално ще се появят нови оферти, както "купува", така и "продава". Например дадена акция струва 10 лв. и статичният диапазон е максимум на 11 лв. (минимум на 9 лв.). Някой въвежда оферта "купува" за 50 000 акции до цена 12 лв. Нито една сделка не се сключва и се влиза в аукцион. На този аукцион може друг играч да въведе оферта за 50 000 акции на цена 12,10 лв. и да събере предлагането. Възможно е и някой да предложи 50 000 акции на 10 лв. или друга цена и да реализира продажба. Тоест с оферта извън динамичния или статичния диапазон инвеститорът се издава и може да предизвика както насрещни оферти, така и да предизвика оттегляне на оферти. Третият ефект е, че може да бъде изпреварен. Например иска да продаде, но предупредени за това му намерение, други дават по-добра цена "продава" на аукциона и успяват да продадат преди него. На "Неофициален пазар", сегмент "Б" статичният диапазон е +/- 30% от цената на последния аукцион. Динамичен диапазон няма, защото дружествата, листвани на "Неофициален пазар", сегмент "Б" ще се търгуват само на аукциони (търгове).
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2008)
 
Нови 30% спад за “Кремиковци” Нов близо 30-процентен спад отбелязаха вчера акциите на "Кремиковци". Книжата се търгуваха по 3,248 лв., което беше до ограничението за понижение за деня. В сряда те приключиха на 4,47 лв. Вчера търговията бе вяла, продадоха се 6117 акции, а оферти "купува" почти липсваха. Сривът в 2 поредни дни дойде след изхвърлянето на ЦСКА от евротурнирите и от възможността комбинатът да бъде обявен в несъстоятелност. На 17 юни е делото за фалит, поискан от 6 фирми.
Източник: Стандарт (06.06.2008)
 
Жеваго отсвири Сашо Апашо Представителят на Константин Жеваго за България Виктор Демянюк обяви, че засега няма никакъв шанс украинският бизнесмен да закупи ЦСКА от Сашо Томов, наричан още Сашо Апашо. "Преди време имаше преговори, но всичко беше спряно. Всичко е по вина на всенародния "любимец" Александър Томов, който май излъга всички. Сега ние не знаем какво става - кой билет за кой влак е?", коментира Демянюк пред SportLine.bg. Той представлява фирмата кандидат за инвеститор в "Кремиковци" "Ворскла стийл България" ЕООД. Жеваго беше смятан за сигурния нов собственик на ЦСКА, за когото Александър Томов беше казал, че ще бъде обявен официално на 7 юни. "Нито г-н Жеваго, нито аз говорим с Томов. Не са ни търсили и от правителството дори", допълни Деманюк.
Източник: Стандарт (06.06.2008)
 
Sinosteel разваля плановете на Murchison за Midwest Sinosteel, вторият най-голям търговец на желязна руда в Китай, е на път да провали заплануваното сливане на Midwest Corp и Murchison Metals, след като увеличи дела си в рудодобивната компания. Sinosteel, която предлага по 6.38 щ.д. за всяка акция на Midwest, увеличи дела си в компанията за добив на желязна руда от западна Австралия до 40.09% от 33.82% Китайската компания сее нуждае от 45% за да спре “обратното купуване” на компанията от рудодобивната Murchison. Акциите на Midwest се покачиха с 4 цента до 6.48 щ.д. по средата на търговията вчера, докато Murchison отбеляза ръст от 7 цента до 3.87 щ.д. Миналия месец Murchison предложи обратното купуване на Midwest, което трябваше да попречи на Sinosteel, която тогава притежаваше 19.89% от Midwest, да блокира сделката. Сливането би се осъществило посредством схема от уговорки с предложение за 0.575 акции на Midwest за всяка на Murchison. Управителният съвет на Midwest ще се срещне в петък по въпроса. От Murchison заявиха, че наблюдават случващото се и обмислят своя ход относно предложението си за сливане. (Феърфакс)
Източник: Други (06.06.2008)
 
Vale преедвижда китайския внос на желязна руда да достигне 625 млн. тона до 2012 г. Според г-н Майкъл Жу, управителен директор на Vale China, Китай се очква да внася 625 млн. тона желязна руда през 2012 г., повече от прогнозата от тази година за внос от 430 млн. Г-н Жу допулни, че “Реалното потребление на готова стомана на Китай през 2008 г. вероятно ще се повиши с 12% до 442 млн. тона, срещу очакван световен ръст от 6.8%. Само в Китай добива на необработена стомана се очаква да нарасне до 540 млн. тона срещу 489 млн. тона през 2007 г.” Той добави, че компанията ще инвестира 59 млрд. щ.д. през следващите пет години, като между 2003 и 2007 г. инвестициите са били за 20 млрд. щ.д., с цел да се задоволява световното търсене на рудата, особено от Китай. Жу добави, че “Ще се концентрираме върху естествен ръст и значително развитие на проектите си за добив на желязна руда, въглища, никел, боксит и алуминий”. Наскоро Vale се съгласи на увеличение от 65% на договорните годишни цени на желязната руда за Китай, но основните доставчици на Китай тепърва трябва да се разберат. (Русмет)
Източник: Други (06.06.2008)
 
"Тренд Капитал”: “Арселор Митал” предлага отново 500 милиона долара за “Кремиковци” “Арселор Митал” отново активизира своите усилия за разширяването си в Източна Европа и направи официално предложение за закупуването на металургическия комбинат “Кремиковци”, съобщава “Тренд Капитал”. По думите на вицепрезидента на “Арселор Митал” за източноевропейските проекти Волкер Швих, “планът ще бъде представен на правителството на България през настоящата седмица, а общите инвестиции ще са в размер на около 500 милиона долара”.
Източник: Агенция Фокус (06.06.2008)
 
Кремиковци загуби 67% от стойността на акциите си Само за една седмица металургичният комбинат Кремиковци загуби над 67% от пазарната си капитализация. На 2 юни книжата на завода се котираха на нива около 7 лв. за акция, а в края на седмицата цената ми се свлече до едва 2.35 лв. Основната причина за бруталния спад е очакваното обявяване на несъстоятелност на металургичното дружество. Тогава всички акционери ще бъдат изправени пред заплахата никога да не успеят да си върнат вложените в комбината средства. Дружеството се превръща в един от големите губещи през 2008 г. на Българската фондова борса. А януари беше доста успешен за комбината. Цената на акциите само в рамките на един месец скочи от 18.30 на 23.41 лв. В това време останалите компании на борсата се разпродаваха масово от инвеститорите. Кремиковци успя да се закрепи на нивата от около 20 лв. месеци наред, преди да дойде големият им срив в средата на април, който продължава и в момента. Макар средата на годината да наближава, Кремиковци все още не е представил пред фондовата борса отчет за първото тримесечие на 2008 г. Това се превърна в обичайна практика в последната година. Мениджмънтът на комбината неколкократно бе глобяван за постоянните забавяния на отчетите. Акциите на дружеството бяха спирани от търговия, а Комисията за финансов надзор установи, че Кремиковци дори няма директор за връзка с инвеститорите. Пред комбината стои алтернативата или да фалира, или да бъде изкупен от голям инвеститор, който обаче ще трябва да поеме и огромните му дългове. Най-спрягани са две имена - Лакшми Митал, брат на сегашния собственик Прамод Митал, и украинският милиардер Константин Жеваго.
Източник: Пари (09.06.2008)
 
Arcelor Mittal ще добива 10 млн. тона стомана в Казахстан Потенциалният купувач на нашия Кремиковци, най-голямата стоманодобивна компания в света Arcelor Mittal ще увеличи два пъти годишното производство на стомана в Казахстан до 10 млн. т. Това съобщи лично главният изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал на среща с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. За изграждането на новия завод в Темиртау ще бъдат инвестирани 4 млрд. USD. В Казахстан Лакшми Митал е собственик на металургичния комбинат в Темиртау, тръбопрокатна фабрика в западната част на страната и осем въгледобивни мини в Карагандинска област. Arcelor Mittal отчете с 5% по-висока чиста печалба за първото тримесечие на 2008 г. в сравнение с година по-рано, или 2.37 млрд. USD. За тримесечието компанията е продала 29.2 млн. т стомана, а приходите възлизат на 29.8 млрд. USD. * Arcelor Mittal, стоманодобивна компания номер едно в света, има заводи и мини в 28 държави. * За нея работят 310 000 служители. * Тя беше създадена при сливането на двата най-големи производителя на стомана в света Mittal Steel и Arcelor. * През миналата година Arcelor Mittal придоби активи в Aржентина, Бразилия, Китай, Коста Рика, Египет и Венецуела.
Източник: Пари (09.06.2008)
 
Кредиторите си взимат "Кремиковци" Металургичният комбинат "Кремиковци" скоро може да има нов собственик. Контролираната от Прамод Митал "Глобал стийл холдинг" не е изплатила облигациите си за 325 млн. евро, които са гарантирани с активи на българското предприятие. Информацията беше потвърдена и от чужди кредитори на комбината. Срокът за погасяване на задължението е изтекъл на 4 юни и сега притежателите на дълговите книжа могат да си вземат заложените като обезпечение активи. Това са 71% от капитала на комбината, мажоритарният му собственик "Финметалс холдинг", акции на "Глобал стийл холдинг" (собственик на "Финметалс"), както и ключови активи на завода като доменното производство и линията за непрекъснато леене на стомана. Облигационер обясни, че юридическите формалности вече са уредени и остава само да решат кой точно залог да вземат. Това ще стане след консултации с кандидатите за "Кремиковци". Вариант е и чужди инвеститори да купят облигациите и после сами да вземат активите. Според документ, с който "Дневник" разполага, комитетът на облигационерите, които притежават около половината дълг, през май са постигнали принципно споразумение с "Арселор Митал". Това беше потвърдено и от един от големите притежатели на книжа. В документа е записано, че световният лидер в стоманопроизводството ще плати за тях минимум 79% от номинала им.
Източник: Дневник (09.06.2008)
 
Nisshin Steel отложи плановете си за завода за неръждаема стомана в Индия Nisshin Steel Co. реши да не продължава с плана си да добива неръждаема стомана в Индия, защото не се очаква търсенето на компоненти от високо качество за мебели и електроника да расте с очакваните темпове на местния пазар. Вроятният пазртньор на Nisshin Steel за смесеното дружество, испанската Acerinox SA, също се съгласи да отложат изграждането. Двете компании разглеждат изпълнимостта на проекта от 2006 г. Nisshin Steel щеше да бъде първата голяма японска компания за неръждаема стомана, която влиза в Индия. Вместо завод в Индия, които да снабдява местния пазар, двете компании ще построят заедно завод в Малайзия, които ще снабдява и индийския пазар. Поради нарастващото търсене в Югоизточна Азия на автомобили, електроника и строителни материали, през март Nisshin и Acerinox се разбраха да построят предприятието в Малайзия, което да започне да функционира през 2011 г. Новият завод ще добива годишно по 240 хил. тона студено валцовани стоманени плоскости. (Никей)
Източник: Други (09.06.2008)
 
Китайската алуминиева промишленост се изправя пред по-скъпо електричество Китайската огромна енергоемка алуминиева промишленост може да се наложи да плаща по-високи цени за електроенергия през втората половина на 2008 г. след като електрическите компании вдигат цените за да компенсират 60% скок на цените на въглищата през последната година. Представители на заводите и анализатори изказаха опасения, че по-високите разходи за електроенергия може да погълнат печалбите на предприятията и да доведат до затварянето на мощности от страна на по-енергоемките производители още от първото полугодия на следващата година. Китай, която се опитва да поддържа ниска инфлация, запази цените почти непроменени от 2006 г. въпреки поскъпналите въглища. Предприятията обаче се опасяват, че властите в Пекин може да разрешат на електрическите компании да повишат цените за промишлените потребители още през юлим за да предпази губещите електрическите централи от затваряне. Г-н Джофри Ченг, директор в отдела за проучвания на Daiwa Securities в Хонг Конг каза: “Много очакват скока на цените да поскъпнат през четвъртото тримесечие, но други смятат, че това може да стане реалност преди Олимпийските игри. След скока някои предприятия може да не излязат на печалба.” (Метъл прайсис)
Източник: Други (09.06.2008)
 
"Стомана индъстри" откри най-големия цех за прокатни изделия на Балканите В пернишкия завод "Стомана индъстри", собственост на гръцката "Сиденор груп", бе открит нов високотехнологичен цех за производство на прокатни изделия. С това капацитетът на завода нарасна до 1 млн. тона годишно. Комплексът се разполага на площ от 25 хил. кв.м, като включва производствени съоръжения, административни сгради и складове. Инвестицията в проекта е 80 млн. евро. Тя е част от мащабна програма за развитие на "Стомана индъстри", която започна през 2001 г., когато компанията се присъедини към "Сиденор груп". До момента реализираните инвестиции в дружеството възлизат на над 130 млн. евро. "Ние сме информирали българското правителство за своята програма, като планираме бъдещите инвестиции да достигнат 400 млн. евро", заяви Сарадос Милиос, главен изпълнителен директор на "Сиденор груп" и член на съвета на директорите на "Стомана индъстри". "Защитата на природата е приоритет за холдинга, като в проекти за опазване на околната среда в "Стомана индъстри" са вложени 35 млн. евро", обясни той. "Цехът, който откриваме днес, е най-големият по производство на Балканите и един от трите най-модерни в Европа", обясни Атанасиос Атанасопулос, председател на съвета на директорите на "Стомана индъстри". "Новият цех за производство на прокатни изделия ще допринесе за нашия успех, ще повлияе на развитието на вътрешния пазар в България и ще затвърди позицията ни на международните пазари", каза Милиос. Технологичната линия в новооткрития обект е уникална за България и е една от най-модерните в Европа. "С тази инвестиция българската компания става най-големият производител на прокатни продук­ти в Балканския регион", коментира Антон Петров, член на съвета на директорите на "Стомана индъстри" . "Стомана индъстри" присъства на балканския и международния пазар повече от 50 години. Компанията предлага широка гама продукти, включително армировъчна стомана за стоманобетонни конструкции, горещо валцувана дебелолистна ламарина, специални стомани, специални профили и стоманени сфери за смилане. Броят на работниците в завода достига 4000, а годишният оборот надхвърля 1.5 млрд. евро. През 2001 г., пернишкият­ завод стана собственост на гръцката група. "Сиденор" е най-големият производител на стомана в Гърция, опериращ в България и Македония. Основните заводи се намират в Солун и Алмирос в Гърция, в Дойран, Македония, и в Перник. Продукти на "Сиденор" се прилагат в изграждането на обекти като летище София, Централна автогара - София, разширението на мрежата на софийското метро, кино "Арена 2" в столицата, "Бизнес парк София", "Мол София", както и в големи строителни проекти в Атина за олимпийските игри през 2004 г. След въвеждането в експлоатация на новия цех в "Стомана индъстри" общият капацитет на "Сиденор груп" ще достигне 3.6 млн. тона годишно до 2009 г.
Източник: Строителство Градът (09.06.2008)
 
Александър Томов аут и от “Кремиковци Александър Томов вече не е член на новорегистрирания управителен съвет (УС) на “Кремиковци” АД, съобщихаот комбината. Преди ден надзорният съвет е одобрил промяната, след като на 3 юни Агенцията по вписванията е регистрирала УС на “Кремиковци”. Той беше избран в началото на февруари и оглавен от индиеца Гунтупали Джаганадам. Изваждането на Томов от ръководството на комбината става 4 дни след напускането му като президент на ЦСКА.
Източник: Труд (10.06.2008)
 
Украинската Метинвест иска да произвежда стомана в Промет Докато бъдещето на Кремиковци все още е неясно, един от спряганите първоначално кандидати за покупката му вече има нови планове за разрастване в България. Най-голямата металургична компания на Украйна - Метинвест, контролирана от Ринат Ахметов, обмисля инвестиция от 1.5 млрд. EUR в бургаския завод Промет Стийл. Това съобщи украинският вестник Коммерсант. Намерение Метинвест иска да изгради на територията на българския завод мощност за производство на горещо валцувани метали с годишен капацитет над 5 млн. т. Все още украинците не са взели окончателно решение. Другият вариант е производствената площадка да бъде в Макеевския металургичен завод. Инвестицията е част от грандиозно преструктуриране на Метинвест, чиято цел е да премине изцяло към производство на готова продукция с по-висока добавена стойност и да се откаже от продажба на заготовки. За осъществяването на подобен план са планирани безпрецедентите 15 млрд. USD инвестиции до 2018 г., пише Коммерсант. Връзки Промет Стийл е специализирана в производството на бетонно желязо, като за суровина се внасят заготовки от Украйна. На практика Ринат Ахметов притежава българското предприятие, след като в края на миналата година Метинвест започна сливане с мажоритарния му собственик - украинският Смарт холдинг на Вадим Новински. В корпоративния сайт на Метинвест се посочва, че процедурата по сливането е пред финал. Поради тази причина Ринат Ахметов се смяташе за един от най-реалните купувачи на Кремиковци - вместо да захранва със суровина от Украйна Промет Стийл, той би могъл да използва стоманата от Кремиковци. Не стана ясно дали Ахметов сам се отказа от преговори с Глобъл Стийл.
Източник: Пари (10.06.2008)
 
Митал идва на бял слон Фамилия Митал е готова да се завърне с гръм и трясък в ЦСКА, за да извади клуба от кризата. Най-големият брат Лакшми ще погаси борчовете на червения тим, ако държавата му разреши да купи "Кремиковци". Третият по богатство човек в света обещава да закрие всички вредни производства. Прамод, който уж е собственик и на металургичния комбинат, и на ЦСКА, се зае да разчиства пътя за баткото. На 5 юни той е уволнил Александър Томов от управлението на "Кремиковци". Лупи ще бъде изхвърлен и от "Армията" до броени дни. Чакат се само резултатите от ревизията. Фамилия Митал е отправила оферта към известен бизнесмен да заеме мястото на Томов. Другият кандидат за "Кремиковци" Константин Жеваго също има важен коз. Той държи блокираща квота от облигационния заем и може да налага вето при продажбата.
Източник: Стандарт (10.06.2008)
 
Украински металурзи ни предлагат 1,5 млрд. евро Украинска компания проучва възможността за производство на горещо валцувани метали в българския завод "Промет Стийл". Инвестицията може да бъде 1,5 млрд. евро, съобщи агенция Фокус. Най-голямата металургична компания на Украйна "Метинвест" преминава към пълно производство на готова продукция. До 2018 г. "Метинвест" ще инвестира над 15 млрд. долара за удвояване обема на произвежданата стомана и ще се откаже от продажбата на полуготова продукция на други компании, предвижда стратегията за развитие на дружеството. Производството на продукция с по-висока добавена стойност ще позволи на компанията да удвои своите печалби според изчисления на експерти, пише украинското издание на вестник "Коммерсант". За реализиране на проект за 1,5 млрд. евро за строителството на мощности за производство на горещо валцувани метали с обем над 5 млн. т годишно се проучват две площадки - около Макеевския металургичен завод в Украйна и българския завод "Промет Стийл".
Източник: Стандарт (10.06.2008)
 
Лакшми се зае с клозетите на “Кремиковци” От компанията “Арселор Митал”, собственост на индийския милиардер Лакшми Митал, са обещали да ремонтират тоалетните и баните в “Кремиковци” за месец, ако компанията бъде избрана да управлява комбината до обявяването му в несъстоятелност, стана ясно вчера. По време на среща със синдикатите към предприятието представители на кандидат-купувача са представили програмата си за управление на завода. От компанията на по-големия брат на сегашния собственик Прамод – Лакшми Митал, са обещали още да закупят работни дрехи и предпазни средства – каски, очила и обувки в срок до 4 месеца. “Арселор” ще поиска от Европейската комисия да удължи срока, в който трябва да бъде издадено екологично разрешително, нужно за работата на завода. Ако до октомври комбинатът не получи такъв документ, той ще трябва да затвори.
Източник: Новинар (11.06.2008)
 
Кредиторите съдят Митал за 328,5 млн. евро Облигационерите на "Кремиковци" са завели дело във Върховния съд в Лондон. Искът е подаден в петък, 6 юни. В него държателите на дълга от 325 млн. евро настояват да им бъдат изплатени по 101% от номинала, което прави 328,5 млн. евро. Делото е заведено, защото сегашният собственик на завода - Прамод Митал, е нарушил условието на плати лихвите, чийто падеж бе на 4 юни. Това се случва за втори път, след като още през януари не бе изпълнено искането на държателите на дълга дължимите пари за лихвата да се оставят в специална сметка. Тогава Митал бе принуден да извади 20 млн. евро, за да плати заплати на разбунтувалите се работници. Практиката на съда е да се изчака отговор защита от ответника. Досега обаче "Кремиковци" никога не е пращал свои адвокати на каквито и да е дела, твърдят източници от облигационерите. Затова е много вероятно още на 21 юни държателите на облигации да получат решение за изплащането на 328,5 млн. евро. "За нас е важно да имаме съдебен документ, в който е записана дължимата сума", заявиха източници от държателите на дълга. Едва след това ще започнат и същинските преговори каква част от дълга ще плати новият собственик. Ходът на кредиторите е заради предстоящата сделка за комбината. Според тях "Арселор Митал" е вече няколко крачки пред Жеваго в преговорите. Кредиторите и милиардерът Лакшми дори вече са подписали предварително споразумение за заплащане най-малко на 79 на сто от номинала, плюс 150 млн. лихва в рамките на 1 година. Остава изясняването на технически условия и подробности. "Мисля, че до седмица споразумението ще стане факт", казват от средите на кредиторите. Слуховете, че Жеваго има шансове, като е изкупил голяма част от облигациите, засега не били подкрепени с документ. "Няма удостоверение, издадено от Клиринг хаус. Ако имаше, досега щеше да го е показал", казват кредиторите. Всъщност те останали недоволни от начина на водене на преговорите с украинеца. Вместо да седне на масата и да обясни какво смята да прави, той завел дела за фалит на "Кремиковци" за смешната сума от 4,6 млн. лева. Облигационерите приели това като опит да реши бизнес проблеми чрез съдебен натиск и оценили действията на Жеваго като типични за източноевропеец. Заради това кредиторите дори обсъждали варианта сами да платят сумата, за да може новият купувач на завода да контролира процеса и сам да поиска фалит. За разлика от него "Арселор Митал" имал напълно професионален екип, който обсъждал с кредиторите бъдещите си планове за завода и се съобразявал с техните забележки.
Източник: Стандарт (11.06.2008)
 
Акциите на “Кремиковци” скочиха Акциите на “Кремиковци” скочиха средно с 6,59%, след като четири поредни дни падаха с близо 30%. Вчера се изтъргуваxа 71 892 акции от комбината, като средната цена нарасна до 1,78 лв. Но още в 11,15 ч офертите "продава" на Кремиковци изчезнаха, след като акциите на комбината бяха изкупени до максимума за повишение за деня от 2,171 лв. За днес има оферти "купува" по 2,314 лв. за брой. Причината за поскъпването вероятно е интервю в пресата с директора на "Арселор Митал" - Фолкер Швих, който споделя плановете на индийската компания за "Кремиковци".
Източник: Стандарт (11.06.2008)
 
Индия предостави лиценз за рудодобив на ArcelorMittal ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, обяви, че е получила лиценз за добив на желязна руда за стоманеното предприятие, което изгражда в индийската провинция Джарханд. “Много сме доволни, че парламентите на Индия и Джарханд отпуснаха лиценза за рудодобив в Карампада…и потврдиха нашето намерение за бързо изграждане на стоманеното предприятие”, заяви главният финансов директор на ArcelorMittal. Залежите в Карампада са оценени на 65 млн. тона, казаха от компанията. По-рано ArcelorMittal информира, че ще изгради интегрирано стоманодобивно предприятие с годишен капацитет 12 млн. тона течна стомана чрез инвестирането на над 10 млн. щ.д. То ще се нуждае от 600 млн. тона желязна руда за период от 30 години. (Ройтерс)
Източник: Reuters (11.06.2008)
 
Baosteel поставя рекорд по екологични показатели Според последните данни от тази година, основните показатели за защита на околната среда на основната дейност на Baosteel, стоманодобива, които са емисии на дим и прах, отпадъчни води и химическото търсене на кислород, са по-ниски със съотвтно 9.2%, 22.3% и 38% спрямо предходната година. Това са най-добрите резултати от 10 години насам. През последните години, с цел да намали замърсяващите емисии, Baosteel активно популяризира приложението на модерно управление и технологии, подобрява операциите на мениджмънт системата по околната среда, постепенно внедрява и подобрява системата за оценка на околната среда и стимулиращата методология. Емисиите на ключови отпадъци като серен диоксид, дим и прах отпадъчни води и химическото търсене на кислород, показват все по-голям спад с всяка следваща година. (Стийл Гуру)
Източник: Други (11.06.2008)
 
Обявяват решението за несъстоятелността на Кремиковци на 17 юни На 17 юни се очаква обявяване на вземането на решението за несъстоятелност на комбината Кремиковци, съобщи Васил Яначков, председателят на федерацията на Металурзите към КНСБ, предаде БГНЕС. Според него е възможно отлагането на вземането на решение, а също и да се прецени, че няма основание за влизане в процедура на несъстоятелност. Яначков съобщи, че Александър Томов е изваден от борда на директорите още през февруари с решение на Надзорния съвет. Днес следобед се очаква министърът на енергетиката на Украйна и единият от кандидат-купувачите на Кремиковци украинският бизнесмен Константин Жеваго да посетят комбината. Според Яначков и двамата кандидати - Константин Жеваго и Лакшми Митал, имат своите предимства. Нормално е да сме горди, че световният лидер на стомана Арселор Митал чука на нашата врата, каза Яначков. Той съобщи, че според анализи на Арселор Митал производството на стомана в нашия регион от глава на населението годишно е 50-60 кг, докато в света е два пъти повече. Нямаме съмнение, че Арселор Митал ще изпълнят поетите ангажименти, защото сме събрали информация за техните заводи, които са около 70. Предимство на Жеваго е, че разполага с рудници и обогатителен комплекс, а голяма част от обрудването на Кремиковци е от Украйна.
Източник: Дарик радио (11.06.2008)
 
Цената на оловото и цинка се запазва под 2 000 долара за тон Цената на оловото и цинка се запазва под 2 000 долара за тон от началото на месец юни, като вчера котировките "купува" за оловото на борсата в Лондон бяха на 1 949 долара за тон, а за цинка - 1 901 долара за тон. Преди една година цените на цинка са били 3 700 долара за тон, а на оловото - 2 311 долара за тон. По-късно през 2007 г. цинкът продължава да се понижава, а оловото достига и рекорд от близо 4 000 долара за тон през есента на 2007 г. За 2007 г. Монбат АД реализира 79,7% ръст на консолидираните продажби и 83,2% ръст на неконсолидираните продажби. За 2008 г. компанията прогнозира, че ще има 30% увеличение на продажбите и 40% увеличение на производството, тъй като дружеството отчита понижаване на цената на оловото. За 2009 г. прогнозите са за 40% ръст на производството и 30% увеличение на продажбите. Прогнозите са при 2 500 долара за тон средна цена на оловото през 2008 г. и 2 000 долара за тон средна цена през 2009 г. В началото на 2008 г. оловото достигна и цени над 3 400 долара за тон, като впоследствие се понижи. „Цената на оловото трябва да падне под 2 000 щатски долара за тон, за да се отрази това върху маржините на дружеството“, каза Атанас Бобоков, изпълнителен директор на Монбат АД по време на Общото събрание на акционерите, проведено на 16 май. През лятото на тази година се очаква влизане в експлоатация на нови рециклиращи мощности на Монбат АД, което да подобри маржа на дружеството, защото разликата между цената на рециклираното и закупеното олово е между 20 – 25%, беше казано на последното общо събрание на акционерите. Цената на оловото влияе и на продажбите на завода за акумулатори Елхим Искра, като за първото шестмесечие на 2007 г. поскъпването на тази суровина формира 18,5% от ръста на приходите, докато други 36% от ръста бяха формирани от ръст в обема на производството.Елхим Искра не рециклира олово. Цинкът и оловото са основен продукт на Оловно цинков комплекс АД Кърджали. ОЦК отчете с 9,6 млн. лв. по-малка одитирана печалба за 2007 г., спрямо предварително оповестената неодитирана печалба. Намалението се дължеше на извънредни разходи формирани от обезценка на концентрат (7,199 млн. лв.) и обезценка на готова продукция (885 хил. лв.) по цени към 31 декември 2007 г. Към 31 декември 2007 г. цената на оловото на лондонската метална борса беше около 2 500 долара за тон, а цената на цинка - малко под 2 300 долара за тон. За първото тримесечие на тази година ОЦК отчете спад в продажбите на продукция в стойностно отношение от 30 на сто на годишна база до 36,695 млн. лв. Спадът в продажбите се дължи „както на понижението в цената на цинка, така и на задържане в процеса на реализация на стоковия метал с цел постигане на оптимални финансови резултати“, се казва в отчетите на ОЦК. По думите на Атанас Бобоков, изпълнителен директор на Монбат, движенията, които се наблюдават през последните години на пазара на олово, не подлежат на анализ и прогнозиране.
Източник: Инвестор.БГ (12.06.2008)
 
Жеваго пристига в София заедно с украинския министър на енергетиката Украинският кандидат да придобие Кремиковци Константин Жеваго и украинският министър на енергетиката пристигат днес в София, съобщи председателят на синдикалната федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков, цитиран от БТА. Очаква се днес Жеваго да разгледа комбината и да има среща с ръководството на дружеството и със синдикатите, а украинският министър да направи предложение по отношение на снабдяването на комбината с газ при извънредни условия, ако Жеваго придобие Кремиковци. Яначков съобщи, че се очаква украинският министър да има срещи с представители на правителството. От пресцентъра на икономическото министерство са заявили, че във ведомството не е постъпвало от украинска страна официално писмо с искане за среща с министър Петър Димитров. Вчера синдикатът е сключил прединвестиционно споразумение с другия кандидат за комбината – компанията Арселор Митал. Подобно споразумение има и с представители на Жеваго. В споразумението са поети ангажименти за запазване на работните места до 2 - 3 години, като след осъществяването на инвестиционна програма на компанията ще се прави оценка на заетостта в комбината. В споразумението се предвижда да се разработи система за формиране на заплатите, която ще е базирана на производителността на труда, качеството и конкурентоспособността на произвежданата продукция, каза Яначков. Договорено е след влизане във владение на компанията незабавно да се актуализира програмата за минимализиране и управление на риска в дружеството, за което има обезпечен финансов ресурс. Яначков съобщи, че притежателите на облигации имат идея, ако не се постигне съгласие с кандидатите за комбината, да се търси решение за дружеството без процедурата по несъстоятелност. Това означава да се инвестират в Кремиковци допълнителни 150 - 200 млн. евро и притежателите на облигации да предложат чуждестранна международно известна компания за оператор на комбината. Идеята е след оздравяването на дружеството да се реализира продажба на комбината и да се удовлетворят кредиторите, каза Яначков. Той добави, че днес се очаква да бъде подписано споразумение между собствениците на облигации и Арселор Митал. Във връзка с предстоящото на 17 юни решение на съда по несъстоятелността на комбината Яначков прогнозира, че може да има отлагане на делото. Друг вариант е да се реши, че няма основание да се влезе в процедура несъстоятелност или да се обяви стартиране на процедура по несъстоятелност. Четвърти, най-вероятен според Яначков, вариант е Кремиковци веднага да бъде обявен в несъстоятелност. В този случай единият вариант за развитието на казуса Кремиковци е да се възложи на единия от кандидат-купувачите на дружеството опериране с Кремиковци за определен период от време, както иска Арселор Митал. В този период ще се подготви търг, на който да се продадат активите на комбината и сателитните му дружества. С парите от продажбата ще се удовлетворят кредиторите. Другият вариант при незабавното обявяване в несъстоятелност е комбинатът веднага да се продаде без фирма-оператор, който за синдикатите е по-добрият вариант. Причината е, че при него ще има незабавни действия - влизане на нов собственик в дружеството, който да почне да изпълнява плана за жизнеспособност и да инвестира в екология.
Източник: Инвестор.БГ (12.06.2008)
 
Обявяват Кремиковци в несъстоятелност на 17 юни Александър Томов не е в борда на директорите още от февруари с решение на Надзорния съвет, представянето му за изпълнителен директор е фалшификат от негова страна. Това заяви Васил Яначков, председателят на федерацията на Металурзите към КНСБ. Според него на 17 юни се очаква комбинатът да бъде обявен в несъстоятелност. Следобед се очаква Константин Живаго да посети "Кремиковци" заедно с министърът на енергетиката на Украйна. Според анализи на другия кандидат купувач Арселор Митал, производството на стомана в нашия регион от глава на населението годишно е 50-60 кг., каца още Яначков
Източник: Банкеръ (12.06.2008)
 
Жеваго стресна слоновете Изненадващ ход на Константин Жеваго изправи на нокти шефовете на "Кремиковци" и цялото правителство вчера. В разгара на сагата за съдбата на ЦСКА и комбината украинският милиардер кацна с частния си самолет в София по обяд. Според синдикалисти с него е трябвало да пристигне и украинският министър на енергетиката Юрий Продан. Точно в 12,15 ч Жеваго пристигнал в комбината с черен мерцедес G-класа. За час той обиколил предприятието, поговорил с работниците и на излизане казал: "Аз ще се върна." Малко по-късно вече бил в кабинета на Станишев. Час след това хората на другия претендент на "Кремиковци" - Лакшми Митал, загрели телефоните на правителството. Те били силно притеснени, че Станишев се среща с конкурента им. "Индийците фалираха цял завод, сега търсят сметка с кого се среща премиерът", възмутиха се пък синдикалисти.
Източник: Стандарт (12.06.2008)
 
Жеваго посети Кремиковци Украинският кандидат да придобие Кремиковци Константин Жеваго се срещна с ръководството на дружеството. Според синдикалната федерация Металици към КНСБ той е бил придружаван от украинския министър на енергетиката Юрий Продан, който ще направи предложение за снабдяването на комбината с газ при извънредни условия, ако Жеваго придобие Кремиковци. Това обаче не беше потвърдено от комбината. От правителствения пресцентър отрекоха и информацията на президента на Ворскла стийл България, че Жеваго е имал среща и с премиера Сергей Станишев.Жеваго долетя до София, след като във вторник вторият кандидат-купувач - Арселор Митал, е подписал рамково споразумение с двата синдиката. Компанията е поела ангажимент, че ако стане мажоритарен собственик на завода, ще инвестира в съществени подобрения в условията на труд и екологията още в самото начало. От Арселор Митал са поели ангажимент за запазят работните места до 2-3 години.
Източник: Пари (12.06.2008)
 
Жеваго дойде в София за “Кремиковци” Украинският милиардер и кандидат-купувач на "Кремиковци" Константин Жеваго се срещна с премиера Сергей Станишев, съобщи шефът на компанията "Ворксла Стийл България" Виктор Демянюк вчера. От пресслужбата на Министерски съвет нито потвърдиха, нито отрекоха за среща на премиера с украинския бизнесмен. Това е втората среща на Жеваго с със Сергей Станишев. По време на визитата си в през януари той предложи да инвестира веднага 80 млн. евро в суровини за "Кремиковци". Преди срещата с българския премиер Жеваго посети металургичния гигант. Той е пожелал да разгледа добивната част на завода. Междувременно вчера синдикатът на металурзите към КНСБ е сключил сразумение с другия кандидат за комбината - компанията "Арселор Митал" . Подобно споразумение има и с представители на Жеваго. В споразумението са поети ангажименти за запазване на работните места до 2-3 години, като след осъществяването на инвестиционна програма на компанията ще се прави оценка на заетостта в комбината. В споразумението се предвижда да се разработи система за формиране на заплатите, която ще е базирана на производителността на труда, качеството и конкурентоспособността на произвежданата продукция, каза шефът на синдидата Васил Яначков. Договорено е след влизане във владение на компанията незабавно да се актуализира програмата за минимализиране и управление на риска в дружеството, за което има обезпечен финансов ресурс. Яначков съобщи, че притежателите на облигации имат идея ако не се постигне съгласие с кандидатите за комбината, да се търси решение за дружеството без процедурата по несъстоятелност. Това означава да се инвестират в "Кремиковци" допълнителни 150-200 млн. евро и притежателите на облигации да предложат чуждестранна международно известна компания за оператор на комбината. Идеята е след оздравяването на дружеството да се реализира продажба на комбината и да се удовлетворят кредиторите, каза Яначков. Във връзка с предстоящото на 17 юни решение на съда по несъстоятелността на комбината Яначков прогнозира, че може да има отлагане на делото. Друг вариант е да се реши, че няма основание да се влезе в процедура несъстоятелност или да се обяви стартиране на процедура по несъстоятелност. Четвърти, най-вероятен според Яначков, вариант е "Кремиковци" веднага да бъде обявен в несъстоятелност. В този случай единият вариант за развитието на казуса е да се възложи на единия от кандидат-купувачите на дружеството опериране с "Кремиковци" за определен период от време, както иска Арселор Митал. В този период ще се подготви търг, на който да се продадат активите на комбината и сателитните му дружества. С парите от продажбата ще се удовлетворят кредиторите. Другият вариант при незабавното обявяване в несъстоятелност е комбинатът веднага да се продаде без фирма оператор, който за синдикатите е по-добрият вариант. Причината е, че при него ще има незабавни действия - влизане на нов собственик в дружеството, който да почне да изпълнява плана за жизнеспособност и да инвестира в екология.
Източник: Монитор (12.06.2008)
 
Фирма на Ринат Ахметов влага 1,5 млрд. евро в “Промет Стийл” Най-голямата металургична компания на Украйна обмисля инвестиция от 1,5 млрд. евро в бургаския завод "Промет Стийл", съобщи Еxpert bg. Новата стратегия на групата "Метинвест", контролирана от Ринат Ахметов, предвижда производство на продукция с по-висока добавена стойност, което ще позволи на компанията да удвои своите печалби. В тази насока се обмисля реализирането на проект за 1,5 млрд. евро за строителство на мощности за производство на горещовалцувани метали с обем над 5 млн. тона годишно. За инвестицията се конкурират две производствени площадки - около Макеевския металургичен завод и българския завод "Промет Стийл" край Дебелт. На практика Ринат Ахметов притежава предприятието, след като в края на миналата година "Метинвест" започна сливане с мажоритарния му собственик - "Смарт холдинг" на Вадим Новинский. В корпоративния сайт на "Метинвест" се посочва, че процедурата по сливането е пред финал. Поради тази причина Ринат Ахметов се смяташе за най-сериозният кандидат-купувач на "Кремиковци". Така той нямаше да захранва "Промет Стийл" със суровина от Украйна, а от България. Поради неизвестни причини обаче той се отказа от металургичния гигант. "Промет Стийл" е специализирано в производството на бетонно желязо, като за суровина се внасят заготовки от Украйна. В българското металургично предприятие работят 850 души. Относно потенциалната инвестиция в бургаския завод генералният директор на украинската компания казва: "Предвид дългия срок на строителството собствените средства ще ни бъдат достатъчни." Групата "Метинвест" иска да премине изцяло към производство на готова продукция и да се откаже от продажба на полуготова продукция на други компании. За тази цел е предвидена инвестиция от над 15 млрд. долара до 2018 година, по този начин обемът на произвежданата стомана ще се удвои. Ако заявените проекти, включително и този в България, се осъществят, компанията ще може изцяло да се откаже от продажба на полуготова продукция. Сега освен доставки в своите предприятия в България, Италия и Великобритания "Метинвест" осигурява полуфабрикати на други компании, които произвеждат от тях готова продукция. Според експерти през миналата година полуготовата продукция е формирала 35% от производството на заводите на компанията.
Източник: Монитор (12.06.2008)
 
И Лакшми ухажва синдикатите В отговор на атаките на Константин Жеваго и големият брат на Прамод - Лакшми Митал, взе да ухажва синдикатите. Представителите на неговата "Арселор Митал" са подписали вчера рамков меморандум с двата синдиката в "Кремиковци", съобщиха от комбината. Споразумението се фокусира върху ангажименти, свързани със здравословни и безопасни условия на труд в случай, че "Арселор Митал" стане мажоритарен собственик на завода. Компанията се ангажира да инвестира в съществени екологични подобрения, каза Майкъл Швих, представител на люксембургското дружество. По-рано и дружеството на Жеваго "Ворскла Стил България" подписа подобен меморандум със синдикатите. Ново увеличение от близо 30% отбелязаха вчера книжата на комбината. След няколко дни на резки спадове от понеделник те се търгуват само нагоре до максималното ограничение за деня. Вчера имаше няколко сделки на цена от 2,314 лв. за бройка, която е максимумът. Предишния ден книжата се търгуваха на 1,78 лв.
Източник: Стандарт (12.06.2008)
 
На 17 юни ще излезе съдебното решение за обявяването на „Кремиковци” в несъстоятелност, съобщи председателят на Федерация Металици към КНСБ Васил Яначков. Според него най-добрият вариант за спасяването на комбината е при обявяване на несъстоятелност да бъдат продадени активите. Най-вероятното решение на съда ще бъде обявяване на несъстоятелност без процедура, обясни Васил Яначков.По думите му след това може да се притъпи към възлагане за опериране в комбината на някой от кандидат-купувачите и едновременно с това продажба на активите. Друг вариант е продажбата на „Кремиковци” без период на опериране, което се подкрепя от кандидата „Ареслор Митал”. Според Яначков това ще ускори стартирането на плана за жизнеспособност. Синдикатите са подписали социално споразумение с „Арселор Митал”, според което компанията се ангажира да запази персонала за три години, докато се реализира инвестиционната програма, както и да създаде система за редовно изплащане на заплатите в „Кремиковци”
Източник: Дарик радио (12.06.2008)
 
Стоманодобива в САЩ се възражда Стоманодобивната промишленост в САЩ преживява нова ера на просперитет, по-малко от десет години след огромните разходи за производство и ниските цени на вноса изпратиха вълна от фалити, като мнозина смятаха, че кризата ще продължи дълго. Подсилени от намалените разходи за персонала, нарастващото световно търсене, драматични консолидации, които усмириха ожесточената конкуренция, както и отслабеният долар направил вноса не толкова привлекателен, цените на стоманата се утроиха през последните пет години. За първи път от десетилетия, стоманодобивни предприятия в САЩ увеличиха капацитетите и персонала си. Немската ThyssenKrupp изгражда завод за 4 млрд. щ.д. в Алабама, които се очаква да отвори врати през 2010 г. и да дава работа на 2 700 души. Nucor кандидатства за разрешение да построи завод на стойност 2 млрд. щ.д. в Луизиана, които да добива желязо за преработвателните им предприятия. Руският гигант Severstal закупи наскоро стоманодобивното предприятие Sparrows Point до Балтимор и обеща да инвестира половин милиард долара за обновяването му. (Уошингтън поуст)
Източник: Други (12.06.2008)
 
Малките китайски стоманени предприятия приемат увеличението на Rio Tinto Малките предприятие в Китай ще приемат увеличението от 95% на годишните цени на желязната руда искано от Rio Tinto, но по-големите компании като Baosteel изчакват за по-изгодно споразумение, съобщиха източници от сектора. Пазарните очаквания бяха за увеличение от около 85%, след поскъпването с 19% през 2006 г. и с 9.5% през 2007 г. Високите световни превозни цени правят австралийската руда сравнително по-евтина от тази, която се доставя от Бразилия, а австралийските рудодобивни компании се опитват да покачат цената за да отразят тази разлика. Фрахтовият capesize индекс на балтийската борса, които наблюдава цените на видовете търговски кораби, превозващи по около 150 хил. тона, в момента е на 19 253 пункта, малко под рекорните 19 687 пункта от 5 юни. Бразилската Vale вече договори годишните договори с азиатските си клиенти за цени до 70% по-високи от миналогодишните, обаче Rio Tinto и BHP Billiton, които заедно с Vale доминират на световния пазар за желязна руда, изчкават за по-големи увеличения. (Майнинг Джърнъл)
Източник: Други (12.06.2008)
 
Батко, Братко и Бачо на стоманата Тримата братя Митал завършват Сейнт Хавиер Колидж в Калкута. Лакшми учи търговия, по-малките - бизнес администрация. Най-големият брат Лакшми Митал успява да се превърне в собственик на най-голямата стоманодобивна група в света. За три десетилетия той тръгва от малкия семеен бизнес от Северна Индия и създава най-голямата в света компания за производство на стомана. На 15 юни Лакшми Митал ще посрещне 57-ия си рожден ден като четвъртия най-богат човек в света. Според сп. "Форбс" индиецът е успял да направи състояние от $45 млрд. "Свикнах да мисля за себе си като за индийския Бил Гейтс", казва милиардерът от имението си в Лондон, където живее. Зад гърба му са останали годините на упорит труд и онова начало в Индонезия с първата металургична компания Ispat International, откъдето започва походът му по целия свят. Тогава фирмата произвежда стомана за нуждите на строителството. Няколко години по-късно Лакшми получава разрешение от властите да построи ново предприятие. Днес то е най-големият частен стоманодобивен завод в Индонезия с годишно производство от 700 000 тона. Всъщност Лакшми има бизнес навсякъде, но не и в Индия. В родината бащата на милиардера има проблеми с правителството, които го принуждават да продаде част от фамилния бизнес. Лакшми започва да изгражда своята стоманена империя с агресивността на тигър. След Индонезия следват покупките на заводи в Тринидад и Тобаго, Мексико, Канада, Германия, Казахстан, Ирландия, Румъния, Украйна, Китай, САЩ. Империята на индиеца днес се разпростира в 15 държави на 4 континента. Митал притежава кораби, с които доставя суровина за компаниите си. Навсякъде "семейният" бизнес се управлява от хора, близки до фамилията Митал или поне техни приятели. През 1997 г. той регистрира компанията LNM (Lakshmi Narendra Mittal), прехвърляйки в нея активи на Ispat International. Шест години по-късно от сливането на Ispat и LNM се ражда Mittal Steel Group. Фирмата е регистрирана в Холандия, а управлението на бизнеса се мести от Индонезия в Лондон. Лакшми обича да договаря сделките си директно с хората, от които зависи крайният резултат. Индиецът винаги залага повече на личните контакти вместо на деловия етикет. Бизнесът му минава през добрите връзки с правителствени кръгове във Великобритания. В Лондон още си спомнят как той даде $270 000 за предизборната кампания на лейбъристите, а седмица по-късно премиерът Тони Блеър написа писмо до властите в Букурещ, в което увери подкрепата на своя кабинет за Лакшми Митал. По онова време индиецът напираше да купи най-големия металургичен завод в Румъния Sidex. Блеър удари едно рамо за сделката, а през 2004 г. Лакшми Митал дари още $4 млн. на партията му. Митал е приятел с премиера на Украйна Юлия Тимошенко, а поглъщането на перлата в короната Mittal Steel Group. - Arcelor е договорена директно с президента на Франция по онова време Жак Ширак. Така се ражда най-голямата в света металургична компания ArcelorMittal, чиито акции се търгуват на Нюйоркската стокова борса, но оперативното управление е в ръцете на Лакшми Митал. "Винаги съм вярвал, че мога да направя нещо уникално. Чувствам, че Индия е тясна за мен, а да си индиец в чужбина е невероятен плюс, защото индийците владеят езика на компромиса. А това е най-важното условие за успешен бизнес", твърди милиардерът. Той се старае да държи встрани от светлината на прожекторите семейството си. Въпреки това таблоидите надушиха лудите пари, които татко Лакшми похарчи за сватбите на своите две деца. През 1998-а той ожени сина си Адития в Мемориала на Виктория в Калкута. Мястото явно не бе избрано случайно. Мнозина видяха в това жест на почит към британското колониално владение на Индия. Сватбата на дъщерята Ваниша 6 години по-късно обаче премина в старинния замък Во дьо Виконт край Париж. Точно като в приказките гостите пет дни ядоха, пиха и се веселиха, а на крака им пя дори Кайли Миноуг. Бракът на отрочето и нейния избраник - индийския банкер Амит Бхатия, излезе на "дядото" около $55 млн. Освен луд фен на йогата Лакшми Митал обича да пътува. Със собствения си самолет изминава средно около 350 000 въздушни мили всяка година. Той не се поколеба да си купи и най-скъпата къща в света. Митал брои $135 млн. за имението на собственика на Формула 1 Бърни Екълстън в Лондон. Милиардерът получи прозвището Карнеги от Калкута заради неговата щедра благотворителна дейност. Но Лакшми може да си го позволи - за него днес работят над 180 000 работници от 45 националности. Прамод заедно с третия брат - Винод, успяха да увеличат активите на семейната фирма 15 пъти. Винод върти оперативната работа, а Прамод чертае стратегиите за развитие на бизнеса. Прамод е роден е на 1 септември 1956 г. и в момента е председател и управляващ директор на Ispat Industries Limited. Заедно с брат си Винод Митал са горди собственици на Global Steel Holding LTD. Двамата поемат стоманения бизнес в родната Индия през 1994 г., когато баткото Лакшми окончателно избира посока за бизнеса зад граница. На 15 август 2005 г. те придобиха 71% от родния "Кремиковци", а петнадесет месеца по-късно - на 4 декември 2006 г., Прамод Митал купи от милионера Васил Божков ПФК ЦСКА.
Източник: Стандарт (13.06.2008)
 
Огромна стоманена компания основана в севернокитайската провинция Хебей В сряда в северната провинция Хебей беше обявено основаването на огромен стоманодобивен конгломерат - Hebei Iron and Steel Group Co., сливане между две местни предприятия. Ше бъде официално пуснато в действие преди средата на юли, заяви Сюн Рюбин, заместник управител на провинцията. Като важна стъпка от агресивния план на Хебей да преустрои раздробената си стоманодобивна промишленост, провинцията одобри сливането на Tangshan Iron and Steel Corp. и Handan Iron and Steel Corp. след над пет месеца спорове между управителите на провинцията. Смятаният за полезен ход ще помогне на провинцията да играе по-важна роля в бурно развиващата се промишленост в страната и ще попречи Tangshan да бъде погълнат от Shougang Group на север, а на юг – Handan от Baosteel Group. “Би било голям удар за Хебей, ако двете компании бъдат погълнати от фирми извън провинцията”, коментира местен браншов анализатор. Повечето стоманодобивни предприятия в Хебей са малки. Най-голямото Tangshan Iron and Steel Corp. доби 22.75 млн. тона миналата година, а по-малкото Handan Iron and Steel Corp. – само 9 млн. (Синхуа Нюз Ейджънси)
Източник: Други (13.06.2008)
 
Harris на Nucor ще купи Ambassador Steel за 185 млн. щ.д. Nucor ибяви в четвъртък, че дъщерната им Harris Steel е подписала споразумение за закупуването на всички останали листнати акции на Ambassador Steel Corporation от Обърн, Индиана, за приблизително 185 млн. щ.д. в брой. Сделката, която се очаква да бъде приключена през тртото тримесечие, ще включва и клонът на Ambassador - Delta Erecting. Ambassador е основана през 1974 г. и произвежда арматурна стомана за строителството и подобни продукти. Компанията достави 422 хил. стоуна* обработена арматура, както и 228 хил. стоуна закалена стомана през 2007 г. “Закупуването на Ambassador е продължение на стремежа на Nucor да продължи ръста си и е възможност за групата да засили присъствието си на американския пазар за арматурни продукти”, заяви Даниъл Р.ДиМико, президент, управител и изпълнителен директор на Nucor. “Нямаме търпение да прибавим Ambassador към семейството на Nucor и Harris”. От Nucor казаха, че сделката трябва да получи одобрението на националните регулативни органи след задоволително финансово и правно проучване (дю дилиджънс), както и изпълнението на други обичайни условия. *Стоун (британска мерна ед. = 14 паунда = 6.35 кг.) (Плац)
Източник: Други (13.06.2008)
 
Кандидатите за "Кремиковци" се състезават за неговото управление Първият рунд в борбата за придобиване на "Кремиковци" ще бъде определянето на негов временен оператор. Оферти с плановете за временно управление на комбината вече са внесени в правителството от основните кандидати - "Арселор Митал" и компанията на украинския милиардер Константин Жеваго - "Ворскла стийл". Те предвиждат гарантирането на суровини и незабавни инвестиции в мерки за опазване на околната среда, така че дружеството да получи комплексно разрешително в края на лятото. Който получи контрола върху "Кремиковци", докато трае смяната на собствеността върху комбината, ще трябва да се справи и със задачата да ремонтира производствените мощности, работните помещения и да поеме задължения за осигуряване на безопасни условия на труд. В основни линии инвестиционните намерения на двата кандидата са сходни. И двете страни предлагат план за "спешна помощ" и отделно инвестиционни ангажименти за следващите години. За незабавното оздравяване на комбината "Арселор Митал" има намерение да осигури 150 млн. долара под формата на оборотен капитал, извън 30-те млн. евро, които вече отпусна, и близо 30 млн. долара за екоподобрения. "Ворскла стийл" пък предлага 90 млн. долара оборотен капитал и доставка на 150 хил. тона суровини, които в момента са на изчакване в пристанищата в Лом и Бургас. За инвестиции в технологично обновление и екомерки през следващите 3 до 5 години "Арселор Митал" възнамеряват да отделят 500 млн. долара, като 120 млн. ще са само за екология, а 30 млн. от тях ще се вложат незабавно. Обещанието на техните украински конкуренти е за 531 млн. долара капиталови инвестиции, от които 100 млн. ще са за ново коксохимично производство, базирано на алтернативни енергийни източници. Само за екология "Ворскла" предлага между 60 млн. и 120 млн. долара. Сред неясните неща до момента са как ще бъдат изплатени облигациите с номинал 325 млн. евро, по които комбинатът е гарант. Неофициалната информация, за която обаче някои облигационери потвърдиха, е, че "Арселор Митал" възнамерява да плати книжата по 79% от номинала и евентуално да доплати още 4% при добро развитие на нещата, след като придобие "Кремиковци". От екипа на Константин Жеваго за момента не казват при какъв процент от номинала смятат да изплащат облигациите, но някои от най-големите държатели на книжата заявиха, че намеренията на украинския милиардер са за плащане на значително по-малко пари и реструктуриране на останалата част от дълга. Хората на Жеваго обаче твърдят, че той чрез своята група от компании "Финанси и кредит" е изкупил 30% от облигациите. Утре в софийския съд ще се гледа и искането за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност. Ако това стане, е много вероятно да се стигне до търг, при който всички кандидати да наддават за активите на комбината. Двете страни обаче още не са заявили ясно какво смятат да правят със самото публично дружество, ако придобият неговите активи.
Източник: Дневник (16.06.2008)
 
Rio ще похарчи 350 млн. щ.д. за автоматизация на ЖП линия за желязна руда Rio Tinto Ltd/Plc, втората най-голяма кмпания за желязна руда в света, информира в понеделник, че ще инвестира 350 млн. щ.д. за въвеждането на автоматизирани ЖП линии в Австралия с цел повишаване на производството. До 5 години влакове, които не се управляват от човек, ше функционират на по-голямата част от 1 300-та км линии, които обслужват мините Пилбара в Западна Австралия. Автоматизираните влакове ще спомогнат да се постигне целта за повишаване на годишния добив до 320 млн. тона през 2012 г., заявиха от Rio. Според фирени данни, миналата година рудодобивната компания е добила 135 млн. тона руда. Автоматизацията също така ще бъде полезна за ефективността. Един типичен натоварен влак по линията тежи около 320 хил. тона, дълъг е 2.4 км и пътува със скорост до 75 км/час. Средно по 320 влака пътуват по линията всяка седмица. По време на проби на системата през януари от Rio заявиха, че се надяват да контролират операциите с 320 служители от офиси в Перт, коете е на 1 300 км от Пилбара. (Ройтерс)
Източник: Reuters (16.06.2008)
 
Evraz нарече северноамериканската си дъщерна компания Evraz Inc NA Evraz Group S.A. обяви, че дъщерната компания в Северна Америка ще функционира под името Evraz Inc North America. Според информацията, от момента новото име ще се отнася за северноамериканската централа в Портланд, Орегон, и осемте производствени предприятия, включително: стоманодобивните в Пуебло, Колорадо, Реджина, Саскачуан и Клемонт, Делауеър; заводите за безшевни тръби, пръти и траверси в Колорадо, предприятията за плочи в Клемонт, Реджина и Портланд, Орегон; завода за намотки е Съри, Бритиш Кълъмбия; за строителни тръби в Портланд; за тръбопроводи в Портланд и Реджина, както и заводите за тръби в Алберта, Ред Диър, Калгари и Камроуз. Г-н Александър Фролов, председател на управителния съвет, президент и изпълнителен директор на Evraz Group S.A. каза, че “придобиването на бившите канадски предприятия на IPSCO от групата Evraz увеличава нашето присъствие в Северна Америка до приблизително 5 млн. тона валцовани стоманени продукти и е време да функционират под марката Evraz. Като единна компания, която е концентрирана върху стомана с икономическа добавена стойност, ние вярваме че единствения начин за правене на бизнес е с постоянна марка на пазара”. (Хемскот)
Източник: Други (16.06.2008)
 
Прокуристът на Кремиковци: Дружеството е капиталовo адекватно Прокуристът на "Кремиковци" Божко Бонев прогнозира, че мярката за назначаване на временни синдици на дружеството по делото за несъстоятелност на завода, ще бъде отменена. По думите му счетоводният баланс на "Кремиковци" отразява справедливо неговите активи и пасиви. Бонев каза, че дружеството е с капиталова адекватност и че са изплатени дълговете към фирмите, завели делото по несъстоятелност.
Източник: Дарик радио (16.06.2008)
 
От „Кремиковци” искат вливане на активите в нова компания На насроченото за утре дело от „Кремиковци" ще искат специална процедура по несъстоятелност и активите да бъдат прехвърлени в нова компания. Това стана известно от обясненията на главния изпълнителен директор Гунтупали Джаганадам, който даде пресконференция в металургичния комбинат. Според мениджъра специалната несъстоятелност ще помогне всички активи да бъдат запазени и да се спаси производството. От това имат полза и кредиторите, посочи Джаганадам. В очакваната продажба на активите по думите на индийския директор украинецът Константин Жеваго няма да наддава, защото дори не е подавал оферта. Неговите амбиции се огрничавали само до работа на ишлеме. Джаганадам вижда като почти сигурен бъдещ собственик на „Кремиковци” по-големия брат на Прамод Митал – Лакшми.
Източник: Insurance.bg (16.06.2008)
 
От „Кремиковци” искат вливане на активите в нова компания Лакшми Митал сочен от индийските мениджъри за най-сигурен бъдещ собственик на насроченото за утре дело от „Кремиковци" ще искат специална процедура по несъстоятелност и активите да бъдат прехвърлени в нова компания. Това стана известно от обясненията на главния изпълнителен директор Гунтупали Джаганадам, който даде пресконференция в металургичния комбинат. Според мениджъра специалната несъстоятелност ще помогне всички активи да бъдат запазени и да се спаси производството. От това имат полза и кредиторите, посочи Джаганадам. В очакваната продажба на активите по думите на индийския директор украинецът Константин Жеваго няма да наддава, защото дори не е подавал оферта. Неговите амбиции се огрничавали само до работа на ишлеме. Джаганадам вижда като почти сигурен бъдещ собственик на „Кремиковци” по-големия брат на Прамод Митал – Лакшми. Представители на неговата компания Arcelor Mittal неотдавна увериха на среща с икономическия министър Петър Димитров, че предложената от тях формула изключва възможността "Кремиковци" да спре работа.
Източник: Insurance.bg (17.06.2008)
 
Прокуристът на Кремиковци смята, че мярката за назначаване на временни синдици ще бъде отменена Прокуристът на Кремиковци Божко Бонев прогнозира днес на пресконференция, че мярката за назначаване на временни синдици на дружеството по делото за несъстоятелност, което ще се гледа утре от съда, ще бъде отменена, съобщи БТА. Аргументите за това на Бонев са, че счетоводният баланс на Кремиковци отразява справедливо неговите активи и пасиви. Бонев каза, че дружеството е с капиталова адекватност и че са изплатени дълговете към фирмите, завели делото по несъстоятелност. Ръководството на Кремиковци заяви, че най-добрият вариант за комбината е той да премине през специална процедура за несъстоятелност.
Източник: Дарик радио (17.06.2008)
 
Ново дружество ще придобие активите на "Кремиковци" Активите на "Кремиковци" ще преминат в ново дружество. Това съобщи главният изпълнителен директор на комбината Гунтупали Джаганадам на пресконференция в административната сграда на компанията. Той обясни, че за "Кремиковци" щяла да бъде назначена "специална" процедура, която била ориентирана към стойността на комбината и бъдещето, а не към дълговете. За целта, преди тя да започне, ще се подпишат предварителни споразумения с всички кредитори. След това активите ще бъдат продадени на търг и в крайна сметка ще се удовлетворят кредиторските претенции. "Кремиковци" има вътрешна стойност и ние работим тя да се повиши. Веднъж след като това стане и активите се прехвърлят в новата компания, всички ще бъдат доволни, а работниците ще бъдат преназначени", обясни той. Именно новото дружество ще се контролира от някой от двамата основни кандидати - "Арселор Митал" или Константин Жеваго. Справка в Търговския закон и допитване до облигационери на комбината обаче показаха, че правно понятие специална несъстоятелност не съществува. На въпрос дали счетоводната стойност на активите от последния баланс на дружеството е вярна корпоративният секретар Божко Бонев отговори утвърдително, уточнявайки, че в баланса те са посочени по справедлива стойност. Той обеща до 20 дни да бъде публикуван счетоводният отчет за първото тримесечие на годината, както и скоро да стане ясен одитният доклад за 2007 г. С този аргумент от ръководството на "Кремиковци" продължиха да отказват да съобщят откъде идват и онези 392 млн. "други" приходи от продажби, които смалиха загубата на комбината до 35 млн. лв. Преди дни главният оперативен директор на "Арселор Митал" Фолкер Швих обяви, че състоянието на производственото оборудване е много лошо, от което страда и стойността на активите. На въпрос какви са плановете на "Арселор Митал" за публичното дружество "Кремиковци" той отказа да влиза в подробности, но каза, че предишният опит на "Арселор" включвал пълно придобиване на компании в лошо състояние и оставянето им за известно време на борсата в интерес на всички акционери, без да се ангажира, че този сценарий ще се реализира при комбината. В официалното съобщение на комбината се каза, че синдиците са били отстранени от дружеството. Впоследствие източник от мениджмънта на комбината поясни, че това всъщност още не е станало, но е въпрос на време, защото задълженията към кредиторите, поискали несъстоятелност, са почти изплатени. Синдиците обаче не могат да бъдат освободени от мениджърския екип освен със съдебно решение, коментираха юристи и допълниха, че това не е в компетентностите на компанията. След като производството на "Кремиковци" е било спаднало до 40 хил. т през февруари, то сега е достигнало 60 хил. т, а от следващата седмица ще може да се достигне и пълното натоварване на мощностите, заявиха от комбината, като точката, над която компанията започва да печели, е 106 хил. т месечно.
Източник: Дневник (17.06.2008)
 
Работници в „Кремиковци” излизат на протест София отново ще бъде задръстена заради протест. В 8:00 часа на площад "Александър I" се събират за протестно шествие работещи в комбината „Кремиковци“. Шествието ще премине през площад Народно събрание, покрай Министерство на икономиката и енергетиката и ще приключи с протестен митинг пред Министерския съвет. Протестът е организиран от КТ "Подкрепа". Междувременно днес Софийският градски съд гледа делото за несъстоятелност на комбината, информира Дарик.
Източник: Insurance.bg (17.06.2008)
 
В "Кремиковци" поискаха фалит като на "Балкан" Ръководството на "Кремиковци" поиска вчера специална процедура за комбината, наподобяваща начина, по който държавата преди 5 години закри източената авиокомпания "Балкан" и създаде на нейно място "България Ер". Шефът на комбината Гунтупали Джаганадам заяви вчера, че започва преговори с всички кредитори, бъдещи инвеститори и държавата за постигане на предварително съгласие за такъв тип ликвидация. Схемата, описана от Джаганадам, която вече е представена и на правителството, предвижда създаване на ново дружество, в което ще бъдат преназначени работниците и в което ще отидат производствените активи. Така щяла да се постигне непрекъснатост на производството. Останалите активи ще бъдат продадени на специален търг, за да се удовлетворят вземанията. В предварителните споразумения се предвижда да се поеме ангажимент и за инвестиции в екологията, технологичното обновяване и защитата на интересите на работниците. Така всички ще бъдат доволни, заключи шефът на "Кремиковци". Планът всъщност е на "Арселор Митал" - компанията на брата на сегашния собственик Прамод Митал - Лакшми. Фирмата на другия претендент за комбината - украинеца Константин Жеваго, не е внасяла никакво предложение да купи предприятието. Според прокуриста на "Кремиковци" Божко Бонев той предложил единствено работа на ишлеме. Според Джаганадам, ако предложението за създаване на ново дружество се приеме, на "Кремиковци" ще са му необходими 2 години, за да стъпи на краката си. Идеята се огласява в деня преди Софийският градски съд да гледа допустимостта на обявяването на "Кремиковци" в несъстоятелност. То бе поискано от 6 компании, между които и фирмата на българския представител на Жеваго - "Руа инвест енд трейд". Вчера Бонев заяви, че по-голямата част от поисканите от тези фирми пари вече са платени. Според него има голяма вероятност съдът да отмени още сега назначените временни синдици, защото счетоводният баланс на "Кремиковци" отразява справедливо неговите активи и пасиви. След като "Делойт и Туш" приключи с одита на баланса, те щели да бъдат представени пред Комисията за финансов надзор.
Източник: Сега (17.06.2008)
 
От „Кремиковци” искат вливане на активите в нова компания На насроченото за утре дело от „Кремиковци" ще искат специална процедура по несъстоятелност и активите да бъдат прехвърлени в нова компания. Това стана известно от обясненията на главния изпълнителен директор Гунтупали Джаганадам, който даде пресконференция в металургичния комбинат. Според мениджъра специалната несъстоятелност ще помогне всички активи да бъдат запазени и да се спаси производството. От това имат полза и кредиторите, посочи Джаганадам. В очакваната продажба на активите по думите на индийския директор украинецът Константин Жеваго няма да наддава, защото дори не е подавал оферта. Неговите амбиции се огрничавали само до работа на ишлеме. Джаганадам вижда като почти сигурен бъдещ собственик на „Кремиковци” по-големия брат на Прамод Митал – Лакшми. Представители на неговата компания Arcelor Mittal неотдавна увериха на среща с икономическия министър Петър Димитров, че предложената от тях формула изключва възможността "Кремиковци" да спре работа.
Източник: Insurance.bg (17.06.2008)
 
“Кремиковци” си иска фалита Шефовете на "Кремиковци" сами ще поискат фалита на завода. Да се мине през т. нар. специална несъстоятелност, обмисля ръководството. Това ще позволи комбинатът да се управлява без синдици, от настоящото ръководство, като се даде на търг. Днес е делото за фалита на дружеството, което бе заведено през април от 6 фирми. Очакваме съдът да отмени мярката за назначаване на временни синдици, каза прокуристът на "Кремиковци" Божко Бонев. Заводът се е разплатил с шестте фирми, поясни той. Дружествата са "Пещоремонт", "Руа", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс". Не е ясно на каква стойност беше борчът, нито кой е извадил парите. След края на процедурата по специална несъстоятелност активите на завода ще се трансформират в ново дружество. Всички работници ще бъдат преназначени, каза директорът на "Кремиковци" Гунтупали Джаганадам. Индиецът посочи още, че предстои сключване на предварително споразумение между потенциалните инвеститори и държавните фирми за изплащането на всички стари задължения на комбината към тях. В пакетното споразумение с всички потенциални инвеститори трябва да бъдат предвидени и инвестиции в екологията, технологично обновяване на комбината и защита на интересите на работниците. Това предварително споразумение трябва да предхожда преминаването към специалната несъстоятелност, според която активите на дружеството ще се продават на специален търг. По разчети на Джаганадам ще са необходими 2 години, за да се вдъхне живот на "Кремиковци". През февруари и март комбинатът е произвеждал месечно по около 40 хил. т стомана. През май количеството вече е скочило на 60 хил. тона. От "Арселор Митал" са внесли при нас и до правителството детайлна оферта. А "Ворскла" на Жеваго предлага само работа на ишлеме, заяви още Джаганадам. Днес се очаква и нов протест на работниците на комбината. Те ще излязат пред Народното събрание и Министерския съвет, за да настояват за по-бърза продажба на комбината на нов собственик, който да възстанови нормалната работа.
Източник: Стандарт (17.06.2008)
 
И индийският собственик ще поиска несъстоятелност на “Кремиковци” Най-добрият вариант за "Кремиковци" е той да премине през процедура за несъстоятелност. Това съобщи в понеделник главният изпълнителен директор на комбината Гунтупали Джаганадам, който е на този пост от повече от два месеца. Съобщението дойде ден преди делото за обявяване в несъстоятелност на дружеството, заведено от шест компании - кредитори. Според ръководството на дружеството и неговите профсъюзи, шестте компании - "Пещоремонт", "Руа", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс", обаче вече били получили погасяване на вземанията си в размер на 3 млн. евро. Джаганадам обясни, че при този вид несъстоятелност, който възнамеряват да поискат от съда, след края на процедурата активите на дружеството ще се трансформират в нова фирма, в която служителите и работниците ще бъдат преназначени. Преди да се предприеме тази стъпка, обаче, ръководството на "Кремиковци" трябва да сключи предварително споразумение между потенциалните инвеститори, кредиторите и правителството по отношение на бъдещето на комбината и изплащането на всичките му дългове. В бъдещото споразумение трябва да бъдат предвидени инвестиции в екологията, технологично обновяване на комбината и защита на интересите на работниците. Едва след постигане и подписване на такова споразумение, ръководството ще поиска преминаването към специалната процедура, според която активите на дружеството ще се продават на търг. По този начин, при наличието на конкуренция и прозрачност между участниците в търга ще се гарантира запазването на интересите на кредиторите. По разчети на Джаганадам ще се необходими две години, за да се вдъхне живот на "Кремиковци". Схемата за придобиване на всички активи чрез обявяване на несъстоятелност и ликвидация на дружеството беше предложена от концерна "Ареселор Митал" на Лакшми Митал, като по този начин комбинатът ще бъде освободен от скритите задължения. Лакшми е брат на сегашния собственик на “Кремиковци” Прамод Митал. В понеделник стана ясно още, че Софийският апелативен съд е взел решение за отстраняването на двамата синдици Александър Георгиев и Анна Миленкова, назначени през май. Към момента кандидатите за придобиване на 71% от “Кремиковци” са двама – индийският крупен предприемач Лакшми Митал чрез концерна “Арселор Митал” и украинският милиардер Константин Жеваго чрез “Ворскла стийл”. Офертите на кандидатите "Арселор" предлага 500 млн. долара за активите на комбината, спешно наливане на 180 млн. долара оборотен капитал и още 500 млн. долара чрез капиталови разходи в следващите 5 години, плюс още 150 млн. долара за притежателите на гарантираните от комбината дългове книжа. За "спешна помощ" "Ворскла стийл" на украинеца Константин Жеваго предлага 90 млн. долара оборотен капитал и доставка на 150 хил. тона суровини, които в момента са на изчакване в пристанищата в Лом и Бургас. "Ворксла" предлага 531 млн. капиталови инвестиции. Сто милиона от тях ще са за ново коксохимично производство, базирано на алтернативни енергийни източници. Преди да се премине към разглеждане на офертите от специално сформирана структура с представители на правителството, кредиторите и акционерите, управлението на "Кремиковци" трябва да премине в ръцете на временен оператор. Основните кандидати, фирмите на Жеваго и на Лакшми Митал са подали оферти към българското правителство с планове за временно управление. Операторът ще трябва да се справи със задачата да ремонтира производствените мощности, работните помещения и да поеме задължения за осигуряване на безопасни условия на труд. Временният оператор ще трябва да инвестира в мерки за опазване на околната среда, така че дружеството да получи комплексно разрешително до края на лятото. Това е изискването на ЕС и без разрешителното "Кремиковци" няма да има право да продължи да функционира. Дълговите книжа на комбината Още няма информация как ще бъдат изплатени облигациите с номинал 325 млн. евро, по които"Кремиковци" е гарант. Срокът за погасяване на задължението изтече на 4 юни и сега притежателите на дълговите книжа (облигационери) могат да си вземат заложените като обезпечение активи. Това са 71% от капитала на комбината, мажоритарният му собственик "Финметалс холдинг", акции на "Глобал стийл холдинг" (собственик на "Финметалс"), както и ключови активи на завода като доменното производство и линията за непрекъснато леене на стомана. Държавата притежава 25% от дружеството. Няма информация за заведено дело от страна на облигационерите. "Те са наясно, че не им е в интереса да предприемат дела срещу "Кремиковци", защото биха спечелили, само ако стойността на фирмата стане по-висока.", коментира в понеделник изпълнителният директор на “Кремиковци”. По данни на оперативния директор на "Кремиковци" Пламен Стоянов през май комбинатът е произвел 60 хил. тона продукция. Това е около 57% от капацитета му. "Очаква се подобрение през следващите дни и много скоро ще бъдем в състояние да достигнем 100% от капацитета си", каза още Стоянов. До 20 дни да бъде публикуван счетоводният отчет на дружеството за първото тримесечие на годината. Скоро трябва да стане ясен и одитираният доклад за 2007 година. С този предлог от ръководството на "Кремиковци" продължиха да отказват да съобщят откъде идват и онези 392 млн. "други" приходи от продажби, които свиха загубата на комбината до 35 млн. лв.
Източник: Медия Пул (17.06.2008)
 
Жеваго не дал оферта за “Кремиковци”, искал го на ишлеме Украинският милардер Константин Жеваго не е подал конкретна оферта за придобиване на “Кремиковци”, а искал да произвежда стомана в комбината само на ишлеме. Това съобщи вчера директорът на направление “Технологично развитие” на комбината Стоян Пирлов. Прокуристът на “Кремиковци” Божко Бонев пък прогнозира, че мярката за назначаване на временни синдици на дружеството по делото за несъстоятелност, което ще се гледа от съда днес , ще бъде отменена. Аргументите за това на Бонев са, че счетоводният баланс на “Кремиковци” отразява справедливо неговите активи и пасиви. След като “Делойт и Туш “ приключи с одита на баланса, те ще бъдат представени пред КФН, каза прокуристът. Според него дружеството е с капиталова адекватност и са изплатени дълговете към фирмите, завели делото по несъстоятелност. Шест компании поискаха обявяване на “Кремиковци” в неплатежоспособност - “Пещоремонт”, “Руа”, “Либърти фууд енд сървисис”, “Дендрит-Бахаров”, ЕТ “Пепо-Петър Ризов” и “Еко стил ресурс”. Ръководството на “Кремиковци” заяви, че най-добрият вариант за комбината е той да премине през специална процедура за несъстоятелност. Изпълнителният директор на комбината Гунтупали Джаганадам обясни, че при този вид несъстоятелност след края на процедурата активите на дружеството ще се трансформират в нова фирма, в която служителите и работниците ще бъдат преназначени. В новата компания ще преминат всички активи на комбината, което означава че той запазва по същество металургичния си цикъл, добави Джаганадам. Той посочи, че предстои сключване на предварително споразумение между потенциалните инвеститори и държавните фирми по отношение на изплащането на всички стари задължения на дружеството към тях. В пакетното споразумение с всички потенциални инвеститори трябва да бъдат предвидени и инвестиции в екологията, технологично обновяване на комбината и защита на интересите на работниците. Това предварително споразумение трябва да предхожда преминаването към специалната несъстоятелност, според която активите на дружеството ще се продават на специален търг. По този начин при наличието на конкуренция и прозрачност между участниците в търга ще се гарантира запазването на интересите на кредиторите. По разчети на Джаганадам ще са необходими две години, за да се вдъхне живот на “Кремиковци”. По данни на ръководството на дружеството през февруари и март комбинатът е произвеждал месечно по около 40 000 тона стомана. След намесата на “Екоинженеринг” и подкрепата от държавата производството на комбината през май е достигнало 60 000 тона. След пет-шест дни се очаква подобрение на производството, след като “Арселор Митал” е отпуснал на дружеството средства. Джаганадам информира, че “Арселор Митал” са предоставили както на правителството, така и на “Кремиковци” оферта и са посочили процеса, който трябва да се следва за материализиране на предложението на компанията.
Източник: Монитор (17.06.2008)
 
Металурзи от Кремиковци протестират в София Металурзите от "Кремиковци" пристигнаха на пл. "Александър Първи", за да протестират. Национална федерация "Металургия" на КТ "Подкрепа" и ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" АД организират митинг-шествие под мотото "Държавна гаранция + истински собственик = Европейско Кремиковци". Протестиращите са тръгнали с автобуси от централното управление на комбината. От площада ще започне шествието, което ще премине до площад Народно събрание, оттам ще продължи до Министерство на икономиката и енергетиката и ще приключи с протестен митинг пред Министерския съвет.
Източник: Инвестор.БГ (17.06.2008)
 
Работници от "Кремиковци" заплашват отново да блокират София Митинг-шествието под мотото „Държавна гаранция плюс истински собственик равно на Европейско Кремиковци” на работещите в комбината приключи. Събралите се недоволни работници предадоха протестни декларации на представители на Министерството на икономиката и енергетиката, и в Министерски съвет. Министър-председателят Сергей Станишев ще се запознае с исканията на работниците от Кремиковци след завръщането си от посещението в САЩ. Очаква се след това да покани за разговор стачкуващите. Людмил Павлов, председател на ФСО „ Подкрепа” към „Кремиковци” изрази опасението си, че ЕК ще наложи предпазна клауза на страната ни по глава „Екология” през октомври, ако сега държавниците не предприемат адекватни мерки за решаване на проблемите с „Кремиковци”. Протестиращите се заявиха, че евентуалният им следващ протест ще блокира основните пътни артерии на София, докато исканият им не бъдат удовлетворени.
Източник: Дарик радио (18.06.2008)
 
МИЕ прави всичко да се съхрани „Кремиковци” АД в работоспособно състояние до избора на нов инвеститор „Кандидат-купувачите на „Кремиковци” АД недвусмислено трябва да разберат, че работниците и държавата, не само като миноритарен акционер, а като институция, имат една и съща цел: проспериращо „Кремиковци”. Това се посочва в декларация на Националната федерация "Металурзи" - КТ "Подкрепа" и ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" АД, която днес бе връчена от протестиращите металурзи на представители на МИЕ, съобщиха от министерството. „Убедени сме, че с обединени усилия можем да постигнем положителни резултати, изразяващи се в прераждане на "Кремиковци" АД в европейска компания чрез капитално и екологично инвестиране, спазване на норми и ангажименти, синхронизирани с европейските изисквания и конкурентна продукция”, пише още в документа. МИЕ напълно споделя тревогата на работниците и служителите на металургичния комбинат, но не приема факта, че протестът на хората се насочва към институцията, която досега последователно е защитавала интересите на „Кремиковци” АД в усилията за намиране на благоприятен изход от създалата се ситуация. Достатъчно е да припомним решаващата роля, която изигра министерството за сключването на Споразумението между „Кремиковци” АД, НЕК, ”Булгаргаз” и БДЖ. Това Споразумение на практика позволи на комбината да работи нормално през последните 3 месеца. Огромна е заслугата на МИЕ също така и за нормалното протичане на мониторинговия процес от страна на Европейската комисия за хода на изпълнение на Индивидуалния план за жизнеспособност. МИЕ още веднъж декларира, че прави всичко възможно, в рамките на своите законови правомощия, да се съхрани на всяка цена „Кремиковци” АД в работоспособно състояние до избора на нов инвеститор, а смяната на собственика да стане при най-благоприятни за работниците и комбината условия.
Източник: Агенция Фокус (18.06.2008)
 
“Кремиковци” нямал дългове?! “Кремиковци” е погасил задълженията си към фирмите кредитори.” Това обяви вчера Тодор Чобанов, шеф на правния отдел на комбината, малко преди старта на делото по обявяване в несъстоятелност, заведено от шестима негови кредитори. В свое решение от 13 юни т. г. Софийският апелативен съд отстрани двамата синдици, които проверяваха “Кремиковци”. 65 автобуса изсипаха стотици металурзи в центъра на столицата по-рано вчера. Синдикални лидери настояха държавата да се намеси и да спаси комбината, като му намери сериозен купувач.
Източник: Труд (18.06.2008)
 
Синдикати бранят “Кремиковци” Индийско-канадската компания “Есар стийл” искала да купи “Кремиковци” още преди три месеца. Компанията представила програма с концепция за това как ще оперира металургичното ни дружество до 2012 г., но тя е била отхвърлена. Това каза вчера на протест пред сградата на Министерския съвет Людмил Павлов, председател на Националната федерация “Металургия” и на ФСО “Подкрепа” - “Кремиковци”. Програмата на индийския кандидат-инвеститор е предвиждала заводът да произвежда между 2 и 3 млн. тона стомана годишно, както и запазване на съществуващите работни места. В митинг-шествието, проведено под мотото “Държавна гаранция + истински собственик = Европейско “Кремиковци” се включиха металурзи от комбината. Те бяха докарани с 65 автобуса рано сутринта и се върнаха към завода около 11 часа.
Източник: Труд (18.06.2008)
 
Софийски градски съд насрочи ново заседание, на което да разгледа поисканото обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност. То ще се проведе на 29 юли, като дотогава трябва да се изготви и назначената експертиза по осем различни точки, включително и отношенията на комбината с облигационерите, съобщи адвокатът на "Руа инвест енд трейд инк" Николай Стойнов. Дружеството е част групата компании на Константин Жеваго и не стана ясно дали задълженията на "Кремиковци" към него са изплатени. По информация парите са били преведени по доверителна сметка, но представителят Николай Стойнов каза, че не е запознат и това трябва да се провери. Той каза, че комбинатът има още задължения към представляваната от него фирма, а в интерес на всички било да се изясни дали "Кремиковци" е платежоспособна компания. Той се обяви и за връщане на синдиците в компанията. Това можело да стане с допълнително закрито заседание преди 29 юли, след като Софийският апелативен съд е отменил определението от 30 април за назначението на синдиците. От документите по делото стана ясно, че английската адвокатска кантора "Бингъм Маккътчън" е предявила пред "Кремиковци" искане за предсрочно изплащане на 325 млн. евро главница по облигационния заем, за който комбинатът е гарант. Искът е от 5 май, като адвокатът на "Руа" предположи, че въпросната кантора представлява комитета на най-големите облигационери. Голям държател на дълговите книжа обясни пред "Дневник", че този иск е бил по констатираните нарушения на облигационния договор и средствата е трябвало да се платят в едномесечен срок. След като това не е станало, в момента има нов иск пред английския съд (той е посочен в проспекта на облигациите) към "Кремиковци" и транзитното дружество "България стийл файнанс", което е регистрирано в Люксембург и което е реалният емитент на гарантираните от комбината облигации. В двуседмичен срок мажоритарният собственик на двете компании Прамод Митал трябва да се защити срещу този иск или да се разплати, а ако това не стане, облигационерите ще могат да поискат пред български съд парите си или някой от залозите в тяхна полза. Такива са 71% от акциите на комбината, 100% от акциите на "Финметалс холдинг", доменните пещи, линията за непрекъснато леене и други производствени активи. Така излиза, че при следващото заседание по процедурата за несъстоятелност на "Кремиковци" притежателите на дълговите ценни книжа могат да се окажат в позицията на още един кредитор. Част от тях вече са влезли в преговори с кандидата за придобиване на комбината. "Арселор Митал" и дори са постигнали предварително споразумение за изплащане на емисията при 79% от номинала и евентуално доплащане на още 4%. За преговори потвърдиха и от световния лидер в стоманопроизводството, като обясниха, че много скоро очакват да се подпише финално споразумение с тях.
Източник: Дневник (18.06.2008)
 
Надеждата, че с махането на Александър Томов бръщолевенията и празните приказки поне ще намалеят, се оказа напразна. Като складовете на Държавния резерв в комбината. Мениджмънтът на компанията надълго и нашироко раздуваше общи лафове как единствената оферта била на по-големия брат Лакшми, вместо да дадат смислено обяснение откъде се появиха онези 392 млн. лв. приходи от продажби, които свиха загубата на комбината до “нищожните” 35 млн. лв. Главният изпълнителен директор Гунтупали Джаганадам явно не е наясно, че обикновено в нормалните държави оферта за покупка се прави към акционерите, в случая държавата и Прамод Митал, а не към ръководството. И докато шефовете на някогашната гордост на българската индустрия се опит­ваха да докажат колко капитално адекватно е най-закъсалото българско предприятие и как вече са се разплатили с ищците по делото за несъстоятелност, от НЕК се оплакаха, че вземанията им вече са надхвърлили 100 млн. лв. Едва ли има фирма, която да е пряко или косвено свързана с металургията и да не е кредитор на комбината. Да се въведе офи­­циално данък Кремиковци. Така поне фирмите и цялото общество ще са наясно какви отчисления трябва да правят, за да поддържат на изкуствено дишане металургичния гигант. Наглостта на Джаганадам стигна дотам, че да иска специална несъстоятелност за Кремиковци, при която активите се прехвърлят в ново дружество. Вероятно ще поиска и съответната компания да се регистрира в офшорна зона. А какво ще бъде прехвърлено, като активите прогресивно намаляват, не е ясно.
Източник: Пари (18.06.2008)
 
Жеваго извива ръце за “Кремиковци” Жеваго обърка плановете за спасение на "Кремиковци". От шестимата кредитори на комбината единствено свързаната с него фирма "Руа" настоява за фалит. Другите пет - "Пещоремонт", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс", са получили парите си, заради чието забавяне е поисканата несъстоятелност. Това стана ясно вчера на закрито заседание по делото. Преди десетина дни "Кремиковци" е превел дължимите близо 6 млн. лв. по банкова сметка на шестте дружества. Само от "Руа" все още не са си изтеглили парите, които са близо 1,1 млн. лв., обясни прокуристът на дружеството Божко Бонев. Ходът на Жеваго може да забави плановете за продажба на завода. Намерението на ръководството на "Кремиковци" бе, ако делото бъде прекратено след плащане на парите, те сами да поискат фалит. След това дружеството да се преобразува в ново и да се продаде на стратегически инвеститор. Шефовете на комбината дори ясно подчертаха, че по-сериозната оферта е на "Арселор Митал". Директорът Гунтупали Джаганадам обяви в понеделник, че само компанията на Лакшми Митал е представила детайлна оферта, докато "Ворскла Стил България" на Жеваго предлагала само работа на ишлеме. В открито писмо вчера от "Ворскла" се обявиха против планираната "специална несъстоятелност". Мотивите им са, че тя няма правна основа и води към извеждане на активите в друга фирма. Това е в интерес само на една от страните и наподобява картелните споразумения. Затова е нужно разследване на антимонополните органи. След изслушването вчера съдът определи следващото заседание да бъде на 29 юли. От "Руа" поискаха преди това да бъде направена нова счетоводна експертиза на комбината, както и да останат назначените синдици.
Източник: Стандарт (18.06.2008)
 
МИЕ прави всичко възможно за съхраняване работоспособността на "Кремиковци" "Кандидат-купувачите на "Кремиковци" АД недвусмислено трябва да разберат, че работниците и държавата, не само като миноритарен акционер, а като институция, имат една и съща цел: проспериращо "Кремиковци". Това се посочва в декларация на Националната федерация "Металурзи" - КТ "Подкрепа" и ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" АД, която днес бе връчена от протестиращите металурзи на представители на МИЕ. "Убедени сме, че с обединени усилия можем да постигнем положителни резултати, изразяващи се в прераждане на "Кремиковци" АД в европейска компания чрез капитално и екологично инвестиране, спазване на норми и ангажименти, синхронизирани с европейските изисквания и конкурентна продукция", пише още в документа. Същевременно Министерството на икономиката и енергетиката заяви, че напълно споделя тревогата на работниците и служителите на металургичния комбинат, но не приема факта, че протестът на хората се насочва към институцията, която досега последователно е защитавала интересите на "Кремиковци" АД в усилията за намиране на благоприятен изход от създалата се ситуация. Припомнена беше и решаващата роля на министерството за сключването на споразумението между "Кремиковци" АД, НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, което на практика позволи на комбината да работи нормално през последните 3 месеца. Беше подчертана и огромна заслуга също така и за нормалното протичане на мониторинговия процес от страна на Европейската комисия за хода на изпълнение на Индивидуалния план за жизнеспособност. МИЕ още веднъж декларира, че прави всичко възможно, в рамките на своите законови правомощия, да се съхрани на всяка цена "Кремиковци" АД в работоспособно състояние до избора на нов инвеститор, а смяната на собственика да стане при най-благоприятни за работниците и комбината условия.
Източник: Insurance.bg (18.06.2008)
 
Mechel ще модернизира Vyartsilya Metal Products Plant Mechel обяви, че дъщерната им Vyartsilya Metal Products Plant ZAO и немската Ernst Koch GmbH подписаха споразумение, според което Koch ще достави и въведе в експлоатация нов правоточен цех тип KGT 25/47 за изтегляне на тел за Vyartsilya Metal Products Plant. Според информацията, “Правоточният седморен изтеглячен цех, за ниско въглеродна тел с диаметър от 2 мм до 7 мм, ще произвежда продуктите в намотки до 3 тона. Високата продуктивност на оборудването ще бъде постигнато чрез няколко технически предимства като интензивно-охладителна система и компютъризирана система за контрол на качеството. Въвеждането на новия цех ще позволи на Vyartsilya Metal Products Plant да увеличи средното си месечно производство с 1 500 тона. Подготовката за въвеждането на новото оборудване се извършва от VMZ. Като допълнение, специалисти се подготвят за правилно опериране с него в завода Beloretsk Metallurgical Plant на Mechel, в Белорецк, Русия. (Мечел)
Източник: Други (18.06.2008)
 
Съдът отложи делото за несъстоятелност на "Кремиковци" за 29 юли Софийският градски съд (СГС) отложи във вторник делото за несъстоятелност на "Кремиковци" за 29 юли. Дотогава трябва да се изготви счетоводно-финансова експертиза за състоянието на "Кремиковци" и да се изяснят отношенията на комбината с притежателите на дълговите книжа (облигационерите). Делото за несъстоятелност на "Кремиковци" е заведено от "Руа инвест трейдинг", част от групата компании на Константин Жеваго, като към иска се присъединяват още 5 компании кредиторки. Четири от тях са се оттеглили, защото задълженията им са били погасени. Според ръководството на комбината, дълговете към всички 6 фирми са изплатени. Сегашният собственик на комбината Прамод Митал е обезпечил облигационен заем от 325 млн. евро с активи на комбината, включващи 71% от капитала на "Кремиковци", мажоритарният му собственик "Финметалс холдинг", акции на "Глобал стийл холдинг" (собственик на "Финметалс"), както и ключови активи на завода като доменното производство и линията за непрекъснато леене на стомана. Срокът за погасяване на задължението изтече на 4 юни. По време на делото във вторник стана ясно, че британската адвокатска кантора "Бингъм Маккътчън", представляваща част от облигационерите, е поискала погасяване на главницата от 325 млн. евро. Това не е станало и в момента има нов иск към "Кремиковци" пред британски съд. Ако до две седмици собственикът Прамод Митал не се защити срещу този иск или не се разплати, облигационерите ще могат да поискат пред български съд парите си или някой от залозите в тяхна полза. Или при следващото заседание по процедурата за несъстоятелност на "Кремиковци" притежателите на дълговите ценни книжа могат да се окажат в позицията на още един кредитор. Част от тях вече са влезли в преговори с кандидата за придобиване на комбината "Арселор Митал" на брата на Прамод – Лакшми Митал.
Източник: Медия Пул (18.06.2008)
 
Томов и Гарибов са присвоили 5 млн. евро от ЦСКА Софийска градска прокуратура образува в сряда досъдебно производство срещу шефовете на ЦСКА Александър Томов и Александър Гарибов за присвояване на 5 милиона евро от ЦСКА и "Кремиковци". Доказателствата по случая са събрани в рамките на проверката в клуба и завода, извършена от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Парите са предоставени от металургичният комбинат "Кремиковци" на ЦСКА и в последствие, според прокуратура, присвоени от Томов и Гарибов. Разследването е възложено на екип от Национална следствена служба (НСлС). "Ако можем да обобщим - с парите на "Кремиковци" е купен ЦСКА. Предвид факта, че държавата също има дял в комбината, това представлява и щета за държавата. От ДАНС ни изпратиха значително количество материали", заяви градският прокурор на София Николай Кокинов. Обвиненията срещу шефа на Надзорния съвет на футболния клуб Александър Томов и шефа на Управителния съвет Александър Гарибов са за длъжностно присвояване в особено големи размери. Ако бъдат осъдени, могат да получат затвор до 20 години и конфискация на цялото имущество. По думите на Кокинов още е твърде рано да се говори публично за схемата, по която са източени средствата, но заяви, че тя е "твърде сложна". Според събраните доказателства сделката е извършена през 2007 г. и е подготвена основно от Томов. По това време той беше управител, както на "Кремиковци", така и на ЦСКА. Двамата все още не са разпитани. Прокуратурата не е поискала и назначаването на обезпечителни мерки.
Източник: Медия Пул (19.06.2008)
 
Металурзите пак поискаха държавна намеса за бъдещето на "Кремиковци" Декларация с искания за държавна намеса в избора на нов собственик на "Кремиковци", връчиха във вторник протестиращи металурзи от комбината на главния секретар на парламента Огнян Аврамов и на началника на кабинета на председателя на парламента Мирон Гаврилов. “Конкретните ни искания са държавата да бъде гарант за избирането на нов собственик на "Кремиковци", както и за гаранции за бъдещето на комбината като проспериращо производство”, заяви Людмил Павлов, председател на Националната федерация „Металургия” на КТ „Подкрепа”. Протестът, който започна от площад "Александър Първи" с пристигането на 30 автобуса с работници, е и срещу евентуално решение на съда за обявяване на „Кремиковци” в несъстоятелност и ликвидация. По думите на протестиращите, това ще доведе до уволняване на две трети от персонала на комбината. Делото за несъстоятелност, заведено от компанията "Пещоремонт" за забавено вземане от 1.5 млн. лв., ще се проведе при закрити врати във вторник в Софийския градски съд. Към иска се присъединиха още "Руа инвест енд трейд инк.", "Либърти фууд енд сървисиз", "Дендрит Бахаров", ЕТ "Пепо - Петър Ризов" и "Екостил ресурс". Общите вземания на тези фирми от металургичния комбинат са за близо 3 млн. лв. В понеделник от комбината съобщиха, че всички задълженията на фирмите кредитори са изплатени и очакват съдът да се произнесе в полза на "Кремиковци". В понеделник ръководството на "Кремиковци" съобщи, че ще се обърне към съда с искане комбината да бъде обявен в несъстоятелност, за да може да се изчистят скритите му задължения, а активите му да преминат в ново дружество. Така служителите ще запазят местата си, а комбината – дейността си, обясниха от дружеството. По този начин ще стане възможно и предлагането на активите на "Кремиковци" на търг – нещо, което поиска един от основните кандидати за нов собственик на комбината – "Арселор Митал" на Лакшми Митал. Другият кандидат за завода е "Ворксла Стийл" на украинеца Константин Жеваго. Във вторник стана ясно още, че индийско-канадската компания "Есар стийл" е подала документи преди три месеца, в които декларира интерес към "Кремиковци". Компанията има програма как да оперира с дружеството до 2012 г., но програмата не е била приета, каза пред протестиращите Людмил Павлов. Павлов връчи декларацията на протестиращите и на Валентин Груев, директор на дирекция "Индустриални отношения" в Министерството на икономиката и енергетиката. Груев покани лидерите на протестиращите за среща със заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева, но те отказаха. Шествието се насочи към сградата на Министерския съвет, където се очаква също да бъде връчена аналогична декларация.
Източник: Медия Пул (19.06.2008)
 
Губим 5 млрд. евро заради малки квоти на въглероден двуокис Австрийската фирма "Фьост Алпине" е изключила България от списъка с терени за построяване на металургичен завод, съобщи вчера изпълнителният директор на Българската асоциация за черни и цветни метали Политими Паунова. Според нейната информация основната причина са недостатъчните квоти за емисии въглероден двуокис в периода 2008-2012 г. "В тяхното производство се предвиждаха доменни пещи, които изискват голямо количество квоти", обясни Паунова. Инвеститорът трябваше да вдигне завод за 5 млрд. евро. Компанията оглежда терени и в Румъния, Гърция и Украйна. "Не е вярно, че "Фьост Алпине" се е отказала, от компанията ни казаха, че до края на юли те ще събират информация за страните, които представляват интерес за тях", каза зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев пред БТА. Българската икономика ще понесе големи загуби, ако Европейският парламент приеме директивата за 18% намаление на вредните емисии до 2020 г., сигнализираха вчера от БСК. Този базов процент е среден за целия ЕС, но в отделните държави се формират различни цифри. Ако сегашното предложение бъде гласувано, България ще трябва да намали емисиите си с 49% до 2020 г. Според БСК това ще нанесе големи загуби на икономиката ни. Унгария предлага в документа да бъде записано 18% намаление, но за всички, а не като среден процент. Вчера от камарата призоваха българските евродепутати да лобират за приемането на това предложение.
Източник: Сега (19.06.2008)
 
Инвеститори може да напуснат България заради липсата на квоти емисии Намаляването на квотите емисии парникови газове може да доведе до отлив на инвестиции в България, прогнозираха от Българската стопанска камара (БСК). Според изпълнителния директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова австрийската компания "Фьост Алпине" ще се откаже от изграждането на металургичен завод в България заради орязаните квоти, които биха оскъпили бъдещо производство. От компанията не потвърдиха официално информацията и уточниха, че все още анализират бизнес средата. "Фьост Алпине" планираше инвестиция от около 5 млрд. евро за завода, а сред обсъжданите държави за построяването му бяха още Румъния, Турция и Украйна. Регионалният мениджър на "Виахалко" (гръцкия собственик на "Стомана индъстри") Антон Петров заяви, че компанията му също планира да пренасочи инвестицията си към друга държава, ако квотите на България бъдат намалени, според проекта на Европейската комисия. Фирмата вече представи на правителството намеренията си за 400 млн. евро инвестиции през следващите четири години.
Източник: Дневник (19.06.2008)
 
Митал на разпит заради Сашо Апашо Прокуратурата погна Александър Томов и адаша му Гарибов заради далавери в ЦСКА. Двамата се разследват за присвояване на 5 милиона евро от червения клуб, които били собственост на металургичния комбинат "Кремиковци". Засега следователите са почнали дело по чл. 201 и 203, ал. 1 от Наказателния кодекс. Според текста става дума за длъжностно лице, което присвои чужди пари, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Ако Томов и Гарибов бъдат обвинени и признати за виновни, може да получат до 8 години затвор. Тъй като присвоената сума е голяма, прокурорите може да се възползват и от чл. 203, ал. 1, който предвижда до 20 години затвор. Според неофициална информация 5-те милиона евро са дошли от "Кремиковци" и са били за обезпечаване на нуждите на ЦСКА и за трансфери на футболисти. Прокурорите обаче подозират, че средствата са отишли в офшорна фирма на Томов, която на практика е собственик на червения клуб. Всички документи за тези далавери били подписани и от финансиста Гарибов. Държавното обвинение получи материалите от проверката на ДАНС в ЦСКА във вторник и ден по-късно образува досъдебното производство. Все още Сашо Апашо и Гарибов не са обвинени, но и това предстои, издадоха източници от прокуратурата. Ще бъдат привиквани куп ключови свидетели, сред които дори собственикът на "Кремиковци" Прамод Митал и спортният шеф в ЦСКА Емил Костадинов. До часове на разпит в следствието се очакват и главните заподозрени Томов и Гарибов. Те ще бъдат посъветвани да си вземат и адвокат, тъй като може да им бъдат повдигнати и обвинения с последващ арест. Слух, че Гарибов вече е задържан, плъзна минути след като прокуратурата съобщи за досъдебното производство. По-късно обаче стана ясно, че той пиел кафе в заведението до стадион "Българска армия".
Източник: Стандарт (19.06.2008)
 
Отложиха несъстоятелността на “Кремиковци” за 29 юли Софийският градски съд (СГС) отложи вчера делото за несъстоятелност на “Кремиковци” за 29 юли. Дотогава трябва да се изготви счетоводно-финансова експертиза за състоянието на “Кремиковци” и да се изяснят отношенията на комбината с притежателите на облигации за 325 млн. евро. Делото за несъстоятелност на “Кремиковци” е заведено от “Руа инвест трейдинг”, част от групата компании на Константин Жеваго, като към иска се присъединяват още 5 компании кредиторки. Четири от тях са се оттеглили, защото задълженията им са били погасени. Според ръководството на комбината дълговете към всички 6 фирми са изплатени. Сегашният собственик на комбината Прамод Митал е обезпечил облигационен заем от 325 млн. евро с активи на комбината, включващи 71% от капитала на “Кремиковци”, мажоритарния му собственик “Финметалс холдинг”, акции на “Глобал стийл холдинг” (собственик на “Финметалс”), както и ключови активи на завода като доменното производство и линията за непрекъснато леене на стомана.
Източник: Монитор (19.06.2008)
 
“Фьост Алпине” се отказва да строи завод у нас Австрийският металургичен гигант “Фьост Алпине” по неофициална информация е изключил България от списъка на страните, в които компанията прави проучване за инвестиции на зелено, предаде БТА. Една от причините е липсата на достатъчно квоти за търговия с емисии въглероден двуокис, които ЕК може да предостави на България за периода 2008-2012 г., каза на пресконференция изпълнителният директор на браншовата Камара по металургия Политими Паунова. Австрийската компания планира да инвестира 5 млрд. евро в строителството на нов завод. Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев съобщи, че България ще губи по 300 млн. евро годишно в периода 2013-2020 г., ако станат факт промени в европейската директива за търговия с емисии на парникови газове. Данев припомни, че до 2012 г. България е получила силно орязани квоти на въглероден двуокис.
Източник: Монитор (19.06.2008)
 
"Фьост Алпине" не е изключила България от списъка с терени на завод Австрийската компания "Фьост Алпине" не е изключила България от списъка с възможните терени за новия металургичен завод в Черноморския регион, съобщиха от дружеството. Четирите проучвани страни за строеж на комбината са България, Румъния, Турция и Украйна. Необходимото проучване, което инвеститорът извършва, ще приключи след лятото на тази година. След това компанията ще бъде в състояние да определи най-подходящите терени, се посочва в съобщението. Първоначалният план на компанията е да вземе решение до края на годината. Въпросът с парниковите емисии ще бъде важен фактор при вземане на крайното решение. Директивата на Европейския парламент по отношение на парниковите газове след 2012 г. все още не е ясна и от компанията очакват изясняването на този въпрос, за да бъде взето съответното решение, уточняват от дружеството.
Източник: Дарик радио (19.06.2008)
 
Синдикатите искат продажба след оздравяване на „Кремиковци” Решението на съда да отложи делото за несъстоятелност на „Кремиковци“ беше правилно. Това каза председателят на синдикалната федерация "Металици" Васил Яначков. По думите му обаче не е редно комбинатът да бъде обявяван за неплатежоспособен. Синдикатите са категорично „против“ обявяване на предприятието в несъстоятелност, каза още Яначков. Трябва да се тръгне към фирма оператор под наем, допълни той. По думите му, фирмата трябва да работи за оздравяване на „Кремиковци” и след това да се извърши продажба. Това е и една от идеите, които ще се обсъждат утре на среща между представители на КНСБ и КТ "Подкрепа" в "Кремиковци" и индийско-канадската компания "Есар стийл", която е третият кандидат-купувач на комбината. Първото нещо, което искаме ние от всички, е да ни е ясно как ще гарантират инвестиционната политика и политиката по екологията, обясни Яначков. „Есар стийл” е декларирала интерес да купи “Кремиковци” още преди три месеца, но е била отхвърлена. По изчисление на синдиката, бъдещият купувач на комбината ще наследи 1,8 милиарда лева задължения и ще трябва да има възможност да вложи тази сума в дружеството. На въпрос дали към този момент има забавяне на заплатите на работещите в комбината, Яначков заяви, че единствено са забавени парите за храна на работниците.
Източник: Дарик радио (19.06.2008)
 
Продажба или под наем – синдикатите в Кремиковци не са единодушни Според федерация Металурзи на КНСБ в Кремиковци най-добрият вариант за комбината е неговото даване под наем на фирма оператор. Това каза на пресконференция днес председателят на синдиката Васил Яначков. По думите му даването под наем може да се извърши както чрез търг, при повече от един кандидат, така и чрез споразумение на държавата и държателите на облигации, които да назначат фирмата оператор на комбината. Според Яначков това е най-бързият вариант за вдигане на крака на дружеството, тъй като евентуалното обявяване в несъстоятелност ще забави останалите процедури с поне два-три месеца, а дотогава трябва вече да се инвестира в екологичната програма на комбината. Миналата седмица пък председателят на КТ Подкрепа в Кремиковци Людмил Павлов се обяви за незабавната продажба на компанията. Според него вариантът за отдаване под наем би забавил останалите процедури. Председателят на КНСБ в комбината изрази мнение, че, въпреки че не го казват направо, и двамата сериозни кандидати за покупка - Митал и Жеваго - също предпочитали да вземат комбината под наем. На въпрос на Investor.bg за разминаването в позициите на синдикатите Яначков каза само: „Когато някой иска нещо, той трябва да знае какво е то“. Според информацията на КНСБ дълговете на Кремиковци са между 1,5 и 1,8 млрд. лв. Що се отнася до стойността на активите на комбината той не даде цифра, но изрази мнение, че само земята струва над 1 млрд. евро. Относно шансовете на двамата сериозни кандидат-купувачи към момента за закупуване или взимане под наем на комбината Яначков коментира, че „ако е вярно твърдението, че Жеваго притежава 30% от облигациите на Кремиковци, то той ще има предимство“. Според Яначков към момента няма никакви данни, че някой иска да продава Кремиковци „на парче“. По думите му въпреки че Александър Томов от февруари не е изпълнителен директор на компанията, то той „продължава да се меси в работата на Кремиковци“.
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2008)
 
Фьост Алпине запазва интереса към България България все още е между четирите проучвани страни за новия металургичен завод на Фьост Алпине. Това съобщиха от компанията във връзка с информация от Българската асоциация по минна индустрия, че заради орязаните парникови емисии страната ни е изключена от списъка за възможни терени. Австрийският металургичен гигант обяви преди месец, че иска да построи мощност за производство на 5 млн. т стомана годишно в района на Черно море. Инвестицията ще достигне 4 млрд. EUR. Освен България оглежда Украйна, Румъния и Турция. Необходимото проучване, което Фьост Алпине извършва, ще приключи в края на лятото на тази година и единствено след това компанията ще бъде в състояние да определи най-подходящите терени, съобщиха от компанията. Това ще стане до края на 2008. От Фьост Алпине обаче потвърждават, че въпросът с парниковите емисии ще е важен фактор при вземане на решението къде да бъде изграден заводът. Все още директивата на Европейския парламент за парниковите газове след 2012 г. не е гласувана, припомнят те. Според проекта България в периода 2012-2020 г. ще трябва да свие емисиите парникови газове до 62.2 млн. т годишно, което е почти 50% по-малко от емисиите през 1989 г.
Източник: Пари (20.06.2008)
 
"Есар" отново са в играта за "Кремиковци" Индийско-канадската компания "Есар Стийл" отново е "в играта" за "Кремиковци" и проявява интерес към придобиването му. Това стана ясно на пресконференцията, която даде синдикалното крило на КНСБ в комбината. Днес те ще се срещнат с представители на заинтересуваната компания, за да се запознаят с техните намерения и евентуално да се подготви предварително споразумение по подобие на тези, които синдикатите имат с "Арселор Митал" и "Ворскла стийл". В началото на май голям облигационер на "Кремиковци" обясни, че "Есар" са се оттеглили, тъй като водили наддаване с руската "Северстал" за придобиване на американския металургичен комбинат "Есмарк". Впоследствие постоянно се споменаваше, че отказът им не е окончателен. "Ако не се лъжа, те вече са приключили с тази процедурата в Съединените щати, която им беше приоритетна и сега отново могат да погледнат към българския комбинат", заяви източникът на "Дневник" вчера.Председателят на КНСБ в "Кремиковци" Васил Яначков, посочи, че сред най-удачните варианти за оздравяването на комбината са смяна на собствеността върху него при ясни задължения от страна на новия инвеститор и временното му поемане от нова компания оператор до приключване на прехвърлянето или на процедурата по несъстоятелност. Както е известно, през миналата седмица намеренията си за инвестиции и ангажименти, които поемат, представиха двата най-сериозни кандидата. Те депозираха плановете си в писмен вид и пред правителството, като в документите им се споменават и програми за "спешна помощ". В тях се включват незабавни инвестиции в екосъоръжения, така че да не се отказва комплексно разрешително на комбината и по този начин кандидатите влязоха в конкуренция и за временното опериране на завода. Предложението на "Есар" от април пък беше свързано с договор, по който "Кремиковци" да произвежда на ишлеме, но не се стигна до конкретно споразумение. Както е известно, комитетът на облигационерите на "Кремиковци" вече е постигнал предварително споразумение с "Арселор Митал", съгласно което стоманеният гигант ще изкупи дълговите книжа при 79% от номинала и ще направи евентуално доплащане в случай, че соц. реликвата получи комплексно разрешително. Споразумението влиза в сила при положение, че "Арселор Митал" придобие активите на комбината при търг по време на процедурата по несъстоятелност. То обаче не задължава облигационерите да продадат книжата си, ако друг инвеститор предложи да ги изкупи при по-висока цена.
Източник: Дневник (20.06.2008)
 
"Кремиковци" плаща екоглобите предимно принудително Само 30% от глобите за замърсяване на въздуха в София през 2005 г. е успяло да събере екоминистерството, сочи доклад на Сметната палата, публикуван вчера. Основната причина е, че най-големият замърсител - "Кремиковци", е платил доброволно само 20% от присъдените глоби. Останалите пари се събират принудително чрез Агенцията за държавни вземания. Одитът е за 2005 и 2006 г. Преди няколко месеца екоминистерството обвини завода, че трови въздуха на София и трябва да плаща по 107 000 лв. на месец. Един от основните недостатъци в работата на екоминистерството е липсата на публичен регистър на комплексните разрешителни, пише в доклада на Сметната палата. Междувременно вчера австрийската компания "Фьост Алпине" опроверга твърденията, че се е отказала да строи металургичен завод в България. Проучванията на компанията щели да приключат в края на лятото, а решението ще бъде взето в края на годината.
Източник: Сега (20.06.2008)
 
Появи се трети кандидат за “Кремиковци” Индийско-канадската компания "Асар Стийл" се интересува от покупката на "Кремиковци", съобщи вчера председателят на Синдикална федерация "Металици" Васил Яначков. Кандидат-купувачите ще се срещнат днес с представители на КНСБ и КТ "Подкрепа". По неофициална информация новият кандидат иска да влезе в комбината като оператор. Подобно е желанието и на другите две фирми, които проявяват интерес към "Кремиковци". Те предпочитат заводът да се обяви в несъстоятелност, а фирма да управлява активите до стабилизирането на производството. Досега синдикатите от комбината са успели да сключат прединвестиционни споразумения с "Арселор" и украинската фирма "Финанси и кредит", зад която стои Константин Жеваго. На днешната среща синдикалистите ще обсъдят възможностите на новите кандидати да обезпечат инвестиционната програма и да развиват екологичните проекти, свързани с дейността на комбината. Поне 1,5 млрд. лева трябва да приготви всеки бъдещ собственик, ако иска да разработи "Кремиковци". Твърдението, че имаме остарял комбинат, не е вярно, просто е занемарен и неподдържан, казаха вчера от СФ "Металици". В металургията предприятие на 40 години не е старо. С придобиването на собственост върху металургичния гигант новите стопани ще получат 22 000 дка земя на стойност повече от 1 млрд. евро, ако бъде реализирана по 50 евро, съобщи Васил Яначков. Справката на "Монитор" в imot.bg сочи, че цените на парцелите в този район достигат до 220 евро за квадрат, което би направило приходите от продажбите на терени неколкократно по-високи от първоначално предвидените. Решението на съда от вторник да бъде отложено делото по несъстоятелността на комбината е правилно, според синдикалния лидер. Делото беше насрочено от съда за 29 юли. Шест компании поискаха обявяване на "Кремиковци" в неплатежоспособност - "Пещоремонт", "Руа", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс". Предстои в Лондон сегашният собственик Прамод Митал да се яви в съда във връзка с обслужването по кредита, каза Яначков. То е заведено от група бондхолдери. Лондонският кандидат-купувач за "Кремиковци" "Арселор Митал" води усилени преговори с бондхолдерите и по непотвърдени сведения е било постигнато съгласие облигациите да им бъдат изплатени по 79 на сто от номинала. Според КНСБ най-добре е комбинатът да бъде даден под наем на фирма оператор, за да не спира да работи и да се стабилизира до момента, в който ще се продава.
Източник: Монитор (20.06.2008)
 
Нов слон идва за “Кремиковци” Трети кандидат за "Кремиковци" излезе на показ официално. Хора от "Есар" пристигат днес за среща със синдикатите в комбината, съобщи председателят на Федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Индийците ще пътуват към София тази нощ. Те вече са представили план за развитие на комбината, обявиха синдикалистите. "Есар" бяха заявили по-рано намерение да придобият комбината. Но се бяха отказали заради големия облигационен заем. Явно новите обстоятелства и възможността за наемане или купуване само на активите при несъстоятелност са върнали апетитите им към комбината, коментираха запознати. Отдаване на комбината за управление или под наем на някой от кандидатите е най-бързият начин за спасението му, каза Яначков. Според него така няма нужда да се чака обявяването в несъстоятелност, каквито са плановете на заявилите интерес инвеститори - "Арселор Митал" на Лакшми Митал, по-големия брат на настоящия собственик Прамод, както и "Ворскла Стийл" на Константин Жеваго. Синдикатите посочиха като успешен пример "Стомана Индъстри", която след фалит бе дадена под наем, а после препродадена на стратегически инвеститор. Според Яначков компанията на индийския милиардер е постигнала споразумение с облигационерите да им плати заема от 325 млн. евро след придобиване на комбината при цена от 78-79% от номинала. Но финален документ не е подписван. Днес изтича срокът, в който Прамод Митал трябва да представи защитата си по заведеното от облигационерите дело в Лондон за предварително изплащане на книжата. Ако индиецът не защити позициите си, ще се мине към дело в Люксембург.
Източник: Стандарт (20.06.2008)
 
BHP Billiton сформира смесено дружество в Индонезия BHP Billiton направи смесено дружество с индонезийската рудодобивна PT Aneka Tambang Tbk (Antam) за разработването на никелови латеритни залежи в източна Индонезия, казаха от Antam. Те добавиха, че дружеството, разпределено по равно, следва споразумения от февруари миналата година и все още подлежи на одобрение от управителния съвет на BHP Billiton. Двете компании се съгласиха да изследват заедно залежите на никел в района около Були, Северно Малуки. Цените на никела паднаха на повече от половина след рекорните 50 хил. щ.д. за тон през май миналата година, след като добивчиците на неръждаема стомана, потребяващи около 2/3 от никела в света, намалиха покупките си заради намаленото търсене на техните продукти. Дарма Амбиар, Директор развитие на Antam, заяви, че и двете компании ще проведат проучване на възможностите за разработване. “Все още преценяме дали да построим предприятия на едно или две места, кое би имало по-голяма икономическа стойност”, каза г-н Амбиар. (Майнинг джърнъл)
Източник: Други (20.06.2008)
 
Baosteel ще спре акциите докато родителската компания се преструктурира Baoshan Iron and Steel Co, най-голямата публична стоманодобивна компания в Китай, заяви че родителската компания Baosteel Group ще участва в преструктурирането на стоманодобивната промишленост в южната провинция Гуангдонг. Акциите на Baoshan Iron ще бъдат спрени от търговия в понеделника след обявлението, заявиха от шанхайската компания в съобщение до фондовата борса. Китайското правителство насърчава консолидациите в стоманодобивния сектор с цел да създаде световно значими компании и да подобри ефективността и продуктивността на сектора. По-рано този месец Tangshan Steel Group се сля с Handan Steel Group, и създадоха Hebei Steel Group. Новото дружество ще има по-голяма продукция от тази на Baosteel Group, според информация на China Securities Journal. (Ройтерс)
Източник: Reuters (23.06.2008)
 
Eurofer: Стоманодобива в ЕС се изправя пред големи трудности Европейският съюз е един от най-трудните за стоманодобив региони в света и е изправен пред риск от търговия с квотите за въглеродния диоксид, загуба на конкурентоспособност в международен план и променящите се потоци на търговията, заяви Карл Тачлет от Eurofer пред делегати по време на конференцията за стоманата в Лондон. Според директорът по търговията и външните отношения на Eurofer, търсенето на стомана ще продължи да бъде задвижвано от бурно развиващите се икономики тъй като се опитват да се придържат към изискванията на нарастващите индустриални и инфраструктурни проекти, което води до бързо развитие на световните стоманодобивни мощности. И докато Китай продължава да е лидер в световния стоманодобив, страната не е евтин регион за дейността, защото е зависима до голяма степен от вноса на суровини. Има ясни индикации за нарастващ износ на китайски стоманени продукти от март насам, което на свой ред подхрани слухове за допълнително ограничения на износа на тези продукти, каза още Тачлет и описа стоманодобивната промишленост на страната като игра на “хвани ме ако можеш”. Той добави, че Китай и Индия все повече използват ограничения една срещу друга, което означава че останалите потребители на суровини са дискриминирани. “Това е порочен кръг, които създава нови нарушения на местните и международните пазари”. (Плац)
Източник: Други (23.06.2008)
 
РИОСВ - Хасково глоби ОЦК с 15 852 лв. Санкция в размер на 15 852 лева е наложена на завода за преработка на оловно-цинкови концентрати в град Кърджали. Текущата месечна санкция е в сила от декември 2007 година, съобщават от Регионалната инспекция по околна среда и води - Хасково. Наказателното постановление, с което се определя размера на глобата, е разписано от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. При извършена, в края на миналата година, проверка за контролни измервания на емисиите от вредни вещества в отпадъчните газове изпускани в атмосферния въздух при производството на оловен агломерат е констатирано, че са превишени концентрациите на прах, олово, арсен и кадмий. Резултатите от взетите проби показват, че количеството прах в отпадъчните газове превишава с 2.29 пъти емисионните норми, определени в комплексното разрешително издадено на оператора. Концентрацията на оловото превишава с 11.7 пъти допустимата норма за този метал в изпусканите в атмосферата газове. Измерената концентрация на металите арсен и кадмий е 14 пъти над емисионно определените норми. Наложената от министъра санкция е за причинено увреждане на околната среда, следствие от констатирано замърсяване на атмосферния въздух. Текущата санкция е в сила и към момента. Едва след повторно замерване на контролираните замърсители и получаването на нови данни глобата може да бъде променена. Минути преди края на сесията книжата на ОЦК поевтиняват с 10.53% до 34.60 лв. средно за лот, кат опрехвърлените по позицията акции са 223.
Източник: Дарик радио (25.06.2008)
 
Синдикатите са опасяват от затваряне на Кремиковци Кремиковци АД работи на загуба, защото крайната продажна цена е по-ниска от цената на суровините. Това каза председателят на синдиката „Металургия” в комбината Людмил Павлов. Той прогнозира, че до октомври предприятието ще бъде затворено. В резултати 80-100 хиляди души ще останат без работа. Павлов добави, че работниците в Кремиковци още не са получили заплатите си за май. По думите му, за да се реши проблемът на Кремиковци, трябва да бъде намерен подходящ собственик, а не предприятието да бъде обявено в несъстоятелност. “Най-силният купувач на Кремиковци е Арселор Митал”, категоричен беше Павлов. По думите му кандидат-купувачът обаче няма чисти намерения, щом иска обявяване на несъстоятелност на предприятието. Людмил Павлов заяви, че в момента предприятието произвежда 40 хиляди тона на месец продукция. Реалният капацитет на Кремиковци обаче може да достигне до 3 милиона тона годишно. Павлов допълни, че Кремиковци е работило с пълен капацитет през 1994 година, когато е произвеждало 160 хиляди тона за месец.
Източник: Дарик радио (25.06.2008)
 
Затварят “Кремиковци” през октомври През октомври "Кремиковци" ще бъде затворен, ако в най-кратки срокове не бъде решено кой ще бъде новият му собственик. Това съобщи Людмил Павлов, председател на КТ "Подкрепа" в комбината. "Кремиковци" работи под себестойност и всеки ден сме на загуба, категоричен бе Павлов. Агонията е ежедневна. Заводът произвежда по 30-40 хил. тона месечно, а в най-добрите си години - около 1993-а, е давал по 160 хил. тона месечна продукция, поясни той. Капацитетът на предприятието е около 3 млн. тона годишно. Между 80 и 100 хил. души, които пряко и косвено са свързани с дейността на завода, ще останат без препитание, допълни Павлов. Работниците още не са получили майските си заплати, за които е бил поет ангажимент да бъдат изплатени до 17 юни, но датата не е спазена. Дължимата сума е 13 млн.лв. Все още не е изплатена и храната за м. януари, заяви Павлов. Според него и в комбината ограниченията са толкова големи, че работещите в най-тежките условия в леярните за стомана припадат поради липса на вода за пиене. Именно на 17 юни проведохме митинг под мотото "Държавни гаранции + истински собственик = европейско "Кремиковци". Все още обаче нямаме отговор от Министерството на икономиката, нито от парламента дали "Кремиковци" ще бъде затворен. Трима са кандидатите за комбината към момента: индийската "Арселор Митал", "Ворскла стийл" на украинския милиардер Константин Жеваго и канадско-индийската "Асар стийл". Най-силен е "Алселор Митал", с 60 завода по света. Но от синдиката коментират, че ако интересът му е реален, защо той ще иска първо обявяването в ликвидация и едва след това да пристъпи към купуване. 1,5 млрд. лв. са дълговете на "Кремиковци" и не е редно всеки нов собственик да получава завода на чисто, а да не поеме отговорност към цялостното състояние на комбината. 1,5 млрд. лв. липсват от капитала на комбината, заяви Павлов, и те не могат да бъдат просто да бъдат опростени. По време на своята презентация от "Асар" са споделили опита си от завод, изпаднал в положението на "Кремиковци" в Канада. Канадското предприятие е било създадено през 1901 г., но производството му било почти спряло. След прилагането на оздравителната програма то е достигнало 3,4 млн.тона годишно производство. "Асар" е с 15 млрд. евро капитал и цели да достигне чрез всичките си заводи в Северна Америка и Азия, а също и в България, производство от 25 млн. тона годишно. Засега тяхната продукция възлиза на 9 млн. тона. От "Асар" твърдят, че до 2013 г. "Кремиковци" ще бъде изведен на европейско ниво. Павлов коментира, че държавата трябва да изиска гаранции за инвестиции в екология. Не е достатъчно само да си стиснат ръцете, а после и новият собственик да не разработва екологичната програма. В тази насока трябва да се вложат много средства. Людмил Павлов допълни, че КТ "Подкрепа" в комбината е установил с двама от потенциалните купувачи джентълменско споразумение за запазване на работната ръка. По отношение на социалните ангажименти и тримата кандидат-купувачи преписват един от друг, някак си разбират кой какво е предложил и там нещата са еднакви, разказа Павлов. И все пак никой не дава никакви гаранции как ще постъпи с работниците и това е тревожно. Затова ние ще продължим с протести и митинги, за да ни чуват. Въпреки че на някакво ниво съществува различно мислене у двата синдиката в комбината, хората са единни в желанието си да получат заслуженото и да са наясно с бъдещето си, завърши синдикалният лидер.
Източник: Монитор (25.06.2008)
 
“Кремиковци” щял да спре през октомври “Кремиковци” може окончателно да спре работата си през октомври. Това заяви Людмил Павлов, председател на националната федерация “Металургия” към КТ “Подкрепа” и на ФСО “Кремиковци”. Сред аргументите на Павлов за това са липсата на закрила от страна на държавата, недостатъчните средства за суровини и заплати на работниците и вероятността до есента заводът да не получи комплексно разрешително. Седмица след митинга на металурзи и синдикалисти от Министерството на икономиката и енергетиката все още не са предприели действия за излизането на “Кремиковци” от кризата. Министерството трябва да обяви търг за нов собственик и да престанат спекулациите за обявяване на несъстоятелност на комбината, заявиха синдикалистите.
Източник: Труд (25.06.2008)
 
Синдикати признаха: Продават Кремиковци в пакет с ЦСКА "Кремиковци" се продава в пакет с ЦСКА. Това обявили държавни представители пред хората от "Есар", съобщи председателят на националната федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Миналата седмица хора на индийската компания бяха у нас за среща със синдикатите в комбината. Те се учудили, че заедно със завода искат да им пробутат и "червения" клуб. Двете дружества да се продават отделно, така има по-голям шанс да бъдат намерени нови собственици по-скоро, настояват синдикатите. Вече над 20 млн. евро са преведени от "Кремиковци" към ЦСКА, каза Павлов. Досега само един от кандидатите за комбината е проявил интерес към клуба. Това е Константин Жеваго. От "Арселор" и от "Есар" са категорични, че се занимават с металургия, а не със спорт. "Кремиковци" затваря през октомври, ако незабавно не се намери решение за собствеността на комбината. Сега заводът е оставен на "командно дишане" и затова има опасност да остане без т. нар. комплексно разрешително от ековедомството. Без него комбинатът не може да работи, алармираха представители на синдикатите. След като 8 месеца не може да се вземе правилното решение за новия собственик на "Кремиковци" и при делата за несъстоятелност, затварянето е неизбежно, коментира Павлов. Той предложи икономическото министерство да организира отворен търг, в който тримата кандидати - "Арселор Митал", "Ворскла Стил" на Константин Жеваго и "Есар", наддават за предприятието. Според синдикалистите комбинатът може да се стабилизира и без процедура по несъстоятелност. Те предлагат също държавата да сключи предварителни споразумения с кандидатите, в които да бъдат поети ангажименти за вложения в екология по години с фиксирани начини на плащанията - с банков акредитив или по сметка. Да се гарантира и за изпълнението на плана за жизнеспособност, който се контролира от Еврокомисията. Павлов допълни, че комбинатът продължава да се източва. Синдикатът настоява държавата да поеме ангажимент виновниците за изчезването на около 1,5 млрд. лева от дружеството да бъдат наказани. Според синдикалистите отговорността е на мениджмънта на комбината начело със собственика Прамод Митал, който трябва да понесе отговорност за сегашното състояние на дружеството.
Източник: Стандарт (25.06.2008)
 
Синдикатите предлагат "Кремиковци" да се продаде на търг Синдикалната организация "Подкрепа" предлага металургичният комбинат "Кремиковци" да бъде продаден на открит търг. Това съобщи Людмил Павлов, председател на организацията в комбината. В противен случай от работническия съюз смятат, че продажбата на предприятието няма да бъде прозрачна, а виновните за сегашното му състояние няма да бъдат наказани. На подобна позиция застанаха и от синдикалната организация "Металици" към КНСБ в комбината. Според зам.-председателя й Ренета Петрова обявяването на предприятието в несъстоятелност крие доста рискове, тъй като предполага разпродажба на активите му. Несъстоятелността може да бъде приложена по два начина - чрез приемането на оздравителен план или чрез незабавна продажба. Първата процедура е за предпочитане, но би отнела много време и е малко вероятно да бъде избрана, каза Петрова. "Втората процедура е по-кратка, но при нея трябва да бъдат подписани допълнителни гаранции за това, че "Кремиковци" ще продължи да работи, а металурзите ще запазят работните си места", обясни Петрова. Съществува и трети вариант, според който съдът ще постанови, че няма достатъчно основания за обявяването на завода в несъстоятелност. Решение за бъдещето на "Кремиковци" ще бъде взето най-вероятно на 29 юни, за когато беше отложено делото му. Към момента кандидати за дружеството са индийската "Арселор Митал" на Лакшми Митал, брат на настоящия собственик на комбината Прамод Митал, украинската "Ворскла стийл" и индийско-канадската "Есар стийл". Интерес към стоманодобивната компания са проявили и от италиански стоманодобивен концерн, чието име все още не е известно. Реална оферта в Министерството на икономиката и енергетиката е внесена само от индийската компания. От КТ "Подкрепа" прогнозират, че при сегашното развитие на нещата "Кремиковци" може да бъде закрит до октомври, когато изтича срокът за получаване на комплексно разрешително. През миналата седмица от "Подкрепа" са се срещнали с представители на "Есар", които са представили петгодишен план за развитието на комбината, съобщи Людмил Павлов. В него не се предвижда процедура по несъстоятелност, а прогнозните инвестиции са 320 млн. евро. От "Есар" са били учудени, че "Кремиковци" се продава само в пакет с футболния отбор ЦСКА, обясни Павлов.
Източник: Дневник (25.06.2008)
 
Южнокорейската POSCO преговаря със С. Корея за внос на въглища и руда POSCO, най-голямата южнокорейско стоманолеярно предприятие, заяви, че провежда разговори със Северна Корея за закупуването на повече въглища и суровини като желязна руда от комунистическата държава, с цел да си осигури редовна снабдяване. Според четвъртата по големина компания за стоманодобив в света, Ким Донг Джин, президент на POSCO-China Holding Corp., посети Пьонгянг на 24 юни за да проведе разговори със севернокорейските власти относно начини да се удвоят количествата закупувани въглища до 400 хил. м.т. Ким също така ще обсъди и доставките на други суровини като желязна руда. Акциите на POSCO се търгуват на 524 хил. вона (506 щ.д.) на сеулската борса към 11:24 преди обяд. Във вторник POSCO обяви намерението си да вдигне цените на продукцията си за да покрие по-високите си разходи за суровини. Планираното поскъпване, третото тази година, идва след рязкият скок на желязната руда и въглищата. (Ейжън Пълс)
Източник: Други (25.06.2008)
 
Желязото все по-близо до спот пазара Рекордното поскъпване на желязната руда, за което се разбраха китайските стоманодобивни компании с австралийската Rio Tinto, е още една стъпка към приключването на годишните преговори. Още не е ясно, обаче, дали другата голяма рудодобивна компания от Австралия, BHP Billiton, ще се съгласи на подобни условия, въпреки че чисто икономически би трябвало. Все пак увеличението от 96.5% прави миналогодишните 9.5% нищожни. BHP Billition заяви във вторник, че увеличението не е достатъчно и не изоставя опитите си за радикални промени в начина, по които се продават милиони тонове желязна руда всяка година и поставя база за по-продължителни преговори с клиентите си. Стоманодобивните предприятия не желаят да плащат и цент над договореното с Rio. Също така силно се противопоставят на плана на BHP да захвърлят сегашната система на годишни договори, започнала през 60-те години на XX в. Несъгласието на BHP Billition, която е по средата на агресивен опит да купи Rio, произхожда от убеждението им, че клиентите трябва да плащат много повече за австралийската руда от колкото за бразилската, защото Австралия е много по-близо до Китай и транспортните разходи са по-малки. Те вярват, че договорените от Rio Tinto 80 до 96.5% не запълват разликата от транспортните разходи, въпреки че са повече от договорените от бразилската Vale 65 до 71%. (Файненшъл Таймс)
Източник: Други (25.06.2008)
 
Синдикатите са опасяват от затваряне на „Кремиковци” „Кремиковци” работи на загуба, защото крайната продажна цена е по-ниска от цената на суровините. Това каза председателят на синдиката „Металургия” в комбината Людмил Павлов. Той прогнозира, че до октомври предприятието ще бъде затворено. В резултати 80-100 хиляди души ще останат без работа. Павлов заяви, че, за да се реши проблемът на „Кремиковци”, трябва да бъде намерен подходящ собственик, а не предприятието да обявява несъстоятелност. Представителите на КТ „Подкрепа” в Кремиковци предлагат Министерството на икономиката и енергетиката да организира отворен търг, в който тримата кандидати за придобиване на комбината да наддават за предприятието. Най-силният кандидат за комбината, според техните възможности, който веднага може да вземе „Кремиковци”, е „Арселор Митал”, но за да иска несъстоятелност, значи намеренията му не са чисти. Който и да дойде като собственик, той трябва да има представа, че трябва да инвестира в екология, каза председателят на синдикалната организация „Металургия”. Павлов заяви, че работниците в „Кремиковци” все още не са получили заплатите си за май. Людмил Павлов допълни, че в момента предприятието произвежда 40 хиляди тона на месец продукция. Ако „Кремиковци” работи добре, суровините идват навреме и има реален собственик, „Кремиковци” може да произвежда 3 млн. тона годишно. Павлов допълни, че „Кремиковци” е работило на пълния си капацитет през 1994 година, когато е произвеждало 160 хиляди тона за месец.
Източник: Дарик радио (25.06.2008)
 
Alcoa подписа пакт за развитие с Виетнам Alcoa Inc обяви, че се е разбрала с най-голямата компания за разработване на минерални суровини във Виетнам за помощ по разработването на алуминиевата промишленост на страната, включително бокситна мина и предприятие за добив на алуминий. Alcoa обяви в пресата, че е подписано споразумение за взаимопомощ между Vietnam National Coal-Mineral Industry Group (Vinacomin) и една от смесените им дружества, за евентуалното закупуване на дял от в съществуващо алуминиево предприятие във Виетнам. Според споразумението Alcoa World Alumina and Chemicals (AWAC), партньорска между Alcoa и австралийската Alumina Ltd., ще извърши дю дилиджънс за 40% дял в 600 хил. тонното алуминиево предприятие Nhan Co, което ще бъде изградено в провинция Дак Нонг в централен Виетнам. Базираният в Питсбърг алуминиев гигант каза, че Nhan Co има достъп до огромни залежи от висококачествен боксит, суровината за добив на алуминий. При успех Vinacomin би държала 51% от бокситната мина и алуминиевото предприятие Nhan Co, AWAC – 40%, а останалите 9% - други инвеститори. Алуминиевият гиант също така обяви, че ще заедно с Vinacomin ще извършат проучване за възможностите за разработване на бокситната мина в Гиа Нгиа и предприятие за добив на алуминий, пак в провинция Дак Нонг, с първоначален капацитет от 1 – 1.5 млн. тона алуминий на година. (Майнинг Джърнъл)
Източник: Други (26.06.2008)
 
Alam Steel подписа 50:50 смесено дружество с Macsteel Alam Steel Limited обяви създаването на смесено дружество с Macsteel с дялове 50:50 с цел изграждането на първия сервизен център в Близкия Изток за обработка на висококачествени стоманени плоскости и елементи за нефтената химия, рудодобива и изриването на земни маси, корабостроенето, строителството, обработващата и производствената промишлености. Сервизният център за 100 млн. дирхама ще отвори до една година и ше бъде разположен на 300 хил. кв.м. в безмитната зона Джебел Али, които вече са закупени. Пълна гама плоски стоманени продукти ще бъдат на разположение в центъра, включително търговски, строителни, съдове под налягане, неръждаеми, устойчиви на износване, и много други видове, за които ще се грижи екип от обучени инженери в салон произведение на изкуството. Нарязване и пробиване също ще се предлагат за дългите продукти. Г-н Ейбрахам Ал Джанахи, главен вице президент по продажбите на Alam Steel заяви, че “решението на Alam Steel да изгради новото съоръжение в Джафза със сигурност ще помогне на компанията в засилване присъствието й в ОАЕ и в региона като цяло”. (Стийл Гуру)
Източник: Други (26.06.2008)
 
Екоминистерството: Още имаме претенции към „Кремиковци” Все още имаме претенции към „Кремиковци” и неизпълнение от негова страна на изискванията за опазване на околната среда. Това каза заместник-министърът на Околната среда и водите Чавдар Георгиев, след като връчи комплексни разрешителни на 10 предприятия. Дали „Кремиковци” ще получи комплексно разрешително ще се разбере в края на процедурата по подготовката на проекта за решение, допълни той. Не мога да знам какво ще се случи с Кремиковци, ако синдикатите представят точна информация, че предприятието няма да отговаря на изискванията до края на октомври, категоричен беше Чавдар Георгиев. „Ние правим всичко възможно, оценявайки значението на този оператор за икономиката на нашата страна, оценявайки социалните проблеми, които би създало неговото затваряне, да съдействаме, те да се приведат в съответствие”, каза Георгиев. По думите на Георгиев, месечната санкция за предприятието е на стойност от 107 799 лева. 1,5 млн. лева, пък са задълженията на „Кремиковци” за миналата година. Има и други санкционилани предприятия, допълни министърът. Според Георгиев ВиК имат задължение да внесат продуктова такса за потребление на воден ресурс, която все още не са изплатили. 437 броя санкции за замърсяване е наложило министерството за миналата година. Санкциите са на обща стойност от 4, 892 млн. лева, като 35 % от тях за взети от Агенцията за държавни вземания.
Източник: Дарик радио (26.06.2008)
 
“Кремиковци” пред затваряне заради екологията Комбинатът “Кремиковци” все още не е покрил екологичните изисквания, които са му необходими, за да работи. Това заяви вчера зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Задължителното за работата на комбината комплексно разрешително може да бъде издадено от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) само ако предприятието докаже, че ще отговори на изискванията за опазване на околната среда, допълни Георгиев. По думите му, ако комбинатът не получи такъв документ, инсталациите в него ще трябва да се затварят поетапно. Той допълни, че след време обаче, когато екологичните изисквания бъдат изпълнени, “Кремиковци” може да кандидатства отново за комплексно разрешително. В момента за замърсяване на околната среда предприятието плаща всеки месец глоби на обща стойност 132 168 лв. През миналата година чрез Агенцията за държавни вземания от комбината са събрани глоби в размер на 1,5 млн. лв. 20 процента от тези пари отиват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ, а останалите 80 процента – в общините, на чиито територии се намират замърсителите, обясни зам.-министърът.
Източник: Новинар (27.06.2008)
 
Австралия ще реши до 3 месеца за намерението на Sinosteel да увеличи дела си в Murchison Австралия ще реши до 3 месеца дали ще бъде в техен интерес да позволят на китайската стоманодобивна Sinosteel Corp. да увеличи дела си в австралийската рудодобивна компания Murchison Metals Ltd., заявиха от правителството. Австралисйкият борд за разглеждане на чуждестранните инвестиции обяви, че държавната Sinosteel има забрана за 90 дни да купува “значителни акционерни дялове” в западноавстралийската рудодобивна компания. Sinosteel вече протежава 2.4% дял в Murchison, но миналия месец изяви желание да увеличи дела си. Националният вестник The Australian написа, че 90 дневниото забавяне показва значителни трудности пред правителството спрямо китайските инвестиции в Австралия. Обаче ковчежникът Уейн Суон, които взима решенията за подобни чуждестранни инвестиции на база националните интереси, заяви че този ход просто поставя срок за решението му. Суон отказа да коментира доводите за и против закупуването на дял в Murchison, сравнително малък играч в нарастващата австралийска рудодобивна промишленост. (Асошиейтед прес)
Източник: Други (27.06.2008)
 
“Кремиковци” проваля пристанище Само 250 000 тона товари са обработени на пристанището в Лом през изминалите месеци на 2008 г., двойно повече са били по това време през миналата година, съобщи изпълнителният директор на комплекса Борислав Михов. Снижението на работата се дължи на металургичния комбинат в Кремиковци, който е обзет от дълбока криза. Товарите от и за него са намалели драстично. Това, което е товарено за него за ден, сега се товари цяла седмица. Намалели са драстично получаваните от източното направление суровини за производството, намалява и готовата му продукция, която се експедира на Запад. Достигнатата от пристанището обработка на 100 000 т товари месечно е паднала на 25 000 т. Достигнатото натоварване на мощностите за миналата година от 1,2 млн. тона товари през 2008-ма няма да бъде повторено, каза Михов. Капацитетът на порта е 4 млн. тона годишен товарооборот, но той не е достиган от 1986 г. насам. Зацикли и концесията на пристанището, чийто срок беше април т. г. Министерството на транспорта все още не може да определи кой печели търга за пристанищен оператор. Досега Комисията за защита от конкуренция отстрани две от останалите три фирми в последния етап на търга, конкурсът стигна и до съд. Без санкции е само фирмата "Кремиковци - трейд", зад която стоят Прамод Митал и Васил Божков. Министерството обаче бави обявяването на победителя. Това допълнително изостря напрежението в порта. Очакването на нов работодател, както и намаляването на товарите от Кремиковци, усложнява състоянието му. Въпреки това засега не са предприети съкращения на персонала, не са намалявани и заплатите. На мястото на пенсионираните докери обаче не се назначават нови.
Източник: БГ Север-Плевен (30.06.2008)
 
Прехвърли акциите си в “Дюни” и “Стомана” Туристическият бос и крупен бизнесмен Людмил Стойков вече не е собственик на курорта Дюни, нито е акционер в "Стомана индъстри". Той прехвърли акциите си още щом гръмна аферата САПАРД и бе сред обвиняемите за източването на 7,5 млн. евро. Справката в Дакси показва, че Дюни е на две офшорки. 30,410% са на дружество с ограничена отговорност "Бест травъл" - Белиз, а останалите 69,191% са собственост на "Класик Травъл Сървисис", регистрирано на Сейшелите. Министерството на икономиката и енергетиката държи 0,050% от акциите в курорта. "Континентал -Холдинг" АД с управител Антоанета Георгиева Стойкова пък има 0,098%. Останалите са собственост на група физически лиза. От централата на курорта Дюни вчера се изненадаха, че имотите на Стойков са запорирани. Но пропуснаха да отбележат, че той вече не е собственик в курорта. Може би защото управител на ваканционното селище е дългогодишната спътница в живота на перничанина Елза Радкова. В управата все още се води и бившият външен зам.-министър Петър (Феим) Чаушев. "Стомана индъстри" пък е собственост на гръцката "Сиденор". "Държим 100% от капитала на дружеството". Това изрично подчертаха шефовете на завода в началото на юни, когато бе открит новият прокатен цех. Тогава лентата преряза лично президентът Георги Първанов. Според Дакси обаче Стойков все още се води акционер във фирмата. Връзката е чрез "Еврометал", където бизнесменът държи 48,4% от акциите. Фирмата от своя страна притежава 14,035% от "Стомана Индъстри".
Източник: Стандарт (30.06.2008)
 
Митал планира да купи въгледобивни мини в Австралия и Русия След успешното закупуване на стоманени предприятия и назначаването си за главен изпълнителен директор на ArcelorMittal, най-големият стоманодобивчик в света, индиецът Лакшми Митал, обмисля да обезпечи с въглища и желязна руда компанията си. Той преговаря за закупуването на въглищни мини в Русия и Австралия. В момента ArcelorMittal си набавя 45% от необходимите суровини за стоманодобив от собствени източници. 58 годишният Митал, с оценено богатство от 30 млрд. щ.д., също така инвестира в транспорта за да намали транспортните разходи. “Единственото звено от снабдителната верига, което остава извън неговия контрол, са горивата, област, която може да привлече вниманието му много скоро”, според The Obsever. Отчита се също и че създаването на ArcelorMittal, най-голямата стоманена компания в света, която сега се оценява на над 100 млрд. паунда, не можеше да бъде напраевена в по-добро време: новата група започна дейност по време на скок на цените в цял свят, което изстреля цената на стоманата от 240 щ.д. за тон през 2002 г. до 1000 щ.д. за тон днес. (Икономик Таймс)
Източник: Други (30.06.2008)
 
Търсенето на калай в Китай слабо намалява Появи се информация, че местното търсене на калай в Китай е намаляло леко, въпреки 16% по-високото привидно потребление през годината до месец май, след като добивчиците се опитват да предадат 40%-ното увеличение на цените върху клиентите. Търговски мениджър на Jinyi Smeltery каза, че Китай е употребил 58 542 тона калай през първите пет месеца, и добави, че “Цените са високи и търсенето от страна на клиентите намалява. Местнице цени на металите, използвани за спойки, химикалите и калаените плоскости, се повишават съгласно международните цени, които се изстреляха нагоре заради по-ниския износ от Китай и Индонезия. Тримесечната цена на калая на London Metal Exchange достигна до 25 500 щ.д. за тон на 15 май, а в последно време се задържа около 23 100 щ.д. Някои клиенти, произвеждащи химикали от калай за медицината и керамичната промишленост, спряха производство след като не успяха да предадат повишенията към клиентите си. Обаче търсенето от страна на заводите с износна ориентация се запази силно, защото те по-добре се справиха с прехвърлянето на увеличените цени. (Стийл Гуру)
Източник: Други (30.06.2008)
 
Лакшми Митал мисли за участие в битката за гиганта Rio Tinto Индийският магнат Лакшми Митал, най-големият акционер в стоманодобивната компания ArcelorMittal и изпълнителен директор на фирмата, обмисля влизане в битката за придобиването на англо-австралийския минен гигант Rio Tinto, предадоха световните медии, като се позоваха на Файненшъл таймс. Цитирайки неназовани източници, запознати с въпроса, бизнес ежедневникът пише, че Лакшми Митал се интересува от осигуряването на по-големи доставки от желязна руда. “Митал обмисля участие, като например идеята да придобие дял от Rio Tinto, купувайки от акционери”, твърди пред британското издание банкер, пожелал анонимност. “От друга страна индийският магнат би могъл да изчака за по-нататък, когато, съвсем скоро, някои от активите ще бъдат продадени в съответствие с изискванията на регулаторните органи”, допълва източникът. По-рано тази година минно-добивната компания BHP Billiton увеличи предложението си за придобиване на Rio Tinto до 147.4 млрд. долара, което би могло да създаде много силна компания във време, когато цените на суровините достигнаха рекордни нива поради нарастващото търсене.
Източник: Дарик радио (30.06.2008)
 
"Фьост Алпине" купува земи в Румъния за завода си Австрийската компания "Фьост Алпине", която оглежда България, Румъния и Украйна за нов свой металургичен завод, вече сключва предварителни договори със собствениците на земи в Румъния. Избраното от нея място е южно от Констанца, съобщи вчера вестник "Адевърул". Там компанията сключва със собствениците договори, според които те няма да променят цените на парцелите, а компанията ще им плати обезщетение, ако случайно не избере Румъния за инвестицията си. По този начин се избягва рискът от спекулации със земите. Стойността на проекта ще е 7 милиарда евро. През юни се появи информация, че "Фьост Алпине" е изключила България от списъка на разглежданите държави заради намалените квоти вредни емисии. Тогава от компанията опровергаха това.
Източник: Сега (01.07.2008)
 
До края на седмицата работниците в „Кремиковци” трябва да получат заплатите си за май и неизплатените средства за храна за януари. Това е обещал членът на Управителния съвет на комбината Стоян Пирлов по време на протеста на работещите в комбината. Пред Дарик председателят на федерация „Металургия” към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов съобщи, че според Пирлов ръководството на комбината е пред споразумение с „Арселор Митал” за отпускането на 10 милиона евро, с които да бъдат изплатени заплатите. Според Людмил Павлов обещаните 10 милиона евро са достатъчни, за да покрият неизплатените възнаграждения. Заплатите на „Кремиковци” са в размер на 12-13 млн. лева с храната да станат около 14 млн. лева, обясни Павлов. По думите на ръководството на “Кремиковци” тази седмица ще бъдат платени, каза Павлов и допълни: “Определено не вярваме на всичко това.” Парите трябва да бъдат платени незабавно на хората, защото те са си ги изработили, категоричен бе синдекалният лидер. Ако сроковете не бъдат спазени, “Кремиковци” отива на стачка. “Предложил съм на нашите колеги от КНСБ да си преразгледаме стачните документи и мисля, че вече трябва да приключим с митингитге и следващата стъпка трябва да бъдат стачките”.
Източник: Дарик радио (01.07.2008)
 
Стоманеният магнат и един от най-богатите хора в света Лакшми Митал стана член на борда на директорите на американската инвестиционна банка Goldman Sachs, съобщи Expert.bg, позовавайки се на International Herald Tribune. Според вестника въпреки факта, че Митал ще бъде независим директор и ще има малко влияние върху решенията на борда, назначаването му показва все по-голямата взаимна обвързаност между развиващите се страни и Уолстрийт. Индийският магнат, който е президент и главен изпълнителен директор на ArcelorMittal - най-голямата в света компания за производство на стомана, е от години клиент на инвестиционната банка. Той също ще стане член на няколко комисии в трезора като одитната, компенсационната и тази по корпоративно управление. Експертният опит на Лакшми и неговата безпристрастна мисъл са ценна добавка към работата на нашия борд на директорите. Те ще донесат огромни предимства на служителите ни, нашите акционери и многобройните ни клиенти, каза в официално изявление по повод назначението Лойд Бланкфейн, президент и главен изпълнителен директор на Goldman Sachs.
Източник: Монитор (01.07.2008)
 
Rio Tinto си осигури 97% повишение на цените за рудата и засили опасенията за инфлацията Rio Tinto Group, вторият най-голям износител на желязна руда в света, си осигури до 97% повишение на цените от азиатските стоманени компании като така засили притесненията за инфлацията и добави напрежения върху BHP Billiton Ltd да уреди договорите си. Споразумението за 12-те месеца, започващи от 1 април са подобни на цените договорени на 23 юни с Baosteel Group Corp, най-голямото китайско предприятие в бранша, заявиха от базираната в Лондон компания. Цените на желязната руда са се увеличили почти 4 пъти от 2001 г. насам, като така повишават цените на леярните като южнокорейската Posco и вдигат инфлацията в Азия. BHP Billiton Ltd, третият по големина износител, още не е приключил преговорите за цените. “BHP изчакват за още по-високи цени”, каза Питър Руд, анализатор от Carrol, Pike & Piercy Pty в Мелбърн. Говорителката на BHP, Саманта Евънс, заяви че още се водят преговори. Posco, третото по големина стоманодобивно предприятие в Азия, се съгласи да плаща с 97% повече на Rio тази година, заяви вчера говорителя на корейската компания Ко Ми Жин. (Блумберг)
Източник: Други (02.07.2008)
 
ИД на Kloeckner: Веригата на стоманодобива ще въведе ценови индекс до една година Стоманодобивните и обработващи стомана компании ще променят ценовата си политика със свързани с индекс договори през следващите 12 месеца, заяви изпълнителният директор на дистрибутора на стомана и метал Kloeckner – Томас Лудвиг във вторник. “Сега е интересен период. През следващите 12 месеца ще станем свидетели на основна промяна на ценообразуването на плоските продукти”, заяви Лудвиг. “Стоманодобивните предприятия ще наложат индекси за допълнителни такси за суровините. Обработващите компании няма да имат избор, освен да приемат тези промени и ще трябва да въведат това ценообразуване за собствената си продукция, защото марджините им не са толкова високи, че да понесат такъв риск”, добави Лудвиг. ArcelorMittal инициира тези промени в образуването на цените през май, след като компанията беше първата, която въведе допълнителни такси за дългосрочните си договори от 250 щ.д. на стоун в САЩ и 160 евро за м.т. в Европа. От тогава останалите компании преговарят с клиентите си за въвеждането на подобни клаузи в договорите си. (Плац)
Източник: Други (02.07.2008)
 
Компанията за производство на алуминий РУСАЛ спечели една трета от местата в деветчленния борд на „Норилски никел“ на годишната среща в понеделник. Този успех засилва позициите на руския милиардер Олег Дерипаска в съревнованието за бъдещо сливане, което ще създаде една от най-големите металургични компании в света.
Източник: Класа (02.07.2008)
 
ОЦК намали целта си за производството на олово през 2008 г. Второто по големина предприятие за олово и цинк в България, Оловно-цинков комплекс АД – Кърджали (ОЦК), намали очакванията си за производството на олово през 2008 г. с 15.6% до 25-27 хил. тона, заради поддръжка и неблагоприятния световен пазар. Интертръст, холдингът, които купи ОЦК през 2005 г., запази целта за цинка на 27 хил. тона, повече от произведените през 2007 г. 25 744 тона. “леко променихме плановете си за ремонт и сега използваме по-малка пещ заради неблагоприятните условия на пазара (за олово)”, заяви Роберто Младенов, главен изпълнителен директор на Интертръст Холдинг БГ АД. През декември завода обяви очаквания да повиши добива на олово до 32 хил. тона тази година, повече от добитите през 2007 г. 26 839 тона. Кърджалийският ОЦК стартира инвестиционна програма за 100 млн. евро с цел модернизиране и повишаване капацитета за добив както на олово, така и на цинк, до средата на 2009 г. Младенов допълни, че цената на оловото е намаляла през първото полугодие и анализаторите не предвиждат бързо възстановяване.
Източник: Reuters (02.07.2008)
 
Световния добив на неръждаема стомана се възстанови през първото тримесечие В сравнение с първото тримесечие на 2007 г. производството е намаляло с 3% в цял свят. Трябва да се отбележи, че 7.589 млн. м.т. неръждаема стомана е добита през първото тримесечие на миналата година, най-високият добив за тримесечие отчитан от ISSF. Във всички райони на света има ръст спрямо четвъртото тримесечие на 2007 г. Азия отбеляза най-малък ръст (3.6%), докато американския район води с ръст от 13.4%. Западна Европа и Африка с увеличение от 9.8% и Централна и Източна Европа с 9.7% също допринасят за възстановяването. Азия все още е най-големият производител на неръждаема стомана в света с добив от 4.2 млн. м.т. през първото тримесечие на 2008 г.
Източник: Други (03.07.2008)
 
Управителният съвет на “Кремиковци” е внесъл в съда иск за несъстоятелност на комбината. Очаква се съдът да се произнесе следващата седмица, след което в предприятието ще бъдат назначени трима синдици. Те ще защитават интересите на държавата и на двамата кандидат-купувачи - “Арселор митал” на Лакшми Митал и “Ворскла стийл”, собственост на Константин Жеваго. След обявяването в несъстоятелност “Кремиковци” ще сключи договори с двете компании за производство на ишлеме, като парите от продадената готова продукция няма да отиват във фирмите на Лакшми и Жеваго, а ще се инвестират в екологичната програма, обясниха запознати.
Източник: Новинар (03.07.2008)
 
Обръчът около “Кремиковци” се затяга Компанията “Арселор Митал”, която е основният кандидат за покупка на “Кремиковци”, е в усилени преговори с “Булгаргаз” и НЕК поради проблеми с доставките. От сряда е намалено подаването на газ за комбината, съобщи вчера вицепрезидентът на “Арселор Митал” Фолкер Швих. Той посочи, че финансовото състояние на “Кремиковци” е критично и дружеството реално е пред фалит. От “Булгаргаз” потвърдиха, че газоподаването е намалено заради неплатени текущи сметки. В момента съдбата на комбината е в ръцете на съда и от сегашния собственик “Глобал стийл холдинг” не зависело нищо. Основните преговори се водят с кредиторите. Акцентът в разговорите с правителството бил как дружеството ще бъде управлявано в периода между обявяване на процедурата по несъстоятелност и идването на новия собственик. “Арселор” е разработил различни варианти, които предвиждат експерти на компанията да оказват техническа и оперативна помощ на синдиците. Възможно било “Арселор” да доставя суровина за комбината и да продава готовата продукция, като контролира разходването на средствата. Това е добър вариант и за работниците, тъй като заводът няма да спре, подчерта Швих. Компанията е разработила и т. нар. план за първа помощ. В него по месеци са разписани всички стъпки, които ще гарантират изпълнението на екологичните норми.
Източник: Труд (04.07.2008)
 
"Арселор Митал" търси лидерство в региона чрез "Кремиковци" "Кремиковци" може да стане ключов център за "Арселор Митал", за Балканите и да осъществява доставки за България, Гърция и част от Румъния. Това заяви Фолкер Швих, главен оперативен директор на световния лидер в стоманопроизводството, а условието е комбинатът да бъде придобит от международната компания. Според него всичко оттук нататък е в ръцете на съда и назначените от него синдици, тъй като те ще контролират преходния процес по обявяването в несъстоятелност и смяната на собствеността върху активите на завода. "Арселор Митал" остават зад плановете си да помагат с експерти за управлението, докато тече преходния период. Това може да стане, ако съдът приеме предложението им да контролират до някаква степен процеса, като междувременно производството на комбината е от името на "Арселор Митал". Фолкер Швих отказа да съобщи дали се водят преговори за изкупуване на държавния дял в комбината и акциите на миноритарните акционери в дружеството. Той обаче поясни, че корпоративната стратегия е да не се гледа на заводите като на национални пазарни единици, а като на част от една цялостна система, без да влиза в подробности за възможно взаимодействие между "Кремиковци" и други подразделения на гиганта в чужбина. Ден по-рано Яцек Волински, директор на завода на "Арселор Митал" в полския град Краков - "Хута", съобщи, че от Полша за Македония през миналата година са били изпратени 300 хил. тона стомана под формата на сляби за горещо валцуване и че е напълно вероятно мощностите на българското дружество за горещо валцуване също да се използват за доработване на сляби от Полша. Годишното им производство в Полша за миналата година е малко над 5 млн. тона при капацитет на линиите за горещо валцуване от 4 млн. т. Отново от полското подразделение на "Арселор Митал" обясниха, че след като придобиват заводите през 2004 г., са предложили социална програма, която е предвиждала изплащането на обезщетения до 40 хил. евро на предсрочно освободените служители и дори желаещите да напуснат са били повече от тези, които мениджмънтът е смятал да освободи. За комплексното разрешително Фолкер Швих каза, че е възможно да поискат гратисен период, в който да редуцират емисиите със замърсяване, които трябва да се достигнат към октомври тази година, но поради липсата на средства е ясно, че няма да се постигнат. Мениджърът изключи възможност "Кремиковци" да не бъде обявено в несъстоятелност и добави, че от тази седмица "Булгаргаз" отново е намалил подаването на природен газ.
Източник: Дневник (04.07.2008)
 
“Кремиковци” на ишлеме "Кремиковци" да работи на ишлеме за "Арселор Митал", предвижда план на компанията, собственост на по-големия брат на сегашния собственик Прамод Митал - Лакшми. След обявяване на комбината в несъстоятелност, "Арселор Митал" планира да доставя суровини, да продава готовата продукция и да контролира разходването на парите, които влага. Хора на Лакшми ще осигуряват експертна и техническа помощ в управлението. Ръководството на комбината обаче ще се поеме от съда и синдици, както се предполага при фалит. Това обясни Фолкер Швих, вицепрезидент "Проекти" в Централна и Източна Европа на "Арселор Митал". Той ръководи екипа на компанията, работещ по "Кремиковци". План за спешна помощ за "Кремиковци" има групата на Лакшми. Той е разработен месец по месец до 2009 г. и вече е представен на правителството и властите в Брюксел. В него е заложено изпълнение на мерките за достигане на екологичните норми, поясни Швих. Той бе категоричен, че няма да се допусне заради проточилите се процедури наесен комбинатът да остане без комплексно разрешително и да спре работа. Срокът изтича в края на октомври. Следващото заседание на делото по несъстоятелността е на 29 юли и ако след това няма решение, процесите може да се проточат. При сегашното състояние на комбината, той е във фактически фалит, не си представят съдът да не постанови несъстоятелност, коментира вицепрезидентът на "Арселор Митал". Швих отказа да коментира всякакви въпроси, свързани с преговорите с облигационерите. Според слуховете "Арселор Митал" са се споразумели да им изплатят емисията на 79% от номинала. Междувременно от сряда "Булгаргаз" е намалил подаването на газ към комбината. Доставките ще бъдат постепенно намалявани след писмено предупреждение, обясниха от газовата ни фирма. Причината е, че "Кремиковци" не обслужва текущите си задължения. Борчовете към НЕК обаче се плащат и засега електрическата компания не планира ограничаване на елзахранването. Още не са платени и заплати на работниците за месец май, казаха от синдикатите.
Източник: Стандарт (04.07.2008)
 
Булгаргаз намали доставките за Кремиковци От два дни доставките на природен газ към металургичното предприятие Кремиковци са намалени. Булгаргаз предприе това действие заради растящите задължения на комбината, заяви изпълнителният директор на газовото дружество Димитър Гогов. От Арселор Митал - единия от кандидатите за закупуване на Кремиковци, са започнали преговори с големите кредитори като Булгаргаз, НЕК и БДЖ. Лично се срещнах с изпълнителните директори на тези дружества, защото трябва да има сигурност, че докато трае процедурата по несъстоятелност, доставките на комунални услуги няма да бъдат прекъсвани, за да продължи да работи предприятието, заяви Фолкер Швих, вицепрезидент за Централна и Източна Европа на Арселор Митал. Ситуацията в Кремиковци е наистина критична, финансовото му състояние е много близо до банкрут, каза Швих. Според него по закон ръководството на предприятието няма право да го управлява в състояние на свръхзадлъжнялост. Затова разговорите на Арселор Митал били вече само с правителството, което е акционер в Кремиковци, и с големите кредитори, които също са държавни предприятия. От направения дю дилиджънс имаме представа за задлъжнялостта на комбината, но докато съдът не се произнесе и не въведе синдици, не можем да говорим за това, заяви Швих. Заседанието на Софийския градски съд е насрочено за 29 юли. Има определен напредък и в преговорите с държателите на облигационния заем, но разговорите с тях не са публични, каза още Швих. Арселор Митал е представил на българското правителство и пред ЕС подробен план за оказване на първа помощ в периода от обявяването на фалит на Кремиковци до избора на нов собственик. В него по месеци са разписани конкретни мерки. Процедурата, която сме предложили, е предприятието да се управлява от синдици, на които Арселор Митал ще оказва техническа и оперативна помощ, каза Швих. Предвиждат се и екологични инвестиции. През това време от Арселор Митал искат да работят в Кремиковци под формата „производство от тяхно име”. Това означава Арселор да доставя суровините, да произвежда стомана и да продава крайната продукция. Контролът ще се извършва съвместно със синдиците.
Източник: Пари (04.07.2008)
 
Нов завод ще бъде построен в Питсбърг Скоро ще започне нова ера за стоманодобивната промишленост в гр. Делта, защото многомилионен завод за тръби започва да придобива очертания. След като направиха първата копка по-рано тази година, екипи работят по строежа на завода United Spiral Pipe, смесено дружество на United States Steel Corp. и две южнокорейски стоманени компании - POSCO и SeAH Steel Corp. Работата по същинската сграда на проекта за почти 137 млн. щ.д. ще започне по-късно този месец, каза М.С. Лий, президент на United Spiral Pipe. Надеждата ни е монтажа на оборудването да започне през август, работниците да започнат да бъдат наемани през декември, а следващият март да започнат тестовете по функционирането на завода. Работниците ще работят с навита на рула стомана, широка между 4 и 6 фута и тънка от четвърт до един инч дебела, и ще я превръщат в стоманени тръби, заяви Роб Симънс, проектният мениджър на United Spiral Pipe. Производственият процес започва с горещо валцовани стоманени намотки, които се развиват, оформят се в спирален цилиндър и се спояват, каза Симпсън. (Мъркюри Нюз)
Източник: Други (04.07.2008)
 
Япония преразгледа стандартите си за железния скрап Японската асоциация за суровини наскоро преразгледа унифицираните си стандарти за железния скрап за първи път от 11 години от април 1997 г. Асоциацията описва промените като отговарящи на актуалната обстановка при разпределението на железния скрап в Япония. Насред другите неща, преразглеждането включва три основни промени. Първо, разнообразието от преси дефинира Преси A за автомобили на скрап, Преси C за пресоване на кенове от напитки и Преси B за друг скрап. Според предишните стандарти дефинициите бяха различни. Второ, различните машини за нарязване на скрапа се дефинират като вид A за нарязване на скрап от автомобили и B за други видове скрап. Преди това стандартите дефинираха три категории. Трето, към клиперите за стоманени листове се прибавя пети вид – Клипер за нарязване на стоманени листове, като допълнение към четирите предишни. Новите стандарти не променят категориите за тежките, обръщащите, за кованото желязо и за пробиване. (ТЕКС Рипорт)
Източник: Други (04.07.2008)
 
„Кремиковци” се договори с „Арселор Митал” за преработка на суровини "Кремиковци” АД сключи договор с “Арселор Митал”, съобщиха от “Кремиковци”. Съгласно договора всички суровини, доставяни от “Арселор Митал”, ще се преработват в стомана от металургичния комбинат. Продукцията също ще се реализира от “Кремиковци” като част от споразумение за търговско представителство с “Арселор Митал”. Предвидено е и задължение за инвестиции в екологични инсталации и помощ при осъществяването на ремонти, за които "Арселор" ще помага. В началото "Кремиковци" ще произвежда около 60 хил. тона стомана на месец, като с времето и подобряването на състоянието на мощностите ще нарастват и производствените обеми. Възможно е сътрудничеството да доведе и до бъдещи инвестиции, се казва още в съобщението. Ден по-рано за възможността да се подпише това споразумение спомена оперативният директор на "Арселор Митал" Фолкер Швих, който обяви това като съдействие комбинатът да оцелее докато тече процедурата по несъстоятелност и собствеността върху активите се смени.
Източник: Дарик радио (04.07.2008)
 
"Кремиковци" ще работи на ишлеме за "Арселор" Договор за ишлеме е сключил металургичният комбинат "Кремиковци" в европейския гигант "Арселор Митал", съобщиха в петък от българското дружество. Съгласно контракта всички суровини, доставяни от "Арселор Митал", ще се преработват в стомана от "Кремиковци". Софийският завод става и търговски представител на фирмата на по-големия брат на сегашния си мажоритарен собственик Прамод Митал – Лакшми Митал, и ще реализира произведената продукция. Първоначално комбинатът ще се захранва с количества, запазващи нивото на производство от 60 хил. тона на месец, като доставките ще се увеличават с подобряване на състоянието на агрегатите на дружеството. В договора има и клауза за разходи за екологична дейност и за подпомагане на завода и капитални ремонти на оборудването, но нейните параметри не се посочват. Има възможност това сътрудничество да доведе до бъдещи потенциални инвестиции, което ще обезпечи дългосрочната жизнеспособност на фирмата, пише в съобщението. "Арселор" е един от кандидатите за 71 на сто от акциите на комбината, но се изчаква решението на съда за поисканата от кредитори на предприятието несъстоятелност. Банкрутът е предпочитаната опция и за собственика на предприятието и за другия основен претендент за дружеството - украинският милиардер Константин Жеваго чрез “Ворскла стийл”. "Арселор" предлага 500 млн. долара за активите на комбината, спешно наливане на 180 млн. долара оборотен капитал и още 500 млн. долара чрез капиталови разходи в следващите 5 години, плюс още 150 млн. долара за притежателите на гарантираните от комбината дългове книжа. За "спешна помощ" "Ворскла стийл" на украинеца Константин Жеваго предлага 90 млн. долара оборотен капитал и доставка на 150 хил. тона суровини, които в момента са на изчакване в пристанищата в Лом и Бургас. "Ворксла" предлага 531 млн. капиталови инвестиции. Сто милиона от тях ще са за ново коксохимично производство, базирано на алтернативни енергийни източници.
Източник: Медия Пул (07.07.2008)
 
Кремиковци ще работи на ишлеме за Арселор Митал Стоманодобивният комбинат Кремиковци ще работи на ишлеме за един от кандидатите за неговата покупка - международната металургична компания Арселор Митал. Арселор Митал е сключила договор с все още настоящия собственик на Кремиковци Глобъл стийл холдинг да доставя суровини, които да се преработват в стомана. Продукцията ще се реализира от Кремиковци като част от споразумение за търговско представителство с Арселор Митал, съобщиха от компанията. В договора се предвиждат и разходи за екологична дейност и за капитални ремонти на оборудването. В началото производството ще се запази на ниво 60 хил. тона на месец и ще се увеличава с подобряване състоянието на агрегатите, заявиха от комбината. Според ръководството на Кремиковци има възможност това сътрудничество да доведе до бъдещи потенциални инвестиции, което ще обезпечи дългосрочната жизнеспособност на фирмата. Ден преди това представителят на Арселор Митал Фолкер Швих обяви, че работата на ишлеме е единственият вариант комбинатът да оцелее, докато тече процедурата по несъстоятелност и се избере нов собственик. На 29 юли е насрочено заседанието на Софийски градски съд, който трябва да обяви фалита на Кремиковци. Арселор Митал в края на май спешно предостави 30 млн. EUR на Кремиковци. Средствата бяха необходими за заплати на служителите, непосредствени разходи за капиталовложения на компанията, снабдяване със суровини, консумативи и резервни части.
Източник: Пари (07.07.2008)
 
Мръсни игри за “Кремиковци” Все по-ожесточена и с удари под кръста става борбата за "Кремиковци". Нови пречки в колелата на "Арселор Митал" се опитва да постави Константин Жеваго. Негови хора искат да издействат назначаването на трети синдик в комбината, което допълнително ще проточи делото за несъстоятелността. В петък компанията на Лакшми Митал сключи договор с "Кремиковци" за работа на ишлеме, въз основа на който комбинатът ще продължи да работи дори след обявяването във фалит. Същия ден обаче плъзна слух, че заради нови неуредици хората на Лакшми са се отказали да придобиват комбината. "Няма такова нещо, ние имаме сериозни намерения да придобием "Кремиковци", коментира за "Стандарт" Фокер Швих, вицепрезидент "Проекти за Централна и Източна Европа" в "Арселор Митал". Той увери, че до днес сутринта най-късно на екипа му предстои среща с премиера Сергей Станишев и министъра на икономиката Петър Димитров. Инвеститорите ще поискат подкрепа и ще представят ангажиментите си към комбината. Назначаването на трети синдик обаче за нас е неприемливо, подчерта Швих. Имаме готовност да платим заплати на работещите в комбината, но няма да преведем парите, докато не получим сигурност. Затова ще проведем срещи и с двата синдиката. Няма инвеститор, който е готов да налива пари, без да има гаранция за тях, обясни Швих.
Източник: Стандарт (07.07.2008)
 
"Кремиковци" ще произвежда на ишлеме за "Арселор Митал" "Кремиковци" подписа договор за производството на стомана на ишлеме с "Арселор Митал". Това стана ясно от официално съобщение на металургичния комбинат в петък. Международната компания е подписала договор с все още настоящия мажоритарен собственик на комбината "Глобал стийл холдинг", според който в дружеството ще се доставят суровини, които да се преработват в стомана и да се реализират като част от споразумение за търговско представителство. Предвидено е и задължение за настоящото ръководство да инвестира в екологични инсталации, като ще получава помощ за тях и при осъществяването на ремонти от "Арселор". В началото "Кремиковци" ще произвежда около 60 хил. тона стомана на месец, като с времето и подобряването на състоянието на мощностите ще нарастват и производствените обеми. Според експерти обемът, при който дружеството започва да реализира печалби, е между 106 и 110 хил. тона. От пресцентъра на комбината съобщиха, че е възможно сътрудничеството да доведе и до бъдещи инвестиции. Само ден по-рано за възможността да се подпише това споразумение спомена оперативният директор на "Арселор Митал" Фолкер Швих. Той обяви мярката като съдействие комбинатът да оцелее, докато тече процедурата по несъстоятелност и собствеността върху активите се смени. Мениджърът отказа да даде подробности за начина, по който ще премине смяната на собствеността, нито по въпроса дали "Арселор Митал" възнамеряват да изкупят държавния дял в комбината. По точно този начин е действала международната компания в Полша, където е придобила 4 металургични мощности. Фолкер Швих обаче категорично отхвърли възможността за сравнения между двете процедури, тъй като всяка била специфична и не можело да се гледа на един пример като на обичайна практика. До момента липсва официална информация в какъв размер ще се изплащат задълженията към настоящите кредитори. Източници, близки до преговорите, съобщиха още преди месец, че с облигационерите се подготвя споразумение за изплащане на дълговите книжа при 79% от номинала и евентуално доплащане на още 4%, в случай че "Кремиковци" получи комплексно разрешително за дейността си през октомври. Както е известно, за 29 юли е насрочено заседание на Софийски градски съд, на което да се разгледа искът за обявяване на комбината в несъстоятелност.
Източник: Дневник (07.07.2008)
 
ОЦК отлага плановете си за увеличаване на производството "Първоначално повишихме очакванията за годишното производство, тъй като възнамерявахме да купим нова пещ и така да увеличим производствения капацитет", обясни собственикът на предприятието Валентин Захариев. След това се отказахме от идеята и вместо това модифицираме старата пещ, което ни принуди да върнем прогнозираната продукция към предишното й ниво, коментира още собствени"Оловно-цинков комплекс" отлага плановете си за увеличаване на производството. кът на ОЦК. Захариев подчерта, че низходящата корекция в планираното производство се дължи именно на този производствен фактор, а не на очаквания за отслабването на пазара. Поради това той подчерта, че дружеството няма да променя нивото на годишната си продукция на олово заради свиване в търсенето на пазара. "Очакваме, че до края на 2008 г. ще произведем между 25 и 27 хил. тона олово", заяви Захариев. Той отрече появилата се в Ройтерс информация, че дружеството е намалило с 15.6% планираната годишна продукция от олово заради слабото търсене на пазара. В началото на годината ОЦК обяви, че очаква да произведе до 32 хил. тона олово до края на 2008 г. Наскоро обаче шефът на "Интертръст" (основен акционер на ОЦК) Роберто Младенов заяви пред Ройтерс, че компанията е променила очакванията си и прогнозираната продукция е намалена до 27 хил. тона. Пред агенцията Младенов посочи като аргумент влошаващите се условия на пазара за олово. Ройтерс обърна внимание и на факта, че за тримесечието ОЦК е произвела общо 6.2 хил. тона олово, а е продала едва 2.9 хил. тона. Миналата седмица цената на оловото на Лондонската борса за метали спадна до 16-месечно дъно от около 1500 долара за тон. Според Захариев този тренд няма да се запази и оттук нататък цените ще растат. Според собственика на ОЦК до края на годината оловото ще се движи на цена от около 2000 долара за тон.
Източник: Дневник (07.07.2008)
 
Индийската “Ессар Стийл” напира за “Кремиковци” Контролираната от семейство Руя "Eссар Стийл" продължава да следи "Кремиковци", българския стоманодобивен завод, собственост на Прамод Митал, по-малкия брат на президента на "Арселор Митал" Лакшми Митал, съобщи Economic Times. Говорител на "Eссар Стийл" заяви, че те може да се включат в наддаването. "Както и при други предложения, компанията обмисля да участва в офертата за продажба според публикуваното от "Кремиковци", заяви той. "Есар Стийл" е последната компания, която ще влезе в битката за "Кремиковци", чиито дългове се увеличиха до 1,370 млрд. долара. "Арселор Митал" и украинският милиардер Константин Жеваго вече проявиха интерес към компанията, която дава 10% от българския износ на стомана, но бе въвлечена във финансови проблеми. През май "Арселор Митал" предостави 47,1 млн. долара за спешна помощ на "Кремиковци", където Прамод Митал държи 71% от акциите. По същото време най-големият производител на стомана в света обяви, че ако вземе "Кремиковци", ще инвестира в завода 500 млн. долара за 4 години, който косвено дава прехрана на около 1 млн. души. Действията на "Eссар Стийл" идват малко след проваления им опит да придобият американския производител на стомана Esmark. Те напуснаха борбата, след като руската "Северсталь" направи по-добра оферта. В петък "Кремиковци" съобщи, че е подписал продуктово споразумение с "Арселор Митал". Според сделката "Арселор Митал" ще доставя суровини на "Кремиковци" и ще отпуска периодично суми за спешни нужди за опазване на околната среда и екипировка, заявиха от "Кремиковци". От компанията обявиха още, че според условията на сделката първоначалната продукция ще бъде около 60 000 тона месечно, но отказаха да посочат подробности за цената на произвежданата стомана или сроковете на договора.
Източник: Монитор (07.07.2008)
 
Докато софийският металургичен комбинат "Кремиковци" месеци наред търси своя нов собственик, с такъв е на път да се сдобие друг конкурент от сектора - бургаският "Промет стийл". Дружеството съвсем скоро ще мине под контрола на украинския милиардер Ринат Ахметов. Името му се чу за пръв път в България като възможен купувач на "Кремиковци", но реално той ще стъпи в бургаското село Дебелт. Това ще стане, след като приключи окончателно сделката за сливането на активите на сегашния собственик на бургаския завод - руската "Смарт груп" и дружеството на Ахметов System capital management (SCM). "Преговорите започнаха през есента на миналата година, вече приключиха и остават да се уточнят окончателно някои технически детайли", каза заместник-председателят на надзорния съвет на "Промет" Пеню Донев. Така след руско-украинското сливане сегашните собственици на "Промет" - "Смарт груп", ще останат с 25% от новата компания. А Ахметов ще е основен акционер. След сделката в "Промет" предстои да бъде изграден нов завод за стоманодобив и цех за листопрокат. Така сегашното производство от 600 хил. тона годишно трябва да се увеличи до 2.5 млн. тона годишно, а в по-далечна перспектива - и до 5 млн. тона. Предприятието ще се ориентира и към производство на продукция с по-висока добавена стойност. В момента "Промет" е специализиран в производството на бетонно желязо. С близо 300 млн. лв. приходи и 3 млн. лв. печалба за 2007 г. бургаското предприятие заема 36-о място сред най-големите компании в България. Активите на "Смарт" в момента се оценяват на около 600 млн. долара. Компанията е създадена през 2006 г. от руснаците Вадим Новинский и Андрей Клямко, които през 1999 г. купиха "Промет". "Смарт" контролира както предприятия от минния сектор (Ингулетският миннообогатителен комбинат с най-големия открит рудник в Украйна, Макеевският металургичен завод в Украйна и други), така и активи в машиностроенето, земеделието и недвижимите имоти. Четиридесет и две годишният Ринат Ахметов е най-богатият украинец. Роден и живял в бедност в Донецк, днес Ахметов притежава състояние между 4 млрд. долара (според сп. Forbes) и 17 млрд. долара (според украински медии). Основен актив в холдинга му SCM е металургичната компания "Метинвест". Ахметов е и сред основните играчи в украинската политика - депутат е от Партията на регионите и член на парламентарната комисия по икономическа политика. Според статии в украински медии той е финансирал предизборната кампания на Виктор Янукович на президентските избори през 2004 г. По това време той заедно със зетя на тогавашния президент Леонид Кучма е купил за 800 млн. долара най-голямото стоманодобивно предприятие в Украйна "Криворожсталь", но година по-късно правителството на Юлия Тимошенко национализира комбината. Впоследствие той бе продаден за 4.8 млрд. долара на индийския милиардер Лакшми Митал. Шапката на бизнес империята на Ахметов е SCM, който контролира машиностроителни и металургични заводи, активи в енергетиката, футболния клуб "Шахтьор", мобилен оператор, пивоварни, хотели, предприятия от хранително вкусовата промишленост. Освен това Ахметов контролира и Донецкий городской банк, както и компанията "Люкс" за рент-а-кар и недвижими имоти. Сделката по сливането на "Смарт" и SCM изглежда носи повече ползи за "Смарт". Чрез бургаския завод "Промет" Ринат Ахметов ще получи безпрепятствен достъп до пазарите на ЕС, но пък руският холдинг ще стане част от много по-мощна група с по-сериозни финансови възможности и така ще може да се противопостави по-успешно на световните металургични гиганти. Консолидацията в сектора по света, а и в България, продължава - през 2006 г. индийският милиардер Лакшми Митал купи Arcelor, създавайки компания №1 в стоманодобива Arcelor Mittal. Преди месеци пък американската Nucor договори дял в пернишкото предприятие "Стомана индъстри" чрез съдружие с неговия собственик - гръцката "Сиденор". "Кремиковци" също търси нов собственик, като сред потенциалните кандидати са Лакшми Митал и украинецът Константин Жеваго.
Източник: Капитал (07.07.2008)
 
Делът на Sinosteel в Midwest вече е 45% Делът на китайската компания за търговия с метали Sinosteel в австралийската Midwest Corp нарасна до 45% в опита за придобиване на контрол над компанията за откриване на залежи от желязна руда. На 4 юли Sinosteel притежаваше 45.58% от Midwest като на 13 юни делът беше 43.62%. Sinosteel се надпреварва с Murchison Metals Ltd за контрола над Midwest и предложи 1.36 млрд. австралийски долара (1.3 млрд. щ.д.). И двете компании искат да превърнат Midwest в основен играч в добива на желязна руда, суровина за която има огромно търсене от китайската стоманодобивна промишленост. Murchison предложи сливане с Midwest, предложение за всички акции, което първоначално се равняваше на допълнителни 10% над офертата на Sinosteel от 6.38 ав.д. за акция, но отпадна след като акциите на Murchison поевтиняха. (Ройтерс)
Източник: Reuters (07.07.2008)
 
BHP и китайската Baosteel се разбраха за цената на желязната руда BHP Billiton Ltd. обяви в петък, че китайската Baosteel, която преговаря от името на цялата стоманодобивна промишленост на страната, се е съгласила на увеличение на цената на рудата с 96.5% след продължителни преговори. Договореното увеличение идва успоредно със споразумението от миналия месец на Baosteel с Rio Tinto, друг основен доставчик, и идва в момент когато нарастващото търсене в цял свят е свило доставките и доведе до остър скок на цените. Увеличенето на цените ще бъдат с 79.88% за обработени руди и 96.5% за желязна руда на буци и влизат в сила със задна дата от 1 април, заявиха от BHP Billiton. “Радваме се, че успяхме да се договорим с един от най-важните ни клиенти и сме особено от начина по които и BHP Billiton и Baosteel се отнесоха към преговорите”, коментира Маркъс Рандолф, главния изпълнителен директор на BHP по желязото и въглищата. “На края на този дълъг процес, вярваме че отношенията ни с клиентите ни са все така позитивни и стабилни”. (Асошиейтед прес)
Източник: Други (07.07.2008)
 
Станишев: Да се дадат достатъчно квоти СО2 на големите производители Приоритетно да се дадат достатъчно квоти въглерод диоксид на големите индустриални предприятия. Това е разпоредил премиерът Сергей Станишев на министрите на икономиката и околната среда, съобщи министър-председателят по време на Бизнес консултантския съвет на Европейската кръгла маса на индустриалците. Той припомни, че много от предприятията са се обърнали към Европейския съд заради орязаните от Брюксел квоти миналата година. Големите ни производители харчат много енергия и изхвърлят много въглеродни емисии и затова трябва да им осигурим повече квоти, обясни Сергей Станишев. В отговор на въпрос дали ДДС може да бъде намален, както предлага редица икономисти, премиерът заяви, че такова решение не може да бъде взето в края на годината, тъй като бюджетът вече е разпределен. Въпросът евентуално може да бъде повдигнат в следващия бюджетен период, добави Станишев.
Източник: Дарик радио (07.07.2008)
 
Вторият по големина производител на олово и цинк в България, „Оловно-цинков комплекс” АД (ОЦК) обяви, че намалява производството си от планираното за 2008 г. с 15.6%, до 25 000 тона, поради лошите условия на международния пазар, съобщава електронното издание ”Стийл Гуру”. Според информацията на основния акционер в дружеството „Интертръст”, планира се за производството на цинк да бъде запазена поставената цел от 27 700 тона.
Източник: Агенция Фокус (08.07.2008)
 
Приоритетно да се дадат достатъчно квоти въглерод диоксид на големите индустриални предприятия. Това е разпоредил премиерът Сергей Станишев на министрите на икономиката и околната среда, съобщи министър-председателят по време на Бизнес консултантския съвет на Европейската кръгла маса на индустриалците. При определяне на плановете до 2012 година да се осигурят достатъчно квоти вредни емисии за големите производители, е разпоредил Станишев. Той припомни, че много от предприятията са се обърнали към Европейския съд заради орязаните от Брюксел квоти миналата година. Големите ни производители харчат много енергия и изхвърлят много въглеродни емисии и затова трябва да им осигурим повече квоти, обясни Сергей Станишев. В отговор на въпрос дали ДДС може да бъде намален, както предлага редица икономисти, премиерът заяви, че такова решение не може да бъде взето в края на годината, тъй като бюджетът вече е разпределен. Въпросът евентуално може да бъде повдигнат в следващия бюджетен период, добави Станишев.
Източник: Дарик радио (08.07.2008)
 
Пак пропадане в акциите на ОЦК Спадът на компанията, в която мажоритар е Интертръст холдинг с изпълнителен директор Роберто Младенов, за последните четири седмици надхвърля 30% Акциите на Оловно цинков комплекс АД-Кърджали отново бяха сред губещите на Българската фондова борса. От началото на вчерашната сесия те се понижават с почти 14%. С това спадът на компанията, в която мажоритар е Интертръст холдинг с изпълнителен директор Роберто Младенов, за последните четири седмици надхвърля вече 30%. В четвъртък е Общото събрание на акционерите на ОЦК, на което ще се гласува за възлагане на борда на дружеството да предприеме действия за обединяване на компанията с Горубсо-Мадан АД. През януари 2008 г. стана ясно, че ОЦК е отправило предложение към Интертръст Холдинг за придобиване на всички притежавани от холдинга акции в капитала на рудодобивните дружества Горубсо-Мадан АД и Горубсо Роф АД. Става въпрос за 328 774 акции от Горубсо-Мадан АД, както и за 147 600 акции от капитала на Горубсо Роф АД.
Източник: Пари (08.07.2008)
 
ОЦК загуби над 30% от стойността си за месец и половина От обявяването на дата за общото събрание на Оловно-цинков комплекс АД акциите на дружеството са сред най-разпродаваните на БФБ. От представената на 26 май покана до затварянето на сесията вчера книжата на кърджалийската компания са загубили 30.8% от цената си. Общото събрание на ОЦК е насрочено за утре, 10 юли. Очаква се акционерите да дадат разрешение управителният съвет да започне подготовка по обединяването с Горубсо-Мадан. Анализатори на пазара обясняват разпродажбите на акции на ОЦК именно с евентуално бъдещо обединение на двете дружества и поемане дълговете на минната компания. При сливане не е ясно каква цена биха платили миноритарните акционери в ОЦК и това ги кара да разпродават активите на комбината, твърдят наблюдатели. Проблемът идва от липсата на всякаква информация и прозрачност за финансовото и физическото състояние на Горубсо и цената, на която ОЦК би придобил тези активи, смята Константин Абрашев от БенчМарк Асет Мениджмънт. Според него при сделка е възможно дребните инвеститори да платят далеч по-висока цена от справедливата. Най-силно влияние за спада в цената на акциите в понеделник оказа изявлението на Валентин Захариев за прекратяване на планираното повишаване на производството чрез закупуването на нова пещ, коментира Стефан Ангелов от Варчев Финанс. Предложението в дневния ред не означава, че сделката е сигурна, обясни пред в. Пари Роберто Младенов, изпълнителен директор на Интертръст Холдинг БГ. Компанията е мажоритарен собственик в ОЦК, като към 31 март 2008 г. притежава 89.5% от капитала. Младенов очаква акционерите да разрешат на мениджмънта за извършване на окрупняването. Според поканата за срещата УС на ОЦК трябва да даде най-добрата правна и икономическа форма за преобразуване на двете дружества. За първото тримесечие на тази година дружеството от Кърджали отчита спад на почти всички основни показатели. Приходите от продажбите на комбината намаляват с 27.3% до 38.3 млн. лв. Според брокери това се дължи в голяма степен на намаляване в цената на цветните метали на световните борси. Докато международните котировки на оловото и цинка са ниски, и рентабилността на ОЦК ще е разочароваща, смята Андрей Георгиев от Болкан Капитал Мениджмънт. Печалбата на компанията се стопява със 79.2%, а разходите по икономически елементи - с 20.7%.Анализаторите на пазара са категорични, че освен световната конюнктура намеренията за сливане с губещо дружество и завишените производствени разходи на дружествата от сектора влияние върху цената на ОЦК оказва и падащият като цяло пазар.
Източник: Пари (09.07.2008)
 
Синдикатите късат договора за “Кремиковци” с Митал Синдикатите от „Кремиковци" оттеглиха подписа си от споразумението, сключено с "Арселор Митал" на 10 юни, съобщиха от КТ "Подкрепа". Решението на синдикатите е във връзка с неизпълнен ангажимент на "Арселор Митал" за осигуряване и изплащане на работните заплати на кремиковските работници. Според синдикалните лидери в металургичния комбинат, парите за май не са платени нито до 17 юни, нито до 4 юли. В същото време всички условия от страна на „Кремиковци" - АД към тях са изпълнени, уточнява синдикатът. Оттеглянето на подписа означава, че синдикатът ФСО „Подкрепа" - „Кремиковци" е загубил доверие във фирмата, собственост на Лакшми Митал.
Източник: Монитор (09.07.2008)
 
Китайско предприятие ще разработва залеж на желязна руда в Африка China National Machinery and Equipment Import and Export Corporation (CMEC) обяви подписването на споразумение за правата върху залежите на желязна руда в Белинга с габонското правителство. Смесено дружество ще управлява мината в Белинга и приходящата инфраструктура за период от 25 години и се очаква да добива по 30 млн. тона годишно. Разходите по изследователската дейност и строежа ще са над 790 млн. щ.д., включително изграждането на 500 км. железопътни линии, язовири и дълбоководни пристанища. До сега находището в Белинга е най-голямата китайска инвестиция в Африка. Споразумението за суровините е част от пакт между CMEC и габонското правителство за застрояването и управлението на залежите в Белинга сключен през 2006 г. (Чайна Дейли)
Източник: Други (09.07.2008)
 
Японските стоманодобивни предприятия се съгласиха на ценовото увеличение на BHP Nippon Steel, второто по големина в света предприятие за стоманодобив, както и три други японски комбината, обявиха, че са сключили договорка с BHP Billiton почти да удвоят цената на определени видове желязна руда тази бизнес година. JFE Holdings, Sumitomo Metal Industries, Kobe Steel и Nippon Steel, която е по-малка само от ArcelorMittal, заявиха че в понеделник са сключили споразумение с BHP да плащат по 96.5% повече за необработената руда и по 79.88% за обработените. BHP си осигури договор с Baosteel в петък като обяви, че ще го направи и с други свои азиатски клиенти. Сделката отговаря на споразумението на Rio Tinto от миналия месец със предприятията от сектора. Това е шеста поредна година на увеличение на цената на желязната руда като скокът е 7 пъти от 2000 г. насам. Най-голямата рудодобивна компания в света, Vale от Бразилия, се договори през февруари за увеличение от 65 до 71%. Обаче, Rio и BHP възнегодуваха, че австралийската руда е много по-евтина от бразилската заради близостта до азиатския пазар. (Интернешънъл Хералд Трибюн)
Източник: Други (09.07.2008)
 
Работниците от “Кремиковци” блокират София в понеделник Работниците от “Кремиковци” ще блокират всички входно-изходни пътища на София в понеделник. Затварянето на столицата ще започне от автомагистрала “Тракия”. Причина за поредния протест е нерешената съдба на комбината, който е в критично състояние, обясниха от предприятието.
Източник: Новинар (10.07.2008)
 
ОЦК загуби над 30% от стойността си за месец и половина От обявяването на дата за общото събрание на Оловно-цинков комплекс АД акциите на дружеството са сред най-разпродаваните на БФБ. От представената на 26 май покана до затварянето на сесията вчера книжата на кърджалийската компания са загубили 30.8% от цената си. Общото събрание на ОЦК е насрочено за утре, 10 юли. Очаква се акционерите да дадат разрешение управителният съвет да започне подготовка по обединяването с Горубсо-Мадан. Анализатори на пазара обясняват разпродажбите на акции на ОЦК именно с евентуално бъдещо обединение на двете дружества и поемане дълговете на минната компания. При сливане не е ясно каква цена биха платили миноритарните акционери в ОЦК и това ги кара да разпродават активите на комбината, твърдят наблюдатели. Проблемът идва от липсата на всякаква информация и прозрачност за финансовото и физическото състояние на Горубсо и цената, на която ОЦК би придобил тези активи, смята Константин Абрашев от БенчМарк Асет Мениджмънт. Според него при сделка е възможно дребните инвеститори да платят далеч по-висока цена от справедливата. Най-силно влияние за спада в цената на акциите в понеделник оказа изявлението на Валентин Захариев за прекратяване на планираното повишаване на производството чрез закупуването на нова пещ, коментира Стефан Ангелов от Варчев Финанс. Предложението в дневния ред не означава, че сделката е сигурна, обясни пред в. Пари Роберто Младенов, изпълнителен директор на Интертръст Холдинг БГ. Компанията е мажоритарен собственик в ОЦК, като към 31 март 2008 г. притежава 89.5% от капитала. Младенов очаква акционерите да разрешат на мениджмънта за извършване на окрупняването. Според поканата за срещата УС на ОЦК трябва да даде най-добрата правна и икономическа форма за преобразуване на двете дружества. За първото тримесечие на тази година дружеството от Кърджали отчита спад на почти всички основни показатели. Приходите от продажбите на комбината намаляват с 27.3% до 38.3 млн. лв. Според брокери това се дължи в голяма степен на намаляване в цената на цветните метали на световните борси. Докато международните котировки на оловото и цинка са ниски, и рентабилността на ОЦК ще е разочароваща, смята Андрей Георгиев от Болкан Капитал Мениджмънт. Печалбата на компанията се стопява със 79.2%, а разходите по икономически елементи - с 20.7%.Анализаторите на пазара са категорични, че освен световната конюнктура намеренията за сливане с губещо дружество и завишените производствени разходи на дружествата от сектора влияние върху цената на ОЦК оказва и падащият като цяло пазар.
Източник: Пари (10.07.2008)
 
Немската промишленост призова ЕС да се противопостави на сливането между BHP и Rio Немската промишленост призова европейската комисия в сряда да откаже свързването между минните гиганти BHP Billiton и Rio Tinto и предупреди, че стоманолеярите обуздават конкуренцията на европейския пазар. Седем промишлени федерации изпратиха писма до ЕК с призив за по-голяма конкуренция на пазара на желязна руда и кокс, необходими за стоманодобива, и заявиха, че комбинацията между австралийската и англо-американската минни компании ще е в противовес. “Следователно призоваваме Европейската комисия да не одобрява сливането на BHP Billiton и Rio Tinto”, се казва в писмото изпратено от федерации представляващи автомобилната, металообработващата, електрониката, корабостроителната, строителната, металургичната и др промишлености. В петък най-големият антитръстов регулатор в Европа започна задълбочено разследване върху агресивната оферта на BHP за Rio Tinto поради притесненията, че това ще свие конкуренцията насред нарастващите цени на суровините. Немската федерация обаче каза също така, че европейските стоманодобивни предприятия също поддържат цените изкуствено високи и нарушават конкуренцията. (АФП)
Източник: Други (10.07.2008)
 
Nucor придоби 50% от Duferdofin Nucor Srl в Италия Nucor Corporation обяви, че е приключила сделката по придобиването на 50% от акциите на Duferdofin Nucor Srl за 423.5 млн. евро. Инвестицията на Nucor оценява дружеството на около 6.3 пъти печалбата преди данъци, такси и амортизации.Компанията ще продължи да функционира от сегашният си главен офис в Сан Дзено, Италия. Duferdofin Nucor Srl управлява комбинат за топене на стомана и за леене на блум метални пръти в Сан Дзено, както и валцоващи цехове в Паландзено в регион Пиедмонт и Джиаморо в Сицилия. Общото производство през 2007 г. е приблизително 1 млн. тона. Като допълнение се строи нов цех за определени размери ковано желязо (мърчант) в предприятието в Джиаморо, което се очаква да започне да функционира по-късно през 2008 г. Новият цех се очаква да произвежда по 450 хил. тона. Новата компания също така включва дистрибуторските фирми на бившата Duferdofin. (Стийл Гуру)
Източник: Други (10.07.2008)
 
Работниците в „Кремиковци” готвят протести Кремиковските работници подготвят седмица на протестите и блокадите, ако в най-кратки срокове държавата не обяви позицията си кой да бъде новият собственик на комбината. От двете синдикални федерации в "Кремиковци" обявиха старт на протестите от следващия понеделник. Лидерите на КНСБ и КТ „Подкрепа” към комбината призоваха Министерството на икономиката и енергетиката да спре изискваните от монополите БДЖ и НЕК задължения на „Кремиковци” и да не води политика по затварянето на комбината, която ще свали цената му. Двата синдиката обявиха, че развалят джентълменското споразумение с компанията „Арселор Митал”, защото фирмата не е изплатила обещаните 10 млн. евро за майските заплати на работниците, които са били обезпечени с бъдеща продукция и активи на комбината. От „Ареслор” са пожелали освен обявяването в несъстоятелност на „Кремиковци”, да бъде спряно и производството, което означава ликвидация на комбината срещу вливането на нови средства. Синдикатите обявиха подкрепата си за другия кандидат-купувач в лицето на украинеца Константин Жеваго. Ако държавата не заеме позиция по отношение на бъдещето на „Кремиковци”, в понеделник работниците ще блокират магистралата София–Пловдив, а до четвъртък със серия от шествия те ще стигнат до парламента и Министерския съвет, където ще се проведе протестен митинг.
Източник: Дарик радио (10.07.2008)
 
Работници арестуваха директора на "Кремиковци" Работници и синдикати от “Кремиковци” блокираха изпълнителния директор на комбината Гунтопали Джаганнадам в сградата на предприятието, научи “Новинар”. Металурзите настояват управителният съвет на завода да подпише незабавно споразумение с украинския кандидат-купувач “Ворскла стийл” за доставка на суровини, като парите от готовата продукция ще отидат за изплащане на заплатите на работниците. Такъв документ беше подписан и с другия кандидат – индийската “Арселор Митал”, но от фирмата не изпълниха обещанията си, обясни Людмил Павлов, председател на синдикалната организация на “Подкрепа” към комбината. До редакционното приключване на броя Гунтопали все още не беше освободен от служителите си. По-рано вчера синдикатите заявиха, че работниците на “Кремиковци” ще опънат палатков лагер пред Министерски съвет във вторник заради липсата на адекватна реакция от страна на държавата за съдбата на комбината. Според председателя на синдикалната федерация “Металици” към КНСБ Васил Яначков управляващите не се интересуват от съдбата на предприятието, макар че държавата притежава 25 процента от акциите му. Както вече писа “Новинар”, от понеделник металурзите ще блокират за по един час сутрин всички входно-изходни пътища на столицата. От Столична община обясниха, че всички протестни действия на работниците от “Кремиковци” са разрешени. Друга причина за недоволството на металурзите е и искането от страна на дружествата – НЕК, БДЖ и “Булгаргаз”, да им бъдат изплатени всички дългове, натрупани от комбината, които надвишават 1,8 млрд. лв. Според синдикатите претенциите на държавните компании са нереални, тъй като положението в завода е критично. Заради неизплатените дългове “Булгаргаз” намали подаването на природен газ към предприятието. В момента подаваното гориво е под минималното и заради това може да се наложи някои от производствата да бъдат затворени, коментираха синдикатите. Заради затварянето на съоръжения няма гаранция дали в “Кремиковци” няма да има взрив, подобен на този в Челопечене, коментираха от предприятието.
Източник: Новинар (11.07.2008)
 
Синдикатите тласкат "Кремиковци" към договор с Константин Жеваго Синдикатите на КНСБ и КТ "Подкрепа" в "Кремиковци" обявиха вчера нова вълна от протести заради неполучените си заплати и липсата на яснота за съдбата на комбината. Те ще се изразяват в блокиране на столицата с палаткови лагери и на магистралите "Тракия" и "Хемус" идната седмица. Още вчера около 1500 работници направиха опит да блокират изходите на комбината и така да накарат директора Гунтопали Джаганадан да подпише споразумение за работа на ишлеме с компанията "Ворска стийл" на украинския бизнесмен Константин Жеваго. Според шефа на браншовия синдикат към "Подкрепа" Людмил Павлов работниците няма да мръднат, докато не принудят Джанагадан да подпише споразумението. От МВР казаха, че работниците не нарушават обществения ред, но късно следобед осигуриха допълнителни полицейски сили. Договорът включва доставяне на суровини и изкупуване на готовата продукция плюс изпълнение на част от програмата за жизнеспособност. Подобен договор бе подписан миналата седмица с "Арселор Митал", но вчера от синдикатите заявиха, че той не се изпълнява. "И двата договора са еднакви. Трябва обаче да се преговаря цивилизовано, не може да се принуждава собственикът да взема едно или друго решение по такъв начин", коментира пред агенция "Фокус" зам.-министърът на икономиката Нина Радева. ЗАПЛАХИ "Кремиковци" ще се превърне във второ Челопечене, заплашиха вчера синдикатите. Според тях намаляването на природния газ заради неплатените сметки може да предизвика взривове, далеч по-страшни от тези в склада за боеприпаси на военните край Челопечене миналата седмица.
Източник: Сега (11.07.2008)
 
Планът за жизнеспособност на "Кремиковци" е застрашен Одитори от Европейската комисия от два дни проверяват изпълнението на плана за жизнеспособност на "Кремиковци" и резултатите показват, че финансовото състояние на завода е изключително тежко. Това съобщи зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева по повод подготвяните от синдикатите протести, насрочени за 15 юли. Работниците негодуват срещу невъзможността на мениджърите да обслужват дълговете на комбината и да плащат на НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ за нормалното функциониране на завода. В резултат от вчера са намалени доставките на природен газ, което според синдикатите достига до критичния праг, под който са възможни и аварии. Късно снощи над 3 хиляди работника блокираха завода и позволиха на главния изпълнителен директор Гунтопали Джаганадам да напусне сградата. Официално становище от министъра на икономиката Петър Димитров как ще се действа при създалата се ситуация вчера не беше дадено. Пред "Дневник" зам.-министърът на икономиката Радева поясни, че финансирането зависи от решението на съда дали ще обяви несъстоятелността на "Кремиковци". Това беше едно от условията на собственика "Арселор Митал" да осигури 10 млн. лв. за оперативна дейност. Държавата изисква планът за жизнеспособност да се изпълнява, защото той е свързан с поетите от България ангажименти в областта на стоманодобива.
Източник: Дневник (11.07.2008)
 
Взеха Джага за заложник Шефът на "Кремиковци" Гунтупали Джаганадам стана заложник на работниците. Индиецът трябваше да лети за Виена, но попадна в капан. 2000 металурзи от първа смяна блокираха централата на комбината и категорично отказаха да пуснат директора си да излезе. Затворен остана и шефът на "Човешки ресурси", съобщиха синдикалисти. Работниците са бесни, защото още не са си получили заплатите за май и юни. Те настояват незабавно да се вземе решение заводът да мине в ръцете на нов собственик. От понеделник металурзите започват масови протести. Те ще блокират магистралите "Тракия" и "Хемус" на входа и изхода за София, а от вторник се изнасят на палатки пред Министерския съвет.
Източник: Стандарт (11.07.2008)
 
Около три хиляди души блокираха изходите на "Кремиковци" Около три хиляди души, служители на комбинат "Кремиковци", са блокирали изходите на комбината и не позволяват на изпълнителния директор Гунтопали Джаганадам да напусне сградата. Протестиращите са получили информация, че Джаганадам ще напусне страната за седмица, а отсъствието му ще попречи да бъдат разгледани офертите за покупка на "Кремиковци". Около комбината в момента има засилено полицейско присъствие. Протестът протича мирно. По информация на БТА снощи ръководството на комбината се е запознало с предложенията на украинския бизнесмен Константин Жеваго, който е сред кандидаткупувачите на дружеството. Очакванията на синдикатите са били днес документът да бъде разгледан в детайли. Според синдикатите другият кандидат - "Арселор Митал", се е оттеглил от надпреварата за дружеството в момента, в който не е изпълнил ангажимента си по договора за ишлеме. Вече пети ден след подписването на споразумението в комбината не постъпват суровини и дружеството умишлено се спира, съобщиха представители на профсъюзите. "Арселор Митал" не е изпълнил и ангажимента да изплати майските заплатите на работниците, при условие, че сроковете за това са били премествани от 17 юни на 4 юли. Напрежението на работещите в "Кремиковци" ескалира след като "Булгаргаз" намали подаването към комбината, а това според профсъзните лидери създава опасност от експлозия. Синдикатите обявиха, че започват ефективни протести по график от началото на следващата седмица.
Източник: Дневник (11.07.2008)
 
Кремиковци разтрогна договора с Arselor Mittal и подписа с Жеваго Късно снощи, точно преди полунощ договорът за ишлеме между Кремиковци и Arselor Mittal, компания собственост на Лакшми Митал беше прекратен. Това съобщи Людмил Павлов, председател на федерация Металурзи към КТ Подкрепа, цитиран от Дарик радио. Управителният съвет на металургичния комбинат е подписал нов договор за ишлеме с украинската компания Ворскла Стийл, собственост на милиардера Константин Жеваго. Още днес ще бъдат раздадени заплатите за май, които не са изплатени, каза Павлов.
Източник: Пари (11.07.2008)
 
Анализ на бъдещето на китайския износ на стомана Според пазарни анализатори китайският износ на готови стоманени продукти изненадващо е намалял с 5.22 млн. тона или с 6.1% през юни спрямо майските 5.56 млн. тона. Следователно Пекин може да не се впусне в промени на износните таксови режими. Г-н Су Сиянгчун, главен анализатор на Mysteel, заяви че :Пекин ще предприеме мерки, когато местните цени на стоманата и износа достигне до границата от 6 млн. тона”. Той добави, че “въпреки това, цените на вътрешния пазар не дават признаци за неприемливи покачвания след корекции”. През юни износа се очаква да спадне заради резкия спад на доставките за Виетнам и намаления добив в Китай заради Олимпийските игри. Следователно нови промени в облагането изглежда, че ще се отложат.” Китайският износ беше започнал да се възстановява от март до май след рекордно ниските нива през февруари като постави нов рекорд през май от 5.56 млн. тона. Бързия ръст от 16.4% спрямо април предизвика притеснения за промяна на митата на износа. (Май Стийл)
Източник: Други (11.07.2008)
 
Рециклиращата Horsehead се цели в лъвски пай от североамериканския пазар Американския гигант за рециклиране на цинк Horsehead Corp. се опитва да обхване три четвърти от пазара в Северна Америка за рециклиране на цинков прах, получаван от стоманодобива, заяви изпълнителния директор тази седмица, въпреки навлизането на конкурент въоръжен с нови технологии и разработки за рециклиране и собствен голям дял от световния пазар на рециклирането на цинк. “Движим бизнеса си доста стабилно през последните години”, заяви изпълнителният директор на Horsehead Джим Хенслър. “Ние сме най-голямата рециклираща компания в Северна Америка”. Рециклирането обхваща прах от електродъговите пещи, отпадъчният бипродукт от галванизирането. Хенслър каза, че базираната в Монака, Пенсилвания, Horsehead ще обработи около 570 хил. метр. тона прах в цинков продукт през тази година и има капацитета да обработва почти 750 хил. тона до 2009 г. Реално компанията трябва да обработва по 700 хил. тона към 2010 г., заяви още той. “На пазарът, които е около 1 млн. тона [САЩ и Канада], ние сме значителен играч”. (Плац)
Източник: Други (11.07.2008)
 
Кремиковци" ще работи за "Ворскла стийл Металургичният комбинат "Кремиковци" подписа в петък договор с "Ворскла стийл" на Константин Жеваго, който влиза в сила незабавно. Час преди полунощ ръководството на дружеството прекрати договора за работа на ишлеме с "Арселор Митал" и подписа договор за същото с компанията на украинския магнат. Това стана след като на 10 юли кредиторите на комбината БДЖ, "Булгаргаз" и БДЖ намалиха подаването на суровини, а около три хиляди служители на "Кремиковци" блокираха входовете с исканията да се приеме предложението на Жеваго. Обещанията по новия договор са изплащането на забавените близо два месеца заплати да започне веднага, съобщиха синдикалисти. Протестите на металурзите, включващи затваряне на магистралите "Хемус" и "Тракия" и планирани да почнат от понеделник, се отменят. Синдикални структури обаче решиха да запазят частичната стачна готовност. С подписването на документа от полунощ, "Ворскла Стийл България" се ангажира достави суровини за работата на "Кремиковци" и да поеме задълженията към НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. По думите на украинците, 150 хил. тона суровини са на изчакване в пристанищата в Лом и Бургас. Работата на ишлеме за "Ворскла" е начин комбинатът да оцелее, докато тече процедурата по несъстоятелност и собствеността върху активите се смени. В офертата на Жеваго за придобиване на 71% от "Кремиковци" се предвижда спешна финансова помощ от 90 млн. долара оборотен капитал и 531 млн. капиталови инвестиции. Сто милиона от тях ще са за ново коксохимично производство, базирано на алтернативни енергийни източници.
Източник: Медия Пул (11.07.2008)
 
Димитров: Трябва да има конкуренция за Кремиковци Искам да има конкуренция при определянето на новия собственик на Кремиковци, заяви в Народното събрание министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според него би било в ущърб на държавата/която държи 25% от акциите на предприятието/ да остане само един кандидат за покупката на 71% от дружеството. Министърът отказа да отговори на въпроса дали подписаният малко преди полунощ документ с украинския бизнесмен Константин Жеваго е подписан под натиск. Съдът ще определи новия стопанин на металургичния комбинат, коментира министърът и допълни, че не вижда ролята на държавата, освен ако тя не влезе в редиците на тези, към които кредиторите ще предявят претенции. Грижа на държавата е изпълнението на екологичната програма на Кремиковци и проблемът не е, че Европейската комисия оказва натиск, а че ние дишаме този въздух, посочи Димитров.
Източник: Дарик радио (11.07.2008)
 
Подписаха нов договор за работата в "Кремиковци" Ръководството на "Кремиковци" подписа ново споразумение за работа на ишлеме, след като до късно снощи работници протестираха пред комбината. От синдикатите съобщиха, че от днес ще започне изплащането на част от закъснелите заплати на работниците, информира bТВ. Договорът е с украинския кандидат-купувач на "Кремиковци" - "Ворскла стийл". Очаква се също днес в комбината да започнат да пристигат суровини за изпълнение на новото споразумение. В новия договор се предвижда продукцията да се продава от "Кремиковци", а работниците да започнат да получават заплатите си. Украинският инвеститор планира след сключването на договора първоначално месечното производство на горещо валцовани рулони да достигне 70 000 тона, а през следващите месеци - до 90 000 тона. Вчера над 350 работници протестираха пред администравината сграда на "Кремиковци". Те настояваха да се сключи нов договор, въпреки, че вече повече от седмица има подписан договор с фирмата "Арселор митал", собственост на милиардера Лакшми Митал, който е брат на собственика на "Кремиковци" Прамод Митал. Според синдикатите обаче действащият договор не е изпълняван.
Източник: Insurance.bg (14.07.2008)
 
Жеваго можел да се оттегли от “Кремиковци” “Ворскла Стийл България”, която в петък подписа споразумение с ръководството на “Кремиковци” за оперативна дейност и ишлеме, може да се оттегли от него. Това заяви вчера консултантът на “Ворскла” Лилян Вачков, бивш директор на комбината. Фирмата на украинеца Константин Жеваго щяла да се откаже от договора, ако днес не получат гаранции от управителния съвет, че няма да се пречи на дейността й. Тя иска да има официално банковите сметки на “Кремиковци” по разбивки. Само така фирмата можела да преведе около 7,5 млн. лв. за майските заплати, без да се опасява, че парите ще отидат за нещо друго. В момента сметките на комбината се контролирали напълно от финансовия директор, индиеца Суатан Гош, който бил неоткриваем. Хората на Жеваго го издирвали през целия ден в петък, добрали се до сметките по други канали едва привечер, но банките вече били затворили. “Няма да наливаме пари, за да забогатее сегашният собственик Прамод Митал, като ги отклонява за свои цели”, каза Вачков. Имало сериозни проблеми и със суровините. От вчера “Кремиковци” работел с доставките на Жеваго, но от отдел “Маркетинг и продажби” на завода наредили вместо валцувани рулони да се произвеждат чугунени блокчета за клиенти на индийците.
Източник: Труд (14.07.2008)
 
"Кремиковци" решават днес ще блокират ли "Тракия" Работниците от "Кремиковци" ще протестират отново днес, но още не е ясно дали ще останат на територията на комбината, или ще изпълнят заканата на синдикалните лидери да блокират магистрала "Тракия". Металурзите още не са получили майските си заплати. Шефът на "Подкрепа" Людмил Павлов обвини за ситуацията ръководството на "Кремиковци". Синдикатите се оплакаха, че украинската "Ворскла Стийл България" иска да преведе пари за заплати, но управата на комбината пречи. Шефовете на "Кремиковци" пък обявиха, че се отмятат от подписаното в нощта на 11 юли споразумение, с което приемат да работят с украинците и от договора за ишлеме, подписан по-рано с "Ворскла". Документите бяха парафирани след безпрецедентна блокада в комбината, където синдикатите с часове държаха под ключ изпълнителния директор Джаганадан. Вчера управата на "Кремиковци" съобщи, че новият договор е невалиден, защото бил подписан под унизителен натиск.
Източник: Сега (14.07.2008)
 
“Биг Брадър” в Кремиковци Освен на сценарий от "Боливуд", "Кремиковци" вече заприлича и на "Биг Брадър". Прокуратурата гледа записи от охранителните камери в комбината, запечатали протеста в нощта на четвъртък срещу петък. Това каза за "Стандарт" градският прокурор Николай Кокинов. Тогава работещите, водени от синдикалните си лидери, окупираха шефовете в административната сграда за над 8 часа и ги принудиха след полунощ да подпишат договор за ишлеме с "Ворскла Стийл" на Константин Жеваго. Мениджърите на комбината са подали сигнал в прокуратурата за действията под натиск и принуда. Дежурният прокурор прави проверка и ще прецени дали са налице данни за образуване на дело. Междувременно от петък комбинатът работи със суровини, обезпечени от Жеваго. Той обеща пари за работата на "Кремиковци" и за неплатените заплати на работещите от май и юни. Цял петък хората на украинеца чакали шефовете на комбината да им дадат номера на банкова сметка, за да се преведат парите за хората. Тя обаче била посочена след 16 ч следобед, когато банките вече не работели, каза лидерът на "Подкрепа" в комбината Людмил Павлов. Парите се очакват днес. Вчера синдикалистите се събираха, за да решат какви действия ще предприемат тази седмица. Те бяха предвидили протести и блокада на изходите и входовете на София на магистралите "Тракия" и "Хемус", но засега са се отказали. Поне днес няма да има протести, каза Павлов. Той пое лично отговорността за действията на работещите в четвъртък вечер, но отрече да е използван натиск. Ако беше насила, нямаше да ги чакаме да подписват в 1 ч през нощта, коментира Павлов образуваната проверка на прокуратурата.
Източник: Стандарт (14.07.2008)
 
Купуваме язовир от украински олигарх България ще трябва да си купи обратно язовир от украинския милиардер Ринат Ахметов, който е приватизиран "погрешка". "Индже войвода" е продаден през 1999 г. заедно с активите на "Промет", който сега се контролира от Ахметов. Въпреки че е публична държавна собственост, язовирът е даден на частна фирма, обяви строителният министър Асен Гагаузов пред Дарик радио. Сега може да се наложи държавата да плати за язовира дори толкова, колкото приватизаторите са дали за цялото предприятие, обясни министърът. 30% от водоема са построени и в бюджета на регионалното ведомство са предвидени пари за закупуването му, обясни ресорният зам.-министър в МРРБ Димчо Михалевски. Според разчетите на ведомството само "Индже войвода" може да спаси от водна криза Южното Черноморие. Ако до 3 г. не бъде достроен, всички курорти на юг от Бургас ще останат без питейна вода през лятото, категоричен е зам. строителният министър. За да не бъде съсипан туристическият сезон през 2011 г. в Созопол, Приморско и Китен, министерството е осигурило средства за доизграждането на язовира със заем от Световната банка. Водят се преговори със собственика на "Индже войвода" - "Промет". Оценителната компания "Цеси Инвест" пък е наета да каже колко струват построените в края на 80-те години 30% от язовира, обясни Михалевски. Заводът край с. Дебелт бе приватизиран през 1999 г. от "Нева холдинг" за 3,5 млн. лв. После бе обявен в несъстоятелност от кредитора СИБанк. Сега заводът е на руснаците "Смарт груп", които предстои да се слеят със "Систем капитал мениджмънт" на най-богатия украинец Ринат Ахметов. Той бе и сред кандидатите за "Кремиковци", но се отказа.
Източник: Стандарт (14.07.2008)
 
Синдикатите: Саботаж, не дават сметките на „Кремиковци” на Жеваго Ръководството на комбината не е посочило сметките, по които да бъдат преведени парите от фирмата на Константин Жеваго по подписаното тази нощ споразумение за производство на ишлеме, научи Дарик. Суровини за предприятието вече са осигурени, обясниха синдикатите в предприятието. Преди обяд имахме среща с двата синдиката и взехме решение да отменим протеста в понеделник и да запазим стачната готовност, обяви пред Дарик Людмил Павлов. В крайна сметка до сутринта всичко беше нормално със суровините и заплатите на кремиковските работници, след като получих и писмо, изпратено до Джаганадам, до оперативния директор Пламен Стоянов и до финансовия директор, че „ВРОСКЛА Стийл” искат да им се покажат сметките, в които трябва да бъдат преведени парите за заплатите на кремиковските работници и всичко вървеше точно до около 13 ч, каза Павлов. „Тогава разбрахме, че финансовият директор се е обадил до целия си отдел и не е дал сметките за заплатите и разбрахме, че по този начин се прави умишлен саботаж, за да не се плати и да не се изпълнява новоподписаното споразумение за ишлеме”, обясни Павлов.
Източник: Дарик радио (14.07.2008)
 
Tata Steel ще купи мина за желязна руда в Западна Австралия Търсейки залежи на желязна руда за да захранва англо-холандската стоманодобивна Corus, Tata Steel ще се опита да купи мина в Западна Австралия, която има миларди тонове резерв. “Tata Steel обяви интерес да инвестира в западноавстралийската рудодобивна промишленост”, заяви Ерик Рипър, заместник премиер, съкровищник, министър на държавното равитие и губернатор на Западна Австралия. Длъжностно лице от Tata Steel заяви, че е логично да се гледа към мини за желязна руда в Западна Австралия, защото региона има огромни запаси. Шестият по големина стоманодовен комбинат в света с годишен капацитет от 28.1 млн. тона, Tata Steel също така търси мини най-вече в Южна Африка и Австралия. Компанията също така има планове да основе презокеанска компания за консолидация на активите си за суровини и за набирането на средства през следващите 6-1 месеца за придобивания. Западна Австралия е световен доставчик на минерални суровини и петролни продукти. Износът през 2006-07 г. е на стойност 53.4 млрд. австр. долара. Желязната руда е на второ място с 15.8 млрд. австр.д., веднага след петрола с неговите 16.5 млрд.австр.д. (Бизнес Стандарт)
Източник: Други (14.07.2008)
 
EUROFER реагира на изявлението на ORGALIME EUROFER обяви, след информация пусната през уикенда, своята изненада и разочарование от разпространяваната погрешна информация от Европейската асоциация на инженеринговите промишлености ORGALIME и нейните членове. EUROFER заяви, че “Неоснователните обвинения, че стоманодобивната промишленост несправедливо манипулира цените в Европа е с цел напълно да се подвежда.” Отговорът на EUROFER допълва, че тези факти са напълно достъпни за обществото и са проверими. 1. Цените на стоманата нарастват в цял свят, не само в Европа. 2. Това се дължи на масивно поскъпване на цените на суровините. Те сега представляват 75% от общите разходи на стоманодобивните компании като за сравнение те са били 40% през 2000 г. А) Договорните цени за желязната руда през 2008 г. са по-високи с 65%. От 2004 г. увеличението е над 200%. Спот цените са по-високи с 300%; Б) Цените на кокса през 2008 г. са с 300% по-високи; В) Цените на въглищата за металургията през 2008 г. са с 500% по-високи; Г) Цените на скрапа са с 87% по-високи спрямо декември 2007 г.; Д) Масивно е увеличението и на транспортните разходи; Е) Цените на енергоносителите са безпрецедентни. Стоманената организация допълва, че “скорошните поскъпвания на стоманата са световно явление, причинено от продължаващия ръст на търсенето в развиващите се страни, което причинява напрежение върху снабдяването със суровини, а то води до покачване на цените. Бурното покачване на разходите в стоманодобива принуждава компаниите за добив на стомана в цял свят да вдигат цените за да могат да пренесат скоковете в цените по веригата. Каквото и да твърдят потребителите и търговците на стомана, ЕС не е изолиран от останалия свят”. (Стийл Гуру)
Източник: Други (14.07.2008)
 
ОЦК опроверга информациите, че модернизацията в завода спира Ръководството на ОЦК АД и на мажоритарния собственик Интертръст Холдинг БГ АД, в лицето на изпълнителните директори Славея Стоянова и Роберто Младенов опровергаха твърденията, че има промяна в намеренията за модернизацията на Оловен завод по технологията Аусмелт, се казва в съобщение до борсата след проведеното на 10 юли общо събрание на акционерите на ОЦК. Пред участниците на събранието Роберто Младенов е подчертал, че плановете не се променят и че обявената инвестиционна програма за модернизация на Цинков и Оловен завод се изпълнява. Осигурено е финансиране от швейцарски и български банки, както и от Интертръст Холдинг БГ АД. Събранието реши печалбата от дейността на дружеството за 2007 г. да се разпредели във фонд Резервен, като размерът на фонда достига определените от Устава 25% от капитала, а останалата част от печалбата да се отнесе във фонд Допълнителни резерви. Акционерите са приели решение, с което се възлага на Управителния съвет да стартира процедура по провеждане на преговори и определяне на условията по сделка за покупка на акции от капитала на Горубсо-Мадан АД, след приключване на процедурата по вливането на Горубсо-РОФ АД в Горубсо-Мадан АД.
Източник: Дарик радио (14.07.2008)
 
УС на „Кремиковци” ще изпълни споразумението, подписано с „Ворскла Стийл” Управителният съвет на „Кремиковци” на заседание днес е приел решение, че ще изпълнява споразумението, подписано с „Ворскла Стийл”. Това съобщи за Агенция “Фокус” Людмил Павлов, председател на синдикалната организация „Металурзи” към КТ „Подкрепа”. По думите на Павлов това означава, че от днес ще започне изплащането на заплатите на работниците в комбината. „Относно договора на ишлеме – ще се направи работна група от шестима представители – трима на „Ворскла Стийл” и трима на „Кремиковци” АД, така че този договор да се изпълнява коректно”, каза Людмил Павлов. Той припомни, че неизплатените заплати за май месец възлизат 13 млн. лв. Задълженията за месец юни са също толкова, но според договорката, първо трябва да се изплатят възнагражденията за месец май, включително и парите за храна за януари. „За момента това решение на Управителния съвет ни удовлетворява, защото миналият петък оттам казаха, че под натиск са подписали това споразумение с „Ворскла Стийл”. Днес на заседанието ние поискахме те точно и ясно да кажат дали приемат да изпълняват, подписаното споразумение, или не”, допълни Павлов. Според него след подписването на това споразумение ще се работи върху изчистване на документалната страна на въпроса, като вероятно към договора за ишлеме ще бъде подписан анекс. „Определено, договорът за ишлеме започва да работи с „Ворскла Стийл”, каза още синдикалистът.
Източник: Агенция Фокус (14.07.2008)
 
Хора на Жеваго поемат Кремиковци Хора на Константин Жеваго поемат "Кремиковци". Трима представители на украинския инвеститор и трима на настоящото ръководство ще управляват комбината. За това са се договорили двете страни след заседание на Управителния съвет на завода вчера. Мениджърите решили да изпълняват споразумението за ишлеме с "Ворскла Стийл", подписано в четвъртък през нощта, въпреки че в петък го атакуваха пред прокуратурата като прието под натиск. По случая вече е започнала и проверка. От петък в комбината са вкарани суровини за 2,5 млн. долара, каза Виктор Демянюк, представител на Жеваго у нас. Парите за заплати на работниците за май и юни обаче още не са преведени. Това ще стане едва когато се изчистят всички юридически въпроси по споразумението, тъй като от "Кремиковци" са предложили на "Ворскла" нов анекс. "Още не съм го виждал. Едва когато всичко е подписано, ще има и пари за заплати", каза Демянюк за "Стандарт". Той обаче бе категоричен, че компанията на украинеца няма да се откаже от делото за обявяване на комбината в несъстоятелност, което бе заведено от близката до Жеваго "Руа България". Няма друг лек за този рак освен фалита, обясни украинецът. Засега обаче работата на комбината не е възстановена, защото подаването на газ е минимално от няколко дни - 20 хил. куб. метра в час. Това не е достатъчно за производство, обясни Демянюк. След изчистване на подробностите около договора за ишлеме ще започнат и разговори с кредиторите. Вероятно обаче ще се изчака 29 юли, когато е делото за обявяване на завода в несъстоятелност.
Източник: Стандарт (15.07.2008)
 
Чакаме ЕС да пусне търговията с газове Търговията с парникови газове у нас ще тръгне наесен, ако ЕС одобри плана с квотите за 2007 г. Готов е регистърът, в който операторите, изхвърлящи парникови емисии, ще отбелязват изпълнението на квотите си и ще продават излишните им количества или ще купуват недостатъчни обеми, съобщи екоминистърът Джевдет Чакъров на конференция, посветена на борбата с изменението на климата. Реалната търговия обаче ще стартира, след като Европейската комисия одобри националния план за разпределение на квотите за 2007 г., който бе преработен от българската държава, след орязването му от Брюксел с 20 на сто. Новият план е бил внесен в края на април 2008 г. Очакванията са до есента да са ясни количествата въглероден двуокис, разрешени за изхвърляне във въздуха от 140-те инсталации. Не по-късно от септември може да се очаква внасянето в МС и на преработения план за квотите в периода 2008-2012 г., който също бе орязан от Брюксел с 37,4%. От общите количества за търговия през 2008-2012 г. се планира да се резервират 10% за разширяване на производствата. От МОСВ обаче признаха, че няма достатъчно квоти за разкриване на нови големи заводи, като например планираният от австрийския металургичен комбинат "Фьост Алпине". В плана за търговия с въглеродни емисии e включен и "Кремиковци", въпреки че комбинатът няма комплексно екоразрешително за работа. Дори и да не получи такова през октомври, то разпоредбите за спирането на дейността му влизат в сила след 2012 г., съобщи Медиапул. "Не знам на кого да дам разрешително, защото не са ясни шефовете на "Кремиковци", заяви министър Джевдет Чакъров. Той подчерта, че няма да допуска заводът да трови двумилионния град.
Източник: Стандарт (15.07.2008)
 
Студена война около завода Приватизацията на "Промет" е белязана от безкрайни съдебни саги. През 1999 г. 77% от металургичния завод бяха продадени на пловдивската "Нева холдинг" за 3,5 млн. долара. Сделката става по времето, когато министър на промишлеността в кабинета "Костов" е Петър Жотев, а начело на Агенцията за приватизация е Левон Хампарцумян. Малко след сключването на сделката обаче СИБанк, приемник на БРИБанк, обяви, че предприятието й е длъжник с 8,4 млн. долара, 1,2 млн. лв. и 267 хил. марки. Дългът бил натрупан през 1991 и 1992 г. от оборотни кредити, отпускани от държавната по това време Стопанска банка. Затова трезорът поиска обявяването на фирмата в несъстоятелност. Според адвокатите на банката въпросните задължения не са били включени в оценката на комбината, направена преди приватизацията, и затова не са зачетени като борчове. Съдът обаче така и не признава тези претенции. Междувременно дружеството се влива в ново - "Нева", приемник на "Нева холдинг", което се контролира от руснаци. Малко по-късно започва "студена война" на две руски групировки, които си оспорваха собствеността на завода. В крайна сметка надделява "Смарт холдинг" на Вадим Новинский, който и до днес е собственик. Сега неговата компания се обединява с "Метинвест" на най-богатия украинец Ринат Ахметов. Така на практика той ще контролира комбината. Ахметов бе сред кандидатите за "Кремиковци", но в крайна сметка се спря на другото металургично предприятие у нас - "Промет", което от години зарежда със суровини. А и там положението е доста по-розово от "Кремиковци", който има неизброими задължения. Наскоро от завода обявиха, че ще открият нова швейцарска линия за пакетиране. Инвестицията е в размер на 3 млн. евро. Близо 860 души работят в завода. Месечно се произвеждат около 50 хил. тона метали. Комбинатът в Дебелт е най-големият товарополучател и товародател на бургаското пристанище. Той внася суровини от Украйна, а изнася продукция за САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Алжир. След придобиването от Ахметов се очаква реализацията и на нова инвестиционна програма за 1,5 млрд. евро за строителство на нови мощности за производство на горещо валцувани метали, уверяват от ръководството на комбината.
Източник: Стандарт (15.07.2008)
 
Радиоактивни източници са открити в скрап в "Стомана индъстри" АД Пет радиационни аварийни ситуации във вагони със скрап са регистрирани от "Стомана индъстри" АД през юни и в първите дни на юли т.г., съобщават от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Аварийният център на АЯР е уведомен веднага за ситуациите. Лъчението е открито при сработване на автоматичната система за входящ радиационен контрол, инсталирана в предприятието. Първият сигнал за повишена радиоактивност е открит на 15 юни 2008 г. При направените обстойни дозиметрични измервания в малка зона отстрани на вагона са установени съвсем незначително повишени стойности на мощността на дозата – до 0,13 µSv/h. За сравнение, стойностите на естествения радиационен гама-фон за района на гр. Перник са в границите от 0,07 до 0,11 µSv/h, а в останалите части на вагона стойностите не надвишават 0,05 µSv/h (под естествения фон, поради екранирането от вагона). Спектрометричният анализ на място е идентифицирал радиоактивният изотоп 226Ra (Радий-226). На 22 юни 2008 г. автоматичната система на "Стомана-Индъстри" АД отново е сигнализирала за наличие на радиоактивност. Дозиметричните измервания са отчели повишени стойности на мощността на дозата – до 0,95 µSv/h. При спектрометричния анализ е идентифициран радиоактивният изотоп, причинител на излъчването – 226Ra (Радий-226). И в двата случая лъчението е от контролни уреди от военна машина. В боята на светещите обозначения на циферблатите се съдържаща изотопа 226Ra. Откритият на 24 юни 2008 г. източник на йонизиращо лъчение е радиоактивният изотоп – 232Th (торий-232), показва спектометричният анализ. Стойностите на мощността на дозата достигат до 0,65 µSv/h. Предметите, от които е лъчението, отново са детайли, намиращи се в метална кутия от военна машина. Измерената стойност на мощността на дозата на 10 cm достига до 15 µSv/h, а на повърхността на детайлите – до 180 µSv/h. Боя върху контролен уред от военна машина активизира аварийната система на "Стомана Индъстри" на 29 юни 2008 г. Стойността на мощността на дозата достига до 0,35 µSv/h. Спектометричният анализ отново идентифицира – 226Ra (Радий-226). Измерената стойност на мощността на дозата на 10 cm от предмета достига до 3,1 µSv/h. На 7 юли 2008 г. е поредният сигнал за повишена радиоактивност във вагон със скрап. Обстойните дозиметрични измервания отстрани на вагона установяват 2 µSv/h. При направения спектрометричен анализ е идентифициран радиоактивният изотоп, причинител на излъчването – 137Cs (Цезий-137). Всички открити източници са прибрани на безопасно място за временно съхранение, преди предаването в СП "ПХРАО – Нови хан" към ДП "РАО".
Източник: Банкеръ (16.07.2008)
 
"Кремиковци" почти спря да лее стомана Производството на "Кремиковци" е паднало до рекордни минимуми. Производството е стигнало 10 хил. тона месечно при 150 хил. тона в нормални условия като миналата година по това време. Причината според Людмил Павлов, лидер на синдикалната организация "Подкрепа" в комбината, е липсата на достатъчно количество природен газ, като в момента се подават 20 хил. куб. метра при необходими поне 30 хил. кубика. Същевременно здравите доменни пещи произвеждат 300 тона дневно при капацитет съответно от 2500 тона и 1600 тона. Във вторник докъсно продължи и срещата на представители от Европейската комисия, натоварени с проверка за изпълнението на плана за жинеспособност на комбината. Ръководството на "Кремиковци" не е изпълнило почти нищо от плана. Това означава, че ако се вземат спешни мерки за инвестиции, в края на годината комбинатът ще се отърве само с жълт картон, но в противен случай на 2 януари 2009 г. ще бъдат изискани 400 млн. лева държавна помощ, оказана на комбината при неговата приватизация. Тя произлиза от опростени дългове на комбината от страна на правителството, срещу които е поет ангажимент за инвестиции при приватизационната сделка. При липсата на тези инвестиции дълговете би следвало да се изискат отново, а вече девета година тези инвестиции липсват, като най-сериозни са пропуските в областта на околната среда.
Източник: Дневник (16.07.2008)
 
Частник пробва финт на министър за “Кремиковци” Кредитор на “Кремиковци” е бил притискан от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров да се откаже от съдебните си искове към комбината, за да може предприятието да бъде обявено в несъстоятелност. Това съобщи вчера лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов. На срещата е присъствал и бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев. “Нека Петко Сертов каже дали в този сигнал е упоменато, че държавата в лицето на министъра на икономиката е привиквала кредитор на комбината и му е оказала натиск”, каза Цветан Цветанов. Той не съобщи името на потърпевшия, но “Труд” научи, че това е председателят на сдружение “Морал и чест за България” Момчил Добрев. В писмо до шефа на ДАНС Петко Сертов от 27 май 2007 г. той иска спешна проверка на министър Петър Димитров, от който бил подложен “меко казано на натиск”. Според потърпевшия на 23 май 2008 г., около 20 ч вечерта министър Петър Димитров се обадил на частния съдебен изпълнител Мариола Гарибова и я поканил в кабинета си навръх 24 май. В уречения час на срещата пристигнали Гарибова и Добрев в качеството му на неин служител. “Изведнъж министър Димитров започна да ни напада, да отправя намеци за някакви комисиони и че сме щели да продадем целия “Кремиковци” за някакво задължение от 40 000 лева”, се казва в писмото на Момчил Добрев до Петко Сертов.
Източник: Труд (16.07.2008)
 
“Кремиковци” може да остане без екоразрешително На път е да се провали и вторият опит за издаване на комплексно екологично разрешително на Кремиковци”, което е нужно за работата на завода. Това стана ясно от изявление на зам.-министърът на околоната среда и водите Атанас Костадинов по време на заседание на Съвета по европейските въпроси. Според него ръководството на комбината няма ясна визия как да инвестира средства в подобряване на съоръженията в завода, за да може “Кремиковци” да получи екодокумента.
Източник: Новинар (16.07.2008)
 
600 млн. лв. инвестиции нужни за “Кремиковци” До края на месеца работниците от комбината "Кремиковци" ще получат заплатите си за май и за юни, както и средствата за храна за януари, съобщи вчера Людмил Павлов, председател на федерация "Металургия". "Кремиковци" може да стане модерен завод, ако в него бъдат инвестирани 600 милиона лева. В момента подаването на газ към "Кремиковци" е намалено заради неизплатени сметки към "Булгаргаз" и затова не се произвежда гореща стомана, а само се разлива чугун. В комбината започват да пристигат суровини от "Ворскла стил" и договорът за ишлеме ще заработи. Според него комбинатът ще произвежда месечно между 70 и 90 хиляди тона стомана.
Източник: Монитор (16.07.2008)
 
Украйна на война с Митал за Кремиковци Украйна обяви война на "Арселор Митал" заради "Кремиковци". Властите в Киев поискаха от компанията на Лакшми да им върне приватизирания завод. Това е вторият им опит да си вземат металургичния комбинат. Зад новата атака може да стои спорът между "Арселор Митал" и Константин Жеваго за нашия завод. Както е известно, украинският милиардер е близък до министър-председатея Юлия Тимошенко и дори е депутат от нейната партия. Сега Киев иска национализация на "Криворожстал" заради неизпълнени условия от страна на Митал по договора за покупко-продажба, пише "Ведомости". Контрактът е подписан на 28 октомври 2005 г. Според писмо на ръководителя на Фонда за държавно имущество на Украйна (ФДИУ) Валентин Семенюк до украинското правителство "Арселор Митал" не е изпълнила задълженията, касаещи правата на работниците, а също така не е приела предвидените в споразумението мерки за модернизация на предприятието и намаляването на вредните емисии. Семенюк предлага разтрогване на договора и смята да се обърне към Международния търговски арбитражен съд към украинската Търговска камара. Компанията на Лакшми вече е получила заключението от ФДИУ и е изпратил до фонда отговор, където по точки отхвърля обвиненията, заявил представителят на компанията Жан Лазар. От "Арселор Митал" обявиха, че информацията не отговаря на истината и дружеството изпълнява всичките си ангажименти по договора за приватизация. Предприятието в Кривой рог беше купено от "Митал Стийл" още преди сливането с "Арселор" за цена от 4,79 млрд. долара. Преди това заводът бе национализиран, след като първото правителство на Юлия Тимошенко през юни 2005 г. по съдебен път анулира сделката за 800 млн. долара за покупката на 93,02% от акциите на компанията от алианса "Инвестиционен металургичен съюз" на предприемачите Ринат Ахметов и Виктор Пинчук. В миналото самата Тимошенко много пъти е сочила като пример за честна и прозрачна приватизация продажбата на "Криворожстал" на "Митал Стийл", припомня изданието. "Арселор Митал Кривой Рог" (както е прекръстен "Криворожстал") е най-големият металургичен комплекс в Украйна. През 2007 г. е произвел: 7,2 млн. т чугун, 8,1 млн. т стомана, 7,1 млн. т прокат. Чистата му печалба е 783 млн. долара.
Източник: Стандарт (16.07.2008)
 
Прамод даде заплати Прамод Митал раздаде заплати на част от хората в "Кремиковци". В понеделник вечерта са преведени парите на три завода в комбината. Средствата са осигурени от настоящия собственик "Глобал Стийл". Още не е започнало изпълнението на договора за ишлеме с "Ворскла Стийл" на Жеваго, алармираха синдикатите. Щом досега от комбината не са потвърдили, че ще работят с украинеца, това може да се счита и като неприемане на договорката, която беше постигната с бунт на работниците, смятат синдикалисти. Хората на Жеваго пък отмениха вчера насрочената от тях пресконференция, на която се очакваше да обявят намеренията си.
Източник: Стандарт (16.07.2008)
 
Не бива да взимам страна в надпреварата за Кремиковци Господин Димитров, как ще коментирате последните събития около Кремиковци? Не е ли смущаващ начинът, по който бе анулиран един договор и сключен друг за работа на ишлеме? - В бизнеса всяко нещо си има обяснение, зад всяко действие се крие определен интерес. Така че трябва да се знае какво стои в основата. Това, което е категорично ясно, е, че задълженията на Кремиковци са сериозни - те са над 1.6 млрд. лв. по приблизителни оценки. От тази гледна точка всеки евентуален купувач на Кремиковци би желал да мине през процедура на несъстоятелност, за да намали тези задължения. И какви са възможностите за това? - Дискутират се два варианта. Единият е да се мине през план за оздравяване на дружеството, при което ще има трансформация на тези задължения. Другата алтернатива е по-радикална - да се премине към продажба на активи и приходите от тази продажба да се използват за удовлетворяване на кредиторите. Появи се и трети вариант - този на облигационерите, които, за да защитят облигационния заем, който са осигурили, също са готови да поемат оперативното управление на предприятието до решаването на проблема с бъдещия собственик. Техният интерес също е ясен - да си гарантират обслужването на облигационния кредит в размер на 325 млн. EUR. От тази гледна точка всеки купувач се опитва да привлече държавата, защото тя е един от най-големите кредитори. 400 млн. лв. са признати от Европейската комисия като неправомерна държавна помощ на Кремиковци, които, ако се стигне до процес на несъстоятелност, ще бъдат изискуеми. Освен това те ще трябва да бъдат олихвени от датата на предоставяне до датата на несъстоятелност. Така че сумата сигурно ще бъде удвоена. Като добавите към това и задълженията на държавните дружества и към бившия ДФРР, се получава сума от порядъка на 1 млрд. лв. Така най-големият кредитор на Кремиковци ще се окаже държавата и тя ще е кредиторът с решаващ глас в условията на несъстоятелност. И затова върху държавата се осъществява несдържан натиск да вземе страна и да каже: Този кандидат-купувач ми харесва повече от другия и аз ще го подкрепя. В резултат на което, като се стигне до търг, да няма конкуренция, а да има само един купувач. Освен това разбирате, че ако държавата направи такова изявление, най-вероятно ще има претенции от някой от кредиторите, че с това си поведение тя го е ощетила. От тази гледна точка всички обвинения как държавата мудно не иска да вземе решение и да издекламира кого подкрепя, просто са против националните интереси на България. Тази конкуренция между кандидатите обаче вече става смущаваща. Това няма ли да откаже един от тях? - То това са опитите, които се правят и през медиите. Ако може да остане само един кандидат-купувач, който да изглежда като благодетел на Кремиковци. Какво може все пак да направи държавата, след като е най-големият кредитор? - За да дадем възможност на Кремиковци да функционира, държавата преди четири месеца подписа споразумение с ръководството на комбината. В което се съгласихме да не се обсъждат старите задължения към държавните дружества, а да се обслужват само текущите. Като идеята беше в една такава ситуация предприятието да не работи на загуба, а да се самоиздържа и да формира и печалба и част от нея да се насочи към екологията на предприятието. През цялото това време ръководството на Кремиковци продължи да купува суровини на високи цени от доставчиците, в резултат на което продължи да излиза на загуба. И се оказа, че главният губещ е самото Кремиковци и държавните дружества в България. Това не може да продължава до безкрайност. Затова и държавата намали подаването на газ и представи условието да се иска официално несъстоятелност от съда. А може ли облигационерите да поемат управлението на предприятието и активите, без да се стигне до решението за фалит? - Те предлагат друга схема. Без да гарантирам, че точно това е тяхната схема, те предлагат всички задължения да се трансформират чрез увеличение на капитала, така че в това число и облигационерите да участват като собственици на Кремиковци. По такъв начин Кремиковци да спре да обслужва старите си задължения, да бъде оздравен и след това продаден на стратегически инвеститор. И собствениците на облигациите да получат парите си след тази продажба. Това намерение как може да бъде осъществено? - Засега единственият път, по който може да се реализира, е през собственика. Те трябва да се разберат с него, не може да се разберат с държавата. Същото е с кандидат-купувачите. Виждате, че Арселор подписа с ръководството на Кремиковци, а не с държавата, Ворскла стийл - също. А после, след като влезе в несъстоятелност предприятието, се появяват други органи за управление. С тях трябва да се подписва друго споразумение. Тоест сега главното е предприятието да устиска до края на юли? - Разбира се, и то търси форма да устиска. Едната форма се казва Арселор, другата се казва Жеваго. И двете страни бяха подписали горе-долу еднакви споразумения. След това едното беше анулирано през една нощ. Но те бяха до голяма степен аналогични. Друг е въпросът, че Арселор май няма желание да изпълнява това споразумение. Защо? - Тъй като иска държавата да гарантира, че ще гласува за него. Тоест държавата да го обяви за предпочитан купувач? - Да. А какво ще стане, ако съдът не излезе с решение на 29 юли и го отложи за по-късно? - Този въпрос може да го зададете на представителите на съда. Аз съм безкрайно изненадан, като започнете от кандидат-купувачите и свършите с медиите, от задаването на този въпрос. Този въпрос априорно предполага, че ние нямаме независима съдебна система. Не зная откъде се е появило това усещане, че нашата съдебна система работи под диктовката на изпълнителната власт. Как може да се случи това и вярвате ли го, че изпълнителната власт казва на съдебната система какво да реши?
Източник: Пари (16.07.2008)
 
Рекорден добив на желязна руда на Rio Във фокуса на офертата от 153 млрд. щ.д. за заупуване от BHP Billiton, рудодобивната компания обяви междинният си отчет за добива. Добива от цял свят е нараснал с 13% през тримесечието до 30 юни спрямо същия период на предходната година, въпреки значително прекъсване на газоподаването заради пожар в преработващото предприятие на Apache Energy на остров Варанюз. Добива на алуминий е нараснал с 374% и достига 1.014 млн. тона, което е резултата на предприятието Alcan, придобито за 38.7 млрд. щ.д. миналата година. Главният изпълнителен директор на Rio Tinto Том Албанезе обяви тримесечен рекорден добив на желязна руда, мед и алуминий, благодарение на все по-големи инвестиции и ангажимента за по-бързо осигуряване на необходимите количества. “Много добрите резултати показват, че продължаваме да се разрастваме за да задоволяваме все по-голямото търсене в бурно развиващият се свят”, заяви Албанезе. Той добави, че БВП на Китай продължава да нараства с по 10% всяка година, а търсенето се задържа силно при ограничено предлагане. (Аустралиан Асошиейтед Прес)
Източник: Други (16.07.2008)
 
Baosteel ще купи 8% от Zhanjiang Port Появи се информация, че най-голямата китайска стоманодобивна компания Baosteel ще купи 8% от Zhanjiang Port Group. Анализаторите посочват, че това е началната стъпка на компанията относно транспорта на проекта си в Жанджанг. Г-н Фу Юнинг, предедател на China Merchants Holdings Company Limited заяви, че Baosteel е купила 8% от Zhanjiang Port Group. CMHI инвестира 1.6 млрд. юана в 45% дял от групата, а останалите 55% бяха за провинцията Жанджанг. Той добави, че този ход на BaoSteel ще намали дела на властите в провинцията до 52%, а делът на CMHI до 40%. Вътрешен човек от пристанищната група потвърди новината и добави, че се очаква одобрение от правителството за проекта. Той обяви двамата акционери, които прехвърлят дялове на Baosteel, но отказа да даде повече информация. От Baosteel обявиха, че ще насочи няколко малки акционери към закупуването на дела и да придобие сама 8%. (Стийл Гуру)
Източник: Други (16.07.2008)
 
BHP Billiton и Rio се договориха за 71% увеличение на желязната руда в Европа Двете най-големи австралийски компании за добив на желязна руда, BHP Billiton и Rio Tinto, се разбраха за увеличение от 71% на договорните цени на рудата за Европа. Тези договорени цени са по-малко от почти двойните за азиатските стоманодобивни предприятия, но са близки с цените договорени от бразилската Vale през март. BHP и Rio отказаха да потвърдят. BHP се съгласи да получава от стоманения гигант ArcelorMittal същото, за което Vale се е договорила. По-рано този месец двете рудодобивни мега компании се разбраха за 96.5% увеличение на цените на необработената руда и за 79.88% на обработената с китайски и японски предприятия за 2008-09 г. По-малко от 2% от рудата на BHP е за Европа. Компанията иска да се докаже пред Европейската комисия, от която очаква одобрение на офертата си за Rio Tinto от 160 млрд. щ.д. Rio обяви, че са договорили европейските договори за доставка на рудата, но тъй като този пазар е осъществил едва 3% от продажбите от западноавстралийския район Пилбара, не желае да даде подробности около увеличението. Цените зависят от споразуменията за доставка, заяви говорител на компанията. (Майнинг Джърнал)
Източник: Други (17.07.2008)
 
Cleveland-Cliffs ще купи Alpha Natural за 8.3 млрд. щ.д. Компанията за гранулиране на желязна руда Cleveland-Cliffs Inc обяви, че ще купи въгледобивната Alpha Natural Resources Inc за около 8.3 млрд. щ.д., което ще увеличи въглищните активи и така ще се възползва от бурно развиващата се световна промишленост. Alpha добива огромни количества металургични въглища, използвани предимно за кокс, ключова съставка на стоманодобива. Също така добива въглища за производство на електроенергия е централите. Смесената компания, която ще се казва Cliffs Natural Resources, ще бъде най-големият производител на металургични въглища в Северна Америка с над 60 мини разположени из Северна, Южна Америка и Австралия. “Сделката ще ни направи най-голямата рудодобивна компания за металургични въглища в Северна Америка, което ще ни позволи да отговаряме на нуждите на промишлеността в световен мащаб”, заяви изпълнителният директор на Cleveland-Cliffs Джозеф Караба пред анализатори от Wall Street по време на конферентен разговор. Обединената компания очаква приходи от 10 млрд. щ.д. през 2009 г. и печалба преди данъци, обезценки и амортизации от 4.7 млрд. щ.д. (Ройтерс)
Източник: Reuters (17.07.2008)
 
"Промет стийл" АД открива швейцарска линия за пакетиране "Промет стийл" АД открива нова линия за пакетиране в металургичния завод край Дебелт. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Мирослав Борисов. Линията е на швейцарската фирма "Зюмбурст". Инвестицията е в размер на 3 млн евро. Швейцарски специалисти от фирмата-производител са изградили на място две пакетиращи секции и обучават български специалисти за работа. Линиите ще бъдат обслужвани от 4 човека, 120 души изпълняваха същите процеси до сега. "Това е най-модерната технология, с която процесът на пакетиране на готовата продукция става напълно автоматизиран във всичките му фази - броене, пакетиране, връзване и поставяне на табели. Капацитет за двете линии в "Промет" е 300 тона на час", обясни Борисов. Тази година Металургичният комбинат постига рекордно количество произведени метали - по около 50 000 тона месечно. Очакванията са до края на годината произведената продукция да достигне 500 000 тона, а с малка реконструкция може и 800 000 тона, смята Борисов. Миналата година комбинатът е реализирал 370 000 тона готова продукция. На този етап комбинатът се явява най-големият товарополучател и товародател на бургаското пристанище. Той внася суровини от Украйна, а изнася продукция за САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Алжир. От тази година очакваният обем товари в двете посоки е 750-800 хил тона.
Източник: Дневник (18.07.2008)
 
Ухажват кредитори на “Кремиковци” Поговорката "Двама се карат, а третият печели" ще се окаже вярна за "Кремиковци". На фона на надцакването на двамата кандидати за комбината - "Арселор Митал" на Лакшми и "Ворскла Стийл" на Константин Жеваго, превес в битката вземат кредиторите на комбината. Техният план, който предвижда оздравяване и препродажба, без да се минава през фалит, бе лансиран вчера от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Собствениците на бондовете са изпратили на Димитров плана си от 147 стр., в който се предлага дълговете да се трансформират в собственост. Облигационерите са готови да поемат финансовото обслужване на комбината през периода, докато предприятието оздравее. Те предвиждат вложение от 350 млн. евро, като част от парите ще дойдат с издаването на нови облигации. Разговорите по предложението са в много начална фаза заради трудния начин за консолидиране на облигационерите, посочи Димитров. Планът е предложен от 4 големи фонда плюс няколко по-малки кредитора, като всичките общо имат малко над 51% от емисията от 325 млн. евро. На 29 юли е заседанието за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност по иска на кредитора "Руа България", свързан с Жеваго. Лично аз се надявам в близките дни да има решение на съда за въвеждане на синдици в комбината и обявяването на фалита, каза Петър Димитров след правителственото заседание вчера.
Източник: Стандарт (18.07.2008)
 
POSCO започна завод за 1.4 млрд. щ.д. в Ю.Корея Южнокорейската POSCO започна изграждането на комбинат на стойност 1.4 трлн. вона (1.4 млрд. щ.д.), за да вдигне годишното си производство с 2 млн. тона към 2010 г. Новият стоманодобивен комбинат ще бъде в Поханг в югоизточната част на страната и ще произвежда пръти, горещо-валцовани продукти и корабни плочи, чието търсене надвишава предлагането благодарение на процъфтяващата корабостроителна индустрия. POSCO обяви, че “новото предприятие не само ще намали недостига на стомана, но ще намали разходите и ще вдигне печалбата, защото ще произвежда предимно продукти с голяма стойност. Новия завод ще добави 410 млрд. оперативна печалба към 2010 г., както и че капацитетът му от 3 милиона тона ще вдигне общия капацитет на комплекса в Поханг до 17.6 млн. тона на година.” (Икономик Таймс)
Източник: Други (18.07.2008)
 
Chalieco ще строи завод във Виетнам Виетнамското правителство обяви, че Chalieco е подписала споразумение за взаимодействие с Vinacomin, най-голямата компания за никел във Виетнам, за изграждането на алуминиев комбинат в централната част на страната. Годишния добив се очаква да достигне 600 хил. тона. Партньорството включва три етапа, проектиране на алуминиевото предприятие, закупуване на оборудването и техническо изграждане. Chalieco планира да приключи строежа до 2 години. Залежите на алуминий се очаква да бъдат между 5.8 и 6.3 млрд. тона, третото по големина находище след Гвинея и Австралия. Виетнамското правителство обяви, че основният проект за добив и обработка на алуминий трябва да приключи преди 2025 г. за да се разработят огромните находища в централните планински райони на страната. Правителството е обяви, че притежава 40% от бокситната мина Nhan Co, под контрола на американската Alcoa Inc, разположена в Дак Нонг. (Блумберг)
Източник: Други (18.07.2008)
 
“Кремиковци” на разпродажба "Кремиковци" почна разпродажба, за да осигури свежи пари. Заплатите, раздадени през миналата седмица, не са осигурени от "Глобал Стийл", а от продажбата на сляби от комбината, съобщиха синдикалисти. Суровините не може да се валцуват заради намаленото подаване на газ в комбината и ръководството решило да ги продаде. Със средствата, получени от сделката с родната "Екометал инженеринг", били изплатени възнагражденията за месец май на работниците. Фирмата не за първи път спасява "Кремиковци". Преди няколко месеца бившият шеф Александър Томов осигури чрез нея 4,5 млн. лв. за заплати на стачкуващите работници. Чрез финансовите инжекции братята Стоянови, собственици на "Екометал", получават активи на комбината, най-вече земя, твърдят осведомени. Междувременно собственикът на завода Прамод Митал се пазари с Константин Жеваго да поеме борчовете му към индийската държавна STC (State Trading Co). Анексът към договора с "Ворскла Стийл" се бави, защото индиецът държал много украинският предприемач да изплати негово задължение, съобщиха източници от комбината. Размерът на борча обаче бил неясен.
Източник: Стандарт (21.07.2008)
 
Съставиха акт на Кремиковци-Рудодобив за незаконно вадене на варовик РИОСВ – София състави акт на „Кремиковци Рудодобив” АД за нерегламентиран добив на подземни богатства (варовик) от находище “Козяк” в землището на Сливница, съобщиха от пресцентъра на столичната екоинспекция. Доказано е, че дружеството няма издадена концесия за добив и няма съгласуван годишен работен проект съгласно изискванията на Закона за подземните богатства. При направена проверка по текущ контрол на находище “Козяк” експерти на РИОСВ – София са установили, че се извършва незаконен добив на варовик от “Кремиковци Рудодобив” АД. Добитата суровина се транспортира за преработка в трошачно-сортировъчни инсталации (ТСИ) в района на кариерата, след което се доставя на “Кремиковци” АД за металургичното производство и на външни потребители. От отнемането на концесията през 2004 г. на „Кремиковци Рудодобив” АД са съставени четири акта за административни нарушения. Това е поредният акт за незаконен добив.
Източник: Банкеръ (23.07.2008)
 
„Арселор Митал” купи още една въгледобивна компания в Западна Вирджиния Производителят на стомана и кандидат-купувач на 71 % от „Кремиковци” – „Арселор Митал” купи втора въгледобивна компания в Западна Вирджиния, предаде Асошиейтед прес. Представители на „Арселор” съобщиха вчера, че е сключена сделка за поглъщането на „Кънсепт груп”, която притежава 57 млн. т. въглища за металургични цели в Западна Вирджиния. Параметрите на сделката не бяха обявени. Преди месец „Арселор Митал” купи „Мид Вол коул груп” (Mid Vol Coul Group), която имаше резерви от 85 млн. т. въглища във Вирджиния и Западна Вирджиния. „Арселор Митал” и други стоманопроизводители купуват въгледобивните компании, за да контролират бързо увеличаващите се цени на суровината.
Източник: Дарик радио (23.07.2008)
 
РИОСВ – София състави акт на „Кремиковци Рудодобив” АД за нерегламентиран добив на подземни богатства (варовик) от находище “Козяк” в землището на Сливница, съобщиха от пресцентъра на столичната екоинспекция. Доказано е, че дружеството няма издадена концесия за добив и няма съгласуван годишен работен проект съгласно изискванията на Закона за подземните богатства. При направена проверка по текущ контрол на находище “Козяк” експерти на РИОСВ – София са установили, че се извършва незаконен добив на варовик от “Кремиковци Рудодобив” АД. Добитата суровина се транспортира за преработка в трошачно-сортировъчни инсталации (ТСИ) в района на кариерата, след което се доставя на “Кремиковци” АД за металургичното производство и на външни потребители. От отнемането на концесията през 2004 г. на „Кремиковци Рудодобив” АД са съставени четири акта за административни нарушения. Това е поредният акт за незаконен добив. Съгласно разпоредбите ЗПБ, който извършва търсене и/или проучване, или добив на подземни богатства, без надлежно издадено разрешение или предоставена концесия, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.
Източник: Банкеръ (23.07.2008)
 
Комитетът на облигационерите, притежаващи 51% от дълговите книжа на "Кремиковци", осъдиха металургичния производител и дъщерното му дружество "България стийл файнанс БВ" да изплатят незабавно дължимите главница и лихви по емисията (общо около 347 млн. евро). Това съобщи отлично информиран източник на "Дневник" късно в понеделник, когато е било и съдебното заседание на британския върховен съд със седалище в Лондон. Решението му потвърди обявяването на емисията за предсрочно изискуема поради нарушения от нейния попечител "Лоу дибенчър тръст корпорейшън" през пролетта. Оттогава насам бе пропуснато и плащането на лихвения купон за 19 млн. евро, което бе допълнително нарушение и даде безусловно основание за плащане на главница плюс лихви преди падежа на емисията през 2013 г. Сега по нареждане на лондонския съд облигационният заем трябва да бъде трансформиран от дългосрочен в краткосрочен дълг в баланса на металургичния комбинат. На делото пък не са присъствали нито представители на "Кремиковци" в качеството на гарант по заема, нито хора от транзитната дъщерна компания "България стийл файнанс БВ", която е регистрирана в Люксембург специално за целите на облигационната емисия през 2006 г. Въпреки това обаче съдията Пърл е постановил издаването на специален сертификат, подобен на българския "изпълнителен лист", който има сила във всички държави от Европейския съюз, а съдебните разходи също са за сметка на ответниците. Следващата стъпка на облигационерите ще бъде да предявят своята претенция пред ръководството на компанията и синдиците, уточниха източниците на "Дневник". Те щели да направят постъпки и на 29 юли да бъдат допуснати в делото за несъстоятелност на "Кремиковци" в Софийския градски съд. Самото решение на английския съд не подлежи на обжалване, тъй като неплащането на лихвения купон е неоспоримо нарушение.
Източник: Дневник (23.07.2008)
 
Облигационерите осъдиха "Кремиковци" в Лондон Комитетът на облигационерите, притежаващи 51% от дълговите книжа на "Кремиковци", осъдиха металургичния производител и дъщерното му дружество "България стийл файнанс БВ" да изплатят незабавно дължимите главница и лихви по емисията (общо около 347 млн. евро). Това съобщи отлично информиран източник на "Дневник" късно в понеделник, когато е било и съдебното заседание на британския върховен съд със седалище в Лондон. Решението му потвърди обявяването на емисията за предсрочно изискуема поради нарушения от нейния попечител "Лоу дибенчър тръст корпорейшън" през пролетта. Оттогава насам бе пропуснато и плащането на лихвения купон за 19 млн. евро, което бе допълнително нарушение и даде безусловно основание за плащане на главница плюс лихви преди падежа на емисията през 2013 г. Сега по нареждане на лондонския съд облигационният заем трябва да бъде трансформиран от дългосрочен в краткосрочен дълг в баланса на металургичния комбинат. На делото пък не са присъствали нито представители на "Кремиковци" в качеството на гарант по заема, нито хора от транзитната дъщерна компания "България стийл файнанс БВ", която е регистрирана в Люксембург специално за целите на облигационната емисия през 2006 г. Въпреки това обаче съдията Пърл е постановил издаването на специален сертификат, подобен на българския "изпълнителен лист", който има сила във всички държави от Европейския съюз, а съдебните разходи също са за сметка на ответниците. Следващата стъпка на облигационерите ще бъде да предявят своята претенция пред ръководството на компанията и синдиците, уточниха източниците на "Дневник". Те щели да направят постъпки и на 29 юли да бъдат допуснати в делото за несъстоятелност на "Кремиковци" в Софийския градски съд. Самото решение на английския съд не подлежи на обжалване, тъй като неплащането на лихвения купон е неоспоримо нарушение. Юристи коментираха, че следващата стъпка, която се предприема в такива случаи, е издаването на "екзакватура" от Софийски градски съд, която да се представи на съдия-изпълнител. Преди да се премине към отчуждаване на заложените като обезпечение активи обаче, той ще трябва да провери в Агенцията за държавни вземания дали комбината има неплатени дългове към държавата. Самият факт, че облигационерите имат статут на обезпечен кредитор първи ранг по английското законодателство, обаче усложнява нещата, тъй като при несъстоятелност според българския Търговски закон първо се удовлетворяват държавните вземания. Както е известно, "Кремиковци" е под заплаха държавата да предяви допълнителни претенции в размер на 400 млн. лева. Това е сумата на опростени преди приватизацията дългове към нея срещу ангажименти за инвестиции, посочени в индивидуалния план за жизнеспособност. Ако те не се изпълнят, а това вече е констатиран факт, Европейската комисия може да обяви опрощаването на дълга като непозволена държавна помощ и да изиска тяхното плащане. Съгласно проспекта по емисията "Кремиковци" е гарант с добивното си производство и линията за непрекъснато леене, а солидарни длъжници са мажоритарният собственик "Финметалс холдинг" със своите 71% от капитала на комбината, които обаче са блокирани със съдебно решение от 2005 г., и "Глобал стийл холдинг" със своите 100% от акциите на "Финметалс холдинг". Може обаче да настъпи разрив по въпроса чий съд ще има върховенство и дали облигационерите ще могат да си получат активите на комбината преди всички останали, коментираха юристи.
Източник: Дневник (23.07.2008)
 
Reddy ще добива желязна руда от индонезийски мини Минната и стоманодобивна група Gala Janardhan Reddy стартира стратегически алианс с PT Earthstone Resources от Индонезия за добив на желязна руда от мините в Суматра за строящият се интегриран комбинат в Андра Прадеш и за износните си пазари, съобщи високопоставен. Групата GJR, оглавявана от Министъра на инфраструктурата и туризма в щата Карнатака, Г. Джанардан Реди, като председател и управителен директор, ще инвестира 30 млн. щ.д. за добива на рудата с 64% съдържание на желязо и за превоза й по затворен способ. Инвестицията ще бъде осъществена чрез собствени средства на групата. “Подписахме споразумение с Earthstone за 50% от проекта в Нало Бару на остров Суматра, който се намира на около 1 200 км. от столицата на Индонезия – Джакарта”, заявиха пред репортери от Reddy. Earthstone, разнородна компания с насочена към ценните и минералните руди в Азия и Африка, е получила лиценз за разработването на мините в Нало Бару, които се разпростират на 438 хектара и с оценен резерв за 100 млн. тона висококачествена желязна руда на стойност 10 млрд. щ.д. по текущи цени. (ИАНС)
Източник: Други (23.07.2008)
 
“Кремиковци” започва работа на ишлеме До 48 часа, считани от вечерта на 22 юли, “Кремиковци” трябва да започне изпълнението на окончателно подписания договор за работа на ишлеме с украинската компания „Ворскла Стийл”, съобщават от КНСБ. Съгласно споразумението между ръководството на „Кремиковци” АД в лицето на Гунтопали Джаганадам и изпълнителния директор на „Ворскла Стийл” Виктор Деменюк, се слага край на всички неясноти по взаимодействието между двете компании и се обезпечава производственият процес. Ръководството на комбината и синдикатите са постигнали съгласие за изплащане на заплатите на работниците и служителите за месец юни по схемата, по която са били изплатени заплатите за месец май - от средства, придобити от продажбите на незавършена продукция.
Източник: Дарик радио (23.07.2008)
 
“Кремиковци” почвал работа на ишлеме за “Ворскла стил” Металургичният комбинат “Кремиковци” започва работа на ишлеме с украинската компания “Ворскла стил”, съобщиха вчера от КНСБ. Споразумението е подписано на 22 юли вечерта между шефа на предприятието Джаганадам Гунтупали и изп. директор на “Ворскла стил” Виктор Деменюк. Постигнато е съгласие и за изплащане на заплатите на работниците за юни. Това ще стане със средства на комбината, придобити от продажбите на незавършена продукция. По информация от Министерството на икономиката и енергетиката обаче само преди няколко дни комбинатът имаше сключен договор с “Арселор Митал”. Няма информация дали той е бил анулиран.
Източник: Труд (24.07.2008)
 
“Кремиковци” осъден от кредиторите "Кремиковци" е осъден от облигационерите да плати 348 млн. евро. Това постанови Върховният съд в Англия като окончателно решение по заведеното от кредиторите дело срещу комбината и дъщерната му компания "Бългерия Стийл файнанс" БВ". Сумата включва номинала на облигациите от 325 млн. евро плюс 1% надбавка, както предвижда договорът при нарушение. Сред кредиторите, завели делото, са фондът QVT на Анжело Москов, още три фонда - "Марс Кепитъл", "Йорк Кепитъл" и "Мур кепитъл", които имат около 30% от емисията, плюс няколко дребни акционери. Всички общо държат над 51% от книжата. Какво ще предприемат те оттук нататък, Москов отказа да коментира поради конфиденциалност. От "Кремиковци" също обявиха, че няма да дават изявление. Не сме уведомени официално от кредиторите за спечеленото дело срещу "Кремиковци", казаха и от икономическото министерство. Междувременно вчера синдикатите в комбината обявиха, че Прамод Митал спъвал изпълнението на договора за ишлеме с Константин Жеваго. Документът и анексите към него са били окончателно парафирани във вторник вечерта, съобщиха от КНСБ. Очаква се до 48 часа да започне обезпечаването на завода със суровини от Украйна.
Източник: Стандарт (24.07.2008)
 
Загубата на Citigroup от 2.5 млрд. щ. д. успокои инвеститорите Citigroup Inc отчете по-ниска загуба от очакваното за второто тримесечие на годината. Въпреки отчетената загуба от 2.5 млрд. щ. д., резултатите успокоиха инвеститорите. Нетните загуби на Citigroup достигнаха 54 цента за акция, като това е третата поредна тримесечна загуба. Оперативните загуби са 2.22 млрд. щ. д. За същия период на миналата година Citigroup имаше печалба от 6.23 млрд. щ. д. Приходите на банката за отчетния период се понижиха с 29% до 18.65 млрд. щ. д. спрямо същия период на миналата година, когато бяха 26.33 млрд. щ. д.
Източник: Други (24.07.2008)
 
Tokyo Steel понижи прогнозите си, поради 94% спад на печалбата Tokyo Steel Manufacturing Co., най-големият японски производител на стоманени носещи греди, отчете 94% спад на печалбата и занижи своите прогнози за годишните си приходи. Нетният доход се срина до 328 млн. йени за трите месеца, приключващи на 30 юни, в сравнение с 5.4 млрд. йени година по-рано. Най- вероятно годишната печалба ще достигне 12.5 млрд. йени, в сравнение с предвижданите 14 млрд. Продажбите са се покачили с 14% до 69.8 млрд. йени. Освен това компанията записа втора поредна тримесечна загуба от оперативна дейност, като отчете 477 млн. йени дефицит.
Източник: Други (25.07.2008)
 
Credit Suisse се върна на печалба Швейцарската банка Credit Suisse реализира печалба за второто тримесечие на 2008. Компанията отчете приход от 1.2 млрд. швейцарски франка за трите месеца до 30 юни. Постъпленията отбелязват 62% спад от миналата година, но все пак са по-добри в сравнение със загубата от 2.1 млрд. франка за миналото тримесечие. Загубата дойде след като беше записана стойността на активите, подлежащи на ипотека. От Credit Suisse завиха, че ръстът, дължащ се на управлението на благосъстоянието, е двойно по-висок от прогнозирания, достигайки 15.4 млрд. швейцарски франка.
Източник: Други (25.07.2008)
 
Печалбата на Anheuser-Busch по-висока с 1.8% Най-големият производител на бира в САЩ, Anheuser-Busch Cos. Inc., отчете ръст на печалбата за второто тримесечие с 1.8%. Резултатите се дължат най-вече на увеличените продажби и успешното пускане на пазара на новата бира Bud Light Lime. От компанията заявиха, че нетните приходи са достигнали 689 млн. щ. д. за трите месеца, приключващи на 30 юни. За същия период през миналата година са отчетени 677 млн. щ. д. Общите постъпления се покачват с 4.1% от 5.1 млрд. до 5.3 млрд. щ. д. Доходът на акция е 95 цента, като това е дори по-високо от очакваните прогнози на Wall Street за 93 цента. През последната седмица Anheuser-Busch взе решение за изкупуване от белгийската InBev за 52 млрд. щ. д.
Източник: Други (25.07.2008)
 
Решават за фалита на “Кремиковци” За фалита на "Кремиковци" ще решава Софийският градски съд. Делото по искане на "Руа България", свързана с Константин Жеваго, ще се гледа отново при закрити врата. Първото заседание бе на 17 юни, тогава от компанията поискаха нова експертиза на финансовото състояние на комбината. Бе внесено и писмо, уведомяващо за задълженията на комбината по облигационния заем от 325 млн. евро. Междувременно "Кремиковци" бе осъден от облигационерите в Люксембург да плати 348 млн. евро, колкото е главницата, плюс 1% над номинала. Това е дължимото им при неспазване условията на емисията. Още петима кредитори заведоха дело срещу "Кремиковци", но са получили сумите си, обясниха от комбината след първото заседание. Само от "Руа" са отказали да вземат преведените по сметката им дължими 1,1 млн. лв.
Източник: Стандарт (28.07.2008)
 
Стоманодобивна компания от Залива ще се разширява Водеща компания за търговия със стомана в ОАЕ планира да се разрасне в опита си да се възползва от ръста на строителната промишленост в Залива. Madar Holding, най-големия доставчик за дубайското метро, вече функционира на 80% от капацитета си в предприятието си в Дубайски Индустриален Парк, само 14 месеца след отварянето си. Тя е дъщерна компания на Alfozan Group, собственост на Саудитска Арабия, след като се установява в района преди три години. Madar има обекти в Катар, Бахрейн, Йордания, Сирия и Судан. Също така участва в предприятие в Саудитска Арабия, което се очаква да заработи преди края на годината. Допълнително има три други подразделения за складиране на стомана в ОАЕ. Самех Хасан, главен изпълнителен директор на Madar заяви, че първоначално ще се концентрира върху повишаването на годишния капацитет на дубайското предприятие с около 300 хил. тона стомана. (Арейбиън Бизнес)
Източник: Други (28.07.2008)
 
Китайската Baosteel ще опита да купи Panzhihua Iron and Steel Baosteel Group започна процеса по закупуването на Panzhihua Iron and Steel (Group) Co, базирана в югозападно китайската провинция Синчуан. Източници от Китайската асоциация за стомана и желязо заявиха, че Baosteel е започнала преговори с Panzhihua Iron and Steel. Това е резултат от предполагаемото недоволство от представянето на Panzhihua Iron and Steel от страна на Държавния съвет и на държавната Комисия за надзор на активите и администрацията. Заместник генералния директор на Panzhihua Iron and Steel, Чен Сингуй, заяви пред вестници, че посещението на Baosteel е било за да види пазара на стомана след земетресението, но представителят на компанията не е заявил намерение за покупка. Източник от секретариата на управителния съвет на Baosteel заяви, че в офиса няма информация за подобни планове за закупуването на Panzhihua. (Интерактив Инвестор)
Източник: Други (28.07.2008)
 
"Асарел Медет" закупи строителна машина без аналог в България Машината - телескопичен повдигач (телехендлър) , закупена от "Евромаркет Груп", е произведена от Manitou Group за работа в екстремни условия и труднопроходими терени. С нея се повдигат и преместват едрогабаритни и тежки товари и насипни материали. Специално за работата в "Асарел Медет" телехендлърът е в комплект с щипка-манипулатор за подмяна на гумите на големите минно-кариерни самосвали. Машината е високопроходима и маневрена благодарение на 4х4х4 задвижване на колелата. Ремаркетата на камионите се товарят и разтоварват само от една страна за по-голямо удобство. "Асарел Медет" АД е първата и най-голяма българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди. Manitou е водещ производител на телескопични повдигачи в света с над 50-годишна история и присъствие в над 120 страни. Технологичните нововъведения на компанията отговарят на най-стриктните европейски и международни стандарти. "Евромаркет Груп" на 12-о място в класацията "Капитал 100" Компанията беше класирана на 12-о място в престижната класация на "Капитал" за най-големите, печеливши и динамично развиващи се холдингови дружества в България през 2007 г. За участие в класацията са поканени 300 компании. От тях се избират само 25-те най-големи. "Евромаркет Груп" се нарежда на 12-о място с 262 270 млн. лв. приходи и 31 237 млн. лв. печалба, като по този начин заема водеща позиция сред фирмите в бранша.
Източник: Строителство Градът (28.07.2008)
 
Европейският съюз разследва внос на стомана от Китай, Молдова и Турция Европейската комисия ще разследва дали Китай, Молдова и Турция продават нелегално стоманени профили на цена под себестойност, което е във вреда на европейските производители. Органите на Европейския съюз могат да наложат търговски мита на внос за период до пет години, ако бъде установено, че китайската продукция е в нарушение на глобалните търговски правила. Подобна мярка е възможно да бъде употребена най-рано през февруари, след като съответните служби направят препоръки и правителствата на отделните държави решат дали да предприемат конкретни действия. Стоманата е поредният продукт, който обтяга отношенията на Европа с Китай, след като нарастващият обем на текстилния импорт превиши квотата през 2005 г., а вносът на евтини обувки накара Европа да наложи тарифни ограничения през 2006 г. Продажбите на китайска стомана в Европа почти се удвоиха за последната година, като свалиха европейските цени и отприщиха оплаквания от Европейската конфедерация на производителите на желязо и стомана Eurofer. Според статистиката е нараснал и вносът от Молдова и Турция. Разследванията ще бъдат фокусирани върху търговията със строително желязо от 1 април 2007 г. до 31 март 2008 г. Предполага се, че обемът и цените на вноса от тези страни са имали негативен ефект върху пазарния дял и равнището на цените на европейската индустрия, пише в становище на Европейската комисия, публикувано в "Офишъл джърнъл". Ще бъдат сравнени разходите на европейските стоманопроизводители с предприятията в Турция с цел да бъде определено дали турският внос вреди на пазарните цени. Европейският съюз не признава Китай или Молдова за пазарни икономики, тъй като държавните субсидии под формата на ниски наеми или евтино електричество често променят картината на производствените разходи. Така че вместо в тези страни комисията ще сравнява цифрите с някои други бързо растящи икономики като Бразилия, освен ако китайските и молдовските производители могат да докажат, че не получават правителствени субсидии. Вече се провеждат още две паралелни проучвания по вноса на горещо валцувана стомана от Китай и на студено валцувани продукти от Южна Корея и Тайван, съобщава Гордън Мофат, генерален директор на Eurofer. Китай осигурява около една трета от целия внос на стомана в Европейския съюз, много повече, отколкото доставчиците от Турция, Индия, Южна Корея и Швейцария. Европа е най-големият търговски партньор на Китай, а вносът на стомана нараства все повече, тъй като в резултат на икономическия бум се засилва строителството на сгради и производството на машини и автомобили. Пекин вече е помолен да промени системата, която поддържа юана подценен и дава на китайските износители нечестно предимство. Европейският съюз предупреди за възможен протекционистичен отговор от своя страна, ако Китай не се отвори по-широко и не улесни вноса на европейски стоки. Все пак на фона на забавящия се растеж на Европа и контрол факт е намаляването на вноса от Китай с 20% за периода от ноември м.г. до март т.г. в сравнение със същия период преди година. В резултат на всичко това най-големите европейски производители ArcelorMittal и ThyssenKrupp AG ще очакват по-засилено търсене и по-високи цени през тази година. В компаниите, членуващи в Eurofer, работят над 372 хил. души при обем на производството от 200 млн. т годишно и годишен оборот от 138.5 млрд. евро.
Източник: Строителство Градът (28.07.2008)
 
Намалиха рейтинга на “Кремиковци” Moody's намали кредитния рейтинг на "Кремиковци" и още няколко металургични компании в региона, съобщи "Булмбърг". Това е второ намаление на рейтинга след понижаването му преди няколко месеца. Софийският градски съд днес трябва да се произнесе по искането за обявяване на "Кремиковци" във фалит. Делото беше заведено от 6 компании, но след като платиха на всички, остана искът само на една - свързаната с Константин Жеваго "Руа България", която не си е взела парите.
Източник: Стандарт (29.07.2008)
 
Софийски градски съд ще гледа делото за несъстоятелност на "Кремиковци". Искът беше заведен от компанията на Константин Жеваго "Руа инвест енд трейд инк" и още няколко компании. Общата стойност на задълженията, за които кредиторите поискаха несъстоятелност още на 30 април, беше около 6 млн. лв. Впоследствие на заседанието на 17 юни, се оказа, че всички задължения са били платени, с изключение на тези към "Руа". Изпълнителният директор на "Кремиковци" подписа по-рано този месец протокол за влизане в сила на договора, с който металургичният комбинат "Кремиковци" започва да работи на ишлеме за украинската компания "ВОРСКЛА Стийл". Украинската компания обеща да преговаря с БДЖ, с НЕК и с "Булгаргаз" за осигуряването на нормална работа на комбината и за уреждането на дълговете на дружеството. Преди седмица държателите на облигации на „Кремиковци” спечелиха делото в Лондон, след което заемът от 325 млн. евро плюс лихви става незабавно изискуем. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви вчера, че се надява утре съдът да обяви несъстоятелността на „Кремиковци", за да може да започне по същество подготовката за препродаването на металургичния комбинат.
Източник: Банкеръ (29.07.2008)
 
Съдът се произнася за „Кремиковци” до 14 дни До 14 дни Софийският градски съд ще се произнесе по искането за обявяване на комбината "Кремиковци" в несъстоятелност, предаде БТА. На днешното заседание на съда единият от адвокатите на вносителите на иска заяви, че дружеството дължи един милиард и 600 хиляди лева на няколко фирми, без в посочената сума да е включен облигационният заем. Искът за обявяване на комбината в несъстоятелност беше заведен от компанията на Константин Жеваго "Руа инвест енд трейд инк." и още пет дружества, сред които "Пещоремонт". Ако този облигационен заем, който е станал предсрочно изискуем, бъде включен към дължимото от "Кремиковци", размерът на сумата на задълженията на завода става над 2 милиарда лева, каза адвокатът Николай Стойнов, който представлява "Руа инвест енд трейд инк.". От "Кремиковци" днес са внесли становище до съда, в което се заявява, че заводът е в състояние на платежоспособност. Според Стойнов експертизата, която е била представена в съда, сочи обратното. Той добави, че дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си към своите кредитори. От фирмата, която той представлява, са предложени съдът да назначи за синдици Ана Миленкова и Александър Георгиев. Представителите на "Пещоремонт" са предложили синдици да бъдат Светослав Бакалов и Ана Миленкова. Предложението на "Кремиковци" е за Веселин Банков.
Източник: Дарик радио (30.07.2008)
 
До дни Кремиковци във фалит Ръководството на Кремиковци е внесло становище в Софийския градски съд, в което признава, че заводът е в състояние на неплатежоспособност. Това стана ясно след вчерашното заседание на съда. На него са били представени и експертните оценки, поръчани от СГС на предишното заседание на 17 юни. Те също доказват неплатежоспособността на металургичното предприятие. Съдът ще се произнесе за фалита на Кремиковци в 14-дневния законов срок. По всяка вероятност решение на съда има доста по-рано, смята Николай Стойнов, адвокат на Руа инвест енд трейд инк - една от компаниите, която заведе иск за обявяване на комбината в несъстоятелност. Около 1 млрд. лв. са задълженията на металургичния комбинат към държавните дружества НЕК, Булгаргаз и БДЖ, както и към бившия ДФРР. 400 млн. лв. са признати от Еврокомисията като неправомерна държавна помощ за Кремиковци. Те ще станат изискуеми при обявяване на несъстоятелността на предприятието. Олихвена, сумата ще стане двойно по-голяма. Облигационерите на заема от над 320 млн. EUR спечелиха делото срещу комбината в Лондон и това ги класира в първи ранг кредитори на дружеството.
Източник: Пари (30.07.2008)
 
“Кремиковци” на крачка от фалита "Кремиковци" вече е на крачка от фалита. Процедурата по несъстоятелност се очаква да бъде обявена до 14 дни от Софийския градски съд, стана ясно след заседанието по делото за фалита на комбината вчера. Съдия Марчева дала уверение, че ще излезе с решение по-рано от законовия срок. Това каза след заседанието адвокатът на "Руа Инвестмънтс" Николай Стойнов. Делото се гледаше на закрито и продължи близо 50 минути. Представителите на "Кремиковци" са внесли в съда становище, че дружеството е неплатежоспособно, което ще помогне за обявяването във фалит. Задълженията му са над 1,6 млрд. лв, без да се включва облигационният заем от 325 млн. евро. А той вече е изискуем, коментира Стойнов. "Руа" е една от 6-те фирми, които внесоха иска за обявяване на "Кремиковци" във фалит. Дружеството е свързано с украинския милиардер Константин Жеваго, който е един от кандидатите за работа на ишлеме със завода. От "Руа" са предложили за постоянни синдици да бъдат назначени Александър Георгиев и Анна Миленкова. Те бяха сложени като временни през април, но апелативният съд отмени това решение. От "Пещоремонт", която е друга от 6-те фирми, поискали фалита, са предложили за синдици Миленкова и Светослав Бакалов. От комбината пък са предложили Веселин Банков. Изборът на синдици ще стане ясен заедно с бъдещото постановяване на процедурата по несъстоятелност.
Източник: Стандарт (30.07.2008)
 
Съдът решава за фалита на “Кремиковци” до 2 седмици До 14 дни Софийският градски съд (СГС) ще се произнесе по искането за обявяване на комбината "Кремиковци" в несъстоятелност. На вчерашното заседание на съда единият от адвокатите на вносителите на иска заяви, че дружеството дължи 1,6 млрд. лева на няколко фирми, без в посочената сума да е включен облигационният заем. Искът за обявяване на комбината в несъстоятелност беше заведен от компанията на Константин Жеваго "Руа инвест енд трейдинг" и още пет дружества, сред които "Пещоремонт". Ако този облигационен заем, който е станал предсрочно изискуем, бъде включен към дължимото от "Кремиковци", размерът на сумата на задълженията на завода става над 2 милиарда лева, каза адвокатът Николай Стойнов, който представлява "Руа инвест енд трейдинг". От "Кремиковци" са внесли становище до съда, в което се заявява, че заводът е в състояние на платежоспособност. Според Стойнов експертизата, която е била представена днес в съда, сочи обратното. Той добави, че дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си към своите кредитори. От фирмата, която той представлява, са предложили съдът да назначи за синдици Ана Миленкова и Александър Георгиев. Представителите на "Пещоремонт" са предложили синдици да бъдат Светослав Бакалов и Ана Миленкова. Предложението на "Кремиковци" е за Веселин Банков. Юрисконсултът на "Кремиковци" Тодор Чорбанов заяви, че е поискал от съда да се произнесе обективно за състоянието на "Кремиковци". Според него приоритет на съда е да реши дали "Кремиковци" е неплатежоспособен и дали да се открие процедура по несъстоятелност.
Източник: Монитор (30.07.2008)
 
Дълговете на "Кремиковци" стигнаха 2 млрд. лв. До две седмици Софийски градски съд трябва да реши дали да обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност и да предприеме процедура по несъстоятелност, съобщи Николай Стойнов, адвокат на "Руа инвест енд трейд инк". Компанията, която той представлява, се контролира от единия от кандидатите да купи металургичния комбинат - Константин Жеваго, и е един от кредиторите на комбината, поискали обявяването му в несъстоятелност. Според него задълженията на "Кремиковци", без да се брои облигационният заем, вече са надхвърлили 1.6 млрд. лв., а ако той се добави, размерът им е над 2 млрд. лв. (дружеството още не е публикувало счетоводен отчет за първото тримесечие на годината и консолидиран отчет за миналата година - бел. авт.). В проспекта на облигационния заем е посочено, че спорове по облигационния заем ще се водят пред английския съд. При процедура по несъстоятелност обаче не е ясно дали решенията на българския или на английския съд ще имат върховенство, заяви източник на "Дневник" от лондонското Сити. Той обясни, че в английското законодателство има понятие обезпечен кредитор първи ранг, според което той би следвало да получи парите си на 100%. Според българския Търговски закон обаче при процедура по несъстоятелност първи кредитор на опашката е държавата и след това всички останали. При разпродажба на активите съществува риск дали ще се съберат достатъчно средства за изплащане на облигационния заем и другите вземания на комбината, коментира източникът. Той посочи аналогичен пример в Чехия, при който въпреки обезпечението от първи ранг кредиторите е трябвало да се задоволят с изплащане на дълга под неговия номинал. Проблемът за българското правителство в случая е, че с част от заема са изплатени задължения към НОИ, НЕК, Националния осигурителен институт в размер на близо 71 млн. евро. Така държавата е вторият най-голям получател от набраните средства. Затова и защото през цялото време, в което "Кремиковци" върви надолу, правителството е имало акционерно участие от 25% и представител в надзорния съвет, ако облигационерите не си получат парите, е възможно да се стигне до дело срещу България, обясни представител на международна инвестиционна банка, който следи казуса. Източници близки до случая пък заявиха, че някои облигационери са притеснени и от това че Константин Жеваго има пръст в назначаването на синдика Александър Георгиев в края на април, като по този начин защитавал своите интереси и не се осигурявала равнопоставеност на всички кредитори. В средата на юли стана ясно, че комитетът на облигационерите е решил да поеме контрола в комбината и да го оздрави, след което да се продаде на стратегически инвеститор, който предложи най-добрата цена. Според Джъстин Холанд, от инвестиционната банка "Хулихан и Локий", наета като консултант от комитета на облигационерите, "Кремиковци" е тест за българската съдебна система в критичен момент. "Този случай се следи с интерес и за доброто на България е да докаже, че уважава правата на международните инвеститори, за да подкрепи бъдещия приток на инвестиции", каза той.
Източник: Дневник (30.07.2008)
 
Essar Steel вероятно ще се намеси в борбата за United Coal Essar Steel може да отправи оферта за американската United Coal като стане осмата компания кандидат, включително конкурентите от JSW Steel, казаха запознати. Обаче JSW Steel, третата по големина стоманодобивна компания в Индия, очаква да приключи сделката до август. Говорител на Essar заяви, че “Като компания винаги търсим възможности за разрастване в областите където действаме. Но нямаме практика да коментираме специфичните си оферти”. За сега Essar не е сред седемте страни борещи се за United Coal, но източници заявиха, че все още има време да се включат в състезанието. Цената на United Coal, северноамериканска компания за металургичен кокс, която има запаси над 165 млн. тона въглища, се очаква да бъде 1.5 - 2 млрд. щ.д. United Coal добива по над 6 млн. тона въглища, които могат да се увеличат до 10 млн. тона. Цените на кокса през последната година се увеличиха от 250 щ.д. на тон до 700 щ.д. (Бизнес Стандарт Индия)
Източник: Други (30.07.2008)
 
Треската за въглищата продължава, Cominco със сделка за 14 млрд. долара Глобалната консолидация на въгледобивната индустрия се запъхтява. Минният гигант Teck Cominco обяви, че ще изкупи целия Fording Canadian Coal Trust за близо 14 млрд. щ.д. в брой и акции. Това е само последната сделка ор редица огромни придобивания фокусирани върху коксовите въглища, ключов компонент за някои стоманодобивни предприятия. Цените се вдигнаха с над 50% от 1 април, засилвани от недостатъчните доставки и голямото търсене от Китай, Индия, Русия, Европа и Бразилия. Заедно със скачащите цени на скрапа, желязната руда и другите суровини, минните компании като Teck Cominco и международните стоманодобивчици започнаха да преследват въгледобивните компании в САЩ и зад океана. Главният изпълнителен директор на Teck Дон Линдси описа сделката като възможност за изграждането на разнородна енергийна компания чрез разрастване на компанията с “доста добри” дългосрочни перспективи. Teck Cominco, най-големият производител на цинк и металургичен кокс, ще плати 12.4 млрд. щ.д. в брой и ще издаде 36.9 млн. акции за Fording Canadian. Сделката се очаква да приключи късно през октомври, след одобрение от страна на регулаторите и инвеститорите. (Лексингтън Хералд-Лийдър)
Източник: Други (30.07.2008)
 
Състав на Софийски градски съд (СГС) отказа на Александър Томов и Александър Гарибов да отмени наложената им с постановление на Софийска градска прокуратура забрана да напускат пределите на страната, съобщиха от съда. Томов и Гарибов са с процесуална мярка „забрана да напускат територията на Република България” от 3 юли 2008 година. Съдът намери за неоснователни мотивите на адвокатите на Гарибов и Томов, че няма опасност те да се укрият извън пределите на страната, досега са съдействали на разследващите органи и са на високи позиции в ПФК ЦСКА, което налага техни чести пътувания в чужбина. Томов и Гарибов са привлечени към наказателна отговорност по чл. 203 от НК и съдът прецени, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат отмяна на ограничението да пътуват извън страната. Още повече, че в молбите на защитниците им не се иска отмяна за пътуване в чужбина за конкретен период, а изцяло премахване на ограничението. Съдът се мотивира в отказа си и с възможността двамата да се укрият в чужбина за продължителен период от време, с което да попречат на приключването на производството срещу тях в предвидените от закона срокове. Определението на Софийски градски съд не подлежи на обжалване или протест.
Източник: Агенция Фокус (30.07.2008)
 
Компанията ArcelorMittal (“Арселор Митал”) съобщи, че чистата й печалба през първата половина на годината се е увеличила с 31% до 8,2 милиарда долара (5.3 милиарда евро) и заяви, че очаква още по-голяма печалба през третото тримесечие. От металургичния гигант съобщиха, че резултатите се дължат на увеличаването на цените за крайните потребители и засиленото търсене от страна на държавите с бързо развиваща се икономика, пише БГНЕС. Само за второто тримесечие чистата печалба се е увеличила със 114% до 5,8 милиарда долара. Продажбите през първата половина на годината са нараснали с 31% и са донесли приходи от 67,6 милиарда долара.
Източник: Дарик радио (30.07.2008)
 
Не е обявявано извънредно положение в “Кремиковци” Ръководството на “Кремиковци” не e обявявало извънредно положение в комбината заради спряно подаване на газ. Това каза пред Дарик оперативният директор на предприятието Пламен Стоянов. Така той опроверга твърденията на заместник-председателят на федерация „Металици” към КНСБ Ренета Петрова, която заяви пред журналисти, че в комбината има въведено извънредно положение заради спрени доставки на газ.
Източник: Insurance.bg (30.07.2008)
 
От Булгаргаз искат Кремиковци да плати само 7.5 млн. лв. за юли За да не бъде спряно подаването на природен газ за „Кремиковци” от 8 ч сутринта на 1 август, дружеството трябва да заплати задължението си за доставения природен газ само за месец юли. То е в размер на 7,5 милиона лева – това се посочва в изявление на „Булгаргаз” ЕАД. Неколкократно сме проявявали разбиране към „Кремиковци” АД при допусканите от тях нарушения, включително и по повод смените в собствеността на комбината. При последната продажба на комбината разсрочихме натрупаните задължения за период от десет години, припомнят от „Булгаргаз”. От средата на месец юни 2008 г. практически не се погасяват доставките на природен газ от комбината. „Булгаргаз” не е в състояние да предоставя на никого, включително и на „Кремиковци”, „безплатен” природен газ. През последния месец ръководството на „Кремиковци” АД многократно е било информирано писмено за необходимостта от реално изплащане на доставяния природен газ. „Бяха проведени редица срещи, на които възприехме тезата на специалистите от комбината и бе уточнен 168-часов период за цялостно преустановяване на подаване на природен газ. Този срок е посочен в наше писмо от 23 юли 2007 г., изпратено до комбината. Към настоящия момент при разрешени от „Булгаргаз” ЕАД 20 000 кубически метра природен газ на час, „Кремиковци” ползва 15 500 кубически метра на час. „Булгаргаз” е уведомил всички институции, които имат отношение, с молба за неотложни мерки за решаване на този проблем.
Източник: Банкеръ (31.07.2008)
 
Мениджъртите на Кремиковци пращат декларация до Станишев за спирането на газта В декларация от мениджърския екип на „Кремиковци” АД до министър-председателя, министрите на икономиката и енергетиката Петър Димитров и на транспорта Петър Мутафчиев се изразява възмущение от спирането на „Кремиковци”. „С помощта на своите дружества „Булгаргаз” и БДЖ Вие доведохте „Кремиковци” до спиране с невъзможност за последващо стартиране на работата”, пише в писмото. „Държавата не посмя да се ангажира с ясна концепция за бъдещето на най-голямото си предприятие „Кремиковци” АД, което отблъсна и последните реално останали инвеститори”, заявяват от мениджърския екип на предприятието. В текста на декларацията се посочва още, че незаинтересоваността на държавата, обърканите синдикални действия и някои мениджърски интереси доведоха „Кремиковци” АД на прага на тотално спиране без възможност за възстановяване”.
Източник: Банкеръ (31.07.2008)
 
Не е нарушена доставката на природен газ на Кремиковци Не е нарушена доставката на газ на МК „Кремиковци” АД. Това сочи проучване на РИОСВ – София. На 03.07.2008 г. РИОСВ- София даде предписания на МК „Кремиковци” АД при всяка промяна в подаването на природен газ към металургичния комбинат, да бъде незабавно уведомена столичната екоинспекция, както и другите компетентни институции.
Източник: Insurance.bg (31.07.2008)
 
ArcelorMittal отчете ръст на печалбата от 31% Гигантът ArcelorMittal обяви значителна печалба през първата половина на годината, която превиши и първоначалните очаквания. Компанията съобщи, че прогнозира продължаване на растежа и през третото тримесечие. За първите шест месеца на годината стоманодобивният гигант е отчел нетна печалба в размер на 8,2 млрд. долара, което е с 31% повече на годишна база. Продажбите също са се увеличили с 31% - до 67,6 млрд. долара, като доставките са нараснали до 59 млн. тона спрямо 55,7 млн. тона за същия период на миналата година. Само за второто тримесечие чистата печалба се е увеличила със 114% до 5,8 милиарда долара. Според главния изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал резултатите отразяват разнообразието и силата на икономическия модел на ArcelorMittal, най-вече значителната диверсификация на активите на групата, сред които са и много минни компании. Според изявлението фирмата продължава да търси възможности за допълнително увеличаване на капацитета си за самоосигуряване на суровини, чиито цени непрекъснато се повишават на световните пазари. До 2014 г. компанията иска да произвежда сама до 80% от желязната руда, която използва, спрямо 45% към настоящия момент. За тази година предвидените инвестиции от ArcelorMittal са за 7 млрд. долара.
Източник: Монитор (31.07.2008)
 
Булгаргаз постави ултиматум на Кремиковци Кремиковци е на прага на тотално спиране без възможност за възстановяване. Това алармираха в декларация до премиера 22-ма шефове на дирекции и производства в металургичния комбинат. Предупреждение Поводът за гневното писмо е предупреждението на Булгаргаз ЕАД, че ще прекрати подаването на природен газ на Кремиковци АД на 1 август, ако комбинатът не заплати задължението си за доставения природен газ за юли 2008 г. в размер на 7.5 млн. лв. Газовата компания излезе с позиция, че повече „не е в състояние да поеме тежестта от увеличаване на просрочените задължения на металургичния комбинат”. Булгаргаз припомня, че при последната продажба на комбината е разсрочила натрупаните задължения за период от 10 години. Към настоящия момент при разрешени 20 хил. куб. м природен газ на час Кремиковци АД ползва 15 500 куб. м. Реакция Според мениджърския екип на Кремиковци държавата води политика на геноцид спрямо предприятието. С постоянните изявления за „някакво продължаващо източване и мним инвеститорски интерес” комбинатът загубил и последната си надежда за живот. Работещите в Кремиковци питат защо не е задействана прокуратурата в такъв случай. Мениджърският екип обвинява държавата, че не е посмяла да се ангажира с ясна концепция за бъдещето на най-голямото си предприятие и това е отблъснало всички инвеститори. Незаинтересоваността на държавата, обърканите синдикални действия и някои мениджърски интереси доведоха Кремиковци пред прага на тотално спиране без възможност за възстановяване, се казва в декларацията. Природният газ няма да бъде спрян, побърза да отговори министърът на икономиката Петър Димитров. Няма да допуснем драма, нито да застрашим сигурността на софиянци, каза той. Коментар Висшето ръководство застава зад исканията на мениджърите, заяви Божко Бонев, корпоративен секретар на Кремиковци АД. Според него обаче целта на декларацията не била да се обвинява, а да се насочи вниманието на държавата. Тя трябва да защити своите интереси заради дяловия капитал, който държи в Кремиковци и държавните дружества, на които комбинатът е длъжник, каза Бонев. Според него държавата трябва да се намеси съдът по-бързо да излезе с решение за фалита на предприятието. Софийският градски съд вече два пъти заседава през последните два месеца и се очаква да излезе с решение след две седмици. В момента сме в безтегловност и това ще дистанцира всички наши клиенти и доставчици, каза Бонев. Неотдавна в интервю за в. Пари обаче министър Петър Димитров заяви, че е абсурдно да се мисли, че изпълнителната власт може да каже на съда какво да прави. Оперативното ръководство на комбината е настояло днес да се срещне с премиера Станишев заради предупреждението на Булгаргаз да спре подаването на природен газ.
Източник: Пари (31.07.2008)
 
Страх скова “Кремиковци” В “Кремиковци” не е обявявана извънредна ситуация и “Булгаргаз” продължава да подава газ към комбината, но в рамките на безопасния минимум. Това заяви вчера за “Новинар” оперативният директор на комбината Пламен Стоянов по повод изявлението на зам.-председателя на федерация “Металици” към КНСБ Ренета Петрова, че ръководството на завода е обявило извънредно положение заради намалено подаване на горивото. От “Булгаргаза” съобщиха, че в момента доставките на газ са минимални, но ще бъдат окончателно прекратени, ако до 1 август “Кремиковци” не изплати задълженията си за месец юли, които са 7,5 млн. лв.
Източник: Новинар (31.07.2008)
 
Плашат с взрив в “Кремиковци” "Кремиковци" ще гръмне! Тази новина разтърси София вчера по обяд. Причината била, че "Булгаргаз" спрял подаването на гориво. Това обявиха от КНСБ. Според синдикатите, ако не се подава газ, инсталациите ще гръмнат. Затова трябва да започне незабавно евакуиране на работниците. В "Кремиковци" не се случва нищо извънредно, доставките на природен газ не застрашават производствения процес, съобщиха от пресцентъра на завода. Сега се подават 20 хил. куб. м газ на час, а комбинатът ползва около 15,5 хил. С тях пещите се държат топли, защото евентуално спиране ще струва милиони, а новото пускане ще отнеме време. Няколко часа по-късно от "Булгаргаз" обявиха, че действително прекратяват доставките на гориво в 8 часа на 1 август. Това ще стане, ако комбинатът не погаси поне задълженията си от юли, които са в размер на 7,5 млн. лв., предупредиха от газовата компания. Синдикатите дезинформират обществото с информации за спрян газ и възможност от аварии, се казва в становището на държавната газова компания. Оттам посочиха още, че комбинатът е натрупал задължения, които надхвърлят тези от 2003 г., когато бе купен от "Глобал Стийл". Синдикатите представиха и декларация от мениджърския екип до премиера Сергей Станишев и министрите на икономиката и транспорта Петър Димитров и Петър Мутафчиев. В нея се настоява държавата да вземе мерки срещу спирането на комбината и държавните компании "Булгаргаз" и БДЖ да подновят работата си с "Кремиковци". Правителството е обвинено в геноцид срещу комбината. Този кабинет ще бъде запомнен като "правителството, което ликвидира "Кремиковци", се казва в декларацията. Документът е подписан от шефовете на цехове и заводи в комбината.
Източник: Стандарт (31.07.2008)
 
„Кремиковци” трябва да се издължи на „Булгаргаз” до 16 ч. „Булгаргаз” ще спре подаването на природен газ към „Кремиковци”, ако ръководството на комбината не изплати текущите си задължения в размер на 7,5 милиона лева до16 часа днес. Това се посочва в писмо на изпълнителния директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов до „Кремиковци”, цитирано пред Дарик от лидера на КТ „Подкрепа” в комбината Людмил Павлов.
Източник: Дарик радио (31.07.2008)
 
"Алкомет" намалява приходите си заради реконструкция на цехове "Алкомет" (6AM) понижава наполовина печалбата си към второто тримесечие до 2.3 млн. лв., показва неконсолидирания финансов отчет на дружеството. Дружеството е намалило с около 45 на сто продажбите на алумиев прокат на вътрешния пазар, но износът се повишава до 18.7 хил. тона. Общо реализираният прокат за първите шест месеца е 22.4 хил. тона. Приходите от продажби на продукция според отчета са намалели с 15% до 112.7 млн. лв. Намаление има при разходите за материали, както и при общите разходи за дейността. От "Алкомет" посочват, че намалението на приходите от продажби се дължи на продължаващата през първото полугодие реконструкция и модернизация на два от цеховете - валцовия и пресовия. Това е и причина за спада на печалбата, заедно с увеличението на разходите по някои икономически елементи.
Източник: Дневник (31.07.2008)
 
"Булгаргаз" предупреди "Кремиковци" че може да спре доставките си "Кремиковци" са получили официално предупреждение от "Булгаргаз", че доставките от държавния монопол ще бъдат преустановени от 1 август. Това щяло да стане, при условие че дружеството не изплати 7.5 млн. лв. за консумирания през юли газ. В противен случай в писмото, подписано от изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов, се споменава, че от 1 август комбинатът следва цялостно да преустанови ползването на природен газ. Информацията разкри Людмил Павлов, лидер на синдикалната организация на "Подкрепа" в "Кремиковци", и с това разсея появилите се по-рано през деня слухове, че подаването на газ е преустановено рано в сряда. Според него през целия месец се подавали около 20 хил. кубически метра газ на час, а в момента се изпълнявал договорът за работа на ишлеме, подписан от мениджърите на "Кремиковци" с фирмата на Константин Жеваго "Ворскла стойл". Източници на "Дневник" пък опровергаха това и заявиха, че в комбината наистина се работи, но по договор за бартер, според който соц. реликвата получава суровини от "Ворскла" и им предоставя готова продукция. Оказа се и че в "Кремиковци" отново не се заема единна позиция за това, което се случва с производствените мощности и персонала. В сряда 22-ма оперативни мениджъри и директори на заводи разпространиха декларация до премиера Сергей Станишев, транспортния и икономическите министри Петър Мутафчиев и Петър Димитров, в която изразяват "възмущение от политиката на геноцид" спрямо комбината, водена чрез държавните монополи "Булгаргаз" и БДЖ. В декларацията се отправят обвинения за отказа да се заеме ясна позиция, какво смята да се прави с "Кремиковци" и с това се отблъскват малкото останали инвеститори с интерес към комбината. До редакционното приключване на броя от пресслужбата на комбината само потвърдиха, че знаят за декларацията, но не коментираха дали я подкрепят или се разграничават от нея. В сряда икономическият министър Петър Димитров все пак заяви: "Няма да позволя "Кремиковци" да бъде закрит." В същото време източници, близки до преговорите между облигационерите, правителството и "Арселор Митал", коментираха, че евентуално спиране на подаването на газ и затваряне на "Кремиковци" е удар не само срещу притежателите на дългови книжа, но още по-сериозен е ударът срещу работниците и авторитета на правителството. "Облигационерите може да загубят малко пари, но най-големият губещ ще са работниците и България", каза източникът на "Дневник" и напомни, че това, което става, ще е знак за бъдещите инвеститори в България в каква среда биха работили. Въпреки че "Арселор Митал" се оттеглиха от подписания в началото на месеца договор за производство на ишлеме (заради липса на разбирателство с държавата), в сряда от лидера в стоманопроизводството потвърдиха, че продължават да се интересуват от придобиването на "Кремиковци".
Източник: Дневник (31.07.2008)
 
Китайската стоманодобивна промишленост е изправена пред пресищане със суровини през второто полугодие Китай е изправен пред излишък от стомана през второто полугодие на 2008 г. като производствения капацитет продължава да расте, а търсенето се очаква д намалее. Няколко големи предприятия трябва да започнат да функционират през втората половина на годината като с това рязко ще повишат количествата на необработената стомана, каза Шан Шангуа, председател на Китайската асоциация за желязо и стомана. Търсенето се очаква да намалее спрямо първото полугодие заедно със забавящата се икономика на страната. “Намалението на търсенето през втората половина на годината ще повлияе неблагоприятно стоманодобивните предприятия в Китай”, каза Шан в изявление за интернет страница свързана с асоциацията. Ръстът на търсенето ще намалее до 13.7% срещу 14.5% през първата половина на 2008 г. Добива на необработена стомана в Китай ще достигне 535 млн. тона тази година, с 9.4% повече от 2007 г. Китай, най-голямата стоманодобивна страна в света, се превърна в нетен износител на стомана през 2006 г., а ръстът на стоманените продукти на страната доведе до планини нарастващи оплаквания от ЕС и други страни. (Индия Таймс)
Източник: Други (31.07.2008)
 
ОЦК на печалба от 2 млн. лв. след "Други продажби" за 11 млн. лв. ОЦК реализира спад от 90% на нетната печалба за второто тримесечие на 2008 г. до 888 хил. лв. спрямо 9,4 млн. лв. за съответния период на 2007 г., показват данните от отчета на дружеството, представен от БФБ-София. През второто тримесечие на 2008 г. продажбите са за 42 млн. лв., спрямо 69 млн. лв. за второто тримесечие на 2007 г. или спад с 39,2%. Отчета на дружеството показва продажби в раздел Други за 11,3 млн. лв. за полугодието на 2008 г., което е с 11 млн. лв. повече от полугодието на 2007 г. В Междинния доклад за дейността не е уточнено какво е продадено. От началото на годината материалните запаси на дружеството се увеличават с 30 млн. лв. до 93 млн. лв. Като цяло за първото полугодие на 2008 г. спадът на нетната печалба е 86,6% до 1,9 млн. лв., а спада на нетните продажби - 34% до 80,3 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2008)
 
„Булгаргаз” даде последен шанс на „Кремиковци” „Булгаргаз” няма да спира доставките на газ към „Кремиковци”, съобщиха вчера от държавната компания. Решението е взето след изявлението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който каза, че няма да бъде допуснато подаването на гориво към завода да падне под допустимия минимум. От газовото дружество първоначално поставиха ултиматум, според който “Кремиковци” трябваше да плати текущите си задължения – 7,5 млн. лв. за юли до 16 часа вчера. В противен случай компанията заплаши, че ще прекъсне подаването на газ към завода. Комбинатът не е платил и няма възможност да даде исканата от “Булгаргаз” сума, заявиха източници от предприятието. Най-вероятно задълженията ще бъдат отново разсрочени, добавиха те. От ръководството на “Кремиковци” отказаха коментар. В момента дружеството подава по 20 хил. куб. метра на час, което е нужният санитарен минимум. При него производството е минимално и е главно, за да поддържа пещите топли, обясниха от завода. Дори при спиране на доставките на газ, пещите не могат да бъдат изключени изведнъж. Нужно е технологично време от поне 5 дни за доменните пещи, обясниха експерти, и от 15 до 20 дни за коксопроизводството. Ако пещите спрат работа, след това не могат да бъдат пуснати повторно, допълниха от комбината. При внезапно спиране на доставката на газ към комбината газопроводите, по които минава горивото, засмукват въздух и процесът на работа на пещите, т.е. производството става неконтролируемо. Тогава е възможно да избухне взрив.
Източник: Новинар (01.08.2008)
 
“Кремиковци” натрупа 38 млн. лв. дълг към “Булгаргаз” Дългът на "Кремиковци" към "Булгаргаз" за доставки на природен газ вече е 38 милиона лева. Чакаме решението на съда, защото не можем безкрайно да наливаме пари от българските държавни дружества в чужди доставчици и купувачи на продукция. Това заяви вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров вчера. Министърът уточни, че доставките на природен газ за "Кремиковци" няма да намалеят под санитарния минимум, който осигурява запазването на жизнеспособността на комбината. Според Димитров това ще продължи, докато синдиците влязат в дружеството и спре обслужването на старите задължения. На 30 юли "Булгаргаз" предупреди ръководството на металургичния комбинат, че ако не плати в рамките на работния ден задълженията си за юли в размер на 7,5 млн. лв., ще пристъпи към спиране на природния газ. Вчера от газовото дружество обаче съобщиха, че няма да спират горивото на "Кремиковци". "Булгаргаз" повече не е в състояние да поеме тежестта от увеличаване на просрочените задължения на "Кремиковци". От газовото дружество посочват още, че при последната продажба на комбината са разсрочили натрупаните задължения за период от 10 години. Всички просрочени задължения на "Кремиковци" към "Булгаргаз" надхвърлят размера на разсрочените плащания през 2003 г. при купуването на комбината от сегашния му собственик. От "Булгаргаз" са категорични, че през последния месец многократно са информирали писмено ръководството на "Кремиковци" за необходимостта от реално изплащане на доставяния природен газ. Към настоящия момент при разрешени от "Булгаргаз" 20 000 куб. м природен газ на час, "Кремиковци" ползва 15 500 куб. метра на час, добавиха от газовата компания. Междувременно Петър Димитров уточни, че е имало джентълментско споразумение с "Кремиковци" да работят, без да обслужват старите си задължения, за да може комбинатът да натрупа печалба и да има по-добри приходи и евентуално да ги реинвестира в екология и в програмата за жизнеспособност, което не се е случило. Димитров допълни, че все още входящите суровини се купуват на висока цена, а продажбата става на неизгодна цена. Той изчисли, че НЕК губи на денонощие 1,5 млн. лв., след като снабдява "Кремиковци" с електроенергия, без комбинатът да се издължава и определи поведението на електрическата компания към завода като „милосърдие". Въпреки просрочените задължения на Кремиковци БДЖ също доставя суровина за коксовите и доменните пещи на комбината, за да не спре той напълно работа. По повод на изявлението на руския енергиен министър Сергей Шматко, че строителството на газопровода "Южен поток" може да се оскъпи двойно до 20 млрд. долара, Петър Димитров посочи, че не може автоматично оскъпяването да се отнася и за трасето на българска територия, защото цената зависи от сложността на строителството, от данъците и др. Министърът на икономката и енергетиката подчерта, че България е заинтересувана възможно по-скоро да започне реалното строителство на газопровода, тъй като колкото повече се бави то, толкова повече се оскъпява. А конкретното споразумение за реализацията на проекта между "Булгаргаз" и "Газпром" ще бъде подписано едва след като е ясен целият проект, включително трасето, обемите на подавания на газ до отделните страни. Що се отнася до възможността България да се включи в строителството на морската част на газопровода Димитров коментира, че това едва ли е уместно, тъй като това е най-скъпата част. Възможността за включването ни в това строителство е предвидена в ратифицираното от парламента споразумение за строителството на "Южен поток". Междувременно вчера столичният кмет Бойко Борисов издаде заповед до кметовете на райони "Кремиковци", "Нови Искър", "Подуяне", "Сердика", "Слатина", "Надежда" и "Искър" за "предприемане на превантивни мерки срещу евентуален риск или бедствие вследствие понижаване на налягането на природния газ, подаван към "Кремиковци".
Източник: Монитор (01.08.2008)
 
"Булгаргаз" няма да преустанови подаването на газ към "Кремиковци" „Булгаргаз” реши да не спира подаването на природен газ към „Кремиковци”, съобщиха от газовата компания. Повод за решението е станала изразената от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров позиция по отношение на бъдещето на комбината, свързано с предстоящото съдебно решение, обясниха от „Булгаргаз”. Вчера дружеството предупреди „Кремиковци”, че ако до 16 часа днес не изплати текущите си задължения за юли в размер на 7 милиона и половина лева, ще прекрати подаването на синьо гориво към завода. По-рано днес лидерът на КТ „Подкрепа” в комбината Людмил Павлов заяви за Дарик, че от „Кремиковци” се надяват „Булгаргаз” да даде отсрочка за плащането на дълга.
Източник: Дарик радио (01.08.2008)
 
Митал трупа за ток по 1,5 млн. на ден По 1,5 млн. лева борчове към НЕК трупа всеки ден "Кремиковци". Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той допълни, че тази сума ще остане за сметка на държавата, а не на частните собственици на металургичния комбинат, и това не може да продължава вечно. Димитров съобщи още, че натрупаният до момента дълг на "Кремиковци" към "Булгаргаз" е в размер на 38 млн. лв. Според него санитарният минимум ще бъде осигурен, така че комбинатът да продължи да работи, защото никой в държавата не желае предприятието да бъде закрито. В същото време БДЖ доставя на комбината необходимите суровини, за да могат да работят коксовите и доменните пещи. Според думите на министър Димитров, в момента се чака решението на съда и влизането на синдиците в комбината, защото не е редно да се наливат пари на български държавни дружества в ръцете на чужди доставчици.
Източник: Стандарт (01.08.2008)
 
"Кремиковци" се отърва с ялови ултиматуми и “последно предупреждение” Представлението с напълно неизпълнимите ултиматуми на “Булгаргаз” за спиране на доставките на газ за "Кремиковци", с последвалите заплахи от страна на синдикатите от авария в комбината и намесата на министъра на икономиката и енергетиката в “решителния момент” продължи с пълна сила и в четвъртък. На фона на умишлено нагнетяваното напрежение около комбината столичният кмет Бойко Борисов се възползва де си направи пореден пиар и дори издаде заповед, в която нарежда на кметовете на райони "Кремиковци”, "Нови Искър", "Подуяне", "Сердика", "Слатина", "Надежда" и "Искър" да “предприемат превантивни мерки срещу евентуален риск или бедствие вследствие понижаване на налягането на природния газ, подаван към комбината "Кремиковци". Рано през деня в четвъртък държавното дружество "Булгаргаз" заплаши “Кремиковци”, че ако не плати в рамките на работния ден задълженията си за юли в размер на 7.5 млн. лв., ще пристъпи към спиране на природния газ, считано от 8 часа на 01.08.2008 г.. Дълговете на комбината към "Булгаргаз" са 38 милиона лева. По-късно през деня в четвъртък министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров каза пред журналисти, че "Булагргаз" няма да спира газа, а от утре започват преговори за изплащане на задълженията. Петър Димитров посочи, че и БДЖ "джентълментски" доставя необходимото, за да се запазят коксовите и доменните пещи, и че подобни са и действията на НЕК. По думите на министъра, милосърдието на НЕК струвало на компанията ежедневно милион и половина лева. Тези суми ще останат за сметка на България, а не на частния собственик на "Кремиковци", обясни министърът и заяви, че това не може да продължава до безкрайност. Димитров допълни, че все още входящите суровини се купуват на висока цена, а продажбата става на неизгодна цена, което също е недопустимо. Димитров изрази изненадата си от вчерашната декларация на втория ешелон мениджъри на дружеството, в която се заявява, че държавата не прави нищо за комбината. Обратното - през последните четири месеца държавата прави всичко възможно "Кремиковци" да бъде живо, направи всички възможни отстъпки и ги прави за сметка на държавните дружества, обясни министърът на икономиката и енергетиката.
Източник: Медия Пул (01.08.2008)
 
Държавата разхлаби примката около "Кремиковци" "Булгаргаз" се отказа да спре доставките си за "Кремиковци". Новината съобщиха от държавния монопол и уточниха, че след изразената от министъра на икономиката и енергетиката позиция "Булгаргаз холдинг" е решил да не преустановява подаването на природен газ към металургичния комбинат. Новината дойде ден след като лидерите на синдикалните организации сигнализираха, че държавният монопол има намерение да преустанови подаването на горивото поетапно от 1 август и така дружеството за първи път от своето създаване да спре напълно да функционира. Държавното дружество взе решението, след като министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обясни пред журналисти, че доставките няма да намалеят под санитарния минимум. Минималното подаване щяло да продължи, докато синдиците влязат в дружеството. Редуцирането на доставките пък било, защото дълговете на комбината към "Булгаргаз" са 38 милиона лева и се чака решението на съда. "Дотогава не можем да наливаме пари от българските държавни дружества в чужди доставчици и купувачи на продукция", обясни икономическият министър. Той призна и за джентълментско споразумение с "Кремиковци" да работят, без да обслужват старите си задължения, за да може комбинатът да натрупа печалба и да има по-добри приходи и евентуално да ги реинвестира в екология и в програмата за жизнеспособност, което не се е случило. Все още суровините пък се купували на висока цена, а продажбата ставала при неизгодни ценови равнища и това не може да продължава до безкрайност. Според Петър Димитров БДЖ също джентълменски доставя необходимото, за да се запазят коксовите и доменните пещи и че подобни са и действията на НЕК. По думите на министъра милосърдието на НЕК струва на компанията ежедневно милион и половина лева. Димитров остана изненадан от декларацията в четвъртък на мениджъри от "Кремиковци", която според министъра е имала политически характер, защото в нея се заявява, че държавата не прави нищо за комбината. "Обратното - през последните четири месеца държавата прави всичко възможно "Кремиковци" да бъде живо, направи всички възможни отстъпки и ги прави за сметка на държавните дружества", бе неговият коментар. В нея директори на отделни производства и двама членове на управителния съвет изразиха възмущение от държавната политика за съсипване на "Кремиковци". В сряда те се обявиха и за среща с представители на правителството, но такава в четвъртък не се състоя.
Източник: Дневник (01.08.2008)
 
38 млн.лв. дължи „Кремиковци“ на „Булгаргаз“ Задълженията на „Кремиковци“ към „Булгаргаз“ са близо 38 млн.лв., каза икономическият министър Петър Димитров по повод на заплахите от изжънредно положение в комбината. В момента се чака решение на съда, за да влязат синдици и да спре обслужването на старите задължения, обясни министърът. По думите му не може да се наливат пари от българските държавни дружества, в чужди доставчици и купувачи на продукция. Димитров каза още, че и с БДЖ има проблеми, но „те джентълменски доставят това, което е необходимо на комбината“. По думите му само на НЕК това милосърдие струва 1,5 млн.лв. ежедневно. Петър Димитров каза, че е изненадан от вчерашната декларация на мениджъри в комбината, че държавата не прави нищо. През последните 4 месеца държавата е направила всичко възможно предприятието да бъде живо и всички възможни отстъпки, които остават за сметка дружествата. „Ако те знаят друг субект, който през този период да е направил нещо за комбината нека да го обявят пред обществото“, каза Димитров. Министърът на икономиката коментира и вчерашното изказване на Сергей Шматко за поскъпването на газопровода „Южен поток“ от 10 на 20 млрд. долара. Димитров каза, че няма такава информация и до него не е стигала по официални канали. „Това засяга изграждането на целия газопровод, а не отсечката на българска територия. Знаете, че у нас цената на работната сила и данъците са много по-ниски, така че не може да се прави автоматична връзка“, каза икономическият министър. Той обаче, бе категоричен че колкото по-бавно се реализира проекта, толкова по-скъп ще бъде, заради постоянното покачване на цените.
Източник: Insurance.bg (01.08.2008)
 
"ОЦК" сви печалбата си до 1.918 млн. лв. Към 30 юни отчетеният от металургичният комбинат "ОЦК" финансов резултат е печалба, но тя намалява с 86.6% до 1.918 млн. лева. Реализираните приходи за отчетния период са общо 84.424 млн. лв, като нетните приходи от продажби са 80.305 млн. лв., а останалите са финансови - 4.119 млн. лева. В сравнение със същия период на миналата година, постъпленията от продажби са намалени с 41.385 млн. лв., което се дължи, както на по-ниската цена на металите, така и на по-малкото количество реализиран стоков метал. Извършените разходи възлизат на 82.506 млн. лв., като тези за основната производствена дейност са 77.278 млн. лв., което представлява намаление с 28.220 млн. лева. То се дължи не само на стойността на преработените суровини, а и на повишаване ефиктивността на производството и оптимизиране на технологичните процеси в комбината. Текущите активи на завода са 105.333 млн. лв. и представляват 52.53 % от общите активи. Tе включват материални запаси в размер на 92.934 млн. лв., търговски и други вземания - 11.681 млн. лв., пари и парични еквиваленти - 220 хил. лв. и разходи за бъдещи периоди - 498 хил. лева. Преобладаващата част от материалните запаси са материалите - 54.641 млн. лв. при 22.620 млн. лв. преди година, и наличната продукция, която е за 30.016 млн. лв при 9.419 млн. лв. към 30 юни миналата година. Сред рисковите фактори, определящи дейността на дружеството, е ниската степен на свобода при ценообразуването, тъй като оловото и цинка се търгуват на световни пазари с глобален обхват, като най-авторитетно средище на търговията е Лондонската метална борса /LME/. Постигнатата там цена служи като основа за формиране, както на цената на крайния продукт, така и на основната суровина за производство. Поради това цените на продуктите и суровините зависят в много висока степен от световната конюнктура на пазара на оловото и цинка. От друга страна пък, нивото на цените на металите се определя от тяхното търсене и предлагане, което обуславя зависимостта на дейността на дружеството от състоянието на различни производствени отрасли, респективно от развитието на световната икономика. "ОЦК" изнася над 85% от своята продукция, от което произлиза и валутният риск, имайки предвид, че фирмата реализира приходи и извършва разходи, както в евро, така и в долари. За отчетния период резултатът от изменението на валутните курсове е положителен за дейността на дружеството.
Източник: Банкеръ (01.08.2008)
 
Китайският добив на желязна руда през полугодието достига 391.38 млн. тона Най-големите рудодобивни компании в Китай са добили 391.38 млн. тона желязна руда през първото полугодие, което е повече с 25.8% от преди година, обяви Китайската асоциация за желязо и стомана. Вносът нараства с 22.4% на годишна база до 230.04 млн. тона. По-големият внос доведе до увеличение на запасите с желязна руда в 18-те основни пристанища на Китай до 63.4 млн. тона към 11 юли, което е с 40% повече отколкото в началото на годината. Китай е добил 299.97 млн. тона стоманени продукти през полугодието, повече с 12.5%, докато необработената стомана нараства с 9.6% до 216.11 млн. тона Вносът на стоманени продукти пада с 5.02% до 8.26 млн. тона, а износът спада с 20.4% до 26.9 млн. тона. От асоциацията заявиха, че производствените разходи скачат с 57.6% заради поскъпващите суровини, включително коксовите въглища и желязната руда. (Томсън Файненшъл Нюз)
Източник: Други (01.08.2008)
 
Японските стоманодобивчици се съгласиха на 3.6 пъти скок на нискокачествените въглища Nippon Steel Corp и четири други големи японски стоманодобивни компании постигнаха основно споразумение със швейцарският минен гигант Xstrata Plc за грубо 3.6 пъти по-високи цени на нискокачествените металургични въглища, информира Nikkei, без да назове източника си. В резултат на това договорните цени до края на март 2009 г. за некокусваните и слабококсуваните въглища, които Xstrata добива в австралийският щат Нов Южен Уелс, ще се вдигнат до около 240 щ.д. за тон. Нискокачествените са около 30% от металургичните въглища внасяни от японските предприятия всяка година. От там споразумението означава допълнителни 100 млрд. йени за стоманодобивната промишленост в страната. Nippon Steel, стоманодобивното предприятия на JFE Holdings Inc - JFE Steel Corp, Sumitomo Metal Industries Ltd, Kobe Steel Ltd и Nisshin Steel Co се очаква да подпишат с Xstrata най-рано следващата седмица. Последните договорки идват след споразумението между японските предприятия и BHP Billiton и други минни компании грубо да утроят цената за тон силнококсувани въглища до 300 щ.д. за фискалната 2008 г. (Си Ен Би Си)
Източник: Други (01.08.2008)
 
Бразилската Vale ще похарчи 1.6 млрд. щ.д. за рудовози Бразилската минна компания Vale направи заявка за 12 огромни кораба за желязна руда на стойност 1.6 млрд. щ.д. на китайската корабостроителна Rongsheng като плавателните съдове ще са най-големите по своя род в целия свят. Companhia Vale do Rio Doce SA обяви, че корабите ще се използват за сформирането на “целенасочен маршрут” за пренос на рудата от Бразилия до Азия, ключов пазар, където се използва за основна суровина в стоманодобива. Корабите, които Rongsheng Shipbuilding and Heavy Industries ще построи за Vale, най-голямата рудодобивна компания в света за желязна руда, ще са с капацитет 400 хил. тона нето всеки. Поръчката е като добавка към инвестиционната програма на стойност 59 млрд. щ.д. до 2013 г. обявена по-рано от бразилците. Първият кораб ще бъде доставен през 2011 г., а поръчката ще бъде завършена през 2012 г. като ще позволи на Vale да “намали себестойността на превозите на дълги разстояния по море на желязна руда до стоманодобивните пазари”, заявиха от Vale. Заедно с останалите кораби, които вече се използват, флотилията на компанията ще има общ преносен капацитет от 30.2 млн. метрични тона желязна руда на година от Бразилия до Азия. (АП)
Източник: Други (04.08.2008)
 
Mukand ще повиши цените за да преодолее напрежението Производителя на специална стомана Mukand се очаква да повиши цените на продуктите си от 1 септември 2008 г. Г-н Нирай Баяй, главен управителен директор на Mukund, заяви, че компанията повишава цените на всеки два месеца през последната година, защото суровините поскъпват значително. Последното повишение е било през юли. Баяй обясни, че “има безпрецедентно нарастване на разходите. Само цената на кокса е с 235% по-висока през последната година. Подобно, цената на скрапа е с 88% по-висока, а желязната руда се удвои. Нямаме избор освен да предадем поскъпването към нашите клиенти. Добре е, че клиентите ни разбират, че не вдигаме цените по наше желание, а се дължи на външни фактори”. Той добави, че благодарение на нараств2ащото търсене на специална стомана самата компания расте с 50%. “Скока на цените е извън нашият контрол. Клиентите ни не са щастливи от постоянното поскъпване, но нещата не са в наши ръце”. (ИТ)
Източник: Други (04.08.2008)
 
При несъстоятелност на Кремиковци държавата си взима помощта от 430 млн. лв. При обявяването на Кремиковци в несъстоятелност държавната помощ от 430 млн. лв. за комбината ще стане изискуема. Така заедно с лихвите и другите дългове към държавните доставчици и фонда за реконструкции и развитие държавата ще се нареди на първо място сред кредиторите с вземания за около 900 млн. лв. Това заяви пред БНТ министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Това по думите му означава, че и правителството щяло да има решаваща роля при определянето на новия собственик, а към кабинета имало голям натиск да подкрепи един от кандидатите за придобиване на комбината. Петър Димитров поясни, че "Арселор Митал" на Лакшми Митал и Константин Жеваго продължават да се интересуват от Кремиковци, но вече не са сами, след като облигационерите също възнамерявали да вземат нещата в свои ръце. Ще трябва да се мине през несъстоятелност, като в близките дни се очаква да излезе решението за временните синдици, напомни Димитров. След това следва да се конституират кредиторите и да проведат общо събрание. Очакването е то да се състои през септември или началото на октомври. То ще избере постоянните синдици, и оттам се решава въпросът, с плана за жизнеспособност или друга форма, обяви министърът. Ако съдът спази сроковете, които си постави, произнасянето по несъстоятелността на Кремиквоци се очаква около 12 август.
Източник: Дарик радио (04.08.2008)
 
Държавата си иска 400 млн. лв. от “Кремиковци” Държавата е предоставила на "Кремиковци" 400 млн. лв. за реализирането на плана за жизнеспособност на дружеството, който така и не е изпълнен. В същото време Европейската комисия е обявила въпросната сума за неправомерна държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от комбината, ако не реализира плана за жизнеспособност. Затова "Кремиковци" или трябва да върне парите, или да реализира плана за жизнеспособност, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред БНТ вчера. Държавата ще има решаващ глас при определянето на новия собственик на металургичния комбинат. Независимо че държавният дял в предприятието е 25 на сто, Министерството на икономиката и енергетиката, което е негов принципал, ще има крайната дума, защото се явява най-големият кредитор на завода с около 900 млн. лв., обясни Димитров. Така при обявяване на завода в несъстоятелност от съда, което се очаква да стане най-късно идния понеделник, държавата се нарежда на първо място в списъка на кредиторите, защото с лихвите държавната помощ става 700 млн. лв., към които трябва да се прибавят и задълженията към БДЖ, НЕК и "Булгаргаз", както и към ДФРР, което оформя крайната сума от около 900 млн. лв. Държателите на емисии от облигационния заем от 325 млн. евро стават втори в списъка и така държавата ще има решаващата дума кой да придобие дела на индийския собственик Прамод Митал, обясни министърът. Той допълни, че основните претенденти за 71 на сто от акциите на комбината - "Арселор Митал" на по-големия брат на Прамод - Лакшми Митал, и "Ворксла стийл" на украинския милиардер Константин Жеваго, са потвърдили интереса си към "Кремиковци". След като "Арселор" не изпълни договора си за доставка на ишлеме на суровини за завода и такъв бе сключен с фирмата на Жеваго, от синдикатите заговориха за оттеглянето на интереса на Лакшми Митал. Димитров обаче заяви, че има нови писма, потвърждаващи намерението на двамата да участват в бъдеща сделка. "Най-вероятно септември или началото на октомври ще има общо събрание на кредиторите, което ще избере постоянните синдици, и оттам се решава въпросът с план за жизнеспособност или друга форма, каза още министърът. Министърът на икономиката допълни, че има специален комитет от заместник-министри, който наблюдава какво се случва в металургичния комбинат. Ако държавата беше по-агресивна през минали години, ако още преди време беше ограничавала подаването на газ за "Кремиковци", може би нямаше да се стигне дотук. Спирането на газа не е правено "поради криворазбраната демокрация и пазарна икономика", каза още Димитров. Той призна още, че миналата седмица е бил скандализиран "и като човек" от мениджмънта на „Кремиковци". „Решенията на частния собственик са се превърнали в риск за всеки българин", отсече министърът. Той уточни, че ръководството на „Кремиковци" само е внесло иск за несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост, като следствие от спиране на доставката на газ. Работници в закъсалия гигантски металургичен комбинат наскоро задържаха мениджърите си като истински затворници, за да ги принудят да подпишат договор. Доставчици са завели съдебен иск за обявяване на предприятието в банкрут, докато двама стоманодобивни магнати Лакшми Митал и Константин Жеваго се борят за контрола върху него, писа американският вестник "Уолстрийт джърнал" в обширна статия озаглавена "Българската стоманена битка се разгорещява". Тази година "Кремиковци", който в момента работи с половината от мощностите си, няколко пъти не успя да изплати възнагражденията на работниците или доставчиците си, пише още "Уолстрийт джърнал".
Източник: Монитор (05.08.2008)
 
Спират поетапно “Кремиковци” Ако до четвъртък съдът не вземе решение дали “Кремиковци” да бъде обявен в несъстоятелност, има голяма вероятност комбинатът да започне да спира работа поетапно. Очаква се до два дни да бъде свикан Управителен съвет, на който да се реши кои производства ще бъдат спрени първи, за да не възникне авария. Заради намалените доставки от “Булгаргаз” се подава газ, който е недостатъчен за производство и стига само, за да се поддържат пещите топли, обясниха от комбината. Той може да продължи да работи, само ако в него се налеят пари и влезе нов инвеститор, а това не може да стане преди съдът да се произнесе по делото за несъстоятелност. Решението на магистратите се очаква до една седмица.
Източник: Новинар (05.08.2008)
 
Държавата с тежката дума за “Кремиковци” Държавата ще има решаваща роля при определянето на бъдещия собственик на "Кремиковци", заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Причината е, че хазната е най-големият кредитор на комбината, който й дължи 900 млн. лв., обясни Димитров. Държавата може да предяви претенции към "Кремиковци" в размер на 400 млн. лв. Това са опростените преди приватизацията дългове срещу ангажименти за инвестиции, посочени в плана за жизнеспособност. Но този план не се изпълнява. Европейската комисия е обявила въпросната сума за неправомерна държавна помощ, която трябва да бъде върната от комбината, ако не реализира планът. Така при обявяване на завода в несъстоятелност от съда, което се очаква да стане до седмица, държавата се нарежда на първо място в списъка на кредиторите. Заедно с лихвите, държавната помощ става 700 млн. лв. Към тях трябва да се прибавят и дълговете към "Булгаргаз", БДЖ и НЕК, както и към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), което оформя крайната сума от около 900 млн. лв., обясни Димитров. "Основният кредитор безспорно е държавата. И затова кандидат-купувачите не предприемат нищо, преди да са сигурни, че са си осигурили държавната подкрепа", каза Димитров. Той бил изненадан от мениджърите и синдиците, които косвено оказвали натиск върху държавата да вземе страна и да каже кой кандидат-купувач е по-добър. "Но държавата няма да бъде сложена на колене, а между кандидатите за комбината трябва да има конкуренция", отсече министърът.
Източник: Стандарт (05.08.2008)
 
Стоманена сапунка по български Работници в закъсалия гигантски металургичен комбинат "Кремиковци" наскоро задържаха мениджърите си като истински затворници, за да ги принудят да подпишат договор. Тази година заводът, който в момента работи с половината от мощностите си, няколко пъти не успя да изплати възнагражденията на работниците или доставчиците си. Бивш борец, за когото се говори, че е натрупал богатството си чрез измъкване на пари от комбината, беше застрелян от снайперист. Доставчици са завели съдебен иск за обявяване на предприятието в банкрут, докато двама стоманодобивни магнати се борят за контрола върху него. Очаква се до следващата седмица софийски съд да се произнесе за съдбата на завода, чийто персонал, някога наброявал 20 000 души, е намалял до 6000 души. Сегашният основен собственик е Прамод Митал, брат на Лакшми Митал, който пък контролира Арселор Митал (ArcelorMittal SA), най-голямата стоманодобивна компания в света. Арселор Митал се надява да купи завода след производството по несъстоятелност и миналия месец сключи договор за възстановяване на доставките, но изчаква да види дали българското правителство подкрепя офертата за изкупуване, преди да започнат доставките. За компании в Русия и Централна Азия подобни объркани властови битки са нещо обикновено. Но "Кремиковци" е в Европейския съюз. (Wall Street Journal)
Източник: Други (05.08.2008)
 
Държавата с решаващ глас за новия собственик на "Кремиковци" Държавата ще има решаващ глас при определянето на новия собственик на металургичния комбинат "Кремиковци", заяви в понеделник министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред БНТ. Независимо че държавният дял в предприятието е 25 на сто, Министерството на икономиката и енергетиката, което е негов принципал, ще има крайната дума, защото се явява най-големият кредитор на завода с около 900 млн. лв., обясни Димитров. На "Кремиковци" са предоставени 400 млн. лв. за реализирането на плана за жизнеспособност на дружеството, който така и не е изпълнен. В същото време Европейската комисия е обявила въпросната сума за неправомерна държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от комбината, ако не реализира плана за жизнеспособност. Така при обявяване на завода в несъстоятелност от съда, което се очаква да стане най-късно идния понеделник, държавата се нарежда на първо място в списъка на кредиторите, защото с лихвите държавната помощ става 700 млн. лв., към които трябва да се прибавят и задълженията към БДЖ, НЕК и "Булгаргаз", както и към ДФРР, което оформя крайната сума от около 900 млн. лв. Държателите на емисии от облигационния заем от 325 млн. евро стават втори в списъка и така държавата ще има решаващата дума кой да придобие дела на индийския собственик Прамод Митал, обясни министърът. Той допълни, че основните претенденти за 71 на сто от акциите на комбината – Арселор Митал на по-големия брат на Прамод – Лакшми Митал, и "Ворксла стийл" на украинския милиардер Константин Жеваго, са потвърдили интереса си към "Кремиковци". След като "Арселор" не изпълни договора си за доставка на ишлеме на суровини за завода и такъв бе сключен с фирмата на Жеваго, от синдикатите заговориха за оттеглянето на интереса на Лакшми Митал. Димитров обаче заяви, че има нови писма, потвърждаващи намерението на двамата да участват в бъдеща сделка. "Най-вероятно септември или началото на октомври ще има това общо събрание на кредиторите, което ще избере постоянните синдици, и оттам се решава въпросът, с план за жизнеспособност или друга форма", каза още министърът.
Източник: Медия Пул (05.08.2008)
 
Дълговете на "Кремиковци" към държавата може да стигнат 900 млн. лв. Дълговете на "Кремиковци" към държавата може да достигнат 900 млн. лв. и така правителството да стане най-големият кредитор на комбината. Това съобщи икономическият министър Петър Димитров пред БНТ в понеделник. Той посочи, че към "Булгаргаз", НЕК, БДЖ и Държавния фонд за реконструкция и развитие металургичното дружество има задължения за около 200 млн. лв. Отделно комбинатът се е възползвал от 400 млн. лв. държавна помощ преди неговата приватизация, която без изпълнение на плана за жизнеспособност би станала недопустима от Европейската комисия и държавата ще трябва да си поиска тези пари. С лихвите те са близо 700 млн. лв., обясни Петър Димитров, и така с вземания за близо 900 млн. лв. държавата щяла да има и водеща роля при избора на нов собственик. Общите задължения на комбината са близо 2.5 млрд. лв. Икономическият министър напомни, че до една седмица трябва да излезе съдебното решение за обявяването на "Кремиковци" в несъстоятелност и да се определят временните синдици. След това трябва да се конституират кредиторите и да се проведе тяхното общо събрание. Най-вероятно то ще се състои през септември или началото на октомври, каза Димитров, и тогава ще се изберат постоянните синдици. "Основният кредитор е безспорно държавата. И затова се правят опити от кандидат-купувачите да си осигурят държавата. И за моя голяма изненада и мениджърите, и синдиците косвено оказват натиск върху държавата да вземе страна", сподели министърът. След като от "Арселор Митал" потвърдиха интереса си към придобиването на комбината през миналата седмица, вчера облигациите, гарантирани от "Кремиковци", отбелязаха леко повишение.
Източник: Дневник (05.08.2008)
 
Битката за стоманата се разгорещява Неотдавна работниците в изпадналия във финансово затруднение металургичен гигант Кремиковци задържаха членовете на ръководството си като истински затворници, за да ги принудят да подпишат договор. Бивш борец, за когото се говори, че натрупал богатство, измъквайки от комбината пари в брой, беше застрелян от снайперист. Доставчиците водят дело срещу Кремиковци за обявяване в несъстоятелност на фона на конкуренцията между двама стоманени магнати, които се борят за контрола над него. В Русия и Централна Азия такива саги са често явление. Но Кремиковци е завод в страна членка на ЕС. През 2007 г. той осигури 7% от българския експорт. Сега съдът трябва да реши съдбата на затъналия в дългове комбинат след години ограбване на активите му. В него някога работеха 20 000 работници, а сега едва 6000. Сегашният собственик е Прамод Митал, брат на Лакшми Митал, който контролира ArcelorMittal, най-големият световен производител на стомана. Гигантът се надява да купи завода след приключването на процедурата за банкрут и подписа през юли договор за възстановяване на доставките, но изчаква да види дали българското правителство подкрепя офертата за изкупуване, преди те да започнат. Работниците водят битка срещу продажба на ArcelorMittal, страхувайки се, че тя ще доведе до големи съкращения. Koнстантин Tренчев, шеф на профсъюза Подкрепа, представляващ хиляди работници в Кремиковци, казва, че предпочита другата оферта - на украинска фирма, собственост на 34-годишния милиардер Koнстантин Жеваго. Проблемите на Кремиковци започват в началото на 90-те години на ХХ в., когато бившият борец Илия Павлов взема властта в комбината. Павлов е принуждавал мениджърите на Кремиковци да купуват суровини от компании, които той е определял - разбира се, на по-високи цени. След това готовата стомана е продавана на него с отстъпка, сочи информация, предоставена от Богомил Бонев, вътрешен министър на България в края на 90-те години, който е разследвал Павлов. Кремиковци бе приватизиран през 1999 г., когато бизнесменът Валентин Захариев го купи за 1 USD и обещанието да го оздрави. През 2005 г. той продаде Кремиковци за 110 млн. USD на Прамод Митал. Оттогава комбинатът изпитва недостиг на инвестиции, а и трябва да се модернизира.
Източник: Пари (05.08.2008)
 
Ворскла стийл подновява доставките Украинската фирма Ворскла стийл ще поднови доставката на суровина за Кремиковци от днес. Това ще стане въпреки неяснотите с очакваното съдебно решение за обявяване на комбината в несъстоятелност. Договорката е била направена вчера между представители на Ворскла стийл и директора на дружеството Петко Георгиев, е съобщил за БГНЕС лидерът на КТ Подкрепа в комбината Людмил Павлов. Ако не се беше стигнало до решението за доставка, от днес доменните пещи на Кремиковци трябваше да спрат, е посочил Павлов. Доставките от страна на Ворскла за комбината бяха преустановени на 1 август, допълва той. Синдикатите са поставили условие на ръководството на Кремиковци да намери средства за изплащане на заплатите за юни и добавките за храна от януари досега. Дали ще продават някаква продукция, или ще правят залог, това нас не ни интересува, ние настояваме да започне изплащането на възнагражденията за юни, посочи Павлов.
Източник: Пари (06.08.2008)
 
"Ворксла" възобновява доставките за "Кремиковци" "Ворксла стийл" ще възобнови доставките за "Кремиковци". Това са съобщили представители на украинската компания на среща със синдикалисти и един от директорите на комбината Петко Георгиев вчера, съобщи лидерът на КТ"Подкрепа" в предприятието Людмил Павлов. Той допълни, че на срещата "Ворксла" е заявила, че от днес подновява доставката на суровини за "Кремиковци" въпреки неяснотите с очакваното съдебно решение за обявяване на комбината в несъстоятелност.7
Източник: Монитор (06.08.2008)
 
Жеваго няма да спира доставките за "Кремиковци" Украинската фирма „Ворскла Стийл”, зад която стои бизнесменът Константин Жеваго, ще продължи да подава суровини на металургичния комбинат „Кремиковци”. Това заяви лидерът на КТ „Подкрепа” в предприятието Людмил Павлов след среща с представители на компанията доставчик на метали и ръководството на комбината. Той обясни, че представителите на украинското предприятие гарантират за доставките на суровини, независимо дали съдът ще обяви "Кремиковци" в несъстоятелност. Решението за съдбата на комбината се очаква да излезе на 13 август. По думите на Павлов, ако украинската фирма не беше направила този компромис, от утре пещите на „Кремиковци” е трябвало да спрат.
Източник: Новинар (06.08.2008)
 
Очакват 20% скок на желязната руда GINDALBIE Metals очаква желязната руда да поскъпне с до 20% следващата година последвано от по-малко увеличение през 2010 г. и е на мнение, че търсенето на суровината ще се задържи силно и през следващото десетилетие. Управителният директор Гарет Диксън каза, че не е съгласен с консервативните прогнози за цената на рудата, споделяни от някои анализатори, защото свръхпредлагането е много далеко. Това е така защото няколко плана за развитие и разширяване на мини няма да се случат заради трудности при финансирането от продължаващата променливост на финансовите пазари. “Ръст от 20% догодина е постижимо и се говори за по-малко увеличение по-следващата година”, каза пред журналисти г-н Диксън. “Ние не се връзваме на теориите, че цената изведнъж ще падне до толкова ниски нива, както предричат някои. Ние не вярваме в това, защото цялата инфраструктура е заета в момента, така че всеки нов проект има приблизително същият капиталов интензитет – няма значение дали сме ние, BHP или Rio”. (Дейли Телеграф)
Източник: Други (06.08.2008)
 
ArcelorMittal копае здраво въглища В опита си да става все по-самостоятелна ArcelorMittal поглъща добивчиците на суровината, от която зависи. В понеделник стоманодобивната компания обяви, че ще купи предприятието за коксуване на въглища Koppers в Монесен, Пенсилвания, за 160 млн. щ.д. Коксът се използва като гориво за пещите в стоманодобива. Базираната в Люксембург ArcelorMittal вече купува цялото необходимо количество кокс от предприятието на Koppers в Монесен, но иска да контролира суровината заради покачващите се цени. Коксът е поскъпнал с над 50% от 1 април насам, а скрапът и други суровини отбелязват космически скокове. Понастоящем компанията си осигурява сама около 1/5 от необходимия кокс, но иска да контролира поне 3/ 4 до 2015 г. Предприятието на Koppers доби 320 хил. метр. тона кокс миналата година. (Форбс)
Източник: Други (06.08.2008)
 
Обявиха „Кремиковци” в неплатежоспособност Състав на Софийски градски съд обяви в неплатежоспособност „Кремиковци” АД. Открито е и производство по несъстоятелност на дружеството. Съдът е назначил и временен синдик. Решението на съда идва по-бързо от очакваното. Преди ден министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че в този случай държавата ще си поиска правителствената помощ от 430 млн. лв. По думите отново на министъра тази съдебна процедура ще отвори възможността частният дял от предприятието да намери новия си инвеститор. Засега кандидати са бизнесмените Лакшми Митал и Константин Жеваго.
Източник: Дарик радио (07.08.2008)
 
Ана Миленкова влиза в "Кремиковци" като временен синдик Ана Миленкова е назначена за временен синдик на „Кремиковци” АД след откриването на процедура за обявяване на дружеството в несъстоятелност днес. Определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2005 г. В съобщението на Министерството на икономиката и енергетиката по случая е изразено удовлетворение от това развитие. Очаква се кредиторите на комбината да се съберат на първо събрание на 26 септември от 10.30 часа. В мотивите на Софийски градски съд са посочени осчетоводени задължения за 1 629 709 000 лева към 31.12.2007 година. Според съда са налице всички белези на прогресивно влошаване на икономическото състояние на комбината, изразяващо се в увеличаване на пасивите с всяка изминала година, намаляване на рентабилността на предприятието и на проектираната производствена мощност. "Всички тези факти свидетелстват за действия на управлението на дружеството-длъжник, които определено не водят до успешно развитие на предприятието”, пише още в съдебното решение. Миленкова може да влезе в длъжност още днес, паралелно с това тече 14-дневен срок, в който съдебното решение може да бъде обжалвано. От МИЕ коментират, че днешното съдебно решение ще даде възможност „Кремиковци” в кратък срок да възстанови своята дейност в пълен обем, да бъде запазено производството и работните места и да бъде генериран достатъчен финансов ресурс, който да бъде насочен за екологични мерки и осъществяване на плана за жизнеспособност с оглед получаване на комплексно разрешително. „Това са необходимите предпоставки за последваща успешна препродажба на предприятието на стратегически инвеститор", сочат от икономическото ведомство.
Източник: Insurance.bg (07.08.2008)
 
Обявиха “Кремиковци” в несъстоятелност Състав на Софийския градски съд постанови днес решение, с което е обявена неплатежоспособността на "Кремиковци" АД, се казва в съобщение от Софийския градски съд (СГС). В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността на "Кремиковци", открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, като не се посочват повече подробности. От КТ "Подкрепа" обявиха, че може да започне поетапно спиране на работата на основните заводи на "Кремиковци", като се започне от доменните пещи и коксохимическия завод, в случай че комбинатът не изпълнява подписания договор за работа на ишлеме с компанията на украинеца Константин Жеваго "Ворскла Стийл". Хазната е най-големият кредитор на комбината, който й дължи 900 млн. лв. На държателите на облигации комбинатът дължи други 325 млн. евро. След обявяване на съдебното решение вчера акциите на дружеството поевтиняха с 10,42% до 2,15 лв.
Източник: Монитор (07.08.2008)
 
Съдът обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност Състав на Софийския градски съд постанови днес решение, с което е обявена неплатежоспособността на "Кремиковци" АД, съобщи БНР. В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Назначен е временен синдик на "Кремиковци" АД. Очаква се ръководството на "Кремиковци" да излезе с коментар по решението на съда, след като се запознае с подробностите около него, съобщиха от комбината. От пресслужбата на украинския кандидат за "Кремиковци" "Ворскла стийл" казаха, че ще излязат утре с позиция във връзка с решението, защото се нуждаят от време, за да се запознаят с него.
Източник: Insurance.bg (07.08.2008)
 
Шефовете: Имаме руда за 3 дни Имаме руда точно за 3 дни, заявиха шефове от "Кремиковци". Според тях колкото и кредитори да дойдат, ако няма свежи пари, е все едно. Процедурата по фалита ще трае най-малко 3 месеца, възможно е да се проточи и до 5, обясниха експерти.
Източник: Стандарт (07.08.2008)
 
“Кремиковци” във фалит от 2006 г. "Кремиковци" в неплатежоспособност от 31 декември 2005 г., обяви Софийски градски съд вчера. Налице са всички белези на прогресивно влошаване на икономическото състояние на комбината. Пасивите се увеличават всяка година, намалява рентабилността на предприятието, а осчетоводените задължения са 1 629 709 000 лева към 31.12.2007 г. Всички тези факти свидетелстват за действия на управлението на дружеството длъжник, които определено не водят до успешно развитие на предприятието, се посочва в съдебното решение. За временен синдик е назначена Ана Миленкова. Тя е предложена от фирма "Руа инвест енд трейдинг", свързана с Константин Жеваго, която първа поиска фалита на завода. Събранието на кредиторите ще е на 26 септември 2008 г. Сред най-големите искове е този на облигационерите от Лондон в размер на 325 млн. евро. Сред кредиторите вероятно ще се нареди и държавата. При приватизацията на "Кремиковци" тя е опростила дългове на комбината от 400 млн. лв. Европейската комисия ги обяви за неправомерна държавна помощ и заводът ще трябва да ги връща, ако не изпълнява плана за жизнеспособност. Заедно с лихвите и дълговете към "Булгаргаз", НЕК и БДЖ вземанията на държавата достигат 900 млн. лв. От Ана Миленкова зависи кое от двете споразумения за работа на ишлеме - на Лакшми Митал или на Константин Жеваго, ще се изпълнява, така че комбинатът да продължи да работи, да се изпълнява оздравителният план и екологичната програма, коментира председателят на Национална федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Доволни сме от решението на Софийски градски съд за несъстоятелността на "Кремиковци" АД, заявиха от министерството на икономиката и енергетиката. Оттам смятат, че съдебното решение ще даде възможност "Кремиковци" в кратък срок да възстанови своята дейност, да бъде запазено производството и работните места. Както и да бъде генериран достатъчен финансов ресурс за екологични мерки и плана за жизнеспособност с оглед получаване на комплексно разрешително. Това са необходимите предпоставки за последваща успешна препродажба на предприятието на стратегически инвеститор. Ще излезем с коментар на решението, след като се запознаем с него, казаха от "Кремиковци". От пресслужбата на украинския кандидат за "Кремиковци" "Ворскла стийл" пък заявиха, че ще излязат в четвъртък с позиция. Неотдавна фирмата на Жеваго сключи договор с "Кремиковци" за доставка на суровини и работа на ишлеме.
Източник: Стандарт (07.08.2008)
 
Съдът обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност След няколко опити на различни дрeбни кредитори през последните години да осъдят "Кремиковци" в сряда Софийският градски съд обяви комбината в неплатежоспособност и откри процедура по несъстоятелност. Управлението на дружеството поема временния синдик Ана Миленкова. Дали "Кремиковци" ще се фалира или ще се оздравява, ще реши събранието на кредиторите на 24 септември. За начална дата на неплатежоспособността е определена 31 декември 2005 г. Според Търговският закон залогът на активи след тази дата може да бъде обявен за нищожен спрямо другите кредитори на комбината. Това означава, че облигационерите на "Кремиковци" могат да загубят предимството си пред останалите. В полза на притежателите на дълговите инструменти са заложени основни активи на комбината. Облигационерите са вторият по големина кредитор на "Кремиковци" с 680 млн. лв. след държавата с 900 млн. лв. Вицепрезидентът на инвестиционната банка "Хулихан и Локий", наета от комитета на облигационерите като консултант по случая заяви, че този банкрут ще е сигнал за бъдещите инвеститори затова дали могат да получат справедливост от българската съдебна система. Последните данни за задлъжнялостта на "Кремиковци" са от неконсолидираният отчет за 2007 г., според който дълговете са достигнали 1.6 млрд. лв. Според адвокат на "Руа инвест енд трейд инк", по чиято молба беше открито производството срещу "Кремиковци", дълговете вече са достигнали 2.2 млрд .лв. при балансова стойност на активите около 2.5 млрд. лв. Компанията е на един от двамата кандидати за металургичния комбинат, украинският милиардер Константин Жеваго. Другият е стоманодобивният гигант "Арселор Митал", контролиран от брата на сегашния собственик на "Кремиковци".
Източник: Дневник (07.08.2008)
 
Облигационерите са готови да съдят държавата "до края на света" Несъстоятелността на "Кремиковци" може да се превърне в дълъг съдебен трилър като тези с "Балканкар", Варненската корабостроителница и "Плама". Причината е ранната дата на неплатежоспособността на комбината и възможността някой да оспори залога на активите му в полза на облигационерите, финансирали заем от 325 млн. евро. Представител от комитета, който разбра от "Дневник" за възможността залогът да се окаже нищожен за останалите кредитори, заяви, че ще съди държавата "до края на света". Причината е, че тя е одобрила залагането на активи от дружеството и след това се е възползвала от набраните средства по заема. Именно правителството одобри емитирането на дълговите книжа със своя дял от 25%, след като поради конфликт на интереси мажоритарният собственик Прамод Митал да няма право да гласува. След индийския бизнесмен държавата получи втората най-голяма част от облигационната емисия в размер на 71 млн. евро под формата на изплатени дългове към НОИ, НЕК, БДЖ и "Булгаргаз". Вицепрезидентът на инвестиционната банка "Хулихан и Локий", наета от комитета на облигационерите като консултант по случая, предупреди за опасенията си от непрозрачна процедура и заяви, че този банкрут ще е сигнал за бъдещите инвеститори за това дали могат да получат справедливост от българската съдебна система. В началото на юли пък Анжело Москов от инвестиционния фонд QVT каза, че комитетът вече е повдигнал въпроса пред високопоставен член на Европейската комисия и казусът се следи с внимание. Английски върховен съд вече постанови, че "Кремиковци" ще трябва да изплати гарантираната от него емисия облигации.
Източник: Дневник (07.08.2008)
 
Стоманодобивните компании ще задържат цените Водещите стоманодобивни компании като SAIL, Tata Steel, JSW и Essar решиха да задържат нивата на цените на стоманата, въпреки че договорените тримесечните цени изтичат днес. Източници от сектора заявиха, че са решили да задържат за сега цените, защото инфлацията е на рекордно за последните 13 години ниво от 11.98% и всяко поскъпване би влошило обстановката. Промишлеността се съгласи на 3-месечно замразяване на цените след орязване на цената с 4 хил. рупии за тон след среща с премиер министъра Манмохан Синг на 7 май. Като резултат днес цените на стоманата са по-ниски с 10-15 хил. рупии на тон спрямо международните цени. Министърът на стоманата Житан Прасада обяви, че правителството редовно провежда разговори със стоманодобивните компании за да се уверява, че не предприемат нищо, което ще се отрази на обществото и да изстреля инфлацията още по-нагоре. (Редиф Нюз Индия)
Източник: Други (07.08.2008)
 
Нигерия търси нови инвеститори за стоманодобивната Ajaokuta Нигерийското правителство търси нови инвеститори за Ajaokuta Steel Company Limited и Nigerian Iron Ore Mining Company, след прекратяването на 10-годишният концесионен договор с Global Infrastructure Nigeria Limited. Алджахи Тунжи Сарафа, министър на развитието на мините и стоманата и Алджахи Ахмед Гасау, заместник министър, пуснаха съобщението по време на първата среща в Лагос за нигерийското желязо и стомана. Г-н Гасау обяви, че ASCL и NIOMCO остават най-важните металургични компании в Нигерия с добри перспективи за печалба и съобщиха на събралите се, че федералното правителство има намерение да търси сериозни инвеститори да поемат компанията по правилният начин. Той добави, че “на разположение за инвестиции в Ajaokuta са четири валцоващи цеха, междинен отдел и строителни цехове с инсталиран капацитет от 560 хил. тона годишно, цех за леки секции с капацитет от 400 хил. тона и цех за стоманени пръти с готов капацитет от 795 хил. тона на година”. (Дейли Чемпиън)
Източник: Други (07.08.2008)
 
“Кремиковци” се разграбва, алармират синдикалисти В "Кремиковци" се разграбват както материални ценности, така и изключително важна финансово-счетоводна документация. Това е записано в писмо на синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" в дружеството до главния прокурор, вътрешния министър и до министъра на правосъдието. Ръководствата на синдикалните организации настояват за незабавно съдействие от институциите, за да се осигури опазването на материалните ценности и документацията на "Кремиковци". На 6 август Софийският градски съд го обяви в неплатежоспособност. Това е първата стъпка към обявяването на най-големия на Балканите завод в несъстоятелност и ликвидация. Към „Кремиковци" проявяват интерес световният концерн „Арселор Митал" и корпорацията на украинския олигарх Константин Жеваго - „Ворскла Стийл".
Източник: Монитор (08.08.2008)
 
Скъпите цени на металите вдигнаха приходите от концесии с 30 на сто Високият ръст на цените на металите, търгувани на Лондонската борса, е основната причина за увеличението на приходите от концесии за добив на подземни богатства с 30 на сто през миналата година. Това сочи доклад на контролните комисии в Министерството на икономиката и енергетиката, съобщи правителствената информационна служба в четвъртък. Положителният резултат е следствие на променената през миналата година формула за изчисление на концесионните възнаграждения за държавата, в която е включена и промяната в борсовите цени на металите в Лондон. Така приходите от концесии през 2007 г. са се увеличили с 4.8 млн. лв. спрямо предходния период до сумата от 25 316 183 лв. Постъпленията от добив на метални полезни изкопаеми са 17 653 632,23 лв., от неметални - 3 071 318,42, от нефт и газ - 2 406 986,05 лв., а от твърди горива - 2 184 246,18 лв. Към края на 2007 г. договорите за добив на подземни богатства към министъра на икономиката и енергетиката са 114. От тях 81 са за метални и неметални полезни изкопаеми, 13 са за нефт и газ, а 20 са за твърди горива. През 2007 г. са предоставени 7 нови концесии, сочи статистиката на икономическото министерство. На днешното си заседание кабинетът даде още три концесии за строителни материали. Фирмата "Водстрой Пловдив" ще добива в следващите 25 години пясъци и чакъли от находище "Стряма 1". В кариерата дружеството ще инвестира близо 139 хил. лв. Очакваният средногодишен добив е 28 500 т суровина, а 30 на сто от концесионнотоф възнаграждение ще отива в община Калояново.. За същия срок се отдава на частно управление и находището за доломити "Студена", участък "Хидрострой 1" на фирмата "Хидрострой", и за мрамори "Белащица" - на "Пътища", Пловдив. Дружествата ще вложат в добива на строителните материали съответно - 1 547 000 лв., и 267 хил. лв. Очакваната средногодишна производителност на доломити е 771 хил. т, а на мрамори - 100 хил. т. Община Родопи ще получава 20 на сто от концесионното възнаграждение за "Белащица", а общините Перник и Радомир - по 10 на сто от сумата, за намиращото се тяхна територия находище "Студена".
Източник: Медия Пул (08.08.2008)
 
Изнасяли тайно документи от “Кремиковци” От “Кремиковци” освен материални ценности се изнася и важна финансово-счетоводна документация, предупреди вчера председателят на синдикалната организация на “Подкрепа” към комбината Людмил Павлов. Профсъюзите вече са уведомили с писма за нередностите главния прокурор Борис Велчев, вътрешния министър Михаил Миков и правосъдния министър Миглена Тачева. Синдикатите поискаха още полиция да охранява комбината, тъй като работещите в завода постоянно се оплаквали от кражби.
Източник: Новинар (08.08.2008)
 
Прецакват кредитори на “Кремиковци” Облигационерите на "Кремиковци" от Лондон няма да имат тежката дума при удовлетворяването на кредиторите на комбината. Твърде вероятно е дори те да изгубят обезпечението на заема от 325 млн. евро с имоти и да не получат обратно парите си. Този казус е свързан с датата 31 декември 2005 г., от която съдът прие, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. А според Търговския закон, след дата на неплатежоспособност залагането на активи на завода може да бъде обявено за нищожно. Облигационният заем от 325 млн. евро е изтеглен по-късно. Преди време Английският върховен съд постанови "Кремиковци" да изплати гарантираната емисия. Но процедурата по несъстоятелност на "Кремиковци" се води по българското законодателство и решението на английския съд може да не бъде взето под внимание. Възможно е проблемът да бъде решен на 26 септември, за когато е насрочено първото събрание на кредиторите на "Кремиковци". Но тогава най-големият кредитор може да се окаже държавата. При приватизацията на комбината бяха опростени дългове към държавата за 400 млн. лв. Сега комбинатът може да се наложи да връща тези пари, защото са неправомерна държавна помощ. С лихвите и дълговете към "Булгаргаз", НЕК и БДЖ вземанията на държавата стават 900 млн. лв. Правят се опити от комбината да се изнасят документи и се изпращат в Дубай за одит, алармираха синдикалисти. Според тях това ставало по заповед на двамата изпълнителни директори, които вече са лишени от правото да управляват "Кремиковци". Още преди да излезе решението на съда обаче лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" са взели мерки евентуалното укриване на документите да спре, заяви пред "Стандарт" председателят на федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Според него опитът за укриване на документи е свързан с факта, че с решението на съда се изисква Управителният съвет да даде до 2 седмици всички платежни документи на стойност над 1200 лв., считано от 30 юни 2005 г. Сред тях са и документите за продажби от "Кремиковци", в които вероятно могат да бъдат намерени много нередности.
Източник: Стандарт (08.08.2008)
 
Baosteel с поръчка за стомана за ядрена централа Baosteel Group е информирана за намерение да бъде отправена поръчка за стомана за ядрена централа от Zhejiang Wanjiashan Nuclear Program, които ще използват стоманата за ядрени реактори, контролна зала и хранилище за гориво за проекта си. За сега Baosteel ще доставя стомана за четири огромни ядрени проекта с висококачествена стомана тази година, Liaoning Hongyanhe, Fujian Ningde, втората фаза на Guangdong Lingao и Zhejiang Wanjiashan. Baosteel Group обяви, че това означава, че компанията е постигнала масово производство и крупно предлагане на ядрена стомана, единствената в Китай. Отделът за специалната стомана на Baosteel работи съвместно с някои водещи местни ядрени инжинерни и проектантски компании, от строежа на АЕЦ Киншан насам, когато разработи неръждаемата стомана използвана в ядрените централи и я пусна на вътрешния пазар. (Чайна Секюритиз Джърнал)
Източник: Други (08.08.2008)
 
Frontera Copper очаква по-високо производство през второто полугодие Американският производител на медни полунамотки очаква производството през второто полугодие да е по-високо отколкото през първото, но не даде подробности заради несигурността с доставките на сярната киселина. Мината Пиедрас Вердес на Frontera в Сонора, Мексико, получава сярната си киселина от мината Кананеа на Grupo Mexico, която е раздирана от стачки от близо година. “Благодарение на новата ни оперативна стратегия, очакваме производството да бъде по-високо през второто полугодие на 2008 г. като постепенно се увеличава до пълен добив през третото тримесечие на 2009 г.”, каза по време на конферентен разговор президентът и главен изпълнителен директор на компанията Алън Едуардс. Обаче Едуардс отказа да даде по-подробни очаквания за производствените нива и оперативните разходи заради несигурността обвила доставките на киселината. Сегашните доставки от Grupo са едва две трети от необходимото на компанията. “Наскоро официални лица от Grupo Mexico и от Southern Copper Corp. заявиха, че не виждат краткосрочно решение относно стачките в Кананеа, които започнаха рано рпез август миналата година”, отбеляза Едуардс. (Плац)
Източник: Други (08.08.2008)
 
И "Стемкор" съди "Кремиковци" Британската металургична компания "Стемкор" е завела иск срещу "Кремиковци" в английски съд. Новината съобщи за "Дневник" финансист от лондонското сити, инвестиращ в облигациите на комбината. Корпоративният секретар на металургичното дружество Божко Бонев коментира, че още не са запознати с предмета на иска и че най-вероятно той е заведен в арбитражен съд с цел да се установи точният размер на старите кремиковски задължения към британците. Те са по договори от 2006 и 2007 г. и са на стойност между 40 млн. и 68 млн. щатски долара. Двете страни спорят за конкретния им размер, като според "Кремиковци" те са около по-ниската сума, а според "Стемкор" са в горната граница. На 30 април, точно преди за първи път да влязат временни синдици в комбината, бе направен опит от негови мениджъри да се подпише договор, по силата на който в полза на "Стемкор" да се установи особен залог на активи - машини и оборудване в размер на признатите от комбината задължения - 40 млн. долара. Този договор не бе подписан, защото бившият изпълнителен директор Александър Томов не е можело да бъде намерен, а новото ръководство още не бе вписано в търговския регистър. Отделно от това правителството също е възразило чрез своя представител в "Кремиковци" Велин Филипов, тъй като по този начин чуждестранното дружество получавало статут на привилегирован кредитор. Подписването на подобен договор пропадна и с друга компания "Стейт трейдинго корпорейшън ъф Индия", като дълговете, за които е щял да се учреди залог, са били на стойност 189 млн. долара. "Все още "Стемкор" доставя суровини за "Кремиковци", с които ние успяваме да произвеждаме сляби и да поддържаме производствените мощности включени", заяви Божко Бонев, като отрече комбинатът да трупа нови дългове към английската компания. Вчера определеният от Софийския градски съд временен синдик Ана Миленкова каза, че не знае за иска на "Стемкор". Тя съобщи, че до сряда ще встъпи в длъжност в металургичното дружество и най-вероятно ще направи конкурс между кандидатстващите компании "Ворскла стийл" на Константин Жеваго и "Арселор дистрибюшън", дъщерна на "Арселор Митал". "Не съм запозната с настоящите оферти и затова не мога да ги коментирам, ще търсим най-добрата за комбината", обясни тя.
Източник: Дневник (11.08.2008)
 
Металургията с 19,3% спад на приходите Металургичните компании на БФБ-София отчитат 19,3% спад на приходите до 230,4 млн. лв. за полугодието на 2008 г., спрямо 285,5 млн. лв. за съпоставимия период на 2007 г.. Секторът е представен на БФБ-София от ОЦК, Алкомет, Чугунолеене и Метизи. С най-голям спад на прихдоите е ОЦК (32,2%), като единствено Чугунолеене отчита ръст (40%). Данните са от изследване на база резултатите на 55 от 100-те най-ликвидни публични компании, формиращи над 50% от приходите си в неконсолидираните отчети. Финансовите данни за компаниите са въведени в раздел "Компании" на Investor.bg.
Източник: Монитор (11.08.2008)
 
Радиоактивен отпадък в "Стомана" в Перник Автоматичната система за входящ радиационен контрол на "Стомана Индъстри" в Перник е засякла радиоактивен източник в пристигнал за разтоварване вагон със скрап. На специална площадка в завода вагонът е бил обезопасен, открит бил източникът - тръба с наличие на кобалт. Радиационният фон минимално е превишавал допустимите стойности и не е представлявал опасност за гражданите на Перник. На обезопасяването присъствали хора от Агенцията за ядрено регулиране, министерството на извънредните ситуации и на областната управа в Перник. Според ръководството на "Стомана" във вагоните със скрап често се откриват предмети с радиоактивно лъчение, но то е минимално и няма опасност за населението. След обезопасяването на източника той се транспортира за съхранение в СП "ПХРАО- Нови хан".
Източник: Сега (11.08.2008)
 
Daiichi Sankyo на път да купи Ranbaxy за 4.6 млрд. щ. д. На 16 август японската Daiichi Sankyo Co. ще отправи оферта към индийската фармацевтична компания Ranbaxy Laboratories Ltd. Daiichi Sankyo планира да купи цели 92 519 126 акции за около 68 млрд. рупии. През юни компанията се съгласи да придобие над 50.1% от Ranbaxy за 737 рупии за акция. Ranbaxy произвежда и продава лекарства в 56 страни, включително развиващите се пазари на Индия, Китай и Източна Европа. За Daiichi това ще е поредната сделка за поглъщане, след като през май закупи немската компания за биотехнологии U3 Pharma AG за сумата от 150 млн. евро.
Източник: Други (12.08.2008)
 
AIG отчете 5 млрд. щ. д. загуба American International Group Inc. отчете загуба в размер на 5 млрд. щ. д. за второто тримесечие на 2008 г. За периода април-юни компания загуби 5.36 млрд. щ. д. или 2.06 щ. д. на акция. През същия период на 2007 г. AIG е имала печалба от 4.28 млрд. щ. д. или 1.64 щ. д. на акция. Основният застрахователен сегмент на AIG отчете 54.3% спад на оперативните приходи до 1.39 млрд. щ. д. Оперативните приходи от животозастраховането и пенсионните услуги е 2.61 млрд, което е спад от 10%. През май AIG реши да увеличи капитала си, за да подобри финансовото си състояние. От компанията заявиха, че са увеличили капитала с почти 20 млрд. щ. д. чрез продажбата на обикновени акции за 7.47 млрд. щ. д., капиталови акции за 5.88 млрд. щ. д. и ценни книжа с фиксиран доход за 6.91 млрд. щ. д.
Източник: Други (12.08.2008)
 
Индонезийската Krakatau Steel ще продаде до 40% от акциите си чрез публично предлагане Индонезийският държавен производител на стомана Krakatau Steel възнамерява да намали дела си с 20-40% чрез първично публично предлагане, планирано за края на ноември, заяви висш служител. “Имаме одобрението на правителството, но все още чакаме решението на парламента”, каза президентът на компанията. Южнокорейската Pohang Steel, ArcelorMittal, BlueScope International и Tata Steel проявяват интерес към тази стъпка, заяви по-рано началникът на Индонезийската организация за координиране на инвестициите, Мухамад Лутхфи. Според него са необходими инвестиции в размер на 4 млрд. щ. д., за да се удвои сегашния производствен капацитет на Krakatau Steel от 2.5 млн. тона годишно, които покриват около 30% от търсенето на стомана в Индонезия.
Източник: Други (12.08.2008)
 
След Posco и Jindal Stainless намали цените си Jindal Stainless Ltd., най-големият индийски производител на неръждаема стомана, намали цените с повече от 5%. Това е третото намаление за тази година, което компанията прави, след като южнокорейската Posco понижи рязко своите цени. Цената за тон спадна с 200 щ.д., достигайки около 3 600 щ.д., заяви Арвин Паракх – директор на компанията. Цените на никела се понижиха рязко с 32% тази година след като предлагането на основната суровина за производството на неръждаема стомана изпревари търсенето. Спадащите разходи позволиха на Posco, най-големият производител на сплавта в Азия, да намали цените си днес с около 10%. Акциите на Jindal Stainless се понижиха с 1.7% и се търгуваха за 134.6 рупии в Мумбай. (Bloomberg)
Източник: Други (13.08.2008)
 
Societe Le Nickel занижи планираната си производителност на никел Societe Le Nickel , дъщерно дружество на Eramet, занижи краткосрочните и средносрочните си производствени планове. Силните дъждове в началото на годината и обновяването на пещите във фабриката Doniambo станаха причина за понижаването на прогнозираното количество продукция до 54 000 тона за 2008 г. За сравнение това количество през 2007 е било 59 800 тона, а през 2006 – 62 383 тона. Пиер Ала, управител на Societe Le Nickel, заяви, че за 2010 г. планираното количество произведен никел е намалено от 75 000 на 72 000 тона. Той добави, че достигането през следващите години на тези количества ще бъде трудно. Освен това е възможно скоро след 2012 г. производителността да започне отново да спада, добави още Пиер Ала. Eramet притежава 56% от SLN, 34% се държат от STCPI и останалите 10% от японската Nisshin. (SteelGuru)
Източник: Други (13.08.2008)
 
Жеваго раздаде 3,5 млн. лв. за заплати в “Кремиковци” Украинският милиардер Константин Жеваго е изплатил сумата 3,5 млн. лв. за заплати на работещите в комбината "Кремиковци". Други 795 000 лв. Жеваго е дал, за да бъдат покрити дълговете за храна. Това се казва в изявление на Виктор Деменюк - изп. директор на компанията "Ворскла Стийл България", част от групата "Финанси и Кредит" на украинския бизнесмен и депутат в украинската Рада. Извършените плащания са направени от компанията "Ворскла Стийл България" в съответствие с подписания с "Кремиковци" на 11 юли 2008 г. договор за производство на ишлеме. Договорът е част от програмата за реанимация на металургичния комбинат, която вече е публикувана от компанията, и ще позволи да се запази работоспособността на «Кремиковци», макар и признат в несъстоятелност от съда до момента на въвеждане на антикризисните процедури, обясниха от "Ворксла Стийл България". Състав на Софийския градски съд обяви на 7 август металургичния комбинат за неплатежоспособен. Открито е и производство по несъстоятелност на дружеството със задна дата - от 31 декември 2005 г. Съдът назначи и временен синдик. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пък обяви, че държавата ще си поиска правителствената помощ от 430 млн. лв. По думите на министъра тази съдебна процедура ще отвори възможността частният дял от предприятието да намери новия си инвеститор. Засега кандидати са бизнесмените Лакшми Митал и Константин Жеваго. В края на миналия месец стана ясно, че несъстоятелността на комбината е поискана от компанията на Константин Жеваго "Руа-Инвестмънт Трейдинг" и още няколко дружества. Тогава от "Руа-Инвестмънт" обясниха, че "Кремиковци" дължи 1,6 млрд. лева на няколко фирми. Междувременно се разбра, че облигационерите на "Кремиковци" от Лондон няма да имат тежката дума при удовлетворяването на кредиторите на комбината. Възможно е те дори да изгубят обезпечението на заема от 325 млн. евро с имоти и да не получат обратно парите си. Този казус е свързан с датата 31 декември 2005 г., от която съдът прие, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. А според Търговския закон, след датата на неплатежоспособност залагането на активи на завода може да бъде обявено за нищожно. Облигационният заем от 325 млн. евро е изтеглен по-късно. Преди време Английският върховен съд постанови "Кремиковци" да изплати гарантираната емисия. Но процедурата по несъстоятелност на "Кремиковци" се води по българското законодателство и решението на английския съд може да не бъде взето под внимание. Възможно е проблемът да бъде решен на 26 септември, за когато е насрочено първото събрание на кредиторите на "Кремиковци", коментираха запознати със ситуацията.
Източник: Монитор (14.08.2008)
 
Бивш шеф на „Кремиковци” поиска пак да управлява комбината Бившият шеф на „Кремиковци” Валентин Захариев, който продаде комбината на индиеца Прамод Митал, ще се състезава при избора на фирма-оператор, която временно ще стопанисва предприятието, научи „Новинар”. Компанията ще има право да управлява суровините и да разпределя печалбата от готовата продукция между кредиторите за заплати на работниците и за инвестиции в екологичната програма на завода. Дружеството трябва да изготви и оздравителния план на дружеството. С коя от фирмите си Валентин Захариев ще се яви на конкурса за избор на оператор на „Кремиковци” все още не е ясно. През 1999 г. Валентин Захариев купи 71 процента от акциите на комбината срещу символичния 1 долар. Шест години по-късно той продаде предприятието на индиеца Прамод Митал, като по неофициални данни сумата е 300 млн. долара. Изборът на фирма-оператор ще стане в края на другия месец, като се очаква в надпреварата да се включат индийската „Арселор Митал” и „Ворскла стийл”, собственост на украинеца Константин Жеваго. Компанията ще бъде избрана на събрание на кредиторите на „Кремиковци”, като най-големият от тях е държавата – с около 900 млн. лв.
Източник: Новинар (14.08.2008)
 
Кремиковските облигации се сринаха рекордно Облигациите, гарантирани с активи на "Кремиковци", се сринаха до нови рекордно ниски стойности и вече се търгуват под 30% от номинала, издадоха финансисти за "Дневник". Причината е неспособността на емитента "България стийл файнанс" и гаранта "Кремиковци" да обслужват емисията, което направи предсрочно изискуема цялата главница от 325 млн. евро ведно с дължимите лихви. Реално търговските системи не отчитат търговия, защото всичко става при директно договаряне между страните, без да се пускат оферти "купува" и "продава" в платформите за търговия (офскрийн сделки). Въпреки това обаче на ден обемът от прехвърлените дългови книжа варира между 1 млн. и 2 млн. евро, а в сряда сделки са сключени при цена 26% от номинала. "Никой не иска да свали картите на масата и затова търгуваме книжата офскрийн. В момента има играчи с големи дълги и къси позиции, които изчакват развитие по казуса", заяви инвеститор от чуждестранна финансова институция. Вестник "Дневник" се сдоби със съдебното решение на английския съд, по силата на което комбинатът се задължава да изплати облигационната емисия и дължимата лихва. От документа става ясно, че пропускът да се плати лихвеният купон по емисията от началото на май е необорим аргумент за обявяването на емисията за нарушена и точно поради това целият заем става предсрочно изискуем. Същевременно обаче става ясно, че в съдебното решение за обявяване на комбината за неплатежоспособен не е взета предвид предсрочната изискуемост на заема. Причината е, че пред Софийския градски съд не са представени доказателства, годни да я удостоверят. В становището на съда са казва, че представените неподписани преводи не могат да се потвърдят, а дори да се приеме верността им, "българският съд и в частност настоящият съдебен състав не е компетентен да преценява наличието на предсрочна изискуемост, респективно привличането на имуществена отговорност на "Кремиковци" в качеството му на поръчител". Самото писмо от попечителя на облигационната емисия "Лоу дибенчър тръст корпорейшън" също не е прието за "годно доказателство". Поръчаната от съда счетоводна експертиза пък е установила чрез пресмятането на редица показатели за капиталова адекватност, че дружеството е било неплатежоспособно да обслужва задълженията си към края на 2005 г. Отделно експертите са подчертали и факта, че дружеството не използва ефективно своите средства. Заради факта, че неплатежоспособността е констатирана още преди да се емитира облигационният заем и възможността по тази причина залогът на активи като обезпечение да се обяви за нищожен, притежатели на дълговите книжа обявиха, че е възможно да потърсят правата си в съда, ако интересът им не бъде защитен при процедурата по несъстоятелност. При този вариант те остават със 100% от капитала на "Финметалс холдинг". Дружеството е формален мажоритарен собственик на комбината и също е заложено като обезпечение по облигационния заем. Като резервен вариант за облигационерите дори планират сами да оздравят компанията, като поемат мениджмънта и наемат международна консултантска компания да движи мениджмънта, докато се намери стратегически инвеститор, който да придобие "Кремиковци".
Източник: Дневник (14.08.2008)
 
Жеваго нахрани “Кремиковци” Константин Жеваго пак нахрани "Кремиковци". Заплатите на работниците за юни са осигурени от украинския милиардер. Парите не са собствени средства на комбината, както бе съобщено ден по-рано. Това се казва в съобщение на "Ворскла Стийл България", изпратено до медиите вчера. Юнските възнаграждения на работещите започнаха да се изплащат от вторник. Хората на украинеца са превели 3,5 млн. лв. (2,8 млн. долара) за заплати плюс още 795 хил. лв. (635 хил. долара), необходими за покриване на задълженията за храна, съобщи изп. директор на "Ворскла" Виктор Деменюк. Дружеството е част от Група "Финанси и кредит" на украинския бизнесмен Константин Жеваго. Плащанията са в съответствие с подписания на 11 юли договор за ишлеме с "Кремиковци", обясняват от "Ворскла". Контрактът е част от програмата за съживяване на металургичния комбинат и ще позволи да се запази жизнеспособността на "Кремиковци", макар и признат в несъстоятелност от съда, до момента на въвеждане на антикризисните процедури, информира ръководството на "Ворскла". Засега комбинатът не работи, тъй като подаването на природен газ е ограничено до минимума и не е достатъчно за производство. На 27 септември се очаква първото събрание на кредиторите на комбината по обявената процедура за неплатежоспособност. Тогава те трябва да заявят претенциите си към комбината, които да бъдат признати от съда. Като най-голям кредитор се очертава държавата с 400 млн. лв. помощ, която Брюксел може да обяви за държавна и подлежи на връщане, ако не се изпълнява планът за жизнеспособност.
Източник: Стандарт (14.08.2008)
 
Олимпиадата ограничи добива на желязо и въглища в Китай през юли Добивът на желязна руда в Китай спадна с 22 процента достигайки 63.74 млн. тона за юли. Месец преди това с почти 8 процента се понижи добивът на въглища, в следствие на стриктния контрол върху експлозивите с наближаването на олимпийските игри. Добивът на въглища за юли на Китай намаля до 220.29 млн. тона, според данни на Националната служба за статистика. Макар че Китай се намира в най-лошата си енергийна криза от 2004, добивът на въглища през юни беше ограничен заради взетите предпазни мерки преди олимпиадата. Производството и разпространението на взривни вещества бяха стриктно следени, което фактически не позволи мините да увеличат добива.
Източник: Други (14.08.2008)
 
Три компании ще строят завод за производство на стомана във Виетнам Най-големият виетнамски производител на стомана Vietnam Steel Corporation, Vietnam Cement Industries Corporation и TATA Steel подписаха споразумение за построяването на комплекс за производство на стомана във Виетнам. Най-голям дял ще притежава TATA Steel – 65%, Vietnam Steel Corporation ще има 35%, а Vietnam Cement Industries Corporation – 5%. Президентите на трите компании подписаха съвместното споразумение в централата на Vietnam Steel Corporation в Ханой. Меморандумът за съвместна работа беше подписан на 29 май 2007 г. Комплексът с годишен производствен капацитет от 4.5 млн. тона ще бъде изграден в икономическа зона Вунг Анг в провинция Ха Тин във Виетман. Заводът ще бъде построен на три отделни фази, като цялата инвестиция е в размер на 5 млрд. щ.д. (SteelGuru)
Източник: Други (14.08.2008)
 
Димитров: Няма интерес от закриването на "Кремиковци" "Няма интерес от закриването на Кремиковци, но ако до края на октомври не бъдат удовлетворени екологичните изисквания, комбинатът не може да продължи да работи". Това заяви във Варна министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. По негови думи тече процедура по несъстоятелност и в края на септември ще бъдат определени постоянният оператор и собственикът на предприятието. На 6 август „Кремиковци” съдът обяви в неплатежоспособност към 31 декември 2005 година. За синдик на „Кремиковци” е назначена Ана Миленкова, която бе предложена едновременно от фирмите кредитори „Руа инвестмънт трейдинг“ и „Пещоремонт”.На 26 септември ще се проведе общо събрание на кредиторите на комбината.
Източник: Дарик радио (15.08.2008)
 
Кремиковци с постоянни синдици от октомври В края на септември кредиторите на дружеството "Кремиковци" ще изберат постоянни синдици на комбината, съобщи днес във Варна министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Събранието на кредиторите щяло да е около 26 септември. Няма интереси комбинатът да фалира като изключим някои имотни мераци в София, каза Димитров. Той уточни, че ако до края на октомври не бъдат изпълнени основните екологични изисквания към комбината, няма да има как дружеството да продължи да работи. Енергийните дружества трябва да изработят ефективен механизъм за предупреждение на клиентите си, преди да им спрат тока, коментира министърът. По думите му, няма нищо страшно, ако бъде въведено тримесечното отчитане на потреблението на електроенергия. Димитров смята, че така дружествата няма да могат да вземат пари авансово, а клиентите им ще плащат само реално потребената от тях енергия. Аз не виждам как електроразпределителните дружества ще лансират клиентите си за три или шест месеца. В техен интерес е да събират парите всеки месец каза министърът. Той припомни евродирективата и нормата, заложена в закона за енергийна ефективност, че се плаща само за реално потребена енергия. Министърът не е получил извинение за това, че му дръпнаха шалтера миналия месец заради неплатена сметка. Проблемът не е Петър Димитров, министърът се оправя, въпросът е как се оправят другите хора, каза той. Димитров смята че цената на хлябът може да падне, ако търговците на дребно прежалят своите интереси и следват цената на пшеницата. При олиото проблемът бил друг-слънчогледът бил един от основните източници на биогориво. Слава богу, че цената на петрола тръгна надолу и останалите цени трябва да я последват, каза министърът.
Източник: Стандарт (15.08.2008)
 
Sinosteel строи завод за преработка на скрап След успешното придобиване на австралийската Midwest Company, китайската Sinosteel ще продължи да търси и добива допълнителни природни ресурси. Освен това компанията планира да построи завод за преработка на стоманен скрап. Първата част от проекта ще струва 500 млн. ренминби и ще осигури на завода производствен капацитет от 1 млн. тона. Инвестицията ще включва и закупуването на технологии и оборудване от САЩ. Sinosteel поддържа връзка с местната управа в Шенянг и има договорка да построи завода именно там.
Източник: Други (15.08.2008)
 
Harmony Gold отчете загуба поради обезценка Harmony Gold Mining Co., най-голямата добивна компания за металоносна руда в Африка, отчете загуба за четвъртото финансово тримесечие в следствие на 316 млн. ранда обезценяване на стойността на мините. Компанията е загубила 71 млн. ранда или 18 цента на акция за трите месеца до юни. За сравнение през първото тримесечие е отчетена печалба в размер на 345 млн. ранда или 86 цента на акция. Изпълнителният директор Греъм Бригс, който встъпи в длъжност на 1 януари, е съкратил персонала и е спрял високоразходните дейности в южна Африка. Инфлацията през юни достигна своя връх за последните 10 години поради непрекъснато увеличаващите се заплати и цени на горивата. Harmony записа еднократно обезпечение в размер на 50 млн. ранда, за да покрие разходите по съкращението на персонала. (Bloomberg)
Източник: Други (15.08.2008)
 
Хората на Жеваго се стягат за оператори на "Кремиковци" Компанията на украинския бизнесмен Константин Жеваго "Ворскла стийл" се подготвя за включване в оперативния мениджмънт на "Кремиковци". Това съобщи Виктор Демянюк, представител на олигарха в България, допълвайки, че още в понеделник ще започнат незабавни мерки за стабилизирането на дружеството. "Още в понеделник ще се срещнем с ръководствата на "Булгаргаз", НЕК и БДЖ, за да уговорим начини за разплащане. Незабавно ще наемем и консултанти за изпълнение на екологичната програма", обясни той. Както е известно, на 10 юли представляваното от него дружество подписа договор за производство на ишлеме с металургичния комбинат в условията на протести от страна на кремиковските работници. Впоследствие част от мениджмънта се обяви против това споразумение, защото е било подписано под натиск, и дори сезира прокуратурата, обявявайки договора за нищожен. Въпреки това украинската компания продължи да доставя суровини в "Кремиковци", а мениджмънтът на компанията отлагаше да признае договора, предлагайки нови анекси за подписване на украинците. В петък Демянюк заяви, че през първите 60 дни комбинатът ще произвежда между 60 и 70 хил. тона стомана месечно. Успоредно с това ще започне ремонт на конверторите и след неговото приключване производството трябва да достигне между 95 и 105 хиляди тона стомана. Междувременно за целите на оперативния мениджмънт пък е бил сформиран работен съвет от 8 души. В него влизат четирима представители на "Кремиковци" - настоящият изпълнителен оперативен директор и член на управителния съвет Пламен Стоянов, заместник оперативните директори Христо Комитов и Божидар Николов и Петко Георгиев, който също изпълнява ръководни функции в комбината. От страна на "Ворскла" в комитета ще участват Виктор Демянюк, бившият изпълнителен директор на комбината от 90-те години Лилян Вачков, Валери Колчев, който е финансов експерт, и адвокатът на "Руа инвест енд трейд инк" в делото по несъстоятелността Николай Стойнов. Временният синдик в дружеството Ана Миленкова обаче каза, че не е утвърждавала за изпълнение договора за ишлеме с "Ворскла стийл" или почти аналогичния контракт, който "Кремиковци" подписа на 3 юли с "Арселор Митал". "Има два договора и би следвало и двата да се изпълняват", заяви тя пред "Дневник".
Източник: Дневник (18.08.2008)
 
Производството на бяла ламарина в Русия спадна Производството на бяла ламарина в Русия спадна с 6% до 119 000 тона през първата половина на годината, въпреки силното покачване на търсенето. Magnitogorsk Iron & Steelworks (MMK) е единственият производител на бяла ламарина в Русия, но заводите му се нуждаят от модернизация и не могат да покрият изисквания за качество на световните производители на консерви, които започват бизнес в страната. Освен това бързо разширяващият се пазар на напитки в метални кутийки се нуждае 100% от алуминий. MMK прави значителни инвестиции за производството на други продукти от стомана, но няма никакви планове за модернизация на завода си за ламарина преди 2012 г. Предвижда се търсенето на бяла ламарина в Русия да се увеличава с 12% годишно до 2012 г. (ITRI)
Източник: Други (18.08.2008)
 
Печалбата на BHP се покачи с 30% BHP Billiton Ltd., най-голямата мина компания в света, отчете 30 процента печалба, след като повиши добива на суров петрол и метали, за да се възползва от покачващите се цени заради търсенето в Китай. Нетния доход е 9.4 млрд. щ.д. за първите шест месеца на годината. За сравнение, през същия период на миналата година, печалбата е била 7.25 млрд. щ.д. Печалбата на годишна база се покачва с 15 процента, достигайки 15.4 млрд. щ.д. BHP увеличи годишния си дивидент с 49 процента до 70 цента на акция. След като постигна рекордна годишна производителност за седем продукта, BHP обеща да похарчи поне 90 млрд. щ.д. за увеличаване на производството. Цените на желязната руда, въглищата, медта и алуминия достигнаха рекорди през първата половина на годината. BHP отчете за пореден път рекордни количества добита желязна руда заедно с алуминия, медта и магнезия.
Източник: Други (18.08.2008)
 
Мини за цветни метали може да спрат работа заради кризата Част от мините за добив на олово и цинк може да бъдат временно закрити, ако цените на двата метала продължат да падат. Това съобщи Петър Петров, изпълнителен секретар на минно-геоложката камара на честването на деня на миньора в понеделник. "В случай че цената на оловото падне под 1300 долара, а цинкът под 1500 долара за тон и тенденцията се запази, със сигурност всички рудници на "Горубсо" ще спрат", обясни Петров. Причина за това е непрекъснатото нарастване на производствените разходи, които при ниски цени на металите няма да може да бъдат компенсирани. Мините, които добиват олово и цинк в страната, са "Горубсо - Златоград", "Горубсо - Кърджали", "Горубсо - Лъки" и "Рудметал", като последната работи на загуба през последната година, обясни Петров. "Закриването на мините ще е много крайна мярка, нормално би било губещите рудници да бъдат обявени за продажба", каза за "Дневник" Валентин Захариев, мажоритарен собственик на "Интертръст", който държи над 98% от "Оловно-цинков комплекс". Според Захариев по-правилно би било да бъдат направени инвестиции за оптимизиране на разходите, за да може предприятието да е конкурентоспособно. Собственикът на "Интертръст" обясни още, че закриването на рудниците по никакъв начин няма да се отрази върху производствената дейност на ОЦК, защото към момента около 80% от суровините са вносни. В същото време и в пловдивското предприятие КЦМ са си поставили за цел да увеличат дела на производството на олово и цинк от вторични суровини, съобщиха от компанията. От минния бранш признаха, че моментът за инвестиции в подземните рудници е пропуснат, тъй като цените на цветните метали са започнали да спадат. Според Петър Петров две са основните причини за това - стресът на инвеститорите от спадащите цени и забавянето на Министерството на икономиката и енергетиката при предоставяне на концесии за добив. "Страната е твърде бедна на полезни изкопаеми и затова те трябва да се използват по-разумно", коментира ситуацията Валентин Иванов, зам.-министър на икономиката и енергетиката. Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, определи като игри предоставянето на концесии от министерствата. Според него една от сериозните причини за забавянето на сектора са административните пречки. От минно-геоложката камара заявиха, че ще продължат да се борят за нов закон за подземните богатства, тъй като приетият преди по-малко от месец не е удовлетворителен за бранша. "Изненадани сме, че много от нашите добре мотивирани искания за промени не бяха взети под внимание от народните представители", каза Лъчезар Цоцорков, председател на камарата. Браншовиците очакваха с новия закон да бъде разрешен проблемът със собствениците на земи при отчуждаването на терени за минни разработки, както и да бъде създаден единен орган за предоставяне на концесии. И двете предложения отпаднаха преди гласуването на закона.
Източник: Дневник (19.08.2008)
 
Минната индустрия със стабилен ръст на добив и износ Стабилен ръст на производство и износ на минната индустрия през 2007 г., отчете в понеделник Българската минно-геоложка камара, отбелязвайки професионалния си празник. Браншът е реализирал продукция за над 2.263 млрд. лв., като при добива на въглища ръстът е с 2.492 млн. т., при производството на оловен концентрат - с 2 527 т, на цинков концентрат - с 2 657 т, на огнеупорни глини - с 47 295 т и на каолинови глини - с 270 271 т. Износът на продукти от минната индустрия е нараснал с над191.632 млн. долара. От минната камара обясняват ръста на продажбите на българските въглища със спирането на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй” Добивът на метали е дал повече от 50 на сто от произведената минна продукция заради високите цени на металите на Лондонската борса, посочват от камарата. Високите цени стимулираха инвестициите в бранша, насочвайки ги към модернизация на оборудването и въвеждане на нови технологии.
Източник: Медия Пул (19.08.2008)
 
Пускат газа на “Кремиковци” "Кремиковци" ще има газ за производство до 2-3 дни. Това прогнозира Виктор Демянюк, представител на "Ворскла Стийл България" - компанията на украинския милиардер Константин Жеваго, която има подписан договор за ишлеме с комбината. В момента подаваното количество стига само за слябите, но до няколко дни се очаква да стартира и производството на рулони, коментира той. Така ще може да се правят до 3 хил. тона на ден, прогнозира Демянюк. Хората на Жеваго очакват да започнат преговори с "Булгаргаз", НЕК и БДЖ за възстановяване на доставките и погасяване на текущите задължения на комбината. В началото на юли "Булгаргаз" ограничи подаването до 20 хил. куб. метра заради спряно обслужване на текущите задължения. Холдингът заплаши дори да спре кранчето, но не го направи след настояване на енергийния министър. Заради липсата на пари и обявения фалит комбинатът не погасява задължения. Вчера "Ворскла" е внесла и в екоминистерството своя план за екологични дейности в "Кремиковци". Ще вложим за 6 месеца пари, за да наваксаме година и половина, коментира Демянюк. Хората на Жеваго се надяват на база на документа МОСВ да издаде т. нар. комплексно разрешително. То трябва да бъде получено до края на октомври, иначе комбинатът вероятно ще спре работа. В края на септември се очаква да бъде първото събрание на кредиторите на "Кремиковци" след обявяването на фалита, на което да се приеме и оздравителна програма.
Източник: Стандарт (19.08.2008)
 
Облигационери обжалват датата на неплатежоспособност на "Кремиковци" Комитетът на облигационерите, които притежават 51% от кремиковските дългови книжа, е обжалвал решението на Софийския градски съд от началото на месеца, с което комбинатът бе обявен за неплатежоспособен. Това съобщи агенцията за връзки с обществеността на комитета, уточнявайки, че английският върховен съд потвърди на 21 юли правото им да си получат парите. С решението си българският съд обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност и даде старт на процедурата по несъстоятелност. Датата, от която неплатежоспособността започва, обаче е 31 декември 2005 г., или 5 месеца преди облигациите да бъдат емитирани и ключовите активи на дружеството да се впишат като залог по тях. Така съгласно българското законодателство облигационерите може да загубят обезпечението си в лицето на доменните пещи, линията за непрекъснато леене и коксохимическото производство. От комитета заявяват, че решението на Софийския градски съд е в явен ущърб на интересите им с цел да облагодетелства кръгове, желаещи да придобият активите на компанията при несправедливо ниски цени. В съобщението то се окачествява и като заобикаляне на решението на английския съд, което обаче се вижда от международната инвестиционна общност. Редуан Мероуани, управляващ партньор на "Марс капитал мениджмънт" (институция, членуваща в комитета), заявява, че решението дори е било взето под натиск. Джеръми Бланк от "Йорк капитал мениджмънт" (друга инвестиционна компания, членуваща в комитета) пък заявява, че с това си решение съдът признава, че правителството е подкрепило емитирането на облигации от компания, в която притежава 25% и която е в неплатежоспособност. Той съобщи и че комитетът на облигационерите ще си търси правата от всички замесени страни, в случай че съдебното решение не се промени при обжалването. Изявлението на комитета потвърждава съмненията им за непрозрачна съдебна процедура, които бяха споделени още в края на юли. Те допълват и че казусът се следи с интерес от международните инвеститори и това е "златна възможност" за българското правителството, Европейския съюз и всички, желаещи да видят, че България се развива, да осигурят осигурят честна правна процедура.
Източник: Дневник (20.08.2008)
 
Облигационерите обжалват съдебното решение за „Кремиковци” Кредиторите на „Кремиковци” по облигационния заем от 325 млн. евро, който предприятието получи преди две години, обжалват решението на Софийски градски съд, с което предприятието беше обявено в неплатежоспособност. Инвеститорите предупреждават, че такова решение може да доведе до спад на чуждестранните вложения в България. Държателите на облигации на „Кремиковци”, издадени през 2006 година, са обжалвали в петък решението на Софийски градски съд, с което предприятието беше обявено в неплатежоспособност, считано от 31 декември 2005 година. Облигационерите припомнят, че през юли британски съд постанови незабавно изплащане на дълга от 325 млн. евро плюс лихвите от страна на „Кремиковци” заради нарушения на договора по заема. От решението на СГС обаче излиза, че предприятието е неплатежоспособно още преди да бъде емитиран облигационният заем. Държателите на емисията обявяват в писмо до медиите, че на практика правителството се е облагодетелствало от заема, защото благодарение на него си е получило от „Кремиковци” дължимите данъци, осигуровки и други. В същото време представител на правителството се е съгласил заемът да бъде емитиран във време, когато предприятието е вече било неплатежоспособно. От комитета на облигационерите предупреждават, че ако решението на съда остане такова това ще им повлияе при решенията в бъдеще да инвестират в България и че такова ще е предупреждението към цялата инвестиционна общност. Случаят с „Кремиковци” може да бъде добър пример, че съдебната реформа върви добре, вместо да допълва изключително критичния доклад на ЕК за проблемите в тази сфера, допълват от комитета на облигационерите.
Източник: Дарик радио (20.08.2008)
 
ArcelorMittal си купи мина за желязна руда за 800 млн. долара Най-големият световен производител на стомана - ArcelorMittal, е постигнал споразумение за закупуване на мина за желязна руда в Бразилия за около 810 млн. долара, съобщи Bloomberg. Чрез закупуването на мината, досега собственост на компанията London Mining Plc, ArcelorMittal ще увеличи независимостта си по отношение на снабдяването с необходимите суровини за производство на стомана. Основателят на ArcelorMittal Лакшми Митал търси начини да увеличи доставките на суровини за компанията, тъй като цената на желязната руда продължава да расте за шеста поредна година, а тази на коксовите въглища достигна рекордни нива. Сделката за мината в Бразилия се осъществява две седмици, след като от ArcelorMittal заявиха, че планират да инвестират 1,6 млрд. долара в страната, за да увеличат производството си на стомана с две трети. ArcelorMittal смята да инвестира около 700 млн. долара в увеличаване на производството на бразилската мина.
Източник: Черно море (21.08.2008)
 
Държавната помощ за "Кремиковци" става изискуема Държавната помощ, от която "Кремиковци" се възползва преди приватизацията си, ще бъде изискана преди 8 септември. Новината съобщи за "Дневник" представител на Министерския съвет, уточнявайки, че това е датата, до която пред временния синдик Ана Миленкова кредиторите ще предявяват своите вземания. Следващата фаза ще е да се установи до какъв размер се признават техните претенции и съответно гласовете им в събранието на кредиторите, насрочено за 24 септември. "В момента се изчислява точният размер на помощта заедно с натрупаните лихви за периода от 1999 г. досега", каза представителят на правителството. Главницата на държавната помощ надхвърля 430 млн. лв. Основното перо по нея е парична безвъзмездна помощ и заем с преференциални условия за 393.55 млн. лв. съгласно приватизационен договор от 1999 г. Отделно през 2003 и 2004 г. е отложено плащането на задължения към "Булгаргаз" и НЕК, възлизащи на 36.72 млн. лв., показва самият план, с който "Дневник" разполага. В края на юли икономическият министър Петър Димитров заяви, че с лихвите размерът на държавната помощ възлиза на близо 700 млн. лв. С останалите дългове на комбината към държавните доставчици общите държавни вземания пък възлизали на 900 млн. лв. и така държавата щяла да има решаващ глас в събранието на кредиторите и при определянето на новия собственик. От правителството признаха, че от тази седмица е започнало изпълнението на договора за производство на ишлеме, подписан между "Кремиковци" и "Ворскла стийл", която се контролира от кандидат-купувача Константин Жеваго. По силата на договора от тази седмица следва да се възобнови подаването на газ за комбината, така че да започнат да функционират производствените мощности и месечната продукция да достигне между 60 хил. тона и 75 хил. След ремонт на конверторите пък до два месеца ще се цели вдигане на производството до около 100 хил. тона. Източникът на "Дневник" заяви, че с влизането на "Ворскла стийл" в оперативния мениджмънт на комбината реално хората на Жеваго набират преднина в конкуренцията с "Арселор Митал" за придобиване на "Кремиковци". "Стратегията на световния лидер в стоманопроизводството е да участва в търг за активите на комбината, но сега украинците укрепват позициите си", заяви той.
Източник: Дневник (21.08.2008)
 
“Кремиковци” тръгва на вересия "Кремиковци" ще заработи отново с газ на вересия. Синдикът на комбината Анна Миленкова и представителят на Константин Жеваго - Виктор Демянюк, преговаряха вчера с "Булгаргаз" за пускане на горивото. Хората на украинеца са готови да плащат текущите сметки, но не и натрупаните преди. Старите борчове са в размер на десетки милиони левове. Само през юли т. г., когато комбинатът не работеше, са натрупани 7,5 млн. лв. Днес се очаква отговорът на държавната газова компания дали ще пусне кранчето. Досега тя подава 20 хил. куб. м, за да се поддържат пещите топли. Имаме нужда от 25-30 хил. куб. м, за да започне производство, обясниха синдикатите в комбината. Паралелно се водят и преговори с НЕК и БДЖ за нормализиране на доставките на суровини и обслужване на плащанията. Съдебната сага с комбината обаче се очаква да продължи, след като вчера стана ясно, че облигационерите и ръководството на "Кремиковци" са обжалвали датата, към която бе обявена неплатежоспособност - 31 декември 2005 г. Тя поставя под съмнение обезпечението на собствениците на облигации, тъй като заемът от 325 млн. евро бе пуснат през 2006 г.
Източник: Стандарт (21.08.2008)
 
500 хил. лв. заем отпусна "Асарел-Медет" за водната криза в Панагюрище Безлихвен заем за 500 хил. лв. отпусна металургичното предприятие "Асарел-Медет", за да бъде преодоляна водната криза в района на Панагюрище. Втора седмица продължава водният режим в Панагюрище и още шест села на общината поради авария на магистрален водопровод. Населението все още се снабдява с вода от 8 водоноски. По думите на кмета на Панагюрище Георги Гергинеков проблемът ще бъде преодолян в средата на септември, когато ще бъдат подменени 3 км тръби от общо 42 км. водпроводна мрежа в района.
Източник: Insurance.bg (21.08.2008)
 
Продукцията на Промет Стийл АД успешно зае своето място на световните борси за стоманени изделия. Преработената стомана намира предимно реализация на външния пазар - САЩ, Португалия, Испания, Гърция, Румъния, Израел, Белгия, Великобритания, Унгария, Ливан, Чехия, Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. От 2003 г. най-модерните металургични пещи на Балканския полуостров работят предимно за американския пазар. Те успяха да се преборят с международната конкуренция, като завоюваха US и EU стандарти ASTM и TUV. Металургичните пещи на Промет Стийл АД горят с пълна мощност. С активните темпове на работа металургичният завод се превърна във втория товародател на пристанище Бургас и затвърди водещата си позиция като един от най-успешните български заводи в бранша. Екология * В Промет Стийл АД основните екологични изисквания са постигнати. Количеството твърди отпадъци, които заводът отделя, е малко, като за тяхното съхранение в депа на територията на завода са предприети необходимите мерки. Бургаският металургичен завод е едно от петте български предприятия, получили разрешително за комплексно предотвратяване и контрол по замърсяването, спазвайки директивите на европейското законодателство. * Като водеща компания в бранша черна металургия Промет Стийл АД се задължава при производството на прокат да оказва минимално въздействие върху околната среда при едновременно съобразяване с изискванията на пазара, екологичното законодателство и международните стандарти. * Промет стийл АД-Бургас напълно осъзнава задължението си да развива и поддържа система за управление на околната среда. Сертификатът по ISO:14001 доказва пред бизнес партньорите добро управление в дружеството при опазване на околната среда. Системата за управление на околната среда е планирана и координирана съвкупност от управленски дейности, подходящи за предмета на дейност с цел предотвратяване или намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и подпомагане на дейности и действия, подобряващи екологичното състояние.
Източник: Пари (21.08.2008)
 
ENRC отряза казакстански конкурент Eurasian Natural Resources Corporation (ENRC) опроверга в четвъртък слуховете, че по-малкият й конкурент Kazakhmys може да получи място в управителния борд на компанията, след като производителят на желязни сплави отчете текуща печалба от над 2 млрд. щ.д. Миналата седмица Kazakhmys, която по подобие на ENRC има седалище в Казакстан, но произвежда медни продукти, увеличи дела си в конкурента си на 25% и заяви, че желае място в управителния борд. Все още не е отправено официално искане, но предишното от миналата година беше отхвърлено. Сър Дейвид Куукси, председател на ENRC каза, че при конкуренцията за ресурси в Казакстан, той не вярва, че всички акционери биха имали изгода Kazakhmys да участва в управлението на ENRC.
Източник: Други (21.08.2008)
 
"Лъки инвест" ще добива олово и цинк от "Джурково" още 10 години Минната компания "Лъки инвест", която е едновременно собственик и собственост на "Горубсо Лъки", ще добива олово и цинк от находище "Джурково" още 10 години. Това реши правителството на последното си заседание в четвъртък. Предишната концесия на компанията изтече на 30 юни, предстои към основния концесионен договор да бъде подписано допълнително споразумение. Преди това концесионерът трябва да представи работен проект за срока на концесията в Министерството на икономиката и енергетиката, обясниха от Министерския съвет. Условията на концесионния договор най-вероятно няма да бъдат променяни, обясниха от Министерския съвет. Изпълнителният директор на "Горубсо Лъки" Атанас Марински обясни за "Дневник", че всичко зависи от това какво предложение ще направи Министерството на икономиката и енергетиката, преди да бъде сключен допълнителният анекс за удължаване на договора. В момента "Лъки инвест" плаща концесионно възнаграждение на държавата от 0.3% от стойността на металите в добитите количества руда. Цената им се изчислява на базата на средноаритметичния курс "продава" за предходния шестмесечен период на Лондонската борса за метали. От сумата 20% са насочени за бюджета на община Лъки, показва справка в националния концесионен регистър. От кметството на града потвърдиха информацията, като обясниха, че нямат информация за евентуални промени в концесионната такса. В понеделник от минно-геоложката камара заявиха, че най-вероятно част от мините, добиващи олово и цинк, ще бъдат закрити заради ниските цени на металите. Според Марински "Горубсо Лъки" ще успее да преодолее спада в цените, който според директора е само временен. "Спадът на цената на оловото и цинка ще продължи до средата на 2009 г., но всичко зависи от китайския и индийския пазар", обясни Марински. Цялата продукция на "Горубсо Лъки" се реализира в България и се продава на пловдивското предприятие КЦМ, каза Марински. С дружеството всяка година се сключва договор за доставка на концентрати.
Източник: Дневник (22.08.2008)
 
Руска стоманодобивно предприятие си купи въгледобивна компания в САЩ Руският производител на стомана OAO Severstal обяви плановете си да купи амариканската PBS Coals за около 1.3 млрд. щ.д. в брой. Сделката е част от засилващата се тенденция международните компании за стомана да притежават собствени въглища или други суровини. От Severstal казаха, че ще купят PBS чрез придобиване на публичната компания PBS Coals Ltd., която ще бъде създадена когато Penfold Capital Acquisition купи PBS. Управителните органи на PBS и Penfold са одобрили сделката. PBS mines добива и продава въглища в Съмърсет Каунти около 100 км. от Питсбърг. (NYTimes)
Източник: Други (25.08.2008)
 
„Кремиковци” възстановява работа до дни До дни нормалното подаване на газ към „Кремиковци” ще бъде възстановено. На среща между синдика на предприятието Анна Миленкова, ръководството на „Булгаргаз” и на украинската фирма „Ворскла стил” са се договорили газовото дружество да вдигне доставките за суровина към завода до 30 000 кубични метра на час, заяви председателят на синдикалната организация на „Подкрепа” към комбината Людмил Павлов. В момента „Булгаргаз” подава по 20 000 кубични метра газ на час към „Кремиковци” заради неизплатени дългове. Днес трябва да стане ясно и как ще се разсрочат старите задължения на комбината към газовото дружество. Текущите плащания ще се извършват нормално и в срок, казаха от предприятието. Към момента борчовете на металургичния комбинат към „Булгаргаз” са около 40 млн. лв. Досега количеството беше минимално и стигаше само да поддържа пещите топли, но не и да се произвежда продукция, от която да се реализира печалба и да се покриват дълговете на завода, коментираха от комбината. В момента се изготвя списък с кредиторите на „Кремиковци”, сред които най-голям е държавата – с около 900 млн. лв, и на 26 септември ще се проведе Съвет на кредиторите, на който ще се определи постоянен синдик и фирма оператор, която временно ще стопанисва предприятието. Избраната компания ще има право да управлява суровините и да разпределя печалбата от готовата продукция за погасяване на задълженията към кредиторите, за заплати на работниците и за инвестиции в екологичната програма на завода.
Източник: Новинар (25.08.2008)
 
ArcelorMittal придоби активи в Бразилия Производствените мощности на London Mining Brasil са разположени в бразилския щат Минас-Жераис, а основният добив е желязна руда Водещата стоманодобивна компания в света ArcelorMittal постигна споразумение за придобиването на минната компания London Mining Brasil, бразилско подразделение на лондонската London Mining Plc, съобщи агенция Блумбърг. Стойността на сделката е $764 млн., като допълнително ArcelorMittal ще поеме задълженията на бразилското дружество, които са за $46 млн. ArcelorMittal обяснява придабиването с необходимостта да обезпечи производството си със суровини. Производствените мощности на London Mining Brasil са разположени в бразилския щат Минас-Жераис, а основният добив е желязна руда. От ArcelorMittal са съобщили, че планират да инвестират в новата си придобивка $700 млн. за увеличаване на производството до 10 млн. ArcelorMittal бе създадена през 2006 година в резултат на сливането на люксембургската компании Arcelor и индийската Mittal Steel. Тогава стойността на сделката достигна $40 млрд. Компанията контролира 10% от световното производство на стомана. Чистата печалба на концерна през второто тримесечие на тази година достигна 3,74 млрд. евро, при приходи от 24,22 млрд. евро.
Източник: Insurance.bg (25.08.2008)
 
Qatar Steel се отказва от плановете си в Мавритания Стоманодобивното подразделение на Industries Qatar се отказва от плановете си за закупуване на дял в мина за желязна руда за 2.1 млрд. щ.д. в Мавритания, заяви длъжностно лице от компанията. Отказът идва около две седмици след като войници заловиха президентът на страната Сиди Мохамед Улд Шейх Абдалахи в двореца му след като уволни висши военни в следствие на политическа криза в страната. Съветът по сигурността на ООН осъди превратът на демократично избраният президент на страната. Мавритания е по средата на чернокожа и арабска Африка и е най-новата страна добиваща петрол на континента. Представителят на компанията каза, че решението е икономическо. “Няма политически подбуди”, заяви той. Qatar Steel обяви през ноември, че ще закупи 49.9% от мината за желязна руда Ал Калб Ал Ог в северна Мавритания за 375 млн. щ.д. след като конкурентът от Залива Saudi Basic Industries Corporation се отказа обявявайки, че добива би бил прекалено нисък. (Гълф Дейли Нюз)
Източник: Други (25.08.2008)
 
Акциите на Rio Tinto се качиха след одобрение за Chinalco да увеличи дела си Акциите на Rio Tinto Group, устояваща на агресивните оферти на BHP Billiton Ltd., скочиха в Сидни, след като най-големият акционер Aluminum Corp. of China, или Chinalco, получи одобрение от Австралия да увеличи дела си. Третата по големина рудодобивна компания в света, Rio, се качи с 3% до 124.64 австралийски долара. Лондонските акции на компанията се търгуват на 14% под 6-те хил. пенса за акция платени от Chinalco и Alcoa Inc. за 9%-ният дял. BHP падна с 0.1% до 40.10 австр. долара. Chinalco може да увеличи дела си в лондонската Rio до 11%, след като Федералният ковчежник на Австралия Уейн Суон обяви, че няма възражения. Chinalco ще трябва отново да кандидатства за увеличението на дела и се съгласи да не търси представителство в УС на Rio Tinto. (Блумберг)
Източник: Други (25.08.2008)
 
China Kinwa ще увеличи капацитета си за медни листи до 20 600 тона China-Kinwa High Technology Co Ltd, търгуван в Шанхай производител на високо технологични материали, планира да увеличи капацитета си за медни листи до 20 600 тона. Високопоставено лице от компанията обяви, че “Китай зависи от вноса на висококачествени медни листове и компанията ни планира да повиши добива за да посрещне местното търсене. изграждаме предприятие за 10 хил. тона медни листи в гр. Сининг, провинция Кингхай, което ще започне пробна работа през февруари или март 2009 г.” Той добави, че компанията допълнително ще увеличи капацитетът на предприятието в Хуйжу до 15 хил. тона в бъдеще, но за сега няма график за двете разраствания. Понастоящем China-Kinwa има годишен капацитет от 2 100 тона медни листи в завода Хуйжу в южнокитайската провинция Гуангдонг. (Интерфакс Чайна)
Източник: Други (25.08.2008)
 
Водещи японски стоманени компании може да се обединят и да закупят мини за желязна руда Водещи японски стоманодобивни компании обмислят да обединят силите си и да закупят презокеански права за рудодобив с цел да се справят с ескалиращата цена на суровината. Този ход има за цел да се разпределят масивните разходи за придобиване и да се осигурят редовни доставки на желязна руда. Става дума за Nippon Steel Corp, JFE Steel Corp, Sumitomo Metal Industries Ltd, Kobe Steel Ltd и Itochu Corp. Също така се споменава, че японското правителство планира д подкрепи идеята чрез нисколихвени кредити от държавната Japan Bank for International Cooperation. Като начало, консорциумът обмисля да отправи конкурентна оферта за мините Namisa на бразилската стоманодобивна компания CSN. Още мини в Бразилия и по западното крайбрежие на Африка са потенциални цели. (Жижи Прес)
Източник: Други (25.08.2008)
 
Gerdau и Vale продължават да се целят в нови пазари При продължаващото търсене на възможности за нови пазари от страна на бразилските компании като стоманодобивната Gerdau и рудодобивната Vale, се отварят възможности за техни задгранични колеги, които се струваха невероятни преди 20-30 години. Г-н Освалдо Ширмър, главен финансов директор на Gerdau, заяви по време на 20-тата конференция в Рио де Жанейро на Бразилската асоциация на анализаторите на капиталовите пазари и инвестиционните професионалисти, че “Към края на 80-те години решихме да търсим възможности зад граница, предимно в САЩ. Днес сме вторият по големина производител в Америка и вторият в света производител на дълги продукти”. На бразилският минен и металургичен гигант Vale също не му е чуждо присъствието в други държави. Серия от придобивания през последните години донесоха на компанията активи в Канада, САЩ, Австралия и множество страни в Азия, Европа, Африка и Южна Америка. Роберто Кастело Бранко, директор пазарни отношения на Vale, заяви, че “Днес 46% активите ни са извън Бразилия, срещу само 2% преди 10 години”. (Стийл Гуру)
Източник: Други (25.08.2008)
 
"Булгаргаз" възстановява доставките си за "Кремиковци" "Булгаргаз" възстановява от вторник подаването на газ за "Кремиковци". Новината съобщи източник на "Дневник" от ръководството на компанията, уточнявайки, че се чака единствено по сметки на държавния монополист да постъпят 4 млн. лв. Те са част от договорения 5-месечен погасителен план, според който общо 23 млн. лв. дългове на комбината към доставчика трябва да се изплатят. Сумата е формирана, след като текущите задължения от февруари досега не са били обслужвани. Техният размер до края на юли е 23 млн. лв. и станаха повод за неколкократни спирания на подаваните количества газ до санитарния минимум. Също в края на юли от "Булгаргаз" дори предупредиха, че дружеството ще бъде тотално отрязано от доставките и че трябва да приготви мощностите си за поетапно и безопасно спиране. Лично икономическият министър Петър Димитров се ангажира, че комбинатът няма да бъде оставен да спре, но 20-те хиляди кубически метра, които постъпват в завода всеки час, позволяват да работят единствено добивните мощности, и то при минимален капацитет между 10 хил. т и 30 хил. т. "Така "Кремиковци" произвежда единствено сляби, но те са полупродукт и от тях не може да се спечели много", коментира източникът на "Дневник". Подаването на природен газ се възобновява, след като контролираната от Константин Жеваго компания "Ворскла стийл" подписа договор за ишлеме с ръководството на комбината на 10 юли. Той обаче беше оспорен още на следващия ден от мениджъри на "Кремиковци" с обяснението, че е подписан под натиск и към ефективното му изпълнение се премина едва миналата седмица, когато назначеният от Софийския градски съд временен синдик Ана Миленкова даде зелена светлина за него. Представителят на Константин Жеваго в България Виктор Демянюк обясни пред "Дневник", че по силата на договора ще започнат незабавни ремонти на мощностите. Така през първите 60 дни в "Кремиковци" щели да се произвеждат между 60 хил. т и 70 хил. т стомана на месец. След приключване на ремонтите пък месечното производство трябвало да надхвърли 90 хил. тона. Освен самото производство по силата на договора за ишлеме трябва да започнат и незабавни изпълнения, произлизащи от екологичната програма на "Кремиковци". С тях дружеството ще опита да получи комплексно разрешително за осъществяване на дейността си.
Източник: Дневник (26.08.2008)
 
“Кремиковци” плаща 23 млн. лв. за газ "Кремиковци" ще започне да плаща натрупания борч за газ от 23 млн. лв. Дълговете са от март т.г. Едва тогава "Булгаргаз" ще завиши подаването от 20 хил. на 30 хил. куб. м. За това са се договорили държавната фирма, синдикът на комбината Анна Миленкова и хората на Константин Жеваго от "Ворскла Стийл България". Газът ще потече, когато бъде направена първата вноска от 4 млн. лв. В следващите 5 месеца ще се погасяват и останалите борчове, каза лидерът на "Подкрепа" в комбината Людмил Павлов. След увеличаването на подаваното гориво ще започне и изпълнението на договора за ишлеме с "Ворскла". До 8 септември пък всички кредитори на комбината трябва да са заявили претенциите си до синдика. Преди 3 седмици Софийският градски съд обяви дружеството в неплатежоспособност със задна дата от 31 декември 2005 г.
Източник: Стандарт (26.08.2008)
 
Булгаргаз преговаря за дълга на Кремиковци Булгаргаз ще увеличи подаването на газ към Кремиковци до нужните количества, когато бъде подписан договорът за изплащане на задълженията на комбината. Това казаха от газовия монополист за в. Пари. В момента Булгаргаз води преговори с един от кандидатите за придобиване на комбината - Ворскла Стийл, за изплащането на 23 млн. лв. от дълга, който надхвърля 40 млн. лв. От газовия монополист обаче отрекоха вчера да са имали среща по този въпрос. В момента Кремиковци получава по 20 хил. куб. м газ на час при санитарен минимум 15 хил. куб. м. За да работи при нормални условия обаче, дружеството трябва да започне да получава по 30 хил. куб. м газ на час. Според председателя на КТ Подкрепа към комбината Людмил Павлов това трябваше да се случи още вчера. В края на юли Булгаргаз заплаши, че ще спре напълно доставките на газ за комбината заради неизплатените му задължения от 7.5 млн. лв. за юли. Въпреки това подаването на синьото гориво не беше прекратено. Спирането щеше да се отрази фатално на работата на Кремиковци.
Източник: Пари (26.08.2008)
 
Трансформатор с 50 тона масло се запали в Кремиковци Трансформатор, пълен с 50 тона масло, се е запалил на територията на комбината „Кремиковци” в столицата, съобщиха от пресцентъра на комбината. До момента няма информация за пострадали хора при пожара. Според информация на МВР на мястото на инцидента има седем противопожарни автомобила. От „Кремиковци” обясниха, че пожарът е на голямо разстояние от административните сгради, но наоколо е задимено. На място вече е пристигнал директорът по безопасност към завода Спас Христов.
Източник: Дарик радио (26.08.2008)
 
Валентин Захариев иска отново да вземе "Кремиковци" Бившият мажоритарен собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев отново възнамерява да придобие комбината. Новината съобщи лично той и уточни, че вече е изпратил писмо за намеренията си до временния синдик и до икономическия министър Петър Димитров. Подател е неговата компания "Интертръст", която притежава още няколко дружества в сферата на тежката промишленост, сред които "Интерпайп" (някогашният тръбопрокат на "Кремиковци") и търговското дружество "Стил комодитис". "Първоначално кандидатстваме да станем оператори на комбината и за това да ни се плаща съответна такса. Става въпрос за 5-годишен план в който да приложим наша екологична програма, с която да се осигури издаването на комплексно разрешително," заяви бизнесменът. Захариев обясни, че на по-късен етап, след изпълнение на договора за операторство, Интертръст ще кандидатства и за придобиване на част от активите.
Източник: Дневник (27.08.2008)
 
Изгоряха 160 тона масло в Кремиковци Пожар в главната подстанция на един трафопост в "Кремиковци" изгори 160 тона машинно масло. Пожарът е избухнал около 13 ч, като най-вероятната причина е късо съединение. Заради огъня са се разкачили няколко електропровода. За щастие няма пострадали. Причина за пожара е техническа неизправност в понижителен трансформатор, каза Николай Николов, оглавяващ дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" към МВР. Няма опасност за персонала на комбината, съседните сгради и за София изобщо, заключи Николов. Няма опасност от замърсяване на околната среда, заявиха и от РИОСВ-София. За погасяването били нужни голямо количество вода и пяна. "Ресурсът на София от пяна е изразходван за този пожар", коментира шефът на Столичната пожарна комисар Илия Илиев. Около 2 часа 10 екипа на пожарната са гасили огъня в комбината. По думите на очевидци самият огън не е бил толкова страшен, колкото пушекът от тоновете изгоряло масло. Тепърва ще се изяснява стойността на нанесените щети.
Източник: Стандарт (27.08.2008)
 
Rio Tinto с рекордна печалба през първото полугодие Rio Tinto отчете рекордна печалба през първото полугодие, заздравявайки защитните си позиции срещу опита на BHP Billiton да ги купи. От Rio Tinto казаха, че резултатите са благодарение на огромното търсене на желязна руда от страна на азиатските стоманодобивни компании и от придобиването на канадската Alcan през октомври за 38 млрд. щ.д. Нетните приходи са над 2 пъти по-високи през периода и достигат 6.9 млрд. щ.д. срещу 3.3 млрд. година по-рано. Приходите се повишават до 27.2 млрд. щ.д. от 12.1 млрд. Rio Tinto също така вдигна междинните дивиденти с 31% до 68 цента. Резултатите показват, че операциите на компанията от добива на алуминий се изстрелват до 12.6 млрд. щ.д. от 1.8 млрд. Rio не разграничи приноса на сделката за Alcan, но главният изпълнителен директор Том Албанезе заяви по телефона, че покупката “подсилва печалбата през първото полугодие”, както и че “все още не сме усетили цялата полза от нея”. Основната печалба на компанията, която изключва лихви и данъци, е нараснала до 5.5 млрд. щ.д. срещу 3.53 млрд. през същия период година по-рано. (Ню Йорк Таймс)
Източник: Други (27.08.2008)
 
Posco и Hyundai Heavy наддават за контролен дял в Daewoo Shipbuilding Posco, третата по големина стоманодобивна компания в Азия, и Hyundai Heavy Industries Co., както и две други компании са отправили оферти за закупуването на дял в Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering Co. Държавната Korea Development Bank и Korea Asset Management Corp. продават делът си от 50.4% в сеулската Daewoo Shipbuilding. Банките ще обявят предпочетеният купувач през октомври. Posco би спечелила от рекордните поръчки на корабостроителите, докато евентуален успех на Hyundai Heavy, най-голямата корабостроителница в света, би разширило компанията до 3 пъти колкото следващият по големина конкурент. Търгът може да качи цената на 50.4% от Daewoo до 7 трлн. вона (6.5 млрд. щ.д.), двойно на цената на акциите. Обединие на Hyundai Heavy и Daewoo Shipbuilding може да помогне на корабостроителната фирма да преговаря с базираната в Поханг Posco, най-големият доставчик на корабни плскости в Корея. Делът в Daewoo е оценен на 3.35 трлн. вона на база крайна цена от вчера. (Блумберг)
Източник: Други (27.08.2008)
 
"Кремиковци" отново получава пълните количества газ От днес "Кремиковци" получава пълните количества газ - 30 000 кубически метра на час, потвърдиха . от синдикалните централи на предприятието. На "Булгаргаз" са преведени 3 млн. лв. от "Ворксла Стийл", които покриват част от задълженията на предприятието за синьо гориво. Намеренията са до два месеца да бъде напълно възстановено производството в "Кремиковци", като се достигнат 60 000 тона готова продукция с перспектива тя да се увеличи до 100 000 тона. От "Булгаргаз" не потвърдиха, но и не отрекоха информацията. От там посочиха, че до края на седмицата ще излязат с официално съобщение по договореностите със синдика на "Кремиковци" и "Ворксла Стийл", пише БГНЕС. Досега подаването на газ към "Кремиковци" бе намалено до 20 000 кубически метра на час заради задълженията на комбината.
Източник: Дарик радио (27.08.2008)
 
Кремиковци отново получава пълните количества газ От днес Кремиковци получава пълните количества газ - 30 000 кубически метра на час, потвърдиха от синдикалните централи на предприятието. На Булгаргаз са преведени 3 млн. лв. от "Ворксла Стийл", които покриват част от задълженията на предприятието за синьо гориво. Намеренията са до два месеца да бъде напълно възстановено производството в Кремиковци, като се достигнат 60 000 тона готова продукция с перспектива тя да се увеличи до 100 000 тона. От Булгаргаз не потвърдиха, но и не отрекоха информацията. От там посочиха, че до края на седмицата ще излязат с официално съобщение по договореностите със синдика на Кремиковци и "Ворксла Стийл". Досега подаването на газ към Кремиковци бе намалено до 20 000 кубически метра на час заради задълженията на комбината.
Източник: Дарик радио (28.08.2008)
 
Ройтерс: България настоява „Кремиковци” да спре да замърсява България иска стратегически инвеститор, който да изправи на крака обявения в несъстоятелност металургичен комбинат „Кремиковци”, но не и с цената на замърсяването на околната среда, предаде агенция Ройтерс. Българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви в интервю за агенция Ройтерс, че най-важното условие за възстановяването на най-големия български металургичен комбинат е да се спре замърсяването, за да може до края на октомври да бъдат спазени екологичните изисквания на ЕС. „Ако няма промяна в екологичната ситуация в района на комбината до края на октомври, то „Кремиковци” няма да получи разрешение да продължи своята работа. Не може да позволяваме българите да бъдат тровени в името на икономически печалби”, посочва Димитров. „Кремиковци”, българската индустриална гордост по времето на комунизма, редовно замърсява София и кметът на столицата, както и екологични организации, настояват комбинатът да бъде затворен.
Източник: Агенция Фокус (28.08.2008)
 
“Булгаргаз” увеличи доставките за ”Кремиковци” От вчера "Кремиковци" получава пълните количества газ - 30 000 кубически метра на час, съобщиха от синдикалните централи на металургичния комбинат. Досега подаването на газ към завода беше намалено до 20 000 кубически метра на час заради задълженията на комбината. На "Булгаргаз" са преведени 3 млн. лв. от "Ворксла Стийл", които покриват част от задълженията на предприятието за газ. Намеренията са до два месеца да бъде напълно възстановено производството в "Кремиковци", като се достигнат 60 000 тона готова продукция с перспектива тя да се увеличи до 100 000 тона. От "Булгаргаз" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията. Допълнителна информация по договореностите със синдика на "Кремиковци" и "Ворксла Стийл" ще бъдат оповестени до няколко дни.
Източник: Монитор (28.08.2008)
 
Нова фирма на Валентин Захариев иска "Кремиковци" Бившият мажоритарен собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев отново възнамерява да придобие комбината. Това съобщи той и уточни, че вече е изпратил писмо за намеренията си до временния синдик Ана Миленкова и до икономическия министър Петър Димитров. Плановете на бизнесмена включват неговата компания "Интертръст холдинг" да поеме комбината по договор за опериране и да го оздрави, като за целта да получава възнаграждение под формата на операторска такса. "На по-късен етап след 3 до 5 години може да кандидатстваме и за придобиването на част от активите на "Кремиковци", обясни Захариев.
Източник: Дневник (28.08.2008)
 
"Радомир метал индъстрийз" ще разшири производството "Радомир метал индъстрийз" ще вложи около 7.5 млн. евро за разширяване на производствената си дейност, съобщи Людмил Александров, изпълнителен директор на дружеството. Инвестициите са разпределени между два проекта - за изграждане на електрошлакова пещ и доставка на шлайфмашина тип "Херкулес". С двете инвестиции предприятието ще увеличи обема на производство си с около 20%, каза още Александров. Около 5 млн. евро е отделила компанията за електрошлакова пещ, като инвестицията обхващат преди всичко доставката на технологии за нейното изпълнение от австрийската фирма "Интеко" (Inteco). Досега от предприятието са получили на разсрочено плащане 20 тона оборудване, което предстои да бъде монтирано, обясни Александров. Основата на пещта е изградена от пернишката компания "Хидрострой", а част от детайлите за съоръжението ще бъдат изработени в самия завод. Според плановете на "Радомир метал" пещта трябва да бъде пусната в редовна експлоатация през второто тримесечие на 2009 г. "Освен че инвестицията ще спомогне да разширим номенклатурата си и да повишим качеството на изработваните продукти, тя ще ни позволи да създадем нова пазарна нисша", обясни изпълнителният директор. До края на годината в компанията очакват да заработи и шлайфмашина тип "Херкулес", която ще позволи на предприятието да затвори производствения си цикъл. Стойността на доставката на детайлите за съоръжението е около 2.5 млн. евро. От приватизирането на компанията през 1999 г. досега фирмата работи предимно за износ. Около 95% от произведената продукция е предназначена за чужди клиенти. Суровините за производството също са вносни, обясни Александров. "Освен тях купуваме и скрап от България, но смятам, че скоро ще започнем да внасяме и него", допълни изпълнителният директор.
Източник: Дневник (28.08.2008)
 
"Фьосталпине" отчете рекордни финансови резултати Австрийската металургична компания "Фьосталпине" отчете рекордни финансови резултати за първото тримесечие на финансовата 2008/2009 г., съобщиха от компанията. Приходите на дружеството са се увеличили с 68.5% до 3.255 млрд. евро. Оперативната печалба на компанията преди данъци, лихви и разходи за амортизация е 575.6 млн. евро. "Всеки, който е следял международните бизнес медии през последните месеци, трябва да е останал с впечатление, че светът е на ръба на икономически колапс. За по-голямата част от глобалната икономика в много региони по света обаче резултати днес са връщане към бизнеса такъв, какъвто той обичайно е", казва Волфганг Едер, изпълнителен директор на Групата. Една от причините за високите резултати е консолидация на подразделението за производство на специална стомана. Подразделението за стомана отчита най-голямата печалба от продажби – 1.17 млрд. евро, което е 21.8% повече в сравнение с предходната година. Постъпленията от подразделението за производство на профилна стомана нарастват от 280.6 до 341.2 млн. евро, увеличението при подразделението за автомобилна индустрия е 12.4%, при системите за железопътен транспорт - 7.7%. Към 30 юни 2008 Групата voestalpine има 42 088 служители, което е с 68.1% повече, най-вече заради придобиването на BOHLER-UDDEHOLM Group.
Източник: Дневник (28.08.2008)
 
Украинци предлагат екшън план за “Кремиковци” Компанията “Ворскла Стийл” на украинеца Виктор Деменюк, която вече работи на ишлеме с “Кремиковци”, е предложила на МОСВ екшън план за привеждане на част от съоръженията на завода в съответствие с екологичните норми. Програмата е в размер на 28,660 млн. лв. и трябва да бъде изпълнена до края на 2008 г. Целта e комбинатът да получи комплексно екологично разрешително до изтичане на крайния срок - 30 октомври т.г. В обратен случай МОСВ ще спре съоръженията, които замърсяват. “Ворскла Стийл” се свързва с империята на украинския милиардер Константин Жеваго. Писмото от името на нейния шеф Виктор Деменюк е изпратено в края на миналата седмица. От МОСВ потвърдиха за предложението, но обясниха, че все още не могат да излязат със становище по него.
Източник: Труд (28.08.2008)
 
Индийските стоманодобивни компании искат по-високи мита за износ на желязна руда Индийските стоманодобивни компании са поискали от правителството да увеличи митата за износ на желязна руда от 15% на 35% с цел да се намали износа и да се подсигурят доставките за местния пазар. Представители от сектора са заявили, че марджините на печалбата им са намалели от нарастващите цени на суровините, както и от натиска на правителството да не се вдигат цените на стоманените продукти, за да се задържи инфлацията. Местните рудодобивчици, обаче, спорят че търсенето от основният купувач Китай е намаляло през последните 6 седмици и дори сегашните мита правят конкурентите им по-привлекателни. Г-н Д. С. Рават, главният секретар на Индийската браншова асоциация по търговия и промишленост, заяви, че “Писмено сме поискали от финансовият и търговският министъра спешно повишаване на митата за износ от 15 на 35 процента”. (Ройтерс)
Източник: Reuters (28.08.2008)
 
ЕС може да спре временните глоби на китайската горещо галванизирана стомана Европейският съюз ще се въздържи от налагане на такси върху галванизираните плоски продукти от Китай този месец. Планът на ЕК може да отложи търговски сблъсък заради съмнения, че Китай е продавал горещо галванизирани облицовани стомани на по-ниска цена. Ек трябва да реши до 14 септември дали да наложи допълнителни шестмесечни такси, а до средтаа на март дали дългосрочните налози са оправдани. Според практиката на ЕС, Комисията има девет месеца от началото на разследването за дъмпинг да реши относно временни мерки за половин година и 15 месеца да реши дали да наложи окончателни налози за срок от 5 години. Според Европейската стоманена асоциация Eurofer, от началото на разследването през декември, доставките от Китай са намалели, а вносът е паднал от 146 хил. тона година по-рано до 50 хил. тона през май 2008 г. Общият внос на ЕС от Китай на горещо галванизирани облицовани стомани през 2007 г. е 1.752 млн. тона. (Блумберг)
Източник: Други (29.08.2008)
 
Руски компании ще намалят цените за автомобилния сектор Руските стоманодобивни компании се споразумяха да намалят цените за автомобилопроизводителите с минимум 5% и може да намалят цените още в бъдеще. Г-н Игор Сехин, зам. премиер на Русия, заяви, че намалението може да достигне 15%. Той каза: “Днес говорих с някои автомобилопроизводителите. Те вече имат първата реакция от страна на стоманените компании: обещание за намаление на цените на автомобилните плоскости с минимум 5%”. Той добави, че “не искам да казвам, че е достатъчно, но е позитивна посока. Пазарът се приспособява сам и има движение по веригата”. Опитът на държавата да намали цените на суровините и да подпомогне развитието на руската икономика и инфраструктура, се разнася бързо по останалите сектори на промишлеността. (Ройтерс)
Източник: Reuters (29.08.2008)
 
Bluescope търси още придобивки в Северна Америка Австралийската Bluescope Steel планира да разшири собствеността си върху стоманодобивната дейност в Северна Америка. Главният изпълнителен директор Пол О’Мали няма конкретна цел, но ще разгледа възможностите, предимно затруднените компании. BlueScope вече присъства на северноамериканския пазар с 50%-ният си дял в North Star Bluescope Steel, мини предприятие за 2 млн. тона на година в Охайо, покупката си за 1 млрд. щ.д. на Butler Manufacturing в Канзас Сити през 2004 г., както и чрез закупената за 730 млн. щ.д. IMSA Steel през февруари. IMSA Steel има четири дейности из САЩ: ASC Profiles, производител на строителни елементи с 10 завода; Steelscape, производител на облицовани или боядисани стоманени намотки с 3 предприятия; Metl-Span, производител на изолирани стоманени панели с 5 предприятия; и Varco Pruden Buildings, производител на прединженерингови строителни системи с 5 завода. О’Мали заяви, че тези предприятия “се представят на солидно ниво, на което приключиха фискалната 2008 г. (до 30 юни)”, въпреки несигурността в американската икономика. (Пърчейсинг)
Източник: Други (29.08.2008)
 
Индия иска от вторичните стоманодобивчици да задържат цените Вторичните стоманодобивни компании трябва да се въздържат от вдигане на цените, заяви индийският зам. Министър по стоманодобива, но производителите призоваха за забрани за износа на желязна руда, за да се намалят растящите разходи на входа. Компаниите произвеждащи продукти като студено валцована стомана за автомобилостроенето и производството на тръби за строителството, имат обща продукция от 7 млн. тона годишно. “Правителството осъзнава, че цените на рудата и въглищата са се покачили, но е наше задължение да овладеем инфлацията. Вторичните стоманодобивчици трябва да обуздаят цените”, каза Житин Прасада по време на пресконференция в Калкута. “Обсъждаме варианти за намаляване на разходите с фирмите за желязна руда и стомана”. Той добави, че дългосрочното решение е да се повиши капацитета на стоманодобива, но правителството също така иска да развие технологиите, за да се усвоява по-пълно желязната руда. Очаква се сектора в индия да се разшири над 2 пъти до 120 млн. тона към 2010 г. от 55-56 млн. през 2008 г. (Ройтерс)
Източник: Reuters (29.08.2008)
 
Константин Жеваго обеща да стабилизира"Кремиковци" Украинският милиардер Константин Жеваго отново пристигна инкогнито в България. Това стана в петък, като кандидат-купувачът на "Кремиковци" се е срещнал с директорите на заводи в комбината и с част от висшия мениджмънт. На нея той е обещал да изправи компанията на крака в срок от 3 години, като запази всички производствени мощности и осигури комплексно разрешително. Според тях Жеваго не бил доволен от състоянието на активите, но поискал от всички служители да се захванат за работа, а от своя страна обещал нужните инвестиции. За проведените разговори обаче съобщение до медиите не бе пуснато, както и при предишната визита на милиардера през юни. Тогава той отново направи оглед на заводите в "Кремиковци". Компанията, контролирана от украинеца "Ворскла стийл", получи зелена светлина и влезе в управлението на "Кремиковци" по силата на договора за производство на ишлеме. Заради него бе сформиран работен съвет от 8 души, половината от които - кремиковски мениджъри, а другата половина - представители на "Ворскла". По линия на този договор бе възобновено и подаването на газ към комбината, както целта е да се вдигне месечното производство до 60 хил. тона, а впоследствие и до 100 хил. тона.
Източник: Дневник (01.09.2008)
 
На сагата “Кремиковци” трябва да се сложи край Ако има пример, който най-ясно да илюстрира всички неприятности, които могат и обикновено се случват, когато държавата реши да се захване с даден бизнес, то това безспорно е металургичният комбинат „Кремиковци". Въпросното предприятие е вечно проблематично и очевидно в тежест на хората (визират се основно данъкоплатците). Дали в основата на всичко това не стои именно присъствието на държавата в собствеността и управлението на комбината? Дали точно преследването на други „по-възвишени" цели (обществени), а не обикновеният стремеж към лична изгода и печалба (какъвто би имала всяка изцяло частна компания) не ни води към това безумие? Нека разгледаме поотделно проблемите, които традиционно се завъртат около това предприятие, както и тези, които наскоро изпълниха страниците на българските (и не само) вестници. Самата идея за съществуването на подобен комбинат в София Основният проблем и въпрос, който винаги е стоял пред „Кремиковци", е: „Какво всъщност прави подобен комбинат в столицата"? Ясно е, че комбинатът се е зародил във времена, когато мисленето далеч не е било „пазарно" и съответно рационално. Тежката промишленост е била набедена за „манна небесна" и идеята за подобно колосално предприятие в столицата безспорно е звучала страхотно на всеки всеотдаен комунист. Въпреки това към момента все по-актуален става въпросът „Как да се отървем от този комбинат?". Неслучайно този въпрос се е загнездил и в съзнанието на отговорни фактори като кмета на София и главния архитект на столицата. Причините за това са много, но засега е достатъчно да споменем, че въпреки постоянно растящата цена на стоманата българският стоманодобивен завод успява да работи постоянно на загуба. Замърсяването Не стига че си имаме огромен стоманодобивен комбинат, който съумява да трупа огромни дългове, ами на всичкото отгоре „Кремиковци" се отличава и като голям замърсител, който не отговаря на никакви екологични изисквания. Въпреки това държавата системно субсидира, кредитира и гарантира заемите на комбината, без да предприема съответните стъпки за ограничаване на замърсяванията. От друга страна отношението към други подобни изцяло частни замърсители в добивната промишленост е коренно различно (пример Челопеч). Там правителството беше готово дори да наруши правилата и да надхвърли компетенциите си, само и само да предотврати вредите за околната среда, без дори да има ясна оценка за евентуалните такива. Дълговете Дълговете на „Кремиковци" вече надвишават 2 млрд. лв., като стартирането на процедура по обявяването на комбината в несъстоятелност беше неизбежно. Най-големият кредитор е държавата с 900 млн. лв. Облигационерите са вторият по големина кредитор на комбината с 680 млн. лв., като техните проблеми ще разгледаме по-надолу. Едва ли може да се намери адекватен отговор на въпроса „Защо държавата продължително е кредитирала губещо и вредно за околната среда предприятие?" особено при положение, че собствеността вече е била преминала предимно в частни ръце. По принцип точно такъв тип поведение може да примами инвеститори, които целят не развитие на комбината, а просто да се възползват от създалата се ситуация (rent seeking). Дали не наблюдаваме точно това и в случая с „Кремиковци"? Обявяването в неплатежоспособност и гаранциите на държавата Неизбежното обявяване в неплатежоспособност също предизвика полемика. Напълно непрозрачното решение на Софийския градски съд определи за дата на неплатежоспособността 31 декември 2005 г., което на практика означава, че облигационерите може да загубят обезпечението си в лицето на доменните пещи, линията за непрекъснато леене и коксохимическото производство, тъй като облигациите са имитирани 5 месеца след въпросната дата. Въпросните облигации са имитирани след съгласието на правителството и с всички гаранции от „Кремиковци". Ситуацията е абсурдна, защото излиза, че всъщност правителството е подкрепило емитирането на облигации от компания, в която притежава 25% и която е в неплатежоспособност. Решението на проблема още не е ясно, но едно нещо е сигурно - цялата каша отново е забъркана само и единствено от българското правителство. Визията за бъдещето и евентуалната продажба Бъдещето на „Кремиковци" също остава отворена тема. Дали комбинатът ще бъде продаден, дали ще се развие в модерен стоманодобивен завод или ще се превърне в бизнесцентър? Нормално е да има различни гледни точки по тези въпроси, но също така е нормално и решенията да се взимат само и единствено от собствениците. Фактът, че всеки един по-голям проблем (особено горе-посочените), свързан с комбината, е директно обвързан с водената от държавата политика или отделно нейно решение, както и фактът, че държавата продължава да има участие както в собствеността, така и в управлението на комбината, ни дават ясна представа за истинската причина за безумията, на които ставаме свидетели. Конкретните решения на всеки един от посочените проблеми зависят изцяло от едно далеч по-генерално решение, а именно моменталното преустановяване на всякаква намеса от страна на правителството в делата на комбината (визира се евентуалното бъдещо развитие на комбината, а не процедурата по обявяване в несъстоятелност). Не е нормално евентуалният бъдещ собственик на даден комбинат да се среща по този въпрос с премиера на страната - подобно нещо не се среща в икономическата литература или поне не в тази, отнасяща се до „пазарната икономика". В първия възможен момент правителството трябва да се оттегли и от участието си в собствеността на комбината, независимо от цената - целта тук не са приходи в бюджета, а по-скоро ограничаване на „щетите" от присъствието му там.
Източник: Монитор (01.09.2008)
 
“Кремиковци” е каца без дъно Металургичният комбинат "Кремиковци" е илюстрация на всички неприятности, които се случват, когато държавата реши да се захване с бизнес. Предприятието винаги е имало проблеми, а сега е и в тежест на данъкоплатците. Какви са трудностите, преследващи фирмата: * Какво всъщност прави такъв завод в столицата? Идеята за него се е зародила във време, когато мисленето далеч не е било пазарно и съответно рационално. Тежката промишленост е била "манна небесна" и идеята за подобен колос в София безспорно е звучала страхотно. Сега обаче се чудим как да се отървем от него. На всичко отгоре въпреки постоянно растящата цена на стоманата българският завод успява да работи постоянно на загуба. * Замърсяването "Кремиковци" е и един от най-големите замърсители, неотговарящ на екологичните изисквания. Въпреки това държавата системно субсидира, кредитира и гарантира заемите на комбината, без да предприема съответните стъпки за ограничаване на замърсяванията. Отношението към други подобни частни замърсители в добивната промишленост е коренно различно (пример Челопеч). * Дълговете Дълговете на "Кремиковци" вече надвишават 2 млрд. лв. и стартирането на процедура по обявяването на комбината в несъстоятелност беше неизбежно. Най-големият кредитор е държавата с 900 млн. лв. Облигационерите са вторият по големина кредитор с 680 млн. лв. Едва ли може да се намери адекватен отговор на въпроса "Защо държавата продължително е кредитирала губещо и вредно за околната среда предприятие?". Особено след като собствеността е преминала в частни ръце. Точно такъв тип поведение примамва инвеститори, които целят не развитие на комбината, а само се възползват от създалата се ситуация. * Обявяване в неплатежоспособност и гаранциите на държавата Напълно непрозрачно решение на Софийски градски съд определи за дата на неплатежоспособността 31 декември 2005 г. Това на практика означава, че облигационерите може да загубят обезпечението си в лицето на доменните пещи, линията за непрекъснато леене и коксохимическото производство. Причината е, че облигациите са емитирани 5 месеца след въпросната дата, след съгласието на правителството и с всички гаранции от фирмата. * Визия за бъдещето и евентуалната продажба Бъдещето на "Кремиковци" също остава отворена тема. Дали комбинатът ще бъде продаден, дали ще се развие в модерен стоманодобивен завод, или ще се превърне в бизнес център? Нормално е да има различни гледни точки по тези въпроси и решенията да се взимат само и единствено от собствениците. Не трябва да се забравя, че държавата продължава да има участие както в собствеността, така и в управлението на комбината. В първия възможен момент правителството трябва да се оттегли и от участието в собствеността на комбината независимо от цената - целта тук не са приходи в бюджета, а по-скоро ограничаване на щетите от присъствието му там.
Източник: Стандарт (01.09.2008)
 
Заводът на “Фьост Алпине” - в индустриална зона край морето Стоманодобивният завод на австрийската металургична компания "Фьост Алпине" ще бъде изграден в специална индустриална зона по Черноморското крайбрежие. Това предвиждат плановете на правителството, в случай че "Фьост Алпине" избере България за страната, в която да направи своята инвестиция, съобщи вчера икономическият министър Петър Димитров. Изграждането на въпросната индустриална зона е едно от условията, с които държавата ще се задължи в меморандума за разбирателство между България и "Фьост Алпине". Документът ще бъде подписан на 8 септември в Министерския съвет и ще урежда задълженията на двете страни, в случай че компанията предпочете България. Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, след като се подписва такъв меморандум, това означава, че шансът на България да бъде предпочетена от австрийската компания не е лош. За инвестицията страната ни се конкурира с още три държави - Румъния, Турция и Украйна. Според Димитров металургичният гигант вече е направил своите проучвания. Сега въпросът е коя от четирите държави ще предложи по-атрактивни условия. За индустриалната зона "Фьост Алпине" ще кандидатства чрез търг или конкурс заедно с други компании, които също имат интерес да разположат производството си там. Според министър Димитров в момента има най-малко двама кандидати за тази зона. В случай че австрийската компания предпочете различна от България страна, такава индустриална зона няма да бъде изграждана. Освен това с меморандума България ще се ангажира да помогне за изграждането на инфраструктурата около индустриалната зона, за осигуряването на помощ за обучението на кадри, за опазването на околната среда и за бързи административни процедури. От своя страна "Фьост Алпине" се задължава да участва в конкурса за проекта и да изгради стоманодобивния завод. Металургичният комбинат ще е с капацитет около 5,5 млн. тона годишно и ще има най-малко 4500 работници. Размерът на инвестицията трябва да бъде не по-малък от 5 милиарда евро. С меморандума "Фьост Алпине" се задължава и да реализира проекта с най-добрите налични технологии. Ако австрийската компанията реши проектът да се осъществи в България, още през 2008 г. трябва да бъде подписано и инвестиционно споразумение, в което ще се конкретизират всички инвестиционни ангажименти на държавата, каза министърът.
Източник: Монитор (02.09.2008)
 
Наддаването за инвестицията на "Фьост Алпине" влезе в нова фаза Меморандум за привличането на австрийския металургичен гигант "Фьост Алпине" като инвеститор в България ще бъде подсипан между двете страни на 8 септември, съобщи на пресконференция министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Очакванията на държавата са документът да изиграе важна роля във вземането на решение от страна на австрийската компания къде точно да вложи планираните над 5 млрд. евро за изграждане на нов стоманодобивен комбинат. Проучваните варианти освен България, са Румъния, Турция и Украйна. Финалното решение трябва да бъде взето до края на годината, като от "Фьост Алпине" вече обявиха, че от съществено значение за избора на една от двете страни членки на ЕС ще е отпускането на достатъчно квоти парникови емисии, така че да не й се налага да купува такива. В противен случай инвестицията отива извън ЕС. Петър Димитров каза, че държавата ни води преговори с Европейската комисия относно парниковите квоти и по отношение на въглеродните емисии шансовете с Румъния са равни. Миналата седмица и еврокомисарят по индустрията Гюнтер Ферхойген заяви, че ЕК има предвид намеренията на "Фьост Алпине" в проекта за третия пакет мерки срещу климатичните промени, и политиката на Брюксел е европейските производства да не напускат пределите на Общността В бъдещия меморандум всяка от страните ще поеме по три ангажимента, обясни Димитров. Държавата ще се задължи да изгради индустриална зона в района на Черно море и да обяви търг или конкурс за предоставянето й, а австрийската компания ще поеме ангажимент да участва в бъдещата процедура и да вложи не по-малко от 5 млрд. евро. Интерес към разполагане на свързани със стоманодобива производства проявявали и други фирми, но ако "Фьост Алпине"предпочете друга държава за планирания комбинат, тогава няма да има процедура, обясни министърът. Той не пожела да каже къде се предвижда да се изгради индустриалната зона, но ден по-рано заместникът му Явор Куюмджиев съобщи, че се обсъжда терен край Бургаското езеро. Правителството ще гарантира също така държавната помощ за изграждане на инфраструктурата, за бързо административно обслужване и обучение на персонала, както е предвидено това по Закона за инвестициите за първокласните инвеститори. Австрийците пък ще са длъжни да изградят производство с годишен капацитет от 5.5 млн. т и 4500 души персонал по най-добрите съвременни технологии и стандарти.
Източник: Медия Пул (02.09.2008)
 
“Фьост Алпине” обещава 5,5 млрд. евро инвестиции Австрийската компания "Фьост Алпине" се ангажира да инвестира поне 5,5 млрд. евро у нас, ако избере страната ни за изграждането на металургичен комбинат. Сумата е за изграждането на завод за стомана в близост до Черно море. Комбинатът трябва да осигури работа на поне 450 души, а годишният му капацитет трябва да е поне 550 хил. тона. Такива ангажименти ще поеме австрийската компания след подписването на меморандум за разбирателство в Министерския съвет на 8 септември. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Освен това "Фьост Алпине" възнамерява да изгради и индустриална зона у нас. От своя страна България ще гарантира на компанията, че ще осигури финансова подкрепа за изграждане на инфраструктурата около бъдещата индустриална зона, както и бързо административно обслужване на австрийците. За да спечели доверието на "Фьост Алпине", България трябва да предложи най-добрите условия, тъй като компанията избира дали да инвестира средствата в България, Румъния, Турция или Украйна, заяви Димитров. Той допълни, че със северните ни съседи няма да се справим трудно, но конкуренцията на Турция и Украйна е по-сериозна, тъй като те не са в ЕС и нямат ограничения за излъчването на парникови газове.
Източник: Стандарт (02.09.2008)
 
„Кремиковци” закрива част от инсталациите си Дори да бъде издадено комплексно разрешително на металургичния комбинат „Кремиковци”, част от инсталациите му ще бъдат закрити, заяви категорично вчера заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Мярката била наложителна, тъй като производствата на тези инсталации не съответстват на екологичните изисквания, поставени от ЕС. Срокът за издаване на т.нар. комплексно екологично разрешително на комбината е 23 октомври. Издаването му от МОСВ ще означава, че предприятието е изпълнило всички евроизисквания за опазване на околната среда. Георгиев призова ръководството на „Кремиковци” да предприеме бързи действия, с които да отговори на изискванията на сертификата. При отказ за издаване на комплексно разрешително е възможно да се затвори целият завод. Георгиев потвърди, че от европейските институции е получено писмо, с което те искат обяснения и повече информация за работата на „Кремиковци”. По думите му има потенциална опасност на страната ни да бъдат наложени санкции заради неизпълнените от комбината екоизисквания.
Източник: Новинар (03.09.2008)
 
Спират пещи в “Кремиковци” Пещите на "Кремиковци" може да изстинат след месец. На 23 октомври изтича срокът, в който комбинатът трябва да получи екоразрешително за работа. Дори документът да бъде издаден, той може да не покрие всички дейности и да се наложи част от мощностите да бъдат закрити. Това обяви зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Той отказа да уточни за кои производства става дума. Причината ще е, че въпросните производства може да не отговорят на европейските екостандарти. Георгиев обясни, че заради несъответствие с европейските екоизисквания има риск от санкции за страната. Според него от европейските институции вече е получено писмо за повече информация за работата на "Кремиковци" и има вероятност от глоби. Зам.-министър Георгиев връчи вчера комплексни разрешителни на 11 фирми и регионални депа за отпадъци. Още около 90 разрешителни се очаква да бъдат издадени до края на месеца. Най-замърсяващите производства на комбината са добивните, които държавата настоява да бъдат затворени. Но ако го няма електростоманодобивът, все едно няма комбинат, коментираха работещи в предприятието. Тогава, за да работи "Кремиковци", ще трябва да се внася метал. Въпросът с комплексното разрешително ще се реши едва когато е ясно кой ще е новият стопанин на комбината, каза председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. На 26 септември предстои първото събрание на кредиторите на "Кремиковци", на което те ще изберат варианта за оздравяване и евентуално бъдещия стопанин. Най-вероятните варианти са да бъде избрана компания, която да купи активите или да ги вземе под наем. Така за по-малко от месец тя ще трябва да направи инвестиции в екология, които да гарантират разрешителното за всяко отделно производство. Междувременно вчера имаше и намеци за предстоящи съкращения на работници от "Кремиковци". Възможността за евентуално освобождаване на хора от комбината е била обсъдена на среща на Изпълнителното бюро на БСП след изразени опасения от партийци.
Източник: Стандарт (03.09.2008)
 
Митал се оплаква на Станишев Мениджърският екип от индийци, управлявал "Кремиковци" преди идването на украинската фирма "Ворксла Стийл", е изпратил писмо до премиера Сергей Станишев, главния прокурор Борис Велчев, министъра на икономиката Петър Димитров и до синдиката на предприятието, научи БГНЕС. В писмото се обвинява "Ворксла Стийл", че не изпълнява договора за ишлеме, че извършва злоупотреби в "Кремиковци", че работи без включване в екипа на мажоритарния собственик Прамод Митал, както и че ръководството на фирмата самоволно се е настанило на 2-рия етаж на сградата на "Кремиковци". Според изпълнителния директор на "Ворксла Стийл" Виктор Деменюк писмото е несериозно. "Изпълняваме задължения, неизпълнени от Прамод Митал", каза Деменюк. Той даде за пример изплащането на заплатите на работниците за юни и около 800 000 лв. за храна.
Източник: Стандарт (03.09.2008)
 
Инж. Добрев посвети живота си на метала Работническо-мениджърската приватизация не даде добри резултати у нас. Но правилото има изключение - Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив. Неговият главен изпълнителен директор доц. д-р инж. Никола Добрев е най-възрастният претендент за приза "Мениджър на годината". Отличието би допълнило колекцията му, сред която има и Златен орден на труда. Добрев е сочен и за бизнесмен номер едно в Пловдив и региона. "Личните качества на мениджъра са изключително важни за успехите на фирмата. Фактът, че аз съм сред финалистите в конкурса, показва просперитета на КЦМ", твърди инж. Добрев. Своето професионално развитие и успеха си бизнесменът приписва на ценностната си система и голямата си амбиция.
Източник: Стандарт (03.09.2008)
 
“Асарел Медет” е опора на Панагюрище Д-р инж. Лъчезар Цоцорков работи от 37 години в "Асарел Медет". От 1986 г. е главен директор, а впоследствие става изпълнителен директор на компанията. Член е на международната aкадемия по минерални ресурси в Москва и на руската Минна академия. Автор е на книгата "Основи на фирмената култура", има публикации и в научно-технически издания. През 2005 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на oбщина Панагюрище", а през 2006 г. с указ на президента на България получава най-високото държавно отличие - орден "Стара планина - първа степен". Миналата година дарява лично 10 000 лв. на "Бългаpската Коледа".
Източник: Стандарт (03.09.2008)
 
Бурно развиващият с стоманодобивен сектор се приготвя за конференцията в Близкия Изток Появила се наскоро информация твърди, че цената на стоманата почти се е удвоила (ръст от 91%) през последните 6 месеца. И докато сектора нараства в региона благодарение на изключителния брой стройтелни проекти, има значителен дисбаланс между търсене и предлагане. Потреблението на стомана в Близкия Изток нараства с феноменални темпове. До 2010 г. в региона се очаква потребление на 60 млн. тона на година, докато добива се очаква да бъде само 35 млн. тона. Това значително неравенство означава, че възможностите за тези, които се занмиават със стоманодобив в региона, са необятни. На база предишните си успехи двудневната конференция на MEED, Бизнес информация за Близкия Изток, ще разгледа ключови въпроси и предизвикателства, както и ще подчертае огромния потенциал пред стоманодобивчиците в района. Финансираната от Emirates Steel Industries конференция ще се проведе на 12 - 14 октомври 2008 г. в хотел Парк Хаят в Дубай. (АМЕ Инфо)
Източник: Други (03.09.2008)
 
Вносът на стомана в Индонезия скача заради голямото търсене Вносът на стомана в Индонезия достигна рекордни нива през първите седем месеца на годината заради ограничения капацитет на местния добив и нарастващото търсене подсилвано от финансирани от държавата инфраструктурни проекти. Вносът на желязо и стомана за периода е по-висок от цялата минала година, което кара анализаторите да предричат удвояване на миналогодишните количества през 2008 г. Според индонезийската статистическа агенция (BPS), вносът за седемте месеца достига 7 млрд. щ.д. или 7.5 млн. тона, ръст от 127% спрямо същия период миналата година, когато вносът е бил за 3.08 млрд. щ.д. или 3.5 млн. тона. За сега количеството на вноса е с 1.5 млн. тона повече от 6-те млн. през цялата 2007 г. Справка в BPS показва, че суровини за 5.12 млрд. щ.д. са под формата на гъбесто желязо, едър чугун, скрап, горещо и студено валцовани намотки, докато 1.88 млрд. са под формата на железни пръти, секции, ъгли, макари с жици и поцинковани стоманени листове. (Джакарта Поуст)
Източник: Други (03.09.2008)
 
Кредитори на "Кремиковци" се жалват от съда Кредитори на "Кремиковци" се жалват от решението за обявяване на завода в неплатежоспособност, което бе обявено със задна дата от 31 декември 2005 г. Авторитетното издание публикува на сайта си писмо от 4-ма от големите облигационери на комбината под заглавие "Колко сериозна е България в борбата с корупцията". Според облигационерите решението на съда е некоректно, тъй като ги поставя в неравностойно положение. Те отправят и упреци към държавата, че не е защитила интереса им на инвеститори. Според авторите на писмото правителството се е облагодетелствало от парите от облигацията, защото с тях са платени задължения на комбината към бюджета. В същото време те припомнят, че държавата е отговорна като миноритарен акционер за решението да се издадат бондовете. Облигационерите припомнят, че са обжалвали решението на съда за задната дата, и изразяват увереност, че жалбата им ще бъде приета в съда. Те изтъкват, че правителството трябва да покаже пред международните инвеститори решимостта си за борба срещу организираната престъпност и корупцията. Според тях изходът от спора ще бъде важен сигнал за реална промяна в България, а решение в друга насока би било знак за останалите инвеститори да внимават, когато влагат парите си у нас.
Източник: Стандарт (04.09.2008)
 
Дружеството за производство на алуминиеви продукти Алкомет АД пусна в експлоатация линия за пакетиране към пресовия цех на фирмата и ново шлайф отделение. Общата стойност на инвестициите в тези съоръжения е 5.1 млн. лв. От компанията очакват растеж в края на годината. Произведената продукция за юли бележи ръст от 27.6% спрямо предходния месец, а общо реализираната продукция на пазара има увеличение от 26.1%. Продажбите за вътрешния пазар са се увеличили с 5%, а за външния - с 28.9%. Алкомет е водещ производител на алуминиеви продукти. Компанията е единствената в България и една от най-големите на Балканите, специализирана в производството на алуминиеви пресови и валцови продукти, както и на алуминиеви сплави. Основен акционер в дружеството е Алометал АД със 74.8%. Турската ФАФ метал държи 16.91%, останалите акции са собственост на физически и юридически лица. Въпреки сравнително ниския брой свободно търгуеми акции търговията с тях е активна.
Източник: Пари (04.09.2008)
 
Преговори за желязната руда – Vale отрича за 20% увеличение В отговор на запитване от бразилския регулатор по ценните книжа, Comissao de Valores Mobiliarios, компанията Companhia Vale do Rio Doce отрича слуховете на пазара за увеличение от 20% на желязната руда. От там казаха, че “така Vale потвърждава, че като част от настоящия си бизнес, постоянно води диалог с клиентите си с цел да постигне задоволителни взаимни условия по договорите си, включително най-вече качеството, количеството и времето за доставка”. От компанията добавиха, че “Също така Vale потвърждава ангажимента си към клиентите си чрез инвестирането на значителни суми в повишаването на производствения капацитет. В момента разработваме проекти за висококачествена руда с цел да постигнем добив от 450 млн. метр. тона до 2012 г., което ще изиска значителни инвестиции в нови мини и подобрение на ЖП и пристанищната инфраструктура”. (Стийл Гуру)
Източник: Други (04.09.2008)
 
Акциите на стоманодобивните компании в САЩ спаднаха заради намаление на цените от ArcelorMittal SA Акциите на стоманодобивните компании в САЩ, включително Nucor Corporation, паднаха в Ню Йорк, след като ArcelorMittal обяви, че ще намали южноафриканските цени на стоманата, което увеличи притесненията, че цените ще паднат и в Северна Америка. Nucor падна с 3.43 щ.д. или с 5.4% до 49.07 щ.д. в Ню Йорк. US Steel Corporation падна с 13.68 щ.д. или 10% до 119.39 щ.д. AK Steel Holding Corporation спадна с 4.69 щ.д. или 8.9% до 47.92 щ.д. Трябва да се отбележи, също така, че ArcelorMittal планира да намали цените на т.н. дълги стоманени продукти средно с 5.6% в Ю.Африка. Миналия месец цените на стоманата в САЩ паднаха с 2%. Горещо валцованите стоманени листове, основен показател използван в автомобилостроенето и електроуредите, падна средно до 1.047 щ.д. за тон през август срещу 1.068 щ.д. през юли тази година. Повечето предприятия очакваха цени от 1.080 щ.д. САЩ разчита на вносна стомана за да задоволи около 25% от потребността си, а сравнително ниските цени намалиха атрактивността на Северна Америка като дестинация за внос на стомана, което пък позволи на местните фирми да повишат цените дори насред по-слабото търсене. (Блумберг)
Източник: Други (04.09.2008)
 
Дават 300 000 лв. за консултанти за преговори с “Фьосталпине” Правителството ще предостави до 300 000 лв. по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за ангажирането на международни юристи като консултанти по подготовката и провеждането на преговори за изготвянето на проект на инвестиционно споразумение между България и „Фьосталпине Щал", Австрия. Сключването на приемливо за България споразумение ще доведе до реализирането на инвестиционен проект на приблизителна стойност от 5 млрд. евро, при който ще бъдат разкрити около 4500 работни места. Наемането на международните консултанти се налага поради техническата сложност на проекта и неговата значимост за развитието на българската икономика. Дейността им ще е фокусирана върху воденето на преговори, съгласуване на отделните клаузи и подписване на инвестиционното споразумение, в което да бъдат защитени интересите на страната.
Източник: Дарик радио (04.09.2008)
 
Наемат консултант за инвестицията на "Фьост Алпине" Правителството ще предостави до 300 000 лв. по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за ангажирането на международни юристи като консултанти по подготовката и провеждането на преговори за изготвянето на проект на Инвестиционно споразумение между Република България и „Фьост Алпине Щал" ГмбХ, Австрия, съобщиха от правителствената информационна служба. Наемането на международните консултанти се налага поради техническата сложност на проекта за изграждане на металургичен завод и неговата значимост за развитието на българската икономика. Тяхната дейност ще бъде насочена към воденето на преговори, съгласуване на отделните клаузи и подписване на инвестиционното споразумение, в което да бъдат защитени напълно интересите на страната. Сключването на приемливо за България споразумение ще доведе до реализирането на инвестиционен проект на приблизителна стойност от 5 млрд. евро, при който ще бъдат разкрити около 4500 работни места. На 8 септември в Министерския съвет се очаква да бъде подписан меморандум за разбирателство с австрийската металургична компания, съобщи в началото на тази седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. В меморандума ще бъдат включени задълженията на държавата и на компанията.След като се подписва такъв меморандум, това означава, че шансът на България не е лош. За инвестицията кандидатстват още Румъния, Турция и Украйна. Петър Димитров каза, че се очаква тази година да приключат преговорите, припомниха от Министерството на икономиката и енергетиката. Сред задълженията на държавата е изграждането на индустриална зона, в която австрийската фирма да построи свой завод. За зоната "Фьост Алпине" ще кандидатства чрез търг или конкурс, заедно с други компании, които имат интерес да разположат производството си там. Министърът съобщи, че най-малко двама са кандидатите за тази зона. Става дума за свързани с производството на стомана производства, допълни министърът Държавата се ангажира да окаже помощ на австрийската компания по отношение на изграждането на инфраструктурата, осигуряването на помощ за обучение на кадри, за опазването на околната среда, за бързото административно обслужване. Ако компанията реши проектът да се осъществи в България, трябва да бъде подписано още тази година и инвестиционно споразумение, в което ще се конкретизират всички инвестиционни ангажименти на държавата. "Фьост Алпине" пък се задължава да участва в конкурсната или тръжната процедура за проекта, да въведе в експлоатация завода за производство на стомана, който ще е с капацитет около 5,5 млн. тона годишно и ще има най-малко 4500 работници. Размерът на инвестицията трябва да бъде не по-малък от пет милиарда евро. Друг ангажимент на компанията е проектът да се реализира в пълно съответствие с най-добрите налични технологии и по най-съвременни екостандарти, припомниха от МИЕ.
Източник: Монитор (05.09.2008)
 
Международни юристи ще консултират правителството как да изготви инвестиционно споразумение с австрийския стоманодобивен гигант "Фьост Алпине", така че България да бъде предпочетена пред Румъния за инвестицията от 5 млрд. евро за нова металургична мощност. За целта правителството реши в четвъртък да предостави до 300 000 лв. на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). От края на миналата година "Фьост Алпине" проучва България, Румъния, Украйна и Турция за строеж на нов комбинат на брега на Черно море. Очаква се решението да бъде взето до края на 2008 г., но като част от "ухажването" на австрийския концерн на 8 септември ще бъде подписан меморандум между компанията и българската страна България за реализацията на проекта. Този документ и предоставените сега 300 хил. лв. обаче ще се окажат напразни при избор на друга страна за инвестицията. От важно значение за финалния избор ще е международният форум, свикан в началото на ноември в полския град Вроцлав, на който вече ще са ясни окончателните ограничения за изхвърляните вредни емисии от стоманодобивните и електропроизводствените мощности, коментира пред Mediapool Явор Куюмджиев, зам.-министър на икономиката и енергетиката, който е пряко ангажиран с проекта на "Фьост Алпине". По думите му Европейската комисия си дава ясна сметка, че не е в неин интерес тези производства да се изнесат извън границите на Общността. Подобна теза изказа и еврокомисарят по индустрията Гюнтер Ферхойген. Според Куюмджиев основната битка е между България и Румъния и именно за спечелването на тази битка ще се изхарчат предвидените 300 хил. лв. С тях ще се плати на правни специалисти, които да подготвят параметри на инвестиционно споразумение с "Фьост Алпине", регламентиращо конкретната помощ от страна на България за изграждането на индустриална зона край Черно море, където да се разположи мощността на австрийците. Целта е хем потенциалният инвеститор да получи възможно най-атрактивни условия, хем да се защити държавният интерес, обясни Куюмджиев. По думите му с "Фьост Алпине" вече се работи по текст на бъдещото инвестиционно споразумение и това е част от очаквания избор на австрийците. Дискутирани са и конкретни клаузи, но се оказало, че докато австрийският концерн работи с три адвокатски кантори, българското ведомство разчита на шепа специалисти. Затова, а и защото технически проектът на "Фьост Алпине" е сложен, правителството отпуска въпросната сума, обясниха от правителствената пресслужба. Международните консултанти ще бъдат избрани с обществена поръчка.
Източник: Медия Пул (05.09.2008)
 
Министерството на икономиката и енергетиката ще плати 300 000 лв. на чужди юристи, които да помогнат за сключването на инвестиционно споразумение с "Фьост Алпине". Австрийската компания оглежда в момента терени у нас, в Румъния, Турция и Украйна, на които се кани да построи металургичен завод, в който да вложи 5 млрд. евро. В понеделник се очаква правителството да сключи предварително споразумение, с което двете страни поемат взаимно определени ангажименти до сключване на инвестиционно споразумение, в което ще се конкретизира с какво България ще улесни проекта. Вчера от ведомството на Петър Димитров казаха, че ще избират юристите с обществена поръчка. Самите "Фьост Алпине" ще съобщят окончателния си избор на държава за инвестицията в края на годината.
Източник: Сега (05.09.2008)
 
Даваме 300 хил. за “Фьост Алпине” 300 хил. лв. даде правителството за наемане на международни юристи като консултанти по подготовката и преговорите по инвестиционното споразумение между България и австрийската компания "Фьост Алпине". Компанията избира между четири страни - България, Румъния, Турция и Украйна, къде да инвестира над 5 млрд. евро в изграждането на нов металургичен комбинат. Затова следващата седмица България ще подпише инвестиционно споразумение с "Фьост Алпине". В него страната ще изрази готовност да осигури инфраструктура и да помага за осъществяване на инвестицията. Международните консултанти са нужни заради техническата сложност на проекта и значимостта му за българската икономика. При реализация на инвестицията ще бъдат открити 4500 работни места.
Източник: Стандарт (05.09.2008)
 
"Арселор Митал" изкупили дълг на "Кремиковци" Компании, близки до "Арселор Митал", са придобили дългове на "Кремиковци" за над 30 млн. лв., съобщи източник. Целта на сделката е била по този начин стоманеният гигант да си осигури глас в предстоящото на 26 септември общо събрание на кредиторите. Въпросният заем комбинатът е изтеглил от финансова институция, но освен този дълг от международната компания търсят споразумение и с други кредитори, така че да консолидират по-голям дял. Въпросният дълг пък съставлява близо 2% от общите пасиви на Кремиковци, чийто размер според неконсолидирания баланс за миналата година е 1.701 млрд. лв. С подобен ход компанията на Константин Жеваго "Руа инвест енд трейд инк" се нареди сред кредиторите на металургичното дружество и внесе иск за обявяването му в неплатежоспособност. Както е известно, украинският милиардер Константин Жеваго действа чрез няколко свои компании, а кандидатът за придобиването е "Ворскла стийл". Представителите на Жеваго обаче разполагали с ограничен финансов ресурс, обясни източникът и това според него не им позволявало да достигнат желаните производствени обеми. Програмата за екология, включваща най-неотложните мерки, пък била сведена до едва 30 млн. лв. За отпускането на повече средства щели да се използват постъпления от продажбите или привлечени капитали, но във втория случай украинците искали от синдика да им предостави обезпечения. Шестимата останали индийци в комбината, които във вторник пратиха отворено писмо до премиера Сергей Станишев, в което сигнализират за самоуправство от страна на "Ворскла стийл", пък правили всичко възможно да затрудняват работата на украинската компания. Както е известно, "Ворскла" влезе в мениджмънта на дружеството чрез сформирания оперативен комитет по силата на договора за ишлеме от 10 юли. Той се състои от 8 членове с по 4 представители от страна на "Кремиковци" и на украинското дружество. Българите, които трябвало да представляват комбината, обаче също симпатизирали на "Ворскла" и нарушавали интересите на мажоритаря, е посочено в писмото. То беше подписано от пълномощника на изпълнителния директор - Мита Джа, която пое поста му на 10 юли. Според друг източник лично Прамод Митал помолил изпълнителния директор Гунтупали Джаганадам да упълномощи Мита Джа и да напусне "Кремиковци", защото склонил за подписването на договора за ишлеме. Причината е, че Прамод Митал е имал споразумение с компанията на по-големия си брат Лакшми да съдейства за придобиването на "Кремиковци" и да не позволява на украинците да вземат контрола в комбината. Затова и Мита Джа, която е лоялна към Прамод Митал, отказвала да съдейства на оперативния комитет и сега протаква изпълнението на неизбежните мерки.
Източник: Дневник (05.09.2008)
 
Китай с ново стоманодобивно предприятие - Guangxi Iron & Steel Китайските компании за добив на стомана Wuhan Iron & Steel Group и по-малката Liuzhou Iron & Steel Group сформираха смесено дружество, което ще се нарича Guangxi Iron & Steel Group, обявиха компаниите. Wuhan Iron & Steel, също така известна като Wisco, ще притежава 80% в дружеството чрез инвестиции в брой, а Liuzhou Iron & Steel, или Liugang, ще допринесе с всичките си нетни активи, заявиха от Liugang пред шанхайската фондова борса. Собственикът на Liugang, местната администрация на държавните активи в Гуангси, югозападен Китай, ще има 20%. Проектът е част от поетапна консолидация в стоманодобивната промишленост на страната. Wisco, сега 4-а по обем продукция, ще се конкурира с първите 3. Проектът за 205 млрд. юана (30 млрд. щ.д.) на пристанище Фангченганг в Гуангси ще започне да функционира след по-малко от 4 години с първоначален годишен капацитет от 10 млн. тона Планира се евентуалното увеличение на капацитета до 30 млн. тона на година. Двете компании ще закрият остарели стоманодобивни инсталации за 9.1 млн. тона и за 5.41 млн. тона желязо. (АП)
Източник: Други (05.09.2008)
 
Северстал увеличи печалбата си с 69 на сто Руската металургична компания Северстал обяви увеличение на печалбата си за полугодието с 69 процента. Нетната печалба стигна 1.94 млрд. долара. Компанията печели от по-голяма продукция, а и по-високи цени на стоманата, като така успя да надмине прогнозата на анализаторите за печалба от 1.42 млрд. долара. Към нетната печалба се добавят и 255 млн. долара от продажбата на въглищни мини в Сибир на Арселор Митал. Освен това има и позитивен ефект от придобиването на американската Спароус пойнт, който се изразява в допълнителни 219 млн. долара. Северстал, притежавана мажоритарно от Алексей Мордашов, обяви ръст на приходите си с 36.3 процента до 10.55 млрд. долара за периода. Очаква се оперативната печалба до края на годината да стигне между 5.8 и 6.1 млрд. долара. (Ройтерс)
Източник: Reuters (05.09.2008)
 
Притежатели на ценни книжа от Кремиковци продължават да оспорват решението на СГС Притежатели на ценни книжа в Кремиковци АД се срещнаха с представители на Генералния секретариат на Европейската комисия, за да ги запознаят с решение на Градския съд на София от началото на август, с което дружеството Кремиковци се обявява в несъстоятелност с дата 31 декември 2005 г. Това решение, смятат те, е взето с цел да ги лиши от права и възможни искове по отношение на закупени от тях ценни книжа, възлизащи на 325 милиона евро, от което могат да се възползват желаещи да придобият активите на Кремиковци на неправомерно ниски цени. Правата им по посочената сума вече са признати през юли тази година от английския Върховен съд. Недоволните притежатели на облигации, които са обединени във временен /ad hoc/ комитет във връзка с решението на Софийския градски съд и сред които са представители на британски, американски, холандски, швейцарски и от други страни банково-брокерски институции като QVT Financial LLP, York Capital Management, Mars Capital Management и Houlihan Lokey, заявиха, че започнатата от тях кампания срещу оспорваното съдебно решение ще продължи, като с проблема ще бъдат запознати и други европейски институции, сред тях Съвета на Европейския съюз. Те смятат също да занимаят с този проблем и правоохранителни органи в Европейския съюз и САЩ.
Източник: Дарик радио (05.09.2008)
 
Цигарените фабрики в София и Благоевград ще се продават поотделно през фондовата борса. Ще има и предварително изискване към купувачите да бъдат стратегически инвеститори, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Това е единственият възможен вариант за раздържавяване на "Булгартабак" според действащата стратегия, заяви министърът. Според него няма разногласия между партньорите в тройната коалиция за метода на продажба. Но преди да се изтъргуват двете дружества в София и Благоевград, ще мине сделката за плевенското. Дружеството в с. Ясен остана единственото преработвателно в рамките на тютюневия ни холдинг. За него няма изискване да се продаде на стратегически инвеститор и може без проблеми да се пусне на фондовия пазар по схемата, по която бяха направени сделките за фабриките в Пловдив и Стара Загора, обясни Петър Димитров. В момента се подготвят оценките на трите фабрики. Държавата няма фаворит за инвеститор в "Кремиковци", каза още министърът. Като най-голям кредитор обаче тя ще има тежката дума при избора на компанията, която да изпълнява оздравителната програма на комбината. Инвеститор се очаква да бъде избран на 26 септември, когато е първото събрание на кредиторите. Преди това, до 11 септември, всички заемодатели трябва да заявят претенциите си към комбината, за да бъдат включени в списък от синдика и одобрени от съда. Държавата вече си поиска от комбината близо 700 млн. лв. главница и лихви, които се считат за държавна помощ. Отделно са борчовете на "Кремиковци" към държавните компании НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ.
Източник: Стандарт (08.09.2008)
 
Австрийски стоманен гигант една крачка по-близо до инвестиция в България Междувременно Димитров уточни, че в близките месеци ще стане ясно дали "Фьост Алпине" ще инвестира в България. Министърът подписа Меморандум за разбирателство с австрийския гигант, който планира инвестиция на стойност над 5 милиарда евро в Черноморския регион. Конкурентите на страната ни в избора на „Фьост Алпине" са Украйна, Румъния и Турция. Петър Димитров подчерта, че ако австрийците решат да построят завода си в България, ще се открият нови 4 500 работни места и ще бъде повишено качеството на живот в района, в който концернът ще построи завода си. Най-голямото предимство на страната ви е наличието на река Дунав, чрез която ще можем да направим връзка със завода си в Линц. Това на свой ред обясни Алфред Дюзинг, финансов съветник на "Фьост Алпине” и член на борда на директорите на компанията. По думите му в България има необходимата правна стабилност и страната отговаря на основното изискване за наличие на Черноморски пристанища. От друга страна според австрийците у нас няма достатъчно добра инфраструктура и трудно се намира квалифицирана работна ръка. Дюзинг подчерта, че и другите три държави са предприели сериозни действия, за да привлекат инвестицията на тяхна територия. Петър Димитров увери, че заводът на "Фьост Алпине” у нас ще бъде екологично чист и безопасен. Имаме си едно "Кремиковци" и заради него в косата ми не остана много черен цвят, каза още икономическият министър. Европейският съюз трябва да увеличи квотите вредни емисии за страната ни, ако австрийският концерн реши да инвестира в България. Ограничения с квотите парникови газове има и в Румъния, което дава известно предимство на Украйна и Турция при избора на „Фьост Алпине". Това, обаче, не е основният критерий на компанията, обясни Алфред Дюзинг и добави, че България има своите шансове "в битката" за мащабната инвестиция.
Източник: Дарик радио (08.09.2008)
 
Борба за петте милиарда евро на Фьост Алпине Ограниченията на емисиите въглероден диоксид, които Еврокомисията се кани да наложи върху България, не са единствената спирачка страната ни да бъде безусловно избрана от австрийската компания Фьост Алпине като място на бъдещия й стоманодобивен завод. Това стана ясно след подписването на меморандум за разбирателство между държавата и компанията. България има редица недостатъци, заяви Алфред Дюзинг, главен финансов директор на подразделението за стомана на металургичната компания. Все пак нито една от възможните четири локации не може да се похвалят само с положителни страни, така че до края на годината ще посочим своя избор, каза той. Фьост Алпине търси място за построяване на стоманодобивен завод с капацитет от 5.5 млн. т годишно в една от четирите черноморски страни - България, Румъния, Украйна или Турция. Страната ви няма дълъг исторически опит в стоманодобивната индустрия, заяви Дюзинг. Поради тази причина липсвала и достатъчно на брой квалифицирана работна ръка. В новия завод на Фьост Алпине ще работят около 4500 души. Пътната инфраструктура също не е в добро състояние, както и пристанищата не са на нужното ниво, заяви Дюзинг. Според него обаче различията в това, което предлагат четирите страни кандидатки, не са големи. За нас е важно заводът да бъде в Черноморския регион заради бъдещите ни пазари и нашите клиенти там, обясниха от компанията. За австрийците най-важен е достъпът до морско пристанище за доставката на суровината, както и връзката по Дунав с най-големия завод на Фьост Алпине в Линц. За да привлече тази огромна инвестиция, която се оценява на над 5 млрд. EUR, с подписания меморандум българското правителство се ангажира да осигури нужната инфраструктура и обучение на работната ръка. Правителството предлага производствената площадка да е в района на Бургаското езеро. Ще ремонтираме 50 км пътища и ще построим 40 км нови, както и нова жп линия, ще трябва да модернизираме и пристанищата в Русе и Бургас, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Срещу това имаме гаранции, че производството ще бъде бъде напълно екологично, каза Димитров.
Източник: Пари (09.09.2008)
 
България ще ремонтира 700 км жп линия заради "Фьост Алпине" Държавата е готова да разшири терминалите на пристанищата в Русе и Бургас, да обнови 700 км жп линии и да изгради около 45 км пътища, за да привлече австрийския металургичен гигант "Фьост Алпине" у нас. Това стана ясно при подписването на меморандум между правителството и компанията, която все още избира държавата, където да вложи 5 млрд. евро за новия си завод. Документа подписаха икономическият министър Петър Димитров и финансовият директор на "Фьост Алпине" Алфред Дюзинг. Ако австрийският гигант предпочете заводът да изникне в България, а не в Румъния, Турция или Украйна, той ще се намира на 15 км от Бургас, край Бургаското езеро, където ще се изгради индустриална зона. Ремонтирането на толкова голям железен път излиза грубо пресметнато към 500 млн. лв. Нуждата бе обяснена с лошото състояние на сегашните релси между Бургас, Карнобат и Русе. Намерението на "Фьост Алпине" е готовата продукция да се транспортира по Дунав до централата на компанията в Линц. Австрийците пък се задължават да изградят производство с годишен капацитет от 5.5 млн. тона стомана и да наемат 4500 души персонал. Точните количествени параметри ще станат ясни в инвестиционното споразумение, за чието изготвяне правителството наема чужди юристи. От компанията и вчера уточниха, че до края на годината ще бъде взето решение дали заводът да е в България, Румъния или Украйна. Австрийците откроиха като минуси за страната ни липсата на обучена работна ръка и традиции в стоманодобива.
Източник: Сега (09.09.2008)
 
"Фьост Алпине": Надяваме се да изберем България Много се надяваме "Фьост Алпине" да избере България", заяви извънредният посланик на Австрия Клаус Фабиан след подписването на меморандум за разбирателство между България и австрийския концерн, който планира да инвестира 5 млрд. евро в нов стоманодобивен завод в Черноморския регион и проучва за целта страната ни, Румъния, Украйна и Турция. В споразумението с един от най-големите европейски производители на специални стомани държавата ни поема ангажимент да изгради индустриална зона в региона на Бургас, ако "Фьост Алпине" избере да вложи парите си у нас. Подобен документ вече е подписан с Украйна, преговаря се и с Букурещ и Анкара за парафирането на такъв в близко време, обясни Алфред Дюзинг, главен финансов директор и член на борда на директорите на концерна.. Така австрийската компания прибави още една държавна оферта в наддаването на милиардите й и търсенето на най-голяма подкрепа и държавни ангажименти за инвестицията й. До края на годината трябва да стане ясен изборът на "Фьост Алпине", като финансовият й директор заяви, че това ще стане по критерии за оценка на предлаганите й места и гаранции. "Ще преценим най-вече недостатъците на страните, с които можем да се примирим. Иначе разликите между отделните държави не са толкова големи", каза Дюзинг като подчерта, че за неговата компания е важна правната стабилност на съответната страна и наличието на логистика. "От страна на България усещаме, че сме добре дошли, но и от другите държави интересът е доста голям", допълни той. Според представителя на "Фьост Алпине" един от недостатъците на България е липсата на квалифицирана работна ръка, но побърза да уточни, че това е така заради кратката история на страната в областта на тежката индустрия. Той отбеляза, че това е поправимо, тъй като в процеса на изграждане на производствените мощности може да се обучат нужните им 4 500 специалисти. Квалификацията на персонала е друг от ангажиментите на държавата, поети в случай, че милиардите на "Фьост Алпине" влязат в баланса на БНБ като чуждестранни инвестиции. С подписването на меморандума министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров гарантира и, че държавата ще развие инфраструктурата в региона на Бургас. Ще се ремонтират 50 км път, нови 40 км ще се построят, ще се вложат пари и да обновяване на железния път, както и за разширяването на терминалите в пристанищата Русе и Бургас, тъй като река Дунав ще е връзката между новия завод и основната мощност на "Фьост Алпине" в Линц. Решаващо за това дали бъдещият завод ще е в страна член на ЕС, или не, ще е разпределението на допустимите за изхвърляне парникови квоти за стоманодобива в Евросъюза в периода 2013-2020 г. Яснота по въпроса се очаква през ноември. И Петър Димитров, и Алфред Дюзинг посочиха, че Европейската комисия трябва да реши каква да е политиката й по отношение на въглеродните емисии и дали да "оскъпява суровините с изнасяне на производствата им извън границите на ЕС и да наложи митнически бариери". "Инвестицията ни е дългосрочна – за 50 години, докато мерките срещу изменението на климата трябва да се покрият в доста по-кратък период", коментира финансовият директор на "Фьост Алпине". Запитан ще се оправдаят ли гласуваните миналия четвъртък 300 хил. лв. за международни правни кантори, които да консултират България за подписването на евентуално инвестиционно споразумение с австрийската компания, ако изберат страната ни, Петър Димитров каза, че това било необходимо, за да не се подпише пак споразумение като това за приватизацията на Авиокомпания "Балкан" или за изграждането на Горна Арда. По първото България бе осъдена от международен арбитраж да плати 10 млн. долара неустойка за развалената сделка, а по второто в момента се води дело от страна на приемника на турския "Джейлан холдинг" срещу НЕК за неизпълнение на ангажиментите. "Не гледайте на тези 300 хил. лв. като на рибарска режа, с която ще ловим инвеститора", призова Димитров.
Източник: Медия Пул (09.09.2008)
 
България ще ремонтира стотици километри жп и автопътища за бъдещия завод на "Фьост Алпине" До края на годината австрийският концерн "Фьост Алпине" ще обяви окончателния си избор за мястото на новия си модерен завод за стомана, в който ще инвестира 5 млрд. евро. Компанията проучва България, Румъния Турция и Украйна, като досега е сключила подобно споразумение само с Украйна. Това съобщи финансовият директор и член на борда на директорите на "Фьост Алпине" Алфред Дюзинг при подписването на меморандума за разбирателство с българското правителство. Документът беше парафиран вчера от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който представи ангажиментите на правителството при евентуален избор на България пред останалите конкуренти. Като инвеститор първи клас австрийската компания ще ползва преференциите, които държавата отпуска при създаване на индустриална зона. С подписания меморандум българското правителство се ангажира да прокара 45 км нови пътища, да ремонтира други 50 км, а също и да модернизира 700 км от железопътна структурата. В бъдещата зона ще участват и други инвеститори от областта на автомобилостроенето и производството на битова техника, чиято дейност е свързана с производството на стомана. Предимство на България е, че се намира на Дунав и ще улесни връзката й със завода-майка в Линц. България предлага и готов терен за новия завод, докато в Румъния земята е разпокъсана и на стотици частници, което ще затрудни инвеститора, обясниха от компанията. Големият проблем на страната е липсата на достатъчно подготвени професионалисти и недостатъчният опит в стоманодобива. В това отношение Украйна има предимство с традиционното производство и инженерните кадри. Бившата република от ОНД разполага с пет висши училища за подготовка на кадри в тази област. "Четирите държави имат своите предимства, затова ще вземем трудно решение", призна Дюзинг. Черноморският регион е избран не случайно, за да се улесни достъпът на австрийската стомана до преките й потребители не само в региона, но още в Русия, Северна Африка и др., обясниха от компанията.
Източник: Дневник (09.09.2008)
 
"Фьост Алпине" подписва меморандум за индустриална зона Меморандум за разбирателство ще подпишат на 8 септември австрийската металургична компания "Фьост Алпине" и Министерството на икономиката и енергетиката. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, но уточни, че това не означава, че австрийският гигант непременно ще построи индустриална зона в България. "Фьост Алпине" преди месеци обяви, че проучва четири държави за строеж на металургичен комбинат. Конкуренти на България са Румъния, Украйна и Турция. Проучването вече е към края си и остава да се уточнят евентуалните инвестиционни параметри в различните държави, каза министър Димитров. В меморандума ще бъдат записани задълженията на държавата - да окаже помощ при изграждане на инфраструктурата на индустриалната зона, за опазване на околната среда, обучение на персонала и др. Най-вероятно заводът ще е в Черноморския регион, но министър Димитров отказа да посочи конкретно място. По-рано заместникът му Явор Куюмджиев съобщи, че се обсъжда терен край Бургаското езеро. "Фьост Алпине" ще се задължи да участва в тръжна процедура при избора на фирмите, които ще имат свои предприятия в индустр­иалната зона. Индустриална зона няма да има, ако австрийската компания не инвестира в България, тъй като другите фирми, които биха имали предприятия в тази индустриална зона, ще бъдат със съпътстващи на "Фьост Алпине" производства, уточни Петър Димитров. В меморандума ще бъде записано, че бъдещият завод трябва да произвежда около 5.5 млн. тона стомана годишно, да наеме най-малко 4500 работници. Инвестицията като цяло трябва да е 5 млрд. евро. "Фьост Алпине" се задължава да построи завода в съответствие с най-добрите международни екологични стандарти. Миналата седмица правителството реши да предостави до 300 хил. лв. по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за ангажирането на международни юристи като консултанти по подготовката и провеждането на преговори за изготвянето на инвестиционно споразумение между България и "Фьост Алпине Щал". Консултантите ще е свързана с воденето на преговори, съгласуване на отделните клаузи и подписване на инвестиционното споразумение, в което да бъдат защитени интересите на страната.
Източник: Строителство Градът (09.09.2008)
 
Министерството на стоманата иска 20% налог върху износа на желязна руда Индийското министерство на стоманата предложи на финансовото министерство на страната да повиши износното мито на желязната руда от 15% на 20% като мярка за овладяване на износа. Министърът на стоманата Рам Вилас Пасуан заяви, че неговото ведомство е за пълна забрана на износа, но останалите министерства не са склонни към тази стъпка. Правителството реши да наложи 15% износно мито върху желязната руда през юни след като цените на рудата нараснаха с 50% поради ниската снабденост на местния пазар. “Правителството трябва да обмисли поне повишаване на митото за руда съдържаща 62% железни примеси”, заяви Пасуан. Секретариатът реши да наложи и стоманата като въведе мито за първичните и полуготовите продукти като мярка за контрол върху цената на стоманата и инфлацията. Пасуан заяви, че цените на стоманата вече намаляват с 15-20% и се очаква да се задържат стабилни след като международните цените също намаляват. (Файненшъл експрес)
Източник: Други (10.09.2008)
 
Индонезийските стоманодобивни компании се оплакват от контрабанда Индонезийските стоманодобивни компании подновиха исканията си правителството да вземе мерки срещу компании, които внасят контрабандно стомана от Китай заради рекордното вътрешно търсене. Новооснованата Индонезийска асоциация на железодобивната и стоманодобивната промишленост (IISIA) смята, че повечето стомана е контрабандно внасяна при по-ниски мита, за да се снабдят сенчестите производители. Г-н Хидаят Трисепутро, изпълнителен директор на IISIA заяви, че “Има данни, че желязо и стомана е внасяно нелегално в Индонезия. Повечето от този нелегален внос е използван от производители работещи на черно, което прави по-трудно за изрядно работещите предприятия да се конкурират на местния пазар”. Г-н Ирван Камал Хаким, маркетингов директор на Krakatau Steel, прикани главната дирекция по акцизите и митата на финансовото министерство да подобри надзора си по вноса на стомана. IISIA включа дузина асоциации слети в едно. През периода от януари до юли 2008 г. вносът на стомана и стоманени продукти възлиза на почти 7 млрд. щ.д. или 7.5 млн. тона, което е с почти 1.5 млн. тона повече от целия внос през 2007 г. – 6 млн. тона. (Джакарта Поуст)
Източник: Други (10.09.2008)
 
Фьосталпине включи и България в листата с кандидатите Бургас е само една от възможностите за инвестиции на Фьосталпине. Дали обаче именно там ще бъдат инвестирани 5 млрд. ЕUR, е все още под въпрос, дори след подписването на меморандума за разбирателство. Концернът от Линц стана известен в Черноморския регион с проучванията си за място, където ще изгради нов металургичен комбинат. Подготвяно проучване ще трябва да даде оценка колко големи са шансовете на пристанищния град да спечели проекта. С 5000 служители, които ще работят в новия завод, Voestalpine планира да произвежда годишно 5.5 млн. т стомана. България се задължи да бъдат предоставени нужните за тази цел терени и инфраструктура. Заедно с Бургас в надпреварата участват румънският град Констанца, украинският Одеса и Самсун в Турция, където австрийската петролно-газова компания ОМV изгражда газова станция. Основните критерии са освен членство в ЕС, наличие на достатъчно квалифициран персонал и евтини пристанищни съоръжения.
Източник: Пари (11.09.2008)
 
Metalloinvest спечели правата за медната мина Удокан Metalloinvest, собственост на милиардерът Алишер Усманов, спечели правото да разработва май-голямата руска неразработена мина за мед. От компанията обещаха да инвестират над 3.9 млрд. щ.д. с цел до 10 години да се превърнат в едно от 10-те най-големи предприятия добиващи мед в света. Metalloinvest, основана и наполовина собственост на Усманов, обяви, че ще работи съвместно с руската държавна Russian Technologies, за да развие медните залежи в Удокан, Източен Сибир, и ще обмисли възможността за още партньори. “Предоставянето на лиценз за Удокан превръща Metalloinvest в собственик на един от най-големите залежи на мед в света”, изтъкнаха от компанията. Резултатите от надпреварата за Удокан, в която Metalloinvest спечели срещу държавната руска железница, след като останалите кандидати се отказаха, бяха изнесени изненадващо седмица по-рано. Залежът се счита за стратегически от Кремъл и съответно недостъпен за чуждестранни собственици. (Ройтерс)
Източник: Reuters (11.09.2008)
 
Въглищата може да поевтинеят заради укротяването на стоманата Световното търсене на въглищата показа някои признаци на застои, което кара инвеститорите да се чудят какво следва за въгледобивните компании в САЩ, които са ставали свидетели на тройно поскъпване за една година. Презокеанските превозни такси, слабия долар, както и други фактори пораждащи големия скок започнаха да намаляват влиянието си. Междувременно анализаторите се питат дали световното забавяне е започнало да се отразява на металургията, която използва скъпи въглища за доменните си пещи. Инвестиционната банка Goldman Sachs намали оценката си за цялата стоманодобивна промишленост на САЩ изтъквайки рискове като закрепващия се долар и притеснения за търсенето от Китай. Базираният в Сент Луйс въгледобивен гигант Peabody Energy предложи по-агресивна оценка по време на презентация на конференция на Lehman Brothers. От Peabody казха, че търсенето на въглища в цял свят продължава да превъзхожда предлагането, а цените още са високи и продължават да растат. Изпълнителният директор на Massey заяви, че компанията му е продала 7 млн. тона на средна цена 173 щ.д. за доставка през 2009 и 2010 г., допълвайки че цените може да се качат до 220-250 щ.д. или повече. (Стийл Гуру)
Източник: Други (11.09.2008)
 
На 12 септември министър-председателят Сергей Станишев ще открие завода за автомобилни части на Montupet в Русе. Инвестицията на френската компания в Индустриалния парк на града е за над 70 млн. лв. В него ще се произвеждат алуминиеви автомобилни части за Рено, Пежо, Ауди и Форд. Целта е базата да стане главното производствено звено на компанията в Европа. В завода ще работят над 500 специалисти. Правителството подкрепи проекта на Montupet с предоставянето на близо 9 млн. лв. От бюджета, въз основа на Закона за насърчаване на инвестициите, са осигурени средства за изграждане на необходимата техническа инфраструктура – електроснабдяване, водопровод, канализация и пътища. Цялата продукция, произведена в Русе, ще бъде за износ. Френската компания има заводи във Франция, Испания, Канада, Северна Ирландия, Мексико и т. н. Партньор е на Дженерал моторс, Крайслер, Форд, Пежо, Рено и др.
Източник: RuseInfo.net (11.09.2008)
 
Сто кредитори се точат на “Кремиковци” Няколко десетки, ако не и стотици се оказаха кредиторите на "Кремиковци". Последният срок за предявяване на претенции от кредиторите към обявения в несъстоятелност комбинат изтече вчера. Но документи ще се приемат още няколко дни, защото писмата са редовни, ако са пратени по пощата с клеймо 11 септември, каза синдикът на "Кремиковци" Ана Миленкова. Вече се правят справки със счетоводството на "Кремиковци", за да се докаже дали поисканите суми от кредиторите са реални. След това съдът ще постанови дали комбинатът трябва да плати предявените вземания, съобщи лидерът на КТ "Подкрепа" в завода Людмил Павлов. Очаква се държавата да бъде най-големият кредитор, след като миналата седмица предяви претенции за близо 700 млн. лв. Това са опростени дългове на комбината преди приватизацията му. Тези пари са държавна помощ и сега комбинатът трябва да ги върне. Още близо 90 млн. лв. е дългът на "Кремиковци" към НЕК. Сериозни суми имат да взимат и БДЖ, и "Булгаргаз". От газовия холдинг съобщиха, че не са подавали документи пред синдика, а преговарят с него за сключване на споразумение за изплащане на дълга. Облигационерите на "Кремиковци" още през май спечелиха дело в Лондон и съдът задължи комбината да им изплати 357.5 млн. евро. Според непотвърдена информация и от компанията на Лакшми Митал "Арселор" не са се отказали от "Кремиковци". Дружества около по-големия брат на сегашния собственик се опитват да изкупят дълга на комбината към Черноморската банка за търговия и развитие от 18 млн. евро и така да се наредят сред кредиторите, но засега и от двете страни не потвърждават информацията.
Източник: Стандарт (12.09.2008)
 
13 наши компании в топ 500 на Европа ЛУКОЙЛ Нефтохим е най-голямата българска компания, а №1 в Източна Европа е сродната й полска корпорация PKN Orlen. Това става ясно от от класацията на Делойт за Централна Европа - CE Top 500, която включва 500-те най-големи и прогресиращи компании от Адриатически, Балтийски и Черноморски район. Българските компании, участващи в класацията, са 13. Шест от тях са от енергийния сектор, следвани от производствения бранш (3), и "Технологии, медии и телекомуникации" (3). Една е от отрасъла "Търговия и бизнес". Най-висока позиция заема ЛУКОЙЛ Нефтохим. Тя е поставена на 29-о място, следвана от ЛУКОЙЛ България и НЕК - съответно на 71-ва и 124-а позиция. Останалите родни компании в СЕ Top 500 са "Кумерио Мед" (142), "Петрол" (258), "Мобилтел"(285). OMV и БТК заемат съответно 328-а и 363-а позиция, а "Кремиковци" и "ЧЕЗ Електро" - 381-во и 425-о място. Във финалната стотица са "Стомана Индъстри" (445), "Космо България Мобайл" (486) и "Метро Кеш енд Кери" - на 499-а позиция. В тазгодишната класация на най-големите 500 компании няма големи промени в челните позиции. След полската компания за преработка и дистрибуция на петрол и горива - PKN Orlen, на второ и трето място са отново компании от енергийния сектор - унгарската MOL и чешката CEZ. Останалите в топ 10 са от автомобилната индустрия - Шкода в Чехия, Audi в Унгария и филиала на Volkswagen в Словакия. Telekomunikacja Polska е единствената от друг бранш сред водещите 10. Най-големите чуждестранни инвеститори по приход са автомобилният производител Volkswagen, международният холдинг за производство на стомана Arcelor Mittal и веригата магазини МЕТРО. Чешкият гигант CEZ води класацията по пазарна капитализация, следван от полските банки Pekao SA и PKO BP. Класацията CE Top 500 съдържа и данни за най-големите компании в банковия сектор (CSOB, Czech Republic), застраховането (PZU, Poland), строителството (Skanska CS, Czech Republic), производството (Skoda, Czech Republic) и фармацевтиката (Chinon Zrt/Sanofi Aventis, Hungary
Източник: Стандарт (12.09.2008)
 
Gerdau ще инвестира 524 млн. щ.д. за да повиши капацитета си в Аржентина Бразилската стоманодобивна компания Gerdau обчви, че ще инвестира 524 млн. щ.д. в аржентинското си дъщерно предприятие Sipar Gerdau за увеличение на капацитета за добив на стомана. Това ще позволи на Sipar Gerdau да добива необработена стомана и ще повиши сегашния капацитет за валцовани продукти 4 пъти. Новото съоръжение ще се намира в Перез, провинция Санта Фе, на 5 км от сега съществуващите мощности. Строежът ще се извърши на два етапа и ще започне през следващите месеци. Първият етап се очаква да звърши през 2011 г. и ще включва инвестиция от 310 млн. за достигане на капацитет от 650 хил. м.т. необработена стомана и 710 хил. м.т. валцовани продукти. Вторият етап ще включва инвестиция от 214 млн. за достигане на капацитет от по 1.1 млн. м.т. Този етап се очаква да приключи през 2012 г. От Gerdau казаха, че проектът е ключова инвестиция за аржентинските им позиции и ще се окаже решаващ за задоволяване на глобалното търсене.Компанията добави, че проектът ще има и позитивен ефект върху местната икономика, тъй като ще открие 1000 работни места по време на строителните операции и 3000 работни места при въвеждане в действие. (Платс)
Източник: Други (12.09.2008)
 
Benxi Iron & Steel ще спре първото си предприятие Базираната в Ляонинг Benxi Iron & Steel Group Co Ltd, една от най-големите стоманодобивни компании в Китай, обяви, че ще закрие първото си, 103-годишно, предприятие до края на годината. Това е в съответствие с продължаващите екологични ангажименти на компанията. Старото предприятие изхвърля по 4 хил. тона прах, 8 хил. тона серен диоксид и 2 хил. тона COD вещества всяка година и е основен замърсител на североизточния китайски град. В комбинатът функционират две доменни пещи от по 380 куб. м., две синтерови машини по 75 кв.м., коксуващи пещи с 36 и с 55 гнезда. Добиват се по 950 хил. тона чугунени късове всяка година, 450 хил. тона кокс, 1.8 млн. тона синтерова руда и 180 млн. куб.м. газ. През първото полугодие нетната печалба на Benxi Iron & Steel Group нарасна с 12.23% до 1.015 трлн. юана, а печалбата на акция достигна 0.3238 юана. (Чайна Нолидж)
Източник: Други (12.09.2008)
 
МИE дава 120 млн. лв. за индустриални зони В следващите пет години Министерството на икономиката ще вложи 120 милиона лева в изграждането на 113 индустриални зони в България, това заяви министърът на икономиката Петър Димитров, който е в Русе за откриването на френски завод за авточасти. Досега държавата е вложила 18 милиона евро за изграждането на 24 индустриални зони в страната. едно от тях е в Русе където днес се открива френският завод „Монтюпе”. Той ще произвежда алуминиеви части за автомобили като продукцията е насочена изцяло за износ. Досега френският инвеститор е вложил 40 милиона евро за изграждането на завода, прилежащата инфраструктура и машините, а се очаква да бъдат вложени още 53 милиона евро. Държавата е участвала с 8 милиона евро в изграждането на завода. В момента работните места са 500, но техният брой ще нарасне до 1500.
Източник: Дарик радио (12.09.2008)
 
Двама големи акционери на Midwest приеха офертата на Sinosteel Двама големи акционери на австралийската рудодобивна компания Midwest Corp. приеха офертата за изкупуване от страна на Sinosteel Corp., което ще даде на китайската компания над 82% дял в компанията. Sinosteel обяви, че предложението им е прието от Murchison Metals Ltd., притежаваща 9% от акциите на Midwest, както и от Armadale Offshore Inc. с дял от 12%. Sinosteel иска да си осигури достъп до австралийската минна компания за да си набавя необходимата желязна руда за бурно развиващата се китайска стоманодобивна промишленост. Тя в момента зависи от рудодобивните гиганти Rio Tinto Ltd. и BHP Billiton Ltd. Наскоро китайските предприятия трябваше да се съгласят на 96% увеличение на цената на рудата от тяхна страна. Sinosteel придоби контролните 50.97% през юли, но още се стреми към пълен контрол. Най-значимият останал акционер в момента е американският хедж фонд Harbinger Capital, притежаващ 15.2% в Midwest и обявил че ще откаже офертата на Sinosteel. Ако Harbinger откажат, Sinosteel “ще помоли директорите на Midwest да преразгледат въпроса дали компанията трябва да остане листната на австралийската фондова борса или да бъде извадена от индекса ASX”, обявиха от Sinosteel. (Интернешънъл Хералд Трибюн)
Източник: Други (15.09.2008)
 
BHPB ще изпълни проекта в Давао за добив на никел Г-н Лито Атиенца, секретар по околната среда на Австралия, заяви, че BHP Billiton ще изпълни задължението си, поето със споразумение с местният си партньор Asiaticus Management Corporation, за разработването на никеловия проект за 1.5 млрд. щ.д. в провинция Давао Ориентал, въпреки забавянето. Атиенца поясни, че има ”увереността на управителите на BHP, че проектът ще се осъществи. Те заявиха, че имат желание да продължат за да спазят сроковете. И двете страни работят за решаването на въпроса”. Атиенца посъветва Amscor да бъдат малко по-търпеливи обяснявайки, че този проект е голям и не трябва да се бърза. “Все още е в начала фаза на проучване и има много време преди да започне добива на никел. Трябва да имат ясен план, които да ги води по време на дейността им”, добави той. По-рано г-н Рубен Тан, вице президент на Amscor, помоли Атиенца да анулира договора между компанията му и BHP Billiton, тъй като според него BHP са ги подвели, че добивът ще започне през 2010 г. (Стандарт Тъдей)
Източник: Други (15.09.2008)
 
Хората на Жеваго в "Кремиковци" изпитват ликвидни проблеми Представителите на украинския милиардер Константин Жаваго в "Кремиковци" още не са направили инвестици за екологичната програма на комбината. Те обясниха също и че производството не е достигнало заложените в договора за ишлеме обеми, както и че всяко по-съществено плащане от страна на украинците, които вече са влезли в оперативния мениджмънт, било истинско изпитание. В същото време пък стана ясно, че Константин Жеваго, който е един от кандидатите за придобиване на "Кремиковци", е загубил съществена част от състоянието си, тъй като акциите му във рудодобивния гигант "Феррекспо" са спаднали с близо 50% от април насам. През пролетта се тиражираха слухове, чо той има намерение да придобие комбината със заем, гарантиран именно от ценните му книжа. Такъв според световните агенции бил сключен между него и Дойче банк, а впоследствие се появиха публикации и за споразумение с "Джей Пи Морган", които приели да отпуснат по-голяма сума. Тогава акциите се котираха по 3.44 паунда и така делът на Жеваго се оценяваше на 1.3 млрд. паунда, но в понеделник те се търгуваха при цена 1.77 паунда. "Всичко зависи от това на какъв процент от обезпечението възлизат отпуснатите пари. Стандартната практика е да се финансират до 50% от него, което означава, че банката все още не губи от гаранцията за парите си. Вероятно неговата група "Финанси и кредит" също е гарантирала заема", коментира за "Дневник" анализатор от международна финансова институция, оперираща с акциите на "Феррекспо". Той поясни, че дори и от "Джей Пи Морган" да са му отпуснали заем при по-висока стойност, например 70% от стойността на акциите, то вече би настъпил маржин кол и парите да са станали изискуеми. Заради сериозния срив на акциите пък предстои "Феррекспо" да отпадне от най-авторитетния борсов индекс в Eвропа FTSE100. Това трябва да стане на 22 септември. Положително влияние върху книжата на рудодобивната компания не успя да окаже и новината, че китайската "Чайна минметалс" иска да изкупи половината от дела на милиардера. Според украинската преса предложението е било за 700 млн. долара, което прави 356 млн. паунда, но то е било отхвърлено като твърде неизгодно. За да стабилизират цената на акциите си, "Феррекспо" са предприели обратно изкупуване и до момента са придобили около 1 млн. ценни книжа.
Източник: Дневник (16.09.2008)
 
Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов е останал без топла вода. Причината е, че съседите в блока му не плащали сметки към "Топлофикация". Столичното дружество започна да спира горещия душ на цели блокове, в които има нередовни платци. "Топлофикация" не може да събере над половината си сметки от абонати и затова бави около 70 млн. лв. борчове към "Булгаргаз". Така и блокът на Гогов останал на канчета, разкри самият той пред БТА. Важно е да видим при топлофикациите същото отношение, което имаме ние към тях - за всичко, което се консумира, трябва да се плаща, посочи Гогов. Газоподаването към столичното парно е намалено с 35% засега. Възможно е обаче то да бъде свито още през тази седмица, коментира Гогов. Общинското дружество изпълнявало разчетите си. "На топлофикациите в Плевен, Враца и Бургас сме дали срок до петък, 19 септември. Не сме съгласни на ново разсрочено плащане, защото дългът им се разсрочва от години", коментира газовият шеф. От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране посочиха, че комисията не се е сезирала и не извършва проверка за това на колко коректни абонати на "Топлофикация София" е спряна топлата вода. От "Булгаргаз" припомниха, че дружеството предплаща газа, като парите се превеждат на 2 транша. Синьото гориво за септември вече е купено, като е платен и първият транш за октомврийската доставка. Но от длъжниците зависи дали ще има пари за втория. Проблемът не е само в борчовете към компанията, но и в цената на газа, която на всяко тримесечие се актуализира от ДКЕВР. От дружеството се оплакаха, че за последните 4 тримесечия комисията всеки път е орязвала значително предложената цена, което е довело до големи загуби. Изключение има само за периода януари-март 2008 г., когато държавата се е отказала от дивидент, за да не скочи значително цената на газа. Междувременно стана ясно, че освен преговорите със синдика на "Кремиковци" за връщане на дълга към "Булгаргаз", дружеството е подало и необходимите документи за одобрението му като кредитор на комбината.
Източник: Стандарт (16.09.2008)
 
“Кремиковци” на кръстопът Все още не е ясно каква ще бъде съдбата на "Кремиковци" десетина дни преди първото събрание на кредиторите, което ще се проведе на 26 септември. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. Според думите й на събранието няма да бъде обсъждано дали предприятието ще се ликвидира и имуществото му ще се разпродава, или ще бъде изготвен оздравителен план. За целта трябва първо да бъде назначен постоянен синдик и едва след това той да насрочи заседание, на което кредиторите да решат какво да правят с комбината. Радева припомни, че планът за жизнеспособност на "Кремиковци", който трябваше да оздрави дружеството, вече беше провален, но това в никакъв случай не означава, че се върви към ликвидация на комбината.
Източник: Стандарт (16.09.2008)
 
Паника по финансовите пазари Тотална паника се настани по финансовите пазари вчера. Петролът рязко падна до 92 долара за барел, индексите се сгромолясаха, куп суровини, като олово, алуминий, злато, също поевтиняха. В опит да спасят положението централните банки инжектираха милиарди долари на валутните пазари. Петролът регистрира най-големия си двудневен спад за последните 4 години и закова на ниво 92 долара за барел. Само преди 2 месеца черното злато стигна 147 долара за барел. Причината за негативното движение е страхът, че финансовият срив в САЩ ще се отрази на глобалната икономика и ще намали търсенето на суровини. В същото време "ЛУКойл" у нас вдигна заводската цена на бензина с 1.24%. От рафинерията обясниха, че цените на горивата в България зависят от тези на средиземноморския пазар, където бензин А95 е поскъпнал със 7.3% за периода 10-15 септември. Инвеститорите преминаха към разпродажби, вследствие на които цената на оловото падна с 4.5%, на алуминия - с 3.2%, на цинка - с 5.2, а златото поевтиня до 778.63 долара за тройунция на борсата в Сингапур. Фондовите борси по света регистрираха още по-големи спадове от тези в понеделник. Акциите на застрахователния гигант AIG, който се сочи за обект на следващия голям крах след този на Lehman Brothers, вчера загубиха нови 60% от стойността си. Вицепремиерът Ивайло Калфин успокои, че финансовите перспективи пред AIG, която държи БТК, нямат пряко отражение върху телекома.
Източник: Сега (17.09.2008)
 
Либерия изключи Tata и Delta от проект за добив на желязна руда Правителството на Либерия дисквалифицира южноафриканската Delta Mining Consolidated и индийската Tata Steel от участие в подновения кръг за наддаване за проекта за добив на желязна руда на стойност 1.5 млрд. щ.д. Западно африканската държава обвини двете компании в “нарушения” при предишните етапи на наддаване за залежите в Уестърн Клъстър, като допуска че може да са се договорили под “външно влияние или непочтеност”. След като спечели следвоенните избори през 2005 г., първата жена държавен глава Елън Джонсън-Сирлийф се закле да има нулева толерантност към корупцията в опита си да възроди страната след гражданската война продължила между 1989 г. и 2003 г. Правителството й се обърна към чуждестранни инвеститори за да се ускори възстановяването, включително инвестиции в залежите от желязна руда, оценени на 3.4 млрд. тона. Това е най-голямото количество в Африка и 7-о в света. По-рно тази година Delta Mining Consolidated и Tata бяха избрани сред други кандидати. (Ройтерс)
Източник: Reuters (17.09.2008)
 
Стоманените компании оптимисти от позицията на ЕС за BHP-Rio Европейските стоманодобивни компании са оптимисти, че ЕС ще предприеме сериозни мерки към отправената оферта от рудодобивната BHP Billiton за Rio Tinto заради притеснения относно желязната руда и кокса. Стоманодобивчиците, изправени пред увеличение на цената от 65-71% тази година, се притесняват, че сливане между Rio и BHP, съответно втората и третата по големина компании за рудата, ще засили позициите им при определяне на цената и ще затегне доставките. “Доста сме обнадеждени от ресурсите и степента на ангажираност към въпроса на този етап”, заяви Гордън Мофат, генерален директор на асоциацията на промишлеността Eurofer. “ Представителите на ЕС се погрижиха да зададат достатъчно раследващи въпроси по време на изслушвнето, което е окуражително за нас и ни показва, че са приели въпроса сериозно”. Нито ЕС, нито BHP, коментираха изслушването на този етап. Базираната в Брюксел Eurofer представя европейската стоманодобивна промишленост, включително ArcelorMittal и Salzgitter, която общо добива над 200 млн. тона годишно. (Ди Ейдж)
Източник: Други (17.09.2008)
 
ArcelorMittal съкращава разходи за $4 млрд. Гигантът ArcelorMittal планира да реализира икономии в размер на 4 млрд. долара през следващите пет години. Проектът за съкращаване на разходите включва увеличаване на продуктивността, намаляване на енергийните разходи, намаляване на цените на производството и най-вече съкращения на персонал. Компанията не уточни с колко процента възнамерява да намали служителите си, но това ще стане чрез доброволно пенсиониране. Според представения план се планират икономии в размер на 30 долара на тон готова продукция. За ArcelorMittal в момента работят 320 хил. души в 60 страни. Преди месец компанията взе решението да съкрати 575 души в завода в Гандранг.
Източник: Монитор (18.09.2008)
 
ArcelorMittal планира 4 млрд. щ.д. икономии Стоманодобивният гигант ArcelorMittal обяви план за икономии на стойност 4 милиарда долара през следващите пет години с цел увеличаване производителността на персонала и намаляване на производствените разходи. Планът ще бъде насочен и към икономия на енергия, бързо увеличаване на производителността и подобряване качеството на продукцията, се казва в комюнике на компанията. Ръководството на ArcelorMittal ще се срещне в сряда и четвъртък в Лондон с инвеститори, с които ще обсъди състоянието на компанията. В презентация до инвеститорите компанията обяви, че цели намаление на разходите с до 30 щ.д. на тон чрез серия от инвестиции и инициативи в предприятията и офисите си в цял свят. Формираната от сливането на Arcelor и Mittal компания през 2006 г. обяви, че промишлеността функционира на почти пълен капацитет и световното предлагане е “сковано”. Следователно се очаква пазарът на стомана да се задържи слаб.
Източник: Reuters (18.09.2008)
 
BlueScope сключи сделката с BHP за желязна руда Най-голямата австралийска стоманодобивна компания BlueScope Steel Ltd сключи нов 10-годишен договор за снабдяване с желязна руда от рудодобивния гигант BHP Billiton Ltd и нейните партньори. Според договора BlueScope Steel ще получава по 730 хил. тона руда на прах на година като допълнение към сегашното договорено количество на доставка от 4.3 млн. тона руда на блокове и на прах. Желязната руда на блокове е по-скъпа, тъй като не се нуждае от синтероване преди да се прати към доменните пещи. BlueScope обяви, че е поръчала повече руда на прах, за да балансира смесването на рудите в компанията след като подобренията по синтеровъчните процеси приключат догодина. Новият договор влиза в сила от юли 2009 г. и е до юни 2019 г. От металургичната компания заяви, че очакванията са че цените по новия договор да запазят конкурентоспособността им на пазара. “Цените по новия договор се разглеждат по тримесечия и са свързани с цените, плащани от азиатските клиент на BHP Billiton. (Уест Аустрелиън)
Източник: Други (18.09.2008)
 
Губещ: Прамод Митал Металургичният комбинат Кремиковци с мажоритарен собственик Прамод Митал продължава да губи позиции на Българската фондова борса. За последните шест месеца книжата на дружеството са поевтинели с 89.7%. Средната цена на една акция през вчерашната търговия стигна 1.88 лв. при прехвърлени 35 лота. Минималната цена, достигната до този момент, е 1.67 лв. Най-високата пък беше 37.81 лв. за акция на 1 ноември 2007 г. Компанията сега влиза в процедура по несъстоятелност, след което се очаква да смени мажоритарния си собственик.
Източник: Пари (18.09.2008)
 
За разлика от Кремиковци ние ще фалираме за два дни Красимир Дачев, изп. директор на Свилоза Поскъпването на природния газ от 1 октомври е поредното неадекватно увеличение, което ще обрече много индустрии. Азотноторовите заводи вече фалираха, а сега е ред на биотехнологиите. Проблемът е, че държавата не събира голяма част от вземанията си, а монополните дружества като Булгаргаз наказват за това бизнеса. Ръстът в резултатите на нашите компании не е гаранция, че няма да тръгнем надолу. Българската икономика е крехка и бизнесът може да колабира за два дни. Държавата се подиграва с нас и се държи като мащеха, но вижте отношението й към Кремиковци, което не плаща задълженията си. При всички дългове към газовия монополист е чудно как все още не е фалирал този комбинат.
Източник: Пари (19.09.2008)
 
ArcelorMittal ще икономисва 4 млрд. USD Стоманодобивният гигант ArcelorMittal, кандидат-купувач на нашия Кремиковци, обяви план за икономии на стойност 4 млрд. USD през следващите 5 години с цел увеличаване производителността на персонала и намаляване на производствените разходи. Планът ще бъде насочен и към икономия на енергия, бързо увеличаване на производителността и подобряване качеството на продукцията, се казва в комюнике на компанията. Ръководството на ArcelorMittal ще се срещне в Лондон с инвеститори, с които ще обсъди състоянието на гиганта. За ArcelorMittal работят 320 000 души в над 60 страни по света.
Източник: Пари (19.09.2008)
 
Бизнесът въстана срещу скъпия газ Бизнесът скочи срещу скъпия газ. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България официално се обяви против поредното увеличение на цената на синьото гориво. С декларацията КРИБ изцяло застава зад Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, насочена срещу драстичното увеличение на цената с 36,5% от 1 октомври, което поиска "Булгаргаз". Според бизнеса необяснимо е защо в поисканата цена за следващото тримесечие не се отчита сериозното поевтиняване на петрола, въпреки че във формулата за изчисление е заложена цената на алтернативните горива. От "Булгаргаз" обясниха, че при изчисленията се включва средната цена на петрола през последните 90 дни, а в случая в тях влизат и пиковите моменти, когато барелът струваше около 150 долара. Предвид се взима и средният курс на долара, но само за последните 30 дни, а точно тогава американската валута започна възхода си. От КРИБ обаче са на мнение, че вероятно проблемът се крие в тази формула и е време ДКЕВР да я актуализира. Бизнесмените се питат дали с поскъпването на газа държавата не иска коректните платци да субсидират огромни длъжници на "Булгаргаз" като "Кремиковци" и топлофикациите. КРИБ призовава енергийното министерство, ДКЕВР и бизнеса да седнат на масата за преговори, защото единствено така може да бъде намерен компромис, който да не доведе до фалити в индустрията ни и да не изгони чуждите инвеститори.
Източник: Стандарт (19.09.2008)
 
Потреблението на стомана във Виетнам ще стагнира през 2008 г. Според Виетнамската асоциация по стоманата (ВАС), потреблението в страната ще стагнира през 2008 г. след като централната банка повиши лихвения процент за да се пребори с инфлацията и правителството намали инвестициите в държавните компании. Г-н Дин Хю Там, генерален директор на ВАС, заяви, че “Стоманодобивната промишленост е усетила удара на правителствената политика за овладяване на инфлацията. Кредитният процент от 21% е прекалено висок и не е лесно да се взимат кредити. Ако централната банка не намали лихвеният процент, много компании за стомана ще се изправят пред фалит.” Държавната банка на Виетнам повиши ОЛП три пъти тази година до 14%, което позволи на банките да искат лихва по кредитите от 21%. Виетнам потреби 10.2 млн. тона стомана през 2007 г., което е с 3 млн. повече от предходната година. Около 60% от стоманата се внася. Продажбите през август паднаха до най-ниското ниво за месец от 5 години насам, след като правителството разпореди държавните компании да замразят безсмислените строителни проекти. (Стийл Гуру)
Източник: Други (19.09.2008)
 
Samsung Heavy спечели поръчка за 568 млн. щ.д. Samsung Heavy Industries Co Ltd обяви, че е получила поръчка за 633.4 млрд. вона от Европа, което ще повиши целта за поръчките с над 30%. Samsung, втората по големина корабостроителна фирма в света, заяви, че британската Flex LNG е поръчала плаващо съоръжение за добив, съхранение и разтоварване на втечнен природен газ, което Samsung ще достави до 30 септември 2011. Южнокорейската корабостроителница каза, че поръчките, които компанията цели да си набави за тази година, се повишават до над 20 млрд. щ.д. от предишните 15 млрд. като вече си е осигурила общо поръчки за 13.5 млрд. щ.д. “В заключителните етапи сме на нови договори на стойност милиарди долари. Така, че лесно ще си осигурим договори за 20 млрд. щ.д. тази година”, каза по телефона длъжностно лице на компанията. (Ройтерс)
Източник: Други (19.09.2008)
 
Индийци си търсят от “Кремиковци” $250 млн. "Кремиковци" дължи на индийци 250 млн. долара. Индийският държавен монополист SPC и фирми на Лакшми Митал са се наредили сред кредиторите на "Кремиковци", претендирайки, че им дължи тази сума. Дългът към SPC най-вероятно е натрупан благодарение на настоящия собственик на завода Прамод Митал. Твърде възможно е той да е захранвал металургичния комбинат със суровини от SPC, без да е плащал за тях. Преди време индийският държавен монополист повдигна обвинения срещу малкия брат Митал за неуредени сметки за доставка на суровини на фирмите му. Тогава той беше заплашен със затвор, но отърва кожата. До дни се очаква да станат ясни всички кредитори на "Кремиковци", както и сумите, за които претендират. Първото събрание на кредиторите на комбината е насочено за 26 септември.
Източник: Стандарт (23.09.2008)
 
ЕБВР: България ще претърпи корекция, не рецесия България е една от страните в Източна Европа, които ще избегнат рецесия на икономиката или девалвация на основната валута. Това заяви в интервю икономистът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Берглоф, цитиран от "Дау Джоунс". Българската и други икономики от региона може да имат известни проблеми, но засега са неподвластни "на законите на гравитацията", които доведоха до твърдо приземяване за икономиките на редица европейски страни, коментира Берглоф. Така представителят на ЕБВР опроверга доклад на ООН, според който развиващите се страни от Източна Европа са изправени от неизбежно навлизане в период на рецесия или обезценяване на националната валута. "Има няколко фактора, които компенсират слабите макроикономически показатели на страните от региона", заяви Берглоф. "Единият - и най-значимият - е членството в Европейския съюз (ЕС). Другият е присъствието на чуждестранни финансови компании на местните пазари", добави още Берглоф. Членството в ЕС гарантира притока на капитали, смята той. От миналата година България и Румъния са част от ЕС, докато Сърбия и Хърватия готвят присъединяването си. Междувременно наличието на чуждестранни играчи на банкови пазар гарантира, че местните банки ще могат да намерят пари от компаниите майки, ако кредитният пазар продължи да се свива.
Източник: Дневник (24.09.2008)
 
Жеваго с най-големи шансове за „Кремиковци” Компанията на бизнесмена Константин Жеваго „Ворскла стийл” е с най-големи шансове да бъде избрана временно да стопанисва „Кремиковци”. В момента украинският кандидат-купувач на комбината има сключен договор за доставка на суровини, като с парите от продажбата се изплащат заплатите на работниците и се инвестира в екологичната програма на предприятието. В петък ще се проведе съвет на кредиторите на комбината, сред които най-голям е държавата, на който ще се определи постоянен синдик, който трябва да изготви оздравителен план и да обяви конкурс за фирма оператор. Избраната компания ще има право да управлява суровините и да разпределя печалбата от готовата продукция за погасяване на задълженията към кредиторите, за заплати на работниците и за инвестиции в екологията. Вероятността „Кремиковци” да бъде обявен в ликвидация и да затвори е много малка, но все пак съществува, коментираха запознати. Слуховете, че комбинатът е продаден на Жеваго, са неверни и това няма как да стане преди решение на кредиторите, заявиха още от предприятието.
Източник: Новинар (24.09.2008)
 
България предложи на Швейцария общ технологичен парк България покани швейцарски инвеститори да участват в бъдещите 100 индустриални парка и енергийните проекти и предложи със средства, отпуснати като безвъзмездна помощ от Берн, да се изгради съвместен високо технологичен център. Офертата бе отправена от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който от вторник е на официално посещение в Конфедерация Швейцария и се срещна с федералните съветници и ръководители на федералните департаменти по околна среда, транспорт, енергетика и комуникации Мориц Лойенбергер и по икономика Дорис Лойтард. Димитров посочи стремежа на българската държава икономиката да се развива в сферата на високо технологични производства и услуги със средна и висока добавена стойност – наука, образование, информационни технологии. Затова предложи част от безвъзмездните 76 милиона швейцарски франка от Берн,да бъдат вложени в съвместен технологичен парк. Федерален съветник Дорис Лойтард заяви, че идеята е много добра с оглед на това, че България притежава висококвалифицирани и образовани кадри, но подчерта, че за швейцарските инвеститори е много важно България да има добре функционираща правосъдна система.
Източник: Медия Пул (24.09.2008)
 
Индийските рудодобивни фирми искат да се премахне митото за износ Индийските предприятия за желязна руда са поискали от правителството да премахне 15%-ното износно мито заради резкият спад на цените и търсенето от Китай, основен купувач на рудата, заяви запознат. Таксата беше наложена през юни след като стоманодобивната промишленост се оплака, че износът на желязна руда трябва да се възпре, за да се осигурят достатъчно суровини за местните производители. Sesa Goa, Dempo и Salgaocar от западните индийски райони и Essel Mining и група Rungta от източните са сред членовете на федерацията, която пусна искането до правителството в събота. Държавната National Mineral Development Corp също е член на федерацията. Около 75% от добиваните 100 млн. тона се изнасят всяка година з Китай. Износът през първата половина на септември падна до 1.99 млн. тона срещу 2.7 млн. през същия период миналата година. Продажбите през август също бяха по-слаби, 4.57 млн. тона срещу 5.39 млн. преди година. (Ройтерс)
Източник: Reuters (24.09.2008)
 
Кремиковските работници ще получат юлските заплати до края на седмицата До края на седмицата всички работници в комбината „Кремиковци” ще получат заплатите си за юли, уверява ръководството на комбината според председателя на федерация Металургия към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Дарик потърси Павлов по повод заявената от КНСБ готовност да блокира транспортирането на готова продукция от комбината заради неизплатени заплати и влошени условия на труд. Комбинатът работи нормално, заяви Людмил Павлов. „Доставят се суровини и след това ще искаме августовската заплата. За мен лично в момента не е време за интриги,” каза Людмил Повлов и допълни: „Ако колегите спрат или няма плащане, аз не казвам, че не ги подкрепям. Казвам, че за момента всичко си върви нормално. Никой не може да каже какво ще стане след 26-ти и какви мерки ще вземем. Според мен на 26 няма да стане нищо, освен синдичката или да станат двама синдици, които ще са постоянни”.
Източник: Дарик радио (25.09.2008)
 
Worthington Industries ще разшири смесеното дружество с U.S. Steel Worthington Industries Inc. ще разшири дружеството в Мичигън, което управлява заедно с U.S. Steel Corp. като и двете компании ще добавят по още едно предприятие. Базираната в Кълъмбъс. Охайо, информира, че става въпрос за общата компания Worthington Specialty Processing в Джаксън, Мичигън. Според договорката, for U.S. Steel ще включи предприятието си ProCoil Co. LLC в Кантон, Мичигън, а Worthington планира да прибави Worthington Steel Co. базирано в Тейлър, Мичигън. Този ход, които се нуждае от одобрение от регулативен орган, ще предостави на Worthington дял от 51%. Смесеното дружество е едно от 10-те на компанията, според документацията в Комисията по ценните книжа и борсите. Worthington и U.S. Steel в общо изявление обявиха, че разширението на съвместната дейност би трябвало да максимизира дейността и на трите предприятия, което ще е в полза на клиентите за автомобилни и плоско-валцовани продукти. (Питсбърг Бизнес Таймс)
Източник: Други (25.09.2008)
 
Пет фирми искат да стопанисват „Кремиковци” Пет са компаниите, които искат да стопанисват временно „Кремиковци”. Това са индийската „Митал стийл”, украинската „Ворскла стийл”, индийско-канадската „Ессар стийл”, българската „Екометал инженеринг”. В надпреварата за избор на фирма оператор ще се включи и бившият шеф на металургичния комбинат Валентин Захариев, но все още не е ясно с коя от фирмите си ще участва, казаха от предприятието. Компанията, която временно ще се разпорежда в завода, ще стане ясна след около два месеца.
Източник: Новинар (26.09.2008)
 
Държавата има водещ глас в събранието на кредиторите на "Кремиковци" Държавата успя да си подсигури водеща роля в събранието на кредиторите на "Кремиковци", което е насрочено за петък. Това става ясно от списъка с кредиторите на комбината, който беше предоставен от източници на "Дневник". Той сочи, че общата сума на задълженията се изчислява на поне 2.366 млрд. лв., но окончателният списък на временния синдик Анна Миленкова включвал още няколко претенции, с които сумата достигала почти 2.4 млрд. лв. Държавното вземане, произтичащо от станалата вече изискуема държавната помощ, е 698.95 млн. лв., но начинът, по който е формирана главницата по него, както и натрупаните лихви са обект на оспорване от облигационерите на комбината. По официални документи размерът на помощта е бил 431 млн. лв. преди приватизацията на комбината, когато тя се обвързва със задължения за инвестиции и съкращаване на производствен капацитет. Сега предявител на вземането е Министерството на икономиката и енергетиката, което, в случай че съдът не отхвърли неговия размер, ще се класира на първо място сред кредиторите. От разбивката става ясно още, че вземанията на държавни структури са на стойност 881 млн. лв., или общо 35.6% от общата сума на дълговете. В тази сума обаче не се включват претенциите на държавните доставчици НЕК (90.4 млн. лв.), "Булгаргаз" (35 млн. лв.) и БДЖ (5 млн. лв.). Те са класирани съответно на 4, 11 и 29 място по размер на вземанията. Втори след ведомството на Петър Димитров се нареждат облигационерите, като попечителят на емисията "Лоу Дибенчър тръст корпорейшън" е с претенция, призната от английския съд, в размер на 692.62 млн. лв., следвани от индийската "Стейт трейдинг корпорейшън" с вземане за 219 млн. лв., а на британския металургичен производител "Стемкор" е призната претенция от 72.24 млн. лв. Още веднъж се потвърди новината, че "Арселор Митал" са придобили дълга на комбината към "Черноморска банка за търговия и развитие" в размер на 36.59 млн. лв., но се опроверга слухът, че световният лидер в стоманопроизводството е придобил и вземането на индийската "Стейт трейдинг корпорейшън". Тя е записана на трето място по размер с претенция за 219 млн. лв. Компанията на украинския милиардер Константин Жеваго - "Руа инвест енд трейд инк", е предявила вземане за 10.2 млн. лв. Другото дружество, зад което стои Константин Жеваго - "Ворскла стийл" - България, и което участва в управлението на комбината по силата на договора за ишлеме, цели постигането на 70 хил. тона месечно производство на стомана за септември. Новината съобщи Виктор Демянюк, изпълнителен директор на "Ворскла" в интервю за "Дневник" (виж стр. 10), уточнявайки, че е подновено производството на горещо валцувани продукти, а до края на годината предстои пускането на мощността за производство на поцинкована ламарина и студеното валцуване.
Източник: Дневник (26.09.2008)
 
Концесия на мина за желязна руда в Чили привлича интерес от Китай Чилийската компания за желязна руда Sociedad Contractual Minera Hierro Paposo води преговори с потенциални китайски купувачи, споделиха запознати, и може да докарат стотици милиони долари. Собствениците се надяват да приключат сделката до края на годината след като са се обърнали към няколко китайски стоманодобивни предприятия, обяви единия източник и добави, че “нещата се случват много бързо”. Потенциалните купувачи включват второстепенни играчи като RockCheck Steel Group, големи публични компании като Wuhan Iron and Steel Co Ltd и Laiwu Steel Corp, която се слива с конкурентна фирма. Източници коментираха, че и индийски фирми биха се заинтересовали. Ще отнеме поне 4 години преди да започне добива в Hierro Paposo, но количествата може да достигнат до 15 млн. тона руда на година по открит и закрит способ за добив. (Майнуеб)
Източник: Други (26.09.2008)
 
Кремиковци е тест за България в ЕС Борбата за бъдещето на Кремиковци, изпаднало в хаос стоманодобивно предприятие от комунистическо време, което е едно от най-големите в страната, се превърна в тест за придържането на България към стандартите на Европейския съюз. След като се присъедини към ЕС миналата година, България бързо си е спечелила репутацията на най-корумпираната държава в съюза заради неуспеха на оглавяваното от социалистите правителство да засили съдебната власт и да предприеме енергични мерки срещу корупцията по високите етажи. През юли Европейската комисия замрази 600 млн. евро по фондове, докато траят разследвания по подозрения в измами. България освен това рискува да загуби милиарди евро, ако положението не се подобри през следващата година, припомня вестникът. Намиращото се близо до София предприятие, в което работят над 8 хиляди души, е било обявено в несъстоятелност миналия месец, с дългове, надвишаващи 1 млрд. евро. То е голям източник на замърсяване и се нуждае спешно от освежаване, отбелязва още изданието. Кредиторите се съмняват в честността на съда, като дават пример за нередности в досегашните процедури. При условие че държавата има дял от 25% в Кремиковци, българското правителство е в позиция, от която може да оказва натиск. Останалите 75% са притежавани от индийската компания Global Steel, която е собственост на семейство Митал. (Файненшъл таймс)
Източник: Други (27.09.2008)
 
Връщат на комбината продадени терени Продадените терени и обособени части от "Кремиковци" могат да бъдат върнати на комбината. Сделките са сключени след 31 декември 2005 г. и могат да е считат за нищожни, коментираха юристи. Така синдикът има право да претендира, че те са част от масата на несъстоятелността и да поиска от съда имуществото да бъде върнато обратно. Договорите за разпродажба, подписани от бившия директор на комбината Александър Томов, са десетки. Част от тях сега са обект на проверка от следствието и прокуратурата.
Източник: Стандарт (27.09.2008)
 
Ритат се по кокалчето заради “Кремиковци” Ритане по кокалчетата и борба за надмощие. Така вчера започна първото събрание на кредиторите на "Кремиковци" в Софийския градски съд. Претенциите на най-големите кредитори - държавата и облигационерите, се различават само с 6 млн. лева. С дължимото на Агенцията за държавни вземания хазната претендира за 698,9 млн. лв., или близо 29,5% от всички задължения. Облигационерите й дишат във врата, като са заявили претенция от 692,6 млн. лв., което им дава 29,2% от гласовете. Държавата обаче ги надскача, ако се включат вземанията и на Националната агенция за приходите, митниците и няколко държавни компании, сред които "Булгаргаз", НЕК, БДЖ. Общо 725 фирми и физически лица са включени в списъка на кредиторите, като общата претенция е за 2,371 млрд. лева. Всички те бяха старателно описвани вчера от съдебния състав, ръководен лично от председателя на СГС Светлин Михайлов.
Източник: Стандарт (27.09.2008)
 
Синдици поемат комбината Двама синдици ще управляват "Кремиковци". Това стана ясно след приключилото късно в петък първо събрание на кредиторите на обявения в неплатежоспособност комбинат. 10 часа заседаваха експертите - от 10,30 до 20,30 ч. Те избраха "Кремиковци" да се управлява от досегашната временна синдичка Ана Миленкова и Веселин Банков, който преди това е бил синдик на фалиралите "Стомана" - Перник, и "Плама" - Плевен. Кредиторите гласуваха още да не излъчват комитет от свои представители, а комбинатът да се управлява от двамата постоянни синдици. До месец те трябва да внесат в съда и оздравителен план за съживяване на комбината.
Източник: Стандарт (28.09.2008)
 
Украинци на хайка в “Кремиковци” Хрътки от украинската инспекция по труда ще проверяват "Кремиковци", съобщи шефът на на нашата ГИТ Гълъб Донев. България сключи вчера пакт с 12 държави за съвместни проверки по фирми и предприятия. Донев уточни, че българските инспектори и чуждите им колеги ще проверяват на разменни начала. "Заедно с украинските колеги може да проверим комбината "Кремиковци" съвсем скоро", заяви трудов инспектор №1. Причината е, че комбинатът има търговски договор с украинския магнат Константин Жеваго и реално той отговаря за "Кремиковци", обясниха от ГИТ.
Източник: Стандарт (28.09.2008)
 
Облигационерите на "Кремиковци" и държавата стигнаха до примирие Двама постоянни синдици на "Кремиковци" бяха назначени в петък, когато се проведе първото събрание на кредиторите. То се състоя в Софийския градски съд, като с 55.94% от гласовете за синдик бе избран Цветан Банков. Тъй като нямаше втори кандидат, събрал над 50% от гласовете, се наложи съдът да назначи досегашния временен синдик Ана Миленкова, за която гласуваха 48%.Кандидатите, предложени от "Руа инвест енд трейд инк", зад която стои украинският милиардер Константин Жеваго, бяха отхвърлени категорично. Александър Георгиев, който бе временен синдик през пролетта, получи 90% неодобрение, а кандидатурата на Веселин Банков бе отхвърлена също с над 90% от гласовете.В Кулоарите на съдебната палата стана ясно, че в четвъртък до късно е имало среща между представители на облигационерите и Министерството на икономиката и енергетиката, което е принципал на основната част от държавните вземания. На нея почти е било постигнато съгласие за съвместни действия оттук нататък, като изборът на синдик е щял да бъде първата обща стъпка. Точно несъгласието около конкретното име и отказа на правителството да приеме втори синдик обаче провалили споразумението. В петък двете страни започнаха с разговори в паузите, получавайки инструкции по мобилните телефони отново да градят добри отношения. Интерес предизвика обявяването за невалидни бюлетините на 4 държавни дружества, чиито гласове съставляваха над 4%, при гласуването дали синдик да стане Иво Велчевски. Той бе предложен от адвокат Явор Камбуров, който представлява облигационерите, но тъй като едно и също лице бе попълнило бюлетините, те бяха отхвърлени. Така и не стана ясно дали с тях е бил даден глас против Велчевски, или за него, но с ясното съзнание, че бюлетините ще бъдат отхвърлени и в крайна сметка така държавата ще подсигури избирането на своя фаворит Ана Миленкова, вместо да остави комбината под пълния контрол на частните кредитори. Източници от частните дружества с вземания от комбината поясниха, че е налице коалиране между гласовете. Единият лагер е бил на облигационерите, индийската "Стейт трейдинг корпорейшън", англо-уелската "Стемкор", "Арселор-Митал" и мажоритарния собственик на комбината "Финметалс холдинг". Срещу тях стоеше "Руа" на Константин Жеваго, за която всички смятаха, че се ползва с подкрепата на държавата, но в петък хората на украинския милиардер останаха сами. Стана ясно и че седмица преди събранието на кредиторите Константин Жеваго отново е посетил България за среща с икономическия министър Петър Димитров. След края на събранието източници, близки до облигационерите, обясниха пред "Дневник", че са доволни от отсъствието на Александър Георгиев и Веселин Банков сред назначените синдици. Източник от Министерството на икономиката и енергетиката заяви, че от ведомството не искат конфликт с облигационерите, и вярва, че с назначаването на Ана Миленкова и Цветан Банков ще се опазят интересите на всички. Той поясни, че синдиците ще започнат съдебни дела за разваляне на неизгодните сделки, направени след датата на несъстоятелността, при които продавани под пазарните цени са били множество активи като гара "Прокат" в самия комбинат, почивната станция в Китен, земи, апартаменти и други. Синдикът, както и самото дружество са оспорили пред съда предявената за връщане държавна помощ (698 млн. лв.), тъй като това е станало без акт на Европейската комисия, който според източници от комбината бил задължителен, както и 59 млн. лв. корпоративен данък, тъй като за тях имало ревизионен доклад на данъчните, а не ревизионен акт.
Източник: Дневник (29.09.2008)
 
Жеваго и Димитров на тайна среща Министър Петър Димитров вече е имал тайна среща с Константин Жеваго, разкриха запознати. Украинският милиардер е бил у нас миналия петък. Неговата "Ворскла Стийл" претендира за 2 млн. лв., което е незначителна част от дълга на комбината. Очаква се обаче той да получи подкрепа от дъщерните дружества на "Кремиковци", които държат борч за 100 млн. лв. В момента Жеваго оперира в комбината и затова разполага с подкрепата на дъщерните компании, казаха източници от "Кремиковци".
Източник: Стандарт (29.09.2008)
 
Vale рискува да загуби китайския си пазар заради неочакваните ценови скокове Китайски анализатори на пазара предупредиха бразилската минна компания Companhia Vale do Rio Doce, че може да загуби китайските си пазари. Много стоманодобивни компании и търговци със суровината решиха да прекратят вноса от Vale заради ценовите увеличения. Анализатори нарекоха този ход на бразилската компания ненавременен и неоснователен, така като търсенето на стомана и в Китай, и в останалите части на света, е слабо. Китайската асоциация по желязо и стомана (CISA) обяви, че всички нейни членове ще използват местно добита руда и ще прекратят снабдяването от Vale, след като компанията е нарушила предишно споразумение и е повишила цената за втори път тази година. Това решение идва 2 дни след спешно свиканото събрание на CISA относно скокът на желязната руда от Vale. На това събрание, големите китайски стоманодобивни фирми подписаха с местни рудодобивни компании и ще заменят бразилската руда с произведена в страната. (Синхуанет)
Източник: Други (29.09.2008)
 
Кльоктер и Ко придоби допълнителни акции от капитал на Кльокнер Металнснаб АД и вече държи дял от 99,9% от акциите на българския дистрибутор на стомана и метали.
Източник: Капитал (29.09.2008)
 
България стартира регистър за търговия с вредни емисии България стартира отлагания дълго време национален регистър за въглероден диоксид, който позволява на страната да започне търговия с квоти за вредни емисии, съобщи министерството на околната среда. Стартирането стана възможно, след като Европейската комисия одобри миналата седмица плана на страната, който разпределя общо 42,3 млн. тона въглероден диоксид на 140 предприятия за 2007 г. Схемата за търговия с вредни емисии на ЕС е ключов инструмент в борбата на блока за съкращаване на парниковите газове, с който на компаниите се дават разрешителни за замърсяване и се принуждават да спазват екологични норми или да закупуват разрешителни от други предприятия. “Няма да има реална търговия, тъй като компаниите са получили разрешения, които точно покриват техните емисии”, заяви Стефан Дишовски от министерството на околната среда и водите на България. (Ройтерс)
Източник: Reuters (29.09.2008)
 
Жеваго изплати 22 млн. дългове на "Кремиковци" Компания "Ворскла Стийл България", част от Група "Финанси и Кредит" на украинския бизнесмен Константин Жеваго, е изплатила задълженията на металургичния комбинат за заплати за юни и юли в размер на 22 млн. лв. (около 11 млн. евро). Това съобщиха от пресцентъра на компанията. Погасяването на задълженията, свързани със социалните компенсации за храна на повече от 5000-те работници, възлизащи на 795 000 лева, е извършено от собствените средства на компанията и не е предвидено в Договора за производство на ишлеме, подписан с "Кремиковци". За периода от 26 август до 24 септември с помощта на компания "Ворскла Стийл България" в металургичния комбинат са произведени приблизително 57.5 хиляди тона стомана и е достигнат планираният за септември обем от 70 000 тона стомана.
Източник: Монитор (30.09.2008)
 
Цените на стоманата в цял свят слизат с 10% от юли насам В САЩ търсенето на стомана от страна на производителите и строителмната промишленост е слабо. Клиентите започнаха да се въздържат от поръчки през август в очакване цените да паднат. Със сигурност се забелязаха намаления през месеца и повечето стоманодобивни компании отмениха обявените по-рано увеличения на доставките за септември.. Стойностните обеми на сделките в Канада се понижиха през август и отново през ранния септември. Купувачите са много предпазливи, а това намалено търсене може да доведе до допълнителен спад в цената през октомври. В Китай тенденцията се оказа доста негативна през лятото. Стоманените компании намалиха производствения си обем. Като цяло настроенията на пазара отслабнаха, защото клиентите са притеснени за бъдещият ръст. Поръчките от производителите и износителите продължават да са стабилни в Япония. Обаче доставките се задържат ниски поради сладбото строително търсене. Много малко е движението в Западна Европа от юли насам. Обаче търсенето през ваканцията беше по-слабо от обикновено през това време на годината, което беше породено от лошите икономически условия. (МЕПС)
Източник: Други (01.10.2008)
 
"Уникредит" ще събира пари с продажба на имоти Италианският банков гигант "Уникредит" ще разпродава част от имотите в портфейла си, за да набере допълнителни капитали от пазара, съобщиха световните агенции. Компанията търси и партньор в лицето на инвестиционна банка, заявиха близки до дружеството източници пред "Блумбърг". Ръководството на компанията отрече слуховете, че в сряда е проведено спешно събрание, на което е обсъдено бъдещето на банката. Отречени бяха спекулациите, че "Уникредит" ще набира капитал с продажбата на акции или че изпълнителният директор на банката Алесандро Профумо ще бъде уволнен. "Уникредит" стана първата италианска банка, чиито акции пострадаха от кризата. Спекулации за проблемите на дружеството сринаха книжата на компанията, която е собственик на Булбанк. В сряда акциите на "Уникредит" отново бяха спрени от търговия, след като преминаха извън нормалните ценови диапазони и се сринаха до 11-годишно дъно. За два дни стойността им се понижи с повече от 22%. На борсата "Уникредит" повлече със себе си и друга водеща италианска банка - "Интеса Санпаоло", чиито акции също бяха спрени за търговия.
Източник: Дневник (02.10.2008)
 
АККП одобри придобиането на BHPB от Rio Австралийската комисия за конкуренцията и потребителите заключи, че предложеното придобиване на Rio Tinto plc от BHP Billiton Ltd е малко вероятно да занижи конкуренцията според раздел 50 на Закона за търговските практики от 1974 г. Греъм Самюел, предесдател на комисията, заяви, че: “Това решение беше взето след обширно разглеждане на предложението за придобиване, включително изследване на външните пазари и кръга на заинтересованите лица и след внимателно обмисляне на вътрешната документация на лицата по сделката”. Той добави, че обединената компания ще бъде значим световен доставчик на редица суровини, включително желязна руда, въглища, боксит, алуминий, мед и уран. В частност, сделката ще обедини две от трите най-големи компании за доставка на желязна руда в света. Въпреки, че заинтересованите в Австралия и зад граница изразиха притеснението си, АККП смята, че е малка вероятността предложението да понижи конкуренцията в свързаните пазари. (Бизнес Спектейтър)
Източник: Други (02.10.2008)
 
Жеваго на тайни срещи в София Украинският милиардер Константин Жеваго е бил вчера в България. Той обаче не е посетил комбината. Вероятно е имал неофициална среща с премиера Сергей Станишев, коментираха хора, запознати с намеренията на бизнесмена, който работи на ишлеме в завода. Слухът обаче не бе потвърден от пресслужбата на Министерския съвет. Двамата постоянни синдици влизат от днес в "Кремиковци". От 3 октомври е официалното назначение на Цветан Банков и Ана Миленкова, постановено преди седмица от Софийския градски съд. След разговори със синдикатите и представители на "Ворскла Стийл" на Константин Жеваго ще се определи дата за изплащане на заплати за август на работещите в комбината.
Източник: Стандарт (03.10.2008)
 
Германската "Кльокнер" разширява присъствието си на българския пазар Германската "Кльокнер и ко" вече притежава 99.9% от българското дружество за продажба и производство на метални изделия "Металснаб", съобщиха от компанията. Досега международният концерн имаше дял от 77 на сто в компанията, която вече се казва "Кльокнер Металснаб". За първото шестмесечие на годината от германския концерн са вложили около 100 хил. евро в българското дружество, каза Пол Шпрангер, изпълнителен директор на "Кльокнер Металснаб". Международната компания си е поставила за цел през следващите години да повиши ефективността на дружеството, да подобри работната атмосфера , както и нивото на сигурност в предприятието. "Кльокнер Металснаб" работи преди всичко за българския пазар, като в страната реализира около 90 на сто от изделията си. Производството на тръби представлява 10% от продукцията на компанията, като се очаква в бъдеще делът на производството да бъде увеличен, каза още Шпрангер. Мениджърът очаква предприятието да реализира значително по-голяма печалба от миналата година вследствие на обновленията, които са направени в "Металснаб". През 2007 г. компанията е реализирала 37 млн. евро. "Металснаб холдинг" е сред лидерите в търговията с черни и цветни метали, като притежава и мощности за производство на тръби и профили. Освен в страната компанията оперира още в Балканския регион, както и в страни като Кипър, Германия и Чехия. "Металснаб" произвежда основно плоска стомана, тръби и дълги продукти. Компанията разполага със седем центъра за дистрибуция в България, а централата й е разположена в София. Сътрудничеството между българската компания и германския концерн "Кльокнер" започна през 1992 г., когато беше създадено смесеното дружество "Кльокнер метал". По-късно чуждият концерн купува 7% от "Металснаб", а през март тази година след разрешение от КЗК придоби още 70 на сто от капитала на компанията."Този ход представлява важна стъпка в усилията ни да увеличим дейността си в Източна Европа", каза Томас Лудвиг, председател на надзорния съвет на "Кльокнер и ко". "Към момента сме съсредоточили дейността си върху интеграцията на "Кльокнер Металснаб" в общата структура на концерна", обясни Шпрангер. Мениджърът каза, че българският пазар е с много по-различна структура от западноевропейския и за компания с 10 хил. служители по света ще е предизвикателство да се приспособят към местните структури. "Кльокнер и ко" може да придобие и други предприятия в страната, стига да възникне подходяща възможност за това, каза още изпълнителният директор.
Източник: Дневник (03.10.2008)
 
Кредитори търсят от “Кремиковци” от 6 ст. до 700 млн. лв. Кредиторите на "Кремиковци" имат да прибират от компанията 2, 308 млрд. лева. Списъкът съдържа 750 имена и е на обща стойност 2,308 млрд. лв. Оказва се, че металургичният гигант дължи на няколко фирми и лица по 6-7 стотинки, а най-големият кредитор е държавата в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката. Във ведомството, ръководено от Петър Димитров, трябва да се върнат 698 млн. лева. „Чистота Искър" трябва да получи 15,80 лв. Гостите на "Кремиковци" са ползвали елитни хотели, за които не е било плащано. Затова на опашката на кредиторите стоят хотел "Шератон" с 11 747,74 лв., а от „Хилтън" очакват двойно повече - 24 958,74 лв. След Министерството на икономиката и енергетиката „Кремиковци" дължи най-много пари по облигационния заем. Софийският градски съд постанови начална дата на неплатежоспособността на дружеството 31 декември 2005 г.
Източник: Монитор (03.10.2008)
 
Стоманодобивните компании подканят ЕС да преосмисли въпроса с емисиите Две големи стоманодобивни организации се обърнаха към ЕС с искане да се преосмисли системата за търговия с емисиите (ETS), която определя колко вредни емисии може да изхвърля в атмосферата, представлява системата за търговия с разрешителните за емисиите и е основното оръжие на съюза за борба с климатичните промени. Европейската федерация на металоработниците и Европейската конфедерация на желязо и стоманодобивните промишлености заявиха, че трябва да има преразглеждане за да се осигури “справедлив баланс” между мерките за климатичните промени и конкурентоспособността в сектора. “Само баланс между социалните, икономически и екологични аспекти може да осигури високи нива на заетост, висок социален стандарт и благосъстоянието на гражданите в ЕС”, завиха от организациите. Те добавиха, че сегашното предложение ще доведе до намаление на емисиите въглероден диоксид с 35-40% към 2020 г. спрямо нивата от 1990 г. Това само по себе си е непостижимо и ще коства огромни разходи. (Ройтерс)
Източник: Reuters (03.10.2008)
 
Правин Банкър призова за национализиране на "Кремиковци" Инвестиционният банкер Правин Банкър призова премиера Сергей Станишев да започне процедура по национализиране на "Кремиковци" в отворено писмо до Министерския съвет. В него финансистът, който е специализиран в казуси с металургични производители и следи положението в комбината от 1998 г., предлага конкретен план за действие, с който да се избегнат санкции от Европейския съюз. Банкър апелира правителството да покаже дали наистина признава важността на комбината за България, като не го излага на продължителна съдебна процедура по несъстоятелност. Първата стъпка от плана предвижда държавата като водещ кредитор да представи план за реструктуриране. В негово изпълнение "Кремиковци" трябва да се рекапитализира и да подпише тригодишен договор за управление със стратегически инвеститор, който да получи и опция за придобиване на комбината по всяко време от изпълнението му. До конкурса за подписване пък трябва да се допускат само компании с годишно производство в размер на 15 млн. тона стомана, с което ще отпаднат съмнителните инвеститори. Първата стъпка от оздравяването на комбината според Банкър трябва да е създаването на надзорен комитет, които да управлява процеса. Делистване от БФБ - София, също е посочено като необходимост, но при компенсиране на миноритарните акционери. За всички фактологически доказани дългове в писмото се предлага да бъдат преструктурирани в нова седемгодишна облигационна емисия с лихва от 7%. Същевременно държавата трябва да стане единствен акционер, а в изпълнение на екологичната и инвестиционната програма да се наберат 350 млн. евро под формата на държавно гарантиран заем от банков консорциум. Кандидатът, който ще управлява дружеството, пък следва да се определи с конкурс, а индикативната цена за операторския договор и опцията за придобиване следва да е 150 млн. евро, които моментално да се инжектират в комбината.
Източник: Дневник (06.10.2008)
 
Икономическото забавяне удря сектора в Индия Според проучване сред 400 изпълнители директори, проведено от Сдружението на стопанските и промишлени камари ASSOCHAM, индийският сектор за суровини не се представя добре въпреки нарастващото търсене, заради икономическите трудности. ASSOCHAM обяви, че 230 изпълнителни директори на компании от сферата на рудодобива, рафинирането, нефтохимията и нефтената промишленост, включително производството на цимент и стомана, не се справят добре въпреки търсенето на пазара. Това не вещае нищо добро, защото приноса им към БВп няма да е значителен. Според 350 от запитаните управители, ASSOCHAM очаква поне 10 млрд. щ.д. по-малко от очакваното за преките чуждестранни инвестиции за фискалната година. Индия може да получи оптимално около 25-26 млрд. щ.д. през фискалната година срещу целта от 35 млрд. Друга причина за по-ниските чуждестранни инвестиции е неблагоприятната ситуация на фондовите пазари, тесните звена в инфраструктурата, липсата на инициативи, нарастващият лихвен процент и волатилност на икономическият фронт, предимно поради 2 фактора, включително световното икономическо забавяне и кризата в САЩ. (Стийл Гуру)
Източник: Други (06.10.2008)
 
Търговски регистър вписа обединението Горубсо-Мадан АД Процедурата по вливане на Горубсо-РОФ АД- гр. Рудозем в Горубсо-Мадан АД- гр. Мадан приключи. На 30 септември Търговски регистър е вписал промяната, като с това действие Горубсо-РОФ АД престава да съществува, а цялото му имущество, включително права и задължения, преминават към дружеството-правоприемник, а именно Горубсо-Мадан АД. Основният капитал на новото дружество става 779 967.00 лв., разпределен в 779 967 акции с номинална стойност от 1 лв. Паралелно с вливането, в Търговски регистър са вписани и изменения в устава и предмета на дейност, който обединява предметите на дейност на двете дружества преди вливането. В Съвета на директорите на Горубсо-Мадан влизат Валентин Гаджев - Изпълнителен директор, Съби Кичуков, Венко Димитров, Славея Стоянова, София Райкова-Апостолова, Роберто Младенов и Кирил Захариев. Предстои участието на Интертръст Холдинг БГ- АД в Горубсо-Мадан АД да бъде изкупено от Оловно Цинков Комплекс АД. Решението за това бе взето на общо събрание на акционерите на кърджалийското предприятие на 10 юли тази година.
Източник: Дарик радио (06.10.2008)
 
Жеваго продава свои активи, но не се отказва от "Кремиковци" Украинският милиардер Константин Жеваго е продал 20.8% от акциите си в рудодобивния гигант "Феррекспо". В него той държеше мажоритарен дял 71.8% чрез друго свое дружество - "Февамотинико". Сделката е станала в понеделник при 0.83 паунда за акция, която е 29% по-ниска от последната, достигната в петък. С парите от сделката Жеваго възнамерява да изплати напълно задълженията си към инвестиционната банка "Джей Пи Морган". През пролетта международните агенции съобщиха, че Константин Жеваго е заложил всичките си акции в банката срещу заем около 1 млрд. евро. Целта тогава беше да се финансират инвестиции, сред които придобиването и оздравяването на "Кремиковци". По това време книжата се котираха на Лондонската фондова борса при 3.44 паунда и делът на Жеваго се оценяваше на 1.3 млрд. паунда. Дружеството дори присъстваше в един от най-представителните европейски индекси - FTSE 100, но миналия месец стана ясно, че от "Джей Пи Морган" са поискали украинският милиардер да изплати заема си предсрочно. Причината е, че за близо половин година книжата се обезцениха с 50% до 1.75 паунда и на 19 септември дори бяха изключени от индекса на "Файненшъл тайм". Анализатори обясниха пред "Дневник", че без други залози собственикът на "Феррекспо" би получил не повече от 50% от стойността на акциите, с което банката си осигурява буфер в случай на обезценка. Сривът обаче наложил предсрочно изплащане на заема.
Източник: Дневник (08.10.2008)
 
На пазара на стомана се наблюдава свръхпредлагане Въпреки че финансовата криза тръгна от банковия сектор, ефектът от нея започна да се усеща върху реалната икономика, която от година насам страда от последиците на кредитния крах. Стоманената индустрия е сред многото, на които се наблюдава спад и мрачни прогнози за близкото бъдеще. Повишаващите се цени на суровините, излишното предлагане и строгите екологични изисквания са сред най-големите предизвикателства, които стоят пред стоманопроизводителите в момента, смята изпълнителният директор на южнокорейската "Поско" Лий Ку-Tаек, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". Със забавящата се стопанска активност на световно ниво и дори рецесия в някои държави стоманената индустрия трябва да е подготвена, че предлагането и капацитетът на пазара ще надхвърлят търсенето, допълва Лий на годишната конференция на Световната стоманена асоциация. Въпреки че браншът е в процес на растеж и е на върха на бизнес цикъла, проблемите в глобалната икономика ще се отразят и на него. Все пак Лий смята, че търсенето ще се запази високо, като развиващите се страни в Източна Европа, Южна Америка и Азия ще компенсират за спада в богатите държави. Според него в близко бъдеще възникващите икономики ще отговарят за около 70% от световното производство на стомана и центърът на този сектор ще се премести именно там.
Източник: Дневник (08.10.2008)
 
Удар и по Кремиковци Световната криза е на път да удари Кремиковци. Константин Жеваго, от когото се очакваше да осигури свежи пари за комбината, продаде част от компанията си Ферекспо, за да погаси дълговете си. Украинецът има договор за ишлеме с Кремиковци и се спрягаше като потенциален купувач на завода и ЦСКА. Той е изтъргувал 20,8% от Февамотинико, която е мажоритарен акционер във Ферекспо. Продадени са 122,364,280 акции при цена от 0,83 паунда за бройка. Сумата била необходима на Жеваго за погасяване на задълженията към Джей Пи Морган. Купувач е RPG Industries, която притежава 64% в най-голямото въгледобивно предприятие на Чехия. Така Февамотинико ще държи 51% във Ферекспо. Цялата украинска металургична индустрия изпитва огромни затруднения. Причината е понижението на световните цени на металите, поради което повечето производители не могат да се конкурират с фирмите от Китай и Русия. Много комбинати са принудени да намалят темпа на работа, от 36 украински доменни пещи не работят 17. Самият Жеваго не притежава металургичен комбинат в Украйна, но като собственик на обогатителен комплекс чрез Ферекспо е един от основните доставчици на суровини за металургията. Част от произведената в "Кремиковци" продукция също се държи на склад в очакване на по-добри цени за продажба. През последния месец след старта на договора за ишлеме продукцията на комбината е нараснала до 70 хил. тона на месец.
Източник: Стандарт (08.10.2008)
 
ThyssenKrupp са уверени в ръста на стоманата заради бързо развиващите се пазари ThyssenKrupp са убедени, че бъмът на стоманата ще продължи заради бързо развиващите се пазари, въпреки настоящият финансов смут. Главният изпълнителен директор на централния отдел за стоманодобив на ThyssenKrupp изрази увереност, че развиващите се пазари ще поддържат ръста на стоманата жив следващата година, въпреки икономическото забавяне. Г-н Карл Улрих Кьолер, главен изпълнителен директор на ThyssenKrupp Steel заяви “Уверени сме. Оптимизмът ни е основан на продължаващите благоприятни изгледи относно световните стоманени пазари. В частност, търсенето от Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и ОНД ще се повиши над средното през следващите години и ще повлияе значително световните пазари”. Г-н Кьолер обясни също, че резултатите за фискалната година до септември 2008 г. няма да наподобяват рекордната печалба преди данъци от преди година. Той допълни, че “Оперативно ще се задържим на същите нива като миналата година”. (Стийл Гуру)
Източник: Други (08.10.2008)
 
Печалбите на Alcoa падат с 52% Alcoa Inc., един от най-големите производители на алуминий в света, отчете спад от 52% на печалбата си за третото тримесечие и обяви, че ще запази средства чрез забрана на програмата си за изкупуване на акциите и всички не-спешни капиталови проекти. Alcoa, първата включена в Dow Jones която отчита резултати, обяви, че те са пострадали от рязкото понижаване на цената на алуминия, слабото търсене и средствата за съкращения в тексаско предприятие. След като световният спад в икономиката сразява търсенето на практика на всички суровини, цената на алуминия падна с 32% от рекордното си ниво от 11 юли. Търгува се на 2 250 щ.д. за метр. тон в момента, срещу рекорда от 3 380 щ.д. Медта, оловото, никела и останалите метали също поевтиняха. (Си Ен Ен)
Източник: Други (09.10.2008)
 
"Асарел-Медет" ще залеси 110 декара опожарени гори "Асарел-Медет" АД ще финансира залесяването на 110 декара опожарени площи, съобщиха от компанията. Инвестицията във възстановяването на насажденията е за над 40 хиляди лева. В местността "Чернич" на територията на Държавно горско стопанство – Панагюрище ще бъдат засадени 77 хиляди фиданки. "Вярваме, че с подкрепата на инициативата на Държавната агенция по горите за пореден път даваме пример за отговорно отношение към околната среда", заяви изпълнителният директор на компанията д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Техническата подготовка на участъка ще бъде направена през есента, а самото залесяване ще стане през пролетта на 2009 година – в навечерието на Седмицата на гората.
Източник: Дневник (09.10.2008)
 
"Фьосталпине" може да отложи инвестицията си в Черноморския регион Австрийската компания "Фьосталпине" може да отложи инвестицията си в Черноморския регион, съобщи информационната агенция "Дау Джонс", която цитира говорител на концерна. Причина за решението на дружеството е сложната икономическа обстановка в света. В началото на тази година "Фьосталпине" обяви желанието си да инвестира в изграждането на стоманодобивно предприятие, което да удвои мощностите на концерна. Предвижданите средства по проекта са 5 млрд. евро, а изграждането на технологичните мощности ще отнеме около 5 години. България е сред държавите, в които може да бъде построен новият завод. Останалите две страни са Румъния и Украйна. Първоначално ръководството на "Фьосталпине" планираше да направи избор до края на септември, но решението е отложено за края на годината. България и австрийската компания "Фьосталпине" за стомана подписаха Меморандум за разбирателство на 8 септември. Правителството планира да плати 300 хил. лв. на консултанти, които да подпомогнат икономическото министерство при преговорите с австрийския стоманодобивен концерн "Фьосталпине". От икономическото ведомство ще обявят обществена поръчка за избор на чуждестранна адвокатска компания през следващата седмица, като все още не е ясна процедурата, по която ще бъде организиран конкурсът. Документът на бъдещето споразумение също е изготвен, но предстои неговото по-внимателно разглеждане от юристите на двете страни. Преди три седмици министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че държавата ще построи индустриална зона, на която да бъде разположено предприятието на австрийската компания. "Зоната обаче няма да е предназначена само за "Фьосталпине", на нея ще бъдат разположени и други предприятия", каза тогава зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев. Той съобщи, че към територията засега има заявен интерес и от други международни компании.
Източник: Дневник (09.10.2008)
 
С 13% се е свило производството през август Общото промишлено производство в страната е намаляло с 13,1 на сто за август в сравнение с предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт. Регистриран е спад в производството и леенето на метали с 30,8 процента, производството на метални изделия без машини и оборудване и производството на машини, оборудване и домакински уреди - с 18,5 на сто, производството на химични продукти – с 15,8 процента. За една година общото промишлено производство намалява с 6,2 процента от август тази година в сравнение със същия месец на миналата година, като производството в преработващата промишленост е с 6,3 на сто по-малко. В добивната промишленост намалението е с 3,7 процента, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода – 7,5 на сто. Приходите от продажби също бележат сериозно намаление – с 13,3 на сто за август в сравнение с предходния месец. Най-голям е спадът в преработващата промишленост – 14,9 процента по-малко. В добивната промишленост продажбите намаляват с 5,8 процента, докато в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода са с 1,4 процента повече. През август 2008 г. приходите от продажби намаляват с 5,8 процента в сравнение с август 2007 година.
Източник: Дарик радио (10.10.2008)
 
Стоманодобивните предприятия изправени пред свръхпроизводство Едва в края на юли президентът на най-голямата стоманодобивна компания в света Лакшми Митал заяви, че промишлеността ще бъде подсигурена от цените и печалбите поне до 2011 г. заради силното търсене и ограниченото предлагане. Тогава всички бяха съгласни с Митал, че стоманодобивният сектор ще се задържи на “силна и устойчива” позиция. Докато Митал казваше това, САЩ и южноевропейските пазари вече проявяваха признаци на понижено търсене. Летният оптимизъм вече отстъпи място на въпроса на къде вървят цените на стоманата, след като страховитата икономическа криза в Щатите отприщва ефекта на доминото. Спадът на цените е потвърждение, че светът вече няма толкова силен апетит за стомана, с изпадането в кома на строителната промишленост на САЩ и по света и принудените да орязват производствата си автомобилопроизводители. Със зловещата ситуация развиваща се със скоростта на светлината, стоманодобивните предприятия се приготвят за свръхпредлагане към края на годината. Най-вероятно няма д имат друга възможност, освен да ускорят намаляването на производствата си. (Бизнес Стандарт)
Източник: Други (12.10.2008)
 
Пада потреблението на метали Финансовата криза вече се отразява в намаленото потребление на метали. След спекулативното вдигане на цените им сега се наблюдава спад. Не е възможно да се отчита спад на цените от 10-15% на готова продукция при увеличение на разходите. Това е пряко влияние от финансови спекулации. Когато цената е неясна, никой не знае дали ще реализира добавена стойност и се въздържа от поръчки. А при нас голяма част от договорите за износ са дългосрочни. Нашето машиностроене, което ползва метали, също се въздържа да потребява при тази неустойчива ситуация. Дано тя по-скоро се нормализира. Имам чувството, че някаква гигантска ръка чупи пръчки.
Източник: Пари (13.10.2008)
 
Големите производители отричат за смут при желязната руда BHP Billiton и Rio Tinto заявиха, че доставките на желязна руда за Китай не са нарушени, въпреки предупрежденията от страна на по-малки рудодобивни австралийски компании, че китайските клиенти са поискали доставките да бъдат отложени. Mount Gibson Iron, австралийска добивна компания за желязна руда, заяви миналата седмица, че редица клиенти са пожелали да отложат доставките за следващата година. Mount Gibson заявиха, че “има следи за отслабване на търсенето от Китай заради настоящата икономическа несигурност”. Очаква се много китайски стоманодобивни предприятия да намалят с до 20% продукцията си този месец за да подкрепят цените. Пазарен аналитик от UBS заяви, че “има размекване на пазара на желязна руда, спот цените се сринаха. Обаче, по-ниските спот цени ще се отразят на по-малките рудодобивни компании като Mount Gibson тъй като продават на китайски и японски прекупвачи, които от своя страна продават на по-малките предприятия”. Той добави, че BHP и Rio търгуват с най-големите стоманодобивчици и по-голямата част от доставките им са регламентирани чрез годишни договори, които установяват количествата и цената. (Файненшъл Таймс Лимитед)
Източник: Други (13.10.2008)
 
Малайзийските стоманодобивчици гледат към Близкия Изток Малайзийските стоманодобивни компании гледат към рентабилния близкоизточен пазар, където строителството, основен консуматор на стомана, все още е стабилно въпреки лекото забавяне, причинено от световната финансова криза. “Очакваме пазара в Близкия Изток да е стабилен след лекото забавяне напоследък, в следствие на редица фактори”, заяви Тай Хийн Ленг, управителен и изпълнителен директор на Malaysia Steel Works KL Bhd (Masteel) от Петалинг Джая. Много малайзийски доставчици гледат на Дубай като на огромна строителна площадка с най-високата гъстота на глава от населението на строителни кранове. Концентрацията на строителни кранове на сравнително малка територия е уникална и не се наблюдава никъде другаде по света. Тай заяви, че Иран и Саудитска Арабия също са интересни пазари за стоманодобивната промишленост на Малайзия. Тя “не е толкова дълбоко засегната” от световната криза. Тай очаква “рязък обрат” и скорошно възстановяване на доверието. (Бизнес Таймс Малайзия)
Източник: Други (15.10.2008)
 
Томов брани "Кремиковци" "Кремиковци" трябва да продължи да работи. Това каза Александър Томов във връзка с публикациите в пресата, че комбината ще бъде затворено от ноември. Според него дружеството трябва да продължи да работи, защото защото формира голяма част от БВП на България. Начинът да се избегне затварянето е да се вкара алтернативен собственик, коментира Томов. Относно идеята този собственик да е Константин Жеваго, Томов заяви, че и сега той е вътре в комбината, продължава да работи на ниски темпове и да трупа големи загуби. Изпълнителният директор на ЦСКА заяви, че е направил план за тотално спасяване на "Кремиковци", но не е бил приет заради сблъсък за власт. Според него несъстоятелността на дружеството е изкуствена, тъй като от над 2 милиарда дълг около 1.8 милиард не е присъщ. Реалният дълг на комбината на практика не е повече от 300 милиона лева, каза още Томов. Никой не цели затварянето на „Кремиковци", но ако не бъдат изпълнени екологичните изисквания, няма как да бъде издадено комплексно разрешително на комбината. Това каза министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Той коментира, че няма да допусне един двумилионен град да бъде замърсяван и това, което се изисква от всички останали оператори в металургията, които имат комплексни разрешителни, ще се изисква и от „Кремиковци" и компромис няма да се прави. Няма да се допусне налагане на санкция на страната ни заради забавянето на комплексното разрешително на комбината, посочи Чакъров. След като вече има избрани синдици, се очаква процедурата по издаването на комплексно разрешително да продължи. Тя обаче няма да може да завърши в предвидения срок, който изтича следващата седмица и то не по вина на МОСВ, каза заместник-министър Чавдар Георгиев. Той посочи, че вече има писмо от оператора до МОСВ с искане да се удължи срокът на процедурата за комплексното разрешително. Работниците в „Кремиковци" се подготвят за нови протести от следващия вторник. Причината е проваленият договор за ишлеме с украинската компания „Ворскла стийл", обяви председателят на Федерация „Металици" към КНСБ Васил Яначков. Според него правителството разполага с една седмица, за да организира среща с ръководството на комбината и синдикатите за излизане от кризата в комбината. Синдикатите настояват за разтрогване на договора с украинската компания заради липсващите инвестиции, неизплатените за август заплати и забавеното изпълнение на плана за жизнеспособност в „Кремиковци". Според Яначков „Ворскла стийл" не са инвестирали първоначално обещаните 180 млн. евро, които да обезпечат нормалното производство в комбината. По думите му правителството има вина за това, че е отклонило най-големия инвеститор в лицето на „Арселор Митал", който е можел да получи комплексно разрешително за комбината. Няма да позволим репресии, обявиха от КНСБ по повод заплашваните с уволнение работници в „Кремиковци".
Източник: News.bg (15.10.2008)
 
Джевдет Чакъров даде рамо на “Кремиковци” “Кремиковци” ще продължи да трови въздуха на столицата и през следващите месеци. Вчера министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров съобщи, че процедурата по издаване на комплексно разрешително на комбината няма да приключи на 23 октомври. Случаят с “Кремиковци” е сложен. Доскоро ние нямахме ясен субект по отношение на управлението, с който да контактуваме, обясни Чакъров. В момента министерството било в активни разговори със синдиците. Ако те представят екологична програма с ясно разписани ангажименти, ще се търсят начини предприятието да продължи да работи, допълни той. Тройната коалиция била единодушна, че екологичните норми трябва да се изпълняват, но предприятието има важно значение за икономиката на страната. Затова никой нямал цел то да бъде затворено. Очаква се процедурата, която е на етап изготвяне на проект за комплексно разрешително, да приключи максимално бързо, поясни зам.-министър Чавдар Георгиев. Според него това можело да стане в рамките на няколко месеца. Според Джевдет Чакъров засега няма опасност от санкции от страна на ЕК. Ние винаги сме имали добър диалог с тях и съвместно ще обсъдим всички варианти по казуса, каза той. Решението било важно, защото без комплексно разрешително “Кремиковци” няма да получи квота за емисии парникови газове. Договорът за ишлеме на компания “Ворскла стийл България” с “Кремиковци” да бъде прекратен, настояват от КНСБ. Фирмата на украинския милиардер Жеваго не захранвала предприятието, не плащала таксите за ишлеме и заплатите, трупала дългове. Във вторник работниците щели да излязат на протест.
Източник: Труд (16.10.2008)
 
Отлагат екоразрешителното за „Кремиковци” Срокът, в който металургичното предприятие "Кремиковци" може да получи необходимото за работата му екоразрешително, ще бъде удължен, но не се знае с колко. Това стана ясно вчера от думите на екоминистъра Джевдет Чакъров, чието министерство трябва да издаде документа. На 23 октомври изтичаше крайният срок, в който комбинатът трябваше да е изпълнил всички екологични изисквания. Ако "Кремиковци" не бъде готов и в новия срок, предприятието ще трябва да бъде затворено. Никой няма интерес от това, коментира Чакъров. "Кремиковци" се опитва да получи разрешителното от април 2007 г. Междувременно стана ясно, че заради неизплатени заплати във вторник работниците отново ще протестират пред комбината.
Източник: Новинар (16.10.2008)
 
“Кремиковци” пред спиране заради липса на суровини "Кремиковци" гладува за суровини, няма готовност за зимата и може да спре всеки момент заради неизплатени дългове към доставчиците на електроенергия и газ, това стана ясно вчера от изявление на Васил Яначков пред в. "Монитор". До момента в комбината при действащ договор за ишлеме с "Ворскла Стийл България" на работниците са изплатени заплатите за юни и юли. За август и септември изобщо няма хабер за изплащане, каза председателят на федерация "Металици" към КНСБ и заместник-председател на Европейската федерация на профсъюза на металиците. В завода има недостиг, който води до престой на металургични агрегати, не са натоварени и захранени доменните пещи. В отделни моменти, когато в комбината има достатъчно суровини, производството достига 3100 т, но в повечето дни трудно минава 1000 т. Има реална опасност да се спрат съоръжения, каза Васил Яначков. През миналата седмица е получено писмо от НЕК за неплатена електроенергия на стойност 7 млн. лева. Сигнал за издължаване е изпратила и газовата компания. "Булгаргаз" ще спре подаването на синьо гориво, ако "Кремиковци" не плати за похарчената суровина. Нищо не се е променило в комбината към добро, напротив, идва зима и няма никакви резервни суровини, а в металургията е необходимо да се осигури запас, който да гарантира производството. Обикновено още през август той се събира в т.нар. резервни складове. Става дума за около 30 000 т суровини, за да може при евентуални замръзвания и проблеми по доставката, производството да не спира, алармира Яначков. Работниците масово напускат металургичния гигант. В момента там се трудят 4800 души, около стотина са си тръгнали само от началото на юли до сега. Представители на синдикатите в "Кремиковци" водят интензивни разговори с кредиторите и с фирми, които са заявили интерес към някогашния металургичен гигант. Среща с бондхолдерите е имало вчера, предстоят разговори с "Арселор Митал". Има информация, че хората на големия украински металургичен магнат Ринат Ахмедов са подновили интереса си. Български фирми също са декларирали готовност да влязат в комбината при определени условия. Всичко това може да се реализира след конкретни разговори с правителството, категоричен е Яначков. "Кремиковци" няма да бъде затворен, но ще настояваме да изпълни екологичната си програма, съобщи вчера министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Той бе категоричен, че българската страна няма да допусне санкции от Европейската комисия заради металургичния гигант. На този етап не съществува опасност да ни бъдат наложени глоби от Брюксел заради замърсяването на въздуха от комбината. Министърът добави, че получаването на комплексното разрешително от „Кремиковци" е от особена важност и с оглед разпределението на квотите за парникови газове за българските предприятия. Срокът за издаване на комплексното разрешително от МОСВ за комбината изтича на 23 октомври т.г. В екоминистерството има писмо от синдиците на комбината, с което се иска удължаване на времето за комплексното разрешително.
Източник: Монитор (16.10.2008)
 
Държавата дава отсрочка на "Кремиковци" за комплексното разрешително Процедурата за издаванe на комплексно разрешително на "Кремиковци" няма да приключи на 23 октомври, когато изтича нормативно регламентираният срок, обяви Джевдет Чакъров. Въпросът с разрешителното ще се протака още "няколко месеца или колкото е необходимо", обясни екоминистърът. За първи път откакто комбинатът е в процедура по издаване на разрешителното, от ведомството публично признават, че са склонни да си затворят очите пред вредните технологии, които се използват там. Според европейските директиви обаче без въпросния документ не може да работи нито една инсталация. Заради забавяне на издаването на комплексни разрешителни през лятото Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България. Сега не е ясно как казусът с комбината ще повлияе на процедурата. "Дълго време не беше ясно кой управлява комбината и кой отговаря за изпълнение на критериите за опазване на околната среда. Водим преговори със синдиците на дружеството, за да направят и изпълнят програма за екологичните изисквания", обясни Чакъров. Преди него заместникът му Чавдар Георгиев призна, че дори и да бъде издадено комплексно разрешително, с работата си предприятието реално непрекъснато ще го нарушава. При това положение трябва да му бъдат налагани непрекъснати санкции. Без разрешителното "Кремиковци" не може да получи и право да търгува с квоти парникови емисии. По данни за 2007 г. комбинатът емитира близо 3.6 млн. тона въглероден диоксид годишно. В случай че изпадне от търговията, той ще трябва да плаща глоба за всеки тон.
Източник: Дневник (16.10.2008)
 
Нови протести готвят в „Кремиковци” Работниците в „Кремиковци" се подготвят за нови протести от следващия вторник, ако Правителството не организира спешна среща с ръководството и синдикатите за излизане от кризата в комбината. От КНСБ настояват за разтрогване на договора за ишлеме с украинската компания Ворскла Стийл заради забавеното изпълнение на плана за жизнеспособност на комбината и неизплатените за 2 месеца заплати на работниците. До седмица държавата трябва да гласува доверие на инвеститор, който ще вложи средства в технологии и екологичния план на “Кремиковци”, заяви председателят на Федерация „Металици" Васил Яначков. „Аз обвинявам директно правителството на Република България, че отклони най-големия инвеститор, явил се някога в България – „Арселор Митал”, и без никакви документи вкара пари. Досега Кремиковци щеше да има всички условия да получи комплексно разрешително”, каза Яначков. Според синдикатите срокът за комплексното разрешително на “Кремиковци” е почти изчерпан, но при ясна инвестиционна програма може да бъде удължен и да се избегне глобата от 450 милиона евро. От КНСБ осъдиха неизпълненото обещание на украинската компания да инвестира 180 милиона евро, както и отношението към работниците. “За да бъдат сплашени работниците в „Кремиковци” тръгва кампания да се намалят заплатите на 50 процента, тяхното уволнение структурни промени и така нататък”, обясни Васил Яначков.
Източник: Дарик радио (16.10.2008)
 
Няма да се спази срокът за комплексното разрешително на "Кремиковци" Целта на МОСВ не е да се затвори „Кремиковци”, а да се реализира екологичната му програма. Това заяви министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. По думите му, няма да бъдат допуснати санкции от ЕК, въпреки че комплексното разрешително на предприятието няма да бъде издадено в срок. Няма да може да се спази срокът за издаване на комплексно разрешително на „Кремиковци”, но вината не е наша. Това каза зам.-министърът на МОСВ Чавдар Георгиев. Той уточни, че голямата трудност при „Кремиковци" е бил неясният юридически субект, който да води преговорите за комбината. Георгиев обаче не се нае да прогнозира с колко ще бъде удължен срокът за издаване на разрешително, който изтича на 23 октомври. „В момента сме в процедура на диалог и ние като контролиращ орган ще направим всичко възможно и този оператор да спази изискванията по закон”, каза зам.-министърът на екологията. Според министър Чакъров, издаването на комплексно разрешително за „Кремиковци” е от особена важност и за разпределението на квотите за парникови газове за българските предприятия. Джевдет Чакъров беше категоричен, че докато предприятието не изпълни екологичните изисквания, няма да получи разрешително. Той обаче се закани да изиска ясна програма за ангажиментите на „Кремиковци”, на базата на която ще се водят преговорите с ЕК за удължаване на срока. „Няма да допуснем да има санкция за страната ни в това отношение”, категоричен бе министър Чакъров.
Източник: Дарик радио (16.10.2008)
 
Украинското правителство ще подкрепи стоманодобива в страната Украинското министерство на промишлената политика приключи екшън план за подкрепа на металургичния сектор в страната. В частност, правителството ще подпомогне изграждането на 5 нови агломерационни цеха и на 3 конверторни предприятия. Също така модернизирането на 11 доменни пещи ще намали потреблението на кокс с около 20-30%. Правителствената инвестиция ще достигне до около 15 млрд. щ.д. Според един пазарен аналитик “новините са позитивни за сектора, тъй като целта е намаляване на разходите, което ще направи местните компании по-ефективни спрямо евтината руска и китайска конкуренция. В същото време смятаме, че количеството е доста скромно с 2 млрд. щ.д. насочени към промишлеността през 2007 г. при положение, че природния газ поскъпна с 40% срещу очакваният скок от 70% през 20009 г. Нищо не се споменава и за данъчни облекчения на сектора, което смятаме че е от съществено значение за развитието”. (Милениъм Кепитъл)
Източник: Други (16.10.2008)
 
Voestalpine отлага проекта си на Черно море заради финансова криза Австрийският производител на стомана „Фьост алпине", който прояви интерес за инвестиция в размер на 5,5 милиарда евро в стоманодобивно предприятие в близост до Черно море, съобщи, че отлага решението си. Това съобщава гръцкото издание „Репортер". С оглед критичните условия на финансовия пазар и неяснотите около понататъшното развитие на глобалната икономика, решението за проекта се отлага за 2009 година, заявяват от компанията. Компанията обмисля заем или емисия облигации като опция за финансиране на този проект, съобщават още от австрийската фирма. Четири компании са кандидати за тази инвестиция - Румъния, България, Турция и Украйна. Австрийският производител на стомана подписа меморандум за разбирателство с България, Румъния и Украйна.
Източник: News.bg (16.10.2008)
 
"Фьосталпине" отложи инвестиция за 5 млрд. евро в Черноморския регион Австрийският концерн "Фьосталпине" отложи решението си за инвестиция в Черноморския регион за 2009 г., съобщиха от компанията. Две са основните причини за отлагането - световната финансова криза, която прави пазара нестабилен, и липсата на решение от Европейския съюз за увеличаване или отпадане на квотите за вредни емисии, посочват от компанията. По план "Фьосталпине" трябваше до края на годината да реши в коя черноморска страна ще вложи 5 млрд. евро в нов завод. Сред кандидатите за инвестицията е и България, която се състезава за парите с Турция, Украйна и Румъния. Плановете на концерна са да изгради нов завод на брега на Черно море, който да удвои капацитета на целия холдинг.Една от сериозните пречки пред инвеститорите са наложените квоти за вредни газове от страна на Евросъюза, които биха накарали подобно предприятие да купува допълнителни емисии. Това от своя страни би направило продукцията на завода неконкурентоспособна в сравнение с тази, която се произвежда извън общността. Австрия беше сред страните, поискали премахване на емисионните квоти за енергетиката и част от металургията. От Еврокомисията се очакваше да вземат решение до края на годината по казуса, но все още такова не е прието. В началото на септември България и "Фьосталпине" подписаха меморандум за разбирателство. Компанията е набелязала терен за изграждане на новия завод не само в България, но и останалите страни, кандидатстващи за инвестицията. Българското правителство планира да плати 300 хил. лв. на консултанти, които да подпомогнат икономическото министерство при преговори с австрийския концерн. Ведомството обяви обществена поръчка в началото на миналата седмица.
Източник: Дневник (17.10.2008)
 
"Ворскла" отрича "Кремиковци" да трупа загуби От компанията на украинския милиардер Константин Жеваго "Ворскла Стрийл" опровергаха в четвъртък думите на синдикалния лидер Васил Яначков от предишния ден, че металургичният комбинат "Кремиковци" трупа загуби заради неизпълнение на ангажиментите на "Ворскла", с която има договор за ишлеме. "Контрактът се изпълнява", посочва се в разпространено съобщение на дружеството, За август "Ворскла Стийл България" е доставила приблизително 67 000 т суровини, съдържащи желязо, и 29 000 т коксуващи въглища. На завода е изплатена такса за ишлеме в размер на над 21 млн. лв., както и авансово над 10 млн. лв. Срещу това украинското дружества било получили 10 000 т горещо-валцувани рулони, вместо дължимите по договор 45 000 т ГВР, пише в съобщението. За септември "Ворскла Стийл България" е доставила желязо, съдържащи суровини в размер на над 90 000 т и коксуващи въглища около 60 000 т, срещу което е получа около 61 000 т готова продукция, отговарящи на подписания договор. Извън рамките на подписания договор са платени и просрочените заплати за юни и юли, възлизащи на 23 млн. лв., в това число и на всички дъщерни фирми на "Кремиковци" АД, както и надбавки за храна за януари. "Ворскла Стийл България" изпълнява своята екологична програма за получаване на комплексно разрешително, като вече са изпълнени основни мероприятия в Коксо-химическо производство, ТЕЦ, депозиране на отпадъци, за което са привлечени водещи в областта консултанти. Компанията е вложила пари в инвестиции и в ремонт, както в добивната така и в прокатната част на металургичното производството и изплаща необходимите суми на митниците и държавните фирми, се допълва в съобщението.
Източник: Медия Пул (17.10.2008)
 
Рудодобивните фирми може да бъдат принудени да обезценяват Страховете от рецесия в цял свят причиниха спад в цените на металите, които може да рефлектира в много милиардни обезценки на рудодобивния сектор. Цената на медта падна с почти 8% вчера до 4 545 щ.д. за тон, което е най-ниската цена от януари 2006 г. и е с почти 50% под рекорда 8 940 щ.д. от този юли. Алуминият е търгуваше на 2 178 щ.д. на London Metals Exchange вчера, с 1/3 по-малко от върха през юли 3 380 щ.д. Цените на металите падат заради притесненията на търговците, че търсенето на суровините ще намалее в следствие на по-слабото потребление и строителство. Това пък предизвика значителни продажби на акции в рудодобивни компании последните месеци. Рязкото намаление на потреблението на стомана в Китай, показва че страната не е застрахована от по-широка световна криза. Китай държи 25% от световното търсене на мед, 32% на алуминий и 47% на желязна руда, така че дори малък спад в икономиката на страна ще има огромен ефект върху рудодобивния сектор. (Таймс)
Източник: Други (17.10.2008)
 
Две български фирми напират да работят в “Кремиковци” Договорът за ишлеме, сключен с украинската металургична компания "Ворска стийл", да бъде преразгледан, така че да се даде възможност на нови фирми да работят в комбината. Това поискаха вчера от федерация "Металици" към КНСБ. Според председателя на федерацията Васил Яначков това се налагало, тъй като "Ворска стийл" на Константин Жеваго не е в състояние да натовари мощности на "Кремиковци" и да изпълни поетите ангажименти по договора за ишлеме. Васил Яначков обяви, че вече има официални писма до синдиците на металургичния комбинат. Едната от заинтересованите български фирми да влезе като оператор в "Кремиковци" е "Екометал инженеринг". „На мен ми е известно, че е изпратено писмо от „Екометал инженеринг", в което те заявяват възможност, посочват количества - говорят за над 60 хил. тона налични суровини", каза шефът на федерация "Металици" към КНСБ. Според него другата българска компания с много сериозен интерес е "Интертръст", която е на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Според председателя на федерация "Металурзи" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов обаче няма постъпили такива официални искания за влизане на нови фирми в комбината. Павлов каза, че за последно е разговарял в петък с единия от синдиците на "Кремиковци" Цветан Банков. Банков е бил категоричен, че няма официални заявления за нови оператори. "Да се надяваме, че "Ворска стийл" ще продължи да оперира въпреки скандалите, защото те бяха единствените, които се наеха да работят, когато комбинатът беше пред закриване през юли", коментира още Людмил Павлов. Васил Яначков от металургичната федерация към КНСБ уточни, че те не настояват "Ворска стийл" да бъде отстранена. Исканията им са наравно с нея да бъдат допуснати и другите желаещи фирми, така че да се обезпечи производството на "Кремиковци". В подкрепа на това Яначков представи данни, изготвени от неназовани лица от оперативното ръководство на "Кремиковци". Според тях комбинатът произвежда по-малко суровини, с по-ниско качество и съдържание на желязо. Яначков посочи, че за периода от подписването на договора за ишлеме на 10 юли 2008 г. е трябвало да се произведат 296 400 тона суровина, а са доставени 156 700. Утре КНСБ ще организира протест в комбината заради неизплатените заплати на работниците за август и септември. От КТ "Подкрепа" съобщиха, че и те ще подкрепят протеста.
Източник: Монитор (20.10.2008)
 
Искат нови инвеститори в “Кремиковци” Да се привлекат нови компании, които проявяват интерес към обезпечаването на “Кремиковци”, настояват от федерация “Металици” към КНСБ. Това обяви вчера председателят й Васил Яначков. По думите му “Ворскла стийл” не може да изпълни ангажиментите си по сключения договор за ишлеме. Изходът бил да се поканят и други фирми, които биха участвали в обезпечаването на комбината с необходимите суровини и материали. Яначков заяви, че работниците в комбината не са получавали заплатите си за август и септември и на 21 октомври ще организират протест.
Източник: Труд (20.10.2008)
 
Синдикатите пробутват свои за “Кремиковци” Нов инвеститор в "Кремиковци" поискаха от Конфедерацията на независимите синдикати. "Ворскла Стийл" на Константин Жеваго не може да изпълни ангажиментите си по договора за ишлеме, обяви председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Той настоява синдиците да преразгледат договора и да поканят и други кандидати да работят. Синдикалистът лансира имената на "Екометал инженеринг" и "Интерстръст". Първата компания е на братята Пламен и Йордан Стоянови, които доставяха скрап за преработка в "Кремиковци" и изкупуваха шлака от завода. Заради натрупани борчове фирмата се свързва с няколко договора за покупка на терени около комбината по времето на скандалния директор Александър Томов. Втората компания - "Интерстръст", е на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, който сам преди време обяви, че също е готов да работи на ишлеме с комбината. Сега "Кремиковци" се намира в най-ниската точка от цялото си съществуване, коментира Яначков. Според него потенциалът на "Ворскла стийл" не стига да се захрани заводът и да осигури неговата пълноценна работа. По думите на Яначков комбинатът произвежда по-малко суровини, с по-ниско качество и съдържание на желязо. За периода от подписването на договора за ишлеме от 10 юли е трябвало да бъдат произведени 141 360 т въглища, а са доставени 83 368 т. Заради финансовата криза са спаднали цените на металите с около 30-40%, добави Яначков. Работниците все още не са получили заплати за август и септември. Затова във вторник КНСБ изкарва работещите на протест пред централното управление на "Кремиковци". Изпълняваме договора си в срок, заявиха преди дни от "Ворскла стийл". Оттам съобщиха, че са осигурили 23 млн. лева за заплати за юни и юли. В момента се водят преговори с "Подкрепа" за септемврийските и октомврийските възнаграждения. Доставени са 67 хил. т желязо през август и още 90 хил. през септември, както и близо 90 хил. т въглища. Изплащат се и борчовете на комбината към митниците и държавните монополи.
Източник: Стандарт (20.10.2008)
 
Яначков: Две фирми са заявили интерес към „Кремиковци" Да се привлекат нови фирми, които проявяват интерес към обезпечаването на "Кремиковци", настояват от федерация "Металици" към КНСБ. Това заяви за Дарик председателят им Васил Яначков. По думите му "Ворскла стийл България" на Константин Жеваго не може да изпълни ангажиментите си по сключения договор за ишлеме. Трябва да се отвори възможността и други фирми да работят с „Кремиковци”, за да се натоварва комбинатът, каза Яначков. Той съобщи, че вече две фирми за заявили интерес за доставка на суровини. „На мен ми е известно, че е изпратено писмо от „Екометал инжинеринг”, в което те заявяват възможност, посочват количества – говорят за над 600 000 тона налични суровини. Друга компания, която проявява интерес, е „Интертръст”, каза още Яначков. Той допълни, че във вторник синдикатите ще организират протест в комбината заради неизплатени заплати на работниците. По думите му се очаква да се включат и колегите им от КТ „Подкрепа”. „Причината за протеста е, че не се плащат заплатите за август и септември”, каза Яначков. Нищо не се прави и за подготовката за работа при зимни условия пряко за работниците като облекла и обувки, допълни той. „А то не се прави, защото "Ворскла стийл" не си плаща таксата по ишлемето и ръководството на „Кремиковци” е в невъзможност да предприема каквото и да било”, каза още той.
Източник: Дарик радио (20.10.2008)
 
Японо-корейски консорциум се разбра със CSN за дял в рудодобивен бизнес в Бразилия ITOCHU Corporation обяви, че е постигнала базово споразумение с напълно интегрираната бразилска Companhia Siderurgica Nacional (CSN), занимаваща се със стоманодобив, за придобиването на 16% в Nacional Minerios S.A. (NAMISA), изцяло собственост на CSN с предмет на дейност добив и продажба на желязна руда. Сделката ще се осъществи от група инвеститори включваща пет японски стоманодобивни компании (JFE Steel Corporation, Nippon Steel Corporation, Sumitomo Metal Industries, Ltd., Kobe Steel, Ltd. и Nisshin Steel Co., Ltd.). корейската POSCO и ITOCHU. Въпреки, че окончателното споразумение ще бъде подписано тепърва, се очаква коносрциумът да придобие 40% от NAMISA за около 3.12 млрд. щ.д. ITOCHU ще вложи приблизително 1.25 млрд. щ.д., което е около 40% от общата инвестиция на консорциума. NAMISA, намираща се в щат Минас Герайс, Бразилия, се занимава с добив на желязна руда в собствени мини и преработващи предприятия. (Джей Си Ен Нетуърк)
Източник: Други (20.10.2008)
 
„Ворскла стийл” се готви да се откаже от договора за ишлеме с „Кремиковци” Дружеството "Ворскла стийл - България" се готви да се откаже от договора за ишлеме с "Кремиковци" АД, каза на пресконференция изпълнителният директор на фирмата Виктор Демянюк. Пуснали сме писмо-предизвестие за намерението ни, чийто срок изтече в петък, добави той. По думите на Демянюк компанията не среща разбиране в желанието си да съхрани жизнеспособността на комбината от страна на синдиците, ръководството на завода и синдикатите. С отказа си от договора компанията става обикновен кредитор на "Кремиковци", като комбинатът дължи на "Ворскла стийл" 9,8 млн. лева и 28 000 тона недодадени рулони, за които има обезпечена суровина.
Източник: Дарик радио (20.10.2008)
 
Константин Жеваго се отказва от "Кремиковци" Компанията на Константин Жеваго "Ворскла стийл" се отказва от договора си за производство на ишлеме с "Кремиковци". Това обяви нейният изпълнителен директор Виктор Демянюк на пресконференция в понеделник. Той обясни, че с хората му са срещнали пълно неразбиране от страна на правителството и синдиците, а инвестициите им в ремонти, екологична програма и технологично обновление са били блокирани от бюрокрация. Демянюк допълни, че чакат до края на понеделник получи съдействие от "Ворскла", за да продължат да изпълняват задълженията си по договора.От щаба на украинската компания съобщиха, че синдиците са им представили за подписване абсурден анекс към договора за ишлеме, който включвал по-висока такса, ако производството надхвърли 70 хил. тона месечно. Те се оплакаха също, че синдиците не са им дали пълномощно, с което да защитят екологичната си програма, и така са били блокирани ремонтите и поставянето на очистващи инсталации. Бившият изпълнителен директор на комбината Лилян Вачков (в момента консултант на "Ворскла") пък допълни, че от ръководството на самия комбинат не са спазили задълженията си и в момента дължат предаването на 28 хил. т горещо валцувани продукти или 40 хил. т суровина. Самите задължения на дружеството, което е обявено в неплатежоспособност, пък вече се оценяват на над 10 млн. лв. Потърсени за коментар, от Министерство на икономиката и енергетиката коментираха, че не могат да вземат страна в случая, защото дружеството, в което имат 25% участие и са класирани от съда като най-голям негов кредитор, е обявено в неплатежоспособност и всичко е в ръцете на синдиците. Източници, близки до облигационерите коментираха, че "Ворскла стийл" не се оттегля, защото работата й е била блокирана, а защото не разполагала с необходимите средства да изправят комбината на крака. Още в края на миналата седмица от украинската компания се срещнали с облигационерите и им казали, че Константин Жеваго се отказвал от придобиването на "Кремиковци". Те коментираха, че е съвсем реално комбинатът да изпадне в много тежко състояние през следващите дни. В същото време другият сериозен кандидат с интереси към комбината, "Арселор Митал", продължава да се интересува от придобиването на активите на "Кремиковци" на търг. Представители на водещия стоманопроизводител в света заявиха пред "Дневник", че са готови да подсигурят дейността на комбината със суровини и средства, както и да финансират изпълнението на екологичната програма, докато тече преходният период преди търга. Те обясниха, че искат единствено да им се гарантира защита на разходите, които биха направили, и отрекоха да са поставяли пред правителството изисквания, нарушаващи законодателството.
Източник: Дневник (21.10.2008)
 
Жеваго зарязва “Кремиковци” Жеваго се отказва от договора с "Кремиковци". Фирмата на украинския милиардер - "Ворскла стийл-България", смята да прекрати работата си на ишлеме в завода. Това заяви изпълнителният директор на дружеството Виктор Демянюк. Той обясни, че вече е пуснато писмо предизвестие за отказа от договора, като срокът му е изтекъл в петък. "Кремиковци" ни използва като банкомат, заявиха хората на украинеца. Те се оттеглят от комбината заради усложнената комуникация и неразбирането от страна на синдиците, ръководството и синдикатите. Не получаваме съдействие и от правителството, допълни Демянюк. Той изтъкна, че "Ворскластийл" няма да продължи да работи за "Кремиковци", ако се чувства като неканен гост. Компанията има подготвена екологична програма за 30 млн. лева. Синдикът обаче не е предоставил на "Ворскла стийл" пълномощно, с което фирмата да представлява "Кремиковци" пред екоминистерството. Сега оператор на програмата е "Кремиковци". Не е уважено и искането на "Ворскла" да получи право на строеж на бъдещи екологични обекти. Дружеството е започнало да изпълнява краткосрочната си инвестиционна програма в частта за екология. Твърдите отпадъци на "Кремиковци" се извозват в узаконено хранилище. Компанията е подписала договор с германска фирма, която се е съгласила да изкупи т. нар. газ-катран. Според Демянюк това е временно решение, докато не се изгради инсталация за обезвреждането на това вещество. Ръководството на компанията заяви, че "Ворскла" е отворена към други евентуални партньори в договора за ишлеме. С изпълнението на решението за оттеглянето си "Ворскла стийл" остава единствено кредитор на завода. "Кремиковци" й дължи 9,8 млн. лв. и 28 000 тона рулони, за които има обезпечена суровина от 40 000 тона. Според отчет на компанията за 60 дни фирмата на Жеваго е наляла 22 млн. лв. за заплати, част от които предишният собственик дължи на 5240-те работници. 40 млн. са отишли за 100% авансови плащания на български фирми, защото на "Кремиковци" никой не вярва, подчерта Демянюк. 18 млн. са заминали към "Булгаргаз", 8 млн. - за БДЖ, и 21 млн. - за административни разходи през последните 3 месеца. Обвиненията към синдикатите не са основателни. Мен ме интересува само дали ще бъдат изплатени заплатите на работниците, заяви представителят на КТ "Подкрепа" - Людмил Павлов. Според него постоянните синдици и оперативното ръководство на "Кремиковци" са тези, които трябва да следят за изпълнението на договорните ангажименти от страна на "Ворскла стийл".
Източник: Стандарт (21.10.2008)
 
В „Кремиковци” вземат мерки за осигуряване на средства за заплати До няколко дни ръководството на „Кремиковци” ще вземе мерки за осигуряване на средства, с които да бъдат изплатени заплатите на работниците за август и септември. Това е един от ангажиментите, поети от синдиците и изпълнителния директор на „Кремиковци” по време на днешната среща с представители на КНСБ, съобщи за Дарик заместник-председателят на федерация „Металици” Ренета Петрова. „Казаха, че днес ще проведат поредица от срещи. Една от тях ще бъде с „Ворскла Стийл” за последно уточнение какво дължат като такса за ишлемето. Продукцията засега на „Ворскла”, която трябва да се даде, е запорирана, докато не се уточнят сметките”, каза Петрова. „Незабавно ще бъдат поканени други фирми които да осигурят захранването и ще се търсят до два-три дни спешни мерки по отношение на това да могат да се получат средства, за да се платят заплатите. Ще има срещи в Министерството на икономиката и енергетиката, вероятно по по-нататъшното захранване на комбината с газ, по други въпроси, но не знаем по какви точно”, допълни синдикалната лидерка. Тази сутрин около 100 кремиковски работници протестираха пред централното управление на комбината заради неизплатени заплати и неосигурено работно облекло за зимата. Хората твърдят, че „Кремиковци” се захранва със суровини дотолкова, че произвежда едва 20 процента от редовната си продукция.
Източник: Дарик радио (22.10.2008)
 
Мислят за национализация на “Кремиковци” “Кремиковци” е пред спиране след решението на ишлемодателя “Ворскла стийл” да напусне комбината. Това официално бе обявено от ръководството на дружеството в писмо до РИОСВ-София. В него се казва, че предприятието се готви за поетапно спиране на мощностите заради липсата на суровини. Комбинатът е в задънена улица, затова се обмислял вариант за спасяването му, научи “Труд” от експерти. Той предвиждал държавата да си върне завода в качеството на най-голям негов кредитор и да го оздрави.
Източник: Труд (22.10.2008)
 
Кумерио мед открива нова рафинерия Кумерио мед открива в Пирдоп нова рафинерия, която ще увеличи производството на катодна мед от 65 хил. т до 180 хил. т годишно, съобщиха от компанията. Съоръжението е въведено в експлоатация през юли и вече работи с пълната си производствена мощност. Откриването ще бъде следващата седмица, съобщиха от компанията с генерален директор Никола Треан. Комбинатът в Пирдоп произведе 249 хил. т анодна мед през 2007 г. Този продукт представлява суровина в производството на катодна мед. Част от продукцията беше изнесена за преработка извън България. Само 40% от суровините се добиват в България.
Източник: Пари (22.10.2008)
 
"Кремиковци" се готви за затваряне Металургичният комбинат "Кремиковци" започна да се готви за затваряне. Столичната екоинспекция съобщи вчера, че е получила информация от синдика на завода за предстоящо спиране на съоръженията в комбината заради липса на суровини и ограничаване на природния газ. Подчинените на екоминистъра Джевдет Чакъров са предписали на дружеството мерки за обезопасяване при поетапно спиране на съоръженията и искат да бъдат предупредени за конкретна дата, от която мощностите ще започнат да се изключват. Според тях риск от екологични проблеми има само при рязко спиране на природния газ. Преди седмица директорът на "Булгаргаз" Димитър Гогов е предупредил за пореден път комбината за предстоящо спиране на горивото, ако не плати. "Изпратих писмото в средата на миналата седмица, защото трябваше да платят на 10-о число, а сега сме вече 21-ви", каза той. Синдикатите успокоиха вчера, че размяната на писмата е рутинна процедура и се предприема винаги, когато има опасност да секнат суровините или горивото. В случая това се правело заради украинската компания "Ворскла Стийл" на бизнесмена Константин Жеваго, която заплаши онзи ден да прекрати доставките на суровини и да прекрати договора за ишлеме. "Договорът за ишлеме все още не е прекратен. В момента оперативното ръководство на "Кремиковци", синдиците на комбината и представители на "Ворскла" обсъждат заедно с икономическия министър Петър Димитров договора", разясни в края на работния ден вчера Людмил Павлов, шеф на синдикатите от КТ "Подкрепа" в комбината. Информацията не бе потвърдена от министерството на икономиката. Вчера около 500 металурзи се събраха на протестен митинг пред централното управление на комбината. Основните искания на организирания само от КНСБ митинг бяха да има работещо предприятие и да им бъдат изплатени заплатите за август и за септември. Протестиращите поискаха също договорът с Жеваго да се прекрати. От синдикалната централа напомниха, че договорът с "Ворскла" бе сключен под натиска на другия синдикат - КТ "Подкрепа". В средата на юли активисти на "Подкрепа" държаха 6 часа в плен шефа на комбината Гунтопали Джанагадан, докато не подпише. Преди това "Кремиковци" имаше договор за ишлеме с "Арселор Митал", контролирана от Лакшми Митал, по-голям брат на сегашния собственик Прамод Митал. Онзи ден шефът на "Ворскла" Виктор Демянюк заяви, че смята да прекрати договора и вече е изпратил предизвестие за това, което е изтекло миналата седмица. Той директно обвини за решението си ръководството, синдикатите и синдиците в "Кремиковци", които не проявявали разбиране към желанието на "Ворскла Стийл" да съхрани жизнеспособността на комбината. "Ползват ни единствено за банкомат. Дай един милион на БДЖ, дай още един на "Булгаргаз", оплака се Демянюк.
Източник: Сега (22.10.2008)
 
“Кремиковци” спешно търси нов инвеститор Спешно търсим нов инвеститор или стратегически партньор за "Кремиковци", заяви за "Стандарт" синдикът на предприятието Цветан Банков. Ден по-рано от "Ворскла Стийл" на украинския милиардер Константин Жеваго обявиха, че се оттеглят от комбината и ще спрат договора за доставка на суровини на ишлеме. Компанията остава единствено кредитор на металургичното прeдприятие. Когато беше подписан договорът с "Ворскла Стийл" през юни, ситуацията на пазара беше коренно различна. През последните два месеца металите поевтиняха катастрофално с 30-35%. В същото време едва сега започват да падат цените на суровините, обясни Банков. Въпреки това към този момент договорът не е прекратен, а само е заявено намерение за това. "Ворскла Стийл" все още изпълняват част от поетите ангажименти. "Кремиковци" няма да спира работа и ние търсим варианти за справяне с кризата, обяви Банков. Според него е възможен и вариант дори за работа на бартер въглища срещу метали. Вчера цял ден се водиха разговори между синдиците, облигационерите, кредиторите, държавата и "Ворскла Стийл". Оздравителен план за "Кремиковци" ще бъде гласуван едва след като кредиторите определят нов стратегически партньор, обясни Банков. Заради световната финансова криза обаче всички потенциални инвеститори са оттеглили интереса си към родното предприятие. Браншът е изключително засегнат от световната финансова криза и големите предприемачи масово търсят варианти за оцеляване в тежката обстановка. Никой не иска да хвърля в такъв момент пари на вятъра. Ситуацията е възможно най-лошата за комбината в момента, обясни Банков. Да бъдат предприети всички мерки за обезопасяване при поетапно спиране на съоръженията в комбината, за да не се допусне увреждане на здравето на хората и околната среда е едно от предписанията, дадени на ръководството на комбината от РИОСВ-София. Повод за това е постъпилото в РИОСВ-София от "Кремиковци" предупреждение за възможно спиране на съоръженията поради липса на суровини и ограничаване на подаването на природен газ. Такава е прoцедурата, но не мислим за спиране и търсим варианти, заяви Банков. Близо 500 металурзи вчера сутринта се събраха пред централното управление на "Кремиковци" на протестен митинг, организиран от КНСБ. Основните искания бяха за работещо предприятие и изплащане на заплатите за август и септември. От синдиката настояват да бъдат включени и други фирми, които да работят на ишлеме в комбината. Месечният капацитет на "Кремиковци" е 150 000 тона продукция, от които украинската компания осигурява 70 000 тона, твърди зам.-председателят на КНСБ Валентин Никифоров
Източник: Стандарт (22.10.2008)
 
Потушават бунт за заплати в “Кремиковци” До няколко дни ръководството на „Кремиковци" ще вземе мерки за осигуряване на заплатите на работниците за август и септември. Това е един от ангажиментите, поети от синдиците и изпълнителния директор на „Кремиковци" по време на вчерашната среща с представители на синдикатите в комбината. Казаха, че ще проведат поредица от срещи. Една от тях ще бъде с „Ворскла Стийл" за последно уточнение какво дължат като такса за ишлемето. Засега продукцията на „Ворскла", която трябва да се даде, е запорирана, докато не се уточнят сметките, каза заместник-председателят на федерация „Металици" Ренета Петрова. Междувременно вчера около 100 работници от „Кремиковци" излязоха на поредния протест пред административната сграда на комбината. Работниците не са получили заплатите си за август и септември и според тях изпълнението на договора за ишлеме, сключен с украинската компания „Ворскла Стийл", е незадоволително. От Федерация "Металици" към КНСБ заявиха, че протестът се организира, за да се окаже натиск върху синдиците и ръководството на комбината, както и върху държавата, за да се поканят и други фирми в комбината освен "Ворскла Стийл". В понеделник шефът на "Ворксла Стийл България" Виктор Демянюк обяви, че компанията се готви да разтрогне договора с "Кремиковци" . Причината е, че компанията, която е собственост на украинския бизнесмен Константин Жеваго, не срещнала разбиране в желанието си да съхрани жизненоспособността на комбината от страна на синдиците и на синдикатите. Незабавно ще бъдат поканени други фирми, които да осигурят захранването, и ще се търсят до два-три дни спешни мерки по отношение на това да могат да се получат средства, за да се платят заплатите. Ще има срещи в Министерството на икономиката и енергетиката, вероятно по по-нататъшното захранване на комбината с газ, по други въпроси, но не знаем по какви точно, обясни междувременно Ренета Петрова. Според нея досега има заявен интерес от две други фирми, които искат да оперират в комбината. Това са "Екометалинженеринг" и "Арселор Митал". От "Кремиковци" вчера потвърдиха, че могат да разтрогнат договора с "Ворскла Стийл", ако до няколко дни не бъде постигнат консенсус между всички страни по проблемите на комбината. В петък с писмо до Сергей Станишев синдикатите поискаха спешна среща на ръководството и синдиците в комбината с премиера, министрите на енергетиката и на околната среда, за да бъде определена програмата за оздравяване на „Кремиковци". Срокът изтече вчера.д
Източник: Монитор (22.10.2008)
 
"Кумерио мед" ще увеличи тройно производството на катодна мед с нова рафинерия Медодобивният комбинат "Кумерио мед" ще открие новата си рафинерия за производство на катодна мед в началото на следващата седмица, съобщиха от компанията. Съоръжението е пуснато в експлоатация през юли, като вече работи на пълен капацитет. Мениджърите на дружеството очакват рафинерията да увеличи производството на катодна мед почти тройно от 65 хил. тона годишно до 180 хил. тона. От април тази година медодобивният комбинат има нов собственик - германският концерн "Норддойче афинери". Холдингът купи белгийската група "Кумерио", която притежаваше завода в Пирдоп. Обединеното дружество е най-голямата медодобивна компания в Европа и трета в света по производство на анодна и катодна мед. Годишното производство на концерна възлиза на около 10 млрд. евро. Все още не е ясно официалното име на новата структура, като засега компанията се нарича "Ен Ей Кумерио груп" (NA Cummerio Group). Най-голямото предприятие на купената "Кумерио" се намира в България. През миналата година комбинатът в Пирдоп е произвел 249 хил. тона анодна мед, която се използва за производството на катодна. По-голяма част от нея е изнесена за допълнителна обработка, тъй като капацитетът на местната рафинерия не беше достатъчен. Само 40% от суровината за производство на мед се набавя от българските медни мини - "Асарел Медет" и "Елаците мед". Причина за това е техният сравнително нисък добивен капацитет, който не може да задоволи нуждите на предпиятието. Основен източник на суровини за пирдопския завод са южноамериканските страни като Чили и Перу. Само за година цената на медта е спаднала почти наполовина. По данни на "Блумбърг" през октомври 2007 г. фючърсите с тримесечна доставка са стрували 7900 долара за тон, сега същото количество се продава срещу 4700 долара. Според прогнозите на минно-геоложката камара обаче ниската цена няма да доведе до свиване на добива, а напротив, до увеличаване на количествата иззета руда. "Българските мини успяха да направят доста инвестиции за разширяване на производството си, докато цената беше висока, и сега може да компенсират спада с по-големи количества", обясни Петър Петров, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Около 90% от производството на "Кумерио мед" е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед". Интересна тенденция е, че в страната се потребяват повече медни изделия, отколкото се произвеждат. Това се получава, защото анодната и катодната мед се изнасят за заводите в Гърция и Турция, където се обработват и се връщат като готов продукт в България. Комбинатът произвежда годишно и около 900 хил. тона сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Основен клиент за суровината е заводът за торове "Агрополихим".
Източник: Дневник (22.10.2008)
 
Стоманодобивчиците ще усетят ръста на цената на рудата Индийската държавна NMDC Ltd повиши цената на желязната руда при дългосрочна доставка за стоманодобивните компании. Увеличението е в порядъка на 15-40% и ще се прилага със задна дата от Април. Това ще вдигне разходите за добив на стоманата с 1100-1500 рупии на тон. Това се случва насред наполовина по-ниски спот цени, идващи от страховете от рецесия. Все пак, новите цени на NMDC ще са доста по-ниски от тези на конкурентите си зад граница. Бразилската Vale и австралийската Rio Tinto повишиха цените със 71% и 96%, съответно за китайските и японските стоманени компании. Местните фирми от сектора не са никак щастливи от решението на NMDC след като цената на стоманата се срути с 40% от най-високото си ниво. “Не сме в позиция да повишаваме цената на вътрешния пазар. Световните цени се коригираха от 1300 на 800 щатски долара на тон. Трябва да усвоим по-високите разходи за суровини”, заяви изпълнително лице от частна стоманодобивна компания. Той добави, че NMDC повишава цените при положение, че световните цени падат. Президентът и управителен директор на NMDC Рана Сом не прие аргументът. (Телеграф)
Източник: Други (22.10.2008)
 
КНСБ иска спиране на експедицията на продукция от Кремиковци Да се спре експедицията на произведената от Кремиковци продукция, докато „Ворскла Стийл” не изплати дължимите 25 млн. евро от преработвателната такса по договора за ишлеме, настоява ръководството на КНСБ. Ако украинската компания прекрати договора веднага и без законовото предупреждение, федерация „Металици” ще предяви иск за нанесени на комбината щети, съобщи нейният председател Васил Яначков. По думите му ситуацията в Кремиковци е критична заради липсващи суровини и намаленото подаване на природен газ. Според договора за ишлеме „Ворскла Стийл” дължи на комбината около 52 млн. евро за преработване на суровини, а е внесла едва 26 млн. евро. Компанията не осигурява и достатъчно суровини, при това част от тях са некачествени, обясни Васил Яначков.
Източник: Дарик радио (22.10.2008)
 
Правителството търси инвеститори за "Кремиковци" Правителството е изпратило писмо до "Арселор Митал", в което кани компанията да се завърне към изпълнението на договора за ишлеме, подписан през юли. Интерес е проявил още един чуждестранен стоманопроизводител, съобщи икономическият министър Петър Димитров в сряда, без обаче да назове неговото име. Алтернативни варианти за временно опериране на комбината са две български компании - "Финметалс холдинг", която се контролира от някогашния собственик на комбината Валентин Захариев, и "Екометал инженеринг" на братята Пламен и Йордан Стоянови. Междувременно нов вариант за спасяването на комбината предложи един от големите облигационери Правин Банкър, според който държавата може чрез своите дружества, които са едни от най-големите кредитори, да прокара мащабен оздравителен план. Облигационерите също все още били готови да инвестират допълнителни средства, но при открит диалог с държавата и отчитане на интересите им.
Източник: Дневник (23.10.2008)
 
Канят батко Митал да поеме “Кремиковци” Изпратих по молба на синдиците на “Кремиковци” писмо до “Арселор Митал” с покана да поднови договора за опериране в комбината. Това съобщи министърът на икономиката Петър Димитров вчера. Ако “Арселор Митал” има интерес към управлението на “Кремиковци”, готови сме да съдействаме за провеждане на разговори със синдиците, каза Димитров. “Арселор Митал” е собственост на Лакшми Митал, който е по-големият брат на сегашния собственик на мажоритарния пакет от акциите на комбината - индийския бизнесмен Прамод Митал. Да бъде предявен иск за нанесени щети от „Ворскла стийл” на комбината “Кремиковци”, поиска междувременно лидерът на синдикат “Металици” към КНСБ в предприятието Васил Яначков. Според Яначков до момента няма заведено в деловодството писмо за прекратяване договора за ишлеме, а има писмо от “Ворксла стийл” до министъра на икономиката и енергетиката за изключителни права върху имуществото на комбината. Яначков каза, че “Ворксла” е трябвало да достави 150 хил. тона въглища, а до момента е доставила 86 789 тона. За работата на коксовите батерии е необходимо постоянно захранване, защото в противен случай е възможно да се стигне до злополуки и аварии, каза още Яначков. Трябвало е да бъдат доставени 270 хил. тона желязо, а до момента са доставени 160 378 тона. Също така фирмата дължи преработвателна такса 2,2 млрд. евро, или близо 102 млн. лв., а до момента са дадени 50 802 000 лв. Затова от синдиката искат да се спре експедицията на готова продукция. “Възможно е “Кремиковци” да спре и възможно е да има проблеми с екологията, затова искаме да говорим с министър-председателя, за което сме внесли писмо до него и да определим следващите стъпки за оздравяване на дружеството”, каза още синдикалният лидер. От синдикатите уточниха, че ситуацията в завода е критична и кризисна и припомниха, че тяхната работа засяга още 34% от системата на БДЖ, или 36 000 души, които работят на пристанищата в Бургас и Лом, 10 000 работят покрай ремонтните дейности на завода, а 5300 души е съставът на “Кремиковци”, така че това е „бомба със закъснител”. От синдикатите искат да се облага с данък наследство имущество на стойност над 160 000 лв., а не каквито са предложенията за над 250 000 лв. или за над 70 000. Според тях изходът е някъде по средата. Ваучерите за хранене да се увеличат двойно с 80 лв. на месец, да се въведат такива и в бюджетната сфера, да бъде върнато и част от семейното подоходно облагане минимум на варианта от миналата година.
Източник: Монитор (23.10.2008)
 
Световният добив на необработена стомана пада с 3.2% през септември Световният добив на необработена стомана пада с 3.2% на годишна база през септември 2008 г. до 108.4 млн. тона за 66-те страни отчитащи се пред Worldsteel, предишната International Iron and Steel Institute. Китай отбелязва спад от 7% спрямо август с 39.61 млн. тона, Япония, Южна Корея и Индия отбелязват лек спад – съответно 0.9%, 0.8% и 2.4%. Докато бързо развиващите се пазари Русия и Бразилия отчетоха повишение със 7% и 5% съответно, добивът в ЕС е с по-малко от 1% по-висок. Световният добив през първите девет месеца на годината задържа ръста си на 4.6% до 1.035 млрд. тона. Спрямо август, добивът в САЩ е с 9.3% по-нисък и е 7.86 млн. тона, а Канада и Мексико отбелязват спадове със съответно 3.2% и 3.4%. Добивът на необработена стомана в Украйна падна с драматичните 23% през септември спорямо август до 2.48 млн. тона, а спадът в Русия е с 3.8% до 6.10 млн. тона. (Уърлд Стийл Асоусиейшън)
Източник: Други (23.10.2008)
 
Продават "Кремиковци" до седмица Най-късно следващата седмица "Кремиковци" ще бъде продаде, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред БНР. След продажбата на комбината, най-вероятно ще бъдат ликвидирани някои производства и част от принадлежащата земя ще бъде продадена на строителни инвеститори, научи news.bg. В момента Митал е в по-изгодна позиция за покупка на „Кремиковци", спрямо украинския бизнесмен Константин Жеваго, научи news.bg. "Арселор Митал", собственост на Лакшми Митал, по-големият брат на Прамод Митал, съобщи през април, че компанията има интерес към покупка на 71 на сто от дружеството. "Арселор Митал" обяви, че ако успее в наддаването ще обедини усилията на българската компания с голямата мина за желязна руда, която притежава в Криворож в Украйна и откъдето може да транспортира руда за България. Заради финансовата криза един от най-засегнатите е именно "Арселор Митал". Според икономически анализатор, говорил пред The Times, най-драстично е намаляването на богатството на фамилия Митал. Лакшми Митал и семейството му са се простили с 20 млрд. паунда за последните пет месеца. 58-годишният индийски бизнесмен, който стои зад 43% от "Арселор Митал", имаше 27.7 млрд. паунда през миналата година и заемаше първо място в списъка на британските милиардери. Сривът не цените на металите и изобщо на търговските стоки намалиха стойността на акцията на компанията с две трети. Дружеството "Ворскла стийл - България" обяви преди дни, че се готви да се откаже от договора за ишлеме с "Кремиковци". С отказа си от договора компанията става обикновен кредитор на "Кремиковци", като комбинатът дължи на "Ворскла стийл" 9,8 млн. лева и 28 000 тона недодадени рулони, за които има обезпечена суровина. Компанията на украинския бизнесмен Константин Жевагое наляла $118 млн. в "Кремиковци" за двата месеца август и септември. Вчера Димитров изпрати писмо до "Арселор Митал", в което ги кани да оперират в „Кремиковци". Ако "Арселор Митал" има интерес към управлението на комбината, готови сме да съдействаме за провеждане на разговори със синдиците, каза вчера Димитров. Той посочи, че има интерес и от други компании, в това число и чуждестранни. Има и няколко български компании, които проявяват интерес, каза още Димитров. През 1999 г. държавата продаде „Кремиковци" за един долар на „Финметалс" с редица условия за погасяване на стари задължения, за сериозна инвестиционна програма, което да доведе до обновяването и екологизацията на комбината, а също и за реализация на плана за жизнеспособност. От 2004 г. държавата в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол (АСП), заведе 6 дела срещу „Кремиковци" за 150 млн. долара. Те бяха насочени срещу бившия собственик на комбината Валентин Захариев. Именно неговото дружество „Финметалс", което държеше „Кремиковци", Митал купи в средата на 2005 г. С изключение на 2000 г. дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. Неслучайно то реализира постоянно загуби от основната си дейност. Печалбата, например, за 2003 г. в размер на 119 млн. лв. бе в резултат на реализиран положителен финансов резултат, а произхода и са от курсови разлики, които сега липсват. Подобрените показатели за общата ликвидност се дължат и на разсрочване на голяма част от дълговете на "Кремиковци" към НЕК, Булгаргаз, НОИ за дългосрочен период от време.
Източник: News.bg (23.10.2008)
 
“Кремиковци” с нов собственик до седмица Най-късно следващата седмица "Кремиковци" ще бъде продаден, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров вчера. В момента "Арселор Митал", към която от българска страна бе отправена официална покана да поеме металургичния комбинат, е в по-изгодна позиция за покупка на „Кремиковци" спрямо украинския бизнесмен Константин Жеваго. "Арселор Митал", собственост на Лакшми Митал, по-големият брат на Прамод Митал, съобщи още през април тази година, че компанията има интерес към покупка на 71 на сто от дружеството. Според икономически анализатор, цитиран от The Times, заради финансовата криза Лакшми Митал и семейството му са се простили с 20 млрд. паунда за последните пет месеца. 58-годишният индийски бизнесмен, който притежава 43% от "Арселор Митал" имаше 27,7 млрд. паунда през миналата година и заемаше първо място в списъка на британските милиардери.
Източник: Монитор (24.10.2008)
 
ArcelorMittal преразглежда плановете си Стоманодобивната група ArcelorMittal, контролирана от Лакшми Митал, ще преразгледа програмата си за експанзия на стойност 35 млрд. USD, съобщи Financial Times. Причината е очакваният спад в търсенето в резултат от финансовата криза. Компанията, която бе един от кандидатите за Кремиковци, е обявила, че ще ревизира проектите си, но все още не е решила кои от тях ще бъдат отрязани. В сряда министърът на икономиката Петър Димитров съобщи, че е отправил покана до Арселор да възобнови договора си за работа на ишлеме в Кремиковци, след като компанията на украинския бизнесмен Константин Жеваго реши да се оттегли.
Източник: Пари (24.10.2008)
 
Планът за развитие на ArcelorMittal за $35 млрд. ще бъде преразгледан заради кризата Водещият производител на стомана в света ArcelorMittal обяви, че планира да ревизира плановете си за развитие заради икономическата криза, съобщава Reuters, позовавайки се на прессъобщение на дружеството. "Стратегията за ръст на ArcelorMittal остава непроменена, но текущата ситуация на пазара ни кара да променим приоритетите за изпълнение на проектите", се посочва в документа. Повече информация компанията ще оповести на пресконференция на 5 ноември, когато ще бъдат съобщени и резултатите за тримесечието. По-рано информация за очаквани промени в стратегията за развитие на ArcelorMittal, на стойност общо $35 млрд., изнесе "Фаненшъл Таймс". Според изданието те ще засегнат плановете на компанията за строителство на два завода в Индия на обща стойност $20 млрд. Говорител на компанията отказа да потвърди или отрече каква е общата стойност на проектите на ArcelorMittal. ArcelorMittal издържа на началото на кризата, благодарение на високия интерес към стоманата, но въпреки това загуби 72 процента от пазарната си капитализация спрямо пиковите стойности, отбелязани на 6 юни, когато стана, че бумът на стоковите пазари е привършил.
Източник: Дневник (24.10.2008)
 
Лакшми извива ръце за “Кремиковци” Дружеството на украинеца Константин Жеваго обяви преди дни, че се оттегля от договора за ишлеме с "Кремиковци" и няма да продължи да го изпълнява поради затруднения. В патовата ситуация на процедура по несъстоятелност, липса на екологично разрешително и на инвеститор, който да оперира в комбината, кабинетът се видя принуден да моли големия брат да се върне. "Арселор" на Лакшми подписа договор за ишлеме с "Кремиковци" още преди "Ворскла", но се оттегли под натиска на работещите, които поискаха да се изпълнява споразумението с украинеца. Лакшми Митал се готви да диктува правилата на играта за "Кремиковци". "Няма да вземем завода, докато държавата не инвестира в него", заяви Фолкер Швих, вицепрезидент за проектите в Централна и Източна Европа на "Арселор Митал". Това е категорично условие, за да приемат офертата на икономическия министър Петър Димитров. Компанията на индийския милиардер, по-голям брат на настоящия собственик на комбината Прамод Митал, е получила писмото от Димитров с покана за работа в комбината след оттеглянето на "Ворскла стийл".
Източник: Стандарт (24.10.2008)
 
Ситуацията в "Кремиковци" се влошава с всеки час Ситуацията в "Кремиковци" се влошава с всеки час и в момента комбинатът не произвежда, а само поддържа мощностите си в натоварване. Това съобщи оперативен мениджър на дружеството, уточнявайки, че липсата на суровини е създала риск във всеки момент да се наложи тяхното спиране. "Тоталната липса на пари е най-сериозният проблем, подаването на газ и всичко останало е сведено до санитарния минимум", уточни той. Според други източници от ръководството пък оттеглянето на украинската компания "Ворскла стийл" е станало по изключително неблагоприятен за дружеството начин. Причината според тях не е липсата на съдействие, а ликвидните проблеми на украинския милиардер Константин Жеваго и потвърждава твърденията на облигационерите, че партньорство само чрез договор за ишлеме е опасно за комбината. През лятото Анжело Москов, мениджър на инвестиционния фонд QVT, който държи най-голям дял от дълговите книжа, гарантирани от "Кремиковци", обясни, че така възложителят не поема никакъв ангажимент и практически може да се оттегли, когато конюнктурата го наложи. Пред националното радио икономическият министър Петър Димитров още веднъж заяви, че е поканил "Арселор Митал" да се върнат към договора за ишлеме. Освен стоманопроизводител номер едно в света има вариант оперирането на комбината да се поеме още от две български компании и една чуждестранна, заяви икономическият министър. Потърсени за коментар, от "Арселор Митал" обявиха, че писмото от сряда на икономическото министерство не показва развитие от позицията, при която двете страни се разделиха през лятото. Те допълниха, че са готови да се върнат в комбината, но само при положение че получат "разбирането", което са поискали от министерството на икономиката през юли. За "Кремиковци" няма да има никакви последици, въпреки че не получи комплексно разрешително. Това заяви зам.-министърът на екологията Чавдар Георгиев. В четвъртък изтече крайният срок, в който Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябваше да се произнесе дали комбинатът ще получи нужния документ. Без него нито едно предприятие няма право да работи в границите на ЕС. "Изчакваме събранието на кредиторите, на което трябва да се реши дали комбинатът ще продължи да функционира или не. От това ще зависи и нашето решение дали да продължим процедурата по издаването на комплексно разрешително. На този етап е невъзможно такъв документ да бъде връчен, защото предприятието не изпълнява инвестиционната си програма, която е обвързана и с екологичните изисквания", уточни Георгиев. Просрочката няма да доведе до нови санкции за "Кремиковци". На комбината и в момента се налага текущата месечна глоба за замърсяване от 107 799 лв., която обаче не се плаща. Източници от екоминистерството уточниха, че не очакват България да претърпи санкции за това, че позволява на комбината да функционира без разрешително.
Източник: Дневник (24.10.2008)
 
Китай иска единна цена за вносната руда Китайският стоманодобивен сектор ще търси единна цена за желязната руда от Бразилия, Австралия и Индия по време на преговорите през 2009 г., заяви шефът на промишлената асоциация в страната. През 2008 г. по време на преговорите, бразилската Vale първа договори цената като си осигури увеличение от 65% за висококачествената руда. Австралийските Rio Tinto и BHP Billiton, обаче, които се договориха по-късно, постигнаха повишение с около 80%. Индийските рудодобивни компании клонят към продажба на китайския спот пазар. Шан Шангуа, генерален директор на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви че най-голямото китайско предприятие за стомана, Baosteel Group, собственик на Baoshan Iron & Steel, ще води преговорите през 2009 г. от името на останалите компании в Китай, както беше и през тази. Той обясни, че стоманодобивчиците вече са започнали да се договарят с големите минни компании за догодина. Той добави, обаче, че очаква трудни преговори заради световната икономическа криза. (Икономик Таймс)
Източник: Други (24.10.2008)
 
Екоинспектори отиват на спешна проверка в "Кремиковци" Министър Джевдет Чакъров разпореди Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в София да извърши извънредна проверка в "Кремиковци". Причината са информациите за сформиране на кризисен щаб там поради вероятност от спиране на мощности заради липсата на суровини и горива. РИОСВ-София трябва да се срещне с кризисния щаб, да направи преглед на аварийните планове и проверка на място на определени съоръжения. При необходимост ще бъдат издадени предписания за обезопасяване на мощности и недопускане на опасност за здравето на хората и околната среда.
Източник: Дневник (24.10.2008)
 
Нов милиардер идва за “Кремиковци” Нов герой излиза на сцената в сапунката "Кремиковци". Точно в най-драматичния момент, когато заводът бе почти пред безвъзвратно спиране, на бял кон се появява спасителят Ринат Ахметов. Хора на най-богатия украинец днес ще имат среща със синдиците на комбината. Те проявили желание да оперират в завода, докато трае процедурата по несъстоятелност. Ахметов е загадъчният инвеститор, който бе споменат от министъра на икономиката Петър Димитров преди седмица наред с Лакшми Митал, брат на сегашния собственик Прамод. В събота синдикатите са преговаряли с Мирослав Борисов, шеф на бургаския завод "Промет", който е собственост на Ахметов. Преговорите с Ринат са предвидени за сряда, но днес ще стане ясно дали на срещата ще присъства и самият биг бос. "Метинвест" на Ахметов вече бе спрягана за един от кандидатите да купят "Кремиковци". Това стана преди няколко месеца, когато за първи път стана ясно, че се търси нов инвеститор за затъващия комбинат. После най-богатият украинец отстъпи на своя сънародник Константин Жеваго. Неговата "Ворскла Стийл" дори влезе с договор за ишлеме в "Кремиковци", но преди 10 дни се оттегли, защото се чувствала като нежелан гост. Ахметов, който е собственик на бургаския завод "Промет", бе спряган и за един от кандидатите за ЦСКА. Украинецът притежава футболния клуб "Шахтьор"-Донецк. Ринат Ахметов, който е народен представител от Партията на регионите, е най-богатият украинец и втори по имане в Източна Европа. Според последната класация на списание "Впрост" кримският татарин притежава 23 млрд. долара. Повишаването на цените на металите през първата половина на 2008 г. е причина да натрупа 4,3 млрд. за година, обясняват експерти. Според украинска класация пък Ахметов е удвоил богатството си през миналата година и притежава 31 млрд. долара. Компанията му "Метинвест" държи 12% от световното производство на металургични заготовки. Ахметов притежава групата СКМ, която се оценява на $11 млрд., и металургични комбинати, меднообогатителни комбинати, финансовото дружество "СКМ финанс", Приватбанк и застрахователна компания АСКА.
Източник: Стандарт (27.10.2008)
 
Компенсират с газ липсата на въглища за “Кремиковци” Увеличено е подаването на газ, за да се компенсира по-малкото количество въглища в „Кремиковци" и се надявам да няма спиране на комбината. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според министъра „Кремиковци" има една седмица, през която или трябва да намери отговорен оператор, или ще трябва да започне изключването на отделните производства. Според него спиранията на доменните пещи трябва да се забавят със седмица. Министърът коментира още, че има няколко кандидати за оператори на „Кремиковци" и надеждите са, че през идната седмица ще се появи нов оператор, който ще поеме комбината. По думите му, има както български, така и чужди кандидати, което не е лошо. Ходът, който предприе „Ворскла Стийл" беше неочакван, затова доста се забавят процедурите, заяви още Димитров. На запитване защо България да не национализира „Кремиковци" министърът на икономиката отговори, че задълженията към кредиторите са около 2,2 млрд. лева неразплатени, което по думите му, прави магистрала от 555 км. Загубите на комбината не са вследствие на световната финансова криза, коментира министър Димитров. Това, според него, е субективна ситуация, създавана съзнателно в продължение на много години и не трябва да се очаква, че българският данъкоплатец ще плаща за тази ситуация. Димитров изтъкна и недоволството си от опитите да се тиражират заплахи към гражданите в публичното пространство. Той уточни, че евентуално спиране на комбината не застрашава столичани, защото има изработени процедури за отиване до ограничаване на производството. Металургичният комбинат „Кремиковци" е длъжник на пристанище Бургас с над един милион и седемстотин хиляди лева. Това обяви директорът на порта Аргир Бояджиев във връзка с поредната доставка на въглища за „Кремиковци". В момента се обработват товарите, но металургичният комбинат не се разплаща. Суровините въпреки всичко ще бъдат доставени на комбината и този път. В момента аварийната ситуация в "Кремиковци" е овладяна. Въглищата, които са необходими за доменните пещи и коксохимическия завод, ще пристигнат, съобщи Людмил Павлов от синдикалната организация на КТ "Подкрепа" в завода. Той уточни, че в петък са пристигнали 500 тона въглища, а вчера нови 1500 тона. Засега няма опасност от авария в комбината, са установили и експертите от Районната инспекция по околната среда и водите. Те извършиха проверка по сигнал на ръководството на комбината, че предприятието нямало суровини и се налагало извеждане от работа на доменните пещи.
Източник: Монитор (27.10.2008)
 
Ринат Ахметов обмисля дали да влезе в "Кремиковци" Ринат Ахметов е чуждестранният инвеститор, проявил интерес към "Кремиковци". За интерес от страна на инвеститор спомена през миналата седмица икономическият министър Петър Димитров, но отказа да назове името му. Засега не е ясно дали това ще стане по силата на нов договор за ишлеме или чрез друга форма на партньорство. Предстои уточняване през седмицата, когато ще се проведат по-сериозни разговори между представители на олигарха, облигационерите, синдиците и министерството на икономиката. Съществува вероятност дори Ринат Ахметов да пристигне в България в сряда, обяви Людмил Павлов, лидер на синдикалната организация на "Подкрепа" в "Кремиковци". Към момента в България украинецът контролира дружеството "Промет стиил" в град Дебелт. Предприятието за преработка на стомана осигурява работа на 850 души от областта и се приема за една от най-добре работещите мощности в България. В оперативния мениджмънт участват руски и украински специалисти, а основната част от продукцията се изнася за външните пазари. Мирослав Борисов, изпълнителният директор на "Промет", пък е водил разговори с ръководството на "Кремиковци" в събота. Някои от големите облигационери на комбината приветстваха възможността "Кремиковци" да стане част от групата компании на Ринат Ахметов. Те изразиха увереност в способностите на милиардера да посрещне финансовите затруднения на "Кремиковци" и го определиха като платежоспособен, което било много важно предвид голямата задлъжнялост на дружеството. Междувременно в петък "Арселор Митал" са изпратили писмо до Министерството на икономиката и енергетиката. То е в отговор на поканата, която икономическият министър Петър Димитров отправи към тях да се върнат към изпълнението на договора за ишлеме, подписан през юли. В писмото на водещия стоманопроизводител в света обаче ясно е било указано, че "Арселор" няма да подновят сътрудничеството си с държавата, ако правителството не поеме ангажиментите за бърза и прозрачна процедура по несъстоятелност, поискани също в началото на лятото. "Поканата на правителството не даваше никакви знаци, че те са готови за сътрудничество. Активите на "Кремиковци" дори са в още по-лошо състояние, отколкото през юли. Искаме оценка за тяхното състояние или да ни допуснат ние сами да преценим какво е то. Във всеки случай ремонтите ще излязат по-скъпо, отколкото през юли и смятаме, че тези допълнителни разходи не трябва да се поемат от нас, а от отговорните за това", обясниха от "Арселор Митал за "Дневник". Представители на компанията, която се контролира от четвъртия най-богат в света човек Лакшми Митал, поискаха не просто да бъдат поканени от правителството, защото вече са демонстрирали интереса си, но да получат ясен знак за ангажимент от негова страна. Те отказаха да коментират възможността Ринат Ахметов да се включи в домогванията за "Кремиковци" и заявиха само: "Ние имаме най-добрата репутация."
Източник: Дневник (27.10.2008)
 
Пристанище-Бургас експедира още 26 вагона за "Кремиковци" В неделя от полунощ от Пристанище – Бургас поетапно бяха експедирани две композиции от общо 26 вагона въглища за Металургичният комбинат "Кремиковци". Това каза изпълнителният директор на порта Аргир Бояджиев. "Това количество суровина – 2 500 тона, не се плаща от "Кремиковци", а от един от длъжниците му", каза Бояджиев. Той не можа да уточни дали плащането е ангажимент на бившия собственик на Кремиковци Валентин Захариев, на фирмата "Ворскла Стийл" или на друг кредитор, но беше категоричен, че не е директно от комбината. Към момента комбинатът дължи близо 2 милиона лева на бургаското пристанище. Въпреки дълга, досега суровините за комбината не са спирани. В края на миналата седмица обаче Бояджиев обяви, че ако компанията не вземе мерки за изплащане на дълга и не превежда пари, няма да получи нови количества. Суровината пристига периодично и в малки количества. За "Кремиковци" от пристанището се експедират толкова тона суровина, колкото разреши доставчикът, обясниха още от порта в Бургас. Откакто "Кремиковци" е обявен в несъстоятелност, вносът на суровини и износът на продукция от комбината са намалели с 30 %. В годините, когато комбинатът е работил на пълни обороти, през Пристанище-Бургас годишно са товарени близо 3 милиона тона въглища - по 240 вагона на денонощие. Към момента на склад в сектор "Насипни товари" на пристанището в Бургас има големи количества въглища. "Малка част са на "Кремиковци", останалите са за реекспорт", обясни Бояджиев. Големите количества пристигат от Америка. Украинските собственици на Металургичния комбинат "Промет Стийл" край Дебелт ги реекспортират. "Промет" е алтернативата на "Кремиковци" за осигуряване на товари в порта и според Аргир Бояджиев, ако правителството предостави на Пристанището и на "Дебелт" в съдружие собствеността на "Кремиковци", комбинатът ще заработи.
Източник: Дневник (27.10.2008)
 
Работна среща в "Кремиковци" за заплатите Синидакати, синдици и оперативното ръководство на "Кремиковци" се събират на работна среща в завода. Тема на разговорите е изплащането на заплатите за август и осигуряването на суровини за работата на доменните пещи и коксохимическия завод. Това съобщи председателят на КТ "Подкрепа" в металургичния комбинат Людмил Павлов. Синдикатите ще настояват заплатите да бъдат изплатени до четвъртък, както и да започне изготвянето на разчетите за септември. По информация на Людмил Павлов заводът продължава да работи с получените в края на миналата седмица суровини. Постъпило е и искане до бившия собственик Валентин Захариев за доставка на още 1 500 тона въглища.
Източник: News.bg (27.10.2008)
 
“Кремиковци” минава на режим “стоп машини” “Положението в “Кремиковци” е супертежко. Около 18 ч днес (вчера - б.р.) ще бъде дадена заповед за изваждане на 1-ва и 3-та доменна пещ от технологичен режим на работа, т.е. за спирането им. Втора е спряна преди време”, съобщи вчера в 16 ч Васил Яначков, председател на синдикат “Металици” към КНСБ. Ако се окажело, че от Бургас все пак ще тръгнат въглища, процесът на спирането можел да се отложи, но това едва ли щяло да се случи. Спази ли се редът за изключване на мощностите, ще има някакъв шанс поне първа доменна пещ да заработи след време. За трета обаче това вероятно ще е краят, защото състоянието й е лошо, твърди Яначков, който е инженер-металург. За да не станат аварии, “Булгаргаз” подава по 20 000 куб. м гориво на час. Според специалистите обаче това е крайно недостатъчно за натоварване на коксовите батерии, които захранват пещите. Затова от “Кремиковци” са помолили за 30 000 куб. м. Откакто “Ворскла стийл” едностранно прекрати договора си за ишлеме, комбинатът не плаща горивото и “Булгаргаз” поиска с писмо дружеството да изпрати график за поетапно спиране на доставките до 1 ноември.
Източник: Труд (28.10.2008)
 
"Кремиковци" започна да спира пещите "Кремиковци" започна от понеделник вечерта да спира поетапно доменните пещи 1 и 3, както и коксохимичните батерии. Това съобщиха официално от комбината. Причината е в липсата на суровини, което налага и спиране заради избягване на аварийни ситуации. Решението е било взето от ръководството на дружеството, а спирането е започнало в 18.00 часа.Оттук нататък комбинатът ще може да произвежда стомана само след преработка на скрап. Наличната електропещ обаче може да осигури само 15% от производството на линията за непрекъснато леене. Така капацитетът на комбината се ограничава до 150 хил. тона стомана годишно при 2.2 млн. тона преди спиране на пещите. Оперативни щабове са назначени да подготвят и ръководят спирането на металургичните агрегати в съответствие с утвърдените оперативни планове, заявиха от "Кремиковци". Оттам допълват, че за безопасното извеждане на инсталациите от експлоатация са осигурени необходимите количества суровини. С помощта на държавните органи и доставчици комбинатът разполага с енергоносители, достатъчни за нормалното протичане на операцията.
Източник: Дневник (28.10.2008)
 
“Кремиковци” става склад за скрап "Кремиковци" вече няма да бъде металургичен комбинат, а цех за преработка на скрап. Това ще се случи, след като вчера оперативното ръководство на комбината взе решение да спре поетапно доменните пещи номер 1 и номер 3 и коксохимичните батерии. Съобщението дойде в края на работния ден, макар неофициално да се заговори още в ранния следобед. Причина за решението е липсата на суровини и провалът на опитите да се намерят такива. Назначени са оперативни щабове да подготвят и ръководят спирането на металургичните агрегати. Взети са мерки за безопасно извеждане от експлоатация, увериха от комбината. На протести излизат в сряда, четвъртък и петък работещите в завода, съобщиха вчера двете големи синдикални организации в съвместна декларация.
Източник: Стандарт (28.10.2008)
 
Закъсалият завод срина пристанищата Закъсалият "Кремиковци" срина и пристанищата ни. Порт Лом отчита в пъти по-ниски стойности на обработените товари, откакто започна кризата в комбината. Докато през 2007 г. товарите на металургичния гигант са съставлявали 45% от общия товарооборот на пристанището, то сега са едва 4%, съобщи изп. директор Борислав Михов. Държавното дружество е завело дело срещу "Кремиковци" за неразплатени сметки за м.г. Тъй като комбинатът има и други кредитори, то не е ясно кога пристанище Лом ще получи дължимите суми, заяви директорът. В момента товари на "Кремиковци" се обработват само след авансово плащане. Очаква се пристанището да завърши годината с товарооборот 900 хил. тона при 1,4 млн. тона през м.г., заяви Михов. "Кремиковци" дължи 2 млн. лева на пристанище Бургас, обяви вчера директорът на отдел "Експедиция" към порта Руслан Петков. Пристанище Бургас има дългосрочен договор за обслужване на "Кремиковци", който се актуализира всяка година, съобщи изп. директор Аргир Бояджиев.
Източник: Стандарт (28.10.2008)
 
"Кумерио груп" инвестира още 78 млн. евро Медодобивният комбинат "Кумерио мед" днес официално ще открие рафинерията си за катодна мед, в която са инвестирани близо 80 млн. евро. Това е поредният проект на компанията, където в началото на годината беше открито най-модерното пречиствателно съоръжение за емисиите. Новата рафинерия действа от лятото на тази година и с пуска й комбинатът ще утрои производството си. Досега годишно в Пирдоп се добиват 60 хил. т катодна и 250 хил. анодна мед. Капацитетът на новата рафинерия е за 120 хил. т, така че общото производство на катодна мед ще достигне 180 хил. тона, обясниха от компанията. През тази пролет белгийската компания "Кумерио груп", която притежаваше завода в Пирдоп, стана собственост на германския концерн "Норддойче афинери". Обединеното дружество е най-голямата медодобивна компания в Европа и трета в света по производство на анодна и катодна мед. Годишното производство на концерна възлиза на около 10 млрд. евро. Почти цялото производство (90%) на "Кумерио мед" се изнася основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед". Българската анодна и катодна мед се изнасят за заводи в Европа, където се обработват и се връщат като готов продукт в България.
Източник: Дневник (28.10.2008)
 
Чакъров изпрати екоинспектори в "Кремиковци" По разпореждане на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров тази нощ в "Кремиковци" ще има екип от експерти на РИОСВ-София и на Изпълнителната агенция по околна среда с мобилна измервателна станция заради започващо спиране на мощности. Това съобщиха от МОСВ. Те ще следят за спазването на всички мерки за обезопасяване на инсталациите и на аварийните планове с цел да не се допусне опасност за здравето на хората и околната среда.
Източник: Дарик радио (28.10.2008)
 
Украински милиардер оглежда “Кремиковци” Представители на най-богатия украински бизнесмен и депутат Ринат Ахметов са се срещнали със синдиците на „Кремиковци", за да обсъдят възможността компания на милиардера да влезе като оператор в нашето предприятие, съобщи Людмил Павлов, лидер на КТ „Подкрепа" в завода. Доколкото знам, има разговори от холдинга на Ринат Ахметов, но точно дали самият той ще идва или не, това няма откъде да го знам аз. Но колкото повече кандидати, толкова по-добре за „Кремиковци". Значи може да се намери оптималният вариант, за да се запази целият завод, коментира Павлов. В момента "Кремиковци" търси компания, която да стане оператор на комбината. Това стана след като друг украински милиардер - Константин Жеваго, се отказа да произвежда на ишлеме в комбината, тъй като не срещнал достатъчна подкрепа от страна на ръководството на металургичния завод.
Източник: Монитор (28.10.2008)
 
Сърцето на “Кремиковци” спира - няма кой да плати 1000 т въглища Сагата с едва дишащия комбинат “Кремиковци” вчера мина в нова фаза. През целия ден се търсеше платец за 1500 т въглища. Те пристигнали от бургаското пристанище, но още не били платени от купувача им Валентин Захариев, бивш собственик на “Кремиковци”. По тази причина не били доставени поръчаните нови 1000 т. Те са необходими за поддържането на коксовите батерии, които захранват единствената работеща пещ в комбината. Не освободим ли въглищата до 22 ч, коксохимът ще спре, а това значи “Кремиковци” да издъхне напълно, каза вчера Людмил Павлов, шеф на синдикат “Подкрепа” там. Oт пристанището в Бургас потвърдиха, че са пратили суровината, въпреки че “Кремиковци” им дължи 1,7 млн. лв. Били готови да доставят и още, ако има заявки. От вчера металургичният завод работи само с една пещ - трета доменна. Втората беше спряна преди време. Процесът за изваждане от експлоатация на първа доменна започна в понеделник в 20 ч и продължи и вчера. Ако се осигурят суровини (железен концентрат и пелети), тя може да бъде пусната пак.
Източник: Труд (29.10.2008)
 
“Фьосталпине” решава за завода догодина "Фьосталпине" не се е отказала да инвестира 5 млрд. евро в голям металургичен завод в Източна Европа, а само е отложила решението за догодина. Това съобщи говорителят на австрийската компания Петер Шифър в Румъния. Решението трябваше да стане ясно през декември, но се отлага заради световната финансова криза. За място на бъдещия завод се борят България, Румъния, Украйна и Турция. Кризата намали много цената на терените в Румъния, но нашата оферта остава същата. Даваме между 10 и 100 евро за кв. м в зависимост от разположението", уточни Шифър.
Източник: Стандарт (29.10.2008)
 
БДЖ ще претърпи загуби заради изключването на Кремиковските пещи Близо 4 милиона тона товари, равни на около 20 % от приходите на БДЖ, ще загуби превозвачът, след като Кремиковци изключи пещите си, обяви министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Утре предстои среща с министъра на финансите Пламен Орешарски, на която ще се обсъди възможността да се отпуснат на БДЖ нужните средства, за да се реши този проблем. По думите на Мутафчиев в бюджета за 2009 година тези средства не могат да бъдат планирани като приходи. Мутафчиев е поискал от ръководството на БДЖ още доклад с мерки за увеличаване на приходите и за намаляване на разходите, защото товарният превоз е бил единственият печеливш за БДЖ. Това е тъкмо един от ефектите, за който предупреждаваха защитниците на тезата, че Кремиковци не трябва да бъде затварян заради негативите от това върху други предприятия.
Източник: Дарик радио (29.10.2008)
 
“Фьост Алпине” не се отказва от завод на Балканите “Фьост Алпине” не се отказва от плановете за изграждане на голям металургичен комбинат в Източна Европа, а само отлага вземането на решение за следващата година, заяви Петер Шифър, говорител на австрийския производител, по време на посещението си в Румъния, съобщава вестник “Гъндул”. Очакваше се решението да бъде оповестено през декември, но компанията обяви, че то ще бъде отложено за следващата година във връзка с международната финансова криза. “Още не сме решили дали нашата инвестиция ще бъде направена в Румъния, България, Украйна или Турция. Но можем да твърдим със сигурност, че “Фьост Алпине” усеща ефектите от икономическата криза, както и други компании, регистрирани на борсата”, заяви Петер Шифър.
Източник: Монитор (29.10.2008)
 
“Кремиковци” вече работи с доменна пещ по-малко Една от доменните пещи на “Кремиковци” вече е изведена от експлоатация, но е в положение, в което отново може да бъде пусната, ако се осигурят суровини, съобщиха от комбината. За спиране се подготвя и пещ номер 3. Няма превишение на измерваните моментни стойности на вредните вещества в резултат на поетапното є спиране, обясниха от регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ)-София. На територията на комбината има мобилна станция за измерване на вредните вещества в атмосферата и от понеделник вечерта се отчитат техните показатели. Няма превишение на пределно допустимите норми на азотен оксид и азотен двуокис, сероводород, серен двуокис, озон, амоняк и въглероден окис. Само праховите частици са в повече, казаха от екоинспекцията, но това било характерно за региона. Пред БНР Стоян Пирлов, директор по техническите въпроси в комбината, заяви, че доменни пещи са спирани десетки пъти в практиката на “Кремиковци” за ремонтни дейности. Той каза още, че в момента е спряно агломерационно производство. Пирлов добави, че ако продължи спирането на останалите агрегати, трябва да бъде спряно и стоманодобивното производство. “Надявам се, че ще бъдем подпомогнати от много инстанции, както от държавата, така и от големите кредитори, за да не спрем окончателно работата на металургичните агрегатите в “Кремиковци”, каза още Стоян Пирлов. Комбинатът още не е изпратил график до “Булгаргаз” за осигуряване на необходимите количества синьо гориво според плана за поетапното изключване на мощностите на завода. Засега се осигуряват по 20 хил. куб. м. Ако до 1 ноември дружеството не представи график, тогава ще се мисли в спешен порядък какви мерки да предприеме газовата компания, която е сред кредиторите на металургичния комбинат. Оперативни щабове са назначени да подготвят и ръководят спирането на металургичните агрегати в съответствие с утвърдените оперативни планове. За безопасното извеждане на инсталациите от експлоатация са осигурени необходимите количества суровини. С помощта на държавните органи и доставчици комбинатът разполага с енергоносители, достатъчни за нормалното протичане на операцията. В края на миналата седмица бе съобщено, че е почти сигурно, че за работата на комбината за още 7-10 дни ще бъдат осигурени въглища, а дотогава е твърде възможно да се намери разрешение на въпроса с нормалното снабдяване с въглища и съответно продължаване на работата на комбината. Проблемът възникна, след като преди два дни без предизвестие “Ворскла Стийл” на украинеца Константин Жеваго се отказа от договора на ишлеме с комбината. Междувременно вчера президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев обсъдиха ситуацията в металургичния завод. Подробности обаче не бяха оповестени. Питайте за това премиера и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, обясни премиерът. Близо 4 милиона тона товари, равни на около 20 процента от приходите на БДЖ, ще загуби превозвачът, след като "Кремиковци" АД изключи пещите си, каза вчера министърът на транспорта Петър Мутафчиев. На среща с министър Пламен Орешарски днес ще разискват въпроса за отпускане на необходимите за БДЖ средства след възникване на проблема.
Източник: Монитор (29.10.2008)
 
Правителството е в задънена улица за "Кремиковци" Правителството е притеснено от липсата на партньор за "Кремиковци", докато трае процедурата по несъстоятелност, и е впрегнало всичките си канали за привличане на инвеститори. От тях се очаква да подкрепят дружеството, докато трае процедурата по несъстоятелност, но проблем се оказва стагниралият пазар на стомана. Това съобщиха източници. Според тях всички кандидати, проявили интерес през летните месеци, днес са притеснени както от ситуацията на международните пазари и финансовата криза, така и от противоречивите действия на правителството. Освен това в момента цените на желязната руда и въглищата са толкова високи, че почти не оставят възможност за печалба на стабилните стоманопроизводители. Още по-сложна ставала ситуацията за "Кремиковци", където може работата да се осъществява по силата на договор за ишлеме, тъй като тогава таксата допълнително вдигала разходите на кандидат-инвеститорите. В понеделник беше спряна първа доменна пещ на завода. Източниците съобщиха, че във вторник на посещение в комбината е бил Владимир Нечепоренко, бивш генерален директор на "Криворожстал" и представител на украинския милиардер Ринат Ахметов.
Източник: Дневник (29.10.2008)
 
“Кумерио” откри рафинерия за цветни метали за 80 млн. евро Рафинерия за производство на катодна мед, в която са инвестирани 80 млн. евро, откри вчера "Кумерио" в Пирдоп. Съоръжението ще произвежда 180 хил. тона мед годишно. Чрез новооткритите мощности компанията цели да разшири пазарите си в Черноморския регион. Общо 350 млн. евро са инвестирани след приватизацията на "Кумерио" през 1997 г. От тях около 80 млн. евро са отделени за покриване на стандартите на ЕС за опазване на околната среда. В средата на май заводът откри и технологична пречиствателна станция за 25 млн. лв. Съоръжението намалява вредните емисии на серен диоксид и други вещества в атмосферата. От април комбинатът има нов собственик. Холдингът "Норддойче афинери" придоби белгийската група "Кумерио". Годишното производство на концерна надхвърля 10 млрд. евро. Почти цялото производство на завода в Пирдоп е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. Около 900 хил. тона сярна киселина произвежда комбинатът. "Агрополихим" е най-големият купувач на този страничен продукт на "Кумерио".
Източник: Монитор (29.10.2008)
 
Този път изглежда наистина идва краят на "Кремиковци" Една от доменните пещи на "Кремиковци" вече е изведена от експлоатация, подготвя се за спиране още една, като най-вероятно ще последва и преустановяване на работата на коксохимични производства. Причината е, че почти няма шансове да се осигурят спешно суровини за работата при положение, че дружеството няма пари, с които да плати. Така във вторник краят на комбината изглежда по-реален от всичките последни пъти, когато е закъсвал и е оставал на минимални мощности заради дългове. Финансовото срутване на "Кремиковци" ще се отрази сериозно върху икономиката на страната, която според данни на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) дължи на дружеството 2 процента от БВП и 10 на сто от износа. Потърпевши в голяма степен ще са пристанището Лом, чийто товарооборот се дължи 18 на сто на комбината, и портовете Бургас и Свещон, които ще загубят най-големия си клиент. От товарните превози на БДЖ през 2008 г. на завода се падат 8 на сто, докато предишната година процентът е бил 24 %. Този път очакванията на синдикатите за "изкуствено дишане" май са напразни, заради световната финансова криза, която прави предпазливи дори най-авантюристично настроените инвеститори, и заради обявената несъстоятелност на дружеството с дългове надхвърлящи 2.2 млрд. лв. и активи на стойност едва 1.7 млрд. лв. Техническият директор на "Кремиковци" Стоян Пирлов обаче изрази надежда, че "ще бъдем подпомогнати от много инстанции, както от държавата, така и от големите кредитори, за да не спрем окончателно работата на металургичните агрегатите в "Кремиковци”. Само ден по-рано Нина Радева, заместничка на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е в Тунис, обаче каза, че държавата се е ангажирала с осигуряване на суровина за безопасното извеждане на производствата. От "Булгаргаз" ще подават синьо гориво до 1 ноември, за когато е поискан от комбината график за поетапното изключване на мощностите.и дължи близо 10 млн. лв. "С решението за спиране на агрегатите се направи най-доброто, "Кремиковци" няма какво да предложи на един инвеститор, без значение български или чужд", коментира пред БНР представителят на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в дружеството Велин Филипов. "Нещата се усложняват от два факта – кризата в света и в металургията, където има драстично спадане на цените, което прави към настоящия момент не много атрактивен бранша, и екоангажиментите на "Кремиковци". Не мисля, че бихме намерили инвеститор, който да дойде три месеца да работи на ишлеме, просто за да не спре заводът", заяви представителят на държавата, която притежава 25 на сто от комбината. Той допълни, че "Кремиковци" няма и малка част от необходимите за металургията поне 100 милиона евро оборотен капитал. "Не е възможно да обезпечиш суровините от днес за утре", каза Филипов. Той посочи, че разваленият от украинската "Ворскла стийл" договор за работа на ишлеме никога не е бил стриктно следван и никога не е работено в интерес на "Кремиковци". Държавният представител обаче призна, че самият контракт е доста спорен, тъй като в него няма заложени неустойки при едностранното му спиране, а и не са ясно регламентирани дължимите суми между двете страни. "Ворскла" твърди, че "Кремиковци" не им е предоставил готова продукция , за която е дадена суровината, и дължи близо 10 млн. лв., а комбинатът очаква да му се платят 50 млн. лв., както било договорено. "Просто двете страни трябва да седнат да се уточнят. Със сигурност обаче става въпрос за милиони. Договорът беше предложен от представители на "Ворскла стийл" и беше подписан след заключването на изпълнителния директор на "Кремиковци" Джаганатан, в смисъл недопускането да си замине преди да бъде подписан договорът. Така че договорът не е подлежал на коментар. Условието беше или да бъде подписан, или ръководният екип, който се намираше в комбината, да не може да напусне", посочи Филипов. Представителят на КТ "Подкрепа" в комбината Людмил Павлов обаче смята, че виновна за положението е държавата, която позволила на мажоритарния собственик Прамод Митал да си тръгне. "Защо като има някой виновен за този договор и той не се изпълнява, не го дадат на прокуратурата. Не съм съгласен вината да се хвърля върху синдикатите", каза Павлов. През следващите дни синдикатите в комбината ще протестират през МИЕ заради състоянието на "Кремиковци".
Източник: Медия Пул (29.10.2008)
 
Търговци и производители се обединяват за да оцелеят в Хунан По инициатива на Dahan Logistics Co Ltd, десетина стоманодобивни компании и търговци от Хунан, включително Lianyuan Steel, Xiangtan Steel, Pingxiang Steel, Shuicheng Steel и Dahan Logistics, присъстваха на събиране на 26 октомври за да обсъдят настоящата ситуация на пазара и евентуалните съвместни действия за да оцелеят през зимата. Г-н Хубинг, шеф на отдел Продажби във Valin Lianyuan Steel заяви, че “Всички стоманодобивни предприятия в Хунан страдат под големия натиск. Зимата в сектора дойде и кризата може да е много по-дълбока от тази през 1998 г., така тълкува ситуацията на пазара Xiangtan Steel Group”. Той добави, че “цените на арматурата и плоските продукти паднаха до 3 хил. юана за тон от рекордните 6 хил., почти наполовина. Износът ни през първото полугодие е около 50-60 хил. тона на месец, но се е свил до едва 2 хил. тона през октомври”. Китайската асоциация за елязо и стомана предрече “повсеместни загуби в стоманодобивния сектор на страната през октомври”. (Сансинг Сити Експрес)
Източник: Други (29.10.2008)
 
„Ворскла Стийл” още се интересува от покупката на „Кремиковци” „Ворскла Стийл България” все още има интерес към купуването на „Кремиковци”, каза изпълнителният директор на компанията Виктор Демянюк. Според него „основни конкуренти” са лошият мениджмънт на комбината и лидерът на КНСБ в предприятието Васил Яначков. Демянюк беше категоричен, че именно част от мениджмънта на „Кремиковци” стои зад сценария за спирането на предприятието. По думите му те са хората, които имат интерес и от оттеглянето на „Ворскла Стийл”. Демянюк ги обвини в лични интереси и кражба от предприятието и се закани да сезира прокуратурата и останалите отговорни институции в близките няколко дни. Като основна причина за прекратяване на договора за доставка на суровини за комбината Демянюк посочи нежеланието на „Ворскла Стийл” да участва в спирането на предприятието. Той допълни, че Кремиковци дължи на компанията му 11,7 млн. лв. авансова такса ишлеме или 43000 тона готова продукция. Демянюк припомни и за 22 млн. лв., които „Ворскла Стийл” е изплатила за заплати на работниците в предприятието и заяви, че ще предостави всички документи в съответните институции, които ще сезира.
Източник: Дарик радио (29.10.2008)
 
„Ворскла Стийл” още се интересува от покупката на „Кремиковци” „Ворскла Стийл България” все още има интерес към купуването на „Кремиковци”, каза изпълнителният директор на компанията Виктор Демянюк, цитиран от Дарик. Според него „основни конкуренти” са лошият мениджмънт на комбината и лидерът на КНСБ в предприятието Васил Яначков. Демянюк беше категоричен, че именно част от мениджмънта на „Кремиковци” стои зад сценария за спирането на предприятието. По думите му те са хората, които имат интерес и от оттеглянето на „Ворскла Стийл”. Демянюк ги обвини в лични интереси и кражба от предприятието и се закани да сезира прокуратурата и останалите отговорни институции в близките няколко дни. Като основна причина за прекратяване на договора за доставка на суровини за комбината Демянюк посочи нежеланието на „Ворскла Стийл” да участва в спирането на предприятието. Той допълни, че Кремиковци дължи на компанията му 11,7 млн. лв. авансова такса ишлеме или 43000 тона готова продукция. Демянюк припомни и за 22 млн. лв., които „Ворскла Стийл” е изплатила за заплати на работниците в предприятието и заяви, че ще предостави всички документи в съответните институции, които ще сезира.
Източник: Insurance.bg (30.10.2008)
 
Синдикатите искат 40 млн. лв. от държавата за „Кремиковци” Спешни мерки за извеждане на „Кремиковци” от критичната ситуация и гарантиран от държавата кредит в размер на 40 милиона лева за обезпечаване на производството в комбината за един месец, поискаха ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа” по време на протеста пред Министерството на икономиката и енергетиката. В декларация до министъра на енергетиката Петър Димитров синдикатите настояват за пълна мобилизация за осигуряване на безаварийното производство в „Кремиковци” и спешна среща с оперативното ръководство на комбината за решаване на всички проблеми. Синдикатите внесоха декларацията с исканията на работниците в Министерството на икономиката и енергетиката. В нея се настоява за държавна гаранция за нормалното обезпечаване на производството със суровините, предоставяни от НЕК, БДЖ и „Булгаргаз”, както и за спешни мерки за привличане на нови инвеститори в комбината. Правителството да изрази ясната си позиция за бъдещето на „Кремиковци”, заявяват протестиращите в документа. В противен случай ще поискаме оставки, допълни лидерът на КНСБ в „Кремиковци” Васил Яначков. По думите му само за обезпечаването на днешното производство в комбината са нужни 5 млн. лв., които могат да се отпуснат под формата на държавен кредит, информира Дарик. Очаква се Министерството на икономиката да излезе с позиция по представените искания на кремиковските работници. Междувременно те бяха подкрепени от колегите си от БДЖ и Пристанище Лом.
Източник: Insurance.bg (30.10.2008)
 
Металурзи от "Кремиковци" искат оставката на Петър Димитров Металурзи от "Кремиковци" искат министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров да си подаде оставката, ако не е в състояние да вземе спешни мерки за спасяването на комбината като цяло и да съдейства за запазването му в работещо състояние до неговата продажба. Това е записано в декларация до министъра, която по-късно днес протестиращите ще му връчат. На столичния площад "Ал. Невски" в момента има 30 автобуса с металурзи, дошли да протестират. Очаква се общият брой на автобусите да достигне 70, казаха от синдикатите в "Кремиковци", цитирани от Дарик. Металурзите искат още гаранции за обезпечение на нормално производство от страна на НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, спешно намиране на варианти за привличане на нови и надеждни инвеститори, които да оперират в комбината до продажбата му в неговата технологична цялост. Друго искане на протестиращите е за незабавна среща с оперативното ръководство на комбината, синдиците и синдикатите, на която да се набележат спешни мерки за извеждане на "Кремиковци" от критичната ситуация. Металурзите настояват министерството и правителството да излязат с ясна и категорична позиция за бъдещето на дружеството и на работещите в него.
Източник: Insurance.bg (30.10.2008)
 
КТ " ПОДКРЕПА" поиска от кабинета да отпусне 53 млн.лв на "КРЕМИКОВЦИ" КТ „Подкрепа” излезе с декларация за състоянието на „Кремиковци”, съобщиха от синдиката. „Призоваваме правителството като миноритарен собственик на 25% от акциите на „Кремиковци” АД да направи едно последно усилие в правилна посока да предостави 53 милиона лева за закупуване на суровини и енергийни ресурси за 15 дни, в това число и средствата за една работна заплата от дължимите три. По този начин ще се даде време на кандидат инвеститорите да направят своите проучвания и разчети и да представят своите оферти относно работата им с Комбината”, пише в нея. Към момента „Кремиковци” АД е в процедура по несъстоятелност с договор за ишлеме, който не се изпълнява от украинския бизнесмен Константин Жеваго, без суровини, притиснати от кредитори и е в състояние на аварийно спиране. Това обстоятелство няма да позволи на съоръженията в добивната част да възстановят своята нормална дейност и фактически е възможно той да бъде продаден или на парче – цех по цех, или на скрап, за да се покрият част от задълженията, заявиха от „Подкрепа”.
Източник: Банкеръ (30.10.2008)
 
Има сценарий за пълна ликвидация на "Кремиковци". За това алармираха представители на компанията "Ворскла Стийл България” в специално изявление до медиите. „Наблюдаваме развитие на сценарий, за който компанията по-рано предупреди – а именно - пълна ликвидация на комбината, закриване на доменното производство, на добиващата част, на коксохима и разпродаване на предприятието на части, за скраб, унищожаване на цялостния производствен комплекс. Това от своя страна, ще доведе до уволнението на над хиляда работници в предприятието и свързаните с него странични производства. За реализирането на гореизложения сценарий, работи група заинтересовани лица, с участието на някои от облигационерите на „Кремиковци”. „Ворскла Стийл България” иска да подчертае, че е против този сценарий и има за цел да съхрани „Кремиковци” като единен производствен комплекс”, се казва в още прессъобщение на компанията.
Източник: Банкеръ (30.10.2008)
 
"Кремиковци" иска държавен кредит или министерска оставка Държавата да гарантира отпускането на кредит от 40 млн. лв. за снабдяване на "Кремиковци" със суровини и да предприеме спешни мерки срещу спирането на мощностите в комбината, или министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров да подаде оставка. Това поискаха в сряда синдикатите в завода в декларация до Димитров, който се очаква около обяд да се върне от посещение в Тунис и да се срещне с оперативното ръководство на дружеството и представители на протестиращите пред ведомството. "Необходими са ни не повече от 5 млн. лв. на ден, за да се закупят суровини и в близките дни да се захрани комбинатът, докато кандидатите заявили интерес вземат решението си. Нужно е време, а комбинатът не може да чака. Металургичните мощности спират. Умира заводът”, заяви председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. За интерес на нови инвеститори съобщи и другият синдикален лидер в завода Людмил Павлов от КТ "Подкрепа". "Във вторник имаше представител на "Промет стийл Бургас”, разгледа завода, ще си направят консултации и днес или утре трябва да има тяхното мнение за завода”, каза Павлов. Собственик на "Промет" е украинската "Цмарт груп". Намерения към комбината има и дружеството на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев - "Интертърст", и "Стемкор". "Екометал Инженеринг" иска да стане доставчик на суровина за комбината, каза Яначков. По думите му "Арселор" има желание да се яви на търг за придобиване на активи на дружеството, но няма интерес към договор за ишлеме. Надали обаче може да се очаква от държавата, че ще поеме ангажимент за отпускане на спешен държавно гарантиран заем за "Кремиковци", тъй като той не е заложен в тазгодишния бюджет и съответно не е одобрен от Европейската комисия. При това положение такава помощ би била разглеждана от Брюксел като нерегламентирана и държавата бе отнесла санкция. Само ден по-рано точно с такъв мотив Министерството на икономиката и енергетиката отказа да подкрепи увеличаване на капитала на "Топлофикация-София" с общински пари. Ако Димитров, който представлява собствеността на държавата в комбината от 25 на сто, не е в състояние да вземе спешни мерки за спасяването на комбината и да съдейства за запазването му в работещо състояние до неговата продажба, да си подаде оставката, пише в декларацията на металурзите. техните протести ще продължат и в следващите два дни. По-късно презе деня сумата за спасяване на завода стигна до 50 млн. лв., като Яначков съобщи, че се водят преговори и с няколко банки за кредити, макар е е съмнително в условията на финансова криза да се намери институция, която да даде заем на обявено в несъстоятелност предприятие с 2.2 млрд. лв. дългове.
Източник: Медия Пул (30.10.2008)
 
Ахметов на оглед, “Стемкор” зад Захариев Хора на Ринат Ахметов и вчера бяха в "Кремиковци" в опити да се договори съдбата на комбината. Представители на "Смарт Груп" на най-богатия украинец е един от кандидатите за комбината, обявиха на протеста вчера синдикът Цветан Банков и синдикалистите. От няколко дни в завода на преговори е Мирослав Борисов, изп. директор на бургаския "Промет", който е собственост на Ринат Ахметов. "Стемкор" е другото голямо име, което проявява интерес към комбината. Британският металургичен гигант е потвърдил подкрепа за офертата на бившия шеф на комбината Валентин Захариев. Чрез фирмата си "Интертръст" той иска да наеме част от активите на комбината. Досега се споменаваше студеното валцуване. "Стемкор", която е един от най-големите търговци на стомана в световен мащаб, е кредитор на "Кремиковци" с над 72 млн. лв. Повече от 2 г. компанията е основен доставчик и клиент на комбината. Актуална е и офертата на "Екометал инженеринг", но тя била само за доставка на суровини. От "Арселор Митал" пък изпратили писмо, че нямат интерес при създалата се глобална ситуация да оперират в "Кремиковци", каза министърът на икономиката Петър Димитров. Те искат да купят активи на комбината, ако се стигне до разпродажба, заявиха синдикатите.
Източник: Стандарт (30.10.2008)
 
Зелени се оплакаха на Темида Зелените дадоха комбината на Темида. Партията на Александър Каракачанов е внесла сигнал в Софийската градска прокуратура, че "Кремиковци" работи без комплексно разрешително. Според закона Изпълнителната агенция по околна среда трябваше да издаде комплексно разрешително на "Кремиковци", като срокът бе удължен до 23 октомври т. г. Поради липсата на инвеститор и пари обаче от МОСВ се съгласиха да предоставят още няколко месеца гратис на комбината. В пълно нарушение на закона инсталациите на металургичния комбинат продължават дейността си, а отговорните длъжностни лица от държавната администрация не изпълняват своите законови задължения, за да ги спрат, се казва в сигнала.
Източник: Стандарт (30.10.2008)
 
"Кремиковци" затваря добивните производства Добивното производство в "Кремиковци" е на път да преустанови дейността си, стана ясно след продължителна среща между икономическия министър Петър Димитров, мениджъри на комбината, синдиците и лидерите на синдикални организации. Коксохимическото производство вече се подготвя за прекратяване на дейността си и ако не се помисли за доставки на кокс от външни доставчици, доменните пещи също ще останат без суровина, която да ги поддържа, и спирането им е най-вероятният сценарий, коментираха мениджърите на металургичното дружество. Така на практика в комбината ще останат да функционират само електропещите и линията за непрекъснато леене и стомана няма да се произвежда от желязна руда, а само ще се преработва скрап. Тъй като за окончателното спиране на коксохима са необходими около 10 дни, има надежда коксохимическите батерии да се запазят, ако незабавно се намери кандидат оператор или стратегически инвеститор, който желае да ги поддържа. В противен случай близо 60% от заетите в комбината ще останат без работа, защото процесите в батериите са необратими, а без тях доменните пещи също няма да могат да се захранват със суровина. Икономическият министър поясни, че в момента единственият кандидат със стратегически намерения е украинската "Смарт груп" на милиардера Ринат Ахметов. "Арселор Митал" се били отказали заради лошата ситуация на пазара. Това изказване на министъра е в противоречие с твърденията на "Арселор Митал", че са готови да се върнат към партньорство с "Кремиковци". Висш мениджър на водещия стоманопроизводител в света обясни в петък, че са поставили ясни условия пред държавата, без чието изпълнение те няма да се върнат. Според източници освен украинците интерес за оперирането на "Кремиковци" проявява още бившият му собственик Валентин Захариев с компанията си "Интертръст холдинг" в партньорство с британския стоманопроизводител "Стемкор". Компанията на двамата братя Пламен и Йордан Стоянови - "Екометал инженеринг", също иска да партнира с комбината, но само по силата на търговско споразумение, заявиха източници. Икономическият министър поясни, че ще се съдейства на комбината да преработи наличните сляби в горещо валцувани рулони и след това да ги продаде, с което да се изплатят дължимите заплати на металурзите. Ако затвори коксохимическото производство, 700 души ще загубят работата си, но има надежда доменните пещи да се запазят. При евентуалното им затваряне обаче работата си ще загубят 3000 души. Със сегашния капацитет на наличната електропещ, линията за непрекъснато леене и стан 1700 за горещо валцуване ще се натоварват на 30%, което прави неизгодно и тяхното съществуване, коментираха експерти. Най-проблемна е трета доменна пещ, която спре ли се, няма да може да заработи отново. Заради проблемите си пазарната капитализация на "Кремиковци" продължава да пада. При вчерашна стойност от малко над 21 млн. лв. делът на държавата вече се оценява на едва 5.4 млн. лв. за нейните 25%.
Източник: Дневник (30.10.2008)
 
Добива на стомана в Мексико ще се увеличи през следващите 5 години Националната камара за стомана (Canacero) обяви, че стоманодобивната промишленост на Мексико би трябвало да се развие през следващите 5 години, тъй като производствения капацитет нараства въпреки икономическата криза. Canacero заяви, че капацитета на годишния добив на страната би трябвало да достигне 30.4 млн. тона до 2013 г. Очаква се Мексико да добие 18.5 млн. тона стомана през 2008 г., което е с 6.8% над количествата от 2007 г. Инвестициите на международни компании като ArcelorMittal и латиноамерикански като Gerdau и Techint ще достигнат 9.9 млрд. щ.д. между 2008 г. и 2013 г. Techint обяви на 8 октомври 2008 г., че продължава инвестицията на 6.6 млрд. щ.д. в Мексико през следващите години, въпреки паниката на международните пазари. Стоманодобивните компании заявиха, обаче, че има много несигурност на пазара заради затруднения пазар и падащите цени на някои строителни материали, така че всички големи проекти ще бъдат преоценени внимателно. Камарата очаква възстановяване на сектора към 2009-2010 г. (СтийлГуру)
Източник: Други (30.10.2008)
 
Тежка механизация тръгна от "Кремиковци" към Министерски съвет Тежката механизация на "Кремиковци" тръгна към Министерски съвет, но камионите са били спрени от полицията на входа за София, съобщиха от КТ "Подкрепа". Близо 2000 работници от "Кремиковци" се събраха пред сградата на Министерски съвет. И тази сутрин сборният им пункт бе пред храма "Св. Александър Невски", откъдето тръгнаха към сградата на правителството. Временно металурзите бяха блокирали движението по булевардите „Цар Освободител" и „Дондуков" в участъка в близост до площад „Независимост". Вече три дни продължават протестите на работниците в Кремиковци. Те не са получавали заплатите си както за месец август, така и за месец септември. Късно снощи енергийният министър Петър Димитров обеща публично, че държавата ще съдейства готовата продукция на Кремиковци на стойност 24 млн. лв. да бъде продадена максимално бързо, за да могат да бъдат изплатени всички заплати. Тази сутрин министърът потвърди поетия ангажимент, но коментира, че според реалностите "Кремиковци няма как да съществува. По думите му 3500 души могат да останат на работа в чистите производства.
Източник: News.bg (30.10.2008)
 
Световен металургичен лидер откри офис в София „Корус" - втората по-големина компания в Европа, производител на стомана, отвори офис в София. Това става чрез „Корус интернешънъл" - веригата за доставки на компания „Корус". По думите на Йоана Кехлибарова, управител на Корус-България, чисто съвпадение е фактът на регистрация на фирмата и проблемите на "Кремиковци". На този етап нямаме никакви апетити към „Кремиковци". Късметлии сме, че се появяваме на пазара точно в този момент, посочи още Кехлибарова. Новият екип ще се съсредоточи върху възможностите за развитие на компанията „Корус" в Централна и Източна Европа и използването на пакета от доставки на стомана за вътрешни инфраструктурни проекти и проекти в областта на енергетиката и строителството. Екипът ще работи съвместно с български фирми, участващи в големите международни проекти със собствените си ресурси. Новият офис се присъединява към вече съществуващата мрежа от клонове в Чехия Унгария, Полша, Румъния, Русия, Украйна и Турция. „Корус" е филиал на „Тата стийл" - една от 10-те най-големи компании, произвеждащи стомана в света и е с годишен приход над 12 млрд. паунда. Следвайки миналогодишните постижения, количеството стомана, което „Корус" може да произведе е над 30 млн. тона. За компанията работят приблизително 82 700 служители.
Източник: News.bg (30.10.2008)
 
Министерският спасителен план за "Кремиковци" засече Планът на министър Петър Димитров за спасяване на "Кремиковци" чрез спешна продажба на налична продукция се оказа дефектен като замисъл и при липса на полезен ход не се задава друго, освен да продължи спирането на мощности, въпреки протестите на металурзи. В сряда те събраха пред Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), но в четвъртък отидоха пред МС, тъй като редовното заседание на правителството трябваше да е посветено на комбината. Това поне им обеща преди ден министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който обсъди със синдикатите спасителен план, който да бъде предложен и на МС. Идеята беше да се разпродаде спешно наличната продукция в комбината и с получените средства да се осигурят суровини за работа. Въпросната продукция обаче е произведена с доставки от украинската "Ворскла стийл", която преди седмица развали едностранно договора за ишлеме с "Кремиковци". Синдиците на комбината решиха в сряда да наложат запор над стоката заради спорове с "Ворскла" по осигурените и дължимите плащания съгласно договора. Украинците обаче сезираха съда и в условията на правен спор, въпросната продукция не може да бъде пусната на пазара. Така се очертава все по-ясно липсата на полезен ход за възобновяването на работата в обявеното в несъстоятелност дружество, което от два дни спира мощности и производства заради липса на гориво и суровини. Протестиращите металурзи обаче продължават да настояват за намеса на държавата, която е собственик на 25 на сто от дружеството. "По цял свят правителствата са загрижени за икономиките и индустриите си и полагат неимоверни усилия за спасяване на националните финансови и икономически системи", заяви пред демонстрантите Васил Яначков от КНСБ. Той посочи, че в сряда работниците са поискали "нищожен кредит" (50 млн. лв.-бел.ред.), обезпечен с продукция на комбината, който да може да се захрани дружеството за около месец, докато в този период влезе нов собственик. Другият профсъюзен лидер в предприятието – Людмил Павлов от КТ "Подкрепа" - заплаши столицата с блокада от понеделник, ако не се вземе правилно управленско решение и не се платят заплатите на металурзите. Той призова към гражданско неподчинение. Няма сила, която да спре кремиковската техника, заяви синдикалистът. Към протеста се присъединиха и привърженици на "Атака", и представители на Съюза на пенсионерите. Преди това Петър Димитров заяви, че в момента конюнктурата за "Кремиковци" е много неблагоприятна. "По-добре е да го спрем, да го държим в латентно състояние, около 3500 човека да работят в чистите производства. Да не дими, да се произвежда с другите мощности и ако ситуацията на пазара отново тръгне в обратна посока, разбирате, че ще има кандидати да го оживят", поясни той. По думите му е рано да се погребва "Кремиковци", но около 1200 човека трябва да бъдат съкратени, за да работи комбинатът в описания от него режим. Димитров коментира още, че на работещите в предприятията, обявени в несъстоятелност, се изплащат по три работни заплати от специалния фонд за гарантиране на възнагражденията при такива случаи. "Няма субект, от който работниците да искат 30 работни заплати", заяви министърът по повод претенциите на синдикатите. "В режим на несъстоятелност го няма и Митал (мажоритарният собственик на завода – бел.ред.). Очевидно стават активите на предприятието", каза още Димитров.
Източник: Медия Пул (31.10.2008)
 
Петър Димитров: "Кремиковци" няма как да съществува "Няма как да съществува "Кремиковци". Реалността е тази. През миналите две години ситуацията беше добра, тогава интересът към комбината беше голям", каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, цитиран от bТВ. "Рано е да погребваме "Кремиковци". Около 3500 души могат да работят в чистите производства", отбеляза още министър Димитров. Той обясни, че все още продължават разговори със заинтересовани купувачи, сред които и двама българи. Около 1200 души трябва да бъдат съкратени при замразено производство, каза той. Синдикатите искат обезщетение по 30 брутни заплати за всеки съкратен. Законът обаче дава до три работни заплати, обясни министърът. Този, който доведе Жеваго, обвинява министъра, че набутал фирмата му в "Кремиковци", възмути се министърът. "Това, за което държавата ще съдейства, е за бързата продажба за готовата продукция, за да се изплатят заплатите за септември и октомври. Комбинатът е в процес на замразяване. Това, което най-вероятно необратимо ще спре, е трета доменна пещ", каза Димитров. А.Г.
Източник: Insurance.bg (31.10.2008)
 
Държавата с нов спасителен план за "Кремиковци" Готовата продукция на „Кремиковци” може да бъде изкупена от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и парите от продажбата да отидат за заплати на работниците в предприятието. Това заяви вчера икономическият министър Петър Димитров в Министерския съвет. В момента на склад в комбината има готова продукция на стойност около 12 млн. евро. Вчера около хиляда металурзи за втори пореден ден протестираха пред Министерския съвет, като отново искаха от държавата бърз спасителен план за предприятието, както и изплащането на заплатите за август и септември. По думите на лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев от „Кремиковци” системно изтичат средства под формата на хонорари. Той показа фактури за около 90 000 лв., платени на „Велин Филипов” ЕООД за консултантски услуги за 4-5 месеца. Филипов е човекът на икономическото министерство в комбината и той консултираше сегашния постоянен синдик на завода Анна Миленкова по времето, когато заемаше временно поста си.
Източник: Новинар (31.10.2008)
 
Държавата ще гарантира трите заплати обезщетение в "Кремиковци" Около 1200 служители на "Кремиковци" ще се наложи да бъдат съкратени, а на работа ще останат 3500 металурзи. Това съобщи в четвъртък икономическият министър Петър Димитров. На въпрос дали синдикалните искания за обезщетение в размер на 30 заплати Петър Димитров отговори, че правителството може да се ангажира на металурзите да се изплатят като обезщетение трите заплати, както е посочено в законодателството. В същото време отново стана ясно, че украинската "Смарт груп" на олигарха Ринат Ахметов е поискала да придобие "Кремиковци". Това съобщи Васил Яначков, лидер на синдикалното крило на КНСБ в комбината, и уточни, че украинците не предвиждали спиране на коксовите пещи. При условие че коксохимическото производство не работи, това предполага внос на кокс от външни доставчици, но на практика добивното производството се запазва, допълни той. В четвъртък представители на украинската група са провели разговор със заместник-министъра на икономиката Нина Радева. Нито тя, нито украинците обаче бяха открити за коментар, а според източници на "Дневник" разговорите ще продължат и в петък. Засега комбинатът разполагал с около 20 хил. тона незавършено производство, с чиято продажба ще се осигурят заплатите за август и септември. В момента те са във формата на сляби и трябва да се доработят до горещо валцувани рулони. "Макар да има интерес от страна на частни предприятия към тази продукция, държавният резерв за военновременни запаси е готов да ги изкупи и да се осигурят пари за заплатите", коментира Петър Димитров. Министърът обясни, че исканията на "Арселор Митал" от лятото, когато водещият стоманопроизводител в света се оттегли от подписания договор за ишлеме, са били надхвърляли законовите правомощия на кабинета. "Арселор искаха ангажимент да гласуваме за тях в събранията на кредиторите", издаде министърът и каза, че политиката на правителството е била винаги да третира равнопоставено всички кандидати. Междувременно синдикалистите предупредиха, че протестните действия ще продължат, като на улиците щели да бъдат извадени превозните средства, автобуси и камиони, с които да се блокират улиците на София.
Източник: Дневник (31.10.2008)
 
Съкращават 1200 от “Кремиковци” 1200 работници от "Кремиковци" ще бъдат съкратени, ако не се намери оператор за завода, съобщи икономическият министър Петър Димитров. Той уточни, че около 3500 ще продължат да работят в други производства, които са чисти. Според синдика Цветан Банков обаче съкращения не трябва да се правят, въпреки че се спират производства. Трудно ще намерим кадри, ако отново пуснем пещите, каза Банков. Вчера започна спирането на Трета доменна пещ. Продължават работите по консервацията на Трета и Четвърта коксови батерии и се отива и към тяхното спиране, обяви Банков. Той успокои, че Първа доменна пещ може да бъде отново пусната в експлоатация по всяко време. Трета няма да може да бъде възстановена без основен ремонт, поясни той. Разпродажба на парче на комбината не е вариант и се надявам да не се стигне до нея, каза още Банков. Заводът по всяка вероятност ще се продаде като предприятие, допълни той. Близо 100 металурзи се събраха вчера на протест пред Министерския съвет. Пазени от стотици полицаи, те поискаха гаранции за 30 работни заплати при евентуални съкращения. Тези пари данъкоплатците трябва да ги извадят от джоба си. По закон има горна граница за обезщетение от три работни заплати, обясни Петър Димитров. Металурзите чакаха от сутринта да връчат протестната си декларация на премиера Станишев. Към обяд вицепрезидентите на КНСБ и КТ "Подкрепа" Николай Ненков и Димитър Манолов и лидерите на двата синдиката в комбината Людмил Павлов и Васил Яначков влязоха в сградата на Министерския съвет, но чакаха в преддверието да бъдат приети. Ако до 14 ч кабинетът няма решение, кремиковските "белази" ще тръгнат към центъра, заканиха се от профсъюзите. Белазите са тежките камиони, с които се кара продукция в предприятието. Тежката механизирана техника от "Кремиковци", която е потеглила от комбината към центъра на столицата, била спряна още пред територията на предприятието от полицията, каза после Павлов на тълпата. "Ние сме железни металурзи, няма да чакаме", заканваха се синдикалистите. Протестиращите крещяха: "Всеки ден ще е така, до победата!", и с дюдюкания свирки и сирени съпровождаха протеста си. Те обявиха, че другата седмица ще започнат гражданско неподчинение и блокиране на магистрали.
Източник: Стандарт (31.10.2008)
 
Дерипаска може да загуби 25% от “Норилск Никел” Руският олигарх Олег Дерипаска може да загуби 25 на сто от акциите си в "Норилски никел". Той изтеглил заем от чужди банки в размер на 4,5 млрд. долара, като гарантирал кредита с тези акции. От руската банката "Внешекономбанк" са готови да му помогнат да си погаси дълга и да му отпуснат 4,5 млрд. долара, писа вчера в. "Ведомости". Това ще стане обаче срещу специално споразумение, като гаранция отново ще са неговите въпросните дялове в Норилски. Ако Дерипаска не успее да върне сумата на "Внешекономбанк" до края на идната година, ще се наложи да се примири със загубата на една четвърт от компанията. "Внешекономбанк" разпределя правителствени помощи на банки за финансовата криза.
Източник: Стандарт (31.10.2008)
 
Печалбата на "Алкомет" пада с 25% Над 25% спад в печалбата за деветмесечието отчита шуменското дружество "Алкомет" (6AM). Това показва неконсолидирания отчет на компанията, който беше публикуван на борсата. Финансовият резултат на предприятието се свива до 3.4 млн. лв., спрямо 4.6 млн. лв., натрупани като печалба за същия период година по-рано. С 9.2% до 193.6 млн. лв. намаляват разходите за основна дейност на компанията. Междувременно приходите от продажби намаляват с 9.6% до 178 млн. лв. В четвъртък акциите на "Алкомет" поевтиняха с над 6% и затвориха на ниво 2.9 лв. Интересът към тях беше слаб - само 70 ценни книги бяха прехвърлени до края на сесията.
Източник: Дневник (31.10.2008)
 
Severstal, Evraz и Mechel намаляват разходите си OAO Severstal, най-голямата руска стоманодобивна компания, Evraz Group SA и OAO Mechel ще намалят разходите си, защото световната кредитна криза намалява търсенето от страна на автомобилните и строителни компании. Г-н Сергей Кузнецов, главен изпълнителен директор на Severstal, заяви, че компанията му ще трябва да намали разходите си значително през 2009 г. Г-н Павел Татянин, главен финансов директор на Evraz, каза че ще отрежат разходите си с две трети и ще отложат инвестиционни проекти за 1.8 млрд. щ.д. Той заяви, че започналото орязване на производството мое да достигне до 25% в Русия и Украйна. Г-н Станислав Плосченко, финансов директор на Mechel, заяви че неговата компания намалява работното време и капиталовите разходи, както и че може да намали изплащаните дивиденти. Московската Alfa Bank припомни, че шестте най-големи компании в руския стоманодобивен сектор имаха намерение да инвестират над 26 млрд. щ.д. до 2012 г. преди световната криза да срине търсенето и да предизвика колапс на руската борса. (Блумберг)
Източник: Други (31.10.2008)
 
Хъс ООД - милиони тонове желязо Седемнадесет години бизнес и няколко милиона тона желязо. Това е разстоянието от малката семейна фирма на Асенови до днешния български лидер в търговията и производството на метали и метални продукти Хъс ООД. Второто поколение в семейството прави от дребния склад за метали край Пловдив най-голямото предприятие в страната с промишлено-търговски бази в пет града и 270 работници в тях. Винаги съм знаел, че ще продължа бизнеса на родителите ми, казва гл. мениджър на компанията Иван Асенов. Заедно с брат си той не само създава семеен бизнес, но тяхната Хъс ООД е в основата на строителния възход на България през последните 4 години. Моята оценка за пазара на строителни метали през 2008 г. е, че той поглъща около 1.3-1.5 млн. тона и 13-15% от тях продаваме ние, казва Асенов. Една фирма или се развива, или умира, пометена от конкуренцията. Средно положение няма, казва главният мениджър на Хъс ООД Иван Асенов. Затова той създава и следва успешни бизнес стратегии, които правят компанията силна. От търговия към производство - това е първата стратегия, донесла невероятен бизнес успех. Като икономист Иван Асенов е наясно, че няма търговия без производство. Първата по-съществена наша инвестиция беше в ролкоогъваща машина за покривна ламарина, спомня си той. Това се оказва успешно начинание, което се изплаща многократно в следващите години. Точно то става модел за пазарно поведение на Хъс ООД. Компанията започва все по-масирано да влага печалбите си в създаването на арматурни дворове, в машини за огъване на отворени и затворени профили за строителството и в машини за заварени мрежи. Впрочем инвестициите в търговската база също не са подценени. Решихме, че най-добрият вариант за нас е да създадем собствени търговски бази в Пловдив (две), в София, Варна и Бургас, обяснява Асенов. През 2008 г. търговските активи на компанията вече са 150 хил. кв. м земя за търговските бази и 40 хил. кв. м покрити площи за съхранение на металите. Във всеки момент фирмата поддържа наличност на около 50 хил. тона строителни метали. Държим да имаме присъствие във всеки български град и да работим с повечето български компании, консуматори и търговци на метали, обяснява пловдивският бизнесмен. Неговата фирма работи с производители на стомана от България, Украйна, Турция, Русия, Словакия, Македония, Сърбия. Всеки, който иска да доставя метали на компанията, знае, че нашият критерий за избор е ясен - качество на метала, обяснява Асенов. Следващият силен конкурентен ход на Хъс ООД е собственият автопарк от специализирани камиони за превоз на металите до склада на клиента. Ние реагираме за 24 до 72 часа, но сме имали случаи да доставяме за часове метал на клиенти, които имат спешни нужди, обяснява главният мениджър на Хъс ООД.
Източник: Пари (03.11.2008)
 
Кремиковци не трябва да се продава на части Господин Вачков, вярвате ли, че оттук нататък лесно ще се намери инвеститор, който да изправи на крака комбината? - Трудно ще намери инвеститор. Трябва да се вложат огромни средства, за да се възстанови този запуснат и разграбен комбинат. Той е осакатен. Нужен е изключително сериозен инвеститор, с виждане, че в близките 3-4 години няма да печели от него, а само ще налива пари. Като прибавим финансовата криза и резкия спад на цените на металите за няколко дни, едва ли ще се намери такъв инвеститор, въпреки че министър Петър Димитров говори точно обратното, че едва ли не всяка седмица идват инвеститори и ще го продаде. Последното име е на Ринат Ахметов? - Да, чух и аз. Ахметов има Промет край Бургас и ще бъде добре, ако той е този инвеститор. Има възможности, предполагам и средствата. А има ли налични суровини? - Суровини сега има, особено при падащите цени на металите. Но нали суровините се договарят дългосрочно? - Така е. Ето сега октомври-ноември се договарят суровините за цялата следваща година. Но тъй като положението е екстремно и в света вече много заводи си намаляват производството и много доменни пещи се спряха, в момента не е проблем да се намерят за кратко време суровини и да се възстанови работата на комбината. Тоест спирането на доменни пещи в период на стагнация... - ... е нещо съвсем нормално. И аз не знам защо толкова много се шуми около спирането на първа и трета доменна пещ. В Украйна 27 доменни пещи, значително по-големи от нашите, са спрени. Така че това не е шок. Не е вярно, че една доменна пещ като спре, после не може да се пусне отново. В случая с трета доменна нея съм я пуснал аз по време на моето директорство през април 1994 г. Тя работи вече 15-а година и се нуждае крещящо от капитален ремонт. А като се вдигне пазарът, може да се пусне отново. А вариантът да се спре производството на стомана от руда и да се оставят само електропещите не е ли по-добър? - Лошото е, че няма електропещи. Аз не напразно казах, че Кремиковци е един осакатен комбинат. От трите електропещи е останала само една - трета. Освен това надали от една електропещ, която може да направи 10 платки или 1000 тона, може да се храни целият комбинат и работниците да получават заплата. Значи работещият вариант е един инвеститор да вземе целия комбинат? - Да, моето мнение е, че комбинатът трябва да се запази такъв, какъвто е. И то съвпадна с идеите на Константин Жеваго. Той искаше целия комбинат, дори търсеше място за четвърта доменна пещ и за нови коксови батерии. Когато разбра, че има само един стан за горещо валцуване, каза, че ще построи още един. Поставих му въпроса не е ли по-добре да направи нов завод. Отговорът му беше, че 60% от строителството ще са комуникациите, а комуникациите Кремиковци ги има под земята. Той е точно толкова под земята, колкото го виждате над нея. Жеваго дори имаше идея да развива рудника, като дообогатява рудата в неговите заводи в Украйна. Но за голямо съжаление бе принуден да се оттегли. От кого? - От синдиците, от държавата. В договора за ишлеме на Ворскла Стийл има екологична програма, има и задължителни инвестиции. Джевдет Чакъров удължи срока на комплексното разрешително, защото Ворскла стийл му представи съкратена програма на стойност 30 млн. лв. до края на годината с най-належащото. Задължително трябваше да се направи и капитален ремонт на трети и първи конвертор, работата започна с графици, щаб, доставки. Миксер №2, където се подобрява качеството на чугуна, също може всеки момент да рухне. Александър Томов продал гара Прокат - акъл море. Сега комбинатът не може да си зарежда коловозите и за да мине през гарата, трябва да плаща по 3 USD за тон. Ворскла започна да прави нова гара за тези два месеца. И когато седна със синдиците, поиска гаранции, че утре новият собственик, ако не е Жеваго, няма да каже: Много ви благодаря и чао. Поиска да му се заложат материални активи - не можело, защото комбинатът бил в неплатежоспособност. Поиска право на строеж, което утре новият собственик да го откупи или да плаща наем - и това не може. Според синдиците гаранциите ще са, че Ворскла ще се нареди сред кредиторите четвърто поколение. Кой нормален инвеститор ще дойде при тези условия? И аз се чудя как сега Петър Димитров обещава комбината. А какво мислите за разпродаването на комбината на части? - Такъв беше планът на Арселор Митал - да се осребрят активите, т.е. да се разпродаде комбинатът и от разпродажбата да се удовлетворят исканията на кредиторите. Те например имат интерес към горещия цех, защото имат заводи в Румъния с осем доменни пещи, които може да снабдяват със сляби Кремиковци. Екометал инженеринг, които се занимават усилено със скрап, искат да вземат електропещта и непрекъснатата разливка. А Валентин Захариев иска да вземе студеното валцуване под наем, защото има в Сърбия завод за сандвич-панели и му трябва поцинкованата линия. За добивното производство обаче няма кандидати. Цялата добивна част е заложена срещу заема на облигационерите - доменните пещи, коксохимическият завод и непрекъснатото разливане. Прамод Митал е голям хитрец. Това ме кара да мисля, че вероятно този план за спиране на добивното производство е готвен много отдавна. А какво смятате за национализация? - Като гледам при тази финансова криза как много държави се намесват и спасяват отделни фирми, аз лично този план го приемам. Но нашето правителство няма да го направи. А ликвидация? - Като сценарий е възможна и ако го има, то това е сценарий на държавата, за да се отърве от екологичните проблеми. Но според мен просто е невъзможно. Аз ви казах - колкото се вижда на повърхността на Кремиковци, толкова има и под земята. Някой дава ли си сметка колко пари трябва да се потрошат, за да се ликвидира всичко това? Ще продължи сигурно 10 години.
Източник: Пари (03.11.2008)
 
Жеваго не дава да се продава продукция Ворскла Стийл, част от групата Финанси и кредит на украинския бизнесмен Константин Жеваго, няма никакви задължения към държавните монополи в България, се казва в съобщение на компанията. То е по повод изявления от КНСБ, че доскорошният оператор на комбината има задължения към Булгаргаз. Жеваго е против намерението на правителството да продаде наличната продукция на завода Ворскла Стийл припомня, че по договора за ишлеме с Кремиковци АД е платила 9.8 млн. лв. такса и има да получава 28 хил. т готова продукция.
Източник: Пари (03.11.2008)
 
Как се калява стоманата по време на глобална криза /Сп. Икономист / Воплите на Уолстрийт и драматичното спасяване на американски и европейски банки не трогват особено заетите в изнурителния бизнес с изкопаването на руди и транспортирането им през океаните, за да бъдат превърнати в метал - основата на всяка индустрия. Заниманията им са много далеч от търговията със суапови книжа, лошите кредити и други езотерични финансови инструменти. Затова неотдавнашното падане на цените на суровините и поевтиняването на превоза им сочат колко важни ще бъдат последиците от глобалната финансова криза за световната икономика. Не разтоварвай Още в началото на лятото цените на различни видове стомана спаднаха с 20 до 70%, на желязната руда - с около 33%, а стойността на превоза на насипни товари като желязна руда, въглища и зърно, се понижи с повече от 80%. Говори се дори, че в американските пристанища стоят неразтоварени пратки зърно. Кредитните писма на техните купувачи не са били уважени заради липсата на доверие в банките, които са ги подписали. Поне един австралийски производител е имал същия проблем с пратки желязна руда. Това се случва, докато корабособственици се мъчат да финансират поръчаните нови съдове. Колебливият индекс Най-зрелищното отражение на спадащата активност е Болтик Драй Индекс (BDI), който следи цените на превоза на насипни товари - например желязна руда - по цял свят, от производители като Бразилия и Австралия до пазарите в Америка, Европа и Китай. Индексът е паднал с 86% след рекорда от 11 793 пункта в края на май 2008 г. Само от 15 октомври досега регистрира спад с 11% - най-ниското му равнище от февруари 2003 г. BDI е водещ индикатор в международната търговия и - по подразбиране - в икономическата активност. В последните няколко години индексът се повиши благодарение на бума в Китай, докато най-бързо развиващата се голяма икономика в света поемаше суровини, докарвани с кораби за насипни товари, и бълваше готова продукция, изнасяна в големи контейнеровози. Някои индустриални пророци предсказват възстановяване в стойностите на BDI с около 30% през четвъртото тримесечие, но се предвижда по-нататъшното му понижаване към края на 2009, което ще продължи и през 2010 г. Това се дължи и на забавящия се растеж на световното потребление, и на навлизането на нови товарни обеми след неотдавнашния бум в корабостроенето, поради което предлагането растеше по-бързо от търсенето. Наблюдават се и признаци за забавен растеж на пазара за контейнеровози, които да доставят китайското производство до западните потребители. Последните предвиждания показват, че търсенето на контейнерни превози от Азия към Европа е спаднало от 15% до нищожните 5% за година. Акциите на корабните компании поевтиняха рязко в последните дни като реакция спрямо спада на BDI. Евтина продукция Цените на стоманата също слизат бързо от рекордните си върхове. В Америка цената на стоманената тел, използвана в производството на коли и бяла техника, е спаднала с 20% от май. Цената на слитъците стомана, търгувани на Лондонската борса за метали LME (макар че повечето доставки на стомана минават през договори между самите компании), са спаднали още повече - със 70% спрямо май. Цените падат, а производителите на стомана съкращават производството. Лидерът в стоманодобива АрселорМитал е една от първите компании, които още през септември сигнализираха, че ще намалят продукцията с 10-15% през третото тримесечие. Според представители на компанията това е временна мярка, до изчерпване на запасите. Пак по това време руските и китайските стоманопроизводители също обявиха, че намаляват производството. Северстал, най-голямата руска компания в този отрасъл, произведе с 25% по-малко метал в самата Русия и с около 30% в някои свои заводи в Западна Европа и Щатите. Стана известно, че лидерът в стоманодобива в Китай - Баостийл, намалява продукцията си с 10% през това тримесечие, а други четири големи китайски компании (Шуган, Хебей, Анян и Шандун) - с 20%. Шок и руда Макар че вносът на желязна руда в Китай за първите девет месеца на годината беше с 22% повече, отколкото през 2007 г., в австралийския минен добив съществуват опасения, че снижаването на китайското стоманопроизводство може би предвещава пауза в китайския бум. От австралийския производител Маунт Гибсън предупреждават, че запасите от руда в Китай растат и някои от клиентите на компанията молят за отлагане на доставките. Цените на желязната руда на спот пазарите са спаднали приблизително наполовина от началото на 2008 г. - до 100 USD за тон и дори по-малко. Медта, никелът и цинкът също са поевтинели с около 50% през годината, а алуминият - с около 33%. Тези спадове на свой ред предизвикаха поевтиняване на акциите на минните компании. От Би Ейч Пи Билитън и Рио Тинто - два гиганта, които изнасят големи количества желязна руда от Австралия за Китай, констатират, че апетитът на Поднебесната империя за полезни изкопаеми е понамалял. Но и от двете компании твърдят, че те са сред най-добрите производители и няма да бъдат сериозно засегнати от намалялото търсене. Очакват конкурентите им, които имат по-високи разходи, да дръпнат юздите на производствата, чиито изходни суровини са желязната руда и други полезни изкопаеми. Все пак си струва И в Би Ейч Пи, и в Рио Тинто са на мнение, че някои метали, например медта, още са доста дефицитни и че кредитният колапс ще затрудни още повече финансирането на нови мини. Ако разрастването се отложи и маргиналните производители бъдат притиснати, това може да вдигне цените на металите по-скоро, отколкото го очакват повечето анализатори. Във всеки случай в Би Ейч Пи имат сериозни намерения да подновят предложението за изкупуване на Рио Тинто. Може би това е индикация, че според лидерите на компанията добивът на суровини все още е бизнес, в който си струва да се участва. Действия Малко, но с оптимизъм * Свиването на производството може би вече е започнало. От украинския производител на желязна руда Ферекспо съобщиха, че ще отложат изпълнението на плановете си за разрастване. От Рио Тинто намаляват продукцията в един от китайските си заводи за алуминий. * Големият щатски производител на алуминий Алкоа, чиито шефове съобщиха за силен спад в печалбите в началото на октомври, затвори един завод в САЩ и няма да инвестира в проекти в начални етапи на изпълнение. Други фирми се отказват от планираните си покупки на мини за добив на никел и цинк. * В гигантите обаче не цари отчаяние. Алберто Калдерон от Би Ейч Пи изтъква, че BDI е извънредно волатилен и според него не е добър индикатор за дългосрочните перспективи в минната индустрия. Калдерон очаква китайската икономика да расте с 6-9% годишно в следващите пет години. * В Рио Тинто настроенията са още по-бодри - не предвиждат растежът в Китай да спадне под 8%. Босът Том Албанезе смята, че китайската икономика просто е спряла, за да си поеме дъх.
Източник: Пари (03.11.2008)
 
Очакват оферта на “Смарт груп” за “Кремиковци” Очакваме писмо от украинската компания "Смарт груп", с което официално да заявят своя интерес към "Кремиковци". Това съобщи заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева на среща с представители на синдикатите в "Кремиковци" вчера. Зам.-министър Радева е информирала синдикатите за срещата й с представители на украинската компания, които са заявили интерес към комбината и запазването му в неговата цялост. Пресцентърът на министерството посочва, че заместник-министър Радева е била категорична, че трябва да се промени статуквото в "Кремиковци", за да се прекратят всякакви възможности за злоупотреби. По думите й само при това условие в "Кремиковци" би могъл да влезе реален инвеститор, с интерес да развива дългосрочно комбината. Зам.-министър Радева е подчертала, че работниците и ръководството на завода трябва да подкрепят тези процеси.
Източник: Монитор (03.11.2008)
 
Руснаци пробиват с Ринат в Кремиковци Името на най-богатия украинец Ринат Ахметов е използвано, за да се придаде повече тежест на офертата на "Смарт груп" за "Кремиковци". Всъщност се оказа, че Ринат Ахметов не е кандидат за комбината. "Смарт груп", която обяви интерес, е на Вадим Новинский, който държи и бургаския "Промет". Информация с това съдържание се появи на сайта на "Систем Кепитъл мениджмънт" - компанията на Ахметов, по повод публикации в украински и чужди медии за интереса му към българското предприятие. Действително "СКМ" на Ахметов и "Смарт груп" на руснака Новинский водят преговори за сливане, но все още сделката не е финализирана. Всички дейности около "Промет" и "Кремиковци" са на дружеството на Новинский, се казва в съобщението на СКМ. Процедурата по сливането започна миналата година, като се очаква след нея "Смарт груп" да останат с 25% от новата компания. А Ахметов ще е основен акционер. "Смарт груп" е създадена през 2006 г. от руснаците Вадим Новинский и Андрей Клямко, които през 1999 г. купиха "Промет". Тя контролира както предприятия от минния сектор (Ингулетския миннообогатителен комбинат с най-големия открит рудник в Украйна, Макеевския металургичен завод в Украйна и други), така и активи в машиностроенето, земеделието и недвижимите имоти.
Източник: Стандарт (03.11.2008)
 
Продължава борбата за "Кремиковци" Представители на синдикатите в „Кремиковци" проведоха днес среща със заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева. Според нея в момента е изключително важно да се намери механизъм, чрез който заплатите на работещите в комбината за август и септември да бъдат изплатени във възможно най-кратки срокове чрез продажба на готова продукция. Радева съобщи, че е провела среща с представители на украинската компания „Смарт груп", които са заявили интерес към комбината и запазването му в неговата цялост. Очаква се писмо от Смарт груп, с което официално да бъде потвърден интересът на компанията към металургичния комбинат, посочи Радева. Фирмата е собственост на украинския бизнес мен Ринат Ахметов. Според Радева трябва да се промени статуквото в „Кремиковци", за да се прекратят всякакви възможности за злоупотреби. По думите й само при това условие в „Кремиковци" би могъл да влезе реален инвеститор, с интерес да развива дългосрочно комбината. "Кремиковци" трябва да се запази, тъй като дава близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт на България и, ако го няма, страната ни никога повече няма да може да произвежда базов метал. Това заяви в Русе бившият председател на управителния съвет на комбината Александър Томов.
Източник: News.bg (03.11.2008)
 
ОЦК със загуба от 10 млн. лв. за деветмесечието Към 30 септември 2008 г. Оловно-цинков комплекс АД отчита като финансов резултат загуба в размер на 9.937 млн. лв., спрямо печалба от 21.23 млн. лв. година по-рано. Реализираните приходи на дружеството за отчетния период са в размер на 134.737 млн. лв, като нетните приходи от продажби са 129.473 млн. лв. и финансови приходи - 5.264 млн. лв. В сравнение със същия период на 2007 г., нетните приходите от продажби са намалени с 57.361 млн. лв., което се дължи основно на по-ниската цена на металите. Производството на основните метали като обем е запазено и съпоставимо. Количеството на произведения цинк е по-малко с 483 тона, а на оловото с 1 300 т. Към 30 септември 2008 г. делът на износа представлява 90.79 % от приходите от продажба на продукция. Извършените разходите възлизат на 144.677 млн. лв., от които разходите за производствена дейност са 136 560 хил.лв. и финансови разходи в размер на 8.117 млн. лв. Разходите за основната производствена дейност в сравнение със същия период на 2007 г. също са намалени с 25.589 млн. лв., което се дължи, както на стойността на преработените суровини, така и на повишената ефективност на производството. Собственият капитал на дружеството към 30 септември 2008 г. възлиза на 57.569 млн. лв. Основният капитал на дружеството е 8 413 360 лв. Мажоритарен собственик на дружеството е "Интертръст Холдинг БГ" ЕАД.
Източник: profit.bg (03.11.2008)
 
Съюзите ще обсъждат търговията с емисии Стоманодобивните съюзи от цял свят ще се срещнат в Япония тази седмица за да обсъдят влиянието, което схемата за търговия с емисиите (ETS) би имала върху сектора като се вземе предвид сегашната финансова криза. Представители на Австралийския работнически съюз (AWU) ще се срещнат с лидери от Австралия, САЩ, Великобритания, Канада, Южна Африка, Русия, Корея, Индия, Бразилия и Япония, за да обсъдят как да си помагат с въвеждането на схемата. “Ще обсъдя важните изводи на Австралийската хазна относно стоманодобива с интензивни емисии с останалите обединения в сектора от цял свят”, заяви националния секретар в AWU, Пол Хауйс. “Работната група се събира за да разгледа отблизо климатичните промени, трансфера на технологии, околната среда и настоящите икономически условия. Нашите членове с право се притесняват за режима на компенсации към изложените им на международния пазар дейности.” (9Нюз)
Източник: Други (03.11.2008)
 
Служители на "Кремиковци" излизат в принудителен отпуск Очаква се тази седмица да стане ясно кои служители на "Кремиковци" ще трябва да излязат в принудителен платен отпуск. Въпреки заплахите за гражданско неподчинение от днес, в петък работниците решиха да спрат протестите си. Правителството се ангажира работниците да получат заплатите си за месец август до сряда, а заплатата за септември най-късно до края на седмицата. Това ще стане, след като държавата изкупи 24 хиляди тона от продукцията на "Кремиковци". По-рано правителството обеща да съдейства по всички възможни начини за заплатите. Синдикатите заявиха, че не са доволни от ангажиментите, които пое правителството. Те обаче разчитат, че до седмица в завода ще влезе нов инвеститор, който ще осигури суровини, така че комбинатът да не спира работа, информира bТВ. В противен случай на 10-ти ноември кремиковските работници ще излязат на национален протест.
Източник: Insurance.bg (04.11.2008)
 
Челопеч Майнинг модернизира техниката с помощта на Сандвик България Уникално за България минно оборудване беше демонстрирано за пръв път на открито в рудник "Челопеч". Показаните машини - специализиран подземен камион, челен товарач и пробивна сонда, са произведени и доставени от шведската компания "Сандвик Майнинг енд Кънстракшън", която обновява подземния парк на рудник Челопеч. На демонстрацията присъстваха посланикът на Швеция Пол Ленерт Бейер, президентът на Българо-шведската търговска камара Горан Твенсон, ръководствата на "Челопеч Майнинг" ЕАД и "Сандвик-България", представители на местната общественост. Под ръководството на Вълчин Узунов, главен инженер "Рудник", гостите се запознаха с основните моменти от производствения процес в рудника - прокарване на сондажи, товарене и извоз. Присъстващите имаха възможност да се качат в кабината на подземния камион TH550, който тежи 50 тона. Показана беше и мощната 400 коня фадрома LH517, която е с капацитет на загребване на скален материал 17 тона и може да се управлява дистанционно от повърхността. За пръв път над земята беше демонстрирана и работата на пробивна сонда, новата DL420-15C. "Благодарение на днешното събитие е възможно да видим от първа ръка едно много успешно партьорство между две компании. "Челопеч Майнинг" е изключително високо уважавана компания заради усилията, които полага в развитието на индустрията - инвестиции в оборудването, екологията и безопасността", заяви Негово превъзходителство Пол Ленерт Бейер. Генералният мениджър на "Челопеч Майнинг" Робърт Хауи отбеляза, че подновеното оборудване в рудника многократно повишава ефективността на добива и безопасността на операторите, които работят с машините. С демонстрацията на новото оборудване, "Сандвик-България" и "Челопеч Майнинг" ЕАД отбелязаха 10-годишнина от създаването на подразделението на шведската компания за производство и поддръжка на подземно оборудване "Сандвик Майнинг енд Кънстракшън". Преди две години "Челопеч Майнинг" и "Сандвик Майнинг енд Кънстракшън" подписаха договор за партньорство. В хода на неговото изпълнение подземният парк на рудника са обновява с най-модерните подземни машини на стойност над 5.5 млн. евро. Машините се характеризират с голяма издръжливост при високо натоварване - 24 часа, 7 дни седмично, улеснена поддръжка и комфорт за оператора. Техниката, която "Сандвик" осигурява на "Челопеч Майнинг" гарантира ефективна производителност и изключително високи нива на безопасност. В рамките на партньорството между "Челопеч Майнинг" и "Сандвик" към рудника е изграден първият за Централна и Източна Европа тренировъчен център, в който операторите на машини усъвършенстват уменията си да управляват и поддържат техниката в реални условия.
Източник: Банкеръ (04.11.2008)
 
Ръководството на "Кремиковци" обвини "Ворскла стийл" в досъсипване на комбината Ръководството на "Кремиковци" обвини "Ворскла стийл", че е спомогнала за тежкото състояние, в което дружеството се намира. В декларация, подписана от 10 души (виж снимките) се посочват конкретни цифри от договора за ишлеме, който компанията на украинския милиардер Константин Жеваго бе подписала. От данните става ясно, че изпълнението на заложените доставки е на нива между 34% и 59%. Преведената такса за ишлеме пък е в размер на 51.8 млн. лв. при задължения по договора за 91.1 млн. лв. На тези твърдения Виктор Демянюк, изпълнителен директор на "Ворскла", противопоставя вече 2 седмици обвинения за саботиране на работата му, отказ за съдействие от страна на държавата, синдиците и мениджъри в комбината. Той от своя страна заяви, че всички произтичащи по договора задължения на "Ворскла стийл" са изпълнени и дори "Кремиковци дължи 10 млн. лв. на дружеството. Думянюк предупреди и че ще изпрати в прокуратурата и ДАНС документи, според които не може да си получи доставените суровини или съответното количество готова продукция. В декларацията на "Кремиковци" се съобщава, че "Ворскла" не може да продаде доставената стомана, производство на комбината и поради това в него не са пристигали нужните количества природен газ.
Източник: Дневник (04.11.2008)
 
Прогнозират масови фалити на фирми - изкупвачи на метали Цените на желязото и другите метали са намалели пет пъти в сравнение с миналата година, съобщи Радио Шумен. Според представители на фирми в момента килограм желязо се изкупува за 16 ст., а преди година то се търгувало за 60 ст. При медта намалението на цената е с 50 процента и в момента тя се купува за 4 лв. за кг. От бранша алармираха, че ако цените на металите продължат да падат, това може до доведе до масови фалити на фирми.
Източник: Новинар (04.11.2008)
 
Петър Найденов Кризата ще удари първо тежкото машиностроене Изпълнителен директор на "Метаком-СЛЗ" - Плевен "Метаком-СЛЗ" АД - Плевен, е специализирано в производството на фасонни отливки от черни сплави. Допреди една година фирмата беше част от холдинга "Група технология на металите - Ангел Балевски" заедно с други две плевенски машиностроителни предприятия - "Алуком" и "Вапцаров", "Осъм" - Ловеч, и "Центромет" - Враца. В началото на 2008 г. мажоритарен собственик на дружеството стана българско-британската компания "Норд метал", специализирана в доставка и търговия на метали. Кога машиностроенето у нас ще усети последствията от глобалната криза? - Никой все още не знае колко ще продължи кризата. Очакваме намаляване на поръчките, а това означава да се свие производството и да не се правят нови инвестиции. Машиностроенето ще спре да се развива. Като резултат ще се стигне до голяма безработица. Сега само в "Метаком" в момента работят около 200 души. Но като цяло в България машиностроенето е много занемарено и сега напълно ще се срине. Години наред никой не се интересуваше от развитието на този сектор. Какво имате предвид? - Имам предвид финансирането на проекти. Ние имахме спечелени проекти по ФАР, по програмата за конкурентоспособност и за развитие на човешките ресурси. Но какво стана на практика - ФАР, както знаете, беше спряна и не се знае дали някога ще си получим парите. Това бяха 100 хил. лева, или 20% от общите ни инвестиции за миналата година. По проекта за човешките ресурси спечелихме над 80 хил. лв. Те трябваше да бъдат дадени за обучение на кадри по 13 специалности. Оказа се обаче, че няма кого да обучаваме. Проектът за конкурентоспособност го защитихме на 22 януари. Преди един месец дойде резултатът, че сме класирани. През това време обаче на нас ни трябваше машина за правене на модели, трябваше ни също софтуерен продукт за изработка на отливки, за да можем да работим. Затова инвестирахме наши средства и взехме машината на лизинг. Когато ни отговориха, че сме одобрени, се оказа, че не могат да ни бъдат възстановени тези пари, защото срокът започва да тече от датата на сключване на договора. Затова, ако сме искали, можело да си купим още една машина и още един софтуерен продукт. Най-интересното беше, че в самия договор беше записано, че ние сме длъжни в 60-дневен срок да преведем цялата сума, която е предвидена за закупуване на тези машини и съоръжения в отделна сметка, в която парите да бъдат блокирани. Когато изпълним това, нашите пари ще бъдат освободени и ще можем да получим и тяхната финансова помощ. Другият вариант бил да вземем кредит от банка. Той щял да бъде целенасочен и ще се отпуска само за тези съоръжения, за които се уговорим. Да, но сега лихвите по кредитите са 12 -15%. Защо трябва да го правим това? И какъв е смисълът, като тези пари пак ще бъдат затворени и лихвите ще текат? Отказахме се и от този проект. Не е лошо в цялата страна да се проследи колко от фирмите, които са спечелили проекти, са се включили в тях. Аз мисля, че са много малко. Защо не сте успели с обучението на кадри? - Няма млади хора, няма интерес към професията машиностроител. Нито тези, които работят при нас, искат да бъдат квалифицирани. Има един изграден учебен център към завод "Алуком" - за стругари, електроженисти, моделчици, с преподаватели от нашето предприятие и външни, но няма никакъв интерес. Хората не желаят да бъдат обучавани. При тази ситуация се оказа, че трябва да върнем парите. Очаквате ли фалити на машиностроителни предприятия? - Фалит е силна дума, бих казал - предприятията ще свият дейността си, някои дори ще спрат. Това означава, че на практика няма да престанат да съществуват и могат да възобновят дейността си. Това обаче ще стане много трудно, защото, ако веднъж освободим работниците, те едва ли ще се върнат при нас. Както стана ясно, въпросът с кадрите е сложен. Всъщност машиностроенето главно е свързано с автомобилостроенето. У нас нямаме автомобилостроене, затова сме обвързани с износ. Затова и съществуваме, защото предлагаме продукцията си на Запад. За Англия изнасяме елементи за корабната промишленост. Очакваме обаче поръчките от там да намалеят. Изнасяме отливки за Австрия - за багери, но наскоро получихме информация, че фирмата е спряла да работи, защото няма пазар. Разбрахме, че и заводи на "Шкода" са спрели производство, за кратко и мощности на "Мерцедес" също спират. В резултат на това от системата ще отпаднат тези, които са по периферията като нас. Предстои много машиностроителни заводи у нас да свият производството си и да съкращават работници, за инвестиции никой не говори в момента. От друга страна, стотици фирми у нас, обвързани по някакъв начин с автомобилостроенето, ще отпаднат от пазара. В Добрич например има един производител на кожени седалки, който работеше за БМВ. Той просто спира, защото това е единственият му клиент. Никак не е весело това, което ни очаква. То най-силно ще се почувства напролет. Сега нашият завод има стари поръчки, с които ще приключи до идния март. След това ще стане тежко. Един от основните ви клиенти е производителят на камиони "КАМаз". С колко очаквате поръчките ви оттам да намалеят? - За нас поръчките ще намалеят поне два и половина пъти, защото "КАМаз" сви производството си с 60%. За тях досега годишно изработвахме детайли за около 1.5 млн. лв. Предполагам, че "Мадара" - Шумен, който също работеше за "КАМаз", също ще има затруднения. Поскъпването на суровините как се отразява на вашето производство? - С поскъпването на суровините вдигнахме и цените. Само че сега има обратен ефект - цените на суровините започнаха да падат, защото няма кой да ги купува. През юли тази година основната суровина в нашето производство - скрапът, беше достигнал 690 лева за тон. Сега е 250 лв. с тенденцията да се спре да се купува въобще. И ние дори да започнем да сваляме цените, няма кой да ни купува продукцията, т.е. влизаме в обратната спирала - от инфлация към дефлация. А дефлацията си е жива безработица. Как ще се отрази на икономиката ни свиването на машиностроенето? - Тежкото машиностроене е оста на една икономика. Ще се отрази на всичко. Първо - спирането на "Кремиковци" означава по-малко поръчки за БДЖ, което и без това е в тежко състояние. Ще спрат и товарите по пристанищните комплекси, изцяло ще спре дейността на пристанище Лом, което обслужваше "Кремиковци". Машиностроенето е пряко свързано и със строителството, селското стопанство. Свиването на този сектор ще доведе до вълна от безработица, до спирането на много проекти. Аз се съмнявам, че и АЕЦ "Белене" ще тръгне скоро, защото някой трябва да налива пари там. Какво правите вие, за да оцелеете в кризата? - Хубаво е, че успяхме да използваме периода, когато промишлеността се движеше нагоре, и кризата ни завари в добро положение - имаме капацитет, възможности, добро качество, добро име на пазара. Вече се насочихме към двама нови клиенти - в Германия и Австрия, които да компенсират загубата ни на поръчки от "КАМаз". Хубавото при нас е, че можем да бъдем гъвкави, можем да поемаме по-малки поръчки. А в кризата повечето предприятия ще търсят точно нискосерийно производство. Ние сме мобилни и бързо се ориентираме. Но сме уплашени от това, което предстои.
Източник: Дневник (04.11.2008)
 
„Кремиковци” може да угасне, ако до 25 дни не се намери инвеститор Има реална опасност „Кремиковци” да бъде затворен, ако до 25 дни в комбината не влезе нов инвеститор, съобщиха от оперативното ръководство на "Кремиковци". Според синдиците на комбината в момента се водят предварителни разговори с евентуални бъдещи инвеститори, но няма заявен писмен интерес. По думите им до края на седмицата ще стане ясно бъдещето на „Кремиковци”. Крайният срок за възстановяването на нормалното функциониране на трета доменна пещ и на коксохимическия завод изтича след няколко дни, алармираха от ръководството. Засега всички работници остават по местата си, а износът на продукция е максимално ограничен като превантивна мярка срещу кражби, обясниха директорите. Основна причина за критичното състояние на „Кремиковци” е неизпълненият договор с украинската компания „Ворскла стийл”, обясни синдикът Ана Миленкова. „По този договор на „Ворскла Стийл” беше осигурен ексклузивитет. Това, което те можеха да работят, беше изключително предоставено на тях. Договорът действително няма предвидени неустойки. Правото дава възможност на всяка страна от договора, когато смята, че причината за неизпълнението е в другата страна, да потърси нанесените щети”, каза Миленкова. Според Миленкова при изпълнение на договора с „Ворскла стийл” „Кремиковци” е натрупал задължения от 39 милиона лева и е регистрирал най-ниското производство на стомана и чугун от години насам. От утре трябва да започне изплащането на заплатите на работниците за август, а до края на седмицата трябва да се изплатят и тези за септември.
Източник: Дарик радио (04.11.2008)
 
До 25 дни "Кремиковци" може да бъде спрян тотално, ако до два-три дни не се появи оператор или кандидат да придобие комбината и да се спаси технологичната схема на "Кремиковци". Това заяви на пресконференция днес оперативният изпълнителен директор на "Кремиковци" Пламен Стоянов. До края на седмицата, или в понеделник, вторник, ще е ясно какво ще е бъдещето на комбината, допълни Пламен Стоянов и допълни: Днес сме по-големи оптимисти от вчера. Синдикът на "Кремиковци" Анна Миленкова съобщи на пресконференция, че досега няма писмено заявен инвеститорски интерес към "Кремиковци". Има предварителни разговори, ако те стигнат до завършек, резултатите ще бъдат оповестени, допълни тя.
Източник: Банкеръ (04.11.2008)
 
"Кремиковци" спира до 25 дни Ако не се намери фирма готова да инвестира в комбината, работата на „Кремиковци" може да спре напълно след 25 дни. Това каза Пламен Стоянов - оперативен изпълнителен директор на „Кремиковци". Той посочи, че в момента е спряно доменното производство на пещи No.1 и 3 поради липса на суровини, които не са доставили от компанията „Ворскла Стийл България". Спряно е стоманодобивното производство, но то може да се пусне в рамките на 1 месец, ако се намери фирма, която да оперира в комбината отбеляза Стоянов. В момента пред „Кремиковци" има 2 перспективи, като едната е добра, а другата лоша. Все още имаме надежда да се реализира добрият вариант и да се спаси „Кремиковци", но ако не дойде фирма оператор ще бъдем принудени след 20-25 дни да спрем напълно производството на комбината, коментира Стоянов. Той предостави на медиите данните от снощната декларация на мениджърското ръководство на комбината за неизпълнените ангажименти от страна на „Ворскла Стийл".
Източник: News.bg (05.11.2008)
 
Кремиковци отива за скрап Кремиковци ще спре работа окончателно в края на ноември. Спасение може да се намери само ако до два-три дни не се появи оператор или кандидат да придобие комбината и да се спаси технологичната схема на комбината. Това съобщи вчера оперативният изпълнителен директор на "Кремиковци" Пламен Стоянов. Според него в тази ситуация заводът ще може да оцелее не повече от още 25 дни. До три дни ще е ясно какво ще е бъдещето на комбината, допълни Стоянов. Според синдика на комбината Анна Миленкова досега няма писмено заявен инвеститорски интерес към комбината. Има предварителни разговори, ако те стигнат до завършек, резултатите ще бъдат оповестени, допълни тя. В края на миналата седмица от синдикатите в комбината съобщиха, че интерес е проявила украинската компания "Смарт груп". |Намерението є било първо да стане оператор, а после и собственик на завода. Около 400 са заявените вземания към дружеството от кредитори, обясни Анна Миленкова. Тя добави, че съдът е решил да удължи срока по процедурата за несъстоятелност за изготвяне на списъка на вземанията до 18 ноември. Срокът обаче едва ли ще бъде спазен и ще се поиска още едно удължаване заради сложността на процеса и големия брой кредитори, добави синдикът. По данни на оперативното ръководство на дружеството общият размер на задълженията на комбината е 2,36 млрд. лв. Сегашното ръководство на дружеството твърди, че няма отношение към 700-те млн. лв. държавна помощ при приватизацията на "Кремиковци" през 1999 г., както и към облигационния заем на "Финметалс холдинг". Украинската „Ворскла стийл" дължи на "Кремиковци" по договора за ишлеме 39,2 млн. лв., твърди Анна Миленкова. В договора няма клауза за неустойки при неизпълнението му. Нанесените щети и пропуснатите печалби ще се търсят по съдебен ред, по Закона за задълженията и договорите, каза синдикът. Отпадналият интерес на „Ворскла стийл" към договора за ишлеме е заради това, че на компанията є липсват средства за суровини. Миленкова отбеляза, че договорът с „Ворскла стийл" е подписан през юли, когато на международните пазари цената на металите е 740 евро за тон. През октомври има спад на цените и по време това съвпада с отпадането на интереса на „Ворскла стийл" към договора, каза Миленкова. Договорът с „Арселор Митал" за ишлеме не е прекратен, но неговото фактическо изпълнение не е започвало, уточни синдикът. На този етап съкращение на работници в комбината няма да има, а днес ще стане ясно дали ще бъдат изплатени заплатите за август, увериха от ръководството на комбината.
Източник: Монитор (05.11.2008)
 
"Кремиковци" тръгна за скрап В металургичния комбинат "Кремиковци" вече работи само една мощност – за производство на горещо валцувана стомана. Останалите са спрени, като някои изкуствено могат да се поддържат месеци, а други – едва дни. Инвеститорският интерес към завода е само на думи. Юридическият батак в дружеството става все по-голям. На фона на световната криза, ако до три дни не се случи чудо и някоя компания реши да рискува, "Кремиковци" окончателно спира до 20-25 дни. Това съобщиха на пресконференция във вторник от ръководството на завода. Положението в комбината е такова, че е създадена организация за събиране на скрап, за да се поддържа работещото производство и да може да се осигурят пари за октомврийски заплати, заяви оперативният изпълнителен директор Пламен Стоянов. Миналата седмица правителството се ангажира с помощ за изплащането на забавените възнаграждения за август и септември с пари от наличната продукция в завода. Обещано бе едната заплата да се издължи до 5 ноември, другата – до 7-ми. Ден преди срока за първото плащане обаче управата на завода все още преговаря с потенциални търговци за продукцията, върху която имат претенции и от украинската "Ворскла стийл". До дни щяло да стане ясно дали ще има сделка. От ръководството на обявеното в несъстоятелност дружество отново обвиниха за сполетелите ги проблеми "Ворскла", с която в началото на юли 2008 г. сключиха договор за работа на ишлеме. Стоянов извади клаузи от контракта, според които украинците изпълнили наполовина ангажиментите си за доставка на суровини и горива. От дължимата такса за ишлеме от 91 млн. лв. за трите месеца, те платили само около 52 млн. лв. "Ворскла" завлякла и "Булгаргаз" и НЕК, на които също не се е издължила. Фирмата на украинския милиардер Константин Жеваго спря да доставя суровини и горива за комбината на 20 октомври. От думите на синдика на предприятието Ана Миленкова обаче стана ясно, че от "Ворскла" още на 11 октомври са информирали, че не могат да си изпълняват договора. "Контрактът не се изпълнява, защото заради световната криза украинците не могат да си продадат вече изработената продукция от "Кремиковци" и тя стои на пристанищата Бургас и Лом", каза Пламен Стоянов. Миленкова допълни, че в завода не е пристигало писмо от "Ворскла" за прекратяване на договора и реално той продължава да е в сила. Юридически бъркотии Най-изненадващо се оказа, че съвсем действащ бил и договорът за ишлеме с "Алселор", който бе сключен дни преди този с "Ворскла", но после развален под натиска на синдикатите, които буквално заключиха в кабинета предишното ръководство на комбината да подпише през нощта новия контракт. "Когато синдиците влязохме през август в предприятието, заварихме два договора с почти еднакви клаузи. Този с "Арселор" не беше прекратен", каза Миленкова. Според нея концернът на по-големия брат на сегашния мажоритарен собственик Прамод Митал – Лакшми, е поставил невъзможни изисквания, за да активизира договора. От "Арселор" поискали гаранции от синдиците, че с техните плащания и направените инвестиции по планираната спешна екопрограма ще са първи в списъка за удовлетворяване на кредиторите от съда. Миленкова обясни, че това е нямало как да стане. Тя потвърди, че и в двата договора няма предвидена неустойка за неизпълнение на договора. По всеки контракт обаче в тригодишен срок може да се предявят пред съда претенции за нанесени щети или пропуснати ползи, обясни Миленкова. По думите й, след като се изяснят позициите с "Ворскла", ще се изчислят претенциите и ще се решава за предявяването им, но за това има достатъчно време. Не е ясно обаче как ще се изчистят позициите с украинците, след като самият синдик съобщи, че те са отказали поканата за нова среща. Липсват писма за инвеститорски интерес Докато миналата седмица министърът на икономиката, шефове на завода и синдикати обясняваха, че се водят конкретни преговори с фирми, които искали да станат оператори на комбината и дори да го купят, сега Пламен Стоянов призна, че реално няма писма за инвеститорски интерес. Водели се само предварителни разговори, но "днес бил по-оптимист, от вчера." Пак до дни се очаквало да се избистрят намеренията на преговарящите. Досега синдикатите говорят за интерес от страна на украинската "Смарт груп" на милиардера Ринат Ахмедов. Да "спасява" комбината се беше засилил и бившият му собственик Валентин Захариев чрез компанията си "Инертръст", но после каза, че ще премисли пак и ще обяви решението си, което още не е сторил. Като доставчик се спрягаше и "Екометал инженеринг". Сега ръководството на комбината не пожела да каже с кого се преговаря, какви са техните предложения за изход от кризата и каква ще е съдбата на над 5 хил. металурзи. Стоянов отказа да коментира варианти за съкращаване на персонал и частично поддържане на мощности, каквито миналата седмица коментира министър Петър Димитров. В момента всички били на работа и са включени в организацията за осигуряване на скрап и охраната на завода, "за да не се разграби в тези смутни времена", каза оперативният директор. Ново удължаване на срока за списъка с кредиторите Синдиците няма да смогнат да представят до 18 ноември в съда списъка с кредиторите на "Кремиковци", каза още Миленкова. Затова ще се иска още едно удължаване на срока за изготвяне на списъците с предявените вземания, но още не е ясно колко допълнително време ще трябва на синдиците. Досега заявените вземания са от 400 кредитора, някои от които описали дълговете на "Кремиковци" на 4 хиляди страници, допълни Миленкова. При обявяването на дружеството в несъстоятелност в началото на август съдът насрочи за 26 септември съвет на кредиторите, на който да се реши дали ще се прилага оздравителен план за комбината или ще се върви към удовлетворяване на претенциите на кредиторите чрез разпродажба на активи.
Източник: Медия Пул (05.11.2008)
 
"Кремиковци" вече очаква само чудо Металургичният комбинат "Кремиковци" ще затвори до 25 дни, ако до края на тази седмица не се намери предприемач, който да вземе комбината, алармира вчера оперативният директор на "Кремиковци" Пламен Стоянов. Единият от синдиците - Ана Миленкова, обаче заяви, че нито една от компаниите, които са оглеждали предприятието през последните седмици, не е заявила интерес писмено. "Добивното производство вече е спряно. Метали се произвеждат само от скраб" съобщи вчера Стоянов. Миналата седмица на оглед в комбината представители на "Смарт груп", собственост на украинския магнат Владим Новински, бяха на оглед в комбината, но все още не е последвало предложение. Тогава стана и ясно, че спряганият за кандидат-купувач "Арселор Митал" окончателно се отказва от комбината. "За момента няма писмено заявен интерес към комбината от нито една компания, бяха водени само предварителни разговори", отсече вчера Ана Миленкова. Отворен остава и въпросът дали днес работниците най-накрая ще вземат просрочените си заплати за август и дали след два дни ще получат заплатите за септември, както им бе обещано миналата седмица. Ана Миленкова отсече само, че всичко ще стане ясно в сряда. В края на миналата седмица правителството се ангажира да съдейства за продажбата на готова продукция от комбината и с парите от нея да се платят 25 млн.лв. за заплати. Към тази продукция има претенции от украинската "Ворскла стийл", тъй като е произведена с нейни суровини. Междувременно вчера стана ясно, че е удължен срокът на процедурата по несъстоятелност до 18 ноември.
Източник: Сега (05.11.2008)
 
Спадът в металургията ще удари миннодобивния сектор Спадът в металургичната индустрия ще засегне най-сериозно миннодобивния сектор, каза Валентин Захариев, съсобственик на "Интертръст холдинг", ден преди официалния празник на бранша - 5 ноември. Според него в момента състоянието на металургията в България е тежко. Основни причини са рязкото поевтиняване на металите на световните борси, както и финансовата криза, заради която търсенето на суровини в международен мащаб сериозно намаля. Друга гледна точка има Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Според него рязкото понижаване на цените на металите може да се разглежда нееднозначно. "От една страна, това ще намали печалбата на металургичните дружества, но, от друга - на компаниите ще са им необходими много по-малко средства, за да финансират дейността си", обясни Петров. Само за последните два месеца стоманата, оловото и медта поевтиняха два пъти, а цинкът три пъти. Причина за това е, че част от машиностроителните и автомобилостроителните предприятия в Европа преустановиха временно работата си, а те са основни клиенти на бранша, обясни Захариев. Утежняващ фактор на ситуацията е и че голяма част от клиентите на българските металургични компании отлагат поръчките си, докато видят какво ще се случи с цените на металите през следващите месеци, каза още Антон Петров. Според председателя на БАМИ предприятията в страната са способни да посрещнат кризата заради големия обем инвестиции, които са направили през последните 10-15 години. "Представете си какво щеше да бъде, ако производствата ни бяха още по-енергоемки и трудоемки", обясни Петров. Според него следващата година ще бъде критична за българската индустрия, защото ще покаже до каква степен фирмите ще могат да оцелеят в условията на криза. "Имаме достатъчно подготвени предприятия и смятам, че те ще преодолеят затрудненията", каза още Петров. "Определено 2009 г. ще бъде сериозно изпитание за металургията, но смятам, че цените на металите са достигнали дъното си и няма да падат още много", прогнозира Валентин Захариев. По данни на БАМИ е възможно металургията да приключи годината със същия темп на производство спрямо миналата. През 2007 г. производството на черни и цветни метали нарасна с над 10%, на тежки цветни метали - с 6 на сто, и на алуминиев прокат - с 25%, спрямо 2006 г. Сериозен спад върху развитието на бранша ще окажат слабите резултати на "Кремиковци", който по мнението на специалисти ще бъде закрит.
Източник: Дневник (05.11.2008)
 
"Кремиковци" е само на месец от края Ако не се намери инвеститор, който да партнира с "Кремиковци" или да поеме изпадналия в несъстоятелност комбинат, е възможно да спрат не само добивното производство, но също така и останалите агрегати по технологичната линия. По думите на оперативния изпълнителен директор Пламен Стоянов това може да стане до 25 дни, а единственият начин да се избегне бедствената ситуация, е доставка на суровини и вливането на средства, с които да се продължи снабдяването с природен газ. В противен случай до края на месеца дружеството ще преработва наличните сляби в горещо валцувани рулони и ще извежда от експлоатация агрегатите. Първи са коксохимът и доменна пещ номер 3, за които вече няма суровина, а след това конверторите, линията за непрекъснато леене и стан 1700 за горещо валцуване. До редакционното приключване на броя от Министерството на икономиката и енергетиката, както и от дружеството не съобщиха за някакъв знак от украинската компания "Смарт груп", чиито представители огледаха "Кремиковци" миналата седмица, а през тази трябва да изпратят конкретна оферта, ако желаят сътрудничество. От ръководството на комбината обвиниха украинската компания "Ворскла стийл" за неспазване на договора за ишлеме. Пламен Стоянов посочи конкретни числа, според които изпълнението на заложените доставки е на нива между 34% и 59%. Преведената такса за ишлеме пък е в размер на 51.8 млн. лв. при задължения по договора за 91.1 млн. лв. Твърденията идват две седмици, след като от компанията на украинския милиардер Константин Жеваго съобщиха, че се оттеглят от договора за ишлеме с обвиненията, че ръководният екип на "Кремиковци", синдиците и министерството на икономиката саботират работата им. Те обвиниха дружеството, че е присвоило стокова продукция, която не му принадлежи, и изказаха претенции за вземане в размер на 10 млн. лв. Синдикът Ана Миленкова, която присъстваше на вчерашната пресконференция в административната сграда на дружеството, също заяви, че "Ворскла стийл" не е изпълнявала задълженията си. Тя допълни, че на частна среща с нея украинците са признали неспособността си да реализират произведените от комбината количества, с които да плащат за бъдещи доставки и заплати на металурзите. С това тя потвърди твърденията на източници на "Дневник" още от началото на септември, че украинската компания не разполага с капацитета да партнира с "Кремиковци". Мениджърите на комбината пък обясниха, че работят за запазване на всички работни места и че най-вероятно заплатата за август ще се изплати още днес. За да се предотврати разграбване на активите на територията на стоманопроизводителя, вече се влиза само през един пропускателен пункт.
Източник: Дневник (05.11.2008)
 
И Банев мераклия за “Кремиковци” Николай Банев също се оказа в списъка на хората, спрягани като кандидати за "Кремиковци". Бизнесменът има намерение да кандидатства за комбината, разкри източник, пожелал анонимност. Поради тази причина туристическият бос и съпругата му Евгения са пътували до Лондон с частния си самолет през миналата седмица. В столицата на финансите те се срещнали с консултанти, които да ги посъветват как да играят за завода. На Николай Банев е предлагано да вземе и ЦСКА. Собственикът на "АКБ Форес" има опит във футбола като бос на Пирин, софийския Септември и Берое. Банев бил помолен да спасява положението лично от мениджъра Александър Томов, който отдавна чука на всяка врата за пари. Посещението му при Банев обаче било на път да даде резултат. Засега обаче няма нито една писмена оферта на кандидати за "Кремиковци", съобщи оперативният директор на комбината Пламен Стоянов.
Източник: Стандарт (05.11.2008)
 
400 кредитори си търсят 2,4 млрд. Около 400 са заявените вземания към "Кремиковци" от кредитори, каза синдикът Анна Миленкова. Съдът е удължил до 18 ноември срока за изготвяне на списъка. Вероятно обаче заради големия брой на мераклиите ще се поиска още едно удължаване. По данни на оперативното ръководство натрупаните борчове на комбината надхвърлят 2,360 млрд. лева. "Ворскла стийл" дължи на "Кремиковци" по договора за ишлеме 39,2 млн. лв., твърди синдикът Миленкова. Ще си търсим правата през съда, обясниха от ръководството на комбината. По-рано обаче от "Ворскла" на Константин Жеваго заявиха, че комбинатът трябва да им върне готова продукция или суровини и надплатени такси "ишлеме" за 11 млн. лв. "Ворскла" се оттегли заради липса на пари, коментираха от "Кремиковци".
Източник: Стандарт (05.11.2008)
 
"Кремиковци" празнува 45 години от създаването си Днес се навършват 45 години от откриването (1963) на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци". От март 1953 г. до юни 1957 г. се провеждат системни проучвания на Кремиковското желязно находище от Главно управление за геоложки и минни проучвания. На 19 юли 1958 г. е подписано споразумение за оказване от СССР на техническа помощ на България в изграждането на металургичен завод и други промишлени преприятия и обекти. Комбинатът е проектиран на основата на технологичен проект, получен от СССР, преработен и пригоден съобразно терените и транспортните условия и местните инженерно-строителни съоръжения. Главен проектант на комбината е Държавният институт за проектиране на металургични заводи на СССР в Москва. Проектантската работа започва през 1958 г. С Постановление 73 на Министерски съвет от 1960 г. е утвърден технико-икономическия анализ и плановото задание за проектиране на металургичен комбинат "Кремиковци". На 10 октомври 1963 г. влиза в експлоатация първата доменна пещ в Кремиковци. От 20 април 1989 г. е държавна фирма "Кремиковци", от 6 ноември 1991 г. - акционерно дружество. На 8 декември 1997 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизацията на "Кремиковци"АД. На 14 юни 1999 г. 71 % от капитала на "Кремиковци" АД са продадени на "Дару Металс" АД с партньор италианската компания "Марчигалия" за 1 долар. На 1 януари 2001 г. "Дару Металс"-АД се преименува на "Финметалс холдинг"-АД. На 15 август 2005 г. "Глобал Стийл Холдинг Лимитид" (собственост на индийската фамилия "Митал") придобива мажоритарния дял на "Финметалс Холдингс" АД в "Кремиковци"АД, а държавата в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката запазва миноритарно участие (25.29%). На 22 юли 2008 г. "Кремиковци" АД започва да работи на ишлеме за украинската компания "ВОРСКЛА Стийл". На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на "Кремиковци" АД. В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Назначен е временен синдик на "Кремиковци" АД. Днешният ден се смята и за професионален празник на металурзите. С разпореждане 827 на Министерския съвет от 19 ноември 1963 г. денят е обявен за професионален празник на българските металурзи. Поводът е влизането в експлоатация на тази дата на Металургичния завод "Ленин" в Перник (1953) и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци" (1963).
Източник: News.bg (05.11.2008)
 
Офертата на BHP за Rio Tinto под обстрел от ЕС и Япония Агресивната оферта на BHP Billiton от 78 млрд. щ.д. за Rio Tinto попадна под огъня на регулаторните органи за конкуренция на Европа и Япония заради страхове, че сделката ще доведе до по-високи цени на желязната руда, стоманата и медта. Европейската комисия даде на BHP лист с възражения, които компанията трябва да разгледа преди поглъщането да стане факт. Япония все повече се дразни на отказа на BHP да предостави детайлите от офертата за Rio. Японското правителство ще нареди на BHP, най-голямата минна компания в света, да предостави информация под заплахата от съд. В случай, че BHP упорства въпреки възраженията на Япония, това може да доведе до криминализиране на дейността на компанията в страната. Приходите на BHP от Япония за миналата година са около 9 млрд. щ.д. или грубо 15% от общият оборот. ( Таймс)
Източник: Други (05.11.2008)
 
Световната финансова криза се стовари с пълна сила върху предприятия от рудодобива и металургията. Сривът в цените на черните и цветните метали, които паднаха над 40%, удари “Кремиковци”, “Стомана” - Перник, КЦМ - Пловдив и ОЦК - Кърджали. Складовете са затрупани с цветен и черен скрап, но никой не иска да купува. Пред затваряне са 60 фирми. Складовете са затрупани с цветен и черен скрап, но никой не иска да купува, алармираха от браншовата асоциация. Търговията е изцяло замряла и пред затваряне са около 60 предприятия за преработка на вторични суровини. Кризата е в България, но никой не говори за нея - все едно сме самотен остров, съобщи изпълнителният директор на асоциацията Теменужка Костова. Спадът в цените на металите почнал през лятото. Отначало мислехме, че това е заради отпускарския сезон. Шокът обаче дошъл в края на август, когато цената на цветния скрап се сринала от $ 7600 за тон на $4000, а на алуминия от $ 3000 на $ 1900 за тон. На вътрешния пазара отпадъците от черни метали поевтинели от 600 на 200 лв. за тон. В момента фирмите са готови да изнасят и на по-ниски цени, но няма кой да купува, каза Костова. Китай е затворил пазара си за внос, САЩ - също, всички металургични предприятия в Европа са свили производството си и купуват малки количества суровини. Драматична е ситуацията и в минната индустрия, каза изпълнителният секретар на Минно-геоложката камара Петър Петров. Цените на оловото и цинка паднаха от 2500 долара за тон съответно на 1520 и 1139 долара за тон.
Източник: Труд (06.11.2008)
 
Цената на металите се срина Световната финансова криза се стовари с пълна сила върху предприятия от рудодобива и металургията. Сривът в цените на черните и цветните метали, които паднаха над 40%, удари “Кремиковци”, “Стомана” - Перник, КЦМ - Пловдив и ОЦК - Кърджали. Складовете са затрупани с цветен и черен скрап, но никой не иска да купува. Пред затваряне са 60 фирми. Засега медодобивните предприятия били на печалба, но страхът от бъдещи трусове витаел и там. Складовете са затрупани с цветен и черен скрап, но никой не иска да купува, алармираха от браншовата асоциация. Търговията е изцяло замряла и пред затваряне са около 60 предприятия за преработка на вторични суровини. Кризата е в България, но никой не говори за нея - все едно сме самотен остров, съобщи изпълнителният директор на асоциацията Теменужка Костова. Спадът в цените на металите почнал през лятото. Отначало мислехме, че това е заради отпускарския сезон. Шокът обаче дошъл в края на август, когато цената на цветния скрап се сринала от $ 7600 за тон на $4000, а на алуминия от $ 3000 на $ 1900 за тон. На вътрешния пазара отпадъците от черни метали поевтинели от 600 на 200 лв. за тон. В момента фирмите са готови да изнасят и на по-ниски цени, но няма кой да купува, каза Костова. Китай е затворил пазара си за внос, САЩ - също, всички металургични предприятия в Европа са свили производството си и купуват малки количества суровини. Драматична е ситуацията и в минната индустрия, каза изпълнителният секретар на Минно-геоложката камара Петър Петров. Цените на оловото и цинка паднаха от 2500 долара за тон съответно на 1520 и 1139 долара за тон.
Източник: Труд (06.11.2008)
 
Държавата губи своя синдик в „Кремиковци” Софийският апелативен съд определи избора на Анна Миленкова за втори синдик на „Кремиковци” за незаконен, съобщиха вчера от икономическото министерство. Жалбата е подадена от адвоката на част от кредиторите на комбината Тодор Баташки. Решението на магистратите не подлежи на обжалване. По този начин държавата, която е най-големият кредитор на предприятието, губи своя представител в обявения в несъстоятелност завод. Другият синдик в комбината – Цветан Банков, представя държателите на облигации и собственика на предприятието Прамод Митал. Това ограничава възможностите на държавата да окаже помощ за изплащането на заплатите и намирането на нов кандидат за завода, обясниха от ведомството.
Източник: Новинар (06.11.2008)
 
Нощна завера за “Кремиковци” До понеделник "Смарт груп" ще внесе оферта за "Кремиковци". Това е обещал собственикът Вадим Новинский след визита късно във вторник вечер при премиера Сергей Станишев. На рандевуто присъствал и министърът на икономиката Петър Димитров, както и двамата синдици на завода Цветан Банков и Анна Миленкова. Руснаците искат да наемат целия комбинат и ще представят проектодоговор за оператор. Както "Стандарт" писа, Вадим Новинский е собственик на бургаския ни завод "Промет" и води преговори за сливане с най-богатия украинец Ринат Ахметов. Има и втори кандидат за оператор в комбината - бившият собственик Валентин Захариев. Той е внесъл във вторник оферта, но само за линията за поцинковане, научи "Стандарт". За двама кандидати потвърди и министърът на икономиката Петър Димитров. Това са "Смарт груп" и българска компания, чието име той не спомена. На срещата с Новинский във вторник държавните представители се ангажирали да помогнат с поддържането на комбината със суровини, за да не спрат до понеделник коксохимът и доменните пещи. До петък пък ще стане ясно дали ще бъдат платени заплати на работещите за август. Ако няма инвеститор и пари, в понеделник излизаме на протести, обяви Людмил Павлов, шеф на КТ "Подкрепа" в "Кремиковци". Прoфсъюзите вече са получили разрешение от общината за организирането на протести през цялата следваща седмица.
Източник: Сега (06.11.2008)
 
Още един заможен украинец посети премиера за "Кремиковци" След Константин Жеваго още един заможен украинец - Вадим Новинский, е бил приет от премиера Сергей Станишев за разговори относно "Кремиковци". Срещата се е провела във вторник привечер. На нея украинският предприемач Новинский е бил запознат с отговорностите, които ще трябва да поеме, в случай че бъде допуснат да оперира комбината. Основната тема на разговора обаче не било да се договори временното партньорство, а да се проверят възможностите за дългосрочна стратегическа инвестиция, съобщиха източниците. След разговорите в Министерския съвет и Министерството на икономиката и енергетиката Вадим Новинский е отпътувал за Украйна и се очаква да изпрати писмо с конкретните ангажименти, които е готов да поеме. Новинский е собственик на холдинга "Смарт груп", който притежава "Промет стийл" в Дебелт. То се счита за една от най-добре управляваните български компании в сектора, но източник, близък до облигационерите, изрази съмнение дали Новинский притежава нужния потенциал, за да партнира с "Кремиковци".
Източник: Дневник (06.11.2008)
 
ArcelorMittal реже производството си с 30% Най-големият в света производител на стомана ArcelorMittal планира да намали производството си. Причина за решението е сривът на цените вследствие на пониженото търсене от страна на строителния и автомобилния сектор. Гигантът възнамерява да намали производствените си капацитети в двата си най-големи пазара - САЩ с 35% и Европа с 30%. Компанията ще съкрати и доставките и производството на неръждаема стомана в Африка и Азия. Като цяло стоманеният конгломерат ще редуцира производствените си капацитети с 30% в света. Това е с 15% повече в сравнение с обявените през септември мерки. Според очакванията на компанията тези съкращения ще се прилагат до началото на 2009 г. Ситуацията наистина се влоши през последните няколко седмици, но търсенето отново ще започне да се повишава през следващата година, коментира главният финансов директор Адитя Митал. Оптимистично сме настроени по отношение на средносрочните перспективи пред индустрията, но все пак ще задържим стратегията си за растеж, докато ситуацията на пазара се успокои, заяви Лакшми Митал, главен изпълнителен директор на компанията. С решението си ArcelorMittal се присъединява към мерките за намаляване на производството, които конкурентите й взеха вече в Русия, Южна Корея и Япония. Само преди два месеца цените на стоманата бяха достигнали рекордни нива. Според анализаторите от Citigroup и World Steel Dynamics търсенето на стомана обаче ще продължи да намалява и през следващата година. Чистата печалба на ArcelorMittal за трите месеца до 30 септември се е увеличила до 3,82 млрд. долара, или 2,78 долара на акция спрямо 2,96 млрд. долара или 2,10 долара на акция преди година. Това обаче е с близо 2 млрд. долара под средната прогноза на анализаторите. Продажбите през периода са се повишили с 38% до 35,2 млрд. долара. През четвъртото тримесечие на годината компанията прогнозира спад на печалбата й с 48% до 2,5 млрд. долара. Миналата седмица най-големият производител на стомана в Русия - OAO Северстал, и конкурентите му в страната Евраз Груп и OAO Мечел обявиха, че ще свиват разходите си. Поради драстичния спад в търсенето е възможно ArcelorMittal да спре през зимата и производството във Франция и Белгия. (Блумбърг)
Източник: Монитор (06.11.2008)
 
Спрягат пак двама кандидати за “Кремиковци” При мен има писма, в които има категорично искане. Това съобщи вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в отговор на въпрос има ли инвеститорски интерес към „Кремиковци". Двама са инвеститорите, които в категоричен вид са направили такава заявка. Единият е „Смарт груп", а другият е български инвеститор, чието име обаче министърът не пожела да оповести. „Имаше 10 дни за коксохима, който е в латентно състояние. Продължават интензивно разговорите. Вчера имаше среща с представителите на "Смарт груп". Ако има решение до изтичането на този срок, може да се вземат мерки, ако няма такова решение, коксохимът ще бъде спрян", каза министърът. Припомняме, че на 30 октомври Димитров заяви, че продължават разговорите с един купувач отвън и двама от България, като един от тях е бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. „Дългът на "Кремиковци" не е повече от 300 млн. лв. - другите числа са кухи. Каза шефът на синдикат „Металици" към КНСБ Васил Яначков.
Източник: Монитор (06.11.2008)
 
Съдът изхвърли синдика на държавата в “Кремиковци“ На фона на последните опити за спасяване на затворилия почти всичките си производства комбинат “Кремиковци“, в сряда стана ясно, че Софийският апелативен съд с определение от 31 октомври е обявил избора на синдика, който представлява държавата в комбината - Анна Миленкова, за незаконосъобразен. Мотивите обаче не бяха съобщени. Производството е било образувано по жалба на адвокат Николай Баташки, който представлява кредиторите “Химремонтстрой“, “САТ“ и ТПК “Васил Левски“. Определението не подлежи на обжалване и се стига до ситуацията най-големият кредитор на завода - държавата, да няма свой представител в обявеното в неплатежоспособност дружество, се посочва в съобщение на Министерството на икономиката и енергетиката. Ведомството е принципал на 25 на сто от комбината.
Източник: Медия Пул (06.11.2008)
 
Интертръст холдинг се цели в Топ 5 на най-големите наши компании Световната финансова криза и стагнацията на пазарите няма да замрази нито един от проектите на Интертръст холдинг. В ход са четири грандиозни, както самият Валентин Захариев ги нарече, проекта на групата за над 200 млн. EUR. Строително-монтажните работи по тях вече завършват. Две от инвестициите се изпълняват в Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, а другите две - в производителя на тръби Интерпайп. Основното финансиране е осигурено от BNP Paribas-Женева и Credit Suisse. В ОЦК до 2010-2011 г. ще се обновяват технологиите и ще се увеличи с 50% капацитетът на цинковото и оловното производство. Инвестиционната програма е на стойност 120 млн. EUR. След една година в Интерпайп ще заработи линията за травлене и нов завод за производство на поцинковани и студено валцувани рулони с капацитет съответно 250 хил. и 60 хил. т. Новите мощности, освен че покриват всички еконорми, ще увеличат производителността, ще намалят производствените разходи и ще подобрят условията на труд, заяви Захариев. С пускането в експлоатация на новите мощности през 2010-2011 г. приходите на Интертръст холдинг ще нараснат тройно до 650-700 млн. EUR. Така групата ще влезе в Топ 5 по продажби на най-големите фирми в България. Очакваната печалба преди лихви, данъци и амортизации от обичайна дейност ще достигне 70-75 млн. EUR през 2011 г. Активите на дружеството ще надхвърлят 500 млн. EUR.
Източник: Пари (06.11.2008)
 
„Арселор Митал” намалява производството, гаси доменни пещи Компанията „Арселор Митал”, водещ производител на стомана в света, съобщи, че ще намали производството си два пъти повече от очакваното до края на годината, за да се справи с намаляващото търсене на стомана и призна, че резултатите й през четвъртото тримесечие ще регистрират спад, предаде АФП, цитирана от БГНЕС. Компанията ще намали производството си в световен план с 30%, а не с 15%, както беше предвидено първоначално заради намаляването на търсенето в условията на икономическа криза, заяви финансовият директор Адития Митал. Тази цифра се отнася само за четвъртото тримесечие на 2008 г., уточни той. В четвъртък „Арселор Митал” съобщи, че ще спре за най-малко две тримесечия доменните си пещи в „десетина“ завода в Европа, за да се справи с рязкото намаляване на поръчките от автомобилите концерни.
Източник: Дарик радио (06.11.2008)
 
От септември започва спад в производството Като изключим Кремиковци, българската металургия се развива успешно през последните години и през първото полугодие на тази година. Обемът на металургичната продукция през 2007 г. се е увеличил с 12%, а износът с 37%. От септември обаче много предприятия намаляват производството, след като се появиха симптомите за свиване на пазарите, а цените на черните и цветните метали само за два-три месеца се сринаха почти наполовина. Металургията е първото стъпало на развитие на индустриите и първа поема удара при свиване на инвестициите в металоемките сектори, заяви Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. През третото тримесечие на т.г. Еврофер отчита едва 0.3% ръст в производството на металоконструкции в страните от ЕС, а последното тримесечие се очаква спад от 0.8%. За цялата 2009 г. прогнозите за ЕС са за спад от 0.9%. За България свиването на този пазар е много тревожна новина, тъй като той заема 70% от нашия износ, казва Политими Паунова. Защото всяка страна, за да защити собствената си продукция, първо ще свие вноса, казва тя. Според нея 2009 г. ще бъде доста трудна за отрасъла. Черната металургия ще пострада най-много заради срива в строителството и преустановяването на купуване на метали в световен мащаб. По данни на БАМИ през третото тримесечие на годината Стомана индъстри е намалила с близо 50% производството си от 412 хил. т през 2007 г. на 219 хил. т. Промет е отчела за същия период продукция от 93 хил. т при 137 хил. т през миналата година. Хелиос Металург също е намалил производството до 14.7 хил. т спрямо 18 хил. т през третото тримесечие на 2007 г. При цветната металургия се очаква също свиване на производството заради падането на цените и проблемите в автомобилната индустрия. От КЦМ Пловдив обясниха, че годината ще завършат с около 2-3 хил. тона по-малко олово и също толкова цинк в сравнение с миналата година. Ако кризата в ЕС се задълбочи и ако европейските икономики не излязат бързо от рецесията и се стабилизират, може да сме свидетели на фалити на български предприятия, смята Паунова. Вече има предприятия, които са преминали от двусменно на едносменно производство, други са пуснали работници в неплатен отпуск, за да не се трупат загуби.
Източник: Пари (06.11.2008)
 
Оптимист съм за сектора Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия Предстоят нелеки времена за металургията. Ние обаче сме оптимисти за сектора, защото всяко предприятие у нас в последните години е инвестирало в качество, капацитет, продукти. За десет години в българската металургия са вложени 4 млрд. лв. Това увеличи нейната конкурентоспособност и възможността й да се справи със световна криза. Впечатляващо е това, което например за 3 години е направено в Интертръст. През последните 12 месеца имаше още няколко огромни инвестиции като новата рафинерия на Кумерио в Пирдоп и заводът за дълги продукти в Стомана индъстри. Много е важно да запазим Кремиковци. За една индустриална страна се съди по производството на стомана на глава от населението. Ако в ЕС то е средно 500 т на човек, в България вече е под 200 т. Индустриална страна без металургия трудно ще има добро бъдеще. Затова смятаме, че е важно в такъв момент да има ясна държавна индустриална политика. Изключително трудно е една индустрия да оцелее при 60% ръст на цената на природния газ и 40% на електроенергията само за една година. Към това се прибавят и проблемите с логистиката, пристанищата, монополът на БДЖ, неяснотите в разпределението на квотите въглеродни емисии.
Източник: Пари (06.11.2008)
 
Съдът: „Ворскла” е собственик на продукцията по договора с „Кремиковци” Софийският градски съд е потвърдил правото на собственост на "Ворскла Стийл България" върху доставените суровини и произведената продукция, според подписания с "Кремиковци" договор за производство на ишлеме, съобщават от украинската компания. Компанията е предоставила на съда неопровержими доказателства, документи и протоколи записи, подписани от ръководството на комбината, потвърждаващи действителната доставка на суровини, се посочва в съобщението. Ръководството на "Ворскла" заявява, че всички обвинения срещу компанията от страна на ръководството на металургичния комбинат за неизпълнение на поетите задължения за доставка на суровини, са безпочвени. Комбинатът дължи на "Ворскла Стийл. България" повече от 5 млн. евро и 28 000 тона горещо валцувани рулони, за производството на които компанията е доставила повече от 60 000 тона суровини и въглища, както е доказано и в съда, допълват от фирмата на Константин Жеваго. Ръководството на "Кремиковци" не разполага с информация относно местонахождението на продукцията и суровините, отбелязват от "Ворскла". Украинската компания възнамерява да изиска разследване на дейността на ръководството на металургичния комбинат от официалните държавни органи, както и изпълнение на съдебното решение с цел да се погасят задълженията към компанията.
Източник: Дарик радио (06.11.2008)
 
И Жеваго осъди “Кремиковци” Софийският градски съд е удовлетворил иска на „Ворскла стийл България", което е собственост на украинския бизнесмен Константин Жеваго, и е приел решение за гарантиране на правото на компанията върху доставените суровини и произведената продукция по договора за ишлеме с „Кремиковци". Това съобщи БТА, цитирайки изявление на украинската компания. От „Ворскла стийл" посочват, че по този начин се доказват дълговете на комбината към компанията и се отричат обвиненията, отправени от „Кремиковци", за неизпълнение на поетите от "Ворскла" задължения за доставка на суровини. Решението на съда е от 5 ноември. Компанията е предоставила на съда неопровержими доказателства, документи и протоколни записи, подписани от ръководството на комбината, потвърждаващи действителната доставка на суровини, се посочва в съобщението. Ръководството на "Ворскла" заявява, че всички обвинения срещу компанията от страна на ръководството на металургичния комбинат за неизпълнение на поетите задължения за доставка на суровини са безпочвени. Комбинатът дължи на „Ворскла стийл България" повече от 5 млн. евро и 28 000 тона горещовалцувани рулони, за производството на които компанията е доставила повече от 60 000 тона суровини и въглища, както е доказано и в съда, се уточнява в съобщението. Украинската компания възнамерява да изиска разследване на дейността на ръководството на металургичния комбинат от официалните държавни органи, както и изпълнение на съдебното решение с цел да се погасят задълженията към компанията. Ръководството на "Ворскла" заявява, че компанията е спряла инвестиционната си политика в металургичния комбинат от 20 октомври поради непрекъснатия саботаж, кражбата на продукция, влошаващата се пазарна конюнктура, а също и поради несъгласуваността в действията на кредиторите, държавните институции, управляващите и профсъюзите. Междувременно се разбра, че Софийският апелативен съд с определение от 31 октомври е обявил избора на синдика, който представлява държавата в комбината - Анна Миленкова, за незаконосъобразен. Мотивите обаче не бяха съобщени. Производството е било образувано по жалба на адвокат Николай Баташки, който представлява кредиторите "Химремонтстрой", САТ и ТПК "Васил Левски". Определението не подлежи на обжалване. Така се стигна до ситуацията най-големият кредитор на завода - държавата, да няма свой представител в обявеното в неплатежоспособност дружество, припомниха от Министерството на икономиката и енергетиката.
Източник: Монитор (07.11.2008)
 
“Ворскла“ спечели спора за продукцията на “Кремиковци“ Софийският градски съд (СГС) се е произнесъл в полза на украинската компания “Ворскла стийл“ по спора й с металургичния комбинат “Кремиковция“ за собствеността върху продукция, произведена със суровини на украинската компания. Така е потвърдено правото на собственост на "Ворскла" върху готовата продукция и суровините, според подписания с "Кремиковци" договор за производство на ишлеме, съобщиха в четвъртък спечелилите съдебния иск. СГС постанови, че “Кремиковци“ дължи на украинците 5 млн. евро и 28 000 т. готова продукция. Това е доказано с представени в съда неопровержими доказателства, документи и протоколи, подписани от ръководството на комбината, които потвърждават, че около 60 хил. т суровини и въглища са доставени. Затова и всички обвинения срещу "Ворскла стийл" за неизпълнени задължения за доставка на суровини са безпочвени, се посочва в съобщение на компанията, собственост на украинския милиардер Константин Жеваго. Насрещните претенции на “Кремиковци“ бяха, че украинците са доставили само половината от суровините по договор и им дължат 39 млн. лв. такса за ишлеме. Въпросната продукция бе запорирана миналата седмица от синдиците на комбината. Очакваше се тя да бъде продадена на търговци или на Държавния резерв, за да може да се осигурят забавените заплати на работниците, какъвто ангажимент поеха премиерът Сергей Станишев и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. От управата на завода твърдяха, че се водят преговори с потенциални купувачи, но след произнасянето на съда това става невъзможно.
Източник: Медия Пул (07.11.2008)
 
Хазната закърпи положението в "Кремиковци" Държавният резерв ще закърпи временно положението в "Кремиковци". Вчера кабинетът реши да му отпусне 24.5 млн. лв. за "купуване на необходими за резерва стоки". Вицепремиерът Емел Етем поясни, че парите са по искане на министъра на икономиката Петър Димитров, който миналата седмица спомена същата сума, когато съобщи, че заплатите на работниците ще се платят, като се продаде част от продукцията на завода, като купувач може да е и Държавният резерв. Източници от комбината посочиха, че резервът ще направи тази стъпка, въпреки че Софийският градски съд реши вчера, че "Кремиковци" дължи на "Ворскла стийл" 28 000 тона продукция и 5 млн. евро надплатена такса. По всяка вероятност комбинатът ще обжалва решението, защото има насрещни претенции към украинците за 40 млн. лв. Преди два дни синдикът на завода Цветан Банков заяви, че готовата продукция, собственост на "Ворскла", е в пъти по-малка - максимум до 7000 тона, и комбинатът предстои да продава само своя продукция, с която да се покрият заплатите. Преди ден стана ясно и че изборът на Ана Миленкова за втори синдик е незаконно.
Източник: Сега (07.11.2008)
 
Жеваго осъди “Кремиковци” Константин Жеваго осъди "Кремиковци". Неговата "Ворскла стийл България", която имаше договор за ишлеме с комбината, спечели дело в Софийския градски съд вчера. Магистратите постановиха, че металургичният завод дължи на украинците 5 млн. евро и 28 хил. тона продукция. От "Ворскла" ще искат и разследване на дейността на ръководството на "Кремиковци" заради липса на продукция. От оперативното ръководство на комбината обяснили на хората на Жеваго, че не знаят къде са суровините и готовите метали. "Ворскла" твърди, че е доставила 60 хил. тона суровини, от които би трябвало да са произведени въпросните 28 хил. тона метал. Съдът потвърди правото на собственост на "Ворскла стийл" върху готовата продукция и суровините според подписания с "Кремиковци" договор за производство на ишлеме. Магистратите смятат още, че обвиненията срещу украинците за неизпълнени задължения за доставка на суровини са безпочвени. Компанията на Жеваго стартира дейност в комбината на 6 август и я прекрати на 21 октомври. Спряхме инвестиционната си политика поради непрекъснатия саботаж и кражбата на продукция, се казва в становището на "Ворскла". Друга причина била несъгласуваността в действията на кредиторите, държавните институции, управляващите и профсъюзите. Решението на съда може да остави работниците в "Кремиковци" без заплати. Ръководството на комбината смяташе да плати парите, като продаде продукцията. Сега тя се оказва собственост на украинците. Вчера не бе предвидено плащане на заплати в комбината, обявиха от пресцентъра. Металурзите още не са получили възнаграждения за август и септември.
Източник: Стандарт (07.11.2008)
 
БДЖ готви съкращения заради "Кремиковци" БДЖ ще започне да съкращава свои служители, ако след двайсетина дни "Кремиковци" окончателно спре работа. От железницата официално казаха, че не могат да коментират този въпрос, докато не бъде изготвен доклада за трудностите, които може да причини спирането на комбината. "Кремиковци" дължи 23 млн. лв. за извършени товарни превози до 2007 г. В момента комбината си плаща само текущите задължения. Проблемът с "Кремиковци" не е малък и това е проблем за транспорта на България, тъй като това са 20% от приходите на БДЖ. Това коментира в края на миналия месец министърът на транспорта Петър Мутафчиев. БДЖ има проблеми и с изплащането на работните заплати на своите служители, заради проблемната ситуация през март тази година с обслужването на превозите за "Кремиковци". От БДЖ тогава претендираха за 24 млн. лв. дължими от комбината за извършени превози.
Източник: News.bg (07.11.2008)
 
Очакват се голямо орязване на цената на желязната руда през 2009 г. Големите минни компании за желязна руда очакват натиск от световните стоманодобивни компании за значително намаление на цената с 20-40% спрямо 2008 г. когато започнат преговорите за договорните цени. The Wall Street Journal съобщи, че Vale, BHP Billiton и Rio Tinto се подготвят за предложения за намаление при подписванетео на договорите следващата пролет. Това ще е рязка промяна на посоката спрямо 2008 г., когато спот цените се увеличиха над 3 пъти до 200 долара за тон преди скорошният спад до 70 щ.долара. Бразилската Vale вече оттегли скорошното си предложение за увеличение от 12% към китайските фирми. Сред намаляващото търсене в строителството на инфраструктурата и уредите, както и автомобилостроенето, стоманодобивчиците в цял свят се задушават. Vale също така обяви, че ще намали производството си с 10% или с 30 млн. тона през последните два месеца заради ефекта на световната финансова криза върху стоманодобива. (СтийлГуру)
Източник: Други (07.11.2008)
 
До седмица "Смарт груп" внася официална оферта за "Кремиковци" Очаква се до средата на следващата седмица украинската компания „Смарт груп" да внесе официална оферта за "Кремиковци". Това каза председателят на синдикалната федерация „Металици" към КНСБ Васил Яначков. След като вчера работниците от „Кремиковци" не си получиха заплатите, съществува опасност това да не се случи и през днешния ден. Предприемат се всички мерки, като е мобилизиран целият потенциал, за да се съхрани производството. В понеделник, ако хората не са получили заплатите, ще има протести, посочи Яначков. Припомняме, две фирми имат желание да работят в „Кремиковци". От украинската фирма „Смарт груп" вече са водили разговори със синдиците в комбината, министър-председателя Сергей Станишев и енергийния министър Петър Димитров. Те искат да купят изцяло „Кремиковци". Другата фирма с интерес към комбината е „Интертръст", която иска да стане оператор в завода. Фирмата е собственост на бившия управител на „Кремиковци" Валентин Захариев.
Източник: News.bg (07.11.2008)
 
Хората на Жеваго: Кафе за 200 бона пият в “Кремиковци” По 200 хил. лева на месец харчи ръководството на "Кремиковци" за бензин и кафе. Това обяви шефът на "Ворскла cтийл" Виктор Демянюк в отворено писмо до работещите и мениджърите на комбината. Фирмата на украинския милиардер Константин Жеваго се оттегли преди около месец от договора за ишлеме със завода. Една от причините бе, че оперативното ръководство на "Кремиковци" е искало от тях да покриват всички административни разходи. Не мога да дам точен отчет на разходите за гориво, телефони и кафе, но още от август всички административни разходи в комбината са затегнати, обясни синдикът Цветан Банков пред Дарик радио. "Не съм подписал една стотинка за кафе. Всеки ден се харчи нафта, но тя е за автобусите на комбината", обясни той.
Източник: Стандарт (10.11.2008)
 
Индийското правителство наложи 8% износен данък върху желязната руда Има информация, че индийското правителство е наложило 8% върху износа на обработена желязна руда според стойността, ход които се очаква да облекчи сектора, които е под натиска на ниското търсене и падащите цени. Източници съобщиха, че “Финансовият министър промени структурата на облагане за обработената желязна руда. Наложен е 8% експортен данък според стойността, вместо предишните 200 рупии на тон”. Миналата седмица правителството наложи фиксирано облагане с 200 рупии на тон, докато запази таксата за рудата на буци от 15%. Законодателите наложиха 15-те процента за да увеличат наличността на местния пазар и да облекчат нарастващите разходи на местните стоманодобивни предприятия. (ПТИ)
Източник: Други (10.11.2008)
 
БДЖ, НЕК и пристанищата се включват в протеста на "Кремиковци" В системата на БДЖ, НЕК и пристанищата започва подготовката на протести и стачки решиха ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа". Това са зависимите и поддържащи структури на комбината, обясни председателят на КТ „Подкрепа" Евгени Душков, цитиран от БНР. „Част от структурите са свързани с тях - това е БДЖ, НЕК, транспорт. Те вече са започнали на практика обсъждане на евентуални действия в подкрепа на своите колеги от „Кремиковци", тъй като те ще бъдат пряко засегнати", обясни Душков. "Очакват се много силни съкращения в БДЖ поради намаляване на обема на транспорта. Същото е и с пристанищата - Лом, Бургас. Те са наясно с тази ситуация. Това, което конфедерациите препоръчват е ускоряване на действията в поддръжка на „Кремиковци", категоричен е още той.
Източник: News.bg (10.11.2008)
 
Захариев влага € 80 млн. в „Кремиковци”, ако го изберат за инвеститор 80 милиона евро да инвестира в „Кремиковци" бившият собственик на комбината Валентин Захариев, ако бъде избран за стратегически инвеститор. Бизнесменът съобщи това в предаването „Кой говори" на Дарик. Участието му като кандидат-купувач на изправения пред фалит комбинат беше потвърдено наскоро от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Валентин Захариев беше обявен за третия по богатство българин от полското списание „Впрост". „Трябва време да се проучи, да се започне възстановяване на първа доменна пещ и едва тогава може да се каже: при единия случай са повече пари, при другия случай са по-малко пари”, каза Захариев и допълни: „Някъде около 70-80 млн. евро трябват само за оборотни средства.”
Източник: Дарик радио (10.11.2008)
 
"Интертръст" подготвя съкращението на 700 души До 700 работни места планира да съкрати в структурите си "Интертръст холдинг". Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Роберто Младенов, цитиран от агенция Ройтерс. Той посочи като причина негативните ефекти от глобалната финансова криза. Най-голямата част от съкращенията - близо 300 души, се предвижда за минния комплекс "Горубсо" в Мадан, където се добиват олово и цинк. Първите 130 души вече са били освободени, като се прилага смесен подход. Едната част излиза в пенсия, а другите ползвали платен или неплатен отпуск и имат шанс да се завърнат на работните си места, ако пазарната ситуация се подобри в следващите месеци. "Засега кризисният план се предвижда да продължи около 3 месеца", съобщи Роберто Младенов. Едно от най-големите дружества в структурите на холдинга - "Оловно-цинков комплекс", чиито акции се търгуват на фондовата борса, също усеща негативите на кризата, но за момента не предвижда съкращаване на персонал. Самият холдинг пък се контролира от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев.
Източник: Дневник (11.11.2008)
 
"Лукойл" може да отложи голям проект в бургаската рафинерия Руската петролна корпорация "Лукойл" може да съкрати част от планираните инвестиции за следващата година, в това число и тези в бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", ако цената на петрола продължи да пада. Това стана ясно от изказване на президента на компанията Вагит Алекперов, цитиран от агенция "Интерфакс". Ако петролът поевтинее до 45 долара за барел, "Лукойл" може да отложи с година-две изграждането на инсталация за преработка на тежки нефтени отпадъци в рафинерията си в България, става ясно от думите на Алекперов, без да се посочва конкретната стойност на проекта. От "Лукойл Нефтохим" заявиха, че не могат да коментират изявления на президента си. Цялостно при сценарий за спад на цената на петрола до 45 долара инвестициите на руската компания могат да бъдат съкратени близо два пъти до 4-5 млрд. долара, предвижда стратегията на корпорацията. Сумата на инвестициите на "Лукойл" за 2009 г. ще бъде определена съгласно котировките на нефта, като компанията предвижда три сценария за цената - 80, 65 и 45 долара за барел. В най-добрия случай вложенията ще достигнат 7.5-9 млрд. долара. За сравнение, през настоящата година инвестициите трябва да стигнат 11 млрд. долара, без да се броят придобиванията, които ще добавят още 4 млрд. долара към сумата.
Източник: Дневник (11.11.2008)
 
Кредиторите на “Кремиковци” не са избрали втори синдик От протокол на събранието на кредиторите на “Кремиковци” АД от 26 септември т. г. става ясно, че то се ръководи от председателя на Софийски градски съд Светлин Михайлов. Точка втора от дневния ред е определяне на постоянен синдик в “Кремиковци” АД. Министерството на икономиката като основен кредитор обявява, че дружеството и занапред трябва да работи с един синдик и предлага това да е “досега изпълняващата длъжността Анна Миленкова”. Предлага и възнаграждението да е 5000 лв, “както досега”. Нещо, което Михайлов утвърждава. Браншовата камара “Черна и цветна металургия” предлага обаче синдиците да са двама, като един от тях да е икономистът Цветан Банков. Най-напред се гласува за един синдик. Предложението не получава 50% плюс 1, както изисква чл. 670, ал. 2 от Търговския закон. Точните проценти са 44,12% “за” и 50,36 % “против”. И второто предложение за двама синдици не събира мнозинство. “За” гласуват 48,37% и “против” 45,79%. Тогава Светлин Михайлов еднолично определя синдиците в “Кремиковци” АД да бъдат двама. Петима души се състезават за двете места.Само един получава задължителното мнозинство от 50% плюс 1. Това е Цветан Банков с резултат от 55,94% “за” и 38 % “против”. Втора е Анна Миленкова - 45,67% “за” и 48% “против”, но далече от законовото мнозинство. Останалите получават съответно по 2% и по 1 %. Светлин Михайлов обявява за избран Цветан Банков и определя за втори синдик Анна Миленкова като следваща поред “с най-много гласове”. Но това не е балотаж, казват юристи. Така нито гласуването за броя на синдиците, нито това за Миленкова е събрало мнозинство от гласовете. По жалба на трима кредитори Софийски градски съд приема, че Светлин Михайлов е бил упълномощен да избере двама синдици. Апелативният съд обаче казва, че Михайлов неправилно е назначил втори синик при липса на ясно решение за техния брой и липсата на 50 плюс 1 гласа за Миленкова. Затова отменя като незаконосъобразно назначението й. “Съдът е длъжен да прилага точно закона”, напомни вчера в декларация Съюзът на съдиите.
Източник: Труд (12.11.2008)
 
Италианци укривали приходи от "Кремиковци" Италианската компания „Марчегалия”, която е собственик на една от най-големите стоманодобивни предприятия в ЕС, е укривала в швейцарски сметки приходите си от сделки с „Кремиковци”, твърди италианският вестник „Република”. През 1999 г. дружеството стана гарант на фирмата на Валентин Захариев „Дару Метълс” да придобие „Кремиковци” за 1 долар. Италианската компания имаше сключен договор с фирмата на Захариев за доставка на суровини. Според изданието чрез офшорни компании „Марчегалия” е източвала пари от "Кремиковци" и ги е депозирала в сметки в чужбина, за да избегне обявяване на тези приходи в Италия. Междувременно работниците от „Кремиковци” отново излязоха на протест в столицата заради неизплатени заплати и несигурното бъдеще на предприятието и настояха да им бъдат изплатени възнагражденията и да се намери инвеститор за комбината.
Източник: Новинар (12.11.2008)
 
"Кремиковци" почна да продава продукция Държавният резерв вече е купил 16 000 тона продукция от "Кремиковци", с парите от която ще се платят заплатите, успокои вчера протестиращите металурзи лидерът на синдикатите от КНСБ в комбината Васил Яначков. Той дори върна част от протестиращите пред МС да помагат за товаренето на продукцията. Все още не е ясно доколко продажбите са законни. Само преди няколко дни икономическият министър Петър Димитров си изми ръцете със съдебната система и заяви, че купуването на стомана не може да се случи, след като Софийският апелативен съд обяви за незаконосъобразен избора на синдика Ана Миленкова. Зад думите му застана и премиерът Сергей Станишев. Изказванията на премиера и на министъра, освен че са в противоречие с конституционния принцип за независимата съдебна власт, съдържат и неистини, написа в декларация вчера Съюзът на съдиите в България. "Изявленията на двамата могат да се приемат и като опит за натиск върху съда непосредствено преди предстоящото съдебно заседание по друг спорен въпрос - за датата на настъпване на неплатежоспособността на "Кремиковци", се подчертава в декларацията.
Източник: Сега (12.11.2008)
 
Италианци укривали средства от сделки с “Кремиковци” Италианската бизнес фамилия Марчигаля, която е собственик на едноименния стоманен гигант, притежава 17 сметки в швейцарски банки, използвани за укриване на доходи и създаване на "черни каси", разкри вестник Republica. През една от сметките са прехвърляни пари от фирмата Scad Company, която е посредничила в сделките на италианското акционерно дружество "Марчигаля" с "Кремиковци". Прокуратурата на Швейцарската конфедерация е изпратила миналата седмица на заместник-прокурора на Милано Франческо Греко информация, която повдига завесата над банковите сметки в чужбина на семейство Марчигаля. Според вестника от 1994 до 2004 г. групата "Марчигаля" е успяла да вмъкне в сделките със суровини и машини някои офшорни компании, за да създаде "черни каси" и ги натрупа в чужбина. Акционерното дружество "Марчигаля" не е купувало стомана директно, а е използвало търговски компании, които са внасяли печалбата в шифровани банкови сметки. Една от компаниите е Steel Trading в Лондон, а другата - Lundberg Trading на Бахамските острови. Фирмата Scad Company, която е управлявала сделките с българския производител на стомана "Кремиковци", е внасяла "на черно" в шифрованата сметка номер 688342 в банка UBS в Лугано разликата между цената на суровината и ползите за семейство Марчигаля. Фирмите Springleaf Capital, Cameo International и Macsteel International UK са осъществявали същите операции с индийски производители на стомана. Когато през август 2004 година са закрити сметките на Steel Trading и на Lundberg, салдото е възлизало на 22 милиона евро, които семейство Марчигаля се погрижило да прехвърли в Сингапур, преди да се намеси магистратурата.
Източник: Монитор (12.11.2008)
 
Резервът почнал да изкупува продукция на “Кремиковци“ От металургичния комбинат “Кремиковци“ е започвало изнасянето на 16 хил. т готова продукция за нуждите на Държавния резерв, като с парите до края на седмицата ще бъдат платени поне част от забавените заплати на работниците в завода за август и септември. Това съобщи лидерът на КНСБ в предприятието Васел Яначков, цитиран от БНР във вторник. Така по думите на синдикалиста се изпълнява правителствената схема за осигуряване на средства за дължимите заплати в “Кремиковци“. Яначков дори върна част от събралите се за втори ден на протест пред Министерството на икономиката и енергетиката металурзи “да осигуряват експедицията на продукцията“. Така и не стана ясно дали става въпрос за същата стока, за която Софийският градски съд е разпоредил, че е собственост на отказалия се оператор на комбината “Ворскла стийл“. От Държавния резерв засега не могат да потвърдят информацията за започналото изкупуване на метали от "Кремиковци" Протестите на металурзите ще продължат и през следващите дни въпреки раздвижването на ситуацията около “Кремиковци“ и срещата на синдикалните лидери в завода с началника на кабинета на премиера Сергей Станишев, който отсъства, “но ще му бъдат предадени исканията на работещите в завода“. Министър-председателят ще бъде информиран и за настояването на профсъюзите правителството да осигури държавна подкрепа за евентуалния кандидат инвеститор - украинската фирма "Смарт груп", така че да може да разчита на нея при целия инвестиционен процес. От синдикатите казаха, че плановете на "Смарт груп" са да влезе като оператор, а не да сключва договор за ишлеме. Това означава, че компанията ще ползва всички права по управление и ръководство на комбината и това, по думите на Яначков, е прелюдия към придобиването на собствеността. С новата фирма-оператор предстои да бъде подписан нов колективен трудов договор, каза още Яначков. Президентът на КНСБ Желязко Христов информира протестиращите, че в близките дни служителите на БДЖ и пристанищата ще подготвят стратегия за солидарно участие в протестите на работниците от “Кремиковци“. Ще се проведе и националната синдикална кампания за промяна на политиките в държавата.
Източник: Медия Пул (12.11.2008)
 
Кремиковските работници на автопоход до МС Кремиковските металурзи днес ще направят протестен автопоход с автобуси от комбината до Министерския съвет. Както предварително обявиха, пред сградата на правителството работниците ще очакват отговор за действията, които ще бъдат предприети за съхраняването на комбината. Вчера работниците от „Кремиковци” отново излязоха на протест в София, съобщи Дарик. Те дадоха на правителството срок до днес – сряда, да обяви решението си за бъдещето на комбината. Наведнъж или най-много на два транша да бъде изплатена продукцията на „Кремиковци” и то в срок до края на тази седмица. Това поискаха лидерите на двата синдиката в комбината на среща с началника на кабинета на премиера Сергей Станишев.
Източник: Insurance.bg (12.11.2008)
 
Държавата изкупува продукция на “Кремиковци” Започва реализацията на правителствената схема за съдействие на държавата за покупка чрез държавния резерв на метали от „Кремиковци", като с получените средства ще се изплатят заплатите на металурзите, съобщи председателят на КНСБ в комбината Васил Яначков, цитиран от БТА. Ако има добра воля от участниците в схемата, има възможност тази седмица хората да си получат заплатите, допълни Яначков. Първите 16 хил. тона метали трябва да тръгнат от комбината, поясни той. Продажбата на готовата продукция става по пазарни цени. От страна на комбината договорите по правителствената схема се подписват от оперативното му ръководство и от синдиците, уточни Яначков. До края на седмицата се очаква украинската „Смарт груп" да заяви официално интереса си към комбината, каза Яначков.
Източник: Монитор (12.11.2008)
 
Военният резерв започна да купува стомана от "Кремиковци" Държавният резерв за военновременни запаси е започнал да изкупува последната стомана, произведена в "Кремиковци". Това съобщи Васил Яначков, лидер на синдикалното крило на КНСБ в комбината. Самата мярка беше одобрена от Министерския съвет на заседанието му миналата седмица с цел да осигури средства за заплати на металурзите за август и септември, които не можаха да се набавят от изпълнението на договора за ишлеме. Партньорът на "Кремиковци" "Ворскла стийл" се оттегли от изпълнението му заради влошеното състояние на пазара и трудностите да реализира готовата продукция. Макар по силата на този договор комбинатът да няма право на самостоятелно производство и търговска политика, синдиците на дружеството и неговите мениджъри са предприели стъпката, тъй като "Ворскла" първа започнала да нарушава залегналите условия. Самите заплати обаче щели да се изплатят на траншове, а не наведнъж, поясни високопоставен представител на комбината. Затова ще са необходими около 11 млн. лв., а от продажбата на продукцията в комбината трябва да постъпят около 24 млн. лв. В момента коксохимическите батерии работят без коксуващи въглища и в тези условия поддръжката им се осъществява с природен газ. Тяхната дейност, както и тази на доменните пещи 1 и 3 се поддържа само в случай че спешно се намери партньор на изпадналия в неплатежоспособност стоманопроизводител. В противен случай предстои спиране, тъй като поддържането им коствало ежедневни загуби за комбината.
Източник: Дневник (12.11.2008)
 
Rio преосмисля проект за алуминий за 11 млрд. щ.д. в Саудитска Арабия Rio Tinto Group преразглежда плановете си да построи смесено предприятие за алуминий на стойност 10.6 млрд. щ.д. заедно със саудитската компания Maaden в Саудитска Арабия и може да отложи проекта до една година. Г-н Дик Еванс, главен изпълнителен директор на Alcan, собственост на Rio, заяви: “Правим стъпка назад за да преценим как да оптимизираме проекта. Rio и партньорът му Ma'aden може да спестят значителни средства от бюджета от 11 млрд. щ.д.” Източник работещ по предприятието, което ще има капацитет от 740 хил. тона на година, заяви преди г-н Еванс, че Maaden ще завърши проекта, независимо дали партньорът Rio реши да се откаже или не. От Maaden не могат да потвърдят дали Rio се отказва. Забелязва се, че най-големите световни компании за алуминий, желязна руда и стомана намаляват производството си и преразглеждат инвестиционните си планове, заради забавящата се икономика и спада в цените на суровините. (Блумберг)
Източник: Други (12.11.2008)
 
Изплащането на заплатите на работещите в „Кремиковци” ще започне още тази седмица. В момента се уточнява единствено технологията за това и се търси начин за ускоряване на процеса. В това увери министър-председателят Сергей Станишев синдикалните лидери Константин Тренчев и Желязко Христов, които прие в МС. Той уточни, че е разговарял за възможностите за изплащане на заплатите със заместник-министъра на икономиката и енергетиката Галина Тошева и с началника на политическия кабинет на МИЕ Красимир Янков. Премиерът Сергей Станишев заяви твърдата си воля и ангажимент на правителството да се търси отговорност от всеки, свързан със злоупотреби и некомпетентно управление на „Кремиковци”. Това стана в отговор на изнесени от синдикалните лидери данни и факти за нарушения в управлението на комбината през годините, които вече са предадени на компетентните органи. Министър-председателят изтъкна също, че ще търси допълнителна актуална информация от министъра на вътрешните работи Михаил Миков за работата по проверките на данните, подадени от синдикатите. Той пое и ангажимент при нужда да проведе специална среща по темата с главния прокурор Борис Велчев. По време на срещата премиерът Сергей Станишев потвърди още един ангажимент на правителството – да търси оптималния вариант за инвеститор в „Кремиковци”. Той заяви, че продължава да има инвеститорски интерес към металургичното предприятие и че кабинетът ще съдейства с всичко, което е в неговите компетенции, за да продължи работата на „Кремиковци”.
Източник: Insurance.bg (13.11.2008)
 
Нова експертиза за "Кремиковци" може да обърне несъстоятелността Нова съдебна експертиза може да промени коренно процедурата по несъстоятелност, пред която е изправен стоманопроизводителят "Кремиковци". Това стана ясно след вчерашното заседание на Софийския апелативен съд. Тя е била назначена на закрито заседание от 10 октомври по искане на 6 различни жалбоподателя и касае датата, към която комбинатът беше обявен в неплатежоспособност - 31 декември 2005 г. Една от жалбите касае дори самото определение, че дружеството е било неплатежоспособно, а самата експертиза показва значително подобряване във финансовите показатели на комбината. В срок от един месец апелативният съд трябва да се произнесе по жалбите, а възможните развръзки са институцията да отмени или потвърди определението за неплатежоспособност или най-малкото да промени началната й датата. Най-губещи от моментното състояние са облигационерите на "Кремиковци", чиито дългови книжа бяха обезпечени с най-важните активи на стоманодобивното дружество. Ако за начало на неплатежоспособността се приеме по-късна дата от 30 юни 2006 г., те са в нова позиция и ще могат да се разпореждат със заложените активи.
Източник: Дневник (13.11.2008)
 
И синдикатите вече подвеждат работниците от "Кремиковци" Протестиращите работници от "Кремиковци" бяха подведени за пореден път вчера, този път и от своите собствени синдикати. Те им обещаха не само заплати, които няма как да се платят бързо, а и лихвена ваканция за взети от тях кредити. "Водят се преговори с банките, към които имате задължения за евентуално разсрочване на дълговете. Има вече положително развитие", заяви вчера пред работниците Васил Яначков, лидер на синдикалната структура на КНСБ. Проверка на "Сега" показа, че подобни разговори изобщо не са водени. Мираж е и обещанието, че работниците ще вземат заплатите си за август и септември до дни. Вчера се разбра, че металите от комбината са продадени през борсата в Русе на Държавния резерв. Те трябва да се извозят до складове в Пловдив и могат да се платят след 2 седмици. От думите на Христов и Тренчев се разбра, че вчера дори премиерът Сергей Станишев е определил пред тях обещанието на икономическия министър Петър Димитров да се плати до 2-3 дни за пресилено. Отделен е въпросът, че не се знае кои метали са на комбината и кои - на претендиращата за тях фирма "Ворскла стийл". Делото, което заведоха украинците, все още е висящо.
Източник: Сега (13.11.2008)
 
Работници нападнали член на УС на "Кремиковци" Директорът по технологичните въпроси и техническото развитие в металургичния комбинат "Кремиковци" Стоян Пирлов е бил нападнат от работници в стола на предприятието, казаха няколко източника от комбината. Няколко недоволни служители научили, че членът на управителния съвет на комбината обядва в столовата и потърсили физическа саморазправа с него. След като изляли част от обяда му върху него, те изкарали Пирлов навън насила и започнали да го бият. Единствено бързата намеса на полицията спасила директора от гнева на работниците.
Източник: Дневник (13.11.2008)
 
Станишев обеща заплати на “Кремиковци” Лично премиерът Сергей Станишев обеща заплати на "Кремиковци" до края на седмицата. Той се срещна вчера с лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" Желязко Христов и Константин Тренчев, които предвождаха протеста на металурзите. Правителството ще търси отговорност от всеки, свързан със злоупотреби и некомпетентно управление на комбината, заяви премиерът. Вчера част от продукцията на комбината бе продадена през Русенската стокова борса и с парите се очаква да се дадат заплатите за август и септември на работниците. До дни се очаква официалната оферта на "Смарт груп", обяви лидерът на КНСБ в "Кремиковци" Васил Яначков. Във вторник вечерта ръководството на руската група е разгледало състоянието на комбината на специално заседание.
Източник: Стандарт (13.11.2008)
 
Масови съкращения в пернишката “Стомана” В "Стомана Индъстри" масово уволняват. Служителите се привикват един по един и се уговарят да напуснат по взаимно съгласие. Твърди се, че за обезщетенията текат пазарлъци. По някакви неясни, според уволнените, критерии се предлагат обезщетения между 2 и 4 заплати. Досега по този начин доброволно напусналите фирмата са около 130 човека, твърдят работници. Говори се за 250 от "Стомана Индъстри" и близо 500 от дъщерната фирма "Сигма". Хората в "Сигма" всъщност работели в "Стомана" срещу по-ниски заплати, твърдят металурзите. Уволненията започнали от миналия петък. В Бюрото по труда в Перник не е постъпвала официална информация за масови съкращения, твърди шефката Катя Маркова.
Източник: Стандарт (13.11.2008)
 
EUROFER притиска ЕС да препдриеме действия срещу евтиния внос на стомана Наскоро EUROFER заяви, че ЕС трябва да остане на щрек и да предприеме необходимите действия, за да предотврати евентуално проникване на евтин внос от страни, които не са успели да намалят производствата си според слабото търсене. Г-н Гордън Мофат, генерален директор на EUROFER, заяви, че “при днешната крехка ситуация на пазара, рускът от опортюнистични повишения на износа за ЕС от трети страни, които не са успели да овладеят огромните си производствени капацитети, е заплашителен. Изхождайки от това, призоваваме Европейската комисия и страните членки да останат бдителни и да предприемат необходимите действия в случаи на вносни нарушения”. ЕС разглежда три отделни антидъмпингови случая за стомана в момента. (СтийлГуру)
Източник: Други (13.11.2008)
 
Готвят кризисен план за БДЖ и НК ЖИ при евентуално затваряне на „Кремиковци” До 10 дни може да бъде утвърден кризисен план за БДЖ и НК „Железопътна инфраструктура" заради евентуалното затваряне на „Кремиковци”. Това съобщи Васил Рангелов, съветник на министъра на транспорта Петър Мутафчиев по железопътните въпроси. На проведено вчера заседание на ръководството на БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура” са набелязани мерки за съкращение на персонала и намаляване на разходите на двете компании. Съветникът на министъра Васил Рангелов обясни, че са разгледани варианти, както за пълното затваряне на комбината, така и за спиране на определени прозиводства. И при най-лошия сценарий обаче превозите няма да спрат напълно. В „Кремиковци” има метали за превози още поне три години. Съкращенията на персонала ще засегнат най-вече линиите София-Лом и София-Карлово-Бургас. Може да бъдат засегнати и служителите на пристанищата в Лом и Бургас. „Кремиковци” дава около 25 процента от приходите на БДЖ. При спиране на превозите обаче и жп инфраструктурата ще изгуби заради таксите.
Източник: Дарик радио (13.11.2008)
 
В "Стомана Индъстри" се правят последните масови съкращения, съобщи Антон Петров, представител на мажоритарния собственик "Виохалко". Преди два дни гръцката компания е уведомила общинските власти в Перник за предстоящо намаляване на персонала в металургичното дружество с още 350 души. Всеки съкратен ще получи обезщетение от шест брутни работни заплати. През пролетта от "Стомана" бяха освободени 200 човека. С новите съкращения броят ще достигне 550, както е поетият ни ангажимент по приватизационния договор, уточниха от "Виохалко". Новите съкращения ще бъдат извършени в началото на следващата година и ще засегнат всички поделения в дружеството. От "Вихалко" декларираха, че на работа щели да останат най-добрите и най-висококвалифицирани работници и служители. Поехме пътя на модернизация, преструктуриране на персонала и растящо заплащане, обявиха от ръководството на гръцката компания. Всички жалби на потърпевши металурзи ще се разглеждат от арбитражна комисия, в която влизат трима представители на ръководството на дружеството и още трима на синдикатите. Тя има право на последна инстанция, съгласно колективния трудов договор.
Източник: Медия Пул (13.11.2008)
 
Правителството ще предприеме всички възможни законови мерки, за да бъдат изплатени заплатите на работещите в „Кремиковци” възможно най-бързо. Това заяви правителствената информационна служба по повод изказването на кмета на столицата Бойко Борисов от днес, че кабинетът дотира „Кремиковци” "През последните седмици правителството полага всички възможни законови усилия, за да могат работещите в Металургичния комбинат „Кремиковци” да получат възнагражденията си за достойно положения от тях труд, като предлага изцяло законосъобразна схема за изкупуването на произведена продукция. Определянето на тези действия на изпълнителната власт като”дотиране” по никакъв начин не може да бъде наречено дотиране. Подобни изявления, освен че са абсолютно безотговорни, са и напълно некомпетентни", се казва в съобщението на кабинета. "Правителството ще продължи да прилага всички законови мерки, изцяло съобразени с правомощията му, за да бъде намерено възможно най-бързо и справедливо решение на проблема със заплатите на работещите в предприятието", се казва още в съобщението на пресцентъра на МС.
Източник: Банкеръ (14.11.2008)
 
През последните седмици правителството полага всички възможни законови усилия, за да могат работещите в Металургичния комбинат „Кремиковци” да получат възнагражденията си за достойно положения от тях труд, като предлага изцяло законосъобразна схема за изкупуването на произведена продукция. Това съобщиха от Правителствената информационна служба в отговор на изказването на кмета на столицата Бойко Борисов, че правителството дотира „Кремиковци”. Определянето на тези действия на изпълнителната власт като ”дотиране” по никакъв начин не може да бъде наречено дотиране. Подобни изявления, освен че са абсолютно безотговорни, са и напълно некомпетентни. Правителството ще продължи да прилага всички законови мерки, изцяло съобразени с правомощията му, за да бъде намерено възможно най-бързо и справедливо решение на проблема със заплатите на работещите в предприятието.
Източник: Insurance.bg (14.11.2008)
 
Износителите от тежката индустрия вече страдат от кризата Предприятията от тежката индустрия, работещи за износ, първи започнаха да усещат последствията от финансовата криза заради намалялото търсене на международните пазари. Само в рамките на два дни компаниите "Агрополихим", "Неохим", "Стомана индъстри" и "Чугунолеене" обявиха мерки срещу свиването на пазара. "Само за месец обстановката в Европа се промени толкова бързо, че дори се налага вече да съкращаваме и хората си", коментира ситуацията Антон Петров, регионален мениджър на гръцката металургична група "Виохалко". Холдингът притежава у нас чрез поделението си за черна металургия "Сиденор" предприятия като "Стомана индъстри" и "Сигма" и заводите за цветна металургия "София мед" и "Стилмет". "Стомана индъстри" ще съкрати производството си с около 30%, прогнозира Антон Петров. От дружествата в групата на "Сиденор" ще бъдат съкратени около 300 души. "Освобождаваме хората по взаимно съгласие, като ги обезщетяваме според изискванията на закона", добави мениджърът. От компанията се опитват да съхранят ядрото на дейността си, като се освобождават от страничните си дейности. Подобни мерки е взело и ръководството на ихтиманското предприятие "Чугунолеене", което ще съкрати 25 на сто от персонала си. От леярната посочват, че е започнал спад в поръчките за тази и следващата година от клиенти в Италия, Франция и Германия. Близо 85% от продукцията на леярната са предназначени за износ.
Източник: Дневник (14.11.2008)
 
С 400 милиона висим за “Кремиковци” "Кремиковци" може да излезе 400 млн. лева на българските данъкоплатци. Толкова са борчовете, които държавата е опростила на комбината срещу ангажимента да бъдат направени екоинвестиции. Те са заложени в плана за жизнеспособност. Вече две години обаче той не се изпълнява и нито стотинка не е дадена за екопроекти. Затова при фалита на комбината сумата бе призната от съда за държавна помощ. И следва да бъде върната при евентуална разпродажба на активи. Ако пък инвеститор влезе да работи в комбината, трябва да вложи тези пари в екология. Иначе Брюксел ще извади сатъра и ще ни пореже с 400 млн. лева.
Източник: Стандарт (14.11.2008)
 
Съкращения от 25% в “Чугунолеене” Ръководството на "Чугунолеене" АД ще пристъпи към уволнение на 25% от персонала, за да намали разходите си. Така ръководството се надява дружеството да продължи да работи, макар и с намалени обеми. Шефовете на "Чугунолеене" АД - Ихтиман, са провели среща със синдикалните организации. Изпълнителният директор Владимир Попов е запознал участниците в срещата с негативните прогнози за развитие на дружеството в резултат на икономическата криза. Близо 85% от продукцията на "Чугунолеене" е за износ. Започнало е намаляване на поръчките на клиенти от Италия, Германия, Франция и др. Това поставя "Чугунолеене" в извънредна ситуация, която изисква адекватни решения за оцеляването му, се казва в съобщение на дружеството до фондовата борса. За деветмесечието "Чугунолеене" отчете ръст на продажбите на годишна база от 50% до 38,3 млн. лв. и загуба от 1 млн. лв. при печалба от 706 хил. лв. година по-рано. Влошаването на финансовия резултат се дължи на поскъпването на материалите, тока и горивата, както и на повишените разходи за лихви.
Източник: Стандарт (14.11.2008)
 
Кремиковските работници и днес няма да спрат протестите си Работниците от „Кремиковци” ще протестират и днес. В 8:00 часа от комбината се очаква да започне протестно автошествие на металурзите, което ще продължи до столичния храм-паметник „Св. Ал. Невски”. До вторник ще бъдат изплатени заплатите на работниците от комбината „Кремиковци" за август, увери вчера заместник-министъра на икономиката Нина Радева. Въпреки уверението й, и новината, че първата част от парите за заплати вече е преведена по сметка на предприятието, металурзите заявиха че няма да спрат протестите докато не бъде решен и въпросът със заплатите за септември, октомври и ноември, и докато не получат ясен отговор за бъдещето на комбината. Членове на Националния синдикат на административните служители „Подкрепа”, които работят в системата на Националната здравноосигурителна каса ще протестират като прекъснат работа между 11:00 и 12:00 часа на обяд. С тези действия те възнамеряват да изразят и подкрепата си за искания на работещите в металургичния комбинат в „Кремиковци”., съобщиха от синдиката, цитирани от Дарик.
Източник: Insurance.bg (14.11.2008)
 
Добивът на въглища пада драстично Кризата засегна и продажбата на въглищата. Руските производители заявиха, че са били принудени да намалят добива заради намалялото търсене на суровината от металургията, пише в. "Комерсант". Вестникът напомня, че в края на октомври много металургични фирми съкратиха производството заради падане на цените, свързано с финансовата криза и забавения ръст на световната икономика. Подобни стъпки предприе и световният металургичен лидер ArcelorMittal. По думите на сенатора на област Кемеровска Сергей Шатиров търсенето на въглища е намаляло със 70-80%, при това общите задължения на металургичните фирми към производителите на въглища е достигнал 20 млрд. рубли. Фирма "Распадская" обяви, че през четвъртото тримесечие на 2008 г. продажбите на коксови въглища е паднало три пъти в сравнение със запланираната реализация от 3,5 млн. тона.
Източник: Стандарт (14.11.2008)
 
Първите плащания от държавния резерв към "Кремиковци" вече са факт До вторник заплатите за август ще бъдат изплатени на всички работници в "Кремиковци" АД. Това е стана ясно от изказванията на Васил Яначков и Людмил Павлов, синдикални лидери съответно на КНСБ и "Подкрепа" в комбината. По информация на БТА, днес те са се срещнали в сградата на Министерския съвет с икономическия съветник на премиера, зам.- министъра на икономиката Нина Радева и членове от ръководството на Държавния резерв за военновременни запаси. На тази среща Нина Радева е информирала синдикалистите, че първият транш от един милион лева вече е постъпил в комбината. Както е известно общите вземания на металурзите, които трябва да се покрият с продажби към държавния реерв възлизат на близо 11 млн. лв. Те обхващат заплатите само за август и септември. Въпросът за октомврийските заплати също остава открит, като в момента "Кремиковци" преработва скрап и на тази дейност разчита да се осигурят средства за оперативната дейност и трудовите възнаграждания.
Източник: Дневник (14.11.2008)
 
Ефектът от икономическиятр пакет на Китай ще се прояви през първото тримесечие Планът за икономически стимул от 4 трлн. юана на китайското правителство ще създаде търсене на 100 млн. тона стомана, въпреки че акциите в сектора скочиха с 8.73% наскоро заради правителствената помощ. От 32 листнати ценни книжа, 25 скочиха до дневният лимит. Г-н Лю Янки, анализатор на стоманата към Haitonneg Securities. Заяви, че “В основата си, колко ще нараснат акциите зависи от печалбите на стоманодобивните компании”. Обаче в последно време спот цените вървят надолу като горещо валцованите стоманени плочи паднаха до нивото от 2005 г. Янки добави, че три части на правителственият пакет за стимулиране като строителството на евтини жилища за хора с ниски доходи, инфраструктурата в селските райони и транспорта, ще повиши търсенето на стоманени продукти. Около половината от 4-те млрд. юана ще отидат за инфраструктурно строителство, което може да доведе до търсенето на около 100 млн. тона. (Феро-елойс)
Източник: Други (14.11.2008)
 
"Кремиковци" тръгва следващата седмица? Лидерът на КНСБ в "Кремиковци" АД Васил Яначков каза пред журналисти, че има всички условия през следващата седмица заводът "да рестартира отново". Той посочи, че всеки момент се очаква украинската "Смарт груп" да официализира интереса си към комбината, предаде БТА. Във връзка с това синдикатите искат правителството да сформира екип, който да обсъди офертата им. Експедицията на готовата продукция върви успешно, което дава основания да се очаква заплатите на металурзите за август и септември да бъдат изплатени изцяло в рамките на следващата седмица. След което започва производството и пласмента на готовата продукция, за да се осигурят октомврийските заплати, каза Яначков. Първите заплати се очаква още днес да бъдат изплатени. Припомняме, премиерът Станишев увери, че изплащането на заплатите на работещите в „Кремиковци" ще започне още тази седмица. Премиерът Сергей Станишев заяви твърдата си воля и ангажимента на правителството да се търси отговорност от всеки, свързан със злоупотреби и некомпетентно управление на „Кремиковци".
Източник: News.bg (14.11.2008)
 
Софийският градски съд на основание чл. 679 ТЗ призовава кредиторите от първото събрание на “Кремиковци” - АД, в неплатежоспособност по т. д. № 95/2007 на СГС, VI-7 състав, да се явят на заседание на 24.ХI.2008 г. в 10,30 ч. по т. д. № 1990/2008 на СГС, VI-5 състав, образувано по искане на “Химремонтстрой” - АД, “САТ” - ЕООД, ТПК “Васил Левски” чрез адв. Николай Баташки със съдебен адрес София, ж. к. Гоце Делчев, бл. 259, вх. А, ет. 2, ап. 2 - 3, и “Руа инвест енд трейд инк” чрез адв. Николай Стойнов, София, ул. Любен Каравелов 42, ап. 1, по чл. 679 ТЗ за отмяна на решенията на първото събрание на кредиторите на “Кремиковци” - АД, в неплатежоспособност по т. д. № 95/2007, проведено на 26.IХ.2008 г. Заседанието ще се проведе в Софийски градски съд, бул. Витоша 2, зала 15.
Източник: Държавен вестник (14.11.2008)
 
Започнало е изплащането на възнагражденията на работещите в „Кремиковци”, заяви Станишев През цялата тази година, откакто ситуацията се изостри, правителството е единственият фактор, който работеше за спасяването на комбината. Това заяви премиерът Сергей Станишев в отговор на журналистически въпрос в рамките на пресконференцията си с австрийския канцлер Алфред Гузенбауер. Ситуацията е сериозна, в ход е процедура по несъстоятелност, припомни премиерът и подчерта, че години наред комбинатът „Кремиковци” не се е управлявал по най-добрия начин, не са правени и необходимите инвестиции за неговата модернизация. През последните дни е реализирано изкупуване на готовата продукция на „Кремиковци” за нуждите на държавния резерв. Това позволява и вече е започнало изплащането на задълженията към работещите в комбината за месеците август и септември. Това, впрочем, не беше извършено от тези, които оперираха комбината в предишните месеци, допълни премиерът. Винаги сме държали на този социален ангажимент, подчерта той. Независимо от лошата конюнктура, която съществува на международния пазар за изделията, които произвежда „Кремиковци”, а и всички металургични комбинати в света, има заявен интерес от компании от различни страни, каза още министър-председателят. Водят се и конкретни разговори. Дали те ще доведат до успешен резултат все още е рано да се каже, но такива разговори се водят, подчерта той в заключение.
Източник: Insurance.bg (17.11.2008)
 
Кризата щяла да остави 50 000 души без работа До края на тази година или в първите месеци на идната нови около 50 000 души ще останат без работа, прогнозира председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според него близо 2500 строителни фирми скоро нямало да ги има. Предстоели съкращения в торовите заводи, рудодобива, производството на метали, конфекционните фирми. Ситуацията щяла да се утежни от това, че близо 1600 металурзи ще бъдат освободени от “Кремиковци”. Едно работно място в комбината било вързано с 18 места в други икономически дейности като пристанища, БДЖ и др.
Източник: Труд (17.11.2008)
 
Рудник „Димов дол" пред ликвидация, 200 миньори остават без работа Най-големият рудник в Рудозем „Димов дол" е пред ликвидация и от понеделник 200 миньори остават без работа, това потвърди управителят на фирмата собственик на мината „Рудметал – АД" Митко Младенов. Причината за предприетата мярка е ниските изкупни цени за тон метал. Ако за срок от 6 месеца дружество се изправи на крака, хората ще бъдат върнати на работа, уточни Младенов. В противен случай ще се пристъпи към тотална ликвидация. Преди 4 месеца 20% от персонала на мина „Димов дол" бе освободен, за да не фалира предприятието. Спадът в цените, който само за година е над три пъти, води до съкращение на 90 на сто от работниците, обяснява управителят на приватизирания рудник. Според Младенов средната работна заплата на служител в рудника е между 800 и 1500 лв. Мината е основното препитание на близо 200 семейства от Рудозем и региона.
Източник: Дарик радио (17.11.2008)
 
Китайските оловна и цинкова индустрии ще се консолидират Отделените промишлености за добив на олово и цинк в Китай може да се обединят през следващите 5 години, защото малките минни и преработващи компании са застрашени от скачащите цени на суровините. Г-н Фенг Джунконг, старши аналитик в Beijing Antaike Information, заяви, че “Галопиращите цени на оловото и цинка през последните 5 години доведе до масови инвестиции в рудодобивният и металодобивният сектори. Обаче, продължаващата оптимизация на промишлеността в Китай, заедно с икономическото забавяне, ще намали инвестициите и ще ускори консолидацията”. Той допълни, че “В частност, от началото на октомври, цените на оловото и цинка паднаха с над 30%. Това доведе до множество загуби в цинковият сектор, а добивните предприятия за олово отчитат само частични печалби. При сегашните условия, оловният и цинковият сектори вероятно ще се обеднят през следващите 5 години”. (Интерфакс Чайна)
Източник: Други (17.11.2008)
 
"Стомана индъстри" спира част от производството си Металургичният комбинат "Стомана индъстри" ще спре част от мощностите си, съобщиха от дружеството. Пернишкото предприятие е поредното от отрасъла, което свива производството си заради финансовата криза и поскъпването на природния газ с 23.89% от октомври. През миналата седмица "Чугунолеене" в Ихтиман обяви, че съкращава работници и производство. Със спиране на част от мощностите пернишкото дружество ще минимизира част от загубите си, свързани с намалените през последните два месеца поръчки, обяснява изпълнителният директор на дружеството Емил Живков. Информацията беше потвърдена от компанията, като обясниха, че ще бъдат спрени онези производства, на които предстои годишен планов ремонт. Работниците на спрените цехове ще бъдат принудени да използват отпуската си или ще бъдат включени в ремонта на съоръженията. От компанията уверяват, че няма да бъдат уволнявани още хора. Преди седмица Антон Петров, регионален мениджър на "Виохалко" за България, съобщи, че от дружеството ще бъдат освободени около 150 души, а от цялата група на компанията - около 300. "Виохалко" е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри" и "Сигма" и на производители на цветни метали като "Стилмет" и "София мед". Най-силно финансовата криза ще се отрази на периферните производства, като част от тях може да бъдат изнесени от групата или окончателно закрити, обясниха от компанията.
Източник: Дневник (18.11.2008)
 
Металурзи стават градинари Уволнените от "Кремиковци" металурзи ще стават градинари. Работна група с експерти от социалното министерство и ръководството на комбината отсяват специалности за преквалификация, ако започнат съкращения в комбината, научи "Стандарт". Най-песимистичният сценарий е за дружеството да не се намери инвеститор и в близките месеци на улицата да останат 1400-1600 души. Те ще бъдат пренасочени към свободните в момента отрасли на пазара - селско стопанство, отглеждане на зеленчуци, строителство и машиностроене. "Работната група не може да действа, докато не стане ясно какви хора си тръгват от комбината. Техните нови професии ще станат ясни, когато се види какъв образователен ценз имат, на каква възраст са и какви постове могат да заемат", обясни за "Стандарт" директорът на Агенцията по заетостта Сотир Ушев. Металурзите с нови длъжности ще получават месечна заплата от 400 до 600 лева, в зависимост от това в какъв сектор са пренасочени. В момента средната заплата в "Кремиковци" за работниците е 700-800 лева. Сега у нас има 13 000 свободни работни места и част от тях ще се заемат при евентуални съкращения в засегнати от кризата сектори, допълни зам. социалният министър Димитър Димитров.
Източник: Стандарт (18.11.2008)
 
Пускат в отпуск 200 миньори 200 миньори от рудоземското "Рудметал" от вчера са в безсрочен неплатен отпуск. Мините спряха добива на руда, а на работа във фирмата останаха около 15 души, които да поддържат техниката и водоотлива. Само тези дейности ще гълтат по 50 хил. лв. на месец. Дружеството разполага с финанси, за да поддържа техниката до 6 месеца. Ако цените не тръгнат нагоре, ще бъде обявен фалит. До Нова година "Горубсо"-Мадан също ще се опита да оцелява. Ако ситуацията не се успокои, и там започват люти съкращения. В старозагорската "Прогрес" вече са обявили в бюрото по труда, че съкращават 250 души поради свиване на производството. Това съобщи вчера един от собствениците на завода за чугунени отливки Митко Динев, съдружник в най-голямата регионална компания "Холдинг Загора". За декември от Италия са намалили наполовина поръчките си, а за януари и февруари засега не планирали въобще заявки. Съкратените работници в завода са половината от персонала, който досега е бил малко над 500 души.
Източник: Стандарт (18.11.2008)
 
Финансисти: "Кремиковци" да бъде затворен временно „Кремиковци" да бъде затворен временно, докато се намери нов инвеститор за металургичния завод. Това предложи общинският съветник от НДСВ в София Владимир Каролев по време на дискусия за Бюджет 2009, организирана от НДСВ вчера. Според зам.-председателя на КНСБ по икономическите въпроси Пламен Димитров заради финансовата криза трябва да бъдат обмислени допълнителни мерки за реалния сектор у нас, които да стартират още в началото на следващата година. Според Димитров борбата със сивата икономика е много важна и работникът трябва да се интересува от това какви са осигуровките му. "Трябва да се ограничат разплащанията в брой. На пазара на труда има все по-драматични дефицити, смята още Димитров.
Източник: Монитор (18.11.2008)
 
Световната криза праща „Стомана индъстри” в принудителна почивка Металургичното предприятие „Стомана индъстри” в Перник преустановява временно производството от 1 декември. Принудителната почивка е наложена от влиянието върху металургията на световната криза. Металурзите от „Стомана индъстри”, които имат неползвани отпуски ще останат в домовете си през декември, съобщи изпълнителният директор на дружеството Емил Живков. Работниците, които са изчерпали дните си за отпуск, ще бъдат ангажирани с основните ремонти, които започват за съоръженията във фирмата. Принудителната почивка е заради влиянието върху металургичното производство на световната финансова криза. До края на този месец „Стомана индъстри” ще приключи с ангажиментите по направените вече поръчки. Нови заявки за декември не са постъпвали в предприятието. С цел намаляване на негативните последици от кризата ръководството на фирмата е предприело мерки, сред които спиране на капиталовите проекти, незареждане с резервни част и освобождаване на 300 работници по взаимно съгласие с получаване на обезщетения.
Източник: Дарик радио (18.11.2008)
 
Каролев: „Кремиковци” трябва да се затвори до промяна на конюнктурата „Кремиковци" трябва да бъде затворен до промяна на конюнктурата. Това заяви Владимир Каролев от НДСВ по време на дискусия, организирана от жълтата партия за бюджета за 2009 година. Според Каролев правителството е пропуснало възможността да подкрепи влизането на голям инвеститор в комбината през пролетта. „Който идва сега да обещава, че ще спаси „Кремиковци” – с едно изречение – лъже. За съжаление, ако в момента дойде някой – поредният Жеваго Константинов, да не е Константин Жеваго – и обещае как ще го спаси, нищо няма да стане”, каза Владимир Каролев. „Нашата молба към профсъюзните лидери е: Приемете реалността!” – каза Каролев и допълни: „Кремиковци” трябва да бъде затворен известно време, докато се обърне конюнктурата, и следващият път, като дойде сериозен инвеститор, помагайте на правителствата, не им пречете.”
Източник: Дарик радио (18.11.2008)
 
Започват срещи с представители на “Смарт груп” за “Кремиковци” От вторник ръководството на „Кремиковци” започна срещи на високо равнище с представители на украинската компания „Смарт груп”, съобщи лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков. До края на деня ще бъдат изплатени всички заплати за август, а от сряда започва плащането на възнагражденията за септември. По думите на Яначков експертен екип с представители на Министерството на икономиката, Министерския съвет и мениджмънта на “Кремиковци” работят по изготвяне на възможните варианти за влизането на нов инвеститор в комбината. „Също така да се обсъдят изискванията, които ще постави правителството и кредиторите към евентуалния оператор или наемател. Освен това правните казуси, екологичните казуси също да се обсъдят. Да не се окаже, че ще си проведат среща например премиерът с топ мениджъра на „Смарт груп”, ще си стиснат ръцете и тръгваме по мъките. Тогава ще започнем да се сещаме, че това не е правно издържано, онова не е правно издържано. Интересът към „Кремиковци” нараства. Повече не мога да кажа”, каза Яначков. Яначков допусна възможни съкращения на персонал от комбината, при положение, че до 10 дни не влезе нов оператор и не бъде оздравено производството. По думите му и сега „Кремиковци” работи с по-малко работници и затова не може да се говори за съкращенията с числа.
Източник: Дарик радио (19.11.2008)
 
Стомана Индъстри не е информирала Бюрото по труда "Стомана Индъстри" не е известила Бюрото по труда за масовото съкращение на работници, съобщи директорът на бюрото Екатерина Маркова. По закон такова уведомление трябва да се представи най-малко 30 дни преди освобождаването на работниците. Глобата за неспазването му може да достигне до 200 лв. на работник. От металургичното предприятие са обяснили, че не са наясно със Закона за заетостта и ще понесат санкциите.
Източник: Сега (19.11.2008)
 
Пристанищни работници и железничари подкрепиха протеста на "Кремиковци" Близо 200 пристанищни работници и железничари от Бургас излязоха вчера на протестен митинг в подкрепа на стачкуващите работници от "Кремиковци". За около два часа те окупираха района на автогара "Юг", в близост до която се намират пристанище Бургас и жп гарата. И двете предприятия са пряко засегнати от кризата в металургичния комбинат. Работещите в тях се опасяват, че влошената ситуация в "Кремиковци", в резултат на която рязко е намалял товарооборотът през последните дни, ще доведе до съкращения. В протеста участваха и железничари от Пловдив. В края на митинга към протестиращите се присъединиха и стотина работници от "Кремиковци", които пристигнаха с два автобуса. "Връщане назад няма. Ако не се стигне до споразумение с правителството, сме готови да блокираме цяла София. Надявам се, че разумът все пак ще надделее", каза председателят на Национална федерация "Металургия" Любомир Павлов, който придружаваше протестиращите металурзи. Пристанищните работници и железничари от Бургас са първите, които подкрепиха с протест колегите си от "Кремиковци". Те приеха декларация, в която настояват управляващите да покажат ясна позиция спрямо съдбата на металургичния комбинат.
Източник: Дневник (19.11.2008)
 
200 лева глоба за уволнен металург По 200 лева глоба на калпак заплашва "Стомана Индъстри" заради масовите уволнения. Инспекцията по труда започна проверка в металургичната фирма, която след срива в производството и липсата на поръчки изпраща на улицата 300 работници. Уволненията са по чл. 331а, на работниците се изплащат по 4 заплати като обезщетения, но редукцията на персонала попада под ударите на масовите уволнения. В подобни случаи 30 дни преди да се пристъпи към прекратяване на договорните взаимоотношения, фирмата е длъжна да уведоми Агенцията по заетостта за предприеманите мерки. Такова уведомление в Перник няма. Съкращения текат и в сателитната фирма "Сигма".
Източник: Стандарт (19.11.2008)
 
Искат отсрочка за екология Временно да бъдат отложени мерките за опазване на околната среда, които са заложени в комплексните разрешителни на фирмите, поиска пернишкият бизнес. Екопроектите са част от договореностите с ЕС. Но това са разходи, които в условията на криза могат да изиграят лоша шега на родната икономика, твърдят предприемачите. Те предлагат да се прегледа отново нормативната база и да се потърсят начини за компромиси, защото кризата не тръгна от нас, а от големите сили. Ако Европа се съгласи да поразхлаби примката с екомерките, фирмите ще имат по-голям шанс да преживеят сривовете, заявиха шефове на фирми на среща с областния управител на Перник Иван Димитров и депутати. Предприемачите поискаха цените на енергоносителите да запазят сегашните си стойности, а държавата да поеме гаранции и за капиталите на предприятията в банките.
Източник: Стандарт (19.11.2008)
 
Пет кандидата искат да спасяват "Кремиковци" Възможно е правителството да се е притеснявало, че няма да има кандидати за металургичния комбинат "Кремиковци" в разгара на световната икономическа криза, но точно в момента то има пет възможности за преговори. Точно толкова оферти и писма за намерения за доставка на суровини, работа на ишлеме или за оператор на комбината е получило Министерството на икономиката и енергетиката, а някои от фирмите са писали директно на премиера Сергей Станишев. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Нина Радева. По думите й кандидатите са украинската "Смарт груп" на милиардера Ринат Ахметов, консорциум между чешката инвестиционна компания ML Moran и консултанта A.T.Kearney, собственикът на ОЦК Валентин Захариев, руската "Проминвест" и доставчик на суровини, който не желае името му да се споменава. В най-напреднала фаза са преговорите със "Смарт груп" и консорциума между ML Moran и A.T.Kearney. Късно във вторник украинската компания е изпратила писмо на руски език до премиера Сергей Станишев, в което предлага да си взаимодейства с държавата "за подготовката на оздравителен план на "Кремиковци", преструктуриране на задълженията на комбината, съгласуване на инвестиционните и социалните ангажименти и решаване на екологичните и лицензионните въпроси". Вероятно в четвъртък президентът на компанията Вадим Новински ще разговаря с премиера Станишев. В България за среща с премиера в четвъртък пристигат и директорите на ML Moran и A.T.Kearney. ML Moran имат опит в преструктурирането на стоманодобивни компании, като един от най-големите им успехи е съживяването на една от най-големите чешки стоманодобивни компании - Vнtkovice, и продажбата й на един от световните лидери в стоманодобива и минната индустрия - руската "Евраз" (Evraz). Консорциумът предлага бизнес стратегия за съживяване на работата в "Кремиковци", преструктуриране на дълговете и револвираща кредитна линия за оборотни средства за комбината. Руската компания "Проминвест" предлага доставка на суровини, подобно е писмото и от анонимния кандидат. Офертата на Валентин Захариев все още не е придобила публичност, а и той не е викан на разговор. Според източник от икономическото министерство, пожелал анонимност, по време на визитата на президента Георги Първанов в Латинска Америка министър Петър Димитров разговарял и с бразилски кандидат-оператори на "Кремиковци".
Източник: Дневник (20.11.2008)
 
“Горубсо - Мадан” може да спре работа за 3 месеца Миннодобивното предприятие “Горубсо - Мадан” може да спре работа за 2 или 3 месеца и работниците да излязат в отпуск, за да се намалят загубите, съобщи в Кърджали собственикът Валентин Захариев. Около 300 души вече са освободени при пенсиониране през т.г., след което местата им са закрити.Ситуацията в “Горубсо - Мадан” можела да е различна, ако фирмата беше придобила концесионни права върху две оловно-цинкови мини в района, но министерството на икономиката не обявявало конкурси за концесия. Захариев заяви, че търпението му е изчерпано. Ако до няколко месеца не стартира инвестиция за 120 млн. евро в Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, предприятието ще бъде преместено, може и в друга държава. Според Захариев кризата ще е безпрецедентна , ще засегне и леката промишленост и ще продължи около 3 г.
Източник: Труд (20.11.2008)
 
Бразилска компания проявява интерес да инвестира в „Кремиковци” Бразилската компания CSN проявява сериозен интерес да инвестира в Кремиковци, съобщиха от министерството на икономиката и енергетиката. Специално за Дарик техническият директор на комбината Стоян Пирлов обясни, че засега компанията се интересува от техническите възможности на „Кремиковци”. Това е станало ясно по време на работната среща между ръководството на CSN и министър Петър Димитров, когато мениджърите са осъществили видеоконферентна връзка с ръководството на „Кремиковци”. „Интересуваха се по стана за горещо валцуване, какво може да произвежда, какво произвежда засега, могат ли да бъдат усвоени по-големи количества. Ние им отговорихме положително, защото така или иначе нашата основна задача беше – ние спряхме някои от мощностите, но естествено, сме в състояние на стенд-бай и сме готови всеки момент, при положение че ни бъдат осигурени суровини, да ги пуснем отново в работа”, каза Пирлов. От бразилската компания са проявили желание да посетят „Кремиковци” в началото на следващата седмица. „След като посетят България и завода, тогава вече ще видим какъв им е търговският интерес. Мисля, че те имат интерес по принцип да имат завод в Европа, защото са голям производител на желязна руда. Те има добра металургия, но само в рамките на Бразилия. От тази гледна точка добре е да имат и завод извън Бразилия”, каза още техническият директор на родния металургичен комбинат. По думите на Пирлов украинската компания „Смарт груп” вече е заявила интерес да стане купувач на „Кремиковци”, но преговорите с нея продължават.
Източник: Дарик радио (20.11.2008)
 
Навалица за “Кремиковци” Истинска навалица се струпа за "Кремиковци". Нашествие от инвеститори се създаде около комбината вчера. На крака при премиера Сергей Станишев пристигна Вадим Новинский, собственик на "Смарт груп". Руснакът потвърди намерението си да наеме целия комбинат. Той остана близо час и половина вчера при премиера, влезе към 16 ч и си тръгна след 17,15 ч от централния вход на Министерския съвет. Бразилски гигант също поиска "Кремиковци". Другата седмица у нас пристига екип от CSN (Companhia Siderurgica Nacional). За това се договориха Петър Димитров и главният изп. директор на металургичната компания Бенджамин Щайнбрух при посещението на министъра в Бразилия. Новината съобщи за "Стандарт" самият министър Димитров при завръщането си вчера от Сао Пауло. CSN е най-големият производител на стомана в Бразилия, основният им завод е в град Волта Редонда, щат Рио де Жанейро. Годишният капацитет на компанията за производство на стомана и валцувани продукти е съответно 5,6 млн. т и 5,1 млн. тона. Бразилците са видели в понеделник презентация за завода ни и са имали видеоконферентна връзка с ръководството на "Кремиковци" и синдик Цветан Банков, каза последният за "Стандарт". Швейцарска компания също е заявила намерение за работа с комбината, но то се изразява само в търговски отношения. Регистрираната в Лугано "Проминвест" е отправила оферта за доставка на въглища и е поканена на разговори от синдика. Чехи също се интересуват. Става дума за консултантите от "Ей Ти Карней", които са участвали в оздравяването и последваща продажба на металургичния завод "Витковице". Снощи в София пристигнаха представители на компанията и днес или утре също ще имат среща на високо равнище. Двете последни компании официално са заявили интереса си с писма до икономическото министерство.
Източник: Стандарт (20.11.2008)
 
Бразилската CSN иска Кремиковци Бразилската стоманодобивна компания CSN проявява сериозен интерес да инвестира в Кремиковци. Това е станало ясно след среща между главния изпълнителен директор на CSN Бенджамин Щайнбрух и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е на посещение в Бразилия. CSN е със седалище в Сао Паулу и е сред водещите в стоманодобивния бранш в Бразилия, се казва в съобщение на министерството. Основната й дейност е в металургията, но тя работи и в строителния бранш и добивната промишленост. По време на разговорите между Димитров и Щайнбрух е била организирана видео конферентна връзка с оперативното ръководство на Кремиковци АД и синдика Цветан Банков. Ръководството на бразилската компания е било запознато с техническите възможности на завода, както и с неговото текущо състояние. На срещата е решено спешно да се сформира експертна работна група от бразилската компания, която ще посети Кремиковци АД след седмица.
Източник: Пари (20.11.2008)
 
Япоснката продукция пада за първи път от 29 месеца Добивът на необработена стомана в Япония пада за първи път от 29 месеца насам през октомври, след като световната финансова криза срина търсенето на автомобили и строителството. Добивът падна с 2.7% спрямо предходната година до 10.1 млн. тона заради спадът в търсенето на стомана за автомобили, а търсенето на стомана за строителството е в застой. Nippon Steel Corp, втората по големина компания за стоманодобив в света, както и следващата в класацията JFE Holdings Inc заявиха миналият месец, че възнамеряват да понижат производството си с 3-6% през второто полугодие спрямо първото. Наскоро, обаче, президентът на JFE Steel Corp, Хаджиме Бада, обяви, че очаква да се наложи орязване с поне 10% при стоманените листи за автомобилостроенето.
Източник: Reuters (20.11.2008)
 
И чешка компания с интерес към "Кремиковци" Синдикалните федерации на КТ „Подкрепа" и КНСБ са потвърдили, че вчера са водени преговори на високо ниво между правителството и представители на украинската „Смартгруп", която е кандидат-купувач за комбината. Има и друг кандидат за предприятието - чешка компания, която в момента прави презентацията си пред синдикатите, съобщи БНР. До две седмици съвместна експертна група от български експерти и от украинската фирма „Смартгруп" трябва да пресметнат какъв размер инвестиции трябва да се направят в комбината по екологичната програма. Минимумът по думите на Людмил Павлов е 240 млн. евро. На базата на плана за жизнеспособност украинската компания би могла да влезе в комбината като оператор с намерението да стане собственик в последствие. В момента синдикатите слушат и презентацията на чешката финансова компания „Ей ти Карней", която предлага договор за ишлеме в „Кремиковци" с идеята след като бъде оздравено предприятието, да се оттеглят. Презентацията се прави от консултантите на чехите „Ем ел Морган".
Източник: News.bg (20.11.2008)
 
Бразилската компания CSN проявява сериозен интерес да инвестира в „Кремиковци" Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров проведе работна среща с ръководството на бразилската компания CSN, която проявява сериозен интерес да инвестира в „Кремиковци" АД. Компанията, със седалище в Сао Пауло, е сред водещите в стоманодобивния бранш в Бразилия. Основната й дейност е в металургичния, но тя развива дейност в строителния бранш и в добивната промишленост. Разговорите са проведени с главния изпълнителен директор на CSN Бенджамин Щайнбрух, който е и вицепрезидент на Търговско-индустриалната камара в Сао Пауло. Българската делегация, която е на посещение в Бразилия, проведе официална среща с представители на Камарата. По време на разговорите между министър Димитров и Щайнбрух беше организирана видео конферентна връзка с оперативното ръководство на „Кремиковци" АД и синдика Цветан Банков. Ръководството на бразилската компания е било запознато с техническите възможности на завода, както и с неговото текущо състояние. На срещата е решено спешно да се сформира експертна работна група от бразилската компания, която ще посети „Кремиковци" АД след седмица.
Източник: Insurance.bg (21.11.2008)
 
"Смарт груп" спасява "Кремиковци" до десет дни До десет дни украинската компания „Смарт груп”, собственост на милиардера Ринат Ахметов, трябва да подаде официална оферта за „Кремиковци”. Това съобщи вчера председателят на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” към комбината Людмил Павлов. Преди ден представители на компанията са се срещнали с премиера Сергей Станишев и са обсъдили възможните варианти за бъдещето на предприятието, заявиха от конфедерациите. Украинската компания иска да вземе изцяло „Кремиковци” и очакваме другата седмица да представи оздравителна програма за завода, както и намеренията си за инвестиции за подобряване на екологията, обясни Павлов.
Източник: Новинар (21.11.2008)
 
“Фьост Алпине” отлага решението за завод в района на Черно море Компанията “Фьост Алпине” отлага строителството за завод в Черноморския регион поради ситуацията на финансовите пазари и несигурността в резултат на това за развитието на реалната икономика в световен мащаб, съобщават откомпанията. Освен икономическата ситуация, във всеки случай не е благоразумно да се бърза с подобно решение в краткосрочен план поради липсата на яснота що се отнася до еврозаконите, свързани с климатичните промени, казват от “Фьост Алпине”. Компанията отчита добри резултати през първите шест месеца на финансовата 2008-2009 година, като пригодите на стоманодобивната компания нарастват с 38,2 на сто до 6486,2 милиона евро.
Източник: Дарик радио (21.11.2008)
 
Metalloinvest намалява производството си Metalloinvest, най-голямата руска компания за добив на желязна руда, понижи добива на металургичната суровина, след като клиентите на компанията й дължат над 350 млн. щ.д., заяви главният изпълнителен директор. Metalloinvest, наполовина собственост на олигарха Алишер Усманов, успя да запази производствените си нива по време на световната финансова криза и очаква значително по-високи приходи от основната дейност спрямо 2007 г., заяви максим Губиев. Обаче добива през ноември и декември ще бъде 65% под връхната точка тази година, добави той. Клиентите на компанията дължат 15.4 млрд. рубли, от които 10 млрд. вече закъсняват. Губиев похвали U.S. Steel Corp, чието словашко предприятие е основен купувач на рудата им, като изрядни платци. Metalloinvest добива около 40% от желязната руда на Русия и управлява двете най-големи мини в страната - Lebedinsky GOK и Mikhailovsky GOK. Също така държи две стоманодобивни предприятия - Ural Steel и Oskol Electric Steel Works. (Яху! Нюз)
Източник: Други (21.11.2008)
 
Минната индустрия е сред най-засегнатите от кризата Господин Цоцорков, кога минните компании в България почувстваха кризата и какво е в момента състоянието на рудодобива? - Рудодобивът навсякъде, включително и у нас, е много уязвим от драстичния спад на цените на металите. Той започна в края на лятото, като особено рязко се засили през септември и октомври. За съжаление негативната тенденция продължава и вече над два пъти са паднали цените на медта, оловото и цинка. Но при цените на металите има цикличност и би трябвало след няколко добри години да сте очаквали и спад? - Да, по принцип цените на борсовите стоки в дългосрочен план винаги са се променяли плавно по синусоида - формират се неколкогодишни периоди на по-ниски или на по-високи цени в зависимост от обективното състояние на световната икономика, от динамиката на търсенето и предлагането. Заради необичайната световна финансова криза обаче сега се стигна до много силен срив на цените, и то за много кратко време. Това е кардиналната разлика с други предходни спадове. В момента рудодобивният сектор се пренастройва заради това внезапно и силно сътресение на цените. Първо, световната финансова криза направо срина доскорошните оптимистични прогнози на международните анализатори за развитието на пазарите. Второ, годишните планове за производството и инвестициите на рудодобивните дружества и у нас, и в чужбина са правени при съвсем различни условия. Да вземем цената на медта - за първите осем месеца на годината на Лондонската метална борса тя беше търгувана средно за 8092 USD на тон, през септември стигна до 6991 USD, а през октомври падна до 4925 USD. Най-ниската дневна цена от 2006 г. насам беше регистрирана във вторник на 18 ноември, когато тон мед се търгуваше за 3511 USD. Подобно е положението и при оловото и цинка, чиито цени първи се сринаха. Това са процеси, на които не можем да влияем. Вече от две мини съобщиха, че съкращават работници и дори затварят. Какви са очакванията ви до края на годината и през следващата? - За съжаление вече сме свидетели на първите случаи на съкращения в отрасъла, временно спиране на работа и намаляване обема на производството в някои оловно-цинкови подземни рудници в Мадан и Рудозем. Но обобщени изводи за отражението на кризата върху всички компании от минния бранш е невъзможно и нереалистично да се правят. Най-вече заради спецификата на производството, различната себестойност на продукцията и политиката на всяко отделно дружество. В момента Българската минно-геоложка камара провежда анкета сред своите членове как кризата се отразява върху всяка компания и какво конкретно се планира. Със сигурност минната индустрия ще бъде един от най-засегнатите сектори. Сривът на цените води до рязък спад в приходите на рудодобивните дружества. В момента борсовите цени са под критичните за редица компании. В същото време през изминалите години значително нараснаха разходите в производството поради повишените цени на материалите и енергоносителите. Тези компании сега на практика имат себестойност на продукцията, по-висока от пазарните продажни цени, и в момента генерират загуби. Те трябва да оптимизират разходите, да преразгледат своите разчети и инвестиционни планове и да се опитат да продължат да работят без загуби. Другият вариант е да спрат временно да работят, докато браншът е под натиска на кризата. А какво е положението с добива на строителни и скално-облицовъчни материали? Там нямаме борсови цени. - При тях силно негативно влияние оказва свиването в строителния сектор. Геолого-проучвателните фирми също са много зависими от инвестиционната активност в бранша, която оправдано се очаква да бъде по-ниска. Негативно отражение върху сектора ще има още повишаването на лихвените проценти и очакваният затруднен достъп до кредитен ресурс. Българската минно-геоложка камара препоръча на членовете си пакет от превантивни мерки. Коя е най-важната от тях? - Първа стъпка от антикризисния план за действие на всяка компания трябва да бъде определянето на пределни цени и критично съдържание на метал в добиваната руда, така че компанията да поддържа дългосрочно ефективността на производството си. Именно това отразява спецификата на всяка компания, защото навсякъде има различно съдържание на полезни компоненти в находищата и различна себестойност на произвежданата продукция. А тя зависи и от производителността, оборудването, качеството на човешките ресурси... Тези анализи са необходими на дружествата, за да разработят адекватно различните варианти за актуализация на производствената програма и на програмите за управление на риска. Наред с това препоръчахме да се направи анализ на оптимизацията на всички разходи. Що се отнася до съкращаване на разходите за труд, е необходима гъвкава, но отново строго специфична политика. Разходите за труд като цяло формират до 40% от общите разходи на предприятията. Всеки мениджър трябва да е наясно, че развитието на кадрите и използването на техния опит са особено важни не само за успешното противодействие на сегашната криза, но и за бъдещата конкурентоспособност на неговата компания. Каква гъвкава политика за съкращаване на разходите се предприема от Асарел-Медет? - Асарел-Медет АД свива до 50% инвестиционната си програма - от 120 млн. лв. за 2008 г. на 60 млн. лв. за 2009 г. В условията на световна финансова криза това е защитен механизъм за превенция и управление на риска. На този етап не предвиждаме намаляване на производството и персонала, а само оптимизиране на структурата и щатното разписание. Това вече беше обявено пред целия екип, за да няма напрежение. Успешно изпълняваме и тазгодишната си производствена програма. Засега не стои и въпросът за преразглеждане на основните възнаграждения на работещите. Преразглеждаме обаче системата за допълнителни възнаграждения. Тази система вече я обвързваме и с движението на международната цена на медта.
Източник: Пари (24.11.2008)
 
Бразилците идват за “Кремиковци” Експерти от бразилската CSN пристигат днес на оглед в "Кремиковци", съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Преди дни на посещение в Сао Пауло той представи комбината пред металургичната компания, която е най-големият производител на стомана в Бразилия. CSN има много руди, а ние и без това купуваме от Бразилия. Ако вземат комбината, ще има суровини, а ще могат да влязат на европейския пазар с готова продукция, коментира Димитров.
Източник: Стандарт (24.11.2008)
 
Rio Tinto намалява добива на алуминии в Линемут Rio Tinto намали добива на алуминий в завода с капацитет от 180 хил. тона в Линемут, северна Англия, с една трета в началото на ноември. Г-н Стефано Бертоли, говорител на компанията, обяви, че намалението е в резултат на поевтиняването на алумния и ще спомогне за намаляване и на енергийните разходи през зимата. Той добави, че “намалението ще гарантира, че предприятието ще работи без прекъсване, дори и в случай на авария през зимата, която е период на висока консумация”. Компанията ще осъществява поддръжката на спрените производствени линии. Г-н Бертоли коментира, че няма да има съкращения и обяви, че Rio има намерение да възобнови пълният напълно производството през 2009 г., но още не е ясно кога. (Дау Джоунс)
Източник: Други (24.11.2008)
 
Бразилска компания идва на оглед в Кремиковци Представители на бразилската компания CSN ще се срещнат с ръководството на комбината и с министъра на икономиката Петър Димитров. Още преди седмица стана ясно, че компанията предявява сериозен интерес към закупуването на комбината. За интереса на компанията стана ясно при посещението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Бразилия наскоро. Компанията e със седалище в Сао Пауло и е сред водещите в стоманодобивния бранш в Бразилия. Основната й дейност е в металургичния, но тя развива дейност в строителния бранш и в добивната промишленост, посочват от министерство на икономиката и енергетиката. Ръководството на бразилската компания е запознато с техническите възможности на завода, както и с неговото текущо състояние, предаде Bulgarian Post. До този момент интерес към Кремиковци проявяват компанията на Валентин Захариев „Интертръст", която иска да стане оператор в завода. Интерес има от от страна на украинската фирма - „Смарт груп".
Източник: Insurance.bg (25.11.2008)
 
Бразилци оглеждат “Кремиковци” Представители на бразилската компания CNS, която проявява инвестиционен интерес към "Кремиковци", започват оглед на комбината. За интереса на компанията стана ясно при посещението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Сао Паулу в средата на ноември. Тогава от комбината поясниха, че бразилското дружество като голям производител на желязна руда има интерес да има завод в Европа. Това е добър знак, коментира министърът. Аз много се страхувам, като видят металургичния завод, да не се стреснат от него, обяви той. По думите му най-важното е, че бразилците имат руда. Ако те вземат комбината, за тях е изгодно, защото имат руда и влизат в ЕС с готовата продукция на комбината, поясни Димитров. На въпрос за таен план за закриване на завода по предположения на синдикатите Димитров обясни, че това са фантазии. Според Димитров се прави всичко възможно да се решат екологичните проблеми, да няма проблеми за София. Не можем да тровим софиянци, подчерта министърът.
Източник: Монитор (25.11.2008)
 
Бразилци идват да огледат "Кремиковци" Представители на бразилската компания Си Ес Ен, която проявява инвестиционен интерес към "Кремиковци", пристигат днес у нас. За интереса на компанията стана ясно при посещението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Сау Паулу наскоро. Тогава от комбината поясниха, че бразилското дружество като голям производител на желязна руда има интерес да има завод в Европа.
Източник: Дарик радио (25.11.2008)
 
Работници от пристанище Лом минават на 6-часов работен ден Поради намалелите количества товари, които се обработват в пристанище Лом, от началото на декември работният ден се намалява на 6 часа, съобщиха от ръководството на порта. Основна причина за мярката е спирането на всякакви поръчки от металургичния комбинат "Кремиковци". Докато през миналата година товарите на комбината са били 45-50 на сто от всички товари, то през последните месеци на тази година те са едва 5-10 на сто. От края на миналата седмица няма никакви поръчки за комбината. Поради световната финансова криза и резкия спад на цените на металите, доставките и за комбинат "Стомана" в Перник са намалели значително. В момента през пристанище Лом, второто ни по големина на Дунав след това в Русе, се внасят предимно въглища и малки количества картофи, изнася се баритен концентрат. Изпълнителният директор Борислав Михов смята, че месецът ще завърши с 25 000 тона обработени товари при 50 000 тона през другите месеци на годината и 120 000 тона в най-добрите месеци на миналата година. Очаква се годишният товарооборот през 2008-ма да е около 860 000 тона при 1 400 000 тона през 2007 година. Въпреки трудностите, съкращения на работници до момента не са правени. Прекратени са правоотношенията с работници на граждански договори и с работници в пенсионна възраст. Към настоящия момент в пристанище Лом работят 312 души.
Източник: Дневник (26.11.2008)
 
ArcelorMittal може да съкрати 16% от работниците си в САЩ Водещата стоманодобивна компания в света ArcelorMittal предупреди американския синдикат на работещите в отрасъла, че може да съкрати 16% от работните места в САЩ от началото на януари следващата година, съобщи "Уолстрийт джърнъл". Причина за подобна стъпка е спадът на търсенето на автомобили и инструментална екипировка. Според изданието това ще е най-голямото съкращение в отрасъла от началото на сегашната финансова криза. При това от ръководството на ArcelorMittal са посочили, че е възможно съкращенията да бъдат избегнати, но считат за необходимо да информират профсъюзите предварително. Съкращенията основно ще са за сметка на завода в Бърнс Харбър, Индиана, където вероятно ще бъдат съкратени близо 2.5 хил. работни места. "Потенциалните съкращения на работна ръка са пряк резултат от екстраординарната икономическа обстановка, с която се сблъскахме", е заявил представителят на компанията Уилъм Стийрс пред изданието. Наскоро ArcelorMittal обяви, че ще съкрати производството си в глобален мащаб с 35 на сто вместо обявените по-рано 15 процента. Паралелно с това се предвижда сериозно свиване на капиталовите разходи в отговор на забавянето на световната икономика.
Източник: Дневник (26.11.2008)
 
"Топлофикация - Перник" търси стоманени изделия "Топлофикация Перник" ще избере доставчик на стоманени изделия за следващата година, показва справка в регистъра за обществените поръчки. Топлофикацията ще се нуждае от 31 750 кг горещо валцувана листова стомана, 18 250 кг горещо валцувани профили, 20 640 кг стоманени тръби и 10 300 кг конструкционни стомани. Срокът за изпълнение на доставката е 12 месеца от сключване на договора. Гаранцията за участие в процедурата е 2000 лв. Кандидатите ще трябва да представят своите оферти най-късно до 18 декември. Необходимо е подробно описание на предлаганите изделия, както и методът за формиране на цената им. Заплащането на продуктите ще става след всяка отделна доставка на базата на приемо-предавателен протокол. Компаниите е необходимо да представят годишен баланс и отчета си за приходите и разходите за последните три финансови години. Също така е необходимо да обявят оборота си през същия период, само за изделията обект на поръчката. Ръководството на топлофикацията изисква от участниците да са изпълнявали подобни поръчки през последните три години. Те трябва да представят списък на основните си договори през периода. Допълнително изискване за фирмите е да имат препоръка за всяка успешно изпълнена поръчка. Освен това дружествата трябва да имат сертификат за предлаганата от тях продукция, както и съответните права за доставка на изделията. Допълнителна информация за процедурата може да бъде получена от сайта на Агенцията за обществени поръчки.
Източник: Дневник (26.11.2008)
 
“Фьост Алпине” отлага инвестиция у нас Ръководството на австрийския концерн "Фьост Алпине" е уведомило Министерството на икономиката и енергетиката, че отлага решението за нов завод за производство на стомана в региона на Черно море. Това обявиха от пресслужбата на ведомството, ръководено от Петър Димитров. От лятото на 2007 г. групата "Фьост Алпине" активно работи за разширяване производството на стомана и в тази връзка проучва възможностите за изграждане на производство в района на Черно море. Предвид факта, че концернът ще продължи на по-късен етап подготвителните дейности по вземането на решение при непроменени условия, Министерството на икономиката и енергетиката отлага процедурата за избор на правен консултант за подготовката и провеждането на преговори по изготвяне на проект на инвестиционно споразумение между България и "Фьост алпине Щал Гмбх", Австрия. По информация от компанията планираното за декември 2008 г. решение за мястото на изграждане на производството се отлага за 2009 г. заради продължаващото критично състояние на финансовите пазари и произтичащата от това нарастваща несигурност за глобалното развитие на икономиките, както и заради критичните за европейската индустрия досегашни решения на Европейския парламент за бъдещите регламенти за опазване на климата.
Източник: Монитор (26.11.2008)
 
Приеха пакет за подпомагане на съкратените от „Стомана Индъстри” Ръководството на „Стомана Индъстри" в Перник и синдикатите подписаха споразумение за пакет от допълнителни социални мерки в полза на съкратените от металургичното дружество работници. Документът ще бъде предложен и на други фирми в страната, където има съкращения на работници заради световната икономическа криза. Ръководството на пернишкото металургично дружество „Стомана Индъстри” и синдикатите КНСБ и „Подкрепа” приеха пакет от допълнителни социални мерки за подпомагане на освободените от предприятието работници и служители във връзка с неблагоприятните последствия от световната финансова криза. Споразумението се отнася до 331 работници, освободени в периода октомври-ноември тази година. Работодателят се задължава да продължи изплащането на вноските за допълнителна здравна осигуровка до изтичане на срока на договора за 2008 година, да подпомогне реализацията на освободените, като организира курсове на обучение и преквалификация, както и да им осигури коледни ваучери. Сред условията е и това да се преговаря с банка ОББ за облекчаване условията по кредитите, изтеглени от съкратените. Договорено е и връщането на работниците в предприятието при промяна на пазарните условия.
Източник: Дарик радио (26.11.2008)
 
Уреждат евтини кредити за уволнени Уволнените по взаимно съгласие металурзи в пернишката фирма "Стомана Индъстри" ще плащат кредити с ниски лихви. Това е обещало ръководството на предприятието. Ангажиментът е сред клаузите в споразумението, подписано с КНСБ и "Подкрепа". Получихме обещание от гръцките собственици на "Стомана Индъстри", че освободените работници ще плащат по заемите си преференциалната лихва, която ползват и работещите в ОББ, съобщи лидерът на заводската организация на КНСБ Неделчо Калев. Ръководеният от него профсъюз заедно с организацията на "Подкрепа" са договорили пакет от допълнителни социални мерки. Сред тях са изплащане на вноските за допълнителна здравна осигуровка до края на годината, както и гаранция, че и уволнените ще получат коледни ваучери и безплатен отдих край морето на техните деца. С договорения социален пакет ще бъдат подпомогнати не само освободените от "Стомана", но и от сателитните на дружеството фирми по чл. 331 от КТ, увериха синдикатите. Според тях на работниците им се изплащат еднократно обезщетения от 4 до 10 брутни заплати при средна за фирмата 1000 лева. Такива социални пакети ще искаме във всички фирми, където заради световната криза започват съкращения и няма да отстъпим от тази си позиция, заяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. Споразумението в Перник е първото, подписано в страната. То задължава работодателят да върне на работа уволнените хора при благоприятна промяна на пазарните условия.
Източник: Стандарт (26.11.2008)
 
Пращат металурзи в неплатен отпуск Излизането на 5000 металурзи в неплатен отпуск е най-крайната мярка, която ще залегне в антикризисната програма на КЦМ-Пловдив. Ръководството на най-голямото в областта предприятие вече обсъжда плана за справяне с икономическата криза. Според него е възможно всеки месец по график работниците да излизат в принудителен отпуск. Решението не е окончателно, защото предстои да бъде обсъждано до средата на декември. Крайната цел на стратегията е оптимизиране на производството и свиване на разходите. Не се предвиждат съкращения на работници и спиране на производства. Отсега обаче се очертавало предприятието да е на загуба през следващата година. Прогнозите за евентуално стабилизиране са за след първите два месеца.
Източник: Стандарт (26.11.2008)
 
Решението на BHP отслаби допълнително основните метали Изгледите през пазара на суровини помръкнаха след провала на най-голямото възможно сливане в рудодобивният сектор. BHP Billiton се отказа от офертата си за Rio Tinto като изтъкна за причини резкият спад в цените на металите и продължаващата несигурност в световната икономика. Джим Ленър, аналитик от Макари, една от банките консултанти на Rio Tinto по сделката, заяви че решението на BHP очертава настоящите слабости в сектора. “Отдръпването показва, че нещата са много по-зле отколкото пазара смята”, заяви той. Медта падна с 0.9% до 3 700 щ.д. за тон. Сред другите основни метали, оловото падна с 1.2% до 1 196 щ.д. за тон, а калая падна с 1.2% до 12 600 щ.д. Обаче алуминият се покачи с 0.4% до 1 809 щ.д. за тон, а цинкът – с 1.7% до 1 250 щ.д. за тон. Оценката на BHP за изгледите пред пазара явно е по-песимистична отпреди 5 седмици, което отразява резкият спад в цените през последните седмици. Цената на медта, която е водеща сред металите, се сви с 58.6% от рекордната цена през юли от 8 940 щ.д. за тон. (Файненшъл таймс)
Източник: Други (26.11.2008)
 
Алкомет измества акцента в продажбите Усилията на дружеството производител на пресови и валцови изделия от алуминий и алуминиеви сплави ще бъдат насочени към продажбата на продукти със специфично предназначение. Досега те са били 20% от изделията на Алкомет. Тази предвидена промяна е посочена в междинния доклад на компанията за дейността на дружеството. Целта е да се запазят позициите на европейския пазар и да се реализира по-голяма печалба, като се избегне пазарната нестабилност. Алкомет е добре познато име в област Шумен, но 84.5% от продажбите се реализират на външните пазари. Дружеството изнася в 22 страни. Основен дял във външната търговия има Германия с 27% от закупените изделия, но добри пазари има и в Италия, Франция и Полша. В началото на тази година Алкомет започва доставки към клиенти и от Испания и Швейцария. За да изпълни инвестиционната си програма за тази година, компанията вече е внедрила в производството линия за пакетиране към пресовия цех на фирмата и ново шлайф отделение към валцовия цех. Стойността на съоръженията е над 5.1 млн. лв. До края на годината в дружеството ще бъдат вложени още 5 хил. лв. Прозрачна в дейността си и отговорна към социалните проблеми в региона, Алкомет е вложила в мотивацията на служителите си над 1 млн. лв. и 101 хил. лв. във финансирането на проекти на общини, читалища и институции.
Източник: Пари (27.11.2008)
 
До 10 години "Фьосталпине" може да премести цялото си производство на Черноморието Австрийският производител на стомана "Фьосталпине" може да премести цялото си производство в Черноморския регион до 10 години, ако Европейската комисия не разхлаби мерките за търговия с въглеродни емисии за компаниите от тежката промишленост. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Волфганг Едер, цитиран от "Дау Джоунс". "Фьосталпине" е най-голямата металургична компания в Австрия. Фабриката в град Линц произвежда 6 млн. тона стомана на година и осигурява работни места за 10 000 работници. От 2013 г. в ЕС влиза в сила третата фаза за търговия с парникови емисии, като първоначално тя ще засегне енергийните компании. Те ще трябва да си купуват квотите, вместо да ги получават след държавно разпределение, както е в момента. Очаква се постепенно това да обхване и останалите индустрии. "Ако след 10 години трябва да купуваме всичките си квоти за вредни емисии на търг, ще преместим продукцията си от Австрия в Черноморския регион", обяви Волфганг Едер, изпълнителен директор на компанията. "Подобно действие от страна на Европейската комисия ще се окаже голяма заплаха за цялата индустрия", допълва той.
Източник: Дневник (27.11.2008)
 
"Асарел-Медет" свива наполовина инвестициите Заради световната финансова криза и срива на международните цени на медта панагюрската минно-обогатителна компания "Асарел-Медет" свива с до 50% инвестиционната си програма - от 120 млн. лева за 2008 г. на около 60 млн. лева догодина. Предвижда се и до 10% намаляване на производствената програма. "Това е защитен механизъм във фирмената програма за превенция и управление на риска. Не предвиждаме намаляване на персонала, а ще оптимизираме структурата и щатното разписание. Ще се редуцират и разходите за дейности, които не са непосредствено свързани с производството." Това заяви изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков. В резултат на предприетите мерки временно ще намалее темпът на новите инвестиции в развитието на дружеството, където през последните три години са вложени над 100 млн. долара в съответствие с изискванията на сертификата за инвеститор първи клас. Компанията ще разчита на създадените резерви и повишената производствена ефективност и няма да бъдат ограничавани проектите за опазване на околната среда, безопасни условия на труд и развитие на човешкия капитал.
Източник: Дневник (28.11.2008)
 
Нови обвинения срещу Сашо Томов за 29 млн.лв. Прокуратурата повдигна две нови обвинения срещу бившия изпълнителен директор на "Кремиковци" Александър Томов. Той е бил привикан в националната следствена служба. За новите обвинения потвърди пред "Новинар" зам.-градският прокурор на София Роман Василев.Заедно с Томов са били и изпълнителния директор на "Фин металс" Божко Бонев и един от членовете на Управителния съвет на "Кремиковци" Иван Иванов. На тримата са повдигнати обвинения за присвояване в особено големи размери, а на Бонев и Томов и за длъжностно престъпление.Според обвиненията тримата са сключили неизгодни сделки за продажбата на хвостохранилище и общежитие, с което са нанесли щети на комбината за близо 29 млн. лв.И тримата са на свобода срещу парична гаранция.
Източник: Новинар (28.11.2008)
 
“Асарел- Медет” намалява инвестициите с 50% Заради световната финансова криза и срива на международната цена на медта минно-обогатителната компания "Асарел-Медет" АД намалява до 50% инвестиционната си програма, съобщиха от ръководството на предприятието. През следващата година дружеството, което притежава сертификат за "Инвеститор - първи клас", ще отдели около 60 млн. лева за инвестиции, като през тази година средствата са възлизали на 120 милиона. Това се налага заради драстичния спад на международните цени на металите. На този етап в дружеството не се предвиждат съкращения, но ще се оптимизират структурата и щатното разписание. В медодобивното предприятие в момента работят повече от хиляда души.
Източник: Монитор (28.11.2008)
 
За 5 години: Вадят от калта “Кремиковци” За 5 г. е подготвила оздравителна програма за "Кремиковци" руската "Смарт груп". Експертите на компанията на Вадим Новинский вече са подготвили офертата си и се очаква тя да бъде внесена във вторник за разглеждане, съобщиха за "Стандарт" запознати с нея. Предвижда се през този период да се направят необходимите инвестиции за екология, като първоначално ще бъдат дадени 30 млн. евро. Според оздравителния план бъдещият инвеститор ще плаща разсрочено задълженията на комбината към държавата и облигационерите, които са най-големите кредитори. Засега обаче руснаците не са имали разговори с представители на бондхолдърите, за да обсъдят предложението. Планът предвижда още след първата година комбинатът ни да заработи с капацитет 250 хил. тона производство на месец, което прави над 2,5 млн. тона за година. Преди седмица лично президентът на "Смарт" Вадим Новинский дойде за среща с премиера, където бе договорено работа група от холдинга му да подготви своя оферта след анализа си. Наред с руснаците в последните три дни в комбината са и представители на бразилската CSN, най-големия производител на стомана в южноамериканската държава. Те също ще подготвят предложение, но все още няма яснота кога ще бъде представено то и в каква форма ще бъде евентуалното партньорство. Всички работници вече са получили септемврийските си заплати, каза шефът на "Подкрепа" в комбината Людмил Павлов. Около средата на декември се предвижда да бъдат изплатени и заплати за октомври.
Източник: Стандарт (28.11.2008)
 
"Арселор Митал" може да се раздели с още служители "Арселор Митал" може да съкрати до 9 хил. служители по цял свят поради намаляване на търсенето и производството, съобщи "Блумбърг". Това са около 3.0 процента от работещите в компанията. Наскоро компанията обяви, че временно ще спре производството си в Румъния. Фабриката няма да работи през ноември и декември поради намалели поръчки на международния пазар. В завода работят 1200 служители, като по време на затварянето те ще получават 75 на сто от заплатите си.
Източник: Дневник (28.11.2008)
 
JFE може да основе общо дружество с Foulath за гранулирана желязна руда JFE Steel Corp обмисля да построи предприятие в Блиузкия изток за обработка на желязна руда. JFE Steel, част от JFE Holdings, и бахрейнската стоманодобивна компания Foulath ще отделят общо 70 млрд. йени за изграждане на предприятието в Салала в южен Оман, за производството на гранулирана желязна руда, а то се очаква да заработи през 2011 г. Най-вероятно JFE ще инвестира около 30 млрд. йени, окло 40% от смесеното дружество, с което да си осигури по-директен достъп до руда. Новият завод ще е с годишен капацитет от 7 млн. тона, а JFE Steel ще използва около половината за да задоволява 10% от нуждите си. Foulath, която е под крилото на инвестиционна компания, подкрепена от шест близкоизточни правителства, разполага с технологията за производството на гранули от нискокачествена желязна руда. (Никкей)
Източник: Други (28.11.2008)
 
От Оман искат „Кремиковци" Надявам се раната „Кремиковци" да започне да оздравява в най-скоро време. Това заяви в сутрешния блок на БНТ министърът на икономиката Петър Димитров. Той съобщи, че в момента има 5 сериозни инвеститори, които се интересуват от комбината. Има голям бразилски инвеститор, който желае да влезе в Европа. Другият потенциален купувач е от Португалия. Интерес има и от Украйна. Вчера шейхът на Оман писмено потвърди интереса си към „Кремиковци", каза още той. Припомняме, на посещение у нас е Шейх Адил Ал-Шанфари, вицепрезидент на най-голямата оманска корпорация - Шанфари груп, ръководена от султана на Оман. Трябва да сме наясно, че като спасява „Кремиковци", държавата спасява и БДЖ, и пристанище Бургас, които са зависими от него, а по този начин спасява и цялата икономика, защото ако България изчезне от тази ниша, друг ще я заеме, но това ще ни лиши от сериозни приходи, подчерта министър Димитров.
Източник: News.bg (28.11.2008)
 
Назначават 150 души в мина на Ковачки 150 души ще бъдат назначени след Нова година в "Мини открит въгледобив" в Перник, чийто собственик е Христо Ковачки. Увеличението на персонала е заради недостига от работна ръка в откритите рудници, обясниха от ръководството на предприятието. Глад за миньори има и в друга мина на Ковачки - подземните рудници в Бобов дол, където също предстоят назначения. Там миньорите получават над 1000 лв. месечно. В Перник средната заплата е 750 лв. и е най-висока за региона. По 1000 лв. са заплатите на багеристите и булдозеристите. Назначаването на работници е предизвикано не само от дефицита на кадри във въгледобива, но и заради очакваното пускане в експлоатация на реконструирания пети парогенератор в пернишката ТЕЦ "Република". С включването му в енергийната система вероятно ще се наложи да бъде увеличен и добивът на въглища.
Източник: Стандарт (01.12.2008)
 
Електротранспортът в София си търси стоманени изделия Общинската фирма "Столичен електротранспорт" търси доставчик на стоманени изделия, показва справка в Официалния вестник на Европейския съюз. Дружеството се нуждае от листова ламарина, валцувана стомана и профили. Прогнозната стойност на доставката е 750 хил. лв., а срокът за нейното изпълнение е 12 месеца от датата на сключване на договора. Гаранцията за участие в процедурата е 1500 лв., като самата поръчка е разделена на три самостоятелно обособени позиции. Компаниите могат да участват поотделно за всяка част на проекта или за всички едновременно. Заплащането на доставката е осигурено от бюджета на столичната компания. Изделията ще бъдат използвани за трамвайното поделение на дружеството - "Трамкар". Участниците в процедурата ще трябва да представят документи за актуалното си финансово състояние. Освен това доставчиците ще трябва да включат в конкурсната документация счетоводните си отчети за изминалата година. Задължително условие е компанията да е производител на суровините или моторизиран представител на фабриките производители. Фирмата трябва да притежава сертификат за управление на качеството ISO 9001:2000 или алтернативен документ. Кандидатите ще могат да подават заявление за участие в процедурата до 22 януари. Те трябва да представят информация за наличната си техника, с което да докажат способността си за изпълнение на поръчката. Възложителят изисква дружеството да е изпълнявало подобни доставки, за които да покаже съответните препоръки. По-подробна информация за процедурата може да бъде получена от официалния евровестник.
Източник: Дневник (01.12.2008)
 
ArcelorMittal планира нова вълна от доброволни съкращения в Галац ArcelorMittal (“Арселор Митал”) планира нова вълна от доброволни съкращения на персонала в завода в румънския град Галац през следващите месеци, съобщи пред Медиафакс главният мениджър на завода в Галац Йонел Борш, съобщава БГНЕС. Той не уточни цифрата на предстоящите съкращения. Синдикатите в завода, обаче казват че около 1500 работници са готови да напуснат доброволно заради тежките условия на труд и ниското заплащане. В случай на доброволно напускане ArcelorMittal обещава парични обезщетения. Заради приватизационната клауза, която не разрешава на Митал да съкращава работници, компанията предлага финансови компенсации на онези, които напуснат по свое желание. Към момента в металургичния завод в Галац работят около 14 000 души, което е половината от броя на заетите през 2001 г., когато заводът беше приватизиран, припомня Медиафакс.
Източник: Дарик радио (01.12.2008)
 
Nucor ще изчака до 2009 г. за чугунолеярната Появи се информация, че очакваното обявяване дали новото предприятие за чугун на Nucor Corporations ще бъде в Луизиана, е отложено за началото на 2009 г. Г-н Стивън Море, секретар на отдела за икономическо развитие на Луизиана, заяви че е все още умерен оптимист за това, че Nucor ще избере парцелът в Св. Джеймс Париш пред Южна Америка. Nucor Corporations обяви през месец август, че предпочита мястото на източният бряг на Мисисипи пред алтернативен терен в Бразилия, които също е вариант за новата голяма чугунолеярна. Г-н Дан ДиМико, президент на Nucor, тогава подчерта че са необходими екологично разрешително и държавен пакет за стимулиране на инвестицията преди управителният съвет да гласува през декември 2008 г. за мястото, на което да бъде изградено предприятието. (СтийлГуру)
Източник: Други (01.12.2008)
 
“Смарт” готви план за пуск на “Кремиковци” До сряда украинската фирма “Смарт груп” ще представи специален антикризисен план за пускане на “Кремиковци”. Това е станало ясно на среща на компанията с представители на Министерството на икономиката и енергетиката. Първоначалната финансова инжекция ще бъде в размер на 10 млн. евро. С тях ще бъдат закупени нужните суровини. В момента складовете на предприятието са напълно празни, така че ще трябва да бъдат доставени въглища и руда. Идеята на украинците е да се възстанови производството в досегашния му вид. Това означава, че трябва да бъдат пуснати доменните пещи. Щяло да се направи опит за възстановяване и на коксохима, но ако това е невъзможно, ще се премине към внос на кокс. Разчетите на украинците показвали, че във времето на световна финансова криза евтина стомана се получава по класическия способ. Производството в електропещи било скъпо и нерентабилно. “Смарт груп” планира да достигне производство на 200 хил. тона стомана месечно. Фирмата разработва и оздравителен план за дружеството. Той ще трябва да бъде одобрен от Комитета на кредиторите.
Източник: Труд (02.12.2008)
 
Кредитори на Кремиковци изместиха държавата Облигационерите на "Кремиковци" изпревариха държавата и първи ще получат парите си при евентуална разпродажба на активите на комбината. Причина за това е постановление на Апелативния съд, според което датата, от която комбинатът е в неплатежоспособност, е 30 юни 2008 г. Преди това градският съд обяви фалита от 31 декември 2005 г., но облигационерите, както и от самия комбинат, обжалваха. С новото решение на съда облигационерите стават първи обезпечен кредитор и изпреварват държавата, която е най-големият кредитор на комбината. Борчовете на "Кремиковци" към държавата са над 700 млн. лв. Заемът към облигационерите е 325 млн. евро. Те получиха решение от Лондонски съд, че имат право веднага да придобият обезпеченията по емисията, която не се обслужва редовно. В тяхна полза Прамод Митал е заложил основни активи на комбината, като електропещта и доменната пещ. При досега валидната дата на фалита - края на 2005 г., облигационерите можеше да не получат пълно обезпечение, защото заемът е отпуснат по-късно - през май 2006 г., когато комбинатът е бил в неплатежоспособност. Промяната обаче им дава право на безпроблемно признаване на обезпеченията, коментираха юристи. Очаква се държавата да обжалва решението на следваща инстанция. Променената дата може да означава, че отпуснатата държавна помощ е неправомерно дадена и Брюксел да ни санкционира. Тогава държавата ще се бръкне да плаща тези 400 млн. лв. от хазната, т.е. от нашите джобове.
Източник: Стандарт (02.12.2008)
 
„Смарт груп” с оздравителен план за “Кремиковци” Украинската компания „Смарт груп”, собственост на руския милиардер Вадим Новински, е изготвила петгодишен план за рехабилитация на изпадналия в затруднение металургичен комбинат „Кремиковци” и ще го представи на 2 декември, предаде електронното издание “СтийлГуру”, цитирано от агенция Фокус. Според плана „Смарт груп” ще инвестира 30 млн. евро в металургичния комбинат и в технологии за опазване на околната среда.
Източник: Монитор (02.12.2008)
 
Облигационерите на "Кремиковци" отново са фактор за бъдещето на комбината Облигационерите на "Кремиковци" запазват обезпечението си под формата на активи от комбината, след като те и самото металургично дружество спечелиха обжалването пред Софийския апелативен съд за датата на неплатежоспособността. Тя вече е променена от 31 декември 2005 г. на 6 юни 2008 г. Новината съобщи бившият изпълнителен директор Александър Томов, но впоследствие бе потвърдена от още 3 източника на "Дневник".Решението е било взето на 26 ноември и може да промени коренно процедурата по несъстоятелност, в която се намира стоманопроизводителят. Най-губещи от досегашното състояние бяха притежателите на дълговите книжа, тъй като оставаха без своето обезпечение. В тяхна полза при емитирането на облигационния заем през 2006 г. бяха заложени най-важните производствени активи на комбината, без които той не би могъл да функционира. Когато стана ясно, че "Кремиковци" е изправен пред банкрут през май, идеята беше именно облигационерите да продадат дълговите си книжа на "Арселор Митал", а международната компания да придобие вземането им. Сделката за продажба на облигациите обаче пропадна заради ранната неплатежоспособност, която практически отмени и обезпечението по тях. Така при цена 60% от номинала през лятото и предварително договорена сделка с "Арселор Митал" за продажба на 79% днес книжата се търгуват на неофициален пазар при нива между 10% и 20% от номинала, според международни дилъри. Комитетът на най-големите облигационери обвини правителството в директна намеса в работата на съда и заявиха, че то е отговорно за провала на споразумението с "Арселор Митал". Водещият стоманопроизводител в света обаче и в момента желае да придобие активите на "Кремиковци" след търг и дори придоби един от дълговете на комбината в размер на 18 млн. евро чрез цесия. Източници на "Дневник" съобщиха още, че представители от висшия мениджмънт на "Арселор Митал" са били в Бразилия по времето, когато там бе и икономическият министър Петър Димитров. От стоманения гигант отказаха да коментират дали в Латинска Америка са се срещали с министъра или други представители на българското правителство. На въпроса дали "Арселор" имат връзка с индийския стоманопроизводител CSN и неговия интерес към комбината компанията на Лакшми Митал също отказа коментар. Експерти на CSM прекараха миналата седмица в София, като целта им бе именно да проучат състоянието на кремиковските агрегати. Самите облигационери на "Кремиковци" обаче също са предложили план за измъкването на комбината от тежката ситуация. Според два абсолютно сигурни и независими източника на "Дневник" преди дни инвеститорите са посетили Министерството на икономиката и енергетиката. Те са разговаряли с икономическия министър Петър Димитров и неговия заместник Нина Радева, като са присъствали и съветници на премиера Сергей Станишев. Планът им включвал инвестиция, но само при условие, че им се позволи да реализират намеренията си докрай, а държавата им окаже съдействие. Петър Димитров обаче не е дал отговор и само обещал правителството да обмисли офертата.
Източник: Дневник (02.12.2008)
 
Руснаците с оферта за Кремиковци Руската Смарт груп внесе вчера оферта за Кремиковци с оздравителен план за 5 г. Тя е представена на Министерство на икономиката и енергетиката с копия до премиера Сергей Станишев и синдика на комбината Цветан Банков. Предлага се за 5 г. да се направят всички екоинвестиции и да се покрият борчовете към държава и облигационери.
Източник: Стандарт (03.12.2008)
 
Цените на въглищата за стоманодобива може да паднат Спадът на търсенето и орязването на производството от последно време вероятно ще доведат до намаление на цената на металургичните въглища с до 50% следващата година, според проучване на инвестиционна банка. От Citigroup Global Markets също така казаха, че ако световната финансова криза продължи да орязва търсенето на стоманени продукти, разговорите за договорните годишни цени може да се проточат и да се стигне до още прекратявания на дейността в сектора. Според изданието Coal & Energy Price Report, цената на кокса на практика се е утроила до над 300 щ.д. за тон през последната година благодарение на огромното търсене от страна на Китай и другите развиващи се страни. Citigroup е на мнение, че внезапното влошаване на търсенето е ускорило сезонният цикъл по намаляване на запасите от металургични въглища. Очаква се световният стоманодобив да намалее с 4.2% през 2009 г. заради отслабващото търсене.
Източник: Reuters (03.12.2008)
 
3 стоманодобивни предприятия в САЩ спират производство United States Steel Corp. обяви, че временно ще спре дейността на предприятието си Great Lakes Works в Екорс, както и в две други, с цел да намали продукцията заради отслабващото търсене на стоманени продукти. Това ще засегне около 3 500 души от трите комбината, обявиха от питсбъргската компания. В Great Lakes работят около 2 хил. души. Предприятието произвежда стоманени листове, предимно за автомобилостроенето. През следващите няколко седмици U.S. Steel ще спре и Keetac, предприятие за добив и пелетизиране на желязна руда в Кийлатин, Минесота, и Granite City Works в околностите на Сейнт Луйс. U.S. Steel, която осигурява работа на над 49 хил. служители, заяви, че временно ще концентрира производството си в Mon Valley Works в Питсбърг; Gary Works в Гари, Индиана; Fairfield Works около Бирмингам, Алабама; и Lake Erie Works в Нантикоук, Онтарио. (Детройт Нюз)
Източник: Други (04.12.2008)
 
"Смарт груп" иска да даде 40 млн. евро за "Кремиковци" Украинската компания "Смарт груп" е готова да инвестира 220 млн. евро в "Кремиковци" до 2013 г., но всъщност ще започне с вложения от 24 млн. до 40 млн. евро. Нейното предложение към комбината и Министерство на икономиката е получено писмено във вторник вечерта. Компанията на украинския магнат Вадим Новински е разработила детайлен 5-годишен план за развитие на комбината. Първоначалните инвестиции били за подобряване на екологията, така че комбинатът да може да получи комплексно разрешително и да има пари за суровини. В предложението на украинците е записано, че "Смарт груп" настоява да влезе в комбината като оператор. Запознати разясниха, че това означавало още от самото начало да придобие право на глас и в оперативното ръководство на дружеството. Украинската компания е готова да направи инвестициите при гаранция, че до 2013 г. ще стане собственик на активи на комбината. Първоначалната цел, която инвеститорите ще преследват е за година да възстановят технологичният капацитет на комбината и той отново да започне да произвежда годишно до 2.2 млн. тона стомана. До 2013 г. годишното производство трябва да нарасне до 3.5 млн. тона. Макар че е предвиден ремонт на коксохимичното производство, най-вероятно то няма да бъде възстановено. Затова в оздравителния план за комбината се предлага в началото на втората година да се изградят нови коксохимични батерии. Заложено било и до 2013 г. да се пусне в експлоатация трета машина за непрекъснато леене на стомана. Отворен остава обаче въпросът за дълговете на "Кремиковци", за чието плащане украинците искат да преговарят с облигационерите и държавата.
Източник: Сега (04.12.2008)
 
Смарт груп внесе в МИЕ оздравителен план за Кремиковци Късно вчера в Министерството на икономиката и енергетиката е внесен оздравителен план за Кремиковци", потвърдиха от пресслужбата на ведомството. Планът е на украинската компания Смарт Груп. Предстои да бъде назначена работна група, която да разгледа и обсъди предложението. Програмата на Смарт Груп предвижда инвестиции в добивната част на Кремиковци и в изпълнение на екологичните стандарти за срок от 5 години. Общата предвиждана сума за това е около 250 млн. евро. Поетапно ще се правят ремонти, като през първата година ще се инвестира в нова коксохимическа батерия и доменното производство. Ще бъдат направени и ремонти в добивната част. През петте години, докато работи като оператор на Кремиковци, украинската фирма предвижда и постепенно да бъдат покривани и задълженията към кредиторите на комбината. Интерес към металургичния гигант проявяват финансови компании и фирми от Чехия, Бразилия, Оман, Катар, както и български фирми. Нито една от тях обаче досега не е представила оферта за работа в предприятието.
Източник: profit.bg (04.12.2008)
 
Tata Steel ще намалява разходите заради по-слабите продажби Tata Steel Ltd. ще съкрати броя на служителите си и разходите за електроенергия, тъй като намалява производството си с цел да се справи със спада на цените. Най-голямата индийска стоманодобивна компания панира да спеси най-малко 350 млн. паунда в британското си поделение Corus Group и 3 млрд. рупии в Индия до март 2009 г., заяви управителният директор Б. Мутураман. Кредитната криза замрази икономическото развитие в цял свят, което доведе до по-слабо търсене на метали. Corus, която формира около две трети от производството на Tata, заяви че европейските компании в сектора са изправени пред “изключително предизвикателство” след срива на световното търсене. (Блумберг)
Източник: Други (05.12.2008)
 
Държавата даде още 15.4 млн. лв. за инфраструктура В края на годината правителството ударно отпусна близо 15.4 млн. лв. за изграждане на инфраструктурата в индустриални зони. На заседанието си в четвъртък министрите одобриха по 5.129 млн. лв. от бюджета, които ще се насочат за пътища и ВиК индустриалните зони в Костинброд и Елин Пелин и в пернишкото предприятие "Стомана индъстри". Преференцията за държавна подкрепа в индустриалните зони беше прокарана в закона за насърчаване на инвестициите още през 2007 г., но досега кабинетът отпусна минимални средства само за общините в Русе и Гълъбово. В началото на годината за русенската индустриална зона бяха отпуснати малко над 1.9 млн. лв., а в Гълъбово преди два месеца бяха преведени 2.6 млн. лв. В Русе френската компания "Монтюпе" изгради завод за резервни части за автомобилната индустрия, а в Гълъбово - германската "Кнауф" предприятие за гипсфазерни панели. Първият от новите три проекта е за подновяване на прилежащия път плюс ВиК мрежа на "Стомана индъстри". Компанията планира да вложи нови 143 млн. лв. до март 2010 г. Първоначално ще се модернизира цехът за сортов прокат, а след приключването на проекта след две години производственият обем ще нарасне с 800 хил. т арматурно желязо. С парите от бюджета ще бъдат ремонтирани и изградени 2.2 км път, ще бъде подменен 2.2 км водопровод и 1.9 км улична канализация. С по 5.129 млн. лв. ще бъдат подпомогнати и проектите на "Индустриален парк - София изток" на гара Елен Пелин и за "Изграждане на нова печатна база за листов и ролен печат в Костинброд". Първият проект предвижда изграждане на складово-логистични сгради и предприятия от леката индустрия, като предвижданата инвестиция до 2011 г. ще надхвърли 70 млн. евро. В Костинброд ще бъде подпомогнато построяването на печатна база за листов печат на компанията "Хиитсет". Проектът е за 100.7 млн. лв. и се очаква да бъде завършен през лятото на 2010 г.
Източник: Дневник (05.12.2008)
 
Заради кризата в "Кремиковци" вече цяла седмица в пристанището в Лом няма никакви товари за комбината. Това прави невъзможно на наетите 312 души да се осигури работа през целия ден. Поради това от началото на 2009 година работният ден се намалява от 8 на 6 часа. Възможно е да има и още по-голямо свиване, ако кризата продължи, заявиха от ръководството на порта. Докато през миналата година товарите на "Кремиковци" са били 45 - 50 на сто от всички товари, то през последните месеци на тази година те са едва 5 - 10 на сто. От скоро няма никакви поръчки за комбината. Заради световната финансова криза и резкия спад на цените на металите, доставките за комбината "Стомана" в Перник също са намалели значително. Изпълнителният директор Борислав Михов съобщава, че ноември е завършен с едва 25 000 тона обработени товари при 50 000 тона през другите месеци на годината и 120 000 тона в най-добрите месеци на миналата година. Очаква се годишният товарооборот през 2008-ма да е около 860 000 т при 1 400 000 т през 2007 година.
Източник: БГ Север-Плевен (08.12.2008)
 
По-високо потребление на стомана във Виетнам през ноември Нан Дан обяви, че потреблението на стомана на виетнамския пазар през ноември 2008 г. е достигнало 300 000 тона, което е три пъти повече от септември и октомври. Запасите на компаниите са около 200 000 тона, половината от количеството през предходния месец. Цените на стоманата за строителство отново отбелязват увеличение, което е в рамките на 11-12,5 млн. виетнамски донга за тон. Нарастването е с около 1-1,5 млн. донга за тон в сравнение с предишните месеци. (SteelGuru)
Източник: Други (08.12.2008)
 
Nippon Steel отлага доставките на желязна руда и въглища Nippon Steel Corp и Kobe Steel Ltd заявиха, че BHP Billiton Ltd и другите големи добивни компании са се съгласили да отложат доставките на желязна руда и коксови въглища в отговор на намаленото производство в стоманодобивните предприятия. Производителите на стомана поискаха от минните компании като BHP, Rio Tinto и Vale да забавяте доставките преди месец, когато започнаха да намаляват производствата си. Минните дружества разбират, че запасите ни са високи, а складовете препълнени, каза говорителят на Nippon Steel, вторият най-голям производител на стомана в света. (YahooNews)
Източник: Други (08.12.2008)
 
Въгледобивните компании ще намалят инвестициите до минимум Въгледобивните компании в страната ще сведат инвестиционната си дейност до технологичния си минимум, показва изследване на Българската минно-геоложката камара. Това означава, че фирмите ще влагат само средствата, необходими за нормалното протичане на производствения процес и неговите технически изисквания. Причина за оптимизацията са очакваните с около 35-40% по-ниски финансови показатели на компаниите от отрасъла за тази година в сравнение с предходните периоди. От камарата очакват малките въгледобивни компании да съкратят от 10 до 20% от служителите си. В същото време големите предприятия в бранша изпитват недостиг на работна ръка и ще назначават още хора през следващата година. В браншовата организация членуват 11 компании, които се занимават с въгледобив. Най-голямата от тях е "Мини Марица-изток", която произвежда около 80% от въглищата в страната. През 2007 г. в страната са произведени с около 2.5 млн. тона повече въглища в сравнение с предходната година. "Крайно време е България да приеме национална енергийна стратегия, която да отразява настоящите позиции и възможности за развитие на въгледобива", коментира ситуацията Лъчезар Цоцорков, председател на Българската минно-геоложка камара. Според него най-леко кризата засега от добивните отрасли ще се отрази върху въгледобива, тъй като все още те са основна суровина за производството на топлинна и електрическа енергия. Най-сериозно е положението в момента при рудодобива, показват данни на браншовата организация. Повечето от предприятията в бранша ще намалят инвестиционните си програми наполовина през следващата година. Основните причини за това за две - намаленото търсене на метали на световните пазари и тяхното рязко поевтиняване. Само за четири месеца цената на медта на Лондонската борса за метали е спадна с повече от 50% - от 8092 долара на тон през август до 3050 долара в понеделник. Подобна е ситуацията при оловото и цинка, чийто цени също се сринаха. През първото полугодие на тази година оловото варираше около 2500-3000 долара за тон, а сега е 915 долара. Цинкът от около 2250 долара за тон достигна до 1096 долара в началото на седмицата, показва справка в "Блумбърг". Спад на дейността си отчита и фирмите, които се занимават с добив на строителни и скално-облицовъчни материали. Причина за това е спадът в строителството, който рефлектира върху продажбите на добивните компании, обяснява Цоцорков. По предварителни изчисления на минната камара негативната тенденция ще се запази и през следващата година, като производствените програми на дружествата ще бъдат съкратени с поне 20 на сто. От работодателската организация не изключват възможността в сектора да бъдат освободени част от служителите. Много ще се усложни ситуацията с компаниите, които осъществяват геоложки проучвания, каза още Цоцорков. "Единственият въпрос е с колко процента ще бъдат съкращенията, като предположенията са за между 20 и 40% в зависимост от развитието на събитията през следващата година", прогнозира председателят на камарата.
Източник: Дневник (09.12.2008)
 
Стоманодобивните предприятия в САЩ работят на 50% Добивът на суровини в САЩ намалява за 16-а поредна седмица и спадна до нива невиждани през последните 25 години, според данни на базираният във Вашингтон Американски институт за стомана и желязо. Количествата през седмицата до 6 декември са 1.18 млн. тона, което е с 1.3% по-малко от предишната седмица и с 45% по-малко от най-високият добив през 2008 г. от 2.167 млн. стоуна през седмицата до 16 август. Стоманодобивните предприятия са работили на приблизително 49.5% от капацитетите си срещу около 50.2% през предходната седмица и 88.1% година по-рано. Седмичното натоварване на мощностите е “най-ниското от февруари 1983 г.”, коментира анализатора Майкъл Епълбаум наскоро. Общата продукция през 2008 г. за сега изостава от миналогодишният темп с над 3.5 млн. стоуна или с почти 4%. (1 стоун = 6.35 кг.)(Плац)
Източник: Други (10.12.2008)
 
Седем оферти за “Кремиковци” Седем предложения от различни инвеститори са били подадени до вчера (10 декември) за “Кремиковци” в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Най-сериозно разработената оферта е на украинската “Смарт груп”. Тя се състои от две части - спешен план за вдигане на комбината на крака и оздравителна програма, която включва преструктуриране и придобиване на активи. До дни кандидатът трябва да представи в писмен вид какви гаранции очаква от държавата в замяна на инвестициите, които ще направи. Втората оферта е на чешката “ML Moran” , която предлага схема за извънбалансово финансиране на комбината, който ще купува суровини, ще произвежда и продава, но печалбите ще отиват по сметките на кредитора. На практика ползата за “Кремиковци” е, че остава на пазара. Третото предложение е от “Интертръст” на бившия собственик на “Кремиковци” Валентин Захариев. Той иска да влезе в дружеството като оператор чрез специално създадена фирма. Целта на Захариев е да запази комбината като цяло, но при ликвидация да може да закупи продаваните активи. Любопитно е и предложението на “Екометалинженеринг”, които са готови да доставят 60 хил. тона суровини за електропещите и срещу това да пласират готовата продукция. Две други компании предлагат доставка на суровини и оборотни средства срещу държавни гаранции. Това са руската “Проминвест” и италианска фирма. Любопитна е и офертата на облигационерите, които искат срещу заема от 345 млн. евро да получат държавни ценни книжа с падеж 2013 г.
Източник: Труд (11.12.2008)
 
Rio Tinto съкращава 14 хил. работници и намалява разходите си Минната компания Rio Tinto ще съкрати 14 хил. работници и ще намали разходите си с 5 млрд. долара. Мярката се налага, след като глобалната рецесия намалява търсенето на метали в световен мащаб. Обявеното съкращение в дейността на Rio Tinto се случва само месец след като BHP Billiton Ltd. се отказа от купуването на минната компания. Rio Tinto планира да намали нетния си дълг, който в момента се равнява на 38.9 млрд. долара, с 10 млрд. до края на 2009 г. Запланувано е също разпродаването на значими активи, съобщиха от компанията в изявление до австралийската фондова борса. Предвидените съкращения на персонала се равняват на 13% от всички служители на компанията, които са 112 000. BHP Billiton се отказа от сделката за Rio Tinto на стойност 66 млрд. долара в края на ноември. Като причина за отказа беше изтъкнат големият дълг на минната компания и намаляващото търсене на суровини в световен мащаб. Компании от цял свят планират съкращаване на част от персонала си, както и намаление на заплатите и обема на инвестициите си, за да ограничат максимално разходите си в условията на задълбочаваща се глобална рецесия. В това число влизат дори гиганти като японския Sony, който обяви съкращаване на 16 хил. служители. "Може би както много други Rio Tinto не е предвидила адекватно спада на цените на суровините и срива в търсенето, които водят след себе си", коментира ситуацията в минната компания Шон Джакомо, управител на SG Asset Management Pte. в Сингапур. Изпълнителният директор на компанията Том Албанезе заяви, че Rio Tinto не планира продаване на акции и се е отказала от идеята за увеличение на дивидентите. Съкращенията, за които ще бъдат похарчени 400 млн. долара под формата на обезщетения за работниците, в крайна сметка ще спестят на 1.2 млрд. на компанията. Планира се годишните разходи да бъдат намалени с 2.5 млрд. долара до 2010 г. (Блумбърг)
Източник: Други (11.12.2008)
 
Европейската политика пречи на стоманодобива ЕС е поставен под все по-голям натиск от стоманодобивните компании от Стария континент да промени най-голямата система за търговия с емисии на въглероден диоксид в света заради очаквана загуба на работни места. Европейската стоманодобивна промишленост осигурява годишни приходи от 178 млрд. USD. В индустрията са ангажирани около 370 000 души, а близо 1 млн. работят в свързан със стоманодобива бизнес. Според конфедерацията на европейските стоманопроизводители Eurofer отделно от това във фирмите доставчици, в автомобилните компании и в други корпорации, които използват стомана за производството си, работят 22 млн. души от общото население 500 млн. в ЕС. Според индустрията тези работни места са заплашени заради политиката на ЕС в областта на вредните газови емисии. В съответствие с нея Брюксел иска да намали до 2020 г. емисиите от въглероден диоксид в икономическата зона с 20% спрямо 1990 г. Стоманопроизводителите изтъкват, че несигурността отблъсква инвеститорите. (Уол Стрийт Джърнъл)
Източник: Други (12.12.2008)
 
Митал е най-богатият футболен бос в света Индийският стоманен крал Лакшми Митал е най-богатият собственик на футболен клуб. Той е шеф на стоманения гигант Arcelor, а от миналата година изкупи акциите на първодивизионния английски клуб Куинс Парк Рейнджърс. Приблизителното състояние на Лакшми Митал е 51 млрд. USD. Поставените условия Лакшми Митал купи Куинс Парк Рейнджърс заедно с боса на тима на Рено от Формула 1 Флавио Бриаторе. Програмата на индиеца за К.П.Р. е проста - тимът има три години, за да влезе отново във Висшата лига на Англия. Това са поставените условия от Митал, които не изглеждат неизпълними с оглед представянето на тима този сезон в Чемпиъншип. Ексцентричният бос от Формула 1 Флавио Бриаторе пък може да бъде забелязан често в ложите на стадиона на Куинс Парк Рейнджърс. Миналия сезон бившият член на Висшата лига бе пред фалит. За съжаление братът на Лакшми - Прамод, се оказа една голяма издънка в бизнеса и докара куп проблеми на Кремиковци и ЦСКА. Олег Дерипаска Най-богатият руснак е с приблизително състояние от 40 млрд. USD. Олег Дерипаска реши да бъде патриот и купи тима на Кубан Краснодар от родния си град. Това стана през 2004 г., когато руският алуминиев магнат слага ръка на намиращия се в сериозна криза Кубан. За разлика от Куинс Парк Рейнджърс обаче Кубан се представя на приливи и отливи и все още не може да намери своето място между Висшата и Първата лига на Русия. Амансио Ортега Босът на Депортиво (Ла Коруня) е със състояние около 24 млрд. USD. Испанецът е осми в света по богатство, но предпочита да стои в сянка от медийните прожектори. Състоянието си Амансио Ортега е придобил от своя гигант за облекло Inditex, който притежава елитни марки като Зара. Босът има значителни дялове в Депортиво (Ла Коруня). Дълго време клубът бе сред най-силните в Примера дивизион и се представяше много добре в Шампионската лига. Франсоа Пино Един от най-богатите хора във Франция и в Топ 30 в света. Франсоа Пино е собственик на члена на Първа френска дивизия Рен. В Рен Пино е пълен диктатор и всяко решение минава през него. Той е собственик на Рен от 1998 г. Милиардерът притежава 27% от гиганта за спортни стоки Пума, както и луксозната компания PPR. Франсоа Пино стои зад гигантските модни империи Гучи и Ив Сен Лоран. Роман Абрамович Един от най-популярните собственици на футболни клубове. Приблизителното му състояние е около 20 млрд. USD. Роман Абрамович купи английския Челси през 2003 г. и според британските медии досега е похарчил близо 900 млн. USD за закупуването му, трансфери на играчи и инвестиции в спортната база. Световната финансова криза обаче принуди бившия губернатор на Чукотка да свие разходите в лондонския клуб и да спре с многомилионните трансфери. Сред най-богатите собственици на футболни клубове са и американецът Пол Алън (Сиатъл) с 18 млрд. USD, както и друг индиец - Сунил Митал. Той притежава 13 млрд. USD и инвестира сериозно в индийския национален футболен отбор. Силвио Берлускони Италианският премиер и бос на Милан е чак на осма позиция въпреки огромната си популярност. Състоянието на Берлускони е около 12 млрд. USD. Той купува Милан през 1986 г., а под негово ръководство тимът печели пет пъти КЕШ. Последните двама магнати в Топ 10 са Филип Аншуст (Л. А. Галакси) с 8 млрд. USD и Джон Фредриксен (Валеренга) със състояние от 7 млрд. USD.
Източник: Пари (12.12.2008)
 
Работниците в Corus готови да намалят заплатите си с 10% Работниците в стоманодобивната Corus, собственост на Tata Group, са предложили пред ръководството да намалят доброволно заплатите си с 10% за следващите шест месеца, за да бъдат избегнати съкращения на персонал. Corus, както останалите компании от стоманения бранш, изпитва сериозни проблеми в резултат на пониженото търсене на производството им, след като двата най-големи консуматора на стомана – строителството и автомобилната индустрия се намират в дълбока криза през втората половина на 2008 година. Действията на профсъюзите вероятно няма да донесат очаквания резултат, тъй като от ръководството на Corus обявиха, че до май 2009 година ще спрат 30% от производствените си мощности и съответно това ще освободи близо 1000 работни места в леярните. Към настоящия момент в Corus работят близо 25 хил. души, като миналата седмица компанията се обърна към британското правителство за отпускане на заем. (Сентръл Кроникъл)
Източник: Други (12.12.2008)
 
Пунктовете за вторични суровини вече опустяха Изкупните цени паднаха рекордно, клошарите и те остават гладни Напълно опустяха напоследък пунктовете за изкупуване на метали и хартия в Плевен. Купища ламарини задръстват площите, няма откъде да се премине, а хора от бранша казват, че може да стане още по-зле, зависи докога ще вилнее кризата. Репортерска проверка в изкупвателните пунктове показва, че рязкото спадане на изкупните цени е отблъснало дори традиционната клиентела - циганите с каруци и колички. По-упоритите сред тях още кръжат наоколо, за да измолят по няколко стотинки отгоре за килограм. Сериозни клиенти за по-големи количества вече почти не пристигат, като теглят чертата на разходите за добиване и ги сравнят с изкупните цени, са останали на чиста загуба. От пунктовете казват, че тук-там някой клиент, който разчиства технологични или битови отпадъци, се явява с намерението просто да остави ненужните си вещи. А изкупните цени на металите са паднали до 15 ст. за килограм, ламарините пък са достигнали до 8 - 10 ст., показва проверката. Хора от бранша споделят, че за да отидеш да режеш, разходът е не по-малък от 5 до 8 ст., като прибавиш транспорта, то разкарването до пункта излиза безсмислено. Почти два пъти са се увеличили само за последните месеци и цените на газта и кислорода, необходими за процеса на рязане, коментират от пунктовете. Като причини за трагичното състояние на изкупвателните пунктове в града спецове посочват международната криза в потреблението на метали, както и нашата родна болка - спирането на "Кремиковци". Вече е секнало търсенето, спадат цените и на цветните метали. В момента медта върви по 3 - 4 лв. за килограм, бронзът и месингът се търгуват по 2 лв. Пазарът на метали е задръстен, никой не се наема да прогнозира докога.
Източник: БГ Север-Плевен (15.12.2008)
 
Пристанище Бургас работи под капацитета си Пристанище Бургас ще завърши годината с над 4 млн. тона товарооборот, което е значително под капацитетните възможности на порта. Това заяви изпълнителният директор на държавното дружество Аргир Бояджиев. На този етап се внасят метали от Украйна и след преработка се изнасят метални заготовки за страни от Средиземноморието. Поръчките са на един от основните клиенти на пристанището "Промет стийл", който се очаква да реализира над 500 000 тона товари за годината. Рязкото падане на цената на желязото блокира наскоро вноса и износа на метали. Основните клиенти намалиха драстично транспорта на продукцията си по море, а сръбски металургичен комбинат се е отдръпнал изцяло, заради финансовата криза. Трудностите, които изпитва металургичният комбинат "Кремиковци", най-вероятно няма да се отразят пагубно върху "Пристанище-Бургас", смята Бояджиев. "Ако "Кремиковци" заработи, ако "Промет стийл" увеличи обема на товарите и ако кризата в Гърция продължи, ще се увеличи транзитният поток, което пък е добре за пристанище Бургас", каза още пристанищният директор. По думите му кризата в Грузия не насочи насам товари, но регулярно от Бургас за грузинското пристанище Поти има ро-ро превози - предимно коли и камиони.
Източник: Дневник (15.12.2008)
 
"Газпром" сваля цените на природния газ с 30-42% от 2009 г. "Газпром" ще доставя с 30-42% по-евтин природен газ за потребителите в Европа през следващата година заради рекордното поевтиняване на петрола на международните пазари през последните месеци. Това прогнозира говорителят на компанията Сергей Куприянов на пресконференция в София през миналата седмица. Той и шефът на "Газпром експорт" Иля Кочеврин обикалят европейските столици, за да търсят подкрепа от страните от Европейския съюз по спора с Украйна за дълга й. Куприянов не се ангажира с конкретни прогнози, но уточни, че цената на природния газ за България също ще поевтинее. В България това ще бъде усетено едва през април, когато "Булгаргаз" прогнозира намаление на цените. Не "Газпром" сваля цените на синьото гориво, а формулата, заложени в договорите за доставки и транзит, коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. От януари компанията иска увеличение с 21.3%, защото се отчитат котировките на мазута и газьола девет месеца назад. Компанията предлага на потребителите разсрочено плащане. Газовият монополист отчита 3% ръст на потреблението до края на 2008 г. при планиран 7%, което се дължи на по-топлото време и спиране на цели производства. Куприянов призна, че промененият преди година договори за доставки съдържат клаузата take or pay. Тя предвижда да се заплати цялото заявено количество независимо дали то е използвано. До момента правителството и ръководството на несъществуващия вече "Булгаргаз холдинг" твърдеше, тя е отпаднала, за да изкара договора изгоден и да мотивира промяната именно със задействането на клаузата. Имаме количества за доставки, под които отделните държави не бива да падат, обясни Куприянов. За България това е консумацията над 3 млрд. куб. м годишно, но за прилагането на клаузата потреблението трябва да падне под това количество. Руската газова компания предупреди, че е възможно намаление в доставките заради спад в транзита през Украйна, която не си е плащала за септември, октомври и ноември и е натрупала дълг от 1.3 млрд. долара. Финансовата криза няма да засегне газопровода" Южен поток", защото все още не е готово техникоикономическото проучване, което ще определи трасето му, съобщи още Куприянов. Газопроводът ще е готов 2013-2015 г. Той обясни, че не е ясно кой ще е операторът му. През първата половина на 2009 г. ще бъде подписано споразумението за създаване на проектната компания в България, в която "Булгаргаз" и "Газпром" имат равно участие.
Източник: Дневник (15.12.2008)
 
Бразилците идват за “Кремиковци” Комбинатът отнася нова глоба за неизпълнени ангажименти от приватизациятаБразилците идват тази седмица за "Кремиковци". Лично шефът на борда на CSN (Companhia Siderurgica Nacional) Бенджамин Щайнбрух ще дойде у нас за подаване на оферта за комбината. Това каза за "Стандарт" министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. За "Кремиковци" вече е внесена и се разглежда от работна група във ведомството офертата на руската "Смарт груп". В нея се предлагат 250 млн. евро инвестиции за 5 г. Разсрочено ще започнат да се погасяват и задълженията на комбината към основните кредитори - държавата и облигационерите. Бразилците бяха поканени да инвестират в комбината от министър Димитров преди месец при посещението му в Сао Пауло. Тогава той се срещна с Щайнбрух. Междувременно стана ясно, че комбинатът ще отнесе глоба от 3,5 млн. лв. от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), научи "Стандарт". Парите са неустойка за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор. Санкцията ще отнесе купувачът по сделката "Финметалс холдинг". Не е изпълнена клауза по договора да се поддържат определени наличности в държавния резерв, съобщи за "Стандарт" човек от агенцията. Собствениците на "Кремиковци" обжалват в съда друга наложена неустойка от 19 млн. лв., също за неизпълнение на приватизационния контракт. Агенцията за следприватизационен контрол е ответник по 65 дела, сочи отчетът й за третото тримесечие на годината. От тях 36 са висящи. В полза на агенцията са издадени 914 изпълнителни листа срещу купувачи заради неизпълнени приватизационни договори. Те са на стойност 255 млн. лв., 39,2 млн. долара и 1,8 млн. евро. Към края на септември агенцията контролира изпълнението на 6875 приватизационни контракта. Сред по-големите проверявани предприятия за периода юли-септември са немската Е.оН, която купи Енергото във Варна и Горна Оряховица, ЧЕЗ (собственик на Енергото в София, София-област и Плевен), Топлофикация-Бургас и Българско речно плаване. За периода юли-септември няма неустойки, които да са изплатени в срока, предоставен за доброволно плащане, сочи отчетът на АСК. След предприети правни действия от страна на ведомството са направени 49 плащания на неустойки и дължими лихви по 23 приватизационни договора. Така в АСК са постъпили 1,78 млн. лв.
Източник: Стандарт (15.12.2008)
 
От Кремиковци заплашват с протести от 10 януари при липса на инвеститор* Ако до 10 януари 2009 г. не се посочи и избере реален инвеститор за „Кремиковци” АД, ще бъдат подновени протестните действия в комбината, се казва в писмо на Национална федерация ”Металургия” и ФСО ”Подкрепа” в предприятието. За изтеклото време от последния протестен митинг пред Министерството на икономиката и енергетиката и Министерски съвет до момента не се случва нищо, се казва в изявлението. Отлагането на проблема с „Кремиковци” не води до нищо добро за дружеството и работещите в него, като бавно и сигурно компанията се води към гибел, се подчертава в писмото на синдикатите. За момента преговори се водят само с украинската компания „Смарт груп“, която иска да е оператор в „Кремиковци“ и да има контрол върху мениджмънта, заяви днес заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева, цитирана от БТА. Министерството е запознато с офертата на компанията и от ведомството са поставили въпроси по правната конструкция на реализацията на предложението на украинската фирма. Очакваме допълнителна информация, за което няма фиксирани срокове, поясни Радева. Чешката фирма, която е имала интерес към комбината, е оттеглила своето предложение. В момента много сериозни проучвания правят бразилски инвеститори, но все още от тях няма конкретна оферта, отбеляза заместник-министърът. През ноември бе съобщено, че бразилската компания CSN проявява сериозен интерес към „Кремиковци”. Компанията със седалище в Сао Пауло е сред водещите в стоманодобивния бранш в Бразилия. Основната й дейност е металургична, но развива дейност и в строителния бранш и в добивната промишленост.
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2008)
 
За "Кремиковци" се преговаря само със "Смарт груп" За "Кремиковци" в момента се преговаря само с украинската компания "Смарт груп". Това съобщи заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. "Смарт груп" иска да стане оператор в "Кремиковци" и да има контрол върху мениджмънта. Министерството е запознато с офертата на компанията и от ведомството са поставили въпроси по правната конструкция по реализацията на предложението на украинската фирма, обясни Радева. Тя посочи, че на този етап се очаква допълнителна информация, като няма фиксирани срокове за получаването й. Ясно е че срокът, в който съоръженията в "Кремиковци" могат да бъдат разконсервирани, е много дълъг, а ако има застудяване, това би поставило на риск разконсервирането на коксохимичното производство и на едната доменна пещ, посочи заместник-министърът.
Източник: News.bg (16.12.2008)
 
Нови протести назряват в “Кремиковци” Ако до 10 януари 2009 г. не бъде посочен и избран реален инвеститор за “Кремиковци” АД, протестите в комбината ще бъдат подновени. Това се казва в прессъобщение от Национална федерация “Металургия” на КТ “Подкрепа”. Отлагането на проблема с “Кремиковци” не води до нищо добро за дружеството и работещите в него. Бавно и сигурно компанията се води към гибел, се казва в съобщението, което е адресирано до премиера и министъра на икономиката и енергетиката.
Източник: 24 часа (16.12.2008)
 
Само Смарт груп иска Кремиковци За момента Министерството на икономиката и енергетиката води преговори единствено с украинската компания Смарт груп, която иска да е оператор в Кремиковци и да има контрол върху управлението му. Това каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. Министерството е запознато с офертата на компанията и очаква допълнителна информация за реализацията на предложението. Радева посочи, че чешката фирма, която е имала интерес към комбината, е оттеглила своето предложение. В момента много сериозни проучвания правят бразилски инвеститори, но все още от тях няма конкретна оферта, каза тя.
Източник: Пари (16.12.2008)
 
Шейх идва за “Кремиковци”, работниците на протест Шейхът на Оман праща свои хора за "Кремиковци". В сряда емисари на шейх Шамфари ще дойдат в комбината. Днес пък се очакват експерти от бразилската CSN, които да продължат анализите си. Те обаче още не са готови с оферта. Засега предложение има само от руската "Смарт груп". То беше разгледано от работна група в икономическото министерство и дори вече е подготвен проект на договор за отдаване на оператор с компанията на Вадим Новинский, който предстои да бъде одобрен. На фона на избора работещите се готвят за нови протести. Металурзите ще излязат на улицата, ако до 10 януари не се намери инвеститор за комбината.
Източник: Стандарт (16.12.2008)
 
Днес излиза юбилейния 100-тен брой на електронното издание на Виохалго груп "Корпоративен информационен бюлетин". От 2002 г. изданието се подготвя от екип на БИК Капиталов пазар ЕООД и е предназначен за ръководството и служителите на всички търговски дружества от Групата в страната и чужбина.
Източник: Капиталов пазар (16.12.2008)
 
Франция глоби рекордно "Арселор Митал" за картел Водещият производител на стомана в света "Арселор Митал", френският дистрибутор "Кльокнер дистрибусион индустриел", както и седем други компании от сектора бяха глобени с 575.4 млн. евро от френския антитръстов регулатор за картелиране, съобщи агенция "Блумбърг". Най-тежката глоба беше наложена на трите местни подразделения на "Арселор Митал" - общо 302 млн. евро, докато "Кльокнер" ще трябва да заплати 169 млн. евро. Това са най-сериозните глоби, които е налагал френският регулатор до момента. Картелирането между производителите и търговците на стоманени изделия е довело до завишаване цената на продукта с 10 на сто, смятат френските власти. Според регулатора картелът е разделил страната на 11 региона, където са били назначени служители, които да следят дали някой се опитва да заобиколи наложените цени. Говорителят на базираната в Лондон "Арселор Митал" Арон Хасан не е бил открит от агенцията за коментар, но според френските власти стоманодобивният гигант не е оспорил съществуването на картелно споразумение, заради което глобата му е била занижена с 17%. От "Кльокнер" също са приели обвинението, заради което първоначално наложената глоба от 204 млн. евро е била занижена до 169 млн. евро. Още една компания - "Дескур&Кабо", е получила значително по-ниска от първоначалната глоба. Преди по-малко от две седмици френският държавен секретар по заетостта Лоран Вокиез се закани, че Париж няма да остави "Арселор Митал", която обяви съкращаването на 1400 работни места във Франция, да прави каквото си иска. "Някои предприятия имат истински трудности, за справянето с които е необходимо разместване на позиции, но не искам някои други да използват алибито на кризата, за да съкращават работни места. Ще следим това много прецизно", предупреди Вокиез. Държавният секретар за външната търговия Ан-Мари Идрак също заяви, че правителството ще следи много внимателно условията на плана на компанията за "доброволно напускане на служители".
Източник: Дневник (17.12.2008)
 
Новият оператор на "Кремиковци" трябва да е ясен до края на месеца „До края на декември трябва да има решение за оператор на „Кремиковци“, защото след това ще стане твърде късно за комбината“. Това каза за БГНЕС лидерът на КТ“Подкрепа“ в предприятието Людмил Павлов. Той допълни, че до края на тази седмица се очаква и становището на работната група в Министерството на икономиката и енергетиката по предложената оферта от украинската фирма „Смарт груп“, която е и единствената оферта за работа в металургичния комбинат досега. Интерес към металургичния гигант проявяват финансови компании и фирми от Чехия, Бразилия, Оман, Катар, както и български фирми. Нито една от тях, обаче, досега не е представила оферта за работа в комбината. Вчера „Кремиковци“ е бил посетен от представители на Оман, а днес в комбината са експерти от Бразилия. Павлов коментира, че всички разговори и преговори за съдбата на „Кремиковци“ се провеждат трудно. До края на седмицата в комбината трябва да приключи изплащането на възнагражденията на работниците за октомври. След Коледа се очаква и плащане на заплати за ноември т.г. (econ.bg)
Източник: Други (18.12.2008)
 
"Кумерио" ще стане "Аурубис" Осем месеца след като германският медодобивен концерн "Нордойче Афинери" придоби белгийския холдинг "Кумерио", беше обявено името на новата структура. Така създаденото най-голямо медодобивно дружество в Европа вече ще се казва "Аурубис". В България холдингът притежава медодобивния комбинат в Пирдоп, който също ще бъде преименуван, ако новото име бъде одобрено на годишното общо събрание на мегакомпанията през февруари. По предварителни данни обединението между "Норддойче афинери" и "Кумерио" е реализирало приходи от продажби от 8.385 млрд. евро за финансовата 2007/2008 г. Това е с 30% повече от продаденото през миналата година от германската компания. Брутната печалба на концерна се очаква да бъде 260 млн. евро. През лятото на тази година медодобивният комбинат в Пирдоп пусна новата си рафинерия за производство на катодна мед, която има капацитет от 180 хил. тона. Към момента от компанията не съобщават доколко е натоварено съоръжението, при положение че световните цени на медта само за два месеца паднаха повече от 50 на сто. Освен мед комбинатът произвежда като страничен продукт сярна киселина. Основен клиент за суровината е торовият завод "Агрополихим", който от началото на месеца спря работа. От "Кумерио" засега не коментират дали компанията ще има свиване на производството и съкращаване на персонал.
Източник: Дневник (18.12.2008)
 
Държавата ще подпомогне "Стомана Индъстри" в изграждането на инфраструктура Държавата ще отпусне 8.03 млн. лв. на община Перник за изграждане на подходяща инфраструктура в индустриалната зона на града. Основание за отпускането на средствата са големите вложения, които е направило металургичното предприятие "Стомана Индъстри". Дружеството е инвеститор Първи клас заради реализирането на крупна инвестиционна програма в размер на 300 млн. лв. На основание Закона за насърчаване на инвестициите, "Стомана Индъстри" има право да получи финансиране от държавата за изграждане на елементи от техническата инфраструктура, като основно изискване е тази инфраструктура да е публична собственост. Компанията съвместно с местната власт е разработила проект за реконструкция и разширяване на най-натоварената улица в града - Владайско въстание, която обслужва не само комбината, а и производствените сгради и офиси на повече от 40 други предприятия, митницата и противопожарната служба на града. Дължината на пътното трасе ще е 2200 м.
Източник: Дневник (18.12.2008)
 
Мина купи техника за милион Нова техника за над 1 милион лева е купена от "Мини - открит въгледобив" през 2008 г. в Перник. Парите са похарчени за нов мощен булдозер "Дреста" и универсален колесен багер. На финалната права са и преговорите за доставка на мобилна обогатителна фабрика от Турция, която трябва да пристигне в Перник най-късно в края на март 2009 година, уточниха от ръководството. От приватизирането на дружеството до момента за нова техника и основни ремонти на съоръженията са вложени над 20 милиона лева, поясни зам. изпълнителният директор Зарев. Въгледобивната фирма не само няма да съкращава персонал, а и се готви да назначи след Нова година между 60 и 100 нови работници. Търсят се шофьори, електрошлосери, сондьори, копачи. За празниците в "Мини - открит въгледобив" ще бъдат изплатени и по 50 лева коледни добавки.
Източник: Стандарт (18.12.2008)
 
"Фьосталпине" спря проекта си в региона, "Шишеджам" се колебае. Водещата австрийска металургична компания "Фьосталпине" отлага безсрочно плановете си за ново производство в Черноморския регион, съобщи Ройтерс. Информацията беше оповестена официално в четвъртък от говорителя на компанията Петер Шифер с мотива, че мениджърите се опасяват от икономическо забавяне на четирите държави, които проучваха за изпълнението на проекта. "Малко вероятно е да реализираме намеренията си в близко бъдеще", обясни още говорителят Петер Шифер. "Шишеджам" също се колебае за по-нататъшното си изпълнение на програмата за България, съобщи информационната агенция. Австрийците планираха да изградят модерен завод за производство на стомана за автомобилната индустрия в България, Румъния, Украйна или Турция. Инвестицията от 5 млрд. евро се очакваше да бъде най-мащабната за Югозападна Европа. Това амбицира българското правителство да предложи свръхпреференции за чуждия инвеститор. Държавата се ангажира да осигури терен в индустриална зона, недалеч от Бургаския залив, като изгради с бюджетни средства и част от прилежащата инфраструктура. Турският производител на стъкло "Тракия джам", който е част от холдинга "Шишеджам", също се колебае за по-нататъшното си изпълнение на програмата за България, предаде в четвъртък агенция Ройтерс. През март мениджърите обявиха, че до 2010 г. ще инвестират още 415 млн. долара в българските предприятия. В четвъртък представители на "Тракия джам" декларираха пред фондовата борса в Истанбул, че втората фаза на инвестиционния проект в България ще зависи от пазарната конюнктура през 2009 г.
Източник: Дневник (19.12.2008)
 
Спад на поръчките в Радомир Метал Тревожен спад от 30% в поръчките през тази година отчита металургичното предприятие Радомир Метал Индъстриз АД. Повишаването на цената на тока с близо 40% през 2007 г. и поскъпването на газа с 25% през тази са довели до повишаване на себестойността на продукцията, над 70% от която се изнася. Само през последното тримесечие поръчките ни са намалели с 40%, заяви председателят на надзорния съвет на дружеството Пламен Бонев. Ако кризата продължи с тези темпове, компанията ще може да поддържа не повече от 500 работни места при сегашни 1200, каза той. Мениджърският екип на фирмата е разработил антикризисна програма, която има за цел да бъде направено максимално свиване на разходите. Планирани са и съкращения на персонала, за което своевременно е уведомена и инспекцията по труда. На първо време при оптимистични прогнози се очертава да бъдат съкратени между 150-180 души, съобщи Бонев. Според него обаче, ако бъде удовлетворено искането на Булгаргаз за 21% повишаване на цената на синьото гориво, това ще бъде убийствено за големи предприятия, каквото е радомирското. В писмо до правителството мениджърският екип на Радомир Метал Индъстриз АД информира за опасностите, които грозят дружеството. Не очакваме финансова помощ от държавата, а да помогне чрез възлагане на поръчки за нуждите на предприятията с държавно участие, се казва в писмото.
Източник: Пари (19.12.2008)
 
Добива на необработена стомана падна с 19% през ноември Производство на необработена стомана на 66-те страни отчитащи се в Международния институт за желязо и стомана е 89 млн. метрични тона през ноември. Това е намаление с 19% спрямо ноември 2007 г. Общото производство в света за периода януари-ноември е 1 224.6 млн.м.т., ръст от 0.9% спрямо същия период на 2007 г. През ноември Китай е добил 35.2 млн.м.т. необработена стомана, с 12.4% по-малко от същия период на миналата година. През 11-те месеца Китай е добил 463 млн. метрични тона, 2.6% повече на годишна база. Останалите азиатски страни са добили 54.1 млн.м.т. през месеца срещу 61 млн.м.т. през същия месец миналата година, спад от 11.4%. Японското производство спадна до 8.8 млн. тона, което е намаление от 12.9%. Ю.Корея доби 3.9 млн. тона. спад от 9%. (Международен институт за желязо и стомана)
Източник: Други (19.12.2008)
 
И бразилци оглеждат “Кремиковци” Екип от 15 специалисти на бразилската компания “CSN”, която е сред кандидатите за оператор на “Кремиковци”, за втори ден вчера беше в комбината. Експертите извършват оглед на металургичните мощности. Те ще се запознаят и с финансовото състояние на дружеството, след което ще излязат с оферта. Очаква се това да стане до 23 декември. Контактът с бразилската компания “CSN” бе осъществен от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров при посещението му в Бразилия през миналия месец. Компанията притежава мини и металургични предприятия и е една от водещите в страната. Междувременно се разбра, че досегашният основен кандидат - украинската “Смарт груп”, е подготвила проектодоговор за оперативното управление на дружеството. Той вече бил предаден на синдика на “Кремиковци” Цветан Банков. Според информирани “Смарт груп” ще се бори за преструктуриране на дълга на комбината и отстъпки в цените на тока и газа. От министерството обаче са категорични, че опрощаване на задължения не е допустимо, тъй като ще се счита за държавна помощ.
Източник: Труд (20.12.2008)
 
Спад на поръчките в Радомир Метал Тревожен спад от 30% в поръчките през тази година отчита металургичното предприятие Радомир Метал Индъстриз АД. Повишаването на цената на тока с близо 40% през 2007 г. и поскъпването на газа с 25% през тази са довели до повишаване на себестойността на продукцията, над 70% от която се изнася. Само през последното тримесечие поръчките ни са намалели с 40%, заяви председателят на надзорния съвет на дружеството Пламен Бонев. Ако кризата продължи с тези темпове, компанията ще може да поддържа не повече от 500 работни места при сегашни 1200, каза той. Мениджърският екип на фирмата е разработил антикризисна програма, която има за цел да бъде направено максимално свиване на разходите. Планирани са и съкращения на персонала, за което своевременно е уведомена и инспекцията по труда. На първо време при оптимистични прогнози се очертава да бъдат съкратени между 150-180 души, съобщи Бонев. Според него обаче, ако бъде удовлетворено искането на Булгаргаз за 21% повишаване на цената на синьото гориво, това ще бъде убийствено за големи предприятия, каквото е радомирското. В писмо до правителството мениджърският екип на Радомир Метал Индъстриз АД информира за опасностите, които грозят дружеството. Не очакваме финансова помощ от държавата, а да помогне чрез възлагане на поръчки за нуждите на предприятията с държавно участие, се казва в писмото.
Източник: Пари (20.12.2008)
 
Rio затваря 11 мини за желязна руда за две седмици Втората по големина компания за добив на желязна руда в света Rio Tinto Ltd/Plc е в процес на затваряне на всичките си мини в района на Пилбара, Австралия, за две седмици с цел да намали добива си с 10% до края а годината заради намаляващото търсене от предприятията. Всяка от 11-те мини на Rio, както и железопътната линия разпростираща се стотици километри през най-богатият на железни руди в света район, ще бъдат поддържани за две седмици от началото на 22 декември, заяви говорителят на компанията Джървас Грийн. “Това ще ни помогне да се доближим до целевото намаление на добива от Пилбара до 170-175 млн. тона”, обясни Грийн. Понижението е необходимо, за да се съобразим с намаленото търсене от Китай и други страни, обявиха от Rio по-рано тази година. Повечето от 6500-те работници в австралийското поделение на компанията ще бъдат пуснати в отпуск, които ще съвпадне с коледните празници, допълни Грийн. (Икономик таймс)
Източник: Други (22.12.2008)
 
Дават за ЧНГ “Кремиковци” "Кремиковци" ще посрещне Нова година с нов оператор. "Смарт груп" и синдикът на комбината ще подпишат договор за отдаване под наем, като руската компания ще работи като оператор 2 години. Това предвижда офертата на руснаците, която вече беше разгледана от работната група, съставена от екип от икономическото министерство, синдикатите и синдика Цветан Банков. В последните празнични дни се водят интензивни преговори с хората на Вадим Новинский, съобщи председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Има уверения лично от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, че сделката ще е факт преди 1 януари, коментираха синдикалистите. Затова се очаква в един от следващите два последни работни дни за годината да се стигне до финализиране на контракта за отдаване под наем. Офертата на руснаците предвижда инвестиции от 220 млн. евро за период от две години, като незабавно ще бъдат вложени 30 млн. евро в екология. Планът им предвижда поетапно натоварване на мощностите и увеличение на производството по години, като в края на периода руснаците ще придобият комбината. Предвижда се през това време разсрочено да се плащат борчовете на комбината към най-големите кредитори - държавата и облигационерите. Все още няма внесена оферта в комбината от бразилската CSN, чиито представители идваха на два пъти на огледи. Няма оферта и от шейха на Оман Шамфари, негови екипи също бяха на оглед в завода през седмицата преди празниците.
Източник: Стандарт (29.12.2008)
 
Турция увеличава вносното мито за стоманените продукти Турция увеличи вносното мито с до 8 пункта за стоманата на ленти, със и без покритие, от началото на януари. Това трябва да облагодетелства местните предприятия, както и страните износителки, които имат договори за свободна търговия с Турция. Митото за горещо валцованите намотки вече е 13% срещу предишните 5%. За студено валцованите намотки се увеличава от 6% на 14%; за тези с предварително покриване митото вече е 15% срещи предишните 12%, а за горещо поцинкованите продукти – 15% от предишните 14%. Вносното мито за валцоване на горещо валцованите намотки се увеличи от 3% на 5%. Турските производители и търговци смятат, че промените ще са в полза на Erdemir и други местни комбинати. Президентът на Kayseri Metal Centre (KMC), турски център за стомана и студено валцоване, изрази мнение че Erdemir ще бъде водещото предприятие на местния пазар за плоски продукти през 2009 г. (Емирейтс Бизнес 24/7)
Източник: Други (04.01.2009)
 
Antaike: Потреблението на мед в Китай ще достигне 5.4 млн. м.тона през 2010 г. Очяаква се потреблението на мед в Китай да достигне 5.4 млн. м.тона до 2010 г., което е над очакваните 5.4 млн. м.тона за 2009 г., обявиха от Beijing Antaike, държавна информационна агенция за цветни метали. Въпреки, че световната финансова криза отслаби китайската икономика, което понижи търсенето на мед от секторите занимаващи се с климатици, хладилна техника и медопреработвателната промишленост, потреблението на мед в Китай все пак се очаква да се повиши към 2010 г., благодарение на местното строителство на електроразпределителната мрежа, съобщиха от Antaike. Агенцията отбелязва, че правителствената програма за възстановяване след земетресението в Синчуан също ще повиши потреблението на мед. Данните от китайското Национално бюро за статистика показват, че Китай е добил 3.41 млн. м.тона мед през първите 11 месеца на 2008 г., с 10% повече от същия период на 2007 г. (Платс)
Източник: Други (04.01.2009)
 
Новият инвеститор в "Кремиковци" ясен в началото на януари? В началото на януари вероятно ще стане ясен инвеститорът в металургичния комбинат „Кремиковци". Това съобщи синдикът Цветан Банков. В момента се водят преговори с украинската компания „Смарт груп” и бразилския гигант CSN. Банков обаче не потвърди информацията, че бразилската компания е предложила 400 милиона долара. „И двамата кандидат-инвеститори са в България във връзка с евентуалните търговски отношения на „Кремиковци” със съответните фирми. За продажба на комбината на този етап просто не може да става дума от чисто юридическа гледна точка. Процедурата по несъстоятелност не предполага продажба на този етап”, категоричен беше Цветан Банков.
Източник: econ.bg (05.01.2009)
 
Спряха експерименталният завод за чугун на Hismelt Rio Tinto спря дейността в комбинатът за чугун Hismelt, които се намира близо до Перт, за три месеца. Според компанията, това трябва да помогне за превъзмогване на икономическият спад. Всички 150 работници в предприятието са пуснати в платен отпуск за периода. В момента производството на чугун струва повече, от това което допринася на пазара. На 22 декември Rio Tinto преустанови дейността за две седмици на всичките си мини за желязна руда в район Пилбара, защото търсенето на стомана от комбинатите спада. Това доведе до спад на добива на компанията с 10%. Hismelt е смесено дружество на Rio, Nucor, Mitsubishi и Shougang. В него се използва нов процес, при които суровини и некокови въглища се прибавят директно към стопилка за добив на висококачествен чугун. (МетълУъркър)
Източник: Други (05.01.2009)
 
Големите китайски минни компании с умерени цели през 2009 г. Най-малко шест големи и средни рудодобивни компании от Китай обявиха целите си за 2009 г. като повечето не предвиждат промяна или съвсем малък ръст спрямо 2008 г. Jiangsu Shagang Group планира да добие 23 млн. тона стомана срещу 21.37 млн. тона от януари до ноември миналата година. Държавната Maanshan Steel Company постави фокуса по-скоро върху качеството на продукцията си и вътрешният контрол, отколкото върху увеличаване на количествата. Целта за добива на стомана се запазва 15 млн. тона, а очакваните количества стоманени продукти са 14.18 млн. тона спрямо 14 млн. тона през 2008 г. Hebei Iron & Steel Group обяви по-смел ръст и повиши целите си с от 24% до 30%. Компанията планира да добие 38 млн. тона чугун, 41 млн. тона необработена стомана и 39.1 млн. тона стоманени продукти срещу съответно 30.1 млн т., 33 млн. т. и 30 млн. т. през 2008 г. (ЧайнаМайнинг)
Източник: Други (05.01.2009)
 
Останаха двама кандидати за “Кремиковци” Ръководството на "Кремиковци" продължава разговорите за подписването на търговски договори с украинската "СМАРТ Груп" и с бразилската CSN за преработка на техни суровини, срещу което компаниите ще получат готова продукция, съобщи вчера синдикът на дружеството Цветан Банков. Двете фирми имат сериозни инвестиционни намерения към металургичния ни гигант, планират да запазят целостта на завода и да го модернизират, каза председателят на синдикалната организация на "Кремиковци" Людмил Павлов. В срок от 4 години бразилската фирма CSN е готова да инвестира между 350 и 450 млн. долара. В края на декември нейни представители се срещнали с представителите на синдикалните организации в завода. От украинската компания "СМАРТ Груп" пък обещават да вложат за обновяване на производствените мощности 250 млн. евро. Планът за оздравяване на дружеството трябва да бъде одобрен от събранието на кредиторите на комбината, каза синдикът пред БТА. Разговорите се водят в контекста на желанието да се осигури работа за дружеството, с което да се позволи съхраняването на съоръженията през зимния период, посочи той, без да се ангажира с конкретен срок за свършване на разговорите. Неговите очаквания са това да стане до няколко дни. Синдикатите са изпратили до министъра на икономиката и енергетиката писмо, в което настояват до края на седмицата той да избере компанията, която да влезе в металургичния комбинат. До 15 януари най-късно трябва да започне производството на кокс, защото след това може да е късно от технологична гледна точка. Заради големите студове може да се окаже невъзможно пускането на мощностите. Инсталациите в комбината се поддържат само в режим, който да позволи следващото им пускане, съобщи Цветан Банков. В момента дружеството покрива към "Булгаргаз" само най-неотложните плащания, които са свързани с поддръжката на инсталациите. От дружеството изразяват опасение, че ако продължи ограничаването на подаваните количества природен газ от Русия заради спора с Украйна, комбинатът може да бъде засегнат. "Интертръст холдинг БГ" АД, "Екометалинженеринг" ЕООД, (България), Lavfer S.f.A. (Италия) и "Проминвест" SA (Русия) не са се отказали от търговските си предложения. До момента ML Moran (Чехия) и AT Kearney (Германия) не са потвърдили първоначалния си интерес за финансиране на кризисна ситуация в дружеството, каза Банков. Металурзите ще подновят протестите си следващия понеделник, ако не бъде избран реален инвеститор за комбината, съобщи Людмил Павлов. По данни на синдиката в завода работят 5300 човека. По-голямата част от тях в момента са пуснати в платен отпуск и очакват крайното решение, от което зависи тяхното бъдеще.
Източник: Монитор (06.01.2009)
 
Смарт Груп и CSN още преговорят за Кремиковци Ръководството на Кремиковци и синдикът на изпадналото в неплатежоспособност дружество продължават разговорите за сключването на търговски договори с украинската Смарт Груп и с бразилската CSN. Те предлагат преработка на техни суровини в металургичния комбинат, срещу което ще получат готова продукция. Двете компании имат дългосрочен интерес към комбината и искат да разработят план за неговото оздравяване, който да предложат за одобрение от събранието на кредиторите, съобщи синдикът Цветан Банков. Не става дума за договори за оператори на дружеството, а за смяна на собствеността и за влизане в управлението му, уточни той. Според Банков е напълно възможно резултат от разговорите да има в близките дни. В момента инсталациите в комбината се поддържат само в режим, който да позволи следващото им пускане. Дружеството покрива към Булгаргаз само най-неотложните плащания, свързани с тази поддръжка. От дружеството изразяват опасение, че ако продължи ограничаването на природен газ от Русия, комбинатът може да бъде засегнат. Освен украинската и бразилската компания към Кремиковци има и други интереси. Българските Интертръст Холдинг и Екометалинженеринг ЕООД, италианската Lavfer и руската Проминвест не са се отказали от търговските си предложения, заяви Банков. До момента чешката МL Moran и AT Kearney не са потвърдили интерес за финансиране на кризисната ситуация в дружеството, каза Банков.
Източник: Пари (06.01.2009)
 
Металурзи пак излизат на протести Решението в “Кремиковци” да има протестни действия, ако до 10 януари няма яснота по въпроса за оператор в комбината, не е променено, съобщиха от синдикатите в дружеството вчера. Разговори с двамата основни кандидати - бразилската компания CSN и украинската “Смарт груп” се водеха почти до самия край на 2008 година. И двете компании гарантират запазване на целостта на завода и работните места. Преговорите обаче трябва да се ускорят, категорични са синдикалистите. Според тях за момента състоянието на консервираните мощности е добро и ако оператор влезе в кратък срок от време, комбинатът може да заработи с пълна мощност и да възстанови пазара си.
Източник: Труд (06.01.2009)
 
„Кремиковци” минава на подаване на газ на санитарния минимум „Кремиковци" преминава на режим на работа при подаване на санитарен минимум от газ. Това съобщи синдикалистът Васил Яначков, цитиран от Дарик. По думите му – този минимум е 15 000 кубика на час. В момента газ се използва единствено за поддържането на коксовите батерии. Това, което се ползва в момента като газ в „Кремиковци”, е за поддържане на топлинния режим на коксовите батерии. Ако се наложи спиране, това означава, че ще се спре кокосохима и ще се разрешат коксовите батерии. Сега картината е много по-различна от тази, когато „Кремиковци” работи, когато работят и други съоръжения. По принцип ситуацията, в която „Кремиковци” съществува, е крайно аварийна. Това нещо изсмуква до краен предел възможностите за съществуване на коксовите батерии. Иначе и досега ние сме на ръба на такива кризисни, крайно тежки условия, но са взети необходимите мерки, каза още Яначков.
Източник: Insurance.bg (07.01.2009)
 
Кризата дава и шанс за преразпределяне на пазари Господин Добрев, през 2008 г. вашата група компании видя един невероятен сценарий на цените на металите на световните пазари. Когато теглихте чертата накрая, какво излезе, какъв беше резултатът? - За нас като производители на цветни метали 2008 беше силна производствена година. Ние произведохме и продадохме продукция като асортимент, качество и като количество на много високо равнище. Общото ни производство на цинк е около 75 000 тона, на олово е около 65 000 тона плюс 120 000 тона сярна киселина. Важно е и това, че все по-голям относителен дял в металните производства са сплавите от цинк и олово. Защото имат по-висока добавена стойност от тази в металите на блок. Още по средата на 2008 г. обаче имахме сигнали за сътресения на пазара на цветни метали. Усетихме дъха на свиващите се пазари и по цените, и по поведението на нашите клиенти при реализиране на договорните ни взаимоотношения. Да припомним откъде тръгнаха и докъде стигнаха цените на основните ви изделия - оловото и цинка. - Цените главоломно паднаха. От едно осреднено ценово ниво от 2500 USD за тон за двата метала, при което бяхме разработили бюджета си за 2008 г., те достигнаха в средата на годината около 1000 USD за тон. Тоест едно поевтиняване от два пъти и половина. Сега завършваме годината на ценови нива от 900 USD за тон олово и 1100 USD за тон цинк. А 2500 USD за тон успяхте ли да достигнете? - Да, в началото на 2008 г. и до средата й цените бяха точно такива и това бяха очакванията, които имахме, а и не само ние имахме. Но това бяха ценовите нива при един нормален пазар, с който се съобразявахме в края на 2007 и стартирахме 2008 г. Тези очаквания бяха обвързани с потреблението на металите, с междуотрасловите връзки и с очакваното развитие на инвестиционните процеси. Следователно компаниите около КЦМ 2000 АД бяха изненадани от сриването на пазарите. - Не, изненадата дойде от размера на срива и от темповете на свиване на пазарите. Не сме от вчера в този бизнес, наясно сме, че след подем следва спад. Иначе самия момент на настъпването на кризата мисля, че бяхме прогнозирали сравнително точно. Обаче скоростта, с която настъпиха процесите, определя и сегашното състояние на неуточнени пазарни условия. Нещо, което никога досега не сме имали в такъв мащаб в нашата практика. До каква степен пазарите на цветни метали са в състояние да се свият, без да се разпаднат? До каква степен са еластични и вашите компании? - Мисля, че това е въпрос на икономически сметки. Защото дори и да свиваш производството, пак трябва да направиш определени разходи. Или дори най-неприятното за един производител - ако трябва да спре пещите, пак трябва да направи разходи. Освен това, свивайки разходите, трябва да правиш сметка какво ти предстои - ще имаш ли сили отново да се разшириш и да увеличиш производството. Кризата освен всичко друго е и шанс за преразпределяне на пазари. Всичко това е доста сложна и рискова прогноза и рисково действие. Но когато управляваш такъв бизнес, трябва да можеш да управляваш и рисковете му. Ние сме направили своите оценки докъде ще свиваме и къде са нашите шансове да преодолеем тази криза. Къде са шансовете на групата компании КЦМ 2000 АД? - Шансовете ни са в това да продължим да работим, стремейки се на първо време към един балансиран неутрален резултат - без печалба, но и без загуба. Нашите разчети за 2009 г. са да запазим платежоспособността и ликвидността на компанията и да стоим на пазара. Към шансовете ни по време на криза и по време на подем причислявам и новите технологии за ползване на вторични суровини. Считаме, че пазарите на оловото и цинка са достатъчно еластични, ще преодолеят кризата и ще започне разширяващо се търсене на нашата продукция. Защото нашата продукция няма алтернатива. След като се решат проблемите с потреблението на автомобилния пазар и с финансирането на инфраструктурните обекти, нашите метали отново ще бъдат много търсени. Но дотогава трябва да успеем да преведем кораба си между рифовете. Ако успеете добре да прецените момента на ново възходящо развитие на пазарите на цветни метали, няма ли да натрупате резерв и да спечелите, продавайки днешната „евтина” продукция по-скъпо при нарастващо търсене? - Това са друг тип операции, свързани с търговия и най-вече с финанси. Ние сме предприятие, което е свързано с реалната икономика и производството, а не със спекулата. Ние не можем да трупаме продукция с цел най-изгодна продажба след време. За нас е изгодно да произвеждаме толкова, колкото може да погълне пазарът. Гъвкавостта е по-важна от спекулативната печалба. Да, хубаво би било да накупим сега евтини суровини, с които да работим една година, но това са замразени пари. Можем да ги вземем назаем от банката, но парите си имат цена. И сега тази цена е висока. Като сложим и разходи по транспортиране, складиране, опазване на суровините, излиза, че е безсмислено да правим такова упражнение. Сегашната ситуация промени ли с нещо взаимоотношенията ви с банките? - Не мога да кажа нищо лошо за българските банки. Те са едни от най-добрите ни партньори. Не крия, че ние без тях не бихме прескочили този етап от пътя в бизнеса. Цената на парите се повишава, но друг шанс няма. Нито за нас, нито за банките. Ползваме кредити и за оборотни средства, и за инвестиции. И в двете направления работим, но с по-голямо внимание при получаването, разходването и мащаба на финансиранията. Това, което сме заложили като инвестиционна програма за 2009 г., ще продължаваме да го работим и за него е осигурено финансиране. . Те са в етап на проектни разработки. Не са елементарни - купиш машина и я пуснеш да работи. Това са технологични линии, които минават през базов инженеринг, детайлен инженеринг и т.н. Нашите инвестиционни пари са дълги, не са за 5 години, а за 20. Дотук коментирахте икономическата ситуация като мениджър на едно предприятие, което е лидер в производството на олово и цинк на Балканите. Но вие сте и в управителното тяло на Световната цинкова асоциация. Как изглеждат нещата от тази гледна точка? - Бизнесът с цинк е глобален и той бе засегнат от кризата в един и същ период за всички участници в него. Когато нас ни удариха ниските цени през юли - септември, същото сполетя и производителите в Китай, в Европа, в Америка и Австралия. Всички страдат от свиване на потреблението, всички страдат от ниски цени, всички търсят начин да финансират бизнеса си. И тук разнообразието е голямо - едни имат собствени банки, други ползват банково финансиране, трети имат възможност да ползват държавно финансиране, всички включват резервите си до краен предел. Китай пък има такава политика, че за сметка на промяна на митнически режими и данъчни режими, а не чрез директни субсидии подкрепя своите производители на цветни метали. Китай продължава да бъде най-непредсказуемият играч. Само преди няколко години преструктурирахте „големия” КЦМ в система от десет фирми. Разделихте дейностите в обособени фирми. От гледна точка на сегашната криза това добре ли е или не толкова? - Решението беше положително. Фирмите, които се занимават с индустриален сервиз и инженеринг, също имат затруднения, но не такива, каквито имат производството и търговията. Защото тези фирми са по-зависими от местните български условия, а България още не е така засегната от кризата. Тези фирми сега получават по-малко заявки за услуги от страна на металурзите. Но ако процесът на аутсорсване на дейностите не беше протекъл преди време, ние сега нямаше да имаме жизнени малки фирми, които по-лесно може да се проврат в една глобална икономика, защото кризата не е толкова силна в услугите. Тази жизненост на малките ни фирми вече позволява да направим и следващите крачки - обединяване със световни фирми в областта на индустриалния сервиз.
Източник: Пари (07.01.2009)
 
Промет спира работа, ако не се подава газ Пещите в Металургичния комбинат на "Промет" АД край Бургас, които в момента са спряни за ремонт, няма да заработят. Причината е, че комбинатът няма възможност да използва гориво, алтернативно на газа. "Пещите са пригодени само за работа с природен газ. Ако газ не се подава, комбинатът няма да работи", обясни главният енергетик на дружеството Чавдар Томанов. В момента пещите са в ремонт, но в четвъртък започва подготовката за пускането им и от петък предприятието би трябвало да е в режим на работа, каза още Томанов. "Промет" черпи по 60-70 кубика в денонощие и потребява по 1,9-2 млн кубика природен газ за година. В момента се водят интензивни разговори с доставчика. Дружеството има договор с "Булгаргаз", но при неизпълнение на договорените условия, то не може да търси неустойки. В договора изрично е записано, че доставчикът не носи отговорност пред купувача за намаляне или спиране на доставките на природен газ по независещи от него причини. В чл. 10, т.4 на договора са упоменати като такива причини форсмажорни обстоятелства - природни бедствия или проблеми извън територията на Република България, обясни още Чавдар Томанов.
Източник: Дневник (07.01.2009)
 
Индустриалните предприятия започнаха да намаляват потреблението на синьо гориво Промишлените потребители на природен газ в страната започнаха да намаляват или направо да спират производствените си мощности. От 11 часа днес подаването на природен газ в "Кремиковци" е под 15 хил. куб. м на час, което е критичният минимум за комбината. Това е съобщил пред БТА синдикът на дружеството Цветан Банков. Той е казал, че в момента се поддържа само коксохимичното производство и топлоелектрическата централа към комбината. Ако се наложи допълнително намаляване на количествата природен газ до 12 000 - 10 000 куб. м на час, ще възникнат рискови ситуации за съоръженията, защото някои от тях могат да замръзнат, е посочил Банков. По неговите думи няма опасност от аварии в "Кремиковци". Тази сутрин ръководството на металургичната компания е провело телефонен разговор с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, на който е обсъдено намаленото подаване на газ. От комбината поясняват, че от възникването на критичната ситуация през нощта "Булгаргаз" ги е информирал непрекъснато за промените в подаването на количествата природен газ. "Стомана Индъстри" също е ограничила до минимум разхода на газ, съобщават от компанията. В момента металургичното дружество ползва по 3 500 куб.м на час, при обичайно количество над 4 000 куб. м. Все още налягането на подавания газ е непроменено, "Стомана индъстри" не е получила предупреждение за намаляване на количествата, но дружеството вече е изпратило свой представител за среща с директора на "Булгаргаз". Пред БТА представителят за България на гръцкия собственик "Виохалко" Антон Петров е заявил, че нямат възможност да ползват алтернативно гориво. Ако доставките спрат, трябва да спре и производството на "Стомана индъстри". Доставките за производителя на алумий "Алкомет" засега не са спрени, съобщи директорът за връзки с инвеститорите на дружеството Иван Динев. Той заяви, че до тях не е пристигало уведомление за предстоящо спиране на подаването на синьо гориво. "В началото на годината част от мощностите ни са в профилактика и подаваното в момента гориво ни е напълно достатъчно, за да ги поддържаме", каза Динев. Той добави, че от компанията е изискано да предостави графика си за ползване на природен газ за януари. На въпрос "Булгаргаз" ли е изискал такъв график, Динев отказа да уточни. Според него ако спре подаването на газ за компанията, щом България няма алтернатива, такава няма и за "Алкомет".
Източник: Дневник (07.01.2009)
 
"Стомана Индъстри" намaли разхода на газ "Стомана Индъстри" е намалила до минимум разхода на газ, съобщи изпълнителният директор Емил Христов, цитиран от БТА. В момента металургичното дружество ползва по 3 500 куб.м/час, при обичайно количество над 4 000 куб.м/час. Нямаме възможност да ползваме алтернативно гориво, каза Антон Петров - представител на "Виохалко" за България. "Виохалко" е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри" и "Сигма" и на производители на цветни метали като "Стилмет" и "София мед". Все още налягането на подавания газ е непроменено. "Стомана Индъстри" не е получила предупреждение за намаляване на количествата, но дружеството е изпратило свой представител за среща с директора на "Булгаргаз". Петров се надява мярката със спирането на синьото гориво да е временна и да продължи не повече от един-два дни. Ако се стигне до прекратяване на доставките на газ, "Стомана Индъстри" трябва да спре, заяви Петров. Пернишкото предприятие е поредното от отрасъла, което сви производството си заради финансовата криза и поскъпването на природния газ с 23.89% от октомври.
Източник: Дневник (07.01.2009)
 
Заводите затварят След глобалната финансова криза нов удар се стовари върху родната икономика. Заводи масово спират производството заради липсата на газ. Най-засегнати са големите потребители от химическата промишленост и металургията. "Неохим"-Димитровград завърши вчера аварийното изключване на мощностите. Поддържането на съоръженията в безопасен зимен режим изисква подаване на 3500-4000 куб. метра синьо гориво на час, обясни изпълнителният директор Димитър Димитров. Намалено е подаването и към "Агрополихим"-Девня до 2 хил. куб. м. Там още преди Нова година започна затваряне на част от мощностите. Очаква се криза и в "Кумерио мед" в Пирдоп. Пред спиране е "Радомир метал индъстрийз". Заводът няма как да не прекъсне работа, ако му се подават по малко от 30-40 хиляди куб. м гориво дневно, обясни изп. директор Людмил Александров. Съоръженията не са пригодени за работа с алтернативно гориво. Стъкларските заводи на "Шишеджам" в Търговище минават на пропан-бутан. "Първият ни работен ден трябваше да бъде днес, но тъй като всичките ни фирми са на газ, продължаваме принудителния отпуск", каза Митко Динев, един от съсобствениците на Холдинг "Загора", най-голямата икономическа структура в Старозагорско. Пивоварна "Болярка" в Търново спира производството за неограничено време, каза управителят инж. Антон Ненов. Производственият процес е изцяло на газ и няма готовност да се премине към друг вид гориво. Пернишката "Стомана" също е заплашена от пълно спиране. От кюстендилската "Стратос", която е един от най-големите производители на хляб в Югозападна България, обявиха, че няма да оставят района без самуни. Фурните се пренастройват за работа на дизел. Кризата няма да засегне циментовия завод в Бели извор, който е един от най-големите потребители на газ, защото в момента се ремонтират пещите му. "Химко" също не работи. Ще спрат обаче предприятието за центробежно леене "Центромет" и текстилния комбинат, които са на непрекъснат режим.
Източник: Стандарт (07.01.2009)
 
“Кремиковци” на минимални доставки Намалени, но не и спрени, са доставките на газ за "Кремиковци". Още през нощта количеството подавано гориво е редуцирано на 14 хил. куб. м, а санитарният минимум е около 15 хил. куб. м, каза за "Стандарт" синдикът Цветан Банков. Работим съвместно с "Булгаргаз", в телефонна връзка сме постоянно, допълни той. Поетапното намаляване на подаването ще продължава, но аварии не се очаква да има, категоричен бе Банков. Затова и засега няма дежурни екипи на Гражданска защита край комбината. Газът е необходим за поддържане на коксохимическото производство на "Кремиковци", което бе спряно при кризата с липса на въглища преди два месеца. При намаляване на количествата го риво до 10 хил. куб. м е възможна рискова ситуация, защото инсталациите ще замръзнат, каза Банков.
Източник: Стандарт (07.01.2009)
 
Промет спира работа, ако не се подава газ Пещите в Металургичния комбинат на "Промет" АД край Бургас, които в момента са спряни за ремонт, няма да заработят. Причината е, че комбинатът няма възможност да използва гориво, алтернативно на газа. "Пещите са пригодени само за работа с природен газ. Ако газ не се подава, комбинатът няма да работи", обясни главният енергетик на дружеството Чавдар Томанов. В момента пещите са в ремонт, но в четвъртък започва подготовката за пускането им и от петък предприятието би трябвало да е в режим на работа, каза още Томанов. "Промет" черпи по 60-70 кубика в денонощие и потребява по 1,9-2 млн кубика природен газ за година. В момента се водят интензивни разговори с доставчика. Дружеството има договор с "Булгаргаз", но при неизпълнение на договорените условия, то не може да търси неустойки. В договора изрично е записано, че доставчикът не носи отговорност пред купувача за намаляне или спиране на доставките на природен газ по независещи от него причини. В чл. 10, т.4 на договора са упоменати като такива причини форсмажорни обстоятелства - природни бедствия или проблеми извън територията на Република България, обясни още Чавдар Томанов.
Източник: Дневник (07.01.2009)
 
Развитие на виетнамският стоманен сектор Много нови предприятия се появиха през последните две години въпреки, че не бяха включени в правителствените планове за сектора заради пропуски в административното законодателство. От 2005 г., когато се възстановиха световните цени на стоманата, стоманодобивните предприятия се нароиха във Виетнам, много от които не попадат в правителствените проекти. При разглеждането на промишлените планове за 2007-15 г. министерството на промишлеността и търговията откри, че са издадени 32 лиценза за проекти, които не попадат в тях. Два вече функционират, а други 3 трябва да започнат работа през тази година. В контраст с това, само 23 проекта от плана са получили лицензи за сега. При разследването се откри, че местните власти са издали разрешителните без да се допитат до правителството, защото всички проекти са на стойност под 1.5 трлн. вона. (Виетнам Бизнес Файнанс)
Източник: Други (07.01.2009)
 
Прекратява се производството по несъстоятелност на Стомана Перник На 7.01.2009 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на Стомана АД в несъстоятелност - Перник /3JW/ от Търговския регистър
Източник: Фирмена информация (07.01.2009)
 
Стомана Индъстри получава с 60-70% по-малко газ С 60-70 на сто е намаляло подаването на газ към "Стомана Индъстри", съобщи Константин Стаменов - директор на дирекция "Производство и планиране" в металургичното дружество. До вчера предприятието ползваше минимално количество - 3500 куб. м/час. За да овладеем ситуацията, правим икономии, изключваме съоръжения, минимизирали сме всички подгрявания, каза Стаменов. Стагнацията е рефлектирала главно в стоманодобивното производство, което е намаляло чувствително, съобщават от "Стомана Индъстри".
Източник: Дарик радио (07.01.2009)
 
Принудителен отпуск В принудителен платен отпуск от утре ще са 300 души от пернишкото предприятие за производство и поцинковане на метални конструкции "Колхида Метал". Това съобщи управителят на дружеството Евгени Петров. Предприятието е малък потребител на газ, ползва по 40-50 куб. м/час. Цялото производство обаче е свързано с газа и няма възможност за алтернативно гориво, поясни Петров. От "Колхида Метал" са изпратили писмо до Министерството на икономиката и енергетиката с искане да бъде осигурено минимално количество, което да гарантира подгряването на основните съоръжения по технологичната линия. В противен случай тя ще замръзне и предприятието ще спре, категоричен е Петров.
Източник: Дарик радио (07.01.2009)
 
"Стомана Индъстри" спира до дни "Стомана Индъстри" ще спре до два-три дни, ако не бъде овладяна ситуацията с газа, съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Гръцкият концерн е собственик на пернишкото металургично дружество. По думите му в момента към предприятието се подава газ, който е под една трета от необходимия минимум; напълно е спряло производството в листопрокатния цех. В стоманодобивния цех работи само една електропещ. Заводът е на режим "спиране", каза Петров. "С получения газ поддържаме технологията, за да не се стигне до замръзване на машините, в противен случай последиците са непредвидими", коментира още той.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2009)
 
„Оргахим“ АД продължава производството и след спрените доставки на природен газ, но това не може да продължи дълго, заяви изпълнителният директор на химическата компания Бойко Шойлеков. Най-големи проблеми от липсата на газ има в складовете за готова продукция, където количествата бои и лакове трябва да се държат при определен температурен режим. Изход временно е намерен чрез пренасочване на енергия от цеховете за сезонна работа, в които чрез европейски проект са монтирани т. нар. термопомпи, обясни директорът. Ако не бъде овладяна ситуацията с газа „Стомана Индъстри“ ще спре до два-три дни, бе съобщено също днес. В момента към предприятието се подава газ, който е под една трета от необходимия минимум. Във френския завод за автомобилни части в Русе Монтюпе работата вече спря заради прекратените доставки на газ.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2009)
 
Alcoa реже 13 500 работни места Американският алуминиев гигант Alcoa планира да съкрати 13% от работната си сила. Засегнати от мярката ще са 13 500 души. Основна причина за съкращенията са лошите икономически условия и слабото търсене на алуминий. Компанията заяви също, че е намалила годишното си производство на алуминий с 18%. Алуминиевият гигант възнамерява също да продаде четири от подразделенията си, които не са основни, както и да замрази напълно наемането на нови служители и увеличението на заплатите. През октомври Alcoa обяви 52% спад в печалбата си за третото тримесечие. Гигантът ще обяви резултатите си за четвъртото на 12 януари. (СиЕнЕн)
Източник: Монитор (08.01.2009)
 
От 6 януари Промет Стийл преустанови работа, една трета от 900-те работници са пуснати в платен отпуск. През първите дни на годината заводът е трябвало да произведе 33 хил. т метал за клиенти от Европа и Африка. Ако изпълнението на поръчките се забави, те ще намерят друг производител и ще загубим 18 млн. USD, заяви Мирослав Борисов, изп. директор на Промет. Към тези загуби се прибавя и издръжката на неработещия комбинат от 150 хил. USD на ден. Заводът е конструиран да ползва като енергиен източник единствено природен газ.
Източник: Пари (08.01.2009)
 
Масови фалити на предприятия заради спрения газ Българските предприятия може да започнат масово да фалират заради газовата криза, защото много от машините в производството работят само със синьо гориво, съобщи председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов. Според него загубите на предприятията от спрения газ на ден са за над 500 млн. лв. Очаква се в следващите няколко дни пет от най-големите металургични завода в страната да затворят, каза шефът на синдиката „Металурзи” към КНСБ Васил Яначков. Това са „Стомана Индъстри” в Перник, „Промет” в Бургас, „Алиомет” в Шумен и „Софиямет” и „Стилмет” в столицата, допълни Яначков. В стоманодобивния комбинат „Кремиковци” на газ работят само някои съоръжения, но горивото е ограничено до минимум и ако подаването на газ намалее, има сериозна опасност от аварии и екологична катастрофа, обясниха още от синдиката. Проблемите с газа покрай руско-украинския конфликт започнаха още в началото на новата година, след като Русия намали доставките на синьо гориво за Европа с 30 процента. Във вторник доставките за България и Балканския полуостров пък бяха напълно спрени. Кризата повлече почти всички предприятия у нас, засегнати са фирмите в химическата промишленост, пивоварни, хлебопекарни, производителите на керамика, цимент и други строителни материали. От вчера хлебозаводът „Славянка” в Горна Оряховица спря работа, тъй като печките работят със синьото гориво. От регионалната асоциация на хлебопроизводителите в града обясниха, че по-малките фурни, които работят на ток, са увеличили двойно и тройно производството си, за да няма недостиг на хляб в региона. Химическа компания в Русе "Оргахим" продължава производството и след спрените доставки на природен газ, но това няма да продължи дълго, заяви изпълнителният директор на завода Бойко Шойлеков. Още няколко български компании спират или намаляват производството си заради липсата на природен газ. В Монтана заводът за акумулатори "Монбат" спира производство, прекратяват работа и машиностроителният "Балкан", млекопреработвателното предприятие "Лактис", заводът за тухли "Стройкерамика", месопреработвателят "Месоцентрала", както и единственият български производител на фитинги за водопроводи "Берг Монтана фитинги". Заради газовата криза министърът на икономиката Петър Димитров вчера се срещна с представители на най-големите фирми - потребители на газ в България. Министърът обясни, че в момента бизнесът губи не само от спряното производство, но може да загуби и пазари. Димитров посочи, че фирмите могат да поискат компенсации за спрения газ от Брюксел, понеже България е страна членка. Отделно от това държавата пък може да си потърси обезщетение от руския гигант "Газпром", за което ще се търси съдействието на Европейската комисия. Димитров прогнозира още, че кризата ще свърши до седмица. Все още няма яснота от управляващите какво представлява с точност договорът на страната с "Газпром" и какви обезщетения можем да получим в ситуация като тази. Единствено депутатът от ОДС Иван Сотиров обясни, че компенсациите, които страната трябва да получи според договора й с "Газпром", са Русия да достави количествата в рамките на месец, след като е спряла газоподаването, а България да плати за газа с 8 на сто по-евтино. Освен за заводите опасност от кризата има и за потребителите на ток и парно. Заради намаленото или спряло топлоподаване хората започнаха да се греят на ток. В Бургас продажбата на климатици се е увеличила с 30 на сто, съобщиха търговци в магазини за техника. В града съществува реална опасност от пренатоварване на електрическата мрежа, тъй като парното е изцяло спряно заради авария на топлопровод, който захранва целия град. От общината в града предупреждават бургазлии да пестят ток, тъй като има опасност от срив на енергийната система. Според председателя на Асоциацията на топлофикационните дружества Валентин Терзийски загубите на топлофикациите в страната от това, че не произвеждат ток заради намалените доставки на газ, са за 47 млн. лв., като само за софийското дружество те надхвърлят 5 млн. лв. Икономическият министър увери, че няма да има промяна в цената на парното заради това, че топлофикационните дружества ще преминат в режим на работа с мазут. В момента цената на мазута е 480 лв. за тон, а на газа е 620 лв. за 1000 кубични метра. Някои бизнесмени в бранша вече предложиха мерки за справяне с кризата. Енергийният бос Христо Ковачки предложи проблемът с газовата зависимост от Русия да се реши с изграждане на терминал за доставка на втечнен газ от Гърция. В момента в южната ни съседка има такъв газов терминал за доставка на втечнен газ и някъде около 30-35 процента от това, което тя потребява, се доставя през него, обясни Ковачки. Той предложи още да бъде пуснат в експлоатация трети блок на ТЕЦ „Бобов дол”, за да се компенсира липсата на газ с производство на ток. Ковачки обясни, че въвеждането в експлоатация на блока може да стане за не повече от два дни, а за пускането на 3-ти и 4-ти блок в Козлодуй ще са необходими няколко месеца.
Източник: Новинар (08.01.2009)
 
Ако Промет спре, кризата в Пристанище-Бургас се задълбочава Евентуалното спиране на металургичния комбинат "Промет" ще се отрази пагубно на товарооборота на пристанище Бургас. Това обяви изпълнителният директор на порта Аргир Бояджиев. Вчера стана ясно, че пещите на дружеството в Дебелт трябва да заработят след ремонт в четвъртък, а те са пригодени единствено за работа с газ. Количеството, необходимо за пуска, е 70 куб.м, колкото комбинатът черпи на денонощие. След това са необходими количества, които да поддържат пещите, дори да няма добив. "Промет" потребява по 1.9-2 млн. кубика природен газ за година. "До момента няма яснота по тазгодишните доставки", каза главният енергетик на дружеството Чавдар Томанов. Голяма част от суровините и готовата продукция на заводите, които преработват метали, минава през пристанището в Бургас. "Спирането на работа на който и да било от тези заводи носи тежки последствия. След "Кремиковци" спирането на "Промет" ще бъде пагубно за нас", коментира Бояджиев. "Промет стийл" е основният клиент на пристанището и е реализирал през миналата година над 500 000 тона товари. На този етап в порта се обработва скрап за "Стомана индъстри" и се изнася бетонно желязо. Обработват се и предварително договорени товари на "Промет". Част от въглищата, които "Кремиковци" не усвоява, се прибират от доставчиците на суровината от Южна Америка или с тях се погасяват дългове на комбината към банки. "Пристанище - Бургас" е завършило 2008 г. с 4.5 млн. тона товарооборот, което е далече под капацитетните възможности. Надеждите на пристанищното ръководство са до средата на месеца да стане ясна съдбата на "Кремиковци". "Готови сме да търсим и игла в купа сено, стига да знаем, че тя е в купата", коментира Бояджиев по отношение на възможностите за нови товарообороти.
Източник: Дневник (08.01.2009)
 
В “Кремиковци” леят лед вместо стомана В мразовития януарски ден на портала на “Кремиковци” ни подлагат на щателна проверка. Въпреки жълтия пропуск и наличието на човек от комбината ни разпитват какви сме, що сме, накъде отиваме и предупреждават, че още по-строго ще е на излизане. Тогава ще трябва да отваряме и багажника на колата, за да се види дали не сме “свили” по нещо за спомен от комбината. Така било, откакто “Кремиковци” спря заради липсата на суровини. Да опазиш агрегати, тръби и проводници на площ от 25 кв. км не е лека работа. Наскоро роми откраднали 2 м кабел и прекъснали цяло производство, затова търпеливо изчакваме да ни проверят, преди да потеглим по заснежения път към стоманодобива. Това е едно от последните места, където металурзите ходят на работа. Там в края на миналата година е излят последният метал в комбината. Сега съоръженията трябва да се поддържат, за да не замръзнат. “Иначе, дойде ли купувач, няма да има какво да вземе”, обяснява шефът на завода инж. Георги Георгиев и ни повежда към сърцето на някогашния металургичен гигант. Сега обаче то е като след прекаран инфаркт - разнебитено и наполовина мъртво.
Източник: Труд (09.01.2009)
 
Ненужно притопляне В дните на всеобща газова недостатъчност символът на българо-съветската дружба “Кремиковци” получава синьо гориво. Експерти казват, че макар и в минимално количество, то е необходимо, за да се поддържат в изправност скъпи металургични съоръжения. Иначе - край. Покрай съоръженията обаче този толкова скъпоценен газ притопля също порутени машини, заледени стълбища, халета, подгизнали от машинно масло и прах, и олющени бани с предупредителни надписи “Контактите не работят. Опасно!”. Това явно са българо-съветските критерии за безопасност на труда, останали от миналия век. Но това ли са и критериите на съвременната наша Главна инспекция по труда и на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве? Едва ли. Ако надникнат там, ще открият поне 100 причини за ликвидиране на този символ.
Източник: Труд (09.01.2009)
 
Газът към индустрията спира Подаването на природен газ за бизнеса е намалено тройно от вчера сутринта със заповед на икономическия министър Петър Димитров. Документът, подписан късно в сряда, влезе в сила в 8 часа вчера. Той предвижда дневното потребление да спадне драстично от досегашните 12-18 млн. куб. м до 5,7 млн. куб. м. Ограничителният режим е бил обсъден с представители на най-големите промишлени потребители. Заради газовата криза предприятията масово затварят производствата си. По данни на конфедерацията на работодателите и индустриалците загубите на бизнеса са около 500 млн. лв. дневно. Само машиностроителният завод "Химмаш” в Хасково ще понесе 3 млн. евро загуби, ако газът не бъде пуснат до края на другата седмица, обявиха от там. Предприятието има поръчки за цялата 2009 г., но няма да може да ги изпълни в срок, тъй като пещите не работят. Стотици предприятия ще реализират огромни загуби, призна министър Димитров.
Източник: Новинар (09.01.2009)
 
Стоманодобивните компании ще настояват за намаляване на цената на желязната руда Годишните преговори за желязната руда ще бъдат още по-тежки тази година, след като компаниите за стомана, изправени пред намалено търсене в световен мащаб, се опитват да компенсират част от непрекъснатото поскъпване на суровините през последните 6 години. Договорните цени на желязната руда, които влизат в сила за една година от 1 април, са резултат на договарянето между азиатските стоманодобивни компании и най-големите компании за добив на желязна руда в света: Rio Tinto, BHP Billiton и Companhia Vale do Rio Doce (Vale). Прогнозите за цената на Fitch и Macquarie са в разрез със скорошните изявления на китайските производители на стомана, които се основават от части на предварителните преговорни стратегии, че цената трябва да се понижи с до 82%. Миналата година основната цена се повиши с 65% след споразумението през февруари между Vale и азиатските стоманодобивни Nippon Steel, JFE Holdings и Posco. (Бизнес Дей)
Източник: Други (09.01.2009)
 
Трудови инспектори влизат внезапно в “Кремиковци” Екип на Главната инспекция по труда (ГИТ) ще извърши внезапна проверка в металургичния комбинат “Кремиковци” в близките дни. Това обяви вчера шефът й Гълъб Донев. Ще бъдат проверени всички сигнали за нарушения на безопасността при работа и условията на труд в завода. Металургичният гигант е обект на постоянни проверки на ГИТ, които се засилиха, след като производството беше свито, каза Донев. През миналата година трудовите полицаи са извършили 34 инспекции в комбината и са дали 97 задължителни предписания за изправяне на допуснати грешки. Съставени са и 21 акта на стойност 56 000 лв. за нарушения на нормите за безопасен труд. Според Виолета Добрева, началник на отдел в инспекцията, която отговаря за химическите и металургичните предприятия, досега са влезли в сила 9 от тези актове на стойност 32 000 лв., които са основно за неспазени предписания. Очаквало се изпълнението и на останалите.
Източник: Труд (10.01.2009)
 
Индустрията потъва Минималният икономически растеж в България се превръща в оптимистичен вариант, рецесията е все по-реална заплаха. В студените дни на спрени доставки от руски природен газ за Европа и в частност за България, световната финансова криза отново напомни за себе с нова порция страховити макроикономически новини. Данни, които анализатори прогнозираха като "катастрофални, гибелни и ужасяващи", излязоха за почти всички големи европейски икономики, за САЩ, както и за България. Индустриалното производство в Европа се е понижило рекордно през ноември. В България същият показател отчита свиване с 5% за месеца и 8.8% спрямо ноември 2007 г. Така минималният икономически растеж у нас вече се превръща в оптимистичния вариант, тъй като най-засегнати са основните ни търговски партньори, посочиха експерти пред "Дневник". Повечето от тях очакват ръст на БВП през тази година до 2%. Цитираната от "Блумбърг" прогноза на Ивайло Веселинов от инвестиционната банка Dresdner Kleinwort е за ръст едва 0.8 на сто, като според анализатора сценарият за рецесия в България става все по-вероятен. Тенденцията към забавяне в страната започна още през октомври. Тогава индустриалното производство (което е макропоказателят за развитието на кризата в следващите месеци) вече беше отбелязало намаление на годишна база. За ноември статистиката отчита двуцифрен спад във всички основни сектори - химически, строителство и машиностроене. При преработващата промишленост той е по-нисък - 8.8%. Свиването на индустрията в някои европейски страни дори е преминавало десетпроцентната бариера. В най-голямата икономика на еврозоната - Германия, спадът е с 10% на годишна база, в Испания - с 15.1%, а в Швеция - с 11.9%. В повечето случаи данните са по-лоши от тези през октомври, което е сигнал за задълбочаването на проблемите.
Източник: Дневник (10.01.2009)
 
Скандал с адвокатска фирма в "Кремиковци" Една и съща адвокатска фирма консултира металургичният комбинат „Кремиковци” и неговият потенциален купувач - бразилската компания CSN. Става въпрос за адвокатското дружество „Борислав Боянов и Ко”. Още през 2007 г. , когато шеф беше Александър Томов, а собственик индийският милиардер Прамод Митал, металургичното предприятие е сключило договор с компанията, за да обслужва завода по правни въпроси. Този договор все още не е прекратен и юристите продължават да дават правни съвети на "Кремиковци", обясниха запознати. В момента обаче адвокатската компания е наета и от бразилците, които са сред основните кандидати за покупка на предприятието. По неофициална информация правното дружество е било препоръчано на бразилците от експерти на високо ниво от икономическото министерство, което на практика представлява конфликт на интереси.
Източник: Новинар (10.01.2009)
 
Металурзите на протест в четвъртък Нов протест започват металурзите от "Кремиковци" на 15 януари. Те ще излязат с искане за бърз избор на инвеститор за комбината, обяви шефът на "Подкрепа" в завода Людмил Павлов. Внесени оферти има от бразилската CSN и руската "Смарт груп". В момента комбинатът получава минимални количества газ, за да се поддържат коксохимичните инсталации, но ако студът продължи, може да е фатално.
Източник: Стандарт (10.01.2009)
 
Промишленото производството се свило с 5% през ноември По предварителни данни през ноември 2008 г. промишленото производство е с 5.0% по-малко в сравнение с октомври. Спад е регистриран при производството на химични продукти с 22.5%, при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели с 19.1%, при производството на електрически машини и апарати с 14.9%, при производството на метални изделия, без машини и оборудване с 12.5%.
Източник: Дарик радио (10.01.2009)
 
Voestalpine ще намали зависимостта си то руски газ Voestalpine AG обяви, че мо же да се наложи да преразгледа методите си на стоманодобив, ако спирането на руския газ се проточат след следващата седмица, но не възнамерява да понижава продукцията си, освен ако кризата не продължи няколко седмици. Говорител на компанията заяви, че “до следващата седмица спрения газ няма да се отрази, но ако спирането на доставките продължи по-дълго, може да се наложи да се приспособи производствения процес”. Австрийското правителство заяви, че ще предприеме мерки за съкращаване на консумацията на газ от промишлеността и енергетиката в пиковите часове, ако скоро не потече газ от Русия. Междувременно от OMV Econ Gas обяви, че доставките на газ от Русия през Украйна са секнали напълно, след като преди това бяха драстично намалени до 10%. Австрия получава 51% от природния си газ от Русия през Украйна. (Стийл Гуру)
Източник: Други (10.01.2009)
 
Продължават преговорите за “Кремиковци” Преговорите за придобиването на собствеността на „Кремиковци" продължават, съобщи председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков, цитиран от агенция Фокус. Има движение по въпроса за намиране на оператор - не с тази скорост, с която бихме желали ние, но все пак има движение, каза той. Синдикалистът заяви, че засега няма да има протести, но ако има забавяне на преговорите, вероятно металиците ще се вдигнат отново. „Много силен е интересът на бразилската компания час по-скоро да вкара въглища и да започне да работи. Същия интерес заявява и другият кандидат - украинската компания „Смарт груп", допълни той.
Източник: Монитор (12.01.2009)
 
Летница със завод за метални конструкции До края на годината в Летница ще заработи завод за метални конструкции и студена обработка на метали. Инвеститорите от Пловдив "Юпитер-Метал" и "Сианид холдинг" ще вложат в него 15 млн. лв., обявиха те, след като заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов направиха първата копка. В завода ще бъдат разкрити около 180 работни места. Предвижда се да бъдат произвеждани мантинели от нов клас с по-голям процент на задържане на превозните средства, обясниха инвеститорите. Ще се правят още и стълбове за електропреносната мрежа и метални конструкции за промишленото строителство. Оборудването ще бъде според последните европейски стандарти. Досега не е правен толкова голям подобен завод, категорични са инвеститорите. В техния завод в Пловдив вече са обучени първите групи работници, които ще се трудят в Летница. Всички заедно трябва да благодарим на инвеститорите за това, че с новия завод ще се повиши стандартът на живот на хората, каза министър Гагаузов. Заедно с усилията, които полага общината за изграждането на инфраструктурата, българският бизнес е този, който ще създаде новите работни места с нова технология и с доста по-високи заплати, допълни той. Гагаузов съобщи още, че предстои реализирането на огромна строителна програма по отношение на пътната инфраструктура, която трябва да бъде изпълнена, а елемент от тази инфраструктура е и производството, което ще се осъществява в новия завод в Летница. В края на 2007 г. направихме първа копка на фабрика за производство на катерачни стени, която е почти готова и предстои откриването й, каза кметът на Летница д-р Красимир Джонев. Местната власт с подкрепата на бизнеса и с изключителната подкрепа на държавата ръка за ръка ще измъкнат България от състоянието, в което се намира, заяви градоначалникът.
Източник: БГ Север-Плевен (12.01.2009)
 
Минният бранш ще иска подкрепа от държавата Българската минно-геоложка камара ще предложи на държавата да намали концесионните възнаграждения от добива на природни богатства и дори временно да освободи от тях концесионерите. Целта е при тази безпрецедентна криза да се помогне на фирмите в бранша да не затварят рудници и да не съкращават хиляди работници, обясни тези дни председателят на камарата Лъчезар Цоцорков. Зависимост Няма индустрия като минната толкова силно зависима от инвестиционната активност на играчите в нея. При това тя е силно рискова за влаганите инвестиции, тъй като успехът на инвестицията зависи от неподвластни на инвеститора фактори като количество и качество на запасите природно богатство, от технологичните особености на извличане на полезните компоненти, от неконтролирана цикличност на цените на металите, чeсто спекулативни. Инвеститорите се сблъскват с пълната зависимост от състоянието на пазарите, с високи екоизисквания и конфликт с населението в минните райони, с трудно и скъпо реанимиране на затворените мощности. Влияние Затова минният бранш в България първи почувства последствията от световната финансова криза и е най-потърпевш в момента от нея. По мнението на специалисти той е практически на автопилот, оставен от държавата изцяло на интереса и риска на инвеститорите. Те пък в по-голямата си степен се оказаха неподготвени, донякъде успокоени и заблудени от високите цени на металите, доброто икономическо развитие на страната и мащабното строителство.
Източник: Пари (12.01.2009)
 
Кандидатите за "Кремиковци" търсят съюзници на тихия фронт Дори в условията на финансова и икономическа криза, потискаща сериозно металургичния сектор, "Кремиковци" продължава да е привлекателна инвестиция за компании от различен клас. Основният въпрос е не дали да се придобие банкрутиралото дружество или само неговите активи, но на каква цена ще стане това. Най-активните кандидати - руската "Смарт груп" и бразилската CSN, търсят споразумение с двата най-големи кредитора - държавата и облигационерите, които ще са с ключов глас в предстоящото събрание за определяне пътя на компанията. Съдът ще има нужда от време до края на февруари да отсее легитимните претенции към дружеството и да утвърди списък на кредиторите. Чак през март или април щяло да се проведе и тяхното събрание. Дотогава борбата на двата кандидата е да си осигурят подкрепата на правителството. "Смарт груп" търсят помощта на кабинета и не се обръщат към нас за разговори", обясни миналата седмица един от облигационерите на компанията. В същото време CSN са проявили интерес за конферентен разговор с притежателите на дългови книжа, но към петък такъв да не се бе състоял. Въпреки това някои от по-големите облигационери остават негативно настроени към руската компания, тъй като първоначалните й плановете за облигационния заем не ги удовлетворявали. Едно от оспорените пред съда вземания е това на икономическото министерство за 698 млн. лв., държавна помощ. Тя беше обвързана с изпълнение на плана за жизнеспособност, но от Министерството на икономиката и енергетиката твърдят, че той не е изпълнен. Така без нотификация от Европейската комисия парите бяха поискани обратно, но дали те ще се приемат като дълг на комбината трябва да реши съдът. Без нея облигационерите ще станат най-голям кредитор. И двата кандидата имат вече принципни уговорки с управата на "Кремиковци" за производство на ишлеме. Към изпълнението им може да се премине незабавно, уточниха от комбината, но преди това трябва бразилците или руската компания да се разберат с правителството или облигационерите. От началото на газовата криза комбинатът получава около 15 хил. куб. метра природен газ на час, каза синдикът Цветан Банков и отрече доставките да са падали до 7 хил. куб. метра. Подаваните количества газ стигат за поддържането на висока температура в коксохимическите батерии. В противен случай огнеупорните конструкции биха се разрушили и последващият скъп ремонт може да откаже някои от кандидатите. Сред другите по-сериозни кандидати за комбината са световният лидер в стоманопроизводството "Арселор Митал" и бившият му собственик Валентин Захариев чрез контролирания от него "Интертръст холдинг". Световният гигант придоби през миналата година дълг на "Кремиковци" към Черноморската банка за търговия и развитие на стойност 18 млн. евро. С него той си осигури място в събранието на кредиторите, но на няколко пъти не успя да постигне споразумение с правителството.
Източник: Дневник (12.01.2009)
 
Правят нова фирма за “Кремиковци” Нова фирма ще поеме активите на "Кремиковци" след преминаването на комбината в ръцете на нов собственик. Това е вариантът, който са избрали двамата кандидат-инвеститори, държавата и облигационерите. Намеренията и на "Смарт груп", и на CSN, са да влязат като собственици в комбината след оздравяването му. Това обаче ще бъде вторият етап на сделката. Преди осъществяването му ще се работи по оздравителен план. И руснаци, и бразилци обаче не искат да се обвържат юридически само с договор за ишлеме, както беше преди това с "Ворскла стийл" на Константин Жеваго. Те искат пряко участие в управлението на комбината, което трудно ще се оформи юридически заради несъстоятелността на "Кремиковци". Вероятно към договора за ишлеме ще се включат допълнителни клаузи или анекси, които да гарантират контрол на инвеститора върху оперативната дейност на металургичния завод. Това обясни за "Стандарт" зам.-министърът на икономиката Нина Радева. Тя е председател на работната група, която предстои да избере инвеститор. Вероятно той ще е ясен до няколко седмици, прогнозира Радева.
Източник: Стандарт (12.01.2009)
 
Летница със завод за метални конструкции До края на годината в Летница ще заработи завод за метални конструкции и студена обработка на метали. Инвеститорите от Пловдив "Юпитер-Метал" и "Сианид холдинг" ще вложат в него 15 млн. лв., обявиха те, след като заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов направиха първата копка. В завода ще бъдат разкрити около 180 работни места. Предвижда се да бъдат произвеждани мантинели от нов клас с по-голям процент на задържане на превозните средства, обясниха инвеститорите. Ще се правят още и стълбове за електропреносната мрежа и метални конструкции за промишленото строителство. Оборудването ще бъде според последните европейски стандарти. Досега не е правен толкова голям подобен завод, категорични са инвеститорите. В техния завод в Пловдив вече са обучени първите групи работници, които ще се трудят в Летница.
Източник: БГ Север-Плевен (12.01.2009)
 
Стоманодобивните компании в САЩ подкрепят стимулиращата програма на Обама Стоманодобивните компании в САЩ подкрепят мултимилардната инвестиционна програма за инфраструктурата на избраният президент Обама и лидери от конгреса във Вашингтон. Те искат още планът да включва клауза “Купи от Америка”, която налага да се използва местна стоманена продукция във всички федерално финансирани строителни проекти. Редица стоманодобивни предприятия ще се облагодетелстват от планът за стимулация на инфраструктурата, защото около 30-35 млн. тона стомана се използват всяка година в частни и публични строителни проекти всяка година, според Американския институт за стомана и желязо. Строителството е най-големия сектор за реализация на американската стоманена промишленост, която доби 107 млн. тона през 2007 г. Фирмите в САЩ, които произвеждат предимно строителна стомана, включват Nucor, Gerdau Ameristeel, Commercial Metals, Steel Dynamics, Evraz, SSAB, US Steel Tubular Products и ArcelorMittal USA. (Платс)
Източник: Други (12.01.2009)
 
Разработени са различни планове за пускането на „Кремиковци” с двамата инвеститори Разработени са различни планове за пускане на металургичния комбинат „Кремиковци" с двата инвеститора, които имат интерес към него – „Смарт груп" и бразилците от CSN. Това съобщи за Дарик синдикът на „Кремиковци” Цветан Банков. Уточнени са възможностите за работа за комбината на ишлеме и са подготвени споразумения за това. Eто какво каза Банков: Страхувам се, че и „Смарт груп”, и CSN са стъписани от тази криза с газа. Това, което трябваше да се направи – да се потенциалните инвеститори със ситуацията, с необходимите инвестиции краткосрочни – тези, които трябват за пускането на комбината, и дългосрочни – тези за осигуряване на работа според екологичните и технологичните изисквания, всичко това е направено. Решението относно бъдещето на комбината, относно собствеността на комбината може да бъде взето само от кредиторите. Кремиковци не може да вземе отношение по този въпрос.
Източник: Дарик радио (12.01.2009)
 
Идат 20% съкращения в металургията Има напредък в преговорите с двамата инвеститори. Отменят протестите в “Кремиковци” Синдикалните организации в "Кремиковци" решиха да отменят протестите, които бяха насрочени за тази седмица, съобщи вчера за "Монитор" председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Тежката ситуация в комбината и липсата на избран стратегически инвеститор са основните причини за решението на профсъюзите. Въпреки че има напредък в разговорите с наличните в момента два инвеститора - руската компания "Смарт груп" и бразилската групировка CSN, те не се развиват с толкова голяма скорост, както очакват всички работници и служители в комбината. Изработен е вече проектодоговор за работа на новата компания след като влезе в комбината. Целта е този договор да бъде конкретен и изчистен от онези капани, които доведоха до проблемите с украинската фирма "Ворскла", която оперира в "Кремиковци" през лятото. Необходимо е да се знаят точно задълженията на българския завод и на фирмата, която ще обезпечи суровините за производството. За нова фирма, която ще поеме активите на "Кремиковци", говорят и двамата инвеститори, но това може да стане след като се премине през оздравителния план и се стабилизира комбината, каза Яначков. Газовата криза може да подплаши инвеститорите, въпреки че са разработени различни планове за пускане на металургичния завод с двамата инвеститори, които имат интерес към него, става ясно от изявлението на синдика на „Кремиковци" Цветан Банков пред Дарик радио. „Смарт груп" и CSN са запознати с реалната ситуация, с необходимите краткосрочни инвестиции, които трябват за пускането на комбината, и дългосрочните, които ще осигурят работа според екологичните и технологичните изисквания. Решението относно бъдещето на комбината и неговата собственост може да бъде взето само от кредиторите, казва Банков. Между 10-20% ще бъдат съкращенията в металургичния бранш през настоящата година като резултат от проявлението на глобалната криза у нас, каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) пред агенция „Фокус". Процесът е започнал в края на миналата година заради намаленото производство. Ефектите обаче се проявяват още по-силно в ситуацията на намалени доставки на природен газ. Навсякъде е намалено подаването на синьо гориво до около една трета. Производството на повечето места е минимално. Това обаче е на цикъл, който обхваща по-продължителен период от време и по тази причина ефектът ще се види най-рано в края на месеца. Прокуратурата ще привлече като обвиняеми Прамод Митал и Ашок Агарвал, бившите собственици на "Кремиковци", по делото срещу Александър Томов за източване на 36 млн. лева от металургичния комбинат, стана ясно вчера.
Източник: Монитор (13.01.2009)
 
Още съкращения заради криза Според Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), между 10-20 процента ще бъдат съкращенията в металургичния бранш през тази година заради финансовата и икономическата криза у нас.
Източник: Новинар (13.01.2009)
 
Метла за 20% от металурзите 10-20% ще бъдат съкращенията в металургичния бранш през настоящата година като резултат от проявлението на глобалната криза у нас. Процесът на уволнения започна още в края на миналата година заради намаленото търсене на металургична продукция, каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова пред агенция "Фокус". Намалените доставки на природен газ за предприятията също действат негативно. "Двата ефекта на икономическата и газовата криза се наслагват", каза Политими Паунова. Крайните ефекти ще бъдат много негативни. Процесите в металургията са непрекъснати, а подаването на газ навсякъде е намалено до около една трета. Производството на повечето места е минимално. То е на цикъл, който обхваща по-продължителен период и ефектът ще се види най-рано в края на месеца. "Промет"-Бургас беше спрял в края на 2008 г., за да извърши ремонти, но сега не може да продължи работа. Има три-четири предприятия с напълно спрени доставки на газ, в това число заводите за огнеупорни изделия "Труд"-Русе и "Шамот"-Елин Пелин. В Русе има производство на тръби със спрени доставки. Заводът за производство на алуминиев прокат "Алкомет" е със символично подавани количества газ. Според Паунова загубите в резултат на отказ на договори ще бъдат значителни. А заради икономическата криза има свиване на пазарите.
Източник: Стандарт (13.01.2009)
 
Спират парите за храна в порт Лом. Уволнения няма да има, но всеки работник ще излезе в 10 дни неплатен отпуск заради намалените товари. За "Кремиковци" и от комбината товари няма. Останалите фирми също намаляват товарите си, каза изпълнителният директор на пристанището Борислав Михов. От Нова година досега са обработени само 12 000 тона. Дневен товарооборот от 1000 тона портът не е имал от десетилетия. Миналата година през януари дневно са били обработвани пo 5500 тона. "Стомана"-Перник също намалява доставките за износ. Увеличават се само въглищата от Украйна.
Източник: Стандарт (13.01.2009)
 
Китай ще съхрани 300 000 тона цинк Според информация Китайският резерв ще се срещне с големи местни комбинати в Пекин за да обсъди стратегическите резерви от цинк. Според информацията Държавното бюро по резерва се очаква да се запаси с до 300 хил. тона цинк с цел да подкрепи затруднените компании, попаднали под натиска на свиващото се търсене. Дилър с метали от Пекинската борса съобщи, че стратегическият резерв може да достигне между 100 и 300 хиляди тона. (Финет)
Източник: Други (14.01.2009)
 
Синдикатите в „Кремиковци” настояват за избор на инвеститор, отменят протеста Синдикатите в „Кремиковци” настояват до края на седмицата да бъде избран стратегически инвеститор за комбината. Насроченият за 15 януари протест пред Министерския съвет се отменя с мотив за разграничаване от политическата схема на днешния протест пред парламента, но се запазва протестната готовност, обяви лидерът на „Подкрепа” в комбината Людмил Павлов. Добро или лошо, правителството трябва да покани украинската компания „Смарт груп” и бразилската CSN и да избере по-добрата оферта за оздравяването на „Кремиковци”, заяви Людмил Павлов. „Сега е моментът, в тази газова криза, след като има двама кандидати с всички предоставени документи, да се изибере стратегически инвеститор, защото „Кремиковци” може да разтовари газ за страната. И ако се доставят суровините, коксохимът на завода ще спре да поема този газ. Тогава самият завод започва да си произвежда коксохимичен газ 9000 куб. м на час, с който си захранва ТЕЦ-а на завода, всички артериии”, каза Людмил Павлов. Според него и двете компании предлагат оздравителни програми за няколко години и са готови да вкарат нужните суровини, с които комбинатът ще заработи до 15 дни. Избраният инвеститор ще поеме задълженията за подавания и неплащан сега газ. По думите на Павлов се прави всичко възможно за продажба на метали, чиято цена се е покачила на около 410 евро за тон. Последните изплатени заплати на работниците са за октомври миналата година.
Източник: Дарик радио (15.01.2009)
 
Синдикати прогнозират 20% съкращения, ако кризата продължи Ако кризата с доставката на газ продължи, около 20 процента от персонала на металургичните предприятия ще бъде съкратен, прогнозира председателят на федерация Металургия към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. По думите му напълно спряно е производството в шуменския завод „Алумина”. „В Стомана-Перник се спира една от електропещите, на „Кумерио Мед” ситуацията също се отразява, и на „Алумина”-Шумен - защото те са направени, че не могат да работят с мазут, а само с газ", обясни Павлов.
Източник: Дарик радио (15.01.2009)
 
Искат парите за заплати в Кремиковци от Митал и Томов Прамот Митал и Александър Томов да възстановят иззетите милиони на комбината, защото това са работните ни заплати и средства, необходими за спасяване в този критичен момент на „Кремиковци". Това се казва в разпространена днес декларация на синдикат „Подкрепа" в металургичния гигант. "Нямаме нищо против ФК ЦСКА, но не сме съгласни металурзите да страдат от необмислените и престъпни действия на собственика и бившия изпълнителен директор на „Кремиковци" Александър Томов. Няма да допуснем изтичане на ценна работна ръка от комбината и спасяване на работниците по единично за къшей хляб", посочват още от синдиката. „Тези наши пари са ни необходими, за да оцелеем и изплатим забавените работни заплати за ноември и декември, а що се касае до това какви щети са нанесени на „Кремиковци" от присвояване на пари и сключени неизгодни за комбината сделки, това да преценят компетентните органи в държавата", се казва декларацията.
Източник: profit.bg (15.01.2009)
 
Синдикати прогнозират 20% съкращения, ако кризата продължи Ако кризата с доставката на газ продължи, около 20 процента от персонала на металургичните предприятия ще бъде съкратен, прогнозира председателят на федерация Металургия към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. По думите му напълно спряно е производството в шуменския завод „Алумина”. „В Стомана-Перник се спира една от електропещите, на „Кумерио Мед” ситуацията също се отразява, а на „Алумина”-Шумен - защото те са направени, че не могат да работят с мазут, а само с газ", обясни Павлов.
Източник: Дарик радио (15.01.2009)
 
Газовата криза уплаши кандидатите за "Кремиковци" Кандидат-инвеститорите за "Кремиковци" искат да видят как ще приключи газовата криза, преди да влязат във финалната фаза от разговорите си с основните кредитори, съобщиха двама представители на облигационерите и заместник-министърът на икономиката Нина Радева. Притежателите на дългови книжа уточниха, че са представили своите условия пред двата кандидата - бразилската CSN и руската "Смарт груп", при които са готови да сключат споразумение и да продадат книжата си. Облигационната емисия е вторият най-голям дълг на комбината и ако обжалването на държавната претенция за отпуснатата помощ (опростени задължения към държавата за 698 млн. лв., които стават изискуеми) се утвърди от съда, притежателите на облигации ще придобият водеща роля в събранието на кредиторите. Двете компании са разговаряли за споразумение и с правителството, което чрез министерството на икономиката и няколко държавни монополиста засега е кредитор номер едно. Ако облигационерите постигат общо споразумение с икономическото министерство и някой от кандидатите за комбината, ще се осигури и мнозинство в гласуването на кредиторските събрания. Така и процедурата по несъстоятелност ще се ускори и ще може да бъде приложен оздравителен план. Другата алтернатива е продажба на активи при търг и зад нея стоят "Арселор Митал", които успяха да се наредят в списъка на заемодателите. Макар в последните месеци световният лидер в стоманопроизводството да твърди, че желае да придобие напълно интегриран комбинат, те отказват разговори с облигационерите и правителството. За последно те са получили покана за разговори през ноември. Вчера представители на компанията на по-големия брат Митал не бяха открити за коментар. В същото време от синдикалната организация на "Подкрепа" съобщиха, че ще държат сметка задълженията на футболния клуб ЦСКА към "Кремиковци да бъдат върнати. През годините Александър Томов облагодетелства отбора за сметка на завода и е време отнетите активи и отклонените пари да бъдат възстановени", заявиха от синдиката. Те отложиха и насрочения за днес протест, за да не бъдат политизирани проблемите на комбината и отделни партии да извлекат дивиденти. Според Людмил Павлов от "Подкрепа" и двата кандидат-купувача са подали сходни оферти във финансовите параметри. Разликата между тях е била единствено в продължителността на плановете им за жизнеспособност. "Смарт груп" имали намерение да изправят дружеството за 5 години, докато бразилската компания предвиждала това да отнеме 4 години.
Източник: Дневник (15.01.2009)
 
Трябва да бием камбаната за АЕЦ Иван Генов, изпълнителен директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - Г-н Генов, България е готова да поиска рестартиране на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Президентът Георги Първанов пръв обяви още в началото на газовата криза, че сега е времето това да се случи. Енергийният министър Петър Димитров постави въпроса в Брюксел, депутатите също се обединиха около това мнение. Песимист или оптимист сте вие? - Предпочитам да бъда реалист. За мен, както и за моите колеги в АЕЦ "Козлодуй", тази реакция на нашите политици беше много важна, защото показа, че има воля да бъде използвана всяка възможност за поставяне на обсъждане рестартирането на III и IV блок. - Как гледате на митинга, който организира в неделя движение НАПРЕД в подкрепа на повторното отваряне на III и IV блок? - Разбирате, че аз не мога да бъда против изразяването на подкрепа за пускането на III и IV блок. На мен ми е трудно да не говоря емоционално за нашите блокове, но смятам, че при търсенето на решение на този въпрос трябва да се пристъпва без излишно политизиране, със сериозни аргументи и факти Аз и моите колеги в АЕЦ "Козлодуй" сме много благодарни на българската общественост за високото доверие към работата на атомната централа, което се регистрира от различни проучвания и анкети през последните години. - Вярна ли е сметката на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, че България е загубила 100 милиона лева заради предсрочното спиране на реакторите? - Тази сума е силно занижена. Правени са много и различни оценки на загубите за страната от предсрочното спиране на блоковете. При оценяването на негативното икономическо влияние трябва да се отчитат редица аспекти, сред които са спиране на електропроизводството с най-ниската себестойност в страната; преки загуби от непроизведена енергия; намалени вноски във Фонда за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения; увеличаване на разходите за електроенергийната система; нарастване на цените на електроенергията за потребителите; сигурността на енергийните доставки и др. Не на последно място са и отрицателните екологични последствия след спирането на блоковете - от намаляването на спестените емисии вредни газове. Най-общо негативните последици могат да бъдат оценени, като се отчете фактът, че за една година финансовите загуби от спирането само на един 440-мегаватов блок възлизат на около 175 млн. лева. - Известно е, че атомната централа не е в криза, макар че остана без 1760 мегавата мощности. Дръпнаха им шалтера, без да имат технически проблеми, нито пък с безопасността. При това те даваха най-евтината енергия и е икономически абсурд да се лишим от тях. Смятате ли, че газовата криза е единственият реален повод да поискаме те отново да заработят? - Кризата с газовите доставки наистина е много сериозна, но трябва да се има предвид, че в страната ни в момента на практика няма криза с недостиг на електроенергия Ако се забави решаването на проблема с доставките на газ, тогава може да се очаква, че електропотреблението в България ще нарасне значително. В такава една ситуация, разбира се, че е добре да работят повече електропроизводствени мощности и това се отчита при заявеното желание да се обсъждат възможностите за пускане в експлоатация на III и IV блок. - Какво е състоянието на спрените мощности? - Преди решението за спиране на блоковете, през 2003 г. те са лицензирани от Агенцията за ядрено регулиране за експлоатация за производство на електроенергия със срок до 2011 г. на III блок и 2013 г. на IV блок. Това означава, че тяхната безопасност е гарантирана за този период. През същата година - 2003-а, безопасността на двата блока получи много висока оценка от две независими авторитетни международни проверки - на Световната асоциация на ядрените оператори WANO и на Експертна мисия на Групата по атомните въпроси с мандат от Съвета на Европа. От 1 януари 2007 г. лицензиите на двата блока са променени за експлоатация в състояние, при което ядреното гориво е извадено от активната зона на реакторите и се съхранява в приреакторните басейни, при съблюдаване на всички изисквания за безопасност. След спирането на блоковете технологичните системи са поддържани в изрядно техническо състояние, осигуряващо безопасността на ядрените съоръжения. - Има ли достатъчно персонал, който да се справи с производствените задачи, ако реакторите тръгнат? - До момента в атомната централа няма нито един съкратен служител поради спирането на 440-мегаватовите I-IV блок. Отчитайки уникалността и спецификата на знанията, както и сложността на подготовката на специалистите в атомната централа, през последните години ние полагаме сериозни усилия да запазим квалифицираните кадри от спрените 440-мегаватови блокове, включително и за нуждите на новата централа в Белене. Така че, ако се вземе решение за рестартиране на блоковете, ние няма да имаме проблем с наличието на кадри. - Вярвате ли, че е дошло времето да обявите какво написахте в онези пликове, които оставихте до реакторите в тъжната новогодишна нощ на 2007 година и си пожелахте да бъдат отворени, когато III и IV блок бъдат пуснати отново? - Аз винаги ще вярвам, че ще дойде време III и IV блок да заработят отново. Увереността ми идва не само от това, че аз и моите колеги в атомната централа знаем, че блоковете са напълно безопасни, работоспособни и биха могли да произвеждат още много евтина и екологичночиста енергия. В Европа, където в борбата с климатичните промени се предприемат все по-сериозни мерки, отношението към ядрената енергия се преосмисля и все по-широки кръгове подкрепят работата на атомните централи. Надявам се, че и нашите партньори в Европейския съюз ще погледнат положително на разумната възможност III и IV блок да заработят отново и да осигуряват чиста електроенергия за страните от Югоизточна Европа, където има сериозен енергиен дефицит.
Източник: Стандарт (15.01.2009)
 
Желязната руда може да изненада с ръст Минните гиганти BHP Billiton и Rio Tinto може да си осигурят по-високи от очакваното годишни договори за желязна руда, след като търсенето в Китай се съживи. Анализаторът по суровините на Merrill Lynch, Том Прайс, заяви, че пазарът е по-силен от миналата година. Нещата се оправят, китайските стоманодобивни компании сигурно ще искат по-бързо да приключат преговорите, а минните компании ще се опитат да ги забавят. Baosteel Group, най-голямата стоманодобивна компания от Китай, започна преговорите с Rio Tinto за цената на рудата в Шанхай тази седмица. Цените, които нараснаха рекордно през последните 6 години, може да паднат с 30% и да понижат печалбите на лондонската Rio и базираната в Мелбърн BHP. Джон Велджужен, анализатор от BBY, които предрече спад в цената с 30%, заяви, че може да е по-малък заради силното търсене напоследък от Китай. (Блумбърг)
Източник: Други (15.01.2009)
 
Oтдават находище "Kремиковци" на концесия за 35 години Правителството реши да бъде предоставена концесия за добив на железни руди и баритна суровина от находище „Кремиковци” за срок от 35 г., съобщиха от правителствената информационна служба. Площта на находището е 2928,5 дка, а концесионерът му ще бъде определен чрез неприсъствен конкурс. Да организира и проведе конкурса е упълномощен министърът на икономиката и енергетиката.
Източник: Банкеръ (16.01.2009)
 
35-годишна концесия за находище “Кремиковци” Концесия за добив на железни руди и баритна суровина от находище „Кремиковци" за срок от 35 г. реши да предостави правителството. Площта на находището е 2928,5 дка, а концесионерът му ще бъде определен чрез неприсъствен конкурс. Да организира и проведе конкурса, е упълномощен министърът на икономиката и енергетиката, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Освен това беше решено министърът на околната среда и водите да подпише шест разрешения за проучване на подземни богатства, предаде правителственият пресцентър.
Източник: Монитор (16.01.2009)
 
Кризата удря и производството на тръби Значителен спад на продажбите на тръби от стомана през третото тримесечие на 2008 г. беше отчетено от изпълнителният директор на ASTPM, Майк Робъртсън. ‘Стоманодобивнивт гигант ArcelorMittal South Africa обяви намаление на цените през октомври, ноември и декември, което е част от причините за намалените заявки. Компаниите не са склонни да поръчват и поддържат големи запаси заради очакваните допълнителни спадове’, допълни той. Освен несигурността на местните цени, износните цени паднаха драстично и затрудниха износа на стоманени тръби допълнително. Робъртсън обясни, че отслабеното търсене задгранично търсене удря сигурността на поръчките, но се очаква подобрение на ситуацията през първата половина на 2009 г. Междувременно антипъмпинговото мито наложено на Китай от САЩ за кръгови заварени тръби през юли миналата година и препоръчаното налагане на 90% антипъмпингово митоот ЕС оказва влияние върху износа от Южна Африка. (Енджинийринг Нюз)
Източник: Други (16.01.2009)
 
Нов инвеститор влиза в “Кремиковци” до дни В сряда се очаква решение за това, коя от двете фирми кандидатки ще бъде новият оператор на „Кремиковци", съобщиха от синдикалните централи на предприятието. Това е станало ясно на среща в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в края на миналата седмица. Предвижда се в началото на новата седмица бонхолдърите, на които бившият собственик на комбината - индийският бизнесмен Прамод Митал, дължи 325 млн. евро, да се срещнат с двете компании кандидати за оператори на „Кремиковци" от Украйна и Бразилия. След това до 21 януари да се избере новият оператор на металургичния комбинат, а до края на седмицата в него да влязат и първите суровини, необходими за възстановяване на производството, уточниха от синдикатите. Председателят на синдикалната организация “Металурзи” към КТ “Подкрепа” Людмил Павлов очаква в комбината да влезе нов инвеститор, тъй като според него и CSN, и “Смарт груп” имат готовност да поемат завода.
Източник: Монитор (19.01.2009)
 
Търговията с метали в колапс Търговията с черни и цветни метали е в колапс, казаха браншовици от Добрич. Кризата удари сектора още преди шест месеца. Няма нито вътрешен пазар, нито износ. Докато в пика си черният скрап е бил 70 стотинки, то сега е едва 22 ст. за кг. Килограм мед миналата година е бил 10 лв., а сега е едва 3 лв. Алуминият, който се търгуваше за 2 лв., сега е едва 60 ст. Ще оцелеят само най-големите, твърдят бизнесмените. Според тях съседите им от Варна имат шансове, защото имат достъп до пристанище и могат да разчитат на износ. Докато по-малките фирми от страната, закачени за вътрешния пазар, са обречени на гибел. Спирането на "Кремиковци" и на "Стомана"-Перник заради финансовата и газовата криза са сред основните причини за краха в търговията със скрап. По-малките фирми, изкупуващи метали в региона на Добрич, вече са свили персонала заради понижените цени. Има и такива, които връщат закупени на лизинг кранове и камиони, защото не могат да изплащат вноските.
Източник: Стандарт (19.01.2009)
 
Nippon Steel и Posco ще си партнират за рудата и въглищата Nippon Steel Corp., втората по големина компания за стоманодобив в света, обяви че ше си партнира с южнокорейската Posco при преговорите с доставчиците на желязна руда и коксови въглища тази година. “разбира се, вече сме се съюзили с Posco”, заяви президентът на Nippon Steel Акио Мимура в Сеул, когато бе запитан дали обмислят да се кооперират с корейската компания. Той допълни, че преговорите не са започнали все още, но не даде детайли. Baosteel Group Corp., най-голямата китайска компания за стомана, започна да преговаря с Rio Tinto за цената на суровината миналата седмица в Шанхай. Добивчиците на кокс от Австралия, Канада и Русия ще започнат преговорите със стоманодобивните компании следващата седмица в Япония за определяне цената на доставките на кокс от 1 април. (Блумберг)
Източник: Други (19.01.2009)
 
Дерипаска и Потанин замислят глобален металургичен гигант Владимир Потанин и Олег Дерипаска искат да създадат компания на основата на „Норникел", „Металлоинвест", „Евраз Груп", „Мечел", „Уралкалий", но за момента без „ОК Русал". Държавата може да получи в нея блокиращ пакет, пише „Ведомости". Главните собственици на „Норникел"- „Интеррос" (30%) и „ОК Русал" (25%) ще изпратят днес на вицепремиера Игор Сечин план за създаването на глобална миннодобивна и металургична група. По думите на няколко източници, близки до основните акционери на „Норникел", в неговото обсъждане са взели участие лично Владимир Потанин и Олег Дерипаска. Това предложение ще бъде разгледано утре на съвещание при Сечин. Основните акционери на „Норникел" предлагат да бъдат включени в металургичната компания не само „Норникел" и „Металлоинвест" (неговите собственици притежават 5% от акциите на „Норникел"), но и големите холдинги, чието дългово бреме по време на кризата се оказа прекалено голямо, освен това те имат и дългове към държавните банки, заяви източник, близък до акционерите на „Норникел". Това са „Евраз Груп" и „Мечел", отбелязва той. Държавата би могла да конвертира техните дългове в акции и би им помогнала да преживеят кризата, отбелязва събеседникът на „Ведомости". В обединения холдинг също така би могъл да влезе и „Уралкалий". Той има малък дълг, но неговите активи биха помогнали да се създаде допълнителна стойност за акционерите на единната компания, продължава източник. А „ОК Русал" за момента трябва да остане извън обсега на сделката, за да не натовари с прекален дълг (17 млрд. долара) обединената компания. Но „ОК Русал" ще спечели от тази сделка, защото се съкрати дълговете си благодарение на отписването на 4.5 млрд. долара кредит към „Внешикономбанк". Обсъжданията с акционерите на компаниите вече са започнали, уверяват източниците, но за момента не са отишли твърде далеч. Но сделката е много гъвкава: ако някой от потенциалните участници се откаже от обединението, принципно това не променя нищо, отбелязва един от източниците. Потанин потвърди наличието на такова предложение. Според него, сделката може да бъде интересна за всички участници в нея: държавата в този проект „ще участва като спасителен инвеститор", а конвертирането на дълговете в акции ще помогне да се решат проблемите на държавните банки и предприятия. Държавата, според замисъла на авторите на проекта, би могла да получи в холдинга 25% плюс 1 акция. Този пакет отговаря на общия дълг на компаниите и техните акционери пред държавните банки (оценява се на 15-20 млрд. долара) и 60% от акциите на „ВСМПО-ависма", които биха могли да бъдат внесени в обединената компания „Ростехнологии", заяви източник, близък до един от акционерите в „Норникел". Държавната корпорация би могла да стане акционер в обединената компания от името на държавата.
Източник: profit.bg (19.01.2009)
 
Антон Петров: Ще искаме промяна на договорните отношения с "Булгаргаз" Сред най-засегнатите предприятия от газовата криза в България са металургичните. На по-големите предприятия от бранша, които не могат да използват алтернативни горива и имат непрекъснат производствен процес, се отпускат минимални количества природен газ за поддържането на технологичните мощности. Повечето от тях са експортно ориентирани и гарантират до голяма степен поддържането на износа на страната, което означава още по-висок дефицит в текущата сметка на страната. За проблемите в металургичния бранш и отражението на газовата криза върху предприятията разговаряме с Антон Петров, член на борда на директорите на "Стомана индъстри" и регионален мениджър на "Виохалко" за България. Г-н Петров, какво е състоянието на българската металургия в момента? - За съжаление случващото се в момента изпреварва нашите прогнози и като време и като мащаб. Никой не очакваше толкова бързо и толкова мащабно да се развие тази т.нар. икономическа криза, която определено вече прерасна в производствена и сериозно се задълбочи. Все пак аз лично оставам оптимист и смятам, че в рамките на 2009 г. ще бъде обърната тенденцията. Не че ще се върнем на нивата от 2008 г., но ще спрем да слизаме надолу. Надявам се, че полека ще почнем да се възстановяваме. Икономическата криза прерасна и в газова криза... - Газовата криза е допълнителна капка, която за много компании би била фатална и ще бъде фатална. Ще се натрупат допълнителни непредвидими разходи, невъзможност за производство, което при така стеклите се обстоятелства с кризата ще наруши крехкия баланс и може да доведе до фалити. Не говоря само за сектор металургия. Основна характеристика на нашия бранш е, че в него работят предимно големи фирми, обикновено със сериозни парични потоци, с дългосрочно планиране. Ако газовата криза не продължи твърде дълго, надали ще бъдат фатални за тях, но със сигурност ще натрупаме финансови загуби. Възможно ли е компаниите преминат на алтернативни горива, за да избегнат подобни ситуации в бъдеще? - Немислимо е в технологичните процеси на големи металургични предприятия да се мисли за алтернативно гориво. Това са високоенергоемки предприятия, при които, ако трябва да поддържаме алтернативно гориво, то ще бъде в огромни мащаби и ще предполага различна технология. За мен подобна възможност за спиране на основния енергиен източник и поддържане на някакъв друг е немислимо при такива консуматори, каквито сме ние. Например в "Стомана индъстри" използваме не само газ, но и електроенергия. При недостиг на електроенергия би трябвало да имаме един малък ТЕЦ или голям генератор, който да произвежда ток. Естествено е в днешните условия да няма нужда от алтернативно гориво, защото не сме във война с никой. Мисленето за алтернативни горива е много остаряло и не може да се случи в една нормална европейска държава. Не е логично всяко предприятие да поддържа казани, варели и бункери с разни горивни материали, които може да са им полезни при евентуално спиране на газа. Къде тогава трябва да се търси решение? - Решенията съществуват, но ние за съжаление се сещаме постфактум за тях. Това е част от инвестиционния климат на страната и точно затова винаги от бизнеса сме настоявали, правителството да излезе с една много по-ясна индустриална политика. Искам да подчертая, че не говоря за помощи, а за по-конкретно планиране и мислене за поддържане на по-добри условия за бизнес. Например чак сега се сетихме, че Чирен може да бъде разширен и че не работи, както трябва. Сетихме се, че трябва да имаме връзка с газопреносните системи на съседните ни страни, сетихме се, че се нуждаем от терминал за втечнен газ, така че да докарваме газ и с кораби. Хиляди решения, които не съществуват от седем дни, а са си били там много отдавна, само е трябвало някой да помисли и да се сети за тях, а не сега да се говори, че някои фирми дори ще бъдат наказвани за това, че не поддържат алтернативно гориво. Държавата предупреди ли ви, че газът ще спре, или това беше изненада за вас? - Обадиха ми се от Гражданска защита през нощта, когато спря газът. Те ни "предупредиха", че подаването е спряло и трябва да вземем спешни мерки в "Стомана индъстри", за да не се получат щети в предприятието. Де факто постфактум след спирането на газа бяхме уведомени, че пада налягането и ще спрат доставките. И преди сте предупреждавали за липсата на предвидимост на икономическите условия в страната... - Не искам да трупам кредит, че сега така се стекоха обстоятелствата, но много пъти сме говорили по повод на цените на газа, че е добре да видим какви са сключените договори, да видим при какви условия се доставя в страната, при какви условия "Булгаргаз" ценообразува на нас. Какви надбавки се включват в ценообразуването на "Булгаргаз" - дали коректните потребители не плащаме чужди дългове - тези на топлофикациите или на "Кремиковци". Това е важно, за да можем да предвидим спрямо тази формула, която е заложена вътре и уж е много прозрачна и ясна - как тя функционира и до какви цени на газа ще доведе. Как стойността на синьото гориво един месец се увеличава с 26%, после се решава, че не били толкова и се увеличават с 5 на сто, пък после не било 27, а 11? Подобни толеранси, каквито има в ценообразуването, ясно показват, че не е чак толкова ясна тази формула и подлежи на манипулация. Досега трябваше да се събудят определени кръгове и да кажат наистина какво става с основния енергоизточник на страната. И тогава да се види как се ползва Чирен, използва ли се като един допълнителен резервоар, който може да допринесе за по-доброто ценообразуване, да не се купува скъпият газ, като се знае, че след три месеца той ще поевтинее. Тогава може би щеше да се види, че находището не може да се използва, защото има по 4.5 млн. кубика дневен дебит. В такъв случай смятате ли да търсите обезщетение? - По принцип от гледна точка на нормалните процеси, които трябва да протичат между двама търговски партньори - "Булгаргаз" и ние като купувач, би трябвало да го направим. Само че като монополна структура "Булгаргаз" е съставил един договор, в който пише ясно, че ние такива претенции нямаме право да имаме. Това е повече от абсурдно. Газът е суровина, дали е енергиен източник или материал, с който ние произвеждаме - "Булгаргаз" е доставчик, с който имаме договор. След като той е поел отговорност по този договор, би трябвало при неизпълнението му да понесе своите щети. В противен случай този договор е безпредметен и от него няма смисъл. Съвсем спокойно може да пишем: "Ако искаш да доставяш, доставяш, ако не искаш - не го правиш." Това ще бъде една от темите, които ще обсъдим в работодателските организации, в които членуваме, включително и БАМИ, която е член на БСК, да се иска промяна на договорните отношения с "Булгаргаз". По този начин и "Булгаргаз" ще бъде принуден да промени условията на договора си с "Газпром". Така претенциите, които ние проявяваме към българския монополист, ще бъдат предявени и към руския. В момента, ако искаме обезщетение, можем да го направим само за собствено удовлетворение, но ясно съзнавайки, че шансовете ни за успех при един съдебен иск срещу "Булгаргаз" са почти равни на нула. Но това в никакъв случай не означава, че държавата като принципал на "Булгаргаз" не трябва да го задължи и да направи всички необходими стъпки да предяви претенции към "Газпром". Тук ясно трябва да се подчертае, че няма форсмажорни обстоятелства, няма война, нито земетресение, нито наводнение или бедствие, или стачка, които да предизвикват спирането на доставките на газ. Просто един търговски спор се прехвърля върху нас като трета страна, без да имаме някакво отношение в конфликта между Русия и Украйна. Нелепо е тепърва да се открива, че не сме се договоряли директно с "Газпром", а с дружества, които уж били на "Газпром", уж български, така че не се знае какви са. Смятате ли, че отварянето на спрените 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" би помогнало за преодоляване на кризата? - Аз лично не съм оптимист, че това може да се случи. По-скоро е намиране на начин да се търси алтернатива и не знам точно как с приказки ще отворим 3-ти и 4-ти енергоблок и как това би помогнало на газовата криза. Може би ще поевтини цената на енергията, ще позволи на нашите енергопроизводители да изнасят повече и външнотърговският баланс на страната ще се подобри. Това е силно положително, но дали в случая може да се използва доводът, че няма газ? Затова съм скептик. Ясно е записано в договореностите с ЕС, че блокът може да бъде отворен, ако не изнасяме електроенергия и има недостиг. Не звучи логично да твърдим, понеже нямаме газ, че ще отворим 3-ти и 4-ти енергоблок - те не произвеждат газ, а електроенергия все пак. Как така ще компенсираме газа с електроенергия, след като имаме достатъчно електроенергия и да изнасяме? Министърът на икономиката сам каза, че изнасяме около 500 мВт. Колко хора бяха освободени от групата на "Виохалко" досега? - От "Стомана индъстри" - 180 човека и от "Сигма" още 130. В "Сигма" персоналът се увеличи през последните години, тъй като предприятието беше свързано с инвестиционната дейност на компанията ни. Приключиха вложенията в новия завод на "Стомана индъстри". Така необходимостта от този раздут щат, който имахме в "Сигма", намаля. Определено това за нас е много неприятен процес и никой не се радва на такива действия. Още повече че съкращенията, които бяха в "Стомана индъстри", бяха на хора, които са работили и умеят това, което правят. Оптимизирането не означава, че освобождаваме персонал, от който не сме доволни, напротив - това са хора, в които сме влагали средства - за обучение, квалификация, натрупан опит. За нас от важно значение е и наградата, която получих за провеждане на социално отговорна корпоративна политика от фондацията "Човешки ресурси в България и евроинтеграцията". Това на практика е едно признание към компанията ни, че мислим за хората си, интересуваме се от тяхното развитие и правим всичко възможно, за да им осигурим нормална среда за работа. С колко е намаляло производството в "Стомана индъстри" през последните две седмици? - Работим на технологичния минимум, за да поддържаме инсталациите. Газът, който се подава в момента на предприятието, е горе-долу около една трета от необходимия. В едно металургично предприятие няма как да работиш с една трета от мощностите, защото това е технологичен процес. Той започва от някъде и свършва с изделие. В момента поддържаме завода, за да не се допусне спиране на производствения процес. Това е изключително скъп начин за работа, защото пещите работят, а продукцията, която изкарваме, е минимална. Имате ли информация какви са натрупаните загуби до момента? - Много е относително и трудно да се прецени реалната сума. Цитират се и се тиражират различни числа, започвайки от 10 млн. и стигайки до 500 млн. лв. Нека първо да приключи кризата, смятам, че ще има време и възможност да опишем тотално нашите щети след това. Една част от тях са видими и могат ясно да бъдат преценени. Друга - като пропуснатите ползи, са по-трудно оценяеми, защото в момента не само че не произвеждаме, но и металургичните предприятия трудно могат да се класират и да получават поръчки при тази силна международна конкуренция. Така да се каже, ние сме на един "куц крак", защото нямаме газ. В момента се явяваме недотам надежден доставчик, защото не е ясно дали утре няма да се окажем в същата ситуация. Така че един алтернативен производител, който няма този проблем, е по-конкурентен от нас. Именно какви поръчки евентуално ще загубим е трудно да бъде оценено. Може ли да се каже, че предприятията злоупотребяват, като приписват загуби от икономическата криза на газовата? - Двете кризи са свързани. Определено икономическата доведе до по-малки поръчки и до непредвидимост - какво точно ще произвеждаме и на какви цени ще бъде продавано. Доведе до свиване на дейността като цяло, но пък е изключително трудно да разграничиш кое е причинено от икономическата криза и кое е причинено от липсата на газ. Ако конкретно говоря за предприятията от металургичния бранш, определено нямаме такива поръчки, каквито имахме миналата година по това време, но не е и да нямаме хич - има поръчки, но в момента те не могат да бъдат изпълнявани.
Източник: Дневник (20.01.2009)
 
Пет компании от металургията са загубили 20 млн. лв. от газовата криза Пет предприятия от металургичната индустрия са натрупали загуби от 20 млн. лв. само за две седмици заради газовата криза. Това съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), при подписване на колективния трудов договор за бранша. "Прециз интер холдинг", "Хелиос-металург", "Промет стийл", "Булмет и ко" и "Труд" са освободили 120 от служителите си, а други 1000 са пуснати в неплатен отпуск. Тежко е положението и в "Алкомет", в което подаването на газ е намалено с повече от 40 на сто. "При тези предприятия е лесно да бъдат определени щетите, защото подаването на синьо гориво към тях е спряло изцяло", обясни Паунова. В останалата част от металургичните предприятия се подават минимални количества от горивото, за да поддържат системите си. В противен случай големите дружества са застрашени от производствени аварии. Това обясни председателят на БАМИ и член на управителния съвет на "Стомана индъстри" Антон Петров. По думите му тепърва ще се изясняват причинените вреди на бранша вследствие на двете кризи - икономическа и газова. "Най-сериозен проблем за нас ще бъде изгубеното доверие на клиентите ни", каза още Петров.От Българската стопанска камара (БСК) предлагат излишъкът на парникови газове, който страната ни има по Протокола от Киото, да бъде продаден и използван за компенсация на дефицита по европейските ни квоти. Това обясни зам.-председателят на камарата Димитър Бранков. По думите му страната ни разполага с над 30 млн. тона излишък по Киото, като от него могат да бъдат продадени до 50 на сто. "Трябва правителството да се възползва бързо от момента, защото цената на емисионните квоти пада непрекъснато", каза още Бранков. Според него така България може да си набави до 1 млрд. евро допълнително от продажбата на квотите. От БАМИ ще продължат да настояват за промяна на методологията в начисляването на местните данъци и такси и по-конкретно данък сгради и такса смет. "Не е логично едно предприятие, което почти няма битови отпадъци, да плаща огромна сума само защото има модерна сграда", обясни Политими Паунова. Минималната заплата в бранша се увеличава на 350 лв. В металургията работят около 25 хил. работници. Според подписания вчера национален колективен трудов договор с представителите на КНСБ и "Подкрепа" минималната работна заплата в бранша става 350 лв. вместо досегашните 250 лв. Размерът на безплатната храна при специфични условия на труд се увеличава до минимум 4 лв. дневно. Подписаният договор предполага предоговаряне на социалните му условия, в случай че инфлацията надмине 8% на годишна база.
Източник: Дневник (21.01.2009)
 
По 400 хил. лв. на ден сме на минус По предварителни данни Радомир метал индъстрийз губи по 400 хил. лв. на ден заради спрените доставки на газ. Това каза изпълнителният директор на дружеството Людмил Александров. От две седмици предприятие­то работи едва с 10% от капацитета си, тъй като синьото гориво е основна суровина за неговото производство. От влизането в сила на ограничителното подаване на газ дружеството получава едва 200 куб. м на час при минимално потребление от 1100 куб. м. С тези количества Радомир метал успява само да поддържа някои от съоръженията, за да не замръзнат. Според Александров разпределението на синьото гориво е било неправилно, защото не е отчетена общата консумация на отделните предприятия.
Източник: Пари (21.01.2009)
 
“Кремиковци” с нов оператор от днес Двамата кандидати за "Кремиковци" са получили покана за окончателна среща с министъра на икономиката и енергетиката и днес ще бъде избран оператор за металургичния комбинат, съобщиха вчера представители на синдикатите, след като беше подписан новият браншови договор за отрасъла. Има постигнато споразумение по основните ангажименти, които държавата и облигационерите са готови да поемат, съобщи Любомир Павлов, председател на Националната федерация "Металургия". Двете компании са поставили условието да работят без комплексно разрешително за дейност или да го получат под условие. Единият кандидат е поставил условие за особен режим на плащане на енергоносителите, съобщи Васил Яначков, председател на Федерация "Металици" към КНСБ, но не пожела за каже дали става дума за "Смарт груп" или бразилската фирма CNS. В меморандум, който е изпратен и на двете фирми, са поети ангажименти както по отношение на конкретното опериране и ръководене на комбината, така и за възможностите за придобиване на собственост в "Кремиковци", каза Яначков. Металургията ще бъде водещ отрасъл на България, каза Антон Петров, който е председател на Асоциацията на металургичната индустрия. В колективния трудов договор е заложено минималната заплата в отрасъла да бъде 350 лева, металургичните работници да получават не по-малко от 4 лева на ден за храна при специфични условия на труд. Предвидени са също така допълнителни обезщетения извън тези по Кодекса на труда при прекратяване на трудовите договори по болест, съкращаване на щата или намаляване на обема на работа. Размерът на обезщетението е не по-малко от една минимална работна заплата в тези случаи.
Източник: Монитор (21.01.2009)
 
Металургията тръгва за 24 ч Металургичните комбинати могат да възстановят производството до 100% от капацитета си за около 24 часа, ако получат необходимото количество газ. Това обясни шефът на пернишкия завод "Стомана" Антон Петров. В момента, в който газът дойде, само трябва да загреем пещите до необходимата температура и всичко ще бъде наред, заяви той.
Източник: Стандарт (21.01.2009)
 
Разширяват КЦМ с 300 млн. лв. 301 млн. лв. ще бъдат инвестирани в КЦМ-Пловдив за разширяване на производството през следващите две години. Парите ще бъдат вложени в нови площадки в предприятието в Куклен, както и в изграждането на нови инсталации за олово и сярна киселина. За изпълнението на проекта компанията утре ще получи сертификат за инвеститор първи клас. Обновлението ще се реализира без прекъсване на съществуващото производство и голяма част от обектите ще се изпълнят на нови производствени площадки на територията на КЦМ. До 2011 г. в строителството и монтажните работи на новите системи ще бъдат ангажирани между 120 и 135 души. След пуска в експлоатация на новите технологични инсталации пряко в производството ще бъдат ангажирани около 145 специалисти. С новите инсталации ще се намалят и емисиите на парникови газове, прах и вредни вещества от комбината.
Източник: Стандарт (21.01.2009)
 
Комбинатът за цветни метали в Пловдив започва модернизация за 300 млн. лв. "Комбинатът за цветни метали" в Пловдив ("КЦМ - Пловдив") ще инвестира 301 млн. лв. в модернизация на производството и за въвеждане на екологичните норми. Началото на проекта е дадено през ноември 2008 г. и по план трябва да приключи за три години. Утре мениджърите ще получат сертификат като първи клас инвеститори, чрез който държавата се ангажира да подпомогне мениджърите при изпълнението на проекта. "КЦМ- Пловдив" е първата българска компания, която въпреки кризата няма да отложи инвестиционния си проект, коментираха от агенцията за инвестиции. Проектът предвижда разширение на производството на олово, цинк, метални сплави и на благородни метали. За целта ще бъдат изградени нови сгради за топилната инсталация за сярна киселина, електролизната зала и компресорно отделение. С реализацията на проекта ще се въведат модерни технологии в производството и ще се осигури ускорена и безопасна преработка на суровините, като се избегне замърсяването на околната среда, обясниха от комбината.
Източник: Дневник (21.01.2009)
 
Минималната заплата в металургията скача въпреки кризата От 250 на 350 лева се увеличава минималната работна заплата в металургичната индустрия. Това е една от договореностите в новия браншов колективен трудов договор, подписан днес от Синдикална федерация "Металици" към КНСБ, Национална федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Според договора при достигане на годишна инфлация над 8% страните имат задължение да преговарят за компенсаторни мерки и механизми. Освен това заплащането на положения нощен труд става минимум 0.50 лв на час, а минималната дневна сума за храна при специфични условия на труд от 3 лева се увеличава на 4. В новия колективен браншов договор се предвиждат и допълнителни обезщетения, извън тези по Кодекса на труда, вслучай на прекратяване на трудовите договори поради болест, съкращаване на щата, намаляване обема на работата, престой за повече от 15 работни дни. Размерът на обезщетението в този случай трябва да е не по-малко от една минимална работна заплата за бранша. Срокът на новия браншов колективен трудов договор изтича през ноември 2010 година.
Източник: Дневник (21.01.2009)
 
Машиностроенето има малко поръчки Машиностроенето не е от най-засегнатите от спирането на природния газ индустрии, защото в много малко предприятия от бранша синьото гориво се използва в производството. От Браншовата камара по машиностроене поясниха, че немалко предприятия в първите дни на годината са пуснали в отпуск част от работниците заради намалели поръчки. Това донякъде омекоти удара от спрените доставки на природен газ, заяви Илия Келешев, председател на камарата. Може би най-засегнатото предприятие е Радомир метал индъстрийз, където газът се използва в производствените процеси. Радомирското предприятие не беше включено в списъка с ограничени доставки и спря работа за две седмици. За около седмица не работеха и производителят на дървообработващи машини ЗММ Хасково, и производителят на мото- и електрокари Димекс холдинг. При тях проблемът беше, че природният газ се използва за отопление, но при напълно спряното подаване не можеше да се осъществи нормален работен процес. Едва след като НСИ подаде данните за продажбите през първото тримесечие на годината, ще стане ясно какви са реалните загуби за сектора, заяви Келешев.
Източник: Пари (21.01.2009)
 
BMA ще понижи добива на кокс с 10-15% BHP Billiton Mitsubishi Alliance (BMA), най-големият производител на кокс в света, ще понижи добива си с до 15% през следващите 6 месеца след като спада в световния стоманодобив срина търсенето. BMA, която всяка година изнася около една трета от световния пазар, доби 26.3 млн. тона кокс през първата половина на финансовата година, обяви BHP в тримесечния си доклад. BMA е собственост 50-50 на японската търговска къща Mitsubishi Corp и BHP Billiton. Добива на кокс за втората половина на финансовата 2009 г. се очаква да бъде приблизително 10-15% под сегашния капацитет, обявиха двете компании. Решението на BMA да понижи производството си следва обявеното по-рано намаление на добива от австралийската Rio Tinto Group/Plc и канадската Teck Cominco Ltd. (Ройтерс)
Източник: Reuters (21.01.2009)
 
“Стомана” се надява на по-ниска цена "Стомана Индъстри" ще изпълни поръчките си по договорите, заяви Антон Петров, изпълнителен директор на металургичното дружество. Загубите, които е претърпяла фирмата, трудно могат да бъдат компенсирани. По-сигурна е моралната компенсация и ще се радваме, ако държавата като принципал на "Булгаргаз" поиска такава от "Газпром", каза Петров. Една по-ниска цена на газоподаването например би била добра компенсация за потребителите, смята той.
Източник: Стандарт (22.01.2009)
 
Основните кредитори на "Кремиковци" са постигнали обща позиция Държавата и облигационерите, които са водещи кредитори на "Кремиковци", вече имат обща позиция, която са представили и на кандидатите за нов собственик на банкрутиралия комбинат. В момента двете компании - украинската "Смарт груп" и бразилската CSN, обмислят параметрите на офертата и се очаква в следващите дни да я приемат или преговорите да продължат. За днес е насрочена среща с представител на "Смарт", но по-активни разговори досега облигационерите са провели с бразилското дружество. Негови експерти дори вече правят дю дилиджънс в комбината. Един от най-големите притежатели на дълговите книжа обаче изрази недоволството си от факта, че и двата кандидата предлагат преструктуриране на дълга и евентуално изплащане, което няма да стане незабавно, а ще се проточи във времето. И двата кандидата имат вече принципни уговорки с управата на "Кремиковци" за производство на ишлеме. Към изпълнението им може да се премине незабавно, уточниха от комбината, но преди това трябва бразилците или руската компания да се разберат с правителството и облигационерите. Чак при събранието на кредиторите ще може да се утвърди оздравителен план или да се гласува за продажба на активите след търг. Тъй като законът не позволява преди събранието някой кандидат да получи гаранции за придобиване на комбината, засега инвестициите в технологично обновление и оборотен капитал са под въпрос. Този проблем отдръпна през лятото от подобен договор "Арселор Митал", а през есента и компанията на Константин Жеваго - "Ворскла стийл". Междувременно стана ясно, че е било отложено съдебното заседание по обжалване на претенцията срещу "Кремиковци" за връщане на държавната помощ. С нея правителството увеличи своите вземания с 698 млн. лв. и се нареди на първо място сред кредиторите с 29% от сумата на общите задължения. Ако съдът я отхвърли, делът на държавата ще се свие до близо 18%, а при новата сума на задълженията облигационерите ще станат първи с дял около 43% и ще имат водеща роля при определянето на съдбата на дружеството.
Източник: Дневник (22.01.2009)
 
Виетнам може да прекрати лицензирането на стоманодобива Виетнамският министър на промишлеността и търговията поиска спешно от правителството да прекрати лицензирането на нови проекти за стоманодобив, за да се елиминира възможността за пренасищане със стоманени продукти на местния пазар. Министърът предложи разглеждането на нови предприятия да се осъществява само ако се предвижда да бъдат в по-слабо развити райони, включително планинските райони на страната. Предложението е в отговор на публичните страхове, възникнали от безразборното издаване на лицензи, както на местни, така и на чуждестранни компании из цялата страна. Скорошно разследване на министерството разкри, че 32 проекта не са включени в стратегията за развитие на стоманодобивната промишленсот на страната за периода 2007-2015 г. Лицензираните проекти, непопаднали в националната стратегия, са разположени предимно в ‘жната провинция Ба Риа Вунг Тау (7 проекта), северната Хай Фонг (5 пр.), централната Тан Хоа и северната Хай Дуог (по 4 пр.) и централната Ха Тинг (3 пр.). (Интелазия)
Източник: Други (22.01.2009)
 
Дачев: 30% от българската индустрия ще спре Заместник председателят на Българската търговско промишлена палата и собственик на няколко фабрики Красимир Дачев, заяви, че загубите от газовата криза са два вида: преки и косвени. Преките загуби се изразяват в непроизведена продукция, а косвените се изразяват във възможността клиентите да заведат съдебни дела за неустойки. Дачев каза, че настоящото правителство е направило "чудеса от храброст", за да успее да се справи с газовата криза - нещо, което той не е очаквал, но при положение, че от 50 години насам България има само една тръба, реално не е имало полезен ход. Проблем, който той посочи е, че при сключването на договори за доставка с "Булгаргаз" клиентът се задължава да плаща заявените количества газ. С други думи в момента всички предприятия получават фактурите си, начислени не върху доставеното, а върху заявеното количество газ и за всеки ден пресрочване на плащането "Булгаргаз" начислява лихви. Дачев оприличи доставчиците на газ на "свещена крава", чиито права никой няма право да оспорва и на която никой не може да посегне, защото така е регламентирано по Закона за енергетиката. Основният проблем за индустрията у нас е, че държавата не реагира пазарно на новопоявилите се условия. Последните 4-5 правителства на България не са направили нищо, за да улеснят или стимулират българската икономика. Настоящото подписа договор за Бургас-Александруполис, но опозицията организира хората да протестират срещу него. Дачев подчерта, че България трябва да има алтернативни източници на гориво, ако иска да има индустрия. В търговските отношение всичко е възможно и всичко подлежи на договаряне, но проблемът в конкретния случай е, че те са силно политизирани. Спирането на производства у нас ще започне лавинообразно. До месец-месец и половина 30% от българската индустрия ще спре, прогнозира Дачев.
Източник: profit.bg (22.01.2009)
 
301 млн. лв. ще бъдат вложени в разширяване на производството на КЦМ-Пловдив. Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев връчи сертификат за инвестиция клас "А" на ръководството на комбината. Целта на инвестицията е изграждане на високоефективно производство на олово, цинк и сплави. Вложението ще се направи за три години до октомври 2011 г. За строителството и монтажните работи за периода 2009-2011 г. ще бъдат заети между 120 и 135 специалисти, строители и монтажници. След пуска в експлоатация на новите технологични инсталации в производството ще бъдат ангажирани около 145 специалисти. Изпълнителният директор на дружеството Стоян Пехливанов съобщи, че след завършването на проекта годишното производство на олово ще достигне 70 000 тона, а на цинк - 100 000 тона. Заради икономическата криза дружеството е намалило обемите си на производство на цинк с 25%, а на олово - с 15%.
Източник: Стандарт (23.01.2009)
 
Общинските съветници в Кърджали са гласували да бъде спряно оловното производство на "Оловно цинков комплекс" АД в Кърджали заради замърсяване на въздуха, съобщи БТА. Те са поискали да се разкрие кабинет за остри респираторни заболявания и да бъде монтирано табло, на което да се изнасят данни за чистотата на въздуха. От 18 август до 31 декември 2008 г. превишението на нормата за кадмий било 420%, а на оловото - 1,8 пъти.
Източник: Стандарт (23.01.2009)
 
КЦМ залага по-нисък добив на олово и цинк за 2009 г. Заради кризата в потреблението на метали започваме много внимателно 2009 г., производството на цинк ще бъде намалено с 25% в сравнение с 2008 г., а на олово - с 15%, съобщи Стоян Пехливанов, изпълнителен директор на КЦМ АД. През 2008 г. пловдивската рафинерия е произвела 65 хил. т олово и 80 хил. т цинк, колкото и през 2007 г. Кризата най-осезателно се усети във финансовите ни показатели през последното тримесечие на годината, заяви Пехливанов. Предпочетохме да понесем загуби заради спада в цените на металите, отколкото да откажем договори с наши контрагенти, уточни той. От края на 2008 г. в КЦМ започва изпълнението на амбициозна инвестиционна програма за технологично обновление и разширение на оловно-цинковото производство. Целта е увеличаване на дела на добива на метали от вторични ресурси при запазване на този от рудни концентрати. Освен че този тип производство е по-екологично, то е и по-ефективно. Напълно се променя технологията за производство на олово, като капацитетът се увеличава с 5 хил. т до 80 хил. т. От тях 20% ще бъдат произведени от употребявани акумулаторни батерии. В цинковото производство целта е да се достигне капацитет от 100 хил. т, като 30% от тях са от вторични суровини. Инвестиционният проект е на стойност 301 млн. лв. и ще завърши до октомври 2011 г. От приватизацията до момента в КЦМ са инвестирани 180 млн. лв. Това са предимно проекти, които подобряват условията на труд и екологията. За проекта си КЦМ получи в четвъртък сертификат Клас А от Българската агенция за инвестиции. Впечатляващо е, че в този труден период компанията е успяла да мобилизира финансова подкрепа за осъществяване на проекта си, коментира директорът на БАИ Стоян Сталев. За нас сертификатът е важен, защото разчитаме, че с него ще ускорим тромавите административни процедури по получаването на различни разрешителни, заявиха от компанията. От КЦМ ще настояват процедурите по оценка на въздействието на околната среда и по издаване на комплексното разрешително да вървят едновременно, което ще спести много време.
Източник: Пари (23.01.2009)
 
Поискаха да се затвори ОЦК-Кърджали Общинските съветници в Кърджали са гласували да бъде спряно оловното производство на "Оловно цинков комплекс" АД в Кърджали заради замърсяване на въздуха, съобщи БТА. Те са поискали да се разкрие кабинет за остри респираторни заболявания и да бъде монтирано табло, на което да се изнасят данни за чистотата на въздуха. От 18 август до 31 декември 2008 г. превишението на нормата за кадмий било 420%, а на оловото - 1,8 пъти.
Източник: Стандарт (23.01.2009)
 
ОЦК готви дело срещу държавата заради блокирана инвестиция Производителят на цветни метали "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали, (ОЦК), собственост на притежавания от Валентин Захариев "Интертръст холдинг", е в патова ситуация. След световната икономическа криза и срива на цените на металите на международните борси, които се стовариха с всичка сила върху българската металургия, сега предприятието е притиснато от политически и административни проблеми, поне според неговия собственик. В четвъртък общинските съветници в Кърджали единодушно гласуваха да бъде спряно ключово производство в кърджалийския завод - това на олово, заради системното замърсяване на атмосферния въздух над града. Валентин Захариев отвърна веднага, като съобщи, че е завел съдебен иск срещу Министерството на екологията, което по думите му блокира инвестиция в ново оборудване, което трябва да реши екологичните проблеми, причинявани от ОЦК. Той заяви, че "става въпрос за политически натиск от страна на партията, която контролира ведомството на министъра Джевдет Чакъров (ДПС)". В допълнение Захариев съобщи, че адвокатите му готвят и дело срещу държавата в международния съд в Страсбург, ако ведомството на Чакъров не разреши проблема. В четвъртък представители на ведомството на Чакъров и самият министър не бяха открити за коментар. "Дневник" ще продължи да търси реакция от тях.
Източник: Дневник (23.01.2009)
 
Nippon Steel започва да намалява производството си заради слабото търсене Nippon Steel Corp, втората по големина в света компания за стоманодобив, ще намали производството си за периода октомври-март с до около 5 млн. тона заради сринатото търсене. Президентът на Nippon Steel, Акио Мимура, че е вероятно стоманодобивната компания да понижи добива си повече от планираното, но говорител заяви в петък че нищо не е решено. Стоманодобивните компании, включително най-голямата ArcelorMittal, четвъртата по големина в света POSCO и японската JFE Steel Co, част от JFE Holdings Inc, също предприеха подобни мерки в следствие на намаленото търсене от страна на секторите потребители на стомана, от автомобилното производство до потребителските стоки. По-рано през ноември Nippon Steel заяви, че ще понижи добитите количества с 2 - 2.5 млн. тона, което още тогава беше 2 пъти над първоначалните планове. (Ройтерс)
Източник: Reuters (23.01.2009)
 
Преговорите за "Кремиковци" са във финална фаза Украинската компания "Смарт груп" е постигнала принципна договорка с правителството за ангажиментите, които ще поеме, ако стане нов собственик на "Кремиковци". Това съобщи зам.-министърът на икономиката Нина Радева, която участваше в срещата със "Смарт" миналата седмица. Тя уточни, че са били уточнени подробности, които да залегнат в специален меморандум, който ще даде ход за изпълняването на план за жизнеспособност. Планът трябва да се утвърди на събранието на кредиторите, а дотогава най-вероятно ще бъде подписан договор за производство на ишлеме. Преди да стане това обаче, "Смарт груп" ще трябва да се споразумеят и с облигационерите. Източници, близки до преговорите, уточниха, че в момента държавата и притежателите на дългови книжа, гарантирани от комбината, действат в синхрон и затова е малко вероятно правителството да одобри някакво действие, без да се постигне споразумение и с облигационерите. Въпреки че миналата седмица представители на бразилския рудодобивен гигант CSN не пристигнаха в България за разговори с икономическото министерство, за каквито са били поканени, те също остават в състезанието. Експертите на CSN поддържат активна комуникация с представителите на облигационерите. И двете страни обаче отказаха да дадат подробности за условията, които се уговарят. "Смарт груп" също са отправили оферта към притежателите на облигации и според тях представители от комитета на най-големите облигационери те още не са избрали инвеститор, чийто оздравителен план да получи подкрепата им в събранието на кредиторите. Според източници, близки до преговорите, има голяма вероятност до избор на инвеститор да се стигне през следващите няколко дни. Също миналата седмица стана ясно, че е било отложено съдебното заседание по обжалване на претенцията срещу "Кремиковци" за връщане на държавната помощ. С нея правителството увеличи своите вземания с 698 млн. лв. и се нареди на първо място сред кредиторите с 35% от сумата на общите задължения. Ако съдът я отхвърли, делът на държавата ще се свие до близо 18%, а при новата сума на задълженията облигационерите ще станат първи с дял от 43% и ще имат водеща роля при определянето на съдбата на дружеството. "Ценното на "Кремиковци" е, че се намира в държава от Европейския съюз и има лесен достъп до балканския пазар. Той се приемаше за много перспективен, преди кризата да се развие, но сега не е сигурно как ще се възстанови търсенето на стомана", коментира анализатор от лондонското Сити. Според него комбинатът не е привлекателен, като през миналото лято и затова едва ли за него ще бъде платена значителна сума. Ако пък се стигне до конвертиране на задълженията в капитал, това ще е знак, че облигационерите и държавата не очакват да получат пари от новия собственик. Като пример анализаторът посочи и планираното сливане в Русия между гигантите "Евраз", "Метал инвест" и "Норилск никел". В новия конгломерат руското правителство ще притежава 25% участие, отново в замяна на вземания от "Евраз". Това би трябвало да се приеме като положителен знак, но въпреки това облигациите на "Евраз" се търгуват на нива около 50% от номинала и говорят за ниско доверие от страна на инвеститорите в много по-стабилни компании от "Кремиковци". Гарантираните от българския металургичен комбинат облигации се търгуват неофициално на нива между 7 и 10% от номинала.
Източник: Дневник (26.01.2009)
 
Corus на Tata обяви спад на поръчките с една трета Corus, втората по големина компания за стоманодобив в Европа, обяви че поръчките на компанията са намалели с една трета заради “безпрецедентния” спад на търсенето в момент, когато се появи информация, че може 3500 души да бъдат съкратени. Corus, европейското подразделение на индийската компания на Tata Steel Ltd., разполага с 42 хил. служители в цял свят, включително 24 хил. във Великобритания. Sunday Times информира, че компанията може да съкрати до 3500 души в цял свят, но не посочи източник. “Стоманодобива преминава през безпрецедентен спад”, заяви говорителят на Corus, Кевин Бирам. “В резултат поръчките на фирмата са с една трета по-ниски.” Той не коментира съкращенията. През октомври Corus, която беше формира чрез сливането на British Steel Plc и холандската Royal Hoogovens през 1999 г., обяви че може да намали производството си с още 20% през първото тримесечие на 2009 г. (Блумберг)
Източник: Други (26.01.2009)
 
300 работници - вън, ако спре добивът на олово в Кърджали 300 работници ще останат без работа, ако бъде спряно оловното производство в ОЦК-Кърджали. Това каза вчера шефът на “Интертръст” Валентин Захариев в отговор на решението на общинския съвет на Кърджали да поиска от МОСВ спешни мерки за решаване на екологичните проблеми в района. Захариев не отрече, че заводът замърсява, но посочи, че в момента се провежда кампания срещу него, в основата на която стои ДПС. Доказателство за това било блокирането на намеренията на “Интертръст” за модернизация на цинковото производство. Проектът, който се реализира с кредит от БНП “Париба”, бе стопиран с решение на министър Джевдет Чакъров. Мотивите на министъра обаче били формални, затова е заведен съдебен иск за отмяна на неговото решение. “Интертръст ще подаде жалба и в ЕК. Вероятно ще съдим министерството и за нанесени парични загуби, тъй като по банковия кредит текат лихви. Той отрече да му е искан подкуп, за да бъде пуснат проектът. В разговор с лидера на ДПС преди години обаче му било казано, че едно друго предприятие (разбра се, че това е “Кремиковци”) ще бъде затворено. Това ми дава основание да мисля, че случаят е подобен, каза Захариев, който бе собственик на металургичния комбинат.
Източник: Труд (27.01.2009)
 
"Кремиковци" се готви за протести след сряда Металурзите от "Кремиковци" ще чакат най-късно до утре избор на инвеститор за комбината или подновяват протестите си в центъра на София. В момента Министерството на икономиката умува върху офертите на украинската "Смарт груп" и бразилската CSN. "Ще изчакаме най-късно до 28 януари и ако и тогава няма решение, работниците отново ще дойдат пред икономическото ведомство", заяви Людмил Павлов от КТ "Подкрепа".
Източник: Сега (27.01.2009)
 
ОЦК с две глоби за замърсяване Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ не е одобрил инвестиционен проект на ОЦК-Кърджали за модернизирането му на стойност 120 млн. евро, заяви зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Сред основните мотиви за решението са неизпълнението на мерките по инвестиционната програма на комплексното разрешително, липсата на гаранция, че с модернизирането на цеха ще бъдат спазени всички екологични норми, липсата на решения за гарантиране качеството на въздуха, несъставянето на план за изграждане на депо за вредните отпадъци от производството. Според ръководството на "Интертръст Холдинг" АД, собственик на "ОЦК" АД-Кърджали, проблемът с комбината не е само екологичен, а и икономически. От оловно-цинковия комплекс са завели съдебен иск у нас заради неодобрението на инвестиционния проект, като подготвят внасянето на такъв и към ЕК. Същевременно МОСВ чрез РИОСВ-Хасково регулярно контролира предприятието. Поради неспазване на условията в комплексното разрешително на ОЦК за 2008 г. са наложени две санкции от 15 000 лв. и 30 000 лв.
Източник: Стандарт (27.01.2009)
 
Собственикът на ОЦК обвини ДПС, че спира проекта му в Кърджали Политическите интереси на ДПС са в основата на проблемите с новата инвестиция на "Интертръст холдинг" в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, заяви собственикът на холдинга Валентин Захариев. По думите му поведението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което е управлявано от партията на Ахмед Доган, е безпрецедентно и трябва да бъде санкционирано. Захариев обаче не уточни за какви точно интереси става дума, а от министерството не коментираха обвиненията. Холдингът планира да разшири двойно производството си в комбината, като изгради завод за 120 млн. евро с най-модерна техника. За проекта "Интертръст холдинг" има сертификат за инвеститор първи клас, който гарантира по-бързото административно обслужване на проекта. Сега проектът е блокиран, защото дружеството няма положително решение по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) от екоминистерството. От "Интертръст холдинг" са завели иск срещу МОСВ пред Висшия административен съд (ВАС), който се очаква да бъде разгледан през февруари. Компанията заплашва, че ще търси правата си и в Брюксел. "Не е възможно ведомството на Джевдет Чакъров да свика втори Висш експертен екологичен съвет (ВЕЕС) за проект, който на първия е получил одобрение и срещу който към момента няма нито една забележка от обществеността", твърди Захариев. Твърденията му бяха опровергани от зам.-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Той обясни, че министерството се е произнесло със становище по проекта. Докладът за екологичното въздействие на новия завод не е одобрен от ВЕЕС заради редица недостатъци, каза Георгиев. В документа не са били представени мерките по инвестиционната програма на комплексното разрешително. Освен това компанията не е доказала, че след въвеждане в експлоатация на цеха ще бъдат спазвани нормите за съдържание на вредни вещества. В оценката липсват конкретни решения за гарантиране на качеството на въздуха, както и решение за изграждане на депо за опасните отпадъци от производството, допълни зам.-министърът. "На проведените с ръководството на комбината срещи от страна на МОСВ е заявявано нееднократно, че има проблеми с оловното производство, което е замърсяващо и трябва да бъдат предприети мерки", каза още Георгиев. От ОЦК признаха, че действително замърсяват околната среда преди всичко със серен диоксид, а понякога и с тежки метали. "Взимаме непрекъснато мерки за ограничаване на емисиите и само за последната година замърсяването на Кърджали е спаднало с 40%", обясни Славея Стоянова, изпълнителен директор на ОЦК. В края на миналата седмица от общинския съвет в Кърджали се обявиха за закриване на завода, който от години замърсява региона. "Наистина нанасяме щети на околната среда и точно затова искаме да изпълним инвестиционната си програма", обясни още Захариев. Според ръководството на предприятието, ако бъде закрито производството на олово в комбината, без работа ще останат над 300 души. От ековедомството заявиха, че са се самосезирали и ще решат дали да подкрепят местната власт за закриване на ОЦК. Освен това от министерството обявиха, че заради неспазване на условията в комплексното разрешително на ОЦК за 2008 г. са наложени две еднократни санкции от 15 хил. и 30 хил. лв. Освен това компанията плаща и текущи месечни глоби от 21 480 лв. за замърсяване на въздуха. "Разбира се, че на нас не ни е изгодно да плащаме всеки месец глоби, затова именно и инвестираме", каза още Захариев. По думите му към момента са вложени вече около 40 млн. евро в ново оборудване, което стои на склад в пловдивското предприятие на "Интертръст" - "Финтехмаш", и в софийското "Интерпайп". Според Валентин Захариев, вместо държавата да подкрепя инвеститорите по време на криза, тя ги отказва от намеренията им.
Източник: Дневник (27.01.2009)
 
Японските стоманодобивни компании искат по-евтина руда и въглища Появи се информация, че Nippon Steel Corp и други японски компании за добив на стомана ще настояват за намаляване с 40% на цената на желязната руда и с 60-70% на въглищата през следващата бизнес година заради поевтиняването на природните ресурси и слабото търсене на стомана. Пониженията ще доведат цените до нивата от 2007/08 г. и ще спести на сектора около 3 трлн. йени. От Nippon Steel не бяха открити за коментар. Търсенето на автомобилна и друга стомана пострада от световната рецесия и Nippon Steel, втората по големина компания за стомана в света, обяви че ще удвои понижението на производството си за периода октомври-март. Други компании, включително JFE Steel Co на JFE Holdings, също обявиха подобни ходове. Очаква се стоманодобивната промишленост на Япония да ореже добива си с до 30% за периода януари-март.
Източник: Reuters (28.01.2009)
 
И бразилската CSN не ще “Кремиковци” Представители на бразилската фирма CSN все още не са пристигнали в София, за да продължат разговорите си в Министерството на икономиката и енергетиката за работа в комбината "Кремиковци". Това заяви лидерът на КТ"Подкрепа" в металургичния завод Людмил Павлов. Той допълни, че все още има надежди бразилската фирма да препотвърди интереса си за оператор на металургичния гигант, но срокът, който синдикатите дават за избор на нов оператор, изтича в края на седмицата. Украинската "Смарт Груп" е поискала време, за да обяви окончателното си решение, каза още синдикалният лидер. Той предупреди, че ако до края на седмицата Министерството на икономиката и енергетиката не реши кой ще е новият оператор на "Кремиковци", от 3 февруари кремиковските работници подновяват протестите си. "Вече внесох искане за разрешаване на протеста в МВР и Столичната община от 3 февруари", уточни Павлов.
Източник: Монитор (29.01.2009)
 
Рудник може да наводни кварталите край Кремиковци Над 1000 човека, живеещи в район Кремиковци, могат да останат на улицата, тъй като са застрашени от активизиране на свлачище и наводнения от рудник „Кремиковци“. Това заяви вчера прокуристът на „Кремиковци Рудодобив“ АД Никола Вучев. Собствеността на рудника не е ясна, съоръженията в него са амортизирани, шахтата се наводнява, а служители на комбината „Кремиковци“ работят там, за да предотвратят бедствена ситуация в района, обясниха от синдикалната организация на КНСБ към предприятието. През 2004 г. със заповед на министъра на икономиката Лидия Шулева концесията на рудника е отнета от Валентин Захариев, шеф на металургичния комбинат „Кремиковци“, тъй като в продължение на години не е плащал на държавата концесионна такса, обясни Вучев. Според документа, подписан от Шулева, рудникът е трябвало да бъде даден за стопанисване на областната управа още през 2004 г., когато е прекратена концесията със Захариев, но това не е направено.
Източник: Новинар (29.01.2009)
 
Работници от "Кремиковци-рудодобив" заплашват със спиране на работа Работниците от "Кремиковци-рудодобив" заплашват, че ще преустановят работа, което ще доведе до неизпомпването на водата и опасение от свлачище. Рискът, ако това стане е за 1000 души, които живеят над предприятието, в район Кремиковци. Служителите се оплакват от непрекъснато повишаващото се ниво в рудника, над шахтата в която работят. Никола Вучев прокурист на предприятието съобщи, че асансьорната клетка, в която работниците се спускат в шахтата е в тежко състояние и не може да се ремонтира. Ако бъде наводнен рудника работниците няма как да излязат от него. Необходимата сума за подмяната на съоръженията според прокуристът на дружеството Вучев е 500 хил.лв. Рудникът "Кремиковци Рудодобив" е трябвало да бъде предаден на софийската областна управа за стопанисване след прекратяването от Министерството на икономиката и енергетиката през 2004 г. на концесионния договор с Валентин Захариев. В момента в рудника работят 36 служители на комбината "Кремиковци", допълни още Вучев. Кметът на район Кремиковци Ивайло Панев посочи, че общината би могла, да поеме финансов ангажимент към предприятието, при положение, че от МИС определят състоянието му като извънредна ситуация. Панев каза още, че по първоначални изчисления необходимата сума за първоторемонтиране на съоръженията е 50 хил. лв., които общината има готовност да предостави.
Източник: Дневник (29.01.2009)
 
Китай недоволен от антидъмпинговите решения на ЕС Г-н Яо Жиан, говорител на министерството а търговията, заяви че правителството е изразило недоволство от крайното решение на ЕС да предприеме мерки срещу китайските производители на метални свръзки. Според думите му Китай вярва, че практиката на ЕС по време на разследването и отсъждането са в разрез с правилата на СТО и антидъмпинговото законодателство на съюза. “На отсъждането срещу китайските производители му липсваше справедливост и прозрачност, с очевидна вероятност за търговски протекционизъм”, обясни Яо. Той заяви, че въпросът вреди изключително много на легитимните права и интереси на китайските производители. Китай ще разгледа и оцени решението и си запазва правото да обжалва пред Световната търговска организация. (Синхуа)
Източник: Други (29.01.2009)
 
Работниците от рудник "Кремиковци" спират работа Работниците от рудник "Кремиковци" спират работа на втори февруари, заради липсата на нормални условия на труд. Това стана ясно след организирана днес среща на КНСБ и представители на министерството на икономиката, извънредните ситуации и енергетиката. На днешното заседание съвместно с работниците беше договорено главната инспекция по труда заедно с прокуриста на дружеството да изготви предписания за безопасни условия на труд. Изготвен беше и график за изплащането на работните заплати на миньорите, които не са получавали своите трудови възнаграждения от ноември миналата година. Припомняме, вчера синдикатите алармираха за опасността водата от рудника да залее квартал "Кремиковци" и да застраши живота на 35-та работници в обекта.
Източник: News.bg (30.01.2009)
 
Избухва война САЩ-ЕС след като проекта на Обама призовава да се купува американското Възникна вероятност за търговска война между САЩ и ЕС след призив “Купувайте американско” беше включен в пакета за стимулиране на президента Барак Обама на стойност 820 млрд. щ.д. Комисаря по търговията на ЕС се закле да се противопостави, след като законопроекта, включващ забрана върху повечето покупки на чуждестранна стомана за инфраструктурни обекти, беше приет от Камарата на представителите късно в сряда. Версията на законопроекта на Сената, която ще се обсъжда следващата седмица, отива дори още по-далеч призовавайки всички проекти свързани с използването на пакета да използват материали и оборудване произведени само в САЩ. Включването на протекционистката мярка бързо накара Европа да настръхне. Катерин Аштън, Комисар по търговията на ЕС, заяви: “Обмисляме ситуацията. Едно нещо е абсолютно сигурно, ако бъде прокаран законопроекта, забраняващ закупуването на европейски продукти на американска територия, ние няма да стоим безучастно и да не обръщаме внимание”. (Телеграф)
Източник: Други (30.01.2009)
 
"Кремиковци" остава без инвеститор и тази седмица Шейх от Оман се е интересувал от покупката на „Кремиковци”, но след като се е запознал със състоянието на предприятието се е отказал, информира Дарик радио. Заместник-министърът на икономиката Нина Радева потвърди информацията. Тя съобщи още, че тази седмица също ще завърши без да бъде избран оператор за металургичния гигант. По думите й остава интересът и на бразилската CSN и на украинската „Смарт груп". Други инвеститори не са проявявали сериозен интерес. „Бразилците са наели тук правна кантора и консултантска фирма. Те от тяхно име участват в изготвянето на различни варианти на документите, които се подготвят”, каза Нина Радева. По същия начин е и със „Смарт груп", допълни заместник-министърът. „Аз никога не съм се ангажирала с крайни срокове. Никой не е поставял краен срок, в който да се даде отговор и не знам как си го представяте този отговор", категорична беше Радева.
Източник: econ.bg (30.01.2009)
 
„Смарт груп” днес дава оферта за „Кремиковци” Украинската компания „Смарт груп” се очаква днес официално да подаде оферта за „Кремиковци”, заяви председателят на организацията на КТ „Подкрепа” към комбината Людмил Павлов. Преговори трябваше да има и с бразилската CSN, която също иска да стопанисва комбината, но до момента оттам не са идвали за разговори, заявиха от предприятието. Работниците от „Кремиковци” утре отново ще излязат на протест пред икономическото министерство, ако и днес не бъде избрана фирма, заканиха се синдикалисти. Те добавиха, че този път не могат да обещаят, че протестите ще са мирни.
Източник: Новинар (02.02.2009)
 
Главна инспекция по труда затваря рудник „Кремиковци” Главна инспекция по труда (ГИТ) ще връчи заповедта за затваряне на рудник „Кремиковци” днес. Това каза пред агенция „Фокус” Гълъб Донев изпълнителен директор на ГИТ. Васил Яначков председател на ФСО „Металици” към КНСБ заяви, че хората имат право да се откажат да влизат в рудника, тъй като той е опасен. Той обясни, че има редица предписания на ГИТ, които не са изпълнени, и очакват рудникът да бъде затворен, тъй като експлоатирането му е незаконно. Васил Яначков обясни, че, освен самите работници, рудникът застрашава и село Кремиковци. Синдикалният лидер каза още, че предприятието „Кремиковци” не ползва този рудник и изпращането на хората там е незаконно. „Незабавно трябва да се предприемат стъпки. Лошото е това, че три-четири месеца не се взеха мерки. Сега опасностите там нарастват с топенето на зимните снегове. Този котлован на дъното на мината е вече един много голям язовир и хората, трябва да влизат под него и да работят със съоръжения, които са излезли от употреба”, заяви Яначков. Според него първо трябва да се вземе решение да се изпомпа водата в котлована и да се подмени клетката, с която влизат работниците. Яначков бе категоричен, че е необходимо да се вземат всички мерки по възстановяването на шахтата и нейното стопанисване. „Без решение да се изпомпат подпочвените води те ще бутнат земите от прилежащата свлачищна зона към селото Кремиковци”, каза още Васил Яначков.
Източник: Insurance.bg (02.02.2009)
 
Раздори с кредитори бавят сделката за “Кремиковци” Представители на облигационерите водят разговори и с двамата кандидати, но до конкретни резултати не се е стигнало. Според запознати облигационерите са се отказали от идеята си да придобиват собственост в комбината и работят върху получаването на парите си в брой. Днес "Смарт груп" ще гласува в Киев на борд на директорите окончателния вариант на меморандума, с което излиза едни гърди пред бразилците. Запознати твърдят, че протакането може да е и заради съдебните дела срещу признаването на държавната помощ за комбината. Ако тя бъде отхвърлена от съда, облигационерите ще изместят държавата като пръв кредитор в списъка. Така те ще могат да се договорят с някои от големите доставчици кредитори на комбината и изцяло да игнорират държавата в решенията за бъдещето на комбината.
Източник: Стандарт (02.02.2009)
 
ОЦК с 27 млн. лв. загуба и 52% спад на продажбите Оловно цинков комплекс АД отчита 26,6 млн. лв. загуба за четвъртото тримесечие на 2008 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Така загубата за 2008 г. се увеличава до 36,5 млн. лв. Нетните приходи от продажби на дружеството намаляват с 52% на годишна база до 28 млн. лв. само за четвъртото тримесечие на 2008 г. За цялата минала година ОЦК реализира 35,8% спад на нетните приходи от продажби до 157,5 млн. лв. Текущите пасиви се увеличават с 5,7 млн. лв. до 60 млн. лв., а нетекущите пасиви - с 39,2 млн. лв. до 71,3 млн. лв. Общият размер на пасивите към 31 декември 2008 г. е 131,3 млн. лв. За цялата 2008 г. текущите активи намаляват с 23 млн. лв. до 52,5 млн. лв. С 54 млн. лв. до 132,8 млн. лв. се увеличават нетекущите активи поради преоценки. С 23 млн. лв. до 25 млн. лв. се увеличава притежаваната земя, с близо 4 млн. лв. повече е оценката на сградите. С 10,4 млн. лв. се увеличава стойността на машините и съоръженията. С 36,8 млн. лв. нарастват резервите на дружеството в резултат на преоценки на земята, сградите и машините. Поради тази причина собственият капитал през 2008 г. намалява с едва 13,5 млн. лв. въпреки загубата от 36,5 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2009)
 
Стопират модернизация на завод в Кърджали за 120 млн. лв. Близо 120 млн. лв. планира да вложи “Интертръст Холдинг” АД в модернизацията на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали. Намеренията й обаче може и да не се осъществят, тъй като кметът на града Хасан Азис и министърът на околната среда и водите стопираха проекта преди дни. Забраната бе наложена, след като първоначално инвестицията бе одобрена от експертен съвет на екологичното министерство, а Общинският съвет избра площадка за депониране на отпадъците на завода. Миналата година проектът бе награден и със сертификат за инвестиция клас А. “В рамките на няколко месеца институциите взеха две противоположни решения, което показва, че те са повлияни от нечии интереси. Според нас става дума за намеса на ДПС в работата на МОСВ и местния Общински съвет. Проблемът придобива по-скоро политически характер, отколкото екологичен”, коментира на 26 януари председателят на Съвета на директорите на “Интертръст Холдинг” АД Валентин Захариев. До момента проектът за модернизацията на завода е изпълнен на 45 процента. В осъвременяването на цинковото оборудване са вложени 35 млн. евро, а за обновяването на оловното производство са сключени договори на стойност 1,2 млн. евро. Компанията обаче не може да продължи с инвестиционните си планове. “В този момент на глобална икономическа криза управляващите спират инвестиционен проект за 120 млн. лв., който ще донесе над 20 млн. лв. приходи за местните фирми”, възмущават се оттам. Екологичното министерство мотивира решението си с твърдението, че заводът замърсява сериозно атмосферата на Кърджали. От “Интертръст Холдинг” АД обаче са категорични, че се опитват да решат именно този проблем с инвестицията си. “Поставени сме в патова ситуация. От една страна, институциите искат изчистването на въздуха в Кърджали от вредни емисии, а от друга, не ни дават да го направим”, коментира изпълнителният директор на предприятието Славея Стоянова. От компанията вече са завели съдебен иск срещу решението на МОСВ и планират да изпратят жалба по случая пред Европейската комисия. Проектът на “Интертръст Холдинг” за модернизацията на комплекса предвижда да бъде изграден “пържилен цех” за производството на цинк, в който ще се монтира съвременна пещ от типа “кипящ слой”. Тя ще бъде оборудвана с котел-утилизатор за оползотворяване на топлината от пещните газове. Ще бъде създадена и нова система за производство на сярна киселина, снабдена с високоефективни съоръжения за газоочистване. Планира се да бъде изграден електролитен цех, който ще е напълно автоматизиран, с контрол и управление на всички процеси. По този начин капацитетът на производство на цинк ще се увеличи на 45 000 тона годишно. Предвижда се да бъде внедрена и системата “Ausmelt”, с която производството на черно олово ще достигне 60 000 тона на година./Строителство Имоти/
Източник: Други (02.02.2009)
 
Търсенето на стомана “вероятно ще падне с 10%” Световната стоманодобивна промишленост е изправена пред 2 трудни години, като търсенето на стоманени продукти вероятно ще падне с 10% през тази и ще отбележи нулев ръст през 2010 г., според Бруно Болфо, председател и собственик на Duferco, най-голямата компания в света за търговия със стомана. Коментарите на г-н Болфо, чиято швейцарска компания също има свесено дружество с руската Novolipetsk, са най-мрачните за сектора, направени от официално лице за проблемите по време на кризата. Някои анализатори, обаче, бяха не по-малко песимистично настроени. Г-н Болфо заяви, че всяка стоманодобивна компания, която е на мнение че е вероятен ръст в сектора, се заблуждава. Всяко нарастване в стоманодобива ще е “слаба работа”, допълни той. Коментарите му будят сериозен интерес, защото той има добър поглед върху търговските модели на няколко континента. (Файненшъл Таймс)
Източник: Други (02.02.2009)
 
Алкомет със загуба от 2.6 млн. лв. за четвърто тримесечие Алкомет отчете загуба от 2.6 млн. лв. през четвърто тримесечие на 2008 г. при загуба от 875 хил. лв. за същия отчетен период на 2007 г. В края на миналия декември положителният финансов резултат за 2008 г. на компанията от Шумен възлиза на 842 хил. лв. (0.05 лв. печалба на акция), което е понижение от над четири пъти за година, сочат данните от последния неконсолидиран отчет на компанията. Нетните приходи от продажби възлизат, по последна информация, на 223.95 млн. лв., или с 11% под постъпленията за 2007 г. Резултатът се дължи основно на по-ниските приходи от продажби на продукция, като през разглеждания период изменението е от 245.5 млн. лв. на последните 218.84 млн. лв. От компанията уведомяват, че произведената продукция за 2008 год. е 43 599 тона, или по 3 633 тона средно на месец. В натурално изражение продажбите за 2008 г. достигат 43 335 тона алуминиев прокат при 46 419 тона през 2007 г. (понижение от 6.64% на годишна база). Характерно за продажбите на Алкомет за отчетния период е отново преобладаващото значение на външните пазари на фирмата, които представляват 85.4% от общия обем, като износът се реализира към 23 страни, уведомяват от компанията. През тази година дружеството проведе активна търговска политика за увеличаване на пазарния дял на компанията на всички европейски пазари, като в резултат продажбите са разпределени по-равномерно между водещите пазари в Европейския съюз. Въпреки че водеща роля продължава да има Германия с 23.2% от общите продажби извън страната, значителни дялове имат също така Италия - 10.2%, Франция - 7.7%, Полша - 8.4%, Австрия - 9.4%, както и Белгия, Дания и Чехия (около 3 - 4% всяка). Успоредно с това нарастват продажбите и на нови за фирмата пазари, сред които са Испания и Швейцария, като регулярни доставки към клиенти от тези държави започнаха в началото на 2008 г., казват от Алкомет. Разходите по икономическите елементи намаляват за година с над 10%, до 217.58 млн. лв. Разходените средства за материали се коригират от 217.14 млн. лв. на 189.89 млн. лв. През първата половина на 2008 г. се наблюдава запазване на тенденцията от 2007 г. за повишаване борсовата цена на първичния алуминий. През първите седем месеца на годината световното потребление на алуминий възлезе на 22.07 млн. т, което представлява 3.1% покачване на търсенето, в сравнение със същия период на миналата година. През второто тримесечие обаче ръстът е едва 1.1%, а данните за юли показват намаление на търсенето. Въпреки намаленото търсене, производството на първичен алуминий не намаля, което доведе до увеличаване на запасите на Лондонска метална борса през първите 9 месеца на годината от 450 хил. т до 1.375 млн. т. Това доведе до драстичното намаляване на борсовата цена на първичния алуминий до средна цена от 1840 $/т за последното тримесечие, което, в сравнение с нивото от началото на годината, представлява намаление от 30.27%. „Тази тенденция повлия върху финансовите и производствени резултати на дружеството, основно през четвъртото тримесечие на 2008 г. Низходящата тенденция на пазара на суровината, особено силно изразена в края на последното тримесечие, стигайки ниво на премиите 1300 -1400$/т., сама по себе си доведе до спад в цената на готовото изделие, като към факторите, повлияли този спад, трябва да добавим кризата в автомобилостроенето и строителния сектор, които в голяма степен обуславят търсенето на готовия продукт," пишат от Алкомет. От дружеството уведомяват, че прилагат хеджиране като механизъм за ограничаване на риска от промяна на пазарните цени на първичния алуминий на блок, свързани с планираните продажби и покупки, като са сключени форуърдни договори за покупко-продажба на метали на Лондонската борса. Същевременно се прилага механизъм за застраховане, обвързан с поръчките на клиентите за продажба на готовите изделия. Използва се кръстосан валутен курс за хеджиране на риска от промяна на валутния курс. Направените инвестиции до 31 декември от Алкомет са в размер на 7.4 млн. лв., като са насочени за закупуване и въвеждане в експлоатация на 1 800 тонна преса, системи за охлаждане, модернизация на пещи за отгряване, система за смазване на валци, линия за пакетиране, шлайф отделение, съоръжения за допълнителна обработка на продукцията и друго производствено оборудване, закупуване и монтаж на оборудване за пречиствателна станция. Основният капитал на компанията е 17.95 млн. лв., а собственият е 63.39 млн. лв. при 66.8 млн. лв. година по-рано.
Източник: profit.bg (02.02.2009)
 
Rio ще продава активи на Chinalco Англо-австралийският минен гигант Rio Tinto Ltd съобщи, че са водени преговори за продажбата на част от активи на китайската държавна Chinalco, най-големият акционер в Rio, за да намали дълговете си с 8 млрд. щ.д. Rio ще търси комбинация от продажба на активи, конвертируеми облигации и издаване на акции, които да осигурят 15 млрд. щ.д. и ще увеличи дела на Chinalco в добивния гигант до 11% от сегашните 9%. В изявление като отговор на медийните спекулации, Rio съобщи че сделката с Chinalco не е сигурна. Разговорите са били насочени към “миноритарни дялове в различни дейности на групата Rio Tinto, както и инвестиция в конвертируеми инструменти”, заявиха от минната компания.
Източник: Reuters (03.02.2009)
 
Металурзите от Кремиковци готвят протест Кремиковските металурзи ще излязат на протест утре, ако не бъде избран инвеститор за комбината, каза председателят на синдикалната организация "Металурзи" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Павлов посочи, че от Министерството на икономиката и енергетиката идват разнопосочни сигнали за избора на инвеститор - особено след изказвания на представители на ведомството, че нямало кандидати за инвеститори. Според синдикалиста интересите на известните две компании кандидатки за "Кремиковци" остават. Работещите към момента в комбината извършват капитални ремонти почти във всички мощности. Стягаме комбината докато чакаме инвеститора и имаме готовност за пускане, потвърди и Павлов. За последно, служителите са получили заплати на 25 декември миналата година, когато им бяха изплатени възнагражденията за октомври.
Източник: expert.bg (03.02.2009)
 
В “Кремиковци” се стягат за протести Работниците от "Кремиковци" са готови да излязат на протест на площад "Св. Александър Невски" утре (б.р. - днес). Единствено добрата новина, че е избран инвеститор на металургичния комбинат, би могла да предотврати стачките. Това съобщи председателят на синдикалната организация „Металурзи" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Павлов посочи, че от МИЕ идват разнопосочни сигнали за избора на инвеститор - особено след изказвания на представители на ведомството, че нямало кандидати за инвеститори. Според синдикалиста интересите на известните две компании - кандидатки за "Кремиковци", остават. "Очакваме тази седмица да има инвеститор и там, където се тупа топката, да спре да се тупа, защото забавянето на избора влияе върху целия процес в "Кремиковци" и най-вече влияе върху всички работници в комбината", каза Павлов. Работещите към момента в комбината извършват капитални ремонти почти във всички заводи в него. "Стягаме комбината, докато чакаме инвеститора, и имаме готовност за пускане", каза Павлов. .
Източник: Монитор (03.02.2009)
 
Стоманодобивът отчете 40% спад през 2008 г. Производството на стомана в България през 2008 г. е паднало с над 40% до 1.329 млн. т, сочат предварителните данни на Българската асоциация по металургична индустрия. Година преди това българският стоманодобив е бил близо 2 млн. т. Намалението идва основно от спряното доменно производство в Кремиковци. Банкрутиралото предприятиe е произвело едва 428 хил. т конверторна стомана през миналата година при 1.027 млн. т през 2007 г. Отново заради Кремиковци е общият спад в производството на стомана, разлята по непрекъснат способ - от 1.564 млн. т през 2007 г. на 1.302 млн. т през 2008 г. Другият производител - Стомана индъстри, запазва годишното си производство. Сривът в черната металургия се наблюдава през последното тримесечие на миналата година и важи за всички предприятия от бранша, коментира Политими Паунова, изп. директор на БАМИ. Като изключим това тримесечие и Кремиковци като цяло, останалите компании са постигнали добри резултати за деветмесечието, казва Паунова. Става дума за Стомана индъстри, Промет, Хелиос Металург и Прециз интер холдинг. Въпреки кризата при дългите валцувани продукти дори има двоен ръст. През 2008 г. от тях са произведени 905 хил. т при 400 хил. през 2007 г. Ръстът се дължи основно на новия стан в Стомана индъстри и новия играч в стоманодобива - пловдивската фирма Хелиос Металург. * Като цяло продадените количества черни метали и продукти от тях са на нивото от предходната година - 1.7 млн. т. * С близо 50% обаче е паднал износът за сметка на увеличение на продажбите на вътрешния пазар. * В стойностно изражение очакваният спад е най-малко 30% заради поевтиняването на цените на стоманата. * За 2007 г. индустрията отчете произведена продукция за 6.5 млрд. лв. и износ за 5.9 млрд. лв.
Източник: Пари (03.02.2009)
 
Синдикатите отмениха протеста в “Кремиковци” Отменя се насроченият за утре протестен митинг на кремиковските работници, съобщиха в края на деня от пресцентъра на КНСБ. Решението е взето въз основа на информацията, подадена от ръководсвото на Министерство на икономиката и енергетиката късно днес на среща със синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа” в комбината. По информация на министерството днес е постъпило бизнес предложение от украинската фирма „Смарт Груп”, а утре в България ще пристигнат представители на бразилската фирма CSN, която е заявила интерес към металургичния комбинат. Делегацията е упълномощена да преговаря за сключване на договор за производствена дейност в „Кремиковци” АД. От КНСБ уточняват, че украиниците са изготвили предложение по първоначалния вариант на меморандум за уреждане на задълженията към големите кредитори на комбината – държателите на облигации и държавата. Синдикатите очакват да бъде подписан нов договор за ишлеме при доставка на суровини за преработка в "Кремиковци" и връщане на готова продукция. Според лидерите на КНСБ в комбината интерес за такова сътрудничество проявяват няколко компании.
Източник: Insurance.bg (03.02.2009)
 
Кремъл взема дял от “Русал” Руската държава може да придобие миноритарен дял в "Русал" - най-големия производител на алуминий в света, чрез издаване на конвертируеми облигации, заяви изпълнителният директор на компанията Олег Дерипаска. Той е принуден от задълбочаващата се финансова криза да се обърне за помощ към държавата за финансирането на милиарди долари дълг към чуждестранни банки. Дерипаска не е съобщил подробности относно задълженията на "Русал", но е казал, че преговорите с банките за преструктуриране на дълга продължават. Дали правителството ще закупи миноритарен дял ще стане по-ясно в края на февруари.
Източник: Стандарт (03.02.2009)
 
Мините искат нов метод за концесионните такси Минните компании настояват концесионните такси да се определят по нов метод, а не по този, който е заложен в едноименната наредба към Закона за природните богатства. Това предложение е част от антикризисните мерки, внесени в икономическото министерство от Минно-геоложката камара. В своя план за борба с кризата много от компаниите настояват да отпаднат минималните нива, които трябва да плащат при добива на различни изкопаеми. Така те смятат, че ще намалее административният натиск върху дружествата и ще се плаща при действително добит полезен компонент. "Положението в мините наистина е тежко и това си личи от намалените поръчки към нас", обясниха от компанията "Алки М", която внася машини и съоръжения за бранша, произведени от германския концерн "Либхер". През последното тримесечие на годината и в началото на тази много от доставките на компанията са в позиция изчакване. Към момента от медодобивната компания "Асарел Медет" са намалили количествата на добитата минна маса с общо 45% спрямо 2008 г., като приходите им от продажби са спаднали с 40 на сто. Освен промяна на метода за определяне на концесиите от добивните дружества искат икономическият министър да подкрепи отпадането на 70% от концесионните такси. Това е сумата, която всяка мина плаща на бюджета. Останалите пари от таксата се внасят в общините, където са разположени отделните находища. Според представителите на камарата ограничителната мярка трябва да продължи поне две години, докато браншът преодолее кризата. За същия период рудниците биха искали да плащат и наполовина по-ниска такса "площ", за да си осигурят финансов ресурс за оперативни разходи. Така от мините уверяват, че биха могли да съхранят много от работните места по време на кризата. Освен това браншът е притеснен от продължителността на сроковете за отдаване на концесии за проучване и добив. От минната индустрия са настоявали много пъти да бъде променен процесът на издаване на такива разрешителни. Опитът на компаниите досега е показал, че системно са забавяни разрешенията от оторизираните ведомства - министерствата на икономиката, на екологията и на регионалното развитие и благоустройството. Според представители на камарата по този начин компаниите губят пари заради разсрочване на инвестиционните им планове. От браншовата организация продължават да настояват да бъде създаден единен орган за възлагане на концесиите, а не тази функция да се разделя между три институции, както е досега. В същото време мините искат да се осигури държавно финансиране за авансови плащания при проектиране и изграждане на пречиствателни съоръжения на емисии в атмосферния въздух. Подобни предложения компаниите направиха и при приемането на промените в Закона за природните богатства, но те не бяха взети под внимание от правителството и парламента.
Източник: Дневник (04.02.2009)
 
Натискат за по-евтини концесии Дружествата от минно-геоложката промишленост да плащат само 30% от концесионното възнаграждение, които се дължат на общините. Останалите 70%, които са за държавата, да не се плащат за срок от две години. Това предвижда пакет от антикризисни мерки, който е изпратени от Българската минно-геоложка камара (БМГК) до Министерството на икономиката и енергетиката. За две години дружествата да бъдат освободени от такса "площ" за периода на проучването или таксата да бъде намалена с 50%, искат от БМГК. Така ще се освободят средства за оперативни разходи на дружествата, което ще доведе до запазване на работни места в условия на криза. Минималната заплата в минната индустрия става 336 лв. Това предвижда отрасловият колективен трудов договор (ОКТД) за периода 2009-2011 г., който беше подписан от председателя на БМГК Лъчезар Цоцорков и синдикатите. Стойността на безплатната храна и/или добавките към нея за работещите при подземни условия се вдига с 1 лев и става не по-малко от 5 лв., докато дневната сума за останалите работещи остава поне 3 лв. При доказана виновност в случай на смърт на работник при трудова злополука няма да се плаща помощ на пострадалото семейство.
Източник: Стандарт (04.02.2009)
 
Corus ще продаде мажоритарния си дял в Teesside Tata Steel, шестият по големина стоманодобивен комбинат в света, обяви, че англо-холандската компания на групата – Corus, е подписала меморандум за разбирателство да продаде мажоритарния си дял в Teesside Cast Products. Компанията не разкри финансовите параметри по сделката за продажбата на дела на италианската Marcegaglia и южнокорейската Dongkuk Steel Mill. По-рано Financial Times писа, че стойността на сделката ще нъде около 450 млн. щ.д. Говорител на Tata Steel отказа коментар по финансовите детайли. В заявление до фондовата борса, Tata Steel обяви, че Marcegaglia и Dongkuk ще изготвят дю дилиджънс, за да приключат сделката възможно най-бързо. Tata Steel и Corus ще запазят миноритарни дялове в Teesside, а Marcegaglia ще държи най-големия дял. Marcegaglia и Dongkuk са част от консорциум от четири члена, който има търговско споразумение с Corus.
Източник: Reuters (04.02.2009)
 
Кандидатите за “Кремиковци” готови с окончателните оферти Украинската фирма "Смарт груп" е изпратила вчера своя проектомеморандум за влизане в металургичния комбинат "Кремиковци" до бондхолдерите и Министерството на икономиката и енергетиката. Представители на бразилската компания CNS, която също е кандидат за стратегически инвеститор, също са в столицата, но срещата с тях предстои да се проведе. Те също носят своята окончателна оферта за влизане в комбината. До финала двете компании се движеха заедно и сега само детайлите ще бъдат определящи за окончателния избор. След като представителите на държавата и на притежателите на облигации постигнат съгласие по всички параметри, в комбината ще може да влезе новият оператор. И двамата кандидати искат да запазят целостта на завода.
Източник: Монитор (05.02.2009)
 
"Кремиковци" може да остане само с бартерно споразумение Подписването на договор за производство на ишлеме от "Кремиковци" и някой от кандидатите да придобие комбината може да се отложи. Това съобщиха за "Дневник" източници, близки до процеса. Според тях основната пречка е притеснението на "Смарт груп" и CSN, че при сегашното състояние на пазара на стомана производството може да не намери реализация и само да доведе до загуби. Затова и в момента най-сериозният проект за договор бил между комбината и бразилския рудодобивен гигант. Той обаче е за бартер, при който коксохимическите батерии да преработват въглища до кокс. Различно според източниците е само неговото предназначение. Според Васил Яначков от синдикалната организация на КНСБ той ще се използва от мощностите на CSN в Португалия, а според представители на облигационерите - ще бъде складиран в комбината, докато пристигне и желязна руда за възобновяване на доменното производство. Според най-лошите прогнози търсенето на стомана може да остане ниско и да потиска цените до средата на следващата година
Източник: Дневник (05.02.2009)
 
Стоманодобивната индустрия подкрепи “Купувайте американското” Представители на американската стоманодобивна индустрия призоваха членовете на Конгреса да запазят разбунилата духовете точка за “Купувайте американското” в проектозакона за стимулиране, с аргумента че ако не го направят ще подринат американските работници със собствените им данъци. Докато критиците на тази точка в плана казват, че тя е протекционистка, стоманодобивните компании заявиха, че се конкурират с международни компании за стомана, подпомагани от собствените си правителства. “Без тези клаузи, бихме използвали данъците на американските данъкоплатци за да финансираме останалия свят”, заяви президентът и председател на NUCOR, Дан ДиМико по време на изслушване в Капитолия. Джон Сърма, председател и изпълнителен директор на U.S. Steel Corporation отбеляза, че американските стоманодобивни компании са намалили с 67% вредните си емисии между 1996 г.и 2005 г., докато компаниите от останалите страни са направили малко в това отношение. (Плейн Дийлър)
Източник: Други (05.02.2009)
 
Кризата няма да спре започналите инвестиции Пламен Бонев, председател на Надзорния съвет на Радомир Метал Индъстрийз Господин Бонев, на 6 февруари Радомир Метал Индъстрийз отбелязва 25 години първа плавка. За онези, които не познават добре фирмата, кое е най-важното, което трябва да знаят за нея? - Радомир Метал Индъстрийз АД е високотехнологична фирма за производство на големогабаритни стоманени изковки с тегло до 35 тона и стоманени отливки с тегло до 120 тона. Изгражда се в периода 1976-1986 г., като в нея са инвестирани 1.5 млрд. USD. Производственият процес се осъществява на базата на ноу-хау на японската фирма Кобе стийл. Впоследствие тази технология се усъвършенства от специалистите, работещи в Радомир Метал Индъстрийз. Във фирмата се прилагат едни от най-съвременните методи на термообработка като най-важните са: двойночестотно диференциално закаляване, обработка при минусови температури чрез течен азот, диференциална термообработка чрез бързонагревна пещ, закаляване в масло и др. Продукцията на Радомир Метал Индъстрийз е предназначена за структуроопределящите отрасли на икономиката: енергетика, металургия, корабостроене, циментова промишленост, миннодобивна промишленост, тежко инвестиционно оборудване, като над 90% от нея са предназначени за експорт. Фирмата е сертифицирана по ISO 9001-2000, като системата се усъвършенства непрекъснато с оглед повишените изисквания на клиентите. Продукцията на Радомир Метал Индъстрийз е добре позната както в страната, така и в чужбина. Успяхте ли да разширите географията на пазарите и къде? - Наши партньори са не само крупни предприятия в страната, но и световноизвестни фирми от Европа, САЩ и Азия като ABB, Wartsila Propulsion B. V (Холандия); Wartsila Propulsion AS (Норвегия); Rolls Royce Marine (Норвегия); U.S. Steel; Metso Minerals Industries Inc; Xtek Ins; Gontermann-Peipers (India) Ltd.; Mittal Steel Grup; Pt Krakatau Steel (Индонезия). На вътрешния пазар наши клиенти са много от големите фирми. Какво е отражението на световната икономическа криза върху финансовото състояние на завода? - Радомир Метал Индъстрийз както всички фирми в страната и Европа усеща осезаемо негативното влияние на икономическата криза. В края на годината ни бе обхванало безпокойство по отношение на натоварването на мощностите. Сега мога да кажа, че вече сме успели да осигурим на първо време минимума като обем на базата на сключените договори. Радващото е, че крупните чуждестранни фирми, които са ни били партньори досега, отново търсят нашата продукция. Имаме още няколко добри предложения за договори, по които преговаряме в момента. За разлика от немалко фирми в страната, които кризата принуди да замразят инвестиционните си проекти, мениджърският екип на Радомир Метал Индъстрийз беше категоричен, че започналите проекти ще бъдат финализирани на всяка цена. В процес на изграждане в момента са пещ за електрошлаково претопяване на австрийската фирма Интеко и шлайф за големогабаритни ротационни детайли на германската фирма Херкулес. Те ще бъдат пуснати в експлоатация до края на 2009 г. Внедряването в производството на тези съвременни съоръжения ще ни позволи да предлагаме на клиентите си готов продукт с високо качество. С цел усъвършенстване и модернизиране на производствения процес само за последните две години са инвестирани в производството над 15 млн. EUR за закупуване на ново оборудване, реконструкция и модернизация на съществуващото, подобряване и разширяване на инфраструктурата. Основната цел, която сме си поставили, е непрекъснато да подобряваме качеството на продукцията и да разширяваме асортимента, за да може фирмата да бъде конкурентоспособна. В кои други направления работи мениджърският екип на фирмата? - Голямо внимание отделяме на кадрите на завода, тъй като те са важен фактор в производствения процес, независимо колко е модернизиран и механизиран той. За целта ежегодно провеждаме курсове за обучение по основните специалности, както и курсове за чуждоезиково обучение. Другото важно направление за нас е опазването на околната среда. Немалко средства сме инвестирали в модернизиране на пречиствателните съоръжения с оглед тяхната безаварийна работа. В резултат на нашите усилия в тази област през 2008 г. МОСВ даде на Радомир Метал Индъстрийз комплексно разрешително. В него са заложени немалко мероприятия, които трябва да реализираме по отношение спазването на изискванията на ЕС за чиста околна среда.
Източник: Пари (06.02.2009)
 
Очаква се свиване на миннодобивната промишленост от 30 до 50 на сто. Това заяви инженер Ваня Григорова от българската минногеоложка камара. Тя добави, че за да се запази персоналът от съкращения Камарата ще поиска от държавата помощ. До ресорното министерство на Икономиката и енергетиката ще се изпрати писмо, с което се иска мините да бъдат освободени от банкови задължения за срок от 24 месеца.
Източник: БНР (06.02.2009)
 
Прогнозират спад на миннодобивната промишленост с 50% Очаква се свиване на миннодобивната промишленост от 30 до 50 на сто. Това заяви инженер Ваня Григорова от българската минногеоложка камара. Тя добави, че за да се запази персоналът от съкращения Камарата ще поиска от държавата помощ. До ресорното министерство на Икономиката и енергетиката ще се изпрати писмо, с което се иска мините да бъдат освободени от банкови задължения за срок от 24 месеца. От Камарата ще настояват и да се предприемат мерки, за да се предотврати незаконният добив и по-ефективно да се използват ресурсите от бранша.
Източник: News.bg (06.02.2009)
 
Пазара на стомана в ЕС: изправен пред безпрецедентен спад през 2009 г. Заради засилването на влиянието на глобалната кредитна криза, разпрострял се от финансовия сектор към останалите сектори на икономиката, икономиката на ЕС беше натикана в тежка рецесия от началото на 2009 г. Последните прогнози на икономическата комисия на EUROFER показват спад в ръста на БВП на ЕС с 1.9%; леко подобрение в икономическите условия през 2010 година. Значителното влошаване на икономиката от есента на 2008 г. се отразява върху перспективите за секторите потребители на стоманени продукти в ЕС като през първата половина на тази година ще има спад от 10% на годишна база. През втората половина се очаква постепенното облекчаване на низходящата тенденция, но секторите потребители на стоманени продукти все още ще отбележат понижение със 7-8% през 2009 г. Повечето сектори ще усетят леко подобрение през 2010 година. Стоманения пазар в ЕС е силно засегната от рецесията и ще бъдат изправен пред безпрецедентен спад през тази година. Перспективата за първата половина на 2009 г. е за продължаване на двуцифрения годишен спад в реалното потребление, регистриран през Q4'08. В резултат на това предвиденото потребление ще спадне с 29%% на годишна база през първото тримесечие и с още 23% през второто. (ЮРОФЕР)
Източник: Други (06.02.2009)
 
Европейската конфедерация на желязната и стоманената индустрия Eurofer заяви, че се подготвя за 15% спад в търсенето на своята продукция през 2009 г. Пазарът в ЕС е тежко засегнат от рецесията и тази година стоим пред безпрецедентна криза, заявява конфедерацията, цитирана от EU Observer. Спадът в производството на автомобили е главният фактор, който води до намаляването на търсенето на желязо и стомана. Но не трябва да се пренебрегва и негативният ефект от свиването на строителния сектор и производството на стоманени тръби. Очакванията на металурзите са, че консумацията на стомана в Европа ще спадне с 29% на годишна база през първото тримесечие и още с 23% през второто тримесечие. След това, през второто полугодие, пазарът ще се коригира и спадът в търснето малко ще се забави. Председател и собственик на най-голямата компания за производство на стомана в света Duferco, Бруно Болфо вече заяви, че очакванията за подем в сектора в края на 2009 г. са „самозаблуждение". Според Болфо, думите за постепенно възстановяване на търсенето и производството в края на 2009 г. са официалната линия на големите компании. „Разбира се, те трябва да говорят подобни неща" - но на практика няма да има толкова бърз подем. Според Болфо, търсенето на стомана през 2010 г. ще е малко. Асоциацията Eurofer предупреждава, че вносът на стомана ще оказва сериозен натиск върху сектора в ЕС, тъй като европейското производство „ще трябва да направи по-големи жертви, преди пазарът да достигне до ново равновесие". С оборот за 160 милиарда евро, европейската стоманена индустрия е най-голямата в света. В нея са заети пряко 430 хиляди души, които произвеждат над 200 млн. тона стомана годишно, 15% от глобалното количество. В световната криза водещи производители като ArcelorMittal съобщават за съкращения на работни места и намаляване на работното време на заетите, за да се справят със спада на търсенето. Въпреки затрудненията, пред които е изправен секторът, Европейската комисия в четвъртък обяви, че започва анти-монополно разследване на група металургични компании, ненаозвани, за които се подозира, че са направили картел. Ако бъдат признати за виновни, компаниите ще бъдат глобени с до 10% от годишните си продажби. Днес сенаторите в САЩ възобновяват дебата за пакета с икономически стимули, предложен от администрацията на новия президент на САЩ Барак Обама. Очаква се действието на концепцията „Купувай Американското" да бъде смекчено - с изключение на европейското желязо.
Източник: Money.bg (06.02.2009)
 
"Смарт груп" иска отсрочка в преговорите за "Кремиковци" Украинската компания "Смарт груп" е поискала още една отсрочка в преговорите за влизане като оператор в "Кремиковци". Това съобщи за Дарик радио синдикалистът от КНСБ Васил Яначков. Украинците са изпратили вече необходимите документи, като яснота по въпроса ще има най-рано в понеделник. Очаква се днес да бъде проведена още една среща с другия кандидат-инвеститор – бразилския гигант CSN. Вчера срещата е била по-скоро формална, като основните параметри на евентуалното сътрудничество ще бъдат обсъдени днес. Излезе решение на съда, от което става ясно, че в края на 2007 година "Кремиковци" е било финансово състоятелно предприятие. Дълговете са били само 340 милиона лв., при положение че е имало към 200 милиона лв. вземания.
Източник: econ.bg (06.02.2009)
 
4-ма обвинени за Кремиковци и ЦСКА Софийска градска прокуратура внесе в съда уточнен обвинителен акт срещу четирима души за източването на 36.1 млн. лв. от металургичния комбинат Кремиковци и футболен клуб ЦСКА. Това са бившият изпълнителен директор на комбината и шеф на надзорния съвет в ЦСКА Александър Томов, както и срещу неговия подопечен Александър Гарибов. Другите двама обвинени за длъжностно присвояване са корпоративният секретар на Кремиковци Божко Бонев и членът на УС на комбината Иван Иванов.
Източник: Пари (09.02.2009)
 
Металургична фирма ще чисти смет Металургичната фирма “Радомир метал индъстрийз” ще участва в конкурса за сметосъбиране на община Радомир. Това обяви изпълнителният директор Людмил Александров. “Радомир метал индъстрийз” е най-крупното промишлено предприятие на територията на общината и второ по големина в областта. Нетрадиционното решение е взето заради петкратно повишение на такса смет за търговски дружества, гласувано от общинския съвет. От два промила досега, в момента такса битови отпадъци е 10 промила, обясни Александров. По предварителни разчети от налога в общината трябва да влизат 1,7-1,8 млн. лв. Според Александров реалната стойност на услугата е неколкократно по-ниска и затова ще има много фирми, желаещи да поемат изпълнението на поръчката.
Източник: Труд (09.02.2009)
 
ЕС налага 24% на китайските и молдовските телени намотки Европейския съюз наложи 24% такса върху телените намотки от Китай и Молдова за да подпомогне производителите от съюза срещу евтиния внос. Налогът ще се отрази върху евтините продукти на износителите от двете държави. Той засяга внос на продукти за около 310 млн. евро през 2008 г. използвани в строителството. Европейската комисия заяви, че производителите от ЕС са понесли щети от дъмпинговия внос. Трябва да се отбележи, че Китай и Молдова увеличиха дела си на европейския пазар за телени намотки до 6.3% през 2008 г. срещу 1.4% през 2004 г. Това са предварителни данни от изследване започнало през май 2008 г. и включващо Турция, на която не бяха наложени търговски протекции, след като Комисията не откри турски износ на по-ниски цени от пазарните. (Блумберг)
Източник: Други (09.02.2009)
 
Възстановяват доставките на въглища в Кремиковци по поръчка на CSN Възстановяването на доставките на въглища в Кремиковци ще стане по поръчка на бразилската компания CSN. Това съобщи за Дарик синдикалистът от КНСБ Васил Яначков. В момента се работи по обезпечаването на комбината с въглища, като и двата кандидата за стратегически инвеститор имат готовност да обезпечат Кремиковци със суровината. Яначков обаче бе категоричен, че обезпечаването с въглища няма нищо общо с преговорите за влизане като оператор в комбината. Те продължават активно и с двете компании. Дори и да бъдат осигурени доставки на въглища, това ще възстанови работата единствено на коксохимичното производство.
Източник: Дарик радио (11.02.2009)
 
Възстановяват доставките на въглища за "Кремиковци" по поръчка на CSN Възстановяването на доставките на въглища в „Кремиковци" ще стане по поръчка на бразилската компания CSN. Това съобщи синдикалистът от КНСБ Васил Яначков. В момента се работи по обезпечаването на комбината с въглища, като и двата кандидати за стратегически инвеститор имат готовност да обезпечат „Кремиковци" със суровината. Яначков обаче беше категоричен, че обезпечаването с въглища няма нищо общо с преговорите за влизане като оператор в комбината. Те продължават активно и с двете компании. Дори и да бъдат осигурени доставки на въглища, това ще възстанови работата единствено на коксохимичното производство.
Източник: econ.bg (11.02.2009)
 
BHP BMA отрече прекратяването на старите договори за кокс Японската стоманодобивна BHP Billiton Mitsubishi Alliance заяви, че купувачите на металургичен кокс са приели, че отслабеното търсене на стоманени продукти не води задължително до прекратяване на договорите за излишните количества, но все пак се очаква доставчиците да прекратят някои скъпи доставки за фискалната 2008 г. BMA започна преговорите за фискалната 2009 г. със Северноазиатските си клиенти в края на януари и обявиха, че договорите са си договори. Въпреки това купувачите преговарят за намаляване на някои доставки по настоящите договори за фискалната 2008 г. По-рано се появи информация, че азиатските стоманодобивни предприятия намират за трудно да се придържат към сключените договори за доставка и се надяват сегашната ситуация ще бъде приета з форсмажорно обстоятелство. (Платс)
Източник: Други (11.02.2009)
 
Световният гигант за добив на стомана ArcelorMittal („Арселор Митал”) отчете загуба от 2,6 милиарда долара за четвъртото тримесечие в резултат на огромния срив на търсенето, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Продажбите на компанията през трите месеца до 31 декември са спаднали с 18 процента до под 22 милиарда долара спрямо същия период на миналата година.
Източник: БТА (11.02.2009)
 
Arcelor Mittal отчете загуба от 2.6 млрд. долара Загуба от 2.6 млрд. долара отчете стоманодобивният гигант Arcelor Mittal за четвъртото тримесечие в резултат на огромния срив на търсенето. Продажбите на компанията са спаднали с 18% до 22.1 млрд. долара спрямо същия период на миналата година. Загубата се дължи на разходи в размер на 4.4 млрд. долара в резултат на спад на цените на складовите наличности, прекратяване на договори и изплащане на обезщетения на съкратени служители. С 9% до 9.4 млрд. долара е спаднала чистата печалба на компанията за миналата година. Производството на Arcelor Mittal е намалено с една трета през четвъртото тримесечие. Очаква се ново понижение на продукцията и през първите три месеца на тази година. Стоманодобивната компания ще понижи дивидентите до 0.75 долара през тази година, след като през 2008 г. бе щедра към акционерите си, които получиха 7 млрд. долара.
Източник: Дарик радио (11.02.2009)
 
Ръководството на Българската минно-геоложка камара прогнозира спад между 30 и 50 на сто в бранша заради влиянието на световната икономическа и финансова криза. След края на първото тримесечие на година по-ясно ще се очертаят параметрите на кризата в минната индустрия, каза председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков на разширено заседание на Браншовите съвети за тристранно сътрудничество "Добив и преработка на минерални суровини" и "Въгледобив, енергоресурси и минно строителство", на което се обсъждат антикризисни мерки за минната индустрия. Със задълбочаване на кризата се поражда вероятността от съкращаване на заетите в сектора. По данни на камара в бранша работят 30 000 души и произвеждат около 2.5 млрд. лева продукция или около пет на сто от БВП на страната. Едно работно място в минната индустрия създава допълнителни 3-4 работни места в други сектори на икономиката, припомниха от камарата. По данни на камарата приходите на компаниите от рудодобива са намалели над два пъти заради спада на международните цени на металите, които през миналата година е между 50 и 80 на сто. Същевременно заплатите в сектора са се увеличили с повече от два пъти, значителен е и ръстът на цените на електроенергията и материалите. Поне 20 на сто е спадът в сектора "добив на строителни и скалооблицовъчни материали". Предприятията - членове на камара, имат вземания по изпълнени договори на стойност до 1 млн. лева, като един от най-големите длъжници е държавата. Сред антикризисните мерки, които предлага камарата, са освобождаване от плащане на частта от концесионното възнаграждение в полза на държавата за период от 24 месеца, освобождаване от плащане за 24 месеца на банковите гаранции за "добро изпълнение" по концесионните договори. Най-сериозни проблеми с поддържането на заетостта имат фирмите от рудодобива, каза президентът на КНСБ Желязко Христов. Той отбеляза, че продължава изключително бавното даване на разрешения за търсене и проучване на подземните богатства и предоставянето на концесиите за добив. Не се решава и проблемът за по-бързо отчуждаване на земите, необходими за добив. До 50% спад заради кризата очакват в минната индустрия Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев посочи сред трудностите пред бранша недостатъчният административен капацитет в звената, предоставящи концесии, което позволява извършването на незаконен добив. Данев отбеляза, че минният отрасъл е единственият, който е подчинен на три министерства. Забавят се плащанията по обществени поръчки, което води до увеличаване на задлъжнялостта на предприятията. Данев препоръча да се увеличат средствата за проучвания на подземни богатства.
Източник: Дарик радио (11.02.2009)
 
Между 30 и 50 на сто ще е спадът в минно-геоложката промишленост заради влиянието на световната икономическа и финансова криза, обяви председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Лъчезар Цоцорков. Увеличава се вероятността от съкращаване на заетите в сектора, в който работят 30 000 души. Те произвеждат около 5% от БВП на страната. Приходите в рудодобива са намалели над два пъти заради спада на международните цени на металите през миналата година. Заплатите в сектора са се увеличили с повече от два пъти, значителен е и ръстът на цените на електроенергията и материалите. Сред антикризисните мерки, които предлага камарата, са освобождаване от плащане на частта от концесионното възнаграждение в полза на държавата за период от 24 месеца, освобождаване от плащане за 24 месеца на банковите гаранции за "добро изпълнение" по концесионните договори.
Източник: econ.bg (12.02.2009)
 
ArcelorMittal излезе на червено с 2,63 млрд. долара Най-големият в света производител на стомана ArcelorMittal отчете първата си неочаквана тримесечна загуба. Причина за минуса станаха еднократни разходи в размер на 4,4 млрд. долара и значителният спад в търсенето на стомана по света. Нетната загуба на гиганта за четвъртото тримесечие на 2008 г. възлиза на 2,63 млрд. долара. За сравнение през същия период на миналата година корпорацията е имала печалба от 2,44 млрд. долара, съобщи агенция Bloomberg. Вследствие на лошите резултати компанията обяви, че ще отреже дивидентите си до 75 цента на акция от 1,50 долара. Общо продажбите на корпорацията са отчели спад от 21% до 22,1 млрд. долара. Като цяло за 2008 г. обаче компанията е отчела чиста печалба от 9,4 млрд. долара. По мнение на анализаторите отрицателните цифри ще принудят компанията да редуцира драстично продукцията и работната си ръка. През ноември гигантът вече отряза 30% от производството си и обяви съкращаването на 9000 работни места. Перспективите за стоманодобивния бранш за 2009 г. продължават да не са оптимистични, коментираха анализатори. Причината е, че основното търсене на продукцията му е от компаниите, работещи в строителството и автомобилното производство, които бяха най-силно ударени от развихрилата се кредитна криза. Според представители на ArcelorMittal обаче вече се забелязват някои позитивни сигнали за възстановяването на бранша. Първите такива идват от Китай, където търсенето и цените са започнали да се нормализират. ArcelorMittal беше създадена през 2006 г. след като компанията на Лакшми Митал Mittal Steel купи конкурента си Arcelor за 38,3 млрд. долара. През последните 12 месеца гигантът е загубил 56% от пазарната си капитализация и вече се оценява на 29,8 млрд. евро.
Източник: Монитор (12.02.2009)
 
Срив в търсенето на стомана Най-големият в света производител на стомана ArcelorMittal отчете огромна загуба за четвъртото тримесечие на 2008 г. и заяви, че ще съкрати производството и персонала си през тази година заради намаляващото търсене. За последните три месеца на 2008 г., компанията отчита оперативна загуба в размер на 3,5 млрд. щ.д. в сравнение с 3,3 млрд. щ.д. печалба за същия период на 2007 г. Чистата загуба е в размер на 2,6 млрд. щ.д., а продажбите са спаднали с 37% достигайки 22,1 млрд. щ.д. „Спадът се дължи на силното намаление на търсенето на стоманена продукция и резкия спад на цените през четвъртото тримесечие вследствие на световната икономическа криза”, заявиха от компанията. В отговор, през последните месеци ArcelorMittal намали производството си с 45%, като тази тенденция ще продължи докато запасите от готова продукция не се изразходват, заяви главния финансов директор Адития Митал. Освен това компанията стартира програма за доброволно съкращаване на персонала си с 9000 работни места или 3% от общия брой на служителите си. (АП)
Източник: Други (12.02.2009)
 
Чиналко ще инвестира 19,5 млрд. долара в Рио Тинто Китайската държавна компания Chinalco обяви, че възнамерява да инвестира 19,5 милиарда долара в англо-австралийския гигант Rio Tinto. Това е най-голямата китайска инвестиция в чужда компания, с осъществяването на която Чиналко ще увеличи притежавания в Рио Тинто дял до 18 на сто от настоящите 9%. От Рио коментираха, че с тази инвестиция се полага началото на едно стратегическо партньорство. Сделката ще позволи на англо-австралийската корпорация да редуцира дълговете си, които в момента възлизат на 39 милиарда долара. Китайците се изправят пред сериозен противник в лицето на австралийското правителство, които ще подложат сделката на сериозни проверки с цел да се уверят, че инвестицията не е израз на каквито и да било политически или стратегически интереси. Наскоро кабинетът обяви, че законодателството, което регламентира чуждите инвестиции в австралийски компании, ще бъде ревизирано и режимът по закупуването на дялове ще се затегне. (БиБиСи)
Източник: Други (13.02.2009)
 
Китайци инвестират близо 20 млрд. долара в Rio Tinto Китайската алуминиева компания, известна като Chinalco („Чиналко”) обяви, че ще инвестира 19,5 млрд. щатски далара в минния гигант Rio Tinto („Рио Тинто”), съобщава на сайта си китайското правителство, цитирайки местната агенция Синхуа. Инвестицията ще е под формата на основаване на смесено дружество и придобиване на конвертируеми облигации. Rio Tinto обяви, че нетната печалба на компанията се е стопила с 50 на сто до 3,7 млрд. долара. Chinalco също не е имунизирана срещу спада на световните пазари на суровини и наскоро обяви, че печалбата й за тази година вероятно ще е наполовина по-ниска в сравнение с тази от предходната година – под 5 млрд. юана.
Източник: Дарик радио (13.02.2009)
 
Minmetals предлага 2.6 млрд. австр. д. на Oz Minerals Китайската търговска група Minmetals предлага 2,6 млрд. австр. д., за да придобие Oz Minerals. Minmetals и Oz Minerals казаха, че цената на сделката, определена на 82,5 цента на акция, ще покрие неуредените дългове на Oz Minerals и ще гарантира запазване на минната дейност на компанията, която беше застрашена от продажба или ликвидация. Minmetals възнамерява да управлява активите на компанията, като придобиването й ще даде възможност за подкрепа на развитието на активите и проектите на Oz Minerals. Това обяви председателят на Minmetals, Джоу Джонгшу. Oz Minerals се опитва да продаде свои активи в Австралия, югоизточна Азия, Северна Америка и северна Африка, за да върне заем в размер на 140 млн. австр. д. в срок до 27 февруари. (FT)
Източник: Други (16.02.2009)
 
Държавата става акционер в мина за добив на злато До края на март се очаква да бъде подписан договорът за създаване на смесеното дружество между канадската "Дънди Прешъс металс" и държавата, което ще е собственик на бъдещата инсталация за преработка на концентрата от златната мина в Челопеч, съобщи Алекс Нестор, главен мениджър инвестиционни проекти на дружеството на "Дънди" "Челопеч Майнинг". Решението за публично-частното партньорство бе взето от двете страни преди година. Инвестиционният проект е на стойност 160 млн. долара. Той предвижда увеличение на добива в златната мина до 3 млн. т годишно и построяването на инсталация за преработка на концентрата, добиван в мината, който сега се изнася в Намибия за извличане на златото. Държавата си осигури 25-процентно участие в проекта, като такъв ще е и делът й от печалбата на бъдещото дружество. Нестор заяви, че проектът на споразумението е изпратен в Министерството на икономиката и енергетиката, с което се водят преговорите. Според Христо Казанджиев, директор на дирекция "Концесии" в Министерството на икономиката и енергетиката, до края на февруари се очаква Министерският съвет да вземе решение за създаване на дружеството, но още няма яснота кой ще държи акциите на държавата. Вариантите са МИЕ или финансовото министерство, но е изключено принципал да е ековедомството. Третата възможност е съсобственик да стане някое държавно дружество, допълни Казанджиев. Според "Дънди" много вероятно е партньорът им да е Българският енергиен холдинг. Държавният участник ще трябва да осигури равно на дела си финансиране, предвижда предварителното споразумение. "Дънди" вече преговаря с Европейската банка за възстановяване и развитие за кредитиране на своята част от инвестицията. През 2008 г. като част от решаването на проблема с новата инвестиция на канадците бе въведена плаваща скала за определяне на концесионното възнаграждение между 2 и 8 процента според цените на металите и рентабилността на дружеството. Дотогава дружеството плащаше концесионно възнаграждение в размер 1.6 на сто от печалбата си. За миналата година е изчислено възнаграждение от 2 процента, като разликата е внесена в банкова сметка и ще бъде изплатена след даването на разрешително за строеж. Докато продължават процедурите по отчуждаване на терените за инсталацията и самото строителство, концесионерът на златната мина ще влага в модернизацията и увеличаването на добива в Челопеч. Плановете са до догодина той да бъде вдигнат до 1.2-1.5 млн. т, като за целта ще бъдат вложени 6 млн. долара. Заради реконструкциите през 2009 г. добивът ще намалее на 850 хил. т, докато през миналата година са извадени над 900 хил. тона руда. От тях обаче ще бъдат произведени 65 хил. т концентрат, което е повече в сравнение с миналогодишните 54-56 хил. т, посочи Нестор. Придвижване има и по другия проект на "Дънди" в България - разработката на златното находище в Крумовград. Нестор обяви, че откритата в Крумовград златна руда е възможно най-чистата и при преработката й ще се получава едва 1 милиграм цианид на литър, което било 10 пъти под европейската норма.
Източник: Монитор (17.02.2009)
 
Кризата няма да попречи на намирането на финансиране за инвестиционните проекти на Челопеч Майнинг, заяви Алекс Нестор, гл. мениджър инвестиционни проекти в дружеството концесионер на мина Челопеч. В преговори сме с ЕБВР, има интерес и от други финансови институции, заяви Нестор. Близо 160 млн. USD е планираната инвестиция за изграждане на инсталация за преработка на рудния концентрат до крайни метали в Челопеч. От три години инвеститорът - канадската компания Dundee Precious Metals, се бори да получи от българските власти необходимите разрешения за осъществяване на това производство, както и за трикратното разширяване на добива на руда. До края на март очакваме да подпишем с правителството споразумението за създаване на смесено дружество за преработката на добиваната руда, заяви Нестор. През лятото на 2008 г. инвеститорът се договори с правителството държавата да влезе с 25% участие. Освен това Dundee се съгласи на увеличение на концесионното възнаграждение от 1.5% от приходите на 2 до 8% от печалбата според рентабилността на дружеството. От лятото разликата в концесионната такса влиза в доверителна сметка, която ще бъде изплатена след получаването на разрешението за строеж, обясниха от Челопеч Майнинг. Ако всичко върви добре, до 36 месеца може да бъде построена и да заработи инсталацията, заяви Нестор. Министърът на околната среда е утвърдил през юли доклада по ОВОС, с което е дадена зелена светлина на проекта. На 18 февруари обаче ВАС ще гледа дело срещу това решение на МОСВ, заведено от екологични организации.
Източник: Пари (17.02.2009)
 
Без заплати за ноември в "Кремиковци" За изплащането се разчита изключително на малкото продукция, която предприятието продължава да произвежда и да продава Изключително трудно върви изплащането на заплатите за ноември миналата година в комбината "Кремиковци", съобщиха от синдикатите. По-голяма част от работещите над 5 000 души там все още не са получили възнагражденията си за единадесетия месец на 2008-ма.
Източник: profit.bg (17.02.2009)
 
China Steel намалява цените с 14 на сто през второто тримесечие Най-големият производител на стомана в Тайван, China Steel, обяви, че ще намали цените си за вътрешния пазар през април и май, поради понижаването на световните цени. Компанията очаква засилване на търсенето от страна на Китай. Намалението ще бъде средно с 14 на сто. „Решението има за цел да помогне на местните производители да участват успешно на външните пазари”, заявиха от China Steel. „В повечето страни цените на стоманата са се стабилизирали след намаляване на предлагането. За разлика от Китай, където от ноември се наблюдава увеличение”, казват от компанията, като добавят, че намалението ще бъде през април и май, тъй като China Steel вярва, че през юни цените ще започнат да се покачват. (FT)
Източник: Други (18.02.2009)
 
Доставките на американска стомана намаляват през декември Американската организация за стомана и желязо (АИСЖ) обяви, че доставките на американска продукция през последния декември са се понижили месечно с 11.6%, а на годишна база намалението е 45.7%. От организацията казаха, че американските производители са доставили 4.6 млн. тона стоманена продукция. Съответно данните за ноември 2008 и декември 2007 са съответно 5.22 и 8.5 млн. тона. Направените анализи показват, че търсенето от страна на дистрибуторите се е свило с 6.2%. При автомобилната индустрия и строителството данните са съответно 11.2% и 11.6%. Изключение прави добивната промишленост на нефт и природен газ – при нея търсенето се увеличава с 5.6%. Членовете на Американската организация за стомана и желязо държат 70% от капацитета на цяла Северна Америка. (Yieh Corp)
Източник: Други (18.02.2009)
 
Франция се оттегли от АЕЦ "Белене" Френската държавна корпорация "Газ дьо Франс Сеуз" (GDF Suez) реши да се оттегли от участие в строежа на българската АЕЦ "Белене" и да се фокусира върху собствените си ядрени проекти, съобщи говорител на компанията. "Електрабел" - белгийското поделение на GDF Suez, водеше преговори с германската Ер Ве Е (RWE) за поемане на част от нейния 49% дял в проекта, оценяван общо на около 4 милиарда евро. Говорител на RWE потвърди пред Ройтерс, че не са постигнали споразумение с французите, но че за германците проектът продължава по план. "Вниманието ни е съсредоточено върху финансови, технически, икономически и организационни въпроси и разбира се, безопасността е винаги на първо място", заявява говорителят на RWE. "Решихме да не участваме в този проект. Подредихме стратегическите си приоритети сред други проекти, по които работим", казва говорителят на GDF Suez. Компанията се бори за дял от ядрения ренесанс на Франция, както и за участие в централи във Великобритания, Румъния и Абу Даби.
Източник: Дневник (19.02.2009)
 
Valin води преговори с Fortescue Китайската компания Hunan Valin Iron & Steel Group заяви, че се притеснява от големите дългове на Fortescue Metals Group Ltd., след като потвърди, че се водят преговори за инвестиции в австралийската компания за добив на желязна руда. „Притеснени сме, че те имат големи дългове и финансовите рискове са прекалено високи”, каза изпълнителният директор на Valin Ли Жиангуо. „Не сме наели банкер по този въпрос, тъй като преговорите са още в началото.” Компанията Fortescue има натрупани дългове в размер на 3 млрд. щ. д. През декември продаде свои акции, за да може да плати натрупаните сметки в следствие на световната рецесия, която доведе до обезценяване на активите и намаление на цените на стоките. (Bloomberg)
Източник: Други (19.02.2009)
 
Медодобивната "Аурубис" ще продължи да инвестира в България Международната компания "Аурубис" ще продължи да следва инвестиционната си програма в България въпреки кризата и лошите резултати на дружеството през първото тримесечие на финансовата 2008/2009 г., съобщи Михаела Хеслинг, директор комуникации в холдинга. "Аурубис" е новото име на обединените през миналата години компании "Норддойче Афинери" и "Кумерио". В България холдингът притежава медодобивния завод в Пирдоп. "Икономическите трудности, които срещаме на пазарите в Европа, са свързани основно с производството на първична мед, от която произвеждаме кабели и различни продукти за индустрията", каза още Хеслинг. По думите й компанията е започнала да намалява работните часове в заводите от групата. В същото време търсенето на катодна мед не е намаляло много и комбинатите на дружеството в Хамбург и Олен работят нормално, уверяват от компанията. По данни на "Аурубис" Европа се нуждае от 4.3 млн. тона катодна мед годишно, като 1 млн. от тях се внасят от Южна Америка. "Логично в случая е да намалим вноса, а не производството на континента", добави Хеслинг. Заводът в Пирдоп обслужва главно пазарите на Югоизточна Европа, като в средата на миналата година комбинатът увеличи тройно производството си на катодна мед за сметка на анодната. Така към момента предприятието работи на пълен капацитет и ако ситуацията не се влоши по някакъв начин, няма да съкращаваме производството си в България, уверяват от "Аурубис". От дружеството ще продължат да следят икономическата обстановка в региона и спрямо нея ще се нагаждат към пазара. Първото тримесечие на 2008/2009 г. "Аурубис" завърши със загуба от 124 млн. евро. Основната причина за лошите резултати е рязкото поевтиняване на медта през последните шест месеца. В четвъртък тон от цветния метал се продаваше срещу 3196.5 долара на Лондонската метална борса. За сравнение - в началото на 2008 г. същото количество струваше около 9000 долара. Към момента сериозен ръст дружеството отчита в Русия, Китай и Източна Европа. Търсеното на мед през 2008 г. в световен мащаб възлиза на 18 млн. тона. Около 90% от продукцията на българския комбинат в Пирдоп е предназначена за износ. Основни пазари са Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед".
Източник: Дневник (19.02.2009)
 
Медодобивната "Аурубис" ще продължи да инвестира в България Международната компания "Аурубис" ще продължи да следва инвестиционната си програма в България въпреки кризата и лошите резултати на дружеството през първото тримесечие на финансовата 2008/2009 г., съобщи Михаела Хеслинг, директор комуникации в холдинга. "Аурубис" е новото име на обединените през миналата години компании "Норддойче Афинери" и "Кумерио". В България холдингът притежава медодобивния завод в Пирдоп. "Икономическите трудности, които срещаме на пазарите в Европа, са свързани основно с производството на първична мед, от която произвеждаме кабели и различни продукти за индустрията", каза още Хеслинг. По думите й компанията е започнала да намалява работните часове в заводите от групата. В същото време търсенето на катодна мед не е намаляло много и комбинатите на дружеството в Хамбург и Олен работят нормално, уверяват от компанията. По данни на "Аурубис" Европа се нуждае от 4.3 млн. тона катодна мед годишно, като 1 млн. от тях се внасят от Южна Америка. "Логично в случая е да намалим вноса, а не производството на континента", добави Хеслинг. Заводът в Пирдоп обслужва главно пазарите на Югоизточна Европа, като в средата на миналата година комбинатът увеличи тройно производството си на катодна мед за сметка на анодната. Така към момента предприятието работи на пълен капацитет и ако ситуацията не се влоши по някакъв начин, няма да съкращаваме производството си в България, уверяват от "Аурубис". От дружеството ще продължат да следят икономическата обстановка в региона и спрямо нея ще се нагаждат към пазара. Първото тримесечие на 2008/2009 г. "Аурубис" завърши със загуба от 124 млн. евро. Основната причина за лошите резултати е рязкото поевтиняване на медта през последните шест месеца. В четвъртък тон от цветния метал се продаваше срещу 3196.5 долара на Лондонската метална борса. За сравнение - в началото на 2008 г. същото количество струваше около 9000 долара. Към момента сериозен ръст дружеството отчита в Русия, Китай и Източна Европа. Търсеното на мед през 2008 г. в световен мащаб възлиза на 18 млн. тона. Около 90% от продукцията на българския комбинат в Пирдоп е предназначена за износ. Основни пазари са Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед".
Източник: Дневник (19.02.2009)
 
Китайската Baosteel поглъща два свои конкурента Най-големият китайски производител на стомана, Baosteel Group Corp., ще купи други две конкурентни компании, като част от стратегията на държавата за консолидация на стоманените предприятия. Въпросните компании са Ningbo Iron & Steel Group и Baotou Iron & Steel Group, заяви генералния секретар на Baosteel. Китай, където се произвежда една трета от стоманата в света, насърчава консолидацията на сектора, за да се подобри конкурентоспособността му и покупателната му сила на суровини. В момента правителството реализира пакет от 585 млрд. щ. д., за да подпомогне растежа на икономиката си, която е изправена пред най-голямата финансова криза от Голямата депресия насам. (Bloomberg)
Източник: Други (20.02.2009)
 
В "Стоманени профили" АД - Попово към 31 декември 2008 г. са произведени 34 тона стоманени тръби с кръгло сечение и овални и 58 тона стоманени тръби без тези с кръгло сечение. Финансовият резултат за периода е нетна загуба в размер на 100 хил. спрямо загуба от девет хил. лв. в края на 2007 година. Приходите от обичайна дейност през миналата година възлизат на 553 хил. лв., в т.ч. от произведена продукция - 161 хил. лв., от продажба на стоки - 208 хил. лв. и на услуги - 11 хил. лв., а други приходи добавят още 173 хил. лева. В същото време оперативните и финансовите разходи са съответно 789 хил. и 451 хил. лева. Основните рискове, пред които е изправено дружеството са свързани с възможен кредитен риск при евентуален спад в цените на готовата продукция и риска от колебание в размера на лихвоносните заеми на дружеството. Несигурност в дейността на предприятието създават и възможни промени в цените на основните материали, които се влагат в производствения процес. Търговският риск е свързан, от една страна, с тенденциите на ценовите равнища на пазарите, а от друга - по отношение на неплащане от страна на търговските партньори на дружеството. Перспективи за развитие през 2009 г. са насочени на първо място към повишаване качеството на продукцията. Доброто финансово здраве на компанията е свързано и със спазването на договорната дисциплина и навремеността на доставките. Прогнозата за развитието на пазара на "Стоманени профили" показва намален ръст в произведените количества през 2008-а спрямо същия период на 2007 година. От ръководството обаче считат, че предприятието ще остане действащо и през следващия отчетен период. Предметът на дейност и основна дейност на компанията са свързани с производството на електрозаварени стоманени тръби и профили и оказване промишлени услуги.д
Източник: Банкеръ (23.02.2009)
 
Пролетта на пазара на стомана няма да настъпи след два месеца, както астромическата, а по-скоро след година. Тогава експертите се надяват най-лошата криза на пазара на стомана от 80 години насам да е останала в миналото. Анализаторите повтарят благата вест повече от месец. Според експерти, цитирани от Reuters, процесът на намаляване на запасите и производствените съкращения вече е дал резултат, който ще започне да се чувства постепенно на пазара в края на 2009 г. Никой обаче не смее да говори за скорострелно възстановяване на търсенето преди края 2010 г. Не очакваме нови резки спадове на цените, нито бързо възстановяване, заявява Джон Лихтенщайн, ръководител на анализаторски отдел в Accenture. През октомври германската търговска компания Coutinho & Ferrostaal заяви, че в складовете в Близкия изток и Черноморския регион има около 3 млн. тона стоманени продукти. През декември на конференция в Дубай участници на пазара споделиха, че запасите в Близкия изток са намалели под един милион тона, а според търговец в Истанбул в началото на годината те вече са около 500 000 тона. Признаци за стабилизиране на цените Намаляването на запасите се отрази пагубно върху цените. Арматурната стомана, полуготов продукт от изтеглена стомана, който се използва най-вече в строителството, в началото на годината надвиши $400/т в района на Черно море, след като в края на октомври се търгуваше за $350/т. Цените на горещо валцуваната стомана на рулони в Европа неотдавна достигнаха 450 евро за тон, а в края на миналата година бяха 400 евро. След юни 2008 г. строителният бум в Близкия изток и ненаситният глад на Китай за метали изпратиха цените на арматурната стомана до $1200/т, но впоследствие търсенето буквално се сгромоляса, когато кредитната криза парализира покупателната способност на потребителите. Като резултат цените на стоманата започнаха бързо да се топят след лятото на 2008 г. и намаляха за половин година близо три пъти. Производителите се видяха принудени да предприемат драстични съкращения в отговор на спадналото търсене. Анализатори посочват, че най-голям ефект са дали съкращенията на лидерите в бранша - европейската компания ArcelorMittal, руската „Северстал" и корейската POSCO. Изпълнителният директор на британската консултантска компания MEPS Питър Фиш оценява, че през последните четири месеца тези компании са намалили предлагането на световния пазар с 90 млн. тона. Първи спад в добивите от десетилетие Анализаторът Майкъл Брокер от франкфуртската брокерска фирма Steubing прогнозира световното производство да навлезе в период на по-трайно възстановяване не по-рано от второто тримесечие на годината, т.е. след юни, но той няма да е достатъчен, за да се неутрализира ефектът от рязкото понижение в началото на годината. За цялата 2009 г. Брокер очаква световният добив на стомана да бъде 1.21 млрд. тона, със 7 на сто по-малко, отколкото са произведени миналата година. В началото на февруари проучване на агенция Reuters сред 10 експерти показа, че преобладават очакванията за спад на световното производство на стомана средно с 9% до 1.21 млрд. тона. През миналата година световното производство се понижи със скромния 1%, защото през първото полугодие ефектите от кризата все още не се усещаха на пазара на стомана. Като цяло в света бяха произведени 1.33 млрд. тона спрямо 1.35 млрд. тона през 2007 г., когато добивите достигнаха най-високото регистрирано някога равнище. Двайсет и седемте страни от ЕС произведоха общо 199 млн. тона стомана, което е с 5.3% по-малко в сравнение с предишната година. Най-много намаляха добивите в Германия, Италия и Франция, смята Световната асоциация по стоманата, която обединява 180 производители, включително 18 от най-големите компании в сектора. Изключение направи Азия. Континентът и най-вече Китай и радващият се на строителен бум Близък изток увеличиха производството си с 1.9%. Добивите в най-големия потребител и производител на метала, Китай, достигнха 502 млн. тона, което е увеличение с 2.6% на годишна база (близо два пъти за последните пет години). Така страната пак не пропусна да отбележи върхово световно постижение - тя се превърна в първата страна в света, чието производство надвиши половин милион тона. През настоящата година анализаторската компания Macquarie очаква добивите в Поднебесната империя да се повишат с 1.5%, благодарение на предприетите мерки за стимулиране на икономиката. Тази тенденция започна още с нарастване на производството през декември със 7% спрямо ноември. Важна е думата на потребителите На пазара на стомана обаче всичко ще зависи от темповете на възстановяване на търсенето. Строителството и автомобилните компании, които са най-големите сектори на потребителите на стомана, се смятат за най-тежко засегнати от кризата. Неотдавна световният лидер в производството на автомобили - японската компания Toyota, отчете спад на продажбите си с с 34% през 2008 г. Положението не е по-различно в Европа, където само през януари т.г. продажбите на нови автомобили са се сринали с 27%. Като цяло потреблението на стомана през настоящата година се очаква да се понижи до 1.171 млрд. тона . Особено неблагоприятен за световния пазар ще бъде спадът на търсенето в Азия - първият, откакто затихна азиатската финансова криза през 1997 г. В Китай - локомотивът на растежа в региона, потреблението на стомана ще намалее през настоящата година до 431 млн. тона и ще започне да расте едва през 2010 г. до 469.2 млн. тона, когато консумацията в света ще се повиши до 1.255 млрд. тона. Напоследък правителствата по цял свят приеха икономически стимули за съживяване на потреблението в различните сектори на икономиката. С най-голямо внимание ще се следи китайският план от мерки, обявен през ноември м.г., на стойност 586 млрд. долара, който може да ускори възстановяването на потреблението на стомана в страната. Всички тези мерки обаче няма да се усетят на пазара преди края на годината, предупреждават анализатори от банката HSBC.
Източник: Money.bg (23.02.2009)
 
Индонезия може да закупи 1.5 млн. тона стомана през 2009 г. Индонезия може да внесе значително по-малки количества стоманени намотки, плочи и чугун през 2009 г. след като запасите в страната се повишиха като следствие на свитото строителство от световната рецесия. Г-н Худаят Трисепутро, изпълнителен директор на Indonesian Iron & Steel Industry Association обяви, че страната може да внесе 1.5 млн. тона през 2009 г. срещу 10-те млн. тона внос през 2008 г. и 6 млн. тона през 2007 г. Той добави, че “В момента натоварването на капацитета в индонезийските стоманодобивни комбинати е около 40%от средното равнище, защото търсенето се понижи, а миналата година внесохме много”. Централното статистическо бюро обяви, че производствения сектор на Индонезия е нараснал 1.85% спрямо предходната година през последното тримесечие на 2008 г., което е най-ниският ръст през последните 8 години. Индонезия потребява около 9 млн. тона стомана годишно и добива може да намалее с 30% от миналогодишните 5.3 млн. тона. (Блумберг)
Източник: Други (23.02.2009)
 
В “Кремиковци” подготвят нови протести Работещите в „Кремиковци" ще подновят протестните си действия, ако до 1 март няма официално становище по проблемите на комбината. Това се казва в писмо на ФСО „Подкрепа" в „Кремиковци" АД, изпратено до министъра на икономиката Петър Димитров, предаде Агенция "Фокус". В писмото на синдикатите се посочва, че се чувстват излъгани от обещанията за сключване на споразумение и намиране на инвеститори за комбината. Людмил Павлов посочи, че преговорите за нов оператор на комбината вървят от два месеца. Ние два пъти сваляме митингите заради тези преговори, но никой не излиза с точна информация докъде са преговорите, никой не ни кани да обясни какви мерки се предприемат, дали ще има оператор и т.н. Всеки казва „водим преговори, но те са убийствени за „Кремиковци", категоричен беше Павлов. Все още няма избран оператор на „Кремиковци", каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. В момента се водят преговори с две фирми - украинската „Смарт холдинг" и бразилската CSN. На въпрос има ли възможност преговорите да приключат до 1 март, за да бъдат избегнати протестите на работниците, Радева отговори: Това изобщо не зависи от преговарящия екип, а от това доколко кандидатите ще си финализират своите разчети и дали ще представят окончателните си оферти.
Източник: Монитор (24.02.2009)
 
Данните за новите контракти за стоки, произведени в индустриалния сектор в еврозоната през ноември, публикувани днес показват силен спад, макар и по-малък от очакваният от пазара. Индустриалните поръчки в еврозоната са намалели с 5.2 на сто през декември миналата година, на месечна база. Така само за предпоследните два месеца на 2008а индустриалните поръчки в еврозоната са паднали с близо 10 на сто, като с оглед на задълбочаването на кризата в реалния сектор, тази тенденция вероятно ще продължи. Спадът на показателя е ясен индикатор за свиване на индустриалното производство и на икономическия растеж. На годишна база индустриалните поръчки в еврозоната са намалели през декември с 22.3 на сто. Консенсусните очаквания на пазара бяха за спад на стойността на показателя, съответно с 5.0 на сто и с 22.1 на сто. В днешния доклад на Евростат данните за ноември са ревизирани до спад с 5.4 на сто на месечна и с 27.4 на сто на годишна база, спрямо прогнози за понижение с 4.5 на сто и 26.2 на сто. Индустриалните поръчки за цялата 2008а се понижават с 5.0 на сто, след като през 2007 година се покачиха с 8.3 на сто. Въпреки че спадът на месечна база през декември е по-малък от очаквания, данните подкрепят спекулациите, че икономиката на еврозоната е силно засегната от кредитната криза и забавянето в повечето страни членки на валутния съюз и търговските им партньори ще продължи. В Германия индустриалните поръчки се понижават с 27.5 на сто на годишна база през декември, във Франция намаляват с 20.6 на сто, а в третата по големина икономика в еврозоната - Италия падат с 15.8 на сто. Основният индекс на поръчките за цялата еврозона, от който се изключвза транспортното оборудване, се понижават с 4.7 на сто на месечна база и с 22.1 на сто на годишна база. В същото време за декември има рекорден спад на поръчките за машини и оборудване, които за целият ЕС намаляват с 64 на сто на годишна и с 23.3 на сто на годишна база. Като поръчките в сектора на транспорта са намалели рекордно, според данните на Евростат. Еврозоната навлезе в техническа рецесия за първи път от създаването си през 1999 година, след като икономическият и растеж се сви с 0.2% за две поредни тримесечия, през третата четвърт на миналата година.
Източник: Дневник (24.02.2009)
 
Усвояването на еврофондовете не е свързано непремнно с кражби и скандали. То може да бъде прочетено, продуктивно и полезно не само за получателя на парите, а и за широк кръг потребителина предлаганите от него стоки и услуги. Това показва опитът на фирма "ТМ технолоджи" АД, която приключва финансиран от европейската програма за развитие на кокнурентоспособността на българската икономика проект. Русенската металообработваща компания е одобрена за финансова подкрепа по линия на насърчаването на технологичната модернизация и през октомври купува лазерна технологична система "Трумф 5060" с 5000 W лазерен източник или казано по-ясно - лазерна ножица за метал. така базираното в бившия КТМ дружество влеза сред големите играчи на пазара за точни до частици от милиметъра детайли. Апаратурата е ценна от една страна, защото работи с различни метали, от друга, че има широк диапазон на възможните за обработка размери листи и от трета: че позволява много прецизно разкрояване и рязане. Така се пестят материали, правят се много качествени елементи и се вдигат всички производствени и икономически показатели на фирмата, казва изпълнителният директор и съсобственик на дружеството инж. Николай Барбуков. За точния лазерен нож се разчува бързо и клиенти на "ТМ Технолоджи" стават големи фирми като "Русенска корабостроителница", "Лифтън България", а услугите им стават популярни и в Румъния. Така се откриват и нови работни места. Тази година ще бъдат назначени 10 души, а догодина още пет. "Инвестицията ще ни гарантира успешен конкурентоспособен растеж на европейския и международния пазар. Въвеждането на иновативното оборудване ще допринесе за разширяване на предлагания от нас асортимент, до снижение на себестойността на продукцията и на относителния разход на суровини и материали", допълва инж. Барбуков на финала на успешния проект.
Източник: RuseInfo.net (24.02.2009)
 
Дънди Прешъс Метълс оптимизира структурата на изпълнителното ръководство Дънди Прешъс Метълс Инк. (ДПМ) предприема действия за оптимизиране на структурата на изпълнителното ръководство на компанията във връзка с вътрешния процес на реорганизация. Това съобщиха от централата на корпорацията в Торонто. Като част от този процес, позицията на Главен оперативен директор се премахва, вследствие на което Лорънс Марсланд напуска компанията, считано от 28.02.2009 година. Считано от 01.03.2009 г., всички ръководители на по-ниски нива, които досега са били под прякото ръководство на Марсланд, преминават на пряко подчинение на Джонатан Гудмън. „Дънди Прешъс Металс Инк.” е канадска международна минна компания, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработка и експлоатация на находища на ценни метали. Тя осъществява дейност в България чрез дъщерните си дружества „Челопеч Майнинг” ЕАД, което разработва медно-златно находище „Челопеч” и „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД, което търси и проучва златни руди в лицензионна площ „Крумовград”. Компанията извършва и проучвателни дейности на територията на Сърбия. В допълнение, „Дънди Прешъс Металс Инк.” е собственик на 100 % от златодобивния проект „Бек Ривър” в Нунавут, Канада и на 95% от рудник „Капан” в Армения.
Източник: Банкеръ (25.02.2009)
 
През януари производството на стомана се сви с 24% Негативните тенденции в световния стоманодобивен сектор, почувствали се през втората половина на миналата година, се запазиха като цяло и през януари 2009 г. Световното производство на стомана се е съкратило с 24% до 85,7 милиона тона в сравнение с януари 2008 г. по данни на Международната асоциация на производителите на стомана (WorldSteel). В сравнение с декември производството на метал през януари е нараснало с 4,5 на сто, което е заслуга преди всичко на Китай, пише “РБК Дейли“, цитиран от Дарик. Но експертите за момента не се наемат да твърдят, че може да се говори за сериозна тенденция на увеличаване на производството. “Перспективите на стоманодобивната промишленост в течение на две-три години ще зависят от успеха на макроикономическата политика на страните и завръщането на увереността на бизнеса и потребителите, а също така желанието на банките да се върнат към нормално кредитна и заемна политика“, заяви директорът на WorldSteel Йън Кристмас.
Източник: Insurance.bg (25.02.2009)
 
В "Асарел-Медет" предстоят поетапни съкращения В панагюрската минно-обогатителна компания "Асарел-Медет" предстоят съкращения на работници във връзка със световната икономическа криза, съобщи Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси". В резултат на големия срив на международната цена на медта годишната производствена програма на дружеството е намалена. Това налага и намаляване на персонала, поради което в Агенцията по заетостта е заявено поетапно съкращаване на 193 работни места. "Извършваме процедура по подбор, разработваме различни варианти и все още правим всичко възможно реалното съкращение да бъде по-малко", подчерта Александър Чобанов. Предвидено е всички съкратени работници и служители да получат компенсации в зависимост от трудовия си стаж в дружеството. Плановете са при последващ благоприятен развой на международните пазари производствената програма отново да бъде преразгледана и работниците, които са освободени с добра оценка, да бъдат поканени да заемат предишните си длъжности. Това е договорено и със синдикатите. В редуцирания производствен план на "Асарел-Медет" е заложено годишно намаление на добивите с общо 45% спрямо 2008 г., което ще рефлектира върху намаляване обема и на преработената медна руда. Антикризисните мерки на компанията включват още оптимизация на организационната структура и ограничаване на разходите. Инвестиционната програма е редуцирана до 50 % спрямо миналогодишната, като ще се реализира в зависимост от пазарната конюнктура до края на годината.
Източник: Дневник (26.02.2009)
 
Украинците се отказаха от "Кремиковци" Украинската компания "Смарт холдинг" обяви в сряда в Киев, че се оттегля от преговорите за придобиване на българския металургичен комбинат "Кремиковци" заради липса на подкрепа сред кредиторите на завода край София. Според агенция Ройтерс от "Смарт холдинг" са обяснили, че офертата им е била за инвестиционен план от 220 млн. евро (281.9 млн. долара) плюс 60 млн. долара кредит и предложение за изкупуване на дълг от 80 млн. евро в рамките на три години. Останалата част от дълговете на "Кремиковци" е трябвало да бъдат върнати на кредиторите му под формата на акции. Позицията на българското правителство беше конструктивна, но повечето от кредиторите се обявиха против плана за преструктуриране, казват украинците. "Понеже преговорите за избор на стратегически партньор за "Кремиковци" се точат безкрайно... "Смарт холдинг" е принуден да вземе решение за оттегляне от преговорния процес", се казва в официалното съобщение. Ройтерс припомня, че от българското министерство на икономиката са посочили сред интересуващите се от комбината бразилската CSN, но засега няма напредък и по тази линия. През август съдът обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност, след като дълговете му набъбнаха до 1.7 млрд. лева (1.11 млрд. долара). През октомври част от производството бе прекратено заради липса на поръчки след оттеглянето на украинския магнат Константин Жеваго, оплакал се от липса на подкрепа в правителството в София. Окончателното ликвидиране на предприятието е политически деликатен въпрос броени месеци преди парламентарните избори. В "Кремиковци" работят около 5000 души, а от дейността му се издържат други близо 90 хиляди, сочи Ройтерс.
Източник: Дневник (26.02.2009)
 
ЧЕЗ придоби германска минна компания Чешките корпорации ЧЕЗ и J&T ще се превърнат в първите компании от страната, придобили германско дружество, стана ясно по-рано днес. Стойността на сделката за въгледобивната Mitteldeutsche е близо $517 млн., съобщи Ройтерс. От енергийната група ЧЕЗ и финансовата J&T са обявили, че ще изкупят равни дялове на американските компании URS Corp и NRG Energy, уточнява информационната агенция. Очаква се сделката, определяна от вицепрезидента на енергийния оператор като "изключително важна за цялата група ЧЕЗ", да бъде финализирана през втората четвърт на годината. Немската компания добива лигнитни въглища в басейна край Лайпциг и управлява три малки електроцентрали.
Източник: Дневник (26.02.2009)
 
През януари производството на стомана се сви с 24% Негативните тенденции в световния стоманодобивен сектор, почувствали се през втората половина на миналата година, се запазиха като цяло и през януари 2009 г. Световното производство на стомана се е съкратило с 24 процента до 85,7 милиона тона в сравнение с януари 2008 г. по данни на Международната асоциация на производителите на стомана (WorldSteel). В сравнение с декември производството на метал през януари е нараснало с 4,5 на сто, което е заслуга преди всичко на Китай, пише “РБК Дейли“. Но експертите за момента не се наемат да твърдят, че може да се говори за сериозна тенденция на увеличаване на производството. “Перспективите на стоманодобивната промишленост в течение на две-три години ще зависят от успеха на макроикономическата политика на страните и завръщането на увереността на бизнеса и потребителите, а също така желанието на банките да се върнат към нормално кредитна и заемна политика“, заяви директорът на WorldSteel Йън Кристмас.
Източник: Дарик радио (26.02.2009)
 
Украинската “Смарт холдинг” се отказа от “Кремиковци” Украинската компания "Смарт холдинг" обяви, че се оттегля от преговорите за придобиване на българския металургичен комбинат "Кремиковци" заради липса на подкрепа сред кредиторите на завода край София. Според агенция Ройтерс от "Смарт холдинг" са обяснили, че офертата им е била за инвестиционен план от 220 млн. евро (281,9 млн. долара) плюс 60 млн. долара кредит и предложение за изкупуване на дълг от 80 млн. евро в рамките на три години. Останалата част от дълговете на "Кремиковци" е трябвало да бъдат върнати на кредиторите му под формата на акции. Позицията на българското правителство беше конструктивна, но повечето от кредиторите се обявиха против плана за преструктуриране, казват украинците. Ройтерс припомни, че от българското министерство на икономиката са посочили сред интересуващите се от комбината бразилската CSN, но засега няма напредък и по тази линия. През август съдът обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност, след като дълговете му набъбнаха до 1,7 млрд. лева. През октомври част от производството бе прекратено заради липса на поръчки след оттеглянето на украинския магнат Константин Жеваго.
Източник: Монитор (26.02.2009)
 
Ринат Ахметов се отказа от Кремиковци Украинският Смарт холдинг, собственост на бизнесмена Ринат Ахметов, се оттегля от преговорите за покупка на Кремиковци поради липса на подкрепа сред кредиторите на комбината, съобщи Ройтерс. Украинците са предложили инвестиционен план на стойност 220 млн. EUR и заем в размер на 60 млн. USD. Те са предложили да изплатят задължения на стойност 80 млн. EUR в рамките на три години, а останалата част от дълговете да бъдат превърнати в акции. Въпреки че позицията на българското правителство е “конструктивна”, по-голямата част от кредиторите на завода са против плана им за преструктуриране, посочват от украинската компания. Това била причината преговорите за избор на стратегически партньор за Кремиковци да се проточват неопределено дълго време. Смарт холдинг бе принудена да вземе решение да се оттегли от преговорите, се посочва в изявление на компанията. Получихме официално писмо с отказа на Смарт холдинг, потвърди министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Продължаваме преговорите с другия кандидат - бразилската CSN, допълни той. Според министъра върху решението на Смарт холдинг най-вече е повлиял пазарът на металите. Цените на металите продължават да падат и това се отразява на инвестиционните намерения, каза Димитров.
Източник: Пари (26.02.2009)
 
"Смарт груп" се отказа от "Кремиковци Вчера стана ясно, че украинската компания "Смарт груп", която кандидатстваше за нов собственик на "Кремиковци", се е отказала от покупката на комбината. Икономическият министър Димитров коментира, че оттеглянето на компанията е нормално поведение на търговско дружество в условията на икономическа криза и предвид намалението на цените на металите в световен мащаб. Димитров каза, че ще продължат да се водят разговори с бразилската компания CSN, която е другият кандидат да купи предприятието.
Източник: Новинар (26.02.2009)
 
Руска компания с интерес към „Кремиковци” Руската компания "Финпроминвест" е заявила интерес към „Кремиковци”, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Офертата на компанията не е представена в подробности, а писмото заявява интерес от „най-общ” характер. По-рано стана ясно, че „Смарт груп” оттегля интереса си към влизане в металургичния комбинат. От украинската компания не са удовлетворени от условията, поставени от облигационерите. Интерес към влизане в комбината има и бразилският гигант CSN.
Източник: Дарик радио (26.02.2009)
 
Финландци искат “Кремиковци” Нов кандидат е заявил интерес към "Кремиковци", стана ясно в деня, когато украинската компания "Смарт Холдинг" се оттегли от преговорите за придобиване на обявения в несъстоятелност завод. В Министерството на икономиката и енергетиката е постъпило писмо със заявен интерес от компанията "Финпроминвест", която е с финландска регистрация, съобщи за БТА председателят на КНСБ в комбината Васил Яначков. В компанията има западно и руско участие, допълни той. Причината за отказа на "Смарт Холдинг" е липсата на достатъчно подкрепа от страна на кредиторите на завода, съобщи Money.bg, позовавайки се на Reuters. От "Смарт Холдинг" са заявили, че офертата им била за инвестиционен план на стойност 220 млн. евро ($281,9 млн.) както и 60 млн. долара кредит и предложение за изкупуване на дълг от 80 млн. евро в рамките на три години. Останалата част от дълговете на завода трябвало да бъдат върнати на кредиторите под формата на акции. Позицията на българското правителство беше "конструктивна", но мнозинството от кредиторите на предприятието се противопоставиха на плана за преструктуриране, заявиха от компанията.
Източник: Стандарт (26.02.2009)
 
Vale и Rio може да се наложи да приемат 30% орязване на цената на желязната руда Cia. Vale do Rio Doce, Rio Tinto Group и BHP Billiton Ltd., най-големите производители на желязна руда в света, може да получават с 30% по-малко за суровината тази година по годишните договорености, след срива на стоманения сектор. Понижението, изчислено като средно от очакванията на осем анализатори на Bloomberg News, ще прекъсне 6 поредни години на повишение. Световното производство на стомана се е свило с 24% в сравнение с януари 2008 г. по данни на Световната асоциация за стомана. Цената на горещо-валцованата стомана за строителството и автомобилостроенето падна с 53% след рекордните си нива от юли минлата година. Китайската стоманодобивна промишленост ще се опита да договори спад на цените след като те достигнаха рекордни равнища миналата година. Спад от 30% би бил най-сериозният от 1981 г. насам. (Bloomberg)
Източник: Други (26.02.2009)
 
EUROFER приветства антидъмпинговите ограничения за Китай EUROFER приветства решението на Европейската комисия за налагане на временни ограничителни мерки върху 25% от вноса на китайски медни пръти. Гордън Мофат, генерален директор на EUROFER, заяви: “Предложеното ниво на ограничение отговаря адекватно на вредите нанесени от дъмпинговия внос в ЕС на китайски медни пръти. Приветстваме предложените мерки срещу Китай, те са навременни и идват в много критичен за пазара момент”. Той добави, че “Обаче, не разбираме решението на Комисията да изключи Турция от предложените мерки: значителни дъмпингови марджини бяха открити по време на разследването. Приключването на разследването ще внесе яснота по този наболял въпрос”. (SteelGuru)
Източник: Други (26.02.2009)
 
Пристанище Лом намалява персонала С намалени мощности работи ломското пристанище. До края на седмицата ще приключи обработката на 500 тона стомана и 700 тона зърно за износ, както и внесените 2800 тона въглища. От началото на ноември 2008 г. комплексът работи с около 10 на сто от мощностите си. През февруари на 2008 г. в пристанището са обработени 104 хиляди тона, а сега - само 34 хиляди тона товари. В ход е антикризисната програма, създадена миналия октомври. Мерките са насочени към заздравяване финансовата дисциплина, освобождаване на заетите по граждански договор, на пенсионерите и на хората по заместване. Временно ще бъде преустановено изплащането на допълнителните средства за храна, поясни изпълнителният директор Борислав Михов.
Източник: econ.bg (27.02.2009)
 
Разрешиха 3 процедури за търсене на нефт и газ у нас Откриват се три процедури за търсене на нефт и газ - в Блок 1-8 Алтимир, Блок 1-7 Търнак и Блок 1-6 Пелово. Всички са на територията на областите Враца и Плевен. Срокът на разрешенията за търсене и проучване е 5 г., реши днес правителството. Конкурсът ще се проведе на 150-ия ден от датата на обнародване на решението в Официалния вестник на Европейския съюз. Кабинетът разреши сключването на допълнително споразумение към концесионния договор за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище "Елаците", сключен с "Елаците-Мед" ЕАД през 1999 г. С промените в договора е посочено разпределението на 30% от концесионното плащане между общините, на чиято територия се намира кариерата. Община Етрополе ще получава 17 на сто от концесионното възнаграждение, Чавдар - 5,5%, Мирково - 5 на сто, Челопеч - 1,5%, а Златица - 1 на сто. Определената концесионна площ е 11 199,5 дка
Източник: expert.bg (27.02.2009)
 
Стягат нов протест в “Кремиковци” Работниците в "Кремиковци" стягат протест след 3 март. Това каза пред "Монитор" Людмил Павлов, председател на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа". Павлов обясни, че днес профсъюзите ще поискат разрешение от Столичната община, а стачката ще е в познатата форма от миналата есен. "Искаме ясна позиция какво ще се случва с "Кремиковци" оттук нататък", заяви синдикалистът. Според него държавата категорично трябва да заяви дали ще има нов инвеститор, или ще се премине към закриване на комбината. "Правителството имаше 5 месеца време за преговори. Защо трябваше кандидатът "Смарт груп" да се откаже, за да разберем, че за този срок в разговорите е имало непреодолими различия", допълни Людмил Павлов. От конфедерацията не очакват и преговорите с финландската фирма "Финпроминвест" да бъда увенчани с успех. "Ако се стигне до масови съкращения или закриване на комбината, държавата трябва осигури 30 брутни заплати обезщетение за работниците", каза още Павлов. От "Подкрепа" ще внесат до социалното министерство и разработена програма за преквалификация на металурзите. Профсъюзите искат всички съкратени от "Кремиковци" да бъдат насочени към нови работни места.
Източник: Монитор (27.02.2009)
 
“Асарел-Медет” праща 200 души на борсата "Асарел-Медет" - Панагюрище, сви производствената си програма заради световната финансова криза и големия срив на международната цена на медта. Това налага намаляване на персонала и в Агенцията по заетостта е заявено поетапно съкращаване на 193 души. "Все още правим всичко възможно реалното съкращение да е по-малко", каза Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси" на "Асарел-Медет". Съкратените ще получат компенсации според трудовия си стаж в дружеството. При последващ благоприятен развой на международните пазари освободените с добра оценка ще бъдат поканени отново на работа.
Източник: Стандарт (27.02.2009)
 
Китайските предприятия повишиха добива си над нивата от 2008 г. Сляпо възстановяване на производството от страна на китайските стоманодобивни предприятия доведе общия добив на сраната до нива над средните за 2008 г. като заплаши да влоши свръх запасяването и да срине доходността, предупреди Ву Сичун, почетен председател на Китайската асоциация за стомана и желязо. “Търсенето не се е възстановило и няма конкретен ефект от правителствената политика, които да предизвиква покачване на местното потребление, а излишъкът от китайска стомана в момента е невероятен”, заяви Ву по време на вътрешно събрание на Асоциацията. Той е заявил, че добива на необработена стомана в Китай ще достигне до 1.41 млн. тона на ден до средата на февруари, което означава годишен добив от около 517 млн. тона през 2009 г., ако се запази тенденцията.
Източник: Reuters (27.02.2009)
 
US Steel ще съкрати 1500 души в Канада United States Steel Corporation обяви, че е необходимо допълнително консолидиране за да се постигне максимална ефективност за задоволяване на потребителското търсене. От компанията заявиха, че “Дейсностите, които ще бъдат временно замразени през следващите няколко седмици, са завършителните и коксуващи операции в Hamilton Works в Хамилтън, Онтарио”. Съобщението добавя, че “Коксуването в Lake Erie Works ще продължи. Около 1500 служители ще бъдат засегнати”. Компанията заяви, че по-рано представител на US Steel се е срещнал с федерални и местни длъжностни лица, както и с представители на United Steelworkers в тези предприятия за да ги уведоми за временното спиране на дейсността. US Steel планира да продължи с временното концентриране на производството в Mon Valley Works до Питсбърг, Gary Works в Гари и Fairfield Works до Бирмингам.
Източник: Други (04.03.2009)
 
Синдикатите в „Кремиковци” плашат с палаткови лагери Синдикатите от „Кремиковци” организират протести в понеделник. Това съобщи Васил Яначков от КНСБ. По думите му, в четвъртък ръководството на комбината е поканило синдикатите за разговори, на които ще бъде разяснен въпросът с доставките на въглища и избора на инвеститор. Протестите няма да бъдат отменени след срещата. Синдикалистът допълни, че няма информация за новия кандидат-инвеститор „Финпроминвест”, въпреки изисканото от него проучване на фирмата. „Протестът ще започна в 8 ч в „Кремиковци”, след това в 10 ч в София от храм-паметник „Св. Ал. Невски” и ще продължи с палаткови лагери, като исканията са по отношение на концепция на ръководството за това какво се случва и какво ще се случва в комбината. Също ще искаме обяснения от ръководството за това какво е направило през миналата година, за да не изпадне „Кремиковци” в тази криза, действията сега по избора на кандидат-инвеститори като позиция и евентуален вариант на решение, при положение че не се намерят инвеститори”, каза Яначков. "От правителството искаме също така алтернативни решения, при положение че се откаже и другият кандидат, а той дори да не се отказва практически го няма, не се случва нищо", допълни синдикалният лидер.
Източник: Дарик радио (05.03.2009)
 
CSN остава най-сериозният кандидат за Кремиковци Най-сериозният кандидат за инвеститор в Кремиковци е бразилската компания CSN. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. По думите му с другия кандидат – руската Финпроминвест, са водени само най-общи разговори. Миналата седмица украинската фирма Смарт Груп се отказа от инвестиции в Кремиковци.
Източник: Дарик радио (05.03.2009)
 
Металурзите от "Кремиковци" излизат на протест на 9 март Работниците от "Кремиковци" излизат на ефективни протести на 9 март. Това съобщи за Агенция “Фокус” председателят на ФСО "Подкрепа"-"Кремиковци "АД Людмил Павлов. В организацията на протеста ще участва и кремиковският синдикат към КНСБ. Работниците ще направят протестно шествие, като ще преминат през Министерството на икономиката и енергетиката, Министерския съвет и Народното събрание. Самото шествие ще потегли от около 9.00 часа от пл. „Александър Невски”. Планира се и разполагане на денонощни палаткови лагери, като тяхното място още не е уточнено. В четвъртък синдикатите в „Кремиковци” ще се срещнат с ръководството на комбината.
Източник: econ.bg (05.03.2009)
 
Продължават разговорите с бразилците за “Кремиковци” Продължават преговорите с най-сериозния кандидат за "Кремиковци" - бразилската компания CSN, съобщи вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. В същото време се водят най-общи разговори с финландската компания, която прояви интерес към металургичния гигант. Министърът очаква CSN да бъде изключително сериозен кандидат. За бъдещето на "Кремиковци" обаче е трудно да се говори, защото най-важно е какво ще стане на международните пазари с цените на металите, които за съжаление продължават да падат, констатира Петър Димитров.
Източник: Монитор (05.03.2009)
 
Eurofer оттегля антидъмпингово оплакване Европейската асоциация на стоманодобивната промишленост Eurofer обяви, че е решила да оттегли антидъмпингово оплакване срещу вноса на студено-валцована плоска неръждаема стомана от Китай заради икономическата криза. “Стана очевидно, че настоящата икономическа и пазарна криза направи оплакването неактуално”, обявиха от базираната в Брюксел Асоциация. “В тази светлина, Eurofer реши да оттегли случая за момент, в които да има по-стабилна база за вземане мерки, които по-адекватно да решат проблемите от нов ръст на вноса”. Eurofer каза, че Европейската комисия, която решава антидъмпинговите казуси в ЕС, е поела ангажимент да внедри мониторингов механизъм, който да предоставя почти мигновена информация за вносните потоци и да предоставя всички възможности за ранно и скоростно прилагане на мерки в случаи на повторен засилен внос. (Синхуа)
Източник: Други (05.03.2009)
 
Синдикатите на "Кремиковци" искат по 30 заплати за всеки съкратен Работниците от "Кремиковци" ще подновят протестите си от началото на следващата седмица, съобщиха синдикатите в металургичния комбинат. Протестните действия започват на 9 март в 8 часа пред административната сграда на предприятието. След това работниците ще организират шествие до площада пред храм-паметника "Св. Александър Невски", министерството на икономиката и Министерския съвет. Синдикатите се заканиха митингите им да продължат всеки ден по същия маршрут до 13 март - петък, ако министерството на икономиката и синдикът не вземат мерки за подобряване на състоянието на дружеството. Агрегатите в комбината се поддържат на авариен режим, не всички работници са получили заплати за ноември, съобщи председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. През последните два-три месеца между 500 и 1000 от най-добрите специалисти са напуснали, коментираха синдикалистите. Днес профсъюзите в предприятието ще се обърнат с писмо към премиера Сергей Станишев, в което ще настояват той да се срещне с бразилския потенциален инвеститор CSN, за да обсъдят възможностите за сделка. Синдикатите настояват на съкратените работници да бъдат платени по 30 заплати като обезщетение. Към момента средната брутна заплата в комбината е 1100 лева. Към тях се добавят и 28% осигуровки. В предприятието и дъщерните дружества в момента работят 6074 души. Ако до два месеца на събрание на кредиторите не бъде представен оздравителен план, ще започне процедура по ликвидация, прогнозира Яначков.
Източник: Дневник (05.03.2009)
 
Димитров: Не може да се докара с оръжие инвеститор в Кремиковци КНСБ призова в писмо премиера Сергей Станишев да покани президента на бразилската компания CSN за изясняване на позицията й по случая "Кремиковци" и финализиране на преговорите. От синдиката подчертават, че ситуацията около най-голямото металургично предприятие в страната продължава да се влошава. Вече няколко месеца се водят разговори с потенциални инвеститори, но без резултат. Нещо повече, един от тях, Смарт Груп вече се отказа, напомнят синдикалистите. Според тях и бразилската компания има колебания дали да инвестира в Кремиковци и една от причините за това е липсата до момента на покана за среща на най-високо равнище. По-рано министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че цените на металите на международния пазар са причина да не се стигне до споразумение за оператор в Кремиковци. По думите му бразилският гигант CSN поддържа все още интереса си към комбината, но ако инвестира в него сега, няма да има печалба.
Източник: Дарик радио (05.03.2009)
 
Димитров: Не може да се докара с оръжие инвеститор в „Кремиковци” Цените на металите на международния пазар са причина да не се стигне до споразумение за оператор в „Кремиковци”, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. По думите му бразилският гигант CSN (Си Ес Ен) поддържа все още интереса си към комбината, но ако инвестира в него сега, няма да има печалба. Синдикатите в „Кремиковци” знаят, че държавата една година ги подкрепя с всички средства. Не може обаче инвеститор да бъде докаран в „Кремиковци” с оръжие – така Петър Димитров коментира предстоящите протести на металурзите в понеделник, информира Дарик.
Източник: Insurance.bg (06.03.2009)
 
“Кремиковци” се изнася на палатка В понеделник започват протести на работниците от металургичния комбинат "Кремиковци", съобщи вчера Людмил Павлов, председател на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа". Протестното шествие в столицата ще завърши с палатков лагер пред Министерския съвет. Софийските металици имат ясни искания - държавата да каже какво точно се случва с комбината след 6 месеца преговори с кандидат-купувачи и кой ще обезщети хората, ако заводът не започне отново работа. Очакваме да се направи специална социална програма за заетите в "Кремиковци". Ако не се достигне до влизане на оператор в комбината, трябва да получим по 30 брутни заплати, каза синдикалистът. В полското металургично предприятие, когато "Арсалор Метал" е взел завода, правителството е поставило условие да се изплатят по 40 000 евро за всеки съкратен металург. Държавата като най-добър кредитор трябва да поеме задължението си към работниците, смятат от синдикатите. Средната брутна работна заплата в металургичния гигант в момента е 1100 лева, там сега се трудят 5609 човека. Много от работещите не са получили заплатите си още за ноември 2008 година. Между 500 и 1000 души са напуснали комбината за последните няколко месеца, каза Васил Яначков, председател на синдикалната организация на КНСБ в "Кремиковци" АД. Средните осигуровки за комбината са 28 %. В Министерството на икономиката и енергетиката ще се обсъжда и по-ранното пенсиониране на част от работниците, каза още Яначков. В комбината сега се подава необходимият минимум природен газ и електроенергия за поддържане работата на коксовите батерии и на другите производства, които не могат да бъдат спирани. Ако няма оздравителен план до два месеца, "Кремиковци" трябва да влезе в процедура по ликвидация. В писмо до премиера Сергей Станишев синдикатите призовават за спешна среща с ръководството на бразилската компания CSN и финализиране на преговорите за покупката на комбината „Кремиковци". Цените на металите на международния пазар са причина да не се стигне до споразумение за оператор в завода, каза вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според него бразилският гигант CSN поддържа все още интереса си към комбината, но ако инвестира в него сега, няма да има печалба. Основното в случая с "Кремиковци" са дългосрочните намерения на даден инвеститор, с какво идва, какво иска и как ще действа в дългосрочен план. Това ще си проличи от цената, която е готов да плати и ангажиментите, които ще направи. За съжаление състоянието на "Кремиковци" е доведено до невъзможност за продажба. Беше трудно да се продава "Кремиковци" и преди десет години, когато дълго се коментира цената от един долар, камо ли сега, така коментира ситуацията в металургичния комбинат Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. В момента няма други спрели предприятия от черната и цветната металургия, макар че работят с намалени обеми заради недостатъчни пазари за готовата продукция.
Източник: Монитор (06.03.2009)
 
“Кремиковци” се изнася на палатки На палатки пред Министерския съвет се изнася "Кремиковци". Работниците ще направят лагер в знак на протеста си срещу забавения избор на инвеститор за комбината. Някои от тях не са получили още възнагражденията си за ноември миналата година, обявиха синдикатите в завода. Вчера те се срещнаха с ръководството на "Кремиковци" и синдика Цветан Банков, за да представят исканията си и да получат информация за бъдещето на металургичния гигант. От понеделник, 9 март, те започват и протести в столицата. Нямаме сигурност за работните места на 5500 души, между 500 и 1000 души са напуснали завода за последните месеци, заяви Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ. Лично премиерът Срегей Станишев да се ангажира в преговорите за инвеститор на комбината, настояват синдикатите в писмо до него, изпратено вчера. Те призовават министър-председателя да покани президента на бразилската компания CSN за изясняване на позициите и насочване на преговорите към финализиране. Бразилската компания остана единствен кандидат за комбината ни, след като руската "Смарт груп" се оттегли преди седмица. Според синдикатите и в ръководството на CSN също се появяват колебания. Една от причините била, че до момента те нямали покана за среща на най-високо ниво.
Източник: Стандарт (06.03.2009)
 
Hyundai Heavy си осигури голямо количество поръчки за следващите 3 години Hyundai Heavy Industries е доставила над 1500 кораба на около 240 собственици от близо 50 държави от 1974 г. насам и сега има дълъг списък със заявки, които ще поддържа дейността през следващите 3 години. В резултат компанията произвежда средно по 1 кораб на всеки 2 дни. Друга силна страна е гъвкавостта. Всички плавателни средства са приспособени към специфичните индивидуалните изисквания на клиентите. Голяма е и конкурентоспособността, тъй като се произвеждат висококачествени кораби на разумни цени. Hyundai Heavy се стреми към нови идеи за подобряване на производствения процес и пълно оползотворяване на многобройните си докове. Hyundai Heavy Industries надмина и световния рекорд за най-голяма доставка на големотонажни плавателни средства през 2008 г. като достави 102 кораба на стойност 20 трлн. вона. (Arirang.co.kr)
Източник: Други (06.03.2009)
 
Ако няма инвеститор в Кремиковци до края на март, спират някои заводи Ако до края на март не влезе оператор в Кремиковци, може да започне поетапно спиране на добивната дейност и определени заводи. Това съобщи за Дарик Людмил Павлов от КТ „Подкрепа”. Вчера ръководството на Кремиковци е представило отчета за дейността и разходите на комбината пред синдикатите. След срещата металурзите запазват намерението си да протестират на 9 март. Ето какво каза Павлов: “Ако не влезе оператор, се пристъпва вече към поетапно спиране на добивната част. Ние затова правим протеста, за да не се случи, а държавата да излезе с ясна позиция какво се случва в Кремиковци с преговорите. Справката я нямам в мен, четоха ги, но определено знаете, че имаше доста забавяне на заплатите: двете заплати, които бяха платени, след това още едната заплата, сега ноемврийската, която се плаща. Но по разчета, който бяха направили, излиза, че това, което Кремиковци във този си вариант произвежда, е много по-малко от разходите, които прави. Единствено са купувани материали, електроди, всичко това, което е необходимо, за да се поддържа заводът в това състояние. Но сумата не е голяма – говорим за 2 млн. лв., 1 млн. лв., 800 хил. лв. – различно в месеците, различно в поддръжката на съоръженията. Края на март е фаталната дата, когато ако няма оператор, Кремиковци няма друг избор, освен да тръгне да спира добивните части и определени заводи. Не е препоръка за инвестиционно решение!”
Източник: Дарик радио (06.03.2009)
 
Ако няма инвеститор в „Кремиковци” до края на март, спират някои заводи Ако до края на март не влезе оператор в „Кремиковци”, може да започне поетапно спиране на добивната дейност и определени заводи. Това съобщи Людмил Павлов от КТ „Подкрепа”. Вчера ръководството на „Кремиковци” е представило отчета за дейността и разходите на комбината пред синдикатите. След срещата металурзите запазват намерението си да протестират на 9 март. Ето какво каза Павлов: Ако не влезе оператор, се пристъпва вече към поетапно спиране на добивната част. Ние затова правим протеста, за да не се случи, а държавата да излезе с ясна позиция какво се случва в „Кремиковци” с преговорите. Колко пари са отишли за заплати от ноември досега? Справката я нямам в мен, четоха ги, но определено знаете, че имаше доста забавяне на заплатите: двете заплати, които бяха платени, след това още едната заплата, сега ноемврийската, която се плаща. Но по разчета, който бяха направили, излиза, че това, което „Кремиковци” във този си вариант произвежда, е много по-малко от разходите, които прави. Единствено са купувани материали, електроди, всичко това, което е необходимо, за да се поддържа заводът в това състояние. Но сумата не е голяма – говорим за 2 млн. лв., 1 млн. лв., 800 хил. лв. – различно в месеците, различно в поддръжката на съоръженията. Поставен ли е срок, в който може да се премине към поетапно спиране, ако не влезе инвеститор? Края на март е фаталната дата, когато ако няма оператор, „Кремиковци” няма друг избор, освен да тръгне да спира добивните части и определени заводи.
Източник: Дарик радио (09.03.2009)
 
Освен заявените от управляващите в комбината "Кремиковци" готвени съкращения за около 400 души в периода март-април ръководството се готви да махне от работа още 1500 души и така общата цифра набъбва до 1900. Това казва председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков.
Източник: Дума (09.03.2009)
 
Металурзите от "Кремиковци" излизат на протест Металурзите от "Кремиковци" отново ще протестират заради неизплатените им месечни възнаграждения и с искания за намиране на инвеститор за комбината. Според Людмил Павлов от КТ "Подкрепа", ако до края на март не бъде избран оператор, може да се стигне до спиране на производствената дейност и затваряне на заводи. Междувременно на среща със синдикатите ръководството на „Кремиковци” е предложило съкращаване на 1 500 души. Ще тръгнем от „Кремиковци”, от централното управление, след това шествието ще премине през „Александър Невски”, Министерство на икономиката, Министерски съвет, Народно събрание. Може би ще направим и палатков лагер пред Министерски съвет, каза Людмил Павлов, цитиран от Дарик. Най-важното искане е ясна и точна позиция от страна на държавата – какво се случва, каква е съдбата на „Кремиковци”. Другото, което ще отстояваме до последно, е, ако се пристъпи към масови съкращения, задължително хората да бъдат обезщетени. Ще искаме отделна социална програма, в която кремиковските работници да получат преквалификация, което е много трудно. Когато човек 18 години е работил металургия, трудно е да се преквалифицира. Важното е да може да мине преквалификация, за да започне работа, ако има такава работа, каза още Павлов.
Източник: Insurance.bg (09.03.2009)
 
Предлагат съкращаването на още 1500 работници от „Кремиковци” Ръководството на комбината „Кремиковци” е внесло предложение за съкращаването на още 1500 работници, съобщи за Дарик радио председателят на федерация „Металици” към КНСБ Васил Яначков. На 5 март синдикатите се срещнаха с мениджърите на комбината, за да обсъдят възможностите за оздравяването на „Кремиковци” и изплащане на неизплатените възнаграждения на работниците. Приемаме аргументите на ръководството, че „Кремиковци” не работи от дълго време и няма инвеститори, заяви Яначков. „В същото време не сме съгласни с това, че при тази обстановка искането за съкращения става, при положение че продължават да се държат на ръководни длъжности хора, които са пенсионери, имат дублиращи се длъжности директорски, абсолютно ненужни”, каза лидерът на синдикалната организация към КНСБ в комбината. Все още няма яснота кога ще бъдат изплатени ноемврийските заплати на всички работници, както и по какъв начин ще бъдат обезщетени хората, предвидени за съкращение. По думите на Яначков ръководството на Кремиковци е заявило, че работи по оздравителна програма за комбината. В понеделник металурзите излизат на поредния си протест, който ще завърши с палатков лагер пред Министерския съвет.
Източник: Дарик радио (09.03.2009)
 
Металурзите от Кремиковци излизат на протест Металурзите от Кремиковци отново ще протестират заради неизплатените им месечни възнаграждения и с искания за намиране на инвеститор за комбината. Според Людмил Павлов от КТ "Подкрепа", ако до края на март не бъде избран оператор, може да се стигне до спиране на производствената дейност и затваряне на заводи. Междувременно на среща със синдикатите ръководството на Кремиковци е предложило съкращаване на 1 500 души. Ето какво разказа Людмил Павлов за протеста и исканията на металурзите: Ще тръгнем от Кремиковци, от централното управление, след това шествието ще премине през „Александър Невски”, Министерство на икономиката, Министерски съвет, Народно събрание. Може би ще направим и палатков лагер пред Министерски съвет. Най-важното искане е ясна и точна позиция от страна на държавата – какво се случва, каква е съдбата на Кремиковци. Другото, което ще отстояваме до последно, е, ако се пристъпи към масови съкращения, задължително хората да бъдат обезщетени. Ще искаме отделна социална програма, в която кремиковските работници да получат преквалификация, което е много трудно. Когато човек 18 години е работил металургия, трудно е да се преквалифицира. Важното е да може да мине преквалификация, за да започне работа, ако има такава работа.
Източник: Дарик радио (09.03.2009)
 
Отдаването на пристанище на концесия напоследък е задача с повишена трудност за Министерството на транспорта. Процедурите се точат с години, а продължителните съдебните спорове около тях се приемат за нещо естествено и неизбежно. А в момента ведомството е в процес на избор на три частни оператора на пристанища по р. Дунав. За капак освен всичките бюрократични и съдебни трудности се прибави и световната финансова криза, която принуждава компаниите да са все по-внимателни и трезви в желанията си да стопанисват и да инвестират в нещо за бъдещ дълъг период от време. И кандидатите логично спаднаха. В последната процедура за пристанище Сомовит бяха подадени само две оферти. Другите започнати неотдавна конкурси - за Видин и Лом, пък са на средата на неизвестното. Така трите дунавски обекта много вероятно ще се сдобият с нови стопани точно когато товарите, минаващи през тях, и съответно приходите за операторите намаляват драстично. Едно от малкото пристанища, за които се търси концесионер и вероятно е близо до финализиране на процедурата, е терминалът в Сомовит, на 40 км северно от Плевен. През януари оферти са подали само две фирми - "София мед" и "Октопод С", по информация на източници, близки до процедурата. Както при всички предишни конкурси от министерството отказват каквато и де е информация, позовавайки се на текстове за конфиденциалност в Закона за концесиите. Ведомството все още не е класирало офертите, но пак според запознати, предложенията са близки. Очаква се победителят да бъде избран до седмици. Кандидатите за пристанището вече са свързани с дунавските товарни съоръжения. Варненското дружество "Октопос С", което се занимава с търговия със зърно, спечели при първата процедура за Сомовит, но съдът отмени избора. "София Мед" пък е част от гръцко-американската група "Сиденор". Нейно дъщерно дружество беше сред кандидат-концесионерите за пристанище Видин. На пристанището се разтоварват главно зърно и въглища, като товарооборотът му на година е от порядъка на 200 хил. тона. С инвестиции то може да се използва и за други индустриални товари. Първата процедура за концесията му започна през 2005 г. Тогава оферти подадоха десет фирми. Изборът на "Октопод С", собственост на Светлозар Дичевски, беше обжалван от конкуренти заради процедурни нарушения при конкурса и той беше отменен и се стигна до нова концесия. Междувременно компанията "Слънчев дар", в която влиза "Октопод С", спечели през 2007 г. концесията на пристанището в Оряхово. "Слънчев дар" отново е собственост на Дичевски и също се занимава със земеделие и основно с търговия със зърно в Централна и Северна България, като е била основен товародател на пристанището в Оряхово. Самата процедура за концесия на съоръженията в Оряхово не минава гладко. Правителството определи "Слънчев дар" за печеливш в конкурса още през ноември 2005 г. Другият кандидат - гръцката GEK, обаче обжалва това решение във Върховния административен съд (ВАС). През 2006 г., макар и отхвърлена от тричленен състав на съда, жалбата беше уважена от петчленка и в резултат магистратите отмениха избора на варненската фирма. През май 2007 г. обаче кабинетът отново посочи същото дружество за печеливш в конкурса, на което не последва реакция от страна на конкурентите. Пак "Слънчев дар" беше и сред кандидатите и за пристанище Свищов. След неуспешно обжалване от страна на варненската фирма в крайна сметка концесията там беше спечелена обаче от "Драгажен флот Истър". Докато по отношение на концесията на пристанище Сомовит има някакво развитие, процедурите за портовете във Видин и Лом са затънали в съдебни дела и в обсъждания от страна на комисии. Така например пет месеца не се оказаха достатъчни за изпълнителната власт в лицето на транспортното министерство да се произнесе официално за бъдещето на пристанище Видин, след като Върховният административен съд тотално заплете процедурата по отдаването му на концесия. През декември 2007 г. консорциум "Пристанищен комплекс Видин" беше избран от правителството за концесионер на пристанището. Водещ инвеститор беше металургичният завод "Стомана индъстри" в партньорство с германския пристанищен оператор "Праймессер Бетайлигунгс". Участникът, класиран на второ място - Параходство "Българско речно плаване" (БРП), част от "Химимпорт", реши да обжалва решението пред ВАС и съдът отстрани победителя със странен аргумент, че не е пристанищен оператор. Абсурдността на решението идва оттам, че няма изискване кандидатът задължително да е оператор, като може да бъде или спедитор или производител на товари. По-странното обаче е, че и другите два участника - БРП и "Обединение Фирман порт", също не са пристанищни оператори. А съдът отказа да приложи същия аргумент към втория и третия. Така топката остана в полето на министерството, където комисия трябваше да вземе решение какво ще стане с процедурата и с избора на кандидат. Пет месеца по-късно обаче официалната информация на министерството е, че групата все още не е взела решение и предстои среща през март. По неофициална информация обаче най-вероятно ще се стигне до анулиране на процедурата. Това най-вероятно означава нова съдебна битка и едва тогава - нов конкурс. В сферата на правосъдните институции се намира и процедурата по отдаването на второто по значение пристанище на Дунав след Русе - Лом. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на конкурсната комисия за недопускането на консорциума "Бри порт" с участието на "Брикел", собственост на Христо Ковачки, и върна процедурата на етап на разглеждането на оферти. Върховният административен съд (ВАС) пък в края на миналата година върна казуса в полето на антимонополния регулатор за ново произнасяне. Нищо чудно, когато това се случи, решението отново да стигне до магистратите. За пристанището се борят и "Кремиковци трейд" - фирма, в която непряко участие има Васил Божков. Третата, по-слаба, оферта е на "Интерпорт" и е подадена от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Междувременно от пристанището в Лом обявиха, че товарите, преминали през него от началото на годината, са намалели рязко на база първите месеци на миналата година. Докато през януари и февруари 2008 г. в пристанището са били обработени 165 000 тона товари, за същото време на тази година те са едва 65 000 тона. Намаляването на товарооборота ще е и основна грижа на всеки един нов оператор на пристанище. Но ако се съди по темповете, с които портовете се отдават на концесия, съвсем реална е възможността световната финансова криза да приключи преди края на процедурите.
Източник: Капитал (09.03.2009)
 
Големите компании за стомана и алуминий се обединяват срещу политиката за промените в климата Стоманодобивните и компаниите за добив на алуминий ще лобират за политици, представляващи въгледобивни и металургични фирми, както и металообработващи градове в опит да надделеят над федералната политика за промените в климата. Rio Tinto, BHP Billiton и Xstrata, заедно с лобистите си, се прицелват в политиците преди излизането на 10 март на предварителния вариант на законите за Схемата за намаление на въглеродното замърсяване. BHP Billiton и BlueScope Steel са представени от Gavin Anderson and Company, действаща за интересите им в Канбера. Големите замърсители ще искат по-големи компенсации като твърдят, че са несправедливо ощетявани. Политиката за климатичните промени на федералното правителство на Австралия е под натиск от двете страни на сектора. Екоорганизации критикуват даването на прекалено много комплексни разрешителни и прекалено големи компенсации. (Metal Worker)
Източник: Други (09.03.2009)
 
Съкращават 600 души в най-голямото предприятие в община Радомир - "Радомир метал индъстрийз", съобщи изпълнителният директор Людмил Александров. Намалението на персонала ще засегне всички професии и цехове. Драстичната мярка се предприема заради силния спад в търсенето на продукция на дружеството. Поръчките са намалели с 50-60 на сто. Повечето от контрагентите, над 95 на сто от които са от чужбина, се отказват, или не потвърждават заявките, уточни Александров. В момента се обработват по 100 тона метал месечно. Миналата година количеството е било 500-600 т. "Радомир метал индъстрийз" е металургично предприятие, произвежда и машиностроителна продукция.
Източник: expert.bg (09.03.2009)
 
За 4 месеца Кремиковци натрупал дългове за 57 млн. лв., протести и утре Не е взето решение на срещата на протестиращите кремиковски работници и икономическия съветник на премиера Сергей Станишев - Любомир Стойнев в Министерски съвет. Това съобщи председателят на Федерация "Металици" към КНСБ в Кремиковци Васил Яначков след края на срещата. По думите му вероятно тази седмица ще се преразгледат исканията на протестиращите. Протестите ще продължат и на 10 март. По-рано стана ясно, че министърът на икономиката Петър Димитров е подкрепил исканията на кремиковските металурзи за пълно разследване на дейността в комбината и договаряне на компенсационни програми за всички работници. Това съобщи Васил Яначков от федерация „Металици” към КНСБ след среща в икономическото ведомство, на която синдикатите представиха декларация с искане за спешна среща с бразилския кандидат купувач CSN и финализиране на сделката по продажбата на Кремиковци. След едночасово чакане пред оградата на Министерството на икономиката и енергетиката протестиращите металурзи бяха информирани, че министър Петър Димитров се е съгласил да подкрепи разследване на дейността в комбината от приватизацията му до днес, както и да започнат преговори със социалното министерство за разработване на компенсационни програми за съкратените работници на Кремиковци. По думите на Яначков енергийният министър е изразил надежда, че в най-кратък срок ще има яснота по бъдеща сделка с бразилската компания.
Източник: Дарик радио (09.03.2009)
 
Съкращават 600 души в най-голямото предприятие в Радомир Съкращават 600 души в най-голямото предприятие в община Радомир - "Радомир метал индъстрийз", съобщи изпълнителният директор Людмил Александров. Намалението на персонала ще засегне всички професии и цехове. Драстичната мярка се предприема заради силния спад в търсенето на продукция на дружеството. Поръчките са намалели с 50-60 на сто. Повечето от контрагентите, над 95 на сто от които са от чужбина, се отказват, или не потвърждават заявките, уточни Александров. В момента се обработват по 100 тона метал месечно. Миналата година количеството е било 500-600т. "Радомир метал индъстрийз" е металургично предприятие, произвежда и машиностроителна продукция. До миналата година в него работеха 1100 души. След Нова година премина първа вълна на намаляване на персонала. От петък са започнали масови съкращения. След приключването им броят на работещите в дружеството ще остане 400-450 души.
Източник: profit.bg (10.03.2009)
 
Продължават разговорите с бразилската компания Си Ес Ен и докато резултатите от преговорите не станат ясни, не можем да поемем ангажимент за разговори за реорганизация на производството в „Кремиковци". Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на срещата си с представители на комбината. Той потвърди, че ако преговорите с бразилската компания приключат успешно, ще се пристъпи към подписване на меморандум за сътрудничество. Основната пречка пред инвеститора е не правителството, а цената на металите и кокса на международните пазари, обяви министър Димитров. Той каза още, че в момента се извършва проучване на другата фирма - „Финком Инвест", която наскоро прояви интерес да инвестира в „Кремиковци". За последните 4 месеца „Кремиковци" е произвел продукция за 42 млн. лева, като 86 на сто от средствата са отишли за работни заплати. За същия период са натрупани задължения в размер на 57 млн. лева, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Според него в момента себестойността на продукцията е много висока и това води до още по-големи трудности за предприятието. Не можем да отречем ангажимента на държавата към „Кремиковци", като дори и по време на газовата криза направихте всичко възможно предприятието да продължи да работи и не допуснахте неговото спиране. Това каза на срещата си с министър Димитров заместник-председателят на КНСБ Валентин Никифоров. Според него ако до два месеца не се стигне до намиране на оператор и ангажиране с оздравителен план, „Кремиковци" ще бъде обявен в ликвидация. Задълженията на комбината към НОИ в момента възлизат на 130 милиона лева, като 40 млн. лева са натрупани след обявяване на несъстоятелност на „Кремиковци", обяви министър Петър Димитров. Дългът на комбината към „Булгаргаз", е близо 89,7 млн. лева.
Източник: Insurance.bg (10.03.2009)
 
ОЦК продаде 3.7 тона олово и цинк през януари Приходи от продажби в размер на 7.784 млн. лв. обяви за месец януари Оловно цинков комплекс АД - Кърджали. В натурално изражение продажбите на олово и цинк за първия месец на годината са в обем от 3.720 тона. Печалбата от основна дейност възлиза на 889 хил. лв., а нетните финансови са за 441 хил. лв. Реализирана е нетна печалба в размер на 448 хил. лв. допълват още от дружеството.
Източник: Дарик радио (10.03.2009)
 
Търговски спор пречи на "Кремиковци" да заработи Чисто търговско неразбирателство бави подписването на договор между "Кремиковци" и бразилската компания CSN. В момента се водят разговори за производство на кокс, който да се изкупува от потенциалният инвеститор. Идеята е бразилската компания да финансира закупуването и транспорта на коксуващи въглища, които след преработка до кокс да си изкупи обратно. Бразилците ще трябва да заплатят само положителната разлика между цената на продукцията и отпуснатия преди това заем за суровини и транспорт. За момента обаче преговорите буксуват, а причината е, че се спори за цената, по която да се продава коксът. Въпреки търговските спорове, тази схема остава най-приемливото решение, за което принципно е постигната договорка между комбината, бразилците и правителството. Търговско споразумение би позволило на комбината да генерира приходи преди утвърждаването на оздравителен план и смянта на собствеността върху активите му. Подобно на "Арселор Митал" (гигантът се оттегли през есента на миналата година) и CSN не желаят да се ангажират с инвестиции в банкрутиралия стоманопроизводител, без да имат сигурност, че ще бъдат утвърдени като изпълнител на оздравителния план и евентуален нов собственик. През този и следващия месец предстои съдът да разгледа обжалванията по изготвения от синдика Цветан Банков списък на кредиторите. След окончателното му оформяне ще се насрочи дата за събрание на кредиторите и те да решат ще се прилага ли оздравителен план, или ще се стигне до ликвидация. Междувременно вчера металурзи от комбината отново излязоха на протест в центъра на София. Шествието им продължи по обичайния маршрут през Министерство на икономиката, Министерски съвет и парламента. Този път в протестите участваха под 1000 души, което е над два пъти по-малко в сравнение с миналогодишните митинги. Този път исканията бяха за разработване на вариант, при които дружеството да бъде спасено, дори ако кандидат инвеститорите се оттеглят. От синдикалните организации поискаха и гъвкава социална програма, включваща програми за преквалификация на младите служители, ранно пенсиониране на възрастните металурзи и изплащане на обезщетения в размер на 30 работни заплати за всички останали.
Източник: Дневник (10.03.2009)
 
Радомир метал съкращава нови 600 души Съкращават 600 души в Радомир метал индъстрийз, съобщи изпълнителният директор Людмил Александров. Намалението на персонала ще засегне всички професии и цехове на металургичното предприятие. С 50-60% са намалели поръчките и в момента обработваме само по 100 т метал месечно, уточни Александров. До миналата година в дружеството работеха 1100 души. След Нова година премина първа вълна на освобождаване на персонал, сега са обявени нови масови съкращения. След приключването им броят на работещите в дружеството ще остане 400-450 души.
Източник: Пари (10.03.2009)
 
В "Радомир метал" съкращават над половината от работниците Само месец след първите съкращения в машиностроителния завод "Радомир метал индъстрийз" ръководството е предприело драстични мерки с освобождаването на още 600 работници. "За половин година изгубихме голяма част от пазарите в САЩ, Европа и Азия, което се оказа фатално, защото изнасяме 95 на сто от продукцията си", обясни изпълнителният директор на предприятието Людмил Александров. В Радомир се произвеждат метални отливки и машиностроителни изделия за енергетиката, металургията и минната индустрия. Преди година месечното производство се е движело между 500 и 600 тона, но след срива в поръчките то е намаляло петкратно. Самите сделки също са се свили с 50-60 процента, което е принудило мениджърите да прибягнат до кардиналните съкращения. В края на миналата година заетите са били 1100 души, но след първото сито през януари са освободени 100 души. "От две месеца работим с намален работен ден, но сега се налага да съкратим още 600 души от всички цехове", обясни още мениджърът. Така за кратко време над половината от персонала ще бъде освободен. На този етап няма да се закрива нито едно производство, обясни още Александров. Прогнозите за евентуалното възстановяване на поръчките обаче са доста мрачни, защото до края на годината не се очаква раздвижване на пазарите. През миналата година най-рязко са намалели поръчките от американските партньори на завода, а от началото на 2009 г. са се затворили европейският и азиатският пазар. Миналата година "Радомир метал индъстрийз" инвестира 7.5 млн. евро за разширяване на производството, като в стратегията се залагаше 20-процентно увеличение на продукцията. Изградена е била нова пещ и е закупена модерна машина за металообработка. Компанията е експортноориентирана още след приватизацията й през 1999 г. "Радомир метал индъстрийз" е наследник на "Радомир метали", създадена през 80-те години на миналия век. Собственици са "Радомир метали" с 80.79% и американската "Пи енд Ди Юръп" с 19.21%.
Източник: Дневник (10.03.2009)
 
Знаци на подобрение - World Steel смята, че търсенето ще се подобри до края на 2009 Световното ръсене на стомана е по-ниско с около 20%, но благодарение на наближаващия край на пониженията в производството, може да се появят знаци на подобряване до края на 2009 г. Г-н Иън Крисмас, генерален директор на World Steel Association заяви, че ще бъде много изненадан ако няма светлина в тунела до края на годината. “Сигурен съм, че някои стоманодобивни компании ще намерят 2010 г. за много по-добра отколкото смятахме по това време миналата година. Търсенето и цените на стоманата се сринаха от средата на 2008 г. насам, след като потреблението от основните сектори използващи стомана като автомобилостроенето и строителството намаля рязко. В момента натоварването на мощностите в сектора е около 50-60%, а световния добив е намалял с 24% през януари”.
Източник: Reuters (10.03.2009)
 
Социалното министерство готово да помага на съкратените от „Кремиковци” Министерството на труда и социалната политика има подготвен специален план за бързи действия при съкращаване на персонала в Кремиковци, заяви заместник-министърът на труда Димитър Димитров по повод исканията на синдикатите за договаряне на компенсационни програми за потенциално съкратените работници. По думите на Димитров Агенцията по заетостта е в готовност да консултира и пренасочва към първичния пазар на труда или към програми за субсидирана заетост, както и към мерки за обучение и преквалификация. По време на протеста си на 9 март металурзите поискаха от правителството да се ангажира с програма, която да включва преквалификация, схема за ранно пенсиониране и изплащане на еднократно обезщетение в размер на 30 брутни работни заплати.
Източник: Дарик радио (11.03.2009)
 
Масларова дава 120 лв. на човек в “Кремиковци” Държавата може да подпомогне "Кремиковци" по програмата за намалено работно време. Това обяви социалният министър Емилия Масларова. Работодателят най-добре може да прецени какви са нуждите му, уточни Емилия Масларова. Според единия вариант ведомството може да подпомогне запазването на работни места чрез намалено работно време и доплащане до 120 лева върху заплатите на служителите. Съществува и вариант част от работещите в "Кремиковци" да бъдат насочени към друга заетост. На протеста си в понеделник синдикатите в комбината поискаха по 30 заплати компенсация за съкратените работници и преквалификацията им.
Източник: Стандарт (11.03.2009)
 
Петър Димитров: Надявам се да реанимираме „Кремиковци” Надявам се да реанимираме „Кремиковци” и да няма такава драматична картина. Продължават разговорите с бразилската компания CSN. Това заяви Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката. Вчера заявих и на синдикатите, че сделката със CSN трябваше да бъде ясна още през януари. България трябва да реши иска ли след кризата да има „Кремиковци”, каза Димитров и обясни, че прогнозите за край на финансовата и икономическа криза се местят към 2010 година. В момента комбинатът не генерира неплатени разходи към външни компании. Единствените компании, към които продължава да генерира такива задължения, са двете държавни дружества – „Булгаргаз” и НЕК, посочи още той.
Източник: Агенция Фокус (11.03.2009)
 
Чугунолеене на загуба за четвъртото тримесечие на 2008 г. Чугунолеене АД отчете загуба от 218 хил. лв. за четвъртото тримесечие на 2008 г., спрямо печалба от 105 хил. лв. за съпоставимия период на 2007 г., показва отчетът на дружеството. За третото тримесечие на 2008 г. Чугунолеене успя да реализира 80 хил. лв. печалба спрямо загуби от съответно 743 хил. лв. и 417 хил. лв. за първото и второто тримесечие на 2008 г. За цялата 2008 г. загубата е 1.3 млн. лв. Само за четвъртото тримесечие на 2008 г. на годишна база продажбите намаляват с 8,4% до 8,96 млн. лв. За цялата 2008 г. продажбите се увеличават с 29,6%. Дружеството забави публикуването на отчета си с повече от месец, след като крайният срок беше в края на януари. „Изминалите 12 месеца на 2008 година могат да се определят като неблагоприятни по отношение на крайния резултат от стопанската дейност“, се казва в междинния доклад за дейността. „Този отрицателен резултат се дължи на финансово-икономическата криза, обхванала подотраслите Машиностроене и Металообработване в страните от Европейския съюз, откъдето са основните клиенти на дружеството и съответното неколкократното намаляване на поръчките за производство. През четвъртото тримесечие на 2008 г., поради намалелите поръчки, е намаляло средномесечното производство на чугунени отливки с 383 тона спрямо предходните девет месеца, като особено силен е спадът за декември 2008 г.“, допълват от компанията. 90% от продукцията на дружеството е за износ. За последните 12 месеца пазарната капитализацията на Чугунолеене АД намалява с 86,53% до 2,1 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2009)
 
ANZ: Договорните цени на желязната руда може да паднат с 40% през 2009 г. Намаляващите цени на стоманата в Китай са “ясен предупредителен знак”, че цените на желязната руда може да паднат с до 40% през 2009 г. Това е доста над очакваните от сектора 20% до 30%, заявиха от ANZ. Цените на горещо валцованите намотки в Китай паднаха с 15% от началото на февруари, след като се покачиха от спекулациите за възстановяване на търсенето, следствие от стимулиращия план от 924 млрд. долара. “Китай е ключов пазар на желязна руда като заема внушителните 48% от доставките по море през 2008 г. Проблемът е, че цените на стоманата в Китай са все още със средно 20% над международните, което предполага че големите запаси в страната вероятно няма да намалеят от по-високия внос”, заяви Марк Първан, анализатор към ANZ. Трите най-големи рудодобивни компании – браилската Comphania Vale do Rio Doce, Rio Tinto и BHP Billiton, в момента водят преговори с представителят на азиатската стоманодобивна промишленост, Baosteel Group, за нова годишна договорна цена. (Downjones)
Източник: Други (11.03.2009)
 
Инвеститор в "Кремиковци" най-рано след 2 години "Продължават разговорите с бразилската компания за продажба на "Кремиковци". Сделката със CSN трябваше да бъде още през март, но те чакат да мине финансовата криза", заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Вина за неизпълнението на плана за жизнеспособност носи ръководството на комбината. След като предприятието е в несъстоятелност със задължение 2,5 млрд. лв., не може да се говори за добро управление, допълни Димитров. Министърът заяви, че се надява комбинатът да бъде реанимиран. България трябва да реши иска ли след кризата да има "Кремиковци", каза Димитров.
Източник: Монитор (12.03.2009)
 
„Кремиковци” дължи на кредитори около 2 млрд. лв. Задълженията на „Кремиковци” към кредиторите са около 2 милиарда лева. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Нина Радева. Около 11 млн. лева месечно са нужни за работни заплати. Според нея в комбината вероятно ще се наложат съкращения, но искането за обезщетения от 30 заплати не може да бъде изпълнено. По-голямата част от задълженията са натрупани преди обявяването на процедурата по несъстоятелност на комбината. Това са неизплатени задължения на „Кремиковци” към бюджета. Тук е включена държавната помощ, която е получило „Кремиковци” и която трябва да се върне, тъй като планът за жизнеспособност не е изпълнен. Включват се множество неплатени задължения към фирми-контрагенти на „Кремиковци”, включени са и неизплатените заплати на работниците от минали периоди. Изключително разнороден е кръгът на кредитните задължения на „Кремиковци”, но размерът им е внушителен.
Източник: Дарик радио (12.03.2009)
 
Томов: над 120 млн. лв. са източени от „Кремиковци” Над 120 млн. лв. за източени от металургичния комбинат „Кремиковци” през миналата година от собственика му Прамод Митал, като парите вече са в индийски банки. Това заяви вчера бившият изпълнителен директор на предприятието Александър Томов. По думите му не него трябва да разследва прокуратурата за източване на завода, а именно Митал. Ако Томов има такива данни, то той трябва да ги предостави на прокуратурата, заяви икономическият министър Петър Димитров. По думите му предприятието умишлено е водено към фалит и продължава да затъва заради некадърно управление. Министърът уточни, че ако преди две години Александър Томов е изпълнил плана за жизнеспособност, който е предвиждал в комбината да бъдат вложени около 300 млн. евро, сега заводът щеше да е много успешен. Явно не е имало интерес това да се случи, добави той.
Източник: Новинар (12.03.2009)
 
Китайската стоманодобивна промишленост ще се консолидира Китайската стоманодобивна промишленост вероятно ще се консолидира още през 2009 г. след като световната финансова криза я накара да светне в червено. Генералният директор на Jinan Iron and Steel Company, Ли Чангшун, заяви че сектора ще се преустрой структурно по-бързо с цел да се повиши качеството и да се премахнат остарелите предприятия. От Китайската асоциация за желязо и стомана заявиха, че 62% от всичките 71 големи и средни предприятия са обявили загуби на обща стойност 4.26 млрд. щатски долара през 2008 г. Очакват се още сливания и придобивания, тъй като по-малките компании се опитат да оцелеят под сянката на големите играчи на пазара. Baosteel, водещата китайска компания в сектора, обяви по-рано, че възнамерява да си партнира с Hangzhou Iron and Steel Group Company при поглъщането и преструктурирането на трета компания, Ningbo Iron and Steel Co. Генералния директор на Anshan Iron and Steel Company, Жанг Сяоганг, смята че сливанията и придобиванията са начина за правилния път за превъзмогване на трудностите. (China View)
Източник: Други (12.03.2009)
 
Световното производство на стомана се понижи за втора поредна година Световното производство на стомана през 2008 се понижи за втора поредна година, показват данни на Международния форум за неръждаема стомана. Организацията, чиито членове произвеждат почти 75% от световната продукция, е изчислила, че общото производство е намаляло с 6.9% достигайки 25.9 млн. тона. За сравнение, намалението през 2007 г. е било 2% спрямо 2006 г. През първото полугодие на 2008 г., подобно на 2007 г., са постигнати високи резултати, последвани от изключително занижени през втората половина. „През третото тримесечие, финансовата криза и големият спад на цената на суровините нанесоха сериозни поражения”, заявиха от организацията. Производството през четвъртото тримесечие се срина с 30% до 4.8 млн. т., което е най-ниският отчетен резултат от второто тримесечие на 2004 г. насам. (Engineering News)
Източник: Други (13.03.2009)
 
National Aluminium Co. ще внася въглища, за да избегне спиране на производството Най-големият производител на алуминий в Индия, National Aluminium Co., планира да внесе 150 000 тона въглища през следващия месец, за да избегне прекратяване на производството. Nalco, както е позната компанията, ще води преговори със световните доставчици, заяви неиният председател. Производството на Nalco през миналата година беше засегнато от стачката на шофьорите на камиони в Индия и от намалените доставки от Coal India Ltd. Nalco произвежда 345 000 тона алуминий и 1.6 млн. т двуалуминиев триокис годишно. Компанията се нуждае от 14 000 т въглища дневно, за да задвижи 960-мегаватовата електроцентрала. (Блумбърг)
Източник: Други (14.03.2009)
 
Г-20 подкрепя значителното увеличаване на ресурсите на МВФ Министрите на финансите и управителите на централните банки на Г-20 постигнаха съгласие на срещата си във Великобритания, за чувствително увеличаване на ресурсите на Международния валутен фонд. Европейските държави искат увеличаване на ресурсите на фонда от 250 милиарда долара сега на близо 500 милиарда долара, докато американците са за увеличение до 750 млрд.долара, предава АФП, като се позовава на европейски източник, пожелал анонимност. Според източника на срещата още не е постигнато единодушие по въпроса за данъчните оазиси. Някои бързо развиващи се икономики изразили сдържаност заради сложността на проблема. Главната спънка, според АФП, идвала от Китай заради желанието му да защити интересите на финансовите центрове Хонконг и Макао, които не са особен ентусиазирани от перспективата за разширяване на сътрудничество във финансовата сфера.
Източник: Дарик радио (14.03.2009)
 
Затварят последния подземен рудник в Перник Последният подземен рудник в един от основните миньорски центрове на страната ни – Перник, ще бъде затворен, съобщи неговият управител Георги Стоянчев. Сред причините за кризисната ситуация са спрените доставки за основния потребител на горивото ТЕЦ "Бобов дол". Управителят обаче отчита и силното влияние на световната икономическа криза. Рудник "Бела вода" е прекратил пласмента на продукцията си за ТЕЦ-а от ноември м.г., когато заради намаленото електропотребление в страната централата ограничи количеството на изкупуваните въглища. 160 души остават без прехрана от 1 юни, когато трябва окончателно да бъде прекратен подземният добив. Част от съкращенията вече са извършени на 2 пъти. Първото съкращение на 30 души е извършено през септември, а сега тече предизвестието на още 40. За самия рудник се готви проект за консервация, а около 4 млн. тона въглища ще останат неоползотворени. Ще продължи само в ограничено количество откритият добив, уточни Стоянчев. Той изтъкна факта, че ако бъдат пуснати повече парогенератори, които работят на въглища българско производство, може да бъде възобновено и производството в другите малки мини. Досега рудникът добиваше по 10 000 т въглища месечно. На склад в момента има 21 000 т.
Източник: econ.bg (16.03.2009)
 
Синидикати готвят програма, която да обезпечи работещи в „Кремиковци”, засегнати от съкращение Цялостна програма, която евентуално да обезпечи работещите в „Кремиковци”, засегнати от съкращение, готвят синдикатите в комбината. Това съобщи пред Агенция „Фокус” Васил Яначков председател на ФСО „Металици” към КНСБ. Прави се и пълна оценка на персонала, на възможностите за преквалификация. Яначков каза, че първите неофициални отговори от страна на държавата са, че е невъзможно обезщетението за засегнатите от съкращения работници да бъдат от порядъка на 30 работни заплати. Очаква се този процес да започне в края на месец април и да продължи до края на месец юни и да бъдат съкратени около 1500 души. „Ясно ни е, че такава договорка не би могла да доведе до моментално плащане, но е друго, когато има ангажимент във времето”, посочи той. Очакванията са до края на седмицата програмата да бъде изработена. Все още има някакви надежди за бразилската компания CSN, надявам се в следващите дни да научим повече за други разговори, които се водят за алтернативни варианти, каза той. По думите му тези алтернативни варианти могат да включват нови фирми или изработване на оздравителен план от мениджмънта на „Кремиковци” с намиране на подкрепа от партньори. „Не се изключват бонд-холдърите, нито държавата под някаква форма”, каза той. На въпрос, очакват ли се протестни действия тази седмица, той заяви, че това не е изключено, ако ситуацията ескалира или ръководството откаже диалог. Продължава изплащането на заплатите на работниците. За ноември остават заплатите на Централно управление и ОТК.
Източник: Агенция Фокус (16.03.2009)
 
До края на март трябва да има яснота дали бразилската компания CSN ще инвестира в „Кремиковци”. Това съобщи синдикалистът от КТ „Подкрепа” Людмил Павлов. Въпреки това другата седмица отново може да има протести. Синдикатите настояват за самостоятелна социална програма за металурзите. До 25 април съкращения в „Кремиковци” няма да има, категоричен бе синдикалистът Людмил Павлов. Той настоя за конкретна методика за освобождаване на металурзите от работа. „Първо да си тръгнат пенсионерите, от гражданските договори, заместването и след това да се реже живо месо”, заяви Павлов. Синдикатите могат да отстъпят от искането си за 30 работни заплати обезщетение само при добре разработена социална програма. В същото време Павлов настоя за бърз развой на преговорите с бразилския инвеститор CSN. "Ако няма движение с влизането на оператор и яснота по въпроса за бъдещето на „Кремиковци”, другата седмица може би отново ще излезем на протест, но няма да е само за един ден", каза синдикалистът. По думите на Павлов вероятността за протестите е 99 на сто. Ноемврийските заплати на металурзите са изплатени почти изцяло. „Кремиковци” отделя между 10 и 11 млн. лева месечно за фонд „Работна заплата”. Средното месечно възнаграждение на един металург е 1100 лева.
Източник: Дарик радио (17.03.2009)
 
Годишната инфлация в ЕС с минимално понижение, в еврозоната - с минимално повишение Инфлацията на годишна база в еврозоната се е повишила до 1.2% през февруари спрямо 1.1 на сто през януари , съобщи Евростат. Преди година инфлацията на годишна база през февруари е била 3.3%. За февруари инфлацията в еврозоната е 0.4%, сочат още официалните данни. За целия Европейски съюз годишната инфлация през февруари е 1.7%, което е понижение спрямо 1.8% през януари. Година по-рано през февруари инфлацията в ЕС-27 е била 3.5%. Месечната инфлация през февруари в ЕС също както в еврозоната е 0.4%. Сред страните членки на ЕС, с най-ниска годишна инфлация през февруари са Ирландия и Португалия с по 0.1%, а най-висока в Латвия 9.4%, Литва 8.5% и Румъния 6.9%. България е четвърта с годишна инфлация през февруари от 5.4%. Спрямо януари инфлацията пада в общо 11 държави от съюза, остава стабилна в две, а в 13 се увеличава.
Източник: Дарик радио (17.03.2009)
 
Александър Томов пред съда след две седмици Софийският градски съд (СГС) е насрочил за 3 април делото срещу Александър Томов, който все още е председател на надзорния съвет на футболен клуб ЦСКА, съобщи в понеделник електронното издание на списание "Правен свят". Освен Томов на подсъдимата скамейка ще бъдат изправени бившият изпълнителен директор на клуба Александър Гарибов, членът на УС на "Кремиковци" Иван Иванов и директорът на фирма "Финметал" Божко Бонев. Срещу групата са повдигнати по две обвинения – за длъжностно присвояване (чл. 203, ал. 1 от Наказателния кодекс) и за документно престъпление (чл. 311 от НК). Според прокуратурата става дума за разпореждане с пари и вещи на ФК ЦСКА и на "Кремиковци" АД на обща стойност 36 156 820 лева.
Източник: Медия Пул (17.03.2009)
 
Alcoa намалява дивидентите заради мерки за съкращаване на разходите Американският производител на алуминий Alcoa Inc. обяви стратегия за редуциране на разходите, включваща 82-процентно намаление на тримесечните дивиденти от акции. Това ще доведе до съкращаване на разходите с още 2,4 милиарда долара годишно, инвестициите с 1 милиард 2010 г. и увеличаване на оборотния капитал с 800 млн. долара през 2009. С взимането на бързи и решителни мерки Alcoa ще може да устои на икономическата криза, каза изпълнителният директор Клаус Клайнфелд и добави, че тези действия трябва да подготвят компанията за продъжителен спад. Решението за намаляване на тримесечните дивиденти от 17 на 3 цента на акция ще спести на компанията повече от 400 млн. долара годишно. (CNN)
Източник: Други (18.03.2009)
 
Добивната промишленост е най-силно засегната от кризата според синдикати Добивната промишленост е най-силно засегната от кризата в България. Това заяви в Перник председателят на Независимата федерация на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. На 2,5 млрд. лв. възлиза стойността на продукцията, добита от отрасъла през миналата година. Произведени са 28 млн. тона въглища, 472 000 т меден концентрат, 21 000 т цинков, 19 000 т оловен концентрат, 270 000 т огнеупорни материали. Цената на металите спадна три пъти, заяви Токмакчиев. Заради застой в строителството 13 пъти са намалели поръчките на инертни материали. В криза е навлязъл и въгледобивът. От синдиката настояват да бъдат осигурени повече средства по 44-то постановление на Министерски съвет, касаещо доплащането на заетите при непълно работно време. Това би позволило да се защитят работните места, заяви вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров.
Източник: Инвестор.БГ (19.03.2009)
 
Китайския износ на свръзки може да пострада от антидъмпингови мита за Русия Руските компании притискат правителството да наложи антидъмпингови мита за китайските свръзки. Г-н Сю Дерен, изпълнителен вицепрезидент на Haiyan Fastener Industral Institute of China, заяви че “След суровите антидъмпингови мита от страна на ЕС, руските MMK и JIS Severstal също настояват пред правителството си за мерки, които да гарантират разследване на китайските източници. Ако Русия приеме предложението, това ще повлияе допълнително върху свития китайски износ на стоманени свръзки”. Все пак има вероятност MMK да оттегли оплакванията си, което е добра новина за китайските компании. Г-н Жанг Фенг заяви: “Стойността на износа на свръзки в град Жиасинг отбеляза рязък спад тази година. През януари износът е за едва 47.38 млн. долара, което е с 32.4% по-малко от миналата година, а през февруари падна с 29.5% до 23.78 млн. долара, а износът за ЕС е паднал с 66.1%. (Shanghai Securities News)
Източник: Други (19.03.2009)
 
Гръцката Alumil ще намали работното време в заводите си Най-голямата компания в Гърция за производство на алуминий - Alumil ще намали работното време на служителите си както в страната, така и в заводите в чужбина, съобщи Ройтерс. Дружеството притежава едноименната дъщерна компания в България. Мярката се налага поради силното забавяне на икономиките в Югоизточна Европа, които доведоха до силен спад на поръчките. Така Alumil се превърна в първата гръцка компания, предприела подобни мерки. В Гърция, служители на дружеството са 2500. Те ще работят вече по шест и половина часа, вместо досегашните 8. В резултат ще взимат 20% по-малко възнаграждение. Новото работно време ще продължи шест месеца. Тази мярка е последното ни спасение, каза изпълнителният директор на компанията Георге Милонас. Експерти се притесняват, че решението на Alumil ще повлече и други гръцки компании.
Източник: Дневник (19.03.2009)
 
ArcelorMittal ще спре дейност в две руски мини ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, обмисля да спре операции в две от трите си руски въгледобивни мини, купени миналата година от конкурентната OAO Severstal, докато положението на пазар не се стабилизира. Това обаче ще стане факт ако предложената детайлна програма на компанията за намаляване на разходите и преструктуриране на работната ръка в рудниците Анжерская и Первомайская не доведат до стабилни резултати. В район Кужбас ArcelorMittal притежава три рудника – Березовская, Первомайская и Анжерская, освен предприятието за обработка Северная. Стоманодобивният гигант придоби мините и приобщи активи за 720 млн. долара миналата година. Понастоящем в тях работят 5 830 души. Изправяйки се пред същинската финансова криза, която доведе до влошаване и непредсказуемост на пазара, ArcelorMittal реши да преструктурира работната сила в мините, които добиха 2.7 млн. тона въглища и 1.3 млн. тона въглищен концентрат през 2008 г. (Economic Times)
Източник: Други (20.03.2009)
 
ВАС може в понеделник да реши за държавната помощ на "Кремиковци" Върховният административен съд (ВАС) може в понеделник да реши до голяма степен съдбата на банкрутиралото металургично дружество "Кремиковци". Делото, по което ще заседава съдът, е относно държавната помощ, която беше предявена миналото лято и която увеличи дълговете на комбината с 695 млн. лв. Тя е обжалвана от синдика Цветан Банков, но към момента фигурира "под условие" в списъка с кредиторите. Благодарение на помощта държавата е основен заемодател на "Кремиковци" с общи вземания за близо 950 млн. лв., което й дава 41% от гласовете в събранието на кредиторите. Втори са класирани облигационерите с вземане от 692 млн. лв., или 29% от гласовете. При отпадане на държавната помощ те автоматично ще се наредят на първо място с почти 42% и ще имат много по-голямо влияние при вземането на стратегическите решения за комбината. Хора, близки до процедурата по обжалването, съобщиха, че възможностите са три. Държавната помощ да бъде утвърдена в сегашния й размер, да се намали или напълно да бъде отменена. Основание за последното дава фактът, че актът за публично държавно вземане е издаден от Министерството на икономиката и енергетиката, а по закон това може да правят само Министерството на финансите и НАП. Предмет на оспорване обаче са още главницата от 431 млн. лв., върху която за няколко години е натрупана лихва от 264 млн. лв.
Източник: Дневник (23.03.2009)
 
Фирми пестят по 2 бона с измама Сиромах човек - жив дявол. Закъсали заради кризата фирми съживиха старата поговорка, като се опитват да мамят държавата. Работодатели от цялата страна масово пренаписват договорите на служителите си, за да получат месечната помощ от 120 лв. Парите се дават от правителството на затруднени заради световната финансова криза фирми, за да не съкращават персонал. Вече почти 19 000 служители се възползват от мярката на властта, като се трудят на непълно работно време и получават държавния бонус. Сумата се изплаща от държавата за три месеца, като парите се превеждат директно по банковата карта на работниците. В столицата обаче фирмите кандидатствали за помощи са най-малко, съобщи още Гълъб Донев. За разлика от столицата в провинцията кандидатурите заливат бюрата по труда. В Монтана и Видин декларации за компенсиране при 4-часов работен ден са подали работници от общо 8 фирми. По трима служители пък се борят за една помощ от 120 лв. в Перник. Там пет фирми са подали документи със заявления на свои работници за паричната компенсация. Над 400 са молбите само на "Радомир метал индъстрийз" при обща квота за региона 263 души. Четири фирми са в процедури на масови съкращения.
Източник: Стандарт (23.03.2009)
 
Китай купува мед Ралито на пазара на мед (от началото на годината цената на метала нарасна с 28%) може да бъде обяснено не с подобряване на ситуацията на световната промишленост, а с покупките на Китай. Аналитици и отраслови експерти, запитани от Financial Times, предполагат, че масовата покупка на мед в началото на годината е на Държавното бюро за резервите на Китай (SRB) - организацията, която управлява стратегическите запаси на страната. Днес цената на суровината e почти двойно под върха от миналата година - 8 940 долара за тон. Бюрото не афишира действията си, поради, което е невъзможно да се каже колко в действителност са изкупили Китай, пише FT. Все пак трейдърите смятат, че покупките на SRB възлизат на 300 хил. т. Очаква се, че през тази година бюрото може да изкупи общо до 1.2 млн. т. През 2008 г. световният добив на мед достигна 18 млн. т. Делът на Китай надвишава 30% от световното потребление на метала. (FT)
Източник: Други (23.03.2009)
 
Работниците от “Кремиковци” готвят нови протести след 1 април Работниците от металургичния комбинат “Кремиковци” имат готовност да излязат на протести за пореден път след 1 април, каза председателят на синдикалната организация “Металурзи” към КТ „Подкрепа” Людмил Павлов. Към този момент синдикатите нямат информация докъде са стигнали преговорите с бразилската компания CSN, която проявява интерес да инвестира в "Кремиковци". Синдикатите са получили официално писмо от синдика на комбината Цветан Банков, че ако до 25 април комбинатът остане без оператор, ще бъдат съкратени 1500 работници. Критериите за съкращаване трябва да бъдат изготвени от оперативното ръководство на “Кремиковци”. Освободените обаче трябва да бъдат обезщетени задължително, смята Павлов. В тази връзка синдикатите в комбината искат лично социалният министър Емилия Масларова да поеме ангажименти по социалните искания на работниците, които се очаква да бъдат съкратени. Синдикатите са представили в МТСП 12 точки с предложения, сред които водещо значение има осигуряването на обезщетения на съкратените работници. Синдикатите държат да бъде поет ангажимент за преквалификация на съкратените. “Предложили сме също така на хора, които им остава малко години до пенсия, да бъдат пенсионирани и да получават процент от пенсията си, а след навършването на необходимите години - да вземат цялата си пенсия. Всичко това обаче е въпрос на разговори, ние трябва да видим какво от тези наши предложения ще бъде прието. Тази социална програма, която предлагаме, трябва да се случи само за “Кремиковци” заради тежките условия, в които изпаднаха работниците. Ние не може да влезем в една обща програма на социалното министерство”, обясни Павлов. За исканите обезщетенията на съкратените ще са необходими около 60-70 млн. лв. Трябва да бъдат осигурени 30 брутни работни заплати, каза Павлов. Обезщетенията трябва да поеме бъдешият оператор, който в най-скоро време според Павлов трябва да поеме комбината.
Източник: Агенция Фокус (23.03.2009)
 
Олег Дерипаска може да загуби контрол над Rusal Руският милиардер Олег Дерипаска може да загуби контрола си над металургичната компания Rusal. Причина за това са понижаващите се цени на металите в световен мащаб, както и дълговете в размер на 14 млрд. долара, поставящи бъдещето на руския гигант под въпрос. Кредиторите на компанията ще се срещнат през тази седмица, за да обсъдят консолидирането на дългове или тяхната замяна за акции на компанията. Rusal трябва да предоговори дългове на стойност 7.4 млрд. долара до началото на май с повече от 70 чужди банки, сред които Citigroup, BNP Paribas и Merrill Lynch."На този етап е много вероятно делът на Дерипаска в компанията да падне под 50%", заяви Майкъл Кавана, анализатор от UralSib Financial Corp. в Москва. "Освен ако не се появят индикации за повишаване на цените на алуминия, не виждам как компанията може да се спаси без преструктуриране на дълга си", допълни той. Дерипаска загуби 88% от състоянието си през изминалата година по данни на списание Forbes. Акциите на Rusal отбелязаха огромен спад, а цените на алуминия достигнаха 7-годишно дъно. Компанията не планира да поиска помощ от руското правителство, а възнамерява да преструктурира заемите си и да предприеме съкращаване на разходите. (Bloomberg)
Източник: Други (23.03.2009)
 
Съкращават 1500 работници в “Кремиковци” до 25 април Синдикатите са получили официално писмо от синдика на "Кремиковци" Цветан Банков, че ако до 25 април комбинатът остане без оператор, ще бъдат съкратени 1500 работници. Критериите за съкращаване трябва да бъдат изготвени от оперативното ръководство, каза председателят на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Освободените обаче трябва да бъдат обезщетени задължително, смята Павлов. Работниците от металургичния комбинат имат готовност да излязат на протести за пореден път след 1 април. Към този момент синдикатите нямат информация докъде са стигнали преговорите с бразилската компания CSN, която проявява интерес да инвестира в "Кремиковци". Синдикатите са представили в Министерство на труда и социалната политика 12 точки с предложения, сред които водещо значение има осигуряването на обезщетения на съкратените работници. Синдикатите държат да бъде поет ангажимент за преквалификация на съкратените. "Предложили сме също така на хора, на които им остава малко години до пенсия, да бъдат пенсионирани и да получават процент от пенсията си, а след навършването на необходимите години - да вземат цялата си пенсия. Всичко това обаче е въпрос на разговори, ние трябва да видим какво от тези наши предложения ще бъде прието. Тази социална програма, която предлагаме, трябва да се случи само за "Кремиковци" заради тежките условия, в които изпаднаха работниците. Ние не може да влезем в една обща програма на социалното министерство", обясни Павлов.
Източник: Монитор (24.03.2009)
 
Съкращения в "Кремиковци", дори и да се намери инвеститор Дори да бъде намерен инвеститор за "Кремиковци", общо 1900 души трява да бъдат съкратени, заяви пред БНР синдикът на дружеството Цветан Банков. "Иначе сме в активен диалог със синдикатите за начина на подбор на хората, които следва да бъдат освободени, но практически тези съкращения ще обхванат почти всички звена в комбината. Няма как да бъде осигурена необходимата сума за компенсации извън предвидените в закона", каза Банков. Синдикът добави, че в момента се извършват съкращения на 400 души, за които още през януари е предупредено Бюрото по труда. Освобождават се хора от производства, които в момента не работят и няма перспектива за тях в близката година. По същата причина, още 1500 души ще бъдат съкратени от края на април до края на юни.
Източник: Insurance.bg (24.03.2009)
 
Финландци идват за “Кремиковци” Фирма, специализирана в търговия с имоти, иска "Кремиковци". Финландската "Финпроминвест" е регистрирана именно с такъв предмет на дейност. Дружеството изпрати писмо за намерението си да работи с комбината и евентуално да го придобие. Засега обаче финландците не са изразили по-конкретни намерения за бъдещето на комбината. Още преди няколко седмици те са поканени на разговори в Министерството на икономиката и енергетиката, където вече няколко месеца се водят преговори и с бразилската CSN. До края на седмицата се очаква да се насрочи среща с финландците, които вече са излъчили свой представител у нас - българинът Каралийски, каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. Финландците обаче, въпреки съвпадението на имената, нямат нищо общо с руската "Проминвест", която е от металургичния бранш и също заяви своите намерения към "Кремиковци".
Източник: Стандарт (24.03.2009)
 
Синдикатите искат специален фонд за „Кремиковци” Правителството да разработи специално постановление за комбината „Кремиковци”, настоява ръководството на КТ „Подкрепа”. В писмо до премиера Сергей Станишев синдикатите предлагат създаване на специален фонд с минимален размер от 250 милиона лева, в рамките на който да се предвидят обезщетения от по 30 средни за комбината работни заплати за работниците, които ще бъдат освободени. Във фонда да се предвидят средства за неизплатените месечни възнаграждения от ноември до деня, предвиден за освобождаването на всеки служител, както и за разработване на социална програма за тези работници, настояват от конфедерацията. Синдикатите припомнят, че на 5 март е стартирана процедура за съкращаването на 1500 от работещите в Кремиковци. Работниците подготвят ежедневни протести от началото на април, в случай че Правителството не вземе ясно решение за бъдещето на комбината, е записано в писмото. От Подкрепа настояват за обсъждане на дадените предложения в рамките на проектирания от Премиера Антикризисен щаб, в който участват и работодателите.
Източник: Дарик радио (25.03.2009)
 
“Подкрепа” иска обезщетения в “Кремиковци” Правителството трябва да създаде фонд от 250 млн. лева, от който да се изплатят по 30 заплати на съкратен металург от “Кремиковци”, настояват от КТ “Подкрепа” в писмо да премиера Сергей Станишев. Трябва да се предвидят и средства за плащане на закъснелите от ноември 2008 г. трудови възнаграждения. “Подкрепа” предлага държавата да превърне дълга си в собственост и да поеме управлението на “Кремиковци”. Идеята е да се съхранят основните мощности и заводът да се продаде на добра цена на инвеститор. Според изявление на зам.-министъра на икономиката Нина Радева пред БТА подобна схема означава извънпланов разход за държавата в особено големи размери. Тя е трудно осъществима, но теоретично била възможна.
Източник: Труд (25.03.2009)
 
Синдикатите искат спецфонд за "Кремиковци" Правителството да разработи специално постановление за комбината „Кремиковци", настоява ръководството на КТ „Подкрепа". В писмо до премиера Сергей Станишев синдикатите предлагат създаване на специален фонд с минимален размер от 250 милиона лева, в рамките на който да се предвидят обезщетения от по 30 средни за комбината работни заплати за работниците, които ще бъдат освободени. Във фонда да се предвидят средства за неизплатените месечни възнаграждения от ноември до деня, предвиден за освобождаването на всеки служител, както и за разработване на социална програма за тези работници, настояват от конфедерацията.
Източник: Пари (25.03.2009)
 
Правим BG кола в Сливен България е на път да сбъдне мечтата си за своя кола. Наши и чужди бизнесмени преговарят да произвеждат BG автомобила в Сливен. Емисари вече оглеждали строителните халета в града, където да се правят частите и да се сглобява возилото. Не мога да обявя името на инвеститора на този етап, но в компанията участват и български специалисти, каза вчера проф. Станимир Карапетков. Бизнесмените са се срещали няколко пъти с него като ръководител на проекта "Автомобил, произведен в България". Вчера той отново отпътува за столицата на преговори, но отново отказа подробности. Надявам се, че намеренията са сериозни, бе лаконичният коментар на професора. През изминалите две години след края на проекта и представянето на първите три български автомобила марка "Универс" имало много запитвания, но нито едно не е стигнало до реална инвестиция. Според Карапетков за бъдещото производство ще се наложи дизайнът на вече изработените модели да се промени, за да е в крак с модата. Сливен бил идеалното място за автопроизводство. Базата на трите машиностроителни завода била отлична, а и инженерният потенциал бил запазен. "Даймлер-Крайслер", която бе спонсор на проекта "Автомобил, произведен в България", пък има изключителна готовност да помага за производството, твърди професорът.
Източник: Стандарт (25.03.2009)
 
Преговорите за рудата се забавят Преговорите за годишните цени на вноса на желязната руда вероятно няма да бъдат приключени преди 1 април, когато започва прилагането на новите договорни цени, според анализатори. Ма Тао от Bohai Securities заяви, че преговорите между рудодобивните и китайските стоманодобивни компании може да се проточат по-дълго от миналата година, тъй като положението е по-сложно. Миналата година се достигна до решение през юни с подписването на рекордното увеличение от 96.5%. “Никоя от страните не бърза. Доставчиците изчакват да се възстанови търсенето през второто тримесечие, а китайските преговарящи се стреми към по-ниски цени.”, заяви той. Като най-голям консуматор на стомана в света Китай очаква да има по-голям глас в преговорите с трите основни доставчици Rio Tinto, BHP и Vale. Baosteel, която води преговорите настоява за 40% спад в цената тази година, което би било първо намаление от 7 години. (China Daily)
Източник: Други (25.03.2009)
 
Австралийски регулаторен орган одобри сделката между Chinalco и Rio Tinto Австралийската комисия по въпросите на конкуренцията (ACCC) даде зелена светлина за сделката между англо-австралийския минен гигант Rio Tinto и китайската държавна минна компания Chinalco. Така за да има окончателно одобрение на закупуването на дял от 18% в Rio Tinto от страна на Chinalco е необходимо само одобрението на австралийския финансов министър Уейн Суан. Решението на Суан ще бъде обявено след около три месеца, тъй като в момента се изчаква оценката на Борда по надзора на чуждестранните инвестиции. Съгласно сделката между австралийската и китайската компания, която трябва да помогне на Rio Tinto да намали дълговете си от 39 млрд. долара, Chinalco ще плати 12.3 млрд. долара за дялове в бизнеса на Rio Tinto с желязна руда, мед и алуминий и 7.2 млрд. долара за конвертируеми акции на Rio Tinto. С покупката на акциите делът на Chinalco в Rio Tinto ще стане 18%. Мнозина политици в Австралия се обявиха против сделката, но ACCC отхвърли аргумента им, че така Rio Tinto и Chinalco ще свалят цената на желязната руда в глобален мащаб и това ще облагодетелства китайските предприятия. Според комисията единственият начин това да се случи е Rio Tinto да увеличи рязко запасите си от желязна руда.
Източник: econ.bg (26.03.2009)
 
Представител на Столична община влиза в мобилния екип за помощ на съкратените от "Кремиковци" Столична община ще излъчи свой представител при сформирането на мобилен екип с участието на експерти от КТ „Подкрепа”, МТСП, НОИ, „Кремиковци” АД и общината. Това стана ясно след днешната среща между кмета на София Бойко Борисов и конфедералния секретар, Отдел „Пазар на труда”, в КТ „Подкрепа” Емил Димитров. Мобилният екип се създава съгласно Закона за насърчаване на заетостта, вследствие на получени уведомления за масово съкращение на 400 работници от „Кремиковци” АД и предвидените за съкращение още 1 500 работници. Съвместният екип има за цел да вземе конкретни мерки за комплексно максимално улесняване на административното обслужване на уволнените работници, чрез изнесени работни места на ДБТ и РУСО на територията на „Кремиковци” АД и извършване на организирано административно обслужване от работодателя на работниците по изготвяне и връчване на необходимите им документи и получаване на дължимите им обезщетения съгласно Кодекса на труда, както и от Дирекция „РСЗ” - София по регистрация на вече безработните служители с оглед на незабавното им включване в програми по заетост и от съответното поделение на НОИ за София с оглед незабавно получаване на обезщетения при оставане без работа. По време на срещата кметът и Емил Димитров обсъдиха възможността уволнените работници да могат да кандидатстват за работа в общинските фирми. В писмо до социалния министър Емилия Масларова кметът на София Бойко Борисов ще настоява за незабавното сформиране на мобилния екип.
Източник: Insurance.bg (26.03.2009)
 
Завод на Дерипаска закъса Руският магнат Олег Дерипаска е на път да затвори алуминиевия си завод в Черна гора. КАР е най-големият износител на алуминий в страната и осигурява 40% от промишленото производство, както и 10 000 работни места. Срещу евентуалното му закриване протестираха 2000 работници. Те настояваха правителството да обещае, че заводът ще продължи да работи. Заводът обаче може да бъде закрит, тъй като сметките му в чужди банки са блокирани, а Националната енергийна компания заплашва да конфискува продукцията му заради неплатени задължения. Правителството на Черна гора предложи заем от 20 милиона евро на Дерипаска, за да му помогне да запази производството, но той не прие.
Източник: Стандарт (27.03.2009)
 
BHP Billiton ще съкрати 400 работни места Най-голямата минна компания в света BHP Billiton ще съкрати 400 работни места в Австралия, като същевременно основният й конкурент Rio Tinto е била принудена да прекрати дейността на една от своите топилни заради намаляващото търсене на суровините, произвеждани от минно-добивната промишленост. В отговор на въпрос относно съкращенията, говорител на BHP Billiton заяви, че от компанията очакват производството на металургична руда през 2009 г. да бъде с 10-15 % по-малко от наличния капацитет и компанията се съобразява с нивото на активност на индустрията. Говорителят не потвърди броя на съкратените работници. (AFP)
Източник: Други (27.03.2009)
 
200 служители на Горубсо - Мадан минават на непълен работен ден Около 200 служители на Горубсо-Мадан преминават на непълен работен ден. Това е цитиран да казва Валентин Гаджев, изпълнителен директор на дружеството. Той допълва, че това са предимно хора от помощния персонал и администрацията. 83 души от минното дружеството в Мадан и 130 души от преработвателната фабрика в Рудозем ще преминат на непълен работен ден. Дружеството е кандидатствало пред Министерството на труда и социалната политика по постановлението на Министерски съвет, което дава възможност хората, които са преминали на четиричасов работен ден, да получават по 120 лв. С това ще видим дали наистина правителството ще си изпълни ангажимента, който пое към хората, които ще останат на работа, заявява Гаджев. Според него проблемите в рудоземската фирма Рудметал се отразят и на преработвателна фабрика за руда, тъй като рудата, която се добиваше от рудник Димов дол, се е преработвала във фабриката. По този начин ще се намали преработката и няма да може да се натовари капацитетът на фабриката. Гаджев намира, че е наложително работниците от фабриката в Рудозем да излизат в платен или неплатен отпуск. В момента преработвателната фабрика работи два месеца, а един не работи. Рудата се трупа и когато има необходимото количество се преработва.
Източник: Дарик радио (27.03.2009)
 
Борисов иска спешен екип за съкращенията в "Кремиковци" Столичният кмет Бойко Борисов поиска създаване на спешен мобилен екип по повод предстоящите съкращения в комбината „Кремиковци", съобщиха от столична община. Той трябва да изготви проект за реинтеграцията на трудовия пазар на съкратените от предприятието. Борисов настоява министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова незабавно да излъчи свой представител в екипа. Кметът е отправил искането си в писмо до социалния министър. Предвижда се екипът да се състои от представители на КТ „Подкрепа", Столична община, МТСП, НОЙ и „Кремиковци" АД. Те ще трябва да вземат необходимите мерки за комплексно максимално улесняване на административното обслужване на уволнените работници чрез изнесени работни места. Чрез тях те ще могат да се възползват от предвидените възможности и заложено финансиране в програма „Нова възможност за заетост". Припомняме, в Агенцията по заетостта има внесено заявление за съкращение на 1500 души от комбината „Кремиковци". Така общият брой на съкратените може да достигне 1900 души. В изпратеното писмо Борисов настоява за незабавна реакция от страна Министерство на труда и социалната политика. Настоявам да не продължавате грешната политика на държавата, чието бездействие, липса на идеи и желание за работа и диалог доведе „Кремиковци" АД до сегашното положение на безизходица, завършва позицията на столичния кмет.
Източник: Money.bg (30.03.2009)
 
Борисов-БСП: Рунд пореден. Този път за "Кремиковци" Кметът на София Бойко Борисов е изпратил писмо до министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова. В него се настоява министерството незабавно да излъчи свой представител за съставянето на мобилен екип за улесняване на административното обслужване на предвидените за съкращение от „Кремиковци” АД работници. От министерството, ръководено от министър Масларова, отговориха че то е предприело спешни мерки за работници и служители, засегнати в следствие на извършените в страната масови съкращения, още в началото на ноември 2008 г. Първото уведомление за извършено масово съкращение е подадено на 29 декември 2008 г. за 400 работници и служители от „Кремиковци" АД. В първите дни на януари 2009 г. Регионалната служба по заетостта е одобрило план и екип за действие за работа с лицата, които предстои да бъдат съкратени от металургичния комбинат. Благодарение на усилията и намесата на Агенцията по заетостта, чрез териториалните си поделениея, 180 души са устроени на работа на първичния пазар, става ясно още от съобщението на МТСП.
Източник: econ.bg (30.03.2009)
 
2009 г. ще бъде всичко или нищо за Лакшми Митал Стоманодобивният сектор е обвит в неяснота, а на президентът на Arcelor Mittal, Лакшми Митал, може да му се наложи да направи големи промени в стоманената си империя тази година. Arcelor Mittal е най-голямото предприятие в света за добив на стомана с няколко комбината в Западна Европа и Източна Европа, Южна Африка и Бразилия. Продължаващата рецесия удари базираната в Лондон фамилия Митал, една от най-богатите на острова, като активите на Лакшми се сринаха до 17 млрд. паунда от 65 млрд. за по-малко от шест месеца. Балансовите отчети на компанията му отразява множество трудности, включително дългове, които нарастват с всеки изминал ден. Според източник не4тният дълг е около 19 млрд. паунда. В момента Лакшми се опитва да убеди акционерите, че ще успее да се справи благодарение на мениджърските си качества като разчита на ръст в цените за да увеличи оперативната печалба. (Economic Times)
Източник: Други (30.03.2009)
 
CSN се интересува от коксохимичния завод в „Крeмиковци” Бразилската компания CSN е проявила интерес за подписване на търговски договор за експлоатация на коксохимическия завод на „Кремиковци”. Това каза синдикалният лидер от КТ „Подкрепа” в комбината Людмил Павлов, цитиран от агенция Фокус. Договорът е за преработка на въглища, като фирмата сама ще плаща преработката на суровините. Едновременно с това ще продължат разговорите за придобиване на активите на комбината.
Източник: Дарик радио (31.03.2009)
 
Фирми пестят от газ 824 хил. на ден От 1 април българските предприятия, които работят на природен газ, ще харчат по около 824 хил. лв. по-малко на ден за гориво. Това стана възможно, след като вчера Държавната комисия за енергийно и водно регулиране взе окончателно решение цената на природния газ за второто тримесечие да падне с 11,18%. Така 1000 кубични метра от синьото гориво ще струват 545,97 лв. вместо досегашните 614,66 лв. без ДДС. Тъй като дневното потребление у нас е около 12 млн. кубика, вместо досегашните 7,375 млн. лв. на ден, фирмите ще плащат малко над 6,55 млн. лв. за газ на ден. Бизнесът обаче не е доволен от намалението. Според шефа на "Стомана Индъстри" Антон Петров то не отговаря на очакванията на индустрията, според чиито сметки газът трябва да поевтинее с поне 15%. Отново не е имало прозрачност около определянето на цената, смята бизнесът. "Нито стана ясно защо "Булгаргаз" искаше намаление от 10,5%, нито защо ДКЕВР даде 11,18%", каза Петров. Според думите му във формулата за определяне на цената на газа се взима цената на петрола и алтернативните горива през последните 9 месеца, т.е. има забавяне при свалянето на цените, но в условията на криза държавата трябва да предприема 2-3 пъти по-сериозни мерки, за да облекчи бизнеса. Също така трябва да се погледне и с колко пада цената на газа в съседните държави. Ако там намалението е с 20-30%, това означава, че у нас на практика има увеличение, тъй като родното производство става още по-неконкурентоспособно на съседското, смята Петров. Вчера регулаторът потвърди и поевтиняването на парното. За топлофикациите в страната цената пада между 5 и 8%.
Източник: Стандарт (31.03.2009)
 
CSN с интерес към завод в “Кремиковци” Бразилската компания CSN е заявила интерес за подписване на търговски договор за експлоатация на коксохимическия завод на "Кремиковци". Това съобщи председателят на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Договорът е за преработка на въглища, като фирмата сама ще плаща обработката на суровините. Едновременно с това ще продължат разговорите за придобиване на активите на комбината. Няма информация дали държавата ще поеме предприятието, допълни още Павлов. Работниците от "Кремиковци" ще протестират всеки ден от 1 април.
Източник: Монитор (31.03.2009)
 
ОЦК реализира 12,14 млн. лв. приходи от продажби през февруари Оловно-цинков комплекс АД, гр.Кърджали е реализирал приходи от продажби в размер на 12,14 млн. лв. за февруари 2009 г., показва съобщение на дружеството. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации за месеца е 1,333 млн. лв. През февруари дружеството отчита намаление на запасите от продукция и незавършено производство в размер на 3,589 млн. лв., отчетено като разход в отчета за приходите и разходите. Реализираната счетоводна печалба за февруари е в размер на 581 хил. лв. За периода януари-февруари 2009 г. ОЦК АД реализира 19,919 млн.лв. приходи от продажби, 2,631 млн. лв печалба преди лихви, данъци и амортизации и 1,028 млн. лв. счетоводна печалба. Продадени са цинк в обем на 5 568 тона и олово в обем на 4 017 тона. ОЦК публикува месечни данни за втори път. За 2008 г. дружеството реализира 36,5 млн. лв. нетна загуба.
Източник: Инвестор.БГ (31.03.2009)
 
И бразилците от CSN се отказаха от "Кремиковци" Бразилският производител на стомана Cia. Siderurgica Nacional SA (CSN) не планира да закупи българското металургично предприятие "Кремиковци". Това обяви главният финансов директор на компанията Отавио Ласано, цитиран от агенция "Блумбърг". Най-вероятно в момента няма да придобиваме нищо по света, допълни той. По думите му третата по големина бразилска стоманена компания е увеличила печалбата си за последното тримесечие на 2008г. почти осем пъти заради продажбата на мина за желязна руда. Данните за октомври-декември са нетен приход от рекордните 1.72 млрд. долара, дължащ се изключително да раздялата с мината Насионал Минериош. В същото време продажбите на стомана са се сринали с 36% заради рязко свитото търсене, причинено от глобалната криза. Акциите на CSN са поевтинели през последната година с 47%.
Източник: Дневник (01.04.2009)
 
"Булгаргаз" спира подаването на газ към "Кремиковци" „Булгаргаз” ще бъде принуден да спре подаването на газ към „Кремиковци”, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Причина за мярката е забрана, дошла от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), според която подаването на газ трябва да бъде спряно незабавно, стана ясно още от думите на министъра. „В този ред на мисли днес е важен ден за „Кремиковци”. Пътят на предприятието оттук нататък ще бъде като на всяко предприятие, което минава по схемата на несъстоятелността”, каза още министърът. Той обясни, че се предвижда създаването на оздравителен план за „Кремиковци”, за който вече имало желаещи. „Кремиковци” е особено ценно предприятие за България, защото е един завършен цикъл на преработка на рудоизделия”, каза Петър Димитров. На въпрос колко души ще останат без работа след закриването на комбината, министърът заяви, че това зависи от синдика на предприятието и това не било нещо, което е в пряка зависимост от държавата. Димитров добави, че има предварителни данни за броя на работниците, които ще бъдат съкратени, но те не са предмет на работата на Министерството на икономиката и енергетиката.
Източник: econ.bg (01.04.2009)
 
Булгаргаз спира газта за Кремиковци, ако не платят днес Ако и днес няма положителна промяна с „Кремиковци" от утре „Булгаргаз" ще бъде принуден да спре подаването на газ. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. По думите на Димитров, до момента няма положителни резултати по казуса с предприятието. На въпрос какъв ще бъде пътят на Кремиковци от днес, Димитров отговори, че той минава през несъстоятелността и оздравителния план. Той определи предприятието като особено ценно за България, тъй като е един завършен цикъл по преработка от руда до готови изделия. Димитров не можа да каже колко време остава на предприятието. Според него, „Кремиковци" има и други производства, които най-вероятно ще продължат да работят и в бъдеще, но в доменото прооизводство няма да може да работи.
Източник: profit.bg (01.04.2009)
 
И CSN се отказва от "Кремиковци" Бразилският производител на стомана Cia Siderurgica Nacional SA (CSN) не планира да закупи българското металургично предприятие "Кремиковци". Това обяви главният финансов директор на компанията Отавио Ласано, цитиран от агенция Bloomberg. Най-вероятно в момента няма да придобиваме нищо по света, допълни той. По думите му третата по големина бразилска стоманена компания е увеличила печалбата си за последното тримесечие на 2008г. почти осем пъти заради продажбата на мина за желязна руда. Данните за октомври-декември са нетен приход от рекордните 1.72 млрд. долара, дължащ се изключително да раздялата с мината Насионал Минериош. В същото време продажбите на стомана са се сринали с 36% заради рязко свитото търсене, причинено от глобалната криза. Акциите на CSN са поевтинели през последната година с 47%. Припомняме ви, че вчера синдикалният лидер Людмил Павлов съобщи, че бразилската компания се интересува от коксохимическия завод на "Кремиковци". Преди това в края на февруари украинската стоманодобивна групировка "Смарт холдинг" се отказа от покупката на комбината. Като причина за решението беше посочена слабата подкрепа на инвеститорите.
Източник: econ.bg (01.04.2009)
 
Кремиковци съвсем остава без природен газ Булгаргаз спира днес по обед природния газ за металургичния комбинат Кремиковци. Така за първи път от откриването през 1963 г. доменните мощности на комбината ще бъдат изключени, а коксохимичното производство повече няма да може да бъде възстановено. Днес работниците излизат на протест, съобщиха синдикатите. Кремиковци е предупреден за спирането на газа преди дни, така че да има време да премине на алтернативно гориво, което да поддържа завода в технологична безопасност, заяви изпълнителният директор на Булгаргаз Димитър Гогов. Причината за крайната мярка са дълговете на комбината към газовото дружество, които вече са достигнали критичните 100 млн. лв. Одитът на ДКЕВР в Булгаргаз е дал предписание да бъде спряно подаването на газ към Кремиковци. Освен Кремиковци топлофикациите също продължават да трупат задължения от години, които не се знае кой ще погаси, коментира председателят на ДКЕВР Константин Шушулов. Или трябва да се намери кой да плаща, или газът трябва да спре, заяви той. Оттук нататък пътят на Кремиковци ще бъде като на всяко предприятие, кое-то минава по схемата на несъстоятелността, коментира министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Той вече имал предварителни данни за броя на работниците, които ще бъдат съкратени, но не пожела да посочи цифра. Това не е работа на Министерството на икономиката и енергетиката, лаконично отговори Димитров. В Кремиковци работят около 5600 души и преди месец бяха съкратени първите 400. Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева съобщи за в. Пари, че има нов вариант за спасяването на комбината, който вече е предложен на министър Петър Димитров. Тя не пожела да го коментира, но от синдикатите разясниха, че става въпрос за капитализиране на дълга. Това означава превръщането му в акции, които да бъдат търгувани на фондовата борса. По този начин кредиторите няма да изгубят вземанията си, каза Васил Яначков от КНСБ. Според него към момента общите дългове на комбината са 2.370 млрд. лв. В понеделник стана ясно, че бразилският производител на стомана CSN се отказва официално от придобиването на Кремиковци. Това е заявил главният финансов директор на компанията Отавио Ласано, цитиран от Bloomberg. Бразилците бяха сочени за ключов инвеститор с интерес към Кремиковци.
Източник: Пари (01.04.2009)
 
“Кремиковци” отива за старо желязо В 8.00 часа днес "Булгаргаз" спира подаването на гориво за "Кремиковци" заради неплатени дългове. Това означава, че доменните пещи и коксохимическото производство ще спрат окончателно. Пътят на предприятието оттук нататък ще бъде като на всяко друго, което минава по схемата на несъстоятелността. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според министъра все още "има желаещи за оздравителен план". Става дума за финландски инвеститор, с който обаче не са водени преговори, припомниха запознати. На практика доменните пещи на комбината не работят от няколко месеца, като се подават само необходимият минимум природен газ и електроенергия за поддържане работата на коксовите батерии и на други производства, които не могат да бъдат спирани. Сега вече запазването на тези производства става невъзможно. Министър Димитров направи изявлението си за съдбата на металургичния гигант часове след като главният финансов директор на бразилския производител на стомана CSN Отавио Ласано обяви пред агенция "Блумбърг", че в момента компанията преразглежда плановете си за инвестиции в нови проекти и че най-вероятно няма да придобива нищо по света. Бразилската компания беше последният кандидат, с който бяха водени преговори да поеме "Кремиковци". Според Ласано причината бразилският инвеститор да се откаже от комбината е световната финансова криза, която доведе до драстично свиване на търсенето на стомана, а оттам и до срив на цените с 36%.. След като от "Кремиковци" се отказа украинската "Смарт Холдинг", бразилците останаха единственият потенциален стратегически кандидат за влизане под една или друга форма в българския комбинат. Компанията обаче месеци наред отлагаше решението си заради сложната икономическа обстановка. Междувременно четиримесечните очаквания на инвеститор в "Кремиковци" доведоха до 57 млн. лв. нови дългове на обявеното в несъстоятелност предприятие, чиято задлъжнялост до ноември 2008 г. надхвърляше 2,2 млрд. лв. Подаването на газ към длъжниците на "Булгаргаз" трябва да бъде преустановено, на свой ред обяви председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов. Месеци и години наред предприятия продължават да не плащат и се трупат вземания, които не се знае кой ще ги погасява, посочи Шушулов. Той обаче уточни, че ДКЕВР не е давала становище конкретно за "Кремиковци", а за всички предприятия - длъжници на "Булгаргаз", в това число и някои топлофикационни дружества. Ръководството на металургичния комбинат, синдикът Цветан Банков и синдикатите вече са официално уведомени, че "Булгаргаз" планира да спре подаването на газ за комбината. Кризисният щаб е готов за поетапно спиране на отделните производства, но това не може да стане за един ден, уточни председателят на синдикат "Металурзи" в предприятието Людмил Павлов. Необходимо е да продължи подаването на 15 хиляди кубически метра газ на час, за да се поддържа предаварийна ситуация в комбината.
Източник: Монитор (01.04.2009)
 
Почивай в мир, Кремиковци! Е сетиха се, че нещо толкова мръсно и задлъжняло като Кремиковци не е редно да съществува в една пазарна икономика. Това умозаключение обаче трябваше да дойде не откъде да е, а от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чиято функция по принцип е да връзва цените. Та изведнъж министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров взе, че се стресна и отсече, че щом ДКЕВР е разпоредила, газът към дружеството трябва да спре. Иначе всички са чували многократните му закани, че комбинатът ще бъде затворен, но нейсе. А преди това се биеше в гърдите и твърдеше, че държавата не може да позволи Кремиковци да бъде затворен. Булгаргаз също неведнъж е отправял ултиматум, че ще спре газоподаването, но накрая все се разминава. Тогава какъв е шансът сегашните заплахи да се окажат истински, а не само пушилка. Мине се, не мине време и се разиграва все един и същи театър. Не е ясно кой трябва да бъде сплашен, след като главните действащи лица са и тези, от които зависи дали това дружество ще продължи да работи или не. Единственият ефект всъщност е поредното изпъване на нервите на работниците, за които въпросът да бъде или да не бъде Кремиковци е жизненоважен. А разиграваната комедия не води нито до изплащане на задълженията на дружеството, нито до намиране на реален инвеститор. Това няма да се случи, дори и газът към дружеството да бъде спрян днес, защото трудно един мъртвец ще намери над 2 млрд. лв., за да се издължи на своите кредитори. А запорът върху имуществото на едно от главните действащи лица в унищожаването на Кремиковци - Александър Томов, пасва идеално за финал на сагата Кремиковци. Само дано и това не се окаже поредната клоунада, хвърляща прах в очите.
Източник: Пари (01.04.2009)
 
Последните часове на Кремиковци Металурзите от Кремиковци отново излизат на протест. Този път те ще поискат обяснение от ръководството на комбината защо спират доставките на газ и какво се случва с преговорите с единствения кандидат-инвеститор – бразилската компания CSN. Със синдикатите не е обсъждан вариант за преждевременно затваряне на комбината заради спиране на доставките на синьо гориво. Всички съоръжения в Кремиковци ще спрат работа напълно в 14 часа. Тогава всичко ще бъде изключено окончателно. Спирането на Кремиковци се налага заради задълженията на предприятието към Булгаргаз и е по заповед на ДКЕВР. Вчера стана ясно, че от днес Булгаргаз ще бъде принуден да спре подаването на газ за Кремиковци, ако няма промяна в ситуацията. Критичната точка за възникването на аварии ще бъде два часа по-късно след спирането, докато излязат всички анализи за наличието на азот. Ако аварийният план бъде изпълнен на 100 % няма риск от аварии, гарантира главният енергетик на комбината. Днес напълно ще спре коксохимическият завод в комбината, доменното производство и т. нар. миксер, в който се събира чугун в предстоманодобивното производство. След спирането на природния газ, съоръженията се унищожават. Най-голямата опасност от авария има в коксохимическия завод, защото батериите му никога досега не са изключвани и експертите нямат никаква представа какво ще се случи. В момента те разчитат на теоретични данни и прогнози. При спирането ще има остатъчни катрани, а пожарогасенето там се извършва с пара. При спирането на ТЕЦ-а обаче на практика каквото и да възникне в коксохима, вече няма да може да бъде загасено, защото няма да има пара. С вода каквото и да поливате – огънят ще излиза отгоре, обясняват експерти. Затова експертите в комбината са записали, че искат РИОСВ да извършва системни замервания около коксохимическите батерии, около доменните пещи и в населените места около Кремиковци. Ако възникне пожар, пушекът ще е канцерогенен, предупреди главният енергетик на комбината Николай Савов.
Източник: Дарик радио (01.04.2009)
 
Синдикатите от "Кремиковци" пак излизат на протест Протестен митинг срещу затварянето на металургичния комбинат "Кремиковци" организират днес синдикатите. Митинг шествието започва в 7.30 ч. от портала на комбината. След това работниците ще се придвижат до площада пред катедралата "Св. Александър Невски" и ще преминат покрай Народното събрание, Министерския съвети Министерството на икономиката. Шествието е под мотото "Спасете "Кремиковци" от гибел!". Един от поводите за недоволството е намерението, обявено вчера от "Булгаргаз", да спре да подава газ към предприятието. Металурзите протестират и заради продължаващите съкращения в дружеството. Вчера стана известно, че държавата вече търси резервен вариант за спасяването на "Кремиковци", след като бразилският рудодобивен и металургичен гигант CSN не е подписал търговски договор с комбината.
Източник: Дневник (01.04.2009)
 
Александър Томов може да се прости с имотите си за 830 000 лв. Запор върху къщи и сметки му наложи комисията "Кушлев" и поиска конфискация. Бившият бос на ЦСКА и "Кремиковци" няма право да се разпорежда със суперлуксозната си двуетажна вила в пернишкото с. Студена. Запор е наложен и върху апартамента му в София, който е 153 кв. м с гараж и мазе. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е запорирала още фирмата на Томов "Интернешънъл метал форуърдинг" ЕООД, 270 акции в "Булинвест груп" АД и 9 банкови сметки на Лупи в България. Хората на Стоян Кушлев установили, че разходите на Томов надвишават с 4942 минимални работни заплати доходите му. Невинен съм, всичко ми е законно. Това е политически удар, страхувам се за живота си, обяви Томов.
Източник: Стандарт (01.04.2009)
 
“Кремиковци” пред спиране Игра на нерви за "Кремиковци" завъртяха държавата и бразилският кандидат-инвеститор за комбината CSN. Вчера в 10 ч икономическият министър Петър Димитров изненадващо обяви, че този път окончателно спира природния газ за комбината заради дълговете му. Това трябва да стане днес в 14 ч. Писмото с предупреждението на "Булгаргаз" е получено в комбината на 23 март, каза синдикът Цветан Банков. Подаването се ограничава още от понеделник. Борчовете на "Кремиковци" за газ са огромни и затова Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е дала предписания подаването на синьо гориво да бъде прекратено, обясни Петър Димитров. Според шефа на "Булгаргаз" Димитър Гогов комбинатът дължи 100 млн. лева. Дадохме предписание за спиране на газа, но не сме посочили срок, каза председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов.
Източник: Стандарт (01.04.2009)
 
Разпродаваме само в краен случай Цветан Банков, синдик на комбината - Г-н Банков, ще го има ли "Кремиковци", ако спре подаването на газ? - След спиране на природния газ не може да бъде възстановен само коксохимът. Спирането не обрича и Първа доменна пещ. Технологично ще е възможно да се преработва метал с вносен кокс. - Кой обаче ще го прави, има ли алтернативни варианти след оттеглянето на бразилците? - Те не са обявили още, че се оттеглят. Дори снощи (б. а. - понеделник вечер) говорихме с тях до 20,30 ч. Всеки момент трябва да вземат решение. Алтернативи сме обсъждали, дори за тях сме уведомили и собственика Прамод Митал, не само икономическото министерство и облигационерите като най-големи кредитори. Трябва да се работи за съхраняване на предприятието. Държавата в последните месеци единствена направи нещо за поддържането на комбината. Но тя не може да поеме отговорността сама, трябва и останалите кредитори да участват в процеса. - А потвърден ли е интересът на финландската "Финпроминвест"? - Още след получаването на писмо за интерес от тях аз им писах обратно през февруари. Имах и телефонен разговор с техния представител Каралийски. Но досега не са се появили. - Ще се стигне ли до разпродажба и осребряване на имуществото на комбината? - За разпродажба не можем да говорим. А и това ще го решат кредиторите, но все още има вариант да се работи оздравителен план и да се реализира програма за жизнеспособност.
Източник: Стандарт (01.04.2009)
 
Готови сме да дадем пари Георги Прохаски, представител на облигационерите - Г-н Прохаски, каква ще е съдбата на "Кремиковци" след оттеглянето на бразилците и спирането на газа? - Трябва време да обмислим. До късно снощи очаквахме становището на CSN. Усещахме, че нещата отиват на оттегляне, защото поставяха все по-неприемливи условия. Но е нужно поне малко време, за да изработим резервен вариант. - Все пак имаше достатъчно време да се мисли за такъв, преговорите продължиха с месеци. - Редно е да имаме поне един месец за намиране на вариант, защото прилагането му не зависи само от една заинтересована страна. Теоретично сме работили по алтернативи, но не и на практика. - Кои са тези алтернативи? - Не мога да кажа нищо, докато нямаме окончателно становище. - Включват ли те финансов ангажимент от страна на облигационерите? - Да. - А допускате ли вариант с разпродажба на имущество на комбината на парче? - Не ние, а законът го допуска, ако не се приеме оздравителен план. Тогава ще трябва да се премине към ликвидация. Но това не е добър вариант за никого, най-малко за държавата.
Източник: Стандарт (01.04.2009)
 
Водят китайски металурзи Възможността да доведат инвеститор от Китай обмислят облигационерите на комбината. Става дума за държавна компания, производител на стомана, която вероятно ще прояви интерес, но засега разговорите били в начална фаза. Държавата и синдикът също не са се отказали от спасителния план за "Кремиковци". Засега обаче никой от тях не разкрива резервния си план. Зам.-министър Нина Радева е внесла докладна до министър Петър Димитров с предложение. "Не мога да го обявя, докато не бъде прието", коментира тя. Според запознати обаче идеята, съгласувана и със синдика и оперативното ръководство, е комбинатът да се самоиздържа и да бъде запазена в ниски обеми производствената част, като поетапно се увеличава.
Източник: Стандарт (01.04.2009)
 
"Кремиковци" е на косъм от затваряне Държавата вече търси резервен вариант за спасяването на "Кремиковци", след като бразилският рудодобивен и металургичен гигант CSN не е подписал търговски договор с комбината. Това съобщиха от икономическото министерство, уточнявайки, че още нямат официална информация бразилският инвеститор да се е отказал. Затова на компанията е бил поставен ултиматум да приемат партньорство до края на понеделник или комбинатът да остане без доставки на природен газ. От мениджмънта на банкрутиралото дружество съобщиха, че са изпратили на бразилците вариант за договор, в който приемат всичките им условия. "Дори и цената, по която те щяха да изкупуват кокса, беше в наш ущърб, но целта ни беше да запазим коксохима. Пратихме им проектодоговор в петък, обсъждахме го часове по-късно на конферентен разговор. Такъв имаше и в понеделник вечерта, но те го усукваха", каза един от директорите на комбината. На този търговски договор се разчиташе да влее ресурси в "Кремиковци" до утвърждаването на оздравителен план и да намали загубите на дружеството, което в момента потребява газ, без да произвежда и само трупа дългове. В понеделник агенция "Блумбърг" предаде, че CSN са се отказали от придобиването на "Кремиковци", цитирайки главния финансов директор на компанията Отавио Лазкано. Пред медията той е заявил, че на този етап компанията се отказва от придобивания, без да уточнява дали отказът е окончателен. От Министерството на икономиката и енергетиката неколкократно заявяваха, че газ се подава към комбината само за да се съхранят производствените мощности за следващия собственик и че при евентуално оттегляне газът ще спре. Министър Петър Димитров съобщи в понеделник, че доставките на природен газ към българския стоманопроизводител вече са намалени и във вторник окончателно трябва да прекъснат. До мярката се стига по разпореждане на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Председателят на регулатора Константин Шушулов коментира, че техният одит в "Булгаргаз" за миналата година е доказал, че някои предприятия не плащат на доставчика и не е ясно как дружеството ще си събере вземанията.Хора, близки до процеса, заявиха, че е възможно това да е блъф, с който бразилската компания да бъде стресната и подканена към действие. Подобно нещо се случи и миналия юли, когато за "Кремиковци" наддаваха "Арселор-Митал" и Константин Жеваго чрез компанията си "Ворскла стийл". Тогава световният лидер в стоманопроизводството имаше водещи позиции пред украинския си конкурент, но искаше ангажимент от държавата да съдейства в процедурата по несъстоятелност. Управляващите пък се опитаха да стреснат компанията със спиране на доставките. Писмото бе изпратено от "Булгаргаз" седмица предварително и ден преди доставките да спрат министър Петър Димитров коментира, че няма да допусне "Кремиковци" да спре. Проблемът със спирането на коксохимическото производство идва от необратимостта на процеса. Веднъж угаснали, коксовите батерии започват да се саморазрушават и разходите за ремонт се оценяват на повече от 100 млн. евро. Междувременно стана ясно, че синдикатите планират протестни действия от във вторник срещу затварянето на комбината. Те настояват доставките на природен газ да не се прекратяват и да се търсят алтернативи за спасяване на стоманопроизводителя. Те ще настояват за обръщане на дълговете в собствен капитал и продажба на след неговото оздравяване.
Източник: Дневник (01.04.2009)
 
Виетнам ще увеличи вносните мита за да предпази стоманодобива си Министерството на финансите на Виетнам е пуснало официално писмо за увеличаването на налозите с 3% до 8% от 1 април 2009 г. Митата за чугунът и стоманата за строителството ще се повишат с 15%. За валцованите продукти те ще се повишат с 1% за да достигнат 8%. Увеличенията идват след голямо понижение на продажбите на стомана до около 698 хил. тона през първото тримесечие на тази година, с 30% по-ниски спрямо същия период на миналата. Г-н Нгуйен Тиен Нги, вицепрезидент на Виетнамската стоманодобивна асоциация, заяви че по-слабите продажби идват от пониженото търсене в следствие на световната икономическа криза и по-малкото потребление на стомана на вътрешния пазар, което се дължи от части на по-евтиния внос. Повечето от вносната стомана за Виетнам идва от Китай, Южна Корея, Русия и страните от ASEAN. Вносът от ASEAN и Китай е по-евтин заради нулевите преференциални налози за внос. (vietnamnews.com)
Източник: Други (01.04.2009)
 
Viohalco отчете загуба за 2008 г. заради евтините метали Viohalco, най-голямата гръцка група за обработка на метали, публикува първата си годишна загуба от 1995 г. насам, след като световната икономическа криза срина цените. Компанията, която действа в бизнеса със стомана, алуминий и мед, отбелязва загуба от 11.3 млн. евро за 2008 г. срещу печалба от 83.9 млн. евро през предходната година. Viohalco понижи стойността на запасите си от метал със 157.2 млн. евро, се казва в изявлението. Продажбите нарастват с 2% до 3.76 млн. евро. Viohalco, която се търгува от 1947 г. на борсата в Атина, има производствени подразделения в Гърция, България, Румъния, Македония и Великобритания.
Източник: Reuters (01.04.2009)
 
ОЦК чака 98 млн. лв. приходи от продажби за 2009 г. При производство и реализация на плануваните количества метали и съпътстващи ги продукти, очакваме приходите от продажби за 2009 г. да бъдат близо 98 млн. лв., сочи отчетът за дейността на Оловно цинков комплекс. Година по-рано от компанията отчете нетни приходи от продажби в размер на 157 млн. лв., а за 2006 г. те са 245 млн. лв. За 2008 г. компанията обяви загуба от 37.5 млн. лв., срещу печалби респективно от 15.28 млн. лв. и 13.83 млн. лв. за 2006 и 2007 г. В края на 2008 г. в ОЦК работят 803 души, като от тях 670 са производствен персонал, 105 управленски и 28 помощен персонал. Висшистите са близо 9 на сто, или 72-ма от служителите на компанията.
Източник: profit.bg (02.04.2009)
 
Газ към „Кремиковци” още седмица, работниците плашат с протести всеки ден До седмица ще стане ясна съдбата на „Кремиковци”. Със седем дни се отлага спирането на доставките на газ за комбината, за да се запазят шансовете за сключване на договор с инвеститор. Късно снощи единственият кандидат – бразилският гигант CSN е изпратил проект на споразумение за влизане като оператор в коксохимичния завод на комбината. Въпреки това над 1500-2000 металурзи протестираха повече от пет часа и се заканиха, че протестите ще продължат ежедневно. По време на протестите металурзите се срещнаха с ресорния министър Петър Димитров. „Кремиковци” не е социална организация, която трябва да получава пари от държавата. Обратното – „Кремиковци” е стопанска организация и всичко, което прави, трябва да е с цел печалба. Ако няма печалба и някой отново създава очаквания, че това трябва да се издържа от държавния бюджет, повтарям ви, то не може да стане. Няма такива правила”, коментира министър Димитров. По официални данни за последните четири месеца комбинатът е имал производство за 42 млн. лева, с които са платени възнаграждения на служителите. Натрупани са обаче и 60 млн. лева дългове. Според протестиращите обаче заплати не са давани от ноември. Затова резултатът от срещата беше такъв – Последва още една среща с икономическия съветник в Министерски съвет Драгомир Стойнев. „Разговора, който проведохме, е същият, който проведохме преди един месец”, коментира резултата синдикалистът от „Подкрепа” Людмил Павлов. На 2 април синдикатите ще поискат среща и с представител на парламента.
Източник: Дарик радио (02.04.2009)
 
ArcelorMIttal оставил без работа 700 миньори в Босна Металургичният гигант ArcelorMIttal съобщи, че 700 души от мина за желязна руда в Босна и Херцеговина остават без работа, предаде АФП. Вчера концернът съкрати 40 процента от общо 3800 работници и служители в металургичния си завод в Зеница. В комюникето на ръководството на мината в Приедор се казва, че мярката е взета поради спадането с 50 процента на пласмента на желязна руда през първите три месеца на годината в резултат на световната икономическа криза.
Източник: Дарик радио (02.04.2009)
 
“Кремиковци” изпушва по 236 хил. на ден По 235 857 лева всеки ден изпушват комините на "Кремиковци". Толкова струва само природният газ, който металургичният соцгигант потребява на денонощие, за да поддържа пещите си на технологичния минимум. Тъй като производството също е на минимума, предприятието няма как да плаща на доставчиците и трупа дългове. Заводът вече е завлякъл с милиони държавната компания "Булгаргаз". Става въпрос поне за 100 млн. задължения. Във вторник икономическият министър Петър Димитров съобщи, че природният газ на предприятието ще бъде спрян по препоръка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Предложението е дадено, след като ДКЕВР приключи одита си в "Булгаргаз" и установи, че дружеството е натрупало 118 млн. лева загуби за 2008 г. Друг мотив за спирането на газа бе изявлението от кандидат-инвеститора - бразилската компания CSN, че няма намерение да придобива нищо по света. Така бе отписана последната надежда за възстановяване на производството. Очакваше се вчера подаването на синьо гориво да бъде преустановено в 14 ч. Късно във вторник обаче CSN промени намерението си и заяви, че иска част от производството. Затова икономическият министър Петър Димитров отново помоли за отсрочка "Булгаргаз" - държавното дружество да продължи да подава гориво още седмица, без да разчита на приходи. За това време дълговете на комбината само за газ ще се увеличат с още 1,652 млн. лева, показват сметките. "Кремиковци" получава около 15 хил. куб. м синьо гориво на час, съобщи изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев. От 1 април цената му за фирми, директно присъединени към мрежата, каквато е "Кремиковци", е 655,16 млн. с ДДС. До 31 март, когато природният газ струваше 737,59 с ДДС, дългът на комбината към "Булгаргаз" нарастваше с 266 хил. лв. на ден. По времето, когато работеше с пълния си капацитет, "Кремиковци" получаваше по 30 хил. куб. м газ на час, припомни Ангел Семерджиев. Миналата година комбинатът е изгорил синьо гориво за 60 млн. лева - с 18 млн. повече от стойността на продукцията, която е произвел. В момента обобщаваме данните и до дни ще имаме точна цифра за задълженията на "Кремиковци" и топлофикациите към нас, каза шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Но "Булгаргаз" не е единствената държавна компания, която комбинатът завлича. "Кремиковци" дължи 140 млн. лева на НЕК, съобщиха от държавната компания. Над 21 млн. лева са борчовете към БДЖ. Търговското дружество "Кремиковци трейд" пък има да внася в хазната 2,7 млн. лева.
Източник: Стандарт (02.04.2009)
 
Металургията се сви с 30% за три месеца Производството на черни и цветни метали в България е намаляло с около 20-30% от началото на годината в сравнение със същия период на миналата година. Това съобщи изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Причините за лошите резултати са две - липсата на поръчки заради световната икономическа криза и недостигът на газ от началото на година. "Промет стийл" и "Хелиос металург" в Пловдив са били напълно спрели по време на газовата война между Русия и Украйна, а ограничени доставки е имало за пернишкото "Стомана индъстри". По предварителни данни през 2008 г. производството на чугун е намаляло почти три пъти - до 440.3 хил. тона. "Това е съвсем нормално, защото единственият производител на чугун в страната е "Кремиковци" и през тази година очакваме още по-лоши резултати", обясни Паунова. Към момента работа е преустановила компанията за производство на тръби "Интерпайп", която е част от "Интертръст холдинг". Намалено е производството и на русенското предприятие "Прециз интер холдинг", което също произвежда тръби. "Развитието на компаниите през първото полугодие засега остава неясно", коментира ситуацията Антон Петров, председател на управителния съвет на БАМИ. По думите му в момента на световните пазари свръхпроизводството достига до 40% и е съвсем естествено да има борба за поръчки. Допълнителен фактор, който влияе отрицателно на бранша, са ниските цени на металите. "Реално положително развитие на ситуацията може да се очаква най-рано през четвъртото тримесечие на годината", каза още Петров. Положителни тенденции, които се наблюдават в момента, са лекото покачване на цените на металите, както и изчерпването на стоковите запаси. "Все още тези процеси са бавни, затова за възстановяване след кризата може да се говори след две години", каза още експертът. Пазарът в момента е стабилен на ниско ниво. Една от компаниите, които продължават работа, е медодобивният комбинат в Пирдоп - "Кумерио мед", който от сряда има ново име - "Аурубис България".
Източник: Дневник (02.04.2009)
 
Кремиковци завлича БДЖ и пристанищата Фалитът на "Кремиковци" повлича към дъното и структуроопределящи предприятия на икономиката като БДЖ и пристанищата Бургас и Лом. Комбинатът генерираше между 4,7 и 5 млн. тона товари годишно, което осигуряваше около 25% от товарооборота на БДЖ. Композициите на компанията сновяха ежедневно, натоварени с готова продукция и суровини между гара Обединена, мина Станянци и портовете Лом и Бургас. "Кремиковци" трябваше да осигурява и над 20% от приходите на БДЖ. Трябваше, но тъй като не плащаше редовно, дълговете му към превозвача се движеха между 12 и 27 млн. лв., а сега се изчисляват на около 20 млн. лева. "Кремиковци" "изяде" и около 1/3 от товарите на порт Бургас и над половината от работата на порт Лом.
Източник: Стандарт (02.04.2009)
 
Обучават съкратени за мениджъри Социалното министерство е подготвено да поеме преквалификацията на 1000 от работниците, които ще останат на улицата, разказаха от ведомството на Емилия Масларова. Те ще бъдат насочени към проекти и програми на националния план по заетостта веднага щом се регистрират в бюрата по труда. На всеки от тях ще бъде изготвен личен профил за заемане на подходяща длъжност. По-младите ще преминат курсове за мениджърство и управление на собствен бизнес, други пък ще се пренасочат към програмите за саниране и земеделие. По-възрастните работници обаче вероятно ще бъдат пенсионирани предсрочно, както предложиха от синдикатите в "Кремиковци". Целта е по време на "принудителната пенсия" работниците да получават процент от сумата, а след като навършат години за пенсиониране - цялата сума. Пари за 30 заплати накуп за съкратените от "Кремиковци" няма. Това е категоричната позиция на социалното министерство.
Източник: Стандарт (02.04.2009)
 
Канадските стоманодобивчици искат помощ На среща в Отава тази седмица Канадската асоциация на стоманодобивните компании ще очертае ключовите си приоритети за да задържи сектора в страната силен и в добри позиции за бъдещи инвестиции. От асоциацията казаха, че “спешен приоритет пред промишлеността са бързи действия за възстановяване на търсенето в цялата икономика. Канадският стоманодобив е свързан с пазарните условия, пред които са изправени и другите сектори, включително преработващата и добивната промишлености, енергетиката и строителството. В резултат натоварването на мощностите е паднало рязко през последните 6 месеца до под 50%. Това доведе до големи намаления от страна на фирмите. Канадската стоманодобивна промишленост премина през забележителна трансформация през последните години като водещи световни компании са инвестирали над 11 млрд. канадски долара. Те прибавиха не само капитали, но и технологии, умения и бизнес възможности. (Steel Guru)
Източник: Други (02.04.2009)
 
И депутати ще спасяват "Кремиковци" Депутати, министърът на икономиката и енергетиката, представители на правителството и синдикати ще сформират работна група, която да обсъди цялостната ситуация в "Кремиковци". За това са се разбрали представителите на синдикатите в "Кремиковци" и председателят на Народното събрание Георги Пирински, съобщи лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков. Днес е вторият ден от протестите на металурзите, които искат дружеството да продължи да работи. В отсъствието от страната на министъра на икономиката Петър Димитров, днес митингът беше проведен пред Народното събрание, а не пред министерството, както вчера. Георги Пирински е поел ангажимент да се запознае с всички предложения на синдикатите, включително и със социалните им искания. Яначков съобщи, че освен предвидените по закон обезщетения, ще се търсят и допълнителни компенсаторни механизми. Синдикатите в дружеството настояват всеки съкратен да получи по 30 заплати. Според тях пари могат да бъдат набавени, ако кредиторите се съгласят да бъде продаден ТЕЦ-ът. Друг вариант е държавата да кандидатства за финансиране от Европейския план за борба с икономическата и финансовата криза. Друга профсъюзна идея е да се премине към капитализация на дълга. на комбината.
Източник: Дневник (02.04.2009)
 
Съдбата на "Кремиковци" е в ръцете на държавата според работниците Ръководството на „Кремиковци” напълно одобрява проекта за договор на кандидат-инвеститора бразилската компания CSN. Гигантът е изпратил проект на договор за коксохимичния завод на комбината, стана ясно на 1 април. Само от държавата зависи нещата да бъдат придвижени напред, а забавянето на решението за бъдещето на комбината само ще обезсмисли едноседмичната отсрочка, която „Булгаргаз” даде преди да спре подаването на синьото гориво към предприятието. Това заяви лидерът на КНСБ в „Кремиковци” Васил Яначков пред протестиращите пред парламента близо 2000 металурзи. Втори ден продължават протестите на работниците от „Кремиковци”. Те настояват за яснота около бъдещето на комбината, за получаване на месечните си възнаграждения, които по думите им чакат от ноември миналата година. Работниците от комбината искат и програма за обезщетяване на съкратени служители. Преди да стигнат пред парламента, протестиращите бяха пред сградата на Министерството на икономиката и енергетиката. Там лидерът на федерация „Металици” към КНСБ в комбината Васил Яначков обвини държавата и собствениците на комбината в занемаряване на „Кремиковци”. По думите на Яначков представителите на протестиращите са готови на денонощни преговори за обсъждане на всякакви варианти за спасяване на комбината. Пред НС протестиращите очакват да бъдат приети от представител на парламента. Съществуваше заплаха от спиране на газа към „Кремиковци” на 1 април заради натрупани дългове към „Булгаргаз”. От газовата компания обясниха, че според Държавната комисия за енергийно и водно регулиране „Булгаргаз” нарушава лицензията си, като подава синьо гориво към предприятие, което не го плаща. Подаването на газ в комбината бе продължено със седмица, считано от 1 април, за да се запазят шансовете на „Кремиковци” за договор с инвеститор. В сряда стана ясно, че единственият кандидат – бразилската CSN, е изпратила проект на договор за коксохимичния завод на комбината.
Източник: Дарик радио (03.04.2009)
 
Мартин Димитров: Специалното отношение към "Кремиковци" трябва да спре Специалното отношение към "Кремиковци" трябва да спре. Ако предприятието не може да покрие необходимите критерии, то трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Това заяви лидерът на СДС Мартин Димитров. Комбинатът от дълги години не плаща данъци, транспорт, газ, други услуги. По този начин проблемът се задълбочава, а не се разрешава, допълни Димитров. Той добави, че други компании могат да се "вдъхновят" от примера на „Кремиковци” и да решат да спрат да плащат данъците и задълженията си. Като основен мотив за това решение лидерът на СДС посочи нежеланието на държавата да се намеси и да санкционира завода. Ако чужди компании проявяват интерес към комбината – добре. Само не искам „Кремиковци” да се ползва с преференции от страна на държавата, акцентира още веднъж Димитров. Той добави, че държавата, с отношението, което показва спрямо комбината, вече десета година не може да намери солиден инвеститор. Никой не иска ликвидацията на „Кремиковци”. Всички биха загубили от едно такова развитие на нещата. Това каза от своя страна съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски. Той добави, че комбинатът може да бъде модернизиран и да спре да замърсява околната среда. Като причина за невъзможността да бъде намерен инвеститор на комбината Прохаски посочи световната криза и нежеланието на фирмите по света да купуват нови металургични мощности. Въпросът сега е да се преструктурира заводът като се ограничат загубите, но да се съхрани през кризисния период и да изчака подновен интерес от инвеститорите. Все още е възможно сделката с бразилската компания CSN да се реализира, допълни той.
Източник: econ.bg (03.04.2009)
 
Металурзи запалиха портрет на министър С яростни викове и дюдюкания работници от “Кремиковци” запалиха плакати с ликовете на икономическия министър Петър Димитров и заместничката му Нина Радева пред сградата на министерството по време на втория ден от протеста си в столицата. По-късно митингуващите се отправиха към сградата на Народното събрание за среща с председателя му Георги Пирински. Според синдикатите Пирински се ангажирал със създаване на работна група от депутати и министри, която да обсъди ситуацията в комбината. Обмислят се допълнителни възможности за компенсиране на съкратените. Според синдикатите това можело да стане чрез продажбата на активи на комбината, например ТЕЦ-а. Допълнителни средства за съкратените работници можело да се вземат и от Европейския план за борба с икономическата и финансовата криза, смятат от КНСБ. Друга идея е да се премине към капитализация на дълга на “Кремиковци”. Днес протестите продължават.
Източник: Труд (03.04.2009)
 
Глътка свеж въздух за пазара на метали Пазарът на метали, който повече от 7 месеца е на изкуствено дишане, поема глътка свеж въздух. След като в края на м. г. цените на оловото, цинка и алуминия се сринаха на Лондонската метална борса, напоследък тръгват леко нагоре. Медта, която падна от 8000 долара за тон на 3000 долара, сега се повиши на $ 4000 за тон. Увеличението при оловото е с 20 на сто, около 30 на сто е ръстът в цените и при останалите метали. Причината - засилено търсене на цветен скрап от Китай, което светкавично обърна низходящия тренд. В момента наши фирми изнасят и за Индия. Количествата не са големи, но се печели от по-големите маржове. Дали идва краят на мъките за производители и търговци на метали? За съжаление отговорът е отрицателен, смятат анализаторите. Спадът на металургията в световен мащаб ще се запази и през следващите месеци, тъй като отрасълът е свързан здраво с автомобилостроенето, коментира изпълнителната директорка на Българската асоциация на металургичната промишленост Политими Паунова. Песимизъм изрази и шефът на Българската асоциация по рециклиране (БАР) Борислав Малинов. Според него съживяването е временно и през май ще има нов спад на цените. Засиленото търсене в момента се дължало на поръчки от Държавния резерв на Китай. Но след като нуждите бъдат задоволени, ще има свиване в потреблението. Данните показват, че руският пазар остава затворен. Към момента Русия нито внася, нито изнася суровини, въпреки че местните играчи имат остра нужда от меден скрап. Така че фирмите, които са решили да изнасят за тези ширини, ще срещнат трудности, предупреждават експертите. Не много оптимистична е и картината в Европа. Щом хората не си купуват нови автомобили, тои автомобилните заводи няма да купуват ламарина и медни проводници, а металургичните предприятия - ще произвеждат по-малко. Ситуацията се влошава и поради кризата в строителната индустрия, която от началото на годината се е свила с още 9 на сто. Във Франция вътрешното търсене на алуминий е толкова слабо, че много предприятия вървят към банкрут. В Италия пазарът на метали е също замрял след няколко последователни месеца на криза, характеризиращи се с липса на търсене. В момента водещите фирми от Ботуша задържат големи количества метал в складовете си и предпочитат само да наблюдават неочакваните покачвания и спадове на цените на Лондонската борса. Стагнация има и в Германия, където търговците на скрап за металургията са се притаили и изчакват покачване на цените. У нас търговията също е свита, но поне засега най-мрачните прогнози за българския пазар не се реализират. Очакваше се, че свиването на производството на металургичните ни заводи ще доведе до фалита на стотици фирми. Действително те понесоха първите удари на кризата, тъй като тонове цветни вторични суровини за Китай бяха отказани, каза Малинов. Днес фирмите, които преустановиха дейност поради липсата на доставки, са около 10-20 на сто. Останалите свиват разходите си, правят съкращения на персонала, но все още работят. На вътрешния пазар най-големият потребител на отпадъци от черни метали - “Стомана индъстри”, влезе в ролята на регулатор. Цените, които дава, са ниски, но търсенето е стабилно. Заводът изкупува по около 30 000 тона метални отпадъци месечно, което стабилизира цените на около 250 лв./т черен скрап. По-евтино е и произведеното арматурно желязо. Цената му на пазара е около 600 лв./т вместо 1200 лв./т през м. г. Така дори в най-лошото има нещо хубаво. Ако сте решили да строите къща и разполагате със свежи парични ресурси, ще ви излезе много по-евтино. Не само поради по-ниските цени на строителните материали, но и поради поевтинялата работна ръка.
Източник: Труд (03.04.2009)
 
Искат пари от Брюксел за Кремиковци За изплащане на допълнителни обезщетения за съкратените работници от "Кремиковци" може да се кандидатства по Европейския план за борба с икономическата и финансовата криза. Това предложение е направено от представители на синдикатите в "Кремиковци" по време на среща с председателя на Народното събрание Георги Пирински, съобщи лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков. Синдикатите виждат като възможност за допълнителна компенсация продажба на активи на комбината като например ТЕЦ-а при съгласие на кредиторите. Друга идея е да се премине към капитализация на дълга на комбината. Така задълженията на комбината към държавата и кредиторите може да се превърнат в акции. Депутати, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, представители на правителството и синдикати ще сформират работна група, която да обсъди цялостната ситуация в "Кремиковци".
Източник: Стандарт (03.04.2009)
 
Продаваме 50 млн. тона вредни емисии за година 40-50 млн. тона годишно вредни емисии ще е излишъкът на страната ни до 2020 г. Това изчисли зам.-шефът на Българската стопанска камара Димитър Бранков. За да го изтъргуваме изгодно, още тази година трябва да сключим международни спогодби със страни, които имат проблеми с квотите за вредни емисии, предложиха от БСК на дискусии в Раднево и Стара Загора. Сега въглеродният двуокис се търгува около 11-12 евро за тон, но до 2020 г. цената му ще скочи до 39 евро на тон, прогнозират експерти. Бизнесът е категоричен, че спечелените от продажбата средства трябва да се инвестират в модернизиране на енергийните мощности у нас. Стратегията за развитие на българската енергетика до 2020 г., разработена от експерти на браншовата камара, в момента се съгласува в екоминистерството и до месец-два се очаква да бъде приета от правителството.
Източник: Стандарт (03.04.2009)
 
Комисии решават бъдещето на "Кремиковци" от понеделник Трети пореден ден металурзите от „Кремиковци” протестираха пред парламента. Там се състоя среща между представители на министерството на икономиката, социалното министерство и синдикатите, инициирана от председателя на Народното събрание Георги Пирински. От понеделник работа започват комисии с представители на парламента и правителството, които да намерят решение за бъдещето на „Кремиковци”. Протестите на работниците ще продължат, докато не бъде взето окончателното решение за съдбата на комбината. „Булгаргаз” ще решава в понеделник дали да продължи да подава природен газ към „Кремиковци”, съобщи за Дарик изпълнителният директор на газовата компания Димитър Гогов. На 1 април дружеството даде отсрочка от 7 дни, в които комбинатът да реши как ще плаща дълга си към „Булгаргаз” за около 100 милиона лева. Ако „Кремиковци” не започне да плаща задълженията си, държавният доставчик ще бъде принуден да прекрати подаването на газ, допълни Димитър Гогов.
Източник: Дарик радио (03.04.2009)
 
Металургията отчита около 30 на сто спад С около 30% е паднало производството на черни и цветни метали през първите три месеца на годината, съобщават от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За някои фирми натоварването на мощностите дори е паднало до 50-60%. Масови съкращения в металургичните ни предприятия, в които са заети над 20 хил. работници, обаче все още не са предприети. Засега само се използват възможностите излизане в отпуск, намалено работно време и освобождаване на работници в пенсионна възраст, заяви Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Какво ще се случи до края на годината, металургичните компании в България не смеят да прогнозират. Като се изключи газовата криза през януари, все пак положението в момента не е по-лошо от това, което беше през ноември и декември, казва Антон Петров, председател на БАМИ. А това си е направо успокояващо на фона на почти четирикратния срив в цените на металите в средата на миналата година. От сектора засега са доволни от стабилизацията на цените на металите и на признаците на спорадично тук-там пролетно събуждане. Но все още това не е тенденция, казва Антон Петров. Това, което може да промени нещата, е намаляването на стоковите запаси на фирмите, които са клиенти на бранша, смята Петров. Заради свитото си производство фирмите ще решат да оптимизират наличностите си, което означава скоро да излязат на пазара. А това ще даде тласък на производството и ръст на цените. Според Антон Петров обаче раздвижване ще има чак през второто полугодие на годината. За металургията все пак 2008 г. се отчита като добра с около 10% ръст на производството. Официални данни още няма и е трудно да се отчете при срива на цените на металите в парична стойност колко ще бъде ръстът на обема произведена продукция. Заради много силното първо полугодие последните три тежки месеца на годината не са обърнали тренда на цялата 2008 г., казват от БАМИ. От сметките се изключва банкрутиралият доскоро най-голям производител на стомана у нас - Кремиковци.
Източник: Пари (06.04.2009)
 
Износът на метали се свива наполовина С около 27% е намаляла реализацията на произведената металургична продукция в последните кризисни три месеца на 2008 г. Всъщност спадът в износа е 47%. Той обаче се компенсира от увеличение на продажбите за вътрешния пазар през този период, заявиха от БАМИ. Именно реализацията на металургичната продукция показва влиянието на кризата. Иначе като цяло производството за 2008 г. бележи ръст с изключение на Кремиковци. Производството на стомана през 2008 г. е намаляло до 1.330 млн. т при близо 2 млн. т през 2007 г. Две са основните причини за това - спряното доменно производство в Кремиковци, от една страна, и от друга - сривът на цените на металите и последвалото свиване на пазарите от есента. Банкрутиралото предприятие е произвело едва 428 хил. т конверторна стомана през миналата година при 1.027 млн. т през 2007 г. Отново заради Кремиковци е общият спад в производството на електродъгова стомана. В същото време Стомана индъстри отчита по около 10% ръст. За цветната металургия изминалата година също е добра. И пловдивският КЦМ, и кърджалийският ОЦК отбелязват ръст на производството. Заради падането на цените обаче в парично изражение обемът на продукцията ще бъде по-нисък от 2007 г. За първите шест месеца на тази година двете предприятия очакват близо 30% по-ниско производство на цинк. Оловото пък все още се радва на търсене (основно от азиатските пазари) и по-добра цена, затова производството му ще се запази почти на нивото от първото полугодие на 2008 г.
Източник: Пари (06.04.2009)
 
Трябва да се търсят нови пазари Надеждите ни са цените на металите да се запазят на тези нива, да не продължат пътя си надолу. Единственият начин, по който можем да се справим с критичната ситуация, е да оптимизираме разходите си и да търсим варианти да продължим да работим с пълни мощности. Стъпването на нови пазари е наложително, след като Западна Европа е в криза, а САЩ като мярка против нея затвориха границите си за чужди производители. А досега ние изнасяхме основно за САЩ. Продължаваме да изнасяме в Испания, Португалия, Кипър, Гърция. Голяма част от продукцията e за Африка. По време на строителния бум делът ни на вътрешния пазар стана значителен, но от началото на годината потреблението се снижи с 10 хил. т месечно. Мирослав Борисов, изп. директор на Промет стийл АД
Източник: Пари (06.04.2009)
 
Банките и ЕРП ни извиват ръцете /Интервю: Васил Василев, собственик на Хелиос Металург/ Господин Василев, какви са очакванията ви за тази година? - Песимистични. Няма пазар. Аз съм член на управителния съвет и на камарата на строителите и с тревога виждам как планирани обекти отпадат от изпълнение, защото няма пари, няма кредити, банките са с недоверие към потребителите на техния продукт... Ако такива проекти останат по-дълго време замразени, ще се създадат огромни проблеми - и финансови загуби, и голяма безработица. В Хелиос Металург до момента успяхме да съкратим само 30 души от 350 персонал. 2009 г. ще е година на оцеляването. След ниските цени на металите и свитите пазари кой е най-големият проблем пред вас? - Това, че банките променят параметрите по вече сключени договори. Ако сега правя договор, той, разбира се, ще бъде повлиян от сегашните условия и аз ще си направя сметката за нуждата от този кредит, за неговата цена и т.н. Банките са предприятия, които набавят ресурс, който предлагат на пазара срещу определена цена. Когато ние като потребители на стоката пари сме се договаряли с тях, тя е имала някаква цена - ОЛП плюс някаква надбавка. На тази база ние правим своите разчети и своя финансов план, обезпечение, и т.н. И изведнъж настъпва финансова криза. Но тази финансова криза се отразява и на двете страни - и на предприятието, което продава стоката пари, и на предприятието, което произвежда стоката метали например. При нас цените по същия начин са повлияни от кризата - цената на металите падна четири пъти. В България битува мнението, че банките са институции. Нищо подобно. Те са си обикновени предприятия, каквито сме всички ние. Институция е БНБ, която е контролиращ орган, но не и отделните банки. Те не са продали правилно своята стока и ние като клиенти не сме длъжни да им берем дерта. При един подписан договор с ясни клаузи в него те нямат основание да извиват ръце и да казват: Върни ми кредита, защото вече не ми е изгоден. Да, но аз не мога да прекратя договорите си с доставчиците и с клиентите. В какъв смисъл искат да върнете кредита? - Когато сега правят преразглеждане на срока по договора, те решават, че балансовите показатели на фирмата вече не са добри като миналата година, не отговаряли на изискванията на банката, и не им подновяват договора. Или пък вдигат лихвата. Когато ОЛП през цялата 2008 г. растеше, лихвата по кредита ми от 5.5% стигна до 8.5% и аз не съм възразявал, плащал съм. Сега основните лихвени нива падат значително, но понеже банките се стремят да купуват депозитен ресурс на висока цена, продават кредити над тази цена отгоре. И ни казват: Договорът вече не ни е изгоден и ще го прекратим. Вярно, не е толкова лесен този процес на прекратяване, защото в крайна сметка това ще се реши от съда. Но банките предприемат действия, които натоварват изключително много материалния сектор. На мен за три месеца три пъти ми вдигат лихвата. А в условията на криза как ще коментирате цените на енергийните ресурси? Металургията е един от най-енергоемките отрасли. - Това е в основата на нашата себестойност. Всеки от продавачите на електроенергия е реализирал по 20-30 млн. лв. печалба. Щом има толкова голяма печалба, значи цената му е много добра. Да си реинвестират печалбата. Не искам да слушам, че трябвало токът да поскъпне. И аз искам цената на металите да се вдигне, но никой не ме чува. А какво мислите за цената на природния газ? Хелиос Металург доста пострада от газовата криза през януари. - Там един господ знае какво става. Никаква прозрачност как се определя тази цена. Путин казва: Намалихме цената на газа два пъти. Нашите казват - била увеличена. По време на кризата разбрахме, че тя минава през пет търговски дружества. Защо са толкова? Чак сега се заговори за директни договори. Защо сега се намалява с 360 лв.? Това много ли е, малко ли е? Никой не може да каже, защото никой не казва на каква цена купуваме природния газ. Ако Булгаргаз излезе на загуба, това няма да е толкова голям проблем. Важното е да спасим материалното производство, тези, които потребяват природния газ. В крайна сметка загубата на Булгаргаз може да се покрие от бюджетния излишък. Този излишък е формиран от резултатите, които ние сме постигнали, от данъците, които материалният сектор е платил.
Източник: Пари (06.04.2009)
 
Бойко взема на работа 150 от "Кремиковци" Поне 150 от съкратените от “Кремиковци” ще получат работа в бъдещия завод за боклука на София. Това обеща кметът Бойко Борисов вчера при първата копка в Горни Лозен. Той вече съгласувал офертата със синдикатите в комбината. Заводът, чийто старт кметът даде заедно с вицепремиера Меглена Плугчиева, ще бъде готов през пролетта на 2011 г. и ще струва 183 млн. евро. Сумата идва от оперативната програма “Околна среда” и от Европейската инвестиционна банка. Целият отпадък на столицата ще минава през първично сепариране до село Яна, на три км от бъдещия завод, където ще се оползотворяват 20% от него. След това целият отпадък ще постъпва в съоръженията на Горни Богров, където 60% от него ще отиват за производство на брикети. За използването им Столична община вече е сключила договор с "Холсим". Последните 20 на сто от отпадъците на София ще се връщат в Яна, където ще се депонират.
Източник: 24 часа (06.04.2009)
 
CSN се отказва от "Кремиковци" Бразилската компания Си Ес Ен се отказва да инвестира по какъвто и да е начин в металургичния комбинат “Кремиковци”, обяви БНТ, позовавайки се на съобщение от финансовия отдел на компанията. От Министерството на икономиката и енергетиката обаче твърдят, че преговорите с фирмата продължават. Тази седмица окончателно трябва да стане ясно дали комбинатът ще има инвеститор, или не. Миналата седмица се разбра, че бразилската компания се отказва от намерението си да инвестира в целия комбинат и иска да сключи договор единствено за коксохимическия завод. Това беше и причината икономическото министерство да отсрочи с една седмица спирането на доставките на природен газ към Кремиковци, което щеше да доведе до неговото окончателно спиране. Междувременно и днес синдикати и работници продължават да протестират пред Министерския съвет и парламента. Те искат да се намери алтернативен вариант за спасяването на завода, дори да се изпълни и най-черният сценарий, в който "Кремиковци" остава без инвеститор. Те настояват и за среща с президента Георги Първанов.
Източник: Insurance.bg (07.04.2009)
 
СSN не са се оттегляли официално от намеренията си за „Кремиковци” CSN не са се оттеглили официално от намеренията си за инвестиции в комбината „Кремиковци”. Това съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката, в отговор на публикацията на сайта металторг.ру, че компанията няма намерение да купува българския комбинат. Лидерът на КТ „Подкрепа” в комбината Людмил Павлов също опроверга тази информация. "Говорих със синдика на „Кремиковци”, няма официална информация, че CSN са се отказали от намеренията си за коксохимичния завод и за „Кремиковци”, каза Павлов. „Няма изпратено официално до синдика на „Кремиковци”, той трябва да е информиран. Доколкото знам към 12 ч на обяд той и оперативния директор на комбината Пламен Стоянов отидоха на среща в Министерството на икономиката и енергетиката точно на разговори за коксохима. Ако сега нещо се случи, да, но за момента по неговите думи няма никъде официално изпратено писмо, че се отказват от намеренията си”, каза Людмил Павлов. Миналата седмица бразилската компания представи проект за договор за коксохимичния завод на комбината. По-рано пред Дарик главният енергетик на комбината Николай Савов каза, че в сряда в 20 ч изтича даденият от Булгаргаз миналата седмица срок за погасяване на дълговете на комбината.
Източник: Дарик радио (07.04.2009)
 
Металурзите от Кремиковци протестираха пред министерския съвет За пореден ден няколкостотин работници от металургичния комбинат Кремиковци протестират пред сградата на Министерския съвет в София. Те поискаха среща с премиера Сергей Станишев. На митинга стана ясно, че вече са събрани над 1150 подписа в апел за помощ, адресиран до Томас Хамарберг, комисар по правата на човека при Съвета на Европа. Представители на металурзите заявиха, че протестите ще продължат и утре, предаде БТВ. Те издигнаха плакати с надписи: "Продължаваме разбира се, в името на съкратените ни работници, изгонени без ноемврийски заплати. Кой месец сме сега? Без всякакви обезщетения! В България имаме закони, имаме конституция, имаме кодекс на труда. До кога някой ще си затваря очите?".
Източник: Банкеръ (07.04.2009)
 
Кремиковци още седмица ще получава газ Още седмица Булгаргаз ще доставя синьо гориво за Кремиковци, съобщи оперативният директор на металургичния комбинат Пламен Стоянов. Седемдневната отсрочка, която газовата компания даде на Кремиковци, изтича днес. Доставките на газ няма да спрат, докато не се постигне окончателен резултат от преговорите с бразилската компания CSN за търговски договор за коксохимичното производство на комбината, каза Стоянов. Зам.-министър Нина Радева потвърди, че преговорите със CSN продължават. Междувременно синдикатите предложиха върху пустееща земя, собственост на Кремиковци, да бъде изграден парк за слънчева енергия.
Източник: Пари (07.04.2009)
 
Нови преговори с нова фирма за съдбата на „Кремиковци” Освен с бразилската компания CSN се водят преговори и с още една фирма за „Кремиковци” – „Интертръст”. Това съобщи председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Фирмата е проявила интерес към коксохимическото производство в комбината. Ето още какви варианти за стабилизирането на комбината предлагат синдикалистите. „Това, което поставяме като искания към правителството е нещо, което много отдавна сме поставили – отговорно отношение към „Кремиковци”, защото ние сме убедени, че то е жизнеспособно предприятие. Това, което може да се случи сега е намирането на вариантни решения. Първото е с инвеститор, както досега се коментира, второто е да се намерят варианти за български инвеститори, които са проявили интерес и в момента се водят такива преговори, а третото решение е капитализация на дълга на „Кремиковци”, което ще направи предприятието чисто от задължения и способно да получи кредити”, обясни Яначков. Според него дълговете на металургичния комбинат са около няколкостотин милиона. Запитан дали е закъсняло разследването срещу Александър Томов за източването на предприятието Яначков отговори така: „Ние сме посочили конкретни неща, които могат да бъдат проверени и да се види защо започна разпродажбата на активи и къде са парите от тези активи. От продажбата им са били събрани над 100 млн. лева, а в същото време „Кремиковци” спира редовното плащането на газ, ток, железници. Според нас това е направено организирано - за спиране на „Кремиковци”, за да бъде подарено предприятието на Жеваго. Това продължава и по-късно през схемата на въвеждане на „Кремиковци” в производство по несъстоятелност, дори имаше и конкретно искане за незабавна несъстоятелност, което имаше за цел да се спре заводът във време, когато имаше върхови цени на металите. Компетентните органи могат да проверят как след влизането на фирмата на Жеваго в „Кремиковци” се случи така, че предприятието бе парализирано. Що се отнася до преговорите с компанията CSN Васил Яначков обясни, че в момента тя няма активен интерес към придобиване на активите на „Кремиковци”, но преговори за работа на ишлеме за производство на кокс в металургичния комбинат се водят и днес. По думите му има и друга компания, която е заявила интерес към „Кремиковци” и това е „Интертръст”. Това е компанията на бившия собственик на „Кремиковци” Валентин Захариев. Според него на този етап с „Интертръст” се водят преговори само за работа на ишлеме за производство на кокс.
Източник: Дарик радио (08.04.2009)
 
“Кремиковци” на командно дишане още 3 дни До края на седмицата държавната газова компания "Булгаргаз" ще подава гориво на "Кре миковци" въпреки натрупаните дългове от над 100 милиона лева. Дотогава се очаква да приключат преговорите с бразилската компания CSN, която е проявила интерес да влезе като оператор на коксохимическия завод в комбината. Ако разговорите приключат без резултат, доставките на синьо гориво към металургичния комбинат ще секнат, каза вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Което на практика означава затварянето на комбината. Министър Димитров съобщи още, че не се предвижда в бъдещ договор с инвеститор да залегне клауза, която да задължи "Кремиковци" незабавно да се издължи на "Булгаргаз". Дали „Кремиковци" ще се издължава, или не, е проблем на комбината, а не на онзи, който ще купува нещо от комбината, беше категоричен Димитров. Преговорите с бразилската CSN се водят от икономическото и енергийно ведомство, като очакванията са те да приключат в рамките на следващите три дни. "Ако през следващите дни преговорите завършат, то коксохимът на „Кремиковци" ще продължи да работи", коментира министър Петър Димитров. Той уточни, че разговорите не са за покупка на "Кремиковци", а за търговско сътрудничество. Както и че се предвижда коксохимическият завод да работи на ишлеме. "От спешността на тези преговори зависи дали ще спре подаването на природен газ за дружеството в близките дни", допълни той. В рамките на последните 10 дни това е второто предупреждение за спиране на газовите доставки към "Кремиковци". Очакваше се комбинатът да спре на 1 април. Часове преди това да стане факт обаче, Петър Димитров даде седемдневен срок, в който да се стигне до сделка с бразилците. Едновременно с това нареди на държавната компания "Булгаргаз" да не спира доставките за комбината. По-рано през вчерашния ден металурзи от "Кремиковци" отново протестираха по софийските улици. Председателят на ФСО „Подкрепа" към комбината Людмил Павлов обяви пред протестиращите, че бразилската фирма кандидат-купувач на комбината не се е отказала и преговорите все още продължават. Пред журналисти министър Петър Димитров коментира и публикацията в руския сайт "РБК daily", в която се твърди, че включването на част от транзитната газова мрежа на България в проекта "Южен поток" ще доведе до икономии от порядъка на 2 млн. долара на километър. Според Димитров "Южен поток" е друг газопровод и той не може да се опира върху капацитета на сегашната мрежа. "България търси алтернативни източници и ако се натовари цялата газопреносна мрежа на страната с газ от "Газпром", няма защо да се търсят други източници", каза още министърът.
Източник: Монитор (08.04.2009)
 
“Кремиковци” мина към блокади и вериги Безсрочният протест на металурзите от "Кремиковци" придоби ново изражение вчера - те блокираха за кратко магистрала “Хемус” и объркаха движението в центъра на София. Пред сградите на икономическото министерство и правителството работниците бяха с вериги и лепенки на устата. С оковите показвали, че са станали роби на правителството, а с лепенките - че са "безгласни букви". Протестиращите изгориха демонстративно две чучела с образите на икономическия министър Петър Димитров и заместничката му Нина Радева. Днес ще излязат на национален браншови протест. Също днес изтича и срокът, който миналата седмица бе даден като краен за спиране на доставките на газ.
Източник: Труд (08.04.2009)
 
Немският стоманодобив наполовина през март Немското производство на стомана се е преполовило през месец март, което е най-резкият спад от обединението на страната преди две десетилетия, според правителствена информация от вторник. Компаниите в страната са добили 1.28 млн. тона чугун и 2.1 млн. тона необработена стомана през последния месец, обявиха от Федералното статистическо бюро. Тези резултати са съответно с 50.3% и с 49.8% по-слаби от месец март 2008 г. Статистическата агенция заяви,че това е най-голямото намаление от обединението. Промишлеността в бившата комунистическа ГДР се срути след обединението със ФРГ през 1990 г. През февруари спадът беше около една трета спрямо година по-рано. Германия, най-голямата икономика в Европа, изпадна в рецесия през третото тримесечие на миналата година след като световната криза сви търсенето за немски продукти. Страната е най-големият износител в света. (Boston Globe)
Източник: Други (08.04.2009)
 
ArcelorMittal свива производството в Европа Компанията ArcelorMittal („Арселор Митал”) съобщи пред представители на служителите си, че съкращава с повече от 50 процента производството си в Европа от края на април, съобщи АФП, като се позова на представител на синдикатите. "Заради кризата ArcelorMittal иска да съкрати разходите и ще съсредоточи производството си на определени места. Доменните пещи и заводите за стомана в Лиеж (Белгия) и Флоранж (Източна Франция) ще бъдат напълно затворени", уточни Жак Лапланш, представител на френския синдикат CGT, предаде БГНЕС. "Това е катастрофа, още повече че ръководството не съобщава кога ще бъде възобновено производството", каза още той. През последното тримесечие на 2008 година групата вече намали производството си с 45 на сто спрямо първоначално предвиденото съкращаване с 35 процента. (АФП)
Източник: Други (08.04.2009)
 
Alcoa отчете загуба от 497 млн. долара за първото тримесечие Alcoa Inc. обяви по-голяма от очакваното загуба за първото тримесечие като алуминиевият производител обвини задълбочаващата се криза и “историческия спад” на цените на металите. Базираната в Питсбърг компания отчете загуба от 497 млн. долара или 61 цента на акция за първото тримесечие на 2008 г. Компанията отчете печалба от 37 цента на акция или общо 303 млн. долара за същото тримесечие на 2008 г. Без да се отчитат еднократните разходи, загубата за първите три месеца на годината възлиза на 59 цента на акция, което надхвърли средните очаквания на анализаторите за загуба от 54 цента на акция. Приходите са намалели с 41% до 4.15 млрд. долара. (CNN)
Източник: Други (09.04.2009)
 
Работниците от "Кремиковци" заплашват с гражданско неподчинение Работниците от металургичния комбинат "Кремиковци", които протестират трети ден заради неясното бъдеще на предприятието, предупредиха, че ще пристъпят към гражданско неподчинение, ако проблемът не се реши. Втора седмица "Булгаргаз" предупреждава, че ще спре доставката на гориво за комбината заради дългове. Протестиращите обявиха, че утре ще поискат разрешение да организират палатков лагер и ще преминат към гладна стачка. Видимо изнервени в очакване да приключи срещата на представителите на протестиращите в сградата на Министерския съвет, работниците изблъскаха за кратко металните заграждения пред сградата. Полицията овладя ситуацията и извика допълнителна охрана, съобщи БТА. По-късно протестът се пренесе на бул. "Мария Луиза", който беше блокиран за кратко. Лидерът на синдиката "Подкрепа" Константин Тренчев заяви пред участниците в протестния митинг, че "явно правителството не разбира от диалог и само коктейл "Молотов" ще ги разбуди". Сега в главите им е само на кое място и в коя листа ще бъдат, добави Тренчев. Той заяви, че е несъстоятелно оправданието със световната финансова криза за проблемите в комбината, защото "Кремиковци" са го крали и преди кризата, краде се и по време на кризата". Лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков каза, че протестиращите желаят диалог с правителството и синдикатите вече са посочили възможните решения. Днешният протест е подкрепен от работници от други металургични заводи в страната - "Алумина Шумен", "Промет Бургас", "Стомана Перник", "Кумерио мед", КЦМ, "Алкомет", работници от машиностроенето, железничари, миньори.
Източник: Дневник (09.04.2009)
 
Насочват съкратените кремиковски металурзи към бюрата по труда по местоживеене Съкратените кремиковски работници ще бъдат насочвани към бюрата по труда по местоживеене, а не към единно бюро в комбината, заяви за Дарик радио министърът на труда Емилия Масларова. По думите й вече е сформирана работна група с участието на синдика на Кремиковци, представители на министерството, Столичната община и синдикатите, която ще предприеме конкретни стъпки за пренасочване на работниците към свободни работни места. На този етап от Националния план по заетостта някакви специално предвидени пари за „Кремиковци” не са предвидени, обясни министърът и допълни, че са предвидени мерки – такива, каквито се полагат по закон. Ако правителството реши, че може да задели допълнително средства специално и единствено за някакъв подход за „Кремиковци”, това е другата страна на въпроса, но на този етап ние нямаме такива предвидени средства, каза още социалният министър. Запитана дали са реалистични исканията на металурзите за обезщетения за от 30 средни работни заплати при закриване на комбината, Масларова каза: „Мисля, че нито по-ранното пенсиониране различно от закона, нито тези 30 работни заплати са нещо, което реално може да се иска. При това нека да не забравяме, че тези, които ще излязат на пазара на труда, първоначално близо шест месеца ще получават над минималната работна заплата, тъй като повечето от тях са работещи над 10-12 години в комбината и ще получават 130 процента от обезщетението при безработица, което не е 240 лв., а ако не се лъжа малко над 300 лв.”
Източник: Дарик радио (10.04.2009)
 
Кремиковските металурзи заплашват с все по-остри действия Ако нехайното отношение на управляващите продължи, металурзите ще бъдат принудени да стигнат до бой. В сряда близо 2500 металурзи от цялата страна протестираха в подкрепа на „Кремиковци” с искане за повече яснота около бъдещето на комбината, за получаване на месечните възнаграждения на работниците в комбината от ноември насам и обезщетения за служители, които предстои да бъдат съкратени. Протестиращите кремиковски работници имат подкрепата и на европейската и световната металургични федерации, които са изпратили до Министерството на икономиката и енергетиката декларации в защита на българските си колеги. Днес ще бъде внесена декларация до комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Томас Хамерберг, под която до този момент са се подписали близо 2000 души.
Източник: Дарик радио (10.04.2009)
 
Кабинетът отряза извънредните обезщетения за "Кремиковци" Вълна от съкращения в "Кремиковци" ще се отприщи от 25 април т.г. и ще протича на етапи до края на юли. Това стана ясно вчера от изказване на социалния министър Емилия Масларова, която съобщи, че заедно с икономическия министър Петър Димитров са разгледали този план на вчерашното заседание на кабинета. Масларова даде да се разбере, че исканията на синдикатите всеки металург да бъде обезщетен с по 30 работни заплати няма да се сбъднат. "Ако вас ви съкратят, ще ви дадат ли 30 работни заплати?", попита риторично тя журналистите в МС. След това ясно очерта какви компенсации реално могат да очакват металурзите. "Тези, които излязат на пазара на труда, 6 месеца ще получават над минималната работна заплата - около 300 лв., при условие, че имат стаж над 12 години. Ако 3000 или 5000 души са важни за икономиката, не по-малко важни са и други хора, които искат да работят", отсече Масларова.
Източник: Сега (10.04.2009)
 
Държавата взема “Кремиковци” Държавата може да вземе "Кремиковци". Това е един от резервните варианти, които правителството разглежда. Хазната ще преоформи част от вземането си от комбината в собственост и ще създаде ново дружество, което да управлява активите на завода. Предложението е на ресорния зам.-министър на икономиката и енергетиката Нина Радева, съгласувано и със синдика Цветан Банков. Докладната на заместничката е внесена от няколко седмици при министър Петър Димитров, който трябва да я придвижи в Министерския съвет. Втората възможност е ликвидация и разпродажба на активите на комбината, с което да се изплатят вземанията на кредиторите. Той обаче е по-малко вероятният, твърдят запознати. И двете опции се обсъждат сериозно, тъй като преговорите с бразилската CSN буксуват от седмици.
Източник: Стандарт (10.04.2009)
 
Хора на Лупи и Мургина източили милиони от "Кремиковци" Близкият кръг около бившата шефка на НАП Мария Мургина и експрезидента на ЦСКА и шеф в "Кремиковци" Александър Томов се разследва за източване на милиони от завода. Според запознати комбинатът не си плащал данъците в продължение на години. Схемата била доста сложна и минавала през множество офшорни фирми. Далаверата лъснала по време на проверката на НАП срещу Мария Мургина и висши държавни чиновници на агенцията. От няколко месеца тече разследване заради съмнения, че Мургина си е позволявала да толерира определени фирми, които приоритетно да си получават ДДС. Очаква се до края на другата седмица прокуратурата да я привика, за да й бъде повдигнато обвинение за престъпление по служба.
Източник: profit.bg (10.04.2009)
 
Индустрията подкрепя предприятията Китайската стоманодобивна асоциация ще навие ръкави от името на производителите, ако американското правителство започне разследване дали китайските комбинати внасят евтин9и стоманени тръби в САЩ. Висшестоящ на име Чен от Китайската търговска камара на вносителите и износителите на метали, минерали и химически продукти коментира след като в сряда се появи информация, че седем стоманодобивни компании от САЩ са обвинили китайските си конкуренти в нелегален дъмпинг на определени продукти, предимно тръби, използвани в добива на нефт и газ. Чен заяви, че петицията на американските предприятия, включително гигантите US Steel Corp, не само ще повлияе на производителите, но и на търговците, в случай че правителството на САЩ реши да наложи наказателни мита на определени китайски стоманени продукти. От Китайската асоциация за стомана и желязо отказаха коментар. (China Daily)
Източник: Други (10.04.2009)
 
Българи с оферта за "Кремиковци" "Интертръст холдинг" иска да наеме активи на "Кремиковци" АД за една година. Това е записано в оферта, адресирана до синдика на комбината и синдикалните лидери в дружеството. Документът е разпространен между работниците на днешния протест пред Министерски съвет. Кандидат-наемателят иска да му бъде предоставено ексклузивно право за изпълнение на оздравителна програма, план за жизнеспособност и покупка на активи. В офертата, изпратена на 7 април, се посочва, че ако няма отговор до 7 дни, тя ще се счита за невалидна. Друго искане на компанията е да има прихващане на разходите за инвестиции от наемната такса, както и да й бъде дадено право на избор при наемането на персонала - по видове, брой и професии, без никакви ангажименти по отношение на задълженията на "Кремиковци" към персонала.
Източник: News.bg (10.04.2009)
 
Наем от 20 EUR на тон произведена продукция е предложил бившият собственик на Кремиковци Валентин Захариев за едногодишно ползване на активите на банкрутиралото предприятие. Офертата на притежавания от Захариев Интертръст холдинг за наемане на част от активите на Кремиковци чрез операторство вече два пъти е била обсъждана със синдика и мениджмънта на комбината - в края на март и началото на април. Обект на интереса на Интертръст холдинг е цялото основно производство на Кремиковци - от суровината до горещо валцуваните рулони. В това влизат агломерационното производство, коксохимичното, доменното, производството на електростомана, конверторното производство, комплексът за непрекъснато разливане на стомана и Стан 1700 за производство на горещо валцувани рулони. Според нашите разчети до три месеца можем да достигнем производство от 280 хил. т горещо валцувани рулони за тримесечие, обясни за в. Пари Роберто Младенов, изпълнителен директор на Интертръст холдинг. За една година това е около 1.120 млн. т - ниво, което е добра натовареност, казва той. При наемна цена 20 EUR на тон продукция за година операторът ще плати около 22 млн. лв. за наема на активите. Предлагаме да се създаде напълно нова фирма, която да оперира Кремиковци, обясни за в. Пари Младенов. За да се гарантира прозрачността, кандидат-операторът предлага в петчленния съвет на директорите да има по един представител на облигационерите и на държавата и всички важни договорености да се одобряват от този борд. В новата фирма ще бъдат наети 2700 работници от металургичния комбинат. От Интертръст холдинг обаче не желаят да поемат ангажимент за неизплатените възнаграждения на работещите в Кремиковци АД. Наемателите ще изпълняват плана за жизнеспособност на Кремиковци, което означава да направят всички инвестиции за подобряване на производството и екологията в него. Само за екология през първите три месеца трябва да се инвестират около 14 млн. лв., казва Младенов. Ако кредиторите решат Кремиковци да се спасява с оздравителен план, от Интертръст холдинг настояват те да получат ексклузивно право да изпълняват този план като наематели. Ако пък решението е продажба на активите - наемателят иска да има право на първа оферта. Освен това нашето условие е изразходваните инвестиции да се при-хванат от наемната такса, каза Младенов. Офертата на Интертръст холдинг не включва наемането на прилежащата инфраструктура като снабдяване с ток, газ и пара. Според мен за 15-20 дни може да се направи дю дилиджънс и да се подготви договор, смята Младенов. От Интертръст очакват отговор в седемдневен срок - ако дотогава не го получат, ще смятат офертата за невалидна. Тази наша оферта е още от ноември 2008 г., но нито мениджмънтът на комбината, нито държавата искаха да водят преговори с нас за евентуален договор, заяви Младенов. Ако офертата ни бъде отхвърлена, сме готови да наемем само студеното валцуване и поцинковането. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обаче заяви, че в понеделник продължават преговорите с бразилската компания за сключване на търговски договор за закупуване на кокс от Кремиковци. Ако все пак договорът с бразилците се провали, най-настойчиви са вариантите за затваряне на коксохимическото производство в завода и на доменните производства, заяви Димитров. С оставащите мощности може да продължи някакво производство, но в по-малък обем, допълни той.
Източник: Пари (13.04.2009)
 
Обмислят частично затваряне на „Кремиковци”, ако няма договор за коксохима Обмисля се частично затваряне на „Кремиковци”, ако не бъде сключен търговски договор за коксохимичното производство. Това съобщи за Дарик синдикът на комбината Цветан Банков. По думите му – някои от производствата може временно да бъдат спрени до намирането на инвеститор за тях. Банков допълни, че има заявен интерес и за други производства на комбината, но те са само на проучвателен етап. Междувременно продължават преговорите за търговски договор с бразилската компания CSN за производство на кокс на ишлеме. Заради възможността за сключване на сделката бе поискана отсрочка от „Булгаргаз” за спирането на доставките на газ към комбината. „Всички параметри, които трябваше да се уточняват с „Кремиковци”, са уточнени – обеми, доставки, цени, ангажименти по логистика и така нататък. Очакваме техните анализи и решения”, каза синдикът Цветан Банков. На въпрос докога със сигурност ще има газ за „Кремиковци”, Банков бе лаконичен: „За момента има”. Търсят се и други варианти за частично спасяване на комбината – например – временно спиране на някои производства, с изключение на коксохимичното, до сключването на търговски договори за тях. „Разговори много, но в момента да се намери инвеститор в цял свят ми се струва, че е много трудно”, коментира Банков. Според ресорния заместник-министър Нина Радева този вариант изисква решение на кредиторите. „Държавата няма защо да се ангажира със спецефична процедура, тъй като „Кремиковци” е в несъстоятелност”, каза Радева. По отношение на запазване на някои от производствата и търсене на инвеститор за тях Радева каза, че това е въпрос, който също трябва да се реши в рамките на процедурата и допълни, че кредиторите трябва да решат този проблем. Въпреки протестите в момента около 1000 души са на работа в комбината.
Източник: Дарик радио (13.04.2009)
 
П. Димитров: Още преговаряме за “Кремиковци” П. Димитров: Още преговаряме за “Кремиковци” 12 Април, 2009 Все още не са приключили разговорите за купуване на продукция от металургичния комбинат "Кремиковци", съобщи министърът на икономиката Петър Димитров. Според него, ако преговорите с бразилската CSN, която остана единственият кандидат инвеститор за гиганта, приключат успешно, това ще даде някакъв шанс на предприятието. Ако не се финализират, то "мръсните" производства - преди всичко с коксо-химията и доменните пещи, няма как да работят и ще останат производствата, свързани с електродъговите пещи, обясни той. Димитров бе категоричен, че цената на "Кремиковци" не би могла да падне под себестойността като има два подхода. Единият вариант е да се работи по пазарни цени за въглищата и кокса, като по този начин рискът остава за България, защото, ако цената на кокса падне рязко и не покрива разходите за преработка, това ще е драматично. Вторият вариант е, каквито и да са цените, на входа и на изхода да има една гарантирана фиксирана такса за преработка и тя да не може да пада. "Този вариант е по-добър за "Кремиковци" в момента, но не е изгодно за в бъдеще, защото след като тръгнат цените на кокса нагоре, той ще продължава да получава тази фиксирана стойност, макар че пазарът се е сменил", допълни още Петър Димитров. .
Източник: Монитор (13.04.2009)
 
Кремиковски работници опъват палатков лагер Палатков лагер на столичния площад „Независимост” ще бъде част от днешното протестно шествие на кремиковските металурзи. Палатките ще бъдат разположени непосредствено до щаба на партия „Атака”, предаде Дарик. След поредния мълчалив отговор на държавата към исканията на кремиковските работници синдикатите решиха да променят тактиката за действие. Людмил Павлов от КТ „Подкрепа” каза, че „идва времето, когато трябва да употребим сила. Ако трябва и ще се бием, но този път трябва да има истинско решение за „Кремиковци”. И в петък не стана ясно, дали бразилската компания CSN ще сключи договор за производството на кокс в "Кремиковци". Синдикатите призоваха: „Време е оттук нататък да си направим така нашите движения, че те да разберат, че в един момент ние ще влезем в парламента. Може да се готвят за избори, но изборите да им започнат по-рано".
Източник: Insurance.bg (13.04.2009)
 
Спират мръсните цехове в “Кремиковци” Мръсните производства в "Кремиковци" може да бъдат закрити, ако за комбината не се намери инвеститор. Разговорите за купуване на продукция с бразилците от CSN продължават. Ако те се финализират, това ще даде някакъв шанс за оцеляване на промишления мастодонт. В другия случай ще се наложи държавата да закрие "мръсните" производства и да остави да работят електродъговите пещи, съобщи във Варна министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Коментарите, които се тиражират относно разговорите за бъдещето на "Кремиковци" само пречат за намиране на изход от кризата, категоричен е Петър Димитров. Той подчерта, че в момент на икономическа криза компаниите, кандидати за купуването на комбината в несъстоятелност, не са много. Преговорите също са трудни, защото всяка от страните отстоява своите интереси. Така при договарянето на продукцията на "Кремиковци" купувачът не иска да губи, а комбинатът не може да продава на цени под себестойността.
Източник: Стандарт (13.04.2009)
 
Световната стоманодобивна промишленост очаква възстановяването на автомобилния сектор Стоманата е на ръба,а световната икономика е здраво орязана като очаква или наливане на средства в Китай, нови кредити за големите строителни схеми в Близкия изток, или възраждане на автомобилния сектор в САЩ. Търсенето намаля и стоманодобивните компании, най-вече гигантът сред тях ArcelorMittal, спират излишните си производства като чакат средствата да потекат, крановете да се развъртят и заводите да заработят. Решението на ArcelorMittal да намали производството в Европа наполовина от края на април внася драматизъм в изключителната роля на стоманата през последните години. Само за няколко месеца секторът премина от бурно развитие, причинено предимно от Китай, развиващите се страни и строителния бум в Близкия изток, до тясна линия между излишното производство и разходите за изчакване на възстановяване. В свои доклад Morgan Stanley предрича, че “настоящият шок в търсенето ще доведе до огромни излишъци в производството”. Банката препоръчва всички предприятия да работят на под 75% от капацитетите си до 2012 г. (MSN News)
Източник: Други (13.04.2009)
 
Металурзи в САЩ искат за спрат вноса на китайски тръби, обвинявайки ги в дъмпинг Рецесията и свиването на производството на стомана в САЩ станаха причина за загриженост сред местните производители заради ръста на вноса на тръби от Китай. Производителите на тръби, осигурили си подкрепата на отрасловия профсъюз, се оплакаха в държавните органи на САЩ за нечестните търговски методи, използвани от китайците, обвинявайки ги в дъмпинг, пише РБК Дейли. Миналата седмица американските производители на тръби петролен профил и за добив /OCTG/, а също така отрасловият профсъюз United Steelworkers /USW/ се обърнаха към Департамента за търговия на САЩ и Международната търговска комисия с молба да се започне антидъмпингово разследване по отношение на китайските производители на тръби – износители на пазара в Северна Америка. Сред подалите жалба – най-големият производител на стомана в САЩ US Steel, а също така дъщерните компании на руските металургични холдинги Evraz Rocky Mountain Steel /Evraz Group на Роман Абрамович/ и TMK IPSCO /Тръбна металургична компания/. Според американските компании, производителите на тръби от Китай имат по-изгодни позиции и получават субсидии от държавата, осъществявайки дъмпинг в условията на световна рецесия. Например, според изчисленията на американските компании, дъмпинговите ставки представляват от 40 до 90%. Вицепрезидентът на Evraz Rocky Mountin Роб Саймън отбелязва, че вносът на тръби от КНР в САЩ през 2006 до 2008 г. е нараснал три пъти, от 750 хиляди до 2,2 милиона тона, достигайки в парично изражение 2,7 милиарда долара. Представителят на профсъюза USW Гери Хубърт разказа, че профсъюзът обикновено не се занимава с въпроси на международната търговия, но напълно поддържа днешния стремеж на компаниите, тъй като китайският дъмпинг директно заплашва заетостта в стоманодобивния отрасъл на САЩ. В съобщение на USW се цитират думите на ръководителя на синдиката Лео Джерард: На китайската мошеническа търговия трябва да бъде сложен край, тъй като тя разрушава нашите възможности за добив на петрол и газ в САЩ. Както добави Гери Хубърт, от началото на годината в САЩ временно са уволнени 2 хиляди служители в заводите произвеждащи тръби, а в целия сектор са заети 6 хиляди души. От началото на годината производството на стомана в САЩ е намаляло наполовина. Поддържайки производителите на тръби, ние се борим за стоманодобивния отрасъл, каза той. Очаква се, че Комисията за международна търговия ще вземе предварително решение за нанасянето на щети на американските производители на 26 май. Департаментът по търговия ще заседава на 8 септември 2009 г., а още през ноември може да бъде започнато разследване, по време на което, най-вероятно, ще бъдат въведени мита. Не е изключено, че това ще положи началото на серия от антидъмпингови разследвания. През миналата година американските чиновници въведоха максималното антисубсидийно мито в размер на 615.92% и антидъмпингово мито от 85.55% спрямо компанията Tianjin Shuangjie Group, а също така мито на равнището от 85.55% спрямо производителите Jiangsu Yulong Steel Pipe Co и Weifang East Steel Pipe Co.
Източник: Дарик радио (14.04.2009)
 
Sumitomo и Bhushan преговарят за строеж на комбинат в Западен Бенгал Японската Sumitomo Metal Industries Ltd преговаря с индийската Bhushan Steel за изграждането на комплексно стоманодобивно предприятие в Западен Бенгал. Големите японски компании се разширяват извън страната, за да се възползват от растящото търсене, въпреки че световната финансова криза принуди втората по големина в света Nippon Steel Corp и третата JFE Holdings Inc да отложат или преразгледат тези си планове. Sumitomo Metal Industries, третата по големина стоманодобивна компания в Япония, вероятно ще инвестира до 3 млрд. долара в проекта, които трябва да започне през 2015 г. Sumitomo Metal отрече възможността той да стартира по-рано. “Обмисляме различни задгранични проекти, включително този в Индия, но не е вярно че сме договорили детайлите и все още не сме взели решение”, заявиха от компанията. Мицушиге Акино, главен фондов мениджър в Ichiyoshi Investment Management Co, заяви че японските и китайските стоманодобивни компании навлезли в Индия ще останат позитивни в дългосрочен план. (Nikkei)
Източник: Други (15.04.2009)
 
Батко Митал изостави проекти за 20 млрд. долара Гигантът в производството на стомана ArcelorMittal съобщи,че ще отложи проекта си да построи две нови фабрики в Индия. Общата стойност на инвестицията трябваше да е в размер на 20 млрд. долара. Причина за решението на компанията е обхваналата целия свят рецесия и трудностите при осигуряването на лицензи и финансиране за мините, съобщи агенция Bloomberg. Проектът за двете фабрики ще бъде отложен с поне две години до 2014 г. Вероятно ще бъде предприето и намаляване на планирания им размер, който първоначално трябваше да бъде за общо 12 млн. метрични тона. Новината беше съобщена от Вижай Кумар Батнагар, който е главен изпълнителен директор на индийското подразделение на гиганта. Лошите условия на пазара накараха голяма част от производителите на стомана по света да се откажат от новите си проекти и да намалят производството си. Причина за решението им е спадът в продажбите на нови коли и жилища, което съответно удари и световното потребление на стомана. ArcelorMittal, който е базиран в Люксембург, обяви и че ще затвори свое съоръжение в Индиана, произвеждащо стоманени лостове за автомобилната индустрия. Вследствие на новината акциите на компанията паднаха с 3,4%. По време на търговията обаче възстановиха част от стойността си. От началото на годината книжата на стоманения гигант са отчели ръст от 18%. ArcelorMittal има дълг от 8,4 млрд. долара, който е с падеж тази година. Това е най-високият дълг на компания от бранша в подобен кратък срок, показа доклад на JPMorgan Chase.
Източник: Монитор (16.04.2009)
 
„Кремиковци” отново на протест Кремиковските металурзи излизат на поредното си протестно шествие за спасяването на комбината. В шествието ще се включат и работници от други предприятия в страната, а пред сградата на Министерския съвет протестът ще бъде подкрепен от работещите в шуменското предприятие „Автомагистрали Черно море”. Работниците очакват реакция от страна на държавните институции по поставените искания за преговори за бъдещето на Кремиковци. Според Васил Яначков от КНСБ, вече се поражда съмнение доколко адекватно се водят преговорите с всеки инвеститор, проявил интерес към комбината, и дали не се цели да се стигне до ликвидация. Синдикатите са започнали преговори с ръководството на комбината за възможното компенсиране на доброволно напускащи работници с 15 работни заплати, предаде Дарик. Според Яначков средствата могат да се осигурят от продажба на активи. Във връзка с предстоящото съкращаване на 1500 кремиковски работници той заяви, че искат преструктуриране, защото при свиването на производството е естествено различни управленски структури да се оптимизират. Той препоръча съкращенията да започнат от пенсионерите, независимо каква длъжност заема.
Източник: Insurance.bg (16.04.2009)
 
Nippon Steel и Toyota се споразумяха за по-евтина стомана Японски стоманодобивни компании, водени от втората по големина в света компания за стомана - Nippon Steel Corp, са се договорили с Toyota Motor Corp да намалят цената на стоманата с над 10% през тази година, което е по-малко от очакваното намаление и е знак, че приходите на предприятията може да не пострадат много. Toyota, която е изправена пред глобалния срив в авто сектора, може да поиска допълнително сваляне на цената по-късно, след като стоманодобивните и рудодобивните компании като BHP Billiton определят цената на желязната руда. “Намалението на цената е по-малко от олчакваното”, заави Хироши Мацуда от Mizuho Securities. “Не е ясно защо Toyota са се съгласили с тези цени”. След трусовете на пазарите за автомобили, електроника и промишлени машини, цените на стоманата в Азия паднаха под 500 долара за тон, под половината от рекордните стойности от миналата година.
Източник: Reuters (17.04.2009)
 
POSCO спира износа на неръждаема стомана за Азия POSCO спира износа от месец май до юни за Китай, Тайван и югоизточните азиатски държави заради повишението на цените от страна на производителите в Китай и Тайван, както и искането за допълнителни увеличения. Като допълнение запасите в Южна Корея достигнаха до рекордни нива. Все пак POSCO смята да поднови износа след тези месеци като цената ще скочи от 300 на 400 долара за тон. BNG Steel и Hyundai Steel също спряха временно износа си за Азия. (Mysteel.net)
Източник: Други (21.04.2009)
 
Кремиковци търсят правата си в Хага Работниците от "Кремиковци" АД подготвят колективен иск до Международния съд в Хага за защита на правата на човека. Искът е заради неизплатените заплати и безхаберието, което държавата и ръководителите на комбината демонстрират към съдбата на дружеството, заяви лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков. Припомняме, днес се провежда поредният протестен митинг на работниците от комбината. При протеста им в четвъртък миналата седмица те дадоха на премиера Сергей Станишев деветдневен срок за произнасяне по съдбата на комбината. Това е периодът до датата, на която започва съкращаването на нови 1500 работници от „Кремиковци".
Източник: News.bg (22.04.2009)
 
Прамод Митал иска да се върне в "Кремиковци" Прамод Митал иска да се върне в "Кремиковци". Желанието си той е декларирал в писмо до премиера Сергей Станишев и икономическия министър Петър Димитров. В документа се казва, че все още формалният собственик на 71% от акциите в банкрутиралия стоманопроизводител (неговата компания "Глобал стийл холдинг" държи мажоритарния пакет чрез "Финметалс холдинг) има намерение да предложи оздравителен план. В него се предвижда развитие на електродъговите пещи, които произвеждат стомана от скрап. Освен това Прамод Митал възнамерява да изправи на крака линиите за горещо и студено валцуване, както и по-малките заводи за продукти с висока добавена стойност. Все още обаче не са ясни финансовите параметри на предложението, защото липсва схема за разплащане с кредиторите. В самия комбинат офертата бе приета с безпокойство, тъй като в плановете на индийския бизнесмен не се предвижда запазване на добивните и замърсяващи производства - коксохима и доменните пещи. Всички приемливи до момента планове бяха те да се запазят, като новият собственик направи необходимите инвестиции за очистващи съоръжения. За момента обаче шансът някой да инвестира в добивните мощности изглежда малък, поради ниските цени на стоманата и затрудненото кредитиране. Самият Прамод Митал пък ще има допълнителни проблеми за привличането на дългов капитал, защото провалът в изплащането на облигациите е директен удар по неговата репутация. Новината бе приета с насмешка от представители на облигационерите, които са най-големия частен кредитор на комбината. През миналата година те не получиха парите си по облигациите, след като първо бяха спрени лихвените плащания, а впоследствие бе обявен провал по изплащането на емисията (дефоут). Оказа се, че притежателите на дългови книжа също обмислят да предложат оздравителен план. Той включва развитие на съществуващите електропещи и вероятно разкриване на нови. В черновата на плана са заложени инвестиции за около 37 млн. щатски долара при численост на персонала около 2 000 души. Освен това площи извън оградата на комбината все пак ще може да се предложат за продан като площадки за строителни проекти. Прогнозите са в новия си вид дейността да носи печалби дори и при годишно производство от едва 250 хил. тона. Това е производственият капацитет за електростомана, въпреки, че линията за непрекъснато леене има капацитет от 2 млн. тона годишно производство.
Източник: Дневник (22.04.2009)
 
Прамод Митал поиска да оздравява "Кремиковци" Индиецът Прамод Митал, който де юре е мажоритарен собственик на металургичния комбинат "Кремиковци", е решил да депозира свой собствен оздравителен план. Новината бе потвърдена вчера от оперативното ръководство на дружеството. Митал има право да предложи такъв план, тъй като притежава 71% от акциите на комбината, а комитетът на кредиторите трябва да го разгледа. В предложението си Митал предвижда да се произвежда стомана от скрап чрез поддържане на електрическите пещи, а по-късно да бъдат възстановени и линиите за валцуване. Не е ясно каква е финансовата му обосновка, нито каква ще е съдбата на доменните пещи и на проблемното коксохимическо производство.
Източник: Сега (22.04.2009)
 
Металурзите готвят иск до съда в Хага Работниците от „Кремиковци” АД подготвят колективен иск до Международния съд за защита на правата на човека в Хага. Искът е заради неизплатените им заплати и безхаберието на държавата и ръководителите на комбината към съдбата на дружеството. Това заяви лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков пред протестиращите работници пред сградата на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Искът вече се подготвя от юристи, допълни Яначков. Металурзите ще поискат и представители на Европейската комисия да се ангажират с проблемите на комбината.
Източник: Монитор (22.04.2009)
 
По-слаб от очакваното подем в търсенето на стомана в Китай Китайският пазар на стомана вероятно ще остане слаб, а цените ниски до следващата година, казаха от най-големия производител в страната. Изказването дойде като предупреждение към рудодобивните компании, с които в момента се водят преговори за цената на желязната руда. Ву Донгюйнг, директор на Института за икономика и научни изследвания към Baosteel, заяви че китайската стоманодобивна промишленост “ще остане на тясно, а цените ще варират на ниски нива” въпреки икономическия пакет за помощ на Пекин от 586 млн. долара, които се очаква да засили търсенето през второто полугодие. Коментарът на Ву намери отзвук в други управители от сектора и търговци в Китай и идва в момент, в които световните лидери в рудодобива Rio Tinto, BHP Billiton и бразилската Vale преговарят с Baosteel и Китайския институт за стомана и желязо относно цена на желязната руда за годината започнала на 1 април. Стоманодобивните компании искат 40-50% намаление в ценат с оправданието, че търсенето е много слабо. Рудодобивните компании засега устояват на натиска и отлагат преговорите. (FT)
Източник: Други (22.04.2009)
 
Производството на стомана в света продължава да се свива Началото на пролетта не донесе съществени промени на световния пазар на стомана, който продължава да се намира в стагнация, свидетелства последната статистика на Международната асоциация на производителите на стомана (Worldsteel). В края на март производството на стомана в света беше 91,75 милиона тона, което е с 23,5 на сто по-малко от март миналата година. Тримесечното свиване достигна 22,8 процента. Прогнозите също не се утешителни, тъй като търсенето на стомана отсъства, коментира "РБК Дейли". По данни на Worldsteel, през първото тримесечие на 2009 г. световното производство на стомана се сви в сравнение с аналогичния период на миналата година с 22,8 на сто до 263,65 милиона тона. В по-голяма степен производството спадна в страните от Европа, а също така в Япония – производството за тримесечието намаля с 40 процента, в САЩ – с 52,5 на сто. В Русия производството се сви с 33 процента. При това Китай, на който в течение на тримесечието се падаше почти половината от световното производство на стомана, се оказа на практика единствената страна успяла да увеличи производството на метал в сравнение с аналогичния период на миналата година с 1,4 на сто. Данните за март изглеждат по-добре, отколкото за януари-февруари 2009 г., тъй като през този месец производството спрямо февруари е нараснало с 8 процента, а спрямо януари – с 10 на сто. Но, отчитайки факта, че в развитите страни през март започва строителния сезон и икономиката се оживява след празниците, причините за оптимизъм са малко. Главен принос за металургичната рецесия имат индустриално развитите държави и експертите не виждат реални сигнали за възстановяването на търсенето там. "Много металургични предприятия в САЩ вече са затворени или работят при минимално натоварване и никой не работи за складиране, само за обслужване на постъпващите поръчки, а следователно, не се надяват на увеличаване на търсенето", заяви експертът на британската консултантска компания MEPS Кевин Уонг. По думите му, в Европа ситуацията е сходна. Индикатор за слабото търсене на пазара са постепенно понижаващите се цени.
Източник: Дарик радио (22.04.2009)
 
Обжалват държавната помощ за “Кремиковци” Списъкът с кредиторите на “Кремикови” АД е на път да види бял свят. В петък Софийският градски съд ще разгледа постъпилите възражения по отношение на предявените и приетите вземания. Общият им брой е 37. Сред тях имало възражение от кредитори и срещу държавната помощ за дружеството в размер на около 700 млн. лв. с лихвите. “Надявам се всички да бъдат призовани редовно и да не се стигне до отлагане на делото”, каза синдикът на дружеството Цветан Банков. Той обясни, че това е изключително важно, тъй като оттук нататък процедурата по несъстоятелността на дружеството ще върви по-бързо. В едномесечен срок или през май съдът ще трябва да излезе с определение за одобряване на предявените вземания, което не подлежи на обжалване. Така вече ще има легитимни кредитори и ще започне да тече едномесечен срок, в който може да се внесе план за оздравяване на комбината. Ако това не стане, се преминава към обявяване на несъстоятелност. Банков подчерта, че след като се одобри списъкът на вземанията, може да се свика събрание на кредиторите. Според него най-трудната част от процедурата е била до този момент поради обема на предявените вземания. Те са около 300 и са за около 2 млрд. лв.
Източник: Труд (23.04.2009)
 
С 10% по-нисък световен добив на необработена стомана през 2009 г. Световният добив на необработена стомана през 2009 г. се очаква да бъде приблизително около 1200 млн. тона, което е с почти 10% по-малко на годишна база. Всички икономически прогнози очакват покачване на производството през 2010 г. като се очаква ръст от 5%. За следващите три години се очаква допълнителен ръст в стоманодобива, следствие от възстановяването на световната икономика. Нов рекорд в добива на стомана се очаква през 2012 г. или 5 години след предишния. Очакваният добив на желязо от доменни пещи за 2009 г. е 852 млн. тона, с 8.2% по-малко спрямо предходната година. Спадът е по-малък отколкото при стоманата, но добивът на чугун намаля по-рязко от нея през последните месеци на 2009 г. Предприятията с доменни пещи реагираха по-бързо на спада в дейността след като намаляха поръчките за плоски продукти, използвани за производството на автомобили и домашни електроуреди. (MEPS, Global Iron & Steel Production to 2013)
Източник: Други (23.04.2009)
 
Erdemir реже заплати с 35% Eregli Demir Celik (Erdemir), най-големият производител на стомана в Турция, обяви, че планира да намали заплатите на работниците си с 35%. Те от своя страна смятат да организират протести в знак на несъгласие. Работодателят обяснява, че намалението на заплатите ще е поетапно и ще продължи до 31 август 2010 година. Секторът е един от най-засегнатите от кризата, заради намалените обеми в строителството и спада в цената на металите. Работниците протестират и срещу нововъведения закон, според които служителите близо до пенсия се освобождават с по-малки заплати, а местата се предлагат на синовете им на по-ниски заплати. (Today's Zaman)
Източник: Други (23.04.2009)
 
Турският Кремиковци реже заплати. Работниците протестират Най-големият производител на стомана в Турция Erdemir обяви, че планира да намали заплатите на работниците си с 35%. Те от своя страна смятат да организират протести в знак на несъгласие. Работодателят обяснява, че намалението на заплатите ще е поетапно и ще продължи до 31 август 2010 година. Секторът е еин от най-засегнатите от кризата, заради намалените обеми в строителството и спада в цената на металите. Междувременно турската петролна компания Turkish Petroleum Refineries Corporation обяви чрез фондовата борса в Истанбул, че възнамерява да подпише колективен трудов договор с 3 365 работника още на 1 май. Контрактът обхваща двугодишен период и започва да тече със задна дата от 1 януари 2009 година. Договорът гарантира на работниците индексация на заплатите с 5.65% годишно във връзка с инфлационните процеси. (Today's Zaman)
Източник: Дарик радио (23.04.2009)
 
„Булгаргаз” може да спре газа за „Кремиковци” след Гергьовден "Булгаргаз" може да спре подаването на газ към „Кремиковци” след празниците в началото на май, съобщи изпълнителният директор на газовата компания Димитър Гогов. По думите му ‘Булгаргаз” за пореден път писмено ще предупреди комбината, че трябва да започне да изплаща задълженията си. При всички положения след Гергьовден ще им се даде нормалният времеви график, в който да си изключат съоръженията. Ние просто не можем да продължаваме да поддържаме летаргията на завода. Просто газ, който няма да се заплаща, няма да постъпва в „Кремиковци”. Нашето разбиране бе проявено още на 1 април. Още тогава беше казано, че се очаква в рамките на 1 седмица да се реши въпросът с инвеститор или ползвател на мощностите „Кремиковци”. Нищо не се случва. Това може да продължи с месеци, но ние не сме в състояние да го поддържаме. На въпрос ако след празниците министърът на икономиката и енергетиката, който е принципал на холдинга, каже, че няма да спирате газа, какво ще се направи, Гогов отговори: „Да го вземат като решение и най-малкото да се намери решение за това кой ще покрива разходите”.
Източник: Банкеръ (24.04.2009)
 
Пак плашат “Кремиковци” със спиране на кранчето “Булгаргаз” може да пристъпи към спиране на подаването на природен газ на “Кремиковци” след празниците в началото на май. Газоподаването ще бъде спряно, ако дотогава няма яснота за бъдещето на комбината. Газовото дружество подготвяло поредното писмо до металургичния комбинат, съобщи шефът на компанията Димитър Гогов. “Ние нямаме възможност да чакаме безконечно и по всяка вероятност скоро ще трябва да се отива към преустановяване на газоподаването. Може би след празниците, защото това са шест дни, в които няма да се работи и не е редно да се създава нагнетена обстановка”, заяви Гогов. От Министерството на икономиката и енергетиката съобщиха, че все още няма ясно решение от бразилската компания CSN за наемане на коксохимическото производство на комбината. Преговорите продължават и това пречело да бъдат разгледани офертите за комбината на бившия собственик Валентин Захариев, както и писмото на сегашния - Прамод Митал, в което обяснява, че може да възстанови електропещите и горещото валцуване, ако бъде допуснат до реализирането на оздравителен план. Срещу това обаче иска правителството да се откаже от 700 млн. лв. държавна помощ и да разсрочи задълженията към НЕК и “Булгаргаз”. Междувременно за днес е насрочено открито заседание на Софийския градски съд, на което ще бъдат разгледани постъпилите възражения от кредитори срещу предявените и приетите вземания, съобщи синдикът Цветан Банков. От 25 април започват съкращения на 1500 кремиковски работници. Това са позиции, на които никога повече няма да се работи, поясни Банков.
Източник: Труд (24.04.2009)
 
Спират газа на “Кремиковци” след Гергьовден "Булгаргаз" може да пристъпи към спиране на подаването на природен газ на "Кремиковци" след празниците в началото на май. Газоподаването ще бъде спряно, ако дотогава няма яснота за бъдещето на комбината. Газовото дружество подготвя поредното писмо до металургичния комбинат, съобщи директорът на дружеството Димитър Гогов. Ние нямаме възможност да чакаме безконечно. В момента приготвяме още едно писмо до "Кремиковци" и по всяка вероятност скоро ще трябва да се отива към преустановяване на газоподаването, добави Гогов.
Източник: Монитор (24.04.2009)
 
Кремиковци пада след Гергьовден "Кремиковци" ще падне като жертвен агнец по Гергьовден. След празниците от 1 до 6 май "Булгаргаз" спира подаването на природен газ за комбината, обяви шефът на енергийната компания Димитър Гогов. Ако дотогава няма яснота за бъдещето на комбината, спираме горивото, обясни газовият шеф. "Булгаргаз" подготвя поредното писмо до металургичния комбинат, съобщи Гогов. "Нямаме възможност да чакаме безконечно, в момента приготвяме едно писмо до "Кремиковци" и по всяка вероятност скоро ще трябва да се отива към преустановяване на газоподаването, ако няма решение за комбината. Може би след празниците, защото това са шест дни, в които няма да се работи и не е редно да се създава обстановка, която да се нагнетява под различни форми", заяви Гогов. Спирането на природния газ означава на практика край за преработката на коксуващи въглища в комбината. Така доменните пещи ще могат да работят само с внесен кокс. Именно заради спасяването на коксохимическото производство държавата и облигационерите като най-големи кредитори на обявения в несъстоятелност завод водеха преговори с бразилската CSN. Тя обяви намерение да преработва въглища за кокс в комбината, но засега няма резултат от разговорите и прогнозите на кредиторите са, че до такъв няма да се стигне. Тяхното алтернативно предложение е да влязат като собственици, но това ще се решава от събранието на кредиторите през лятото. Междувременно работещите в "Кремиковци" обявиха, че ще продължат протестите си пред сградата на комбината, тъй като центърът на София е блокиран заради енергийния форум.
Източник: Стандарт (24.04.2009)
 
Кремиковци не може да се издължи на Булгаргаз преди празниците Задълженията на Кремиковци към Булгаргаз не могат да бъдат изплатени до началото на май. Това заяви за Дарик синдикът на комбината Цветан Банков. Доставките на газ са необходими за поддържането на коксохимичното производство, към което има интерес от бразилската компания CSN. Банков допълни, че бизнесменът Валентин Захариев има идея за търговски договор за част от комбината, но той не е икономически и юридически обоснован. Индийският бизнесмен Прамод Митал е изпратил писмо до премиера и министъра на икономиката с идеи за бъдещето комбината. Естествено, че не могат да се погасят задълженията, каза Банков и допълни, че няма индикация от Булгаргаз за спиране на газа след празниците. Подаването на газ е за съхраняването на коксохимичното производство, каза Банков, като по думите му то се съхранява толкова време, защото има интерес от CSN за сключване на търговски договор. Основната част от газа отива именно за поддръжката на коксохима.
Източник: Дарик радио (24.04.2009)
 
Кремиковските работници отново на протест Работниците от „Кремиковци" отново излизат на протест заради неясната съдба на комбината и неизплатените си заплати. В този час протестиращите трябва да тръгнат от „Кремиковци" към площад „Свети Александър Невски". След това шествието на протестиращите металурзи ще тръгне към Министерство на икономиката и енергетиката и сградата на Народно събрание, предаде Дарик.
Източник: Insurance.bg (27.04.2009)
 
Кремиковци с метро и гробище Столичната община за пореден път намекна за желанието си да погребе "Кремиковци" и да го превърне в градска територия. Проектът за нов общ устройствен план на София предвижда метрото да стигне до района на комбината. Вариантите за трасето са два - да мине по бул. "Ботевградско шосе" или да се оформи като продължение на отсечката от жк "Младост" до летището. Транспортната връзка е част от превръщането на терена на завода (10 000 дка) в смесена многофункционална зона. Спирането на завода ще отпуши проектите в северната част на Софийското поле, обясни арх. Яни Върбанов от общинското дружество "Софпроект". Той съобщи, че метрото до летището ще се отложи с няколко години поради нерентабилност. Няколко нови гробищни парка се предвиждат в София. Един от тях ще е до "Кремиковци" - в "Ботунец", друг ще заеме 750 дка северно от парка "Врана", каза Върбанов.
Източник: profit.bg (27.04.2009)
 
Vale дава първоначална отстъпка от 20% върху желязната руда за Китай На 21 април една от трите най-големи рудодобивни компании Vale пусна изявление, че договорът за желязната руда трябва да включи първоначална отстъпка, която да се приложи през 2009 г. Предвижда се да се извърши плащане на 80% в брой, а останалите 20% в края на преговорите за 2009 г. Стана ясно, че рудодобивната компания е направила отстъпка при дългосрочната продажба на Китай на спот пазара, което е първи случай в който някой от трите най-големи компании прави отстъпка на китайците. Vale заяви, че ще вземе основната цена за 2008 г. като първоначална при изпълнение на договора. След това ще коригира цената след приключване на преговорите за 2009 г. По традиция, Vale и азиатските стоманодобивни компании приключват преговорите на 1 април всяка година, но за момента от тях няма резултат. (Chinametalbiz)
Източник: Други (27.04.2009)
 
23 млн. лв. дължи „Кремиковци” на БДЖ 23 милиона лева са задълженията на „Кремиковци” към БДЖ, каза изпълнителният директор на железниците Христо Монов. „Знаете каква е ситуацията, тези пари няма как да ги вземем в момента”, отбеляза той. Христо Монов и министърът на транспорта Петър Мутафчиев посетиха вагоноремонтния завод в Дряново. Мутафчиев уточни, че има запор върху част от вагоните на „Кремиковци” за около 10 милиона лева. „Не знам подходът какъв ще бъде при самото издължаване. Разчитаме поне част от дължимото да се покрие чрез вагоните”, каза още транспортният министър.
Източник: Дарик радио (28.04.2009)
 
Държавата извади оздравителен план за “Кремиковци” Капитализирането на задълженията на "Кремиковци" чрез изготвяне на оздравителен план обмислят в Министерството на икономиката и енергетиката като алтернативен вариант за запазване на комбината. Експертите предвиждат трансформиране на вземанията на кредиторите в част от капитала на металургичното предприятие чрез увеличението му. Вариантът за спасяване на "Кремиковци" беше огласен вчера в писмо на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров до работниците от комбината. Поредните протести на металурзите бяха проведени пред сградата на ведомството. Схемата е приложима само по отношение на вземанията на частни кредитори, но не и за публичните вземания, каза министър Петър Димитров. По закон оздравителният план може да бъде изготвен от длъжника, синдика, кредиторите, които притежават най-малко една трета от вземанията, и акционерите, които притежават най-малко една трета от капитала на дружеството, или 20 на сто от общия брой на работниците. Държавата не може да предлага такъв план, защото притежава само една четвърт от капитала на дружеството и по-малко вземания от необходимия минимум от една трета от вземанията, отбелязва в писмото министърът. При капитализирането на задълженията може да се спре преминаването към осребряване на имуществото на комбината, който е в открита процедура по несъстоятелност. Задължително условие за реализацията на подобен план е да има постигнато съгласие от всички кредитори. В противен случай планът за оздравяване трябва да предвижда покриване на вземанията на кредиторите според министър Димитров. Възможността приоритетно да бъдат включени освободени от комбината работници в осъществяването на значими инфраструктурни проекти от транспортния и енергийния сектор е едно от предложенията, които влизат в пакета от социални мерки при съкращения на работниците, който се подготвя от държавата. Друга социална възможност е започването на процедура за кандидатстване с проектно предложение за получаване на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Средствата могат да се използват за предоставяне на услуги за трудово посредничество, обучение, мобилност и насърчаване на предприемачеството, но не и за изплащане на обезщетения и помощи. Всички сигнали за нарушения в комбината и констатации от извършени проверки са предоставени на компетентните органи и са образувани съдебни производства, съобщи още министър Димитров. В края на миналата работна седмица "Булгаргаз" е уведомил ръководството на комбината, че на 12 май от 14,00 часа ще спре подаването на природен газ за "Кремиковци" заради натрупани задължения.
Източник: Монитор (28.04.2009)
 
Пак умуват за “Кремиковци” Капитализиране на задълженията на “Кремиковци” чрез изготвяне на оздравителен план е алтернатива за запазване на комбината. Тя може да предвижда трансформиране на вземанията на кредиторите в част от капитала, чрез увеличението му. Това е заявил вчера икономическият министър Петър Димитров в писмо до протестиращите металурзи от “Кремиковци”. В писмото се казва още, че държавата винаги е търсила варианти за преструктуриране на “Кремиковци”. Затова участвала активно и в преговорите с потенциални инвеститори. Всички държавни институции били ангажирани, съобразно своите компетенции, с проблемите на металургичния гигант. Вариантите за действие обаче били силно ограничени, заради откритото производство по несъстоятелност.
Източник: Труд (28.04.2009)
 
"Кремиковци" дължи 23 млн. лв. на БДЖ 23 милиона лева са задълженията на „Кремиковци" към БДЖ. Това съобщи за Дарик радио изпълнителният директор на железниците Христо Монов. „Знаете каква е ситуацията, тези пари няма как да ги вземем в момента", отбеляза той. Христо Монов и министърът на транспорта Петър Мутафчиев посетиха вагоноремонтния завод в Дряново. Мутафчиев уточни, че има запор върху част от вагоните на „Кремиковци" за около 10 милиона лева. „Не знам подходът какъв ще бъде при самото издължаване. Разчитаме поне част от дължимото да се покрие чрез вагоните", каза още транспортният министър.
Източник: econ.bg (28.04.2009)
 
Радева: Преговорите за "Кремиковци" с бразилската CSN са в криза Преговорите с бразилската компания CSN (Си Ес Ен) за търговски договор с „Кремиковци” са в криза и вероятно няма да завършат успешно. Това заяви заместник-министърът на икономиката Нина Радева. По думите й е съвсем нормално „Булгаргаз” да спре доставките на синьо гориво за комбината, тъй като от една година „Кремиковци” е дружество във фалит. Доставките на газ са необходими за поддържане на коксохимичното производство, към което има интерес бразилската компания. „Булгаргаз” обаче се закани да ги прекрати след празниците заради задълженията на комбината. Радева обясни още, че от кредиторите зависи дали ще се реализира възможността за капитализиране, при която те ще получат акции в дружествата срещу своите вземания. Социалният пакет пък трябва да бъде договорен със социалния и финансовия министри.
Източник: Дарик радио (28.04.2009)
 
Зациклиха преговорите с бразилската CSN за “Кремиковци” Преговорите с бразилския кандидат за "Кремиковци" CSN са в криза и моята прогноза е, че няма да приключат успешно. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Нина Радева вчера .Тя направи коментара преди началото на форум за държавните политики и възможностите за бизнес във време на криза. Радева смята, че намерението на "Булгаргаз" да спре подаването на природен газ за комбината на фона на "замразените" преговори е съвсем естествено след толкова месеци поддържане на коксохимическия завод.
Източник: Монитор (29.04.2009)
 
LME не успя да хване фючърсния пазар със стомана през 2008 г. Най-големите стоманодобивни компании в света тепърва ще усвояват фючърсните договори на Лондонската метална борса (London Metal Exchange) за сплавите като предпочитат да договарят цените с дистрибуторите и потребителите. Данните на LME показват, че търговията със стомана достигна 1.5 млн. тона на стойност 799 млн. долара от началото на телефонната и електронната търговия от февруари 2008 г. Тя представлява 0.1% от добитата 1.33 млрд. тона стомана през 2008 г. През LME са минали рекордните 10.24 трлн. договора през миналата година. Борсата в Лондон прибави и стомана към основните си продукти мед, алуминий и никел. През май 2005 г. започна търговията и с пластмаси, а през първото тримесечие на 2010 г. може да бъдат включени и молибден и кобалт. Някои продукти обаче бяха неуспешни. Борсата включи повторно среброто през 1999 г. след прекъсване от 10-на години, но пак го свали три години по-късно поради липсата на интерес. (Bloomberg)
Източник: Други (29.04.2009)
 
ОЦК спечели 1.232 млн. лв за три месеца Печалба в размер на 1.232 млн. лв. реализира за първото тримесечие на годината Оловно - цинков комплекс АД. Произведени са 5 412 тона олово и 5 905 тона цинк, като приходите от продажби възлизат на 26.711 млн. лв. Разходите за производствена дейност са в размер на 23.889 млн. лв., което формира оперативна печалба от 2.822 млн. лв. Информация за финансовия резултат е изпратена до Комисията за финансов надзор, като писмото е подписано от изпълнителния директор на кърджалийския комбинат Славея Стоянова.
Източник: Дарик радио (29.04.2009)
 
ArcelorMittal отчете загуба за първите три месеца на годината Водещата металургична компания в света ArcelorMittal („Арселор Митал”) съобщи, че е загубила над 1 милиард долара през първото тримесечие на годината, а продажбите й са намалели заради икономическата криза, предаде АФП. Заради проблемите на основните й клиенти от автомобилната индустрия и строителството, оборотът на ArcelorMittal е намалял с 15,2 милиарда долара спрямо 29,81 милиарда през първото тримесечие на 2008 г. Чистата загуба е в размер на 1,1 милиарда долара, което е близо два пъти повече от прогнозите на анализаторите. Компанията, чиито заводи в момента работят на половината от капацитета им, счита, че това "временно" съкращаване на производството отговаря на спада на търсенето, пише БГНЕС. ArcelorMittal предвижда лек скок през второто тримесечие заради възможното увеличаване на цените на някои пазари и на някои продукти. "Дори ако условията на пазара останат трудни, техническият скок е неизбежен и ArcelorMittal ще се възползва от него", каза шефът компанията Лакшми Митал в комюнике на компанията.
Източник: Дарик радио (30.04.2009)
 
Nucor с първа загуба в историята си заради рецесията Nucor Corporation отчете първа загуба в историята си, след като дълбоката рецесия сви търсенето на метали. Компанията предрича дори по-голяма загуба за второто тримесечие. Подобно на други стоманодобивни компании Nucor пострада особено силно от отслабващата икономика, което понижи чувствително търсенето на метали, най-вече от строителния и автомобилния сектори. Очакваната първа загуба на Nucor е от 189.6 млн. долара. Година по-рано компанията беше на печалба от 409.8 млн. долара. От Nucor заявиха, че: “С всеки следващ месец в периода септември 2008 г. до март 2009 г. се наблюдава все по-силно влошаване на бизнеса и пазарните условия.” Гледайки към по-широката икономика очакванията са за дори още по-голяма загуба през второто тримесечие. (Associated Press)
Източник: Други (30.04.2009)
 
Брюксел готви глоба за България заради търговията с вредни газове Европейската комисия (ЕК) предупреди България, че може да й наложи глоба заради липсата на план за търговията с емисии парникови газове на предприятията в страната, съобщи агенция "Блумбърг". България все още няма Национален план за разпределение на квотите за вредните емисии за втората фаза на европейската схема за търговия с емисии - 2008-2012 г.. С този документ се определят максималните количества въглероден диоксид, които предприятията могат да изхвърлят в атмосферата. Ако инсталациите им отделят повече, те трябва да купят съответната квота от пазара, където други предприятия продават квотите, които не са използвали. Ако обаче те изразходват по-малко от определеното им (какъвто е случаят с мнозинството предприятия в криза), те могат да ги продават на специализиран пазар и да получат допълнителни средства. По данни към 27 април само България, Кипър и Малта не са спазили ангажиментите си към Брюксел. Прогнозната квота парникови газове за страната ни се оценява на 42.3 милиона тона, а според специалисти от пазара за тези емисии цените продължават бързо да падат и са достигнали нива под 10 евро за тон.
Източник: Дневник (07.05.2009)
 
Производството на цинк през първото полугодие ще намалее с 30% Производството на цинк в България ще намалее най-малко с 30% през първото полугодие на годината, показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода в страната ще бъде произведен с 15 300 тона по-малко цинк и количеството ще достигне 38 600 тона. При оловото намалението е значително по-малко, като произведеното количество от Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) и Комбината за цветни метали (КЦМ) ще бъде 45 100 тона за първите шест месеца на 2009 г. За сравнение, през същия период на миналата година са били добити 45 500 тона. "Пазари за олово и цинк има, но за съжаление цените им не ни устройват", обясни проблема Роберто Младенов, изпълнителен директор на "Интертръст", който е собственик на ОЦК. Компанията търгува предимно с големи клиенти, като 85% от продукцията й е предназначена за износ. В същото време от КЦМ търсят нови ниши на Запад, където биха могли да реализират продукцията си. "Постигнахме голям пробив в Централна Европа заради оттеглянето от пазара на големите местни играчи", обясни изпълнителният директор на компанията Никола Добрев. Пловдивското предприятие е сключило договор за доставка на сплави за Германия, Франция и Белгия.
Източник: Дневник (07.05.2009)
 
Канада предупреди US Steel за временното затваряне Канадското правителство предупреди United States Steel Corp., че трябва да се придържа към ангажиментите си поети в бившите предприятия на Stelco Inc. в Онтарио, чиито дейнбости са временно замразени. Министърът на промишлеността Тони Клемент заяви, че е изпратил писма предупреждаващи, че затварянето на комбинатит в Хамилтън и Нантикоук, Онтарио, нарушават поетите ангажименти от страна на стоманодобивния гигант от САЩ при покупката на канадската компания през 2007 г. “U.S. Steel се ангажира с редица действия, включващи освен всичко останало разширяване на капитала, проучване и развитие и производство. U.S. Steel наскоро намали производството си и освободи служители в канадските си предприятия. Въпреки, че разбираме колко трудни икономически са времената сега, очакваме компанията да изпълни ангажиментите си”, допълни министър Клемент. (The State)
Източник: Други (07.05.2009)
 
Доставките на газ за „Кремиковци” спират на 12 май Доставките на газ за металургичния комбинат „Кремиковци” ще спрат окончателно на 12 май, съобщи главният енергетик на дружеството Николай Савов. По думите му вече е започнало поетапно изключване на производствените мощности на комбината. Савов бе категоричен, че са взети всички мерки за безопасност на хората по време на процедурата по затваряне на пещите. Изготвен е авариен план специално за датата 12 май, 14 ч, каза главният енергетик на предприятието. На въпрос има ли опасност за населението, Савов отговори: „Опасност съществува, но сме взели абсолютно всички мерки да не се получат никакви аварийни ситуации, т.е. да се гарантира безопасността на хората. Но опасност съществува, ако кажем, че не съществува, това е абсолютно невярно.” Запитан колко време отнема спирането на производството, главният енергетик допълни: „Вече започнахме. На практика е една седмица. Ние започнахме полека-лека част от агрегатите да ги изключваме. Умира доменно производство, умира и миксерът на стоманодобивно производство. На практика с това окончателно се слага кръст на добивната част на „Кремиковци”.
Източник: Дарик радио (08.05.2009)
 
До края на май може да има оздравителен план за „Кремиковци” До края на месец май може да има оздравителен план за металургичния комбинат „Кремиковци”. Това каза пред журналисти Георги Прохаски, представител на облигационерите в комбината. Оздравителният план трябва да бъде гласуван от кредиторите и утвърден от съда. По думите на Прохаски, държавата да влезе като кредитор в комбината. Дългът на комбината най-вероятно ще се преструктурира в акционерен капитал. Според експерта, това е временно решение, при което кредиторите поемат тежестта на комбината. То ще действа, докато не се намери стратегически инвеститор, но в момента няма възможност за това. Прохарски коментира, че доскоро всички са разчитали на бразилската компания CSN за сключване на търговски договор за коксохимичното производство. Шансовете това да се случи вече са под един процент, допълни експертът. На 12 май вероятно ще спрат и доставките на газ за комбината, с което ще бъде прекратена производствената дейност.
Източник: Дарик радио (11.05.2009)
 
“Кремиковци” с оздравителен план до края на май След окончателното спиране на подаването на природен газ за "Кремиковци" на 12 май единственото, което ще последва за дружеството, е необратимата загуба на коксохимическия завод. Останалите производства са функциониращи, съобщи синдикът на дружеството Цветан Банков. Юридическата процедура по несъстоятелността на дружеството няма отношение към производствения процес. В този смисъл за следващите два-три месеца до обявяването на дружеството в несъстоятелност или приемането на оздравителен план "Кремиковци" е действащо предприятие. За да продължи работата на дружество, ще трябва да се сключат търговски договори или да се осигури финансиране, за да може предприятието да плаща минималните количества природен газ. Сега огромният дял от разходите за газ са за поддръжка на коксохимическото производство, което води до натрупване на задължения, утежняващи масата на несъстоятелността на предприятието.
Източник: Монитор (11.05.2009)
 
Rio Tinto ще птркрати преговорите, ако не се стигне до решение за цената на желязната руда Rio Tinto, един от трите най-големи рудодобивни компании за желязна руда в света, заяви че ще прекрати преговорите, ако не може да се стигне до решение в най-скоро време. Шан Шангуа, секретар на CISA, коментира че това е психологическа война и че този трик няма да има ефект, а и настоящите спот цени са по-ниски от исканията на Китай. Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) участва и води преговорите за цената на желязната руда през цялото време тази година, а австралийската Rio Tinto е една от трите страни в преговорите. Миналата година Австралия отново заплаши да прекрати преговорите. Понастоящем диалога между стоманодобивните и рудодобивните компании е в застой след като китайските участници настояват аз 40% по-ниска цена, а Rio Tinto не е съгласна. (MetalBiz)
Източник: Други (11.05.2009)
 
Петър Диков: "Кремиковци" отдавна е в клинична смърт По повод на предстоящото спиране на "Кремиковци", главният архитект на София Петър Диков каза, че предстои спирането на организъм, който отдавна е в клинична смърт. "Ако бяха предприети нещата, които предлагахме преди 2 години, всички щяха да спечелят. А сега всички са губещи.”Столична община, начело с арх. Петър Диков, предложи да бъде затворено "Кремиковци" и да бъде реновирана земята и създадена нова инфраструктурна паркова и е екологични производства.
Източник: econ.bg (11.05.2009)
 
Наградите “Прометея” КНСБ отличи мениджъри за принос в подобряването на работната среда. На 29 април – деня в памет на загиналите при трудови злополуки, тази година петима мениджъри на големи предприятия получиха традиционните награди на Конфедерацията на независимите синдикати в България “Прометея”. Един от петимата е д-р Инж. Лъчезар Цоцорков – изпълнителен директор на Асарел Медет АД – Панагюрище. Повече от 12 години в предприятието няма допуснати смъртни и инвалидни трудови злополуки. Налице е едно от най-ниските нива на трудов травматизъм в рудодобива, въпреки че средносписъчният състав на персонала надхвърля 1300 работници и служители. Само през последната година в дружеството са инвестирани общо 100. 465 млн. лева за по-добри условия на труд. По специална програма за трайно подобряване на зравето и безопасността през 2008 г. са вложени 1.6663 млн. лева. Въпреки икономическата криза и през 2009 г. инвестициите в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са приоритетни за Асарел Медет АД. За целта са гарантирани нови 735 хил. лв.
Източник: Капитал (11.05.2009)
 
Наградите “Прометея” КНСБ отличи мениджъри за принос в подобряването на работната среда. На 29 април – деня в памет на загиналите при трудови злополуки, тази година петима мениджъри на големи предприятия получиха традиционните награди на Конфедерацията на независимите синдикати в България “Прометея”. Един от петимата е инж. Емил Живков – главен директор на Стомана Индъстри АД – Перник. Фирмената програма за подобряване на безопасността и здравето при работа се договаря със синдикатите и се обезпечава с инвестиции в размер на над 40 млн. лева. От 2002 г. до момента травматизмът във фирмата е намален над седем пъти и практически е сведен до нула. От пет години в Стомана Индъстри няма производствена злополука, която да води до тежки увреждания или загуба на човешки живот.
Източник: Капитал (11.05.2009)
 
Щетите за Кремиковци по-високи от разходите за газ Разходите за газ на Кремиковци са нищожни в сравнение с щетите, които ще понесе оборудването на комбината, ако газоподаването към него бъде спряно утре. Това заяви председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. "Щетата ще бъде огромна - коксовите батерии категорично ще излязат от строя, а те струват стотици милиони. Освен това кауперите на доменните пещи, миксера...това са съоръженията, които ще понесат преки щети, а от там нататък връщането към живот на комбината при евентуален, успешен оздравителен план ще бъде изключително трудно и с много повече средства, което естествено ще постави пред много голяма въпросителна всеки кандидат да се наеме с изпълнението на оздравителен план", съобщи Васил Яначков. "Спирането на газоподаването не го прави "Кремиковци", а "Булгаргаз", поради задълженията, които е натрупало "Кремиковци" и които не ги обслужва текущо към настоящия момент", отвърна Цветан Банков, синдик на комбината. Спирането на газта ще доведе до безвъзвратно унищожаване на мощности в "Кремиковци", допълни синдикът.
Източник: profit.bg (11.05.2009)
 
Защо Стомана Индъстри работи с 10% марж на печалбата, а Кремиковци затъна? Стомана Индъстри АД реализира 20% ръст на приходите през 2008 г., а за 2007 г. има 873 млн. лв. продажби и близо 92 млн. печалба. Това прави 10,6% марж на нетната печалба. Кремиковци пък спира дейност, след като в продължение на години трупаше загуби. Къде е разликата между двете дружества и защо единия соц-мастодонт оцеля и се развива, а другият затъна? Тук е мястото да отбележим, че и третият обект на черната металургия – Промет Бургас, се развива успешно, въпреки че в края на социализма не работеше. Единствено Кремиковци затъна. Дали има интерес към активите на Кремиковци? „Трудно е да се отговори еднозначно, защото в Кремиковци структурите са преплетени и проблемите са преплетени. Не е ясно, дали ако купиш електропещта например, електропроводите няма да са продадени на друг или, както е продадена жп гарата, няма друг да определя кога и при какви цени ще превозваш. Не е ясно и кой ще поеме екологичните разходи. При Стомана бе по-леко като предистория, имаше само две електропещи и последващи производства. И въпреки това преструктурирането отне почти година“, заявява Антон Петров, директор на Стомана Индъстри. В този коментар се крият и всички отговори. Първо Стомана като по-малка, включително с по-малки задължения, е била по-лесно преструктурирана. В Стомана персоналът е бил по-малък, а и е по-далеч от София и по-трудно може групи металурзи да получат достъп за скандирания пред Министерски съвет и Народното събрание. НЕК и Булгаргаз не дръпнаха кранчето на Кремиковци и той продължи да работи в сивата зона на икономиката поради три причини – първо да не убият длъжника си, второ поради политически протекции над Кремиковци и трето поради невъзможността да си вземат парите чрез съдебен изпълнител, защото в България поради законови проблеми кредиторът е „на колене“ пред длъжника. Тъй като сметките на Кремиковци в България все пак бяха запорирани от кредитори, се наложи порочната практика дружеството да работи чрез фирми на входа и изхода и да ползва чужди банки за управлението на оборотните си средства. С това проблемите се задълбочиха и се създадоха възможности за източване на ресурси от дружеството, докато НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НОИ си чакаха парите и реално те станаха заложник на Кремиковци. Цялата отговорност за Кремиковци АД лежи на правителствата и тя е в две направления. Първо защото Кремиковци бе продаден във формат „зомби“, който не решаваше проблемите на кредиторите НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НОИ. И второ, защото държавата не е създала механизми за удовлетворяването на кредиторите или за защита на длъжниците. Пресният пример е с Крайслейр в САЩ. Да, кредиторите на автоконцерна загубиха основната част от парите си, а акционерите загубиха дяловете си, и съответно в българския вариант НЕК, Булгаргаз, НОИ и т.н. щеше да пият голяма чаша студена вода и да получат жълти стотинки, но дружеството щеше да работи и печели, както Стомана и Промет, и щеше да е в светлия сектор на икономиката. Проблемите на Кремиковци са основно организационни. Никой не отрича, че към електропещта в Кремиковци има интерес, дори еколозите не са против работата й, но, както казва Антон Петров, не е ясно купувайки електропещта, дали електропроводите до нея или жп гарата ще са твои и ще можеш да работиш, без да те изнудват. Решението за Кремиковци е продажба на обособени части, при която ще се съберат известно количество пари и кредиторите ще бъдат частично удовлетворени. Така в крайна сметка ще се сложи край на „зомбито“ Кремиковци. Можем да бъдем сигурни, че поне електропещта и ТЕЦ-а ще работят, ще плащат заплати, осигуровки и данъци, както и другите производства, ако се намери купувач и им се даде шанс да започнат на чисто. Кремиковци не може да оцелее в цялостта си, защото никой не може да стартира с милиард дългове към стотици кредитори и да разчита да бъде оставен да работи. Нужно е парламентът да приеме добри закони за защита на длъжника от кредитора и за защита на кредитора, нужно е също така правителството да спре политическите протекции над Кремиковци (доскоро правителството плащаше заплатите на неработещите служители и удържаше НЕК и Булгаргаз да не спират тока), както и съдът да направи едно перфектно изпълнение върху останалите активи на Кремиковци и след цялата процедура да има работещо производство. От макроикономическа гледна точка наличието на Стомана, Кремиковци и Промет е ценност за България, защото вместо да се внася арматурно желязо, то се произвежда тук, вместо да се изнася скрап, той се преработва тук, защото с използването на местни ресурси като труд, вода и електроенергия се осъществява износ на метални продукти и се захранват металообработващите и машиностроителните предприятия в България, които на свой ред осъществяват износ.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2009)
 
Още два дни живот за “Кремиковци” Още два дни отсрочка за спирането на “Кремиковци” е поискал вчера синдикът Цветан Банков. Искането му е било подкрепено от министерството на икономиката и енергетиката, стана ясно късно вчера. Няма промени в първоначалния план на "Булгаргаз" по отношение на "Кремиковци", съобщиха вчера от газовата компания. Ако искането бъде прието на практика това означава, че днес в 14 часа няма да бъде спряно окончателно подаването на газ към умиращия металургичен гигант. Още през октомври миналата година са спрени добивните части на "Кремиковци" - пещите и коксохимическото производство, съобщи Цветан Банков. Техническите етапи по изключването на всички мощности на „Кремиковци" ще трае около денонощие и половина. Коксохимическото производство в предприятието е поемало значителна част от природния газ и когато се спре подгряването, производството спира да съществува. Работниците на "Кремиковци" планират да напуснат комбината днес в 6 часа сутринта, а в 8 часа да потеглят към столицата. По този начин в комбината няма да останат специалисти, които да извършат практическото изключване на съоръженията от системата. Отказваме сами да унищожим завода си, каза шефът на КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Преди 6 месеца е извършено консервиране на коксохимическия завод, но сега металурзите отказват да участват в неговото окончателно спиране. Кредиторите са тези, които решават съдбата на предприятието, каза Цветан Банков. Оттук нататък стоят две възможности от юридическа гледна точка - план за оздравяване на предприятието или предприятието да бъде обявено в несъстоятелност, коментира синдикът. Заплатите на работниците ще бъдат изплатени от осребряването на имуществото на длъжника. КНСБ пък настоява да не се допуска спирането на подаването на газ към "Кремиковци" АД до решаване на въпроса с оздравителния план на дружеството. Неправилно е да се взема решение по отношение на съкращаването на служителите и прекратяването на газоподаването към предприятието, при положение че остава по-малко от месец до решението на кредиторите, смята председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Предстои да започне съкращаването на 1500 работници, хората в комбината са получили за последно 50% от мартенската си заплата около Великден. Около 5000 човека се водят на работа в различните заводи на "Кремиковци" в момента.
Източник: Монитор (12.05.2009)
 
Хиляди румънски работници на ArcelorMittal в техническа безработица Около 12 000 работници в завода на ArcelorMittal („Арселор Митал”) в Галати, Югоизточна Румъния ще бъдат поставени в техническа безработица на принципа на ротацията от днес, след като компанията беше ударена от икономическата криза, съобщи синдикален източник, цитиран от АФП. "Това решение е незаконно и ние го оспорихме в съда, защото то трябваше да бъде договорено със синдикатите", заяви пред АФП синдикалният лидер Георге Тибер. Той каза още, че около 200 служители са протестирали днес пред завода срещу тази мярка, обявена преди няколко седмици от представители на завода. В условията на техническа безработица, която трябва да свърши в края на юли, служителите ще получават обезщетение в размер на 85 на сто от заплатата им, което е повече от минимума от 75 процента, предвиден в румънския закон. Те обаче ще бъдат лишени от някои други придобивки, каза още Тибер.
Източник: Дарик радио (12.05.2009)
 
Два дни отсрочка за “Кремиковци” Два дни отсрочка получи "Кремиковци" преди спирането на природния газ. Вместо на 12 май, подаването ще бъде преустановено на 14 май в 14 ч., обявиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Това стана след получено писмо във ведомството от синдика на комбината Цветан Банков. Водят се търговски преговори за поръчки към коксохимическото производство, което ще бъде загубено при спиране на газа, става ясно от писмото. При неуспех на преговорите заводът остава без гориво в четвъртък.
Източник: Стандарт (12.05.2009)
 
Медодобивната "Аурубис" ще разшири мощностите си Медодобивният комбинат "Аурубис" ще вложи 30 млн. лв. в разширяване на обогатителната си фабрика за медна шлака край Пирдоп, съобщиха от компанията. От началото на тази година предприятието е собственост на концерна "Норддойче Афинери", който се обедини с белгийската "Кумерио". Целта на инвестицията в обогатителната фабрика е да се оптимизира дейността й, като се повиши степента на извличане на медта. Преди две години компанията стана инвеститор първи клас заради общите си вложения от 122 млн. евро в завода край Пирдоп. Около 67 млн. от тях бяха инвестирани в изграждането на нова рафинерия за катодна мед, която беше завършена в края на лятото през миналата година. Капацитетът на "Аурубис България" е около 180 хил. тона годишно катодна мед. Общият обем на инвестициите, предвидени за разширяване на дейността, е 34 млн. евро. До 2008 г. в комбината се произвеждаше основно анодна мед, която е суровина за производството на катодна. Освен метали фабриката добива като страничен продукт сярна киселина. От дружеството ще продължат да изпълняват инвестиционната си програма в България, независимо от световната криза, съобщиха от концерна. Заводът на "Аурубис" край Пирдоп включва металургично производство, рафинерия за катодна мед, производство на сярна киселина и обогатителна фабрика. Около 90% от продукцията на компанията е предназначена за износ.
Източник: Дневник (13.05.2009)
 
Облигационерите искат да оздравяват Кремиковци Обезпокоени за състояние-то на Кремиковци, облигационерите най-после се активизираха и решиха, че е време да вземат нещата в свои ръце. Ние не желаем ликвидация на дружеството и затова предлагаме основните кредитори да поемат управлението му, да го оздравят и в по-подходяща пазарна обстановка да го предложат на стратегически инвеститор. Това заяви пред БТА представителят на държателите на облигационния заем от 325 млн. EUR, емитиран през 2006 г., Георги Прохаски, който е и шеф на Центъра за икономическо развитие. Вече е видно, че до изтичането на срока за представяне на оздравителен план през юни няма да бъде намерен стратегически инвеститор, отбеляза Прохаски. За целта облигационерите ще изпратят в Кремиковци през тази седмица международна експертна група, която да започне работа по подготовката на оздравителен план. Облигационерите предлагат държавата, която е вторият по големина кредитор, също да подготви вижданията си и заедно да обсъдят основните елементи на плана. С писмо до министъра на икономиката Петър Димитров облигационерите призовават да не се спира подаването на газ и ток към Кремиковци, за не бъдат застрашени основни производствени мощности. В противен случай вариантите за оздравяване на комбината и за неговия бъдещ потенциал биха били ограничени, смятат облигационерите. Задълженията на комбината към енергийните фирми ще бъдат уредени в оздравителния план, казва Прохаски. Облигационерите очакват синдикатите също да съдействат за изготвянето на оздравителния план.
Източник: Пари (13.05.2009)
 
Кредитори спасяват “Кремиковци” Най-големите кредитори - държавата и облигационерите, да поемат "Кремиковци". Това предлагат облигационерите в свое обръщение до правителството и писмо до министъра на икономиката Петър Димитров. Днес в завода пристига експертна група на облигационерите, която ще подготви становище за спасяване на мастодонта. Те ще са готови до края на месеца с анализа си, каза Георги Прохаски, представител на държателите на емисията. Сред четиримата представители са двама американци и двама руснаци, които са специалисти - металурзи и финансисти. Те ще предложат основите на оздравителен план за комбината, който по закон трябва да бъде внесен за одобрение в съда до 20 юни. Идеята е държавата и облигационерите като най-големи кредитори да капитализират вземанията си от комбината и да го стабилизират, след което да бъде потърсен стратегически инвеститор. В писмото се предлага правителството да съдейства "Булгаргаз" да не спира подаването на гориво към "Кремиковци" до приемане на оздравителния план. Според изчисленията на експерти, до края на месеца при подаване на газ комбинатът ще натрупа 4-5 млн. лв. нови задължения, но те ще бъдат изплатени, когато коксохимът заработи. При спиране на горивото обаче инсталацията ще бъде загубена, без възможност да поднови работа
Източник: Стандарт (13.05.2009)
 
Министър: Спираме финансовите инжекции За държавата е непосилно да продължи с финансовите инжекции за "Кремиковци", обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Пловдив. В продължение на година и половина всеки месец чрез НЕК и "Булгаргаз" наливахме енергия за 10 млн. лева, която не се заплащаше. Това трябва да спре, категоричен е министърът. В комбината е започнало редуциране на персонала с 1400 души. Ако преговорите за предприятието не дадат резултат, подаването на газ ще бъде спряно, коментира Димитров, преди да получи новото предложение от облигационерите.
Източник: Стандарт (13.05.2009)
 
Петър Димитров: Без повече отсрочки за “Кремиковци“ Няма да има повече отсрочки за спирането на газа за металургичния комбинат “Кремиковци“, ако преговорите с единствения кандидат за договор за преработка на суровина в предприятието – бразилката CSN, останат без резултат. Това заяви пред журналисти в Пловдив министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров във вторник. Ден по-рано по искане на синдика на обявеното в несъстоятелност дружество Цветан Банков той нареди на “Булгаргаз“ да отложи с два дни насроченото за 12 май врътването на газовото кранче, което ще доведе до разрушаването на коксохимическите батерии на едноименното производство. Днес и утре са последната възможност за влизане на инвеститор в коксохимичния завод на комбината, каза министърът. По думите му в условията на икономическа криза за държавата е непосилна тежест да си позволи близо 10 млн. лв., колкото струва всеки месец на НЕК и “Булгаргаз” енергията към завода. Така облигационерите, предоставили заем от 325 млн. лв. и синдикатите в “Кремиковци“ останаха единствените, които продължават да настояват за спасяването на комбината. Представителят на държателите на бондове Георги Прохаски съобщи, че ще изпратят през тази седмица в дружеството международна експертна група, която да започне работа по подготовката на оздравителен план. По думите му такъв се очаква през юни, но министърът на икономиката насрочи изготвянето му за 24 май,у когато ще се съберат кредиторите на завода.
Източник: Медия Пул (13.05.2009)
 
10 хил. може да останат на улицата при затваряне на Corus Около 10 хил. работни места са под заплаха, след като Corus, европейското подразделение на Tata Steel, обмисля да затвори едно от предприятията си в Англия. Това е резултат на отказа на група клиенти да изкупуват 80% от продукцията през следващите 10 години. ‘Решението на консорциума заплашва не само 3 хил. металурзи в областта, но и 7 хил. заети в мрежата за доставки”, поясни Daily Mail. Говорител на Corus не отговори на запитване по електронна поща от страна на PTI. Обаче висшестоящо лице от компанията заяви, че директното и индиректно закриване на работни места е неминуемо при закриването на промишлени дейности, въпреки че не потвърди бройката. “Имаме 1920 работници на договор и 1000 други на временни договори. Всички са заплашени. Ще има и съпътстващи съкращения, но не можем да кажем точен брой”, допълни той. (Hindustan Times)
Източник: Други (13.05.2009)
 
Украинци искат да купят части от Кремиковци Украинската компания "Конкорт" има интерес към покупка на коксохимическия завод на "Кремиковци" и топлоелектрическата централа на дружеството. Това каза на пресконференция лидерът на КНСБ в комбината Васил Яначков. Той допълни, че ТЕЦ-ът би могъл да бъде купен и от държавата, след което да се препродаде от нея. Тези възможности са сред вариантите за продажби на активи на комбината, с които да могат да бъдат изплатени заплатите на работниците на дружеството. По думите му продажбата на активи може да стане в рамките на производството по несъстоятелност, в което е дружеството, и без съгласието на кредиторите. Необходимо за продажбата е само съгласие от съда, което трябва да бъде поискано от синдика на дружеството, уточни Яначков.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2009)
 
Украинци искат коксохима на “Кремиковци” Украинската компания "Конкорт" има интерес да закупи ТЕЦ-а и коксохима на "Кремиковци". Това съобщи председателят на синдикат "Металици" към КНСБ Васил Яначков вчера. Синдикалистите подчертаха, че топлоелектрическата централа може да бъде закупена и от държавата, след което да се приватизира на изгодна цена. Целта е с парите от продадените активи да се изплатят заплатите и обезщетенията на съкратените работници. Освен ТЕЦ-а и коксохима можело да се продаде производството на металургични огнеопори и феросплавния завод. Според КНСБ купувачите на активи може да получат необходимите работници от "Кремиковци" и да се избегнат съкращения. "Това няма да се отрази на производствения цикъл и на оздравителния процес за комбината", смята Васил Яначков. Конфедерацията предложи създаването на соларен парк на територията на комбината, който да произвежда електроенергия и да създаде 2000 работни места. 130 металурзи пък са получили съгласието на социалното министерство да започнат курсове за квалификация по програмата "Нови възможности за заетост". Нова отсрочка за спирането на природния газ към "Кремиковци" няма да има. Това каза за БТА изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Екипите на газовата компания са в готовност и днес в 14,00 часа ще спрат подаването на гориво към комбината, заяви Гогов. Той добави, че това трябваше да бъде направено още във вторник, но по искане на министъра на икономиката и енергетиката беше отложено с 48 часа. .
Източник: Монитор (14.05.2009)
 
Печалбата на кърджалийското ОЦК АД се увеличава с 20% през първото тримесечие Кърджалийската компания Оловно-цинков комплекс АД е реализирала с 30.3% по-малко продажби за първото тримесечие на 2009 г. Дружеството, което е част от базата за изчисление на Sofix, отчете приходи от продажби за 26.7 млн. лв. в неконсолидирания си отчет, представен пред БФБ. Сравнение с неконсолидираните данни към 31 март 2008 г. показва, че свиването на продажбите се задълбочава. За първото тримесечие на миналата година комбинатът реализира продажби за 38.3 млн. лв., което беше понижение от 27.3% в сравнение с 2007 г. Тенденция на по-голямо забавяне се забелязва и при общите приходи на металургичното предприятие. За периода януари - март 2009 г. оборотът на ОЦК отчита спад от 32.2% до 27.9 млн. лв. Година по-рано общите приходи на компанията бяха 41.2 млн. лв., или с 23.1% по-малко спрямо първото тримесечие на 2007 г. Разходите на дружеството през първото тримесечие намаляват значително, става ясно от отчета. За януари - март 2009 г. изразходваните средства за дейността са 26.7 млн. лв., което е понижение с 33.5%. За първото тримесечие на 2008 г. разходите бяха 40.2 млн. лв., което беше понижение от 17.3% на годишна база. Въпреки свиването на оборота и постигнатия спад на разходите печалбата се увеличава с 19.6% до 1.23 млн. лв. През първото тримесечие на 2008 г. се случи точно обратното - положителният финансов резултат намаля със 79.2% на годишна база. За януари - март 2008 г. печалбата на ОЦК беше 1.03 млн. лв., а за тримесечието на 2007 г. - почти 5 млн. лв. ОЦК АД няма дъщерни дружества, а компанията е част от икономическата група на Интертръст холдинг АД. Дружеството е мажоритарен собственик на капитала в кърджалийския комбинат и в края на март държи 90% от капитала. Книжата на ОЦК затвориха сесията вчера с повишение от 3.01%, а цената за акция достигна 11.64 лв. По позицията на синия чип бяха сключени 17 сделки, като 1225 лота смениха собственика си.
Източник: Пари (14.05.2009)
 
“Кремиковци” се готви за спиране на газа днес “Кремиковци” има шанс не само да оцелее, но и да се превърне в мултинационална компания със собственици държавата, “Арселор Митал”, Държавна банка на Индия, НЕК, БДЖ, “Булгаргаз” и други кредитори. Това обяви вчера Васил Яначков, председател на федерация “Металици” към КНСБ. Синдикатите подкрепят оздравителен план за дружеството, който да премине през капитализация на дълга. Това означава кредиторите на предприятието да получат активи според вземанията си. Яначков съобщи, че държателите на облигации подготвят такъв оздравителен план. Те предлагат дотогава да не се спира подаването на газ и ток за комбината. Според становището на юристи нямало пречка синдикът да продаде част от активите на комбината, с които можело да се платят и заплатите на металурзите, каза Яначков. За продажба ставали ТЕЦ-ът, коксохимът, феросплавният завод, заводът за огнеупори. Яначков заяви, че синдикът Цветан Банков е назначил комисия, която да направи преглед на активите на комбината. До понеделник тя трябвало да предложи кои от тях могат да бъдат продадени. Междувременно украинската фирма “Конкорт” заявила желание да купи коксохима и ТЕЦ-а, обяви Яначков. Това са абсолютни манипулации. Подобно безотговорно говорене ще изгони и последните инвеститори, опонира синдикът на дружеството Цветан Банков. Той поясни, че прегледът на активите е свързан с производството по несъстоятелност, а не с продажбата им, за да се плащат заплати. През юни ще се проведе събрание на кредиторите и аз трябва да знам кои активи са нужни на комбината като цяло и кои могат да се отделят, кои имат тежести и кои - не. Оттам нататък какво ще се прави с тези активи, ще решава събранието на кредиторите и съдът по несъстоятелността, подчерта Банков. Междувременно министър Петър Димитров заяви, че днес газът за “Кремиковци” ще бъде спрян, ако няма договор с бразилската CSN за изкупуване на кокс. От стартирането на процедурата за несъстоятелност до сега “Кремиковци” е задлъжнял към “Булгаргаз” и НЕК с още 110 млн. лева.
Източник: Труд (14.05.2009)
 
Вносът на желязна руда рекордно висок Китай внесе рекордни количества желязна руда през април и е нетен вносител на стомана за втори пореден месец, след като промишлеността беше ударена от намаляващия рудодобив в страната и свиващия се износ.Страната е внесла рекордните 57 млн. тона желязна руда през април, най-големия внос някога, което е с 9% повече спрямо предишния месец и с 33% повече от април миналата година. Митническите данни показват и нетен внос от около 900 хил. тона необработена стомана, което отбелязва втори пореден месец в които входящите потоци надхвърлят изходящите. “Всички резултати са изненадващи. Числата показват, че свръхзапасяването вероятно ще се влоши през май и юни”, заяви висшестоящ търговски мениджър в държавно предприятие, пожелал анонимност. (Economic Daily)
Източник: Други (14.05.2009)
 
Пак не спряха газа на “Кремиковци” До късно снощи не беше прекъснато подаването на природен газ към металургичния комбинат "Кремиковци". Въпреки това в завода имаше готовност за изключването му от системата. Екипи на "Булгартрансгаз" от сутринта подготвяха съоръженията за спиране на газа към "Кремиковци", съобщи пред БТА изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев. Основните параметри на оздравителния план на комбината могат да бъдат подготвени и обсъдени с кредиторите за две седмици, каза представителят на бондхолдерите на "Кремиковци" Георги Прохаски преди спешно свиканата среща в комбината между представителите на бондхолдерите и синдика на дружеството. В нея взеха участие наети от притежателите на облигации руски технически специалисти, финансов експерт и юристи. В оздравителния план основната идея ще бъде капитализацията на дълга на комбината, каза Прохазки. Подготвяният план ще бъде обсъден и с представители на държавата като един от кредиторите на дружеството. До редакционното приключване на броя не беше приключила в Министерството на икономиката срещата на министър Петър Димитров с представители на всички заинтересувани от проблема страни. Продължават опитите да се сключи договор за експлоатация на коксохимическия комбинат с бразилския кандидат CSN. При започването на преговорите за тази част от "Кремиковци" кандидат-купувачите от Южна Америка бяха готови да инвестират между 350 и 450 млн. долара. През миналата година имаше и украински кандидат-инвеститор за същия завод. Украинската компания "СМАРТ Груп" обещаваше да вложи за обновяване на производствените мощности 250 млн. евро. Георги Прохаски се надява преговорите с бразилската компания да са успешни и коксохимическият завод да не спре, защото това би ограничило възможностите за изготвяне на оздравителен план. Над 100 млн. лева дължи металургичният комбинат на "Булгаргаз" от август миналата година. Съоръженията, които ще бъдат изключени от специалистите на газовата компания, се намират извън територията на заводите и спирането може да бъде направено независимо от заплахата на протестиращите работници, че няма да участват в него. Поне шест часа са необходими, за да бъдат изключени съоръженията, които работят на синьо гориво в самия комбинат.
Източник: Монитор (15.05.2009)
 
Преговорите със CSN за производство на кокс в „Кремиковци” без резултат Преговорите между представителите на бразилската компания CSN и ръководството на „Кремиковци" АД за производство на кокс завършиха без резултат, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Синдикът на „Кремиковци" Цветан Банков информира официално за това в писмо до министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Банков е категоричен, че предложеният от бразилската компания нов вариант на договор е практически неосъществим, допълват от МИЕ. Във връзка с това започва изпълнението на плана за спиране на доставките от природен газ за комбината. Това се извършва в тясна координация между „Булгартрансгаз" и ръководството на „Кремиковци" АД, се казва още в съобщението.
Източник: Дарик радио (15.05.2009)
 
Нови наказателни процедури започват срещу България Европейската комисия започна три наказателни процедури срещу България, свързани с екологията. Първата е за пропуски в българския план за квотите парникови газове. Документът трябваше да бъде изпратен в комисията до 15 януари като част от ангажиментите по Протокола от Киото. Данните, докладвани от министерството на околната среда, обаче са непълни. Българските власти имат два месеца за корекции, преди да получат следващата административна санкция от Брюксел. Втората процедура е за неприлагане на европейските изисквания за управление на риска от големи инциденти с опасни вещества. Държавата е длъжна да събира информация от индустриите, които произвеждат, съхраняват и използват такива вещества - например мините, ползващи цианид, торовите заводи, химическата индустрия и военните бази. Министерството на извънредните ситуации трябва да разполага и с пълна информация за плановете им за действие в случай на аварии. Тази информация обаче не се събира от ведомството на Емел Етем и Брюксел отчита това като нарушение. Третата наказателна процедура е заради непълно прилагане на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) при потенциално опасни проекти - петролни рафинерии, енергийни централи, химически инсталации, магистрали, летища, мини, язовири, големи свинеферми и птицеферми. Екоминистерството е длъжно да следи за изготвянето на оценките, но според Брюксел не го спазва. До редакционното приключване на броя от министерството не успяха да коментират критиките, тъй като не били запознати с тях. ЕК води още шест наказателни процедури срещу България в областта на екологията, между които за екомрежата "Натура" и съхранението на софийския боклук.
Източник: Дневник (15.05.2009)
 
Пак простиха на “Кремиковци” Основните параметри на оздравителния план за "Кремиковци" могат да бъдат готови до две седмици. Това заяви вчера представителят на облигационерите на комбината Георги Прохаски. Основната идея, която ще се обсъжда между кредиторите, е капитализиране на дълговете на "Кремиковци". Водят се активни преговори с бразилския кандидат за подписване на договор за коксохимическия завод в комбината, каза Прохаски. Ако не се стигне до сделка обаче, заводът ще трябва да се затвори, което ще ограничи възможностите за оздравителен план, добави той. Вчера беше инфарктен ден за "Кремиковци", тъй като се очакваше точно в 14 ч газът за комбината да бъде спрян. Малко преди крайния срок обаче стана ясно, че това няма да стане поне до днес сутринта, след решение на Министерството на икономиката.
Източник: Стандарт (15.05.2009)
 
Rio Tinto получи зелена светлина от регулатора в САЩ за Chinalco Rio Tinto получи одобрение от регулативните органи на САЩ във връзка с емисията облигации и продажбата на aktiwi на Chinalco. Rio заяви, че Комисията за чуждестранни инвестиции на САЩ е дала одобрение за емитирането на конвертируеми облигации за 7.2 млрд. долара и индиректната миноритарна инвестиция на Chinalco в Kennecott Utah Copper Corporation, като така осигурява ключово изискване за успеха на сделката. Австралийската комисия за конкуренцията и потребителите през март също одобри сделката на стойност 19.5 млрд. долара, която включва продажбата на ключови рудодобивни активи на Rio на стойност 12.3 млрд. долара. Одобрението дойде насред спекулациите, че продажбата може да пропадне заради противопоставянето на акционерите и слухове, че Rio обмисля да набере средства чрез емитиране на права за 7.57 млрд. долара, вместо да се обърне към Chinalco за финансиране. (Platts)
Източник: Други (15.05.2009)
 
Газът към „Кремиковци” спря окончателно Спряно е газоподаването към металургичния комбинат „Кремиковци". Това съобщи главният енергетик Николай Савов. След преустановяването в тръбите имаше газ под налагане. Процедурата приключи окончателно по обяд. С това заводът за производство на кокс в комбината е безвъзвратно изгубен. В коксохимическото производство са ангажирани около 380 души, каза синдикът на комбината Цветан Банков. По думите му от тях ще се наложи да бъдат освободени около 250 души. Останалите пък ще бъдат пренасочени в други звена на комбината, а и в самия коксохимически завод ще останат на работа поне 70-80 души, допълни Банков. Съкратените и напуснали работници от началото на годината са 960 души. От 25 април действа план за съкращаване на още 1500 души. Всички работници, изгубили работата си, ще получат обезщетения в размер на записаното в Кодекса на труда.
Източник: Дарик радио (16.05.2009)
 
От “Кремиковци” правят нова Бояна до 3 г. В района на "Кремиковци" е предвидено луксозно и нискоетажно строителство, съобщи вчера главният архитект на София Петър Диков, след като стана ясно, че комбинатът спира. Това означавало, че след 2-3 г. около "Кремиковци" може да изникне нов квартал като Бояна или Драгалевци. Роденият точно преди 50 г. металургичен завод вчера замръзна и се сбогува завинаги с една от първите си и най-цапащи мощности - коксохима. Така, дори да възкръсне някога, над североизточната част на столицата вече никога няма да висят толкова черни облаци.
Източник: 24 часа (16.05.2009)
 
12:43 ч:“Кремиковци” умря на рождения си ден Металургичният комбинат "Кремиковци" от вчера е в клинична смърт. В 8 часа сутринта екипи от комбината започнаха да завъртат кранчетата на тръбите, които зареждат пещите и съоръженията с гориво от "Булгаргаз". В 12:43 ч на обяд газоподаването към коксохимическия завод на комбината спря, което на практика замрази останалите дейности. Това се случи точно на рождения ден на коксохима. Двете му батерии започват работа точно на 15 май 1963 г. През всичките 46 години те не са спирали нито за миг, обясни главният технолог Даниела Ерменкова. До решението за спиране на газа се стигна, след като вчера окончателно се провалиха преговорите с бразилския инвеститор CSN. Заповедта бе издадена от Министерството на икономиката и енергетиката.
Източник: Стандарт (16.05.2009)
 
Още се надяваме на инвеститори Цветан Банков, синдик на "Кремиковци" - Г-н Банков, затварянето на коксохима означава ли съкращения? - По всяка вероятност това ще доведе до съкращаването на поне 250 работници. - Колко са служителите на "Кремиковци" в момента? - Към 1 май те са 4798. - Ще продължат ли работа другите производства в "Кремиковци", които нямат нужда от газ? - Всички други производства могат да бъдат пуснати в действие. Действително загубата на коксохимическото производство създава редица проблеми по отношение на себестойността на продукцията в дадено производство, на енергийния баланс на предприятието, но в никакъв случай не бива да се твърди, че със спирането на това производство е унищожен комбинатът. При подходящи икономически условия всички други производства могат да бъдат пуснати - чрез осигуряване на финансиране, чрез търговски взаимоотношения. И ако започне да си заплаща "Кремиковци" газа, подаването ще бъде възстановено. Вероятно на първо време ще бъде пусната електропещта. - Как гледате на предложението за капитализиране на дълговете? - Според мен това е напълно реалистичен вариант. Той е и напълно целесъобразен, защото при тази икономическа ситуация, при липсата на нормален инвестиционен климат, който доведе на практика и до липса на стратегически инвеститор, би било възможно и разумно кредиторите да вземат решение за капитализация на задълженията на "Кремиковци" с цел да съхранят предприятието в действащо състояние. Така да може да премине кризисният период, да се стабилизира заводът. И след около година-две кредиторите да си продадат акциите на стратегически инвеститор. - Окончателно ли са изгубени CSN като кандидат за стратегически инвеститор? - В никакъв случай. Аз не мога да говоря от името на CSN, но мисля, че те са изключително сериозна компания и сериозен вариант за бъдещ инвеститор в завода. Всичко е въпрос на икономическа обстановка. Не мисля, че интересът на CSN е напълно оттеглен. Надявам се в бъдеще и други фирми, които са проявявали интерес към комбината през последните две години, ще го възстановят.
Източник: Стандарт (16.05.2009)
 
Работниците на помощи една година Работниците от "Кремиковци" ще получават обезщетения близо една година. Повечето ще взимат по 312 лв. за първите три месеца. Това заяви шефката на дирекция "Пазар на труда" в социалното министерство Елка Димитрова. Металурзите с по-висок трудов стаж - над 25 години, ще получават обезщетенията 12 месеца, а повечето - 10 месеца. "Предвидили сме да бъдат преквалифицирани или да им се намира работа с особено внимание. Повечето от тях ще намерят препитание на софийския трудов пазар като инженери, монтьори или техници, каквито се търсят", уточни Димитрова. Тези, които поискат друга работа, ще трябва да изкарат и курсове за преквалификация.
Източник: Стандарт (16.05.2009)
 
Кредиторите: Взимаме си завода Облигационерите на "Кремиковци" са готови да си вземат предприятието. "Основната идея на оздравителния план, който започнахме да изготвяме преди два дни, е капитализация на дълговете", заяви представителят на бондхолдърите Георги Прохаски. Това означава дълговете да се превърнат в акции и дялове от собствеността. Облигационерите са вторите по значимост кредитори на комбината с 325 млн. евро. Първа е държавата, която има вземания за над 700 млн. лева. "Спирането на газа точно сега е прибързано и неразумно", заяви Прохазки. Още в четвъртък той обяви, че оздравителният план на облигационерите ще е готов до две седмици. За да капитализират кредиторите дълга си, е необходимо извършването на оценка на дружеството и активите му. Според нея ще се вземе решение и за съотношението на дела спрямо собствеността. По този начин всеки облигационер ще стане собственик на дял от комбината, който ще управлява самостоятелно.
Източник: Стандарт (16.05.2009)
 
Бразилците дадоха 5 оферти, всяка следваща по-лоша От януари досега бразилскакта компания CSN даде общо 5 оферти, заяви Людмил Павлов, лидер на КТ "Подкрепа" в "Кремиковци". Всяка следваща беше по-лоша от предходната. Преди 3 дни бондхолдърите доведоха пет металургични светила, които дадоха съветите си. Беше предложено до две седмици да започне програма за оздравяване, което щеше да мине през капитализация на дълга. Това забавяне щеше да струва само 3 млн. лв. повече. Не виждам защо не бяха направени всички опити за спасяване на комбината, допълни Павлов.
Източник: Стандарт (16.05.2009)
 
“Кремиковци” може да остане и без ток От НЕК и енергийния холдинг има искане да спре и подаването на тока за "Кремиковци". Ако не се намери ресурс за плащането му, мярката може да се окаже актуална, каза вчера енергийният министър Петър Димитров. От петък заводът няма и газ. Министърът разгледа строителната площадка на ТЕЦ "AES Марица изток 1" и бе уверен, че новата централа ще бъде пусната в срок догодина. Шефът на AES за България Питър Литгоу предупреди, че компанията може да потърси в съда правата си от НЕК, ако се забави строителството на далекопровода, по който ще се изнася тока. Изграждането му закъснява заради разногласия между НЕК и Гълъбово за компенсациите за общината.
Източник: 24 часа (18.05.2009)
 
Рано е още да кажем Сбогом, Кремиковци Рано е още да казваме Сбогом, Кремиковци. Металургичният комбинат безвъзвратно загуби само коксохимичното си производство. Просто технологията е такава - веднъж спряно, съоръжението не може да се възстанови повече. Доменната пещ след време би могла да заработи отново, ако някой бъдещ инвеститор реши да произвежда стомана от руда, като внася необходимия за целта кокс. И ако това му е изгодно. Да не забравяме, че остават да работят двете електропещи, които произвеждат стомана от скрап. А скрап Кремиковци има много. Близо 10 млн. т налични количества по признание на ръководството. При това, без да се броят тоновете метал, който ще остане непотребен, след като се закрият коксохимичното и доменното производство. Изчислете сами: при капацитет на електропещите 300 хил. т (при 100% натоварване) колко години Кремиковци може да преработва десетки милиони тонове скрап. Така че спокойно, рано е да оплакваме металургичния комбинат. Оттук нататък той може да си съществува години наред, като се самоизяжда. И ако не продължава да работи на загуба. Е, вярно е, че поне половината работници трябва да бъдат съкратени. А БДЖ и пристанищата безвъзвратно загубиха големия си клиент, който в добрите години произвеждаше по 1-1.2 млн. т стомана. И им носеше половината печалба. Другите две наши стоманодобивни компании - Стомана Индъстри и Промет, показаха, че производство на стомана с електропещи може да бъде рентабилно дори и при ниски цени на металите. Остава да видим как ще се справи Кремиковци оттук нататък. Ще се намери ли добър мениджъмънт, ще има ли кой да помога на синдика. Защото, ако продължава да трупа загуби, значи просто не трябва да съществува.
Източник: Пари (18.05.2009)
 
Спират и тока на Кремиковци? Има искания от ръководството на НЕК и Българския енергиен холдинг да бъде спряно подаването на електричество към Кремиковци. Ако не се намери финансов ресурс за заплащането на тока, очевидно е, че ще се премине към тази мярка, коментира министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на посещение в ТЕЦ "AES Марица-изток". Решението за спирането на електричеството в комбината зависи и от решението на кредиторите, обясни министър Димитров. В момента има група, която представлява облигационерите и прави анализ на състоянието на Кремиковци. Чакаме техните предложения. Аз предложих няколко пъти досега да се включат с финансова подкрепа за запазването на комбината. Засега такава подкрепа оказва само българската държава, каза Димитров. Ако няма оздравителен план, ще се премине към ликвидация и с постъпленията от нея ще се върви към компенсирането на различните групи, каза още министърът.
Източник: Дарик радио (18.05.2009)
 
Tata Steel поема мащабни инициативи Tata Steel обяви, че поема мащабни инициативи за промотиране на стоманените си продукти в Индия, включително удвояване на обектите си за маркови продукти до 1000 през следващите 2-3 години. Втората стъпка би била увеличаване на обектите си за споени стоманени продукти в източните райони чрез франчайз с цел продажба на различни стоки като мебели, бижута, ножарски изделия и строителни изделия, както и маркови продукти на фирмата, заявиха от Tata Steel. Базираният в Джамшедпур производител на стомана започна инициативите си за продажби на дребно през 1999 г. за да има достъп до малките клиенти. Компанията разполага с около 10 хил. дистрибуторски представителни магазина, включително 3 хил. в селските провинции на Индия, за продажба на марковите продукти. За да доразвие инициативата за продажби на дребно, през 2003 г. фирмата започна “програма за идентифициране на продажбите на дребно”, чрез която определени магазини са определяни за превръщане в изключителни представители на марковите продукти на Tata. (Press Trust of India)
Източник: Други (18.05.2009)
 
Медодобивната "Аурубис" ще търси развитие в Азия и Южна Америка Изместването на основния пазар на медни концентрати от Европа е накарало мениджърите на "Аурубис" да се замислят за развиване на бизнес в Азия и Южна Америка, съобщи Питър Вилбранд, член на изпълнителният съвет и на борда на директорите в дружеството. Освен това недостигът на скрап и медни концентрати, причинен от световната криза, е основно затруднение пред бизнеса на концерна. В България компанията притежава завода за производство на първична мед край Пирдоп. "Много от добивните предприятия не се възползваха от високите цени на металите, за да разширят капацитетите си, и сега има недостиг на суровини за индустрията ни", обясни Вилбранд. Причина за недостига на скрап е засиленото търсене от азиатския пазар. То е е причинено от разликата между цените на метала на борсите в Азия и Европа. Цената на суровината на Стария континент е в пъти по-ниска. Така китайските производители могат да купуват оттук метала, като плащат дори премия. Групата "Аурубис" има две основни подразделения - за производство на първична мед и за крайни продукти. За първите шест месеца на финансовата 2008/2009 г. дружеството е натрупало загуба от 59 млн. евро, като основната причина за това е преоценката на цената на медта, която само за шест месеца поевтиня с около 50%. Към момента пазарът се е стабилизирал на цени около 4000 долара за тон. Причина за това са увеличеното търсене от Китай и намалелите запаси на мед в световен мащаб. В момента има недостиг на мед в Европа от 1.5 млн. тона, която е вторият по-големина пазар след Азия, обясни Вилбранд. Подразделението на компанията за производство на първична мед е реализирало печалба от 7 млн. евро за първото полугодие на 2008/2009 г. В него влизат заводите на "Аурубис" в Хамбург, Пирдоп и Олен. "Един от сериозните проблеми за нас в момента е продажбата на сярна киселина", каза мениджърът. Основен потребител на суровината са торовите заводи, които от края на миналата година спряха да я купуват. Най-големият клиент на "Аурубис България" е "Агрополихим", който не работеше през първите месеци на годината. В момента дружеството е възстановило доставките за завода. "Наложи се да продаваме киселината дори в Южна Америка на по-ниска цена само и само да се отървем от нея", разказа Вилбранд. Продуктът се получава като страничен при производството на медни концентрати. Предприятието в Пирдоп е вторият по-големина завод на компанията от групата й за първични концентрати. В него работят около 750 души, а годишната преработка на концентрат е над 2 млн. тона. През 2008 г. дружеството е произвело около 260 хил. тона анодна мед, 126 хил. тона - катодна, и почти 1 млн. тона сярна киселина. "Трудностите, които "Аурубис" среща в България, са свързани с ДДС, несигурността на енергийния пазар и лошата логистична инфраструктура", каза Никола Треан, изпълнителен директор на завода в Пирдоп. По думите му за разлика от останалите страни в България компанията е задължена да плаща незабавно данък добавена стойност за вносните суровини. Освен това дружеството сключва шестмесечен договор с Националната електрическа компания за доставката на ток. В сравнение в Германия подобни договори се сключват за срок от 30 години, обясни Треан.
Източник: Дневник (20.05.2009)
 
Заводите свиха със 17% електричеството Спадът в битовото потребление на ток за първите 4 месеца на годината е 2-2,5% спрямо същия период на 2008 г., а на промишлеността - 17%. Това съобщи шефът на НЕК Мардик Папазян. Спадът на битовото потребление можел да се обясни с по-топлата зима, то сривът на потреблението в индустрията е заради кризата.
Източник: Стандарт (20.05.2009)
 
“Аурубис” влага 30 млн. в Пирдоп 30 млн. лв. ще инвестира европейският лидер в медната индустрия "Аурубис" за развитието на производствените си мощности в Пирдоп. Очаква се проектът да бъде завършен през септември 2010 г., с което капацитетът на обогатената мед ще нарасне с 30% до 800 хил. тона годишно. Всичко свързано с инвестиране е ценно в условията на криза, заяви вицепремиерът Ивайло Калфин, който направи първа копка на разширението на завода. Фактът, че първата инвестиция на "Аурубис" извън Германия е в България, се дължи и на добрите условия у нас, заяви Калфин и допълни, че за последните четири години чуждите инвестиции в България са около 20 млрд. евро.
Източник: Стандарт (20.05.2009)
 
Китай не отстъпва в преговорите за желязната руда Китайските стоманодобивни компании не отстъпват и на сантиметър в преговорите за основните цени на желязната руда, заяви вещо лице от сектора като отрече информацията, че те може да се откажат от искането си за 40% намаление на цената. Китайската стоманодобивна промишленост, най-голямата в света, традиционно определя световна цена всяка година след продължителни преговори с трите най-големи рудодобивни компании в света: Vale, Rio Tinto and BHP Billiton. “Позицията на китайската страна не се е променяла”, заяви Шан Шангуа, генерален секретар на Китайската асоциация по стомана и желязо (CISA). “Всяка новина за провяна в позицията е спекулация”. Шан отрече тиражираните мнения, че CISA може да приеме намаление между 30% и 35%. Китайската стоманодобивна промишленост многократно заяви позицията си, че цената трябва да падне с поне 40% спрямо нивата от 2007-2008 г. (Reuters)
Източник: Reuters (20.05.2009)
 
Възможни са кражби в "Кремиковци", алармират работници След спирането на газта в комбината и преди приемането на оздравителния план проблемът със съкращенията на работниците е особено болезнен. Съкратен е заместник-председателя на синдикалния лидер от КНСБ в завода Пламен Петков. Поводът за неговото отстраняване е промени в длъжностната характеристика. Друг проблем в "Кремиковци" е как заводът, който десетилетия беше източван, да бъде опазен от кражби. Само в коксохимическият завод има кранове, които тежат по около 300 хил. тона. В тях има по около 13 тона мед. Налице са също така и множество трансформатори за по 1000 киловолта, които на черния пазар биха се изтъргували по 7000 лева. Въпреки че, жандармерията записва номерата на всеки камион, охраната на комбината не е добра, казват бивши работници в комбината. Някои от техните колеги, които добре познават структурата и енергозахранването, са преназначени за охранители. Това което създава предпоставки за спекулации.
Източник: Монитор (21.05.2009)
 
Tata заяви, че няма решение за британския завод Tata Steel заяви, че все още няма информация от италианската Marcegaglia и южнокорейската Dongkuk Steel дали ще продължат интереса си към мажоритерен дял в едно от британските предприятия на групата. През януари Marcegaglia и Dongkuk се съгласиха да закупят 80% дял в завода Teesside в Англия, които оцениха на 600 млн. долара. Меморандума за разбирателство за покупката изтича през юни. Говорител на Tata Steel заяви, че подразделението им Corus очаква потенциалните купувачи да обявят дългосрочните си намерения за предприятието. Дж.Дж.Итани, директор на холдинга майка Tata Sons заяви пред репортери, че сделката няма да се осъществи. По-късно от Tata Steel обявиха, че не се отказват. (Reuters)
Източник: Reuters (21.05.2009)
 
Чавез поема предприятията за метал и стомана Венецуелския президент Уго Чавез обяви, че правителството ще поеме промишлеността за производство на горещо-брикетно желязо и други металодобивни компании, като така ще засили контрола върху богатата на суровини провинция Боливар. Чавез обяви, че одържавяването ще включи компании като Matesi, Tavsa, Orinoco Iron, Comsigua и Ceramica Carabobo CA. Венецуела национализира най-голямото стоманодобивно предприятие в страната от базираната в Люксембург Ternium SA миналата година и пое мажоритарен контрол върху петролната и телекомуникационната промишлености. Чавез се концентрира върху придобиване контрол върху компаниите за метали като боксит и алуминий, които са под натиска на ниските международни цени. “Предприятията ще се национализират, за да се създаде единен промишлен комплекс”, заяви Чавез. “Няма какво да обсъждаме, трябваше да го сторим много отдавна”. Компаниите ще се преведат под единно управление и ще бъдат включени в план за изграждане на промишлен комплекс за преработка на суровини в готова продукция с цел да се намали скъпия внос. (Bloomberg)
Източник: Други (22.05.2009)
 
През април ОЦК е реализирало печалба от 275 хил. лв. През месец април Оловно-цинков комплекс (ОЦК) реализира счетоводна печалба в размер на 275 хил. лв., става ясно от съобщение на дружеството чрез БФБ-София. Приходите от продажби са 37,005 млн. лв. при разходи за производствена дейност в размер на 32,401 млн. лв., което формира оперативна печалба от 4,604 млн. лв. След приспадане на финансовите разходи за лихви по кредити и отрицателната разлика от промяна на валутните курсове, ОЦК отчита за първите четири месеца на 2009 г. нетна печалба в размер на 1,507 млн. лв. За периода януари-април са произведени 7 316 тона олово и 7 390 тона цинк.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2009)
 
“Кремиковци” пак ще пуши, но малко Металургичният комбинат “Кремиковци”, чието коксохимическо производство беше спряно миналата седмица, се подготвя да пусне една електропещ. Това съобщи вчера синдикът на дружеството Цветан Банков. “Ще произвеждаме толкова, колкото може да продадем, поясни Банков. Пазарът е много свит, да не кажа мъртъв, затова мащабите на производството ще бъдат малки. За съжаление ще трябва да продължим и с намаляването на персонала. Не може един да храни трима”, категоричен бе синдикът. В момента се извършвала техническата подготовка за пускане на електропещта. Идеята е комбинатът да работи на парче, но да се издължава редовно за ток и природен газ. Търсели се търговски партньори и поръчки, за да се предложи на доставчиците схема, по която “Кремиковци” да работи и да си плаща. Засега доменните пещи и конверторите остават в консервация.
Източник: Труд (25.05.2009)
 
САЩ ще разследват вноса на тръбни продукти за нефтени находища от Китай Международната търговска комисия на САЩ реши в петук да започне разследване върху оплакване, че тръбни продукти за нефтени находища (OCTG) от Китай са се продавали на по-ниски от коректните цени в САЩ през последните две години. Петима члена на комисията заявиха, че има индикации за материални щети или заплахи върху местните производители в следствие на вноса от Китай. Решението дава зелена светлина на Търговския департамент да реши дали да наложи антидъмпингови и компенсиращи налози на вноса. Това може да доведе до мита от 2.7 млрд. долара за тръбните продукти, използвани за разработване и добив на нефт и газ. Оплакването беше подадено през април от by US Steel, Evraz Rocky Mountain Steel Mills, Maverick Tube Corp., TMK Ipsco и от синдиката United Steelworkers. Групата пусна за разглеждане случая след като вносът на OCTG от Китай се удвои до 2.2 млн. стоуна през 2008 г. спрямо предходната. (Platts)
Източник: Други (25.05.2009)
 
П. Мутафчиев: “Кремиковци” трябва да работи "Кремиковци" е важен фактор най-вече за товарите на БДЖ и се надяваме, че все пак там ще се намери решение за запазване на доменното производство, което ще даде възможност на железопътния транспорт да превозва необходимите материали, коментира транспортният министър Петър Мутафчиев в отговор на журналистически въпрос. 0Голяма част от пристанищата, като това във Варна и Лом например, които бяха ангажирани с това производство, също изпитват огромни финансови затруднения. Петър Мутафчиев информира, че товарите по БДЖ са намалели с около 40%. Той изрази надежда, че през юни-юли те ще се увеличат. Междувременно вчера бяха подписани два договора за инфраструктурни проекти - с чешката фирма „ОХЛ ЖС" АД и консорциум „Евро Гео Рейл". Тя е избраният изпълнител на проекта „Електрификация и реконструкция на жп линия Свиленград - турска граница". Стойността на договора е 69 999 666 лв.
Източник: Монитор (26.05.2009)
 
Кредиторите на “Кремиковци” ще осребряват активите За 12 юни е насрочено събрание на кредиторите на металургичния комбинат "Кремиковци", което ще определи реда за осребряване на имуществото на длъжника. Това е решил съдът на 22 май, съобщи синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество Цветан Банков. Той обаче допълни, че предстоящата среща на кредиторите не означава, че е преопределена съдбата на завода и директно ще се мине към разпродажба на активите, независимо че след около три седмици трябва да се реши по какъв метод ще се оценява имуществото и да се избере оценител. Това е част от съдебната процедура по несъстоятелност, а паралелно върви изготвянето на оздравителен план на "Кремиковци", уточни синдикът. Един от най-големите кредитори - собствениците на облигациите по емитирания заем за 325 млн. евро - вече наеха чуждестранни специалисти, които в момента проучват състоянието на предприятието и изготвят варианти за съживяването му. Такива обаче ще могат да се внесат в едномесечен срок след публикуването в Търговския регистър на съдебното определение за насрочване на събранието на кредиторите за осребряване на имуществата. Очакванията са това да стане до края на тази седмица. Това означава, че до края на юни трябва да са готови вариантите за спасяване на комбината, който е със спрян природен газ и фактически не работи, а от НЕК искат да преустановят електроснабдяването заради натрупан борч от 134 млн. лв. В предложението за оздравителния план трябва да се посочи какво ще получат кредиторите при прилагането му и то трябва да е повече, отколкото при разпродажба на активите, посочи Банков.
Източник: Монитор (27.05.2009)
 
Съдът призна 2,3 млрд. борчове на “Кремиковци” Борчове на "Кремиковци" за 2,3 млрд. лева са признати от магистратите. В петък излезе решението на Софийския градски съд, с което се определя окончателният списък на кредиторите с приети предявени вземания, неприетите и служебните. Държавната помощ в размер на над 698 млн. лв. е включена в списъка под условие - до произнасянето на Софийския административен съд. Там сидикът на комбината обжалва издължаването на въпросната сума. Ако магистратите приемат искането му, сумата на държавната помощ ще отпадне от списъка на дълговете на "Кремиковци". Така държавата, която сега е най-големият кредитор на комбината, ще се нареди на второ място след облигационерите, които имат да получават 325 млн. евро. Почти всички 230 вземания на кредитори са одобрени от съда. Толкова беше техният брой във внесения през февруари от синдика Цветан Банков списък.
Източник: Стандарт (27.05.2009)
 
Китай ще откаже сделката на Япония за 33% намаление на цената на рудата Китайските стоманодобивни компании, водени от държавната Baosteel, ще откажат договорените от Rio Tinto и Nippon Steel 33% намаление на цената на желязната руда. Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA), промишлената група която представлява големите китайски фирми в сектора, ще пусне изявление скоро с отказ. Това се очакваше, след като китайските предприятия отстояват искането си за най-малко 40% спад в цената, в контраст с миналогодишният почти двоен скок, които дойде точно преди срива в търсенето. Китай се опитва да протака, след като Rio Tinto обяви, че се е договорила с японските фирми за една трета намаление на цената. Южнокорейската POSCO вероятно ще приеме предложението след японските си колеги, което е обичайна практика за подкопаване на китайските стоманодобивни компании, които търсят съюзници за договаряне на по-ниски цени. (Reuters)
Източник: Reuters (27.05.2009)
 
КНСБ да се продават неоперативни активи на „Кремиковци” за заплати и обезщетения Ръководството на КНСБ настоява за осигуряване на средства за заплати и обезщетения на кремиковските работници чрез продажба на неоперативни активи. В писмо до синдика на комбината Цветан Банков конфедерацията призовава за подписване на колективен трудов договор и отмяна на спряното удържане на членски внос от работниците към синдикатите, което ги лишава от синдикална защита. Синдикатите настояват също за спиране на съкращенията в „Кремиковци”. „Съкращения се правят само на работници и служители. Всички, които са на ръководни длъжности – директори, началници, остават. Куриозен е случаят с ПСВ-то, там са съкратени всички работници, останали са около 50-60 човека, на които са оставили ръководен персонал от 12 човека, каза вицепрезидентът на КНСБ Пламен Петков. До събота ръководството на комбината трябва да се произнесе по синдикалните искания, в противен случай работниците ще излязат на нови протести. На 12 юни свиканото събрание на кредиторите на „Кремиковци” трябва да определи начина, по който ще се осребрява капиталът на дружеството.
Източник: Дарик радио (28.05.2009)
 
39 броя проектни предложения на стойност 97 304 725,85 лв., съгласно т. 2 от Решение № ТМГ-01- 1/27.05.2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: BG161PO003-2.1.05 „Технологична модернизация в големи предприятия”: 1 BG161PO003- 2.1.05-0077 ХИДРАВЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И СИСТЕМИ АД Технологично обновление и модернизация на машинния парк в ХЕС АД 94,501420152 4 299 079,00 2 149 539,50 50,0000000000% 2 BG161PO003- 2.1.05-0073 ЦЕНТРОМЕТ АД Развиване производството на продукти с висок експортен потенциал – голямогабаритни детайли за различни отрасли на промишлеността 94,398705649 1 882 351,87 941 175,93 49,9999997344% 3 BG161PO003- 2.1.05-0138 ЕЛЕКТРОСТАРТ АД Технологична модернизация на оборудването на водещ международен производител на дросели 94,185661111 1 783 008,00 891 504,00 50,0000000000% 4 BG161PO003- 2.1.05-0108 ХАН ОМУРТАГ АД Увеличаване на конкурентноспособността на „Хан Омуртаг”АД на Общия пазар чрез технологична модернизация на производството с нова линия за производство на гранитогрес 94,183593906 9 570 256,42 4 695 905,99 49,0677133811% 5 BG161PO003- 2.1.05-0084 МОНБАТ АД Повишаване на конкурентоспособността на Монбат АД чрез инвестиране в ново оборудване за производство на решетки и плочи за сухозаредени и залети оловно-кисели батерии 94,094615632 10 820 973,90 4 998 207,84 46,1899999592% 6 BG161PO003- 2.1.05-0066 ПОБЕДА АД Повишаване на конкурентоспособността на “ПОБЕДА” АД чрез внедряването на иновативни производствени линии 93,932572618 10 737 076,42 5 000 000,00 46,5676111859% 7 BG161PO003- 2.1.05-0106 АРОМА АД Интегрирана управленческа система и технически решения за повишаване на конкурентноспособността и ефективността на бизнес процесите на компания Арома АД 93,645349967 1 212 307,00 606 153,50 50,0000000000% 8 BG161PO003- 2.1.05-0078 М+С ХИДРАВЛИК АД Внедряване на ново технологично оборудване в “М+С Хидравлик”АД 93,420542176 4 970 820,00 2 485 410,00 50,0000000000% 9 BG161PO003- 2.1.05-0065 ВСК КЕНТАВЪР - ИЗ ДИНАМИКА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на “ВСК Кентавър-ИЗ Динамика” ЕООД чрез технологична модернизация на производството 93,234340626 9 975 451,32 4 987 725,66 50,0000000000% 10 BG161PO003- 2.1.05-0103 ХЮНДАЙ ХЕВИ ИНДЪСТРИЙС КО.БЪЛГАРИЯ АД „По-нататъшно укрепване на конкурентноспособността на „Хюндай Хеви Индъстрийс Ко. България” АД на международните пазари чрез продължаваща технологична модернизация” 93,233091306 3 162 700,00 1 575 525,82 49,8158478515% 11 BG161PO003- 2.1.05-0154 КАОЛИН АД Технологична модернизация на „Каолин” АД чрез инвестиционна подкрепа за разширяване на производството 93,176790376 6 187 000,00 3 093 500,00 50,0000000000% 12 BG161PO003- 2.1.05-0086 МЕГАПОРТ ООД Утвърждаване на „Мегапорт” ООД като водещо предприятие в производството и рециклирането на опаковки от пластмаса на българския и международния пазар 93,031702881 4 998 800,00 2 498 800,00 49,9879971193% 13 BG161PO003- 2.1.05-0017 ГИПС АД Повишаване на конкурентоспособността и ефективността на производството на „Гипс” АД чрез изграждане на комплектна инсталация за калциниране на природен гипс 92,937266634 6 464 438,00 2 875 255,45 44,4780420200% 14 BG161PO003- 2.1.05-0116 АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ АД Проект за модернизация и разширяване на дейността на “Автомагистрали – Черно море” АД 92,920172837 10 211 731,00 4 999 663,49 48,9599999256% 15 BG161PO003- 2.1.05-0052 СОФИЯ МЕД АД Модернизация на „София Мед” АД – инвестиции за развитие и конкурентноспособност на европейския пазар 92,587846176 7 625 333,62 3 812 666,81 50,0000000000% 16 BG161PO003- 2.1.05-0057 ДИНАМО АД Технологично обновление с помоща на структурните фондове на ЕС 92,570051442 748 811,00 374 405,50 50,0000000000% 17 BG161PO003- 2.1.05-0122 ПРЕСТИЖ 96 ООД „Инвестициите в Престиж 96 ООД – предпоставка за прогресивно развитие на европейските пазари” 92,568612282 2 113 770,00 1 056 885,00 50,0000000000% 18 BG161PO003- 2.1.05-0087 ДАТЕКС ООД Технологично разширение на цех за монтаж на печатни платки 92,354087204 2 398 488,00 1 151 274,24 48,0000000000% 19 BG161PO003- 2.1.05-0127 БУЛМЕТАЛ ООД Доставка и въвеждане в експлоатация на ново технологично оборудване 92,160770004 5 724 044,35 2 862 022,17 49,9999999126% 20 BG161PO003- 2.1.05-0049 СПАРКИ АД Повишаване на конкурентоспособността на СПАРКИ АД Русе чрез технологична модернизация 92,116068896 9 957 450,00 4 978 725,00 50,0000000000% 21 BG161PO003- 2.1.05-0153 ТЕКЛАС - БЪЛГАРИЯ АД Повишаване на конкурентоспособността на “Теклас- България”АД 92,108509559 2 077 378,94 1 038 689,47 50,0000000000% 22 BG161PO003- 2.1.05-0042 БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС АД Закупуване на нови таблет- преса и блистер автомат и ремонт на съществуваща сграда за технологичната модернизация на таблетното производство в „БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС” АД, Казанлък 92,086364603 2 964 227,40 1 480 928,00 49,9599996950% 23 BG161PO003- 2.1.05-0128 УНИФАРМ АД Модернизация и развитие на Унифарм АД 91,959671235 5 309 000,00 2 654 500,00 50,0000000000% 24 BG161PO003- 2.1.05-0021 АСАРЕЛ- МЕДЕТ АД Повишаване ефективността на “Асарел-Медет” АД чрез технологична модернизация в предприятието 91,701998864 10 347 000,00 4 999 670,40 48,3200000000% 25 BG161PO003- 2.1.05-0082 БАЛКАНКАР-ЗАРЯ АД Ефективност и качество за устойчиво развитие на БАЛКАНКАР ЗАРЯ АД 91,635859048 3 127 800,00 1 563 900,00 50,0000000000% 26 BG161PO003- 2.1.05-0070 СТИЛМЕТ АД „Инвестиции и постигане на устойчивост в Стилмет АД” 91,526572321 12 069 426,93 4 948 465,04 40,9999999892% 27 BG161PO003- 2.1.05-0135 АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС АД Технологична модернизация на „Автомагистрали Хемус” АД за постигане на дългосрочна пазарна устойчивост 91,351957370 3 700 000,00 1 813 000,00 49,0000000000% 28 BG161PO003- 2.1.05-0064 ЛИБХЕР- ХАУСГЕРЕТЕ МАРИЦА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на „Либхер-Хаусгерете Марица” ЕООД чрез въвеждане на нова технология за пянозапълване на врати на хладилни и фризерни уреди 91,321234905 4 356 550,00 2 177 403,69 49,9800000000% 29 BG161PO003- 2.1.05-0047 БЪЛГАРИЯ-К АД Повишаване на конкурентоспособността и адаптивността на “България – К” АД, гр. Казанлък 91,212291039 401 425,03 200 712,51 49,9999987544% 30 BG161PO003- 2.1.05-0079 ЕЛХИМ- ИСКРА АД Повишаване на производствения капацитет в “Елхим Искра” АД 90,837005771 729 720,00 364 860,00 50,0000000000% 31 BG161PO003- 2.1.05-0055 СПАРКИ ЕЛТОС АД „Повишаване конкурентоспособността на „СПАРКИ ЕЛТОС” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,458941507 7 637 800,00 3 818 900,00 50,0000000000% 32 BG161PO003- 2.1.05-0101 МАК АД „Повишаване конкурентоспособността на „МАК” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,455434809 1 085 040,00 542 520,00 50,0000000000% 33 BG161PO003- 2.1.05-0036 ТРАКЦИЯ АД Повишаване конкуретноспосбността на “Тракция” АД чрез технологична модернизация 90,444845820 1 149 637,00 574 818,00 49,9999565080% 34 BG161PO003- 2.1.05-0014 ХИДРОСТРОЙ АД Разширяване на дейността и повишаване на конкурентоспособността на Хидрострой АД чрез изграждане на комплексна инсталация за производство на бетонови изделия 90,293396097 6 491 832,00 3 245 916,00 50,0000000000% 35 BG161PO003- 2.1.05-0099 ПРЕСКОВ АД Технологична модернизация на „Пресков”АД 90,143984613 9 164 145,68 4 582 072,84 50,0000000000% 36 BG161PO003- 2.1.05-0062 ЕКСТРАПАК ООД „Експанзия на пазара чрез финализирането на цялостна технологична модернизация в предприятието” 89,034139956 4 308 549,00 2 154 274,00 49,9999883952% 37 BG161PO003- 2.1.05-0149 Е.МИРОЛИО АД Повишаване конкурентоспособността на „Е.Миролио”АД чрез инвестиционна подкрепа за модернизация на производството и вндедряване на ко- генерационна инсталация 88,905947419 2 872 000,00 1 436 000,00 50,0000000000% 38 BG161PO003- 2.1.05-0037 ПРЕЦИЗ ИНТЕР- ХОЛДИНГ АД Повишаване конкурентните предимства на ПРЕЦИЗ ИНТЕР - ХОЛДИНГ АД посредством модернизиране на технологичното оборудване 88,679170866 2 958 500,00 1 479 250,00 50,0000000000% 39 BG161PO003- 2.1.05-0089 ЕЛМОТ АД Повишаване на конкурентоспособността на “ЕЛМОТ” АД чрез обновяване на производствените мощности на предприятието 88,658323356 4 389 000,00 2 194 500,00 50,0000000000%
Източник: М-во на икономиката (28.05.2009)
 
ArcelorMittal SA вдига цените на стоманата Листнатата в Йоханесбург ArcelorMittal SA, южноафриканско подразделение на най-голямата стоманодобивна компания в света, планира да вдигне цените в крак настоящите тенденции, първо повишение от септември миналата година. ArcelorMittal обяви, че планираното повишение отразява общото по-позитивно ценообразуване на международните пазари през последните седмици и лекото повишение и при дългите, и при плоските продукти. Компанията заяви, че юнските цени ще се запазят на същите нива като майските, но през юли се планува поскъпване на плоските продукти с 4-5%, а на дългите с 5-6%. “Това е първо увеличение на цената от септември, между месец септември 2008 г. и месец май 2009 г. цените в Южна Африка са намалели средно с 60%”, заяви говорителя на ArcelorMittal SA – Свен Лунш. (Reuters)
Източник: Reuters (28.05.2009)
 
Руският стоманодобив се сви с една трета през периода януари-април 2009 г. Руският добив на необработена стомана се е свил с 32.3% на годишна база през периода януари-април до 17.2 млн. тона. Конверторната стомана е по-малко с 26.1% като добива е в размер на 10.67 млн. тона, а електростоманата намалява с 29.4% до 5 млн. тона. Чугунодобивът се свива с 30.8% до 12.5 млн. тона. Готовите валцовани продукти са с 29.1% по-малко – 14.98 млн. тона. Според информацията само едно предприятие - Oskol Electrometallurgical Combine (OEMK) на Metalloinvest, е работило с пълен капацитет. Останалите са намалили мощностите си между 12% и 75%. Производството на дълги продукти е по-малко с 29.5% и достига 8.59 млн. тона, неръждаемата стомана – с 60% до 17 200 тона, а плоските продукти – с 18.2% до 6.3 млн. тона. (Kyiv Post)
Източник: Други (29.05.2009)
 
ThyssenKrupp търси партньори за няколко операции ThyssenKrupp AG търси партньори за някои сфери на дейността си за да ограничи влиянието на икономическия срив. Екехард Шулц, главен изпълнителен директор на ThyssenKrupp, заяви че се обмисля предложение към рудодобивната Companhia Vale do Rio Doce за по-голям дял в стоманодобивното предприятие, строено от немската групировка в Бразилия. В момента Vale притежава 10%. ThyssenKrupp държи останалите 90% в струващото 4.5 млрд. евро предприятие, което може да бъде забавено допълнително от свитото търсене на стомана насред рецесията. Все още не е ясно какъв дял ще бъде предложен на Vale. Г-н Шулц заяви още: “ThyssenKrupp търси партньори и за корабостроенето си, което също страда от ниско търсене и отказване на поръчки. Ще трябва да видим дали ще се справим сами или ще търсим партньори. За сега клоним към партньорство”. Той допълни и че е за консолидиране на пазара за неръждаема стомана, където всички играчи изпитват сериозни трудности. (Dow Jones)
Източник: Други (01.06.2009)
 
ОЦК отново обгази Кърджали със серен диоксид ОЦК отново обгази Кърджали със серен диоксид на два пъти, съобщи РИОСВ-Хасково. Средночасовата норма от 350 микрограма на кубичен метър въздух за серен диоксид отчете автоматичната измервателна станция „Студен кладенец” в град Кърджали. В 09:00 часа в понеделник е регистрирана концентрация на този замърсител от 896,46 микрограма на кубичен метър въздух или това са 2,5 пъти над средночасовата норма. В следващият час е отчетена стойност от 584,91 микрограма серен диоксид на кубичен метър въздух. Това са 1,6 пъти над средночасовата стойност за този газ. Веднага след първата регистрирана стойност над пределната норма е дадено предписание на ОЦК за предприемане на необходимите мерки за намаляване на емисиите от серен диоксид в атмосферния въздух на града. Регионалната екоинспекция продължава да следи посредством системата за реално време качеството на атмосферния въздух в град Кърджали.
Източник: Дарик радио (01.06.2009)
 
ОЦК отново обгази Кърджали със серен диоксид ОЦК отново обгази Кърджали със серен диоксид на два пъти, съобщи РИОСВ-Хасково. Средночасовата норма от 350 микрограма на кубичен метър въздух за серен диоксид отчете автоматичната измервателна станция „Студен кладенец” в град Кърджали днес. В 09:00 часа е регистрирана концентрация на този замърсител от 896,46 микрограма на кубичен метър въздух или това са 2,5 пъти над средночасовата норма. В следващият час е отчетена стойност от 584,91 микрограма серен диоксид на кубичен метър въздух. Това са 1,6 пъти над средночасовата стойност за този газ. Веднага след първата регистрирана стойност над пределната норма е дадено предписание на ОЦК за предприемане на необходимите мерки за намаляване на емисиите от серен диоксид в атмосферния въздух на града. Регионалната екоинспекция продължава да следи посредством системата за реално време качеството на атмосферния въздух в град Кърджали.
Източник: Дарик радио (02.06.2009)
 
Запасите от желязна руда в Китай може да се повишат Китай, най-голямата стоманодобивна страна в света, рискува да изостри излишъка си от желязна руда през тази година след като вноса надмина търсенето, заяви официално лице от Китайската асоциация за желязо и стомана. “Рискът от свръхвнос нараства”, заяви по време на конференция Лю Бингшенг, вицепрезидент на асоциацията. Вносът на рудата през първите четири месеца надхвърля реалното търсене с 27 млн. метр. тона, допълни той. Световният излишък от желязна руда може да бъде между 200 и 300 млн. тона през тази година. Закупуването на желязна руда и метали нарастна след като китайското правителство започна да изразходва 4 млрд. юана за жилищно строителство, транспортна инфраструктура и други проекти. За трети пореден месец вноса в Китай достигна рекорд през април. Свръхзапасяването може да принуди стоманодобивните компании да искат по-голямо намаление на цената, заяви Шен Венронг, президент на Jiangsu Shagang Group Co. (Bloomberg)
Източник: Други (03.06.2009)
 
Очакват фалити във въгледобива Има реална опасност въгледобивните предприятия в страната да бъдат затворени и около 20 000 човека да останат без работа. Това заяви вчера председателят на федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. Той добави, че отрасълът има спешна нужда от държавна подкрепа заради кризата. От КНСБ поискаха цената на природния газ да бъде намалена, както и да не поскъпва електроенергията за промишлеността. Синдикатите добавиха, че цената, на която „Булгаргаз” продава горивото, е два пъти по-висока, отколкото в Европа.
Източник: Новинар (04.06.2009)
 
Горубсо Кърджали АД застрашено от закриване 550 работници от рудодобивното дружество Горубсо Кърджали АД излязоха с протестна декларация срещу бездействието на Министерството на околната среда и водите. Ведомството повече от две години не дава ход на инвестиционното намерение на дружеството да реконструира и разшири инсталацията за преработка на златосъдържащи руди. Без отговор От 2006 г. след извършено проучване Горубсо Кърджали започва експлоатация на златоносното находище Чала, в което е инвестирало над 15 млн. лв. От септември 2008 г., когато започва да тече законоустановеният тримесечен срок за издаване на разрешението, до ден днешен няма отговор от МОСВ. Нещо повече, министър Джевдет Чакъров не дава никакви обяснения за забавянето. В условията на световна икономическа криза и срив в цените на металите и пазарите новата инсталация за добив на злато е единствената възможност за оцеляване на съществуващото повече от 60 години дружество за добив на оловно-цинкова руда, казват оттам. Изграждането на съоръжението не само ще запази 550-те работещи в Горубсо Кърджали АД, но ще открие нови работни места и ще осигури допълнителни постъпления в бюджета на община Кърджали.
Източник: Пари (04.06.2009)
 
Фалитите на автомобилната промишленост в САЩ може да костват до 69 млн. долара на стоманодобивните компании Банкрутите на General Motors Corp. и Chrysler LLC ще костват на пет съоманодобивни компании общо 68.78 млн. долара, в случай че автомобилните компании не успеят да изплатят дълговете си. GM и Chrysler, най-голямата и третата по големина автомобилни компании в САЩ, може да дължат дори още повече в случай че други стоманени компании предявят искания, че не са били включени в списъците с 50-те най-големи кредитори при обявяванията на фалит. Съответно дълговете може и да са по-малки в случая на Chrysler, след като започна да се изплъзва от банкрута тази седмица. Автомобилната промишленост е вторият най-голям консуматор на стомана в САЩ след строителството. На него се падат около 16% от всички доставки на стомана в страната. Стоманодобивните предприятия и доставчиците на части са сред най-силно ударените от изпадането в неплатежоспособност на двете компании. Те предприеха мерки още преди месеци за намаляване на производството и броя на работниците си, както и замразиха инвестиционните си проекти. Сега, обаче, се изправят пред възможността за неплатени дългове. (CNN)
Източник: Други (04.06.2009)
 
ArcelorMittal намалява работната седмица в най-голямото украинско предприятие ArcelorMittal Kryvy Rih, най-голямото стоманодобивно предприятие в Украйна, планира да намали работната седмица за дневните смени от 5 на 3 работни дни. От предприятието заявиха, че тази мярка е необходима заради намаленото търсене на стомана по време на рецесията. Не стана ясно дали синдикатите в завода одобряват намалението на работното време. Ръководството на предприятието обаче защити този ход давайки за пример и други заводи в Украйна, които са предприели същите действия. Базираното в Криви рог предприятие беше купено за 4.8 млн. долара през 2005 г. от Mittal Steel, най-голямата тогава компания за стомана в света. Лондонската фирма предложи повече от Arcelor, само за да стане още по-голяма след сливането с френската група през 2006-2007 г. ArcelorMittal се радваше на хвалебствия тогава за огромните данъци, които плаща, и за модернизацията на украинския комбинат. Сегашната криза обаче е истинско изпитание за целия стоманодобивен сектор на страната, които се нарежда сред водещите 10 в света. (Kyiv Post)
Източник: Други (05.06.2009)
 
Помощ от ЕС за "Кремиковци" - когато уволнените са над 1000 Когато уволнените от "Кремиковци" работници надвишат 1000, България ще може да разчита на подкрепа за активни мерки на пазара на труда от страна на Европейския глобализационен фонд. Това съобщи на пресконференция заместник-министърът на труда и социалната политика Димитър Димитров. Той уточни, че за дейности по преквалификация и обучение специално на останалите без работа служители на металургичния комбинат от европейския фонд могат да бъдат отпуснати около 7 млн. лева. Социалното министерство, съвместно със социалните партньори, подготвя проект за усвояване на средства от фонда, който е създаден за подпомагане на крупни икономически структури, които пристъпват към масови уволнения. Едно от изискванията за получаване на средства е освободените служители да са минимум 1000, посочи Димитров. Той допълни, че от април синдикът на "Кремиковци" е обявил намерения за освобождаване от работа на 1500 служители, а до края на май са освободени около 230.
Източник: News.bg (05.06.2009)
 
1000 уволнени от "Кремиковци"= подкрепа от Европейския глобализационен фонд Когато уволнените от "Кремиковци" АД работници надвишат 1000, България ще може да разчита на подкрепа за активни мерки на пазара на труда от страна на Европейския глобализационен фонд. Това съобщи на пресконференция днес заместник-министърът на труда и социалната политика Димитър Димитров. Той уточни, цитиран от БНР, че за дейности по преквалификация и обучение специално на останалите без работа служители на металургичния комбинат от европейския фонд могат да бъдат отпуснати около 7 млн. лева. МТСП, съвместно със социалните партньори, подготвя проект за усвояване на средства от фонда, който е създаден за подпомагане на крупни икономически структури, които пристъпват към масови уволнения. Едно от изискванията за получаване на средства е освободените служители да са минимум 1000, посочи заместник-министърът. Димитров каза, че от април синдикът на "Кремиковци" е обявил намерения за освобождаване от работа на 1500 служители, а до края на май са освободени около 230. МТСП и Агенцията по заетостта усилено работят със синдиците на комбината и със социалните партньори от средата на ноември миналата година, а през март тази година се състави съвместна работна група, която анализира какви хора се очаква да бъдат съкратени от комбината като възраст, квалификация, местоживеене, посочи заместник-министърът. Проектът за кандидатстване за финансиране от Европейския глобализационен фонд е обсъден на заседание на Министерския съвет, в момента на експертно ниво се обсъжда и с представители на фонда. Когато са налице условията за кандидатстване, това ще бъде направено, заяви Димитров. Средствата от фонда не могат да бъдат използвани за пасивни мерки - работни заплати и обезщетения, а само за обучение и квалификация, заяви той. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова добави, че МТСП е било готово от октомври миналата година чрез Националния план за действие по заетостта да предложи работа на 800 човека, но началото на годината са се устроили на работа малко над 350 служители от "Кремиковци". Масларова допълни, че МТСП предлага по националния план за заетостта работа на минимална работна заплата, докато работещите в комбината взимат заплати над 1000 лева. Затова те искаха по-специална програма, но това няма да е справедливо, каза тя.
Източник: Insurance.bg (08.06.2009)
 
Японските стоманодобивни компании започват преговорите за износа на жица за третото тримесечие Японските стоманодобивни компании водят преговорите за износа на жица на намотки за гарантиране на доставките за страни като Китай и Тайланд за периода юли-септември 2009 г. Те вече отправиха офертата си за доставките за Китай. Като цяло стана ясно, че определени цени се увеличават спрямо цената на плоските продукти. В Китай търсенето на жица от автомобилната промишленост отчита подобрение, като строителното търсене също се увеличава. В резултат големите компании реагират с увеличение на цената на местния пазар за юнските доставки. Сред тези компании са Baosteel Co Limited и Wuhan Iron & Steel Corp Group. Съществуват притеснения относно момента, в които малките и средни предприятия възобновят дейността си, което може да доведе до свръхпроизводство на жица, след като местното търсене се възстанови, а цените се движат успоредно. (Steel Guru)
Източник: Други (08.06.2009)
 
Пуснаха газ за “Кремиковци” "Кремиковци" получава газ от 4 юни и преработва скрап. Това съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Преработката на суровини и материали ще продължи до 15 юни. Работи само електропещта и целта е да се намалят задълженията на комбината и да се изплати авансът за месец май на работниците. Заплащането на сегашните количества газ става ежедневно по нов договор с "Булгаргаз", уточни Банков. Комбинатът подава горещо валцована стомана на 5 от постоянните си досегашни клиенти. За изработката й е необходимо количество газ, който струва около 100-130 хил.лв. на ден. Заради подновената работа освобождаването на 1500 работници, предвидено за юни, се отлага за края на август.
Източник: Стандарт (09.06.2009)
 
ОЦК отново обгази Кърджали, спря машина в оловно производство ОЦК спря работата на агломерационната машина в оловно производство след дадено предписание от регионалната екоинспекция в Хасково, съобщиха от пресслужбата. В 10 часа автоматичната измервателна станция "Студен кладенец" в Кърджали е отчела стойности на серния диоксид от 847,22 микрограма на кубичен метър въздух или това са 2,4 пъти над средночасовата норма за този замърсител. След час отново е ригистрирана концентрация на серен диоксид над допустимите стандарти. Стойността е била 547, 06 микрограма при пределни 350 микрограма.
Източник: Дарик радио (10.06.2009)
 
Още 6 дни газ за “Кремиковци” Още шест дни - до 15 юни, ще продължи преработката на скрап в електропещта на "Кремиковци". Заплащането на синьото гориво става всеки ден по нов договор между металургичния комбинат и "Булгаргаз", съобщи синдикът Цветан Банков пред Дарик радио. По неофициална информация "Кремиковци" подава горещо валцувана стомана на пет от постоянните си клиенти. Част от суровината, която се използва, е скрап, който е събран от заводите на територията на комбината. За нейната изработка са необходими около 100-130 хиляди лева, които отиват предимно за закупуване на природен газ. С получените средства от продажбата на стоманата ще бъде изплатен авансът на работниците за май и ще се намалят задълженията на комбината. Заради подновената работа освобождаването на 1500 металурзи, което трябваше да стане този месец, засега се отлага за края на август. Съкращенията в комбината са започнали, по данни от вчера там все още работят между 4200 и 4100 работници. За петък е насрочено заседание на кредиторите на комбината, на което ще бъде определен начинът за осребряване на задълженията, избор на оценител и ще се определи неговото възнаграждение. Няма да се обсъжда оздравителен план, съобщи за "Монитор" председателят на синдикат "Металици" към КНСБ Васил Яначков.
Източник: Монитор (10.06.2009)
 
Чуждестранните стоманодобивни компании се противопоставят на сделката между Rio и BHP Японски, китайски и европейски стоманодобивни компании се обединяват срещу плана на Rio Tinto и BHP Billiton да слеят дейностите си по добив на желязна руда, а Китай се обяви за “напълно отворен международен пазар”. Стоманодобивчиците смятат, че връзката между втората и третата по големина компании за рудата в света ще доведе до допълнителна концентрация в сектора, в които цените се очетвориха в периода 2004-2008 г. “Сливане на активите за добив на желязна руда от този тип на световния пазар, които вече се контролира от само три доставчика, няма да е в интерес нито на стоманодобивната промишленост, нито на европейските потребители или европейската икономика”, заявиха от европейския регулатор Eurofer. Изпадналата в дългове Rio се отказа от сделката с китайския държавен конгломерат Chinalco на стойност 19.5 млрд. долара, избирайки вместо това 50:50 партньорство с BHP. Двата рудодобивни гиганта, които заедно с бразилската Vale формират 70% от световната търговия с желязна руда, са изправени пред сериозни антимонополни проверки, но според анализаторите изпипаната структура на планираното обединение ще свали някои притеснения. (Reuters)
Източник: Reuters (10.06.2009)
 
Съдът обяви за нищожен акт за връщане на държавна помощ от „Кремиковци” Административният съд в София обяви за нищожен акт за възстановяване на държавна помощ към „Кремиковци” в размер на над 431 млн. лева и лихви за над 267 млн. лева, съобщиха от съда. Решението му обаче може да бъде обжалвано пред Върховния съд. Синдикът на комбината Цветан Банков обясни пред Дарик защо Кремиковци е обжалвал държавния акт. „Във връзка с така наречената неправомерно отпусната държавна помощ, става въпрос още от времето преди приватизацията, под условие, че няма да бъде предявена, тоест опрощаване на стари задължения, свързани със закона за уреждане на несъбираемите кредити и други задължения, които държавата опрощава на „Кремиковци” с цел да се даде възможност на комбината да изпълни плана си за жизнеспособност. Тази държавна помощ е предявена в производството по несъстоятелност и е констатирана с акт за установяване на публични държавни вземания”, обясни Банков и допълни, че „Кремиковци” е обжалвал този акт. Актът, с който е установено наличието на това задължение, е нищожен, допълни Банков относно съдебното решение.
Източник: Дарик радио (10.06.2009)
 
Държавата опрощава 700 млн. лева дълг на “Кремиковци” Административният съд на София-град обяви за нищожно възстановяването на отпусната на дружеството "Кремиковци" държавна помощ. Главница на сумата е 431 млн. лева, а лихвата е 267,8 млн. лева. Съдът е записал в мотивите си, че решението за държавната помощ е издадено от некомпетентен орган. Посочен е и изводът, че обжалваният акт е издаден при липса на материално-правно основание. Актът е издаден от зам.-министъра на икономиката и енергетиката, който според съда е некомпетентен да издаде такова нареждане. Това според служителите на Темида е работа на Европейската комисия. Този порок според съда е съществен и засяга съдържанието на целия акт и неговото изпълнение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Описаното държавно вземане не се включва в нито една от категориите публични държавни вземания, такова то може да стане само с решение на ЕК, каквото обаче не е издадено, съобщава Медиапул. Държавата вече не е най-големият кредитор на металургичния комбинат "Кремиковци", след като Софийският административен съд (САС) обяви за нищожно вземането. Общо събрание на кредиторите на "Кремиковци" ще се проведе в петък. На него няма да се решава за оздравителен план, съобщиха от синдикатите в комбината. .
Източник: Монитор (11.06.2009)
 
Съдът обяви акт за връщане на държавна помощ от „Кремиковци” за нищожен Административният съд в София обяви за нищожен акт за възстановяване на държавна помощ към „Кремиковци” в размер на над 431 млн. лева и лихви за над 267 млн. лева, съобщиха от съда. Решението му обаче може да бъде обжалвано пред Върховния съд. Синдикът на комбината Цветан Банков обясни защо Кремиковци е обжалвал държавния акт. „Във връзка с така наречената неправомерно отпусната държавна помощ, става въпрос още от времето преди приватизацията, под условие, че няма да бъде предявена, тоест опрощаване на стари задължения, свързани със закона за уреждане на несъбираемите кредити и други задължения, които държавата опрощава на „Кремиковци” с цел да се даде възможност на комбината да изпълни плана си за жизнеспособност. Тази държавна помощ е предявена в производството по несъстоятелност и е констатирана с акт за установяване на публични държавни вземания”, обясни Банков и допълни, че „Кремиковци” е обжалвал този акт. Актът, с който е установено наличието на това задължение, е нищожен, допълни Банков относно съдебното решение.
Източник: Дарик радио (11.06.2009)
 
Държавата вече не е водещ кредитор на "Кремиковци" Софийският административен съд отмени държавното вземане от Кремиковци в размер на 698.9 млн. лв., което произтичаше от изискуемостта на Държавната помощ. С това решение държавата престава да е водещ кредитор на комбината и вземането на облигационерите от 695 млн. лв. става водещо като размер. Съдът е изложил съображения, че оспореният акт на Министерство на икономиката е издаден от некомпетентен орган, а възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ се осъществява с решение на Европейската комисия. Обоснован е и изводът, че обжалваният акт е издаден при липса на материално-правно основание, но решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, са казва в съобщение на съдът. Общият размер на дълговете на комбината вече се оценява на около 1.65 млрд. лв. с което значително се улеснява и прилагането на оздравителен план, коментираха хора близки до облигационерите.
Източник: Дневник (11.06.2009)
 
Vale договори 28% понижение на цените с Nippon и Posco Бразилската Vale, най-голямата компания в света за добив на желязна руда, договори 28% намаление на цената за суровината за японските и южнокорейските стоманодобивни компании, по-малко понижение от предложените 33% от страна на основните конкуренти Rio Tinto. Споразумението с японската Nippon Steel и южнокорейската Posco внася още повече дисбаланс в традиционната система, която беше крайъгълен камък за рудодобивната и стоманодобивната промишлености през последните четири десетилетия Първото споразумение между рудодобивно и стоманодобивно предприятие по принцип създаваше основа, с която останалите се съобразяваха. По-малкото понижение за бразилската качествена руда обръща миналогодишното по-голямо увеличение за австралийската руда. Rio Tinto и BHP Billiton, които добиват почти цялата си руда в Австралия, твърдяха в миналото че заслужават по-висока цена заради по-ниските транспортни разходи от Австралия до Китай, отколкото от Бразилия до Китай. (Financial Times)
Източник: Други (11.06.2009)
 
Заседават кредиторите на „Кремиковци” Кредиторите на „Кремиковци” ще проведат дългоочакваното заседание, на което ще се вземе решение за бъдещето на комбината. Синдикът на дружеството Цветан Банков съобщи, че въпросът с дълговете на Кремиковци не е в дневния ред на заседанието. Синдикатите обаче очакват скандал. Кремиковци дължи 100 млн. лева на „Булгаргаз” за доставки на синьо гориво, които бяха спрени през май. Подобна е и дължимата сума към Националната електрическа компания. Комбинатът има натрупани задължения към БДЖ и други компании. Въпреки това – дълговете няма да бъдат обсъдени от кредиторите на комбината. Синдикът Цветан Банков обясни, че на заседанието ще бъде избран оценител. „Независимо дали производството ще се развие с осребряване или с планово оздравяване това събрание се провежда и кредиторите определят как да се оценят активите и как да бъдат продавани”, заяви Банков, цитиран от Дарик. Васил Яначков от КНСБ заяви, че оздравителният план за дружеството трябва да бъде приет до края на месеца. „Аз лично допускам скандал. Според мен, чисто съзнателно бяха водени нещата така, че времето в което да се предложи оздравителен план е толкова малко, че е съвсем нормално процесуално това да не се случи и да се навлезе в ликвидация”, заяви той. На въпрос какви биха били мотивите на кредиторите и ръководството на комбината за воденето му към ликвидация, Яначков отговори: „При това положение те ще станат безумно богати хора”. В момента комбината работи по конкретен договор за преработка на скрап, от който ще бъде осигурен аванс за работниците за май.
Източник: Insurance.bg (12.06.2009)
 
Кредиторите си делят “Кремиковци” Най-голямата група кредитори на “Кремиковци” - облигационерите, ще представят оздравителен план за дружеството в законовия срок - 29 юни. Това каза вчера представителят на бондхолдерите Георги Прохаски. Той посочи, че основната идея на плана е капитализация на вземанията. Това означава частните кредитори да получат собственост срещу дълга си. Мощностите, които имат възможност и потенциал да работят на сегашния пазар, няма да бъдат закрити. Обемът на производството ще определи и броя на заетите в комбината. Очевидно обаче ще се наложат значителни съкращения, обясни Прохаски. Той изрази надежда, че оздравителният план ще бъде гласуван съвместно с различните представители на държавата, които имат вземания от “Кремиковци”. Става дума за Агенцията за държавни вземания, НЕК, “Булгаргаз”. Прохаски обаче се надявал да не бъде оспорено решението на Административния съд от 10 юни, с което се обяви за нищожно възстановяването на отпусната държавна помощ на комбината.
Източник: Труд (15.06.2009)
 
Натовариха синдика на „Кремиковци” да избере оценител на активите Кредиторите на „Кремиковци” са дали право на синдика Цветан Банков да избере оценител на активите на комбината чрез оферти, съобщи Георги Прохаски, който е представител на облигационерите в комбината. На заседанието не е обсъждан оздравителен план за дружеството, тъй като в момента се изготвя такъв. По време на заседанието е обсъдено и решението на административния съд в столицата отпреди два дни, според което актът за възстановяване на близо 700 млн. лева държавата от страна на комбината бе обявен за нищожен.
Източник: Дарик радио (15.06.2009)
 
Министерството на стоманата предлага 15% мито върху износа на желязна руда Министерството на стоманата (на Индия) е предложило на финансовото министерство да се наложи износно мито от 15% за желязната руда (на буци и пречистена) за да се осигури снабдеността за местния пазар. Като допълнение е било предложено и 15% мито за вноса на горещо валцовани намотки, използвани предимно в строителството и автомобилната промишленост. Министерството на финансите на страната премахна 15% мито за рудата на буци като едновременно намали износното мито за пречистената руда до 5% към края на миналата година с цел да се справи със световната криза в икономиката. Тогава цените на рудата паднаха с 50-60% спрямо нивата за юли 2009 г. Според Министерството на стоманата, износът на желязна руда трябва да бъде обезсърчен, за да се запазят количества за местната стоманодобивна промишленост. През фискалната 2008-09 г. износът на желязна руда от Индия е отчел ръст от 0.4% до 104.7 млн. тона спрямо предходната година, подкрепен от известно съживяване на китайския стоманодобивен сектор. (Economic Times)
Източник: Други (15.06.2009)
 
Оловото със 100% ръст от дъното, все още е на 55% под рекордните стойности Цените на суровините отчитат бързо възстановяване в последните 6 месеца, като оловото поскъпва със 100% от дъното си при 900 долара за тон до 1800 в момента. Цената на суровината има голямо значение за ОЦК АД Кърджали, тъй като именно поради преоценки при поевтиняването на оловото и цинка комбинатът осчетоводи значителни загуби и за 2008 г. отчете отрицателен финансов резултат от 37,6 млн. лв. Все още обаче цената на оловото е с 55% под рекорда от 4 хил. долара за тон. Оловото е основна суровина за производството на акумулатори от публичните дружества Монбат АД и Елхим Искра АД. С ръст от 70% над дъната си до 1 670 долара за тон в петък е и цената на цинка, който съставлява около 50% от производството на ОЦК. Спрямо рекорда си цинка е с 63% под върха си от края на 2006 г. Цената на медта се е повишила също с около 70% от дъното си и в петък се е търгувала при 5 240 долара за тон. Спрямо рекорда от юни 2008 г. при 9 хил. долара за тон текущите цени са с 42% по-ниски. Металът има голямо значение за КЦМ АД Пловдив и Аурубис в Пирдоп ( бившето Кумерио Мед). Цената на алуминия се повишава с едва около 25% от дъното си и в петък е била 1 640 долара за тон. Спрямо рекорда от юни 2008 г. спадът е с 50%.
Източник: Инвестор.БГ (15.06.2009)
 
Компании на водещи бизнесмени са с най-лошо корпоративно управление в България Металургичното предприятие "Кремиковци" е публичното дружество с най-лошо корпоративно управление в България за миналата година. Това показва проучване сред 16 водещи фонд мениджъри, брокери и финансови анализатори на българския капиталов пазар. В негативното подреждане попадат още компании, мажоритарна собственост на някои от най-големите бизнесмени в страната като Николай Банев, Валентин Захариев, Васил Божков, Митко Събев и съдружниците във варненската икономическа група ТИМ. В лошата ранглиста личат имената и на някои от водещите по пазарна капитализация компании на Българската фондова борса (БФБ) - "Химимпорт" и "Петрол".
Източник: Дневник (15.06.2009)
 
Съкращават още металурзи в “Кремиковци” Оздравяването на „Кремиковци" няма да стане без допълнително съкращаване на работници, съобщи вчера представителят на облигационерите в комбината Георги Прохаски пред Дарик радио. Оздравителният план на дружеството трябва да бъде готов до края на месеца, а до края на юли да бъде приет от кредиторите. В противен случай „Кремиковци" ще стигне до процедура по ликвидация, твърди той. Към момента дълговете на комбината са над 1,6 млрд. лева, като в тях не е включена и държавната помощ, за която Административният съд реши, че няма основание да бъде върната. Въпреки това държавата има намерение да обжалва това решение. Европейските експерти, които пристигнаха вчера да оценяват изпълнението на съдебната реформа, се интересуват и от казуса "Кремиковци". Предстоят преговори за предоговаряне на плана за жизнеспособност на металургичния комбинат, приложен преди няколко години, за да се даде възможност да бъде изпълнен очакваният оздравителен план, подготвян от кредиторите. Възможно е Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу България, тъй като са изтекли сроковете за предявяването на държавните вземания от предприятието, както и тези за повишаване екологичността на производството.
Източник: Монитор (16.06.2009)
 
До 26 юни 2009 г. Световната асоциация на организациите, експлоатиращи атомни електроцентрали - WANO, ще извърши партньорска проверка на 1000-мегаватовите 5-и и 6-и блок на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Провеждането на проверката е в отговор на поканата на ръководството на атомната електроцентрала, отправена до Московския център на WANO. Целта е да се определят силните страни в работата на атомната централа, както и областите, в които могат да се направят още подобрения за повишаване на безопасността и надеждността на 5-и и 6-и блок, съобщават от атомната централа. В екипа на WANO са представени и четирите регионални центъра на организацията в Москва, Париж, Токио и Атланта. Включени са висококвалифицирани експерти (16 проверяващи и един координатор) от 10 страни, а общият им опит в ядрената област е 412 години. Партньорските проверки, в които са участвали досега, са общо 91. Ръководител на екипа e Ярослав Вокурек (Чехия). По време на официалното откриване на проверката изпълнителният директор на АЕЦ Иван Генов запозна екипа с актуалното състояние на ядрените мощности и благодари на WANO за организирането на партньорската проверка. "Това е възможност да получим обективен поглед към АЕЦ "Козлодуй", което ще ни помогне да станем още по-добри в експлоатацията на нашата централа", подчерта Иван Генов. Резултатите от партньорската проверка ще бъдат обобщени в отчет, който е конфиденциален и съгласно правилата на WANO се предоставя единствено на експлоатиращата организация - в случая АЕЦ "Козлодуй".
Източник: Монитор (16.06.2009)
 
Оздравяването на „Кремиковци” няма да мине без допълнителни съкращения Оздравяването на „Кремиковци” няма да стане без допълнително съкращаване на работници, съобщи представителят на облигационерите в комбината Георги Прохаски. По думите му, оздравителният план на дружеството трябва да бъде готов до края на месеца, а до края на юли да бъде приет от кредиторите. В противен случай „Кремиковци” ще стигне до процедура по ликвидация. Към момента дълговете на комбината са над 1,6 млрд. лева, като в тях не е включена и държавната помощ, за която Административният съд в столицата реши, че няма основание да бъде върната. Въпреки това държавата има намерение да обжалва това решение. В този състав заводът очевидна е неефективен е една от причините е твърде големият състав, който работи – това историческо наследство на завода, и за съжаление в миналото е нямало достатъчна решимост това да бъде направено. Сега в условията на криза и в процедура по несъстоятелност това е абсолютно задължително, каза Прохаски. Просто без това няма как да бъде възстановена рентабилността на завода и да се гарантира бъдещето на тези работници и служители, които ще останат там.
Източник: Insurance.bg (16.06.2009)
 
JSW Steel се цели в износа за да поддържа американската си компания Най-голямата частна индийска стоманодобивна компания JSW Steel се цели в пазари като Южна Америка, Мексико и Чили за да поддържа платежоспособна дъщерната си компания - JSW Steel USA. Предприятието в САЩ, което в момента работи на 10-15% от капацитета си, ще започне износ на стоманени плоскости и тръби за другите американски пазари от следващата година, след като задоволи местното търсене, обяви Сажан Джиндал, управителен директор на JSW Steel. “Миналата година имаше недостиг на поръчки след като финансовата криза доведе до рецесия в Щатите. Забелязва се, обаче, възстановяване на търсенето от страна на строителството и автомобилната индустрия в страната, получихме и някои поръчки”, обясни Джиндал и добави, че JSW Steel USA ще повиши натоварването на капацитета си след като започне износа. Предприятието за стоманени плоскости и тръби в Тексас има капацитет да произвежда по 1 млн. тона стоманени плоскости и по 0.5 млн. тона тръби на година. За сега има поръчки за 200 хил. тона плоски продукти и 100 хил. тона тръби. (Economic Times)
Източник: Други (17.06.2009)
 
В криза се правят много пари, а мошениците се умножават по 10 Господин Игнатов, какво се промени, след като станахте част от концерна Кльокнер? - Klockner&Co. е един от най-големите световни дистрибутори на метали. Компанията, чийто главен офис е в Дуисбург, има 108-годишен опит в бранша и реши да инвестира у нас, като купи една фирма, която преди бе монополист на пазара. И запази в корпоративното си име Металснаб, с което сме известни в много региони. Използваме огромния им опит в дистрибуцията на метали, като го приспособяваме за българските условия и за Балканите. Планираме през септември да въведем най-новата версия на новата им система, с която се контролират складовите наличности и паричните потоци в реално време. Това ще ни направи още по-конкурентни, защото ще имаме достъп до материалните наличности в цяла Европа, а нашите клиенти ще получават отговор в същия ден, когато е било направено запитването за определена доставка. Какви още са предимствата на новите технологии за търговията с метали? - При управлението на складовете ще сме наясно кои от нашите артикули заемат най-голям обем в продажбите. Това е много важно при анализа на дейността ни досега и за това какво да планираме в бъдеще. В момента се oчаква да се активизират големите строителни компании, които имат финансиране. И най-хубавото е, че те искат да работят с авторитетна фирма с име, която им гарантира коректност и прозрачност - без игра в цените на всички етапи от сделката. Имаме последен вариант на сертификат за качество по ISO 9001:2008, което също ни прави много конкурентни. Кльокнер са известни с логистичната си база и дистрибуторската мрежа в Германия и Западна Европа, защото те доставят поръчания метал до вратата (склада) на клиента. В България в момента разработваме подобна услуга. Нашите клиенти вече започнаха да осъзнават предимствата на доставките door to door и че няма смисъл да си губят времето, като идват до нашите складове, които са разположени в 8 града у нас, за да видят какво предлагаме. Вече ни се доверяват, че каквото е договорено и показано, се изпълнява точно. През 2008 г. обемът на дистрибутираната стока с наш транспорт е бил около 10%, а в момента е 30-34%, което прави почти всяко трето изделие. Какви са плановете ви за 2009 и 2010 г.? - Инвестиционната и производствената програма на Металснаб е дългосрочна и съгласувана с ръководството на Кльокнер. 30 хил. EUR сме предвидили за купуване на машини за рязане на металите на дължини, заявени от клиентите. Вече такива машини работят в Бургас, Варна, София, Русе. Тази услуга е много популярна в Германия, въвеждаме я у и нас, защото е удобна за клиентите. Друга инвестиция, която се предлага на много места в Европа, е повърхностно почистване на металите. Те са покрити със специален грунд за противопожарна безопасност и срещу корозия. Когато се доставя до определен обект, се отива направо на основнотo покритие. Тази инвестиция е доста сериозна и е в размер на 150 хил. EUR. Трети сериозен проект е полуроботизирана система, с която се подготвя арматурата за директно влагане в строителството. Инвестицията е за около 180-200 хил. EUR. Работим заедно с отдела на Кльокнер в Дуисбург. При толкова различни проекти какво се случва с управлението на човешките ресурси? - В момента в българския клон на концерна работят 260 души. Предвидено е оптимизиране на персонала, с което да достигнем до ниво, нормално за нашия дистрибуционен бизнес - малко под 200 души. Това ще се случи до края на 2009 г., без да се изпада в крайности и паники. На хората в пенсионна възраст ще им осигурим достойнo приключване на трудовия стаж. В момента модернизираме нашите кранове, като операторите ще слязат на земята и ще ги управляват дистанционно, което е огромно удобство и подобрява безопасността на труда. Тази новост я въвеждаме постепенно, като това става с одобрението на Главната инспекция по труда и на Инспекцията по технически надзор. Другото, което искаме да направим, е свързано с осветлението. Проектът е за 70 хил. EUR. Насочваме се към подмяна на цялото осветление с енергоспестяващи лампи. Започваме първо с базата ни в Илиянци. Ефекта ще го усетим още през новия зимен сезон и очаквам разходите да се намалят с 30%. Ще бъда доволен да се постигнат и с 25% по-ниски сметки за ток. Имаме и други идеи, но за тях по-късно. Знаете ли кога ще свърши кризата? - Не мога да скрия, че кризата се отразява на всички. През 1995 г. завърших обучение за брокер на Чикагската фондова и стокова борса и един преподавател тогава ни каза: В криза се правят много пари, а мошениците се умножават по 10. По неофициални данни у нас има около 3500 фирми, които се занимават с дистрибуция на метали, което е прекалено. Повечето са без опит в дистрибуцията на метали и управлението на тази дейност. Тe просто използваха бума в търсенето на метали. Как е в Германия? - В Германия има лоялна дистрибуция, а у нас не е така. Ако всички работим при спазване на нормалните търговски договорености, доста от фирмите ще се почувстват неудобно на нашия пазар. Много фирми имат залежали наличности на метал, ние също имаме. Създадохме схема благодарение на това, че Кльокнер има бази в цяла Европа и си помагаме взаимно. България е малка страна и няма огромен потенциал за търговия на метали. Как оценявате конкуренцията? - Около нас има достатъчно държави със силни индустрии, Черно море е отворен коридор: Украйна, Русия, Румъния произвеждат голямо количество метали, Турция - също. Това е пътят - да се наложи контрол върху фирмите и на този пазар - мита, данъци, осигуровки, и само така отсяването на добрите търговци ще бъде още по-голямо. Как ще коментирате поскъпването на металите на световните борси? - В момента у нас търговията на метали се определя само и единствено от цената, а не трябва да е така. Все повече ще се налага тенденцията да се знае качеството на метала, който се продава, и с какви документи се придружава. Недопустимо е у нас да влизат материали с неясен произход и да претендираме, че търгуваме нормално. Има инвазия от внос на метали, някои от заводите на Балканите имат свръхпроизводство. Много от тях реализираха през март - април договори с Близкия изток и Северна Африка. Но явно тези контракти не са финализирани докрай, защото обемите от това свръхпроизводство идват към нас. И това създаде паника на пазара. В момента има изчакване в търговията с метали, но ситуацията не може да продължава вечно. Надявам се в края на 2009 г. да има яснота и стабилни цени, с нормални девиации от 3-5%. Кои финансови резултати искате да коментирате с нас? - От началото на годината досега сме реализирали 19 хил. т продажби. Досега потреблението у нас за първите 5 месеца е колкото първите 2 месеца на 2008 г., което е 2.5 пъти по-малко. Изводите си ги направете сами. Проявихме гъвкавост, анонсираме новата си политика - да бъдем по-близо до клиента - и през май имаме първите положителни резултати като оборот. Концернът има много добър финансов резултат - преди облагане с данъци и такси реализира 6.7 млрд. EUR зa 2008 г. Хубавото е, че имаме собствен финансов ресурс, приключихме с кредитите към банки през март, вкл. и закупеното на лизинг оборудване. И в момента работим с капитал, който ни е предоставен от фирмата майка.
Източник: Пари (18.06.2009)
 
Търсенето на стомана ще с увеличи с 8% през 2010 г. от растежа в Китай Търсенето на стомана ще скочи с 8% през следващата година като ще вдигне цените, заради възстановяването на икономическия ръст в Китай, най-големия потребител на метал в света, казаха от Harbor Intelligence. Нарастващото потребление, по-слаб долар и високи разходи за електроенергия ще вдигнат цената на студено валцованата стомана с 36% следващата година, заяви Родриго Васкез, вицепрезидент на Harbor. През настоящата година потреблението на стомана в света ще се свие с 13%, след като рецесията удари производството. Цената на студено валцованата стомана ще намалее с 34% тази година преди да се възстанови през 2010 г. “Повишение в ръста, особено в Китай, ще доведе до голямо търсене”, обясни Васкез. “Темпът на урбанизация в Китай ще продължи и значително” ще повиши консумацията на метал. (Bloomberg)
Източник: Други (18.06.2009)
 
Производството на стомана в Япония с ръст през май Японската индустрия започва да показва признаци на съживяване след като производството на стомана в страната отбеляза ръст от 13.1% на месечна база до 6.49 млн. т. през май, предаде Ройтерс. Данните за сектора все пак говорят за значително свиване спрямо май 2008 г., равняващо се на 38.5%, но анализатори смятат, че стойностите са по-скоро позитивни. Основание за оптимизъм идва от показателното увеличение на производството спрямо април. Подобен ръст може само да говори за събуждане на производството в страната, отчитат експерти. Редица от важните сектори в японската експортно ориентирана икономика са тясно обвързани със стоманодобива. Автомобилостроенето и производството на битова техника стоят зад увеличението в производството на стомана, коментират експерти. Другият фактор определящ месечния ръст е рязкото свиване на запасите от суровината. Изчерпването на складираните количества и повишеното търсене на стомана ясно сочат към промишлено стабилизиране, смятат специалисти. До момента, лидерите в стоманодобива работеха на 55-65% от капацитета си с оглед на свитото потребление.
Източник: Дневник (19.06.2009)
 
ArcelorMittal с най-голям излишък на CO2 емисии в ЕС ArcelorMittal е имала най-голям излишък на емисии въглероден диоксид в системата за търговия с тях в Европейския съюз през 2008 г. От Carbon Market Data обявиха, че излишъкът на ArcelorMittal през 2008 г. от 20.8 млн. тона, оценени на 260 млн. евро по днешни спот цени на BlueNext в Париж, може да помогнат на компанията да компенсира скока в цената на електричеството. С настоящата криза, удряща стоманодобива и принуждаваща да се намалява производството, ArcelorMittal вероятно ще отчете рекорден излишък на емисии през 2009 г. ArcelorMittal намали производството си почти наполовина и съкрати служители след като световното икономическо забавяне сви поръчките от автомобилните компании и строителите. Добива на необработена стомана във всички 27 страни-членки на ЕС се е свил с 49% през април спрямо година по-рано. RWE AG отчете най-голям недостиг на квоти за емисии въглероден диоксид през 2008 г. Компанията е изпуснала в атмосферата 146 млн.т. CO2 при квота за 80 млн.т. (Bloomberg)
Източник: Други (19.06.2009)
 
SAIL, Tata, JSW и Essar може да се изправят пред антидъмпингово мито в Тайланд Властите в страната са на път да наложат 32% антидъмпингово мито върху вноса на основен стоманен продукт от Индия, въпреки че индийското правителство още не се е решило на подобна стъпка срещу потоците от Китай, Украйна, Египет и др. Сред индийските компании, които може да се окажат изправени пред митото за Тайланд са SAIL, Tata Steel, JSW Steel и Essar Steel за изнасяните от тях плоски горещо валцовани продукти използвани в преработващата промишленост. Все пак Тайландската комисия по дъмпинг и субсидии, която обяви 350% ръст на вноса от Индия за периода януари-май тази година, даде шанс на индийските компании да изложат възраженията си до месец. Тайландската комисия предложи максимум 31.92% антидъмпингово мито върху вноса от Tata Steel и други компании. За SAIL, JSW Steel и Essar Steel митото ще бъде около 26.81%. (Economic Times)
Източник: Други (22.06.2009)
 
Какво ще купи ОЦК? Редовното годишно Общо събрание на акционерите на ОЦК АД на 30 юни ще гласува за сделка по чл. 114 от ЗППЦК, а именно покупка на Горубсо Мадан АД. Продавач ще бъде мажоритарният собственик на ОЦК, Интертръст Холдинг АД, съобщават от ОЦК АД чрез БФБ-София. Предмет на сделката са 39 000 акции от капитала на Горубсо Мадан АД, като не се уточнява какъв е делът на тези акции в общия капитал. Според справка в Централен депозитар дружеството има общо 410 967 акции, тоест сделката e за под 10% от капитала на дружеството. Според Търговския регистър Горубсо Мадан АД има 779 967 акции и предложените 39 000 акции са около 5% от капитала на рудодобивното дружество. Стойност на сделката ще бъде определена от лицензиран оценител, съгласно условията на действащото законодателство, съобщават от ОЦК. Основно добитата и преработена от Горубсо Мадан АД оловно-цинкова сулфидна руда се доставя на ОЦК АД, като основната суровина за производство на металите.
Източник: Инвестор.БГ (22.06.2009)
 
НЕК до дни спира тока на "Кремиковци" Токът за металургичния комбинат" Кремиковци" може да бъде спрян в началото на следващия месец. Това съобщи изпълнителният директор на Електроенергийният системен оператор към НЕК Иван Айолов и посочи условията, при които ще се премине към спиране на захранването. "Кремиковци" дължи на НЕК близо 130 милиона лева. Подаването на природен газ вече бе спряно, като в комбината няма никакво производство. Заради дълг от 4 и половина милиона лева днес е трябвало да бъде изключен тока на Чугунолеарния завод в Ихтиман, но предприятието е отказало да съдейства за прекъсването. Там електрозахранването ще бъде преустановено, когато се намери вариант за подаване на ток на битовите потребители и другите предприятия, чието захранване сега минава през електропровода, захранващ и завода.
Източник: News.bg (22.06.2009)
 
Булгаргаз продава дълга на Кремиковци, приема заявки до 30 юли Булгаргаз е предложил за продажба дълга на Кремиковци към компанията в размер на 106 млн. лв. и заявки за изкупуването му се приемат до 30 юни, заяви изпълнителният директор на Булгаргаз Димитър Гогов пред журналисти. Гогов посочи, че по всяка вероятност Българският енергиен холдинг няма да изкупува дълга на Кремиковци, но ще е доволен, ако има предложения от страна облигационерите. По думите му вече имало няколко заявки за покупка на дълга.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2009)
 
Появиха се кандидати за дълга на "Кремиковци" към "Булгаргаз" Няколко компании са проявили интерес към покупката на 106 млн. лв. задължения на "Кремиковци" към "Булгаргаз", съобщи изпълнителният директор на компанията Димитър Гогов. Той обясни, че газовата компания е поставила срок до 30 юни кандидатите да заявят намеренията си. "Бих бил доволен, ако облигационерите също проявяват интерес към покупката му, каза Гогов. "Булгаргаз" очаква възстановяването на подаването на газ към "Кремиковци", която е един от най- големите потребители, да има благоприятно въздействие на газовия монополист.
Източник: Дневник (24.06.2009)
 
Европейската комисия наложи 24% антидъмпингово мито върху китайската жица Страните членки на ЕС се съгласиха да подкрепят предложенбие на ЕК за налагане на антидъмпингово мито от 24% върху вноса на жица от Китай. Мярката ще се прилага за период от 5 години, започвайки от август 2009 г. Европейската конфедерация за желязо и стомана възторжено приветства решението. Генералният директор на EUROFER Гордън Мофат заяви: “Доволни сме от изхода на събитията, който изпраща ясно послание че нелоялните търговски практики няма да се толерират от Европа”. Г-н Мофат добави, че “от началото на финансовата и икономическа криза наблюдаваме разпространение на протекционистките мерки из целия свят като те засягат около 70% от световния стоманодобив”. Европа се отличава с пълна липса на протекционизъм на пазара си. Обаче резултатът от това, е че протекционизмът на други места води до дъмпингов внос на отворения европейски пазар. Това е допълнителен фактор за използването на правни мерки на EUROFER за защита от дъмпинговия внос на жица от Китай. (Steel Guru)
Източник: Други (24.06.2009)
 
“Чугунолеене” временно спира производството “Чугунолеене” АД ще спре временно производството си от 1 юли до 31 август тази година. Това съобщиха от компанията чрез БФБ-София. Решението е във връзка с обявената удължена ваканция на основни клиенти на завода. Двата месеца ще бъдат използвани за профилактика на всички основни машини и съоръжения. Производственият и административен персонал с малки изключения ще излезе в неплатен отпуск. Междувременно от дружеството обявиха, че до 1 септември 2009 г. ще бъде монтирана и пусната в действие нова индукционна пещ.
Източник: Монитор (25.06.2009)
 
НЕК спира бавно тока на "Кремиковци" Националната електрическа компания (НЕК) започна да спира тока на длъжниците, чиито задължения надхвърлиха общо 150 млн. лв. Сред най-засегнатите се оказаха предприятията от металургията, които спряха или намалиха производството си заради рецесията. Най-големият длъжник е "Кремиковци", който дължи над 130 млн. лв. НЕК ще намали постепенно електрозахранването на металургичния комбинат, съобщи изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян пред "Дневник". Той обясни, че предприятието вече е предупредено да намали потреблението си до 20 мВт. През миналата седмица електрическата компания изпрати писмо до завода, че ще го изключи, ако не предложи схема за изчистване на дълга. Освен този дълг над 70 млн. лв. бяха разсрочени за десет години при правителството на Симеон Сакскобургготски. Електросистемният оператор вече обяви, че вероятно от 1 юли ще спре тока на комбината. Ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ), в чиято структура е НЕК, подкрепя крайната мярка. Изпълнителният директор на холдинга Галина Тошева коментира, че вече е взето решението електрическата компания да предприеме всякакви действия, за да не увеличават задълженията на "Кремиковци". Синдикът на предприятието Цветан Банков каза, че до 24 часа в четвъртък трябва да си ограничат консумацията. Според различни източници едва ли ще стигне до изключването му преди парламентарните избори. Металургичният завод "Чугунолеене" в Ихтиман също е заплашен да остане без ток, защото дължи 4.5 млн. лв. EСО ще го спре на 7 юли, когато изтича предупредителният срок за изплащане на дълга. Според изпълнителния директор на ЕСО Иван Айолов в понеделник екипите им не са били допуснати до предприятието и затова ще бъде сезиран министър Петър Димитров, който ще наложи санкция на завода. По закон потребителите са задължени да изпълнят указанията на оператора за спиране на мощностите, а "Чугунолеене" е отказал. Главният счетоводител на "Чугунолеене" Валентин Илчев потвърди за конфликт с ЕСО заради спирането. "Те имат право на достъп, но да съдействате на някой, който иска да ти отреже главата - ясно е, че няма да стане", заяви той. Дружеството има натрупани множество стари задължения към НЕК, някои още отпреди 2003 г., но нямат спор за техния размер. Заводът предлага НЕК да разсрочи дълга, но електрическата компания не е съгласна по думите на Илчев. Според него другият вариант за НЕК е да изгради нова подстанция, която ще му струва поне 10 млн. лв. и ще отнеме около година. Илчев предупреди, че прекъсването на тока на завода ще остави без ток Ихтиман. Кметът на Ихтиман Маргарита Петкова потвърди тази възможност. "Не искам да тревожим гражданите, проблемът е решен временно и трябва двете страни да се споразумеят", каза тя. Според нея логично е да има разсрочване на задълженията. По думите й невъзможно е задълженията да бъдат платени при липса на поръчки. Вчера от "Чугунолеене" съобщиха, че ще спрат производството си през юли и август и ще пуснат по-голяма част от персонала в неплатен отпуск заради "удължена ваканция" на свои основни клиенти. От три седмици без електричество е и хартиеният завод в Костенец - "Костенец ХХИ", също заради натрупани задължения. Вчера собственикът на завода Николай Банев не вдигаше мобилния си телефон, за да коментира ситуацията.
Източник: Дневник (25.06.2009)
 
Чугунолеене спира За два месеца спира работа "Чугунолеене" АД - за периода от 1 юли до 31 август 2009 г., съобщи дружеството чрез фондовата борса. За същия период производственият и административен персонал излиза в неплатен отпуск. До септември компанията ще пусне индукционна машина за топене на чугун. През ноември м. г. дружеството съкрати 25% от персонала си поради намаление на поръчките.
Източник: Стандарт (25.06.2009)
 
Xstrata: Жалко за отказа на Anglo за сливането Швейцарската група Xstrata коментира със “за съжаление” отказа на Anglo American от предложението за “сливане на равни” и заяви, че предложението има желязна обосновка. “Добре е известно, че сливането между Xstrata и Anglo American е естествен ход и е най-привлекателната сделка в нашия сектор”, заяви главният изпълнителен директор на Xstrata Мик Дейвис. “Оставаме убедени в непоклатимата логика за сливане на равни между Anglo American и Xstrata”, добави той. Управителите на Anglo American заявиха на 22 юни, че единодушно са решили, че предложението не е в интерес на акционерите. Те са на мнение, че сливане между двете компании би засегнало сериозно уникалния достъп на групата до структурно привлекателните пазари за платина, желязна руда и диаманти, а би навлязла в по-голяма степен на пазара за никел и цинк. (Platts)
Източник: Други (25.06.2009)
 
.И. Златинов: Черните и цветни метали категорично се оттласнаха от дъното Д-р на ик.н. Иван Златинов, председател е на Съвета на директорите на Макметал холдинг АД и заместник председател на Българската асоциация за рециклиране. - Г-н Златинов, кое намаля по-бързо в условията на криза, предлагането на метални отпадъци или търсенето на скрап? Разразилата се през миналата година световна финансова криза се отрази драстично на металния сектор, в т.ч. на търговията със скрап. Поради това, че явното й проявление в този сектор започна в края на лятото, когато се забелязва сезонен спад в цените на скрапа, може да се каже, че първоначалните симптоми бяха намаляване на предлагането. Повечето играчи в бранша задържаха количества с надеждата, че цените отново ще се повишат през септември. Разбира се това не се случи, напротив цените паднаха драстично, което вече беше видимият ефект от намалялото търсене на метали в световен мащаб. - Има ли сигнали за раздвижване на пазара, оттласнаха ли се цените и обемите от най-ниските нива? Този въпрос е много важен и точният отговор е очакван от всички участници на пазара на метали, в това число в България. За голямо наше удовлетворение ние разработихме антикризисна програма и предприехме бързи и кардинални мерки още през месец октомври 2008 г. Сега оценяваме, че това ни даде значителни предимства при оцеляването ни в условията на тази безпрецедентна криза. Оценявайки стратегическото значение на металния бранш за икономиката и въобще за нормалното съществуване на стопанските системи, от една страна, както и непознатите в историята антикризисни мерки, които се взеха на държавно и наднационално равнище, от друга, нашата прогноза беше, че дъното за нашия бизнес ще се достигне някъде в периода февруари-април 2009 г. За радост не сме сбъркали много. Вече има раздвижване на пазара. За това могат да се посочат доста индикации – цените мръднаха нагоре, нараснаха търгуваните обеми, раздвижиха се и други купувачи, освен Стомана Индъстри АД. Между другото трябва да отбележа, че въпреки всички трудности основният купувач на скрап в България – Стомана Индъстри АД, имаше поведението на един лоялен партньор на доставчиците на скрап, като не допусна да бъде унищожен сектора. Последните анализи на световни специалисти в металния сектор разработени под егидата на METAL BULLETIN и LME представят категорични аргументи и индикатори, че рецесията в глобалната метална индустрия приключва. - Какви са тези аргументи? Някои от най-важните са: - Парите отново се връщат в търговията с метали. Потребителите, инвеститорите и банките насочват пари в този сектор; - Поради изчерпване на запасите от метали и метални изделия, сега се забелязва нарастване на поръчките за производството им, считано от месец март в сравнение със септември 2008 г; - Отчита се ръст в цените на почти всички базови метали и готовност за ново повишение през юли; - Виждат се много ясно ефектите от мащабните антикризисни програми на правителствата, които бяха приети, най-вече САЩ, Китай, ЕС. Изпълнението на инфраструктурната компонента на тези програми се изяви като мощен локомотив за измъкване на металния сектор от кризата; - Предприетите адекватни мерки, засягащи автомобилния сектор също оказват положително влияние при стимулиране търсенето на метали, в т.ч. директните стимули при връщане на стари автомобили за покупка на нов; Така, че като заключение трябва да кажа, че най-лошото мина, вижда се „светлина в тунела” и трябва по-спокойно да се захванем с нормалния си бизнес. - Какво е влиянието на Китай и въобще външните пазари при търговията със скрап в последните 2-3 месеца? Отговаряйки на този въпрос, бих желал да обхвана по-дълъг период – не само последните 2-3 месеца, тъй като Китай има особено ясно и значително влияние върху поведението на глобалното метално производство. В последните два месеца то се чувства осезателно. Първо, Китай отдели огромна сума, която бе насочена в инфраструктурни проекти – повече от 4 трилиона юана, което не позволи да се срине пазара на метали в страната. Второ, Китай прецени, че сега е най-подходящият момент да попълни стратегическия си резерв от цветни метали – мед, алуминий, неръждаема стомана и др. За първото полугодие на 2009 г. държавата е купила над 300 000 т мед и 600 000 т алуминий, като се очаква до края на годината тези количества да надхвърлят милион тона всеки един от тях. - Планирате ли изграждането на рециклиращ завод (топилна) за цветни метали или за черни метали? Макметал Холдинг АД е насочил своята дейност в областта на събирането, транспортирането, временното съхранение и преработката на отпадъци. За сега не предвиждаме инвестиции в топилни инсталации за черни и цветни метали. За сметка на това обаче имаме сериозна инвестиционна програма, насочена в рециклирането на ИУМПС (излязло от употреба МПС), ИУЕЕО (излязло от употреба електрическо и електронно оборудване) и отпадащи при тези процеси продукти. - Според Антон Петров, член на съвета на директорите на Стомана Индъстри, цената на скрапа е паднала по-слабо от цената на крайните стоманени изделия и скрапа в България временно станал по-скъп от вносния, какво задържа цените на скрапа у нас? Цените на скрапа в България са пазарни. България има отворена икономика и влиянието на външните пазари у нас е чувствително. Особено като имате предвид, че с Турция ни дели една граница, а тя е потребител на огромни количество скрап годишно, защото имат над 18 млн.т инсталирани мощности за добив на стомана от скрап. Разбира се, пазарът на скрап в България има своите особености и най-важната от тях е, че Стомана Индъстри АД е маркет мейкър на този пазар. - За 2007 г. има застой на продажбите ви спрямо 2006 г. на какво се дължи това, на по-ниски цени на отпадъците, на по малки обеми на отпадъците или на засилена конкуренция в сектора? Конкуренцията в сектора е много голяма, което се отразява на всички играчи. От една страна, този фактор не позволява някой да монополизира пазара, а от друга – стимулира участниците да прилагат все повече и по-нови инструменти за да останат на този пазар, в това число инвестиции в нови техника и технологии. Това отклонение, което се забелязва през 2007 г., се дължи преди всичко на преструктурирането, което предприехме през 2006 г, а именно – превръщането на Макметал Холдинг АД в рециклираща компания.
Източник: Инвестор.БГ (25.06.2009)
 
Съветът на министрите прие нови норми за промишленото замърсяване Европейските министри на околната среда постигнаха споразумение относно ново законодателство, което трябва да ограничи промишленото замърсяване. Споразумението, обаче, беше разкритикувано от Европейското бюро по околната среда. Екоактивистите обаче са разочаровани от изхода на срещата, очаквайки по-строги мерки. Новото законодателство се отнася за тежката промишленост, петролните рафинерии и заводите за прозиводство на енергия. То ограничава отделянето на сярни и азотни емисии, на прахови частици, азбест и тежки метали. Инсталациите, които трябва да ограничат вредния ефект от всички изброени замърсители, трябва да отговарят на стандартите за вредните емисии до 2016 година, възприети от ЕС, въпреки че по избор страните-членки могат да изчакат до 2020 година при изпълнението на нормите. Мерките ще спасяват 13 хил. души годишно и да спестяват на здравеопазването между 7 и 28 млрд. евро. Те трябва да бъдат одобрени от ЕП.
Източник: EUObserver.com (26.06.2009)
 
Пазарът на метали живна, мед и алуминий поскъпват Инвестицията в мед се оказа печеливша дори в условията на глобална финансова криза. Въпреки срива от края на м. г. цените на червеното злато вървят твърдо нагоре. Само за половин година котировките на чистата мед на Лондонската метална борса са се вдигнали с 68% и в момента са около $ 5000 за тон. За сравнение в края на 2008 г. цените бяха ударили дъното от $ 2800 на тон за ужас на производители и търговци. Първият импулс за раздвижването на пазара дойде от Китай, който започна да попълва с метали държавния си резерв. Очакваше се, че след края на операцията търговията отново ще спре. Но дойдоха спекулациите на борсата и така покачването на цените продължава и до днес. България не е изолирана от тези процеси. Медодобивният комбинат в Пирдоп, който вече е част от европейския гигант “Аурубис”, изкупува меден скрап с пълна сила. На пазара присъства активно и “София мед”. Двете фирми се оказаха спасителен пояс за голяма част от търговците на вторични суровини. Те успяха да компенсират намаленото търсене на железни отпадъци и така прогнозите за големи фалити в бранша не се сбъднаха. Равносметката показва, че до този момент затворени заради кризата са само 10-15% от пунктовете за вторични суровини, каза шефът на Българска Асоциация по Рециклиране - Борислав Малинов. Големите фирми, които се занимават с преработка и износ на метални отпадъци, продължават да работят. Алуминият е другият опорен стълб на фирмите. Раздвижването в автомобилната индустрия предизвика повишено търсене на този стратегически метал, което се отрази и върху работата на нашите леярни, коментира Малинов. Цената на алуминия в момента е около 1600 долара за тон и вероятно ще се покачва. На този фон все още слабо е търсенето на черни метали. Но и тук има просветление. През последната седмица “Стомана индъстри”, която е най-големият потребител на черен скрап, е повишила изкупните си цени с около 20 лева на тон до около 280 лева за тон. Пазарът ще се раздвижи още повече, ако “Кремиковци” заработи и започне да изкупува суровини както в добрите стари времена, смятат специалистите. В момента е постигнато равновесие между търсенето и предлагането на пазара на черни метали, макар че търгуваните количества са в много по-малки обеми. В близките години обаче цените едва ли ще се върнат на нивата от около 800 лева за тон, прогнозират експерти.
Източник: Труд (29.06.2009)
 
Митал и Захариев се точат за “Кремиковци” Двамата бивши собственици на "Кремиковци" - Валентин Захариев и Прамод Митал, отново се готвят да се включат в играта за комбината. Хората им подготвяли заедно оздравителна програма, която трябва да представят днес. Такъв слух обикаля "Кремиковци", разказаха запознати. В 17 часа в понеделник изтича последният срок, в който трябва да се внесат в Софийския градски съд спасителните планове, изготвени от кредиторите. Свой вариант разработват и облигационерите, чиито експерти от около месец са в комбината. Те разчитат на четирима специалисти по финанси и металургия да оценят възможността за съживяване на производствата на спрения гигант и евентуално дори пускане на коксохимическия завод. За да бъде одобрен документът обаче, той трябва да се гласува с мнозинство от над 50% от кредиторите на следващото събрание. Има голяма вероятност държавата да подкрепи оздравителния план на облигационерите, смятат синдикатите. Поискали сме планът да бъде представен и пред работниците, обяви лидерът на КТ "Подкрепа" в комбината Людмил Павлов. Програмата се очаква да бъде внесена в съда днес от синдика Цветан Банков.
Източник: Стандарт (29.06.2009)
 
Откритата китайска руда може да удари индийския износ Повече от половината индийски износ за Китай е на желязна руда. Пекин зависи също така до доста голяма степен от доставките от Австралия, Япония и Южна Корея за да задоволява бързия си промишлен ръст. Ситуацията обаче може да се промени коренно, след като китайските геолози откриха най-голямото азиатско находище на желязна руда в северозападен Китай. Бюрото по геология и откриване на минерални ресурси в провинция Ляонинг обяви откриването на залеж на желязна руда с предполагаем резерв от 3 млрд. тона. Ще отнеме известно време преди рудата да може да се добива, но все пак това са добри новини за стратезите от Националната комисия за развитие и реформи в Пекин, която отговаря за дългосрочното развитие на страната. Металното съдържание в рудата е между 25% и 62%. При сегашното ниво на потребление, новооткритият залеж би задоволил необходимостта на Китай от рудата за 25 години. Провинцията и преди е имала добри добиви на желязна руда. (Times of India)
Източник: Други (29.06.2009)
 
Алкомет капитализира печалбата за 2008 г. Алкомет няма да разпределя дивиденти от отчетените за миналата година печалби в размер на 1.116 млн. лв. Това стана ясно след общото събрание на акционерите на дружеството. Шуменският производител на алуминий и алуминиеви продукти ще капитализира цялата реализирана печалба.През първите 3 месеца на 2009 г. Алкомет реализира нетни приходи от продажби на стойност 38.3 млн. лв., което е 33% спад на годишна база. Компанията обаче отчете загуби в размер на 1.53 млн. лв. спрямо печалба от 1.17 млн лв. за същия период на миналата година.
Източник: Пари (30.06.2009)
 
Планът за "Кремиковци" предвижда увеличение на продукцията близо 5 пъти за 18 месеца Оздравителният план на "Кремиковци" предвижда за 18 месеца постепенно да се повиши производителността от 25 000 тона готова продукция месечно до 120 000 тона. Планът ще започне да се изпълнява в деня, в който съдът го одобри с решение. В плана не се предвижда закриване на производства. За да се постигнат максималните производствени равнища, се предвижда усъвършенстване на електропещта. Сега месечното производство на сляби (некраен продукт) е 25 хил. тона, след реконструкцията й производственият й капацитет ще достигне 50 хил - 60 хил. тона. Освен тази мощност ще се използват и възможностите на Стан "1700", чиято производителност можело да се повиши с вносни сляби. В началния етап на изпълнение на плана се предвижда да бъдат заети до 2500 души, каза Банков.
Източник: Дневник (30.06.2009)
 
Синдикът с оздравителен план за “Кремиковци” Капиталът на “Кремиковци” АД ще се вдигне, а частните кредитори на комбината ще получат собственост срещу вземанията си. Това предвижда планът за оздравяване на дружеството, който бе внесен вчера от синдика Цветан Банков в Софийски градски съд. Програмата, която трябва да вдигне комбината на крака, е съгласувана с оперативното ръководство на “Кремиковци” и с държателите на облигации. Държавните дългове на предприятието обаче не могат да бъдат преоформени по този ред. Това означава, че ще трябва да се водят преговори за разсрочването на около 100 млн. лв. НЕК чака предложение. “Булгаргаз” пък обяви, че смята да цесира вземанията си. “Кремиковци” дължи на двете държавни компании около 250 млн. лв. Висящ е и въпросът за т. нар. държавна помощ в размер на 700 млн. лв., отпусната на комбината по време на приватизацията. В момента възстановяването й се оспорва в съда. Кредиторите се надяват, че тези дългове ще отпаднат, но това би означавало, че не спазваме европейското законодателство, коментира вчера зам.-министър Нина Радева. Според процедурата, предвидена в Търговския закон, оздравителният план ще бъде обсъден на общо събрание на кредиторите и ако бъде приет, ще започне да се изпълнява. Той предвижда основно преструктуриране на предприятието. Нужните средства щели да дойдат от продажба на “зелено” на квотите от емисии серен диоксид, които се полагат на комбината, но не са използвани.
Източник: Труд (30.06.2009)
 
Оставят на работа 2500 в “Кремиковци” Около 2500 души да останат на работа в "Кремиковци", предвижда оздравителният план за комбината. Той беше внесен в съда в понеделник от синдика Цветан Банков и е изготвен с помощта на експерти, наети от облигационерите, както и с участието на оперативното ръководство на завода. Планът предвижда за 18 месеца постепенно да се повиши производителността от 25 000 тона готова продукция месечно до 120 000 т, обяви синдикът Банков пред БТА. Синдикът не се ангажира с финансови параметри на плана. Предвижда се кредиторите да станат акционери в "Кремиковци".
Източник: Стандарт (01.07.2009)
 
Преговорите за желязната руда се проточват Въпреки, че годишните преговори за цената на желязната руда се бавят, след като и двете страни не с склонни да отстъпят от исканията си, китайските стоманодобивни компании не изглеждат особено притеснени от този факт. Преговорите между Китай и трите най-големи рудодобивни компании продължават и страната все още настоява за намаление на цената спрямо миналогодишната с 40%, заяви Чен Сявен, директор на пазарния отдел в Китайската асоциация за стомана и желязо. Той обаче не разкри подробности относно плановете за преговорите. Най-големият доставчик Rio Tinto също не изглежда склонен да отстъпи от намалението с една трета, което вече договори с Япония и Южна Корея. Обикновено края на юни е крайният срок за преговорите и след това играчите в свектора се насочват към спот пазара. Въпреки, че от големите вносители само Китай не е постигнал договорка за цената, няма вероятност да се стигне до споразумение в последния момент. (China Daily)
Източник: Други (01.07.2009)
 
ОСА на ОЦК не гласува решението за покупка на активи Общото събрание на акционерите на ОЦК не подложи на 30 юни на гласуване точката от дневния ред, според която акционерите трябваше да се произнесат по въпроса за покупката на активи по предложение на УС на комбината, информират от компанията. Председателят на събранието е запознал акционерите с писмо на КФН, в което е взето решение за откриване спрямо членовете на УС производство по издаване на индивидуален административен акт по прилагане на ПАМ. Надзорният орган задължи публичното дружество да предложи на ОСА на ОЦК да не подлага на гласуване тази точка от дневния ред. Акционерите на дружеството трябваше да гласуват решението за покупката на дял Горубсо Мадан от ОЦК, като продавач по сделката се явява Интертръст Холдинг, притежател на 25% от капитала на Оловно-цинковия комплекс.
Източник: profit.bg (02.07.2009)
 
Събрание на кредиторите на Кремиковци през септември Очаква се съдът да върне оздравителния план за Кремиковци, за да бъде допълнен точния списък на кредиторите и да се направи оценка на вземанията, заяви Цветан Банков, синдик на комбината. Оздравителният план бе внесен в Софийския градски съд на 29 юни. За пръв път в България се прилага възможността за капитализация на вземанията, допълни Банков. Според запознати с търговските процедури, най-рано в края на август или през септември ще има събрание на кредиторите. След него ще бъде задействана процедура по капитализацията на дълга на Кремиковци. За сега кредиторите са над 450, сред тях има и чуждестранни юридически лица. Самата процедура по уведомяването им за събрание, оценка на техните вземания от три вещи лица, решение за цената на акциите ще се проточи минимум месец. Междувременно съкращенията в комбината продължават. Към 29 юни т.г. в Кремиковци на щат са били 3928 лица, заявиха от комбината. Причината за съкращенията е кризата в отрасъла, твърдят от Кремиковци. Невъзможността да се осигури работа, както и да се реализира продукцията на добра цена е причина около 1000 работници да останат без работа.
Източник: profit.bg (02.07.2009)
 
“Булгаргаз” отказва дял от “Кремиковци” “Булгаргаз” категорично ще отхвърли предложението да размени неплатените сметки за газ на “Кремиковци” срещу собственост върху активи на комбината. “Не ни трябват дялове от губещо предприятие, а свежи пари. Без тях се подлага на риск цялата система за снабдяване на страната с природен газ”, обясни изпълнителният директор на “Булгаргаз” Димитър Гогов. Първият опит на компанията да продаде вземанията си от “Кремиковци” - около 106 млн. лева, се оказа неуспешен. До изтичането на срока на 30 юни не се появи кандидат за дълга. “Търся среща с облигационерите на “Кремиковци”. До средата на следващата седмица трябва да решим дали да обявим нов срок за продажба на вземанията”, допълни Гогов. Той разчита скоро да се запознае с внесения от синдика на комбината Цветан Банков оздравителен план. Една от идеите там обаче е капитализацията на вземанията на НЕК и “Булгаргаз”.
Източник: Труд (02.07.2009)
 
Украинския стоманодобив се срина с 34-39% през първата половина на 2009 г. Производството на стоманодобивната промишленост в Украйна на готови навити продукти се сви с 34% през периода януари – юни на годишна база до 12.354 млн. тона. Добива на необработена стомана падна с 39% до 13.615 млн. тона, а чугунът – с 35% до 11.976 млн. тона. Страната е произвела 728 хил. тона стоманени тръби, което е с 43% по-малко спрямо предходната година. Добитият концентрат от желязна руда е с 27% по-малко или 23.577 млн. тона; готовата желязна руда е с 31% по-малко или 25.543 млн. тона, включително на пелети – с 22% до 8.985 млн. тона и на синтерована руда – с 35% до 16.558 млн. тона. Необработената желязна руда намалява с 30% до 28.29 млн. тона. Добитият кокс е по-малък с 26% и достига 8.28 млн. тона. Производството на метални продукти намалява с 50% до 99 хил. тона. Доставките на скрап за украинските стоманодобивни компании са с 45% по-малки спрямо януари-юни миналата година и са едва 1.926 млн. тона. (Kyiv Post)
Източник: Други (02.07.2009)
 
Търсенето на стомана в Европа ще нарасне през следващата година Търсенето на стомана в Европа ще нарасне с около 14% през 2010 г. след спад с 33% тази година, заявиха от Европейската конфедерация на производителите на желязо и стомана (Eurofer). Сегашният икономически упадък и липсата на достатъчно материал в сектори, използващи стомана като строителството и производството на автомобили, доведе до спад в продажбата на стомана и ще продължава така през третото тримесечие на годината, сочат данните на Eurofer. Тази година конфедерацията предвижда спад в търсенето на стомана с близо 33% спрямо 2008 г. Потреблението отбеляза спад с 43% през първото полугодие. Но конфедерацията съобщи, че в началото на четвъртото тримесечие пазарът ще започне да отбелязва леко съживяване, след като негативните последици започнат да отминават. “Най-накрая малко светлина в края на тунела”, заяви Гордън Мофат, генерален директор на Eurofer. (AFP)
Източник: Други (03.07.2009)
 
Arcelor-Mittal ще отвори отново пещ в белгийски завод Стоманодобивната Arcelor-Mittal ще стартира отново втората доменна пещ на завода си в Гент, Белгия, през август. Пещта беше затворена през април в резултат на намаляващото търсене на стомана в целия свят, породено от световната криза. След като запасите в предприятието в Гент бяха изразходвани в голямата си част, компанията реши че е време да се поднови производството в комбината. Стартирането на работата ще означава, че много от освободените работници щв могат да се завърнат на работа. Главният изпълнителен директор на Arcelor-Mittel Ghent, Марк Верееке, обаче заяви, че “това не означава връщане към миналогодишното високо търсене. Търсенето ще се задържи доста ниско до края на годината”. (Economic Times)
Източник: Други (06.07.2009)
 
Rio Tinto продава свое звено за 1.2 млрд. долара Англо-австралийската минна компания Rio Tinto обяви продажбата на звеното си Alcan Food Americas на американската корпорация Bemis. Сумата е на стойност 1.2 млрд. долара. Причината за продажбата на Alcan Food Americas е тежката задлъжнялост на Rio Tinto покрай сделката за канадската компания за производство на алуминий Alcan. Тогава Rio плати 38.1 млрд. долара. През миналата седмица англо-американската компания пусна допълнително акции на борсите в Лондон и Сидни и успя да спечели 15.2 млрд. долара от операциите. (AFP)
Източник: Други (06.07.2009)
 
Четирима служители на Rio Tinto задържани в Китай Четирима служители на Rio Tinto, англо-австралийски рудодобивен гигант, са задържани в Китай без обяснения повишавайки напрежението в преговорите за цената на желязната руда. Изключително необичайно е задържането на служители на чуждестранна компания в Китай. Четиримата, за които се твърди че са част от екипа за продажба на рудата в Rio, са задържани за разпит. От компанията обявиха, че “са загрижени за служителите си” и прави всичко възможно да подкрепи тях и семействата им. Миньорската компания е жестоко критикувана в Китай след отказа й от инвестицията за 19.5 млрд. долара от Chinalco, държавната алуминиева компания. Заедно с другите международни рудодобивни групи Rio е насред преговори с китайските компании за цената през 2009-2010 г. От компанията не обявиха националността на служителите си, нито постовете им. Четиримата са работили в офиса на Rio в Шанхай, един от основните центрове на фирмата в Китай за продажба и пласмент на желязна руда в страната. Канбера настоява за незабавен достъп на консула до задържаните. Шан Шангуа, генерален секретар на CISA и основен преговарящ за рудата, не беше намерен за коментар. (FT)
Източник: Други (08.07.2009)
 
Тримесечната загуба на Alcoa по-малка от очакваното Alcoa Inc е реализирала загуба за трето последователно тримесечие, но орязването на разходите помогна на най-големия американски производител на алуминий да постигне по-добри резултати от очакванията на Wall Street. Главният изпълнителен директор Клаус Клайнфелд заяви, че има знаци че свитото търсене на алуминий, което доведе до намаляване на производството и срив на цените на металите през последните девет месеца, се възстановява. “Все още сме изправени пред трудности на световните пазари, но има някои наченки на нарастване”, заяви той. Китай ще бъде краткосрочен вносител на алуминий, но програмата на пекин за стимулиране на собственото си производство ще промени картината. “Не очакваме вноса (към Китай) да продължи завинаги”, добави той. Alcoa, както другите компании за метали, оряза производството си и намали работната си ръка заради ниските цени, предизвикани от ефекта на световната криза върху търсенето на строителството, електрониката и автомобилната промишленост. (Reuters)
Източник: Reuters (09.07.2009)
 
Алуминиев център в Шандонг се мести на брега заради по-високите логистични разходи Нарастващите логистични разходи пришпорват алуминиевата промишленост в Шандонг да премести дейността си към брега, казаха източници от сектора. “Построяването на нов завод за обработка на алуминий на брега в Шандонг може да помогне на производителите да спестят значителни логистични разходи, защото ще могат да купуват суровини от снабдителите в района”, твърди анализатор от държавната компания за метали Beijing Antaike. Анализатор от Galaxy Securities се съгласи с това. “Цената за превоз на алуминиев боксит от Австралия до Китай удари 14 долар на метричен тон спрямо 3-4 долара към края на 2008 г. Затова е неизбежно предприятията да построят бази близо до брега”. Планираният проект, близо до град Кингдао, включва завод за високопрецизно алуминиево фолио с капацитет 150 хил. м.т. на Aluminium Foil Co., както и завод за алуминий на стойност 878 млн. долара на Aluminum Corp. of China (Chalco) с все още неизвестен капацитет. (Platts)
Източник: Други (10.07.2009)
 
Австралия ще получи достъп до “шпионите” на Rio Tinto в Китай Австралия ще получат достъп до задържания в Китай служител на Rio Tinto. Премиерът на Австралия Кевин Ръд отхвърли призивите за пряка намеса в чувствителния случая. Говорещият мандарински Ръд подчерта нуждата от внимателен подход относно ареста на висшестоящия служител на Rio Стърн Хю, което поставя на изпитание едно от най-важните дипломатически и търговски взаймоотношения на Австралия. Австралийски официални лица ще се срещнат с Хю в Шанхай пет дни след задържането му на 9 юли с трима китайски колеги. От Пекин съобщиха, че Китай има доказателства за шпионска дейност на четиримата, които са причинили “огромни загуби” на икономиката и сигурността. Външният министръ Стивън Смит заяви по-рано, че задържането няма връзка с настоящите сделки на Rio с Китай. (AFP)
Източник: Други (10.07.2009)
 
Вносът на стомана за Саудитска Арабия и ОАЕ ще намалее през 2009 г. Вносът на стомана за Саудитска Арабия и ОАЕ се очаква да падне значително през тази година, след като местните промишлености на двете арабски страни се доближават до търсенето. Спадът в търсенето на стомана, резултат от спирането на строителния бум, също се очакваше да удари вноса на метала, тъй като световната финансов криза продължава да тежи върху сектора с имотите. “След няколко години на Саудитска Арабия няма да й се налага да внася стомана”, заяви Калед Сюлейман от Министерството на търговията и промишлеността на страната. През миналата година кралството внесе под 1 млн. тона стомана, докато търсенето се очаква да падне до 5.1 млн. тона срещу 7.2 млн. тона през 2008 г. В региона на Залива няма органи, които да предоставят официални статистически данни за търсенето и предлагането на стомана, повечето информация се набавя от търговците в сектора. (Reuters)
Източник: Reuters (13.07.2009)
 
China Metallurgical Group ще инвестира в Pakistan Steel Mills China Metallurgical Group Corporation планира да инвестира 2.2 млрд. долара за разрастването и възстановяването на Pakistan Steel Mills. Делегация на MCC се срещна с Федералния министър по промишлеността и производството на 16 юли относно този проект. По време на първа фаза MCC ще изгради ново предприятие на стойност 1.2 млрд. долара с годишен капацитет 2 млн. тона стомана до 2 години. Във втора фаза MCC ще възстанови и модернизира съществуващото предприятие PSM. Втората фаза също ще отнеме 2 години и ще струва около 1 млрд. долара добавяйки 1 млн. тона стомана към капацитета. Министърът добави, че има изключителен интерес към предложението, ще го проучи в дълбочина и ще вземе крайно решение много скоро. (Steel Guru)
Източник: Други (15.07.2009)
 
Rio Tinto отзовава персонала си от Китай Rio Tinto Ltd/Plc евакуира от Китай служителите си, заети с проучвания в сектора с желязна руда и стомана в отговор на задържането на своите служители от властите в страната. Неназован източник от Шанхай каза също, че и други чуждестранни групи извеждат служителите си от страната докато не се повиши сигурността в Китай. Иън Хед, говорител на Rio Tinto в Мелбърн, заяви че не може да коментира информацията, според която хиляди служители са изведени извън Китай в сряда. Стърн Хю, маркетинг шеф на Rio Tinto в страната, и трима други служители бяха задържани в началото на юли по подозрения за кражба на държавни тайни. Хю, роден в Китай австралийски гражданин, е обвинен в придобиване и предаване на позициите на Китай по преговорите за цената на рудата. (Reuters)
Източник: Reuters (16.07.2009)
 
Уволняват 200 от порт Бургас Между 100 и 200 души от работещите на пристанище Бургас ще бъдат съкратени. Това каза директорът на порта Аргир Бояджиев. В момента заетите там са 1350 души. Това ще позволи повишение на заплатите на останалите, обясни шефът. Пристанището все още има затруднения заради спирането на "Кремиковци", но сега през него ще минава рудата за завода на "Арселор Митал" в Галац.
Източник: Стандарт (17.07.2009)
 
Nabucco ще предизвика конкуренция за доставката на тръби Газопровода Nabucco, които първоначално ще тръгва от Азербайджан, н евентуално ще има разклонения и от Туркменистан, Казахстан, Ирак и може би Иран за да се удвой капацитета, ще предизвика конкуренция между доставчиците на стоманени тръби. Проектът се разработва от консорциум от Австрия, Унгария, България, Румъния и Турция. Целта е газопроводът да започне да функционира до 2014 г. с първоначален капацитет 31 млрд. куб.м. на година, което е една четвърт от сегашните доставки от Газпром. Дългият над 3 хил. км. тръбопровод не само ще представлява доходен строителен проект, но и самият той ще предизвика огромно търсене на стомана. Ако Nabucco се разработи подобно на Blue Stream, той ще се нуждае от почти 3.4 млн. тона стоманени тръби, плюс помпени станции, огромни количества разтворими аноди и съпътстващи материали. По-големия диаметър и по-силно налягане също ще изисква по-усъвършенствани стоманени сплави, вероятно с по-голямо съдържание на молибден отколкото 800-те км. на Blue Stream. С големи производители в региона, конкуренцията ще бъде огромна. (Metal Miner)
Източник: Други (17.07.2009)
 
Posco ще купи виетнамска компания за неръждаема стомана Posco, най-голямата стоманодобивна компания в Южна Корея, ще купи 90% от виетнамската Asia Stainless Corp. и ще построи завод в Индия, след като тази седмица предрече ръст в търсенето през втората половина на годината. Шефовете на компанията одобриха закупуването на Asia Stainless, известна като ASC, анонсираха от базираната в Поханг компания, без да обявят конкретни числа. Posco завиши целевия си добив на 13 юли, давайки знак че най-лошото от кризата е минало. Търсенето на студеночалцована неръждаема стомана във Виетнам е 110 хил. м.т. през миналата година, а предлагането – 28 хил. тона, казха от Posco. (Bloomberg)
Източник: Други (17.07.2009)
 
“ГОРУБСО-Мадан” излезе на загуба “ГОРУБСО-Мадан” АД отчете 4,2 млн. лв. нетна загуба за миналата година при печалба от 126 хил. лв. година по-рано, сочат отчетите на рудодобивната компания. Намаляват продажбите от 18 млн. лв. през 2007 г. до 16,3 млн. лв. през 2008 г. В размер на 3,8 млн. лв. е загубата на дружеството от оперативна дейност. Активите към края на 2008 г. са 39,1 млн. лв., а собственият капитал възлиза на 19,4 млн. лв. Останалите 19,7 млн. лв. представляват задължения, като 8,9 млн. лв. са към свързани лица. Положителен е оперативният кеш. Стойността му е 413 хил. лв. при 23 хил. лв. положителен паричен поток от оперативна дейност за 2007 г.
Източник: Монитор (20.07.2009)
 
Кредитори могат да придобият капитал от "Кремиковци" Кредиторите на "Кремиковци" могат да преобразуват вземанията си в капитал. Това предложение към кредиторите отправи синдикът Цветан Банков като част от новия оздравителен план, изготвен за комбината. Синдикът кани кредиторите с приети вземания в едномесечен срок от обявяване на настоящата покана в Търговския регистър да заявят своето желание за преобразуване вземанията си в част от капитала на "Кремиковци". Планът предвижда за кредиторите, които не са съгласни да превърнат вземанията си в капитал, плащане в размер на това, което биха получили при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. Вписаният капитал на "Кремиковци" е 18 517 545 лв., разпределен в обикновени, поименни, безлични акции, с право на глас и с номинална стойност от по 1 лв. Всяка акция от капитала на комбината дава правото на един глас в Общото събрание. Дружеството (в неплатежоспособност) няма право да издава привилегировани акции с право на повече от един глас в Общото събрание на акционерите. През последните няколко години съдбата на комбината се луташе между вероятното изпълнение на всевъзможни "екшън планове", които впоследствие се преобразуваха в "спасителни" за предприятието, а някои от тях предвиждаха дори абсолютното заличаване на комбината и изграждане на негово място на "Град на мечтите".
Източник: Insurance.bg (20.07.2009)
 
Канят кредитори на Кремиковци да капитализират вземанията си Оценката на активите на металургичния комбинат Кремиковци ще бъде готова тази седмица, съобщи синдикът на дружеството Цветан Банков. Той покани кредиторите с приети вземания да заявят намерение да ги капитализират. Това трябва да стане в срок от един месец. Ограничение за трансформация на задълженията на кредиторите в акционерно участие има само за публичните вземания - задължения към Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и здравната каса. Всички останали кредитори имат право да изявят подобно желание. Ако те го направят в едномесечен срок, Агенцията по вписванията ще назначи три вещи лица, които ще оценят срещу тези вземания колко акции може да бъдат записани от капитала на Кремиковци. След това, ако всеки отделен кредитор приеме тази оценка, той вече ще изяви официално желание-то си за трансформиране на вземанията в част от капитала, каза синдикът на Кремиковци. Решение за капитализацията ще се вземе на общо събрание на кредиторите. В момента в комбината работата протича нормално, Булгаргаз подава определени количества природен газ, които всеки месец се плащат авансово, увери Банков. Той съобщи още, че се водят разговори с Националната електрическа компания токът на дружеството да се плаща по подобна схема.
Източник: Пари (20.07.2009)
 
Кредиторите на "Кремиковци" получиха покана да станат акционери в компанията Синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков покани кредиторите на дружеството да заявят желаят ли да обърнат вземанията си в акционерен капитал съобразно внесения в съда оздравителен план. Според съда компанията е в неплатежоспособност от юни миналата година, а становището на синдика е, че при сегашните условия на криза в най-голяма степен покриването на вземанията може да стане с обръщането им в акции. Това означава кредиторите да станат собственици на дружеството, като някои от активите му се запазят в работно състояние и произвеждат стомана според получените поръчки, а други се консервират така, че при повишаване на търсенето да бъдат пуснати отново. Публикуваната от синдика покана може да се види на сайта на комбината. Съгласно нея право да обърнат вземанията си в капитал ще имат всички кредитори с одобрени вземания без институциите, предявили публични държавни вземания, каквито са на НОИ. За тях законът не позволява такова осребряване, тъй като се предполага, че публичните вземания трябва да са максимално защитени и е предвиден специален механизъм на плащане, съобразен с възможностите на длъжника при стриктно спазване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Те ще влязат в пасива на оздравеното дружество и предстои да се плащат в следващите години. Кредиторите, които приемат да станат акционери, имат срок от един месец да изявят желанието си в писмен вид. Декларациите трябва да се депозират пред синдика, а посоченият адрес е административната сграда на "Кремиковци" до главния вход на комбината. На 12 юни се проведе второто събрание на кредиторите, което избра процедура за оценка на активите на комбината и на вземанията на самите кредитори. Така най-висока оценка трябва да получат обезпечените вземания (каквито са задълженията по облигациите), тъй като срещу тях стоят приходите от евентуална продажба на заложените активи. По-ниска пък ще е оценката на другите вземания - например към доставчици. Така обезпеченият кредитор би могъл да получи съответстващо на претенцията си номинално участие в капитала на дружеството, а необезпеченият ще придобие акции с номинал, по-малък от номинала на вземането си. Голяма е и вероятността необезпечените кредитори, отказали да капитализират своите вземания, да не получат почти нищо, коментираха експерти, близки до процедурата. За да стане това обаче, кредиторите ще трябва да гласуват на третото си събрание, което се очаква да стане през октомври. Един от консултантите на облигационерите, които са най-големият частен кредитор - Правин Банкър, чиято компания "Файненшъл нетуърк" е специализирана в областта на финансовото преструктуриране, коментира, че след обръщането на вземанията в капитал дружеството е добре да потърси листване на международните капиталови пазари. Подходящо според него може да е и двойно листване на Виенската и на Лондонската фондова борса. Евентуално листване на тези борси хипотетично ще помогне на компанията да набере нужния капитал за инвестиции в екологични съоръжения и технологично обновление, след като кризата отмине. Самите кредитори пък ще могат да продадат акциите си, придобити от конвертирането, по всяко време. Компанията и в момента е публична, като акциите се търгуват на Българската фондова борса, но комбинатът не е публикувал финансови отчети от година и половина.
Източник: Дневник (20.07.2009)
 
Цената на медта с най-голямото седмично рали за последните 4 месеца Цената на медта регистрира остро покачване за седмицата, което се оказа най-голямото от четири месеца насам, съобщи Блумбърг. Причината за ралито на суровината е рекордното от 2004 година насам нарастване на строителството на еднофамилни домове в САЩ през юни, или с 3,6 на сто спрямо май до 582 000, което е най-голямата стойност на показателя от ноември месец миналата година. На NYME в петък фючърсите върху контракти за мед с доставка през септември скочиха с 1,4% до 2,423 долара за паунд (1 паунд = 453,6 грама). От началото на седмицата цената на суровината се покачи с 9,6 на сто, а от началото на годината – със 72 на сто. Строителните компании са едни от най-големите потребители на мед и в резултат на това цената на суровината е силно чувствителна към новини от сектора.
Източник: Инвестор.БГ (20.07.2009)
 
Мега проектите в Ориса изостават от графика 11 мега стоманени проекта, които трябваше да бъдат построени в Индия през последните 5 години изостават от графика и много като проекта на южнокорейския гигант POSCO и ArcelorMittal ще започват тепърва. Местната управа е подписала меморандуми за разбирателство с 49 компании за изграждане на стоманодобивни предприятия като 11 от тях трябва да бъдат изградени с инвестицията на 1 737 710 млн. рупии (около 25.3 млрд. евро) с общ капацитет 57.1 млн. тона на година. Някои от тези проекти включват електроцентрали с мощност от 3 115 MW. Официални източници заявиха, че “Досега общата инвестиция на малко от тези компании е за 66 129.9 млн. рупии (963.4 млн. евро), което е донесло само 2.95 млн. рупии на щатската хазна и 4.38 млн. рупии данъци”. (Press Trust of India)
Източник: Други (20.07.2009)
 
Tata Steel планира да издаде акции за 500 млн. долара Tata Steel Ltd., най-голямата стоманодобивна компания в Индия, планира да набере около 500 млн. долара чрез акции от международни инвеститори. Продажбата ще се организира от Citigroup Inc. Говорителя на Tata Санджай Чудри отказа коментар. Tata ще се опита да привлече чуждестранни инвеститори, след като Sterlite Industries (India) Ltd., най-голямата компания за мед в страната, набра 1.5 млрд. долара от продажбата на акции в САЩ. Tata се превърна в шестата по големина стоманодобивна компания в света след като купи Corus през 2007 г. (Bloomberg)
Източник: Други (20.07.2009)
 
С още 100 души намалява персоналът на Радомир метал индъстрийз Още 100 души ще бъдат освободени от работа в най-голямото предприятие в община Радомир - "Радомир метал индъстрийз", съобщи изпълнителният директор Людмил Александров. Крайната мярка се налага заради засилващата се икономическата криза. Намалението на персонала ще обхване всички категории и цехове. Дружеството започна масови съкращения през март, освобождавайки 600 души. На половин работен ден са 60 на сто от работещите в предприятието. През втората половина на август към тях ще се присъединят още 10 на сто от персонала. "Традиционните ни клиенти почти не дават поръчки“, обясни решението Александров. „Заводът се крепи на договори замалки количества продукция за Югоизточна Азия. Европейски клиенти нямаме", уточни той. Производството е намаляло 3,5 пъти спрямо същия период на миналата година. Преди началото на кризата 95 на сто от продукцията на "Радомир метал индъстрийз" бе предназначена за износ, като в предприятието работеха 1100 души.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2009)
 
Производството на стомана с 21% спад през полугодието Световното производство на стомана е намаляло с 21.3 на сто през първите шест месеца на годината спрямо сравнимия период на миналата година. Китайските и индийските компании са били единствените големи производители, които са увеличили продукцията си през първото полугодие, според Световната асоциация за стомана. Китай, където се отчита ръст с 1.2%, произвежда повече стомана от всяка друга страна в момента. В Индия увеличението е с 1.3%. Производството на стомана в Северна Америка е намаляло почти наполовина, а в Европа понижението е с 43.2%. Азиатските производители, които правят близо две трети от стоманата в света, отчитат спад от 7.8%. Темпът на свиване на сектора обаче се е забавил през юни до 16% спрямо същия месец на 2008 г. Миналата година производството на стомана се понижи, след като се увеличаваше в продължение на 6 години вследствие на силното търсене.
Източник: profit.bg (22.07.2009)
 
Радомир метал пак съкращава персонала Още 100 души ще бъдат освободени от работа в най-голямото предприятие в община Радомир - Радомир метал индъстрийз. Съкращенията ще обхванат всички категории и цехове, съобщи изпълнителният директор Людмил Александров. Дружеството започна масови съкращения през март, освобождавайки 600 души. На половин работен ден са 60% от работниците, а през втората половина на август към тях ще се присъединят още 10%. Преди кризата предприятието даваше работа на 1100 души. Традиционните ни клиенти почти не дават поръчки, обясни Александров. Заводът се крепи на договори за малки количества продукция за Азия. Производството е намаляло 3.5 пъти за една година.
Източник: Пари (22.07.2009)
 
BHP иска 1 млрд. за мината за никел Ravensthorpe BHP Billiton Limited иска до 1 млрд. австралийски долара за спряната си мина за никел Ravensthorpe в Западна Австралия. BHP започна да проучва за потенциални купувачи искайки между 800 млн. и 1 млрд. австр. долара, но обяви че това е доста над оценките на повечето анализатори. BHP е похарчила над 2.2 млрд. за разработването на Ravensthorpe, но мината работи малко над 1 година преди да бъде затворена поради ниските цени на никела по цял свят. По-рано този месец BHP приключи продажбата на предприятието за обработка на никел Yabulu в североизточния щат Куйнсленд, което преработваше никелова руда от Ravensthorpe, за 675 млн. австр. долара. (Reuters)
Източник: Reuters (22.07.2009)
 
Радомир метал влага 3.5 млн. EUR На фона на намаленото над три пъти производство и поредното съкращение на 100 души персонал машиностроителното предприятие Радомир метал индъстрийз се похвали с инвестиция от 3.5 млн. EUR. Закупена е уникална машина, която влиза в експлоатация днес, съобщи изпълнителният директор на дружеството Людмил Александров. Съоръжението е купено на разсрочено плащане със средства от реинвестиране на печалбата. Сумата вече е изплатена почти на 70%, уточни Александров. Машината е голям струг на водещата германска фирма Херкулес. Той може да обработва детайли до 6 м дължина, диаметър 1600 мм и тегло до 50 т. Стругът има възможност да изпълнява много операции, включително и контрол по изделието за пукнатини. С монтирането на новия струг Радомир метал индъстрийз увеличава механомощностите си.Предприятието има скрапобаза, стоманолеярен, ковашко-пресов цех. Запълването на механомощностите ще позволи производственият цикъл да бъде завършен и да се намали зависимостта от други предприятия за производство на крайно изделие, коментират от дружеството.Радомир метал индъстрийз е правоприемник на две трети от мощностите на бившия социалистически гигант за тежко машиностроене край радомирското село Червена могила. В момента предприятието изживява труден период заради настъпилата икономическа криза.
Източник: Пари (23.07.2009)
 
Херкулес влиза в радомирска фирма Уникален струг "Херкулес" ще заработи в металургичната фирма "Радомир метал индъстрийз". Пускането в експлоатация на машината ще даде възможност да се обработват детайли с дължина до 6 м, диаметър 1600 мм и тегло до 50 т, като едновременно с това се осъществява и контрол на изделието за пукнатини. Съоръжението струва 3,5 млн. евро. То е произведено от водещата немска фирма "Херкулес" и е купено на разсрочено плащане със средства от реинвестиране на печалбата. Почти 70% от машината вече са изплатени, съобщи изпълнителният директор Людмил Александров.
Източник: Стандарт (23.07.2009)
 
Moody предрича лоши времена за европейския стоманодобив Според Moody's Investors Service изгледите пред европейската стоманодобивна промишленост са негативни и отразяват слабото търсене, което не се очаква да се подобри през 2010 г., и сринатите цени на стоманата, които скоро няма да се възстановят до нивата необходими за дългосрочна възвръщаемост. Агенцията очаква стоманодобива на стария континент да усеща напрежение в обозримото бъдеще, но отчита че най-вероятно дъното вече е достигнато. Въпреки това възстановяването се очаква да бъде бавно, тъй като реалното търсене на стомана се е свило с 20-25%, периода от поръчката до доставката остава кратък, а цените се очаква да се увеличат малко в средносрочен план. Въпреки че според Moody's бъдещ спад на цените и количествата не е вероятен, имайки предвид че цените и производството са относително непроменени през последните месеци, цената на стоманата се очаква да бъде ниска поне няколко тримесечия заради свръхпроизводството и липсата на очаквано стабилно въстановяване на икономиката в близко време. (Platts)
Източник: Други (23.07.2009)
 
Кремиковци очаква кабинетът Борисов да подкрепи капитализация на дълговете Работниците от Кремиковци очакват новото правителство да подкрепи капитализация на дълговете на комбината, съобщи заместник-председателят на СО Металици към КНСБ Ренета Петрова. Петрова заяви, че всички стари искания на служителите от най-голямото металургично предприятие у нас, ще бъдат актуализирани и насочени към кабинета Борисов, и веднага синдикатите ще влязат в преговори с новия министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В момента сме в очакване, каза Петрова. Едно от предложенията на КНСБ във връзка с комбината беше да се приеме специално постановление на Министерски съвет, с което да се регламентира ранното пенсиониране на кремиковските работници, които са на три-четири години до навършване на пенсионна възраст. Тройната коалиция обаче не го възприе.
Източник: Дарик радио (24.07.2009)
 
“Кремиковци” търси лоби за капитализация на дълговете Работниците от „Кремиковци" очакват новото правителство да подкрепи капитализация на дълговете на комбината, съобщи заместник-председателят на СО „Металици" към КНСБ Ренета Петрова. Петрова заяви, че всички стари искания на служителите от най-голямото металургично предприятие у нас ще бъдат актуализирани, а синдикатите ще влязат в преговори с новия министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Едно от предложенията на КНСБ във връзка с комбината беше да се приеме специално постановление на Министерския съвет, с което да се регламентира ранното пенсиониране на кремиковските работници, които са на три-четири години до навършване на пенсионна възраст. Тройната коалиция обаче не го възприе. В завода продължават да текат оценки на активите, които не са свързани с предприятието и могат да бъдат продадени. Дължимите заплати, заложени в оздравителния план на „Кремиковци" обаче, ще могат да се изплатят най-рано догодина, а от май насам се извършват само частични плащания. Проблемът със съкращенията вече не стои на дневен ред пред комбината. Заради закъснелите заплати десетки работници напускат сами. .
Източник: Монитор (27.07.2009)
 
"Кремиковци" ще си търси продадени от Томов активи Синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков подхваща съдебна офанзива срещу сделките на бившия изпълнителен директор на комбината Александър Томов. В съда са внесени отменителни искове, а целта им е да върнат в баланса на фалиралото дружество хвостохранилището и други активи, продадени при спорни цени в края на 2007 и в началото на 2008 г. Това научи "Дневник" от източници, близки до процедурата. Банков потвърди за заведените искове. Заради продажбата на хвостохранилището и на общежитието в столичния квартал "Дружба" Александър Томов заедно с още няколко ръководители в "Кремиковци" и във футболния клуб ЦСКА бяха подведени под отговорност и в момента срещу тях се води дело за длъжностно присвояване (заради изборната кампания беше прекратено, защото Томов беше кандидат-депутат). За останалите активи ще е по-трудно доказването на неравнопоставеност при сделката и липсата на изгода за "Кремиковци" при продажбата на въпросните активи. Подобно на много други случаи въпросните активи са продадени на фирми, които след това са ги препродали, но при успех на отменителните искове, следващите сделки по веригата също следва да се отменят и комбинатът ще получи отново активите си. Най-лесен от правна гледна точка изглеждал случаят с хвостохранилището, тъй като за него дори цената не е била платена и според обвинителния акт Александър Томов е извършил дори документна измама, като е декларирал цената на актива по сделката за платена. Още през февруари миналата година синдикалните организации алармираха, че с тази сделка реално Прамод Митал е платил придобиването на футболния клуб ЦСКА от предишния му собственик Васил Божков. След това обаче хранилището премина под контрола на украинския бизнесмен Константин Жеваго. То беше заложено в негова полза, след като Жеваго (тогава все още милиардер) отпусна заем на Прамод Митал, но фирмите на индиеца се оказаха неспособни да обслужват задълженията и собствеността се прехвърли. Досегашният зам. икономически министър Нина Радева посочи някои сделки като оборими в съда и коментира, че ще се потърси тяхното оспорване в съда. Когато пък всички обвиняваха правителството, че е "натиснало" Софийския градски съд да обяви комбината за неплатежоспособен още към края на 2005 г., неофициалните коментари бяха, че така ще може да се атакуват по-голям брой неизгодни сделки. Други активи, с които компанията се раздели, докато начело беше Александър Томов, са гара "Прокатна", която свързва "Кремиковци" с националната железопътна инфраструктура, почивни станции и неключови активи в близост до самия завод. По същото време Александър Томов обясняваше, че така комбинатът ще се освободи от несвойствени дейности и активи, които вместо да носят пари, само създават разходи. С 19 млн. евро от тези пари беше платен и последният лихвен купон на облигациите, гарантирани от "Кремиковци", през ноември 2007 г. Следващото лихвено плащане трябваше да се направи през юни, но за него нямаше пари и емисията беше обявена за необслужвана.
Източник: Дневник (27.07.2009)
 
Китай затяга контрола над стоманодобива Делото за откраднатите тайни срещу австралийските служители на Rio Tinto Ltd. може да има повече общо с опитите на Пекин да затегне контрола върху стоманодобивната си индустрия, отколкото да намали промишления шпионаж. Официални лица от Китай се оплакват от години, че стоманодобивните компании плащат прекалено много за чуждестранна желязна руда, неуспявайки да се въплъти ролята на Китай като най-голям производител на стомана в света на масата за преговори. Група от компании под опеката на държавата беше натоварена да поеме преговорите за цената на рудата. Китайската асоциация за желязо и стомана CISA обаче беше изолирана, тъй като е свързана с Rio в основата си. “Арестът на служителите на Rio Tinto по-рано този месец е последният сблъсък между CISA и големите китайски стоманодобивни предприятия”. Битката е между настояващото за контрол върху стратегически сектори на комунистическото правителство и търговските приоритети на държавните китайски компании. (Associated Press)
Източник: Други (27.07.2009)
 
Работниците от „Кремиковци” очакват новото правителство да подкрепи капитализация на дълговете на комбината, съобщи заместник-председателят на СО „Металици” към КНСБ Ренета Петрова. Петрова заяви, че всички стари искания на служителите от най-голямото металургично предприятие у нас, ще бъдат актуализирани и насочени към кабинета „Борисов”, и веднага синдикатите ще влязат в преговори с новия министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. „В момента сме в очакване”, каза Петрова, цитиран от Днес+. Едно от предложенията на КНСБ във връзка с комбината беше да се приеме специално постановление на Министерски съвет, с което да се регламентира ранното пенсиониране на кремиковските работници, които са на три-четири години до навършване на пенсионна възраст. Тройната коалиция обаче не го възприе. В завода продължават да текат оценки на активите, които не са свързани с предприятието и могат да бъдат продадени. Дължимите заплати, заложени в Оздравителния план на „Кремиковци” обаче, ще могат да се изплатят най-рано догодина, а от май насам се извършват само частични плащания. Проблемът със съкращенията вече не стои на дневен ред пред комбината. Заради закъснелите заплати десетки работници напускат сами.
Източник: Insurance.bg (28.07.2009)
 
"Арселор-Митал" избра Бургас за обработка на доставките си Най-големият производител на стомана в света "Арселор-Митал" е избрал пристанище Бургас да обслужва доставките му с желязна руда и въглища за своите заводи в Румъния. Информацията беше потвърдена и от директора на българското пристанище Аргир Бояджиев.Той уточни, че има подписан двегодишен договор с международната компания, по силата на който суровините ще се прехвърлят в пристанището от големите транспортни кораби на по-малки. Те от своя страна ще транспортират суровината по украинския канал Бистрое и оттам по река Дунав до четирите фабрики на "Арселор-Митал" в Румъния. Решението за избора на бургаския порт беше определено като нечестно от Националната администрация морски пристанища, Администрацията по плавателни канали и "Комвекс" - най-големия терминал за обработка на суровини в Черно море, всички базирани в Констанца. Мениджърите на трите компании са отнесли въпроса до Съвета по конкуренцията в северната ни съседка, както и до Министерството на икономиката и транспорта. В общо прессъобщение те заявяват, че реалността противоречи на всичко, заявено от Тиери ле Гал (главен изпълнителен директор на югоизточната дивизия на "Арселор-Митал"). "Арселор-Митал" произвеждаше около 11% от стоманата в света, преди кризата и рецесията да свият търсенето на стомана. В Румъния "Арселор-Митал" има четири комбината - в Галац, Роман, Иаси и Хунедоара.
Източник: Дневник (29.07.2009)
 
"Асарел-Медет" получи европейско финансиране за етап от технологичната модернизация на компанията Безвъзмездно финансиране от 5 млн. лева спечели проект на "Асарел-Медет" АД, който ще бъде реализиран по оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Общата стойност на проекта за нов етап на технологична модернизация на минно-обогатителния комплекс възлиза на малко над 12 милиона лева, като остатъкът извън гранта е инвестиция на компанията. Това е едно от 39-те проектни предложения, които са класирани в откритата процедура по схемата "Технологична модернизация в големи предприятия". Съгласно договора за 18 месеца ще се извърши оптимизиране на цикъла на рудоподготовка в корпус "Ситно трошене" на обогатителната фабрика "Асарел", ще бъдат въведени нов флотационно-гравитационен процес и най-висок клас интегрирана ERP система за управление, съобщиха от компанията. Това ще допринесе за постигане на стратегическата цел на компанията – осигуряване на максимално оползотворяване на минералните суровини и ефективно производство чрез постигане на ниска себестойност и високо качество на единица произвеждан метал мед. Това е вторият проект на компанията, който печели финансиране по оперативните програми. Наскоро приключи изпълнението на проекта "Мениджърите не се раждат, а се създават", който получи безвъзмездна помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси" и осигури серия от обучения за 105 ръководни кадри и специалисти.
Източник: Дневник (29.07.2009)
 
ЕС наложи постоянни мита за китайските стоманени тръби Европейския съюз ще приложи 5-годишно мито върху вноса на китайски тръби от стомана в опита си да защити производителите от съюза. Европейските стоманодобивни компании, включително най-голямата в света ArcelorMittal, обвиниха китайските компании че притежават нечестно предимство, тъй като правителството на далекоизточната страна е наложило ограничение върху износа на суровини, което сваля производствените разходи и ги субсидира. Решението може да се окаже засилен протекционизъм в ЕС заради рецесията и увеличаващия се търговски дефицит с Китай. Европейските производители се обърнаха към Брюксел с искане за митата. През април бяха наложени мита от 15-20% върху вноса на “определени безшевни тръби и тръби от желязо и стомана”, използвани предимно в строителството. Постоянни или окончателни мита като приетите вчера обикновено се налагат за срок от 5 години. Според запознати митата се очаква да стигат и до 40% в зависимост от продукта. Решението ще влезе в сила след публикуването му в официалното издание на ЕС. (Times Online)
Източник: Други (29.07.2009)
 
Работници от ОЦК-Кърджали стачкуваха заради заплати Около 300 работници от дневната смяна на ОЦК-Кърджали блокираха портала на металургичния комбинат с искането веднага да им бъдат изплатени заплатите за юни. Протестиращите възроптаха срещу решението на ръководството да намали възнагражденията им с около 16 процента, както и да анексира колективния трудов договор с индивидуални. Според представителите на "Подкрепа" и КНСБ в завода заплатите редовно закъснявали с по няколко дни, а на работещите в здравната служба и на охраната не било плащано от няколко месеца. Привикват ни един по един и заплашват, че ако не подпишем новите трудови договори, ще бъдем уволнени, каза представителят на КНСБ Белю Стайков. Отнети са ни всички социални придобивки, не ни се дава работно облекло, а работим с киселини, не получаваме вече и защитни маски, минералната вода отдавна изчезна и пием промишлена, допълни той. Ще освободим портала, когато ни платят заплатите, бяха категорични лидерите на двата синдиката. Най-късно до петък работниците ни, които са най-голямото наше богатство, ще получат възнагражденията си, заяви пред журналисти изпълнителният директор на ОЦК Славея Стоянова. Според нея в условията на криза дружеството променя системата на заплащане на възнагражденията. Въвежда се минимален праг на производство от 1900 тона на месец за цинково и 2000 тона за оловно. Само ако не се изпълни този праг, работниците няма да получат трудовите си възнаграждения, обясни Славея Стоянова. Тя категорично отрече, че има работници в завода, които получавали по 300-320 лева. Средната брутна заплата била една от най-високите за региона - 680 лева. Новата система за заплащане с минимален праг на производство е част от антикризисните мерки, които изпълняваме от много месеци насам, каза още Славея Стоянова.
Източник: Дарик радио (30.07.2009)
 
Продажбите на "Чугунолеене" падат три пъти Силното свиване на дейността е помогнало на "Чугунолеене" - Ихтиман, да намали и загубата си към края на юни, сочи отчетът на дружеството. Към края на полугодието компанията е с 2.91 млн. лв. отрицателен резултат в сравнение с 3.92 млн. лв. година по-рано. Според доклада за дейността причините са икономическата криза и намалените поръчки. Средномесечното производство на чугунени отливки за полугодието е намаляло двойно в сравнение с миналата година, до около 1000 тона на месец. С близо една трета падат продажбите за периода - до 10 млн. лв. Силно свиване има и при разходите за дейността – от 31.5 млн. лв. през първите шест месеца на миналата година те намаляват до 12.9 млн. лв. през тази. Най-забележим е спадът в разходите за материали, външни услуги и възнаграждения. През последните месеци дружеството направи сериозни съкращения на персонала, а през юли и август почти всички работници са пуснати в неплатен отпуск.
Източник: Дневник (30.07.2009)
 
Загуби от 1.8 млрд. долара отчита ArcelorMittal до юли Чистата загуба на ArcelorMittal, най-голямата в света стоманодобивна компания, през първото полугодие на 2009 г. е достигнала 1.885 милиарда долара в сравнение с чистата печалба в размер на 8.21 милиарда долара за същия период на миналата година, се казва в комюнике на гиганта. Президентът на концерна Лакшми Митал отбеляза, че в близките седмици се планира да се пуснат повторно редица производства на фона на възстановяването на търсенето. През второто тримесечие на текущата година компанията е регистрирала чиста загуба в размер на 792 милиона долара срещу 5,839 милиарда долара чиста печалба през второто тримесечие на 2008 г. Приходите през януари-юни 2009 г. са се свили 2.2 пъти до 30.298 милиарда долара. Чистият дълг през второто тримесечие е намалял с 3,8 милиарда долара и в момента е 22,9 милиарда долара. ArcelorMittal намали производството през последните месеци с около 50%, временно спирайки мощностите и съкращавайки работното време.
Източник: Дарик радио (30.07.2009)
 
Асарел-Медет АД спечели европомощ за технологична модернизация Безвъзмездно финансиране от 5 млн. лв. спечели проект на медодобивната компания Асарел-Медет АД от Оперативна програма Конкурентоспособност. Проектът предвижда нов етап на технологична модернизация на миннообогатителния комплекс и по-точно оптимизиране на цикъла на рудоподготовка в корпус Ситно трошене на обогатителната фабрика Асарел. Освен това ще бъде въведен нов флотационно-гравитационен процес и най-висок клас интегрирана ERP система за управление. Общата стойност на проекта е 12.126 млн. лв., като остатъкът извън безвъзмездната помощ се осигурява от компанията. Съгласно договора за финансиране проектът ще бъде завършен за 18 месеца. Инвестицията ще допринесе за постигане на стратегическата ни цел - максимално оползотворяване на минералните суровини и ефективно производство чрез постигане на ниска себестойност и високо качество на единица произвеждан метал мед, заяви изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Реализацията на проекта създава и възможност за повишаване на конкурентоспособността, подобряване на енергийната ефективност и устойчивостта на бизнеса в дългосрочен план. Това е вторият проект на компанията, който печели финансиране по оперативните програми. Наскоро приключи изпълнението на проект, финансиран от програмата за развитие на човешките ресурси, осигурил серия от обучения за 105 ръководни кадри и специалисти от Асарел-Медет.
Източник: Пари (30.07.2009)
 
Вносният скрап ще спаси индийския стоманодобив от рецесия В последното си изследване “Изгледи за Стоманодобива в Индия до 2012” RNCOS отбелязва, че заради по-добрите шансове за оцеляване от ниски разходи на суровините, компаниите за стомана в Индия ще се фокусират върху вноса на скрап. Традиционно Индия е един от основните вносители на готови въглеродни стоманени продукти. През 2007-2008 г. те представляваха около две трети от вносната стомана, следвани от скрапа. Общия внос на метални отпадъци се качи с 18% през 2007-2008 спрямо година по-рано. Въпреки това, потреблението на стомана в страната е сериозно ударено от продължаващата рецесия, която замрази много инвестиционни проекти в редица отрасли. В действителност много стоманодобивни предприятия са изправени пред фалит заради намаляващото потребление и увеличаващите се запаси по складовете. (24-7 Press Release)
Източник: Други (31.07.2009)
 
Запасите от цинк и олово се увеличават, а производството започва пак Цинкът и оловото в последно време отбелязват сериозно повишение на запасите на Лондонската метална борса (LME), обяви анализатор от британската Barclays Capital. Той добави че вероятно количествата на склад ще продължат да се увеличават, което би сринало повишението на цените напоследък. Запасите от цинк се повишиха с 15 хил. метр. тона след 8-те хил. м.т. по-рано тази седмица. Запасите от олово на LME нараснаха с 3900 м.т. тази седмица. “Притесняваме се, че това може да доведе до допълнително метали на пазара, на които търсенето е все още слабо. Очакваме още повече метали да бъдат включени на борсата”, заяви анализаторът. Миналия месец от Barclays предрекоха, че цената на цинка може да падне, след като се появи информация че само Китай ще възстанови производството на 500-600 хил. м.т. “Това, което се наблюдава за всички основни метали, не само за цинк, е много силно покачване на цените. От там идва опасността това да предизвика възобновяване на производството”, отбеляза Гайл Бери от Barclays. (Platts)
Източник: Други (31.07.2009)
 
Нетната печалба на ОЦК пада с 12% Оловно цинков комплекс АД-Кърджали обяви нетна печалба за полугодието от 1,679 млн. лв., което представлява понижение от 12,5 на сто спрямо обявената нетна печалба от 1,9 млн. лв. за полугодието на миналата година. През първото тримесечие дружеството отчете повишение на печалбата с 20% до 1,2 млн. лв., но за второто тя спада с около 50 на сто до 447 хил. лв., в резултат на което за шестмесечието нетният финансов резултат бележи понижение спрямо сравнимия период на миналата година. Нетните приходи от продажби за шестмесечието възлизат на 53 млн. лв. спрямо 80,3 млн. лв. година по-рано. През шестмесечието на миналата година обаче има отчетени „други“ приходи от продажби в размер на 11 млн. лв. при записване в същото перо на текущия период от 1,7 млн. лв., което води до по-голям спад на общите продажби от 34 на сто. Обикновено в статията „други“ на раздела „нетни приходи от продажби“ в отчета за доходите се записват приходи, които имат еднократен характер. Приходите от продажби само на продукция се понижават с по-малък темп от 26 на сто до 51,3 млн. лв. Годишният темп на спад на общите продажби през второто тримесечие е 37 на сто до 26,3 млн. лв. при темп на спад от 35% през първото. През второто спрямо първото продажбите не се променят съществено. Финансовите резултати на ОЦК са обусловени от промяната на цените на оловото и цинка, които имат най-голямо влияние върху нивото на продажбите.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2009)
 
Загубата на Алкомет през второто тримесечие намалява Алкомет АД е отчело загуба за април-юни в размер на 345 хил. лв. при загуба от 1,5 млн. лв. за първото тримесечие, показа отчетът на дружеството. За второто тримесечие на миналата година Алкомет отчете печалба от малко над 1 млн. лв. „Основният отрицателен фактор, влияещ на търговията на дружеството от първото полугодие на 2009 г., е пониженият кредитен рейтинг на България, което доведе до повишено внимание при търговията с дружеството на основните ни чуждестранни партньори“, коментират от Алкомет. „За щастие добрият имидж на компанията и доброто й име на надежден партньор в бизнеса изигра своята важна роля и позволи да се запазят добрите търговски условия, постигнати преди това“, добавят от дружеството. Приходите от продажби на компанията за второто тримесечие падат с 30% на годишна база до 40,3 млн. лв., като има забавяне на годишния темп на спад спрямо първото тримесечие, когато в сравнение с януари-март 2008 година, продажбите на Алкомет се понижиха с 33 на сто. За шестмесечието Алкомет регистрира загуба от 1,9 млн. лв. спрямо печалба от 2,3 млн. лв. година по-рано. Нетните приходи от продажби намаляват с 32% до 78,5 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.07.2009)
 
Япония рязко увеличава производството на стомана Производството на стомана от петте най-големи японски компании в сектора се очаква да нарасне рязко през периода юли-септември. По информация на вестник Nikkei ръстът ще възлезе на 30% до 18,3 млн. тона. Това би довело до ръст на производството на стомана в Япония за пръв път през последните четири тримесечия. Очаква се Nippon Steel Corp. и някои от останалите големи производители на стомана в Япония да увеличат добива си, тъй като търсенето на метала от индустрии като автомобилостроенето и електрониката се увеличава. Причина за това е увеличаващият им се износ за Китай и останалите азиатски страни. Само Nippon Steel се очаква да вдигне добива си с 40%, докато JFE Steel Corp. ще завиши производството си с 30%. От Sumimoto Metal Industries Ltd. предвиждат ръст от 20%, а Kobe Steel Ltd. и Nisshin Steel Co. –с по над 20% всяка. (MarketWatch)
Източник: Други (03.08.2009)
 
Спадът в металургията стигна 40% Продажбите на металургични изделия са намалели средно с 40% до края на юли в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). "Ситуацията в различните сектори на металургичния бранш е различна и се променя много динамично", допълни Петров. При някои спадът е от 4 до 6%, докато в други надхвърля 40 на сто. Най-тежка е ситуацията при вноса и производството на базови метали за корабостроенето. "Засега сравнително малко е намаляло потреблението на дълги продукти, които се използват в строителството", обясни Петров. Значително е намалял вносът на метални изделия и полуфабрикати, което означава, че българските предприятия запълват отворилата се ниша. Страните, от които досега са се внасяли тези продукти, са Турция, Украйна и Македония. "Логично е при криза местното производство да стане по-конкурентоспособно от чуждото", обясни Петров. От бранша отчитат като добра новина, че ситуацията през второто тримесечие се е запазила както през първото. От април до юни са произведени 213.7 хил. т валцувани продукти, което е с 40.8 хил. т по-малко, отколкото през първите три месеца на годината. Продажбите на стомана и черни метали са намалели с 19.2 хил. до 263.3 хил. т по данни на БАМИ. В момента "Стомана индъстри" работи с две трети от капацитета си. Досега от компанията са освободени около 400 души, като не се очакват нови съкращения. Около 30% е спадът и в останалите предприятия, сред които "Хелиос металург" и "Промет стийл", обясняват от асоциацията. "За съжаление в България вече не се произвежда чугун, защото са спрени доменните пещи на "Кремиковци" и не очакваме те да заработят отново", обясниха от БАМИ. В същото време новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза, че държавата трябва максимално да се дистанцира от проблема "Кремиковци". По думите му металургичното предприятие е частно и правителството не трябва да се бърка в управлението му. В момента дружеството произвежда около 4-5 хил. т плоски продукти месечно при капацитет от 120-140 хил. "Считам, че наистина държавата не бива да се меси в управлението на дружеството, защото само допринася за удължаване на тежкото положение, в което е изпаднало", обясни Антон Петров. Според него, за да се повиши конкурентоспособността на бранша, спешно трябва да се решат проблемите с разпределянето на газовите емисии, цената на тока за индустрията и транспортната инфраструктура. "Засега не искам да правя прогнози за развитието на бранша, но очаквам подобрение на ситуацията през пролетта на 2010 г.", обясни Петров.
Източник: Дневник (04.08.2009)
 
Tata Steel ще помогне на Corus със суровините Tatas се зае да помогне на европейското си поделение Corus, което беше купено за 12 млрд. долара през 2007 г. Шестата по големина в света компания за добив на стомана ще произвежда половината от желязната руда и кокс за Corus до 2012 г. Това е опит да се помогне на затруднената Corus да намали разходите за суровини и да оперира с по-висок марджин на печалба подобно на индийската компания собственик. Суровините ще идват от мините на Tatas в Мозамбик, Канада, Южна Африка и Кот д'Ивоар. Мините в Южна Африка ще започнат работа до края на 2010 г., а тези в Мозамбик и Канада до 2011 г. Tatas ще има нужда от 5 до 8 години за да започне да извлича суровини в Кот д'Ивоар (Брега на слоновата кост). Corus може да спести до 60% от входящите разходи, което би свалило себестойността на продукцията с около 120 долара на тон стомана, ако суровините се използват пълно. (Commodity Online)
Източник: Други (05.08.2009)
 
Mechel ще поеме управлението на Zlatoust Mechel ще поеме управлението на стоманодобивното предприятие Zlatoust, което според мнозина е по-скоро политически, отколкото икономически ход. Тристранно стратегическо партньорство беше сключено между Estar Group, бивш собственик на завода, Mechel и област Челябинск, която управляваше предприятието откакто работниците предприеха гласна стачка заради неплатени заплати. Подробности около споразумението не бяха обявени. Базираната в Челябинск Zlatoust прекрати производство между края на април и средата на юни заради липсата на поръчки. Предприятието започна процедура по несъстоятелност на 27 май, но съдът отхвърли решението. Собствеността остана неясна, преди местната прокуратура да установи в края на юни, че завода в собственост на Вадим Варшавски, депутат от Думата, които по-рано беше отрекъл собственост върху Zlatoust. (Moscow Times)
Източник: Други (05.08.2009)
 
Нови мераци за “Кремиковци” Мераклиите за стопани на "Кремиковци" вече заявяват интереса си към комбината. Десетки писма от кредитори, които искат да обърнат вземанията си в акции, пристигат при синдика на комбината Цветан Банков. Крайният срок е 17 август, когато изтича един месец от вписването на поканата до кредиторите в Търговския регистър. Засега обаче известията за намерения са само от дребни кредитори на обявения в несъстоятелност комбинат. Най-големите - облигационерите, държавните "Булгаргаз" и НЕК, се очаква да внесат исканията си в последните дни. "Кремиковци" е едно почти изцяло частно дружество и най-правилният подход е държавата максимално да се дистанцира от него, коментира министърът на енергетиката, икономиката и туризма Трайчо Трайков. Следващата седмица премиерът Бойко Борисов и Трайков ще се срещнат с представители на облигационерите на предприятието, за да обсъдят по-нататъшните си действия. След 17 август три вещи лица, назначени от Агенцията по вписвания, ще оценят колко акции ще получи всеки кредитор според вземанията си. Когато има окончателен списък, съдът трябва да определи дата за приемането му от събранието на кредиторите. Вероятно оценката ще отнеме две седмици, прогнозира синдикът на комбината Цветан Банков. Запознаването на кредиторите с оценката ще е в началото на септември. Заедно с нея те трябва да гласуват и изпълнението на оздравителния план. Той предвижда обръщането на вземанията в акции и финансиране на дружеството със заем или нова облигационна емисия на три етапа. Едва след това ще се търси препродажба на стратегически инвеститор. Комбинатът продължава да работи по преработка на метал за скрап. Той получава природен газ и се разплаща редовно с "Булгаргаз", каза синдикът. Засега обаче работниците получават само аванси - за месеците от март до юни. Заплати не са им плащани още от декември 2008 г.
Източник: Стандарт (06.08.2009)
 
ArcelorMittal ще продължи да добива въглища в Сибир Международният стоманодобивен гигант ArcelorMittal ще продължи да добива въглища в Сибир и няма да съкращава работници. За това се споразумяха компанията и местната управа на руския въгледобивен регион Кемерево в Западен Сибир. Според споразумението ArcelorMittal ще инвестира в модернизацията на мините Первомайская за да фунционират в съответствие с местните екологични и трудови норми. Местната управа от своя страна ще подсигури продажбите на въглища, добивани от компанията. ArcelorMittal планираше да затвори въгледобивния комплекс Первомайская и да пенсионира миньорите. В отговор управителят на Кемерево изпрати гневна телеграма на Лакшми Митал с искането да предаде управлението в ръцете на областта и предупреди, че лицензът за проучване и добив в ново перспективно находище на въглища ще бъде прекратен. ArcelorMittal притежава Первомайская в град Березовские и мина Анжерское в Анжеро-Суженск във въгледобивния басейн на регион Кемерево. (Business Standard India)
Източник: Други (06.08.2009)
 
Столичната община с нов план за земите на "Кремиковци" Технологичен парк да бъде построен на мястото на металургичния комбинат "Кремиковци" предложи и.д. кмет на София Минко Герджиков. Според него теренът е най-подходящ за изграждането на подобен център, в който да се развива високотехнологично производство, което не замърсява околната среда, и в същото време дава работа на учени и специалисти. За преобразяването на завода от години настоява и главният архитект Петър Диков. Построяването на технопарк на мястото на "Кремиковци" беше една от идеите на Диков, който смята, че теренът е подходящ и за офиси или небостъргачи, около които да се оформи софийското сити. Столичната община ще черпи опит за осъществяването на проекта от колегите си от германския град Дортмунд. Там се намира най-големият технопарк в Германия, направен на мястото на бивш металургичен завод. От него е останала само една доменна пещ, боядисана в оранжево, за да напомня какво е било, обясни Диков. Според него за осъществяването на плановете на общината трябва да помогне държавата, която да намери юридическо решение как да придобие собствеността върху терените на комбината. "Кремиковци" е в несъстоятелност и има опасност да започне да се разпродава на парче, за да се покрият дълговете му, каза Диков. Той предупреди, че ако това се случи, комбинатът може да остане ръждясал труп в Софийското поле.Основен собственик в "Кремиковци" в момента са облигационерите на дружеството. В началото на седмицата министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви, че държавата трябва максимално да се дистанцира от проблема "Кремиковци", заводът е частен и правителството не трябва да се бърка. Докато беше кмет на София обаче, премиерът Бойко Борисов отстояваше позицията, че комбинатът трябва да бъде разрушен и на негово място да се направи бизнес център. Следващата седмица е планирана среща на облигационерите с Борисов, за да обсъдят бъдещето на завода.Въпреки проблемите около терена на "Кремиковци" общината ще търси средства от ЕС, за да изгради инфраструктурата на бъдещия технопарк. За това ще са нужни 50 млн. евро, каза и.д. кмет Герджиков.
Източник: Дневник (07.08.2009)
 
Мераклии се гласят за "Кремиковци" Мераклиите за стопани на "Кремиковци" вече заявяват интереса си към комбината. Десетки писма от кредитори, които искат да обърнат вземанията си в акции, пристигат при синдика на комбината Цветан Банков. Крайният срок е 17 август, когато изтича един месец от вписването на поканата до кредиторите в Търговския регистър. Засега обаче известията за намерения са само от дребни кредитори на обявения в несъстоятелност комбинат. Най-големите - облигационерите, държавните "Булгаргаз" и НЕК, се очаква да внесат исканията си в последните дни. "Кремиковци" е едно почти изцяло частно дружество и най-правилният подход е държавата максимално да се дистанцира от него, коментира в понеделник министърът на енергетиката, икономиката и туризма Трайчо Трайков. Следващата седмица премиерът Бойко Борисов и Трайков ще се срещнат с представители на облигационерите на предприятието, за да обсъдят по-нататъшните си действия. След 17 август три вещи лица, назначени от Агенцията по вписвания, ще оценят колко акции ще получи всеки кредитор според вземанията си. Когато има окончателен списък, съдът трябва да определи дата за приемането му от събранието на кредиторите. Вероятно оценката ще отнеме две седмици, прогнозира пред "Стандарт" синдикът на комбината Цветан Банков. Запознаването на кредиторите с оценката ще е в началото на септември. Заедно с нея те трябва да гласуват и изпълнението на оздравителния план. Той предвижда обръщането на вземанията в акции и финансиране на дружеството със заем или нова облигационна емисия на три етапа. Едва след това ще се търси препродажба на стратегически инвеститор. Комбинатът продължава да работи по преработка на метал за скрап. Той получава природен газ и се разплаща редовно с "Булгаргаз", каза синдикът. Засега обаче работниците получават само аванси - за месеците от март до юни. Заплати не са им плащани още от декември 2008 г. Междувременно синдикът заведе отменителни искове за някои от продадените активи на комбината при ръководството на Александър Томов. Сред по-големите са хвостохранилището, което стана собственост на украинеца Константин Жеваго, както и на гара Прокат, през която минават вагоните от комбината. Тя пък се държи от братята Пламен и Йордан Стоянови през "Екометал Инженеринг".
Източник: Стандарт (07.08.2009)
 
“Кремиковци” става Силиконова долина Затвореният преди месеци металургичен комбинат "Кремиковци" може да се превърне в модерен център, който да обедини фирми в сферата на инфо и високите технологии по подобие на Силиконовата долина в САЩ. Изграждането на технопарка, което се очаква да продължи между 5 и 10 години, ще струва 50 млн. евро. За подготовката на проекта Столичната община ще използва ноу-хау от немския град Дортмунд, където се намира един от петте най-големи технологични центрове в Европа. "След като изготвим проекта, ще кандидатстваме за 50 млн. евро по програмите на ЕС за неговата реализация. Целта е да построим технологичен център, който да се превърне в технологичен парк. Така ще осигурим работа на хиляди млади хора, които са специалисти по високи технологии", обясни и.д. кметът на София Минко Герджиков, който вчера подписа споразумение за сътрудничество с директора на техноцентъра в Дортмунд Гуидо Барановски. Според Герджиков най-добрият вариант е софийският технопарк да бъде изграден на мястото на "Кремиковци", макар че се обсъждал и терен в Нови Искър. Вторият парцел е с площ 32 дка и е собственост на Българската академия на науките, която също ще се включи в реализацията на проекта. Освен компании за компютри и софтуер бившият комбинат трябва да обедини под един покрив и фирми, които работят в сферата на нано- и биотехнологиите. В концепцията за техноцентъра ще залегне и създаване на различни лаборатории за изследвания. "Ще помогнем с нашия опит на София, защото е трудно в началото. През 2001-ва започнахме изграждането на технопарка на мястото на стар завод за стомана и успяхме да го завършим за 4 години. Сега той обединява 500 фирми, които работят в сферата на високите технологии", обясни директорът на дортмундския център Гуидо Барановски. Според него София може да изгради технопарка за 5 години. Превръщането на "Кремиковци" в модерен център е добра възможност районът да бъде облагороден, смятат експертите в Столичната община. Идея на бившия кмет Бойко Борисов беше на мястото на металургичния комбинат да бъде построен скъп квартал със скоростни магистрали и модерна инфраструктура.
Източник: Монитор (07.08.2009)
 
Върху Кремиковци може да израсне Технологичен център Споразумение за изготвяне на проекта за изграждане на Технологичен център в София подписаха изпълняващият длъжността кмет на София Минко Герджиков и Гуидо Барановски - председател на Общото събрание на Технологичния център в германския град Дортмунд. Документът беше подписан пред журналисти в Столичната община. Целта е да се обединят фирми в сферата на нанотехнологиите, биотехнологиите, новите материали и информационните технологии и да се създадат подходящи условия за бързото и ефективно развитие на новите технологии, посочи Герджиков. По думите му това ще даде възможност на младите хора, които учат в София, да има къде да се реализират професионално. Средства за изграждането ще се търсят по европейските програми за развитие. Според Герджиков има няколко подходящи терена за изграждането на Технологичен парк в София - единият - от 32 дка, е в район "Искър" и е собственост на БАН, а другият е на мястото на комбината Кремиковци. Гуидо Барановски посочи, че изграждането на подобен център ще отнеме между пет и десет години, като столицата ще получи безвъзмездно ноу-хау за изграждането му от Германия. Столичната община започва още един съвместен проект, но в областта на туризма, в партньорство с администрацията на гръцката столица - Атина. По проекта "Подкрепа за междурегионалното сътрудничество и обмен на най-добри практики между София и Атина в областта на туризма" ще се изготви стратегия за развитие на туризма на територията на Столичната община с акцент върху културния туризъм. Проектът е със срок 18 месеца и с финансиране 276 хил. лв. по оперативната програма "Регионално развитие". Герджиков припомни, че по оперативните програми "Транспорт", "Околна среда" и ИСПА столицата ще има възможност да усвои около 300 млн. евро за развитието си. Целта ни е, без да увеличаваме данъците и при намаляващи възмездни сделки, да имаме бюджет над един милиард лева и инвестиционна програма от 500 млн. лева, каза временно изпълняващият длъжността кмет на Столична община. Герджиков допълни, че в момента общината работи по няколко големи проекта с европейски средства - изграждането на втория метродиаметър и на предприятие за преработка на отпадъци. През следващата година ще се подготвят 75 проекта, от които 32 са одобрени, в процес на оценка са 36, а отхвърлените са само шест, посочи той и добави, че сумата по тях е 703 млн. лв.
Източник: profit.bg (07.08.2009)
 
Облигационери на "Кремиковци" поискаха ликвидация Някои от инвеститорите, притежаващи кремиковски облигации, са против оздравяване на дружеството и искат ликвидация. Това обяви един от тях, пожелал анонимност. Той обясни, че освен него други облигационери също не са съгласни. По думите му те държат близо една трета от номинала на облигационната емисия (325 млн. евро), която банкрутиралият комбинат дължи заедно с натрупаните лихви. Синдикът на дружеството Цветан Банков предложи през юли оздравителен план, който предвижда обръщане на вземанията в акционерен капитал. Така кредиторите трябва да запазят компанията и активите й в работещо състояние и да я продадат, когато кризата отмине и стойността се повиши. Планът бе съобразен с провала да се намери стратегически инвеститор или партньор, след като миналото лято правителството отклони и искането за съдействие от страна на "Арселор-Митал" да придобие комбината след търг в процедура по несъстоятелност. Оздравителният план е подкрепен от комитет на облигационерите, които държат близо половината от номинала на емисията. За да го приеме и държавата, те търсят и среща с представители на новото правителство. Миналата седмица пък новият икономически министър Трайчо Трайков съобщи, че през тази премиерът Бойко Борисов ще приеме представители на облигационерите, за да обсъдят въпроса. Самият план за оздравяване обаче се оспорва от експерти като рисков и труден за изпълнение. Така например облигационерите имат статут на обезпечен кредитор първи клас. Това означава, че парите от евентуална продажба на заложените ключови активи (агломерация, коксохим, доменни пещи и линията за непрекъснато леене) ще се използват за покриване на тяхното вземане и само ако това осигури повече средства, ще се разпределят между други кредитори. В същото време, ако облигационерите станат акционери, ще загубят привилегирования статут на обезпечен кредитор и ще станат собственици на дружество, което дължи на държавата между 300 и 900 млн. лв. (сумата варира заради държавната помощ, чието връщане бе предявено и за което тече обжалване пред съда). Като допълнителен аргумент против плана несъгласните облигационери изтъкнаха и довода, че от ликвидация и с разпродажба, включително за скрап, можело да се съберат повече средства и да покрият вземанията си в по-голяма степен. Според инвеститорите само малка част от поземления фонд на "Кремиковци" не може да се рекултивира или цената би била твърде висока. Те застъпват и идеята, че на мястото на "Кремиковци" все пак може да се изпълнят проекти в областта на недвижимите имоти. В отговор източници, близки до комитета, подкрепящ оздравителния план, заявиха, че несъгласието на инвеститорите е продиктувано от неспособността им да инвестират допълнителни средства в комбината, а това е наложително.
Източник: Дневник (10.08.2009)
 
Министър-председателят Бойко Борисов проведе работна среща с представители на облигационерите в металургичния комбинат „Кремиковци”. В нея участваха вицепремиерът Симеон Дянков, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, главният архитект на София Петър Диков, синдикът на дружеството Цветан Банков и представители на синдикатите в предприятието. От страна на облигационерите бяха Дейвид Чарнин, вицепрезидент и главен икономически съветник на Йорк Кепитъл миниджмънт, Правин Банкер от Глобал файненшъл нетуърк и Седрик Банкер от Болкан кепитъл мениджмънт. Двете страни решиха да бъде създадена работна група, която в най-кратки срокове да предложи варианти за бъдещето на „Кремиковци”. Те трябва максимално да гарантират интересите на държавата, на работниците в металургичния комбинат и на облигационерите.
Източник: Insurance.bg (11.08.2009)
 
Премиерът нареди съдбата на "Кремиковци" да се реши бързо Работна група, която още до края на седмицата да реши дали "Кремиковци" да върви към ликвидация или към оздравяване, разпореди вчера премиерът Бойко Борисов. Това съобщи правителствената пресслужба. Преди време синдикът Цветан Банков изготви оздравителен план, който е представен на съда. От срещата обаче станало ясно, че, ако държавата обжалва решението на Административния съд София-град за нищожност на държавната помощ от 698.9 млн. лв., облигационерите могат да загубят ролята си на първи кредитор и оздравителният план ще остане безинтересен за тях.
Източник: Сега (11.08.2009)
 
Борисов се захвана с "Кремиковци" Министър-председателят Бойко Борисов е имал работна среща с представители на облигационерите в металургичния комбинат "Кремиковци", съобщиха от правителствената информационна служба. В срещата са участвали вицепремиерът Симеон Дянков, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, главният архитект на София Петър Диков, синдикът на дружеството Цветан Банков и представители на синдикатите в предприятието. От страна на облигационерите са били Дейвид Чарнин - вицепрезидент и главен икономически съветник на "Йорк Кепитъл миниджмънт", Правин Банкер от "Глобал файненшъл нетуърк" и Седрик Банкер от "Болкан кепитъл мениджмънт". Двете страни са решили да бъде създадена работна група, която в най-кратки срокове да предложи варианти за бъдещето на "Кремиковци". Те трябва максимално да гарантират интересите на държавата, на работниците в металургичния комбинат и на облигационерите. По всяка вероятност събранието на кредиторите на металургичния комбинат „Кремиковци" ще се проведе през октомври. Тогава ще се вземе решение какво ще стане с комбината - дали ще бъде затворен или пък ще продължи да работи, каза пред „Фокус" синдикът му Цветан Банков след днешната работна среща с представители на облигационерите в комбината и премиера Бойко Борисов. На срещата не е бил поставян въпросът за закриването на комбината. В момента само се обсъждат различните варианти за бъдещето на дружеството. Продължава процедурата по трансформиране на задълженията на „Кремиковци" в част от капитала на дружеството. До 17 август кредиторите имат право да капитализират задълженията на комбината (без публичните като мита, такси, данъци, акцизи, които не могат да бъдат апортирани в търговски дружества). Вземанията им ще бъдат оценени от вещи лица от Агенцията по вписванията. След като се запознаят с оценките, всеки кредитор ще вземе окончателно решение дали да трансформира вземането си в част от капитала на дружеството или пък не. След като приключи тази процедура в зависимост от това съдът ще насрочи събрание на кредиторите, на което да се обсъди план за оздравяване. Цветан Банков каза, че не зная защо Софийска община предвижда създаването на технологичен парк на мястото на металургичен комбинат „Кремиковци". „Не съм запознат с идеята в подробности. Но „Кремиковци" има достатъчно имоти - огромно е като територия, възможно е тя да се развие по различни начини в това число - запазвайки и сегашния вид на производството си на метали. Има доста терени, които могат да се използват целесъобразно", каза той. Територията само на външната площадка на комбината е над 20 хил. дка.
Източник: profit.bg (11.08.2009)
 
Кабинетът ще разработва идеи за бъдещето на "Кремиковци" Работна група ще разработва варианти за бъдещето на металургичния комбинат "Кремиковци", съобщи правителствената информационна служба. Предложенията трябва максимално да гарантират интересите на държавата, на работниците и на облигационерите. Решението е взето след среща на премиера Бойко Борисов с представители на облигационерите. През юли синдикът на дружеството Цветан Банков предложи оздравителен план, който предвиждаше обръщане на вземанията в акционерен капитал. Така кредиторите трябва да запазят компанията и активите й в работещо състояние и да я продадат, когато кризата отмине и стойността се повиши. Преди дни инвеститори се обявиха против оздравяване на дружеството и поискаха ликвидация.
Източник: Дневник (11.08.2009)
 
Шпионажът на Rio Tinto струва 100 млрд. долара на Китай Индустриалният шпионаж от страна на Rio Tinto е струвал 700 млрд. юана (102 млрд. долара) на Китай, твърдят китайските власти. Според Пекин служители на Rio Tinto са подкупили китайски административни лица, за да могат да получат предимство при преговорите за цената на желязната руда в новия договор между англо-австралийския минен гигант и Китай. Дейността на изпълнителния директор на Rio Tinto Стърн Ху е струвала по 500 юана на всеки китайски гражданин, т.е. 10% от БВП на Австралия са били буквално подарени. На 5 юли китайските власти задържаха изпълнителният директор на Rio Tinto за Китай Стърн Ху и още трима китайски служители на компанията. Те бяха обвинени в шпионаж и кражба на държавни тайни. (AFP)
Източник: Други (11.08.2009)
 
Вносът на мед в Китай отбеляза спад за първи път от 6 месеца Вносът в Китай на мед и метални продукти през юли спадна за първи път през последните шест месеца. Внесените количества намаляха до 406,612 тона, обявиха от митническата служба на страната. Това е 15% спад от рекордните нива от 477,217 тона през юни. „Отдавна се предвиждаше спад и затова сега не сме изненадани,” Панг Джи анализатор от Zhejiang Zhongda Futures Co. каза. „До края на годината очакваме още спадове.” Вносът на мед започна да отчита намаления от края на месец май, след като международните цени се покачиха по-бързо от тези в Китай, каза Панг, добавяйки, че рекордните доставки през юни са поръчки направени по-рано през годината. (Bloomberg)
Източник: Други (11.08.2009)
 
Властта крои спасителен план за “Кремиковци” Металургичният комбинат “Кремиковци” не е забравен от новата власт. Работна група с участието на експерти от икономическото и финансовото министерство ще предложи в най-къси срокове варианти за бъдещето на най-голямото българско предприятие. Това стана ясно на среща между премиера Бойко Борисов и държателите на облигации от дружеството. На нея присъстваха също синдикът и главният архитект на столицата Петър Диков. “Не съм очаквал толкова бърза реакция от управляващите”, каза синдикът Цветан Банков. Това, което ме радва, е, че никой не говори за спиране на комбината. Поне засега електропещта и Стан 1700 ще работят. Така ще поддържаме присъствието си на вътрешния пазар, макар и с ограничени обеми. Паралелно съкращенията ще продължават”, допълни Банков. Големите кредитори, сред които е и държавата, ще решат как дружеството ще се преструктурира. Това ще стане, след като бъде разгледан внесеният оздравителен план. Ако той бъде приет, “Кремиковци” ще тръгне по нов път на развитие. Виждам го като модерно, екологосъобразно и печелившо дружество, което ще позволи по нов начин да се използват и прилежащите територии, каза Банков. По-рационално ще може да се използва и наличната инфраструктура в района. “Кремиковци” има много производства, които биха могли да се обособят и да бъдат продадени. Това ще решат бъдещите му акционери, допълни той. В момента тече едномесечен срок, в който частните кредитори могат да заявят желание да капитализират дълговете си. След това вещи лица ще направят оценка на всяко вземане, т. е. колко акции по номинал се падат на всеки при вдигането на капитала. При съгласие списъкът ще бъде приложен към плана за оздравяване и ще се насрочи общо събрание. Очаква се то да бъде през октомври.
Източник: Труд (12.08.2009)
 
Работници на BHP заплашват със стачка в мина в Чили Служители на BHP Billiton Ltd. се готвят да стачкуват в Escondida - най-голямата мина за медна руда в света, ако компанията не уважи исканията им за процент от реализираните печалби. „Не виждаме друга алтернатива, освен да стачкуваме,” заяви Педро Марин, президент на Сдружението на миньорите в Чили, което представлява над 7500 работници. В момента компанията води преговори с работници в Перу. Сегашният трудов договор на служителите в Escondida изтича през декември. През 2006 г. работници от мината излязоха в стачка за около месец с искания за процент от цените на медта, които скочиха с 40% предишната година. Стачка в Escondida и Spence mine в Чили, може да засегне една четвърт от цялото производство на медна руда в страната. Чили е най-големият производител на мед в света. Работници на BHP в Antamina mine в Перу водят преговори с ръководството след като договорите им изтекоха през миналия месец, заяви Франсиско Маринас, секретар на сдружението. Миньорите от Escondida и Spence copper mines в Чили също ще обсъждат новите си договори между септември и декември. (Bloomberg)
Източник: Други (13.08.2009)
 
40% по-голям износ на хром от Турция през юли Според статистическите данни износът на хром от Турция възлиза на 276 647 тона през юли 2009 г., което е около 40% увеличение в сравнение със същия месец на миналата година. Русия, която е внесла 5 050 т. хром през юли и 63 003 т. в периода януари-юли, стана най-големият вносител на рудата от Турция. Освен това Турция е изнесла 13 066 т. ферохром през юли, като по-голямата част от тях (12 852 т.) са доставени в Китай. От началото на годината до месец юли изнесеният ферохром е 55 472 т. В сравнение със същия период на предходната година, количеството се е увеличило с 67 на сто. (Yieh.com)
Източник: Други (13.08.2009)
 
Китай властва в експанзията на стоманената индустрия Китайският министър на индустрията и информационните технологии обяви тригодишен мораториум за одобрения на нови предложения свързани с ескпанзия в индустрията с метали, след като правителството даде обещание да премахне остарелите мощности. Ли Ижонг каза, че свръхпроизводството в стоманената индустрия е най-осезателно в сравнение с останалите икономически сектори. Според прогнозите за тази година количеството произведена продукция ще бъде 660 млн. тона, като в същото време търсенето ще е за 470 млн. т. Министърът призова стоманодобивните предприятия да спрат с експанзията през следващите три години. Проектите с капацитет над 58 млн. тона, чието строителство вече е започнало, трябва да продължат, каза Ли Ижонг. Ако настоящата тенденция се запази, стоманената индустрия ще влезе в безизходица, допълни министърът на индустрията. Заводите за стомана в провинция Хебей ще намалят общото си годишно производство през следващите 2-3 години от 120 млн. т. до 80 млн. т. Друг вариант според министъра за премахване на остарелите мощности е консолидация на индустрията. (Xinhua)
Източник: Други (14.08.2009)
 
Кредиторите на "Кремиковци" не искат ликвидация По-голямата част от големите кредитори на металургичния комбинат „Кремиковци“ в момента са съгласни да се направи оздравителен план и да не се преминава към ликвидация. Срокът за подаване на заявление за трансформиране на задълженията в активи изтича в началото на следващата седмица. От задълженията си за над 2 млрд. лв. затъналият комбинат има да връща на облигационерите 325 млн. евро плюс лихвите. Вторият по големина кредитор е държавата с искания за близо 900 млн. лв., но част от тях се обжалват в съда. Това беше и причината през седмицата да бъде организирана среща между синдика Цветан Банков, представители на облигационерите и министър-председателя Бойко Борисов, заедно с министрите на финансите и икономиката. Банков обясни, че на срещата трите страни са се разбрали, че „Кремиковци“ трябва да продължи да работи, но в „икономически нормална среда, преструктуриран и модернизиран, с производства, отговарящи на екологичните норми“. Крайното решение дали да се приеме оздравителен план или да се ликвидира българската социалистическа гордост ще бъде взето след събрание на Комитета на кредиторите. То се очаква да се проведе в началото на октомври тази година след като Софийският градски съд вземе решение за свикването. Преди това Агенцията по вписванията има два месеца да разгледа получените искания от кредиторите и кой от тях каква част от активите на комбината ще получи. За да бъде приет оздравителният план, трябва да бъде одобрен от повече от половината кредитори, заяви Банков.
Източник: econ.bg (14.08.2009)
 
Обновяването на ОЦК ще приключи до три години Новият цинков цех на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) край Кърджали трябва да е готов до 2011 г., а обновеното производство за оловото по план ще заработи до три години, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Решението е взето след среща на зам.-министъра Евдокия Манева и ръководството на кърджалийското дружество. От ведомството на Нона Караджова са настояли да се ускори максимално инвестиционната програма на компанията, за да престане системното замърсяване на въздуха над Кърджали. "На срещата с екоминистерството не бяха взети конкретни решения, но определено сме оптимистично настроени за разрешаването на казуса ни", обясни собственикът на "Интертръст холдинг" Валентин Захариев. Групата притежава ОЦК. До момента проектът на компанията беше блокиран, защото дружеството нямаше положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) от екоминистерството. От "Интертръст холдинг" заведоха иск срещу МОСВ пред Висшия административен съд, който се произнесе в полза на компанията. За бъдещата си инвестиция в Кърджали компанията има сертификат за инвеститор първи клас. Досега от дружеството са вложили над 94 млн. лв. в проекта, обясни Захариев. Предстои "Интертръст" да инвестира още 50 млн. лв. в цинковото и около 80 млн. лв. в оловното производство, което е и главен замърсител на комбината. "До края на август ще внесем ОВОС за оловното производство в МОСВ, а до 10 септември за цинковия цех", каза още Захариев. Заради замърсяването на Кърджали и региона в момента съществува опасност срещу България да бъде стартирана наказателна процедура от Брюксел, обясняват от екоминистерството. През миналата година заради неспазване на условията в комплексното си разрешително дружеството е глобено еднократно с две глоби от 15 хил. и 30 хил. лв. Освен това компанията плаща и текущи месечни глоби от 21 480 лв. за замърсяване на въздуха. В началото на юни се наложи заводът да спре работа на агломерационна машина в оловното производство заради предписание на регионалната екоинспекция в Хасково. Според инвестиционната програма на ОЦК в оловното производство ще бъде въведена нова технология, която се състои от два реактора, работещи с кислород. В тях ще бъдат стопявани дори отпадъци, за да се извлича полезната суровина. Дружеството се е задължило пред МОСВ да изгради и депо за отпадъци. Компанията ще трябва да представи доклада си за ОВОС по проекта най-късно до декември. Освен това ръководството на ОЦК е поело ангажимента да ограничи замърсяването на въздуха чрез монтиране на пречиствателни съоръжения, докато бъде изпълнена инвестиционната му програма.
Източник: Дневник (17.08.2009)
 
U.S. Steel подновява работа в Мичигън U.S. Steel обяви, че планира да пусне отново производствените си линии с три доменни пещи до езерото Мичигън, които бяха спряни за няколко месеца поради слабия пазар. През миналата седмица ArcelorMittal също заяви, че ще рестартира доменна пещ C-5 в Кливланд с производствен капацитет 1.6 млн. тона, заради възстановяващото се търсене. Производствените линии за горещо валцуване, декапиране и поцинковане също ще бъдат пуснати. Подновяването на работа се дължи на подобряването на пазара на автомобили в САЩ в следствие на мерките взети от правителството. Някои от големите стоманопреработвателни предприятия вече са направили поръчки за доставка на стомана до края на ноември. (Yieh.com)
Източник: Други (17.08.2009)
 
"Булгаргаз”, Националната електрическа компания и БДЖ са заявили искане за капитализиране на вземанията си от "Кремиковци”. Това съобщи синдикът на металургичния комбинат Цветан Банков, цитиран от Дарик. Вчера изтече срокът, в който кредиторите имаха право да заявят желания за превръщане на вземанията им в активи от комбината. Такова искане е заявено от всички големи кредитори. Всички големи кредитори, които имат право да капитализират, са заявили, каза Банков. Над две трети от вземанията са заявени за капитализация като предварително намерение, допълни той. Синдикът обясни, че това е предварително намерение, след което ще се обърнем към Агенцията по вписванията, която ще определи три вещи лица за оценка на всяко едно вземане, тоест срещу конкретното вземане колко акции от капитала на „Кремиковци” могат да бъдат записани чрез повишаване на капитала и след като кредиторите се запознаят с тази оценки те едва тогава ще вземат решение дали са съгласни за капитализация или не.
Източник: Insurance.bg (18.08.2009)
 
Булгаргаз, НЕК и БДЖ заявили желание за капитализаране на дълга си от Кремиковци „Булгаргаз”, Националната електрическа компания и БДЖ са заявили искане за капитализиране на вземанията си от „Кремиковци”. Това съобщи синдикът на металургичния комбинат Цветан Банков. Днес изтече срокът, в който кредиторите имаха право да заявят желания за превръщане на вземанията им в активи от комбината. Такова искане е заявено от всички големи кредитори. Всички големи кредитори, които имат право да капитализират, са заявили, каза Банков. Над две трети от вземанията са заявени за капитализация като предварително намерение, допълни той. Синдикът обясни, че това е предварително намерение, след което ще се обърнем към Агенцията по вписванията, която ще определи три вещи лица за оценка на всяко едно вземане, тоест срещу конкретното вземане колко акции от капитала на „Кремиковци” могат да бъдат записани чрез повишаване на капитала и след като кредиторите се запознаят с тази оценки те едва тогава ще вземат решение дали са съгласни за капитализация или не.
Източник: Дарик радио (18.08.2009)
 
Засега надделява идеята за оздравяване на "Кремиковци" Най-големите облигационери и водещите кредитори на "Кремиковци" засега подкрепят идеята да обърнат своите вземания от банкрутиралия комбинат в акционерен капитал. Това съобщиха източници, близки до комитета на облигационерите и синдика Цветан Банков. Притежателите на дългови книжа, по които платец вече е "Кремиковци", са гласували в полза на оздравителния план в организираното между тях предварително вътрешно гласуване. То се организира от попечителя на облигационната емисия "Лоу Дибенчър" и по предварителни резултати 65% от кредиторите са гласували "за" плана, а останалите 35% се делят между облигационерите, които се противопоставят, и тези без мнение. Попечителят обаче е изпратил до синдика писмо за намерение, което няма задължителен, но показва желание цялата емисия да се обърне в акционерен капитал. Попечителят има възможност да смени решението си, ако до събранието на кредиторите, което се очаква да бъде през октомври, излезе оценка на тяхното вземане и коефициентът, при който то се обръща в капитал, се окаже неизгоден. Останалите най-големите частни кредитори - индийската "Стейт трейдинг корпорейшън", към която комбинатът дължи близо 200 млн. долара, и "Стемкор" с претенция за 60 млн. долара, са поискали капитализиране с писма до синдика Цветан Банков. Същото са направили и държавните доставчици НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. През миналата седмица стана ясно, че група от инвеститорите, притежаващи облигации, искат дружеството да се ликвидира чрез разпродажба на активите, вместо да прилагат оздравителен план. Точно незадължителният план на този предварителен вот ги кара да очакват до октомври конфигурацията да се промени и аргументите в полза на ликвидацията да надделеят. Всички показатели от отчета за миналата година говорят, че през следващите няколко години "Кремиковци" ще продължи да трупа загуби. В този смисъл стратегически изглежда по-интересен "Кремиковци" като съвкупност от активи и собственост, но не и като цяло предприятие, коментира икономистът Красен Станчев, който е консултант на инвеститорите, желаещи ликвидация. Облигационерите, които от миналото лято допускат идеята да станат собственици на "Кремиковци", пък заявиха, че несъгласието на техните колеги инвеститори е продиктувано от неспособността да инвестират допълнителни средства, което се предвижда в оздравителния план.
Източник: Дневник (18.08.2009)
 
"Стилмет" получи лицензно право за използване на знака за качество Qualicoat Един от водещите производители на алуминиеви профили и архитектурни системи, "Стилмет", е приключил проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" в резултат на което е получил лицензно право за използване на знака за качество Qualicoat, съобщиха от компанията. Проектът "Повишаване на конкурентоспособността на "Стилмет" чрез удостоверяване на пазарното съответствие и използване на знака за качество Qualicoat" започна през 2008 г. Общата му стойност е 72 хил. лв., като половината от средствата се осигуряват от оперативната програма. "Сертификатът Qualicoat e още едно конкурентно предимство на нашата фирма, което ни утвърждава като надежден производител както на българския, така и на международния пазар", коментира изпълнителният директор на "Стилмет" Владимир Владимиров. По думите му основната цел на този проект е повишаване на експортния потенциал на предприятието. Сертификатът Qualicoat (качествено покритие) е международно признат знак за качество. Предприятията, които го притежават, трябва да обработват всички продукти, предназначени за архитектурни изпълнения, в съответствие с актуалните спецификации на стандарта и може да използват само материалите за покрития, които са утвърдени от Qualicoat. Заводът за алуминиеви профили "Стилмет" започва производството си в началото на 1999 г. с два екструдера среден клас с общ годишен капацитет 10 000 т. В момента компанията разполага с три модерни преси за екструзия и годишен капацитет над 15 000 тона. През 2007 г. беше пусна в експлоатация вертикална линия за електростатично прахово боядисване с дневен капацитет над 40 тона и максимално допустима дължина на боядисваните профили 7 м. Общата инвестиция в машините и допълнителното оборудване на новата инсталация надхвърля 4 млн. лв. За да разнообрази още повече предлаганите цветови възможности и покрития, "Стилмет" инвестира над 1.5 млн. лв. в автоматизирана линия за прахово боядисване на алуминиеви профили с дървесен ефект. Инсталацията е разработка на фирма TREVISAN и е втората по рода си в Европа.
Източник: Дневник (18.08.2009)
 
В условия на световна криза "Челопеч Майнинг" ЕАД успя да запази заетостта и да постигне много подобрения в работата си. На 18 август рудник "Челопеч" отново ще отбележи Деня на миньора - професионален празник на българските миньори, минни специалисти и свързаните с тях профeсии с равносметка за добре свършена работа и успешни нововъведения. Въпреки световната финансова и икономическа криза, в навечерието на Деня на миньора, дружеството отчита добри резултати. Още в края на миналата година се пристъпи към реорганизация на редица дейности с цел намаляване и оптимизиране на разходите. В резултат на взетите мерки дружеството успя да намали себестойността на тон преработена руда с 22 на сто. В най-трудните месеци основен приоритет беше запазването на заетостта. Освен че успя да запази кадрите си, компанията и тази година осъществи социалния си ангажимент към общините от района на Средногорието като подпомогна реализирането на инфрастурктурни и културни проекти в общините Челопеч и Чавдар и в кметствата Карлиево и Църквище. В последните четири години в рудника се извършиха много съществени нововъведения - смяна на системата на добив, успешно въвеждане на системата за запълнение, прокарване на наклонена изработка за удобна връзка между повърхността и подземния рудник, обновяване на подземния автопарк и усъвършенстване на вентилационната система. Инвестициите в ново високотехнологично оборудване и подобряването на условията на труд в рудник "Челопеч" доведоха до значително намаляване на броя злополуки и загубата на работно време. Въведена в експлоатация е система за дистанционно взривяване, както и система за управление на процесите и мерките за намаляване на прахообразуването. Ежемесечно се извършва мониторинг на прах и газове. С осигурените лични предпазни средства работещите са защитени в изключително висока степен по отношение на всички видове вредности. "Челопеч" е единственият български рудник, който разполага с четири животоподдържащи и изолиращи спасителни камери. Във връзка с въведената пет-точкова система за оценка на риска на работното място "Челопеч Майнинг" ЕАД получи сертификат от Агенцията по безопасни и здравословни условия на труд към Европейската комисия. В обогатителната фабрика преработването на руда продължава паралелно с работата по разширяване на мощностите и модернизиране на технологичния процес. В края на юни беше постигнат успех с преработката на над 0.5 млн тона руда и екипът на фабриката цели достигане на 1 млн. тона преработена руда в края на годината. Дружеството инвестира значителни средства в програми за квалификация на служителите си. Успоредно с това се провеждат различни стажанстки програми. Екипът на обогатителната фабрика продължава практикантската програма съвместно с Професионалната гимназия по механо- и електротехника в Пирдоп. За трета година на младите хора от района се осигурява възможност да получават квалифицирани знания и умения в специфични технически области. Продължава и мащабната програма за опазване на околната среда. Постъпателно се рекултивират нарушени от минала минна дейност терени. За четири години са рекултивирани над 100 дка терени, на които се отглеждат хиляди дървета и храсти. Това е първата рекултивация на терени в над 50-годишната история на рудника. В нея са включени и терени, които не са на територията на дружеството - възстановено е най-голямото повърхностно пропадане от 1981 г. , което се намира изцяло в горски фонд. Дружеството получи национални и международни награди за добрите си практики и проведената рекултивация. Ръководството на дружеството разчита положителната тенденция в подобряването на всички аспекти от дейността да продължи и запазва плановете си да осъществи инвестиционния проект за Разширяване преработката на медно-златни руди от находище "Челопеч" и производство на метали от концентрат. Изпълнението на инвестиционното предложение е в ход след полученото положително решение по Доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Понастоящем текат процедури по издаване на други необходими екологични разрешителни и довършване на работния проект.
Източник: Банкеръ (18.08.2009)
 
Кредиторите на “Кремиковци” искат дълга в акции Вземанията на "Кремиковци" ще бъдат получени от големите кредитори под формата на акции. Това стана ясно, след като изтече срокът за превръщането на вземанията на големите кредитори в част от капитала на металургичния гигант. "Булгаргаз", Националната електрическа компания и БДЖ са заявили искане за капитализиране на вземанията си от "Кремиковци", съобщи синдикът на металургичния комбинат Цветан Банков пред Дарик радио. Всички големи кредитори, които имат право да капитализират, са заявили намерението си. Повече от две трети от вземанията са заявени за капитализация като предварително намерение, информира синдикът. След като се съберат всички заявки, синдикът ще се обърне към Агенцията по вписванията. От там трябва да определят три вещи лица, за да направят оценка на всяко едно вземане. Това на практика означава, че трябва да се конкретизира колко акции от капитала на "Кремиковци" отговарят на съответното вземане. След като се запознаят с тези оценки, кредиторите ще вземат решение дали да одобряват капитализацията или не. .
Източник: Монитор (19.08.2009)
 
Металите поевтиняха рязко Цените на цветните метали спаднаха рязко в понеделник, докато в същото време вихрушката на фондовите пазари разклати крехкия оптимизъм на биковете. На Лондонската борса за метали цената на цинка се срина с почти 8% до 1760 долара за тон. С по 4.6% поевтиняха никелът и оловото - съответно до 18 600 долара за тон и 1775 долара за тон. Подобни понижения бяха отчетени и при останалите индустриални метали - медта поевтиня с 3.5% до 6025 долара за тон, алуминият изгуби 3.27 на сто до 1925 долара за тон, калаят спадна с 3.4% и се потопи до нива под 14 000 долара за тон. Цветните метали бяха най-бързо обезценяващата се група борсови стоки в началото на тази седмица. Последва ги среброто, което поевтиня с над 4% до 14.12 долара за тройунция още в ранната търговия на Нюйоркската стокова борса. Златото поевтиня по-умерено, като изгуби 1.24% от стойността си и цената се понижи към 936 долара за тройунция.
Източник: Дневник (19.08.2009)
 
Повече от 1 млрд. лева трябва да влязат в държавната хазна за продадено имущество от Агенцията за приватизацията и министерствата. От тях около 400 млн. лева са присъдени на агенцията, но шансовете за събирането им не е особено големи. Други 600 млн. лева все още са във висящи дела, които продължават. Освен тях държавата си търси 80 млн. евро от препродажбата на БТК от американския фонд "Адвент интернешънъл", а 32 млн. лева са от запорирани акции на „Кремиковци". Това стана ясно вчера от отчета на Агенцията за следприватизационен контрол, с който се запознаха депутатите от комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Част от купувачите на държавни фабрики не притежават абсолютно никакво имущество и няма да платят нито стотинка на Агенцията за следприватизационен контрол, обяви ръководството й. Става дума за 167 млн. лева задължения, за които няма никаква надежда да влязат в хазната.
Източник: Монитор (20.08.2009)
 
Пак спряха оловното производство в ОЦК Превишение на средно-часовата норма от 350 микрограма на кубичен метър въздух за серен диоксид отчете автоматичната измервателна станция „Студен кладенец” в град Кърджали. В 10:00 часа е регистрирана концентрация на този замърсител от 519.44 микрограма на кубичен метър въздух или това са 1.48 пъти над средно-часовата норма. Веднага е дадено предписание на завода за преработка на оловни и цинкови концентрати в града за необходимостта от спиране на работа в оловно производство с цел намаляване на емисиите от серен диоксид във въздушния поток на града. В 11:00 часа стойностите на серния доксид във въздушния басейн на града са 1 240.09. Три пъти е превишена нормата от 350 микрограма на кубичен метър. Към 12:00 часа е регистрирано силно понижени в стойностите на серния диоксид, което се дължи на взетите от РИОСВ – Хасково мерки, съобщават от инспекцията. В отговор на даденото от екоинспекцията предписание на оловно – цинковия комплекс веднага е спряна работата на агломерационната машина в оловно производство. Тази мярка доведе до бързо понижение на стойностите на този замърсител и те вече са много под средно часовата норма от 350 микрограма на кубичен метър въздух. Моментните стойности за серния диоксид, постъпващи посредством системата за реално време, показват тенденция към задържане на концентрациите в норма.
Източник: Дарик радио (20.08.2009)
 
Япония може да плати рекордно за последните 14 години висока цена на доставчиците Япония, вторият най-голям вносител на алуминий в Азия, може да плати рекордно висока цена на доставчиците за последните 14 години след като намалените количества на доставките от Русия и увеличените покупки на Китай повишиха цените. Те могат да се повишат с поне 33% спрямо нивата на Лондонската метална борса достигайки над 100 долара на тон. Цената, която Япония може да плати ще е най-високата откакто купувачите започнаха да използват дългосрочни договори през 1996 г. Алуминият, който се използва в бита и автомобилите, поскъпна с 28% през тази година, като достигна най-високите си нива от ноември насам. (Bloomberg)
Източник: Други (20.08.2009)
 
С 65% се срина печалбата на Rio Tinto Австралийският минен гигант Rio Tinto заяви, че резкия спад в цените са довели до рекорден спад на печалбата за първата половина на годината. За първите шест месеца на 2009 г. компанията е отбелязала с 65% по-нисък финансов резултат до 2.5 млрд. долара, след като търсенето драстично намаля, а цените на металите се сринаха. Компанията остава резервирана дали скорошното покачване в цената на металите ще се запази. “Обаче очакването, че ръстът на развиващите се пазари ще подсили търсенето на метали и минерални суровини в дългосрочен план се запазва”, заяви президента Ян дю Плези. Той заяви, че компанията е финансово по-стабилна, след като погаси дълг от 14.8 млрд. долара с набрани от нова емисия акции средства. “Има още какво да се направи, но сме добре позиционирани с подновена финансова сигурност”, добави той. Миналата седмица конкурентите от BHP Billiton Ltd. обявиха спад на печалбата си от 61.8% по същите причини.
Източник: Reuters (20.08.2009)
 
„Български държавни железници" са реализирали загуби от 22 млн. и 368 хил. лв. само за първите 6 месеца на годината, съобщи директорът на предприятието Христо Монов. Дългосрочните задължения са в размер на 554 млн. лева, 80 %, от които са по плащанията за дизеловите и електрическите мотриси - 400 млн. лева. Само за първото полугодие съкратеният персонал възлиза на 1117 души. Според Христо Монов, това, което се случва в железниците е в резултат на кризата, спадът в цената на суровините и спирането на „Кремиковци". През миналите години комбинатът е бил източник на 25 % от приходите на БДЖ. През 2007 година превозите на материали за предприятието са били 20 млн. 300 хил. тона, а сега са намалени до 5.5 млн. тона. Ниската цена на горивата е причина един основните конкуренти на БДЖ - автобусните превозвачи да намалят цените си и да оптимизират превозите си, което нанася допълнителен удар върху железопътните превози.
Източник: profit.bg (21.08.2009)
 
Производството на цветни метали надхвърля търсенето Производството на цветни метали в света през януари-юни на текущата година е надхвърлило търсенето, се казва в отчет на Световното бюро за статистика на металите /WBMS/. Излишъкът от алуминий през първото полугодие е достигнал 1.321 милиона тона срещу 808 хиляди тона за същия период на миналата година, на олово – 18 хиляди тона срещу 17 хиляди тона, на цинк - 58.9 хиляди тона срещу 101 хиляди тона. Свръхпроизводството на мед е достигнало 15 хиляди тона, докато през първото полугодие на 2008 г. беше регистриран дефицит от 166 хиляди тона. През януари-юни тази година добивът на никел е надхвърлил търсенето му с 55.9 хиляди тона, на калай – с 6.3 хиляди тона.
Източник: Дарик радио (21.08.2009)
 
Световното производство на алуминий се сви с 8.4% за полугодието Световното производство на първичен алуминий се сви през първото полугодие на текущата година с 8.4% в сравнение със същия период на 2008 г. до 13.717 млн. тона, съобщи Международният институт за алуминий /IAI/. Според данните на IAI, производството на първичен алуминий в Северна Америка е намаляло с 17.3% до 2.814 млн. тона, в Западна Европа – с 17.1% до 2.245 млн. тона, Източна и Централна Европа /включително Русия/ - с 10.8% до 2.413 млн. тона. Латинска Америка е свила производството с 4.8% до 1.471 млн. тона, Океания – с 5% до 1.277 млн. тона, Африка – с 2.3% до 963 хил. тона. При страните от Азия производството даже се е увеличило с цели 11.5% до 2.524 млн. тона.
Източник: БГНес (21.08.2009)
 
Стоманодобивът пада през юли Световното производство но стомана през юли 2009 г. се сви с 11.1% на годишна база до 103.9 млн. тона, съобщи Световната асоциация по стомана /WSA/. Производството на стомана в световен мащаб през януари-юли пък е паднало с 19.9% до 653 млн. тона. В Китай стоманодобивът е нараснал до 50.7 млн. тона или с 12.6%. Япония е произвела 7.7 млн. тона през юли, което е понижение с 24.9%. Южна Корея отчита спад с 13.3% до 4 млн. тона. Стоманодобивът в Германия пада с 28.8% до 2.7 млн. тона. Великобритания е произвела едва 0.8 млн. тона, което е по-ниско на годишна база с 30.6%. САЩ са произвели 5 млн. тона стомана през юли, което е с 41.6% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Бразилия е понижила производството си с 22.8% до 2.5 млн. тона. В Русия са произведени 5 млн. тона, което е с 18.4% по-малко от юли 2008 г. Все пак през юли почти всички основни страни производителки са регистрирали най-високите показатели на производство на стомана през тази година, се казва в съобщението на WSA. (Worldsteel.org)
Източник: Други (21.08.2009)
 
Медодобивната "Аурубис" отчете загуба от 9 млн. евро Медодобивната компания "Аурубис", която в България притежава завода край Пирдоп, отчете загуба от 9 млн. евро за първите девет месеца на финансовата 2008/2009 г. През същия период на миналата година дружеството имаше нетна печалба от 167 млн. евро. Приходите на "Аурубис" за първите девет месеца на годината са спаднали до 4.7 млрд. евро, което е с 21.3% по-малко в сравнение със същия период на финансовата 2007/2008 г. Счетоводната година на компанията не съвпада с календарната, първото деветмесечие формира резултатите от 1 октомври 2008 г. до 30 юни 2009 г. През първото деветмесечие "Аурубис"е произвела 1.56 млн. тона мед. За сравнение, през същия период на минала година производството е 1.108 млн. тона. Слабите продажби на медни продукти, ниската им цена, "незадоволителната" според ръководството на компанията цена на сярната киселина, която се получава като страничен продукт, и несигурността на пазара на скрап са причини за загубата. От компанията оценяват като все още слаб европейския пазар на медни концентрати за разлика от китайския, където търсенето се увеличи през третото тримесечие. Цената на медта също остава непостоянна. През първия ден на третото тримесечие тон мед струваше 3963 долара на Лондонската метална борса. На 11 юни цената на метала достигна 5266 долара за тон, а в края на периода отново отбеляза спад до 5108 долара. През третото тримесечие на финансовата година в България са произведени 240 хил. тона меден концентрат, което е с около 35 хил. повече в сравнение със същия период на 2008 г. Общата сума на произведените количества за деветмесечието достигна 747 хил. тона при 296 хил. тона година по-рано. "Аурубис България" е произвела повече катодна мед, което се дължи на откритата в края на 2008 г. нова рафинерия.
Източник: Дневник (24.08.2009)
 
"Кремиковци" остава, но като минипредприятие Малка част от "Кремиковци" може да продължи да работи, дори да се стигне до ликвидацията на сегашния мегакомбинат или до прилагане на оздравителен план. Това обяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В ядрото на минипредприятието ще е електрическата пещ. При евентуална ликвидация тя следва да бъде купена от инвеститор, който иска да развива това производство. Останалата част от комбината може да отиде за скрап, поясни Трайков. "При всички положения най-важното е да няма допълнително наливане на средства от страна на данъкоплатеца и да са спазени екологичните изисквания", добави министърът. Междувременно стана ясно, че новото правителство не възнамерява да се отказва от битката за признаването на държавата като най-голям кредитор. Само така хазната има шанс да си върне отпуснатата преди години на комбината помощ в размер на 700 млн. лв. "Не можем с лека ръка да се откажем от тези пари. Освен това съществува реална опасност Брюксел да обяви помощта за непозволена и да наложи санкции", заяви Трайков. Той поясни, че новата власт ще обжалва решението на Административния съд в София, който обяви за нищожно искането на държавата комбинатът да върне помощта. Именно решението на съда доведе до възможността облигационерите да станат кредитор №1 на "Кремиковци" и да имат решаващ глас за по-нататъшната съдба на комбината. Повечето от тях искат да трансформират вземанията си в акции и да се приложи оздравителен план. "Това не означава, че оздравителният план ще е спасението за комбината. Ако съдът поиска от дружеството да върне помощта от 700 млн. лв., очевидно е, че оздравяването няма да се случи", заяви Трайчо Трайков. От думите му стана ясно, че задълженията на дружеството към хазната са друга спирачка пред намеренията на облигационерите. Дълговете са за около 130 млн. лв.
Източник: Сега (24.08.2009)
 
Нов "Кремиковци" за милиард и половина Дългове на "Кремиковци" за близо 1,5 млрд. лв. ще бъдат обърнати в акции от комбината. Това е приблизително размерът на вземанията на кредиторите, които са заявили намерение да станат акционери в "Кремиковци", съобщи синдикът Цветан Банков. Възможността е предвидена в оздравителния план на завода. Тепърва обаче вещи лица ще направят оценка колко акции ще може да придобие всеки кредитор срещу 1 лев от вземането си. Оценката ще зависи от това как и дали вземанията са обезпечени. Затова и отсега не е ясно кой бъдещ акционер каква тежест ще има в Общото събрание. Общо 57 на брой са кредиторите, заявили желание да станат собственици. Някои от тях обаче имат по няколко вземания. Общият размер на дълга на комбината към всички тях е 1 486 380 321 лева, или почти милиард и половина. Най-голямо е вземането на облигационерите - за 695 097 765 лв. Освен тях намерение да станат акционери заявиха и останалите най-големи кредитори - държавните НЕК, БДЖ и "Булгаргаз", индийската STC, "Екометал Инженеринг", "Стемкор". Днес синдикът ще внесе заявленията пред Агенцията по вписванията с молба да се назначат вещите лица, които да оценят всяко вземане. Едва след това ще се прецени дали да се пристъпва към обръщане на вземанията в капитал, или към осребряване на имуществото на комбината. От 1 август "Кремиковци" плаща текущите си дългове към НЕК, похвали се синдикът Банков. Намерението му е до месец и половина "Кремиковци" да излезе на нула, т.е. с продадената продукция да покрива всичките си текущи разходи. Сега заводът произвежда минимални количества метал и ползва природен газ, за който също плаща.
Източник: expert.bg (24.08.2009)
 
Ликвидация на “Кремиковци” Държавата ще поиска ликвидация на "Кремиковци", казаха източници от финансовото министерство. Тя няма да подкрепи оздравителния план на комбината, който предвижда кредиторите да обърнат вземанията си в акции. Планът на облигационерите не може да се осъществи, защото капитализацията на вземанията на държавата в лицето на "Булгаргаз", НЕК и БДЖ ще бъде непозволена субсидия, коментираха от МФ. Това ще предизвика конфликт с Европейската комисия. Ако заводът може да е печеливш, да го стегнат само с частни капитали, заявиха от МФ. Вместо да се борим "Кремиковци" да се запази като мръсно производство, по-добре за помислим какво да се направи на неговото място, допълниха от МФ. Например на територията на комбината може да се изгради технологичен парк, както предложи премиерът Бойко Борисов. Тепърва ще стане ясно дали за комбината ще се избере вариант оздравяване или ликвидация.
Източник: Стандарт (25.08.2009)
 
Кремиковци под ножа Държавата ще поиска ликвидация на "Кремиковци", съобщава вестник "Стандарт" като цитира източници от Министерство на финансите. Правителството няма намерение да подкрепя оздравителния план на комбината, според който кредиторите трябва да трансформират вземанията си в акции. Фирмите-кредитори, които са държавна собственост - като "Булгаргаз", НЕК и БДЖ не могат да се възползват от предложения оздравителен план, тъй като капитализацията на техните вземания се счита като субсидия, която не е позволена и ще предизвика конфликт с Европейската комисия. Ако заводът може да е печеливш, да го стегнат само с частни капитали, заявиха от финансовото министерство. Вместо да се борим "Кремиковци" да се запази като мръсно производство, по-добре да помислим какво да се направи на неговото място, допълват коментара от МФ. На територията на комбината може да бъде изграден технологичен парк, както предложи преди време премиерът Бойко Борисов. Тепърва ще стане ясно дали за комбината ще се избере вариант оздравяване или ликвидация. 57 кредитори, сред които и държавните "Булгаргаз", БДЖ и НЕК, поискаха да обърнат вземанията си в акции. Вещи лица ще направят оценка срещу колко лева от вземането ще се вземе една акция. Така ще се прецени дали е по-изгодно да се оздравява предприятието, или да се осребри имуществото му. Ако се стигне до оздравяване, вероятно най-голяма тежест при гласуването ще имат облигационерите. Окончателното решение ще се вземе на събрание на кредиторите през есента. Тогава ако държавата не иска да стане акционер, трябва да получи вземанията си от комбината. /1kum1/
Източник: Други (25.08.2009)
 
Оздравителен план за Кремиковци по-рисков вариант за държавата от ликвидацията Оздравителният план за „Кремиковци” е по-рисков вариант за държавата от ликвидацията на комбината. Това заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. Самият Трайков няма право да поиска ликвидация на комбината, но от страна на държавата такова искане може да бъде отправено от финансовия министър Симеон Дянков. Другият вариант е облигационерите на комбината да решат да започнат процедура по ликвидацията му. Пред металургичния комбинат „Кремиковци” стоят два варианта – ликвидация или оздравяване на дружеството. „От гледна точка на държавата и при единия, и при другия вариант няма да вземе почти нищо, като оздравителният е по-рисков в известен смисъл, тъй като тогава се ангажираме да помагаме да бъде успех този проект и тогава пак се изправяме пред вариантите за нови задължения към НЕК и Булгаргаз, тоест почваме цялото нещо отново”, каза министърът. Трайчо Трайков бе категоричен, че няма да се правят компромиси с екологичните аспекти на евентуални бъдещи операции. „Искаме да отидем към вариант, който вече да освободи данъкоплатеца от финансовите рискове, свързани с проекта”, каза Трайков.
Източник: Дарик радио (26.08.2009)
 
Бъдещето на "Кремиковци" зависи от развитието на казуса около 700-те млн. лв. държавна помощ за комбината. Това стана ясно от думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него има вариант държавата да се откаже от делото за връщане на парите, което автоматично ще направи облигационерите най-печеливши. Тогава те ще могат да проведат ликвидация на дружеството, след което работещите отрасли да бъдат взети от инвеститор, който да развива производство, заяви Трайков. Другият вариант, който е държавата да продължи делото, не е най-добрият за нея, защото ще я направи отговорна за оздравяването на комбината, което значи нови дългове към НЕК и "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (26.08.2009)
 
Рудодобивът в Мадан се стабилизира при покачващите се цени на металите Състоянието на рудодобива в Мадан се стабилизира, ако се запазят сегашните цени на металите и тенденцията за повишаване на стойностите, смята Валентин Гаджев, изпълнителен директор на Горубсо - Мадан. По негова оценка котировките на оловото и цинка през последния месец показват устойчиви цени и стойности, които сочат преодоляване на най-критичните нива по време на кризата. При последните цени на оловото, достигащи над 1900 долара за тон и на цинка над 1800 се правят по-оптимистични финансови прогнози за Горубсо - Мадан. Според Гаджев рентабилността на производството в дружеството се осигурява при цени на металите над 1700 долара за тон, докато при кризата котировките преди година се сринаха до около 900 долара. За да се натоварва капацитетът на флотационната фабрика в Рудозем, дружеството приема за преработка турска руда. Очаква се да пристигне нова доставка от около 1000 тона руда от турския район Чанаккале. Според най-оптимистичните сценарии от октомври може да се пристъпи към възстановяване на рудодобива и на затворения след кризата рудник "Димов дол" в Рудозем. Изпълнителният директор на "Рудметал" в Рудозем заяви, че подновяването на добива в мината е възможно, ако се запазят стабилните цени на металите и се получи очакваната финансова помощ от икономическото министерство. "Рудметал" кандидатства за 500 хил. евро помощ за подпомагане на предприятия с финансови затруднения в резултат на световната криза. "Димов дол" прекрати рудодобива от началото на годината заради неблагоприятната конюнктура на пазара на метали. Мината се поддържа от дружеството в режим на консервация, за да се поднови производството при по-благоприятна среда.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2009)
 
Индия отказа да наложи предпазни мита за стоманата и алуминия Индийското правителство отказа искането за налагане на предпазни мита върху някои определени стоманени и алуминиеви продукти като заяви, че местната промишленост не е пострадала от вноса. Постоянния съвет за предпазни мерки на търговския секретар Рахул Кулар и секретаря по стоманата П.К.Растоги отхвърлиха препоръките на Генералната дирекция по предпазни мерки (ГДПМ) за налагане на мита върху вноса. ГДПМ препоръча налозите след проучване върху търсенето в сектора. “Взехме предвид всички аспекти и не намерихме основание за налагане на предпазни мита върху ключови стоманени и алуминиеви продукти”, заяви Растоги след срещата на борда. Предпазните мита, приложим спрямо СТО механизъм, се налага когато ръст на вноса доказано нанася удар върху местната промишленост. ГДПМ препоръча 10% мито върху вноса на определени алуминиеви продукти и отпадъци и скрап от метала. Тези препоръки, обаче, не бяха одобрени. (Business Standart)
Източник: Други (27.08.2009)
 
Преговори за желязната руда – Vale продава на условни цени Появи се информация, че бразилският рудодобивен гигант Vale не води преговори с китайските компании за цените през 2009 г. и вероятно ще продължи да предлага условни цени. Главният изпълнителен директор на компанията Роджър Агнели заяви: “Ако имаш договор и го спазваш, продаваш. За какво да преговаряш? Всичко е наред. Не преговаряме за нищо.” От Vale добавиха, че продават на спот цени на китайските си клиенти. Г-н Агнели обясни, че в момента стоманодобивните компании попълват запасите си, които се свиха драстично към края на първото и началото на второто тримесечие. “Някои компании подновяват производство, някои пещи се въвеждат в експлоатация, а те имат необходим минимум”. През април Vale се съгласи да доставя на китайските си партньори с 20% отстъпка спрямо цените от 2008 г. с условни договори докато се договорят нови цени. Преговорите между най-големите рудодобивни компании в света и китайските производители на стомана обаче пропаднаха, след като Китай отказа да приеме предложените 33% от Rio Tinto и приети от японските и южнокорейските компании. (Reuters)
Източник: Reuters (27.08.2009)
 
За трета поредна година Делойт дава старт на регионалната си класация CE Top 500 - уникален по рода си доклад, който отразява състоянието на пазара в Централна Европа и основните предизвикателства, пред които е изправен бизнеса в региона. Класацията на Делойт подрежда 500-те най-големи и прогресиращи компании от 18-те държави в Централна Европа по годишен приход и печалба, трудова заетост и капитализация на компаниите. Класацията включва макроикономически анализи и коментари за перспективите на развитие по индустрии, на база проведени ексклузивни интервюта с изпълнителните директори на компаниите от Адриатически, Балтийски и Черноморски региони. Освен основния доклад с класацията на 500-те най-големи, който съдържа коментари за централноевропейския пазар, макроикономически анализ, преглед на основните тенденции по индустрии и избрани икономически сектори, тази година Делойт ще представи и допълнителни изследвания за отделните държави с анализи по индустрии – специфики и тенденции, като специално внимание ще се отдели на финансовите услуги на база проучване, проведено сред изпълнителните директори на водещи компании от финансовия сектор. Нов елемент ще бъде и изготвянето на т.нар. „Индекс бизнес сантимент” или Business Sentiment Index, с мненията на водещи бизнес лидери от най-големите компании в Централна Европа за бъдещето на пазара, в условията на настоящата трудна икономическа действителност. Данните от класацията на Делойт за Централна Европа CE Top 500 ще бъдат публично оповестени на срещата на министрите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и бизнеса по време на XIX-ия Международен икономически форум в Криница, Полша, на 9 септември 2009 г. Архив: Резултати от класацията на Делойт за Централна Европа за 2008 г.: 13 български компании присъстват в СЕ Тор 500 за 2008 г.: 6 представителите от енергийния сектор, 3 от производствения бранш, 3 от сектора „Технологии, медии, и телекомуникации” и 1 от отрасъла „Търговия и бизнес”. Най-висока позиция за 2008 г. зае Лукойл Нефтохим, поставен на 29-то място, следван от Лукойл България и НЕК съответно на 71-ва и 124-та позиция. Останалите класирани през миналата година български компании в СЕ Top 500 са Кумерио Мед на 142-ро място, Петрол на 258-мо място, Мобилтел на 285-то. OMV и БТК заемат съответно 328-ма и 363-та позиция, Кремиковци и ЧЕЗ Електро са съответно на 381-во и 425-то място, а във финалната стотица са Стомана Индъстри на 445-то място, Космо България Мобайл на 486-то място и Метро Кеш енд Кери на 499-та позиция.
Източник: Фирмена информация (27.08.2009)
 
Hyundai вдига цените на стоманата, първо увеличение от година Hyundai, втората по големина стоманодобивна компания в Южна Корея, обяви че ще увеличи цените на стоманените си продукти с до 6.9% за първи път от една година насам, за да отговори на увеличаващите се цени на стоманата и суровини в цял свят. Решението на Hyundai, която предприе редица намаление от октомври миналата година, отразява нарастващия оптимизъм, че световната стоманодобивна промишленост се възстановява от най-лошата рецесия от десетилетия в резултат на икономическите стимули по света. “Решението отговаря на нарастващите цени на стоманата зад океана, след като цената на скрапа се качи с 60 долара на тон само за месец до 365 долара заради увеличеното натоварване на мощностите в САЩ и Япония”, заявиха от Hyundai. Цената на арматурата, използвана в строителството, ще нарасне с 6.9% или с 50 хил. вона за тон до 771 хил. вона. H-образните профили ще нараснат с 5.8% или с 50 хил. вона за тон до 910 хил. вона през септември. Горещо валцованата стомана ще се увеличи с 40 хил. вона или с 5.7% до 740 хил. вона. (Reuters)
Източник: Reuters (28.08.2009)
 
Людмил Павлов: "Кремиковци" може да печели пари "57-те най-големи кредитори на „Кремиковци" вече са се съгласили да капитализират дълговете си в дружеството и да станат акционери". Това съобщи председателят на Федерация "Металурзи" на КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. В края на септември трябва да бъде гласувана оздравителната програма за комбината. Ако тя бъде одобрена, дълговете на дружеството ще бъдат капитализирани и всички кредитори станат облигационери. Това ще означава, че няма да има нужда дружеството да бъде продавано. Ако програмата обаче не бъде одобрена, синдикалистите подготвят нови стачки и "Кремиковци" отива към ликвидация. "Комбинатът не е ликвидиран. Спрени са коксохимичния завод и доменните му пещи, които са и основните замърсители", допълни Павлов. Те са можели да функционират и по-екосъобразно, но филтрите не били сменяни редовно заради финансовите проблеми на комбината. В момента в "Кремиковци" работят няколко производства: Електрическите пещи, заводът за непрекъснато леене на стомана, станът за валцуване и ЛУЖПТ - заводът за локомотиви. "В момента в комбината работят 3509 души. По 20-25 000 тона стомана на месец се произвеждат в момента в електрическите пещи на комбината, които работят на пълен капацитет. Клиенти за стоманата има и се работи по поръчка", посочи Павлов.
Източник: econ.bg (31.08.2009)
 
Асарел Медет инвестира 102 млн. лв. Общо 13.071 млн. т е добитата и преработена медна руда от Асарел Медет през 2008 г., а добитата минна маса - над 53 млн. т, което е рекорд не само за компанията, но и за миннодобивния бранш у нас. Това каза изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков по време на приветствието си към гостите на традиционния фирмен празник на Асарел Медет. През изминалата година от минната компания са вложили над 102 млн. лв. в проекти за модернизация, енергийна ефективност и опазване на околната среда. Като част от антикризисните мерки компанията намали производствената си програма, като е заложен добив на минна маса от 34 млн. т, което е с около 36% по-малко в сравнение с 2008 г.
Източник: Пари (31.08.2009)
 
За индийската стоманодобивна промишленост най-лошото е свършило За индийските стоманодобивни компании настоящето мое да не е перфектно, но и бъдещето не е толкова мрачно. Изгледи, които накараха Ратан Тата да обяви, че Tata Steel ще повиши производството си в Европа до 80% от капацитета до края на годината спрямо сегашните 50%. “Търсенето се повишава на запад, а търговията в САЩ и Европа се оттласка от дъното”, заяви председателят на Tata Group, въпреки че обяви че консолидираната загуба е нараснала значително. Никой не казва, че стоманодобива не е застрашен. Финансовите проблеми продължават и в съчетание с високите разходи за суровините се отразиха крайно негативно на печалбите за първото тримесечие. Но повечето са съгласни с Tata, че сигналите са окуражителни. Според доклада “Перспективи пред индийския стоманодобив до 2012 г.” въпреки кризата производството на стомана е нараснало 3.4% през първото тримесечие на фискалната 2009/10 спрямо същия период на 2008/09, а потреблението на стоманени продукти се е качило с 5.3%. (Rediff Business)
Източник: Други (31.08.2009)
 
Четири души бяха ранени в неделя (30 август) при експлозия в завод, управляван от турската стоманодобивна компания "Курум" в Елбасан в Централна Албания. Трима от ранените служители са албанци, а четвъртият е турски гражданин. Началнитък на местната полиция Или Метко заяви, че експлозията е злополука и че полицията разследва причините. (Шекули, Лайме, Газетастарт, Сот, ДПА - 30/08/09)
Източник: Други (01.09.2009)
 
ArcelorMittal е изправена пред нови антимонополни глоби в ЮАР Южноафриканското поделение на ArcelorMittal и две други стоманодобивни предприятия може да бъдат глобени с до 10% от приходите им в страната заради съмнения за тайно споразумение за цената, обявиха от националния антимонополен регулатор. Компанията е спомогнала за “картелна дейност, включваща фиксиране на цената”, обяви Комисията за конкуренцията. Тя инициира жалба срещу стоманодобивните предприятия, след като правителството изрази притеснения относно цените на металите, използвани в промишлеността. “Ще изясним позицията си по време на съдебното разследване”, отговори Свен Лунш, говорител на ArcelorMittal South Africa Ltd. Друга глоба от 691.8 млн. ранда (87 млн. долара) на базираната в Претория компания, рекордна за страната, наложена заради “прекомерни” цени на плоските продукти, беше отменена след като компанията спечели обжалването през май. Комисията заяви, че ще посъветва Трибунала за конкуренция, по-висш орган, да глоби дъщерната компания на ArcelorMittal, Cape Gate Ltd. и Cape Town Iron Steel Works Ltd. (Bloomberg)
Източник: Други (02.09.2009)
 
Промет Стийл с нов дистрибуционен център Металургичният производител Промет Стийл открива нова търговска площадка в София. „Поради високата ценова нестабилност, много търговци не си позволяват да поддържат складови наличности. Ние от друга страна желаем да имаме възможност да реагираме бързо на запитванията на строителните компании и дистрибуторите на метали; затова и инвестираме в новия ни дистрибуционен център в София", отбеляза Яна Буланова, главен специалист по вътрешен пазар на компанията. С новия си дистрибуционен център, компанията желае да съкрати времето за доставка на прокат към клиентите в региона до няколко часа от момента на постъпване на плащането и да се увеличат възможностите за превоз. В новия търговски обект, разположен в Елин Пелин на 8 км североизточно от София, ще бъде предлагана арматура и профили производство на Промет Стийл, както и кангали вносно производство. Непрекъснато ще бъде поддържана постоянна наличност от хиляда тона метал с възможност за транспорт от един сноп.
Източник: Фирмена информация (03.09.2009)
 
"Промет стийл" откри търговска площадка в Елин Пелин Металургичната компания "Промет стийл" откри нова търговска площадка в Елин Пелин, съобщиха от дружеството. Целта на предприятието е да съкрати времето за доставка на прокат към клиентите си в региона до няколко часа от момента на постъпване на плащането и да се увеличи възможността за превоз. През периода януари - август 2009 г. бургарското предприятие е произвело 199 400 тона арматура. Основната продукция на дружеството е арматура, кръгъл прокат, винкели и шини. В новата си търговска база компанията ще поддържа постоянна наличност от 1000 тона метал с възможност за транспорт от 1 сноп.
Източник: Дневник (03.09.2009)
 
Не се плаша от битките Лъчезар Цоцорков "Асарел Медет" "Аз съм мениджър, който се е посветил на работата си, не се плаши от битките, знае какво иска и как да го постигне." Целият професионален път на изпълнителния директор на миннообогатителния комплекс потвърждава кредото му. Работи за компанията от 38 години - от 1971 г. като млад специалист в един от цеховете. "Като мениджър изповядвам философията, че човек не може да бъде лидер, ако сам не е еталон за фирмена етика, ако не е почтен и не спазва правилата, които важат за целия му екип." Тези думи на Цоцорков обясняват защо той се класира и във второто издание на престижния конкурс. Удостоен е с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен. Член е на редица престижни международни форуми като Световния минен конгрес във Варшава.
Източник: Стандарт (03.09.2009)
 
Спот продажбите на желязната руда в Китай достигнаха 9-месечно дъно През август превозните кораби за Китай от двата най-големи износители на желязна руда в света, Австралия и Бразилия, паднаха до 9-месечно дъно. Това показва, че силното търсене в най-голямата стоманодобивна държава може да се забавя заради резкия спад на цените на стоманата. Според експертите на AXSMarine, наетите кораби от австралийските пристанища, най-големия износител за Китай, са били 30 през август с малка промяна от 31-те през юли, но по-малко от средните 40 кораба през второто тримесечие. Превозите от Бразилия намаляха до 7 през изминалия месец, което е най-малкия брой от ноември 2008 година, след като достигнаха 39 през юли когато търговията между Китай и Австралия се затегна. Проблемите са в резултат на задържането на 4-ма служители на Rio Tinto в Китай по подозрения в шпионаж и прекратяването на спот продажбите от страна на някои австралийски търговци. Отделно изследване показва, че бразилския износ на руда, повечето от който е за Китай, също намалява с 8.4% до 23.3 млн. тона през август спрямо рекорните превози през юли. Това също загатва, че покупателния бум в Китай може да губи мощност. (Reuters)
Източник: Reuters (03.09.2009)
 
Активите на "Кремиковци" не покриват и на 50% задълженията Пазарната стойност на активите на "Кремиковци" е 837.2 млн. лв., показва докладът на натоварената да изготви оценка на предприятието "Консултантска къща Амрита" ООД. Това означава, че кредиторите няма да могат да покрият вземанията си на 100%, тъй като общият дълг на дружеството в зависимост от няколко съдебни спора варира между 1.7 и 2.3 млрд. лв. Освен пазарната стойност е посочена и ликвидационна стойност - 662.7 млн. Най-общо тя отразява евентуалните приходи от разпродажбата на активите, коригирани с разходите за тази продажба и други уточнения. Простата сметка говори, че активите са достатъчни да покрият между 50 и 30% от претенциите, но поради наличието на кредитори от различен клас то ще бъде различно. Така например кредиторите, чийто вземания са обезпечени със залог на активи следва да се удовлетворят приоритетно при евентуалната им разпродажба и евентуално с останалите пари да се удовлетворят останалите необезпечени вземания. Със залог е обезпечено най-голямото частно вземане - по облигационния заем, което с лихвите вече се оценява на 698 млн. лв. Освен облигационерите най-големият производител на стомана в света "Арселор Митал" също има обезпечено вземане на стойност 36 млн. лв. Компанията, която миналата година искаше да придобие комбината, обаче е в много по-добра позиция от притежателите на дългови книжа. Залогът в полза на"Арселор" е "Стан 1700" за горещо валцуване, който е на стойност от около 80 млн. лв., което е близо три пъти вземането. Облигационерите пък имат залог върху агломерацията, коксохима, доменните пещи и линията за непрекъснато леене, които в момента не се натоварени, а състоянието на коксохима е значително увредено. След като спря да се поддържа с горене на природен газ, огнеопорната обшивка претърпя значителни разрушения и евентуалното й поправяне с изискваните екелогични инвестиции по общи сметки ще излезе най-малко 60 млн. евро. Най-незащитен кредитор е държавата, макар че може да се окаже и най-голям кредитор. Публичните държавни вземания се нареждат едва трети по ред при удовлетворяване след обезпечените претенции и вземанията на работници и за тяхното удовлетворяване ще има сравнително малко средства, както и за повече от 100 по-малки кредитора. От документът става ясно, че "Кремиковци" притежава огромен брой активи, включително несвойствени за металургичната дейност и такива в изключително лошо състояние. То е следствие на липсата на поддръжка, отдаване под наем при неизгодни за комбината условия амортизация и морално остаряване. Такива са почивни станции, апартаменти, гъбарник, рибарник, язовир, стадион, спортна зала, ресторант и други.
Източник: Дневник (04.09.2009)
 
Над 837 млн. лева е пазарната стойност на активите на „Кремиковци” 837 244 000 лева е пазарната стойност на дълготрайните активи на металургичния комбинат „Кремиковци”. Това сочат данните от доклад, публикуван на сайта на дружеството. На 662 708 000 лева пък е оценена ликвидационната стойност на активите. Ефективната дата на оценката е от 1 септември. Тя е извършена от „Консултантска къща Амрита” ООД. След като кредиторите се запознаят с оценката на активите, те могат да заявят окончателно дали искат да капитализират вземанията си. Подобно намерение заявиха всички големи кредитори, включително и държавните дружества – НЕК, Булгаргаз, БДЖ и други.
Източник: Дарик радио (04.09.2009)
 
Над 1 млрд. лева дупка в “Кремиковци” Стойността на активите на "Кремиковци" е с над 1 млрд. лв. по-малка от дълговете и не стига, за да се покрият борчовете на комбината. Това съобщи вчера синдикът на металургичния комбинат Цветан Банков. Той не се ангажира с прогнози дали може да бъде постигната обявената вчера пазарна цена на активите на комбината при евентуална продажба заради световната стагнация и криза. Задълженията на комбината са в размер на 1,9 млрд. лв., докато чистата стойност на дълготрайните материални активи, собственост на "Кремиковци", е 837 244 000 лева. Ликвидационната стойност без отчитане на разходите за ликвидация на комбината пък е 662 708 000 лева по оценка към 1 септември 2009 г. Това показват данни от доклада на консултантска къща "Амрита", публикувани на интернет страницата на "Кремиковци". Постигането на цена от близо 840 млн. лева, която да се равнява на стойността на активите, би било най-оптимистичният вариант в контекста на общата икономическа ситуация в света, коментира Цветан Банков. Той припомни, че вече е започнала оценката на вземанията на кредиторите на комбината, изразили намерение за трансформиране на вземанията им в част от капитала на комбината. Оценката на трите вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията, трябва да е готова до 28 септември. Тази оценка ще определи срещу всяко едно вземане на кредиторите колко акции по номинал могат да бъдат записани при евентуално повишаване на капитала на "Кремиковци". След като кредиторите, заявили намерения за участие в капитализацията на дълга на дружеството, се запознаят с оценките на вещите лица, ще решат окончателно дали са съгласни с трансформацията при тези параметри на оценката, каза Банков. Списъкът на кредиторите, изразили съгласие на подобна трансформация, ще бъде приложен към плана на оздравяване на комбината, след което може да бъде насрочено събрание на кредиторите, на което да се одобри тази трансформация.
Източник: Монитор (04.09.2009)
 
837 244 000 лева е пазарната стойност на дълготрайните активи на металургичния комбинат "Kремиковци". На 662 708 000 лева пък е оценена ликвидационната стойност на активите. Ефективната дата на оценката е от 1 септември. Тя е извършена от „Консултантска къща Амрита” ООД, предаде Дарик. След като кредиторите се запознаят с оценката на активите, те могат да заявят окончателно дали искат да капитализират вземанията си. Подобно намерение заявиха всички големи кредитори, включително и държавните дружества – НЕК, Булгаргаз, БДЖ и други. Капитализирането на вземанията на кредиторите е в основата на оздравителния план на комбината, представен от синдика Цветан Банков. Другата възможност е ликвидация.
Източник: Insurance.bg (04.09.2009)
 
Оцениха Кремиковци на 837 млн. лв. при 1.9 млрд. лв. задължения Чистата пазарна стойност на дълготрайните материални активи на Кремиковци АД е 837 244 000 лв. Това става ясно от доклада за оценката на имуществото на изпадналото в неплатежоспособност дружество. Оценката е направена към 1 септември и важи за 6 месеца. Оценителите от Консултантска къща Амрита ООД са изчислили и ликвидационната стойност на дълготрайните материални активи на дружеството - 662 708 000 лв. Това също е пазарна стойност и обикновено съвпада или е близка до стойността, която се реализира при евентуална принудителна продажба, обясни синдикът на дружеството Цветан Банков. От оценката на активите на Кремиковци АД става ясно, че доста голяма част от кредиторите ще останат неудовлетворени. Задълженията на фалиралия комбинат са за 1.9 млрд. лв. При осребряване първи са кредитори с обезпечени кредити - това са държателите на облигациите, емитирани от индийския собственик Прамод Митал, Арселор Митал и няколко транспортни дружества. На второ място са вземанията на кредитори, в това число и заплатите на работниците, след датата на възникване на неплатежоспособността. На трето са тези преди възникването на неплатежоспособността, а публичните вземания преди датата на несъстоятелността са на четвърто място. 57 кредитора вече са заявили намерение да капитализират вземанията си, съобщи за в. Пари синдикът Цветан Банков. Общият размер на тези вземания е 1.5 млрд. лв. Сред тях е и най-големият кредитор - облигационерите. Те са дали съгласие за трансформация на вземанията им, но с условие, че на общото събрание техният юридически представител може и да не подкрепи оздравителния план, предложен от синдика на дружеството. Повече от ясно е, че трансферът на вземанията в част от капитала няма да бъде 1:1, каза Банков. От ден в комбината са влезли тримата назначени от Агенцията по вписванията вещи лица. До един месец се очаква те да са готови с оценката - срещу всеки лев задължение колко лева в акции от предприятието може да вземе всеки кредитор поотделно. След като бъдат готови с тази оценка, кредиторите трябва да одобрят така направеното преобразуване на вземанията си в капитал от Кремиковци. Когато капитализацията на дълговете на Кремиковци бъде готова, съдът ще насрочи общо събрание на кредиторите, на което те трябва да одобрят плана за оздравяване. Ако той се приеме, ще се прекрати производството по несъстоятелност на металургичния комбинат. С направеното капитализиране на вземанията на кредиторите неговата задлъжнялост ще падне и ще може по-лесно да намери финансиране, за да продължи нормално дейността си. Ако обаче кредиторите отхвърлят оздравителния план, дружеството вече трябва да прекрати дейност и вземанията на кредиторите да бъдат осребрени с разпродажба на активите. При всички процедурни срокове, които трябва да се спазят, очакванията на синдика са общото събрание на кредиторите да се проведе не по-рано от началото на следващата година.
Източник: Пари (04.09.2009)
 
Новина за радикални регулации в Китай изстреля цената на оловото Цената на оловото отбеляза рязък скок на борсата в Лондон и достигна най-високата си стойност за последните 16 месеца. Причина за това стана закана на Китай, че ще затвори редица малки производители на суровината след като стана ясно, че стотици деца са натровени заради пренебрегване на правилата срещу замърсяване в страната. Гражданите на Китай са бесни, “че са замесени деца и затова правителството трябва да покаже, че ще се действа твърдо срещу нарушителите“, заяви Лю Биюан, анализатор от GF Futures Co. Страната е най-големия производител и потребител на олово в света. В резултат на тази новина се е стигнало до „паническо изкупуване“ на лондонския пазар за олово, съобщава Citigroup Inc. Медицинските лица предупреждават, че досег до оловото може да понижи интелигентността. Оловото с доставка след три месеца поскъпна с 2.9% до 2 345 долара за метр. тон, което е най-високото му ниво от 16 май миналата година досега. Вчера оловото поскъпна с 8.8% заради планираните мерки. Рутинна проверка на кръвната картина на 1 000 деца в град Кунмин, която е установила извънредно високи нива на олово в кръвта на 200 деца. Проверката е направена на 31 август, а подобни натравяния са открити и в провинциите Шаанкси и Хунан. (Bloomberg)
Източник: Други (04.09.2009)
 
Южнокорейските металурзи с по-добри резултати през третото тримесечие Южнокорейските стоманодобивни компании се очаква да постигнат доста по-добри резултати през третото тримесечие заради увеличаващите се знаци за подобрение на икономиката в страната и света. Добрите перспективи идват, след като лидера в сектора POSCO и други компании за стомана изнемогваха миналата година, притиснати от скачащите цени на суровините и сриващото се търсене зад граница, особено в Китай. Според експерти оперативната печалба на POSCO може да надхвърли 1 трлн. корейски вона за първи път от три тримесечия, но средната оценка е за 950 млрд. вона. Оперативната печалба на POSCO, която достигна 1.39 трлн. вона през последното тримесечие на 2008 година, се срина до 373 млрд. вона през първото и до 137 млрд. вона през второто тримесечие на настоящата година. Пазарните наблюдатели отдават очакваната печалба на падащите цени на суровините и възстановяващото се търсене в чужбина. Понастоящем предприятията на POSCO работят с пълна пара, а през първата половина на годината гигантът е работил на 83% от капацитета си. По-малките конкуренти от Dongguk Steel Mill Co и Hyundai Steel Co също очакват по-добри резултати. (Yonhap)
Източник: Други (07.09.2009)
 
Откриха нов търговски обект за арматура край София Металургичният производител “Промет Стийл” откри търговска площадка в София на 2 септември. Новият дистрибуционен център е разположен в Елин Пелин на 8 км североизточно от столицата. В него ще се предлага арматура и профили, произведени от компанията, както и вносни кангали. Непрекъснато ще се поддържа постоянна наличност от 1000 тона метал с възможност за транспорт от един сноп. Новото местоположение на търговския обект ще позволи да се съкрати времето за доставка на прокат към клиентите на компанията в региона на София. Доставката ще се извършва до няколко часа от момента на постъпване на плащането, обещават инвеститорите. “Поради високата ценова нестабилност, много търговци не си позволяват да поддържат складови наличности. Ние обаче искаме да имаме възможност да реагираме бързо на запитванията на строителните компании и дистрибуторите на метали. Затова и инвестираме в новия си дистрибуционен център в София”, обясни на откриването Яна Буланова, главен специалист по вътрешен пазар на “Промет Стийл”. Основната продукция на компанията е арматура, кръгъл прокат, равни ъгли (винкели) и шини. От януари до август 2009 г. тя е произвела 199 400 тона арматура. Голяма част от дейността й е съсредоточена в Бургас. Там “Промет Стийл” осъществява складови продажби на сортов и фасонен прокат - българско производство, на кангали, двойно Т-образно желязо, П-образно желязо, винкели и ламарина - чуждо производство. Фирмата управлява и още един дистрибуционен център в Русе.
Източник: Строителство Имоти (07.09.2009)
 
Гонят от работа 54 докери Заради липса на работа управата на порт Лом съкращава 54 докери. Товарооборотът ни намаля 6 пъти, каза изп. директор Борислав Михов. От началото на годината на пристанището са обработени само 220 хил. т товари, което е обичайно количество за месец-два, обясни директорът. Портът работи без печалба и обработва неголеми количества въглища внос от Украйна и ламарини за износ от Стомана Индъстри АД.
Източник: Стандарт (09.09.2009)
 
Индонезия и POSCO обсъждат общ проект Представители на южнокорейската POSCO, шеста по стоманодобив в света, и индонезийският промишлен министър се срещнаха за да обсъдят плановете за инвестиране на 5 млрд. долара в най-голямата икономика в югоизточна Азия. Ансари Букари, генерален директор по металите и машиностроенето в Министерството на промишлеността обяви, че инвестицията ще бъде в смесено предприятие с държавната PT Krakatau Steel, най-голямото стоманодобивно предприятие в Индонезия. “Дойдоха, за да обявят инвестиционен план между POSCO и Krakatau за изграждане на предприятие с капацитет 5 млн. тона годишно”, заяви Букари. От POSCO обаче заявиха, че нищо не е решено. “Обмисляме няколко варианта, но няма нищо решено относно инвестицията в Индонезия, а нашите интереси са повече към добива на суровини като втечнен природен газ, въглища, желязна руда и никел” вместо предприятия за стомана, заяви говорителя на компанията Чой Доо-джин. Krakatau Steel е една от няколкото държавни предприятия обявени за приватизация с цел повишаване на капацитета, ефективността и набиране на средства за държавния бюджет. Финансовата криза обаче замрази плановете миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (09.09.2009)
 
174 раздържавени фирми без активи дължат 170 млн. лв. на държавата Собствениците на 174 приватизирани дружества, които нямат никакви активи, дължат над 170 млн. лв. на Агенцията за следприватизационен контрол заради неизпълнени задължения в договорите за раздържавяване. Това съобщи пред журналисти Атанаска Бозова, шеф на ведомството. Тя посочи, че е наложен запор над акциите на тези компании, но те нямат никаква стойност след като не са обезпечени с активи. Само собственикът на 71% от „Кремиковци” – „Финметалс” – има натрупани задължения от 360 млн. лв., посочи Бозова. Тя допълни, че е наложен запор на офиса и няколкото имота на „Финметалс” – собственост на Митал, но друго имущество не е открито. В случай на ликвидация на стоманения гигант, Агенцията няма да е в списъка с кредитори, защото неин длъжник де юре е „Финметалс”, докато в случай на капитализация на вземанията на кредиторите, ще са налице 13 млн. акции и стойността на запорираните от нас, ще е по-висока, обясни Бозова.
Източник: Дарик радио (10.09.2009)
 
Китайският стоманодобив отчита ръст от 2% през август Китай, най-голямата стоманодобивна държава в света, отчете рекорден стоманодобив през август, след като правителството финансира ръста на търсенето в строителството и преработващата промишленост, показва анализ на Umetal. Добивът е 51.7 млн. тона миналия месец, показват данни на Китайската асоциация по желязо и стомана. През юли резултатите са били 50.7 млн. тона, според Националното бюро по статистика, което ще пусне официални данни за август тази седмица. Китай похарчи 4 трлн. юана (586 млрд. долара) за да възстанови икономиката си, като така засили търсенето на стомана за автомобилостроенето, строителството и ЖП транспорта. Нарастващото производство и скока в цените по-рано тази година доведоха до 17% спад в основните цени на китайските стоманени продукти през последните 4 седмици. По-ниските цени сигнализират, че добивът през септември вероятно ще е по-нисък от предходните месеци. Някои предприятия от най-големия стоманодобивен регион на страната Хебей дори затвориха част от мощностите си заради намаляващи поръчки. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2009)
 
Тежката индустрия се срина За броени дни развитието на рудодобива, металургията, машиностроенето и дървопреработването се влоши в края на септември 2008 г. "Кризата се прояви неочаквано, буквално за две седмици", коментира тогава председателят на управителния съвет на Българската камара на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Като първи сигнал за настъпващата криза мениджърите отчитат лекия спад на цените на световните стокови борси през юли 2008 г., каза Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. По думите му септември обаче е бил категоричен знак, че идва не само период на спад, но и на много по-сериозни проблеми за глобалната икономика. По-късно цените на цветните метали - мед, цинк и олово, паднаха почти два пъти. "Един от най-сериозните проблеми за нас е блокираното кредитиране, което лишава бизнеса от оборотни средства", каза председателят на браншовата камара по дървообработване Калин Симеонов. От дървопреработвателната и мебелната промишленост прогнозират, че кризата в България тепърва ще се задълбочи. За година браншът е загубил около 50% от продажбите си. Средният годишен спад в тежката индустрия е 40 на сто в сравнение с предходния период, показват резултатите по сектори. Като най-тежка може да бъде определена ситуацията при производството на базови метали за корабостроенето, рудодобива и дървообработването, където спадът на продажбите надвишава 50%. "Цените при строителните и неметалните минерални продукти са в пряка зависимост от общата индустриална и строителна активност, която рязко се влоши", описва настъпилата криза Цоцорков. Докато в началото на годината един от "пощадените" отрасли в минния сектор беше въгледобивът, в края и при него се усети криза и спад от 30%. Причина за това е, че твърдото гориво е една от основните суровини за производство на електроенергия, чието потребление спадна заради намалялото търсене на индустриалните потребители. Първата стъпка, която предприятията направиха, за да отговорят на кризата, е да намалят разходите си. Най-често съкращавани бяха парите, предназначени за персонал и за реклама. Само в минния бранш през първите шест месеца, работа загубиха около 1200 човека. Временно решение беше открито в предоставената възможност компаниите да задържат работници на половин работен ден и да получат съответната субсидия за това от държавата. "Кризата има и своята положителна страна - тя ще даде възможност на мениджърите да научават ценни уроци за оценка на риска и в добри дни и адекватна превенция", каза Цоцорков. През годината беше спрян един рудник - "Рудметал", а три мини за въглища временно спряха работа. Под знака на планови ремонти мина и част от годината за циментовите заводи на "Холсим", "Титан Златна Панега" и "Девня цимент". Без работа през периода останаха и заводите за минерални торове - "Агрополихим" и "Неохим"…...За броени дни развитието на рудодобива, металургията, машиностроенето и дървопреработването се влоши в края на септември 2008 г. "Кризата се прояви неочаквано, буквално за две седмици", коментира тогава председателят на управителния съвет на Българската камара на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Като първи сигнал за настъпващата криза мениджърите отчитат лекия спад на цените на световните стокови борси през юли 2008 г., каза Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара. По думите му септември обаче е бил категоричен знак, че идва не само период на спад, но и на много по-сериозни проблеми за глобалната икономика. По-късно цените на цветните метали - мед, цинк и олово, паднаха почти два пъти. Средният годишен спад в тежката индустрия е 40 на сто в сравнение с предходния период, показват резултатите по сектори. Като най-тежка може да бъде определена ситуацията при производството на базови метали за корабостроенето, рудодобива и дървообработването, където спадът на продажбите надвишава 50%. Докато в началото на годината един от "пощадените" отрасли в минния сектор беше въгледобивът, в края и при него се усети криза и спад от 30%. Само в минния бранш през първите шест месеца, работа загубиха около 1200 човека. "Кризата има и своята положителна страна - тя ще даде възможност на мениджърите да научават ценни уроци за оценка на риска и в добри дни и адекватна превенция", каза Цоцорков.
Източник: Дневник (11.09.2009)
 
Готвят търг за мръсния въздух на “Кремиковци” Без квоти за замърсяване на въздуха с парникови газове остава металургичният комбинат "Кремиковци" в преработения национален план за квотите за търговия с емисии. Планът е изготвен от екоминистерството и трябва да бъде предложен от министър Нона Караджова за одобрение на правителството. След това ще се чака и положителна оценка от ЕК, за да започне търговията с мръсни газове. Все още няма яснота какво ще се прави с освободените след затварянето на "Кремиковци" квоти в размер на 4,5 млн. тона, разказа авторът на плана Христо Христов от Института по енергетика. Според експерти от екоминистерството обаче държавата иска да задели тези квоти за разиграване на търг. 10% от предвидените за България 42 млн. квоти годишно в периода 2008-2012 г. да се разиграват на търгове, предвижда преработеният национален план. Правителството ще задържи и резерв от 31милиона квоти, както и 7,8 милиона квоти за проекти "Съвместно разпределение". Това увеличение на резервите предполага, че са включени и вече завършени проекти, което не е много правилно, коментира Димитър Бранков от БСК. Несъгласие с високите резерви, към които трябва да влязат и отровите от "Кремиковци", изразиха и от БТПП. Според тях трябва да се увеличат квотите за работещите предприятия, а не да се пази толкова голям резерв.
Източник: 24 часа (11.09.2009)
 
Запасите от стомана в ОАЕ ръждясват По-голямата част от запасите от стомана, внесени в ОАЕ през миналата година, са ръждясали и клиентите ги отказват, заявиха запознати от сектора. И след като пазара в страната не одобрява ръждясала стомана, тя се изнася за страни като Индия и Пакистан. Хиляди тонове излишна арматура бяха внесени в ОАЕ от търговци, включително бизнесмени от други сектори, с цел да спечелят от високите цени. Миналата година цените достигнаха рекордните 1500 долара за тон, преди да се сринат до 400 долара към края на третото тримесечие. След огромния спад в търсенето от намалялото строителство, особено в Дубай, много търговци започнаха да продават панически и свалиха допълнително цените. Други запазиха запасите с надеждата, че цените ще се възстановят. Рамдас Камат от Middle East Traders заяви, че въпреки че съхраняваната в продължение на една година арматура може да бъде използвана в строителството, много малко предприемачи от Съвета за взаимодействие в залива, особено в ОАЕ, са готови да използват стара стомана. (Emirates Business 24-7)
Източник: Други (11.09.2009)
 
5 млн. лв. за съкратени от Кремиковци АД Европейският фонд за справяне с глобализацията ще ни отпусне 5 млн. лв. за финансиране на преквалификацията и намирането на работа на съкратените работници от Кремиковци, съобщи министърът на труда Тотю Младенов. Фондът обаче изисква държавата да участва с 35% финансиране. Всички съкратени ще може да се включат в курсове за преквалификация, стига те да са регистрирани в бюрата по труда, обясниха от министерството. Те ще получат пълен пакет от услуги, който включва мотивационно обучение, професионално ориентиране, субсидирана заетост за безработните над 50-годишна възраст, подкрепа за започване на предприемаческа дейност. За последната услуга например тези, които искат да се занимават със собствен малък бизнес, може да получат безвъзмездно по 10 хил. лв. Парите от фонда не може да бъдат използвани за изплащане на обезщетения за безработица. Като начало страната ни е кандидатствала за помощ за вече съкратените в периода май - август близо 1000 работници във фалиралия металургичен комбинат. В схемата ще бъдат включени и 30 служители на пристанището в Лом, което изцяло зависи от поръчките на Кремиковци. Фондът допуска бройката на подпомогнатите работници да се допълва, така че да обхване всички предстоящи съкращения в Кремиковци, обясниха от министерството. Тъй като процедурата по кандидатстване към Глобализационния фонд е бавна, министерството на труда е заделило авансово 500 хил. лв., за да стартира програмата още през следващия месец.
Източник: Пари (14.09.2009)
 
Реализацията на стоманени продукти в страната се е увеличила двойно през 2008 г. Продажбите на български стоманени продукти в страната са се увеличили почти два пъти до 753 хил. тона през 2008 г., спрямо предходната година. Това показва предварителният доклад на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) за развитие на бранша. Цялото потребление на продукти от черни метали през 2008 г. е 2.6 млн. тона, от тях 1.9 млн. тона се осигуряват чрез внос. През 2007 г. същите показатели са били 2.6 млн. тона, от които 2.2 млн. са отвън. С производство на стомана в страната се занимават осем компании - "Кремиковци", "Стомана индъстри", "Промет стийл" , "Хелиос Металург", "Прециз Интер холдинг" , ЖИТИ, "Интер пайп"и "Кльокнер Металснаб". Българската стоманодобивна индустрия е силно зависима от вноса на железни руди и коксуващи въглища за доменното производство. Потребностите от скрап като основна суровина за производството на стомана в електропещите се задоволяват почти изцяло от местни източници. Използваните железни суровини се внасят в по-голямата си част. Най-големи количества през 2008 г. са купени от Украйна - 67.1%. За сравнение, през 2007 г. основен източник на железен концентрат е Бразилия, от която са се доставяли 53 на сто от железните изделия. През 2008 г. в България са произведени 281 199 тона анодна мед и 126 853 тона електролитна. За сравнение, същите показатели през 2007 г. са 242 639 тона и 69 634 тона. Единственото медно предприятие в България е "Аурубис България". През миналата година компанията пусна в експлоатация новата си рафинерия за електролитна мед с капацитет от 180 хил. тона годишно. Чрез нея производството е нараснало с 82.2 на сто в сравнение с 2007 г. Като страничен продукт от производството на мед се получава сярна киселина. През 2008 г. в предприятието са получена с 15.9% повече киселина, или 930 601 тона. Анодната мед се изнася главно за Белгия - 70%. Катодната мед се реализира в Гърция, Сърбия, Турция и Китай. Производството на олово през 2008 г. нарасна с 1.7 %. Причина за това е увеличеният капацитет на КЦМ - Пловдив. През периода в пловдивското предприятие са произведени 65 хил. тона, а в ОЦК - 23 446 тона. При 61 201 тона и 25 774 тона през 2007 г. съответно. Комбинатите са произвели освен това 75 641 тона и 26 058 тона цинк. Най-голям дял при вноса на цветни метали в страната заема алуминият, тъй като той не се произвежда в страната. Най-големи количества се осигуряват от Русия - 48.3%, и Грузия - 23.1%.
Източник: Дневник (14.09.2009)
 
Година след началото на кризата фирмите от тежката индустрия са със смесени очаквания за бъдещето. "По-скоро съм настроен оптимистично, въпреки че в момента ситуацията е такава, че е трудно да се правят прогнози за бъдещето", каза Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му най-важното в момента е да бъдат създадени подходящи условия за развитие на бизнеса в страната. Спадът в металургията от началото на кризата досега е около 30%, засега в бранша няма обявени фалити или заплашени от банкрут компании, уверява Петров.
Източник: Дневник (14.09.2009)
 
Гонят 40 работници от пристанище Лом Пристанище Лом ще съкрати нови 40 души до края на годината, съобщи Борислав Михов, управител на второто по големина дунавско пристанище в България. Това е втората вълна съкращения от началото на кризата досега. При първата пристанището освободи 59 души и в момента има на щат 278 човека. "Възнамеряваме да редуцираме щатните бройки до 223", каза Михов.
Източник: Стандарт (15.09.2009)
 
Квотите за вредни емисии се орязват с 10% Средно с около 10-11% са намалени квотите за търговия с въглероден диоксид за българските предприятия, става ясно от преработения Национален план за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. За база при разпределението на квотите се взима годината, в която предприятията са изхвърлили най-много емисии. До утре представителите на браншовите организации трябва да дадат коментарите си за направената преработка. На 23 септември ще се събере междуведомствената работна група, в която участват и представители на бизнеса, за да обсъдят предложенията. В плана правителството разпределя 42 433 833 тона емисии на въглероден диоксид годишно. Това количество е определено с Решение на ЕК от 26 октомври 2007 г. и Решение на ЕК от 4 декември 2008 г. Страната ни е задължена да намали с 8% емисиите от парникови газове през 2008-2012 спрямо базова година 1988. Преработеният национален план за търговия с емисии предвижда квотите за всички оператори на инсталации да бъдат намалени. Количествата са коригирани с цел да не се получи двойно отчитане по одобрени проекти за съвместно изпълнение. За тях е предвиден резерв от 7 829 570 квоти, който е за сметка на съществуващите инсталации. Част от проектите по съвместно изпълнение вече са завършени и са в експлоатация, смята заместник-председателят на БСК Димитър Бранков. В предишния план за съвместно изпълнение бяха разпределени около 900 хил. тона годишно, като за целия 5-годишен период бяха 4.5 млн. тона. Втората причина за намаляването на квотите по инсталации е, че е заделен и друг още по-голям резерв - за нови участници, т.е. нови производства след 2008 г. Общо за периода 2009-2012 г. резервът е 31 611 578 тона, от който ще се дават квоти на нови участници. Според представители на бизнеса за първи път в плана има ясна мотивировка за отпуснатите квоти като цяло. Освен това от бизнес организациите се надяват, че новият екоминистър Нона Караджова ще им предостави окончателния вариант на плана, преди да го внесе за одобрение в МС. Сегашната преработка на плана е направена по препоръка на Еврокомисията. След като получи одобрение от правителството, той трябва да бъде приет и от ЕК.
Източник: Пари (16.09.2009)
 
Канадската компания "Дънди прешъс металс" е получила удостоверение за търговско откритие в "Ада тепе" край Крумовград, където повече от седем години извършва проучвания, съобщи Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" в дъщерното дружество "Челопеч майнинг". Така компанията ще може да кандидатства и за концесия на района. В България Дънди работи по два инвестиционни проекта – за разширавяне на производството и добив на метали на място в Челопеч и проекта "Ада тепе" за добив на злато край Крумовград. В средата на 2008 г. след двегодишно отлагане "Дънди" проектът за разширяване на златната минав Челопеч получи разрешението на вече бившият министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Това се случи месец след като българското правителство и чуждият инвеститор подписаха споразумение, според което държавата ще притежава 25% от добитите злато и мед и ще получава по-високо концесионно възнаграждение. То ще варира между 2 и 8% в зависимост от рентабилността на компанията. Все още не е ясно дали идеята ще бъде довършена от новото правителство.
Източник: Дневник (16.09.2009)
 
Работата по най-голямото виетнамско предприятие за стомана започва следващия месец Директорът на виетнамската Pomina До Дуй Тай обяви, че новото предприятие очаквано да бъде отворено след 3 години ще повиши капацитета на Pomina до 1.5 млн. тона годишно, което ще направи компанията най-големият производител в страната. Новият завод ще има капацитет от 1 млн. тона. Той ще бъде и част от нов комплекс на стойност 300 млн. долара, които ще включва валцоващо предприятие с капацитет 500 хил. тона и пристанище с капацитет 3 млн. тона. Проектът ще бъде изграден в промишлена зона Пу Ми в област Тан Тхан. Миналата събота Pomina получи 884 млрд. донга (50 млрд. долара) заем от VietinBank, което е около 64% от необходимите средства за изграждането на предприятието. Още същия ден беше подписан и договор с немската Concast за доставката на модерни леярски инсталации Consteel-Techint, коиот ще помогнат да се пести енергия, да се намалят разходите и да се опази природата. Заводът ще бъде едва 20-ят в света, които ще приложи тази технология. (Vietnam News Agency)
Източник: Други (16.09.2009)
 
Разследват корупционна схема при изкупуване на скрап от старо оборудване на АЕЦ "Белене" Главна дирекция „Криминална полиция” разследва корупционна схема, организирана за изкупуване и препродаване на вторични суровини от демонтажни дейности в АЕЦ Белене, съобщи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Заради подадената от оценител минимална изкупна цена за тон суровина продавачът в лицето на Националната електрическа компания е загубила около 1 милион лева. Това е печалбата на фирмата „ВДК 1” EOOД, която е изкупила скрап на цена от 160 лева за тон и е доставила отпадъците на преработващи предприятия в Перник и Радомир, уточни министър Цветанов. От проверката, която е извършена, се оказва, че за този период в предприятието „Стомана индъстри” и „Радомир метал” са изкупували скрап само че на цена 284 лв. до 304 лв. от проверките, които бяха направени на всички фирми, които са осъществили подобни сделки с тези предприятия, се установи, че фирмата „Еврометал” ООД е извършила покупко-продажба от фирмата ВДК и сумата вече варира на 280 лв. Оценител на сделката с изкупването на вторичните суровини е фирмата "Мини консулт - М" ООД, а самата продажба е извършена през Софийската стокова борса.
Източник: Дарик радио (17.09.2009)
 
Продали “Белене” като стружки Втора атомна е продадена като стоманени стружки. Грандиозната далавера е станала в т. нар. ничие време - периода на "безвластието", в който тази година се сменяше държавното управление. Метални блокове, арматурно желязо, стоманени тръби, използвани при строежа на площадката в АЕЦ "Белене", са три пъти препродадени като скрап. Щетите за хазната са над 1 млн. лв. Схемата разкри направление "Икономика" на ГД "Криминална полиция". Проверката е започната от МВР и министерството на икономиката, съобщи вчера вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. От 23 април до 28 август 2009 г. НЕК, която е собственик на 51% от Втора атомна, препродава оборудването на площадката за жълти стотинки. Започва с близо 9 хил. тона скрап. Първият купувач е фирма ВДК 1. Оценителят на обявените по договор за продажба блокове и стоманени тръби е фирма "Мини консулт - М" ООД с управител Лиляна Христова. При оценяването обаче нито един представител на фирмата не се явил на площадката, за да види обявения за продан метал. В същото време към договора се появява анекс, според който металните блокове и тръби вече са метални стружки. Каквито изобщо няма. Така оценителят смъква цената и дава срамните 160 лв. за тон скрап. Продажбата става през Софийската стокова борса. След приспадане на разходите по транспорта цената пада на 110 лв. за тон. Оттук започва безогледно препродаване на метала. Следващият купувач е "Еврометал", зад който стои името на Людмил Стойков. Фирмата плаща вече по 280 лв. за тон, но отново препродава с печалба, като последният купувач - "Стомана Индъстрис", брои над 300 лв. за тон, разясниха схемата разследващите. Едва тази цена вече отговаря на реалността. През периода 24 май - 16 август цената на тон скрап у нас се е движила межди 284 и 304 лв. Ако всичко е било законно, металът от АЕЦ "Белене" е трябвало да излезе на тази цена още от площадката. От сделката държавата е загубила над 1 млн. лв. при продажбата на вторични суровини. Всички материали по скандалната сделка вече са в Софийска градска прокуратура.
Източник: Стандарт (17.09.2009)
 
Гние желязо за $1 млрд. На строителната площадка "Белене" гние старо желязо за над 1 млрд. долара. То е там още от 1990 г., когато държавата взима решението да спре строежа. Освен метални конструкции, тръби и арматура в АЕЦ "Белене" има още десетки хиляди тонове части и елементи за реакторите, които е трябвало да заработят през 1992 и 1994 г., твърдят запознати, работили някога на площадката. Още през 80-те години държавата е поръчала много елементи за парогенераторите, турбини, дори металния корпус на първи реактор, доставен от Чехословакия. Според източниците, пожелали анонимност, за продажбата на ръждясващия метал е имало многобройни опити, които обаче не са стигали до край.
Източник: Стандарт (17.09.2009)
 
Каре дами в далаверата Каре дами изплува в далаверата с тройно препродадения метал за скрап от АЕЦ "Белене". Никому неизвестните в бранша Десислава Стоичкова, Лиляна Асенова Христова, Десислава Христова-Янкова и Румяна Христова са извършили оценката и първата покупка на оборудването от Втора атомна. Според фирмените регистри Стоичкова е собственик на фирмата "ВДК-1", останалите три дами са във фирмата, направила скандално занижената оценка на метала - "Металконсулт-М". Повечето фирми в схемата са покрити в мъгла. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха, че материалите по делото, които са получили от МВР, са с гриф "Строго секретно". Проверка в системата "Апис" показа, че първият купувач "ВДК-1" ЕООД е с управител Веселин Стоичков. За него обаче не се знае нищо. Шефът на Софийската стокова борса Васил Симов заяви пред "Стандарт", че името не му е познато, но би помогнал на прокуратурата, ако постъпи официално запитване. "Миниконсулт-М" е оценила метални конструкции 2 пъти по-ниско от реалната им стойност. Според фирмените регистри тя се управлява от Лиляна Христова. Собственици са тя и приятелките й Румяна Христова и Десислава Христова-Янкова. 0,01% от "Еврометал" все още притежава Людмил Стойков, колкото имат и Емил Иванов и "Ладимекс Холдинг". Останалото е на чуждестранната "Трансметал Груп", за която липсват данни. "Стомана Индъстри" пък е собственост на гръцката "Сиденор Груп", част от холдинга "Виохалко".
Източник: Стандарт (17.09.2009)
 
Стоманодобива в Китай ще нарасне 6% Стоманодобивът в Китай, най-голямата страна производител, ще нарасне 6% през тази година, благодарение на нарасналото търсене от страна на обработващата промишленост и строителството, според данни на Министерството на промишлеността и информационните технологии. Добивът на стомана ще достигне 530 млн. метр. тона, обявиха от министерството. През 2008 г. то беше 500.5 млн. м.т. До момента Китай е налял 4 трлн. юана (586 млрд. долара) за възстановяване на икономиката си, което доведе до ръст в търсенето на стомана за автомобилостроенето, жилищното и железопътното строителство. На 26 август правителството на страната заяви, че търси начини да ограничи свръхпроизводството, включително на стомана. “Възможността на вътрешното търсене да потребява излишъка е доста ограничена”, обясняват от министерството. “Темпът на реализация на излишните количества е доста бавен”. Стоманодобивът нарасна рекордно през август, четвърти пореден месец с ръст, което доведе до 19% спад в основните цени на китайската стомана от 2 август насам. (Bloomberg)
Източник: Други (17.09.2009)
 
Режат парниковите емисии на няколко завода Правителството намалява емисиите въглероден диоксид на няколко големи промишлени предприятия в новия Национален план за разпределение на квотите за търговия с парникови газове в периода 2008-2013 г. Сред орязаните инсталации са “Брикел”, “Стомана”, “Девня цимент” и “Холсим”. Така парниковата квота на “Брикел” например е намалена от 5 млн. т на 3,2 млн. т, което предизвика недоволството на централата. Според екоминистър Нона Караджова предишното правителство е толерирало определени заводи, като им е предоставило много по-големи от необходимите квоти. Така със спестените количества те са могли да реализират големи печалби, ако планът беше одобрен от Брюксел. През февруари 2009 г. обаче ЕК го върна за корекции. Според запознати квотите на някои инсталации са били завишени за сметка на други по настояване на икономическото министерство. В променения план, който в момента се обсъжда с бизнеса, са увеличени емисиите на ТЕЦ “Марица-изток 2” и “Енел Марица-изток 3”, които крепят енергийния баланс на страната. Според министър Караджова определените от ЕК парникови емисии, които предприятията могат да изхвърлят безнаказано в периода 2008-2013 г., са съвсем достатъчни. Това сочат утвърдените доклади за отделените в атмосферата газове на промишлените инсталации за 2008 г. Те показват, че се побираме напълно в орязаните през 2007 г. от ЕК национални годишни квоти от 75 млн. т на над 42 млн. т, заради което страната ни заведе дело.
Източник: Труд (23.09.2009)
 
Най-добрият вариант за електропещта на металургичния комбинат „Кремиковци“ е тя да стане собственост на компанията „Арселор Митал“. Това каза пред „Класа“ министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В процедурата по несъстоятелност е записано, че пещта е обезпечителен актив на „Арселор Митал“. Компанията закупи вземане на Черноморската банка за търговия и развитие за 18 млн. евро, с което стана вторият обезпечен кредитор на „Кремиковци“. Освен „Арселор“ облигационерите на комбината също са обезпечени с активи. Следващ кредитор по реда на вземанията е държавата с около 830 млн. лв. Държавната помощ от около 700 млн. лв през 1999 г. не беше призната от съда. По думите на Трайков правителството ще настоява да се върнат парите за отпуснатата държавна помощ. МИЕТ вече обяви, че по-добрият вариант за „Кремиковци“ е да се започне процедура по ликвидация на предприятието. Същото беше и желанието на „Арселор Митал“. Окончателното решение дали да има ликвидация или оздравителен план за комбината ще се вземе на следващото заседание на комитета на кредиторите, което се очаква през октомври.
Източник: Класа (23.09.2009)
 
Близкия Изток единствен с ръст в стоманодобива Стоманодобивът в Близкия Изток отбелязва ръст от около 7% през август спрямо юли, според данни на Световната асоциация за стомана. Това е единственият регион с ръст от 2.2% през първите осем месеца спрямо година по-рано. В региона са добити 11.069 млн. метр. тона стомана между януари и август 2009 г. срещу 10.828 млн.м.т. преди година. Само Саудитска Арабия е добила 31.98% повече след като увеличи производството си от 347 м.т. през юли до 458 м.т. през август. Добивът в Иран обаче намалява с 2.29% от 870 м.т. до 850 м.т. през август. Нивата в Катар се запазиха непроменени на 85 м.т. ОАЕ, която не предоставя данни за стоманодобива си на Световната асоциация за стомана, също отбеляза повишение през последните месеци. Emirates Business 24-7
Източник: Други (23.09.2009)
 
Металургията в Румъния със спад от 78% Комбинатът АрселорМитал в румънския град Хунедоара е произвел в първите шест месеца на 2009 г. само 31 900 тона чиста стомана, което е спад от 78% спрямо същия период на 2008 г. Тенарис, които закриха основния си завод в Италия през юли, са произвели едва 458 00 тона в Кълъраш, Румъния, което е една четвърт от производството, реализирано преди една година. Иначе италианците уволниха вече почти 150 служители от комбинатите си в Залъу и Кълъраш. Според Румънската асоциация на производителите на стомана до края на годината производството на чиста стомана ще достигне 2.3 милиона тона или една трета от произведената през 2008 г.
Източник: Агенция Фокус (23.09.2009)
 
Банков: Съкращенията в „Кремиковци" ще продължават Съкращенията на работници в „Кремиковци" ще продължават, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. В момента в предприятието работят 3100 души, но в оздравителния план е записано, че на работа ще останат 2500 служители. Банков е отказал да подпише колективен трудов договор със синдикатите още през пролетта, защото дружеството не може да осигури допълнителни социални придобивки на металурзите. Ето какво още каза синдикът на „Кремиковци": Аз отказах да го подпиша колективен трудов договор още през пролетта, когато изтече старият колективен трудов договор. Първото, което е, няма откъде да се намерят средства, за да се увеличат социалните придобивки, още повече на какво основание, производителността ли се постигнала? В тази ситуация просто не е възможно, за чия сметка, от производство, което го няма ли ще дойдат тези пари, или трябва да осигуря нови задължения на кредиторите, които и без това не са малко? За мен е нереалистично, невъзможно да се подпише колективен трудов договор за допълнителни социални придобивки, при условие че въпросът е дали изобщо да го има предприятието или да го няма.
Източник: Дарик радио (24.09.2009)
 
Промет Стийл ще доставя арматура за софийското метро Металургичният производител Промет Стийл ще достави за нуждите на софийското метро първите 665 т арматура, съобщиха от дружеството. Тя ще бъде използвана в проекта за разширяването на метрото в София. В съответствие с плана, одобрен от Министерски съвет на Република България, столичното метро ще се състои от 47 метро станции, с пропускателна способност от над 1 милион души на ден. Дължината на тунелите ще бъде 52км. В проекта за разширяване на софийското метро участват две компании - Trace /България/ и Dogus Insaat /Турция/. Имаме готовност да произведем и доставим в кратки срокове метал за прoекти от национално значение, каза Яна Буланова, главен специалист Вътрешни пазари в Промет Стийл.
Източник: Фирмена информация (24.09.2009)
 
ЕВН спира тока на Горубсо ЕВН спира захранването с електроенергия за Горубсо Мадан АД, заради неплатени задълженията за електричество в размер на над 473 000 лв., съобщават от пресцентъра на електро-разпределителното дружество. ЕВН България Електроснабдяване АД е принудено да започне поетапно преустановяване на захранването с електрическа енергия за обекти на Горубсо Мадан АД поради неплатени задължения за консумирана електроенергия. За тази мярка е уведомено ръководството на компанията и заинтересованите институции, съобщават от компанията. Предвидено е изключването да започне от 24 септември 2009 г. При спирането на захранването EВН съблюдава всички възможни фактори и ще стартира с изключването на онези съоръжения, чието нефункциониране не представлява заплаха за околната среда и здравето на населението. Задълженията до момента за потребено електричество са в размер на над 473 000 лева.
Източник: Vesti.bg (24.09.2009)
 
Съкращенията на работници в Кремиковци ще продължават, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. В момента в предприятието работят 3 100 души, но в оздравителния план е записано, че на работа ще останат 2 500 служители. Банков е отказал да подпише колективен трудов договор със синдикатите още през пролетта, защото дружеството не може да осигури допълнителни социални придобивки на металурзите. Ето какво още каза синдикът на Кремиковци: Аз отказах да го подпиша колективен трудов договор още през пролетта, когато изтече старият колективен трудов договор. Първото, което е, няма откъде да се намерят средства, за да се увеличат социалните придобивки, още повече на какво основание, производителността ли се постигнала? В тази ситуация просто не е възможно, за чия сметка, от производство, което го няма ли ще дойдат тези пари, или трябва да осигуря нови задължения на кредиторите, които и без това не са малко? За мен е нереалистично, невъзможно да се подпише колективен трудов договор за допълнителни социални придобивки, при условие че въпросът е дали изобщо да го има предприятието или да го няма.
Източник: Дарик радио (24.09.2009)
 
Стомана Индъстри влага 120 млн. лв. в опазването на околната среда Стомана Индъстри АД е водещ производител на стомана в България, предлагащ широка гама изделия: арматурно желязо за стоманобетонни конструкции, дебелолистова стомана, сортов прокат, специални стомани, специални профили и сфери за смилане. Стомана Индъстри АД е предприятие, положило началото на съвременната металургична индустрия в България и успешно присъстващо на балканския и на международните пазари вече над 55 години. През юни 2001 г. Сиденор АД, Гърция, придоби собствеността върху капитала на дружеството и стартира мащабна инвестиционна програма в целяща модернизация на производствените съоръжения и цялостна реконструкция на фирмата. В резултат на реализираните инвестиции в размер над 250 млн. лв., днес Стомана Индъстри АД разполага с модерна технология и уникални за мащабите на България и региона производствени съоръжения. Компанията е с висок международен рейтинг и за 2008 г. е класирана от Deloite в Топ 500 на най-крупните и динамично развиващи се фирми в Европа. През 2007 г. Българската агенция за инвестиции отличи дружеството със сертификат за инвеститор Клас А. Продукцията на Стомана Индъстри отговаря на общоприетите стандарти за качество като EN, DIN, ASTM, JIS, BS, Lloyd’s Register, Germanischer Lloyd, европейски директиви и др. Политиката по качеството, опазването на околната среда и създаването на безопасни и здравословни условия на труд е основен приоритет в дейността на дружеството. Инвестициите в тези направления надхвърлят 120 млн. лв. Системата за управление на качеството е сертифицирана по ISO 9001:2000. Системата за опазване на околната среда на Стомана Индъстри АД е сертифицирана по ISO 14001:2004. Системата за здравословни и безопасни условия на труд е сертифицирана по OHSAS 18001 : 1999. За свеждане на трудовия травматизъм до минимум и ефективна политика в областта на безопасността и здравето при работа дружеството е отличено с наградата на КНСБ и МТСП Прометея – 2009. Стратегията за КСО има за цел да осигури конкурентно предимство и гарантира в дългосрочен план устойчивостта на Стомана Индъстри. Мерките, които компанията предприема в областта на КСО, са насочени към интегриране на социалните и екологичните аспекти на корпоративната дейност с интересите на акционерите и очакванията на обществото. Стомана Индъстри АД реализира десетки краткосрочни и стратегически проекти и програми за отговорен бизнес: • за изграждане на работодателска марка; • за технологично обновяване и модернизиране на производствената база, подобряване условията на труд, гарантиране безопасността и здравето при работа; • за ограничаване на вредните емиисии, изграждане на собствени водоизточници и пречистване на отпадните води и други дейности за опазване на околната среда; • за гарантиране на качеството и подобряване на връзките и обслужването на клиентите; • за подпомагане развитието на професионалното образование и взаимодействие с ВУЗ; • за устойчивото развитие на община Перник с акцент: отговорен бизнес; благоприятни условия за развитие на децата и младите хора; здравеопазване; културно-историческо наследство и др.; • за подкрепа на общественополезни каузи, благотворителност и др.
Източник: Пари (24.09.2009)
 
ЕВН заплаши, че ще спре тока на "Горубсо Мадан" Електроразпределителното дружество "ЕВН България" предупреди, че ще започне поетапно спиране на електроенергията на "Горубсо Мадан" заради неплатени сметки, съобщиха от компанията. Досега минното дружество, което е собственост на "Интертръст холдинг", е натрупало задължения за над 473 хил. лв. От ЕВН обясниха, че водили продължителни преговори с компанията и дори е сключено споразумение за разсрочено плащане. Крайната мярка се налага, защото компанията не се е съобразила с направените досега уговорки, обясняват от енергийната компания. "Причина за забавеното плащане са почивните дни, днес дължимата сума е преведена по сметките на ЕВН", увери изпълнителният директор на "Интертръст холдинг" Роберто Младенов.
Източник: Дневник (24.09.2009)
 
Бразилия иска Vale да конкурира най-големия си клиент Arcelor Бразилия иска Vale SA да се превърне в една от водещите компании за производството на стомана, която да може успешно да се конкурира със световния лидер – ArcelorMittal, които е и най-големия й клиент на желязна руда. Vale, най-големият производител в света на суровината, трябва да превърне Бразилия в голям износител на валцовани стоманени продукти, заяви министърът по добивната промишленост и енергетиката Едисао Лобао. Т.нар. валцовани стоманени продукти се използват в автомобилостроенето и производството на домакински уреди. “Vale има потенциал да се превърне в световен производител от тази величина”, каза Лобао в отговор на запитване за възможността компанията да се конкурира с ArcelorMittal. “Има компетенциите да се превърне в такъв”. Президентът на Бразилия Луйз Инасио Лула да Силва иска Vale да засили стоманодобива за да съсдаде по-високостойностен износ и да създаде работни места. Това би принудило компанията да се конкурира със собствените си клиенти. Vale е под контрола на група включваща Previ, пенсионният фонд на държавната Banco do Brasil SA, Bradespar SA, Mitsui & Co. и Grupo Opportunity. Правителството притежава 6.9% от капитала даващ право на глас чрез държавната банка за развитие BNDES. (Bloomberg)
Източник: Други (24.09.2009)
 
Асарел Медет грабна голямата награда на вестник Пари Асарел Медет спечели голямата награда в конкурса на в. Пари Социално отговорна компания на годината. В надпреварата взеха участие общо 39 компании, а награди бяха раздадени в 5 категории. Социална отговорност към околната среда бе една от най-оспорваните категории в тазгодишната надпревара. В крайна сметка журито определи за победител Рока България, която пребори конкуренцията в лицето на Аурубис, Индустриален Холдинг България и Софийска вода. В категорията Социална отговорност към служителите също бяха номинирани 4 компании - АстраЗенека, Индустриален Холдинг България, Стомана Индъстри АД и УниКредит Булбанк. С наградата си тръгна Стомана Индъстри АД. За победител в раздела Етичност и отговорност към заинтересованите страни журито определи за победител Юробанк И Еф Джи - собственик на Пощенска банка. Фармацевтичната компания АстраЗенека си тръгна като победител в категорията Участие в проекти с дългосрочен общественополезен ефект, а Банка ДСК бе наградена в категорията Благотворителност. Конкурсът на в. Пари Социално отговорна компания на годината се организира за втора поредна година и цели да покаже най-добрите примери, които компаниите у нас дават в сферата на Корпоративната социална отговорнст. В журито участват Валя Чилова, Даниела Пеева, Мая Няголова, Елица Баракова, Албена Петкова, Васил Велев, Стамен Тасев и Стефан Неделчев. Консултант на конкурса е Делойт България. Спонсори на инициативата са М-Тел, ЗПАД Армеец, ДЗИ и Банка ДСК. Медийни партньори на събитието са БНТ и БНР.
Източник: Пари (25.09.2009)
 
Руската Алфа-банк поиска съдът да обяви банкрут на Сибирско-Уральската алуминиева компания (СУАЛ) и Русал Красноярски алуминиев завод (КрАз), се казва в съобщение на банката, цитирано от канал Вести. Двата завода формират най-големият актив на обединената компания Русал на Олег Дерипаска и Денис Векселбер, като КрАЗ е вторият най-голям завод за алуминий в света, осигуряващ 27% от руското производство. СУАЛ не е погасил дълговете си по четири кредита към банката, а КрАЗ е поръчител по тези кредити. По-рано тази година съдът в Москва издаде присъда, според която дълговете на двете компании към Алфа-банк, включително неустойки, възлизат на 73.8 млн. долара. Най-голямата частна банка в Русия се слави с твърдата си политика спрямо корпоративните си клиенти. Тя вече подаде над 10 иска срещу различни компании на Олег Дерипаска, намиращи се под контрола на Русал. И въпреки че през март 2009 г. и двете страни твърдяха, че са постигнали споразумение, Алфа-банк продължи да завежда иск след иск. Смята се, че целият дълг на компанията на Дерипаска възлиза на 16.8 млрд. долара.
Източник: profit.bg (25.09.2009)
 
JFE мисли да се насочи по-сериозно към Близкия Изток и Индия В резултат на състоянието на бързо развиващите се икономики японският стоманодобивен гигант JFE обмисля да разшири пазарите си към Близкия Изток и Индия. Китай и Южна Корея са основните пазари на Япония като заемат 40% от общия износ на стомана на страната. С цел да навлезе на новите пазари JFE ще си партнира с местни компании в Близкия Изток и Африка и да изгради мащабни доменни пещи с годишен капацитет 100 млн. тона необработена стомана през следващите години. Това е равно на общия сегашен добив на стомана. В момента компанията води преговори с компании в Близкия Изток, Индия, Китай, Африка и с местни по възможности за партньорство. Японският добив на необработена стомана през 2008 г. е 105.5 млн. тона, спад от 13.2% спрямо 2007 г. (MetalBiz)
Източник: Други (25.09.2009)
 
Удължават с месец оценката на активите на "Кремиковци"? Все още не е насрочено общо събрание на кредиторите на „Кремиковци". Това съобщи на пресконференция председателят на Софийски градски съд (СГС) Георги Колев. Общото събрание трябва да приеме оздравителен план и оценка на активите на металургичния комбинат. 28 септември е срокът за оценка на активите, но е постъпило искане за удължаването му с един месец. Георги Колев прогнозира, че най-вероятно искането ще бъде уважено, защото се налага извършването на много експертизи и оценки.
Източник: econ.bg (26.09.2009)
 
„Стомана Индъстри” беше класирана на първо място в Националния конкурс „Социално отговорна компания на годината” в категорията „Социална отговорност към работниците и служителите”. Този конкурс се организира за втора поредна година от в.” Пари” със съдействието на консултантската компания DELOITTE BULGARIA, която е водеща в разработването на критериите и оценката на фирмите. Целта на този конкурс е да покаже и отличи най-добрите примери, които компаниите у нас дават в сферата на корпоративната социална отговорност. В журито участваха представители на: Асоциация Корпоративна социална отговорност България; Програма на ООН за развитие; Български форум на бизнес лидерите; Делойт България; на фондации, индустриални асоциации и други. Покани за участие в конкурса са изпратени на 600 фирми в страната. От тях 39 са класирани за първия кръг на конкурса. На официална церемония в присъствието на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, бяха отличени представителите на българския бизнес в следните категории корпоративна социална отговорност: 1.Социална отговорност към служителите – „Стомана Индъстри“ АД; 2.Отговорност към околната среда- Фирма „Рока България“; 3.Етичност и отговорност към заинтересуваните страни – Пощенска банка (“Стомана Индъстри“ е на второ място); 4.Участие в проекти с дългосрочен обществен ефект–фармацефтична компания „Астра Зенека“; 5. Благотворителност – Банка ДСК. За цялостен принос „Социално отговорна компания на 2009” – „Асарел Медет”. Присъстващите на официалната церемония по връчването на наградите бяха единодушни, че корпоративната социална отговорност набира все по-голяма популярност в България. Въпреки финансовата криза социално отговорните компании в страната продължиха да прилагат добрите практики, което със сигурност ще им помогне да развият още по-успешно своя бизнес. Престижните отличия на „Стомана Индъстри” са обществено признание за системната, целенасочена и отговорна социална политика, която фирмата провежда. Въпреки икономическата криза работниците и служителите запазиха своите социални придобивки като: ваучери за храна; безплатен транспорт; допълнително здравно осигуряване и медицинско обслужване; обучение в България и чужбина; бонуси за безопасен труд; поемане на разходите за почивка; летни лагери на море за децата на работещите във фирмата и др. „Стомана Индъстри” инвестира над 250 млн. лв. в нови технологии, модернизация на производствените системи и подобряване на работната среда, с което беше сертифицирано от Българската агенция за инвестиции като „Инвеститор клас А”. Над 100 млн. лв. бяха вложени в екологични проекти. В сравнение с 2001 г. трудовият травматизъм бе намален 4 пъти. Инвестициите в безопасни и здравословни условия на труд надвишават 70 млн. лв. Затова „Стомана Индъстри” беше отличена с наградата на КНСБ и МТСП „Прометея 2009”. Корпоративната социална отговорност за „Стомана Индъстри” не е еднократно действие, а съществена част от фирмената стратегия, начин на мислене и идеология в корпоративното управление. Осъзнавайки отговорността си към град Перник и населението в региона, компанията стартира и успешно реализира програми с дългосрочен обществен ефект като: „Нашите деца”- включваща спонсорство на детски градини и училища, финансиране на инициативи и програми, подобряване материалната база на Общински младежки дом. Спонсорство на детска и младежка художествена самодейност, спортни и културни изяви; „Кариера тук” – си постави за цел подпомагане на професионалното образование в община Перник. Взаимодействие и подпомагане дейността на Технически университет – София и ХТМУ. Спонсорство на ученически конкурси и олимпиади. Изграждане на нова учебна база на ТПГ”Мария Кюри”. Създаване на Общински център за професионално консултиране, ориентиране и услуги на пазара на труда по съвместен проект с IG Metal Германия. За принос в развитието на професионалното образование и спонсорство в организирането на „Панорама на професионалното образование 2009”, „Стомана Индъстри” получи грамота и вимпел на просветното министерство; „Перник – индустриална столица на България”- е съвместен проект с Община Перник за реконструкция на пътната инфраструктура в индустриалната зона на стойност 9 млн. лв. В него се включва и реконструкцията на фонтаните в центъра на града; „Здравето над всичко”- включва изграждане на фирмен център за неотложна медицинска помощ, дарителство. В рамките на този проект фирмата подари модерно оборудвана линейка и хирургическа апаратура на болници в Перник.
Източник: СъПерник (28.09.2009)
 
Чакаме 600 млн. евро, спестени от комините 500-600 млн. евро може да получи България, ако продаде на европейския междудържавен пазар на парникови емисии 50 млн. тона права за изхвърляне на вредните за атмосферата газове. Толкова е приблизително разликата между определения ни по протокола "Киото" таван за излъчени газове и действително излезлите от комините на заводите ни, тоест спестените емисии, обясни за "Стандарт" Митко Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара. БСК е предложила на правителството да включи тази възможност в Програмата си за мерки за справяне с кризата. В момента цената на международните пазари е 12-14 евро на тон парникови газове. Преди да настъпи икономическата криза, е била 25 евро на тон. Прогнозите на Европейската комисия за периода 2012-2020 г. е за цени около 39 евро. Пазарът на квоти на парникови емисии е чист спекулативен пазар. В него могат да участват отделни предприятия, инвестиционни посредници, граждани. Известни международни компании са реализирали марж от стотици милиони евра в такава търговия. Тази година компания, която работи на българския пазар, част от по-голяма групировка, е реализирала над 50 млн. тона от продажба на квоти. Групата има предприятия във всички страни на ЕС. Вероятно е имала излишък на квоти, предположи Бранков.
Източник: Стандарт (28.09.2009)
 
Държавата в нова битка за “Кремиковци” Държавата подхваща нова битка за "Кремиковци". Икономическото министерство претендира за 700-те милиона лева държавна помощ пред съда. Още с встъпването си на поста в края на юли министър Трайчо Трайков е внесъл жалба във Върховния административен съд за признаването на сумата за държавна помощ. През юли Административният съд на град София постанови, че това не е държавна помощ и не подлежи на връщане. Така държавата отиде на второ място като кредитор на комбината след облигационерите. Сред мотивите на съда за отхвърляне беше, че актът за претенцията, който тогава беше внесен с подписа на бившия зам.-министър Нина Радева, е издаден от некомпетентен орган, тъй като казусът бил от компетенцията на Европейската комисия. Сега жалбата е внесена във Върховния административен съд, подписана от пълномощник на министъра. Делото е насрочено за края на януари 2010 г. Днес изтича срокът, в който трябва да бъде готова оценката на вземанията на кредиторите на "Кремиковци". Три вещи лица трябва да изчислят според обезпеченията срещу колко лева от своето вземане всеки кредитор на комбината може да получи акции при създаването на ново дружество. Общо 57 кредитора с вземания за 1,486 млрд. лв. заявиха желание да придобият акции от комбината. Сред тях освен облигационерите с вземане от 695 млн. лв. са и големите държавни дружества "Булгаргаз", НЕК и БДЖ. Оценката на активите на комбината показа, че при евентуална разпродажба с тях може да се покрият между 30 и 50% от претенциите на кредиторите. Пазарната стойност на активите на "Кремиковци" е 837,2 млн. лв., а ликвидационната стойност (това, което може да се вземе при разпродажба) е 662,7 млн. лв.
Източник: Стандарт (28.09.2009)
 
Влагат 300 000 лв. в нов релсов път в „Горубсо - Мадан“ За изграждането на нов релсов път ще бъдат инвестирани 300 000 лв., съобщи Валентин Гаджев, изпълнителен директор на “Горубсо - Мадан”. Той посочи, че дружеството е предприело действия за смяна на съществуващото съоръжение, което създава проблеми при извозването на рудата. Релсите са силно износени и много често възникват аварии. Цялостната подмяна на подземния релсов път ще бъде извършена в рамките на един месец. Експерти ревизират цялото трасе, за да съберат актуална информация за степента и местата на износване, дължината на пътя и т.н. До момента са правени частични кърпежи на отделни участъци, но цялостна подмяна не е извършвана от 20 години.
Източник: Строителство Имоти (28.09.2009)
 
Олег Дерипаска пуска в Хонконг книжа за 30 млрд. долара Директорите на Rusal, алуминиевия гигант, собственост на руския олигарх Олег Дерипаска, се очаква тази седмица да одобрят прехвърляне на акции на стойност 30 млрд. долара. Сделката ще бъде една от най-големите за годината и като отмъщение за Лондонската борса ще се проведе в Хонконг, коментира изданието. Rusal, най-големият производител на алуминий в света, възнамерява да листне 10% от акциите си на азиатския пазар, а съветниците от at Credit Suisse и Goldman Sachs са готови да подадат проспект до края на седмицата, ако получат зелена светлина. Но докато повечето световни групи в областта на минното дело и на металите са регистрирани в Лондон, Rusal е избрал Хонконг отчасти заради делото, заведено от бизнесмена Михаил Чорни, и което ще се гледа в лондонски съд. Чорни заведе иск за 4 млрд. долара срещу Дерипаска. На азиатската борса също така се наблюдава и голямо търсене от страна на азиатските инвеститори и институции за ценни книжа на компании в металургичния сектор. (The Times)
Източник: Други (28.09.2009)
 
Deutsche Bank: Стоманодобивът ще се задържи слаб в Европа Производство в Европейския съюз във важната за всички стоманодобивна промишленост ще остане в застой през следващите години, доклад, според доклад на Deutsche Bank. Немската компания също така подчерта нуждата от иновации в стоманодобивната промишленост, за да може Европа да остане конкурентоспособна срещу възхода на Азия като производител на стомана. Производството на стомана е един от основните сектори на промишлеността в Европейския съюз. В рамките на ЕС-27, на стоманодобивната промишленост в момента се падат около 6% от общия оборот на промишлеността. Всяка година секторът произвежда около 200 млн. тона сурова стомана като в момента в него работят около 400 хил. души в ЕС-27. От 1998 г. до 2007 г., годишната продукция на сурова стомана в ЕС-27 има ръст от само 1% годишно до около 199 млн. тона, увеличение доста под средното за света от 6% годишно. Този ръст се дължи на вече високото равнище на производство в Европа и намаляващото значението на интензивно използващите стомана сектори. Потреблението на глава от населението в ЕС-27 от около 370 кг е най-високото в света, срещу средно за целия цвят 190 кг. (RTTNews)
Източник: Други (28.09.2009)
 
Кражба от Кремиковци разкриха от полицията В Пето РУ постъпила жалба от отговорник на склад към комбинат “Кремиковци”, че от обекта са откраднати 150 килограма медни проводници, електрожен и генератоР,съобщават от пресцентъра на МВР. На място бил извършен щателен оглед и иззети веществени доказателства. Прецизната оперативно-издирвателна работа на криминалистите и разследващите полицаи за няколко дни дала добри резултати. В извършване на престъплението са уличени 25-годишният С.Г., криминално проявен, и приятелят му Л.Д., на 24 години. На двамата е наложена мярка “подписка”. Кабелите и другите отнети вещи са намерени и иззети.
Източник: Vesti.bg (28.09.2009)
 
Алуминиевата "Русал" се качва на борсата в Хонконг Руската алуминиева компания "Русал" планира IPO на борсата в Хонконг до края на годината, съобщава The Wall Street Journal, който се позовава на собствени източници. Според агенция Ройтерс в резултат на публичното предлагане, компанията може да привлече около 1.5 - 2.5 млрд. долара. Холдингът се оценява на около 30 млрд. долара. Първоначално руската компания, която е собственост на милиардера Олег Дерипаска, планираше да направи IPO в началото на 2007 г. Заради появилата се криза холдингът отложи на неопределен период от време листването. Според източници на The Wall Street Journal междувременно "Русал" води преговори за продажба на част от акциите си с международни инвеститори от Китай, Обединените арабски емирства и Либия. Търговията на акциите на дружеството зависи от дълговата структура на компанията към чуждестранни банки. Общите задължения на компанията към западни финансови институции възлиза на 7.4 млрд. долара по данни на руския сайт lenta.ru. Алуминиевият холдинг е най-големият длъжник в Русия със задължения от 17 млрд. долара.
Източник: Дневник (29.09.2009)
 
Едрият бизнес се събра на среща в кабинета на областния управител По инициатива на народния представител от ГЕРБ за пернишкия регион Владислав Димитров в понеделник е била организирана среща с едрите работодатели в Перник. Срещата се е провела в кабинета на областния управител Иво Петров. На поканата на Владислав Димитров в кабинета на областния са се отзовали ръководителите на водещи предприятия в Перник, като „Стомана Индъстри”, “САМАРТ-58”, “ПОЛИДИАС”, “КОЛХИДА МЕТАЛ”, “Леко Ко – Радомир”, „Бест Техника”, “Радомир Метал Индъстрийз”, „Електрик”, „Галко” и „Венто К”. Работната среща бе с цел запознаване с проблемите на местната индустрия и подобряване на комуникацията между изпълнителната власт и големите работодатели. „Срещата беше предимно опознавателна, като се набелязаха проблемите, които срещат големите предприятия, по-голямата част от които са свързани с комуникациите и енергийните ресурси, каза Димитров. С тези проблеми трябва да се запознае министъра на енергетиката и това ще направим в най-скоро време. Имаме идеята да се инициира среща с Министъра на енергетиката и едрите работодатели. Най – големият проблем, който срещат тези предприятия са високите цени на енергийните ресурси”, каза още народният представител. Участниците в срещата са се договорили, че ще продължат да се събират регулярно през три месеца, като целта ще бъде да се подобри комуникацията между министерството в лицето на реалните хора, свързани с тези проблеми и със собствениците на фирмите, заключи Димитров.
Източник: СъПерник (30.09.2009)
 
Китайския стоманодобив пада през септември заради притеснения за свръхпроизводство Дневният добив на сурова стомана до средата на септември намалява на месечна база в Китай. Това се случва за първи път през последните месеци откакто компаниите в страната трябваше да намалят производството си след седемте последователни седмици на спад в цените и ответната реакция на желязната руда. Данните на Китайската асоциация за стомана и желязо показват, че средният дневен добив към средата на септември е 1.655 млн. тона, малко под 1.67 млн. тона в началото на септември и с 11 хил. тона по-малко от средата на август. Добивът на сурова стомана в Китай се беше засилил към рекордни нива през юни-август и достигна най-високите си стойности някога от 52.33 млн. тона през август или с 22% повече от предходната година. На тази база годишният добив би достигнал 600 млн. тона, а това отприщва притеснения за свръхпроизводство. (MySteel.net)
Източник: Други (30.09.2009)
 
Тайванци вдигат завод на морето Тайванска корпорация планира да строи огромен и модерен завод край морето за преработка на метали. Бизнес делегация от Азия пристигна в Бургас, за да търси терен за инвестицията си. Тайванските бизнесмени са провели няколко срещи с представители на местната власт, включително и с областния управител на Бургас Константин Гребенаров. Инвестицията ще бъде поне 1,5 млн. евро. Бъдещият завод ще осигури над 100 работни места. В завода ще се леят стоманени тръби, които ще се изнасят в Европа. Инвеститорите искат теренът да бъде около 30 декара и да е на максимум 50 км от бургаското пристанище.
Източник: Стандарт (01.10.2009)
 
ЕС глобява 8 италиански стоманодобивни фирми с 83 млн. евро Регулаторите на Европейския съюз възстанови общата глоба от 83 млн. евро на Riva Fire SpA и седем други италиански стоманодобивни компании за фиксиране цените на стоманените пръти използвани в строителството. Европейската комисия поднови глобата, която беше наложена за първи път през 2002 година, а Европейският съд я отмени през 2007 г. по процесуални причини. На Riva Fire е наложена глоба от 26.9 млн. евро. Lucchini SpA и нейния SP отдел са глобени с 14.4 млн. евро. Шест други компании си поделят глобата от 42.1 млн. евро. Представители на Riva Fire и Lucchini не бяха намерени за коментар. (Bloomberg)
Източник: Други (01.10.2009)
 
Металургичните предприятия се опасяват от недостиг на газови квоти Металургичните предприятия очакват да получат по-малко квоти от количеството, което са заявили предварително, съобщиха от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Общият обем емисии, които се отпуска от Европейския съюз на България, е 42.3 млн. тона годишно за периода от 2008 г. до 2012 г. Те се разпределят между 140 големи предприятия от всички сектори на икономиката. Националният план за разпределение на квотите се забави повече от две години, защото двукратно е отхвърлян от Европейската комисия. Основните критики на Брюксел са свързани с начина, по който се разпределят квотите. Последният коригиран вариант на плана се очаква да бъде окончателно готов до 15 октомври, а след 20 октомври, когато е последното заседание на междуведомствената група, ще бъде внесен в Министерски съвет за съгласуване. Първоначално планът предвиждаше емисиите да се разпределят по сектори, но този вариант отпадна и сега те се разпределят спрямо цялата индустрия. Квотите се поделят между две основни групи - действащи предприятия с доказани емисии и очаквани инвестиционни проекти, които ще влязат в експлоатация до 2012 г. В момента тече процедура по верификация на бъдещите планове на компаниите. Дружествата подават информация на какъв етап се намират проектите им и ако те могат да влязат в експлоатация преди 2012 г., се включват в резерва по предварително заложените критерии. "Когато компаниите поискат по-голям резерв за бъдещи инвестиции, съществува опасността да загубят емисии за действащия си капацитет, ако те не се осъществят", обясни изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Част от работещите металургични дружества могат да получат допълнителни квоти от резерва още през 2009 г., защото са увеличили мощностите си през периода, увериха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Браншовата организация препоръчва на междуведомствената група да се разработят еднакви критерии, по които новите участници да попаднат в плана. От асоциацията подкрепят оздравителния план на "Кремиковци" и считат, че предприятието трябва да бъде включено като нов проект в резерва с квоти. Пет металургични предприятия са направили инвестиции за намаляване на енергийното си потребление - това са "Аурубис България", КЦМ, ОЦК, "Прогрес" и "Шамот". Допълнителни квоти за нов участник са поискали "Стомана индъстри", "Промет стийл", "София мед", "Алкомет" и "Интерпайп", които вече са започнали изпълнението на проектите си. До момента от екоминистерството са определили квотите за 2008 г., които се очаква да бъдат 38 287 183 броя. Една квота е равна на един тон емисии. "Тези количества са достатъчни, за да обезпечат цялото производство на компаниите през годината, което обаче няма да им позволи да се включат в световната търговия на емисии", обясни Миля Димитрова, началник-отдел "Политика по изменение на климата" в екоминистерството. Квотите за 2009 г. се очаква да бъдат в подобни количества, като те ще се изчислят на база отделените емисии през периода 2007 г. и 2008 г., като ще се вземе по-високата стойност от двете. Формираният към този момент резерв за нови проекти, които да се включат в квотното разпределение, е 30 млн. тона. Те ще се отнасят за периода 2009 г. - 2012 г.
Източник: Дневник (02.10.2009)
 
Мексиканският стоманодобив още не показва признаци на възстановяване Мексиканският стоманодобивен сектор все още не показва признаци на възстановяване след срива си миналата година заедно с глобалната икономика. Карлос Ермосийо, анализатор от инвестиционния посредник Vector, заяви че "Виждаме как индустрията удря дъното. Прогнозата е, че възстановяването ще дойде в близко бъдеще. Следващата година трябва да видим по-ясна перспектива за сектора". Той допълни, че въпреки че някои компании обявяват инвестиции, това не е признак за незабавно възстановяване, тъй като за да се превърнат тези инвестиции в производство те трябва първо да минат през дълъг период на инкубация, обикновено една или две години. Според Института за стомана и желязо на Латинска Америка (Latin American Iron & Steel Institute), производството на сурова стомана в Мексико спадна с 30.1% на годишна база до 8.9 млн. тона през първите осем месеца на годината, а производството на първично желязо е спаднало с 33.8% на годишна база до 5.1 млн. тона. Производители на стомана в Мексико включват местната компания Ahmsa, базираната в Люксембург ArcelorMittal и Ternium, с нейните подразделения Hylsa и IMSA. (BNamericas)
Източник: Други (02.10.2009)
 
Община Кърджали ще съди ОЦК за системно замърсяване Община Кърджали да заведе дело срещу Оловно-цинков комплекс (ОЦК) за системно замърсяване на атмосферния въздух, решиха на свое заседание общинските съветници. Кметът Хасан Азис трябва да сформира екип от експерти и юристи, които да подготвят документацията за сезиране на Главна прокуратура за завеждане на делото по предложение на постоянната комисия по екология и евроинтеграция. Заключението на експертите по екология в общината е, че в ОЦК не са спазени нормите, определени в комплексното разрешително, издадено на дружеството през 2006 г. Не са изпълнени и мерките за спазване на екологичните норми, заложени в инвестиционната програма на комбината със срок 31 октомври 2007 г. На предприятието са наложени текущи месечни санкции за замърсяването на въздуха с прах, серен диоксид, олово и кадмий, както и еднократна санкция заради неизпълнените условия на комплексното разрешително.
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2009)
 
Догодина - на въглеродните борси Въпреки усилията на новото ръководство на екоминистерството търговията ще може да започне едва през пролетта на 2010 г. (и то ако Брюксел одобри до края на годината националния план за разпределение на квотите). За 2007 и 2008 г. компаниите имат толкова квоти, колкото реално са изпуснали и са на нула. Така 2009 г. ще е първата, при която ще има предприятия с въглероден недостиг и такива с неупотребени квоти за продажба. Кризата удари доста от производствата в страната и те ще могат да продават. Настроенията сред повечето компании обаче са, че по-скоро биха се отказали от продажбата и биха запазили количествата си за 2010 г. с надеждата, че пазарът ще се съживи и тогава допълнителните квоти ще им трябват. "Нашата цел е да търгуваме не с квоти, а с метали", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри". "Надяваме се да използваме квотите си. Това би означавало, че имаме производство. Ако имаме излишъци за 2008 г., бихме предпочели да ги запазим и да ги използваме през следващата", продължава той. На същото мнение е и Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската камара за цветни и черни метали. "Сега цената на квотите са ниски. Ако избързат с продажбата, впоследствие може да им се наложи да купуват на по-висока цена", смята тя.
Източник: Капитал (05.10.2009)
 
59 кредитори чакат на опашка в “Кремиковци” 59 кредитори чакат на опашка да си осребрят вземанията от "Кремиковци". Дълговете на металургичния комбинат надхвърлят 1,6 млрд. лв. Кредиторите с необезпечени вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, които са изразили желание за трансформиране на вземанията им, могат да запишат акции по номинал на стойност пет процента от стойността на приетите им вземания, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Той добави, че до дни ще обяви в Търговския регистър покана до кредитори, в която те ще имат едномесечен срок от обявяването на поканата в регистъра да заявят желанието си за трансформирането на вземанията им. Очаква се поканата да бъде обявена днес или утре. След като се направи опис на тези заявления на кредиторите, те ще бъдат приложени към оздравителния план. След това съдът ще насрочи дата за събранието на кредиторите, на което ще се гласува за евентуалното приемане на оздравителния план на дружеството, в който се предвижда увеличаването на капитала на комбината. Фирмата попечител на облигационния заем на "Кремиковци" "Лоу Дибенчър" при увеличението на капитала на комбината би станала мажоритарен собственик на част от капитала на дружеството. Това пък показва справка в оценката на вземанията на кредиторите на "Кремиковци", изразили своето съгласие за превръщане на приетите им вземания в част от капитала на дружеството, публикувана в Търговския регистър. "Лоу Дибенчър" имат приети вземания от над 700 млн. лева. На второ място се очаква да са или "Булгаргаз", или НЕК, които заедно имат вземания от 250 млн. лева, от които повече от половината са след датата на откриването на производството по несъстоятелност на дружеството на 6 август 2008 г. Оценката на вземанията е направена от три вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията, и според тяхното заключение капиталът на комбината може да бъде повишен до 944 458 928 лева, съобщи още Цветан Банков. Кредиторите с обезпечени вземания, които са заявили желание за капитализацията им, могат да запишат акции от капитала, които по номинална стойност съответстват на сто процента от стойността на вземанията им, уточни Банков, цитиран от БТА. Същото се отнася и за кредиторите с вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност - 6 август 2008 г., сред които основни са НЕК и "Булгаргаз". Тази част от вземанията може да бъде трансформирана по схемата - срещу един лев вземане - акция на стойност един лев. Синдикът припомни, че номиналната стойност на една акция на комбината е един лев.
Източник: Монитор (05.10.2009)
 
Обнадежден съм, че най-после ще се сложи ред в икономиката Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. Господин Петров, забелязва ли се някакво раздвижване на пазарите? Металургията първа усети кризата, може би първа ще усети, когато има раздвижване? - Това е въпросът, който и ние си задаваме: дали раздвижването, което виждаме през последните месеци, е тенденция, някаква посока или просто традиционно това са силните септември и октомври. За съжаление те не са по-добри в сравнение със същите месеци от миналата година. Смятам, че тук имат влияние новините за излизане от рецесията на редица западноевропейски икономики, това дава оптимизъм у търговците и производителите. Наистина се чувства по-оптимистично поведение на пазара. Моето лично мнение обаче е, че зимата отново ще е тежка. Казвате, че зимата ще бъде тежка. Заради очакваните високи цени на природния газ ли? - Ако имаше ред в държавата, тези въпроси нямаше да ги задаваме, защото щеше да има пазарни механизми, по които се определят енергийните цени. А не тайни, скрити формули, черни кутии, от които трябва да излезе някаква цена. Мен лично много ме смути твърдението на новия шеф на ДКЕВР, защото виждам сенки от миналото, че топлинната енергия няма да поскъпва, а ще се повишат електроенергията и цената на природния газ. Топлинната енергия е производна на цената на природния газ. Кой ще плати цената на тази топлинна енергия? Няма ли това да бъде индустрията? Ако е индустрията, тя докога ще бъде конкурентоспособна, плащайки чужди сметки? Това е липсата на ред и ясни правила. Индустрията трябва да оцелява, да е конкурентоспособна, да създава работни места. Особено що се отнася до металургията, защото тя създава базата на всяка последваща индустрия. Като нямаш металургия, трудно можеш да започнеш да правиш машиностроене, това е верига. Имали ли сте срещи с новия министър на икономиката за проблемите с енергийните цени? - Поискана е среща с него. От асоциацията на металургичната индустрия и от БСК са поставени тези въпроси. Все пак времето от встъпването в длъжност на новото правителство е много кратко, има известна инерция, но не трябва да си затваряме очите пред грешките. Аз вярвам, че ще бъдем чути. Такива субективни действия изкривяват икономическите реалности и те винаги като бумеранг се връщат с много по-тежки последици. Видяхте какви бяха последиците от необосновани решения на министър Димитров с Кремиковци и с Топлофикация-София. И не зная кой ще му поиска отговорност. Кой ще плати природния газ, който изгоря през комините на Кремиковци, кой ще плати тези 50-60 млн. лв. загуби на Топлофикация-София заради това, че с лека ръка се казва, че няма да се повишава цената на топлоенергията в София? Отново ще бъде индустрията. А как стои въпросът с намалените квоти въглеродни емисии? - Металургията е енергоемък отрасъл. Но не само за металургията, а за всяко производство в страната с оглед развитието на енергийните цени в световен мащаб или екологичните инициативи, като Протокола от Киото, енергоносителите ще стават все по-важен елемент от конкурентоспособността. Но при нас ситуацията е по-тежка, защото нашата икономика все още не е така добре подготвена, каквато е европейската. При нас тези проблеми може да се окажат фатални. Ако с намалените квоти вредни емисии се наложи енергоемките индустрии у нас да купуват сериозен процент квоти, ако цената на енергията продължи да не бъде адекватна на пазарните, докога ще бъде конкурентоспособна нашата икономика? В момента нашата електроенергия е по-скъпа от тази в Германия и Италия. Цената на природния газ е двойно по-висока от тази, на която се котира на стоковата борса в Германия. Докога ще е възможно да се инвестира в такава индустрия? Какво показва разпределението на квотите въглероден диоксид до 2012 г. за бъдещето на металургията? - Много професионално се действа в момента в министерството на околната среда и много прозрачно, дано така да завърши. Трябва да се опитаме максимално резонно да разпределим наличните квоти, така че да не се налага да купуваме. Ние не искаме да ни бъдат дадени квоти, за да ги продадем, но не можем да си позволим да закупуваме квоти. Сега, както е направено новото разпределение за периода 2008-2012 г., редица предприятия трябва да закупят квоти. При това достатъчно големи количества, за да се промени негативно ситуацията в тези предприятия. В момента доказваме нови инсталации, изчистваме сметките и се надяваме, че те ще бъдат взети предвид. Също така се надявам, че ще се вгледаме по-дълбоко в енергетиката и няма просто така да се раздават квоти на база на исканията на тецовете, а ще се вземат предвид и възобновяемите енергийни източници. Защото, ако тецовете получат квотите, които имат към момента, за тях няма никакъв стимул да развиват своето производство и да го правят по-екологично, с по-ниски емисии на въглероден диоксид. От друга страна, цената, която те дават на пазара, е монополна, защото електроенергията е регионален пазар - каквато и цена да кажат, ние сме длъжни да я дадем. Ефектът за останалата индустрия става двоен. Защото, ако енергетиката купи квоти, те ще бъдат включени в цената и ще бъдат платени от нас. Докато ние не можем да хвърлим цената на квотата върху нашия клиент, върху себестойността - металите са международен продукт, който се котира на стокови борси на единни цени. А в резултат на новите инвестиции, които се направиха през последните години в България, металургията у нас вече е високотехнологична. Не е онази металургия отпреди 20 години. Каква е производителността на труда в металургията? - Мога да дам пример със Стомана индъстри АД. Когато влязохме в предприятието, когато придобихме акциите му през 2001 г., в него работеха 2500 души и се произвеждаха 550 хил. т метал. Преди кризата и пускането на новия цех вече със 1100 души произвеждахме 800 хил. т. В момента капацитетът на завода, който не е натоварен напълно заради състоянието на пазарите, е 1.2 млн. т с по-малко от 1000 души работна ръка. Тоест в пъти се е повишила производителността на труда. Новото предприятие в Перник е с над средната производителност на труда в ЕС - над 3000 т на човек. То е едно от най-модерните в Европа. Това трябва да е стремежът, само по този начин можеш да оцелееш и да си конкурентоспособен. А в пазарната икономика трябва да си конкурентен, да си по-добър, за да продадеш. Стомана индъстри спечели приза на в. Пари за социално отговорна компания към служителите. Каква е ролята на социалната отговорност в условия на криза? - Социалната отговорност е начин на мислене във нашата фирма. Правим го отново в името на по-високата конкурентоспособност и просперитета на фирмата, разбирайки ролята на човешкия потенциал. Това е силата. Съоръженията и машините всеки може да ги купи, но ако нямаш обучени, мотивирани, ентусиазирани екипи, нищо не можеш да постигнеш или го постигаш много по-бавно. Сега в условията на криза правим всичко възможно да задържим квалифицирания си персонал. Ние поддържаме производство на загуба, само и само да задържим екипа. А когато все пак се налагаше да освободим работници, за нас е важно да продължат да ни смятат за добър работодател. Затова предложихме много добра програма за тези хора - продължихме да им плащаме здравните вноски и ваучерите за храна за определен период, водихме разговори с банките за облекчения по техните кредити, създадохме кооперация за гъвкава заетост на тези хора, която търси възможности те да се реализират. В България има ли вече закрити металургични фирми заради кризата? - В България това, което е затворено и в процес на ликвидация, е Кремиковци, но не поради кризата. Тя беше само последната капка, която доведе до затварянето на комбината. Там причините са много по-дълбоки, дълга история. Дори и в най-големия подем те бяха на загуба, предприятието беше източено и се злоупотребяваше с него дълги години. За щастие към момента няма други предприятия в България, които кризата да е поставила на ръба на фалит или да са в тежко финансово състояние, което да ги води към затваряне. Но има в съседни страни. Например в Румъния заводът на Арселор Митал е с катинар на вратата. Така че нашата цел е да направим нашите предприятия възможно най-конкурентоспособни. Само така ще имаме още по-добро бъдеще след излизане от кризата. Смятате ли, че ще се намери инвеститор за Кремиковци? - Много е тежък моментът днес, но след излизането от кризата за част от предприятието може би да. Не вярвам, че Кремиковци може отново да има доменно производство и коксохим. Първо, географията му е такава, че не може вече да си позволи да превозва товари от пристанищата на 500 км разстояние, това го прави неконкурентоспособно. Вторият проблем е мястото му в близост до столицата. Надявам се, че повече няма да се позволи Кремиковци да трови 2 млн. столичани.
Източник: Пари (05.10.2009)
 
Кризата сви металургичното производство с 30 на сто Спадът в българската металургия от началото на кризата през есента на 2008 г. досега е около 30%. Фалирали или заплашени от фалит фирми обаче заради свитите пазари у нас до момента няма. Изключение е единствено обявеното в несъстоятелност металургично предприятие Кремиковци АД, но причината за затрудненията му не е кризата, а неудачната препродажба на индийската компания Глобъл стийл. Стоманодобив Заради спряното доменно производство стоманодобивът в Кремиковци падна от 1.2 млн. т през 2007 г. на 489 хил. т през миналата година. В същото време другото наше стоманодобивно предприятие - Стомана индъстри АД, през 2008 г. отчита увеличение на продукцията със 149 хил. т. до 839 хил. т. Пак заради Кремиковци през миналата година се прекъсва положителният тренд на нарастване на производството на валцувани черни метали и изделия от тях, който се наблюдаваше през последните три години. Спадът за годината обаче е само 11.8%, след като Стомана индъстри АД, бургаското Промет стийл АД и плов-дивското Хелиос металург АД отчетоха увеличение на продукцията си през миналата година. Все пак за първи път през 2008 г. черната ни металургия има отрицателно търговско салдо от 865 млн. лв. То се компенсира от доброто представяне на цветната металургия, при която положителното салдо през изминалата година е за 2.747 млрд. лв. Така като цяло българската металургия осигурява 1.973 млрд. лв. положителен резултат за търговския ни стокообмен. Цветни метали През 2008 г. в пирдопския комбинат Аурубис България АД влезе в експлоатация нова рафинерия за електролитна мед с капацитет 180 хил. т годишно и това увеличи с над 80% производството на медни катоди. Ръст, макар и слаб, има и в производството на олово. За 2008 г. в КЦМ то е нараснало с 6%, но пък в другия производител - кърджалийския комбинат ОЦК, има спад от 9%. Подобно е положението и при производството на цинк, отново в двете предприятия - КЦМ и ОЦК.
Източник: Пари (05.10.2009)
 
Фондове от Лондон взeмат “Кремиковци” Господари на "Кремиковци" ще бъдат облигационерите. Това ще стане, ако се изпълни оздравителният план за комбината, който предвижда увеличение на капитала чрез обръщане в собственост на вземанията на кредиторите. Държателите на боновете ще имат 81% от капитала на дружеството, ако се гласува за оздравяването му. Това сочат цифрите от експертизата на вещите лица, които са оценили вземанията на кредиторите. Да обърнат вземанията си в акции поискаха 59 кредитори на комбината. Борчовете на завода към тях са за почти 1,5 млрд. лв. Според оценката на трите вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията, в книжа могат да се обърнат вземания за 944,458 млн. лв. От тях вземането на "Лоу Дибенчър", която представлява облигационерите, е за 780,339 млн. лв. Така ако капиталът на "Кремиковци", който сега е 18,518 млн. лева, се увеличи с въпросните 944,458 млн. лв., ще стане 962,976 млн. лв. Облигационерите ще имат дял от 780,339 млн. лв., или 81% от капитала. Оценката на вземанията бе публикувана в петък. Още същия ден синдикът на комбината Цветан Банков обяви, че изпраща писмо до 59-те кредитори, за да потвърдят при тези резултати дали ще участват в преобразуването на дълга в собственост. Срокът за решението им е един месец. След това предстои на общо събрание на кредиторите да се гласува "за" или "против" оздравителния план. Сами облигационерите нямат достатъчно мнозинство, за да се приеме плана. Те трябва или да намерят подкрепа от държавата, която е следващият по големина кредитор, или от много на брой по-малки кредитори на комбината. Събранието се очаква да бъде насрочено за края на октомври или началото на ноември, каза Георги Прохаски, който консултираше облигационерите. Според него бондхолдърите и държавата трябва да се разберат за разсрочване на публичните вземания и за оздравяване на завода. Всички от държавните фирми, поискали да обърнат дълга в собственост, ще го получат почти изцяло, предвижда експертизата. НЕК ще има малко над 60 млн. лв., "Булгаргаз" - 70,6 млн. лв., а БДЖ - малко над милион чрез различни свои дружества. Това обаче е незначителна част от капитала на комбината. Засега и министърът на финансите Симеон Дянков, и икономическият министър Трайчо Трайков са изказали позиция в полза на ликвидацията на комбината и против вдигането на капитала. Трайков подаде иск в съда и за признаване на държавната помощ за около 700 млн. лева. Засега тази сума не е призната за помощ, което измести държавата като кредитор номер две след облигационерите.
Източник: Стандарт (05.10.2009)
 
Вземания за 944 млн. лв от "Кремиковци" може да се обърнат в капитал Вземанията на кредиторите на "Кремиковци", които са изявили желание да ги заменят срещу акционерен капитал, са оценени за 944.45 млн. лв. Това показва публикуваната в търговския регистър тройна оценителна експертиза, поръчана през юни. Ако оздравителният план, който синдикът Цветан Банков предложи през лятото, бъде одобрен на третото събрание на кредиторите и всички притежатели на тези вземания наистина приемат да ги обърнат срещу акции, то дружеството ще увеличи капитала си от сегашните 18.5 млн. лв. на 963 млн. лв. Тогава делът на сегашните големи акционери (Прамод Митал и държавата) значително ще олекне (виж графиката). Държавата обаче ще запази влияние чрез своите монополни доставчици – "Булгаргаз", НЕК и БДЖ, защото без тях "Кремиковци" не може да оперира. При оценката на вземанията са отчетени подреждането на кредиторите по класове, редът им за удовлетворяване и обезпечеността им със заложени активи. Така в крайна сметка някои кредитори ще могат да обърнат всеки лев от вземанията си в аналогичен акционерен капитал, други получават акции с номинал 5% от стойността на вземането им и ще има последна група, която няма да получи никакви акции срещу вземанията си. Справка с експертизата показва, че при приемане на плана мажоритарен акционер ще са облигационерите на комбината. Тяхното вземане се оценява на 780 млн. лв., или 82.62% от всички с право на замяна. Част от вземанията на "Булгаргаз", БДЖ и НЕК също ще се заменят срещу равностойно количество акции, но друга част ще се покрие само на 5% с акции, а малка част ще е загуба за дружествата. Специалисти по банкрутите коментираха, че последната група заедно с кредиторите, отказали да запишат акции, по всяка вероятност няма да поучат нищо, ако в тяхна полза не е направен залог. В най-изгодна позиция е "Арселор Митал", която миналата година искаше да купи активите на комбината. Те придобиха обезпечено вземане от "Кремиковци" на Черноморската банка за търговия и развитие с номинал 18 млн. евро. В тяхна полза е заложен най-скъпият актив на "Кремиковци" – стан 1700 – горещо валцуване, като стойността му е достатъчна да покрие вземането близо 2 пъти. Според експерти самият оздравителен план е изправен пред три големи риска и ако някой от тях се реализира, в крайна сметка ще се стигне да разпродажба на активите и ликвидация. Първият от тях е държавата да не разсрочи публичните си държавни вземания и да поиска незабавното им плащане. Вторият риск, който може да произтече от ново утвърждаване на държавната помощ и нейното връщане. Третата опасност за оздравителния план е икономическото възстановяване да се забави и компанията да продължи да трупа загуби. Междувременно стана ясно, че отново има две големи компании с интерес към "Кремиковци". Източници на "Дневник" обясниха, че една от тях е от Европейския съюз, а другата не, но и двете са специализирани в производство чрез електропещи (без добивното производство). Първата от тях желае комбината след търг за активите при ликвидация, а другата е готова да обсъжда и оздравителен план. Същият източник коментира пред "Дневник", че само при намирането на надежден стратегически инвеститор правителството може да обсъди евентуална подкрепа за оздравителния план.
Източник: Дневник (05.10.2009)
 
ОЦК - Кърджали, търси проектанти на депо за опасни отпадъци Металургичният комбинат край Кърджали - ОЦК (Оловно-цинков комплекс), обяви ограничен конкурс за избор на проектанти за депото за опасни отпадъци на завода, показва справка в регистъра за обществените поръчки. Това е част от ангажимента, който пое компанията към Министерството на околната среда и водите, в което в момента тече процедура по съгласуване на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на новите инвестиционни планове на компанията за обновяване и разширяване на оловното и цинковото производство. Изграждането на депото за опасни отпадъци се финансира от екоминистерството, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация съгласно подписано с ОЦК споразумение. Ограниченият конкурс се състои от две части - разработване на идеен и на работен проект. Плащането ще се извършва след завършването на всеки етап и приемането му от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в срок до 10 дни. Ограничената процедура предполага определяне на максимален брой участници в процедурата, като по закон в конкурса могат да участват най-малко пет компании. Те изпращат заявлението си за включване в конкурса, като гаранцията за участие в случая е 2000 лв. Изборна комисия към възложителя подбира тези участници, които смята за достатъчно компетентни за изпълнители, и им изпраща покани. След като ги получат, дружествата могат да представят реалните си оферти. Според решението на изпълнителния директор на комбината Славея Стоянова мотив за избор на ограничена процедура е необходимостта изпълнителят да притежава опит и професионална компетентност в проектирането на депа за опасни отпадъци при отстраняване на екологични щети. Спечелилата фирма ще има на разположение шест месеца, за да завърши проектирането на обекта. Компаниите ще бъдат избрани след оценка, която съдържа два компонента - ценови и технически. Срокът за получаване на офертите или заявленията за участие е 16 ноември, а датата за изпращане на покани до избраните кандидати е 30 ноември. В средата на август мениджърите на Оловно-цинковия комплекс, който е собственост на "Интертръст холдинг", се срещнаха със зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева. До този момент проектът на компанията за разширяване и обновяване на производствата беше блокиран, защото дружеството нямаше положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) от екоминистерството. От "Интертръст холдинг" заведоха иск срещу МОСВ пред Висшия административен съд, който се произнесе в полза на компанията. За бъдещата си инвестиция в Кърджали компанията има сертификат за инвеститор първи клас. Досега от дружеството са вложили над 94 млн. лв. в проекта по данни на компанията. Предстои "Интертръст" да инвестира още 50 млн. лв. в цинковото и около 80 млн. лв. в оловното производство, което е и главен замърсител на комбината. По план новият цинков цех трябва да е готов до 2011 г., а оловното производство ще заработи до три години.
Източник: Дневник (05.10.2009)
 
Радомир Метал Индъстрийз мина на 4-часов работен ден, шефът моли работниците за още малко търпение “Ние се подготвяме да работим, а не да закриваме предприятието”, заяви изпълнителният директор на фирмата инж. Людмил Александров. От началото на месец октомври тай-голямото промишлено предприятие на община Радомир- “Радомир метал индъстрийз” АД отново премина на 4-часов работен ден. Това съобщи за „Съперник” изпълнителният директор на фирмата инж. Людмил Александров. Според него, въпреки положителните сигнали, които идват от страни в Евросъюза и извън него, няма никакви изгледи кризата да приключи до края на тази година. Той отправи молба към работниците и служителите от фирмата да проявят още малко търпение. Разрешението за работа на половин работен ден е само за един месец, съгласно действащата в момента нормативна база. Според Людмил Александров единственият начин да се озапти нарастващата безработица и предприятията да оцелеят в тази тежка криза е правителството да вземе решение и в началото на следващата година да има възможност предприятията да работят на намален работен ден. Така ще се съхранят кадрите, а и фирмите ще успеят да се стабилизират. Александров съобщи, че първите симптоми за преодоляване на кризисната ситуация във фирмата са увеличилите се запитвания от клиенти. Едва когато те бъдат финализирани като договори, ще може да се каже, че фирмата банто, но сигурно започва да излиза от кризата. След извършените съкращения, сега във фирмата работят 574 човека. Инж. Александров подчерта, че мениджърският екип е категоричен, че повече съкращения няма да има, тъй като са останали най-качествените и подготвени специалисти и работници, които са необходими за нормалния производствен процес. “Ние се подготвяме да работим, а не да закриваме предприятието”, заяви Александров. Според Виолин Ненов от Българската стопанска камара по машиностроене, в която членуват около 300 предприятия, секторът машиностроене е най-силно засегнат от кризата. Затова камарата е направила предложения за намаляване цената на енергоносителите, но засега няма чуваемост от страна на управляващите. След среща на представители на камарата със социалния и икономическия министър и със синдикатите е внесено предложение до тристранната комисия с конкретни мерки за излизане от кризата. По неофициални данни тази седмица на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще бъдат обсъждани направените предложения. Основната част от произведената готова продукция на “Радомир метал индъстрийз” е експортно ориентирана. Дружеството има партньори в цял свят, основните са фирми в Норвегия, Холандия, САЩ, Индия, Великобритания, Германия и др. Продукцията на предприятието е предназначена за структуроопределящи икономически отрасли като енергетиката, корабостроенето, металургията, циментовата и химическа промишленост, тежкото инвестиционно машиностроене и други.
Източник: СъПерник (05.10.2009)
 
Пазара на стомана в Персийския залив ще остане под натиск Непрекъснатият поток от евтин износ от Турция и задаващото се наводнение от нов производствен капацитет от Персийския залив е вероятно да доведе до трудни времена за пазара на стомана в Близкия изток за години напред. Ръководителите на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са посочили стоманодобива като ключов за разрастването на тежката промишленост и разнообразяването на икономиките, но регионалното производство е силно засегнато от рязкото намаляване на търсенето от спрените инфраструктурни проекти по целия свят. Официалната статистика показва, че турският износ на стоманена арматура нараства с 22% през периода януари - март спрямо същия период на 2008 г., въпреки че производители в целия свят намаляват продукцията си. Керем Вайзоглу, мениджър износ в Ekinciler Iron and Steel каза, че турските производители на стомана, които са били обвинени в дъмпинг в Египет и Персийския залив, ще трябва да намалят производството и да ограничат губещия си износ, за да се избегнат фалит. Вайзоглу добави, че "единственият начин турските заводи да се измъкнат от това е намаляване на производството в зависимост от пазарната ситуация." Той отказа да определи износа на Турция като дъмпинг. (The National)
Източник: Други (05.10.2009)
 
Социалният министър инициира среща за „Кремиковци” Какви са шансовете за запазване на „Кремиковци” с трите действащи производства, ще обсъдят в четвъртък ръководството на комбината и синдикатите на среща, инициирана от социалния министър Тотю Младенов. По думите на министъра вариантите за "Кремиковци" са два. „Доколкото зависи от държавата, ще се помъчим да има оздравителен план, защото тези три производства, които са останали да работят, са чисти, трябват много малко инвестиции за подобряване на екологията и ако са печеливши, не виждам защо да не се даде шанс на това предприятие да продължава да работи в този вид”, каза министърът. Той допълни, че нещата не зависят само от правителството, а зависят и от облигационерите. В четвъртък с участието на няколко министерства ще направим среща на място и ще преценим какво ще правим оттук нататък, допълни социалният министър. „Моята цел е това предприятие в този вид с тези три производства, които са печеливши, с тези над 3100 души, които работят там, да остане да работи, защото това е много важно”, каза Тотю Младенов.
Източник: Дарик радио (06.10.2009)
 
Цените на металите остават с неясна съдба От Дзянси Копър, най-голямото китайско предприятие за преработване на мед, съобщават, че очакват да постигнат набелязаните за 2009 г. цели, след като запасите от меден скрап са се повишили. Компанията има за цел да произведе 800 хил. метрични тона рафинирана мед според главния финансов директор Гън Чънджу. По думите му около 45% от годишния капацитет на Дзянси Копър в размер на 900 хил. т метал се осигурява от скрап, а останалите 55% се произвеждат от меден концентрат. Медта на Лондонската борса за метали е двойно повече тази година благодарение на плана на китайското правителство за стимулиране в размер 4 трлн. юана (586 млрд. USD) и рекордното кредитиране в размер 1.1 трлн. USD в първата половина на годината, което окуражи покупките на метала, използван в строителството и производството на коли. Благодарение на повишените цени търговците на скрап се освобождават от натрупаните запаси, отбелязва Гън Чънджу след посещение в град Тайчжу, голям търговски център в провинция Чънян. Според него търговците дори купуват скрап от чужбина. Липсата на скрап заплашваше плана на Дзянси Копър да увеличат производството с 14% до 800 хил. т през тази година, каквито бяха опасенията на президента на компанията Ли Ихуан. Доставките на скрап са намалели поради световната рецесия - наличността в развитите страни е силно свита, а доста купувачи на скрап в Китай са се въздържали от покупки през септември и октомври. Увеличаването на капацитета на Дзянси Копър ще става бавно заради недостига на суровина, може би увеличението ще бъде само със 100 хил. т в следващите 2-3 години според Гън Чънджу. Както изтъква той, осигуряването на достатъчни количества суровина ще изисква много усилия в близките години. От Дзянси Копър ще увеличат добива на меден концентрат от собствени мини до 200 хил. т метално съдържание за няколко години; сегашното количество е 160 хил. т. Скрапът е изходна суровина за около една трета от производството на рафинирана мед в Китай според тамошната Асоциация на производителите на цветни метали. Страната разчита предимно на внос на скрап, защото вътрешните наличности от този вид суровина са малки. Най-голямата медна мина в Афганистан - Айнак, в която Дзянси Копър има дял, ще започне производство през 2012 г. и в първата фаза се предвиждат 200 хил. т готова продукция, съобщи Гън Чънджу, като уточни, че половината от произведеното ще бъде продадено на Дзянси съгласно постигнатата договореност. Медта може да поевтинее, тъй като съотношението между нейната цена и тази на алуминия поддържа меча сезонна тенденция, прогнозира междувременно Барклис Кепитъл. В пет последователни години това съотношение е спадало през октомври, съобщават в началото на октомври аналитици на банката, работещи под ръководството на Джордан Котик, шеф на отдела за глобална техническа стратегия. В края на миналата седмица съотношението е било около 3.23 според данни на агенция Блумбърг. Рисковете за края на годината са медта да спадне извънредно много и съотношението да се върне до 3.00-3.05, казва Котик. Медта с тримесечна доставка почти удвои цената си тази година на Лондонската борса за метали и се търгуваше за 5960 USD/метричен тон в края на миналата седмица в Сингапур, а в същото време тримесечните доставки на алуминий спечелиха 20% и се търгуваха за 1845 USD/метричен тон. По принцип октомври е най-лошият месец за търговията с мед, напомня Котик. Исторически средната доходност на медта през октомври е -1.4%. Изчисленията се правят въз основа на месечните отчети. За сравнение средната доходност на алуминия е -0.5%. Миналата година медта спадна с 36% през октомври, а алуминият се понижи с 16% за същия период, твърди агенция Блумбърг. Според информация от уебсайта на седмичния икономически бюлетин Еmerging Мarkets Мonitor тримесечните доставки на мед се търгуват доста волатилно в последните седмици. Понастоящем цената на метала е 5940 USD за тон, което е под психологически важната подкрепа от 6000 USD за тон. Ако акциите продължат да се разпродават агресивно, подкрепата може да не издържи. Седмичните технически индикатори, като например индексът на относителната сила, показват по-нататъшно понижаване, докато в същото време запасите на Лондонската борса за метали растат. По мнението на наблюдателите от Еmerging Мarkets Мonitor е препоръчително внимателно поведение в краткосрочна перспектива.
Източник: Пари (06.10.2009)
 
Новият цинков завод на ОЦК получи одобрение от МОСВ Проектът за модернизация и разширение на цинковия завод на Оловно-цинков комплекс АД-Кърджали (ОЦК) получи одобрение от Висшия Експертен Екологичен съвет на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), съобщиха от Интертръст Холдинг, което е мажоритарен собственик на ОЦК. Интертръст холдинг АД ще предприеме всички действия за ускорено изпълнение на строителната част на проекта и монтаж на оборудването, което вече е доставено и се намира в складови бази на холдинга, се казва още в съобщението. Заводът ще бъде изграден до края на 2011 г., като инвестицията възлиза на 120 млн. евро и е финансирана с банков заем от BNP Paribas в рамер на 85% от общата й стойност. През януари тази година изпълнителният директор на Интертръст Холдинг Валентин Захариев заяви, че срещу ОЦК се води „целенасочена и абсурдна кампания от страна на Движение за права и свободи (ДПС). Изявлението на Захариев дойде, след като МОСВ отказа да издаде разрешение на ОЦК за новия завод по ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда). Впоследствие Оловно-цинков комплекс АД обжалва решението на министъра на околната среда и водите пред Върховния административен съд (ВАС). На свое заседание ВАС отмени решението на министъра на околната среда и водите, но решението бе обжалвано и бе насрочено ново заседание на съда за разглеждане жалбата на министъра на околната среда и водите. След проведени разговори и срещи с новото ръководството на Министерството на околната среда и водите жалбата е оттеглена. Проектът за модернизация и разширение на цинковия завод на ОЦК гарантира постигането на всички изисквания за работна и околна среда, повишаване капацитета за производство на цинк с 40%, както и постигането на най-високата марка цинк 99,995, казват от компанията.
Източник: Инвестор.БГ (07.10.2009)
 
ОЦК получи разрешение за нов цинков завод Министерството на околната среда и водите (МОСВ) даде разрешение за модернизация и разширение на цинковия завод в ОЦК-Кърджали. Очаква се той да бъде изграден до края на 2011 г. Мажоритарният собственик Интертръст холдинг предприема действия за ускорено изпълнение на строителната част на проекта и монтаж на оборудването, което вече е доставено и се намира в складови бази на холдинга. Проектът предвижда 40% повишаване на капацитета за производство на цинк, както и постигането на най-високата марка цинк 99.995. Близо три години проектът за нов цинков завод беше блокиран от предходния министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров чрез процедурата по издаване на оценка на въздействието на околната среда (ОВОС).
Източник: Пари (07.10.2009)
 
ОЦК получи разрешение да осъществи инвестиционния си проект спрян от мин. Чакъров Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ гласува и одобри осъществяването на инвестиционното предложение Mодернизация и разширение на Цинковия завод чрез нов Пържилен цех, нова система за сярна киселина и нов Електролитен цех, съобщава чрез сайта на Българска фондова борса Оловно цинков комплек. Решението е взето на 05.10.2009 г. Висшия Експертен Екологичен съвет на министерството. С решението си новото ръководство на МОСВ отблокира инвестицията, която беше спряна от министър Чакъров. Мажоритарния собственик Интертръст холдинг АД предприема действия за ускорено изпълнение на строителната част на проекта и монтаж на оборудването, което вече е доставено и се намира в складови бази на Холдинга. Проектът гарантира постигането на всички изисквания за работна и околна среда, повишаване капацитета за производство на цинк с 40%, както и постигането на най-високата марка цинк 99.995, се казва още в съобщението.
Източник: Дарик радио (07.10.2009)
 
1000 металурзи с нова професия 1000 работници от металургичния комбинат "Кремиковци" и от Пристанище-Лом ще учат нова професия. Това стана ясно след вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Завършилите с успех обучението си ще стажуват 6 месеца. За 230 души пък ще бъдат осигурени средства за започване на собствен бизнес, а на 270 съкратени ще се плаща транспортът до новото работно място. Финансирането на мерките за хората, засегнати от масови уволнения, е от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, както и от държавния бюджет.
Източник: Стандарт (07.10.2009)
 
Медна мина може да преобрази Монголия Монголия има потенциала да се превърне в голям износител на мед, след като подписа споразумение с международни рудодобивни компании за разработването на огромен меден залеж близо до китайската граница. Монголската икономика и социалните особености, много монголци са полу-номади, би трябвало да се променят от този проект, които би представлявал около една трета от БВП на страната ако функционираше днес. Залежът на мед и злато Oyu Tolgoi в пустинята Гоби се очаква да осигурява по 450 хил. тона мед на година, след като бъде разработен за 9 години срещу 4 млрд. долара. В сравнение, миналата година Escondida, чилийската мина за мед, която е най-голямата в света, доби 1.2 млн. тона. Споразумението с Rio Tinto и партньорите им Ivanhoe Mines, собственост на канадският предприемач Робърт Фрайдленд, е факт след 5 години на преговори за разпределението на печалбата. Ivanhoe, която откри залежа, лобира усилено за да прекрати законите на новосформираното през 2006 г. демократично правителство, наложило умопомрачителни данъци за чуждестранните рудодобивни компании. Монголският парламент преразгледа данъците върху печалбата през август, както и други спорни въпроси, което проправи път към подписване на споразумението. (FT)
Източник: Други (07.10.2009)
 
Рестартът на "Кремиковци" ще струва 8-10 млн. евро Сумата, която е необходима първоначално, за да започне осъществяването на оздравителната програма на "Кремиковци", e от порядъка на 8-10 млн. евро. Това съобщи председателят на ФСО "Металици" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов във връзка с предстоящата утре среща на работната група. Според Павлов с тази сума металургичният комбинат ще може да започне работа, тъй като доста от заводите са спрени. Във времето поетапно според оздравителната програма ще се знае във всеки един завод каква ще е необходимата сума. От началото на годината по собствено желание предприятието са напуснали 1500 души, още толкова са съкратени, а в момента в „Кремиковци" работят 3100 души. Те са заети съответно в завода за непрекъснато леене на стомана, стоманодобивно производство и завода за валцуване на ламарина
Източник: econ.bg (08.10.2009)
 
Продажбите на Алкомет падат с 33% през третото тримесечие Годишният темп на спад на продажбите на продукция на Алкомет АД през третото тримесечие е 33 на сто до 42,379 млн. лв., показаха изчисления на база корпоративна информация. За деветте месеца от началото на годината до края на септември са реализирани нетни приходи от продажба на продукция на стойност 119,34 млн. лв., или с 32 на сто по-малко спрямо деветмесечието на 2008. Алкомет произвежда пресови и валцовани изделия от алуминий и алуминиеви сплави. Предстои да видим в официалния отчет за деветмесечието какъв е финансовият резултат на Алкомет АД. През второто тримесечие загубата на компанията се стопи до 345 хил. лв. от 1,5 млн. лв. загуба за януари-март 2009. Основен акционер в дружеството е Алуметал АД с дял от 73,25% и FAF Metal Sanayii ve Ticarret, Турция с дял от 16,9%. С данни от отчетите за шестмесечието съотношението цена/продажби на Алкомет е 0,31, цена/счетоводна стойност е 0,95. Коефициентът цена/печалба е отрицателен поради реализирана загуба за последните четири тримесечия.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2009)
 
Alcoa с неочаквана печалба след съкращения на разходите Най-големият производител на алуминий в САЩ - Alcoa Inc. изненада приятно своите инвеститори с новината, че компанията е реализирала печалба през третото тримесечие. Това се дължи на по-високите цени на металите и значителните съкращения на работна ръка и на разходите за суровини. Нетната печалба на добивния гигант за тримесечието, приключило на 30 септември, възлиза на 77 млн. долара, или 8 цента на акция. За същия период на 2008 г. компанията отчете положителен финансов резултат от 268 млн. долара, или 33 цента на акция. Продажбите на Alcoa намаляват с 34% на годишна база до 4,62 млрд. долара. От юни 2008 г. досега ръководството на Alcoa е съкратило 19 хил. служители, след като кризата понижи значително търсенето и цените на алуминия. Компанията възнамерява да съкрати своите разходи с 2,4 млрд. долара през тази година. Цената на алуминия се е понижила с 35% на годишна база през разглежданото тримесечие. (Bloomberg)
Източник: Други (08.10.2009)
 
Икономическото министерство започва ревизия в “Кремиковци” Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще проучи причините за сегашното състояние на "Кремиковци", защо се получава това наследство и по какви причини този сложен казус трябва да се решава сега. Това съобщи вчера министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов след срещата на междуведомствената работна група по проблемите на комбината. През следващата седмица въпросът с металургичния комбинат ще се обсъжда от отраслов съвет за тристранно сътрудничество към икономическото министерство, а след това и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Министър Младенов ще информира премиера за позициите на всички участници в срещата. Заводът е свързан с българската икономика и при криза е важно трите екологично чисти мощности, които сега действат, да продължат да работят, смята социалният министър. В тях са заети почти 3200 човека. В противен случай отраженията върху цялата българска икономика ще бъдат изключително тежки, добави той. Преговорите продължават и се очаква до края на месеца да се намери най-доброто решение за металургичния гигант и хората, които са заети в него. Оздравителният план на "Кремиковци" предвижда облигационерите да вземат около 80 на сто от собствеността в комбината. Планирано е капиталът на дружеството да бъде увеличен с 944.4 млн. лева, при положение че сега е 18 млн. лв., в бъдеще той ще достигне повече от 962 млн. лева. Само преди десет дни 59 кредитори на комбината поискаха да обърнат вземанията си в акции. След месец ще трябва да бъде свикано общо събрание на кредиторите, където ще се приеме или отхвърли оздравителният план. Държавата трябва да подкрепи облигационерите, за да се одобри предложението на синдика Цветан Банков. На консултантската компанията ИДОМ е възложено да прегледа целия оздравителен план, съобщи Васил Яначков от синдикат "Металици" към КНСБ. Според него капитализацията на дълга на комбината е решението за дружеството. Той съобщи за груби нарушения на правата на работниците в комбината, свързани с условията на труд, плащанията за храна и извънреден труд, както и с издаването на необходимите документи при освобождаването на хората. Има работници, които не са получили заплатите си за миналия декември, каза още Яначков.
Източник: Монитор (09.10.2009)
 
Министерството на Трайков ще нищи защо „Кремиковци” е в това тежко състояние Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще провери развитието на комбината „Кремиковци” и причините за стигане до това тежко състояние, съобщи социалният министър Тотю Младенов след срещата на междуведомствената група, която обсъди възможните варианти за бъдещето на предприятието. През следващата седмица ще бъде свикан и отрасловият съвет, на който всички страни трябва да представят позициите си. Синдикатите заявиха, че очакват от държавата да се произнесе относно реализиращия се вече оздравителен план и призоваха Столичната община да задейства обсъждането на проекта за изграждане на технологичен център на територията на „Кремиковци”. Трите действащи мощности в „Кремиковци” трябва да бъдат спасени, за да се подпомогне българската икономика и запазването на работни места, заяви министър Младенов. „Една ликвидация на „Кремиковци” ще утежни още повече състоянието на голяма част от другите предприятия и на хората, които работят там”, каза социалният министър.
Източник: Дарик радио (09.10.2009)
 
Министър Тотю Младенов се застъпи за Кремиковци Всъстояние на криза е изключително важно трите мощности, които са останали да работят в Кремиковци и отговарят на екологичните норми, да продължат да работят, което ще запази работните места на над 3100 работници. Това съобщи министърът на труда Тотю Младенов след вчерашната среща на работната група, която изготвя оздравителната програма за комбината. За да останат да работят тези мощности, е необходимо за тях да се получат комплексни разрешителни, уточни Васил Яначков, председател на Федерация Металици към КНСБ. Става дума за производството на стомана в електропещите и за производството на рулони от нея. Синдикатите са поставили и въпроса какво става с неизплатените заплати на вече освободените работници. Тези, които работят, също са в лошо положение, заяви Яначков. Те не са получили още заплатите си за декември, януари и февруари, а през март са получили частично изплащане, за тези месеци нямат осигуровки, освен това в момента нямат застраховки срещу трудови злополуки и не им се предоставя храна. Преговорите продължават и ще се търси най-доброто решение за Кремиковци, каза още министър Младенов. Състоянието на Кремиковци ще се обсъди в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Трябва да се проучат причините за сегашното състояние, защо се получава това наследство и защо този сложен казус не е бил решен досега, каза Младенов. Очакваме държавата да определи отношението към плана за жизнеспособност и бъдещето на комбината, настояват синдикатите. Министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви категоричната си позиция, че не трябва да се допуска повече наливане на средства от данъкоплатеца в комбината и че трябва да се спазят всички екологични изисквания.
Източник: Пари (09.10.2009)
 
САЩ обмисля наказания за китайските стоманени тръби САЩ обмисля да наложи почти 100% по-високи налози за стоманените тръби внос от Китай, ход който може да засили допълнително търговското търкане между двете световни сили. Вашингтон е решил да "започне разследвания върху антидъмпинга и изравнителните мита за вноса" на китайски "безшевни" тръби, използвани за пренос на вода, пара, химикали, петролни продукти и природен газ, заявиха от Търговския департамент. Предполага се, че тръбите подкрепени от нелоялни субсидии. Дъмпинг означава, че чуждестранна компания продава продукт в САЩ на стойност по-ниска от нормалната. Субсидиите са финансова помощ от чужди правителства за производство, преработка или износ на стоки. Решението на Търговския департамент идва по-малко от месец след като президентът на САЩ Барак Обама наложи наказателни мита върху изработените в Китай гуми, довело до първия търговски сблъсък на неговото президентство. Бесен Пекин подаде жалба до Световната търговска организация и контраатакува с проверки за възможни злоупотреби с вноса на американски автомобили и пилешко месо. (AFP)
Източник: Други (09.10.2009)
 
Малки акционери могат да атакуват оздравителния план на "Кремиковци" Оздравителният план за "Кремиковци" може да бъде оспорен в съда от малките акционери и всяко друго заинтересувано лице заради нарушаване на правата им, гарантирани от закона, регулиращ капиталовите пазари и публичните дружества - Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Това показва проверка на "Дневник". "Кремиковци" като публично дружество попада под ударите на ЗППЦК, а той забранява увеличение на капитала на такова дружество по условие, каквото е предвиденото в плана, тъй като лишава миноритарните акционери от преимуществените им права да се включат в увеличението съразмерно и равнопоставено. Това потвърдиха пред "Дневник" адвокат Николай Бебов от "Цветкова, Бебов и съдружници" и още двама юристи с дългогодишен опит на капиталовия пазар. В същото време обаче според други експерти в областта на банкрутите в този случаи разпоредбите на специалния закон ЗППЦК , защитаващ малките акционери, може би са второстепенни, а водещи са общите за всички компании норми на Търговския закон (ТЗ) в частта за несъстоятелност. През лятото на тази година синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков предложи оздравителен план за предприятието, чрез който вземания на кредиторите за около 944 млн. лв. могат да бъдат обърнати в акции. Ако това стане, капиталът на комбината ще се увеличи от сегашните 18.5 млн. лв. на 963 млн. лв. и над 81% от него ще притежават облигационерите на предприятието. Проектът е допустим по ТЗ, но изглежда в противоречие със ЗППЦК. "Синдиците и облигационерите трябва да погледнат сериозно на закона за ценните книжа. Струва ми се, че няма как да се избегне забраната за увеличение на капитала на "Кремиковци" по метода, предвиден в оздравителния план", каза адвокат Николай Бебов от "Цветкова, Бебов и съдружници". Поради пропуските проектът за оздравяване на "Кремиковци" рискува да бъде атакуван в съда от малките акционери в компанията. Източници на "Дневник", близки до облигационерите, обясниха, че този риск е бил обсъден в края на пролетта, като е разгледан и вариант, при който увеличението на капитала ще направи облигационерите мажоритарен собственик, което да наложи те да направят предложение за изкупуване на остатъчните акции в компанията.
Източник: Дневник (12.10.2009)
 
Сливането на BHP и Rio трябва да бъде блокирано Предложението за сливане на операциите по добив на желязна руда на Rio Tinto Group и BHP Billiton Ltd, втората и третата по големина в света компании за добив на суровината, трябв да бъде блокирано от Европейската комисия, заявиха от Международната стоманодобивна асоциация (World Steel Association). “Като промишленост, няма изобщо да сме щастливи от предложеното обединение”, коментира Йън Крисмас, генерален директор на асоциацията. Сдружението обхваща 19 от най-големите стоманодобивни компании в света и добива около 85% от световната стоманена продукция. През юни Rio и BHP се договориха за консолидирането на операциите си в Западна Австралия с цел спестяване на над 10 млрд. долара. Отхвърленото предложение от страна на BHP за придобиване на Rio от миналата година беше детайлно разследвано от ЕК, която имаше “сериозни притеснения” относно обединение, което щеше да контролира две трети от световния износ на желязна руда. Западна Австралия осигурява 18% от световния добив на рудата. Мелбърнската BHP се отказа да придобива базираната в Лондон Rio основавайки се на несигурния международен пазар, сриващото се търсене и дълговете на Rio. (Bloomberg)
Източник: Други (12.10.2009)
 
Китайската минна индустрия разполага с кеш в кризата Поднебесната империя, естественият световен лидер и по запаси от индустриални изкопаеми суровини, и по добив на важни за промишлеността метали и минерални ресурси, се присъединява към Световната търговска организация през 2001 г. За осем години оттогава тя удвоява количеството произведени метали и е в процес на натрупване на резерви от чуждестранна валута в размер на над 1 трлн. USD. Разполагаща с изобилие от полезни изкопаеми, азиатската държава е сред най-големите производители на мед, алуминий и въглища. Благодарение на своите 1200 златни мини заема четвъртото място в света по производство на злато и същевременно е трети по големина световен консуматор на скъпоценния метал. Китай е в изгодна позиция и поради факта, че разполага с големи количества налични пари във времена, когато много минни компании в цял свят отчаяно търсят финансиране. В последните месеци страната усилено купува австралийски минни активи. Националното правителство осъществява амбициозна програма, целяща да повиши конкурентността на местната минна промишленост. Комунистически Китай въведе пазарни реформи през 80-те години и днес само около една трета от икономиката е под пряк държавен контрол. Правителството насърчава сливанията и придобиванията като средство за осигуряване на оптималното използване на минералните ресурси и бариерите пред чуждестранните инвестиции постепенно падат. Китайската минна промишленост като цяло страда от глобалната финансова криза и срива в цените на стоките. Но възстановяването на вътрешния и международния минен сектор ще се дължи отчасти на успеха на китайския пакет за стимулиране в размер на 4 трлн. юана. Тук трябва да влязат инвестициите в железници, летища и производство на енергия през 2009-2011 г., което ще подпомогне търсенето на стомана и други стоки. Правителството е заложило и разходи в размер на 900 млрд. юана за осигуряване на достъпни жилища в същия период. Очаква се тези мерки да подпомогнат търсенето на стомана и да го повишат с около 150 млн. т годишно, което ще стимулира търсенето на желязна руда. Прогнозите, че китайските компании за производство на стомана ще предизвикат спад с 30-40% в цените на желязната руда до края на 2009 г., изглеждат оптимистични. Падащите цени изваждат от бизнеса много производители на желязна руда в Китай, а по-малките международни компании в сектора са принудени да свият производството си. Така че точно когато в Китай се смята, че страната е в силна позиция да се пазари с големите минни компании, се оказва, че тя повече отвсякога трябва да разчита именно на тях. Наблюдателите в индустрията очакват намаляване на цените на желязната руда най-много с 20%, и то след преговори. През 2008 г. Китай стана най-големият световен доставчик на злато, изпреварвайки Южна Африка. Страната изпълнява и своя 11-и петгодишен план (2006-2010), където се акцентира върху осигуряването на бъдещите нужди на държавата от метали и изкопаеми ресурси. Фокусът е върху по-нататъшните геоложки проучвания на запасите от минерални ресурси, които да служат като гориво на бързата икономическа експанзия на Китай. Друга сфера, в която Китай има особен интерес да увеличи резервите си, е уранът. Страната се стреми бързо да си осигури стабилен запас от суровини. Експлоатацията на уран се съсредоточава в региона на Вътрешна Монголия и в Северозападен Китай. Специалистите от икономическия бюлетин Бизнес Монитър Интърнешънъл (BMI) прогнозират, че делът на минната индустрия в БНП на Китай ще расте с 13.26% годишно в периода 2008-2013 г. и ще достигне 474 млрд. USD към 2013 г.
Източник: Пари (14.10.2009)
 
Чайна Металурджикъл печели позиции в бизнеса Чайна Металурджикъл Груп Корпорейшън, строителната компания, която взе участие в изграждането на олимпийския стадион Птичето гнездо в Пекин, събра 18.97 млрд. юана (2.8 млрд. USD) във второто по големина IPO в Китай през 2009 г. Управляваният от държавата предприемач строи мини и заводи. Оценката на производителя на стомана не е много атрактивна, ако се сравнява с другите съществуващи компании за стомана и метали, казва Хелън Лау, анализаторка от Хонконг. Китайският регулатор на ценни книжа промени тази година правилата за оценка за IPO, за да може в оценките да се вижда по-добре какво са склонни да платят инвеститорите. Според Никълъс Йо, шеф на отдела за Китай и Хонконг в Абърдийн Асет Мениджмънт, отбелязаният след IPO лек спад в сентимента показва, че участниците на пазара не се хвърлят в безразборни покупки. Причината според Йо е това, че бизнесът на Чайна Металурджикъл е извънредно диверсифициран и това я прави по-малко привлекателна. Компанията започна да се търгува на Хонконгската борса в края на миналия месец. От ръководството й очакват да се възползват от правителствената помощ за подмяна на старите мощности. Китай е най-големият световен производител на стомана - почти половината от световната продукция на този метал. Можем да осигурим траен ръст, твърди Шън Хетин, президент на Чайна Металурджикъл. Консолидацията на стоманената промишленост и мерките за защита на околната среда според него ще генерират много контракти за модернизация, допълва той. Увеличението на потребителските разходи в най-населената страна на света пришпори шестмесечно рали на азиатските фондови пазари в началото на есента и насърчи притока на IPO в региона, с което се сложи край на двегодишния период на депресия. Възможността Китай да издърпа останалия свят от рецесията и да изостри инвеститорските апетити за IPO кара шефовете на частни капиталови фондове, като например Дейвид Рубънстийн - съосновател на Карлайл Груп, и президента на Блекстоун Груп Ел Пи - Стив Шуорцман, усилено да обмислят продажбата на компании, които са били принудени да държат по време на кредитната криза.
Източник: Пари (14.10.2009)
 
Пускат златните мини в Челопеч и Кърджали Фабриките в Челопеч и Кърджали ще добиват злато. Министерството на околната среда и водите вече е издало комплексните разрешителни на "Горубсо-Кърджали" АД и "Дънди Прешъс метълс" в Челопеч. Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри докладите за оценка на въздействието върху околната среда на двете предприятия. Така след повече от 70 години в България ще бъде върната на бял свят цианидната технология за обработка на златосъдържащи руди. За последно токсичният химикал е използван за промишлени нужди в мина "Злата", Трънско. Тя обаче е затворена още преди национализацията й от народната власт. В последните 10 години около използването на цианидите се разгоря истинска лобистка война. Без въпросния химикал добивът на злато е икономически неизгоден и под натиска на инвеститорите той е на път да се завърне в употреба. Въпреки протестите на еколозите и предупрежденията от Европейската комисия, че са възможни санкции за България заради въвеждането в експлоатация на съоръженията, експертите от министерството дадоха комплексно разрешително за работа на фабриките на "Горубсо-Кърджали" и "Дънди Прешъс метълс". Тези дни стана ясно, че в битката за добиване на злато с цианиди се включва и пловдивският гигант КЦМ. В община Куклен, на чиято територия се намира заводът, вече е представен за обсъждане доклад за оценка на влиянието върху околната среда на проект за малка инсталация. За целта в КЦМ вече са закупили съответните машини и ноу-хау, а техноложка от фирмата е била на специализация в Австралия във връзка с новото производство.
Източник: Стандарт (14.10.2009)
 
КНСБ: "Кремиковци" да бъде превърнат в технологичен център Ръководството на КНСБ смята, че бъдещето на комбината е свързано с превръщането му в технологичен център по модела на проекта „Дортмунд". Синдикалистите смятат, че държавата трябва да се произнесе веднага за съдбата на предприятието - в момента, когато остава само месец до разглеждането на оздравителния план. Ако планът не бъде приет, следва обявяването на процедура по ликвидация. Според Васил Яначков, председател на СО „Металици", обаче дори да бъде ликвидиран заводът, ще остане проблем и то по-голям. Частично решение на проблема от КНСБ виждат в спешно свикване на съвета на кредиторите и назначаването на поне още двама синдици. Министерството на финансите трябва да се произнесе по възможността за разсрочване на публичните задължения, т.е. парите, които комбинатът дължи на държавата. Засега не е ясно дали металургичното предприятие ще трябва да връща на държавата вложените 700 млн. лева. Дори евентуално да бъде приет оздравителен план, ако тези пари бъдат поискани, „Кремиковци" няма да заработи. В същото време дори разпродажбата на активи няма да може покрие нужните 2 млрд. лв.
Източник: econ.bg (15.10.2009)
 
Големите в търговията с метали искат регистрация Измамите с ДДС все повече завладяват пазара на метали в България, алармираха три от големите компании у нас, които са дъщерни дружества на световни и европейски лидери в производството и търговията с тази стока. Тисенкруп-Юпитер Стомана, Кльокнер Металснаб и Хелиос-Метал Център, които държат 60% от пазарен дял у нас, настояват държавата да се намеси и да сложи ред в търговията с метали. Години наред изрядните търговци страдат от шарлатани, които правят фиктивен внос и износ от европейски държави в България, но държавните органи не предприемат нищо, заяви Красимир Сотиров, управляващ съдружник в Тисенкруп-Юпитер Стомана. След влизането ни в ЕС и въвеждането на вътрешнообщностните доставки стана изключително лесно да се откриват фирми в съседна Румъния или Гърция, които купуват от нас метали, но вместо да ги изнесат, ги продават на вътрешния пазар, обясниха засегнатите. Така, на първо място, нередовните фирми подбиват пазара с дъмпингови цени - с 20% по-ниски, второ, ние не можем да си възстановим начисленото ДДС, защото данъчните органи, вместо да търсят нарушителя, предпочитат да си вземат парите от нас, заяви Красимир Сотиров. На трето място държавата губи от непостъпили в бюджета данъци. Само от една стокова група, например арматурното желязо, за миналата година загубите от несъбран ДДС са за 5 млн. лв., ако приемем, че сивият сектор е 10%, казва Георги Николов, финансов директор на Тисенкруп-Юпитер Стомана. Според него обаче сивият сектор е много по-голям, което означава, че държавата губи стотици милиони левове от пазара на метали, който през миналата година е достигнал 2 млрд. лв. За да се ограничи фиктивният внос и износ, от трите компании настояват данъчните и митническите органи да окажат контрол, като регистрират преминаването през граница на транспортните средства на търговците. Това лесно може да се осъществи от митническите органи, смята Кирил Василев, изп. директор на Хелиос-Метал Център. Компанията вече цяла година очаква възстановяването на данъчен кредит от 1.1 млн. лв., а ревизията все още не е приключила. Търговците на метали смятат да създадат своя браншова камара, защото в момента някои от тях членуват или в асоциацията на металургичната индустрия или в строителната камара. Искаме на браншово ниво да въведем регистрация на фирмите, които търгуват с метали, по подобие на строителния регистър, обясни Василев.
Източник: Пари (15.10.2009)
 
Главният изпълнителен директор на U.S. Steel несигурен за рестарта на коксовия завод Председателят и главен изпълнителен директор на U.S. Steel Джон П. Сърма вчера отказа да разкрие информация за възобновяването на работата по проекта за 1 млрд. долара на завод за кокс в Клеъртън, като заяви, че запазването на средства в брой по време на рецесия остава приоритет. Сърма заяви, че обявеният през ноември 2007 г. проект остава част от дългосрочните планове на производителя на стомана. Предвиждаше се да бъдат заменяни батериите на пещи произвеждащи кокс с по-ефективно и екологично оборудване. Нарочен за най-големия проект в региона след изграждането на международното летище в Питсбърг през 1990-те, проектът се очаква да създаде повече от 600 работни места в строителството. U.S. Steel спря работата по него през април, като заяви тогава, че не може да се каже кога условията в сектора ще се подобрят достатъчно, за да се поднови работата. U.S. Steel отчете загуба за първото шестмесечие от 831 млн. долара. Очаква се загуба и за третото тримесечие. (Pittsburgh Post-Gazette)
Източник: Други (15.10.2009)
 
Xstrata се отказва от оферта за Anglo-American Швейцарската минна компания Xstrata обяви, че “няма намерение” да отправя оферта за Anglo-American. През юни Xstrata предложи на конкурента си сливане, но офертата беше отхвърлена. По-рано този месец британският надзорен орган по поглъщания и сливания разпореди минната компания да отправи официална оферта до 20 октомври. Изпълнителният директор на Xstrata обаче заяви, че вместо това компанията ще “разгледа няколко други варианта за разрастване”. “Жалко е, че [Anglo] веднага отхвърли предложението ни, а не се съгласиха да обсъдим възможностите да създадем заедно повече, отколкото всеки от нас би могъл поотделно”, каза шефът на швейцарската компания Мик Дейвис. Той обаче отново посочи, че сливането би било изгодно и за двете страни. “Стратегическата обосновка за такава операция продължава да важи”. Това би довело до спестяването годишно на 1 млрд. долара след три години. Мерките за свиване на разходите на всяка една от компаниите не биха довели до такъв резултат, да не говорим за съпътстващите стратегически ползи, добави той. (BBC)
Източник: Други (15.10.2009)
 
Желязото пак тръгна надолу Пазарът на черни метали е отново изнервен. През август и началото на септември имаше повишаване на цените, но сега отново вървят надолу. В момента тон арматурно желязо е около 700 лв. без ДДС срещу 760 лв. преди месец. Поевтинели са и горещо валцуваните рулони - от около 740 лв./т на 680 лв. Търсенето е слабо, потвърди синдикът на “Кремиковци” Цветан Банков. Идва зима, а и много от производителите, на които продавахме, имат проблеми заради липсата на финанси, допълни той. Чакат ни тежки месеци, тъй като бюджетните плащания намаляват, прогнозира и шефът на “Стомана Индъстри” Антон Петров. Ситуацията се влошавала от присъствието на фирми фантоми, които правели фиктивен износ на метали за Румъния и Гърция. В действителност те продавали стоката у нас, но с около 10% по-евтино, защото е без платен ДДС. Това носело допълнителни загуби и на производителите, и на легалните търговци. Негативните тенденции на пазара се потвърждават от данните на Софийска стокова борса (ССБ). Цената на черните метали пада, защото кризата в строителството продължава, каза шефът й Васил Симов. У нас през борсата се търгуват основно скрап от черни метали, стомана, ламарини и винкели, но количествата през 2009 г. са малки. Надеждата на производителите е, че Европа излиза от кризата и ще изтегли нашата икономика. Добрата новина е, че на световните пазари има огромно раздвижване при цветните метали. Скокът при медта за деветте месеца на 2009 г. е над 200%. От $ 2800 на тон, цената вече е $ 6100 без ДДС. Това е главно поради огромната консумация на метали в Далечния изток, основно в Китай. “Там сякаш няма засегнати от икономическата криза и строителството върви с бързи темпове. Така че няма да се изненадам, ако големите инвестиционни фондове пренасочат вложенията си в цветни метали, прогнозира Васил Симов.
Източник: Труд (16.10.2009)
 
Медодобивният комбинат в Пирдоп сключи договор за износ за Китай Медодобивният комбинат край Пирдоп - "Аурубис България", подписа договор за износ на катодна мед с китайската компания "Минметалс", съобщи Михаела Хеслинг, говорител на международната компания. Дружеството ще изнася годишно до 24 хил. тона, което представлява около 2% от цялата катодна продукция на групата "Аурубис". От началото на тази година предприятието е собственост на концерна "Норддойче афинери", който се обедини с белгийската "Кумерио" и сега се казва "Аурубис". Дружеството е подписало договора на организирания между двете страни бизнес форум в София, който се проведе в четвъртък. Договорът на китайската "Минметалс" и "Аурубис България" е за срок от шест години и при постигането на максимално натоварване от 24 хил. тона износът ще бъде общо 144 хил. тона. Изчислено при цена на медта от 5500 долара за тон, компанията би получила около 800 млн. долара за целия период, обясниха от дружеството. Преди две години компанията стана инвеститор първи клас заради общите си вложения от 122 млн. евро в завода край Пирдоп. Около 67 млн. от тях бяха за изграждането на рафинерия за катодна мед, която беше завършена в края на лятото на 2008 г. Капацитетът на "Аурубис България" е около 180 хил. тона катодна мед годишно. Общият обем на инвестициите, предвидени за разширяване на дейността, е 34 млн. евро.
Източник: Дневник (16.10.2009)
 
Китай цели независимост в преговорите за желязната руда Главният преговарящ за желязната руда от името на Китай предлага страната да поеме по-независим път при годишните преговори за цените на желязната руда, и добави че Китай няма непременно да следват други страни. Шан Шангуа, генерален секретар на Китайската асоциация на желязо и стомана, който не успя да осигурят голямото намаление в цената, което обеща тази година, също така потвърди желанието договорните цени на рудата да следват календарна година, вместо фискална до април-март. "Няма да настояваме другите страни да взимат цената за Китай като отправна и няма сляпо да приемаме цените, договорени с други страни", каза Шан. Той каза също, че на рудодобивните компании предлагащи големи количества руда трябва да се дават благоприятни цени, но настоя, че всички китайски заводи трябва да се придържат към единна тарифа. Конференция в петък неофициално дава начало на преговорите за цената през 2010/11, като анализаторите очакват 10% ръст за следващата фискална година. Шан каза, обаче, че пазарите на желязна руда ще бъде свръхнаситени следващата година, като глобалното производство на стомана се възстановява бавно. (Reuters)
Източник: Reuters (16.10.2009)
 
Как се размрази стоманата Един от знаците за началото на икономическата криза беше зимният сън на тежката индустрия през миналата година. Тогава Стомана Индъстри, пускаше работниците си принудително в отпуск, а комините на "Кремиковци" не пушеха. По-малко от година след това обаче първите признаци, че най-лошото е отминало, вече съществуват. Продажбите на метални изделия вече са 50% от тези през миналата година (която беше много добра за бизнеса независимо от края й), а търговията със скрап достигна 70% от стойностите през 2008 г. Според бранша окончателното трайно връщане на нивата от 2008 г. ще стане в началото или средата на 2010 г., когато се възстанови търсенето на европейските пазари. Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия показват, че през третото тримесечие индустрията се е представила добре. Стомана е възстановила нивата на производство на течна стомана от 2008 г., а металургичният комбинат "Кремиковци" е увеличил продукцията от валцувани черни метали (виж таблиците). Според асоциацията обаче все още не може да се говори за трайна тенденция на ръст, тъй като само продажбите на вътрешния пазар са се увеличили. Основен индикатор за сектора е увеличаването на покупките на скрап за производството. Още от март тенденцията е те да се покачват. "Пазарът на скрап се е възстановил на около 70-80% в сравнение с оборотите от миналата година, имаме поръчки и за износ", коментира Борислав Малинов, председател на съвета на директорите на една от най-големите фирми за търговия с метални отпадъци "Норд холдинг". По думите на Йоана Кехлибарова, директор за България на Corrus, шестият в света производител на стомана и метални изделия, собственост на индийската Tata Steel, от май-юни поръчките на метали са се увеличили. "Възобнови се производството на елементи на ишлеме за машиностроенето и транспорта. Пазарът очаква старта на инфраструктурните проекти", коментира тя. По думите й през последните месеци голяма част от търговците са успели да се освободят от продукцията, купена на високи цени през 2008 г. и в голяма част от случаите това не е станало на загуба. Принос за оживлението в сектора донякъде има и отпушеното кредитиране от банките. "Те преразгледаха финансирането на фирмите, занимаващи се с използване на метали. Страхът от кризата се преодолява и фирмите започнаха да се връщат към нормалните работни нива", смята Методи Игнатов, изпълнителен директор на Кльокнер Металснаб. Изпълнителният директор на Стомана Индъстри, Антон Петров все още е предпазлив в оптимистичните прогнози. "Достигнахме нивата на производство от миналата година, но смятам, че в момента пазарът е изкривен – продават се натрупаните преди количества, има сезонно търсене заради оживлението в някои сектори на строителството и машиностроенето", отбелязва той. Прогнозата на Георги Николов, финансов директор на "Тисен - Круп Юпитер Стомана" е, че истинско раздвижване на производството ще има едва когато започнат големите поръчки от фирмите от Западна Европа. Според него в България се продава около 30% от произведената стомана и 5-10% от металните продукти. "Вътрешният пазар все още заема малък дял и не оказва съществено влияние върху големите производители. Секторът е изключително експортно ориентиран", отбелязва Николов. Прогнозите на компанията са, че предприятията ще си върнат предишните обеми след края на зимата. "Добрите резултати през септември и октомври все още не са устойчив тренд. Проблемите не са приключили, но са към края си", коментира Антон Петров. Според него няма как да се изпреварят процесите на възстановяване на икономиката в Западна Европа и поръчките на търговските партньори.
Източник: Капитал (19.10.2009)
 
Един от знаците за началото на икономическата криза беше зимният сън на тежката индустрия през миналата година. Тогава "Стомана" - Перник, пускаше работниците си принудително в отпуск, а комините на "Кремиковци" не пушеха. По-малко от година след това обаче първите признаци, че най-лошото е отминало, вече съществуват. Продажбите на метални изделия вече са 50% от тези през миналата година (която беше много добра за бизнеса независимо от края й), а търговията със скрап достигна 70% от стойностите през 2008 г. Според бранша окончателното трайно връщане на нивата от 2008 г. ще стане в началото или средата на 2010 г., когато се възстанови търсенето на европейските пазари. Защо се връща търсенето? Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия показват, че през третото тримесечие индустрията се е представила добре. "Стомана" е възстановила нивата на производство на течна стомана от 2008 г., а металургичният комбинат "Кремиковци" е увеличил продукцията от валцувани черни метали (виж таблиците). Според асоциацията обаче все още не може да се говори за трайна тенденция на ръст, тъй като само продажбите на вътрешния пазар са се увеличили. Основен индикатор за сектора е увеличаването на покупките на скрап за производството. Още от март тенденцията е те да се покачват. "Пазарът на скрап се е възстановил на около 70-80% в сравнение с оборотите от миналата година, имаме поръчки и за износ", коментира Борислав Малинов, председател на съвета на директорите на една от най-големите фирми за търговия с метални отпадъци "Норд холдинг". По думите на Йоана Кехлибарова, директор за България на Corrus, шестият в света производител на стомана и метални изделия, собственост на индийската Tata Steel, от май-юни поръчките на метали са се увеличили. "Възобнови се производството на елементи на ишлеме за машиностроенето и транспорта. Пазарът очаква старта на инфраструктурните проекти", коментира тя. По думите й през последните месеци голяма част от търговците са успели да се освободят от продукцията, купена на високи цени през 2008 г. и в голяма част от случаите това не е станало на загуба. Принос за оживлението в сектора донякъде има и отпушеното кредитиране от банките. "Те преразгледаха финансирането на фирмите, занимаващи се с използване на метали. Страхът от кризата се преодолява и фирмите започнаха да се връщат към нормалните работни нива", смята Методи Игнатов, изпълнителен директор на Кльокнер Металснаб. Изпълнителният директор на "Стомана" - Перник, Антон Петров все още е предпазлив в оптимистичните прогнози. "Достигнахме нивата на производство от миналата година, но смятам, че в момента пазарът е изкривен – продават се натрупаните преди количества, има сезонно търсене заради оживлението в някои сектори на строителството и машиностроенето", отбелязва той. Слънцето изгрява от запад Прогнозата на Георги Николов, финансов директор на "Тисен - Круп Юпитер Стомана" е, че истинско раздвижване на производството ще има едва когато започнат големите поръчки от фирмите от Западна Европа. Според него в България се продава около 30% от произведената стомана и 5-10% от металните продукти. "Вътрешният пазар все още заема малък дял и не оказва съществено влияние върху големите производители. Секторът е изключително експортно ориентиран", отбелязва Николов. Прогнозите на компанията са, че предприятията ще си върнат предишните обеми след края на зимата. "Добрите резултати през септември и октомври все още не са устойчив тренд. Проблемите не са приключили, но са към края си", коментира Антон Петров. Според него няма как да се изпреварят процесите на възстановяване на икономиката в Западна Европа и поръчките на търговските партньори.
Източник: Капитал (19.10.2009)
 
Китай настоява фирмите за метали да изграждат инсталации в чужбина Китайските производители на стомана и цветни метали трябва да изграждат заводи в чужбина, заяви високопоставен представител на правителството от Националната комисия за планиране и развитие. Китай отдавна агитира за политика на "излизане в чужбина", главно чрез придобиване на активи от богатите държавни фирми. Но вътрешният индустриален растеж е много по-голям, превръщайки Китай в най-големия производител на стомана в света и водещ производител на много други метали. Страната се опитват да контролира производството на много сектори, включително на стоманодобива и производството на базови метали, в усилията да се справи с отпадъците, замърсяването и свръх предлагането. Реалното потребление на стомана в Китай през 2009 г. се очаква да нарасне с около 120 милиона тона или с 26% спрямо 2008 г., според Китайската асоциация за желязо и стомана. (Reuters)
Източник: Reuters (19.10.2009)
 
ESI преговаря със Shadeed Steel в Оман Emirates Steel Industries от Абу Даби преговаря за придобиване на Shadeed Iron & Steel в Оман и сделката се очаква да бъде подписана до края на ноември. Говорител от Shadeed заяви, че "Има разговори в момента, но окончателния договор още не е подписан, очакваме до края на месец ноември сделката ще бъде финализирана." Хюсеин Ал Новайс, президент на Emirates Steel заяви, че сделката ще бъде част от плана за експанзия на компанията чрез повишаване производството от 2 млн. тона до 6.5 млн. тона годишно до 2013 - 2014 г. чрез разширяване на капацитета и придобивания. Shadeed Iron & Steel, която е собственост на базираната в Абу Даби Al Ghaith Holdings има производствен капацитет от 1.5 млн. тона годишно. (Reuters)
Източник: Reuters (21.10.2009)
 
Медодобивната индустрия очаква възстановяването да започне от развиващите се пазари Медодобивната индустрия очаква възстановяването на пазара да започне от развиващите се страни начело с Китай, показва последният анализ на международната компания "Аурубис". Дружеството притежава у нас медодобивния комбинат край Пирдоп и през миналата седмица сключи шестгодишен договор с китайската "Минметалс", която прогнозно се изчислява на 800 млн. долара. Към момента повечето участници на световните борси остават в позиция "да изчакаме и да видим". Цената на метала през миналия месец се движеше около 6000 долара за тон, което според експерти означава, че дъното на пазара вече е преодоляно. През септември вносът на мед в Китай се е увеличил с 87% спрямо същия период на миналата година и 23% на месечна база до 399 052 тона. Причините за това са изчерпване на запасите в страната и инвестиционната политика на държавата, която е насочена към инфраструктурни проекти. В момента азиатските икономики с изключение на Япония официално разполагат със запаси от 167 хил. тона, обявени на борсите. В сумата обаче не се включат количествата, с които разполагат частните инвеститори и които в даден момент могат да се озоват на пазара. Експерти изчисляват, че 167 хил. тона са достатъчни за задоволяване на търсенето в региона за около шест дни. Мениджъри на китайски компании прогнозират, че през следващата година търсенето на мед в страната ще се увеличи допълнително с 10 на сто. Това се подкрепя и от премиите, които получават китайските купувачи - от 80 до 85 долара за тон, свързани с търгуването на цветния метал чрез сключено споразумение с чилийската компания Codelco. Извън Китай картината на пазара не е толкова еднозначна. Засега надеждите са отправени към Япония и САЩ. Все още според специалистите предстои възстановяването на американската икономика. Промишленото производство в страната се е повишило през последното тримесечие, но все още резултатите му остават с 6% по-ниски в сравнение със същия период на миналата година. В Европа се наблюдават различни тенденции, засега добро възстановяване показва икономиката на Германия, която е над средния тренд за континента. Европейската комисия има оптимистични очаквания за засилване на пазара през второто полугодие на 2010 г.
Източник: Дневник (22.10.2009)
 
Рекорден добив на желязна руда Минният гигант BHP Billiton заяви, че производството на желязна руда е нараснало рекордно през третото тримесечие. Добивът на ключовата за стоманодобива суровина е нараснал с 11% през периода юни-септември до 30.1 млн. тона. Но BHP потвърди новината, че четвъртата по големина медна мина в света, Olympic Dam, ще действа на 25% от капацитета си за шест месеца заради авария. Това доведе до повишаване на цените на медта до най-високата стойност от една година – 6 570 долара за тон, а също така ще удари доставките на уран. Залежът в Австралия е най-голямото известно находище в света на уран. То няма да се върне към пълно производство до първото тримесечие на следващата година. Анализаторите бяха разочаровани, че BHP също така съобщи и за 8% спад на производството мед. Англо-австралийската фирма прогноза, че производство на мед в Escondida в Чили, най-голямата мина за мед в света, ще се увеличи с 5% до 10% за финансовата година. (BBC)
Източник: Други (22.10.2009)
 
Облигационери поискаха ликвидация на "Кремиковци" Облигационери на "Кремиковци" са провели среща в сряда с икономическия министър Трайчо Трайков и неговия заместник Евгени Иванов. На срещата притежателите на дълговите книжа са изразили своето желание комбинатът да се затвори и да се пристъпи към ликвидация и разпродажба на активите на дружеството. На нея ще може да участват всякакъв тип инвеститори - такива, които търсят скрап, с интереси в областта на недвижимите имоти, или дори стоманопроизводители, които искат активите без дълговете на старата компания. Облигационерите са заявили, че притежават книжа с номинална стойност 91 млн. евро - 28% от емисията и са предложили ликвидацията като единствен вариант за приключване на казуса, който изключва допълнителни разходи за държавата и частните кредитори. Друга част от облигационерите се срещна с премиера Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и Трайчо Трайков през август като на срещата изложи своето предложение за оздравяване на дружеството. Скоро след това стана ясно, че новото правителство е отказало подкрепа за оздравителния план и е поставило като условие да го подкрепи единствено ако се намери стратегически инвеститор в лицето на голяма международна компания. Облигационерите, които в момента са най-голям "Кредитор" на банкрутиралия стоманопроизводител се разделиха в позицията си дали да го оздравяват или да предложат активите за разпродажба през пролетта, но официално разривът се разкри през юли. Тъй като оздравителният план, предложен от синдика Цветан Банков, предвижда обръщането на вземанията в акционерен капитал, а това е промяна в условията на облигационния договор, идеята трябва да се подкрепи от облигационери, притежаващи 75% от емисията.
Източник: Дневник (23.10.2009)
 
Печелим €500 млн. от мръсен въздух Страната ни може да спечели над 500 млн. евро от продажба на мръсен въздух след 2012 г. Съветът на министрите на околната среда от ЕС одобри искането на България и още 7 държави да прехвърлят спестените от тях парникови емисии за периода след 2012 г. Сумата може да набъбне значително, когато пазарът на парникови газове се раздвижи. Сегашните цени са 12-14 евро на тон, но в бъдеще се очаква да скочат значително. Окончателното разрешение за удължаване на срока за търговия с вредните емисии ще бъде взето на Световния форум за климата в Копенхаген през декември. Япония вече е излязла от пазара на парникови газове. За това е съобщил посланикът на Страната на изгряващото слънце у нас на екоминистъра Нона Караджова.
Източник: Стандарт (23.10.2009)
 
Пазарът на стомана в ЕС " заседнал на забавен кадър" Пазарът на стомана в Европейския съюз остава унил дори след вероятното завръщане към растеж на цялата икономика на ЕС през третото тримесечие, обявиха от европейския орган по металургия Eurofer. Слабата активност в стоманодобивния сектор, засегнат от най-тежката икономическа криза след Втората световна война, доведе до спад в търсенето, след като потреблението спадна 45% на годишна база през първата половина на 2009 г. и с почти 32% през третото тримесечие. "Въпреки че икономиката вероятно е достигнала повратна точка, пазара на стомана в ЕС ще остане заседнал на забавен кадър към настоящия момент," генералният директор на Eurofer Гордън Мофат каза в доклад за перспективите на пазара през 2009-2011 г. От органът заявиха, че прогнозата за възстановяване през следващите тримесечия ще бъде бавно и несигурно, след като перспективите за секторите използващи стомана в ЕС, като автомобилостроенето и строителството, остават ниски. Eurofer обяви, че тенденцията към намаляване на поръчките на предприятията е достигнала дъното, като някои клиенти започват внимателно да допълват запасите си. Натрупването на запаси след сериозното намаление през 2009 г. ще доведе до "технически" възстановяване на търсенето на стомана, казаха от Eurofer. Докладът показа, че, въпреки че годишния ръст на продукцията ще тръгне нагоре през второто тримесечие на 2010 г., по-ясно изразено възстановяване на продукцията може да започне чак към 2011 г. (Reuters)
Източник: Reuters (23.10.2009)
 
Производството на стомана се връща към нивата от преди кризата Увеличаването на производството на стомана в Китай приближи нивата на световното производство до тези от преди началото на световната икономическа криза, съобщи Световната асоциация по стомана. Производството в 66-те държави членки на организацията, която включва основните производители на стомана в света, се увеличава от април насам и през септември е било само с 0.6% по-малко спрямо септември 2008 г. със 107 милиона тона, съобщава същият източник. Производството в Китай се е увеличило с 28.7% на годишна основа през септември до 50.7 милиона тона, а в Япония е намаляло с 18%, в Германия - с 21.7%, в САЩ - 31.4% спрямо предишната година. Световното производство на стомана през деветте месеца на годината е 866 милиона тона, което е с 16.4% по-малко спрямо същия период на миналата година.
Източник: Дарик радио (26.10.2009)
 
Фиктивни сделки с метали източват 2 млрд. лв. ДДС от българския бюджет Фиктивен износ на метали принуждава гиганти като "ТисенКруп" да "кредитират” с милиони фирми-фантоми. Загубите от източване на ДДС възлизат на 2 млрд. лева. Тези изводи прави в свое разследване радио "Дойче Веле", посветено на търговията с метални изделия в България. Германският концерн "Тисен Круп" е от пет години в България и е само една от компаниите в сектора, които заради кражби на ДДС от структури с регистрация в Гърция, Румъния и Унгария губят милиони евро. Държавата вместо да преследва фантомите, наказва инвеститорите с ревизии и 7-8 месеца забавяне на връщането на ДДС. Само от фиктивен износ на арматурно желязо за миналата година компаниите, инвестирали в стоманодобивния и стоманопреработващия сектор в България и имащи дял от 50 на сто от търговията със стоманени изделия, са загубили 5 млн. евро. Това е равносметката на Красимир Сотиров, управител на "Тисен Круп - Юпитер Стомана", смесено българо-германско предприятие, създадено през 2005 година с мажоритарно участие на немския концерн "ТисенКруп АГ". Най-разпространената престъпна схема Сред потърпевшите от престъпните финансови схеми в търговията със строителни стомани е и една от водещите български компании в производството и търговията с метали "Хелиос-Метал Център". Собственикът на фирмата Кирил Василев уточнява, че българската държава бави връщането на над 1 млн. лв. ДДС на фирмата от миналата година. Потърпевшо е и смесеното дружество "Кльокнер – Металснаб - България". Германският концерн "Кльокнер и ко" от миналата година притежава 99.9 процента от българското дружество за продажба и производство на метални изделия "Металснаб". Според Методи Игнатов, главен изпълнителен директор на "Кльокнер – Металснаб - България" секторът е загубил 2 млрд. лв. от източване на ДДС за последните две години, продължава "Дойче Веле". Според Красимир Сотиров от "Тисен Круп - Юпитер Стомана" малки фирми, регистрирани в Гърция, Унгария или Румъния, купуват метали от големите вносители на българския пазар. Заявяват, че металът е за износ в страни от ЕС - например Румъния. Този метал не се изнася в Румъния, а прави обиколка в България и се препродава вътре в страната. Последствията от кражбата на ДДС "Ние не начисляваме ДДС, защото изделието е за страна от общността, но на практика продукцията е продадена без документи в България. Измамниците се възползват от правото на еврочленството ДДС да не се заплаща, когато стоката е предназначена за държава от ЕС. На продавача трябва да се плати освен цената на метала и 20 на сто ДДС, а фантомите плащат само цената на метала. ДДС се поделя по веригата. Държавата се ощетява с 20 на сто. И вместо да преследва измамниците, на свой ред тя започва проверки срещу добросъвестните компании - подложени сме на финансови ревизии и никой в течение на месеци не ни връща ДДС, нито пък обяснява защо ни се блокират милиони евро”, казва Сотиров. Инвеститорите твърдят, че проблемите идват от фирми, които постоянно сменят офисите си. Щом набелязаната операция по фиктивния износ приключи, фирмата изчезва. Представител на фирма-дистрибутор на метали разказва, че е имал разговор с български депутат. Темата на разговора е търговия с арматурна заготовка. Пазарната й цена е 0.85 лв. на кг. Указанието, което депутатът дал на търговеца, било: "Пишеш във фактурата цена 1.51 лв., а остатъкът отива, където ти кажа…” Те са за държавния бюджет и за добросъвестните инвеститори от металния сектор. Методи Игнатов, от "Кльокнер - Металснаб - България" казва, че милиардите, източени от кражби на ДДС, са проблем не само на металния бранш. Това е пробойна в бюджета на държавата. Дължим е данък върху добавената стойност, защото продажбите са на територията на България. Сивата търговия без документи води и до неплащане на други данъци. Поставя добросъвестните фирми в неконкурентно положение. Освен това държавата блокира парични средства на легалния бизнес заради дълги данъчни проверки. Как да се сложи край на корупционната практика? По-строг лицензионен режим и единен регистър за всички в сектора, искат големите компании. Подобни механизми, съчетани със засилен данъчен контрол, са отдавна функциониращи механизми за справяне с фирмите-фантоми в западноевропейските страни. Необходим е регистрационен режим, категоричен е Красимир Сотиров, за да се знае с кого търгуваш. Подобни регистри има в Румъния и Германия. "Готови сме да посочим фантомите. Все пак става дума за бранш с оборот от около 200 млрд. лв. И този бизнес е зависим от фирми-еднодневки, а държавата е абдикирала от задължението си да контролира спазването на закона. Защо ние да сме принудени да преследваме фантомите чрез частни адвокатски кантори? Кражбата на ДДС е проблем на българската държава", заключава Сотиров, цитиран от "Дойче Веле".
Източник: Медия Пул (26.10.2009)
 
Цената на стоманата малко вероятно да се увеличи през ноември Най-големият производител на стомана в Индия SAIL заяви, че цената е малко вероятно да се увеличи през ноември. С.К. Руунгта, президент на SAIL, обяви "Нека да изчакаме и да видим какво ще се случи през ноември, но е малко вероятно цената на стоманата да отиде нагоре Руунгта каза, че вътрешното потребление на стомана е вероятно да нарасне с 9% през 2009 г. По-рано министърът на стоманата Вирбхадра Сингх призова стоманодобивната индустрия да предоставя стомана на достъпни цени, с цел насърчаване потреблението в полу-градските и селските райони. Г-н Сингх заяви, че "Една от основните причини за ниското потребление на стомана на глава от населението, е липсата на фокус върху множество селски региони. За да бъдат стоманата приемливи спрямо заместителите, обикновеният човек трябва да я намира достъпна и икономически ефективна. В тази връзка, стабилността на цените на стоманата на пазара играе важна роля, производителите на стомана трябва да имат предвид този аспект".(Business Line)
Източник: Други (26.10.2009)
 
ОЦК инвестира 120 млн. евро в произвoдството си Министерството на околната среда и водите издаде решение за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение за модернизация и разширение на цинковия завод чрез нов "Пържилен цех", нова система за сярна киселина и нов "Електролитен" цех, информират от ОЦК. Инвестициите за новия цинков завод са над 85 млн. евро, от които 36 млн. евро са вече извършени. Мажоритарния собственик Интертръст холдинг предприема действия за ускорено изпълнение на проекта, се посочва още в известието. Първият етап, включващ строителната част и изграждането на цеха за електролиза, трябва да приключи до 31 март 2011 г., а цялостното осъществяване на проекта ще бъде до края на 2011 г. С неговата реализация капацитетът за производство на цинк ще се увеличи с 40% и ще произвежда най-високата марка цинк 99.995. Срокът за откупуване на инвестицията е 5.5 - 6.0 години. За модернизацията на оловния завод чрез внедряване на технологията Аусмелт на 10 септември 2009 г. е внесен в МОСВ доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Срокът за изпълнение на тази инвестиция е 24 месеца след одобрение от МОСВ, а необходимите средства са 30-35 млн. евро. Срокът за откупуване на инвестицията е 6.0 - 6.5 години. Реализацията и на двата проекта гарантира постигането на всички изисквания за работна и околна среда, като емисиите от прах, тежки метали и серен диоксид ще бъдат сведени многократно под допустимите норми, се казва още в съобщението на ОЦК.
Източник: profit.bg (27.10.2009)
 
Машиностроенето пак на колене Като антикризисна мярка държавата да въведе временен мораториум върху цените на електроенергията, предлагат компании от машиностроителния бранш. Отрасълът е един от най-пострадалите от кризата, защото повечето фирми в него са основно експортно ориентирани. Вече нямаме никакви други варианти за орязване на разходите, освен да съкращаваме работна ръка, заяви Людмил Александров, изп. директор на Радомир Метал Индъстрийз. В предприятието от 1200 заети са останали 600. Кадри Съкращенията на работна ръка в българските машиностроителни компании са достигнали технологичния си минимум, алармираха от Браншовата камара по машиностроене. Заради все още свитите външни пазари компаниите вече са принудени да освобождават квалифицирани работници. За една година 143 хилядите заети в машиностроенето са намалели с около 27 хиляди души. На много места специалистите сами напускат заради ниските заплати, след като е въведен намален работен ден. На среща с представители на икономическото и социалното министерство машиностроителните компании предложиха редица мерки, с които държавата да подпомогне бранша и той да спаси работниците си. Без квалифицирана работна ръка намаляват шансовете на предприятията да излязат от кризата, заяви Илия Келешев, председател на браншовата камара. Машиностроенето най-трудно излиза от рецесия и най-дълго време му е необходимо да създаде кадрите си, каза той. Искания Един от най-тежките проблеми за машиностроителните компании е скъпата енергия, която плащат и чиято цена и догодина предстои да расте. За монополистите НЕК и Булгаргаз печалбата в условията на криза да се ограничи до 2-3%, а на доставчиците - до 5%, настояват машиностроителите. Те искат още да се преустанови практиката фирмите да субсидират електроенергията на домакинствата. Бизнесът не трябва да бъде товарен и с плащането на по-скъпата цена на зелената енергия, а тя трябва да бъде разпределена равномерно върху цялото население. Фирмите поискаха нова методика за определяне на цената на природния газ, която да отразява актуалните котировки на международните борси, вместо да изостава с 9 месеца. Сегашният договор е направен само в интерес на доставчика Булгаргаз, смятат фирмите. Клиентите не са защитени и нито една българска компания няма да бъде компенсирана заради спрените от Украйна доставки, посочи Людмил Александров. Според него по-икономически изгодно е държавата да търси алтернативни източници на енергия, а не да иска от фирмите да имат запаси с алтернативно гориво. Трябва законодателно да се реши и проблемът със свободния достъп на пазара на електроенергия. В момента процедурата е толкова сложна, че нито една компания не може да си смени доставчика. Персонал Спасителни мерки * Фирмите от сектор Машиностроене вече направиха няколко предложения до правителството за спасяване на съкращенията в отрасъла, но те не бяха приети. Едно от тях е експортните предприятия временно да бъдат освободени от осигурителни вноски. * Като алтернатива машиностроителите настояват и догодина да действа държавната субсидия за работници с намален работен ден . * Пари от бюджета няма, финансирането за намален работен ден ще идва от Оперативна програма Човешки ресурси, като на работниците ще се раздават ваучери за обучение в свободното време, обясниха от Агенцията по заетостта. Според фирмите от бранша обаче това ще блокира мярката и тя няма да е ефективна. * Да се удължи от 3 на 6 месеца периодът, в който едно предприятие може да пусне в неплатен отпуск работниците си, предлага още бизнеса. Министерството на труда обаче има отрицателно становище по това предложение. * Да отпадне условието обучените лица в проектите, финансирани от Оперативната програма Човешки ресурси, да не бъдат съкращавани, е друго искане на бизнеса. Засега няма отговор от Брюксел.
Източник: Пари (28.10.2009)
 
U.S. Steel е на загуба от 1 млрд. долара за сега тази година U.S. Steel Corp. обяви, че е загубила над 300 милиона долара през третото тримесечие и още над 1 млрд. долара до момента тази година – още една загуба вероятно ще бъде отчетена през четвъртото тримесечие, въпреки че световната икономика е в ранните етапи на възстановяване. Производителят на стомана обяви, че поръчките се възстановяват и отново са активирани цеховете, спряни по-рано тази година. Главният изпълнителен директор Джон Сърма каза вчера, обаче, че "низходящите тенденции се запазват" и че U.S. Steel навлиза в своя сезонен бавен период. Шест от седемте предприятия на дружеството в Северна Америка са отново на линия. Изключение е Lake Erie Works в Канада, където договорът със United Steelworkers е изтекъл. Въпреки че U.S. Steel прогнозира подобрения през четвъртото тримесечие, задвижено от автомобилната индустрия и силно представяне на пазар за ламарина, очаква още загуби поради ниската експлоатация и разходите за спрените съоръжения, заяви Гретчен Хагърти, главен финансов директор. U.S. Steel заяви загуба от 303 млн. долара през третото тримесечие, в сравнение с печалба от 919 млн. долара през същия период година по-рано. (Tribune-Review)
Източник: Други (28.10.2009)
 
"Елаците-мед" получи поредно разрешение за търсене на метални руди Медодобивната компания "Елаците-мед" получи поредното разрешение за проучване на площта "Селски връх", съобщиха от Министерския съвет. През следващите три години дружеството ще търси възможностите за добив на метални полезни изкопаеми. Теренът за проучване е разположен върху 14.250 кв. км в землището на общините Макреш и Белоградчик. За целия период на разрешителното се очаква дружеството да вложи в геологопроучвателни дейности около 358 хил. лв. В момента "Елаците-мед" има сключен концесионен договор за добив на мед в находище Елаците. Компанията ще изземва медни и златни руди продължение на 22 години, считано от 1999 г., по данни на Националния концесионен регистър. Освен това дружеството има разрешение за проучване на метални порезни изкопаеми в площ "Елаците-Пирона" за срок от три години.
Източник: Дневник (29.10.2009)
 
China Minmetals призовава лидерите в индустрията да разнообразят доставчиците China Minmetals, най-големият търговец на метали в Китай, призова лидерите в индустрията за разнообразяване на доставчиците на желязна руда и подобряване на тактиката при преговорите за да се промени неблагоприятна позиция на страната. Китайските стоманодобивни предприятия, търсещи по-ниски цени на рудата, трябва да мислят повече за намаляване на зависимостта си от трите глобални лидера, каза Жанг Йе, заместник-генерален директор на China National Minerals Co Ltd, която е изцяло собственост на China Minmetals. Забележките му идват в момент, когато Китай е изправен пред фактически разпад на преговорите за желязна руда, а прогнозите за следващата година изглеждат в най-добрия случай мрачни. Трите лидера на пазара, бразилската Vale и австралийските Rio Tinto и BHP Billiton, допринасят за около 50% от търговията на Minmetals с рудата. Но компанията се опитва да разнообрази доставчиците си, каза Жанг. Minmetals ще разшири списъка си на купувачи от сегашните пет, които включват Украйна, Чили и Русия, до осем през следващата година. Желаните доставчици на желязна руда ще бъдат от Северна и Южна Америка. (Xinhua)
Източник: Други (29.10.2009)
 
"Аурубис" ще произвежда и ток в комбината в Пирдоп В медодобивния комбинат в Пирдоп ще бъде изградена 10 мВт мощност за производство на електроенергия от остатъчната топлина от производството. Това съобщи изпълнителният директор на "Аурубис България" Никола Треан пред конференцията Green Inovdtion forum, организирана от в. "Дневник" и сп. "Бизнес и екология". Топлината в производствения процес в завода се получава не от изгаряне на горива, а от химичните процеси. Тя ще захранва парни турбини и ще произвежда електроенергия. Проектът ще струва около 3.6 млн. лв. Това е нова технология за производство на екологична енергия, до момента тя е приложена единствено в Швеция, каза Треан. В разработването на проекта за Пирдоп е участвала испанска компания. Годишно в Пирдоп се рециклират 20 000 тона меден скрап. Всяка година предприятието инвестира между 5 и 12 млн. евро в технологии за повишаване на енергийната ефективност.
Източник: Дневник (29.10.2009)
 
"Кремиковци" е на крачка от ликвидацията Шансовете за спасяване на металургичното дружество "Кремиковци" почти изчезнаха, след като най-големият частен кредитор - облигационерите решиха да не подкрепят оздравителния план. На гласуването в понеделник притежателите на дълговите книжа трябваше да решат дали да обърнат своята емисия с общ номинал 325 млн. евро и натрупаните лихви в акционерен капитал и да изправят компанията на крака. Предварителните резултати гласят че планът за оздравяване е подкрепен от облигационери, притежаващи 62.2 млн. евро или 19.1% от номинала. "Против" пък са гласували собствениците на облигации с номинал 172.3 млн. което прави 53% от цялата емисия. Основната причина за отказа от оздравяване на най-големия частен кредитор е липсата на подкрепа от страна на правителството. Ключов елемент за държавната подкрепа е разсрочването на публичните държавни вземания. Това обаче не е станало до момента, въпреки, че предложение затова синдикът е отправил до финансовия министър още през юли. Така правните възможности са 2. В единия случай финансовият министър може да одобри разсрочване на вземанията и да се състои събрание на кредиторите. Другият сценарий е при липса на съгласие от министъра до 12 ноември съдът на закрито заседание да обяви "несъстоятелност". Това означава прекратяване на дейността и разпродажба на активите - като цяло или на обособени части. Технически за мощностите ще могат да наддават практически всички - стоманопроизводители, инвеститори в областта на недвижимите имоти и всякакъв вид частни компании. Възможно е дори запазване на стоманопроизводството, но ако това стане, според експерти, ще е в много по-малки мащаби от тези преди проблемите да започнат.
Източник: Дневник (30.10.2009)
 
"Аурубис" ще произвежда и ток в комбината в Пирдоп В медодобивния комбинат в Пирдоп ще бъде изградена 10 мВт мощност за производство на електроенергия от остатъчната топлина от производството. Това съобщи изпълнителният директор на "Аурибис" България Никола Треан по време на конференцията Green Inovаtion forum, организирана от "Дневник" и сп. "Бизнес и екология". Топлината в производствения процес в завода се получава не от изгаряне на горива, а от химичните процеси. Тя ще захранва парни турбини и ще произвежда електроенергия. Проектът ще струва около 3.6 млн. лв. Това е нова технология за производство на екологична енергия, до момента тя е приложена единствено в Швеция, каза Треан. В разработването на проекта за Пирдоп е участвала испанска компания. Треан направи сравнение между цената на новата технология и познатите вече възобновяеми източници като Слънцето. Аналогична слънчева мощност би струвала в пъти повече, отбеляза той. Освен това слънчевата енергия може да е произвежда само през деня, а новата инсталация може да произвежда непрекъснато, посочи той. Генераторната мощност ще осигурява 1/4 от нужната електроенергия на предприятието. Чрез нея то ще спестява между 3 и 5 млн. евро годишно. Проектът е в начален етап и ще бъде реализиран в рамките на година, казаха от "Аурубис". В края на 90-те години, когато компанията е започнала да инвестира в екологично чисто производство, годишно е влагала между 40 и 50 млн. евро. В момента инвестциите са между 5 и 20 млн. евро годишно. Като част от екологичната стратегия на предприятието Треан изтъкна практиката му да оползотворява отпадъци от електронно оборудване. Годишно в Пирдоп се рециклират 20 000 тона меден скрап. Всяка година предприятието инвестира между 5 и 12 милиона евро в технологии за повишаване на енергийната ефективност.
Източник: Дневник (30.10.2009)
 
Обявиха икономиката ни за най-замърсяваща в Европа България е с най-силно замърсяваща икономика в ЕС, сочат данни на Международната агенция за опазване на околната среда за 2007 г. В навечерието на Европейския съвет в Брюксел, на който се обсъжда и темата за климатичните промени и мерките, които трябва да бъдат взети, ДПА публикува данни за равнището на въглеродния двуокис, който се отделя в страната при производството на продукция на стойност 1 долар. От тях става ясно, че българската икономика е най-замърсяваща с 2,73 кг въглероден двуокис. Докато шведската, която е най-чиста на континента, отделя само 0,16 кг. На второ място след скандинавците е Франция с 0,253 кг от вредния газ.
Източник: Стандарт (30.10.2009)
 
Rio засилва ентусиазма за общ бизнес с BHP Въпреки всичките приказки за възможността Rio Tinto са се отметне от джойнт венчъра за желязната руда с BHP Billiton, мениджърският екип на Rio не можеше да направи по-ясно изказване към инвеститорите и анализаторите, че се придържа към сделката. “Мисля, че бяха категорично (за придържането си към сделката)”, заяви фондов мениджър след инвестиционното представяне на Rio в Сидни. “Не остана съмнение.” По време на презентацията, главният изпълнителен директор на Rio Том Албанезе заяви, че съвместното предприятие би могло да донесе 10 млрд. евро или повече от спестени разходи, което е “безпрецедентно” в минния сектор. Rio и BHP са говорили за подобна сделка още от 1998 г. насам, така че идеята не е революционна. Rio също така тихомълком полага инфраструктурата, за да се гарантира гладкото протичане на обединението. Явно дистанционният оперативен център в Пърт вече предвижда да добавите мините на BHP. (Business Day)
Източник: Други (02.11.2009)
 
Египет обмисля нов завод за арматура Египетската държавна Metallurgical Industries Holding Company обмисля участие в проект за производство на стоманена арматура на стойност 5 млрд. египетски паунда. Г-н Махмуд Мухиелдин, министър на инвестициите на Египет, заяви че проектът ще допринесе за посрещане на бързо нарастващото търсене на строителни материали в Египет, особено от сектора с недвижимите имоти, който се разширява въпреки забавянето в други части на света. Мухиелдин заяви: “Въпреки финансовата криза и последиците от нея, в този сектор е в състояние да нараства с темпове от 14% и 15%. Това е в допълнение към увеличението на годишното търсене на жилища, което сега е на 350-450 хил.” От холдинговото дружество обяви, че се обмисля и инвестиция на 630 млн. е.п. в държавният производител на алуминий Egyptalum за модернизиране на някои от производствените линии. (Reuters)
Източник: Reuters (02.11.2009)
 
Алкомет излиза на печалба през третото тримесечие от 819 хил. лв. Шуменското предприятие за производство на алуминиев прокат Алкомет АД излиза на нетна печалба през третото тримесечие в размер на 819 хил. лв., показа отчетът на компанията. През първото тримесечие Алкомет обяви загуба от 1,5 млн. лв., а през второто загуба от 345 хил. лв. Общо за деветмесечието компанията е на загуба от 1 млн. лв. спрямо печалба от 3,4 млн. лв. за януари-септември 2008. Нетните приходи от продажби за първите девет месеца на годината са 121,2 млн. лв. като намаляват с 32% спрямо сравнимия период на предходната година. Физическият обем на реализирания прокат намалява с 12% на годишна база през отчетния период до 30 217 тона. "Перспективата е до края на 2009 да бъдат възстановени продажбите на всички продукти до нивата им от 2008", коментират от компанията.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2009)
 
Спадът на продажбите на ОЦК се забавя до 31% през третото тримесечие Нетните приходи от продажби на Оловно цинков комплекс АД за третото тримесечие възлизат на 33,6 млн. лв., като се понижават с 31 на сто спрямо същия период на миналата година, става ясно от отчетите на дружеството. През второто тримесечие спадът на продажбите бе 37 на сто, а през първото – 30 на сто на годишна база. Общо за деветмесечието са реализирани 87 млн. лв. приходи от продажби, или с 33% по-малко спрямо същия период на миналата година. Печалбата на нетна база за януари-септември е 2 млн. лв. при загуба година по-рано от 9,9 млн. лв. През третото тримесечие дружеството е на печалба от 323 хил. лв. спрямо загуба за юли-септември 2008 от 11,9 млн. лв. За първите девет месеца е реализиран нетен оперативен положителен кеш в размер на 15 млн. лв., като по-голямата част от него е използвана за плащане на заеми.
Източник: Инвестор.БГ (02.11.2009)
 
Прохаски: Държавно колебание причини отхвърляне на плана за "Кремиковци” Колебанието и на старото, и на новото правителство по оздравяването на „Кремиковци” е основната причина облигационерите, които са най-големият кредитор на предприятието, да отхвърлят оздравителния план. Това коментира икономистът Георги Прохаски, който до скоро представляваше облигационерите в България. По думите му единствената възможност пред комбината е потвърждаване към ликвидацията и преминаване към осребряване на имуществото на „Кремиковци”. Според Георги Прохаски тогава може да се намери инвеститор, който ще предложи цена за част от завода, за да може да продължи да работи. „Имаше ясни стъпки, които трябваше да се предприемат, за да може да се убедят кредиторите в идеята да прехвърлят вземанията си в акции: отказ от държавните вземания от 90-те години, преструктуриране на публичните вземания, които не могат да се трансформират в акции, прекратяване на делата за смяна на датата за обявяване на несъстоятелност. Ако тези три стъпки бяха направени, вероятно облигационерите щяха да гласуват оздравителния план и да го подкрепят. И аз не виждам вече друга стъпка възможна освен съдът да потвърди ликвидацията”, каза Прохаски и допълни: „След десет години ще четем за пореден търг за активи на „Кремиковци”. Сигурен съм, че ликвидацията и разпродажбата на активи на „Кремиковци” няма да трае по-малко от десет години”.
Източник: Дарик радио (03.11.2009)
 
Кремиковци с 254 млн. лв. загуба за полугодието Кремиковци АД е реализирало 254,3 млн. лв. загуба за полугодието на 2009 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. На годишна база загубата се увеличава с 51,2%. На 15 май тази година подаването на природен газ към Кремиковци спря и доменните пещи изстинаха завинаги, тъй като няма технолигичен начин да бъдат запалени отново. Дружеството има нетни продажби за 40,6 млн. лв. през полугодието на 2009 г., което е спад с 89% на годишна база. Разходите за дейността към юни са за 421,3 млн. лв., от които 85,1 млн. лв. за лихви и 72,1 млн. лв. за материали и външни услуги. Към 30 юни 2009 г. собственият капитал на дружеството е отрицателен в размер на 526 млн. лв. Нетекущите му пасиви са за 214 млн. лв., а текущите за 2,59 млрд. лв. Текущите активи на дружеството са 721 млн. лв., от които само 718 хил. лв. са парични средства. На 511 млн. лв. са оценени материалните запаси на дружеството, а на 209 млн. лв. търговските и други вземания. Нетекущите активи са за 1,56 млрд. лв. С цел да се съхранят и запазят производствените мощности, имащи прекъснат цикъл на работа, дружеството купува железен скрап или преработва на ишлеме такъв до крайна стокова продукция (сляби, горещо валцувани рулони и горещо валцуван лист), се казва в междинния доклад на синдика Цветан Банков. През полугодието на 2009 г. са произведени от „Електростоманодобивно производство“ общо 32,5 хил. тона течна стомана. От това количество, като собствена стокова продукция, в периода са произведени общо 8 хил. тона горещо валцувани рулони. От произведените 8 хил. тона горещо валцувани рулони на вътрешния пазар са реализирани 7,2 хил. тона, а 1,09 хил. тона са за износ. В отчетния период от реализираните продажби на своя крайна стокова продукция, дружеството е реализирало приходи в размер на 25,14 млн. лв., се казва в доклада. Като приходи от продажбата на материали и резервни части са реализирани общо 7,12 млн. лв. Приходите от наеми и други услуги са в размер на 8,34 млн. лв. Към 31 декември 2008 г. средната численост на персонала на „Кремиковци” АД е била 5190 човека. Консервирането на определени производствени мощности, както и експлоатацията на други при минимален безопасен производствен режим, е довела до редуциране на числеността на персонала на дружеството до 3 865 човека към 30 юни 2009 г.
Източник: Инвестор.БГ (04.11.2009)
 
ОЦК може да бъде затворен ОЦК може да бъде затворен ако до края на 2009 г. заводът не вземе мерки за намаляване на вредните емисии, които бълва. Това стана ясно на кръгла маса за решаване на екологичните проблеми в Кърджали, на която участва зам.-министърът на екологията Евдокия Манева. На нея ОЦК АД представи изпълнението на инвестиционната си програма за решаване на екологичните проблеми. За необходимите мерки за ограничаване на вредните емисии предупредиха присъстващите експерти от екоминистерството. Изпълнителният директор на ОЦК АД Славея Стоянова каза, че инвестиционната програма на завода предвижда модернизация на цинковото производство (до края на 2011 г.) и производството на олово (до 2012 г.), а през 2010 г. изграждане на депо за отпадъци.
Източник: Стандарт (04.11.2009)
 
КНСБ подкрепи МОСВ за Горубсо 60 души спряха за час работа и проведоха в двора на "Горубсо- Кърджали" АД събрание в подкрепа на решението на Министерството на околната среда и водите да одобри инвестиционното намерение за преработка на златосъдържаща руда чрез цианидна технология. Заставаме зад екоминистъра Нона Караджова, защото така ни се дава възможност да работим и живеем нормално, казаха работниците. "Новото ръководство на МОСВ демонстрира решимост и най-после бе даден ход на проекта. Затова КНСБ застава твърдо зад позицията на екоминистерството", бе записано в официално писмо на д-р Желязко Христов, председател на КНСБ до протестиращите.
Източник: Стандарт (04.11.2009)
 
Как "Кремиковци" купи зад граница заводи за милиони и ги загуби "Подкрепа" ще изпрати на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов папка с нова серия разкрития за източването на "Кремиковци". Папката разкрива зловонни сделки с участието на ексдиректор, който през 1999-2005 г. е и съдружник на държавата в "Кремиковци". Става дума за Валентин Захариев, който купи 71% от комбината за левче, а 6 години по-късно се оттегли с 9-цифрена печалба и изгради цяла империя под знака на холдинга "Интертръст". "Искаме да обясним на Бойко Борисов как дружеството е жестоко източвано под носа на държавата", казва лидерът на "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов. Ситуацията е малко деликатна, понеже Валентин Захариев е един от известните спонсори на ГЕРБ. Под командването на Валентин Захариев "Кремиковци" се изявява като сериозен чуждестранен инвеститор. В началото на 2005 г. българският титан купува два завода за ламарина - "НюКо Ламкос" в Косово и "Леминд" в Сърбия. И двете сделки са приватизационни, така че "Кремиковци" не само плаща милиони за придобивките си, но и поема ангажименти да инвестира още милиони в тях, да пази предмета им на дейност и поне 2 години да не прехвърля другиму акциите и дяловете си. На 12 август 2005 г., точно преди да се оттегли от "Кремиковци", директорът Захариев подписва странен договор, с който дава на холдинга "Интертръст" цялата власт върху заводите в Сърбия и Косово. В комбинацията участва и GSHL ("Глобал Стийл холдингс лимитид") - фирмата на Прамод Митал, която само след 4 дни, на 16 август 2005 г., ще замести Захариев като собственик на 71% от "Кремиковци". Тройната схема предвижда "Кремиковци" да продаде на "Интертръст" участията си в Косово и Сърбия за общо 5.536 млн. евро, а "Интертръст" да продаде на GSHL (т.е. на Митал, а не на "Кремиковци") своя завод за тръби "Интерпайп" за 10.25 млн. долара. Тези рокади на собственост обаче няма да станат веднага, а до 2 години - времето, през което "Кремиковци" не може да прехвърля участията си в "НюКо" и "Леминд". А дотогава "Кремиковци" се задължава да отстъпи всичките си права в двете задгранични фабрики на "Интертръст холдинг", който да управлява и инвестира вместо него. На свой ред "Интертръст" трябва да прехвърли цялата власт върху "Интер пайп" на GSHL. "Интертръст" трябва да инвестира вместо "Кремиковци" 15 млн. евро в "НюКо Ламкос" за 2 години. През тези две години косовското предприятие работи на ишлеме за "Интертръст" (договорът е с дъщерната на холдинга "Стил Комодитис") и успява да натрупа към 3 млн. евро счетоводни загуби. В книгата на акционерите на "НюКо Ламкос" пък са отразени странни промени - към август 2005 г. като собственик фигурира "Кремиковци", но 3 месеца по-късно е вписан Валентин Захариев, а през февруари 2007 г. се появява "Интертръст холдинг". Тези трансакции обаче са невалидни, понеже "Кремиковци" е имал забрана да прехвърля акции. И тъй като се оказва, че и планът за инвестиции е тотално провален, приватизационното ведомство на Косово разваля договора, прибира си "НюКо Ламкос" и като капак начислява 6 млн. евро неустойки на "Кремиковци". Така нашият комбинат се прощава с косовската си инвестиция. Но междувременно губи и другата си балканска придобивка - сръбския завод "Леминд". Там "Интертръст" успява да вземе акциите на "Кремиковци", прекръства "Леминд" на "Интерлеминд", а "Стил Комодитис" става изключителен представител на сръбското предприятие. През 2007 г. обновеното ръководство на "Кремиковци" сезира българската Темида за лошото управление на задграничните активи на предприятието. Прокуратурата продължава да търси истината. Малко след като купува за левче "Кремиковци", Захариев отцепва от комбината тръбопрокатния завод и го продава заедно с прилежащите му над 500 хил. кв. м терен. Новият собственик е "Ватвас" АД - дружество, регистрирано в Кипър, и по тази причина с неясна собственост. Спрягат се разни имена, за които и по-късно ще се чува много - украинецът Виктор Демянюк, още по-прочутият му сънародник Костя Жеваго, самият Валентин Захариев. За зла участ фабриката за тръби "Ватвас" зацикля и през 2003-2004 г. стига до фалит. Следва разпродажба на активите. И тръбопрокатното производство на "Кремиковци" възкръсва, но вече като собственост на "Интертръст" на Захариев. Така се ражда "Интерпайп". През 2004 г., докато още ръководи комбината, Захариев решава да обособи инженеринговата дейност в отделна фирма. Така се появява "Фин Тех Инженеринг"АД, в което 95% днес са на холдинга "Интертръст". "Аква тур 21" е друг мост между "Кремиковци" и по-новия бизнес на Захариев. Дълги години това дружество стопанисва почивната станция на металурзите на Витоша, известна поне колкото съседните хотели "Простор" и "Щастливеца". Докато управлява "Кремиковци", Захариев на няколко пъти удължава договора на арендатора, а на 31 декември 2004 г. продава на "Аква тур 21" витошката база за 850 хил. лв. - истински новогодишен дар. Малко преди да се раздели с комбината, Захариев подписва с "Аква тур 21" и два предварителни договора за продажба на почивната база на металурзите в Китен. Два 14-етажни хотела, ресторант, 10 бунгала, 2 басейна, спортна площадка, паркинг заедно с прилежащата земя са спазарени за 2.2 млн. лева. Следващите шефове на "Кремиковци" отказват да финализират тази сделка, но "Аква тур 21" води дела, изходът от които не е ясен. Собственици на "Аква тур 21" са Кирил, Петър и Катя Захариеви - синовете и съпругата на Валентин Захариев, издава справка в Булстат от лятото на 2007 г. През лятото на 2007 г. Министерството на икономиката изисква информация за сделките, влошили финансовото здраве на "Кремиковци". Анализът, подготвен от управителния съвет, разкрива, че фирми, свързани с Валентин Захариев, дължат нетно на комбината и негови дъщерни дружества над 18 млн. лева. Според доклада: "В периода 2001-2004 г. "Кремиковци" АД и дъщерното му дружество "Кремиковци Трейд" са поддържали активни търговски и финансови отношения с офшорните дружества "Скад Ко"- Кипър, и "БулСтил" - Великобритания. Към 31.12.2004 г. тези фирми дължат на "Кремиковци" близо 200 млн. лева. Не намираме документални следи бившето ръководство на "Кремиковци" да е предприемало каквито и да е било действия за събиране на своите вземания от посочените чуждестранни компании", пише в анализа. През 2006 г. новият управленски екип на "Кремиковци" праща на офшорките покани да си платят вересиите, но се оказва, че двете фирми не се намират на адресите, които са посочили. Бившият директор Захариев и екссчетоводителката Цветанка Любенова не откликват на апела да помогнат - тъй като информацията за собственици, шефове, лица с право да подписват документи за двете офшорки се оказва повече от оскъдна. Според юристи бившето ръководство на "Кремиковци" е неглижирало закона за прането на пари, който изисква да се набавят определени данни, когато се прави бизнес с офшорки. Някакви данни все пак се откриват и сочат към познати лица. Като например Таня Цекова, бивш член на надзорния съвет на "Кремиковци" и финансов директор на "Кремиковци трейд", която се появява в документи като представител на "Скад Ко" в България с адрес "Бул. Цар Борис III" 19Б. На същия адрес са преживявали още "Финметалс холдинг", "Кремиковци трейд", "Интертръст холдинг", Интерпайп". През 2007 г. В. Захариев обяснява, че борчовете на двете офшорки се надули заради курсови разлики, за което те не били виновни. След Валентин Захариев за кратко директор на "Кремиковци" става индиецът Алок Гупта. После идва Вилас Джамнис, амбициран да направи комбината конкурент на "Тисен Круп" и "Арселор". Той открива, че предшественикът му Гупта е ощетил "Кремиковци", като е продавал изделия на цени под себестойност на "Интертръст" и "Стил Комодитис". Заедно с Алок Гупта от "Кремиковци" си тръгва и производственият директор Петър Лещаров. От тогава до днес той е ключов служител на Валентин Захариев. Тъкмо Лещаров движи проекта на "Интертръст холдинг" за стоманодобивен завод за 94 млн. лева край "Кремиковци". За известно време той е и зам.-шеф на борда на "Пещоремонт". Това е дружеството, което внесе в съда искане "Кремиковци" да бъде обявен във фалит. Вече се въртят прогнози, че планът за оздравяване няма да бъде подкрепен от кредиторите. Това ще е краят на сагата "Кремиковци". "Ако се стигне до ликвидация, всички следи за източване и престъпна безстопанственост ще бъдат заличени - бързо и завинаги", смята лидерът на металурзите в "Подкрепа" Людмил Павлов. Така никога няма да разберем кой (не) е защитавал интересите на комбината и на държавата. От сделка за 1 лев до Данъкоплатец №1 През 2005 г. Валентин Захариев се оттегля от "Кремиковци" и се посвещава на холдинга "Интертръст". По това време държавата вече съди "Финметалс" заради куп неизпълнения и закъснения по приватизацията от 1999 г., когато "Кремиковци" бе продаден за левче. И за да обезпечи вземанията си, блокира 71% от акциите на "Кремиковци", купени от Захариев. Бизнесменът обаче предприема хитър финт - продава "Финметалс холдинг" на GSHL на Прамод Митал. Към днешна дата холдингът дължи с неустойките и лихвите над 250 млн лева. А междувременно инж. Захариев се оказва любимец на приходната агенция точно покрай "Кремиковци". През 2006 г. директорката на НАП Мария Мургина му връчва приза "Данъкоплатец №1" на републиката. Бизнесменът получава признанието, защото декларира към личните си доходи за 2005 г. придобитите милиони (над 100) от продажбата на "Финметалс холдинг", както и дължимия данък - също в милиони. Не след дълго обаче Захариев става жертва на изнудване, от което изскача новината, че едрият данъкоплатец е декларирал, но не е внесъл данъка. По-късно Мургина попада в ноктите на Темида по три обвинения - едно от тях е свързано със същите задължения на Захариев. Прокуратурата твърди, че за да улесни бизнесмена, тя е допуснала не съвсем законни еквилибристики с разсрочване и прихващане на данъците му. Днес Валентин Захариев е един от най-успелите българи. Контролира десетки фирми, подкрепян от синовете и съпругата си. Ежегодната класация на сп. "Впрост" го нарежда сред най-богатите източноевропейци.
Източник: Сега (04.11.2009)
 
Пренасищането със стомана може да се влоши Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) предупреди, че производството на стомана в третата по големина икономика в света ще скочи с 10% до около 550 млн. тона през календарната 2009. Това е приблизително еквивалентна на цялото производство на стомана в Китай през 2007 г., преди кризата в международната банкова система да удари световната икономика. "Проблемът със свръхпредлагането ще бъде още по-лош, ако китайският стоманодобив надхвърля 550 милиона тона," се казва в изявление на CISA. Високото вътрешното производство и ниския износ вече оказвали "голямо влияние върху вътрешния пазар", се казва още. Дисбалансът между предлагане и търсене носи лоши новини за австралийските рудодобивни компании, снабдяващи китайските предприятия. Те са негативни и за по-широката икономика, като износа на желязна руда от мините в Западна Австралия ще откъсне около 25 милиарда долара от икономиката на страната през 12-те месеца до 31 декември. Цените на желязната руда вече са паднали с една пета през последните три месеца, тъй като китайският стоманодобив вече погълна търсенето, генерирано от фискалния пакет.на Пекин от 586 млрд. долара. (Herald Sun)
Източник: Други (04.11.2009)
 
В “Кремиковци” чакат 55,7 млн. лв. за заплати Ако 70 на сто от кредиторите на “Кремиковци” не подкрепят оздравителния му план, съдът може да обяви дружеството в несъстоятелност на закрито заседание. Това стана ясно на брифинг на КНСБ. До 12 ноември министърът на финансите трябва да каже дали одобрява разсрочването на публичните дългове на комбината. Все още такова писмо не е получено. Междувременно в “Кремиковци” се проведе мисия за защита правата на работниците с представители на Световната и Европейската федерация на металурзите. Тя установи, че работещите в комбината не са застраховани срещу трудови злополуки. От две години не са правени периодични медицински прегледи на персонала, доставя се питейна вода с неясен произход, а размерът на дължимите работни заплати и осигуровки е 55 779 574 лв. Мисията е установила, че се забавя издаването на документи за пенсиониране на служителите. Забавят се също справки и служебни бележки за дължимите суми. Имало пропуски при извършването на инструктажи на работещите.
Източник: Труд (05.11.2009)
 
Производителят на изделия от алуминий Алкомет отчита 32% спад в продажбите си към деветмесечието на 2009 г. до 121 млн. лв. Това показва неконсолидираният отчет на дружеството, представен пред Българската фондова борса. Продажби С най-голям дял в структурата на постъпленията са продажбите на продукция. Те намаляват в края на септември 2009 г. до 118 млн. лв. спрямо отчетените 174 млн. лв. година по-рано. Вследствие от това понижение намалява и оборотът на дружеството. В края на отчетния период той достига 122 млн. лв., което е спад също с 32%, колкото е и намалението при постъпленията от продажби. Според доклада за дейността през първото девет-месечие на 2009 г. в компанията са инвестирани над 3.8 млн. лв. В структурата на продажбите се е увеличил делът на продуктите с по-висока добавена стойност. До края на годината нивото на инвестициите трябва да достигне 7.2 млн. лв. Резултат За деветмесечието дружеството излиза на неконсолидирана загуба от 1.05 млн. лв. спрямо печалба от 3.4 млн. лв., отчетена за същия период на 2008 г. Ако резултатът на Алкомет се разгледа на тримесечия обаче, личи сериозно подобрение. Само за последното тримесечие компанията дори излиза на печалба от 819 хил. лв. През април - юни дружеството имаше загуба от 345 хил. лв., а през първото тримесечие отрицателният резултат достигна 1.5 млн. лв. За разлика от първото полугодие, когато тенденцията беше низходяща, през третото тримесечие цените на повечето стоки се запазиха, обясняват в доклада си за дейността от Алкомет. Според мениджмънта на дружеството усилията до края на 2009 г. ще бъдат насочени към изместване на акцента в продажбите от стандартните продукти към такива със специфично предназначение. Тази промяна ще позволи на Алкомет да възстанови положителния баланс от дейността си, тъй като тези пазарни сегменти са по-слабо податливи на сътресения.
Източник: Пари (05.11.2009)
 
Производството на черни метали намаля наполовина За първите девет месеца на годината производството на черни метали в България е намаляло наполовина в сравнение със същия период на 2008 г., показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Единственият метал, който отчита ръст, е медта, като за периода в България са произведени 220 500 тона анодна мед и 142 867 тона електролитна. За сравнение, през същия период на 2008 г. двете величини са 206 258 тона и 76 265 тона. Причина за увеличението е пусната през 2008 г. нова рафинерия за производство на катодна мед в "Аурубис България". В страната вече не се произвежда чугун след спирането на доменните пещи в "Кремиковци". Обемът на произведената течна стомана е намалял с 51% до 541.8 хил. тона. През същия период спадът на производството в страните от Европейския съюз е 39.3 на сто, показват данни на браншовиците, а в глобален мащаб намалението е около 16.4%. Основните причини за спада е намаленото производство на "Кремиковци" и "Стомана индъстри". За първите девет месеца на годината най-голям спад отчита производството на плоски продукти - повече от три пъти спрямо същия период на 2008 г. За първите шест месеца на годината от бранша отчитаха спад на продажбите от 40%. Най-тежка тогава беше ситуацията при производството на базови метали за корабостроенето. Освен икономическите трудности, свързани с кризата, проблем за бранша остава формирането на цените на енергоносителите и електрическата енергия. Ден преди празника на металурга - 5 ноември, председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов се срещна с зам.-министъра на енергетиката Мая Христова. В организацията освен металургични компании влизат и дружества от други сектори на тежката индустрия, сред които рудодобив и фармация. Експерти на федерацията ще участват в работните групи на министерството, които в момента разработват нов закон за енергетиката и нова енергийна стратегия на страната. Металургичните компании планират да продължат инвестиционните си планове независимо от кризата, уверяват от БАМИ. В момента "Стомана индъстри" продължава реконструкцията на третата си електропещ към инсталацията за производство на стомана и монтажа на нов ръкавен филтър. Бургаското предприятие "Промет стийл" от началото на годината е инвестирало 4.8 млн. лв. в две нови пакетиращи машини. Реконструкции в момента изпълняват и оловно-цинковите предприятия - КЦМ и ОЦК. Нови машини през годината пуснаха и от "София мед" и "Алкомет".
Източник: Дневник (05.11.2009)
 
ОЦК в Кърджали пред спиране заради еконормите Ако Оловно-цинковият комбинат не преустанови редовните залпови замърсявания на въздуха в Кърджали, Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу държавата. Това стана ясно по време на посещението на зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева в града. Заводът неведнъж е атакуван от обществеността и институциите заради особено честите превишения на допустимите концентрации на серен диоксид, олово, кадмий и др. в атмосферния въздух. Освен това РИОСВ в Хасково му налага многократно и санкции. „Ако ОЦК продължи да не спазва технологичните норми, от началото на 2010 г. Европейската комисия може да стартира наказателна процедура или да наложи спиране на производството", предупреди Манева по време на срещата при кмета на общината Хасан Азис. Представители на Висшия екологичен експертен съвет (ВЕЕС) при МОСВ подчертаха, че ще се стигне до принудително намаляване на производството на завода още от 1 януари 2010 г. Параметрите за свиване производствения капацитет на комбината ще бъдат уточнени на специална среща в екоминистерството по покана на Манева. Кметът Азис изнесе данни от справка за 9-те месеца на годината, според които Кърджали е бил подложен на обгазявания със серен диоксид 143 пъти, а концентрациите на тежките метали кадмий и олово са били 3,9 пъти над пределно-допустимите норми. Същевременно ОЦК се готви най-после да даде старт на инвестиционната си програма, която рекламира като панацея за градския въздух. На срещата заводската шефка Славея Стоянова припомни, че забавянето в развитието на проекта е довело до проваляне на договорения график за изпълнение на дейностите по реализацията му, в т.ч. на строителството в ОЦК, както и на финансирането и доставките на новото оборудване. Според нея дo края на 2011 г. ще бъде пуснат най-модерният цинков завод в Европа, който ще осигури и по-чист въздух за Кърджали. Инвестиционната програма на ОЦК-АД възлиза на 120 милиона евро, средствата са осигурени с кредит от швейцарска банка.
Източник: Монитор (05.11.2009)
 
Доклад на EUROFER за износа на стомана на ЕС Докладът от октомври на EUROFER за Перспективите пред икономиката и пазара на стомана през 2009-11 показва, че през второто тримесечие на 2009 г. износът на предприятията от ЕС-27 за трети страни е спаднал с близо 14% на годишна база и с 18% през H1 на 2009 година. Тъй като вносът е спаднал по-рязко от износа, което води до по-нисък внос от износа, това означава, че ЕС става нетен износител на стоманени продукти през този период. Особено производителите на дълги продукти са успели да открият компенсация за резкия спад в търсенето от страна на вътрешния пазар на ЕС и в други региони като Северна Африка и Близкия изток. Това положение вероятно се запазва и през третото тримесечие на тази година, но тенденцията се очаква да се обърне през последната четвърт на тази година. Основната причина, че ЕС отново ще се превръща в нетен вносител е очакваното увеличение на вноса от трети страни. В същото време, реалните обеми на износа не се очаква да нараснат значително в периода 2010-11. Последните прогнози за износа на Икономическата комисия на EUROFER показват нараства само с 1% през 2010 г. и малко под 7% през 2011 г. заедно с подобрение на основното търсене на международните износни пазари. (Steel Guru)
Източник: Други (05.11.2009)
 
Очакват се нови 100 хиляди безработни по Нова година Регистрираните безработни у нас вече надхвърлят 300 хил. души, след като през октомври броят им се е увеличил с нови 7000 души, както съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. За сравнение преди година, когато кризата започна да набира скорост, броят им бе 216 640. Нивото на безработицата за октомври вече е 8.23% при 8.03% месец преди това, обяви министър Младенов. Тази статистика обаче не отчита колко заети от сивия сектор вече са съкратени. Нито колко имигранти са се върнали и стоят без работа. Според изчисления на Българската стопанска камара около 160 хил. са заетите в сивия сектор. Както има скрита заетост, така има и скрита безработица, която според БСК може вече да е стигнала 13-14%. В това число не влизат 170 хил. обезкуражени лица, които от години не търсят работа. Тепърва ще се изпълняват подадените през последните три месеца уведомления за масови съкращения. През август те засягаха 2554 работници, а през септември?- 1422-ма. През октомври броят им отново скача - 30 предприятия са обявили, че ще съкратят общо 2500 работници, съобщиха от Агенцията по заетостта. Очакванията са масовите освобождавания на работна ръка да продължат да растат. Секторите са ясни - най-засегнатите от кризата. От строителния бранш вече предупредиха, че до края на годината ще бъдат съкратени 35 хил. души. БДЖ ще освободи 2000. Както се очертава, съкращенията в Кремиковци скоро няма да засегнат само 3000 души, а всички 5000 работещи там. Машиностроителите алармираха, че са свили всички възможни разходи и единственото, което им остава, са човешките ресурси, пък били те и квалифицирани. Най-големият работодател - държавата, още не е заявила намеренията си за масови уволнения в администрацията. През декември очакваме да разберем точната бройка, заяви за в. Пари министърът на труда Тотю Младенов. Ако се спази исканото от финансовия министър Симеон Дянков 15-процентно съкращаване на държавната администрация, това означава около 15 хил. чиновници да се влеят в армията на безработните. В края на годината безработицата няма да надхвърли 9.5%, смята министър Младенов. Според синдикати и работодателски организации обаче числото ще е доста над 10%, защото се очакват между 80 и 100 хил. нови безработни. През 2010 г. кризата ще продължи да се задълбочава през първите шест месеца на годината. За този период очакваният спад на икономиката ще е много по-голям от заложените минус 2% от правителството в края на годината. В най-добрия случай за първото полугодие спадът на БВП ще е 4%. Ако се има предвид, че на един процент спад на БВП съответства около 30-35 хил. по-малко заети, можем да изчислим колко ще нарасне армията безработни догодина. Прогнозите на правителството са за 11.4% безработица в края на 2010 г., което означава България да се върне на нивото от средата на 2005 г., когато броят на безработните у нас бе около 400 хил. души.
Източник: Пари (09.11.2009)
 
"Кремиковци" ще се чисти с европари За очистването на Софийското поле от пораженията на комбината "Кремиковци" може да се привлече финансиране от ЕС. Главният архитект на столицата Петър Диков вчера напомни, че има еврофондове, които отпускат средства за отстраняване на стари екологични щети. Според него "Кремиковци" върви към фалит и вероятно на 12 ноември съдът ще го обяви в ликвидация, което е най-лошият възможен вариант. Диков отдавна лансира сценария "самоизяждане", при който комбинатът продължава да работи, като ликвидира най-мръсните производства, а по-модерните цехове използват скрапа от затворените мощности. По-чистите производства имат бъдеще, пазарът на метали вече се съживява и цените ще растат, посочи арх. Диков.
Източник: Сега (09.11.2009)
 
Steel Authority планира завод в битка за рудата с Митал Steel Authority of India Ltd., най-големият държавен производител, планира да изгради предприятие за 10 млн. метр. тона стомана в очакване да победи ArcelorMittal за правата за контрол върху най-големия депозит на желязна руда в страната. Местата за завод, които да използва находището Chiria в щат Джаркханд се избират, заяви президентът Д.К.Руунгта. Steel Authority, която спечели обратно правото върху половината залеж от 2 млрд. тона миналия месец, се бори с ArcelorMittal, Tata Steel Ltd. и JSW Steel Ltd. за контрола върху останалата част от Chiria. Депозитът, с 65% съдържание на желязо, е бил ограбен през 2005 г според министерството на стоманата, тъй като не е било разработвано единно. "Всеки, който иска да изгради голям завод търси голямо находище, а не разпокъсано такова", заяви А.С. Фироз, независим анализатор и бивш главен икономист на министерството на стоманата на Индия. "Chiria е атрактивно като едно от малкото големи находища на разположение в Джаркханд." (Bloomberg)
Източник: Други (09.11.2009)
 
Някои държавни дружества са отхвърлили оздравителния план за „Кремиковци” Има държавни дружества, които също са отхвърлили оздравителния план за „Кремиковци”. Има и държавни дружества, които са приели оздравителния план, съобщи синдикатът на комбината Цветан Банков, цитиран от Дарик. По думите му най-рано в сряда ще стане ясно колко от кредиторите подкрепят плана и дали той ще може да бъде приет. Въпреки че крайният срок изтече днес, синдикат ще изчака до тогава писма с пощенско клеймо от „9 ноември” преди да обработи окончателните резултати. Облигационерите, които са най-големият частен кредитор, са отхвърлили възможността за капитализиране на вземанията си. Ако оздравителният план на дружеството не бъде приет, ще бъде започната процедура по ликвидация.
Източник: Insurance.bg (10.11.2009)
 
Единствената реална алтернатива пред „Кремиковци” е ликвидация. Това заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков, цитиран от Дарик. По думите му държавата е пропуснала почти всички златни шансове, за да се намеси в бъдещето на комбината. Затова по думите на министъра „Кремиковци” се е превърнал в една фалшива индустриална структура, в която са били завлечени и други компании като БДЖ и НЕК например. Само от август досега металургичният комбинат е натрупал 13 млн. лв. дългове към НЕК. Според Трайков нещата в комбината стават все по-лоши. Затова и облигационерите са се отказали от оздравителния план.
Източник: Insurance.bg (11.11.2009)
 
“Кремиковци” на тезгяха, иска Трайков Най-удачният вариант за "Кремиковци" е ликвидацията. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков при представянето на отчета си за 100-те дни управление. Според думите му ликвидацията се налага, тъй като заводът се е превърнал във фалшива индустриална структура и е завлякъл след себе си редица други предприятия като БДЖ и НЕК. Само от август насам "Кремиковци" е натрупал дълг към държавната електрическа компания в размер на 13 млн. лв. Дълги години пък комбинатът получаваше превоз на суровини от БДЖ, а не си плащаше за тях. Трайков съобщи още, че облигационерите на "Кремиковци" също са се убедили, че е по-добре комбинатът да бъде ликвидиран, и поради тази причина са отхвърлили оздравителния план. Ликвидацията на металургичния завод обаче ще отнеме години, предупреди Трайков. Между 10 и 15% от държавните енергийни дружества може да бъдат пуснати на борсата, съобщи още министър Трайков. Това може да бъдат както акции на БЕХ, така и книжа на конкретни предприятия като НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз". Трайков съобщи, че все още не е ясно със сигурност кога ще стане листването, и изрази съмнение, че това ще се случи преди края на март догодина. Като цяло процедурата по пускането на акциите на някое от тези дружества на фондовата борса ще отнеме около три месеца от вземането на такова решение. Министърът съобщи още, че се работи по изграждането на индустриални зони във Варна и Бургас, а на по-късен етап и край София. Към тях вече има проявен инвеститорски интерес от Китай. Трайков съобщи и че в края на годината Националната компания "Индустриални зони" ще върне в бюджета 70 млн. лв. и капиталът й ще остане 30 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.11.2009)
 
Трайков: Единствената реална алтернатива пред „Кремиковци” е ликвидация Ликвидацията на "Кремиковци" е единствената реална алтернатива за комбината. Това заяви икономическият министър Трайчо Трайков само ден, след като изтече срокът кредиторите на дружеството да заявят позоцията си по оздравителния план. Най-големият частен кредитор отхвърли възможността за оздравяване на комбината. Държавата е пропуснала много златни шансове, за да се намеси в съдбата на „Кремиковци", коментира Трайчо Трайков. „Ние например се чудехме защо миналата година, когато „Арселор Митал" са били с 30 експерти в „Кремиковци" и са искали да купят „Кремиковци", защо това не се е случило", каза министърът. Заради това по думите на министъра комбинатът се е превърнал в „една фалшива индустриална структура, в която са били завлечени и ред други компании". Само от август досега металургичният комбинат е натрупал още 13 млн. лева задължения към Националната електрическа компания. „БДЖ превозва нещо на „Кремиковци" и очаква да получи пари за това, но пари няма да получи. МВР охранява влаковете и също очаква да получи някакви пари за това, но също няма да получи", каза министърът. Заради това бъдещето на комбината е ликвидация. „Чрез съдебната система ще трябва да се установи прозрачност, честност и законосъобразност на ликвидацията. Това ще е процес, който ще продължи много време", каза министър Трайков.
Източник: Vesti.bg (11.11.2009)
 
Китай ще насърчава сливанията в стоманодобивния сектор Китай ще насърчава сливане и преструктуриране в стоманодобивния сектор, за да се оформят от три до пет производители с висока конкурентоспособност в международен план, заявиха от Министерството на промишлеността и информационните технологии в изявление. Шест-седем водещи производители на стомана ще бъдат насърчени да предприемат стратегически сливания и преструктурирания из цялата страна, съгласно Насоките за насърчаване на сливания и преструктуриране стоманодобивния сектор. Насоките са направени, за да решат структурните проблеми на стоманодобивния сектор като ниската концентрация на производството и високия процент на изостанали производства, се казва в изявлението. Министерството също така очерта Изискванията за навлизане в стоманодобивния сектор. Тя има за цел да регулира предприятията чрез прилагане на стандарти за качеството на продуктите, опазване на околната среда, консумацията на енергия, оптимално използване на ресурсите и мащабиране на производство. Министерството ще разпространи списък с предприятията, които отговарят на тези стандарти. (Xinhua)
Източник: Други (11.11.2009)
 
Разработват план за действие при евентуална ликвидация на „Кремиковци" Кремиковски работници и техни колеги от цялата страна ще се съберат на протестен митинг в София следващия понеделник, за да подкрепят реализацията на оздравителен план в комбината. Това съобщи председателят на федерация „Металици" Людмил Павлов, цитиран от Дарик. Междувременно енергийният министър Трайчо Трайков съобщи, че експертен екип на правителството разработва план за действие при евентуална ликвидация на „Кремиковци", така че да не се стига до хаос и социално напрежение сред работниците. Министър Трайков представи следните факти: „Кредиторите на предприятието, говорим за 80 процента от евентуалните собственици на „Кремиковци", не са приели оздравителния план. Това е фактът. При това положение синдикът го внася в съда и съдът трябва да се произнесе дали ще има такъв оздравителен план или не". Лидерът на „Подкрепа" в „Кремиковци" Людмил Павлов репликира министър Трайков: „В писмото, което са изпратили пише, че те няма да капитализират дълга си. Капитализирането на дълга е коренно различно от подкрепяне на оздравителния план. Никъде в тяхното писмо не пише, че те няма да подкрепят оздравителния план. Когато се определи датата от съда за гласуване на оздравителния план, аз съм почти сигурен, че всички ще подкрепят оздравителния план, дори и малките кредитори поради една единствена причина, ако се мине към ликвидация, държавата и всички кредитори няма да вземат нищо".
Източник: Insurance.bg (12.11.2009)
 
16 родни фирми сред най-добрите в региона 16 наши компании влизат в топ 500 на най-оборотните фирми в Централна и Източна Европа. Класацията е на световния лидер в информацията и управлението на вземания “Кофас”. Изготвя се ежегодно на базата на нетните обороти от продажби в евро на фирми от 13 държави в региона. Най-оборотното българско дружество е “Лукойл Нефтохим”, което е на 23-та позиция. Сред отличниците са медодобивният гигант “Аурубис”, “Метро кеш енд кери България”, “Стомана индъстри” и др. АЕЦ “Козлодуй” е едва на 414-а позиция. Оборотът на най-големите родни фирми е 15 564 105 120 евро. Това е 2,9% от общия оборот на фирмите в топ 500, който е в размер на 542,1 млрд. евро. 10-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са в Полша, Унгария, Чехия, Украйна, Словакия и Литва. Традиционните “двигатели” на икономиката в региона през 2008 г. остават добивът, преработването и търговията с петрол и други горива, енергетиката, автомобилостроенето, телекомуникациите и търговията.
Източник: Труд (12.11.2009)
 
"Кремиковци" блокира София от понеделник Работниците от "Кремиковци" ще почнат да блокират София периодично от идната седмица. Такъв е отговорът на металурзите срещу прогнозата на икономическия министър Трайчо Трайков от онзи ден, че комбинатът върви към ликвидация, понеже кредиторите не приемат плана за оздравяването му. След заседанието на кабинета вчера Трайков бе по-уклончив. "Най-отговорното нещо, което държавата може да направи, е да разгледа всички възможности за бъдещи действия, а ако се стигне до ликвидация, тя да бъде направена по нормален начин, а "не да избухне хаос по софийското поле и хората да се озоват по улиците и никой да не знае какво се случва". Междувременно обаче от екоминистерството заявиха, че оздравителният план за "Кремиковци" е напълно незаконен, защото комбинатът не си е получил необходимите разрешителни.
Източник: Сега (12.11.2009)
 
Съдът отмени ОВОС на "Челопеч майнинг" Върховният административен съд (ВАС) отмени на първа инстанция Оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) на "Челопеч майнинг" за разширяване на добива на злато в Челопеч и за изграждането на инсталация за преработка на златния концентрат. Решението е от 4 ноември, а делото е по жалба на неправителствени организации. Мотивите на съда са, че липсват доказателства, че избраната технология за преработка на златния концентрат е най-добрата, че не е разгледан ефектът върху всички населени места в близост, а само върху Чалопеч и Чавдар, както и че е изминало много време от изготвянето на доклада по ОВОС до даването на зелена светлина от страна на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). "Уважаваме решението на съда, но не сме съгласни с него и ще обжалваме", коментира пред "Дневник" Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" в "Челопеч майнинг". Четиринайсет дневния срок за обжалване ще започне да тече след като компанията получи официално решението на съда. От компанията не са съгласни с аргументите на съдебният орган. "Технологията е утвърдена от Висшия екологичен експертен съвет". Това, кои населените места да бъдат включени при екооценката на даден проект също се решава от експертите на ековедомството", обясниха от дружеството. Времето от изготвянето до приемането на ОВОС отново зависят от МОСВ. "Челопеч майнинг" е дъщерна на канадската "Дънди прешъс металс". Компанията разработва златното находище в Челопеч, като плановете й са да увеличи добива на злато и да изгради предприятие за преработка на добивания златен концентрат, който към момента се изнася и преработва в Намибия. Дружеството дълго време се опитваше да получи ОВОС, но предходното ръководство на МОСВ забави разрешението с години. Бившето правителство не искаше да допусне инвеститора сам да разработва проекта и настояваше за 25-процентно капиталово участие в предприятието. Накрая "Челопеч майнинг" се съгласи с исканията на държавата и няколко месеца по-късно (през лятото на 2008 г.) получи ОВОС. В крайна сметка до подписването на окончателно споразумение за съвместно участие така и не се стигна, а новото правителство все още няма официална позиция дали иска да има държавно участие в проекта. Междувременно новото ръководство на екоминистерството даде удостоверение за търговско откритие край Крумовград. Там "Челопеч майнинг" повече от седем години извършва проучвания за добив на злато. Така то ще може да кандидатства и за концесия на района.
Източник: Дневник (12.11.2009)
 
Големите потребители на ток искат акцизът да не се променя Акцизът върху електрическата енергия да остане непроменен през следващата година, предлага Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Приетият на първо четене от парламента закон за акцизите предвижда той да се увеличи от 1.40 лв. на 2 лв. за мВтч за стопански потребители и нулев за бита. "Не е логично акцизът за предприятията да се повишава в условията на криза, тъй като това ще повиши цената на купуваната електроенергия", каза председателят на федерацията Константин Стаменов. Пресмятанията сочат, че това ще увеличи цената с 1 лв. за всеки мВтч, което ще доведе до по-високи разходи за покупката й. При внасяне на предложението за новата ставка от финансовото министерство обясниха, че тя се повишава заради ангажиментите на България по договора за присъединяване към Европейския съюз. Директива 2003/96 на Евросъюза за таксите за електричество предвижда минимална ставка от 1 евро за битовите потребители и 0.5 евро за промишлеността.
Източник: Дневник (12.11.2009)
 
Nippon Steel предупреждава за австралийски олигопол Акио Мимура, президент на Nippon Steel, предупреди че създаването на ресурсен олигопол е заплаха за непрекъснатото нарастване на търговския обмен между Австралия и Япония. Г-н Мимура призова контролните власти върху търговията да се противопоставят силно на намаерения клонящи към формиране на олигопол с оглед поддържане на отворен и конкурентен пазар на търговията с ресурси. Той не спомена отделни компании, въпреки че неговите коментари могат да отразяват опасенията относно предстоящото съвместно предприятие между Rio Tinto и BHP Billiton Limited за добив на желязна руда в Пилбара. Той отбеляза, че най-големият производител на стомана, ArcelorMittal, произвежда около 10% от световната стомана, докато Nippon Steel държи 3%. Той добави, че " при доставката на желязна руда, от друга страна, имаме три дружества, така че на практика имаме монопол". (Market Watch)
Източник: Други (12.11.2009)
 
IBM вижда двигател в индийския стоманодобив Световният технологичен лидер IBM се фокусира върху индийския пазар на стомана като двигател на растеж и предлага решения и услуги на големите в сектора като Ispat, Bokaro, Jindal и Tata Steel. Има голяма активност в инфраструктурния сектор и при интегрираните елетроцентрали, които се разрастват, и IBM намира този сектор много привлекателен. Например, наскоро приключи първия си ангажимент с Jindal Steel and Power (JSPL), в която IBM приложи SAP за стандартизиране на процесите на фирмата в 19-те й локации. "В момента, IBM ни предлага широка подкрепа, тъй като прилагането на системата приключи. Поддръжката е в продължение на 6 месеца", каза С.К. Агарвал, главен вицепрезидент на JSPL. Компанията е инвестирала 6-7 млн. долара за разработването на решението, инфраструктурата и поддръжка. Водят се преговори с IBM и за решение за управление на отношенията с доставчиците, освен други приложения. Приносът на металите в приходите на IBM се е увеличил и в момента преговаря с 6-7 клиенти по вертикалната структура на сектора. (Business Standard)
Източник: Други (13.11.2009)
 
На кръстопът. Пак. Датата е 12 ноември 2009 година. Точно 15 месеца и 6 дни откакто Софийският градски съд обяви "Кремиковци" в неплатежоспособност. За това време американският автомобилостроител General Motors успя да закъса финансово, да поиска помощ от държавата, да получи средства и да мине през чистилището на банкрута и да продължи съществуването си. Българският стоманопроизводител все още чука на входа на това чистилище и по всичко изглежда, че ще остане там още няколко месеца. За бъдещето на комбината има два варианта - оздравителен план или директна продажба на активи. Засега вторият изглежда по-възможен, защото единият от двамата най-големи кредитори на компанията - облигационерите, вече решиха да не обръщат вземането си в акции, каквато е идеята на оздравителния план. Срещу плана се изказаха и представители на държавата - министърът на икономиката Трайчо Трайков и на екологията Нона Караджова. Вицепремиерът Симеон Дянков също не е дал категоричен сигнал за позицията си, въпреки че преди месеци говореше за ликвидация. До 12 ноември Дянков трябваше да се произнесе съгласен ли е публичните държавни вземания като данъци и осигуровки да се разсрочат. Отказ на финансовия министър, а за такъв може да се приеме и неговото мълчание, да ги разсрочи означава край за оздравителния план, който синдикът Цветан Банков предложи. Още повече че те са в огромен размер - между 400 млн. лв. и 1.107 млрд. лв. (близо 80% от тях се оспорват в съда, включително стара държавна помощ). До края на миналата седмица министърът на финансите не бе дал становище, че приема разсрочване на вземанията. Това даваше право на съда на закрито заседание да обяви дружеството в несъстоятелност и въобще да не се стигне до събрание на кредиторите, където да се гласува за или против. А ако няма план, следва процедура по несъстоятелност и разпродажба на активите, наричана жаргонно "ликвидация". Според източници на "Капитал" в последните дни Симеон Дянков все пак е поставил допълнителни искания пред синдика, на които да се отговори, преди вицепремиерът да си каже думата. Затова и в момента се прави опит срокът за решение на финансовия министър да бъде удължен с два месеца, през които новите изисквания да се изпълнят. Ако това стане, крайна дата за произнасянето му вероятно ще стане 12 януари, като междувременно синдикът и застъпниците на оздравяването ще трябва да подготвят солидни аргументи в подкрепа на плана. Оздравителният план предвижда капиталът на "Кремиковци" да се увеличи, а нови акционери да станат кредиторите, чиито вземания са утвърдени от съда и допуснати след експертиза до обръщане в акции. От вземания за близо 1.9 млрд. лв. (последен размер, потвърден от съда) за конвертиране са допуснати 944 млн. лв. Така, след като най-големият частен кредитор се отказа, при приемане на плана може да се стигне до комичната ситуация комбинатът да бъде одържавен. Причината е, че сред останалите кредитори на дружеството един от най-големите с 55 млн. лв. е Националната електрическа компания. Тя ще може да обърне вземанията си в акции на същата стойност, а настоящият капитал на "Кремиковци" е 18 млн. лв. Приемането на плана в този вариант ще означава, че държавата ще трябва да осигури на комбината и оборотни средства и такива за екоинвестиции. Има теоретична възможност облигационерите да подкрепят плана, без да обръщат вземането си в акции, а като останат кредитори, смятат източници на "Капитал". Затова трябва да се проведе допълнително гласуване измежду тях, каквото вече имаше за капитализирането. Едно от предимствата на плана е, че няма да има уволнения и социални вълнения. Освен това "Кремиковци" може би няма да загуби и името си на металургичната карта. Минусите обаче не са малко - няма гаранции за солидни екоинвестиции и за рентабилни продажби в бъдеще. Опитът в България досега също показва, че написаното в оздравителните планове далеч не се случва. Примери за това са фалиралите "Химко" и "Плама", но има и в обратната посока - "Стомана". При несъстоятелността работата на "Кремиковци" ще спре изцяло (не че и сега мощностите са много натоварени). Синдикът ще трябва да насрочи търг за разпродажба на активите и с постъпленията да удовлетворят кредиторите, доколкото е възможно. Практиката показва, че в този сценарий първоначално се прави опит за продаване на всички активи в едно. Много възможно е на първия търг кандидат да не се яви. Така на втория търг цената се смъква с 20%. Няма ли отново кандидат, се преминава към договаряне при цена, която ще е дори по-ниска. "Кремиковци" разполага с почивни станции, транспортни средства, над 12 хил. дка земи, скрап и оборудване за стоманопроизводители. Оценката за всички активи към септември е между 632 и 837 млн. лв. Продажбата на активи има едно голямо предимство - става бързо и прозрачно. Новият собственик може да развива там металургично производство, но след изрично разрешение от министерството на екологията, което няма да бъде поставено под натиск. Може да реши да прави и нещо друго - например складове. Трудно може да се направи сравнение в кой от двата варианта кредиторите ще получат повече.
Източник: Капитал (16.11.2009)
 
POSCO положи основите на център за обработка на автостомана в Нилюфер На 12 ноември 2009 г. POSCO направи първа копка на Nilufer Processing Centre, съвместен проект на Турция и южнокорейската компания, център за преработка, специализиран в автомобилната стомана в промишлен комплекс Hasanaga, разположен в околностите на град Нилюфер в Турция. Интегрираният център за преработка на автомобилна стомана е планиран да отвори врати през юни 2010 г. и е проектиран да обработва около 170 хил. тона суровини годишно. Очаква се той да затвърди присъствието на компанията в Турция, като планира да засили партньорството си с Ford, Renault, Fiat, Hyundai, Toyota и Honda със значително присъствие в страната. Благодарение на своето географско положение като мост между Европа и Азия, турската икономика нараства през последните години. Бурса, провинцията, в която се намира Нилюфер, се превърна в ключова индустриална зона за страната и разполага със значителна инфраструктура като пътища и пристанищата, свързващи важни турски градове като Истанбул, Анкара и Измир. (Steel Guru)
Източник: Други (16.11.2009)
 
Корпоративен профил: ОЦК "Оловно-цинков комплекс" (5OTZ) Родните анализатори са на мнение, че от кризата първи ще се измъкнат онези български дружества, които са експортно ориентирани и разчитат на големите пазари в Западна Европа. За "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) последните данни за брутния вътрешен продукт на страните от ЕС би следвало да са добра новина - след пет поредни тримесечия със спад на БВП спрямо предходното тримесечие блокът най-накрая излезе от техническа рецесия. Разбира се, това далеч не гарантира трайно възстановяване на пазарите, но поне дава някакви сигнали за стабилизиране. Този факт не е без значение за компании като ОЦК - предприятието реализира над 90% от продажбите си в чужбина. ОЦК е един от най-големите металургични комбинати в България и водещ доставчик на цветни метали както към съседните Гърция, Турция и Румъния, така и към редица други европейски страни като Италия, Чехия и Унгария. Компанията е част от "Интертръст холдинг", която се управлява от бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. В началото на октомври Министерството на околната среда и водите одобри проект за модернизация и разширение на цинковия завод на предприятието - инвестиция за 120 млн. евро, която в продължение на две години беше блокирана от предишния кабинет. След одобряването на проекта ръководството на ОЦК обяви, че ще пристъпи към ускорено изпълнение и новото цинково производство ще бъде готово до две години, като производственият капацитет на цинка ще се повиши с 40%, а металът ще се добива с чистота 99.99%. От началото на годината оловото е най-силно поскъпналият метал на Лондонската борса за метали. Към момента спот цената на един тон олово е 2250 долара, което представлява 129% ръст спрямо края на миналата година. С над 80% пък е е поскъпнал цинкът, който в момента се търгува за около 2150 долара за тон в Лондон. Тези повишения са в тон с общото поскъпване на цветните метали, което пък отразява укрепването на европейската промишленост. Въпреки това от ОЦК предупреждават, че "все още няма ясно изразени тенденции, които да формират устойчив ръст в цените на металите". Към края на септември кърджалийското предприятие отчита понижени обеми на производство и при двата си основни продукта, като обяснява тази статистика със стремеж да се ограничат производствените разходи. Нещо повече - дружеството ревизира надолу прогнозата си за годишната продукция на олово и очаква да произведе 3500 тона по-малко от метала, докато прогнозата за годишната продукция на цинк засега е оставена без промяна на 23 хил. тона. Въпреки това компанията вече се връща към печалбите след трудната 2008 г. Тогава сериозните корекции в цените на металите и свиването на промишления сектор изведоха ОЦК до годишна загуба от над 37 млн. лв. Кризата оказа неблагоприятно въздействие и върху книжата на металургичния комбинат - за последните 24 месеца тя се стопи от над 120 лв. до 14.5 лв. Въпреки това ОЦК е една от най-печелившите дружества на борсата, ако се проследи представянето му само от началото на календарната година. За този период акциите са поскъпнали с над 100%, което е четири пъти по-голям ръст от напредъка на основния борсов индекс SOFIX. SWAT анализ Силни страни Дружество с утвърдени позиции на регионалните пазари Значителни инвестиции в модернизация на производството Слаби страни Увеличаване на дългосрочната задлъжнялост Непрозрачно корпоративно управление Изисквания за покриване на екологични норми Възможности Навлизане на чужди пазари, където промишленият сектор тепърва ще се развива Поскъпване на цветните метали заради нуждите на големи икономики като Китай Опасности Продължителна рецесия на чуждите пазари, която ще свие приходите Експертите Константин Абрашев, портфолио мениджър, "Бенчмарк асет мениджмънт" През следващите тримесечия очаквам цветната металургия да започне да се възстановява от тежкия удар на кризата. ОЦК на практика е междинно звено в производствената верига и би трябвало да подобри маржовете си вследствие на натрупани запаси на по-ниски цени. Рисковете пред миноритарните акционери произлизат най-вече от недостатъчната видимост в операциите на групата, част от която е и ОЦК. Липсата на консолидация прави възможно трансфериране на маржове, без да е ясно кои са печелившите звена и кои не в рамките на групата. Например почти цялата продукция и добив на "Горубсо Мадан" е предназначена за ОЦК, като за 2008 г. минната компания е на загуба. Oт друга страна, ОЦК се оказваше нерентабилно предприятие без стабилен доставчик на суровина, каквато беше ситуацията преди смяната на собствеността. Финансовите трансфери и отношенията между ОЦК и свързаните лица не са напълно ясни, а многото въпросителни крият рискове за миноритарните акционери. Гено Тонев, инвестиционен консултант, "Юг маркет фонд мениджмънт" Последният финансов отчет на дружеството показва известно подобрение в дейността му през тази година. Въпреки това някои факти няма как да бъдат подминати с лека ръка. Първо, най-силните времена за компаниите от този сектор започват в т.нар. средна фаза от икономическата експанзия, а дотогава мисля, че има доста време. Второ, да не забравяме какво се крие зад числата в баланса. Няколкото "щастливи" неустойки по договори (!), чудодейното заприходяване на отпадъчни материали, както и "навременната" преоценка на земя буквално спасиха положението през 2008 г. Без тези гимнастики съотношението дълг/собствен капитал на компанията би подхождало повече на инвестиционна банка. Това обаче явно не тревожи никого, а още по-малко мениджърите, щом продължават да товарят дружеството с нов дълг. Компанията в цифри: Пазарна капитализация: 124.5 млн. в. Последна цена на акциите: 14.80 лв. Най-висока цена за последните 52 седмици: 16.10 лв. Най-ниска цена за последните 52 седмици: 4.95 лв.
Източник: Дарик радио (16.11.2009)
 
Корпоративен профил: "Оловно-цинков комплекс" Родните анализатори са на мнение, че от кризата първи ще се измъкнат онези български дружества, които са експортно ориентирани и разчитат на големите пазари в Западна Европа. За "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) последните данни за брутния вътрешен продукт на страните от ЕС би следвало да са добра новина - след пет поредни тримесечия със спад на БВП спрямо предходното тримесечие блокът най-накрая излезе от техническа рецесия. Разбира се, това далеч не гарантира трайно възстановяване на пазарите, но поне дава някакви сигнали за стабилизиране. Този факт не е без значение за компании като ОЦК - предприятието реализира над 90% от продажбите си в чужбина. ОЦК е един от най-големите металургични комбинати в България и водещ доставчик на цветни метали както към съседните Гърция, Турция и Румъния, така и към редица други европейски страни като Италия, Чехия и Унгария. Компанията е част от "Интертръст холдинг", която се управлява от бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. В началото на октомври Министерството на околната среда и водите одобри проект за модернизация и разширение на цинковия завод на предприятието - инвестиция за 120 млн. евро, която в продължение на две години беше блокирана от предишния кабинет. След одобряването на проекта ръководството на ОЦК обяви, че ще пристъпи към ускорено изпълнение и новото цинково производство ще бъде готово до две години, като производственият капацитет на цинка ще се повиши с 40%, а металът ще се добива с чистота 99.99%. От началото на годината оловото е най-силно поскъпналият метал на Лондонската борса за метали. Към момента спот цената на един тон олово е 2250 долара, което представлява 129% ръст спрямо края на миналата година. С над 80% пък е е поскъпнал цинкът, който в момента се търгува за около 2150 долара за тон в Лондон. Тези повишения са в тон с общото поскъпване на цветните метали, което пък отразява укрепването на европейската промишленост. Въпреки това от ОЦК предупреждават, че "все още няма ясно изразени тенденции, които да формират устойчив ръст в цените на металите". Към края на септември кърджалийското предприятие отчита понижени обеми на производство и при двата си основни продукта, като обяснява тази статистика със стремеж да се ограничат производствените разходи. Нещо повече - дружеството ревизира надолу прогнозата си за годишната продукция на олово и очаква да произведе 3500 тона по-малко от метала, докато прогнозата за годишната продукция на цинк засега е оставена без промяна на 23 хил. тона. Въпреки това компанията вече се връща към печалбите след трудната 2008 г. Тогава сериозните корекции в цените на металите и свиването на промишления сектор изведоха ОЦК до годишна загуба от над 37 млн. лв. Кризата оказа неблагоприятно въздействие и върху книжата на металургичния комбинат - за последните 24 месеца тя се стопи от над 120 лв. до 14.5 лв. Въпреки това ОЦК е една от най-печелившите дружества на борсата, ако се проследи представянето му само от началото на календарната година. За този период акциите са поскъпнали с над 100%, което е четири пъти по-голям ръст от напредъка на основния борсов индекс SOFIX. SWOT анализ Силни страни Дружество с утвърдени позиции на регионалните пазари Значителни инвестиции в модернизация на производството Слаби страни Увеличаване на дългосрочната задлъжнялост Непрозрачно корпоративно управление Изисквания за покриване на екологични норми Възможности Навлизане на чужди пазари, където промишленият сектор тепърва ще се развива Поскъпване на цветните метали заради нуждите на големи икономики като Китай Опасности Продължителна рецесия на чуждите пазари, която ще свие приходите Експертите Константин Абрашев, портфолио мениджър, "Бенчмарк асет мениджмънт" През следващите тримесечия очаквам цветната металургия да започне да се възстановява от тежкия удар на кризата. ОЦК на практика е междинно звено в производствената верига и би трябвало да подобри маржовете си вследствие на натрупани запаси на по-ниски цени. Рисковете пред миноритарните акционери произлизат най-вече от недостатъчната видимост в операциите на групата, част от която е и ОЦК. Липсата на консолидация прави възможно трансфериране на маржове, без да е ясно кои са печелившите звена и кои не в рамките на групата. Например почти цялата продукция и добив на "Горубсо Мадан" е предназначена за ОЦК, като за 2008 г. минната компания е на загуба. Oт друга страна, ОЦК се оказваше нерентабилно предприятие без стабилен доставчик на суровина, каквато беше ситуацията преди смяната на собствеността. Финансовите трансфери и отношенията между ОЦК и свързаните лица не са напълно ясни, а многото въпросителни крият рискове за миноритарните акционери. Гено Тонев, инвестиционен консултант, "Юг маркет фонд мениджмънт" Последният финансов отчет на дружеството показва известно подобрение в дейността му през тази година. Въпреки това някои факти няма как да бъдат подминати с лека ръка. Първо, най-силните времена за компаниите от този сектор започват в т.нар. средна фаза от икономическата експанзия, а дотогава мисля, че има доста време. Второ, да не забравяме какво се крие зад числата в баланса. Няколкото "щастливи" неустойки по договори (!), чудодейното заприходяване на отпадъчни материали, както и "навременната" преоценка на земя буквално спасиха положението през 2008 г. Без тези гимнастики съотношението дълг/собствен капитал на компанията би подхождало повече на инвестиционна банка. Това обаче явно не тревожи никого, а още по-малко мениджърите, щом продължават да товарят дружеството с нов дълг. Компанията в цифри: Пазарна капитализация: 124.5 млн. в. Последна цена на акциите: 14.80 лв. Най-висока цена за последните 52 седмици: 16.10 лв. Най-ниска цена за последните 52 седмици: 4.95 лв.
Източник: Дневник (17.11.2009)
 
Булгаргаз и НЕК, които са сред най-големите кредитори на Кремиковци АД, да станат негови мажоритарни собственици и държавата да одобри оздравителен план за обявеното в несъстоятелност дружество. За това настояваха протестиращите вчера близо 200 работници от металургичния комбинат пред сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е принципал на двете дружества от Българския енергиен холдинг. Според работниците, водени от синдиката Подкрепа, изпълнението на оздравителния план е единствената възможност за изход от кризата в комбината. Това ще запази около 3000 работни места. В дружеството в момента работят три производства, с приходите от които се обслужват текущите разходи на комбината, заяви Константин Тренчев, президент на КТ Подкрепа. За една година 4000 души са напуснали Кремиковци. Отказ Нито министър Трайчо Трайков, нито някой от заместниците му приеха протестиращите, които скандираха: Хайде, Трайчо, слизай и Има ли мъже в това министерство. От Подкрепа упрекнаха Трайков в обслужването на частни интереси за изказването му, че единственият изход за комбината е ликвидацията му. Преди седмица той обяви, че за Кремиковци са пропуснати всички шансове за каквото и да било. Задълженията на комбината от август до момента към НЕК са нараснали с 13 млн. лв., каза министърът. Беше създадена фалшива икономическа среда, в която Кремиковци завлече и БДЖ, което няма да получи нищо за извършени превози, и МВР, на което няма да бъде платено за охраната на влаковете, допълни Трайков. Според него при ликвидацията държавата ще има много важна роля да осигури прозрачен съдебен процес по осребряването на имуществото за покриване на претенциите на кредиторите. От КТ Подкрепа заявиха, че протестите днес продължават пред сградата на Министерския съвет. Премиерът Борисов все още не се е изказал срещу оздравяването на комбината, коментираха синдикалистите. Задължения Облигационерите на Кремиковци вече отхвърлиха оздравителния план на дружеството. Държателите на облигационния заем от 325 млн. EUR са най-големият кредитор на металургичния комбинат и тяхното оттегляне неминуемо го води към ликвидация, коментираха запознати. Общо задълженията на Кремиковци АД са близо 2 млрд. лв.
Източник: Пари (17.11.2009)
 
Кремиковски металурзи протестираха 1 час Протестиращи кремиковски работници се събраха вчера за около час пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. След като не успяха да се срещнат с министър Трайчо Трайков, те се разпръснаха, предаде БТА. Днес се очаква протестите им да продължат пред Министерския съвет, където отново ще се обявят против готвената ликвидация на комбината. От декември миналата година работниците не са получавали пълните си възнаграждения. Получавали са само аванси, които са между 50 и 70 на сто от заплатите.
Източник: Монитор (17.11.2009)
 
Износът на стомана падна наполовина Представители на над 40 леярски фирми от страната и експерти обсъдиха на кръгла маса в Хисаря бъдещето на подсектора на машиностроенето. Форумът се организира от Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) и Българската браншова камара по машиностроене (ББКМ). Специалистите приключиха със становище, че ако леярството не излезе от кризата максимално бързо, то ще повлече със себе си освен машиностроенето и други сектори на икономиката. Очаква се износът на отливки от чугун и стомана в края на годината да бъде с над 40 на сто по-малък спрямо 2008 г. Свиването на производствената дейност е причината и за съкращаване на над 35% от работниците в сектора, съобщиха от браншовата камара. На форума бяха обсъдени европейските изисквания в областта на екологията и опазването на околната среда, условията на труд и изискванията за здраве и безопасност за работниците.
Източник: Монитор (17.11.2009)
 
Рудметал АД възобнови работата на мина Димов дол Добивът на оловно-цинкова руда от Димов дол близо до Рудозем е възобновен от началото на този месец, съобщи концесионерът на рудника Рудметал АД. Той бе прекратен точно преди година заради срива на цените на оловото и цинка на международните пазари. Нивата паднаха от около 4000 USD за тон под 1000 USD и това направи неефективно производството, заяви Митко Младенов, изп. директор на Рудметал АД. Тогава компанията съкрати около 200 работници. Частичното възстановяване на цените на нива над 2000 USD за тон ни позволява отново да възстановим работата, заяви Младенов. Отворени са 205 работни места, като с около 10% е обновен персоналът. Запазени са около 70 служители. В едногодишната консервация на рудника са вложени 1 млн. лв. Очаква се добивът на оловно-цинкова руда от Димов дол да бъде 6500 т суровина на месец или 78 хил. т годишно, заяви Митко Младенов. Проблем с реализацията нямаме, концентратът се подава на ОЦК Кърджали, който може да поеме два пъти по-големи от тези количества, допълни той. Рудникът има запаси за 10 години, а дружеството предвижда да инвестира в него по 700 хил. лв. средногодишно. Рудник Димов дол е работил седем години преди принудителното му спиране през 2008 г. За този период от него в бюджета са постъпили 14.5 млн. лв. данъци, осигуровки и концесионни възнаграждения.
Източник: Пари (17.11.2009)
 
Стоманодобивните компании под натиск от скока на цените на желязната руда Цената на желязната руда се увеличили с 20% през миналия месец и се търгуваше на над 100 долара за тон, което оказа натиск върху металургичните компании. Предприятията, които не са защитени с дългосрочни договори за суровината, са под напрежение, но не са в състояние да прехвърлят увеличението към потребителите, тъй като пазарът не го позволява. В действителност, някои от стоманодобивните компании са намали цените миналия месец за да се адаптират към пазарните сили. Цените за разтоварването на желязна руда в Китай са се увеличили от 85 долара за тон до 102 долара през последния месец. Увеличението дойде от факта, че Китай все още не е стигнал до споразумение за австралийската желязна руда, казаха от Федерацията на индийските добивни промишлености (FIMI). Китай се очаква да внася около 600 млн. тона срещу 440 млн. тона през миналата година. Индия ще спечели от това, тъй като около 90% от износа на фина желязна руда е за Китай. (Business Standard)
Източник: Други (18.11.2009)
 
Трайков: Няма да плащам борчовете на Кремиковци Не мога да разреша държавата да плаща дълговете на "Кремиковци". Това обяви вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на дискусия за бъдещето на комбината. Ако големите държавни предприятия станат собственик на "Кремиковци", ще трябва да изплащат задълженията му. В ситуация на криза НЕК и "Булгаргаз" ще трябва да извадят пари и за завода, и да покрият и дълговете към Министерството на финансите. Като човек, отговорен за състоянието на НЕК и "Булгаргаз", не мога да ги подкрепя в такова решение, заяви Трайков. Така министърът отхвърли оздравителния план за комбината, който предвиждаше кредиторите да станат негови собственици. Сега може да се води дискусия какво трябва да има на мястото на "Кремиковци", обобщи министърът. Според Трайков няколкото хиляди работници на комбината са единствената причина да се води дискусията.
Източник: Стандарт (19.11.2009)
 
Батко Митал закъса, продава активи за $1 млрд. Индийският магнат Лакшми Митал продава петролни и газови активи за над 1 млрд. долара, съобщи Economic Times, цитиран от Investor.bg. С тези сделки компанията му ще излезе от участие в съвместните проекти за усвояването на петрол в района на Каспийско море. Лакшми Митал е по-големият брат на Прамод Митал, който донеотдавна беше собственик на мажоритарния пакет на "Кремиковци", припомнят запознати. От Mittal Group са коментирали за индийски телевизионен канал, че се оттеглят от участие в инвестициите в Сатпаево и сега индийската държавна петролна компания ONGC Videsh ще се заеме с разработката му самостоятелно. През 2005 г. Mittal Investments и ONGC Videsh Limited (OVL) създават съвместното предприятие ONGC Mittal Energy Ltd. (OMEL). Между неговите проекти за реализация се предвиждаше и изкупуването от казахстанската национална петролна компания „КазМунайГаз" на 25%-ов дял от находището Сатпаево в Каспийско море за около 400 млн. долара. По данни на руски медии Mittal Investments търси купувач и на другите свои петролни и газови активи на Каспийско море - 50%-овият пакет акции в компанията Caspian Investments Resources, купен през 2007 г. от руската компания "Лукойл" за 980 млн. долара. От Mittal Group са казали по въпроса, че OVL не проявява интерес към акциите на Caspian Investments Resources, но не са коментирали дали има интерес за покупка от страна на "Лукойл". В началото на тази седмица стана ясно, че немската компания за производство на луксозни стоки Escada е сключила сделка за продажба на акциите си на семейния тръст на Митал. Този фонд представлява интересите на 33-годишната снаха на основателя на металургичния гигант Arcelor Mittal - Мегха Митал. Сумата на сделката не се съобщава. Уточнено е само, че под контрола на индийската фамилия преминават всички акции включително и от дъщерните фирми, с изключение на онези, които служат за обезпечение на облигациите на Escada. Известната в миналото модна къща Еscada през последните години постоянно губеше клиенти. По данни на немския вестник Handelsblatt последните публикувани финансови показатели на Escada сочат 151 млн. евро приходи за първите шест месеца на финансовата 2008 - 2009 г. Модната къща, която има 2300 служители, подаде документи за несъстоятелност в средата на месец август.
Източник: Монитор (19.11.2009)
 
Кремиковци няма да бъде спасяван от НЕК и Булгаргаз Министерството на икономиката няма да разреши на НЕК и Булгаргаз като големи кредитори на Кремиковци да трансформират вземанията си в акции. Това заяви министър Трайчо Трайков на кръгла маса какво да е бъдещето на комбината - оздравителен план или ликвидация, организирана от синдикатите. Въпреки несъгласието на принципала НЕК вече подаде заявление до синдика Цветан Банков за трансформиране на 60 млн. лв. вземания в акции на Кремиковци. Задълженията на Булгаргаз са по-големи - 80 млн. лв. заедно с лихвите. Според Трайков е недопустимо държавните дружества, които са „заровили толкова много пари в металургичния комбинат”, сега да поемат и останалите му задължения. Като човек отговорен за икономическата жизнеспособност на НЕК и Булгаргаз, аз не мога да подкрепя подобно решение, каза той и допълни, че това няма да е справедливо и спрямо данъкоплатците. Най-големият кредитор - облигационерите, които имат възможност да привлекат инвестиции, вече казаха Не! на оздравителния план, припомни Трайков. Той припомни също и изявлението на министерството на околната среда, че комбинатът работи незаконно и всеки момент може да бъде спрян заради липсата на комплексно разрешително. При 2 млрд. лв. общи задължения на комбината подадените заявления от кредитори за трансформиране на вземанията им в акции са само за 67 млн. лв., като основната част са на НЕК, заяви синдикът Цветан Банков. Според него схемата тези акции да се продадат в бъдеще на приемлива цена е по-добрият вариант за НЕК. При ликвидация и осребряване на активите компанията, която се нарежда на седми-осми ред сред кредиторите, няма реални шансове да си получи обратно парите, каза синдикът. Според него облигационерите, които отказаха да капитализират вземанията си, също ще загубят от осребряване на активите. Държателите на облигационния заем, който заедно с лихвите доближава 700 млн. лв., няма да получат и половината от символичното обезпечение, което имат за тях в размер на 157 млн. лв., твърди Банков. Според него отказът от трансформиране на вземанията в акции не означава, че облигационерите няма да подкрепят все пак плана за оздравяване на общото събрание на кредиторите. Само ако предприятието продължи да работи, те имат шанс да увеличат многократно тези 157 млн. лв., заяви Банков. Препъникамъкът обаче ще е министърът на финансите Симеон Дянков, който според процедурата през януари трябва да излезе с решение дали подкрепя плана за оздравяване. Дянков вече заяви, че няма да подкрепи идеята в оздравителния план да се разсрочат всички публични плащания. При отрицателно становище от финансовия министър съ­дът при всички случаи няма да допусне плана и тогава единственият вариант е ликвидация на комбината. Процедурата по осребряване е още по-сложна и тромава, заяви Банков. Според Търговския закон при разпродажбата инвеститорът трябва в 5-дневен срок да плати, но заради обжалванията на практика с месеци чака да влезе във владение. От две седмици обаче към министерството на икономиката е сформирана работна група за това какво да има на мястото на Кремиковци независимо дали ще се приеме оздравителният план, или ще се отиде към ликвидация, съобщи министър Трайков. На кръглата маса той обеща да допусне за участие в групата всички заинтересовани в металургията страни. Добре е да се даде шанс там да има екологосъобразно, икономически ефективно производство и работа за хората, въпросът е какво може да се направи, за да се случи нещо такова, заяви Трайков.
Източник: Пари (19.11.2009)
 
Според шефа на BHP големия добив ще задоволи търсенето Мариус Кльоперс заяви, че големите добивни компании са в състояние да задоволят нарастващото търсенето на горива и руди през следващите десетилетия. Главният изпълнителен директор на BHP Billiton също така подчерта мащаба на очакваното търсене в бързо развиващите се страни, като коментира, че само Китай може да се нуждае от пет пъти повече желязна руда през следващите 15 години спрямо последните 15. До 2030 г. Китай ще има над 220 града с население над 1 млн. Най-голямата рудодобивна компания в света BHP и англо-австралийският й конкурент Rio Tinto правят всичко възможно да постигнат споразумение за общото дружество, което ще добива желязна руда в региона Пилбара, Западна Австралия, до крайния срок 5 декември. Предприятието, което ще доминират в световния добив на рудата, среща съпротивата на производителите на стомана от Китай, Япония и Европа, които твърдят, че този ход ще ограничи конкуренцията. Европейската комисия се очаква да бъде най-значителният регулатор пред съвместно предприятие. (The Financial Times)
Източник: Други (19.11.2009)
 
Кремиковци се отказа от комплексно разрешително Металургичният комбинат Кремиковци е оттеглил преди месец от МОСВ искането за издаване си на комплексно разрешително, каза пред журналисти министърът на околната среда и водите Нона Караджова. В момента МОСВ приключва административно процедурата по това оттегляне и разрешително няма да бъде издадено, констатира Караджова. Припомняме, че срокът за получаване на комплексно разрешително от металургичния комбинат бе 23 октомври 2008 г. Кремиковци не може да работи без това разрешително. Издаването на комплексно разрешително за Кремиковци бе от особена важност и за разпределението на квотите за парникови газове за българските предприятия.
Източник: Дарик радио (20.11.2009)
 
Възстановяването на търсенето на стомана е в полза на БРИК, не на САЩ и ЕС Очакваното възстановяване на световното търсене на стомана през следващата година ще се различава значително в отделните региони, развитите икономики са изправена пред бавно и болезнено подобряване, а развиващите се пазари ще се радват на силно завръщане. Новините за рестартиране на производството заливат заглавията през последните няколко месеца, като производители на стомана в света повишават производството си след скок в поръчките, а цените се оттласкаха от дъното. Първоначалното възстановяване беше предимно техническо според анализаторите, идващо от възстановяването на запасите. В четвъртък, австрийският производител на стомана Voestalpine обяви, че се е върнал към оперативна печалба през трите месеца до септември, а силното представяне на руските заводи даде тласък на най-големият производител на стомана в страната Severstal към изненадваща нетната печалба през третото тримесечие. Но това може да са всички добри новини за Европа и САЩ, където възстановяването е временно и нетрайно. "Има фундаментална разлика при възстановяването в различните части на света", каза Ян Крисмас, генерален секретар на Световната асоциация за стомана, чиито членове държат 85% от световния добив. (Economic Times)
Източник: Други (20.11.2009)
 
Инвестицията в стомана ще носи печалба и през 2010 г. Глобалното търсене на черни метали ще отбележи силен ръст през първата половина на 2010 г., прогнозират брокери от стоковите пазари. Основна причина е огромното потребление в Китай, който е най-големият консуматор в света и държи 50% от потреблението. За изтичащата 2009 г. производството на стомана е скочило до 570 млн. т, след като предходната беше със 70 млн. по-малко. Причина за това са мерките, взети от азиатската държава, която е наляла 586 млрд. USD в икономиката си. Очакванията на пазарните анализатори са ръстът в потреблението да продължи до средата на следващата година. Стоманената индустрия в азиатската държава най-вероятно ще отбележи троен ръст в производството през следващата година основно заради прогнозите за засилено търсене от страна на строителните компании и автомобилостроенето. Другите причини за очаквано високата цена на металите е все по-слабият долар. Заради цената му инвеститорите по целия свят предпочитат да залагат на стоковите пазари, а не на капиталовите и така да избегнат бъдеща инфлация и евентуална девалвация на някои основни валути. След средата на 2010 г. търсенето леко ще се свие, прогнозират пред Bloomberg анализатори, но като цяло ръстът ще се запази и след това. Намаленото потребление ще дойде главно от намаляването на стимулите на западните правителства към икономиките си. За една година цената на стоманата с незабавна доставка на борсата в Лондон се е покачила с 20% и в петък достигна 372.5 USD/т. Фючърсите с доставка през януари отбелязаха спад със 7.5 USD и затвориха на 388 USD/т.
Източник: Пари (23.11.2009)
 
Nucor отлага решение за завод Nucor Corp., производителят на стомана от Северна Каролина който се очакваше да обяви голяма инвестиция в стоманодобивен завод през 2008 г., вероятно няма да вземе решение до 2010 г., заяви държавен служител. Предприятието за чугун, към което би се присъединил готов завод за стомана на по-късна фаза, ще започне като проект за 2.1 млрд. щатски долара. Ако бъде построен в Сейнт Джеймс Париш на река Мисисипи, той може да създаде хиляди работни места в строителството и първоначални 500 работни места със заплати за 75 хил. долара годишно. "Не очакваме от тях решение по потенциалния проект в Луизиана до следващата година", заяви Стивън Море, държавният секретар на икономическото развитие. Повече от всичко друго, потенциалните нови разходи за околната среда, разглеждани от Конгреса, карат Nucor да изчака, каза той. По-късната сградна фази може да тласне общите инвестиции, през следващото десетилетие, до 4 млрд. долара и 1250 работни места. Nucor вече е платил 50.3 млн. долара на трите страни - Entergy Corp., Schexnayder Industrial Services Inc. и пристанището на Южна Луизиана - за 3878 акра, които включват около половин миля речен бряг. (2theadvocate)
Източник: Други (23.11.2009)
 
Предпроектното проучване за металургичния комбинат на Votorantim и Acesco е почти готов Бразилското Votorantim Metais и колумбийската стоманодобивна Acesco са близо до приключване на проучването за евентуалния завод за ламарина на стойност 1.4 млрд. долара в колумбийския град Баранкиля. След приключване на проучването, двете компании могат да решат дали да продължат със строителството като решение се очаква до края на годината. През август местната преса обяви, че двете компании обмислят спиране на проекта, докато пазара не се възстанови напълно и на разходите не се понижат. Проектът е предназначен да доставя 800 хил.т. валцовани продукти годишно на местния пазар и евентуално 500-600 хил.т. за износ. Строителството на предприятието, което според пресата ще се нарича Siderurgica del Rio Grande de la Magdalena или Sidermag, се очаква да създаде около 10 хил. работни места и постоянни 1,500-2,000 след въвеждане в експлоатация. Реалното потребление на стомана в Колумбия е 3.1 млн.т. годишно като страната внася 1 млн.т., от които 80% е рулони и ламарина, доставяни предимно от Бразилия, Венецуела, Мексико, Китай, Япония, Русия и Украйна. (Business News Americas)
Източник: Други (25.11.2009)
 
Baosteel придоби 15% от австралийската Aquila Появи се информация, че е проведена официална церемония между Baosteel Group и Австралия в понеделник в Пекин. Според споразумението, подписано от двете страни, Baosteel ще плати 286 млн. австр. долара за придобиването на до 15% от Aquila Resources. Двете страни също така подписаха меморандум за стратегическо сътрудничество по бъдещи ресурсни проекти. Всъщност, Baosteel получи одобрение от борда за чуждестранни инвестиции за дял от 19.9% в австралийската компания. Aquila поема до 40% от очаквания годишен добив на желязна руда в Пилбара от 30 млн.т. и 74% от очаквания добив на южноафриканската мина Thabazimbi от 2.5 млн.т. Освен това, Aquila заема 56.5% от каменовъглени мини в Куинсланд с годишен капацитет от 124 млн.т. и 74% от южноафриканската манганова мина Aavaontuur с годишен капацитет от 1 млн.т. Според Baosteel, сътрудничество ще помогне на Aquila в много ресурсни проектите, така че повече ресурси да бъдат предлагани на пазарите. В същото време ще се гарантират част от доставките за Baosteel. (MySteel)
Източник: Други (26.11.2009)
 
МОСВ взема мерки срещу мръсния въздух в Кърджали Зам. министърът на околната среда и водите Евдокия Манева е поела ангажимент пред областния управител на Кърджали Иванка Таушанова държавата да вземе спешни мерки срещу зачестилите замърсявания, като съблюдава строго дейността на ОЦК и изисква предприятието да спазва договореностите от работната среща в Кърджали на 3 ноември, а именно - до края на годината да монтира ново пречиствателно съоръжение - два абсорбера и един скрубер (водопрахоулавител) и да пристъпи към намаляване капацитета на работа на оловно производство. Иванка Таушанова е информирала заместник-министъра на околната среда и водите за поредното обгазяване на Кърджали със серен диоксид от производството на ОЦК. Във вторник, 24 ноември, в продължение на три последователни часа автоматичната измервателна станция в кв. "Студен кладенец" отчете наднормени концентрации на серен диоксид във въздуха - между 534.08 и 1 104.20 микрограма на кубичен метър. Чувствително превишение на алармените прагове имаше и на 19 ноември. На срещата, която се проведе в началото на месеца в Кърджали в присъствието на зам.министър Манева ОЦК се ангажира до края на 2011 г. да модернизира Цинковия завод, за което има одобрено инвестиционно предложение от МОСВ, а до края на 2012 г. - да обнови оловното производство по най-съвременните технологии. В противен случай ОЦК рискува да бъде затворен, а България да понесе наказателни санкции от Европейската комисия.
Източник: Дарик радио (27.11.2009)
 
КНСБ се обърна към премиера за Кремиковци АД КНСБ се обърна към премиера Бойко Борисов за спасяването на металургичния комбинат Кремиковци АД. Според синдиката – високопоставени представители на изпълнителната власт не разбират фактологията и законовите процедури около предприятието. Ако се стигне до неговото затваряне обаче, поне 4000 души ще изгубят работата си. След това ще последват масови уволнения и фалити на свързани по един или друг начин с комбината фирми. Само в БДЖ се очаква над 2 000 души да бъдат уволнени, поради ситуацията в Кремиковци АД, смятат от КНСБ. Оттам допълват, че за охрана на площадката, съоръженията и цялата инфраструктура, която обхваща територия от 24 хиляди декара, също са необходими значителни средства. Тяхното осигуряване е нерешен проблем и отговорностите от евентуални безконтролни грабежи и други тежки престъпления ще останат за сметка на държавата. Такива примери и човешки жертви за други обекти са вече факт, припомнят от КНСБ. Оттам настояват държавата да подкрепи оздравителния план за комбината, в същността на който е капитализация на дълговете му. Другият вариант за бъдещето на Кремиковци АД е ликвидация.
Източник: Дарик радио (27.11.2009)
 
Митата за китайския внос на стомана предизвиква отговор от САЩ Канадските стоманодобивни компании аплодираха предварителното решение на Отава да наложи мито върху вноса на китайска стомана, но реакцията на САЩ към подобен ход показва, че в резултат канадско-китайските търговски отношения може да пострадат. По-рано тази седмица, Канадските гранични служби направи предварителен доклад, в който се казва че някои китайски стоманени продукти, използвани в нефтената и газовата промишленост, са субсидирани или дъмпингови на канадския пазар и наложи предварително мито в размер до 182%. Базираната в Уеланд Lakeside Steel Inc. отправи жалбата, заедно с Tenaris и Evraz, две международни компании на стомана с операции в Канада, и обяви че ще участват активно в текущите разследвания, за да гарантира честна търговия. Китайското посолство в Отава не отговори веднага, но подобни мерки в САЩ предизвикаха силно негодувание в Китай по-рано този месец. Вашингтон обяви, че може да наложи мита до 99% върху някои стоманени тръби внос от Китай, като в отговор Пекин може да започне антидъмпингови разследвания върху американската автомобилна промишленост. (Canadian Business)
Източник: Други (27.11.2009)
 
Доставиха един от най-големите заводи за фероникел в света Kawasaki Plant Systems, Ltd. (K Plant) обяви, че е доставила завод за фероникел на SNNC Co., Ltd., дъщерна фирма на корейската стоманодобивна POSCO. Изграден край Gwangyang Works на POSCO, заводът разполага с производствен капацитет от 30 хил. тона годишно, което го прави един от най-големите в света. След подписване на договор със SNCC през август 2006 г., K Plant приключи работа по завода около три месеца предсрочно. Предприятието влезе в експлоатация в началото на октомври 2008 г. и тестовете са били проведени през април и края на септември 2009 г. Тестовете са показали, че предприятието отговаря на всички изисквания, посочени в договора. Изпълнилата проектирането и производството на цялата инсталация K Plant е осигурила цялото първоначално оборудване (ротационни изсушители и ротационни пещи, машини за леене и др.), с изключение на електрическа пещ. K Plant също така осигури техническа помощ при тестовете и оперативно обучение в PT Antam Tbk. в Индонезия, докато анализът на процесите и проверките бяха извършени от Kawasaki Heavy Industries Technical Institute, за да се осигури оптимално решение за добив на фероникел. (WEBWIRE)
Източник: Други (30.11.2009)
 
Антон Петров: Има истински бум в кражбите на ДДС Антон Петров, шеф на Българската асоциация на металургичната индустрия - Г-н Петров, каква е ситуацията на пазара на метали? - Имаше раздвижване при черните метали през септември. След това се оказа, че е сезонно и донякъде е обусловено от това, че запасите по складовете намаляха. Декември, януари и февруари няма да са леки. Положителни тенденции може да чакаме едва след пролетта. Говоря не само за България, а в световен мащаб. Металургията е първата, която усети ударите на кризата. И може би ще бъде последната, която ще излезе от нея. В криза никой няма да си поръча кораб. Строителството също няма да се върне към това, което беше преди година-две. - При цветните метали е по-различно. - По-различно е, защото има голяма степен спекула с медта. Тя се превърна в заместител на петрола на борсата и към нея се насочиха големи капитали. - Наскоро браншът алармира за фирми, които правят фиктивен износ на метали и крадат ДДС. Промени ли се нещо? - Фиктивният износ се засилва все повече. Има истински бум и това е нормално в условия на криза. Арматурното желязо се изнася от страната и се връща на българския пазар с половин ДДС или без платен налог. Това е кражба, на която би трябвало да се даде сериозен отпор. Първо, защото се заобикалят данъците. Второ, нанасят се щети на лоялните субекти на пазара. Така че очакваме засилен контрол от държавата. Ако тези престъпни практики не бъдат пресечени навреме, много нормални субекти ще бъдат принудени да преминат в сенчестата страна на икономиката. Кой ще дойде да инвестира у нас, ако се върнем в условията на 1990-1997 г., когато беше джунгла и плащането на ДДС беше нещо екзотично. - Какво друго очаквате от новото правителство? - Близо 4 млрд. лв. са инвестициите в металургията за периода от 2001 г. до сега. Най-модерната рафинерия в света за катодна мед е в България. Бяха направени редица модерни инвестиции и в други предприятия. Виждаме, че може. Но ако имаше повече грижа към бизнеса, бихме стигнали много по-далеч. - Досега не сте ли имали усещане за грижа? - Опитвахме се през последните две години да се срещнем с бившия министър Петър Димитров и да обсъдим проблемите на металургията. Такава среща не се състоя. Аз питам какво е правил този министър, след като не се среща с представители на своите отрасли? С какво е бил зает през седмица - 8 часа на ден поне е работил. - Представителите на “Кремиковци” бяха всеки ден в министерството. - Ама защо министерството на икономиката трябва да е погребално бюро? Диалогът трябва да е всекидневен и не само с проблемните фирми. Кой по-добре знае проблемите от самите нас? Работата на държавата и на експертите в институциите е да пресеят кое е полезно за цялата индустрия. Ние сме оптимисти и се надяваме новото правителство да наложи нов стил на работа. Надяваме се, че се търси пресичане на корупционните практики, които са бич за индустрията. - Вие сте в съвета на директорите на “Стомана индъстри”. Били ли сте обект на такива практики? - Ще ви дам един пример. Отидохме в Национална компания “Железопътна инфраструктура” и предложихме да участваме в търговете за доставка на материали, като един от най-големите производители на стомана в България. Отговорът беше, че са сключили 3-годишно рамково споразумение с друг доставчик и няма търгове, на които може да участваме. Тези тригодишни договори днес излязоха на бял свят и истината за корупционните практики лъсна. - “Стомана индъстри” често се свързва с бизнесмена Людмил Стойков. Има ли участие в капитала й? - През 2001 г. гръцката компания “Сиденор груп” придоби активите на “Стомана” от “Еврометал”, които си запазиха миноритарен дял от 12 на сто. Но от пролетта на 2008 г. “Сиденор” притежава 100% от капитала на дружеството. Така че Людмил Стойков няма участие в него. - Как гледате на агонията на “Кремиковци”? - Много баби баеха на “Кремиковци”, някои пагубно. Но България ще загуби едно експортно ориентирано производство. Това, което няма да се произвежда в комбината, ще бъде внесено отвън. Но “Кремиковци” да бъде поставен в пазарни условия. Защото когато държавата дава на някого, отдругаде взима.
Източник: Труд (01.12.2009)
 
ЕК позволи на ArcelorMittal да купи част от Uttam Galva Steels Европейската комисия даде одобрението си според Наредбата за сливания на ЕС относно предложенията за придобиване на съвместен контрол над индийската компания Uttam Galva Steel от страна на люксембургската ArcelorMittal S.A. и индийската Miglani Family. Според анализа на ЕК обединението няма да доведе до нарушаване на конкуренцията на пазара в Европейската икономическа зона или на част от нея. Основната дейност на ArcelorMittal е добив, дистрибуция, маркетинг и продажба на стоманени продукти. В момента Miglany Family притежава пълния контрол върху Uttam Galva Steels, която е листната на индийската фохдова борса. Uttam Galva Steels е производител на стомана, като изнася част от продукцията си по целия свят, както и в страните от Европейската икономическа зона. Според предложения договор, Miglani Family ще продаде част от контролния пакет от компанията на ArcelorMittal, която от своя страна е отправила публично оферта за закупуването на допълнителни дялове. (EUMonitor)
Източник: Други (02.12.2009)
 
Китай разработва “изпълним” план за намаляване на стоманодобива Китайското правителство разработва "по-приложим" план за решаване на проблема със свръхкапацитета в стоманодобива, казаха от Министерството на промишлеността и информационните технологии. Министерството работи с други отдели по детайлите, включително ускоряване на сливанията, закриване на остарели инсталации, стимулиране на технологични иновации и регулиране на вноса на желязна руда, заяви Джия Йинсонг, представител от отдела по суровините в министерството. Джия потвърждава по-ранни коментари от други длъжностни лица. Огромното свръхпредлагане на стомана надхвърля търсенето, стимулирано с 586 млрд. долара от правителството, което води до високо запасяване, според представители на сектора, включително Wuhan Iron & Steel Group. Свръх предлагането на стомана доведе до допълнителен внос на желязна руда, което повишава разходите, заявиха от Китайската асоциация за желязо и стомана. Добива на необработена стоманена в Китай може да се увеличи с 14% до 570 млн. метр. тона през тази година, каза Су Лежянг, председател на най-големия производител в страната - Baosteel Group Corp. (Bloomberg)
Източник: Други (03.12.2009)
 
Отказват да продават Кремиковци на парче Започва поредният опит за спасяване на "Кремиковци". Държавата ще търси чуждестранен инвеститор за закъсалия комбинат, съобщи източник, запознат с правителствените планове за завода. Засега опитите дружеството да работи и да се оздравява се провалиха, след като най-големите кредитори, сред които държавата и облигационерите, се отказаха да приемат оздравителния план, предложен от синдика Цветан Банков. Той предвиждаше кредиторите да обърнат вземанията си в собственост. Така като възможен вариант се очерта на предстоящото събрание на кредиторите да бъде гласувано за ликвидация и разпродаване на имуществото на комбината. Заради сериозния проблем с няколкото хиляди работници обаче държавата ще се опита да запази комбината действащ и да търси частник, който да купи работещите все още производства. Във финансовата ситуация, в която се намира страната, е невъзможно да се намерят 840 млн. лв. от бюджета за спасяването на завода, коментираха източници. На толкова приблизително са оценени и активите на "Кремиковци". Затова на този етап се обсъжда привличането на инвеститори и евентуално пускането на търг за избиране на най-изгодната за страната оферта. За целта комбинатът ще поддържа лек режим на работа, за да се запазят инсталациите.
Източник: Стандарт (04.12.2009)
 
1700 работни места ще бъдат закрити в Corus Стоманодобивната Corus потвърди, че ще понижи производството в завода си Teesside Cast Products, оставяйки 1700 души без работа. През май беше обявено, че 150-годишното предприятие Redcar ще бъде консервирано. Заводът се изправи пред преблем, след като 10-годишен договор изведнъж се провали. Бизнес секретарят лорд Манделсън изрази разочарованието си, казвайки, че идва "много трудно време за работниците". Сделката, който се провали бе договорена през 2004 г. от международен консорциум, воден от италианската Marcegaglia. Консорциумът пое ангажимент да закупува малко под 78% от производството на Redcar. От Corus обявиха, че 1700 работни места ще бъдат закрити, което е с около 600 по-малко, отколкото се предвиждаше. "Стоманодобива търпи безпрецедентен спад в търсенето заради глобалната рецесия," подчерта Лорд Менделсън. (BBC)
Източник: Други (04.12.2009)
 
Кризата удари “Булгаргаз” Над 1 млрд. куб. м природен газ по-малко сме потребили през отиващата си година спрямо предходната. Това е спад с около 30%, съобщиха от Българския енергиен холдинг. През 2008 г. у нас са внесени 3,341 млрд. куб. м газ. Причините за намалялото потребление са три. На първо място това е спирането на "Кремиковци". Докато работеше с пълния си капацитет, комбинатът харчеше по 30 хил. куб. м газ на час (около 260 млн. куб. м годишно). Потреблението на газ е намаляло и в резултат на закупуване на по-малки количества от топлофикациите заради топлото време през февруари, март и ноември. На последно място лоша шега изигра и прекъсването на доставките от Украйна по време на газовата криза в началото на януари тази година. Намалялото потребление означава спад на приходите от над 500 млн. лв. за националната газопреносна компания и съответно - за БЕХ. В същото време кризата почти не се е отразила на потреблението на ток - спадът е едва около 6%.
Източник: Стандарт (07.12.2009)
 
BHP и Rio подписаха за желязната руда BHP Billiton и Rio Tinto подписаха обвързващо споразумение за 116 млрд. долара, според което минните гиганти ще слеят операциите си в западноавстралийския регион Пилбара. Според дългоочакваната сделка компаниите ще държат по 50% от обединените активи, пристанища, жп линии и персонал. Въпреки това, двете рудодобивни компании ще реализират рудата поотделно. Този ход се очаква да спестява по 10 млрд. долара годишно капиталови и производствени разходи. Rio и BHP вече са съответно на второ и трето място в света след бразилската Vale, но новото предприятие ще им позволи да се произвеждат около 350 млн. управлявани тона годишно. Така те може да надскочат Vale. Сделката, която породи опасения в конкурентите и купувачите на желязна руда, все още трябва да мине одобрението на няколко регулаторни органа, най-вече на Европейския съюз. Световните стоманодобивни фирми се обърнаха към Европейската комисия поради опасения, че сделката ще осигури на BHP и Rio контрол върху една трета от световните резерви на желязна руда. (FT)
Източник: Други (07.12.2009)
 
Седем компании взеха наградата "Инвеститор за 2009 г." Седем компании бяха отличени с наградата "Инвеститор за 2009 г." на официална церемония, която се проведе вчера в София. Основните критериите за оценка са обемът на инвестициите и ангажиментите по разкриване на много работни места, а също въвеждането на нови технологии или последващ ефект от изпълнението на проекта като увеличаване на експортния потенциал на компаниите или опазване на околната среда. В областта на добивната индустрия инвеститор номер едно за 2009 г. стана медодобивното предприятие "Елаците мед" за въвеждането на модерно съоръжение за трошене на рудата и съкращаване на транспортните разходи. Проектът е на стойност 86 млн. лв., а разкритите работни места след приключването му достигнаха 1780 души, съобщиха от агенцията. Заводът за производство на гипсокартон на "Техногипс" в град Раднево беше номиниран като инвеститор в областта на производството на строителни материали. Технологията е екологична и прилага вторична преработка на отпадни суровини от ТЕЦ "Марица-изток 2". Първото място сред производителите на резервни части за автомобилостроенето получава проектът на "Иксетик Пловдив", дъщерно дружество на германския доставчик "Иксетик". Инвестицията е за 34 млн. лв. в завода за хидравлична вакуумна техника, изграден в индустриалната зона Раковски. "Енел Марица-изток 3" е избран за инвеститор в раздела за производство на ел. и топлоенергия за проекта си в ТЕЦ "Енел Марица-изток 3". В проекта са инвестирани над 700 млн. евро, от които 160 млн. за екологични мероприятия. В областта на енергетиката инвеститор на годината е и смесеното дружество "Ей и Ес гео енерджи" за изграждането на ветроенергийния парк "Свети Никола" на стойност 528 млн. лв. "Ролпласт" получава наградата за инвеститор на годината сред производителите на строителни изделия за завода си в Костинброд. Стойността на проекта е 20 млн. лв., като разкритите работни места са 80. Инвеститор номер едно в електропреработващата промишленост е компанията "АББ аутомейшън" за изграждането на завода за електроапаратура, изграден в промишлената зона Раковски.
Източник: Дневник (08.12.2009)
 
Седем компании с награди за инвеститор на годината 2,5-3 млрд. евро инвестиции за 2009 г. Това прогнозира вчера шефът на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. За сравнение през м.г. те бяха 7 млрд. евро. Седем компании бяха отличени с приза “Инвеститор на 2009 г.” Номер 1 в преработващата промишленост е проектът на “Елаците мед” АД за модернизация на рудния комплекс и корпуса за едро трошене, в който са вложени 86 млн. лв. Важна за икономиката на страната е и инвестицията на “Техногипс” ЕАД. Дружеството изгради завод за гипсокартонени плоскости и сухи гипсови смеси край Раднево за 95 млн. лева. В сектор “Преработваща промишленост” е отличена фирма “Иксетик Пловдив” за инвестицията й в завод за хидравлична техника в Индустриалната зона “ Раковски”. Размерът на вложението е 34 млн. лева, а разкритите работни места са около 60. В енергийния сектор отличени са две фирми - “Енел Марица-изток 3” АД за проект в размер на 700 млн. евро и “Ей И Ес Гео Енерджи”, която инвестира в изграждането на ветроенергиен парк на стойност 528 млн. лв. Проектът включва инсталирането и експлоатацията на 52 ветрогенератора в община Каварна. С приза за инвеститор на годината се закичиха още две компании - “Ролпласт” и “АББ Аутомейшън” ЕООД. АББ изгради “на зелено” завод за електроапаратура 30 млн. лева.
Източник: Труд (08.12.2009)
 
Алкомет вече без спад в продажбите на годишна база през ноември Алкомет АД вече не отчита спад на продажбите си на годишна база, като през ноември 2009 г. те са за 15 млн. лв., колкото са били и през ноември 2008 г., показва проверка на Investor.bg в уеб сайта на дружеството. За 11-те месеца на 2009 г. компанията реализира продажби за 149,5 млн. лв., спрямо 210 млн. лв. продажби за 11-те месеца на 2008 г., или спад на годишна база с 29%. Физическият обем продукция е около 3,6 хил. тона за ноември 2009 г., което е ръст с около 20% спрямо около 3 хил. тона обем производство през ноември 2008 г. От началото на 2009 г. са произведени 37,63 хил. тона фолио, профили, ленти, листа, тръби, пръти и други изделия от алуминий. За същия период на 2008 г. са произведени около 42 хил. тона продукция, или спад с около 10,4%. През декември 2008 г. продажбите са били за около 9 млн. лв., а продукцията е била за 1,5-2 хил. тона. Алкомет излезе на печалба от 819 хил. лв. през третото тримесечие на 2009 г. "Перспективата е до края на 2009 да бъдат възстановени продажбите на всички продукти до нивата им от 2008 година", коментираха от Алкомет в междинния доклад за дейността за деветмесечието на 2009 г.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2009)
 
Спирането на Кремиковци свали стокообмена с Украйна със 70% Търговският ни стокообмен с Украйна е паднал драстично, стана ясно вчера на среща на търговци и инвеститори в украинското посолство. Докато през 2008 г. двустранната търговия е била за 1.5 млрд. USD, за деветмесечието е само за 435 млн. USD, съобщи посланик Виктор Калник. За цялата година се очаква спадът да е 70%. В голямата си част причината е спирането на доставките на украинска руда за Кремиковци, признава Александър Гуриев, ръководител на икономическата мисия към посолството. Украинската фирма Днепър за промишлено строителство в района на Варна, българската компания Имоти, транспортни фирми за превози през Черно море и компании за системи на безопасност в АЕЦ Козлодуй коментираха с представителите на посолството трудностите, които срещат на украинската митница, и проявите на корупция. Дистрибутори на алкохол се оплакаха, че за производителите от значение е обемът на пазара, а българският пазар не е много голям. Фирмите участници в срещата обмениха идеи за нови партньорства. Посланик Калник заяви, че работата по инвестициите също е замряла. Трудно обаче се проследява движението на капиталите, защото много от инвеститорите, както български, така и украински, са регистрирани в офшорни зони като Кипър или Вирджинските острови, казаха от икономическата мисия. Искаме да окуражим както украинските, така и българските фирми, че може да им съдействаме при търсене на решение на проблемите им, каза още посланикът. Той вече е разговарял с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Виктор Калник призова украинските фирми да си поставят ясно проблемите, за да им съдейства с лобиране. Украинският посланик благодари за хуманитарната помощ от България за Украйна за борба с грипа А1H1 в размер на 250 хил. лв. Виктор Калник запозна бизнеса с резултатите от 13-ата среща на високо ниво в Киев ЕС - Украйна. Имало прогрес при изготвянето на пътна карта за безвизов режим на Евросъюза с Украйна, който да стимулира бизнеса и туризма.
Източник: Пари (09.12.2009)
 
Worldsteel против сливане на BHPB и Rio Световната асоциация Worldsteel призова органите за контрол на конкуренцията старателно да разгледат въздействието на предложеното смесено дружество на Rio Tinto и BHP Billiton. Р. Иън Крисмас, генерален директор на Worldsteel, говорейки от името на производители на стомана в световен мащаб, заяви: "наскоро подписаното обвързващо споразумение между Rio Tinto и BHP Billiton не се различава съществено от предложението по-рано тази година. То все още носи голяма опасност от ограничаване на конкуренцията, намалявайки избора на потребителите. Този ход ще създаде юридическо лице, чийто контрол върху доставките на желязна руда, ще намали още повече честностната търговия. Предложеното смесено дружество просто ще превърне олигопола на трима играчи в такъв на двама". Крисмас добави, че "конкуренцията прави пазара силен и носи ефективност. Конкуренцията между стоманодобивни предприятия е направила световния пазар здрав и е донесла ползи на клиентите. В резултат има ръст в потреблението на стомана, което служи на обществото като цяло. Ние смятаме промененото предложение като потенциално изключително вредно за пазара, и апелираме за много внимателно разглеждане от съответните органи". (Steel Guru)
Източник: Други (09.12.2009)
 
Признават „Стомана Индъстри” за социално отговорна фирма от европейски тип Социалният министър Тотю Младенов призна пернишката металургична фирма „Стомана Индъстри" като европейски пример за корпоративна социална отговорност. Той прикани журналистите по-често да показват добрите практики в работещите в предприятия в страната и даде за пример металургичната компания. Министър Младенов посети „Стомана Индъстри" по покана на ръководството на фирмата и се срещна с мениджърския екип и синдикални лидери . В срещата участваха и представителя за България на гръцката групировка „Виохалко" Антон Петров, областният управител на Перник Иво Петров и неговият заместник Радослав Йорданов, народните представители от ГЕРБ Ирена Соколова и Владислав Димитров, лидерите на регионалните синдикални структури Наташа Ангелова - на КНСБ и Любомир Жотев - на „Подкрепа", кметът на Трън Станислав Николов и др. Министър Младенов оцени високо правилната политика на корпоративна социална отговорност, прилагана в „Стомана Индъстри". По думите му предприятието може да служи за пример със съществуващия постоянен социален диалог, колективното трудово договаряне, постоянната квалификация на персонала, инвестициите в околната среда и създаването на придобивки за местната общност. Той изтъкна, че и други могат да се поучат как се инвестира в подобряване условията на труд за работещите, а не в бонуси за ранно пенсиониране. Такава е европейската практика, към която се стремим, уточни в този смисъл Антон Петров. Министър Младенов се ангажира социалното министерство да полага усилия по посока повече предприятия да отговарят на условията за корпоративно-социална отговорност, подобно на „Стомана Индъстри". Той заяви, че социалното министерство ще работи съвместно със „Стомана Индъстри" в сферата на квалификация и преквалификация на работещите. Министърът приветства ръководството, че в условията на криза продължава да прави нови инвестиции. Той одобри допълнителното здравно осигуряване на работниците във фирмата. По думите му социалният мир е важен за по-бързото излизане от кризата и осъществяването на добрите намерения в социалната сфера. Високата оценка за социалната отговорност на „Стомана Индъстри", дадена от министър Младенов е съвсем основателна. Компанията има дългогодишна стратегия за осъществяване на конкретни мерки, насочени както към персонала, така и към местната общност. Като пример беше посочено, че от разходите за издръжка на работната сила 30% са насочени към обучение и развитие на работниците във фирмата. Затова и „Стомана Индъстри"АД заслужено е удостоена с няколко престижни национални награди за достижения в тази област.
Източник: СъПерник (10.12.2009)
 
Kobe Steel ще основе дружество за споени продукти в Китай Kobe Steel обяви, че планира да основе компания в Шанхай за търговия със своите споени продукти и роботизирани системи за заваряване в Китай. Новата компания, която ще се нарича Kobe Welding of Shanghai Co., Ltd., се очаква да бъде създадена през март 2010 г. Според плана KWSH ще има капитал 800 хил. долара. Фирмата, която ще бъде изцяло собственост на Kobe Steel, ще има 11 служители. KWSH ще реализира заваръчни консумативи и роботизирани системи за заварка и части в Китай. Тя също така ще осигурява поддръжка. В китайската енергетиката, през последните години е голямо търсенето на петролни резервоари, сферични резервоари и терминали за втечнен природен газ. Енергийните проекти се очаква да нарастват и в бъдеще. За бизнеса на Kobe Steel със заваръчни консумативи е много важно да бъде близо до своите потребители, за да задоволи търсенето на качествени заваръчни консумативи, използвани в областта на енергетиката. Kobe Steel взе решението за компанията с цел да развие реализацията на продукти, да заздрави отношенията си с клиентите и да подсили позициите си в Китай. (Kobe Steel Group)
Източник: Други (10.12.2009)
 
Коледни добавки ще има в „Стомана Индъстри” По 250 лева коледни добавки получават работниците и служителите във фирма „Стомана индъстри", съобщи Антон Петров, регионален представител на „Виохалко" за България. По думите му това е третият бонус, който получат металурзите през тази година, въпреки условията на криза и затруднения в реализацията на производствената програма. Бонус системата в предприятието е обвързана с икономическите показатели и зависи от крайният резултат. За 2008г. печалбата на компанията беше впечатляваща, каза Антон Петров като обясни, че така са покрити направените значителни инвестиции. През тази година се очертават няколко десетки милиона загуби, но това не пречи редовно да се изплащат договорените заплати. Фирмата осигурява и допълнително здравно осигуряване. Персоналът само в „Стомана Индъстри" е близо 1000 човека, а със съпътстващите фирми - 1 300.
Източник: СъПерник (11.12.2009)
 
Пекин наложи мита върху стоманата от Русия и САЩ Китай наложени мита върху вноса на някои специални стоманени продукти от САЩ и Русия като пореден знак за напрежение между Пекин и неговите основни търговски партньори. Китайското министерство на търговията заяви, че този ход е отговор на дъмпинга на продукти на китайския пазар от страна на фирми от двете страни. Пекин също така твърди, че американските компании получават подобие на субсидии, в резултат на кампанията "Купувайте американското". Министерството обяви, че за първи път Китай разследва ролята на субсидиите за намаляване на цените на вносните стоки, бърз отговор на твърдението, че Пекин субсидира своите дружества. Случаят включва плосковалцувани стоманени продукти, използвана в енергетиката. Според анализатори митата засягат само малка част от търговията, на стойност доста под 1% от китайския пазар на стомана. В момент, когато Китай е под международен натиск за да позволи покачване на своята валута, новите мита са поредното раздаване на шамари между Китай и САЩ. Решението е още един знак, че стоманодобивната промишленост се очертава като политически най-чувствителната зона в търговските отношения между Китай и неговите партньори. (Financial Times)
Източник: Други (11.12.2009)
 
"Елаците Мед" има наложена ежемесечна глоба за замърсяване Дружеството за добив на медни и златосъдържащи руди „Елаците Мед" АД има наложена ежемесечна санкция за замърсяване на водите на река Малък Искър с тежки метали /главно мед и манган/. в Размерът на глобата емежду 840 лв. и 1600 лв., според отчетените показатели. Заводът за обработка на сурови кожи „Евроледър" ЕАД пък зауства отпадъчните води на канализацията в Етрополе, съобщиха от МОСВ. Двете компании този следобед ще представят инвестиционните си програми за решаване на екологичните проблеми. Очаква се предприятията да поемат конкретни ангажименти за ускорено изграждане на съоръженията за пречистване на отпадъчните води със съдействието и при постоянен контрол от страна на екоминистерството.
Източник: econ.bg (14.12.2009)
 
Пернишката фирма „Феромагнит", въпреки кризата, има поръчки, които гарантират достатъчно работа на работещите в нея поне до пролетта на 2010 година, съобщи директорът Димитър Рангелов. Той поясни, че основен ангажимент през следващата година за „Феромагнит" е изпълнението на договора с американска фирма, за която заводът произвежда специални магнити. Високото качество на продукцията, която произвежда пернишката фирма, е убедило американските партньори, да подновят договора си с нея и за 2010 г.„Феромагнит" продължава традиционно добрите си бизнес отношения с фирми от Сърбия и Германия. Ръководството на дружеството не подценява и вътрешния пазар. Тази година „Феромагнит" е сключил договор с българска фирма за производството на магнити за детски играчки, които са предназначени за Европейския съюз. „ Първата партида играчки, която беше експортирана за европейския пазар, получи много добра оценка, което убеди нашите български партньори, че можем заедно да работим и в бъдеще. Водим преговори и с други български и чуждестранни фирми. За сега имаме поръчки, поради което не само не сме съкратили нито един човек, но назначихме и нови работници. В момента фирмата не само плаща редовно заплатите на персонала, които не са намалени, но и няма задължения към бюджета. Създали сме такава организация на работа, че да приключим с експорта на продукцията до 23 декември, за да можем всички да излезем в коледна ваканция. Тази традиция спазваме вече няколко години. Първият ни работен ден ще бъде на 4 януари 2010 година" , заяви Димитър Рангелов
Източник: СъПерник (14.12.2009)
 
Corus ще инвестира 35 млн. евро в свой френски завод Corus обяви, че ще инвестира 35 млн. евро в своя завод за железопътни релси в Хаянж във Франция, след като си осигури нов голям договор с SNCF. Инвестицията ще последва 6-годишния договор на стойност около 350 млн. евро за доставка на релси на ЖП оператора SNCF за подновяване и поддръжка на железопътната мрежа на Франция. Договорът е за първоначални 4 години с възможност за удължаване с още 2 години. Corus ще инвестира 35 млн. евро в нови технологии в предприятието си базирано в Хаянж, регион Лорен в североизтчна Франция, за да може той да произвежда по-дълги релси. Инвестицията в новата производствена гама от оборудване ще подобри ефективността на завода и ще даде възможност на работниците да произвеждат 108-метрови релси. Инженерните проучвания вече са приключени, което ще даде възможност инвестицията да започне през новата година. В процеса на подобряване на работата, до 400 изпълнители се очаква да бъдат причлечени, от проектирането и машинно инженерство до електротехници и експерти по разрушаване. (Steel Guru)
Източник: Други (16.12.2009)
 
Връщаме на Брюксел държавната помощ за “Кремиковци” Повече от 38 млн. лв. са изплатените средства за общински проекти по 72 общински проекта по програма САПАРД от септември досега, съобщиха вчера от правителствената информационна служба. От януари до август по предприсъединителната програма са били разплатени сметките само по три общински проекта на стойност 1 760 603,17 лв. Общо 249 са платените общински проекти по програма САПАРД за периода 2001-2009 г. Тяхната стойност е над 150 млн. лева. Всички заявления за плащания по общински проекти, подадени до 26 ноември тази година, са изплатени и в момента се обработват новите заявки, съобщи ръководителят на разплащателния орган за средствата по предприсъединителните програми на ЕС Силвия Инджова пред представителите на Националното сдружение на общините.
Източник: Монитор (17.12.2009)
 
ЕК: Кремиковци не е изпълнил бизнес плана от 2006-а Българският производител на стомана "Кремиковци" не е приложил бизнес плана за преструктуриране, за който Европейската комисия даде съгласие през 2006 г. на основата на специален протокол във връзка с отношенията между Европейския съюз и България преди приемането на страната в съюза, съобщи говорител на комисията. Според Европейската комисия между 1998 и 2005 г. компанията "Кремиковци" е получила 222 милиона евро помощ за преструктуриране, но не е успяла да модернизира инфраструктурата си и да намали производствените разходи. Компанията банкрутира през август 2008 г. и България започна да възстановява отпуснатата помощ плюс лихвите в рамките на продължаващите ликвидационни процедури, отбеляза говорителят Джонатан Тод. Според Европейската комисия оказването на държавна помощ на изпаднали в затруднения производители на стомана в Европейския съюз е "напълно забранено". По време на предприсъединителния процес обаче на страните може да се даде възможност да отпуснат еднократно финансова помощ с оглед да се преструктурира стоманената им индустрия, преди да започне да се прилагат режимът в Европейския съюз по отношение на производителите на стомана. Европейската комисия отбелязва, че е приела периодът за преструктуриране на "Кремиковци" да се удължи до 2008 г., след като в края на 2006 г. е станало ясно, че планът в тази насока е само частично изпълнен. На заседание на Съвета по асоцииране Европейски съюз-България от 29 декември 2006 г. е взето също решение за специални мерки за контрол, по силата на които България се ангажира да възстанови, ако се наложи, оказаната на "Кремиковци" помощ. В светлината на свързаните с мониторинга задължения Европейската комисия стигна до извода, че "Кремиковци" не е успял да приложи бизнес плана по задоволителен начин. Планираните първоначално съществени модернизации и инвестиции за опазване на околната среда на бяха изпълнени. Освен това компанията не успя да намали производствените разходи и непрекъснато изпитваше липса на оборотен капитал поради вътрешни причини, което се отрази тежко върху производствената дейност. Това доведе до фалита й през 2008 г., отбеляза Джонатан Тод. Според него България вече е започнала да възстановява оказаната на "Кремиковци" помощ от 222 милиона плюс лихвите. От министерството на икономиката съобщиха, че помощта е изискана още през 2008 г., когато е започнала процедурата по несъстоятелност на комбината. В момента текат съдебни дела, като в края на януари трябва да се гледа делото на втора инстанция във Върховен административен съд. Изискването на помощта произтича от ангажиментите на страната ни за еврочленство. От министерството допълниха, че не са изненадани от констатацията на комисията.
Източник: Дарик радио (17.12.2009)
 
Брюксел: Държавата да си търси парите от Кремиковци Българският производител на стомана Кремиковци не е изпълнил плана за оздравяване и затова държавата трябва да си вземе обратно отпуснатата държавна помощ. Това заявиха от Европейската комисия. Държавата е опростила между 1999 и 2005 г. задължения на комбината за 431 млн. лв., върху които до днес са натрупани лихви 267 млн. лв. Брюксел се съгласи да допусне подобна държавна помощ през 2006 г. срещу изпълнението на план за преструктуриране на компанията. Планът е провален, компанията не успя да модернизира инфраструктурата си и да намали производствените разходи, констатират от ЕК. След банкрута на Кремиковци през август 2008 г. държавата си е потърсила парите с акт на Агенцията за държавни вземания, обясниха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Синдикът на Кремиковци обаче оспорва този акт. На първа инстанция съдът прие неговите аргументи. Сега държавата очаква произнасяне на втора инстанция, като заседанието е насрочено за 29 януари 2010 г.
Източник: Пари (17.12.2009)
 
Три производства в "Кремиковци" може да продължат работа Ново искане за издаване на комплексно екологично разрешително е било внесено в Министерството на околната среда и водите за три производства на металургичния комбинат "Кремиковци". Това каза съобщи пред Агенция „Фокус" председателят на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Подадените документи за комплексно разрешително, които бяха изтеглени от екоминистерството преди месец, са касаели целия завод. Оттеглянето на тези документи се е наложило, за да бъде подадено новото искане за разрешително, което включва: Завода за непрекъснато леене на стомана, електропещите на стоманодобивното производство и станът за горещо валцоване 1700. Синдикът на комбината Цветан Банков е внесъл в края на ноември новото искане в Министерството на околната среда и водите, касаещо само трите производства. До десет месеца екоминистерството трябва да каже дали ще бъде дадено разрешително или не, обясни Павлов. Той посочи, че очаква оздравителният план на комбината да бъде гласуван в края на февруари и началото на март. По думите на Павлов близо месец синдикатите усилено преговарят със социалното министерство, както и с министерствата на икономиката, на финансите, на правосъдието и на екологията по казуса „Кремиковци". За мен единствената водеща позиция е тези 2900 работещи в комбината да останат на работа и трите основни завода, които не са замърсители и са екологични също да бъдат запазени. Работим в тази насока. Надявам се това да се случи през 2010 г. Ако кредиторите приемат оздравителният план, се тръгва по него, ако не го приемат се поема към несъстоятелност и осребряване на активите на комбината и освобождаване на целия персонал, обясни Павлов. Припомняме ви, че по-рано днес Европейската комисия констатира, че преструктурирането на "Кремиковци" се е провалило. В съобщението се посочва още, че отпускането на помощ за преструктуриране на металургични предприятия в затруднение е строго забранено в ЕС.
Източник: econ.bg (17.12.2009)
 
Съдът решава за помощта на “Кремиковци” Развитие около казуса с държавната помощ от близо 700 млн. лв., отпуснати от държавата на "Кремиковци", ще има след януари. Тогава на втора инстанция ще се гледа делото за признаване на помощта. Преди ден Брюксел напомни, че страната ни трябва да си вземе парите от завода. Ако не го стори, ще й бъдат наложени финансови санкции. Сумата бе предявена през август 2008 г., когато заводът бе обявен в несъстоятелност. Той обаче обжалва и спечели на първа инстанция. Икономическото министерство оспори решението. Ако съдът признае, че помощта е изискуема, държавата ще стане най-големият кредитор и от нея ще зависи бъдещето на завода. Тя може да си възстанови парите чрез продажба на активи. При отхвърляне на държавния иск обаче ще се окаже, че България е нарушила европравилата.
Източник: 24 часа (18.12.2009)
 
Трайков: Държавата ще защити интереса си в "Кремиковци" Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви, че държавата ще защити своите интереси в металургичния комбинат "Кремиковци" и че се работи по изпълнението на ангажиментите по оздравителната програма в дружеството. Така той коментира писмото от Брюксел от вчера, с което се напомня държавата да си поиска парите, дадени за оздравителната програма на комбината. Между 1998 г. и 2005 г. дружеството е получило около 222 млн. евро държавна помощ за преструктуриране, но не е изпълнило ангажиментите си и държавата трябва да получи парите си обратно, напомни Еврокомисията.
Източник: Дневник (18.12.2009)
 
Китайските стоманодобивни фирми: Връзката BHP-Rio е "монопол" Китайската стоманодобивна промишленост обяви, че "твърдо се противопоставя" на съвместното предприятие на BHP Billiton и Rio Tinto, наричайки го "прикрит монопол". Сливането на операциите по добив на желязна руда в Австралия на BHP и Rio "върви срещу принципите на честната конкуренция" и Пекин трябва да използвате анти-монополни мерки за да прекрати сделката, заяви Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA). " CISA е твърдо против" сделката, която "със сигурност ще предизвика ирационално повишене на цените". "Китай е най-големият потребител и вносител на желязна руда в света. Антимонополните власти в Китай трябва решително да се противопоставят на обединението BHP-Rio в съответствие с антимонополното право, за да се защитят интересите на китайски стоманодобивни фирми." BHP и Rio, двете най-големи световни рудодобивни компании, подписаха обвързващо споразумение този месец за обединяване на мащабните си операции за добив на желязна руда в Западна Австралия в опит да спестят около 10 млрд. долара. Съвместното предприятие беше обявено от Rio през юни, заедно с издаването на права за 15.2 млрд. долара, след като отказа огромна парична инжекция от страна на китайската държавна Chinalco. (AFP)
Източник: Други (18.12.2009)
 
Тайвански производител на стомана ще купи дял в бразилска рудодобивна компания Тайванската China Steel обяви, че ще похарчи 95 млн. долара за дял в бразилската Namisa SA, което е първа инвестиция в чуждестранна компания за желязна руда. Най-големият производител на стомана на острова е взел решението в опит да осигури чуждестранните си доставки заради очакванията, че световното възстановяване в крайна сметка ще доведе до нарастване на търсенето, заяви говорител на China Steel. "Сделката показва решимостта ни да се осигури доставката на желязна руда от чужбина, докато световното търсене на стоманени продукти върви нагоре". Бордът на директорите е одобрил решението за закупуване на 0.5% в Namisa от Sumitomo Metal Industries и още 0.5% от Itochu Corp, на обща стойност 8.5 млрд. японски йени. Говорителят заяви, че China Steel внася по 16 млн. метр.тона желязна руда всяка година като 71% от вноса е от Австралия и около една четвърт от Бразилия. " Очаква се Namisa да доставя 200-300 хил. метр.тона желязна руда на China Steel годишно в началната фаза. Надяваме се, че годишните доставки ще нараснат до 500 хил. метр.тона в дългосрочен план." Говорителят добави, че China Steel може да потърси банкови кредити за финансиране на инвестицията. (AFP)
Източник: Други (21.12.2009)
 
Металурзите се обявиха против новата цена на газа Металургичната индустрия се обяви против начина, по който се образува цената на природния газ, и против бъдещото му поскъпване от Нова година, гласи становището на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). В организацията членуват най-големите компании, които се занимават с производство на метали в България - "Стомана индъстри", "Промет стийл", "Аурубис България", "Интертръст холдинг" и други. Според браншовиците цената на газа в момента не се определя прозрачно, обосновано и липсва каквато и да било предвидимост за бъдещата й стойност. В момента "Булгаргаз" настоява от януари синьото гориво да се продава срещу 437.8 лв. за 1000 куб. м, което е със 17.02% по-скъпо от сега. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от своя страна предлага газът да поскъпне с 15.61% до 432.54 лв. за 1000 куб. м. Окончателно решение за ставката ще бъде взето днес на заседанието на държавния регулатор. Металургичните фирми потребяват около 25% от природния газ в страната, като горивото е един от основните разходи в бранша. От БАМИ настояват при определянето на новата цена и промените в Наредбата за регулиране на цените да се вземат предвид съществуващата икономическа криза и последиците за компаниите от нея. Членовете на асоциацията смятат, че подценяването може да доведе до допълнително свиване на производството и дори до спиране на дейността на отделни компании. От БАМИ определят като "изключително неприемливи" предложенията да бъде дадена възможност на ДКЕВР да коригира цените в междуотчетните периоди. Според металурзите това ще постави компаниите в неравностойно положение и ще задълбочи съществуващите възможности за кръстосано субсидиране между компаниите. Членовете на асоциацията очакват в България да бъдат изпълнени евродирективите и да бъде осигурен конкурентен газов пазар и сигурност на доставките.
Източник: Дневник (22.12.2009)
 
Световното производство на стомана нараства през ноември Световното производство на стомана нарасна за трети пореден месец през ноември, но намалява спрямо октомври, след като добивът в Китай се понижи, но силното търсене даде сигнал на производителите да разчитат на стабилност през 2010 г. Според данни на Световната асоциация за стомана (WSA), производството на необработена стомана през ноември е 107.5 млн. тона, увеличение с 24.2% на годишна база, но е по-малко от добива през октомври (113.4 млн. тона). Групата представлява 85% от световния добив на стомана. Според анализатори отдадоха понижението на Китай, най-големият потребител и производител в света, където производството се увеличи с 37.4 млн. тона спрямо ноември 2008 г., но е по-малко от нивото през октомври тази година (51.7 млн. тона). Добивът в ЕС нараства с 10.8% до 14.2 млн. тона спрямо съответния месец на предходната година, а в САЩ е отчетено увеличение от почти 27% до 5.96 млн. тона.
Източник: Други (22.12.2009)
 
С пари от САЩ вдигат нов ВУЗ у нас. Двама успели българи убедили мощен американски фонд да финансира Европейския политехнически университет. Досега "Глобул мениджмънт Венчърс" е инвестирал в страната ни предимно в молове и хотели. Той обаче стана учредител на първия частен технически ВУЗ, който ще отвори врати в Перник. Фондът е представляван у нас от двете български фирми "Инвестек" ЕООД и Bulgarian Properties ЕООД. Съучредител е община Перник. 20 милиона лева ще бъдат отпуснати за строежа на модерна сграда на висшето училище. То ще бъде вдигнато върху недовършения корпус на хирургичното отделение на общинската болница МБАЛ "Рахила Ангелова". Очаква се университетът да приеме първите си 400 студенти още следващата есен. Той получи положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Чака се решение от Министерския съвет и гласуване в парламента. За преподаватели в първия у нас частен политехнически университет са заявили участието 4 академици, 3 чл.-кореспонденти на БАН, 28 професори, 62 доценти, докторанти, успешни професионалисти, бизнесмени и предприемачи. 31 гост-професори от почти цяла Европа и от САЩ ще четат лекции на нашите студенти. За да обучават младите, до България ще пътуват учени от Англия, Германия, Швейцария, Ирландия, Италия, Словакия, Гърция, Унгария и Финландия, както и техни колеги от най-добрите ВУЗ в Америка и Израел. Договорено е сътрудничество с Международната академия по архитектура, Световния съвет за малък и среден бизнес, фондация Fulbright, и др. С Националния изпълнителен съвет на "Предприемачи - ГЕРБ" и Асоциацията на дребния и средния бизнес вече са подписани меморандуми за сътрудничество. Закупени са материална база и ресурси за над 5 млн. лв., а за довършване на сградата и общежитието, за оборудването и старта на университета ще бъдат вложени над 15 млн. лв. Докато сградата бъде завършена, община Перник предоставя друга, в която още от 2010 г. да се провежда обучението.
Източник: Стандарт (28.12.2009)
 
САЩ наложи нови мита за китайската стомана САЩ ще наложи строги нови мита за вноса на китайски стоманени тръби, повишавайки напрежението с най-големия си търговски партньор и нововъзникващ геополитически конкурент. Вносът на тръби от Китай през 2008 г. беше на стойност 2.8 млрд. долара, а делото е най-голямото срещу Китай отнесено към Комисията за международна търговия, търговски орган на САЩ, и следва други американски ходове за борба с потока от стоки, които Вашингтон твърди че се внасят под пазарните цени. Китайското Министерство на търговията заяви, че е "силно недоволно и абсолютно против" митата. "Местната индустрия на САЩ се стреми към търговски възможности за подпомагане и защита, и прехвърли вината за своите трудности върху вноса", казват от министерството. Решението на ITC ще натовари китайските компании с допълнителни данъци, вариращи от 10% до 16%. То подкрепя по-раннен иск на Търговското министерство, че стоманодобива в САЩ е засегнат от китайски дъмпинг. (FT)
Източник: Други (04.01.2010)
 
Металургията започна годината със спад от 30% Металургичните предприятия приключиха 2009 г. със спад на производството от 30% в сравнение с 2008 г., съобщи Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Най-тежко засегната от започналата преди година и половина криза е тежката металургия, където намаляването на продажбите достига и до 50 на сто. "Много трудно може да се прогнозира какво ще стане с икономиката, но аз съм оптимист", каза още Петров. По думите му е положително, че западните икономики са започнали да се възстановяват, което ще помогне и на българската металургия, която е експортно ориентирана. В момента предприятията произвеждат по-малко, защото няма къде да продават изделията си. Най-големите трудности пред индустрията продължават да са лошата инфраструктура в страната и липсата на прозрачност при определянето на цените на основните ресурси - природен газ и електроенергия, обясняват от металургичната асоциация. "Определено има желание от новата власт да се променят нещата, но на практика засега оставаме само с идеята за това", каза Антон Петров. Според него е нелогично Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да се събира на всеки три месеца, за да обсъжда цените на ресурсите. "Ако имаше ясна формула как точно се формира стойността на енергоизточниците, това нямаше да се налага", допълни Петров. От 1 януари цената на природния газ в страната се увеличи с 10.45% до 413.24 лв. за 1000 куб. метра. С наредба Министерският съвет прие на 31 декември и възможността цената да се променя след три месеца, ако е необходимо. "Индустрията ще продължи да има социална функция и да покрива загубите на "Булгаргаз" след приключване на отоплителния сезон", твърдят от БАМИ. Проблем пред индустрията е и несигурността на жп транспорта, който не може да гарантира извозването на товарите за в бъдеще, обясняват от бранша. До края на август производството на черни метали в България е намаляло наполовина в сравнение със същия период на 2008 г., показват данните на БАМИ. Единственият метал, който отчита ръст, е медта, като за периода в България са произведени 220 500 тона анодна мед и 142 867 тона електролитна. За сравнение - през същия период на 2008 г. двете величини са 206 258 тона и 76 265 тона. Причина за увеличението е пусната през 2008 г. нова рафинерия за производство на катодна мед в "Аурубис България". В страната вече не се произвежда чугун след спирането на доменните пещи в "Кремиковци". Това е единственото предприятие от металургията, което е спряло работа.
Източник: Дневник (06.01.2010)
 
Подробен оздравителен план за "Кремиковци" е бил внесен в МФ Подобрен оздравителен план за "Кремиковци” вече е внесен от синдика Цветан Банков в Министерството на финансите. Това съобщи председателят на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов. Финансовият министър Симеон Дянков имаше забележки към плана и именно по тях са направени поправките. До края на седмицата се очаква подобреният план да бъде внесен в съда, коментира още Павлов. През декември са платени ноемврийските заплати на работниците в комбината. Очакванията са в края на тази седмица и началото на другата да бъдат платени заплатите за декември. Остават неплатени възнаграждения за декември 2008 г., януари и февруари 2009 г. В момента за това, което се произвежда, хората, които работят, си вземат заплатите, каза Павлов. Работят трите завода – за непрекъснато леене на стомана, стоманодобивното производство и станът за горещо валцуване 1700.
Източник: econ.bg (06.01.2010)
 
Медта галопира нагоре по световните борси Цената на медта се повиши за девети пореден ден вчера на борсата в Шанхай, което е най-продължителното поскъпване за последните четири години, съобщи Блумбърг. Цената на метала на борсата в Лондон стигна близо $ 7500 за тон, а на борсата в Ню Йорк се търгуваше срещу $ 3,4675 за паунд (0,454 кг), което е рекордно високо ниво от септември 2008 г. Причина за поредното повишение са данните за разрастването на производствения сектор на САЩ и Китай. Медта има ключово значение за индустрията заради своята широка употреба. Тя се използва за далекосъобщителни мрежи, производство на тръби за водопроводи, автомобили и компютри, което я превръща в един от най-важните ориентири за това дали компаниите планират да увеличат производството си.
Източник: Труд (06.01.2010)
 
“Кремиковци” внесе нов оздравителен план Подобрен оздравителен план за комбината “Кремиковци” е внесен от синдика Цветан Банков в Министерството на финансите. Това е съобщил пред агенция “Фокус” председателят на синдикалната организация “Металурзи” към КТ “Подкрепа” Людмил Павлов. Финансовият министър Симеон Дянков имаше забележки към плана и именно по тях са направени поправките. До края на седмицата се очаква подобреният план да бъде внесен в съда. През декември са платени ноемврийските заплати на работниците в комбината. Работят трите завода - за непрекъснато леене на стомана, стоманодобивното производство и станът за горещо валцуване 1700.
Източник: Труд (06.01.2010)
 
Карна одобри стоманодобивните заводи на Posco и ArcelorMittal Южнокорейският гигант Posco и най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal са получили разрешения от страна на правителството на Карнатака за изграждане на стоманодобивни заводи в щата. Местната администрация на индийския щат също така одобри проектите на Lafarge, Shell и GAIL, давайки рамо на индустриалното разрастване, на прага на срещата Global Investors в Карнатака през юни. Posco ще налее 323 млрд. рупии в металургичен комбинат в Карнатака, който е богато находище на желязна руда. Компанията ще произвежда 6 млн. тона стомана годишно. ArcelorMittal ще инвестира около 300 млрд. рупии в своя комбинат в щата. Фирмата е разгледала три места в райони Белари, Багалкот и Райчур за своя завод. Той също се очаква да имат капацитет от около 6 млн. тона. (Financial Express)
Източник: Други (06.01.2010)
 
КЦМ посреща 2010 г. с постижим метален оптимизъм Стоян Пехливанов, изпълнителен директор на КЦМ Пловдив Господин Пехливанов, доколко трудна беше за КЦМ изминалата 2009 г.? - За първи път ние посрещнахме една нова година - 2009-а, с планове да намалим производството - около 10% в оловното и около 15% в цинковото. През първите три месеца стигнахме дори до критичните 60% от капацитета на цинковото производство. Критични, защото под тази граница щяхме да понесем големи загуби от непроизводителен труд и енергийни разходи. Критични щяха да станат и условията на труд. Но напипахме слабичкия пулс на металните пазари, съобразихме се със свиването им и продължихме да работим и да присъстваме на тях. След март достигнахме почти пълните капацитетни възможности на предприятието. Завършихме 2009 г. с положителен финансов резултат, който е следствие от произведените 67 500 тона общ цинк (включително сплави и соли), около 62 000 тона общо олово и 100 000 тона сярна киселина. Имаше ли начин да се възползвате от кризата? Например да купите по-евтини суровини, да ги складирате и сега, когато цените се вдигат, да произвеждате олово и цинк с евтин ресурс? - Това е малко спекулативно, а компанията ни има друг подход към бизнеса. Ще обясня. Ние планираме дейността си за всяка година от есента на предходната. През декември сме наясно с производствената, пазарната и инвестиционната програма за следващата година, на тази база се формира и бюджетът ни. Когато си поставим целите, когато формираме бюджета, ние просто ги изпълняваме. И няма как да направим суровинни натрупвания, различни от тези, които сме планирали. Убеден съм, че замразяването на суровини на склад не е добра тактика по време на криза. Ние сме преработватели - купуваме концентрат, правим метал, продаваме и с парите купуваме нов концентрат. Въпросът е нито един от тези етапи да не се забавя. А прекалното увеличаване на складовите запаси за нас си е забавяне. Доколко през 2010 г. КЦМ АД е в състояние да възстанови производството си в пълен капацитет? - Излизането от етапа на криза и депресия през 2010 г. е постижимо, но зависи от фактори, върху които ние не можем да влияем. Вижте какво стана - правителствата наляха пари в банковата система. Но банковата система сама по себе си не може да измъкне света от кризата. Парите трябва да минат през производството. Колкото по-бързо те достигнат до реалния сектор, толкова по-бързо в него ще се добави стойност и толкова по-бързо икономиката на света ще тръгне нагоре. Категорично гледаме към 2010 г. с повече оптимизъм. Пазари вече има и сега конкурентоспособността е факторът, който ще покаже кой ще се намести в тях. Очакваме, че през 2010 г. ще увеличим производството, макар и с малко. Но най-важен си остава въпросът не с колко ще увеличим цинка и оловото, а колко ефективни ще бъдем. А от вашите 1360 металурзи доколко зависи ефективността на КЦМ АД? - От хората зависи много. Суровини ще намерим. Технологии ще купим. Инвестиции ще направим. Но ни трябва живият квалифициран труд на хората, за да стане производството и от концентрата да стане метал. Ето и моите мениджърски доводи за мотивацията на екипа през 2010 г. Да, ние свихме доходите, но не съкратихме нито един човек. Да, имаше критични моменти, но запазихме безопасните и здравословни условия на труд. За друго може да няма пари, но за почти безплатни транспорт и храна, за безплатно здравеопазване и лекарства, за допълнително доброволно осигуряване за сметка на КЦМ АД има пари. Говорим за повече от 2 млн. лв. Запазихме екипа си, запазихме отношението си към него и сега през 2010 г. очакваме възвръщаемост, по-добри пазарни резултати от производството и по-добри доходи за хората. Откъде може да дойдат рисковете за КЦМ АД през 2010 г.? - Носителите на ценовия риск за нашите метали са глобалните финансови и стокови пазари. Компанията има опит в използването на финансови механизми, с които да намалява риска. Имаме практика да хеджираме валутни и стокови рискове и при необходимост я прилагаме успешно. Ще правите ли инвестиции през новата година? - Разбира се, ние от инвестиции никога не се въздържаме. Ще влагаме средства в технологиите за използване на вторични суровини и на оловото, и на цинка. Убедени сме, че в това има голям потенциал. Имаме проектна готовност за подобряване на конкурентоспособността на КЦМ АД с по-добро извличане на металите, по-добро оползотворяване на ресурсите и особено на енергия, както и по-добра организация на работа. През следващите години ще създадем изцяло ново съвременно предприятие за производство на олово с новата технология Аусмелт, предстоят разширяване и модернизация на цинковото производство. Ако допуснем, че 2010 г. ще бъде по-спокойна, има ли урок от кризата, който ще бъде приложим и сега? - Уроците от кризата ще бъдат тепърва анализирани в детайли. Но наученото как да правим бърза и адекватна организация, така че да мобилизираме всички налични ресурси - финансови, материални и човешки, върши работа и сега. Кризата изведе на преден план два приоритета - стабилност на КЦМ АД и доверието към КЦМ АД. Те са ни най-важни и през 2010 г.
Източник: Пари (06.01.2010)
 
"Стомана индъстри" купи пристанище на Дунав Пернишката "Стомана индъстри" е купила пристанище на Дунав в Свищов, съобщиха от пресслужбата на дружеството. Портът е бил собственост на "Свилоза" АД. Сделката е осъществена чрез новосъздадената фирма "Порт Видин норд" АД, в която "Стомана индъстри" притежава 90 процента от капитала. Към пристанището ще бъдат насочени експортни товари на "Стомана индъстри". Според новите собственици терминалът ще продължи да обслужва и други предприятия и превозвачи.
Източник: Монитор (07.01.2010)
 
Пак внасят в съда оздравителен план за “Кремиковци” В началото на следващата седмица актуализиран вариант на оздравителния план на дружеството ще бъде внесен в съда, съобщи синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков пред Дарик радио. До март около 700 служители на „Кремиковци" ще изгубят работата си, съобщи той. В края на миналата година планът беше представен във финансовото министерство, а в него са отразени забележките на ресорния министър Симеон Дянков. Според синдика Цветан Банков той е доработен съгласно процедурата, която предварително беше заложена, и не е писан нов. Предишният вариант на оздравителния план беше внесен в съда от синдика на 29 юни миналата година. От финансовото министерство ще зависи дали планът ще бъде приет. Актуализираният вариант също трябва да мине през съда. В него обаче не е засегната частта за служителите на комбината. Задълженията към работниците и бившите служители със сигурност ще бъдат изплатени, обеща синдикът. Те са гарантирани от закона, където е заложен двегодишен период за пълното им изплащане. Ако се стигне до осребряване, в случай че планът не е приет, срокът е същият, коментира Банков. В момента в комбината работят 2700 души, които получават редовно заплата, твърди Банков.
Източник: Монитор (07.01.2010)
 
Около 700 служители на "Кремиковци" ще загубят работата си до март До март около 700 служители на "Кремиковци" ще изгубят работата си, съобщи за Дарик радио синдикът на комбината Цветан Банков. В началото на следващата седмица актуализиран вариант на оздравителния план на дружеството ще бъде внесен в съда. Бъдещето на "Кремиковци" отново остава неясно, след като в края на миналата година оздравителният план на компанията пак е представен във финансовото министерство, а в него са отразени забележките на ресорния министър Симеон Дянков. Според синдика Цветан Банков "планът е доработен съгласно процедурата, която предварително беше заложена". По думите му това не е нов план. От финансовото министерство ще зависи дали планът ще бъде приет или не. Актуализираният вариант също трябва да мине през съда. В него обаче не е засегната частта за служителите на комбината. Цветан Банков обясни, че задълженията към работниците и бившите служители със сигурност ще бъдат изплатени. "Законът ги гарантира достатъчно. Заложен е двегодишен период за пълното им изплащане. Ако се стигне до осребряване, тоест планът не бъде приет, срокът е същият", коментира Банков. Междувременно продължават съкращенията. В момента в комбината работят 2700 души, които получават редовно заплата, според синдика. До края на март обаче служителите ще останат само 2000.
Източник: Insurance.bg (07.01.2010)
 
700 от “Кремиковци” остават без работа Близо 700 души от "Кремиковци" ще бъдат съкратени до март, каза по Дарик радио синдикът на дружеството Цветан Банков. През следващата седмица актуализиран вариант на оздравителния план на дружеството ще бъде внесен в съда. Бъдещето на "Кремиковци" е неясно, след като в края на миналата година оздравителният план пак беше внесен във финансовото министерство, като в него бяха отразени забележките на министър Симеон Дянков. От финансовото министерство зависи дали планът ще бъде приет. Цветан Банков обясни, че задълженията към работниците със сигурност ще бъдат изплатени. Заложен е двегодишен период за пълното им изплащане. Ако планът не бъде приет и се стигне до разпродаване на имуществото, срокът е същият.
Източник: Стандарт (07.01.2010)
 
“Стомана Индъстри” купи порт на Дунав Пернишкото акционерно дружество "Стомана Индъстри" е купило пристанище на Дунав в Свищов, съобщиха от компанията. Пристанището е било собственост на "Свилоза" АД. Сделката е осъществена чрез новосъздадената фирма "Порт Видин Норд" АД, в която "Стомана Индъстри" държи 90% от капитала. Към пристанището ще бъдат насочени експортни товари на "Стомана Индъстри". Терминалът ще продължи да обслужва и други предприятия и превозвачи, коментират новите собственици.
Източник: Стандарт (07.01.2010)
 
КЦМ планира да увеличи производството на олово и цинк Пловдивското металургично предприятие КЦМ планира да увеличи производството си през 2010 г., съобщи изпълнителният директор на компанията Никола Добрев, цитиран от "Ройтерс". По думите му, дружеството ще надмине обемите си от 2008 г. и през 2010 г. ще произведе с 5.9% повече цинк до 72 000 тона и 4.9% повече олово до 65 000 тона олово. В момента предприятието изнася основно продукцията си за съседните страни - Турция, Гърция и Румъния, както и за Западна Европа. Кризата забави планираните инвестиции от 200 млн. долара, които компанията мислеше да реализира за разширяване на производството си до 100 000 тона цинк до края на 2013 г.
Източник: Дневник (07.01.2010)
 
"Стомана индъстри" купи пристанището на "Свилоза" Металургичната компания "Стомана индъстри", която е част от гръцкия концерн "Виохалко", купи съвместно с германска компания "М.Праймессер" пристанището на "Свилоза" в Свищов, съобщиха от предприятието. Портът ще остане като самостоятелно предприятие в рамките на групата, като в момента носи името "Порт Видин норд". Преди година двете компании се опитаха да вземат чрез същото дружеството на концесия видинското пристанище. "Наложи се да си купим пристанище, за да имаме известна независимост при обслужването на товарите ни", обясни регионалният мениджър на "Виохалко" за България Антон Петров. Металургичната компания планира да разшири пристанището. С тази цел дружеството е купило допълнително още 50 дка земя. От предприятието не съобщават продажната цена на порта, но обясняват, че може да бъде сравнена със стойността на една 30-годишна концесия. "Пристанището е малко, но има необходимата инфраструктура, предстои да инвестираме още около 7-10 млн. евро, за да го пригодим напълно за нуждите си", каза Петров.
Източник: Дневник (07.01.2010)
 
Пазарът за ОЦК Петър Маринов, Стандарт Инвестмънт АД Каква е оценката ви за работата на Оловно цинков комплекс АД през тази година, като се вземат предвид трудностите на икономическата и финансова криза? Адекватни ли бяха действията на мениджмънта за справяне с трудностите? Смятате ли, че натиск върху работата на ОЦК оказваха и други фактори, освен кризата? ОЦК сред дружества, които първи почувстваха кризата и базирайки се на постепенното увеличаване на индустриалното производство и на новите поръчки, може да се очаква подобряване на финансовите му резултати. Ръководството на дружеството е съумяло за деветте месеца на 2009 г. да оптимизира разходите в съответствие със спада в производството: разходите за възнаграждения са намалели с около 22% през деветмесечието на 2009 г. спрямо деветмесечието на 2008 г., а разходите за външни услуги – с около 7%. Как измененията в цената на оловото и цинка повлияха върху финансовите резултати на дружеството? Факторният анализ на изменението на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на Дружеството за третото тримесечие на 2009 г. спрямо третото тримесечие на 2008 г. води до следните изводи: (1) Изменението на продажбите оказва негативно влияние от 15.5 млн. лева през третото тримесечие на 2009 г., докато изменението на оперативните разходи оказва положително влияние в размер на 26.7 млн. лева. (2) Сегментният анализ на продажбите показва, че и през третото тримесечие, както и през второто тримесечие на 2009 г., цинкът се представя по-добре от оловото: и по отношение на цинка, и по отношение на оловото, изменението на валутния курс долар/лев е оказало положително влияние върху изменението на приходите през двата отчетни периода. Понижението на продажбите през третото тримесечие се дължат на спад в продадените количества. За последните 15 месеца (периода трето тримесечие на 2008 г. – трето тримесечие на 2009 г.) дружеството е постигнало най-висока цена на реализация на цинк и на олово в левово изражение. През месец октомври МОСВ одобри проекта за модернизация на завода. Какви са очакванията ви от реализация на този инвестиционен проект и кога можем да очакваме резултати? Двата мащабни проекта на ОЦК– модернизация на цинковото и оловното производство – са на обща стойност над 100 млн. евро и изпълнение до края на 2011 г.. Освен решаването на екологични проблеми - емисиите от прах, тежки метали и серен диоксид ще бъдат сведени многократно под допустимите норми – проектите са насочени към увеличаване на производствените капацитети на двата цеха. Капацитетът на цинковото производство ще се увеличи с 40%. Въвеждането в екплоатация на новите мощности ще позволи производството на висококачествен цинк (Special High Grade), ще намали преработвателните разходи и ще повиши производителността на труда. Какво показва финансовият ви анализ - колко изгуби акцията от началото на годината и какви бяха причините? Какъв е потенциалът за възстановяване на цената при стабилизиране на пазарите и кои са ключовите показатели, на които следва да се обърне внимание в отчетите? През периода от началото на годината до края на октомври 2009 г. акциите на ОЦК се представиха значително по-добре от индекса Софикс. Цената на акциите на ОЦК на Българска фондова борса се увеличи с над 130% от началото на годината, спрямо ръст от около 28% на Софикс за съшия период. Цената на цинка и оловото на LME и валутния курс долар/евро са факторите, който оказват влияние в най-голяма степен върху финансовото представяне на ОЦК. Ние оценяваме с по-голяма тежест оперативния резултат на дружеството, тъй като не е повлиян от преоценки на запасите. Показателите, които оказват влияние върху оперативната печалба и които следва да се анализират са treatment charges (заемат дял от около 40% от маржина на производителите), договаряни между производителите и минните дружества, премиите и т.нар. free metal contribution. Очакванията са цената на цинка да се увеличи средно с около 11% за периода 2009-2011, а цената на оловото – с около 9% за същия период. Докато по отношение на прогнозите, разминаването в последните оценки е в границите на 5%-8%, разминаването в очакванията за развитието на treatment charges за периода 2009-2011 г. варира между -3% до 31%. Основният фактор, допринасящ за несигурността е Китай.
Източник: Дарик радио (07.01.2010)
 
През следващите години ни чака суровинна криза, обяви собственикът на ОЦК Валентин Захариев, изпълнителен директор на Интертръст Холдинг БГ АД. Какво се случи с ОЦК през кризисната 2009 година? Обстоятелствата ни принудиха да съкратим около 30% от персонала, без това да доведе до намаляване на производството. Това говори, че преди кризата сме се разпрострели в щатовете, назначили сме повече работници, отколкото е трябвало. Сега с този състав се работи нормално, и така може да продължи. Намирам, че това е една от положителните черти на кризата. Къде ви удари най-силно кризата? Ние нямахме свити пазари, но ниските цени бяха основната причина за проблемите, тъй като ние имахме голям запас от суровини на по-високи цени. Това даде съответното отражение върху намалелите продажби като обем. ОЦК от страна на пазар не е страдал, а пострада от цените и продажбите под себестойност. На три пъти обезценявахме нашите суровини и въпреки това реализирахме през 2008 и 2009 година загуби. ОЦК като цяло през 2009 година е на печалба, не мога да ви кажа точно с колко, очакваме да бъде около 4-5 млн. лв. Четвъртото тримесечие на годината се забеляза голям подем в цените на цветните метали, което даде възможност да направим добър резултат, надявам се. Но окончателно данните ще обявим в края на януари или февруари. Съвпадат ли вашите възгледи за кризата с тези на държавните ръководители? Кризата продължава. Аз се учудвам, че министър Дянков очаква тя да свърши пролетта. Такова нещо аз не виждам. Според мен, а и според много анализатори, дори има симптоми отново за критични моменти в икономиката на щатите, Испания, Ирландия през 2010 година. Това са все страни с висока безработица. В същото време анализатори обръщат внимание върху ръста в цените на суровините, което се тълкува като подем в производството... Подем няма. Ще видите в отчета на националната статистика, че производството през четвърто тримесечие продължава да спада. Аз съм убеден, че то ще продължи да спада и през първо тримесечие на 2010 година, което означава рецесия. Когато БВП спре да се движи с отрицателен растеж, тогава може да се каже, че сме излезли от рецесията, но не и от кризата. Кризата е забавяне или липса на растеж, докато рецесията е връщане назад. Така че аз съм учуден на тези оптимистични изказвания, които правят някои хора, но може би те имат по-точна информация и по-обширен поглед. Коментира се, че тези мерки не са за тази криза. Съгласен ли сте с това мнение? Аз кой знае какви мерки не съм видял. Една от мерките е възлагане, но в големи мащаби, на работа по инфраструктурни обекти, защото държавата е собственик само на инфраструктурата и на някои строителни обекти, свързани с държавнта администрация. Да се възложат тези поръчки означава да се намали безработицата. Ето, след 6 месеца говорене, сега се откриха поръчките за завода за боклук и магистрала Тракия. Доколкото знам обаче от български опит, сигурно няма да се приключат скоро тези търгове, сигурно ще има обжалвания и други перипетии. Мога да ви дам пример с нашата фирма, която втора поредна година участва в търг за концесия на пристанище Лом и една мина. Стоим втора година в омагьосан кръг, като непрекъснато удължаваме банкови гаранции за търг, открит преди 2 години. Ако и с Тракия и завода за боклук се случи нещо такова, аз не мога да си преставя какво ще се случи. На какъв етап е инвестиционната ви програма за модернизация на цинково производство в ОЦК? Имаме не само министерска, но и благословия от местната власт да реализираме инвестиционната си програма. Минахме през Общински съвет, взехме си всички документи и сега чакаме 21-дневен срок за евентуални възражения от страна на обществеността, след което вземаме разрешителното за строителстово и сключваме договор за изпълнение на строително монтажните работи по модернизацията. До 15-18 месеца ще пуснем първия етап на обновеното цикново производство, като смятаме да възложим нещата на местна фирма от кърджалийска област, за да позпомогнем заетостта. Дали сме в екоминистерството и друг проект, който очакваме да бъде разгледан и сме стартирали някои финансови разплащания по него. Той е свързан с модернизация на оловно производство. Така че това може да бъде следващия етап на инвестиционната ни програма. Изясниха ли се споровете с местна власт по отношение на замърсяванията, за които ековластите периодично ви налагат и санкции? Разликата между нас и общинарите е такава, че те искат спиране на производство, а ние искаме да променим нещата. Аз недоумявам защо така се развиха нещата и каква беше тази тесногръда политика. Досега всичко щеше да е пуснато, да работим с нови мощности, по-ефективно. Според мен общинското ръководство е не по-малко виновно за екологичната обстановка, заради тези си действия. Какви са прогнозите ви за ОЦК през 2010 година? За радост, цените на металите - и цветните, и базовите метали, нараснаха. В никакъв случай няма да се върнат на старите цени от 2008 година. Ще се задържат на това място, ще има волатилност, която ще се дължи на редица фактори от световен характер, като започнем от развитието на китайската икономика и стигнем до суровинната обезпеченост. С всяка година това се очертава като опасност. Както ние, така и наши колеги обръщат внимание на вторичните суровини, тяхното рециклиране и повторно оползотворяване. Всеки търси начин да преодолее и тази суровинна криза, която може би ни чака през следващите години. Поводът да я очаквам е фактът, че бяха закрити мини в Турция, Сърбия, Полша. Затвориха няколко мини в Румъния. Има мини в света, които при това ниво на цените не могат да бъдат ефективни и трябва да изчакат още малко увеличение на цените, за да оправдаят икономически своето пускане. Суровинната криза може да дойде, но може и да се преодоблее. Всичко зависи от икономическата обстановка. Надявам се през новата година ОЦК да стигне до продажби от порядъка на 120- 150 млн. долара.
Източник: Дарик радио (07.01.2010)
 
ОЦК Кърджали АД Кратка история: Оловно-цинковият комплекс АД в Кърджали работи от 1955 година. Обемът на производство тогава е 5 000 тона цинк, 7 000 тона сярна кисерина и 8 000 тона оловна сплав. Извършеното подсилване на мощностите води до увеличаване на капацитета до 27 500 тона електролитен цинк, 45 000 тона сярна киселина и 33 000 тона първично олово. Основни пазари са Турция, Гърция, Румъния, Унгария, Чехия, Македония, Сърбия и Черна гора, Украйна, Италия, Египет, Израел, Сирия. Акционерна структура: Мажоритар в дружеството е Интертръст Холдинг БГ АД с притежание на 7 570 960 акции, представляващи 89.93% от капитала на дружеството. Изпълнителният директор Славея Ангелова Стоянова държи 120 акции или 0.0014% от капитала на ОЦК. Финансови данни по последен отчет: По данни от неконсолидирания отчет за периода 1.01 - 30.09.2009 година, дружеството реализира 2.002 млн. лв. нетна печалба, при 9.940 млн. нетна загуба за същия период на предходната година. Продажбите намаляват до 86.690 млн. лв. Произведени са 15 786 тона олово и 17 991 тона цинк.
Източник: Дарик радио (07.01.2010)
 
НЕК взима “Кремиковци” при план за оздравяване Националната електрическа компания (НЕК) ще стане мажоритарен собственик на “Кремиковци” със 70 на сто от капитала на дружеството, ако бъде приет оздравителен план. На 30 декември м. г. актуализираният план бе внесен в Министерството на финансите от синдика на комбината Цветан Банков. “Съобразихме се с всички забележки от страна на финансовия министър - каза той. - Отразени са вземанията, които ще бъдат трансформирани в част от капитала на компанията. Сега Симеон Дянков ще трябва да реши дали ще разреши разсрочване на държавните дългове на комбината за срок от 8 г.”, обясни синдикът. Направена е и ясна съпоставка в каква степен ще бъдат удовлетворени кредиторите при оздравяване и в каква - при осребряване на активите. 14 кредитори, сред които и НЕК, заявиха готовност да трансформират вземанията си в акции от комбината. Според последните оценки, ако планът бъде одобрен, НЕК ще получи 60 милиона акции с номинал 1 лев. “Ясно е, че НЕК няма да почне да прави стомана, но може временно да управлява, докато се намери подходящ купувач и да направи сделка”, коментира Банков. Според него на един по-късен етап акциите можели да бъдат продадени за над 200 млн. лв.
Източник: Труд (08.01.2010)
 
Порт Бургас пред фалит Пристанище Бургас е изправено пред фалит, алармира кметът на града Димитър Николов след спешна среща с пристанищните власти, депутати и синдикалисти. На нея беше обсъдено изключително тежкото финансово състояние на дружеството, което се срина още повече заради икономическата криза. Представените данни сочат, че бургаският порт е във финансов колапс. За да излезе от това състояние, трябва спешна инвестиция от 10 млн. лева. Средствата са необходими, за да бъде преструктурирана част от терминал 2А за насипни товари, така че там да могат да се разтоварват и контейнеровози. Привличането на такъв тип кораби е от огромно значение портът да се изправи на крака. Участниците в срещата изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов и до министъра на транспорта Александър Цветков, с което молят правителството да се намеси за разрешаването на проблема и да бъдат взети спешни мерки за спасяването на Бургаското пристанище. Според кмета Николов и шефовете на пристанището обемът на контейнерните превози в световен мащаб се увеличава и измества всички останали технологии за междуконтинентален транспорт на товари. Според световни консултантски фирми в момента в Черно море се обработват над 2 млн. контейнера, като се очаква тази цифра да достигне 23 млн. в близко бъдеще. Преустройството на терминал 2А ще помогне да се привлекат кораби, които сега разтоварват в Констанца и други черноморски пристанища.
Източник: Стандарт (08.01.2010)
 
Потреблението на стомана във Виетнам през 2010 г. ще нарасне с 10% Виетнамската стоманодобивна асоциация (VSA) прогнозира, че страната ще консумира около 5.8 млн. тона стоманени продукти през тази година, което е ръст от 10% в сравнение с миналата година. Йен Тиен Нги, заместник-председател на VSA заяви, че през 2009 г. страната е потребила около 5.3 млн. тона строителни и промишлени продукти от стомана. Той заяви: "Общото потребление включват 4.7 млн. тона произведени от местни предприятия и 600 хил. тона внесени от други страни." Нги добави, че прогнозата за потреблението на стомана през тази година е на база възстановяването на много сектори от икономиката. Той прогнозира, че цените на строителната стомана няма да се увеличат внезапно през тази година. Въпреки това, добави, че цената на стоманата ще се покачи малко през първите месеци на годината поради по-високите цени на някои производствени материали, като въглища, желязна руда и др. (VNBusinessNews)
Източник: Други (08.01.2010)
 
"Стомана" намери пристан Дългогодишно чакане, участие в процедури за конценсия, съдебни дела. Всичко това накратко описва опитите на "Стомана индъстри" от няколко години да се сдобие с пристанище на река Дунав. Идеята на компанията е да гарантира сигурния и безпроблемен износ на продукцията си. В края на 2007 г. производителят на стомана е на крачка от реализирането на целта си. Избран е за концесионер на пристанището във Видин. Странно решение на Върховния административен съд обаче отстранява победителя, чийто основен конкурент в конкурса е Параходство "Българско речно плаване", собственост на "Химимпорт". Компанията не успява да се пребори и за концесионирането на още едно друго дунавско пристанище - това в Сомовит. В края на 2009 г. обаче постоянството на "Стомана индъстри" най-накрая се увенча с успех. И то не на концесия от държавата. През декември компанията завърши сделката си със "Свилоза", с която производителят на целулоза и хартия продава частното си пристанище в Свищов. Преговорите се водят от по-малко от година. Цената на сделката заедно с необходимата първоначална инвестиции е от порядъка на 5-6 млн. евро, съобщи Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри" и регионален мениджър на "Виохалко" за България. Пристанището до момента е в активите на "Свилоза", като е приватизирано през 1999 г. заедно със самото предприятие. Решението на свищовското дружество да продаде пристанището си не е изненадващо. От началото на годината до последните 2 седмици на декември предприятието на практика не работи. Причината не е единствено в кризата. "Държавата на практика ни изхвърли от пазара с ценовата си политика в горския сектор", коментира Красимир Дачев, мажоритарен собственик на компанията. "Когато навсякъде по света цената на дървесината падаше, в България тя растеше нагоре", допълва още той. "Опитваме се да спасим предприятието. Нямахме възможност ние да инвестираме в развитието и увеличаването на работата на това пристанище. По-добре беше да намерим някой, който може да направи това." От сделката на практика ще "пострада" единствено пристанище Лом, което, след като се раздели с товародател от калибъра на "Кремиковци", сега ще трябва да се лиши и от товарите на "Стомана". "Стомана индъстри", част от гръцкия индустриален концерн "Виохалко", закупи пристанището в Свищов съвместно с германската компания "М. Праймессер Бетайлигунгс". Производителят на стомана ще има мажоритарен дял, като и двете дружества ще участват в оперативното управление на пристанището. Изборът на партньор не е случаен. "М. Праймессер" е водеща компания в сферата на речната логистика и работи с едни от най-големите автомобилни производители. Дружеството оперира около 10 пристанища в Германия, Австрия и Унгария, като някои от тях са негова собственост. Германската компания от години предоставя логистични и спедиторски услуги на "Стомана". "Съчетанието между един крупен товародател, какъвто е "Стомана индъстри", и един професионалист по превозите по реката и оперирането на пристанища ще е изключително силно и тази формула ще помогне за бързото развитие на пристанището", коментира Антон Петров. Покупката на пристанището на "Свилоза" става през дружеството "Порт Видин норд", с което "Стомана индъстри" и "М. Праймессер" кандидатстваха за концесията на пристанище Видин, като името му впоследствие се очаква да бъде променено. Новите собственици на пристанището в Свищов предвиждат неговото значително разширяване и планират инвестиции от порядъка на 10 млн. евро. Към момента пристанището е с 2 кейови места и само с открити складови площи. За година през него минават около 30-50 хил. тона товари, или малко повече от товаропотока през пристанище Видин. "Искаме да разширим капацитета на това пристанище и смятаме, че то ще може да достигне капацитет от 500 хил. тона годишно", обясни Антон Петров. За целта новият собственик вече е закупил 2 терена до пристанището от 50 декара и от 10 декара. Предвижда се увеличаване на кейовите места, както и изграждането на закрити складови площи. Отчуждаването на земята е започнало още когато собственик е била "Свилоза". "Няколко години след приватизацията му инвестирахме в инфраструктурата му. Сега нямахме възможност да го разширяваме, но се надявам в бъдеще да се включим във втората фаза на неговото разширяване с още около 200 декара", коментира мажоритарният собственик на "Свилоза" Красимир Дачев. Сроковете за възвръщане на инвестицията, както и самото бъдещо разширяване на пристанището зависят от това дали ще настъпи раздвижване на пазара. "Важното е, че това пристанище ще бъде управлявано от нас и то до голяма степен решава много неизвестни, които имахме по възможностите за транспортиране като вход и изход на наши материали и готова продукция", обяснява още Антон Петров. Разширяването на пристанището е необходимо и за самите нужди на компанията. Преди кризата "Стомана" е имала почти 300 хил. тона товари по Дунав, обеми, които трудно биха се поели при сегашния му капацитет. Въпреки че пристанището е частно, то ще е отворено за всеки товародател. Очакванията на компанията са, че товарите на "Стомана" ще сформират около 50% от товарооборота му в бъдеще. Потенциални клиенти се явяват компаниите от региона, всички компании от групата "Виохалко" - "Стилмет" и "София мед", и т.н. Антон Петров изтъква като предимства на пристанището по-голямата му дълбочина, географското му разположнеие по средата на българската част от Дунава, близостта му с Русе и жп връзката, с която разполага. Пристанището е и еднакво отдалечено от София, колкото и това във Видин. Другото пристанище в Свищов, което беше концесионирано от "Драгажен флот Истър" за срок от 31 години, пък е специализирано в обработката на товари като зърно, пясък и т.н. Сега компанията обмисля тарифната си политика. "Към момента тарифите на пристанището са с около 10-20% по-ниски от тези в Русе, Лом и Видин", обяснява Антон Петров, което го прави конкурентно. Примерът с частното пристанище в Свищов обаче е един от малкото положителни. Конкурсите за отдаването на концесия на държавните пристанища често стигат до задънена улица. Така редица съоръжения по Дунава остават без инвеститори, които да ги превърнат в конкурентен бизнес, привличащи товари. А такива пристанища би трябвало да има. Според редица доклади плавателният капацитет на река Дунав се използва едва на 7-15%. Според екоидеите на Европейския съюз обаче превозите по реката имат бъдеще.
Източник: Капитал (11.01.2010)
 
НЕК може да стане мажоритарен собственик на "Кремиковци" НЕК може да стане мажоритарен собственик на "Кремиковци" с дял от около 69 на сто, ако бъде одобрен внесеният в Софийски градски съд оздравителен план за дружеството. Това заяви синдика на металургичния завод Цветан Банков. Окончателният вариант на плана е бил доработен според предварително заложената в него идея за превръщане на вземанията на кредиторите, които имат право и са изразили съгласие за това, в част от капитала на дружеството чрез увеличаването му и издаването на нови акции. Банков посочи, че към окончателния вариант на плана е приложен списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат акции, паричната оценка на вземанията им по разпоредба от Търговския закон, с броя, вида и номиналната стойност на акциите, които биха придобили при одобряването и влизането в сила на плана. С оглед на изготвената към 1 септември оценка на пазарната стойност на имуществото на "Кремиковци" е подготвена и изискващата се по Търговския закон съпоставка за това колко би получил всеки клас кредитор при прилагането на оздравителния план, или при евентуалната продажба на активите на предприятието. Банков добави, че са взети под внимание писмените препоръки и изисквания на финансовия министър, отправени миналата година. Съгласно внесения план, на първия и втория етап от оздравяването на дружеството, се предвижда в комбината да останат на работа около 2000 служители. В момента заетите в дружеството са 2680. Според експерти, ако оздравителният план не се осъществи, на работа ще останат не повече от 500-600 служители. По закон предстои съдът да прецени дали оздравителният план е допустим. За да има подобна преценка е необходимо съгласие от финансовия министър за разсрочване на публичните задължения на комбината, както е заложено в плана - за осем години. Няма законоустановен срок, в който министърът трябва да се произнесе. Съдът би трябвало евентуално до 18 януари да се произнесе относно допустимостта на плана, посочи Банков. Според експерти, ако няма съгласие от финансовия министър, би трябвало съдът да постанови определение за недопускане на плана, защото той няма да отговаря на изискванията на разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според тези разпоредби, когато се предвижда разсрочване на публични вземания, предпоставка съдът да допусне оздравителния план да бъде разгледан от Събранието на кредиторите е да има предварително съгласие за това на министъра на финансите. Ако съдът прецени, че планът е допустим, се очаква в 45-дневен срок от деня, в който съдът излезе с определение, той да насрочи дата, на която да се състои събранието на кредиторите. Очаква се това да стане до края на февруари. Ако съдът се произнесе, че планът е недопустим, това може да бъде обжалвано. Едва след процедурата по обжалването може да има яснота дали "Кремиковци" ще премине към ликвидация.
Източник: Дневник (11.01.2010)
 
Защо китайската стоманодобивна индустрия често среща антидъмпингови санкции? През последните месеци в САЩ наложи редица анти-дъмпинговите мерки срещу продукти от желязо и стомана, внесени от Китай. У Гуахуа, анализатор в Hengyang Valin Steel Tube Co. Ltd, един от най-големите производители на стоманени тръба в Китай, отбеляза, че износът на компанията в САЩ е спаднал с около 50% през 2009 година. За 2008 г. цифрата е 190 хил. тона. САЩ засега отказва да признае статута на Китай на пазарна икономика. Вместо това, щатите избират друга страна да изчислява разходитете на китайските предприятия. В резултат на това, Китай е обвинен в дъмпинг на стоки към САЩ на неразумно ниски цени. Изправени пред търговски търкания, китайските производители на стомана започнаха да приспособяват пазарните си стратегии. Baosteel, най-големият производител на желязо и стомана в Китай, е преустановил износа си на стоманени тръби за САЩ още през април миналата година. Тя подписа споразумение за сътрудничество с China National Offshore Oil Corp (CNOOC), като се стреми да разшири вътрешния си пазар. Hengyang Valin Steel Tube Co. Ltd. избра да се занимава с бизнес в развиващите се пазари в Африка, Южна Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Wuhan Iron and Steel Group (Wugang) и Laigang Steel Corp. също изразиха безпокойство относно международната търговска среда, въпреки че търговското напрежение няма силно влияние върху тях. "Още стоманени продукти могат да се сблъскат със санкции в бъдеще. Чувстваме силно напрежение", заявиха от Laigang Corp. (People's Daily Online)
Източник: Други (11.01.2010)
 
Синдикатите: “Кремиковци” затрупан от поръчки Металургичният комбинат "Кремиковци" е затрупан от поръчки. При 30 000 тона месечен капацитет вече има заявки за повече от 50 000 тона. Купувачи от Румъния, Турция, Гърция и Италия искат да вземат продукцията от завода. Това съобщи вчера председателят на Синдикална федерация "Металици" към КНСБ Васил Яначков. До края на седмицата от синдикатите очакват да бъде взето решение за приемане или отхвърляне на оздравителния план. Той беше внесен миналия петък при министър Симеон Дянков и в съда. Оздравителният план е ремонтиран Преди това се наложи синдикът да ремонтира концепцията за оздравяването на металургичния гигант по настояване на първия финансист. Очаква се в следващите пет дни министърът на финансите да се произнесе дали могат да бъдат разсрочени за осем години публичните вземания в дружеството "Кремиковци", които не могат да бъдат капитализирани, гласи част от оздравителния план. При отказ на Симеон Дянков обаче вероятността съдът да се произнесе за обявяване на несъстоятелност е много голяма според Васил Яначков. От гледна точка на българската индустрия е необходимо да има комбинат като "Кремиковци", каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Потреблението у нас е доста по-високо от производството и ние от нетен износител се превърнахме в значим вносител на черни метали, а това, естествено, влияе на търговския балансна страната. "Кремиковци" не е имал проблем с износа на продукцията, която произвежда като качество и количество. Трудностите дойдоха от неефективното производство поради невложени инвестиции и неизпълнени екологични задължения според известната експертка. Само 80 000 лева от задълженията са безспорни Веднага след като се обяви решението за несъстоятелност, съдът трябва да информира всички кредитори, включително и физическите лица, за което ще са нужни няколко месеца. По данни на синдикатите публичните задължения на "Кремиковци" са 900 000 лева, от които обаче едва 80 000 са безспорни. За около 700 000 лева т.нар. държавни помощи се води дело, а решението на съда се очаква на 29 януари. Ако работи, до края на годината „Кремиковци" може да увеличи цената си няколко пъти, смята синдикалистът. При приемане на оздравителния план НЕК ще получи около 69% от капитала на дружеството и ще стане собственик. 2700 човека работят сега в комбината, само 600 ще останат, ако бъде затворен.
Източник: Монитор (12.01.2010)
 
Антон Петров, регионален мениджър на "Виохалко" за България: Дребният бизнес е най-застрашен от неплатените дългове на държавата Металургичните предприятия започнаха 2010 г. със спад 30% в сравнение с година по-рано. От началото на януари един от основните енергоизточници за производителите на металите - природният газ увеличи цената си с 10.45%. За това как се справят компаниите в бранша, който е сред най-силно засегнатите от кризата, разговаряме с председателя на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на "Виохалко" за България Антон Петров. Гръцката "Виохалко" е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри" и "Сигма" и на производители на цветни метали като "Стилмет" и "София мед". Г-н Петров какви са очакванията ви за развитието на пазара през тази година, вижда ли се краят на кризата? - Очаквам трудни първи три-четири месеца на годината, до края на март и април, а след това да настъпят по-добри времена. Силите на бизнеса започват да се изчерпват – дали ще издържим до края - това е въпросът. Наблюдаваме една от най-дълбоките и продължителни кризи, появявали се някога. Заговорихме за нея през август 2008 г., сега е януари 2010 г. – измина година и половина, без да сме наясно излизаме ли от кризата, къде се намираме и коя буква от азбуката ще последва – W-, U-, L- или "V-образна ще бъде кривата на излизането. Световната макроикономика е много далеч от това, което виждаме в България и което можем да предвидим. Ситуацията е много крехка и не се знае какво точно ще окаже въздействие върху нашата икономика – срив на чужда борса, рязък спад на цените или друго. Важно е първо да излезем от рецесията и да видим какъв ръст на БВП ще имат силните държави в Европа като Германия, Франция и Италия, защото те са пазарите, които ще повлекат и нас нагоре. Бившият икономически министър Петър Димитров нанесе ясни щети на хората, които му повярваха, че кризата ще ни подмине, и не се подготвиха навреме, не подготвиха и фирмите си за нея. Такива нереалистични прогнози залъгват и правят лоша услуга главно на малкия и средния бизнес. Ако говориш от името на правителството и толкова важно министерство и не знаеш какво да кажеш, поне не казвай нищо. Важното е да се поучим и да не правим прогнози, които са нереалистични. Очакват ли се нови съкращения в металургията? - Ще ми се да вярвам, че няма да има по-сериозни съкращения, ако ситуацията остане такава. Дори на пазара да има леки сътресения, надали ще се прибегне до подобни мерки. И преди сте казвали, че инфраструктурата е един от най-сериозните проблеми пред бранша, промени ли се нещо в тази насока? - Инфраструктурата си е, както си я знаем от времето на Тодор Живков. Нищо не се е променило, даже се е влошило. Промяната е някъде около 100 км магистрали – това, което в останалите държави го правят за месеци, тук го правим вече 20 години. Докато построихме новите магистрали, се развалиха старите. Дано обещанието на премиера за 65 км нови магистрали годишно се сбъдне. В противен случай районите извън големите градове ще останат недостъпни, икономиката ще се развива едностранчиво само в определени центрове, другите ще изостават все повече и повече. В същото време цените в големите градове стават ненормални – като се започне от работната ръка и се стигне до земята. Подобна ситуация ще накара много чужди инвеститори да се откажат от намеренията си за вложения у нас. Освен пътищата в много тежко и окаяно състояние е жп инфраструктурата, където за съжаление се изсипаха много пари без кой знае какъв ефект. БДЖ – монополният превозвач към момента, бе оставен на произвола на съдбата. Има още един-двама участника на пазара, но са съвсем в зародиш и нямат толкова силни възможности. Не беше направено абсолютно нищо за преструктурирането на БДЖ, поставянето й на пазарен принцип и модернизирането й. В момента дружеството представлява една разходно ориентирана организация – има толкова разходи, значи трябва да има и съответните приходи. Логиката им е, че клиентите няма къде да отидат, независимо колко скъп става превозът на товари. Индустрията е хваната като в менгеме. Нито ние имаме пазарен механизъм, по който да реагираме, нито БДЖ действа като на свободен пазар. В момента с допълнителното свиване на товарите БДЖ е в колапс и стоим на тръни в очакване какво ще се случи с тазгодишните ни превози. Тежкото състояние на инфраструктурата важи в пълна степен и за пристанищата. Защо в навечерието на новата година купихме пристанището на "Свилоза" в Свищов? Не сме пристанищен оператор и това не е основният ни предмет на дейност. Правим го, за да сме сигурни, че ще може да имаме врата за нашия товаропоток, за да върви нормално, да е предвидим като цени и да не ни пречи за по-нататъшно развитие. В период на криза все по-актуален става въпросът за държавата като длъжник на бизнеса, как бихте коментирали създалата се ситуация? - Много е опасно, защото допълнително натоварва вътрешнофирмената задлъжнялост. За съжаление не разполагам с конкретни данни и не мога да преценя доколко тежка е ситуацията, но ако е вярно, че дългът на правителството е около и над 1-2 млрд. лв., тези пари могат действително да прегреят икономиката, да се затормозят плащанията между фирмите и в крайна сметка да се стигне до фалити. Допълнително при влошеното банково кредитиране, каквото наблюдаваме, по-слабите ще отпаднат. За съжаление ще фалират главно фирми от малкия и средния бизнес, които са основни за стабилността на икономиката. Страна като България трябва да има много силно развит малък и среден бизнес, за да може да просперира. Много интересен е и фактът как държавата декларира, че нашият бюджет е балансиран. Той би бил такъв, ако нямаше такова задължение от страна на държавата към фирми, които са извършили даден вид дейност и сега просто чакат да им се плати. Ако тези разходи все пак са включени, е хубаво бизнесът да го знае и да знае кога ще се изплатят. Строителите разбраха донякъде как ще бъдат компенсирани, но все пак не са само те... Данъчните ставки все пак са добри за бизнеса... - По време на криза влиянието на корпоративния данък се минимизира и няма значение дали ставката му е 10 или 20%, тоест ефектът му не е толкова голям. Определено данъците са добри за бизнеса, положително е и намаляването на осигурителната тежест с 2%, но корпоративен данък може да платиш, когато си на печалба. В случая, когато държавата не ти е изплатила задължението си, се получава двойно наказание. Компанията е издала фактура с ДДС, платила е ДДС на държавата за нещо, което самата тя не е получила. Реално бизнесът се води, че има приход с печалба, но като паричен поток тези пари ги няма. Доволна ли е металургията от разпределението на квотите за парникови газове, което беше направено в края на годината? - Да. Но не защото сме орязани, на база на силно орязаните квоти на България, а от прозрачния начин, по който бяха разпределени квотите. За първи път имахме такъв диалог с Министерството на околната среда и водите и това е много добър знак. Надяваме се, че ще продължим да работим с екоминистерството по този начин и за напред, както и с останалите ведомства в държавата. Как бихте коментирали разликата, на която се продава електроенергията на вътрешния и на външния пазар? - Пазарът на електроенергия реално не е пазар. Преди години беше обратната ситуация – вътрешните цени бяха много по-ниски от експортните. Това бяха моментни пазарни ситуации със сериозен недостиг на Балканите – в Гърция, Сърбия и Албания. Въпреки че разликата сега между вътрешни и експортни цени не е драматична - около 10 лв., какво означава? Показва, че в България няма пазар, а само монопол. Експортните цени са по-ниски, защото няма кой да купи, ако са по-високи. Вътре в България са по-високи с 10 лв., защото няма откъде другаде да си купиш. Една от основните задачи, с които трябва да се пребори министерството на икономиката е либерализацията на пазара на енергоресурсите, на електроенергията и на природния газ. Така ще има предвидимост и съпоставимост с цените, на които конкурентите ни купуват. Не да се определят от комитети или ДКЕВР. При такива субективно, а не пазарно определени цени се получава и друга аномалия - цената на газа например се вдига не с толкова, с колкото участва петролът във формулата, а с по-малко, за да не поскъпне парното с повече от тези 5-6%. Това обаче ще се компенсира от април нататък, когато парното вече ще бъде изключено. Тоест индустрията ще плати част от цената на парното за една малка част от населението на България. Индустрията ще бъде натоварена, за да може софиянци или жителите на още два-три града да имат по-ниска цена на парното. Това е вид кръстосано субсидиране като по учебник, пример за това какво не трябва да се случва в една нормална пазарна икономика. Това води до допълнително натоварване на индустрията, при това в кризисен момент. В момента няма предприятие в черната металургия в световен мащаб, което да е на печалба. Въпросът е колко дълго може да издържи фирмата да бъде на загуба и всяка допълнителна капчица, и най-вече непазарна, е достатъчна да обърне колата. Възможно ли е компаниите в момента да мислят и за инвестиции? - Инвестициите не само са възможни, но са задължителни. Разбира се, в силно оптимизиран вариант. Колкото и да продължи кризата, един ден ще излезеш от нея и трябва да си достатъчно готов да предложиш конкурентоспособни цени на клиентите си - добра себестойност, качество и т.н. Ако застинеш в състоянието, което си бил преди началото й, може да се окаже, че тя е преминала, но не и за теб. Инвестициите трябва да се планират и дори да не се извършат на момента, поне да се подготвят.
Източник: Дневник (12.01.2010)
 
Цените на металите тръгват нагоре Пазарите на метали в Европа се стабилизират и дори е регистрирано леко покачване на цените.Заради очакваното съживяване търговците вече са започнали да трупат складови наличности. Българските производители ще почувстват подобрение след първото тримесечие на годината, ако тенденцията за събуждане на икономиката остане положителна на европейските пазари, прогнозират от Българската асоциация на металургичната индустрия. Цялата черна металургия обаче работи на загуба в условията на криза. В момента у нас действат всички налични мощности от този бранш, въпреки че вътрешното потребление не се е увеличило.
Източник: Монитор (12.01.2010)
 
Няма оцеляване без държавна стратегия Без държавна стратегия за оцеляване на комбината той няма шансове, каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Държавата е основният кредитор и досега неразумно се позволяваше тя да трупа загуби през НЕК и "Булгаргаз". Спасението на комбината е добро решение за бъдещето на стоманодобива у нас и ще подкрепи потреблението от НЕК, "Булгаргаз", БДЖ. Мисля обаче, че чашата е преляла, че държавата няма да направи тази последна крачка независимо от пазарите, каза тя. Преди няколко години "Стомана" е била в значително по-лошо състояние, но след изпълнението на оздравителния план се радва на добро развитие и още 40 фирми имат работа на нейната площадка. .
Източник: Монитор (12.01.2010)
 
КНСБ иска държавата да подкрепи оздравителния план за „Кремиковци” КНСБ призова правителството да подкрепи предложения оздравителен план и разсрочването на публичните задължения на „Кремиковци”. Одобряването на плана няма да струва нито лев на държавата, а заложената в него капитализация на дълга ще направи Националната електрическа компания мажоритарен собственик на комбината, заяви председателят на федерация „Металици” Васил Яначков. По думите му в момента „Кремиковци” получава поръчки от няколко държави, като Гърция, Италия и Румъния, но няма технически капацитет да ги изпълнява. Синдикатите очакват до края на седмицата финансовият министър Симеон Дянков да реши, дали е възможно разсрочването на публичните задължения на комбината, които са на стойност 900 милиона лева, като от тях 80 милиона са неоспорими. Държавата трябва да се произнесе и по оздравяването на „Кремиковци”. „Ако се приеме оздравителният план, НЕК става мажоритарен собственик. Тогава събрание на акционерите ще избере ръководство. НЕК чрез тези органи ще си назначи съответен мениджмънт и ще си управлява предприятието и може да го продаде буквално до края на годината на пъти по-висока цена”, обясни Яначков, цитиран от Дарик. В момента „Кремиковци” дължи близо 89 милиона лева на НЕК. Синдикатите настояват също за изплащане на три дължими заплати от по 750 лева на всеки освободен от комбината работник. Средствата могат да се осигурят от гаранционния фонд към социалното министерство, в който са натрупани около 150 милиона лева.
Източник: Insurance.bg (12.01.2010)
 
„Кремиковци” бил затрупан с поръчки от чужбина Фирми от Румъния, Гърция, Турция и Италия са заявили поръчки към „Кремиковци”. Това заяви Васил Яначков, председател на организацията на КНСБ към комбината. По думите му в момента интересът към предприятието е огромен и то е затрупано с поръчки. Проблем обаче все още остава въпросът със служителите на комбината, посочи Яначков. 3500 служители са били съкратени или са напуснали до момента. 2700 са останалите работници. Очаква се до седмица финансовият министър и съдът да се произнесат относно оздравителния план на комбината. Ако той не бъде одобрен, в предприятието ще започне процедура по обявяване на несъстоятелност. Документът предвижда вземанията на кредиторите да се капитализират. В момента „Кремиковци” дължи пари само на НЕК – около 89,5 милиона лева.
Източник: Новинар (12.01.2010)
 
„Кремиковци” бил затрупан с поръчки от чужбина Фирми от Румъния, Гърция, Турция и Италия са заявили поръчки към „Кремиковци”. Това заяви Васил Яначков, председател на организацията на КНСБ към комбината. По думите му в момента интересът към предприятието е огромен и то е затрупано с поръчки. Проблем обаче все още остава въпросът със служителите на комбината, посочи Яначков. 3500 служители са били съкратени или са напуснали до момента. 2700 са останалите работници. Очаква се до седмица финансовият министър и съдът да се произнесат относно оздравителния план на комбината. Ако той не бъде одобрен, в предприятието ще започне процедура по обявяване на несъстоятелност. Документът предвижда вземанията на кредиторите да се капитализират. В момента „Кремиковци” дължи пари само на НЕК – около 89,5 милиона лева. Ако дружество капитализира вземанията си, означава, че ще придобие около 70 процента от капитала на комбината.
Източник: Новинар (12.01.2010)
 
Да не изтече към вноса Антон Петров, член на СД на "Стомана Индъстри" Намаляване на ДДС с 0,5% е по-скоро символично, въпреки че и не съвсем. Всеки трябва да приветства такова предложение, стига обаче то да не се отрази сериозно на бюджета. Както е известно, основните приходи идват от ДДС. Това е добър ход за излизането от кризата. Намаляването на данъка ще доведе до повишаване на търсенето, производството и продажбите. Стига обаче тези пари да не изтекат към външната търговия или, с други думи, това да увеличи вноса.
Източник: Стандарт (12.01.2010)
 
Съдът отряза Дънди за златото Съдът отхвърли добива на злато в Челопеч. Преди Нова година тричленен състав на Върховния административен съд се е произнесъл срещу решението на МОСВ от времето на министър Джевдет Чакъров, с което е приета оценка за въздействие върху околната среда. Тя се отнася до разширение на добива на злато по нова технология, включваща използване на цианиди. Това каза за "Стандарт" Константин Дичев от коалицията "България без цианиди". Тричленният състав приел доказателствата на еколозите, че предложената нова технология за добив на злато от концесионера "Дънди Прешъс металс" не е работила никъде по света. Днес Дичев изпраща второ писмо до премиера Бойко Борисов, в което призовава държавата да се оттегли от смесеното дружество с "Дънди" за добив на метала. При кабинета "Станишев" бе взето решение държавата да участва с 25% дял в обща компания. Икономическото министерство вече е изпратило до "Дънди" искане да изготви нов проект на споразумение, по което да се преговаря в бъдеще. Мнението на хората на министър Трайчо Трайков е, че не е ясно защо държавата да участва в бизнеса на едно частно дружество.
Източник: Стандарт (12.01.2010)
 
Алкомет с около 20% ръст в продажбите на годишна база през декември Алкомет АД отчита първи годишен ръст на продажбите на месечна база в последната година, като през декември 2009 г. те са за 11 млн. лв. спрямо около 9 млн. лв. през декември 2008 г. Ръстът на годишна база е около 20%. За 12-те месеца на 2009 г. компанията реализира продажби за 160,5 млн. лв. спрямо 220 млн. лв. продажби за 2008 г., или спад на годишна база с 27%. Физическият обем продукция е 2,7 хил. тона за декември 2009 г., което е ръст с около 60% спрямо около 1,5 хил. тона обем производство през декември 2008 г. През 2009 г. са произведени 40,3 хил. тона фолио, профили, ленти, листа, тръби, пръти и други изделия от алуминий. За 2008 г. са произведени около 43,3 хил. тона продукция, или спад с 9,3% през 2009 г. Алкомет излезе на печалба от 819 хил. лв. през третото тримесечие на 2009 г.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2010)
 
Рудодобивните компании изолират Китай в преговорите Световните рудодобивни компании са изолирали Китай, най-големия си клиент, в годишните преговори за цената на желязната руда заради политически неразбирателства относно ресурсите в индустрията и правителството и страхове за реваншизъм, ако преговорите се провалят. Бразилската Vale и Rio Tinto и BHP Billiton, големите австралийски компании, вместо това преговарят с японските си клиенти за постигане на основна цена, която да представят на Пекин на принципа "взимай или бягай". Решението да се заобиколи Пекин е забележителен тъй като Китай е най-големият вносител на желязна руда, над 50% от пазара по море. Рудодобивните компании досега не са провели съществени преговори с китайците, водени от Baosteel, държавният стоманодобивен гигант. (FT)
Източник: Други (12.01.2010)
 
Загубата на Alcoa се сви, но продажбите намаляват Alcoa Inc. обяви по-малка нетна загуба за четвъртото тримесечие, въпреки че приходите намаляват, след като по-високите цени на металите са били компенсирани от продължаващия спад в космическата промишленост, строителството и операциите с газови турбини. Тримесечните резултати на Alcoa отбелязват неофициалното началото на отчетите на компаниите от S&P 500 и може да бъде покзазателно. Питсбъргската компания отчете нетна загуба от 277 млн. долара в сравнение със загуба от 1.19 млрд. долара година по-рано. Последното тримесечие включва 275 млн. долара специални разходи, включително от преструктуриране, и такива от спряното производство в два италиански завода. Приходите намаляха до 5.43 млрд. долара от 5.68 млрд. долара. (AFP)
Източник: Други (13.01.2010)
 
Украинският стомано- и рудодобив през 2009 г. Украинското министерство на промишлената политика обяви следните данни за стоманодобива в страната през изминалата година: 1. Горещите метали отчитат спад от 17% до 25.675 млн. тона. 2. Необработената стомана - спад от 20% до 29.757 млн. тона. 3. Готовата стомана - спад от 15% до 26.888 млн. тона. 4. Тръбите - спад от 34% до 1.565 млн. тона. 5. Концентрат на желязна руда - спад от 3% на годишна база до 54.853 млн. тона. 6. Готова желязна руда - спад от 13% на годишна база до 55.28 млн. тона, включително пелети 20.435 млн. тона, които са с 0.1% повече спрямо година по-рано, синтерова руда - 34.845 млн. тона със спад от 19% на годишна база и необработена руда – понижение с 8% до 65.827 млн. тона. 7. Коксът намалява с 11% до 17.38 млн. тона. 8. Доставките на скрап за украинските предприятия отчитат понижение с 21% спрямо 2008 г. до 4.602 млн. тона през 2009 г. (Interfax Ukraine)
Източник: Други (13.01.2010)
 
Tata Steel доволна от напредъка на проекта Kalinganagar Работата по интегрирания проект на Tata Steel за 6 млн. тона годишно в промишления комплекс Kalinganagar в Duburi, Ориса, който се сблъска с препятствия по придобиване на земя, сега напредва "задоволително". През ноември 2004 г. Tata Steel подписа меморандум за разбирателство с управляващите в Ориса за проект, който се очаква да струва около 160 млрд. рупии. Kalinganagar стана свидетел на насилие преди четири години, когато членове на местно население протестиращи срещу недостатъчна компенсация за земите си - взети от тях в края на 1990-те от държавата - бяха застреляни от полицията на мястото на проекта Tata Steel. Протестите на племенните семейства, намиращи се на обекта на компанията затрудняват работата по проекта. Според Парта Сенгупта, вицепрезидент на Tata Steel, докато оборудването за проекта е било чакано в Kalinganagar, дейности по проекта като изкопни работи, тестване на почвата, и т.н., вече са започнали. (Financial Express)
Източник: Други (14.01.2010)
 
Първото предприятие в света с ITmk3 започва производство Kobe Steel, Ltd обяви, че първото в света търговско предприятие, използващо ITmk3 ® процеси успешно започва производството на железни късове в САЩ на 12 януари. Следващото поколение технология ITmk3 е разработен от Kobe Steel. Kobe Steel и Steel Dynamics, Inc. (SDI) конструираха предприятието в Хойт Лейкс, Минесота. Производството на железни късове, които се използват в стоманодобива, постепенно ще се повиши в съответствие с условията за работа и се очаква да достигне проектния годишен капацитет на съоръжението от 500 хил. тона в средата на 2010 г. ITmk3 е иновативен процес за стоманодобив от следващо поколение, напълно различен по концепция от традиционния метод на доменните пещи. След откриването на явлението през 1994 г., процесът премина през много етапи на развитие, довели до началото на строеж на завод. (Steelonthenet.com)
Източник: Други (15.01.2010)
 
Открити големи находища на желязна руда в Китай Китай откри близо 5 милиарда тона запаси от желязна руда, обяви китайското министерство на земята и природните ресурси. Залежи от над 3 милиарда тона има в североизточната част на страната, в провинция Ляонин, други големи находища са разположени в северната част в Хъбей, Шандун и Анхуй – на изток, както и в Съчуан, на северозапад, се уточнява в съобщението. Запасите в Хъбей, които са на малка дълбочина, са лесни за експлоатация. Китай е най-големият производител на стомана в света, но също така и най-големият вносител на желязна руда. През 2008 г. китайското производство на стомана бе 443.45 милиона тона и зависеше на 50% от вноса на желязна руда. Прирастът на стоманодобива в страната през първите девет месеца на 2009 г. е 618.6 млн. тона.
Източник: Дарик радио (18.01.2010)
 
Още от древността пристанищата са били сред най-ценните градове за всеки владетел. За тях са се водели кървави битки, а за богатствата им са се носили легенди. Интересът към водния транспорт с годините не изчезва - портовете остават привлекателни активи, но вече за бизнеса. Затова никак не е чудно, че процедурите по концесионирането на две от българските пристанища на Дунав са толкова интересни. По-напред е процедурата за пристанище Видин. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва до няколко месеца да избере концесионера му за следващите 30 години. Пристанището, което е от национално значение, е разположено на два европейски коридора, което го прави още по-привлекателно за инвестиции. Към момента най-близо до порт Видин е "Химимпорт". Холдингът определено инвестира в транспортния сектор - в активите му присъстват компании като националния авиопревозвач "България еър", "Хемус еър", Параходство "Българско речно плаване", 40% от дружеството, което държи концесиите на летищата във Варна и Бургас (заедно с немския летищен оператор Fraport), както и концесиите на пристанището в Балчик и на варненския терминал "Леспорт". "Химимпорт", който участва в процедурата чрез Параходство "Българско речно плаване", всъщност се превърна във фаворит благодарение на няколко решения на Върховния административен съд (ВАС). Съдебната история на търга за концесията на пристанище Видин започва през декември 2007 г. Консорциумът "Пристанищен комплекс Видин" с водещ инвеститор металургичният завод "Стомана индъстри" (част от гръцкия индустриален концерн "Виохалко") вече е избран от правителството за победител. Металургичният завод си партнира с германския пристанищен оператор и водеща компания в речната логистика "Праймессер Бетайлигунгс", която оперира около десетина пристанища в Германия, Австрия и Унгария. На второ място е класирана офертата на Параходство "Българско речно плаване", а много назад е третият кандидат "Обединение Фирман порт". БРП обжалва избора на победител пред ВАС, който през юни 2008 г. излиза с решение, че отстранява победителя. Аргументът е, че консорциумът не отговаря на условията, тъй като "Стомана индъстри" не е пристанищен оператор. В действителност в условията на търга няма изискване кандидатът да бъде задължително пристанищен оператор. Условието е той да е или пристанищен оператор, или спедитор, или производител на товари, каквато е "Стомана". Историята продължава с искане от страна на министерството на транспорта съдът да разтълкува защо ВАС отстранява само победителя, при положение че БРП и "Обединение Фирман порт" също не са пристанищни оператори. С тълкувателното решение от 24 септември същият състав на ВАС отказа да се произнесе дали другите два участника имат основание да се състезават. "Аргументите, изложени от съда относно недопускането до участие на един от участниците, в никакъв случай не намират генерална приложимост към останалите участници в процедурата", се казва в решението. В резултат министерството на транспорта решава да прекрати процедурата. БРП обжалва в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която решава (през април 2009 г.), че процедурата не може да бъде спирана. В началото на декемрви 2009 г. ВАС потвърждава решението на антимонополната комисия и министерството на транспорта трябва да пристъпи към избор на концесионер между две оферти - БРП и "Обединение Фирман порт", който е дал доста по-лоша оферта. Между другото "Стомана" заедно с партньора си "Праймессер Бетайлигунгс" от средата на декември е собственик на частното пристанище на "Свилоза" в Свищов. От министерството коментираха, че са изпратили уведомителни писма към кандидатите в тръжната процедура, които на свой ред да подновят желанието си за участие и банковите си гаранции. От БРП потвърдиха, че ще подновят офертата си. На този етап двата кандидата нямат право да правят промени в предложенията си. В близките месеци се очаква разплитането и на още един сложен пристанищен възел - в Лом. Преди кризата и спирането на работата на металургичния комбинат "Кремиковци" през пристанището минаваха близо 1.5 млн. тона товари годишно. Там интересите си сблъскаха собственикът на хазартен и пътностроителен бизнес Васил Божков, инвеститорът в енергетика Христо Ковачки и бившият собственик на "Кремиковци" и настоящ на ОЦК - Кърджали, Валентин Захариев. И отново попаднаха в съда. Процедурата по отдаването на концесия на пристанището в Лом за срок от 35 години сега пак е в ръцете на министерството. Предстои кандидатите да потвърдят офертите си. Първоначално с най-добри показатели на офертата и спрягано за фаворит бе обединение "Бри порт", в което участват "Портови флот 99" и "Брикел" на Христо Ковачки. През пролетта на 2008 г. обаче комисията по концесиите към министерството на транспорта отстрани от надпреварата обединението. Основният мотив бе, че липсва анализ на паричните потоци. Сред експертите в пристанищния сектор не липсваха мнения, че много високите параметри на концесионното възнаграждение са нереални. Така напред в класирането за кратко излезе вторият кандидат - "Кремиковци трейд", собственост на "Транс-Дунавия инвестмънт", компания, свързана с няколко дружества, в които участие има Васил Божков. Третата по-слаба оферта е на "Интерпорт" и е подадена от Валентин Захариев. Отстраненият участник обжалва процедурата в КЗК. През март 2009 г. комисията излиза с решение, че оставя жалбата без уважение. Последва обжалване пред ВАС, който обаче връща в играта Ковачки, като излиза с решение, че предложението на "Бри порт" трябва да бъде разгледано. Сега министерството ще трябва да избере победител. Протакането във времето обаче промени ситуацията - товарите са по-малко заради спада в индустрията, а офертите на кандидатите са като за постоянно растящи товари.
Източник: Капитал (18.01.2010)
 
Томов се закани да съди виновниците за фалита на „Кремиковци" Бившият президент на футболен клуб ЦСКА и изпълнителен директор на „Кремиковци" Александър Томов се кани да заведе дела срещу виновниците за фалита на комбината. Това обяви лично Томов, като допълни, че става въпрос за хора и фирми, близки до БСП. Той отказа да назове конкретни имена. Софийският градски съд и в момента гледа делото срещу Томов, в което той е подсъдим за присвояването на около 5 млн. евро от ЦСКА и ощетяване на „Кремиковци" с 29 млн. лева. Според Александър Томов историята с банкрута на „Кремиковци" е била един предварително начертан сценарий. Бившият президент на червените каза още, че умишлено се е целяло ЦСКА да бъде продаден на фирма, близка до БСП и така е била е избрана фирма „Титан". „Днес се навършват почти две години от началото на този маскарад, на този цирк и вече със сигурност мога да кажа, че причината е не толкова това, което става тук, а да се прикрият тези, които след нашето махане през 2008 година доведоха това голямо дружество до печалното състояние, в което е в момента и, разбира се, които искат да вземат ЦСКА. Това, което аз твърдя е, че в тази страна при кликата на Станишев имаше политическа мафия, дали с негово знание, дали без знание, заобикаляше се властта и се търсеше да се овладяват политически структури, да се взимат големи маси пари", каза Александър Томов. Томов посочи, че в сряда по време на пресконференция възнамерява да обяви имената на хората, срещу които ще заведе дела поради фалита на металургичния комбинат. Обвиняеми по делото са още и бившият изпълнителен директор на ЦСКА Александър Гарибов, членът на УС на "Кремиковци" Иван Иванов и директорът на фирма "Финметал" Божко Бонев. Срещу четиримата са повдигнати по две обвинения - за длъжностно присвояване и за документно престъпление. Съгласно закона по това обвинение те могат да получат до 20 години затвор.
Източник: Дарик радио (19.01.2010)
 
"Норд холдинг" започва да рециклира стари коли и техника Компанията за търговия с метални и стъклени отпадъци "Норд холдинг" вече ще изкупува стари коли и ненужни електродомакински уреди, съобщиха от дружеството. За целта холдингът е регистрирал две дружества - "Норд авторециклинг" и "Норд елрециклинг", чрез американската "Кепитал хауз инвестмънтс", показва справка в Търговския регистър. Компаниите ще събират всички уреди, които имат щепсел, батерия или фасунга. Освен металите и акумулаторите от колите "Норд холдинг" ще рециклират на 100% автомобилните стъкла, като ще ги влагат в производството на тухли. Чрез новите си дружества компанията ще затвори производствения си цикъл от изкупуване - разглобяване и рециклиране. Компанията ще започне активно събиране на стари автомобили и непотребни уреди от домовете на хората. "Норд холдинг" разполага със собствени или наети 182 пункта за събиране на отпадъци в София и страната. Оборотът на дружеството за 2008 г. възлиза на 152.1 млн. лв., като холдингът държи 24% от търговията на железен скрап и 14 на сто от търговията с цветни метали по данни на компанията. Мажоритарен собственик на "Норд холдинг" е Борислав Малинов, който е и председател на Българската асоциация по рециклиране.
Източник: Дневник (20.01.2010)
 
Необходима е операция Наглите и в енергетиката Пламен Бонев, председател на надзорния съвет на Радомир Метал Индъстрийз Господин Бонев, каква е прогнозата ви за 2010 г. в икономически аспект? Очаквате ли да преодолеем кризата? - Както знаете, над 80% от готовата продукция на Радомир Метал Индъстрийз е експортно ориентирана. Поради това фирмата е зависима от световната икономика, а не от пазара в България. Моето мнение е, че очакваният ръст през 2010 г. в световно изражение ще бъде между 1.5 и 2%. В тези граници са и прогнозите ни за дружеството. Най-лошото е, че този ръст няма да е трайна тенденция, а ще е спорадичен - ту ще имаме поръчки, ту ще липсват. Това означава, че заводът ще бъде в трудно положение, тъй като няма да можем да разработим реална бизнес програма и да предвидим на колко работници ще можем да гарантираме работа през годината и при какви условия, за да приключим 2010 г. с по-малко загуби в сравнение с 2009 г. За нас ще бъде огромен успех, ако успеем да завършим 2010 г. без загуба, но това звучи неправдоподобно на фона на поръчките, които имаме в момента, сравнени с мощностите на завода. Дано чуждестранните ни партньори успеят да се съвземат от кризата, за да заработим и ние. Истината е, че най-големите фирми в света, които са наши контрагенти, работят с не повече от 30% от мощностите си. Те не коментират този факт, защото повечето от тях ползват огромни кредити - инвестиционни и оборотни, и не биха искали да всяват смут сред банкерите. От друга страна, фактът, че работят под 50-процентния праг на мощностите, би се отразил негативно и на икономиката. Управляващите декларират, че имат желание да съдействат за по-бързото излизане на бизнеса от кризата и съживяване на промишлеността. Какви мерки според вас би трябвало да се предприемат, за да се постигне това? - Замразяването на минималната работна заплата няма да реши проблемите на бизнеса. Нашата икономика е съсипана от кражбите на енергийните монополисти, които със съгласието на политиците пълнеха не само бюджета, а и партийните каси, без да се съобразяват както със състоянието на икономиката, така и със законите на пазарното стопанство. Сегашното правителство обеща да закрие енергийния холдинг, да либерализира енергийния пазар, да извърши цялостна проверка на ценообразуването на електроенергията и природния газ, но до момента това не е направено. Ние все още не сме загубили надеждата, че нещата ще се променят в положителна посока. Не е нормално във време на криза да продаваме навън електроенергията си на по-ниски цени от тези, на които я заплаща родната промишленост. Така няма да успеем да стабилизираме индустрията си скоро. Какви мерки все пак очаквате от правителството? - Това, с което управляващите биха могли да помогнат на българската промишленост, е да намалят цената на тока и на газа поне на нивата, на които се продават те в Европа и на които ги продаваме на съседни нам страни. Това ще бъде не само реална помощ, но със сигурност ще привлече и много външни инвеститори. За нормалното развитие на икономиката са необходими прогнозируеми цени на енергоносителите, за да се планира производството в годишен аспект, както в европейските страни. Радомир Метал Индъстрийз от няколко години се опитва да се бори срещу безконтролното повишаване на цените на енергоносителите. Пробвали сме по всички възможни начини, разрешени в една демократична държава, да накараме някой да обърне внимание и да се разрови в печалбите и разходите, които отчитат монополистите - НЕК и Булгаргаз, за да се установи доколко те са реални. Учудващото е, че до момента никой не се ангажира да постави този проблем ясно и категорично - нито синдикати, нито граждански сдружения, нито бизнесът. Не може в условия на тежка икономическа криза да се обират предприятията чрез повишаване на цените на енергоносителите. Така промишлеността ще бъде доунищожена. Управляващите обаче все ни убеждават, че ползваме най-евтините ток и газ. - Един бегъл поглед на европейската енергийна борса показва цените, на които различните предприятия в зависимост от консумацията им купуват електроенергията, както и какви отстъпки ползват. Там може да се видят тръжната, месечната и средната цена, на която се продава електроенергията за индустрията. Анализът показва, че цените се движат между 22 и 25 EUR, а за предприятия като нашето, които потребяват повече - до 29-32 EUR за мегаватчас. В същото време в България за индустрията цената е от 45 EUR на мегаватчас нагоре. Една от причините за това според мен е, че при нас няма либерализиран енергиен пазар. Електроенергията, която се произвежда в нашата страна, не е скъпа. Тя се оскъпява, докато стигне до потребителите от нанизаните по веригата посредници. Това е обществена тайна. Приетите наскоро козметични промени, свързани с ограничаване на повишаването на цените на природния газ, не решават проблема. А как ще се реши проблемът? - Очевидно е наложително да има операция Наглите в енергийния бизнес. Може би НАП също ще прояви интерес какви печалби се реализират там и колко данъци се превеждат в държавната хазна. Бъдете сигурни, че от такава акция ще излязат много нелицеприятни факти. Те със сигурност ще дадат обяснение защо през 2008 г. със задна дата бе повишена цената на електроенергията за промишлеността с почти 40%. Това ще позволи да се намали цената на тока за индустрията, което ще й даде възможност да се съвземе постепенно. За да стане това обаче, освен политическа воля е необходимо и желание да се спаси родната индустрия, която е в основата на стабилността на държавата. С икономии и данъци не може да се напълни държавната хазна. Нужно е производство, за да се стопира безработицата и се увеличат приходите в бюджета. Това са азбучни истини. Оптимист ли сте за бъдещето на индустрията в България? - Оптимист съм за икономиката като цяло, тъй като България е член на Европейския съюз. Освен това управляващите заявяват желание да помогнат на бизнеса да се съвземе от кризата. Със сигурност обаче 2010-а ще бъде трудна година за родната индустрия. Надявам се и 2011-а да е по-добра година и да има трайна тенденция на растеж, макар че той няма да е много голям. Очакваме Радомир Метал Индъстрийз да завърши годината с положителен финансов резултат, макар и малък, но това вече ще означава, че наистина сме излезли от кризата.
Източник: Пари (20.01.2010)
 
Индийското министерство на стоманата отлага срока за достигане 124 млн. тона капацитет Забавяне на инвестициите в стоманодобива принуди индийското Министерство на стоманата да отложи за 2012-13 г. целевата дата за постигане на вътрешен производствен капацитет от 124 млн. тона стомана годишно. Секретарят по стомана Атул Чатурведи заяви, че "срокът за постигане на целта от 124 млн. тона стомана вътрешен производствен капацитет ще бъде 2012-13 г., което се дължи на забавяне на инвестициите през миналата година породено от рецесията". Въпреки това, Чатурведи добави, че сега инвестициите се покачват отново и производствената цел може да се постигне с грешка в границите на 5% до 8%. Той заяви: "Лично аз чувствам, че при грешка в границите на 5-8% би трябвало да сме в състояние да постигне целта". Сегашната производствена мощност на страната е 62 млн. тона стомана на година. По-рано от министерството обявиха планирано удвояване на производствения капацитет до 2011-12 г. (Steel Guru)
Източник: Други (20.01.2010)
 
Продукцията на Kobe Steel щеа нарасне до почти рекордни нива Четвъртата по големина стоманодобивна фирма в Япония Kobe Steel Ltd. обяви че производството ще нарасне до почти рекордните нива от преди световната финансова криза, тъй като търсенето от Китай и Югоизточна Азия се увеличава. Добивът през четвъртото фискално тримесечие, ще достигне до 90% от рекорда на компанията, заяви Хиройоши Цумура, изпълнителен директор в Kobe. Производството достига до 2.11 млн. тона през трите месеца до 30 септември 2008 г. Kobe Steel и други производители в Япония, втора по добив на стомана в света, разчитат на търсенето от Китай, Тайланд и Малайзия, за да се компенсират стагнацията на вътрешен растеж. Износа на компанията вероятно ще достигне рекордните 28% от местното производство през настоящата фискална година, която приключва на 31 март, каза Цумура. Японският износ на стомана се увеличи за четвърти пореден месец през ноември - с 34% спрямо година по-рано, по данни на Японската федерация за желязо и стомана. (Bloomberg)
Източник: Други (21.01.2010)
 
"Алкомет" увеличава заплатите на служителите си Шуменското металургично предприятие "Алкомет" ще увеличи леко заплатите на служителите си, съобщиха от дружеството, след подписването на колективния трудов договор със синдикати и работници. От началото на тази година възнагражденията се увеличават с 30 лв., а от юли ще има ново увеличение с още 20 лв. Допълнително възнагражденията за нощен труд се увеличават с близо 18 на сто и вече ще са 1 лв. за всеки час, отработен през нощта. За трудов стаж и професионална квалификация ще се плаща допълнително към заплатите по 1% от основното месечно възнаграждения за всяка година стаж. Без промяна остават работното време, професионалната квалификация на работещите, отпуските и извънредният труд, застраховане, обезщетения, здравословните и безопасни условия на труд. "Алкомет" е едно от металургичните предприятия у нас, които са засегнати от икономическата криза. Досега обаче от компанията не са обявявали масови съкращения и не са спирали работа.
Източник: Дневник (21.01.2010)
 
Rusal набра 2.2 млрд. долара от IPO-то си в Хонконг United Co. Rusal Ltd., която е най-големият производител на алуминий в света, е набрала 17.4 млрд. хонконгски долара (2.2 млрд. долара) в първото първично публично предлагане на акции от страна на руска компания в Хонконг. Компанията, контролирана от милиардера Олег Дерипаска, е продала 1.61 млрд. нови акции или 10.6-процентен дял, на цена от 10.80 хонконгски долара за брой. Това определя на Rusal пазарна стойност от 21 млрд. долара, което е с 12% по-малко от стойността на най-големия китайски производител на метали Aluminum Corp. of China Ltd. Rusal е предлагала акциите на цени между 9.10 и 12.50 хонконгски долара за брой. Предлагането на акциите, което беше забавяно поне два пъти от регулаторните органи поради опасения относно задълженията на Rusal, беше осъществено само два месеца след като компанията осъществи най-голямото преструктуриране на корпоративен дълг в Русия. Дерипаска, който е и главен изпълнителен директор на Rusal, убеди хонконгския милиардер Ли Ка-шинг, малайзийския Роберт Куок, както и нюйоркския хеджфонд Paulson & Co. да инвестират в компанията. (Bloomberg)
Източник: Други (22.01.2010)
 
Иран ще издава облигации за да финансира 8 металургични проекта Иран планира да издаде облигации на стойност 34 трлн. риала (3.4 млрд. долара) за да ускори изпълнението на 8 стоманодобивни проекта в национален мащаб. В първата фаза следващата седмица ще бъдат издадени облигации на стойност 5 трлн. риала. Те ще осигурят 30% от необходимата сума за проектите, а Iranian Mines and Mining Industries Development and Renovation Organization и чуждестранни инвеститори ще осигурят съответно 33% и 37% от сумата. Тези проекти в момента са в ход в изостаналите региони на страната и са създали близо 100 хил. преки и косвени работни места. В допълнение, тези проекти, са довели до индустриална децентрализация, развитие на слабо развитите региони, увеличаване на БВП, ръст в производството на стомана, както и подобряване на промишлената инфраструктура. (Tehran Times)
Източник: Други (25.01.2010)
 
ДКEВР: "Кремиковци" незаконно продавал ток "Кремиковци" е продавал незаконно електроенергия на потребители на територията на комбината, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Според Закона за енергетиката за търговия с енергия се изисква лиценз от регулатора. Доставчици на електроенергия са ЧЕЗ или НЕК. Енергия от металургичното предприятие са закупували 44 потребители, защото са били свързани със захранването му. Сделките са били осъществявани с години. "Ще дадем указания как да уредят взаимоотношенията между клиентите, ЧЕЗ и Националната електрическа компания и това ще стане в рамките на закона. В момента тези взаимоотношения не са уредени, защото години наред "Кремиковци" е продавал директно ток, без това е да предвидено в закона", каза Семерджиев. Още ноември миналата година работна група на икономическото министерство и ДКЕВР е разгледала проблема. "Деветнадесет от потребителите са клиенти на ЧЕЗ и плащат на компанията цена за преноса на енергия до мрежите им. Десет по-големи потребителя трябва да решат дали да са клиенти на НЕК или на ЧЕЗ", коментира синдикът Цветан Банков. В "Радомир метал индъстрийз" подстанцията е собственост на предприятията, а от нея се захранват 12 компании. Регулаторната комисия провери отношенията между потребителите и дружеството. "Част от тези потребители обаче отказват да подпишат нови споразумения с НЕК, от която предприятието купува електроенергията, обясни изпълнителният директор на "Радомир метал индъстрийз" Пламен Бонев.
Източник: Дневник (27.01.2010)
 
. „Кремиковци” продавал незаконно ДКЕВР ще даде указания как да бъде уреден въпросът с продажбата на ток от "Кремиковци", каза вчера председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. В момента тези взаимоотношения не са уредени, защото години наред "Кремиковци" е продавал директно ток, без това да е предвидено в закона, уточни председателят на регулатора. Проблемът с продажбата на ток от страна на „Кремиковци" се появи, след като в средата на месеца комбинатът спря електричеството на над 30 предприятия в неговия район. Причината за това пък е препоръка от страна на ДКЕВР фирмите на територията на „Кремиковци" да минат към лицензиран доставчик. Доставчик на електроенергия не може да бъде друг освен НЕК и ЧЕЗ Електро на територията на Западна България, каза Семерджиев. Металургичният комбинат "Кремиковци" обаче, откакто е започнал работа, е продавал електроенергия на други потребители на територията на комбината. Така са възникнали проблеми в покупко-продажбата на електроенергията и сега ДКЕВР ще трябва да уреди тези отношения, коментира Семерджиев.
Източник: Монитор (27.01.2010)
 
Металургията иска държавата да включи членове на бизнеса в ДКЕВР Металургичната индустрия предлага държавата да включи представители на бизнеса в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), съобщиха от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Искането е отговор на писмо от зам.-министъра на икономиката Евгени Ангелов, в което той призовава бранша да предложи мерки за подобряване на бизнес средата и икономическото развитие на страната. Участието на компании в ДКЕВР ще гарантира публичност на информацията и прозрачност при определяне на нови цени на енергоизточниците, смятат от БАМИ. От бранша призовават да бъде ускорен процеса за създаване на енергийна борса в България. В момента липсата на такава изкривява пазара на електроенергия, допълват от металургичната асоциация. Според браншовиците една от големите опасности, с които бизнесът се сблъсква в страната, е субсидирането на държавните институции и фирми. Представители на асоциацията посочват, че браншът подпомага част от населението в градовете, като "плаща" цената на парното. Държавата компенсира липсващите средства от неплатени сметки, като вдига цените на горивата за бизнеса. Подобен е случаят и с БДЖ и предлаганата от компанията цена за превоз на товарите, коментират от БАМИ. Проблем пред бизнеса все още остава дългият срок за възстановяване на ДДС, който според металурзите трябва да бъде съкратен до дни или седмица. Браншът предлага с предимство да се връща данък на изрядните към държавата платци, независимо дали срещу тях има започнати проверки и ревизии. Държавата трябва да задържа определен процент от данъка като гаранция до приключване на проверките вместо цялата сума, смятат от БАМИ. Металургичните компании са на мнение, че в случай на злоупотреби по веригата - би трябвало да не се търси солидарна отговорност от всички участници в нея. От години предприятията в тежката индустрия настояват за промяна в закона за местните данъци и такси. Според представители на бранша повечето общини не изчисляват таксите за битови отпадъци на база на тяхното реално количество, а използват данъчната оценка на притежаваните имоти. "Задълженията на бизнеса са изключително високи въпреки минималния обем на битовите отпадъци спрямо тези на домакинствата", обясняват от БАМИ. Представители на асоциацията са на мнение, че държавата трябва да стимулира замяна на използваните свежи инертни материали с безопасни отпадъци от металургията. Екоминистерството излезе с подобно предложение преди около месец, според което издаването на разрешителни за строителни материали трябва да бъде прекратено за две години. Към момента от минната камара не подкрепят идеята, но тя предстои да бъде разгледана в Министерския съвет.
Източник: Дневник (27.01.2010)
 
"Кремиковци" незаконно продавал ток Металургичният комбинат "Кремиковци" е продавал незаконно електроенергия на потребители на своя територия, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев пред журналисти. През миналата седмица Семерджиев се срещна със синдика на дружеството Цветан Банков след проверка в комбината. Според Закона за енергетиката за търговия с енергия се изисква лиценз от регулатора. Доставчици на електроенергия са ЧЕЗ или НЕК. Енергия от металургичното предприятие са купували 44 потребители, защото са били свързани със захранването му. Сделките са били осъществявани с години. "Ще дадем указания как да уредят взаимоотношенията между клиентите, ЧЕЗ и Националната електрическа компания и това ще стане в рамките на закона. В момента тези взаимоотношения не са уредени, защото години наред "Кремиковци" е продавал директно ток, без това е да предвидено в закона", каза Семерджиев. Още ноември миналата година работна група на икономическото министерство и ДКЕВР е разгледала проблема. "Деветнадесет от потребителите са клиенти на ЧЕЗ и плащат на компанията цена за преноса на енергия до мрежите им. Десет по-големи потребителя трябва да решат дали да са клиенти на НЕК или на ЧЕЗ", коментира синдикът Цветан Банков. В "Радомир метал индъстрийз" подстанцията е собственост на предприятията, а от нея се захранват 12 компании. Днес регулаторната комисия провери отношенията между потребителите и дружеството. "Част от тези потребители обаче отказват да подпишат нови споразумения с НЕК, от която предприятието купува електроенергията, обясни изпълнителният директор на "Радомир метал индъстрийз" Пламен Бонев
Източник: Дневник (27.01.2010)
 
Nucor задмина U.S. Steel с най-големи продажби през 2009 г. Nucor Corp. се върна към печалбата след три последователни тримесечни загуби и задмина U.S. Steel Corp. за първи път като най-голямо стоманодобивно предприятие в САЩ по продажби. Глобалната рецесия намали приходите на всички компании с около 53% миналата година. Nucor обяви, че продажбите през 2009 г. са намалели до 11.2 млрд. долара, срещу 23.7 млрд. долара година по-рано, докато продажбите на U.S. Steel спаднаха до 11 млрд. долара от 23.8 млрд. долара, което е четвърта поредна тримесечна загуба. Секторът в САЩ работеше при средно натоварване от 51% на капацитета си миналата година, след като рецесията срина търсенето на метал за леки автомобили, строителство и електрооборудване. Цените се сринаха до пет годишно дъно през юни. Натоварването на мощностите в Nucor миналата година е средно 54%, а в U.S. Steel - 48%, с изключение на дейността в Европа, обявиха компании. (Bloomberg)
Източник: Други (27.01.2010)
 
Японските производители на стомана се противопоставят на тримесечните договори за кокса Японските стоманодобивни предприятия са против опита на BHP Billiton да се премине от сегашните годишни договори за доставка на въглища към тримесечни, тъй като промяната не би удовлетворила клиентите им. Наскоро Japan Metal Daily писа, че BHP Billiton, един от най-големите световни производители на въглища, има за цел да премине към тримесечни договор при преговорите с японските производители на стомана. Техният текущ годишен договор изтича на 31 март. Според анализаторите, тримесечните договор биха затруднили японските стоманодобивни компании да прехвърлят изцяло разходите си към потребителите като автомобилни и корабостроителни компании, които определят продажните цени годишно. Шожи Мунеока, председател на Японската федерация за желязо и стомана заяви: "Японските компании доставят около 60-70% от продукцията си на производители, на които няма да им харесат колебания в тримесечните разходи. Надяваме се, че рудодобивната компания ще се съобрази с пазарната ситуация, която е различна за всяка страна". (Reuters)
Източник: Reuters (28.01.2010)
 
Германци заровили милиони в цимент Германското правителство е спряло издаването на инвестиционни гаранции за проекти в България, стана ясно във вторник. Новината бе поднесена на делова закуска в Берлин на премиера Бойко Борисов с най-големите германски компании. Решението на федералното правителство е провокирано от два случая - провалени проекти за завод в "Кремиковци" и за ветропарк в Каварна. Знаем и те са вече в съда, успокои премиерът инвеститорите. Министърът на екологията Нона Караджова пък обясни, че проблемите по двата проекта са съдебни, а не екологични. Германска компания търси близо 4 млн. лв. обезщетение от "Кремиковци" и изплащане на поетата инвестиционна гаранция от федералното правителство. Причината е провален проект за циментов завод в комбината. Тази нереализирана идея, както и за производство на екоток до Каварна, провокира Германия да спре да издава гаранции за вложения на компаниите й у нас. За проблема се разбра при срещата на премиера Бойко Борисов с германския бизнес в Берлин онзи ден. Проектът за завод в Кремиковци е от септември 2004 г. Тогава германската "Кльостерс" и "Кремиковци" учредяват смесено предприятие "Цемеко" за циментов завод. 75% има чуждата фирма, 10 са на "Кремиковци", а с 5 на сто участва "Интертръст" на тогавашния собственик на комбината Валентин Захариев. Предвидената инвестиция е 30 млн. евро, а капацитетът й трябва да достигне 400 000 т годишно. Изграждането е трябвало да отнеме 18 месеца. Циментът ще се продава на нашия пазар, като не е изключено да се изнася, гласяха обявените инвестиционни намерения. Според данните за "Цемеко" в търговския регистър капиталът му е 19,58 млн. лв. Внесени са от германската компания. Идеята е комбинатът да осигури терен и суровина - шлака. "Кльостерс" пък трябва да даде парите. Проектът е подкрепен с гаранция от германското правителство. През 2006 г. смесеното предприятие удря на камък. Тогава Комисията за защита на конкуренцията забрани споразумението между "Кремиковци" и "Кльостерс" за проджба на шлака. Причината е, че са предвидени големи доставки и преференциални цени за новия завод и това ще засегне останалите циментови предприятия, които купуват от "Кремиковци". КЗК забранява джойнт венчъра, тъй като ще доведе до монопол на "Цемеко". По-късно ведомството глоби комбината с 300 хил. заради променени договори за доставка с останалите циментови заводи. В средата на 2009 г. глобата бе потвърдена от съда. Следващата спънка се оказва екоразрешителното. Според делото, което "Цемеко" води срещу министерството на околната среда, първоначално регионалната екоинспекция разрешава производствената дейност. Министерството обаче отменя решението и отказва ОВОС, тъй като "Цемеко" не се води собственик на терена, върху който ще е заводът. Следва жалба в съда, а миналата есен министър Нона Караджова отново отказва заради неизчистения проблем. Дружеството обжалва и делото е насрочено за средата на годината. Докато "Цемеко" задвижва проекта, "Кремиковци" сменя собственика си. Новият - Прамод Митал имаше негативно виждане за него, разказаха от бившето ръководство на комбината. Данните в търговския регистър сочат, че през 2006 и 2007 г. е възложено проектирането и изработката на една от инсталациите за цимент. И през двете години “Цемеко” е на загуба. В отчетите пък е поставена цел проектът да се реализира през 2008 г. Тогава само е платено едно от съоръженията, а през август "Кремиковци" бе обявен в несъстоятелност. Към момента "Цемеко" е активно дружество. В оценката на активите на "Кремиковци" се посочва, че общото му събрание не е взело решение за ликвидация заради "течаща процедура по усвояване на федерална гаранция, предоставена на "Кльостерс" за инвестицията му и поради процедурата по предявяване на вземания към "Кремиковци". При изготвянето на списъка на кредиторите германската компания предявява 3,892 млн. лв. Претенцията е заради платена вместо "Кремиковци" вноска за увеличение на капитала на "Цемеко" през 2005 г. Тя обаче е отхвърлена. Като кредитор за невнесените близо 4 млн. лв. обаче е допуснат "Цемеко". Според доклада с оценката на "Кремиковци" "Кльостерс" е преценил инвестицията си като безперспективна и губеща. Доказателството било в това, че е предявил пред правителството на Германия претенциите си по сключена гаранция за директни инвестиции в чужбина. Повече от половината от стоте най-големи инвеститори у нас са от Германия, сочат данните на агенцията за инвестиции. Сред тях са Aurubis, Lufthansa Technik GmBH, ABB, Schneider Electric, Liebherr Hausgeraete и др. Досега в икономиката ни германският бизнес е вложил над 1,5 млрд. евро. Германия е на първо място като основен търговски партньор на България. Въпреки кризата износът за пазара там от януари до октомври 2009 г. е 11,2% от общия ни експорт, а вносът на германски стоки е 12,5 на сто от общия. Стокобменът за миналата година се очаква да е около 3,5 млрд. евро. Година по-рано достигна рекордните 4,5 млрд. евро.
Източник: 24 часа (29.01.2010)
 
Бордът на Tata Steel одобри смесеното дружество с Nippon Steel Бордът на директорите на Tata Steel е одобрил рамката за смесено дружество между TATA Steel Limited и Nippon Steel Corporation за производство и продажба на автомобилни студено валцувани плоски продукти в Джамшедпур. Tata Steel ще притежават 51%, а NSC - 49% от собствения капитал на смесената компания. Смесеното дружество има за цел да задоволи нарастващото търсене на висок клас автомобилни студено валцувани плоски продукти в Индия чрез създаване на продължително каляваща технологична линия с капацитет от 600 хил. тона. NSC ще предостави своята технология за производство на висок клас студено валцувани стоманени ламарини за автомобилостроенето, включително кожни панели и стомана с висока якост. NSC и TSL имат дълга история на сътрудничество в областта на автомобилните плоски продукти и други взаимни интереси. (Steel Guru)
Източник: Други (29.01.2010)
 
Китай разсрочи дълга на производител на стомана от Зимбабве Китай разсрочи дълга на най-голямата компания за стомана и желязо в Зимбабве до 2013 г. след искане от правителството на страната. Министърът на промишлеността и международната търговия на Зимбабве Уелшман Нкюб заяви, че Zimbabwe Iron and Steel Company (ZISCO) в момента няма никакви приходи и не е в състояние да обслужва своя дълг от 54.684 млн. долара към китайските кредитори. Китайците разсрочиха заема през 2007 г. за да подпомогнат ZISCO да поднови дейността в една от доменните пещи. Нкюб заяви, че дългът има погасителен план от 5 млн. долара на година и че първото плащане е дължимо в началото на миналата година. Затруднената ZISCO успя да платите около 1 млн. долара, което накара правителството да поиска процедура за облекчаване на дълга от страна на китайските заемодатели. (Xinhua)
Източник: Други (01.02.2010)
 
Продажбите на "Алкомет" за 2009 г. се понижават с близо 30% Силен спад на продажбите и печалбата си отчита металургичното предприятие "Алкомет", сочи публикуваният му днес отчет. Към края на годината компанията има 1 млн. лв. печалба, с 10 на сто по-малко от предходната година. С почти 30% намаляват приходите от продажби за периода до 163 млн. лв. Спад има при разходите за материали, както и при другите похарчени за дейността пари. От компанията посочват, че разходите за тон произведена продукция са намалели с 24% в сравнение с 2008 г. Според доклада за дейността продажбите през четвъртото тримесечие се подобряват в сравнение с останалите тримесечия. Ръст за 2009 г. има при продажбите на валцови продукти, тъй като пазарът на алуминиево фолио е благоприятен, за което е помогнало и антидъмпинговото мито на ЕС за внос от Китай, Бразилия и Армения, посочват от българското дружество. Пазарният дял на "Алкомет" за домакинско фолио на европейския пазар е 15%. Миналата година според доклада значително са се увеличили продажбите на продукти с по-висока добавена стойност като фолиото за сметка на такива с по-ниска – ленти и листа от алуминий. През 2009 г. домакинското фолио е заемало над 36% от всички продадени продукти, профилите са заемали 28%, а делът на лентите е близо 17 на сто.
Източник: Дневник (02.02.2010)
 
Оздравяването на "Кремиковци" е отхвърлено, предстои разпродажба "Кремиковци" е пред разпродажба на активите, след като Софийският градски съд (СГС) не допусна оздравителния план за комбината, изготвен от синдика Цветан Банков, да бъде разглеждан от кредиторите. Като мотив се сочи несъгласието от министъра на финансите Симеон Дянков да се разсрочат публичните държавни вземания, което е задължително условие за обсъждане на оздравителния план. Без тяхното разсрочване дружеството отново би се оказало неплатежоспособно още в първия ден след утвърждаване на плана. Вчера от финансовото министерство потвърдиха, че има такъв отказ, и го обясниха с липсата на гаранции и яснота за изплащането на тези вземания след разсрочването им. Според източници на Дневник ръководството на комбината смята, че няма смисъл решението на съда да се обжалва заради този отказ. Съгласно Tърговския закон, ако планът не е приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност (от август 2008 г. "Кремиковци" е в процедура по обявяване на такава). Юристи коментираха пред "Дневник", че единственият оставащ въпрос е откога тя ще влезе в сила. Обявяването в несъстоятелност и осребряването на имуществото предполагат незабавно освобождаване на работниците и постъпки за разпродажба на активите. Те бяха оценени в края на септември за 837.2 млн. лв. по пазарна стойност, а ликвидационната им стойност (теоретична цена при разпродажба на парче) бе 662.7 млн. лв. Още тогава в оценката бе посочено, че с времето състоянието на активите и тяхната стойност може да се промени. В същия документ има и становище, че оценката е валидна до март тази година, когато ще е нужна нова експертиза. Срещу тези активи стоят дългове от 1.84 млрд. лв. Води се и дело във Върховния административен съд за още 698 млн. лв. държавна помощ. Тя бе отхвърлена от Софийския административен съд, но ако се потвърди на последна инстанция, тези пари ще се добавят към задълженията на комбината.
Източник: Дневник (03.02.2010)
 
Rio Tinto продаде част от Alcan Packaging Rio Tinto обяви, че приключи продажбата на Alcan Packaging global Pharmaceuticals, global Tobacco, Food Europe и Food Asia на Amcor за общо 1 948 млн. долара на 1 февруари. Гай Елиът, главен финансов директор на Rio Tinto, каза: "Приключването на тази сложна сделка е друга важна стъпка от рекапитализацията на нашия баланс. От началото на 2009 г. сме продали активи за 5.6 млрд. долара, въпреки трудните условия, създадени от световната финансова криза. Тези приходи, заедно с постъпленията от успешното издаване на права и стабилните парични потоци, ни осигуряват гъвкавост, за да преследваме инвестиции с голяма добавена стойност, след като те възникнат". Н 18-ти август 2009 г. Rio Tinto обяви, че е получила обвързваща оферта от Amcor за тези фирми за общо 2 025 млн. долара. Приключането на сделката изключва операциите на Alcan Packaging Medical Flexibles в САЩ. (Steel Guru)
Източник: Други (03.02.2010)
 
Защитниците на Кремиковци не се отказват Както и се очакваше, финансовият министър Симеон Дянков не одобри оздравителния план на Кремиковци. Едва ли някой е очаквал той да се съгласи да разсрочи публичните вземания на фалиралото дружество, както предвижда планът. Това предопределя отхвърлянето му и от съда. Така спасителният план за металургичното предприятие не може да бъде гласуван на общо събрание на кредиторите. В този случай законът предвижда да се задейства процедурата по несъстоятелност и на практика започва разпродажба на активите. Сагата с фалита на Кремиковци, продължила повече от две години, обаче не свършва дотук. Синдикатите обявиха, че ще обжалват всяко съдебно решение, което води до отхвърляне на оздравителния план. Много от кредиторите също били на това мнение. Те си давали сметка, че ако се тръгне към продажба на активи, едва ли ще получат нещо. Подобрената конюнктура в стоманопроизводството давала добри перспективи и само с работещи мощности Кремиковци може да им се издължи. Преди месец от завода обявиха, че получават много поръчки и ако им се разреши да произвеждат, до 2-3 месеца биха достигнали добив на 50 хил. т стомана от електропещите. Дори и проблемът с комплексното разрешително би могъл да се реши лесно, защото най-големите замърсители - доменното и коксохимичното производство, вече не работят. Постигането на екоизискванията за електропещите е реално изпълнимо.
Източник: Пари (04.02.2010)
 
POSCO ще намаля въглеродните си емисии с 9% до 2020 г. POSCO планира да намали въглеродните емисии от предприятията си, като част от националната кампания за борба с глобалното затопляне. В декларация от Службата на президента на Южна Корея се казва, че POSCO ще понижи емисиите от добива на нерафинирана стомана с 9% до 2020 г. спрямо средното ниво за 2007-2009 г. чрез технологични подобрения и повишаване на енергийната ефективност. От POSCO поясниха, че емисиите ще бъдат свалени до 1.98 тона въглероден диоксид на тон стомана от досегашните средно по 2.18 тона. През ноември от компанията обявиха, че планират 30% понижение на парниковите газове до 2020 г. На 7 декември беше обявено, че ще се инвестират 7 трлн. вона до 2018 г. в алтернативни енергийни източници, включително синтетичен природен газ и вятърна електроенергия, с цел да се повишат проходите от зелените дейности. От POSCO добавиха, че ще се възползват от възможността да подобрят конкурентоспособността си в стоманодобива и да предпазват околната среда. (Bloomberg)
Източник: Други (04.02.2010)
 
Стоманодобива в ЕС се възстановява Европейският стоманодобивен сектор се възстановява бавно, въпреки продължаващата криза в строителството, подсилван от подобряването в автомобилостроенето и машиностроенето, заявиха от европейският стоманодобивен орган Eurofer. От там заявиха, че се очаква продукцията на консумиращите стомана сектори да нарасне с 0.6% през 2010 г. и с 3.5-4% през 2011 г. "Свидетели сме на първите знаци на възстановяване и сме уверени, че това ще се трансформира в по-нататъшно подобряване на пазара на стомана в ЕС," заяви генералният директор на Eurofer Гордън Мофат. Стоманодобивът е силно засегната от най-тежката икономическа криза след Втората световна война. Според оценка на Eurofer явното потребление е паднало с близо 35% през миналата година. Но ниските запаси в началото на 2010 г. ще подпомогнат производството и консумацията може да достигне 12.5% през настоящата година. "Ако глобалното търсене не успее да следват възходящия тренд на добива на стомана, временното свръхпредлагане на други мяста може да доведе до по-голям натиск за внос в ЕС, отколкото се очаква в момента," предупреди Мофат. (Reuters)
Източник: Reuters (05.02.2010)
 
КНСБ срещу ликвидацията на "Кремиковци" Обединена синдикална организация на КНСБ в "Кремиковци" внася днес частна жалба до Софийския апелативен съд с искане за спиране на решението за несъстоятелност (ликвидация) на "Кремиковци" АД, съобщиха от синдиката. Синдикалистите изразяват острото си несъгласие с факта, че единственият мотив за решението на съда е липсата на съгласие от министъра на финансите Симеон Дянков за разсрочване на публичните задължения на дружеството. Според тях Дянков е нарушил законовата процедура за изготвяне на собственото си становище, като го е внесъл в съда, без документът да е съгласуван със съответните институциите. С това той за пореден път се поставя над институции, върху които няма права – като Надзорния съвет на НОИ и други, твърдят от КНСБ. КНСБ настоява за приемане на оздравителния план на "Кремиковци", а не ликвидация, с което ще се осигури трайна заетост на над 2600 души, работещите в момента в дружеството, и хиляди други, заети във фирми, свързани с комбината. По-рано през седмицата синдикът на комбината Цветан Банков съобщи, че вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е отхвърлил оздравителния план за "Кремиковци". Финансовият министър не е дал съгласие за разсрочване на публичните вземания. Без съгласието на министерството обаче планът не може да бъде разгледан на заседанието на кредиторите на дружеството. Софийски градски съд е издал определение за недопускане. Ако обаче не бъде приет оздравителен план, законът предвижда процедура по несъстоятелност на комбината. Тогава от КНСБ заявиха, че биха обжалвали всяко съдебно решение, което води до отхвърляне на оздравителния план. КТ "Подкрепа" заплаши с брутални протести, припомня Дарик радио.
Източник: Insurance.bg (08.02.2010)
 
Синдикалната организация на КНСБ в “Кремиковци” АД внесе частна жалба до Софийския апелативен съд с искане за “спиране решението за несъстоятелност (ликвидация) на “Кремиковци” АД”, съобщиха вчера от синдиката. Така фактическата ликвидация на дружеството не може да започне, докато съдът не се произнесе по жалбата. Това засега бил единственият начин да се спре затварянето на “Кремиковци” и уволнението на над 2600 души, които работят там в момента. Синдикатът изразява недоумение, че единственият мотив за определението на съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност, е несъгласието на финансовия министър Симеон Дянков да бъдат разсрочени публичните задължения на “Кремиковци”. От това следва, че не може да бъде приет предлаганият оздравителен план. Синдикалистите твърдят, че Дянков е нарушил законовата процедура и е внесъл становището си в съда, без да го съгласува със съответните институции. Влезе ли в сила определението на съда, следва прекратяване на дейността, общ запор на имуществото и разпродажба на активите, каза вчера синдикът на дружеството Цветан Банков. Но можело да има обжалване от кредиторите, което ще забави процеса на ликвидация. Премиерът Бойко Борисов вчера се е срещнал със синдика и ръководството на “Кремиковци” в присъствието на икономическия министър Трайчо Трайков и на председателя на металургичната федерация на “Подкрепа” Людмил Павлов. Борисов е изразил мнение, че трябва да се намери най-добрият вариант за съдбата на комбината и на хората, които работят там.
Източник: Труд (08.02.2010)
 
Синдикатите обжалваха решението за ликвидация на Кремиковци Търсим начин да предотвратим ликвидация на дружеството и уволнението на над 2600 работещи към момента във фирмата, заявиха от КНСБ. Синдикатите протестират, че решението на съда да не приеме оздравителния план на дружеството има един-единствен мотив, а именно несъгласие от министъра на финансите Симеон Дянков за разсрочване на публичните задължения на дружеството. Министърът на финансите Симеон Дянков е нарушил законовата процедура за изготвяне на собственото си становище, като го е внесъл в съда, без документът да е съгласуван със съответните институции, казват от синдикатите. В петък представители на КТ Подкрепа са се срещнали с министър-председателя Бойко Борисов, за да го запознаят с вижданията си какво да се направи с металургичния комбинат и да се запазят работните места. Смятаме, че може да се запазят три от производствата, които не са екологични замърсители, и да се търси стратегически инвеститор, заяви председателят на ФСО Металурзи към КТ Подкрепа Людмил Павлов.
Източник: Пари (08.02.2010)
 
Mycron Steel обедини сили с JFE Производителят на студено-валцувани намотки Mycron Steel Bhd обедини усилия с японската JFE Steel Corp, за да увеличи доставката на стоманени продукти за автомобилната индустрия и производството на електрически уреди. JFE ще предостави горещо валцувани намотки и техническа помощ, така че Mycron да може да произвежда високо качествени студено валцувани стоманени листа за тези две индустрии. Mycron, дъщерно дружество на Melewar Industrial Group Bhd, се е насочила към увеличаване на присъствието си в стабилни сектори. "Продажбите на компанията се увеличават в автомобилната индустрия и планираме да започнем да доставяме субстрат за електрическо галванизиране за електрически уреди", заявиха от компанията. JFE е придобила 3% от Mycron. Mycron очаква да повиши годишния си капацитет до 500 хил. тона след като пусне новото си предприятие към 2012 г. През миналата година капацитет на компанията беше 260 хил. тона. (Business Times Malaysia)
Източник: Други (08.02.2010)
 
Япония трябва да бъде по-гъвкава при стоманодобивните сливания Японският регулатор на конкуренцията трябва да бъде по-гъвкав с анти-монополните правила, за да позволи на местните стоманодобивни форми да са конкурентоспособни на чуждестранните фирми, заяви служител на Министерство на търговията. "Комисията за лоялна търговия трябва да заеме позиция за международна конкурентоспособност", когато се занимава със сливания и обединения между японските производители на стомана, заяви Масаки Които, директор за желязото и стоманата към Министерството на икономиката, търговията и промишлеността. През октомври Kyoei Steel Ltd. и Tokyo Tekko Co. се отказаха от сливане, което щеше да създаде вторият по големина японски производител на стомана с електрически дъгови пещи, заявявайки че разглеждането на плана е отнело повече време от очакваното. Япония, която е вторият по големина производител на стомана след Китай, губи позиции като Китай обмисля нова политика за стоманата, която ще насърчи сливанията за създаването на 3-5 предприятия с капацитет от около 50 млн. метрични тона всеки. Най-голямото японско предприятие Nippon Steel Corp. произведе 26.5 млн. тона през 2009 г. (Bloomberg)
Източник: Други (10.02.2010)
 
Дамбовците източвали „Кремиковци" "Екометал Инженеринг" ЕООД със собственик Пламен Димитров Стоянов е част от схемата за източване на "Кремиковци". Именно това е името на един от братята Дамбовци, задържани днес в рамките на операция „Октопод". Другият брат се казва Йордан. Людмил Павлов от КТ „Подкрепа" коментира информацията за задържането на братята Стоянови. Той каза че фирмата Екометал Инженеринг" работи активно с „Кремиковци" още от 1999 година по времето на Валентин Захариев. По времето на Александър Томов фирмата е участвала и в част от изкупуването на земите на комбината. „Екометал Инженеринг" са и един от кандидати за оператори на комбината при последната криза преди затварянето му. Според коментара на министър Цветанов, фирмата на Дамбовците е била „вход и изход" на „Кремиковци". Като основна дейност на фирмата „Екометал Инженеринг" ЕООД е записано преработка и търговия с отпадъци от черни и цветни метали. За периода 2002 - 2009 компанията развива, разширява и непрекъснато усъвършенства дейността си в областта рециклиране на отпадъците. Към момента фирмата притежава една от най-големите шредерни инсталации на балканския полуостров за преработка на излезли от употреба МПС и части от МПС.
Източник: News.bg (10.02.2010)
 
Иззеха от офисите им 20 чувала с документи 20 чувала с документи иззеха антимафиотите от фирмата на братята Пламен и Йордан Стоянови-Дамбовците. От "Екометал инженеринг" са конфискувани цели папки със счетоводни фактури, всичките компютри на фирмата, както и софтуери. "Това беше ненужно мащабна операция, в която участваха жандармерия, барети, униформени от ГДБОП с автомати, като по филмите", коментира пред "Стандарт" адвокатът на братята Людмил Рангелов. По думите му полицаите запечатали офиса и спрели работата на предприятие, което осигурява препитание на много хора. До редакционното приключване на броя на Дамбовците не бяха повдигнати обвинения. Те са с 24-часово полицейско задържане и са в ГДБОП. Очакваше се късно снощи братята да бъдат преместени в ареста на Националната следствена служба. Днес градските прокурори ще решат дали да поискат постоянен арест за Дамбовците. Фирмата "Екометал инженеринг" се занимава с търговия с отпадъци от черни и цветни метали. Производствената база е разположена върху 90 декара площ в подножието на Кремиковския Балкан. До момента дружеството е преработило над 36 000 стари автомобила и е първото въвело системата за заплащане на негодните автомобили и взимане от място, пише в сайта на "Екометал инженеринг". Пламен Стоянов много се гордее, че бизнесът му е чист, коментира адвокатът му Людмил Рангелов.
Източник: Стандарт (11.02.2010)
 
Печалбата на стоманодобивната индустрия в Китай намаля с 31% през 2009 г. Общата печалба на 68-те най-големи и средни компании в Китай за желязо и стомана е 55.39 млрд. юана (8.12 млрд. долара) през 2009 г., 31.43% по-малко от година по-рано, заяви висшестоящ от Китайската асоциация за желязо и стомана. 68-те дружества бяха с общ приход от дейността си в размер на 2.25 трлн. юана през предеходната година, спад от 10.1%, каза Луо Бингшенг, зам.-председател на сдружението. Луо отдаде спада в печалбата на ниската цена на стоманените продукти. През 2009 г. средният индекс на цените на стоманени продукти падна с 25% спрямо предната година, или с 33.54 пункта до 103.12 пункта. Общото производство на сурова стомана на петте най-големи дружества за желязо и стомана, а именно Hebei, Baosteel, Wisco, Angang и Shagang, сега представлява 29.06% от общата продукция на страната, което показва сближаване и реорганизация на производството в страната, макар и не колкото се очакваше, добави Луо. (Xinhua)
Източник: Други (11.02.2010)
 
Машиностроителите удариха спирачка през 2009 г. Продажбите на машиностроителните компании, чиито акции се търгуват на фондовата борса, са намалели с 57.6% през 2009 г. Това показва анализ на в. Пари върху неконсолидираните резултати на петте най-големи по пазарна капитализация компании в сектора. Общите продажби на М+С Хидравлик АД, Спарки АД, ХЕС АД, Елпром-ЗЕМ АД и Машстрой АД през миналата година са 85.8 млн. лв. За сравнение през 2008 г. показателят достигна 202.3 млн. лв. Машиностроенето основно работи за износ и свиването на пазарите в САЩ и Европа оказа силно негативно влияние, каза за в. Пари Васил Велев, изпълнителен директор на Стара планина Холд АД. М+С и ХЕС са в портфейла на холдинга. На годишна база единствено Елпром-ЗЕМ е реализирал ръст на продажбите. През миналата година те са се повишили с 6% до 15.7 млн. лв. Най-силен спад на показателя отчита русенското Спарки АД. Продажбите на компанията са се свили със 79.5% до 8.3 млн. лв. Като абсолютна стойност най-много средства от продадена продукция са постъпили в касата на синия чип М+С Хидравлик. Продажбите на дружеството отчитат намаление от 53.7% до 38.1 млн. лв. Експортната ориентация на повечето компании е причината някои от тях да реализират по-голям спад в продажбите си от общия за отрасъла, обяснява резултатите Даниел Димитров от Реал Финанс Асет Мениджмънт. Облаците над машиностроителните компании обаче се вдигат постепенно. Това показват резултатите за четвъртото тримесечие на 2009 г. В периода октомври - декември компаниите реализират ръст в резултатите си на тримесечна база. Продажбите на дружествата през четвъртото тримесечие достигнаха 20.1 млн. лв., като се повишиха с 4.6% спрямо юли - септември. За разглеждания период най-силен скок на показателя отчете ямболското ХЕС АД. Продажбите му нараснаха с 51.5% и достигнаха 5.3 млн. лв. през последното тримесечие. Четвъртото тримесечие е най-силно дори и в добрите години, но сега то беше свързано с оттласкването от дъното, твърди Васил Велев. Не всички дружества обаче се справиха толкова добре в последната четвърт на годината. Елпром-ЗЕМ например отчете големия спад. Продажбите на дружеството са се свили с 22.1% и в периода октомври - декември са почти 3 млн. лв. За 2009 г. петте компании отчитат обща загуба от 11.08 млн. лв. Година по-рано дружествата имаха 14.1 млн. лв. печалба. За тази голяма загуба обаче натежават резултатите на две дружества - Спарки и Машстрой. Те отчитат съответно 11.6 млн. лв. и 236 хил. лв. загуба. За 2008 г. русенското дружество беше на печалба от 3.9 млн. лв., а Машстрой отново беше с отрицателен резултат от 174 хил. лв. Останалите три дружества отчитат печалби, макар и по-малки от 2008 г. Най-голяма като абсолютна стойност е печалбата на Елпром-ЗЕМ. Компанията има положителен резултат от 550 хил. лв. Спадът от 40% е и най-малкият в сектора. Печалбата на М+С Хидравлик се свива с 99.4% на годишна база до 38 хил. лв. Положителният резултат на ХЕС е 153 хил. лв., което е спад от 94.7% спрямо 2008 г. Отблъскването от дъното в края на 2009 г. кара мениджъри и професионални инвеститори да са умерени оптимисти за развитието на сектора през тази година. За 2010 г. очаквам резултатите да са около тези за миналата година или малко нагоре, каза Васил Велев. Според Даниел Димитров положителните тенденции от последното тримесечие 2009 г. ще се запазят и в началото на тази година.
Източник: Пари (12.02.2010)
 
Братя по скрап Шлаката и скрапът миришат ужасно, но пък носят милиони. Живият пример са кремиковските братя Пламен и Йордан Стоянови, едни от най-едрите мишени на полицейската операция "Октопод". Като деца на по-големия викали Пандо, а на по-малкия Дамбо. Впоследствие обаче станали известни като Дамбовците. Враговете им пък презрително ги наричат Ждрольовците, което на местния диалект се превежда като "загубеняци". Според земляците им двамата братя не стават за нищо, а дължат всичко на баща си Димитър Стоянов. Дамбовците обаче успяват да вдигнат империя от непривлекателната търговия с шлака и скрап. Никой през 80-те години не е предполагал, че през 2009 г. фирмата на братята ще спечели наградата за екология в областта на рециклирането. Стоянови очевидно са решили да загърбят мрачното и мръсно минало и да станат бели бизнесмени. Сега имат два завода за рециклиране на бяла техника и автомобили. Сред богаташките им капризи е и луксозният частен зоокът с тигър, леопард, жираф и десетки коне. Навремето братята получават готов бизнес за милиони от баща си Димитър Стоянов. За нещастие родителят умира преди 2-3 години от рак. Но в Кремиковци помнят, че той е любимец на дългогодишния шеф на местната кооперация ВРК "Мургаш-Кремиковци". Това е същият Вене Сотиров, който изчезна безследно през март. Кооперативният шеф дава на Стоянов-старши РУМ "Кремиковци", бюфета в Ботунец и десетки кафенета за стопанисване. Така е даден стартът на двамата младоци. Пламен завършва сержантското полицейско училище в Пазарджик, жени се за местна хубавица, с която обаче се развежда. Другият брат пък оцелява в тежка катастрофа и за доста време е в инвалидна количка. В "Кремиковци" братята влизат с банички и кисело мляко. След това започват да се занимават с изнасяне на шлаката и преработката й. В същото време внасят в завода скрап. В един момент се усетили, че заедно с шлаката могат да изнасят и метали и оборудване. В края на 80-те в "Кремиковци" има технологично оборудване за 98 млн. долара. Повечето от него сега го няма. За малко металургичният комбинат се откъсва от опеката на частната охранителна фирма на Филко Славов. Собствените гардове се оглавяват от бившия учител в Перник Людмил Костадинов. Човекът въобще не знае в какви каши се е забъркал и дори сам купува камери, за да охранява комбината. Взема записите с влизащите празни камиони, които излизат пълни, а в документите липсват. Накрая логично е уволнен. Дамбовците обаче междувременно са взели срещу 25 млн. лв. и табана на завода и продължават да карат камиони със скрап, отгоре допълнени с шлака навън от завода. На Дамбовците не им стигнаха броени седмици, за да станат символ на екобизнеса. Братята готвели монтажа на 110 нови устройства за рециклиране на стъклени бутилки. Вместо това МВР ги "освети" като лидери на групировка за източване на "Кремиковци", пране на пари и търговия с влияние. Топката е в прокуратурата и съда, от които ще зависи дали палачинката за Дамбовците ще се обърне и те наистина ще се окажат Ждрольовци.
Източник: Стандарт (12.02.2010)
 
Спад на печалбата от 14% отчете минният гигант Rio Tinto Англо-aвстралийската минна компания Rio Tinto отчете спад на печалбата си преди данъци в размер на 14% до 7.86 млрд. долара за 2009 година. През предходната година бе постигнат положителен резултат преди данъци от 9.18 млрд. долара. Като основна причина за влошаването на резултатите се посочва спадът в цените на суровините през 2009 година. През 2009 година е отчетен спад в цените на почти всички суровини, с които оперира Rio Tinto. Така например средната цена на медта е била с 28% по-ниска от предходната година, а алуминият е бил с 35% по-евтин. За цялата година компанията е съкратила разходи за 2.6 млрд. долара, като около 1 млрд. лири са дошли от ограничаване на производството на алуминий. Главният изпълнителен директор Том Албанезе заяви, че 2009 г. е била много трудна, но компанията излиза по-силна от нея. (BBC)
Източник: Други (12.02.2010)
 
Алуминиевата промишленост в Китай със свръхпроизводство Алуминиевата промишленост в Китай е изправена пред свръхпроизводство, като в момента производственият й капацитет е около 20 млн. т, надвишаващ търсенето със 7 млн. т. Министерството на промишлеността и информационните технологии обяви, че индустрията за цветни метали трябва да ограничи излишното увеличение на производствения си капацитет и да изведе от експлоатация остарелите си мощности. От ведомството казаха, че след трудното начало на 2009 г., производството на метали се е подобрило значително благодарение на предприетите мерки от страна на правителството за увеличаване на търсенето. През предходната година инвестициите в дълготрайни активи в сектора са се увеличили с 16.5%, в сравнение с 2008 г. (Reuters)
Източник: Други (16.02.2010)
 
300 работници от "Пристанище Бургас" излязоха на протест Над 300 души от колектива на "Пристанище Бургас" излязоха на протест пред входа на пристанището. Протестният митинг е организиран от структурите на КНСБ и КТ „Подкрепа". Те са изпратили декларация до премиера, Министерствата на финансите и транспорта, но тя останала без отговор. Повод за протеста е взетият държавен заем за изграждане на терминал на пристанището, съобщиха от КНСБ. Разширението на Терминал А-2, специализиран за насипни товари, беше направено заради "Кремиковци". Протестиращите поискаха събраните кейови такси да остават в пристанището, а не както до сега в "Пристанищна инфраструктура". В противен случай държавата да поеме изплащането на дълга. Портът в Бургас e най-голямото междинно пристанище между Босфора и Констанца. В момента текат съкращения в пристанището и вече има съкратени 250 служители. След спирането на "Кремиковци" новият терминал, за който беше теглен кредит, вече е неизползваем.
Източник: econ.bg (17.02.2010)
 
Проектите за стомана и алуминий изостават от планираните инвестиции Разликата при планираните инвестиции в стоманодобивни и алуминодобивни проекти е нараснала между 2003 г. и 2009 г., в следствие на различни проблеми като придобиването на земя и законови разрешения. Въпреки че инвестициите в стоманените проекти нарастват постоянно от 2003 г. насам, разликата между планираните инвестиции и изпълнението им е над два пъти по-голяма. Проблеми като придобиване на земя, рехабилитация и разрешения от различните правителствени органи се цитират като причини за нарастването на тази разлика. Според данни на Projectstoday, общата стойност на планираните инвестиции и общата стойност на проектите във фазата на изпълнение са били за около 250 млрд. рупии. След 2003 г., въпреки че планираните инвестиции са се увеличили бързо, ръстът на темпа на изпълнение се срина. Между 2003 г. и 2009 г. планираните инвестиции в стоманодобивни проекти се приближиха до 4 трлн. рупии, а изпълнението им падна до 1.5 трлн. рупии. (Projectstoday)
Източник: Други (17.02.2010)
 
ОЦК се подсигури откъм суровинна независимост Горубсо-Мадан АД спечели концесията за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Ардино-Шадийца". Договорът за това бе пописан в Министерството на околната среда и водите, съобщават от дружеството. Площта върху която на Горубсо-Мадан АД е предоставено правото на търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства е разположена на териториите на общини Мадан и Неделино, област Смолян и община Ардино, област Кърджали и е с размер около 56 кв. км. Срока на договора е 3 години, като след реализацията на този договор титуляра получава право да сключи договор за концесия за добиване на намерените полезни изкопаеми без конкурс за срока на експлоатацията. До 1963 година в местността Шадийца е имало действащ рудник за добив на оловно-цинкова руда с много добри и удобни залежи, но е бил изоставен и експлоатацията е прекратена поради транспортни затруднения. Горубсо-Мадан АД е компания от структурата на Интертръст Холдинг АД. От ръководството му коментират новата придобивка като поредна крачка от изпълнението на дългосрочната програма за развитие на холдинга, включваща постепенно достигане на колкото е възможно по-висока суровинна независимост на Оловно Цинков Комплекс - Кърджали.
Източник: Дарик радио (18.02.2010)
 
Купувачът на “Кремиковци” осъден за 40 млн. лева Купувачът на “Кремиковци” - “Финметалс холдинг”, ще трябва да плати 40 млн. лв. неустойки на държавата заради неизпълнение на инвестиционната си програма през 2002 г. Това съобщи вчера членът на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) Руси Статков. Той обясни, че решението е взето на втора инстанция от Софийския апелативен съд, който е уважил пълния размер на иска. “Финметалс” е собственост на бизнесмена Валентин Захариев, който купи металургичния комбинат през 1999 г. за $1. По силата на приватизационния договор той трябваше да погаси дълговете на “Кремиковци” и да инвестира близо $450 млн. за период от 5 г. По-голямата част от вложенията останаха на хартия. В резултат АСК заведе над 10 дела срещу неизрядния купувач и наложи запор върху акциите му в комбината. През м.г. бе спечелен първият иск в размер на 30 млн. лв., съобщи Руси Статков. Сега предстои да бъдат извадени изпълнителни листове и да си потърсим вземанията дори решението на съда да се обжалва, коментира Статков. Той поясни, че АСК ще се включи в делото по несъстоятелност на “Кремиковци”, имайки претенции към вземанията на “Финметалс” и Валентин Захариев. Смятам, че защитихме добре интереса на държавата, допълни Руси Статков. Междувременно вчера парламентът гласува промени в нормативната уредба, според които Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол се сливат. Надзорният съвет на новото ведомство ще се състои от трима членове и ще се избира от Народното събрание.
Източник: Труд (18.02.2010)
 
"Горубсо Мадан" ще търси олово и цинк в консервирани мини Добивната компания "Горубсо Мадан", която е собственост на "Интертръст холдинг", подписа тригодишен договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми с Министерството на околната среда и водите, съобщиха от компанията. Информацията беше потвърдена от екоминистерството, което уточни, че ако след три години компания открие икономически изгодно за нея находище, ще може да подаде искане и за концесия в Министерския съвет. Целта на добивното предприятие е да подсигури в по-голяма степен независимостта на "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК), който преработва металите и също влиза в групата на "Интертръст холдинг", която е собственост на първия купувач на "Кремиковци" Валентин Захариев.. "Горубсо Мадан" ще търси олово и цинк в площите "Ардино-Шадийца", която се простират на около 56 кв. км. Там преди е имало мина за добив на оловно-цинкова руда, която впоследствие е била консервирана. Експлоатацията е била прекратена поради транспортни затруднения, обясниха от фирмата проучвател.
Източник: Дневник (18.02.2010)
 
NMDC в преговори с Arcelor за стоманодобивно предприятие в Карнатака Държавният минен гигант NMDC води преговори с ArcelorMittal за предложеното предприятие с капацитет 10 млн. тона в Карнатака. Източници от NMDC твърдят, че е имало предварителни разговори със стоманодобивния гигант за предложеното предприятие и добавиха, че са в начален етап. Въпреки това, ArcelorMittal, която също прояви интерес към създаването на завод за 6 млн. тона в същия щат, отрече информацията. Говорител на компанията заяви: "Не сме получавали такова искане." Източниците от NMDC посочиха, че всички проекти в Карнатака ще зависят предимно от разпределението на мините. Държавната рудодобивна компания е първият кандидат за мината Ramandurga в дело, което се влачи през последните 41 години в съда. Мината Ramandurg има резерв от около 300 млн. тона желязо, част от 1 млрд. тон резерв в регион Bellary-Hospet, където повечето компании искат да изградят предприятия. (Business Standart)
Източник: Други (18.02.2010)
 
От умрял писмо за дълг на “Кремиковци” 400 млн. лева си иска държавата от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Той спечели 124 млн. долара от продажбата на комбината на индиеца Прамод Митал, но сега ще трябва да връща пари на Агенцията за следприватизационен контрол. Не е ясно обаче дали хазната ще получи и лев от скандалния бизнесмен. Фирмата "Финметалс", собственик на "Кремиковци", бе осъдена във вторник на втора инстанция от Софийския апелативен съд да плати 40 млн. лева за неизпълнена инвестиционна програма. Преди това, през 2009 г., с друго решение приватизаторът "Финметалс холдинг" е осъден да плати още 35 млн. лв. Така с лихвите дружеството дължи вече 79 млн. лв., обясниха от Агенцията за следприватизационен контрол. Има искове за всяка година от 2001-ва до 2005-а включително. Общата сума е 400 млн. лева, изчислиха от АСК. Единственото нещо обаче, което държавата ще получи в момента, е прихващане на дълга на завода към "Финметалс холдинг" в размер на 59 млн. лв. Проблемът е, че Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) може да налага запор само на акциите на дружеството, но не и върху капитала и имуществото на предприятието, обясни вчера членът на Надзорния съвет на агенцията Руси Статков. "В случая с "Химко" например съдът ни разреши да наложим ипотека. Но очевидно "Кремиковци" е различен казус за съдиите. И от Софийски градски съд ни отказаха да запорираме машините и сградите обясни Статков. Така на практика дори и след двете осъдителни решения на съда за 79 млн. лв. хазната няма да може да събере дори 20-те милиона, които остават след прихващане на дълговете между "Финметалс холдинг" и "Кремиковци". Защото след продажбата през 2004 г. на Митал може да се окаже, че "Финметалс" е прехвърлил авоарите си в други фирми и няма собствено имущество и за лев, опасяват се чиновници. Проблемът за неизпълнените ангажименти по приватизационния договор на "Кремиковци" изниква през 2003 г. Тогава става ясно, че собственикът "Финметалс холдинг", който го придоби само за 1 долар, не изпълнява обещаните инвестиции. За 6 години - от 2000 до 2005 г. включително, Валентин Захариев трябваше да вложи общо 300 млн. долара. Той обаче не го е направил. Делата обаче се точат с години. "За 2000 г. задълженията са оправени. През 2004 г. заведохме дело за инвестициите за 2001 г.", твърди Руси Статков. Едва през 2007 г. съдът се произнася и АСК печели дело за 35 млн. лв. Второто дело завършва едва сега. То е за инвестициите за 2002 г. и е за 40 млн. лв. Понеже има натрупвания, третото дело ще е за 55 млн. лв. Част от исканията са за неизпълнени ангажименти по издаване на записи на заповеди - единственото според Закона за приватизация средство за обезпечаване вземанията на държавата в приватизираните заводи. "Финметалс" обаче пропуснали да сторят това. "Това е масова практика при приватизираните предприятия. Половината от заводите, които трябва да бъдат платени разсрочено, т.е. приватизирани чрез работническо-мениджърски дружества, не бяха издали записи на заповеди", казва Руси Статков. На практика дълговете, натрупани от Валентин Захариев, ще трябва да бъдат поети от клетия Прамод Митал. Той хем купи "Кремиковци" малко преди световната икономическа криза и затъна в нея, хем ще трябва да плати десетки милиони заради неизпълнените задължения на Захариев. Индиецът обаче предвидливо изчезна от България веднага щом лъснаха проблемите с комбината и кредиторите започнаха да си искат вземанията. Днес никой не знае къде е по-малкият брат на милиардера Лакшми.
Източник: Стандарт (19.02.2010)
 
Teesside Steel Site затваря след 150 години Горда глава от индустриалната история на Великобритания е към своя край след като последната стоманодобивна пещ в Тийссайд беше изключена, след 150 години непрекъсната работа. Гигантският стоманолеярен завод на Corus в Редкар ще бъде сложен в нафталин в петък и 1600 работници ще загубят работните си места. Tata, индийската фирма собственик на предприятието, настоява, че се търси купувач и завода се консервира. Но никой не знае дали огромната пещ някога ще бъде запалена отново. На пресконференция след срещата с Corus, бизнес секретарът лорд Менделсън, поклати пръст на журналистите, които многократно попитаха дали това е трагичен ден за Тийссайд. "Все още не е трагедия, тъй като заводът не се затваря", каза той. "Посланието е силно към потенциалните инвеститори, заводът не се закрива". От Corus твърдят, че са на загуба от 150 млн. паунда след като клиентите се отдръпнаха миналата година, и обвинява тях за консервирането на завода. Синдикатите, представляващи 1600 души, които биха могли да загубят работата си, заплашват с индустриални действия, но Corus призовава за въздържане от такива. Представителят на Unite в предприятието Тери Пай оприличи този ход на "позорна шарада". Компанията заяви: "Сега е време синдикатите и правителство да насочат вниманието си към възстановяване на британската икономика, към съживяването на дейност в строителния сектор и към гарантиране, че там има перспективно и устойчиво бъдеще за производството в Обединеното кралство". (Sky News)
Източник: Други (19.02.2010)
 
Правим части за “Белене” Родно предприятие проби в проекта "Белене". Радомирският завод "Бесттехника-Тежко машиностроене" е първата българска машиностроителна фирма, която ще участва с голяма поръчка в изграждането на централата. Дружеството подписа договор с "Атомстройекспорт" за производство на два транспортни шлюза в реакторния корпус. Поръчката е за три години и е на стойност 8,2 милиона евро. Шлюзовете са по 350 тона. Радомирската фирма, която взе част от бившия машиностроителен гигант "Червена могила", е правила съоръжения за атомните централи в целия соцлагер. След това е работила по поръчки за Германия и Франция. Оборудването трябва да отговаря на изискванията за първа категория на сеизмична устойчивост и за втора категория на ядрена безопасност. "Бесттехника-Тежко машиностроене" експлоатира една трета от мощностите на бившия машиностроителен комбинат край с. Червена могила. До няколко месеца може да започне изпълнението на АЕЦ "Белене", стана ясно преди дни след посещението у нас на руския енергиен министър Сергей Шматко. Финансирането ще бъде осигурено със заем от руската страна, като впоследствие част от парите ще се върнат от бъдещите инвеститори. Престои и намирането на консултант по проекта.
Източник: Стандарт (22.02.2010)
 
Твърденията на Томов за “Кремиковци” са арогантни Във връзка с твърденията на бившия изпълнителен директор на “Кремиковци” Александър Томов, че кабинетът “Станишев” умишлено е докарал “Кремиковци” до фалит, “Труд” потърси за коментар бившия енергиен министър Петър Димитров. Томов каза още, че по времето, когато е бил шеф на комбината, арестуваните в операция “Октопод” братя Пламен и Йордан Стоянови са работили коректно с предприятието. - Г-н Димитров, как ще коментирате думите на Александър Томов, че държавата съзнателно е фалирала “Кремиковци”? -Твърденията му са просто арогантни. Той не съобщава някакви факти. Просто хвърля обвинения с надежда, че изпълнителната власт сега ще го хареса като съюзник срещу бившето правителство. Ще го заобича, ще му прости това, че съсипа “Кремиковци” и създаде проблеми на ЦСКА. И най-вероятно ще го отърве от съдебна разправа. Това явно са неговите цели. Искам да припомня, че през януари 2008 г. комбинатът не можеше да си плаща на НЕК и “Булгаргаз”. На няколко пъти се срещахме с ръководството на предприятието и тогава подписахме споразумение, че в продължение на 3 месеца те няма да обслужват старите си задължения към държавните дружества, за да може да заделят средства за инвестиции в екология. - Защо направихте този жест? - Те имаха ангажимент към ЕК и ако не го изпълнеха, би означавало неправомерно дадената държавна помощ по време на приватизацията да стане изискуема. През този период индийците сами отстраниха Томов от управлението на комбината, тъй като за всички стана ясно, че той бе продал неправомерно около 7000 декара земя, в това число гарата и редица други обекти, които са жизненоважни за предприятието. Така че Томов в този период бе станал неудобен и за индийския собственик. - Какво се случи след изтичането на трите месеца? - След като изтекоха трите месеца, не само не акумулираха някакъв ресурс за екология, но комбинатът влоши още повече икономическото си състояние. Въпреки че тогава пазарът на метали бе във възход и цената бе повече от атрактивна. Така че няма нищо друго, което да е правела държавата, освен да е отлагала вземанията на държавните дружества към “Кремиковци”. - Преди дни пък се чу, че братя Стоянови са имали вариант за спасението на комбината. Така ли е? - Това едва ли е бил спасителен вариант, защото доколкото си спомням, те не искаха да вземат целия комбинат, а само работещите части. Но проблемът с “Кремиковци” беше да не спират производството на кокс и доменните пещи. А за тях никой не говореше. Това е все едно да имате една поизоставена градина, в която има няколко цветущи парцела, и някой да иска да вземе само тях. - И какво решихте? - Това не беше решение на държавата. Там си имаше частен собственик. Той си носеше отговорността за всичко, което се случва, и аз с удивление слушам г-н Томов, който, от една страна, обяснява, че ако частният собственик е продавал нещо от “Кремиковци”, това не е източване. А за други неща казва, че са били в ръцете на държавата. Питам какво е можела да направи държавата със своя минимален процент, който не й даваше място дори в управлението на комбината. Имахме един представител в надзора, който всячески беше изолиран от информация. Но г-н Томов сега се бори за свободата си. Това е благородно, но не мисля, че държавата ще може да му помогне.
Източник: Труд (22.02.2010)
 
Родно предприятие проби в проекта "Белене" Радомирският завод "Бесттехника-Тежко машиностроене" е първата българска машиностроителна фирма, която ще участва с голяма поръчка в изграждането на централата. Дружеството подписа договор с "Атомстройекспорт" за производство на два транспортни шлюза в реакторния корпус. Поръчката е за три години и е на стойност 8,2 милиона евро. Шлюзовете са по 350 тона. Радомирската фирма, която взе част от бившия машиностроителен гигант "Червена могила", е правила съоръжения за атомните централи в целия соцлагер. След това е работила по поръчки за Германия и Франция. Оборудването трябва да отговаря на изискванията за първа категория на сеизмична устойчивост и за втора категория на ядрена безопасност. "Бесттехника-Тежко машиностроене" експлоатира една трета от мощностите на бившия машиностроителен комбинат край с. Червена могила.
Източник: econ.bg (22.02.2010)
 
Тайванската Formosa ще изгради стоманодобивен завод във Виетнам Formosa Plastics Group, един от най-големите индустриални конгломерати в Тайван, заяви че планира да изгради предприятие за неръждаема стомана във Виетнам. Местните медии цитират бюджет от над 3 млрд. долара. Заводът ще бъде част от комплекса, който конгломератът възнамерява да построи в централната виетнамски провинция Ха Тин. Графикът за изпълнение на строителството още не е завършен. Базираната в Тайпе Economic Daily News съобщи, че предприятието ще струва 100 млрд. тайвански долара (3.1 млрд. щатски долара). Според информацията, заводът за неръждаема стомана се очаква да добива 2 млн. метрични тона годишно. По-рано тази година, групата чиито интереси варират от нефтопродукти за полупроводници, заяви, че планира предприятие за неръждаема стомана в провинция Фудзиен в югоизточната част на Китай с годишен капацитет от 1 млн. метрични тона. (AFP)
Източник: Други (22.02.2010)
 
Синдикатите и Александър Томов източваха “Кремиковци” Две телевизии се надпреварваха вчера за първото интервю на шефа на “Екометал инженеринг” Пламен Стоянов. “Надявам се, че задържането ми е грешка, каза бизнесменът. Това е конспирация, по която е работено в медиите още преди 2-3 г. от политици и бизнесмени”, допълни той. А по адрес на бившия шеф на “Кремиковци” Ал. Томов, заяви, че е “жената каучук” и разказа как е давал пари за пътуване на футболния тим на ЦСКА в чужбина. “Кремиковци” е бил източван от фирми на синдикатите и Александър Томов. Те продължават и до днес да го източват”. Това заяви шефът на “Екометал инженеринг” Пламен Стоянов. Той призна, че стои на входа и на изхода на комбината. Но това не е престъпление. Пламен Стоянов обясни, че работи в “Кремиковци” по силата на договор, одобрен от надзорния съвет на комбината, чрез който фирмата му “Екометал инженеринг” е купила шлаковите депа. Ние имаме право на ползване и преминаване през тези терени, но не сме купили земята, подчерта Стоянов. Суровините се извозвали по строго определени маршрути. На въпрос как точно според обвинението е източил “Кремиковци” той отговори: “Обвинението срещу мене датира не от вчера, а от 2008 г. Стоянов обясни, че предприятието умишлено е било вкарано в несъстоятелност. Публикации в столичен вестник предхождали датата 30 април 2008 г., на която бе стартирана процедурата. “През това време аз и моят екип се борихме с министъра и с цялата власт, за да задържим “Кремиковци” като работещо предприятие. И ще бъда доволен, ако се направи одит от една съвместна комисия, за да се погледнат финансовите резултати на дружеството”, подчерта Стоянов. Според него вина за съдбата на “Кремиковци” има бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров. “Аз с моя екип държах комбината в продължение на 8 месеца против правителството. Всичко си има предистория, има една генерална схема и ако погледнете обвинителния акт, ще видите, че това са едни и същи действащи лица и тогава ще ви стане още по-ясно.” Схемата била собственикът Прамод Митал да бъде изгонен, а дружеството да бъде подарено на украинския бизнесмен Виктор Демянюк вероятно в комбинация с бившия собственик Валентин Захариев. Демянюк е изпълнителен директор на украинската компания “Ворскла Стил”, която подписа договор за работа на ишлеме със завода на 22 юли 2008 г. Документите за тези твърдения щели да бъдат представени пред журналисти след отваряне на офисите на “Екометал инженеринг”. Според шефа на фирмата арестът му е грешка. “Аз не се притеснявам от това и мога да го докажа с документи, елементарно е - когато инвестираш над 28 милиона евро и имаш 850 души, не можеш да правиш кражби. По отношение на това, дали познава Алексей Петров, той заяви. “Вече познавам Алексей Петров, вече познавам и Хамстера, но това стана в ареста.” Стоянов твърди, че никога не се е движил с охрана. “Имам ли вид на човек, който се притеснява и говори несериозно. Знам много добре какво казвам, но по никакъв начин не се притеснявам. Бизнесът ми по принцип с “Кремиковци”, започна много отдавна, като подизпълнител на доста фирми. Ние започнахме първи в държавата с преработка на стари автомобили”, коментира още Пламен Стоянов по повод произхода на средствата, с които разполага.
Източник: Труд (23.02.2010)
 
Алексей Петров 6 г. бил на трудов договор в "Кремиковци" Заловеният при операция "Октопод" Алексей Петров в продължение на 6 г. е работил на трудов договор в "Кремиковци", информира в днешния си брой вестник "24 часа". Петров е бил нает на 7 януари и 2000 г. като икономически съветник. Месечната му заплата е била 444,20 лв. Освободен е в края на 2006 г., след като подава предизвестие за напускане през ноември същата година. Според легендите в завода бившият служител в ДАНС е със разполагал собствен кабинет. Той е оглавил щаба, който е бил формиран по време на кризата със скрап. Валентин Захариев вкарал бившата барета в комбината. Последният работил като съветник по сигурността и от работата му не е имало имало възражения. Според Захариев, който управлява комбината до 2005 г., Петров не му се е месил в търговските и финансовите дела. За работата на Алексей Петров в комбината се разбра, след като той обяви, че е бил там под прикритие и допринесъл за вдигането на цената му от 1 на 100 млн. долара. Синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков обясни, че не е виждал трудовия му договор. Чул за такъв от колеги. Захариев закупи завода през 1999 г. за 1 долар. Шест години по-късно го продаде. Цената на сделката с Прамод Митал не беше обявена. Неофициално се твърдеше, че е около 250 млн. лв. Активна роля в преговорите с новия собственик през 2005 г. играеше Александър Томов, който стана шеф на "Кремиковци". Две години след сделката и малко преди комбинатът да фалира се засили интересът към активите му. В слуховете кой проявява апетити към земята и кой има интерес да фалира бяха замесени от местни лица до фондове от екзотични дестинации.
Източник: econ.bg (24.02.2010)
 
Стоманодобива в САЩ е изправен пред ефектите от рецесията САЩ представлява една от най-големите стоманодобивни държави в света, регистрирали бързи темпове на растеж на производството, както и на потреблението, през последните няколко години. Индустрията се възползва от покачващото се търсене на стомана в автомобилостроенето и строителството. Освен това, икономически ефективното и високо ефективни технологии за добив изиграха ролята на катализатор и повишиха търсенето на стомана от САЩ в Близкия Изток и Азия. Според доклада "US Steel Industry Outlook", стоманодобивната индустрия на САЩ понастоящем е изправена пред последиците от рецесията. Усложненията започна през втората половина на 2008 г., когато САЩ изпадна в пълен колапс на финансовите пазари от кризата с рисковите ипотеки. Добивът на сурова стомана спадна с около 6.7% през 2008 спрямо предходната година, а при потреблението се наблюдава стръмен спад от 10.6%. Тенденцията на намаление продължи и през 2009 г., но в края на 2010 година се очаква възстановяване. Правителството предприе някои коригиращи мерки за възстановяване на цялата икономика и преливане на търсене на стомана в страната. От стимулиращия пакет за 787 млрд. долара, около 14.6% се очаква да бъдат вложени в инфраструктурни проекти, изискващи сурова стомана като основен строителен материал. (OfficialWire)
Източник: Други (24.02.2010)
 
Плащаме най-скъпия ток на Балканите Държавата да ръчка монополистите да не растат на корем, казва Константин Стаменов Константин Стаменов е председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори и директор "Стратегическо планиране и инвестиции" в "Стомана индъстри". Завършил е магистърска степен по "Икономическа информатика" в УНСС. Има специализации по финансова журналистика на фондация "Томпсън" и вестник "Файненшъл таймс", във финансовия отдел на "ГлаксоСмитКлайн" във Великобритания, по финансова журналистика и връзки с обществеността във фондация "Воскамп" - Холандия. През 2002-2003 г. ръководи тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. Притежава сертификати по логистика от European Management Center, Управление на проекти от Stevens Institute of Technology, Платежни системи от Joint Vienna Institute и др. фото Антон Чалъков - Г-н Стаменов, как се отрази кризата върху българския бизнес? - В края на октомври - началото на ноември 2008 г. индустрията разбра дълбочината на кризата. Преди това имаше някаква идея за нея, но като не е стигнало до теб, си склонен да не вярваш. Драстично се свиха поръчките за износ на предприятията. Стигнахме до началото на 2009 г., когато поръчките бяха ден за ден. Септември имаше леко раздвижване, но ноември пак се свиха - къде поради наближаващите празници, къде поради това, че никой не знае каква ще е кризата - W, U или L. - Бихте ли обяснили какво означават тези букви? - W e спад, леко повишение - пак спад и ръст, L - рязък спад, а след това ниски обороти дълго време. През януари т.г. има леко събуждане. Моите преценки са, че след лятото ще можем да разберем каква ще е посоката. Както знаете, търси се и "новото нормално" в икономиката отвъд кризата, според думите на американския икономист Питър Бърснтейн. Досега се смяташе, че свободните пазари са най-доброто за една икономика. Но след финансовия крах в САЩ вече има колебание. - За България къде може да се намира това "ново нормално"? - Нашата икономика е доста свързана с икономиките на развитите европейски държави и ние ще сме подвластни на това "ново нормално", когато го измислят. - Тъкмо ще либерализираме пазарите у нас и ще трябва отново да търсим някаква регулация? - По-точно, става дума за нова посока на движение на пазара, нова рамка след кризата. То пак е свързано донякъде с регулация. Аз бих го нарекъл - нова рамка на съществуване на икономиките и отделните индустрии. - Кой повече пострада от кризата и кой по-лесно ще се измъкне от нея - малкият и средният бизнес или големите компании? - Малкият бизнес има едно голямо преимущество пред големите компании - че е гъвкав. Той няма вложени огромни средства в активи. Ако му пропадне един бизнес, по-лесно ще се пренасочи към друг. Стига да има хъс да предприеме, да поеме следващия риск. Големите предприятия, от друга страна, по-трудно биха били засегнати, ако са добре функциониращи. Те по-лесно имат достъп и могат да разчитат на значителен ресурс от банките. По-стабилни са, имат огромни активи и кризата ще им се отрази, но временно. - Какво ще кажете за състоянието на компаниите, които членуват във федерацията...? - Само две-три фирми не са засегнати от кризата. В нея членуват 17 големи предприятия. Сред тях са КЦМ Пловдив, Елаците Мед, Аурубис, Асарел, Стомана, Солвей Соди, Биовет, Актавис, Дружба стъкларски заводи, Софийска вода... Както виждате - различни индустрии и обороти от няколко милиарда лева. Поддържаме връзки и с други предприятия... - Виждането ви за развитието на енергийния пазар? - Посоката е либерализация на пазара. Сега процентът на свободно търгуваната енергия е толкова нисък, че нашият пазар има по-скоро представителни функции. При такава ситуация се получават изкривявания. Преди кризата регионалните цени на тока бяха по-високи от вътрешните. Съответно изнасяше се много. В такъв момент всеки предпочита да продава навън. Имаше риск в един момент да няма достатъчно енергия за предприятията в България. Сега при кризата се получи обратният ефект - в България цените са по-високи, отколкото в съседните страни. Изнасяме евтин ток и стимулираме производството в съседните държави, което е тъжно. Токът за защитените потребители е още по-евтин. Така единственият купувач на скъп ток се оказа индустрията, която "оправя сметката" на електроцентралите и те са на печалба. Това беше потвърдено и от изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" Димитър Ангелов в интервю. - Очаквате ли по-голяма предвидимост и прозрачност при определянето на цените? ДКЕВР не е ли малко като черна кутия - нещо забърква, натъмънява и накрая никой не е доволен. - С държавната комисия имаме диалог. Те правят обществени обсъждания, участваме в Консултативния съвет, даваме нашите становища и очакваме повече разбиране и повече прозрачност. В криза не може да се мисли само за цената на парното и цената на тока на дребно. Това са елементи от социалната политика. - Ще направят ли диференцирани цени на газа? Големите потребители да плащат по-малко... - Това е една стара идея на бизнеса за подписване на търговски договори с "Булгаргаз", тъй като либерализацията се бави. Сегашните договори са писани преди 20 години, а те може да се актуализират и да има диференцирани цени според обема. Важно е и да се върви към алтернативни доставки на газ. - Нали се правят реверсивни връзки. - Те няма да станат утре. Движат проектите, но е важно да се случат час по-скоро - не само реверсивните връзки, но и възможностите за внос на компресиран азербайджански газ, увеличаване на капацитета на Чирен, хранилището в Галата. През последните години ми прави впечатление, че там, където има пазарно работещи структури, те се оптимизират, мобилизират и се справят. Там, където има държавни монополи, е много трудно. Черна кутия. Говоря за електропроизводителите, за газовата компания, за БДЖ, за железопътната инфраструктура. Това са огромни структури, които много трудно се приспособяват към пазарните условия. Затова трябва да има пазарни механизми, които да ги ръчкат да не растат на корем, да растат стройни и работещи. Да тичат пред пазарите, а не след тях. - На индустрията й предстои да се включи в търговията на парникови емисии. Проучвате ли вече пазара? - Топката е в екоминистерството за одобряване на плана за разпределяне на квотите от ЕК. - В момента, когато Националното разпределение на квотите бъде одобрено от Европейската комисия, имате ли идея какво ще правите с излишъците? - Емисиите, които са им определени, са толкова, колкото им трябват, за да не се налага да купуват. Докато при ТЕЦ-овете е различно. При нас емисиите са примерно 10 - 20 - 100 хиляди тона годишно, а в енергетиката са милиони. Това, което нас, индустрията, ни касае по отношение на емисиите, е ТЕЦ-овете утре да не започнат да вкарват стойността на емисиите, които се е наложило да си купят, в цената на тока. Тези емисии рано или късно ще оскъпят електроенергията, както и зелената енергия. В ЕС вече се говори за carbon leakage и RES leakage. В първия случай изтичане на инвестиции в посока на страни без ограничения на емисиите, а във втория - инвестиции, привлечени от субсидираните цени за ел. енергия от ВЕИ. "Ефектите" ще се платят от потребителите. - Външните инвеститори дойдоха заради ниската цена на тока и на работната ръка... - Разбира се, търси се и евтин ресурс. Но не е само това, търсят се нови пазари. Евтиният ток, който сега вече не е евтин, и евтината работна ръка, не са дългосрочни неща, на които можеш да разчиташ. По-скоро развиваш бизнеса, ставаш по-голям, по-стабилен... - Как индустрията се отнася към Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)? - Ясно е, че ВЕИ трябва да има. Самата индустрия инвестира в такива проекти - газови централи (Биовет), производство на ток от отделена топлина в производствени процеси (Аурубис), производство на фотоволтаични панели (Енерджи Солушън фирма с база в Перник от групата Виохалко, собственик още на Стомана Индъстри, СофияМед и Стилмет). Нашата позиция е да се подобри рамката за тяхното развитие, съобразена с нуждите и възможностите на енергийния отрасъл. Сега е хаос. - Мерки срещу кризата? - Към днешна дата най-горещата тема е разплащане на държавата с бизнеса. Тези 780 млн. лв. по обществени поръчки, които се дължат, трябва да се платят. Това е в интерес и на самата държава. То е свързано със запазване на работни места, оцеляване на фирмите, плащане на данъци, осигуровки и т.н. Удържането на 10% допълнителни отстъпки, които предлага министърът на финансите Симеон Дянков, са несериозни. Други мерки са ускореното възстановяване на ДДС. Мероприятия, които ще помогнат за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. За излизане от кризата е нужно и ускоряване на инфраструктурните проекти. Държавата е длъжник на индустрията и заради кръстосаното субсидиране на ток, газ и парно.
Източник: Стандарт (25.02.2010)
 
Плащаме най-скъпия ток на Балканите Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори и директор "Стратегическо планиране и инвестиции" в "Стомана индъстри" - Г-н Стаменов, как се отрази кризата върху българския бизнес? - В края на октомври - началото на ноември 2008 г. индустрията разбра дълбочината на кризата. Преди това имаше някаква идея за нея, но като не е стигнало до теб, си склонен да не вярваш. Драстично се свиха поръчките за износ на предприятията. Стигнахме до началото на 2009 г., когато поръчките бяха ден за ден. Септември имаше леко раздвижване, но ноември пак се свиха - къде поради наближаващите празници, къде поради това, че никой не знае каква ще е кризата - W, U или L. - Бихте ли обяснили какво означават тези букви? - W e спад, леко повишение - пак спад и ръст, L - рязък спад, а след това ниски обороти дълго време. През януари т.г. има леко събуждане. Моите преценки са, че след лятото ще можем да разберем каква ще е посоката. Както знаете, търси се и "новото нормално" в икономиката отвъд кризата, според думите на американския икономист Питър Бърснтейн. Досега се смяташе, че свободните пазари са най-доброто за една икономика. Но след финансовия крах в САЩ вече има колебание. - За България къде може да се намира това "ново нормално"? - Нашата икономика е доста свързана с икономиките на развитите европейски държави и ние ще сме подвластни на това "ново нормално", когато го измислят. - Тъкмо ще либерализираме пазарите у нас и ще трябва отново да търсим някаква регулация? - По-точно, става дума за нова посока на движение на пазара, нова рамка след кризата. То пак е свързано донякъде с регулация. Аз бих го нарекъл - нова рамка на съществуване на икономиките и отделните индустрии. - Кой повече пострада от кризата и кой по-лесно ще се измъкне от нея - малкият и средният бизнес или големите компании? - Малкият бизнес има едно голямо преимущество пред големите компании - че е гъвкав. Той няма вложени огромни средства в активи. Ако му пропадне един бизнес, по-лесно ще се пренасочи към друг. Стига да има хъс да предприеме, да поеме следващия риск. Големите предприятия, от друга страна, по-трудно биха били засегнати, ако са добре функциониращи. Те по-лесно имат достъп и могат да разчитат на значителен ресурс от банките. По-стабилни са, имат огромни активи и кризата ще им се отрази, но временно. - Какво ще кажете за състоянието на компаниите, които членуват във федерацията...? - Само две-три фирми не са засегнати от кризата. В нея членуват 17 големи предприятия. Сред тях са КЦМ Пловдив, Елаците Мед, Аурубис, Асарел, Стомана, Солвей Соди, Биовет, Актавис, Дружба стъкларски заводи, Софийска вода... Както виждате - различни индустрии и обороти от няколко милиарда лева. Поддържаме връзки и с други предприятия... - Виждането ви за развитието на енергийния пазар? - Посоката е либерализация на пазара. Сега процентът на свободно търгуваната енергия е толкова нисък, че нашият пазар има по-скоро представителни функции. При такава ситуация се получават изкривявания. Преди кризата регионалните цени на тока бяха по-високи от вътрешните. Съответно изнасяше се много. В такъв момент всеки предпочита да продава навън. Имаше риск в един момент да няма достатъчно енергия за предприятията в България. Сега при кризата се получи обратният ефект - в България цените са по-високи, отколкото в съседните страни. Изнасяме евтин ток и стимулираме производството в съседните държави, което е тъжно. Токът за защитените потребители е още по-евтин. Така единственият купувач на скъп ток се оказа индустрията, която "оправя сметката" на електроцентралите и те са на печалба. Това беше потвърдено и от изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" Димитър Ангелов в интервю. - Очаквате ли по-голяма предвидимост и прозрачност при определянето на цените? ДКЕВР не е ли малко като черна кутия - нещо забърква, натъмънява и накрая никой не е доволен. - С държавната комисия имаме диалог. Те правят обществени обсъждания, участваме в Консултативния съвет, даваме нашите становища и очакваме повече разбиране и повече прозрачност. В криза не може да се мисли само за цената на парното и цената на тока на дребно. Това са елементи от социалната политика. - Ще направят ли диференцирани цени на газа? Големите потребители да плащат по-малко... - Това е една стара идея на бизнеса за подписване на търговски договори с "Булгаргаз", тъй като либерализацията се бави. Сегашните договори са писани преди 20 години, а те може да се актуализират и да има диференцирани цени според обема. Важно е и да се върви към алтернативни доставки на газ. - Нали се правят реверсивни връзки. - Те няма да станат утре. Движат проектите, но е важно да се случат час по-скоро - не само реверсивните връзки, но и възможностите за внос на компресиран азербайджански газ, увеличаване на капацитета на Чирен, хранилището в Галата. През последните години ми прави впечатление, че там, където има пазарно работещи структури, те се оптимизират, мобилизират и се справят. Там, където има държавни монополи, е много трудно. Черна кутия. Говоря за електропроизводителите, за газовата компания, за БДЖ, за железопътната инфраструктура. Това са огромни структури, които много трудно се приспособяват към пазарните условия. Затова трябва да има пазарни механизми, които да ги ръчкат да не растат на корем, да растат стройни и работещи. Да тичат пред пазарите, а не след тях. - На индустрията й предстои да се включи в търговията на парникови емисии. Проучвате ли вече пазара? - Топката е в екоминистерството за одобряване на плана за разпределяне на квотите от ЕК. - В момента, когато Националното разпределение на квотите бъде одобрено от Европейската комисия, имате ли идея какво ще правите с излишъците? - Емисиите, които са им определени, са толкова, колкото им трябват, за да не се налага да купуват. Докато при ТЕЦ-овете е различно. При нас емисиите са примерно 10 - 20 - 100 хиляди тона годишно, а в енергетиката са милиони. Това, което нас, индустрията, ни касае по отношение на емисиите, е ТЕЦ-овете утре да не започнат да вкарват стойността на емисиите, които се е наложило да си купят, в цената на тока. Тези емисии рано или късно ще оскъпят електроенергията, както и зелената енергия. В ЕС вече се говори за carbon leakage и RES leakage. В първия случай изтичане на инвестиции в посока на страни без ограничения на емисиите, а във втория - инвестиции, привлечени от субсидираните цени за ел. енергия от ВЕИ. "Ефектите" ще се платят от потребителите. - Външните инвеститори дойдоха заради ниската цена на тока и на работната ръка... - Разбира се, търси се и евтин ресурс. Но не е само това, търсят се нови пазари. Евтиният ток, който сега вече не е евтин, и евтината работна ръка, не са дългосрочни неща, на които можеш да разчиташ. По-скоро развиваш бизнеса, ставаш по-голям, по-стабилен... - Как индустрията се отнася към Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)? - Ясно е, че ВЕИ трябва да има. Самата индустрия инвестира в такива проекти - газови централи (Биовет), производство на ток от отделена топлина в производствени процеси (Аурубис), производство на фотоволтаични панели (Енерджи Солушън фирма с база в Перник от групата Виохалко, собственик още на Стомана Индъстри, СофияМед и Стилмет). Нашата позиция е да се подобри рамката за тяхното развитие, съобразена с нуждите и възможностите на енергийния отрасъл. Сега е хаос. - Мерки срещу кризата? - Към днешна дата най-горещата тема е разплащане на държавата с бизнеса. Тези 780 млн. лв. по обществени поръчки, които се дължат, трябва да се платят. Това е в интерес и на самата държава. То е свързано със запазване на работни места, оцеляване на фирмите, плащане на данъци, осигуровки и т.н. Удържането на 10% допълнителни отстъпки, които предлага министърът на финансите Симеон Дянков, са несериозни. Други мерки са ускореното възстановяване на ДДС. Мероприятия, които ще помогнат за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. За излизане от кризата е нужно и ускоряване на инфраструктурните проекти. Държавата е длъжник на индустрията и заради кръстосаното субсидиране на ток, газ и парно.
Източник: Стандарт (25.02.2010)
 
China Steel вдига цените Най-голямото китайско стоманодобивно предприятие China Steel Corp съобщи, че повишава цените на вътрешния пазар на всичките си стоманени продукти за доставките през април и май със средно 612 нови тайвански долари (19.07 щ.д.) на тон, или с 2.9%. Увеличението е второто през тази година, след като цените бяха увеличени със средно 1011 н.т.д. за тон, или 4.92%, за доставките следващия месец. Фирмата заяви, че повишаването цели да отрази нарастващото търсене на пазара на фона на стабилно възстановяване на световната икономика. Световното търсене на стомана се очаква да нарасне с 9.2% до 1.206 млрд. тона през тази година, казаха от China Steel, цитирайки прогноза на Световната асоциацията за стомана. Въпреки това, увеличението е по-малко от прогнозите на анализаторите, индикатор че през следващия месец е възможно компанията да повишат цените за доставките през юни. (Taipei Times)
Източник: Други (25.02.2010)
 
“Кремиковци” дължи над 248 млн. лв. на “Булгаргаз” и НЕК Над 248,26 млн. лв. дължи металургичният комбинат "Кремиковци" на "Булгаргаз" и НЕК, съобщи Васил Яначков, председател на синдикална федерация "Металици" към КНСБ. Задълженията на предприятието към "Булгаргаз" са близо 103,79 млн. лв. Почти 69 млн. лв. са натрупани след 6 август 2008 г. На тази дата "Кремиковци" беше принудително спрян, въпреки че цените на метала бяха фантастични, каза Яначков. На НЕК комбинатът дължи около 144,47 млн. лв. Синдикатите подчертаха, че от НЕК са заявили желание да капитализират вземанията си. Те предлагат да се намери решение за оздравяване на дружеството, защото обявяването в несъстоятелност ще донесе повече пасиви, отколкото активи на държавата. Синдикатът е подал жалба в Софийския апелативен съд, с която блокира опитите за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Над 4000 души от "Кремиковци" са останали без работа от 2009 г. досега и предприятието им дължи 40 млн. лв. за неизплатени заплати и обезщетения. Дължимите суми за осигуровки са 15,9 млн. лв., каза Яначков. Всеки ден броят на безработните от предприятието и фирмите, свързани с него, се увеличава. В момента в комбината работят 2300 души, допълни синдикатът.
Източник: Монитор (26.02.2010)
 
Пекин обвинява САЩ в протекционизъм Китай обвини Вашингтон в злоупотреба с мерките за търговско облекчение, след като САЩ увеличи вносните мита за китайските стоманени тръби. "Тези привидно справедливи търговски мерки в действителност са нарушения на мерките за търговска помощ, които са предназначени за защита на националната икономика," заяви говорителят на Министерството на търговията Яо Джиан, позовавайки се на редица случаи насочени срещу китайските износители. "Ако целият свят последв САЩ, какво ще се получи?", добави Яо. Търговският департамент наложени предварителни мита от 11% - 13% за някои видове китайски тръби от неръждаема стомана, за да компенсира това, което смята за неправомерни субсидии за производителите. От там добавиха, че окончателно решение ще бъде взето на 10 май. Яо заяви, че броят на американските анти-дъмпингови и анти-субсидийни мерки срещу китайски стоки се е увеличили с над 50% миналата година до 23, а стойността на засегнатите стоки се е увеличил осем пъти до 7.6 млрд. долара. Според правителството на САЩ вносът в страната на китайски безшевни тръби е на стойност 382 млн. долара през 2008 г. и се е увеличил със 131% от 2006 г. насам. (AP)
Източник: Други (26.02.2010)
 
Притеснения за стоманодобивния пазар Министърът на търговията и промишлеността на Южна Африка, д-р Роб Дейвис, ще поиска спешни срещи тази седмица, за да получите отговори от Kumba Iron Ore, ArcelorMittal South Africa и Anglo American за въздействието върху стоманения пазар на отказа на Kumba от договор с ArcelorMittal за нискокачествена желязна руда. ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в Южна Африка, получава 6.25 млн. тона желязна руда всяка година от Kumba в Giveaway на цена разходите плюс 3%. Kumba, в която Anglo American е контролиращ акционер, ще продава желязна руда на ArcelorMittal само на пазарни цени от понеделник. Инвестиционна банка Macquarie First South оценки, че ArcelorMittal плаща по около 25 долара/тон за рудата на Kumba в момента - значително по-малко от договорната цена за руда от по-ниско качество от 61 долара/тон. Спот цените в момента са над 150 долара/тон. (Fin24)
Източник: Други (01.03.2010)
 
Nucor купува половината от американско подразделение на Mitsui Най-големият производител на стомана в САЩ по продажби през 2009 г. Nucor Corp. ще купи половината от стоманодобивно подразделение в САЩ на японската Mitsui & Co. за да се развиват съвместно на световния пазар за метали, използвани в уреди, автомобили и строителството. Чрез създаването на съвместно предприятие, наречено NuMit LLC, Nucor ще придобие половината от базираното в Луисвил, Кентъки, Steel Technologies Inc. на Mitsui. Подразделението има 23 предприятия за преработка на стомана в САЩ, Канада и Мексико. Финансовите параметри не бяха оповестени. Mitsui, която е базирана в Токио, придоби Steel Technologies за около 534 млн. долара, включително свързани дългове, през юни 2007 г. Делът в ST е втората придобивка за Nucor тази седмица, след закупуването на Ocala Recycling LLC на 1 март при неоповестени условия. Смесеното дружество с Mitsui е "най-добрата стратегическа новина" за Nucor от две години, заяви Мишел Епълбаум, ръководител на стомано-изследователска компания в Хайленд Парк, Илинойс. (Bloomberg)
Източник: Други (03.03.2010)
 
JSW Steel с първи износ за САЩ от 18 месеца Третото по големина стоманодобивно предприятие в Индия JSW Steel Ltd. извършва първи износ на стоманени плочи от 18 месеца за подразделението си за стоманени тръби и плочи в САЩ, след като търсенето в световен мащаб се възстановява след най-лошия спад от Втората световна война насам. JSW ще изпрати 40 хил. метр. тона този месец на Texas Works, като евентуално ще удвои натоварването на предприятието до 40%, заяви главния финансов директор Сешагири Рао. То произвежда стоманени тръби и плочи за петролната и газова промишленост. През януари преработващата промишленост в САЩ нарасна с най-бърз темп от август 2004 г. насам, според промишления индекс на Института за управление на доставките, засилвайки продажбите на стомана и насърчавайки заводи като U.S. Steel Corp.да рестартират спрени мощности. Най-големият производител на стомана в Русия OAO Severstal заяви, че през януари търсенето се увеличава в Северна Америка, особено на стомана за автомобили и тръби. (Bloomberg)
Източник: Други (04.03.2010)
 
7 сигнала за източване на "Кремиковци" останали без последствия Повече от седем сигнала в последните няколко години са подадени за източване на металургичния комбинат "Кремиковци", като по тях не са предприети никакви действия. Това съобщи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов в Пазарджик. Жалбите са подадени в Пето РПУ и касаят конкретно известните като братя Дамбовци. Това, което мога да кажа е, че в основата на източването на "Кремиковци", както и в дейността на "Октопода" е Алексей Петров, каза Цветанов. Имаме над 25 свидетели за извършената дейност от "Октопода" и в кратки срокове ние ще съумеем да получим необходимата информация и в съдебна фаза да докажем съпричастността на всички лица, които са се занимавали с пране на пари, допълни министърът.
Източник: Insurance.bg (05.03.2010)
 
Hebei Steel може да купи производителя на специална стомана Shigang Водещата китайска стоманодобивна компания Hebei Iron & Steel Group води преговори със CITIC Pacific за придобиване на нейноното дъщерно дружество Shijiazhuang Iron and Steel Co, производител на специална стомана, пазположено в северната провинция Хъбей. Резултатите от преговорите е вероятно да излязат месец по-късно. През ноември 2005 г., CITIC Pacific закупи 65% от акциите в Shigang за 1.48 млрд. юана, като останалите 20% и 15% са съответно на Комисията за надзор на активите администрация на провинция Хъбей и управата на Shigang. Shijiazhuang Iron and Steel е специализирана в производството на автомобилна стомана. Годишният капацитет в момента е 2.6 млн. тона. През 2009 г. Shigang произведе 1.84 млн. тона необработена стомана, 1.75 млн. тона завършена стомана, и отчете приходите от продажби от 6.68 млрд. юана. (Xinhua)
Източник: Други (05.03.2010)
 
Steel Authority търси японски технологичен партньор Вторият по големина индийски производител на стомана Steel Authority of India Ltd. иска да последва местните си конкуренти като сформира джойнт венчър с японски партньор за производство на продукти с висока стойност в момент на увеличаващо се търсене. Държавната Steel Authority води преговори с японска компания за създаване на предприятие в източната част на Индия, заяви министърът на стоманата Вирбхадра Сингх. Предприятието може да бъде позиционирано в градовете Бокаро или Билай, в които Steel Authority има дейности и разполага с големи резервни терени, добави Сингх, без да обяви партньора. Индийското потребление на стомана през 10-те месеца до 31 януари нарасна с 8.5% спрямо година по-рано, стимулирано от търсенето на енергийни проекти, строителни компании и производителите на автомобили и оборудване. Продажбите на превозни средства в Индия може да достигне 3 млн. бр. годишно до 2015 г., подпомогнато от по-високи доходи на средната класа, която наброява около 50 млн. души, според прогнозата правителството от 2006 г. (Bloomberg)
Източник: Други (08.03.2010)
 
Анализаторите са оптимисти за стоманата, въпреки нарастващите разходи Готовността на японските производители на стомана да платят 55% увеличение на цената за закупуване на кокс от BHP Billiton води нова вълна на оптимизъм за стоманодобивната промишленост в Азия, като анализаторите се надяват, че стоманодобивни предприятия може на свой ред да повишат цените за да покрият по-голямата част от увеличението на разходите. Съгласно ново споразумение с BHP, водещи японски производители на стомана, включително JFE Holdings и Nippon Steel Corp., се съгласиха да плащат на англо-австралийската рудодобивна компания 200 долара на тон кокс за периода април - юни, в сравнение с около 129 долара за тон през текущата финансова година до 31 март. Последното споразумение предвижда ревизиране на цените на всяко тримесечие, за разлика от предишните договори, при които цените се определяха годишно. Въпреки че редица други стоманодобивни предприятия в региона все още предстои да подпишат подобни, някои анализатори смятат, че споразумението частично премахва несигурността около преговорите в последно време. Goldman Sachs смята, че азиатските предприятия ще трябва да повишат цената на стоманата с между 20% и 30%, за да могат да прехвърлят очакваното увеличение на разходите за суровини. В същото време, японските производители, които в момента подписват голям брой договори с клиенти на годишна база, също ще трябва да ревизират цените в тези договори всяко тримесечие. Тенденциите при търсенето и предлагането в региона също подкрепят увеличение на цената на стоманата. (MarketWatch)
Източник: Други (10.03.2010)
 
"Овергаз" има нов мениджър "Управление на човешките ресурси". Това е Валерия Видинлиева, която ще отговаря за кариерното консултиране, подбора и обучението на кадрите, социалните пакети и корпоративната социална отговорност на компанията. Видинлиева има 24-годишен стаж в металургичния комбинат на "Стомана индъстри", където оглавява дирекция "Човешки ресурси". Завършила е магистратури в Университета за национално и световно стопанство и пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Източник: Сега (11.03.2010)
 
Европейските стоманодобивни предприятия очакват новите цени с тревога Всички очакват напрегнато да бъдат обявени новите цени от руски и украински предприятия за доставките през второто тримесечие. Слуховете твърдят, че заводите са решили да увеличат рязко цените на всички продукти, като HRC ще се предлагат на 500 евро на тон, а CRC по 600 евро на тон. Италианският производител Riva понастоящем не предлага на вътрешния пазар, очакайки развитие, което допълнително оказва натиск върху пазара и купувачите. Решението на руските и украйнски предприятия се очаква преди края на тази седмица. (Steelprices Europe)
Източник: Други (11.03.2010)
 
"София мед" увеличава производството Предприятието за производство на медни продукти "София мед" е увеличило от началото на годината производството си на медни продукти до 50 на сто, съобщи административният директор на предприятието Георги Расолков. Общият капацитет на дружеството е 105 хил. тона годишно. "През миналата година положението беше много тежко, но сега определено има подобрение", каза Расолков. Във вторник предприятието беше посетено от техническия комитет на Международия съвет за медни изделия (IWCC). Делегатите са разгледали производствените мощности и на завода за извличане на мед от руда "Аурубис България" край Пирдоп. Целта на IWCC е да представлява интересите на фирмите в индустрията и да подпомага комуникациите и сътрудничеството между тях и с други партньорски организации. Посещението е организирано по покана на гръцкия холдинг "Халкор", който е мажоритарен собственик на "София мед" от 2000 г. Инвестициите в компанията до момента надхвърлят 200 млн. лв., като дружеството има сертификат за инвеститор първи клас. Около 95 на сто от продукцията му е предназначена за износ, като основните пазари на компанията са страните от Европейския съюз. Основен доставчик на суровини за "София мед" е "Аурубис", откъдето през 2009 г. дружеството е купило 30 тона катодна мед. "Има индикации за възстановяване на пазара и се надявам, че през 2010 г. ще постигнем по-добри резултати", обясни Расолков.
Източник: Дневник (12.03.2010)
 
ОЦК разширява производството си "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК) в Кърджали започва модернизацията и разширението на производството си, след като в продължение на две години предишното ръководство на екоминистерството спираше проекта. Това съобщиха от компанията късно вечерта в петък, след като преди седмица е бил подписан договор с "Устра холдинг", който ще строи новият електролитен цех. Собственикът на ОЦК Валентин Захариев поясни, че в него ще се вложат 80 млн. евро, от които 35 млн. евро са взети от голяма западноевропейска банка и с тях е закупено част от оборудването, което сега е на склад в завода. Останалите пари са собствени средства на предприятието. Оборудването за новия цех беше закупено още през миналата година със заема от "БНП-Париба" – Женева. Очаква се електролитният цех да започне работа след година и половина. Заедно с това от ОЦК започват изграждането и на нов терминал за сярна киселина, се посочва още в съобщения на дружеството. Новият терминал ще обслужва повишеният капацитет на завода, като намеренията са в него да се съхранява още по-голямо количество сярна киселина, за да може след това тя да се транспортира по море, поясни още Захариев. Морският транспорт е един от най-евтините, но при него се изисква превоз на по-големи обеми товари. По думите на Захариев пазарите на комбината се възстановяват бавно и в момента са на около 50-60% от стойността си отпреди кризата. Терминалът за сярна киселина ще се изгражда от фирма "Фин Тех Инженеринг", която е част от собственика на ОЦК "Интертръст холдинг". Освен двете предстоящи инвестиции, от металургичния завод вече са приключили изграждането на сероочистваща инсталация. Тя ще се обслужва цеха "Агломерация" към оловното производство и по думите на Захариев е тяхна собствена инициатива, а не е направена заради европейски изисквания. В края на миналия месец са направени изпитанията на сероочистката, които са показали съдържание на серен диоксид и прах много под емисионните норми, остава да бъдат направени и измервания от акредитирана лаборатория.
Източник: Дневник (15.03.2010)
 
Австралия настоятелно призова Китай да стои извън преговорите за желязната руда Австралия призова Китай да стои извън трудните преговори за цената на желязната руда с големите рудодобивни компании след като стоманодобивните предприятия лобираха Пекин да се намеси. Министърът на търговията Саймън Крийн увери, че Австралия също няма да се меси в опита да се сключат годишни договори с англо-австралийската BHP Billiton, Rio Tinto и бразилската Vale. "Няма да се замесваме. Заявихме го на Китай и го повтарям, ние признаваме статута на Китай на пазарна икономика," заяви Крийн. "Всичко, което искаме в замяна, е Китай да действа в съответствие с пазарните принципи, а не да иска правителствена намеса". Коментарът на Крийн дойде след като над десет от най-големите китайски предприятия за стомана поискаха от Премиера Вен Джиабао да направи преговорите за желязна руда "въпрос от национално значение". Големите в стоманодобивната промишленост предупредиха правителството, че не може да се съгласи на 90%-то увеличение на цените, искано от рудодобивните компании и че това увеличение може да накърни националните интереси. Крийн заяви, че преговорите тази година са трудни, предвид силното търсене на ключовата суровина, използвана при производство на автомобили, в корабостроенето и други сектори, но правителствената намеса няма да помогне. Производителите на стомана в Китай са под напрежение да сключат договорка тази година за цената, след като не успяха да постигнат споразумение с BHP, Rio и Vale за първи път от десетилетия насам през 2009 г. Китай, най-големият потребител на желязна руда в света, сега трябва да плаща повече от азиатските си конкуренти, тъй като трябва да купите на спот пазара. (AFP)
Източник: Други (15.03.2010)
 
Стоманодобивната промишленост похвали призива на сенаторите към правителството да спре валутните манипулации на Китай Американският институт за желязо и стомана (AISI) даде висока оценка на позицията на над дузина сенатори, които призоваха правителството на САЩ да заеме по-твърда позиция срещу китайската практика на валутни манипулации. "Стоманодобивът оценява високо водачеството демонстрирано от сенаторите по китайските валутни въпроси", заяви Томас Гибсън, президент и главен изпълнителен директор на AISI. "Американските компании не могат да се конкурират в глобалната икономика, докато Китай продължава умишлено да обезценява своята валута, което дава субсидии на китайския износ. Това поставя произведените в САЩ стоки в по-неблагоприятно положение на всеки пазар по света. Ако искаме да удвоим износа и да създадем повече работни места в САЩ, правителството трябва да сложи края тази нелоялна търговска практика. Първата стъпка е Министерството на финансите да определи Китай като валутен манипулатор в предстоящия си доклад през април. "(American Iron and Steel Institute)
Източник: Други (17.03.2010)
 
Вдигат Бурж ал Кремиковци Кули като на 7-звездния хотел "Бурж ал Араб" в Дубай ще заместят комините на "Кремиковци". Това ще се случи, ако шейховете от Катар и Кувейт харесат идеята районът около комбината да сe превърне във финансово сити с център за високи технологии. Предложението ще бъде представено от премиера Бойко Борисов по време на посещението му в арабските държави, научи "Стандарт". Той ще посети двете страни между 21 и 24 март. Шейхове от региона отдавна питат за терена на "Кремиковци", който е над 14 хил. дка. Комбинатът заема половината площ и в него може да се запазят чистите производства. Едновременно с финансовите дейности там се предвижда строителство и на жилищни и офис сгради. Мястото е много атрактивно заради изградените пътища и близостта до летището. Отделно от това там може да се произвежда и екологично чиста енергия. На "Кремиковци" хвърли око още преди 2 г. младият собственик на "Емирейтс инвестмънт груп" Тарик бин Фейсал ал Касими, който е от управляващата фамилия в емирствата - Касими. Той беше гост на Столична община, когато Борисов беше кмет. Инвестиции за милиони долари бяха обсъдени и с емира на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани, който през 2009 г. бе у нас по покана на президента Георги Първанов и също разговаря с Генерала. Катар може да вложи пари и в АЕЦ "Белене". Това обаче не изключва търсенето на инвеститор от Европа. Борисов е първият български премиер, който отива на официална визита в Катар. В делегацията са включени министрите Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, Николай Младенов и Александър Цветков. България ще постави отново въпроса за изграждане на терминал за втечнен газ с участието на Катар, както и за откриване на наше посолство там. Бойко Борисов ще бъде на официална визита и в "перлата на Ориента" Кувейт.
Източник: Стандарт (18.03.2010)
 
Reliance Steel и Ryerson ще печелят от консолидиране Водещите компании от сектора за услуги с метали на стойност 153 млрд. долара Reliance Steel & Aluminum Co. и Ryerson Inc. ще печелят като спомагат за консолидирането на 1200 компании в САЩ и Канада, които обработват и разпространяват метални части. Reliance не е поглъщала компания от 18 месеца и търси "забележима" покупка през втората половина на годината, заяви главният изпълнителен директор Дейвид Хана. Ryerson, придобита през октомври 2007 г. от Platinum Equity LLC, се подготвя за първично публично предлагане, което може да осигури средства за финансиране на покупки. Reliance Steel и Ryerson заемат първите две места в сектора в Северна Америка, където 100-те най-големи центрове за услуги с метали държат малко pod половината от пазара през 2008 г., според списание Purchasing. Много от фирмите са частни или семейни, които "спряха кървенето", след като световната рецесия намали търсенето, а някои може да искат да продават след възстановяване от този труден пазар, заяви Хана. (Bloomberg)
Източник: Други (18.03.2010)
 
POSCO и SAIL се разбраха за стоманодобивно предприятие в Индия Южнокорейската POSCO се договори с Steel Authority of India Ltd (SAIL) за изграждане на металургичен комбинат в източната част на Индия на стойност 3.3 млрд. долара. Заводът с първоначален производствен капацитет от 3 до 4 млн. тона на година се очаква да бъде разположен в богатият на суровини щат Джаркханд. Говорител POSCO заяви, че детайлите по споразумението се уточняват. Официални лица на SAIL и POSCO не бяха намерени за коментар. SAIL е в преговори с POSCO за засилване на сътрудничеството между двете азиатски държави производители на стомана, обяви шефът на SAIL С.К. Руунгта миналия месец, без да уточнява, че преговорите включват създаването на съвместно предприятие в Индия. Индийски вестник съобщи миналия месец, че SAIL и POSCO, 4-тият по големина производител на стомана в света, обсъждат съвместен стоманодобивен завод на място в източна Индия, собственост на SAIL, на стойност 100 млрд. рупии. (Ройтерс)
Източник: Reuters (19.03.2010)
 
Rio и Chinalco създават съвместно дружество за проект в Гвинея Rio Tinto и китайската алуминиева компания Chinalco подписаха меморандум за разбирателство за създаването на съвместно дружество, което ще отговаря за развитието и управлението на проекта за добив на желязна руда в Гвинея. Сделката е показателна за изглаждането на различията между двете компании, в следствие влошаването на бизнес отношенията им през миналата година. В момента Rio Tinto притежава 95% в проекта Simandou, а другите 5% са собственост на Международната финансова корпорация, част от Световната банка. След споразумението участието на Rio ще се управлява от новото съвместно дружество. Chinalco ще придобие 47% в него, след като осигури 1.35 млрд. долара. (ShareCast)
Източник: Други (23.03.2010)
 
Валентин Захариев: "Кремиковци" бе приватизиран с 285 млн. лв.* скрити задължения "Кремиковци" е продаден с 285 млн. лв. скрити задължения, твърди първият частен собственик на металургичния комбинат Валентин Захариев. През 1999 г. фирмата на Захариев "Дару металс" (преименувана на "Финметалс") купи от държавата 71% от комбината срещу 1 долар. Според Захариев част от скритите задължения са от ДДС измами и дългогодишeн отказ на митническите служби да глобят комбината за митнически нарушения. Те са били известни на държавата, но възможността дружеството да бъде санкционирано не е била посочена в информационния меморандум към приватизационния договор, обясни Валентин Захариев. По думите му към момента на приватизацията в комбината е имало хора, близки до управляващата партия СДС, които са се грижели за бизнес интересите на политическите си лидери. В интервюто Валентин Захариев разказва за натиск и проблеми, които ДПС създава на "Кремиковци" по времето на кабинета "Сакскобургготски", за закана на Ахмед Доган да закрие комбината и за опити на юпита от НДСВ да намерят нов собственик. Захариев оспорва и обвинението на Прамод Митал (на когото продаде "Кремиковци"), че цесията между "Финметалс" и офшорките "Булстил" и "Скад ко" е главна причина за настъпилите финансови затруднения на металургичното дружество.
Източник: Дневник (24.03.2010)
 
Общински съветници от Кърджали протестираха срещу замърсяването пред ОЦК Всичките 38 съветници от местния парламент в Кърджали и общинското ръководство излязоха на безпрецедентен мълчалив протест пред вратите на Оловно-цинков комплекс (ОЦК) срещу продължаващото замърсяване на околната среда с тежки метали от страна на завода. До това решение се достигна по време на общинската сесия, на която бе изслушан мониторинговият доклад за замърсеността на въздуха в родопския град през 2009 година. 400 процента над допустимите норми за емисии от кадмий, 700 процента от оловни аерозоли и превишени стойности на арсений допуска заводът, а това е недопустимо, защото влияе пагубно на здравето на всички жители на Кърджали, заяви общинската съветничка от ДПС Бахар Палова. Местният парламент упълномощи кмета на Кърджали Хасан Азис да заведе дело срещу ОЦК в Европейския съд. От доклада стана ясно, че през 2009 година 79 пъти са превишени нормите за замъресност с фини прахови частици при 35 допустими, имало е 203 превишения със серен диоксид при допустими 24, 78 пъти са били превишенията с оловни аерозоли. Бахар Палова изрази общото становище на местните парламентаристи, че с докладите за замърсеността на въздуха в Кърджали ще бъдат запознати съответните министри в правителството, както и министър-председателят Бойко Борисов. Ръководството на ОЦК не е съпричастно по никакъв начин на проблемите на града независимо от обещанията им за монтиране на инсталация в оловно производство и построяването на нов цинков завод, които да намалят вредните емисии в рамките на допустимите норми, каза Палова. Няма да спрем до тук, следващият протест няма да е мълчалив, а зад нас ще застанат много хора, категорична беше тя.
Източник: Дарик радио (26.03.2010)
 
Вносът на цинк ще намалее от по-високото производство Вносът на цинк в Китай може падне с почти 60% тази година, след като местното производството се увеличава, заяви анализатор от CBI China Co. Вносът може да падне до 278 хил. т. от 670 хил. т. през 2009 г., заяви Моника Гао. Реалното търсене може да бъде 4.69 млн. тона, повече от очакваните миналата година 4.25 млн. тона, каза тя. Китай засили производство на метали и повиши вноса до рекордни нива миналата година, след като правителствените стимули ускориха строителство и продажбите на автомобили. Цинкът се използва за галванизиране на стомана. Комбинатите рестартираха спрените по време на най- следвоенна икономическа криза мощности, тъй като цените скочиха с 61% през изминалата година в Шанхай, повишавайки запасите. "Високите метални запаси като че ли оказват малко влияние върху цените", каза Хюв Робъртс, анализатор в CHR Metals Ltd. "Ако фондовите инвеститори продължават да купуват метали и задържат цените по сегашните или по-високи нива, мините и металообработващите предприятия ще имат добра година," каза той. (China Daily)
Източник: Други (26.03.2010)
 
Най-голямата замбийска мина за никел отново работи Най-голямата мина за никел в Замбия, Munali Nickel Mine, която се управлява от китайската Jinchuan Corporation, възобнови операция в петък и се очаква да достигне производство от 750 хил. тона никелова руда през 2010 г. Замбийският президент Рупия Банда присъства на церемонията по случай възобновяването на дейността, на около 85 километра южно от столицата Лусака. Банда оцени високо усилията, положени от Jinchuan, най-големият производител на никел в Азия, да поеме непрекъснато затворената мина, която доведе до безработица сред над 1000 миньори. "За мен е удоволствие да знам, че мината планира да увеличи броя на служителите, след като повиши производството си," каза президентът. Планира се мината да повиши добива от сегашните 750 хил. тона годишно до 1.2 млн. тона руда до 2011 г. Замбийският лидер приветства китайските инвестиции в страната, заявявайки, че "китайските инвеститори искат да развиват Африка и ние трябва да ги приветстваме". (Xinhua)
Източник: Други (26.03.2010)
 
Китайската Chalco потъва в червено Nай-големият производител на алуминий в Китай Chalco обяви, че е на червено през 2009 г. със загуба от 4.65 млрд. юана, заради финансовата криза. "През 2009 г. (Chalco) беше засегната от световната финансова криза, търсенето на алуминий падна и алуминиевите цени бяха ниски през относително дълъг период от време," заявиха от компанията в изявление до борсата в Шанхай. "Производството на фирмата и операциите, претърпяха безпрецедентни трудности и предизвикателства," се казва в изявлението. Загубата идва след нетна печалба от 9.2 млн. юана през 2008 г., въпреки че това също е значителен спад спрямо предходната година поради по-високите цени на енергията, намаляващото търсене и девалвации след спада в цените на металите. Chalco, която отчете продажби за 70.3 млрд. юана през 2009 година, е публичното дружество на Chinalco, която сключи огромна сделка за 1.35 млрд. доларая с гиганта Rio Tinto по-рано през март за разработване на голямо африканско находище на желязна руда. Миналия юни Chinalco претърпя удар, когато офертата за 19.5 млрд. долара за удвояване на дела в Rio Tinto до около 18% не успя. (AFP)
Източник: Други (29.03.2010)
 
Съдът спира най-голямото колумбийско предприятие за мед Конституционният съд нареди спиране на най-големият проект добив на мед в Колумбия, позовавайки се на липсата на консултации с близките местни и афро колумбийски общности по отношение на околната среда и културното влияние на мината. Съдът обяви, че "не бяха взети адекватни мерки за информиране на общността за естеството на проекта Mande Norte и впоследствие да може да вземе решение с пълно осъзнаване и разбиране". Решението постановява Muriel Mining Corporation да преустанови дейностите по проучване и производство в областта, обхващаща границата между северозападните провинции Антиокия и Чоко. Съдията каза, че тъй като проектът на Muriel неизбежно ще променят екологичното равновесие в района, компанията трябва да спазва задължението си да се консултира с общностите, които живеят в този регион и които ще бъдат засегнати от минната дейност. Вътрешното и Министерството на правосъдието е трябвало да проведе предварителна консултация с всички групи, които ще бъдат засегнати от проекта, което да им даде възможност да разберат и да участват, нещо което не се е случило в този случай. (Laht)
Източник: Други (29.03.2010)
 
Vale и BHP сложиха край на годишните преговори за рудата Vale SA, най-големият световен производител на желязна руда и BHP Billiton Ltd. сложиха край на 40-годишната система за определяне на годишни цени като подписаха краткосрочни договори с азиатските предприятия като бразилската компания договори 90% увеличение. Третият по големина производител на стомана в Япония Sumitomo Metal Industries Co. се съгласи да плати на Vale 100-110 млн. метр. тона за тримесечието от 1 април, заяви говорителят Тошифуи Мацуи каза. BHP, най-голямата минна компания, заяви, че ще продаде по-голямата част от продукцията си в Азия на по-краткосрочни договори, без договорени цени. Вчера съдът в Шанхай обвини за провала на миналогодишните преговори шефът за Китай на на Rio Tinto Стърн Ху и трима негови колеги за придобиване на търговски тайни, като ги осъди на между 7 и 14 години затвор. Преминаването към тримесечни договори ще помогне на производителите да се възползват от растящите спот цени на желязната руда, която е над 2 пъти по-висока от годишно-договорната цена. "Това е значителна победа за BHP Billiton над азиатските стоманопроизводители, които дълго се противопоставяха на прекратяването на годишното ценообразуване", заяви Бен Потър, анализатор в IG Markets Ltd. Bloomberg
Източник: Други (31.03.2010)
 
Цената на желязната руда ще се определя по нова система Глобалните минни компании постигнаха ключово споразумение за промяна в ценообразуването на желязната руда, съобщи "Файненшъл таймс". По този начин производителите се стремят да доближат цените на суровината максимално близо до спот пазара, увеличавайки ги двойно. BHP Billiton каза, че голям брой азиатски производители на стомана са се съгласили за промяна в 40-годишната система за определяне на цените. Англо-австралийската компания от години лобира за това. В последно време усилията й бяха подкрепени от гигантите в индустрията Vale и Rio Tinto. Цените на суровината се определят чрез преговори между потребителите (стоманопроизводителите) и производители на желязна руда. Те се водят в Япония, Китай и Европа. Каквато и да е ситуацията, представителите на стоманодобивния сектор пледират за по-ниска цена на желязната руда, а нейните производители - за по-висока. Цената придобива окончателен вид, когато първият голям стомано­производител - обикновено японски или европейски, подпише договор с една от трите водещи в света минни компании, които добиват желязна руда. Тази цена се приема за условна от останалите преговарящи. Определената на преговорите цена досега важеше през цялата следваща година (започваща на 31 март и завършваща 12 месеца по-късно). Механизмът на ценообразуване е такъв, тъй като желязната руда не е борсова стока. Целта на приетата вчера промяна е договорените цени да са актуални за едно тримесечие. Началото на промяната беше поставено от третия по големите производител на стомана - Sumitomo Metal Industries, който се съгласи да плаща на Vale от 100 до $110 за метричен тон руда. Цените ще са актуални единствено за второто тримесечие на годината. За миналата година беше определена бенчмарк цена от 60 долара на тон. Анализаторите определиха развитието на ситуацията като важна структурна промяна в начина на определяне на цената на желязната руда. "Не всеки ден ставаме свидетели на промяна в механизма на ценообразуване на основна световна суровина", коментира Брендан Харис, анализатор от Macquarie Group. "Случващото се показва недвусмислено, че краят на старата система наближава", допълни той. Новата система има за цел да направи цените на рудата по-гъвкави и предсказуеми. Освен това по-краткият срок, за който са актуални, ще ги добилижи до тези на спот пазара, където суровината достигна малко повече от 150 долара за тон в началото на седмицата. Все още не е ясно дали Китай ще приеме новата система. Най-големият производител на желязна руда в света засега се противопоставя на промените. Джиа Инсонг от министерството на индустрията и информационните технологии обясни, че азиатската икономика не желае големи колебания в цената на суровината. Промяната обаче се подкрепя от производителите на стомана в страната. Анализатори коментират, че те не желаят разваляне на преговорите, което може да ги принуди да си доставят руда на пазарната й цена, която ще е значително по-висока от договорената дори на тримесечно изменение.
Източник: Дневник (31.03.2010)
 
ОЦК ще съди държавата за вреди и пропуснати ползи До май ОЦК-Кърджали ще заведе съдебни искове за 5 милиона лева срещу държавата за преки загуби и пропуснати ползи в продължение на повече от 2 години. През този период бившето ръководство на МОСВ не даваше разрешително за реализиране на инвестиционната програма за строителството на нов цинков завод. Това обяви на пресконференция в Кърджали собственика на ОЦК Валентин Захариев, според който общинското ръководство също забавяло процеса за модернизиране на предприятието с отказа за обособяване на площадка за строителство. Според Захариев общинските съветници и в частност тези от ДПС защитавали икономически и политически интерес, а не обществения за намаляването на вредните емисии чрез строителството на нов цинков завод. В личен разговор кметът на Кърджали Хасан Азис му казал, че за да се разрешат проблемите на ОЦК, той трябва да разговаря лично с лидера на ДПС Ахмед Доган. Валентин Захариев съобщи, че реконструкцията на цинковия завод е в ход, а до 15 месеца ще бъдат готови електролитният и пържилният цехове, както и цехът за сярна киселина. От края на февруари вече действала и инсталацията, която улавя емисиите от серен диоксид, чиито стойности спаднали далече под нивото на пределно допустимите. Предстояла и смяната на горивната база на ОЦК като от мазут щяло да се премине към газ.
Източник: Дарик радио (01.04.2010)
 
Eurofer уведоми ЕК за възможните злоупотреби Днес Eurofer официално уведоми Европейската комисия за възможни анти-конкурентни практики и злоупотреби с господстващо положение от страна на основните доставчици на желязна руда. Силните индикации за незаконно съгласуване на увеличаване на цените и ценовите модели и натиск върху отделните производители на стомана да приеме тези промени показват според Eurofer, че правилата за конкуренцията на ЕС, по-специално чл. 101 и чл. 102, може да са били нарушени. “Както се посочва от Eurofer увеличението на цените с 80-100% поискани от производителите на желязна руда не отразяват реалностите на пазара на стомана и не може да бъде оправдано от условията на търсенето,” казва Гордън Мофат, генерален директор на Eurofer. “Затова приканва Комисията, като регулатор, да проучи внимателно какво се случва между доставчиците на желязна руда”. Eurofer вече е уведомил Европейската комисия за своята загриженост относно изключително високата концентрация на пазара на желязна руда, която е доминирана само от трима производители (BHPB, Rio Tinto и Vale) и следователно неприемливостта на предложеното съвместно предприятие между BHPB и Rio Tinto. Eurofer, Европейската конфедерация на производителите на стомана, представлява интересите на 60 стоманодобивни предприятия и националните федерации за стомана от 23 държави-членки, които обхващат почти 100% от стоманодобива в ЕС. (Eurofer)
Източник: Други (01.04.2010)
 
Nippon Steel се съгласи на голямото увеличение на цената Японската Nippon Steel се съгласи по принцип на солидното увеличение на цената на желязната руда от бразилския минен гигант Vale. Новата цена ще бъде 110 долара на тон за тримесечието април-юни, съобщи Асахи Шимбун. Всекидневникът Nikkei обяви цена от 105 долара, а в. Yomiuri обяви, че цената ще бъде 106 долара. Цените на рудата бяха ниски миналата година, с рекордните 77-79 долара за тон по-малко отколкото през 2008 г. Преговорите за 2010 година би трябвало да се финализират до края на следващия месец. Увеличението вероятно ще повлияе на печалбите на японските производители на автомобили и електроника, снабдявани от Nippon Steel. Ако повишението на цените се повтари в рамките на 2010 г., металургията в страната ще отчете ръст на разходите до 570 млрд. йени (6.2 млрд. долара), се казва в Nikkei. Говорител на стоманодобивната компания не бе открит за коментар. (AFP)
Източник: Други (01.04.2010)
 
Одитът намали печалбата на ОЦК с 1,4 млн. лв. Одитът намали печалбата на ОЦК за 2009 г. с 1,36 млн. лв. до 5,15 млн. лв., показва отчетът на дружеството. За 2010 г. компанията прогнозира 19,5% ръст на продажбите до 150 млн. лв. През четвъртото тримесечие на 2009 г. се наблюдава ръст в цените на металите. За този период средните цени са 2213,64 долара/т за цинка и 2292,68 долара/т за оловото. "Очакваме цените на цинка и оловото от четвъртото тримесечие на 2009 г. от съответно 2213,64 долара/т и 2292,68 долара/т да се задържат и през 2010 г., но това зависи от редица фактори, свързани с развитието на световната икономика", посочват от дружеството. Едновременно с това е налице и недостиг на основната суровина за производство, а именно концентратите, тъй като понижението в цените на металите принуди редица мини да замразят своето производство. Бяха закрити мини в Турция, Сърбия, Полша, Румъния и др., се казва в годишния доклад за дейността на ОЦК.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2010)
 
Стоманената и автомобилната индустрия в Европа обвиниха минните компании в несправедливи практики за определяне на цените на желязната руда, съобщи вестник "Файненшъл таймс". Това се случва, след като минните гиганти промениха системата за ценообразуване на суровината в началото на миналата седмицата. Eurofer, представляваща производителите на стомана на континента, е подала оплакване до Европейската комисия. Според организацията се наблюдава "незаконно съгласуване на цените на рудата, оказващо натиск върху индивидуалните производители на стомана, които са длъжни да се съобразят с промените", В началото на миналата седмица глобалните минни компании постигнаха ключово споразумение за промяна в ценообразуването на желязната руда. Договорка между BHP Billiton, Vale и Rio Tinto предвижда те да се определят в началото на всяко тримесечие, а не за цялата година, както беше досега. По този начин цените на суровината ще се изравнят с тези на спот пазара, които са доста по-високи. Потърпевши естествено са потребителите на желязна руда - производителите на стомана, автомобилните компании и др. Началото на промяната беше поставено от третия по големина производител на стомана - Sumitomo Metal Industries, който се съгласи да плаща на Vale от 100 до $110 за метричен тон руда. Цените ще са актуални за второто тримесечие на 2010 г., като за миналата година беше определена бенчмарк цена от 60 долара на тон. "Поскъпване на желязната руда със 100% е обида", каза генерален директор на Eurofer. АСЕА, която представлява автомобилните производители в Европа, коментира, че трите най-големи минни компании са образували олигополна структура. Строителните компании на свои ред заявиха, че промяната в цените ще увеличи разходите им и ще засегне сектора. "Ако строителите трябва да прехвърлят увеличените разходи на потребителите, възстановяването на сектора ще бъде поставено под въпрос", коментира Ноубл Франсис, икономически директор на британската Асоциация на строителните продукти. Брюксел заяви, че ще проучи информациятa, с която разполага, и ще разследва евентуално нарушение на конкуренцията в сектора. За разлика от Европа производителите на стомана от Китай и Япония подкрепят новата система на ценообразуване. Те са убедени в ползите, която тя носи в дългосрочен план.
Източник: Дневник (05.04.2010)
 
Корпоративен сезон: Още експортни компании очакват по-добри продажби през 2010 г. Поредни български производствени компании, разчитащи на външните пазари, прогнозираха ръст на финансовите си резултати за тази година, с което експортният сегмент от корпоративния сектор даде нов сигнал за възстановяване. Производителят на лекарства "Софарма" и комбинатът за цветни метали "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) обявиха очаквания за съответно 15 и 20% ръст на продажбите, като за първата това идва на фона на силна 2009 г., в която също беше постигнат ръст. Причината за оптимизма - продължаващото стабилизиране на европейската икономика и международните пазари. Миналата седмица "Софарма" прогнозира в годишния си доклад нулев растеж за настоящата година заради все още несигурната икономическа ситуация в световен мащаб. Вчера обаче компанията обяви 37% годишен ръст на продажбите си само за март и общо 20 на сто за цялото първото тримесечие спрямо същия период на 2009 г. След това ръководството на компанията коригира прогнозите си за 2010 г. и вече очаква до 15% ръст на продажбите си. "Предварителните ни прогнози за тазгодишните резултати бяха за запазване на постигнатото от миналата година. Това обаче беше консервативна оценка, каквато винаги сме давали. Сега предвиждаме ръст на приходите от продажби между 12 и 15% на годишна база", каза Огнян Донев, изпълнителен директор на "Софарма". Причината за оптимизма на мениджмънта на "Софарма" са силните резултати от експортната дейност. Само за март компанията отчита 83% увеличение на продажбите си зад граница на годишна основа. Ръстът на износа за първите три месеца на годината пък е 32% за година. "Запазваме тенденцията от 2009 г. увеличението на приходите от външните пазари да изпреварва това от местния пазар. Приходите от продажби на новите ни пазари - Балканите и Турция, както и на традиционните ни пазари - Украйна, Средна Азия и Кавказ, са над два пъти по-високи спрямо същия период през 2009 г.", коментира още Донев. Именно експортната дейност беше основният двигател на растежа на бизнеса на "Софарма" и през 2009 г. За миналата година компанията отчете 33 млн. лв. печалба и 204 млн. лв. продажби при съответно 19 млн. лв. и 187 млн. лв. за предходната година. В същото време бизнесът на дружеството на вътрешния пазар е в застой заради блокирането на разплащанията на дължимите от държавата суми по доставките на лекарства за болнични и лечебни заведения в страната. "Стагнацията в продажбите на вътрешния пазар се дължи на несъстоялата се здравна реформа и рестриктивната правителствена политика в сектора - нищо не се плаща, нищо не се купува", поясни Донев. Друг български износител - заводът за цветни метали в Кърджали ОЦК, също залага ръст на продажбите си - около 19.4 на сто на годишна база до над 150 млн. лв., което обаче според ръководството на предприятието ще се дължи основно на покачването на цените на оловото и цинка на стоковите борси. Във физическо измерение обемите на производство в завода дори ще намалеят леко, като една от основните причини за това са наложените от държавата ограничения за комбината във връзка с изпусканите в атмосферата вредни емисии. От края на миналата година ОЦК работи с 30% намален капацитет, след като министерството на околната среда предупреди, че в противен случай страната ще понесе санкции от ЕС заради замърсяването. В момента предприятието е в процес на реализация на инвестиция за 120 млн. евро, което трябва да увеличи производствения му капацитет и едновременно с това да реши екологичните проблеми. Заради административни пречки при предишното правителство инвестиционният проект се забави с около две години. За тази година предприятието в Кърджали очаква да произведе 21 хил. тона олово и 21.5 хил. тона цинк. Печалба не се прогнозира. "Пазарът е много колеблив - един месец можем да сме на печалба, другия на загуба заради колебанията на цените на международните пазари. Предпочитаме да сме предпазливи и да не подвеждаме акционерите", каза Валентин Захариев, мажоритарен собственик на ОЦК чрез "Интертръст" и някогашен притежател на "Кремиковци". Миналата година ОЦК успя да излезе на над 5 млн. лв. печалба на фона на 20% спад на оборота и след като намали разходите си с 40%.
Източник: Дневник (07.04.2010)
 
Казаха на китайските стоманодобивни заводи да спрат производство Малките предприятия за стомана с доменни пещи по-малки от 400 куб. метра получиха нареждане от китайското правителство да спрат производство до края на следващата година. Държавният съвет, кабинетът на Китай, публикува документа във вторник, които оказва всички доменни пещи с тези размери да бъдат затворени с цел обуздаване на свръхпроизводството и да се наложат модернизации в сектора. "Тези малки предприятия са разположени предимно в провинциите Шандонг и Шанси ", заяви Ду Вей, анализатор в консултантската Umetals.com. "Трудно е да изчисли колко са тези заводи, но новата мярка ще помогне да се овладее свръхпроизводството в стоманодобивната промишленост," каза Ду. Индустрията е изправена пред свръхпредлагане, което свива цената на стоманата и орязва маржовете на печалба, предупредиха от China Iron and Steel Association. Капацитет на Китай за производство на сурова стомана се очакваше да достигне 700 млн.тона в края на 2009 г., докато произведените стоманени продукти е 567.84 млн. тона през миналата година. Правителството ще закрие остарели производствени мощности и в други сектори, включително енергетиката, въгледобива, коксуването на въглища, производството на феросплави, калциев карбид и цветни метали с цел икономия на енергия и намаляване на вредните емисии. (China Daily)
Източник: Други (07.04.2010)
 
Vale вдигна спора с Eurofer до ново ниво Бразилската Vale, най-големият световен производител на желязна руда, повиши напрежението в ескалиращия спор с европейските си клиенти като призова Европейската комисия да разследва възможно "нарушение на правилата за конкуренция" от страна на Eurofer, Европейската асоциация нажелязо и стоманодобивната промишленост. Този ход е отговор на обвиненията на Eurofer от миналия месец за "анти-конкурентно поведение и дори координация на цените на пазара на желязна руда" след като миналата седмица се сложи край на 40-годишната система за цените на желязната руда. Конфликтът на Vale с европейски й клиенти доведе спора до нови висоти, твърдят анализатори. "Това е много по-силен сигнал, отколкото обикновено се чува от Vale", заяви Педро Монтенегро, анализатор в Banco Brascan. "Никога не съм виждал да заемат толкова войнствена позиция." Във вторник Vale се опита да обърне нещата, заявявайки че е писала до Европейската комисия с молба да се разследват възможни "координирани действия от страна на членовете на Eurofer при продължаващите преговори с Vale". (FT)
Източник: Други (07.04.2010)
 
Надзорът задължи "Чугунолеене" да назначи ДВИ Комисията за финансов надзор задължава "Чугунолеене" АД да назначи директор за връзка с инвеститорите. Това става ясно от решение на заместник-председателя на комисията Ралица Агайн-Гури. Срокът, който се дава на "Чугунолеене" да назначи директор, е 7-дневен от получаване на решението на КФН. По данни на финансовия надзор от 18 септември 2009 г. е прекратен трудовият договор на Валентин Илчев, който до този момент е изпълнявал длъжността директор за връзки с инвеститорите в "Чугунолеене" АД. От този момент натам няма данни дружеството да е назначило нов директор за връзки с инвеститорите. Всяка публична компания обаче трябва да има такъв директор според нормативните изисквания.
Източник: Пари (08.04.2010)
 
Русия няма да наказват производителите на стомана за високите цени Русия не планира да накаже местните производители на стомана за увеличените цени на вътрешния пазар, каза заместник-министърът на промишленост Андрей Дементиев. "Може да задушим металургията до смърт, но в такъв случай ще трябва да купуваме китайска стомана", каза Дементиев. Джакомо Бакзини, главен финансов директор на второто по големина стоманодобивно предприятие в Русия Evraz, заяви миналия месец, че цените на вътрешния пазар са с 50-100 долара по-високи за тон спрямо предходната година. Това доведе до призиви да се наложи 15% мито върху износа на руска стомана, ако производителите не коригират цените до определени нива преди следващия април, според последните доклади в пресата. Въпреки това, Дементиев заяви, че цените за руските потребители на стомана остават под световното равнище. "Днес, цените на вътрешния пазар са във всеки случай по-ниски, но не е възможно да ги задържаме изкуствено", добави той. (Ройтерс)
Източник: Reuters (09.04.2010)
 
САЩ наложи допълнителни мита върху вноса на китайски тръби САЩ наложи антидъмпингови мита, вариращи от 30% до 99%, върху вноса на стоманени тръби за петролната и газ индустрия, ход, който може да засили търговските спорове между двете страни. Търговският департамент заяви, че цените на китайските тръби, или т.нар. "национални нефтени тръбните изделия (OCTG)", са между 29.94% и 99.14% по-ниски от реалната стойност, когато се продават в САЩ. Според департамента, на 37 китайски фирми ще бъде наложено окончателно дъмпинг мито в размер на 29.94%, а на всички останали китайски износители - 99.14%. Въпреки това, Международната търговска комисия на САЩ (ITC), независима федерална агенция, все още може да отмени антидъмпинговите мита, ако нейните членове решат, че вътрешния пазар в САЩ не е пострадал от внесените китайски продукти, които са били на стойност 1.1 млрд. долара през 2009 г. ITC трябва да се произнесе с окончателно решение на или преди 24 май. (Xinhua)
Източник: Други (12.04.2010)
 
Немският добив на сурова стомана с 91% ръст през март Според информацията, предоставена от немската федерация за стомана Wirtschaftsvereinigung Stahl, продукцията на необработена стомана в Германия през март 2010 достигна 3.96 млн. тона, най-високата месечна стойност от септември 2008 г. насам, в сравнение с изключително слабия март 2009 г. Това е увеличение от 91.5% на годишна база. Междувременно прирастът на месечна база е 15.79% през март. От друга страна, през първото тримесечие на тази година производство в Германия достига 10.87 млн. тона, прираст от 49.4% на годишна база в сравнение със същия период на миналата година. Според WV Stahl, се очаква много висок темп на растеж на производството на стомана през следващите тримесечия, тъй като дъното беше достигнато през пролетта на 2009 г. Въпреки това, ситуацията по отношение на условията на пазара остава нестабилна, по-специално на фона на обтегнатите ситуацията на пазара на суровини. (SteelOrbis)
Източник: Други (14.04.2010)
 
ЕК разследва България за дълг на Русе Индъстри АД Европейската комисия започна задълбочено разследване на плановете на България да разсрочи дълг от 9.8 млн. евро, които дължи на фирма Русе Индъстри АД, производител на метални конструкции и елементи. Комисията има съмнения, че предложената мярка е в съответствие с правилата на ЕС за помощи за оздравяване и преструктуриране на компании. Трябва да сме сигурни, че тази мярка е в полза на Русе индъстри и е в съответствие с правилата за помощ за преструктуриране, и по-специално, че компанията е жизнеспособна в дългосрочен план, както и че помощта не вреди на конкуренцията, заяви комисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния. На 30 юни 2009 г. българските власти уведомиха Комисията за планове за преструктуриране на дълга на Русе Индъстри АД. Предложената мярка се състои от отлагане и разсрочване на дълг в размер на 9.8 млн. евро. към държавата, дължим отпреди 2007 г., когато страната ни е приета в Европейския съюз. По тази причина произходът на дълга не е предмет на разследване, но следващите субсидии, свързани с разсрочването на дълга, трябва да отговарят на правилата в ЕС. От Брюксел са на мнение, че компаниите трябва да получават еднократна помощ, а не да бъдат постоянно субсидирани, тъй като така се изкривява конкуренцията на пазара. В случая от ЕК се опасяват, че Русе Индърсти е получила веднъж разсрочване на държа, а допълнителни субсидии изкуствено я поддържат жива.
Източник: Дарик радио (15.04.2010)
 
Брюксел разследва дълг на “Русе Индъстри” Европейската комисия започва разследване за плановете да бъде разсрочен дълг от 9,8 млн. евро на производителя на метални елементи "Русе Индъстри" към държавната хазна. Комисията има съмнения дали тази мярка е в съответствие с правилата в ЕС за оказване на помощ за оздравяване на компании. Трябва да сме сигурни, че мярката в полза на "Русе Индъстри" отговаря на правилата, т.е. компанията е жизнеспособна и помощта няма да окаже отрицателно влияние върху конкуренцията, каза комисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния. Брюксел е уведомен на 30 юни 2009 г. за плановете за разсрочване на дълга.
Източник: Стандарт (15.04.2010)
 
Kobe Steel ще отвори компания за алуминиеви части в Китай Kobe Steel, Ltd. ще създаде компания в Китай за производство и продажба на ковани алуминиеви продукти за автомобилни окачвания. Планира се новата компания да бъде създадена през юни в Суджоу, провинция Дзянсу. След изграждането на завода, Kobe Steel очаква, че производството ще започне през август 2012 г. Временно наречена Kobe Aluminum Automotive Products (China) Co., новата компания ще се намира в Суджоу Ню Дистрикт. Обектът с площ от 7 хил. кв. метра ще бъде построен върху 30 хил. кв. м. Предприятието ще бъде оборудвано с механична преса за коване на 6 300 метр. тона и оборудване за топлинна обработка. Новата компания ще даде работа на 50 души и ще има капитал 1 млрд. йени. Общата инвестиция се очаква да бъде около 2.5 млрд. йени. (Kobelco)
Източник: Други (15.04.2010)
 
Китай разследва компаниите за желязна руда Китай, най-големият купувач на желязна руда в света, съобщи, че ще започне разследване дали Rio Tinto, BHP Billiton и Vale оказват незаконен монополен контрол върху световните цени на желязната руда. Съобщението на търговското министерство на Китай подчертава продължаващата неспособност на Китай да контролира цената на суровината, която е от решаващо значение за стоманодобивната промишленост на страната. Това мотивира присъдите от миналия месец на четиримата служители на Rio Tinto по обвинения в приемане на подкупи и кражба на търговски тайни. "Антитръстовият отдел на Търговското министерство проучва въпроса в момента," заяви говорител на министерството. Органи и металурзи от други места по света, включително Европейския съюз, също повдигнаха въпроса за конкуренцията. Съобщението потвърждава сигнали от по-рано тази седмица, че такова разследване се задава на хоризонта. Но не е ясно дали разследване ще е мащабно. (FT)
Източник: Други (16.04.2010)
 
“Дънди” няма да преработва златната руда от Челопеч Няма да се реализира инвестиционният проект на "Дънди прешъс металс" за изграждане на съоръжение за преработка на златната руда, добивана от мината в Челопеч, съобщиха от компанията. Причината е, че Върховният административен съд (ВАС) окончателно е отхвърлил положителното решение на министъра на околната среда и водите Нона Караджова по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта. Един от мотивите на ВАС за потвърждаване на решението на по-долната тричленна инстанция е, че са минали две години и половина между публичните обсъждания по ОВОС и датата, на която министърът е издал положително решение по ОВОС. Това стана, след като предшественикът й Джевдет Чакъров отказваше да се произнесе по искането одобрение на проекта на "Дънди". Съдът посочва още, че екоминистерството неправилно е определило засегнатите от инвестиционното предложение райони. Но най-същественият аргумент на петчленката на ВАС е, че избраната технология за преработка на рудата - високотемпературно окисление под налягане, не съответства на най-добрите налични техники, тъй като не е прилагана в промишлен мащаб към суровина с характеристиките на челопешкия концентрат. "Изключително сме разочаровани от решението на съда", коментира Джонатан Гудман, президент и главен изпълнителен директор на "Дънди прешъс металс". Той обаче допълва, че отрицателното решение на съда по никакъв начин не възпрепятства извършващото се в момента разширяване на добива и преработката на руда от находище "Челопеч" до 2 милиона тона руда годишно.
Източник: Монитор (19.04.2010)
 
Металургията протестира срещу спот цените Металурзите от Южна Корея призоваха японските си колеги да се присъединят в противопоставянето на увеличените цени на желязната руда и въглищата, след решението на водещите добивни компании да премине към краткосрочни договори. Около 50 държавни служители и представители на промишлеността от двете страни проведоха единадесетата годишна среща в Токио, където изразиха загриженост относно решението да отпадне 40-годишната система на ценообразуване в полза на по-краткосрочни сделки на спот пазара. Стоманодобивните предприятия в Япония, Китай и Европа обвиняват трите големи производители на желязна руда - BHP Billiton, Rio Tinto и Vale, в злоупотреба с господстващо положение на пазара. Новата система за ценообразуване ще удвои цените на суровините в краткосрочен план, което може да вдигне цената на стоманата с до една трета. Vale, Rio и BHP контролират близо 70% от презокеанския пазар на желязна руда. Министерството на образованието и икономиката в Южна Корея заяви: "резките увеличения на цените на суровините ще доведат до увеличаване на разходите в основни сектори като автомобилостроенето, корабостроенето и електрониката, както и в стоманодобива". (FT)
Източник: Други (19.04.2010)
 
Световният добив на сурова стомана се покачи с 30% през март Световното производство на сурова стомана в 66-те страни членки на Световната асоциация за стомана е 120 млн. тона през март 2010 г., което е ръст от 30.6% на годишна база. През първите три месеца на 2010 г., Азия доби 219 млн. тона, с 27% повече на годишна база. Европейският съюз произведе 42 млн. тона необработена стомана, прираст с 37%. Северна Америка отчете увеличение с 53.8% на годишна база с добив от 27 млн. тона. В Китай производството през март е 55 млн. тона, с 22.5% повече спрямо март 2009 г. Япония произведе 9.3 млн. тона, ръст от 62.8%. В Индия количествата достигат 5.5 млн. тона или с 9.2% повече. Южна Корея доби 4.8 млн. тона, увеличение с 29.6% на годишна база. В Германия са добити 4 млн. тона, което е ръст от 91.5%. Руският стоманодобив през март 2010 г. е 5.5 млн. тона, 19.6% ръст на годишна база. Добивът в САЩ е 6.9 млн. тона, което е със 74.2% повече от същите три месеца на 2009 г. (Стомана Guru)
Източник: Други (21.04.2010)
 
Китайското търсене на стомана ще нарастне през следващото десетилетие Китайското търсене на стомана ще нарасне през следващите десет години като инфраструктурата и недвижимите имоти ще продължат да стимулират икономическия растеж, заяви анализатор от водеща икономическа агенция в страната. Хю Чунли от Института за промишлено развитие към Националната комисия за развитие и реформи заяви, че усилията да се премине към по-малко ресурсоемък модел на развитие е малко вероятно да имат отражение върху потреблението на стомана най-малко едно десетилетие. "Тъй като натискът за поддържане на икономически растеж се запазва, структурата на развитие е малко вероятно да се промени драстично по време на Дванадесетата петилетка (2011-2015) и дори Тринадесета петилетка (2016-2020) – т.е. през следващите 10 години", каза Хю. Строителството заема над 60% от общите инвестиции и повече от половината от търсенето на стомана в Китай, заяви още Хю. Той допълни, че стоманодобивният сектор се е увеличил бързо през последните няколко години поради силното търсене, въпреки усилията на правителството да ограничи прегряването на сектора. (Ройтерс)
Източник: Reuters (22.04.2010)
 
ArcelorMittal предлага JV със SAIL ArcelorMittal предложи джойнт венчър с Steel Authority of India Ltd за изграждане стоманодобивен завод в Източна Индия за 2.7 млрд. щатски долара. Най-големият производител на стомана в света предложи съвместно предприятие на държавната индийска фирма, което да добива 3-4 млн. тона в щата Джаркханд. Steel Authority е в преговори с южнокорейската POSCO и местните медии съобщават, че се обсъжда съвместен стоманодобивен завод на същия обект на стойност 100 млрд. рупии (2.2 млн. долара). По-рано предложените стоманени проекти в Източна Индия на Arcelor се забавят поради проблеми с придобиване на земя, а предложението за завод в южния щат Карнатака е в начални етапи на получаване на разрешение. Говорител на ArcelorMittal отказа да коментар. (Reuters)
Източник: Други (23.04.2010)
 
Чакат 70 млн. от мръсен въздух 6 млн. тона въглероден диоксид са имали право да изхвърлят в атмосферата всичките 133 предприятия с горивни инсталации през 2009 г. При цена 10-14 евро на тон, очаквам да получат около 70 млн. евро, след като ги продадат, съобщи екоминистърът Евдокия Манева. Енергетиката излиза първа на пазара с емисии. Министерството на околната среда и водите е разпратило уведомителни писма до компаниите, каза тя. Енергийните предприятия са с най-големи квоти и затова са в началото на списъка с разпределените разрешени права за изхвърляне на газове в атмосферата. Те обаче имат по-малко от необходимите им права за емисии. След като направят рекапитулация за 2009 г., ще могат да продадат излишните емисии или да ги прехвърлят за 2010 г.
Източник: Стандарт (26.04.2010)
 
Маржът на печалбата в стоманодобива е 3% през януари - февруари Джу Хонгрен, говорителят на Министерството на промишлеността и информационните технологии, заяви, че стоманодобивната промишленост е изправена пред тежки ситуация, въпреки че вдигането на цената на стоманата може отчасти да прехвърли производствените разходи.Джу заяви,че в условията на свръхпроизводство, металургията не може да си позволи до повишава цените. През последните месеци спот пазара се покачва от последователното вдигане на ex-w цените от водещите стоманодобивни фирми. Но трендът е по-слабо положителен, отколкото през предходния период. В големите градове, 25мм арматура струваше средно CNY 4544 за тон на 22 април, с CNY 13 на тон по-малко спрямо предишните дни, а 6.5мм с високоскоростният валцдрат е на цена CNY 4597 на тон, с CNY 11 по-малко на тон. Джу сподели, че маржът на печалбата на стоманодобивната промишленост тази година от януари до февруари е бил 3%, в сравнение с 4-5% през 2008 г. и 2.9% през 2009 г. (National Business Daily)
Източник: Други (26.04.2010)
 
Европейският стоманодобив е в опасност "Достигнахме решаващ момент, в която трябва да разберем дали производството на стомана има бъдеще в Европа", предупреждава Гордън Мофат, генерален директор на Eurofer. "Ако стоманодобивът е принуден да напусне Европа, други ще го последват, например голяма част от автомобилостроенето и машиностроенето, което ще доведе до големи загуби на работни места и опит в Европа. Задържането на промишлеността в Европа е от съществено значение не сама по себе си, но и за всички бизнес услуги, необходими на индустрията, от проучванията и изследванията до логистиката и търговията, които също ще се преориентират, заедно с нашата промишленост. "Веригата за стойността на стоманата е застрашена от недобра климатична политика, все по-големи трудности при достъпа до суровини на конкурентни цени, както и протекционизъм от трети страни. "Ако ЕС иска да постигне целите си за "разумен, устойчив и всеобхватен растеж", както е посочено в стратегията Европа 2020, тя трябва да вземе правилното решение сега", казва Мофат. (Eurofer)
Източник: Други (28.04.2010)
 
БСП искат да разследват приватизацията на "Стомана Перник" Социалистите искат да се направи анализ на всички стратегически приватизационни сделки. Това стана ясно от думите на бившия премиер Сергей Станишев. Сделките се отнасят за обекти като БТК, "Златни пясъци", Авиокомпания Балкан, Пощенска банка, "Асарел Медет", електроразпределителните дружества, "Стомана"-Перник и др. По негово мнение най-голямата приватизация на дружествата е била през периода 1997 - 2005 година. Станишев констатира за пореден път, че кризата се е задълбочила. Той посочи, че днес изтича срокът на действие на приетия през миналата година антикризисен план на кабинета "Борисов", но кризисната ситуация така и не е била преодоляна. Станишев призна, че действително сегашните управляващи имат много по-достъпен език.
Източник: СъПерник (28.04.2010)
 
КЦМ с 47 млн. евро кредит от ЕБВР Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) планира да предостави заем на КЦМ АД - Пловдив за цялостно модернизиране на производството на олово на компанията, както и частично обновление на производството на цинк, съобщават от банката. От ЕБВР казват, че модернизацията се очаква да намали потреблението на енергия, като подобри рентабилността на производството и понижи разходите за техническа поддръжка на двете производствени линии. Наред с това обновлението ще доведе и до понижени въглеродни емисии при производството на всеки тон продукти и при двете линии, се казва в съобщението. Общият проект за модернизация е на стойност 94 млн. евро и се очаква да бъде финансиран съвместно с търговски банки. ЕБВР ще предостави 47 млн. евро от тази сума. От ЕБВР казват, че е бил проведен одит на целия производствен процес на КЦМ поради информация за повишено съдържание на олово в почвата в радиус от няколко километъра около завода.
Източник: Инвестор.БГ (28.04.2010)
 
Вносът на стомана в САЩ през март пада с 28% На базата на предварителни данни на Census Bureau, American Iron & Steel Institute обяви, че в САЩ са внесени общо 1.971 млн. тона стомана през март 2010 г., включително 1.568 млн. тона готови продукти, прираст със съответно 25% и 28% на месечна база. Това е най-големият месечен внос от януари 2009 г. Годишният общ внос и на готови продукти през 2010 г. ще бъде съответно 20.9 и 16.3 млн. тона, повече с 29% и 15% на годишна база. Пазарният дял на завършените стоманени продукти е около 19% през март. Вносът на ключови готови стоманени продукти със голямо значение нараства през март спрямо февруари, включително листови рулони (с 67%), продукти за петролната промишленост в страната (с 61%), горещо поцинковани листове и ленти (с 53%), нарязани дълги плочи (с 51%) и горещо валцувани пръти (с 40%). През март 2010 г. най-големият обем на вноса на готова стомана е от Япония (137 хил. тона, с 19% по-голям), от Южна Корея (109 хил. т. като нараства с 11%), от Германия (83 хил. тона, с 207%), от Китай (58 хил. тона, с 27%) и от Австралия (57 хил. тона, с 18%). (US Department of Commerce)
Източник: Други (29.04.2010)
 
Нетната печалба на Baosteel за Q1 е 3.93 млрд. юана Най-големият китайски производител на стомана shan Iron & Steel Co отчете най-добрата си тримесечна печалба от близо две години, стимулирана от бум на автомобилите и електроуредите в Китай, въпреки че растящите цени помрачават изгледите за приходите. Baosteel, конкурент с POSCO от Южна Корея и японската Nippon Steel Corp за доставката на високия клас купувачи на стомана в Китай, се възползва от покачването на цените за студено валцувани рулони, ключов продукт на компанията. Производителят тепърва ще усеща сериозно рязко нарастващите разходи, особено по-високите цени на желязна руда и новата тримесечна система на ценообразуване, заменила годишните договори, които промишлеността в Китай се опита отчаяно да запази. През първото тримесечие нетната печалба на Baosteel е 3.93 млрд. юана (575.9 млн. долара). Трима анализатори на Ройтерс дадоха средна прогноза за 3.2 млрд. юана, в сравнение със само 89 млн. юана година по-рано. (Reuters)
Източник: Други (30.04.2010)
 
Още износители прекъснаха негативните си тенденции Поредни български износители отчетоха ръст на продажбите си и прекъснаха лошите си серии. Това показва порцията финансови отчети, публикувани в края на миналата седмица от публичните компании. В петък изтече срокът за представяне на отчетите за първото тримесечие на 2010 г. Сред компаниите с позитивни резултати са троянският производител на дървени плоскости "Лесопласт", шуменският производител на алуминиев прокат "Алкомет" и този на цветни метали "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали (ОЦК) - всичките с повишени обороти на годишна база за първото тримесечие. В основата на обръщането на негативния тренд са ръстът на цените на продукцията и на възстановяването на външните пазари за продукцията им. След около две години на непрекъснат спад "Лесопласт" най-после прекъсна лошата си серия, показва отчетът на дружеството. На годишна основа продажбите му се покачват с малко над 3% до 6.85 млн. лв., което се дължи на възстановеното търсене на шперплат международните пазари. Износът на компанията увеличава дела си до 82%. Стабилизирането на оборота на предприятието обаче е за сметка на по-ниски цени (през първото тримесечие на 2010 г. шперплатът е продаван при цена 0.66 лв. за куб.м при 0.70 лв. за същия период на година по-рано). Така компанията излиза на загуба от 85 хил. лв. при 153 хил. лв. печалба за януари-март 2009 г. Продажбите на ОЦК пък са се увеличили с 50%, но главно благодарение на скока на цените на металите. Физическият им обем обаче намалява, а предприятието свива драстично и печалбата си. "Отрасълът е добре в сравнение с първото тримесечие на миналата година", коментира преди излизането на резултатите пред "Дневник" Валентин Захариев, мажоритарен собственик на ОЦК чрез "Интертръст" и някогашен притежател на "Кремиковци". ОЦК залага ръст на продажбите си за годината от около 19.4 на сто на годишна база до над 150 млн. лв., което според ръководството на предприятието ще се дължи именно на покачването на цените на оловото и цинка на международните стокови борси. Не само в стойностен, но и във физически обем увеличава приходите си "Алкомет", което работи почти изцяло за износ. Компанията успява да повиши количеството на реализираната продукция с над 5% спрямо година по-рано. "Това показва започващата се тенденция за съживяване на външния и вътрешния пазар", констатират от мениджмънта на компанията в доклада за дейността й. Оборотът на предприятието за периода е скочил с 19%, като за разлика от тримесечието на 2009 г. компанията излиза на печалба. Подобряването на резултатите на експортно ориентираните предприятия са очаквани предвид общия подем на износа на страната, а някои от компаниите вече обявиха прогнозните си бюджети за годината, в които откроиха очакванията си за възстановяване на продажбите.
Източник: Дневник (03.05.2010)
 
Японският износ стомана с ръст от 60% на годишна база Според митническите власти на Япония износ на продукти от желязо и стомана възлиза на 4.177 млн. тона през март 2010 г. или с 60.2% повече спрямо година по-рано, което показва един нов връх след рекордните 3.895 млн. тона през март 2008 г., когато прирастът е с 22.1% от предходния месец, според предварителните данни на Министерството на финансите. Стойностният обем е 326.7 млрд. йени, или с 18.7% спрямо същия период на предходната година, връщайки се до над 300 млрд. йени за първи път от три месеца, считано от декември 2009 г. Сред основните дестинации, Азия заема 3.52 млн. тона, с 68.6% повече от преди година. В Азия, Китай е внесъм от Япония 664 хил. тона, с 35.0% повече от преди година; Новите индустриализирани икономики (Newly-industrialized economies, NIE) – 1.735 млн. тона или с 57.1% повече, АСЕАН – 1.023 млн. тона, или увеличение от 2.3 пъти. От другите области, Близкия изток отчита 181 хил. тона, ръст от 93.6% спрямо година по-рано, а САЩ - 108 хил. тона, спад с 30.4%, ЕС - 36 хил. тона, спад с 1.9%, а Русия 18 хил. тона, 6.8 пъти повече. (Steel Guru)
Източник: Други (03.05.2010)
 
Индийските мита ще ударят китайските предприятия Китайските стоманодобивни заводи, които зависят от вноса на желязна руда от Индия и Австралия, ще се изправят пред сериозни проблеми след като Индия и Австралия повишиха износните си мита за суровината. Миналата седмица Индия повиши експортните такси за желязна руда на буци до 10% от предишните 5%, и повиши с 5% налога върху финната руда. В момента средната цена на индийските руда с 63.5% съдържание на желязо е около 80 долара на тон. Предприятията в Китай са силно зависими от вноса на желязна руда от Индия. Индийският износ на желязна руда се увеличи над 2 пъти през октомври до 9.325 млн. тона от 4.26 млн. тона година по-рано, до голяма степен благодарение на повишеното китайско търсене, сочат данни от FIMI. След това развитие, китайските стоманодобивни предприятия са получили разрешение да подписват индивидуални споразумения с водещите добивчици на желязна руда в света след като колективните преговори се проточват. (Commodity Online)
Източник: Други (05.05.2010)
 
Corus е в преговори с SSI за продажбата на стоманодобивния завод Teesside Около 1700 работни места са изложени на риск, ако Tata Steel, индийският собственик на Corus, не успее да продаде предприятието, което вече е спряно. Представители на тайландската компания са посетили завода в Северозападна Британия, с което предизвика гнева на синдикатите, защото служителите не са били оведомени за потенциалната сделка. Corus е наел Citigroup за консултант по сделката и са имали разговори с редица други кандидати. Преговорите със SSI са на ранен етап и може да се разчита на някаква форма на държавна подкрепа за региона. Правителството на Гордън Браун обеща 60 млн. паунда за възстановяване работата на замразеният завод Teesside, но според синдикатите е било по-добре парите да бяха запазили стоманодобивното предприятие отворено. Въпреки това, с несигурността по отношение на индустриалната политика, дори и тези субсидии може да отпаднат. Стомана се произвежда в Teesside от 160 г., но оцеляването му овисна на косъм, когато един консорциум от международни инвеститори внезапно прекрати 10-годишен договор. Corus обвини четирите фирми, че са си "напуснали" сключена сделка. (Telegraph)
Източник: Други (10.05.2010)
 
POSCO може да изнася желязна руда от Индия Индийското правителство заяви, че POSCO може да изнася желязна руда за Южна Корея от резервите, които ще бъдат предоставени за проектното предприятие на стойност 510 млрд. рупии в Ориса. Г-н А Сай Пратхап, държавен министър на стоманата, информира парламентът на Индия (Rajya Sabha), че „POSCO има позволение да изнася желязна руда от Ориса по условията на меморандума за разбирателство”. Давайки подробности за споразумението, подписано между управата в Ориса и фирмата през 2005 г., министърът заяви, че POSCO ще се нуждае от около 600 млн. тона желязна руда за 12 млн. тонният завод годишно през следващите 30 години. Пратхап заяви, че „компанията може да разменя определени количества (не повече от 30% от общото изискване на предприятието в Парадип годишно) желязна руда с високо съдържание на алуминий за такава с равно количество руда с ниска алуминиево съдържание”. Той допълни, че „износът на желязна руда под формата на размяна ще бъде разрешен само след като еквивалентно количество руда, е било внесено за предприятието. "(Press Trust of India)
Източник: Други (10.05.2010)
 
Спот цената на желязната руда може да остане непроменена през 2010 г. Мариус Кльоперс, главен изпълнителен директор на BHP Billiton Limited, каза че спот цените на желязната руда може да останат фиксирани през тази година на фона на продължаващото недостатъчно снабдяване на пазара. Той допълни: "Мисля, че пазарът на желязна руда все още е много незадоволен, и очевидно цената в абсолютно изражение е доста висока и това се предава на цената на стоманата, която е доста висока в абсолютна стойност." Кльоперс добави, че "наистина не може да се предскаже как ще се развива през следващите 12 месеца, но ми се струва, ако разглеждам настоящите модели на търговия, че повече или по-малко сегашните нива ще се запазят. Не знам какво ще се случи в бъдеще, но знам, че високата задлъжнялост ще продължи да бъде воденичен камък за цялостния икономически растеж." Според него Китай, който в последно време отчете икономическия ръст от 12%, излезе от световната финансова криза малко прегрял. Той допълни, че "това, което китайското правителство се опитва да направите, е до го ограничи до 8-10%." (Dow Jones)
Източник: Други (10.05.2010)
 
Продажбите на черни метали продължават да падат Износът на изделия от черни метали е намалял почти наполовина до 138.5 хил. тона през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2009 г., показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Така се затвърждава тенденцията от края на 2008 г. за свиване на пазарите, която продължи през цялата 2009 г. През първото тримесечие на изминалата година индустрията е изнасяла 208.3 хил. тона. Най-голям е спадът при дългите продукти, който е достигнал 80.5 хил. тона при 156.4 хил. тона година по-рано. За сметка на това се е увеличил износът на плоски изделия от 51.9 хил. тона на 58 хил. тона. Продажбите на черни метали през първото тримесечие са намалели с 21.7 на сто до 221 хил. тона. Вътрешният пазар е нараснал спрямо 2009 г. с 12 хил. тона. За сравнение - през силната 2008 г. спадът на пазара е наполовина. Според доклада на БАМИ за изминалата година продажбите на черни метали и изделия от тях са намалели с 41.9% през 2009 г. спрямо предходната. От една година в страната не се лее чугун и кислородно конверторна стомана заради спирането на част от комбината "Кремиковци". Основни пазари за черните метали са Западна Европа и Балканите. В България се произвеждат два вида стомана - електродъгова и отлята по непрекъснат способ. През първото тримесечие на годината се е увеличило производството на течна стомана до 191.8 хил. тона при 171.2 хил. тона година по-рано и 358 хил. тона през 2008 г. Спаднало е производството на валцувани продукти до 222.7 хил. тона при 254.5 хил. тона година по-рано. От бранша прогнозират, че производството на стомана в електропещи и през следващите години ще бъде определящо за металургията в България. През първото тримесечие на годината е намаляло производството на изделия от валцувани черни метали с 42.2% до 15.3 хил. тона. Продадени са около 15.8 хил. тона. От предприятията обясняват, че повечето предприятия са с пълни складове и затова намаляват производството си. Износът на валцувани продукти възлиза на 9.1 хил. тона, като всички изделия са продадени в страни от Европейския съюз според данните на БАМИ. За сравнение - през същия период на 2009 г. са изнесени 15.3 хил. тона за страните от общността, като е имало и малък експорт за трети страни.
Източник: Дневник (11.05.2010)
 
Китай ще разреши спора с ЕС за крепежните елементи по правилата на СТО Служител от Министерството на търговията заяви, че Китай ще проведе консултации с Европейския съюз за спор относно търговията с крепежни елементи в съответствие с правилата на Световната търговска организация. Той добави, че китайското антидъмпингово разследване за вноса на крепежни елементи от въглеродна стомана от ЕС се базира на китайското законодателство и на оценката за вредата върху местната промишленост. Забележките дойдоха след като ЕС подаде оплакване срещу Китай в Световната търговска организация от решението на Пекин за налагане на антидъмпингови мерки срещу вноса на крепежни елементи от въглеродна стомана, включително самонавиващи винтове, болтове и уплътнения. Китайските вносители на крепежни елементи бяха засължени да депозират на митницата между 16.8% и 24.6% от маржа между нормалната стойност на продуктите и предполагаемия дъмпинг от 28 декември 2009 г. (Синхуа)
Източник: Други (12.05.2010)
 
Продажбите на Чугунолеене намаляват с 42%, въпреки че работи за износ Продажбите на Чугунолеене АД намаляват с 42% на годишна база до 3 млн. лв. за първото тримесечие на 2010 г., показва отчетът на дружеството, предаден със закъснение в Комисията за финансов надзор. Спадът е факт, въпреки че 90% от продукцията на Чугунолеене АД е за износ, а износът на България като цяло отчита ръст с около 12% на годишна база. Основни чуждестранни партньори са фирми от Германия, Италия, Англия, Холандия, Финландия, Дания и др., но Чугунолеене не успява да се възползва от възстановяването в тези страни. Загубата на дружеството намалява наполовина до 658 хил. лв. за първото тримесечие на 2010 г., спрямо 1,26 млн. лв. за съпоставимия период на миналата година. Основен акционер и собственик на компанията е “Чугунолеене 97” АД, което притежава 83,18% от капитала след закупуването му с три договора за приватизационни продажби с Агенцията за приватизация. "Отрицателният резултат се дължи на финансово-икономическата криза, обхванала подотраслите Машиностроене и Металообработване в страните от Европейския съюз – откъдето са основните клиенти на дружеството - и съответното неколкократното намаляване на поръчките за производство. През първо тримесечие на 2010 година средномесечното производство на чугунени отливки е намаляло повече от два пъти до средно 500 тона месечно", се казва в междинния доклад за дейността. При капацитет от 5 хил. тона месечно, натоварването е едва 10%. Към 31 март 2010 г. дружеството има задължения за 35 млн. лв., от които 15 млн. лв. са текущите. Собственият му капитал е 7,25 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (13.05.2010)
 
Corus ще намалява емисиите с 60 млн. паунда. в Порт Талбот Приключи инвестицията на 60 млн. паунда за намаляване на "въглеродния отпечатък" на огромното стоманодобивно предприятие Corus в Порт Талбот. Заводът, в която работят 5000 души, е най-големият източник на въглероден диоксид в Уелс, които произвежда до 7 млн. тона C02. Стоманодобивното предприятие започва да произвежда като страничен продукт газ, които като гориво. Компанията очаква да намали с 240 хил. тона годишно своя въглероден отпечатък, както и емисиите на прахови частици с 40 тона годишно. Моментното потребление на стоманодобивния комбинат на енергия е около 140 мегавата (MW), около половината от които е вътрешна. Компанията разполага със собствена електроцентрала. Corus, която вече произвежда обработва газ, произведен от коксовите и доменните пещи, изгражда технологиите в Порт Талбот в продължение на две години. (BBC)
Източник: Други (13.05.2010)
 
Румънската металургия ще се възстанови през 2010 г. Румънската стоманодобивна промишленост бе сред най-слабите в ЕС през 2009 г. Но държавата ще се опита да възвърне позициите си в региона, след като инвеститорите продължават да увеличават производствените мощности за сурова стомана в Румъния, която има значителни конкурентни предимства в сравнение с конкурентите си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), се казва в доклад на Business Monitor International (BMI). Докладът подчертава, че през 2009 г. румънската продукция от сурова стомана е намаляла с 51.4% на годишна база до 2.45 млн. тона. Продукцията през Q4’09 е 800 хил. тона или с 49.5% повече на тримесечна база, но с 0.1% по-малко на годишна. Въпреки възходящата тенденция, имаше съмнения за устойчивостта й след като ключови промишленост потребяващи стомана като автомобилостроенето и строителството показва признаци на нестабилност. BMI смята, че конкретни продукцията на арматура за строителството намалява с 48.7% на годишна база през 2009 г. до 396.5 хил. тона и ще се възстанови с 4.5% до над 414.2 хил. тона, като сериозно възстановяване се очаква през H2’10. (Commodity Online)
Източник: Други (18.05.2010)
 
SAIL в JV с Tata и ArcelorMittal Steel Authority of India Limited (SAIL) проучва възможностите за създаване на съвместни предприятия с Tata Steel и Arcelor-Mittal за добив на стомана. Миналата година SAIL подписа Меморандум за разбирателство с корейската Posco за съвместно предприятие в Джаркханд с производствен капацитет от 2 млн. тона годишно и CRMO завод (за хромирана стомана) в Махаращра. Говорейки за евентуалните партньорства, председателят на SAIL С.К. Руунгта заяви: "Tata Steel и Arcelor-Mittal изразиха поотделно готовност за партньорство със SAIL. Може да са няколко JV или само един с някоя от тези компании. В момента водим разговори с тях и е създадена съвместна работна група." Запитан за възможните места за създаване на едно или няколко съвместни предприятия, той каза: "Съвместните проекти са все още е в начална фаза. Ще вземем решение по този въпрос скоро." (The Asian Age)
Източник: Други (18.05.2010)
 
МТ: Китай губи влияние върху цените Според Министерството на търговията на Китай, страната почти напълно е загубила своето влияние върху цените в международната търговия като основните стоки, включително желязната руда, петрола, медта и храните, рязко поскъпнаха тази година след нарастналия внос на втората по големина икономика в света. Яо Джиан, говорител на министерството, отбеляза, че едно голямо предизвикателство пред Китай, с което ще трябва да се справи, е че няма думата при ценообразуването на много стоки. Дългогодишният проблем бе изтъкнат наскоро, след като Vale, BHP Billiton и Rio Tinto заплашиха миналия месец да спрат доставките за Китай, освен ако стоманодобивните предприятия не приемат исканите от тях цени. Китайският преговарящ, China Iron and Steel Association, накрая направи компромис и позволи на предприятията да сключват временни частни сделки с рудодобивните компании. Яо заяви, че необичайната ситуация във външната търговия показва, че има много проблеми в пазарния механизъм, който може да засегне по-нататъшното отваряне към външния свят и устойчивото и стабилно икономическо развитие. (Global Times)
Източник: Други (19.05.2010)
 
Президентът на САЩ има нужда от стоманено решение Томас Гибсън, президент и главен изпълнителен директор на Американския институт по желязо и стомана, настоя чрез писмо: "Въпреки че производството на стомана показва признаци на икономическо възстановяване, безработицата Охайо все още е около 11%. Ние подкрепяме целта на администрацията на Обама за удвояване на износа на САЩ през следващите пет години с цел увеличаване на заетостта. Но за това, президентът Обама трябва да реши един от най-големите проблеми пред постигането на тази цел: подценената валута на Китай. Китай подценява юана с до 40%, осигурявайки на износа си нечестно предимство пред американските продукти на пазарите в цял свят. Освен това, администрацията не може да налага нови регулации, които пречат на американската конкурентоспособност и разходите за труд, като плана на Агенцията за опазване на околната за регулиране на емисиите от промишлени източници, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух. Нови правила като тези продължават да парализира нашата производствена база спирайки новите инвестиции точно когато се опитваме да излезем от настоящата рецесия." (Американския институт по желязо и стомана - AISI)
Източник: Други (20.05.2010)
 
Австралия покани Китай на преговори за данъците от рудодобива Австралия покани китайските компании да участват в преговорите за планирания данък върху така наречените "супер печалби" от бума в рудодобива, след като Пекин изрази загриженост относно налозите. Министърът на търговията Саймън Крийн каза, че правителството се е консултирало с минните компании за промените на данъка, но че началното ниво и 40%-ната ставка няма да се променят. "Всяко друго дружество, ако мисли, че ще бъдат засегнато, има възможност да се обърне към панела", заяви Крийн. "Ние не дискриминираме дружествата по произход." Предложеният данък разгневи минните компании, които в резултат поставиха в изчакване или преразглеждат проекти за милиарди долари и предупредиха, че това ще доведе до загуба на работни места и изтичане зад граница на инвестиции. Крийн каза, че Пекин е изразил загриженост, че данъкът ще се отрази на цената на стоките като желязната руда. Но те не са посочили, че китайските инвестиции в Австралия ще пострадат, или че ще се наложат спирания на проекти. (AFP)
Източник: Други (21.05.2010)
 
Немски влакове потеглят у нас "Ди Би Шенкер Рейл България" започва жп превози на товари у нас. Първият влак на компанията, дъщерна на най-големия жп превозвач в Европа - "Дойче Бан", ще потегли утре от Пирдоп за Бургас, натоварен с меден концентрат. Той ще бъде теглен от най-новия локомотив в България - "Сименс", серия 86. Малко преди пред него да светне зеления светофор, зам.-министърът на транспорта Камен Кичев официално ще връчи на "Ди Би Шенкер Рейл България" пълния комплект документи за превоз на товари: лиценз за национален жп превозвач, сертификати за застрахователно покритие и за безопасност и договор за ползване на жп инфраструктурата. "Ди Би Шенкер Рейл България" е регистрирана в Пирдоп. Досега извършваше транзитен превоз на товари през наша територия и маневрената дейност в "Кумерио мед", "Стомана" и "Каолин. "Ди Би Шенкер Рейл България" притежава 5 модерни електровоза "Сименс", серия 86 и над 100 товарни вагона. Германската компания майка DB Schenker вече си сътрудничи с БДЖ, като изгради система за резервация на места в международните влакове, с която работят 4 пункта у нас. В БДЖ се надяват да договорят с германските шефове на DB Schenker, които утре пристигат в Пирдоп, изграждането на резервационна система и за пътническите влакове, пътуващи само в България. "Ди Би Шенкер" (DB Schenker) е 100% собственост на най-големия жп превозвач в Европа - "Дойче Бан" (DB). "Ди Би Шенкер" е най-бързо развиващия се жп превозвач, като от 2005 г. насам придоби 6 жп компании в Германия, Англия, Франция, Полша и Естония. За DB Schenker работят над 91 хил. служители в 130 страни, а годишният й оборот е около 20 млрд. евро.
Източник: Стандарт (26.05.2010)
 
Китай позволи на Anshan Steel да купи Panzhihua Anshan Steel Group получи одобрението на китайския регулатор за държавните активи да придобие Panzhihua Steel, заяви запознат, откривайки пътя за формиране на нов производител на стомана №1 в Китай. Акциите на публичните дружества на двете фирми, Angang Steel Co и PZH Steel, са били спрени от търговия в понеделник, подхранвайки слуховете, че дългоочакваното сливане на двете групи ще бъдат обявено скоро. Пекин активно се опитва да консолидира разпокъсания стоманодобивен сектор в страната, като се стреми да създаде 3-5 огромни предприятия с по-голяма конкурентоспособност, въпреки че няколко сделки са в застой поради съпротивата на местните власти. Китайската Комисия за надзор и управление на държавните активи (SASAC) одобри придобиването на Panzhihua, каза източникът, добавяйки, че то може да се случи относително бързо. През 2005 г. Anshan Steel обяви планове да се слее с Benxi Iron & Steel Group за да формира Anben Iron & Steel Group, но компаниите много бавно прехвърлят действащи активи в новото предприятие. (Reuters)
Източник: Reuters (26.05.2010)
 
Китайската стомана с нови налози Мексиканското правителство заяви, че ще наложи временни антидъмпингови мита върху стоманените тръби от Китай. Разследване на Министерството на икономиката е установило, че китайските безшевни стоманени тръби, често използвани за нефтопроводи и газопроводи, влизат в страната на по-нисък от пазарните цени, което удря националната промишленост. Антидъмпинговите мита ще се прилагат върху вноса на стоманени тръба, които струват по-малко от 1.561 долара за тон, изчислена като "разликата между експортната и референтната цена," заявиха от правителството. Но налозите не трябва да преминават 36%. Правителството започна разследване, след жалба на Tamsa, мексиканското поделение на Tenaris. Tenaris, което прави стоманени тръби за петролната и газовата промишленост, се контролира от аржентинският конгломерат Techint и е листвано на борсите в Буенос Айрес, Милано и Ню Йорк. разследването все още продължава, без обявена крайна дата. В края му Мексико може да преразгледа решението си. (Reuters)
Източник: Reuters (27.05.2010)
 
Стоманодобивът в Украйна може да премине през конвулсии и консолидация Предполагаема инвазия към третия по големина стоманодобивен завод в страната сочи към консолидация на жизненоважния стоманодобивен отрасъл. Украйна, един от топ 10 износители на стомана в света, изглежда е подложена на сериозно разтърсване откъм собственост на заводите. Руски капитали се стичат, в ход е консолидация на сектора и мръсните бизнес тактики очевидно са неизбежни. В металургичния сектор, който съставлява 40% от износа на Украйна, пое курс на прозрачност през 2005 г., когато най-голямото стоманодобивно предприятие Kryvorizhstal бе препродадено от държавата на международната Mittal (сега ArcelorMittal) за рекордните 4.8 млн. щатски долара на търг по телевизията. Сега, друго важно украинско стоманодобивно предприятие, третото по големина Ilyich, може да се окаже атакувано от т.нар. корпоративни нападатели чрез съмнителни средства. На който и да се повярва – управата на предприятието или на самопровъзгласилите се нови собственици – собствеността на Ilyich и бъдещето на металургичната промишленост в страната вече са покварени от законов нихилизъм. (Киев Post)
Източник: Други (28.05.2010)
 
Краят на "Кремиковци" Хайде на излет на хълмовете до "Кремиковци"! За първи път от десетилетия нито една мощност на металургичния комбинат не работи и въздухът е чист. Така е вече от седмица и приятната атмосфера ще продължи с месеци. Официалната причина е планов ремонт. Неофициалната, че най-после заводът ще бъде обявен във фалит и ще спре, ама наистина. Всъщност комините на комбината от месеци бълват все по-малко пушек. Компанията влезе в процедура по несъстоятелност преди почти две години. Оттогава бавно започна да ограничава дейността си и да спира мощност след мощност. Решението за обявяване на фалит обаче се отложи заради опит за прокарване на оздравителен план и други съдебни спорове. Днес в "Кремиковци" все още се водят на щат малко повече от 2 хил. души. Малка част от тях работят, но на всички се плащат аванси. Реално действат няколко мощности, които до скоро преработваха скрап и от "Кремиковци" излизаше ламарина. Това обаче трупаше нови дългове. Съдът до дни ще сложи край на тази агония. Миналата година имуществото на комбината беше оценено по два начина и получените числа бяха съответно 837 млн. лв. и 663 млн. лв. Сега се очаква оценката да е по-ниска - заради кризата, рязането за скрап на някои мощности и т.н. Дори и някой инвеститор да е склонен да плати сума от порядъка на 300-500 милиона лева, което изглежда доста трудно, тази сума въобще няма да стигне да покрие дълговете към кредиторите. Те засега са 1.9 млрд. лева, но след решаването на няколко съдебни спора могат да набъбнат още. След осребряването обаче активите ще бъдат свободни от задължения, а за кредиторите всичко ще приключи, без значение каква цена ще получат. Публично нито една компания не е заявила, че се интересува от активите на комбината или част от тях от началото на тази година. Въпреки това слуховете, неизвестно с каква степен на достоверност, сочат като евентуални кандидати водещи металургични концерни в света. Мениджъри в "Кремиковци" разказват, че в последните месеци на оглед в комбината са били специалисти от Австралия, Германия, Гърция, Русия и САЩ. Никой обаче не е посочил коя компания представлява. Встрани от желаните световни концерни има слухове, които сочат като участници в търга за активите български компании. Става въпрос за фирмата на Пламен Стоянов (известен още като Големия Дамбовец) "Екометал инженеринг", която бе основен снабдител със суровина на "Кремиковци" в различни периоди напоследък. Интерес се очаква и от предишния собственик на "Стомана" Людмил Стойков, който наскоро беше оправдан по дело за пране на пари, източени по програма САПАРД. Стойков има бизнес със скрап. Интерес е възможно да прояви и бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, който сега контролира "ОЦК Кърджали" и група фирми в металургията. Захариев притежава компанията за производство на тръби "Интерпайп", която в миналото бе част от "Кремиковци", и е зависим от това кой ще държи "Кремиковци", защото има свързана инфраструктура между завода му. За всички тези местни лица обаче ще е трудно да намерят финансиране от няколко стотици милиона лева, с които да платят активите, а после да инвестират значителна сума в екологични подобрения, производствени мощности и т.н. Така отсега е трудно да се познае дали в "Кремиковци" отново ще има стоманопроизводство, или районът ще се превърне в индустриална зона със складове и малки производствени бази. Засега вторият вариант изглежда с по-големи шансове.
Източник: Капитал (31.05.2010)
 
Близкия изток се очертава като силен претендент в стоманодобивната промишленост Близкият изток се очертава като силен претендент в стоманодобивната промишленост, като не само правителствени проекти, но и частни такива инвестират засилено в стоманодобивни мощности, което е предпоставка за промяна на припознаването на региона от петролен резерв към стоманен център през следващите години. Стоманодобивните компании в Близкия изток преминават през всякакви препятствия, само за да излязат по-силни от всякога. Саудитска Арабия е с една от най-бързо развиващите се стоманодобивни индустрии в Близкия изток. През последните няколко години, бързото икономическо развитие доведе до огромен ръст в строителството и инфраструктурата, което подсили търсенето на стомана в страната и привлече вниманието на световните гиганти в сектора. Това е видно от последните изследвания, които показват че консумацията на желязо и стомана в арабската страна е достигнала около 14.8 млн. тона през 2009 г. Въздействието на забавения икономически растеж върху проекти за недвижими имоти е минимално. От проектите за недвижими имоти на обща стойност 543 млрд. долара, само 4% са били спряни или отложени през 2009 г. (The Saudi Gazette)
Източник: Други (31.05.2010)
 
Ботев (Пд) вече осигури 600 000 лева бюджет за следващия сезон. Половината от парите идват от Комбината за цветни метали (КЦМ), уточни "Гонг". Другите 300 000 са събрани от различни спонсори. Ръководството на "канарчетата" все още търси сериозен инвеститор. Същевременно продължава и записването на желаещи да членуват в Ботев. Годишната вноска е 240 лева, до момента са записани 100 души.
Източник: Стандарт (01.06.2010)
 
Стоманата може да поевтинее заради свръхпроизводство Производителите на стомана по света ускоряват толкова бързо производството, че цените на някои пазари се очаква да паднат с 5% и повече през юни, съобщи "Уолстрийт джърнъл". Заводите в Китай и Източна Европа отчитат рекордна продукция. Ръстът в производството идва въпреки сигналите, че икономиките по света може да не се възстановят толкова бързо, и това поражда страхове, че предлагането ще надхвърли търсенето и сдържаните до момента цени ще започнат да се повишават. През април на годишна база производството на стомана се очаква да се повиши до 1.5 млрд. тона спрямо 1.25 млрд. тона за предходния период. Според прогнозата за 2010 г. предлагането ще надвиши търсенето, което се оценява на 1.3 млрд. тона, сочат данните на Световната асоциация по стоманата. В Китай повишението е 20%, в Близкия изток - 13%, а в Южна Корея - 4.1%. Европейското производство се е увеличило с 2.5%, независимо че икономиката на континента е в застой. Само САЩ и Япония са намалили производството си съответно с 1 и 1.5 на сто. "Китайците обикновено изнасят излишъка си, когато цените на вътрешния им пазар започнат да падат, и ние вече наблюдаваме да се засилва тази тенденция", заяви Мишел Аплебаум, анализатор към MAR Inc. Според него дневното производство на китайска стомана през април е нараснало до рекордните 1.85 млн. тона, което е ръст от 4.2% спрямо март. Това е приблизително ръст от 20% на годишна база. В същото време цените на вътрешния пазар в Китай падат. При перспективата за пренасищане на пазара с продукция някои купувачи на стомана забавят поръчките си в очакване на понижение на цените.
Източник: Дневник (02.06.2010)
 
Baosteel преговорите за сливане с Baotou колапс стомана Преговорите за сливане между водещият китайски стоманодобивен завод Baosteel и Baotou Iron and Steel Group от Вътрешна Монголия се сринаха след четири години преговори. Офертата на Шанхайската Baosteel, втория по големина производител на стомана в Китай, беше отхвърлена след намеса на местната власт в Baotou миналия месец. Нито една от компаниите не бе намерена за коментар. Конкурентите на Baosteel, Anshan Iron and Steel, известен също като Angang, се очакваха да отправят собствено предложение за компанията от Вътрешна Монголия, която повиши общият си годишен капацитет до над 10 млн. тона стомана през 2009 г. Angang, със седалище в провинция Ляонин в североизточен Китай, получи зелена светлина да придобие Panzhihua Steel миналата седмица и може евентуално да стане най-голямото стоманодобивно предприятие в страната. Компанията вече се сля с Benxi Iron and Steel, също базирана в Ляонин, за да създадете Anben Group, която е четвърти по големина производител на стомана в Китай през 2009 г. с общо 29.3 млн. тона продукция. (Reuters)
Източник: Reuters (02.06.2010)
 
"Химимпорт" спечели срещу "Стомана индъстри" концесията за пристанище Видин След двегодишни съдебни битки концесията за пристанищните терминали "Видин - север" и фериботен комплекс Видин беше спечелена от "Параходство Българско речно плаване", в което мажоритарен собственик е "Химимпорт". Това реши вчера правителството на Бойко Борисов. В края на 2007 г. кабинетът "Станишев" беше определил за концесионер консорциум "Пристанищен комплекс Видин", в което акционери са "Стомана индъстри", в която по това време съдружник е президентският спонсор Людмил Стойков, и "М. Праймессер Бетайлингунгс". "Параходство Българско речно плаване" и обединение "Фиман–Порт", които са съответно втори и трети в предишния търг, обжалват конкурса. Комисията за защита на конкуренцията (първа инстанция) и Върховният административен съд (втора инстанция) откриват процедурни нарушения при оценка на офертите на кандидатите, като например липса на мотиви за изготвеното класиране, и отменят решението на изборната комисия. Разлика в решенията им е в задължителните указания как да продължи процедурата по избор. В началото на януари 2010 г. тръжната комисия отправя запитване към трите фирми с искане за подаване на декларации за удължаване на срока на валидността на офертите им. Единствено "Параходство Българско речно плаване" подават тази декларация и поради тази причина са избрани за концесионери. Людмил Стойков заяви, че от 2 години няма нищо общо със "Стомана индъстри", и препрати към Антон Петров, който не беше открит за коментар. "Имаме намерение да участваме в концесионирането на други речни пристанища, каза Драгомир Кочанов, директор на "Параходство Българско речно плаване", без да уточни кои. Компанията е подизпълнител на община Никопол, която държи концесията на пристанището в града. Над 16 млн. лв. ще инвестира "Параходство Българско речно плаване" през следващите 30 години в пристанище Видин, казаха от компанията. За първите четири години инвестициите трябва да са в размер на 9.315 млн. лв., а за останалите още 6.724 млн. лв. Концесионната такса, която ще плащат на държавата, е от две части - постоянна в размер на 41 хил. евро годишно и променлива, която зависи от товарооборота. Пристанищната територия на "Видин - север" е 115 705 кв.м, а на фериботния комплекс - 2920 кв.м. В началото на март "Параходство Българско речно плаване" спечели и търга за превозвач на ферибота Видин - Калафат. То ще обслужва линията за срок от 3 години. Компанията се търгува на Българската фондова борса, като вчера една акция се предлагаше за 1.22 лв.
Източник: Дневник (03.06.2010)
 
Най-голямото предприятие за горещо навити продукти в Източна Азия пуснато в експлоатация Vietnam Shipbuilding Industry Group (Vinashin) пусна е експлоатация Cai Lan Hot-Scrolled Steel Mill в провинция Куанг Нин. Това е най-голямото предприятие за горещо навити стоманени продукти в Източна Азия. На площ от 15 хектара, заводът е оборудван с модерни производствени линии и технологии. Инвестицията на Vinashin е около 2.9 трлн. вона. Той е в състояние да произведе стоманени листове с ширина 1.6 - 3 метра, 6 - 18 метра дължина и 5 - 50 мм дебелината, критериите които се използват за изграждане на кораби с тонаж до 300 000 тона. Цената на стоманени листове е около 20-25% от себестойността на кораба. Според изчисленията, цената на ламарината, произведени от Cai Lan е със 100-150 долара за тон по-евтини от настоящата вносна ламарина. В резултат, стоманените листове на Vinashin ще допринесат за повишаване на конкурентоспособността на корабостроителната индустрия на Виетнам. (NhanDan)
Източник: Други (03.06.2010)
 
Tokyo Steel може да намали цените за първи пъти от 6 месеца Tokyo Steel Manufacturing Co може да намали цените за първи път от шест месеца, подбивайки големите заводи като Nippon Steel Corporation и JFE Holdings Inc. Управителният директор на Tokyo Steel Наото Охири заяви, че производителят на стомана може да намали цените с между JPY 3000 и 5000 JPY за тон през юли, заради договорите за по-ниски разходи за скрап. Цената на бракуваните автомобили и стари кораби, които Tokyo Steel използва в завода си в Окаяма, спадна с около 13% от 18-месечния рекорд на 30 март 2010 г. Цената на желязната руда, основна суровина за стомана за Nippon и JFE, може да скочи с 30% до 50% през следващото тримесечие, което накара двете най-големи стоманодобивни предприятия в Япония да настояват за по-високи цени на стоманата. Tokyo Steel Manufacturing повиши цените четири пъти през тази година, преди да ги задържи стабилни през юни на около JPY 79 000 за тон строителни стоманени греди, и JPY 72 000 за тон топли намотка. Компанията ще обяви цените за юли по-късно този месец. (Bloomberg)
Източник: Други (04.06.2010)
 
Изкупуват отпадъци от жп инфраструктура само срещу сертификат или декларация В страната има лицензирани около 900 фирми за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, които стопанисват повече от 2500 площадки, съобщават от Асоциацията по рециклиране, която е започнала да съставя списък на нелицензираните пунктове с отпадъци. Причината е, че от днес влизат в сила промените в Закона за управление на отпадъците, чрез които се затяга режимът по изкупуването на отпадъци от елементи и части от обществените инфраструктури, в това число, части и съоръжения от подвижните жп състави и железния път (релси, калотки, елементи от спирачни системи на влаковете и др.). Тяхното изкупуване вече ще може да става само на основание представяне на сертификат за произход на отпадъците, издадено от техния притежател (ако е дружество, което ги е бракувало) или на база декларация, в която са попълнени личните данни на физическите лица, които ги предават и с която те декларират под страх от наказателна отговорност, че предаваните отпадъци са тяхна лична собственост. Списъкът на асоциацията ще бъде оповестен на контролните органи веднага след изготвянето му и ще се настоява за предприемане на най-строги мерки срещу тези търговци. Организацията ще предложи засилване на предварителните проверки на кандидатите за лицензии преди издаването им, като при наличие на съмнения за нарушения, да се отказва издаване на лицензи. При всяко последващо предаване на материалите, те следва да се съпровождат от удостоверение за произход, което да доказва ясно източника на отпадъците и количеството му, се казва още в закона. Всички лични данни на лицата, които са предали отпадъците, се записват точно и пълно в регистрите за покупки, които търговците са длъжни да водят на своите площадки, непосредствено след извършване на сделката. За неспазване на тези изисквания са предвидени нови драстични завишения на глобите и имуществените санкции към търговците с метални отпадъци - от 10 000 лв. до 30 000 лв., а при повторно нарушение санкцията скача от 60 000 лв. до 200 000 лв. При системни нарушения на условията за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се отнема лицензът. Нов момент след отнемането е, че заповедта на министъра на икономиката и енергетиката вече има предварително действие, тоест, търговецът е длъжен да спре работата си, независимо че има право да обжалва акта в съда. От Асоциацията апелират всички търговци да спазват стриктно изискванията на закона, като вписват всички данни във водените от тях регистри, изискват лични данни от лицата, които доставят отпадъците и не допускат приемането на отпадъци с нерегламентиран произход. При опит за доставяне на такива материали, да информират компетентните държавни органи или да подадат сигнал в Българска асоциация по рециклиране (БАР).
Източник: Дарик радио (07.06.2010)
 
До 60 000 лева стига глобата за нелицензиран търговец на скрап От 30 000 до 60 000 лева вече е глобата за нелицензирани търговци на отпадъци от черни и цветни метали, предвижда новият Закон за управление на отпадъците, който влезе в сила от 1 юни, съобщиха от Българската асоциация по рециклиране. Преди това те бяха от 15 000 до 50 000 лева. При повторно нарушение санкцията е от 60 000 до 200 000 лева. Лицензът ще се отнема при системни нарушения на условията за извършване на търговска дейност със скрап. Решенията на министъра на икономиката и енергетиката за спиране на дейността ще имат предварително действие, т.е. търговецът е длъжен да спре работата си, независимо че има право да обжалва акта в съда. С промените изкупуването на отпадъци от елементи и части от обществените инфраструктури, в това число, части и съоръжения от подвижните жп състави и железния път ще става само с представяне на сертификат за произход на отпадъците. Документът може да е издаден от техния притежател (ако е дружество, което ги е бракувало) или с декларация с личните данни на физическите лица, които ги предават. Поне около 5-6 са нелицензираните пунктове във всяко населено място, твърдят от БАР. В момента в страната има лицензирани около 900 фирми за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, които стопанисват повече от 2500 площадки.
Източник: Класа (07.06.2010)
 
Китайската стоманодобивна промишленост изправена пред най-тежкия етап на свиването на кредитите CISA наскоро разкри, че китайската стоманодобивна промишленост се изправя пред най-тежкото свиване на кредитите през последните години. Представител на Hebei Jingye Steel отбеляза, че това ново свиване на кредитите е оказало очевидно въздействие върху средните и малки частна предприятия. Що се отнася до него, една голяма част от малките предприятия не смее да попълва запасите си, след като темпа на функциониране на доменните пещи намалява. Сонг Жижун, заместник директор на Hebei Metallurgical Industry Association заяви, че свиването на кредитите е в разрез главно с остарелите стоманодобивни инсталации. Сонг спомена, че гореспоменатите мерки биха се отразили много на факторите на промяна в сектора, намаляването на емисиите и енергоспестяващи проекти и премахване на остаряли инсталации, особено в държавните предприятия. (21st Century Business Herald)
Източник: Други (07.06.2010)
 
Наливат €30 млн. в големи заводи 30 млн. евро ще бъдат налети за модернизация на големите заводи у нас. От 4 юни тръгва нова процедура по ОП "Конкурентоспособност" за безвъзмездна финансова помощ за технологична модернизация на големите предприятия. За нея могат да кандидатстват всички фирми, които не отговарят на критериите за микро или малки и средни предприятия, обясни шефът на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в икономическото министерство Грета Добрева. 85% от парите се осигуряват от европейския фонд за регионално развитие, а останалите от бюджета. Сумата, за която могат да кандидатстват големите заводи, е между 1 и 4 млн. лв., а проектите трябва да се представят за разглеждане до 7 септември. За развитието на малките и средните предприятия по ОП "Конкурентоспособност" до момента се работи активно по 601 договора за общо 354 млн. лв., похвали се министър Трайков. Получени са заявления за плащания за 60 млн. лв., от които 33 млн. вече са изплатени.
Източник: Стандарт (09.06.2010)
 
Съкращават работници в „Радомир метал индъстрийз” при поскъпване на газа Още 100 работника в „Радомир метал индъстрийз" ще отидат на улицата при поскъпване на газа. Евентуалното увеличение на природния газ от 1 юли с 23% ще засегне сериозно металургичната индустрия в страната, смятат представители на бранша. При това положение най-голямото предприятие в Югозападна България - „Радомир метал индъстрийз" е заплашено от нови съкращения. Преди година в завода имаше 1200 работници. В следствие на кризата днес те са едва 540. „Не е подходящо да бъде увеличавана цената на газа с мотивацията, че доларът се е качил много, както и петролът. При покачване на курса на долара, не се очаква петролът да се размърда драстично. Цената, на която „Булгаргаз" продава в момента е почти приравнена с тази на Европа. „Булгаргаз" прави доста прилична печалба. Не смятаме, че има нужда от увеличение цените на газа!", коментира Пламен Бонев, председател на Надзорния съвет на „Радомир метал индъстрийз". В момента металургичното предприятие работи с технологичен минимум от хора. Заради кризата по-рано там вълната от съкращения обхвана 650 работници. Приемането на по-висока цена на природния газ - независимо дали това ще бъде предложението на „Булгаргаз" или на държавния регулатор, неминуемо ще доведе до още съкращения. „Която и цена да се приеме от двете, при нас себестойността на продукцията ще се увеличи с 5%. Оттам конкурентоспособността ни се понижава и всичко рефлектира върху персонала", категоричен е изпълнителният директор на „Радомир метал индъстрийз" Людмил Александров. „При такова увеличение с 23% на цената на газа, се очаква някъде около 100 души съкращение в завода", заяви Пламен Бонев. За да запази конкурентоспособността си, предприятието, което осигурява прехрана на голямата част от домакинствата в района, ще трябва да посегне на персонала. (iPernik)
Източник: СъПерник (10.06.2010)
 
Стоманодобивът може да намали производството заради слабо търсене Китайските металурзи вероятно ще намалят производството си през третото тримесечие заради "слабо" търсене от страна на автомобилната индустрия и производителите на електрически уреда. Слабото търсене може да принуди по-малките производители да неизпълнят договорите за желязната руда през третото тримесечие, заяви председателят на Baosteel Group Corp Сю Леянг. "Много стоманодобивни предприятия ще намалят производството си или ще се насочат към поддръжка през третото тримесечие," каза Сю. "Търсенето на стомана остана слабо. Разходите за желязна руда ще бъдат най-високите през третото тримесечие." Предприятията са изправени пред трудно второ тримесечие, заяви Сю, след като се увеличават притесненията, че мерките за ограничаване на спекулациите на пазара на имоти ще свали търсенето. Baoshan Iron & Steel Co, публичното дружество на Baosteel, намали цените на 4 юни, за първи път от осем месеца. (China Daily)
Източник: Други (10.06.2010)
 
Стоманодобивът в Европа намалява продукцията, перспективите за търсенето са мрачни Европейската металургия се приготвя да понижи продукцията си през третото тримесечие, след като възстановяването на запасите се забавя, а перспективите за търсенето са мрачни. Проблемите с дълг в еврозоната в последно време разклатиха стоманодобивната промишленост, която все още се възстановява от икономическия спад, който срина търсенето в ключови индустрии потребители на стомана като автомобилостроенето и строителство. Забавянето на търсенето се вижда и при топ производителите в Китай, където цените са паднали повече от 10% от своя връх в средата на април. Някои китайски предприятия намаляват продукцията си, тъй като правителството се опитва да охлади икономиката. ArcelorMittal заяви миналата седмица, че обмисля да спре три доменни пещи в Европа, за да отговари на по-ниското търсене. Според анализатори другите производители ще последват примера, защото по принцип третото тримесечие обикновено е по-слабо от второто, въпреки че това не е единствената причина. Последните проучвания на нагласите на пазара на The Steel Index (TSI), показва че броя на компаниите в Европа (а и в световен мащаб) които очакват увеличение на търсенето през следващите три месеца е спаднал рязко. (Reuters)
Източник: Reuters (14.06.2010)
 
BHP Billiton ще засили дейностите си на Западна Африка Според информация BHP Billiton засилва плановете си за развитие на хъб за желязна руда в Западна Африка на стойност над 5 млрд. долара. Вестник The Australian обяви, че добивният гигант се опитва да повиши дейностите си в Гвинея и Либерия, заради голямото търсене на стомана и облекчаването на политическото напрежение в района. Смята се че BHPB е подписала споразумение за разработване на залежи с Либерия, покривайки данъците, митата и другите търговски условия, за да развива четири залежа на желязна руда. Новите от Либерия предполагат, че BHPB ще инвестира в страната 3 млрд. долара. Информацията идва след като BHPB обяви, че може да предпочете да инвестира извън Австралия поради предложеният от правителството Супер данък върху печалбата от добив (RSPT). BHPB сред основните противници на предложението, като миналата седмица президентът Жак Насър отново разкритикува австралийското правителство за липсата на ангажираност към сектора. (Mining Journal)
Източник: Други (15.06.2010)
 
Японските стоманодобивни фирми спряха преговорите за износ на стомана за Азия Японските стоманодобивни предприятия спряха преговорите за спот офертите за износ на различни стоманени продукти за останалата част от Азия за периода юли-септември 2010 г. Те намират средата, в която преговарят, за враждебна. На първо място, условията на китайския пазара на стомана отчитат непрестанен спад на цените от началото на месец юни 2010 г. На следващото място, клиентите в Азия показват изчакват усилено като цяло. Освен това, китайската Baosteel Co обяви намаления на цените на по-голямата част от продуктовата си гама за юли. Осъзнавайки положението на вътрешния пазар в Китай, различни клиенти от Азия на японска стомана, печелят време, очаквайки допълнителен спад в цените на стоманата в Азия. Също така, металургията в Китай се борят за износ в последния момент, след като правителството се очаква да намали възстановяваните износни мита скоро. (TEX Report Limited)
Източник: Други (15.06.2010)
 
Първият търг за „Кремиковци” през август В средата на август най-вероятно ще се проведе първият търг за металургичния комбинат „Кремиковци", който беше обявен от Софийския градски съд в несъстоятелност на 31 май. Това съобщи вчера лидерът на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа". Той потвърди обявената по-рано новина от синдика Цветан Банков за пълното спиране на дейността в предприятието и поставяне на активите под запор. Според него обаче няма заявен инвеститорски интерес към дружеството и липсва яснота как ще бъде извършена продажбата на активите. За продажба в края на лятото ще бъде обявено цялото предприятие, твърди Павлов. Ако никой не прояви интерес към първия търг, се смъкват 20 на сто от цената и се обявява втори търг, при липса на купувачи и в този случай се отива към трета продажба - на парчета. 1380 човека ще останат да поддържат и консервират трите завода. В момента на работа се водят 1900 металурзи, през последните две години, откогато „Кремиковци" беше обявено в неплатежоспособност, в него са се трудили между 8000 и 10 000 човека. Синдикалистът се надява след продажбата на активите в края на лятото, работниците да получат забавените им заплати, които са между 45 и 50 млн. лева. Процедурата по несъстоятелност на "Кремиковци" започна през август 2008 г. , когато съдът обяви дружеството в неплатежоспособност. На 15 май следващата година обаче започва реалното му спиране, след като „Булгаргаз" спира кранчето с гориво. Въпреки това по силата на договор между доставчика на природен газ и синдика продължи подаването на гориво и работата на електропещите. В момента цялото предприятие бездейства, коксохимическият завод, който беше най-големият замърсител на въздуха в Софийското поле, е единствената мощност, която няма шанс да бъде пусната отново и трябва да се изгради при необходимост. Всички други заводи имат шансове да бъдат пуснати при наличие на купувач, твърдят синдикалистите.
Източник: Монитор (16.06.2010)
 
Повече от 2 млрд. лева дългове В началото на година в Софийския градски съд беше внесен оздравителен план, ако той беше приложен според заявените от кредиторите вземания, Националната енергийна компания можеше да стане мажоритарен собственик на дружеството и да притежава около 69 на сто от капитала. 325 млн. евро дължи „Кремиковци" на държателите на облигации, освен това дълговете на комбината към НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" са повече от 280 млн. лева, още 150 млн. лева са дължими към бюджета.
Източник: Монитор (16.06.2010)
 
„Кремиковци" е в процедура по ликвидация Металургичният комбинат „Кремиковци" вече официално е в процедура по ликвидация, съобщи синдикът Цветан Банков. Дейността на предприятието е напълно прекратена, а активите му са под запор. Решението за обявяване в несъстоятелност на „Кремиковци" е от 31 май. Затова все още няма яснота как ще бъде извършена продажбата на активите. Към момента няма заявен инвеститорски интерес към дружеството. Не знам какво ще предложим за продажба и на каква цена, но да бъде заявен интерес, това е малко странно. За да дойде някой, трябва някой нещо да му предложи. Просто процедурите вече са много точно изписани в Търговския закон. Търгове и който прояви интерес, заповяда, единственото му задължение е да плати цената в срока, който е предвиден в Търговския закон, каза Банков, цитиран от Дарик. Според синдикалистът Васил Яначков от КНСБ - със сигурност има интерес към комбината и то не само от един инвеститор. „Кремиковци" е мъж на 40 години. Всички жени, разбиращи от мъже, харесват тези около 40 години. И всички металурзи в бизнеса за производство на стомана много добре разбират. „Кремиковци" е жизнеспособно предприятие", коментира Яначков. Людмил Павлов от „Подкрепа" също заяви, че комбинатът има бъдеще. В Кремиковци засега ще останат 1 370 души, допълниха от синдикатите. Да се занимават с консервация на оборудването, ремонт, охрана, обясни Яначков. Според синдикатите, ако комбинатът беше оздравен, 12 млн. лева са щели да постъпват в държавната хазна всеки месец.
Източник: Insurance.bg (16.06.2010)
 
“Кремиковци” - вече в ликвидация Металургичният комбинат “Кремиковци” се подготвя отново за продан. На 31 май т.г. дружеството е обявено в несъстоятелност от Софийския градски съд след близо двегодишна съдебна процедура. Това означава, че оздравителен план няма да се изпълнява и започва осребряване на активите. Според някои слухове един от кандидатите за “Кремиковци” е бившият собственик на “М-Тел” Майкъл Чорни. Синдикът на комбината Цветан Банков обаче отрече. “Все още не съм решил какво и как ще се продава, каза Банков. Как ще купуваш нещо, което не знаеш нито какво е, нито колко струва”, коментира синдикът. Причината е, че е възможно комбинатът да бъде обявен на търг като цяло. Друг вариант е да се продава на парче. Хубавото е, че по тази схема активите са “чисти” - купувачът ги взема без натрупаните дългове. В момента “Кремиковци” дължи около 280 млн. лв. на НЕК, БДЖ и “Булгаргаз” и 150 млн. лева към бюджета. Общият размер на борчовете му е около 2 млрд. лв. Най-големият кредитор на комбината са държателите на облигации, на които “Кремиковци” дължи 325 млн. евро. Сега целта е с парите от ликвидацията да се удовлетворяват вземанията на кредиторите. Много наблюдатели обаче са песимистични, че от продажбата на кремиковските активи ще се вземат много пари, защото не е сигурно дали ще има сериозен инвеститорски интерес. Процедурата по несъстоятелност на “Кремиковци” стартира на 6 август 2008 г., а комбинатът спря да работи на 15 май 2009 г., след като “Булгаргаз” прекрати подаването на газ заради неплатени борчове. До началото на тази година всички опити за приемане на оздравителен план завършиха с провал. В края на м.г. Консултантска къща “Амрита” определи ликвидационната стойност на дружеството в размер на 662 708 000 лева, а пазарната е 837,2 млн. лeва. Сега обаче се извършва нова оценка, от която ще започне наддаването в предстоящите търгове. Вървят и съкращения на персонала. Цветан Банков, синдик на комбината: Правим оценка на имуществото - Г-н Банков, защо “Кремиковци” бе обявен тихомълком в несъстоятелност? - Този път успях да се скрия от всички. Разбира се, това е в кръга на шегата.Няма нищо тайно. Тези, които следят процеса, са добре информирани. - Вярно ли е, че Майкъл Чорни ще купува комбината? - Не съм чувал, че Чорни ще купува “Кремиковци”. Той също сигурно не знае за тези свои намерения. Дайте да говорим сериозно. Как се купува имущество за стотици милиони, без да си го видял? Казвам ви честно - никой не е посещавал комбината, нито е правил огледи. В момента е обявена несъстоятелността на дружеството, прекратена е неговата дейност, наложена е обща възбрана и запор и започва осребряване на имуществото му. - Какво ще се продава? - Всичко. Все още работим по оценката на активите и когато приключим, ще обявим търг. Все още не мога да кажа какво ще бъде предложено на него. Но цялата процедура е описана в Търговския закон. Парите, които постъпят, също ще се разпределят между кредиторите по ред, който е описан в закона. - Доменните пещи могат ли да се продават отделно? - Всичко може, но не съм го решил. Това е въпрос на преценка, която ще трябва да се съгласува със съда. Очаквам да стане ясно до края на месеца. Тук вече няма никакъв субективизъм. Всичко е търг, цена и плащане в срок. - С емоциите се приключи. - Предприятието вече практически е прекратено, само дето не е заличено. То окончателно бе спряно, работниците се съкращават. Всички процедури са изпълнени, спазени са всички изисквания, сега правят инвентаризации и оценки. - Докъде стигна делото, в което се оспорва получената държавна помощ за дружеството в размер на 700 млн. лв. с лихвите? - На 22 юни е следващото заседание на съда. Но ако трябва да бъдем точни, делото е за това, че има административен акт за установяване на публично държавно вземане. “Кремиковци” обжалва този акт, т.е. спорът е не дали има държавна помощ или няма, а за валидността на един административен акт. - Излиза, че ако този акт падне, държавата няма да бъде сред най-големите кредитори на комбината. Така ли? - С тези вземания или без тях тя си е голям кредитор. - Очаквате ли голям инвеститорски интерес към активите на комбината? - Надявам се. Хубавото е, че процедурата е много ясна, много прозрачна. Единственото задължение на кандидат-купувача е да плати цената, която е предложил в срок. Надяваме се тези ясни правила да привлекат инвеститори. - Земята не е ли най-атрактивното нещо? Има ли вариант тя да се обособи и продаде отделно. - Не искам да говоря предварително.
Източник: Труд (16.06.2010)
 
„Кремиковци" е в процедура по ликвидация Металургичният комбинат „Кремиковци" вече официално е в процедура по ликвидация, съобщи синдикът Цветан Банков. Дейността на предприятието е напълно прекратена, а активите му са под запор. Решението за обявяване в несъстоятелност на „Кремиковци" е от 31 май. Затова все още няма яснота как ще бъде извършена продажбата на активите. Към момента няма заявен инвеститорски интерес към дружеството. Eто какво още каза Банков: Не знам какво ще предложим за продажба и на каква цена, но да бъде заявен интерес, това е малко странно. За да дойде някой, трябва някой нещо да му предложи. Просто процедурите вече са много точно изписани в Търговския закон. Търгове и който прояви интерес, заповяда, единственото му задължение е да плати цената в срока, който е предвиден в Търговския закон. Тоест все още не можете да ми кажете и на каква стойност може да бъде това осребряване, кой от кредиторите какво ще получи? Може ли да прогнозирам? Ще взема Нобелова награда, ако прогнозирам. Според синдикалиста Васил Яначков от КНСБ - със сигурност има интерес към комбината и то не само от един инвеститор. „Кремиковци" е мъж на 40 години. Всички жени, разбиращи от мъже, харесват тези около 40 години. И всички металурзи в бизнеса за производство на стомана много добре разбират. „Кремиковци" е жизнеспособно предприятие", коментира Яначков. Людмил Павлов от „Подкрепа" също заяви, че комбинатът има бъдеще. В Кремиковци засега ще останат 1 370 души, допълниха от синдикатите. Да се занимават с консервация на оборудването, ремонт, охрана, обясни Яначков. Според синдикатите, ако комбинатът беше оздравен, 12 млн. лева са щели да постъпват в държавната хазна всеки месец.
Източник: Дарик радио (16.06.2010)
 
Инвеститори душат около “Кремиковци” Страховете на синдика на “Кремиковци” Цветан Банков, че за активите на комбината няма да има мераклии, ако се тръгне към ликвидация, се оказаха напразни. Търговете още не са започнали, не е ясно какво ще се продава, но вече има наплив от инвеститори. Едни кроят проекти за производствената база, други - за свободните терени, трети ще влагат милиони в инфраструктура и фотоволтаици. “Този наплив е само в главите на хора, които търсят сензации”, коментира преди дни Цветан Банков. В момента се извършва оценка на активите на металургичния комбинат, който бе обявен в ликвидация на 31 май т. г. Решава се и най-важният въпрос - дали дружеството ще се продава като цяло, или от него ще бъдат отделени територии. “Докато това не стане ясно, не виждам за какви инвеститори може да говорим”, категоричен е Банков. Очаква се оценката на активите да бъде готова до месец и тогава да бъдат обявени първите търгове. По закон, ако на някой търг не се появят кандидати, имуществото се предлага отново, но на по-ниска цена. Така че е възможно ликвидацията да се проточи с години, както се случи с “Плама”. “На практика моят план за преструктурирането на комбината и обособяването на няколко инвестиционни зони възкръсва с пълна сила”, коментира вчера бившият изп. директор на “Кремиковци” Александър Томов. Този план бе предложен през 2007 г. в хотел “Шератон” пред над 30 наши и чужди компании много преди предприятието да тръгне по пътя на несъстоятелността. Формулата на Томов бе изграждане на търговски център плюс “завод като градина”. “Ако това бе станало тогава, парите от продажбата на свободните земи и производствените активи щяха да влязат в хазната. Сега всичко, което се вземе, ще отиде за обезпечаване на кредиторите”, казва Александър Томов. Индийската “ТАТА” иска производството Някой бе сравнил “Кремиковци” с никому ненужен труп, от който и столицата, и държавата час по-скоро трябва да се отърват. Но “Кремиковци” не е само пещи, изпочупени халета, мръсни шахти и мъртва земя. Наред с овехтелите мощности комбинатът има активи, които във времето на растящи цени на металите стават все по-атрактивни. Това са заводът за непрекъснато леене на стомана, “Стан 1700” и прокатните мощности. За разлика отпреди те се предлагат за продан без дълговете, които тежаха върху целия комбинат. Всеки, който ги вземе, ще започне на чисто и има всички шансове да печели добре. Ще бъде нужно само да се инвестира в нова електропещ и така на практика ще се получи модерен металуричен комплекс, коментира един от бившите шефове на завода Лилян Вачков. Твърди се, че към покупката на тези производствени части проявяват интерес стоманодобивният клон на индийския индустриален гигант “ТАТА груп”, както и добре познатите ни играчи от близкото минало на комбината - стоманеният крал Лакшми Митал и украинският милиардер Константин Жеваго. Георги Карауланов: Под земята няма нищо тайно Има много подземни съоръжения в “Кремиковци”, но те не са против американците. А са под земята, защото там им е мястото.” Така коментира вчера слуховете за наличието на град под комбината героят на социалистическия труд Георги Карауланов, който е един от участниците в строителството на най-големите мощности в “Кремиковци”. Той посочи, че това са инсталации, които са свързани с производството. В тях няма нищо секретно, но са под повърхността, за да не пречат. Сега, ако се наложи разрушаването им, ще бъдат нужни години. Но “Кремиковци” си струва парите! - е категоричен Георги Карауланов. Ще вдигат сити на 5000 декара Не е мъртва и идеята за изграждане на лъскаво сити на териториите между рудника и завода. Говори се за обособяването на 5000 дка от общо 17 хил. дка на комбината, върху които ще се изградят офиси, търговски центрове и жилищни сгради. В тази зона замърсяванията от производствената дейност не са големи. Така че инвестициите във възстановяването на природата нямало да бъдат толкова скъпи. Идеята за изграждане на град на мястото на “Кремиковци” бе лансирана за първи път от Столичната община през 2007 г. През март т. г. премиерът Бойко Борисов я представи отново на гостуващия му ливански колега Саад Харири. Тя бе обсъждана и по време на визитата му в Кувейт и Катар. Планът предвижда върху терена да бъде построен бизнес комплекс с луксозни административни сгради и центрове за високи технологии. Гара Яна ще става Ротердам Италианска компания иска да изгради транспортно-логистичен център на част от територията на комбината, научи “Труд”. Нейни представители са били в бизнес делегацията на италианския премиер Силвио Берлускони, който посети страната ни на рождения ден на Бойко Борисов - 13 юни. Проект за изграждане на транспортен възел върху терен на “Кремиковци” имаше и собственикът на “Екометал инженеринг” - Пламен Стоянов, който каза, че ще превърне Гара Яна в българския Ротердам. “Защо тировете да мърсят Европа? Защо тонове стоки да отиват до Ротердам и оттам да се връщат назад към европейските пазари. Идеята е да пресрещаме тежките камиони, да прехвърляме товарите им на вагони, които ще поемат на запад”, заяви Пламен Стоянов в интервю за “Труд”. Ще има нужда от паркинги, складове, мотели, магазини, ресторанти, душове - всичко, от което се нуждаят шофьорите на тежкотоварните автомобили, поели на дълъг път. София няма контейнерен терминал и който го направи, ще забогатее, допълниха експерти. При новите обстоятелства обаче реализацията на тези идеи ще зависи от предстоящите търгове за “Кремиковци”.
Източник: Труд (17.06.2010)
 
Все повече големи фирми се оплакват от просрочия Просрочените задължения между компаниите се увеличават най-драстично при големите фирми, показва национално представително проучване, поръчано от частния кредитен регистър "Дебтнет". Общо 75% от компаниите с годишен оборот над 500 хил. лв. имат просрочени вземания от свои клиенти. Още по-сериозно е положението при компании с оборот над 750 хил. лв. и над 1 млн. лв. - съответно 80.6% и 85.4% имат клиенти със неплатени задължения. Секторният разрез показва, че строителният бранш остава най-засегнат от проблема, следван от дървопреработката и мебелната промишленост и тежката индустрия. На обсъждането за междуфирмената задлъжнялост стана ясно и че дори хипермаркети са започнали да бавят плащания към производителите. Новината беше съобщена от Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Проблемът се среща по-често при малките вериги, но има и големи компании, които не се разплащат в срок. Проблемът се наблюдава по-отчетливо при една от големите вериги, но тя не е единствената с некоректно отношение, каза Чамова. Средната продължителност на просрочието е 2 месеца. Асоциацията на месопреработвателите планира от следващия месец да оповести списък с некоректните платци и фирмите, които бавят разплащанията по своите задължения. Частните съдебни изпълнители Веселка Любенова и Мариян Петков посочиха, че некоректните предприемачи са станали изключително изобретателни в това да източват дружествата си, когато натрупат критично ниво на дългове. Преди задълженията да се осчетоводят и дружеството да изпадне в неплатежоспособност, те го продават и излизат от органите за управление. На тяхно място застават подставени лица или хора без имоти и образование. Истинските собственици продължават дейността си като други юридически лица и прилагат същите практики. "Пълно решение не може да се намери, но определено има много неща, които държавата да предприеме, за да се ограничи този проблем", смята Петков. Любенова коментира, че кризата е само удобно оправдание и като цяло фирмите, които бавят разплащания с партньорите си, са правили това и в миналото, когато икономиката нарастваше.
Източник: Дневник (17.06.2010)
 
Baosteel прие 23% скок на желязната руда за юлското тримесечие Вторият по големина производител на стомана в Китай Baosteel Group Corp. се съгласи на 23% увеличение на цената на желязната руда от Rio Tinto Group и BHP Billiton Ltd. Металургичният гигант ще плаща по 147 долара на метричен тон, не включвайки транспортните разходи, през тримесечието от юли, заяви Ху Кай, анализатор в UC361.com. Това е в резултат на споразуменията на японските предприятия. Металурзите от Китай, най-големият купувач на желязна руда, се противопоставяха на усилията на миньорите да повишат цените, след като цените на стоманата спадат и европейската дългова криза срина пазарите, заявиха от China Iron & Steel Association на 10 юни. Бразилската Vale SA, най-големият доставчик на желязна руда, договори 90% увеличение на цените за тримесечието от април. Чен Йънг, вицепрезидент на Baoshan Iron & Steel Co., публичното дружество на Baosteel, не бе намерен за коментар. (Bloomberg)
Източник: Други (17.06.2010)
 
Страховете на синдика на “Кремиковци” Цветан Банков, че за активите на комбината няма да има мераклии, ако се тръгне към ликвидация, се оказаха напразни. Търговете още не са започнали, не е ясно какво ще се продава, но вече има наплив от инвеститори. Едни кроят проекти за производствената база, други - за свободните терени, трети ще влагат милиони в инфраструктура и фотоволтаици. “Този наплив е само в главите на хора, които търсят сензации”, коментира преди дни Цветан Банков. В момента се извършва оценка на активите на металургичния комбинат, който бе обявен в ликвидация на 31 май т. г. Решава се и най-важният въпрос - дали дружеството ще се продава като цяло, или от него ще бъдат отделени територии. “Докато това не стане ясно, не виждам за какви инвеститори може да говорим”, категоричен е Банков. Очаква се оценката на активите да бъде готова до месец и тогава да бъдат обявени първите търгове. По закон, ако на някой търг не се появят кандидати, имуществото се предлага отново, но на по-ниска цена. Така че е възможно ликвидацията да се проточи с години, както се случи с “Плама”. “На практика моят план за преструктурирането на комбината и обособяването на няколко инвестиционни зони възкръсва с пълна сила”, коментира вчера бившият изп. директор на “Кремиковци” Александър Томов. Този план бе предложен през 2007 г. в хотел “Шератон” пред над 30 наши и чужди компании много преди предприятието да тръгне по пътя на несъстоятелността. Формулата на Томов бе изграждане на търговски център плюс “завод като градина”. “Ако това бе станало тогава, парите от продажбата на свободните земи и производствените активи щяха да влязат в хазната. Сега всичко, което се вземе, ще отиде за обезпечаване на кредиторите”, казва Александър Томов. Леонора ЛЕКОВА Индийската “ТАТА” иска производството Някой бе сравнил “Кремиковци” с никому ненужен труп, от който и столицата, и държавата час по-скоро трябва да се отърват. Но “Кремиковци” не е само пещи, изпочупени халета, мръсни шахти и мъртва земя. Наред с овехтелите мощности комбинатът има активи, които във времето на растящи цени на металите стават все по-атрактивни. Това са заводът за непрекъснато леене на стомана, “Стан 1700” и прокатните мощности. За разлика отпреди те се предлагат за продан без дълговете, които тежаха върху целия комбинат. Всеки, който ги вземе, ще започне на чисто и има всички шансове да печели добре. Ще бъде нужно само да се инвестира в нова електропещ и така на практика ще се получи модерен металуричен комплекс, коментира един от бившите шефове на завода Лилян Вачков. Твърди се, че към покупката на тези производствени части проявяват интерес стоманодобивният клон на индийския индустриален гигант “ТАТА груп”, както и добре познатите ни играчи от близкото минало на комбината - стоманеният крал Лакшми Митал и украинският милиардер Константин Жеваго. Георги Карауланов: Под земята няма нищо тайно Има много подземни съоръжения в “Кремиковци”, но те не са против американците. А са под земята, защото там им е мястото.” Така коментира вчера слуховете за наличието на град под комбината героят на социалистическия труд Георги Карауланов, който е един от участниците в строителството на най-големите мощности в “Кремиковци”. Той посочи, че това са инсталации, които са свързани с производството. В тях няма нищо секретно, но са под повърхността, за да не пречат. Сега, ако се наложи разрушаването им, ще бъдат нужни години. Но “Кремиковци” си струва парите! - е категоричен Георги Карауланов. Ще вдигат сити на 5000 декара Не е мъртва и идеята за изграждане на лъскаво сити на териториите между рудника и завода. Говори се за обособяването на 5000 дка от общо 17 хил. дка на комбината, върху които ще се изградят офиси, търговски центрове и жилищни сгради. В тази зона замърсяванията от производствената дейност не са големи. Така че инвестициите във възстановяването на природата нямало да бъдат толкова скъпи. Идеята за изграждане на град на мястото на “Кремиковци” бе лансирана за първи път от Столичната община през 2007 г. През март т. г. премиерът Бойко Борисов я представи отново на гостуващия му ливански колега Саад Харири. Тя бе обсъждана и по време на визитата му в Кувейт и Катар. Планът предвижда върху терена да бъде построен бизнес комплекс с луксозни административни сгради и центрове за високи технологии. Гара Яна ще става Ротердам Италианска компания иска да изгради транспортно-логистичен център на част от територията на комбината, научи “Труд”. Нейни представители са били в бизнес делегацията на италианския премиер Силвио Берлускони, който посети страната ни на рождения ден на Бойко Борисов - 13 юни. Проект за изграждане на транспортен възел върху терен на “Кремиковци” имаше и собственикът на “Екометал инженеринг” - Пламен Стоянов, който каза, че ще превърне Гара Яна в българския Ротердам. “Защо тировете да мърсят Европа? Защо тонове стоки да отиват до Ротердам и оттам да се връщат назад към европейските пазари. Идеята е да пресрещаме тежките камиони, да прехвърляме товарите им на вагони, които ще поемат на запад”, заяви Пламен Стоянов в интервю за “Труд”. Ще има нужда от паркинги, складове, мотели, магазини, ресторанти, душове - всичко, от което се нуждаят шофьорите на тежкотоварните автомобили, поели на дълъг път. София няма контейнерен терминал и който го направи, ще забогатее, допълниха експерти. При новите обстоятелства обаче реализацията на тези идеи ще зависи от предстоящите търгове за “Кремиковци”.
Източник: Труд (17.06.2010)
 
Предприятие замърси река Луда Яна и отрови риба в района на панагюрското село Баня. Проверката на екоинспекторите от Пазарджик е документирала наличието на умряла риба и мътен цвят на водите на реката. Експертите са взели водни проби от посочения участък. Установено е, че източник на замърсяването е "Асарел Медет"АД-гр. Панагюрище, а причината- затлачена канавка с богати разтвори от окисния отвал на обекта. Част от тези зъмърсени води, заедно с твърд отток са се вляли в река Асарелска, оттам в река Банска Луда Яна. По данни на РИОСВ ръководството на "Асарел Медет"АД е предприело незабавни мерки за възстановяване проводимостта на канавката. Взети са водни проби. От екоинспекцията съобщиха още, че за забавянето при уведомяване на контролния орган за инцидента на отговорните за това лица ще бъде потърсена административна отговорност. Директорът на РИОСВ-Пазарджик е разпоредил проверка по случая.
Източник: Дарик радио (18.06.2010)
 
Китайска фирма ще купува машини от завод "Илинден" Китайската компания "Кей Ес Ем Дунфан", която произвежда части за автомобилните компании "Фолксваген", "Ауди", "Пежо Ситроен", ще купи машини за 1.8 млн. евро от плевенското предприятие "Илинден". Подписването на договора е станало в Китай по време на посещението на икономическия министър Трайчо Трайков. Българският завод е собственост на американската компания Counter Pressure Casting INC чрез дъщерното й дружество "Контрако". Освен завода в Плевен фирмата притежава и предприятие в Севлиево. Договорът за доставка на машини между американската и китайската компания ще се изпълнява на два етапа. До ноември 2010 г. ще бъде доставено оборудване за 602 хил. евро. През второто тримесечие на 2011 г. плевенското предприятие ще осигури машини за още 1.206 млн. евро. Досега Counter Pressure Casting са сключвали и други договори за доставка със страни от региона. След подписването на контракта министър Трайков се срещна с министъра на търговията на държавата домакин Чен Джъмин. От икономическото министерство съобщиха, че акцент в разговорите е бил потенциалът на България да се превърне в мост за китайски инвестиции и трансфер на технологии към Европейския съюз.
Източник: Дневник (18.06.2010)
 
Български машини леят части за “Ауди” Българският завод "Илинден" - Плевен, ще достави леярски машини за производство на оборудване за "Ауди". Машините са предназначени за китайския завод "Кей Ес Ем Дунфан" (Чанчун) Ко, който прави алуминиеви детайли за автомобилния гигант. В присъствието на министъра на икономиката Трайчо Трайков в Пекин беше подписан договор за износ на машини за леене с противоналягане между "Си Пи Си Европа" (собственик на завод "Илинден") и "Кей Ес Ем Дунфан" (Чанчун) Ко. Технологията за леене с противоналягане е изобретена през 70-те години на миналия век. Проектът е на стойност 1,8 млн. евро и ще се осъществи в две фази. През първата до ноември 2010 г. ще бъде доставено оборудване за 602 хил. евро. Втората фаза ще завърши през ноември 2011 г. с доставка на машини за още 1,2 млн. евро. Машините на българския завод "Илинден", работят в германските клонове на "Фолксваген", "Закс", както и в SMW Automotive (САЩ), "Алутек" (Китай), "Интермет" (САЩ) и др. С тях се правят детайли за "Фолксваген", "Ауди", "Дженерал Моторс", "Крайслер", "Форд", "Пежо", "Ситроен", "Харлей Дейвидсън". България има потенциал да бъде мост за китайски инвестиции и трансфер на технологии към ЕС. Това беше акцент в разговорите на министър Трайков с министъра на търговията на Китай Чен Джъмин.
Източник: Стандарт (18.06.2010)
 
Moody's вижда стабилна перспектива за стоманодобивната промишленост Европейската стоманодобивна промишленост се възползва от високи цени и продължаващото силно търсене в Китай, но възстановяването се запазва крехко, се казва в доклад на Moody's Investors Service. Анализаторът на Moody's Матиас Хелщерн заключава, че общата прогноза за металургията е стабилна и повечето европейски предприятия работят с пълен капацитет заради презапасяването и сезонното увеличаване в сектора. "Цената на стоманата изглежда е достигнала своя връх, предимно задвижвана от голямото търсене в последно време ", казва той. Докато през първата половина на 2010 г. Възстановяването е вървяло по-бързо, отколкото той е прогнозирал, Хелщерн казва, че вижда търсенето от страна на строителната индустрия да остане слабо през следващите 6 до 12 месеца. И докато автомобилните компании допринесоха за силния старт на годината, анализаторът смята, че търсенето в ключовия сектор вероятно ще намалее през следващите месеци. Анализаторът в PwC AutoFacts Майкъл Гартсайд понижи по-рано тази седмица прогнозите си за продажбите в Европейския съюз за 2010 г. с 400 хил. автомобила до 13.25 млн. "заради суровите мерки и възможното отрицателното въздействие върху икономическия растеж". В случай че търсенето от големите строители и производители на автомобили не нарастне, свръхкапацитет "може да доведе до ценови натиск в средносрочен план и необходимост от допълнителни мерки за преструктуриране," допълва Хелщерн. (MarketWatch)
Източник: Други (18.06.2010)
 
Критериите за китайския стоманодобив ще излезе скоро Критериите за стоманодобивните предприятия за достъп и осъществяване на дейност в индустрията се подготвят от Министерството на промишлеността и информационните технологии и вероятно ще бъдат представени скоро. Критериите ще бъдат с голямо значение за стоманодобивната промишленост за сливанията и придобиванията, премахване и подкрепа на растежа на конкурентните предприятия. Държавата се ангажира с политика за преструктуриране на стоманодобивния сектор и подкрепа на икономията на енергия и намаляването на емисиите преди две седмици. Ли Ий, шеф на MIIT каза, че производството на стомана ще играе ключова роля в кампанията на спестяване на енергия и за намаляване на емисиите, както и че този момент е най-трудният етап за успеха на кампанията. Критериите са важни при избор на отрасъла. Например, при разпределението на желязна руда приоритет ще имат предприятията с по-виоки показатели по критериите. От министерството заявиха, че регулациите в стоманодобивната промишленост ще започнат официално веднага след като се обявят критериите. (Shanghai Securities News)
Източник: Други (21.06.2010)
 
Световната продукция на стоманата скочи с 29% Световният добив на стомана отчете ръст от 29% през май спрямо нивото през май 2009 г. като продукцията превиши нивата преди световната икономическа криза, обявиха от Световната стоманодобивна асоциация. Производство в 66-те страни, членки на търговската организация, достигне 124 милиона тона май, в сравнение с 96 млн. тона през май 2009 г, когато световната икономика едва започваше да излиза от кризата. Процъфтяващата икономика на Китай допринася за по-голямата част от продукцията с 56 млн. тона стомана, с 20.7% повече от година по-рано. Междувременно, вторият по големина производител на стомана Япония допринася с 9.7 млн. тона, ръст от 50%, докато САЩ възстанови производството си със 73.8% до 7.2 млн. тона. Немските предприятия отчетоха още по-драматично завръщане с техния ръст от 78.7% до 4.1 млн. тона. Световният икономически спад, който започна през втората половина на 2007 година, удари търсенето на стоманени продукти през 2008 г., като потребителското харчене за нови автомобили и ново строителство се срина пред лицето на кредитната криза. (AFP)
Източник: Други (23.06.2010)
 
Гладна стачка на металурзи ако газът поскъпне. 500 работници в "Радомир Метал Индъстрийз" АД ще започнат поетапна гладна стачка от понеделник, ако Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри повишаването на цената на природния газ. Причината за недоволството на 500-те работници е тежкото положение, в което може да изпадне предприятието при скок в цената на синьото гориво. Производственият процес на "Радомир Метал Индъстрийз" е изцяло зависим от газа. Затова работещите предупреждават, че поскъпването заплашва предприятието с икономически шок поради от отказ на поръчки, закриване на производството и масови съкращения на персонал.
Източник: Стандарт (24.06.2010)
 
Petrofac Emirates планира предприятие за стомана в Близкия изток Petrofac Emirates от Абу Даби обмисля да се включи в нарастващия сектор с метали в Близкия изток в бъдеще като част от бъдещата стратегия за диверсификация на компанията за инженеринг и строителство. Според Шуаб Захид, директор продажби и маркетинг в Petrofac Emirates, въпреки че дружеството няма конкретен проект предвид в момента, сектора с металите определено е перспектива пред фирмата. Той каза, че икономиката на Абу Даби се диверсифицира и има програма по въпроса до 2030 г. Докато метали не са нещо, което е незабавно, трябва да държат под око и ако Petrofac Emirates може да има принос, компанията е готова да я предостави. Той заяви, че компанията все още се фокусира върху основния си сектор – добив на нефт, газ и нефтохимични продукти, въпреки че той също смята, че преминаването към изграждане на предприятия за стомана или алуминий не би било трудно за реализиране от страна на един изпълнител като тях, който има опит в проекти за няколко милиарда долара. (MEED)
Източник: Други (24.06.2010)
 
Желязната руда ще поскъпне с 12.4% следващата година Цената на желязната руда ще се увеличи съ средно 12.4% през 2011 г. след 93.5%-овият скок през тази година в резултат на търсенето на стомана в Китай, възникващите и развитите пазари, според Morgan Stanley. Средната цена на желязната руда ще бъде 126.7 долара за тон през 2011 г. от 112.7 долара на тон през тази година, казва анализатор Питър Ричардсън. Цените на въглищата за производство на стомана ще скочат с 52% тази година до 196 долара на тон. "Продължителният ръст на китайското производство на стомана през 2010 г. до ниво от 621 млн. тона и за съживявеното търсене в традиционните пазари на желязна руда оказаха силен натиск върху повишаването на наличните доставки," се казва в доклада. "Индустриализацията на Китай и развитието на пазара продължиха да захранват консумацията на всички видове стомана." Цената на желязната руда за Китай е била 143.8 долара за тон във вторник според Steel Index. Той се е изкачил с 21% през тази година. (Bloomberg)
Източник: Други (25.06.2010)
 
Европейският пазар на стомана омекотен от ценовите корекции на слабото евро Balli Steel, един от най-големите световни частни независими търговци на суровини, подчертава, че европейските пазари на стомана са омекотени от последиците от неотдавнашната спад в световните цени на стоманата, резултат от отслабването евро. Изследване на Balli Steel показва, че цената на стоманата в щатски долари намалява с около 20% между връхната точка в средата на април и май 2010 г. Въпреки това, отслабването на еврото спрямо долара през същия период означава, че относителният спад в цената на стоманата е само 3.3% в еврозоната. Отслабването на еврото спрямо долара е позволило производителите на стомана на пазарите в еврозоната да продължат износа на стомана за по-дълъг период от време, както и обезкуражаване на местните потребители да внасят стомана от другаде. Въпреки това, Balli Steel посочва, че реалните търсенето на стомана на европейския пазар все още е слабо. Тъй като държавните разходи оказват пряко и косвено въздействие върху търсенето на стомана, големите орязвания на бюджета и суровите мерки в страни като Испания, Италия, Германия, Франция и Великобритания, доведоха до значително намаляване на търсенето. (PRWeb)
Източник: Други (28.06.2010)
 
Откраднали за скрап метали за 800 млн. Броят на пунктовете за изкупуване на метали ще бъде намален, заяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Завърши проверката на МВР на 602 пункта, като се преговаря с МОСВ кои от тях могат да бъдат затворени. Ще се отнема лицензът на тези, които изкупуват крадени материали. Бизнесът губи 800 млн. лв. заради откраднати от тях метални предмети, които се изкупуват за скрап. Полицията е заловила служители, които откраднали около тон цветни метали от фирмата, в която работили.
Източник: Стандарт (29.06.2010)
 
"Алкомет" също ще дава дивидент Производителят на алуминий и алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, ще раздаде по 0.0227 лв. нетен дивидент на акция, съобщиха от компанията след общото й събрание, проведено в петък. Последният ден за покупка на книжа с право на плащане е 7 юли, а парите ще започнат да се превеждат от 16 август. Ако акционерите нямат сметки в инвестиционни посредници, по които да им се превеждат парите, те ще могат да ги получат в офиса на предприятието в Шумен. За дивиденти на акционерите "Алкомет" ще отдели над 428 хил. лв. от печалбата си за миналата година, която е общо 857 хил. лв. Отделно 10% от нея ще се внесат в резервния фонд, а останалите ще останат като неразпределена печалба. Акциите на "Алкомет" се търгуват публично на Българската фондова борса и сделки с тях могат да се сключват през инвестиционен посредник. Последните сделки с тях са сключени при единична цена 2.90 лв. Компанията е поредната в последните седмици, която реши да разпределя дивидент. Сред последните са "Албена инвест холдинг", "Албена", "КРЗ Одеосос", "Каолин", "М+С Хидравлик", "Елхим-Искра", "Хидравлични елементи и системи". Анализатори обясняват активното плащане на дивидент с кризата, при която мажоритарните собственици на дружествата имат нужда от свеж паричен ресурс, който могат да гласуват с решаващия си глас в общите събрания.
Източник: Дневник (29.06.2010)
 
Радомирски металурзи започнаха гладна стачка Работници, членове на КНСБ в най-голямата радомирска промишлена фирма "Радомир метал индъстрийз", започнаха гладна стачка вчера. Тя ще е щафетна до петък. Ако дотогава няма резултат, стачката ще мине в безсрочна и масова. От днес ще бъде осигурен постоянен лекарски надзор над всички участници, заяви регионалният лидер на КНСБ Наташа Ангелова. Протестът на радомирските металурзи е заради евентуалното повишаване на цените на природния газ. "Правим отчаян опит да спасим и работещите предприятия", каза още Ангелова. В петък членовете на синдикалната организация в "Радомир метал индъстрийз" изпратиха и отворено писмо до премиера, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, до енергийната комисия в Народното събрание и браншовата камара по машиностроене, в което се казва, че решението на ДКЕВР да даде по-голям процент увеличение на цената на газа на "Булгаргаз" е чиста гавра с нацията. Над 500 работници и специалисти от радомирската фирма поканиха премиера Борисов да посети дружеството, за да види на място как изглежда един завод, в чието обновление през последните години са вложени милиони левове. "Може би визитата Ви ще помогне да оцените правилно ситуацията и да спрете едно безумно решение", се казва в писмото на радомирци.
Източник: econ.bg (29.06.2010)
 
Съкращения и стачки в заводите Стопиране на работата до октомври и масови съкращения започват в торовия завод в Димитровград "Неохим". Въпреки че в момента химическият гигант е в капиталов ремонт, плановете на ръководството били той да заработи в началото на месеца. "При новите цени на газа обаче стартирането ни е невъзможно. Вероятността да започнем да работим по-рано от месец октомври е минимална", коментира изп. директор Димитър Димитров. Той обясни, че "Неохим" по традиция е в годишен капиталов ремонт около 2 месеца, но при новите условия заводът ще бъде в застой минимум пет. Като още една мярка от ръководството планират да започнат съкращения от началото на юли, като вън ще останат между 80 и 100 работници. Всички останали ще трябва на 100% да изчистят платените си отпуски. Освен това служителите, които все пак ще запазят работата си, ще трябва да вземат и по 30 дни неплатен отпуск. Друг завод пък обяви гладна стачка срещу поскъпването на газа. Щафетно спират храната работниците от "Радомир метал индъстрийз". Първа започна вчера протеста диабетичката Копринка Иванова, която е шефка на фирмената организация на КНСБ в дружеството. Заедно с нея гладува и секретарят на профсъюза в предприятието Димитър Рашев. Според мениджърите на фирмата поскъпването на горивата от 1 юли ще доведе до съкращаване на много работници. Себестойността на продукцията ще се увеличи с 5 на сто. Три фирми в Монтана - "Подова керамика", "Лактис" и "Месоцентрала", още не са възстановили производството си след голямата газова криза. Това каза за "Стандарт" директорът на фирма "Монтана газ" Благой Каменов. Той очаква сега към тях да се прибавят нови. Тези, които нямат сключени договори с партньори или работят само за вътрешния пазар, ще свият производството и следователно потреблението на газ. Тези обаче, които вече имат сключени договори за доставки на точно определени количества продукция, ще продължат да работят, дори със заплаха от загуби - смята газовият шеф.
Източник: Стандарт (30.06.2010)
 
Акционерите на Rio Tinto може да откажат общо предприятие с BHP Все още акционерите на Rio Tinto може да откажат съвместното предприятие с BHP за 116 млрд. долара в Пилбара, според анализаторите на Royal Bank of Scotland. Австралийската комиссия за конкуренцията и потребителите най-накрая обяви, че ще има решение на 22 юли, след редица отлагания. Въпреки това, дори и ако бъде одобрена от регулатота, според анализатор Линдън Фейгън от RBS, инвеститорите на Rio вероятно ще гласуват против сделката, която изисква Rio Tinto да продаде 5-процентен дял от най-мащабната си дейност на BHP Billiton за да формират 50-50 дялове в съвместното предприятие. "Ние продължаваме да вярваме, че акционерите на Rio няма да гласуват за джойнт венчъра при сегашните условия на плащане", каза Фейгън. Планираните общи дейности включват рудодобива на желязна руда, пристанища и железопътни линии в район Пилбара в Западна Австралия. Очакват се над 10 млрд. долара от синергия. Миналия месец Комисията поиска повече информация от Rio и BHP, но анализаторите не очакват регулатора да блокира сделката. (IBTimes)
Източник: Други (30.06.2010)
 
Продажбите на Стомана Индъстри намаляват с 56% за 2009 Продажбите на Стомана Индъстри АД намаляват с 56% на годишна база до 497 млн. лв. за 2009 г., показват данни на дружеството. Нетната загуба през 2009 г. е 53 млн. лв. спрямо печалба от 95,7 млн. лв. за 2008 г. Общите пасиви на дружеството намаляват с 60 млн. лв. през 2009 г. до 364 млн. лв. в края на миналата година. Паричните средства на металургичния комбинат Стомана Индъстри АД се увеличават със 707 хил. лв. през 2009 г. до 2,43 млн. лв. в края на миналата година. През миналата година Стомана купи от Свилоза пристанището й в Свищов. Покупката бе чрез дъщерното Порт Видин Норд АД, чийто капитал е увеличен на 4 декември 2009 г. от 50 000 лв. на 7 286 500 лв. Първоначалните инвестиции и цената по придобиването са общо 5-6 млн. евро, съобщиха от купувача в началото на 2010 г. На 15 декември 2009 г. Порт Видин Норд АД получава заем от Стомана в размер на 635 хил. лв.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2010)
 
ЕС глоби стоманодобивни компании с 518 млн. евро за фиксиране на цени Европейската комисия глоби 17 производители на стомана с общо 518 млн. евро в сряда за това, че са формирали картел за определяне на цените, а гигантът в сектора ArcelorMittal беше ударен най-силно. Регулаторът за конкренцията в Европейският съюз заяви, че дружествата са въртели картела в продължение на 18 години и са фиксирали цените на армировъчната стомана, дългите продукти и навитата стоманена тел, използвани в строителството за основи, балкони или мостове. Картелът работи във всяка държава от Европейския съюз с изключение на Великобритания, Ирландия и Гърция между 1984 и 2002 г., заявиха от ЕК. Той е стъпвал също така и в Норвегия. ArcelorMittal е глобена с 276.5 млн. евро, което включва 20-процентно намаление за сътрудничество с разследването на Комисията. "Невероятно е как такъв голям брой фирми злоупотребяват на почти целия европейски строителен пазар толкова дълго време и за такъв важен продукт", каза еврокомисарят за конкуренцията Хоакин Алмуния. "Това е почти като да действаш в планова икономика", каза той, предупреждавайки, че Комисията не трябва да има "симпатии към участниците в картела" и че при повторно нарушение ще има още по-солени глоби. Австрийската компания Voestalpine AG, който е глобена с 22 млн. евро, каза че ще предприеме съдебни действия срещу решението. В допълнение към люксембургската ArcelorMittal и DWK/Saarstahl, картелът включва фирми от Испания, Португалия, Австрия, Италия и скандинавските страни. Участниците в картела са имали над 550 срещи от първото им събиране в Цюрих, казват от Комисията. (AFP)
Източник: Други (01.07.2010)
 
Две пернишки фирми пропускат изгодни сделки с въглеродни емисии Две от фирмите, включени в европейската схема за търговия с емисии и националния регистър на транзакциите на квоти, не са успели навреме да извършат продажба на разрешителни. Това съобщи днес Изпълнителната агенция по околна среда към екоминистерството, която поддържа регистъра. И двете фирми са пернишки. "Топлофикация - Перник" и "Радомир Метал Индъстрийс" са подали заявки за транзакции ден, след като комитетът на ООН за прилагането на Протокола от Киото и търговията с разрешителни за емисии отне акредитацията на България за търговията. Причина за недоразумението е закъснението, с което държавата е била уведомена за окончателното решение на органа на Обединените нации, заявиха от ИАОС. Регистърът беше блокиран в понеделник, веднага след произнасянето на комитета. Решението на ООН беше обявено предварително през май на среща в Бон. Причината за него е негативен доклад за България, от който става ясно, че страната не може да гарантира, че изчислява правилно годишните си емисии. Акредитацията може да бъде върната най-рано в края на годината. До септември-октомври, когато предстои проверка на експерти на ООН на място, страната трябва да докаже, че е въвела ред в системата за инвентаризация на парниковите си газове.
Източник: СъПерник (02.07.2010)
 
Tърговския регулатор на САЩ отхвърли митата за китайските стоманени продукти Състав на търговския регулатор на САЩ отхвърли искането за мита на стойност стотици милиони долари върху стоманените продукти от Китай. Редкият вот с "не" на Комисията за международна търговия на САЩ (ITC) върза ръцете на Министерството на търговията да наложи окончателни мита в размер до 437% върху изработената в Китай "укрепваща мрежеста тел", използвана в складовите бази и други. ITC гласува с 4 на 2 гласа, че американските производители са "нито материално ощетени, нито застрашени от материални щети", от вноса от Китай. Решението е едно голямо разочарование за американските компании, които подадоха искането педи 13 месеца, обвинявайки китайските производители, че продават в САЩ на необосновано ниски цени печелейки от държавни субсидии. Дружествата, които подадоха искането са AWP Industries Inc от Кентъки, ITC Manufacturing Inc от Аризона, J&L Wire Cloth Inc от Минесота, Nashville Wire Products Co от Тенеси и Wireway Husky Corporation от Северна каролина. (Reuters)
Източник: Reuters (02.07.2010)
 
Пазарът на скрап продължава да се свива Пазарът на скрап от черни и цветни метали продължава да се свива и през 2010 г., след като през 2009 г. външнотърговският оборот при черните метали намаля с 264 хил. тона, показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Година по-рано той възлиза на 503 хил. тона. За 2009 г. вносът на вторични черни метали е предимно от Румъния, а износът е за Турция, Гърция и Македония. Средната цена на износа е 253 долара за тон, а на вноса - 254 долара за тон. Същите показатели през 2008 г. са 429 долара за тон и 473 долара за тон съответно. В цената на износа са включени и отпадъците от легирана стомана и специални сплави. При вноса няма такова влияние в цената, тъй като в страната се произвеждат само обикновени марки стомани. Характерно за последните години е свиването на ножицата между цените на вноса и износа. Експерти от асоциацията определят тази тенденция за свито използване на скрап като отрицателна по две причини - екологична и като признак за затихваща индустрия. Външнотърговският оборот на медни отпадъци през последните две години нараства, за да свие през 2009 г. до 31 447 тона. През 2009 г. имаме отрицателно салдо от 10 011 тона. Средната цена на износа е 3609 долара за тон, а за вноса - 4741 долара за тон. Данните показват, че страната е нетен вносител. Най-голям внос през 2009 г. има от Румъния, Турция, Гърция и Македония. Износът е предимно за Китай, Чехия и Гърция. През последните години няма големи колебания във външнотърговския оборот при алуминиевите отпадъци, като България е нетен износител. През 2009 г. износът на отпадъци е основно за Индия, Гърция и Китай. Вносът е осъществен от Румъния и Македония
Източник: Дневник (05.07.2010)
 
Скъпият газ води до нови съкращения в „Радомир метал индъстрийз“ Нови съкращения започват през тази седмица в „Радомир метал индъстрийз“, съобщи изпълнителният директор на предприятието Людмил Александров. Мярката се предприема като компенсация на по-високата цена на природния газ. Първоначално ще бъдат освободени 20 души, персоналът ще премине на 4-часов работен ден. „При предишното съкращение достигнахме технологичния минимум от хора. Всяко по-нататъшно намаляване на работна сила може да доведе до разкъсване на технологичните връзки“, коментира Александров. Затова ще се търсят варианти за ползване на неплатени отпуски или преминаване на минимална работна заплата, смята председателят на Надзорния съвет Пламен Бонев. В основните цехове над 60 на сто от персонала е освободен. Заводът работи с натоварване под 20%. Над 90 на сто от продукцията му е предназначена за износ и в момента поръчки изобщо не влизат, твърди Александров. Изделията са с дълъг цикъл на производство - от шест месеца до една година. „Поставени сме в невъзможност да оферираме цени на нашите клиенти при непрекъснато променящите се на три месеца цени на газа“, казват от ръководството на радомирското предприятие.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2010)
 
Работници, членове на КНСБ в най-голямата радомирска промишлена фирма "Радомир метал индъстрийз", започнаха гладна стачка вчера в 11 часа. Тя ще е щафетна. Протестът на радомирските металурзи е заради евентуалното повишаване на цените на природния газ. То ще е убийствено не само за нашето предприятие, което е едно от структуроопределящите за региона, но и за цялата българска икономика. Членовете на синдикалната организация в "Радомир метал индъстрийз" изпратиха и отворено писмо до премиера Б. Борисов, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, до енергийната комисия в Народното събрание и браншовата камара по машиностроене, в което се казва, че решението на ДКЕВР да даде по-голям процент увеличение на цената на газа на "Булгаргаз" е чиста гавра с нацията. В момент, в който фирмите се борят за оцеляване, то означава затваряне на работещи предприятия, скок на безработицата, повишаване на цените на стоките и услугите, нови млади хора, напускащи България.
Източник: Струма - Благоевград (06.07.2010)
 
Завод поиска по-евтин ток Завод поиска по-евтин ток. Само така можем да компенсираме поскъпването на газа, обясни собственикът на "Радомир метал индъстрийз" Пламен Бонев. Мениджърският екип постави искането си пред министъра на икономиката Трайчо Трайков, който беше на посещение в завода. Ръководството предлага заводът да ползва нощна тарифа през деня, а през нощта токът да се тарифира като в празничен ден. Това няма как да стане, защото ще постави фирмата в привилегировани позиции, отсече министърът. Той обаче се ангажира да помогне за директно договаряне на доставка на ток, каквато досега предприятието не е ползвало. Обеща да съдейства и за разбиване на монопола при държавните поръчки. "Радомир метал" е изпълнявало поръчки за родната индустрия за по 20 млн. долара годишно. От 7-8 години обаче са сключени само няколко такива договори. Повечето преминавали през офшорки. Преди няколко месеца чрез фирма в чужбина била поръчана резервна част. С изненада ръководството разбрало, че всъщност клиентът е в България на 120 км от Радомир. Да се преустанови тази порочна практика, настояха от управата на завода.
Източник: Стандарт (06.07.2010)
 
Нови съкращения в "Радомир метал индъстрийз" заради по-скъпия газ Нови съкращения започват през тази седмица в "Радомир метал индъстрийз", съобщи изпълнителният директор на предприятието Людмил Александров. Това е реакция на по-високата цена на природния газ, която влезе в сила от 1 юли. Първоначално ще бъдат освободени 20 души, персоналът ще премине на 4-часов работен ден. "При предишното съкращение достигнахме технологичния минимум от хора. Всяко по-нататъшно намаляване на работна сила може да доведе до разкъсване на технологичните връзки", коментира Александров. Затова ще се търсят варианти за ползване на неплатени отпуски, или преминаване на минимална работна заплата, смята председателят на Надзорния съвет Пламен Бонев. В основните цехове над 60 на сто от персонала е освободен. Заводът работи с натоварване под 20 процента. Над 90 на сто от продукцията му е предназначена за износ и в момента поръчки изобщо не влизат, твърди Александров. Изделията са с дълъг цикъл на производство - от шест месеца до една година. Поставени сме в невъзможност да оферираме цени на нашите клиенти при непрекъснато променящите се на три месеца цени на газа, уверяват от ръководството на радомирското предприятие. От дружеството настояват за пълна прозрачност при формиране на цената на синьото гориво, въвеждане на преференциални цени на тока за индустрията, също и предоставяне на държавни поръчки като компенсация за поскъпването на газа.
Източник: Дневник (06.07.2010)
 
Стоманодобивна фирма заяви, че няма риск за китайските инвестиции Стоманодобивното дружество Steel Development отхвърли опасенията за инвестиции от китайската държавна Anshan Iron and Steel Group в един от стоманодобивните му заводи. "С очакваното производство на Steel Development за 350 хил. тона арматура на година на 120-милионния пазар (по-малко от три десети от процента), насаждането на страхове за националната сигурност от инвестициите на Anshan е меко казано нерационално," заявиха от компанията. Миналата седмица 50 членове на Congressional Steel Caucus призоваха финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър да проучи дали инвестициите на Anshan трябва да бъдат блокирани в интерес на националната сигурност. Гайтнър е председател на комисията по външни инвестиции в Съединените щати, една междуведомствена група, която изследва чуждестранните инвестиции и може да препоръча на президента кои сделки да бъдат блокирани. Ahshan обяви през май, че ще инвестира в стоманодобивен завод на стойност 175 млн. долара, който Steel Development строи в Амори, Мисисипи. Steel Development, частна американската компания, признава, че е "попаднала на прицел заради включването на инвестициите от Ahshan." (Reuters)
Източник: Reuters (07.07.2010)
 
Цената на стоманата пада повече от слабото търсенето Твърде голямо производство и не е достатъчно търсене свалиха цената на стоманата в САЩ отново, като има и притеснения за нарастващия китайски внос, казват анализатори и експерти от сектора. "Мисля, че ще ударим дъното това лято," заяви независимият анализатор Том Стъндза. "Настроението към производство в страната не е толкова добро, няма ръст в търсенето и има безработица." Зловещите краткосрочни прогнози за търсенето вероятно ще продължат да потискат цените ... особено ако предприятията отложат намаляване на производството", каза той. Чарлс Брадфорд, анализатор в Affiliated Research Group, заяви че предприятията не са изчислил правилно възстановяването на търсенето и СА пуснали в производство твърде много мощности, които са били спрени след рецесията от 2008 г." Спадът при горещо валцуваните рулони може да се ускори, ако някои от металургичните предприятия не намалят продукцията, вероятно с до 550 долара за тон", добави той. Според анализаторът Антъни Ризуто от Dahlman Rose & Co, в Средниязапад на САЩ горещо валцуваните рулони се продават за 623 долара на тон – спад от 660-те долара на 30 юни. Но все още е по-добре от 436-те доллара преди година. (Reuters)
Източник: Reuters (08.07.2010)
 
Xstrata поднови работа по мина за въглища на стойност 6 млрд. Xstrata поднови работа по въгледобивна мина на стойност 6 млрд. австралийски доллара, а Rio Tinto съживи проучването за желязна руда след като Австралия намали планираният данък печалби за суровините. Xstrata заяви, че работата и проучване ще се подновят по три въглищни проекти в Дзук, Куинсланд, на обща стойност 186 млн. а.д. Xstrata добави, че решение за проекта в уандон се очаква през 2011 г. Това послучва след като министър-председателят на страната Юлия Джилард се съгласи да намали данъка с 10% до 30%. Питър Фрайбърг, главен изпълнителен директор на Xstrata Coal, заяви че "Днешното решение ефективно повишава напрежението около разходите, обявени от Xstrata миналия месец, и позволява следващ етап от планирането на международно значимият проект Уандон." Според Кларк Уилкинс от Citigroup, разширяването на мините за желязна руда на Rio в района Пилбара, Западна Австралия, ще засили капацитета до 330 млн. тона до 2015 г. като окончателно решение се очаква по-късно тази година. (Miningmx)
Източник: Други (09.07.2010)
 
Nippon Steel ще построи завод в Южен Виетнам Nippon Steel Corp ще построи заедно с шест други предприятия завод в Южен Виетнам за производство на стоманени продукти за употреба в инфраструктурни проекти. Nippon Steel Pipe Vietnam Co, която ще управлява предприятието, има капитал от 15 млн. долара и се очаква да започне дейността си за производство на стоманени тръби за пилони и стоманени листове за пилони през май 2011 година. Много инфраструктурни проекти за пътища, жп линии и електроцентрали са планирани във Виетнам, включително някои в сътрудничество между Япония и Виетнам, и много японски компании се очаква да навлязат в страната от Югоизточна Азия, заявиха от Nippon Steel. (Киодо News)
Източник: Други (12.07.2010)
 
ЧЕЗ, Е.ОН и ЕVN скрили информация при одита от експертите от ДКЕВР Трите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ, Е.ОН и ЕVN са скрили информация при одита, извършван от експертите от ДКЕВР. Това става ясно от доклада за извършената проверка, качен на страницата на комисията късно снощи. Очаква се днес председателят на комисията Ангел Семерджиев да коментира за първи път извършените нарушения от трите дружества, след като вече има официална информация за тях. И трите дружества не са представили част от изисканите от одиторите документи или са ги представили с частично заличена информация. Това е само част от множеството нарушения, установени от одиторите. Констатирано е сключването на договори, чрез които се прехвърлят почти всички дейности в други свързани с тях дружества. Договорите са с продължителен срок от време (3 -5 години) и с възможност за автоматично подновяване на срока. За сключването на тези договори лицензиантите не са изпълнили задължението си да уведомят ДКЕВР в едномесечен срок от подписването им и да й представят копия от тях. В документите обаче се съдържат клаузи, с които са създадени всички необходими условия за изкуствено, непазарно, непрозрачно и необосновано увеличаване на разходите на одитираните дружества. Освен това при извършения одит не е установено наличие на система за управление на качеството в нито едно от дружествата, която да е сертифицирана от независима компетентна организация.
Източник: Дарик радио (13.07.2010)
 
Строят соларен парк в Радомир Соларен парк на своя територия ще изгради най-голямото радомирско предприятие "Радомир метал индъстрийз", съобщи председателят на Надзорния съвет Пламен Бонев. Слънчеви панели ще бъдат разположени върху 1400 дка индустриална земя и 500 дка покриви на сгради. Инвестицията, която е на стойност 120 млн. евро, ще се реализира съвместно с две немски фирми и ще се финансира от немски банки, предоставящи кредит с лихва до 3 процента. Периодът й на изплащане е 15 години. "Радомир метал индъстрийз" има необходимата инфраструктура, трафопост и подстанция в района на предприятието, което значително улеснява реализацията на идеята, смята Бонев. Соларният парк ще се изгражда на етапи. Първият започва в края на тази година и цели да постигне първоначална мощност 50 мегавата.
Източник: econ.bg (13.07.2010)
 
Екоминистерството даде зелена светлина за първия проект на ОЦК Кърджали Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е разрешило на "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) да започне първия си проект за модернизация на оловното си производство. Това съобщи изпълнителният директор на "Интертръст холдинг", собственик на ОЦК, Роберто Младенов. По думите му след одобрението, което компанията е получила от държавната експертна комисия, дружеството ще може да внедри нова екологично чиста технология за производство на олово. Проектът е на стойност 45 млн. евро и трябва да бъде завършен до две години. С инвестицията компанията планира да увеличи и производството на олово до 60 хил. тона годишно. "Новата технология Ausmelt за директно топене на сулфидни оловни концентрати се характеризира с липса на стадий агломерация, оказващ най-голям негативен ефект върху околната среда при класическите технологии за производство на олово, използвани в България в момента", обясни Младенов.
Източник: Дневник (13.07.2010)
 
Големи чужди компании с интерес към нефтени проучвания в българското черноморие Водещи в света корпорации в добива на нефт и газ проявяват интерес към концесията за проучване и добив на суров петрол в дълбоките води край бреговете на българското Черноморие. Става въпрос за площ от близо 6940 кв. км в участъка на територията на блок 1-14 Силистар, която се намира на север от Резово в близост до Синеморец в граничната зона с Турция, за който правителството откри процедура за търсене на нефт и газ още през миналата година. Документи за участие в конкурса могат да се купят до края на този месец. Интерес към проучвателните дейности в участъка са проявили френската петролна компания "Тотал" (Total), щатската "Анадарко" (Anadarko Petroleum) и други големи играчи в този бизнес, стана ясно от изявление на изпълнителния директор на "Делойт България" Илиян Василев. "Делойт" е консултант на българското правителство по привличането на инвеститори в проекти за изследване на водите на Черно море. Победителят в конкурса ще получи разрешение за търсене и проучване за пет години, като очакваните инвестиции в проекта се очаква да достигнат 170-200 млн. долара. Ако открие находище и регистрира откриването му, той ще получи концесия за добив. "Подобно дълбоководно проучване за нефт не е правено в България до момента", коментира Илиян Василев. Към момента страната ни и Румъния са изследвали за енергийни суровини само в плитчините на Черно море, докато Турция проучва цели три потенциални находища в дълбоките води на морето на своя територия.
Източник: Дневник (14.07.2010)
 
Rio Tinto си осигури средства за разширяването в Пилбара Гигантът в рудодобива Rio Tinto е набрал 226.4 млн. долара за финансиране на разширяването на добива ни желязна руда в район Пилбара, Западна Австралия. Диверсифицираната британско-австралийската група вече може да подпише драгажни договори като част от предварителните дейности по пристанището в Кейп Ламберт. Разширяването на пристанището е част от повишаването на капацитета за износ от Пилбара до 330 млн. тона годишно, заявиха от Rio Tinto. Минната компания предлага и допълнителен вълнолом с дължина 1.8 км и четири котвени места и пристан в Кейп Ламберт, за да увеличи настоящия годишен лимит от 80 млн. тона с още 100 млн. тона. Компанията възнамерява да разшири операциите си в Пилбара до 330 млн. тона желязна руда годишно до 2016 г. Драгажните дейности ще подсигурят последващото по-бързо и ефикасно изпълнение на решенията по дейността, каза Сам Уолш, главен изпълнителен директор на Rio Tinto. (International Business Times)
Източник: Други (14.07.2010)
 
Трайков покани "Арселор Митал" да купи част от "Кремиковци" Министърът на икономиката Трайчо Трайков е поканил най-големия производител на стомана в света - компанията "Арселор Митал", да участва в предстоящия търг за активите на металургичния комбинат "Кремиковци". Министърът е разговарял с члена на съвета на директорите на компанията Майкъл Вурт и с Роланд Верстапен, вицепрезидент по международните въпроси. Това е станало по време на посещението на Трайков в Белгия по повод неформалното заседание на съвета на ЕС по конкурентоспособност, съобщиха от пресцентъра на икономическото министерство. В Белгия се намира и един от заводите на "Арселор Митал". Трайков заявил пред представителите на компанията, че държавата поема ангажимент "да осигури прозрачен и законосъобразен процес за продажба на имуществото на металургичния комбинат". През 2008 г. "Арселор Митал" се опита да придобие активите на "Кремиковци", след като започна процедурата по несъстоятелност на комбината. Според представителите на компанията именно това, че правителството не е осигурило бърза и прозрачна процедура за излизане от несъстоятелността, е осуетило сделката. Вчера Трайков също коментира, цитиран от пресцентъра на министерството, че кабинетът на Сергей Станишев "е провалил" договорката с компанията на Лакшми Митал, брат на последния мажоритарен собственик на металургичния комбинат Прамод Митал. През 2005 г. той купи мажоритарния дял в комбината, в който акционер е и държавата. Ако сега част от активите на "Кремиковци" бъдат придобити от най-големия производител на стомана, имало възможност да се запази част от производството му. Металургичният комбинат бе обявен в несъстоятелност с решение на Софийския градски съд от в края на май тази година след няколко неуспешни опита да бъде продаден. Интерес към него имаше от украинската компания "Ворскла стийл", както и от индийско-канадската "Есар стийл". След фалита на комбината започна оценка на имуществото му, тъй като предишната изтече. Според нея активите на комбината бяха оценени на 837.2 млн. лв. по пазарна стойност, а ликвидационната им стойност (теоретична цена при разпродажба на парче) беше 662.7 млн. лв.
Източник: Дневник (15.07.2010)
 
Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" планира мащабни инвестиции до края на следващата година, съобщиха от компанията. С тях капацитетът на предприятието трябва да бъде увеличен с 30-35 на сто, а асортиментът от продукти да се увеличи. Стойността на инвестициите ще е над 11 млн. евро, каза Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в шуменското дружество. От компанията бяха обявили преди няколко месеца, че инвестиционната им програма до края на 2011 г. ще бъде за около 10-11 млн. евро, но по думите на Динев новите планове са за по-големи вложения. "Не мога още да кажа колко точно ще инвестираме, но със сигурност ще е доста повече от първоначално обявеното", каза директорът за връзки с инвеститорите. Началната фаза вече е започната – с договаряне и приемане на оферти и внасяне на документите в държавните институции, тъй като инвестициите са свързани с екология, поясни Динев. Финансирането ще бъде от различни източници – една част ще е от печалбата на предприятието, ще се ползват кредити, освен това се водят преговори и с потенциални инвеститори, но от "Алкомет" не пожелаха да дадат повече информация, тъй като са в началото на договарянето. Плановете им включват модернизация на линия за непрекъснато леене на рулони и изграждането на нова, а към двете ще има енергоспестяващи системи за изгаряне. Новата линия ще разполага и с филтри за пречистване на освобождаваните при производството газове. Пречистваща система ще има и към новия стан за валцоване на алуминиево фолио и ленти. В доклада за дейността на "Алкомет" за първото тримесечие беше съобщено, че до края на тази година се предвиждат инвестиции за 4 млн. лв., а целта им е повишаване на конкурентоспособността чрез понижаване на себестойността на продукцията, увеличаване на мощностите и икономии от енергия. Тогава от компанията казаха, че работят за навлизане на пазара на крайни продукти и първоначалните резултати от проучванията са положителни. През първото тримесечие дружеството има увеличение на продажбите с 13.5%, което се дължи на повече продадени алуминиеви листа на вътрешния пазар и на фолио и ленти зад граница. От общо 44.5 млн. лв. приходи от продажби над 42 млн. лв. са от износ. Освен това "Алкомет" отчете печалба от 1.26 млн. лв. за първите три месеца при загуба от 1.153 млн. лв. година по-рано. "Алкомет" започва мащабни инвестиции Причината е антикризисната програма, която включва намаляване на финансовите разходи и на тези за външни услуги и повишаване на себестойността на продажбите. Компанията е сред малкото металургични компании, които не са правили масови съкращения, а в началото на годината увеличиха месечните заплати на служителите си с 30 лв. От този месец трябва да има и ново увеличение с още 20 лв.
Източник: Дневник (15.07.2010)
 
Hyundai Steel готова да произвежда първокласна автомобилна стомана Какво се крие под успеха на световните автомобилни гиганти или възникващи звезди като Volkswagen и Shanghai Automotive Industry Corporation? Сред различните фактори, един от най-важните е осигуряването на висок клас автомобили ламарини. С цел да се снабдяват с качествени ламарини за рамките на превозните средства, първоте имат дългосрочно партньорство с ThyssenKrupp Steel, а втората комапния с Baosteel. На Hyundai Kia Automotive Group й липсва това значително предимство, тъй като базираният в Сеул конгломерат зависи най-вече от вноса на ламарина. Все пак, нещата ще са съвсем различни в началото на 2011 г. след като стоманодобивното подразделение Hyundai Steel е готова да произвежда редица качествени автомобилни ламарини в наскоро изградените доменни пещи в Дангжин, южната провинция Чунгчьонг. Масовото производство на стоманени ламарини се очаква да осигури на Hyundai Kia дългоочакваната вертикална интеграция, включваща четирите основни подразделение на Hyundai Motor, Kia Motors, Hyundai Hysco и Hyundai Steel. Hyundai Motor и Kia Motors са производители на автомобили от по-висок клас, а Hyundai Hysco произвежда автомобилни продукти от ламарина от горещо валцувана стомана. (Korea Times)
Източник: Други (15.07.2010)
 
Най-големият руски производител на стомана ще инвестира във въглища Най-големият производител на стомана в Русия Magnitogorsk Iron and Steel Works (MMK) ще инвестира 300 млн. долара в развитието на своите въгледобивни активи през следващите три години, заяви президентът на MMK Олег Федонин. Компанията планира да увеличи въглищата за собствени нужди с 30% до 2013 г. През юни 2010 г. MMK придоби залежите Никицкое в Сибир, които имат запас от 260 млн. тона въглища, каза Федонин. "Открихме много малко активи, които наистина искахме да придобием, въпреки че разгледахме много оферти," добави той. MMK планира да завърши проучването на залежите от желязна руда в Прьосколское в Централна Русия през първото тримесечие на 2011 г. MMK се очаква да стартира цех за пряко валцоване в турския си завод в съответствие с проекта. (Xinhua)
Източник: Други (16.07.2010)
 
Прогноза на EUROFER за износа на стомана през 2010-11 По последни митнически данни за търговията със стомана през Q1 на 2010 г. износът от ЕС към трети страни е близо до нивата от предходните тримесечия. Износът е с почти с 25% по-висок спрямо ниските нива през Q1 на 2009 г. С течение на времето, износът от ЕС е относително стабилен по отношение на общия обем, средно около 26 млн. тона годишно през периода 2003-2009 г. Наличието на търговски излишък или дефицит до голяма степен се обяснява с общата тенденция на вноса. Ниското ниво на вноса в ЕС от средата на 2008 г. насам доведе до положително салдо, но основно от дълги продукти. Това е случаят и през първото тримесечие на 2010 г. Комбинацията от спад на строителния сектор в Европа, и това че търсенето на строителна стомана в Северна Африка и Близкия Изток се запази значително по-добро, доведе до по-голям износ на ЕС в чужбина. Ситуацията вероятно няма да се промени в краткосрочен план. Първите оценки за износа през Q2 показват, че вероятно ще нарастне леко в сравнение с първото тримесечие. Въпреки това, прогнозите за втората половина на годината показват, че износът ще започне да се успокоява отново. (Steel Guru)
Източник: Други (20.07.2010)
 
Интертръст холдинг търси 150 млн. долара за подобрения в производството Интертръст холдинг АД, мажоритарен собственик на Оловно-цинков комплекс (ОЦК) АД, Кърджали, иска да набере 150 млн. долара, за да подобри производствените си мощности, с което да удвои продукцията и продажбите. Това е казал председателят на Съвета на директорите на холдинга Валентин Захариев. По думите му подобренията в Оловно-цинков комплекс ще бъдат завършени до 2013 г. и ще помогнат за почти двоен ръст на годишните продажби до 220 млн. долара спрямо 120 млн. долара за 2009 г. През миналата седмица Министерство на околната среда и водите (МОСВ) даде разрешение за планирана инвестиция „Ново оловно производство” в ОЦК АД и според Захариев сега компанията трябва да намери нужните й за това вложение 40 млн. евро (51,7 млн. долара). Освен това Интертръст планира и инвестиция от 80 млн. евро в завод за галванизирана стомана край София на мястото на старата фабрика за тръби на „Интер пайп“. Планираното производство е 600 хил. тона на година. Планове за този завод има от три години насам, но досега те не са осъществени. „Трябва да наберем общо 150 млн. долара, за да завършим инвестиционните си проекти“, казва Захариев. „Кандидатствали сме за финансиране от американски фондове за част от сумата. Обмисляме и други форми (на финансиране), сред които IPO, корпоративни облигации или банкови заеми. Всичко зависи от цената.“ Холдингът вече е заел 85 млн. евро от швейцарски банки, за да подобри технологията за топене на цинка. С инвестицията се планира модернизираното подразделение да увеличи производството си до 45 хил. тона от 24 хил. за 2009 г., а главният завод да удвои продукцията до 60 хил. спрямо 30 хил. Според Валентин Захариев модернизацията ще помогне да се намали замърсяването на околната среда и отделяните вредни емисии, да се подобри качеството на продуктите, да се удвои производството и съкратят разходите. Захариев управляваше металургични комбинат Кремиковци, преди продажбата на завода през 2005 на Прамод Митал. Интертръст холдинг държи ОЦК, мините Горубсо в Мадан, както и пет завода в Сърбия. Групата изнася 85% от производството си, главно за Италия, Германия, Австрия и Турция, казва Захариев. Неговата прогноза е през тази година производството на Оловно-цинков комплекс АД да възлезе на 20 хил. тона зинк и 19 хил. тона олово, което би било спад от съответно 16% и 11% спрямо 2009 г. Причината за понижението ще са текущото подобрение на производствените процеси.
Източник: Инвестор.БГ (21.07.2010)
 
Производството на стомана в света нарасна с 28% за полугодието Производството на стомана в 66 наблюдавани страни в света се увеличи за първото полугодие спрямо същия период на миналата година с почти 28% и достигна 706 млн. тона, се казва в съобщение на Световната асоциация по стомана (Worldsteel), цитирано от Интерфакс. Спрямо първото полугодие на предкризисната 2007 г. ръстът на производството на стомана в света е 7,2%. Всъщност повечето страни в света не са се върнали на производствените си 6-месечни обеми отпреди три години. Обемът на производство на стомана в Европейския съюз (ЕС), САЩ и Канада за изтеклото полугодие е по-нисък с над 15% спрямо същия период на 2007 г. От страните в ЕС, производството в Германия е 3.9 млн. т, което е увеличение с 53.4% спрямо юни 2009 г. Италия е произвела 2.3 млн. т или с 32.8% повече от същия месец през 2009 г. Необработената стомана в Китай е 53.8 млн. т, което представлява увеличение с 9%. Производството в Япония e 9.4 млн. т или увеличение с 35.9%. САЩ са произвели 7.2 млн. т необработена стомана през юни 2010 г., а увеличението е с 65%. (World Steel Association)
Източник: Други (21.07.2010)
 
ЕС ще затваря губещите въгледобивни мини Губещите въгледобивни мини в целия ЕС ще трябва да затворят през следващите четири години, обявиха от Европейската комисия. Държавни субсидии за такива мини ще бъдат допуснати само ако има план за закриване. Производствените субсидии ще бъдат заменени от социални и екологични помощи за засегнатите райони. Новият регламент засяга черните въглища (антрацитни), а не кафевите (лигнитни). Най-много субсидии се предоставят на мините в областта Рур в Германия, Северозападна Испания и долината Жиу в Румъния. ЕК заяви, че в сектора работят около 100 хил. души в Европа: 42 хил. в самия добив на въглища и над 55 хил. в свързаните с него дейности. Еврокомисарят за конкуренцията Хоакин Алмуния заяви, че целта "е да се гарантира окончателното затваряне на неконкурентоспособни мини до 1 октомври 2014 г." Добитите черни въглища в ЕС през 2008 г. са 147 млн. тона, или 2.5% от световното производство, казват от Комисията. Над половината от въглищата, използвани от въглищни електроцентрали в ЕС се внасят. През 2008 г. общата сума на помощите за сектора в ЕС спадна до 2.9 млрд. евро, от 6.4 млрд. евро през 2003 г. През същия период, делът на помощите за производството е спаднал с 62%, като все повече се насочва към покриване на социални и екологични разходи за затваряне на мини. (BBC)
Източник: Други (22.07.2010)
 
Пазарът на метали отвори нови ниши за българския бизнес Значителен ръст може да отбележат машиностроителните дружества в България през второто тримесечие на годината. Някои от тях са успели добре да се възползват от кризата като са успели да разширят пазарите си. Такова е мнението на анализаторите, които следят движението в цените на основните метали и проектират пазарните тенденции върху представянето на местния бизнес. В проучване от Стандарт инвестмънтс обърнаха внимание на това, че българските компании в сектора на машиностроенето следват основните тенденции с времеви лаг. Изменението на индустриалното производство в България, по данни на Евростат, се характеризира със значително по-резки скокове спрямо изменението на индустриалното производство средно на ЕС-27. Възстановяването на продажбите на повечето от дружествата в сектора през първото тримесечие на 2010 г. спрямо първото тримесечие на 2009 г. вече е факт. Очакванията са машиностроителните дружества да отбележат значителен ръст на продажбите и през второто тримесечие на 2010 г., заключават от Стандарт инвестмънтс. За някои от индустриалните компании кризата предостави възможност за откриване на нови пазари – например Азия, Австралия, Канада. Предизвикателства остават по отношение контрола на оперативните разходи и подобрение на оперативните печалби. Очакванията са през третото тримесечие ръстът на продажбите да се забави, но значително подобрение се предвижда по отношение на рентабилността.
Източник: Дарик радио (22.07.2010)
 
Индия ще стане вторият най-голям производител на стомана в света до 2012 г. Индийският министър на стоманата Вирбхадра Сингх заяви, че страната се очаква да стане вторият по големина производител на стомана до 2012 г. с целеви производствен капацитет от 120 млн. тона. В обръщение до консултативната група към неговото министерство, той каза че през последната година в следствие на програмите за модернизация и разширяване на публичните предприятия в отрасъла като Steel Authority of India (SAIL) и Rashtriya Ispat Nigam Limited (RINL), Индия стана третият по големина производител на сурова стомана в света, изпреварвайки САЩ и Русия. Министърът заяви, че индийският стоманодобив допринася с 2% за БВП на страната и в него работят над 500 хил. души. Секторът е основен вносител в националната хазна и през 2009-10 г. до края на третото тримесечие (април-декември ‘2009) нетната печалба на всички публични държавни предприятия е 80 млрд. рупии. През 2009-10, секторът се възстанови след слабия ръст за сметка на спада в световен мащаб и неблагоприятните пазарни условия. (International Business Times)
Източник: Други (26.07.2010)
 
Чугунолеене с 37% спад на продажбите и 1,5 млн. лв. загуба за тримесечие Чугунолеене АД отчита спад на продажбите си с 37% на годишна база до 2,997 млн. лв. за второто тримесечие на 2010 г., показва отчетът на дружеството. Резултатът е с 36 хил. лв. по-слаб от продажбите през първото тримесечие на годината. Общо спадът за шестмесечието е с 40% на годишна база до 6,03 млн. лв. Спрямо първото полугодие на 2008 г., когато са отчетени най-високите резултати, спадът е със 75%. За второто тримесечие на 2010 г. загубата е 1,52 млн. лв., спрямо загуба от 658 хил. лв. за първото тримесечие. Общата загуба за полугодието е 2,18 млн. лв., като намалява спрямо 2,91 млн. лв. за същия период на миналата година. 90% от продукцията на Чугунолеене АД е за износ. Основни чуждестранни партньори са фирми от Германия, Италия, Англия, Холандия, Финландия, Дания и др. Основен акционер и собственик на компанията е “Чугунолеене 97” АД, което притежава 83,18% от капитала след закупуването му с три договора за приватизационни продажби с Агенцията за приватизация.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2010)
 
Активи на "Кремиковци" се продават на търг за поне 565 млн. лв. Производствената площадка заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на "Кремиковци", са обявени от синдика на дружеството Цветан Банков за продажба на 13 септември. Началната цена на обособената част от имуществото е 565 517 510 лв. Продажбата ще се извърши чрез търг с тайно наддаване, като книжата за продажбата са в канцеларията на синдика. За участие в наддаването се внася задатък от 10% от оценката в размер на 56.5 млн. лв. в Българска банка за развитие. Предложенията за цена се подават заедно с квитанцията за внесен задатък в запечатан плик в канцеларията на синдика в деня на продажбата от 12.00 до 13.00 часа. Веднага след изтичането на този срок синдикът ще обяви постъпилите предложения, като купувачът ще е кандидатът, който е предложил най-висока цена. Той трябва в срок от пет дни да внесе предложената сума. Ако това не стане, задатъкът служи за удовлетворяване на кредиторите, а за купувач се поканва кандидатът, предложил следващата най-висока цена. Когато купувачът внесе своевременно дължимата сума, Софийският градски съд с постановление ще му възложи обособената част от имуществото на комбината. В средата на юли министърът на икономиката Трайчо Трайков покани най-големия производител на стомана в света "Арселор Митал" да участва в предстоящия търг за активите на металургичния комбинат "Кремиковци". През 2008 г. "Арселор Митал" се опита да придобие активите на "Кремиковци", след като започна процедурата по несъстоятелност. Комбинатът беше обявен в несъстоятелност от Софийския градски съд в края на май след няколко неуспешни опита за продажба. Интерес към него имаше от украинската компания "Ворскла стийл", както и от индийско-канадската "Есар стийл". След фалита на комбината започна оценка на имуществото му, тъй като предишната изтече. Според нея активите му бяха оценени на 837.2 млн. лв. по пазарна стойност, а ликвидационната им (теоретична цена при разпродажба на парче) беше 662.7 млн. лв. Срещу тези активи стоят дългове от 1.84 млрд. лв. Основните кредитори са облигационерите и държавни предприятия като НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, както и държавни институции, които са предявили вземания към дружеството.
Източник: Дневник (28.07.2010)
 
Японската JFE и U.S. Steel дадоха мрачни прогнози Японската JFE Holdings, пети по големина производител на стомана в света, се върна към печалба и U.S. Steel отчете по-малка загуба, но и двете компании дадоха сиви прогнози като американците се оплакват от слаби поръчки. Резултатите на U.S. Steel са под очакванията на Wall Street и акциите на компанията паднаха с 5.7% до 46,11 долара на Нюйоркската фондова борса. Книжата на JFE паднаха с 3.14% към края на деня в Токио. По-малкият американски производител на стомана AK Steel надмина очакванията за второто тримесечие и отчете печалба за второто тримесечие, заявявайки, че очаква поръчките през третото тримесечие да се увеличат с 3%. Акциите му спаднаха с 3.3% до 14.7 долара. Въпреки, че U.S. Steel прогнозира оперативна печалба през третото тримесечие, от компанията заявиха, че в момента поръчките са слаби, особено при плосковалцуваните продукти. По-рано JFE обяви, че приходите за фискалното първо тримесечие са рязко надолу спрямо предходното тримесечие, засегната от увеличенията на цените, като производителят на стомана даде предпазлива прогноза за цялата година. (Reuters)
Източник: Reuters (28.07.2010)
 
Ворскла сигнализира за източване на ДДС в Кремиковци За източване на ДДС и незаконна продажба на електроенергия в „Кремиковци" сигнализираха от компанията „Ворскла Стийл" - България. Генералният директор на компанията Виктор Демянюк съобщи, че незаконната продажба на електроенергия е ставала на завишени цени с 25 % на 39 дружества. Парите от продажбата не са отивали за погасяване на задълженията на комбината към Националната електрическа компания, които към момента са около 80 млн. лева. Разкритията на Демянюк идват ден, след като бе оповестена началната тръжна цена на активите на дружеството от повече от 560 млн. лева. Те ще бъдат разиграни на таен търг на 13 септември. След като през 2008 г. „Ворскла Стийл" сключи договор за производство на ишлеме, но той бе прекратен, компанията има претенции за 25 000 тона метали. В същото време срещу компанията, която също като „Кремиковци" е в несъстоятелност, има заведено дело от комбината за пропуснати ползи от 150 млн. лева. В тази ситуация Виктор Демянюк разкри следната схема за източване на ДДС от хвост - отпадък, който не се облага с косвения налог. „След заприходяване като собственост на „Кремиковци" АД изписват по 8,50 лв., умножават по 20 процента и дават тази фактура на „Кремиковци - Рудодобив", каза Демянюк. 49 процента от капитала на „Кремиковци - Рудодобив" е на фирма, собственост на Виктор Демянюк. Според него дружеството умишлено е водено към фалит. Затова и от „Ворскла" ще искат първо лично да се убедят в съществуването на активите, преди да участват в търга. От КНСБ пък сигнализираха, че тръжната цена е много ниска. „Всичко е относително, но при всички случаи тази цена е чувствително по-ниска от реалните стойности", каза представителят на КНСБ Васил Яначков. Икономическият министър Трайчо Трайков пък бе категоричен, че държавата няма да спечели от търга. "Държавата със своята държавна помощ по начина, по който е структурирана в реда на кредиторите едва ли ще получи каквото и да било", каза той.
Източник: Дарик радио (29.07.2010)
 
Държавата без лев от фалиралия завод Българската държава няма да получи нищо от продажбата на "Кремиковци", каза министърът на икономиката Трайчо Трайков. Приходите от продажбата на активите му няма да са достатъчни, за да бъдат удовлетворени всички кредитори на металургичния комбинат. Държавата има да взима от комбината милиони. Само заради предоставена преди години държавна помощ под формата на опрощаване на дългове комбинатът дължи на държавата 700 млн. лв. Но начинът, по който е структурирана държавната помощ в списъка на кредиторите, е такъв, че едва ли ще получи каквото и да било, каза министър Трайков.
Източник: Стандарт (29.07.2010)
 
Жеваго се завръща за "Кремиковци" Константин Жеваго отново е в играта за "Кремиковци". Украинският милионер, който стопанисваше за кратко и на ишлеме комбината през 2008 г., може да наддава за покупка на активите му. Търгът ще бъде на 13 септември, като започва от начална цена 565 млн. лв. Ще кажем със сигурност дали участваме, ако бъдем допуснати да се запознаем със състоянието на активите, обяви Виктор Демянюк, шеф на "Ворскла Стийл" - компанията на Жеваго у нас. Опасенията ни са, че активите на хартия не са налице, каза Демянюк. Съмненията са заради горчивия опит на украинците от работата на ишлеме в комбината. Според него началната цена на активите на "Кремиковци" е прекалено висока. "Това означава да извадите за 20-годишна бракма пари като за нов "Мерцедес", коментира той. Украинецът обяви още, че в комбината са правени редица нарушения през минали години като източване на ДДС и незаконна продажба на ток на завишени цени на 39 дружества, които работят в района на "Кремиковци". Тези компании плащат ток на комбината, но пари от комбината не отиват към НЕК, каза Демянюк. По негови оценки 25% от вземанията на НЕК в комбината са отивали "по незнайно какви сметки".
Източник: Стандарт (29.07.2010)
 
Бразилия очаква добива на желязна руда да се удвои до 2030 г. Правителството на Бразилия очаква добива на желязна руда да се повиши над 2 пъти до 2030 г. да 1 млрд. тона годишно. Представител на държавата заяви, че Бразилия има някои от най-големите резерви на желязна руда в света и най-голямата добивна компания за желязна руда в света Vale. Фернандо Фрейтас Линс, секретар по геология и добив към Министерството на мините и енергетиката заяви, че правителствен план, който ще бъде официално обявен през август, предвижда производството да се увеличи от сегашните нива на между 380 и 400 млн. тона годишно до 585 млн. тона до 2015 г. и 785 млн. тона до 2022 г. Той каза, че това е тясно свързано с китайското търсене, ще зависи от това, което Китай прави. Очакванията са, че през следващите години по-голямата част ще бъде продадена в Китай. Vale, която очаква да добие близо 300 млн. тона тази година, в момента представлява по-голямата част от износа на желязна руда от Бразилия. Проучването показва още, че производството на стомана ще достигне 103 млн. тона до 2030 г., което ще осигури около половина търсене на страната в този момент. (Reuters)
Източник: Reuters (29.07.2010)
 
Chalco и Rio Tinto ще разработват съвместно мина от световна класа в Гвинея Aluminum Corporation of China, Ltd. (Chalco) подписа споразумение с англо-австралийският минен гигант Rio Tinto да разработва съвместно проект за допбив на желязна руда в Гвинея, държава в Западна Африка. Rio Tinto и компанията майка на Chalco – Chinalco, подписаха необвързващ меморандум за разбирателство да разработят съвместно мина за железни руди от световна класа, собственост на Rio Tinto в регион Симанду, Гвинея. По силата на споразумението, съвместното предприятие ще притежават 95% в проекта Симанду. Chinalco ще придобие 47% от предприятието чрез инвестиция от близо 1.4 млрд. долара през следващите две-три години, а Rio Tinto ще запази останалите 53%. В допълнение, двете компании ще създадат друго съвместно предприятие, което ще продава желязна руда в Китай. (People's Daily Online)
Източник: Други (30.07.2010)
 
Алкомет отчита 3 млн. лв. печалба за полугодието Приходите от продажби на "Алкомет" през второто тримесечие на годината са нараснали с 44% до 57.9 млн. лв. За първите три месеца на 2010 г. компанията отчете 45.5 млн. лв. продажби, което е 19% ръст спрямо същия период на миналата година. За полугодието приходите са се увеличили с 32% до 103.3 млн. лв. Нетната печалба на компанията за второто тримесечие е в размер на 1.8 млн. лв. спрямо загуба от 345 хил. лв. година по-рано. За първите шест месеца на 2010 г. положителният финансов резултат на "Алкомет" е малко над 3 млн. лв. в сравнение с 1.9 млн. лв. загуба година по-рано. Компанията отчита 12.8% ръст на реализираната продукция за първото полугодие, което показва устойчива тенденция за съживяване на външния и вътрешния пазар, пише в доклада на дружеството. Около 93% от реализираната продукция за периода е от износ.
Източник: Пари (02.08.2010)
 
Индийският министър на стоманата подкрепя забраната за износ на желязна руда Въпреки, че опозицията протестира срещу налагане на забрана за износ на желязна руда от страна на местните управляващи в Карнатака, индийският министър на стоманата Вирбхадра Сингх приветства мярката като посочи, че забраната е в полза на стоманодобивния сектор. Министърът заяви, че "Индийското производството на стомана върви напред и забраната ще увеличи продукцията. Секторът ще генерира по-голяма заетост, ако всички щати забранят износа на желязна руда." Според Сингх е наложително да се гарантира, че минералните суровини носят добавена стойност чрез производството на стомана и правителството на страната също планира да забрани износа на желязна руда за да ограничи изнесените количества. Той каза, че правителството има право да забрани износа на руда. (Декан Herald)
Източник: Други (02.08.2010)
 
Индийският министър на стоманата подкрепя забраната за износ на желязна руда Въпреки, че опозицията протестира срещу налагане на забрана за износ на желязна руда от страна на местните управляващи в Карнатака, индийският министър на стоманата Вирбхадра Сингх приветства мярката като посочи, че забраната е в полза на стоманодобивния сектор. Министърът заяви, че "Индийското производството на стомана върви напред и забраната ще увеличи продукцията. Секторът ще генерира по-голяма заетост, ако всички щати забранят износа на желязна руда." Според Сингх е наложително да се гарантира, че минералните суровини носят добавена стойност чрез производството на стомана и правителството на страната също планира да забрани износа на желязна руда за да ограничи изнесените количества. Той каза, че правителството има право да забрани износа на руда. (Декан Herald)
Източник: Други (02.08.2010)
 
ОЦК с минимална загуба, 30% ръст на приходите Към 30 юни 2010 г. Оловно-цинков комплекс АД отчита загуба в размер на 42 хил. лв., спрямо печалба от 1.68 млн. лв. година по-рано. Реализираните приходи на дружеството за отчетния период са в размер на 71.63 млн. лв., като нарастват с 30% в сравнение с периода на миналата година. Активите на фирмата са за 213.24 млн. лв. Нетекущите възлизат на 138.2 млн. лв. или 64.81 % от сумата на всички активи. Основната част от нетекущите активи са дълготрайните материални активи, които са 137.9 млн. лв. Текущите активи са 75.03 млн. лв. и представляват 35.19 % от активите. Te включват материални запаси в размер на 60.665 млн. лв., търговски вземания - 14.029 млн. лв., парични средства и парични еквиваленти - 191 хил. лв. и разходи за бъдещи периоди 146 хил. лв. Текущите пасиви са в размер на 76.16 млн. лв., от които задължения към свързани предприятия 36.56 млн. лв., задължения по получени заеми 8.86 млн. лв. и търговски задължения в размер на 28.6 млн. лв.
Източник: profit.bg (02.08.2010)
 
Жеваго се точел за “Кремиковци” Компанията “Ворскла стийл България” на украинския бизнесмен Константин Жеваго планира да купи производствените мощности на обявения в ликвидация металургичен комбинат “Кремиковци”, съобщи руският електронен портал “Дело”. Стартовата цена, от която ще започне наддаването за активите, е 565,5 млн. лева, а търгът е насрочен за 13 септември. По мнението на българските експерти цената е доста по-ниска от пазарната, въпреки че хората на Жеваго у нас я считат за прекалено надута.
Източник: Труд (03.08.2010)
 
Българска компания роботизира процесите в складовете си Роботизирани системи управляват складовете на „Ангел Стоилов - 96“ АД. Дружеството от 20 години е лидер на пазара за търговия с черни и цветни метали. Предлаганият асортимент е огромен - 75 марки стомани, 8000 артикула на склад, 26 000 тона налични метали. Фирмата има три бази за търговия и един сервизен център за газово и плазмено рязане на ламарини с дебелина до 300 мм. Общата площ на четирите обекта надхвърля 100 000 кв. м. За да бъде конкурентна на пазара, фирмата залага на новите технологии. В началото на 2010-а въвежда автоматични складови системи, с които сроковете за изпълнение на поръчките са значително съкратени, eлиминирани са трудоемките процеси и се води абсолютна отчетност. Роботизираните складове на „Ангел Стоилов - 96“ АД са без конкуренция в Източна Европа, макар че технологията намира широко приложение по света.
Източник: Строителство Имоти (04.08.2010)
 
Подновяват делото за 700 млн. от “Кремиковци” Държавата отново има шанс да си върне 700 млн. лв. държавна помощ, която е отпуснала на "Кремиковци". Това става ясно от решение на тричленен състав на Върховния административен съд от 2 август, научи "Стандарт". Съдът връща за ново разглеждане делото в Софийския градски административен съд. Според предишно съдебно решение комбинатът нямаше да връща 700 млн. лв. на държавата. Съдът тогава обяви за нищожен акт за публично държавно вземане от 4 септември 2008 г. на зам.-министъра на икономиката за възстановяване държавната помощ. Това решение даде възможност облигационерите, на които "Кремиковци" дължи 325 млн. евро, да станат най-големият кредитор и те да назначат нов синдик. В резултат за продажбата на активите на комбината вече е насрочен търг за 13 септември с начална цена 565 517 510 лв. Държавната помощ е предоставена при приватизацията на комбината през 1999 г. чрез опрощаване на дълговете му към бюджета, "Булгаргаз" и НЕК и БДЖ. Целта беше да се даде шанс за възстановяване на "Кремиковци". Тази помощ обаче беше дадена при условие за преструктуриране на производството и инвестиции в екологията, което не беше направено. Затова по-късно държавата си поиска предоставената помощ от 431,07 млн. лв. заедно с лихвите от 267,883 млн. Като основен мотив на решението на върховните магистрати е и решение на Европейската комисия от декември миналата година, която постанови помощта в размер на 222 млн. евро да бъде върната на държавата, защото не е завършен бизнес планът за преструктуриране. "С решението държавата получава възможността да стане основен кредитор и да си възвърне мнозинството в общото събрание на кредиторите", каза вчера защитникът на икономическото министерство адвокат Димитър Кюмюрджиев.
Източник: Стандарт (04.08.2010)
 
SAIL и японската Kobe Steel преговарят за джойнт венчър Steel Authority of India (SAIL) се надява да сформира джойнт венчър с Kobe Steel от Япония в рамките на следващите шест месеца. Двете компании преговарят за създаването на 0.5 млн. тонен завод за стомана "на зелено" в Индия, използвайки иновативната технлогия на Kobe Steel. "Проучваме възможностите за предложеното съвместно предприятие, което се надяваме да приключи до три месеца. След това се надяваме да финализираме джойнт венчъра," заяви председателят на Sail Чандра Шекхар Верма. Новото предприятие ще използва технологията на Kobe Steel за производство на технология за стоманени късове. Те могат да бъдат използвани заедно с фина руда и въглища за производството на стомана. Предприятието ще произвежда специален вид легирана стомана, която ще има конкретни приложения. Що се отнася до технологията, това ще бъде първото по рода си предприятие за SAIL. "Подробностите за предприятието, включително необходимите инвестиции, дяловете на партньорите и местоположението ще бъде решени след като се представи доклада", заяви Верма. (Economic Times)
Източник: Други (04.08.2010)
 
ВАС върна за ново разглеждане делото за държавна помощ за „Кремиковци" Делото за 700 млн. лева държавна помощ за „Кремиковци" бе върнато за ново разглеждане от Върховния административен съд, съобщиха от икономическото министерство. По този начин се запазва възможността държавата да стане най-големият кредитор на металургичния комбинат. От май тази година дружеството официално е в несъстоятелност и на 13 септември активите му ще бъдат продадени на търг. Икономическото министерство води дело за признаване на държавното вземане в размер на 700 млн. лв. като част от общата политика на ведомството за защита на държавния интерес. В противен случай съществуваше риск Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България за недопустима държавна помощ. При това държавата можеше да бъде глобена със значителна сума. Държавната помощ към комбината се състои в опростяване на задълженията му към бюджета и редица държавни компании в размер на 431 млн. лева по главницата и други 267 млн. лева лихви. Това опрощаване стана при приватизацията на „Кремиковци" с условието дружеството да бъде преструктурирано. След като това условие не е изпълнено, парите стават изискуеми за държавата. Ако съдът признае вземането на държавата, опасността от процедурата директно ще отпадне. Така държавата ще и най-големият кредитор на комбината. В момента това са облигационерите, които имат 325 млн. евро вземане. С техния решаващ глас бе отхвърлен оздравителният план на комбината. На 13 септември ще се проведе търг за активите на дружеството. Началната тръжна цена е близо 565 млн. лева.
Източник: Дарик радио (05.08.2010)
 
POSCO планира разширение на дейностите за стомана, въглища, желязо в Индонезия Южнокорейската POSCO планира да придобие индонезийски мини за въглища и желязна руда, заяви изпълнителният директор на компанията Чунг Йоон-Ян. "Надяваме се да намерим варианти за суровини, включително мини за желязна руда и въглища. Надяваме се да е тази година". POSCO, третият по големина производител на стомана в света, обяви че е създал джоинт венчур за стомана в Индонезия с най-голямото предприятие в страната, PT Krakatau Steel, в опит да повиши продажбите в чужбина и да се разшири в богати на суровини страни. POSCO притежава 70% от предприятието, а Krakatau има възможност да повиши дела си до 45% от 30%, след като проектът удвои годишния си капацитет до 6 млн. тона, казват от POSCO. Krakatau, която планира да набере до 3.5 трлн. рупии (391,7 млн. долара) чрез първично публично предлагане, заяви миналия месец, че ще инвестира 1.2 млрд. долара в първата фаза на съвместното предприятие. (Reuters)
Източник: Reuters (05.08.2010)
 
Nippon Steel купува 10% от австралийска въглищна минна Nippon Steel Corp. обяви закупуването на 10% от въглищни мини в Австралия от поделение на Itochu Corp. за да осигури стабилни доставки на суровини в светлината на огромните цени на въглищата в световен мащаб. Мината във Фокслайт в провинция Куинсланд произвежда годишно по 2.5 млн. тона висококачествени въглища за операции с пулверизирани въглища за доменни пещи, заявиха от металургичната компания, като отказ да съобщи стойността на сделката. Останалите 90% са собственост на британската фирма Anglo American Plc. и южнокорейското стоманодобивен концерн POSCO. Количеството въглища, което Nippon Steel ще получава за 10%-ният си дял се равнява на 1% от годишно закупуваните въглища. (Kyodo News)
Източник: Други (06.08.2010)
 
Печалбата на Rio Tinto за първото полугодие скочи над 2 пъти Rio Tinto отчете рекордна печалба за първото полугодие, ръст над 2 пъти спрямо година по-рано, след като цените на металите се възстановиха и мините работиха на почти пълен капацитет за Китай. Rio Tinto обяви, че сега се фокусира върху растежа, след като реши проблемите си с дълговете, и се ангажира да увеличи разходите си за нови проекти, включително проектът за добив на мед и злато Oyu Tolgoi в Monglolia и инвестиции в алуминий и алумина. Печалбата преди еднократните елементи за периода януари-юни е 5.8 млрд. долара спрямо 2.6 млрд. долара година по-рано. Най-голямата печалба на Rio от поне 10 години следва силните резултати на бразилската Vale и Anglo American, след като търсенето се възстанови. Rio Tinto работи успешно с конкурентите BHP Billiton и Xstrata миналия месец, за да накара австралийското министерство на да облекчи новия данък за мините. Данъкът, който Rio нарече най-големите суверенни риск, ще бъдат премахнат ако опозиционната коалиция спечели изборите в Австралия на 21 Август. (Reuters)
Източник: Reuters (06.08.2010)
 
Плевенският завод "Метаком" има нов собственик Плевенският стоманолеярен завод "Метаком" има нов собственик, стана ясно от бюлетина на Централния депозитар. Преди дни 93.7% от капитала на предприятието са били продадени от досегашния акционер "Подемстроймаш 1" и сделката е регистрирана в депозитара. Не е ясно все още кой е купувачът на пакета. Сделката все още не е отразена в търговския регистър. От "Метаком" обясниха, че заводът е в отпуск и планов ремонт от 2 до 23 август и чак след това могат да дадат повече информация. "Подемстроймаш" също не са дали засега информация на кого са продали дела си. Стоманолеярният завод в Плевен е основан още през 1965 г. и в момента в него работят над 200 души според официалната информация на компанията. Заводът произвежда различни видове чугун и стомана и около 40% от продукцията му се изнася, основно в страни от Западна Европа. През миналата година "Метаком" е намалил силно разходите си за материали и приходите си от продажба на продукция. Дружеството е похарчило едва 2.5 млн. лв. за материали - с над 60% повече от предишната година. Продажбите на продукция са спаднали от 10.5 млн. лв. на 4.2 млн. лв. В резултат фирмата има загуба в размер на 1.08 млн. лв. при 625 хил. лв. за 2008 г.
Източник: Дневник (11.08.2010)
 
Вносът на желязна руда в Китай расте през юли за първи път от 4 месеца Вносът на желязна руда в Китай се увеличи за първи път от четири месеца през юли, което показва, че производителите на стомана възстановяват запасите си след тяхното изчерпване. Вносът представлява 8,5% достигайки 51,2 милиона тона през юли, от 47,2 милиона през юни. В сравнение с 58,1 милиона тона през миналата година, вносът отчита намаление с 12 процента. Цените на стоманата в Китай бележат увеличение трета поредна седмица след като спаднаха със 17 процента след 18-месечния връх на 15 април. Китайското правителство затваря старите заводи, за да ограничи замърсяването, като в същото време се опитва да осъществява строг контрол върху пазара на имоти, за да се избегнат спекулациите. Производителите на стомана започват отново да купуват, заяви Ху Кай, главен експерт по желязна руда. Увеличеното търсене вероятно ще се ограничи поради интензивните мерки на правителството за закриване на предприятия, а също и заради все още неясното положение на пазара на недвижими имоти. (Bloomberg)
Източник: Други (11.08.2010)
 
Tata Steel се върна към тримесечна печалба, изостава от прогнозите Седмият по големина производител на стомана в света, Tata Steel, съобщи че се е върнал към консолидирана нетната печалба през първото тримесечие от загубата година по-рано, благодарение на подобреното търсене от автомобилостроенето и строителните предприятия. Компанията, която включва данни от европейското звено Corus, публикува консолидирана нетна печалба за трите месеца до юни в размер на 18.25 млрд. рупии (388 млн. долара), спрямо загуба от 22.08 млрд. рупии година по-рано. Но резултатите са под прогнозите на анализаторите за печалба от 20 млрд. рупии. Оборотът нарасна с 15% до 270.1 млрд. рупии. "Възстановяването на операциите в Европа продължи. Търсенето се е подобрило в автомобилната и космическата промишленост," заяви главният изпълнителен и управляващ директор на Tata Steel Europe Кирби Адамс. "Дългосрочната устойчивост на възстановяването обаче е силно зависимо от бъдещия растеж в европейското строителство." Samo oт дейността в Индия, нетната печалба на Tata Steel сед е удвоила до 15.79 млрд. рупии (335 млн. долара) за трите месеца до юни спрямо 7.89 млрд. рупии година по-рано. (AFP)
Източник: Други (12.08.2010)
 
Alumina желание да намали цената връзка алуминий Мелбърнската компания Alumina прогнозира големи ползи от опитите на сектора да обвърже цените със световните спот цени/на база индекс, вместо досегашния механизъм, които ги свързва с цените на алуминия. Alumina, 40% партньор на Alcoa в съвместното предприятие AWAC, прогнозира, че преминаването от връзката с цената на алуминия може да бъде завършена до пет години. Подобна промяна тече и на пазари на желязна руда. Спот цените за алумина, от която се извлича алуминий, сега са с 40 до 50 долара за тон по-високи от дългосрочните договори. Ако това се приложи за целият очакван добив на AWAC от 15.6 млн. тона продукция за годината, допълнителните приходи ще бъдат 780 млн. долара. Но, както вече бе отбелязано, преминаването изцяло към индекс ще отнеме до пет години. Джон Биван, главен изпълнителен директор на Alumina, заяви че спот цените на алумината винаги са била по-високи от тези по договори през последните пет години, с изключение на кратък период по време на финансовата криза. (Тhe Аge)
Източник: Други (13.08.2010)
 
ThyssenKrupp задмина очакванията Най-голямата германска металургична компания ThyssenKrupp се върна на печалба преди данъци от 414 млн. евро в края на третото си фискално тримесечие блaгодарение на оптимизираните си разходи и по-доброто оползотворяване на капацитета си. Резултатите задминаха очакванията на анализаторите. За същия период на миналата година компанията регистрира загуба от 772 млн. евро. През третото тримесечие приходите от изпълнени поръчки на ThyssenKrupp се увеличават с 38 процента до 10,9 млрд. евро на годишна база, а общите приходи нарастват с 26 процента до 11,7 млрд., подчертавайки бързия растеж на производството на стомана след отчетения рязък спад през миналата година. С разнообразната си продуктова гама от стомана до асансьори, ThyssenKrupp е като индикатор за състоянието на германската икономика. Компанията всъщност дава по-оптимистични сигнали от конкурентите си. Наскоро от ArcelorMittal предупредиха, че забавянето на китайската икономика и растящите цени на металите ще изядат печалбите в сектора. За ограничаване на печалбите в сектора въпреки растящия износ предупредиха и от втората по големина металургична компания в Германия Slzgitter. Въпреки това обаче изпълнителният директор на ThyssenKrupp Екхард Шулц внесе оптимизъм. "Търсенето в основните ни сектори и пазари се подобрява значително,", заявява той. (FT)
Източник: Други (16.08.2010)
 
Жеваго оглежда първи “Кремиковци” Хора на украинския милионер Константин Жеваго дойдоха първи на оглед в "Кремиковци" още през миналата седмица. На проверката са били не представителите му в България, а директорът на завода му в Дания, каза Людмил Павлов, шеф на "Подкрепа" в комбината. На 13 септември активите на металургичния мастодонт ще бъдат предложени на търг. Началната цена е 565 млн. лева, а депозитът за участие е 10% от нея. Засега обаче хората на Жеваго, който преди две години оперираше в комбината ни на ишлеме, не са купили документи за участие в търга. Експертите само са разгледали спрените мощности в "Кремиковци", за да преценят кои от тях могат да бъдат рестартирани при евентуална покупка. На търга след около месец ще бъдат предложени за продажба производствената площадка заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на "Кремиковци". Търгът ще е с тайно наддаване, като предложенията ще се подават при синдика Цветан Банков между 12 ч и 13 ч на 13 септември. Участникът, дал най-висока цена, печели. Засега хората на Жеваго единствени са заявили интерес към комбината. Очаква се обаче в наддаването да се включат и фирмите на братята Пламен и Йордан Стоянови, които от години работят с комбината през "Екометал инженеринг". Енергийният министър Трайчо Трайков покани в търга и "Арселор Митал" на милиардера Лакшми Митал, брат на злополучния собственик на комбината Прамод. Засега обаче няма потвърждение за наличие на интерес на компанията към активите на "Кремиковци".
Източник: Стандарт (17.08.2010)
 
Хора на Константин Жеваго огледали "Кремиковци" Хора на украинския милионер Константин Жеваго дойдоха първи на оглед в "Кремиковци" още през миналата седмица. На проверката са били не представителите му в България, а директорът на завода му в Дания, каза Людмил Павлов, шеф на "Подкрепа" в комбината. Засега обаче хората на Жеваго, който преди две години оперираше в комбината ни на ишлеме, не са купили документи за участие в търга. Експертите само са разгледали спрените мощности в "Кремиковци", за да преценят кои от тях могат да бъдат рестартирани при евентуална покупка. На 13 септември активите на металургичния мастодонт ще бъдат предложени на търг. Началната цена е 565 млн. лева, а депозитът за участие е 10% от нея. На търга след около месец ще бъдат предложени за продажба производствената площадка заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на "Кремиковци". Търгът ще е с тайно наддаване, като предложенията ще се подават при синдика Цветан Банков между 12 ч и 13 ч на 13 септември. Участникът, дал най-висока цена, печели. Засега хората на Жеваго единствени са заявили интерес към комбината. Очаква се обаче в наддаването да се включат и фирмите на братята Пламен и Йордан Стоянови, които от години работят с комбината през "Екометал инженеринг". Енергийният министър Трайчо Трайков покани в търга и "Арселор Митал" на милиардера Лакшми Митал, брат на злополучния собственик на комбината Прамод. Засега обаче няма потвърждение за наличие на интерес на компанията към активите на "Кремиковци".
Източник: econ.bg (17.08.2010)
 
Инвестираме 120 млн. евро в оловно и цинково производство Валентин Захариев, председател на Съвета на директорите на „Интертръст холдинг“ - Г-н Захариев, виждате ли признаци за отминаване на кризата в черната и цветната металургия? - Има някакви признаци, но те не са толкова силни, за да кажем, че вече кризата си отива от черната и цветната металургия. Има редица фактори, които показват, че кризата не си е отишла. В цветната металургия например спекулациите на пазара са толкова големи, че човек много трудно може да се ориентира дали волатилността на цените съответства на истинските пазарни условия. Някои от операциите, които се провеждат, са с чисто спекулативен характер и не отразяват истинското търсене и предлагане на пазара на цветни метали. Например в момента предлагането на олово в Европа превишава с около 200-300 хил. т търсенето. Това е трайна тенденция през последните месеци и се вижда, че наличните количества в складовете на Лондонската метална борса непрекъснато нарастват. И при тези условия е очевидно, че търсенето е по-малко, но цената продължава да расте. Това е от чисто спекулативен характер. - Да разбирам ли, че вашите пазари са гарантирани? - В този смисъл, ако погледнем Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) край Кърджали, той не страда от липса на пазар. Защото една стока, която се котира на Лондонската метална борса или на каквато и да е борса, винаги може да се продаде. Въпросът е само на каква цена ще се продаде. Дали цената е добра за един производител, или е добра за един потребител. Това е главният въпрос. ОЦК не е зависел много от кризата, защото, когато има рецесия, цените вървят надолу и заедно с цената на метала надолу тръгва и суровината. Между тях винаги има един баланс в едно и също време. Производителите не зависят толкова много от бум или от намаление. Те зависят от бум или криза само когато имат натрупани много големи количества суровина или метал. Тогава може да се окаже сериозно влияние върху финансовите резултати на тези дружества. - С колко се е повишила цената на оловото през последните месеци? - От 1600-1700 долара/т цената в момента е 2050 долара/т. Преди седмица например бе 2200 долара/т. Волатилност има винаги, но има един постоянен тренд на увеличение. Спекулативното покачване на цената е факт, инвеститорите не се презапасяват, а насочват средствата натам в очакване на по-добри цени и когато дойдат тези цени, те ще продават. Това са нормални финансови операции на частните фондове. - Скъпото олово по пазарите означава ли, че настъпват добри времена за ОЦК? - Не бих казал точно така. В комплекса ще настъпят добри времена, когато пуснем новите мощности и изпълним инвестиционните проекти. Те са в две насоки – едната е в оловното производство, а другата е в цинковото. Когато ги пуснем в експлоатация, тогава ще имаме и най-добри условия в ОЦК. Първият етап от реконструкцията на цинковото производство се очаква да заработи в края на следващата година. В рамките на година след това цялото производство ще бъде въведено в експлоатация. Оловно производство ще започне може би още следващата година, а до 3-4 години ще започне напълно използването на мощностите. Вече имаме зелена светлина от правителството и можем да реализираме инвестицията си. Сега нямаме никакви проблеми нито с оловното производство, нито с цинка. 80 млн. евро ще бъдат инвестирани в цинковото производство, а оловното е за 40 млн. евро – общо 120 млн. евро. Отделно там сме инвестирали досега над 40 млн. евро. За трите месеца на тази година имаме около 1,5 млн. лв. печалба, а за шестмесечието сме на 70 хил. лв. загуба. Очакваме, че до края на годината ОЦК ще бъде на печалба, но е рано да се прогнозира каква ще бъде тя. - Има ли интерес „Интертръст“ да участва в търговете за активите на „Кремиковци“? - На този етап няма да участваме. Причината е, че има несъответствие между цената и това, което се предлага. По-конкретно не смятаме за реална цената от над 560 млн. лв., което са 280-290 млн. евро. Може би трябва да се даде още много голяма сума за реконструкция. Това ще отнеме време, лихвите ще работят срещу инвестициите. Така „Кремиковци“ оттук нататък има една-единствена перспектива – да премине на производство на стомана от електродъговите пещи. Така доменните пещи, коксохимическият завод и агломерацията няма да работят.
Източник: Класа (18.08.2010)
 
Големите в Китай избират внимателен поход за цената на стоманата Свеж полъх на се усеща на китайския стоманен пазар от средата на юли с възстановяването на вътрешните и външните равнища. Въпреки, че възстановяването, колкото и футуристично и спекулативно да е, даде глътка въздух след почти 3 месеца мъки. Търговците и най-мощните започнаха попълване на запасите, предприятията побързаха да вдигнат цените и да увеличат производството си, което намаляваше през предните 2 месеца. Цялото вълнение взриви цените на желязната руда, която скочи с 20%. Почти всички водещи предприятия вдигнаха цените си за септември в опит да извлекат полза от моментното състояние. Трите водещи металургични предприятия, Baosteel, Wuhan Steel и Angang също публикуваха цените си за септември. Цените със сигурност са по-високи, отколкото през август, но опровергаха очакванията с относителната си скромност. От трите Baosteel направи най-малката промяна в цените като някои продукти бяха повишени с 100 - 300 юана на тон. Angang и Wuhan Steel направиха по-амбициозен ход. Wuhan Steel повиши плоските си продукти с 200 - 400 юана за тон, а Angang повиши основните си продукти с 200 - 400 юана за тон. Предпазливостта им показват прагматизъм с оглед на мрачните икономически показатели. (Steelprices-China)
Източник: Други (18.08.2010)
 
Искат забрана на търговията със скрап Законодателни промени, които да забранят изкупуването на цветни метали от пунктовете за желязо, ще спрат крадците на кабели по електропреносната мрежа. ЧЕЗ скоро ще внесе такова предложение в парламента, заяви директорът "Експлоатация и поддръжка" на компанията Росен Йорданов. Всичките опити на компанията да пресече кражбите на съоръжения остават без резултат. "Сменяме метален капак на колектор с бетонен, те и него крадат, чупят го, вадят му арматурата и я връщат за желязо", заяви Йорданов. Не по-малък е проблемът и с кражбите на ток. "Изгодно е да се краде. Ако крадец на ток бъде хванат и си плати според формулата, се оказва, че реално е изразходвал повече електричество", каза Йорданов.
Източник: Стандарт (20.08.2010)
 
Държавните строителни дружества свиват дейността си Дружествата от структурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството имат по-лоши резултати за първото шестмесечие в сравнение със същия период на миналата година. Това показват отчетите им, публикувани от Министерството на финансите. Много от тях намаляват разходите си успоредно със спадащите приходи, но има и такива, при които похарчените пари за заплати растат. Това са дружества, занимаващи се с водоснабдяване и канализация, при които чувствително намаление на продажбите като цяло няма. Влошени са резултатите и на трите компании, за които преди няколко седмици строителният министър Росен Плевнелиев обяви, че трябва да бъдат приватизирани. Това са "Техноекспортстрой", ДП "Строителство и възстановяване" и "Автомагистрали". "Техноекспортстрой" държи българския дял в международната проектна компания "Бургас - Александруполис" чрез едноименното си дъщерно дружество. Преди това компанията стана известна с участието си в проваления договор от 2005 г. за строителството на магистрала "Тракия", като част от консорциума заедно с португалските фирми "Лена", "Сомаг" и МСФ. През миналата година държавното дружество няма почти никакви продажби, но с увеличението на запасите от продукция и незавършено производство и с други постъпления общите приходи надминават 2 млн. лв. За полугодието компанията има над 1.6 млн. лв. разходи за външни услуги, от които 1.26 млн. лв. са по договори с подизпълнители. За консултантски дейности са похарчени 112 хил. лв., а за командировки – 14 хил. лв. Разходите за персонала са се свили с 16%. През 2007 и 2008 г. "Техноекспортстрой" е било печеливше, показват показват отчетите му в търговския регистър, но миналата година е натрупал почти 4 млн. лв. загуба. "Автомагистрали" ЕАД е намалило приходите и печалбата си през първото полугодие. Дружеството е успяло да намали и разходите си за дейността с 19 на сто до 5.4 млн. лв. Спад има в похарчените пари за материали, а чувствително са се понижили и разходите за външни услуги – с 39% до 1.8 млн. лв. С по-малко от 9% са паднали похарчените пари за заплати и осигуровки на персонала. При ДП "Строителство и възстанояване" продажбите са паднали почти пет пъти, с което е отчетена и загуба, за разлика от юни миналата година, завършил с печалба. Разходите за дейността са спаднали три пъти – до 10 млн. лв., като тези за персонала са намалели почти наполовина до 3.4 млн. лв. Относително по-добре се представят комуналните дружества, където приходите падат по-слабо.
Източник: Дневник (20.08.2010)
 
Voestapline: Необходим е повече реализъм и по-малко истерия около кризата Австрийският производител на стомана Voestapline призова за по-малко истерия около прогнозите за световната икономика. Компанията отчете по-висока печалба от очакваната благодарение на повишеното търсене и на оптимизиране на разходите. Компанията отчете печалба преди лихви и данъци (EBIT) от 203.3 млн. евро за последното тримесечие. За същия период предходната година Voestapline е на загуба от 26.3 млн. евро. Продажбите за периода до края на юни нараснаха с 22% до 2.56 млрд. евро, което е над очакванията на експерти, които прогнозираха EBIT от 196 млн. евро и продажби на стойност 2.44 млрд. евро. Voestapline произвежда висококачествена стомана, която се използва за производството на автомобили, жп релси и тръбопроводи. От компанията смятат, че няма причина за притеснение в световната икономика, като единствено може да се очаква отслабване в САЩ и е изключена възможността от повторна рецесия. "Обичайните сезонни колебания на пазарите не трябва да се приемат толкова за вестители на следващата рецесия, заявиха от австрийската компания. Необходим е повече реализъм и по-малко истерия." Според изпълнителния директор на компанията Волфганг Едер, който е и президент на Eurofer, неговата компанията ще се възстанови от спада и ще отчете годишни приходи от поне десетина милиарда евро. Компанията отчита добро възстановяване в почти всички ключови пазари и сектори и е близо да нивата на потребление и производство отпреди кризата. (Reuters)
Източник: Reuters (20.08.2010)
 
Регулаторът ще отнеме лиценза за ток на "Кремиковци" Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обмисля да отнеме лиценза на "Кремиковци" за производство на електрическа и производство и пренос на топлинна енергия. Това стана ясно от доклад на регулатора, който ще бъде обсъден на откритото заседание във вторник. Според заключението в него лицензът ще бъде отнет, защото и без това не се използва повече от година, както и че това няма да наруши по никакъв начин националната сигурност и снабдяването с електрическа енергия. Ведомството е направило запитване до военното, икономическото и регионалното министерство дали отнемането му може да се отрази на националната сигурност. Националната електрическа компания (НЕК) в свое становище към ДКЕВР е обяснила, че отнемането на лиценза няма да наруши сигурността на снабдяването на ток в страната, но независимо от това трябва да се гарантира поддръжката на електропроводите, собственост на фалирания комбинат. В края на юли от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха, че ще бъдат продадени активи на "Кремиковци". Началната тръжна цена, обявена от ведомството, е 565.5 млн. лв. Комбинатът беше обявен в несъстоятелност от Софийския градски съд в края на май след няколко неуспешни опита за продажба. Интерес към него имаше от украинската компания "Ворскла стийл", както и от индийско-канадската "Есар стийл".
Източник: Дневник (22.08.2010)
 
Производствата в металургичната индустрия отбелязват малък ръст Производствата в металургичната индустрия се стабилизираха с малък ръст от второто тримесечие, информира Политими Паунова, директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите й - все още той не е показателен, за да може да се говори за излизане от кризата, но пазарите в Европа, на които фирмите изнасят продукция, са стабилни, търсенето е задоволително. Дали ще има значителен ръст до края на годината, ще се покаже допълнително. Може да се каже само, че няма спад, иначе за сериозно увеличено потребление все още не може да се говори, каза тя. Основните производства и общо металургията като цяло в износа в произведения обем има рязък спад между 15 % до 50 % в отделни производства. С изключение на медта, медното производство и производството на алуминиев прокат в Шумен, нямаме отрасъл, в който да няма спад. Слабата тенденция на подобрение се дължи на германската индустрия и по-конкретно на автомобилостроенето, както и на ръста на строителството в Европа, които са най-металоемките производства. Естествено те натоварват собствените си металургични мощности, но започват по-голямо търсене и внос особено в традиционните връзки, които ние имаме в рамките на Европейския съюз. Нашата продукция е много над 50 % за европейския пазар. Има страни, в които отделни групи изделия и метали до 80 % са за Европейския съюз, каза Политими Паунова. За Европа се изнася цялата гама от продукти на металургичната индустрия.
Източник: expert.bg (23.08.2010)
 
Производствата в металургичната индустрия се стабилизираха с малък ръст от второто тримесечие. Това каза Политими Паунова, директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, цитирана от Агенция „Фокус”. По думите й той все още не е показателен, за да може да се говори за излизане от кризата, но пазарите в Европа, на които фирмите изнасят продукция, са стабилни, търсенето е задоволително.Дали ще има значителен ръст до края на годината, ще се покаже допълнително. Може да се каже само, че няма спад, иначе за сериозно увеличено потребление все още не може да се говори, каза тя. Слабата тенденция на подобрение се дължи на германската индустрия и по-конкретно на автомобилостроенето, както и на ръста на строителството в Европа, които са най-металоемките производства. Естествено, те натоварват собствените си металургични мощности, но започват по-голямо търсене и внос, особено в традиционните връзки, които ние имаме в рамките на Европейския съюз. Много над 50% от нашата металургична продукция се реализира на европейския пазар. Според Паунова в металургичния комбинат „Кремиковци” има производства, които трябва да се запазят. Тя каза още, че е скептична, че в първия търг в средата на септември имуществото на комбината в несъстоятелност ще бъде продадено изцяло.
Източник: Монитор (23.08.2010)
 
Rio Tinto: Тримесечната система за ценообразуване е успешна Англо-австралийската добивна група Rio Tinto миньор заяви, че няма намерение да образува цената на желязната руда цени на месечна база, тъй като повечето от китайските предприятия са приели нивата за третото тримесечие. "За момента китайските предприятия приемат тримесечният механизъм за ценообразуване. Има по-малко напрежение при преговорите с заводите", каза Том Албанезе, главен изпълнителен директор на Rio Tinto. Той заяви, че тримесечната система на ценообразуване се е оказала правилна и е компромис между годишните и спот цените. Годишните договори създаваха проблеми за индустрията, докато спот цените не са точно индикатори за бъдещите цени. Спот цените на желязната руда паднаха под тримесечните курсове през юни и юли, което накара купувачите да се завърнат към спот пазара за суровини. "Доволни сме, че продължихме да образуваме цените на тримесечна база през периода," каза Албанезе, добавяйки, че различията в цената вече са преминали. Трите най-големи рудодобивни компании в света, включително бразилската Vale SA, и австралийските Rio Tinto и BHP Billiton, изоставиха годишната система за ценообразуване на желязната руда през март, като вместо това избраха тримесечните договори, независимо от ожесточената опозиция от страна на купувачите. (China Daily)
Източник: Други (23.08.2010)
 
“Кремиковци” - най-голямата имотна сделка 7755 декара индустриален имот само на 17 км разстояние от идеалния център на София - храм-паметника “Св. Александър Невски”. Така изглежда най-голямата имотна сделка в България. Тя е за производствената площадка на “Кремиковци” и търгът за нея е насрочен за 13 септември. Остава да се появят кандидати. По размери теренът на комбината е по-голям дори от град като Севлиево. Парцелът в Североизточна София е освободен от задължения към държавата, а новият собственик ще може да строи каквото му душа иска - нови модерни производства, офиси или жилища. Само земята под комбината е оценена на 135 млн. лв. или 8,9 евро на кв. метър. Но за жалост (или радост) на инвеститорите, те ще трябва да платят и за вехтите сгради, огромните машини, оборудването, складовите наличности, доменните пещи и феросплавния завод. Оценени са на 430,5 млн. лв. Така наддаването след три седмици ще започне от кота 565,5 млн. лв. Най-висока е цената на две машини за непрекъснато леене на стомана - всяка по 24,7 млн. лв. Обект на сделката са и 23 локомотива, всеки оценен на 60 хил. лв., и 158 товарни вагона по 12 хил. лв. за брой. Най-големият имот на тезгяха Дни преди датата на търга за “Кремиковци” - 13 септември, кабинетът на синдика Цветан Банков е като гара разпределителна. “Отворено е за всеки, който иска да направи оглед. И вие да дойдете, ще ви разведем из завода, обещава гостоприемно синдикът. Разкарваме ги нагоре-надолу, отговаряме на въпроси. Гледаме само някой да не се изгуби из лабиринтите на комбината, казва Банков и не лъже. “Кремиковци” е голямо животно! Съгледвачите са много. Но поне засега никой не се е легитимирал като представител на някоя голяма компания. Инвеститорският интерес се пази в дълбока тайна. Сигурно е обаче, че по офертата работят мощни екипи от специалисти. Продажбата на имот с мащабите на “Кремиковци” е събитие. Не всеки ден на тезгяха се слагат толкова много и разнообразни активи. Според експерти това е един от най-големите обекти, които се предлагат в момента в Европа. Списъкът, в който са изредени всички активи, е 1108 страници. В тях като в безкраен поменик се нижат производствени халета и складове, тръбопроводи и кранове, водопроводи, канали, филтри. Описани са дори шахтите и външните клозети. “Кремиковци” има четири гари, 548 вагона и цяла дузина локомотиви, ТЕЦ и завод за технически газове. С цена е всичко - от доменните пещи до последната бургия и отвертка. 30 млн. лв. например струва Първа доменна, на 12 млн. лв. е оценена Трета доменна. По 12 хил. лв. са товарните вагони, по 60 хил. лв. - локомотивите. Кредиторите са решили да се оценява поотделно всеки актив. Производствените мощности се продават накуп. Стартовата цена в търга, който ще е с тайно наддаване, е 565 517 510 млн. лв. Според някои тя е ниска, защото само земята струва много повече. Други смятат точно обратното. Каква е истината ще покаже самият търг. Ако имотът се продава евтино, ще се извие опашка от купувачи, които ще вдигнат цената поне 3 пъти. Ако е висока, няма да дойде никой. Много хора обаче се съмняват, че в България има инвеститор, който може да извади накуп толкова пари и да ги плати за срок от пет дни. Само депозитът, който трябва да бъде внесен от участниците, е 50 млн. лв. Ако никой не се яви на първия търг, ще бъде насрочен втори, а цената ще бъде намалена с 20%. За тази обособена част ще има само два търга, категоричен е синдикът. Според него няма замърсявания по производствената площадка. Нито хвостохранилището е в тази оценка, нито табаните. Това са външни обекти, които в момента не се продават. Но решиш ли в доменното производство да правиш зеленчукова градина, сигурно ще трябва да вложиш някакви пари за почистване, коментира Банков. Инвеститорът ще получи активи без дългове Мераклии за “Кремиковци” има, но ще дойдат ли истински купувачи? Това ще стане ясно едва в деня на търга. Но надеждите на кредиторите са, че процедурата няма да се провали. Инвеститорът ще получи кристално чисти активи - без тежести, без задължения към данъчните, НОИ или държавата. При всяка друга сделка биха могли на един по-късен етап да изскочат скрити задължения. Но при ликвидация не се продава предприятие, а имот, върху който няма никакви тежести, обясняват експертите. С парите от сделките ще бъдат погасени дълговете на дружеството към кредиторите. Не се поставят и никакви условия към купувача. Единственото изискване е да плати цената. Оттам нататък може да прави със собствеността каквото поиска - да я нареже на скрап, да вдигне нов завод или да превърне терените във фотоволтаичен парк. Комбинатът обаче има активи, които във времето на растящи цени на металите стават все по-атрактивни, коментира изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Става дума за завода за непрекъснато леене на стомана “Стан 1700” и Завода за студено валцуване. Който ги вземе, ще има всички шансове да печели добре.
Източник: Труд (24.08.2010)
 
КЦМ започва модернизация със заем от 95 млн. евро Пловдивското предприятие КЦМ ще започне обновяването на оловното и цинковото си производство, съобщиха от компанията. Фирмата планира своята инвестиция от две години. Общо КЦМ ще вложи от 130 млн. евро до 150 млн. евро в нови технологии, които да ограничат вредните емисии. За целта дружеството ще вземе заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк за 95 млн. евро. Договорът между кредитните институции и предприятието ще бъде подписан на 1 септември с план да се усвоява за три години. В момента предприятието изнася основно продукцията си за съседните страни - Турция, Гърция и Румъния, както и за Западна Европа. Кризата забави планираните инвестиции за 200 млн. долара, които компанията мислеше да реализира за разширяване на производството си до 100 000 тона цинк до края на 2013 г. В момента предприятието има капацитет за производство на 75 хил. тона цинк и 65 хил. тона олово. В дружеството са заети около 800 души.
Източник: Дневник (25.08.2010)
 
ОЦК излезе на печалба през юли "Оловно-цинков комплекс" АД излезе на печалба през първите седем месеца на тази година, съобщиха от компанията. Само през миналия месец положителният финансов резултат на компанията, която е част от базата на бенчмарка Sofix, е 659 хил. лв. Обобщените данни за първите седем месеца показват, че продажбите на предприятието са 78.9 млн. лв.. Разходи за производството са 74.8 млн. лв., което формира оперативна печалба от 4.1 млн. лв. След приспадане на разходите за лихви по кредити и отрицателната разлика от промяна на валутните курсове, дружеството отчита печалба от 618 хил. лв. за седемте месеца на 2010 г. В края на юни тази година загубата на ОЦК беше 42 хил. лв., спрямо печалба от 1.7 млн. лв. за полугодието на 2009 г. Продажбите на шестмесечието се увеличиха с 30.6% до 69.3 млн. лв.
Източник: Пари (25.08.2010)
 
Синдикът: Опазването на електропреносната мрежа на „Кремиковци” е приоритет Опазването на електропреносната мрежа на „Кремиковци” е абсолютен приоритет, защото това е най-ценният актив на производствената площадка. Това заяви синдикът на комбината Цветан Банков при общественото обсъждане на прекратяването на лицензиите на "Кремиковци" за производство и за пренос на електрическа и топлинна енергия. Прекратяването се налага във връзка с обявяването на дружеството в несъстоятелност. Банков бе категоричен, че има достатъчно финансов ресурс мрежата да се запази в работещ вид. Синдикът на комбината допълни, че нито един от кредиторите няма да бъде удовлетворен от средствата, получени от продажбата на активите на комбината. Това ще стане на търг в средата на септември.
Източник: БГНес (25.08.2010)
 
Търсенето на желязна руда не нараства със същия темп като цените Рудодобивните и металургични компании попаднаха в шах преди година и половина, когато цените на суровините се срутиха повсеместно. Заеади самия размер на стоманодобивната си промишленост и обема на вноса на руда, Китай следва да въздейства до голяма степен на цените на суровините. През първите седем месеца на 2010 г., китайският внос на руда възлиза на 361.2 млн. тона. Това сравнено с прогнозата на водещите експерти от Clarkson, че световните доставки на руда тази година ще нараснат с 6% до 961 млн. тона. Движението на цените не винаги е в синхрон с реалността в стоманодобива. Например цените на рудата останаха високи дори когато китайското производство на необработена стомана през юли беше с 3.9% по-ниско спрямо юни. Производството може да не се повиши и този месец, както и през септември, заради опитите на Пекин да премахне стари, неефективни и замърсяващи инсталации за стомана с капацитет 35 млн. тона. (Business Standard)
Източник: Други (25.08.2010)
 
BHP Billiton удвои печалбата си през полугодието Най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton Ltd. излезе с финансов отчет за полугодието, в който обяви удвояване на печалбата си за периода. Нетната печалба е нараснала до 6.59 млрд. долара за първите 6 месеца на годината спрямо 3.26 млрд. долара година по-рано. Нетните дългове на компанията възлизат на 3.3 млрд. долара и са в размер на 6% от собствения капитал. Приходите от дейността възлизат на 12.7 млрд. долара и също регистрират нарастване спрямо 5.9 млрд. долара за полугодието на 2009 година. Зад по-доброто представяне на компанията стоят цените на медта, при която трендът остава позитивен, както и инвестициите в петролния бизнес. Това според анализаторите показва, че компанията съвсем спокойно може да си позволи да изпълни намерението за враждебно превземане на Potash Corp. срещу 40 млрд. долара.През миналата седмица BHP отправи оферта за 130 долара на акция, но получи отказ от производителя на торове и препарати за растителна защита. (Bloomberg)
Източник: Други (26.08.2010)
 
Започна ценова война на бразилския пазар на стомана Бразилските стоманодобивни компании започнаха ценова война, сривайки цените на вътрешния пазар на стомана с до 20% за доставките през втората половина на годината, след както запасите на стомана нараснаха след масовия внос. Кристиано да Куня Фрайр, президент на Frefer Metal Plus Ltda, един от най-големите независими дистрибутори на стомана в страната, заяви, че "Цените на плоските продукти са паднали с 10% до 20% през последните две седмици, в зависимост от продуктовата линия за да се справят с вноса. Но цената не е решение само по себе си. Необходими са 90 дни за да паднат до приемливи нива текущите запаси в Бразилия." Търсене на вносни продукти в момента намалява след свалянето на цените, но ситуацията ще се нормализира през ноември 2010 г. Barclays Capital прогнозира, че цената на стоманата в Бразилия през втората половина ще спадне с 5-10%, а Steelcom do Brasil, търговец със седалище Сао Пауло, очаква 12%. Бразилският институт на дистрибуторите на стомана заяви, че запасите на стомана в страната през юли са равни на потреблението за около четири месеца", рекорд като в сравнение по принцип нивата са равни на потреблението за 2.6 месеца. Запасите са 1.255 млн. тона. (Dow Jones)
Източник: Други (27.08.2010)
 
Kloeckner идентифицира потенциални цели за придобиване Kloeckner & Co SE е определила потенциални цели за придобиване и разполага с 500 млн. евро, с които да финансира поглъщанията. Главният изпълнителен директор на Kloeckner & Co Гизбърт Руел заяви: "Имаме списък. Знаем, кои придобивания бихме искали да направим в идеалния случай. В момента имаме 500 млн. евро на разположение специално за придобивания." Kloeckner се договори миналата година да купи центърът за стомана на Becker Stahl Service Group, съживявайки плановете за стимулиране на продажбите чрез придобивания, и ще приключи сделката през март. Компанията купи швейцарския дистрибутор на стомана Blaesi AG през януари в опит да уплътни бизнеса си с инженерните услуги за водоснабдяването и строителството. Компанията също така се стреми да навлезе по-силно на развиващите се пазари като Бразилия и Китай чрез придобивания или зелени проекти, и е вероятно тя да създаде центрове за доставка на клиенти от автомобилната индустрия в рамките на следващите няколко месеца или следващата година. Стоманените сервизни центрове купуват метал от предприятията и го продава на клиенти, след необходимите промени по предназначението му. (Bloomberg)
Източник: Други (30.08.2010)
 
Цената на желязната руда и коксовите въглища ще се понижи през следващото тримесечие за първи път от година насам. Причина за това ще е слабото производство на стомана от бразилската Vale, листваната във Великобритания Rio Tinto и BHP Billiton, което ще ги накара да предложат отстъпки при доставките, съобщава Financial Times. Директорите на миньорските компании и анализатори прогнозират, че цените на желязна руда за четвъртото тримесечие ще паднат с 10-15%, а на коксовите въглища - с 5-10%. Миналата седмица най-голямата минна компания BHP Billiton предупреди, че световният недостиг на стомана ще засегне краткосрочното търсене на стоки за производство на стомана. Спадът в цените за тримесечието е резултат от удвояването на цените на желязната руда в сравнение с миналата година, предизвикало недоволството на производителите на стомана. Дори и след понижението цените на желязната руда ще бъдат близо 120% над нивата от миналата година. Анализатори коментират, че цените на рудата без транспортните разходи ще падне от $147 до $130 за тон. Стойността на коксовите въглища ще достигне $210, като до този момент тя е била $225.
Източник: Дневник (01.09.2010)
 
Бразилия състояние казва прави голяма желязна руда намерите Бразилският щат Мато Гросо държавно управление заяви, че е регистрирала голямо находище с депозит около 11.5 млрд. тона желязна руда с 41% метално съдържание. Ако се потвърди информацията, това ще означава, че той е по-голям от масивната мина в Карахас, която националниата минна агенция оценява на 2-3 млрд. тона руда. Бразилският минен гигант Vale, които контролира Карахас, твърди че залежът е 7 млрд. тона руда. Въпреки че Карахас е с по-малък депозит от Мато Гросо, той е със сравнително високо метално съдържание от 67%. Местните власти в Мато Гросо обяви, че концесионерът на находището е GME4 от Global Mine Exploration. Логистиката за разработване на мината ще бъде предизвикателство. Централно-западният щат Мато Гросо е дълбоко във вътрешността на Бразилия и е далеч от всички пристанища. Ще трябва да бъдат разработени железопътна линия или речна система с баржи, за да се придвижи евентуалната продукция на международния пазар. Китай е основен купувач на 23-25 млн. тона желязна руда, изнасяна от Бразилия месечно, като Vale държи по-голямата част от тях. (Reuters)
Източник: Reuters (02.09.2010)
 
МОСВ: Спираме ОЦК - Кърджали, при 3 обгазявания за месец При повече от 2 обгазявания в рамките на месец считано от началото на септемвриОЦК - Кърджали, ще бъде затворен до изчистване на производството в съответствие с комплексното разрешително на комбината, дадено му от екоминистерството. Това се казва в писмо на зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева до областния управител на Кърджали Иванка Таушанова и ръководството на ОЦК. "Ако допуснат повече от 2 замърсявания, ще ги затворим и тогава този дългогодишен проблемът ще се реши с планираната им нова инсталация за олово. Въпреки че ОЦК вече има технология за улавяне на серните си окиси, за тази година месечно те имат повече от 3 пъти превишения на нормите за вредни емисии", поясни Манева. При допустими 24 превишения на средночасовите норми за серен диоксид за 1 календарна година, само за първото полугодие ОЦК е регистрирало 22 замърсявания. Регламентът за лимита на годишните замърсявания в една точка е записан в европейската директива за големите горивни инсталации – електро- и топлоцентрали, и други големи производства. Нарушаването на този регламент може да доведе и до поредна наказателна процедура срещу България, посочи Манева. Oт ОЦК - Кърджали, не бяха открити за коментар.
Източник: Дневник (03.09.2010)
 
Цената на желязната руда може да падне с 13% през Q4 Минният гигант Rio Tinto обяви, че цените на желязната руда ще спаднат с 13.3% през четвъртото тримесечие. Главният изпълнителен директор Сам Уолш заяви, че цените ще спаднат до 127 долара за тон FOB през последните три месеца на годината в съответствие с новия механизъм, базиран на средната индекс цена през предходното тримесечие. Той каза, че китайските стоманодобивни предприятия изчакват и точно това е техният план, цената да се изчислява на базата на индекса за четвъртото тримесечие. "Фактът е, ние обикновено трябва да следим какво искат, тъй като около 60% от желязната руда, използвани от големите предприятия за стомана зависи от вноса." Той допълни, че "като се погледне общата картина, се очаква много голямо търсенето на желязна руда в бъдеще." (Australia Associated Press)
Източник: Други (03.09.2010)
 
С проект за 95 млн. евро КЦМ поставя основите на нова генерация металургия Комбинатът за цветни метали край Пловдив стартира мащабен проект за технологично обновление и разширение на стойност 95 млн. евро. Целта на предприетата модернизация е повишаване на производителността на труда, производство на цветни метали, съобразено с европейските норми и стандарти за опазване на природната среда и повишаване на енергийната ефективност. Финансирането на проекта на КЦМ АД се осигурява с инвестиционен заем от ЕБВР и Уникредит Булбанк. Кредитното споразумение беше подписано на официална церемония в "Новотел Пловдив" на 1 септември. За инвестицията КЦМ АД получи "Сертификат клас А". С проекта КЦМ поставя основите на новата генерация металургия, създавайки конкурентоспособна продукция, заетост и безопасни и здравословни условия на труд, заяви Никола Добрев, главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000" АД – компанията, собственик на комбината. В рамките на 36 месеца ще бъде изградено високоефективно и конкурентно производство на олово, цинк, сплави и други продукти на тяхната база чрез въвеждането на най-съвременните енергоспестяващи и екологосъобразни технологии за преработване на първични и вторични суровини. След въвеждане на новите мощности енергоемкостта при производството на олово ще се намали 2 пъти, а при цинка – с 30%. От екологична гледна точка с проекта ще се постигне значително намаляване на генерираните парникови газове, прахови емисии и SO2, съобщиха от ръководството на компанията. Във времето на повишаващ се дефицит на природни ресурси, водещите производители на цветни метали се насочват към непрекъснато увеличаване на добива на метали от вторични суровини, посочи инж. Добрев. Затова рециклирането е неделима част от стратегията за устойчиво развитие на КЦМ. С финализиране на технологичното обновление производството на метали от вторични суровини ще достигне 25% от общото производство на олово и 30% от общото производство на цинк. Проектът ще се реализира без прекъсване на съществуващото производство и голяма част от обектите ще бъдат изпълнени на нови производствени площадки на територията на комбината. Предвижда се изграждане на нова топилна инсталация за олово, на нова инсталация за производство на сярна киселина, на главен корпус и токоизправителна сграда на електролизен цех и на компресорно отделение. В строително-монтажните работи ще бъдат пряко ангажирани около 250 специалисти, строителни работници и монтажници. Очаква се да нарасне индиректно и броят на заетите работници при българските фирми подизпълнители. След пуска в експлоатация на новите технологични инсталации пряко в производството ще бъдат ангажирани около 145 специалисти.
Източник: Строителство Градът (07.09.2010)
 
Виетнамският стоманодобив в хаос Виетнам има свръхпроизводството от около 3 млн. тона стомана всяка година, и все пак всяка година вноса 4 млн. тона. Загадката е лесна за решение, но проблемът не е. Свръхпроизводството е от стомана за строителството, а вносът е на заготовки за промишленото производство. Дин Хуй Там, генерален секретар на Виетнамската стоманодобивна асоциация, заяви че "бясното развитието на предприятията за строителна стомана създаде излишък. Техният общ капацитет е около 8 млн. тона годишно, далеч надвишава търсенето от 5 млн. тона." В същото време инвестициите в стомана за индустриалните сектори като корабостроенето и машиностроенето все още са ограничени, така че Виетнам внася повечето продукти. Всяка година страната внася около 4 млн. тона горещо валцувана стомана за тези сектори. Според доклада на Министерството на промишлеността и търговията, в страната има 74 стоманодобивни проекта с обща инвестиция от около 22.2 млрд. долара в 30 града и провинции. (Thanhnien News)
Източник: Други (07.09.2010)
 
Световното потребление на стомана ще бъде над 1.47 млрд. тона през 2014 г. Световната консумация на готова стомана през 2010 г. се очаква да се приближи до 1.26 млрд. тона. Това е увеличение със 160 млн. тона спрямо по-ранните прогнози. До 2014 г. тя се очаква да достигне 1.477 млрд. тона. Възстановяването вече е налице в много части на света. Въпреки това, възходящото движение се очаква да бъде доста скромно в индустриализираните страни. Банковото кредитиране е вероятно да бъде строго контролирано през следващите няколко години. Страхът от друга банкова криза расте в тези страни. Освен това съществуват опасения от повторна рецесия в САЩ и ЕС, което се отразява на доверието в бъдещето темпове на растеж. MEPS предполага, че спадът ще бъде избегнат. Голяма част от бъдещото нарастване на търсенето ще дойде от Китай, Индия, Южна Америка и Близкия Изток. Няколко други азиатски държави може да покажат силни възходящи тенденции. (MEPS)
Източник: Други (07.09.2010)
 
"Алкомет" отчете рекордно производство и продажби Рекордно високи обеми на продукцията и на продажбите отчитат от производителя на алуминиеви изделия "Алкомет". От компанията съобщиха, че за август имат 23.22 млн. лв. приходи от продажби, а произведената продукция за месеца е над 4500 тона – най-високите резултати, които са постигани от създаването на предприятието досега. Добрите резултати са довели до 39% ръст на приходите от продажби за първите осем месеца на годината в сравнение със същия период на миналата година. За същото време повишението на произведената продукция е с 16 на сто, а през август за пръв обемът на пресовите изделия е достигнал 1520 тона. "Алкомет" е от малкото компании от тежката промишленост, които имат сериозен ръст на продажбите и в кризата. Към края на юни продадените продукти са нараснали с близо 13 на сто в сравнение с първото полугодие на миналата година, като по-голям е ръстът при износа. От ръководството на компанията смятат, че това показва трайна тенденция за съживяване както на вътрешния, така и на външните пазари. За първото полугодие "Алкомет" има близо 21 млн. лв. приходи от продажби, с 32% повече на годишна база. В момента текат и нови инвестиции в предприятието – до края на следващата година те ще са над 10 млн. евро. Първоначално обявената програма беше за около 10-11 млн. евро, но след това от компанията обявиха, че новите им планове са да инвестират повече средства. Целта е капацитетът на "Алкомет" да се увеличи с 30-35 на сто.
Източник: Дневник (09.09.2010)
 
Японските металурзи и Rio Tinto се споразумяха за 13% намаление на желязна руда Големи японски стоманодобивни предприятия са се договорили с британско-австралийският минен гигант Rio Tinto за внос на желязна руда на цена с около 13% по-ниска в периода октомври-декември спрямо предходното тримесечие, заявиха източници от сектора. Това е в резултат на очакваното намаление на търсенето на стомана в Китай. Цената на желязната руда се увеличаваше бързо от растящото търсене в Китай. Японските металурзи се очаква да се споразумеят за подобни цени и с другите големи доставчици на желязна руда. Цената на желязната руда се определя чрез преговори между металургията и доставчиците. Олигополът с желязната руда в света засили влиянието върху цените няколко на малкото големи доставчици, според анализатори. (Kyodo News)
Източник: Други (09.09.2010)
 
Перу ще конкурира Чили в медодобива Перу очаква да увеличи 4 пъти продукцията си на мед до 2020 г. като в конкуренция с Чили като най-големият производител в света, след като се изграждат нова мини за задоволяване на нарастващото търсене. Фернандо Гала, заместник-министър по добива на Перу, заяви, че страната ще произвежда 4.8 млн. тона на година в края на десетилетието спрямо 1.25 млн. тона през 2009 г. Перу е вторият по големина производител в света след Чили, което доби около 5 млн. тона през миналата година. Гала заяви, че фирми като Xstrata Plc, Anglo American Plc и Aluminum Corporation of China ще стартират 6 мини до 2016 г., част от поетите задължения за минни инвестиции от 41 млрд. долара през следващите десет години. Около 70% ще бъдат в медодобивни проекти. Той добави, че страната му ще си съперничи с Чили до края на десетилетието. Перу ще удвои производството си до 2.4 млн. тона за четири години. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2010)
 
Кремиковци няма да привлече купувач Насроченият за следващата седмица търг за банкрутиралия български металургичен комбинат „Кремиковци” най-вероятно няма да привлече нито един кандидат. Възможно е това да накара в последствие правителството да намали цената, според синдика на комбината Цветан Банков. Възможните инвеститори са поканени да предоставят оферти за комбината от комунистическо време на 13 септември, като трябва да се плати депозит в размер 10% от сумата. Съмнявам се, че ще има някакви кандидати. До момента не е внесен нито един депозит. Разбира се, може да има изненада в последния момент, посочва Банков. Припомняме, че Кремиковци беше обявен в ликвидация в края на май. Дълговете към кредиторите му са над 2 млрд. лева. Продажбата на комбината ще се извърши чрез търг за тайно наддаване на 13 септември. Производствената площадка, заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на металургичния комбинат, са обявени от синдика на дружеството за продажба. Активите на обявеното в несъстоятелност дружество са описани в Доклад за определяне на пазарната стойност от 19 юли 2010 г., изготвен от "Консултантска къща Амрита" ООД. Началната цена на обособената част от имуществото на комбината е 565 млн. лв. За участие в наддаването се внася депозит в размер на 10% от оценката, което прави 56 551 751 лв., по сметка на синдика на комбината в Българска банка за развитие. За купувач ще бъде обявен този кандидат, който е предложил най-висока цена. Той трябва в срок от 5 дни след търга да внесе предложената от него цена. Ако в този срок цената не бъде платена, депозитът ще отиде за удовлетворяване на кредиторите, а за купувач ще бъде поканен кандидатът, предложил следващата най-висока цена. Ако и той не плати до 5 дни, депозитът ще се задържа и ще се поканва следващият участник. Когато купувачът плати, Софийският градски съд с постановление ще му възложи обособената част от имуществото на комбината. Активите на "Кремиковци" струват значително повече от обявената начална тръжна цена от 565 млн. лева, коментира неотдавна пред Дарик радио синдикалистът от КНСБ Васил Яначков. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2010)
 
Липсва интерес към търга за активите на "Кремиковци" Първият търг за активите на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" може да се провали, съобщи синдикът Цветан Банков. Причината е, че все още нито един потенциален инвеститор не е внесъл задължителният депозит (задатък) от 56 млн. лв., който ще му позволи да участва в наддаването. То е насрочено за понеделник от 13:00 часа, което означава, че тогава също ще можеда се направи превод на средствата но в това е малко вероятен сценарий. Оценката на активите, които са предложени за продан е 565 млн. лв. Такава ще бъде и началната цена, а в случай, че търгът наистина не привлече инвеститори, ще последва втори, при който цената ще е 20% по-ниска.
Източник: Дневник (13.09.2010)
 
Инвеститори посетили над 40 пъти "Кремиковци" заради днешния търг Повече от 40 посещения са направили експерти – представители на различни компании на площадката на металургичния комбинат „Кремиковци“, по повод днешния търг за продажба на активите му. Това обясни вчера синдикът на предприятието Цветан Банков. По думите му днес ще стане ясно дали някой от потенциалните инвеститори наистина има интерес да закупи производствената площадка на комбината. Такъв до момента са проявили „Арселор Митал“ на индиеца Лакшми Митал, „Ворскла стийл“, свързана с украинския бизнесмен Константин Жеваго, както и турска компания. От синдикатите на предприятието добавиха, че на огледи за покупка на дружеството са идвали представители на фирми от Украйна, Индия и Китай. Началната цена на търга с тайно наддаване е малко над 565 млн. лв., като кандидатите за комбината трябва да внесат 10% вноска, за да участват в него. Банков отказа да прогнозира дали някоя фирма ще се яви днес, за да закупи обявеното в несъстоятелност предприятие. Дълговете на „Кремиковци“ към кредиторите са за близо 2 млрд. лв., но ако се появи кандидат, цената ще е без борчовете. Ако на сегашния търг не се появят кандидати, до 2 месеца има възможност да се проведе втори търг, каза Банков. Той ще бъде пак за цялата площадка „Кремиковци“, но наддаването ще започне с 20% по-ниска цена. При втората процедура е по-вероятно да се появят кандидати за предприятието, твърдят запознати. Целта на търга е имуществото да се продаде на най-висока цена и затова е малко вероятно да се продават отделни части от комбината, каза Банков. Той добави, че на отделни търгове ще се разпродават други части на „Кремиковци“ като рудниците и сгуроотвала. Реалистичната цена за комбината е между 180 млн. и 200 млн. евро - нива, които биха гарантирали възвръщаемост на новия собственик, каза Красен Станчев, който е представител на една трета от облигационерите на „Кремиковци“. Според него кандидати за предприятието ще се появят след провала на първия търг, за да се понижи стартовата цена.
Източник: Класа (13.09.2010)
 
Италианци и китайци оглеждат “Кремиковци” Италианци, китайци и представители на индийско-американска компания са поискали оглед в "Кремиковци". Преди това и хора на украинския милионер Константин Жеваго от комбината му в Дания бяха на площадките, за да проверят състоянието на спрените мощности. Днес е търгът за активите на металургичния гигант, който бе обявен в несъстоятелност. Наддаването започва от 565 млн. лв. Дали обаче ще се явят мераклии за замразения мастодонт, ще стане ясно час преди търга, който е от 12,30 ч. До 11,30 ч кандидатите трябва да внесат задатък от 10% от началната сума. Според синдика Цветан Банков високата цена на активите може да накара потенциалните участници да се въздържат от оферти. Така при липсата на кандидати може да се обяви втори търг с по-ниска цена. Според синдика, ако се наложи, това може да се направи до два месеца. Досега най-сериозни изглеждат намеренията на Жеваго, който преди 2 г. работи в комбината на ишлеме чрез дъщерната си "Ворскла Стийл България". Компанията обаче напусна металургичния гигант след скандали и обвинения за липса на суровини и с финансови претенции, за които още се води дело. Италианската компания, чиито представители са идвали на оглед, е от металургичния бранш, но е доста малка, каза за "Стандарт" Людмил Павлов, шеф на синдиката "Подкрепа" в комбината. Другите мераклии също са от бранша - смесена американско-индийска компания. На оглед в края на миналата седмица са били и дипломати от китайското посолство, но според хората от комбината техният интерес е бил повече към терените на "Кремиковци", отколкото за евентуално възстановяване на дейността му. Най-вероятният изход от днешния търг ще бъде изобщо да не се явят кандидати. Според хората от бранша началната цена за продаваните активи е значителна - над половин милиард, а освен това се изискват сериозни инвестиции за рестартиране на мощностите и привеждането им към европейските екологични изисквания. Така на 13 септември в 13 ч, когато ще стане ясно има ли кандидати, ще разберем фатален или щастлив е денят за "Кремиковци".
Източник: Стандарт (13.09.2010)
 
Производството на нерафинирана стомана в Китай със шестмесечен рекорден спад През август производството на нерафинирана стомана в Китай отчете най-ниските си нива от шест месеца насам, поради желанието на компаниите да ограничат свръхпроизводството си. Според данни на националната статистическа служба, продукцията е 51.64 млн. тона. От февруари това са най-ниските й стойности, а в сравнение с юли, спадът е с 51.7 млн. т. През август цените на стоманата в Китай са се увеличили с 5.6% от предходния месец, като резултат от намаленото производство на предприятията. През септември също се очаква понижение, след като правителството въведе мерки за ограничаване на енергопотреблението. За периода 2006 – 2010 г. Китай намали потреблението на ток с 15.6% на единица БВП, което е под нивото от планираните 20%. Освен това, правителството издаде заповед на 2000 предприятия, включително производители на стомана, да извадят от употреба остарелите си мощности до края на септември. (Bloomberg)
Източник: Други (13.09.2010)
 
Поръчките на стомана от Япония със спад през юли Според данни на Японската федерация за желязо и стомана, публикувани на 10 септември, поръчките на продукти от стомана в сравнение с юли 2009 г. са намалели до 5.76 млн. тона, което е понижение с 0.2%. За последните 10 месеца, това е първото отчетено намаление. Основната причина за това е слабото търсене на пазара в Китай. Реално, количеството на поръчките на местния пазар в Япония бежи ръст от 4.3% на годишна база. В същото време поръчките от Китай спадат с 6.9 на сто в сравнение със същия период на 2009 г. (Yieh Corp.)
Източник: Други (13.09.2010)
 
Вносът на мед в Китай с 11% растеж през август Вносът на мед през август в Китай, която е най-голямата страна в света, потребяваща рудата, достигна 379 527 тона, което е увеличение от 11%. Вносът на материали и продукти, произведени от мед през юли беше 342 901 т. Според данни на китайските митнически служби, през август страната е внесла 400 000 т. мед под формата на скрап, което е много по-високо от количеството от 380 хил. т. през юли.
Източник: Други (13.09.2010)
 
Нито един мераклия за активите на „Кремиковци” на тайния търг Първият търг за продажбата на металургичния комбинат „Кремиковци" се провали. Синдикът на дружеството Цветан Банков съобщи, че не се е явил нито един кандидат. „Не се яви кандидат на търга. Няма наддавателни предложения. Следващата стъпка е, че ще преминем към нова продажба съгласно Търговския закон чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 процента от оценката. Новият търг се провежда след ново обявяване. Намерението ни е да се проведе до два месеца", каза синдикът. По-рано Банков съобщи, че за последната година и половина са направени 40 огледа на производствената площадка на комбината. Тайният търг днес се проведе при начална тръжна цена от 565 млн. лева. "Кремиковци" беше официално обявен в несъстоятелност на 31 май тази година след близо двегодишна съдебна сага.
Източник: Дарик радио (14.09.2010)
 
Цветан Банков, Синдик на "Кремиковци": Работниците ще получат парите си, държавата частично Кои активи не бяха предложени на търга? - Практически всички активи, които не се намират на територията на производствената площадка и които не представляват инфраструктурни обекти, обслужващи производствената дейност на бившия металургичен комбинат. Активите са много и различни, трудно е да се изброят. Това са земи, сгради, машини, известно количество, земите около находищата на бившите рудници - Делят Козяк, които са експлоатирани до 2004 г., търговска база в Марикостиново, база в Своге, много са. Апартаментите, собственост на комбината, които ще бъдат предложени на работниците, които ги обитават. Социални обекти в района - магазини и общежития. Какво имате предвид, като казвате"ще се предложат на работниците"? - Законът е така направен, че в максимална степен да защитава интересите на работниците и те да не плащат задълженията на собствениците и мениджърите си. Съгласно закона има специален ред за продажба на жилищата с наематели работници и служители. След като се извърши оценка на съответните жилища, синдикът е длъжен да ги предложи първо на живеещите в това жилище работници, в случая те вече са бивши. След като той им даде срок, не по-кратък от 30 дни и не по-дълъг от 60 дни, за да кажат желаят ли да закупят или не този апартамент. Само при условие че съответният наемател откаже да закупи съответното жилище, то ще бъде предложено на търг. Освен това при тази форма на продажба работникът има право да си прихване от цената за жилището, своето вземане от предприятието. Така че аз считам, че жилищата ще бъдат изкупени с малки изключения от бивши или настоящи работници на металургичния комбинат. Има ли изготвена оценка на активите, които не бяха предложени вчера? - Цялостна не. На отделни обособени части съм възложил изготвянето на оценка, която очаквам до края на септември да бъде готова. Няма цялостна оценка. За кои активи водите съдебни дела, за да се върнат като собственост на "Кремиковци"? - Много са. Най-значителни от тях са хвостохранилището, известен е неговият случай, гара "Прокат", "Бюрооборудване" - те са най-значими като стойност. Вие сте синдикът, през който са минали някои от най-значимите фалити - "Плама" - Плевен, "Бета" - Червен бряг, "Стомана" - Перник. Как бихте коментирали сегашната законова процедура - 20% отбив от пазарната оценка като начална цена за евентуален втори търг не е ли твърде висока цена. В миналото вторите търгове започваха с 50% отбив и това винаги предизвикваше интерес за участие? - Доста е деликатна ситуацията. Личното ми мнение е, че законите трябва да се изпълняват, а не да се обсъждат. Като цяло процедурите по несъстоятелност показаха своята жизненост. Те се прилагат вече 16 години в стопанския живот на страната. Не съм привърженик на честите актуализации в подобни закони, защото негативите, които водят промените, са по-големи от усъвършенстванията. Сигурно има по-добри текстове и варианти, но така е преценил законодателят. Няма нужда от моето субективно мнение. Не съм привърженик и за промяна на закона, защото е криза. Това са закони, които определят правилата на стопанския живот и колкото са по стабилни, толкова по-добре. Как са класирани вземанията на "Булгаргаз", НЕК и БДЖ? - БДЖ имат вземания от ред осми - необезпечени вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. НЕК и "Булгаргаз" имат вземания както в ред седми - вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, така и по ред осми - необезпечени вземания, възникнали преди датата на производството по несъстоятелност. Какво става с публичните държавни вземания, тези на НАП и на НОИ, те на кой ред за удовлетворяване се класират? - Законът поставя в ред шести публичните вземания, възникнали преди датата на откриване производството по несъстоятелност, а в ред седми са публичните задължения, възникнали след датата на откриване производството по несъстоятелност. На седма позиция са и всички останали задължения, възникнали след датата на откриване производство по несъстоятелност, с изключение на трудово-правните, които се третират като разноски по несъстоятелността и са на ред трети при удовлетворяването на кредиторите. Държавната помощ за 700 млн. лв., за която все още текат съдебни дела, на кой ред следва да бъде вписана, ако се утвърди? - Доста сложен въпрос. Ако съдът прецени, че актът, издаден от заместник-министъра на икономиката на 6 септември 2008 г. не е нищожен, в такъв случай така наречената държавна помощ ще се нареди на ред шести - публични вземания, възникнали преди датата на производство по несъстоятелност. Ако съдът прецени, че актът, с който е установено това държавно вземане, е нищожен и бъде издаден нов акт, който да установи наличието на подобно вземане, той ще е в ред седми. С оглед на досега известната ви информация, ако вчера имаше кандидат инвеститор и той беше купил активите при началната цена от 565 млн. лв. за удовлетворяване на кредитори, докъде биха стигнали средствата? - До ред шести със сигурност, но дали там ще спре зависи именно от тези 700 млн. лв., които представляват така наречената неправомерно отпусната държавна помощ. Ако се установи, че актът, издаден за нея, е нищожен и се постанови нов акт, който установява наличието на подобно вземане, то ще попадне в ред седми. Тогава ред шести ще бъде удовлетворен на 100%, т.е. публичните вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, а установената сума ще бъде разпределена съразмерно между кредиторите от следващия ред. Кредиторите от ред шести пълно удовлетворяване ли ще получат или частично, което би означавало да претърпят загуби? - При всички случаи кредиторите преди шести ред ще получат на 100% удовлетворение с една забележка - че обезпечените кредитори ще се удовлетворяват от продажба на заложените в тяхна полза обезпечения. В случая попечителят на облигационния заем "Лоу Дибенчър" може да покрие само една четвърт от вземането си, защото обезпечението е за около 139 млн. лв., което е под размера на тяхното вземане при сегашната начална цена. Останалите обезпечени кредитори са свръхобезпечени съгласно данните, които имам от оценката, и те ще си получат на 100% своите вземания. Вземанията на работниците, както съм подчертал, ще бъдат изплатени на 100%, тъй като са абсолютен приоритет. Тези от тях, които са възникнали след откриване производството по несъстоятелността, са на ред трети като "разходи по несъстоятелността", а тези преди откриването на производството са на ред четвърти. Те ще бъдат изплатени на 100% и тогава се преминава към ред шести ("Кремиковци" няма кредитори на ред пети - бел. ред.), където в зависимост от развитието на спора около държавната помощ или ще бъде изплатен на 100% и ще се премине към ред седми, или всички останали средства ще се разпределят в ред шести - в полза на държавата. Работниците, които са придобили право на пенсия и са се пенсионирали в смътните за комбината времена след 2008 г., ще получат и тези 6 работни заплати, които им се полагат при пенсиониране? - Всичко, на което имат право хората и е възникнало като вземане след 6 август 2008 г., ще бъде изплатено. В това число и тези вземания.
Източник: Дневник (15.09.2010)
 
По-високи минимални осигурителни доходи за догодина се очертават най-вече за нископлатените браншове като търговия, производство на хартия, леене на метали. В основни икономически отрасли като строителство и металургия осигурителните прагове, които на практика играят ролята на минимална заплата, най-вероятно ще "замръзнат" на тазгодишните си нива. Това показват досегашните резултати от преговорите между бизнеса и синдикатите по браншове, които започнаха в началото на август и трябва да приключат до 23 септември. Работодателите от химическата промишленост, транспорта и далекосъобщенията са отказали да преговарят. В тези отрасли нивата ще се определят административно от министъра на труда и социалната политика. За 2010 г. праговете се увеличиха средно с 4.85%. Основният ефект от това са допълнителните приходи в държавното обществено осигуряване, които за тази година се очаква да бъдат 100 млн. лв. Според държавата задължителните минимални заплати водят до изсветляване на икономиката, доближавайки декларираните до реалните доходи. Критиците на мярката я определят като административно увеличаване на разходите на бизнеса. По информация на КНСБ засега най-голям скок на минималните осигуровки за догодина се очертава в търговията. През 2011 г. квалифицираните работници в този бранш ще бъдат осигурявани върху 10% по-високи суми, за нискоквалифицираните увеличението е с 12 на сто. Постигнато е съгласие в металолеенето праговете да са с 5-6% по-високи, а в хартиената индустрия - с 11% за квалифицираните и с 4% за нискоквалифицираните работници. "Има браншове, в които се договори 10% увеличение, но очевидно те тръгват от ниска база. Мотивът за повишаването е, че голяма част от работниците в тях са на минимална заплата", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков, който е сред участниците в преговорите. "Като цяло досега се постигнаха по-малко договорки между синдикатите и работодателите в сравнение с миналата година", добави той. По данни на КНСБ досега са сключени споразумения в 20 от всички 74 икономически дейности. Изпълнителният директор на Асоциацията на металургичната промишленост Политими Паунова каза, че е против увеличение на праговете, тъй като заплатите в бранша са много над сегашните минимални прагове. "При нас сива икономика няма, всички се осигуряват върху реалните си заплати. Затова увеличението на праговете няма да промени нищо", каза Паунова. "Средната заплата в металургията е над 1000 лв. В момента прагът за ръководители е 660 лв. Това означава, че началниците дори и на най-малките цехове получават минимум тези пари. Накъде повече да увеличаваме праговете", добави Паунова. "Добре е да се дават и по-високи заплати, но нека това да е по преценка на работодателя за свършената работа", смята тя. Паунова добави, че в металолеенето праговете ще нараснат, но те са с близо 30% по-ниски спрямо тези в металургията. "В кризата не може да се мисли за увеличаване на праговете", коментира председателят на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт Миролюб Столарски. "В момента се чудим как да оцелеем", добави той. Шефът на строителната камара Светослав Глосов също се обяви против исканията на синдикатите. Аргументите му са, че в бранша заплатите са много над минималните, а там, където не се различават, не е разумно праговете да се увеличават, тъй като ще увеличат и разходите на фирмите от най-закъсалия от кризата бранш. Освен това предишните години в строителството имаше голям ръст на осигурителните доходи, добави той. От КНСБ се надяват до 23 септември да бъдат постигнати споразумения в хранителната и преработващата промишленост (с изключение на хлебопроизводството и сладкарството), в металургията, енергетиката, добивната промишленост, строителството. За браншовете без постигнато споразумение предишните години министърът на труда налагаше средния договорен ръст в останалите отрасли. Сега работодателите предлагат праговете да бъдат актуализирани с ръста на инфлацията, но няма решение на министерството.
Източник: Дневник (15.09.2010)
 
Модерна промишлена база на „Корус Билдинг Системс България" АД бе открита официално в Плевен. Лентата прерязаха Адрю Блек, изпълнителен директор на компанията със седалище Великобритания, и кметът Найден Зеленогорски. Компанията е производител на профилирани трапецовидни стоманени елементи и има амбицията да стане лидер в своята област в България и региона. Зеленогорски поздрави собственика на фирмата за избора му да инвестира в Плевен и добави, че новото предприятие е още един показателен пример за положителния бизнес климат в града ни, както и за съдействието на институциите - най-вече в лицето на Община Плевен, за неговото подобряване, подчерта кметът. Компанията в Плевен е основана в началото на 2008 г. Тя е разположена на 10 хил. кв. м производствена и складова площ в Източната индустриална зона на Плевен. Производството се осигурява от високотехнологична линия за профилиране на ламарина. Предстои монтирането и на втора линия. До този момент в предприятието са инвестирани близо 5 милиона евро и са разкрити 16 работни места.
Източник: Други (17.09.2010)
 
МОСВ: Брикел трябва да затвори до края на октомври Министерството на околната среда ще изпрати днес писмо до "Брикел" с подробни указания за спирането на всичките производства на предприятието до края на октомври. Това съобщи зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева. "Ако "Брикел" ни докажат, че им е необходимо малко повече технологично време - например до средата на ноември, ще се съобразим с това, но повече компромиси не са възможни", каза Манева. Екоминистерството поиска от гълъбовското предприятие до 1 септември да представи план за извеждането си от експлоатация. То внесе такъв в старозагорската инспекция, но планът предвиждаше спиране само на три от шестте енергоблока. Идеята на ръководството на "Брикел" е изключените три блока да се рехабилитират и да бъдат снабдени със сероочистваща инсталация, а дотогава останалите да работят, обясни тогава изпълнителният директор Георги Златев. Това предложи и собственикът на предприятието Христо Ковачки на срещата си с Караджова и икономическия министър Трайчо Трайков в началото на месеца. Тогава Ковачки се ангажира да внесе банкова гаранция от 38 млн. евро, на колкото се оценява бъдещата сероочистваща инсталация. "Банковата гаранция обаче не решава проблема, защото не би покрила глобите на държавата, в случай че Европейската комисия заведе дело срещу нас заради наднормените серни окиси на "Брикел" и ни осъди", коментира Евдокия Манева. Ковачки заяви пред двамата министри също, че за да работи, на предприятието ще са му нужни допълнителни квоти за парникови емисии за около 50 млн. евро.
Източник: Дневник (20.09.2010)
 
Смесеното предприятие на SAIL и Posco в Бокаро до ноември Планираното предприятие в Бокаро с капацитет 3 млн. тона, резултат от джойнт венчър на Steel Authority of India (SAIL) с корейската Posco, ще бъде готово до ноември, докато подобното смесено предприятие с Kobe Steel ще отнеме още два месеца, заяви индийският министър на стоманата Вирбхадра Сингх. "Докато SAIL биха искали да имат мажоритарен съдружник в лицето на Posco, ние сме отворени за дяловото съотношение", каза Сингх. "Може да бъде 51:49 или 50:50. Бихме могли също така да обмислим опция за притежание на 49% всеки, а останалите дялове да се притежават от други. Това са детайли. Основната ни идея е да въведем технологията патентована от Posco", добави той Сингх говори по време на среща за "Суровинната сигурност за стоманодобивната промишленост", организирана от Минно геоложкият и металургичен институт на Индия. Предложеното съвместно дружество с Kobe Steel предвижда изграждането на предприятие с капацитет 0.5 млн. тона към Alloy Steels Plant, Дургапур. (Economic Times)
Източник: Други (20.09.2010)
 
Виетнамският въгледобив се очаква да достигне 58 млн. тона до 2015 г. Виетнамският въгледобив се очаква да нарасне до 58 млн. тона до 2015 г., но новите електроцентрали ще продължават да принуждават страната да внася. Тран Сиан Хоа, президент и главен изпълнителен директор на Vinacomin, заяви че продаваемото производство на въглища се очаква да нарасне до 46 млн. тона през 2011 г., 58 млн. тона през 2015 г. и 73 млн. тона през 2020 г. Виетнамската продукцията на сурови въглища е 46 млн. тона през 2009 г., от които 43 млн. тона са продаваеми. Тран заяви, че въпреки че 19 въглищни мини с общ капацитет от 11 млн. тона годишно ще бъдат закрити от следващата година до 2030 г. поради фактори, като неефективност или край на живота на мините, нови мини с общ капацитет от 61 млн. тона годишно ще бъдат изградени през периода. Но Виетнам ще трябва да внася все повече, защото търсенето на въглища се очаква да нарасне рязко с новите топлоелектрически централи, които се строят, най-вече в южната част на страната. (Аргус Media)
Източник: Други (20.09.2010)
 
Тайванските цени на стоманата ще се покачат заради свитото китайско производство Засегнати от намаляването на производството на стомана в Китай, Тайванските цени на стоманата най-вероятно ще отскочат, след като удариха дъното през второто тримесечие на 2010 г. Според тайвански металурзи, производство на стомана от Китай може да намалее с 10% през септември 2010 г., тъй като Китай започва ограничаване на електрозахранването на предприятията този месец с цел енергийна ефективност. Китайското правителство иска да намали консумацията на енергия на единица от БВП с 20%, от 2006 до тази година. Тайванските производители на стомана заявиха, че с очакваното намаление на производството на стомана в Китай между следващия месец и декември, китайските цени ще продължат да нарастват до края на тази година, както и че ще се повишат цената на азиатските пазари, включително Тайван. Служителите представител на сектора в Тайван "увеличението на цените на китайската стомана ще намали възможността за дъмпинг на китайски продукти в Тайван, и ще спомогне за стабилизиране и дори засилване на цените в Тайван." (Taipei Times)
Източник: Други (20.09.2010)
 
Aurubis вижда нарастващо търсене на мед в Китай и Европа Европейското търсене на медни продукти се увеличава и China Aurubis очаква по-нататъшно увеличаване на търсенето. Aurubis заяви, че търсенето на медни продукти ще продължи да бъде подкрепяно от положителната икономическа тенденция в Европа и оживения износ. След на моменти изненадващо големите поръчки в традиционно по-слабия летен сезон, търсенето на пръти, формировани и лентови продукти вече се увеличава. Компанията заяви, че китайския внос на необработена мед е бил силен през август като нараства с 10.7% на месеч. Дори по-висок вноса се очаква през септември след по-слабото лято. Китайските производители се очаква да засилят покупките на мед след лятото. Това вече се вижда в сектора с медни тръба, чиито продукти се използват в производството на стоки като климатици. Китайските производители на валцдрат се очаква да отчетат повишено търсене на медни катоди, поради засилените поръчки. (Reuters)
Източник: Reuters (20.09.2010)
 
Британски металопроизводител откри база в Плевен Промишлена база на „Корус Билдинг Системс България” АД бе открита официално в Плевен. Компанията е производител на профилирани трапецовидни стоманени елементи. Основана е в началото на 2008 г. и e собственост на британската Corus Building Systems. От своя страна, тя е част от световния производител на стомана Corus group, филиал на Tata Steel. Предприятието разполага с 10 хил. кв. м производствена и складова площ в Източната индустриална зона на Плевен. Производството се осигурява от високотехнологична линия за профилиране на ламарина. Предстои монтирането и на втора линия. До този момент в предприятието са инвестирани близо 5 млн. евро и са разкрити 16 работни места.
Източник: Строителство Имоти (23.09.2010)
 
Европейската комисия приключи мониторинга на дъщерните дружества на Mechel в Румъния Mechel OAO, една от водещите руски минни и металургични компании, обяви, че румънските стоманодобивни филиали отговарят на критериите за жизнеспособността на Европейската комисия в рамките на румънската стратегия за преструктуриране на стоманодобивната промишленост. Европейската комисия наблюдаваше Mechel Targoviste и Mechel Campia Turzii в периода 2004-2008 г., веднага след като бе отпусната държавни помощи за двете предприятия в процеса на приватизация. Държавните помощи се състоя в отписване на историческите дългове на завода. Комисията разследва някои параметри на дейността на дружествата, включително: повиване на трудовата ефективност, намаляване на материалното потребление, оптимизация на работната ръка, модернизация на производствените мощности, както и спазването на екологичните стандарти на ЕС. Окончателният доклад на Европейската комисия потвърди съответствието на Mechel Targoviste и Mechel Campia Turzii с всички необходими основни критерии. (Globe Newswire)
Източник: Други (23.09.2010)
 
Индия ще се превърне в най-големия купувач на индонезийски въглища до 2011 г. Според Боб Камандану, председател на Индонезийската въгледобивна асоциация, Индия ще задмине Япония като най-големия купувач на индонезийски въглища до 2011 г. Камандану заяви, че Индия може да достигне 70 млн. тона, в сравнение с 40 млн. тона през тази година. Той заяви, че "в миналото Индия купуваше само висококачествени въглища, но сега започна да изкупува много нискокачествени въглища поради увеличеното си вътрешно потребление." Той добави, че Япония все още е най-големият купувач на индонезийски въглища през настоящата години с вноса от около 60 млн. тона. Южна Корея е на трето място след Индия. Камандану очаква цените на въглищата да достигнат до 100 долара за тон към края на тази година поради лошото време, което възпрепятстваше въгледобива в Индонезия, и пристанищните затруднения в Австралия. Той заяви, че "търсенето е налице и е нормално високо в края на годината поради студа и ще подкрепи цената." Нискокачествените въглища са горивото с енергийна стойност до 5000 килокалории на килограм. (Bloomberg)
Източник: Други (23.09.2010)
 
Rio Tinto ще разшири проекта Pilbara Rio Tinto, за втори път тази година, ще разшири австралийския комплекс за желязна руда, които генерира по-голямата част от печалбата на мултинационалните минна компания. Компанията заяви, че ще инвестира 230 млн. долара в разширяване на пристанището Dampier. Рудата се товари на огромни танкери на фирменото пристанище, преди да замине за китайските стоманодобивни предприятия. Заедно с плановете за разширяване на мините, годишният производствен капацитет ще се увеличи от 220 млн. тона до 230 млн. тона до 2012 г. Фирмата разполага с по-дългосрочна цел от 330 млн. тона годишно. Търсенето на желязна руда в Азия е задържа цените високи на новосформиращият се спот пазар, където купувачите плащат около 140 долара за тон. През август главният изпълнителен директор на Rio Том Албанезе предложи 120 долара за тон като долна граница на цената до 2015 година. (FT)
Източник: Други (27.09.2010)
 
Tata взима името на Corus Corus Steel най-накрая ще вземе името на индийската компания-майка, над три години след като Tata Steel пое англо-холандската компания. Въпреки, че преминаването от Corus - името, дадено на British Steel след сливането му с холандската Hoogovens през 1999 година, е чисто козметична промяна, това е знак за края на една ера за стоманодобивната промишленост в Обединеното кралство. От компанията заявиха, че смяната на името ще бъде постепенен процес, и че името и логото на Tata Steel в крайна сметка ще заменят Corus във всичко, от продукти до документи. "Това е най-подходящото време да влизем в нова ера под името Tata Steel , сега когато успешно се връщаме към печалба след световната финансова криза," заяви Кирби Адамс, напускащият Corus главен изпълнителен директор. (The Independent)
Източник: Други (28.09.2010)
 
Китай смята да вложи 1 млрд. долара в желязна руда Китайската държавна Xinxing Pipes Group Co Ltd обяви, че планира да инвестира до 1 млрд. долара в канадски проект за желязна руда, поредната голяма инвестиция в опита на гладната за природни ресурси държава да задоволи потребностите си. Китайските водещи потребители на желязна руда, като Wuhan Iron and Steel Group, се опитват да развиват залежи на ресурси в чужбина в опит да намалят силната зависимост от трите основни доставчици в световен план - Rio Tinto, Vale и BHP Billiton. Xinxing обяви, че дъщерното й дружество, Xinxing Ductile Iron Pipes, един от най-големите световни производители на чугунени тръби, създаде смесено дружество с канадската Advanced Explorations за разработване на мината за магнетит Roche Bay в Нунавут, на северния бряг на Канада. Според условията на сделката, Xinxing Ductile Iron Pipes ще вложи 20 млн. долара в съвместното предприятие Roche Bay за предпроектното проучване на мината, още 30 млн. долара при приключване на проучването и до 1 млрд. долара за разработването залежите. (International Business Times)
Източник: Други (29.09.2010)
 
Минният бранш настоява за единен стандарт за устойчиво развитие Минният бранш ще поиска да бъде създаден европейски стандарт за устойчиво развитие на минната индустрия в Централна и Източна Европа, съобщиха от Българската минно-геоложка камара. За първи път в България се проведе международна конференция, на която бяха обсъдени проблемите в сектора. "Минната камара е основен партньор на това правителство. Ангажирахме се да въведем единен орган за управление на концесиите и сме на път да го направим", каза при откриването на конференцията министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Промяната се въвежда със закона за подземните богатства, който е внесен за второ четене в парламента. Все още проблем пред бранша остава управлението на минните отпадъци, което трябва да бъде гарантирано финансово от досегашните собственици на рудници. До момента липсва точна нормативна база, чрез която това може да бъде направено. "Първото, което предстои да направим, е да разработим стратегия за развитие на минния бранш, а след това и да се справим с незаконния добив", обясни зам. икономическият министър Марий Косев, което отговаря за подземните богатства. По данни на бранша около 90 на сто от добива на строителни материали в страната е извън закона. "Заради спада в строителството е абсолютно нелогично законните компании да продължава да работят. Много по-лесно е да си монтираш багерчето на някоя река и да си копаеш, колкото искаш", обясни представител на минния бранш, който участва на есенния панаир в Пловдив. На вчерашното си заседание Министерският съвет прие нова наредба за провеждане на търговете и конкурсите за възлагане на концесии за добив на подземни богатства. В нея се регламентира всеки един етап от провеждането им. Новият документ предвижда срокът за провеждане на конкурс за концесия да не е по-кратък от 45 дни и не по-дълъг от 90 от датата на обнародване на решението за неговото откриване. Конкурсите могат да бъдат присъствени или неприсъствени. Задължително всички участници в процедурата ще трябва да покажат декларация за произхода на средствата си. Друга възможност за предоставяне на концесия е провеждането на търг с явно или тайно наддаване. Сроковете при този вид процедура остават същите.
Източник: Дневник (30.09.2010)
 
"Асарел" получи допълнителни площи за експлоатация Правителството одобри промени в договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - медни руди, от находище "Асарел" - Панагюрище. На концесионера "Асарел - Медет" АД се предоставя концесионна площ, покриваща находище "Асарел" и необходимите за осъществяване на дейностите по концесията площи от 17 434.1 декара. Правителството реши да удължи с пет години срока на концесия за добив на подземни богатства - оловно-цинкови руди от находище "Говедарника" ("Дружба") - област Пловдив. С концесионера "Лъки Инвест"АД ще бъде сключено допълнително споразумение.
Източник: Дневник (30.09.2010)
 
Nippon Steel и Tata планират интегрирано предприятие Японската Nippon Steel Corp и индийската Tata Steel Ltd водят преговори за създаване на предприятие с доменна пещ в Индия с първоначална инвестиция в размер на 3.6 млрд. долара. Двете компании, които вече са планирали да формират съвместно предприятие за автомобилна стомана, може да започнат изграждането на завода най-рано през 2013 г. за да използва нарастващото търсене. Въпреки, че се води разговори за окончателно споразумение с Tat, окончателно решение не е взето, се казва в изявление на Nippon Steel. Предвиденото предприятие ще глътне прогнозна инвестиция от 200-300 млрд. йени (2.4 - 3.6 млрд. долара) и производствен капацитет от 3 млн. тона годишно. Nippon Steel иска да увеличи производството си в Индия и другите развиващи се пазари, като същевременно компенсира отрицателното въздействие на силната йена. (Nikkei)
Източник: Други (01.10.2010)
 
БДЖ ще се преструктурира, преди да се приватизира частично Министерството на транспорта иска частично или изцяло да приватизира едно от поделенията на БДЖ - "БДЖ Товарни превози". Преди това обаче цялото дружество трябва да се преструктурира, като процесът трябва да приключи до края на 2011 г., обясниха от ведомството пред журналисти през уикенда. В момента продажбата на дружеството за товарни превози, което държи 85% от пазара, е невъзможна, тъй като активите му са собственост на компанията майка БДЖ. Няма инвеститор, който да иска да купи само дейността и в същото време да наследи всички задължения, коментираха от министерството. За да се стигне до приватизация, активите на "БДЖ Товарни превози" и "БДЖ Пътнически превози" ще бъдат изведени от БДЖ и ще бъдат прехвърлени в съответни дъщерни компании. БДЖ ще осъществява само стратегическо планиране и финансов контрол. Преди да стане това обаче, банките кредитори на компанията майка трябва да се съгласят да прехвърлят задълженията й към дъщерните дружества. Според председателя на управителния съвет на БДЖ Владимир Владимиров вече има чуждестранен интерес към жп превозите. Той е от германските и австрийските железници. В същото време от министерството се похвалиха, че финансовото положение на БДЖ се подобрява. Министър Александър Цветков каза, че железопътният превозвач е регистрирал загуба от 24 млн. лв. в края на август при 40 млн. лв. за същия период на миналата година. Според него това се дължало на успеха на плана за преструктуриране на компанията. В същото време обаче са се увеличили и количествата на превозените товари, като за август повишението е с 20% в сравнение със същия месец на миналата година. Планът за преструктуриране е в основата на преговорите между БДЖ, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за заем от 460 млн. лева за компанията. Кредитът трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия, която вече е получила запитване, но още не е отговорила. С парите от заема ще се рефинансират задълженията на дружеството и ще се обезпечат текущи дейности.
Източник: Дневник (04.10.2010)
 
Страхове за ArcelorMittal в Украйна ArcelorMittal, най-големият чуждестранен инвеститор в Украйна, се страхува че дело, заведено от прокуратурата, може да се окаже първата стъпка в опит да се лиши компанията от 4.8 млрд. долара инвестиция във водещия производител на стомана в страната. Ако делото продължи, анализаторите предупреждават, че то може да нанесе сериозни щети на имиджа на Украйна, във време, когато Виктор Янукович обеща да подобри климата за чуждестранните инвеститори. Най-големият производител на стомана в света купи украинската Kryvorizhstal за 4.8 млрд. долара през 2005 г., когато правителството реприватизира стоманодобивният завод - по-рано закупен от украински магнат за 800 млн. долара - след Оранжевата революция през 2004 г. По-късно ArcelorMittal се договори с Държавния фонд имоти на Украйна, които отговаря за приватизация, да измени договора за покупка и да забави някои договорени инвестиции в завода през 2009 г. поради "форсмажорни обстоятелства". Украинският стоманодобив бе особено засегнат от световната рецесия. (FT)
Източник: Други (04.10.2010)
 
Търсенето на стомана в Китай ще намалее през 2011 г. Прирастът на световното търсене на стомана най-вероятно ще се забави през 2011 г. Китай се опитва да ограничи икономическия си бум, според Световната стоманодобивна асоциация (WSA), най-голямaта организация в сектора. Според прогнозите на WSA, световното потребление на стомана ще нарастне с 5.3% през 2011 г., достигайки рекордните 1.34 млрд. тона - достатъчно стомана за изграждането на 22 333 сгради на Empire State Building - но по-бавно от предвиденият от WSA прираст от 13.1% за 2010 г. (През 2009 г. световната рецеси свали потреблението с 6.9%). "Въпреки по-добрите от очакваните прогнози за 2010 г., все още сме предпазливи. Търсенето на стомана в развитите икономики през 2011 г. ще бъде доста под най-високото ниво отпреди кризата", заявиха от организацията. "Възстановяването досега е задвижвано предимно от циклите на запасите и правителствените стимули, които отшумяват." Когато става въпрос за стомана, говорим за Китай, а сега там тенденцията е за затихване на ръста. (TheStreet)
Източник: Други (05.10.2010)
 
"Аурубис" вложи 30 млн. лв. в разширяване на завода край Пирдоп Най-големият производител на мед в Европа "Аурубис", която притежава добивния комбинат край Пирдоп, вложи 30 млн. лв. за разширяване на обогатителната си фабрика, съобщиха от дружеството. Тя ще ще бъде официално открита в четвъртък. Концернът обяви, че ще увеличи капацитета на съоръжението през май 2009 г. Преди две години компанията стана инвеститор първи клас заради общите си вложения от 122 млн. евро край Пирдоп. Около 67 млн. от тях бяха инвестирани в изграждането на нова рафинерия за катодна мед, която беше завършена в края на август 2008 г. Капацитетът на "Аурубис България" е около 180 хил. тона годишно катодна мед.
Източник: Дневник (06.10.2010)
 
Митал: Kонсолидацията в световния стоманодобив почти приключи Лакшми Митал, председател и главен изпълнителен директор на ArcelorMittal, заяви, че консолидацията в стоманодобивната промишленост е почти завършена, освен в Китай. Той каза, че "Почти е готова. Няма много останало място за консолидация, с изключение в Китай." Въпреки увеличените сливания и придобивания в световен мащаб, стоманодобивът не е виждал големи сделки, откакто Митал придоби Arcelor през 2006 г. Фрагментираната стоманодобивна индустрия е в неизгодна позиция при преговорите за цената на желязната руди, ключова суровина за стоманодобива, като трите големи миньори Vale, Rio Tinto и BHP Billiton, доминират на пазара. Южнокорейската POSCO заяви, че ще преследва агресивно сливания и придобивания с цел р, но Шоджи Мунеока, председател на Nippon Steel Corporation, наскоро заяви, че компанията не вижда неотложна нужда за преустройство в сектора. (Reuters)
Източник: Reuters (06.10.2010)
 
5 ноември - втори опит за продажба на активи на "Кремиковци" Производствената площадка заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на металургичния комбинат "Кремиковци", са обявени отново за продажба на търг с явно наддаване на 5 ноември. Това съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Търгът ще се състои от 13.00 ч. в канцеларията на синдика в административна сграда на комбината. На 5 ноември е и денят на металурга. На 13 септември първият търг се провали поради липса на кандидати. Тогава активите бяха предложени по пазарна оценка от 565 млн. лв. Началната цена на второто наддаване е 80 на сто от оценката, или 452.414 млн. лв. Стъпката за наддаване е пет милиона лева. Книжата за продажбата са в канцеларията на синдика. Оглед на обособената част може да се извършва всеки работен ден до 4 ноември от 10.00 ч. до 15.00 часа. За участие в наддаването се внасят 10 процента от началната цена - 45.241 млн. лв., по сметка на комбината в Българската банка за развитие. За купувач на обособената част ще бъде обявена компанията, предложила най-висока цена. Кандидатът трябва в срок от пет дни след търга да внесе цената, като приспадне предварително внесената сума. Ако не направи това, внесената вече сума ще отиде за удовлетворяване на кредиторите, а за купувач ще бъде поканен участникът, предложил следващата най-висока цена.
Източник: Дневник (07.10.2010)
 
Глобиха КЦМ - Пловдив за мръсен въздух Санкция на стойност 18 500 лева е наложена на КЦМ - Пловдив за превишаване нормите за един от най-сериозните замърсители в региона - серен диоксид. Наказателното постановление е подписано лично от екоминистър Нона Караджова още на 27 юли. Според него за всички месеци на миналата година без септември има превишаване със 110% от нормите за допустими емисии (НДЕ) при допустими 3%. Глобата е наложена и за неспазени НДЕ за прах. Резултатите оповести Васил Къдринов от Еко Пловдив. Даниел Попов от „България без цианиди" допълни, че цианидната инсталация на завода за цветни метали е незаконна, защото били построена без комплексно разрешително. Той се позова на Закона за опазване на околната среда. Попов подчерта, че институциите и ведомствата занижават стандартите, като позволяват на фирмите да нарушават разрешителните, които самите те са им издали. Като конкретен пример той посочи Министерството на околната среда и водите, което е издало незаконно разрешително на КЦМ - Пловдив. Ръководителят на отдел „Нови проекти и екология" Милан Чалъков към завода контрира Даниел Попов с аргумента, че именно защото не разполага с комплексно разрешително, инсталацията към момента не функционира. Той се позова на Закона за устройство на територията, според който строежът на инсталацията е възможен без наличие на комплексно разрешително. Проектът за изцяло ново оловно производство е на етап базов инженеринг и проблемът със серния диоксид в най-скоро време ще бъде елиминиран, категоричен бе Чалъков.
Източник: Дарик радио (07.10.2010)
 
Vale инвестира най-малко 20 млрд. долара през 2011 г. Бразилската минна компания Vale, най-големият световен производител на желязна руда, ще инвестира най-малко 20 млрд. долара през 2011 г. Vale се очаква да се одобри своя инвестиционен план по време на среща на борда през следващата седмица и планира официално да обяви инвестиционните си планове на 18 октомври. Числото е значително по-голямо от 12.9 млрд. долара предвидени за 2010 г. То също така надвишава инвестиционния бюджет от 14.2 млрд. долара първоначално предвиден за 2009 г., но по-късно намален до около 9 млрд. долара заради финансовата криза. Това намаление, както и освобождаването на работници, предизвикаха остри критики от президента Луис Инасио Лула да Силва. Основните инвестиционни проекти на Vale включват мината Сера Сул, свързана с гигантския проект Carajas, който се очаква да добави 90 млн. тона желязна руда годишно към производство от втората половина на 2013 г. Компанията също така разработва проекти в Африка и Канада, а според източници, е отправила оферта за въглищни активи в Колумбия. (Reuters)
Източник: Reuters (07.10.2010)
 
Общо 12 хвостохранилища са действащи у нас, проверяват се всяка година Регионалните инспекции по околната среда и водите извършват ежегодни проверки за правилната експлоатация на общо 12-те действащи хвостохранилища на територията на страната, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Общият брой хвостохранилища у нас е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация и рекултивирани. 12-те действащи са „Рудозем - 2” към „Горубсо РОФ”АД, „Кърджали - 2” към „Горубсо Кърджали”АД, „Ерма река” към „Минстрой Холдинг”АД, „Лъки 2” към „Горубсо Лъки”АД, „Бенковски 2” към „Елаците Мед”АД, „Люляковица” към „Асарел Медет”АД, „Челопеч” към „Челопеч Майнинг”АД, „Одърци” към “Евроманган” АД, „Медет” към „МБС” АД, „Сеново”, „Вятово” и „Каолиново” – към „Каолин”АД. На всички хвостохранилища, в зависимост от класа на сигурност, са изградени контролно-измерителни системи за следене на депресионните криви и на хоризонталните и вертикалните деформации на основните стени на съоръженията. Води се техническа документация, в която се отразяват резултатите от провежданите измервания и наблюдения, посочва от министерството.
Източник: Инвестор.БГ (07.10.2010)
 
"Аурубис": Неяснотата около концесията на пристанищата бави проект за 25 млн. евро Неясното положение около концесиите на пристанищата в Бургас и Варна пречи на инвестиционен проект на "Аурубис" за 25 млн. евро. Това каза пред "Дневник" Питър Вилбранд - член на управителния съвет и борда на директорите на най-големия производител на мед в Европа, след откриването на новите производствени мощности за преработка на медни шлаки в завода в Пирдоп. През март Министерството на транспорта съобщи, че предстои портовете да бъдат отдадени на концесия. До момента обаче не са обявени конкурси, но се подготвят проекти, съобщиха от ведомството. Няма определен срок, до който да се концесионират, допълниха още от министерството. "Аурубис" възнамерява да инвестира 25 млн. евро в бургаското пристанище за изграждането на покрити складови помещения за съхранение на суровините. В момента 60% от материалите се доставят от Южна Америка през Бургас, а останалата част - от местни мини. Изпълнителният директор на "Аурубис" за България Никола Треан заяви, че липсва инициатива от страна на българската администрация за реализиране на подобни проекти. Вилбранд коментира още, че новата инициатива на Европейската комисия за намаляване на въглеродните емисии с 30% представлява допълнителен финансов товар за производителите на мед. Според него, ако не се предвидят компенсаторни схеми, бизнесът може да изчезне.
Източник: Дневник (08.10.2010)
 
Печалбата на Alcoa за Q3 надмина очакванията Печалбата на Alcoa Inc за третото тримесечие надмина прогнозите на Wall Street и на най-големият производител на алуминий в САЩ повиши прогнозата си за световното търсене на алуминий, което доведе до ръст на акциите им с над 3%. Alcoa повиши прогнозите си за 2010 г. за ръста на потреблението на алуминий до 13% от 12%, отчитайки нарастващото търсене в страни като Китай, Бразилия, Индия и Русия. "Умерено оптимистични сме", каза председателят и главен изпълнителен директор Клаус Клайнфелд. "Виждаме добри перспективи на растеж в някои големи региони и някои специфични крайни пазари." Той добави, че Alcoa повишава перспективите за ръст на космическите си дейности от нулев до 2-4% тази година. "Смятаме, че ще се увеличат поръчките, темпа на строителството, както и доставките. Ръстът на доставките от началото на годината до сега е 3%," каза Клайнфелд, като добави, че Boeing и Airbus увеличават производството на самолети с тесен корпус, а международният въздушен трафик се очаква да нарасне с около 8%. (Reuters)
Източник: Reuters (08.10.2010)
 
Индийският министър на стоманата се придържа към искането за 20% данък върху износа на желязна руда Министърът на стоманата в Индия Вирбхадра Сингх потвърди искането си да наложи 20% налог върху износа на желязна руда, с цел осигуряване на основните суровини за местните производители на първо място. Сингх заяви, че "местните производители на стомана се разрастват бързо и се нуждаят от все повече желязна руда. Трябва да сме по-предпазливи с природните си ресурси. Секторът трябва да се планира за бъдещето, тъй като е на път да се превърне в основен производител на стомана в света." Той каза, че "в идеалния случай трябва да има пълна забрана за износ на желязна руда, тъй като с технологичния напредък се използва дори рудата на прах. От общия износ на железни руди около 80% са железни руди на прах, които нямат голяма реализация в страната и могат да бъдат опасни за околната среда, ако не се изнесат." Въпреки това, министърът каза, че това вече не е така. Той изтъкна, че Китай внася желязна руда, въпреки че разполага с най-големите резерви в света. В момента правителството е наложило мито от 5% и 15% съответно върху желязната руда на буци и на прах. (FE)
Източник: Други (11.10.2010)
 
Прогнозират дефицит на мед, олово и никел Съвкупното предлагане на металите мед, олово и никел на световните пазари в периода 2010-2012 г. ще бъде по-малко от търсенето, се казва в прогнози на френската банка BNP Paribas. Според оценките на банката за тази година дефицитът на мед на световните пазари ще бъде 50 000 метрични т, през следващата ще достигне 400 хил. метрични т, но през 2012 г. ще бъде отчетен спад до 150 хил. т. Производството на мед за т.г. в света се изчислява на 18,75 млн. т, за 2011 г. се очакват 19,45 млн. т, а през 2012 г. - 20,75 млн. т. Потреблението за трите години ще бъде съответно 18,8 млн. т, 19,85 млн. т и 20,9 млн. т. Недостигът на олово в света се изчислява на около 17 000 т, а за следващата година се очаква дефицитът да достигне 20 000 т. Според прогнозите на BNP Paribas през 2010 г. производството ще е 327 хил. т, а през следващата година ще нарасне на 340 хил. т. Търсеното обаче за 2010 г. ще е 344 хил. т, а за 2011 г. - 360 хил. тона. Дефицитът на никел на световните пазари се очаква да е около 75 000 т през тази година. От друга страна, търсенeто на алуминий на световния пазар се очаква да има балансиращ ефект. Увеличаване на предлагането на цинк, обаче, ще има както тази так и следващата година, прогнозират анализаторите от френската банка. (Financial COM)
Източник: Други (13.10.2010)
 
„Стомана Индъстри" назначава 100 нови работници „Стомана Индъстри" търси да назначи на работа 100 нови работници, съобщават от дружеството. На фирмата са необходими електро пещар, пещар-зидар, разливач на стомана, кранисти с неограничена товароподемност, механо и електро шлосери. „Вече се съвземаме от кризата. Желаещите да започнат работа при нас трябва да представят автобиография, копие от документ за завършено образование и документ за правоспособност за позицията, за която ще кандидатства. Назначаваме хора във връзка с разкриването на нови мощности", обясни мениджърът „Човешки ресурси" Томчо Томов. Металургичната фирма беше едно от първите предприятия в страната, засегнати от световната криза. Над 90% от производството е предназначено за износ и по време стагнацията поръчките бяха спрени. Това принуди ръководството на завода още през ноември 2008 да предприеме драстични мерки за оцеляването на фирмата. Освободени по взаимно съгласие срещу договорени обезщетения с ръководството бяха около 300 човека. Мерките за оптимизация бяха съпроводени със споразумение подписано между дружеството и синдикатите. В документа залегнаха клаузи, свързани със запазване за известен период от време на редица социални облекчения за освободените кадри на фирмата. Освен това споразумението задължаваше работодателят да върне на работа уволнените хора при благоприятна промяна на пазарните условия. От началото на тази година започнало раздвижване на международните пазари и това позволило в пернишкото предприятие да бъдат върнати на работа значителна част от освободените работници. (pernikonline.com)
Източник: Други (14.10.2010)
 
Провинция Хенан иска предприятията да намалят производството си с 50% Бурната кампания за спестяване на енергия достигна провинция Хенан, както се очакваше. Стоманодобивните предприятия в провинцията са били помолени да намалят наполовина продукцията си през следващите три месеца. Провинция Хенан определи размера на намалението на производството на средно 45% за местните предприятия, най-вече чрез ограничаване на електроенергията. Например, консумираната енергия в област Линжу намалява от предишни 500 киловатчаса на 290 киловатчаса. Анализатор заяви: "Само Anyang Steel е спряла захранването на две доменни пещи от 400 кубически метра тези дни. Хенан заема малка част от около 4% от целия стоманодобив в страната, това ограничаването на производството едва ли ще има такъв голям ефект, както в провинция Хъбей. "(China Securities Journal)
Източник: Други (14.10.2010)
 
Второто полугодие на китайския пазар на стомана В Китай и в международен план, предлагането на пазара на стомана превишава търсенето. Цените на вноса и износа падат, а в момента стоманодобивната промишленост е изправена пред тенденция на намаление. Очаква се през второто полугодие, доставките на черната металургия да се увеличат допълнително с малка промяна в търсенето, което още повече ще изостри несъответствието между търсене и предлагане. Китайското вътрешно, а и външно търсене може да се понижи, а производството може да продължи тенденцията си на спад. През първата половина на тази година, глобалното производство на необработена стомана се увеличи с 27.9% на годишна база, достигайки 706 млн. тона. Китай произведе 323 млн. тона сурова стомана, което е увеличение с 21.09%. Въпреки това, печалбата не повиши цените. Ситуацията на международния пазар е същата. (Frbiz)
Източник: Други (15.10.2010)
 
Минни гиганти се отказаха от сливане Минните гиганти BHP Billiton и Rio Tinto се отказаха от плановете си да обединят своите операции в Западна Австралия. Съвместното предприятие за 116 млрд. долара щеше да доведе до споделяне на мините и транспортните съоръжения. Този ход обаче срещна тежка съпротива от страна на националните регулатори, загрижени за ефекта върху цените на желязната руда. Фирмите обявиха, че с слагат край на сделката с "неохота". И Rio Tinto, и BHP Billiton имат значителни операции в района Пилбара на Западна Австралия. Компаниите очакваха икономии на разходите от около 10 млрд. долара годишно посредством споделяне на инфраструктурата и персонала. Въпреки това няколко национални регулаторни органи изразиха загриженост, че съвместното предприятие ще доведе до нелоялна конкуренция. Регулатори от Европейския съюз, Япония и Южна Корея бяха сред тези, които изрично се противопоставиха на сделката. Властите в Китай, най-големият потребител на желязна руда в света, също бяха против. (BBC)
Източник: Други (18.10.2010)
 
Vale планира да построи комбинат за мед в щат Пара Бразилската минна компания Vale SA обмисля изграждането на нов завод на мед в щата Пара в северна Бразилия. Роджър Аниели, главен изпълнителен директор на Vale, каза че този ход следва проваления опит на Vale да купи бразилската компанията за обработка на мед Paranapanema SA. Според Тито Мартинс изпълнителен директор по основните метали във Vale, Vale ще използва комбинатът в Пара за обработка и разширяване на производството на медна руда в Бразилия. В момента компанията добива руда в мината Сосего в Пара, но по-голямата мина Салобо отново в пара ще започне операции в средата на 2011 г. като трябва да произвежда 200 хил. тона мед до 2013 г. в следствие на инвестираните 2.83 млрд. долара. Дружеството има за цел производство на 1 млн. тона мед годишно от обектите си в Бразилия, Чили и Замбия. В момента Vale управлява пилотно предприятие за обработка на мед в Пара. (Dow Jones)
Източник: Други (20.10.2010)
 
"Стомана индъстри" назначава нови работници Сто нови работници назначава "Стомана индъстри" , съобщи Томчо Томов - мениджър "Човешки ресурси" във фирмата - собственик "Тепро метал". Търсят се предимно кадри от основните металургични професии заради разширяване на производствените мощности. Раздвижването на международните пазари дало възможност на металургичния завод да приеме отново на работа голяма част от освободените заради кризата работници. "Стомана индъстри" бе едно от първите предприятия, засегнати от световната икономическа стагнация. Още през ноември 2008 г. бяха съкратени около 300 души. Съгласно подписано тогава споразумение работодателят се задължи да върне на работа уволнените при благоприятна промяна на пазарните условия. Изпълняваме ангажимента си поетапно, уточни Томов.
Източник: Дарик радио (21.10.2010)
 
Китай призовава за по-силна консолидация на въгледобивните мини Китайската Комисия за национално развитие и реформи (NDRC) призова за по-засилено консолидиране на въгледобивните мини с цел намаляване на броя на малките и опасни мини. NDRC заяви, че компаниите в ключовите въгледобивни района Шанси, Вътрешна Монголия, Шанси и Хънан трябва допълнително да премахнат малките мини, докато други области като Хейлонгянг и Хунан трябва да засилят усилията си за консолидация и намаляване на общия брой мини. По-нататъшни усилия за консолидация и намаляване на остарелите капацитети биха довели отново до забавяне на ръста на производството в Китай през следващата година и биха увеличили обема на внасяните въглища, който нарасна силно от 2008 г. насам, когато Пекин започна консолидацията. Според съобщения в местните медии, правителството има за цел да затвори 8 хил. малки въглищни мини тази година, докато китайският Национален енергиен орган е изчислил, че усилията за консолидация ще забавят темпа на растеж на местния добив на въглища до 5% тази година, в сравнение с 12.7% през 2009 г. (Xinhua)
Източник: Други (21.10.2010)
 
Алкомет инвестира 7.5 млн. евро в нов валцов стан Шуменското дружество Алкомет финализира през този месец сделка на стойност 7.5 млн. евро с италианската фирма MINO S.p.A. Инвестицията е за изработване и монтаж на нов междинен валцов стан за валцоване на ленти и фолио, снабден с автоматизирана система, филтрационна система за пречистване от маслени аерозоли на изпусканите в атмосферния въздух организирани емисии, филтрираща система за маслото за валцоване, охлаждаща система и система за снижаване нивото на шум. Дружеството разпространи тази информация чрез борсата в потвърждение на публикуваните си инвестиционни намерения. Инвестицията цели повишаване производителността на фолиеви продукти, снижаване на тяхната себестойност, повишаване качеството на произвежданата продукция, създаване условия за производство на по-стойностни продукти и не на последно място заздравяване и подобряване на позициите на компанията на Европейския пазар на фолиеви продукти. От началото на годината до края на септември Алкомет е успял да реализира над 35 хил.тона продукция за близо 166 мил. лв., което е с 39% повече спрямо същия период на 2009 год.
Източник: Дарик радио (22.10.2010)
 
Потреблението на мед в Азия се очаква да нарасне през 2011 г. Потреблението на мед в Азия се очаква да нарасне с между 7% и 8% през 2011 г. задвижвано от ръста със 7% на търсенето от страна на топ потребителите в Китай и с 9% в Индия. Анализаторите твърдят, че това ще повиши цените на индустриалния метал, използван от производителите на електрически и топлинни електроуреди и заедно с намаляването на оценките за залежите в някои големи мини по света ще изпрати цените над рекордните 8940 долара през 2008 г. Потреблението на Китай вероятно ще се увеличава постоянно през 2011 г. като паричната политика благоприятства инвеститорите и проектите. Но темповете на растеж може да се смекчат от забавянето на икономическата експанзия и прогнозите на Азиатската банка за развитие за ръст на БВП от 9.1% през 2011 г. Спад спрямо ръста от 9.6% през 2010 г. Анализаторите и експертите от сектора виждат политиката на Пекин на пазара на недвижими имоти като несигурна за потреблението на повечето метали през 2011 г. след рестриктивните мерки от април насам. Нарастване на търсенето в Индия също се очаква да бъде солидно, подкрепено от повишаващото се БВП, но други икономики като Япония, Южна Корея и Тайван, ще отчетат по-бавен ръст на потреблението на индустриални метали след сравнително голямото увеличение през 2010 г. (Reuters)
Източник: Reuters (22.10.2010)
 
Похвалиха служителите на TATA Corus в Порт Талбот за спестяването на 200 млн. паунда Работниците в гигантския стоманодобивен завод в Порт Талбот получиха похвала от шефовете на компании за подпомагане на бизнеса по време на икономически спад. Говорителят на TATA Робърт Дангърфийлд потвърди, че в компанията е имало програма за икономии, наречена "Справяне с бурята" по време на рецесията. Въпреки това, той заяви, че е нямало предположение мерките да включват намаляване на работните места. Според информацията над 5 хил. идеи са дошли от служители на предприятието, които са допринесли за спестяване на разходите. Производственият директор Джон Феримън заяви: "По всяко време имаме цели, които да отговарят на икономическата ефективност. Но в самото начало на кризата предизвикахме всички служители да анализират внимателно всичко, което правим за да минимизираме загубите и да постигнем максимална полза." Той обясни, че са отговорили на предизвикателствата на световната криза, като са запазили инвестициите си в ключови проекти като проект за възстановяване на енергия на стойност 60 млн. паунда стартирал през май, и приспособявайки продукцията си за да отговаря на търсенето. (This is Southwales)
Източник: Други (25.10.2010)
 
Слабата икономика вреди на стоманодобивната промишленост Перспективите пред стоманодобивната индустрия са бледи заради неравностите на глобалната икономика. Продажбите намаляха заедно с цените, докато разходите се повишават, което оставя компаниите песимистично настроени за остатъка от годината. Две от най-големите световни компании за стоманодобив пуснаха отчетите си за третото тримесечие във вторник, показвайки колко много са се променили очакванията от средата на годината след като много страни и региони не успяха да генерират значителен ръст. ArcelorMittal, най-големият в света производител на стомана, и U.S. Steel Corp., най-голямата металургична компания в САЩ, обявиха, че липсата на възстановяване на строителния пазар е основната спънка за резултатите. Други ключови индустрии, като автомобилостроенето и производството на електроуреди, се справят по-добре, но все още не използват стомана на нивата от преди рецесията. В резултат на това U.S. Steel, която през юли прогнозира печалба за третото тримесечие, отчете вместо това 51 млн. долара загуба. Компанията обвини до голяма степен променливото възстановяване в Северна Америка и Европа, слабия строителен пазар и сезонността на търсенето. (Associated Press)
Източник: Други (27.10.2010)
 
Hebei Steel сваля цените на ключови строителни продукти Китайската Hebei Iron & Steel Group намали цените на основните си строителни продукти с до 27.04 долара за тон, което отразява предпазливите прогнози на компанията за търсенето през останалата част от годината. Фирмата, която е една от водещите металургични компании в страната по производство, намали цените на навитата арматура с 26,8 долара за тон до 649,8 долара, докато цените на валцдрата бяха намалени с 19.3 долара до 634.9 долара за тон. Този ход на Hebei идва след като конкурентите от Baosteel запазиха цените си на ключочите стоманени продукти непроменени за ноември спрямо предходния месец. Свръхпредлагането и несигурната перспектива пред търсенето доведоха до намаляване на пазарните цени под определените от водещите металургични предприятия, което доведе до тежки загуби на някои търговци на стомана, тъй като са били принудени да продават на загуба. (Global Times)
Източник: Други (28.10.2010)
 
Китай предлага високоскоростна железница Пекин - София Китай покани България да участва в общ проект за високоскоростна железница, която да свърже двете страни и Турция, съобщи Министерството на транспорта. Това е станало по време на срещите на ресорния министър Александър Цветков днес в Пекин с министъра на транспорта на Китайската народна република Ли Шънлин, министъра на железниците Лиу Джъдзюн и местни компании. Предстои да започнат преговори и консултации на техническо ниво, за да бъде подготвено подписването на тристранно споразумение през декември. Българският министър е представил възможностите за инвестиции в транспортната инфраструктура на България. Контактна работна група ще подпомага интересите на Китай за сътрудничество с България в тази област.
Източник: Дневник (29.10.2010)
 
Дракон в Кремиковци Китайско чудо ще изникне в "Кремиковци". Азиатски инвеститор е готов да вземе фалиралия комбинат. На мястото му ще се появи огромен панаирен град, подобен на Експото в Шанхай, научи "Стандарт". Китайци посещаваха няколко пъти комбината с намерение да участват в поредния търг, който е на 5 ноeмври, потвърдиха синдикалисти. Знам за проекта, предстоят разговори за детайлите, уточни кметът на Кремиковци Ивайло Панев. Наддаването за халетата започва от 450 млн. лева. Инвеститорите обаче се надяват да си върнат вложеното, като разпродадат старите инсталации за скрап. Когато няма изложение, палатите ще се ползват и като логистичен център за стоки от Страната на коприната. Китайците склониха да играят за "Кремиковци" след срещите си с премиера Бойко Борисов.
Източник: Стандарт (29.10.2010)
 
Бразилската Vale ще инвестира рекордните 24 млрд. долара през 2011 г. Бразилската минна компания Vale, най-големия световен производител на желязна руда, ще инвестира рекордните 24 млрд. долара през 2011 г., тъй като се диверсифицира към по-скъпи метали и печелившите торове. Очакваните с нетърпение бюджетни капиталови разходи на Vale са почти два пъти повче от планираните за тази година 12.9 млрд. долара. Те ще поставят основите на значително увеличение на производството на основни продукти заради нарастващото търсене на суровини в развиващите се пазари като Китай. Новината идва ден, след като Vale обяви, че приходите през третото тримесечие са се удвоили до рекордните 6.1 млрд. долара. Добитата желязна руда се очаква да скочи с почти 75% до 522 млн. тона годишно до 2015 г. Компанията, която само през тази година похарчи почти 6 млрд. долара за придобивания на активи за торове, очаква да удвои производството на фосфатни скали и да учетвори производството на поташ между 2011 и 2015 г. (Reuters)
Източник: Reuters (29.10.2010)
 
"Алкомет" е увеличил продажбите си с 40 на сто за година Силен ръст на продажбите и печалба за деветмесечието има производителят на алуминиеви изделия "Алкомет", показва отчетът му. Към края на септември компанията има 5.04 млн. лв. печалба при 1.05 млн. лв. загуба по същото време на миналата година. За същото време продажбите са се увеличили с близо 40%, като ръст има както на вътрешния пазар, така и на външните. Според доклада за дейността компанията е пласирала продукция на стойност 154.3 млн. лв. зад граница, с 40% повече на годишна база. Много по-малко са продажбите у нас – 11.5 млн. лв., с 22% увеличение спрямо деветмесечието на миналата година. Външните пазари дават над 90 на сто от общите продажби на металургичното предприятие. Произведената продукция се е увеличила с общо 14% за година, като според ръководството по-голямото количество реализирана продукция показва устойчиво съживяване както на българската икономика, така и в чужбина. Друга причина за повишените приходи е по-високата цена на алуминия и оттам на готовата продукция, се посочва в доклада. Една трета от продажбите са на домакинско фолио, почти толкова са на алуминиеви листа и ленти. "Алкомет" има над 20% дял на пазара на фолио в Европа. Благодарение на нови инвестиции са нараснали произведените продукти, а оттам и продажбите на листа и фолио. От ръководството поясняват, че през август и септември са работили на пълен капацитет и вече имат договорени поръчки до края на годината.
Източник: Дневник (01.11.2010)
 
ОЦК прави ръст на продажбите заради повишените цени на металите Комбинатът за цветни метали "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) отчита 18.42% годишен ръст на продажбите си за деветмесечието, но регистрира сериозен спад на печалбата заради поскъпването на суровините в съчетание с намаления обем на производството. Това показва отчетът на дружеството за периода. Продажбите за януари-септември надхвърлят 102 млн. лв. при под 87 млн. лв. за същия период на 2009 г. Съживяването на световната икономика и като последица поскъпването на металите са единствената причина за повишения оборот на производителя на олово и цинк. За отчетния период, от 01.01.2010 г. до 30.09.2010 г. средните цени на ЛМБорса са съответно 2068 $/т за оловото и 2109.35 $/т за цинка - 35.33% и 43,60 % спад на годишна база. В същото време физическите обеми на производството намаляват, което се обяснява от ръководството с непредвидени капиталови ремонти на основни агрегати поради забавената реализация на големите инвестиционни проекти на предприятието. В сравнение с деветмесечието на 2009 г. количеството на произведеното олово е с 3327 тона (21.08% спад) по-малко, а на произведения цинк е по-малко с 3843 тона (21.36% спад). Наред със свитото производство разходите за основната производствена дейност в сравнение със същия период на 2009 година са увеличени с 16.2 млн. лв., или с над 20%, което според доклада за дейността се дължи на стойността на преработените суровини при намаление на производството. Така печалбата на ОЦК пада до символично ниво от 353 хил. лв. при над 2 млн. лв. миналата година.
Източник: Дневник (01.11.2010)
 
ОЦК излиза на печалба, покривайки загубата за полугодието Оловно-цинков комплекс АД отчита 395 хил. лв. печалба през третото тримесечие на 2010 г., което представлява ръст с 22% на годишна база, показва отчетът на дружеството. С този резултат дружеството покрива загубата от 42 хил. лв. за първите шест месеца на годината и отчита 353 хил. лв. печалба за деветмесечието. Спадът на годишна база е с 82% спрямо 2 млн. лв. печалба за деветмесечието на 2009 г. Продажбите през третото тримесечие на 2010 г. спадат с 1% на годишна база до 33,4 млн. лв. Общо за деветмесечието продажбите отчитат ръст с 18% до 102,7 млн. лв. ”Цените на оловото и цинка през трите летни месеци са останали почти без промяна. Най-високите средни цени от началото на годината са регистрирани през януари и са съответно 2368,38 $/т за оловото и 2434,45 $/т за цинка. Тази съпоставка показва, че има раздвижване на пазара в металния сектор, но все още няма ясно изразени тенденции, които да формират устойчив ръст в цените на металите, което отново подчертаваме, че е в пряка зависимост от развитието на световната икономика”, се казва в междинния доклад за дейността. Едновременно с това все още е налице и свит пазар за доставка на основната суровина за производство – концентратите. Дружеството изнася над 85 % от своята продукция, от което произлиза и валутният риск, имайки предвид, че фирмата реализира приходи и извършва разходи, както в евро, така и в долари. За отчетния период резултатът от изменението на валутните курсове е отрицателен за дейността на дружеството.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2010)
 
Чавес нареди национализация на венецуелско стоманодобивно предприятие Президентът на Венецуела Уго Чавес е наредил национализацията на най-големия частен производител на стомана в страната - Siderurgica del Turbio SA, или Sidetur. Чавес е обявил новината по време на редовното си седмично радио и телевизионно предаване и е заявил, че изземването на активите на компанията е част от стратегията му да превърне Венецуела в социалистическа държава. Президентът е изпратил военни, които да охраняват седемте завода на компанията и е призовал работниците в тях да съдействат на властите, а не да протестират срещу действията им. Sidetur, подразделение на Siderurgica de Venezuela SA (Sivensa), произвежда 835 хил. метрични тона стомана годишно, които се пласират на вътрешния пазар и се изнасят за Латинска Америка, Африка, Азия и Европа. Миналата седмица Чавес нареди придобиването от страна на държавата на венецуелското подразделение на щатския производител на стъклени контейнери Owens-Illinois Inc. По-рано през октомври пък той обяви плановете си да национализира доставчика на земеделски продукти Agroislena CA. (AP)
Източник: Други (01.11.2010)
 
Механизмът за ценообразуване на желязната руда с дългосрочни договори е малко вероятно да бъде върнат Преговорите за ценообразуването на желязната руда за 2011 г. между китайските металурзи и големите международни доставчици на суровината вече започнаха, заяви Луо Бингшенг, заместник-председател на Китайската асоциация на желязо и стомана (CISA). Анализаторите смятат, че в дългосрочен план механизмът за ценообразуване с дългосрочни договори е малко вероятно да бъде върнат в бъдеще. "Цените на желязната руда за новото тримесечие автоматично ще бъдат определени в края на всяка предходно въз основа на средните цени през последните три месеца", заявиха от бразилската Vale. Компанията добави, че вече няма да обявява цените сама. "Тримесечният механизъм на ценообразуване направи предишния стабилен механизъм нестабилен, представяйки допълнителен натиск върху черната металургия, чийто тесни маржове на печалба ще бъде допълнително свити," заяви Ян Вей, анализатор в Dalian Fortune Futures Company. (People's Daily Online)
Източник: Други (03.11.2010)
 
Възстановяването на стоманодобивната промишленост в ЕС застрашено от нелоялна международна конкуренция Вносът на готова стомана в ЕС се покачи от началото на втората половина на 2010 г., като почти се удвои през август-септември (82% на годишна база). Това нарастване отслаби и без това несигурното възстановяване на пазара на стомана в ЕС. Един от всеки три тона идват от Китай, а вносът на горещо валцувани намотка (HRC) достигна 25% от общите доставки за ЕС от юли, спрямо 15% през първата половина на годината. Наблюдението на вноса от EUROFER разкри засилване на подбиването на цените на HRC с до 25%, като най-големите маржове идват от Китай и Украйна. Освен това, по време на финансовата криза, страните извън ЕС, в които е около 65% от производството на стомана в световен мащаб, въведоха мерки за защита на индустриите си. Дори и сега, след кризата, някои страни, където търсенето на стомана расте и цените се повишават, предприемат по-нататъшни действия, като например извънредни проверки на качеството на продукта за отделни товари и минимални цени като основа за изчисляването на вносните тарифи. (Eurofer)
Източник: Други (04.11.2010)
 
Насочваме се към пазарите в Централна и Западна Европа Антон Петров, член на СД на „Стомана индъстри“ и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия - Г-н Петров, неотдавна бе съобщено, че „Стомана индъстри“ възстановява на работа 100 души. Това според вас сигнал ли е, че има подобрение на пазара и той започва да се възстановява? - Като се имат предвид първите признаци за възстановяване през първата половина на 2010 година, предимно в западноевропейските пазари. Те се отнасят по-специално за продуктите на фирмата с добавена стойност (ламарини и специални стомани). Затова „Стомана индъстри“ пристъпи към адаптиране на производствените си планове и тяхното обезпечаване с работна сила. Да, това е положителна стъпка. - Премина ли пикът на кризата в металургичния сектор – имам предвид не само у нас, а и в чужбина? - Както казах, през 2010 година се забелязват известни признаци за възстановяване на международните пазари. Поради проблемите в строителството и в други сектори българският пазар на метали обаче все още е в сериозна стагнация. Неблагоприятно влияние върху рентабилността на предприятията от металургичния сектор оказва поскъпването на цените на суровините. Това се чувства особено силно в производството на изделия от цветни метали (мед, месинг, медни сплави). - Какви мерки предприе и предприема „Стомана индъстри“ в борбата с кризата освен оптимизация на разходите? Направени ли са сериозни структурни промени? 2010 г. по-добра ли е за предприятията в сравнение с 2009 г.? - От началото на кризата през 2008 година собственикът на „Стомана индъстри“ - SIDENOR Group, се фокусира върху генериране на стабилни парични потоци, намаляване на дълга, оптимизиране на работния капитал, намаляване на разходите и подобряване на производствената ефективност. В същото време чрез засилване на своите обширни производствени възможности при производството на продукти с висока добавена стойност успяваме да проникнем в нов пазарен сегмент, извън силно засегнатия от кризата строителен сектор. Затова 2010 година се очаква да бъде по-добра от 2009 година. - Какво е в момента финансовото състояние на предприятието и как ще приключи годината? А на фирмите от групата „Виохалко“ у нас? - Всички фирми от групата на VIOHALCO в Гърция и България (включително „Стомана индъстри“) са направили голям напредък към генериране на парични потоци и намаляване на задълженията, затова са в една много силна финансова позиция. Страхувам се обаче, че не мога да дам насоки за бъдещите финансови резултати или състоянието на дружествата по задължения. - Поскъпването на природния газ през лятото отрази ли се на финансовите резултати на дружеството? Водили ли сте преговори с някоя газодобивна компания да доставя директно газ за „Стомана индъстри“? - Това е неизбежно. Увеличаването на цената на газа се отразява на финансовите резултати на дружеството. По-сериозният проблем е, че сме принудени да работим в условия на постоянни и резки промени, в условията на непрогнозируемо и неустойчиво формиране на ценовата политика на енергийните ресурси. А това се отразява пряко върху инвестиционния климат в страната. В момента все още е трудно да се говори за директно договаряне на доставките на газ поради недостатъчно либерализирания пазар. Иска ни се да вярваме, че 2011 година ще е преломна в развитието на свободния енергиен пазар и до голяма степен ще отпадне проблемът, който се генерира от непредвидимия регулиран пазар. - Доста хора от бранша в момента наблюдават случващото се в металургичния комбинат „Кремиковци“. „Стомана индъстри“ кредитор на комбината ли е? - Не, „Стомана индъстри“ не е кредитор на „Кремиковци“. - На какъв етап е инвестицията в пристанище Свищов? - „Стомана индъстри“ реши да пристъпи към придобиването на пристанищни съоръжения, стратегически разположени на река Дунав, за да може да намали разходите за логистика, като същевременно подобри достъпа си до пазарите на Западна Европа. В допълнение компанията прави преглед на инвестиционната си програма с акцент в разширяване на производството на продукти с добавена стойност, подходящи за най-взискателните пазари на Западна и Източна Европа. През декември 2009 година „Стомана индъстри“ участва в увеличение на капитала в пристанище Свищов със сумата от 2 699 979 евро ( 5 280 700 лева) и в момента притежава дял от 72,97% в компанията, а останалите 27,03% са собственост на немската Preysmesser GMBH. - Г-н Петров, с оглед на настъпващия празник на металурга как можете да определите накратко 2010 г.? Успешна ли бе тя за черната и цветната металургия у нас? Прогнозата ви за догодина? - Като компания ние оставаме консервативни и предпазливи по отношение на перспективите за 2011 г., особено за Балканите, заради слабото търсене и ниските цени. Най-значителните положителни показатели идват от Централна и Западна Европа в областта на продуктите с добавена стойност. Очакваме „Стомана индъстри“ да успее да спечели от по-нататъшен подем в тази част на света, тъй като се насочваме успешно засега към тези пазари с продукти от висок клас. Обясних ви вече, че това е ниша, която според нас ще ни доведе до успех. Бих искал да пожелая здраве и успех на българските металурзи и на техните работодатели. Нашият бранш е ключов както за развитието на другите сектори на икономиката, така и за финансовата стабилност на страната.
Източник: Класа (05.11.2010)
 
Разпродават “Кремиковци” Втори търг за разпродаване на активите на "Кремиковци" ще бъде проведен утре от 13,00 часа. "Към момента няма подадени заявления за участие и внесен депозит, но това ще стане ясно утре, в самия ден. В последно време много хора идваха и оглеждаха комбината. Идваха китайци, монголци, турци, украинци. Но все още няма яснота кой има интерес и кой не", каза пред "Всеки ден" Людмил Павлов от КТ "Подкрепа". Според него това, което се изнася като информация, че комбинатът щял да бъде взет от китайци, не е вярно. Наистина идваха и китайци да гледат, но дали те или някой друг купи предприятието все още не е ясно, каза той. Преди няколко дни "Стандарт" писа, че китайско чудо ще изникне в „Кремиковци". Азиатски инвеститор е готов да вземе фалиралия комбинат. На мястото му ще се появи огромен панаирен град, подобен на Експото в Шанхай. Ако и при втория търг няма кандидати за купуване на активите, ще има трети кръг, който по всяка вероятност ще е на същата цена. Тоест тя няма да пада, както стана между първия и втория търг, каза още Павлов. Оценката на обособената част от имуществото на комбината е 565 517 510 лева. Началната цена на втория търг е 80 на сто от оценката или 452 414 008 лева. Стъпката за наддаване е 5 милиона лева.
Източник: Money.bg (05.11.2010)
 
Големите металургични заводи отчитат до 40% ръст на продажбите Големите металургични предприятия отчитат до 40% ръст на продажбите през третото тримесечие на годишна база, показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) в Деня на металурга, който браншът празнува. "Западна и Централна Европа са основните пазари на българските металургични предприятия, а там вече не говорят за криза", коментира председателят на управителния съвет на БАМИ Антон Петров. По думите му все още рискови за отрасъла остават цените на основните енергоизточници - природен газ и електрическа енергия, както и финансовите проблеми на Балканите. Година по-рано от металургичната индустрия отчитаха спад от 30-40 на сто. В момента предприятия като "Алкомет", "Аурубис", "София мед" и Оловно-цинковия комплекс реализират ръст на производството и продажбите, обясни Петров. Причина за по-добрите резултати е стабилизирането на западните пазари. "Повечето от големите предприятия са базирани на експорта, което е и причината за тяхното стабилизиране сега. Разбира се, не може да се говори за постигнатите през 2008 г. резултати, но положителната тенденция я има", обясниха от БАМИ. Поскъпването на металите на международните пазари също е допринесло за стабилизирането на сектора. За 9-те месеца средно продажбите на черни метали нарастват с 6% на годишна база до 256.5 хил. тона и със 7 на сто на месечна, показват данни на бранша. От август до октомври са добити 163.4 хил. тона течна стомана при 207.3 хил. тона през миналата година. За сравнение, през второто тримесечие на годината бяха произведени 206.9 хил. тона. По-малко е и произведената електродъгова и отлята по непрекъснат способ стомана. За поредна година след спирането на "Кремиковци" в страната не се произвежда чугун. От бранша очакват по-слабо последно тримесечие на годината заради спада в строителството, но при всички случаи по-добро от миналогодишното. Основните пазари за българските предприятия остава Централа и Западна Европа - около 70 на сто от произведената продукция, а 20-30 на сто са предназначени за балканските страни.
Източник: Дневник (05.11.2010)
 
Правят в “Кремиковци” тръби за “Южен поток” Тръбите за "Южен поток" и "Набуко" може да се правят в "Кремиковци". Такъв вариант е бил обсъждан с представители на германската "Манесман", която е най-големият производител т. нар. безшевни тръби, нужни за изграждането на газопроводите. В случай, че компанията бъде избрана да достави оборудването, то може да се прави на производствена площадка в комбината ни. "Кремиковци" няма нужното оборудване, но немците може да докарат машината си за тръбите тук и в завода да се правят само заготовките. Две китайски фирми ще спорят за активите на комбината на търга днес. Едната компания е от Шанхай, а другата също е китайска, но седалището й е в Сингапур. Те ще наддават за производствената площадка от начална цена 452 млн. лв. Днес е и рожденият ден на комбината. На 5 ноември са пуснати първите пет завода в металургичния гигант през 1963 година. Денят се чества и като официален празник на металурга. Точно във фаталния 13-и час ще стане ясно дали от втори опит ще се продадат активите на фалиралия комбинат. На предишното наддаване на 13 септември не се явиха кандидати. Тогава цената бе 565 млн. лв., но бе намалена поради липсата на интерес. Според синдика Цветан Банков, ако и сега няма кандидати, ще се търсят други варианти, но цената не може да се намалява, защото средствата няма да стигнат да се удовлетворят претенциите на кредиторите. Комбинатът има дългове за над 2 млрд. лв. Сред тях е и държавната помощ от над 700 млн. лева, която още не е призната от съда.
Източник: Стандарт (05.11.2010)
 
Правят тръбите за "Южен поток" и "Набуко" в "Кремиковци"? Тръбите за "Южен поток" и "Набуко" може да се правят в "Кремиковци". Такъв вариант е бил обсъждан с представители на германската "Манесман", която е най-големият производител т. нар. "безшевни тръби", нужни за изграждането на газопроводите. В случай, че компанията бъде избрана да достави оборудването, то може да се прави на производствена площадка в комбината ни. "Кремиковци" няма нужното оборудване, но немците може да докарат машината си за тръбите тук и в завода да се правят само заготовките. Две китайски фирми ще спорят за активите на комбината на търга днес, съобщиха източници на вестника. Едната компания е от Шанхай, а другата също е китайска, но седалището й е в Сингапур. Те ще наддават за производствената площадка от начална цена 452 млн. лв. Днес е и рожденият ден на комбината. На 5 ноември са пуснати първите пет завода в металургичния гигант през 1963 година. Денят се чества и като официален празник на металурга. Точно във фаталния 13-и час ще стане ясно дали от втори опит ще се продадат активите на фалиралия комбинат. На предишното наддаване на 13 септември не се явиха кандидати. Тогава цената бе 565 млн. лв., но бе намалена поради липсата на интерес. Според синдика Цветан Банков, ако и сега няма кандидати, ще се търсят други варианти, но цената не може да се намалява, защото средствата няма да стигнат да се удовлетворят претенциите на кредиторите. Комбинатът има дългове за над 2 млрд. лв. Сред тях е и държавната помощ от над 700 млн. лева, която още не е призната от съда. През миналия месец стана известно, че азиатски инвеститор е готов да вземе фалиралия комбинат. На мястото му ще се появи огромен панаирен град, подобен на Експото в Шанхай.
Източник: econ.bg (05.11.2010)
 
Xstrata повиши офертата си за група желязна руда Xstrata, повиши офертата си за компания търсеща желязна руда от Сахара с 20% в сряда, в опит да предотврати конкурентен интерес от стоманодобивен китайски консорциум. Офертата в кеш на англо-швейцарската минна компания за Sphere Minerals, която е листната в Австралия, собственик на залежи с желязна руда в Мавритания, в момента е на стойност от 3 австр. долара за акция, или 514 млн. австр. долара (320 млн. паунда). Sin-Tang Development, частен китайски стоманодобивен консорциум, придоби дял в Sphere Minerals на свободния пазар от 24 август насам, когато Xstrata представи оферта за 2.50 австр. долара на акция, препоръчани от шефовете на Sphere. Със своите 12% от акциите, Sin-Tang сега е по-голям акционер отколкото Xstrata с нейните 8%. Въпреки това, Sin-Tang най-вероятно няма да се интересува от конкурентна оферта, а по-скоро от пакет за финансиране на проекта, които може да включва по-голям дял в компанията. (FT)
Източник: Други (05.11.2010)
 
Пак никой не поиска нищо от Кремиковци Не се явиха инвеститори във втория търг за продажбата на металургичния комбинат Кремиковци, съобщи за Дарик синдикалистът Людмил Павлов. Производствената площадка и останалите актививи, свързани с нея, ще бъдат обявени за продажба трети път, вероятно още тази година. Търгът ще бъде явен. Началната тръжна цена при второто наддаване бе 452 414 008 лева или 80 % от цената при първия търг, който се състоя на 13 септември. Той също се провали заради липсата на интерес от страна на инвеститорите. Тогава началната тръжна цена бе определена на 565 млн. лева. За последната година и половина са направени 40 огледа на производствената площадка на комбината. Кремиковци беше официално обявен в несъстоятелност на 31 май 2010 г.
Източник: Дарик радио (05.11.2010)
 
Фирма глобена с 10 хил. лв. заради имитация на чужда марка Комисията за защита на конкуренцията глоби с 9562 лв. фирма "Бестал" ООД за имитация на конкурент. "Стилмет” АД произвежда и търгува с метални изделия и композитни алуминиеви панели с обозначението "etalbond” от 2000 година, а като правоприемник на "Стилмет” ООД – от 1998 година. Дружеството притежава няколко регистрирани марки в Патентно ведомство с наименованието "ETALBOND”. В жалбата си пред КЗК посочва, че от началото на 2010 г. "Бестал” ООД внася, съхранява и продава композитни панели "ETALBOND” с напълно идентична визия с тази на марките и продуктите на "Стилмет” АД. След съпоставяне на външния вид на продуктите комисията установи, че разлика се наблюдава единствено в цвета, използван за фон на цялостния дизайн. В конкретния случай възможността за заблуда е най-висока, тъй като дизайнът на панелите, продавани от ответното дружество, е идентичен с дизайна на искателя. При определяне на санкцията КЗК е взела под внимание специализирания пазар на артикулите от този вид и наложената известност на продуктите, предлагани от молителя, както и предходно подобно нарушение от страна на ответното дружество.
Източник: Медия Пул (08.11.2010)
 
И вторият търг за активите на "Кремиковци" пропадна И вторият търг за продажба на активите на металургичния комбинат "Кремиковци" пропадна, след като днес не се появи потенциален купувач. Началната цена на второто наддаване беше 452.41 млн. лв, като това е 80% сумата при първото предлагане на производствените мощности на 13 септември, което също се провали заради липса на кандидати. Синдикът на металургичния гигант Цветан Банков съобщи, че предстои нова оценка на активите. След това на нов търг ще бъдат предложени всички производствени мощности на "Кремиковци". Банков изрази надежда, че новата оценка ще привлече инвеститори, тъй като основната причина за провала на търга днес, е била твърде високата обявена цена.
Източник: Дневник (08.11.2010)
 
Продават два цеха на "Кремиковци" Търговските бази на "Кремиковци" в Марикостиново и Своге ще се продават чрез търг съответно на 22 и на 23 ноември, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков, след като търгът за производствената площадка на комбината се провали за втори път на 5 ноември. Началната цена за цеха в Марикостиново е 387 хил. лева, а на цеха в Своге - 199 хил. лева. Търговете ще са по досегашната схема - първият ще е с тайно наддаване, ако е неуспешен, ще има втори - с явно наддаване, с началната цена 80 на сто от оценката. "Кремиковци" разполага с около 280 апартамента, наети от работниците на дружеството, които синдикът планира да пусне за продажба през 2011 г., когато ще се стабилизира кредитният пазар. Предвижда се те да се предложат първо на наемателя, ако той е бил работник или служител в комбината към 12 юни 2009 г.
Източник: Класа (08.11.2010)
 
Търсенето в Иран повиши цените на стоманата Силното търсене на стомана в Иран доведе до увеличаване на цените на заготовките и скрапа в черноморския регион. Търговците твърдят, че силното търсене на заготовки в Африка и Близкия Изток, особено в Иран, е дало тласък на цените. "Преди два месеца, Иран купи огромно количество заготовки, и това доведе до недостиг през ноември и декември", твърдят търговците. Според тях, в черноморския регион FOB търговията със заготовки е около 550-560 долара за тон, в сравнение с 530-550 долара миналата седмица. Цените на скрапа в Турция, един от най-големите консуматори в света, са около 390-400 долара за тон, в сравнение с 375-380 долара преди седмица. Източници и анализатори смятат, че перспективите пред стоманата са крехки и търсенето все още е слабо насред бавното икономическо възстановяване. Въпреки това, търсенето от страна на Иран все още е значително. В края на август, управляващият директор на Isfahan Steel Company Сафарали Барати обяви, че компанията ще произведе над 3 млн. тона различни продукти от стомана, като греди и кръгли пръти, до март следващата година. (Reuters)
Източник: Reuters (08.11.2010)
 
Три нови бг фирми в топ 500 Три нови български компании влязоха в класацията на топ 500 в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за 2009 г., изготвена от глобалния лидер в управлението на кредитния риск - Coface. Подреждането се прави въз основа на годишните обороти на дружествата. Това са Нафтекс Петрол, EVN България Електроснабдяване и E.ON България Продажби. Мястото си сред лидерите обаче загуби Стомана Индъстри. Така общият брой на българските дружества в класацията за 2009 г. е 18 - с 2 повече в сравнение с предишната година. Традиционно българската компания с най-висок оборот е Лукойл Нефтохим Бургас, което й отрежда 35-о място, следвана от Лукойл България на 55-о място и Национална електрическа компания на 67-мо място. По броя на фирмите България заема 7-мо място в класацията и бележи изкачване с две позиции спрямо 2008 г.
Източник: Стандарт (09.11.2010)
 
Световният ръст на добива на мед все още изостава от търсенето Някои от най-големите медодобивни компании в света увеличиха производството си с 4% през последното тримесечие. Наблюдаваните компании представляват около една десета от световната продукция на мед. Codelco, която добива около 11% от медта в света, все още не е отчела резултати за Q3. През H1 продукцията на компанията нарасна с 2% до 799 хил. тона спрямо година по-рано. Възстановявайки се бавно от икономическия срив през 2008 година, някои от най-големите производители на мед действаха по-агресивно през тримесечието, отваряйки затворените мини и увеличиха производство си в отговор на световното икономическо възстановяване започнато от Китай. Едуард Меир, анализатор на металите в MF Global заяви, че "Хората бяха парализирани през 2008 г. до 2009 г., когато CMCU3 медта падна под 3 хил. долара за тон. Те изчакваха, за да видят как ще се развият нещата. През последните 6 месеца до една година, те са сравнително сигурни, че ръстът най-малко на развиващите се пазари е все още непокътнат. (Reuters)
Източник: Reuters (10.11.2010)
 
Mechel ОАО подписа споразумение за намерение с Posco На 10 ноември Mechel ОАО и южнокорейската Posco, един от най-големите производители на стомана в света, подписаха споразумение за намерение. Споразумението бе сключено в рамките на официалното посещение на президента на Руската федерация Дмитрий Медведев в Република Корея и беше подписано от Игор Жужин, председател на Съвета на директорите на Mechel и Чън Джун-ян, главен изпълнителен директор на Posco. То е за взаимно изгодно стратегическо партньорство между двете дружества. В документа се отбелязва, че страните смятат за целесъобразно да си сътрудничат в дългосрочен план на взаимоизгодна основа за насърчаване на продукти, произведени от дъщерни дружества на Mechel и Posco, както и прилагането на потенциалните съвместни проекти. В частност, компаниите изразяват своето намерение да разгледат евентуални проекти за стомана, суровини и логистика в Русия, Корея и трети страни. (Mechel)
Източник: Други (11.11.2010)
 
Anglo American прави 2 млрд. паунда от "разпродажби" Новосформираната австралийска компания OneSteel победи конкуренцията от страна на ArceloMittal и Cap от Чили, и плати 932 млн. долара за Moly-Cop и AltaSteel. Те имат интереси в Северна и Южна Америка и включват смесени дружества в Австралия и Канада. Anglo продаде цинковите си дейности на Vedanta за 1,3 млрд. долара преди шест месеца и също така се освободи от континенталните си строителни активи на групата Tarmac, тъй като реши да се концентрира върху основния си бизнес от добив на платина и диаманти до мед и никел. Решението за пренасочване на дейността е направено преди 18 месеца, след като Anglo отхвърли предложението на Xstrata за създаване на 40 млрд. паундов добивен гигант и назначението на сър Джон Паркър като председател. Anglo заяви, че постъпленията от продажбата ще бъдат използвани за "общи корпоративни цели" и нови разработки. Една от тях - разширяване на медна мина в Чили за допълнителни 200 хил. тона годишно на стойност 2.5 млрд. долара - се очаква да продаде цялата допълнителна продукция преди започване на производството през 2012 г. (The Telegraph)
Източник: Други (15.11.2010)
 
Макро средата изнервя световната металургия Спадът на темпа на растеж на индустриалното производство през два последователни месеца не е добър знак за стоманодобива. Също така е притеснително, че китайската икономика показва тенденция към спад със все повече и повече въвеждани мерки за ограничаване на инфлацията, което свива кредитирането. Ако икономиката на Китай се забави, но стоманодобивът продължи да бъде силен, а в следствие вносът намалее и износът се увеличи, очакваните сезонни покачвания на цените на стоманата няма да се осъществят. Индийските металурзи до този момент разчитаха на вътрешния потенциал за растеж. Но забавяне на производството и особено отрицателния ръст на сектора с капиталовите стоки вече доведоха до някои проблеми, които дадоха отражение върху резултатите на стоманодобивната промишленост в съответните месеци. Слабостта на промишленото производство е широко разпространена. Мусоните удрят инфраструктурата и жилищното строителство по-дълго от нормалното. (Steel Guru)
Източник: Други (17.11.2010)
 
Baosteel и China Steel с желязна руда се движат Тайванската China Steel и китайската Baosteel планират да инвестират съвместно в мини за желязна руда в чужбина. Този ход е рядък пример за съвместно действие в чужбина между фирми от Тайван и континенталната част на Китай, които в миналото се ограничаваха предимно до офшорни петролни сонди. Алиансът, който тайванската компания потвърди в сряда, ще бъде първото сътрудничество между острова и континенталната държава в стоманодобивния сектор. Това отчасти отразява новите бизнес възможности, произтичащи от политическото разведряване и икономическата либерализация между Китай и Тайван през последните две години. Този ход идва и от увеличения натиск върху стоманодобивните предприятия да си осигурят собствени източници на суровини. Но партньорството може да се окаже крехко, тъй като тайванското правителство все още притежава около 20% от China Steel. Въпреки затоплянето на отношенията, китайските инвестиции в Тайван все още се регулират силно и на демократичния остров се притесняват от твърде голяма икономическа зависимост от комунистически Китай. (FT)
Източник: Други (18.11.2010)
 
Фирми осъдиха ОЦК за неиздължени суми Две фирми от Кърджали осъдиха ОЦК за неиздължени суми, съобщиха от районния съд в Кърджали. 11 320 лева ще трябва да плати металургичното предприятие на „Мери-Ан" ООД за 56 доставки на хранителни продукти. Металургичното предприятие дължи и 835.40 лева лихви. ОЦК ще трябва да се издължи и на Симекс" ЕООД със сумата от 5 865лева за доставена и монтирана техника в предприятието плюс лихви върху споменатата сума в размер на 568 лева. Освен сумите по договорите с двете фирми металургичното предприятие ще трябва да се бръкне и с над 2000 лева за съдебни разноски по двете дела.
Източник: Дарик радио (19.11.2010)
 
Voestalpine вижда възстановяване за Източна Европа Източна Европа ще започне да се възстановява през следващата година и икономиките на запад ще продължат да се подобряват от повишеното търсене, смятат от Voestalpine, която прогнозира силно повишаване на приходите си през 2010/11 г. Австрийският производител на висококачествена стомана за автомобили, железопътни линии и тръбопроводи, която работи главно в Европа, смята че производството на стомана ще отчете добра 2011 г. Главният изпълнителен директор Волфганг Едер, който е и президент на европейският орган на стоманодобивната индустрия Eurofer, заяви че не вижда никакви признаци за повторна рецесия в Европа, но не изключва тази възможност за Съединените щати. "Не сме излезли от гората, може все още да съществуват пречки," заяви Едер. Voestalpine посочва, че очаква само ограничено допълнително увеличение на цените на суровините, но предупреди, че условията в строителния сектор, която е основен потребител на стомана, ще останат трудни. (Reuters)
Източник: Reuters (22.11.2010)
 
Продадоха база на "Кремиковци" за 387 214 лв. За 387 214 лв. вчера бе продадена търговската база на металургичния комбинат „Кремиковци“ край петричкото село Марикостиново, каза синдикът на дружеството Цветан Банков. По думите му на търга са се явили двама кандидати, но новият собственик на базата ще стане известен, след като внесе парите по сметка в Българската банка за развитие. Срокът за това е до следващия понеделник, обясни Банков. Той не обяви компанията, която е закупила имота. Следващата продажба на неоперативни активи на „Кремиковци“ е днес. На търг с тайно наддаване е обявен цех на „Кремиковци“ край Своге. Стартовата цена на активите е 199 хил. лв.
Източник: Класа (23.11.2010)
 
Натискът над Индонезия да разследва стоманени IPO се засилва Засили се натискът над индонезийският пазарен регулатор да започне разследване на първичното публично предлагане (IPO) на Krakatau Steel, на фона на обвинения в търговия с вътрешна информация. Акциите на най-големия производител на стомана в страната скочиха с 49% от офертната цена от 850 рупии (девет цента), когато се появиха на пазара на 10 ноември в показен листинг за най-голямата икономика на Югоизточна Азия. Но мнението се влоши заради твърдения, че IPO-то, за което търсенето надхвърли 9 пъти предлаганите книжа, е било с изкуствено занижени цени, за да се облагодетелстват определени инвеститори. Законодателите в Камарата на представителите също призоваха за разследване. "Парламентът се съгласи, че Krakatau Steel и нейните застрахователи трябва да бъдат разследвани", заяви Ахсанул Косаси, член на парламента от страна на демократите на президента Сусило Бамбанг Юдхойоно. (AFP)
Източник: Други (23.11.2010)
 
Цените на стоманата в Китай през 2011 г. може да бъдат по-висока от 2010 г. Бъдещата тенденция на пазара на стомана в Китай се изяснява все повече. След ръст на печалбата нагоре и надолу по отрасли в стоманодобива, няма начин производството на стомана да поддържа скорошната малка доходност. Поради това, пазарната цена през 2011 г. ще бъде по-висока от тази през настоящата година. Например 5,75 мм горещо валцувани намотка, средната цена през 2010 г. е CNY 4100-4200 за тон, така че цената през 2011 г. на същия продукт ще се увеличи с поне CNY 300 за тон. Със сигурност тази прогноза е основателна. Като се вземат предвид последните политики на правителството, инвестициите ще останат основният двигател на нарастващото търсене на стоманени продукти. В същото време, стабилното развитие на преработващата промишленост ще повиши и търсенето на сурова стомана. Според последните статистически проучвания, търсенето на сурова стомана през 2011 г. ще се увеличи с 50 млн. тон до 650 млн. тона, което е ръст от 8%. Въпреки това, производствения капацитет през 2011 г. ще бъде увеличен само с 20 млн тона. (Steelprices-China)
Източник: Други (24.11.2010)
 
Metalloinvest и Baosteel Group подписаха споразумение за сътрудничество Най-големият производител на желязна руда в Русия и ОНД Metalloinvest Holding обяви, че е подписал споразумение за сътрудничество с Ba Baosteel Group Xinjiang Bayi Steel International Trade Co Ltd, водещ китайски производител на стомана. Споразумението беше подписано по време на Петият руско-китайски икономически форум, който се проведе в рамките на 15-тата редовна среща между премиера на Русия Владимир Путин и китайският му колега Вен Джиабао. От страна на Metalloinvest Според условията на споразумението, Metalloinvest ще достави 2 млн. тона желязна руда и пелети от желязна руда на Baosteel Group през 2011 г. Стоките ще бъдат доставени по море и с железопътен транспорт. Цените на доставените продукти ще бъдат свързани с международните пазарни цени към датата на подписване на договора. Освен това, двете страни са се договорили за провеждане на технологичен обмен за максимална взаимна изгода при използването на железни руди. (Steel Guru)
Източник: Други (25.11.2010)
 
Стоманодобивният гигант ArcelorMittal ще изгражда заводи в три индийски щати Световният стоманодобивен гигант ArcelorMittal ще изгради малки предприятия, всяко с капацитет 3 млн. тона, в индийските щати Джаркханд, Ориса и Карнатака, според фирменото инвестиционно предложение до правителството. Според "инвестиционни планове, напредъка по графика на изпълнение", компанията вероятно ще отвори предприятията в Карнатака и Джаркханд от 2015 г., а проектът в Ориса - година по-късно, заяви държавният министър на стоманата, Сай Пратап. Въпреки това, компанията продължава да бъде ангажиран с комбиниран годишен капацитет (MTPA) на стоманодобивните заводи от 30 млн. тона годишно, каза той. Освен това, има важни предложения от водещи компании като Tata Steel, SAIL, National Mineral Development Corporation, POSCO, Essar Steel и Jindal Steel, които могат да доведат местния капацитет на стоманодобивния сектор до около 172 MTPA чрез разширяване и нови мощности, добави Пратап. (Trading Markets)
Източник: Други (26.11.2010)
 
Може да закриват площадки за изкупуване на скрап Въпросът със закриване на голяма част от пунктовете за вторични суровини днес ще бъде основна тема на дискусия: „Проблемът с отпадъците от черни и цветни метали: генезис, състояние, решения". На нея бизнес, депутати и изпълнителна власт - министрите на вътрешните работи, икономиката, на околната среда и водите, ще обсъдят преодоляване на ескалиращите проблеми с кражбите на черни и цветни метали. Лицензираните пунктове за вторични суровини в момента са 2400, но липсва ефективен контрол. Затова преди месец стана ясно, че техният брой може да бъде сведен до 400. Властта обмисля преместването им от жилищните квартали в индустриалните зони. Освен това ще бъде забранено на физически лица да предават големи по обем количество метали. Предвижда се да бъде въведен нов режим за лицензиране и регистриране на пунктовете. Проблемът няма да се реши, като се забрани една стопанска дейност, въпросът е да се въведат високи санкции и по-стриктни регулации в сектора, смята Теменужка Костова, председател на Българската асоциация по рециклиране (БАР). Пунктовете за вторични суровини, в които се предават хартия и пластмаса, може да бъдат закрити или предоставени на организациите за оползотворяване на отпадъци, коментира преди време Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. Според организациите по оползотворяване на опаковки тези пунктове дублират дейността им.
Източник: Класа (29.11.2010)
 
Бизнесът с най-голям интерес към металургията и машиностроенето Машиностроенето и металургията са научните области, към които бизнесът проявява най-голям интерес. Това заяви вчера на форум „Българската наука и бизнесът“ Боряна Димитрова, управител на „Алфа рисърч“. Тя представи социологическо проучване за нагласите на бизнеса да инвестира в науката, проведено сред 106 средни и големи фирми по поръчка на „Вайс профил“. Сред другите области, към развитието на които фирмите се интересуват, са селско стопанство, строителство, технологии, енергетика, икономика. Инженерните науки и медицината са единствените области, в които са определяни в еднаква степен като приоритетни от бизнеса и са добре развити. От фирмите, които вече са имали взаимодействие с научни институции, 68% от тях смятат, че бизнесът има ясни приоритети за инвестиции в науката. Интересни са условията, които поставят компаниите, за да инвестират в иновации. Около 40% от тях отговарят, че биха вложили средства в наука, ако има данъчни облекчения или ако предварително са наясно какъв ще бъде продуктът. Сред възможните перспективи са и промяна на структурата на българския бизнес към по-висок дял на производството и преориентиране към по-иновативни технологии. Необходими са и облекчения за фирмите, инвестиращи в български научни разработки.
Източник: Класа (29.11.2010)
 
Rio Tinto прозорци разходите, повишава желязна руда изход Англо-австралийската минна компания Rio Tinto PLC планира да утрои своите капиталови разходи до около 11 млрд. долара през следващата година, в опит да повиши производството на желязна руда с над 50% за пет години. Третата по големина рудодобивна компания в света и втори най-голям износител на желязна руда, заяви, че новите сондажите и преоценката на залежите в отдалечения регион Pilbara са показали допълнителни 2 млрд. тона желязна руда резерви. Компанията разширява добива си на желязна руда, след като Китай показва нарастващо търсене на суровини за стомана. Новите планове идват само месец, след като Rio Tinto и BHP Billiton се отказаха да формират най-голямото съвместно предприятие в света за желязна руда след яростно регулаторно и политическо противопоставяне. Двете компании се надяваха да спестят най-малко 10 млрд.долара от обединяване на операциите си в Пилбара, район богат на желязна руда и други суровини, и където минните компании харчат милиони за железопътен транспорт, пристанища и друга инфраструктура. (AP)
Източник: Други (29.11.2010)
 
Шуменска фирма влага 100 000 лв. в детски социален дом Договор за дарение подписа днес председателят на Надзорния съвет на шуменската фирма „Алкомет" Фикрет Индже с кмета на общината Красимир Костов за реализация на дарителски проект на фирмата за Дома за деца с умствена изостаналост "Калинка", с.Васил Друмев. Компанията ще дари 100 000 лв. до 2014 година и ще осъществи към 500 мероприятия. По проекта фирмата работи повече от една година като стратегията й е да се насочи към социални дългогодишни проекти със сериозна полза в социалната област. Целта на дарителите е домът да придобие европейски вид като Център за деца с увреждания и да се помага на приемните семейства и на общината да осъществи даржавната реформа, насочена към деинституционализация и децентрализация на социалните услуги.
Източник: econ.bg (30.11.2010)
 
Затягат режима за продажби на отпадъци от черни и цветни метали При търговията с отпадъци от черни и цветни метали ще се изискват сертификати за произход и писмени договори, а на площадките за изкупуването на суровината ще бъде въведено 24-часово видеонаблюдение. Това предвиждат част от промените в Закона за управление на отпадъците, които бяха обсъдени на дискусия в парламента от министрите Нона Караджова, Цветан Цветанов и Трайчо Трайков, съобщиха от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). За да се решат ескалиращите проблеми, свързани с кражбите на железопътна инфраструктура и електропроводници, ще се забрани физически лица да предават черни и цветни метали, които нямат битов характер. Търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които представляват кабели и електропроводници, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, осигурителни системи и всякакви инсталации към тях, на всякакви части от пътната инфраструктура (пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление и др.) ще се извършва само при издаден сертификат за произход и сключен писмен договор.
Източник: Инвестор.БГ (30.11.2010)
 
Спад в индийския износ ще покачи желязната руда Цената на желязната руда ще се повиши през следващото тримесечие с около 9%, след като по-ниските продажби на Индия, един от най-големите износители в света, дава възможност на големите минни компании като Vale, Rio Tinto и BHP Billiton, да сложат по-високи цени. Цената на желязната руда, използвана за стоманодобив, е от решаващо значение за световната икономика, тъй като се включва в цената на стоманата и, в крайна сметка, в разходите за ежедневните стоки. Важна е за рентабилността на добива и производството на стомана, два от водещите отрасли на световната тежка индустрия. Увеличение от януари на тримесечните договорни цена или ще доведе до повишаване на цените на стоманата или ще свие маржа на печалбите в стоманодобива", смятат анализатори и мениджъри. Крайната цена се очаква да варира при различните добивни компании в резултат на използването на различни формули. Тримесечните договори на Vale и Rio Tinto се основават на тримесечна средна стойност на спот котировките до един месец преди новото тримесечие. BHP Billiton използва различна система, включително средни стойности за една и два месеца. (FT)
Източник: Други (01.12.2010)
 
ЕС увеличи квотите за внос на стомана от Русия Европейският съюз е удължил за 2011 г. споразумението с Русия за търговия на стоманени продукти, увеличавайки квотата за руските производители с 2.5% в сравнение с 2010 г. Източници на руското Министерство на икономическото развитие и търговията заявиха, че ЕС също се е съгласил да пренесе за 2010 г. квотите, които не са били усвоени през 2009 г. Квотата на Русия за 2010 г. е 3.185 млн. тона стомана. ЕС започна да налага квоти на вноса на някои видове руски метални изделия от края на 90-те години. През 2007 г. беше подписано споразумение за търговия с някои стоманени продукти, което предвижда автоматично удължаване с годишно увеличение на квотата с 2.5%. (Itar-Tass)
Източник: Други (02.12.2010)
 
UC RUSAL агресивна при алуминия заради китайското търсене UC RUSAL е агресивна относно перспективите за цената на алуминия, поради нарастващото търсене от Китай, което се очаква да компенсира влиянието от дълговите проблеми в еврозоната. Максим Соков, шеф на стратегическия отдел и заместник-главен изпълнителен директор на RUSAL заяви: "Сравнително агресивни сме за цената на алуминия. Това е предимно на база търсенето в Китай, но също така и на база на икономическия растеж в света. Проблемите в еврозоната може да имат някакъв отрицателен ефект, но не голям." Sokov заяви, че вярва, че положителният тренд на Китай да се превърне в нетен вносител ще доведе до преодоляване на някои отрицателни въздействия от Европейската криза. Не се отказваме от Западна Европа, но виждаме бъдещето в Китай. Също така след това имаме Индия. Съществува огромен потенциал там, но е малко по-далечен във времето. Соков очаква китайското потребление да се удвои през следващите 10 години, която ще означава значителен внос и според него RUSAL е с най-добри позиции на пазара за да доставя на китайския пазар. (Reuters)
Източник: Reuters (03.12.2010)
 
Rio Tinto и Riversdale Mining преговарят Rio Tinto е на път да отправи оферта за AUD 3.5 млрд. за Riversdale Mining с цел да увеличи снабдяването си с кокс. Според британския вестник Daily Telegraph Рио преговаря за закупуването на Riversdale за около AUD 15 на акция, с 90 цента над крайната цена в петък. Смята се, че UBS консултира Riversdale по преговорите, а според слухове Macquarie съветва Rio. Riversdale Mining Ltd потвърди преговорите с Rio Tinto по предложение за поглъщане оценяващо компанията на AUD 15 на акция, обаче Rio Tinto не е била в състояние да отправи такова предложение. От Riversdale заявиха: "Преговорите се проведоха тайно и Rio Tinto уведоми дружеството, че не е в състояние да отправи предложение за евентуално придобиване на компанията." TATA Steel вече притежава 22% от акциите на Riversdale, а бразилската CSN държи 16% от компанията. Запасите на Riversdale в двете мини на концесии в мозамбикската провинция Тет са оценени на над 13 млрд. тона. (The Australian)
Източник: Други (06.12.2010)
 
Прави нещата, а не демонстрирай Богатството на най-заможния българин се оценява на 438,2 млн. лв. Цоло Вутов e на 61 г. Той е управител и собственик, заедно със съпругата си Снежана Вутова, на 50% от "Геотехмин". Девизът му е "Стреми се да правиш нещата, а не да ги демонстрираш". Вече 20 години Вутов се придържа към тази максима. Самият той се учудва, че е един от най-големите предприемачи. Доктор е по минно дело, завършва Минно-геоложкия институт в София през 1976 г. и започва кариерата си като геодезист в меднообогатителния комплекс "Елаците". Пет години по-късно е зам.-директор на дружеството. След това няколко години се занимава с научна дейност в Изследователския и проектантски институт в областта на рудодобива НИПРОРУДА. В началото на 90-те години заедно с двама колеги минни инженери, основава "Геотехмин". Днес "Геотехмин" е група от над 20 дружества. "Елаците Мед" е най-голямото сред тях, като там влиза и "Асарел Медет". От 2006 г. насам Вутов приватизира и редица общински фирми за пътно поддържане.
Източник: Стандарт (08.12.2010)
 
Индийските стоманодобивни компании подготвят почвата за увеличение на цените Индийските стоманодобивни компании вероятно ще се увеличат цените на стоманените продукти с над 1500 рупии за тон от 1 януари, в резултат от неотдавнашното повишение на въглищата и желязната руда, а също и на затягането на международните цени на стоманата в следствие от възстановяването в Китай. Експерт от сектора заяви, че "Това вероятно ще доведе до покачване на цените на различните стоки, включително автомобили и други потребителски стоки, в които стоманата е основна суровина." Миналата седмица ръстът на тримесечните договорни цени за коксовите въглища се стабилизира на 12.5% между японските стоманолеярни и австралийски рудодобивни компании. Разговорите между тях за цената на желязната руда продължават, а международните анализатори прогнозират ръст от 7-8% на цените. (Economic Times)
Източник: Други (08.12.2010)
 
Arcelor Mittal се разделя с бизнеса си с неръждаема стомана Най-големият производител на стомана в света Arcelor Mittal официално обяви, че ще се раздели с дивизията си за производство на неръждаема стомана Inox. Компанията ще фокусира усилията си върху разширяването на минния си бизнес. За евентуалното отделяне се появи информация още през юли тази година, когато компанията се отказа от опитите си да свие разходите на поделението чрез сливане с друг производител в сектора. Нуждата беше породена от свръхнатовареността на европейския пазар на трайния метал, който се използва най-вече за направата на кухненски прибори, тенджери и тигани. От големия конкурент ThyssenKrupp също се отказаха от консолидация по-рано тази година, а като други потенциални партньори бяха спрягани имената на испанската Acerinox и финландската Outokumpu Oyj. Затова Arcelor Mittal са решили да предадат бизнеса с неръждаема стомана в ръцете на акционерите на компанията, като те ще получат по една акция на Inox за всеки двадесет, които притежават.
Източник: Дневник (08.12.2010)
 
Шефът на "Геотехмин" започнал от мината, сега управлява половин милиард "Какви са тия милиони? Това не се яде, не се пие, не може да се вземе вкъщи. Парите са вложени в машини - дълготрайни материални активи за фирмата. Ако не работят, те носят загуба." Така коментираха служители от "Геотехмин" факта, че шефът им се оказа най-богатият човек в България. Работниците в рудник "Елаците" край Мирково са шокирани, че Цоло Вутов управлява активи за 438,2 млн. лева. Защото той не парадира нито със супер луксозни джипове, нито с имоти за милиони. А вместо да си купи частен самолет, влага парите в техника. Последната придобивка на компанията е трошачка за 40 млн. лв. Цоло Вутов не е сред най-често спряганите имена на българския бизнес. Той не обича да е под светлината на прожекторите. И вчера не се отдаде на медийни изяви. "Не мога да намеря сега време. В момента съм на управителен съвет, в края на годината приемаме годишните отчети и баланси на фирмите. Разберете ме, че имам работа. Нека след Нова година говорим кой е богат, кой е най-богат", коментира в свой стил Цоло Вутов. Той е типичен пример за човек, издигнал се от низините до собственик на голям промишлен холдинг. Започва в мина "Елаците" като маркшайдер. Това е човекът, който трасира новите рудни жили и показва къде да бъде прокопана галерия. За кратко време се издига до главен маркшайдер и зам.-шеф на рудника. След това за кратко работи в изследователския институт "Нипроруда". Паралелно Вутов придобива второ висше квалификационно равнище във Висшата международна школа по маркетинг и мениджмънт към българо-френския център "Марком". През 1990 г. заедно с починалия проф. Величко Стоянов основават държавното дружество "Геотехмин". През 2000 г. пък го приватизират с РМД. Моментът е стратегически, защото точно тогава се вдига световната цена на медта. Добивът на руда варира между 8 и 10 млн. тона. Пикът е 13 млн., от които се извлича мед, злато и сребро. През 2008 г. продажбите са за 366 млн. лв. "Геотехмин" придобива "Трансминерал" за добив на скалооблицовъчни камъни, "Хеликс" - за проучвания на полезни изкопаеми, и "Експлозив прогрес", което се занимава с пробивно-взривните работи по обектите. През 2005 г. компанията се насочва към специализираното строителство - високо, хидротехническо, изграждане на транспортна и енергийна инфраструктура. Това дава възможност "Геотехмин" да се включи в големи обществени поръчки и да усвоява държавни пари. Дружеството изгражда метростанция 9 на софийското метро - "Стадион Васил Левски", две от каскадите на ВЕЦ "Среден Искър" - "Свражен" и "Лакатник", пречиствателните станции на ТЕЦ "Марица-изток 3". В последните 2-3 години изгражда фундаменти за ветроенергийния парк край Камен бряг и Шабла. Напоследък Цоло Вутов се насочва към поддържане на инфраструктурата в различни градове и пътното строителство. Сред тях са "Пътно поддържане" и "Пътища и съоръжения"-София, столичното "Улично осветление" и фирмата, която поддържа техническото състояние на трамваите, тролеите и автобусите в столицата -"Трансремонтстрой". Собственик е и на фирмите, които поддържат инфраструктурата в Лом и Берковица. За разлика от новобогаташите, които се кичат с бентлита, хеликоптери и самолети, Цоло Вутов живее в ненатрапчива триетажна къща близо до Киноцентъра. Синовете му работят рамо до рамо с него. Владимир оглавява строителната фирма, а Иван - транспортната.
Източник: Стандарт (09.12.2010)
 
Х. Йорюджю: Алкомет очаква 145 млн. евро продажби догодина Хюсеин Йорюджю, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Алкомет Г-н Йорюджю, продажбите на Алкомет нарастват за първите девет месеца на годината с близо 40% на годишна база, а печалбата надхвърля 5 млн. лв. Какви са Вашите очаквания за финансовите резултати на компанията за 2010 и 2011 г.? Първо, може би трябва да разгледаме начина, по който в Алкомет подходихме към кризата. Преди кризата 85% от нашата продукция беше предназначена за чуждите пазари, като 15% се реализираха на местния пазар. След настъпването на кризата нашата експортна позиция не се промени много, тъй като имахме силна клиентска база и нашите продажби продължиха. На местно ниво обаче отчетохме сериозен спад и за да възстановим продажбите на 100% трябваше да пренасочим дела от продажбите на вътрешния пазар към чуждите. По това време това беше трудна задача, тъй като пазарите се свиваха заради кризата. В същото време броят на производителите си оставаше същия. Ние се конкурирахме с тях, за да запазим позициите си и дори да увеличим продажбите си. Трябваше да обединим усилия с нашите отдели по Продажбите и Производството, за да преразпределим ресурсите си. Трябваше да бъдем гъвкави, а отделът по Продажбите да търси пазарни възможности. Така до началото на тази година вече имахме резултати от тези усилия. Продажбите ни започнаха да нарастват и до средата на годината вече бяхме достигнали нивата отпреди кризата. Оттогава състоянието на пазарите постоянно се подобрява. Aко погледнем конкретните данни, за първите 10 месеца на миналата година продажбите на Алкомет възлизат на 33 500 тона. За същия период на тази година продажбите ни достигат 40 000 тона, което е 20-процентно увеличение. Това ни помогна да избегнем съкращенията по време на кризата. През първите 10 месеца на миналата година приходите ни от продажби са 70 млн. евро, докато за същия период на тази те са с 40% повече или 97 млн. евро. По същия начин печалбата на Алкомет преди разходи за лихви, данъци и амортизация за първите 10 месеца на 2009 г. е 5 млн. евро, докато за същия период на тази година е 8 млн. евро, или с 60% повече. Надяваме се да приключим 2010 г. с продажби в размер на 49 000 тона като приходите ни от продажби се очаква да достигнат 115 млн. евро. Печалбата преди разходи за лихви, данъци и амортизация се очаква да бъде 9.5 млн. евро. През следващата година очакваме да увеличим още повече продажбите. Планираме да продадем 59 000 тона алуминиеви продукти, като оборотът ни се очаква да достигне 145 млн. евро. Прогнозираме печалба преди разходи за лихви, данъци и амортизация в размер на около 11 млн. евро. Какви са прогнозите Ви по отношение на движението на цената на алуминия до края на тази и следващата година. Как тя би се отразила на финансовите резултати на компанията? Цената на алуминия може да се прогнозира много трудно. При нормални пазарни условия тя се определя от търсенето и от предлагането. Алуминият обаче е специална суровина, която е обект на голям интерес от страна на фондове и други инвеститори, които не използват метала, а единствено го купуват и продават. Тези, които не използват метала, търгуват с него близо 50 пъти повече в сравнение с тези, които го използват. Така че цената не се определя от предлагането и от търсенето, а от нагласите на тези инвеститори. Не можем да я прогнозираме. Никой не може, но това, което можем и което правим е да вземем предпазни мерки, за да не пострадаме, когато цената се качи или падне. Да разбираме, че хеджирате риска от промяна в курса на долара и цената на алуминия? Всичките ни продажби са хеджирани срещу колебанията в цената на алуминия и обменния курс между долара и еврото. Така че не поемаме рискове при нито едно от двете. За какъв период от време сте осигурили договори за продажба на продукцията на компанията? В момента сключваме договори за втората половина на 2011 г. Положението на чуждите пазари е добро, но на вътрешния пазар нещата не стоят така както би ни се искало и продажбите са доста по-ниски в сравнение с тези от преди кризата. Изглежда ще мине известно време преди местният пазар да се възстанови напълно. Наскоро компанията приключи инвестиция за 7.5 млн. евро. Бихте ли ни разказали малко повече за това? В момента разполагаме с четири валцови стана и инвестираме в пети, който ще обработва метал с дебелина 1 мм и ще я намалява до 40 микрона. Този стан ще увеличи производството ни с 20 000 тона годишно и ще помогне за разрастване на продуктовата ни гама. Той ще ни помогне много по-лесно да преминаваме от един към друг продукт и ще подобри гъвкавостта ни. Цената на самия стан е 7.5 млн. евро, но ще имаме разходи и по неговото внедряване, така че ще нарасне до около 9 млн. евро. Самият стан обаче няма да е достатъчен. За него ще са нужни алуминиеви рулони. В момента разполагаме с пет автоматични линии за леене на алуминиеви рулони, но това което те произвеждат няма да е достатъчно. Така че ще имаме нужда от допълнителни линии за леене на рулони, чието внедряване също планираме. Така стойността на инвестицията се очаква да достигне около 13 млн. евро. Станът ще бъде доставен в края на следващата година и трябва да започне да работи през 2012 г.
Източник: profit.bg (10.12.2010)
 
Людмил Стойков ще изгради площадка за черни и цветни метали в Брезник Инвестиционно намерение за изграждането на площадка за търговия с черни и цветни метали в Брезник, е представила фирма "Евро Метал Трейд", собственост на известният пернишки бизнесмен Людмил Стойков. Според закона трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че няма вероятност новата площадка да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Тя ще бъде направена от РИОСВ. Новата площадка ще бъде изградена върху площ от 300 км. м. Предвижда се на нея да се извършва събиране, транспортиране, сортиране и механична обработка на метални отпадъци. Събирането ще се извършва ръчно. Отпадъците от черни и цветни метали ще бъдат сортирани по размери, видове и качество. Не се предвижда приемане на опасни отпадъци или такива, замърсени с опасни вещества, пръст или строителни боклуци. Планира се на обекта да бъдат обособени площи за разделното събиране на металите, както и отделни места за временното им складиране в метални контейнери или в закрито помещение в съществуваща сграда.
Източник: СъПерник (10.12.2010)
 
Severstal се доближава до сделка за стоманодобивен завод в Индия на стойност 5 млрд. долара Най-големият руски производител на стомана Severstal е на път да подпише договор с най-голям производител на желязна руда в Индия за изграждане на стоманодобивен завод на стойност 5 млрд. долара, за да отговори на нарастващото търсене от страна на производителите в страната. Индийската държавна NMDC и Severstal, която е листвана на Лондонската фондова борса, ще построят завод в южния щат Карнатака с капацитет 5 млн. тона. Руската група е поредната в сектора, която се насочва към Индия. Въпреки това, стоманодобивни проекти на обща стойност над 80 млрд. долара са блокирани заради забавяне на одобрения и придобиване на земя. Южнокорейската Posco се бори за планираното интегрираното стоманодобивно предприятие и прилежащо пристанище на стойност 12 млрд. долара в източния щат Ориса в продължение на над пет години. През октомври правителствен панел уведоми, че екологичното разрешително на проекта ще бъде оттеглено. (FT)
Източник: Други (10.12.2010)
 
Замърсяването на р. Луда Яна не е от хвостохранилището на Асарел-Медет Няма и не е имало авария или инцидент на хвостохранилище „Люляковица", както и на останалите производствени съоръжения на „Асарел-Медет". Това заявяват от компанията във връзка с проверката за замърсяването на река Банска Луда Яна. Проверката на компанията е показала, че изградените пречиствателни и хидротехнически съоръжения работят нормално. Взети са били и водни проби, за да се установят възможни отклонения в качеството на водите на река Асарелска. Като част от обследването на района, експерти на РИОСВ Пазарджик са извършили проверки в „Асарел-Медет" на 9 и 10 декември. От предоставения на „Асарел-Медет" Протокол за проверка става ясно, че безспорно се е установило като причина за замътването на реката постъпване на кал от пътя при почистването на микроязовир, намиращ се в коритото на река Асарелска. Фирмата-изпълнител, извършваща почистването, не е предприела мерки за обезопасяване на площадката и недопускане на навлизане на кал в коритото на отбивния канал на река Асарелска, в резултат на което част от коритото на река Банска Луда Яна е с насложени утайки. На „Асарел-Медет" е направено предписание незабавно да се предприемат мерки за прекратяване и недопускане на навлизане на кал при почистване на микроязовира. Това е осъществено, уверяват от компанията.
Източник: News.bg (11.12.2010)
 
Руският внос и износ за периода януари до октомври Според данни на Федералната митническа служба на Руската федерация, през първите 10 месеца на тази година Русия е изнесла 32.52 млн. тона цветни метали, увеличение на годишна база от 6.2%. От този обем, около 30.257 млн. тона са изнесени за страни извън ОНД, ръст от 6% на годишна база, и 2.263 млн. тона са доставени на страните от ОНД, с 8.2% повече на годишна база. Руският износ на полуготови продукти от стомана нарасна през периода януари - октомври с 14.6% до 13.227 млн. тона, износът на феросплави се увеличи с 16% до 748.4 хил. тона, докато износът на чугун намаля с 13% до 3.232 млн. тона, а на плосковалцувани продукти - с 5.7% до 7.037 млн. тона. Междувременно, през разглежданият период Русия отчита 9.6% ръст на годишна база на износа на железни руда концентрат до около 17.48 млн. тона и 35.5% ръст на кокс и полукокс до 2.01 млн. тона. (SteelOrbis)
Източник: Други (13.12.2010)
 
"Стомана индъстри" ще дава коледни надбавки Работниците и служителите на „Стомана Индъстри” ще получат коледни надбавки. Това информира на регионален съвет на СРС”Подкрепа” в Перник вчера председателят на синдикалната организация в металургичното предприятие Георги Гергинов. Той поясни, че със заплатата си в края на декември, работниците от „Стомана Индъстри” ще получат и по 250 лева коледни. Служителите на дружеството пък ще получат по 150 лева. „Това не е само обещание, вече има и издадена заповед за коледните”, увери Гергинов. Според синдикалният лидер на КТ”Подкрепа” в „Стомана Индъстри”, до момента клаузите, записани в Колективния трудов договор се изпълняват, въпреки сътресенията, които предизвика финансовата криза. (Pernik Online)
Източник: СъПерник (13.12.2010)
 
Nucor очаква загуба; Steel Dynamics изостава от Уолстрийт Nucor Corp обяви, че ще отчете загуба за четвъртото тримесечие заради растящите цени на скрапа и стагнацията в цените на продуктите си, а Steel Dynamics обяви прогноза на печалбата си под очакванията на Уолстрийт. Nucor, най-големият производител на стомана в САЩ, очаква тримесечна загуба от 10 до 15 цента на акция, в сравнение с печалба от 7 цента през третото тримесечие. Но от компанията заявиха, че са били състояние да повишат цените на всички продукти през последните 30-45 дни, от което са "предпазливо оптимистични" за първото тримесечие, въпреки че цените на суровините продължават да растат. Steel Dynamics заяви, че очаква печалба за четвъртото тримесечие от 5-10 цента на акция, под очакванията на анализаторите за 11 цента. Компанията обяви, че може да обезцени две нефункциониращи инсталации за производство, което би довело до разходи от между 13 и 15 млн. долара. Акциите на Nucor се увеличиха с 0.3% до 43,48 долара на Нюйоркската фондова борса. (Reuters)
Източник: Reuters (17.12.2010)
 
Gerdau SA възнамерява да слее Acos Villares SA и Prontofer Бразилският производител на стомана Gerdau SA възнамерява да слее Acos Villares SA и Prontofer Servicos de Construcao Ltda, за да се интегрират дейностите на трите дружества. Съгласно проекта на сливането, Prontofer и Villares ще загубят своите индивидуални идентичности откъм активи, права, имоти, задълженията и отговорностите, прехвърлени на Gerdau. Gerdau е получила положителен отговор на предложеното за сливане от одитната комисия. Освен това, на 30 декември 2010 г. извънредните общи събрания на Gerdau и Villares ще вземат решения за сливането на двете компании, а същия ден ще бъдат приета резолюция за сливането в Prontofer. Акционерният капитал на Prontofer се държи съвместно от Gerdau BG Participacoes SA и Grupo Gerdau Empreendimentos Ltda, докато Villares е едно от контролиращите дружества на Gerdau. Сливането на трите компании се очаква да генерира икономии от мащаба, намаляване на нецелесъобразните разходи, както и да подобри корпоративната структура за Grupo Gerdau. (Zacks Investment Research)
Източник: Други (17.12.2010)
 
ArcelorMittal повиши офертата си за Baffinland на 492 млн. канадски долара Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal увеличи офертата си за Baffinland Iron Mines Corp. до 1.25 канадски долара (1.23 щ.д.) на акция и заяви, че бордът на Baffinland подобрената цена. Офертата за всички акции на Baffinland и всички гаранции от 2007 г., биха довели сделката до стойност над 492 млн. канадски долара, обяви Даниела Димитров, вице-президент на Baffinland. Офертата е удължена до 23:59 часа в Торонто на 29 декември и представлява 14% премия към първоначалното предложение, заявиха от базираната в Люксембург ArcelorMittal. Притежателите на гаранции ще получат по 0.10 канадски долара за всяка. Минималното изискване за приемане на покупката е била намалена до 50% плюс една обикновена акция. Около 25% от състава на Baffinland е обявена за продажба. ArcelorMittal се стреми към независимост по отношение на суровините, тъй като цените на желязната руда и кокса нарастват заради търсенето в Китай. От компанията заяви през септември, че планира да изхарчи 4 млрд. долара за да повиши добива си на желязна руда до 100 млн. метр. тона годишно до 2015 г., от сегашните 60 млн. (Bloomberg)
Източник: Други (20.12.2010)
 
Взимаме $500 млн. от мръсен въздух България може да продаде спестените права да изхвърля мръсен въздух в атмосферата и още в началото на 2011 г. около 500 млн. долара да влязат в хазната. Търговията с емисии на парникови газове може да тръгне мълниеносно. Най-късно след Нова година ще бъде възстановена акредитацията на България за търговия с парникови емисии, съобщи за DarikFinance.bg инж. Ваня Григорова, директор на Изпълнителна агенция по околна среда. Акредитацията на страната ни бе отнета в средата на годината. Преговорите с евентуални купувачи на държавните квоти обаче не са прекъсвали.
Източник: Стандарт (21.12.2010)
 
Томов крепял “Кремиковци” Бившият изпълнителен директор на "Кремиковци" Александър Томов обяви пред Софийския градски съд, че след неговото отстраняване се е стигнало до срив в комбината. „Вече две години и половина, ние, четиримата обвиняеми, сме подложени на ограничения и медиен тормоз", твърди Томов. Той е убеден, че зад обвинението се крият мащабни скрити икономически и политически интереси. По думите му, има интерес да се овладее едно голямо промишлено предприятие и да се изгонят външните инвеститори, за да се даде на „правилните наши хора". "Не сме присвоили нищо", категоричен е Томов. Той припомни, че през 2007 г. „Кремиковци" е прехвърлило над 250 млн. лв. в бюджета като е изчистило до нула задълженията си към НАП и митниците. Освен това, Томов допълни, че по това време заплатите са били увеличени с 30%. Томов е обвинен за присвояване на 5 милиона евро от ПФК ЦСКА и ощетяването на металургичния комбинат "Кремиковци" с 29 милиона лева. Подсъдими заедно с него са Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев.
Източник: Money.bg (21.12.2010)
 
Порт Лом пред трети конкурс за концесия Очакваме министърът на транспорта Александър Цветков да обяви нов конкурс за концесия на порт Лом, каза изпълнителният директор на държавното дружество Константин Костадинов. Първият конкурс, започнал през 2007 г., не стигна до финал заради съдебни спорове. Тогава за концесията на порта кандидатстваха фирми на Васил Божков, Христо Ковачки, както и немската "Хамбург порт консултинг". За втория конкурс не беше регистриран нито един кандидат. Условията за работа на порта са различни от тези през 2007 г. Двама от големите товародатели - "Кремиковци" и "Стомана"-Перник, вече не използват порта. Пернишката фирма не търси услугите на пристанището в Лом, тъй като се сдоби с порт край Свищов. На пристанище Лом в момента се разтоварват въглища от Украйна. Никой от 208-те работници няма да бъде освободен през 2011 г., заяви изпълнителният директор.
Източник: Стандарт (22.12.2010)
 
Активите на "Кремиковци" за трети път на търг с 31% по-ниска цена Производствените активи на "Кремиковци" отново са предложени на търг, който е насрочен за 7 февруари. Това съобщи синдикът на фалиралия стоманопроизводител. Писмо е било изпратено и до икономическото министерство, където има постоянна рубрика с предлагани за продан активи на компании в несъстоятелност. Този път обособената част се предлага с цена 395 млн. лв. Това е 31% по-малко от оценката за активите, която беше изготвена за първия търг (565 млн. лв.) на 13 септември. За разлика от тогава в обособената част, предложена за продан, са включени допълнителни имоти като предзаводската площадка, която обхваща инфраструктурата и сградите пред главния портал на комбината. В сравнение с есенните търгове пък от тази част са отпаднали движими вещи, основно моторни превозни средства, за които се предполага, че лесно ще могат да бъдат продадени и самостоятелно. Продажбата на този най-голям лот с активи вече се провали два пъти, след като на търговете през септември и ноември кандидат-инвеститори не се явиха. За това се изказаха много версии, от които най-вероятната е, че исканата цена е твърде висока. По-ниската цена сега се обяснява и с липсата на поддръжка на активите. Производствената площадка - сгради, оборудване и транспортни средства, както и консумативите към нея, са най-големият и най-важен лот от активите на някогашния гигант.
Източник: Дневник (27.12.2010)
 
Активите на "Кремиковци" за трети път на търг Производствените активи на "Кремиковци" отново са предложени на търг, който е насрочен за 7 февруари. Това съобщи синдикът на фалиралия стоманопроизводител. Писмо е било изпратено и до икономическото министерство, където има постоянна рубрика с предлагани за продан активи на компании в несъстоятелност. Този път обособената част се предлага с цена 395 млн. лв. Това е 31% по-малко от оценката за активите, която беше изготвена за първия търг (565 млн. лв.) на 13 септември. За разлика от тогава в обособената част, предложена за продан, са включени допълнителни имоти като предзаводската площадка, която обхваща инфраструктурата и сградите пред главния портал на комбината. В сравнение с есенните търгове пък от тази част са отпаднали движими вещи, основно моторни превозни средства, за които се предполага, че лесно ще могат да бъдат продадени и самостоятелно. Продажбата на този най-голям лот с активи вече се провали два пъти, след като на търговете през септември и ноември кандидат-инвеститори не се явиха. За това се изказаха много версии, от които най-вероятната е, че исканата цена е твърде висока.
Източник: Дневник (03.01.2011)
 
Малайзийските стоманодобивни компании с тежки перспективи през 2011 г. Малайзийските стоманодобивни компании ще продължават да се сблъскват с трудни пазарни условия през 2011 г., с нарастващата конкуренция на регионалните и китайски основан играчи. Изпълнението на зоната за свободна търговия на АСЕАН и китайската зона за свободна търговия, който стартираха през януари 2010 г., позволиха на тези компании да се възползват от новите пазари. Чоу Чонг Лонг, президент на Malaysian Iron & Steel Industry Federation заяви, че "Трите минни компании притежават значително договорно влияние, контролирайки две трети от търговията по море с желязна руда в световен мащаб на стойност 88 млрд. долара." Той добави, че "фокусът ще бъде върху търговията със желязна руда на спот цени през тази година. те ще се покачват, но цените най-вероятно няма да скочат с 50-80%, както през 2008 г." Чоу заяви, че местните компании трябва да продължат да търсят нови пазари като Близкия изток, Виетнам и Индонезия, а не върху традиционните пазари като Европа и САЩ, които все още се борят за икономическото си възстановяване. (www.thestar.com.my)
Източник: Други (03.01.2011)
 
Ориса повторно ще разглежда предложението на Rio Tinto за смесено дружество за добив на желязна руда Местната управа в Ориса проучва нов проект на предложеното споразумение със световния рудодобивен гигант Rio Tinto за експлоатация на находищата в богият на желязна руда щат. Рагунат Маханти, министър на промишленостите, стоманата и рудодобива на Ориса заяви, че проектът се разглежда от правните и финансови служби и не може да кажа нещо на този етап. Той добави, че решение по въпроса ще бъде взето само след окончателният доклад на министерството. "В момента, не мога да кажа да или не." Сидхарт Джейн, генерален директор по желязната руда на Rio Tinto в Индия каза че "през 1995 г. имахме основно споразумение за предварително проучването за приложимост с OMC. Последвалото споразумение е договорено и отново се очаква правителството да го одобри. Имаме голямо желание да развиваме добив на желязна руда в Индия." (PTI)
Източник: Други (03.01.2011)
 
Антон Петров: Кроссубсидирането към бита в енергетиката продължава Металургичният бранш беше един от първите, който усети кризата през есента на 2008 г. Две години по-късно предприятията от сектора отчетоха ръст от 30 до 40% на продажбите си не само спрямо кризисната 2009 г., но и в сравнение с 2008 г. Основната причина е стабилизирането на западните пазари. За отражението на кризата върху бранша и прогнозите за развитието му през годината разговаряме с Антон Петров, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на "Виохалко" за България. Г-н Петров, с вас говорихме точно преди година и прогнозите ви за тежки първи месеци на 2010 г. и възможност за растеж в края на периода до голяма степен се сбъднаха... - Прогнозата се сбъдна, защото тя се базираше на очакването за съживяване на европейските пазари и беше насочена главно към експортно ориентираните предприятия - не само за металургията, но и за всички браншове, които работят предимно за износ. По-голямата част от металургичния сектор почуства ръста в експорта, ръста в Западна Европа. Оказахме се първите лястовички, на които се отрази положителната тенденция към излизане от рецесията. Но пътят все още е дълъг, не може да се каже, че кризата е приключила. Кога очаквате реално да почувстваме излизането от рецесията? - През първата половина на 2011 г. ще излизаме и ще се възстановяваме доста по-бавно от необходимото. Вътрешното потребление, което е един от основните двигатели на индустрията, все още е ниско и с отрицателен темп, тоест продължава да намалява. Парите на пазара са малко, затова веригата за възстановяването му е по-дълга. Първо ще започне възстановяване на експортно ориентираните индустрии, които ще работят повече, ще назначават нови хора, ще повишават заплатите, ще купуват повече суровини. По този начин ще се повишат парите в хората, които от своя страна ще харчат, така че ще се задвижи вътрешният пазар. Тласъкът за излизането на България от кризата идва отвън, но той трябва да мине през няколко кръга, за да бъдат превъртени тези пари няколко пъти и да се усети реално ефектът. Потенциалът за развитие в страната е огромен, защото базата ни е много ниска и имаме много, много път. Вътрешният ни продукт е около 40 млрд. евро при 270 млрд. евро за Гърция, която се намира в дълбока криза. А площта на двете страни е приблизително същата, както и населението. Много политици и икономисти определиха кризата като добра възможност за бизнеса. Съгласен ли сте с това твърдение и имаше ли реално положителна страна за компаниите? - Сигурно във всяко зло може да намериш и доброто, но това е повече за успокоение. Надали трябва да изпаднем в такива кризи, струващи милиарди, за да си вземем поуки. Определено имаше нещо положително - направиха се преструктурирания, поогледахме се около нас къде може да бъдем по-ефективни и по-производителни. Неефективните разходи бяха намалени, но смятам, че това е едва едно положително зрънце в цялата история. Не знам доколко тези поуки няма да бъдат забравени в един утрешен растеж. Какви бяха загубите за металургията за периода на криза досега? - Сериозни са. Не искам да конкретизирам с цифри, защото те не описват всичко. Много по-сериозно е да загубиш темп, да загубиш квалифициран персонал, да нарушиш нормалните финансови потоци, които си имал, да загубиш клиенти поради факта, че те вече не съществуват на картата, да загубиш доверието на доставчиците си заради финансови затруднения. Всичко това са загуби, които невинаги се измерват пряко във финансовия резултат. Те имат по-дългосрочен характер и за съжаление нанасят по-големи щети от финансовите загуби. Финансовите щети за българската металургия не бяха фатални, не бяха и в бомбастични цифри, но все пак бяха съществени. Едно от проблемните предприятия в индустрията от години е "Кремиковци". Има ли някакъв шанс дружеството да заработи отново? - За съжаление "Кремиковци" беше в тежко състояние още преди кризата, която може би се оказа камъчето, което съвсем преобърна колата. Дружеството губеше дори в добрите за индустрията периоди, когато браншът работеше на печалба и се развиваше. В този му вид "Кремиковци" според мен няма никакъв шанс за възстановяване. Ако бъде преструктуриран и за продажба бъдат обявени отделни производства, те биха намерили своя купувач. В средата на лятото миналата година природният газ поскъпна рекордно с над 24 %. Как това се отрази на металургията? - Отрицателно. Винаги съм казвал, че повишението на енергоизточниците се отразява особено негативно, когато не е продиктувано от пазара и се отличава от тенденциите при конкурентите ни. Докато при нас цената растеше, при конкурентите ни в Западна Европа – Германия, Франция, спот цените бяха много по-ниски. Проблем няма да има, ако цената на природния газ се увеличава при равни условия у нас и при конкурентите ни. Ще бъде неприятно, но ще засегне всички. Пазарът на метали е световен, той не е местен, нито е затворен. Означава ли това, че няма никаква промяна в поведението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, дори и в новия й състав? - Въпросът не опира до комисията. Проблемите са наслагвани от години. Ценообразуването беше затваряно в една черна кутия, зад завеса и това не е поради факта, че някой не иска да каже някаква тайна формула, защото вече всички я знаят, а защото в енергетиката съществува кроссубсидиране – от индустрията към бита. Докато съществува такава връзка, ценообразуването на енергоносителите никога няма да бъде пазарно. То ще бъде базирано на субективното мислене каква част от цената на енергията за бита да бъде прехвърлена към индустрията. Такава е ситуацията при електроенергията и при природния газ. Добре знаете, че цената на газа се определя спрямо това каква трябва да бъде цената на парното. В същото време тази цена е един от основните фактори за конкурентоспособността на българската индустрия като цяло. Да не говорим, че за битовите потребители ползата е от днес за утре, но не и за вдругиден. Да, ще платя вкъщи по-малко за енергията, която потребявам, но някой друг ще плати разликата и това ще бъде индустрията. А когато затрудниш индустрията, тогава тя ще бъде по-ниско конкурентоспособна, ще произведе по-малко продукция, ще генерира по-малко работни места и следователно всички ние, работещите в икономиката на страната, ще получим по-малко пари. В момента се дискутира промяна в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Има ли реална полза за бизнеса от този закон в момента? - Конкретно по закона не бих могъл да говоря, защото не съм компетентен, но ако трябва да говоря за административната тежест – тя все още е висока. Като казвам висока, като я съотнасям с аналогичните механизми, които съществуват в Европа. Не е необходимо непременно да се сравняваме с тежките случаи в южната част на Европа, а с по-напредналите страни. Прекаленото административно натоварване на бизнеса води до неговата мудност и по-трудното решение на чуждите инвеститори да влагат парите си в една страна. Различни регистрационни и разрешителни режими могат да бъдат прехвърлени към работодателските организации. Доста се направи досега за опростяване на правилата, но предстои да бъде изминат още дълъг път. Как бихте коментирали факта, че допреди две години в страната се инвестираше много, но малка част от парите бяха насочени към производството? - Когато се инвестираше много, ясно се виждаше, че тези вложения са насочени към конкретния момент. Парите се влагаха в строителство, в терени и места - в неща, които бяха временни. Измина време и обликът на индустрията се промени до голяма степен. Все още не можем да кажем, че в България малкият, средният и големият промишлен производител е този, този и този. Даже ако се вгледаме в структурата на българския експорт - преобладават суровини, материали, полупродукти, дървесина. Тогава може да си зададем въпроса точно какво произвеждаме в България и колко още път имаме да извървим, за да кажем, че това е производство. И от суровините и материалите да преминем към готовите продукти с марка, име и висока добавена стойност.
Източник: Дневник (04.01.2011)
 
Индийските власти дадоха зелена светлина на завод на Posco Индийскиското правителство обяви, че няма екологични притеснения относно стоманодобивния завод за 12 млрд. долара, планиран от южнокорейската Posco, проект който се разглежда като тест за бизнес климата в страната. Държавните власти заявиха, че препоръката е за начален капацитет от 4 млн. метр. тона годишно, добавяйки че са нужни допълнителни изследвания, преди да одобрят разширяването до 12 млн. метр. тона. Докладът трябва да бъдат одобрени от министъра на околната среда Джайрам Рамеш, който обеща решение до края на януари. Posco, третият в света производител на стомана подписа през 2005 г. споразумение за предприятието Ориса – смятано за най-големият проект с чужди инвестиции в Индия. Той трябваше да започне производство до края на 2011 г. Министерството на околната среда накара Posco през август да спре работа по проекта, включително придобиването на земя, за да се провери дали горските закони са били нарушени. Миналия месец, горските власти препоръчаха временно прекратяване на разрешителните. Препоръча се 5% от стойността на проекта да бъдат похарчени за местните общности и Posco да създаде съоръжения за питейна вода за близките села. (Reuters)
Източник: Reuters (04.01.2011)
 
Големите индийски предприятия вдигнаха цените на стоманата за януари Някои от големите предприятия за стомана в Индия повишиха вътрешните цени за продажба през януари с незабавен ефект. Въпреки това, яснота за точния размер на увеличението все още няма. Steel Authority of India Limited каза, че увеличава цените на различните категории продукти с 3%, или около 1000 рупии на тон. JSW Steel Ltd повиши цените на плоските продуктите от 1400 рупии/т до 1700 рупии или с около 4-5% в различните класове. JSW Steel може да увеличи цените на своите дълги продукти. Essar Steel също вдига цените с около 5% на различните категории продукти. TATA Steel вдигна цените на арматурата от 2500 рупии на тон за продажби на дребно. Международните тримесечни договори за цената за периода януари-март се очаква да бъдат по-високи с около 8% за желязната руда и 10% за кокса. (Steelprices India)
Източник: Други (04.01.2011)
 
Добивът на въглища се е увеличил с 5 на сто за година Добивът на въглища се е увеличил средно с 5 на сто през 2010 г., показват данни на Българската минно-геоложка камара. Ръст от 6 на сто отчита държавната "Мини Марица-изток" до края на ноември, а частните предприятия са на плюс с 3% за цялата изминала година. Основна причина за повишения добив е увеличеното производство на електрическа енергия. За 2010 г. износът на ток достигна 7500 гигаватчаса електроенергия , което се доближава до постигнатия най-висок резултат от 2006 г., когато се експортирани 7600 гигаватчаса, като ядрената централа в Козлодуй работи през последния месец на пълна мощност. За първите единадесет месеца на годината в "Мини Марица-изток" са добити 23.7 млн. тона въглища, което е с около 1.8 млн. повече от предходната 2009 г. От януари до септември компанията отчита счетоводна печалба от 34.5 млн. лева."Определено очакванията ни за развитие на въгледобива и добива през 2011 г. са оптимистични", обясни пред "Дневник" изпълнителният директор на минната камара Иван Андреев. "При скалнооблицовъчните материали спадът е около 10% спрямо миналата година, а за следващата очакванията са да има слабо оживление и евентуално да се реализира слаб растеж в рамките на до 5% при най-оптимистичния сценарий", обясниха още от браншовата структура. От организацията очакват положителна тенденция при добива на инертни материали заради увеличените през последната година инфраструктурни проекти. Незаконният добив при строителните материали продължава да се движи в рамките на 70 на сто като при изземването на шисти и гнайси достига и 90%. По изчисления на министерството на околната среда и водите незаконният добив се движи най-много в рамките на 20 на сто. Основна причина за спада в отрасъла е застоя на строителството започнал в края на 2008 г. До 30% увеличение на добива на благородни и цветни метали, очакват представители на бранша през 2011 г. Причина за това е продължаващата тенденция за поскъпване на цените им на световните борси. През 2010 г. цената на златото достигна до 1400 долара за тройунция, а медта надхвърли 9000 долара за тон. "Очаква се тенденцията на повишението на цените на суровините да се запази и през следващата година, като продължи и повишението в търсенето им", прогнозират от камарата.
Източник: Дневник (05.01.2011)
 
Продават "Кремиковци" като терен от 8000 декара Терен от около 8000 декара, в който е включена производствената площадка на комбината „Кремиковци“, административната му сграда, търговската дирекция и някои движими вещи като автомобили. Началната цена е 395 млн. лева, но към първоначалните имоти, предлагани на 13 септември и на 5 ноември 2010 г., са включени още около 110 дка, каза синдикът на предприятието Цветан Банков. „Сега не говорим вече за предприятието, а за осребряване на имуществото“, каза той. По думите му в момента непрекъснато идват кандидати за оглед на имуществото. Дружеството беше обявено в ликвидация в края на май, а дълговете му към кредиторите са над 2 млрд. лева.
Източник: Класа (05.01.2011)
 
Rio Tinto приключи продажбата на алуминиево предприятие Rio Tinto PLC обяви, че е завършена продажбата на Alcan Rolled Products в Рейвънсууд. Rio Tinto обяви, че е продала своите 61% в Alcan Engineered Products. Алуминиевото предприятие е част от Alcan Engineered Products. Условията по сделката не бяха оповестени. Международната минна компания обяви сделката през август и заяви, че се е съгласил да продаде 51% от Alcan Engineered Products на фондове свързани с Apollo Management Group, частна инвестиционна компания от Ню Йорк, и 10% на фондове, свързани с Fonds Strategique d'Investissement, държавен инвестиционен фонд на френското правителство. Rio Tinto запазва 39% в компанията. Заводът в Рейвънсууд е отворен под името Kaiser Aluminum през 1957 г. и е претърпял промяна на собствеността няколко пъти. (AP)
Източник: Други (05.01.2011)
 
"Дънди" получи зелена светлина за златодобив в Крумовград "Дънди прешъс метълс" е получила положително становище от министерството на околната среда за златодобивния си проект в Крумовград, съобщи канадската компания. През юни миналата година дъщерната фирма на "Дънди" "Болкан минерал енд майнинг" преработи проекта си за златодобив, елиминирайки поискания по-рано от нея цианиден способ за обработка на рудата. Новият проект не включва хвостохранилище и ще заема по-малка площ от първоначално планираната в находището Ада тепе край Крумовград. Очакваната инвестиция е около 100 млн. долара и от мината ще се добиват между 800 000 – 1 000 000 тона преработена руда годишно. По оценки на компанията в находището се съдържат около 25 тона злато. Добивът ще продължи 8-10 години, след което ще бъде направена рекултивация на терените. Максималният добив на злато от златосъдържащата руда ще бъде 85%, съобщиха от фирмата, при 96 на сто чрез цианидния способ. Този вариант беше избран от фирмата след дългогодишни спорове с неправителствени организации, които се опасяваха от евентуални цианидни разливи в бъдеще и след изгубен съдебен спор с екоминистерството за въвеждането на цианидно извличане в другото находище, разработвано от "Дънди" - в Челопеч. Предстои обществено обсъждане на докладите за екооценките на проекта в община Крумовград и засегнатите села. Дискусиите вероятно ще текат до пролетта, съобщиха от компанията.
Източник: Дневник (06.01.2011)
 
Има натиск активите на "Кремиковци" да се разпродават завод по завод Цветан Банков, синдик на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" Господин Банков, насрочвате трети търг за производствените активи на "Кремиковци". Началната цена вече е 31% по-ниска от тази на първия - какво сте добавяли и какво сте изключвали от обособената част? - Почти нищо не отпада. Реално от старата обособена част са извадени леките автомобили, които по моя оценка могат да се продадат и отделно. Прибавени са нови активи, основно 3 недвижими имота, представляващи предзаводската площадка със здравния център, сградите на търговска дирекция и няколко други. Всъщност съществената разлика е, че са прибавени нови имоти с обща площ около 110 декара. И въпреки това началната цена е 30% по-ниска... - Аз не съм оценител, но при условие че никой не се е явил на 2 търга при старата оценка, съвсем логично е цената на активите да падне, а не да се повиши. Оценката се прави за ориентир, но за да се превърне в цена, трябва да има купувач, който да я плати. В края на миналата година се появиха сигнали, че има натиск активите да се продават поотделно, завод по завод, за да може процедурата да приключи по-бързо. Оказван ли ви такъв натиск? - Натискът е неразделна част от дейността ми. Естествено е да има инвеститори, които да искат по-малки обособени части, защото те самите, а не цялата площадка отговарят на специфичните им потребности и склонността им да инвестират. Аз обаче трябва да защитавам интересите на кредиторите и да избера този подход, който ще осигури най-доброто покритие на техните вземания. Има много мнения и е трудно да се вземе решение как да бъде осребрено имуществото на длъжника. Основно право да определят реда за осребряване имат кредиторите и аз съм длъжен да се съобразя с тяхната позиция как да се предлагат активите. На този етап считам, че интересите им ще се защитят по-добре, ако площадката се продаде като цяло, относително бързо и кредиторите, за които се предвижда удовлетворяване съгласно търговския закон, да си получат парите. Бихте ли посочили най-привлекателните активи? - Има интерес и за цялата площадка, това е безспорно. Не само през последните месеци този интерес е още от откриването на производството по несъстоятелност. Цялата площадка представлява интерес, зависи при каква цена. Ако говорим за интерес към отделни производства, това са непрекъснатата разливка, донякъде стан 1700, донякъде студеното валцуване. Интерес има и към оборудването в ремонтно-механичния завод и т.н. Но продажба поотделно на тези активи не би довела до задоволително удовлетворяване на кредиторите, а водещ критерий е защита на техните интереси, а не на потенциалните инвеститори. Тоест продажбата на всички производствени активи в едно ще удовлетвори кредиторите в най-голяма степен, така ли? - На този етап и при тази оценка. Кои всъщност искат обособени части? - Това са хора, които не искам да посочвам, но познават състоянието на комбината и производствените мощности. Те обаче са потенциални купувачи, а аз защитавам интереса на кредиторите. Може ли да гарантирате, че всички описани активи, предложени за продажба, са налични? - Твърдо гарантирам, че всички активи от описа са налице. Аз се учудвам от слуховете, че има липсващи активи. Инвентаризация бе извършена в края на 2009 г., после към 31 май 2010 г. и преди последната оценка с дата 15 ноември отново бе направена инвентаризация, за да се потвърди наличността на тези активи. Нямам притеснения в тази насока. Ще отпадне ли България от картата на едрото стоманопроизводство в Европа? - Аз не бих казал, че България е била на картата на едрото стоманопроизводство и до момента, но от гледна точка на процедурата по несъстоятелност единствено изискване е плащане на цената, и то в срок от 5 дни след провеждане на търга. Оттук нататък какви дейности ще се развиват на производствената площадка ми е трудно да прогнозирам, а и не е във властта ми да определям. Всичко е въпрос на инвестиционни проекти, според мен повече от един. Не може да се игнорират както европейското, така и българското законодателство. Личното ми мнение е, че каквото и да се прави, ако остане стоманопроизводство, то ще се оптимизира и няма да е във вида, познат ни досега.
Източник: Дневник (06.01.2011)
 
Азиатските стоманодобивни компании заплашени от дългосрочните последици от наводненията Азиатските стоманодобивни компании може да се изправят пред най-лошите си страхове, след като един от водещите добивни фирми заяви, че може да отнеме седмици, за да се възстановят наводнените въгледобивни мини в Австралия: вероятен продължителен период на високи цени и недостиг на суровини. Anglo American, един от трите най-големи австралийски добивни фирми за стоманодобивни въглища, заяви, че очаква седмици за изпомпване на водата от мините, след над два месеца проливни дъждове в щата Куинсланд, най-големият световен износител на въглища за стомана. Производителите на стомана казват, че разполагат с достатъчно доставки на въглища за сега, а някои от тях повишават цените на продуктите си, за да посрещнат очакваното увеличение на цените на въглищата до около 300 долара на тон, 20% над сегашните цени и най-високи за последните две години. Основни конкуренти на Anglo - Rio Tinto, Xstrata и BHP Billiton, също са засегнати от най-лошите наводнения от поне 50 години, и всички са принудени да обявят форсмажорни обстоятелства, които освобождават фирмите от задълженията за доставка. (Reuters)
Източник: Reuters (06.01.2011)
 
Печалбата на китайската стоманодобивна промишленост продължи да бъде ниска през 2010 г. Китайската стоманодобивна промишленост спечелени общо около 85 млрд. юана през миналата година, включително 8 млрд. от инвестиции, така че печалбата на основни сектора на бизнес се оказва само CNY 77 милиарда. Маржовете в черната металургия бяха притиснати от водещите доставчици на желязна руда, стоманодобивният сектор е платил 26.1 млрд. долара повече през първите 11 месеца миналата година, което се равнява на 175 млрд. юана при удвояване печалбата в сектора. Според служител на CISA, процентът на възвръщаемост на продажбите в стоманодобивната промишленост остава най-нисък сред всички сектори. В сравнение със средния марж на печалбата в промишлеността от 6%, стоманодобивната промишленост отчете само 3.5%. Все пак секторът отчете масивно производство от 630 млн. тона или 89% използване на капацитета. (Economic Reference News)
Източник: Други (07.01.2011)
 
"Асарел-Медет" ще инвестира най-малко 3 млн. лв. в нова спортна зала в Панагюрище Споразумение за съвместни действия за изграждане на многофункционална спортна зала в Панагюрище подписаха "Асарел-Медет" АД и община Панагюрище. Под документа подписите си поставиха изпълнителният директор на компанията д-р инж. Лъчезар Цоцорков и кметът на общината Георги Гергинеков. Споразумението беше одобрено с единодушие от общинските съветници в началото на декември. Първоначалните разчети финансирането сочат, че то ще бъде за не по-малко от 3 до 5 млн. лева, като точният размер на инвестицията ще се изясни след изготвянето на проекта. Инвестицията ще бъде осигурена от "Асарел-Медет".
Източник: Дневник (12.01.2011)
 
Endless придоби стоманодобивно предприятие за 27 млн. паунда Базираната Лийдс Endless е купила стоманодобивно предприятие за 27 млн. паунда. Британската Niagara Lasalle със седалище в Уйлънхол, Уест Мидландс, е било придобито от компанията си майка в САЩ, Niagara Corporation. Групата предлага горещо валцувани и полирани стоманени пръти и има около 5000 клиенти в цяла Великобритания, Европа и Северна Америка. Endless заяви, че придобиването на "утвърден и успешен бизнес" с оборот над 60 млн. паунда ще даде възможност на дружеството-майка да се съсредоточи върху основните си пазари в САЩ. Това е 12-ата сделка на фонда на Endless - Fund II. Fund II е подкрепен от инвеститори от световни инвестиционни фондове, както и редица важни европейски и американски семейни офиси и фондации. Ник Лийч, директор на Endless, който води преговорите за придобиването на Niagara Lasalle, заяви, че това е бизнес с големи възможности, който има нужда някой зад него. (Yorkshire Post)
Източник: Други (12.01.2011)
 
Забраняват на физическите лица да продават черни и цветни метали Въвежда се пълна забрана физическите лица да продават отпадъци от цветни и черни метали, които не са от бита им, предвиждат приети от правителството вчера промени в Закона за управление на отпадъците. Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали ще се извършва само при наличие на сертификати за произход и сключен писмен договор. Целта е да намалеят кражбите на цветни и черни метали. Предвижда се също площадките за съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии, акумулатори и МПС да се изнесат от жилищните райони. Санкциите в наказателния кодекс също се увеличават. За търговска дейност с метални отпадъци без лиценз сега наказанието е до 5 години затвор и глоба от 1000 до 20 000 лв. Според предложението наказанието ще стане от една до пет години затвор, а глобата - от 5000 до 100 000 лв.
Източник: Класа (13.01.2011)
 
Физически лица няма да търгуват със скрап Физически лица вече няма да могат да търгуват със скрап, съобщиха от правителствената пресслужба. Промените са записани в Закона за управление на отпадъците. Въвежда се пълна забрана физически лица да продават отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер. Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали ще става само при сертификати за произход и писмен договор. Това се отнася до всякакъв вид и размер кабели и електропроводници, елементи от вагони и локомотиви, релси, осигурителни системи и части към тях. Промяната засяга и пътните знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи, както и на паметници на културата или части от тях. 24-часово видеонабюдение ще има на площадките за черни и цветни метали, а записите ще се пазят една година. Санкциите за кражба на метали ще увеличават драстично с предлагани промени в Наказателния кодекс. За търговска дейност с метални отпадъци без лиценз или в нарушение на лиценза в момента наказанието е до 5 години затвор и глоба от 1000 лв. до 20 хил. лв. Предложението е наказанието да стане от една до пет години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. до 100 000 лв.
Източник: Money.bg (13.01.2011)
 
Baosteel намалява увеличението на цените Най-големият публичен китайски производител на стомана Baoshan Iron and Steel Co ще повиши февруарските си цени на основните продукти само със 100 юана (15 долара) за тон, тъй като продължава предпазливата политика на ценообразуване. От компанията заявиха, че увеличението от 100 юана ще бъде приложено за повечето от продуктите. За февруари, горещо валцуваните рулони ще струват 4492-5102 юана тон, докато студено валцуваните продукти ще струват 5336-6686 юана за тон. Увеличението, смятат анализатори, отразява по-високите разходи за суровини през първото тримесечие и са в съответствие с пазарните очаквания. "Производствените разходи, условията на пазара и търсенето от страна на основните сектори позволиха на Baosteel да увеличи цените. Но като се има предвид вече високите цени за януари и едноседмичната почивка за Празника на пролетта, (което ще доведе до намаляване на търсенето,) компанията повиши цени скромно, "заяви анализатор на Custeel. Пазарът е очаквал 8% увеличение на цените на желязната руди за азиатските компании през първото тримесечие спрямо последното на 2010 г. Търсенето от отрасли, като автомобилостроенето и домакинските уреди поддържа пазара на стомана. Продажбите на превозни средства в Китай нараснаха с 32% миналата година до 18.06 млн. броя. (Shanghai Daily)
Източник: Други (13.01.2011)
 
Пекин спира производството на стомана в столицата Shougang Group обяви, че спирта всички стоманодобивни операции в столицата. Беше проведена церемония по спирането в предприятието на Shougang в западен Пекин, отбелязвайки края на завода с годишен капацитет от 8 млн. тона. Компанията е изградила нов завод на площ 21 кв. км. в Каофейдиан, остров на 220 км. източно от Пекин в залива Бохай. Вицепремиерът Джан Деянг заяви, че преместването е значително, тъй като това е първият производител на стомана, който се мести от голям град в крайбрежен район. "Преместването е от стратегическо значение за насърчаване на преструктурирането на сектора, и преобразуването на градовете", заяви Джан. Китай насърчава черната металургия да изгражда предприятията си в крайбрежните райони, за да се възползва от пристанищата с цел понижаване стойността на желязната руда. Основаната през 1919 г. Shougang е достигала рекордните 10 млн. тона годишна продукция, с над 200 хил. работници. (Xinhua)
Източник: Други (14.01.2011)
 
Заплатите на служителите на "Алкомет" са увеличени с 9% Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" е увеличил заплатите на служителите си с 9% от началото на тази година, стана ясно от съобщение на компанията. Ръководството и синдикалните организации са подписали вече колективния трудов договор за тази година, според който условията за отпуски, професионална квалификация на служителите, застраховки и обезщетения ще останат същите като миналата година. За нощен труд на работниците ще се плаща по 1 лв. на час, а при изпълнение на задачи извън предприятието – по 0.25% над нормалното почасово възнаграждение. Минималната основна заплата във фирмата ще бъде 350 лв., а за нискоквалифицираните работници – по 250 лв. "Алкомет" увеличи продажбите си през миналата година, като от публикувания последен отчет за деветмесечието става ясно, че те са нараснали с близо 40 на сто. Към края на септември компанията е продала продукция на стойност 165.8 млн. лв., по-голямата часст зад граница. За същия период "Алкомет" има 5.04 млн. лв. печалба в сравнение с 1.05 млн. лв. загуба година по-рано.
Източник: Дневник (17.01.2011)
 
Индийският министър на стоманата вижда пречки пред новите инвестиции Новите инвестиции в стоманодобивния сектор може да бъдат възпрепятствани от забавянето на проектите, причинени от проблеми като придобиването на земя, заяви министър Вирбхадра Сингх. "Искаме производството на стомана да процъфтява, а проектите да приключат, но съществуват трудности," заяви Сингх. "Проектите на зелено са отложени ... Това забавяне може да е отказало другите инвеститори", добави Сингх. Правителството е поставил за цел производство от 120 млн. тона стомана годишно до края на 2012 г. срещу около 70 млн. през 2009/10 г. Въпреки това, някои анализатори смятат, че целта е твърде висока. Стоманодобивните компании желаещи да инвестират в Индия са изправени пред проблеми с придобиването на земя, екологични и регулаторни пречки от държавните и местни власти. Най-голямата стоманодобивна компания в света ArcelorMittal и южнокорейската POSCO обявиха планове за създаване на заводи в Индия, но към този момент не са в състояние да придобият земя. (Reuters)
Източник: Reuters (17.01.2011)
 
Граждани винят екоминистерството в компромиси към "Аурубис" Екоминистерството е издало ново комплексно разрешително на медодобивното предприятие "Аурубис", затваряйки очи за нарушения на предприятието. Това твърдят граждани на Златица, които вчера заведоха дело срещу разрешителното на компанията в Софийския административен съд. Документът е издаден през май 2010 г. от директора на Изпълнителната агенция по околна среда към министерството Ваня Григорова. Предишното разрешително е било издадено през 2005 г., като се актуализира на пет години. Според инициативния комитет разрешителното е дадено, без да бъде проведено задължителното по закон едномесечно обсъждане в засегнатите общини - Пирдоп и Златица. "Ние го получихме през юни и не знаем дали е имало обсъждане - то е задължение на изпълнителната агенция", коментира главният секретар на "Аурубис" Георги Николов. До редакционното приключване на броя от ИАОС не дадоха информация по въпроса. Гражданите посочиха също, че хвостохранилище на компанията, построено в нарушение на старото разрешително на "Аурубис", е легализирано чрез новото. Те се аргументираха с писмо от зам.-министър Евдокия Манева в отговор на тяхна жалба, в което се казва, че дружеството е изградило ново "депо за калциево-арсенатни кекове" в нарушение, за което е било глобено в началото на 2008 г. "Бяхме глобени заради депото ни за гипс, това не е хвостохранилището на компанията", заяви в отговор Георги Николов. По думите му двете съоръжения са били строени по едно и също време. Вредните емисии на предприятието са друг мотив на жалбоподателите. По думите на председателя на комитета Стоян Шиеков новият документ дава право на "Аурубис" на повече емисии серен диоксид от максимално допустимата по закон средночасова концентрация от 350 микрограма на кубичен метър. Компанията отрече да е получила такова разрешение.
Източник: Дневник (18.01.2011)
 
"Асарел-Медет" започна производство и на катодна мед Първите 130 тона катодна мед със степен на чистота от 99,99% бяха произведени от панагюрския минно-обогатителен комплекс "Асарел-Медет" в предпусковия период на нова инсталация за екстракция и електролиза на мед (SX-EW). В нея са инвестирани над 37 млн.лв., съобщиха от дружеството. Съоръжението има годишен капацитет за производството на 1500 тона катодна мед. С изграждането му е реконструирана и модернизирана съществуваща инсталация за микробиологично излужване, като по този начин рязко се повишава рентабилността на процеса и се постига голям екологичен ефект. "С този проект отговаряме на едно от глобалните предизвикателства пред съвременната минна индустрия – да бъдат внедрявани водещи технологии за устойчиво, максимално и пълноценно оползотворяване на наличните минерални суровини", заяви изпълнителният директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Съоръжението гарантира ниска себестойност на произвеждания метал, като в зависимост от борсовите цени на медта се очаква в период от 4 до 7 години предприятието да възстанови инвестираните средства. Инсталацията на "Асарел-Медет" е уникална не само за българския минен бранш, но и на европейско ниво, защото за пръв път медта се извлича от продуктивни разтвори от руднични води с много по-ниско съдържание на метал. Вместо тези води да бъдат пречиствани и впоследствие да се депонират утайки, наличната в тях мед се оползотворява и извлича по практически безотпадна технология, подчерта още ръководителят на проекта инж. Марин Поибренски. Базовият инженеринг и оборудването на инсталацията са на водещата в тази област финландска компания "Оутотек", работният проект е изготвен от "Нипроруда", а строително-монтажните работи са осъществени от фирмите "МИГ инженеринг" и "Металик" за около една година. Така освен меден флотационен концентрат с 25% съдържание на мед в "Асарел-Медет" ще се произвежда и чиста катодна мед. Официалното въвеждане в експлоатация на съоръжението се очаква до няколко месеца. От Изпълнителната агенция по околна среда има издадено комплексно разрешително за съоръжението, уточниха от компанията.
Източник: Дневник (18.01.2011)
 
Posco показа, че стоманата още не се е възстановила Южнокорейската Posco обяви разочароващи резултати за четвъртото тримесечие, които се дължат на по-слабото търсене и рязкото покачване на разходите за суровини. Третият по големина производител на стомана в света отчете оперативна печалба с близо 60% по-ниски от преди година. Posco пострада от масивните наводнения в австралийския щат Куинсланд, където се добиват голяма част от металургичните или коксови въглища в света. Наводненията затвориха въглищните мини в Австралия, вдигайки цените до рекордни нива. Posco се изправи пред затруднения от разходите за въглища, в лицето не само на слабото търсене, но и на свръхкапацитета в сектора. Posco е на оперативна печалба от 588.8 млн. долара за тримесечието, което не само е по-малко от очакванията на анализаторите, но и от собствената си понижена прогноза. Posco, намираща се в региона на силно развиващите се пазари като Китай и Индия, имаше силен ръст на приходите през последните няколко години. Очакваният силен подем в стоманодобивната промишленост, дори и на самото дружество, все още не е факт. (Investopedia)
Източник: Други (19.01.2011)
 
Желязната руда скочи рекордно Цените на желязната руда удариха абсолютен рекорд. Прекъсването на доставките от Индия, третият най-голям износител в света, обтегна пазара само като азиатските предприятия се надпреварват да купуват в навечерието на китайската Нова година. Скокът ще добави допълнителен инфлационен натиск върху световната икономика, тъй като стойността на суровината се включва в цените на стоманата и, в крайна сметка, в разходите за стоки като автомобили и перални машини. Но тя също така ще повиши рентабилността на най-големите рудодобивни компании в света: Vale, Rio Tinto и BHP Billiton. Трите компании ще пуснат своите резултати за втората половина на 2010 г. следващия месец, а анализаторите очакват те да изплатят милиарди в дивиденти след като цените на желязната руда излетяха в небето. Спот цените в Австралия, която включва разходите за транспорт, достигнаха рекордните 185 долара за тон в сряда, според Platts. Те включват разходите за доставка от Западна Австралия до пристанището на Кингдао в Китай. (FT)
Източник: Други (20.01.2011)
 
Ръстът в износа на металургията достигна 25% през 2010 г. Металургичната индустрия е навсякъде - в медните чипове и елементи на компютъра и фотоапарата, в стола, дограмата на прозореца и дори в жилищните сгради. Светът вече не може без нея, а хубавото е, че България се нарежда в Топ 10 на страните от Европейския съюз по производство на цветни метали и изделия от тях. При черната металургия все още сме под средното ниво след спирането на “Кремиковци”, но от бранша се надяват това да се промени в бъдеще. Металургичната индустрия беше сред първите, които пострадаха от кризата, но и сред първите, които започнаха да се съвземат от нея. В края на миналата година тя отбеляза средно около 20% ръст на производството след спада от близо 30%. Продуктите все още намират хладен прием на родния пазар и за 2010 г. спадът в продажбите им е с над 30%, но за сметка на това износът успя да се увеличи с 25%, показват последните данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Като се има предвид, че металургичният сектор формира около 15-20% от стоковия износ на България, всяко негово намаление или ръст оказва сериозно влияние върху търговския баланс на страната. “От правителството коментираха, че именно експортно ориентираните отрасли ще издърпат икономиката. Данните вече го доказват, положителните промени до голяма степен се дължат на металургичната индустрия, така че тя трябва да получи заслужено внимание”, коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Заради кризата оловно-цинковото производство спадна с около 10%. Медният прокат се сви наполовина, докато електролитната мед и алуминиевият прокат не бяха засегнати. При черната металургия спадът е с около 30%. “Последните данни показват, че вече има подобрения, но все още производството и продажбите не са се възстановили на нивото от 2008 г.”, казва Паунова. Ръстът на металургичната индустрия в края на тази година обаче може да достигне и 20%, прогнозира председателят на асоциацията Антон Петров. Резултатите на БАМИ за 2010 г. показват, че цветната металургия се възстановява по-бързо и успешно. Подобрението на производствените резултати в сферата на цветната металургия е най-голямо при медния прокат (54%) и медта (14%), а тези количества са предназначени почти изцяло за износ. За черната металургия промяната не е съществена. При стоманата има увеличение само от близо 4%. Спад има само при валцуваните продукти (напр. арматурно желязо и ламарина) от около 5.4%, но той не е фатален и е по-скоро свързан с възстановяването на строителния бранш. Българската металургична индустрия е силно конкурентоспособна на външните пазари и около 90% от продукцията е предназначена за износ. Качеството е едно от най-силните конкурентни предимства, коментират производителите, но най-големият им проблем е, че индустрията е и силно енергоемка около 20% от индустриалното потребление е свързано със сектора. Черната металургия е зависима от цените на природния газ, а цветната от тези на електроенергията. След като те непрекъснато се повишават, това означава и по-скъпо производство и крайни продукти. Много често заради цената вносните продукти стават по-предпочитани от българските. В Украйна или Русия например може да има доста по-евтино производство заради суровинната обезпеченост и по-ниските цени на енергоносителите. “Някои държави може да правят и микс в цената на енергията, тъй като имат диференцирани цени. В България обаче нямаме нормален пазар, нямаме енергийна борса на електроенергия и газ. Това е едно от нещата, които трябва да бъдат направени дори и заради европейските изисквания и колкото по-скоро се случи, толкова по-добре”, казва Паунова. Продукцията губи конкурентното си ценово предимство и понеже производителите са задължени да ограничават вредните емисии въглероден диоксид и да заплащат за ползването на определен обем квоти. Това обаче не е бариера пред Украйна, Русия, Македония или Турция, които подбиват пазара.
Източник: Пари (20.01.2011)
 
Минимум 20% ръст ще отбележи металургичната индустрия през 2011 г. Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на Viohalco за България Господин Петров, още през есента на 2010 г. металургичната индустрия отчете подобряване на резултатите. Успя ли браншът вече да излезе от кризата? - Металургичната индустрия не само в България, а и в световен мащаб беше сред първите, които усетиха кризата. Металургията е база за развитието на останалите индустрии. Нашият сектор е преобладаващо експортноориентиран и възстановяването му е в пряка зависимост от тенденциите на международните пазари. Българската металургична индустрия е силно конкурентна. Само за последните 20 години в нейното модернизиране и технологично развитие са вложени над 20 млрд. лв. Това са инвестиции в устойчивостта и способността на нашите предприятия да се справят с предизвикателствата в икономическата и бизнес среда. Резултатите в края на 2010 г. определено се подобриха, но не бих искал да бъда прекален оптимист, заявявайки, че кризата вече е преодоляна. Изходът от нея е непрекъснат, сложен и противоречив процес. Необходимо е още време, в което ще можем да направим обективен анализ. Но определено смятам, че 2011 ще бъде по-добра от 2010 г. Каква е прогнозата ви за ръста на металургичната индустрия към края на 2011 г.? - Ако за 2010 г. той е към 30%, за 2011 г. очаквам минимум 20% по-високи резултати. Кои ще са основните тенденции в сектора през 2011 г.? - Както казах, миналата година в почти всички водещи предприятия от сектора бяха реализирани значителни инвестиционни проекти. И то в условията на тежка икономическа криза. Това е показател не само за тяхната жизненост, но и ясен знак, че фирмите от сектора са сигурни в своите възможности и залагат на конкурентоспособността си. Сред големите инвестиции бяха тези в “Аурубис”, “Стомана индъстри”, “КЦМ” в Пловдив, “Алкомет” в Шумен, “Стилмет” и др. Смятам, че тази добра тенденция ще бъде продължена и през 2011 г. В момента се изграждат редица големи инфраструктурни проекти. Използват ли се продуктите от българската металургична индустрия в тях, или по-скоро се разчита на вносните, които понякога са и с по-ниска цена? - В много от проектите се влагат изделия от българската металургична промишленост. Естествено, няма производител, който да е еднакво добър в пазарните характеристики и качествата на цялата гама от изделия, които предлага. Затова се правят поръчки към различни компании. Ние самите изнасяме успешно за Европа, което означава, че там пък успяваме да се справим с други наши конкуренти от сектора. И ако трябва да бъда по-конкретен за приложението на нашите продукти, ще си позволя да се аргументирам с един, надявам се, добър пример магистрала “Люлин” е изградена изцяло с български стоманени пръти. Доколко продуктите на металургичната индустрия в България са конкурентни на местния и на външния пазар? - В България се произвеждат продукти с висока добавена стойност, като около 80-90% от тях са предназначени за износ, основно в Централна Европа. На външните пазари те вече са познати и търсени. За да можеш да продаваш в тези страни, това означава, че качеството на продукцията е изключително високо и отговаря на приетите стандарти. Това е и основното ни конкурентно предимство. На местния пазар също имаме конкуренция, като тя е предимно ценова. Продуктите от Турция и Украйна например може и да са поевтини, но това е, защото цените на енергията там са много по-ниски. Има и други непазарни фактори, които оказват влияние, например фактът, че там не е толкова затегнато положението за постепенно намаляване на емисиите въглероден двуокис. Заради необходимостта от закупуване на квоти въглероден двуокис след 2012 г. електроенергията може да се оскъпи, а това ще окаже негативен ефект върху всяко енергоемко производство, сред които попада и металургията. Кои са основните проблеми в сектора? - Цените на природния газ и електроенергията в страната са голям проблем, тъй като не са никак ниски. През миналата година дори имаше SPOT цени, които бяха по-високи в България, защото пазарът все още не е развит. Либерализацията на енергийния пазар е едно от ключовите предизвикателства пред всички енергоемки производства. Това е нещо, което задължително трябва да се случи, тъй като е свързано с европейски изисквания. Но процесът на либерализация на енергийния пазар в нашата страна решително трябва да се ускори. Фиктивният износ също е един от проблемите в сектора. Имате ли идеи как да се справи държавата с него? - Проблемът не е толкова фиктивният износ, колкото кражбата на ДДС. Държавата знае за това и бяха предприети някои мерки, свързани с по-силния контрол на някои стоманени продукти например. Надявам се те да бъдат доведени докрай. Все още има кражби на ДДС, което води до изкривяване на пазара, внос на “странни”, некачествени продукти, ощетяване на бюджета и индустрията като цяло. Засега добре си сътрудничим с държавните органи, например по въпросите с фиктивния внос на алуминиевите профили, стоманобетонното желязо и др. Едно от големите предизвикателства през 2011 г. ще бъде продажбата на “Кремиковци”. Смятате ли, че заводът най-накрая ще намери купувач? - Мисля, че “Кремиковци” няма да може да бъде продаден като едно цяло, а на части това би било възможно. Доменните пещи са изцяло изгубени, но част от производството може да бъде запазено и да намери стопанин. Всяко предприятие в сектора би могло да прояви интерес към “Кремиковци”. Като преструктурирано производство, с технология, съответстваща на европейските екологични стандарти, той е интересен. Има пазар за продуктите му, но разбира се, трябва да се преструктурира и да се промени. Какъв ще е ефектът за пазара, ако заводът не се продаде, ако се продаде изцяло или на части? - Гамата от продукти на “Кремиковци” не се произвежда от нито едно друго предприятие в страната. Това означава, че когато заводът не работи, няма да има и износ, т. е. нарушава се и външнотърговският баланс на страната. Сега не само не се изнася, но и се налага да се внасят стоманени продукти за вътрешно потребление. Докато “Кремиковци” работеше, в България се падаха средно на човек по 250 кг стоманени продукти при средно за Европа 500 кг на човек. Виждате колко повече металургия има в другите, развитите страни, отколкото в България. Ако “Кремиковци” намери купувач и коректен инвеститор, от това ще има полза както за икономиката на страната, така и за заетостта на населението в региона. Viоhalco проявява ли интерес? - Към момента не проявяваме интерес, но не поради това, че “Кремиковци” е с някакви проблеми или не ни харесва. Просто е извън инвестиционната ни програма. Какви инвестиции бяха направени в българските компании от международната група Viоhalco през 2010 г.? Какви са инвестиционните планове за 2011 г.? - В “Стомана индъстри” например беше пусната още една електропещ, което доведе до удвояване на капацитета на завода за сурова стомана. Това означава, че ще трябва да се удвоят и всички останали производства, за да се използва тази стомана. За “Стилмет” също предстои сериозно развитие. През февруари ще бъде пусната в експлоатация четвърта производствена линия, която ще увеличи производствения капацитет с 30%. Това е много сериозна крачка за компанията и въобще за мащабите на алуминиевата индустрия в България. Предстои в “София мед” да бъде пусната и нова производствена линия за цинкови детайли и листа. Става дума за високотехнологични продукти, които досега не са били произвеждани в България. През миналата година бяха инвестирани общо над 50 млн. EUR в българските предприятия. И тази година инвестициите ще продължат, като конкретните проекти ще зависят до известна степен и от пазарната ситуация.
Източник: Пари (20.01.2011)
 
Доставките на стомана продължават възходящата си тенденция в САЩ и Канада Според доклада Metals Activity Report, превозите на метални сервизни центрове в САЩ са нараснали с 20.6% на годишна база през 2010 г. спрямо тези от 2009 г. от близо 35.7 млн. тона, докато в Канада превозите нараснаха с 15.3% на годишна база до около 5.67 млн. тона. Превозите на стоманени продукти в САЩ се увеличават с 25.6% през декември 2010 г. до около 2.82 млн. тона. Запасите в края на декември от 7.71 млн. тона са с 25,6% над тези от преди година, а с текущи превозни темпове, представляват доставките за 2.7 месеца. Канадските метални сервизни центрове са изпратили 380.8 хил. тона стоманени продукти през декември 2010 г. или с 18.1% повече, отколкото през същия месец на 2009 г. Канадските запаси от стомана в края на декември са близо 1.4 млн. тона или с 34% над тези година по-рано и се равняват на доставките за 3.7 месеца. Metals Activity Report, базиран на данни от металните сервизни центрове в Съединените щати и Канада, се изготвя от Metals Service Center Institute и компанията за иконометрия и стратегия, McCoy, Scott & Co. (Metals Service Center Institute)
Източник: Други (21.01.2011)
 
Индийски държавен консорциум ще се бори с Rio Tinto за Riversdale Индийски държавни метални и енергийни компании ще решат тази седмица дали да се обединят за да контрират оферта на Rio Tinto от 3.9 млрд. долара за Riversdale Mining Ltd. Индийското правителство възложи на International Coal Ventures Ltd. да излезе с предложение за базираната в Сидни Riversdale Mining, известна с добива си на въглища за стомана. Президентът на International Coal Ventures Ltd. Чандра Верма потвърди, че се готви подобна или по-висока оферта, от предлаганите от Rio Tinto 16 долара на акция. Стоманодобивните компании в Индия и Китай се съревновават за най-силните доставчици на въглища за стомана. От Rio Tinto заявиха, че офертата от 16 долара на акция е получил безусловно одобрение от австралийските органи и е получила одобрението на съвета на 10 януари. Друг акционер, Tata Steel Ltd, която притежава 24.2% от Riversdale заяви, че не чувства "дискомфорт" от офертата в Rio. (Bloomberg)
Източник: Други (24.01.2011)
 
Отшумяването на кризата на развитите пазари в пълна сила проличава в един от основните производители на алуминиеви изделия в страната - шуменския завод "Алкомет". Близо 12 години след приватизацията му дружеството е експортно ориентирано с над 90% продажби извън България, като основни пазари са страни от Европейския съюз като Германия, Полша, Италия и други. Компанията вече регистрира продажби както в количествено, така и в парично изражение около предкризисните си нива. Как се отрази кризата на "Алкомет" и как сега компанията стои на пазара? - Когато говорим за ефекта от кризата, трябва да отчетем проявлението й на външния и вътрешния пазар. На външните пазари ние не я усетихме, тъй като голяма част от изделията ни, които се продават там, са за приложение при производството на различни стоки за домакински цели. При тях нямаше криза. Свиване на продажбите имаше в изделията ни с индустриално приложение. Силната ни клиентска база обаче предотврати сериозен спад в поръчките. Така че в общи линии износът ни беше сравнително стабилен по време на кризата и продължи да генерира работа за компанията. На вътрешния пазар обаче нещата са съвсем различни - имаше внезапен срив на поръчките, а той генерираше около 15% от продажбите ни. Това намали поръчките ни и затова трябваше да вземем решителни мерки. Единственият ни ход беше да увеличим износа, тъй като нямаше друг сегмент на вътрешния пазар, който да генерира поръчки. Това не означава, че ни беше лесно да увеличим износа, тъй като пазарът все пак се свиваше, а производителите си оставаха едни и същи. Всички се бореха да задържат позиции си. Нашата цел обаче беше да разширим позициите си, за да заменим дела на вътрешния ни пазар с външен. Затова активизирахме екипите по производство и продажби, за да видим какви са възможности и как можем да адаптираме производството си, за да отговорим на търсенето. В крайна сметка усилията ни дадоха резултат и той беше видим още от началото на 2010 г. Поръчките започнаха да се увеличават и към средата на миналата година вече работехме на нивата си отпреди кризата. За това много ни помогна търсенето на германския пазар. Така че основната ни цел за преодоляването на кризата беше в пренасочването на продажбите ни почти изцяло за износ, като той вече е от порядъка на 93% от оборота ни. Каква част от изделията ви са с директно приложение за домакински нужди и колко са с индустриално предназначение? - Изделие с приложение в домакинството е например опаковъчното фолио, докато изделията ни с индустриално предназначение се използват например в автомобилостроенето. В момента и двете направления си делят по половината от продажбите ни. Как очаквате да приключите 2010 г. като основни финансови резултати? Какви са прогнозите ви за 2011 г.? - През 2009 г. реализирахме 40 хил. тона, докато през 2010 г. продажбите ни възлизат на 48 хил. тона, което е близо 18% увеличение. Приходите пък се увеличават от 82 млн. евро на 119 млн. евро, което е увеличение от над 40%, а печалбата преди лихви, данъци и амортизация е в рамките на 7.5 млн. лв. През 2011 г. очакваме продажбите да продължат да се движат с подобни темпове. Плановете ни са да реализираме 59 хил. тона продукция, а приходите да достигнат 145 млн. евро при 11 млн. лв. печалба преди лихви, данъци и амортизация. Базирате ли прогнозите си и на възстановяването на вътрешния пазар? - Вътрешният пазар все още не е започнал да се възстановява и е много под това, което беше преди кризата. Не виждам и много окуражаващи знаци, че скоро ще започне да расте. Активността му е много слаба. Затова и е трудно да се прогнозира кога може да се очаква активизиране. Как се представя компанията спрямо конкурентите си и средното ниво за пазара? - С активизирането на германския пазар се подобриха и позициите на конкурентите ни. Нашата позиция обаче е малко по-добра, защото като по-малка компания сме много по-гъвкави. Така можем много по-лесно да адаптираме производството си според търсенето на пазара, което е много важно за клиенти, които искат бързо да реализират поръчките си. За разлика от повечето компании "Алкомет" продължи да прави инвестиции. Как се развиват те и какво друго планирате в тази насока? - Миналата година подписахме договор за доставката на валцов стан за валцоване на ленти и фолио. Очакваме станът да бъде доставен в края на тази година и да заработи в началото на 2012 г. Плановете ни са така да увеличим производството на ленти и фолио с 20 хил. тона на година. Допълнително това ще подобри и гамата ни от продукти, като увеличи различните типове изделия, които произвеждаме, за да не сме зависими от един тип продукт. Пазарите се променят непрекъснато и за нас е важно да снижим този риск възможно най-много, като увеличаваме възможностите си да произвеждаме различни типове продукти. С тази нова мощност реално ще увеличим техническите си възможности да произвеждаме още по-разнообразни по дебелина алуминиеви продукти. В случая искаме да повишим капацитета си по отношение на техническото фолио, като например контейнерно фолио и такова за изолация, тъй като те се произвеждат сравнително бързо и имат добри цени. Освен това се опитваме да увеличим добавената стойност на един продукт, тъй като и основната суровина не е никак евтина. Как очаквате да се движи цената на алуминия през тази година? - Трудно може да се направи прогноза, защото като борсова стока в търговията му има много спекулация. Например на всеки един фактически изтъргуван тон алуминий се пада по 50 тона спекулативно изтъргуван алуминий от дилърите. Така че цената зависи не толкова от физическото търсене и предлагане, колкото от пазарните настроения. Разбира се, спекулативната търговия има своите плюсове, тъй като създава ликвидност, но същевременно е отговорна и за волатилността в цената на алуминия. В тази връзка правим всичко възможно да се предпазим от този риск, както и от валутния риск. Затова хеджираме всички подобни рискове, за да контролираме разходите си. Зависи ли "Алкомет" от някой голям клиент? - Основният ни принцип е продажбите ни да не зависят от един или няколко големи клиенти или пазари. Затова те са разпръснати на различни пазари, за да разпределим по-добре риска. Освен това държим много на добрите си отношение с клиентите ни без значение от икономическата обстановка и това големи или малки са те. А как оценявате качеството на кадрите, до които имате достъп в района на Шумен? - Нямаме проблем с намирането на качествен персонал за административните постове. Металургическият бранш обаче има проблеми по отношение на кадрите, нужни за целите на производствения процес, поради което трудно се намират добри инженери в сферата на металургията. Освен това трудно се намират инженерни специалисти, владеещи чужди езици, така че да могат да комуникират директно с инвеститори и клиенти. Конкурентен ли е все пак браншът с европейския пазар? - Трябва да е, защото не само че сме по-отдалечени от основните си клиенти, но и трябва да се конкурираме с големите европейски производители. Затова трябва да сме по-добри в други аспекти. Какво прави българските производители конкурентни? - Най-вече възможността им да са гъвкави и съответно много по-бързи във възможността си да отговорят на търсенето. В Европа са останали основно големи алуминиеви производители, които много трудно се преустройват за бързи поръчки в последния момент например. Смятате ли, че металургичният сектор в България може все пак да прерасне в нещо повече и да създава добавена стойност, например с възобновяването на автомобилостроенето? - През годините нещата много се подобриха в България, което е очевидно. Все още обаче има много какво да се направи. Като цяло обаче според мен производството на автомобили например не е нещо, което ще отличи българската икономика. Това не е национален, а глобален бизнес - компоненти се произвеждат по цял свят, включително и в България. Така че такъв тип производство като цяло не бива да е самоцелно за българската икономика. По-скоро всеки сектор и компания трябва да се стреми да бъде добър в това което прави, да подобрява конкурентоспособността и продуктите си. Просто подобряването на конкурентоспособността е непрестанен процес. Как като цяло оценявате бизнес средата в България? Какво още трябва да се направи за подобряването й? - Облекчаването на бюрокрацията е един от проблемите, който е характерен за почти всяка държава. Наясно сме, че определени административни процедури все пак трябва да се следват, но в бизнеса времето и определянето на точния момент е много важно. Например, ако той иска да инвестира в производството на определен продукт, това трябва да стане бързо и до определен момент, защото иначе някой друг ще го направи и тогава това става излишен труд. Ако в даден момент подобна инвестиция бъде забавена именно заради бюрокрацията, тя се превръща просто в допълнителна тежест и разход за бизнеса. Съответно обезкуражава инвеститорите.
Източник: Дневник (25.01.2011)
 
Алкомет и Дойче Лизинг България с договор за 7,5 млн. евро Алкомет АД и Дойче Лизинг България сключиха лизингов договор на стойност 7,462 млн. евро, като средствата ще бъдат инвестирани в нов валцов стан, съобщиха от двете дружества. От Алкомет обясниха, че инвестицията е част от тяхната инвестиционна програма за 2010 и 2011 година. С нея компанията цели подобряване на качеството на произвежданата продукция, увеличаване на капацитета и разширяване на произвежданата продуктова гама. Алкомет АД е водещ български производител на валцoвани и пресовани алуминиеви продукти със сериозни позиции на Европейския пазар. За 2010 компанията е реализирала над 48 хил. тона продукция на стойност около 231 млн. лв. или с 30,6% повече спрямо 2009. Дойче Лизинг има повече от 45-годишен опит в областта на финансирането на активи и присъства на всички важни световни пазари, включително САЩ и Китай. Новият бизнес на групата e на стойност 7,8 млрд. евро за финансовата 2009/10 година, сочат данните.
Източник: Инвестор.БГ (25.01.2011)
 
Японските стоманодобивни компании търсят по-слаба зависимост от австралийските въглища Японската черна металургия имат за цел да се обърнат към страни като Русия и Монголия в бъдеще с цел да намали зависимостта си от австралийски въглища, заяви председателят на Японската асоциация на стоманодобивната промишленост. Наводненията в Източна Австралия през последния месец на практика замразиха сектора в страната, което накара азиатските стоманодобивни компании се търсят алтернативни източници. Еижи Хаяшида, председател на Японската федерация за желязо и стомана и президент на петата най-голямата стоманодобивна компания JFE Steel Corp, заяви, че наводненията доведоха до повишение на цените на суровините. За сега ще се продължи да се разчита на Австралия, но в по-дългосрочен план ще се разнообразят доставчиците, заяви Хаяшида. "Промишлеността на Япония има за цел да разнообрази източниците си на доставки със страни като Русия и Монголия, но това ще отнеме над 2-3 години. Ние трябва да разчита на австралийските въглища за известно време, заради разходите за тях и конкурентоспособността и качеството им", добави той. (Reuters)
Източник: Reuters (26.01.2011)
 
Изготвя се план за стоманодобивната промишленост Топ 10 стоманодобивни заводи на Китай ще допринасят за 60% от цялото производството на стомана в страната, а 40% от производството ще бъде разположено в крайбрежните зони според плана за 12-тата петилетка (2011-2015), заяви участник в изработването на план за стоманодобивната промишленост на страната. Проектът на този план подчерта приоритетите за повишаване концентрацията на разпръснатата стоманодобивна промишленост, подобряване на технологичта в сектора, премахване на остарелите инсталации и насърчаване на стоманодобивните компании да се преместят в крайбрежните зони, заяви лице от China Iron &Steel Association (CISA). От няколко години страната насърчава големите предприятия да се сливат с конкурентите си, за създаване на по-окрупнени групи в усилията за справяне със свръхкапацитета, замърсяването и неизгодната позиция в преговорите за цените за желязната руда. Китай, най-големият производител на стомана и потребител на желязна руда в света, има малко влияние в годишните разговори за цената с трите най-големи рудодобивни компании - Vale, BHP и Rio Tinto - поради ниската концентрация на стоманодобивната си промишленост. (China Daily)
Източник: Други (27.01.2011)
 
Nucor да започне строителството на завод в Луизиана Nucor обяви, че веднага ще започне строителството на първия етап от планираният комплекс за желязо и стомана в югоизточната част на Луизиана, един от най-големите индустриални проекти за годината в щата. Компанията базирана в Шарлот, Северна Каролина, заяви, че е получила разрешение за качеството на въздуха от щатските регулатори по околната среда и планира първо да започне строителството на един завод за желязо, преди да се разшири към второто предприятие, влизащо в разрешението. "Много сме развълнувани, че ще сме в състояние да стартираме изграждането на съоръжението", заяви главният изпълнителен директор Дан ДиМико. Заводът е част от, както казват от компанията, потенциален комплекс на стойност 3.4 млрд. долара с персонал до 1250 души. Първият етап - на стойност 700 млн. долара - се очаква да отвори стотици работни места в строителството и 150 постоянни работни места. (AP)
Източник: Други (28.01.2011)
 
Може да затворят част от ОЦК-Кърджали До две седмици собственикът на ОЦК-Кърджали трябва да предложи план за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид, кадмий, олово до допустимите нива, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Екоминистърът Нона Караджова заедно с министрите на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и на труда и социалната политика Тотю Младенов участваха в петък в заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество „Металургия” в Кърджали. На съвета присъства и собственикът на дружеството Валентин Захариев. До края на февруари ОЦК–Кърджали трябва да внесе за разглеждане в МОСВ необходимата документация за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на депо за опасни отпадъци от собственото си производство. Другият голям комбинат за цветни метали у нас – КЦМ в Пловдив, пък обяви, че до 2013 година ще инвестира в модернизация на производството си 100 млн. евро.
Източник: Класа (31.01.2011)
 
Екстремното време може да доведе до 18 млн. тона въглища по-малко Според водещият енергиен консултант Wood Mackenzie, екстремните климатични условия може да доведат до загубата на най-малко 18 млн. тона въглища, най-вече кокс, от пазара през 2011 г. Наводненията в Куинсланд са засегнали мини, които произвеждат общо 14 млн. тона на месец основно металургични въглища за износ. Тежките дъждове и наводнения в Колумбия и Венецуела и дерайлиралите влакове в Южна Африка и Колумбия също ограничават износа на въглища. При засегнат от наводнения 55% от общия износ на въглища от Австралия, спот цените вече надхвърлят върховите стойности след наводненията през 2008 г. Wood Mackenzie казва, че ще е по-трудно на доставчиците на металургични въглища да увеличат производството си сега отколкото след наводненията през 2008 г., защото повечето региони са увеличили обема на износа и работят близо до пълния си капацитет, за да се възползват от високите цени през 2010 г. (Coalportal)
Източник: Други (31.01.2011)
 
"Алкомет" постигна заложените резултати, приключва 2010 г. със 7.5 млн. лв. печалба Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" затвърди позициите си от деветмесечието и постигна прогнозирани резултати за 2010 г. Това показва финансовия отчет на дружеството за четвъртото тримесечие на 2010 г., публикуван днес. Според него "Алкомет" отчита 40% ръст на продажбите си в парично изражение и 18% ръст в натура. По-добрият резултат се дължи и на по-високата средна цена на алуминия през годината - средно около 27%, която е отразена в крайната цена на продуктите на компанията. Съответно "Алкомет" завършва годината с близо девет пъти по-висока нетна печалба от 7.5 млн. лв. Както прогнозира мениджмънта на компанията, "Алкомет" е продала 48 хил. тона алуминиеви изделия през 2010 г. главно заради ръста на износа си. Продажбите на вътрешения пазар остават почти без промяна, заради продължаващата стагнация на вътрешното потрбление. Компанията е реализирала 225 млн. лв. продажби през изминалата година, от които 210 млн. са на външните пазар. "Алкомет" изнася най-голяма част от продуктите си за Германия (около една трета), което започна възстановяването си още в началото на миналата година. През 2011 г. мениджмънта очаква продажбите да продължат да се движат с подобни темпове, като плановете са продадената продукция в тонове да достигне 59 хил. тона или 22% повече, а приходите - 145 млн. евро.
Източник: Дневник (01.02.2011)
 
ОЦК с 3% повече продажби заради по-високите борсови цени на металите Производителят на олово и цинк в Кърджали "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) увеличава продажбите си с едва 3% през 2010 г. заради по-високите борсови цени на металите. Това става ясно от финансовия отчет на публичната компания за четвъртото тримесечие на 2010 г. Според него комбинатът е произвел близо една четвърт по-малко олово и цинк в натура през миналата година заради капиталови ремонти в завода и ефекта на кризата. Въпреки това обаче ръстът в борсовите цени на двете стоки на международните пазари с между 25 и 30 на сто помага за увеличаването на приходите от продажби. От друга страна обаче, това допълнително свива рентабилността на ОЦК, чиято печалба се свива с 80% до едва 1 млн. лв. при 5.2 млн. лв. година по-рано. Като цяло ОЦК все още е на една втора от резултатите си през последната силна година за глобалната икономика - 2007 г. В същото време в края на декември компанията продължава да има по-слаба позиция по отношение на ликвидността си заради ниското ниво на кешови наличности спрямо по-големите материални запаси. Екологичните проблеми на Кърджали, свързани с производството на ОЦК, продължават. В края на миналата седмица министрите на икономиката и на екологията бяха на посещение в предприятието, след което стана ясно че до две седмици мениджмънтът му трябва да изготви краткосрочна екологична програма за намаляване на изпускания в атмосферата серен диоксид.
Източник: Дневник (01.02.2011)
 
Nucor и стоманодобивния сектор очакват по-добра 2011 г. Nucor е последната голяма стоманодобивна компания в САЩ, която отчете приходи за този цикъл, но много от резултатите и перспективите са запознати. Занимаващите се с малки предприятия Nucor и Steel Dynamics и компаниите за конвенционална стомана AK Steel и U.S. Steel очевидно са много различни компании, но всяка отчете трудно четвърто тримесечие, покачващи се цени в началото на 2011 г. и по-добро цялостно очакване за търсенето на стомана. Оставяйки настрана странни всички обрати в икономиката, изглежда, че 2011 г. ще бъде по-добра, като по-високите цени изглежда не само се задържат, но изпреварват ръста на разходите. Въпреки че 2010 г. в никакъв случай не беше катастрофална за Nucor, втората половина на годината беше трудна, тъй като компанията беше притисната от непостоянните цени и по-високите разходи. За четвъртото тримесечие общите приходи спадат със 7%, въпреки че външните превози нараснаха с около 15%, а реализираните цени - с около 14%. Разходите за скрап са значително по-високи през тримесечието, с около 30% спрямо предходната година. (Investopedia)
Източник: Други (02.02.2011)
 
Kobe Steel ще строи завод в Индия Kobe Steel планира изграждането на завод от следващо поколение в Индия, който ще бъде в състояние да произвежда висококачествени железни късове от нискокачествени желязна руда и въглища. Чрез съвместно предприятие с най-големият държавен производител на стомана в Индия, Kobe Steel се надява да започне дейности на предприятието през 2013 г. Това ще бъде не само първият водещ японски производител на стомана добиващ в Индия, но също така произвеждащ с местни суровини. Компанията вероятно иска да използва бързото нарастване на търсенето на стомана в Индия. Предприятието ще използва процес наречен ITmk3, който е разработен от Kobe Steel. Технологията прави стомана чрез агломерация на прахови желязни руди и въглища, които не са подходящи за доменни пещи. След това те се нагрява в пещ с формата на поничка. Една пещ по технологията ITmk3 е по-малка от доменните пещи и е в състояние да произвежда 500 хил. тона годишно всяка. Разходите по изграждането се оценяват на около 25 млрд. йени, значително по-малко от стотиците милиарди йени, необходими за изграждане на доменни пещи. (Yomiuri Shimbun)
Източник: Други (03.02.2011)
 
Nippon Steel и Sumitomo Metal Inds планират мега обединение Японските Nippon Steel Corp и Sumitomo Metal Industries планират сливане, което ще създаде втората по големина компания за стомана в света, в битка със силната конкуренция в Азия и свитото търсенето от местните автомобилни компании. Сделката, в която вероятно най-голямото стоманодобивно предприятие в Япония Nippon Steel ще придобие Sumitomo Metal за 11 млрд. долара, идва в момент на нарастващи цени на суровините. "Новата група има шанс да стане много конкурентна в Азия", каза анализаторът Джеръми Капрън от CLSA. "Обединената компания ще има най-добрата продуктова линия в сектора, варираща от стоманени конструкции, листове за автомобилостроенето и дебели стоманени плочи до безшевни тръби. Това е единствено по рода си, и най-голямата компания за стомана в света ArcelorMittal няма такава продуктова линия." Японските металургични предприятия са тежко засегнати, защото местните автомобилни фирми като Toyota Motor Corp и Nissan Motor Co произвеждат по-малко автомобили в страната и се пренасят на развиващите се пазари като Индия използвайки стомана от местните производители. (Reuters)
Източник: Reuters (04.02.2011)
 
България отново може да търгува с емисии на парникови газове България си върна акредитацията по Протокола от Киото за търговия с емисии на парникови газове, съобщиха днес от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на външните работи (МВнР). Молбата на България за възстановяване на акредитацията на страната за участие в международната въглеродна търговия е разгледана на 12-ата среща на Прилагащия орган към Комитета по изпълнение на задълженията на страните по Протокола от Киото, състояла се на 3 и 4 февруари в Бон, Германия. Компетентният международен орган е разгледал искането на България и е взел решение за неговото пълно и незабавно удовлетворяване, се посочва в съобщението. В него се отбелязва, че с възстановяването на акредитацията на страната ни за участие в търговията с емисии се отваря връзката към международния регистър за транзакции. Подновява се възможността за включване в европейската търговия с квоти и единици по механизмите на Протокола от Киото. Правото на България за участие в международната въглеродна търговия бе прекратено на 28 юни 2010 г. въз основа на констатация на компетентните международни институции за зле работеща Национална система за инвентаризация на парникови газове в периода преди 2009 г. Това създаде големи затруднения за над 130 големи български предприятия и лиши държавата от шанса за финансови приходи чрез участие в международната търговия с квоти на емисии на парникови газове в продължение на седем месеца.
Източник: Дневник (07.02.2011)
 
Продават Кремиковци на промоция Повече и на по-ниска цена – на това му се вика „промоция” или „разпродажба”, а на тезгяха е металургичният комбинат Кремиковци. Преди около година всички надежди бяха за оздравяване на комбината, но държавата отхвърли категорично този вариант. Така се стигна до 31 май, когато съдът обяви дружеството в несъстоятелност. Дейността спря, активите бяха запорирани .... Дълговете към кредиторите са над 2 млрд. лева. Над 1 300 души работеха в комбината, когато процедурата по ликвидация започна официално. Интересът на инвеститорите към дръжеството никога не е спирал, категоричен е синдикът Цветан Банков, но допълва: „между заявен интерес и участие в търга има разлика”. Дори и в последния работен ден преди наддаването (бел. ред. – петък) огледите в комбината не са спрели и са извършвани от добре подготвени специалисти. Банков тълкува този интерес като „явни инвеститорски намерения”. Търгът е трети поред, ще се проведе чрез тайно наддаване, а началната цена е 395 млн. лева (при 565 млн. лева при първия търг и 452 млн. лева при втория). Този път освен произвоствената площадка, в обособените за продан части се включва и предзаводската площадка заедно с активите, които са свързани с производствената дейност на дружеството.
Източник: Дарик радио (07.02.2011)
 
ArcelorMittal е печалбата, която се наблюдава Опитваме се, но може и по-добре. Ето как един учител може да определи доклада на Лакшми Митал в опита му да върне ArcelorMittal на печалба, която поне малко да прилича на числата от преди финансовата криза. Митал, който е председател, главен изпълнителен директор и основен собственик на най-големия производител на стомана в света - ще покаже как се справя с тази задача при представянето на финансовите резултати за 2010 г. Въпреки че печалбата като дял от продажбите се покачвам а и би трябвало да продължи защото възстановяване на сектора продължава, числата според много анализатори са разочароващи в сравнение с други световни конкуренти. Отразявайки тези опасения, акциите на ArcelorMittal от началото на финансовата криза през октомври 2008 се свиха в FTSE World index с 28% и в FTSE industrial metals index с 43%. (FT)
Източник: Други (07.02.2011)
 
Мистериозен кандидат опита да купи "Кремиковци", но не внесе депозит Третият опит за продажба на търг на активите на „Кремиковци“ с начална цена от 395 млн. лева отново се провали вчера. Пет минути преди да изтече крайният срок, се появи Георги Манчев, представляващ регистрираната в Шумен фирма „Виктори комерс“, и предложи цена от 396 млн. лева – с 1 млн. лева повече от началната. Той бе и единственият кандидат. Фирмата обаче не бе допусната до търга, защото Българската банка за развитие не потвърди платежното нареждане за внесен депозит в размер на 10% от оценката, което е задължително условие по търга. От ръководството на ББР уточниха, че по нейна сметка не са постъпвали средства в полза на комбината по повод задатъка за провеждащия се търг. Манчев от „Виктори комерс“ показа само електронно писмо за превод на 20 256 641 евро от Росбанк в ББР, но не и платежен документ. По думите на Манчев, цитиран от Дарик радио, на този търг фирмата му представлява руски финансов инвеститор, чието име той не назова. Нито Манчев, нито други представители на фирмата кандидат обаче са правили оглед на площадката, разкри пред „Класа“ синдикът на комбината Цветан Банков. „Ако от „Виктори комерс“ бяха идвали на оглед, аз щях да зная“, подчерта Банков. „Виктори комерс“ е консултантска фирма, която съществува от 5 години, занимава се и с посредничество при продажба на недвижими имоти, гласи предоставената от компанията информация в интернет. Тя е официален представител на турския строителен холдинг „Ерток“. Поредният опит за продажба на металургичния комбинат се провали след други два неуспешни търга, чиято цена започна от 565,6 млн. лева за производствената площадка. Специално за този търг към активите, обект на продажбата, бяха прибавени и административната сграда на „Кремиковци“, както и още около 100 дка, с което само земята, обект на търга, стана 8000 дка. До два месеца се очаква да има нов търг за същата обособена част, но с начална цена от 80% от оценката – около 316 млн. лв. В отговор на въпрос Манчев каза, че пак ще участва, ако привлеченият от фирмата инвеститор не се откаже.
Източник: Класа (08.02.2011)
 
Шутка за Кремиковци Руска шегичка или арменски виц се оказа поредният трети опит за продажба на "Кремиковци"? Това се чудиха участниците във вчерашния търг за комбината. 5 минути преди да изтече крайният срок, се появи оферта. Шефът на шуменската фирма "Виктори Комерс" Георги Манчев хвърли бомбата с предложение от 396 млн. лв. Той обясни, че играе заедно с голям руски инвеститор, който е финансова институция. Но вместо квитанция за внесени 10% от цената за участие на търга, Манчев представи разпечатка от имейла си в abv.bg за превод от 20,2 млн. евро от Росбанк към Българската банка за развитие. Еуфорията обаче секна бързо. До 16,30 ч вчера не сме получавали пари за "Кремиковци", казаха от ББР. Манчев, който е бивш преподавател по научен комунизъм, пък обяви, че се отказва от търга.
Източник: Стандарт (08.02.2011)
 
Активите на "Кремиковци" успяха да привлекат единствено псевдокупувач Надеждите, че някой може да купи производствената площадка на обявения в несъстоятелност комбинат "Кремиковци", за няколко минути вчера придобиха реални изражения. Георги Малчев, едноличен собственик и управител на шуменското дружество с ограничена отговорност "Виктори комерс", влезе в конферентната зала на комбината 5 минути преди синдикът Цветан Банков да закрие и третото наддаване за активите му поради липса на кандидати. Така в 12.55 часа Малчев подаде документи с оферта от 396 млн. лв. Той се обяви за представител на руска финансова група, която има инвестиции в Европейския съюз, но не пожела да каже нейното име или проекти. За компанията си Малчев обясни, че се занимава с посредничество и е основана през 2007 г., а контактите си в Русия дължал на образованието си, което е завършил в СССР. За да бъде пълна и законосъобразна неговата оферта обаче, той трябваше да представи документ от Българската банка за развитие, че е внесъл необходимият депозит (задатък) за участие в наддаването (39.5 млн. лв.). Самата сметка е открита от синдика Цветан Банков и всеки кандидат за участие трябва да внесе 10% от началната цена, с което да гарантира сериозността на намеренията и състоятелността на самата оферта. Доказването на задатъка затрудни Малчев, но предвид факта, че срокът все още не бе изтекъл, синдикът реши да изчака няколко минути. През това време залата, в която бяха само синдикът, юристът на дружеството и няколко журналисти, започна да се пълни с директори на комбината, които също любопитстваха кой е мистериозният инвеститор. Един от тях остана скептичен и изрази съмнение в легитимността на кандидата. Той заяви, че това може да е опит за опорочаване на процедурата. Тогава в залата се появи непознат мъж, около 60-те, с каскет. Той предаде на Малчев лист хартия, който пък бе предаден на синдика Банков. Листът се оказа разпечатка от електронна поща, с който се твърди, че руската Россбанк е превела към Банката за развитие 20.256 млн. евро, което покрива изискванията за задатък. Преди обаче от самата Банка за развитие да потвърдят или отрекат такава транзакция, Георги Малчев заяви, че се оттегля от процедурата.
Източник: Дневник (08.02.2011)
 
ThyssenKrupp Steel USA се присъедини към AISI Американският институт за стомана и желязо (AISI ) обяви, че ThyssenKrupp Steel USA стана негов член. Бордът на директорите на AISI приветства компанията, която е със седалище в Калвърт, Алабама, като член на тримесечното си заседание от 3-ти февруари. Даниел Р. ДиМико заяви: "Като председател на AISI, съм щастлив да приветствам президента и главен изпълнителен директор на ThyssenKrupp Steel USA, Кристоф Лакинджър, в борда на директорите на AISI, и в добавка да приветствам с добре дошли всички служители на ThyssenKrupp Steel USA. Нашата индустрия напредва с про-производствената си стратегия, и единната ни позиция и присъствие в цялата страна са огромно предимство. Гибсън добави: "За мен е удоволствие да приветствам Кристоф Лакинджър на AISI в борда на директорите на AISI. ThyssenKrupp Steel USA е част от световната технологична група ThyssenKrupp, и като такава носи своята отдавна утвърдена репутация за качество на изпълнението в операциите си в Северна Америка. Радваме се, че ThyssenKrupp Steel USA се присъединява към AISI в опита ни да влияем на държавната политика и да се образоват и формира обществено мнение в подкрепа на силен и устойчив стоманодобив в Северна Америка." (SteelGuru)
Източник: Други (09.02.2011)
 
Rio Tinto удължи офертата за Riversdale, няма друга оферта на масата Глобалната група Rio Tinto удължи предложението си за поглъщане на действащата в Мозамбик компания Riversdale Mining на стойност 3.9 млрд. долара с две седмици до 4 март, стана ясно в четвъртък. Rio Tinto отново подчерта, че според Riversdale няма друга оферта. Удължаването нас рока дойде в същия ден, когато най-голямата бразилска група за производство на стомана CSN повиши дела си в Riversdale до 19.9%, малко под прага за извършване на задължителна оферта за поглъщане. CSN, вторият по големина акционер в Riversdale след индийската Tata Steel, не е заявил намеренията си, но инвеститори и експерти от сектора смятат, че основната цел е да укрепи своите позиции за договаряне с Rio Tinto за да се осигурят доставките на въглища. (Reuters)
Източник: Reuters (10.02.2011)
 
Вдигат глобите за търговията с метали без лиценз, намаляват площадките Глобата за изкупуване или търговия с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз да се увеличи пет пъти и да стига до 100 000 лв. Това предвиждат промени в Закона за управление на отпадъците на кабинета, които парламентът одобри на първо четене. Същите санкции са записани и в проект за промени в Наказателния кодекс, внесен от депутати от ГЕРБ. Сега законът предвижда прекупвачите на метали, които нямат лиценз или нарушават лиценза си, да се наказват с лишаване от свобода до 5 години и с глоба от 1000 до 20 000 лв. Управляващите искат да се запише, че минимумът затвор може да е една година, а глобата - от 5000 до 100 000 лв. Предвижда се изнасянето на търговията на площадките за дейности с металосъдържащи отпадъци извън жилищните зони на населените места. Основни са мерките, които ограничават броя на площадките в страната, коментира екоминистърът Нона Караджова, като допълни, че освен положителния ефект, че площадките за черни и цветни метали ще се изнесат от градовете, по този начин ще се ограничи многократно броят им. Това по думите й ще е улеснение и за контролните органи, защото 200-300 обекта се контролират много по-лесно от няколко хиляди. „Всички ние в ежедневието сме свидетели на кощунствата и вандализма, който се осъществява от определена група хора. Като парадокс ще ви съобщи нещо, което е стигнало до мен: в Калофер бе откраднат бюстът на Христо Ботев, който беше дарение от китайското посолство. Наистина е крайно време това да престане да царува в нашето общество, да се посяга върху шахти, жп рилси, кабели“, каза Йоана Кирова от ГЕРБ.
Източник: Дарик радио (11.02.2011)
 
Китай изстрелва суровините нагоре Цените на желязната руда, петрола и медта удариха върхове заради силното търсене от Китай, който отчете увеличение на вноса през последния месец. Трите суровини са от ключово значение за индустриалното производство. Анализаторите твърдят, че китайското търсене сигнализира, че икономическият растеж на страната остава силен. Вносът на желязна руда нарасна до рекордните 69 млн. тона през последния месец, с 19% повече от декември и 48% на годишна база. Силният внос през януари и признаци, че запасяването продължава избутаха спот цените на желязната руда до близо 200 долара на тон. Търговците на желязна брокери смятат, че малките доставки от Индия, третият по големина световен износител, са допринесли за скока в цената. Спот цените на желязната руда удариха 192.5 долара за тон, с 50% на годишна база, според Platts. "Недостигът на доставки и изискването за възстановяване на запасите от стоманодобивни предприятия предопределиха възходящата тенденция", заявиха от London Dry Bulk. (FT)
Източник: Други (15.02.2011)
 
Стомана Индъстри внедрява нови продукти Кризата помогна за разширяване на производствената гама в „Стомана Индъстри”, в Сортопрокатния цех се внедряват три продукта по нови стандарти. Това обяви главният директор на металургичната компания Емил Живков. Фирмата е традиционно добре представена на европейския пазар и в момента износът заема водещо място в реализацията на продукцията. Може би затова петима служители са включени в обучение по специалността „Данъчен и митнически посредник” по проект, който в момента предприятието осъществява. За раздвижване на вътрешния пазар трудно може да се говори, но постепенно положението се подобрява, коментира Живков. По думите на директора по страгическото планиране Константин Стаменов поръчките за отделни продукти вече били толкова много, че трудно се смогвало. Най-голям обем продукция в момента излиза от Листопрокатния цех.
Източник: СъПерник (15.02.2011)
 
Южнокорейски консорциум предлага да изкупи австралийска въгледобивна мина Южнокорейски консорциум заяви, че е направила необвързващо предложение да купи Whitehaven Coal, оценена на 3.497 млрд. долара. Групата, състояща се от Korea Resources Corp (Kores) и Daewoo International Corp съобщи, че са представили предварителна оферта за придобиване на Whitehaven този месец, а разглежда документите на Сидни-базираната компания с цел официална оферта. Whitehaven се предложи за продажба миналата година. Компанията заяви, че страните са поканени да завърши по-подробен анализ и да предоставят обвързващи предложения. "Kores подадена офертата този месец като лидер на консорциума", каза говорител на Kores. Whitehaven произвежда металургични въглища и топлинни въглища от пет мини в Нов Южен Уелс и има планове за разширяване. Австралия е най-големият световен износител на въглища с годишния износ от около 252 млн. тона. Въглищата в страната се оказаха на цел на придобиване от азиатски дружества, които се борят за нови енергийни източници. (Xinhua)
Източник: Други (15.02.2011)
 
Индийската Tata Steel обяви два пъти по-голяма печалба за Q3 Седмата по големина стоманодобивна компания Tata Steel обяви, че консолидираната тримесечна печалба се е удвоила, тъй като търсенето нараства, но изостана от прогнозите, защото цените на суровините нараснаха. Нетната печалба нарасна до 10.03 млрд. рупии (222 млн. долара) за трите месеца до декември, спрямо 4.72 млрд. рупии за същия период година по-рано. Печалбата обаче не успя да достигне прогнозите на анализаторите, които очакваха тя да достигне близо 11 млрд. рупии. Tata Steel, която купи британско-холандската компания Corus за 13.7 млрд. долара през 2007 г., каза в изявление, че продажбите са нараснали с 11% до 6.5 млрд. долара. Данните включват резултатите от операциите в Индия, Югоизточна Азия и на Corus. Акциите на Tata Steel затвориха с 0.65% спад, или с 2.65 рупии, до 616.55 на борсата в Бомбай. Доставките на стомана са намалели с 5.7% до 5.68 млн. тона през тримесечието, спрямо година по-рано. (AFP)
Източник: Други (16.02.2011)
 
Износът на САЩ на кокс се увеличи с почти 50% през 2010 г. Износът на кокс за стомана на САЩ нарасна до 55 млн. тона през 2010 г., най-високото ниво от 1991 г., според статистиката на американският офис за енергийна информация (EIA). Производителите в САЩ значително са разширили износа на кокс през последните години и той е нараснал от 37 млн. тона през 2009 г. до 55 млн. тона през 2010 г. или с 49%. Експерти смятат, че през 2011 г. износът на САЩ ще достигне 65 млн. тона, голяма част от които ще бъдат под формата на сравнително нискокачествен кокс. Според доклада на EIA, тенденцията на увеличение на износа е резултат главно от намаленото вътрешно потребление. През 2010 г. нивото на износа е почти три пъти по-голямо от потреблението на кокс от предприятията в САЩ. Съединените щати консумират по-малко кокс в резултат на продължаващата интеграция на технологии, като например електрически пещи (EAF) технология, алтернативен процес за стоманодобив. (Xinhua)
Източник: Други (17.02.2011)
 
Сливането на Nippon Steel и Sumitomo е добро за сектора Шои Уцуда, председател на Japan Foreign Trade Council Inc заяви, че планираното сливане на Nippon Steel Corporation и Sumitomo Metal Industries Limited е добра новина за стоманодобивната промишленост. Уцуда, който е и председател на Mitsui & Co, заяви: "Добре е, че японската стоманодобивна промишленост ще бъде преструктурирана така, че да бъде в състояние да се конкурира в световен мащаб." Той добави, че преструктурирането на промишлеността най-вероятно няма да има голямо влияние върху търгуващите дружества. Що се отнася до Японската комисия за лоялна търговия, което ще гласува дали да одобри сливането, Уцуда заяви, че тя трябва да бъде по-гъвкава към подобни обединения, заради глобализацията в световен мащаб. Той също прогнозира, че ако сливането бъде одобрено, преструктуриранията ще са много по-активни в отрасли, където силната конкуренция е сериозен проблем . (Nikkei)
Източник: Други (18.02.2011)
 
ОЦК увеличава производството на цинк Оловно цинков комплекс АД смята да увеличи производството на цинк през 2011-та година и да лимитира производството на олово до нива, които позволяват на комбината да посрещне ангажиментите си по опазване на околната среда в региона на Кърджали. Дружеството планира да произведе 21 хил. тона цинк през тази година, което е с 2 хил. тона повече от произведеното през миналата 2010 година. Възможност за това дава открития през ноември електролитен цех, коментира Роберто Младенов, изпълнителен директор на Интертръст холдинг, който контролира оловно-цинковия комбинат. ОЦК си е поставила за цел да увеличи капацитета си за производство на цинк до 45 хил. тона годишно, като за целта се инвестира в машини и съоръжения, чието инсталиране се очаква да приключи до 2012-та година. През миналата година Оловно цинковият комплекс редуцира оловното си производство с 22% до 16.650 тона. Натиск за това оказаха екологичните власти. С оглед на поетите ангажименти по опазване на околната среда от замърсявания, ОЦК прогнозира, че през настоящата година ще произведе между 16 хил. и 18 хил. тона олово, при това без да бъдат надвишавани допустимите стойности на вредни емисии в атмосферния въздух.
Източник: Дарик радио (18.02.2011)
 
Стоманодобивът във Великобритания нарасна в началото на 2011 г. Надеждите за промишлно възстановяване в стоманодобивната промишленост на Обединеното кралство ще се подхранят от новината, че производството успя да се оттласне нагоре през януари от нарасналото търсене. Производството във Великобритания се увеличи с 35.4% до 201 хил. тона на седмица - в сравнение със 148.6 хил. тона през декември, според данни на UK Steel. UK Steel, подразделение на EEF, заяви че това се отразява в "резки увеличения" при големите предприятия в страната, "тъй като британското производство продължава да отговаря на повишеното търсене". Британският сектор е доминиран от Corus, собственост на индийската Tata. Производството в района Йоркшир и Хъмбър се увеличи с 50% до 89.2 хил. тона седмично, и в Уелс се е увеличило с около една пета до 101 хил. тона. Йън Роджърс, директор на UK Steel, заяви: "ръстът в производството през януари е показателен и е отражение на непрекъснатото подобряване на британската продукция като цяло." (The Independent)
Източник: Други (21.02.2011)
 
Продажбите на машиностроителната "Бесттехника-Радомир" са паднали седем пъти Почти седем пъти са паднали продажбите на машиностроителната компания "Бесттехника-Радомир" през миналата година, показва отчетът към края на декември. Компанията има едва 3 млн. лв. приходи от продажби при 20 млн. лв. за 2009 г. Така "Бесттехника" приключва годината със загуба от 6.9 млн. лв. при 157 хил. лв. печалба в предходната година. Като причина за лошите резултати се посочва икономическата криза, която е засегнала особено силно производството на инвестиционно оборудване. Натоварването на мощностите е било повече от четири пъти по-слабо, отколкото през 2009 г. Дружеството работи основно за българския пазар и само 15% от продукцията му се изнася. Основните му клиенти са българските "Мекамиди България", "Радомир Метал индъстрийз" и "Стомана индъстри", както и френската Alstom Power Hydro. От "Бесттехника" обясняват загубата за миналата година и с високите разходи от преоценка на машини и оборудване, както и големите лихви, които плаща. Дружеството е платило близо 1.8 млн. лв. лихви, от които 830 хил. лв. са по ревизионни актове, 575 хил. лв. са по заеми от ОББ, а 260 хил. лв. - по лизинг.
Източник: Дневник (22.02.2011)
 
Южна Корея търси държавна подкрепа за предложеният джойнт венчър SAIL POSCO Южна Корея иска подкрепа от индийското правителство за предложеното съвместна предприятие на POSCO със SAIL за създаване на стоманодобивен завод в Бокаро в Джаркханд с капацитет 3 млн. тона и прогнозна инвестиция от 150 млрд. рупии. Южнокорейският заместник министър на търговията, енергетиката и ресурсите Парк Йънг Джун, след среща с индийският търговско-промишлен министър Ананд Шарма заяви пред репортери, че "Поисках подкрепата на министъра по проекта на POSCO в сътрудничество със SAIL за изграждане на интегрирано стоманодобивно предприятие използващо модерната технология FINEX." Преговорите за предложеното предприятие, определено да бъде изградено на земя в близост до съществуващо предприятие на SAIL за 4.5 млн. тона годишно в Бокаро, се водят от началото на 2010 г. Въпреки това, POSCO и държавната Steel Authority of India все още не са успели да постигнат споразумение. (BS)
Източник: Други (23.02.2011)
 
Rio Tinto разсрочи офертата си за Riversdale от 3.9 млрд. долара Рудодобивният гигант Rio Tinto разсрочи офертата си от 3.9 млрд. долара за поглъщане на Riversdale Mining до 18 март, след като най-големият акционер обяви, че тепърва трябва да реши дали да задържи или да продаде дела си. Rio трябваше да удължи крайния срок на офертата с две седмици за втори път, тъй като все още търси одобрение за 50.1% от акционерите на Riversdale. Най-големият акционер в Riversdale Tata Steel заяви, че все още не е взел решение по отношение на своите 24%. По-рано този месец управляващият директор на Tata Steel - Херман Неруркар заяви, че Tata е интересува най-вече от осигуряване на доставките на въглища и преговаря с Rio за редица опции. Rio Tinto отказа да коментира преговорите с акционерите на Riversdale, включително и най-голямата бразилска стоманодобивна компания CSN, която увеличи дела си в Riversdale до 19.9% по-рано този месец. Ако Tata и CSN запазят своите дялове, Rio може да постигне контрол на Riversdale, но не може да продължи до пълно поглъщане. (Reuters)
Източник: Reuters (24.02.2011)
 
Надежда за служителите след продажбата на предприятие на Corus Стоманодобивно предприятие, което беше замразено през изминалата година, беше продаден на тайландска фирма, повишавайки перспективата за стотици нови работни места. SSI, най-голямата стоманодобивна компания в Тайланд, финализира споразумение за закупуване на Corus Teesside Cast Products в Редкар. Синдикатите и местните власти приветстваха новината от страна на SSI и Tata, която е собственик на Corus на острова. Бизнес секретарят Винс Кабел заяви, че споразумението ще спомогне за запазване на 700 работни места в завода. Сделката е на стойност 469 млн. долара. Придобиването се очаква да доведе до създаването на над 800 работни места като допълнение на съществуващите 700 в завода, които ще бъдат върнати обратно в пълна експлоатация. Новината идва година след като предприятието беше замразено през февруари 2010 г. TCP има втората най-голяма доменна пещ в Европа и производствен капацитет от 3.5 млн. тона годишно. (The Independent)
Източник: Други (25.02.2011)
 
Държавата търси концесионер на нерентабилен терминал на пристанище Бургас Терминалът за насипни товари на пристанище Бургас-изток беше обявен официално за отдаване на концесия. Решението за откриването на процедурата беше взето преди повече от две седмици от Министерския съвет, а причината е, че съоръжението според транспортния министър Александър Цветков е нерентабилно за държавната фирма "Пристанище Бургас", която освен това погасява и заем към Японската банка, с който е построен терминалът. "Този терминал е изграден, за да обслужва металургичния комбинат "Кремиковци" и на практика, когато през 2010 г. получихме акт 16 за него, той е на практика мъртвороден и именно затова започва процедура за концесия, тъй като държавата не може да продължава да обслужва заема от Японската банка", обяснил Цветков по време на последното заседание на правителството, показва стенограмата от заседанието. Тогава заради проблемите по изплащането на кредита кабинетът се отказа от нов заем от същата банка за контейнерни терминали на портовете във Варна и Бургас. На концесия за 35 години се отдават пристанищна площ от над 419 хил. кв.м, както и инфраструктура. Бъдещият частен оператор на терминала ще има задължението да погасява частично или изцяло вноските към Японската банка по кредита, с който беше направено съоръжението. Предложението за това каква част от парите ще бъдат поети ще е и основният критерий за избор на концесионер.
Източник: Дневник (28.02.2011)
 
Vale очаква рекордна печалба през 2011 г. Vale, най-голямата компания добиваща желязна руда в света, заяви, че очаква нови рекордни резултатите през 2011 година от нарасналото търсене в Азия въпреки растящата инфлация. Бразилската компания отчете чиста печалба от 17.26 млрд. долара през 2010 г., над три пъти повече спрямо година по-рано (5.35 млрд. долара) - най-добрият им резултат до момента. Приходите почти са се удвоили до 46.48 млрд. долара от 23.94 млрд. долара през 2009 г. "Това е най-силният момент на компанията до момента, но най-хубавото тепърва предстои", заяви главният финансов директор Гилерме Кавалканти, който отбеляза продължаващото нарастване на цените на желязната руда. Прекъсването на доставките от Индия и огромното търсене в развиващите се пазари изстреляха цените до около 190 долара на тон, над три пъти повече от 61-те долара през 2009 година, засилвайки на печалбите на добивните компании в цял свят. Кавалканти заяви, че Vale ще увеличи производството си през тази година. "Продължаваме да очакваме дисбаланс между търсенето и предлагането ... така че очакваме да продължим да продаваме всичко, което произведем и полагаме усилия да произвеждаме повече и да инвестираме повече, за да отговорим на търсенето", каза той. (FT)
Източник: Други (28.02.2011)
 
Проектаната компания за "Бургас - Александруполис" е внесла новия си екодоклад Екодокладите по проекта за изграждане на нефтопровода "Бургас-Александруполис" са внесени днес в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съобщиха за пресцентъра на ведомството. "Транс Болкан пайплайн" трябваше да представи новите варианти на документите - за съвместимост със защитените територии и за оценка на въздействието върху околната среда, в екоминистерството най-късно днес. Предишният доклад беше отхвърлен от МОСВ като непълен в края на миналата година. Проектът за изграждане на нефтопровода може да се провали в случай, че екоминистерството не приеме докладите. В случай, че ги приеме България ще плати над 7 млн. лева за продължаването на нефтопровода, който ще свързва българския град Бургас с гръцкия Александруполис. "Въпросът за задълженията на страната ни по проекта, както и тяхното погасяване, ще бъде обсъждан, след като бъде оповестен докладът по ОВОС на проекта. Едва след това ще стане ясно и какви ще са българските позиции по-нататък", обясниха преди седмица от финансовото министерство. Ведомството отговаря за строителството на петролопровода от лятото на миналата година.
Източник: Дневник (01.03.2011)
 
Baosteel подписа договор за въглища Baoshan Iron and Steel Co обяви, че е подписал три годишен договор с Rio Tinto за доставка на коксуващи се въглища. Австралийската минна компания ще доставя въглищата на Baosteel, една от най-големите китайски стоманодобивни компании, от тази година. Базираното в Шанхай предприятие не обяви обема и стойността на договора, но каза, че споразумението осигурява първи дългосрочен китайски купувач на въглища за Rio, която доставя на клиентите си 13.6 млн. тона въглища годишно, държейки 5.7% от световния пазар. Анализаторът от Mysteel Лиу Бао заяви, че сега е по-евтино и удобен за стоманодобивните предприятия по източното крайбрежие на Китай да внасят от Австралия, отколкото от вътрешните провинции добиващи въглища като Шанси, заради малкият ЖП капацитет. Световните доставки са възпрепятствани, след като масивните наводнения през декември и януари в австралийския щат Куинсланд прекъснаха добива на коксуващи се въглища. (Shanghai Daily)
Източник: Други (02.03.2011)
 
КЦМ ще запази планираните резултати през 2011 г. КЦМ цели същата продукция тази година с надежда за стабилни условия на световните пазари. КЦМ планира да произведе около 73 хил. тона цинк за втора поредна година и очаква оловното производство да нарасне на 65 хил. тона спрямо 63 хил. тона през 2010 г., заяви изпълнителния директор на холдинга контролиращ комбината, Никола Добрев. Резултатите на компанията през 2009 г. са 68 хил. тона цинк и 62 хил. тона олово. "Надявам се на стабилни пазари (през 2011 г.). Не благоприятни, но стабилни, което означава постоянно търсене на продукцията ни", заяви Добрев. КЦМ планира напълно да завърши инвестицията си от 150 млн. евро за модернизация на оловното производство и увеличаване на производството цинк до септември 2013 г. Инвестицията е подкрепена от два заема от по 47.5 млн. евро от УниКредит и ЕБВР, която КЦМ подписа миналата година. Единственият конкурент на КЦМ АД в България е ОЦК, част от Интертръст холдинг.
Източник: Reuters (02.03.2011)
 
Активите на "Кремиковци" на четвърти търг, цената им вече е 316 млн. лв. Четвърти търг за производствените активи на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" ще се проведе на 12 април. Това съобщи синдикът на дружеството Цветан Банков, уточнявайки, че началната цена на наддаването е 316 млн. лв. Това е с 20% по-ниско от началната цена на предишния търг, който бе на 7 февруари. На него се яви кандидат-купувач, който обаче не бе внесъл задължителният задатък (депозит в размер на 10% от началната цена, с който се доказва състоятелността на офертата), а двата търга миналата есен се провалиха без нито един купувач. Този път евентуалните кандидати трябва да внесат 31.6 млн. лв. като задатък, а синдикът е оптимистично настроен, че на него трябва да се явят реални кандидати, след като цените на желязната руда и стоманата на международните пазари отново се покачват. Началната цена пък е само 45% по-ниска от тази на първото наддаване, което се провали миналия септември. В петък икономическият министър Трайчо Трайков съобщи, че испанският консорциум SHP-Advisers проявява интерес към покупката на части от комбината, а изказването му дойде след посещението на българската делегация в Испания начело с премиера Бойко Борисов. По думите на Трайков фирмите от консорциума имат готовност да участват пред Европейската комисия с проект за 20 млн. евро за рекултивация на терена на комбината.
Източник: Дневник (07.03.2011)
 
Японски и южнокорейски компании се обединяват за да не изостават от китайските си конкуренти Въпреки, че съперничеството между японските и южнокорейските компании се засилва, те все повече си сътрудничат в чуждестранни предприятия за да предотвратят голямо изоставане от китайските конкуренти. Токио и Сеул предоставят и подкрепа на тези предприятия по отношение на официалната помощ за развитие и инвестиции. Подобните индустриални структури на Япония и Южна Корея означават много компании стремящи се към същата енергия и природни ресурси, които се преследват агресивно от китайски фирми. Южнокорейският производител на стомана Posco обяви съвместен план за инвестиции в CBMM, бразилска компания за редки метали. Другите партньори са големи японски производители на стомана като Nippon Steel Corp. и JFE Steel Corp., търговската дружество Sojitz Corp., както и правителствени институции от Япония и Южна Корея. CBMM има 80-процентов дял от световния пазар на ниобий, рядък метал от съществено значение за производството на висококачествени продукти от стомана за автомобилостроенето. Тъй като Китай се стреми да увеличи поръчките си от CBMM, компаниите от Япония и Южна Корея се обединиха, за да осигурят стабилни доставки. (Asahi)
Източник: Други (07.03.2011)
 
Тайландската стоманодобивна промишленост готова за силен икономически растеж Emerging Markets Direct (EMD) публикува последният си доклад за Тайландската стоманодобивна промишленост 1H’11. Тайланд е един от най-големите производители и потребители в Югоизточна Азия. Подкрепена от активното развитие на строителството, автомобилостроенето и сегмента с електрически уреди, търсенето на стомана в Тайланд беше вероятно да нарасне от 10 млн. до 12 млн. тона през 2010 г. според Института за желязо и стомана на Тайланд. Не беше изненадващо неблагоприятното въздействие на световната икономическа криза. В Тайланд общият обем произведени избрани продукти (кръгли стоманени пръти, стоманени телове, телове с висока якост, стоманени тръби, както и поцинкована ламарина) е намалял с 26.26% до 1.9 млн. тона през 2009 г. През 2010 г. имаше подобрение на производствения индекс като той е с 11% по-висок на годишна база. Условията за износ и внос на железни и стоманени продукти се възстановяваха през 2010 г. Според Thailand Steel Industry Report, износът е нараснал до 12.45 млн. тайландски бата през първите 11 месеца на 2010 г., което е увеличение с 38.92% сравнение със същия период през 2009 г. (24-7PressRelease)
Източник: Други (07.03.2011)
 
Китайската Wuhan Steel планира за регистрация на мини в чужбина Третият по големина производител на стомана в Китай Wuhan Iron and Steel Group Corp (WISCO) може да листне задграничните си активи за желязна руда, като част от следващия си петгодишен план. Wuhan Steel е фокусирана върху развитието на наскоро придобитите си мини за желязна руда, за да постигнат пълен обем на производството през следващите 3-5 години и да бъдат обединени в холдинг за пускане на борсата, каза президентът на WISCO Денг Килин. Денг заяви, че все още е твърде рано да се определи къде ще бъдат листнати активите, или дали ще бъдат вкарани в настоящото публично дъщерно дружество, Wuhan Steel and Iron Ore, за търговия в Шанхай. Денг добави, че не са изключени нови придобивания, но че основен приоритет на фирмата сега е да се разработят наскоро придобитите мини в Канада, Бразилия, Австралия, Либерия и Мадагаскар. Китайският производител на стомана в момента внася над 85% от нужната руда, но се стреми да бъде в състояние да задоволява цялото свое търсене до 3-5 години. (China Securities Journal)
Източник: Други (08.03.2011)
 
Държавата няма да спечели нищо от продажбата на Кремиковци Държавата няма да спечели нищо от продажбата на "Кремиковци", всичко, което се получи от продажбата на активите, ще отиде за обезпечаване на облигационерите. Това коментира днес пред журналисти министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Въпреки това държавата влага административен капацитет, за да може да се стигне до сделка и в тази част на София отново да започне да се работи, заяви Трайков. Основна трудност за потенциалните кандидати в търга за купуване на активите на металургичния комбинат "Кремиковци" е, че в много кратък срок след сключване на сделката трябва да се внесе цялата сума от над 300 млн. лв., посочи той. Внасянето на парите непосредствено след сделката се предвижда от процедурата, по която се осъществява търгът. Има проявен интерес от испански фирми за участие в търга, но за мен най-добрият атестат ще бъде, когато дойде 12 април, да имаме кандидати за купуването на активите на завода, посочи министърът. Трайков обясни, че заради изискването за бързо внасяне на цялата сума по сделката, фирмите искат максимална информация и увереност колко бързо ще могат да получат комплексно разрешително и да възстановят дейността в "Кремиковци".
Източник: expert.bg (09.03.2011)
 
Codelco очаква близко предлагане и търсене на мед Търсенето и предлагането на мед ще останат близки през 2011 г. и вероятно през 2012 г. въпреки, че е възможно дебалансиране от китайските усилия за контрол на инфлацията. Диего Ернандес, главен изпълнителен директор на Codelco, заяви, че Китай ще оглавява търсенето, но потреблението на някои развити страни, ще допринесе за поддържане на цените. Ернандес обясни, че колебанията в цените може да продължат в резултат на мерките, които предприема Китай, за да контролира инфлацията. Но ако има спад той ще бъде незначителен и ще се компенсира от повишено търсене в развитите икономики. Медта CMCU3 с тримесечна доставка на Лондонската метална борса се е повиши с две трети от юни, удряйки най-високата си стойност за всички времена с 10,190 долара за тон в средата на февруари от опасенията, че търсенето ще надхвърли производството. Медта, един от най-широко използваните неблагородни метали, се разглежда като икономическа ветропоказател, което се дължи на неговата колебливост. Китай е най-големият купувач на червения метал в света. (Reuters)
Източник: Reuters (09.03.2011)
 
Проектът в Жанянг готов за по-нататъшно развитие Според Ю Зикан, президент на Shaoguan Steel Group, проектът за производствената база в Жанянг трябва да бъде бързо одобрен от правителството, което е в полза на регулиране на промишления дисбаланс в Гуандун. Проектът в Жанянг има за цел да премахне остаряли мощности с капацитет 15 млн. тона в провинция Гуандун, в замяна на нова база за производство на стомана с годишен производствен капацитет от 5 млн. тона в Жанянг. Ли Мяожуан, директор в Комисията за развитие и реформи в Гуандун заяви, че годишният обем на потреблението на стомана в провинцията е около 50 млн. тона, докато само 20 млн. тона, включително някои видове продукти нисък клас, могат да бъдат осигурени от предприятията в провинция Гуандун, което води до неудобния факт, че над половината от потреблението трябва да бъде задоволявано от други провинции. Мяожуан добави още, че Гуандун е област с огромно потребление на стомана за битова техника, автомобили, корабостроене съоръжения. (MySteel)
Източник: Други (10.03.2011)
 
Местните цени на стоманата падат от наводняването със стока в Китай Цените на стоманата в Китай са с низходящ тренд за последния месец, противно на всички очаквания. Периодът след пролетната ваканция по принцип е ренесансов, в който пазарът се оживява, но през 2011 г. е изненадващо слаб. Като прелюдия към новата година се очакваше повишено търсене, след като правителството обяви инфраструктурната и жилищна програми за 12-ият петилетен план. Въпреки това, след като първоначалните вълнение стихнаха, стана ясно, че ще отнеме много повече от обещания, за да се стимулира търсенето. Държавата опроверга решението си като което породи сериозни съмнения за намеренията си, когато лихвените проценти бяха повишени с 25 базисни пункта в навечерието на новата година. Пазарът изпадна в затруднено положение и не е в състояние да се възстанови и досега, въпреки надеждите за сезонността. Ръстът на производството от януари до февруари с 5.5% изглежда болезнен, след като пазарът в момента се задавя. (Steelprices-China)
Източник: Други (11.03.2011)
 
Радомир метал индъстрийз увеличава производството Съживява се производството в най-голямото предприятие на община Радомир - "Радомир метал индъстрийз", съобщи изпълнителният директор Людмил Александров. Наблюдава се тенденция на увеличаване на поръчките, които само от началото на годината са нараснали с 10%. Постепенно се завръщат старите клиенти от Европа и от САЩ, 80 процента от бившите контрагенти са направили запитвания, или са предложили оферти. В момента дружеството изработва минералодобивни съоръжения, предназначени за американска фирма. Постъпили са поръчки и от големи български предприятия. Чувствително е увеличено леярското производство. Натоварването на мощностите е 40% спрямо капацитета на завода, ангажиран в предкризисната 2008 година. Назначени са 20 нови машинни работници и се търсят още 10 специалисти по механообработка и формовчици. "Радомир метал индъстрийз" бе сред първите предприятия в Пернишкия регион, засегнати от кризата. Повече от половината персонал бе съкратена и от 1200 души в края на 2008 г., сега работещите са 550. "Радомир метал индъстрийз" е правоприемник на две трети от мощностите на бившия гигант за тежко машиностроене край радомирското село Червена могила. 25% от продукцията му е предназначена за износ.
Източник: expert.bg (11.03.2011)
 
Закриват оловното производство в Кърджали В Оловно-цинковия комбинат в Кърджали очакват масови съкращения, след като на 10 март т.г. е била издадена заповед за закриване на оловното производство от собственика на предприятието „Интертръст холдинг”. Според информация от синдикатите общо 350 души ще останат без работа. До решението за закриването на оловния завод и свиването на персонала в такива мащаби се стигна, след като през януари т.г. в Кърджали трима министри поставиха категоричен ултиматум заводът да спре да бълва във въздуха на града серен диоксид, оловни аерозоли, кадмий и др. Тогава екоминистърът Нона Караджова огласи разтърсващи факти. За първите 25 дни на т.г. регистрираните отровни залпове са 14 на брой при допустими за цяла година 24, както е според европейското и българското законодателство, разкри тя. През 2009 г. обгазяванията са били общо 203, т.е. 180 пъти повече са превишаванията на средночасовите норми, а средноденонощните – с 23 пъти повече. Още през септември 2009 г. МОСВ започна разговори със собственика на завода с цел наднормените замърсявания да бъдат сведени до минимум и паралелно с това да започне изграждането на двата завода, заложени в инвестиционната му програма. Предприетите от страна на дружеството мерки обаче не са дали очаквания резултат, въпреки компромисния срок от една година, даден от министерството.
Източник: Монитор (14.03.2011)
 
Японските компании могат да създадат стоманодобивни заводи в Индия Смъртоносното земетресение в Япония вероятно да принуди стоманодобивните предприятия от страната да ускорят плановете си за изграждане на предприятия в по-сигурни страни с ниски разходи като например Индия. Водещи фигури от сектора подчертаха тази възможност. Председателят на SAIL, К.С. Верма, която има договорка с Kobe Steel да се използва нискокачествена желязна руда за стомана, каза, че "Все още е твърде рано да се каже нещо, но определено, японските компании трябва да разгледат идеята за по-големи предприятия в Индия, която има и пазар, и суровини. Освен от гледна точка на безопасността, силното търсене на стомана в Индия може да бъдат привлекателно за технологично напреднали страни като Япония, която се е усъвършенствала в листове с висока якост за коли и за потребителски стоки. Четирите най-големи предприятия от черната металургия в Япония Nippon Steel, JFE Steel, Sumitomo Metals и Kobe Steel вече имат присъствие в Индия чрез съвместни предприятия. Земетресенията и цунамито засегнаха основните предприятия по тихоокеанското крайбрежие на Япония. Заводът на JFE Steel – Chiba, се запали. Интегрираните предприятия в Токийския залив, като Kimitsu на Nippon Steel и Chiba и Keihin на JFE Steel също са засегнати. Най-засегнатият район, самият град Сендай е дом на JFE Bars & Shapes и Itoh Steel. (ЕТ)
Източник: Други (14.03.2011)
 
AES плаща неустойки заради забавяне на новия й ТЕЦ в Гълъбово От началото на годината България получава неустойки от американската компания АЕS заради забавения пуск на новата ТЕЦ "AES - Гълъбово", съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Министърът не посочи конкретен размер на компенсацията, но уточни, че има сериозен проблем, който трябва да бъде решен от инвеститора и изпълнителя. Главен изпълнител на новата централа, смятана за най-голямата инвестиция у нас в размер на 1.3 милиарда евро, е френската компания "Алстом Пауър". "Засега ние не получаваме електроенергията, на която разчитахме, мините не получават натоварването, което са планирали. От другата страна на уравнението - не плащаме скъпата електроенергия на новата централа и получаваме неустойки", коментира министър Трайков. По думите му няма сериозни негативни въздействия, но проблемът трябва да бъде решен, защото мощността е планирана в енергийния баланс на страната. Строежът на централата край Гълъбово започна в началото на юни 2006 г. като според първоначалния план пускът трябваше да бъде през есента на 2010 г.
Източник: Дневник (15.03.2011)
 
Земетресението в Япония - Стоманодобивът е ударен Стоманодобивът в Япония може да намалее с 20% поради увреждане на ключови стоманолеярни от земетресението и вълните цунами. Операциите на четири стоманодобивни завода в префектури Ивате, Мияги и Ибараки са нарушени, а три други в префектури Чиба и Канагава ще бъдат засегнати от недостига на електроенергия поради увреждане на електроцентрали на Tokyo Electric Power Co, което я принуди да въведе периодични прекъсвания на електрозахранването. Президентът на Sumitomo Metal Industries Ltd - Хироши Шимозума, заяви, че водещият завод на компанията в Кашима, префектура Ибараки, е сериозно повреден. "Доменните пещи, конверторите и инсталациите за горещо валцуване са повредени." Пристанищните съоръжения за извозване на готова продукция и суровини също са повредени. Ремонтът на пукнатините и щетите може да отнеме над шест месеца. Sumitomo Metal Industries планира да започне пускането на въздух в двете доменни пещи на предприятието Кашима за да поддържа температурата във вътрешността на пещите и да предотврати втвърдяването на разтопения чугун. Двете доменните пещи в Кашима са около половината от капацитета на Sumitomo Metal Industries за производство на 14.3 млн. тона стомана годишно. Предприятието на Nippon Steel Corp. в Камаиши, префектура Ивате, също не работи. То е било частично потопено от цунамито. Не е ясно, когато ще се върне в експлоатация. Nippon Steel държи половината от вътрешния пазар за валцдрат използван за производството на стоманени корди за подсилване на гуми. Заводът в Камаиши е основен за групата за производство на валцдрат. JFE Bars and Shapes Corp., дъщерно дружество на JFE Steel Corp., която работи мини-предприятия с електрически пещи, също е пострадало. Две от трите предприятия, едното в Сендай, а другите в Камису, префектура Ибараки, са пострадали от земетресението. Сред другите продукти, предприятието произвеждат зъбни колелета и други части за автомобилната индустрия. Поради несигурността на доставките на части, много от производителите на автомобили в Япония са решили да преустановят производството от вторник. Освен че се опитват да поправят повредените съоръжения в силно ударения региона Тохоку, производителите се борят и с прекъсването на тока в района около Токио. (Asahi)
Източник: Други (16.03.2011)
 
Обработката на медта може да се повиши Цената на обработката на медта в световен мащаб вероятно ще расте, тъй като медните концентрати, които се преработват в Япония, трябва да се продават другаде след бедствието. Aurubis заяви, че когато големи количества концентрати се предлагат на световните пазари, таксите за обработка и рафиниране на концентрати расте, тъй като предприятията не трябва да се конкурират за доставките. През 2010 г. японските заводи произведоха около 1.35 млн. тона мед от концентрати. Намаляването на търсенето ще доведе до значително увеличение на цената за преработка и рафиниране на спот пазара, които все още са около 60 USD за тон или 6 цента на килограм. Доставките сега трябва да бъдат пренасочени към други купувачи. От Aurubis заявиха, че две японски предприятия за мед с обща продукция през 2010 г. от около 4.3 млн. тона са разположени в пострадалия от бедствията район на Северна Япония, и могат да бъдат засегнати от прекъсване на електрозахранването. В средносрочен и дългосрочен план, търсенето на медта може да се увеличи с възстановяване на работата след бедствието. (Reuters)
Източник: Reuters (18.03.2011)
 
Цветан Банков - синдик на обявената в несъстоятелност фирма "Кремиковци" АД по т. д. № 95/2007 г. по описа на Софийския градски съд, обявява на интересуващите се, че на 5 април от 14 часа в канцеларията на синдика в София, кв. Ботунец, Административна сграда на "Кремиковци" АД, етаж II, Дирекционна зала, ще се проведе продажба на обособена част от имуществото на дружеството. Става въпрос за "Никел на плочи", подробно описана в доклад за определяне на пазарна стойност от 3 февруари 2011 г., изготвен от Консултантска къща "Амрита" ООД. Количеството никел на плочи е 700 килограма. Оценката на обособената част от имуществото на длъжника е 23 100 лева. Продажбата ще се извърши по реда на чл. 717в от Търговския закон - чрез търг с тайно наддаване. Книжата за продажбата са на разположение на заинтересованите в канцеларията на синдика. Оглед на обособената част може да се извършва всеки работен ден до 4 април, включително, от 10 до 15 часа, след предварителна заявка в канцеларията на синдика. За участие в наддаването се внася задатък 10 % (десет процента) от оценката в размер на 2 310 лева по особената сметка на синдика на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност). За допускане до участие в продажбата кандидатите следва да представят на синдика: документ, удостоверяващ внесен задатък - задатъкът се счита за внесен, ако сумата е постъпила по особената сметка на синдика преди започване на търга; документ за самоличност; удостоверение за актуално състояние, легитимиращо участника; нотариално заверено изрично пълномощно, когато кандидатът участва в наддаването чрез представител.
Източник: Банкеръ (19.03.2011)
 
Заплати в "Кремиковци" - с новия собственик Бизнесът на металургичния комбинат ""Кремиковци" не се продава, а само имуществото на дружеството в несъстоятелност. Това заяви в предаването "Седмицата" по Дарик радио синдикът на комбината Цветан Банков. Със сигурност инвеститорът, който купи имуществото и вложи изключително много пари в него, ще го развива по най-добрия възможен начин. Когато комбинатът бъде продаден, работниците и служителите ще получат вземанията си приоритетно, обясни Банков. Не е задължително предприятие от бранша да закупи имотите, а може да е друг инвеститор. "Огледи са правени от Америка и Бразилия, през цяла Европа до Корея", категоричен бе Банков. Следващият търг за имуществото на комбината ще е на 12 април. Началната тръжна цена е 316 млн. лева, а стъпката на наддаване - 4 млн. лева.
Източник: econ.bg (21.03.2011)
 
Ще пусне на търг залежите Околовски Чуждестранни компании проявяват силен интерес към суровинните залежи на Беларус. Министърът на природните ресурси и опазване на околната среда на Беларус Владимир Цалко заяви, че през март страната обяви международни търгове за избор на инвеститори в проекта за залежите от строителни камъни Ситница, строителството и изграждане на предприятие за добив и преработка, както и да започне добив и преработка за производство на пелети от залежите от желязна руда Околовски. Той обяви, че скоро ще бъде обявен конкурс за кафяви въглища и шисти. Той заяви: "Проектите вече се радват на голям интерес за инвеститорите, включително от Китай, Полша и други страни." Министърът добави, че Беларус планира да включи големи инвеститори с най-новите технологии за реализацията на проектите. Информация за офертите може да се намери на официалния сайт на Министерство на природните ресурси и опазване на околната среда. (BelTA)
Източник: Други (21.03.2011)
 
Пещите на Nippon Steel в токийска област обратно до нивата преди земетресението Nippon Steel Corporation заяви, че производството на трите доменни пещи в своя основен завод в източната част на Япония са се възстановили до нивата преди земетресение. Nippon Steel, производител на стомана № 4 в света, е възобновил операциите на две доменни пещи в близост до Токио, а на третата по-късно, след като компанията спря за проверка дейността си след разрушителното земетресение, което удари Япония този месец. JFE Steel Corporation, производител на стомана № 5 в света, също заяви, че две доменни пещи в предприятието, с годишен капацитет 10 млн. тона годишно близо до Токио, в момента функционират нормално. Компанията възобнови производството в завода, като внимателно наблюдава ситуацията с електрозахранването. (Reuters)
Източник: Reuters (23.03.2011)
 
Китайският износ възкръсва от очакванията за търсенето Японското цунами успокои много сегменти, включително китайския износ, които вървеше бавно към забвение. Веднага след разрушенията причинени от земетресението и цунамито, вътрешният пазар и износа показаха гъвкавост на базата на очакването. Освен очевидното търсене за възстановяване на Япония, китайските предприятия очакват да запълнят празнината, оставена от неработещите японски стоманодобивни предприятия в Югоизточна Азия. В същото време очакваната отстъпка от 9% на износа на HRC с бор даде отражение и задържа настроенията високи. Двата фактора бяха достатъчни за подем на износ от Китай, когато други части на света останаха спокойни. Ефектът е по-силно изразен при плоските продукти, които ще отчетат голямо търсене за изграждане на подслони. Вътрешните нива в Китай се сринаха, след шокиращото увеличение на лихвените проценти с 50 базисни пункта от Китайската народна банка. (Steelprices China)
Източник: Други (24.03.2011)
 
Tata Steel предупреждава за въглеродните данъци Tata Steel, най-големият частен бизнес в Уелс с хиляди служители в няколко предприятия и 3 млрд. паунда оборот, предупреди, че новият данък върху въглеродните емисии, обявен в бюджета може да направи дейността на групата на острова по-неконкурентоспособна. Експерти заявиха, че правителството трябва да осъзнае какво означава данъкът за заетостта. В сряда, премиерът Карвън Джоунс се срещна с управителят на Tata Steel за Европа, за да обсъдят бъдещето на компанията в Уелс. Говорител на правителството заяви: "Имаме близки работни взаимоотношения с Tata Steel, които са основен работодател в Уелс и искаме това да продължи. Те инвестират сериозни средства за намаляване на въглеродните емисии в Уелс." Миналата година компанията похарчи милиони за завод в Порт Талбот за рециклиране на отпадъчните газове, вместо да ги изгаря. (BBC)
Източник: Други (25.03.2011)
 
JSW Steel ще увеличи използването на капацитета в предприятие за плочи и тръби в САЩ С нов главен изпълнителен директор за операциите на САЩ и нови поръчки, JSW Steel се надява да увеличи производството си в страната четири пъти до края на 2011-12. Заводът на САЩ оперира при оскъдните 10% използване на капацитета през последните години. Това е първият път, когато компанията търси увеличаване на продукцията. Сешагири Рао, управителен директор и главен финансов директор на групата заяви, че "има запитвания за нашите продукти и може да отнеме малко повече време, преди голяма поръчка, от която да увеличим използването на капацитета." Той допълни, че "Няма възможност за разнообразяване на продуктовата гама и по-големите поръчки са единственият път напред. За това назначихме нов изпълнителен директор за САЩ." Рао добави, че има много запитвания, които трябва да бъдат превърнати в поръчките. "Въз основа на това, капацитетът ни ще се удвои през следващите две тримесечия и в крайна сметка трябва да достигне 40% до края на годината." (Business Standard)
Източник: Други (28.03.2011)
 
Повечето пунктове за скрап стават незаконни Две трети от населените места в страната ще останат без площадки за отпадъци от електрическо и електронно оборудване, автомобили, батерии и акумулатори, сигнализират от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Новите промени в Закона за отпадъците, одобрени в екокомисията на парламента, целят не само намаляване на пунктовете за отпадъци от черни и цветни метали, но на практика ги забраняват върху 77% от територията на страната, пишат в свое писмо от асоциацията. Причината е, че според промените в законодателството пунктове може да има в населени места с приети общи устройствени планове. В България обаче едва 33% от общините разполагат с такива планове. Според Теменужка Костова, председател на БАР, новото изискване ще остави без пунктове за този вид отпадъци Бургас, Пловдив, Перник. Площадките, които работят там по всички изисквания, също стават незаконни и затова трябва да бъдат затворени и така бизнесът ще бъде силно ударен. За да се ограничат злоупотребите и кражбите, площадките за скрап трябва да бъдат драстично намалени, освен това е време общините да си направят устройствените планове, коментира пред „Класа“ екоминистърът Нона Караджова. По данни на БАР у нас работят над 850 лицензирани фирми за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, а лицензираните пунктове за тяхното изкупуване са около 3500. За 2010 г. годишните продажби на сектора са за около 1 млрд лева.
Източник: Класа (29.03.2011)
 
България ще плати 175 хил. евро за проучване на метални залежи в Тихия океан България ще плати 175 000 евро за проучване на възможностите за добив на желязо, никел, мед, манган, кобалт, молибден и цинк от дъното на Тихия океан, съобщиха от Министерството на икономиката. Страната ни, заедно с Куба, Русия, Полша, Чехия и Словакия членува в международната организацията "Интерокеанметал" (ИОН) от 1987 г. Сдружението е създадено с цел да бъдат открити находища на полиметални конкреции в района на "Кларион - Клипертон" в близост до Хавайските острови. На този етап няма изготвена схема за разпределение на дяловете от бъдещото находище между страните участници в проекта. Финансирането на дейността на организацията е на базата на равни вноски от държавите участнички. Дяловите вноски на българската страна са за сметка на държавния бюджет, припомнят от икономическото министерство. Всяка година те са различни и се определят с решение на съвета на директорите на ИОН. Организацията има сключен договор за проучване в Тихия океан с Международния орган по морско дъно (МОД), чиято централа е базирана в Ямайка.
Източник: Дневник (30.03.2011)
 
Rio Tinto заяви, че офертата за Riversdale не подлежи на обсъждане Англо-австралийската минна компания Rio Tinto PLC обяви, че офертата на стойност 4 млрд. долара за австралийската въгледобивна Riversdale Mining Ltd. не подлежи на обсъждане и удължи крайния срок за отговор до 6 април. Този ход означава, че Rio вече държи да придобие 50.1% от Riversdale, а се надява да увеличи дела си до над 47-те процента, които притежават заедно индийската Tata Steel и бразилската CSN. В опита си да примами останалите акционери, Rio заяви, че офертната цена от 16 долара ще се увеличи до 16.5, ако придобие над 47% от акциите на Riversdale до новия краен срок. "Сега, когато офертата е безусловна, искам да приканя онези акционери, които все още не са я приели да го направят възможно най-скоро, за да увеличат възможността на всички акционери да получат по-високата цена", заяви Дъг Ричи, главен изпълнителен директор на енергийната дирекция в Rio Tinto. До вторник сутринта в Сидни, Rio притежаваше 20.95% от Riversdale, а други 20% от компанията са в условно приети (IAF), и така Rio ефективно държи 41% дял. (AP)
Източник: Други (30.03.2011)
 
БСК: Стотици рециклиращи фирми са застрашени от фалит Забраната на пунктовете за скрап от черни и цветни метали, електрическо и елоборудване, МПС, батерии и акумулатори в 77% от територията на страната няма да спре кражбите и сивия сектор в бранша, съобщи вчера Теменужка Костова, председател на Българската асоциация по рециклиране. Според БСК ще бъде застрашена дейността на стотици фирми, които се занимават с рециклиране, докато в ЕС тази дейност се подпомага. Бизнесът със скрап от черни и цветни метали се оценява на между 650 и 850 млн. лева. Според промените в Закона за отпадъците, които бяха приети вчера в НС, пунктове за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали трябва да има само в населените места с общи устройствени планове, а 77% от общините нямат. Така всички площадки в тези територии стават незаконни. Целта на поправките е пунктовете за скрап да се ограничат драстично, каза за „Класа“ Евдокия Манева, зам.-министърът на околната среда и водите. Бизнесът с нищо не помогна за намаляване на кражбите на жп релси, кабели, културни паметници, коментира още тя. С промените изкарваме площадките извън жилищните квартали, обясни Манева. Ние сме против това, че заради липсата на контрол се забранява цял бизнес, каза Костова. Не може заради работа, която общините не са свършили, т.е. не са си направили общите устройствени планове, да страда един цял бранш, смята още тя. Намаляването на пунктовете от 2400 на 400 ще увеличи и разходите за транспортирането, обясни тя. Тази мярка няма да спре кражбите и сивия сектор, тъй като за крадците отпадъкът няма стойност, а фирмите, работещи регламентирано, си плащат за него, твърди Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според нея промяната се дължи или на компетентност, или на вратички за корупционни практики. Най-засегнат ще бъде бизнесът с черни метали, който изцяло работи със скрап. „Стомана индъстри“ (Перник) има площадка на жп прелез, но Перник няма ОУП, заради което тя също трябва да преустанови работа, смята Костова. Пунктове може да има и на площадки с производствено предназначение, за производствени и складови дейности, обекти на железопътната инфраструктура, каза Манева. Така бизнесът на „Стомана“ няма да бъде засегнат, обясни заместник-министърът. Не можем да правим контрол на 2400 площадки, той ще е ефективен, когато площадките станат 400, коментира още Евдокия Манева.
Източник: Класа (31.03.2011)
 
Започва преселение на пунктовете за скрап извън градовете В рамките на 9 месеца всички пунктове за изкупуване на метали трябва да се изнесат от жилищните райони към индустриалните зони в градовете. Това гласят поправки в Закона за управление на отпадъците, приети вчера окончателно от Народното събрание. Една от целите на промените, предложени от Министерството на околната среда и водите, е да ограничат кражбите на електропроводи, метални капаци от шахти, релси и др. елементи на инфраструктурата, както и паметници в страната. Физически лица вече няма да могат да предават такива предмети, а само фирми, при това с декларация за произход на отпадъка. Отсега нататък всички пунктове за метали - автоморги, пунктовете за изкупуване на стара техника, на батерии и акумулатори, и други, ще трябва да осигуряват 24-часово видеонаблюдение на базите си и да пазят записите от него в продължение на година. Друга идея - да се отчитат всеки месец пред Националната агенция за приходите какво и от кого са купили, отпадна. Това ще става веднъж годишно. Новите правила обаче може да доведат до закриване на много от легално работещите около 2400 пункта за метали в страната, заявиха вчера от Българската стопанска камара.
Източник: Дневник (31.03.2011)
 
Три предприятия за рециклиране на скрап в Аризона ще правят смесено дружество erty Iron & Metal Holdings, LLC, Scholz A.G., Southwest Metal Industries, LLC и We Buy Scrap, LLC съобщиха създаването на съвместно предприятие дружество обединяващо дейността им във Финикс, Аризона, Liberty Southwest Holdings, LLC. Субектите на новото предприятие ще продължат да работят на съществуващите си места, предоставяйки на разположение пет съоръжения в района на Финикс за обслужване на разширяващата се клиентска база. Всички управители ще запазят местата си, допринасяйки с различните си умения и опит за изграждането на бизнес за рециклиране метали от световна класа. Liberty Southwest Holdings, LLC ще комбинира най-модерна техниката за раздробяване, обекти за работа с клиенти, съоръжения за рязане на тел и преработка и търговия с цветни метали. "Постигаме значителен баланс чрез интегриране на тези дружества", заяви един от управителите Хенри Флийт. "Работим в тясно сътрудничество в продължение на няколко години и това е естественото продължение на нашите фирми." (WebWire)
Източник: Други (31.03.2011)
 
Повишаващите се разходи оказват натиск върху цените на стоманата в развиващите се пазари В Бразилия цените на крайните продукти от стомана бяха увеличени в началото на март 2011 г. Това беше постигнато чрез намаляване на отдадените концесии в края на 2010 г. Остават опасенията, че агресивното ценообразуване само ще засили вноса. Стоковите запаси се очаква да спаднат до нормалното си ниво през април 2011 г. Руските стоманодобивни предприятия обявиха по-високи цени за март 2011 г. Надолу по веригата производителите останаха недоволни от цените на доставчиците. В Украйна поръчките намаляха под тези от януари. Производителите на плоски продукти въведоха още едно увеличение на цените, оправдавайки го с по-слабото предлагане и растящите цени на суровините. Индийската стоманодобивна промишленост беше изправена пред трудни условия през март. Местните предприятия искат да максимизират приходите от продажбите си преди края на текущата финансова година. Потребителите на плоски продукти се радваха на скромни увеличения на цената, а нестабилността на цената продължи да нарушава търговията с дълги продукти. Крайните потребители закупуват само малки количества, страхувайки се, че местните цени ще продължат да намаляват. (MEPS)
Източник: Други (01.04.2011)
 
Бизнесът на Алкомет цъфти Шуменското предприятие за производство на алуминий и алуминиеви сплави Алкомет през 2010 г. е постигнало 41% ръст в приходите от продажби, до 225.5 млн. лева. Голямата част от продукцията е предназначена за износ, а на вътрешния пазар са реализирани продукти за само 15 млн. лв. По-високите приходи от продажби са дошли благодарение на увеличението на продажбите на листа, на обмазано фолио, ленти за националния пазар и износ, както и профили за износ – обяснява компанията. Позитивен ефект има и по-високата цена на алуминия на световните пазари, като средната продажна цена за 2010 год. спрямо средната за 2009 год. се е оказала с 24% по-висока. Това, съчетано с 17% ръст на количеството на реализираната продукция, определя добрите резултати. Компанията успява да намали разходите си за електроенергия и природен газ в производствения процес, като внедрява нови енергоспестяващи технологии за производство. Основен продукт за фирмата остава домакинското фолио, с дял 38.24 % от общата реализация през 2010 год. и значително пазарно присъствие на Европейските пазари – около 15 %, следвано от алуминиевите профили – 30.56%, ленти – 20.14 % , листа – 10.2 %. Пазарния дял на дружеството на местния пазар на алуминиеви изделия е около 10%. Направените инвестиции през 2010 год. са в размер на 5.8 млн. лв., а въведените в експлоатация машини и съоръжения са на стойност 14.6 мил. лв. Инвестициите в незавършени обекти са в размер на 9.1 мил.лв. В крайна сметка, след като инвестира в нови машини и оборудване и повишава заплащането ан работниците си, шуменското предприятие очтита 7.612 млн. лв. чиста печалба за 2010 г., след като през 2009 г. беше спечелило само 856 хил. лв.
Източник: Дарик радио (04.04.2011)
 
Чугунолеене АД с рекордна загуба Загубата на Чугунолеене АД за 2010 г., е рекордна и в размер на 4 352 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 13 868 хил. лв., което е с 16.90 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 8.45 % спрямо предходната година до 18 220 хил.лв. Нетните приходи от продажби за 2010 г. са в размер на 13 756 хил.лв. и представляват 99.19% от общите приходи. Спрямо предходния период те намаляват с 17.55%. Към 31 декември 2010 г. дружеството показва загуба на акция в размер на 6.79 лв. Данните са от одитирания Баланс/Отчет на дружеството за 2010 г. Собственият капитал на дружеството е 3552 хил. лв. , като спрямо същия период на 2009 г. е намалял с 55.06%. От началото на 2011 г. напук на всякаква логика цената на публичната компания расте, като тръгна от 2.10 лв. в началото на годината, а последните спекулативни сделки са на нива 2.80 лв.
Източник: Money.bg (04.04.2011)
 
Черната металургия обратно предизвикателство към правилата на ЕС Някои от най-големите производители на стомана в света подкрепят съдебно обжалване срещу усилията на Европейския съюз за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид, в един от най-силните опити на индустрията за реакция срещу инициативите на правителствата за ограничаване на глобалното затопляне. ArcelorMittal на Лакшми Митал, немската ThyssenKrupp и индийската Tata Steel дадоха тежестта си за юридическия казус, подготвян от Eurofer, базираният в Брюксел орган на европейската стоманодобивна промишленост. Компаниите се оплакват от това, което описват като „неправилно тълкуване” от страна на Европейската комисия на серия от устави, които ще влязат в сила от 2013 г. по отношение на емисиите въглероден диоксид. Представителите на сектора се оплакват, че неправилните изчисления ще добавят неоправдани разходи, равни на около 10% към текущата печалба. ThyssenKrupp заяви, че методологията на Комисията за директивата би " нарушила сериозно условията за промишлени предприятия" в Европа. Tata Steel, която има предприятия във Великобритания и Холандия, заяви, че предложенията са "много вредни". ArcelorMittal обяви, че подкрепя Eurofer. (FT)
Източник: Други (04.04.2011)
 
Стоманодобивна асоциация увеличи прогнозите за добива в Германия Немската асоциация на стоманодобивната промишленост увеличи прогнозата си за производството през 2011 г. заради продължаващото търсене от страна на ключовите отрасли. Wirtschaftsvereinigung Stahl също критикува целите на Европейския съюз за намаляване на емисиите в черната металургия, като заяви, че целите са физически и технически непостижими. Ханс Юрген Керкхоф, президент на групата, каза, че критериите на ЕС за доменните пещи са с 10% по-ниски от нивата на предприятията с най-ниски емисии на въглероден диоксид. Той добави: "Затова призоваваме немското правителство да се противопостави на предложението на ЕС за въглеродните емисии." Керкхоф заяви, че предложението ще принуди производителите да закупуват значителни количества квоти за СО2 от пазара, което би довело до допълнителни годишни разходи от 300 млн. евро само за немската черна металургия. Групата изразява съгласие с Европейската индустриална група за стомана и желязо EUROFER, която по-рано заяви, че предприема правни действия срещу Европейската комисия с цел да оспори правилата за емисиите на въглероден диоксид, наложени върху стоманодобивната промишленост. (Dow Jones)
Източник: Други (06.04.2011)
 
Загубата на Стоманени профили АД - черна дупка Дружеството Стоманени профили АД е реализирало загуба за 2010 г., в размер на 2 239 хил. лв. Няма аналог в историята на дружеството за такава загуба. Границите в които то е приключвало годините след 2000 г. са +3/-243 хил. лв. Загубата през тази година се формира от 2 172 хил. лв. други разходи за които не е ясно от къде са се появили. Общите приходи на дружеството са 172 хил. лв., което е с 24.23 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 412.98 % спрямо предходния период до 2411 хил.лв. Нетните приходи от продажби за 2010 г. са в размер на 172 хил.лв. и представляват 100.00 % от общите приходи. Спрямо 2009 г. те намаляват с 24.23 %. Към 31 декември 2010 г. дружеството показва загуба на акция в размер на 32.45 лв. Собственият капитал на дружеството е 3030 хил. лв. като спрямо 2009 г. е намалял с 39.89 %.
Източник: Money.bg (06.04.2011)
 
ОЦК иска разрешение за още 18 обгазявания на Кърджали На среща в Министерство на околната среда и водите ръководството на Оловно-цинковият комплекс е поискало разрешение за още 18 наднормени обгазявания на Кърджали и региона, съобщи председателят на секцията на КТ "Подкрепа" във фирмата Ани Георгиев. При допустими за една година 24 превишения на нормите през първите три месеца на 2011 година металургичното предприятие вече е замърсило атмосферния въздух над областния център 25 пъти, сочат данните от автоматичната измервателна станция "Студен кладенец" към РИОСВ- Хасково. Заради тях и очакваните сериозни финансови санкции от Европейската комисия към държавата за нарушенията на частната фирма, министър Нона Караджова е била категорична, че вече са недопустими всякакви отстъпки по отношения обгазяванията на Кърджали, допълва Ани Георгиев. Заради несправяния с екологичните норми мажоритарният собственик на ОЦК Валентин Захариев внесе на 26 март в Бюрото по труда в града уведомление за уволнение на 350 металурзи и служители на фирмата. Безпрецедентното масово съкращение задейства областния кризисен щаб, който набеляза мерки за преквалификацията на голяма част от хората и ангажирането им на работа в големи местни фирми. Такива вече има и от страна на Агенцията по заетостта.
Източник: Дарик радио (06.04.2011)
 
Искат 316 млн. за “Кремиковци” На 12 април ще се проведе следващият явен търг за продажба на предзаводската и производствената площадка на металургичния комбинат "Кремиковци", които при първото им предлагане в началото на февруари не бяха реализирани, каза синдикът на дружеството Цветан Банков. При тайния търг на 7-и февруари началната цена от 395 млн. лв. се видя висока за потенциалните купувачи за обособените части от "Кремиковци" и не се стигна до сделка. Според изискванията на Търговския закон, при повторното предлагане цената пада на 80% от началното предложение, като наддаването вече е явно. Така на 12-и април стартовата цена за активите ще бъде 316 млн. лв. при стъпка от 4 млн. лв. за наддаване от кандидатите. Единствените продадени активи от комбината до момента са базата в Марикостиново и рудник "Делян". Освен тази продажба продължават и търговете за реализация на стоманените и медни изделия, залежали в складовете на "Кремиковци" преди 1989 г. Тези разпродажби вървят от началото на годината, като до момента повечето изделия са изтъргувани над началната им цена, обясни синдикът на комбината. Други осем обособени части ще бъдат предложени за продажба на 12 април. Продукцията от складовете за "Скрап от черни метали" и "Месингови отпадъци" ще се предложат за продажба на 20 април. Там стартовите цени са съответно 900 хил. лв. за 1800 т черни метали и 236 хил. лв. за 40 т месингови отпадъци.
Източник: Стандарт (07.04.2011)
 
Вдигат забраната за износа на желязна руда от Карнатака Върховният съд поиска от местната власт в Карнатака да вдигне забраната за износ и транспортиране на желязна руда от 20 април 2011 г. Забраната беше първоначално наложена за период от шест месеца, за да ограничи нелегалната минна дейност. Забраната за износ на желязо имаше тежки последици за минната индустрия в Карнатака. Тя засегна около 100 минни операции в щата и около 100 хил. заети. Международната цена на желязната руда също се увеличи в резултат на липсата на руда за износ. Минните компании в Карнатака, включително MSPL Ltd, Sesa Goa Ltd, SB Minerals и Mineral Enterprises Ltd, се обърнаха към Висшия съд в Карнатака оспорвайки конституционната валидност на забраната от миналата година, но изгубиха делото през ноември, след което подадоха петиция в Върховния съд. (Azomining)
Източник: Други (07.04.2011)
 
Минималната заплата в металургията става 400 лв. Минималната работна заплата в металургията ще бъде увеличена с 14, 3 на сто и от 350 лв. ще стане 400 лева. Това предвижда новият браншови колективен трудов договор (КТД) в металургията, който беше подписан днес. Подписи под документа сложиха председателите на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Синдикална федерация "Металици" към КНСБ и Национална федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа". Участие в събитието взе и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Минималният праг на доплащането за нощен труд ще бъде увеличен с 20 на сто и става 0,60 лв. на час, а стойността на безплатната храна става от 4.00 лв. на 4.50 лв. Предвидено е при достигане на годишна инфлация над 8 на сто - задължително компенсиране на доходите. КТД на бранш "Металургия" е уникален с това, че в него има поети ангажименти не само от страна на работодателите. Синдикатите, като страна по договора, също имат конкретни задължения в сферата на безопасността на труда, социалното партньорство и представителството на интересите на бранша пред държавните организации и местната власт, пред европейските институции и партньори. Това става ясно от информацията на Българската стопанска камара.
Източник: econ.bg (08.04.2011)
 
Rio Tinto вече притежава 49.53% от Riversdale Mining Rio Tinto вече събра дял от 49.53% в Riversdale Mining. Повишената оферта от 16.5 долара на акция помогна да спечели подкрепа за придобиване от управителния съвет на Riversdale Mining при липса на по-добра оферта. Сега Riversdale ще има трима представители на Rio Tinto в борда на директорите. От Riversdale Mining заявиха, че Дъглас Ричи, главен изпълнителен директор на енергийния бизнес в Rio, Дейвид Пийвър, управляващ директор на Rio Tinto Австралия, и Матю Коултър, главен управител по развитието на въгледобивните операции в Rio, са се присъединили към борда от четвъртък. Изпълнителният председател Майкъл О’Кийф и не-изпълнителният директор Андрю Лав ще подадат оставки, след като Rio Tinto придобие над 50% от компанията. Крайният срок за офертата, който беше удължаван пет пъти, изтича на 20 април 2011 г. Базираната в Сидни компания има двама големи акционери, които заедно държат 47% от компанията. Това са индийската Tata Steel и бразилската Cia Siderurgica Nacional. (AZoMining)
Източник: Други (08.04.2011)
 
SSAB планира навлизане в Азия SSAB планира да създаде мрежа от сервизни центрове в Азия, като част от плановете на най-големият производител на стомана в Швеция да се възползва от бума на инфраструктурните проекти в региона, като продава повече специализирани материали за производителите на кранове, камиони и тежки багери. През следващите пет години, компанията иска най-малкото да удвои продажбите си в Азия в това, което нарича "ниша" за продукти като например стомана с висока якост, използвани за намаляване на теглото или добавяне на устойчивост на корозия. Такива видове стомана се използват в компоненти като части за кранове или лопати и кофи за земекопни машини. Инициативата за увеличаване на приходите в Азия, особено Китай и други бързо развиващи се страни, се вписва в плана на компанията да увеличи дела на общите си приходи от стомана от пазарни „ниши” до около 60% до 2015 г. спрямо около 40% миналата. In интервю, Мартин Линдквист, главен изпълнителен директор на SSAB, заяви: "Стремим се към по-значимо присъствия в Азия, а за да направим това трябва да се сближим с клиентите, така че да обсъждаме с тях нуждите им и да намерим начини да им се предоставя вида стомана, която отговаря на техните изисквания." (FT)
Източник: Други (11.04.2011)
 
Активите на "Кремиковци" отиват на търг за четвърти път Четвъртият опит да бъдат продадени производствени активи на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" е насрочен за днес. Началната цена на търга е 316 млн. лв. - с 20% по-ниска от старта на предишното наддаване на 7 февруари. На него се яви кандидат-купувач, който обаче не бе внесъл задължителният депозит, за да докаже, че намеренията му са сериозни. Двата търга преди това се провалиха без нито един купувач. Началната цена днес е с 45% по-ниска от тази на първото наддаване, което се провали миналия септември. При посещението си в Испания в началото на март икономическият министър Трайчо Трайков съобщи, че испанският консорциум SHP-Advisers проявява интерес към покупката на части от комбината. По думите на Трайков фирмите от консорциума имат готовност да участват пред Европейската комисия с проект за 20 млн. евро за рекултивация на терена на комбината.
Източник: Дневник (12.04.2011)
 
Оловното производство на ОЦК Кърджали спира заради обгазяванията Министерството на околната среда до края на седмицата ще издаде заповед за спиране на оловното производство към ОЦК Кърджали. Инсталацията трябва да бъде спряна поетапно до края на тази седмица с предписания на регионалната екоинспекция (РИОСВ) в Хасково. Още през есента на миналата година екоминистерството обяви, че при повече от 2 замърсявания за месец ще спре оловното производство на ОЦК. Тогава предприятието вече бе превишило годишния лимит от 24 обгазявания със серен диоксид и ведомството обяви, че освен риск за здравето на населението, ОЦК създава и опасност от санкции за България за неспазване на европейските норми за въздуха. Оловно-цинковият комплекс обаче продължи със серийните замърсявания. През януари, когато отново бяха регистрирани серия наднормени изпускания, на среща в Кърджали с ръководството на ОЦК екоминистърът Нона Караджова постави ултиматум на педприятието да представи програма за намаляване на замърсяванията или да спре. Такава обаче и до момента няма, съобщиха от ековедомството. В оловното производство са заети около 350 металурзи, помощен персонал и администрация, които ще трябва да бъдат освободени. Областната администрация в Кърджали, съвместно с Агенцията по заетостта и местни фирми, е набелязала мерки за решаването на социалния проблем. Те ще бъдат включени в програми за преквалификация. От началото на годината в града са регистрирани 27 наднормени обгазявания с токсичния серен диоксид. Мажоритарният собственик на ОЦК Валентин Захариев е поискал още 18 допълнителни обгазявания над допустимите 24, но екоминистерството е отказало.
Източник: Дневник (12.04.2011)
 
Продават "Кремиковци" за 316 млн. лева Четвърти търг за продажба на имущество от металургичния комбинат "Кремиковци" ще се проведе днес, при начална цена от 316 млн. лв. Обект на търга е обособена част от предзаводската и заводската площадка заедно с активите, свързани с производствената му дейност, съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Търгът е със стъпка на наддаване 4 млн. лв., а депозитът за участие - 10% от началната цена. Банков каза, че заявки за участие може да се подават и днес. Три търга се проведоха досега без успех за части от "Кремиковци", като на първия, проведен миналата есен, началната цена на имуществото бе 565,5 млн. лв. Целта е да се продаде цялото имущество и сумите от осребряването се разпределят между кредиторите. Кредиторите на комбината са над 7000, от тях 600 са физически лица.
Източник: Класа (12.04.2011)
 
Антон Петров, председател на СД на „Стомана индъстри”: Металургията формира половината от експорта на държавата - Г-н Петров, каква беше 2010 г. във финансово отношение за компаниите от металургичния бранш? - Финансовото изражение на фирмите в брашна за 2010 г. е по-добро от това през 2009 г., но далече от това, което се очакваше. Това беше нулева година за нас, а някои предприятия дори завършиха работата си на загуба. Надявам се за 2011 г. вече да можем да говорим за положителни финансови резултати. Металургичният сектор не работи само в България, това са глобални тенденции и финансовото състояние се отнася за повечето от компаниите в сектора по света. Разбира се, има и изключения от правилото, каквито в момента са медодобивните предприятия. Там обаче също допреди година нещата не бяха никак розови. През последното тримесечие на 2010 г. се видя раздвижването по пазарите на метали и започна да се покачва търсенето. Но това продължи, докато не се случи конфликтът в Северна Африка, който забави темпото на съживяване на индустрията. Кризата там влияе сериозно на металургичния бранш, защото регионът като цяло е нетен вносител на метали. И когато инвестиционните проекти временно са спрели или забавени, това дава отражение върху поръчките и оказва влияние не само на регионално ниво, но и на целия свят като цяло. Металургията е базисна индустрия и тя е много чувствителна, защото от нея започват всички останали производства. И когато има такива казуси като петрола, или някакви политически кризи, тя е барометър. При нея веднага се усещат сътресенията по пазарите и първо ние пострадахме от кризата. - Как се влияе секторът от поскъпващия петрол? - Не може да се обвържат директно нещата, като изключим, разбира се, транспортните разходи. Металургията като цяло не потребява този продукт, но неговите стойности са определящи. Енергийните разходи са важни за нас, но както се знае, цената на природния газ се определя на базата на петрола. Електроенергията също е свързана с цената на петрола. Ще отнеме време, докато цената на тока у нас се повлияе от скъпия петрол, но и това ще се случи. Като се повиши цената на един енергоизточник, той дърпа, пряко или косвено, цената и на останалите източници. Просто се надяваме петролът да се понижи по световните пазари. Вече се прокрадват анализи, че цената на суровината може да падне до 80-90 долара за барел. - Как според вас върви либерализацията на енергийния пазар у нас? - Скоростта, с която се извършва този процес, е недостатъчна. И при газовия, и при енергийния сектор това по-скоро е мимикрия за момента. Въпреки приетия закон за либерализацията вече няколко години единствен доставчик на природен газ у нас е “Булгаргаз”. Тоест той си остава монополна структура и просто има пречки за навлизането на други доставчици на пазара. Надявам се, след като се направят газовите връзки с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, да има алтернатива. Дори ще е хубаво втечнен газ по спотови цени да се доставя у нас. Тогава конкуренцията ще покаже каква е реалната цена. Всичко останало са теории, субективизъм, анализи и проучвания без никакъв практически ефект. В “Стомана индъстри” имаме идеи за доставки, но засега реално не виждаме как да ги изпълним. Бяхме подписали документ за доставки на природен газ от находището на “Мелроуз ризорсис” край Галата, но това се провали, а доставките отидоха за “Булгаргаз”. Защо точно на това дружество трябва да се намали цената? Като се появи някой друг, който предлага с 5-7% или 10 на сто по-евтино гориво, тогава “Булгаргаз” ще се замисли. Обяснения и приказки за загубите на компанията слушаме много често. Но много рядко ще каже какви са другите загуби – по трасето, технически загуби, кражби и други. Основно се казва, че загубите са заради ниските цени и хайде да вдигнем цените, за да се покрият другите кривини. Може би, защото съм от страната на бизнеса, но ми се струва, че реализирането на газовите връзки върви прекалено бавно. Трасето до Гърция например не е малко, но трябва да се знае, че газопроводите както и магистралите са стратегическа инфраструктура. Много важна за индустрията, разбира се, е и железопътната инфраструктура. И всичко това са предпоставки да инвестираш в производство в България. Иначе инвестициите у нас са в услуги, в кол центрове и молове. Това е добре за днес, но нямат дълготраен характер. А мащабните инвестиции, каквито са в металургията, се правят, за да работят мощностите в следващите 15 до 30 г. - Каква част от българския износ се дължи на металургията? - Металургията е с около 2-3 млрд. лв. положително салдо, а износът като цяло е за около 6 млрд. евро. Ако това количество се съотнесе към общия износ на страната, се вижда, че половината от експорта се пада на металургията. Но то не е и трудно човек да се досети, защото освен сектора на туризма и енергетиката донякъде, то не остана нищо друго да се произвежда у нас. Всичко без металургичния комбинат “Кремиковци” се запази и се разви през годините. Основните пазари за металургията ни си остават в Западна Европа. Стоките отиват основно за Германия и Италия, голяма част от продукцията отива и за Турция.
Източник: Класа (13.04.2011)
 
Vietnam Steel Association призовава за ограничения на вноса Виетнамската стоманодобивна асоциация (Vietnam Steel Association) призова за стриктен контрол върху стоманата, внасяна от Китай и Югоизточна Азия. VSA призова Главна дирекция "Митници" към Министерство на финансите и Министерството на промишлеността и търговията да се намери спешно решение, след като вътрешното производство на стомана спадна рязко през първите два месеца поради по-евтините вносни продукти. От VSA заявиха, че през първите два месеца на годината около 700 хил. тона валцована стомана с диаметър шест и осем инча са били внесени от Китай и АСЕАН, поставяйки под силен натиск вътрешното производство. Нгуен Тиен Нги, заместник-председател на VSA, заяви че пазарният дял на тези продукти от вътрешно производство е намалял до 22% в северната част на страната и 14% в южната. (Vovnews)
Източник: Други (13.04.2011)
 
ПИБ е финансирала сделката за "Кремиковци" Първа инвестиционна банка (ПИБ) е финансирала фирмата "Елтрейд къмпани", която спечели търга за активите на "Кремиковци". Това съобщиха от банката вчера. "Първа инвестиционна банка АД счита, че това е обикновена търговска сделка, която ще допринесе за съживяването на икономическата активност в София", коментират от институцията в официално изявление. "Подкрепихме "Елтрейд къмпани" ЕООД с кредит в размер на 59 млн.евро, тъй като по наша преценка тази компания ще има добра възможност да осъществи проекта и една от причините за това е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината", казват още от банката. Във вторник "Елтрейд къмпани" спечели търга за активите на обявеното в несъстоятелност дружество, като за целта трябва да плати общо 316 млн. лв. до средата на април. Компанията е собственост на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев и се свърза с групата за рециклиране на уреди и търговия със скрап "Надин". Не е ясно откъде дружеството ще финансира остатъчната част от цената за "Кремиковци" в размера на близо 200 млн. лв. извън заема на ПИБ.
Източник: Дневник (14.04.2011)
 
Медта поевтиня от японската криза Медта поевтиня от притеснения за търсенето в топ потребителят Китай, след като задълбочаващата се ядрена криза в Япония и последните поскъпвания на петрола намалиха очакваното търсене. Тримесечните договори за медта на Лондонската метална борса паднаха с около 2% и се търгуваха по 9667 долара за тон в 1437 GMT от 9855 долара в края на понеделник. Вносът на мед в Китай е малко вероятно да се увеличи през април след 29.2% покачване през март, тъй като вносителите са загрижени от високите запаси в Шанхай. Алекс Хийт, управител по основните метали в RBC Capital Markets заяви, че „доверието е в момента е пострадало”. Дългосрочните договори за мед изглеждаха подкрепени от голямо очакване за дефицит на доставките. Въпреки това съществуват опасения на пазара, че този дефицит може да не бъде толкова силен, колкото се очаква. Карл Ферман, анализатор във Virtual Metals, заяви че вероятно ще има ревизии от банките и консултантски фирми. (Reuters)
Източник: Reuters (14.04.2011)
 
Бъркотия с индийският рудодобив – управата в Гоа ще променя правилата за добив Местаната власт в щата Гоа скоро ще промени правилата, за да даде повече власт на съответните органи за ограничаване незаконният добив и свързаните с него дейности в щата. Директорът на Щатският минно-геоложки отдел Арвинд Лолиенкар заяви, че е започнал процесът за поправк в "Правилник на Гоа за предотвратяване на нелегалният добив, транспортиране и съхранение на суровини, 2004". Лолиенкар заяви, че правилата ще бъдат изменени и готови да бъдат приведени от следващия добивен сезон през октомври тази година. Лолиенкар добави, че държавата е решила да регламентира по подходящ начин различните заинтересовани страни, свързани с минната индустрия. "Има няколко изменения, които ще бъдат изпълнени. Правилата ще направят всички отговорни, включително собствениците на мините." Според новите правила, всички товарни автомобили, работещи за минни предприятия ще трябва да бъдат регистрирани в отдела, както и корабите за превоз на желязна руда от различни кейове. (Economic times)
Източник: Други (15.04.2011)
 
Новият собственик на "Кремиковци" доплати цената "Елтрейд къмпани" ЕООД е превела в Българската банка за развитие(ББР) 284 399 500 лева за обособената част на "Кремиковци", съобщи БТА като се позова на синдика на предприятието в несъстоятелност - Цветан Банков. Сумата трябваше да се внесе до 18 април по особената сметка на комбината в банката като фирмата си приспадне внесения задатък от 31 600 500 лв. за участие в явния търг на 12 април. Компанията, създадена през март, чиито собственик според Търговския регистър е 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, беше обявена за купувач на предзаводската и производствената площадка на металургичния комбинат. Обект на сделката са и активите, свързани с производствената дейност на дружеството, намиращи се на територията им, при цена 316 милиона лева. Фирмата беше единственият кандидат в търга, поради което не се стигна до наддаване. В официално съобщение на Първа инвестиционна банка от вчера беше потвърдено, че институцията е дала заем от 59 млн. евро на "Елтрейд къмпани" ЕООД, тъй като по нейна преценка "тази компания ще има добра възможност да осъществи проекта и една от причините за това е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината".
Източник: Дневник (15.04.2011)
 
Спира оловното производство в металургичния комбинат в Кърджали След повече от половин век работа в понеделник оловното производство в металургичния комбинат в Кърджали спира. Ще бъде запечатана част от инсталацията за преработка на полиметален концентрат, което е близо 90 на сто от общото производство в завода. Заповедта е на директора на екоинспекцията в Хасково Димитър Илиев. Основният мотив е, че комбинатът продължава да замърсява със серни окиси, въпреки налаганите ограничителни мерки. След затварянето без работа ще останат над 300 души.
Източник: econ.bg (16.04.2011)
 
ПИБ е осигурила цялата сума за "Кремиковци", НАП проверява купувача Първа инвестиционна банка (ПИБ) е осигурила цялата сума от 316 млн. лв за придобиването на производствените активи на "Кремиковци", като кредитите са обезпечени с вземанията по подписаните договори за продажбата на активите на комбината с чуждестранни контрагенти. Това съобщиха от банката в петък - три дни след търга. В същото време Националната агенция по приходите (НАП) обяви, че започва пълна данъчна проверка на купувача "Елтрейд къмпани" и собственика й - 26-годишния дипломиран строителен инженер Лъчезар Варнаджиев. Проверката е възложена лично от изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов. Тя ще изследва произхода на средствата за купуването на предприятието, транзакциите на дружеството с други фирми и физически лица от момента на създаването й и всички данъчни последици, които са възникнали от движението на паричните потоци преди и след сделката за "Кремиковци". От съобщението на ПИБ стана ясно, че тя е предоставила "мостово финансиране до пълния размер на сделката на стратегическите партньори на "Елтрейд къмпани" - "Надин металс трейд" и "Велпет консулт". Преди това от банката съобщиха, че тя е отпуснала 59 млн. евро заем на купувача на "Кремиковци", без да поясняват, че е осигурила и останалото финансиране до 316 млн. лв. по сделката. Според ПИБ трите фирми "нямат икономическа обвързаност съгласно действащите нормативни уредби в страната и в тази връзка не формират голяма експозиция" за банката.
Източник: Дневник (18.04.2011)
 
Затвориха оловния завод към ОЦК-Кърджали Екоинспектори от РИОСВ-Хасково пломбираха двата пулта за управление на цех "Агломерационен" в оловно производство в ОЦК-Кърджали. Лично директорът на инспекцията Димитър Илиев затвори производствените халета в присъствието на представители на областната управа в Кърджали, ръководството на завода, журналисти и полицаи. Това стана след като бе връчена заповедта за този акт на изпълнителния директор на металургичното предприятие Славея Стоянова. Мотивите за тази крайна мярка са свързани със системното замърсяване на атмосферния въздух от страна на ОЦК със серен диоксид, олово и кадмий, каза Димитър Илиев. По думите му ОЦК не изпълнява екологичните изисквания при експлоатацията на инсталацията, в резултат на което замърсява атмосферния въздух със серен диоксид и олово, като създава непосредствена опасност и риск за човешкото здраве и околната среда. От началото на 2011 г. до 12 април т. г. са регистрирани 29 превишения на средночасовата норма за серен диоксид, като допустимият лимит за годината е вече изчерпан. Регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух през 2009 г. превишават 1,66 пъти средногодишната норма, а през 2010 г. – 2,05 пъти. Резултатите от проверките за работата на мониторинговите станции за контрол на качеството на атмосферния въздух сочат, че предприятието няма система за собствен мониторинг на емисии от вредни вещества - не се извършват собствени непрекъснати измервания на емисиите на прах и серен диоксид съгласно нормативните изисквания. Въпреки че оловно производство е намалено с 40 на сто през последните две години, инсталацията не може да се справи с превишените стойности на обгазяванията със серен диоксид и олово, каза директорът на ОЦК Славея Стоянова. Тя увери, че ще се направи всичко възможно да се изпълни краткосрочната оздравителна програма, представена през март пред Министерството на околната среда и водите, както и че засега все още няма да бъдат освобождавани работници. По думите на Славея Стоянова след среща на собственика на комбината Валентин Захариев с министъра на екологията Нона Караджова и министър-председателя Бойко Борисов, имало надежда след месец да се възстанови производството на олово.
Източник: Дарик радио (18.04.2011)
 
Прирастът на китайския стоманодобив ще се забави до 6% през следващите 5 години Прирастът на китайския стоманодобив ще се забави до средногодишно увеличение от 6% през следващите пет години на фона на усилията на страната да преструктурира икономиката си, заяви Ли Шижун, главен анализатор за Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA). Ли заяви, че пикът на годишната продукция на стоманодобивната промишленост на Китай в следващите пет години, вероятно ще бъде около 850 млн. тона. Според данни на CISA, Китайската продукция на необработена стомана е достигнала нов връх от 627 млн. тона през 2010 година, след като средногодишният ръст се забави до 12% през 11-тата петилетка от 2006 до 2010 г., в сравнение с 22,6% за периода 2001-2005. Маржът на печалбата в стоманодобивната индустрия, обаче, падна до под 3% спрямо 8% през периода 2001-2005, което го прави най-ниския сред всички сектори. Ли каза, че това би насърчило китайските производители да намалят продукцията си и да повишават нивата на печалба. (People's Daily Online)
Източник: Други (18.04.2011)
 
ОЦК - Кърджали, спря работа След повече от 50 години производствена дейност вчера беше прекратена работата на оловния завод към ОЦК в Кърджали, съобщиха от дружеството. В присъствието на директора на РИОСВ - Хасково, Димитър Илиев експерти от екоинспекцията пломбираха двете командни помещения на цех "Агломерация" на завода, с което беше прекратено производството на олово. На изпълнителния директор на фирмата Славея Стоянова беше връчена и заповед от РИОСВ - Хасково, за несправяне с националните и европейските екологични стандарти за чистотата на атмосферния въздух над Кърджали и региона. Въпреки че през последните 2 години намалихме с 40 на сто производството на олово, инсталацията за обезсеряване не успя да се справи с превишените норми на серни окиси и се стигна до този тъжен ден за колектива на ОЦК, заяви по-късно на пресконференция Стоянова, цитирана от БТА. Тя съобщи, че вчера премиерът Бойко Борисов и екоминистърът Нона Караджова са се срещнали с мажоритарния собственик на ОЦК Валентин Захариев във връзка със спирането на оловния завод и реалната опасност 350 души да останат без работа. Постигната е била договорка, ако металургичното предприятие до един месец се справи с проблема с наднормените обгазявания със серен диоксид, да продължи да работи. Ще направим всичко според възможностите си да отстраним този пропуск и да запазим работата на стотиците металурзи, обеща Славея Стоянова. Още през есента на 2010 г. екоминистерството обяви, че при повече от 2 замърсявания за месец ще спре оловното производство на ОЦК. Тогава предприятието вече беше превишило годишния лимит от 24 обгазявания със серен диоксид и ведомството обяви, че освен риск за здравето на населението ОЦК създава и опасност от санкции за България за неспазване на европейските норми за въздуха. Оловно-цинковият комплекс обаче продължи със серийните замърсявания. През януари, когато отново бяха регистрирани серия наднормени изпускания, на среща в Кърджали с ръководството на ОЦК Нона Караджова постави ултиматум на предприятието да представи програма за намаляване на замърсяванията или да спре работа. За миналата година ОЦК е увеличил продажбите си с едва 3% заради по-високите борсови цени на металите според финансовия му отчет. Комбинатът е произвел близо една четвърт по-малко олово и цинк в натура през миналата година заради ремонти в завода и ефекта на кризата. Ръстът в борсовите цени на двете стоки на международните пазари с между 25 и 30 на сто помага за увеличаването на приходите от продажби, но допълнително свива рентабилността на ОЦК, чиято печалба се свива с 80% до едва 1 млн. лв. при 5.2 млн. лв. година по-рано.
Източник: Дневник (19.04.2011)
 
НЕК и "Булгаргаз" може да не получат пари от продажбата на "Кремиковци" Държавните фирми Национална електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз" може и да не получат нищо от продажбата на металургичния комбинат "Кремиковци", въпреки че фалиралото дружество им дължи огромни суми. Това стана ясно от изказване на зам.-министъра на икономиката Евгени Ангелов вчера. Причината е, че компаниите са последни в списъка от физически и юридически лица, чакащи да им бъдат изплатени средства. НЕК и "Булгаргаз" имат да получават по около 100 млн. лв. от "Кремиковци". Сумата може да бъде платена от средствата от продажбата на фалиралото предприятие - 316 млн. лв., но не е ясно дали тя ще стигне за покриването на задълженията към всички кредитори, тъй като плащанията зависят и от обезпеченията по някои от тях. Общите задължения на комбината са 1.8 млрд. лв. "Кремиковци" беше купен от "Елтрейд къмпани", свързана с групата компании за скрап "Надин", а сделката е финансирана от Първа инвестиционна банка. "Освен НЕК и "Булгаргаз" претенции към "Кремиковци" имат и Министерството на финансите, работниците и други дружества, които са преди нас, а НЕК и "Булгаргаз" са в края на редицата и не знам тези 316 млн. лв. докъде ще стигнат", каза Евгени Ангелов. Той добави, че министерството на икономиката няма как да поиска дълговете към държавните дружества да бъдат изплатени с предимство.
Източник: Дневник (19.04.2011)
 
Аржентина в спор с производител на стомана Скандал между аржентинското правителство и най-голямото стоманодобивно предприятие в страната Siderar, ескалира, след като компанията заяви, че предприема правни действия, като контрамярка на указа за увеличаване на държавното влияние в частни компании, а правителството от своя страна също отвърна със заплахата за съдебно дело. Президентът на Siderar Даниел Новеджуъл заяви, че правителството се опитва да формира стратегия и отбеляза, "някои сходства с нещата, които преживяхме във Венецуела", препратка към национализацията на подразделение на Sidor през 2008 г. от президента Уго Чавес. Конфронтацията започна миналата седмица, когато аржентинският президент Кристина Фернандес издаде извънреден указ преобръщащ закона, който ограничава правата за гласуване на държавата в дружествата, в които притежава дялове от национализацията на частни пенсионни фондове през 2008 г. Акциите се държат от Anses, държавен пенсионен фонд. Два дни след решението, Siderar проведе годишното си събрание, на което искаше да одобри 1.5 млрд. песос дивиденти, а правителството искаше да се назначат трима члена в Съвета на директорите, които да отразяват 25.6-процентовия му дял. Преди това правителството имаше един директор и беше ограничен от закона да гласува все едно притежава само 5% дялово участие. Регулаторът на фондовия пазар по-късно обяви срещата за невалидна. (FT)
Източник: Други (20.04.2011)
 
Rio Tinto вече притежава 72% от Riversdale Mining Rio Tinto най-накрая успя да сложи ръце върху Riversdale Mining, след като бразилската CSN даде дела си. Companhia Siderurgica Nacional или CSN обяви, че е продала своите 20% в Riversdale Mining на Rio Tinto, тъй като цената е била добра. Това вдига дела на Rio Tinto до 72%, като останалата част е собственост на индийската Tata Steel. Предложението за поглъщане на Riversdale Mining първоначално трябваше да приключи в сряда, но след това развитие срокът е удължен с девет дни до 29-ти Април 2011 г. В Rio Tinto със сигурност са доволни от развитието, след проблемите продължаващи от декември миналата година. Миноритарните акционери дълго време подгряваха за сделката и срокът беше удължаван 4 пъти. Офертата за акция бе увеличена от 16 долара на 16.50 за акция. Това придобиване ще помогне на Rio Tinto да се наложи на доминирания от BHP Billiton пазар на кокс. Индийският производител на стомана Tata Steel все още не е приел предложението на Rio Tinto за дела си в Riversdale. Това може да се дължи на нуждата от кокс като суровина за стомана. Мозамбикските мини на Riversdale Mining са добър източник на Tata Steel. (AzoMining)
Източник: Други (24.04.2011)
 
AK Steel с награди за безопасност AK Steel заяви, че производствените предприятия в Кошоктън и Зейнсвил са получили признание за изключителна безопасност от отдела за безопасност и хигиена на Бюрото за разпределение на възнагражденията в Охайо. Съоръжението на компанията в Кошоктън получи наградата за безопасност за най-ниското ниво на инциденти в своята индустриална група за 2010 г. Освен това, предприятието получи 100% Награда за безопасност, за това че през цялата минала година няма загубено време от наранявания или заболявания, както и Специалната награда за безопасност за над 2.4 млн. часа работа без загубено време от наранявания между 20 февруари 2008 г. и 31 декември 2010 г. Предприятието в Зейнсвил също получи награда, за това че през цялата минала година няма загубено време от наранявания или заболявания, както и Специалната награда за безопасност за над 3.5 млн. часа работа без загубено време от наранявания между 21 април 2003 г. и 31 декември 2010 г. Джеймс Л. Уейнскот, председател, президент и главен изпълнителен директор на AK Steel, заяви, че отличията са признание за "културата на безопасност" на компанията. (Dayton Daily News)
Източник: Други (26.04.2011)
 
Пълна забрана за предаване на метали от физически лица, иска Караджова Предприехме мерки, свързани с изискванията към физически и юридически лица и промени в глобите, каза министърът на околната среда и водите Нона Караджова във връзка с промените в Закона за управление на отпадъците. Караджова допълни, че в рамките на девет месеца всички пунктове за отпадъци трябва да се изнесат в стопански и промишлени зони. Трябва да има сертификат за произход на отпадъците. "Въведено е 24-часово видеонаблюдение и съхранение на записите за една година. Въведена е и промяна в глобите - ако се установи престъпление кражба на метали, за физически лица се предвижда затвор до 3 години и глоба 2000 лева, за юридически лица - до 5 години. Промените в закона са внесени в парламента, но все още не са приети", добави Караджова.
Източник: Дарик радио (26.04.2011)
 
U.S. Steel ще инвестира 990 млн. долара в капиталови проекти през 2011 г. United States Steel Corp. продължава да инвестира в капиталови проекти - около 990 млн. долара през 2011 г. - и в технологии, които ще подобрят оперативните процеси, заяви председателят и главен изпълнителен директор Джон Сърма пред акционерите на годишното събрание на компанията. Това включва проектите за заместители на кокса и въглищата на Carbonyx в Гари, Индиана, и подновените операции по добив на кокс в Clairton Works. Освен това, компанията търси и нови технологии, като инжектиране на кокс на прах в доменните пещи в Европа, което би довело до намаляване на обема на необходимите въглища, както и технологията на електродъговите пещи използвани в мини предприятията за топене на скрап с електроенергия. В момента, U.S. Steel не работи с електрически пещи, които са по-гъвкави спрямо колебанията на търсенето. От компанията не дадоха допълнителни коментари. (Pittsburgh Business Times)
Източник: Други (27.04.2011)
 
Купувачът на „Кремиковци“ е под постоянен мониторинг Фирмата купувач на „Кремиковци“ е под постоянен мониторинг, заяви изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов, като припомни, че ведомството вече се самосезира относно продажбата на металургичния комбинат и проверява „Елтрейд къмпани“. Оттук нататък нас ни интересува НАП да си събере 80 милиона лева, които "Кремиковци" ни дължи, както и да проследи данъчното поведение на тази чисто нова фирма, допълни Красимир Стефанов. "Оттук нататък слагаме фирмата под постоянен мониторинг", категоричен е данъчен номер едно. По думите му не е от компетенцията на НАП да следи как банката се е съгласила да отпусне такава сума пари на фирма, създадена преди месец. Според него по този въпрос проверка трябва да направи банковия надзор. Фирмата „Елтрейд къмпани“ купи металургичния комбинат „Кремиковци“ за 316 млн. лв. Тя бе единственият мераклия за предприятието и предлагайки началната цена, спечели четвъртия поред търг за по-голямата част от неговите активи. Оказа се, че компанията е регистрирана около месец преди търга. След това стана ясно, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) е финансирала цялата сума за придобиването на "Кремиковци".
Източник: Дарик радио (27.04.2011)
 
Чили очаква цените на медта да остават високи през следващите 3 години Пабло Вагнер заместник-министър на минното дело в Чили каза, че цените на медта ще останат на високо ниво, което е около средната стойност за 2010 година, през следващите три години. По правителствени данни, средните цени на медта през 2010 г. са 3.42 долари за паунд. Пабло Вагнер посочи, че цени на медта се очаква да нарасне средно до USD 4.50 долари за паунд през 2011 г. и освен това ще има възможност да скочи до 4.70 долари за паунд през 2012 г. и след това ще започне да намалява. Междувременно, цените на медта на Лондонската метална борса се покачиха с 1.4% на 20 април и достигнаха до над 4.28 долари за паунд, подсилени от признаците на възстановяване на жилищния пазар в САЩ. (YIEH)
Източник: Други (28.04.2011)
 
ArcelorMittal планира разширение на производството ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в Бразилия, е готов да разшири производството, тъй като секторът в най-голямата икономика в Латинска Америка се възстановява от евтиния азиатски внос. Компанията планира да засили производството на дълги стоманени продукти, използвани в строителството и други отрасли до 5.5-6 млн. тона годишно от сегашните около 4 млн. тона, както и да засили поотслабналото производство. "Ако икономиката на Бразилия продължава да нараства с 4-5%, консумацията на стомана ще расте с 8-9% годишно," заяви Бенджамин М. Баптища Фильо, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal в Бразилия. Бразилските стоманодобивни предприятия се възползват от нарастващата икономика, която има нужда от стомана за инвестиции в инфраструктура и индустрията. В страната се изграждат милиони домове за семействата с ниски доходи и се инвестират милиарди долари в съоръжения за Световната купа по футбол през 2014 г. и за Олимпиадата две години по-късно. Производителите обаче претърпяха удар през 2010 г. от наводнение с евтиния внос, предимно от Китай, който зае 20% от пазара при нормално ниво от 5%. (FT)
Източник: Други (29.04.2011)
 
Алкомет АД със 161% ръст на печалбата до 3,3 млн. лв. за тримесечието Алкомет АД - Шумен отчита 161% ръст на печалбата на годишна база до 3,29 млн. лв. за първото тримесечие на 2011 г., показва отчетът на дружеството. Продажбите на производителя на алуминиеви профили се увеличават с 67% до 76 млн. лв. за първото тримесечие. Разходите за възнаграждения се увеличават с 23,5% на годишна база до 2,9 млн. лв., а разходите за външни услуги нарастват петкратно до 2,54 млн. лв. за тримесечието. Разходите за материали се увеличават с 53% до 61 млн. лв. Над 90% от продукцията на Алкомет АД е за износ. През януари тази година Алкомет АД и Дойче Лизинг България сключиха лизингов договор на стойност 7,462 млн. евро, като средствата са за нов валцов стан. В последните 12 месеца акциите на дружеството поскъпват със 113% до 6,91 лв. за брой и 124 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2011)
 
"Оловно-цинков комплекс" намалява продажбите С 20% намаляват приходите от продажби на продукция на "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) за първото тримесечие на година, до 26 млн. лв., основна причина е по-ниското производство. Износът си остава определящ с близо 81% от всички продажби. Въпреки че ръстът в борсовите цени на двете стоки за комбината - олово и цинк, на международните пазари продължава, това не води до увеличаване на приходите. А влиянието на валутните курсове върху финансовите резултати е отрицателно за текущия период. На годишна база производството на олово намалява с една пета, а на цинка с една трета, не по-малко е намалението в производството и на другите продукти на предприятието - сярна киселина (-21%), кадмий (-27%) и сплав "Доре" (-62%). На 18 април беше прекратена работата на оловния завод към ОЦК, след като инсталацията за обезсеряване не успя да се справи с превишените норми на серни окиси и заводът не изпълни предписанията на екологичното министерство. Това ще се отрази в отчета за следващото тримесечие.
Източник: Дневник (02.05.2011)
 
Чугунолеене АД с рекордна загуба през първите три месеца на 2011г. Дружеството Чугунолеене АД ( 59C ) е реализирало загуба за първите три месеца на годината, в размер на 1 802 хил. лв. След рекордна загуба в края на миналата година, завода показва и рекордна загуба за Q1, в началото на тази. Общите приходи на дружеството са 4373 хил. лв., което е с 44.13 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 67.25 % спрямо предходния период до 6175 хил.лв. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2011г. са в размер на 4373 хил.лв. и представляват 100.00 % от общите приходи. Спрямо първото тримесечие на 2010 година те се увеличават с 44.18 %. Към 31 март тази година дружеството показва загуба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 8.57лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за I-во трим. на 2011г. Собственият капитал на дружеството към 31 март 2011г. е 1750 хил. лв. , като спрямо същия период на 2010г. е намалял с 75.85 %.
Източник: Money.bg (02.05.2011)
 
Стоманодобивни гиганти все по-близо до сливане Nippon Steel Corp. и Sumitomo Metal Industries Ltd. се очаква официално да пуснат документи към Комисията за защита на конкуренцията Fair Trade Commission (FTC), за да разгледа плана за сливане най-рано в средата на май. Комисията ще вземе решение в срок от 30 дни след получаване на заявлението дали да одобри плана или да направи по-подробен втория преглед. Двете стоманодобивни компании обявиха през февруари, че планират да интегрират дейността си до есента на 2012 г., в очакване на одобрение от FTC. Компаниите представиха предварителен проект за одобрение на 18 март и Комисията заключи, че документът отговаря на изискванията. Nippon Steel е най-големият производител на стомана в Япония. Sumitomo Metal се нарежда на трето място. Сливането ще създаде втората по големина компания в света по производство на сурова стомана според данни от 2010 г. В процеса на разглеждане, FTC ще проучи дали ще се запази честната конкуренция на цените в Япония за всяка категория продукти след сливането. (Asahi)
Източник: Други (02.05.2011)
 
ОЦК топи стари акумулатори, за да закърпи положението с оловното производство ОЦК закърпва производствения си план, като добива олово от претопени акумулатори. Това стана ясно на пресконференция в Кърджали, на която данни за състоянието на комбината представи директорът на ОЦК Стамен Стаменов. Все още няма връчени предизвестия за масовото съкращение в ОЦК в следствие на спиране на оловно производство в металургичното предприятие. До края на седмицата ще стане ясно дали работниците от оловно ще бъдат уволнени или не. По думите на Стаменов онези работници, които имат право на платен отпуск в момента го ползват, а онези, които нямат са в неплатен. В ОЦК се надяват да не се стигне до масови уволнения. Пак до края на седмицата ще стане ясно дали ще започне изпълнението на програмата, чиято цел е оптимизирането на оловното производство и съобразяването му с екологичните изисквания. В програмата е предвидено 50-процентно намаление на обема работа, каза Стамов.
Източник: Дарик радио (03.05.2011)
 
Управителният съвет на „Алкомет“ АД предлага акционерите да гласуват за разпределянето на 1.11 милиона лева, което е 15 на сто от печалбата за 2010 г., под формата на дивидент, показва поканата за общото събрание, насрочено за 22 юни 2011 г. Печалбата на шуменската компания за миналата година е в размер на 7.6 милиона лева. Брутният дивидент от 6.2 ст. на акция ще бъде втори пореден за „Алкомет“ АД, след като такъв бе разпределен и за 2009 г., като тогава размерът му беше 2.4 ст. на акция. Откакто се търгува на Българската фондова борса до миналата година дружеството не бе раздавало дивиденти. На събранието също така ще се гласува и за разпределяне във фонд „Резервен“ на премийните резерви при емитиране на ценни книжа на дружеството, които възлизат на 1.5 милиона лева. Предложението е обявено като „Разпределение на натрупаната премия от търговията с акции на „Алкомет“ АД на Българската фондова борса“. На предстоящото събрание ще се гласуват и рутинните точки за редовна обща сбирка на акционерите като отчет на управителния съвет, освобождаване от отговорност на ръководството, избор на регистриран одитор и други. За първото тримесечие на 2011 година „Алкомет“ АД реализира 161 на сто ръст на печалбата на годишна база до 3.3 милиона лева. За последните 12 месеца акциите му поскъпват със 114 на сто до 7.05 лв. за акция и 127 милиона лева пазарна капитализация, с което заемат първо място по поскъпване сред ликвидните компании на БФБ – София.
Източник: Шуменска заря (04.05.2011)
 
"Алкомет" планира да разпределя дивиденти за втори път Ръководството на "Алкомет" предлага 1.11 млн. лв. от печалбата на компанията да бъдат разпределени като дивидент между акционерите. Това става ясно от покана за общото събрание на акционерите, насрочено за 22 юни, на което ще се гласува предложението на управителния съвет за разпределяне на печалбата на дружеството. Сумата за дивидента е 15% от положителният резултат на производителя на алуминиеви изделия за миналата година, която възлиза на 7.6 млн. лева. Размерът на дивидента на една акция ще бъде 0.062 лв. брутно (0.059 лв. нетно). Над 209 хил. лв. от печалбата ще отидат във фонд "Резервен", а останалата част - почти 6.3 млн. лв., ще останат като неразпределена печалба. Дружеството изплаща дивидент за втори път. Миналата година стойността му беше 0.024 лв. на акция. През първото тримесечие на 2011 г. "Алкомет" отчита 161% ръст на печалбата на годишна база до 3.29 млн. лева, по данни, публикувани в Българска фондова борса. За последната година акциите на шуменското дружество са скочили със 114% до 7.05 лв. едична цена. Това го поставя на първо място по поскъпване сред ликвидните компании на Българската фондова борса.
Източник: Дневник (04.05.2011)
 
Акциите на Alcoa скочиха от слуховете за Rio Tinto Акциите на Alcoa Inc скочиха с 3% във вторник заради слуховете, че Rio Tinto се готви да отправи оферта за американската компания за алуминий, но според източници двете банки, за които се говори, че ще финансират сделката, не са замесени. Висш представител на Santander отрече испанската банка да е дала заем за финансиране на потенциалното сливане на вторият и третият най-големи производители на алуминий в света. Друг източник отрече JPMorgan Chase да участва в сделката. Банката отказа коментар. Слуховете на пазара, че двете банки са осигурили 25 млрд. долара синдикиран заем на Rio, за да купи Alcoa за 25.5 долара на акция, вдигнаха акциите на американската компания с над 4% по-рано през деня. Нито Alcoa, нито Rio Tinto коментираха слуховете. Според анализатори сливането на двете най-големи предприятия за алуминий в Северна Америка е малко вероятно и ще срещне антимонополни пречки. (Reuters)
Източник: Reuters (04.05.2011)
 
ОЦК тръгна плахо със 134 хил. лв. печалба през 2011г. Дружеството Оловно цинков комплекс АД ( 5OTZ ) е реализирало печалба за първите три месеца на годината, в размер на 134 хил. лв. Печалбата е малка(подобно на предходния период), но все пак печалба за шеста поред година. Общите приходи на дружеството са 36 110 хил. лв., което е с 13.52 % по-малко спрямо предходния период. И през това първо тримесечие компината разчиташе основно на износа, за реализация на своята продукция, като делът му бе 80.89%. Общите разходи отчитат спад от 13.69 % спрямо предходния период до 35976 хил.лв. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2011г. са в размер на 35 037 хил.лв. и представляват 97.03 % от общите приходи. Спрямо първото тримесечие на 2010 година те намаляват с 13.70 %. Към 31 март тази година дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.08лв. . Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за I-во трим. на 2011г. Собственият капитал на дружеството към 31 март 2011г. е 56 392 хил. лв. , като спрямо същия период на 2010г. се е увеличил с 1.25 %. Пасивите на дружеството в края на отчетния период са 136.35 млн. лв., като от тях банковите заеми дългосрочните банкови заеми са за 96.52 млн. лв.
Източник: Money.bg (05.05.2011)
 
Екоминистерството одобри проект за модернизация на Алкомет Висшият експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е одобрил на последното си заседание инвестиционен проект за разширение и модернизация на завода за алуминиево фолио „Алкомет“ АД - Шумен и за изграждане на модерно депо за битови отпадъци, което да обхваща общините Тетевен, Луковит и Ябланица. Това съобщи Дончо Иванов, председател на Коалицията за устойчиво развитие, който заедно с представителите на МОСВ и на други неправителствени организации участва в експертния екологичен съвет. В средата на миналата година мениджмънтът на „Алкомет“ обяви инвестиционните си намерения за увеличение на производствения капацитет на завода до 35%. Проектът включва и разширяване на продуктовата гама. За целта се предвижда в завода да бъде изградена нова линия за леене на рулони, да се модернизира съществуващата поточна линия за непрекъснато леене на алуминиеви рулони и да бъде монтиран нов стан за валцоване на ленти. През октомври 2010 г. от "Алкомет" обявиха първите инвестиции за покупка на част от новото оборудване в размер на на 7,5 млн. евро. Предвиждат се допълнителни средства и за изграждане на модерни съоръжения за опазване на околната среда, обясни още Дончо Иванов.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2011)
 
Vale отваря нова въглищна мина в Мозамбик Бразилският минен гигант Vale отвори нова въглищна мина в Мозамбик на стойност 1.7 млрд. долара, слагайки ръка на залежите от въглища в страна от около 23 млрд. тона. Мозамбикският президент Армандо Гуебуза и напускащият Vale Роджър Аниели са присъствали на откриването, за да отбележат най-голямата инвестиция до момента в една от най-бедните страни в света. Vale планира да изнесе 1 млн. тона въглища от проекта тази година, като в рамките на няколко години ще опита да до производството до 11 млн. тона, и както се надяват местните власти, да повиши икономическият ръст на Мозамбик до 6.5%. Мозамбикските запасите от въглища лежат относително неизползвани от обявяването на независимостта от Португалия през 1975 г. Гражданската война в периода 1977-1992 осакати икономиката на страната и опустоши инфраструктурата. Две десетилетия по-късно, Мозамбик приветства чуждестранните инвеститори в природните богатства и облизва устни от перспективите. Но продължават опасенията по доставката на суровините до пазара, защото обновяването на инфраструктурата изостава. През 2004 г. Vale стана първият международен добивен гигант, които спечели концесия в Мозамбик. (AFP)
Източник: Други (09.05.2011)
 
Klockner придоби мажоритарен дял в бразилската група Frefer Като част от стратегията „Klockner&Co 2020”, Klockner&Co започна планираното навлизане в развиващите се пазари чрез придобиване на 70% от третия по големина независим дистрибутор на стомана и метали в Бразилия. Придобиването частично се провежда чрез увеличение на капитала на групата Frefer. Групата Frefer е насочени към дистрибуцията на плоска стомана с около 360 служители в 14 обекта в Бразилия и приблизителни продажби през 2010 г. от около 340 млн. реала. Компанията дори вече изпревари силният си пазарен ръст от последните години. Марджинът на EBITDA е по-високо от средният за целта на групата от 6%, което е и целта на придобиването. Гисбърт Рюл, председател на изпълнителния съвет на Klockner&Co заяви: "Това придобиване представлява първата ни крачка в развиващите се пазари на Южна Америка. По този начин правим следващата важна стъпка в изпълнението на стратегията „Klockner&Co 2020”след придобиването на Macsteel USA преди няколко дни." ( Steel Guru)
Източник: Други (09.05.2011)
 
ThyssenKrupp продава активи за 10 млрд. евро В края на миналата седмица котировките на германската корпорация ThyssenKrupp AG тръгнаха рязко нагоре след информацията за разпродажбата на активи за около 10 млрд. евро, съобщава Reuters. Търсенето на купувачи е заради борчове на компанията от 5,8 млрд. евро. Реорганизацията предвижда отделянето и на Stainless Global – най-големия производител на неръждаема стомана в Европа с приходи от близо 6 млрд. евро. Така немците ще открият възможности за стратегическо партньорство със свързаната с ArcelorMittal - Aperam или с финландската Outokumpu. За продажба са обявени фирмите от тръста ThyssenKrupp Metal Forming и ThyssenKrupp Marine Systems. (Reuters)
Източник: Reuters (09.05.2011)
 
Износът на метални руди от България с 208% ръст на годишна база през март Износът на метални руди от България се увеличава с 208% на годишна база през март 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на НСИ. Основните метални руди, които България произвежда и изнася, са мед, цинк и олово, като в сектора оперират Асарел-Медет, Горубсо Мадан, Аурубис България (бивш МДК Пирдоп), КЦМ Пловдив, ОЦК Кърджали, Челопеч Майнинг и други. Износът на енергийни продукти се увеличава със 148% на годишна база, а общият промишлен износ се увеличава с 58% на годишна база, показват изчисленията. През февруари промишленият износ се увеличи с 40% на годишна база, а през януари - с 66% на годишна база. Общият износ, от своя страна, се увеличи с 47% през февруари и с рекордните 72% през януари на настоящата година. Ръстът на промишления износ и през март носи оптимизъм за сумата и ръста на реализирания общ износ, като данните ще бъдат обявени от НСИ утре. Силен ръст през март на годишна база отчита и износът на хранителни продукти (със 71%), на тютюневи изделия (със 76%), на хартия, картон и изделия от тях (с 57%), на основни метали (с 88%), на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти (с 54%), на лекарствени вещества и продукти (с 20%). Спад с 44% на годишна база се отчита при износа на неметални суровини и материали, с 14% при износа на напитки, с 19% при износа на печатни изделия, 9% при износа на химически продукти, 5% при износа на мебели.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2011)
 
Superport е новият път от Бразилия до Китай Така наречената „магистрала до Китай” е един от първите инфраструктурни проекти в Бразилия изградени да отговорят на всичко за азиатска страна, от което носи прякора си. Официално известен като Acu Superport, съоръжението е изградено край бреговете на щата Рио де Жанейро и е най-амбициозната част от активите на Айк Батиста, най-богатият човек в Бразилия. След като влезне в експлоатация следващата година, то ще има достатъчна дълбочина, за да обслужва Chinamax - нов кораб с възможност да превозва до 400 хил. тона желязна руда между Бразилия и Китай, два пъти повече от тази на съществуващите съдове за превоз по маршрута. Acu е един от най-амбициозните проекти, подкрепен от Батиста, бивш шампион по състезания с екстремни моторна лодка, смятан от списание "Форбс" за осмия по богатство човек в света със състояние от 30 млрд. долара. Тох ръководи империята си от Рио де Жанейро през холдинга EBX Group. Основните дъщерни дружества на EBX включват LLX - логистиката строителна компания, пристанището ACU; OGX Petroleo e Natural Gas Participacoes, петролният флагман на групата, електрическата компания MPX; занимаващата се услуги с масло и корабостроитство OSX и рудодобивната MMX. (FT)
Източник: Други (11.05.2011)
 
Валентин Захариев, собственик на „Интертръст холдинг“ и бивш собственик на „Кремиковци“: Може да купим част от оборудването на "Кремиковци" - Г-н Захариев, наскоро се наложи да затворите оловното производство на Оловно-цинковия комбинат в (ОЦК) в Кърджали. Защо не бяха направени необходимите инвестиции? - Затворихме само една инсталация - агломашината в началото на оловното производство, откъдето се предполагаше, че има емисии на серен диоксид. Никога не сме твърдели, че не замърсяваме. Затова искаме да завършим инвестицията и да можем да отговаряме на съвременните европейски норми. Сега произвеждаме олово, но в по-малко количество и го произвеждаме от акумулатори. Това е два пъти по-малко от досегашното производство в зависимост от пазара на вторично олово. В момента въвеждаме собствена мониторингова система, която ще заработи до три месеца. Очаквам до края на месеца да постигнем споразумение с Министерството на околната среда и водите да ни възстановят производството, макар на по-малък капацитет - примерно на 1200 тона на месец, което е 14 000 тона годишно. Има и други замърсители и те трябва да бъдат локализирани. Именно с изграждането на собствената мониторингова система, която ще е свързана онлайн с РИОСВ-Хасково, ще докажем, че не сме единствените замърсители в региона. - Но изграждането на мониторингова система няма да намали замърсяването със серен диоксид? Какви инвестиции ще направите конкретно? - Като намалим капацитета смятаме, че ще улавяме почти всички серни диоксиди и няма да има повече обгазяване. Досега бяхме предприели грешна тактика, през една част от денонощието работехме на пълен капацитет, а другата не работехме изобщо. Установихме, че по този начин не постигаме резултат и решихме да работим на непрекъснат режим, като намалим скоростта два пъти. По този начин ще намалим двукратно емисиите, а съществуващото оборудване е достатъчно да улавя серни диоксиди. Нашите специалисти вече извършиха ремонти и сме готови да работим в този режим. За генерално решаване на въпроса с екологията трябва да изградим нов оловен завод, което ще ни отнеме няколко години. В момента обмисляме обаче, когато спрем инсталацията на стария цинков завод, да я използваме за производство на сярна киселина, която да включим към оловното производство. Това очакваме да се случи в края на 2012 г., когато пуснем новата инсталация за сярна киселина. Новият цинков завод е в процес на изграждане и се надявам до първо тримесечие на следващата година да сме готови с първия етап. Там вече са инвестирани около 50 млн. евро, остава ни да инвестираме още 30 млн. евро. - Какви глоби плащате? Глобите ли са по-изгодни, вместо инвестициите в екотехнологии? - Плащаме, и то редовно. Не съм специалист дали са малко или много. Но вероятно са около 30 000 лева на месец или 360 000-400 000 лева на година. Кой собственик ще предпочете да плаща глоби, вместо да инвестира и да спести глобите? Първо, инвестицията ще бъде в нова, по-добра и ефективна технология. Ще има по-ниски разходи, което ще позволи да се намалят вредните емисии. - Правилен ли е подходът, по който се тръгна за проверки на новия собственик на „Кремиковци“? Какви са възможностите пред комбината и ще му провърви ли най-после? - Зависи какви са намеренията на новите собственици. Ако намеренията са да нарязват цялото оборудване, очевидно „Кремиковци“ ще бъде заличен. Ако обаче новите собственици имат виждане да съживят част от производството, са необходими много инвестиции и време. Трябва да се минава през бюрократичния път на екоминистерството. Това ще означава, че от 6 до 9 месеца няма да може да започне работа, това ще означава плащане на лихви по кредита. Всичко е въпрос на бизнес план. Но не мога да кажа кой е по-добрият вариант. - Да, но вие знаете какво ще е най-рентабилно за комбината. - Въпросът е дали новите собственици искат по-бавна и по-голяма печалба или по-бърза печалба, която ще получат, ако нарежат всичко на скрап. Ако се гледа стратегически, ако се възстанови част от производството, само може да се ръкопляска на новите собственици. „Кремиковци“ все пак беше стратегическо предприятие. То оказваше влияние върху пристанищните комплекси, върху „Булгаргаз“, върху БДЖ, върху НЕК, НАП и т.н. По мои и на колеги сметки, когато бях собственик, всеки кремиковски работник осигуряваше 14 или 15 работни места в други отрасли. Комбинатът създаваше много работа на много други стратегически предприятия. - Ако отиде на скрап обаче, къде може да се търси пазар, какви са възможностите? - Пазар за скрап има, в съседна Турция, в България. Това ще бъдат 600 000-700 000 тона. Само „Стомана Перник“ на година произвежда близо 800 000 тона и амбицията им е да достигнат 1 млн. тона. Ако скрапът на комбината се претопи в „Стомана Перник“, което е най-разумното, тя ще го „изяде“ за по-малко от година. Въпросът е за колко време този скрап ще се добие, защото той трябва да се приведе във вид за използване и са необходими сложни демонтажни операции. Според мен нарязването на „Кремиковци“ ще отнеме повече от година. Има алтернатива да се продават цели обекти и оборудване на трети лица. - Вие имате ли някакъв интерес? - Сигурно ще имаме интерес към част от оборудването, не мога да кажа сега. Ако собствениците решат, а те сигурно ще решат да продават части от това оборудване, било то кранове, машини, тогава би трябвало да намерят купувачи не само в България, но извън страната. Цената на такова оборудването обаче обикновено е малко по-висока от цената на скрапа и така се спестяват разходи. Освен това, собственикът ще вземе почти двойно по-висока цена. - Можем ли да кажем вече, че пазарът на метали се раздвижва? - На мен ми се струва, че кризата се завръща. Имам предвид международните пазари, българския пазар, всичко. Основните определящи фактори са петрол, зърно и метали. В момента при металите има срив. Доларът също бележеше срив до случката с Осама бин Ладен. Оттогава насам доларът нарасна значително, но пък за сметка на това металите паднаха. Цените ги оставете, те са спекулативни. Най-лошото е, че няма търсене. Независимо дали цената на цинка или на оловото върви нагоре, когато количествата на металите в складовете на Лондонската метална борса или други расте, това е траен показател, че нещата не вървят на добре. Наблюдавах бума през 2007 г., тогава запасите на Лондонската метална борса от цинк от над 400 000 тона спаднаха до 110 000 тона, на олово паднаха дори до 40 000-50 000 тона. Сега запасите на олово са 320 000 тона. Много се говори в средите, че производството ще надвиши търсенето на цинка, а може и на оловото. При такъв превес на производство пред търсене, винаги ще има преса върху цените. Заради този елемент на неизвестност доста хора правят грешки. - Какви са плановете ви за 2011 г.? - За ОЦК вече казах, че планираме началото на 2012 г. да пуснем нов завод, да покажем, че и в България може да има един нов завод. Между другото в Сърбия имаме завод на много високо техническо ниво, в който почти няма работници. Смятам, че и ОЦК ще бъде на много високо ниво. Що се касае до „Кремиковци“, имаме бившия завод за тръби, така както беше и в продукцията на „Кремиковци“. Капацитетът му за производство на студено валцуване и поцинковани рулони е 600 000 тона. Но още се борим с администрацията. Оборудването е купено. От МОСВ сме си взели всички разрешителни, но с местната администрация имаме проблеми по отношение на разрешителното за строителство. Надявам се като „Кремиковци“ има нов собственик да постигнем споразумение за терените и да вземем бързо съответните документи. - Каква е инвестиционната среда в Сърбия според вас? Знаете ли, че страната ще си върне завода за гуми там на Христо Ковачки заради неизпълнение на приватизационния договор? - В началото си мислех, че средата е много по-добра. Ние сме в Сърбия вече почти седем години. Но за съжаление през последните години и там започна да властва корупцията. Те изостанаха с промени в законодателството включително трудово, гражданско, наказателно. Изостанаха в развитието на инфраструктурата. В същото време държавата наложи високи данъци и такси. В Сърбия вече климатът не е по-добър, отколкото в България. Христо Ковачки по-късно влезе в Сърбия и вероятно още не е излязъл от мониторингите, които траят около 2 години, докато ние вече излязохме. Следприватизационният контрол и агенцията за приватизация са една агенция, в техните договори винаги има клауза за социална програма, в която има всичко. Може винаги да кажат, че не си изпълнил социалната програма. За трите завода, които имаме там - „Интер Леминд“, „Застава“ и най-големия машиностроителен завод в Южна Сърбия, изпълнихме инвестиционни програми, минахме мониторинги, получихме сертификатите. Но проблеми имаме. Там данъчната тежест е значителна, данъците и осигуровките са около 67% от брутната заплата. При нас поне корпоративният данък е 10%, върху личния доход е също 10%. Това е кажи-речи данъчен рай в сравнение с други държави.
Източник: Класа (12.05.2011)
 
Водещата австралийска компания за стомана BlueScope очаква годишна загуба Лидерът BlueScope Steel Ltd. очаква да отчете нетна загуба за финансовата година, приключваща на 30 юни. Борейки се с последиците от растящият австралийски долар, по-ниските цени на продуктите в чужбина, както и спадът в търсенето на стомана в страната, BlueScope заяви, че "малка" нетна загуба след данъци е вероятна през второто полугодие. Компанията отчете нетна загуба от 55 млн. австр. долара (58.3 млн. щатски долара) през първата половина на годината. Очакваната нетна загуба, обаче, не взема под внимание "никакви реализуеми корекции на стойността, които, ако е необходимо, ще бъдат определени около обявяването на финансовите резултати за финансовата 2011 г. през август", казват от компанията. Съобщението от BlueScope дойде веднага след обявеният от OneSteel възможен 15% спад в нетната печалба до 230 млн. долара спрямо предходните прогнози за 270 млн. долара. (International Business Times)
Източник: Други (12.05.2011)
 
OAO Severstal придоби дял в компания за желязна руда OAO Severstal, една от най-големите в света вертикално-интегрирана стоманодобивна и рудодобивна компании, обяви, че е придобила 25% от акциите на бразилската компания SPG Mineracao. SPG притежава перспективни лицензи за проучване за желязна руда в северният бразилски щат Амапа. Съвкупната стойност на сделката е 49 млн. долара, платими на вноски, свързани с изпълнението, като част от сумата да бъде насочена за финансиране на първия етап от геоложките изследвания, чиято цел е отново да потвърди атрактивния потенциал на залежите. Severstal също така има споразумение с опция за закупуване на още 50% от акциите на компаниятя, изпълнимо при определени условия. Severstal смята, че проектът Амапа има висок потенциал с предварителна оценка на ресурсния потенциал за 0.5–1.5 млрд. тона с около 40-45% съдържание на желязо. Производственият потенциал се оценява на около 10-20 млн. тона концентрат на желязна руда. Проектът се намира в близост до железопътна линия и пристанище. Компанията обаче обмисля разработването на собствена логистика, като се взети разглеждат няколко възможности. (Reuters)
Източник: Reuters (13.05.2011)
 
Мед търсенето от Китай, за да останем силни Търсенето на мед в Китай вероятно ще остане силно, въпреки бавният ръст на страната в опит да се контролира инфлацията. Бернд Друвен, главен изпълнителен директор на Aurubis, заяви, че опитите на Китай да ограничи икономиката си само ще забави темповете на растеж, които все пак ще останат на високо ниво. Вярваме, че търсенето на мед в Китай ще остане силно. Друвен добави, че в Европа, доминиращият пазар за Аурубис, фирмата изпитва стабилно търсене. Общото търсене за финансовата година, приключваща на 30 септември, вероятно ще бъде над нивото от предишната година. Основните продажби в Европа продължават да са пръти и кабели, особено за електропреносния сектора. Прекъсването на част от японския износ към Европа след земетресението може да генерира повече поръчки за европейските доставчици. Това може на свой ред да генерира по-голямо търсене на медни продукти за европейските производители. Междувременно, доставките на меден скрап в Европа са били добри, отчасти защото китайските търговци не са били агресивни. Китайските цени на медта са по-високи отколкото в Европа, което означава че закупуване на европейски скрап не е изгодно за китайците. (Reuters)
Източник: Reuters (16.05.2011)
 
Питаме Люксембург за “Кремиковци” Административният съд - София-град, е изпратил запитване до Съда на ЕС в Люксембург за това кой е органът, който може да постанови връщане на предоставената държавната помощ, отпусната на "Кремиковци" по време на приватизацията. Помощта бе отпусната през 1999 г. с две решения на Министерския съвет. На 4 септември 2008 г. зам.-министър на икономиката издава акт за публично държавно вземане, представляващо неправомерно предоставена държавна помощ и лихви (около 800 млн. лв.). В акта се посочва, че "Кремиковци" не е в състояние да постигне жизнеспособност в пазарни условия, което е нарушение на протокола към ЕСА.
Източник: Стандарт (17.05.2011)
 
Изгорели кредитори Пилят нервите с “Кремиковци” Чакат съдебни дела, парите ще стигнат за малцина Кредиторите на "Кремиковци" ще почакат поне няколко месеца преди да получат парите си. Активите на фалиралия комбинат вече са купени за 316 млн. лв. от "Елтрейд къмпани" ЕООД. Но най-рано през септември ще стартира плащането на парите към кредиторите на "Кремиковци". Никой не знае обаче с колко може да се удължи този срок, ако има възражения и последвали обжалвания срещу оценката на обезпеченията и сметката за разпределение на задълженията. Нищожна е вероятността да няма възражения, тъй като платените 316 млн. лв. за "Кремиковци" няма да стигнат за всички кредитори. Сумата ще покрие само вземания на обезпечените кредитори, разходите по несъстоятелността на фалиралия комбинат, заплатите на работниците и задълженията към държавата. Всички останали чакащи парите си няма да получат нито лев. Всеки момент се очаква Софийски градски съд да обяви решението за прехвърляне на активите на комбината на новия им собственик Лъчезар Варнаджиев, каза синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков. Следващата поред процедура е изготвяне на сметка за разпределение на задълженията. Това ще отнеме около 20 дни. Когато тази процедура завърши, следва обявление чрез съобщение в Търговския регистър. В срок от 14 дни след датата на обявление се приемат възражения срещу изготвената сметка. Ако има възражения, се свиква открито заседание. При липса на спогодба следва обжалване на решението на откритото заседание в седемдневен срок на по-горна инстанция - Апелативен съд. В резултат заради обжалвания от страна на кредитори, които няма да получат нито лев, не е ясно колко дълго ще трябва да чакат своите пари близо 13 000 работници.
Източник: Стандарт (18.05.2011)
 
Vale открива първият бразилски фероникелов завод в Пара Този месец, Vale откри първия си никелов завод в Бразилия. Onca Puma, в Ориланда до Норте, на югоизточно в щат Пара, едно от най-големите фероникелови предприятия в света. Проектът, който обхваща общините Ориланда до Норте, Тукума и Парауапебас, има годишен производствен капацитет от 220 хил. тона фероникел, съдържащ 53 хил. тона никел, високо ценен продукт в стоманодобивната промишленост. Стартирането на този завод в Бразилия допълнително засилва лидерската позиция на Vale като най-голям нетен износител в страната. Оценката на общите инвестиции в Onca Puma е приблизително 2.84 млрд. щатски долара. По време на етапа на изпълнение на проекта, бяха създадени 8000 работни места, а 1500 са създадени за оперативната фаза. Vale е вторият по големина производител на никел в света, с операции в Канада, Индонезия и Нова Каледония, както и никелови рафинерии в Обединеното кралство, Япония, Тайван и Китай. Първата пратка от 1078 тона фероникел, съдържащи 385 тона никел, е направена на 11 май през пристанището на Итаки в Сао Луиш. (WebWire)
Източник: Други (18.05.2011)
 
МОСВ провери 186 леярни През април приключиха проверките на леярни за черни и цветни метали, разпоредени със заповед на министъра на околната среда и водите Нона Караджова, съобщиха от МОСВ. Проверени са 186 леярни, от които 22 са с издадено комплексно разрешително, а 31 са недействащи. За констатирани несъответствия с изискванията на екологичното законодателство са дадени 133 предписания за отстраняването им и са съставени 4 акта. Ще бъде спряна дейността на леярните, работещи без издадено комплексно разрешително – четири на територията на РИОСВ–В. Търново, по две - на територията на РИОСВ–Стара Загора и РИОСВ–Русе, и по една – на територията на РИОСВ-Плевен, РИОСВ-Смолян и РИОСВ-Пазарджик. Мярката се прилага до привеждане в съответствие и издаване на комплексно разрешително.
Източник: Vesti.bg (19.05.2011)
 
Rio Tinto очаква цените на желязната руда да се стабилизират през Q3 Rio Tinto очаква световните цени да се стабилизират през тримесечието до септември, след като на колебливото начало на годината и малката промяна в тримесечната цена. Rio Tinto очаква цените на желязната руда през третото тримесечие да се различават само с около 1% в сравнение с тримесечието до юни, заяви Сам Уолш. "Свидетели сме на продължаващ растеж на пазара", каза той, позовавайки се на световното търсене на суровината. Оценката на Уолш за условията на пазара е в контраст с признаците на бавно купуване от топ потребителят Китай, където стоманодобивните заводи работят със запасите си от руда на фона на забавеното търсене на стомана. "(Движението на цените) показва, че ще продължат много високите цени, което означава, че пазарът продължава да е стабилен", каза Уолш. Китайските предприятия разчитат на активизирането в строителството през второто тримесечие да насърчи търсенето на стомана, но по-слабата ликвидност, благодарение на кампанията за овладяване на инфлацията в Пекин, забави строителните проекти. (Reuters)
Източник: Reuters (19.05.2011)
 
Индийски желязо бъркотия рудодобива - Карнатака забрани добива Управата в Карнатака е издала заповед за временно спиране на всички видове дейности по добив на желязна руда в региона Белари Хоспет. Отделът по мините и геология издаде уведомление за притежателите на лицензи, да прекратят всички видове минни дейности, включително и превоза на добит материал. Това се налага заради началото на съвместно проучване в 99 мини в района, разпоредено от Върховния съд на 6 май 2011 г. Върховният съд насочи формиране на тристранна комисия за провеждане на проучване за маркиране на границите и оценка на степента на проникване. Екипът започна своята работа от 16 май. За улесняване на работата, Отделът по мините и геология е издал заповеди да се спрат всички видове минни дейности и транспортиране на руда с незабавен ефект. Тя също така ги помоли да предоставят всички товарителници и командировъчни листове до приключване на изследването. (BS)
Източник: Други (20.05.2011)
 
Екоминистерството затваря леярни за черни и цветни метали Едва 22 от общо 186 леярни за черни и цветни метали в страната вече имат издадени комплексни разрешителни. Това е показала проверката на Министерството на околната и среда и водите, която трябва да отсее мощностите, неотговарящи на българското законодателство, съобщиха от ековедомството. За констатирани несъответствия с изискванията за опазване на въздуха, почвите и водите инспекторите са разпоредили да бъдат затворени 11 леярни, които работят без задължителните комплексни разрешителни. Санкциите засягат четири леярни във Велокотърновско, по още две на територията на инспекцията в Стара Загора и Русе, а също и по една в Плевенско, Смолянско и Пазарджишко. Всички те ще бъдат затворени, докато не въведат необходимите очистващи инсталации, така че да получат необходимите разрешителни, поясниха от екоминистерството. Инспекторите са направили 133 предписания за отстраняване на нарушения и са съставили 4 акта. Наложени са санкции на „Девен” АД - гр. Девня, Комбината за цветни метали в Пловдив и др.
Източник: 1kam1.com (25.05.2011)
 
Според анализаторите китайското производството на стомана ще спадне заради прекъсванията на електрозахранването Производството на необработена стомана в Китай може да намалее през юни 2011 г., след връхната точка в началото на май 2011 г., поради предстоящите спирания на електрозахранването. Според последните данни на Китайската асоциация за желязо и стомана, стоманодобивът достигна рекорд от близо 1.95 млн. тона през първите 10 дни на месец май 2011 г. Джан Лин, анализатор в Lange Steel Information Center, заяви: "Добивът на стомана все още остава висок в началото на май, но ще бъде засегнат от недостиг на електроенергия. Черната металургия може да продължи да увеличава производството си, така че да има достатъчен запас през лятото." Китай е изправен пред сериозен недостиг на енергия през лятото, като State Grid Corp предвижда недостиг на 30-40 гигавата. Хиляди малки предприятия ще се изправят пред проблема, тъй като правителството първо ще гарантира електроенергия за битовите потребители. (China Daily)
Източник: Други (26.05.2011)
 
LME ще разгледа складовите затруднения Лондонската метална борса (LME) ще предприеме нови стъпки през тази седмица за справяне със пречките в складовите си дейности, които според критиците са довели до несправедливо „заключване” на алуминия и помогна за надуването на цените. Говори се за препоръки от независим доклад относно затрудненията, които ще бъдат преразгледани от комисията по складиране на LME в петък. Британска правителствената комисия изрази загрижеността си от възможно ограничително поведение от големите дилъри на LME, които притежават складове, включително банка JP Morgan, бяха предупредени срещу нарушаване на конкуренцията. LME е под натиск от страна на потребителите и търговците, които искат складовете да бъдат принудени да доставят металите по-бързо, и от друга страна от складовете, които предупреждават, че по-строгите правила за доставка биха били непрактични и скъпи. В предварителен доклад на Europe Economics беше изготвен миналата година и срещата в петък ще бъде първата стъпка преди препоръките на доклада да бъдат представени на борда на LME през юни. Доставките на алуминий могат да бъдат затруднени, въпреки рекордните запаси на LME, което се дължи на финансирането на сделките. Ситуацията се усложнява от логистични проблеми. (Reuters)
Източник: Reuters (27.05.2011)
 
ThyssenKrupp обяви планове за усъвършенства станове за горещо валцуване в Германия ThyssenKrupp AG обяви, че ще похарчи около 300 милиона евро, за да подоброи своите три стана за горещо валцуване в Германия, в опит да се правят нови видове стомана. Компанията, която също има станове за горещо валцуване в американския си комплекс в Калвърт, заяви, че подобренията в Бохум и Дуисбург ще му помагат да се правят по-лека стомана за автомобили, ламарина за хранителни консерви, и материали за тръбопроводи на нефт и газ. Най-големият немски производител на стомана заяви, че парите ще отидат за нови мерки за контрол, нови системи за охлаждане и енергийно ефективни горелки. Като цяло, инвестициите ще позволят на компанията да подобри контрола върху физичните свойства на стоманата, което позволява да бъде пригодена за специализирани приложения. ThyssenKrupp съобщи, че е похарчила 180 милиона евро от 2006 г. насам за разширяване на две от трите фабрики, за да се пригодят да използват същите бразилски плочи от доменни пещи, които се използват в Калвърт. (Alabama Live)
Източник: Други (28.05.2011)
 
Китайското търсене на стомана ще достигне 750 млн. тона през 2015 г. Годишното търсене на сурова стомана в Китай ще достигне между 670 и 750 млн. тона през 2015 г., каза Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA). Данните са с 11.8% и с 25.1% повече в сравнение с нивото от 2010 г., заяви Луо Биншенг, служител на CISA. Прогнозата се основава на предположението, че китайската икономика ще регистрира годишен ръст между 8% и 9% по време на 12-та петилетка (2011-2015), каза Луо. Той добави, че тъй като стоманодобивните предприятия, са много енергоемки, се очаква те да са отговорни за влошаването на недостига на мощност през лятото. "Тъй като летмият пик наближава, недостигът на електроенергия ще се влоши с повечето ограничителни мерки, които се очаква да повлияят на стоманодобивната промишленост от юни до септември," каза той. Според официалната статистика, продукцията от необработена стомана на страната нарасна с 9.6% на годишна база година до 626.96 млн. тона през 2010 г. (China National News)
Източник: Други (30.05.2011)
 
„Асарел-Медет“ с нови производствени съоръжения Минната компания "Асарел – Медет" АД в Панагюрище ще открие официално днес високотехнологична инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед. Освен това ще бъде даден старт на нова циклично-поточна технология за транспорт на руднична откривка. Събрала на едно място премиера, министъра на околната среда и водите и икономическия министър, компанията ще се възползва от случая да отбележи и започването на работа на пречиствателна станция за дренажни води от Източно насипище в Асарел-Медет, както и на Малка ВЕЦ "Калето”, която преработва води на язовир "Жеков вир”. Инвестицията на фирмата в четирите съоръжения възлиза на над 140 млн. лв. С въвеждането на новите технологии се планира да бъде повишена ефективността на производството в областта на открития добив и обогатяването на медни руди. Ще бъдат внедрени и "водещи технологии и практики в екологията и устойчивото развитие". По данни на компанията за периода 1999 – 2010 г. в екологични проекти са инвестирани около 50 млн. лв. (iNews.bg)
Източник: Други (31.05.2011)
 
Xstrata все още с оптимистична прогноза за металите Стоковите пазари ще поддържат растежа си в средносрочен и дългосрочен план, въпреки проекцията на спад в запасите на основните купувачи включително Китай, заяви главният изпълнителен директор на Xstrata Plc Мик Дейвис. Базираната в Женева световна минна компания заяви, че краткосрочните перспективи не влияят на средносрочните и дългосрочни положителни перспективи за стоковите пазари. Дейвис каза още, че Xstrata не е против процедурите за намаляване на емисиите на парниковите газове, въпреки че има рискове, ако се направят на регионален принцип. Добивната индустрия в Австралия, където се намират някои от съоръженията за полезни изкопаеми на Xstrata, е в конфликт с правителството за това как да намалят емисиите на парникови газове. Федералното правителство на Австралия е в процес на приемане на данък, който да влезе в сила през 2012 г. Дейвис заяви, че е нужна точна дискусия за изчистване на детайлите по планираният въглероден данък. (The International Business Times)
Източник: Други (01.06.2011)
 
Rio Tinto формира венчър с Chinalco Пекинската Chinalco и Rio Tinto от Австралия ще проучват континентален Китай за висококачествени находища чрез съвместно предприятие (JV). JV е обект на одобрения от китайските регулаторни органи и след учредяването му ще работи под името Chinalco Rio Tinto Exploration Co. Ltd. (CRTX). Президентът на Chinalco Сионг Вейпинг и главният изпълнителен директор на Rio Tinto Том Албанезе подписаха договора за съвместното предприятие в сряда. Непосредствените приоритети на CRTX ще бъдат проучване за мед, а въглища и поташ са други потенциални суровини, които могат да са в интерес. И двете страни смятат, че съвместното предприятие е отлична възможност, което съвпада с инициативата на Министерството на земята и суровините, което евентуално да позволи избраните изследвания в различни части на Китай. CRTX съчетава бизнес опита на една от водещите китайски компании с водещи технологии в минното дело в световен мащаб и опита в проучването на една от най-добрите минни компании в света. Chinalco ще притежава 51% в съвместното предприятие, а Rio Tinto – 49%. (The International Business Times)
Източник: Други (02.06.2011)
 
Цветната металургия в Италия забавя ръста си през 2011 г. Италианската продукция на заготовки от цветни метали се очаква да нарасне през тази година, задвижвани главно от търсенето за износа, но с по-бавни темпове, отколкото през 2010 г. Клаудио Де Кани, директор на италианският регулаторен орган Assomet, заяви, че производството на медни и алуминиеви заготовки от италианската индустрия, втората по големина в Европа, се очаква да нарасне до 1.15 - 1.20 млн. тона тази година от 1.111 млн. тона през 2010 г. Де Кани заяви, че производството на алуминий и алуминиеви заготовки е нараснало до 900 - 920 хил. тона от 846 хил. тона през 2010 г. Очакваният растеж на медните и алуминиеви продукти със съответно 4-8% и 6-9% през 2011 г. е доста далеч от 19% и 25% съответно през 2010 г., когато цветните метали в Италия започнаха възстановяване от световната икономическа криза. Той добави, че при търсенето в строителството, което е много важно за сектора, не се наблюдава голямо увеличение. Достъпът до кредити е все още ограничен за строителните фирми и хората. Строителство заема около 20% от търсенето на всички медни и алуминиеви заготовки, и варира от 15% за валцуваните алуминиеви продукти като листове и рулони до 45% за екструдираните алуминиеви продукти, включително пръти. (Reuters)
Източник: Reuters (03.06.2011)
 
Kokerei Prosper е последната добавка към европейския арсенал на ArcelorMittal ArcelorMittal наскоро получи разрешение от Европейския съюз да закупи немският производител на кокс Kokerei Prosper. Европейската комисия заяви, че сделката не оказва съществено влияние върху конкурентоспособността на играчите в стоманодобивната промишленост в региона в средносрочен план и може да продължи. ArcelorMittal остава силно фокусирана върху рентабилността, стремейки се да намали разходите чрез постигане на по-голяма самостоятелност по отношение на входните суровини - желязна руда и кокс - и това я отвежда една стъпка по-близо до целта. ArcelorMittal, сформирана през 2006 г. от сливането на два стоманени гиганти (Arcelor и Mittal), е най-големият производител на стомана в света и се конкурира с други международни компании като BaoSteel, POSCO, Nippon Steel, Tata Steel и U.S. Steel. ArcelorMittal обяви решението си да придобие Kokerei Prosper от RAG Aktiengensellschaft в края на ноември 2010 г. Сделката се очаква да приключи през първото тримесечие на 2011 г., но закъснения избутаха срока до 1 юни 2011 г. Заводът може да произвежда 2 млн. тона кокс годишно и ще осигури "високо качество, безопасни и устойчиви доставки на кокс", за ArcelorMittal Bremen - немски филиал на стоманения гигант и част от Flat Carbon Europe. (NASDAQ)
Източник: Други (06.06.2011)
 
Сделка за мръсен въздух още през юни Държавата може да продаде част от спестените права за мръсен въздух до началото на лятото. Сделката е пред финализиране и до две седмици ще имаме положителна новина, съобщи заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. Продажбата на първите тонове парникови емисии ще отпуши преговорите за оставащите количества. 250 млн. тона може да продаде държавата на други страни срещу зелени проекти. Доверителният екофонд е набрал 100 зелени проекта за енергийна ефективност, за саниране на сгради, ВЕИ от биомаса и други. Купувачите предпочитат проектите с най-голям екологичен ефект, тоест неизхвърляне на най-големи количества парникови газове в атмосферата, обясни министър Нона Караджова. Продължава набирането на проекти, като за всички набрани досега ще бъде осигурено финансиране, обеща екоминистърката.
Източник: Стандарт (07.06.2011)
 
Държавата пак дава пари за “Кремиковци” Държавата ще плати и почисти най-проблемните стари замърсявания от металургичния комбинат "Кремиковци". Сред тях са табанът и хвостохранилището, които се намират извън продадените цехове, заводи и площи от комбината и тяхното ликвидиране не влиза в задълженията на новия собственик. Работна група прави екомониторинг на замърсяванията на цялата територия на "Кремиковци". Ще бъдат предложени решения за старите замърсявания - табаните, които при всеки по-силен вятър сипят отровен прах над съседните селища. Направено е предложение за промяна в Закона за околната среда, така че да могат да бъдат продължени програмите за минали екологични щети и окончателно да бъде решен проблемът. Новият собственик на "Кремиковци" още не е подал заявление до МОСВ да му бъде издадено комплексно разрешително за пускане отново в експлоатация на цеха за студено валцоване. Според Караджова той имал колебания да стори това. В екоминистерството обаче липсва официално съобщение от инвеститора.
Източник: Стандарт (07.06.2011)
 
Близо 70 % от площадките и фирмите за изкупуване на цветни метали ще фалират, прогнозираха от Българската асоциацията по рециклиране. Причината за това те виждат в новия закон за отпадъците, който регламентира изграждането на площадките. От 2000 те трябва да се сведат до 400, а пунктовете да бъдат изнесени в индустриалните зони. Според асоциацията, в закона има противоконституционни и дискриминационни текстове. След прилагането му без работа щели да останат 20 000 души, които са заети в бранша. От асоциацията прогнозират, че ще последва отнемане на търговията със скрап от бизнеса и предоставянето й на общините, както и ликвидиране на фирми с нисък пазарен дял. Това се дължи на факта, че всеки трябва да внесе безсрочна банкова гаранция в размер на 100 000 лв., като за всяка площадка се доплаща по още 50 000 лв.
Източник: Новинар (07.06.2011)
 
Nippon Steel и Sumitomo Metal ще опитат сливането по нов закон Nippon Steel Corp и Sumitomo Metal Industries Ltd ще се стремят да слеят бизнеса си в резултат на нова правна рамка, предназначена да улесни сливанията. Двете металургични компании ще поискат от Министерството на икономиката, търговията и индустрията (METI) следващия месец да приложи закона за планираното от тях сливане. Измененият закон, приет миналия месец, цели промишлено съживяване и е насочена към насърчаване на мащабни сливания и се предвижда да влезе в сила през юли. В момента METI само пуска становища по предложенията за сливане на Японската комисията за лоялна търговия (JFTC), която осъществява проверки. Но след като промененият закон влезе в сила, Комисията ще трябва да отговори на тези становища. Двете компании се надяват да получат зелена светлина за планираното сливане до около шест месеца, в сравнение с 1-2 години за някои по-големи сливания от миналото. Nippon Steel и Sumitomo Metal обявиха плановете си за сливане през февруари, с цел приключване през октомври 2012 г. Те подадоха молба до JFTC на 31 май. Основното разглеждане е в ход, а Комисията започна проучване сред конкурентите и др. (Nikkei)
Източник: Други (08.06.2011)
 
Essar финализира сделката за 750млн. долара за Zisco Индийският конгломерат Essar обяви, че очаква да приключи сделката за зимбабвийската стоманодобивна компания Zisco на стойност 750 млн. долара в рамките на 2-3 седмици, като производството трябва да започне до 12-15 месеца. Африканското подразделение на Essar Group, се договори да закупи 54% от Zimbabwe Iron and Steel Company (ZISCO) през ноември, като правителството задържа 36%, а 10% са притежание на миноритарни инвеститори. "(Също) сме в процес на довършване на инвестиция във въгледобивни операции в Зимбабве", заяви директорът на Essar за Близкия Изток и Африка, Фъдхоус Кувадиа. "Става дума за металургични и топлинни въглища, които са необходими за стоманодобива, а в бъдеще ще са на разположение за износ." Въглищните мини ще спомогнат плановете на Essar да инвестира в енергийния сектор на Зимбабве и ще гарантират непрекъснатото електрозахранване на ZISCO. ZISCO е първата приватизация от властта на правителството създадено през 2009 г. между големите съперници президента Робърт Мугабе и премиера Морган Цвангирай. Кувадиа каза, че компанията също се е договорила да построи 20-милиона тонен терминал за въглища и желязна руда на мозамбикското пристанище Бейра. (Reuters)
Източник: Reuters (09.06.2011)
 
Бразилският ръст на стоманодобива може да бъде забавен от несигурността Бразилският капацитет за добив на сурова стомана се предвижда да нарасне с до 30 млн. метр. тона годишно до 2016 г., но неблагоприятните условия може да осуетят това, заяви международен консултант по стомана. Размерът на реалните нови мощности в действителност може да е навсякъде между 10 и 30 млн. тона, заяви Хауке Мохе, управляващ съдружник в швейцарската Research & Consulting Group, или RCG. "Не всички [проекти] ще се осъществят, поради умерения ръст на вътрешното потребление на стомана, натиска върху доходността и високата данъчна тежест в Бразилия", каза Мохе. Ако правителството желае да насърчи инвестициите, то "трябва да осигури равни условия като адаптира данъчните тежести със световните стандарти, за да стимулира инвестициите в сектора и за създаване на работни места в страната", добави той. Допълнителна тежест са бразилските лихвените проценти, които са далеч най-високите сред големите икономики. Късно в сряда бразилската централна банка отново повиши основния лихвен процент до 12.25% и инвеститорите се изправят пред още ставки. (Dow Jones)
Източник: Други (10.06.2011)
 
Африка може да се окаже основен износител на желязна руда след 2020 г. Анализатори и производители каза, че считаната за следващото бойно поле за желязна руда Африка, може да засили световното предлагане само от 2020 г. и само ако страните преодолеят инфраструктурните и политически пречки. Филип Киликоут, мениджър желязна руда към Credit Suisse, заяви, че пазарът на желязна руда, използвана в производството на неръждаема стомана, е вторият по големина стоков пазар в света, на стойност около 150 млрд. долара. Той добави, че Африка представлява едва около 2% от това, въпреки че притежава около 20% от световните залежи. Киликоут заяви: "Африка има огромен потенциал, да не говорим за факта, че самата металургия се разраства със скорост по-бърза от световния БВП, в резултат главно на Източна Азия." Търсенето на стомана, стимулирано от икономическия ръст на Китай, се е възстановило повече от очакваното през 2010 г., а бъдещият ръст се очаква да бъде задвижван от развиващите се пазари до 2015 г. и след това. Африка, най-бедният континент в който много страни все още разчитат на суровините като източник на валута, се надява да спечели от тези прогнози на фона на добрите цени за желязната руда. (Reuters)
Източник: Reuters (13.06.2011)
 
176 фирми за скрап с писмо до Борисов срещу закона за отпадъците 176 фирми изпратиха писмо до министър-председателя Бойко Борисов срещу проекта на Закон за управление на отпадъците, съобщи Петър Кичашки от Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Писмото е с копие до президента Георги Първанов, до председателя на парламента Цецка Цачева и др. Гражданското сдружение е срещу премахването на режима по лицензиране на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали и заменянето му с разрешителен, защото това ще е допълнителен регистрационен режим за бизнеса. Не сме против изнасянето на площадките за отпадъци от черни и цветни метали в индустриални зони, но изискването е да са в територии с общи устройствени планове, каквито имат само 30% от общините. Това ще ограничи дейността ни, обясни Кичашки. Гражданите ще трябва да предават такива отпадъци безвъзмездно само на общински площадки, а това ще създаде монополно положение на общините, смятат от сдружението. То е против и банковите гаранции за издаване на разрешение за извършване на дейности със скрап - 100 000 лв. за фирма и по 50 000 лв. за площадка. Разплащанията ще стават само по безкасов път. Фирмите се съмняват, че разпоредбата е в полза на банковия сектор. Според тях проблемите с прилагането на действащия закон могат да се решат с ефективен контрол и съдебна система вместо с въвеждане на самоцелни забрани. От екоминистерството не отговориха на поставените въпроси. Срещу рестриктивните мерки на закона преди месец се обявиха и от Асоциацията по рециклиране, БСК и Българската асоциация на металургичната индустрия. Секторът от компании за рециклиране в България за 2010 г. генерира приходи в държавния бюджет за близо 90 млн. лева, припомниха от гражданската инициатива.
Източник: Класа (14.06.2011)
 
Гарантират заплатите от “Кремиковци” Няма опасност за парите на работниците, заяви синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков. Дължимите суми към работниците във фалиралия комбинат ще бъдат изплатени по реда на закона. Всички обезщетения, предвидени от Кодекса на труда, ще бъдат включени в общата сума, която ще потече към работниците, увери Банков. Става дума освен за забавени заплати, и за парични обезщетения за неспазен срок на предизвестието, неизползван годишен отпуск и оставане без работа. Сметката за разпределение на задълженията на комбината е в процес на изготвяне. Тя ще бъде обявена, след като Софийски градски съд излезе с решението за прехвърляне на активите на "Кремиковци" към новия собственик Лъчезар Варнаджиев. Както е известно, неговата фирма "Елтрейд къмпани" ЕООД купи активите на комбината за 316 млн. лв. Според Цветан Банков напрежението около неизплатените заплати се натяга от малка група хора, който гонят собствени интереси. Адвокати подвеждат работници да завеждат съдебни дела, които впоследствие се прекратяват от съда поради липса на основание. Най-добрият подход е работниците да изчакат, докато видят сметката за разпределение. Тя ще бъде обявена чрез съобщение в Търговския регистър. След това всеки работник ще има право да направи справка и да провери дали ще получи сумата, която му се полага. При несъответствия срокът за възражения е 14 дни от датата на обявление.
Източник: Стандарт (15.06.2011)
 
Rio Tinto ще инвестира 676 млн. долара в добив на желязна руда Rio Tinto PLC обяви, че ускорява темпа на разрастване в регион Пилбара, северозападна Австралия, за да се възползва от силното търсене на суровината и ще инвестира 676 млн. долара в начални работи и обществени поръчки. Световният добивен гигант стартира през миналата година 5-годишно разширяване на операциите по добив на руда за увеличаване на капацитета с 50% до 333 млн. метрични тона. В момента се очаква да достигне целта през първата половина на 2015 г., шест месеца по-рано от предвиденото. "Използваме възможността да започнем следващата фаза на разширяването на капацитета, за да се възползваме от предимствата по-рано и без допълнителни разходи", заяви Сам Уолш, главен изпълнителен директор на компанията за желязна руда. Милиарди долари са налети в региона Пилбара от компании като BHP Billiton Ltd. и Fortescue Metals Group Ltd. с презумпцията, че бързо развиващите се икономики като Китай и Индия ще продължат да имат нужда от огромни количества стомана. По-рано този месец Уолш заяви, че инвестициите на Rio Tinto ще достигнат 15 млрд. долара и ще осигурят допълнителни 6000 работни места. (Dow Jones)
Източник: Други (15.06.2011)
 
ОЦК-Кърджали съди екоминистерството за 3,5 млн. евро Административният съд в Кърджали даде ход на делото на Оловно-цинковия комплекс срещу държавата. В частичен иск, подаден от металургичното предприятие, то настоява Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ да изплати нанесени щети заради неосъществено инвестиционно предложение от 3 547 315 евро. Целият иск е за 23 648 769 евро, но на този етап той не е актуален, уточни председателят на съда Виктор Атанасов. В края на 2006 година кърджалийският комбинат заявява пред екоминистерството свое намерение да увеличи производството на цинк от 32 000 на 45 000 т, като изгради нов завод. Инвестиционното намерение е одобрено от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите, но със заповед от 17 юни 2008 година на тогавашния екоминистър Джевдет Чакъров решението е отхвърлено. През 2009 година ВАС отмени неговата заповед, а с ново разпореждане на министър Нона Караджова се започва строителството на нов цинков завод. Административният съд в Кърджали назначи две експертизи - счетоводна и химико-технологично строителна. Следващото заседание на съда е насрочено за 18 септември 2011 година.
Източник: Класа (16.06.2011)
 
Няколкостотин работници в "Кремиковци" са били освободени тази седмица Няколкостотин служители на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" са били освободени от началото на седмицата, съобщи синдика Цветан Банков. Той обаче не посочи общия брой на освободените работници. Само уточни, че на много от тях, но не на всички, новият собственик на производствените мощности "Елтрейд къмпани" е предложил трудови договори със същите финансови условия като досегашните. След това от "Елтрейд къмпани" коментираха, че до момента са наели 200 човека, които и до момента са работили в екипи за неотложна поддръжка на мощности, които не може да се изключват. Такива са помпените станции, енергийни системи и заети в железопътната система на комбината
Източник: Дневник (17.06.2011)
 
Tata Steel продаде дела си в Riversdale на Rio Tinto Tata Steel се съгласи да продаде своя 26-процентов дял в Riversdale на Rio Tinto за 1.1 млрд. долара, което дава на добивния гигант пълен контрол върху въгледобивната фирма. Tata ще продаде акциите с отворена оферта по 16.5 австралийски долара всяка. Тя ще запази 35% в подразделението на Riversdale, което притежава въглищни активи в Мозамбик и ще търси начин за засилване на участието си в съвместното предприятие Benga. Tata Steel заяви, че инвестицията в Riversdale е генерирала възвръщаемост от около 100% за четири години. "Компанията най-вероятно смята, че парите ще бъдат по-ценни в този момент от дела във предприятието", заяви анализатор от мумбайска брокерска компания. Tata многократно е заявявала, че ще задържи дела си в Riversdale, тъй като доставките на въглища са от решаващо значение за европейските стоманодобивни операции, които държат почти 2/3 от нейните 28 млн. тона капацитет в световен мащаб. Rio спечели мажоритарен контрол върху Riversdale по-рано тази година с оферта от 3.9 млрд. долара за минната компания. През април, Rio повиши участието си до 73%, след сделка с бразилския производител на стомана CSN за 19.9% дял в Riversdale и заяви, че планира делистване на компанията. (International Business Times)
Източник: Други (17.06.2011)
 
Нови партньорства засилват конкуренцията на стоманодобивния пазар в Бразилия Бразилският стоманодобивен сектор се разтърси, след като минният гигант Vale SA започна да строи първия си завод за стомана, докарвайки чуждестранни партньори и засилвайки ожесточената борба за работна ръка и клиенти. Битката ще се ожесточи още повече, след като Vale изпълни заявеното намерение да построи още три големи предприятия с нови партньори, вкл. POSCO от Южна Корея и Dongkuk Steel Mill Co. Новите заводи бяха разработени от Vale след критиките от правителството, че компанията не прави достатъчно, за да стимулира развитието на бразилската промишленост, както и за да разшири местния пазар на желязна руда, на които Vale е най-големият износител в света. Vale и партньорските компании планират да инвестират около 22 млрд. долара в четирите предприятия, повишавайки бразилският годишен капацитет за производство на стомана с 40% от сегашните 47 млн. тона, което вече е двойно повече от местното търсене. Проектите на Vale са предназначени да се съсредоточат върху продажбите на плочи на партньори в чужбина, но според анализаторите новите мощности ще повишат конкуренцията на местния пазар. Според базираната в Брюксел Световната асоциация по стомана, добивът в световен мащаб отчита свръхкапацитет от 532 млн. метр. тона, което се равнява на една трета от световното търсене. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (17.06.2011)
 
Nippon, Sumitomo може да запази Tata като съюзник Японските фирми стомана Nippon Steel и Sumitomo Metals вероятно ще запазят Tata Steel като партньор за Индия, след сливането. Nippon Steel има отношения с е Tata Steel, а Sumitomo Metals - партньорство с Bhushan Steel. Източници заявиха, че новото предприятие от съществуващите Nippon и Sumitomo, ще запази само една компания като партньор за Индия и везните се накланят към дългогодишния партньор на Nippon - Tata Steel, която има маркетингови и технологични връзки с японската фирма. "Може да има конфликт на интереси, ако продължат с двете фирми, а това не е японският начин за правене на бизнес", заяви източник, като добави: "Очевидно е, че Tata Steel е с предимство, тъй като е голяма марка на световния пазар. "Освен това, Tata има дългогодишни отношения с Nippon Steel и двете компании са в процес на създаване на съоръжение за авто-клас стомана в Джамшидпур. Въпреки това, от Sumitomo Metals заявиха: "Нищо не е решено за проектите в Индия". (Indian Express)
Източник: Други (20.06.2011)
 
"Аурубис България" строи нови мощности в Пирдоп Медодобивният завод "Аурубис България" ще направи първата копка за изграждане на нови мощности в Пирдоп, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Със събитието ще бъде даден старта на новата инвестиционна програма на компанията, която предвижда в следващите три години инвестиции за около 44.2 млн. евро. Тези средства ще бъдат насочени към повишаване производителността и подобряване екологичните показатели в завода. Ще бъдат изградени допълнителни модернизирани системи за опазване на околната среда и ще бъде инсталирано оборудване за оптимизиране работата и надеждността на съществуващите производствени мощности и подобряване на работните процеси. "Аурубис България" е част от Aurubis Konzern, един от най-големите производители на мед в Европа. Компанията е лидер в областта на рециклирането на медни продукти в световен мащаб. Компанията става собственик на Cumerio в края на 2008 година и така получава собствеността върху медодобивния завод, разположен между Златица и Пирдоп. (iNews.bg)
Източник: Други (21.06.2011)
 
Медодобивната "Аурубис" ще вложи още 44.2 млн. евро край Пирдоп до 2014 г. Международната "Аурубис" ще инвестира още 44.2 млн. евро в разширяване и модернизация на медодобивния комбинат край Пирдоп до 2014 г., съобщиха от дружеството. Компанията е наследник на белгийската група "Кумерио", която през 2008 г. беше купена от германската "Норддойче Афинери". От приватизацията на МДК (Медодобивен комбинат) - Пирдоп, през 1997 г. са инвестирани 400 млн. евро в развитие на предприятието. Около 60% от новите вложения ще са насочени към дейности за опазване на околната среда. Инвестиционната програма на дружеството до 2014 г. предвижда повишаване на производителността и подобряване на екологичните показатели в завода. Предприятието произвежда анодна и катодна мед чрез метода на електролиза. "Една от основните дейности, предвидени в новия проект, е изграждане на допълнителна инсталация за обработка на газове, чрез която допълнително ще бъдат третирани всички изходящи газове, отделящи се по време на производствения процес", обясниха от дружеството. В "Аурубис България" работят 780 души. Годишно в предприятието се произвеждат 308 хил. тона анодна мед, 221 хил. тона катодна мед и 1.02 млн. тона сярна киселина като страничен продукт. Компанията изнася продукцията си основно на Балканите. В момента цената на тон мед на Лондонската метална борса е 8963 долара за фючърс с тримесечна доставка.
Източник: Дневник (22.06.2011)
 
Изпълнителният директор на ArcelorMittal: Затягането в Китай няма да доведе до значително забавяне Затягането на паричната политика в Китай няма да доведе до значително забавяне на растежа там, заяви главният изпълнителен директор на най-големия производител на стомана в света. "Китайското правителство предприема активни стъпки за забавяне на растежа и ограничаване на инфлацията", заяви Лакшми Митал. "Очаквам да бъде временно, и всички значителни забавяния са все още на години разстояние." Китайското правителство предприе стъпки през последните години да запази бързо развиващата се икономика на страната от прегряване, повишавайки лихвените проценти и увеличавайки размера на задължителните резерви в централната банка. Ходовете ускориха опасенията, че по-строгите правила за кредитиране може да ограничи търсенето на суровини на най-големия пазар на метали в света. Митал добави, че китайското потребление на стомана трябва да нарасне със 7% през 2011 г. спрямо година по-рано, позовавайки се на стабилния ръст на търсенето в централната част на страната. Той обяви, че е малко вероятно Китай скоро да отпуснете правилата, които ограничават чуждестранната собственост на стоманодобивни компании. Пекин не позволява на чуждестранни лица да притежават контролни дялове в компании, опериращи в някои сектори, включително производството на стомана. (Dow Jones)
Източник: Други (22.06.2011)
 
Изпълнителният директор на Nucor предупреждава за презапасяване със суровини Някои страни пренебрегват правилата на световната търговия и създават пречки при ключови суровини като желязната руда и скрапа, заяви шефа на американската стоманодобивна Nucor Corp. "Презапасяването със суровини е голям проблем, независимо дали вие го правите или сте засегнати от него", каза главният изпълнителен директор Дан ДиМико. "Това е голям проблем, ще става все по-голям и няма да бъде толериран". ДиМико, който често е открит в критиката си към дъмпинговите практики от страна на китайските държавни компании, не поясни кои страни се презапасяват със суровини. Но той повторно призова Вашингтон да предприеме действия срещу страните, които не играят по правилата на световната търговия. Това ще включва страни, които блокират металургията да закупува основни суровини. Nucor произвежда стомана най-вече от скрап, рециклирани употребявани автомобили и друго оборудване. Той също така наскоро откри завод в Луизиана за производство на чугун, или пряко редуцирано желязо (DRI), което се използва със скрап, за да се поддържа желаният състав на стоманата. (Reuters)
Източник: Reuters (23.06.2011)
 
Акционерите на Алкомет с дивидент 6 ст. на акция На проведено на 22.06.2011 год. редовно общо събрание на акционерите на Алкомет АД е взето решение за разпределяне на брутен дивидент за 2010 год. в размер на 0.061853 лв. на акция. Право на дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери 14 дни след датата на ОСА или към 06.07.2011 год. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на дивидент, е 04.07.2011 год.
Източник: Money.bg (23.06.2011)
 
КЦМ с 43% ръст на продажбите до 531 млн. лв. за 2010 г. КЦМ АД гр. Пловдив отчита 43% ръст на продажбите си на годишна база до 531 млн. лв. за 2010 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Въпреки това дружеството отчита загуба от 8,2 млн. лв. за миналата година, спрямо нетна печалба от 603 хил. лв. за 2009 г. Компанията отчита нетни загуби от валутни курсови разлики за 22,9 млн. лв. през 2010 г., спрямо едва 2,6 млн. лв. за 2009 г. Причината е преоценката на кредитите в щатски долари и японски йени, които валути са се повишили спрямо левът и еврото през 2010 г. Като се изключат последните загуби от 2010 г. в размер на 8,2 млн. лв., дружеството има и натрупани загуби за 96,6 млн. лв. в предходни години. Разходите за амортизации през 2010 г. са за 21 млн. лв., а през 2009 г. са били за 20 млн. лв. Средносписъчният брой на персонала през 2010 г. е 1 360 човека, спрямо 1 347 човека през 2009 г. 33,66% от приходите са от продажби на цинк, 40,2% от продажби на олово и 9,28% от продажби на благородни метали. През 2010 г. дружеството е произвело 65 415 тона олово, 72 309 тона цинк, 38,611 тона сребро и 195,008 кг. злато. КЦМ отчита 72% ръст на цените на кокса (обогатени въглища) през 2010 г. до 449 долара за тон. Основен акционер с 94,5% от капитала е КЦМ 2000 АД. Дългосрочните задължения по банкови заеми са за 140 млн. лв. към края на 2010 г., спрямо 100 млн. лв. година по-рано или увеличение със 40 млн. лв. Дружеството дължи 9,2 млн. лв. по заем от основния си собственик КЦМ 2000 АД. 93% от производството на олово е за износ, както и 92% от производството на цинк. Суровините се купуват от чужбина, като 85% от оловните суровини са вносни, както и 93% от цинковите суровини.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2011)
 
Вносната цена на желязната руда в Шандонг достигна нов рекорд през май Вносната цена на желязната руда в провинция Шандонг удари нов рекорд през май достигайки 162.7 долара за тон, което постави местните стоманодобивни предприятия в трудна ситуация. Според информация от Jinan Iron& Steel Co на Shandong Iron& Steel Group, експлоатацията на суровините през последните години е притиснала печалбата на металурзите до най-ниската точка, като всяка стъпка напред е все по-трудна. Провинция Шандонг е внесла 46.62 млн. тона желязна руда от януари до май тази година, което е с 9.2% повече на годишна база, на стойност 6.95 млрд. долара, с от 57.9% повече на годишна база. Въпреки, че търсенето на стоманени продукти в строителството и секторите свързани с недвижимите имоти през последните години са започнали да се отпускат, което увеличи добива на стомана, непрекъснатото увеличаване на цените на суровините, както и увеличението на транспортните разходи са притиснали значително печалбата на стоманодобивната промишленост. В същото време всяки покачване на цените на стоманата ще доведе до по-голямо увеличение на цената на суровините. (China News)
Източник: Други (27.06.2011)
 
Бразилия може да удвои налозите в добивната промишленост Едисон Лобао, министър на добива и енергетиката заяви, че Бразилия може да удвои налозите от добива до 4% като част от усилията да се увеличат приходите от увеличаващата се продукция на суровини като желязна руда, мед и злато. Увеличението, което ще е част от реформа в бразилската добивна практика, може да увеличи разходите за суровини в световен мащаб и да намали печалбата на минният гигант Vale. Едисон Лобао заяви: "Има възможност налогът, които се начислява днес от средно 2%, да нарасне до 4%." Но това е само идея, решение не е взето. Очаква се правителството да представят нови правила за добива в Конгреса през втората половина на 2011 г., които ще увеличат държавния контрол върху сектора, повтаряйки ефекта в страни като Австралия и Чили, за да увеличи данъчните приходи от добивната промишленост, която процъфтява. Но Лобао добави, че предложението ще включва намаляване на други данъци. Намаленията на данъците са необходими за поддържане на конкурентоспособността на добивната промишленост в Бразилия, която в допълнение към високите данъци усеща удар и от обезценяването на валутата в страната спрямо долара, което прави износа на чуждите пазари по-скъп. (Reuters)
Източник: Reuters (27.06.2011)
 
Бразилският стоманодобив почти пред "кризисна точка" Бразилската стоманодобивна промишленост е почти пред "кризисна точка", поради силната валута на страната и растящите разходи за суровини, според анализатор. "Има рязък спад в доходността на бразилската черна металургия", заяви Маркос Асумсао, ръководител на отдела за природните ресурси към Itau BBA. "В началото на 2008 г. EBITDA маржин нивата бяха над 40%, сега са близо 10%", заяви анализаторът на конгреса Coaltrans в Рио де Жанейро. Стоманодобивната промишленост са засегнати от растящите цени на суровините, включително на въглищата и желязната руда, цените на която достигнаха рекордни нива по-рано тази година в резултат на високо търсене в Китай. Някои металургични компании като Companhia Siderurgica Nacional SA, Usinas Siderurgicas de Minas Gerais SA и Gerdau SA разшириха собствените си добиви на желязна руда в Бразилия, за да се предпазят от високите цени на рудата. Въпреки това, не са в състояние адекватно да хеджират срещу растящите цени на въглищата, тъй като в Бразилия има недостиг на металургични въглища и е зависима от вноса им. Тримесечните договори за металургичните въглища достигнаха рекордни ниво от около 330 долара за метричен тон на световните пазари през второто тримесечие, а спот цените на желязната руда докоснаха 170 долара за тон. (Dow Jones)
Източник: Други (29.06.2011)
 
ABB модернизира немски стоманодобивен заводи ABB Ltd. ще работи по завода Duisburg-Bruckhausen на ThyssenKrupp Steel в Германия. Компанията подписа три договора с ThyssenKrupp Steel Europe за подобряване на 7-стендната инсталация за горещо валцуване №1 на предприятието. Общата стойност на договорите е 29 млн. долара. Според сделката, ABB ще предостави автоматизация на устройства, системи и оборудване и услуги, свързани с проекта. Поръчките са направени през първото тримесечие на 2011 г. ThyssenKrupp се стреми да модернизира предприятието си за горещо валцуване с подобрени системи за автоматизация и драйв система за производство на нова гама продукти. ThyssenKrupp произвежда около 15 млн. тона стомана годишно в четирите си цеха за горещо валцуване. Модернизацията на предприятието ще помогне да се произвежда лека стомана за автомобилната промишленост, материали за рециклируеми тенекиени кутии, както и стомана за петроло- и газопроводи. Освен това, ще произвежда електрическа стомана за използване във вятърни турбини, хибридни двигатели и други приложения. За тези класове стомана, съответствието на свойствата и точните размери през целия процес са критични. (Zacks)
Източник: Други (30.06.2011)
 
Разходите на фирмите ще растат заради климатичните мерки Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия - Г-жо Паунова, как в момента се развива българската индустрия и в частност металургията? - Все още сме далеч от нивата на 2008 г. и това, че е спрял спадът и определени индустрии имат ръст, е добър показател. Металургията включително не е достигнала предкризисните си нива, но работи относително добре, увеличи натоварването. Имаше производства, и то прокатните, които свиха производството си с 50% в определени периоди на 2009 г. и началото на 2010 г. Сега се възстановява износът. Ръстът на износа от началото на годината се дължи в голяма степен именно на металите. Металите винаги поддържат в стоковия износ на страната около 15% дял. Казвам около, защото не са спаднали под 15%, а има някои години, в които достига 20% дял. Големите проблеми, които могат да настъпят във връзка с новите политики на ЕС за разпределение на квотите вредни емисии, трябва да бъдат задълбочено разгледани. Специално за структурата на българската икономика е необходимо да се вземат адекватни мерки. Ако има кой да направи тези анализи, ще има и мерки. - След 2013 г. ТЕЦ-вете ще купуват 100% от квотите си за емисии на търгове, организирани от държавата, останалата част от индустрията ще купува само 20%, но този процент ще расте през годините. Как ще се отрази това на икономиката? - Най-засегнати ще бъдат секторите, които сега влизат в плана за парникови газове и търговия с емисии например производството на гипс картон, това са тези в областта на минералните преработки на суровини. По-тревожно е, че поскъпването цената на тока, което ще стане с изискването ТЕЦ-овете да купуват всички квоти, ще се отрази на цялата индустрия. Схемите, по които ще работи енергетиката след 2013 г., са две, но държавата все още не е взела окончателно решение. Независимо от това кой вариант ще приеме страната до 2020 г. - дали с дерогация т.е да се предоставят известни количества безплатни квоти на някои от производителите, или изцяло трябва да закупуват квотите си, тези разходи ще се калкулират в стойността на продаваната електроенергия. Дори да се избере първият случай - на безплатно предоставяне на част от квотите срещу сумата за тях, ТЕЦ-овете трябва да бъдат ангажирани с изпълнение на проекти за зелени технологии и намаляване интензитета на енергийното производство. Т.е. тези пари пак ще се изразходват, дали за покупка на квоти, дали за други цели, свързани пак с опазването на природата. Но потребителят трябва да плати тази стойност. - Кой според вас е по-добрият вариант - страната да поиска дерогация за енергийните централи, или те да купуват изцяло квотите, които са им нужни? - Лично аз мисля, че вариантът с дерогация е добър за фирми, които действително искат да бъдат ангажирани с прилагането на зелени технологии. По тази схема реално може да се проследи използването на парите. В случай, при който всичко това минава в бюджета (става дума за 3,5 млрд. евро – стойността на квотите, които ще купуват предприятията - бел. ред.), не ми харесва много, тъй като не съм убедена, че разпределението ще бъде благоприятно за цялата индустрия, за цялото население и ще бъде достатъчно прозрачно. В крайна сметка индустриите ще бъдат изцяло засегнати, без значение дали са в плана за търговия или не. Металургията и по-специално черната металургия е в списъка на т. нар. индустрии, за които има опасност от изтичане на въглерод и ще е доста скъпо да купуват квоти. Възможно е тези предприятия да се изнесат в региони, където няма ограничения за парникови газове и могат да работят без тази допълнителна тежест. Затова първоначално ще бъдат предоставени известни количества безплатни квоти, но както разбрахте, те започват от 80% и постепенно намаляват. Това във всички случаи ще се отрази в разходите на всяко предприятие, както и на стойността на продукцията в Евросъюза. Опасността е, че европейските производители на черни и цветни метали ще загубят своята конкурентоспособност на световните пазари. Планът за намаляване на емисиите не е приет от големите производители на всички региони по света - дори САЩ, Русия, Близкият изток още не са поели ангажименти за редукция на вредните емисии. Това е нещо, за което Европа много настоява, но все още няма подписано международно споразумение. - Какво решение предлагате? - Държавите могат да приемат финансови мерки в полза на отрасли или подотрасли, за които е преценено, че са изложени на значителен риск. Мерките трябва да компенсират разходите от поскъпването на електроенергията. Те трябва да съответстват на правилата за държавна помощ. В момента се обсъждат и нови правила за държавните помощи, свързани точно с тази директива за търговията с емисии в третия период от 2013 г. до 2020 г. Всяка държава трябва да прецени кой отрасъл е важен за нея и кой не. Българската държава досега няма представена политика дали ще предприеме такива мерки и дали ще стимулира по някаква схема тези енергоемки, но много важни производства в страната. Те са енергоемки, но в същото време са енергийно ефективни. Имаме фирми в цветната металургия, които са с най-ниско енергийно потребление на единица продукция за такива процеси в ЕС и са на едно от челните места в света. Тук са вложени големи инвестиции във високотехнологични процеси. Затова поставям въпроса дали страната ще има специална политика за запазване на тези индустрии, което засега не е факт. - С колко ще се оскъпи продукцията на дадено предприятие, ако почне да купува част от квотите си? - По-големият проблем, специално за металургията, е вдигането на цената на електроенергията, отколкото покупката на квоти. Все пак квотите ще са по-малката компонента. ЕС не е направил разпределение на количествата квоти, с които всяко предприятие ще получи. Това ще стане, след като пратим информация за емисиите на всички предприятия през септември. Ако знаем количествата и потребностите, които ще имаме, условно може да кажем на тон продукция колко ще се оскъпи, ако трябва да купува емисии. По-голямо ще е отражението на тези промени на фирмите, които изразходват по-голямо количество електроенергия за производството си каквито са тежката индустрия включително химията и металургията. - Каква е политиката на предприятията, защото и в момента по-голяма част от тях участват в схемата - продават или пазят квоти в резерв? - Нашите предприятия не продават квоти, тъй като по време на кризата в края на 2009 г. и първата половина на 2010 г. и сега си верифицират емисиите. Сигурно по-голямата част от тях имат малки количества излишъци, защото планът е направен на база показателите преди кризата. В момента те работят добре, догодина също имат производство и решението на повечето фирми е, тъй като имат право да прехвърлят за следващи периоди в рамките на плана до 2012 г., да ги оставят в резерв. Целта е да ги ползват след 2013 г., когато ще трябва да купуват част от квотите си, и така да спестят колкото могат.
Източник: Класа (01.07.2011)
 
Форест се опасява за най-лошото за минната индустрия в Австралия Според Андрю Форест, главен изпълнителен директор на Fortescue Metals Group, данъкът върху добива на федералното правителство в крайна сметка ще засегне стоки, различни от желязната руда и въглищата, което ще накара австралийската добивна промишленост да се изнесе в чужбина. Той каза, че "Сега, след като е създаден прецедент, следващото правителство ще реши да приложи данъка за златото, диамантите и други стоки, и то бързо ще покрие всички суровини. Тогава ще ни трябват паспорти да посетим децата си, защото само мултинационалните компании ще избегнат този данък." Той допълни, че "австралийците знаят, че ако децата им искат да подкрепят добивния сектор, по-добре да започнат да учат чужди езици и да свикват да летят, защото ще посещават децата и внуците си в чужбина." Форест също така разкри, че обсъжда дали да се заеме с битка срещу данъка върху ресурсите. Той каза, че в света на Уейн Суон, взимаш стойността на компаниите и им приспадаш данък, тъй като са големи и санкционираш малките фирми, защото са малки. " (Thewest.com.au)
Източник: Други (01.07.2011)
 
Турските цени на стоманата да се увеличи умерено Турски цени на стоманата ще се увеличат през 2011 - 2012 г., но е малко вероятно да достигнат рекордните нива от 2008 г., като нарастващото вътрешно търсене и износа на нови пазари ще бъдат компенсирани със спад в износа за Близкия Изток и Северна Африка. Намик Екинчи, изпълнителен директор на Ekinciler и председател на турската асоциация на износителите на стомана заяви, че "Очаквах цените на стоманата да се увеличат повече през 2011 г., но поради политическите вълнения в Близкия Изток и Северна Африка ръстът беше по-слаб. Все още очаквам цените да се увеличат в 2011 г., но бих предпочел да не се повишат твърде много, защото огромното увеличение бива последвано от големи сривове и големи загуби. Може да се загуби печалбата от 8-10 месеца само за 1-2 месеца." Екинчи също каза, че тъй като Близкия Изток и Северна Африка разработват собствените си стоманени индустрии, турските производители търсят нови експортни пазари. Централна и Южна Африка и Латинска Америка предлагат най-голям потенциал. Разнообразяването на продуктовата гама е отговорът на свръхпредлагане. (Reuters)
Източник: Reuters (04.07.2011)
 
ОЦК се готви да сключи кредитна линия в размер на 58.3 млн. щ. д. На редовното общо събрание на акционерите на Оловно цинков комплекс АД, насрочено за 29.07.2011 г., ще бъде гласувано и овластяване на управителния съвет за извършване на сделка. Става дума за договор за предоставяне на кредитна линия без ангажимент (uncommitted credit facility), който ОЦК АД възнамерява да сключи с участието на Стил Комодитис АД с БНП Париба Суис SA. Предоставянето на кредитната линия без ангажимент е за финансиране покупката на цинкови и оловни концентрати, тяхната преработка в цинк на блок, олово на блок и съпътстващи процедури и продажбата на готовите продукти на крайни потребител. Стойността на сделката е петдесет и осем милиона и триста хиляди щатски долара. Обезпечението по кредита е особен залог на материални запаси и акции. Вследствие на влошени пазарни условия и забавени срокове за пуск на съоръжения, в които дружеството е инвестирало значителни средства през последните години, предприятието изпитва недостиг на оборотни средства за суровини и материали, посочват от там. Също така, предстоящият пуск на 1-ва фаза от инвестиционен проект "Модернизация и разширение на цинково производство" до края на 2011 год., с което годишното производство на цинк на блок ще се увеличи с около 50% обуславя необходимостта от допълнителен оборотен капитал.
Източник: Money.bg (04.07.2011)
 
"София Мед": Бакърената фабрика на Гара Искър В таблицата на Менделеев медта фигурира под 29-а позиция. Цветният метал вече може да се похвали с изпреварването на резултатите си в периодичната система на елементите, като се позиционира на 25-о място в класацията на "Капитал" на 100-те най големи компании в България. В лицето на комбината за преработка на този метал "София мед" на Гара Искър в София. Компанията увеличава приходите си почти двойно през изминалата година от 267 млн. лв. на 498 млн. лв., с което се подрежда сред 20-те най-порасли фирми. Предприятието е собственост на гръцката индустриална група "Виохалко", занимаваща се с производство и търговия на метали, като в портфолиото й в България фигурират още "Стомана индърстри", софийското предприятие за алуминиеви профили "Стилмет", доставчика на скрап "Копервалиус" и други. Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри" и регионален мениджър на "Виохалко" за България, обяснява добрите резултати на компанията с раздвижването на икономиката в световен мащаб и съответно с увеличаването на цената на медта на международните борси, както и с инвестициите, направени в предприятието, довели до увеличаване на производството му двойно и до промяната на продуктовата гама. А бъдещето изглежда бляскаво - има нови мощности за повече производство и идеи и пазари за нови продукти. Гръцката компания купи активите на фалиралия Комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) през 2000 г. "София мед" е единственото в България предприятие, което произвежда т.нар. полуготови продукти от мед и месинг. Те биват пръти, кръгове, листове и т.н. и се използват в строителството, машиностроенето, електоротехниката и т.н. От 2000 г. до момента инвестициите в дружеството са около 130-140 млн. евро. Направено е пълно техническо обновление на предприятието, като е променена и продуктовата гама на КОЦМ, която вече не е търсена на пазара. Междувременно през последните 10 години цената на медта се покачва значително. "От 4 хил. долара за тон тя вече е 10 хил. долара", обяснява Антон Петров. Повишаването на цените на металите пък е показателно за икономиката като цяло. "Когато се излиза от рецесия, се започва от цените на металите, тъй като те са необходими, за да може да се произведе каквото и да било", обяснява Антон Петров, като добавя, че поне, що се отнася до външните пазари, на които оперира "София мед", експортът се подобрил през последната част на 2010 г., като има нарастване на поръчките. Основната част от продукцията на предприятието е предназначена за външния пазар, като за вътрешния отиват едва 5-6%. Компанията изнася най-вече за страните в Централна и Западна Европа, както и за Канада и САЩ. А високата цена на тон прави медта изгодна за транспортиране на далечни разстояния. "Производителите на медни полуготови продукти имат широк радиус на конкуренция", обяснява Антон Петров. Клиенти на компанията са фирми, които изработват различни елементи от мед и месинг. Така на българския пазар предприятието доставя на "Идеал Стандарт Видима", която произвежда смесители за баня, производителите на ключалки "Матал" - Варна, "Декаба" и "Сонико" и т.н. Нарастването на поръчките за "София мед" се отразява положително и върху резултатите на други компании от групата на "Виохалко". За производството на полуготовите пръти, листове и т.н. от мед и месинг предприятието в Гара Искър купува медни катоди от медодобивния комбинат в Пирдоп "Аурубис", а цинк - от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали и от Комбината за цветни метали в Пловдив. Другият източник на производство обаче е скрапът, който компанията получава от "Копервалиус" (част от "Виохалко"). Доставчикът на меден скрап увеличава оборота си два пъти и половина в сравнение с 2009 г., като за 2010 г. има 183 млн. лв. оборот. "До края на 2011 г. очакваме по-добър пазар и като цени, и като количества", прогнозира Антон Петров за "София мед". "Тя ще бъде по-добра от 2010 г. не само като финансов резултат, но най-вече като ясна представа за бъдещето. За да се спре с въпроса в рецесия ли сме или не, ще може ли да се правят инвестиции или няма да може. Инвестиции се правят, когато си спокоен", смята Антон Петров. В случая със софийската фабрика средствата вече са вложени и сега е ред на привличането на нови клиенти и дозапълване на изградените нови мощности.
Източник: Капитал (04.07.2011)
 
Метали - на повърхността Ако има индустрия, за която може да се твърди, че вече се е отлепила от дъното, то това е металургията. През миналата година компаниите от сектора отчетоха ръст на продажбите зад граница като реализираха продукция за почти 6 млрд. лв. Износът на черни и цветни метали нарасна с 46% в стойност и с 22% в обем, сочат данните на статистиката. Причините за по-добрите резултати са започналото съживяване на големите икономики. Логично то доведе и до увеличение на цените на металите на международните борси (с между 30 и 50% за различните метали), тъй като те са необходими в почти всички производства. По-добрата година може да се "прочете" и в отчетите на дружествата – приходите на първите десет в сектора се увеличават средно с 42%. И за разлика от миналата година, в която спадовете бяха повсеместни, сега ръстовете на почти всички са двуцифрени. Някои от тях все пак не постигат абсолютно щастие, защото не могат да достигнат оборотите си от предходната пикова година за сектора - 2008 г. Въпреки че увеличават оборотите обаче, на компаниите от металургията все още им е трудно да се върнат към по-високи норми на печалба. От една страна, това се дължи на факта, че ръстът в цените на суровините изпреварва увеличението в крайната цена на продукцията им, а от друга – на започнати и отписани инвестиции или валутни разлики. И докато поръчките на външните пазари се стабилизират, вътрешният все още е замръзнал. Показват го и макроикономическите данни – местното потребление през първите три месеца на 2011 г. помръдва едва забележимо, строителният сектор също е още в рецесия. В секторната класация безспорен лидер отново е медодобивният завод "Аурубис" (бившият МДК в Пирдоп) с ръст на приходите от малко над 35% до 3.2 млрд. лв. Сума, която е повече от половината от стойността на общия износ на метали през миналата година. Втори отново е пернишкия завод "Стомана индъстри". От класацията обаче окончателно отпадна фалиралият "Кремиковци", след като стана ясно, че комбинатът ще бъде нарязан на скрап и електропещта евентуално ще претопи част от металните отпадъци. Фирмата купувач на "Кремиковци" - "Елтрейд къмпани", е свързана с компанията за преработка на скрап "Надин комерс". Сделката от тази пролет беше за 316 млн. лв. и се финансира от Първа инвестиционна банка. В тазгодишния топ 10 се завръща минно-добивното предприятие "Челопеч майнинг", а има и няколко дебютанта. Това са две компании за преработка на скрап - "Надин Комерс" и "Копервалиус", както и търговецът на метали и метални изделия "ТисенКруп Юпитер стомана". "Най-тежко беше в края на 2009 г. и началото на 2010 г. Първите сигнали на кризата обаче се усетиха още през август 2008 г.", разказва Антон Петров, регионален мениджър на гръцката Viohalco за България, която има три производствени предприятия -"Стомана индъстри", "Стилмет" и "София мед". По негови наблюдения нарастване на поръчките от външните пазари е имало най-вече през последното тримесечие на 2010 г. Годината, която служи като база за индустрията, е 2008 – последната, преди компаниите да се потопят в кризата. И докато обемите в общото производство при цветните метали вече надхвърли базата, при черната металургия това засега е непосилно. Обяснението е спирането на "Кремиковци". "Черната металургия скоро няма да стигне предкризисните обеми на производство, след като "Кремиковци" спря. България и без това произвежда нищожни количества от стоманата в ЕС. Сега продукцията ни е само една четвърт от средното за ЕС ниво", твърди Политими Паунова, директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Тя обяснява, че основното, което произвежда България в подсектор черна металургия, е обикновена стомана и валцувани продукти, но не и крайни изделия. "Високите цени на стоманата и търсенето в Германия държат предприятията на повърхността. Все още обаче тенденцията на възстановяване не е трайна, а и последните данни показват спад в промишленото производство на Германия", допълва Паунова. Изминалата година беше добра за производителите на цветни метали. От Българската асоциация на металургичната индустрия твърдят, че има ръст в обемите на почти всички продукти, като най-голям (52%) е при произведеният прокат от тежки цветни метали. Донякъде той може да се обясни и с ниската база от предходната година, когато спадът беше голям. При останалите производства обемите през 2010 г. вече надхвърлят предкризисните нива, като при най-голямото по обем – това на електролитна мед, ръстът е с 9.5% до 215 хил. тона, или почти двойно повече в сравнение с 2008 г. Логично растат и приходите на предприятията в цветната металургия. "Увеличението на приходите от продажби през миналата година на "Аурубис България" се дължи преди всичко на по-високата цена на медта и благородните метали, но и на лекото повишение на обема на реализираните продажби", обяснява Никола Треан, изпълнителен директор на медодобивния завод. Той допълва, че за по-високите приходи са допринесли и продажбите на сярна киселина, а повишено търсене е довело и до увеличение на продажната цена на този продукт. "Финансовият резултат се повлия също така от динамиката на пазара на медни концентрати - отбелязан бе дефицит на предлагането и влошаване на търговските условия за нас като купувачи през първата половина на годината. Тези тенденции се обърнаха през второто полугодие. Това обаче повлия негативно на печалбата на компанията през първата половина на годината, което беше отчасти компенсирано от благоприятното развитие на пазара за меден скрап", разказва Треан. Той държи да отбележи, че "Аурубис" е най-голямата компания за рециклиране на скрап на Балканите и целта им е да запазят активната си позиция в този сегмент и занапред. Дружеството бе едно от малкото, което продължи инвестиционната си програма и по време на криза. Общият размер на направените от него вложения през миналата година възлизат на приблизително 10 млн. евро. Те бяха предназначени основно за приключването на разширението на шлаковата им фабрика. Треан обяснява, че този проект им позволява да преработват по-големи обеми медна шлака, което има положителен ефект върху паричния поток на компанията. Останалите инвестиции включват проекти, свързани със защита на околната среда и поддържане на дейността. Друга компания от десетката с инвестиционна програма е пловдивската КЦМ. През 2010 г. тя стартира реализацията на проект за технологично обновление и разширение на производството, който е на стойност 95 млн. евро. Финансирането е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и УниКредит Булбанк. А целта на инвестицията е да бъде намалена енергоемкостта при производството на олово до 2 пъти, а при производството на цинк – с 30%. Алуминиевият преработвател "Алкомет" - Шумен, също има силна година, като дори надминава резултата си от 2008 г. Ръстът от 40% в приходите и тук има две обяснения: първо - цените на алуминия са нараснали с 24% през годината, но и произведените количества са се увеличили със 17%. Огромната част от продукцията (топ продуктът е домакинското фолио) е за износ, като продажбите на вътрешния пазар са били само за 15 млн. лв. Тук е и голямото изключение - шуменският завод отчита най-висока печалба за последните четири години. Въпреки съживяващия се бизнес, част от дружествата в секторната класация отчитат отрицателен финансов резултат през миналата година или пък по-ниска печалба при растящи приходи. Причините са различни. "Печалбата на компанията за 2010 г. преди облагане с данъци е на стойност 68.6 млн. лева и е по-ниска от тази за 2009 г., която възлизаше на 235.6 млн. лв. Това се дължи основно на ефекта от реинтегриране на провизия за обезценка на материални запаси през 2009 г. в размер на 225 млн. лв. Ако нормализираме резултата за 2009 г. с ефекта от този непаричен фактор, печалбата за 2010 г. е значително по-висока от тази през 2009 г.", обяснява Треан. Въпреки че цените на златото от началото на кризата вървят силно нагоре, "Челопеч майнинг", която експлоатира златната мина в Челопеч, завърши годината на минус от 22 млн. лв. От минно-добивното предприятие обясняват, че отрицателният финансов резултат през 2010 г. се дължи на отписването на инвестиции в размер на 74.7 милиона лева, направени през предходни години, за да бъде построенa нова хидрометалургична инсталация за преработка на златния концентрат от рудника в Челопеч. Решение на Върховния административен съд обаче отмени положителната оценка за въздействие върху околната среда на завода и така върна процеса на изходна позиция – повторно издаване на разрешителни. След съдебното решение не е вероятно проектът за инсталацията за производство на метали да продължи. Плановете на компанията са да се фокусира върху разширението и модернизацията на рудника в Челопеч, a концентрата се преработва в металургичния завод Namibian Customs Smelter, който се притежава от дружеството майка Dundee Precious Metals Inc. С отрицателен резултат тази година е и пловдивският комбинат за цветни метали КЦМ. "Компанията приключи 2010 г. с положителен резултат от основната си дейност в размер на 21.6 млн. лв., но поради поскъпване на йената и щатския долар и увеличение на левовата равностойност на задълженията по обслужване на кредити бе отчетена загуба в размер на 8 млн. лв.", обясняват от компанията. И допълват, че темповете на нарастване на енергоресурсите през миналата година са били много високи и това също е повлияло: коксът расте със 72%, мазутът - с 33%, електроенергията - с 2%. "Високите цени на енергоносителите се отразиха негативно върху формирането на резултатите от дейността, тъй като фирмата се характеризира с висока капиталоемкост и енергоемкост", допълват от КЦМ. "До края на 2011 г. очакваме по-добър пазар и по-добри количества", твърди Антон Петров. Мнението му се споделя и от повечето дружества в сектора. "Кризата ни даде по-добри пазарни позиции", твърдят от ОЦК и допълват, че през тази година вече имат сключени годишни договори за продажба на метали и доставка на суровини. От предприятието остават оптимисти дори и след като по екологични причини през април 2011 г. се наложи да свият значително оловното си производство. И въпреки че голяма част от продукцията на металургичните дружества е предназначена за износ, сега големият въпрос е кога ще могат да разчитат и на вътрешния пазар.
Източник: Капитал (04.07.2011)
 
AISI поздрави СТО за решението по казуса с китайския износа на суровини Американският институт по желязото и стоманата (AISI) доклада решението на Световната търговска организация по случая с китайските суровини, в който установи, че ограничаването на китайския износ на девет суровини нарушава международните задължения на страната. AISI приветства решението на СТО и похвали Търговския представител на САЩ за силната позиция в продължение на няколко годишното участие в процедурата за разрешаване на спора. В отговор на възражения на САЩ, ЕС и Мексико, панел на СТО разгледа използването на квоти за износ, експортни такси и други мерки от страна на Китай за ограничаване на износа на кокс, боксит, флуорит, цинк, силициев карбид и суровини. Благоприятното решение на експертната група установи, че налагането на тези мерки нарушават правилата на СТО, включително на различни разпоредби от Общото споразумение за митата и търговията, и конкретни ангажименти които Китай е поела, когато се присъедини към СТО. В случай, че Китай реши да обжалва решението пред апелативния орган на СТО, AISI призова апелативният орган да потвърди решението на панела. (Steel Guru)
Източник: Други (06.07.2011)
 
Европа е презапасена с разрешителни за 672 млн. тона Европа се е презапасила с разрешителни за емитиране на емисии парникови газове, които надхвърлят 672 млн. тона, съобщи специализираната в тази сфера компания Sandbag. До това положение се стигна заради кризата и намаления обем на производството, обясниха и наши експерти. През 2013 г. ще има недостиг на квоти заради отпадането на безплатните квоти, прогнозира Христо Христов, директор на Института по енергетика. Още през 2005 г. при старта на търговията с емисии компаниите поискаха повече квоти, за да не се налага да купуват. Когато производството намаля заради кризата, те предпочетоха да запазят получените безплатни разрешителни за следващия период - от 2013 г., когато квотите няма да са безплатни. Така се стигна до презапасяване и е една от причините цената им да падне до 13-14 евро на тон. От друга страна, ниската цена не стимулира предприятията да внедряват ново оборудване, за да се намалят емисиите, каквато е целта на схемата за търговия. Според Sandbag през следващите 8 г. в Европейската схема за търговия с емисии ще има свръхпредлагане на 1,9 млрд. разрешителни за емитиране на въглероден диоксид и това ще упражни натиск върху пазарната цена на сертификатите. В момента 77% от инсталациите имат излишъци от квоти. Това налага нов подход при определянето им. През 2012 г. индустрията ще има 525 млн. тона излишък от емисии в индустрията, докато в енергетиката няма да достигат 934 млн. тона. Тогава нашите енергийни централи ще имат недостиг от 30 млн. тона годишно, които ще трябва да купуват, каза Иванка Диловска, шеф на УС на Института за енергиен мениджмънт. Тя коментира, че поскъпването на енергията за бита ще е с 5%, както прогнозира шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев. На годишна база увеличението ще е около 10%, но ръстът ще зависи и от цената на тон въглероден диоксид. Други експерти прогнозират увеличението да е 15-18%, тъй като в някои европейски страни с нерегулиран пазар цената на електроенергията се е повишила вече с 20% заради недостиг на квоти. Със сигурност недостигът за енергийните централи ще принуди ЕС да мисли за форми на кръстосано субсидиране, твърдят от Sandbag.
Източник: Класа (07.07.2011)
 
Подновяването на Меморандума за разбирателство на POSCO вероятно в края на юли С няколко пропуснати срокове за подновяване на меморандума за разбирателство с POSCO India за създаване на мега стоманодобивен завод в Парадип главно поради спорната клауза за износ на желязна руда, управляващите на щата Ориса изразиха увереност, че ревизираната версия ще бъде подписа до края на юли. Министърът на стоманата и мините на Ориса, Рагхунат Моханти заяви: " уверен съм, на меморандум за разбирателство с POSCO India ще бъде подновен до края на юли, като си признаваме, че правителството не успя за предишните срокове." Въпреки, че по-рано беше обявен срок до края на юни, управляващите не успяха да го изпълнят по определени причини, включително въпроса за износа на желязната руда. Моханти добави, че "В момента отделът за стомана и добив и правният отдел старателно разглеждат въпросите, свързани с износа на желязо руда в меморандума за разбирателство". Управата на щата подписа меморандум за разбирателство с POSCO India на 22 юни 2005 г. Той изтече на 21 юни 2010 г. (DNA India)
Източник: Други (07.07.2011)
 
Posco купува дял в тайландски фирма за 287 млн. долара Posco Pcl, третия по големина производител на стомана в света, обяви закупуването на дял в Thainox Stainless Pcl, най-големият производител на неръждаема стомана в Югоизточна Азия, за 305.9 млрд. вона (287 млн. долара). В опит да заеме по-силни позиции в бързо развиващата се Югоизточна Азия, южнокорейската Posco, която вече притежава 15.39% в тайландската компания, ще купи дял от основния акционер семейство Махагицири на 2.2 бата на акция. Новината изстреля акциите на Thainox с над 10%, когато търговията с тях се поднови в следобедните часове, след като беше спряна вчера сутринта в очакване на обявяването. Те приключиха на 2,08 бата, увеличение с 9.5%. Офертната цена е с 15.7% по-висока от крайната в сряда от 1.9 бата. Posco заяви, че планира да купи останалите акции, които не притежава, на същата цена между септември и октомври. Това ще оцени компанията на около 440 млн. долара, според изчисление на Reuters. (Reuters)
Източник: Reuters (08.07.2011)
 
Чилийските медни мини се готвят за още лошо време Две от най-големите мини за добив на мед в света се готвят за още лошо време в богатия на суровината север, спирайки някои операции или работейки по извънреден план. Барнардита Фернандес, говорителка на третата по големина в света компания за добив на мед Collahuasi ще работи по извънреден план и след уикенда, след като тежки снегове повлияха на операциите по-рано. Според синоптиците рядкото 5-дневно застудяване в областта, която произвежда около 20% от медта в света, се очаква да се засили, преди да се разсее през уикенда. Профсъюзният шеф Луис Валдес, заяви че Escondida е спряла добива за втори пореден ден заради проливните дъждове, които направиха пътищата в откритите мини опасно хлъзгави. И все пак, рудникът с капацитет 1 млн. тона годишно, с мажоритарен собственик BHP Billiton, е в състояние да обработва суровина в заводите си. Той каза, че мащабните операции на Codelco, Chuquicamata и Radomiro Tomic, които произведоха общо около 900 хил. тона миналата година, работят нормално въпреки частичните превалявания. (Reuters)
Източник: Reuters (11.07.2011)
 
Глътка въздух за стоманодобива от плана за въглеродния данък Управителният и главен изпълнителен директор на BlueScope Пол О’Мали заяви, че австралийският правителствен 4-годишният помощен пакет на стойност 300 млн. долара в подкрепа на стоманодобива е "прагматично решение на сложен проблем". Той добави, че Планът за трансформация на стоманата е далеч по-добър изход от очакваното. "Правителството е чуло нашите аргументи и дълбока загриженост за въглеродния данък", каза той. Въпреки това, BlueScope все още е изправена пред много предизвикателства, включително силният австралийски долар, високите разходи за суровини, ниското търсене на вътрешния пазар и ниските цени, каза той. Според учен от университета в Уолонгонг, въглеродният данък ще принуди предприятия като BlueScope Steel да бъдат по-отговорни и по-иновативни. Данъкът притесни много служители и представители на синдикатите, относно бъдещето на затрудненият комбинат Port Kembla. (Kiama Independent)
Източник: Други (13.07.2011)
 
ЕК: БГ да си възстанови помощта за "Русе индъстри" След задълбочено разследване Европейската комисия стигна до заключението, че българското предприятие за металообработване "Русе индъстри", което понастоящем е в производство по несъстоятелност, е получило субсидии под формата на неизплатени задължения към държавата за около 3,7 млн. евро, съобщиха от представителството на ЕК в България. Дружеството е в затруднено положение от няколко години. През юни 2009 г. българските органи уведомиха Комисията за планове за преструктуриране на "Русе индъстри" АД и неговите задължения. През април 2010 г. Комисията откри задълбочено разследване. През ноември 2010 г. България оттегли уведомлението за преструктурирането, но Комисията продължи своето разследване по отношение на помощта с оглед на факта, че държавата се е въздържала да изиска по законов ред плащането на задълженията през предишните години. На 11 ноември 2010 г. българските органи започнаха процедура по несъстоятелност срещу "Русе индъстри". Комисията смята, че "Русе индъстри" е получило държавна помощ, защото всеки друг кредитор би поискал изплащането на дълга по-рано и по-ефективно. Това нарушава конкуренцията спрямо други предприятия, които е трябвало да функционират без такава подкрепа и са спазвали дисциплината на кредитните пазари. С цел преодоляване на това нарушение помощта за "Русе индъстри" трябва да бъде възстановена. Това е първият случай, в който Комисията нарежда на България да си възстанови неправомерна и несъвместима помощ от получател. Целта на възстановяването е да се възобнови положението, съществувало на пазара преди предоставяне на помощта, като се премахне или поне се намали нарушението на конкуренцията, предизвикано от помощта. Това е необходимо, за да се гарантират равни условия на вътрешния пазар. Политиката на Комисията за възстановяванията е описана в нейното Известие за възстановяване от 2007 г. Комисията може да нареди възстановяването на помощта само от датата на присъединяване на България към ЕС — 1 януари 2007 г.
Източник: Vesti.bg (14.07.2011)
 
САЩ дава 730 млн. долара на производител на стомана от Диърборн Департамента на енергетиката обяви заем от 730 млн. долара на базираният в Диърборн Severstal North America, за да помогне на компанията да инвестира в оборудване, необходимо за производството на стомана с висока якост. Severstal, производител на високотехнологична въглеродна стомана, ще използва заема за да модернизира съоръженията си в Диърборн, което ще създава около 260 нови работни места, плюс около 2500 строителни работни места, свързани с модернизацията. Секретарят на департамента Стивън Чу заяви, че леката, но с висока якост стомана на Severstal помага за намаляване на теглото и подобряване на горивната ефективност на автомобилите. "Налице е нарастващо търсене на по-икономични превозни средства и искаме тези технологии да се развиват в Америка," заяви Чу. В момента около половината от стоманата на Severstal отива директно към Ford, GM и Chrysler - компанията произвежда стомана, използвана в 23 от 24-те превозни средства на Ford. (Detroit Free Press)
Източник: Други (14.07.2011)
 
“Кремиковци” готов да плаща на кредитори Кредиторите на "Кремиковци" са по-близо до получаване на парите си. Сметката за разпределение на задълженията към кредитори и работници е изготвена. Това става ясно от обявление в Търговския регистър, направено на 16 юли 2011 г. В срок от 14 дни след това се приемат възражения към изготвената сметка. Сумата от 316 млн. лева, която платиха новите собственици на активите на комбината "Елтрейд къмпани", няма да стигне за погасяване на всички задължения. Тя ще покрие само вземания на обезпечените кредитори, разходите по несъстоятелността на фалиралия комбинат, заплатите на работниците и задълженията към държавата. Кредитори, които подадат възражения в рамките на 14-дневния срок след обявлението, ще се съберат на открито заседание. В случай, че не постигнат спогодба, предстои обжалване пред Апелативен съд в седемдневен срок след заседанието. При липса на подадени възражения работниците ще бъдат уведомени къде и кога ще получат дебитните си карти, по които вече ще са внесени дължимите суми, обясни за "Стандарт" синдикалният лидер Васил Яначков.
Източник: Стандарт (18.07.2011)
 
Китайската Hanlong с оферта за Sundance Resources Китайските усилия да се осигурят нуждите на стоманодобивните компаниите продължават с офертата на Sichuan Hanlong Group за австралийската фирма Sundance Resources за 1.4 млрд. австр. долара (1.5 млрд. долара). Китайският конгломерат, занимаващ се с енергетика, недвижими имоти, фармацевтика, промишлени химикали и технологии, предложи 0.50 австр. долара на акция, което е 25% над крайната цена от петък от 0.40 австр. долара. Това ще бъде втората оферта за придобиване, подадена от Hanlong за компания листната в Австралия за проучване на суровини в Африка в рамките на седмица, след офертата от 144 млн. долара на 11 юни за Bannerman Resources, която търси уран в Намибия. Hanlong вече е мажоритарен акционер с 18.6% в Sundance. Борда на Sundance препоръча на своите акционери да не предприемат нищо, докато не се срещнат с Hanlong относно условията на офертата, която считат за неадекватна. Sundance не крие, че търси китайски инвеститор да й помогне с финансирането на проектът Mbalam за добив на желязна руда на стойност 4.7 млрд. долара. (International Business Times)
Източник: Други (18.07.2011)
 
273 работници и служители на "Кремиковци" ще получат изцяло вземанията си от фалиралия комбинат, които са за общо 50.72 млн. лв. Държавните фирми НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" обаче ще се простят с поне 130 млн. лв. Това показва сметка за разпределението на парите от продажбата на активи на дружеството, обявена вчера от синдика Цветан Банков на сайта на Софийския градски съд. "Не бива да ви учудва, че работниците ще получат целите дължими суми. Борчовете към тях бяха натрупани след откриването на процедурите по неплатежоспособност и несъстоятелност, затова те според Търговския закон се покриват 100%", коментира Людмил Павлов от КТ "Подкрепа". От справката обаче става ясно, че сериозни загуби от над 130 млн. лв. ще претърпят БДЖ, НЕК и "Булгаргаз". Средствата са натрупани преди 8 август 2008 г., когато бе открита процедурата по несъстоятелност на дружеството. Голяма част от тези вземания дори са били разсрочени с решения на мениджмънта, но комбинатът не е залагал активи като обезпечение. Губещи се оказват и кредиторите, които отпуснаха облигации срещу активи на комбината. Оказва се, че от продажбата на коксохима, доменните пещи, линията за непрекъсната разливка и агломерационното производство са осигурени 80.52 млн. лв., с което се покриват само 8.68% от облигационното вземане. Плътно след тях се нарежда Първа инвестиционна банка, която ще си удовлетвори 87% от вземанията. ПИБ купи вземането на "Арселор Митал" в размер на 47.97 млн. лв. Този април от банката обявиха, че са отпуснали кредит от 59 млн. евро на новия мистериозен купувач на "Кремиковци" - Елтрейд къмпани" ЕООД. Въпросната фирма е регистрирана през март, а неин собственик и управител е 26-годишният Лъчезар Варнаджиев - прохождащ бизнесмен. Трети по удовлетворяване на вземанията се нарежда "Химимпорт инвестмънт енд фъртилайзър инк", свързано с икономическата група ТИМ. Те ще получат 50% от дължимите суми. С над 50% удовлетворяване се нареждат и две предприятия, свързвани с бизнесмена Васил Божков - "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне АД" и "Вагоноремонтен завод - 99" АД. Публичните държавни вземания също ще бъдат удовлетворени напълно, като за претенции на НАП (включително и по несъбрани вземания на НОИ), Държавна агенция "Резерв и военновременни запаси" и Община Своге са заделени общо 111 млн. лв.
Източник: Сега (19.07.2011)
 
БДЖ, НЕК и "Булгаргаз" губят над 200 млн. лв. от "Кремиковци" До 250 милиона лева могат да загубят държавните компании НЕК, БДЖ и "Булгаргаз", след като "Кремиковци" фалира. Това показва частичната сметка за разпределение на средствата от продажба на производствените активи на комбината, която синдикът Цветан Банков вече е публикувал. Причината за щетите, които ще претърпят държавните дружества, е, че през годините са разсрочвали вземанията си от комбината, без да искат за тях като гаранция залог на активи. Така от приватизацията през 1999 г. до датата на откриване на производство по несъстоятелност - 6 август 2008 г., държавните монополисти са имали да получават 130 млн. лв. След тази дата "Кремиковци" натрупва към тях още близо 120 млн. лв. задължения, които по закон не могат да се обезпечават, но въпреки това фирмите продължават да обслужват комбината. Това е ставало с разрешение на кабинета на тройната коалиция, както може да се види в стенограми от заседанията на правителството "Станишев". След това практиката продължава и в първите 7 месеца от управлението на ГЕРБ, докато финансовият министър Симеон Дянков не отхвърли оздравителния план за металургичния комбинат. През април новорегистрираната "Елтрейд къмпани" плати 316 млн. лв. за основните активи на фалиралото дружество, но тези средства са в пъти по-малко от общата сума на натрупаните дългове - между 1.3 и 1.9 млрд. лв. в зависимост от изхода по няколко съдебни дела. Тези 316-те милиона лева от продажбата стигат за удовлетворяване на вземанията на част от кредиторите, но заради липсата на обезпечение държавните фирми са класирани доста назад в списъка на чакащите и няма да си получат парите. В пълен размер ще си върнат средствата металурзите, чиито заплати се бавеха и не се плащаха, както и Националната агенция за приходите. Според класирането на кредиторите Първа инвестиционна банка сега получава 87.1% от номиналния размер на вземане, което е купила от "Арселор Митал", "Химимпорт инвестмънт енд фътилайзър инк" - 50.15% от размера на обезпеченото си вземане, а най-сериозна загуба от обезпечените кредитори търпят облигационерите, които ще получат само 8.6% от цялото си вземане.
Източник: Дневник (19.07.2011)
 
Кредитори горят с 840 млн. лева Едва 80,5 млн. лв. ще получат от "Кремиковци" облигационерите на комбината, представяни от лондонската компания "Дъ Лоу Дебенчър тръст корпорейшън" П.Л.С. Дълговете на "Кремиковци" към облигационерите са на стойност над 927 млн. лв., но едва 8,68%, или 80,5 млн. лв., от тях се покриват от обезпеченията. В резултат най-големите кредитори на комбината ще изгорят с близо 840 млн. лв. Това става ясно от Частичната сметка за разпределение на наличните суми, публикувана на сайта на комбината. Активите на "Кремиковци" бяха продадени за 316 млн. лв., но те не могат да покрият всички дългове на фалиралия комбинат. Първа инвестиционна банка ще получи близо 42 млн. лв. срещу вземане в размер на 47,97 млн. лв., което е обезпечено със завода за студено валцуване. Така банката ще получи 87,10% от вземането си. "Химимпорт Инвестмънт Енд Фъртилайзър Инк", учредено на Британските Вирджински острови, пък ще получи 8,5 млн., или 50,15% от вземането си, което също е било обезпечено с активи на комбината. На втора линия след обезпечените кредитори са подредени тези с упражнено право на задържане. "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" ще получи 402 хил. лв. (51,33% от вземането си). "Вагоноремонтен завод-99" очаква малко повече - 409,2 хил. лв. (59,10% от дължимите суми). "АСП Болро" ще получи едва 14,2 хил. лв., или 5,1% от вземането си. Задълженията към държавата са наредени веднага след тези на работниците, които чакат заплати и обезщетения. Държавата ще си получи всичките суми на 100%. НАП ще вземе 82,5 млн. лв., агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ще получи 7,4 млн. лв., а община Своге - 21,6 хил. лв.
Източник: Стандарт (19.07.2011)
 
Kaiser Aluminum и Airbus сключиха дългосрочен договор за доставка на алуминиеви пластина и лист Kaiser Aluminum Corporation обяви, че е постигнала принципно споразумение с Airbus за доставка на алуминиеви пластини и листове за търговски самолети. Дългосрочното споразумение, е предмет на окончателно документация. То ще влезне в сила след края на съществуващото споразумение за доставка и ще продължи дългогодишната роля Kaiser Aluminum като основен доставчик на висококачествен алуминий за Airbus. Президентът, главен изпълнителен директор и председател на Kaiser Aluminum - Джак А. Хокема каза, че "търговското въздухоплаване е готово за значителен ръст, и Airbus е позициониран добре, за да се възползват от това. Много сме доволни от възможността да продължим като стратегически доставчик на висококачествени плочи и листове от алуминий за техните нужди, и да заздравим силните, дългосрочни отношения между нашите две компании. "(SteelGuru)
Източник: Други (19.07.2011)
 
ОЦК - Кърджали, ще спестява 10 млн. долара на година с нова технология "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали, е купил лиценза на нова технология за извличане на метали, с която може да спестява над 10 млн. долара годишно, съобщиха от дружеството. Лицензът е купен на 15 юли и с него се продължава започнатата модернизация на цинковия завод в комплекса. Стойността на инвестицията, без да се включват платените за лиценза пари, е 3 млн. долара. Отделно ОЦК ще плаща и такса в продължение на 15 години, но точният й размер не се посочва. Оборудването трябва да бъде пуснато до девет месеца и с него отпадъците от цинковия завод ще намалеят с 30%. Само преди няколко седмици ОЦК съобщи, че е завел иск срещу Министерството на околната среда и водите за 7 млн. лв. - причината е забавена за три години процедура за екологична оценка на проекта за нов цинков завод по времето на предишния министър Джевдет Чакъров. В края на 2006 г. министерството даде положителна оценка, след което обаче я преразгледа и я промени на отрицателна. Частичният иск на ОЦК е за 3.5 млн. евро, а пълното обезщетение, което ще искат, е 23 млн. евро. Първото заседание по делото трябва да се проведе през септември.
Източник: Дневник (20.07.2011)
 
Метали от дълбочини ще извличат в Оловно-цинков комплекс АД, Кърджали. Компанията купи лиценз и ноу-хау за дълбочинно извличане на метали, като гарантираният годишен икономически ефект е над 10 млн. долара при днешните цени на металите. Тази нова технология гарантира и намаление на генерирания отпадък от цинковия завод с 30%, екологичната му безвредност, както и търговското му приложение, казват от ОЦК.
Източник: Стандарт (20.07.2011)
 
Въгледобивът на BHP Billiton нараства, но не до нивата преди наводненията BHP Billiton, най-голямата добивна компания в света, обяви увеличен въгледобив, но заяви, че наводненията продължават да въздействат на производството. Производство на металургични въглища нарасна с 19% през тримесечието до 30 юни, в сравнение с предходното. Добивът обаче е все още с 28% по-малко от същия период на миналата година. Североизточните части на Австралия, където се добиват повечето от въглищата на BHP, беше залят от рекордни наводнения по-рано тази година. „Дъждовното време през по-голямата част от финансовата 2011 година, продължи да ограничава добива на Queensland Coal, въпреки неуморните опити за възстановяване", казват от компанията. Докладът беше приет добре от инвеститорите и анализаторите, които заявиха, че възстановяването на BHP върви по-бързо от очакваното. Но BHP се справят много по-добре в най-големия си бизнес - добива на желязна руда. Той нарасна с 14% на годишна база през тримесечието, се казва в доклада. BHP добива желязна руда от западната част на Австралия, която не беше повлияна от наводненията. (BBC)
Източник: Други (20.07.2011)
 
Стомана Индъстри излиза на печалба през 2010 г. след 43% ръст на продажбите Стомана Индъстри АД, гр. Перник отчита 43% ръст на годишна база на приходите от продажби до 710 млн. лв. за 2010 г., показва отчетът на дружеството. През 2009 г. продажбите на металургичния комбинат намаляха с 56%. Компанията, която е част от групата на гръцката Виохалко, реализира печалба от 2,8 млн. лв. за 2010 г. спрямо загуба от 53 млн. лв. през 2009 г. Административните разходи намаляват с 296 хил. лв. спрямо 2009 г. до 8,02 млн. лв. през 2010 г. Разходите за заплати и осигуровки през 2010 г. са за 11,5 млн. лв., като намаляват с 4% на годишна база. Заплатите и осигуровките имат дял от едва 1,8% в продажбите на продукция, а с включването на административните разходи делът на разходите за труд достига 3,5% от продажбите. Основната част от разходите на дружеството е за материали, енергия и амортизация (за 32 млн. лв. през 2010 г.) Стомана Индъстри притежава 73,09% от капитала на Порт Свищов Уест АД, като инвестицията се оценява на 5,33 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (21.07.2011)
 
ОЦК ще намалява разходи с нова технология за извличане на метали "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали, е купил лиценз на нова технология за извличане на метали, с която може да спестява над 10 млн. долара годишно, съобщиха от дружеството. По този начин ще се продължи започналата модернизация на цинковия завод в комплекса. Собственикът на предприятието Валентин Захариев уточни, че "това е съвсем нова технология, която е лицензирана преди 2-3 месеца, и ние сме една от първите фирми в света, които я купихме". Стойността на инвестицията, без да се включват платените за лиценза пари, е 3 млн. долара. Отделно ОЦК ще плаща и такса 15 години, но точният й размер не се посочва. Оборудването трябва да бъде пуснато до 9 месеца и с него отпадъците от бъдещия цинков завод ще намалеят с 30%. Според Захариев още се уточнява как ще се финансира проектът - със собствени средства или с банков заем. Технологията ще се прилага в новия завод за цинк, който според Захариев ще бъде пуснат в експлоатация през първото тримесечие на следващата година. С нея ще бъде възможно от цинковия концентрат да се извлича минимум 98% от цветния метал, при условие че сега се постигат около 88%. Захариев каза още, че комбинатът е взел всички необходими мерки, за да поднови спряното производство на олово. През април екоминистерството реши, че то не може да продължи да работи, защото в атмосферата се изхвърляха повече от разрешените количества серни окиси. Преди това производството беше намалено с 40 на сто, но инсталацията за обезсеряване също не успя да се справи с превишените норми. Сега от предприятието очакват разрешение от министерството, за да подновят производството. Според Захариев към днешна дата комбинатът не замърсява Кърджали, но местни екоактивисти са на обратното мнение. Той заяви, че компанията е отчела оперативна печалба през юни, без да уточни точно колко. Въпреки направените вече инвестиции и усилията за повишаване на ефективността дружеството не успява да подобри нормата си на печалба поради по-трудното осигуряване на финансиране. За първото тримесечие приходите от продажби намаляват с 20% до 26 млн. лв., а износът остава водещ за компанията, като на него се падат близо 81% от постъпленията.
Източник: Дневник (21.07.2011)
 
Активите на “Кремиковци” продадени 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който чрез едноличната си компания "Елтрейд къмпани" купи производствените активи на "Кремиковци", е продал участието си в нея. Според данните в Търговския регистър от 5 юли новият собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Бессиън мениджмънт лимитид". Комбинатът бе продаден на търг на 12 април за 316 млн. лв. Решението на Варнаджиев за продажба на дяловете е от 24 юни. Той остава управител на "Елтрейд къмпани". Според информацията в Търговския регистър "Бессиън мениджмънт" е "представлявана от директора "Бън секретериъл лимитид", Кипър. В новия устав на "Елтрейд къмпани" е записано, че Варнаджиев няма право да сключва сам сделки за над 500 лв. и за да го направи, му е необходимо разрешение на собственика. Ден преди да прехвърли фирмата, Варнаджиев учредява залог в полза на Първа инвестиционна банка. С активите на "Кремиковци" е обезпечен отпуснатият му кредит за покупка на завода от 59 млн. евро. Договорът за заема пък е от 6 април. От банката вчера обясниха, че смяната на собствеността е част от от развитието на първоначалната структура на сделката. "Както обяснихме вече, сделката представлява мостово финансиране и смяната на собствеността е част от първоначално представения и одобрен бизнес план на "Елтрейд къмпани", казаха от ПИБ и уточниха, че са спазени всички изисквания на българското законодателство и собственикът е ясен.
Източник: 24 часа (21.07.2011)
 
Активите на “Кремиковци” продадени 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който чрез едноличната си компания "Елтрейд къмпани" купи производствените активи на "Кремиковци", е продал участието си в нея. Според данните в Търговския регистър от 5 юли новият собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Бессиън мениджмънт лимитид". Комбинатът бе продаден на търг на 12 април за 316 млн. лв. Решението на Варнаджиев за продажба на дяловете е от 24 юни. Той остава управител на "Елтрейд къмпани". Според информацията в Търговския регистър "Бессиън мениджмънт" е "представлявана от "Бън секретериъл лимитид", Кипър. В новия устав на "Елтрейд къмпани" е записано, че Варнаджиев няма право да сключва сам сделки за над 500 лв. и за да го направи, му е необходимо разрешение на собственика. Ден преди да прехвърли фирмата, Варнаджиев учредява залог в полза на Първа инвестиционна банка. С активите на "Кремиковци" е обезпечен отпуснатият му кредит за покупка на завода от 59 млн. евро. От банката вчера обясниха, че смяната на собствеността е част от от развитието на първоначалната структура на сделката. "Както обяснихме вече, сделката представлява мостово финансиране и смяната на собствеността е част от първоначално представения и одобрен бизнес план на "Елтрейд къмпани", казаха от ПИБ и уточниха, че са спазени всички изисквания на българското законодателство и собственикът е ясен.
Източник: 24 часа (21.07.2011)
 
Остарелите мощности на "Кремиковци" отиват за скрап Остарелите мощности на комбината „Кремиковци" се събарят и режат на скрап, месец след като активите на бившия соцгигант бяха прехвърлени на купувача "Елтрейд къмпани". По думите на синдикалния лидер на КТ"Подкрепа" в комбината Людмил Павлов сред тях са сгради, халета и съоръженията на едно от производствата (блуминг-слябинг). От "Елтрейд къмпани" са потвърдили, че това са стари съоръжения с предписание за демонтаж. От компанията са посочили още, че вече са назначени 200 от бившите работници на "Кремиковци" за поддръжка на инфраструктурата. От "Елтрейд къмпани" са уверили, че стоманодобивните мощности на завода ще бъдат запазени и са предприети стъпки за получаване на комплексно разрешително за пускането им в действие. Това са електропещта, линията за непрекъснато леене на стомана и "Стан 1700". Възможно е в тях да влезе оператор, другият вариант е да бъдат продадени. Според източници от "Кремиковци" били са водени преговори с потенциални инвеститори, сред които и бившият собственик на завода Валентин Захариев. Проблем обаче била исканата цена - около 160 млн. евро. Според изпълнителния директор на браншовата асоциация на металурзите Политими Паунова трудно обаче ще се намери някой, който да даде толкова пари.
Източник: News.bg (22.07.2011)
 
US Steel очаква първа печалба от 2008 г. насам United States Steel Corp. може да прекъсне серия от девет последователни тримесечни загуби, с отчета си за второто тримесечие, преди пазарът да отвори. US Steel публикува последователни тримесечни загуби от декември 2008 г., когато намаля търсенето от автомобилните производители, строителните фирми и други клиенти. Оттогава, стоманодобивните компании започнаха да се съживяват, като производствения сектор се превърна в основен двигател на икономическото възстановяване с 23 поредни месеца на растеж. Индустриалното производство се забави през второто тримесечие, заради недостиг на доставки от Япония, резултат на опустошителното земетресение и цунами. Общото промишлено производство е без промяна, а автопроизводителите са произвели по-малко през юни в сравнение с май, според Федералния резерв. Цените на стоманата започнаха тримесечието на близо 900 долара за кратък тон, преди да спаднат до около 740 долара на тон към 30 юни", каза Джо Инас, редакционен директор на Platts. (AP)
Източник: Други (25.07.2011)
 
Нарастващите разходи не вещаят добри времена за добивните компании Цената на една гума: 10 хил. долара. Когато купувачът е минна компания и въпросната гума е с диаметър на Mini Cooper, тази цена е нормална. Още по-тревожвн според FTSE 100 miner, където се цитират цената, е фактът, че тя се е увеличил с 15% през първата половина на годината и може да продължи да се покачва. Минните компании се скоро ще отчетат приходите си за полугодието, които вероятно ще отчетат рекордни рентабилности, JPMorgan прогнозира, че средното ниво на доход на акция ще се увеличи с 47% за BHP Billiton, Rio Tinto, Anglo American и Xstrata. Стабилният бум в цените на стоките подкрепя по-високите от средното маржове за желязна руда, медта и въглищата. Въпреки това, големите и малки миньори заявиха, че ширещата се ескалация на разходите - за всичко - от експлозиви, през труд до гумите - е най-сериозната заплаха за печалбите през тази година. "Все още не сме стигнали до точката да губим много или нещо подобно, но има влияние върху маржовете," заяви финансовият директор на един от компаниите за скъпоценни метали в FTSE 100 miner, който произвежда металите на една десета от пазарната цена. (FT)
Източник: Други (25.07.2011)
 
Пробажбите на черни метали с ръст от 33% за полугодието Продажбите на стомана и валцувани черни метали са нараснали през първото полугодие с 33.7% до 613.2 хил. т в сравнение със същия период на 2010 г., показват данни на Българката асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). С до 30 на сто се увеличава и производството в страната. Тенденцията за възстановяване на металургията започна от третото тримесечие на 2010 г. "Повечето предприятия от бранша са експортно ориентирани и възстановяването на западните икономики им позволява да разширяват и собственото си производство след трудната 2009 г. и част от 2010 г.", обясниха за "Дневник" от асоциацията. Според браншовиците част от предприятията в сектора дори достигат до обем на поръчките от силната 2008 г. За второто тримесечие на 2011 г. продажбите на изделия дори достигат до увеличение от 50 на сто до 376.4 хил. тона в сравнение с април - юни 2010 г. По-голяма част от произведените стомана и черни метали са предназначени за износ. В България остават едва 131.6 хил. тона плоски и дълги продукти, а се експортират 481.6 хил. тона, показва отчетът на БАМИ за първото полугодие. От тях две трети ( 363.6 хил. тона) от експортираната продукция е предназначена за страните от Европейския съюз. "Основните ни пазари са Западна и Централна Европа, където кризата вече отминава", обясниха още от металургичната асоциация. Само за второто тримесечие износът се е увеличил със 75% до 296.5 хил. тона при 169.2 хил. тона през същия период на 2010 г. За страните в ЕС увеличението е с 114 хил. тона. През първите шест месеца на годината в България са произведени 449.6 хил. т стомана и 552.5 хил. т валцувани продукти. За същия период на миналата година числата са съответно 398.7 хил. т и 457.6 хил. т. Изделията от валцувани черни метали също отчитат увеличение и са почти двойно повече в сравнение с полугодието на миналата година - 45 хил. т. И през тази година в страната не се произвежда чугун, а единствено само изделия от него. Причината е, че "Кремиковци" спря дейността си. През май 2010 г. компанията престана да произвежда още течна стомана и плоски продукти. През 2009 г. от металургичната индустрия отчитаха спад от 30-40 на сто, който продължи и до средата на 2010 г., когато в сектора започна плавно възстановяване. Единственото по-слабо тримесечие беше периодът от октомври до декември. Основната причина за това е спадът на строителството в страната. От БАМИ прогнозират, че положителната тенденция в сектора ще се запази до края на 2011 г. Браншовиците не очакват резки спадове подобни на тези от есента на 2010 г.
Източник: Дневник (26.07.2011)
 
Пакистан сред най-слабите потребители на стомана Силният икономически растеж през последното десетилетие доведе пряко до увеличаване на търсенето на стомана от различни сектори като производството и строителството, и двете от които са търпят ръст през последните пет години. Въпреки това, Пакистан все още е сред най-слабите потребителите на стомана на глава от населението с 37 кг. в сравнение със средно 207.8 кг. за региона, а средното ниво за света е 181.5 кг., представляващи възможност за стоманодобивния сектор да расте значително, а за инвеститорите - да се включат в голяма степен в неизследван пазар със значителен потенциал. Организираният сектор се състои от компании, които общо имат годишен производствен капацитет от 1.3 млн. тона. Оползотворяването на действителния капацитет е ограничен до 17.4% и се дължи на факта, че приблизително 60% от общия наличен капацитет тепърва ще започне експлоатация. Pakistan Steel Mills, който в момента има производствен капацитет от 1.1 млн. тона работи неефективно на 43%. (Express Tribune)
Източник: Други (26.07.2011)
 
Две български фирми ще участват в изграждането на нефто-газов терминал в Грузия Българските фирми „Девня цимент” и Стомана Индъстри” най-вероятно ще участват в изграждането на нефто-газов терминал на грузинското пристанище Супса. Преди една седмица дори е било регистрирано представителство на „Стомана” в страната.Наскоро страната е одобрила генерален план за разширяване на съоръжението и е планирала да инвестира 1 млрд. долара в този проект. Това коментира днес търговският представител на България в Грузия Красен Балев по време на среща на търговските представители с бизнеса. Той допълни, че на това пристанище се разтоварва нефтът от петролопровода Баку-Супса. „Вече 13 години се използва буйов принцип и засега няма нито един разлив. Правителството обаче взе решение за разширение на пристанището”, допълни Балев. До два месеца се очаква ръководителят на проекта за изграждането на терминала да посети България и да се запознае с опита и проблемите, които страната е имала при изграждането на втория терминал на бургаското пристанище. Друга българска фирма - „Енемона” пък е спечелила конкурса за изграждането на две високоволтови връзки между Грузия и Турция. Проектът се очаква да започне през октомври или ноември тази година. „В сферата на енергетиката България е традиционен партньор на Грузия”, коментира още Балев. Той обясни, че преди 2,5 години „ПроЕнерго България” е закупило 12 ВЕЦ с обща мощност 735 мегавата. В момента компанията изгражда още един с мощност 35 мегавата като част от оборудването се доставя отново от българска компания. (3e-news.net)
Източник: Други (27.07.2011)
 
Стоманодобивните компании предупреждават за слаби перспективи Много от водещите в света стоманопроизводители, предупреждават, че печалбите през втората половина на тази година ще бъдат по-слаби поради бавното икономическо възстановяване, заедно с по-ниските цени на стоманата и по-високите разходи за суровини. AK Steel Holding Corp и U.S. Steel Corp дадоха мрачни перспективи, след подобни сигнали миналата седмица от страна на Nucor Corp и POSCO. Всички погледи ще са насочени към Европа в сряда, когато ArcelorMittal, най-големият производител в света, отчита второто си тримесечие. ArcelorMittal се очаква да отчете увеличение от 26% на EBITDA, или печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация, за първото тримесечие. Но тази основна печалба се очаква да спадне с 19% през третото тримесечие. Високите цени на желязна руда и кокса, които нараснаха между 25% и 47% на тримесечна база през април-юни, не показват никакви признаци на намаление. AK Steel отчете по-ниска от очакваното печалба за второто тримесечие и заяви, че печалбата за третото тримесечие ще бъде по-ниска. (Reuters)
Източник: Reuters (27.07.2011)
 
"Радомир метал индъстрийз" върна освободени работници Най-голямото предприятие в община Радомир - "Радомир метал индъстрийз" е увеличило с 30 на сто продукцията си през първото полугодие спрямо същия период на миналата година, съобщиха от ръководството на дружеството. Върнати на работа са работници, освободени в началото на кризата. Направени са 30 назначения на работнически длъжности. Увеличават се поръчките от чужбина, връщат се стратегически партньори, уточни изпълнителният директор Людмил Александров. Очакват се постъпления на поръчки и от структуроопределящи предприятия у нас, които се изправят на крака и подновяват изпълнението на замразените по време на кризата инвестиционни проекти. Въпреки това, все още фирмата изпитва недостиг на квалифицирани специалисти като: борвергисти, стругари на машини с цифрово-програмно управление, формовчици, заварчици. "Радомир метал" бе сред първите предприятия в Пернишки регион, засегнати от кризата. Повече от половината персонал бе съкратен и от 1200 души в края на 2008г., сега той наброява 580. Компанията е правоприемник на две трети от мощностите на бившия гигант за тежко машиностроене край радомирското село Червена могила. 25% от продукцията му е предназначена за износ.
Източник: econ.bg (28.07.2011)
 
"Чугунолеене" - Ихтиман, не работи от две седмици Металургичната компания "Чугунолеене" - Ихтиман, не работи от две седмици, а съобщение за това не е публикувано, както изисква законът. Това стана ясно, след като от "Дневник" опитахме да се свържем с предприятието по повод започнала проверка на Комисията за финансов надзор (КФН). Днес инвестиционното звено на комисията съобщи, че е започнала проверка, за да установи дали важни съобщения за дейността на дружеството са били обявявани, както изисква законът. Компанията е публична и всичко важно, което засяга дейността й, трябва да бъде съобщено чрез каналите за разпространение на борсова информация. Поводът за проверката на надзора е публикация в "Дневник" от 26 юли, в която се посочва, че най-големият кредитор на "Чугунолеене" - ОББ, е назначила свой управител заради необслужвани дългове. Днес "Дневник" потърси за коментар представител на дружеството, но на телефона отговори само човек от охраната, който обясни, че предприятието е затворено от две седмици. Информация за това досега не е публикувана. През април 2008 г. отново по повод необявяване на важна информация КФН е наложила акт за нарушение - причината е, че в началото на годината компанията е заложила търговското си предприятие заради кредит и отново не е съобщила за това. Става въпрос за същия кредит, заради който ОББ е сложила за свой управител Драгомир Иванов Григоров и е назначила депозитар, който да разпродава активи на компанията като изпълнение на обезпечението по заема. "Чугунолеене" има два кредита за общо 9 млн. евро, срещу един от които е заложено предприятието, оценено на минимум 11.25 млн. евро. Заради наказателни лихви и такси в момента дългът се е увеличил до близо 10 млн. евро. Според отчета през първото тримесечие на тази година дружеството не е плащало нищо по заемите. За същия период на миналата година платените суми са били общо 716 хил. лв. Към края на март "Чугунолеене" има 1.8 млн. лв. загуба, повече от два пъти по-голяма спрямо година по-рано. Продажбите са се увеличили с 44% до 4.3 млн. лв., но има много силен скок на разходите за материали – с над 180%, което е вдигало загубата.
Източник: Дневник (28.07.2011)
 
Министър Трайков ще връчи сертификат за инвестиция клас А на „Алкомет“ АД Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще връчи на 28 юли, сертификат за инвестиция клас А на шуменската фирма за алуминиеви изделия „Алкомет“ АД, информираха от икономическото министерство. Документът се дава за инвестиционния проект „Въвеждане в експлоатация на леярска линия № VI и фолиев стан „Мино” на стойност близо 27 млн. лв.
Източник: Money.bg (28.07.2011)
 
Китайските корабни компании лобират за париране на флотата на Vale за желязна руда Най-големите компании за превоз в Китай лобират пред правителството да провали плана на Vale SA за изграждане флотилия на стойност 2.3 млрд. долара от най-големите превозващи съдове на желязна руда в света, която ще превозва суровините. Vale, най-голямата в света производител на желязна руда, трябва да ангажира корабните компании да управляват флота, заяви Джан Шугу, изпълнителен вице-председател на Китайската асоциация на корабособствениците. Vale изгражда 19 броя 400 000-тонни кораба и ще управлява още 16 по дългосрочни договори, насочени към стабилизиране на разходите за навло и цените на желязната руда. Baltic Dry Index, измерител на разходите за транспортиране на стока, спадна за 14-тия ден вчера в Лондон, заради пренасищане с превозвачи на желязо руда, конкуриращи се за транспортиране на суровината. Цените на желязната руда нараснаха над три пъти през последните три години и достигнаха рекордните 191.9 долара за тон през февруари, според ценови индекс, съставен от The Steel Index Ltd. (Bloomberg)
Източник: Други (28.07.2011)
 
В POSCO са сериозни за намаляване на разходите на фона на увеличаване на цените на суровините POSCO и неговите подразделения са сериозни за намаляване на разходите на фона на постоянно увеличаващите се цени на суровините. Наред с подобряване на материалната база и разработване на технологиите, те полагат усилия за повсеместно събиране на стоманен скрап в предприятията, за да намалят разходи. През май 2011 г., POSCO стартира кампании за събиране на стоманен скрап, който беше пропилян и изоставен в Pohang и Gwangyang Steel Works от 16 май 2011 г. до 27 май 2011 г. в Pohang и от 23 май 2011 г. до 3 юни 2011 г. в Gwangyang да се използват повторно в заводи за стомана. Стоманен скрап е един от трите суровини, заедно с желязната руда и коксуващите се въглища, и е основен материал в процеса на производство на стомана. Цената на скрапа скочи до около 600 хил. вона за тон напоследък от приблизително 400 хил. вона в края на миналата година, поради недостиг на суровини, което е за сметка на компанията. Чрез усилията си, POSCO събра около 3200 тона стоманен скрап, за да спаси 1.8 млрд. вона от закупуване на суровини. (Корея Times)
Източник: Други (29.07.2011)
 
ОЦК с по-ниски продажби и по-голяма загуба Очаквано за първото полугодие "Оловно-цинков комплекс" (ОЦК) отчете намаляващо производство и по-лоши резултати увеличавайки загубата си на 153 хил. лв. от 42 хил. лв. за същия период на миналата година. С 10% намаляват приходите от продажби на продукция на ОЦК от януари до юни до 49 млн. лв., като основна причина за това е по-ниското производство. За първото тримесечие приходите от продажби бяха паднали с 20% до 26 млн. лв. Износът си остава определящ с 88.56% от всички продажби. От разходите с най-голям ръст са тези за лихви като нарастват от 1 млн на 2.6 млн. лв. Увеличават се и дългосрочните задължения на комбината до 138.6 млн. лв., от които банкови заеми за 98.55 млн. лв. и още 30.6 млн. лв. към свързани лица. Заемите са за инвестиционната програма на ОЦК, като от ръководството твърдят, че ще могат да бъдат обслужвани.
Източник: Дневник (01.08.2011)
 
"Алкомет" подобрява резултатите си Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" продължава да подобрява резултатите си, макар с по-бавен темп. Така за първото полугодие на тази година дружеството отбелязва ръст от 81% на нетната си печалба до 5.5 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Продажбите на продукция са за 145.2 млн. лв., което е ръст от 41% на годишна база. Само за второто тримесечие обаче продажбите са за 68.5 млн. лв. спрямо 75.9 млн. лв. достигнати през първото тримесечие. Разходите нарастват с почти над 39%, което се дължи основно на увеличението на тези за материали, които представляват 86% от всичките. Освен това се увеличават разходите за възнаграждения, тези за външни услуги, както и за лихви с близо 25%. Продажбите на вътрешния пазар остават почти без промяна заради продължаващата стагнация на вътрешното потребление. В същото време увеличеното търсене на европейския пазар увеличи дела на износа до 93.2% от продажбите на "Алкомет" за полугодието. Най-голям дял има германският пазар с 27%, следван от италианския и полския с по 14% и френския със 7%. Общо "Алкомет" е изнасял в 23 държави, а продуктите, които е продавал през първото шестмесечие на 2011 г., са разпределени както следва - 31% алуминиеви профили, 24% алуминиево домакинско фолио, 24% алуминиеви ленти, 12% алуминиеви листа, 7% техническо фолио, 2% контейнерно фолио. "Алкомет", който е един от основните производители на алуминиеви изделия в страната, планира да увеличи производството си, като пусне в експлоатация леярска линия и фолиев стан. Новите съоръжения ще бъдат закупени до края на следващата година и трябва да влязат в експлоатация през март 2013 г. Ще бъдат открити 30 нови работни места. Направените инвестиции за леярската линия се очаква да повишат производителността с 20%, а италианският стан "Мино" - със 70%. Заради тези си инвестиции дружеството получи миналата седмица и сертификат за инвестиция клас А, като общата инвестиция се оценява на 26.8 млн. лв. "Алкомет" няма да публикува консолидиран отчет, защото единственото дъщерно дружество на компанията не осъществява търговска дейност.
Източник: Дневник (01.08.2011)
 
Essar ще инвестира до 4 млрд. долара в стоманодобивно предприятие в Зимбабве Индийският конгломерат Essar планира да инвестира до 4 млрд. долара в изграждането на завод за преработка на желязна руда в Зимбабве в рамките на следващите пет години, заяви министърът на промишлеността и търговията на страната. Това ще бъде най-голямата чуждестранна инвестиция в закъсалата икономически държава, като представлява около две-трети от общия й БВП. Заводът ще обработва 25 милиона тона нискокачествена руда годишно и ще създаде 500 работни места в страната, където равнището на безработица е повече от 85%. Това е най-новата чуждестранна инвестиция на нововъзникващият пазарен гигант Индия в Африка. Конкурентите Китай и Бразилия също имат желание за инвестиране в ресурсите на африканската страна, а западните фирми се отнасят по-предпазливо заради политиката на правителството на президента Робърт Мугабе през последните години, която цели държавата да притежава мажориратен дял в чуждестранните минни компании на нейна територия. През ноември африканското подразделение на Essar Group се договори да придобие 54% от Iron and Steel Company, като 36% останаха собственост на Зимбабве, а 10% притежание на миноритарни акционери. (Ройтерс)
Източник: Други (03.08.2011)
 
Кредиторите на "Кремиковци" ще чакат за парите си заради обжалване на НАП Нов съдебен спор заплашва да забави разпределението на 316 млн. лв. от продадените активи на "Кремиковци". Причината е, че Националната агенция за приходите (НАП) обжалва частичната сметка за разпределение, която посочва каква част от вземанията си ще получи всеки отделен кредитор, включително и работниците. От приходната администрация потвърдиха това и уточниха, че става дума за сумите, отредени за обезпечените кредитори. Съгласно Търговския закон те получават всички средства, набрани от продажба на активите, които са били заложени в тяхна полза преди настъпването на фалита. Едва ако от тяхната продажба останат повече средства от размера на вземането, тогава те се разпределят между останалите кредитори, сред които и държавата. Според данъчните обаче част от обезпеченията са били продадени с включени към тях активи, които не са заложени като обезпечение. Затова и платената цена се оказва надута и от приходната агенция настояват парите за активите, които не са заложени, да се разпределят по общия ред, а не с приоритет за обезпечените кредитори. НАП оспорват и статута на едно от обезпеченията, но изрично отказаха да уточнят за кое става дума.
Източник: Дневник (04.08.2011)
 
Търсенето в Азия покачи печалбата на Rio Tinto Минният гигант – Rio Tinto, обяви голям ръст на печалбата благодарение на силното търсене в Азия и по-високите изкупни цени на суровините. Нетната печалба за първите шест месеца на годината е в размер на 7,6 млрд. долара, което е 30% увеличение в сравнение с 5,8 млрд. долара година по-рано. Въпреки това очакванията на анализаторите бяха по-високи, в следствие на което, акциите на компанията поевтиняха с 2%. От Rio Tinto обявиха още, че програмата за обратно изкупуване на акции ще бъде увеличена с 2 млрд. долара до 7 млрд. долара. Срокът за операцията е до края на март 2012 година. Rio Tinto постигна поредните си рекордни резултати, каза председателят Jan du Plessis. Пазарните условия останаха благоприятни през последните шест месеца заради високото търсене в Азия. Въпреки това, компанията обяви, че е изпитала сериозни проблеми с нивата на инфлацията в някои от по-важните минни региони. (BBC)
Източник: Други (04.08.2011)
 
Китай с първи ценови индекс на желязната руда Ценови индекс на желязната руда, разработен от Китайската асоциация за желязо и стомана, ще бъде пуснат пробно през август, а официално му въвеждане ще бъде през октомври. Влиянието на цените на железните руди от дълго време е под контрола на чуждестранни минни гиганти. Въпреки огромното си потребление, Китай не оказва съществено влияние на цените на желязото, а развитието на стоманодобивната индустрия в страната отдавна е в зависимост от чуждестранните доставчици. Статистическите данни показват, че скокът на цените за внос на желязна руда е довел до увеличение разходите на стоманодобивната промишленост на Китай повече от 104 милиарда юана през първата половина на годината. Съставянето на ценови индекс на желязна руда, първия такъв за Китай, ще повиши влиянието на стоманодобивната й промишленост върху пазара на желязна руда и ще осигури на местната индустрии ценови референции. Това е важна стъпка за предприемането на структурна реформа в цените на желязна руда. Джан Чангфу, заместник-председател на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви, че индексът ще се състои от два подиндекса: ценови индекс на произведената в страната желязна руда и ценови индекс внесената желязна руда.(People's Daily Online)
Източник: Други (05.08.2011)
 
Износът на студеноралцована неръждаема стомана на Южна Корея с 21,4% ръст Според данни на Корейската асоциация за желязо и стомана, Южна Корея е произвела 638 957 тона студеновалцована неръждаема стомана през първата половина на тази година, което е годишно увеличение от 4,2%. В същото време, обемът на продажбите на студеновалцована неръждаема стомана възлиза на 622 566 тона, увеличение с 5% в сравнение със същия период на миналата година. 363 049 тона от тях са продадени на вътрешния пазар, което е спад от 4.6%, а 242 137 тона са били изнесени за външния пазар, което е с 21.4% повече, в сравнение с първото полугодие на миналата година. Междувременно, запасът на страната от студеновалцована неръждаема стомана през първата половина на тази година възлиза на 63 105 тона, годишен ръст от 32%. (yieh.com)
Източник: Други (08.08.2011)
 
„Стомана” отнася глоба за „желязната” Струма До 100 бона глоба ще отнесе „Стомана индъстри” за превърната във винкел река „Струма”. Въпреки, че виновникът за изтичането на ударна доза желязо във водата все още не е открит, металургичната фирма ще плати санкция за лош контрол над индустриалната си канализация. Злополучният колектор 9, от който са изтекли железните соли, обслужва 25 дружества. Те обаче са на територията на „Стомана” и тя като оператор е длъжна да следи какво се изхвърля в тръбите, категоричен е шефът на районната еко инспекция Пламен Ангелов. От „Стомана” контрираха, че замърсяването на реката по никакъв начин не е свързано с тяхната дейност и водопречиствателните й съоръжения работели безупречно. В петък Струма потече като червен течен метал с почти 400 пъти по-висока концентрация на желязо от нормалното. Заради липсата на кислород стотици каракуди обърнаха кореми. Пет дни след инцидента виновникът за замърсяването остава пълна мистерия. Еколози направиха замервания на всички тръби в колектора, но достатъчни доказателства за конкретна вина не са открити до този момент.
Източник: Стандарт (10.08.2011)
 
Съдебни закачки бавят парите от “Кремиковци” Подадени възражения в съда от адвокати забавят процедурата по изплащане на дължимите суми към кредитори, облигационери и работници на "Кремиковци". От името на работници и служители адвокати предявяват претенции за неизплатени хонорари, без дори да са приложили документи кой точно се е възползвал от техните услуги. В изминалите години доста работници бяха подлъгани от юристи да завеждат дела срещу "Кремиковци", които бяха прекратявани от съда поради липса на основание. Най-вероятно Софийски градски съд ще определи и тези възражения към сметката за разпределение като неоснователни и единственият ефект от тях ще е забавяне на изплащанията. Така работниците на фалиралия комбинат, които чакат неизплатени заплати с години, ще се наложи да почакат още малко. Активите на фалиралия комбинат бяха купени от "Елтрейд къмпани" за 316 млн. лв. Благодарение на това работниците ще получат 100% от забавените си заплати, както и всички полагащи им се обезщетения. По повод информацията, че от НАП ще подадат възражение срещу сметката за разпределение, синдикът Цветан Банков каза, че засега не може да коментира. По думите му, той е уведомен само за две постъпили възражения, които не са подадени от юридически лица. Макар че Банков отказа да коментира повече, става дума именно за гореспоменатите адвокати. За да потекат дължимите суми към облигационерите, кредиторите и работниците, ще се чака решението на Софийски градски съд. Оттам трябва да дойде одобрението на сметката за разпределение с нанесени промени, ако има нужда от такива.
Източник: Стандарт (10.08.2011)
 
Производителят на стомана Gerdau планира жп производство в Бразилия Най-големият производител на стомана в Латинска Америка, Gerdau SA, обяви, че проучва възможностите за стартиране на производство на жп линии в Бразилия. ОТ 2002 г. Gerdau SA разполага с оборудване за елементи от валцована стомана в предприятието си Ouro Branco, което може да се използва за производство на жп релси. Проучванията се извършват, вземайки предвид новото състояние на железопътния сектор в Бразилия, обявиха от Gerdau. От компанията добавиха, че все още не е взето окончателно решение. Железопътни релси в Бразилия не се произвеждат от 1996 г., когато стоманодобивната Companhia Siderurgica Nacional SA преустанови дейността си, поради ниското търсене на местните пазари. През последните години страната внася жп релси от Русия и Китай, за да задоволи строителството на нови жп пътища и обновяването на старите в резултат на увеличеното търсене от земеделието и добивната промишленост. В същото време Miner Vale SA също прави проучвания за откриване на завод за релси с годишен капацитет 500 000 т. Продукцията ще бъде използвана за нуждите на компанията за изграждане на собствени жп линии, както и за продажба на пазара. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (10.08.2011)
 
Вносът на скрап в Турция бележи спад през юни Според данни на турската статистическа служба, през юни вносът на скрап в страната е спаднал с 2,35% от май, достигнайки 1,7 млн. т. Средната вносна цена през периода е била 421 щ. д. за тон. В същото време вносът на скрап през първото полугодие възлиза на 9,98 млн. т., отбелязвайки увеличение с 13,36% в сравнение със същия период на миналата година. Най-големият вносител през първите шест месеца е САЩ с 2,4 млн. т., последвани от Румъния (1,2 млн. т.) и Русия (960 хил. т.). През юни отново САЩ са внесли най-голямо количество скрап – 457 022 т., 10% спад сравнение с май, последвани от Русия с 219 487 т. (3% спад). (steelorbis.com)
Източник: Други (11.08.2011)
 
JSL Stainless приключва с преструктурирането на дълга си до 2012 г. Индийският производител на стомана JSL Stainless Ltd ще приключи с преструктурирането на корпоративния си дълг до септември 2012 г., значително по-рано от сегашния краен срок през март 2020 г. Това става възможно благодарение на новото предприятие в Ориса, което се очаква да стабилизира и подобри паричните потоци. JSL, която има дългове в размер на 75 млрд. рупии, включително 600-700 млн. долара под формата на чуждестранни заеми, поиска от своите кредитори през миналата година да се преизчисли дългът, след като световната криза отложи плановете на компанията за експанзия и затрудни погасяването на дължимите суми. Така се стигна до намаление на разходите за лихви и удължаване срока за изплащане на дълга до 10 години. Предприятието в Ориса, с капацитет от 1 млн. тона стомана, ще удвои приходите от продажби, подобрявайки паричните потоци и печалбата, което ще помогне на компанията да завърши предструктурирането на дълга си, обяви финансовият директор на JSL, Арвинд Паракх. (Reuters)
Източник: Други (13.08.2011)
 
Tata Steel с тройна нетна печалба през първото тримесечие Tata Steel обяви приходи от 7,4 млрд. долара през първото тримесечие, което е с 21,4% повече от миналата година, благодарение на по-големите обеми на продажбите. Тяхното количество е в размер на 6,1 млн. тона, което е ръст от 3,1% в сравнение с миналогодишното първо тримесечие. Предприятията в Индия продължават своето силно представяне, с печалба след данъци от 497 млн. долара, по-висока от реализираната през същия период на миналата година – 354 млн. долара. Бизнесът на групата в Европа отчита 427 млн. долара печалба преди данъци, такси и амортизационни отчисления, което е ръст от 41,2%. Размерът на приходите от продажба и производството на Tata Steel Europe се увеличават съответно с 20,5% и 1,9%, като в същото време обемът на продажбите спада с 2,2%. Друга компания от групата - Tata Steel Thailand, отчете 7,6% ръст на обемите на продукцията и продажбите и 25,2 ръст на приходите от продажба. (newKerala.com)
Източник: Други (15.08.2011)
 
Екосдружение предупреждава за промишлена авария край Златица Замърсяване на р. Санър дере, в района на град Златица, е регистрирано в началото на този месец в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - София и от Изпълнителната агенция по околна среда. Замърсяването е от канала за дъждовни води - западен клон на медодобивния завод "Аурубис" в Пирдоп, съобщиха от Коалиция за устойчиво развитие. Според информацията на сдружението, работна група от завода е извършила проверка на канализацията и е установено запушване на изходящ канал към пречиствателна станция за отпадъчни води, от което става преливане в дъждовния колектор. От завода твърдят, че аварията е ликвидирана и замърсяването е преустановено. Взета е водна проба за физикохимичен анализ, като резултатите от лабораторните изпитвания щели да бъдат предоставени на РИОСВ - София. „Аурубис България" декларира, че е инвестирал 80 млн. евро за подобряване на екологичната си политика, а се оказва, че дори няма ефективно действаща канализация, въпреки ясните изисквания на българските закони", смятат от Коалицията. Неправителствената екологична организация настоява пред Министерския съвет и общинските власти за незабавни изследвания на всички замърсявания от акредитирана лаборатория; търсене на отговорност на кметовете на Пирдоп и Златица за неуведомяване на населението за настъпилото бедствие. "За действията и бездействията на инвеститора, местната власт и централната администрация по екологичната катарстрофа по поречията на р. Санър дере и р. Тополница смятаме да уведомим европейските институции и международните си партньори, заявяват още от Коалиция за устойчиво развитие.
Източник: econ.bg (15.08.2011)
 
"Кремиковци" загуби над 1 млрд. лева 1,04 млрд. лв. е счетоводната загуба на "Кремиковци", сочи отчетът на изпадналото в несъстоятелност дружество. Причината за това е, че бяха продадени активи на комбината, които са водени в баланса на компанията на стойност 1,36 млрд. лв. Те бяха продадени за 321,5 млн. лв., което генерира счетоводна загуба от над 1 млрд. лв. В баланса на "Кремиковци" към 30 юни 2011 г. остават дълготрайни материални активи за 146,6 млн. лв., или 10% от наличните в началото на 2011 г.
Източник: Стандарт (17.08.2011)
 
Износът на руда е нараснал с 10% за първото полугодие За първите шест месеца на годината износът на метални суровини от минната индустрия в България вероятно е нараснал с 10%. Такава прогноза направиха вчера от Българската минно-геоложка камара (БГМК), която чества 20-ата годишнина от учредяването й. За миналата година от страната са експортирани метали, минерали и други полезни изкопаеми за общо около 5 млрд. лв. Тогава добивните отрасли са генерирали 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. "През 2010 г. отбелязахме 6% ръст в добива на полезни изкопаеми. България е на четвърто място в Европа по добив на злато", похвали се председателят на камарата Лъчезар Цоцорков. По думите му извличането на суровини за енергетиката и металургията нараства значително, като делът им е съответно 37 и 36.7 на сто от общия добив. Заради кризата в строителство обаче се наблюдава спад в добива на инертни и скално-облицовъчни материали. По данни на БГМК българската минна индустрия дава работни места на 30 000, а чрез свързани отрасли на общо 120 000 души. Мениджърите, синдикалистите и експертите от бранша изразиха задоволството си от последните промени в закона за подземните богатства. С тях се създаде единен орган за управление на подземните богатства, което досега се извършваше от три министерства. Браншовиците подкрепят и новия метод за разпределение на държавните приходи от концесии, според който половината от събраните такси отиват в националния бюджет, а другата половина - към съответната община.
Източник: Дневник (18.08.2011)
 
България е на четвърто място в Европа по добив на злато България е на четвърто място в Европа по добив на злато и на трето по производство на мед. През м. г. страната ни е реализирала рекорден износ на метални суровини и метали в размер на 5 млрд. лв. Тези данни бяха изнесени от Минно-геоложката камара в Деня на миньора в четвъртък. По данни на камарата за първото полугодие на т.г. отново се отчита ръст в експорта на златно-меден концентрат, олово и цинк от около 10%. С 30% спад за м. г. е единствено добивът на скалнооблицовъчни материали поради кризата в строителството. Добрите резултати в бранша се дължат на благоприятната пазарна конюнктура, както и на големите инвестиции, каза председателят на камарата Лъчезар Цоцорков. Само през последните няколко години в минната индустрия са инвестирани над 1 млрд. лв. Инвестициите на “Челопеч майнинг” в машини и оборудване например са $ 400 млн., като компанията планира да удвои производството си през 2012 г. В момента в сектора са заети пряко 30 000 души, средната работна заплата е 1200 лева.
Източник: Труд (19.08.2011)
 
OneSteel придоби активи за 346 млн. долара в Южна Австралия OneSteel обяви, че е сключила споразумение с WPG Resources Limited (WPG) за придобиване на бизнеса й с желязна руда в северната част на Южна Австралия за 346 милиона долара. Сделката ще доведе до увеличение на активите на OneSteel в добивната индустрия и ще спомогне за реализирането на плановете й за експанзия в средносрочен план. Като напълно интегриран производител и дистрибутор на стомана и стоманени продукти, придобиването на WPG ще даде на OneSteel достъп до проекти и депозити за добив на хематит и магнетит в Peculiar Knob и Hawks Nest в допълнение към активите за проучване на залежи от желязна руда. Също така OneSteel ще инвестира 50 млн. австр. долара за доизграждане на инфраструктурата в Peculiar Knob. Допълнителни 200 млн. пък ще бъдат използвани за модернизация на съоръженията на експортното пристанище във Виала, Южна Австралия. (ibtimes.com)
Източник: Други (22.08.2011)
 
Съдът реши: Дават заплатите в "Кремиковци" Работниците на "Кремиковци" съвсем скоро може да получат парите си. Софийски градски съд (СГС) одобри сметката за разпределение на дължимите суми към кредитори, става ясно от определението, публикувано в Търговския регистър. Нито едно от подадените възражения за изготвената сметка не е удовлетворено. Това означава, че при липса на следващо обжалване пред Върховен апелативен съд, неизплатените заплати от близо 60 млн. лева ще потекат съвсем скоро към работниците на фалиралия комбинат. Срокът за обжалване пред ВАС е седем дни след обявлението на решението на СГС, като всяко едно обжалване трябва да бъде публикувано в Търговския регистър. През април тази година обявеният в несъстоятелност "Кремиковци" беше купен от 26-годишния Лъчезар Варнаджиев за сумата от 316 млн. лева. С парите трябва да бъдат удовлетворени претенциите на всички кредитори, които имат вземания за близо 2 млрд. лева. Сред първите обаче са работниците.
Източник: Стандарт (30.08.2011)
 
Министерството на транспорта ще се опита за пореден път да намери концесионер на пристанището в Лом. Ще се търсят и частни инвеститори за терминалите в Никопол и Тутракан, който са част от пристанище Русе. От министерството обявиха поръчки за избор на фирми, които да направят концесионните анализи на трите терминала. Това ще е третият опит за концесиониране на пристанището в Лом, което е второто по големина българско дунавско пристанище след порта в Русе. Предишната процедура се провали заради липса на кандидати. Първият търг пропадна след обжалвания в съда. Тогава основните кандидати бяха фирми, свързани с бизнесмените Васил Божков и Христо Ковачки. В момента терминалът в Лом се управлява от държавното дружество "Пристанище Лом". Дружеството отчете повече товари и по-голяма печалба за второто тримесечие в сравнение със същия период на 2010 г. През април - юни са обработени близо 107 хил. тона товари, което е с около 23 хил. тона повече в сравнение със същите месеци на миналата година. Това е увеличило и приходите на дружеството, които за второто тримесечие са 820 хил. лв. Печалбата на дружеството за първите шест месеца на годината е 99 хил. лв. при 59 хил. лв. миналата година. Подготвя се и концесията на фериботния терминал в Никопол. В момента той се управлява от държавната компания "Пристанище Русе".
Източник: Дневник (02.09.2011)
 
Правителството предостави на "Асарел-Медет" АД 15-годишна концесия за добив на медно-златни руди от участък "Запад" на находище "Асарел", съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Концесионната площ е над 16 хиляди декара, а инвестициите, които дружеството ще направи през първия петгодишен период, не трябва да са по-малко от 38 млн. лв. Според договора средногодишният добив трябва да достигне 2,7 млн. тона суровина. Очакваното годишно концесионно плащане се изчислява на 2,8 млн. лв., като половината от него се превежда по бюджета на община Пазарджик, на чиято територия се намира находището. Одобрена беше и промяна в концесионния договор с "Асарел-Медет" от 1998 г. за добив на медни руди от находището "Асарел". С нея се намалява концесионната площ на находището поради допусната фактическа грешка - от предоставената с решение на Министерския съвет от 2010 г. допълнителна площ се изважда участък "Запад". Правителството одобри и издаването на още три разрешения за проучване на подземни богатства. "Мединвест" ЕООД ще изследва залежите на индустриални минерали в площта "Хера" в продължение на две години. Концесионният терен е с размер от близо 22 кв.км и се намира в землищата на седем села в община Стамболово, област Хасково. Минималният очакван размер на инвестициите е 57 500 лв., а стойността на мерките по опазване на околната среда за срока на договора - 5 500 лева. Възможностите за добив на строителни материали ще бъдат проучвани от дружествата "Еко-Хидро-90" и "Булстрой" за площите "Конаговски чал" и "Йоглав" на територията на общините Пазарджик и Ловеч. Срокът и на двете разрешения е едногодишен.
Източник: Инвестор.БГ (08.09.2011)
 
„Енергоремонт-Бобов дол” откри изцяло обновен завод за метални конструкции „Енергоремонт-Бобов дол” АД откри изцяло обновен завод за изработка на метални конструкции, снабден с ново технологично оборудване, съобщиха от компанията. Съоръжението ще работи с последно поколение машини от най-добрите производители в света. С оптимизирането на производствения процес и повишаването на капацитета, дружеството смята да утвърди позициите си на пазара като едно от водещите в областта на енергетиката Оборудването е закупено с помощта на спечелен и реализиран проект за финансиране от Европейския съюз по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013. Проектът на дружеството -„Разширяване дейността на Енергоремонт-Бобов дол АД чрез модернизиране на технологичните процеси и оборудване” беше спечелен през 2009г., а реализирането му приключи на 05.08.2011г. Новото оборудване включва лентоотрезна машина, машина за пробиване на листов материал и профили, 5 бр. Машини за МИГ-МАГ заваряване, машина за рязане със CNC управление, камера за дробометна обработка, линия за заваряване на съставни сечения и машина за маркиране.
Източник: 3e-news (20.09.2011)
 
Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: Политиците се интересуват какво ще се случи с парното, но не и с индустрията Преди десетина дни общественият доставчик "Булгаргаз" предложи природният газ да поскъпне с близо 14% от октомври. Потърсихме за реакция бизнеса и очакваните от него промени след поскъпването на газа. По темата разговаряме с председателя на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов. Сред членовете на асоциацията са "Стомана индъстри", "Агрополихим", "Биовет Пещера", "Амилум България", КЦМ, "Аурубис" и други. - Поскъпването на газа би отложило излизането от кризата на фирмите - "Овергаз" все още не е готов да предложи алтернативна на "Булгаргаз" цена Г-н Стаменов, как ще се отрази на бизнеса поскъпването на природния газ от октомври? - Това би отложило излизането на предприятията от кризата. Много предприятия са взимали кредити за оборотни средства, за да просъществуват и да изпълняват поръчки. Всяко поскъпване, което е извън пазарната и икономическата логика, какъвто е случаят в момента, ще ни затрудни. Истината е, че преди години в пика на кризата при нас се получи поскъпване на газа в момент, когато в Европа имаше излишък на газ и цените падаха. Тогава на Запад синьото гориво се продаваше на два пъти по-ниска цена. Поради причината, че сме затворена икономика и нямаме алтернативни източници на газ, търпим поскъпването, защото няма откъде да договорим нещо различно от руския газ. Цената се определя по остаряла методика - привързана е към цената на петрола и валутния курс. Как оценявате идеята на "Булгаргаз" цената на синьото гориво да се обвърже с борсовата, но да остане свързана с тази на петрола? - Големите икономики в Европа се опитват да откачат цената на природния газ от тази на петролните деривати. Причината е, че двата пазара имат различна логика. Пазарът на петрол е под влияние на фактори като изчерпване на количествата на залежите по света. Докато в последните години газът е обвързан с реалния сектор на икономиката и с други пазарни фактори – например появата на шистов газ. В случай че икономиката не върви, има излишъци на пазара и цената пада. Горивото е доставяно по различни начини в Европа под формата на компресиран или втечнен газ. Това е причината големите държави да преговарят с Русия за откачането на цените на синьото гориво от тази на нефтопродуктите. Доколкото знам, и в България са правени усилия в тази посока, но за да осъществим тази идея, трябва да имаме алтернативни доставки. Вярно, имаме местен добив, но той е в малки количества и е ограничен за десет години. За мен по-важно е да има междусистемни връзки със съседните държави и, разбира се, дано има повече местен добив. Какво е необходимо да се случи, за да имаме изградени междусистемни връзки със съседните страни? - Трябва много силна политическа воля, за да може тези проекти да бъдат осъществени бързо. За съжаление през 2009 г. беше обявявано, че ще станат за две-три години. Вече сме 2011 г. и се оказа, че не са много напреднали. Информацията ни е, че е по-напреднало само изграждането на тръбата с Гърция. Другият много важен за нас интерконектор е този с Турция, но той за съжаление е доста изостанал във времето. Това, което разбрах, че е имало предложение от турска фирма газопроводът да бъде изграден с помощта на частни инвестиции, но държавата ни не е отговорила на компанията. Турската връзка е по-перспективна за набавянето на алтернативни горива, там има не само турски, но и азербайджански газ. Не казвам, че ще е по-лесно да си набавяме количества, но може да се договори синьо гориво на по-ниски цени. Може да бъдат сключени суапови сделки, при които се разменят количества руски газ с такъв от Азербайджан и другите прикаспийски републики. "Овергаз" бяха обявили, че планират да станат пряк конкурент на "Булгаргаз". Преговарят ли компаниите за доставки от дружеството? - Има 20 фирми, които действително преговарят с "Овергаз", но нито една от тях не е получила конкретна оферта. За съжаление самият доставчик беше спънат по отношение на транспорта и аз лично смятам, че "Овергаз" все още не е готов да предложи цена. И не говоря само за по-ниска, но каквато и да е. Имат ли проблем компаниите от тежката индустрия, когато купуват газ от различен доставчик, да го придвижват по тръбите на "Булгартрансгаз", както беше допреди година? - Досега има една фирма - търговец на гориво, която е успяла да договори транспорт. Има нормативна уредба и теоретично не би трябвало да има проблеми. Предстои да разберем дали системата работи и на практика, когато повече фирми успеят да се включат в търговията или договорят директни доставки. Все пак обаче те трябва да имат и договорени количества газ, иначе за какво им е транспорт. В момента, в който има договор за алтернативни доставки, дори и те да са руски, ще може да се преговаря и за тяхното пренасяне. Има ли кроссубсидиране чрез цената на газа на топлофикационните дружества? - Най-големите консуматори в България са топлофикациите. Те не си плащат природния газ и се получава кръстосано субсидиране от индустрията, включително и през цената на електроенергията и т.нар. високоефективни когенерации. Все още има твърде голям страх в политиците от последните 20 години и винаги, когато се определя цената на газа, се гледа какво ще се случи с парното, а не с индустрията. Това не е правилно, защото това, което се потребява от топлофикациите, отива в канализацията, не произвежда брутен продукт, не създава работни места. Стремежът винаги е бил да се държи евтино парното. А би трябвало резервите да се търсят чрез мерките за енергийна ефективност. Трябва да спрем илюзията, че парното е евтино. В какви рамки трябва да е приемливото увеличение на природния газ от октомври? - Не мога да кажа кое е приемливо, защото нямаме пазар. Чакаме цените да бъдат определени административно и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да търси резерви, за да намали увеличението. Липсва и предвидимост на средата. През последните тримесечия цената на газа върви само нагоре, но ние никога не знаем колко точно ще се увеличи тя. Но през август "Булгаргаз" обяви предварително своята прогноза за поскъпване от 20%... - Да, но и те не бяха прецизни в прогнозата си. Те обявиха 20% през август, а през септември сведоха увеличението до 14%. За мен тези цифри, които се хвърлят в публичното пространство, не са коректни. Защото, за да определят с колко ще поскъпне газът, те трябва да знаят колко е действителното потребление до края на това тримесечие. Така ще бъде ясно от кои договори за доставка, какви количества ще могат да купят. Както знаете, първо се купува от по-евтините договори, накрая от по-скъпите. Не знаят и какъв ще бъде валутният курс. В същото време те стъпват на нашите заявки, които са направени миналата година през септември. Така и до този 9 септември представихме в "Булгаргаз" какви количества ще потребим през следващата година по дни и часове. За мен допълнителна неяснота в ситуацията внася и идеята да се определя цена и на балансиращия газ подобно на балансиращата енергия. Все още не сме уведомени на каква цена ще продаваме излишъците и на каква ще купуваме недостига. Остава неизвестен и балансьорът – или ще бъде "Булгаргаз", или "Булгартрансгаз". Логиката винаги е, че ако си заявил единица, а си потребил половин единица, разликата ще продадеш на неизгодна цена.
Източник: Дневник (21.09.2011)
 
Агенцията за приватизация подписа с "Водстрой 98" продажбата на "Промишлено строителство" Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) и "Водстрой 98" подписаха договор за продажбата на 100% от "Промишлено строителство холдинг", съобщиха от ведомството. Цената по договора е 12.01 млн. лева и ще се заплаща на части. 50% от сумата вече е преведена по сметката на агенцията, а останалата половина след окончателното съгласуване на сделката от Комосията за защита на конкуренцията (КЗК). 30 на сто от сумата по продажбата на холдинга може да бъде платена в компенсаторни инструменти. "Промишлено строителство-холдинг" беше обявен за продажба още през април миналата година. "Промишлено строителство" излиза на загуба в последните години, показват отчетите му. За миналата година тя е над 1 млн. лв., като последната му печалба е 2.55 млн. лв. за 2008 г. Дълговете му за неплатени заплати на работници са 2.5 млн. лв., а за осигуровките им – 1 млн. лв. Общите задължения на дружеството са 8 млн. лв. Според обявлението на сайта на агенцията за приватизация холдингът има 138 жилищни сгради, 23 административни, 7 терена, 3 незавършени проекта и още 5 други имота, но не се знае в какво състояние се намират те. Холдингът има шест дъщерни дружества: "Аркос Метал-Берковица", "Енергостроймонтаж-ПС-Б" - Белене, "Завод за строителна техника" - Плевен, "Промишлено строителство-Враца", "Промишлено строителство-Разград" и "СМП Метални конструкции" - София. Отделно притежава и 1.47% от капитала на "Заводски строежи-ПС" - Ямбол.
Източник: Дневник (26.09.2011)
 
Административният съд в Кърджали наложи глоба от 60 000 лв. на ОЦК Административният съд в Кърджали наложи глоба от 60 000 лв. на ОЦК -АД, заради неизпълнение на част от условията в комплексното разрешително на завода. Размерът на санкцията не подлежи на обжалване, заяви председателят на съда Виктор Атанасов. Имуществената санкция, поискана от РИОСВ - Хасково, е за неспазване на осем от условията в разрешителното. Сред тях основни са за неконтролираното изпускане на емисии от вредни вещества в атмосферата, както и емисии на прах и серен двуокис в отпадъчни газове. Като доводи за неизпълнение на условията от ръководството на ОЦК сочат липсата от технологично време за обявяване на обществена поръчка и избор на външен изпълнител, както и необходимостта от капиталовложения, съчетани с междуфирмена задлъжнялост на предприятието, в условията на финансова криза. Посочените доводи не са приети от състава на съда, заради периода от 4 години - от датата на издаване на разрешителното през 2006 г., до проверката на РИОСВ - Хасково, в края на 2010 г. Това е най-голямата санкция досега, потвърждавана от Административния съд в Кърджали, уточнява председателят на институцията Виктор Атанасов.
Източник: Дарик радио (27.09.2011)
 
Стомана Индъстри успешно приключи проект за квалификация Проектът, по който се обучиха и повишиха квалификацията си 342 души от персонала на „Стомана Индъстри" АД, се изпълнява по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд. Той се осъществи за 9 месеца - от октомври 2010 г. - до юли 2011 г. и бе на стойност 135 хил. лв., от който безвъзмездна помощ - 85,5 хил. лева. Цялостното изпълнение на проекта спомогна служителите от най-голямото предприятие - ключов инвеститор и работодател в Перник - „Стомана Индъстри" АД, да повишат и усъвършенстват своите професионални умения, което от своя страна спомогна за подобряване на трудовото им представяне и пълно разкриване на техния професионализъм и потенциал. Постигнатите резултати изцяло кореспондират както с нуждите на предприятието от професионални кадри с развита гъвкавост и надградени умения, така и с приоритетите и целите на областната стратегия на община Перник. Подобрение се отчита не само в качествата на човешкия капитал в „Стомана Индъстри" АД от гледна точка на общото образователно равнище на населението в региона, но и в конкретните потребности и осигуряването на съответствие между нуждите на бизнеса от служители с високи квалификация и умения.
Източник: Money.bg (05.10.2011)
 
AK Steel прави съвместно предприятие за желязна руда AK Steel Holding Corp. съобщи, че е придобила въгледобивна компания за 36 млн. долара и отделно е основала съвместно предприятие за производство на желязна руда концентрат. От компанията казаха, че сделките ще допринесат за подобряването на финансовите резултати на компанията през следващата година, тъй като добивът на суровини ще се увеличи. Придобиването на Solar Fuel Co. Inc. Ще струва на АК 24 млн. долара тази година, а останалото през следващите години. Частната Solar Fuel Co. контролира, чрез собственост и отдаване под наем, около 20 млн. къси тона въглища с ниска волатилност в Пенсилвания. AK смята да преименувате компанията на AK Coal Resource Inc. и да похарчи около 60 млн. долара, най-вече между 2013 г. и 2015 г., за развитието на минните й операции и да започне производството на въглища. Стоманодобивното предприятие планира да използва въглищата за да се намалят разходите. Отделното съвместно предприятие е с Magnetation Inc, базирана в Нешуак, Минесота, компания, която възстановява с висока чистота, железен концентрат от разработвани в миналото находища, използвайки технология с магнитна сепарация. (AP)
Източник: Други (05.10.2011)
 
Чили инвестира $67 млрд. в добив на мед Чили ще се придържа към плана си и ще инвестира 67 милиарда в действащи и нови медни мини в следващите осем години, въпреки най-големия спад в цената на суровината от три години насам и признаци на по-слабо търсене на мед от Китай. Минният министър на Чили Ернан де Солминяк е заявил, че държавната компания Codelco ще осигури 20 милиарда от горната сума. Чили е най-големият производител на мед в света, като минната индустрия дава 20% от БВП и 50% от износа на страната и в нея са заети 200 000 души. Според министъра, който има инженерен докторат, скорошното понижение на цената не отразява фундаментите на пазара. В момента купувачите на пазара са предпазливи заради международната турбуленция и изчакват да видят как ще се развие ситуацията в Европа и САЩ. Щом икономиката се стабилизира, ще има ръст в търсенето. А в покупките от Китай действително е имало известна „промяна“, но по същество тя била „незначителна“. След рекордните 10 190 долара за метричен тон през февруари металът поевтиня с 32%. Търсенето му в последно време се подклаждаше от информация, че ще има недостиг в предлагането на мед. Но след това очакванията се промениха в посока на свиване на глобалния икономически растеж. Данните на Комисията по ценни книжа показват, че към 20 септември голямата част от спекулативните залози са били в посока поевтиняване на суровината. (Bloomberg)
Източник: Други (06.10.2011)
 
„Аурубис” е най-големия корпоративен дарител в България Медопреработвателнтото предприятие „Аурубис България" е най-големия корпоративен дарител в България с 528 000 лв. В тазгодишната класация на Българския дарителски форум (БДФ) на второ място е M-Tel с дарени 468 200 лева. За шеста поредна година БДФ връчи наградите в конкурса „Най-голям корпоративен дарител" 2011 г. Конкурсът отдава признание на компаниите, които устойчиво и прозрачно са подкрепяли значими за обществото инициативи. Идеята му е наред с отличията за бизнеса, да създава стандарти за отговорно корпоративно дарителство. Наградите се връчват според обемите на финансовите инвестиции на бизнеса през изминалата година 2010 г, а с помощта на 9 членно жури конкурсът класира компаниите и според качествата на техните програми. Чрез гласуване на членовете на БДФ се оценяват и добрите партньорства в сферата на благотворителността. Методологията и критериите за оценка са изработени съвместно с дарителските форуми в Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Русия и Украйна, където конкурсът също се провежда.
Източник: Money.bg (06.10.2011)
 
Американските предприятия поставят въпроса с Китай пред правителството Валутата не е единственият проблем на американската стоманодобивна индустрия с Китай. Американският институт за желязо и стомана (AISI) иска от Китай "да сложи край на нарушаващите търговията политики и практики" и да спазва ангажиментите си в рамките на СТО. Коментарите бяха направени в отговор на искания от страна на правителството на САЩ. "Въпреки ясните доказателства, че Китай неведнъж е нарушил задълженията си към СТО, страната продължава да практикува незаконно за организацията и изкривяващо пазара поведение, а държавната стоманодобивна промишленост продължава да расте драстично - до точката, в която сега е приблизително седем пъти по-голяма от нашата пазарно-ориентирана, високо ефективна стоманодобивна промишленост тук в САЩ", заяви Бари Соларз, старши вицепрезидент на търговията и икономическата политика в AISI. Други проблеми с Китай, които AISI посочи, включват огромни държавни субсидии, ограничителни мерки за осигуряване на достъп до суровини, защитата на международните права на собственост и обезценяване на валутата. Сенатът може да гласува още днес закон, насочен към небалансирани валути. Няколко китайски държавни агенции са отговорили, заплашвайки с отмъщение срещу САЩ и търговска война. (Steel Business Briefing)
Източник: Други (07.10.2011)
 
Xstrata ще купи залежи на металургични въглища от Cline Mining за 40 млн. долара Базираната в Европа Xstrata Coal се е договорила да плати 40 млн. долара на Cline Mining Corp. за 100% от залежите й на металургични въглища в Лосън в североизточната част на Британска Колумбия. Депозитът има около 240 млн. тона въглища, една от основните суровини в стоманодобива. Депозитът Лосън обхваща около 3800 хектара във въгледобивното поле Пийс Ривър. "Продажбата на залежите в Лосън веднага осигуряват на Cline Mining наличните средства, за да се гарантира ефективно увеличение на производството и разширяване на новата си въгледобивна мина Elk", заяви президентът и главен изпълнителен директор Кен Бейтс. Той също така намекна за "опция да се възползват от други стратегически възможности". На фондова борса в Торонто, акциите на Cline скочиха с 22 цента, или с 15.17%, за да приключат на 1,67 долара в четвъртък. Изтъргуваните почти 6.9 милиона акции, направиха предприятието четвъртото най-активно. (The Canadian Press)
Източник: Други (10.10.2011)
 
"Ойлтанкинг" увеличава капацитета за износ на сярна киселина през Варна "Ойлтанкинг България" АД е пуснала в експлоатация нова инсталация за товарене на течни продукти на "Пристанище Варна-Запад", съобщиха от компанията. Инвестицията е в размер на 100 хил. евро и е реализирана от "Ойлтанкинг България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД. Средствата са изразходвани за изграждането на допълнителна станция при вече съществуващото им съоръжение на кей №2 на "Пристанище Варна-Запад". При строежа са спазени всички световни и европейски стандарти за безопасност и защита на околната среда. През 2010 г. "Ойлтанкинг България" АД е обработвало само сярна киселина, производство на Аурубис България АД (бивш МДК Пирдоп). Компанията е реализирала 1,1 млн. лв. печалба, а приходите от продажба са за над 4,3 млн. лв., сочи отчетът на компанията за миналата година. През 2010 г. са получени и разтоварени 876 хил. тона сярна киселина, което е с 10,5% по-малко спрямо 2010 г. Причината е във временното преустановяване на производството на "Аурубис България" АД поради технически причини, се посочва казва в отчета на "Ойлтанкинг България" АД. Целта на новата инвестиция е да се гарантира безпроблемното използване на съоръжението за дългосрочен период от време и увеличаване на капацитета на товаро-разтоварните дейности. "Ойлтанкинг България" АД действа от 1999 г., когато германската Ойлтанкинг GmbH, "Аурубис България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД създават акционерно дружество "Ойлтанкинг България" АД. Целта е изграждането и експлоатацията на терминал за съхранение на сярна киселина на територията на "Пристанище Варна-Запад". Терминалът е с капацитет 33 хил. тона и е построен само за 10 месеца, като официалното му откриване е през есента на 2001 г. Тогавашната инвестиция е в размер на 13 млн. лева, а средствата са предоставени от Ойлтанкинг GmbH. От въвеждането в експлоатация на съоръжението до момента са натоварени повече от 650 кораба с общ обем от близо 5 млн. тона. Терминалът е структуроопределящ за дейността на "Аурубис България" АД, което през миналата година е реализирала продажби за 3,2 млрд. лв. и така се нарежда та второ място след "Лукойл". Сярната киселина е отпадъчен продукт при производството на мед от предприятието в Пирдоп и реализирането му на пазара може да е проблем. Затова "Аурубис България" АД участва в приватизацията на "Агрополихим" АД, за да си осигури пласмент на отпадъчния продукт. Цената на тон сярна киселина през първото полугодие на 2011 г. е 67 лв. на тон. Понастоящем акционери в "Ойлтанкинг България" АД са Ойлтанкинг GmbH (Германия) и "Пристанище Варна" ЕАД.
Източник: Инвестор.БГ (12.10.2011)
 
Времето наближава за сделка между Glencore и Xstrata Откакто Glencore листна акциите си по-рано тази година, основният въпроси е по-скоро кога, отколкото ако, най-голямата компания за търговия със суровини в света ще опита сливане с Xstrata, търгуваната в Лондон добивна компания, в които притежава 34.5%. Credit Suisse, една от банките, участващи на първично публично предлагане на Glencore, вярва, че наближава времето за подобен ход. Катализатор за разговори по сделка за поглъщане, е че акциите на Xstrata продължават с незадоволителните резултати в сравнение с акциите на Glencore. Освен това, Glencore скоро ще може да издаде още акции, ако иска, тъй като шестмесечното заключване от Лондонската фондова борса е на път да приключи до няколко седмици. Евентуално сливане ще създаде гигантска компания с печалба преди данъци и лихви 18 млрд. долара през 2011 година, зад BHP Billiton и Rio Tinto и пред Anglo American. Със сигурност има пречки за сделката, които екипът анализатори по суровини на Credit Suisse признават. Първо, моментният период на волатилност на пазара може да не е най-доброто време за мулти-милиардно поглъщане. Второ, Glencore се търгуват под цената на IPO-то и управляващите може да решат да изчакат възстановяване на цената. И трето, Иван Глейзънбърг, главен изпълнителен директор на Glencore, може да бъде против заплащане на премия за контрол и/или преминаване към агресивна оферта за придобиване. (FT)
Източник: Други (12.10.2011)
 
Tata може да намали производството на стомана в Европа, ако поръчате отслабнат Tata Steel, седмата по големина компания за добив на стомана в света, може да намали производството в Европа през следващите няколко месеца, ако поръчките отслабват, заяви Карл-Улрих Кьолер, главен изпълнителен директор на Tata Steel за Европа. Компанията вече намали производствения капацитет от 85-90% през първата половина на тази година до 80-85% в момента. "Не знаем каква точно ще е ситуацията през следващите няколко месеца", каза Кьолер по време на брифинг относно нестабилната икономическа обстановка в Европа. "Ако е временно, ние ще намерим временни решения. Не произвеждаме запаси, намаляваме запасите, това е част от нашата програма за енергийна ефективност, и ако поръчките не отговарят на производството със сигурност може да го намалим допълнително." През септември европейското подразделение на Tata Steel затвори една от четирите доменни пещи в Скънторп, Великобритания. Друга доменна пещ в предприятието беше закрита преди няколко години в дългосрочен план, а останалите две пещи в момента функционират. Tata Steel планира да инвестира 8 млрд. долара в Индия за разширяване на операциите, и 3.15 млрд. долара в Европа през следващите няколко години. (Reuters)
Източник: Reuters (13.10.2011)
 
Френската Air Liquide увеличава инвестициите си в България Френската група Air Liquide планира да увеличи инвестициите си у нас, влагайки 10 млн. евро за разширяване на дейността си в Пирдоп. Компанията присъства на българския пазар от ноември 1999 г., като доставя индустриални газове за промишлени предприятия. Сред основните й клиенти у нас е българското подразделение на германския преработвател на мед "Аурубис България" със завод също в Пирдоп. Разрастването на дейността на "Ер Ликид България" е свързано именно с "Аурубис България" – двете са подписали нов 15-годишен договор за доставки на по-големи количества газ, като документът ще влезе в сила от 2013 г. За целта производственият капацитет на газовия доставчик в Пирдоп трябва да бъде увеличен, става ясно от съобщението. Освен в Пирдоп, "Ер Ликид България" има производствен обект и в Перник, център за пълнене на бутилки в Габрово, дистрибуторски център в Добрич. Оповестяването на плановете за инвестиции повиши акциите на Air Liquide по време на днешната борсова търговия в Париж. Ръстът е с 1,15 на сто до ниво от близо 92,50 евро за брой. Само преди няколко дни компанията съобщи и за допълнителни вложения в Турция, където ще бъдат закупени три производствени газови мощности от местна фирма.
Източник: Други (13.10.2011)
 
ArcelorMittal съкращава служители от завода си в Белгия Международната компания ArcelorMittal закрива част от производството си в металургичния завод в Лиеж и съкращава 600 работни места, като от решението ще бъдат засегнати между 3000 и 4000 служители. Това съобщават тази сутрин медиите в Белгия. Решението за прекратяване на топлинните производствени процеси е окончателно и бе предшествано от стачки в предприятието. Синдикатите са получили обяснението, че най-голямото дружество в областта на черната металургия предприема стъпки за прекратяване на най-нерентабилните звена от своята структура. На заседание на управата на компанията в Люксембург, където е европейската централа на ArcelorMittal, е била спомената възможността за закриване и на заводите във Флоранж (Франция) и Бремен (Германия). Заводът в Лиеж разполага с две пещи, от които едната е била спряна преди три години, а другата - през това лято.
Източник: Монитор (14.10.2011)
 
BHP обмисля оферта за Ferrous Resources BHP Billiton обмисля оферта за Ferrous Resources do Brasil, начинаеща добивна компания за желязна руда, в опит да използва текущия спад в оценките за търсене на евтини суровинни проекти. Преговорите по придобиването идват, след като Ferrous Resources нае Deutsche Bank да намери купувач или стратегически партньор, след като не успя да се листен в Лондон миналата година. Но сделката е малко вероятна в краткосрочен план, тъй като BHP Billiton и Ferrous Resources имат различия по въпроса за цената. Ferrous Resources, което е със седалище в Бело Хоризонте, настоява за 3 млрд. долара или повече, докато BHP настоява за сделка на по-ниска цена. Първичното публично предлагане в Лондон се очакваше да оцени Ferrous Resources на 4 млрд. долара. Компанията отложи IPO-то миналата година, позовавайки се на волатилността на световните финансови пазари. Компанията цели 400 млн. долара за финансирането на мина за желязна руда, която да започне производство през 2013 г. и да осигури изход на собствениците си. Много от акционерите на дружеството, водени от хедж фонда Harbinger Capital, търсят потенциален изход, твърдят банкери. Ferrous Resources е малка цел за гиганта BHP Billiton, които може да финансира придобиването с паричните потоци от няколко дни. (FT)
Източник: Други (17.10.2011)
 
Rio Tinto ще се освободи от алуминиеви активи на стойност 8 млрд. долара Минният гигант Rio Tinto ще рационализира алуминиевият си бизнес, оценен от Ройтерс, на 8 млрд. долара. След стратегически преглед, Rio Tinto обяви, че 13 активи ще бъдат продадени в подходящ момент в бъдеще, като някои от тях междувременно ще се управляват отделно. Компанията заяви, че този ход ще позволи на Rio Tinto Alcan да се концентрира върху стратегията си да покачва стойността на висококачествените си първостепенни активи и да подобрява финансовите резултати на групата. "Активите, определени за деинвестиция представляват стабилен бизнес, добре управляван, с продуктивна работна ръка. Но те вече не са в съответствие с нашата стратегия и вярваме, че те имат светло бъдеще с нов собственик. Силните ни резултати означават, че можем да изберем най-подходящ метод и момент за освобождаване от тези активи, което може и да не се случи преди икономическият климат да се подобри. Междувременно ще продължим да ги управляваме внимателно и ефективно," заяви главен изпълнителен директор на Rio Tinto Том Албанезе. (International Business Times)
Източник: Други (19.10.2011)
 
ОЦК пусна в експлоатация нова инсталация Модерно филтриращо отделение за утайки в пречиствателната станция за отпадни води бе открито в „ОЦК" АД - Кърджали. То е част от изграждането на новия цинков завод в металургичния комбинат. Пускането в експлоатация на отделението ще повиши количеството на цинка, произвеждан от вторични суровини. Заедно с това ще се подобри технологичния режим и ще се намалят загубите на метал под формата на утайка в пречиствателната станция, каза изпълнителният директор Славея Стоянова . По думите й нововъведението има огромно значение за облекчаване на работата на пречиствателната станция и за екологията. Направената инвестиция е за 2 млн. долара, а годишният ефект от нея 1,5 млн. долара. Специалистите са на мнение, че тя ще възвърне стойността си за по-малко от година. В скоро време се очаква да приключат строителните работи по електролитния цех, който е част от новия Цинков завод. Производството на цветни метали в него ще стане факт към средата на 2012 г. За тази цел ще бъдат вложени 100 млн. евро. Досега са вложени 40 млн. за специално оборудване от Испания и Германия. Собственикът на металургичното предприятие Валентин Захариев заяви, че след реализирането на цялостната инвестиция „ОЦК" АД Кърджали ще бъде най -модерното предприятие за производство на цинк в Източна Европа. Очаква се добивът да бъде близо 30 хил. тона годишно.
Източник: Дарик радио (20.10.2011)
 
Кредитори и работници на "Кремиковци" получават парите си до седмици Кредиторите на "Кремиковци", включително и работниците, може да получат парите си до седмици. Това съобщи синдикът Цветан Банков чрез обява, публикувана на сайта на фалиралия металургичен комбинат. В него се приканват работниците да посетят административната сграда на компанията, където да получат дебитните си карти, с които да теглят средствата, които са преведени по индивидуални банкови сметки. Синдикът е предложил и график за раздаване на картите по азбучен ред. Първи ще ги получат служителите, чието име започва с А, а тези, чиито имена започват с Я, ще вземат картите си чак през декември. Средствата обаче ще се преведат по сметките на всички кредитори едновременно, което означава, че хората ще имат заредени сметки, макар и да не знаят в коя банка са и да не могат да се разпореждат с тях. По същото време с работниците средства по индивидуални сметки трябва да получат и останалите кредитори - облигационерите, държавните доставчици, Националната агенция за приходите (НАП), община Своге и други. Единственото, което бави окончателното разплащане, е Апелативният съд да се произнесе по 8-те жалби на 5 физически лица срещу предварителната сметка за разпределение. Синдикът Цветан Банков обаче е спокоен, тъй като претенциите са на хора, чиито искания не може да се удовлетворят с парите от продажбата на производствените активи.
Източник: Дневник (20.10.2011)
 
Работници от Кремиковци със заплати по Коледа От 31 октомври синдикът на "Кремиковци" започва да издава дебитни карти на бившите работници в металургичния комбинат. По тях ще бъдат преведени невзети заплати след обявяването на предприятието в несъстоятелност, т.е. от 6 август 2008 г. до продажбата на активите му на 28 февруари 2011 г. Става дума за 52,870 млн. лв. на 6273 души. Така средно човек ще вземе около 8500 лв. Сумата обаче е брутна, от нея ще бъдат приспаднати всички данъци и осигуровки. Графикът за явяване на бившите работници в сградата на комбината е публикуван в сайта на "Кремиковци" и в интернет страницата на КНСБ. Издаването на банковите карти трябва да приключи до 8 декември. Преди тази дата се очаква да се произнесе Апелативният съд по възраженията на някои кредитори на комбината. След това всички карти ще бъдат заредени едновременно. Така до Коледа бившите работници ще бъдат зарадвани със солидни суми. Хората трябва да носят личните си карти и на място ще сключат договор с избраната от синдика банка за издаване на дебитните карти. Всеки ще получи и фиш с извлечение за дължимите заплати.
Източник: Стандарт (20.10.2011)
 
Стоманопроизводители правят тънки, силни продукти за автомобилните компании Стоманодобивните предприятия увеличават доставките на тънки, но здрави автомобилни стоманени продукти, за да отблъснат конкуренцията на въглеродни влакна и други по-леки материали. Автомобилопроизводителите се нуждаят от леки материали за понижаване на теглото на превозните средства и за по-добра икономия на гориво. Nippon Steel Corp. и японската Kobe Steel Ltd. заявиха на 5 октомври, че Nissan Motor Co. ще използва тяхната нова "стомана с висока якост на опън", за нов модел до 2013 г. Новият продукт ще бъде най-здравият за автомобилно шаси. Той има якост от 1180 мегапаскала, около четири пъти по-силен от обикновената стомана. Преди това най-силният стоманен продукт беше 980 мегапаскала, отново използван за автомобилни шасита. Автомобилните компании може да намалят теглото на превозните средства, ако използват по-силни стоманени продукти и намалят общия обем. Nissan не е разкрила за кой модел ще се използва новата стомана, но заяви, че теглото на автомобила ще спадне с около 15 кг. JFE Steel Corp. заяви, че новата стомана с висока якост ще бъде използвана за капака на новия пикап D-Max на Isuzu Motors Ltd. (Asahi)
Източник: Други (20.10.2011)
 
BHP предупреди за предпазливи клиенти, търсенето в Китай се държи BHP Billiton призова за предпазливост, в лицето на краткосрочната волатилност на пазара, и предупреди за все по-предпазливите клиенти, въпреки че поръчките са пълни благодарение на устойчивото китайско търсене. "Виждаме омекване на цените през последните месеци", заяви главният изпълнителен директор Мариус Кльоперс пред акционерите. "Също така забелязваме, че клиентите намаляват материалните си запаси, тъй като управляват бизнеса си с презумпцията за евентуална нужда да приспособят плановете си, ако продължи световната икономическа несигурност." Кльоперс се постара да направи разлика между проблемите в Европа, особено при стоманата, и търсенето в ключовият потребител Китай, където материалните запаси са на привършване. Китайският внос на медни продукти се увеличили до 16-месечен връх през септември. "Ситуацията е такава, че що се отнася до суровините, клиентите са с доста малки запаси. Имаше голямо натрупване на мед и вярваме, че той е изчерпан в значителна степен. Ако разгледаме покупките и вноса, а медта е показателният индустриален продукт, всъщност виждаме силен интерес към закупуване от страна на нашите клиенти. Заявките ни са пълни до края на финансовата година", каза той. (Reuters)
Източник: Други (21.10.2011)
 
Стомана” е инвестирала над 160 милиона лева в екологични проекти “Стомана Индъстри” АД е водещ производител на стомана в България. Фирмата присъства на Балканите и международните пазари почти 60 години. Това е съвременно предприятие, което надхвърля мащабите на региона и страната, чиято търговска марка се е наложила успешно на европейските и световни пазари. Според класацията на „Делойт” тя е една от двадесетте най-големи фирми в тази сфера. През юни 2008 бе въведен в действие нов, съвременен прокатен цех за производство на дълги стоманени продукти, с което се увеличи производственият капацитет за дълги продукти до 1 000 000 тона годишно. Фирмата произвежда и плоски изделия, като производственият и капацитет за тях е 400 000 тона годишно. Общо годишният производствен капацитет възлиза на 1 400 000 тона. До момента със съдействието на Световната банка са инвестирани в производството над 380 милиона лева. „Стомана Индъстри” произвежда и продава в над 40 страни в ЕС, Балканите, Северна Африка, Турция и много други, широк асортимент от изделия като: армировъчна стомана, мрежи, сортов прокат, ламарина, специални стомани и профили, тел и много други. Очаква се през 2011 продажбите да нараснат с 20% спрямо 2010 г. Опазването на околната среда е приоритет за „Стомана Индъстри” АД. Екологичните проблеми никога не са били предмет на компромис за фирмата. Инвестициите в тази сфера до сега надхвърлят 160 милиона лева. Още през 2005 година фирмата внедри сертифицирана Система за управление на околна среда ISO 14001:2004. През 2010 получи сертификат по ISO 9001:2008. Бяха монтирани специални ръкавни филтри с цел спазването на нормативните изисквания на българското и европейското законодателство по отношение на атмосферните емисии. Разходът на енергия за тон произведена стомана бе намален значително, благодарение на внедрените енергоспестяващи мерки и инвестиции в технологично оборудване. Компанията е била винаги безкомпромисна по отношение на здравословните и безопасни условия на труд. Системата за управление по ЗБУТ е сертифицирана по OHSAS 18001:2009. За 2011 инвестициите за здравословни и безопасни условия на труд като цяло ще надхвърлят 4 милиона лева. Постигнатото от „Стомана Индъстри” се дължи на професионализма и упоритостта на хората, на адаптивността им към промените. „Стомана Индъстри” за втори път бе номинирана от община "Перник" за "Данъкоплатец на годината".
Източник: Пари (21.10.2011)
 
Призоваха ЕС да признае пълния статут на пазарната икономика на Китай Китай призова Европейския съюз да признае пълния статут на пазарната икономика скоро и да уреди правилно търговските спорове насред разклатената световна икономика. Вицепремиерът Уанг Кишан заяви при посещението на коронованият принц на Белгия Филип, че "Китай се надява Белгия да упражни влиянието си, като настоява за признаване на пъленния статут на икономиката на Китай и напомня на ЕС да бъде предпазлив и да се въздържа от използването на търговски мерки." Уанг призова 27-членния блок и най-големият китайски търговски партньор да уреди търговските спорове с Китай. Той добави, че "Китай е допринесъл много за световната икономика, чрез ръст от 9.4% през първите три тримесечия на тази година, чрез регулиране на икономическата структура и управление на инфлационните очаквания." Той заяви, че Китай ще разшири двустранните инвестиции с Белгия, и ще увеличи подкрепата за малките и средни предприятия в двете държави чрез Китайско-Белгийския фонд за директни капиталови инвестиции. Той допълни: "Бихме могли да разширим сътрудничеството в двупосочните инвестиции, търговията, финансите, химическата промишленост, опазването на околната среда, логистиката и зелената икономика". (Xinhua)
Източник: Други (24.10.2011)
 
Активите на "Чугунолеене" - Ихтиман, са купени от фирма, свързана с Людмил Стойков Компанията "Чугунолеене" - Ихтиман, е обявена в несъстоятелност, а производствените й активи са придобити от дружеството "Еврометал" - Перник, контролирано от Людмил Стойков. Това стана ясно от справки в Търговския регистър. На 7 октомври "Еврометал" е купил задълженията от 11.25 млн. евро към ОББ, срещу които е заложено търговското предприятие и основните му активи, включително терени, сгради, машини и помпени станции. В регистъра няма посочена смяна на собствеността на самото "Чугунолеене" АД, но след като активите му са преминали в друг собственик, зад фирмата на практика не остава нищо. В момента основен акционер продължава да е "Чугунолеене 97". Кметът на Ихтиман Маргарита Петкова обясни, че новият инвеститор вече е идвал, срещнал се е с представители на общината и е представил плана си за предприятието. Тя обаче каза, че не може да разкаже повече за плановете му, а това може да направи самият той. Обявяването в несъстоятелност е станало с решение на Окръжния съд в София от 21 октомври и е по искане на НЕК, към което се е присъединил и "Еврометал". Началната дата на неплатежоспособността според съда е 15 юли 2010 г., а временният синдик е Александър Цветков Георгиев.
Източник: Дневник (26.10.2011)
 
ArcelorMittal се отказа от сделката за $ 4.9 млрд. за MacArthur Coal ArcelorMittal е решила да се изтегли от съвместното предприятие с американската Peabody Energy за Macarthur Coal след възникнали въпроси за контрола. В изявление, ArcelorMittal заяви, че ще продаде своя дял на Peabody и тя ще поеме пълен контрол върху куинсландската добивна компания. Съвместното предприятие PEAMCoal придоби мажоритарен дял в MacArthur Coal по-рано тази седмица с оферта за 4.9 млрд. долара. Независимо от това, ArcelorMittal поиска по-голям контрол върху управлението на активите, тъй като вярва, че ще вложи много. Peabody, обаче, поиска подобни права върху контрола. "Като се има предвид неочакваното ниво на приемания в офертата, ArcelorMittal смята, че е по-подходящо да съсредоточи капитала си на друго място", се казва в изявление. Президентът и главен изпълнителен директор на Peabody Грегъри Бойс заяви, че въпреки очакваното партньорство с ArcelorMittal, " винаги сме предпочитали по-голям дял в собствеността". Той заяви, че самостоятелното управление ще ускори намаляването на разходите и ползите от придобиването. (International Business Times)
Източник: Други (26.10.2011)
 
Стоманодобивът в Южна Корея ще напомпа над 16 трлн. вона до 2015 г. След стабилните инвестиция от 13 трлн. вона през последните четири години, южнокорейската стоманодобивна индустрия смята да налее над 16 трлн. вона до 2015 г. към целта си от годишен производствен капацитет от 17.50 млн. тона, за да отговори на нарастващото търсене зад граница. Въпреки това, с многото признаци за възможна повторна задаваща се рецесия, наблюдателите смятат, че има доста рискови фактори, които могат да представляват заплаха за местните стоманопроизводители. Според скорошно изследване от NICE Investors Service, основните производители, включително POSCO, Hyundai Steel, Dongkuk Steel и Hyundai Hysco планират да инвестират 16.26 трлн. вона между 2011 и 2015 г., като годишните инвестиции ще достигнат 4.59 трлн. вона. POSCO, третият най-голям производител на стомана в света, възнамерява да инвестира съответно 1.6 трлн. и 2.20 трлн. вона в своите Gwangyang и Pohang Steel Works, както и 3.12 трлн. вона в издигането на интегриран завод в Индонезия, което изгражда с партньора си PT Krakatau Steel. (Korea Times)
Източник: Други (27.10.2011)
 
Anglo American обмисля разрастване за 10 - 15 млрд. долара Добивният гигант Anglo American обмисля да инвестира 10 - 15 млрд. долара в разширяване на въгледобивните си операции в австралийския щат Куинсланд, въпреки плановете за "несправедливи" данъци за добивните компании и опасенията за световната икономика. Австралийските компании увеличават добива си на въглища за електроцентрали и кокс за стоманодобив, разчитайки, че силното търсене от бързо развиващите се азиатски икономики ще продължи въпреки затрудненията в Европа. "Обмисляме да инвестираме 10 - 15 млрд. долара, създавайки 3200 работни места, всичките в Куинсланд," заяви главният изпълнителен директор на Anglo American Синтия Керъл. Тя добави, че до края на първото тримесечие на 2012 г. компанията ще вземе решение относно инвестицията, която би утроила добива на австралийски въглища до 2020 г. Търгуваната в Лондон компания е четвъртият най-голям производител на въглища в Австралия с общо около 32 млн. тона на година от мините в Куинсланд и Нов Южен Уелс. (Reuters)
Източник: Reuters (28.10.2011)
 
Шогунът на чугуна Октомври би трябвало да е щастлив месец за Обединена българска банка (ОББ). Тя е успяла да се отърве от свои проблемни вземания от сравнително големи металургични компании на стойност над 35 млн. лв. Става въпрос за договори за цесия, чрез които фирма за скрап на Людмил Стойков, в началото на октомври е придобила вземания на ОББ от две публични дружества: "Чугунолеене" - Ихтиман, и "Бесттехника ТМ – Радомир", както и на още едно дружества от групата на "Бесттехника". Така Стойков се превръща в най-голям кредитор на трите фирми, едната от които малко след това е обявена в несъстоятелност. Дали той ще се ориентира отново към металургичния и машиностроителния бранш след излизането си от "Стомана", или просто е купил изгодно задълженията на фирмите, тепърва ще се разбере. Финансовият директор на "Еврометал", която е купувачът на вземанията, Емил Божинов каза, че ще изчакат съдебните процедури за "Чугунолеене" и ще разговарят с "Бесттехника", след което ще обявят решението си. В момента са просто кредитори, макар и сред най-големите. "За потъналия по време на кризата машиностроителен бранш обаче е от жизнено значение две от най-големите фирми в него по възможност да бъдат спасени", коментира Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене. До миналата година "Чугунолеене" е най-големият производител на едрогабаритни отливки, които са ползвали машиностроителни фирми в цяла Европа и България. Става въпрос за тежести, с които се балансират кранове и строителна техника. През миналата година обаче фирмата стига дъното – произвежда под 8 хил. при капацитет от 30 хил. тона. Приходите й падат от 15 млн. лв. през 2009 на 13.5 млн. лв., а кредитната й задлъжнялост расте. "Чугунолеене" дължи на ОББ над 9 млн. евро по два заема от 2008 г. В края на 2010 г. обаче то престава да ги обслужва и те стават предсрочно изискуеми. Тъй като са обезпечени със самото предприятие и активите му, в началото на 2011 г. банката започва изпълнение на залозите по заемите. През лятото ОББ назначава свой управител в "Чугунолеене", но НЕК спира тока заради неплатени сметки. ОББ започва преговори с "Еврометал" и на 7 октомври прехвърля с договор за цесия вземанията си, които с натрупаните лихви са достигнали 20.6 млн. лв. На каква цена (и съответно с каква загуба за банката) са прехвърлени вземанията не става ясно, тъй като публикуваният в Търговския регистър договор за цесия не е пълен, а Божинов отказа да съобщи колко са платили. "Чугунолеене" не е оповестила финансовите си проблеми в отчетите си, което е задължително за публична компания предвид съществеността на информацията. Всъщност в отчета й към края на юни 2011 г. тя дори не е посочила, че има текущи задължения и че те са предсрочно изискуеми. Според документа "Чугунолеене" има дълг към банки за 17 млн. лв., който е дължим след поне една година, а според договора за цесия 11 млн. лв. дълг на компанията е предсрочно изискуем още от юли 2010 г. Не е платен и дълг за около 7 млн. лв. с падеж лятото на 2010 г. Отделно компанията не е споделила с инвестиционната общност за смяната на основния си кредитор. Веднага след договора за цесия Людмил Стойков назначава депозитар, който да изготви списък на лицата, които имат права върху заложеното имущество. В същото време обаче съдът присъединява ОББ, а след това на нейно място и "Еврометал" към искането на НЕК за обявяването в несъстоятелност на "Чугунолеене". На 21 октомври съдът открива процедурата и решава, че ихтиманската фирма е неплатежоспособна, с дата 15 юли 2010 г. "Ще изчакаме общото събрание на кредиторите и ще решим как да постъпим", коментира Емил Божинов. Възможностите в случая са две - "Еврометал" да получи парите си като обезпечен кредитор или близка до него фирма да купи активите от синдика. Нито една от двете обаче не предполага "Чугунолеене" скоро да заработи отново. Групата "Бесттехника" е един от дългогодишните производители на оборудване за металургията, енергетиката, въгледобива, циментовата индустрия и пристанищата. Кризата сви и нейната дейност и усложни възможностите за обслужване на задълженията й. След близо три години агония и тук ОББ явно вече е решила, че е по-добре да прехвърли вземанията си на трето лице. За разлика от "Чугунолеене" обаче пълните договори за цесия между банката и "Еврометал" за вземанията от групата на "Бесттехника" са налични в Търговския регистър. Те са сключени на същата дата, както за "Чугунолеене". Първият включва прехвърлянето на вземанията на ОББ към "Бесттехника ТМ - Радомир" за около 4.6 млн. евро, като "Еврометал" ги купува без дисконт, т.е. плаща на банката пълния им размер. Пак на 100% изкупува и вземанията за 3 млн. евро на ОББ към "Бесттехника" ЕООД. Изкупуването на дълговете на "Бесттехника" идва в момента, когато мениджмънтът на компанията е искал смяна на обслужващата банка, т.е. ОББ, и намирането на финансов инвеститор, който да помогне на предприятието да реализира новите договори, които е подписал. Това става ясно от протокола от последното общо събрание на "Бесттехника ТМ - Радомир", проведено в края на юни. Тогава мениджмънтът критикува липсата на желание от страна на ОББ да им издава нови банкови гаранции. Част от банковите гаранции, които предприятието ползва и не обслужва, датират от 2000 г. и до 2010 г. почти всяка година са преструктурирани под една или друга форма. "Оборотните средства за поддръжка на пещи, агрегати, инвестиции в екология в металолеенето и машиностроенето са големи. Това са съоръжения, които трябва да работят и да бъдат натоварени непрекъснато. В същото време добавената стойност не е толкова голяма, колкото в металургият,а и кризата се отрази силно върху компаниите", отбелязва Политими Паунова, директор на Българската асоциация по металургична индустрия. В металургичния сектор през последните две седмици вървят слухове, които от "Еврометал" не потвърдиха – че биха произвеждали наново в "Чугунолеене", и то капаци за шахти, решетки и инфраструктура за улици и магистрали; че Людмил Стойков ще си изплати инвестицията, ако нареже част от оборудването на някоя от двете фирми на скрап; че става въпрос само за покупка на задължения и тяхното осребряване. "Преди години имаше слухове, че ще нарежем на скрап и "Стомана", но това не се случи. Обикновено не купуваме, за да режем", коментира Емил Божинов. Какво ще се случи в тези дружества обаче тепърва предстои да стане ясно. А междувременно на ОББ явно й предстоят и по-тежки задачи по справянето с лоши кредити. По искане на банката частни съдебни изпълнители вече продават активите на дъщерните дружества на контролираното от Васил Божков "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" за общо над 75 млн. лв. Явно за тях не се е появил желаещ за цесия.
Източник: Капитал (31.10.2011)
 
Baosteel: цените на желязна руда в световен мащаб достигат повратна точка Спадът на световните цени на желязната руда в последно време е сигнал, че пазарът може да достига повратна точка, казаха от най-голямото публично предприятие за стомана в Китай Baoshan Iron & Steel Co Ltd (Baosteel), добавяйки, че корекцията на цените ще позволи добра експанзия за производителите на стомана и суровини. Baosteel, която отчете 51% спад на нетната си печалба през третото тримесечие, заяви, че води преговори с Vale SA, за преразглеждане на цените за четвъртото тримесечие. "Очаквам текущото стягане в доставките на желязна руда да се подобри около края на 2012 г. или 2013 г. Пазарът може дори да се обърне и да има свръх запасеност, след бурните инвестиции в добивния сектор," заяви генералният управител на Baosteel – Ма Гуокянг. Коментарът на Ma отговаря на изявлението на стоманодобивната асоциация в страната, която заяви, че световните цени може да продължат да падат, дори и след рекордния спад този месец. Ако тези очаквания се окажат точни, това би означавало че дните на значителни печалби за добивните компании като Vale SA и Rio Tinto скоро може да приключат. Други компании, стремящи се да развиват скъпи мини, може да излязат на загуба от инвестициите си. (Reuters)
Източник: Reuters (31.10.2011)
 
Парниковите квоти на "Кремиковци" може да се дадат на други предприятия България е поискала от Европейската комисия да й разреши да разпредели специалния резерв от парникови квоти за фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци" между други български предприятия, на които не достигат правата за замърсяване на въздуха и трябва да купуват емисии. Това е станало с писмо до Европейската комисия, изпратено от министрите на околната среда и водите и на икономиката, енергетиката и туризма. Става въпрос за 3.5 млн. квоти, които може да се използват за нови инсталации или съществуващи такива с изградени нови мощности, които ще влязат в експлоатация до края на 2012 г. В момента този резерв, предвиден в Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове 2008 - 2012 г., не може да се използва за нищо друго, освен ако не заработи "Кремиковци" или нова инсталация, създадена там.
Източник: Медия Пул (02.11.2011)
 
UBS намали прогнозата си за цената на желязната руда UBS намали прогнозата си за цената желязната руда, продавани от BHP Billiton и Rio Tinto за тримесечието до декември от 166 долара на 143 долара за тон, очаквайки преминаване към спот ценообразуване. Намалението за фината желязна руда от UBS все още оставя прогнозата над текущите спот цени. Индексът на Platts за същата руда с 62% желязно съдържание е 120.25 долара на тон, а The Steel Index за същия клас възлиза на 120.40 долара. Според новата прогноза, UBS смята, че годишните доходи на акция за двете компании ще намалеят с 3-4%. Австралийският производител на стомана и желязна руда миньор Onesteel намали очакванията си за печалбите за ноември и декември в сряда поради сривът в цените на рудата в последно време, които сега са около 30% под нивата си от преди три седмици. UBS заяви, че остават "неустрашимите бикове" на желязната руда, въпреки понижаването, като основите за силното търсене са подкрепени от китайския внос, в съчетание с новите ограничения върху индийския износ на руда. Индия, третият най-голям световен доставчик на желязна руда, държи здраво добива и износа на суровината в основните региони за производство. (Reuters)
Източник: Reuters (03.11.2011)
 
Индийският министър на стоманата отмени посещение в Южна Корея, след както POSCO поиска мажоритарен дял в съвместното дружество със SAIL Разочарован от очевидният отказ на POSCO, да отстъпи пред относно решението си да търси мажоритарен дял в съвместно предприятие между Steel Authority of India Ltd Limited и корейският стоманодбивен гигант в евентуалния съвместен завод в Джаркханд, индийският министър на стоманата Бени Прасад Верма е отменил планираното пътуване до Южна Корея. Верма заяви: "Отмених пътуването до Южна Корея, тъй като дискусиите между SAIL и POSCO по предложеното съвместно предприятие не отиват никъде. Двете страни може да продължат с разискванията и след като различията между тях се решат, тогава определено ще посетя Южна Корея или техният министър може да ни дойде на визита." Той трябваше да посети Южна Корея на 5 ноември като основната цел на посещението беше да се подпише споразумението за джойнт венчъра, което щеше да проправи пътя за създаването на предприятие в Бокаро на стойност 160 млрд. рупии. Той трябваше да контролира подписването на меморандума за разбирателство. Въпреки това, продължаващото неразбирателство, явно го принуди да отмени пътуването. (Pioneer)
Източник: Други (04.11.2011)
 
Над 3 млрд. са инвестициите в металургията Общите инвестиции в металургичните производства на страната вече надхвърлят 3 млрд. лева, съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната промишленост. През тази година ръстът на производството в отрасъла ще се запази на нивата от 2010 г. Очаква се с около 2 на сто да бъде увеличено количеството произведена стомана, а в цветната металургия повишението да бъде 4,5 на сто. Износът в металургичната индустрия, която е изключително експортно ориентиран сектор, представлява около 85-90% от цялата продукция и заема дял от 16-20 на сто в стоковия износ на страната, уточняват от БТА. От износа и вноса на метали и метални продукти се формира положителен външнотърговски баланс, който за 2010 г. е над 3 млрд. лева. Външнотърговското салдо за бранша е положително предимно заради високите показатели в цветната металургия и успешното развитие на фирмите, производители на блокови метали - мед, олово и цинк и на прокат от цветни метали, уточнява Паунова. В металургията миналата година са били заети 13 200 човека, докато през 2008 г. техният брой е бил 21 900. Средната месечна заплата в сектора "производство на метали, без леене на метали" през 2008 г. е била 1021 лева, а миналата година - 1129 лева.
Източник: Монитор (04.11.2011)
 
Европейския съюз разследва турските цени на стоманата Европейският съюз започна разследване за това дали фитингите за тръби от желязо и стомана за промишлени цели от Русия и Турция, на стойност около 10 млн. евро, се продават на незаконно ниски цени и дали това е в ущърб на производителите от ЕС. Случаят, продиктуван от жалба от страна на производителите от ЕС, може евентуално да доведе до наказателни мита за внос, ако ЕС установи доказателства за незаконен дъмпинг на цените. Блокът има до следващия август да стартира временни налози и до февруари 2013 г. да наложи 5-годишни мита. Според официалният регистър на ЕС, след като се установи, че има достатъчно доказателства, за да се оправдае започването на процедурата, Комисията започва разследване. (Reuters)
Източник: Reuters (04.11.2011)
 
Пожар избухна във феросплавния завод на фалиралия комбинат "Кремиковци" на 5 ноември към 10 ч. Не са пострадали хора, съобщи МВР. За два часа 8 пожарни коли успяха да потушат огъня. Унищожени са напълно маслени трансформатори. Заради високата температура експертите направили оглед часове по-късно на мястото на инцидента. Все още не са ясни точните причини за пожара, коментираха още от пожарната. Общо 38 сигнала са получени в дирекцията вчера до обяд, като 2 са били лъжливи повиквания, съобщиха от МВР.
Източник: 24 часа (07.11.2011)
 
Tata обмисля оферта за New Hope Tata разглежда активите на New Hope Corp, добивна компания на стойност 5 млрд. долара, която се обяви на търг миналия месец, и би могла да обмисли евентуална оферта. Фирмите от групата Tata Power и Tata Steel търсят активи за въглища през последните години, за да задоволяват растящите си нужди от суровината. Разговорите са на много ранен етап. Tata Power заяви, че непрекъснато прави оценка на "различни възможности за придобиване на ресурси, включително на въгледобивните мини в цял свят", но не даде коментар за конкретна сделка. Говорител на Tata Steel заяви, че компанията преценява различните варианти за активи за суровини, но отказа да коментира конкретни сделки. New Hope обмисля разделение и продажба на активи на фона на интерес от световни компании за ресурси. Друг индийски конгломерат Aditya Birla Group обмисля оферта за добивната компания, а сред другите заинтересовани са индийската JSW Steel, китайската Yanzhou Coal Mining Co и търгуваната в Лондон Xstrata. (Reuters)
Източник: Reuters (07.11.2011)
 
Леем с 16,5% повече стомана За първите девет месеца на 2011 г. в България са произведени 655 100 тона течна стомана. Спрямо същия период на миналата година количеството нараства с 93 хиляди тона, или с 16,5 на сто. Това показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия, обявени в края на миналата седмица. Засилва се темпът на растеж на производството, след като през 2010 г. бяха отчетени едва 2% нарастване спрямо предходната 2009 г. Производството на стомана на човек от населението в България обаче е над 3 пъти по-малко спрямо средното европейско ниво. Черната металургия продължава да се бори с ефекта "Кремиковци", който значително намали стоманената продукция. Въпреки това производството на течна стомана през 2010 г. се е увеличило с 1.9% в резултат на повишения добив в "Стомана индъстри". Спад обаче се отчита при валцуваните черни метали и изделията от тях. За деветте месеца на годината стабилни ръстове са били отчетени в цветната металургия, благодарение най-вече на медодобивните предприятия, показват данните на БАМИ. С 3 на сто се е увеличило производството на електродна мед за периода на годишна база, като запазва възходящата тенденция от миналата година. Това изцяло се дължи на натоварването на новите мощности на "Аурубис България". С близо 30% е нараснало производството на прокат от цветни метали, където основният производител е "София мед". Без промяна през 2009 и 2010 г. е производството на олово и цинк от първични суровини. Отбелязва се обаче сериозно покачване при оловото, получено при рециклиране, което вече представлява около 30% от общото производство на метала в страната.
Източник: Труд (08.11.2011)
 
Съдия-изпълнител продава на търг имоти на "Метаком-СЛЗ" – Плевен Имоти на металургичната компания “Метаком-СЛЗ” в Плевен са обявени за публична продажба от съдия-изпълнител по искане на ОББ. На търг се предлагат няколко сгради на леярната за чугун и стомана, както и парцел също в Плевен. Началната цена на всички имоти е 4.44 млн. лв. без ДДС, като в нея е включена и инфраструктурата на сградите. В обявлението се посочва, че по искане на ОББ всички имоти се продават с обща цена, защото заедно представляват предприятието за металообработване. Имуществото е ипотекирано в полза на банката, а това е първият търг за него. Парцелът е с площ близо 109 хил. кв.м, а сградите имат разгъната застроена площ от над 15 хил. кв.м общо. От офиса на съдия-изпълнителя не пожела да кажат действащо ли е предприятието в момента и дали има интерес към продажбата. Коментар отказаха и от самото дружество. В сайта му няма информация за спиране на дейността на компанията, която е наследник на бившия “Стоманолеярен завод” - Плевен. Просрочената главница по банковия заем на “Метаком-СЛЗ” е 2.5 млн. евро към края на миналата година, става ясно от одиторския му доклад. Това е една от причините за отрицателното мнение на одитора по отчета, макар компанията да е започнала преговори с банката за разсрочване. Не е ясно как са приключили те.
Източник: Дневник (09.11.2011)
 
Алкомет с 3.4 млн. лв. печалба за 9 месеца 3.4 млн. лева е печалбата, реализирана за деветмесечието на тази година, в Алкомет АД, това съобщи директорът за връзки с инвеститорите в предприятието Иван Динев. Той подчерта, че всеки месец се реализира продукция от 4.2 хил. тона, която носи приходи от около 62 млн. лв. Иван Динев съобщи още, че, въпреки световната финансова криза, ръководството на фирмата няма намерение да спира някои видове производство, както и да съкращава работници. „Инвестирали сме в обновяване на основните производствени линии, което даде възможност за повишаване на качеството и разнообразяване на продукцията”, каза Динев. В Алкомет АД работят 835 души. Приходи от продажби на компанията се увеличава до 208.2 млн. лв. през първите девет месеца на 2011 г. от 162,9 млн. лв. година по-рано. Общата сума на активите на Алкомет намаля до 197.6 млн. лв. в края на септември от 199.2 млн. лв. в края на миналата година. През първите девет месеца на 2011 г. компанията е инвестирала 1.4 млн. лв., главно при подготвителните работи за монтаж на оборудване, като част от инвестиционна програма на компанията за следващата година на стойност 13.5 млн. евро.
Източник: Дарик радио (09.11.2011)
 
“Алкомет” вече управлява процесите в предприятието с Microsoft Dynamics NAV "Алкомет" АД е основана през 1981 г. и днес вече е сред водещите производители на валцовани и пресовани алуминиеви продукти в България. Модерното технологично оборудване на трите основни цеха – леярен, валцов и пресов и прилагането на съвременни методи за обработка на алуминий и алуминиеви сплави позволяват производството на богата гама от валцовани и пресовани продукти в съответствие с европейските стандарти. Преди решението имаше няколко различни системи с различни бази и съответно имаше дублиране на информация, както и трудности при анализ и вземане на решения. Внедряването протече на стъпки, като към момента са обхванати процесите продажби, покупки, складово стопанство и логистика, финанси и счетоводство, както и производство. Основната инфраструктура е LAN като в завода има 3 основни оптични кръга, а в производствените помещения за отчитане на производствените операции има изградени 3 wireless мрежи на 5 Ghz. Към момента няма реална интеграция с друг продукт като в напреднала фаза са 2 проекта за 2012. Единия е интеграция със съществуващата система SCADA, а другия е интеграция с решение управляващо производственото планиране. В проектна фаза са интеграция с BI решение и HR решение. Характеристики на архивиране на производствените параметри: - Разделение между бавно и бързо променящите се параметри - Преглед и филтриране на архивираните параметрите - Екпорт на желаните параметри към Microsoft Excel - Отдалечен централен сървър - Автоматичен запис на архивите върху лентово устройство (Computerworld)
Източник: Други (09.11.2011)
 
"Алкомет" повиши печалбата си с над 40% "Алкомет" повиши печалбата си с 40% в края на деветте месеца на 2011 г. до 6.4 млн. лв. Това показва отчетът на дружеството, публикуван на Българската фондова борса. Компанията повишава приходите си от продажби с близо 30% до 202 млн. лв. Характерно за продажбите на "Алкомет" за отчетния период е отново преобладаващото значение на външните пазари, които носят 91.83% от общия обем на постъпленията. "Изключително благоприятен беше периодът за пазара на листа и ленти, където е налице ръст в продажбите в сравнение със същия период на 2010 г. с 38.21%", обясняват резултатите си от шуменското дружество. Увеличеното търсене на европейския пазар е довело до сключване на сделки с много нови клиенти в Германия, Италия, Полша, Холандия и др. Това са основно дистрибуторски складове, производители на части за автомобилостроенето, машиностроенето, както и представители на строителната индустрия, хранително-вкусовата промишленост. Продажбите на валцов прокат през деветте месеца на 2011 г., включващи всички изделия - листа, ленти, домакинско, техническо и контейнерно фолио, се увеличават с 27% спрямо същия период на 2010 г. Освен продажбите на фолио дружеството отчита и повишен резултат от реализацията на алуминиеви профили. "Въпреки че пазарът им остана по-консервативен и в застой, през отчетния период бе достигнато добро натоварване на капацитета на пресовия цех, в резултат на което се отчитат 42% ръст в продажбите им спрямо деветмесечието на 2010 г.", обясняват от дружеството. Въпреки че отчита сериозно повишение на постъпленията си от продажби за целия период януари - септември, прави впечатление, че през последните два месеца приходите са с тенденция към спад. От 22.6 млн. през юли те намаляват на 21.8 млн. лв. през август и 21.2 млн. лв. през септември.
Източник: Дневник (10.11.2011)
 
Индийски консорциум иска правителствено финансиране за афганистанско находище на желязо Консорциум от индийски компании наддаващ за депозит от 1.8 млрд. тона желязна руда в Афганистан иска 600 млн. долара финансирането от индийското правителство. Консорциумът също така е предложил създаването на стоманодобивен завод с капацитет 3 млн. тона годишно към залежа в Хаджигак. Консорциумът иска подкрепа от правителството за развитието на свързаната логистика и инфраструктура като шосета и железопътни линии, заради настоящите неблагоприятни пазарни условия. В консорциума, воден от Steel Authority of India Limited (SAIL), включва NMDC Limited, най-голямата компания за добив на желязна руда в страната, както и стоманодобивни предприятия от частния сектор. Индийските компании наддават за всичките четири залежа в Хаджигак. Въпреки, че размерът на общите инвестиции не е ясен, анализаторите я изчисляват около 6 млрд. долара, включително предлаганото предприятие за производство на стомана. (miningweekly.com)
Източник: Други (10.11.2011)
 
"Асарел-Медет" залага на екотехнологии Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" доказва невероятната доскоро теза, че добивните компании са сред най-активните при налагането на принципите на устойчивото развитие. Освен че има редица програми за залесяване и рекултивация, дружеството инвестира и значителни средства в иновативни технологии, които намаляват замърсяванията и помагат за по-пълното оползотворяване на ресурсите. Един от най-интересните проекти на "Асарел" е инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която беше открита в края на май. Зад това дълго име стои инсталация, която не само извлича медта от водите, вместо тя да отиде към пречиствателната станция, но и я превръща в метални блокове с чистота 99.99%, което на практика е борсов продукт. Проектът има не само екологичен, но и икономически и социален аспект, тъй като изпълнението му ще удължи двойно живота на мината. Сред другите нови проекти на компанията е циклично-поточната линия за транспорт на руднична откривка. Тази технология ще замени голяма част от камионите, които в момента извозват скалната маса от мината, с което ще бъдат спестени над 40% от вредните емисии изгорели газове на рудничните автомобили.
Източник: Капитал (11.11.2011)
 
Caterpillar с оферта за ERA Mining Machinery Ltd. Caterpillar Inc. и ERA Mining Machinery Limited обявиха предварителна условна оферта от Caterpillar, чрез изцяло притежавано дъщерно дружество, за всички акции на ERA. ERA основно проектира, произвежда, продава и поддържа подземни съоръжения за добив на въглища в континенталната част на Китай чрез изцяло притежавано дъщерно дружество Zhengzhou Siwei Mechanical & Electrical Equipment Manufacturing Co., по-известно като Siwei. Като част от стратегията на Caterpillar до 2015 г., компанията е поставила добивната промишленост и подобряване поддръжката на клиентите си като един от ключовите императиви. "Новината подчертава дългосрочният ангажимент на Caterpillar да продължава да инвестира в Китай, за да подкрепя нарастващата база на китайските клиенти", заяви Стив Уанинг, президент на Caterpillar, отговарящ за добивните сектори. Президентът на ERA Емъри Уилямс коментира: "Caterpillar е важен фактор за подобряване на оборудването, безопасността и добивните практики по целия свят. Вярваме, че те ще продължат със съществения си постоянен принос към добива в Китай." (PRNewswire)
Източник: Други (11.11.2011)
 
След 18 години преговори Русия вече е на крачка от членство в Световната търговска организация (СТО). Днес Москва спечели подкрепата на ключова комисия в международната структура, а ден по-рано се споразумя за членството с Грузия, с която воюваше през 2008 г. Договорените със СТО условия, които бяха разпространени от "Ройтерс", могат да са живителната сила, от която в момента се нуждае европейската икономика. Очаква се Русия да свали митата за внос на стоки средно от 10 на максимум 7.8%. Това ще са максималните импортни мита за някои стоки: зърнени култури – 10% (15.1% сега) химикали – 5.2% (6.5% сега) автомобили – 12% (15.5% сега) електрически машини – 6.2% (8.4% сега) дървесина и хартия – 8% (13.4% сега). По силата на споразумението банки, застрахователни компании и вериги за продажба на дребно постепенно ще могат да отворят свои клонове във федерацията, а вносителите на алкохол и лекарства няма да се нуждаят от лицензи за внос. Москва ще трябва да се откаже от субсидиите за експорт на земеделска продукция. Информационните агенции побързаха да посочат ефектите от отварянето на ресурсно ориентираната икономика към света. Руснаците ще могат да купуват по-евтино европейски коли, мебели и всякакви промишлени уреди, а руските фирми ще изнасят по-лесно петрол, газ и стомана. Според икономиста Лъчезар Богданов от консултантската компания "Индъстри уоч България" вчерашното решение е една от стъпките към свободната търговия. "Трябва обаче да се види какви са индивидуалните нива на митата по стокови групи с Европейския съюз", подчертава Богданов. "Страшното в Русия не са митата, а процедурите, от които всички се оплакват – не е сигурно какво ще се случи със стоката, когато стигне до границата. Ако Русия стане член на СТО, ще трябва да гарантира прозрачност и еднакви процедури за всички", обясни Веселин Илиев, директор на отдел "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара. По думите му дори Русия да се присъедини към СТО, това не означава автоматично отпадане на мита. "Държавата се задължава да информира няколко месеца предварително другите страни, когато предприема мерки с ограничително въздействие." Илиев силно се съмнява, че Москва скоро ще стане член на СТО, защото правилата за свободна търговия забраняват всякакви експортни ограничения, а правителството е наложило високи мита за износа на петрол. Пълноправното членство зависи от две ключови решения - на министрите на търговията в СТО, които ще се срещнат през декември, и на руския парламент, който трябва да ратифицира споразумението.
Източник: Капитал (11.11.2011)
 
Цените на медта паднаха до най-ниските си нива за последните две седмици в Лондон вчера, след като прогнозите за икономическия растеж догодина бяха занижени наполовина. Според Европейската комисия растежът тази година ще достигне 1.5% и едва 0.5% през 2012 г. Предишните прогнози бяха за растеж съответно 1.6% и 1.8%. Върху цените оказа въздействие и това, че експортът към най-големия потребител на мед – Китай, отбелязва най-малкия си ръст от 2 години насам. Цената на метала с тримесечна доставка спадна с 1.8% и достигна 7357 USD за тон – най-ниското ниво от 24 октомври. През октомври доставките на мед за Китай са нараснали с 15.9% в сравнение с година по-рано. Това е най-ниският растеж, след като възходящата тенденция се възобнови през декември 2009 г., отбелязва Bloomberg. Експортът за Китай е под прогнозираните нива от 16.1%. Същевременно запасите на мед в световен мащаб са спаднали до 410 025 тона – най-ниското ниво от 28 февруари и с 14% по-ниско от достигнатия на 10 юни връх. Завръщането на долара Златото също отбеляза спад за втори пореден ден в Ню Йорк, след като повишаващата се стойност на долара намали търсенето на благородни метали като алтернативен актив. Фючърсите спаднаха с общо 1.6% за последните две сесии, като същевременно доларът поскъпна с 1.5% спрямо еврото. В четвъртък златото с доставка през декември поевтиня с 1.2% до 1771 USD за тройунция. Анализатори, цитирани от Bloomberg, очакват през следващите дни цената да падне до 1740 USD, тъй като долара се счита за подценен спрямо златото. В Лондон цената на златото с незабавна доставка остана на нива от около 1771 USD за тройунция. В рамките на годината цената на златото се е увеличила с 25%, а доларът е спаднал с 1.6% спрямо еврото. Останалите ценни метали също отбелязват спад. Алуминият с доставка през декември поевтиня с 1.8% до 33.74 USD. Платината с доставка през януари спадна с 0.9% до 1629.50 USD за тройунция, а паладият с доставка през декември – с 1.5% до 644.95 USD за тройунция. Черно злато Котировките на петрола от своя страна достигнаха тримесечен връх. Фючърсите се повишиха с 1.7% въпреки занижените прогнози за потреблението през следващата година. Според последния доклад на Международната енергийна агенция през 2012 г. потреблението на петрол ще се повиши с 1.5% до 90.5 млн. барела на ден. Тази прогноза обаче е с 20 хил. по-малко от предишната поради ниските очаквания за потреблението в САЩ и Япония.
Източник: Капитал (11.11.2011)
 
Правната битка на Codelco с Anglo American може да продължи години Диего Ернандес, главен изпълнителен директор на Codelco, каза, че задаващата се юридическа битка на Codelco с минния гигант Anglo American може да отнеме от 3 до 4 години. Държавата компания обеща да упражни своите 49% в южночилийските активи на Anglo, но Anglo заяви, че няма да продава толкова много. Двете компании стигат до тук тъй като Codelco настоява, че има 49% опции в Anglo American Sur, докато Anglo твърди, че този дял е намален до 24.5% след изненадваща продажба на дял. Според Ернандес може би Anglo American мисли, че е за предпочитане да отложи този проблем в продължение на 3 или 4 години, а не да го реши сега. Но не може да ипотекира бъдещето за краткосрочна победа. Той допълни, че Anglo шокира Codelco и инвеститорите като обяви, че е продала 24.5% от акциите в южно чилийските медодобивни активи на японската Mitsubishi Corp за 5.4 млрд. долара, сигнал за агресивна позиция в преговорите с Codelco. Ернандес заяви по-рано, че Codelco ще предприеме съдебни действия, ако Anglo отхвърли опциите през януари. „Вече сме започнали процеса на упражняване на опциите, а през януари ще го упражним, и те трябва да ни продадат своите активи.” (Reuters)
Източник: Reuters (14.11.2011)
 
Спорният бум на добива на желязо в Индия Правителствено разследване разглежда твърденията за сериозни нарушения от компаниите добиващи желязна руда в Гоа. От върха на хълм в северна Гоа се открива гледка, която малко туристи виждат - само на час път с кола от най-известните плажове. В далечината, гористите хълмове са набраздени от огромни руднични изкопи дълбоки по стотици метри. Армия от машини копае желязна руда, за да задоволи бумът на добива в Гоа. Обаче рудата не е за Индия, въпреки огромната нужда от стомана в страната, а за износ предимно за Китай. Но минният сектор в Гоа сега трябва да закопае в себе си: той е най-новият обект на разследване от страна на отдела за борба с корупцията в Индия, правителствена комисия, която трябва да разследва твърденията за широко разпространени злоупотреби. Някои критици призовават за закриване на индустрията. Спорът също предизвика въпроси около начина, по който Индия управлява полезните си изкопаеми - когато има такава спешна нужда да модернизира собствената си инфраструктура. (BBC)
Източник: Други (15.11.2011)
 
Една трета от глобалното алуминиевия сектор работи при загуба Кредитният фонд Perpetual каза, че почти една трета от алуминият в света се произвежда на загуба заради цените на металите, отслабено от високите материални запаси и слабите перспективи за растеж. Андрю Корбет, анализатор към австралийския фонд, който има около 3.5 млрд. долара инвестиции в суровини, заяви, че в същото време високите разходи, свързани със затварянето на производствените мощности, поддържа пазара напълно снабден. Корбет заяви, че "производителите на алуминий ще спечелят в по-дългосрочен план от тенденцията потребителите да използват повече от лекия метал, който се разглежда като по-екологичен отколкото някои други метали, и липсата на инвестиции в нови пещи, докато толкова много съществуващи работят на загуба. Но по-непосредствената слабост и застой в потреблението ще се отразят на перспективите пред сектора." Цените на алуминия се сринаха с почти 20% през последните 3 месеца до около 2165 долара за тон, докато запасите на London Metal Exchange са около 4.53 млн. тона или една десета от общото очаквано производство в световен мащаб през тази година. 30% от световната алуминиева промишленост гълта водата при текущите цени. (Reuters)
Източник: Reuters (16.11.2011)
 
Активите на металургичната "Чугунолеене" – Ихтиман, и машиностроителната "Бесттехника ТМ -Радомир" скоро може да бъдат обявени за продажба заради дългове, става ясно от документи в Търговския регистър. И двете предприятия имаха кредити към ОББ, които бяха изкупени от "Еврометал" – компанията на Людмил Стойков, известен като спонсор на президента Георги Първанов и свързан със скандалите по програма САПАРД. Така фирмата стана най-големият им кредитор с обезпечения търговските предприятия и активите им. В регистъра вече са публикувани договори на пернишката "Еврометал" с лица - депозитари на имуществото на двете дружества. Търговските предприятия са залог по заемите и депозитарите Гергана Василева Борисова (на "Чугунолеене") и Румяна Василева Владимирова ("Бесттехника") имат пълномощно от Стойков да описват заложените актив, да направят списък на кредиторите и начина на разпределяне на парите им. След това се стига до продажба и депозитарът се разплаща със заемодателите, обясниха юристи. "Чугунолеене" – Ихтиман, беше обявено в несъстоятелност с решение на съда от 21 октомври по искане на НЕК. Към иска се присъедини и "Еврометал", а началната дата на неплатежоспособността е 15 юли 2010 г. За синдик е назначен Драгомир Григоров. По информация на представители на машиностроителния бранш и на бившия кмет на Ихтиман Маргарита Петкова "Еврометал" има намерение да възобнови производството на "Чугунолеене". Засега от компанията не са обявили официално намеренията си. Преди няколко месеца ОББ назначи свой директор в дружеството заради дълговете от над 9 млн. евро, които повече от година са просрочени. Договорът за ихтиманската компания не е публикуван и не е ясно на каква цена са придобити вземанията и колко точно е стойността им в момента. При "Бесттехника" става въпрос за 4.6 млн. евро дълг и 3 млн. евро вземания, които са купени в пълния им размер от "Еврометал", става ясно от договора в Търговския регистър.
Източник: Дневник (16.11.2011)
 
Въвеждането на енергоспестяващи технологии може значително да свие енергийните разходи на едно голямо предприятие. Верижният ефект ще доведе и до по-ниска себестойност на продуктите и по-конкурентни пазарни позиции (без да отчитаме и положителния ефект за околната среда). Подобни инвестиции обаче не са никак малки и поради тази причина компаниите често предпочитат да не ги правят. Добрата новина е, че вече фирмите могат да разчитат и на помощ от еврофондовете. Днес официално стартира процедурата "Инвестиции в зелена индустрия" на Оперативна програма "Конкурентоспособност". По нея големите компании могат да получат до 4 млн. лв. не само за въвеждане на енергоспестяващи технологии, но и за рециклиране на отпадъчни продукти или производство на такива, които подлежат на рециклиране. Кой може да кандидатства Бенефициентите могат да бъдат юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, които не покриват изискванията за микро-, малки или средни предприятия. Те трябва да имат поне 3 приключени финансови години, а нетните им приходи от продажби през последната 2010 г. да са били равни или по-големи от 5 млн. лв. Бюджет и финансови параметри Финансират се до 50% от разходите по проекта, като минималният размер на безвъзмездната помощ е 1 млн. лв., а максималният – 4 млн. лв. Бюджетът на процедурата е 40 млн. евро, или малко над 78.2 млн. лв. Той може да бъде увеличен с до 50%, в случай че броят на проектите, които получат над 55 т. на етап техническа и финансова оценка, надхвърли определения финансов ресурс, коментират от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Какво се финансира Фирмите могат да кандидатстват с проекти, свързани със закупуване на машини, които водят до намаляване енергоемкостта на производството, до по-ефективно използване или рециклиране на отпадъчните продукти, както и за производството на продукти, които подлежат на рециклиране. Процедурата позволява подмяна или подобряване на задвижващи двигатели и системи, смяна на енергоносителя (например от мазут на газ или от ток на газ), както и дейности за оползотворяване на отпадъчната топлина. Освен това компаниите могат да купуват и въвеждат в експлоатация малки когенерационни инсталации за собствени нужди (с мощност под 1MW), както и системи за отопление и вентилация от ВЕИ. Покриват се и инвестиции в софтуерни системи за енергиен мениджмънт, както и консултантски услуги, свързани с въвеждането на подобни системи. Процедурата позволява на фирмите да инвестират в разширяване на дейността на сегашното си предприятие, да диверсифицират производството си с нови продукти или услуги, коренно да променят производствения си процес или да стартират нова дейност в друг отрасъл.
Източник: Капитал (17.11.2011)
 
Под заплаха от стачка, Валентин Захариев вдигна двойно заплатите в ОЦК Кърджали Двукратно увеличение на заплатите за работници и служители в ОЦК АД в Кърджали обеща ръководството на дружеството през 2012 година. Това е залегнало в подписаното във вторник стачно споразумение между синдикатите и ръководството в завода. По силата на споразумението заплатата на металурзите ще нарасне с 6 процента от Нова година и с 15 процента от 15 май 2012-а при условия, че новият електролитен цех бъде въведен в експлоатация. В преговорите между двата синдиката – КНСБ и „Подкрепа”, и ръководството на ОЦК, са участвали вицепрезидентът на конфедерацията Валентин Никифоров и собственикът на дружеството Валентин Захариев. В стачното споразумение е залегнало и задължението да бъдат изплатени стари задължения към работещите, както и обезщетения към тези, които са съкратени. Ръководството на завода е поело ангажимент да осигури безопасни и здравословни условия на труд, като са разписани по време и отговорности сроковете, в които трябва да се извършват ремонти. За осигуряване на лични предпазни средства за металурзите ще бъдат отпуснати по 10 хиляди лева за ноември и декември. По исканията на синдикатите за осигуряване на питейна вода, както и качествена храна, ръководството е поело ангажимент да създаде постоянна комисия, която да следи за параметрите на тези продукти, както и да предизвика проверка от РЗИ-Кърджали, която да установи дали водата е годна за пиене или не. Интересна подробност в споразумението е, че работодателят се задължава да преведе събираните суми за синдикален членски внос, събирани по ведомост – нещо, което не е правено досега.
Източник: Дарик радио (17.11.2011)
 
"Чугунолеене" - Ихтиман, и "Бесттехника - Радомир" скоро може да бъдат обявени за продажба Активите на металургичната "Чугунолеене" – Ихтиман, и машиностроителната "Бесттехника ТМ -Радомир" скоро може да бъдат обявени за продажба заради дългове, става ясно от документи в Търговския регистър. И двете предприятия имаха кредити към ОББ, които бяха изкупени от "Еврометал" – компанията на Людмил Стойков, известен като спонсор на президента Георги Първанов и свързан със скандалите по програма САПАРД. Така фирмата стана най-големият им кредитор с обезпечения търговските предприятия и активите им. В регистъра вече са публикувани договори на пернишката "Еврометал" с лица - депозитари на имуществото на двете дружества. Търговските предприятия са залог по заемите и депозитарите Гергана Василева Борисова (на "Чугунолеене") и Румяна Василева Владимирова ("Бесттехника") имат пълномощно от Стойков да описват заложените актив, да направят списък на кредиторите и начина на разпределяне на парите им. Chugunoleene - Ihtiman and Besttechnica - Radomir may soon be put up for sale
Източник: Дневник (17.11.2011)
 
Severstal започва масивна експанзия Severstal, една от най-големите стоманодобивни и минни компании в света, официално стартира фаза II на разширяването си в Кълъмбъс, Мисисипи. Проектът за разширението на стойност 550 млн. долара в Severstal Columbus ще увеличи годишното производство на стомана с 3.4 млн. тона (3.1 млн. метрични тона), което е удвояване на капацитета. Проектът по разширяването включва втора електрическа пещ, черпак металургична пещ, пещ тунел и линия за горещо поцинковане. Инвестицията на Severstal в Кълъмбъс спомогна за тласък на икономическия растеж в щата Мисисипи, създаваде работни места и привлече преработвателите на стомана и скрап към индустриалния парк в Лоундс Каунти. Severstal Columbus разполага с най-новите и най-модерните електрически пещи в света. Чрез Фаза 1 завършена през 2007 г. за 880 млн. долара, Severstal Колумб е флагман на "мини-предприятията", които рециклират стоманен скрап в продукт, годен за автомобилостроенето, тръби, уреди и други. В момента заетите са над 650. (WCBI)
Източник: Други (17.11.2011)
 
China Steel планира да поиска забавяне на доставките от BHP и Rio Tinto China Steel, най-големият тайвански производител на стомана, заяви че планира да поиска от BHP Billiton и Rio Tinto забавяне на доставките на желязна руда и кокс на фона на глобалното забавяне на икономическия растеж. "Готови сме да говорим с нашите доставчици за това с надеждата, че могат да отложат доставките", заяви представител на China Steel. "Дълговата криза в еврозоната се разширява, а икономиката на САЩ не е в добра форма." China Steel и по-големи конкуренти като китайската Baoshan Iron & Steel, и други са засегнати от слабото търсене. "Коригирахме продукцията си за ноември и ще продължим през декември в резултат на редовната поддръжка на производственото оборудване," заяви човекът от China Steel, отказвайки да даде повече подробности. Baoshan Iron & Steel, заяви по-рано този месец, че ще намали цените на основните си продукт за декември. (Reuters)
Източник: Reuters (18.11.2011)
 
Виетнамският стоманодобив изправен пред загуби на фона на ниските продажби Замразеният пазар на недвижими имоти и високите лихвени проценти доведоха до загуби на виетнамските производители и някои от тях дори са изправени пред риск от затваряне. Фам Чи Чуонг, председател на Виетнамската стоманодобивна асоциация, каза че продажбите са се сринали, защото много проекти са били прекратени или забавени, и пазарът на недвижими имоти е замразен, тъй като правителството започна намаляване на публичните инвестиции и затягане на паричната политика за ограничаване на високата инфлация. Продажбите на стомана се очаква да спаднат с около 7.7% до 10.3 млн. тона през 2011 г. в сравнение с 2010 г.. Продажбата се очаква да спаднат с 21% през октомври спрямо предходния месец, до едва 300 хил. тона. Поради това, стоманодобивните фирми са изправени пред излишък от около 900 хил. тона. Чуонг каза, че много производители са намалили цените с 2 - 2.5% до 15.6 - 15.7 млн. донга за тон, за да увеличат продажбите. Междувременно, производствените разходи се изчисляват на 15.5 - 16 млн. донга на тон. Той добави, че "Производителите търпят загуби. Въпреки че няма фалити, има предприятия, които не могат да продадат продуктите си и се е наложило спиране на производството." (Thanhniennews)
Източник: Други (21.11.2011)
 
Руснаци и японци наддават за Vietnam Steel Руските корпорации Еvraz и НЛМК, както и японските Nippon Steel, Tokyo Steel, Kobe Steel, Mitsubishi и Marubeni-Itochu планират покупката на контролния пакет от акции на виетнамската стоманодобивна компания Vietnam Steel Corporation (VNSteel). Сега 98 на сто от виетнамската фирма са държавна собственост. В най-скоро време се очаква пакет от 5,76 процента от акциите да бъде продаден на борсата. Други 29 на сто ще бъде предложен на стратегически чужди инвеститори. Капацитетът на VNSteel е за 5 млн. тона стомана. За тази година се очаква компанията да завърши с печалба от 40 млн. долара. Една четвърт от акциите й се оценяват на 80 млн. долара. В Източна Азия расте търсенето на стомана и за това японски корпорации вече са създали няколко смесени предприятия във Виетнам и Индонезия, които произвеждат над 180 хил. т готови стоманени изделия. Нарастването на производството на стомана в Югоизточна Азия доведе до увеличаване на търсенето на руски коксуващи се въглища с 23 на сто от началото на годината. (Russia Briefing)
Източник: Други (23.11.2011)
 
Металургични фирми може да спрат работа заради стачката в БДЖ Без сближаване на позициите приключи срещата между ръководството на БДЖ и синдикатите. Това означава, че от днес започва ефективна стачка и се очаква влаковете в страната да не се движат между 8 и 16 ч. Ако за пътниците това е поредното неудобство, причинено от държавния превозвач, за бизнеса последствията може да са далеч по-тежки. Особено сериозно е положението при добивните и металургичните предприятия, които превозват големи обеми суровини и продукция и трудно могат да намерят алтернатива. Ако стачката продължи по-дълго, това може да доведе дори до блокиране на работата на някои от тях заради липса на суровини или невъзможност да съхраняват продукцията си. "Повечето товари на металургичните предприятия се транспортират през нощта, така че превозът няма да бъде спрян напълно. Ще има обаче забавяния по гарите и граничните пунктове, а от БДЖ вероятно ще гледат да пускат с предимство пътническите влакове", каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Стачката ще се отрази на доставките на суровини, което може да се окаже фатално за предприятията, тъй като наличните количества в даден момент ще се изчерпят, а процесите са непрекъсваеми. Затрудненото извозване на готова продукция пък ще принуди компаниите да плащат неустойки и в по-краен вариант може да им коства пазарен дял. "Може да се наложи намаляване на транспортираните количества и дори на производството, а това ще намали и конкурентоспособността ни", каза Антон Петров, регионален представител на гръцката Viohalco Group. По думите му такава ситуация е крайно нежелателна, тъй като металургичната индустрия е една от най-силно експортно ориентираните и съответно един от важните двигатели на икономическия растеж на страната. Още по-сериозен е проблемът с някои металургични предприятия като пловдивския Комбинат за цветни метали, Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали и "Аурубис България", които произвеждат сярна киселина от отпадните си газове. От една страна, те не могат да спрат да правят киселина, тъй като изпускането на технологични газове без предварително улавяне на серния диоксид е недопустимо. От друга, заводите разполагат с ограничени възможности за съхранение на течния продукт. "Цистерните със сярна киселина трябва да се извозват регулярно, тя не може просто да бъде излята. Ако транспортирането й се затрудни за по-дълъг период, предприятията трябва да спрат производството си", посочи Паунова. "Около 80-90% от рудата превозваме със собствен автомобилен транспорт, така че стачката на БДЖ няма да ни се отрази много", коментира Роберто Младенов, изпълнителен директор на мажоритарния собственик на ОЦК "Интертръст". Той обаче предпочете да не коментира какво ще се случи, ако компанията не може да извозва сярната си киселина. В момента ОЦК транспортира продукта към Турция, като ползва услугите на БДЖ. Товарите, които металургичните заводи транспортират по железопътните линии, са около 5-6 млн.т годишно по данни на БАМИ. Само "Стомана индъстри" превозва около 2 млн.т стомана и стоманени продукти. "Аурубис" и КЦМ пък транспортират съответно по над 1 млн.т и 200-300 хил.т сярна киселина годишно. Не случайно още преди дни от асоциацията изпратиха писмо до транспортния министър, в което предупреждават за сериозната опасност за сектора, ако стачките провалят транспортния им график. "Металургичните предприятия нямат алтернатива на железопътния транспорт", категоричен е Петров. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев автомобилният транспорт не е подходящ за обемни стоки, а на по-дълги разстояния не е и изгоден. Пред същия проблем са изправени и добивните предприятия, които не преработват концентрата си на място. Едно от щастливите изключения е "Асарел-Медет", което използва автомобилен транспорт до близкия град Пирдоп. "Челопеч майнинг" обаче превозва големи количества концентрат до пристанището в Бургас, откъдето продуктът отива в завода на компанията в Намибия. "Крайният вариант е да превозваме концентрата с камиони, но това не е удачно, понеже ще се направят много курсове", каза изпълнителният директор Николай Христов. Доколко автомобилният бранш може да поеме товарите обаче също е под въпрос. Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов БДЖ транспортира по около 35 хил.т на ден, което означава, че ще са нужни над 1700 камиона, за да се справят в този обем. "Нямаме такива специализирани камиони, които да могат от утре, ако изцяло спре железницата, да поемат превозите", коментира и Георги Минчев, собственик на "Транс Балкани" и председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. Дори и да се намерят достатъчно камиони обаче, това ще повиши транспортните разходи на предприятията и допълнително ще ги затрудни в плахите им опити да преодолеят последиците от кризата. А те за разлика от държавните железници не могат да си позволят да работят години наред на загуба.
Източник: Капитал (24.11.2011)
 
EUROFER подава антидъмпингова жалба в ЕК срещу покритие стомана от Китай EUROFER е подал антидъмпингова жалба в Европейската комисия, предоставяща доказателства, че вносът на стомана с органично покритие от Китай се продават на дъмпингови цени и причинява сериозни щети на стоманодобивната промишленост в ЕС. Въпросният продукт е органично покрита стомана, състояща се от предварително боядисани лист и лист пластмасово покритие, които са композитни материали на метален субстрат и органично покритие, които се придържат заедно здраво и се допълват взаимно в свойствата си. Гордън Мофат, генерален директор на EUROFER, заяви: "През последните четири години вносът от Китай в ЕС се е увеличил драстично, въпреки спада в потребление на ЕС. В резултат на това, секторът в ЕС губи продажби и пазарен дял и се принуждава да намаля производството и капацитета си. "Пазарният дял на ЕС със стомана с органично покритие от Китай се е увеличил от 0.5% през 2004 г. до 15% през последните 12 месеца, като вносът е достигнал най-високото си ниво в историята през второто и третото тримесечие на 2011 г. Вносните цени са значително по-ниски от тези на производителите в ЕС и на тези от трети страни. (Steel Guru)
Източник: Други (25.11.2011)
 
Baosteel издава облигации за 564 млн. долара Baoshan Iron & Steel Co обявиха, че успешно е издала облигации за 3.6 млрд. юана (564.87 млн. долара) в Хонг Конг, което сигнализира решимостта на Китай да превърне юана в световна валута. Емисията, най-голямата такава в юана от китайската компания в Хонг Конг, е насочена към инжектирането на пари в дъщерни компании на Baosteel зад граница. Женг Донг, анализатор на стоманодобивната промишленост в Guosen Securities Co, заяви: "Сделката е част от експеримент за популяризиране на юана сред чуждестранните инвеститори с помощта на Хонг Конг като платформа", отбеляза Женг. Този ход показва също така, че шанхайската компания се нуждае от средства за проектите си зад граница. По-рано през август, Джоу Сяочуан, управител на централната банка на страната, заяви че правителството подкрепя Хонг Конг да стане офшорен център за бизнес с юани, а компании от континенталната част ще наберат до 50 милиарда юана от продажба на облигации през тази година в Хонг Конг (Global Times)
Източник: Други (28.11.2011)
 
Nippon Steel в опит да осуети оферта за поглъщане на бразилската си компания Nippon Steel се опитва да осуети всяко поглъщане на бразилския си филиал за стомана, Usinas Siderurgicas de Minas Gerais, чрез обединение с италиано-аржентинската Techint Group. Techint, чрез своите дъщерни дружества Ternium и Tenaris, плаща общо 2.7 млрд. долара за 27.7% в Usiminas, задушавайки всеки опит за поглъщане от друг бразилски производител на стомана CSN. Сделката обединява Nippon Steel и Usiminas с мощното италиано-аржентинската семейство Рока, контролиращите акционери на Techint, вторият по големина производител на стомана в Южна Америка. Сделките дават контролен блок на акционерите от 63.9% от общия брой акции на дружеството с право на глас. "След като Nippon Steel, Usiminas и Ternium работят заедно ще бъдем в състояние да ... предложим по-широка продуктова гама, която ще се фокусира върху доставката на най-сложните продукти в целия регион, от Мексико до Аржентина," се казва в изявление на Ternium. Този ход попречва на CSN, която купи 11.7% от контролните акции на Usiminas - дял, който определи като "стратегически". (FT)
Източник: Други (29.11.2011)
 
Търговците за скрап приеха етичен кодекс Сто и трийсетте фирми, членуващи в Гражданската инициатива за черни и цветни метали, приеха етичен Кодекс за отговорна търговска дейност, съобщиха от организацията. С него те се задължават да не изкупуват материали, за които имат достатъчно основание да смятат, че са крадени – капаци на шахти, релси, кабели и полупроводници, части от паметници и др. Търговците на метали обещават да съдействат на МВР и контролните органи за установяване и залавяне на извършителите и възстановяване на откраднатото имущество на неговите собственици. Целта на документа е да промени общественото мнение на фирмите в сектора, които искат да правят легален бизнес в страната, посочват от Гражданската инициатива за черни и цветни метали,. Подписването на кодекса ще е условие за приемането на бъдещи членове на организацията.
Източник: 3e-news (30.11.2011)
 
Индия спечели правата за афганистанска желязна мина Консорциум от индийски компании е спечелил правата за разработване на най-големото афганистанско находище на желязна руда, заяви минното министерство, подчертавайки увеличаващите се връзки между двете страни. Седем индийски компании, водени от Steel Authority of India Limited (SAIL), спечели сделката за 10.3 млрд. долара да експлоатира три от четирите блока в мината Hajigak в Бамиян, централен Афганистан, заяви Абдул Джалил Джумрани от министерството. Четвъртият блок бе предоставен на канадската Kilo Goldmines, като договорите трябва да бъдат подписани през февруари или март, а експлоатацията на мината с около 2 млрд. тона залежи на желязна руда се очаква да започне от 2015 г. Миналия месец Афганистан подписа сделка за стратегическо партньорство с Индия с цел стимулиране на търговията, сигурността и културните връзки, предизвиквайки ужас в съседен Пакистан, най-големият враг на Индия за влияние в региона. Смята се, че Афганистан има минерални суровини за около 3 трлн. долара, което теоретично би могло да генерира милиарди долари данъчните приходи за размирната страна. Експлоатацията на тези ресурси е изправена пред огромни препятствия, поради продължаващата нестабилност след 30 години войни в страната, окаяната инфраструктура и ендемичната корупция. (China Post)
Източник: Други (30.11.2011)
 
Whitehaven и Aston може да се слеят за 5 млрд. долара Whitehaven Coal и Aston Resources на Nathan Tinkler обсъждат сливане на стойност 5 млрд. долара, което ще създаде най-голямата независима австралийска компания за въглища. Новината изстреля акциите на Aston със 7%. Въгледобивната промишленост е най-горещия сектор за сделки в Австралия през последните три години, предвождани от поглъщането на Macarthur Coal от американската Peabody Energy за 5 млрд. долара миналия месец, залагайки на бума в китайското и индийското търсене на въглища. 35-годишният Тинклър е най-младият милиардер в Австралия и основен акционер в Aston с около 30% дял. Сделката ще обедини 75-те процента на Aston във въгледобивния проект Maules Creek с мините на Whitehaven в същия басейн в Нов Южен Уелс, за да изпревари конкурентите си New Hope Corp. Maules Creek се очаква да произвежда главно коксуващи се въглища за стоманолеярни и висококачествени термални въглища за износ. "Обединената компания ще има доста значителен ръст в атрактивна стока", заяви анализатор. Whitehaven се нахвърли след като цената на акциите на Aston спаднаха миналия месец, когато компанията уволни главният изпълнителен директор и главен финансов директор, а Тинклър пое поста неизпълнителен директор. (Reuters)
Източник: Reuters (05.12.2011)
 
Indian Steel Corporation стартира на ISC Steel Zone в Джайпур Indian Steel Corporation Ltd, джойнт венчър на Ruchi Group и Mitsui & Co Ltd, представи своя 5-ата си зона за стомана ISC Steel Zone в Индия, Джайпур. ISC Steel Zone бе открита от Динеш Сети президент на Steel Corporation Ltd. Маркетинговият шеф на Steel Corporation Ltd. Р.Б. Лоди обяви, че ISC има план да отвори 100 ISC зони за стомана в цялата страна до края на тази финансова година. Той заяви: "Нашата стратегия е да имаме верига ексклузивни търговски обекти на ISC, така че потребителите да са сигурни в качеството и цената, с цялата гама поцинковани и студено валцувани стоманени продукти. ISC Steel Zone ще се разшири по-добре предлаганите услуги, като по този начин осигури стойност за парите на потребителите. Ангажираме се да предоставяме продукти с високо качество на нашите уважаеми клиенти и привързаността и вярата им в нас ще продължат дълго." Лоди добави, че търсенето на най-популярните им марки Indian Ultratuf, Indian Tadka, Indian Cool и Indian Makkhan се увеличава от ден на ден на пазара. Компанията планира да произвежда листове с цветно покритие от март 2012 г. ISC има инсталиран капацитет от 600 хил. тона на година и планира да го повиши до 1.2 млн. тона годишно до 2014 г. (Steel Guru)
Източник: Други (06.12.2011)
 
ОЦК Кърджали спира производството? ОЦК АД в Кърджали спира производство, а над 300 работници от Цинковия завод в рамките на комбината ще бъдат пуснати в принудителен платен отпуск, алармира председателят на структурата на КНСБ в Кърджали Иванка Караколева. По думите й причина за спиране на производството според ръководството на завода бил планов ремонт, който ще продължи до 3 януари. Оловно производство бе спряно в средата на април тази година и в дружеството остана да работи само цинково. Сега и то е спряно. Сред металурзите върви съмнението, че заводът ще последва съдбата на Кремиковци и през януари ще останат на улицата. Тази сутрин те излязоха на поредния протест заради закъснения с няколко дни на дължимия аванс, въпреки подписаното наскоро стачно споразумение, според което ако се наруши дори и една от клаузите, разписани в него, металурзите са с развързани ръце да започнат стачка без предупреждение. От централата на КНСБ в Кърджали обаче все още нямаха решение дали ще се премине към ефективен протест на металурзите или не.
Източник: Дарик радио (08.12.2011)
 
Работническа стачка в европейските заводи на ArcelorMittal Хиляди работници се организират стачкуваха в сряда в европейските централи на ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, което профсъюзите нарекоха протест срещу несигурността на работното място. Европейската федерация на металурзите (EMF) заяви, че стачки вариращи от 2 часа на смяна до 24-часови стачки ще се проведат в заводите в Белгия, Франция и Люксембург, като прекъсвания също се очакват в Италия, Испания и някои предприятия в Германия. Обектите в Полша и Чешката република също се очаква да претърпят някои смущения. ArcelorMittal, заяви, че 24-часово спиране на производството са само за предприятията в Люксембург, Белгия и Франция, но не са имали голямо влияние върху производството, като пещите в най-голямата част от засегнатите заводи вече са били частично спрени. "(Пещите в) Роданж и Шифланж са спрени така или иначе, в Лиеж са спрени, както знаете, също така във Флоранж, пещи във всички тези предприятия са спрени," каза говорител на ArcelorMittal. Но по време на пресконференция в Лондон заместник-генералният секретар на EMF Барт Самин заяви, че над 25 хил. работници са излезнали на протест, което е ударило производството с поне 10-20% в цяла Европа. Самин, който представлява 72 работнически организации и 95% от металните съюзи в Европа, обвини ArcelorMittal във безотговорна стратегия на рационализация, което може да доведе до заличаване на стоманодобива изцяло на континента. (Reuters)
Източник: Други (08.12.2011)
 
Бразилската Vale преговаря промяна в договорната система Бразилският минен гигант Vale, водещият световен производител на желязна руда, заяви, че води преговори с основните си клиенти, базираната в Люксембург Arcelor Mittal и тайванската China Steel, за да предостави по-благоприятна система за ценообразуване. "Под натиск от страна на нашите клиенти за промяна в системата на ценообразуване сме", каза Хосе Карлос Мартинс, изпълнителен директор за цветните метали на Vale. Новата система ще позволи да се коригират договорите за желязната руда въз основа на цени по-близки до спот пазара, където в момента цените са по-благоприятни за клиентите. "Днес цените са с 20% по-ниски, но не знаем дали това ще продължи до края на тримесечието", заяви Мартинс. Той каза, че преминаването към тази нова система е "неизбежно", защото клиентите се стремят към по-голяма ликвидност. Повечето продажби на Vale вече вземат предвид тримесечната средна стойност на цените, а не средната цена през предишните три месеца, както и преди. Днес цените на спот пазара са в полза на клиента, но ако те вървят нагоре, клиентът вече няма да бъде в състояние да се върне към предишната система. Vale се осланя на желязна руда между 140 и 150 долара за тон през следващите два до три месеца, според Мартинс. Следващата година бразилският минен гигант се надява да продаде 300 млн. тона желязна руда. (AFP)
Източник: Други (09.12.2011)
 
Оловно-цинковият комплекс в Кърджали няма да работи един месец Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали няма да работи в продължение на един месец, съобщиха от дружеството. Причините са провеждането на ремонти в три цеха и предстоящото пускане в действие на две нови каскади, които трябва да повишат капацитета за производство на цинк, съобщиха от дружеството. Работниците и служителите, които не са заети с ремонтни дейности ще излязат в платен отпуск. Продължават по план и инвестиционните дейности във връзка с изграждането на нов електролитен цех. В средата на април тази година за пръв път в 55-годишната история на първенеца на родната цветна метарургия от експлоатация бе спрян и Оловният завод на ОЦК. Причината тогава бе санкция на РИОСВ-Хасково в размер на 60 хил. лв. заради системни екологични нарушения в атмосферния въздух над Кърджали и околните населени места.
Източник: Капитал (12.12.2011)
 
Yalian Steel получава 5 млн. долара кредит Yalian Steel Corporation обяви, че е получила заем от 5 млн. долара от Beidahuang Agricultural Development Limited, несвързана компания в Китай. Заемът е с падеж на 6 декември 2012 г. и лихва в размер на 7%. Заемът първо ще бъде използван, за да изплати главница и лихва от общо 4,701,734 долара, останали по 4.7 млн. долара заем от Bank of China с падеж на 25 декември 2011 г. Останалото ще бъде използвано за финансиране на оборотния капитал на седалището на Yalian във Ванкувър. Заемът е гарантиран от Yangzhou Yalian Steel Pipe Co. Ltd., изцяло притежавано дъщерно дружество в Китай. Yalian Steel Corporation е корпорация от Британска Колумбия, фокусирана върху производството на надлъжно- подфлюсово заварени (LSAW) стоманени тръби за бързо разрастващият се азиатски сектор на транспортна инфраструктура за енергийния пазар. Компанията наскоро приключи изграждането на първоначалната си производствена база в гр. Янгжу, в китайската провинция Янгсу. Първата производствена линия е с капацитет до 200 хил. метр. тона годишно. (Marketwire)
Източник: Други (12.12.2011)
 
САЩ намери мотив в случая с дъмпинга на стомана Международната търговска комисия на САЩ постанови, че стоманопроизводители в САЩ са пострадали от чуждестранния внос на стоманени тръби, продавани в Съединените щати. Разследването беше насочено към кръгово-заварени тръби от въглеродна стомана, произведени в Индия, Обединените арабски емирства, Виетнам и Оман и "се твърди, че са субсидирани и се продават в САЩ на по-ниска от справедливата цена," се казва в предварителния доклад на комисията. Базираната в Питсбърг United States Steel Corp. е ищец в разследването, както са Wheatland Tube в Шарън, Allied Tube and Conduit в Харви, Илинойс, и JMC Steel Group в Чикаго. В сектора работят около 1465 души и е пазар на около 1.4 млн. къси тона и на стойност 1.3 млрд. долара в САЩ. Стоманените тръби се използва за стандартни тръби, пръскачни тръби и др. Докладът и определеното изравнително мито се очакват през януари 2012 година, а окончателният доклад - през април. (Pittsburgh Business Times)
Източник: Други (12.12.2011)
 
КЦМ АД – Нова генерация металургия На 1 септември 2010 г. е подписан договор за инвестиционен заем в размер на 95 млн. евро между КЦМ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Уникредит Булбанк. Срокът на заема е 11 години, с 2 години гратисен период. Двете финансиращи институции участват наравно в проекта с по 47.5 млн. евро. Технологичното обновление и разширение на производството на КЦМ АД ще се извърши в рамките на 36 месеца с краен срок октомври 2013 г. Проектът се изпълнява без прекъсване на съществуващото производство, като голяма част от обектите ще бъдат разположени на нови производствени площадки на територията на комбината.
Източник: Строителство Градът (13.12.2011)
 
Barclays Capital с оптимистичен поглед върху Европейския стоманодобивен сектор Barclays Capital даде "положителна" оценка за европейския стоманодобивен сектор, казвайки че сектора обещава "стойност за инвеститори с железни нерви." Европейските запаси от стомана загубиха почти половината от стойността си тази година, според брокерската фирма. Barclays заяви, че острите съкращения на производството, разумните начални нива на запасите и стабилизирането на цените на суровините ще помогне на стоманопроизводители да компенсират загубите, и смята, че Kloeckner & Co SE, ThyssenKrupp AG и Voestalpine AG ще бъдат най-успешни. Barclays започна прегледа си с непроменен рейтинг за ArcelorMittal и заяви, че балансът на най-големия производител на стомана в света може скоро да предизвика притеснения сред инвеститорите, ако макросредата се влоши. Освен това, фокусът на ArcelorMittal върху обикновената стомана може да постави компанията в относително неблагоприятна ситуация в сравнение със стоманопроизводителите концентрирани върху по-стабилни, по-висок клас и движени от потреблението продукти. Barclays даде начален висок рейтинг за Kloeckner, ThyssenKrupp и Voestalpine и заяви, че металурзите ще се възползват от по-стабилните и по-висок клас стомани, както и от монополизирания пазар. (Reuters)
Източник: Reuters (14.12.2011)
 
Одобриха сливането на Nippon Steel и Sumitomo Metal Япония одобри сливането между първият и третият по големина производители на стомана в страната Nippon Steel и Sumitomo Metal Industries, което ще създаде втората по големина стоманодобивна компания в света. Обединението, планирано да стартира на 1 октомври 2012 година, ще създаде втората най-голяма компания за добив на стомана в световен мащаб след гиганта ArcelorMittal, и ще генерира икономии в лицето на все по-интензивната глобална конкуренция. Японската комисия за честна търговска обяви, че сливането няма да създаде проблеми по отношение на конкуренцията. Световната конкуренция в стоманодобивната промишленост се засили през последните години, като търсенето се засилва от бързоразвиващите се икономики като Китай, които са предприели мащабни строителни, инфраструктурни и производствени проекти. Японските автомобилни компании, производителите на електроника и други също се стремят да разширят производството си на чуждестранните пазари в търсене на растеж, по-силно потребителско търсене, както и хеджиране срещу валутни рискове. Чрез сливането, стоманопроизводители имат за цел да укрепят световната си мрежа, а именно в Китай, Бразилия, Индия и страните в Югоизточна Азия. Новата компания, Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, ще се стреми към 60-70 млн. тона производствен капацитет в световен мащаб чрез по-нататъшно ускоряване на развитието на бизнеса в чужбина. (AFP)
Източник: Други (15.12.2011)
 
Еврометал ООД назначи управител на Чугунолеене АД На 7 октомври Пернишкото дружество Еврометал ООД, придобива правото да притежава и управлява изпадналото в несъстоятелност дружество Чугунолеене АД. Това Еврометал прави чрез договор за прехвърляне на вземане (цесия) на Обединена българска банка АД срещу Чугунолеене, произтичащи от договор за банков кредит от 25.01.2008г., които са обезпечени с особен залог върху цялото търговско предприятие на Чугунолеене АД като съвкупност ат права, задължения и фактически отношения, както върху отделни активи, включени в състава на търговското предприятие. На 12.12.2011г. Еврометал ООД е сключило договор с Драгомир Иванов Григоров, назначавайки го за управител на Чугунолеене, определяйки в договора неговите права и задължения.
Източник: Money.bg (15.12.2011)
 
Технология намаляваt разходите и потреблението на енергия Технологията на добивния гигант Xstrata, Premus, ще бъдат внедрена във втората фаза на изграждането на текущият проект за ферохром комплекс Lion, след успеха във Фаза 1 на Lion и ферохром предприятието Lydenberg. Компанията твърди, че Premus намалява общите производствени разходи с около 6%, с около 1/3 по-малко електроенергия в сравнение с други налични технологии за топене, със средно между 2.2 MW/т и 2.4 MW/т. Японската технология е модифицирана от Xstrata, заяви Оомешни Найкер - технически ръководител на източните операции в Xstrata Alloys, в доклад озаглавен "Развитие и предимства на процеса Xstrata Premus". Найкер признава, че капиталовите разходи са по-високи от конвенционалните методи, но Premus остава с най-ниската цена на годишна база за капитал/тон сплав в сравнение с алтернативните екологично приемливи процеси. Той заяви, че Xstrata е променила изискванията за суровините със смес, която е по-подходяща, икономически ефективна и лесно достъпна. Освен това, технологията води до значително по-добра ефективност в сравнение с конвенционалните методи, а също така води до ниско потребление на кокс, 100% агломерация и малко производство на силиций, в сравнение със стандартното силициево съдържание в хрома от около 4%. (Mining Weekly)
Източник: Други (16.12.2011)
 
Корабостроене, стомана, LCD сектори, начело за преструктуриране през следващата година Корабостроенето, стоманодобива и производството на дисплеи с течен кристален, които натрупаха излишъци в резултат на агресивни инвестиции в съоръжения, се подготвят за основно преструктуриране следващата година. С европейската дългова криза, която има вероятност ще продължи, а дори може да се влоши следващата година, някои компании вече са на прага на затварянето. Стоманодобивните компании са изправени пред мрачна перспектива, а на някои вече им понижиха кредитните рейтинги. Намаляването на кредитни рейтинги е доказателство за влошаването на рентабилността и финансовите структури на стоманопроизводители. Кредитните рейтинги на US Steel, Nippon Steel Corporation и JFE Steel бяха понижени с 1-2 стъпки от 2008 г. насам. " Standard and Poor’s понижи кредитния рейтинг на POSCO от А до А- през октомври, поддържайки "негативни" перспективи за компанията. Moody’s ревизира Baa3 рейтинга на Hyundai Steel от "стабилен" на "негативен". Фискалните затруднения в Европа и регулирането на собствеността в Китай ще доведат до спад в търсенето на стомана, удряйки компаниите, които доставят по-скоро на строителните, отколкото на автомобилните производители. (Korea Herald)
Източник: Други (19.12.2011)
 
Ще се забави ръста на търсенето и предлагането на стомана Китайският стоманодобив ще се отличава с бавен ръст на търсенето и предлагането през 2012 г., според скорошен доклад, което анализаторите отдават на забавянето на жилищния пазар и завършването на инфраструктурни проекти, които са били стартирани като част от пакет за стимулиране на икономиката през 2008 г. Потреблението на стомана през 2012 г. ще бъде около 688 млн. тона, ръст от 5.32%, а общото производство на стомана ще достигне 717 млн. тона, ръст от 4.51%, според доклад на Guosen Securities. И двете са с по-бавен темп на растеж, отколкото през 2011. "Забавянето се дължи главно на спада в строителството на инфраструктурни обекти и охлаждането на жилищния пазар", заяви Лиу Кьонг, анализатор от консултантската фирма Steelhome. Той заяви, че много големи инфраструктурни проекти, които са били стартирани през 2008 г. от правителството за стимулиране на икономиката са били изпълнени, което води до значителен спад в търсенето на стомана. Най-активните фючърсни договори за арматура, който служат като база за сравнение на цените на вътрешния пазар, са паднали с 13.4% тази година. (Global Times)
Източник: Други (21.12.2011)
 
Vale иска да продаде товарните си кораби за желязна руда Vale иска да продаде големите си превозни кораби за желязна руда на фона на ожесточената конкуренция от страна на китайските корабособственици и срамните резултати от началото на превозната си дейност, като втората по големина минна компания в света сменя фокуса върху ключови проекти. Жозе Карлос Мартинс, изпълнителен директор на Vale за желязната руда и стратегия, заяви, че бразилската компания ще продаде така наречените Valemaxes, повечето от които все още не са построени, ако може да уреди дългосрочни лизингови договори върху тях. Мултимилиардният план да контролира доставките за Китай, като построи 35 кораба с палуби с размерите на три футболни игрища всеки, най-големите кораби за сухи насипни товари, е мечта на Роджър Аниели, бившият изпълнителен директор на Vale, но това срещна жестоки критики още отначало. Нито един от новите кораби не е в състояние да акостира в Китай, най-големият пазар на Vale, поради противопоставяне от страна на местните корабособственици и технически трудности, а мистериозният теч на борда на Vale Beijing по време на първото си пътуване този месец повдигна опасения за безопасността. Решението да продаде корабите идва след като Мурило Ферейра, новият по-предпазлив и дипломатичен главен изпълнителен директор на Vale, преразглежда разходите за всички проекти, за да укрепи финансите на компанията в лицето на спадащите цени на суровините. (FT)
Източник: Други (21.12.2011)
 
ЕК започва антидъмпингово проучване на китайските стоманени продукти с покритие Европейският съюз заплаши да наложи тарифи относно биологичното покритие стомана от Китай за ограничаване на конкуренцията на производителите от ЕС. ЕС започна разследване дали китайските производители на метала го продаде в 27-членния блок под себестойността, практика, известна като дъмпинг. Този вид стомана се използва в домашни уреди, строителство, отопление и мебели, наред с други неща, според ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света. ЕО каза, че разследването ще определи дали с органично покритие стомана от Китай е дъмпингов и дали този дъмпинг е причинил вреда на промишлеността на Съюза. Комисията разполага с девет месеца, за да реши дали да наложи временни антидъмпингови мита за половин година и правителствата на държавите-членки на ЕС имат 15 месеца, за да решат дали да се приложат окончателни налози за пет години. Изследването води началото си от жалба от Европейската асоциация на стоманената индустрия, EUROFER, от името на производителите, които съставляват повече от 70% от продукцията на ЕС на стомана с органично покритие. (Bloomberg)
Източник: Други (22.12.2011)
 
Завод олекна с три тона релси Дръзки крадци задигнаха близо три тона метални релси от металургичния завод "Промет" край Дебелт. Те плячкосали желязото точно на Бъдни вечер, когато производствените халета били пусти. Обирът бил разкрит още същия ден, след като натоварената с релси ГАЗ-ка били открита в гр. Средец. Полицаите спипали апашите, когато се канели продадат плячката за вторични суровини. В кражбата са замесени петима. Униформените принудили апашите да върнат обратно камиона с желязото и да го разтоварят в завода.
Източник: Стандарт (27.12.2011)
 
Порт Лом пуска мост между Китай и Европа Лом може да се превърне в мост между сърцето на Европа и Бяло море. Пристанищният комплекс има потенциала да стане транспортен хъб и да поеме контейнерни товари от "Пристанище Солун", които да се качват на малки кораби и по река Дунав да стигнат до Дрезден и Будапеща. И обратното - европейски товари, дошли по реката и качени на влак, да стигат до гръцкия порт през Лом. Логиката на "Комко" (китайския оператор на "Пристанище Солун") е да създаде големи хъбове по пътя на товарите от Китай и Далечния изток към Европа. Големите презокеански кораби ползват пристанищата хъбове за преразпределение на товарите. Контейнерите се прекачват на влакове или малки плавателни съдове (контейнерни фигери) и се пренасочват из Европа. В басейна на Черно море големите контейнерни кораби влизат в Констанца. А на Бяло море - в пристанищата Пирея и Солун, които китайците от "Комко" са взели на концесия. Лом би могъл да се превърне в такъв транспортен хъб на Дунав. Сред българските пристанището е най-близкото до Солун и едновременно с това има своето място освен в "Транспортен коридор 7", и в "Транспортен коридор 4", за който е алтернатива на порт Видин. "Местоположението на пристанищния комплекс в Лом обаче е много по-добро, отколкото на Видин, обяснява Георги Генчев, изпълнителен директор на ДП "Пристанищна инфраструктура". "Преди по-малко от 10 години Лом беше най-големият промишлен порт в страната. Имаше много повече товари - цялата продукция на "Кремиковци", на "Стомана Перник" минаваха през него", допълва Георги Генчев.
Източник: Стандарт (28.12.2011)
 
Индия повиши митото върху износа на желязна руда до 30% Индийското министерство на търговията повиши митотото върху износа на желязна руда до 30%, както на прах, така и на и буци в сила от 1 декември 2012, което е голям удар за индийския сектор за добив на рудата, след дългата битка между минната и стоманодобивната промишленост. Тъй като митото беше 20%, увеличението от допълнителни 10 пункта се измерва в допълнителен разход от около 13 щатски долара или 690 рупии на тон до 5 долара или 265 рупии на тон за различните видове желязна руда, като се има предвид преобладаващите FOB цени за 63.5%/63% и 50%/49%. Различните реакции идват от участниците на пазара. Докато миньорите очакват сериозен спад в обема на износа, стоманодобивните компании са щастливи, че запасите на вътрешния пазар ще се увеличат, което ще доведе до евентуално намаляване на цените. Фондовият пазар също отрази тези настроения в понеделник. Въпреки че Индия остава третият по големина световен износител на желязна руда с 97.64 млн. тона през 2010-11, спрямо 117.3 млн. тона през 2009-10, износът намаля с над 28% на годишна база до около 40 млн. тона през периода април-ноември 2011 г. в сравнение с 55.5 млн. тона през същия период на 2010 г. (Индия Steelprices)
Източник: Други (03.01.2012)
 
Нова система за контрол предлага по-висока производителност в EAF стоманодобива Финландският високотехнологична компания Real Systems Time наскоро разработи усъвършенствана система за контрол на електроди, която в сравнение с конвенционалните системи, предлага значително по-висока производителност и намалява специфичното потребление на енергия в електрическите пещи. Първата версия на системата е тествана през 2008 г. в пълен изпитание мащаб по време на нормално производство на стомана в шведски пещи с активна мощност от 70 MW и захранване от 60 кА. Д-р Ласи Тойвонен от Real Systems Time заяви, че "чрез преглед на резултатите стигнахме до заключението, че е възможно предприятие да произвежда около 45 хил. тона повече стомана годишно само чрез инсталиране на нашата система. В същото време потреблението на енергия на тон стомана се намалява с над 3%." Оттогава RTS продължава да развива системата. Новият модул за изчисляване е значително по-мощен и може да проследява процеса в реално време. Електродите се движат по-гладко, което води до намаляване на колебанията на тока и мощността, а също така дава по-дълъг жизнен цикъл на задвижващите механизми. Според д-р Тойвонен, новата система наскоро е тествана в 120 MVA пещ на финландско предприятие с много добри резултати. (Steel Guru)
Източник: Други (04.01.2012)
 
Цените на желязната руда стабилни, но перспективите пред Китай са мрачни Спот цените на желязната руда в Китай, най-големият пазар в света, бяха стабилни в четвъртък, след новогодишната почивка, но търговците заявиха, че перспективите остават мрачни. При липса на нови политики от Пекин, за стимулиране на търсенето на стомана, предприятията няма да купуват, докато наистина не им се наложи, заяви търговец от Шанхай. "Не мисля, че ще има големи покупки от спот пазара тази седмица, но очаквам купуването да се увеличи малко на 10 януари, тъй като те търсят за попълване на запасите преди китайската Нова година", каза той. "Ако погледнете запасите на заводите, някои имат за около 30 дни, което е достатъчно, но някои имат за по-малко от седем дни и те ще трябва да купуват, за да продължат работа." Консултантската компания от сектора Umetal заяви, че финните руди от Пилбара с 61.5% желязо съдържание са се предлагали в диапазон от 138-140 долара за тон в четвъртък, с долар повече от предишния ден. Търговецът заяви, че покачването вероятно е в резултат на увеличеното индийско мито за износ от 20% на 30%, ход, който може да намали доставките с до 75% през първото тримесечие на тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (06.01.2012)
 
"Кремиковци" се е разплатило с работниците Работниците на Кремиковци АД след години чакане най-накрая са получили дължимите им заплати, възлизащи на над 50 млн. лв. Това е потвърдил синдикалният лидер към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Процедурата се е забавила заради трудното намиране на купувач за "Кремиковци" и последвалите възражения и обжалвания от страна на кредитори срещу сметката за разпределение на парите, с която е определено кои дългове ще бъдат погасени с получените 316 млн. лв. от продажбата на активите. Тъй като сумата се оказва недостатъчна за всички дългове на "Кремиковци", доста кредитори са останали с празни ръце. Това провокира редица възражения, които са отхвърлени от Софийски градски съд. Последвали са и няколко обжалвания пред Върховен административен съд, но и те не са се увенчали с успех. 6287 бивши работници са получили дебитни карти по график, в които са били преведени дължимите суми. Дължимите обезщетения по Кодекса на труда за работниците, освободени след 28.02.2011 г., ще бъдат изплатени в края на месец февруари тази година, е прогнозирал Людмил Павлов.
Източник: Money.bg (06.01.2012)
 
Световната цена на желязната руда се очаква да падне Ръстът в световното търсене на желязна руда ще се забави през тази година, сваляйки средната цена от рекордно високите нива миналата година. Пазарните очаквания са, че средните спот цени ще варират между 150 и 160 щатски долара за тон фина руда с 62% желязно съдържание доставени на китайски пристанища, спрямо 168 долара за тон миналата година, каза Стив Рандъл, управляващ директор на Steel Index, предоставящ ориентировъчни цени в Лондон. Миналогодишният рекорд е с 14% по-висок отколкото през 2010 г. според Steel Index. Рекордът за спот цена беше поставен през март 2008 г. в разгара на бума на стоки с над 200 долара за тон, но средната стойност за тази година падна под 150 долара след световната финансова криза. Средната цена на тази година е вероятно да падне до нивата от 2008 г., главно поради забавянето в ръст на китайския стоманодобив, който консумира повече от половината от световното производство на желязна руда. "Тази година цените ще бъдат по-ниски", каза Рандъл. "Консенсусът е за среден спад от 10-15 долара за тон през 2012 г., до към 150-160 долара за тон, с висока волатилност." Добивът на сурова стомана в Китай нарасна с 8.5% миналата година до около 680 млн. тона, но ръстът би трябвало да се забави до 5% тази година, според оценките на пазара. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (11.01.2012)
 
Япония ще изнася повече стомана за Тайланд след април 2012 г. Японският износ на стомана за Тайланд може да нарасне до над 500 хил. тона на месец след април 2012 г., като се възстанови от спада и надхвърли нивата отпреди наводненията. Министерството на промишлеността на Тайланд очаква производството на автомобили да се възстанови през периода април-юни 2012 г. и да нарасне с около 30% спрямо 2011 г. Производителите на електрически уреди и други ще подновят нормалната си работа през февруари и март след ограничената наличност на части за доставка. Местното възстановяване на щетите от наводненията също покачва търсенето на стомана за японската стоманодобивна промишленост. Представител на Thai Mitsubishi Motors заяви, че фирмата работи на почти пълен капацитет. Тя поднови производство през декември 2011 г. след месец прекъсване поради липсата на доставки на части. Thai Panasonic понесе щети в 3 от 12 завода в страната. Фирмата спря производството на топлообменни части и други операции. Тя се връща на 100% в незасегнатите заводи през февруари-март и ще възобнови нормалното производство на засегнатите през април-юли. Японската организация за външна търговия съобщи, че три японски компании се оттеглят от Тайланд, поради щетите от наводненията. (Japan Metal Bulletin)
Източник: Други (12.01.2012)
 
Evraz помпа предприятието си в САЩ за да подобри кредитния си портфейл Най-големият производител на стомана в Русия Evraz се възползва от рекордно ниските разходи по заеми за американското си подразделение, за да се разшири в САЩ, дори след като Европейската дългова криза срива доходността на международните облигации. Компанията тегли петгодишен заем от 610 млн. долара чрез базираното си в Портланд подразделение и плаща годишна лихва само 150 базисни точки над предлагания курс на междубанковия пазар в Лондон, половината на маржа на предишните заеми. Доходността на облигациите Evraz за 850 млн. деноминирани в долари с падеж 2018 г. е скочил с 269 базисни пункта от най-ниското ниво през юни до 9.157% сега. Докато ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, спря свои европейски предприятия заради дълговата криза, Evraz повишава капацитета си за релси в САЩ с 10% тази година, за да вдигне приходите в Северна и Южна Америка от 24-те% общо през 2010 г. Маржинът по заема на Evraz е все още почти двойно на 79.5-те базисни пункта, платени от Nucor за петгодишен заем в размер на 1.5 млрд. долара през февруари. (Moscow Times)
Източник: Други (16.01.2012)
 
Минната промишленост и особено добивът на метали са изключително рискова област на икономиката - за околната, за градската среда и за общественото здраве. Това предполага държавата да има ясно формулирана политика за експлоатирането на подземните богатства, за да се осигури не само икономически просперитет, но и траен социален ефект. Липсата на социална отговорност на активната промишлена дейност нерядко поражда конфликти, свързани с нарушаването на жилищната инфраструктура, на земите, които активно се използват за земеделие, или по тях има паметници на историческото наследство. Най-често срещаните проблеми са свързани с наличието на тежки метали и токсични елементи. Сериозни са последствията за биоразнообразието, защото в зоната на минните полета се стига до пълно или частично унищожаване или нарушаване на растителността и намаляване на животинските видове. Въздействието много често е трайно. Появява се потенциален риск от промяна на микроклимата. За съжаление българската администрация не показва никакви признаци на икономическа, социална и екологична отговорност за преустановяване вредите от добива и преработката на подземни богатства, системно нанасяни в района на община Челопеч от дейността на „Челопеч майнинг” ЕАД, канадска миннодобивна компания, дъщерна на „Дънди прешъс метълс“, която не изпълнява приватизационен и концесионен договор в частта за отстраняване на стари вреди и замърсявания от оператора на рудник „Челопеч”. Освен това пасивната позиция на местната и централната администрация за контрол увеличава здравния риск за местното население и вредното влияние върху околната и градската среда в Челопеч и региона. За дейността си компанията няма одобрен ДОВОС и издадено комплексно разрешително според българските и европейските правни норми. Нарушава процедурите и представя неверни данни През 2010 г. по жалба на неправителствения сектор българският съд отхвърли ДОВОС и отмени комплексно разрешително на „Челопеч майнинг” ЕАД за проект на фабрика за излужване с цианиди и увеличение на производството от 1 на 3 млн. т годишно заради представени стари и неверни данни и нарушени процедури по оповестяване пред обществеността. Въпреки това концесионерът увеличи производството до 2 млн. т годишно и разшири дейността си, от което градската инфраструктура бе допълнително разрушена. Канадската компания не компенсира пострадалите, а публичната администрация отказа съдействие и справедливост. Шахта „Север” на рудник Челопеч, извеждаща навън подземната вентилация, трайно компрометира околната среда и с увеличеното производство нанася нови вреди на региона. Тя е източник на вибрации, вредни емисии, прах, шум. Въпреки това държавният контролен орган не санкционира нарушителя. Първоначално получената подкрепа от местните общности за реализиране на инвестиционното предложение на „Челопеч майнинг” ЕАД е дадена, при условие че компанията ще се подложи на доброволен мониторинг чрез обществено-контролен съвет. Концесионерът е създал сам свой формален „съвет”, който е декларирал пред МОСВ с участие на „избрани” от него граждани, но този „съвет” така и не е изпълнил предназначението си. Инвеститорът изнудва местната власт Срещу предоставяните всяка година дарения в размер на не повече от 300 хил. щ.д. общината взема решения за преобретяване на земи в полза на концесионера, за анулиране на неизгодни за него такси и разрешителни режими, за налагане на транспортна схема за преминаване на високотонажни камиони, компрометиращи градската среда. „Челопеч майнинг” ЕАД отказа създаването на компенсационен фонд и програма за развитие на алтернативно земеделие. Местните хора са против увеличаването на мощностите, което „Челопеч майнинг” ЕАД извършва в противоречие на Постановление №50 на МС от 1994 г. и Решение № 822 на МС от 19.12.2008 г. То определя Златица и Пирдоп за райони с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух и почвата. Освен това се създава комулативен ефект в региона на Панагюрище - Златица – Пирдоп - Челопеч - Мирково от наличието в радиус от няколко километра на още три оператора в миннодобивната и миннопреработвателната дейност – „Асарел-Медет”АД, „Елаците-мед”АД и „Аурубис-България” ЕАД. Въпреки това, публичната администрация позволява на „Челопеч майнинг” ЕАД увеличаване на мощностите. Ползвайки облекченията на чуждестранен инвеститор първи клас, до момента „Челопеч майнинг” ЕАД, нарушавайки срокове, все още не е предоставил отчет за изпълнение на декларираната инвестиция от 150 млн. щ.д. Инвеститорът не поема отговорност и не предвижда мерки относно влошеното здравословно състояние у местното население – децата боледуват от астма и белодробни заболявания; у жените има висока степен на безплодие; възрастните жители са с висока степен на ракови заболявания и висока смъртност. Тази лоша бизнес практика няма реакция от страна на българските и европейските власти. Канадската компания не се смята зъдължена да спазва европейската директива за опазване на биоразнообразието „Натура 2000”, нито е принуждавана за това от държавната екологична администрация и от администрацията на ЕС. В близост до рудника на “Челопеч майнинг” се намира защитена зона „Средна гора”, в която са установени 144 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България. Мястото осигурява подходящи местообитания за 40 вида, включени в приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. В Средна гора гнезди световно застрашеният царски орел. Тази планина е едно от двете места в България, където гнезди уралската уруглица. Индустриалната политика на „Челопеч майнинг” е безотговорна и спрямо опазването на защитени видове растения по европейската директива „Натура 2000”, за което неизпълнение един ден ще бъдат санкционирани данъкоплатците, община Челопеч, България, но не и „Челопеч майнинг” ЕАД. От компанията не се изисква и тя не се занимава с преработка или унищожаване на опасните отпадъци. Те се отвеждат в хвостохранилище и там остават да застрашават живота и здравето на местното население и околната среда в случай на криза, бедствие или авария. Издадени са разрешителни за добив и флотация, без да е предвидена пречиствателна станция за замърсени води от опасното производство. Износът е оставен без контрол Българската държава и европейската администрация са абдикирали от ангажимента да проверяват какви метали - стратегически суровини се изнасят извън границите на България и ЕС. Концесионерът заплаща концесионна такса само за добитите мед и злато, но не и за германий, платина и други десетки пъти по-скъпи метали, установени в съдържанието на челопешката руда. Те се изнасят от „Челопеч майнинг” ЕАД за Африка или за Чили и продават по-късно с огромна печалба на Лондонската метална борса. Чуждестранни лица, външни експерти на „Челопеч майнинг” ЕАД, пребивават в България с туристически визи, без трудов договор и произтичащите от това отговорности според българските и европейските правни норми. Те са допуснати да ръководят взривни и минни дейности, представляващи потенциална опасност за работещите в рудника и за местното население. И концесионерът, и администрацията нямат подсигурени проект, програма, екшън-план, финансов ресурс, специалисти - за превенция на риска. Става дума за случай на оттегляне на „Челопеч майнинг” ЕАД при изчерпване на находището за управление на системно генерирани в рудника милиони куб. м води с преобладаващо съдържание на природна сярна киселина, арсен и тежки метали. Те могат да прелеят и да унищожат Средногорието с авария, по-тежка и от унгарската, и да предизвикат дори трансгранични замърсявания. Пред Министерството на икономиката от „Челопеч майнинг” ЕАД е деклариран годишен инженерен план, който включва проучване и изземване на широка площ и с високо, и с по-ниско златно съдържание. На практика компанията експлоатира само жили с високо златно съдържание, което намалява нейните разходи. Така тя увеличава печалбата си, но обрича страната ни след оттеглянето на този концесионер добивът да не може да бъде продължен. „Челопеч майнинг” ЕАД не се вписва в разбиранията и представите на европейските граждани от община Челопеч и България като европейска компания, споделяща и работеща за устойчиво развитие, което е духът, смисълът и философията на Лисабонския договор и на Лисабонската стратегия. Представители на „Дънди прешъс металс” и дъщерното им дружество „Челопеч майнинг” ЕАД подписаха дългосрочни договори за заем с Европейската банка за възстановяване и развитие и УниКредит Булбанк в размер на 66.750 млн. щатски долара, които ще се използват за изпълнение на проекта за разширение на добива от рудника и на забранената фабрика за излужване с цианиди в Челопеч, без да са получили уверения за добра бизнес практика. Всъщност компанията „Дънди прешъс металс” и дъщерното й дружество „Челопеч майнинг” ЕАД имат регистрирани в у нас системни прояви на лоша бизнес практика, липса на екологична и социална отговорност, заплашват живота и здравето на местното население и не споделят целите на устойчивото развитие.
Източник: Класа (17.01.2012)
 
Goldman: Неблагородните метали ще поскъпнат, стимулирани от Китай Goldman Sachs заяви, че неблагородните метали вероятно ще се възползват от повторното ускорение в Китай и намалелите запаси в Европа тази година, като цените ще се покачат. Инвестиционната банка заяви, че през следващите 6-12 месеца е най-оптимистично настроена за медта, която се използва широко в производството и строителството. Все пак, Goldman намали 12-месечната прогноза до 9000 долара за метричен тон от 9500 долара, уповавайки се на по-голямата наличност. Банката заяви, че междувременно е умерен оптимист по отношение на алуминия и цинка, които са паднали през последните месеци близо до или под пределните разходи за производство, но е песимист за никела. Никелът вероятно ще пострада от очакванията за предстоящо свръхпредлагане. Банката заяви, че очаква цената на никела да падне до 18 600 долара за тон през следващите 3 до 12 месеца. Все пак ускореният китайски ръст и изчерпаните запаси в Европа [трябва] да доведат до по-високи цени на неблагородните метали през следващите 6 до 12 месеца, като очаква ръст от 5% до 10% на китайския пазар. Като цяло, прогнозата й за китайския брутния вътрешен продукт е ръст от 8.6%. (Steel Guru)
Източник: Други (18.01.2012)
 
Rio Tinto има зелена светлина за поглъщането на Ivanhoe Rio Tinto получи зелена светлина да поеме Ivanhoe Mines и да консолидира контрола на една от най-големите нови проекти за мед в света, след като две ограничения за поглъщането отпаднаха. Пет-годишният застой на споразумението попречи на Rio, която притежава 49% от Ivanhoe, да получи мажоритарен дял. Както се очакваше, това свърши в сряда. Въпреки това остава усложнение от плана за правата на акционерите на Ivanhoe - още известен като отровно хапче, което мина като защита срещу поглъщанията през 2010 г. В сряда Ivanhoe съобщи, че съветът е решил да се откаже от плана за правата на акционерите, в очакване на акционерното гласуване през май. Компанията ще "забави ефективното активиране на плана за правата, докато общото събрание" и ще предприеме други мерки, за да се предотврати ненавременното задействането на плана. Канадските правила за поглъщане позволяват на придобиващата компания да поеме повече от 50% дял, без да направи задължителна оферта към малките акционери. Rio вече е в състояние да прекрачи прага за контрол чрез операции на открития пазар, или постигане на сделка с големите акционери, включително Робърт Фрайдленд, добивен магнат от САЩ, основател на Ivanhoe и негов главен изпълнителен директор. Наградата за Рио е Oyu Tolgoi Ivanhoe, медно-златен проект в Монголия. (FT)
Източник: Други (19.01.2012)
 
Съдебен изпълнител продава металургичния комбинат в Плевен Частен съдебен изпълнител продава активите на металургичния комбинат в Плевен за 4.87 млн. лв. Имотите на "Метаком СЛЗ" АД, което е наследник на бившия металургичен комбинат в северния град и са групирани в две различни производства. От кантората на частния съдебен изпълнител обясниха, че това е трети опит за продажба на активите, които формират целия сграден фонд на предприятието. Първата група от имоти включва общо 34 сгради, сред които са леярните цехове - основен и помощен, заводската електрическа подстанция, чистолен цех и др. Всички те са оценени на първоначална цена от 1.32 млн. лв. "По искане на Обединена Българска банка (ОББ) - първоначален взискател, имотите се изнасят на публична продан с една цена, тъй като всички имоти заедно представляват "Предприятие за металообработване", пише в обявата на частния съдебен изпълнител. Във втората група активи са включени основно административни, битови и помощни сгради, а тяхната оценка е за 3.55 млн. лв. И тук първоначалният взискател е ОББ, която е поискала сградите да бъдат групирани в една процедура, тъй като са обезпечение по договор на едно предприятие. Сред обявените тежести върху имота са поредица от договорени ипотеки в полза на банката, както и учредено право на ползване за срок от 3 години от "Метаком СЛЗ" АД в полза на "Метаком СЛЗ Инвест" ЕАД.
Източник: Капитал Dаily (20.01.2012)
 
Фирмите за скрап алармират за фалити Поради неактуализираните устройствени планове на градовете близо 70% от компаниите в бранша с рециклиране на черни и цветни метали ще се окажат незаконно работещи след 15 февруари, когато влизат в сила промените в Закона за управление на отпадъците, приети през месец април 2011 г., алармираха от гражданската инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали. С тези промени се въвежда изискване за разполагане на площадките за скрап само на територии със специално предназначение, определени с устройствените планове по места. Всички останали терени, разположени в територии без устройствени планове, както и такива със смесено предназначение за инженерно-техническа инфраструктура трябва да бъдат закрити, припомниха от сдружението. Повечето от големите градове в страната обаче нямат актуализирани градоустройствени планове и се оказва, че близо 70% от легално действащите компании са извън законово определените площадки и общинската администрация не може да им издаде необходимите документи, поясни за Investor.bg Петър Кичашки от управителния съвет на организацията. Браншът алармира за този проблем още с приемането на закона през миналата година, но поради тежките процедури по изработването на новите градоустройствени планове, редица общини още не са ги обновили. Сред тях попада и Перник, където дори известното металургично предприятие „Стомана индъстри“ се оказва извън устройствения план на града и не е ясно след 15 февруари как ще изпълнява изискванията на закона, поясни Кичашки. В Хасково пък градоустройственият план е приет през 1979 г. и досега не е актуализиран, което също поставя редица компании извън неговите предели. За да разрешат проблема, рециклиращите фирми още в края на миналата година са сезирали Конституционния съд по текстовете от закона, свързани с изискването за законността на площадките. Преди две седмици е образувана съдебна преписка по случая и очакваме скоро решението на магистратите, тъй като е видно, че с новата регламентация се предизвиква правен абсурд за изпълнение на изискване, което бизнесът не може да изпълни поради юридическа непригодност за действие от общинската администрация, коментира още Кичашки. От гражданската инициатива припомнят, че близо година работят активно с повечето големи общини за решаването на проблема, но поради липса на средства администрациите не са в състояние да актуализират в рамките на една година градоустройствените си планове. За проблема са информирани и министерствата на икономиката и околната среда, които са длъжни да контролират изпълнението на законовите промени.
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2012)
 
ThyssenKrupp няма да напуска панически Бразилия ThyssenKrupp, която са изправи пред критика в петък заради обезценката на над 2 млрд. евро на бразилския си металургичен комбинат, като ръководството намекна, че няма непосредствени планове да изостави проблемния проект. Инвеститорите използваха първата си възможност по време на годишното общо събрание да изразят възмущението си от борда на ThyssenKrupp, след като компанията обяви нетна годишна загуба от 1.8 млрд. евро през декември, които произтичат главно от преразходи и забавяния в бразилското предприятие. По време на първото си годишното общо събрание, откакто пое поста главен изпълнителен директор, Хайнрих Хайзингер призна, че няма бързо решение на проблема със загубите в Бразилия, които са попречили на плановете му за основен ремонт и ребалансиране на конгломерата чрез инвестиции в по-малко циклична технология. Желанието на Хайзингер за намаляване на дълга, като отдели предприятията, представляващи над една пета от 49 млрд. евро приходи на компанията спечели подкрепата на инвеститорите и неговият кратък мандат го извиниха за загубите в Бразилия. Дългогодишният му предшественик, Екехард Шулц, който отговаряше за бразилската експанзия, се оттегли от надзорния съвет на дружеството миналия месец. Той призна, че е "грешки" и каза, че "пое отговорността" за проблемите. (FT)
Източник: Други (21.01.2012)
 
Местят Кремиковци край Дунав Лом ще бъде превърнат в нов металургичен център на България. В промишлената зона край пристанищния град ще димят огромни пещи за преработка на железни отпадъци. Суровините ще се доставят от хвостохранилищата на Европа с кораби по Дунав, а в завода ще се работи с техника на закрития вече комбинат Кремиковци.
Източник: Капитал Dаily (23.01.2012)
 
Сърбия иска US Steel да поддържа производството, въпреки загубите Правителството на Сърбия ще се опита да предотврати затварянето на основния си износител US Steel Serbia, въпреки слабите финансови резултати. Правителството заяви, че ще сформира специален екип, който да помогне на питсбъргският гигант да поддържа производството и да запази работната си сила от над 5000 души в завода в Смедерево, на около 60 километра югоизточно от Белград. Каланович заяви: "Разбира се, правителството не може тихомълком да гледа затварянето на такава система, която е толкова важно за хиляди своите работници, за града и държавата." Тя посочи, че Сърбия, която самата преминава през дълбока финансова криза, ще помогне чрез покриване на част от загубите на предприятието със средства от бюджета си. Някои белградски медии дори предполагат, че държавата е готова за обратно изкупуване на завода от американците. US Steel купи завода от държавата за 33 млн. долара през 2003 г. Заводът в Смедерево, който работи далеч под годишния си капацитет от 2.4 млн. тона, отчете загуби в размер на 73 млн. долара за първите девет месеца на миналата година. US Steel Serbia, което допринася за около 10% от износа на страната, обмисля да спре и втората от двете доменни пещи в Смедерево, заради загубите на фона на световната икономическа криза. Решение ще бъде взето на 31 януари 2012 г. (AP)
Източник: Други (25.01.2012)
 
Печалбите на азиатските стоманопроизводители намаляват Азиатските стоманопроизводители може да отчетат по-слаби печалби за тримесечието до декември, след като спадналите търсене и цени, притесненията за дълговете в еврозоната и забавянето на ръста в Китай и Индия поставят под въпрос перспективите за следващите тримесечия. Компаниите в Китай и Индия отчитат спад на поръчките, заради натиска на затегнатата парична политика върху ключови сектори на потребителите като строителството и автомобилостроенето. Черната металургия в Япония страда от силната йена и натиск върху цените. Световният добив на стомана удари рекордните 1.527 млрд. тона през 2011 г., но темпът на растеж спадна рязко. Продукцията през 2011 г. е нараснала с 6.8%, което е по-малко от 15-те процента през 2010 г., според Световната асоциация за стомана. Китайските компании отчитат по-слаби поръчки и някои намалиха производството си през последните месеци, за да покрият загубите. Световният добив на сурова стомана се свлече до 11-месечно дъно през ноември, преди да се възстанови с 1.2% през декември. Втората по големина в света Baoshan Iron & Steel заяви, че очаква нетната печалба през 2011 г. да намалее с 43.4% до 7.3 млрд. юана. Японските стоманопроизводители Nippon Steel Corp, четвърта по големина в света, и JFE Steel Corp, пета в света, също очакват по-ниски приходи за пореден път, след като износът се срина от силната йена. (Reuters)
Източник: Reuters (26.01.2012)
 
„Стомана Индъстри“ с намерение да изгради депо Инвестиционно намерение за изграждане на депо за индустриални отпадъци на територията на предприятието е внесло в Община – Перник ръководството на металургичното предприятие „Стомана Индъстри“. Като терен за депото е посочена старата индустриална зона на Перник. Засега това е само инвестиционно намерение и проектът може да бъде реализиран след разрешение от РИОСВ, обясни кметът Росица Янакиева. Предвижда се депото да бъде разположено в южната страна в границите на стопанския двор на „Стомана“. На въпрос има ли нещо притеснително в намеренията на металургичната фирма, Янакиева отговори, че въпросът е деликатен, тъй като наблизо се намира пречиствателната станция за питейни води на Перник. В същото време не трябва да се създават пречки за икономическото развитие на общината, но при задължително спазване на всички правила и нормативни изисквания, подчерта кметът. Конфликт между двата обекта не трябва да има, смята Янакиева. За инвестиционното намерение ще има и обществено обсъждане. В депото ще се съхраняват технологични отпадъци от производството на предприятието. Според законовите изисквания, дружеството е длъжно да изгради такова депо или да деновира отпадъците на друго, каквото имало край Пловдив. (gradski.org)
Източник: Други (27.01.2012)
 
Nucor ще инвестира 290 млн. долара за разширяване на заводите си в Мемфис и два други града Nucor Corp. ще разшири завода си Мемфис до 2013 г. Все още не е ясно дали това ще създаде повече работни места към съществуващите 398. Компанията от Северна Каролина ще похарчи 290 млн. долара и ще добави 1 млн. тона нови мощности в три завода в САЩ. Подобни разширявания в стоманодобивните заводи често сочат скок на американската икономика, но бизнес експерти се съмняват, че случаят е такъв. Автомобилопроизводителите проектират автомобили с по-висок пробег от по-леки метали, принуждавайки доставчиците да се адаптират към тази нова стомана. По-леките автомобили са предназначени да задоволят по-строгите федерални правила за икономия на гориво до 2016 г. Nucor обяви разширяване на капацитета в своите предприятия в Мемфис, Норфолк, и Дарлингтън. В Мемфис ще бъде първото голямо разширение на Nucor, откакто похарчил 225 млн. долара за затворения завод през 2006 г. Nucor го пое четири години по-рано от фалиралата Birmingham Steel Corp., която я построи през 1995 г. за 230 млн. долара. (Knoxnews)
Източник: Други (27.01.2012)
 
Търсенето на стомана се забавя, водейки до спънка за ArcelorMittal в Европа Търсенето на стомана в световен мащаб расте по-бавно, отколкото се очакваше, свивайки печалбата на производителите, включително ArcelorMittal и Tata Steel Ltd. и принуждавайки инвеститорите да преразгледат своите перспективи за 2012 г. за индустрията на стойност 430 млрд. долара. Световното потребление на сплавта ще нарасне с 4.5% тази година, по-малко от прогнозата за 5.4% от октомври на Световната асоциация на стоманата, според средната оценка на 14 стоманопроизводители, анализатори и търговци, анкетирани от Bloomberg. Ръстът може да бъде дори и едва 1.2%, според анализатори от Bloomberg Industries. Печалбата, най-ниската от три години насам, е смекчена от охлаждането на икономиките в Китай и Европа, където поръчките за продуктите от стомана за строителството, автомобилите и машините са в застой и ще поддържат цените и доставките ниски, твърдят анализатори. "Аз съм песимист за перспективите в Европа с оглед на негативното въздействие на бюджетните дефицити и дълговата криза", заяви Хелън Лау, анализатор в базираната в Хонг Конг UOB Kay Hian. "Китай поддържа затегнатата си позиция по отношение на частната собственост на недвижимите имоти и предприемачите все още страдат от здравото банково кредитиране и насищането" с домове. (Bloomberg)
Източник: Други (01.02.2012)
 
Цените на медта се очаква да вървят нагоре през 2012 г. Медта все още може да се радва на възходяща инерция, след като достигна най-високата си цена от над 4 месеца от 3.905 долара за паунд на 27 януари 2012 г. Никълъс Сноудън, анализатор на британската инвестиционна банка Barclays Capital, заяви: "В дългосрочен план на пазара на мед ще има дефицит през 2012 г. и в резултат видим рекордно затягане Поради това, цените ще са средно 9000 долара на тон за годината като цяло. Така че те все още са конструктивни дори и при настоящите нива." Сноудън каза, обаче, че в близко бъдеще има достатъчно причини да се смята, че китайският внос временно ще омекне спрямо Q4’2011. Той каза, че всички фактори, взети заедно сочат към по-меки условия за излишък в началото на 2012 г. Като се вземе очакваната умереност в китайски растеж на БВП през това тримесечие, в съчетание с вероятно по-слабото търсене на вносни стоки, изглежда оправдан период на консолидация в цените на медта. Въпреки това, се очаква китайският ръст на БВП да се ускори отново от Q2’12 г. и това трябва да съживи вноса. (Business News Americas)
Източник: Други (02.02.2012)
 
"Алкомет" свива продажбите и печалбата си в края на 2011 г. "Алкомет" - едно от дружествата, които растеше най-бързо в периода 2010-2011 г., отчита спад в продажбите и печалбата си през последното тримесечие на годишна база. Това показва отчетът на производителя на алуминиеви продукти. За периода септември - декември 2011 г. компанията свива приходите си от продажби с близо 4% до 61.45 млн. лв. спрямо същия период на предходната година. Печалбата на "Алкомет" обаче се понижава с над 54% до 1.4 млн. лв. "В първата половин година имахме много поръчки, а партньорите ни заявяваха доста продукция, тъй като очакваха да има развитие в много сектори на икономиката, но това не се случи и поръчките се позабавиха", обясни директорът за връзки с инвеститорите в шуменското предприятие Иван Динев. По думите му за дружеството е обичайно да има по-слаби резултати в последните три месеца на година. За тримесечието на 2011 г. влияние обаче са оказали и някои проблеми с транспорта. С резултатите си дружеството стана поредната българска компания която показва, че бизнесът й започва да буксува в края на миналата година. "Алкомет" все пак остава с положителен резултат за цялата 2011 г. благодарение на натрупаните продажби и печалба през първите три тримесечие. Шуменското дружество отчита с над 19% повече постъпления от продажби за миналата година до 273.8 млн. лв. Печалбата на компанията се увеличава с минималните 2.7% до 7.8 млн. лв. Нямаме спад в основните си пазари, като е добър факт, че те са главно в Северна Европа", каза Динев. По думите му обаче компанията има отлив в Италия, където "Алкомет" беше съсредоточило около 14% от продажбите си, а сега те са към 7%. За сметка на това свиване обаче дружеството търси разширение на продажбите си на съществуващите пазари, като предлага нови продукти. Въпреки понижението на резултатите през последната четвърт на годината в "Алкомет" остават оптимисти за бизнеса си през 2012 г. "Изпълнението на инвестиционната програма е вече в ход и след реализирането й към средата на 2012 г. ще се внесат съществени изменения в техническото равнище на машините и оборудването, като ще се повиши капацитетът на валцовото производство с 30% и ще се увеличи конкурентоспособността на дружеството", обясняват в доклада си за дейността от компанията.
Източник: Капитал Dаily (02.02.2012)
 
ОЦК излезе на загуба заради свито производство С близо 24% са намалели приходите от продажби на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали през 2011 г. Към края на годината обемът им достига 103 млн. лв. спрямо 135 млн. лв. за 2010 г. Компанията регистрира нетна загуба в размер на 14.6 млн. лв. в сравнение с 642 хил. лв. печалба за предходната година. ОЦК отчита по-ниско производство на основните продукти, както спрямо 2010 г., така и спрямо прогнозите на ръководството. Количеството на произведеното олово е с 10 123 т по-малко и достига 6529 т. Намалението при цинка е с 2299 т, а общото производство е 16 764 т. В същото време очакванията бяха заводът да произведе 21 хил. т олово и 21.5 хил. т цинк през миналата година. През април обаче дружеството временно прекрати производството на олово от концентрати, след като цех "Агломерация" беше затворен за неспазване на екологичните норми. ОЦК се фокусира върху преработка на вторични метали, предимно от акумулатори, но количествата на вътрешния пазар са ограничени, пише в междинния доклад. Свиването на цинковото производство пък се дължи на непредвидени капиталови ремонти на някои основни агрегати заради забавяне реализацията на нови проекти. В резултат на намаленото производство на метали дружеството отчита понижаване на приходите от реализация на продукция с 31.7%, като обемът им достига 82.2 млн. лв. към края на годината. Разходите за дейността възлизат на 124.2 млн. лв., което е понижение от 11.6% спрямо 2010 г. Основната част от тях - 111.1 млн. лв., са разходи за производствена дейност, които намаляват с 12.7% на годишна база. Оперативната загуба на дружеството към края на 2011 г. е в размер на 8.2 млн. лв. Износът продължава да формира основна част от приходите от продажба на продукция - 82.42%. Мажоритарен собственик на ОЦК е "Интертръст холдинг БГ", който държи 87.4% от капитала.
Източник: Капитал Dаily (02.02.2012)
 
Glencore и Xstrata договарят сливане Преговорите за сливане на Glencore с Xstrata на стойност 81 млрд. долара ще създадат "номер едно минен хищник" в света, а седмата най-голяма компания от индекс на сините чипове във Великобритания. След години ухажване, двете компании потвърдиха, че са към края на дискусиите на цялостно "сливане между равни". "Ние винаги сме вярвали, че тези две компании трябва да се слеят", заяви Иван Глейзънберг, главен изпълнителен директор на Glencore. Сделката ще изстреля новата група с годишни приходи от 109 млрд. долара и печалби от 6.5 млрд. долара и до 700 млн. долара очаквани синергии. Шефът на Xstrata Мик Дейвис се смята, че ще заеме поста на главен изпълнителен директор, с Глейзънберг в роля подобна на "заместник", а не управленски пост. Двамата мъже живеят почти рамо до рамо в Швейцария. Майкъл Роулинсън от Liberum Capital, които съветва Glencore за флотацията, каза, че двамата вероятно са имали "пакт Гранита", за да решат как ще се управлява компанията. Glencore вече притежава 34.4% дял в Xstrata и е отговорен за пускането на пазара и търговия на една трета от всички минни активи на Xstrata. Голяма част от флоута за 10 млрд. долара миналата година на Glencore е продиктувано от отказа на Xstrata да се ангажира със сливане без оценката на цената на акциите, за да се определи балансът на властта. (Telegraph)
Източник: Други (03.02.2012)
 
Продажните цени на турските производители на метали нараснаха с 15% през януари Според данни на турския статистически институт, през януари тази година индексът на цените на производителите за турската промишленост като цяло е нараснал с 0.38% през декември и с 11.13% на годишна база, докато средното увеличение за последните 12 месеца е 11.11%. През януари, PPI за вътрешния сектор за добив на метал нарасна с 0.51% на месечна основа и с 14.82% в сравнение с януари 2011 г. Междувременно, средното увеличение през последните 12 месеца е 27.84%. От друга страна през януари PPI за турското производство на метални изделия, без машини, намалява с 0.62% спрямо предходния месец и с 10.75% на годишна база. Междувременно във въпросния сектор средното увеличение на индекса PPI през последните 12 месеца е 9.35%. (Steel Orbis)
Източник: Други (06.02.2012)
 
„Руа груп“ изгражда нови мощности край Лом Нов завод за металургични суровини ще бъде изграден край Лом, съобщиха вчера за „Класа“ от фирмата инвеститор „Руа груп“. Идеята е към сега съществуващите мощности да бъдат построени нови за производство на пелети. Тази суровина се използва за създаването на стомана и чугун и щом инвестицията се осъществи, България ще стане износител на тези стоки за Европа, коментираха източници от фирмата. В момента “Руа груп” има в Лом две предприятия - завод за метални тръби и фабрика за метали, които работят от 2005 г. В цеховете се леят метални топки за смилане на руда и цимент, а продукцията освен към нашия пазар се изнася в Гърция, Албания, Украйна и други страни. Основен инвеститор в проекта е украинският бизнесмен Виктор Деменюк, който имаше интерес да купи от Прамод Митал фалиралия металургичен комбинат „Кремиковци“. Деменюк водеше преговорите от името на украинския бизнесмен Константин Жеваго, които дори идва на преговори с правителството на тройната коалиция за закупуване на комбината. Компанията „Ворскла стийл“ дори достави суровини, за да работи „Кремиковци“, а впоследствие бе и един от основните обезпечени кредитори на комбината. Очаква се продукцията от завода край Лом значително да повиши работните места в региона.
Източник: Класа (08.02.2012)
 
ArcelorMittal очаква ръст за H1, остава притеснение за Европа ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, прогнозира подобрение за първата половина на 2012 г. спрямо слабия край на миналата година, с ясно изразен ръст в Северна Америка и притеснения за Европа. Компанията, която добива около 7% от световната стомана, заяви, че доставките на стомана ще се върнат до нивото от началото на миналата година и резултатите от дейността ще продължат да растат. Цените се възстановяват, но все пак са под нивата отпреди година. Основната печалба (EBITDA) през първите шест месеца ще бъде по-ниска, отколкото година по-рано, но над нивото през втората половина на 2011 година, заявиха от ArcelorMittal. "Очакваме увеличение на доставките и на цените през Q1 както в Европа , така и в САЩ, и пазарът на стомана да се подобри спрямо втората половина на 2011 г.", каза главният финансов директор Адитя Митал. "Икономическата ситуация в Европа остава притеснителна, но очакваме подобрение в нагласите в сравнение с четвъртото тримесечие," каза той. Митал заяви, че търсенето на стомана в световен мащаб се очаква да нарасне с 4.6% тази година, при свиване на икономиката с 1.3% в Европа, 5.5% ръст в Северна Америка, 5.2% в Китай и 5.6% в останалата част на света. (Reuters)
Източник: Reuters (08.02.2012)
 
Дългосрочна перспектива за желязната руда е положителна Перспективите за търсенето на желязна руда в световен мащаб вероятно ще се подобри в средносрочен до дългосрочен план, заяви Крис Грифит, изпълнителен директор на Kumba Iron Ore, част от Anglo American. Световното търсене ще остане зависимо от производството на стомана в Китай, което допринася за над две трети от търсенето, но което беше относително слабо през втората половина през 2011 г. Добивът на нерафинирана стомана в Китай се забави към края на годината от по-ниските цени на стоманата и по-слабото търсене и намаля със 7% през втората половина на годината в сравнение с първата. Въпреки това, китайският внос на желязна руда по море нарасна с 11% през втората половина спрямо първата, което доведе до рязък спад в индекса на цените през последното тримесечие на 2011 година, като намали нуждата от скъпа местна руда през втората половина на годината. Като цяло, световното производство на стомана нарасна с 6% до 1.5 млрд. тона през 2011 г., а вносът на желязна руда по море в Китай - с 8% до 654 млн. тона през 2011 г. В краткосрочен план обаче, пазарът на желязна руда може да преживее волатилност, благодарение на китайските мерки за затягане на паричната политика и липсата на координирана европейска политика за справяне с кризата с държавния дълг. (Mining Weekly)
Източник: Други (10.02.2012)
 
Дамян Весков Бояджиев, 34-годишен, е назначен за втори управител в "Елтрейд къмпани", фирмата, която купи активите на фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци". Той е почти толкова неизвестен на бизнес средите, колкото и 27-годишният Лъчезар Варнаджиев, който през април м.г. плати 316 млн. лв. за комбината. Варнаджиев засега остава управител на създадената месец преди покупката "Елтрейд къмпани". Назначението е направено в края на декември от Ления Пападопулу, собственичка на офшорката "Бессиан мениджмънт", която притежава "Елтрейд къмпани". Новият шеф Дамян Бояджиев досега не е работил в частния бизнес. Бил е оценител в Агенцията за приватизация.
Източник: Стандарт (13.02.2012)
 
Украинската икономическа група РУА ще произвежда пелети и барит край Лом, обяви нейният собственик Виктор Демянюк в петък. Пелетите са дериват на желязната руда и се влагат в производството на чугун в доменни пещи. Баритът пък се използва в нефтената индустрия, автомобилопроизводството и дори в потребителската електроника. В новите производства РУА са инвестирали 8 млн. лв., а самото откриването на дейността, което се очаква през пролетта, ще даде работа на 130 души, обясни Демянюк по време на дискусия в града за ефектите от производството. Компанията има фабрика за метали в пристанищния град от 2005 г., а сега я разширява с новата инсталация. Демянюк купи навремето хвостохранилището на "Кремиковци", около което има съдебни искове за предходна сделка. През 2007 г. той представляваше и интересите на своя сънародник Константин Жеваго, който искаше да купи комбината. Основно за износ Близо 95% от сега съществуващото производство на РУА в Лом (тръби и преработка на метали) е предназначено за износ в Западна Европа. Баритът и пелетите, които ще се произвеждат, също ще се изнасят, защото в България почти няма дейности, които да се захранват с тези суровини. Първоначалните планове са компанията да произвежда между 30 и 50 хил. тона пелети годишно, което по думите на Демянюк е скромен обем, с който да се тества пазарът. Бившият директор на "Кремиковци" Лилян Вачков, който участва в екипа на РУА, заяви, че в годините, преди да фалира само "Кремиковци" е поръчвал 600 хил. тона пелети, а още 100 хил. тона са стояли като резерв на пристанище Лом. Едно наум Явор Ефтимов, директор на дружеството "Барит майнинг" (част от РУА), обясни, че годишното производство на барит в света е 4.5 млн. тона, от които 3.5 млн. тона се държат от Китай. Компанията на РУА, която той ръководи, ще произвежда между 80 и 100 хил. тона. За производството на барит компанията ще ползва суровини от хвостохранилището на "Кремиковци". В момента то е собственост на украинската група, но за него се водят съдебни дела. Когато индийският бизнесмен Прамод Митал купува футболния клуб ЦСКА от Васил Божков, той плаща на няколко транша. Последният е направен именно с прехвърляне на хвостохранилището в полза на фирмата "Вертекс", която е свързана с Васил Божков, а тя от своя страна го продава на РУА. През 2007 и 2008 г. групата представляваше интересите на украинския бизнесмен Константин Жеваго, който също искаше да купи "Кремиковци". Синдикът на комбината Цветан Банков обаче е подал отменителен иск в съда, с който прехвърлянето на хвостохранилището в полза на "Вертекс" да се обяви за нищожно. Запознати с процедурата коментираха, че съдебният иск е за частична нищожност (само от гледна точка на кредиторите), а не за пълна нищожност на сделката. За това не е сигурно дори при успех на отменителния иск какви ще са последствията на втората сделка, при която "Вертекс" продава хвостохранилището на РУА. За чист въздух Преди публичното обсъждане в Лом имаше притеснения от новите мощности. Двама от присъстващите общински съветници казаха, че новите заводи се намират на 200 метра от най-близките жилищни квартали и за това неизвестността за вредните емисии и спазването на екологичните норми е притеснително. Повод бил и фактът, че заводите ще работят с техника на "Кремиковци". Виктор Демянюк заяви, че от "Кремиковци" е купен само стоманобетоненият корпус на една кремиковска пещ и нищо повече. В производството пък ще се използва технология, която ще ограничава отделянето на вредни емисии в нормите. Отпадъците пък щели да се оползотворяват с разкриването на по-малки производства, където да се използват като суровина. "Това, което не можем да използваме, ще се извозва в специално създадени за целта бункери", каза Демянюк. Деница Славкова, която ръководи Районната инспекция по околна среда и води в Монтана, уточни, че РУА са представили за съгласуване инвестиционните си намерения преди повече от година. Планираният обем на производство обаче бил по-малък от лимитите, за които се изисква оценка за въздействието върху околната среда и за които се кандидатства за комплексно разрешително. За да бъдат сигурни в становището си, от районната инспекция са препратили въпроса и в екоминистерството, което също е позволило реализацията на проекта. Дейност Групата от компании развива дейност в Лом от 2005 г., когато придобива стари мощности. До момента в Лом тя развива тръбопрокатно производство и фабрика за метали, като с новите два завода инвестициите й в града ще стигнат 25 млн. лв. За компанията работят на 500 човека от региона при средна заплата около 600 лева. А производството на пелети и барит ще създаде още 130 работни места. Лом е избран заради пристанището, което позволява доставките и пласментът да се правят по река Дунав, без компанията да отчита допълнителни транспортни разходи, ако производството бе във вътрешността на страната. Самото пристанище обслужваше и металургичния комбинат "Кремиковци", като фалитът му намали с ? обслужените товари до 250 хил. тона годишно.
Източник: Капитал Dаily (13.02.2012)
 
Украинец вложи 25 млн. в Лом 25 млн. лв. е инвестирал украинецът Виктор Деменюк от 2005 г. досега в Лом в производство на метални изделия - тръби, мелнични тела и пелети, съобщи самият той на пресконференция пред бизнес елита на града. Инвестициите са направени чрез общо 6 фирми на компанията "РУА груп". За 6 години в Лом Деменюк е разкрил 500 работни места. "РУА груп" планира изграждане и на завод за барит и на малък керамичен завод.
Източник: Стандарт (13.02.2012)
 
„Руа груп“ влага 8 млн. лв. в производство на пелети 8 млн. лв. ще инвестира украинската компания „Руа груп“ в изграждането на нов завод за метализирани пелети, обяви собственикът на фирмата Виктор Демянюк. Очаква се фабриката да заработи още през април. Пелетите се използват при производството на чугун и стомана и продукцията от завода ще отива за експорт в ЕС и Украйна, обясни Демянюк. Първоначално ще се произвеждат до 50 хил. т пелети годишно, а суровината за тях ще минава през порт Лом. В новата инсталация ще работят около 110 човека, а от отпадъците при производството ще се правят керамични изделия в отделен цех. Дружеството ще използва компресиран природен газ за новата линия, като той ще се докарва от Монтана, каза шефът на „Барит майнинг“ Явор Ефтимов. Това е първият етап от инвестицията, като за нея са закупени части от бившия металургичен комбинат „Кремиковци“. При производството на пелети ще се отделя и голямо количество топла вода. От дружеството предлагат общината да определи за какво да се използва този продукт, като най-добрият вариант е с водата да се отопляват оранжерии. От районната екоинспекция успокоиха хората, че новото производство няма да замърсява Лом. Основният замърсител на града в момента е горенето на дърва за отопление в блоковете, обясниха оттам. От „Руа груп“ планират да започнат производство и на барит от хвостохранилището на „Кремиковци“, което също е собственост на Демянюк. До момента компанията е инвестирала близо 25 млн. лв. в Лом, осигурява товари на пристанището и дава работа на около 500 човека.
Източник: Класа (13.02.2012)
 
Fidelity: Условията по сделката Glencore-Xstrata трябва да бъдат преразгледани Fidelity Worldwide Investment заяви, че въпреки че по принцип е „за” предложените 23.8 млрд. паунда (37.5 млрд. долара) от Glencore International Plc за поглъщане на Xstrata Plc, условията на сделката трябва да бъдат преразгледани. Инвестиционната компания притежава най-малко 1.5% от базираната в Цуг, Швейцария, Xstrata според данни на Bloomberg. Fidelity е поредният инвеститор, който подкрепя сделката. Standard Life Plc и Schroders Plc, два от най-големите акционери на Xstrata, заявиха, че ще се противопоставят, освен ако Glencore не повиши офертата за всички акции, обявена на 7 февруари. Glencore предлага 2.8 акции за всяка на Xstrata, което представлява премия от около 8%. Инвеститорите, които притежават 16.48% от Xstrata, могат да блокират сделката. Това е така, защото Glencore няма да бъдат допусната да гласува с 34-те си процента дял в Xstrata, според правилата за поглъщане във Великобритания, оставяйки окончателното решение в ръцете на акционерите, които контролират останалата част от компанията. (Bloomberg)
Източник: Други (13.02.2012)
 
180 общини могат да останат без площадки за рециклиране на метали Близо 180 общини са застрашени да останат без площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали след 15 февруари. Причината за това е, че те нямат актуален действащ общ устройствен план /ОУП/, който се изисква след промените в Закона за управление на отпадъците. Само в 87 общини, които имат такива планове за цялата община или за част от нея, фирмите, които търгуват с черни и цветни метали, ще могат да продължат работата си и ще имат право да откриват нови площадки. Металните отпадъци от цялата страна ще могат да се събират и рециклират само на лицензираните площадки там. Разпоредбите предвиждат още дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Общините трябва да изработят ОУП и ясно да се дефинират зоните за отпадъци, както и да минат екологична оценка, защото това е изключително важна тема и трябва да бъде разгледана от всички гледни точки. По време на разглеждането на проекта за ОУП в София беше направена именно екологична оценка. След това за всяка една от площадките беше активиран подробен устройствен план съгласно наредбите на екоминистерството. Това заяви заместник-кметът на Столична община по направление „Зелена система, екология и земеползване“ Мария Бояджийска. Според експерти промените в нормативите противоречат на разпоредбите на Закона за устройството на територията /ЗУТ/, който според тях допуска в определени случаи подборният устройствен план да изпълнява същата роля както общия устройствен план на населеното място. Това по своята същност създава условия за порочна практика по прилагане на законови разпоредби и способства за административен произвол. Отговорността за изработването на общ устройствен план е изцяло в правомощията на общинските власти. Бизнесът няма никакви лостове за въздействие на този процес. В същото време именно фирмите са наказвани с най-тежки санкции, като им се отказва възможността да работят, защото общините нямат общ устройствен план, коментира Иво Георгиев -председател на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Според него съгласно готвените промени близо 80% от изградени вече площадки на територията на общини, които нямат ОУП, трябва да бъдат закрити, което от своя страна означава, че и направените инвестиции в тях ще бъдат безвъзвратно изгубени. Градоустройственият план на община Хасково например е приет през 1979 г. и е изтекъл през 2000 г., без след това да е актуализиран. Така 16 фирми, работещи там, не могат да представят документите, изисквани по закона, е становището на Българската стопанска камара /БСК/. Всички резки движения не могат да бъдат приветствани. В същото време позицията на държавата може да бъде разбрана в посока да вкара ред в този бранш, за да се ограничат кражбите и да се пресече дейността на сивия сектор, коментира Филип Алексиев - изпълнителен директор на „Мак метал холдинг“ АД. Според него всичко това не е приемливо за обществото, но и за самия бранш и фирмите, които се занимават със събиране и рециклиране на отпадъци. Едни недостатъчно премислени мерки по-скоро биха навредили на легалния бизнес. От една страна, тези фирми дават огромен брой работни места, от друга страна, рециклирането, втората употреба на вторични суровини, е много по-икономически ефективно, посочи Алексиев. По думите му, трябва да се намери компромис от гледна точка на това, че във всяка една община и населено място, където населението и бизнесът генерират отпадъци, трябва да бъде дадена адекватна възможност тези отпадъци да бъдат събирани, рециклирани и повторно употребявани. По информация от Гинка Чавдарова -изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, при последното гледане на законопроекта в НС министър Нона Караджова е казала, че предложението за отпадане на спорния текст е прието. Съществуването и дейността на площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали не е е свързано с наличието или неналичието на устройствени планове, текстът е по-различен, но какъв е окончателният вариант, ние не знаем, защото още се дебатира в НС, коментира още Чавдарова.
Източник: Класа (14.02.2012)
 
ОЦК планира нови проекти тази година, за да увеличи производството си Няколко нови проекта ще влязат в експлоатация през тази година в "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали. След като през миналата година предприятието беше принудено да спре част от мощностите си, сега от ръководството са си поставили амбициозната цел да увеличат производството и да го направят по-ефективно. "ОЦК твърдо ще бъде едно от добрите и печеливши предприятия от бранша в Европа", заяви Валентин Захариев, председател на надзорния съвет на "Интертръст холдинг", който е мажоритарен собственик на завода. През септември или октомври се очаква да влезе в експлоатация новото цинково производство. Преди две години проектът не получи ОВОС от предишното правителство, за което в момента компанията съди държавата за щети. Инвестицията е в размер на 80 млн. евро и вече е одобрена от министъра на околната среда и водите. В момента компанията преговаря с банки за осигуряване на последните 10 млн. евро, необходими за завършване на завода. "Имаме принципно съгласие, но все още уточняваме някои детайли по финансирането", каза Захариев. Инвестицията не включва закупената испанска технология, която значително ще подобри извличането на цинка от текущите суровини - от 82-83% в момента до 98%. Освен това технологията позволява оползотворяване и на известно количество олово от концентрата, което досега не се е правило. Така годишно ОЦК ще произвежда допълнително около 1500 т олово. В процес на подготовка е и проект за оползотворяване на отпадъците, които в течение на годините са били депонирани на площадката на ОЦК. Технологията е разработена от специалистите на завода на базата на съществуващи технологии. "Чрез нея ще съумеем да повишим ефективността на производството и да го направим трайно печелившо", посочи Захариев. Първият етап се очаква да стартира до две седмици и предвижда преработката на 200 хил. т утайки, които съдържат около 15 хил. т цинк. Плановете са суровината да се вложи в рамките на една или максимум две години. Вторият етап включва преработката на 1 млн. т оловна шлака, в която цинкът е около 12% (около 120 хил. т). Намеренията са тази част от проекта да заработи до края на 2012 г., а годишно да се извличат по 9-10 хил. т. Така общото количество цинк, което ще бъде оползотворено от отпадъците, е 135 хил. т, което при сегашните цени на метала прави около 270-300 млн. долара, изчислява Захариев.
Източник: Капитал (14.02.2012)
 
Планира се най-голямата въгледобивна мина в Куинсланд Групата Adani, индийски конгломерат, планира да построи нов отворен и подземен рудник в Куинсланд. Мината за въглища Кармайкъл, смятана за най-голямата в австралийския щат, ще бъде най-вече в района Moray Downs на около 100 км северно от Emerald. Adani, която току-що приключи покупката на имота от скотовъдеца Греъм Актън за 110 млн. долара, планира да построи нов град, жп и пристанищни съоръжения. Фирмата се очаква да похарчи 6 млрд. долара за целия проект. Според Adani, мината ще добива 60 млн. тона въглища годишно с живот на мината от над 100 години. Конгломерат обеща да наема първо австралийци, преди чуждестранни работници, въпреки че все още не е определен броя на миньорите, от които ще се нуждае компанията. Министърът на добива в Куинсланд - Стърлинг Хиншлиф, отиде една стъпка по-нататък като каза, че предпочита Adani да наема първо местни служители. "Дадох много ясно послание на засегнатите компании, включително директно на г-н Адани, че имаме много високи очаквания за ролята на местните жители в тези проекти", заяви Хиншлиф. (IBTimes)
Източник: Други (15.02.2012)
 
Затварят до 70% от фирмите за изкупуване и рециклиране на метални отпадъци 70% от фирмите за изкупуване, третиране и рециклиране на метални отпадъци трябва да затворят заради липсата на Общи устройствени планове в съответните общини. Това алармират от Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране. До днес всички фирми, притежаващи лиценз за такъв вид дейности, трябва да представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) скица или друг удостоверителен документ, доказващ, че площадките им изпълняват изискванията на ЗУО. В противен случай засегнатите площадки се заличават от лиценза за извършване на дейности или лицензът се прекратява служебно и търговецът е длъжен да преустанови дейността си. Според тях 70% от фирмите в бранша ще затворят, а 177 общини остават без такива площадки от днес заради липсата на общ устройствен план. Само в 87 общини, които имат общ устройствен план (за цялата община или за част от нея), фирмите за изкупуване и рециклиране на черни и цветни метали, могат да продължат да работят и да откриват нови площадки. Металните отпадъци от цялата страна ще се транспортират и натрупват само на територията на тези общини. Ограничението се въвежда с промените в Закона за управление на отпадъците, защото разпоредбите предвиждат, дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Според Гражданската инициатива това е в противоречие с разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който допуска в определени случаи подробен устройствен план (ПУП) да изпълнява ролята на общ устройствен план на населеното място. 80% от изградените площадки на територии без общ устройствен план ще бъдат закрити, а направените инвестиции, напълно загубени. До момента само 200-те фирми, членове на Гражданската инициатива, са направили около 40 млн. лева инвестиции в площадки, оборудване и специализирани машини, които са получени чрез кредити или лизингови институции през последните 10 години. По предварителни данни, за 2011 г. фирмите са внесли в държавния бюджет над 3 млн. лева корпоративен данък и още толкова данък за физически лица, които предават метални отпадъци. Собствениците на потърпевшите фирми, членове на Гражданската инициатива, съобщават, че ще сезират Европейският съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на правото на собственост, както и за финансово обезщетение от държавата за направените инвестиции по места.
Източник: Дарик радио (16.02.2012)
 
Стоманодобивната промишленост в ЕС се противопоставя за емисиите Стоманодобивната промишленост в Европа засили натиска си против предложението, което ще отнеме повече от 1 млрд. данъчни кредити въглеродни емисии на ЕС от пазара. Европейската асоциация на сектора EUROFER се присъединява към призива на други бизнес интереси, призоваващи Европейската комисия да се противопостави на задаващия се законопроект за отделяне на 1.3 милиарда квоти съгласно схемата за търговия с емисии на Европейския съюз. Ключов комитет на Европейския парламент ще гласува този месец за промяната в Директивата на ЕС за енергийна ефективност, която изисква значителен брой квоти по СТЕ, да бъдат премахнати от пазара в опит да се закрепи намаляващата им пазарна цена. Поддръжниците на идеята я приветстват като начин да се справят с наситения пазар на кредити, породен от забавянето на икономическия растеж, цените за квотите по СТЕ спаднаха от върховите 40 долара на тон през 2008 г. до 9.25 долара на тон. Идеята на схемата за търговия е да насърчи компаниите да използват енергията по-ефективно и да спестят пари чрез инсталиране на нови технологии за намаляване на въглеродните емисии. (Terra Daily)
Източник: Други (17.02.2012)
 
Американски апетити към Лондонската борса за метали Американските борсови оператори NYSE Euronext и CME, а така също и електронната стокова борса IntercontinentalExchange (ICE) са подали заявки за купуването на Лондонската борса за метали (LME). Според вестника, сделката се оценява на около 1,58 млрд. долара. ICE, която се смяташе за основен претендент за придобиването на акциите на LME е наела за консултант по сделката J.P. Morgan Chase. През ноември бе съобщено ,че финансовата компания която е акционер в LME, иска да докупи 4,7 на сто от акциите и с дял от 10,9 на сто да стане най-големият съсобственик на борсата Пред първия етап от подаването на заявки, който изтече на 15 февруари, оферти са подали 7-8 компании. Очаква се съвета на директорите на Лондонскта борса за метали да разгледа предложенията на 23 февруари. The Financial Times твърди, че такива крупни играчи като Deutsche Boerse и Лондонската фондова борса (LSE) по-скоро ще се откажат от участие в покупката на LME. Лондонската борса за метали има 130 годишна история и е последната, чиято собственост се владее от участниците в нея. (FT)
Източник: Други (17.02.2012)
 
И шефовете са от софийския гигант Специалисти от "Кремиковци" са на работа при Деменюк. Изпълнителни директори са известният шеф на комбината от близкото минало Лилиян Вачков и Райна Малчева, бивш началник на леярския цех. Кадър на "Кремиковци" е и Явор Евтимов, управител на "Барит Майнинг". Игор Маджарски - също. Заводите в Лом не са металургични, в тях се преработват метали, обясни инж. Райна Малчева. Няма ги познатите от черната металургия доменни пещи, няма го горивото кокс и т.н. Модерното оборудване, научните решения, професионализмът на специалистите за този род производство трябва да успокояват жителите на Лом, обяснява Виктор Деменюк. Според него в днешното кризисно време заводите на брега на Дунав са остров на устойчивото развитие. Дължим успеха си на конкурентна борба, честен труд и социална отговорност, обобщава украинецът.
Източник: Стандарт (20.02.2012)
 
Пещ плаши местните Въртяща се пещ с дължина 60 метра, закупена от металургичния комбинат "Кремиковци", плаши жителите на Лом. Из града плъзва слух, че новото производство е опасно и ще отрови въздуха на града. Пред риска за здравето ломчани пренебрегват дори безработицата. Съветникът от ГЕРБ д-р Васил Милутинов официално поиска гаранции от украинеца, че производството е безопасно. Голямата пещ наистина е работила в "Кремиковци", а в Лом е нужна за изпичане на пелетите. Заедно с нея се монтира и обезпрашителна система, която ще поглъща 98-99 процента от праховите емисии. За новото производство фирмата има положително становище от МОСВ. Проверките ни досега не са показали никакво отклонение от нормите за въздуха, твърди директорката на РИОСВ - Монтана, Деница Славкова. Параметрите на производството са малки и не изискват оценка за въздействие върху околната среда, обясни тя. "РУА груп" е доста сериозна фирма, която работи при нас от 2005 година. Затова изключвам да допусне замърсяване на въздуха и водата ни, подкрепи големия инвеститор и кметът на Лом Иво Иванов.
Източник: Стандарт (20.02.2012)
 
Rio Tinto планира първата в света безпилотна железопътна мрежа Гигантът Rio Tinto ще използва безпилотни влакове, за да извозва желязна руда до пристанищата в Западна Австралия в първата в света автоматизирана тежкотоварна железопътна мрежа на дълги разстояния. Rio заяви, че инвестицията за 518 млн. долара ще стартира първия влак без машинист в район Пилбара през 2014 г. като целия проект е насрочен да приключи година по-късно. "Разширяването на добива в Пилбара е с висока възвръщаемост и нисък риск за Rio Tinto, което ще повиши стойността за акционерите", заяви главният изпълнителен директор на Rio Tinto за Австралия, Сам Уолш. "Автоматизацията ще ни помогне да постигнем целевата експанзия по безопасен, по-ефективен и икономически ефективен начин." Англо-австралийският минен гигант, който се радва на устойчив ръст на търсенето на суровини в Азия, заяви че автоматизацията ще подобри ефективността и ще позволи на компанията да отговори на значителния недостиг на умения пред сектора. Новината обаче повдигна опасенията, че 500-те работници на Rio в железниците в Пилбара ще бъдат съкратени, а Съюза на строителите, горското стопанство, минното дело и енергийните работници описа мотива с недостига на умения като пропаганда. (AFP)
Източник: Други (20.02.2012)
 
China Steel ще инвестира в австралийски въгледобивен проект China Steel, най-големият производител на стомана в Тайван, заяви че ще инвестира 104 млн. долара във въгледобивна мина в Австралия и ще притежава 10% от бъдещата продукция, в опит да противодейства на по-високите въглищни цени. Около половината от сумата ще бъде използвана за закупуване на акции на изходните права на обекта на MDL 162 в северния щат Куинсланд, а останалата – за строителни съоръжения и бъдещо развитие. Инвестицията ще осигури на China Steel 600 хил. тона металургични въглища годишно към 2016 г., което ще увеличи притежаваните запаси от въглища до 7% от сегашните 3%. Намаляващото търсене на стомана на фона на световното забавяне на икономиката, но високите цени на суровини като въглищата, предизвикаха China Steel и конкурентите им от цял свят да търсят собствени доставки. През декември China Steel се споразумя за 23% намаление на цените на желязната руда и заяви, че се опитва да забави някои доставки на суровини. Акциите на China Steel, приключиха без промяна преди новината, в сравнение с 0.42% спад на широкия пазар. (Reuters)
Източник: Reuters (22.02.2012)
 
Mechel възобновява работата в румънските си заводи Mechel OAO, един от водещите руски добивни и металургични компании, обяви че Ductil Steel Buzau и Mechel Campia Turzii, както и Ductil Steel Otelu Rosu възобновяват работа. Ductil Steel Buzau, Mechel Campia Turzii и Ductil Steel Otelu Rosu, където производството беше временно спряно поради проблемите с доставките, свързани с тежките снежни бури, възобновиха операциите си. Три от четирите предприятия на Mechel, които бяха спрени миналата седмица, работят нормално. Mechel Targoviste се очаква да стартира на 27 февруари. Това прекъсване няма да се отрази на плановете на компанията за производство на стомана за годината. Mechel е една от водещите руски компании. Нейната дейност включва четири сегмента: добив на суровини, стомана, сплави и електроенергия. Mechel обединява производителите на въглища, концентрати на желязна руда, никел, ферохром, феросиликон, стомана, валцувани изделия, оборудване, топлина и електрическа енергия. Продуктите на Mechel се продават на вътрешния пазар и зад граница. (Newswire Globe)
Източник: Други (23.02.2012)
 
ArcelorMittal успокоява за френско предприятие, но съюзите очакват да затвори ArcelorMittal заяви, че възобновяването на производството в нейното предприятието в североизточната част на Франция зависи от търсенето, но профсъюзите твърдят, че ръководството е подписало смъртната присъда на завода внасяйки стомана от Русия. Шефът за Франция Ерве Бурие заяви, че временното спиране е в отговор на пазарните условия и е логично решение за конкурентоспособността. Запитан след срещата на работническия съвет, колко време ще продължи спирането, което започна преди почти година, Бурие отговори: "Адаптираме се към търсенето и преразглеждаме ситуацията на пазара тримесечие за тримесечие." Той добави: "Вземаме решение относно рестартирането всяко тримесечие, шест седмици преди евентуалният старт. Тук става дума за временно спиране до края на юни. Ще преценим през май по отношение на положението за третото тримесечие. Но пещите на Florange не са окончателно спрени. Това е временно спиране." Но съюзите изразиха силен скептицизъм, посочвайки че фирмата внася метали от руския конкурент Severstal. (AFP)
Източник: Други (24.02.2012)
 
Екоминистерството отмени глобите на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали Екоминистерството отмени глобите на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, налагани всеки месец заради замърсяване на въздуха със серен диоксид и оловни аерозоли. Няколко комплексни проверки на Регионалната екоинспекция в Хасково са показали, че измерените концентрации на вредните емисии са под допустимите норми. Добивът на олово в Кърджали е спрян от близо година, а от месец не работят и другите производства.
Източник: БНР (27.02.2012)
 
Glencore да уведоми ЕС относно офертата за Xstrata Glencore International Plc, опитваща се да погълне Xstrata Plc за 37 млрд. долара, официално ще уведомява Европейската комисия относно предложената сделка за оценка в рамките на регионалните разпоредби за сливане. Швейцарската Glencore, която вече притежава 34% от Xstrata заяви, че не се очаква придобиването да доведе до никакво отрицателно въздействие върху конкуренцията на стоковите пазари, на които работят двете компании. Този ход да уведоми Комисията съгласно правилата на Европейския съюз за сливане дойде след направена конструктивна консултация. Eurofer миналата седмица изрази опасения, че придобиването ще навреди на конкуренцията на пазарите на цинк, никел и въглища. Обединението между Glencore и Xstrata ще създаде третият по големина производител на мед в света, най-големият производител на цинк, както и най-големият износител на термични въглища. Аш Лазенби и Доминик О’Кейн, анализатори в Liberum Capital Ltd., заявиха, че "въпреки доминиращото световно положение в добива в резултат на сливането, нашата първоначална оценка е, че няма да има концентрация на суровини, която да вдигне червен флаг." (Bloomberg)
Източник: Други (27.02.2012)
 
Ако корабоплаването се възстанови, дали стоманодобивът ще го последва? Възходите и спадовете в корабоплаването имат дълбоки последици. Но дори и ако китайската икономика продължи да нараства, тя няма да може да доведе до силни дни за стоманата. Дали спадът на автомобилното производство или в жилищно строителство в Китай, знаем, че има твърде много кораби по море, за да се поддържа фонда Guggenheim Shipping във възходяща позиция, без значение колко желязна руда китайските стоманодобивни компании трябва да внесат. За да се възстанови динамиката на предлагане/търсене, корабните компании просто трябва да спрат да купуват нови кораби. И както се случва, тези големи кораби изискват много стомана. Ако не се правят кораби, не се използва стомана. Така че това е още една причина, защо стоманодобивът ще се изправи пред значителен насрещен вятър през 2012 г., като ефект най-вероятно ще има върху United States Steel, AK Steel Holding Corporation Co, ArcelorMittal и Nucor. В момента техните акции се купуват в рамките на общата теория, че малко по-добрите икономически показатели в САЩ ще доведат до по-висока консумация и цени на стоманата. Китай също изглежда отчита спад с по-бавно темпо, отколкото се очакваше, така че това е добър знак за цените на стоманата от тази страна на Тихия океан. (Nasdaq)
Източник: Други (29.02.2012)
 
КНСБ: "Стомана" инвестира в оборудване и условия на труд, но не и в доходите на работниците Значителни инвестиции не само в производството и оборудването, но и в безопасните условия на труд и корпоративната социална отговорност, са направени в предприятието "Стомана Индъстри" АД. Това беше установено по време на посещението на ръководството на КНСБ начело с президента на Конфедерацията Пламен Димитров в металургичното предприятие. Заедно с изпълнителния директор на дружеството Емил Живков бяха посетени електростоманодобивния цех, цеха за арматурна стомана, както и някои санитарни помещения и столови, за да се запознаят синдикалистите с условията, при които работниците на предприятието извършват своята дейност. Пламен Димитров отчете настъпилите положителни промени в условията на труд в "Стомана Индъстри" АД. Това беше потвърдено и от преките разговори с работниците, които изразиха своето положително отношение и задоволство към инвестициите, свързани с подобряване условията на труд и безопасността. На срещата на ръководството на КНСБ с хората на наемния труд от предприятието обаче се установи, че след извършените съкращения през 2008 година, натовареността в производствените дейности се е покачила неимоверно, докато реално възнагражденията не са нараствали. Поради усложнената икономическа и пазарна ситуация производството е намаляло и работниците в дружеството са спрели да получават т.нар. производствен бонус. По този начин нетният им доход е претърпял спад от порядъка на 30-35%. Неделчо Калев – председател на синдикалната организация на СФ "Металици" – КНСБ в "Стомана Индъстри" АД, сподели, че това ще е основна тема по време на преговорите за новия колективен трудов договор и ще се търсят варианти за поетапно компенсиране на спада на доходите. Очаква се преговорите да приключат в края на месец март. Работниците изказаха пред Пламен Димитров недоволство относно прилагането на досегашния колективен трудов договор и по-точно от практиката хора, които не са се присъединили към него, да се ползват от заложените в КТД придобивки. Лидерът на Конфедерацията коментира този проблем с ръководството на "Стомана Индъстри" АД и изрази надежда, че въпросът ще бъде решен според установения ред, като това ще бъде отчетено при прилагането на новия колективен трудов договор.
Източник: БГНес (29.02.2012)
 
Сливане създава третият най-голям дистрибутор на метали в Северна Америка От 1 март 2012 г. Namasco и Macsteel ще функционират под нова марка, Kloeckner Metals, тъй като сливането на двата лидери в сектора ще се финализира по-късно тази година. Този ход е първият опит за ребрандиране на Kloeckner & Co. SE, в усилието си да затвърди позицията си на лидер в световния сектор за разпределение на метали и центрове за метали. Бил Парталис ще ръководи оперативната дейността в САЩ като главен изпълнителен директор на Kloeckner Metals US, в допълнение към своите задължения като член на Управителния съвет на Kloeckner & Co SE. Заедно, тези две компании, със седалище в Розуел, Джорджия, ще образуват третият по големина дистрибутор на метали в Северна Америка, с което дават възможност на клиентите си да бъдат обслужвани в 57 дистрибуторски обекта. Kloeckner & Co е най-големият независим от производителите дистрибутор на стомана и метални изделия, както и една от водещите компании за центрове за стомана на европейския и американския пазар. Основната дейност на Kloeckner & Co Group е складиране и дистрибуция на стомана и цветни метали, както и операции с центровете за обработка на стомана. Над 170 хил. активни клиенти се обслужват в 290 центрове от около 11 хил. служители в 16 страни в Европа и Америка. Компанията е реализирала продажби от над 7 милиарда долара през фискалната 2010 г. (PRNewswire)
Източник: Други (01.03.2012)
 
Металурзи в Кърджали масово напускат ОЦК Масова оставка на поне 100 работници и служители заради неизплатени заплати се очаква в Оловно-цинковия комбинат /ОЦК/ в Кърджали. Причина за мащабното напускане са дългите закъснения и неизплащането на месечните възнаграждения. Недоволните металурзи многократно са правили самостоятелни опити да връчат заявленията си, но изпълнителният директор на завода Славея Стоянова ги късала и уверявала, че проблемите ще бъдат отстранени. По данни от Областната инспекция по труда ОЦК е шампион по задължения към работещите. Само през 2011 г. инспекцията е издала над 30 наказателни постановления на завода, но ръководството ги е обжалвало в Районния и в Административния съд. Стигало се и до намаляване на глобите, тъй като до насрочването на съдебните заседания работниците получавали възнагражденията си, макар и с огромно закъснение. Инспекцията е съставила актове за санкции за декември 2011 г., ще изготви такива и за януари.
Източник: БГНес (01.03.2012)
 
Разпродават завод до морето Съдебен изпълнител извади на публична продан фалиралия бургаски завод "Метални изделия". Огромното предприятие, което е с излаз на море, се продава на парче. В активите на дружеството влизат няколко сгради и общо 80 дка златна земя. Парцелите са разпарчетосани на 20 части с различен размер. Най-евтиният имот е 661 кв. м и е обявен с начална тръжна цена от 20 978 лв. Най-скъпо се продава парцел от 12 340 квадрата, който е обявен за 3,52 млн. лв. На второ място по скъпотия са други 9 дка от завода, за които съдебният изпълнител иска 2,9 млн. лв. Кандидат-купувачите могат да внасят оферти до 2 април. Заводът се разпродава на парче заради огромни задължения към банка и към НАП. Целият завод бе ваден няколко пъти на публична продан, но всички търгове се провалиха, тъй като не се намери инвеститор, който е готов да плати 30 млн. лв. накуп.
Източник: Стандарт (02.03.2012)
 
Съдебен изпълнител извади на публична продан фалиралия бургаски завод "Метални изделия". Огромното предприятие, което е с излаз на море, се продава на парче. В активите на дружеството влизат няколко сгради и общо 80 дка златна земя. Парцелите са разпарчетосани на 20 части с различен размер. Най-евтиният имот е 661 кв. м и е обявен с начална тръжна цена от 20 978 лв. Най-скъпо се продава парцел от 12 340 квадрата, който е обявен за 3,52 млн. лв. На второ място по скъпотия са други 9 дка от завода, за които съдебният изпълнител иска 2,9 млн. лв. Кандидат-купувачите могат да внасят оферти до 2 април. Заводът се разпродава на парче заради огромни задължения към банка и към НАП. Целият завод бе ваден няколко пъти на публична продан, но всички търгове се провалиха, тъй като не се намери инвеститор, който е готов да плати 30 млн. лв. накуп.
Източник: Стандарт (02.03.2012)
 
Австралия ще издаде безплатни разрешителни за въглеродни емисии на стоманодобивните компании Грег Комбет, австралийския министър на изменението на климата, заяви че производителите на стомана, алуминий и мед са сред от големите замърсители с парникови газове, които ще получават безплатни разрешителни за въглеродни емисии срещу данъка против замърсяване, който влиза в сила на 1 юли 2012 г. Според закона, който създава система за търговия с емисии, правителството ще таксува около 500 замърсители с 23 австр. долара на тон. Наложената цена ще позволи от 2015 г. на компаниите, които не използват всичките си емисии да продават разрешителни на други замърсители. Комбет каза, че "повечето интензивно използващи емисии сектори ще получат от начало средно 94.5% от въглеродните си разрешителни безплатно. Това означава, че ефективната средна цена на въглеродните емисии в тези сектори се намалява от 23 а. долара до само 1.30 а. долара за тон." Други сектори, които ще получават безплатни разрешителни са производството на алуминий, рафинирането на нефт, производството на плоско стъкло, производството на целулоза и хартия и обработката на цинк. Тези 94.5% са за първата година, след което лихвен процент ще бъде намален с 1.3 пункта годишно. (Bloomberg)
Източник: Други (02.03.2012)
 
Протест на миньорите спря работата на ГОРУБСО-Мадан Около 300 миньори от двата рудника на ГОРУБСО-Мадан излязоха на протест в центъра на града с искане да им бъдат изплатени просрочените заплати. Рудниците "Крушев дол" и "Петровица" не работят, след като миньорите отказаха да влязат в мините в знак на протест. Представители на ръководството на минното дружество преговарят с недоволните. Основното искане на миньорите е изплащане на просрочените заплати за няколко месеца. Отделни работници имат да получават 40 процента от възнагражденията си за месец май, а на повечето от рудодобивниците се дължат част от заплатите за септември, октомври и ноември, заяви Румен Каров, участник в протеста. От инициативния протестен комитет настояват за издължаване на заплатите, възстановяване на нормалния ритъм на разплащане и подобряване на условията на труд в мините. Поради финансови затруднения дружеството не може да разплати всички суми за заплати, заяви изпълнителният директор на ГОРУБСО- Мадан Съби Кичуков. По негови думи е възможно да се платят 60 на сто от заплатите за декември. Финансовите проблеми на минното предприятие са свързани с нереализирана и непроизведена продукция. Общо 42 души спомагателен персонал и работници по водоотлива са останали на работните места в двата рудника в Мадан. През времето на протеста в мините се провеждат неотложни ремонти.
Източник: Дневник (02.03.2012)
 
ОЦК все повече навлиза в спиралата на "Кремиковци" Неизплатени заплати, стачки, натрупване на загуби, спиране на металургично производство и оправдание за всички проблеми в липсата на средства и "саботаж". Въпреки всички прилики годината не е 2004, а 2011 и предприятието с проблеми не е "Кремиковци", а Оловно-цинковият завод (ОЦК) в Кърджали. Контролираното от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев все повече се плъзга по добре познатата плоскост на изпадналия в несъстоятелност софийски металургичен комбинат. Въпреки растящите цени на цветните метали ОЦК отчете спад на продажбите и загуба за миналата година, след като ключови производства бяха спрени или влязоха в ремонт. В четвъртък пък работници нахлуха в администрацията на компанията, искайки си забавените заплати. Подписаното в средата на ноември стачно споразумение, което включва и уреждане на неизплатените заплати, не се изпълнява, а дължимите суми заедно с осигуровките са за близо 1.2 млн. лв., обясниха действията си от синдикатите. "Как да се изпълнява споразумението, като няма пари", коментира собственикът на завода и бивш собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Металурзите обаче са категорични, че няма да се върнат на работа, докато не получат всичките си възнаграждения, включително за януари. Според синдикатите изплащането на възнагражденията изостава с 4 до 7 месеца, като най-голямо е забавянето в администрацията. "Няма такова нещо, на работниците в ОЦК не е плащано от декември", контрира Захариев. Той обаче призна, че при администрацията има висящи заплати от 3-4 месеца. Причина за това са недостатъчните приходи, след като през април 2011 г. цех "Агломерация" беше затворен от РИОСВ - Хасково, заради липса на мониторингова система и производството на олово беше ограничено до рециклиране на акумулатори. В началото на декември пък за ремонт беше спряно цинковото производство. То беше възобновено на 23 януари, но веднага беше преустановено заради спукване на пържилната пещ. Според Захариев не е случайно това, че протестът се прави точно преди планираното стартиране на производството в понеделник, за което са осигурени необходимите средства. Той обаче не пожела да коментира кой би имал интерес от неработещ завод. Междувременно след преговори с изпълнителния директор на ОЦК Славея Стоянова в петък беше преведена по една заплата на част от работниците, а останалите трябва да си получат парите в понеделник. Въпросът обаче не приключва с това, тъй като металурзите настояват незабавно да им бъдат изплатени по две заплати. "Моето мнение е, че хората трябва да си искат и седемте заплати, защото те са отработени", коментира председателят на федерация "Металурзи" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Според синдикалистите Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на труда и социалната политика трябва да принудят собственика на завода да изплати всичко, което дължи като заплати и осигуровки на работниците, а след това, ако иска, да го продаде или закрие. Вариантът със закриването на завода не присъства в плановете на собственика, въпреки че финансовите резултати на ОЦК значително се влошиха през миналата година. Въпреки това за 2012 г. собственикът предвижда амбициозна инвестиционна програма. Тя включва възстановяване на оловното производство, макар и в по-малък обем, пускане в експлоатация на ново цинково производство, както и проект за оползотворяване на депонираните отпадъци, от който компанията очаква да спечели до 300 млн. долара при сегашните цени на металите. Всичко това обаче може да се осъществи с хора.
Източник: Капитал (05.03.2012)
 
Тайванските производители на стомана увеличават експортните цени Водени от възстановяването на световния пазар на стомана, основните производители на желязо и стомана в Тайван, включително China Steel Corporation, Chung Hung Steel Corporation, Yieh Phui Enterprise Co и Sheng Yu Steel Co, в последно време вдигат експортните цени с между 15 и 20 долара на тон с цел да се помогнат продажбите и печалбите през второто тримесечие на 2012 г. Вътрешен източник заяви, че скоро след китайската лунна нова година в края на януари, Yieh Phui даде старта на повишаването на цените на износа на CGI поцинковани стоманени пластини с между 10 и 20 долара на тон, което не повлия на по-високите от очакваното поръчки. Chung Hung, специализирана в производството на студено валцувани рулони от стомана, заяви в края на януари, че увеличава цените на едро на основните продукти, доставени през февруари и март 2012 г., което не е попречило на купувачите да дадат повече поръчки през първото тримесечие спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. Институционалните инвеститори отчетоха че, увеличението на предприятия като CSC и Chung Hung на експортните цени над тези на вътрешния пазар, показва един стабилен международен пазар. (CENS)
Източник: Други (05.03.2012)
 
Прекратяват концесията за "Горубсо - Мадан" с В. Захариев Започнала е процедура за отнемане на концесията "Горубсо - Мадан" от собственика на мините Валентин Захариев заради неизплатени заплати и източване на дружеството, съобщи Пенчо Токмакчиев от Федерацията на миньорите към КНСБ. "Не може да се пускат миньори на работа, без да имат лично осветление. Не може миньори да слизат на 360 метра дълбочина, без да имат самоспасители. Не може миньорите да нямат работно облекло, да се хранят всеки ден с леща и фасул. Има Браншов колективен договор, в който е казано: "На всеки миньор трябва да се дават по 5 лева за подземните работи". Това са страшни, железни аргументи и ние сме взели всички проверки от Главна инспекция по труда, от пловдивската Инспекция по труда, които са направени на това предприятие", каза още Токмакчиев. Рудниците "Петровица" и "Крушев дол" не работят, тъй като миньорите отказват да слязат в рудничните галерии, докато не получат просрочените с месеци заплати. Токмакчиев съобщи, че в Мадан и околните села са събрани 2000 подписа за прекратяването на концесията. На 9 март от ГОРУБСО ще се срещнат с енергийния министър Трайчо Трайков, а на 14 март при областния управител на Смолян ще се проведе и разговор с Валентин Захариев.
Източник: Класа (06.03.2012)
 
Валентин Захариев задълба и с мините на "ГОРУБСО Мадан" Броени дни след като беше принуден да признае, че "няма пари" за заплати в ОЦК - Кърджали, собственикът на предприятието Валентин Захариев изпадна в подобна ситуация и в друго контролирано от него дружество - "ГОРУБСО Мадан". Държавата в лицето на икономическото министерство заплаши, че ще отнеме концесиите му върху двете находища, от които извлича суровината си, заради неизплатени концесионни възнаграждения. И също като в ОЦК преди няколко дни синдикатите пак излязоха на протест с искания за стари заплати и обвинения в източване. "ГОРУБСО Мадан" има концесионни договори за добив на оловно-цинкови руди от две находища на територията на област Смолян. Суровината от тях принципно се преработва в местната фабрика до концентрат и се използва в ОЦК. Откакто кърджалийският комбинат обаче не работи, продуктът се изнася основно за Китай. Находищата са "Петровица" и "Крушев дол". По данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за находище "Петровица" фирмата на Захариев не е внесла нито лев от дължимите концесионни възнаграждения за 2011 г. Върху тях вече е начислена и лихва. За "Крушев дол" възнаграждението за първото полугодие, макар и със закъснение, е платено. За другите шест месеца обаче пари няма. "На 23 февруари сме изпратили писмо до Захариев с искане да изпълни задълженията си по концесията. Срокът за това е 14 работни дни от момента, в който писмото бъде получено", казаха от пресслужбата на МИЕТ. Оттам обаче не уточниха за колко пари става въпрос.
Източник: Капитал (06.03.2012)
 
Rio Tinto ще инвестира 2 млрд. долара в проект за желязна руда в Индия Rio Tinto ще направи най-голямата инвестиция от австралийска компания в Индия в размер на 2 млрд. долара в проект за желязна руда в Ориса, Индия. Проектът ще доставя желязна руда в Индия и в чужбина. Сам Уолш, шефът на отдела за желязна руда в Rio, заяви, че инвестицията се очаква да увеличи производството до 15 млн. тона годишно, чрез технологии и системи за безопасност на околната среда. Той добави, че Rio ще наеме местни жители в проекта. Инвестицията на Rio се очаква да добави към общите преки чуждестранни инвестиции от Австралия от април 2000 г. до декември 2011 г., които достигнаха 486.5 млн. долара. Уолш заяви, че очаква Rio Tinto и партньорите на компанията да преодолеят много трудности, пред които се изправят добивните предприятия при одобрение на проекти в Индия, което е една от причините за предпазливостта на чуждестранни компании, проявяващи интерес да инвестират в Индия. През 2005 г. южнокорейската POSCO обяви план за изграждане на завод в Ориса, но съоръжението срещна значителна опозиция от местните жители, които предпочитат да се спасят земеделските земи и горите. Подобен проблем възникна и пред индийския гигант ArcelorMittal, които не можа да закупи земя за планирано съоръжение. (IBTimes)
Източник: Други (07.03.2012)
 
“Горубсо” с режим на тока От вчера "Горубсо Мадан" е на режим на тока заради неплатени сметки, съобщиха от ЕВН. С цел сигурността на миньорите ЕРП подава ток за 2 ч, след което го спира за 3 ч. "Горубсо" дължи и 9 млн. лв. за заплати и осигуровки, съобщи министърът на труда Тотю Младенов, който се срещна вчера с протестиращите миньори. Той ще настоява пред колегата си Трайчо Трайков да бъде прекратена концесията на "Интертръст холдинг" за добив на оловно-цинкова руда в Мадан.
Източник: Стандарт (08.03.2012)
 
Търговците на скрап искат спешна среща с премиера и министерски оставки Спешна среща с премиера Бойко Борисов и оставките на министрите Цветан Цветанов и Нона Караджова поискаха от Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българска асоциация по рециклиране. Около 60-70 камиона преминаха протестно от бул. "Ботевградско шосе" през Сточна гара, бул. "Сливница", Северната дъга на околовръстното и от там ще направят втора обиколка по същия маршрут. Всички камиони бяха придружавани и от лекотоварни автомобили с протестни стикери и развети български трибагреници. На много от тях бяха залепени плакати с надписи "България - бунище след новия проектозакон"; "Над 10 000 безработни след 15.02.2011"; "Новият ЗУО = монополизация"; "МОСВ обрича на глад 300 000 души". Причината е проектозакона за управление на отпадъците, който според браншовиците налага монопол, като от него се облагодетелстват фирми, близки до властта. Иво Георгиев поясни, че тези две фирми, които се облагодетелстват с този проектозакон са "Екопак" и "Надин". Георгиев подчерта, че на този етап диалог с управляващите няма. От комисията по екология били категорични, че няма да отстъпят от законопроекта.
Източник: 3e-news (08.03.2012)
 
Работниците от ОЦК - Кърджали се споразумяха със собственика Протестиращите работници от ОЦК - Кърджали постигнаха споразумение със собственика на компанията за изплащане на дължимите заплати и обещаха да се върнат на работа другата седмица. След близо четири часа преговори беше подписано споразумение с "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, който държи мажоритарния дял в предприятието. Служителите приеха предложението на изпълнителния директор Роберто Младенов за изплащане на 60% от дължимите до януари заплати, които трябва да бъдат преведени до 12 март. Ден по-късно металурзите трябва да започнат работа. По данни на синдикатите компанията дължи на работниците си близо 1.2 млн. лв. Според подписания документ останалите 40% от дължимата на работниците сума трябва да бъдат погасени в рамките на три месеца. От февруари нататък пък служителите ще получават пълния размер на трудовите си възнаграждения.
Източник: 3e-news (08.03.2012)
 
Горубсо Мадан с режим на тока заради дългове ЕVN България преустанови частично захранването с електрическа енергия за обекти на Горубсо Мадан АД, съобщават от дружеството като уточняват, че това е станало в 14:00 ч. днес. Причината е неплатени задължения за консумирана електроенергия от страна на минната компания, които към момента възлизат на шестцифрена сума. С цел запазване на сигурността на съоръженията на Горубсо Мадан АД и на работниците на минното дружество, ЕVN България не пристъпи към цялостно преустановяване на електрозахранването, а установи график, според който Горубсо Мадан АД е 3 часа без електрозахранване и 2 часа с електрозахранване. Графикът на изключването е съставен с оглед максималното запазване на сигурността на съоръженията. За пристъпването към тази крайна мярка и за конкретния график на изключването EVN България информира ръководството на Горубсо Мадан АД и институциите на 6 март 2012 г. - ден преди въвеждане на ограничението. Това е направено както по електронна поща, така и директно по телефон. Допълнително с цел безопасност сътрудници на EVN България координираха действията по ограничаване на електрозахранването с енергийните специалисти на Горубсо Мадан АД.
Източник: 3e-news (08.03.2012)
 
Xstrata ще разшири добива си на въглища в Британска Колумбия Добивният гигант Xstrata договори придобиването на въглищните мините Sukunka от Talisman Energy за 500 млн. долара. Sukunka, разположена на река Peace River Coalfield в северната част на Британска Колумбия, е близо до парцелите First Coal Corporation и Lossan, закупени от Xstrata Coal миналата година. Смята се, че съдържа 236 млн. тона въглища в измерените и посочените категории. "Въз основа на нашия анализ, Sukunka има потенциал да бъде въгледобивна мина с високо качество", заяви главният изпълнителен директор на Xstrata Coal Петър Фрайбърг. "Веднъж разработен, Sukunka значително ще увеличи дибива ни на твърди коксуващи се въглища, а взаимодействието със съседните ни активи в депозита Peace River ще осигури допълнителен регионален мащаб", добави той. (Sharecast)
Източник: Други (09.03.2012)
 
„Дънди“ концесионирала и общинските съветници в Челопеч Общинските съветници на Челопеч или работят във фирмата "Челопеч Майнинг", собственост на канадската "Дънди Прешъс Металс", или са собственици на семейни фирми, чиято дейност е да извършва доставки на същата фирма, или пък техните съпрузи са в трудови правоотношения с минната компания. По този начин "Челопеч Майнинг" е "концесионирала" и местната власт, осъществявайки търговия с влияние и лобиране. Тези факти се съдържат в сигнал и решение по него на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от 2 март. Сигналът е подаден през ноември 2011 г. от Коалиция за устойчиво развитие. Проверка на комисията установява, че единствено двама от съветниците не са в конфликт на интереси, т.е. не са "концесионирани" от "Челопеч Майнинг". Представители на местната власт в Челопеч се трудят в мината като младши и старши лаборанти, служител по "запълнение", маркшайдер, минен спасител, шлосер, дори и "началник смяна". Фирмите, собственост по правило на роднини на общинските съвестници, споменати в преписката, са "Транс Кар 2000" ЕООД, ЕТ "Ел-Ди ГД", "НИС-Н" ЕООД, "Реникар КС" ЕООД. Любопитно е, че комисията почти не е открила платежни документи на името на някоя от споменатите фирми, макар да е сигурно, че те са извършвали услуги именно на "Челопеч Майнинг". Любопитно е и разкритието, което прави комисията за установяване на конфликт на интереси - оказва се, че според предоставената от собственика на капитала "Дънди" справка, компанията вече не е регистрирана в Канада, а в офшорния холандски град Амстердам. На практика 9 от общо 11 общински съветници в Челопеч са участвали във вземането на решения в полза на фирмата-работодател. Например - одобряване на устройствени планове за застрояване на поземлени имоти със складове за взривни материали, производствени площадки, транспортни схеми за движение по уличната и пътната мрежа без заплащане на общината, замяна на общинска земеделска земя със земя, собственост на дружеството, но, разбира се, от по-ниска категория. В добавка към част от тези решения липсват изискваните от закона документи. За отбелязване е, че други решения в полза на "Челопеч Майнинг" не са приети от общинския съвет единствено заради отсъствието на няколко от служителите на фирмата, които по съвместителство са и общински съветници. Любопитна подробност е, че според транспортната схема на с. Челопеч дружеството не заплаща такси, докато в наредбата на същия общински съвет изрично е указано, че транспортно средство, превозващо от 16 до 20 т товар, заплаща 4 лв. такса за всеки изминат километър, до 30 тона - 8 лева, до 40 тона - 15 лева, а над 49 тона - 15 лева за километър плюс 8 лева за всеки тон над 40. В същата общинска наредба не е предвидена възможност за освобождаване от транспортна такса. "Челопеч Майнинг" е освободена от транспортни такси - с решение на същите общински съветници, които работят за фирмата.
Източник: Класа (12.03.2012)
 
Harsco получи нов договор за 55 млн. долара за обслужване на стоманодобивен завод в Италия Международната компания за индустриални услуги и инженеринг Harsco Corporation обяви нов шест-годишен договор за стоманодобивни услуги в Италия на стойност над 55 млн. долара според очакваните нива на производство. Договорът с Alfa Acciai Group, едно от най-големите стоманодобивни предприятия в Италия използващо електрически пещи, е насочен към управление на скрап и шлака на място в стоманодобивен завод на Alfa в Бреша. Harsco ще разработи и управлява нов двор за скрап и ще предоставя услуги по обработката на шлака за предприятието. Инвестициите на Alfa Acciai заедно с Harsco за увеличаване на производителността и устойчивост на околна среда, новите операции ще заменят старото оборудване с нови превозвачи на шлака, усъвършенствана система за претегляне, нови GPS системи за детекция, насочени към пълен контрол на транспорта на шлака и управление на скрап двора. Операциите се очаква да бъдат приключени и да се даде ход от края на тази година. (Newswire Globe)
Източник: Други (12.03.2012)
 
Anglo American Brazil на път да сключи голям договор Подразделението на Anglo American Brazil за желязна руда (Anglo Brazil) се надява да сключи договор с италиано-аржентинската група Techint, за предоставяне на руда за планирания нов стоманодобивен завод в щата Рио де Жанейро, преди края на първото тримесечие на тази година. Това съобщи президентът на Anglo Brazil Пауло Кастелари Порчия. "В момента се потвърждава наличието на обеми за Ternium, като остава само уреждането на два търговски въпроса." Ternium е дъщерно дружество на Techint и е основен производител на стомана в Северна и Южна Америка, с годишен производствен капацитет от около 10 млн. тона стомана готовия продукти и операции в Колумбия, Гватемала, южната част на САЩ и особено Аржентина и Мексико. Ternium също има дял в бразилския производител на стомана Usiminas. Новият завод на Ternium ще бъде захранван с руда от бразилския проект Minas-Rio на Anglo Brazil, които добивната група купи от бразилската MMX през 2007 г. за 7 млрд. долара. Minas-Rio ще влезе в серийно производство през втората половина на следващата година и ще има годишен производствен капацитет от 26.5 млн. тона. Ternium ще получава около 25% от това, още 25% ще се изнася за азиатски страни и останалото за Близкия изток. (Mining Weekly)
Източник: Други (12.03.2012)
 
Държавата си взе рудника в Мадан Държавата взема концесията на миньорското дружество "Горубсо-Мадан". Новината съобщи социалният министър Тотю Младенов след разговор с министъра на икономиката Трайчо Трайков. Концесията се отнема заради лошите условия на труд в мините и системно бавещите се заплати. Близо 9 млн. лв. дължи за заплати и осигуровки концесионерът "Интертръст холдинг", който е собственост на Валентин Захариев. Заплатите се бавят над година. "Повече не можем да чакаме. Има груби нарушения на трудовото законодателство и на изискванията за безопасни условия на труд. В момента се мисли главно върху намирането на начин за изплащане на заработените от миньорите заплати", заяви министър Младенов. Вече втори ден около 700 миньори и служители на компанията напразно чакат обещаните заплати. Въпреки намесата на двама министри - на икономиката Трайчо Трайков и на труда Тотю Младенов, собственикът не е превел нито лев. Според председателя на стачния комитет в Мадан Румен Каров миньорите са афектирани и от изказване на Валентин Захариев, в което той ги нарича "зомбита". Заради неплатени сметки рудникът е с режимът на тока. Електричество се подава само по 2 часа на ден. Сега миньорите се надяват концесията за добив на оловно-цинкова руда в "Горубсо-Мадан" да бъде преотдадена на друга компания. Ефективна стачка започна и в друго дружество на Захариев - "ОЦК Кърджали". Ръководството на завода не изпълни ангажимента си да изплати 60% от дължимите заплати за ноември, декември и януари. От ръководството са поискали нова отсрочка до края на седмицата.
Източник: Стандарт (14.03.2012)
 
Нова банка покровител за ОЦК и "ГОРУБСО - Мадан" Две седмици след като призна, че няма пари нито за заплати, нито за нови инвестиции в "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК) в Кърджали и "ГОРУБСО - Мадан", собственикът на двете фирми Валентин Захариев излезе със заявлението, че проблемът е решен. "Имаме генерално споразумение с банка, с помощта на което ще бъдат изплатени забавените заплати в дружествата. Планира се и по-нататъшно участие на същата институция в инвестиционните проекти в завода", каза Захариев пред "Капитал Daily". Той е основен акционер в комбината в Кърджали и добивното предприятие в Мадан чрез "Интертръст холдинг". За момента името на банката партньор се пази в тайна. Захариев не обяви и за каква сума става въпрос, но призна, че договорът включва залог на активи и участие на финансовата институция в управлението на фирмите. Така, с две думи, бизнесменът прави крачка към допускането на нов инвеститор в компаниите си.
Източник: Капитал (14.03.2012)
 
"Русал" се разклати след напускане на шеф милиардер Руският милиардер Виктор Векселберг напусна във вторник поста си на председател на съвета на директорите на "Русал" - най-големия производител на алуминий в света, предаде "Ройтерс". Като причините, които Векселберг изтъкна за това свое решение, е силната задлъжнялост на дружеството и дълбоката криза, в която е изпаднало след дългата битка с основния му конкурент вътре в "Русал" Олег Дерипаска. "Съжалявам че трябва да го кажа, но в този момент "Русал" се намира в дълбока криза, предизвикана от действията на ръководството", каза Векселберг, който според класацията на "Форбс" е осмият най-богат човек в Русия със състояние от $ 12.4 млрд. Акциите на "Русал" днес бяха спрени от търговия на борсите в Хонконг и Париж, след като спаднаха с 1.3%, като от началото на търговията им в Азия през 2010 г. са изгубили 43%. Оставката на Векселберг ще влоши окончателно и без това обтегнатите му отношения с Дерипаска, който държи контролиращия дял в компанията. Дерипаска искаше да слее "Русал" с "Норилск Никел", която е най-голямата добивна компания на никел и паладий в света, но успя да придобие само 25%. Цените на алуминия паднаха рязко миналата година, след като китайската икономика се забави, макар че през тази почти се възстановиха, благодарение на това, че заводите за алуминий свиха производството. (Reuters)
Източник: Reuters (14.03.2012)
 
voestalpine ще затваря TSTG Schienentechnik Управителния съвет на voestalpine AG реши да сложи край на производството в Дуисбург на дъщерното си дружество TSTG Schienentechnik GmbH & Co KG. Решението се базира на невъзможността на предприятието да работи ефективно. То вече не е в състояние да произвежда релси конкурентно в дългосрочен план. Закриването ще се проведе най-рано в края на 2012 г. В момента се проучват начини за подпомагане на около 350 засегнати работници и служители. Управителите на TSTG ще дискутират с някои партньори, с цел да се даде възможност на служителите да се прехвърлят на нови позиции. TSTG ще започне преговори с представителите на работниците относно координация на интересите и социален план за обезщетение. Франц Кайнерсдорфер, член на управителния съвет на voestalpine AG, заяви: "Дълбоко съжаляваме, че се налага да предприемем тази стъпка. Производството в дуисбургското предприятие не е ефективно и това се дължи главно на пазарни фактори." През последните години TSTG Schienentechnik GmbH & Co KG твърдо намалява нивата на оползотворяване на капацитета, като от скоро генерира значителни загуби. (Guru Steel)
Източник: Други (15.03.2012)
 
КЦМ започна изграждането на ново оловно производство без аналог в Европа Строителството на нов завод за производство на олово на стойност 80 млн. евро стартира днес с традиционна първа копка на територията на Комбината за цветни метали (КЦМ) АД Пловдив. С влизането в експлоатация на новата мощност, което е предвидено за септември 2013 г., компанията ще утвърди позицията си на производител № 1 в света на базовите инвестиционни метали олово и цинк, посочи Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ АД. Новата технологията за производство на олово е изключително авангардна и без аналог в Европа. Вместо досегашните осем пещи ще има само една, която обаче ще е с висока производителност и ще осигурява същия обем от около 71 хил. тона метал годишно. Двойно ще намалеят енергийните разходи, два пъти ще се увеличи производителността на труда. Технологията осигурява безопасни условия на труд и няма да въздейства неблагоприятно на околната среда, посочват от компанията. Драстично ще бъде променена структурата на суровините, като 30 на сто от необходимите количества ще са рециклирани суровини. Никола Добрев не скри, че въвеждането в действие на новата високопроизводителна технология ще доведе до редуциране на ангажираните сега в оловното производство, но увери, че хората ще бъдат насочени към други бизнеси на групата. В плановете на компанията се предвижда и производство на екзотични метали, каквито са селенът, телурът, германият. Новата инвестиция става възможна благодарение на подписания на 1 септември 2010 г. договор за инвестиционен заем между КЦМ от една страна и Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк от друга в размер на 95 милиона евро. Той е със срок 11 години и две години гратисен период. Освен оловното производство проектът предвижда също така модернизация на цинковото производство и изработката на сплави. От сключването на този договор насам по думите на инж. Добрев е извършена тиха, но огромна работа. За управлението на оловния проект е изграден съвместен екип с WorleyParsons България. Актуализиран е проектът на WorleyParsons – Аделаида, Австралия, а български фирми са изготвили работните проекти. Сключени са договорите за доставка на оборудването с водещи международни компании, което оборудване в момента се произвежда и се очаква да бъде доставено в средата на тази година. Въпреки ужасния, по оценката на изпълнителния директор на КЦМ АД инж. Стоян Пехливанов бизнес климат, компанията към момента не изпитва затруднения при износа и реализацията на продукцията си.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2012)
 
Дават по 1000 лв. на миньорите в Мадан По 1000 лева ще получат от държавата работниците от "Горубсо-Мадан", ако дружеството бъде обявено в несъстоятелност. Това обяви в Горна Оряховица социалният министър Тотю Младенов. По думите му единственият начин държавата да гарантира плащанията на работниците е дружеството "Горубсо-Мадан" да бъде обявено в несъстоятелност. "Знаете, че 2010 г. увеличихме размера за помощта на работниците при обявяване на несъстоятелност от 750 на 1000 лева", обясни Младенов, като допълни, че въпросният фонд е към Националния осигурителен институт и в него вече има набрани над 220 милиона лева. До този момент са изплатени няколко милиона на над 2700 работници и служители в страната, съобщи министърът. По-рано вчера зам.-министърът на икономиката Дилян Добрев обяви, че държавата е задействала процедура по отнемане правата на концесионера "Горубсо-Мадан". Ако шефът на компанията Валентин Захариев не изпълни задълженията си по договора до 29 дни, ще бъде пусната в ход нова процедура за концесия.
Източник: Стандарт (16.03.2012)
 
Захариев с мерак за нов завод край Мадан Валентин Захариев иска да строи завод за преработка на руднични отпадъци от ОЦК- Кърджали в Мадан. Намеренията на собственика на „Горубсо" са да изгради инсталация в района на запечатания рудник „Юбилейна" на няколко километра от града. Заводът ще преработва отпадъците от преработката на олово и цинк от Кърджали, като до Мадан ще се транспортират с камиони. Предложението на Валентин Захариев предстои да се разгледа и на заседание на Общинския съвет в миньорския град, но най-вероятно местният парламент няма да одобри край града да се изгради сметище за опасни материали. Освен опасността от замърсяване на околната среда общинарите се опасяват, че преработката се извършва с химикали, които могат да отровят и водите. Местното население също е против, въпреки обещанията за нови най-малко 50 работни места на добри заплати. Запознати коментираха, че мераците на предприемача да строи в Мадан датират от поне две години, след като проектът му претърпял крах в Кърджали и КЦМ-Асеновград. Досега обаче процедурите вървели бавно и „под масата". Амбицията лъснала след като проектът трябвало да се санкционира от местния парламент, където обаче не мислят да подкрепят Захариев заради случващото се в „Горубсо-Мадан".
Източник: Отзвук-Смолян (19.03.2012)
 
Стоманодобивната промишленост чувства удара в Китай Усещате, че китайската стоманодобивна промишленост ще има лоша година, когато стоманените гиганти в страната започнат да се насочват към отглеждане на свине. Със строгите ограничения на имотния пазар и замразяването на строителството на високоскоростна железопътна индустрия се очаква голям спад в търсенето тази година. Ето защо Wuhan Iron and Steel Corp. се насочва към операции извън стоманодобива, като например изграждане на свинекомплекси, за да се възползва от високата цена на свинското месо на фона на намаляващите възвръщаемост от основната си дейност. "Цената на килограм стомана е по-малка от една четвърт килограм свинско месо", заяви председател на Wuhan, Дън Килин, обяснявайки решението на компанията да купи земя около град Ухан и да я използва за земеделие и отглеждане на добитък. Забавеният ръст и развиващата се икономиката в Китай ускоряват проблема, за който икономистите предупреждават от години: застаряващата стоманодобивна промишленост е неефикасна, скъпа и силно замърсяваща околната среда. Сега свръхпредлагането заплашва да се превърне в сериозен проблем за сектора. (The Globe and Mail)
Източник: Други (19.03.2012)
 
Данъчните разпродават бившия завод "Стоманени тръби" в Септември Столичният офис на Националната агенция за приходите обяви търг с явно наддаване за бившия завод "Стоманени тръби" в град Септември. Имотът включва близо 490 000 кв.м земя, разделена в четири парцела, единият от които е с 23 сгради - административна, битова, автоспирка с чакалня, гараж със зарядна станция, автокантар, строително-ремонтен цех, 4 склада, помпена и пречиствателна станция. В останалите три имота има изградена жп линия до гара Септември. Наддаването ще започне от 7 470 715 лв. Оглед на имотите ще може да бъде направен от 19 до 23 март, а разглеждането на предложенията е насрочено за 27 март.
Източник: Дневник (20.03.2012)
 
Само за месец са закрити 452 лицензирани площадки за метални отпадъци заради липсата на Общ устройствен план (ОУП) в съответните общини. Това се посочва в съобщение на Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българската асоциация по рециклиране, разпространено до медиите вчера. Двете организации представляват около 600 големи, малки и средни фирми от рециклиращата промишленост. Според тях съществуват седем площадки, които работят напълно незаконно, без лиценз или разрешително. Две от тях са в жилищни зони в центъра на Ботевград. Една е на изхода на Хасково, там няма видеонаблюдение, касов апарат или обособено работно място, се казва в съобщението. За разлика от тези фирми, легално работещите се контролират и проверяват почти ежедневно от институциите по места, посочват от браншовиците. Те се обявяват против двойнствения подход при упражняването на контрол върху дейността на фирмите. Сигналът за незаконните пунктове, търгуващи с метални отпадъци, е внесен в регионалните екоинспекции по места, в три министерства и в Народното събрание, където в момента се обсъжда на второ четене новият закон за управление на отпадъците.
Източник: Дума (21.03.2012)
 
Двама искат “Горубсо-Мадан” Има инвеститорски интерес към "Горубсо-Мадан", който може да позволи на мината да се развива нормално, заявиха от КТ "Подкрепа". "Две структури проявяват интерес, като едната дори е готова да купи и ОЦК", каза лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. И двете закъсали дружества са собственост на Валентин Захариев. Пълна проверка ще започнат данъчните във всички фирми на Захариев, ако до петък той не изплати заплатите в "Горубсо-Мадан". Този ултиматум даде вчера финансовият министър Симеон Дянков, след като се срещна със Захариев. Между 4 и 7 месеца е забавянето на възнагражденията в минното дружество, обявиха синдикатите. Самият Захариев твърди, че дължи заплати само за последните два месеца. Това не е вярно, месеци наред хората са получавали по 40-60% от възнагражденията си, контрираха от КТ "Подкрепа". Общата стойност на парите, които се дължат на работниците, е 1,5 млн. лв. Освен това се дължат и 7,8 млн. лв. за осигуровки. Затова профсъюзите настояват държавата да окаже натиск върху Захариев да върне сам концесията за добив на руда и да продаде активите на "Горубсо-Мадан". Друга възможност е да допусне още инвеститори за съвместно управление. От една страна, така ще се тушира неприязънта, която изпитват работниците от Мадан към него, коментираха от КТ "Подкрепа". От друга, Захариев няма да има власт да източва мината, заяви Владимир Топалов, шеф на миньорския синдикат към КТ "Подкрепа". Фирми на Захариев доставят материали за рудника на завишени цени и по този начин той източва дружество, твърди Топалов. Възможно е и някой от кредиторите да започне процедура по несъстоятелност на "Горубсо-Мадан", допускат от КТ "Подкрепа".
Източник: Стандарт (21.03.2012)
 
Държавата затваря лицензирани пунктове за метали, а незаконните си работят Докато масово се затварят лицензирани площадки за отпадъци от цветни и черни метали заради това, че общините нямат общи устройствени планове, незаконни пунктове за изкупуване на скрап продължават да работят. За това алармираха във вторник от Асоциацията на рециклиращата индустрия и от Българската асоциация по рециклиране. Двете организации са изпратили до екоминистерството, вътрешното и икономическото ведомства сигнал за седем незаконни площадки за старо желязо, разположени в пет общини, които нямат лиценз и не спазват никакви изисквания за опазване на околната среда. В същото време за месец бяха затворени 452 площадки с разрешителни за работа, но в общини без общ устройствен план, допълват асоциациите. В сигнала е описан случай на две площадки за скрап в центъра на Ботевград, където на всичкото отгоре са съсредоточени местните административни контролни органи. Друг случай е за пункт в Хасково, който работи без лиценз, не спазва никакви технически изисквания, има издадени няколко акта за нарушения и предписания за спиране и въпреки това продължава да събира отпадъци от метали. Така на около 20-30 дка земеделска земя, на изхода на Хасково, има редица нахвърляни, основно, излезли от употреба леки автомобили и старо желязо. За разлика от тези фирми, легално работещите се контролират и проверяват почти ежедневно от институциите по места, оплакват се асоциациите, в които членуват около 600 фирми за търговия със скрап. "Категорично, не сме съгласни с този двойствен подход при упражняване на контрола и за това протестирахме през миналата седмица и ще продължим, тъй като в сега действащото законодателство, както и в новия закон за управление на отпадъците, няма нито един текст, който да е насочен срещу незаконните пунктове”, заявява Петър Кичашки, член на управата на Асоциацията на рециклиращата индустрия, цитиран в съобщението Организациите се възползват от случая отново да посочат, че държавата въвежда за легалния бизнес с черни и цветни метали редица ограничителни административни мерки и блокира огромен финансов ресурс под формата на банкови гаранции, които ще бъдат усвоявани по неясен начин. От бранша заявиха, че с новия закон за управление на отпадъците ще бъдат унищожени легално работещите фирми в сектора за събиране и рециклиране на отпадъци, а тези, които нарушават закона ще продължат да работят. "За тях разпоредбите в закона не важат, нито пък се притесняват от санкции и последици, не плащат данъци, не правят никакви инвестиции, нямат наети работници, нямат кредити”, коментира Кичашки.
Източник: Медия Пул (21.03.2012)
 
Високата цена на желязна руда неустойчива в дългосрочен план Високата цена на желязната руда в последно време ще се окаже неустойчива в дългосрочен план, заявиха от консултантската фирма CRU по време на Световната конференция за желязната руда и стомана в Пърт. Консултантът на CRU по добив на стомана и суровини Лора Брукс каза на делегатите, че докато цената на стоманата е малко вероятно да се върне към нивата преди 2003 г., ще има постоянен спад заради намаляващото търсене в Китай и приключващите проекти. "Затегнатите условия за доставки ще се облекчат, като постепенно се реализира проект за газопровод", заяви тя. В подкрепа на прогнозата за търсенето, брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай се очаква последователно да намалява до 2025, докато БВП на Индия е очаква да расте между 2015 и 2020, подобно нещо не се очаква в Китай. Намаляващото търсене на вносна желязна руда в Китай ще се задвижва от три основни фактора, включително и на цялостното забавяне на растежа на БВП, падането на интензивността на потребление на стомана до края на 2025, и нарастващата наличност на скрап, което ще осигури по-евтина алтернатива на вноса на желязна руда. (Mining Weekly)
Източник: Други (22.03.2012)
 
Избират между трима за “Горубсо” Трима кандидати се борят за закъсалото "Горубсо-Мадан", заяви пред БНТ вицепремиерът Симеон Дянков. Но отказа да съобщи имената им. Единствено разясни, че условията са били това да са сериозни компании с опит в минната индустрия, на които и тримата отговарят. Освен това са български предприятия. Дянков изрази недоумение, че "Горубсо-Мадан" не е на печалба. "Цената на цинка и оловото се е повишила 4 пъти, а за последните 5 г. добивът е устойчив. Следователно това трябва да е доста печеливш бизнес. Щом предприятието е на загуба, значи управлението е лошо", каза Дянков. Според източници на "Стандарт" на настоящия собственик Валентин Захариев е поставен ултиматум да намери пари и да се разплати със служителите и държавата или лицензът му ще бъде отнет. Той обаче най-вероятно нямало да се справи, тъй като бил много зле финансово.
Източник: Стандарт (23.03.2012)
 
Мегаметалургичен комбинат да бъде изграден до град Стралджа поиска софийска фирма. Очакванията са в завода да работят близо 10 000 души от Ямболско, Сливенско и Бургаско. Инвестиционното предложение на фирмата беше представено днес в Стралджа. Преди две години дружеството е получило за 35-годишна концесия за добив на железни руди и барит от находище край Кремиковци. Инвеститорите са предпочели да направят преработвателният комбинат до Стралджа, заради удобния железопътен транспорт и близостта до пристанища, както на Черно, така и на Егейско море. Отчетен е и фактът, че лесно ще бъдат намерени работници от общините Ямбол, Сливен, Стралджа и Айтос. Кметът на Стралджа Митко Андонов посочи, че първоначално се е притеснявал заради замърсяването на околната среда: На мен ми се каза предварително, че само пара ще излиза във въздушното пространство и то пара, която ще се оползотворява да направим оранжерии, да си направят нашите стопани, а изпарението ще е във въздушното пространство. Инвеститорите ще изградят и язовир на река Мараш, който ще обслужва завода. От фирмата са категорични, че ще могат да осигуряват суровина в продължение на 35 години, като продукцията ще се реализира на световния пазар.
Източник: БНР (23.03.2012)
 
Русия проверява минните лицензи на ключови активи на Mechel Най-големият производител на въглища в Русия Mechel, може да загуби минните лицензи за една от ключовите си активи, след като Министерството на природните ресурси заяви, че разследва възможни нарушения на работата. Министерството заяви, че проведен одит в Yakutugol между 2009-2011 г. показа евентуални нарушения, свързани с обемите и екологичните стандарти. Yakutugol доби около 28% от общото производство на въглища за Mechel миналата година. Резултатите от разследването са били проверени, преди да бъдат изпратени до Yakutugol и евентуално до лицензионната комисия, съобщи министерството. "Въпросът за изпращането на материалите до комисията за прекратяване на правото за използване на суровините (ще бъде) разгледан", съобщи министерството. Корпорациите, които развиват бизнес в Русия често се сблъскват с правителствени разследвания на лицензите, въпреки че основанията за това често са неясни. Англо-руското съвместно предприятие TNK-BP е застрашено да загуби лиценза си за газовото находище Ковикта. (Reuters)
Източник: Reuters (23.03.2012)
 
Николай Вълканов поема ГОРУБСО-Мадан В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се подписа споразумение за прехвърляне на концесията на "Горубсо Мадан". Новият собственик е обединението "Върба Батанци" АД, което е създадено преди три години. Акционерите в обединението са "Минстрой Холдинг" и КЦМ Пловдив. Валентин Захариев е подписал протокол със 7 точки, чрез който прехвърля задълженията си на новото дружество. Всяка от страните е подписала споразумението за "Горубсо - Мадан". Холдинг "Минстрой" управлява находището в Златоград и според споразумението цялото дружество "Горубсо Мадан" се прехвърля към обединението. Концесията не се прекратява и "Горубсо Мадан" продължава работата
Източник: Марица (26.03.2012)
 
"Елаците Мед" е сред кандидатите за най-голямата медна мина в Румъния "Елаците Мед" е сред четирите кандидатида купят най-голямата мина за добив на мед в Румъния за 60 млн. евро. В поредната процедура за приватизация на една от най-големите медни мини в Европа - "Купру Мин"-Абруд, проявяват интерес четири компании. Документи за участие в търга, крайният срок за който изтече в петък, са подали австралийската OZ Minerals, канадската Roman Cooper, холандската Dundee Holding и българската "Елаците Мед" на Цоло Вутов. Проверката и анализът на документите ще бъдат готови до 26 март, след което ще бъде обявен списъкът на компаниите, допуснати до участие в търга, който ще започне с първоначална цена от 263.28 млн. леи (60 млн. евро). Приватизацията на "Купру Мин" беше поискана от Международния валутен фонд. Държавата се опита да я продаде два пъти през 2008 г., но без успех. Според финансовите данни компанията е отчела печалба от 18.8 млн. леи (4.28 млн. евро) през 2010 г. след загуба от 17.9 млн. леи (4.07 млн. евро) през 2009 г. "Купру Мин" има дългове от близо 71 млн. леи (16.18 млн. евро).
Източник: Капитал (26.03.2012)
 
Министърът: С вързани ръце сме за ОЦК Държавата няма механизъм да въздейства на собственика Валентин Захариев за социалното напрежение в ОЦК в Кърджали, тъй като става дума за частна собственост. Това заяви енергийният министър Делян Добрев. Той напомни, че в "Горубсо-Мадан" държавата е замесена, защото е издадена концесия и затова е имало възможност собственикът да бъде притиснат. "ОЦК Кърджали" обаче е стандартно частно предприятие. Държавата не може да се намесва във всеки един спор между работодател и работници. Но ще съдействаме за разрешаване на ситуацията, каза Добрев. Той ще разговаря с кредиторите на Захариев, за да получи информация за техните намерения. "Кредиторите на г-н Захариев са най-заинтересовани предприятието да заработи, така че според мен това, което те трябва да направят, е да подобрят мениджмънта на дружеството, за да се излезе от тази ситуация", каза още Добрев. Сред кредиторите на ОЦК е Първа инвестиционна банка, както и при "Горубсо-Мадан". BNP-Paribas също е дала на дружеството заем от 90 млн. лв. Според клаузите в договора, ако Валентин Захариев намали участието си в предприятието под 51%, парите може да станат изискуеми веднага. Това би било сериозна спънка и пред другите евентуални кандидат-купувачи, коментират експерти. Подготвят се промени в закона, според които няма да се разглеждат заявления за търсене и проучване на подземни богатства и няма да се дават концесии на фирми, които са били обявявани в несъстоятелност или имат задължения към бюджета, каза Делян Добрев.
Източник: Стандарт (26.03.2012)
 
Обмислят металургичен гигант край Стралджа Софийската фирма Целизан планира да вдигне металургичен комбинат до град Стралджа. Дружеството представи своето инвестиционно намерение на среща в града. Очакванията са в завода да работят близо 10 000 души от Ямболско, Сливенско и Бургаско. Преди две години дружеството е получило за 35-годишна концесия за добив на железни руди и барит от находище край Кремиковци. Инвеститорите са предпочели да направят преработвателният комбинат до Стралджа, заради удобния железопътен транспорт и близостта до пристанища, както на Черно, така и на Егейско море. Отчетен е и фактът, че лесно ще бъдат намерени работници от общините Ямбол, Сливен, Стралджа и Айтос. Кметът на Стралджа Митко Андонов посочи, че първоначално се е притеснявал заради замърсяването на околната среда. На мен ми се каза предварително, че само пара ще излиза във въздушното пространство. Инвеститорите ще изградят и язовир на река Мараш, който ще обслужва завода. От фирмата са категорични, че ще могат да осигуряват суровина в продължение на 35 години, като продукцията ще се реализира на световния пазар.
Източник: expert.bg (26.03.2012)
 
На 300 км югозападно от Стокхолм, край второто по големина шведско езеро Ветерн, цари екологична идилия. Езерото е едно от най-чистите в света, като много от околните градове получават водата си оттам с минимална обработка. Говори се, че водата от него дори може да се пие направо. Тук, сред подредените ферми и зелени ливади, е последното място, където бихте предположили, че страна като Швеция може да отвори силно замърсяваща радиоактивна мина. Но находището Нора Шар не само ще бъде използвано съвсем скоро, но и е определено от шведското правителство за обект с национално значение за сегашното и следващите поколения. Причината е, че това е единственото подобно находище на редки метали в Европа, а този ресурс беше обявен от Европейския съюз за стратегически за развитието на икономиката. Доскоро на европейците не им се налагаше да копаят за подобни метали, защото огромна част от тях идват от Китай. Но Пекин от години насам въвежда все по-ниски квоти за износа на някои такива суровини и изкуствено завишава цените им, като така накара ЕС, САЩ и Япония тези дни да подадат жалба в Световната търговска организация (СТО). Този изблик на нервност от страна на развитите държави срещу Китай има обяснение: редките метали в последните години станаха незаменима част от производството на почти всичко и битката за тях ще става все по-тежка. Не толкова редки, но безценни Редките метали са група от 17 елемента (виж графиката), чието извличане започва в по-сериозни мащаби едва в средата на ХХ в. Противно на това, което твърди името им, те не са особено редки - срещат се поне 200 пъти по-често от златото. Те обаче се съдържат много рядко се срещат в достатъчна концентрация, че да е икономически и екологично изгодно добиването им (предимно заедно с радиоактивни елементи като торий). Извличането им е много скъпо и става или чрез използването на огромно количество силни химикали, или чрез още по-опасното обогатяване на тория. Ето защо добивът търпи силен срив със засилването на екодвиженията. През 1990 г. САЩ и още 14 държави извличат редки метали. Днес около 95% от целия добив е в Китай. Този процес съвпадна с внезапния бум в използването им. Редките метали са много добри постоянни магнити - многократно по-силни и по-устойчиви от електромагнитите и много по-силни от други метали. Това ги направи предпочитани за производителите на почти всичко - от балистичните ракети, електрическите коли и очилата за нощно виждане, до смартфоните, хладилниците и вятърните турбини. Засега няма техен заместител за редица неща, с които вече сме до болка свикнали - като например плоските екрани. Глобалното потребление на такива метали нарасна с 48% от 2000 до 2010 г., а цената им се увеличи 1700% само в последните две години.ова все още е миниатюрен пазар - едва около 140 хил. тона глобално. Но Китай, където дълго време не обръщаха внимание на екологичната цена на този добив и който специализира в него, за да задоволява нуждите на все по-гигантската си индустрия, изведнъж се оказа доминиращ в най-важния малък сектор на световния минодобив. Властелинът на металите... Защо САЩ, ЕС Линк досие Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и ... Цялото досие и Япония избраха точно миналата седмица, за да внесат оплакването си в СТО, не е ясно. Стратегията на Китай да ограничи износа на редки метали е агресивна от 2010 г., когато квотите за износ бяха намалени с 40%. Използването й за политически цели също е оттогава - след един инцидент, при който Япония задържа китайски рибари, Пекин спря за кратко огромна част от износа за островната страна. Но може би най-дразнещи за останалите са двойните цени - тези в Китай понякога са много по-ниски, като развитите икономики виждат това като опит да се привлекат още високотехнологични индустрии на китайска територия. "Правилата на СТО казват, че ако изнасяш нещо на пазара, всички трябва да имат еднакъв достъп до него. ЕС Линк досие Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и ... Цялото досие и САЩ смятат, че това е изнудване на индустриите, за да се преместят в Китай", коментира експертът по енергийна политика Яко Корооши от британския Chatham House. Той смята, че причината жалбата до СТО да е точно сега са вътрешни политически мотиви на Барак Обама, който иска да се представи като защитник на американската индустрия в битката преди президентските избори. "САЩ вероятно ще победят, но това е периферно дело. То е на дневен ред, защото САЩ не могат или не искат да адресират истинските проблеми с Китай - антиконкуретното им поведение", каза пред Reuters изследователят на азиатската икономическа политика Дерек Сизърс.Но Китай има своя логика. Статия в China Daily например обвинява Вашингтон, че вместо да започне използването на собствените си ресурси, иска да потребява тези на Китай въпреки високата екологична цена. "Използвайки националната сигурност като извинение, САЩ отказват да изнасят някои високотехнологични продукти за Китай, включително такива, направени с редки метали от Китай. Дали Китай няма проблем със сигурността, когато изнася такива метали? Заслужава си да се помисли", заяви пред вестника китайският търговски министър Чън Дъмин. Експертът на инвестиционната банка Jacob Securities Луиза Морено, която от години изследва ситуацията с редките метали, смята, че Китай е в режим на съхраняване на ресурсите си. "Китай като всяка друга страна иска да бъде самодостатъчен откъм ресурси. Не мисля, че останалият свят може да влияе кой знае колко на втората икономика в света. Тази жалба може да покаже как останалите се чувстват по въпроса, но няма да е достатъчна да промени китайската политика в този аспект", коментира Морено пред Critical Metals Report. Китайското потребление на такива метали нарасна с почти 20% за една година, а това е само началото - с политиката за чиста енергия, според която Пекин иска да добива 100 гигавата вятърна енергия до 2015 г., подобни ресурси никак няма да са му излишни. ...и битката за бъдещето Което ни води обратно до незамърсеното езеро Ветерн. С галопиращите цени, които превземат нови рекорди, добиването на подобни ресурси стана отново доходоносно в държави като Швеция, САЩ и Австралия. Първите две мини, които се очаква да отворят скоро извън Китай, ще започнат да доставят до 25% от световния добив в следващите четири години, прогнозира Корооши. "Въпросът е какво правим след това", казва той.2011 г. беше изключително слаба - заради кризата и заради двойната трагедия в Япония - и китайската квота за износ дори не беше запълнена. Но търсенето на такива метали ще се възстанови, а според Global Mining Finance през 2012 г. предлагането няма да може да надхвърли търсенето. Предстои да започнат проекти в Бразилия, ЮАР и Индия, но ще мине много време, преди те да придобият някакво реално изражение на пазара. На други места като Конго засега няма желаещи заради етични проблеми - минералите там финансират местни главорези, а дори най-безразсъдният инвеститор ще помисли, преди да остави обогатен ядрен материал в средата на Африка. Една от алтернативите, които Япония например търси, е преработката и рециклирането на стари продукти и извличането на метала оттам, но това също няма много голям пазарен ефект засега. "Със сигурност няма дефицит на леки редки метали. Но с тежките редки метали, които са по-важни, има проблем дори Китай. Въпросът е откъде ще дойдат още такива. Дори новите мини са за леки редки метали", казва Яко Корооши. Така Китай в близко бъдеще няма конкуренти. Предвид стремежа му да привлече още високотехнологични компании тази доминация ще бъде особено полезна за страната. Но това е само част от сцената, върху която ще се разиграва битката за бъдещето. А тя, изглежда, тепърва започва.
Източник: Капитал (26.03.2012)
 
Мултиенергетикът Вълканов Николай Вълканов е най-довереният човек на шефа на Мултигруп Илия Павлов до неговата смърт на 7 март 2003 г. Вълканов, който има диплома на минен инженер, отговаря за енергетиката. Управител е на "Енергия", дъщерно дружество на Мултигруп, основано през 1994 г. и движещо всички енергийни проекти. Заедно с Павлов е и в надзорния съвет на Кредитна банка, която обслужва групировката до фалита на трезора през есента на 1998 г. През септември 2002 г. Вълканов е включен в управителния съвет на поредната мощна дъщерна фирма на холдинга - MG AM Ko, която има за цел да управлява активите на корпорацията, както и да предоставя тази услуга на други компании. Той е близък приятел и бизнес партньор на Ахмед Доган. Най-голямата му фирма е "Минстрой холдинг", свързана с хидровъзела "Цанков камък". Подизпълнител на основния изпълнител на проекта - немската "Алпине Бау", е "Алпине България", дъщерна на "Минстрой". Името на Вълканов е спрягано за зам.-министър във ведомството на икономиката и енергетиката, оглавявано от Румен Овчаров. Тогава бизнесменът е в управата на "Минстрой Марица-изток", 100% собственост на "Минстрой холдинг". Кандидатурата му обаче отпада поради конфликт на интереси. Освен в строежа на "Цанков камък", каскадата "Горна Арда", язовирите "Доспат" и "Тунджа" фирми на Вълканов са в почти всички големи строежи в България. Кандидатства и за отсечката от Южната дъга на околовръстния път на столицата, но не печели поръчката.
Източник: Стандарт (26.03.2012)
 
ArcelorMittal SA спира определени продуктови линии в автомобилната промишленост ArcelorMittal South Africa (AMSA) за пореден път разгневи своите клиенти и правителството, след като обяви, че спира някои продуктови линии, избирайки да внася от европейските си операции. Това разстрои автомобилната индустрия, включително производителите на компоненти, който използват местното производство на стомана като средство да печелят обезщетения съгласно разпоредбите на Министерството на търговията и програмата за развитие на автомобилната индустрия. Роджър Пито, изпълнителен директор на Националното сдружение на производителите на автомобилни компоненти и свързани сектори каза, че има загриженост от известно време за цената, недостига и лошото качество на стоманените продукти. Пито каза, че AMSA е предупредила клиентите, че спира производството на специална електро-галванизирана стомана на местно ниво и ще внася от Европа. Сдружението също така вярва, че AMSA планира да спре производството на няколко по-качествени плоски и дълги продукти. Той добави, че "това ще се отрази на нашите членове, тъй като те трябва да използват местно производство, за да получават по-високи стимули по програмата за развитие на автомобилната индустрия". (Mail & Guardian Online)
Източник: Други (26.03.2012)
 
Проверяват Захариев за умишлен фалит на ОЦК-Кърджали Държавата сезира прокуратурата за неизплатени заплати на металурзите в ОЦК, а „Икономическа полиция“ ще проверява дали Валентин Захариев не е тласкал дружеството към умишлен фалит. Това съобщи социалният министър Тотю Младенов в Кърджали. Младенов даде пресконференция заедно с областния управител на града Иванка Таушанова. Пред bTV икономическият министър Делян Добрев каза, че ще говори с банките кредитори за смяна на мениджмънта на ОЦК-Кърджали. "Банките могат да поискат смяна на мениджмънта и да назначат нов, за да се стабилизира дружеството и да започнат да се плащат заплатите", уточни Добрев, като подчерта, че държавата не е страна по спора. По думите на министъра смяната на ръководството е важна, за да не стане така, че работниците сега да получат пари, а след месец да са в същото положение. "Дейността на г-н Захариев трябва да се провери внимателно от НАП и другите разследващи органи", допълни Делян Добрев. Той ще отиде в града, за да се запознае на място със ситуацията около протестиращите металурзи. Работниците от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали решиха всеки ден от 9.30 до 10.30 часа да блокират пътя Кърджали–Хасково в участъка пред завода, съобщи Иванка Караколева – председател на КНСБ в област Кърджали, цитирана от БНР. Според синдикатите собственикът на завода Валентин Захариев не може да осигури кредит, за да се разплати с протестиращите и да възстанови производството. Захариев дължи близо милион на работниците. Повечето от металурзите работят за 400-500 лева на месец. Половинчасовата блокада вчера е била само предупреждение. Ако блокадите пред завода нямат ефект, работниците ще започнат да затварят кръговото движение при автогарата в града, където се пресичат пет главни пътя, допълни Караколева.
Източник: Класа (27.03.2012)
 
МОСВ работи по нов законодателен текст за площадките за скрап МОСВ работи върху нов законодателен текст за площадките за събиране и обработване на скрап, съобщи заместник-министърът Евдокия Манева, цитирана от БТА. В края на миналата седмица стана ясно, че Конституционният съд /КС/ е отменил промените в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, според които право да работят имат само площадки, които се намират в населени места с действащ Общ устройствен план /ОУП/. Според Манева текстът, върху който екоминистерството работи, включва всички планове, които Законът за устройство на територията /ЗУТ/ предвижда в момента. Това са планове за регулация, ОУП, териториални устройствени планове и градоустройствени планове, които обхващат цялото населено място и изпълняват ролята на ОУП. По този начин повечето съществуващи площадки за скрап ще запазят дейността си, посочи Манева.
Източник: Класа (27.03.2012)
 
Чужд мениджър ще спасява ОЦК – Кърджали Правителството и банките-кредитори на Оловно цинковия комбинат – Кърджали ще търсят чуждестранна компания, която да изправи предприятието на крака. Това стана ясно, след като премиерът Бойко Борисов и икономическият министър Делян Добрев отидоха на място в предприятието. Банките-кредиторки се съгласиха да търсят международна компания, която да преструктурира дружеството, да го управлява и да "подреди нещата" в него, така че когато се предложи на инвеститор, който да го развива, да се знае цялата истина за работата му, коментира икономическият министър Делян Добрев, цитиран от БНР. Никой няма да дойде да инвестира в дружеството в това му състояние, когато не се знае въобще колко са задълженията, добави той. От коментарите на премиера и икономическия министър става ясно, че досега банките са отпуснали на комбината кредити в размер на 320 млн. лв. Никой обаче не пое ангажимент за това кога ще бъдат изплащани заплатите, така че протестите на металурзите продължават. Днес те отново блокираха един от изходите на Кърджали, минаващ през комбината. Премиерът е заявил, че може би правителството ще се опита да съдейства за отпускането на малък кредит само за заплатите на работниците.
Източник: Капитал (28.03.2012)
 
Захариев продавал метали от резерва Собственикът на "ОЦК Кърджали" Валентин Захариев незаконно е продавал метали от Държавния резерв, които са били складирани в завода. Това съобщиха от Пловдивската апелативна прокуратура вчера. "Бях информиран от директора на полицията в Кърджали, че има сигнали за липсващи материали от Държавния резерв в ОЦК", обясни апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов. Затова проверяващи и военни ще влязат със списък на материалите, които трябва да са налице, и ако наистина се установят липси, ще бъде разпоредена прокурорска проверка. В складовете на държавния резерв се съхраняват олово за производство на акумулаторни батерии, оловно-цинкови сплави, различни метални профили и тръби, поцинкована ламарина. Подобно изчезване на материали на Държавния резерв е имало и от складове в "Кремиковци" по времето, когато собственик е Валентин Захариев.
Източник: Стандарт (28.03.2012)
 
"Стоманени тръби" остана непродадено за шести път Държавата в лицето на Национална агенция за приходите (НАП) се провали в опита си да продаде бившото "Стоманени тръби" за шести пореден път. В сградата на "Триадица" 2 в столицата не дойде нито един кандидат, готов да плати 7.4 млн. лв., колкото беше минималната сума за активите на предприятието за производство и търговия на стоманени изделия в община Септември. Първите пет продажби са организирани от НАП – Пловдив, като първоначалната сума е 14.2 млн. лв. Последва намаляване на началната търгова цена с 20% и след това с по още 10% на всеки следващ търг до достигане на 50% от първоначалната на петия опит или 7.4 млн. лв. След пререгистрация на длъжника в София продажбата е поверена на софийското подразделение на НАП. То обаче не постигна по-голям успех. Оттам обясниха, че една компания е поискала да се запознае с документацията и да разгледа активите, но до подаване на депозити така и не се е стигнало. Приходната агенция беше предвидила само 5 дни за огледи и за подаване на депозити. Следващата седма подред продажба ще бъде след 2 седмици. НАП – София, ще поиска с 20% по-малко, или около 6 млн. лв. Купувачът ще получи 4 имота с площ около 490 хил. кв. м и 23 постройки с различни функции. Има и жп линия, която свързва завода с гара Септември.
Източник: Капитал Dаily (28.03.2012)
 
Бразилската CSN договаря ново пристанище на желязна руда с Gerdau и Petrobras Бразилският производител на стомана Companhia Siderurgica Nacional SA обяви, че обсъжда изграждането на ново пристанище за износ на желязна руда от Бразилия с производителя на стомана и суровини Gerdau SA и петролната Petroleo Brasileiro SA, или Petrobras. Новото пристанище може да бъде готово през 2015 г., заяви новият бизнес директор на CSN, Хуарес Салиба. Пристанището, наречено Porto da Pedra, ще бъде разположена в Итагуай в щата Рио де Жанейро, заедно със съществуващото пристанище Tecar за износ на желязна руда и внос на въглища внос, и контейнерen порт Tецон. Въпреки това, CSN не зависи от изграждането на новото пристанище за да изпълнява ангажиментите си за износ на желязна руда, с които може да се справи и Tecar, заявиха от CSN. CSN разширява производството на желязна руда, което в момента дава по-добра възвръщаемост от стоманата, след като нарасналото китайско търсене на суровината завиши цените през последните години. Нетните приходи на CSN от желязна руда достигнаха рекордните 3.28 млрд. долара през 2011 г. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (28.03.2012)
 
Металурзи от ОЦК–Кърджали масово дават Захариев на съд Над 100 металурзи внесоха в Районния съд в Кърджали искови молби срещу собственика на Оловно-цинковия комбинат Валентин Захариев. Те настояват по съдебен път да бъде оказано въздействие върху работодателя им, за да получат дължимите заплати. Захариев ги държи без заплати вече 6 месеца. В края на миналата седмица работниците внесоха в счетоводството на комбината заявления с искането да получат извлечения от ведомостите за сумите, които не са им изплащани. Документите са издадени почти на всички под контрола на служители от Инспекцията по труда. Две месечни заплати и два аванса не надвишават 1000 лева, показа извлечението си металург. Вече не вярваме, че Захариев ще се разплати доброволно с нас, топката е в ръцете на големите банкери, затова ще го съдим, казаха работници. Те настояват да получат и лихвите върху скандално закъснелите заплати. На 1 145 000 лева възлизат задълженията на собственика на предприятието към работещите. След депозирането на исковите молби работниците ще чакат 3 дни до произнасянето на съда, а после в 14-дневен срок трябва да бъдат издадени заповедите за изпълнителни листове. Тогава работодателят ще бъде принуден да се разплати с всеки поотделно, обясниха юристи. Досегашният собственик Валентин Захариев вече трети ден не подписва договора за прехвърляне на собствеността на ГОРУБСО-Мадан на инвеститора Николай Вълканов, стана ясно вчера. Това засили напрежението сред работниците в другото негово предприятие - ОЦК-Кърджали, тъй като се очаква Захариев да се разплати с тях с парите от сделката за ГОРУБСО-Мадан. Те блокираха за един час и вчера пътя Кърджали–Хасково. По непотвърдена информация преговорите между Валентин Захариев и Николай Вълканов продължават. Още във вторник Захариев за пореден път обеща, че 5 млн. лева от сделката за ГОРУБСО ще отидат не само за погасяване на задълженията към металурзите от Кърджали, а и за оздравяването на комбината, за да може да бъде пуснат в действие. При посещението си в Кърджали във вторник премиерът Бойко Борисов обеща държавата да търси чуждестранен инвеститор за поредното предприятие, купено от Захариев и затънало в дългове и проблеми. Това дружество дължи 320 млн. лв. на няколко банки, които вчера по думите на Борисов искали да обявят комбината в несъстоятелност, но той ги убедил да не го правят.
Източник: Класа (29.03.2012)
 
Металурзите от ОЦК ще съдят Захариев Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали масово подават съдебни искове срещу собственика на дружеството Валентин Захариев заради неизплатени заплати. Над 100 души са внесли в Районния съд извлечения от счетоводните ведомости и очакват изпълнителни листове, съобщи БНР. С тях ще търсят дължимите суми чрез съдия-изпълнител, както и законните лихви от просрочените задължения. От КНСБ уточниха, че целта е да се изпревари евентуално обявяване на ОЦК в несъстоятелност, защото тогава исковете на металурзите ще отпаднат. Протестите на работниците в ОЦК-Кърджали продължиха и вчера.
Източник: Стандарт (29.03.2012)
 
BlackRock, един от големите акционери в Xstrata, подкрепи сливането с Glencore Силно критикуваното сливане на стойност 50 млрд. паунда между гиганта Glencore и добивната Xstrata получи навременна подкрепа от BlackRock, най-големия фонд мениджър в света. Инвеститорът от САЩ наруши мълчанието си и заяви, че ще подкрепи противоречивата сделка, въпреки месеците на оплаквания от другите инвеститори. Акционерите на Xstrata се оплакват от краткосрочните промени в условията, които Glencore предложи. Standard Life, Schroders и Allianz Global Investors излязоха с обществена позиция против, като други акционери също обещаха да гласуват срещу мега-сливането. Но BlackRock, който е вторият по големина акционер в Xstrata, вече публично заяви, че структурата на сделката е по-добра и за двете компании. BlackRock притежава 6% в Xstrata чрез смес на традиционните и фондове, свързани с индекси. Катрин Роу, която управлява съвместно фонда на BlackRock на стойност 14 млрд. долара World Mining Fund, заяви, че подкрепя сливането на двете фирми от FTSE 100, в планираното "сливане между равни" на всички акция. Съгласно условията на сделката, Glencore предлага 2.8 от собствените си акции за всяка акция на Xstrata, което според инвеститорите на Xstrata е твърде ниско, като се има предвид, че акционерите на Glencore ще получат по-голям дял от комбинираната група. (The Telegraph)
Източник: Други (29.03.2012)
 
ArcelorMittal plans $125 m iron-ore investment to raise output by 65% Global number one steelmaker ArcelorMittal has revealed that it intends to invest $125-million in its iron-ore mines in Brazil in order to increase their production by 65% by next year. The company’s Brazilian mines are forecast to produce 4.3-million tons of iron-ore this year and the target production figure for 2013 is 7.1-million tons. The Luxembourg-based group is seeking to increase its self-sufficiency in this key input for steelmaking in the face of rising prices. Over the past three years, iron-ore prices have jumped nearly 150%. “Iron-ore, together with coal, represents 80% of steel production costs,” highlighted ArcelorMittal Brasil mining chief Sebastiao Costa Filho. “As we are the biggest global producer, the more costs we reduce, the more competitive we become in steel.” The company is expanding two mines, Andrade and Serra Azul, both in the state of Minas Gerais. The output of these mines is used to supply both ArcelorMittal’s own Brazilian steel plants and the plants of other local steelmakers, including Brazil’s number two steelmaker, Usinas Siderurgicas de Minas Gerais. (Mining Weekly)
Източник: Други (30.03.2012)
 
Собственикът на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали Валентин Захариев е даден на прокуратурата за източване на държавния резерв. Това съобщи депутатът от ГЕРБ от Кърджалийския регион Цвета Караянчева пред БНР. В началото на седмицата министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов каза, че окръжната прокуратура в Кърджали е сезирана заради това, че Захариев не е заявил пред съда, че е спрял плащанията в комбината. „Икономическа полиция“ започна проверка за умишлен фалит на ОЦК-Кърджали. Местните социалисти сезираха държавното обвинение и за приватизацията на металургичния комбинат. Според Караянчева още миналата година синдикатите в комбината е трябвало по-активно да проявят претенциите си към собственика. Тогава започнали много интензивни проверки на Инспекцията по труда и са констатирани нередностите в условията на труд на хората, в неполучаването на заплатите. Синдикатите трябваше да изкарат хората навън, за да протестират срещу г-н Захариев, при положение че тогава комбинатът все още имаше ресурс да работи, каза Караянчева пред БНР и добави, че едномесечна стачка би имала ефект. Тя каза,че се съмнява, че Валентин Захариев действително е спонсорирал ГЕРБ на парламентарните избори преди 2,5 г. В отчета на ГЕРБ пред Сметната палата за даренията за предизборната кампания на парламентарния вот през 2009 г. обаче пише, че Захариев е дал 9500 лв. "Аз искрено се надявам и се радвам, че и премиерът се включи в тези преговори, за да бъде наистина гарант в доброто приключване", коментира Караянчева по повод спешно предприетите действия за прехвърляне на собствеността на комбината. На 31 март работниците в ОЦК-Кърджали получиха по 325 лв. в банковите си карти, осигурени от Агенцията за социално подпомагане със съдействието на премиера Бойко Борисов.
Източник: Класа (02.04.2012)
 
Rio се присъединява към новa китайскa търговска мрежа за желязна руда Добивният гигант Rio Tinto стана член на новатъа China Beijing Metals Exchange (CBMX), използваща електронна платформа за търговия с желязна руда на китайския пазар. Президентът на Rio Tinto отговарящ за желязната руда в Азия, Алън Смит, каза, че компанията приветства развитието на CBMX, тъй като даде на Rio нови възможности за продажба на всички налични количества в Китай, извън тези, за които вече са сключени договори. "Очакваме с нетърпение да търгуваме на една прозрачна, независима, ефективна и устойчива платформа за търговия с желязна руда, подкрепена от широко пазарно участие". Световният номер едно в добива на желязна руда Vale също е изразил интерес към платформата. (Mining Weekly)
Източник: Други (02.04.2012)
 
Захариев остави 125 миньори без пенсия Миньорите в Мадан вече поизтрезняха от първоначалната радост, а получените заплати свършиха. Сега хората се притесняват от продължаващото втора седмица бездействие и неяснотите по отношение на новото ръководство на дружеството. Тревожат ги и ред други битови и комунални въпроси, които останаха висящи. "Успокояваме ги, че всичко е наред и няма да има повече спекула и лъжи в "Горубсо"-Мадан, обясни синдикалният водач Румен Каров. Ръководството на дружеството и миньорите вчера очакваха представители на инспекцията по труда от Пловдив, които да извършат оглед и на място да проверят дали направените предписания за безопасен труд вече са факт. Преди почти месец инспекторите затвориха рудниците заради липса на самоспасители за миньорите, изтекъл срок на годност на каските както и липса на други лични средства, осигуряващи безопасен труд под земята. Проверките трябва да установят дали нередностите вече са отстранени. Както и дали към момента е безопасно да се възстанови рудодобивът след почти едномесечен престой.
Източник: Стандарт (03.04.2012)
 
Стоманени гиганти от Южна Африка изправени пред глоби за тайно споразумение Южноафриканската комисия за конкуренция е подала тайно споразумение между ArcelorMittal South Africa Ltd и Highveld Steel и Vanadium Corporation Ltd на съда за решение. Комисията поиска от съда да наложи наказание от 10% от годишния оборот на всеки от производителите., Оборотът на ArcelorMittal за 2011 г. е 31.5 млрд. ранда, на Highveld – 5.5 млрд. ранда. Договорката е свързана с фиксиране на цените и пазарно разпределение по отношение на плоските стоманени продукти. Комисията проведе разследване след жалба в началото на 2008 г., в се твърди, че ArcelorMittal и Highveld коригират своите цени по едно и също време и с подобни проценти. Доказателствата на Комисията сочат, че производителите са се занимавали със съгласувани практики или са имали договорки, че Highveld е следвала примера на ArcelorMittal, в механизма на ценообразуване, включително отстъпки и транспортни тарифи. (Steelguru)
Източник: Други (04.04.2012)
 
Още няма сделка за “Горубсо”-Мадан Сделката за "Горубсо-Мадан" не е финализирана и това пречи на миньорите да се върнат на работа. Валентин Захариев рекетира новия собственик "Върба Батанци" да погаси кредитите му и това била причината двамата все още да не сложат подпис, алармираха от КНСБ. "Има сериозни проблеми, които идват от високите задължения на бившия собственик, и трябва да се изясни защо са направени, обясни за в. "Стандарт" Никола Добрев, директор на КЦМ Пловдив и съдружник в обединението "Върба Батанци". Според инж. Добрев е нарушен търговският закон и е нужна намесата на прокуратурата. Липсата на сделка пречи на редовното изплащане на заплатите. Заради тези проблеми миньорите от "Горубсо-Мадан" може отново да излязат на протест.
Източник: Стандарт (05.04.2012)
 
Без треската за купуване на желязна руда, когато Китай отвари отново Китайските стоманодобивни компании е малко вероятно да изкупуват желязна руда на спот пазара, когато Китай се върне в четвъртък, след три дни почивка, с неясна перспектива за търсенето, твърдят търговци. Физическият пазар на суровината е изключително тих и спокоен тази седмица, защото най-големият вносител Китай е спрял от понеделник за национален празник. Имаше и ограничена ликвидност на пазара на форуард суапове, помагайки да се преувеличи възходящото движение на цените. "Не мисля, че ще има наплив от утре от китайски предприятия на физическия пазар", заяви базиран в Сингапур търговец на желязна руда. "Ще бъде много трудно за пазара да се изкачи с 5-10 долара, ако цените на стоманата не се движат, защото няма финансов смисъл за никого да купува повече руда". Желязната руда с 62% съдържание на желязо .IO62 CNI = SI се стабилизира на 147.6 долара за тон във вторник, според Steel Index, задържайки се близо до петмесечния връх от 147.7 долара от миналата седмица. "Китай все още е в почивка, никой не търсил да купи или продаде желязна руда на спот пазара," казаха от Steel Index. (Reuters)
Източник: Други (05.04.2012)
 
Десет предприятия вече са ликвидирали стари екощети Близо половината от одобрените за държавно финансиране програми за отстраняване на стари екологични щети вече са приключени. Окончателните отчети на медодобивното предприятие "Елаците мед" и на "Електроразпределение столично" и "Електроразпределение Плевен" на ЧЕЗ бяха приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, който следи за изпълнението на мерките, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Бюджетното финансиране за двете програми е малко над 10 млн. лв. За всичките одобрени 22 проекта са предвидени около 300 млн. лв., 50 млн. евро от които са заем от Световната банка (СБ). Общо 9 967 955 лв. е получила "Елаците мед" за довършване на рекултивацията на хвостохранилище и осушаване на водното огледало, както и за мониторинг на водите. Компанията е вложила и собствени средства за допълнителни материали и електроенергия, с което е съкратила времето за изпълнение. Оттам обаче не уточниха каква е инвестицията. Програмата на ЧЕЗ включва отстраняване на замърсявания от стари трансформатори и разлив на масла и нефтопродукти в София, Плевен, Монтана и Ловеч. За тези мерки бюджетът е осигурил 85 246 лв., показват данните на МОСВ. Програмите за ликвидиране на екологични щети, причинени до момента на приватизацията, стартираха през 1998 г. с пилотен проект в МДК - Пирдоп (сега "Аурубис България"). По него бяха усвоени около 25 млн. долара (включително 4 млн. долара безвъзмездна помощ), като 16 млн. долара бяха предоставени от СБ. Две години по-късно банката отпусна още 50 млн. евро заем за подкрепа на околната среда и приватизацията (EPSAL). Между 1998 и 2006 г. бяха одобрени общо 23 програми, но едната от тях по-късно беше прекратена. От държавния бюджет досега са отпуснати над 123 млн. лв. за програмите, без да се брои пилотният проект. Освен програмите на "Елаците мед" и ЧЕЗ досега успешно са завършени и тези на КЦМ, "Биовет", "Софарма", "Неохим", "Брикел", "Асарел-Медет", "Стар содов завод" (на Индустриална зона - Варна-запад) и "Лагерен завод" (част от ВМЗ - Сопот). Има няколко спрени проекта по различни причини, включително неизпълнение на предвидените мерки или ликвидация на дружеството или изпълнителя. Такъв например е случаят с "Кремиковци". За част от забавените програми са били подписани допълнителни споразумения за удължаване на срока на изпълнение.
Източник: Капитал (06.04.2012)
 
Високата минимална цена на въглеродните емисии засяга британската индустрия Премиерът на Уелс Каруйн Джоунс заяви, че правителството се присъединява към поставящите под съмнение спорната минимална цена на Великобритания за въглеродните емисии. Мерките са многократно критикувани от TATA Steel и други производители на острова. Джоунс, който е ръководител на лейбъристкото правителство в Уелс, заяви: "Вдигнахме ги с правителството на Обединеното кралство. Нашето мнение е, че в крайна сметка се изнася работна сила от Великобритания към някъде, където намаляването на въглеродните емисии не се разглежда като приоритет. Не можем да бъдем поставени в положение, в което нашите енергийни цени са неконкурентоспособни, когато става дума за мащабно производството. "С около 3500 служители в Порт Талбот и 1,500 Ланверн, Tata Steel е водещ работодател в Уелс, нация от едва 3 млн. души. Tata Steel, заедно с други членове на енергоемки индустриални сектор във Великобритания нееднократно предупреди, че цените на електроенергията са по-високи от останалата част на Европа, в резултат от минималната цена на въглеродните емисии и други мерки, които поставя огромен натиск върху сектора. (Steel Guru)
Източник: Други (06.04.2012)
 
Финализираха сделката за ГОРУБСО-Мадан Сделката за ГОРУБСО-Мадан вече е финализирана, съобщи пред БНР лидерът на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. Новият концесионер Николай Вълканов също потвърди пред нас, че юридическите формалности по сделката са изпълнени. Остава да се прехвърли собствеността, но това ще стане във вторник, тъй като австрийската банка, където са авоарите на Валентин Захариев, не работи поради великденските празници. До средата на идната седмица се очаква да се джиросат акциите, като държавата става собственик на 20%, а 80 % са на „Върба-Батанци“, фирмата на Вълканов, каза Токмакчиев . Всички подписи са сложени, подробностите са уточнени, приети от едната и от другата страна. Трябва само да се прехвърли собствеността през австрийската банка. Това ще стане във вторник. Работниците ще влязат в мините по всяка вероятност в сряда. Повечето от предписанията на Инспекцията по труда са изпълнени и се очаква през другата седмица да бъдат отворени рудниците, добави Токмакчиев. Закупени са нови каски, лампи миньорски лични, самоспасители, работни дрехи, облекла и обувки миньорски. Ще се направи само един оглед в мината, за да се проверят как са работните места, забоите как са. Във вторник ще влязат, като се прехвърли собствеността и областната Инспекция по труда да разпечата рудниците и да ги пусне в работа. Престоят на работниците от ГОРУБСО-Мадан трябва да се заплати, тъй като миньорите не са работели по независещи от тях причини, допълни Токмакчиев. По причина на работодателя, съгласно Кодекса на труда, работниците трябва да си получат основните надници. Трима инвеститори - един български и двама чуждестранни, са проявили интерес към ОЦК АД-Кърджали и водят преговори със сегашните кредитори, заяви междувременно при инспекцията на ГКПП-Маказа министърът на финансите Симеон Дянков. Преговорите трябва да приключат в рамките на десетина дни. Заради скрити задължения на собственика на завода Валентин Захариев към кредиторите, инвеститорите действали много по-внимателно, особено след продажбата на ГОРУБСО-Мадан, където след сделката излезли необявени задължения. По думите на министър Дянков задълженията на собствениците за ОЦК възлизат на 360 млн.лв., а не както бе обявено по-рано 320 млн.лв. Основен кредитор на предприятието е бил самият собственик Валентин Захариев чрез свои фирми. Заради съмнения, че по този начин сам е източвал предприятието, НАП извършва проверка на всички негови близо 20 фирми. Назначили сме и физическа проверка на Захариев, съпругата му и синовете му, за да сме сигурни къде са отишли тези пари, коментира Симеон Дянков. Според него единственото трайно решение за ОЦК-Кърджали е нов инвеститор с нов мениджмънт.
Източник: Класа (09.04.2012)
 
Дянков: Трима инвеститори преговарят за покупката на ОЦК Кърджали Водят се преговори с трима инвеститори, които са заявили намерение да купят Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали, а най-оптимистичният срок за сделката е 10-15 дни. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков на границата с Гърция при новия ГКПП Маказа. Една българска и две чужди фирми са потенциалните купувачи за затъналия металургичен комбинат. Дянков отказа да конкретизира фирмите, проявили интерес към комбината на този етап, но каза, че сред тях не са новият собственик на Горубсо - Мадан и КЦМ. Вариантът банките-кредитори да осигурят международен мениджърски екип не е отпаднал, посочи Дянков. Той е разпоредил пълни данъчни проверки на фирмите на Валентин Захариев, съпругата и двамата му сина. По първоначални данни, дълговете на кредитния милионер значително надхвърлят известните доскоро 320 милиона и достигат 360 милиона лева. Настоящият собственик на ОЦК - Кърджали Валентин Захариев е най-големият кредитор на дружеството. Това е показала проверка на НАП, разпоредена от финансовия министър Симеон Дянков във фирмите на Захариев и свързани с него физически лица, предаде Дарик радио. На 350-360 милиона лева възлизат дълговете на комбината, открити досега, посочи министър Дянков. Според него най-добрият изход от ситуацията е нов собственик. За целта и банките-кредитори, и Захариев трябва да опростят част от задълженията.
Източник: 3e-news (09.04.2012)
 
Румъния анулира продажбата на медна мина на канадска фирма Румъния анулира продажбата на най-голямата си медодобивна компания Cupru Min на канадската Roman Copper, тъй като тя не поеме финансови и екологични ангажименти. Лучиан Боде, министър на икономиката, търговията и бизнес средата на Румъния, заяви: "Никое от трите основни изисквания, зададени от румънската държава, не са били изпълнени от Roman Copper, което ни принуди да не подпишем договора за приватизация на Cupru Min." Сред изискванията беше задължението за Roman Copper да депозира 32.7 млн. евро като гаранция, че ще спазва своите екологични задължения. Канадската компания е поискала да заплати обещаната цената за Cupru Min в рамките на 30 дни след получаване на необходимите правни разрешения. Канадската фирма спечели търга за Cupru Min в края на март, като предложи 266 млн. долара. Фирмата е създадена миналата година от базираната в Торонто инвестиционна банка Bayfront Capital Partners. Cupru Min разработва мината Rosia Poieni в централна Румъния, чийто резерви се оценяват на близо 1 млн. тона мед, сред най-големите в Европа, на стойност 8.3 млрд. долара. Началната цена на търга с открито надвикване беше 79.5 млн. долара. (Chinapost)
Източник: Други (09.04.2012)
 
Заем или фалит за ОЦК Кърджали ОЦК Кърджали ще фалира, ако собственикът му Валентин Захариев не намери бързо нов заем. Това стана ясно от думите на Захариев по ТВ7. Банка е дала срок до 20 април дружеството да изплати заемите си. "Не можем да върнем взетите средства и затова на 21 април ще сме принудени да обявим несъстоятелност", заяви Захариев. От продажбата на "Горубсо-Мадан" той трябвало да получили 30 млн. лв. Парите обаче веднага били взети от банката заради стари дългове. Захариев поискал нов кредит от 4 млн. лв., за да плати заплатите, но банката отказала. Дори и в несъстоятелност предприятието можело да работи с оздравителен план. Захариев каза, че предложил на банката кредитор да купи ОЦК за 1 лев. Но банката отказала, отхвърлила и идеята да поеме мениджмънта на ОЦК до изправянето му на крака. 180 млн. лв. са дълговете на ОЦК.
Източник: Стандарт (11.04.2012)
 
Стоманодобивната промишленост "на ръба на колапса" Австралийският работнически съюз (Australian Workers' Union - AWU) предупреди, че високият австралийски долар и лихвените проценти притискат местния стоманодобив до "ръба на колапса". AWU ще бъде домакин на спешна среща на над 80 работници в сектора от цяла Австралия в Мелбърн. Срещата между тях, представители на правителството и на индустрията ще обсъди влошаващата се криза, пред която е изправена местната промишленост. Националният секретар на AWU Павел Хоус заяви, че лошото състояние на стоманените производители до голяма степен се дължи на високия австралийски долар. На срещата също така ще бъде обсъдена "липсата на действие от Reserve Bank of Australia относно лихвените проценти, които AWU смята, че нараняват преработващата промишленост. Хоус заяви, че правителството трябва спешно да преразгледа устава на RBA относно паричната политика. "RBA редовно взима погрешни решения", каза той. "По някаква странна причина в тази страна, изглежда, е религиозна ерес да се критикуват решенията на RBA." Високият валутен курс и падащите цени на суровините удрят местните производители на стомана от известно време, като OneSteel обяви 430 съкращения на работни места през февруари, а конкурентите им от BlueScope освободиха 1000 работници през август миналата година. (The West Australian)
Източник: Други (11.04.2012)
 
Alcoa изненадващо отчете печалба за първото тримесечие Производителят на алуминий Alcoa изненада Wall Street и отчете печалба за първото тримесечие на годината, след като излезе на загуба в края на 2011 г. Подобрените резултати се дължат основно на възстановяването в автомобилната и аерокосмическата индустрия. Резултатите, които опровергаха прогнозите на анализаторите за загуба, оскъпиха акциите на компанията с 6% до 9.80 долара. Акциите обаче все още са с 46% по-евтини в сравнение с април 2011 г. Приходите през първото тримесечие са се повишили леко до 6 млрд. долара. Повечето анализатори прогнозираха компанията да отчете приход от 5.77 млрд. Оперативната печалба за тримесечието възлиза на 94 млн. долара, или 9 цента на акция. За сравнение печалбата за същия период на миналата година достигна 309 млн, долара, или 27 цента за акция. "Виждаме растеж на всички крайни пазари в световен мащаб", заявява главният изпълнителен директор на Alcoa Клаус Клайнфелд. Той отбелязва, че търсенето на алуминий в Северна Америка се е засилило във всички индустрии освен строителството. "В Китай има ръст във всички сегменти. Все още слаб, но все пак добър растеж", отбелязва Клайнфелд. (Reuters)
Източник: Reuters (11.04.2012)
 
Tata Steel ще инвестира 800 млн. паунда в Уелс през следващите 5 години Индийската Tata Steel Ltd. планира да инвестира до 800 млн. паунда в Уелс през следващите пет години, заяви уелски премиер след разговори със заместник-председателя на Тата Б. Мутураман. "Тази значителна инвестиция ще бъде използвана за подобряване на производството, продуктовия микс, качеството и продуктовата гама в заводите в Уелс", заяви премиерът Карвин Джоунс. "Това е отлична новина за нас и огромен вот на доверие в Уелс". Инвестиционният план идва в момент, в който европейската стоманодобивна индустрия страда от анемично търсене, което, за някои видове на стоманени продукти, е причина производителите временно да заработят на празен ход и дори да спрат доменните си пещи за постоянно както в случая с двете пещи на ArcelorMittal в Лиеж, Белгия. Базираната във Великобритания MEPS International Ltd. прогнозира, че търсенето на стомана в ЕС ще нарасне с 0.6% през 2012 година, докато средният съставен Европейски индекс на цените на стоманата ще падне до 595 евро за метричен тон през 2012 г. от 612 евро през 2011 г. заради слабото търсене. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (17.04.2012)
 
"Горубсо - Мадан" заработи отново Работата в „Горубсо-Мадан" се възстановява, след като дружеството премина изцяло в ръцете на новия собственик - обединението „Върба-Батанци". Миньорите получиха ново работно облекло, ботуши, каски, лични предпазни средства и влязоха на смяна в рудниците. По време на Великденските празници в двата рудника на „Горубсо" е започнал ремонт. Изпълнени са и изискванията на Инспекцията по труда за безопасни условия на труд.
Източник: БНТ (18.04.2012)
 
Алкомет планира да разпредели като дивидент 15% от печалбата за 2011 г. Съветът на директорите на Алкомет АД предлага 15% от печалбата за 2011 г. да бъде разпределена като дивидент. Това са общо 1,186 млн. лв. или по 0,066 лв. на акция, става ясно от поканата към общото събрание на акционерите, свикано за 30 май 2012 г. Предложеният дивидент е със 7% повече от гласуваните за 2010 г. 0,062 лв., както и по-голям от дивидента за 2009 г., който беше 0,024 лв. Преди това дивидент не е разпределян. Акционерите физически лица дължат 5% данък дивидент. Печалбата за цялата 2011 г. е 7,9 млн. лв, като се увеличава с 3,9% на годишна база. Продажбите на шуменския алуминиев завод се увеличават с 19% на годишна база до 274 млн. лв. за 2011 г. Над 90% от продукцията е насочена за износ. Основните акционери в алуминиевия производител в края на 2011 г. са Алуметал АД със 73,25%, FAF Metal Sanayii Ve Ticaret AS с 16,86% и ЗУПФ Алианц България с 2,26%. За последните 12 месеца акциите на дружеството поевтиняват с 19% до 5,10 лв. за брой и 92 млн. лв. пазарна капитализация. Предлаганият дивидент е малко над 1% от текущата цена.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2012)
 
Outotec ще предостави технология за палетизиране на желязна руда на иранската Gol-E-Gohar Outotec е избрана от Gol-E-Gohar Mining & Industrial Co. за проектиране и предоставяне на технология за предприятие за пелетизиране на желязна руда в провинция Керман, Иран. Годишният капацитет на завода е около 5 млн. тона пелети желязна руда. Обхватът на доставките на Outotec включва технология за транспортна решетка за пелетизиращото предприятие, инженеринг, ключово оборудване и консултантски услуги. Местен подизпълнител ще отговаря за строителните работи и местното предлагане. Outotec е подало документи за всичко необходимо за износ при компетентните органи за контрол на износа и е получил всички необходими разрешения, за да гарантират, че предвидената технология не противоречи на съществуващите регламенти за ембарго. Перти Корхонен, главен изпълнителен директор на Outotec, каза: "Пелетизиращата технология на Outotec е избрана заради способността й да обработва широка гама от железни руди, включително магнетити от залежите на Gol-E-Gohar." (Outotec)
Източник: Други (19.04.2012)
 
Зелена светлина за разширението на "Асарел-Медет" Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството одобри инвестиционното предложение на "Асарел-Медет" за разширяване на промишлената площ на най-голямото медодобивно предприятие у нас. Изпълнението на проекта ще удължи живота на мината с най-малко 20 години и ще увеличи количеството на преработваната руда до 15 млн. т годишно от 13 млн. т в момента. На този етап не може да се прогнозира точният размер на инвестицията, тъй като проектът ще се осъществява поетапно, казаха от компанията. Оттам обаче уточниха, че всяка година "Асарел-Медет" инвестира поне 100 млн. лв. в производствени технологии. Решението на екоекспертите трябва да бъде одобрено или отхвърлено от министъра на околната среда и водите в срок до 14 дни. По-ефективно Целта на проекта е оптимално изземване на запасите от съществуващото находище, както и увеличаване на добива и преработката на руда с 15% чрез модернизация на някои съоръжения. Самата технология няма да се променя, като рудата ще продължи да се преработва до меден концентрат и катодна мед. Очакванията са проектът да доведе до по-ефективно натоварване на мощностите, понижаване на разходите за смилане и намаляване на рудничния скрап. "Разширяването ще засегне общо 4087.6 дка, които са част от предоставената на дружеството концесионна площ в размер на 17 434.1 дка", уточниха от "Асарел-Медет". В това се включват самият рудник, западното насипище, окисният отвал и хвостохранилище "Люляковица". Какво се променя Разширението на рудник "Асарел" ще удължи значително срока му на експлоатация, като се очаква за целия период да бъдат добити около 353 млн. т руда. Западното насипище на територията на предприятието също ще увеличи площта си, за да поеме допълнителната минна откривка. Общо за живота на рудника ще бъдат депонирани близо 288 млн. т откривка. Проектът включва също разширение на хвостохранилището чрез изграждане на контрастена. Промени ще има и на окисното насипище, което ще се разшири в югозападна посока. Това ще позволи насипването на допълнително руда за излужване и извличането на метала от нея. Това е особено важно, тъй като т.нар. извънбалансова руда е по-бедна и не позволява флотация. В същото време, ако не бъде депонирана на окисния отвал и преработена там, тя се третира като отпадък, а ценните компоненти в нея се губят. Затова с цел да се увеличи оползотворяването на отпадъци в края на 2010 г. в "Асарел-Медет" беше пусната специална инсталация за екстракция и електролиза. С нейна помощ не само се извлича максимално металът, но и се произвежда мед с много висока чистота (99.99%). Изпълнението на инвестиционното предложение няма да доведе до увеличаване на работните места в предприятието, като заетите ще са общо 1400 души. Повече работници се очаква да има по време на строителните работи. Профил "Асарел-Медет" осигурява около 50% от производството на мед у нас. Бившият Медно-обогатителен комбинат в Панагюрище беше приватизиран през 1999 г. от "Асарел-инвест", в което мажоритарен дял има дъщерното дружество Copper Invest на австрийската Voest Alpine Intertrading, а останалите акции са притежание на работно-мениджърски екип. Към момента Copper Invest държи 68.58% от капитала, а останалите 31.42% са собственост на физически лица.
Източник: Капитал Dаily (20.04.2012)
 
POSCO може да повиши цените за преодоляване на мрачните условия за бизнес При всяка възможност тези дни шефът на POSCO Чунг Йоон Ян се оплаква от мрачните условия за бизнес, пред които е изправен третият по големина производител на стомана в света. Той изразява недоволство от нарастващите цени на желязната руда и другите суровини, както и от световното свръхпредлагане на стоманени продукти. Главният изпълнителен директор не е го е заявил публично, но се смята, че иска да повиши цените на продуктите на POSCO, ход, който със сигурност ще предизвика силен протест от страна на корабостроителите и другите потребители на стомана. Критиците посочват, че Чунг, трябва да вземе и по-проблемните фирми под внимание. Те казват, че ако третата по големина фирма по пазарна капитализация в Корея изпитва затруднения при извършване на стопанска дейност, то подизпълнителите са изправени пред още по-големи трудности. Един дребен производител, който доставя легирана стомана на POSCO заяви, че се бори да остане на повърхността през последната година, поради покачващите се разходи за суровини и засилването на конкуренцията. (Korea Times)
Източник: Други (20.04.2012)
 
Поляци искат ОЦК под наем Полската фирма "Силезия" е изразила готовност да вземе под наем цинковия завод в ОЦК Кърджали. За около три години фирмата, която е част от холдинга "Импекс-метал", иска да ползва производствените мощности и да извлича цинк от суровина, осигурена от нея. Поляците заявили, че ще платят всички забавени възнаграждения на металурзите в ОЦК, ако ги пуснат да работят там. Новината съобщи вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. Информацията, с която разполагаме от колегите от синдиката в Полша, е че холдингът "Импекс-метал" притежава фирми за производство на алуминий, мед, цинк и олово, каза Никифоров. Синдикатът вече е разговарял с представители на полската фирма. Те са се срещали и с банката кредитор. "Знаем, че има и други инвестиционни намерения за покупка на оловно-цинковия комбинат. Оттук нататък на ход са собственикът, банките кредитори, Министерският съвет и, разбира се, ние", допълни Никифоров. Металурзите дойдоха на протест в столицата преди седмица, за да заявят, че не искат повече сегашния собственик Валентин Захариев.
Източник: Стандарт (21.04.2012)
 
Азиатските стоманодобивни компании със слабо възстановяване след дъното през Q1 Големите компании за стомана в Азия вероятно ще отчетат слабо първо тримесечие на 2012, но стабилно възстановяване не се задава, тъй като Китай продължава да увеличава производството си на фона на забавянето търсене. Дълговата криза в еврозоната и затруднените условия за кредитиране в Китай, най-големият потребител и производител на стомана в света, намали търсенето и сви маржовете въпреки намалените разходи за суровини. Печалбата на японските предприятия, водени от Nippon Steel и JFE, стигнаха най-лошите си нива от началото на 2009 г. след кризата с Lehman, а печалбата на POSCO, третият по големина производител на стомана в света, намаля наполовина. Китайският стоманодобив, възлизащ на около половината стомана в света, се срина в загуба от около 1 млрд. юана през първото тримесечие спрямо печалба от 25.8 млрд. юана година по-рано. Подобрението на цените в Китай е малки през март и април 2012 г., когато цените обикновено нарастват заради строителството, което се възстановява от зимния застой. (Reuters)
Източник: Reuters (21.04.2012)
 
Индийската бъркотия с добива на желязна руда - лъч надежда за легалните миньори Върховният съд в петък даде лъч на надежда на миньорите категория "А" за възобновяване на добива на желязна руда в Карнатака, с приемането на доклада на Централната упълномощена комисия (ЦУК) на, в който се препоръчва рестартиране на минното дело след като бяха предприети някои подготвителни операции, включително рехабилитация и възстановяване на изчерпаните площи. Тричленен съдийски състав, начело с главния съдия С.Х. Кападия обаче, отказа да чуе правните основание на частните миньори за граничните спорове по отношение на техните разрешителни за добив в трите области Балари, Читрадурга и Тумкур. Съдът каза, че "в момента се приема доклада за рехабилитация и възстановяване (R&R). Нека R&R мине. Със сигурност ще предприемем действия по-късно, ако са засегнати правата на притежателите на лицензи." Съдът заяви на миньорите, че плановете за R&R са задължителни преди разглеждането на всяко възражение. R&R е предварително условие. Съдът одобри доклада на ЦУК, който призовава за възобновяване на добива в рудниците "А" категория, където назначеният от Върховния съд панел не е открил нарушения. (DHNS)
Източник: Други (23.04.2012)
 
Кредиторите ще назначат мениджъри в ОЦК В Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали се върви към назначаване на мениджърски екип от кредиторите на предприятието. След серията неофициални съобщения за български и чуждестранни кандидат-купувачи на закъсалия завод все по-вероятен изглежда вариантът, при който с помощта на финансиращите банки ще се потърси начин за възстановяване на производството. От една страна, така кредиторите ще имат известни гаранции, че ще си получат парите от ОЦК. От друга - евентуален бъдещ инвеститор ще трябва да налее значителни средства, за да рестартира завода, което прави покупката неособено привлекателна. Това признава и собственикът Валентин Захариев. "Правим всичко възможно заводът да тръгне, защото купувач трудно ще се намери", коментира той. ОЦК има 106 млн. лв. дългосрочни банкови заеми, както и 1.5 млн. лв. краткосрочни задължения към края на 2011 г. Това показва неодитираният отчет на публичното дружество, който е публикуван на сайта на БФБ. Предприятието на практика не работи вече близо пет месеца, след като в началото на декември спря цинковото производство. През април 2011 г. пък беше затворен и оловният цех заради нарушения на екологичното законодателство. Това стана въпреки отчетените от мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" над 90 млн. лв. инвестиции.
Източник: Капитал (24.04.2012)
 
Банки спасяват ОЦК- Кърджали Банките кредитори и ръководството на ОЦК-Кърджали са се договорили заводът да не бъде обявен в несъстоятелност заради невъзможност да изплаща заемите си, съобщиха от синдикатите в комбината. В момента се търси решение как да заработят мощностите му, спрени преди 4 месеца. Това стана ясно след среща на синдикатите с изпълнителния директор Славея Стоянова. Днес в Кърджали пристигат представители на полския консорциум "Силезия", един от най-големите търговци на цинк в Европа. "Силезия" иска да наеме ОЦК-Кърджали за три години. В четвъртък пък пристигат експерти на френската банка БНП Париба, която е една от кредиторите на завода.
Източник: Стандарт (24.04.2012)
 
В ОЦК-Кърджали отново се готвят за протест Металурзите от ОЦК-Кърджали отново се готвят за протест. Към момента са изплатени 500 000 лева задължения за работни заплати за 2011 г., в които не влизат обезщетенията на служителите на работещите в оловно производство. Синдикалистите вече са направили разчет за необходимите суми за пускането на завода. 3 114 200 лева са необходими за това. От тях 1 млн. са нужни за първите 15 дни от пуска, за закупуване на горива, концентрати, реагенти, резервни части и т.н. От КНСБ по линия на полския синдикат „Солидарност” са направили допитване за фирмата и оттам получили информация, че ръководството на компанията "Силезия" си е позволило да смени целия персонал с временни работници в една от фабриките си. Това за нас е недопустимо, беше категоричен лидерът на КНСБ в Кърджали Иванка Караколева. Освен това от "Силезия" настоявали да бъде запазен мениджърският екип на ОЦК в лицето на досегашния изпълнителен директор Славея Стоянова. „Нещо, с което нито синдикатите, нито металурзите ще се съгласят”, каза още Караколева.
Източник: Класа (25.04.2012)
 
ThyssenKrupp Presta Terre ще инвестира 22 млн. долара, за да разшири съоръжение ThyssenKrupp Presta Terre Haute LLC, производител на кормилни системи за автомобилната индустрия, планира да инвестира 22 млн. долара, за да разшири своето съоръжение с близо 70 хил. кв.м. Според доклад, ThyssenKrupp Presta Terre Haute, която в момента разполага с 200 служители на пълно работно време в Тер От, ще започне наемането на нови служители тази пролет в инженеринг, логистика и управление на веригата за доставки, обработка на материали и поддръжка. Петър Алаарт, главен изпълнителен директор и президент на ThyssenKrupp Presta Terre Haute, заяви: "Тази инвестиция ни позволява значително да разширим дейността си и да продължим да предоставяме на съществуващите и новите си клиенти качествени най-последни продукти. Той също така показва силната ни ангажираност към Тер От, и създаването на добре платена работа в тази област. "Indiana Economic Development Corporation предложи на ThyssenKrupp Presta Terre Haute LLC 1 млн. долара условен данъчен кредит и до 200 хил. долара грант за обучение, въз основа на плановете на компанията за създаване на работни места. (The Indy Channel)
Източник: Други (25.04.2012)
 
Китай представи целите за намаляване на промишления капацитет за 2012 г. Китай определи целите за 2012 г. да затвори неефективните промишлен металургични капацитети, съобщи министерството на индустрията, като част от усилията за намаляване на замърсяването и подобряване на ефективността. Министерството на промишлеността и информационните технологии заяви, че има за цел да затвори стоманодобивен капацитет от 7.8 млн. тона на и 700 хил. тона за топене на мед тази година в сравнение със съответно 27.94 млн. тона и 425 хил. тона през 2011 г. Капацитет от около 270 хил. тона за алуминий и 10 млн. тона за желязо също ще бъдат премахнати тази година, и двете много по-малко от миналогодишните цели. Въпреки това, Пекин ще задържи консолидацията на индустрията сред най-важните си задачи за периода 2011-2015, тъй като се опитва да ограничи замърсяването и загубата на енергия, както и да насърчи развитието на високотехнологичните сектори. В допълнение, правителството планира затварянето на капацитет за близо 320 хил. тона цинк и 1.15 млн. тона олово тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (27.04.2012)
 
Китай започва износ на мед? Колко мед ще изнесе най-големият вносител на метала в света? Този въпрос е от решаващо значение за перспективите пред метала. Запазите от мед в Китай, най-големият вносител в света, достигнаха рекордни нива на фона на слабото вътрешно търсене. Същевременно цените на метала на стоковата борса в Лондон рязко скочиха. Очевидният извод според изданието е, че Китай трябва да започне да изнася излишъците. Jiangxi Copper, най-големият производител на мед в страната, наскоро обяви, че планира “огромен износ в следващите няколко седмици”. Стоковата търговия в Китай обаче не е лесна, а и не е ясно дали износът ще бъде достатъчно голям, за да повлияе на световния пазар, отбелязва изданието. Запазите от мед в Китай са два вида – вносен мед, чийто износ е по-малко вероятен, както и мед, който се съхранява на склад в големите търговски центрове в страната преди плащане на вносните мита. Износът на мед в Китай се облага с експортна такса, която намалява привлекателността на търговията с метала. Има обаче начини за избягване на данъчното облагане, но допълнителни спънки създава сложната бюрократична процедура. От друга страна складовите наличности на мед преди облагането им с мито, които се оценяват на 600 хил. т изглеждат по-достъпни. На теория може да започне незабавен износ, но ако това беше толкова лесно – защо досега не е направено, пита изданието. Според трейдъри голяма част от тези наличности са “заключени” във финансови сделки, според които фирми внасят мед, който ползват като обезпечение по банкови кредити. (FT)
Източник: Други (02.05.2012)
 
Турската компания "Тошчелик" е платила 15,1 милиона евро за черногорския стоманодобивен завод "Желейзара", обяви Министерството на икономиката в Подгорица в понеделник (30 април). Сделката бе сключена след четири неуспешни опита за продажба на предприятието, което през последната година е в банкрут и е натрупало дългове за 193 милиона евро.
Източник: Други (03.05.2012)
 
Световният ръст в потреблението на стомана ще се забави през 2012 The World Steel Association (Worldsteel) прогнозира, че световния ръст на потреблението на стомана ще се забави до 3.6% през 2012 г., от 5.6% през 2011 г., тъй като Китай навлиза в по-малко интензивна фаза по отношение на стоманата, а дълговата криза в еврозоната продължава. Потреблението на стомана се очаква да достигне 1.42 млрд. тона тази година. Worldsteel прогнозира ръст на търсенето от 4.5% до 1.49 млрд. тона за 2013 г. Председателят на Икономическия комитет Ханс Юрген Керкхоф заяви, че въпреки отслабването на пазара през четвъртото тримесечие на 2011 г., световното търсене на стомана постигна солиден растеж през 2011 г., благодарение на инерцията от първата половина на годината. "Въпреки серията от негативни събития през 2011 г. (включително земетресението в Япония, политическите вълнения в Близкия изток и Северна Африка и наводненията в Тайланд), тяхното въздействие беше най-вече на местно ниво. Все пак, въпреки че световното въздействие на дълговата криза в еврозоната е ограничено, несигурността продължава да съществува и това остава ключов риск. Потреблението на стомана в Китай през 2012 г. се очаква да се увеличи с 4% до 648.8 млн. тона, след ръст от 6.2% през 2011 г.. (Miningweekly)
Източник: Други (03.05.2012)
 
Намален износ е свил продажбите и печалбата на "Алкомет" Сериозно намаление на печалбата и на продажбите заради по-малък износ отчита производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, сочи отчетът му за първото тримесечие. Към края на март печалбата на компанията е 1.2 млн. лв., с над 2 млн. лв. спад спрямо същото време на миналата година. За този период приходите са намалели с 10% до 68.6 млн. лв., като основната причина е спад в продажбите на продукция. Това донякъде е компенсирано с почти четири пъти по-високи продажби в графа "Други", които обаче са едва 4 млн. лв. за първите три месеца. "Алкомет" е успял да намали разходите си, основно тези за материали, външни услуги, както и за заплати. Финансовите също са паднали от 1.2 млн. на 871 хил. лв. Главната причина е по-малкото платени пари за лихви. Доклада на "Алкомет" показва, че компанията е увеличила продажбите си на вътрешния пазар, но тези за външните са паднали с близо 9% до 12.4 млн. лв. Според обясненията на ръководството основната причина е разликата в цената на алуминия, което се е отразило върху тази на крайната продукция, особено на европейския пазар. От компанията обаче посочват, че през първото тримесечие мощностите им са били натоварени на пълния си капацитет, а продажбите на валцови изделия са се понижили само през януари, след което са се върнали на обичайните си нива. Износът носи над 90% от приходите на "Алкомет". По време на кризата българският пазар на дружеството беше много свит, но сега данните показват, че продажбите на прокат, основният му продукт, са нараснали с близо 16% през първото тримесечие, спрямо същото време на миналата година.
Източник: Капитал (04.05.2012)
 
Бразилският производител на стомана Gerdau се придържа към инвестиционния си план Бразилският производител на дълги стоманени продукти Gerdau ще се придържа към плана си да инвестира над 5 млрд. долара до 2016 г., въпреки несигурните перспективи за световния икономически растеж, заяви главният финансов директор Освалдо Шайрмер. Той каза, че инвестиционните решения се вземат в дългосрочен план и "независимо от краткосрочните колебания" в глобалната икономика. "Инвестиционните ни планове се запазват". Gerdau се движи напред с планове за намиране на партньор, който да спомогне за разработването на мините на компанията за желязна руда в щата Minas Gerais, с едно око към евентуалния износ на ключовата съставка за производство на стомана, заяви главният изпълнителен директор Андре Гердо Йоханпетер. "Нямаме определена дата, за да обявим партньор". Следващата стъпка в този процес ще бъде заинтересованите компании да посетят минните обекти, добавя Йоханпетер. Цените на суровините, особено на желязната руда, скрапа и металургичните въглища, ключов фактор подкопаващ доходите на компанията през последните тримесечия, са се стабилизирали през последните няколко месеца, каза Йоханпетер. Ценовата стабилност трябва да продължи и през следващите месеци. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (04.05.2012)
 
Baosteel прогнозира трудно второ тримесечие Изправена пред сложна и променлива пазарната ситуация и външна конкурентна среда, Baosteel обяви добив на желязо и стомана от съответно 5.864 млн. тона и 6.365 млн. тона през първото тримесечие на 2012 г., като в резултат общата печалба е в размер на 1.5 млрд. юана. Световният икономически растеж отслабна значително през първото тримесечие. "Китайското производство на необработена стомана спря продължаващия спад от четвъртото тримесечие на миналата година, но възстановяване на търсенето е бавно. Общият размер на натрупаните запаси за износ се увеличава с 15.8%. Общата цена на вътрешния пазар на стомана се покачва умерено. В началото на сезона консолидацията на цената на стоманата продължава бавно и цените на някои продукти дори намалява. "След Празника на пролетта, благодарение на макроикономическата политика и други фактори, цените на стоманата се покачиха леко. През същия период, в резултат на световното производство на стомана, ценовия индекс на рудата остава нестабилно висок и в тесен диапазон, цените на кокса продължават да бъдат високи, разходите за стоманата са стабилна и малко подвластни на инфлацията. (Steelguru)
Източник: Други (07.05.2012)
 
Метална химера Да построиш завод за 10 млрд. долара, който да осигурява работа на 10 хил. души, е, меко казано, амбициозен проект. Особено във време, когато чуждестранните инвестициите в България са от порядъка на 1 млрд. евро, а официалната безработица гони 13%. Именно такава обаче е идеята на компанията "Целзиан", която предлага да се изгради огромен комплекс за преработка на кремиковска руда и производство на стомана край Стралджа. Една е голямата въпросителна, за да се случи всичко това, но тя е и най-важната - кой би участвал с инвестиция в проекта. И тъй като такъв мащабен замисъл със сигурност изисква и инвеститор от подобен мащаб, специалистите в бранша са доста скептични към предложението. Всъщност определят го като неизпълнимо. "Целзиан" е млада фирма. Учредена е в края на 2008 г. с капитал 5000 лв., а година по-късно печели концесията за рудник "Кремиковци". Собствениците й имат няколко други дружества, които се занимават с проектиране, строителство и недвижими имоти, а най-известният им проект е неосъществената засега 35-етажна сграда срещу "Кемпински хотел Зографски". Едно от дружествата произвежда добавъчни материали за високоякостни бетони. "Тази дейност е близка до добива, а много от хората ни са работили и в "Кремиковци", затова решихме да кандидатстваме за концесията и я спечелихме", каза управителят Румен Марков. Договорът с държавата в лицето на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е подписан през 2010 г. за срок от 35 години. Според Марков, докато е работил софийският металургичен гигант, от рудника са иззети едва 60 млн. т руда, а в него има още 220 млн. т, при това с високо съдържание на желязо (31%), както и на други ценни съставки като барит, манган и олово. Плановете на "Целзиан" са да добива по 9.5 млн. т руда годишно. По-интересен обаче е въпросът какво смята да прави фирмата с тази руда, като се има предвид, че не разполага с преработващи мощности. Така се стига до идеята за мегапроекта, който не се ограничава до изграждане на обогатителна фабрика, а включва и металургично производство и продажба на готови стоманени продукти. Аналогията с "Кремиковци" изобщо не е пресилена. Идеята на "Целзиан" дори е в комплекса да се произвеждат 8 млн. т стомана годишно, а това е четири пъти повече, отколкото се правеше в софийския завод. Дори и това обаче е само част от инвестиционното предложение на фирмата, което ще заема над 30 кв. км площ. Проектът включва и собствено производство на електроенергия, тъй като за завода ще са необходими около 14-15 млрд. кВтч годишно. За сравнение - в България се произвеждат около 40-42 млрд. кВтч. "Предвидили сме почти 100% от нашите нужди да ги задоволяваме със собствени енергийни съоръжения за газификация на въглища", обясни Марков. Въглища обаче в региона няма достатъчно, не и за такъв проект. "Мини Марица-изток" ще трябва да удвои производството си, за да ни осигури необходимите количества", смята Марков. Затова фирмата планира да поиска концесия за Добруджанския басейн, където има богати залежи на черни въглища, които освен всичко друго са и доста по-калорични от лигнитите в Маришкия басейн. Находището в Добруджа е трудно за разработване - въглищата са на дълбочина 500-600 м и се намират под водоносния хоризонт. Въпреки това фирмата е убедена, че проектът е изпълним. Не толкова сигурни обаче са специалистите, с които разговаря "Капитал Daily". Една от трудностите е, че "Целзиан" ще трябва да превозва рудата на 300 км, което означава значителни транспортни разходи. "Това е голямо разстояние за превозване на руда. Освен това няма металургичен гигант, който да не е разположен на река или море", коментира представителят на Viohalco в България Антон Петров, който е и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. "Правили сме разчети за различни транспортни схеми, тази е една от най-евтините - около 150 млн. долара годишно", твърди Марков. Всъщност фирмата е разгледала 22 потенциални площадки за промишления комплекс и тази край Стралджа е избрана като оптимално място - както заради жп връзката със София, така и заради близостта на пристанище Бургас, докъдето товарните влакове стигат за малко повече от час. Идеята беше представена наскоро в града и, разбира се, беше приета топло от местната администрация. Предвидените общи 10 хил. нови работни места, 8000 от които в комплекса край Стралджа, изобщо не са за пренебрегване в район с висока безработица. Проектът е привлекателен за общината и заради значителните местни данъци и такси, които могат да се очакват, ако се реализира. "За такъв обект годишно общината ще получава по 22 млн. лв., а това е три пъти повече от собствения й бюджет", каза Марков. Основният проблем за този грандиозен проект обаче е откъде ще се намерят пари за него. А те изобщо не са малко. "Целият проект заедно с разработването на рудника и на въглищното находище ще струва 8-10 млрд. долара", уточни Марков. По думите му обаче той е направен на модули, така че в началото да може да работи само част от комплекса. "На първо място ни трябва оператор, който да бъде и инвеститор. След това ще се търсят чисти инвеститори, а една част ще се финансира с банков заем", каза Марков. Той добави, че фирмата вече води разговори с чуждестранни компании, които биха участвали в проекта. Представителите на металургичния бизнес в България обаче са повече от резервирани за успеха на проекта. "Няма кой да инвестира такава сума", категоричен е бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. "Идеята ми звучи повече от екзотично", посочи и Антон Петров. Всъщност именно Viohalco е една от фирмите, на които "Целзиан" е предложила участие, но интерес не е бил проявен. По думите на Марков за проекта ще са нужни "по-големи инвеститори, с по-големи възможности". Всъщност, само подразделението за производство на стомана на Viohalco - Sidenor, в чиято структура влиза и българската "Стомана индъстри", има 1.2 млрд. евро оборот за 2011 г. Доста по-голям производител например е VoestAlpine. Именно австрийската компания обаче преди няколко години обмисляше подобен, но доста по-скромен проект в региона и разглеждаше България, Румъния и Турция като потенциални дестинации. Целта беше да се построи завод за 5 млн. т стомана, а инвестицията се оценяваше на 2 млрд. долара. В крайна сметка обаче компанията се отказа от идеята. Въпреки това в "Целзиан" са оптимисти. "Такива проекти на зелено се правят по света, а ние имаме предимството да разполагаме със собствена суровина, добре развита инфраструктура и образовани хора", каза Марков. Той вярва и че моментът е подходящ за подобна инвестиция. "Цените на металите са високи, а прогнозите са тези нива да се запазят." Остава да се намерят и инвеститори.
Източник: Капитал Dаily (08.05.2012)
 
Рецесията в Европа стопява търсенето на стомана Търсенето на стомана в Европа ще спадне тази година заради напрежението, което рецесията ще окаже върху купуването, съобщава Reuters, цитирайки доклад на Европейската асоциация на производителите на стомана (EUROFER). Според наблюденията на асоциацията търсенето на стомана ще се подобри през 2013 г. Потреблението ще спадне с 2.7% през 2012 г., преди да се увеличи с 2.5% през следващата година. Потреблението за първото тримесечие се очаква да е на по-добро ниво от това през последните три месеца на миналата година, но все пак може да бъде с 11% по-слабо от същия период на 2011 г. Възстановяването на търсенето на стомана се очаква да се забави тази година в повечето страни от ЕС, тъй като дълговите проблеми продължават да забавят и дори спират икономическите дейности в района. Най-трудно ще бъде в по-проблемните финансово страни, където се очаква понижението да е още по-голямо. (Reuters)
Източник: Капитал (09.05.2012)
 
Дълговете на ОЦК-Кърджали са над 300 млн. лв., засега няма инвеститор Засега няма инвеститор за ОЦК-Кърджали, а дълговете на предприятието надхвърлят 300 млн. лв. Това заяви вчера в парламента министърът на финансите Симеон Дянков. Кредиторите ни информираха, че са имали среща с някои потенциални инвеститори. Заради високата задлъжнялост само към основните банкови кредитори засега няма инвеститор, който да е потвърдил, че ще приеме това високо ниво на задлъжнялост, каза Дянков. По думите му - първоначално задачата е била кредиторите на предприятието сами да се договорят. Последния месец е имало такива срещи с цел да не се стига до несъстоятелност. Последните срещи показаха, че след временно приближаване на позициите, все още има възможност някой от кредиторите да тръгне сам към искане за несъстоятелност. Ако това стане, всички други кредитори ще имат интерес и те да вкарат предприятието в такава процедура, допълни финансовият министър. От друга страна, у кредиторите все още няма обща готовност да опростят част от тези задължения. Като финансист смятам, че без опрощаване предварително на голяма част от тези задължения, няма инвеститор, който да влезе в такава тежка ситуация. Все пак кредиторите ни информираха, че по-късно тази седмица всички са тук в София, продължават дискусиите с няколко от тези инвеститори, но засега не е много положително това, което излиза като резултат от този диалог, каза още Симеон Дянков.
Източник: Класа (10.05.2012)
 
Инвеститори бягат от ОЦК Кърджали Инвеститорите се отказват от ОЦК в Кърджали заради големите дългове на комбината в размер на около 300 млн. лв. Кредиторите на Оловно-цинковия комбинат все още нямат готовност да опростят част от задълженията на предприятието, каза в парламента финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от dartsnews.bg. На този етап там не е намерен изход от кризата, след която десетки работници останаха без заплати месеци наред. Първоначално задачата беше кредиторите на предприятието да говорят помежду си. "Последния месец е имало такива срещи, за да не се стига до несъстоятелност, но все още някой от тях може да поиска такава", съобщи Дянков. Кредиторите са имали среща и с потенциални инвеститори, но заради големите дългове на комбината - над 300 млн. лв., засега няма потвърден интерес. "Като финансист смятам, че без предварително опрощаване на голяма част от задълженията няма как да се намери инвеститор, който да влезе в тежката ситуация", коментира Дянков. Тази седмица ще се продължи с търсене на изход от ситуацията, въпреки че прогнозите не са много оптимистични. Полският консорциум "Силезия" иска да ползва под наем дружеството за срок от 3 години, но без да възстановява кредита и да плаща лихвите, което е причината за блокираните преговори с банките кредитори. Руски инвеститор, който също е бил кандидат-инвеститор, е уведомил, че се отказва, защото проблемите в предприятието са прекалено тежки. Седящ протест на най-оживеното кръстовище в Кърджали организираха вчера металурзите от ОЦК в Кърджали. Те готвят и палатков лагер, където да събират подписи в подкрепа на исканията им. Металурзите искат яснота за преговорите за бъдещето на комбината и изплащане на заплатите.
Източник: Стандарт (10.05.2012)
 
Увеличава се добивът на руди на цветни метали България е достатъчно добре осигурена със запаси от подземни богатства, сочи анализът на Баланса на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства към 1 януари. Днес правителството се очаква да приеме документа. През 2011 г. в България се е увеличил добивът на медни, оловно-цинкови и златосъдържащи руди, на каолинова суровина и каменна сол, сочи докладът. На равнищата от предходната година се задържа добивът на суровини за производство на цимент, за трошен камък за пълнител на бетон и пътното строителство, варовици и мрамори за облицовки. В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 166 вида подземни богатства, в това число седем вида енергийни суровини, 12 вида метални и 79 вида неметални полезни изкопаеми и 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. През 2011 година в Специализираната експертна комисия са разгледани, приети и утвърдени запасите и ресурсите общо на 46 находища на подземни богатства.
Източник: Дневник (10.05.2012)
 
Най-голямата медодобивна компания в България "Асарел-Медет" купи фирмата "Трейс рисорсиз", която държи правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово". Договорът е подписан на 19 април с едноличния собственик на "Трейс рисорсиз" - регистрираната на Каймановите острови Omax International Limited, която пък е част от канадския холдинг EurOmax Resources Ltd., става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Стойността на сделката е 3.5 млн. канадски долара (близо 5.3 млн. лв.), от които вече са платени 1.5 млн. канадски долара. Останалите ще бъдат преведени на два пъти, след като бъдат изпълнени определени условия. Колко получава продавачът Точната стойност на сделката е 3 489 560 канадски долара, срещу които "Асарел-Медет" придобива 100% от капитала на "Трейс рисорсиз". Първите 1 439 560 канадски долара от сумата вече са били платени, става ясно от съобщение на EurOmax. Второто плащане - 1 050 000 млн. канадски долара, трябва да се случи в срок от 7 дни след като фирмата получи положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за площ "Брезник" и то влезе в сила. Рискът на този етап е евентуално обжалване но ОВОС-а в съда, което може да забави процедурата. Последните 1 млн. долара по договора се предвижда да бъдат преведени в едноседмичен срок след като бъде получена и самата минна концесия за проект "Брезник", която ще позволи да започне добив. За това е необходимо решение на Министерския съвет.
Източник: Капитал Dаily (10.05.2012)
 
СОС обяви Чугунолеене АД в несъстоятелност с всички, произтичащи от това последствия СОС обяви Чугунолеене АД в несъстоятелност с всички, произтичащи от това последствия На 08.05.2012 год. Софийският окръжен съд е разгледал делото относно производството по несъстоятелност на Чугунолеене АД, гр. Ихтиман. След всички изтекли процедури и срокове, става ясно, че не е предложен оздравителне план, следствие на което съдът e решил: - Обявява се в несъстоятелност Чугунолеене АД. - Постановява прекратяване на дейността на дружеството. - Прекратява правомощията на управителните органи на Чугунолеене АД. - Лишава Чугунолеене АД от правото да управлява и да се ръзпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. - Постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. - Допълва фирмата на длъжника с добавката "в несъстоятелност". Решението подлежи на незабавно изпълнение. На основание Чл. 713, ал. 1 от Търговския закон същото решение подлежи на обжалване пред САС в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър (а вписването е станало на 10.05.2012 год.). Припомняме, че съдът одобри списъка на приетите от синдика на Чугунолеене АД - в неплатежоспособност предявени вземания (от 27.01.2011 год.) и допълнително приетите от синдика предявени вземания (03.04.2012 год.).
Източник: Money.bg (11.05.2012)
 
Китайския внос на желязна руда в 6 месечно дъно на пазара на слаб стомана Спот цените на желязната руда в Китай намаляват след като бавното възстановяване на търсенето на стомана държи повечето купувачи настрана от пазара близо до нивата от февруари. Китайският внос на желязна руда падна до шест-месечно дъно от 57.69 млн. тона през април, тъй като намаляващата цена на стоманата принуди предприятията да се купуват повече руда от старите запаси по пристанищата и да използва повече местни суровини. Джуди Джу, стоков анализатор в Standard Chartered, заяви, че най-новите данни за търговията в Китай, които също така показват, осем-месечно дъно на вноса на мед, отразяват бавните темпове на възстановяване в китайски търсенето на суровини. "Смятаме, че търсенето в момента, въпреки че се подобрява на месечна база, е с много, много меки темпове." Според секторният консултант Umetal, цените за вносната желязна руда от Австралия, Бразилия и Индия са намалели с 1 долар за тон в четвъртък. Най-активният договор за доставка на арматура през октомври на Шанхайската борса за фючърси затвори почти без промяна на 4 190 юана за тон. Steel Index заяви: "много предприятия казват, че разполагат с достатъчно запаси от желязна руда за сега, а дори и тези, които работят с минимални запаси, нямат особен интерес да купуват." (Reuters)
Източник: Reuters (14.05.2012)
 
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е дала разрешение на регистрираното в Холандия дружество Metinvest, което е собственик на "Промет стиил" в България, да придобие непряк контрол върху украинското "Запорожстал". Това ще стане чрез покупката на седем кипърски фирми, които не развиват дейност, но притежават мажоритарен дял в компанията, съобщиха от антимонополното ведомство. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в двуседмичен срок. Интереси Metinvest е най-голямата добивна и металургична група в Украйна, която обединява интересите на милиардерите Ринат Ахметов, Вадим Новински и Владимир Бойко. За 2011 г. компанията отчете над 14 млрд. долара консолидирани приходи, а чистата й печалба скочи с 320% до близо 1.9 млрд. долара. Metinvest стана собственик на "Промет стиил" след сливането на руската "Смарт груп", която дотогава държеше бургаския завод, и регистрираното в Кипър System Capital Management на Ахметов. Последното дружество е собственик на групата заедно с Energees Investment Limited, което се търгува на Лондонската фондова борса. Дисциплиниращ ефект Проучването на КЗК е показало, че концентрацията ще има наднационален пазарен ефект. В същото време производството на стоманени продукти в световен мащаб е в такива обеми, че сделката няма да доведе до установяване на господстващо положение и да се отрази на конкуренцията. Според подадената в комисията информация освен в Украйна и България Metinvest има заводи в Италия, Обединеното кралство и САЩ. Седемте придобивани дружества пък притежават производствени мощности основно в Украйна и бившите съветски републики. В решението се посочва и наличието на много други участници на пазара на стомана, които "несъмнено ще оказват дисциплиниращо влияние върху дейността на новото обединение". Оздравяване Целта на сделката е да се оздрави "Запорожстал", твърдят от Metinvest. За 2011 г. металургичният комбинат отбеляза загуба от 124 млн. гривни (около 12 млн. евро). Според купувача сделката ще даде на предприятието достъп до финансиране от европейски банки, с което да се модернизира оборудването и да се повиши ефективността му.
Източник: Капитал Dаily (15.05.2012)
 
1156 са законните площадки за събиране на скрап 1156 са законните площадки за събиране на скрап. Това стана ясно от проведено заседание на Междуведомствената комисия по лицензиране, относно площадките, които могат да извършват търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Броят им е под санитарния минимум от 1200 площадки, необходим за удовлетворяване нуждите на територията на страната. Общият брой площадки беше 2300, от които 1150 бяха закрити, но много от тях продължават да работят незаконно, като изкупуват метали с недоказан произход. Българска асоциация по рециклиране /БАР/ съвместно с Асоциация на рециклиращата индустрия /АРИ/ са подали до момента сигнали за 14 незаконни площадки. Предстои да сигнализират за още 3 незаконни пункта и за една незаконна леярна за алуминий.
Източник: Класа (15.05.2012)
 
Броят на площадките за търговия с черни и цветни метали е под санитарния минимум Броят на лицензираните площадки за търговия с четни и цветни метали е под санитарния минимум от 1200 площадки, алармират от Асоциацията по рециклиране. Те съобщават, че след проведеното заседание на Междуведомствената комисия по лицензиране е станало ясно, че редовните площадки са 1156. От Асоциацията напомнят, че общият брой площадки е бил 2300, като 1150 от тях са били закрити. Много от тези пунктове продължават да работят незаконно, като изкупуват метали с недоказан произход, сигнализират още от асоциацията. Съвместно с тази на рециклиращата индустрия, двете организации са подали сигнали за 14 незаконни площадки. В близките дни предстои да сигнализират за още 3 незаконни пункта и за една незаконна леярна за алуминий, обясняват още от бизнеса.
Източник: Дарик радио (15.05.2012)
 
Корейци питат за ОЦК-Кърджали Работниците от ОЦК в Кърджали ще започнат масово да напускат комбината, ако до края на седмицата няма резултати от преговорите за нов инвеститор, съобщиха от КНСБ. Вчера работниците били убедени от областния управител на Кърджали Иванка Таушанова и от ръководството на завода да изчакат с напускането, докато не приключат преговорите с появилия се нов инвеститор. След като миналата седмица стана ясно, че полският кандидат "Силезия" АД предлага неприемливи за банките условия, а руски инвеститор напълно се е отказал, вчера изтече информация, че корейска фирма е проявила интерес към завода. Вчера металурзите прекратиха блокадите на центъра на Кърджали. Един от технолозите обаче започна гладна стачка. Министърът на икономиката Делян Добрев заяви, че опасността от обявяване на фалит на комбината е много голяма. Вече е стартирала процедура от страната на банките за изискуемост на заемите.
Източник: Стандарт (15.05.2012)
 
ПИБ пристъпва към изпълнение върху Интер Пайп АД, дружество на Интертръст Първа инвестиционна банка, като кредитор, е поискала назначаването на управител и започването на изпълнение върху Интер Пайп АД. Изпълнението се насочва към предприятието като съвкупност. Лихвата по кредита, отпуснат на дружеството от банката, е била банков лихвен процент (БЛП) плюс 4,46%, а лихвата за забава е 24,46%. За управител е определен Красимир Николаев Христов, но към момента той не е вписан в Търговския регистър, въпреки че действията на ПИБ са от 28 март 2012 г. Представляващ все още е Петър Лещаров, а освен него в Съвета на директорите са Валентин Захариев и Роберто Младенов. С по 50% дял в Интер Пайп АД са Интертръст холдинг АД и ССФ Стил Шипинг & Форуърдинг АД. ПИБ АД не е обявила размера на дължимото от Интер Пайп АД. Последният публикуван отчет на длъжника е за 2008 г., като показва загуба от 12,4 млн. лв. за годината и продажби за 38,6 млн. лв. Собственият капитал е 42 млн. лв. в края на 2008 г., само благодарение на начислените през годината положителни оценки на активите за 46,3 млн. лв. Към тази дата банковите задължения са били за 5,6 млн. лв., но не става ясно към кои банки. Уеб сайтът на компанията Интер Пайп АД не работи, но това е проект на Интертръст холдинг АД за производство на шевни и безшевни стоманени тръби. Холдингът на практика загуби собствеността си над Горубсо-Мадан, а за другата му голяма инвестиция - ОЦК, има голяма опасност от несъстоятелност. Според някои информации ОЦК дължи над 300 млн. лв. само на банките. Възможно е мярката на ПИБ спрямо Интер Пайп АД да отприщи вълна от искове към ОЦК и други фирми на Интертръст холдинг.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2012)
 
Aurubis с по-високи приходи въпреки по-евтината мед Вторият по големина производител на мед в света, Aurubis, който е собственик на завода в Пирдоп, отчете по-високи продажби за първото полугодие на финансовата 2011-2012 г., което приключва в края на март. Приходите на групата достигнаха 6.799 млрд. евро в сравнение с 6.468 млрд. евро за същия период на предходната година. По-високите приходи от благородни метали и интегрирането на подразделението за прокатни изделия на Luvata, което германската компания купи през септември 2011 г., не само компенсираха по-ниските цени на медта, но и доведоха до още по-добри резултати, съобщиха от Aurubis. Положителен ефект Оперативната печалба на компанията е нараснала с 42% до 173 млн. евро за първото шестмесечие на финансовата година. Консолидираната нетна печалба за периода се е повишила с 35% и е 119 млн. евро. Върху резултатите на групата положително са се отразили добрата ситуация на основните пазари на суровини, по-големите количества преработен концентрат, увеличеното производство и поскъпването на сярната киселина, както и по-високите такси за преработка. Променлив пазар Забавянето на икономическия растеж в Китай и продължаващата криза в Европа са оказали обаче влияние върху пазара на мед, който като цяло остава силно променлив. Средната цена на метала е била 7903 долара/тон през изминалото шестмесечие, докато за същия период на миналата година медта се е търгувала за 9136 долара/тон. Силно е останало търсенето на злато и сребро, отново заради несигурната икономическа ситуация. Таксите за преработка в спот бизнеса отново са достигнали най-ниските си нива, но благодарение на дългосрочните си договори Aurubis не е била засегната от това. Нещо повече, предвидените в тези договори такси дори са били по-високи. На добро ниво е останало и търсенето на сярна киселина, която се купува основно от производителите на торове. Пазарите на медни продукти обаче, особено в южните части на Европа, не са останали незасегнати от кризата. На този фон от групата отчитат по-високо производство и продажби за периода януари - март, отколкото за традиционно слабото последно тримесечие на календарната година. На годишна база обаче Aurubis не е успяла да постигне силните си резултати за шестмесечието на 2010-2011 г. Български принос В звеното за производство на първична мед групата отчита ръст на продукцията и брутните приходи, които достигат 4.121 млрд. евро (увеличение от близо 26%). Това се дължи както на по-високите такси за преработка, така и на добрите продажби на сярна киселина. В тази бизнес единица влизат и резултатите на завода в Пирдоп. Дъщерното дружество "Аурубис България " е преработило 513 хил. т меден концентрат в сравнение с 461 хил. т за същия период на миналата година. С над 10% е увеличено производството на сярна киселина (508 хил. т), а с 5.7% е нараснало производството на медни катоди (112 хил. т). Благодарение на добрия добив на метали, по-високите такси за рафиниране на скрап и увеличените количества комплексни суровини за преработка по-добри резултати отчита и глобалното звено за рециклиране и благородни метали. Там приходите са достигнали 2.520 млрд. евро за първото полугодие спрямо 2.284 млрд. евро година по-рано. Понижават се обаче както приходите, така и оперативната печалба в производството на медни продукти. Основната причина за това е по-слабото търсене заради кризата в Европа. (Reuters)
Източник: Капитал Dаily (16.05.2012)
 
ОЦК-Кърджали трябваше отдавна да е в процедура по оздравяване Оловно-цинковият комбинат в Кърджали може да спре окончателно работа следващата седмица, ако металурзите спрат пещите. Тогава вече няма да има връщане назад, или най-малкото то ще струва доста повече от дълговете на фирмата сега - над 300 млн. евро. Затова, ако някой държи да има оловно и цинково производство в Кърджали, трябваше предприятието да бъде обявено в несъстоятелност и да се премине към процедура по оздравяване. Може би тогава щеше да се намери и истински инвеститор, който не само да разсрочи дълговете, но и да инвестира в производството. Не просто да плаща наем за пещите и след година да си замине, оставяйки след себе си погром. Запознатите сигурно си спомнят, че подобни предложения имаше и към части от "Кремиковци". Всички знаят какво се случи там. Сегашното положение в Кърджали изглежда с един-единствен изход и той е затваряне на производството. Защото, ако се спрат пещите, пускането им отново означава да се построят отново, а това струва доста скъпо. При това кредиторите може и да не получат и минимална част от парите, които са вложили от доверие към сегашния собственик Валентин Захариев, който по-рано беше собственик и на "Кремиковци".
Източник: Класа (17.05.2012)
 
Пакистанският стоманодобивен сектор иска единно мито върху вноса Пакистанският стоманодобивен сектор се стреми към единно мито от 20% върху внос на стоманени продукти, за да ограничи злоупотребите и да спести на местната промишленост колебанията на международните цени. Източници от сектора заявяват, че обикновено страните по света използват вносните мита като защита за вътрешните си пазари от международната несигурност освен за печалба. Въпреки това, случаят с Пакистан е съвсем различен и това създава проблеми за вътрешната промишленост, вместо да ги решава. В момента всички стоманени продукти се внасят под 72 от ХС. Въпреки това, във всички под заглавия допълнително се дефинират две категории - второ и първо качество продукти от стомана. Митото върху вноса на второ качество, включително прътите, е в размер на 20%, докато митото за внос на първокачествени продукти се облагат при ставка от само 10%. Източници заявиха, че основните стоманени продукти принадлежат към една категория и не два вида. Това е погрешно название, прието само от Пакистан, докато останалата част от света има отделни категории на стоманените продукти. (Business Recorder)
Източник: Други (17.05.2012)
 
Осигуриха работа на металурзите от ОЦК в Мадан и Пловдив С ГОРУБСО–Мадан и КЦМ-Пловдив е постигната договореност за осигуряване на временна работа за металурзите от ОЦК-Кърджали. Това стана ясно вчера след среща на премиера Бойко Борисов с президента на КНСБ Пламен Димитров. Министър-председателят обещал и превоз за работниците до избраната от тях фирма. Преди това в ефира на Нова телевизия Борисов сподели намерението си за нова среща с протестиращите. За съжаление над 300 милиона лева висят и инвеститорите са много трудно сговорчиви, отбеляза той. За раздора в Синята коалиция премиерът заяви: „Не мога да разбера защо случващото се между ДСБ и СДС е драма“. Според него двете големи партии, чиито лидери са с претенции да управляват, следва да се стегнат и работят. В отговор на въпрос кого предпочита за съперник между Сергей Станишев и Георги Първанов премиерът заяви: "Единият е известен със заменките си, другият е известен с помилванията си, който и да изберат, никаква разлика". Бягството на осъдените „братя“ Галеви не трябва да учудва никого в България, смята Борисов. Според него МВР и прокуратурата са събрали достатъчно точни, ясни и силни доказателства те да получат няколко дългогодишни присъди. Рано или късно ще ги хванем и ще отидат в Централния затвор, категоричен е министър-председателят. По думите му за бягството на двамата осъдени МВР има най-малко вина.
Източник: Класа (18.05.2012)
 
Намериха работа на металурзите от ОЦК Премиерът Бойко Борисов е уредил металурзите от ОЦК да започнат временно работа в рудника "Горубсо-Мадан" и пловдивското предприятие КЦМ. Това е станало след разговор с бизнесмена Николай Вълканов, който заедно с КЦМ купи мината от Валентин Захариев. "Вместо да гладуват и да стоят отчаяни, да им намерим работа за времето, през което, съм убеден, че ще дойде инвеститор", заяви Борисов пред Нова тв. Желаещите работници ще бъдат извозвани с автобуси до Пловдив и Мадан. Министърът на икономиката Делян Добрев по заръка на премиера вчера замина за Кърджали да търси други възможности за временна заетост на хората. Все още обаче няма резултат от преговорите с банките кредитори да опростят част от дълговете на закъсалото предприятие. Липсва и сериозен инвеститорски интерес. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров вчера също се срещна с премиера, за да предаде желанието на работниците ОЦК да не бъде обявен в несъстоятелност.
Източник: Стандарт (18.05.2012)
 
BHP и Rio очакват трудни времена за добивните компании BHP Billiton и Rio Tinto сигнализират, че предстоят трудни времена за световните добивни предприятия, но не посочват къде ще има съкращения, ако има такива, на минните проекти на стойност милиарди долари, които са в процес на подготовка в Австралия и по света. Нито една от двете компании не изрази своята позиция относно дългосрочното търсене на желязна руда и въглища в Китай, но е ясно, че не всеки проект е гарантиран в настоящата среда и тези, които се осъществят ще бъдат поетапно въведени през по-дълъг период от време. Всяко намаляване на капиталовите разходи ще бъде положително за акционерите гледащи дивидентите си, които се отдръпнаха от BHP, Rio и сектора като цяло, след като цените на суровините намаляха от миналата година. При процеса на планиране петгодишния си план BHP и конкурентите, включително Rio, подчертаха спада на цените на стоки като въглищата, увеличаването на разходите, силния австралийски долар и лошия трудов пазар. Жак Насър, председател на минния гигант, го направи още по-ясно като заяви, че 80 млрд. долара, които BHP беше казал по-рано, че ще инвестира в минни и петролни фирми в рамките на пет години, вече не са цел. (Steel Guru)
Източник: Други (18.05.2012)
 
20% по-голям добив в “ГОРУБСО Мадан” С 20% се е увеличил добивът на концентрати в "ГОРУБСО Мадан" след сделката между стария и новия собственик. Това обаче не е максимумът, който може да достигне предприятието, и хубавите моменти тепърва предстоят, заяви изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. От момента, в който "Минстрой" пое управлението, заплатите и осигуровките бяха изплатени, обстановката се нормализира, организацията на труда се подобри. Всичко това влияе положително на целия процес, работниците са спокойни, работят с повишено настроение и няма как да не постигаме все по-добри и по-добри резултати, допълва Атанасов. Той посочва, че ръководството има план за разкриване на нови запаси и развитие на предприятието за години напред. Освен това съвсем скоро се очаква получаването на концесия за рудник "Върба-Батанци", с което освен ново увеличаване на добива ще бъдат разкрити и нови работни места, което пък радва всички в региона. Предприятието вече се подготвя за разработването и отводняването на новите мини и до края на годината добивът реално ще започне, каза още Атанасов.
Източник: Стандарт (21.05.2012)
 
Полската „Силезия” АД остава кандидат №1 за „ОЦК-Кърджали” Полската компания "Силезия" не се е отказала от инвестиции в "Оловноцинковия комплекс" в Кърджали, съобщи за Investor.bg председателят на Федерация „Металици” Васил Яначков. Яначков припомни, че при преговорите се търси сериозен инвеститор, който да развива производството и да подобри общото финансово състояние на дружеството, а не да го нареже за скрап. В последните месеци са водени разговори с 5-6 кандидати, но не се стигна до конкретна развръзка заради огромните дългове на комбината към банките-кредитори, поясни синдикалистът. Това е основният проблем, поставен от всички потенциални инвеститори. Яначков припомни, че сериозни намерения за бизнес в Кърджали имат компаниите, които изпращат експертен екип на място, за да проучат подробно техническото състояние на завода, наличният човешки ресурс, финансовите задължения към момента, възможните пазари за продукцията или предстоящите проекти. Яначков потвърди, че полската компания „Силезия” АД е кандидат номер едно в преговорите, но поясни, че тя преговаря само за наемане на цинковото производство. Беше потвърден и отказът на индийска компания, която след няколкомесечно проучване, се е оттеглила. Вчера след среща на премиера Бойко Борисов с председателя на КНСБ Пламен Димитров изтече информация, че е възможно в преговорите да се включи и българска компания, но не се съобщава официално името й. На въпрос дали има напредък в преговорите с български инвеститор Яначков отговори, че не е изключено, но подробности се очакват следващата седмица.Междувременно от КНСБ съобщиха, че банките-кредитори са успели да постигнат споразумение за опрощаване на част от дълга. По настояване на синдиката тримата гладуващи металурзи от ОЦК-Кърджали са прекратили гладната стачка заради влошеното си здравословно състояние. В момента се изготвя списък с имената на металурзите, които искат временно да работят в Комбината за цветни метали в Пловдив и в "Горубсо - Мадан". Общо 65 работници са записани за работа в КЦМ, а петима - за "Горубсо". Васил Яначков обаче има големи резерви дали металурзите реално ще започнат работа в другите две предприятия, защото или трябва някой да бъде уволнен, или да се намаляват заплатите на останалите. Засега се отлага масовото напускане на работниците от „Оловно-цинковия комплекс”.
Източник: Инвестор.БГ (21.05.2012)
 
Валентин Захариев ще съди държавата заради натиск "Бившият собственик на "ГОРУБСО - Мадан" Валентин Захариев смята да съди държавата за оказания му натиск да продаде на безценица добивното си предприятие". Преди месец маданската фирма премина в ръцете на обединението "Върба - Батанци", в което акционери са "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000". Това стана с активното посредничество на няколко министри и на самия премиер, след като миньорите спряха работа заради неизплатени заплати, а банките кредиторки поискаха гаранции, че ще си получат парите. С цел да осигури средства за възобновяване работата на "ГОРУБСО - Мадан" и ОЦК Захариев е сключил сделка с Първа инвестиционна банка (ПИБ), част от която е било назначаването на представители на кредитора в "ГОРУБСО - Мадан". След като си стиснали ръцете, за банката въпросът бил приключен. Впоследствие обаче бизнесменът влязъл в контакт с близка до "Химимпорт" фирма, която проявявала интерес да купи компанията. Такова развитие очевидно е изненадало ПИБ, а именно че в играта е влязъл нов играч. Междувременно обаче и фирмата на "Химимпорт" установила, че "ГОРУБСО - Мадан" е заложена срещу заем за 12 млн. лв. от Credit Suisse, който бил за друга фирма в структурата на "Интертръст холдинг" - "Интер пайп". От варненската група обаче не били склонни да чакат Захариев да освободи добивното дружество от тежестта и се оттеглили от сделката.
Източник: Капитал (21.05.2012)
 
Иран ще стане топ производителя на стомана в Близкия изток Иранският министър на промишлеността, добива и търговията Мехди Газанфари каза, че страната ще стане най-големият производител на сурова стомана в Близкия изток и на север от Персийския залив, позовавайки се на планираните инвестиции в сектора. В момента годишният добив на стомана е 14 млн. тона, като Газанфари обяви план страната да добави около 20 млн. тона производствен капацитет в иранската източна провинция Хорасан Разави, която ще се превърне в един от производствените центрове на страната. Газанфари каза още, че за момента, Иран е втората по големина икономика в Близкия изток и Северна Африка по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП). Иранският министър също така заяви, че страната е сред 10-те водещи световни суровинно-богати страни. Иран изнася своите промишлени и суровиини продукти до 159 страни, включително Ирак, Китай, Обединените арабски емирства, Индия и Афганистан. (Press TV)
Източник: Други (21.05.2012)
 
Производството на стомана в света отчете лек ръст през април Производството на нерафинирана стомана в света се е повишило леко през април благодарение основно на Северна Америка и Азия. В същото време кризата в Европейския съюз е продължила да оказва натиск върху сектора, показват данните на World Steel Association, които са базирани на информация от 62 страни, представляващи 98% от сектора. Най-голям спад в сектора в Европа се наблюдава в Люксембург, където производството е намаляло с цели 22.9% на годишна база и по прогнозни данни е достигнало 180 хил. т. Веднага след това се нарежда България със спад от 20.4%. През април в страната са произведени едва 60 хил. т нерафинирана стомана спрямо 75 хил. т през същия месец на 2011 г. Основната причина обаче не е толкова нестабилната икономическа ситуация в ЕС, колкото слабото вътрешно търсене. "Специално при стоманата за строителството има масиран внос от други страни, което доведе до рязко намаляване на вътрешната реализация", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й тази тенденция се забелязва от началото на годината, но спадът става все по-драстичен. В момента сурова стомана в страната произвежда само "Стомана индъстри", докато "Промет стийл" и "Хелиос металург" внасят заготовки. "Просто няма никакво потребление, местното производство е изместено от някаква схема", добави Паунова.
Източник: Капитал (23.05.2012)
 
Кредит от 4–5 млн. лева може да спаси ОЦК–Кърджали Решението за ОЦК–Кърджали е кредит от около 4 млн. лева за разплащане с работниците, ремонт на завода и възможност проблемите да се решат в добра обстановка, каза вчера Васил Яначков, председател на синдикална федерация "Металици" към КНСБ. 4 300 000 лв. влязоха в сметката на ОЦК–Кърджали от ГОРУБСО–Мадан, но бяха автоматично иззети от банката, продължи Яначков. Според информацията на КНСБ работещият персонал е 484 души, от началото на март са напуснали 103 души след протестите. За февруари на работниците се дължат 300 000 лв. за заплати, а общият размер на дължимите осигуровки е 1 700 000 лв. Задълженията на ОЦК–Кърджали са общо 190 млн. лв., а дългосрочните активи на комплекса – 235 млн. лв. Трите банки – ПИБ, СИБанк и „БНП-Париба“, дори поискаха несъстоятелност на ОЦК. Според Яначков изпадането в несъстоятелност на комплекса няма да реши проблема, защото голяма част от оборудването е остаряло. Автоматично влизане в несъстоятелност е тогава, когато задълженията надхвърлят дълготрайните активи. Ако заводът продължи да не работи, това може да доведе до невъзможността да поднови продукцията си. Премиерът трябва да се намеси директно в този случай, каза още Яначков. Полският консорциум "Силезия" не е инвеститорът, с който се водят преговори в момента, а друг, много стабилен, каза междувременно областният управител на Кърджали Иванка Таушанова. Тя обаче отказа да назове компанията. Банките отлично знаят за състоянието на завода. Според председателя на федерация "Металици" те само ще губят, ако вкарат завода в несъстоятелност или не инвестират. Държавата би следвало да може да определи санкция, в която да отстрани собственика и да съхрани предприятието, смята Яначков. Официално внасяме подписка в защита на ОЦК–Кърджали в Народното събрание, заяви Вельо Стайков, председател на синдикалната организация на КНСБ в ОЦК. Вече са събрани 10 028 подписа в подкрепа на металурзите в Кърджали.
Източник: Класа (23.05.2012)
 
Правителствен призив към стоманодобивните компании заради увеличението на цените Правителството на Индия призова стоманодобивните компании да преразгледат "ненормалните" сценарии на ценообразуване на пазара. Това касае както публичния, така и частния сектор, заяви секретарят по стоманата Чаудхари. "Ще се срещнем с играчите от стоманодобивната индустрия, за да обсъдим разходите и причините за увеличението на цените на някои от продуктите", обяви Чаудхари, добавяйки, че срещата е планирана за първата седмица на следващия месец. Той каза, че експертите от Съвместния комитет на предприятията (СКП) ще направи презентации и ще представи гледните точки на компании като Tata Steel, Essar Steel и държавната Steel Authority of India. СКП е институция, която събира данни за индийския металургичен сектор. Чаудхари заяви, че министерството иска да знае защо цените на дългите продукти, използвани в строителството, са по-високи от тези на плоските, които са по-скъпи за изработка. "Това не е нормална тенденция." Правителството се притеснява за нарастващите цени. Производителите, включително RINL, повишиха цените на стоманата, използвана за изграждане на домове, мостове и електроцентрали, с около 8% тази година, докато плоските продукти за автомобили и хладилници са почти непроменени. (Times of India)
Източник: Други (28.05.2012)
 
Китайските запаси на желязна руда не са толкова големи, колкото изглеждат Един от облаците, надвиснали над цените на желязната руда е високото ниво на китайските запаси в момент, когато нарастването на търсенето се забавя от по-слабия от очакваното икономически климат. Въпреки това, запасите на желязна руда всъщност намаляват леко последните два месеца, и въпреки че са се увеличили по-бързо от търсенето, те са все още доста под потреблението за два месеца. През последните седмици има информация от китайските вносители за забавяне или неизпълнение на товари на фона на признаци, че търсенето на стомана отслабва и традиционния пролетен ръст на потреблението няма да се случи. Въпреки че материалните запаси на желязна руда са намалели за последните две седмици на 95.85 млн. тона, те са около 16% по-високи, отколкото са били по същото време миналата година и с 41% над нивата през 2010 г. Въпреки, че е справедливо да се каже, че общото търсене на желязна руда в Китай се е повишило през последните две години, нарастването на запасите значително изпреварва увеличението на вноса. Вносът на желязна руда е нараснал с 11% през 2011 г. спрямо 2010 г., докато през 2010 г. намаля с 1.5% спрямо предходната година. (Reuters)
Източник: Reuters (30.05.2012)
 
Обявиха извънредно положение заради протестите в Xstrata Правителството на Перу обяви 30-дневно извънредно положение в опит да ограничи протестите срещу добива на мед в мината Tintaya на Xstrata в планинския район Куско, провинция Еспонар. Двама цивилни са били убити и най-малко 76 полицаи ранени след сблъсъци между протестиращите и полицията. Протестиращите са създали прегради по пътищата, за да се изолира мината. Когато полицията започна разчистване на препятствията, протестиращите започнаха да хвърлят камъни по тях и запалиха превозно средство на министерството. В отговор, полицията откри огън по протестиращите. Базираната в Швейцария минна компания Xstrata е четвъртият по големина в света производител на мед. Тя потвърди, че въпреки протестите, мината работи нормално и че не съществува опасност от спиране на производството. Хората протестират, тъй като твърдят, че мината замърсява водата и отвравя селскостопанските животни. Миналите август и септември, проучване, проведено от местната католическа църква, намери високи нива на арсен, мед и живак в почвата и водните проби. Протестиращите искат от компанията да продължи да се компенсира като увеличи вноската за местната власт от оперативната си печалба от 3% на 30%. (International Business Times)
Източник: Други (31.05.2012)
 
Валентин Захариев дава ОЦК под наем Собственикът на контролния пакет акции в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали Валентин Захариев е готов да подпише договор с полската Silesia, с който да й предостави мениджмънта на комбината за три години и опция за покупката му. Това пише в съобщение на компанията до БФБ - София, където се търгуват акциите на комбината. Решението е взето във вторник на извънредно съвместно заседание на надзорния и управителния съвет на дружеството заедно със Съвета на директорите на мажоритарния му собственик "Интертръст холдинг". "Като се взеха предвид различните позиции на банките - кредиторки на ОЦК, липсата на реален инвеститорски интерес към настоящия момент и отчитайки критичната ситуация, свързана с голямо социално и обществено напрежение, беше взето решение да се пристъпи към финализиране на преговорите с полската икономическа групировка Silesia с цел подписване на тригодишен договор за мениджмънт", пише в съобщението до борсата. Според твърденията в него договорът задължително ще съдържа клаузи, гарантиращи интересите на работниците, служителите и кредиторите на предприятието, както и опция за изкупуване на акциите, притежавани от "Интертръст холдинг" в ОЦК. Така на практика Захариев изразява готовност да даде мощностите на комплекса в Кърджали под наем на полската компания, а впоследствие - да й продаде дружеството. Самият собственик беше с изключен мобилен телефон в четвъртък. ОЦК е второто предприятие, което Захариев губи, след като през март продаде "ГОРУБСО - Мадан" срещу сумата на дълговете му - 30 млн. лв. В ход е и процедура, с която той ще се прости и с "Интерпайп".
Източник: Капитал (01.06.2012)
 
ThyssenKrupp Steel модернизира предприятието си в Бохум ThyssenKrupp Steel Europe приключи модернизацията на съоръженията си в Бохум с редица мерки за увеличаване на ефективността на оборудването и за подобряване на качеството на продуктите си. Част от инвестицията отиде в оптимизиране на валцуващите мощности. Охладителната инсталация е подобрена до система с ламинарен поток. Целта е да се разширят производствените мощности за стомана с висока и супер висока якост и здравина. В одела за студено валцуване непрекъснатата линия за ецване е обновена, за да се подобри качеството на повърхността на продукта. Най-новите инвестиции са част от широката програма за модернизация, започнала през 2007 г. От тогава, са внедрени нова с ходещи греди и нов резач и са заменени охладителната система довършителния цех, както и цинковия чайник и машината за лазерно заваряване на линията за горещо поцинковане. В допълнение постоянно се работи за подобряване на системата за управление на запасите и автоматизиране на линията за горещо покриване. Общо дотук са инвестирани над 140 млн. евро за укрепване на предприятието в Бохум на ThyssenKrupp Steel Europe с около 2100 служители. (Steelguru)
Източник: Други (01.06.2012)
 
ArcelorMittal би трябвало да нараства въпреки насрещния вятър ArcelorMittal е най-големият производител на стомана в света. Наскоро и той претърпя удар, заедно с другите, след като търсенето е забави на развиващите се пазари. Въпросът с ArcelorMittal е, че има много силен допир с Европа. Всички сътресения и забавяния на растежа в ЕС може да доведат до удари за компанията. Въпреки това, последните доклади показват, че компанията все още се справя доста добре в региона. Въпреки, че продажната цена на стоманата е намаляла със 7% в региона, доставките все пак нараснаха до 7.5 млн. тона. Маржът се свива не само при Arcelor, но и при компании като U.S. Steel, AK Steel и Nucor. Те изпитват дори по-големи трудности от Arcelor. AK Steel отчете загуба за първото тримесечие. Лошото е, че компанията увеличи продажните цени на своите специални висококачествени продукти. Задлъжнялостта й също се увеличи с 46%, което е рисковано за компания, която не е печеливша. U.S. Steel наскоро бе понижена от Fitch. Компанията използва само 80% от капацитета си. Nucor е на печалба, но има редица проблеми. (Искано Алфа)
Източник: Други (04.06.2012)
 
Британска фирма съди Индонезия за изземване на активи Когато Дейвид Ф. Куинливън посещава Индонезия, той носи купища документи и износена карта на минна концесия в провинция Източен Калимантан с шеметна гама от срокове и стрелки. Те са оръжията в две-годишна битка със съдебната система на Индонезия. От 2010 г., Куинливън, президент на Churchill Mining, се бори за правата над въглищен проект на стойност 1.8 млрд. долара в индонезийската част на Борнео, остров богат на ценни суровини. На 22 май, адвокатите на британската компания подадоха молба за арбитраж в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон, създаден за уреждане на международни спорове. Churchill търси 2 млрд. долара от индонезийското правителство, твърдейки, че местната власт в Източен Калимантан е конфискувала активи, без съответната компенсация. "Това е друга фаза на съдебния процес," заяви Куинливън. Неприятностите на Churchill са привлекли вниманието на други компании за въгледобив, и подчертават несигурността на инвестициите в Индонезия. Анализатори твърдят, че новите правила за добивната промишленост може рязко да увеличат разходите. (NYTimes)
Източник: Други (07.06.2012)
 
Виетнамската стоманодобивна промишленост с ниско потребление през май 2012 г. Виетнамското министерство на промишлеността и търговията обяви, че при стоманодобивната промишленост се наблюдава значително понижение в производството и потреблението през май 2012 г. спрямо април 2012 г. Производството на стоманена конструкция, само през май 2012 г. достига 410 хил. тона, спад с 50 хил. тона спрямо април. През първите пет месеца годината производство на стомана достига близо 2 млн. тона или намаляване със 198 хил. тона през същия период на 2011. Също така през май 2012 г., запасите възлизат на 320 хил. тона или с 65 хил. тона повече от април. Потреблението на стомана се очаква да е достигнало 370 хил. тона през май 2012 г. или спад с 73,000 тона срещу април 2012 г. Министерството съобщава, че компаниите за производство на стомана трябва да настроят производството си, за да се сведат до минимум запасите. Вносът на стоманени слитъци също намалява заради запасите. Предполага се, че през следващите месеци цените на стоманата няма да се увеличат много. Представител на сектора заяви, че най-голямата трудност пред стоманодобива е ниското потребление, а не вариращата цена на суровините. (Vietnam News Service)
Източник: Други (07.06.2012)
 
Металургични и минни фирми в Южна България се организират в нов секторен клъстер По създаването на нов минно-металургичен клъстер в България работят КЦМ 2000 Груп АД и Минстрой Холдинг АД. Това съобщи по време на двудневния международен икономически форум „Марица” инж. доц. Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 Груп АД. Инициаторите на новия клъстер очакват със създаването му да се генерира растеж в региона, както и да бъдат разкрити нови работни места. Окончателната структура на новата формация ще бъде ясна през есента. Никола Добрев посочи, че в годините на прехода развитието на суровинния сектор в региона, свързан с металообработването, е бил пренебрегван, а Южният централен район разполага с ценни ресурси. По-думите му по-голямата част от находищата на медни, цинкови и оловни руди се намират в този регион на България. Там са концентрирани и около две трети от находищата на минерални и редки метали. Участниците във форума коментираха, че на фона на относително бедната на суровини България Родопите са истинско Елдорадо, което крие елементите от цялата Менделеева таблица. В Южния централен регион работят 17 големи металургични предприятия, в които са заети около 3 500 души, а годишната им продукция е на стойност 2,5 млрд. лева. Отделно в региона оперират и много малки фирми, свързани с металургичния бранш. Потребностите на света от олово и цинк непрекъснато нарастват. Цинкът е едно от най-добрите средства за защита от корозия, което пък намалява емисиите на въглероден двуокис, посочват специалистите. За все по-популярните хибридни и електромобили са необходими нови батерии, но актуални ще си останат и оловно-киселите акумулатори. В същото време Китай държи световния монопол в производството на редки метали с 92% пазарен дял. Ясно е, че няма фирма, която сама да се справи с такъв конкурент, коментира инж. Добрев. Досегашната практика според него е доказала, че капиталовото обединение не води до добри конкурентни резултати - някои фирми са изчезнали. За създаването на клъстери в България се заговори преди повече от десет години. „Досега обаче клъстерът се създаваше отгоре надолу и се очакваше отнякъде да дойдат пари. А той трябва да е породен и да се създава от фирмите”, коментира инж. Добрев. На въпрос дали има опасност след време клъстерите да се превърнат в картели и да започнат да се заиграват с цените д-р Венцислав Трайков, заместник-председател на Асоциацията на бизнес клъстерите, отговори, че целта на тези обединения е технологичното устойчиво развитие, а не цените на продукцията. „Приликата между клъстер и картел е само в еднаквата им първа буква. В клъстерите се допуска участие на конкурентни предприятия”, коментира той.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2012)
 
КЦМ 2000 АД взе приза “Инвеститор на годината” за 2011 г. в Пловдивска област в категория големи предприятия. Почетният плакет за победителя, усвоил 26 милиона евро за изминалата година, бе връчен от областния управител Здравко Димитров на официален коктейл снощи по повод на Икономически форум “Марица”. Като най-динамично развиващо се голямо предприятие журито отличи компанията за производство на матраци ТЕД-БЕД ЕАД. В групата на малките и средни предприятия наградите грабнаха съответно “ЕВН България Топлофикация” ЕАД и Иксетик Пловдив ЕООД Ред Спрингс. Община “Марица” пък бе отличена като община, предоставяща най-добри условия за развитие на бизнес.
Източник: Марица (08.06.2012)
 
Китайският стоманодобив очаква оживление Китайската стоманодобивна индустрия ще стане свидетел на скок в търсенето поради одобрението от страна на правителството на големи инфраструктурни проекти в страната, твърдят експерти. Държавният съвет обяви серия от политики за стимулиране на икономиката, които включват одобрение на жп, енергийни и инфраструктурни проекти. Анализаторите прогнозират, че проектите ще увеличат търсенето на стомана и цената. Цената на горещо валцуваната стомана в Китай е 4168 юана ($655) за тон. Одобрението на нови проекти ще помогне за възстановяване на доверието на пазара", заяви Ма Ли, анализатор в Lange Steel Information Research Centre. Според Китайската асоциация за стомана и желязо, запасите от стомана в 26 основни пазари в страната достигнаха около 15 млн. тона към 1 юни. Китай е изнесъл 4.67 млн. тона стомана през април, 361 хил. тона по-малко от предходния месец, или спад със 7.2%. (IANS)
Източник: Други (11.06.2012)
 
Baoshan Steel сваля цените заради ниското търсене на автомобили и уреди Baoshan Iron & Steel Co, най-голямата китайска публична компания за стомана, понижи цените, тъй като търсенето от страна на производители на уреди и автомобили се забави. Цените намаляха с до 400 юана (63 долара) за метричен тон през юли. Горещо и студено валцуваните продукти са намалели с 200 юана за тон. Baoshan увеличи цените със 100 юана през януари и с 200 юана през март и задържат повечето продукти почти без промяна през останалите месеци. Цените на стоманата в Китай, най-големият производител и потребител, намаляват в продължение на осем поредни седмици, защото намалява търсенето от страна на строителите и производителите на автомобили. Дневното производство на стомана през май намаля спрямо предходния месец, а продукцията може да намалее още през юни. Китайските цени на горещо валцувани рулони, основен продукт, са паднали със средно 5.1% до 4170 юана към 8 юни, според Beijing Antaike Information Development Co. Baoshan Steel не обяви цените след намалението. (Bloomberg)
Източник: Други (13.06.2012)
 
Проект акцентира върху превенцията на металурзите Работодателите в металургичния бранш да обърнат по-голямо внимание върху превенцията на служителите си – това е една от целите на проект за социална икономика в металургията, разработван от КНСБ. Особен акцент в проекта ще бъде обособяването на работни места за хора, които са изгубили част от трудоспособността си. От КНСБ се обявиха за това компенсаторните механизми да преминат до голяма степен в превантивни. Освен това компаниите, трябва да създават условия за хора с намалена трудоспособност, така че дори техен служител да получи увреждане по време на работа, да знае, че във фирмата все още има работно място и за него. „Човекът, който работи във фирмата знае, че ако с него не дай си боже се случи нещо неприятно и неговата работоспособност се намали, работодателят няма да го изхвърли на улицата и няма да каже „Не ме интересуваш, ти не си пълноценен за моята фирма", председателят на федерация „Металици" Васил Яначков. Според синдикалиста в страната са хиляди фирмите, където човекът е поставен в такова положение, че собственикът се интересува дотолкова доколкото трябва да се свърши конкретната работа и ако може да му плати по-малко или когато има възможност.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)
 
Втори наемател за ОЦК-Кърджали Водят се преговори с друг потенциален наемател за ОЦК-Кърджали освен с полската "Силезия", каза председателят на Федерация "Металици" Васил Яначков. Той обаче не пожела да съобщи името му. "От известно време се водят преговори за алтернативен вариант за наемане на комплекса. Това, по което се работи, е съгласувано и консултирано с правителството. На този етап правителството дава благословията си за осъществяването на алтернативния вариант", допълни Яначков. Според синдикалиста до 10 дни ще има наемател на комплекса, но не е сигурен дали това ще бъде полската фирма "Силезия" АД. Яначков все пак коментира, че намеренията на полската компания са сериозни, но преговорите със собственика на ОЦК Валентин Захариев са се проточили твърде много. "Силезия изпраща свои специалисти в ОЦК, за да се запознаят с ремонтите, които трябва да бъдат извършени, за да бъде пуснат заводът в действие. Ще се срещнат със специалисти на ниво производство. Това говори, че интересът им наистина е сериозен", каза синдикалистът.
Източник: Стандарт (14.06.2012)
 
Тежката индустрия не може да понесе скока в цените на тока и газа Фирмите от сферата на тежката индустрия няма да издържат на новите по-високи цени на електроенергията и природния газ от 1 юли, заяви председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й запълването на запасите от природен газ в Чирен не може да е аргумент за огромното увеличение на цената на газа, а "Булгаргаз" и ДКЕВР всеки път "разиграват театър" с цените на синьото гориво. „На мен ми е обидно да се разиграва някакъв театър", каза Паунова и посочи, че след искане от страна на НЕК или Булгаргаз за определено повишение на цената, излиза представител на енергийния регулатор и посочва по-малък процент. Тя допълни, че ако се направи ретроспекция, ще се види, че в последните десет години това непрекъснато се случва. „Това е чист театър, един е добрият играч, друг е лошият играч, ура, спасени сме, 5 на сто ще е увеличението, а не 15 процента. След три месеца това ще се повтори. На мен като гражданин ми е обидно това поведение", допълни тя. Паунова е категорична, че тежката индустрия не може да понесе 10 на сто увеличение в цената на тока и 5 процента по-висока цена на газа.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)
 
Проект акцентира върху превенцията на металурзите Работодателите в металургичния бранш да обърнат по-голямо внимание върху превенцията на служителите си – това е една от целите на проект за социална икономика в металургията, разработван от КНСБ. Особен акцент в проекта ще бъде обособяването на работни места за хора, които са изгубили част от трудоспособността си. От КНСБ се обявиха за това компенсаторните механизми да преминат до голяма степен в превантивни. Освен това компаниите, трябва да създават условия за хора с намалена трудоспособност, така че дори техен служител да получи увреждане по време на работа, да знае, че във фирмата все още има работно място и за него. „Човекът, който работи във фирмата знае, че ако с него не дай си боже се случи нещо неприятно и неговата работоспособност се намали, работодателят няма да го изхвърли на улицата и няма да каже „Не ме интересуваш, ти не си пълноценен за моята фирма", председателят на федерация „Металици" Васил Яначков. Според синдикалиста в страната са хиляди фирмите, където човекът е поставен в такова положение, че собственикът се интересува дотолкова доколкото трябва да се свърши конкретната работа и ако може да му плати по-малко или когато има възможност.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)
 
Тежката индустрия не може да понесе скока в цените на газа и тока, твърди браншът Фирмите от сферата на тежката индустрия няма да издържат на новите по-високи цени на електроенергията и природния газ от 1 юли, заяви председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й запълването на запасите от природен газ в Чирен не може да е аргумент за огромното увеличение на цената на газа, а "Булгаргаз" и ДКЕВР всеки път "разиграват театър" с цените на синьото гориво. „На мен ми е обидно да се разиграва някакъв театър", каза Паунова и посочи, че след искане от страна на НЕК или Булгаргаз за определено повишение на цената, излиза представител на енергийния регулатор и посочва по-малък процент. Тя допълни, че ако се направи ретроспекция, ще се види, че в последните десет години това непрекъснато се случва. „Това е чист театър, един е добрият играч, друг е лошият играч, ура, спасени сме, 5 на сто ще е увеличението, а не 15 процента. След три месеца това ще се повтори. На мен като гражданин ми е обидно това поведение", допълни тя. Паунова е категорична, че тежката индустрия не може да понесе 10 на сто увеличение в цената на тока и 5 процента по-висока цена на газа.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)
 
Малайзия налага лиценз за вносa на продукти от легирана стомана Малайзийското международно министерство на търговията и индустрията заяви, че вносът на осем тарифни линии продукти от легирана стомана, ще бъде предмет на лицензиране от 15 юни 2012 г. В изявление, той заяви, че налагането на лицензия за внос на тези продукти е обявена официално от 2012 г. Налагането на лицензиране на вноса на тези продукти ще послужи за гаранция, че внасяните продукти от легирани стомани отговарят на установените изисквания за качество и безопасност и минимизиране на вноса на субпродукти по стандартизация. Необходимо е също да се улесни контролът на търговията с тези продукти. Министерството се срещна със засегнатите вносители, производители и асоциации, за да ги информира за новите лицензионни изисквания и процедурите по прилагането им. (Steel Guru)
Източник: Други (14.06.2012)
 
EUROFER очаква неизбежни спирания в металургията от намаляващите цени EUROFER каза, че европейските заводи за стомана неизбежно ще спрат, тъй като свръхкапацитетът избутва цените на метала надолу и свива приходите. Спадът е до почти 8-годишно дъно, въз основа на индекса Bloomberg Europe Steel Index, тъй като икономическата криза в региона допринася за натиска върху продажбите. Волфганг Едер, президент на EUROFER заяви, че "Има частично спрени мощности, но няма никакви сериозни съкращения или спирания. Това е нещо неизбежно в Европа в дългосрочен план. Колкото по-дълго съществува тази огромна празнина, толкова повече време Европейската стоманената индустрия ще страда от цената." Едер, също така изпълнителен директор на австрийската voestalpine AG, заяви, че Европа има капацитет да произвежда около 210 млн. тона стомана годишно, а търсенето на нормалния пазар е 150 до 160 млн. тона. Той заяви, че "основните мощности трябва да бъдат затворени, и колкото по-скоро по-добре. От друга страна трябва да се разбере, че да се спре завод за стомана има огромни социални и политически последици върху работната сила и заетостта." Според Световната асоциация за стомана, ръстът на световното търсене на стомана през 2012 г. се очаква да се забави до 3.6% от 5.6%, а в Европа - 1.2%. (Bloomberg)
Източник: Други (15.06.2012)
 
Китай приветства решението на СТО по спора за стоманата между Китай и САЩ Китайското министерство на търговията заяви, че страната приветства решението на Световната търговска организация в полза на Китайските мита наложени върху износа от САЩ. Министерството заяви, че експертна група на СТО подкрепи претенциите на Китай и постанови, че мерките са съобразени с правилата на СТО в някои области като например в методологията за изчисляване на субсидията и разкриването на субсидиите, отнасящи се до държавните поръчки. Китай наложи изравнителни и антидъмпингови мита през април 2010 г., върху стоманените продукти от САЩ. Наказателните мита бяха наложени след като китайските производители на стомана, включително BaoSteel Group и Wuhan Iron and Steel Group, се оплакаха от вноса от САЩ. На 15 септември 2010 САЩ заведе дело към СТО и поиска консултация с Китай. САЩ поискаха създаване на експертна група на 11 февруари 2011 г., която след това беше създадена на 25 март 2011. Продуктът, за който става въпрос, анизотропна плосковалцувани електрическа стомана, се използва главно в производството на трансформатори, реактори и генератори. (Xinhua)
Източник: Други (18.06.2012)
 
Константин Стаменов: Дългосрочните договори за скъпия ток от ТЕЦ трябва да се преразгледат Как ще коментирате политиката на ценообразуване на електроенергията и природния газ в България. Според вас цените, които се определят от енергийния регулатор, справедливо ли натоварват отделните групи потребители? - От 7-8 години се провежда една изкривена политика да се потискат цените в енергетиката. Така дойде моментът, в който хем трябва да отваряме пазара, хем квотата за регулирания пазар се увеличава. Тези изкривявания вече са твърде дълбоки и те не могат да бъдат отрязани с нож. Това, че НЕК не може да изкупува целия ток, произведен от топлофикациите, също е част от тези изкривявания. Причината за това са скъпите проекти като "Цанков камък", двете скъпи централи (ТЕЦ "Контур глобал "Марица-изток 3" и ТЕЦ "АЕS Гълъбово"). Тези скъпи решения в миналото в съчетание с икономическа криза създават затруднение в системата на енергетиката. В последните 20 години винаги е имало стремеж цените за бита да се държат на ниско ниво. Дори инфлацията не се калкулира в тези цени. Съчетанието на тези фактори принуждава енергетиката да търси пари от индустрията в момент, когато тя е в криза. За това ние настояваме да се създаде план как да се излезе от спиралата на кръстосаното субсидиране. Защото затрудняването на икономиката не дава възможност на икономическите субекти да работят нормално, да плащат конкурентни цени и съответно не могат да създават добра работна среда, по-голяма заетост и по-добро възнаграждение. Ако икономиката работи, ще се търси повече работна сила и няма да се измисля работа за по 300 лв., което е икономика на изкуствено дишане. Имате ли конкретна идея как нещата да се променят? Държавата трябва да поеме своите отговорности. Ако иска да подпомага с евтин ток домакинствата, то трябва да бъде направено само за уязвимите потребители. Такива са и европейските директиви. Не трябва да се дава евтин ток за цялото население, защото има по-платежоспособни потребители, които могат да си плащат сметките. Социалната политика на държавата трябва да се спре, особено ако тя се прави за сметка на индустрията и икономиката. Oсвен това предлагаме да се преразгледат двата договора от скъпите централи, тъй като сме в повторна икономическа криза и това може да се смята за форсмажор. Никой не е могъл да предвиди кризата, когато са подписвани двата договора. Така ще отпадне новата такса "Невъзстановяеми разходи" от 2.94 лв. за мегаватчас, която не приемаме. Стопанските потребители в България също така плащат акциз от 2 лв. за мегаватчас., въпреки че директивата на ЕС изисква до 1 лв. за мегаватчас. Индустрията отдавна говори за кръстосано субсидиране, но нашите институции не признават да има такова. Освен това то не е позволено от ЕК. Какви са вашите аргументи? Ще дам за пример топлофикациите. От 2006 г. досега топлинната енергия е поскъпнала с около 20%, а токът, произвеждан от тях, е поскъпнал три пъти. Това е изкривяване. Другият момент са ниските цени за бита, който се осигурява от централите почти по цена на себестойност. Съотношението между цени на едро и на дребно е 92% по данни на БСК, или с други думи, цените на дребно и на едро са едни и същи. Средно в останалите страни от ЕС съотношението е 70%. Нашата индустрия плаща 20% по-скъп ток. Тази ниска цена за бита се компенсира от свободния пазар и от износ. В момента износът спадна заради кризата и остава тя да се компенсира от вътрешния свободен пазар. Така, вместо когато има по-малко търсене цената да падне, се получава обратното. Кръстосаното субсидиране реално не натоварва само нас, а и най-големия балансьор в системата НЕК. Тази компания е буферът, който поема всички дисбаланси в системата. Същото се получава и с цената на природния газ заради това, че има един единствен доставчик и чак сега се заговори за отваряне на пазара. А очаквате ли това отваряне да доведе до по-ниски цени на природния газ? Законовата рамка и правилата за търговия са налице. Има ли газ, различен от този на "Булгаргаз" при сегашната висока цена, ще има интерес и сделки с други доставчици. В тази връзка има един документ на Европейския парламент относно шистовия газ, в който се изразява надежда, че тази алтернатива ще доведе до революция в доставките на природен газ в Европа. Аз мисля, че най-полезно би било, ако нашите еколози предложат съответните регулации и контрол, при които да се проучва и добива шистов газ в България. В момента се получава така, че в Русия цената на природния газ за индустрията е 120 долара на 100 куб. метра, а в САЩ 70 долара (при нас в момента е 699 лв. - 450 долара). В Европа на спот пазара е от порядъка на 23-24 евро на мегаватчас, а при нас е 40 евро на мегаватчас, или два пъти по-скъпо. Очаквате ли по-високата квота за регулирания пазар, която ще бъде определена на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", да доведе до по-висока цена за свободния пазар, от който купуват големите индустриални консуматори? Българските цени на електроенергията за свободен пазар трябва да се съобразяват с регионалните. Защото ако нашите се окажат много по-високи, някои търговци ще предпочетат да внасят електроенергия отвън, от което нашите централи ще загубят. Това е единственият положителен пазарен механизъм. Докато такъв механизъм на регулация все пак има на пазара на електроенергия, на пазара на природен газ той напълно липсва. Защо, ако имате нужните аргументи, че в България има кръстосано субсидиране, не сезирате ЕК? Какъв е смисълът да търсим трета страна да ни помага да си оправяме нашата държава. Трябва да се разговаря с институциите тук. Значи имате надежда, че това субсидиране за сметка на индустрията все пак ще бъде прекратено? Да, има надежда. Това, че беше направен консултативен съвет към министъра на икономиката и енергетиката с участието на представители на индустрията, е стъпка в правилната посока, особено след като в последните шест години никой не те е слушал. Вече стана ясно, че енергийният регулатор няма да направи отстъпка на индустрията от цената на "зелената" и "кафявата" надбавка, които се плащат към цената за пренос, каквото искане беше поставено от БФИЕК. Как ще коментирате това решение? Това е един механизъм, който се ползва в европейските страни и е предимно за енергоинтензивната индустрия и огромните консуматори на ток. Идеята е индустрията да бъде облекчена, за да работи, тъй като създава висока добавена стойност. Този механизъм далеч не компенсира 20-те процента по-скъп ток, плащан от индустрията. Първоначално ни беше казано, че изчисленията на KPMG - Германия, които показват, че при тази отстъпка месечната сметка на домакинствата ще бъде натоварена с около 50 ст., се припокриват с тези на регулатора. Ние все пак предложихме да бъдат определени ясни критерии кои предприятия могат да получат тази отстъпка, за да не стават злоупотреби. След това обаче не ни бяха представени крайните разчети, на базата на които е взето решението да не се прави такава отстъпка за индустрията. Как ще се отрази на индустрията създаването на балансиращи групи, което трябваше да се случи още в началото на тази година (група от потребители, които взаимно покриват излишъка и недостига в потреблението си посредством лицензиран координатор - бел. ред.)? Това ще ни помогне, защото цената на небалансите (енергията, която се купува при недостиг или продава при излишък на потреблението - бел. ред.) в момента се определя административно. Ако цената се определя на пазарен принцип, тя ще падне. Тогава всички участници на пазара трябва да правят прогнози за потреблението си и да отговарят за небалансите си, а не само индустрията, както е в момента.
Източник: Капитал Dаily (19.06.2012)
 
Канадската компания Euromax Resources, която проучва златно-сребърното находище край Трън в България, обмисля листване на Лондонската фондова борса. За целта се подготвя откриване но нов фирмен офис в британската столица. Това става ясно от официално съобщение на дружеството за успешното частно пласиране на 42 млн. обикновени акции за 6.3 млн. канадски долара (около 4.9 млн. евро). Насочването към Лондон е една от стъпките, които ще бъдат финансирани с капиталовложението. В момента акциите на Euromax Resources се търгуват на сегмента TSX Venture Exchange на борсата в Торонто, която е най-големият пазар за книжа на добивни компании. В плановете на дружеството влиза и излизането на горния сегмент на Toronto Stock Exchange. Засега и двете промени са на етап намерения. Предстои да се направи анализ и оценка на разходите и ползите от тях, за което ще бъде нает финансов консултант. "Идеята за листването на Лондонската фондова борса е свързана с влизането на нови директори в борда на компанията, които са базирани в британската столица", уточни старшият вицепрезидент на Euromax Димитър Димитров. "Освен това те смятат, че там има интерес от страна на различни фондове да инвестират в златодобивни дружества, но на територията на Европа", добави той. Решението за пласирането на нови акции беше обявено в края на май, броени дни след като част от директорите бяха сменени. В увеличението са участвали и новите директори и мениджърски екип. За процедурата не е било необходимо специално одобрение, тъй като емисията не надвишава 25% от пазарната капитализация на дружеството. Към края на април тя е в размер на 36.5 млн. канадски долара. Новите книжа няма да могат да се търгуват за срок от четири месеца - до 13 октомври 2012 г. В момента Euromax има общо 194 млн. свободно търгуеми акции, опции и варанти. Най-големият й акционер е базираната в Лондон компания Richmond Capital, която държи 17.7% от капитала Освен в България Euromax има проекти в Македония и Сърбия, а като цяло фокусът й е насочен към Югоизточна Европа. Към момента дейността на фирмата включва основно проучване на находища, но целта й е да стане една от водещите добивни компании в региона. Затова наскоро спомена и Димитров, който каза, че фирмата има интерес да разработи сама медно-златното находище "Иловица" в Македония, за което очаква да получи минна концесия. Именно за този проект ще бъде използвана част от увеличения капитал на дружеството. Разширяването на дейността е пряко свързано със скорошната промяна на борда. Новите директори дойдоха от European Goldfields, която наскоро беше купена от Eldorado Gold. Задачата на смененото ръководство очевидно ще бъде да реализира плановете на дружеството. При избирането на новите членове на борда главният оперативен директор Марк Гюстафсън коментира, че с решението си акционерите са подкрепили "смяната на фокуса от базирана във Ванкувър компания за проучвания към базирана в Лондон компания за проучвания и добив". Нещо повече, включването на бивши директори от European Goldfields в ръководството на Euromax не е случайно - канадското дружество явно има амбиции да заеме тази ниша. Коментирайки успешното пласиране на акциите, президентът и главен изпълнителен директор на Euromax Стийв Шарп коментира, че това е гаранция за възможностите на мениджмънта да развие компанията и "в крайна сметка да попълни освободеното от European Goldfields място в европейския златен сектор".
Източник: Капитал (19.06.2012)
 
Очаквано: С близо 5% по-скъп газ от юли Обичайно енергийният регулатор одобри поскъпването, но с по-малък процент, и от 1 юли цената на природния газ, продаван на индустрията и повечето топлофикации, ще е с близо 5% по-висока. Това показва работният доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Предстоящото решение отново ще постави българската промишленост в неизгодно положение спрямо другите държави в региона. По традиция регулаторът няма да одобри първоначалното искане на газовата компания. За периода юли - септември "Булгаргаз" настоя за поскъпване с 15.73% до 809 лева за хиляда кубични метра без ДДС и акциз. Дружеството се обоснова с по-скъпия долар, нуждата от запасяване на хранилището "Чирен" и "несбъдването" на прогнозите за пазара за второто тримесечие. Предложението на ДКЕВР е за поскъпване с 4.88% до 733.23 лв., което най-вероятно ще бъде потвърдено. Това означава, че за година цената на синьото гориво ще е нараснала с повече от 30 на сто. Цената на газа от "Булгаргаз" през периода април - юни 2011 г. беше 532 лева на хиляда кубични метра. В същото време газът за Западна Европа и в САЩ поевтинява, което прави продукцията на българската индустрия неконкурентна. Регулаторът изчаква отстъпката в цената на горивото от "Газпром" по договорите с "Булгаргаз", които изтичат в края на тази година. След посещението си в Москва през март министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев обяви, че от 1 април до края на 2012 г. България ще купува руски газ с 11.1% по-евтино. Впоследствие се оказа, че условието, за което руската "Газпром" настоява, е до 15 ноември България да вземе окончателно инвестиционно решение за участието си в "Южен поток". Правителството преговаря по параметрите на газопровода и до постигането на споразумение намалението в цената на газа няма да бъде одобрено от "Газпром". "Дай боже да се случи и веднага ще го отразим. Знаете, че е по-важен зимният период, отколкото летният", каза във вторник председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Натиск върху индустрията От неслучилото се поевтиняване отново ще пострада индустрията, която и без това косвено субсидира домакинствата заради малките разлики в енергийните тарифи. "За цялата металургия поскъпването ще се отрази негативно. Информирахме Министерството на икономиката и енергетиката и ДКЕВР за влошаването на конкурентоспособността на българските предприятия. Цените на газа в България са едни от най-високите", коментира за Антон Петров от ръководството на "Стомана индъстри", който е и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му поскъпването на енергоизточниците обикновено води до намаляване на производството и впоследствие до забавяне на ръста в индустрията. "Металургията е отрасъл с тежки инвестиции. При такова изкривяване на цените и кръстосано субсидиране инвеститорите стават плахи", каза още Петров. Химическата индустрия също ще пострада от поскъпването. "Никой не е щастлив от увеличението, при положение че например в Румъния цената на газа е под 300 долара. Те произвеждат почти същите продукти", коментира търговският директор на "Неохим" Андон Димитров. Дружеството произвежда торове и други химически продукти. По думите на Димитров компанията има късмет, защото докато тече ремонтът в производството, тя ще се опита да се адаптира към новите условия.
Източник: Капитал (20.06.2012)
 
Иванка Караколева: Работниците и служителите от „ОЦК-Кърджали” днес ще решат кога ще започнат протестни действия Няма никакво развитие по проблемите на „ОЦК-Кърджали”. Днес очаквам работниците и служителите да вземат решение какви протести ще правят и да преценят кога да започнат протестите. Това съобщи Иванка Караколева, председател на Регионалния съвет на КНСБ в Кърджали. По думите на Караколева много от хората вече са напуснали предприятието. „Над 130 души вече са на Бюрото по труда. Другите остават и чакат някакво решение”, добави Иванка Караколева. Срещата трябва да бъде проведена днес до обяд в завода. „Казах им, че каквото и решение да вземат, аз ще бъда с тях”, посочи Караколева. По-рано в съобщение от медиите от КНСБ заявиха, че ако няма изход от ситуацията, отново ще започнат протести. Пламен Димитров заяви, че срокът 20 юни е всъщност последният кредит на доверие, който работниците и служителите от предприятието дават на собственика на „ОЦК”. След като бе проведен разговор с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, лидерът на КНСБ съобщи, че засега единственият вариант, който правителството вижда, е наем на комбината от полската компания „Силезия”, тъй като двата инвеститора, които са имали интерес до този момент, се отказват.
Източник: Агенция Фокус (20.06.2012)
 
Тридесет големи български предприятия ще получат безвъзмездна финансова подкрепа по схемата "Инвестиции в зелена индустрия" на оперативна програма "Конкурентноспособност". Общият размер на грантовата помощ на одобрените проектни предложения възлиза на 77 141 826,11 лв., при обявен бюджет по процедурата от 78 233 200 лв. Това сочи публикуваното решение на ръководителя на Договарящия орган на ОП "Конкурентноспособност" Кирил Гератлиев. Още 12 компании са включени в списъка на резервните проекти, които са преминали оценката, но за тях не е налице необходимия финансов ресурс от близо 40 млн. лв. Всеки от одобрените проекти получава грант от 1 млн. лв. до 4 млн. лв., но не повече от 50% от общата стойност на допустимите разходи по схемата, чиято основна цел е да насърчи инвестициите в зелени технологии. По компонент 1 се финансират проекти за ново оборудване, свързани с намаляване енергоемкостта на производството на предприятието, или с по-ефективното използване или рециклиране на отпадъчните продукти. По Компонент 2 оказваната подкрепа е за подобряване на енергийните системи; за оползотворяване на отпадъчната топлина; закупуване и въвеждане в експлоатация на малки когенерационни инсталации за собствени нужди, както и на системи за отопление и вентилация от ВЕИ); внедряване на системи за енергиен мениджмънт и др. На най-голяма стойност са проектите на "Хан Омуртаг" АД (8 млн. лв.), "Алкомет" АД (7,613 млн. лв.), "Аурубис България" АД (6,266 млн. лв.), "Габровница" АД (8,150 млн. лв.), "София Мед" АД (8,409 млн. лв.), "Хъс" ООД (7,970 млн. лв.), "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД (7,839 млн. лв.) и др.
Източник: Строителство Градът (20.06.2012)
 
Китайската сурова стомана ще надхвърли 700 млн. тона през 2102 г. Китайската стоманодобивна промишленост ще продължи да се изправя пред проблема със свръхкапацитета с производство от около 700 млн. тона през 2012 г., но скорошен стандарт в сектора ще спомогне премахването на излишни мощности. Джан Чанфу, заместник-председател на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви, че производство на сурова стомана в страната се очаква да достигне 700 млн. тона тази година от 683 млн. през 2011 г. Той заяви, че индустрията се бори с големите запаси и намаляващите маржове. Той добави, че "Вътрешното търсене на стоманени продукти е засегнато от слабите пазари на автомобили и имоти. Джан каза, че "стоманодобивните предприятия страдат от свити маржове, тъй като цените на стоманата намаляха по-бързо от разходите за суровини. Цената на стоманата падна с 500 юана на тон на годишна база през първото тримесечие на 2012 г., но през същия период разходите за суровини, включително желязна руда и въглища, са намалели с 200 юана за тон." Луо Тижун от Министерството на промишлеността и информационните технологии, заяви, че индустрията трябва да ускори процесът на сливания и придобивания, и остарели капацитет трябва да бъдат премахнати. (China Economic Review)
Източник: Други (20.06.2012)
 
Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" обяви нова инвестиция за близо 8 млн. лв., с която ще повиши капацитета си, стана ясно от съобщение на публичното дружество. Шуменската компания планира да вложи 7.6 млн. лв. в покупка и пускане на леярска линия за непрекъснато леене на рулони и в пречиствателна система. Част от парите – 3.8 млн. лв., са собствени средства, а останалите са осигурени от оперативната програма на ЕС за развитие на конкурентоспособността и са безвъзмездна помощ. С новата линия трябва да се подобри качеството на продукцията като цяло, а капацитетът на леярския цех ще се увеличи с 25%, поясняват от "Алкомет". Освен това системата за пречистване на изпарения и възстановяване на масло ще направи производството по-чисто, без да се отделят отпадъци. Това е поредната инвестиция, обявена от българска компания само в рамките на няколко дни. Освен металургичното предприятие разширение обяви и "Агрия груп холдинг", който купува две земеделски дружества, и "Биовет", което завърши нова инсталация на завода си в Разград. Преди близо година, през юли 2011 г., от шуменската компания обявиха, че смятат да инвестират общо 26.8 млн. лв. в нова леярска линия и стан за алуминиево фолио. Плановете бяха новите съоръжения да се купят до края на тази година и с тяхното пускане да се отворят 30 нови работни места. Освен при леенето с новия стан и капацитетът за производство на фолио трябва да се повиши с още 70%, обявиха тогава от "Алкомет". Миналата година компанията направи и инвестиции в енергийна ефективност, с което намали използваното количество природен газ и електроенергия спрямо 2009 г. Подновяването на кризата и свиването на външните пазари миналата година доведе до спад в износа на "Алкомет", но това беше отразено във финансовите резултати чак през първото тримесечие на тази година. За цялата 2011 г. предприятието имаше над 19% ръст в продажбите до 273.8 млн. лв. Печалбата се увеличи с по-малко от 3% до 7.8 млн. лв. "Алкомет" изнася около 90% от продукцията си. За първото тримесечие печалбата на дружеството беше 1.2 млн. лв., с над 2 млн. лв. спад спрямо същото време на миналата година. За този период приходите са намалели с 10% до 68.6 млн. лв., като основната причина е спад в продажбите на продукция. Това донякъде е било компенсирано с почти четири пъти по-високи продажби в графа "Други", които обаче са едва 4 млн. лв. за първите три месеца. "Алкомет" е успял да намали разходите си, основно тези за материали, външни услуги, както и за заплати. Финансовите също са паднали от 1.2 млн. на 871 хил. лв. Главната причина е по-малкото платени пари за лихви. Според отчета до края на март е имало увеличение на продажбите на вътрешния пазар, но тези за външните са паднали с близо 9% до 12.4 млн. лв. Според обясненията на ръководството основната причина е разликата в цената на алуминия, което се е отразило върху тази на крайната продукция, особено на европейския пазар.
Източник: Капитал (21.06.2012)
 
Кредитори предупреждават за запор на имущество в ОЦК-Кърджали Представители на една от основните банки-кредитори на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали - Първа инвестиционна банка, са разлепили във вторник в завода описи на имущество, заложено срещу кредит от около 60 млн. лева, съобщи председателят на КНСБ Бельо Стайков за klassa.bg. Срещу тази сума е заложено ново оборудване за електролитния цех на цинковото производство, както и парогазовата централа. Оборудването, което е произведено от испанската фирма "Аустриана", не е в комплекса в Кърджали, а се държи на територията на "Кремиковци", уточни още Стайков. Представителите на банката не са отговорили на никакви въпроси на работещите там, само са пояснили, че описите на имущество са предупредителни. Общата сума на задълженията на завода е 320 млн. лева, а активите - близо 270 млн. лева, но собственикът на комплекса Валентин Захариев оспорва и двете суми. Той дължи на работниците 1,7 млн. лева за неразплатени заплати от февруари досега плюс още около 100 хил. лева на съкратените през 2011 година работници от оловното производство, уточни Стайков. Изобщо не сме наясно какво става с преговорите с полския консорциум "Силезия", Захариев не е идвал тук отдавна, казаха още от синдикатите. Преди дни стана ясно, че българската компания "Химимпорт" и групата около руската "Уралмаш" официално са се оттеглили от преговорите. Засега няма никаква яснота какво ще е бъдещето на завода, затова в четвъртък металурзите започват нови протести. От 9 часа сутринта те ще проведат протестна акция на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Булаир“ – възлово кръстовище, блокиращо пътя за Хасково. Протестът ще се проведе и на 22 юни на същото място. Същия ден работещите в цеховете с непрекъсваем производствен процес (цинково производство, пържилен цех, подстанция) ще преустановят изпълнението на трудовите си задължения, което е предпоставка за екологична катастрофа. Работещите в ОЦК-Кърджали ще внесат молби в понеделник до работодателя да издаде извлечения от ведомостите за заплати, от които да е видно какъв е размерът на дължимите им и неизплатени до момента брутни трудови възнаграждения, след което ще внесат съдебни искове, за да ги получат, казаха от синдикатите. Междувременно във Велико Търново премиерът Бойко Борисов каза, че е оптимист, че ще се намери работещ вариант за ОЦК-Кърджали. Не е лесно да намерим сериозен инвеститор, който да поеме дълговете на комплекса, които са над 300 млн. лева, посочи той.
Източник: Класа (21.06.2012)
 
Rio планира разширяване на стойност 3.7 млрд. долара Минният гигант Rio Tinto обяви планове да похарчи 3.7 млрд. долара за разширяване на операциите си в Пилбара, Западна Австралия. Този ход идва въпреки забавянето на търсенето на метали от най-големия си клиент, Китай, където производствените нива спадат. Rio заяви, че инвестицията ще увеличи производството на желязна руда с 25% до 2016 г. Това означава, че след това австралийската компания ще произвежда 353 млн. метр. тона годишно - почти една трета от желязната руда в света. Всичко това идва на фона на опасенията, че свръхпредлагането ще тласне цените надолу. Конкурентите BHP Billiton и Fortescue Metals също вече са започнали значителни разширения в Пилбара. Но главният изпълнителен директор на Rio, Том Албанезе, заяви: "Имаме предвид краткосрочната несигурност, и оставаме напълно отдадени на балансирани инвестиции, като същевременно запазим кредитния си рейтинг и прогресивната политика за дивиденти." (The Independent)
Източник: Други (21.06.2012)
 
Основната площадка на комбинат Кремиковци се готви за продан. Става дума за комплекса за непрекъснато леене на стомана, “Стан 1700” и електропещта заедно с терен над 7000 декара. За тези активи се искат окoло 250 млн. евро, твърдят запознати с преговорите. Към сделката проявяват интерес консорциум от български фирми, както и турски инвеститори.
Източник: Преса (27.06.2012)
 
Акционерите на Nippon Steel и Sumitomo Metal одобряват гигантското сливане Акционерите на първата и третата по големина компания за стомана в Япония одобриха сливането на двете компании, което ще създаде втората по големина в света фирма на стомана. Сливането между Nippon Steel и Sumitomo Metal Industries ще създаде стоманен гигант, втори само спрямо ArcelorMittal, и точно китайската Baosteel. Акционерите одобриха сливането, което ще влезе в сила на 1 октомври, на общите събрания на всяко от дружествата, обявиха компаниите в съвместно изявление. Това е окончателната зелена светлина за сделката. Новата компания, Nippon Steel Sumitomo Metal Corp, ще се стреми да постигне 60-70 млн. тона производствен капацитет в световен мащаб. Глобалната конкуренция в стоманодобивната промишленост се засили през последните години, докато търсенето е подтикнато от развиващи се икономики като Китай, в които се предприемат огромни проекти, строителство, инфраструктура и производство. Размерът на новата група ще даде допълнителна сила в преговорите за суровините, особено за желязната руда и въглищата, с големите добивни компании. (AFP)
Източник: Други (27.06.2012)
 
Сключихме втора сделка с Австрия за продажба на предписани емисионни единици България сключи втори договор с Австрия за продажба на Предписани емисионни единици, съобщават от екоминистерството. Сделката е в рамките на първата в България Национална схема за зелени инвестиции. Приходите от сделката ще бъдат използвани главно за финансиране на проекти за енергийна ефективност на български училища и детски градини, както и за подпомагане на инсталации на биомаса, биогаз и други видове възобновяема енергия. Всички мерки ще доведат до значително намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата, съобщават още от ведомството. Договорът е резултат от ползотворни и градивни преговори между Министерството на околната среда и водите на България и Австрия. Сключената сделка ще окаже положително влияние за увеличаване на австрийските инвестиции в България и за укрепване на двустранните отношения, смятат още от екоминистерството
Източник: Дарик радио (28.06.2012)
 
Съмнения за офертата на Glencore за Xstrata на стойност 26 млрд. Glencore се опитва да спаси офертата си на стойност 26 млрд. долара за добивната Xstrata, след като акционерът Qatar изненада компаниите с късно искане за по-добри условия, като ги принуди да разсрочат сделката. Намесата на Qatar бутна сделката към ръба на пропастта, тъй като предизвика редица от основни акционери да преразгледат собствените си проблеми, като покачващото се заплащане на ръководството и опасенията, че комбинираното предприятие ще предприеме по-рисков бизнес. Qatar запази мълчабуе в продължение на месеци, докато събираше втория по големина дял в Xstrata, преди късно във вторник да поиска 3.25 нови акции на Glencore за всяка акция на Xstrata, спрямо предишната оферта за 2.8. "Три пъти наздраве за катарците," заяви Ричард Бъкстън, ръководител в Schroders. "През цялото време казвахме, че съотношението не е добро, сега трябва или да подобрят условията или сделката да пропадне." Glencore трябва да направи промените до четвъртък вечер, за да могат акционерите да одобрят поглъщането до средата на юли, както бе планирано първоначално. (Reuters)
Източник: Reuters (28.06.2012)
 
Стоманопроизводителите в ЕС апелират за спиране на политиките, които представляват заплаха за промишлената верига на стойност По повод на 2-рия Европейски ден на стомана, Европейската стоманодобивна промишленост се обърнаха към политиците да прегърнат политическа рамка, която поставя конкурентоспособността на промишлените вериги на стойност в центъра при вземане на решения. Волфганг Едер, президент на EUROFER, каза че "европейската стоманодобивна индустрия, заедно с други производства, е била, е и винаги ще бъде основа на икономиката на Европа и просперитета на нейните хора. Разрушаването на дори една връзка в тази стойностна вериги застрашава веригата като цяло. Имаме нужда от политика, която ще осигури среда, в която производствените вериги с техните хиляди силно иновационни, големи, средни и малки предприятия могат да продължат да просперират в Европа." Той каза, че европейските страни със силна индустриална база и производствени вериги на стойност са много по-малко засегнати от общите икономически проблеми, отколкото останалите. Сегашната политика на ЕС относно изменението на климата поставя Европа е лоша ситуация спрямо конкурентите извън ЕС. (Eurofer)
Източник: Други (29.06.2012)
 
И с нов инвеститор ОЦК–Кърджали може да заработи след два месеца Даже и да се появи нов инвеститор, ОЦК–Кърджали може да заработи ефективно най-рано след два месеца, защото е необходим ремонт на основни производствени мощности, заяви за Klassa.bg председателят на КНСБ в дружеството Бельо Стайков. От края на миналата седмица имуществото в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали се описва от съдия-изпълнител, а основният кредитор - Първа инвестиционна банка, влезе във владение на част от дружеството. Банката започна да наема временно работници от комбината, които да се грижат за описваното имущество. Тя обаче е предложила работа само на петима от деветте работници в бригадата, която се грижи за непрекъснатото енергозахранване на електролитните пещи, и това създаде напрежение. В крайна сметка шестима електричари оттеглиха молбите си за напускане. В Първа инвестиционна банка е заложен практически целият цинков завод и някои от спомагателните цехове. Металурзите се назначават на договор към охранителната фирма, която обслужва банката. Колегите им обаче се дразнят от това. Конфликт има, тъй като се предлага договор на определени хора, коментира Бельо Стайков. От банката твърдят, че основната им задача е да поддържат машините и технологичния цикъл до идването на нов инвеститор. Синдикатите разполагат с информация, че мощна групировка смята да изкупи дяловете на собственика Валентин Захариев. Има интерес от някакъв американски инвеститор, чието име не се назовава, твърди БНТ. Засега работниците се отказаха да напуснат завода от втори юли. Някои от тях дори изтеглиха подадените заявления. От началото на протестите през март до сега над 160 металурзи са излезли на трудовата борса. В следващите няколко дни ще има развръзка по казуса с ОЦК-Кърджали, прогнозира лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред Дарик радио. Той уточни, че продължават разговорите с полския инвеститор "Силезия", който може да наеме, а впоследствие и да придобие компанията, но е възможно той да се оттегли през следващата седмица. Димитров разказа, че синдикатите се опитали да проведат разговори заедно с полската компания и основния кредитор на ОЦК – ПИБ, но от банката вече два дни отказвали. Според Димитров можело да се стигне до конфликт между няколкото банки - кредитори на кърджалийското предприятие. Сценариите, в случай че инвеститорът се оттегли, са ОЦК да бъде обявен в несъстоятелност, която може да бъде придружена с оздравителен план, а може и да се стигне до фалит. В крайния случай синдикалният лидер посочи, че очаква поне работниците да бъдат вписани в списъка на кредиторите и подобно на колегите им от "Кремиковци", да си вземат дължимите им за заплати суми. Тъжна съдба се вижда на хоризонта. Все още имам малка надежда, но ще видим другата седмица, коментира Димитров.
Източник: Класа (02.07.2012)
 
Nippon Steel ще отчете 1 млрд. долара извънредна загуба Японската Nippon Steel Corp ще отчете 80 млрд. йени (1 млрд. долара) извънредна загуба през периода април-юни, след като се обезцениха акциите й в Sumitomo Metal Industries Ltd. Nippon Steel и Sumitomo Metal, японските №1 и №3 стоманопроизводители, ще се слеят през октомври, за да станат вторият най-голям производител в света. Загубата ще бъде поредното главоболие за Nippon Steel, която се опитва да се възстанови след най-малката си тримесечна печалба през периода януари-март, откакто кредитната криза с Lehman започна да удря черната металургия през 2009 г. Nippon Steel притежава 451.8 млн. акции в Sumitomo Metal, според доклада за ценните си книжа. Акциите на Sumitomo Metal приключиха на 130 йени в петък, което означава, че общата стойност на акциите, държани от Nippon Steel, е около 58.7 млрд. йени. Отчетната стойност на тези акции е около 140 млрд. йени, или двойно повече от текущата стойност. Според счетоводните правила, това ще принуди Nippon Steel да отчете загуба. (Nikkei)
Източник: Други (02.07.2012)
 
Един от основните кредитори на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали - Първа инвестиционна банка (ПИБ), започна да описва машини и други активи на предприятието, обявиха от самата банка. Действието "има за цел охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството", пише в специалното съобщение по темата. Ходът обаче веднага се изтълкува от синдикатите като влизане във владение на част от комбината от страна на финансовата институция. Според информация на БНР, за която медията се позовава на профсъюзите, ПИБ е била поставила последен двуседмичен срок на собственика на ОЦК Валентин Захариев да плати дълговете си към нея, който е изтекъл в петък. И тъй парите не са преведени, банката е предприела действия за влизане във владение на няколко цеха от завода. Предприятието не работи от месеци, металурзите протестират за неизплатени заплати, а част от тях напускат. Въпреки заявените намерения на правителството да намери нов инвеститор за ОЦК, засега приемник на Валентин Захариев няма. Сегашното изявление на ПИБ е второ, след като преди две седмици банката декларира, че не желае Валентин Захариев да остане притежател на комбината, но би предпочела той да заработи. Сумата и структурата на задълженията на ОЦК за момента не са изяснени. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров, най-големият кредитор на завода е самият собственик, вторият е BNP Paribas и чак тогава идва ред на ПИБ. Пред "Дарик радио" Димитров коментира, че именно заради това не е много коректно към останалите заемодатели и към работниците банката да се опитва да защити вземанията си чрез описване на имуществото. В отчета на ОЦК за 2011 г. е посочено, че към края на годината дружеството има 132.454 млн. лв. дългосрочни дългове, от които 30.572 млн. лв. към свързани лица, 96.982 млн. лв. по получени заеми, както и 4.9 млн. лв. - други. Текущите задължения на компанията са в размер на 58.565 млн. лв. Парите са взети за доставка на оборудване за модернизацията на цинковото производство и са гарантирани от "Интертръст холдинг", се посочва в отчета на дружеството. По информация от ПИБ към момента ОЦК има да плаща на банката 54 млн. лв. - по-малко от сумата, за която самият Захариев призна преди няколко месеца. "Дължим 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица", коментира той в началото на март. Въпреки че като потенциални инвеститори в ОЦК се спрягаха редица компании, включително американски и руски, засега единственият официално обявен кандидат остава полската Silesia. Тя проявява интерес към наемане на мощностите за срок от три години с опция за евентуално последващо изкупуване. Преговорите с нея обаче продължават вече над два месеца, а единственият резултат от тях е съобщение до фондовата борса от самия Захариев, че е готов да сключи сделка. В случай че и Silesia се откаже от предприятието, пред него остава само един вариант - несъстоятелност. За да се избегне той, някои от синдикатите са се опитали да организират среща между полската компания и ПИБ, но от банката не са се отзовали. По-благосклонен към идеята бил другият кредитор - BNP Paribas, твърди Пламен Димитров. По неговите думи френската банка вече е дала съгласие да се подпише споразумение със Silesia, стига наемателят да изплаща редовно лихвите по заемите на ОЦК. Голямата въпросителна в случая явно са плановете на ПИБ. Още повече че ОЦК не е единственото предприятие от групата на "Интертръст холдинг", което е длъжник на банката. Самият холдинг също има кредит, обезпечен със залог на друго дружество на Захариев - "Интер пайп". Тъй като заемът не се обслужваше, наскоро от ПИБ обявиха, че пристъпват към изпълнение на залога. Според източник на "Капитал Daily" за активите е бил обявен търг, макар че официална информация за продажбата липсва. Определеният за управител на фирмата представител на ПИБ Красимир Христов не беше открит за коментар. Интересното обаче е, че на площадката на бившия завод за тръби на "Кремиковци" е складирано оборудването, което беше купено за нов цинков завод в ОЦК. Това в съчетание със започналото описване на имуществото в Кърджали логично поражда очаквания, че банката има по-дългосрочни намерения за предприятието. Именно свързаната с ПИБ компания "Надин" (чрез "Елтрейд къмпани") преди година купи фалиралия "Кремиковци".
Източник: Капитал (03.07.2012)
 
Одобриха планът на Nucor-Yamato на стойност 115 млн. долара Производител на стомана Nucor Corporation обяви одобрението на план на стойност 115 млн. долара на Nucor-Yamato Steel Co, джойнт венчър между Nucor и Yamato Kogyo Co. Ltd за разширяване на производството на горещо валцувани листове за набиване в стоманодобивния завод на Nucor в Блитвил, Арканзас. Проектът се очаква да произвежда по-леки и по-яки листи на по-ниска цена. Ще се добавят нови секции, които ще увеличат широчината на листа с 22%. Тези секции се очаква да осигурят на клиентите разнообразие от най-новите американски решения. Очаква се проектът да бъде завършен до началото на 2014 г. Листовете и H-образните продукти на Nucor се използват в областта на корабостроенето, и строителството на магистрали, мостове, тежко гражданско строителство, защита от бури и подземни търговски паркинги. Нововъведенията са част от стратегията на компанията да засили водещата си позиция в стоманодобивната промишленост и да се насочи към задоволяване на нарастващите нужди на клиентите. Като част от тази стратегия, Nucor приключи придобиването на Skyline Steel LLC и нейните филиали - дъщерно дружество на стоманения гигант ArcelorMittal - преди няколко седмици за около 605 млн. долара. (NASDAQ)
Източник: Други (04.07.2012)
 
Светло бъдеще за добивните компании в Южна Африка Перспективата изглежда светла за добиващите желязна руда компании в Южна Африка, след като нова голяма мина наскоро отвори врати, започна разширяването на основната железопътния линия за пренос на желязна руда в страната и в световната банка Morgan Stanley заяви, че Ю. Африка ще задмине Индия като третият по големина износител на желязна руда в света. Morgan Stanley очаква износът по море на Южна Африка да достигне 53 млн. тона тази година, 4 млн. тона повече от предварителната прогноза, докато индийският износ се очаква да падне до 41 млн. тона. През май правителството на Южна Африка стартира ремонт на инфраструктурата в региона на западното крайбрежие на страната, с фокус върху разширяване на железопътната линия за желязна руда между Сишен в Северен Кейп и Салданя Бей, в Уестърн Кейп. Ремонтите са част от масивна държавна инфраструктурна програма, насочена към стимулиране на икономическия растеж и създаването на работни места в страната. (SouthAfrica.info)
Източник: Други (05.07.2012)
 
Екоцентрали: Къде са 70 млн. от скока на тока Около 70 млн. лв. повече от необходимото за изкупуване на тока от слънчевите централи е калкулирала Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в рекордния скок на тока от близо 14% от 1 юли. Това смята председателят на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Никола Газдов. Добавката за зелена енергия, която се обяви за основна причина за скока и която се харчи за изкупуване на енергията от слънчеви електроцентрали, е необосновано висока, заяви Газдов. Според изчисления на организацията за изкупуването на зеления ток през следващите 12 месеца НЕК ще трябва да похарчи 70 млн. лв. по-малко от предвиденото от регулатора. Затова ДКЕВР трябва да обясни къде ще отидат тези пари, които ще платят всички българи, призовават от БФА. Възможно е сумата да послужи за финансиране на самата НЕК.
Източник: Стандарт (06.07.2012)
 
За два месеца са издадени 524 разрешителни за строеж на соларни централи Извънредната проверка на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) по издадените разрешителни за строеж на фотоволтаични централи през май и юни тази година е установила нарушения при 22 от издадените документи, съобщиха от ведомството. За двата месеца експертите са издали над 1 330 разрешения за ползване, като от тях 524 са за фотоволтаични електроцентрали с обща инсталирана мощност от близо 550 мегавата и 4 са за ветроенергийни електроцентрали с обща инсталирана мощност от 50 мегавата. Останалите разрешителни са за жилищни сгради и други обекти. От дирекцията поясняват, че номиналната мощност на реално присъединената енергия от тези централи към общата мрежа ще бъде поне с около 10 % по-малко, или НЕК ще изкупи около 500 мегавата. Проверката по издададените разрешителни започна по сигнал за допуснати пропуски от страна на държавните приемателни комисии при издаването на документите за ползване. Инспекторите са засекли различни пропуски, като липсата на документи от Агенцията по кадастъра, неподписани от всички участници в строителството актове по образец 15, невключени в работата на държавните приемателни комисии представители на някои от контролните органи, липси на протокол за проведени 72-часови проби и др. От ДНСК опровергават и разпространената информация, че в последните два работни дни на юни не са издавани разрешителни. Само на 28 и 29 юни са разписани 100 подобни разрешителни.
Източник: Инвестор.БГ (06.07.2012)
 
voestalpine да тече заводите си в пълния си капацитет през лятото Австрийската voestalpine планира да използва пълния си капацитет през лятото, въпреки намаленото търсене в някои сектори и намаляващите цени. Волфганг Едер, изпълнителен директор на voestalpine заяви пред акционерите: "Не мислим за намаленото работно време. Ще работим с пълна сила през лятото. Дори и в подразделението за стомана, поръчките са достатъчни, за да поддържаме пълен капацитет." Едер заяви, че най-голямата несигурност идва не от дълговата криза на еврозоната, а от намалените перспективи за растежа в Китай. Той добави, че "Всеки отрицателен доклад, който идва от Китай веднага тежи на световните пазари." Много производители на стомана са спрели мощности, тъй като търсенето на стомана, използвана в европейските заводи и съоръжения, е паднало в резултат на кризата в еврозоната, на фона на вече съществуващата тенденция за спад в търсенето след икономическата криза от 2008 г. (Reuters)
Източник: Reuters (06.07.2012)
 
Hebei Steel получи одобрение да инвестира в канадската Alderon Iron Ore Hebei Iron & Steel Group, най-големият производител на стомана в Китай, получи зелена светлина да инвестира в канадската компания за желязна руда Alderon Iron Ore Corp. Инвестицията полчуи одобрение от най-висшия орган за планиране в страната, Националната комисия за развитие и реформи. Hebei Steel обяви през април, че ще инвестира около 194 млн. канадски долара в около 20% от акциите в Alderon и 25% лихва в основния актив на Alderon известен като проект Kami. Сделката ще даде на Hebei правото да закупи 60% от годишното производство на желязна руда от Kami. Проектът има доказани резерви от около 1 млрд. тона, с очаквано годишно производство от 8 млн. тона, след като започне добив през 2015 г.. (Xinhua)
Източник: Други (09.07.2012)
 
Топлофикация Бургас” приключи с една година предсрочно изпълнението на договора за продажба на спестени вредни емисии, подписан с държавната датска агенция за опазване на околната среда през 2006 г., съобщиха от компанията. Още през януари на тази година топлоцентралата е редуцирала последните количества въглероден двуокис от договорираното за периода от 2008 до 2012 г. Те ще бъдат трасферирани в началото на 2013 г. и с това ангажиментите на „Топлофикация Бургас” към датската екоагенция ще приключат, съобщи изпълнителният директор на предприятието инж. Въльо Дучев. Договорът между „Топлофикация Бургас” и датската агенция предвижда финансиране на проекта за внедряване на когенерационна система в ТЕЦ – Бургас на стойност от 15 млн. лв. Срещу това бургаската компания се ангажира да продава на Дания спестените редуцирани емисии въглероден двуокис. Средномесечно когеренационната система редуцира около 6 хиляди тона диоксид. Само през миналата година към регистъра на кралството са трансферирани 75 656 тона. От 2008 г. досега от външния независим верификатор са заверени и транферирани към Дания 348 579 тона диоксид при задължения от 348 920 тона, които е трябвало да бъдат продадени до края на тази година 2012 г. Бургаската топлофикация обаче е изпълнила ангажимента си още през януари тази година. С изпълнението на проекта 65% от топлинната енергия, произведена от центрлалата през миналата година, е от когенераторите. През миналата година предприятието е произвело с 6% повече топлинна енергия спрямо 2010 г. През този период броят на битовите потребители е нараснал с 25%. Спрямо 2007 г. броят на абонатите се е увеличил с 234, съобщиха още от компанията.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2012)
 
ArcelorMittal Galati инвестира 1.2 млн. евро в инсталация за синтероване Стоманодобивната ArcelorMittal Galati завърши инвестиция в размер на 1.2 млн. евро в две от синтероващите си машини, включително изграждането на система за впръскване на негасена вар. Това позволява предприятието се използва по-евтини руди без това да повлияе на качеството на метала. Строителните работи са извършени от румънска фирма за шест месеца и дизайн на проекта е изготвен от специалисти от Галац и подразделения на групата. Главният изпълнителен директор на ArcelorMittal Galati Бруно Рибо заяви: " ArcelorMittal Galati продължава своята програма за подобряване на резултатите от горещата си линия. Инвестицията в системата за впръскване на негасена вар ще консолидира синтеровото ни производство, както и ще подобри производителността и ще доведе до значително намаляване на разходите, което е от решаващо значение в настоящата икономическа среда." Новото съоръжение вече работи и ще намали разходите чрез използването на повече концентрати, вместо скъпи руди. (Business Review)
Източник: Други (12.07.2012)
 
Металургичният завод на канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) в Намибия, където се преработва концентратът на българското златодобивно дружество "Челопеч майнинг", е получил разрешение от местните власти да увеличи производството до 75% от капацитета си. От началото на май преработката в Namibia Custom Smelters (NCS) беше намалена наполовина до приключване на проекта за улавяне на неорганизираните емисии. "При сегашното ниво на натоварване заводът може да преработва цялото сегашно и бъдещо количество концентрат от мината в Челопеч", съобщиха от DPM. "Челопеч майнинг" е дъщерно дружество на канадската компания. Производството в Намибия беше намалено, след като в края на април приключи проверка, назначена от министерството на околната среда и туризма. Властите поискаха компанията да свие дейността си, докато завърши проектите си за ограничаване на вредните емисии. От DPM тогава коментираха, че очакват да получат информация за нивата, които трябва да постигнат, за да съобразят плановете си с изискванията на правителството. Междувременно беше ускорено изпълнението на т.нар. Проект 2012, който трябва да приключи през втората половина на годината, и по-специално на мерките за намаляване на отделяните газове. Възстановяването на по-голямата част от преработката сега ще позволи на експертите на министерството да измерят емисиите и да оценят ефекта от направените подобрения. Успоредно с това компанията извършва и свои собствени наблюдения. От резултатите ще зависи кога заводът ще заработи с пълен капацитет, уточниха от DPM. Все още предстои да се уточнят сроковете за изграждане на завод за сярна киселина на площадката на NCS. За следващия месец е предвидена среща между представители на компанията и на министерството, където да се обсъдят възможностите за ускоряване на проекта. Според DPM строежът на завода ще отнеме най-малко 26 месеца и може да бъде завършен през втората половина на 2014 г. Властите в Намибия обаче настояват графикът да бъде изтеглен с една година. DPM купи предприятието в Намибия, след като проектът за изграждане на подобен завод в Челопеч се провали заради спънки от бившия министър на околната среда Джевдет Чакъров. Предимството на африканската фабрика е, че е оборудвана да преработва подобен тип комплексни концентрати като тези на "Челопеч майнинг". В същото време инвестицията на канадската компания спаси и завода в Намибия, който беше изправен пред затваряне заради изчерпване на собствената му мина. По данни на DPM до момента там са инвестирани над 40 млн. долара. Сега цялата продукция от Челопеч се изнася към Африка, където се преработва и известно количество външен концентрат. Въпреки намаляването на дейността на завода през последните два месеца и половина обаче това не се е отразило на българското дружество. "Ограничаването на производството не оказа никакъв ефект върху нас, тъй като то се случи в период, за който имаше планирано спиране на мощностите там. Така че ние го бяхме предвидили и не сме намалявали нашето производство", каза Николай Христов, изп. директор на "Челопеч майнинг". Той уточни, че компанията продължава с изпълнението на проекта си за разширяване и модернизация, който трябва да приключи до есента и да доведе до над двойно увеличаване на производството. Инвестицията е на стойност 150 млн. USD.
Източник: Капитал (13.07.2012)
 
30 компании получават 77 млн. лв. за „зелени“ инвестиции 30 големи предприятия получават 77 млн. лв. по ОП „Конкурентоспособност“ за инвестиции в „зелена индустрия“, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Премиерът Бойко Борисов и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев връчиха в сградата на Министерския съвет договори на 16 от тези големи компании, спечелили проекти за инвестиции в зелена индустрия по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Предприятията ще инвестират общо 42,6 млн. лева в технологии за енергийна ефективност и намаляване на негативното им влияние върху околната среда. По процедурата за инвестиции в зелена индустрия са одобрени общо 30 проектни предложения на обща стойност 77 млн. лв. Договорите с останалите 14 фирми ще бъдат сключени в близките седмици. Основната цел на процедурата е оказването на инвестиционна подкрепа на големите предприятия в България за изпълнението на проекти, пряко свързани с производство на продукти, подлежащи на рециклиране, по-ефективно използване на отпадъчните продукти и намаляване на енергоемкостта на производството.
Източник: Класа (13.07.2012)
 
Възможни са антидъмпингови мита заради предполагаем дъмпинг с тел След предполагаем дъмпинг на стоманена тел, внесена от Китай, Тайван, Индонезия, Южна Корея и Турция, Министерството на търговията и индустрията (MITI) на Малайзия прикани всички заинтересовани страни да представят становищата си по въпроса. "Всички заинтересовани страни, включително вносителите, чуждестранни производители, износители и сдружения, да представят становищата си по въпроса в MITI до 5 август 2012 г.", според анализаторът Бенджамин Лий от ECM Libra Capital Sdn Bhd. Той добавя, че в съответствие с изравнителните антидъмпингови мита от 1993 г., предварителното определяне дали има достатъчно доказателства за дъмпинга и вреда за Малайзия от правителството ще се случи до края на октомври тази година. Ако окончателно се установи дъмпинг, анализаторът смята, че правителството ще наложи антидъмпингови мита ще поправят ситуацията. Позовавайки се на предварителен доклад, MITI ще проведе среща тази седмица с малайзийските производители на стомана, представители на малайзийската стомана асоциация и на Малайзийската федерация за желязо и стомана, за да обсъдят промените в политиката за местната стоманена индустрия. (The Borneo Post)
Източник: Други (16.07.2012)
 
"Горубсо - Мадан" вдигна капитала си девет пъти Рудодобивното предприятие "Горубсо - Мадан" е увеличило капитала си близо девет пъти с непарична вноска под формата на вземания. Така новият капитал на дружеството вече е близо 7 млн. лв., съобщиха от Централния депозитар. Мажоритарен собственик на компанията е "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ-2000". Преди няколко месеца то придоби 80% от акциите от "Интертръст холдинг" с посредничеството на правителството, след като бившият собственик Валентин Захариев спря да изплаща заплатите на работниците и те излязоха на протест. За увеличението на капитала са били емитирани 6 211 765 броя акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. Всички те са били записани от "Върба - Батанци". По изчисления по този начин делът на компанията е нараснал до 97.8%. Инвестицията представлява апортна вноска на вземания на новия собственик от "Горубсо - Мадан". Според "Върба - Батанци" добивното дружество се нуждае от още средства за оперативни дейности и инвестиции в нови машини и съоръжения, както и в безопасност и ефективност на труда. Това е причината мажоритарният собственик да предложи увеличение на капитала. Около сключването на сделката за покупката на мажоритарния дял през април "Върба - Батанци" беше принудена да направи спешни плащания за поддръжка на минните галерии и съхранение на техниката и съоръженията. Целта беше да не се допусне по-продължително спиране на работата, което щеше да затрудни и оскъпи възстановяването на рудника. Според публикуваните в Търговския регистър документи "всички тези плащания, както и за изпълнение на предписания на Инспекцията по труда и текущи плащания към енергийните дружества, бяха извършени от "Върба - Батанци" от името и за сметка на "Горубсо - Мадан" чрез целеви кредити". Заемите са предоставени от новия мажоритарен собственик на маданското предприятие, с което последното е погасило задълженията си към пет компании на Валентин Захариев - "Фин тех инженеринг", "Фин тех маш", "Стил дистрибюшън", "Стил комодитис" и "Интеракаунт". Промени Компанията започна да отчита загуби още през 2008 г. - две години, след като беше купена от бившия собственик на "Кремиковци". Тогава дружеството излезе на червено с 4.15 млн. лв. Доскоро това беше последният официално публикуван отчет на "Горубсо - Мадан" въпреки законовите изисквания. Оповестените наскоро от новия собственик документи показват, че тази тенденция се е запазила и през следващите години. Макар че подобрява резултатите от дейността си спрямо предходната година, фирмата приключва 2011 г. с 4.7 млн. лв. загуба. Заради забавянето на финансовите отчети общото събрание в средата на май отказа да освободи от отговорност членовете на управителния съвет. Решено беше и компанията да премине към двустепенна система на управление и бяха освободени всички членове на съвета на директорите. От тях в новия управителен съвет влезе само Сергей Атанасов, който е председател. Извън ръководството на дружеството останаха близките до Захариев Славея Стоянова и Съби Кичуков, както и синът му Петър Захариев. Начело на надзорния съвет беше избран Николай Вълканов.
Източник: Капитал (17.07.2012)
 
Добивът на желязна руда в BHP се увеличава с 15% през тримесечието до юни Добивният гигант BHP Billiton отчете 15% увеличение на добива на желязна руда през тримесечието до юни, за 12 пореден годишен рекорд за производство. От компанията заявиха, че доставките през трите месеца до 30 юни от западните операции в Австралия са 40.9 млн. тона, в сравнение с 35.5 млн. тона година по-рано. Световният годишен добив нарасна с 19% до 159 млн. тона. "Ангажиментът на BHP Billiton да инвестира през целия икономически цикъл доведе до 12-ти пореден годишен рекорд в добива на желязна руда," заявиха от компанията. Но с намаляващото търсене от най-големия клиент Китай, BHP прогнозира по-скромно увеличение от 5% през финансовата 2013 г. BHP инвестира милиарди долари в Развиването на операциите си за добив на руда в региона Pilbara, залагайки до голяма степен на продължаващото търсене от Китай и другаде. В тримесечния си доклад базираната в Мелбърн компания добави, че производството на металургични въглища се е увеличил с 2% през тримесечието от юни до 33.2 млн. тона. (AFP)
Източник: Други (18.07.2012)
 
Металурзите от ОЦК-Кърджали дадоха 3-дневен ултиматум Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали ще изчакат само още 3 дни, докато траят преговорите между банките кредитори за съдбата на предприятието и после ще напуснат. В сряда в София трябваше да започнат вероятно последните тридневни преговори между представителите на кредиторите, на които се очаква да бъде взето окончателното решение за завода. На тях обаче няма да присъстват мажоритарният собственик Валентин Захариев и изпълнителният директор Славея Стоянова, нито кандидат-инвеститорите от полския холдинг "Силезия" АД. На местно равнище в Кърджали нищо не е променено, каза пред klassa.bg Иванка Караколева, синдикален лидер от КНСБ в завода. "Никой не работи и нищо не се разпродава, защото всичко е заложено", категорична бе Караколева. По думите й до сряда вечерта нямаше резултата от преговорите с кредиторите.
Източник: Класа (19.07.2012)
 
Банка продава активи на ОЦК - Кърджали Една от банките кредитори на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали започна да разпродава негови активи, съобщи БНТ. Това е швейцарският клон на френската банка БНП Париба. Банката разпродава олово, цинк и сребро, собственост на ОЦК-Кърджали, защото тези стоки са обезпечение по кредит от 70 млн. долара. В същото време работниците от предприятието продължават да чакат неизплатените си заплати. От месец март, когато започнаха протестите на металурзите, досега 260 души са напуснали завода. Други 200 души са останали да поддържат производството, но са с готови молби за напускане.
Източник: Стандарт (19.07.2012)
 
Мозамбикска компания започва износ на желязна руда за Китай Първият износ на желязна руда от района на Лалауа в мозамбикската провинция Нампула е планиран да се случи до края на годината и е с дестинация Китай, заяви Руи Пинто, мениджър на индийската Damodar Ferro Limitada. Първият от много износ ще е около 28 хил. тона магнетит. Пинто също така каза, че липсата на железопътна инфраструктура, специално на двигатели и вагони, подходящи за превоз на магнетит по северния коридор за развитие, засягат възможността на компанията да превозва магнетита до пристанище Nacala. Компанията планира да представи необходимите документи на Министерството на минните ресурси за разрешение за изследване в областта Мемба и Алто Молоке съответно в провинции Нампула и Замбезия, където има признаци за находища на желяззна руда. (Macauhub)
Източник: Други (19.07.2012)
 
Jindal да инвестира $ 6,3 млрд., Боливия се провали Втората по големина компания за стомана по стойност в Индия, Jindal Steel & Power Ltd., ще похарчи 350 млрд. рупии (6.3 млрд. долара), за да разшири производството си у дома и в Оман, след сделката за разработване на боливийска желязна мина. Капацитетът ще се увеличи над четири пъти до 13 млн. метр. тона до 2015 г., заяви главният изпълнителен директор Шарма. В компания, която управлява завод за 3 млн. тона годишно в централния индийски щат Чатисгарх, изгражда завод с капацитет 5 млн. тона в източната част на Ориса, един за 3 млн. мелница тон в Джаркханд и един за 2 млн. тона в Оман. Jindal, управлявана от милиардера депутат Навийн Джиндал, каза, че е прекратен договор за изграждане на мината Ел Мутун на стойност 2.1 млрд. долара, присъединявайки се към Tata Steel Ltd. и Steel Authority of India Ltd. в неуспеха да се развиват проекти в чужбина. Индийските стоманопроизводители търсят суровини в Африка, Канада, САЩ и Австралия и проучват пазари в Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия за създаване на нови мощности. (Bloomberg)
Източник: Други (20.07.2012)
 
Валентин Захариев, негови фирми и близки роднини се проверяват от НАП Националната агенция за приходите извършва ревизия в Оловно-цинковия комбинат Кърджали, която обхваща периода от началото на 2009 г. до края на 2011 г. От април се проверяват и още 13 дружества, в които собственикът Валентин Захариев има участие, а също и членовете на неговото семейство като физически лица. Това съобщи по време на парламентарния контрол вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Проверките включват данъчните задължения и осигурителните вноски, а резултатите се очакват до края на лятото. Дружеството, чиито работници стачкуват от март заради неплатени заплати, е на път да спре дейността си, напомни от парламентарната трибуна депутатът от БСП Пламен Орешарски, който зададе въпроса към Дянков. Вицепремиерът каза, че споделя съмненията на левия депутат, че дружеството е било източвано продължително време с високи цени на входа и занижени - на крайната продукция.
Източник: Дневник (23.07.2012)
 
Японските стоманопроизводители със спад на печалбата през април-юни Най-големите японски стоманопроизводители вероятно претърпяха спад на печалбата до 80% през периода април-юни, тъй като китайската конкуренция свали цените. Nippon Steel вероятно е отчела под 10 млрд. йени (127 млн. долара) консолидирана повтаряща се печалба за трите месеца, което е спад с около 80% спрямо година по-рано и почти половината от януари-март. Втората по големина JFE също се вярва, че е претърпяла 60% спад на повтарящата се печалба през тримесечието. Не се споменават нетните печалби на компаниите. Основни японските стоманопроизводители страдат от факта, че китайските конкуренти повишиха добивите си, свивайки рязко цените на стоманата в цяла Азия и удряйки рентабилността на японския износ. Местното търсене на стомана все още е слабо във всички сектори, освен в автомобилостроенето, което се радва на държавни субсидии с цел насърчаване закупуването на екологични превозни средства. (AFP)
Източник: Други (23.07.2012)
 
Френска банка източва цинка от ОЦК, металурзите правят жива верига Металурзите от синдиката "Защита" в ОЦК - Кърджали готвят жива верига заради намерението на БНП Париба /една от банките-кредитори на комбината/ да разруши една от индукционните пещи и да изземе цинка в нея. С призив за протестната акция се обърна към колегите си от завода председателят на синдиката "Защита" Стефан Атанасов, който е инженер - технолог в цинковото производство. Той заяви, че банката е наела 15 от напусналите леяри за източването на пещта, на които щяла да плати на ръка по 100 лева. Според него нито ръководството на ОЦК, нито това на цинковия завод не знаят за предстоящото разрушаване на съоръжението. "Банките умишлено водят завода към фалит. В една пещ има 20 тона цинк, които струват около 25 000 - 30 000 долара. Очевидно чрез продажбата на метала кредитната институция смята да си върне част от парите, отпуснати на ОЦК. Призовавам колегите утре да излезем на жива верига и да спрем хората, които трябва да източат пещите", посочи Атанасов. Спрат ли пещите, няма вече оптимистичен вариант, допълни той. Атанасов припомни, че миналата седмица на 18 юли започнаха междубанковите преговори, които по предварителна информация щяха да траят три дни, а идеята бе да се стигне до окончателно споразумение и решение за съдбата на ОЦК. Никой от синдикатите не знае за хода на тези преговори, дори и да продължат през тази седмица, щом утре започне източването на пещите, заводът умира, подчерта синдикалистът. Неотдавна другият кредитор - Първа инвестиционна банка обяви, че до две седмици ще посочи новия инвеститор, но това беше абсурден блъф, за да задържат хората и да намалят напрежението, каза още Атанасов. От началото на протестите на 1 март до момента напусналите по собствено желание и поради отчаяние за около 260 души, останалите наброяват не повече от 180, но след утре ще има нова вълна от заявления за напускане, поясни Атанасов. Сред все още очакващите възкресението на завода 70 души са ангажирани с поддръжката на непрекъсваемия режим. Те са наети на граждански договори от банките срещу заплата от 400 лева. До работниците достигнала информацията, че от февруари до момента заводът е натрупал близо 400 000 лева задължения само електрозахранването. "Две пещи харчат по около 10 000 лева за ток, които сега няма кой да ги плаща. Когато заводът работеше при пълно натоварване, преди да се закрие оловният завод, електроразпределителното дружество EVN получаваше по 1 милион лева. За да се рестартира в бъдеще производството на цинк, трябва да се изградят поне нови две пещи за 80 000 лева", посочи Атанасов. Към момента все още няма яснота дали планираната от "Защита" жива верига утре ще се състои. Другите два синдиката в металургичното предприятие - КНСБ и КТ "Подкрепа", са "обезглавени" - лидерът на първия Белю Стайков не получи продължение на трудовия си договор, а колегата му от втория Анни Георгиев напусна и си намери работа в "Горубсо - Кърджали" АД.
Източник: Money.bg (24.07.2012)
 
Дават ток по милост на ОЦК Държавната Национална електрическа компания (НЕК) ще продължи да подава ток към ОЦК въпреки задълженията на дружеството. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев. Той допълни, че двете дружества ще се разберат по каква схема ще се изплаща дългът от 125 хил. лева на комбината. Предприятието обаче дълго време не е плащало за доставките и ЕСО го е изхвърлил от пазара. Така компанията е прехвърлена към държавната НЕК, която по закон е обществен доставчик и е длъжна да доставя ток при липсата на друг. Дългът, който Оловно-цинковият комбинат е натрупал към ЕСО, за достъп до мрежата от февруари до края на юни е 386 хил. лв. Вчера сутринта 50 металурзи образуваха жива верига, за да спрат достъпа до двете индукционни пещи в завода. Намерението им бе да провалят планираното източване на общо 50 тона течен цинк от леяри, наети от банката кредитор.
Източник: Труд (25.07.2012)
 
В ОЦК остава само една пещ Оловно-цинковият комплекс в Кърджали ще остане да работи само с една пещ. За поддържането й са необходими около 9000 лв. за ток всеки месец. До вчера сутринта вече бяха източени над 10 тона от едната индукционна пещ, като това е половината от метала в съоръжението, обясниха от предприятието. След като в понеделник се пусна слух, че ЕВН ще изключи електооенергията на завода заради неплатени сметки, от компанията обявиха, че комбинатът изобщо не е техен клиент. По-късно стана ясно, че ОЦК има дълг към НЕК за над 120 000 лв. Електроенергията вече е предплатена за два месеца и има шанс комбинатът да заработи, посочиха от завода.
Източник: Новинар (26.07.2012)
 
В ОЦК остава само една пещ Източиха 10,3 тона разтопен цинк от едната индукционна пещ в ОЦК-Кърджали. "Това е половината от метала в съоръжението", каза технологът Стефан Атанасов. По думите му източването е направено по настояване на една от банките кредиторки на комбината, защото металът е бил залог срещу заемите. Втората пещ ще остане да работи. За поддържане на едната пещ са необходими 8-10 хил. лв. месечно за ток. До 24 юли дългът на ОЦК към НЕК за ток беше 122 хил. лв. Паралелно ОЦК дължеше и над 387 хил. лв. на ЕСО. Заводът беше предупреден, че във вторник токът ще бъде изключен. Последваха спешни преговори и беше договорено плащане на тока с пари от акциз, които митниците дължат на дружеството. "Токът вече е платен за два месеца напред. Това означава, че има шанс заводът да заработи", каза Стефан Атанасов. В момента на работа в ОЦК са останали 150-200 души.
Източник: Стандарт (26.07.2012)
 
Anglo влиза в бизнеса с въглища в Мозамбик с $ 555 млн. Anglo American се съгласи да купи мажоритарен дял в проект за въглища в Мозамбик за 555 млн. долара, изкупувайки акциите на минния магнат Кен Талбът в неразработеното находище Revuboe, за да осигури опора в региона и да се очертае като основен производител. Anglo отдавна иска активи в Мозамбик, която се очаква да се превърне в ключов източник на въглища, използвани в производството на стомана. От месеци се говори за преговори с наследниците на починалия магнат. Компанията заяви, че е договорила да купи 58.9% от акциите в Minas de Revuboe, находище между мина, собственост на Vale и проект на Rio Tinto, за 540 млн. в брой. Талбот, един от най-богатите хора в Австралия, почина в самолетна катастрофа през 2010 г. и оттогава активите му се разпродават. Талбот е основател на австралийската Macarthur Coal, купена от Peabody Energy миналата година. Останалите дялове в Revuboe, в обещаващия мозамбикски басейн Moatize, се държат от Nippon Steel, малко над 33%, и корейската POSCO, със 7.8%. (Reuters)
Източник: Reuters (26.07.2012)
 
Няма място за стоманени запаси? Последните отчети за тримесечните печалби на някои компании като AK Steel, Nucor Corp, и Steel Dynamics Inc. са в съответствие с динамиката на стоманодобивната промишленост, която страда от свръхпредлагането на стомана в Китай, слабите цени на стоманата, в резултат на това, падащите цени на скрапа, и свитата световна икономика. Въпреки известното подобрение в търсенето на автомобилната промишленост и китайските капиталови инвестиции, строителната активност остава свита въпреки лекия скок на Architecture Billings Index от 45.8 през май до 45.9 през юни. Следователно се потвърждава предишната препоръка за краткосрочните инвеститори да изчакат евентуално възстановяване в стоманодобивната промишленост към 3Q’2012. Дългосрочните инвеститори могат да намерят потенциални възможности за купуване на Nucor и Steel Dynamics, заради високите дивиденти, по-малко бета, и потенциал за растеж. (Seeking Alpha)
Източник: Други (27.07.2012)
 
Световен стоманодобивен гигант дава задна Стоманодобивът е пословично динамична индустрия. Но преди четири години, роденият в Индия магнат Лакшми Митал, изглежда беше я овладял. През 2006 победи в епична битка за придобиване на най-близкия си конкурент, люксембургската Arcelor, което създаде ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света. С бързо развиващата се световна икономика, гладна за стомана, ArcelorMittal отчете оперативни приходи от близо 12 млрд. долара през 2008 г. Нещата сега са различни, Европа е в дълбока икономическа криза и бурните строителни пазари като Индия и Китай също се забавят. Миналата година компанията има оперативен приход от 4.9 млрд. долара. За второто тримесечие оперативните приходи са 1.1 млрд. долара, при продажби от 22.48 млрд. долара. Докато продажбите са с 10% по-малки спрямо година по-рано, приходите намаляха с над 50% след като цената на желязнаta руда нарасна дори при спад на цените на стоманата. "Ясно е, че това изобщо не е приемливо", каза Митал, като същевременно отбелязва, че тежестта на различните периоди на спад е била неочаквана. (NY Times)
Източник: Други (30.07.2012)
 
Продадоха имот на ОЦК - Кърджали 90 пъти над обявената цена ( 5OTZ ) Бизнесмен от община Баните спечели на търг за над 800 хиляди лева имот на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Цената е 90 пъти по-висока от първоначално обявената. Велин Фиданов участва в публична продажба на парцел от 1 800 квадратни метра близо до водно-електрическата централа на язовир Кърджали. Той отказа да съобщи за какво ще използва терена. Търгът се проведе от съдия-изпълнител по иск на частно лице. Още над 120 изпълнителни дела предстоят по искове на ощетени от завода юридически и физически лица, сред които и много металурзи.
Източник: profit.bg (31.07.2012)
 
5 големи индустриални предприятия оспорват в съда цените на тока от 1 юли, одобрени от ДКЕВР. Става дума за "Аурубис", "Биовет", "Стомана индъстри", "Дружба - стъкларски заводи" и "Алкомет". Те са подали искове пред Върховния административен съд, в които настояват магистратите да отменят като незаконни приетите добавки към цената на тока - за пренос на "зелена" енергия, за пренос на високоефективно производство и за "невъзстановяеми разходи".
Източник: econ.bg (01.08.2012)
 
Още 11 млади проекта получават пари по JEREMIE Още 11 млади компании ще получат финансиране за своите стартиращи проекти от програма JEREMIE. Фондът за рисков капитал Eleven, който управлява част от средствата, e избрал екипите, съобщиха от там. Миналата седмица и другият фонд по инициативата LAUNCHub обяви, че е избрал 9 проекта. И тук всички идеи са в сферата на информационните технологии. Eleven има капитал от 12 млн. евро, а LAUNCHub е с 9 млн. евро. "Всеки от избраните от Eleven отбори ще получи първоначално финансиране в размер от 50 хил. евро под формата на дялова инвестиция, разделена на два транша от по 25 000 хил., а от септември ще влязат в менторската програма на Eleven. Това е етапът, в който младите предприемачи ще бъдат насочвани от водещи специалисти в различни области - т. нар. ментори, включително хора от Google", съобщават от там. Два от проектите са от Румъния и Турция. При LAUNCHub инвестицията е по 30 хил. евро за 8-10% от капитала на проекта - там също има два чуждестранни екипа - от Хърватия. Единадесетте проекта на Eleven ще следват т. нар. менторска програма със специалисти от различни сфери. Менторите ще помогнат на екипите да изчистят идеите и бизнес модела си, като целта е до 6 месеца от стартирането 11-те екипа да са готови за пускане на продукт на пазара. След първите 6 месеца има възможност за допълнително финансиране, което да бъде ползвано за комерсиализиране на вече пуснатия продукт. "Процесът на работа на фонда Eleven представлява структурирана програма за финансиране на стартиращи проекти в рамките на 3+3 месеца. Програмата за първите избрани екипи започва през септември. След първите шест месеца, през които екипите ще работят активно в рамките на менторската програма, всеки от тях в зависимост от напредъка си, ще получи възможност за презентация пред инвеститори в Лондон, Силициевата долина или избрани от тях стратегически локации. Това са т. нар. Дни на Инвеститорите, които фондът ще организира в партньорство със Springboard и Google. Там компаниите могат да намерят инвеститори за част от следващите етапи на своето развитие, като Eleven също има възможност да се включи с до 150 000 евро допълнително за избрани проекти", посочиха от Eleven. Eventyard - платформа, която предлага възможност за намиране на събития от всякакъв вид, които отговарят на интереси и локацията на потребителите. Farmhopping - е глобална мрежа от устойчиво развиващи се ферми, която дава възможност на потребителите си да станат част от тях, чрез закупуването на идеални части от фермите и подпомагане на техни проекти и инициативи. Filement - платформа за достъп и управление на информацията, посредством интуитивен и лесен интерфейс, която работи на всяко устройство. GrabaLanguage - е медийна платформа, която изпозлва социалните медии и създадено от потребителите съдържание за изучаване на чужди езици. Playground Energy - компания, чиято идея е да превърне изразходваната от децата енергия на детските площадки в WiFi сигнал, осветление, енергия за зареждане на мобилни устройства и други. KeenSkim - платформа, която обобщава интернет статии и новини като маркира най-приложимите изречения по темата La Koketa - дигитален гардероб и личен стилист за iPhone за жени – какво да облече дамата във всеки един случай. MaistorPlus - Платформата предлагa надеждна и лесна система за обратна връзка, която да е от полза не само на търсещите добър майстор, а и на самите майстори. Sensika - технологична платформа, която дава възможност на всяка фирма в реално време да получава и извлича цялата значима за бизнеса информация от външни и вътрешни източници. SocerScout - Професионална уеб базирана мрежа за футболисти, треньори и мениджъри от цял свят. Предназначена да свързва мигновенно всички участници във футболната индустрия. Ulympix - лична Олимпиада, която дава възможност на всеки да създаде собствено съревнование
Източник: Капитал (01.08.2012)
 
Банките отписаха заеми за 1 млрд. Банките в страната отписаха кредити на стойност 1,082 млрд. лв. само за първите 6 месеца на годината, сочат данните на БНБ. Това е сумата на всички заеми, които не са погасявани повече от 180 дни. Според регулаторните изисквания лоши кредити, надвишили този срок, се вписват директно в графата "загуба". Основен принос за отписаните 1,082 млрд. лева имат корпоративните клиенти на родните трезори. За първата половина на годината кредити към родния бизнес на стойност 985,02 млн. лв. са отписани като "загуба". За разлика от предприемачите домакинствата са натрупали едва 91,7 млн. лв. "загуба" към края на полугодието. Тя се формира главно от непогасени ипотечни заеми, които са нараснали със 159,6 млн. лв. през последните 6 месеца. В същото време с 67,8 млн. лв. намалява обемът на потребителските кредити, окачествени като "загуба". С последното увеличение от 1,082 млрд. лева излиза, че откакто се води тази статистика, банките у нас са отписали кредити за 7,66 млрд. лв. Печалбата на банковата система достигна 323,4 млн. лева за първите 6 месеца на годината. Това е ръст от 2,7% (8,4 млн. лв.) спрямо същия период на миналата година. За половин година банките са прибрали 2,42 млрд. лева от лихви (90 млн. по-малко спрямо 2011 г.).
Източник: Стандарт (01.08.2012)
 
Метали: В желязно здраве Сигналите за възстановяване на металургичната индустрия след кризисната 2009 г. явно не са били фалшиви и през 2011 секторът успя да отчете силна година. Въпреки че продажбите в страната като цяло също се повишиха, добрите резултати на компаниите дойдоха главно от увеличения износ. Анализаторите тълкуват това като добър сигнал. "И през 2011 г., и през тази година ръстът е основно при износа. Това показва, че металургията е конкурентоспособна на европейските пазари", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. За миналата година обемът на изнесените черни и цветни метали се увеличи с 16%, а в стойностно изражение продажбите извън страната се повишиха с около 40%, достигайки 7.6 млрд. лв, показват данните на НСИ и асоциацията. Зелено Продажбите в чужбина нарастват по-бавно, отколкото през 2010 г. Причината за това обаче е ниската база от 2009 г., когато секторът отбеляза рязък спад. По данни на БАМИ около 14% от промишленото производство в България през 2011 г. заедно с местното потребление се дължат именно на металургичните компании. В десетте компании от секторната класация са съсредоточени над 8 млрд. лева приходи, което нарежда бранша сред трите с най-високи обороти (след горива и енергетика). Черно Фалитът на "Кремиковци" през 2010 г. се отрази на резултатите на цялата черна металургия, а "Стомана индъстри" остана единственият производител на стомана в България. Увеличи се обаче бизнесът със скрап, след като през миналата година металургичният гигант беше купен от "Елтрейд къмпани" - фирма, свързана с преработвателя на метални отпадъци "Надин комерс". По груби изчисления на площадката на софийския завод има около 2 млн. т отпаден метал, а новият собственик реже месечно около 10 хил. т. След като кризата превърна България в нетен вносител на продукти и изделия от черни метали, през 2010 г. тенденцията се обърна и износът превиши вноса с 209 млн. лв., показват данни на БАМИ. През миналата година разликата между продажбите на българските производители навън и тези на чуждите металургични предприятия в България намаля близо шест пъти до 36 млн. лв. Това обаче се дължи единствено на засиления внос, тъй като компаниите в сектора запазиха ръста на износа си от предходната година (около 55%) и така обемът му достигна 2.1 млрд. лв. "България по принцип е малък пазар, а освен това кризата накара компаниите да свият инвестиционната си дейност, което допълнително се отрази на черната металургия", коментира Антон Петров, председател на управителния съвет на БАМИ и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед", "Етем България" ("Стилмет") и "Металвалиус". И цветно Доста по-добро е положението при цветните метали, където работи най-голямото металургично предприятие в страната "Аурубис България". Заводът в Пирдоп е дъщерно дружество на европейския производител на мед - германската Aurubis. Именно производството на електролитна мед в България като че ли остана незасегнато от кризата. То нараства стабилно от 2008 г. насам и през миналата година достига 226 хил. т. Двуцифрен ръст има в продукцията на прокат от тежки цветни метали като мед, цинк и олово (33%), която дори леко изпреварва предкризисните обеми от 2008 г. и е двойно повече, отколкото през 2009 г. Макар и по-слабо, увеличение се отчита и при алуминиевия прокат (4%). Намалява обаче производството на олово на блок - с 12%. Това е суровината, от която след преработка се правят листове и профили. Леко понижение има и при цинка. Основната причина за това е спирането на работа в ОЦК - Кърджали, в резултат на което заводът произведе половината от планираното количество. Още през април оловният цех беше затворен заради екологични проблеми, а в края на годината спряха и мощностите за цинк. Засега възстановяването на работа изглежда трудно постижимо, а обсъжданите възможности варират от отдаване под наем (за което кандидат е полската Silesia) до откриване на процедура по несъстоятелност заради неизплатени дългове на мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев. Така на практика единственият производител на олово и цинк в България остана КЦМ - Пловдив. Като обем износът на цветни метали през миналата година нарасна със 7%. Заради високите цени на международните пазари обаче в стойностно изражение скокът е 39%. Нещо повече, данните показват близо четирикратен превес на износа над вноса, а положителното салдо нараства до 4 млрд. лв. от 2.9 млрд. лв. през 2010 г. В огледалото на резултатите Добрата година за металургията се вижда и от резултатите на компаниите в секторната класация. С над 40% нараснаха приходите на фирмите в топ 10, достигайки близо 8 млрд. лв. С изключение на ОЦК (на 11 позиция) и "Етем", чиито резултати намаляват, почти всички други отчитат двуцифрен ръст на продажбите за миналата година. За завода в Кърджали причините са повече от ясни - той просто не работи. При "Етем", която произвежда алуминиеви профили, продажбите и печалбата й бяха засегнати от срива в строителството. Компанията пласира 30-35% от продукцията си на българския пазар. Безспорен лидер в металургичния сектор остава "Аурубис България". През 2011 г. приходите на компанията нараснаха с 45% и достигнаха 4.7 млрд. лв. благодарение главно на поскъпването на металите. "Около 90% от повишението се дължи на по-високата цена на медта, въпреки че произведените обеми също бяха малко по-големи", посочи изпълнителният директор Никола Треан. Във финансово изражение продажбите на "Аурубис" са повече от целия износ на мед и медни продукти от България през миналата година и над половината от този на метали. Печалбата на "Аурубис" пък се е увеличила 3.5 пъти. И тук основна роля играе цената на метала, макар че по думите на Треан влияние са оказали също подобреният производствен процес и благоприятните условия на всички основни пазари на компанията. С 937.1 млн. лв. приходи на второ място се нарежда "Стомана индъстри". Заводът в Перник увеличава продажбите си с 32%, но въпреки това излиза на загуба от 4.8 млн. лв. "Това се дължи на ниските цени на готовата продукция, особено на вътрешния пазар", уточни Антон Петров. В челната тройка с 650.9 млн. лв. продажби попада и "София мед". В резултат на значителните инвестиции в завода през последните години са се увеличили произведените обеми и предлаганите продукти. Въпреки че за поредна година компанията отчита загуба, размерът й намалява с 25%. "В металургията възвращаемостта е по-бавна, но промените вече дават резултат. Разширяването на продуктовата гама ни дава възможност да засилим пазарните си позиции", коментира Антон Петров. Едно впечатляващо завръщане За втора година след кратко отсъствие сред класираните е и добивната компания "Челопеч майнинг" с 299 млн. лв. продажби за 2011 г. След като през 2010 г. дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals отчете загуба заради отписването на инвестиции в нова инсталация за производство на злато, която така и не получи разрешение да заработи, за миналата година фирмата не само е на зелено, но и отбелязва втората най-голяма печалба в топ 10 - 158.6 млн. лв. "Челопеч майнинг" се отличава и с най-високата рентабилност - 53%. КЦМ - Пловдив, въпреки че расте с 9%, не отчита най-силната си година. Като такова обаче се очертава бъдещето: този март компанията започна изграждането на завода за олово, който ще е готов до септември 2013 г. и е част от програма за модернизация за над 100 млн. евро. Със средствата от част ще бъде обновен и цинковият завод. Бургаският "Промет стиил" отбелязва впечатляващ скок на продажбите от близо 90%, както и понижаване на загубата. Компанията е част от украинската добивна и металургична група Metinvest. С малка разлика по продажби след нея се нарежда "Алкомет" с резултат от 273.8 млн. лв. Въпреки че през миналата година в шуменския завод не са въвеждани нови мощности, общото производство се е увеличило заради подобрената организация на работа, става ясно от отчета на дружеството. През 2011 г. алуминиевият преработвател забавя ръста на печалбата си до 3.9% след 800-процентовия скок през 2010 г., но въпреки това отчита най-добрата си печалба за последните пет години. За втора поредна година в топ 10 участват и компанията за преработка на скрап "Металвалиус" ("Копервалиус") и търговецът на метали и метални изделия "ТисенКруп Юпитер стомана". Първото дружество е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet, а второто е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Компас, който сочи юг Представителите на сектора обаче не са убедени, че добрите резултати от 2011 г. ще се пренесат и в тази година. "Цветната металургия ще запази нивата си, тъй като основните клиенти са страни, не силно засегнати от кризата като Германия, Турция и Северна Африка. Заради засиления внос на черни метали извън правилата обаче този сектор може да завърши много трагично", казва Политими Паунова. По думите й за първото тримесечие на 2012 г. вече се наблюдава спад в черната металургия. Представителите на бизнеса също са резервирани в прогнозите си. "В началото на годината бях по-голям оптимист, но сега и като цени, и като запитвания търговците са доста умерени заради голямата несигурност на пазара", посочи Антон Петров. "Въпреки че през първите шест месеца на финансовата година (до края на март - бел. авт.) не бяхме засегнати от кризата в Европа, не мога да кажа какво ще стане до края на годината", коментира и Никола Треан. И двамата са единодушни, че всичко ще зависи от това как ще се развие ситуацията в Гърция, Испания и Португалия.
Източник: Капитал (01.08.2012)
 
За BHP фокуса е върху намаляване на разходите заради спада на пазарите BHP Billiton заяви, че ще се съсредоточи върху намаляване на разходите, три седмици преди да отчете първия си спад на годишната печалба от началото на финансовата криза през 2008 г. поради отслабване търсенето. "На фона на нарастващите разходи и спадащите цени на суровините, продължаваме да се съсредоточаваме върху намаляване на извънредните, оперативните и несъществените разходи, за да се гарантира, че нашите активи са добре разположени на кривата на относителните разходи", каза Фиона Мартин, говорителка на BHP. "Това включва преглед на извънредните разходи и основните ни проекти." Коментарите идват на фона на очаквания, че BHP ще отложи една или повече мега-проекти до подобряване на икономическите перспективи в Европа и Китай. След среща с Колин Барнет, управител на щата Западна Австралия, от който BHP тази година достави 159 млн. тона желязна руда и харчи милиарди долари за разширяване на работата, главният изпълнителен директор Мариус Клоперс заяви, че компанията не е променила значително погледа си върху световната икономика или очакванията за стоките от миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (01.08.2012)
 
Отчитат излишък по консолидирания бюджет към края на юни Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително в размер на 62,4 млн. лв. към края на първото полугодие, сочат данните на финансовото министерство. Към края на юни миналата година дупката в хазната е била 649,7 млн. лв., припомнят от ведомството на Симеон Дянков. Фискалният резерв към 31 юни е 5,1 млрд. лв. Бюджетното салдо по консолидирания бюджет към края на първите шест месеца от годината се формира от излишък по националния бюджет в размер на 467,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 405,3 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година бюджетното салдо на касова основа се подобрява с 712,1 млн. лв. Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на първото полугодие на 2012 г. са в размер на 13 224,3 млн. лв. или 46,0 % от разчетите към ЗДБРБ за 2012 година. Съпоставени с отчетените приходи за същия период на предходната година постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 9,8 % (1 183,3 млн. лв.), което се дължи на ръста при косвените данъци, неданъчните приходи и помощите. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни 2012 г. възлиза на 10 562,3 млн. лв., 48,9 % от годишните разчети. Приходите в частта на преките данъци са 2 122, 2 млн. лв., което е 55,3 % от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 5 319,3 млн. лв., което е 46,8 % от планираните със ЗДБРБ за 2012 г., от тях приходи от ДДС – 3 419,3 млн. лв., 48,2 % от плана, от акцизи – 1 829,7 млн. лв., 44,3 % от плана, от мита – 57,0 млн. лв., 47,5 % от плана и от данък върху застрахователните премии – 13,3 млн. лв., 55,3 % от плана. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 442,6 млн. лв., 53,7 % от годишния разчет. Социалните и здравноосигурителните вноски към 30.06.2012 г. са в размер на 2 678,3 млн. лв., което представлява 48,2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи и помощите са в размер на 2 662,0 млн. лв., което е 37,2 % от годишния разчет. Разходите по консолидирания бюджет включително вноската на България в общия бюджет на ЕС към 30 юни 2012 г. възлизат на 13 161,9 млн. лв., което е 44,1 % от годишния разчет. В структурно отношение спрямо първото полугодие на 2011 г. се наблюдава нарастване основно при капиталовите разходи и социално и здравноосигурителните плащания. Текущите нелихвени разходи са в размер на 11 017,8 млн. лв. (48,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 317,9 млн. лв. (24,8 % от разчетите към ЗДБРБ за 2012 г.) и лихвените плащания - на 359,6 млн. лв. (50,1 % от планираните за 2012 г.).
Източник: Дарик радио (02.08.2012)
 
Реалната безработица е 19 % Реалната безработица в момента е около 19 % и вероятно ще се покачва, заяви пред Дарик зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. По думите му евентуалното увеличение на минималната работна заплата до 310 лева от догодина е записано в средносрочната бюджетна рамка, но ще повлияе негативно върху бизнесите, които най-силно усещат ефекта от кризата. Те ще бъдат принудени да съкратят още персонал, което ще доведе до по-висока безработица. Darikfinance припомня, че вчера Евростат отчете ниво на безработицата в България от 12.4% към края на юни. Това нарежда страната на осмо място в Европейския съюз по дял на безработните от трудовата сила. Но данните на за безработицата на Евростат не включват т. нар. обезкуражени, които са се отказали да търсят работа, като по този начин са излезли от пазара на труда.
Източник: Дарик радио (02.08.2012)
 
Фискалният резерв е 5,1 млрд. лв. Фискалният резерв към 30 юни е в размер на 5,1 млрд. лева, съобщиха от Министерството на финансите. Към края на първото полугодие на 2012 година бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е положително в размер на 62,4 млн. лева при дефицит в размер на 649,7 млн. лева към юни 2011 година. Бюджетното салдо по консолидирания бюджет към юни 2012 г. се формира от излишък по националния бюджет в размер на 467,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 405,3 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година бюджетното салдо на касова основа се подобрява с 1,0 пр.п. от БВП (712,1 млн. лв.). Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на първото полугодие на 2012 г. са в размер на 13 224,3 млн. лв., или 46,0% от разчетите към ЗДБРБ за 2012 година. Съпоставени с отчетените приходи за същия период на предходната година, постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 9,8% (1 183,3 млн. лв.), което се дължи на ръста при косвените данъци, неданъчните приходи и помощите. Частта от вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 30.06.2012 г. от централния бюджет, възлиза на 466,6 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС Според статистиката на финансовото министерство общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни 2012 г. възлиза на 10 562,3 млн. лв., 48,9% от годишните разчети. Приходите в частта на преките данъци са 2 122, 2 млн. лв., което е 55,3% от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 5 319,3 млн. лв., което е 46,8% от планираните със ЗДБРБ за 2012 г., от тях приходи от ДДС – 3 419,3 млн. лв., 48,2% от плана, от акцизи – 1 829,7 млн. лв., 44,3% от плана, от мита – 57,0 млн. лв., 47,5% от плана и от данък върху застрахователните премии – 13,3 млн. лв., 55,3% от плана. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и други данъци по ЗКПО) са в размер на 442,6 млн. лв., 53,7% от годишния разчет. Социалните и здравноосигурителните вноски към 30.06.2012 г. са в размер на 2 678,3 млн. лв., което представлява 48,2% от разчетените за годината. Неданъчните приходи и помощите са в размер на 2 662,0 млн. лв., което е 37,2% от годишния разчет. Разходите по консолидирания бюджет (включително вноската на България в общия бюджет на ЕС) към 30 юни 2012 г. възлизат на 13 161,9 млн. лв., което е 44,1% от годишния разчет. В структурно отношение спрямо първото полугодие на 2011 г. се наблюдава нарастване основно при капиталовите разходи и социално- и здравноосигурителните плащания. Текущите нелихвени разходи са в размер на 11 017,8 млн. лв. (48,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 317,9 млн. лв. (24,8% от разчетите към ЗДБРБ за 2012 г.) и лихвените плащания - на 359,6 млн. лв. (50,1% от планираните за 2012 г.)., уточняват от Министерството на финансите.
Източник: Класа (02.08.2012)
 
Щатски фонд иска ОЦК Американски инвестиционен фонд, свързан с кмета на Ню Йорк Сити Майкъл Блумбърг, прави постъпки за покупка на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Неправителствени източници потвърдиха, че вече има сключен предварителен договор за продажбата на предприятието. Преговорите между представители на компанията „Блумбърг" и собственика на металургичното предприятие Валентин Захариев са били на 30 юли. В рамките на 60 дни трябва да се извърши проверка на финансовото и техническото състояние на завода, след което се очаква сделката да бъде финализирана. Мощната американска групировка, която има мераци за купуването на ОЦК, се занимава с информационни финансови услуги и софтуерни инструменти. Тя държи една трета от глобалния финансов пазар на данни. Освен в света на парите компанията играе и на медийния пазар с инвестиции в интернет, радио, печата и в телевизионни реклами. Годишният й оборот е над 10 милиарда долара.
Източник: Преса (02.08.2012)
 
3 от 4 японските стоманопроизводители на нетна загуба през Q1’2012 Три от четири основни стоманопроизводители са на червено през тримесечието април-юни на фискалната 2012 година, поради огромните загуби по оценяване на акциите им. Трите компании са Nippon Steel Corporation, Kobe Steel Limited и Sumitomo Metal Industries Limited. От друга страна, JFE Holdings Inc отчита нетен прираст на печалбата до JPY 18.1 млрд., след като печалбата й падна с JPY 7.1 млрд. предишната година след загубите, свързани с бедствието от 11 март 2011 г. Nippon Steel отчете 96.3 млрд. йени в загуби от ценни книжа, дължащи се най-вече на акциите й в Sumitomo Metal и Kobe Steel. Sumitomo Metal и Kobe Steel претърпяха съответно загуби за JPY 15.5 млрд. и JPY 14,1 млрд., след спада на фондовия пазар. (Jiji Press)
Източник: Други (02.08.2012)
 
Злато от отпадък Нов проект за оползотворяване на отпадъците от производството на концентрат в "Челопеч майнинг" може да увеличи добива на злато с до 2400 кг (85 хил. тройунции) годишно. Направените тестове и проучвания досега са потвърдили първоначалните очаквания, съобщиха от канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). "Това е технология, която развиваме в момента и още не е завършена, но може да се каже, че полупромишлените експерименти са успешни на този етап", уточни изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Николай Христов. В случай че изследванията потвърдят ефективността на проекта и той стартира, изпълнението му може да приключи до 2017 г. В момента в Челопеч се произвежда концентрат със съдържание на злато, мед и сребро от съответно 55, 85 и 42%. Рудата съдържа известно количество пирит, който се отстранява по време на флотацията. С минерала обаче са свързани и благородни метали, които също не се преработват. "На практика заедно с пирита определено количество злато отива в хвостохранилището. Идеята е този метал да се извлича", каза Христов. Проучванията засега показват, че новият проект ще позволи това да стане. До тази есен компанията трябва да приключи разширението и модернизацията на мината, с което производството на руда ще достигне 2 млн. т годишно. При този капацитет ще се получават между 380 и 420 хил. т пиритен концентрат като отделен продукт в допълнение към медния концентрат, който се прави в момента. Според предварителните тестове в един тон пиритен концентрат ще има 6-7 г злато, 10-15 г сребро и 0.5-0-7% мед. Това означава годишно да се добиват до 90 хил. тройунции злато и 190 хил. тройунции сребро, както и 2-2.7 т мед. След допълнителна преработка ще се получават между 40 и 80 хил. т доста по-концентриран продукт. В него ще има 30-60 г/т злато и 25-75 г/т сребро, като от двата метала ще може да се извличат съответно 95 и 50%. Намаляването на обема ще позволи концентратът да се транспортира до завода на DPM в Намибия, където и в момента се преработва продукцията на "Челопеч майнинг". Според предварителните разчети проектът може да започне догодина и да протече на два етапа. До 2016 г. част от пиритения концентрат ще се продава, а останалият ще се складира. И в момента "Челопеч майнинг" продава пиритен концентрат, произведен в миналото. Вторият етап включва изграждането на инсталация и ще се изпълни в две фази. През първата в завода ще се преработва половината от концентрата (около 200 хил. т), като се използва съществуващото оборудване. До края на 2016 г. ще бъде изградена допълнителна инсталация, така че от 2017 г. да започне преработката и на останалите 200 хил. т концентрат, които ще се получават годишно. По сегашни оценки инвестицията ще бъде малко над 200 млн. долара и ще се изплати за около четири години. Българската компания стои и зад добрите резултати, които DPM отбелязва към края на юни, става ясно от отчета на канадското дружество. За първото шестмесечие на 2012 г. нетната печалба на DPM нараства до 40.7 млн. долара в сравнение с 15.8 млн. долара за същия период на 2011 г. Печалбата за второто тримесечие също се повишава, макар и по-слабо, като достига 9.4 млн. долара (спрямо 6 млн. долара година по-рано). Ръстът се дължи на увеличеното производство, по-силния долар и по-високите цени на златото, посочват от компанията. Тези фактори са компенсирали изцяло отлагането на някои проекти, както и намалената преработка на концентрат в Намибия заради ремонта на завода там. Той беше изтеглен с едно тримесечие напред, за да съвпадне с наложеното от местните власти свиване на производството наполовина до приключване на проекта за улавяне на емисиите. През юли компанията получи разрешение да увеличи производството до 75% от капацитета си. "Челопеч" продължава да отбелязва стабилни оперативни и финансови резултати и се справя отлично с проекта за разширяване, който се очаква да приключи по план в началото на четвъртото тримесечие", се казва в изявлението на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. През 2011 г. приходите на "Челопеч майнинг" скочиха с над 65% до 299 млн. лв. Нещо повече, компанията успя да обърне загубата си за предходната година в 158 млн. лв. печалба и да отбележи рекордна в сектора рентабилност от 53%.
Източник: Капитал (03.08.2012)
 
Частни турски компании ще внасят газ в България Частни компании в Турция ще доставят природен газ за България. Проектът за износ е бил обсъден на среща между българския енергиен министър Делян Добрев и турския му колега Танер Йълдъз, съобщи БТА. Според информация на "Ихляс хабер ажансъ" двамата министри са обсъдили проект за това, как да се отговори на нуждите от газ на България чрез участието на частния сектор. "Ако има фирми от частния сектор, които да искат да изнасят природен газ за България, може да кандидатстват за получаване на лиценз", е заявил министър Танер Йълдъз. През март България и Турция решиха да строят съвместната газова връзка. Подписите под декларация за това поставиха Добрев и Йълдъз. По време на посещението на българския премиер в Анкара турският му колега Ердоган му обеща, че България няма повече да има проблеми с газа. През май обаче Бойко Борисов призна, че газът от Турция е далеч от реалността. Турция може да даде газ само при критична ситуация за България, каза тогава той.
Източник: Класа (03.08.2012)
 
BHP Billiton отписва активи за 3,3 млрд. долара след спада на цените на природния газ Австралийската добивна BHP Billiton обяви отписване на активи за шистов газ и никел на обща стойност 3,3 милиарда долара. Изпълнителният директор Мариус Кльоперс и ръководителя на петролното звено Майк Йегер ще се откажат от своите бонуси за 2012 г., заявиха от компанията. Тя е отписала активи за шистовия газ на стойността 2.84 млрд. долара във Файетвил, САЩ, които купи през 2011 г., и 450 млн. долара в австралийските си активи за никел. BHP обвини спада в цената на природния газ в САЩ. Компанията купи шистовия бизнес на Fayetteville и Petrohawk за 17 млрд. долара миналата година. Цените на шистовия газ паднаха наполовина оттогава. Шистовият газ се извлича от шистови скали чрез процес, наречен хидравлично разбиване, или фракинг. Кльоперс заяви, че отписването на активи във Файетвил е и отражение на решението на BHP да промени курса си и да измести добива от сух газ към полета богати на течност. "Въпреки, че отговорихме адекватно на променените пазарни условия, днешните обстоятелства са определено разочароващи", каза той. (BBC)
Източник: Други (03.08.2012)
 
Вложителите спечелиха 660 млн. лева Влогът в банка продължава да носи значителни доходи на българина. Печалбата на гражданите и домакинствата от спестяванията им в трезорите е 662 млн. лв. за шест месеца. Такава е сумата на лихвите, които банките са платили по депозитите на населението според данните на БНБ към 30 юни. За сравнение печалбата на вложителите за 12-те месеца на 2011 г. беше 1,2 млрд. лв. Тези пари не се облагат с данъци. Сумата е значителна, защото натрупаната от населението депозитна база в трезорите вече е огромна - 33,8 млрд. лв. към края на юни. За полугодието тя е нараснала с нови 1,9 млрд. лв., спестени от домакинствата, сочи статистиката. Средно на месец депозитите растат с по около 300 млн. лв., като през януари и юни т. г. новите спестявания почти стигаха 400 млн. лв. Очакванията на централната банка са ръстът на влоговете да продължи до края на годината, но да забави темпа си. Половината от спестяванията на българина в банките са в левове, сочи още статистиката на БНБ. Това прави малко над 17 млрд. лв. 40% са евровите депозити, а около 10% са спестяванията в друга валута, предимно долари. Средната лихва по срочните влогове за населението през май в левове според изданието “Икономически преглед” на БНБ е паднала до 5,04%, като все повече намаляват офертите за депозити с лихва над 6% в левове. Очакванията са доходността да продължи да се топи.
Източник: Труд (06.08.2012)
 
Търсенето на железни руди се забавя- печалбите на китайските стоманени компании намалява с 96% през първото полугодие на 2012 Скорошното икономическо забавяне на Китай, най-големият производител на стомана в света, идва с най-ниските цени на железните руди от две години насам. Цените на тази стока са по-ниски с приблизително 50-60 долара за тон, спрямо същия период на миналата година. "Цените на желязна руда могат да изпаднат в състояние на свободно падане, докато търсенето на стомана на крайния потребител се вдигне през есента", казва Рафаел Халин, анализатор за Китай в консултантската група на евродепутатите от Великобритания. Докладът на Парагон изследва инвестиционните възможности в железодобивната индустрия и провежда собствено изследване на BHP Billiton Ltd. (BHP) и Cliffs Natural Resources Inc. (CLF). Китайската асоциация по желязото и стоманата наскоро обяви, че компаниите, заети в желязната индустрия са отчели годишен ръст на печалбите от 95.8 % за първата половина на годината. Общата печалба за стоманодобивни дружества възлиза на 2.39 милиарда юана ( 376 милиона долара), докато компаниите които не са отчели печалби имат обща загуба в размер на 14.25 милиарда юана. Рентабилността на индустрията е на ръба да се превърне в дефицит, казва Zhang Changfu, вице-президент на асоциацията. Производственият капацитет се увеличава в условията на настоящото свръх предлагане на пазара, докато инвестициите нарастват което ще направи пресищането още по-голямо. (www.steelguru.com)
Източник: Други (06.08.2012)
 
JSPL ще инвестира 100000 милиона рупии до 2020, за да повиши капацитета си Jindal Steel and Power (JSPL) планира да инвестира 100000 милиона рупии, за да разшири капацитета си няколко пъти до 20 млн. тона годишно през следващите осем години. Господин Наавен Джиндай, президент на компанията заявява: „Ние сме в процес на разширение на капацитета на фабрика Raigarh до 7 милиона тона годишно. Новите мощности в Angul in Odisha и Jharkhand също ще се повишат производителността си. Съвкупно ще постигнем произвпдствен капацитет от 20 милиона тона годишно до 2020. JSPL разполага с капацитет от 3 милиона тона годишно в Raigarh in Chhattisgarh и планира да започне първата фаза от пускането на своята фабрика с капацитет от 6 милиона тона в Angul in Odisha до 2013-14. Освен това компанията изгражда и завод на Грийнфийлд със същия капацитет в Jharkhand.. По-рано, компанията съобщи намерението си да инвестира 45 милиона рупии в разширението си до 2015-16, посредством съчетаване на дълг и вътрешни ресурси. Към март 2012, дружеството има нетен дълг на стойност от 14 милиона индийски рупии и съотношението на дълга към собствения капитал от 0,61.(steelguru.com)
Източник: Други (06.08.2012)
 
Alcoa печели договор за доставка на сондажна тръба от алуминиева сплав Alcoa съобщи, че Alcoa Oil & Gas е спечелила договор с Pennsylvania General Energy за производство на сондажна тръба от алуминиева сплав с дължина от 3.500 фута за добив на газ от шистовото форморование Marcellus в Централна Пенсилвания. Сондажната тръба на Alcoa-4.5 ще разшири обхвата на монтираната в кариерата сондажна машина, използвана за естествени газови кладенци в Шистовото формирането на Marcellus с обща дълбочина от около 7500 фута. Това е с 1000 фута по-дълбоко в сравнение с традиционните стоманени тръби и може да проникне, без да използвате големи по-скъпи платформи. Иновативната сондажна тръба на Alcoa е заострена, с висока якост, произведена от алуминиева сплав в комбинация от патентована технология за охлаждане, която позволява стоманените сглобки да се прикрепят към тялото на алуминиева тръба. Тази характеристика оптимизира съотношението здравина на тръбата към тегло и прави възможно използването й със стоманена тръба. Дизайнът на тръбата и уникалната алуминиева конструкция я правят 50 % по-лека от стоманена тръба, въпреки че не й отстъпва по устойчивост и здравина. Тръбата на Alcoa увеличава оперативната ефективност на платформата, докато позволява по-дълбоко сондиране. (Steelguru)
Източник: Други (06.08.2012)
 
Shell изтегля парите си от еврозоната Една от най-големите компании в света - англо-холандската Royal Dutch Shell, изтегля парите си от банките в еврозоната заради задълбочаващата се дългова криза, твърди британският вестник The Times, цитиран от Reuters. Главният финансист на компанията Саймън Хенри е коментирал пред изданието, че Shell намалява експозициите си към европейския кредитен риск в най-тежко ударените от кризата икономики. "Има промяна в готовността ни да поемаме кредитен риск в Европа. Кризата ни повлия негативно в това отношение", заявява той. Изтеглянето на пари от сметки в европейски банки е показателно за опасенията на компанията, че сегашната дългова криза в еврозоната повишава заплахата за вложенията, отбелязва изданието. По думите на Хенри 15-те милиарда долара свободни пари на компанията вероятно ще бъдат вложени в американски банки или използвани за придобиването на американски държавни облигации. Компанията все пак е принудена да задържи част от парите си в Европа, за да финансира операциите си на континента. По-голямата част от паричните резерви обаче ще бъдат изнесени извън еврозоната, за да се избегне нарастващия макроикономически риск. Ако и други големи европейски компании последват примера на Royal Dutch Shell, това може да доведе до вдигане на лихвите по кредитите в еврозоната, отбелязва още The Times
Източник: Reuters (07.08.2012)
 
Ръст на потребителското доверие през юли Потребителското доверие се е повишило през месец юли, отчита Националният статистически институт чрез редовното си анкетно проучване. Индексът, който следи това се е покачил със 7.8 пункта, като за пореден път потребителите в градовете са по-оптимистично настроени от хората, живеещи по селата. В сравнение с месец април от НСИ наблюдават намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства, както и по отношение на очакванията им за следващите 12 месеца. Това е по-характерно за живеещите в градовете, докато по селата има влошаване на оценката за бюджета, с който са разполагали домакинствата им. Потребителите са на мнение, че и през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо. Инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващата година очакванията се изместват към запазване или незначително намаление. Проучването на националната статистика разкрива също, че домакинствата са били по-смели в покупката на предмети за дълготрайна употреба и дори изявяват намерение за покупка на кола, покупка на жилище или построяване на вила през следващите 12 месеца.
Източник: Дарик радио (07.08.2012)
 
Фед: Банките в САЩ облекчават условията за кредитиране на големите компании Американският Федерален резерв съобщи, че банките в САЩ през последните 3 месеца са продължили да облекчават кредитните стандарти за големите компании, но за дребния бизнес трудният период за достъп до финансиране продължава, предаде Ройтерс. Резултатите от тримесечното изследване на централната банка сред старшите кредитни инспектори предполага, че способността на фирмите да теглят кредити продължава да се подобрява въпреки последните признаци за слабост в икономическото възстановяване. Някои банки са облекчили стандартите за теглене на заеми при закупуване на автомобил и за издаване на кредитни карти, посочват от Фед. Стандартите за кредитиране са били облекчени заради засилената конкуренция от други банкови и небанкови институции, а не заради подобрена икономическа перспектива. Още по темата Санди Уейл: Раздробете големите банки Европейските банки продължават да затягат условията за кредитиране Европейските банки се изтеглят от САЩ Силното търсене за заеми, обезпечени с висококачествени ипотеки, представя ново доказателство, че зараждащото се оттласкване от дъното в жилищния сектор най-накрая се задържа. Американските банки печелят от новия бизнес заради спада на кредитирането от европейските институции, разкрива проучването. Те обаче затягат кредитирането за европейските банки. Проучването е проведено в периода 3-17 юли. През миналата седмица Фед остави монетарната си политика без промяна, но мнозина анализатори все още смятат, че централната банка може да предприеме трети кръг на изкупуване на държавни облигации от септември в опит да подкрепи крехката икономика.
Източник: Reuters (07.08.2012)
 
Неизпълними конкурсни условия пак отложиха минната стратегия Нито един от кандидатите не успя да изпълни условията на икономическото министерство за изготвяне на екологична оценка на Националната стратегия за развитие на минната индустрия. Обществената поръчка за 110 хил. лв. беше обявена в началото на май. В края на юли обаче стана ясно, че процедурата е прекратена, въпреки че оферти бяха подадени от три фирми - "ПОВВИК", "П-Юнайтед" и "Денкщат - България". "Мотивите са, че нито един от участниците не отговаря на предварително обявените от възложителя условия", казаха от МИЕТ. Оттам обещаха в най-скоро време да бъде открита нова процедура. Въпреки това секторът едва ли ще има стратегия преди изборите догодина, а какво ще стане след това едва ли някой може да прогнозира. Условията за участие в процедурата за избор на консултант са изложени на четири плътно изписани страници. обявяването на решението на комисията се е забавило, защото от МИЕТ са поискали допълнителни уточнения от кандидатите. Въпреки това се оказва, че нито една от компаниите не може да покрие условията, а експертите им не притежават нужната квалификация. Причината за това обаче не е в липсата им на опит, а в самите изисквания и формулировката им. Експертите например трябва да имат опит в изготвянето на ОВОС или оценка за съвместимост на инвестиционни предложения за добив на подземни богатства. И макар че самото изискване е логично, странното е, че единственият начин да докажат това е със становище. Такива становища обаче по принцип не се предоставят на консултантите, а на инвеститорите и няма гаранция, че експертите ще могат да ги получат. "Имахме затруднение при намирането на такива становища за доклади по ОВОС, изготвени преди много години", обясни управляващият партньор в "Денкщат - България" Боян Рашев. Не по-малко странно е изискването за компетенции, които не съществуват при ОВОС. Един от експертите например трябва да е в областта на материалните активи. Той трябва да е магистър по технически науки с професионално направление архитектура, строителство и геодезия. В същото време обаче трябва да е участвал в разработване на ОВОС за добив на подземни материали. "Няма такъв компонент при ОВОС и съответно няма как експерт да докаже, че е правил такова нещо", категоричен е Рашков. Същото се отнася и за експерта в областта проучване и добив на подземни изкопаеми. "Не се случва за първи път МИЕТ да поставя условия, които не отговарят на закона", коментира управителят на "П-Юнайтед" Петър Петров. Проблем за министерството се оказва и когато някой от експертите е доктор или доцент, но е завършил преди много години и няма документ за магистърска степен. "Имали сме забележка защо даден доцент не е представил диплома за магистър", каза Рашев. Ако тези изисквания обаче звучат, меко казано, странно, непризнаването на чуждестранните дипломи граничи с дискриминация. "Не признаха дипломата на един от експертите ни, който е завършил в Русия, въпреки че имаме двустранно споразумение за това от 1972 г.", посочи Петров. Всъщност, ако някой от екипа е завършил в чужбина, на практика няма шанс да прескочи летвата на министерството, тъй като легализацията на дипломата отнема доста време. От МИЕТ обаче изискват такива лица да докажат, че имат признато висше образование "при условията и по реда на Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища". "Това практически отхвърля всеки чуждестранен експерт, а и много българи, завършили в чужбина", коментира Рашев. Изготвянето на стратегията беше предвидено с влезлите в края на 2010 г. поправки в Закона за подземните богатства и беше изчакано търпеливо от сектора. "По-важно е тя да се направи внимателно и да се обмисли добре", коментира още преди месеци изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Времето обаче вече може да се окаже проблем, тъй като тепърва трябва да се открие нова процедура, а само срокът за изготвяне на екологичната оценка е една година. Стратегията ще трябва да мине и през обществено обсъждане, преди да бъде гласувана от кабинета. На базата на този документ трябва да се направят допълнителни промени в Закона за подземните богатства, които да улеснят работата на добивните компании. Става дума най-вече за облекчаване на процедурата за смяна на предназначението на земите. Очаква се в закона да бъде включен и механизмът за изчисление на концесионните възнаграждения, който в момента е регламентиран с наредба. "За нас това са много важни промени, тъй като касаят различни проблеми, които компаниите в момента срещат", каза зам. генералният секретар на Българската асоциация на производителите на инертни материали Надя Лазарова. Като се има предвид, че през 2013 г. предстоят парламентарни избори обаче, възможно е законовите промени отново да бъдат отложени във времето. От "Денкщат - България" и "П-Юнайтед" казаха, че няма да обжалват прекратяването на процедурата за избор на консултант. Причината е, че се надяват по-скоро да бъде обявена нова поръчка. Дано този път условията да са изпълними.
Източник: Капитал (08.08.2012)
 
ГОРД иска прекратяване на концесиите за златодобив на „Дънди прешъс металс“ За незабавно прекратяване на концесиите на „Дънди прешъс металс“ в България настояват в специална декларация от Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД). С възмущение забелязахме рекламата на „Дънди прешъс металс“, в която се говори за "отговорност към обществото”. Тази отговорност на „Дънди прешъс металс“ се свежда до следното: превръщане на природата на България в лунен пейзаж, грабителски концесионен договор и отровни отпадъчни вещества, пренасяни в отворени и остарели улеи, в чиято близост пасат диви и домашни животни. Многобройни са случаите на раково болни работници, жители и деца в засегнатите райони, които обаче „отговорно” се пазят в тайна. Взривовете в мините са нацепили къщите в Челопеч, същото очаква и Крумовград, където ще пострадат и богатото историческо минало на района, и ценните паметници. Най-старият златен рудник в Европа е край Крумовград. Той е на 3500 години и е от Микенската епоха. Рудник от тази епоха не е откриван досега, дори в Гърция. До този извод са стигнали множество реномирани учени от страната и чужбина. Споменатият безценен исторически паметник ще бъде безвъзвратно изгубен при експлоатацията на мината. Неолитното селище около рудника също ще бъде разрушено или поне непоправимо повредено, твърдят от ГОРД. Местните хора в Челопеч са подложени на всекидневни взривявания и трусове. Мръсният въздух е най-малкият им проблем, тъй като домовете им се рушат, алармираха за пореден път еколози в края на миналия месец. Тогава природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие изтъкна, че рудник Челопеч три пъти е увеличил годишния си добив, а с това на практика три пъти са се увеличили и вредните влияния върху хората. Селото непрекъснато е заплашено от взривове, шум, прах. Домовете ни са напукани, потъват. Почвата ни е отровена, твърди Райна Димитрова, жителка на селото. Какво ще може да се очаква от тези окупатори? Ние гълтаме отровите, а фирмата изнася печалбите, недоумява тя. Жената се оплака и от наглото и безотговорно отношение на институциите към хората в Челопеч. Димитрова обвини „Челопеч майнинг“ в хищническо изземване на благата на България. Тя настоява фирмата да обезщети пострадалите за порутените им домове. Дано бъде чут гласът ни. Вече 7 години никой не ни обръща внимание, даже и кметът, каза и Мария Узунова. От „Челопеч майнинг" обяснили на хората, че домовете им се рушат не от взривовете в рудника, а заради некачествено строителство. Узунова недоумява как така цялото село е строено некачествено. Скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“ освен със замърсяването на р. Тополница край Челопеч e известна и с опитите си да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт „Пристанище Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда, писа преди време в. „Класа“. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара.
Източник: Класа (08.08.2012)
 
Металургията се отлепя от дъното Производителите на черни и цветни метали отчитат средно над 15% ръст на реализираните продукти през 2011 г. спрямо предходната 2010 г. Тенденцията се запазва и за първите шест месеца на тази година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Причината за по-добрите резултати е увеличеният износ основно за страни от Европейския съюз. Стойността на изнесените черни и цветни метали и метални продукти през м. г. спрямо 2010 г. нараства със 143%, или с 2,3 млрд. лева повече. Така общото външнотърговско салдо е 4 млрд. лв. Голяма част от суровините на металургичната индустрия са внос от чужбина. Само за година вносът на скрап, валцувани черни метали и изделия от тях се е увеличил с 47,3%, или с 605,4 хил. тона. Тенденцията се запазва и през първите шест месеца на 2012 г., показват отчетите на БАМИ. Освен голям вносител България е преди всичко износител на метали. Само за миналата година експортът е скочил с 11,8 на сто до 2, 04 млн. тона. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап 41,7 % от общия експорт на метали.
Източник: Труд (09.08.2012)
 
Металургията се отлепя от дъното Производителите на черни и цветни метали отчитат средно над 15% ръст на реализираните продукти през 2011 г. спрямо предходната 2010 г. Тенденцията се запазва и за първите шест месеца на тази година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Причината за по-добрите резултати е увеличеният износ основно за страни от Европейския съюз. Стойността на изнесените черни и цветни метали и метални продукти през м. г. спрямо 2010 г. нараства със 143%, или с 2,3 млрд. лева повече. Така общото външнотърговско салдо е 4 млрд. лв. Голяма част от суровините на металургичната индустрия са внос от чужбина. Само за година вносът на скрап, валцувани черни метали и изделия от тях се е увеличил с 47,3%, или с 605,4 хил. тона. Тенденцията се запазва и през първите шест месеца на 2012 г., показват отчетите на БАМИ. Освен голям вносител България е преди всичко износител на метали. Само за миналата година експортът е скочил с 11,8 на сто до 2, 04 млн. тона. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап 41,7 % от общия експорт на метали.
Източник: Труд (09.08.2012)
 
Абрамович продава най-голямата мина за олово Фирмата Millhouse, собственост на руския олигарх Роман Абрамович ще обяви за продажба най-голямото находище на олово в Русия. То се намира в Чукотка. Милиардерът се надява на интерес от инвеститори от Югоизточна Азия и ще обяви цена от 300 млн. долара. Руски експерти обаче прогнозират, че не може да получи повече от 250 млн. долара Най-вероятни купувачи са добивни компании от Малайзия и Китай. Засега по неофициална информация единственият потенциален инвеститор е държавната китайска фирма Shenhua Group. Нейни представители вече са посещавали мината. Shenhua е специализирана в добива на въглища и е втора в света в отрасъла. Засега обаче Millhouse не води конкретни преговори с никой от претендентите да купят най-голямото руско находище на оловна руда. Запасите в месторождението от олово се изчисляват на над 228 хил. От мината може да се добият и 23 хил. т волфрам. Евентуалните разходи за разработка на богатото полиметално находище се изчисляват на 300 млн. долара, като се планира добивът да тръгне от 2017 г. (RIA Novosti)
Източник: Други (09.08.2012)
 
Nippon Steel ще изгради мексикански завод Nippon Steel и няколко японски партньори са формирали съвместно дружество за изграждане на завод за стомана в централния мексиканския щат Гуанахуато, за автомобилната индустрия. Предприятието за 39.6 млн. долара се очаква да започне производство в средата на 2013 г. в град Силао и да отвори работа за около 200 души. Заводът ще има капацитет да произвежда годишно около 24 хил. тона стоманени части. "Nippon Steel, Sumitomo Pipe & Tube, Sumitomo Corporation, и Metal One отдавна обсъждат навлизане на мексиканския пазар, с оглед на търсенето на автомобилни стоманени тръби в тази страна," заявиха от Nippon Steel. Заводът ще предостави на автомобилната индустрия в Мексико, където японските автомобилопроизводители, като Nissan Motor Co и Honda Motor Co, са направили големи инвестиции през последните години и развиват производство. "Джойнт-венчър компанията планира да започне производство през юни 2013 г. и ще осигури продукти за японските, северноамериканските и европейските автомобилни и производители на авточасти в Мексико," казаха още от Nippon Steel. (AAP)
Източник: Други (10.08.2012)
 
Завод на парчета Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали уверено копира историята на друга бивша собственост на Валентин Захариев - "Кремиковци". Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба половината от неработещия завод, като предложения се приемат до 13 септември. Търси се купувач за сгради и съоръжения с площ малко над 162 хил. кв.м, които включват цялото цинково производство и спомагателните цехове. Началната обявена цена е едва 8.3 млн. лв., сравнена с около 300 млн. лв. дългове на предприятието. Търгът има и добра страна - някой инвеститор може да купи активите и да възобнови производството на цинк бързо, вместо да се минава през протяжна процедура по фалит. В самата обява не се посочва кой от кредиторите е поискал разпродажбата, но според някои публикации това е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е получила изпълнителен лист от съда. ОЦК дължи на банката 54 млн. лв. Още в началото на юли ПИБ съобщи, че е започнала да описва активи на предприятието с цел "охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството". По информация на профсъюзите обаче Валентин Захариев не е спазил дадения от ПИБ двуседмичен срок за изплащане на дълговете си и банката е предприела действие за влизане във владение на няколко цеха от завода. В края на юли пък стана ясно, че друга банка кредитор - BNP Paribas, започва да източва метала от пещите, тъй като той е използван като залог за 70 млн. лв. заем. Металът обаче се оценява на едва 30 хил. долара по информация на синдиката "Защита". Няма информация колко точно са дълговете на предприятието, нито пък каква част са просрочените. Самият Захариев не вдига телефона си вече няколко месеца, никой не отговаря и в офиса на "Интертръст холдинг", чрез който Захариев е мажоритарен собственик на ОЦК. При една от акциите за търсене на купувач на предприятието премиерът Бойко Борисов обяви, че дълговете му са 300 млн. лв. Последният отчет на публичната компания, който е публикуван на сайта на борсата, показва по-малка сума. Според документа дългосрочните задължения към края на март са 128.9 млн. лв., включително 93.3 млн. лв. банкови заеми. Краткосрочните пасиви пък са определени на 65.3 млн. лв., от които 1.8 млн. лв. са задължения по банкови заеми. Колко точни са тези числа е трудно да се прецени. Факт е обаче, че в отчета пише още, че ОЦК "няма стари задължения към бюджета, персонала и социалното осигуряване". В същото време една от причините заводът да не работи в момента е именно протестът на работниците за неполучени стари заплати. Всъщност резултатите към края на март са последните подадени данни от публичната компания, която по закон трябваше да предостави отчета си за второто тримесечие до края на юли. Самият Валентин Захариев пък преди пет месеца каза за "Капитал Daily", че ОЦК дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица. От списъка с активи, които частният съдебен изпълнител предлага за продажба, става ясно, че се търси нов собственик на цеховете "Електролитен", "Мокро извличане", "Сярна киселина" и "Пържилен", както и 17 други сгради и права. Въпросните четири мощности са всъщност оборудването на цинковия завод - единственият, който би могъл да заработи сравнително лесно и да представлява някакъв интерес за потенциални инвеститори. Оловният завод на практика няма шансове, тъй като се нуждае от значителни вложения, за да се съобрази производството с екологичните изисквания. Именно затова той беше затворен през пролетта на миналата година. Цинковият завод е причината интерес към ОЦК да прояви полската компания Silesia, макар че целта й беше единствено да наеме мощностите, а не да ги купува. Въпреки неколкомесечните преговори обаче резултат досега няма. Не се говори и за обявените от правителството потенциални инвеститори с интерес към предприятието, сред които се спрягаха руска и американска компания. Интерес към ОЦК може да има КЦМ - Пловдив, тъй като се нуждае от допълнителни цинкови мощности. Покупката можело да стане чрез "Върба - Батанци", в което с по 50% участват "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. Самият Вълканов обаче неколкократно е посочвал, че няма интерес към завода. "Ситуацията не се е променила, нямам намерение да участвам в търга", потвърди отново той в неделя. От КЦМ не бяха открити за коментар. В случай че в обявения едномесечен срок не се намери купувач за завода, активите вероятно ще бъдат предложени отново, като цената трябва да бъде по-ниска. В много случаи самите кредитори участват в търгове на съдебни изпълнители, като придобиват обезпечението, а после му търсят друг собственик. Теоретично е възможно това да направи и ПИБ. В този случай са възможни няколко варианта. Например производството да бъде поверено на свързана с банката фирма, тъй като самата тя не може да се очаква да се занимава с производствена дейност. В тази връзка любопитен е един от предлаганите за продан активи. Това е "бъдещо строителство" на нов електролитен цех, за който община Кърджали е издала разрешение още през 2008 г. Най-вероятно това е част от проекта на Захариев за изграждане на нов цинков завод към ОЦК, за който по думите му е купено оборудване за 90 млн. евро. Самата инсталация е складирана на площадката на фабриката за тръби "Интер пайп" - друго неработещо предприятие на Захариев. Преди четири месеца последното влезе в процедура по принудително изпълнение на залог заради дълг на компанията майка "Интертръст холдинг" отново към ПИБ. Няма информация дали някой е купил оборудването. Какво ще стане с някога най-голямото предприятие в Кърджали ще се разбере най-рано след месец. Подновяването на работата обаче ще изисква значителна инвестиция, тъй като основните мощности са изградени още през 50-те години на миналия век, а мажоритарният собственик не ги е обновил значително. Другият вариант пък е заводът да поеме по пътя на "Кремиковци" и да бъде купен само за да се използват машините му за скрап. Схема, която много напомня съдбата на "Кремиковци" и която, между другото, се случи отново с участието на ПИБ.
Източник: Капитал (13.08.2012)
 
Медодобивната компания „Аурубис“ изпълнява екопроект за 7,3 млн. лв. Медодобивният комбинат в Пирдоп „Аурубис България“ изпълнява проект по оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика“ за 7,3 млн. лв. Проектът включва оползотворяване на отпадъчните суровини и въвеждане на нов продукт. Предвижда се и покупка на модерно оборудване за обработка на скрап и фаялит.Субсидията съставлява половината от стойността на проекта, който се подпомага по схемата „Инвестиции в зелена индустрия“. След "Асарел медет", която спечели няколко проекта по европейски програми, "Аурубис" е втората минна компания с европейско финансиране.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2012)
 
Разпродават активи за 8,3 млн. лева на ОЦК - Кърджали Един от най-големите кредитори на завода - Първа инвестиционна банка /ПИБ/ спечели делото в съда и получи изпълнителен лист, съобщи БГНЕС в събота. Това се наложи, тъй като мажоритарният собственик Валентин Захариев не е в състояние да обслужва кредита, отпуснат от ПИБ, нито да се разплаща със стотиците металурзи и на практика доведе до закриването на комбината. Захариев е заложил като обезпечение срещу кредита половината от целия комбинат – завода за производство на цинк, а банката поиска продажбата му, за да върне парите си. Началната цена на заложените имоти, които са разположени върху площ от 326 230 квадратни метра, е 8 307 592 лв., а търгът ще се състои днес. Ако в рамките на едномесечния срок не се появят купувачи, заложените сгради и производствени съоръжения стават собственост на ПИБ и тя започва да се разпорежда с тях, обясниха вещи в процедурата, пожелали анонимност. Според тях обявената начална цена е нищожна част от средствата, отпуснати като заем срещу обезпечението. Дори да се намерят купувачи, те ще бъдат желаещи да нарежат съоръженията за скрап, а с парите от това не би се покрила дори началната обявена цена, коментираха още те. Оловно-цинковия комбинат има около 300 млн. лв. дългове. Задълженията към ПИБ са близо 54 млн. лв. Кредитът е обезпечен със сгради в завода, концентрати и оборудването за изграждане на изцяло нови мощности. Върху залога вече е наложен запор. Според запознати, идеята е банката да влезе във владение на имуществото и чрез своя фирма да го управлява. Освен към ПИБ, заводът има задължения и към още две банки - "Суис Кредит" и в БНП "Париба". Проблемите с ОЦК Кърджали тлеят от началото на март. Работниците в комбината, собственост на Валентин Захариев, не са получавали заплати от повече от половин година, което ги изкара на масови протести по улиците на града. Наложи се намеса на правителството и те получиха по заплата и половина преди Великден. Единственият инвеститор с който се преговаря тогава бе полската Силезия, призна министър Добрев. Преди него се отказаха българската Химимпорт и руска компания. Полският инвеститор обяви, че е готов да плати заплати на работниците и да вземе комбината под наем.
Източник: Класа (13.08.2012)
 
Най-големия стоманодобивен завод в Италия може да се наложи да спре производство Най-големият стоманодобивен завод в Италия може да се наложи да спре производство след ново съдебно решение срещу предприятия, които трябва да почистят замърсяванията, на които някои отдават високия процент на ракови заболявания. Съдията Патриция Тодисо уведоми ръководството на завода ILVA, че "не вижда предприятието да работи" по време на почистването на химикалите, изхвърлени от фабриката, и смятани за причина за екологичната и здравословна криза. Заповедта за почистването е издадена във вторник, но не призова за закриване на завода, разположен в бедния южен град Таранто. Едно от най-големите предприятия за стомана в Европа е сцена на ожесточена битка между тези, които искат то да бъде затворено и хиляди семейства, които зависят от него за работа по време на влошаващата се икономическа криза. Постановлението частично отмени предишно решение от прокуратурата от юли да затвори най-замърсяващата част на предприятието. Президентът на ILVA заяви, че заводът може да работи докато се извършват необходимите подобрения, като по този начин се защитят около 11 500 работни места. (AFP)
Източник: Други (13.08.2012)
 
Местният добив на горива е нараснал през 2011 г. Производството на горива в България е нараснало през миналата година. Най-впечатляващ - с една четвърт, е ръстът при добива на въглища, който се дължи основно на старта на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и повишеното търсене на продукцията на "Мини Марица-изток". Макар и незначително като дял от общото потребление, местният добив на природен газ също нараства благодарение на разработваните от "Мелроуз рисорсиз" находища в шелфа на Черно море. Това показва годишният бюлетин на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за състоянието и развитието на енергетиката в България през 2011 г. През миналата година са произведени общо 36.9 млн. тона въглища, което е с 25.5% повече, отколкото през 2010 г., показва анализът на МИЕТ, който се базира на данни, предоставени от енергийните предприятия в страната. От разработваните находища в България най-голям дял имат лигнитните въглища. Те формират 93.6% от общото производство. Лидер в тази сфера е държавната "Мини Марица-изток", която произвежда 95.7% от общото количество. През миналата година компанията увеличи добива заради въвеждането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и увеличаването на поръчките. Строежът на централата започна още през 2006 г., но приключването му се забави заради проблеми с финансирането. През юни 2011 г. ТЕЦ-ът започна търговска дейност, а в края на годината достигна пълно натоварване на двата си 300-мегаватови блока. Отчетът на компанията собственик "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" показва, че за миналата година са похарчени 56.3 млн. лв. за горива. Тъй като лигнитните въглища са нискокалорични, извозването им на големи разстояния е икономически неизгодно. Затова "Мини Марица-изток" ограничава продажбите си в рамките на региона, където захранва с гориво четири ТЕЦ-а. Възможност за увеличаване на добива предоставя проектът за изграждане на два нови блока в държавния ТЕЦ "Марица-изток 2", който се очаква да започне догодина. Самото строителство обаче ще отнеме 5-6 години. Лигнитни въглища в страната се добиват също от мините "Бели брег", "Станянци" и "Чукурово", но делът им в общото производство е минимален. В България се произвеждат и малки количества кафяви и черни въглища (виж графиките). Иначе почти всичките добити твърди горива се използват за производство на електро- и топлоенергия (97.7%). Малки количества отиват за производство на брикети, за собствени нужди и за отопление на домакинствата. Вносът на природен газ от Русия се е увеличил с 6% през 2011 г. и е достигнал 2.8 млрд. куб.м. В същото време обаче местният добив, макар и малък, е скочил с близо 500%. Двете газодобивни компании в страната - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", са произвели общо 443 млн. куб.м. Значителното повишение е резултат от започването на добив в находищата "Калиакра" и "Каварна", за които "Мелроуз рисорсиз" получи 10-годишни концесии в края на 2010 г. По данни на самата компания през миналата година са добивани средно по 1.2 млн. куб.м гориво на ден, което е осигурявало 18% от вътрешното потребление. "Мелроуз" продава синьото гориво основно на "Булгаргаз", по-малки количества се доставят на торовия завод "Агрополихим". Само преди две седмици дъщерното дружество на британската Melrose Resources получи още една, 6-годишна концесия за находището "Каварна-изток". В същото време до пет години ще стане ясно и какви са залежите на нефт и газ в дълбоко Черно море, след като френският добивен гигант Total в партньорство с австрийската OMV и испанската Repsol спечели конкурса за проучване на блок "Хан Аспарух". Самият договор все още предстои да се подпише. Очакванията обаче са големи, тъй като в непосредствена близост се намира румънското находище "Нептун", където бяха открити 80 млрд. куб.м природен газ, а то е три пъти по-малко по площ от "Хан Аспарух". Евентуални положителни резултати от проучванията значително ще подобрят енергийната независимост от Русия. Освен местното производство потреблението на природен газ също е нараснало през миналата година, показват още данните на МИЕТ. В страната са използвани 2.994 млрд. куб.м синьо гориво, което е с 12% повече от 2010 г. С изключение на строителството всички други сектори на икономиката са повишили потреблението. Основни консуматори остават енергийните предприятия, следвани от химическата индустрия. С 14% са нараснали продажбите и на газоразпределителните дружества. Основните играчи в сектора са "Овергаз инк", "Ситигаз България" и "Черноморска технологична компания", които са отчели ръст от съответно 8, 20 и 2%. Повишили са се доставките за промишлените предприятия и бита (съответно 23.4 и 13.3%), докато консумацията в обществено-административните сгради е спаднала с 29%. Добивът на нефт в България е в незначителни количества и остава почти без промяна през миналата година. Той се осъществява от "Проучване и добив на нефт и газ". Потреблението се покрива от внос, където основен играч е "Лукойл Нефтохим Бургас". През 2011 г. обаче бургаската рафинерия е внесла и преработила с 16% по-малко суровина в сравнение с 2010 г. Повече от една пета от произведената електроенергия в страната, която се увеличава с 8.6%, е изнесена през миналата година, става ясно от бюлетина. Най-голям производител са топлоелектрическите централи на въглища, следвани от АЕЦ "Козлодуй". Значително се е увеличил делът на енергията от вятърни генератори (22.6%), които са произвели 22.6% от електричеството от възобновяеми източници. Нараства и производството на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин от топлофикациите заради привеждането им в съответствие с европейските изисквания. Като цяло крайното потребление на електроенергия нараства с 4.5% на годишна база до 29.5 тераватчаса. Спаднало е обаче производството на топлинна енергия главно заради понижението при заводските централи (9.8%). Те обаче са осигурили 47.7% от общото производство, като заемат второ място след самите топлофикации (50.6%). От вложените горива за производство на топлинна енергия най-голям дял имат газообразните (52.9%). На биогоривата пък се дължи 0.4% от общото производство в сравнение с 0.1% през 2010 г.
Източник: Капитал (14.08.2012)
 
"Аурубис България" започва проект за оползотворяване на отпадъчни суровини и въвеждане на нов продукт в производството на стойност 7.3 млн. лв. Половината от средствата се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет като безвъзмездно съфинансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност" за инвестиции в зелена индустрия. Проектът ще бъде изпълнен на няколко части за срок от 20 месеца. Материали за строителството Целта е да се въведе в експлоатация ново оборудване за обработка на скрап и фаялит (железен силикат) в завода на германската група Aurubis в Пирдоп. Фаялитът се получава при преработката на шлаката с цел извличане на остатъчната мед в нея. Макар че е безвреден, той се третира като отпаден продукт. В същото време може да намери приложение най-вече в строителната индустрия, например като инертна добавка при производството на цимент. Железният силикат може да се преработва на гранули, които да се използват като абразив, или на камъни, които заради по-голямото си тегло са много подходящи за укрепване на речни брегове и изграждане на други хидротехнически съоръжения. Въпреки че отстраненият фаялит в Пирдоп е намалял с над 30% между 2004 и 2010 г. заради разширяването на флотационната система за шлака, което завърши през есента на 2010 г., компанията очаква количеството му да нарасне. Новият проект ще помогне за оползотворяване му. "Аурубис България Линк досие "Аурубис България" е медодобивен завод на германската ... Цялото досие " е най-големият преработвател на вторични суровини на мед в Югоизточна Европа и ние непрекъснато инвестираме в ново оборудване, за да осигурим най-модерния стандарт за рециклиране по устойчив път", каза изпълнителният директор на компанията Никола Треан при подписване на договора. Усещане за криза Кризата в Европа и икономическата несигурност в света са се отразили на резултатите на групата, показва отчетът за третото тримесечие на финансовата година, която започва през октомври. В българския завод е бил преработен 6% по-малко меден концентрат (259 хил. т) отколкото година по-рано, въпреки че за деветте месеца има повишение от 5% до 773 хил. т. Без промяна остава количеството произведена катодна мед за тримесечието - общо 57 хил. т. Като цяло звеното за производство на първична мед, към което принадлежи българското предприятие и което включва също заводите в Хамбург и Олен (Белгия), е увеличило леко брутните си приходи за деветмесечието, а оперативната печалба преди данъци е скочила с цели 29% до 6.3 млрд. евро. Цялата група също отчита леко повишение на брутните си приходи за деветте месеца, а оперативната печалба преди данъци нараства с 13% до 147 млн. евро. Само за третото тримесечие обаче оперативната печалба спада с 24%, а нетният резултат е с 59% по-нисък и е в размер на 33 млн. евро. Според Aurubis дълговата криза в Европа, бавното възстановяване в САЩ и несигурността за растежа в Китай се отразяват на пазарите на мед. Значителен спад се наблюдава при продажбите на медни продукти, особено в Южна Европа.
Източник: Капитал Dаily (14.08.2012)
 
ThyssenKrupp продължава да продава активи, за да се облекчи натискът Германският стоманодобивен гигант ThyssenKrupp отчете нетна загуба през миналата година, засегната от разходите по разширяването в Бразилия и САЩ, което имаше обратен ефект на фона отслабващото търсене и покачването на цените на суровините. По тази причина, компанията сега стяга колана, за да намали дълга си и да се съсредоточи върху европейските си операции, като продава подразделението си за неръждаема стомана и иска да продаде предприятията в Бразилия и САЩ. Освен това, компанията заяви на 10 август, че е в напреднали преговори да продаде строителните си операции Construction Group и иска да продаде италианската Berco, която прави ходови части за тежко машинно оборудване. А тези мерки за повишаване на надеждите за по-нататъшно намаляване на дълговете, нетният финансов дълг падна до 5.8 млрд. евро през юни от 6.38 млрд. евро един месец по-рано. Компанията също така прогнозира, че търсенето на стомана в Европа ще падне с около 5% през 2012 г., което точно съвпада с наскоро понижената прогноза на EUROFER. Немската стоманодобивна федерация смята, че спадът на новите поръчки за плоски стоманени продукти е достигнал дъното, но предупреди, че еврозоната трябва да разреши кризата си преди едно дългосрочно възстановяване. (Steelguru)
Източник: Други (15.08.2012)
 
Sumitomo ще изгради съвместно предприятие за специални дълги стоманени продукти в Индия Mukand Limited и Sumitomo Corporation са се договорили за създаването на съвместно предприятие за вторична преработка на специални дълги стоманени продукти в Индия. Новата компания ще поеме бизнеса на Mukand за вторична преработка на специални дълги стоманени продукти за около 2525 милиона рупии, и ще продължи да оперира сегашната завод на Mukand за известно време след създаването на новата компания. Производственият капацитет е 6000 метр. тона на месец. Новата компания планира да незабавно да започне изграждането на нов завод в Лонанд, област Сатара, щат Махаращра, с цел да разшири производствения капацитет в отговор на нарастващото търсене. Новата компания ще извършва вторична преработка на специална и дълги продукти от неръждаема стомана от горещо валцувани дълги продукти, предоставени от Mukand и ще осигурява продукция предимно за производителите на автомобилни части. Обединявайки производството и инженерни способности на Mukand и опита в продажби и управленското ноу-хау на Sumitomo Corporation, новата компания ще се стреми да заеме водеща позиция на индийския пазар за специална стомана. (Steel Guru)
Източник: Други (16.08.2012)
 
ArcelorMittal отнася проблема с мините в Джаркханд към Център Не напредвайки по своето предложение проект на стойност 500 млн. рупии в Джаркханд, ArcelorMittal иска помощ от централната власт за да ускори получаването на право за добив в щата. Повдигайки въпроса за необичайното забавяне при получаване на разрешителното за мините Karampada в Singhbhum, ArcelorMittal каза на Стоманеното Министерство, че "всички изисквания са изпълнени, но разрешителното Stage Forest не е издадено от 24 месеца." ArcelorMittal се свърза с управата на Джаркханд през 2005 г. за създаване на 12-милиона тонен завод за стомана при прогнозна стойност 12 млрд. долара (500 млн. рупии). Централната власт в страната е дала разрешение за отпускане на лиценза на ArcelorMittal над 662.95 хектара земя в региона Karampada през 2010 г. Мината се оценява на 200 тона резерв от желязна руда. Според стоманодобивното министерство, след като световният гигант повдигна въпроса за закъсненията, секретарят по стоманата Чаудари е призовал държавното управление да има единна система за разглеждане на такива молби. Правителството на Джаркханд, от своя страна, заяви, че очаква решение в подобни случаи. (Business Line)
Източник: Други (17.08.2012)
 
Добивната индустрия расте и през 2011 г. Добивната индустрия в България е продължила да расте и през 2011 г., въпреки че не е успяла да достигне предкризисните си нива. Добивът на полезни изкопаеми е достигнал 91.95 млн. тона, което е с 13% повече, отколкото през 2010 г., но все още е под рекордните 102.56 млн. тона за 2008 г. Стойността на произведената продукция пък се е увеличила с 21% до 2.8 млрд. лв., което е близо 4% от брутния вътрешен продукт и за което принос имат всички подотрасли - въглища, метални руди и т.н. Това показват данните на Българската-минно геоложка камара (БМГК), които бяха представени за Деня на миньора на 18 август. Добър сигнал е възстановяването при добива на строителни материали, който пострада най-силно от кризата. Водещи за отрасъла остават въглищата и металните полезни изкопаеми, които са осигурили 74% от добитите количества. В процентно отношение най-много се е увеличил обемът на добитите течни горива - с 478%. В тази област работят само две компании - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", макар че проучвания се правят от доста повече дружества. Според публикуваните наскоро данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма фирмите са произвели общо 443 куб. м природен газ и 22 хил. т нефт. Значителният ръст при газа се дължи основно на "Мелроуз рисорсиз", която започна добив от черноморските находища "Калиакра" и "Каварна" в края на 2010 г. По отношение на нефта добивът в България е минимален и почти не се е променил през 2011 г. По данни на камарата с най-добри производствени резултати в подсектора на течните горива за миналата година е "Овергаз инк.", която е собственик на пет газоразпределителни дружества и лидер в тази област. Компанията е увеличила доставките на синьо гориво с над 5% до 2.2 млрд. куб. м, а приходите й са нараснали с 26% и са достигнали 722.4 млн. лв. Много се е повишило и производството на въглища (главно лигнитни). Според предварителните данни на НСИ добитото количество е нараснало с 21%. Причината за това е увеличеният добив в "Мини Марица-изток" след влизането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово". Това се е отразило и на резултатите на държавното предприятие, като приходите му са се повишили с 25% до 552.4 млн. лв., а печалбата е скочила 2.5 пъти и е достигнала 21.4 млн. лв. Като цяло добивът на въглища е вторият по големина подсектор по стойност на произведената продукция - общо 808.3 млн. лв. за 2011 г. Най-значителен принос към брутния вътрешен продукт на страната продължава да има производството на метални руди, което е осигурило над половината от общия обем, отчетен от минните предприятия. През миналата година фирмите в този подотрасъл са произвели продукция за 1.5 млрд. лв., или с 25% повече, отколкото за 2010 г. В същото време добитата руда се е увеличила с 4%, т.е. голяма част от увеличението е ценово. Рудодобивните компании очаквано държат и топ позициите по приходи в отрасъла, като за най-добри производствени резултати за миналата година БМГК отличи "Елаците-мед". Последните налични данни в Търговския регистър за нея обаче са за 2010 г. и показват 492.7 млн. лв. приходи, с което се нарежда на второ място след "Асарел-Медет" с резултат от 509.8 млн. лв. През миналата година значителен ръст отбелязва "Челопеч майнинг". Приходите на златодобивната компания са се повишили с повече от 65% през 2011 г. и са достигнали 299.1 млн. лв. Така от загуба за предходната година дружеството не само излиза на печалба (158.6 млн. лв.), но и постига рекордно висока рентабилност на приходите - 53%. През миналата година бяха изпълнени няколко интересни инвестиционни проекта в сектора. "Асарел-Медет" въведе уникална за страната инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която позволява извличане на почти 100% от полезния компонент и помага за максималното оползотворяване на природните ресурси. Самото производство е без отпадъци и на практика представлява пречистване на водите. Освен това получаваната мед е с борсова чистота (99.99%) и значително повишава добавената стойност на предприятието. Инвестицията е за 40 млн. лв. и се очаква да се изплати за четири години. В "Челопеч майнинг" пък беше сменена системата за добив от т.нар. подетажно обрушаване към камерна система със запълнение. Основният проблем на стария метод е, че след години води до пропадания, докато по новата система изкопите се запълват и релефът не се променя. Освен това се намалява "загубата" на метал - от около 20-30% преди до 3-5% по новата технология.
Източник: Капитал (20.08.2012)
 
Стачка в "Мини Марица" до месец, ако няма договор Лидерът на КНСБ Пламен Димитров е заявил пред премиера Бойко Борисов, че ако до края на август не бъде подписано споразумението за колективен трудов договор за "Мини Марица-изток", ще започне подготовка за ефективни стачни действия. Той припомни, че срокът на стария е приключил на 1 април т.г. Валентин Вълчев, председател на миньорската организация към КНСБ пък заяви, че за второто тримесечие на тази година ръководството е намалило със 7%, или с около 2 млн. лв. средствата за допълнително трудово възнаграждение. От своя страна министър-председателят е обещал да направи всичко възможно до края на месеца в дружеството да има колективен трудов договор. Борисов е гарантирал, че до парламентарните избори догодина Българският енергиен холдинг и най-голямото въгледобивно предприятие "Мини Марица-изток" ще останат 100%собственост на държавата. По-късно изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" инж. Евгени Стойков обяви пред журналисти, че преговорите на ръководството на дружеството със синдикатите за подписване на нов колективен трудов договор вървят по график. Запазват се всички привилегии на миньорите в проекта за нов колективен трудов договор, подчерта инж. Стойков и призова към компромис и от двете страни. Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова пък обяви, че трудностите по доставката на резервни части и консумативи за производствената дейност в предприятието ще бъдат преодолени. До края на август официално ще бъде пусната в експлоатация сероочистващата инсталация на блокове 5 и 6 в ТЕЦ "Марица-изток 2".
Източник: Дума (20.08.2012)
 
TATA Steel увеличава капацитета си от ферохром и силиконов манган Подразделението на TATA Steel за феросплави и минерали планира да добави 55.000 тона производствен капацитет от ферохром и силиконов манган в Gopalpur and Nayagarh of Odisha до 2014. Компанията, която получи екологично одобрения за проекта Gopalpur най-вероятно ще започне строителството в най-скоро време. Компанията казва в годишния си счетоводен отчет, че има планове да повиши производството на фероспалви. По 55 000 тона ферохром и силиконов манган се очаква да се произвеждат в Gopalpur and Nayagarh респективно до 2014. FAMD(Ferro Alloys and Mineral Division- Подразделение за феросплави и минерали) е шестият по големина производител на високо въглероден ферохром в света,с дял на вътрешния пазар от 25%, а на световния с -5%. Според годишния доклад на компанията, феросплавите и минералите отбелязват 3% ръст в нетните продажби, възлизащи на 2100 индийски крори за 2012, в сравнение с 2045 крори преди година.(Economic Times)
Източник: Други (20.08.2012)
 
Franco-Nevada и Inmet договира финансиране на стойност 1 млрд. долара за направление за благородни метали на проекта Cobre Panama Franco-Nevada Corporation и Inmet Mining Corporation обявиха днес, че техните дъщерни дружества са се споразумели за условията по направлението за благородни метали от медния проект Cobre Panama в Панама, едно от най-големите находища в света за мед, злато, сребро, молибден и порфирий,който се изграждат в момента. Inmet притежава 80%, а Korea Panama Mining Corp. (KPMC) 20 % от Minera Panama, S.A. (MPSA), която притежава и разработва проектът. Сделката е получила необходимите одобрения от съвета на директорите и съгласието на KPMC. Franco-Nevada (Барбадос) Corporation, е изцяло притежавано от Franco-Nevada дъщерно дружество, ще предостави депозит от 1 милиард щатски долара, обезпечен със залог на акциите на Inmet в MPSA, които ще бъдат използвани да се финансира една част от капиталови разходи на проекта Cobre Panama. (www.sacbee.com)
Източник: Други (20.08.2012)
 
Стачка вдигна цената на платината до 6-седмичен връх Кървавата стачка в мината за платина в Южна Африка доведе до повишаване на цените на благородния метал в понеделник до шестседмичен връх, предава Ройтерс. Тройунцията с цена от 1 477,50 долара вече е с повече от 0,9% по-скъпа отколкото в петък, като в рамките на една седмица цената се повиши с около 100 долара, Ако ситуацията в мината Марикана се успокои отново, има вероятност цените да спаднат значително, смята Питър Фунг, главен дилър на Wing Fung Precious Metals. "Търсенето на платина не е голямо", добавя той. Операторът на мината Lonmin, третият по големина в света производител на платина, е поставил ултиматум на служителите си. Ако те не се върнат на работните си места до понеделник, ще бъдат уволнени. През миналата седмица по време на сблъсъци между полицията и протестиращите миньори бяха убити 34 демонстранти, 78 бяха ранени, а 259 са арестувани. Полицейският комисар Рия Фийега обясни, че силите на реда са били принудени да прибегнат до сила, за да се предпазят от демонстрантите. Сегашната стачка и сблъсъците засегнаха значително добива в мината, посочва AP.
Източник: Reuters (20.08.2012)
 
НЕК и "Мини Марица Изток" имат нови директори Националната електрическа компания (НЕК) и "Мини Марица-изток" имат нови изпълнителни директори от понеделник. Според съобщение на министерството на икономиката и енергетиката оставката на досегашния временен директор на НЕК Иво Лефтеров е била приета от енергийния министър Делян Добрев, а Евгени Стойков е бил освободен като изпълнителен директор на "Мини Марица-изток". Мястото на Лефтеров ще бъде заето от Крум Анастасов, който е с дългогодишен стаж в енергетиката, а до момента на назначението си е ръководител управление "Регулиран пазар" в НЕК. Преди това той е работил в "ЧЕЗ Разпределение България". Анастасов е завършил Техническия университет в София, специалност "Електрически мрежи и централи". Специализирал е икономика, мениджърски умения и лична ефективност в Центъра за професионално обучение към KPMG Advisor и Eagle’s Flight Creative Training Exellence Канада, както и бюджетиране в Нов български университет. От съобщението обаче не става ясно дали Анастасов е спечелил конкурса за избор на изпълнителен директор, който беше обявен от Българския енергиен холдинг (БЕХ), или е назначение на министъра. В конкурса бяха подали кандидатури седем участника, но по неофициална информация никой от тях не е отговарял на изискванията. Самият Лефтеров беше временно изпълняващ длъжността, след като неговият предшественик Михаил Андонов беше назначен за изпълнителен директор на БЕХ в края на март. На мястото на Евгени Стайков в минното дружество пък е назначен Теодор Дребов, като според съобщението на министерството смяната се налагала, за да се подобрят координацията и темпото на работа. Дребов е минен инженер. Бил е директор на държавните мини "Антрацит" и "Бобов дол". Последната му месторабота е в дирекция "Природни ресурси и концесии" в МИЕТ. Причината за смяната на Стайков обаче може и да е заради злоупотребите при провеждането на обществени поръчки, които бяха констатирани от Държавната финансова инспекция преди месец.
Източник: Капитал (21.08.2012)
 
Канадска компания регистрира "златно" откритие в Трън "Евромакс сървисиз" е подала искане за регистриране на търговско откритие за златно-сребърното находище край Трън, което ще й даде право на концесия за добив. Компанията вече е приключила сондажите на мястото и е получила резултатите от анализите, стана ясно от публикуваното съобщение на сайта на канадската Euromax Resources, която е собственик на българското проучвателно дружество. Подаването на заявление за търговско откритие означава, че резултатите са положителни и добивът ще бъде икономически изгоден. "Все още се уточнява най-подходящият метод за работа", каза старшият вицепрезидент по проучванията Димитър Димитров. От компанията отказаха да посочат какви са запасите край Трън, тъй като докладът все още не е минал през икономическото министерство. "Предстои да се насрочи дата за разглеждането му и след като бъде одобрен, ще стартираме процедура за ОВОС", уточни административният мениджър Ина Михайлова. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г. и се провеждат в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", която беше изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. Междувременно Euromax Resources публикува резултатите от проучванията на няколко от участъците, като най-високо съдържание на злато е открито при един от сондажите в "Надежда" на Големия хълм (1.45 г/т). В началото на май компанията обяви, че в участъка КД на Малкия хълм е открито и високо съдържание на сребро (975 г/т). В находището е намерен и волфрам, но все още няма информация дали добивът му е рентабилен. Съгласно Закона за подземните богатства, след като регистрира търговско откритие, "Евромакс сървисиз" ще има право да получи концесия за добив от находището. Все още не се знае дали компанията ще го разработва сама, или ще го продаде, както направи с два други свои проекта в България - "Брезник" и "Ракитово". Това стана чрез сделка за "Трейс рисорсиз" - друго дъщерно дружество на канадската фирма, което притежава правата за находищата. Купувач стана "Асарел-Медет", а цената на договора беше 3.5 млн. канадски долара (около 5.3 млн. лв.). За "Брезник" има стартирана процедура за концесия, а за "Ракитово" е регистрирано геоложко откритие. Около сделката преди три месеца Димитър Димитров коментира , че за момента не се търси купувач за трънското находище. По принцип Euromax Resources е специализирана в проучвания, а основните й проекти са в България, Сърбия и Македония. Наскоро обаче компанията даде сигнал, че смята да разшири дейността си и към добив. Плановете й засега включват медно-златното находище "Иловица" в югоизточна Македония, за което фирмата наскоро получи концесия.
Източник: Капитал (21.08.2012)
 
Apple стана най-скъпо оценената компания на всички времена, предадоха световните агенции. Пазарната капитализация на технологичния гигант достигна 623 млрд. долара в понеделник. По този начин производителят на компютри и електронни устройства подобри рекорда от 620.58 млрд. долара, поставен от софтуерния гигант Microsoft през 1999 г. Новината, че Apple е най-скъпата компания в историята, дойде в навечерието на очакваното пускане на iPhone 5, както и вероятно на по-малък и по-евтин модел iPad. Представянето на новия смартфон е насрочено за 12 септември, уточнява Bloomberg. Акциите на Apple достигнаха цена от 664,74 долара при търговията си в понеделник в Ню Йорк, преди да се понижат до нива от около 663 долара в края на сесията. Това е с 14,98 долара, или 2.3% повече от котировките в края на петъчната търговия на "Уолстрийт", отбелязва ВВС. Apple e компанията с най-голяма пазарна капитализация в света от края на миналата година. Сега стойността й е с 53% повече от компания №2 в класацията - петролния гигант ExxonMobile. Сравнението с Microsoft от годините на интернет бума обаче не отчита натрупаната инфлация, отбелязва "Асошиейтед прес". Ако се вземе предвид инфлацията, на 30 декември 1999 г. Microsoft е струвала 850 млрд. долара днешни пари. Сега стойността на концерна, създаден от Бил Гейтс, е "едва" 257 млрд. долара. Новият iPhone 5 ще има по-голям екран и ще е по-тънък от предходните модели, допълва Bloomberg. Освен това смартфонът ще работи с безжични мрежи от ново поколение, въведени от оператори като Verizon Wireless и AT&T Inc. в САЩ. Компанията се надява да продаде 250 милиона устройства от новия модел смартфон, допълва агенцията
Източник: Други (21.08.2012)
 
BHP Billiton отчете 35% спад в печалбата си Най-голямата компания от миннодобивната промишленост в световен мащаб - BHP Billiton, отчете спад от 35% на годишната си печалба. Това стана след като англо-австралийският производител беше принуден да преоцени в посока намаление стойността на активи от шистов газ и никел заради падащите цени на суровините, пише агенция „Блумбърг“. Чистата печалба на компанията е в размер на 15,4 млрд. долара за финансовата година, приключваща на 30 юни. За сравнение, за същия период миналата година BHP е отчела чиста печалба от 23,6 млрд. долара. Въпреки това обаче сегашният резултат надхвърля прогнозите на анализаторите, които очакваха размерът на печалбата да е 14,6 млрд. долара. Компанията отложи изпълнението на проекта си за разширения на добива на мед и уран в Южна Австралия, заявявайки, че ще се стреми към по-ниски разходи. Отписването на активи на стойност 3,3 млрд. долара накараха главният изпълнителен директно на BHP Мариус Клопър да се откаже от годишния си бонус. Той заяви, че текущи пазарни условия, включително падналите цени на суровините и по-високите капиталови разходи, са довели до решението за отлагането на инвестиционни планове и намаляване на разходите.(Bloomberg)
Източник: Други (22.08.2012)
 
Създадената през 2006 г. Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) обединява големите предприятия, консуматори на електрическа енергия и природен газ, като целта е да представлява техните интереси в комуникацията с държавните структури. В организацията членуват компании като „Актавис“, „Алкомет“, „Амилум България“, „Асарел Медет“, „Аурубис“, „Берг Монтана Фитинги“, „Биовет“, „Готмар“, „Дружба стъкларски заводи“, „Елаците Мед“, „Каолин“, „КЦМ“, „Рока България“, „Свилоза“, „Солвей Соди“, „Стомана Индъстри“ и др. Почти два месеца след поскъпването на тока, което за бизнеса беше неочаквано с 16%, потърсихме коментар от председателя на федерацията Константин Стаменов за ефекта върху най-големите енергийни потребители и за мерките, предлагани от бизнеса за компенсиране на техните загубите. - Какви са изчисленията на бизнеса за ефекта от скъпия ток върху производствените разходи и дали поредното поскъпване на горивата не утежнява допълнително ситуацията за предприятията от федерацията? Като енергоинтензивни производства предприятията от федерацията са зависими основно от цените на тока и природния газ. Очаквам, че ще има свиване на произвoдства, а при някои предприятия дори спиране и фалити. Цените на горивата се отразяват основно върху транспорта за доставка на суровини и за реализирането на нашата продукция, но това не е така драматично. Увеличението на цените на електроенергията обаче се оказа сериозен проблем за предприятията и ефектът от него ще се усети най-ясно в крайните производствени резултати за 2012 година. По предварителни прогнози спадът в производството тази година ще достигне до 30-40%, въпреки че силно се надявам този спад да не бъде отчетен от всички компании. На този етап обаче данните са притеснителни. Големият проблем е, че се усеща едно повторение на кризата от 2008 г., започнала със спад в поръчките, на което сме свидетели от началото на тази година. Разликата преди и сега е в това, че докато преди 2008 г. имахме няколко поредни години на растеж и на печалба, сега имаме няколко години на загуба. - Значи поскъпването на тока е поредният шок за индустрията, още един „пирон в ковчега“, както се казва? Малко силно казано, защото за разлика от малкия бизнес големите в индустрията винаги имат възможност да оперират с кредити, които получават значително по-лесно. Проблемът е, че и този ресурс се изчерпва, защото ако за последните три години компаниите максимално са оптимизирали разходите си, то става все по-трудно да финансираш дейността си без положителен резултат. Въпреки че през 2011 г. немалка част от предприятията успяха да възстановят нивата на производство като обеми от предкризисната 2008 г., приходите им останаха значително по-малки. Потреблението бе свито и цените на реализираната през миналата година продукция бяха далеч по-ниски от нивата преди четири години. И през миналата година повечето предприятия от нашата федерация останаха на загуба. При очакваното намаляване на производствените обеми през тази година с 30-40%, вероятно ще се стигне до нивата през 2009 г., или ако обобщя – трудна година за тежката индустрия. - Не помагат ли инвестициите в енергоефективни системи, които някои от предприятията направиха през последните години? Да, подобни инвестиции бяха направени, но в условия на криза те не помагат. Всички предприятия от федерацията са първокласни инвеститори. Повечето от тези инвестиции са свързани с кредити, които трябва да се обслужват. А когато продукцията ти не се продава и имаш спад в приходите, тези разходи натежават допълнително. - При тази ситуация какви антикризисни мерки предлагате? Нашата федерация е член на Консултативния съвет по индустриална стабилност към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с когото имаме регулярни срещи всеки месец . На този етап сме предложили няколко антикризисни мерки, които се прилагат успешно в някои европейски държави. Така например в редица големи държави като Германия, Франция, Австрия се прилагат модели, при които се намалява таксата „зелена и кафява енергия“, която компаниите от тежката индустрия плащат като крупни потребители на енергия. Нашето предложение е тази такса да бъде намалена, за да компенсира поскъпването на тока. Сега тази такса е фиксирана на мегаватчас и колкото повече енергия се консумира, толкова повече плащат предприятията. Въпреки че нашите предприятия са инвестирали значителни средства в енергоефективност, самите производства са такива, че разходите за ток са определящи. Предприятията са подложени на ограничения по количество на изразходваните вредни емисии, плащаме акциз върху енергията, правим инвестиции по комплексните разрешителни и плащаме по-скъп ток поради когенерациите и енергията от ВЕИ. Затова настояваме за намаляване на таксите за зелена и кафява енергия. Искаме да оцелее българската индустрия, която създава най-високата добавена стойност за икономиката на България. На едно работно място при нас съотвестват четири работни места в обслужващи отрасли като енергетика, финанси, логистика и т.н. Много по смислено икономически е България да произвежда и изнася повече продукти с висока добавена стойност. Ако изнасяме суровини и енергия губим обороти и работни места от нашата икономика. Най-удачен за нас е моделът на Австрия, при който такса „зелена енергия“ е двукомпонентна – твърда годишна еднократна сума плюс променлива част. Променливата се изчислява като процент от таксата за пренос на ток, а не върху киловатчасите използвана енергия. Тя съставлява 17% от такса пренос, което е значително облекчение, защото преносът на тока с високо напрежение струва значително по-малко от преноса за средно напрежение и ниско напрежение. Като тази преференция се отнася само за големите енергийни потребители, поставени са и други изисквания, които отсяват фирмите, които могат да плащат по-ниска такса „зелена енергия“. Тези модели са защитени пред Европейската комисия и са одобрени. - Има ли индикации министър Добрев да се ангажира с въвеждането на подобен модел в България? Ние сме представили своите предложения. След като направят необходимите разчети, очакваме отговор от администрацията. Друго предложение направихме и във финансовото министерство по повод акциза на природния газ, използван за отопление и моторно гориво, въведен от първи юни тази година. Миналата седмица имахме среща по този повод в Министерството на финансите. Тъй като самата европейска директива въвежда сценарий, при който отделните държави членки могат да въведат тези нови акцизи от началото на 2014 г., в момента ние разглеждаме евентуалния ефект, който отлагането на новите ставки би имал върху бюджета и възможността за отлагане. Директивата дава възможност увеличението на акциза да стане на два етапа, като първоначално то е минимално и едва от 2014 г. се стигне до окончателната ставка. Сега този акциз в пълния си размер е 10 стотинки на гигаджаул при газа за отопление и 85 ст. при горивото за автомобилите. Дискутирахме и акциза за тока, който за стопанско потребление е 1 евро/Мвтч от 1 януари 2010 г. В директива 2003/96/ЕО минималната ставка е 0,5 евро/Мвтч. След като финансовото министерство провери дали и как отлагането на този акциз ще се отрази върху приходите и дали това ще се окаже поносимо за бюджета през следващата година, едва тогава ще разберем дали нашето предложение ще бъде прието от кабинета. В по-дългосрочна перспектива очакваме решението и на Европейската комисия, която дебатира по новите разходи за покупка на парникови емисии, които допълнително ще натоварят цената на тока. В момента в заключителна фаза са дебати за допустимата държавна помощ за индустрията, свързана с предотвратяването на „carbon leakage” (въглеродно изтичане). Това е очакваният негативен ефект от ограниченията в емисии в ЕС – преместване на инвестиции към държави, които не прилагат ограничения като Турция, Китай и т.н. Целта е да бъдат компенсирани енергоинтензивните индустрии до размера на поскъпването на електроенергията в резултат на емисиите, купени от електроцентралите. В крайна сметка за нас е важно да се приложи механизъм за известно компенсиране на поскъпването на цените на тока от началото на следващата година заради ангажиментите по изкупуването на карбонови емисии, с които са натоварени тежките индустриални предпирятия, определяни като големите замърсители.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2012)
 
Midrex подписва споразумение с CERI за създаване на DRI проекти в Китай Midrex Technologies Inc Midrex Metallurgical Services Limited, Capital Engineering и Research Incorporation Limited съобщиха, че трите компании са подписали споразумение за сътрудничество да работят заедно за промотиране, развиване, проектиране, построяване на MIDREX централи за директно валцоване в Китай. Тези бъдещи фабрики, производители на желязо ще произвеждат валцувано желязо, като оползотворят огромните ресурси на страната, включващи железни руди, природен газ и въглища в допълнение на отходните газове, произведени в предложените от Китай съществуващите коксови пещи. DRI е продукт с висока чистота, който се използва в стоманодобива. Той може да се употреби, за производството на стомана както в електрически пещи така и в доменни пещи, така че това в основаните на кислород пещи да подобри цялостния процес. Употребата на DRI в стоманодобива съществено намалява бъглеродните емисии, увеличава капацитета и подобрява качеството на продукцията. Midrex Technologies Inc, дъщерна компания на Kobe Steel Limited е световният лидер в тази технология. През 2011 80% от световното производство на DRI, възлизащо на 64 милиона, е постигнато чрез шахтови, които използват директен процес на валцоване (Direct Reduction Process) на MIDREX. Повече от 11 милиона тона от новия годишен капацитет на MIDREX ще бъде въведен в експлоатация в рамките на следващите две години. Midrex поддържа, развива, продава и поддържа технологията за директно валцоване в световен мащаб. (Steelguru)
Източник: Фирмена информация (23.08.2012)
 
London Mining с добри пазарни позиции след като производството на железни руди в Marampa се повишава плавно London Mining държи добри позиции за момента, благодарение на Marampa водещата за компанията мина за желязна руда в Сиера Леоне, която се развива гладко и стабилно, на продължаващите преговори със стратегически партньори на Marampa, както и на следващия си мащабен проект за желязна руда, Isua в Гренландия. Компанията оповести данни за търговските си операции и кратък обзор на временните си финансови резултати. Главният изпълнителен директор на компанията Graeme Hossie каза, че Marampa е на път да произведе 1.5 милиона тона руда през следващата година, като по този начин ще достигне капацитет от 5 милиона тона годишно (Mtpa) през третото тримесечие на 2013 г. Плановете за разширяване на Marampa вървят добре. Това е растеж с малки стъпки. Действията за достигане на производство от 5 милиона тона годишно през третото тримесечие на 2013 вървят по график. Той изяви удовлетворение от финансовото състояние на групата, която показва стабилен баланс: Към края на първото полугодие, London Mining държи 91 млн. щатски долара в банката, и само тази сума е достатъчна за пълното финансиране на 5те милиона тона добив от мината Marampa (www.proactiveinvestors.co.uk)
Източник: Други (24.08.2012)
 
"Русал" съкращава алуминиевото производство Съветът на директорите на най-големия производител в света на алуминий – руската компания "Русал" - одобри дългосрочна програма за поетапна замяна на неефективните мощности за производство на първичен алуминий. Старите инсталации ще бъдат заменени от съвременно конкурентно производство. До 2018 година общото производство на алуминий от "Русал" ще бъде съкратено с 275 хиляди тона. До края на 2012 година ще бъдат съкратени 150 хиляди тона. Електролизните производства ще бъдат съкратени заради високите цени на електроенергията. Според компанията ще се приложат различни решения на проблема с освобождаването на работна ръка. Едно от тях е обучението и пренасочването на кадрите и работа съвместно с държавата за разрешаване на проблемите с работниците "Русал" е един от лидерите в световното алуминиево производство. Компанията осигурява около 10 процента от алуминия в света. В нея работят около 76 хиляди души. (ИТАР-ТАСС)
Източник: Други (27.08.2012)
 
Порт Лом поставя рекорди по обработени товари. Само през юли са обработени 83 947 тона. През кейовете на порта за първите 7 месеца на годината са преминали общо 285 323 тона товари - с 11% повече спрямо 2011 г. Увеличението е при всички товари, но най-висок е ръстът на зърнени храни, въглищата, изкуствените торове и металите.
Източник: Стандарт (27.08.2012)
 
1206 лв. среден доход за миньор Минималните осигурителни прагове в добивната промишленост през 2013 г. ще се увеличат средно с около 4%. Това съобщи председателят на федерацията на миньорите към КНСБ Валентин Вълчев. Работодателите и синдикатите в сектора са подписали споразумения и са ги внесли в Министерството на труда. Във въгледобива минималните суми за начисляване на осигуровки за пенсия, безработица, общо заболяване, трудова злополука ще се увеличи с 5%. В бранша са заети около 12 300 души. Средният им осигурителен доход е 1206 лв., показват данните на НОИ за периода януари-май. Преговорите за новите размери на минималните осигурителни прагове приключват на 31 август. Досега повечето браншове договoриха ръст между 3 и 5 %. Най-голямо е увеличението за нискоквалифицираните горски работници, каквито са 28% от заетите в отрасъла. За тях минималните доходи ще скочат с 35%.
Източник: Труд (27.08.2012)
 
Акциите на Baoshan Steel нараснаха след обявеното обратно изкупуване Акциите на Baoshan Steel, най-големият производител на стомана в Китай, се покачиха, след като обяви обратно изкупуване на акции, в опит да увеличи доверието на инвеститорите. Акциите на компанията скочиха с 10% до 4.48 юана на Шанхайската фондова борса. В понеделник, фирмата заяви, че планира да изкупи обратно акции на стойност 5 млрд. юана (786 млн. долара), по 5 юана всяка. Компанията също отчете нетна печалба от 8.39 млрд. юана за тримесечието от април до юни, подсилено от продажбата на активи, спрямо нетна печалба от 2 млрд. юана през същия период година по-рано. Китай е втората по големина икономика в света, и най-големият потребител на стомана. Но темпото на икономическия растеж се забави в последно време, спадайки до най-лошото си ниво от три години през второто тримесечие. Забавянето доведе до спад в търсенето на стомана, както и спад в цените. Комбинацията от тези фактори удари печалбите на китайските стоманопроизводители. В последния си отчет, Baoshan Steel заяви, че с изключение на еднократните елементи, нетната печалба за първата половина на годината е спаднала с 53% спрямо миналата година. (BBC)
Източник: Други (29.08.2012)
 
Афганистан отваря втори завод за стомана в Херат Вторият завод за стомана Афганистан започна да функционира давайки на страната допълнителни 5% капацитет, за да задоволява потребността си от стомана. Анварул Хак Ахади, министър на търговията и промишлеността на Афганистан, заяви, че създаването на завода в западната провинция Херат ще помогне на страната да намали вноса на желязо и стомана, а също и ще осигури повече възможности за заетостта на афганистанците. Той каза, че фабриката има ефект както за Херат, така и за икономиката на цялата страна. Вторият завод на страната е на стойност 8 млн. долара, до голяма степен финансиран от афганистански търговец и в него работят 100 души. Управителят на Дауд Саба Херат заяви, че е оптимист за ръста на търговията в Херат, казвайки, че все повече усилия ще бъдат положени, за да се стартират други проекти. Управителят на завода Есматуллах Вардак заяви, че предприятието произвежда основно пръти и колове за строителството от старо желязо. Като цяло той вече е инвестирал 25 млн. долара в завода. (Tolonews)
Източник: Други (30.08.2012)
 
Qatar ще гласува против офертата за Xstrata Qatar Holding, вторият по големина инвеститор в Xstrata, ще гласуват срещу офертата на Glencore за добивната компания на стойност 31 млрд. долара, освен ако не подобри предложението, което практически прави сделката невъзможна. Qatar заяви, че планира да гласуват против офертата на събранието на акционерите следващата седмица, тъй като се обяви против една от най-големите по рода си сделки в минния сектор през юни. Инвестиционното подразделение на държавния инвестиционен фонд от Персийския залив се превърна в неочакван фактор в сделката за Xstrata, след като инвестира над 4.8 млрд. долара за дял от 12.3%. Това е почти достатъчно, за еднолично отхвърляне на офертата на Glencore, най-големият акционер в Xstrata, който не може да гласува. Qatar обаче остави вратата отворена за Glencore да направи подобрение на офертата в последния момент, като оставя искането си за поне 3.25 нови акции за всяка на Xstrata. Изявлението на Qatar гласи: "Въпреки, че продължава да подкрепя принципно обединението на Glencore и Xstrata, Qatar определено не подкрепя офертата за 2.8 нови акции на Glencore за всяка на Xstrata." (Reuters)
Източник: Reuters (31.08.2012)
 
Тъмни облаци надвиснаха над австралийския минен бум Не е нужно да си икономист, за да знаеш, че когато търсенето пада, намаляват и цените. Китайските стоманодобивни предприятия съкращават производството си в отговор на намаляващото търсене и понижават цената, която плащат за желязна руда и въглища, двата най-големи износа на Австралия. Желязната руда представлява около половината от износа през януари 2011 г. Въглищата загубиха около една трета от стойността си през последните три месеца. Ако Европа се възстанови и положението в Китай укрепне, цените на суровините ще се вдигнат и минните компании ще се радват, че са направили инвестициите за повишаване на производството. Лепкавата рецесия, която забавя търсенето допълнително, ще накара някои да съжаляват за това. "Инвеститорите са много по-песимистични, тъй като цените на суровините падат," заяви Дейвид Хенд, шеф на Newport Consulting. "Има множество негативни настроения и рискове, в резултат на които просто ще се държим на разстояние за около година от големи инвестиции". BHP Billiton Ltd, най-голямата минна компания в света, този месец отложен разширяването на мината си Olympic Dam на стойност 30 млрд. долара. (DPA)
Източник: Други (03.09.2012)
 
Италиански работници на протест срещу планираното закриване на завода на Alcoa Работници от застрашения алуминиев завод на Alcoa Inc в Сардиния организираха силен протест в Рим, за да окажат натиск върху италианското правителство да се намеси, за да запази предприятието. Протестиращите, омотани в пъстри знамена удряха земята с каските си и скандираха лозунги на една ръка разстояние от министерството на икономическото развитие. Синдикалният лидер Даниела Пирас заяви: "Не можем да приемем че нашият регион умира. Искаме италианското правителство да поеме отговорност и да не се отказва от този завод за алуминий. Американската компания Alcoa планира да закрие губещите си предприятия до ноември, освен ако не намери купувач. Единственият заинтересован, немският хедж фонд Aurelius, се отдръпна от преговорите с правителството по-рано този месец. Закриването на завода, която е основен работодател в Сардиния, ще бъде тежък удар за острова, застрашавайки стотици работни места в региона, който вече е обхванат от високата безработица и слаба икономика. (World Aluminium Market)
Източник: Други (05.09.2012)
 
Китай планира да увеличи данъчните облекчения за износа заради отслабения ръст Китай може да увеличи данъчни облекчения на износителите, за да им помогне да се справят със спада в ръста на търговията като инструмент за справяне със световната кредитна криза. Източници заявиха, че правителството може да даде на износителите пълна отстъпка от 17-те процента ДДС за продукти, включващи мебели, обувки и играчки, спрямо сегашните 13% до 15%. Това може да бъде прокарано още този месец, в зависимост от това дали търговията остане слаба. Премиерът Вен Джиабао обеща политика на фин контрол, за справяне със задълбочаващото се забавяне във втората по големина икономика в света, в която ръста на износа падна до 1% през юли от 11% през юни. Влошаването на търговията увеличи риска, Вен да не постигне целта си за икономическия годишен ръст за първи път, откакто встъпи в длъжност през 2003 г. Сун Мингчън и Сун Чи, хонгконгски икономисти в Daiwa Securities Group Inc, заявиха: "Допълнителни политически стимули са необходими, за да се предотврати по-нататъшното забавяне в производството. Ръстът на износа ще остане слаб." (Bloomberg)
Източник: Други (05.09.2012)
 
Glencore вдига залога за минната компания Xstrata Сливането между търговската къща Glencore и минната компания Xstrata отново е на дневен ред, след като трейдърът направи опит да "подслади" условията на сделката на стойност 80 млрд. долара, съобщават световните медии. Айвън Глазенберг, главен изпълнителен директор на Glencore, повиши офертата си за минната компания. Предложението е размяната на акциите да се реализира при съотношение от 3.05 акции на Glencore за всяка ценна книга на Xstrata вместо 2.8. При последните преговори през юни успехът на начинанието беше под голямо съмнение. Тогава Катарският държавен инвестиционен фонд, който е вторият по големина акционер в минното дружество с дял от 12%, искаше 3.25 лота за всяка акция на Xstrata или нямаше да гласува подкрепа. Комбинацията Glencore - Xstrata би създала четвъртата по големина минна компания в света и ще е най-голямото сливане за годината, което е обявено до момента. Новата оферта на Glencore обаче не решава всички проблеми по сливането, което според Bloomberg "все повече прилича на враждебно превземане". В изявление е петък миналата седмица Xstrata изрази опасенията си относно премиите, които се предлагат на акционерите, както и варианта Глазенберг да стане главен изпълнителен директор на обединеното дружество. Според Financial Times, докато катарският фонд приветства по-високата цена, за която дълго време настоява, запознати с начина им на мислене се съмняват, че биха подкрепили радикалната промяна в управленската структура на новото дружество. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2012)
 
Интерес към активите на ОЦК Интерес към активите на ОЦК в Кърджали проявяват чуждестранни компании, съобщи за регионални медии частният съдебен изпълнител Росен Сираков. Той уточни обаче, че до този момент при него не са постъпили конкретни оферти. "Обикновено в последния ден и то в последния час се появяват купувачи, така че може би в четвъртък до 17 часа, когато е последният срок за подаване на предложения, ще се появят и кандидати", каза Сираков.
Източник: Стандарт (13.09.2012)
 
Индийският щат Гоа спира добива заради измама за 6 млрд. долара Мините в индийския щат Гоа получиха нареждане във вторник да затворят временно след като правителствено разследване заподозря, че незаконната търговия с желязна руда е струвала над 6 млрд. долара през последните пет години. Държавната агенция за минно дело и геология нареди на всички мини да преустановят дейност до следващо известие, тъй като правителството започва разследване на предполагаемите нередности. Спирането може да навреди на индийския износ на желязна руда, около 80% от който е за Китай, смятат анализатори. Миналия петък доклад от разследване на жури, оглавявано от бившия съдия във Върховния съд M.Б. Шах съобщи, че 90 рудника в Гоа са незаконни, тъй като не разполагат с необходимите екологични разрешителни. В доклада се твърди, че незаконния рудодобив в Гоа - главен център на износа на страната – е струвал близо 350 млрд. рупии (6.25 млрд. долара) в периода 2006-2011 г. Докладът обвинява държавата, централното управление и частните добивни компании за скандала, който според Шах вреди на околната среда и улеснява "неограничения, нерегистриран и нерегламентиран износ на желязна руда за Китай". (AFP)
Източник: Други (13.09.2012)
 
Anglo American позволи да поднови работа в Бразилия Anglo American Plc получи одобрение от бразилски съд да рестартира строителството на рудници в проекта си Minas-Rio. Работата може да възобнови и преработвателния завод в градовете Консейсао до Мато Дентро и Дом Хоаким в щата Минас Жерайс. Работата беше спряна, след като бяха открити потенциални археологически находки по време на строителството. Съдията спря работа на 19 март, изчаквайки одобрение от IPHAN, бразилска агенция за историческо съхранение. Сега с това одобрение, съдът позволи работата да бъде възобновена. Над 80% от артефактите открити в района са възстановени и обектът е бил сниман докато беше спряно строителството, заявиха от компанията. Екологичният лиценз, необходим за изграждане на електрическа преносна линия за проекта, все още е запориран, в очакване на решение на друг съд. Проектът на Anglo American, Minas-Rio, е изправен пред серия от закъснения, откакто беше закупен за 5.5 млрд. долара от MMX Mineracao e Metais на бразилския милиардер Ейке Батиста през 2008 г. Закъсненията породиха безпокойство дали компанията ще може да реализира и други проекти, като например въгледобивната мина в Мозамбик. (Reuters)
Източник: Reuters (14.09.2012)
 
Продадоха ОЦК Кърджали за 8.6 млн. Лв Дружеството "Хармони 2012", купи активите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали на проведения в петък публичен търг, предлагайки цена от 8.6 млн. лв. То придобива почти целия завод, спомагателни цехове и половината от терена на завода. Първоначално обявената тръжна цена бе 8 307 593 лева. Освен "Хармони 2012", в публичното наддаване са участвали още "Файненс енд Консултинг" и Първа инвестиционна банка, която има право да участва в наддаването като заинтересовано лице, без да подава оферта. Те предложиха съответно 8.4 млн. и 8.5 млн. лева. Ако "Хармони 2012" не внесе до седмица предложената от нея сума, за купувач се обявява следващият, дал най-висока цена - ПИБ. От Търговският регистър става ясно, че "Хармони 2012" е учредена на 12 юни тази година, а едноличен собственик на капитала е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони Холдингс Лимитед", твърди Mediapool . За управител на "Хармони 2012" е назначен 32-годишния Илиян Божидаров Цанов. Според частния съдебен изпълнител Росен Сираков, провел търга за продажбата на активите на предприятието, интерес към ОЦК са проявили американски инвеститори, от Лондонската борса, дори индийци. Разпродажбата на ОЦК-Кърджали беше обявена на 13 август с едномесечен срок. До търга се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми и Първа инвестиционна банка спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист. Служителите на комбината не са получавали заплати повече от половин година, а в началото на 2012 протестите им продължиха два месеца. В следствие това правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор. Трите банки кредитори дълго преговаряха с кандидат-инвеститори, но до сделка не се стигна. Новите собственици на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали могат да разчитат на финансовата подкрепа от страна на Първа инвестиционна банка (ПИБ), обяви в събота изпълнителният директор на банката Васил Христов. Той пристигна в Кърджали за среща с металурзи заедно с премиера Бойко Борисов, икономическия министър Делян Добрев и Нягол Камбуров, представител на новите собственици на завода – "Хармони 2012". Ние познаваме много добре технологията на това производство, години наред му вярваме и го подкрепяме. Така, че те могат да разчитат изцяло на нашата финансова подкрепа за довършване модернизацията на новото цинково производство, както и подкрепа за инвестициите, които ще донесат повече работни места, повече хляб и поминък. Естествено, когато се вижда, че е налице воля да се свърши работа – има воля лично от г-н премиера, от правителството и очевидно от инвеститора, тя се случва", заяви Васил Христов. Нягол Камбуров от "Хармони 2012" от своя страна обяви, че целта на новия собственик е ОЦК отново да заработи на 100%, като бъде възобновено цинковото производство. Той обеща възможно най-скоро фирмата да завърши техническите експертизи, за да бъде пригоден комбинатът към новите технологии и да се осигурят нови работни места. С направените инвестиции ОЦК-Кърджали ще продължи да работи да работи още минимум 50 години, пък прогнозира министър Делян Добрев. Премиерът Бойко Борисов обясни на събралото се множество, че правителството е положило максимални усилия заводът да бъде запазен. Както се бяхме разбрали, направихме всичко необходимо да осигурим първо пари – временно да сте по-добре. И трябва да ви кажа, че такъв батак, какъвто беше тази сделка или това състояние на ОЦК, просто може би да го запишат в учебниците по икономика да го изучават. Как може толкова големи български и световни банки да бъдат по такъв начин вкарани в подобна схема – над 300 милиона да се дадат за това предприятие, обърна се към металурзите Борисов. Той каза, че е водил поне три срещи на много високо ниво, за да се стигне до решението банките-кредитори да не го фалират и да спрат производството. Днес обявяваме, че този завод ще работи поне още 50 години и тогава пак ще ме поканите да го спасяваме. Условието ми беше максимално бързо да се разкрият нови работни места, само така се съгласих да дойда днес в Кърджали. Надявам се още в следващите дни да започне изграждането на новия завод. Положихме много усилия да се запази този завод, ултимативно съм разговарял с банкерите", каза още премиерът. Министър-председателят припомни, че в Мадан и Рудозем предстои скоро да влязат в сила два концесионни договора, които ще открият нови 900 работни места. Министър Добрев от своя страна коментира въпроса с уверението, че обявяването на несъстоятелност няма да навреди нито на инвеститора, нито на работниците, които при подобна процедура ще бъдат обезщетени максимално.
Източник: Класа (17.09.2012)
 
Нов интернет портал обединява специалистите по металообработване Екип от квалифицирани специалисти е в основата на специализирания портал и онлайн магазин www.zavariavane.bg. Порталът е професионален съветник при заваряването и в него може да се намери всичко необходимо при процесите на металообработване - рязане, шлайфане, запояване, наваряване и възстановяване. Порталът е в помощ на професионалисти, любители и търговци, които се интересуват и занимават с металообработване. Онлайн магазинът предлага - заваръчно и газопламъчно оборудване, електроди, телове, припои, флюсове, принадлежности, аксесоари. От заваръчните консумативи се предлагат продукти на Bohler, ESAB, CHOSUNWeldingCo, SAF-FRO, AbicorBinzel. От заваръчното и газопламъчно оборудване партньори са Varstroj, Struna, Messer, Harris, AbicorBinzel и др. От абразивните изделия и продукти за металообработване се предлагат продукти на Klingspor, BULFlex, MasterCuttools, Lenox и др. Основна цел на портала е да поддържа актуална специализирана информация за продукти с оптимално съчетание цена/качество и да бъде фаворит в онлайн пазаруването на индустриални стоки.
Източник: Строителство Градът (17.09.2012)
 
Призрачни складови запаси преследват стоманодобивния сектор в Китай Китайски банки и компании, които искат да се възползват от стомана, заложена като обезпечение от страна на фирмите с просрочени заеми, остават неприятно изненадани: металът никога не е бил в складовете на първо място. Търсенето в Китай е колебливо насред забавящата се икономика, което тласка цените на стоманата до три годишно дъно и което прави трудно за предприятията и търговците да се справят с плащанията по дълга от 400 млрд. долара, натрупан по време на годините на двуцифрен ръст. С нарастването на неустойките в Китай, заемодателите откриват, че складовите разписки за металите, обещани като обезпечение, не винаги съответстват на съхраняваните количества. Китайските власти разследват редица случаи, в които документираната стомана не е била там, принадлежи на друго дружество, или е била заложена като обезпечение на множество кредитори. Призрачните запаси изострят лошото състояние на сектора в Китай, който произвежда около 45% от стоманата в света и има над 200 млн. тона излишък в производствения капацитет. Това е само още едно негативно въздействие върху финансовата система, бореща се с лошите кредити от сектора на недвижимите имоти и местните власти. (Reuters)
Източник: Reuters (17.09.2012)
 
Още 2 търга за ОЦК Кърджали Още два търга за разпродажба на имущества на ОЦК обяви съдебният изпълнител Росен Сираков в Кърджали. Първият е за 1,4 млн. лв. Той е за 35 сгради на територията на комбината без земята под тях. Вторият търг е за пречиствателната станция и 45 дка земя, върху която се намира. Първоначалната цена за имота е 1,5 млн. лв. Искът за търга е заведен от Първа инвестиционна банка заради неизплатените дългове на металургичното предприятие. Публичната продан започна вчера и ще завърши на 17 октомври.
Източник: Стандарт (18.09.2012)
 
Виенски партньорства Австрия е традиционен партньор на България и вторият по големина инвеститор и тенденцията трябва да се продължи и занапред. България е най-бедната страна в Европейския съюз, но финансово стабилна и с успешни реформи. Това е основното послание, с което президентът Росен Плевнелиев заедно с делегация от 30-ина български компании вече два дни обикаля Австрия в търсене на нови инвеститор и проекти. Поне три от тях станаха ясни по време на визита. Най-големият нов проект е на групата компании "Група технологии на металите", част от бизнеса на собственика на "Свилоза" Красимир Дачев, и на австрийското дружество Hawle, и е на стойност 30 млн. евро. Българската компания ще произвежда детайли, които след това австрийският партньор ще използва в окомплектоването на ВиК системи. Част от тях ще се връщат под формата на завършен продукт в България, тъй като Hawle от дълги години доставя за големите строителни компании в страната, съобщи за "Капитал" нейният представител Кристиян Райзингер. Някой от най-новите договори на Hawle в България, които вече са сключени или предстои да бъдат подписани, са за изграждането на водния цикъл на Габрово и втори и трети етап от водния цикъл на Пловдив, съобщиха от дружеството. Договорът между Hawle и "Осъм", която е част от "Група технологии на металите", е за пет години и включва както производството на части, така и обмен на кадри и обучение.
Източник: Капитал (19.09.2012)
 
Проектът на Arcelor Mittal за 4 млрд. долара на North Baffin Island получи одобрение в Канада Канадският Борд за разглеждане на въздействието на Нунавут (NIRB) даде зелена светлина на една от най-големите минни операции в страната на територията на Нунавут на North Baffin Island, проектът за желязна руда Mary River управляван от Baffinland Iron Mines Corporation (BIMC) след като наложи множество строги изисквания. ArcelorMittal е мажоритарен акционер в BIMC със 70% от акциите, докато Канадската Iron Ore Holdings е собственик на останалите 30%. NIRB постави 184 условия, които са най-вече насочени към минимизиране на негативните екологични и социални ефекти. Решението на борда е резултат на четири години оценка на проекта за ефекта върху околната среда и социалното въздействие върху девствената северна територията на Нунавут в арктическата част на страната. Проектът на стойност 4 млрд. долара Mary River включва изграждане на масивен отворен рудник за желязна руда в региона Кикиктаалук на Нунавут и прилежащата инфраструктура за добив, транспорт и доставка на желязната руда. Залежът на висококачествена желязна руда се състои от около 365 млн. тона с желязно съдържание 64.66%. (domain-b)
Източник: Други (19.09.2012)
 
Управителният съвет на ОЦК остава с човек по-малко На 15 август се е провело заседание на Надзорния съвет на ОЦК Кърджали. На него са присъствали Валентин Захариев - председател, и членовете Ивайло Коевски и Бойко Ноев. На заседанието е било решено да бъде освободена като член на Управителния съвет Светлана Иванова Димитрова. Същата е освободена от отговорност за дейността й за периода от 01.01.2012г. до момента. На нейно място не е избран нов член на Управителния съвет.
Източник: Money.bg (20.09.2012)
 
BHP отложи плановете си за въглищна мина на стойност 3 млрд. долара BHP Billiton отложи плановете си за изграждане на въглищна мина на стойност 3 млрд. долара в Куинсланд като част от съкращенията на разходите, обявени от най-голямата минна компания в света миналия месец. Проучванията са преустановени в подземните рудници Red Hill и Saraji East, които щяха да добиват по 14 млн. тона годишно всеки. Падащите цени на въглищата, желязната руда и другите суровини, главно заради забавеното потребление в Китай, накара добивните компании на целия пазар да преразгледат плановете си за разширяване, а в някои случаи да свият производството. През август, BHP отложи планираното разширяване за над 20 млрд. долара на медодобивния си проект Olympic Dam и заяви, че няма да работи по големи проекти до юни 2013 г. (Reuters)
Източник: Reuters (20.09.2012)
 
Condor подписа меморандуми за разбирателство за добив на желязна руда и мед в Чили Condor Blanco Mines Limited стартира необвързващ меморандум за разбирателство за добив на желязна руда в близко бъдеще и на мед в дългосрочен план с Changes Investment Guarantee (China) и Jiangxi Hongyang Copper Company Limited. Въпреки, че основните условия на меморандумите са поверителни, Condor се съгласи на незабавни договорености за ценообразуването при продажбата на желязна руда от чилийското хвостохранилище Marianas. Условията ще бъдат допълнително обсъдени и финиширани в задължителни споразумения след дю дилиджънс от двете страни. Очаква се, че и двете задължителни споразумения ще бъдат формализирани до края на календарната година. Condor Blanco има за цел от декември 2012 г. производството на модернизирана желязна руда от проекта Marianas. Продажбите се очакват от февруари 2013 г. Меморандумът за разбирателство е важна стъпка за напредъка на търговските споразумения за начало на производство. Condor също води разговори с CIG&JCC за развитието на другите чилийски активи на Condor, които имат значителен потенциал. Тези активи могат да бъдат разработени по-лесно сега, когато зимата в Чили свърши. (Steel Guru)
Източник: Други (21.09.2012)
 
Увеличават се приходите от концесии на подземните богатства Благодарение на приетите промени в Закона за подземните богатства приходите от концесионни възнаграждения се увеличават, съобщи на конференция във Видин, посветена на перспективите за развитие на региона, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Ако през 2010-а те са били само 40 млн. лв., през 2011 - 63 млн. лв., то през настоящата година са над 100 млн. лв. За целта е бил създаден орган в министерството на икономиката, който върши много добре своята работа по контрола върху концесиите. Видин също е добър пример в това отношение. Докато през миналата година приходите от концесионни възнаграждения за общината са били 63 127 лв., то през 2012 до момента те са 386 493 лв. Постъпленията от находища на територията на област Видин са общо 1 210 749 лв. За тях са сключени 8 концесионни договора - всички за добив на строителни материали, поясни министър Добрев. На конференцията министърът представи идеята за създаване на специален фонд за възстановяване на обекти от културно-историческото наследство на страната, в който ще постъпват 20 процента от концесионните възнаграждения. Този фонд ще бъде в помощ на общините, които развиват туризъм. Видин е една от тях, посочи министърът. Шанс на крайдунавския град дават и промените в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се цели да се преодолее спадът в инвестиционната активност в страната в условията на криза. Дава се привилегия на инвеститорите (без значение дали са български, или чуждестранни компании) да бъдат освобождавани от заплащане на осигуровки на наетите лица за срок от 2 години. Въвежда се и възможност кметът на общината, в която ще се осъществява инвестиционният проект, да издава общински сертификат за инвестиция клас В и да прилага насърчителни мерки от своята компетентност - индивидуално административно обслужване в съкратени срокове, предоставяне без търг или конкурс на недвижими имоти - частна общинска собственост. Въвежда се и критерий за сертифициране, свързан с броя на създадените нови работни места. Възможност за развитие на област Видин е и финансирането от международния фонд „Козлодуй“ и от оперативна програма „Конкурентоспособност“. Проектите, които в момента се изпълняват по фонд „Козлодуй“, са на стойност 903 909 евро. С тези средства се обновяват сградата на болницата в Белоградчик и на едно средно училище във Видин. Общата стойност на проектите, с които се подобрява бизнес средата в областта, е 20.231 млн. лв. Мащабен проект стартира и в единствената държавна млекопреработвателна фирма „Ел Би Булгарикум“, чието производство ще бъде съсредоточено в базата му във Видин. Видинското предприятие ще се специализира в реализацията на цялата гама от свежи и трайни млечни продукти, за което ще бъдат открити 20 нови работни места. На конференцията във Видин беше представена и възможността за разкриване на индустриална зона. Това ще стане на основата на сега съществуващата свободна безмитна зона. Има интерес от чужди фирми за откриване на производство в зоната след пускането в експлоатация на моста между Видин и Калафат, заяви изпълнителният директор на националната компания „Индустриални зони“ Валери Андреев.
Източник: Строителство Имоти (24.09.2012)
 
Продажба на неръждаема стомана ThyssenKrupp по-нататъшно преразглеждане Комисията на Европейския съюз удължи периода за разглеждане на планираното придобиване от страна на Outokumpu Oyi на Inoxum, поделението за неръждаема стомана на ThyssenKrupp AG. Outokumpu обяви през януари, че ще закупи Inoxum за 2.7 млрд. евро, но Европейската комисия заяви, че одобрениета на сделката ще изиска Outokumpu да преотстъпи част от комбинираните операции на Inoxum и Outokumpu. Outokumpu наскоро предложи продажбата на част от шведските си операции за топене и конвектори, както и част от своята европейска мрежа за продажби, което накара Европейската комисия да удължи периода за решение до 16 ноември. Комплексът на ThyssenKrupp на стойност 5 млрд. долара в Calvert, окръг Mobile-Washington, се дели от поделенията за неръждаема и въглеродна стомана. Компанията отдели бизнеса с неръждаема стомана през май 2011 г. и я прекръсти на Inoxum. От компанията обявиха през май, че иска също да продаде операциите си с въглеродна стомана в Calvert и Бразилия. (Dow Jones Newswire)
Източник: Други (24.09.2012)
 
Скъпият ток и газ свиха производството с 30% Властта да пази конкурентоспособността на фирмите, зове Константин Стаменов Как ще се отрази на бизнеса 16-процентният скок на тока от 1 юли, губят ли конкурентоспособност нашите фирми и каква помощ от държавата искат, попитахме председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. - Г-н Стаменов, наскоро Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) реши да въведе нова такса за достъп на производителите на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Как гледате на това? - Още през юли се оказа, че средствата, събрани с увеличената от 1 юли такса за зелена енергия, са недостатъчни. През август бяха намалени плащанията към ЕРП-та, които възстановяват разходите им за енергия от възобновяеми източници, основно поради невъзможността събраните пари от таксата да покрият целия ресурс, необходим за изкупуването на зеления ток. Стана ясно, че трябва да има някакво допълнително мероприятие. И смятаме, че ДКЕВР трябваше да предприеме мерки в тази посока, за да възстанови баланса в системата. Конкретното решение на регулатора от 14 септември не е най-доброто и най-удачното. Затова БФИЕК не може да подкрепи тази стъпка. Но по принцип подкрепяме идеята, че трябваше да се търси решение на проблема и да не се товарят отново потребителите, НЕК или ЕРП-тата. Искам да поясня следното: всички по веригата, които сме участници на пазара на електроенергия, трябва да съберем пари и да платим сметката за ВЕИ. А самите ВЕИ-та имаха преференции. С това решение преференциите намаляват още повече. Но самите зелени централи не бяха ангажирани в процеса за решаване на проблема. Сигурността в енергетиката, надеждната й работа, са част от националната сигурност. Ако не работи енергетиката, ако не работи индустрията, къде ще отидат хората? На улицата. Но и конкретното решение на ДКЕВР трябваше да бъде взето с дискусия. За съжаление такава не се състоя. ДКЕВР просто дръпна ръчната спирачка, за да спаси влака. Индустрията не е против зелената енергия. ВЕИ-тата са част от бизнес палитрата, каквито сме и ние. Ясно си даваме сметка, че много от тях са защитили бизнес планове, за да получат финансиране от банките. Големият въпрос бе в дозирането на производството на скъпа енергия, за да не се наруши балансът в енергетиката. - Въвеждането на подобна мярка буди ли в индустрията опасения, че на по-късен етап тя също би могла да бъде натоварена с някаква нова такса или с увеличаване на съществуващите? - Силно се надяваме ДКЕВР да си даде сметка, че кризата продължава и индустрията е един от най-засегнатите сектори от нея. Нека не забравяме, че индустрията, която представлявам, създава най-високата добавена стойност за българската икономика. Дали в някакъв момент тя ще бъде натоварена допълнително или не, трябва да се декларира от регулатора. Ние само можем да се надяваме, че няма да има повече изненади. През тази година ни поднесоха достатъчно. Ние смятаме, че в България беше по-удачно да се следва моделът на стимулиране на развитието на разпределените ВЕИ - да се стимулират повече инсталациите върху покриви, в къщи, в предприятия, на административни и жилищни сгради. Те ползват съществуващата инфраструктура и нямаше да я претоварват или да създават необходимост за изграждането на нова. Не да се въвеждат преференциални тарифи, а да се стимулира консумацията на електроенергия вътре в самата къща или предприятие, а каквото остане като неизразходвана енергия - да се продаде. Така много по-малко щеше да е натоварено цялото общество и бизнесът. Върху индустрията щяха да бъдат стоварени по-ниски такси за пренос на енергия. С тези допълнителни разходи, които за предприятията се изразяват в милиони левове, ние допълнително губим конкурентоспособност, ограничаваме индустрията да инвестира и да се развива. Това води до още по-голямо обезличаване на българската икономика. - Вече няколко месеца индустрията плаща по-високи такси за зелена, кафява енергия и т.н. Какви допълнителни разходи създаде това на големите консуматори? - От поскъпването на таксите за електроенергията от 1 юли, в рамките на 1 година ние ще платим около 50 млн. лв. повече. Заради по-скъпия природен газ ще ни се наложи да платим още около 50 млн. лв. Цифрите са значими за всеки инвеститор. Ние се стараем да не съкращаваме работни места, защото утре ще излезем от кризата и ще трябва да търсим хора. А да се лишаваме сега от кадри, които вече сме обучили, е недалновидна стъпка. Да не говорим какъв стрес е за хората да останат без работа. - Продукцията на много наши заводи се изнася в чужбина, където конкуренцията е още по-голяма. Наблюдава ли се спад? - При някои предприятия вече има спад в производството в рамките на 30-40%. Предприятията са първокласни инвеститори, създават най-много добавена стойност в икономиката, защото не изнасяме суровини, а продукти, произведени в България, с родна работна ръка. Покрай нашите предприятия съществуват още много други фирми. - Преди повишаването на таксите БФИЕК излезе с предложение те да бъдат диверсифицирани, както е в някои страни в Европа. Има ли развитие по този въпрос? - Все още само коментираме и събираме моделите, които се прилагат в другите държави, и анализираме кой е най-подходящ да се приложи у нас. Като, разбира се, трябва да убедим администрацията и да се направят точни разчети каква схема би било най-удачно да защитим пред Европейската комисия. Съответно да не бъдат натоварени и другите потребители, т.е. да има минимално отражение върху останалите. - Означава ли това, че след събирането и анализирането на данните БФИЕК би могла да излезе с конкретни предложения към държавата за промяна в нормативната уредба? - Да. Подобни работещи мерки има в редица държави членки на Европейския съюз. Отделно самата общност прави ревизия на подобни стъпки, за да не бъдат те считани за държавна помощ. И има редица държави, където такива неща са въведени с одобрението на Еврокомисията. Например в Австрия таксата за зелена енергия за индустрията има 2 компонента - фиксирана и променлива. Променливата представлява процент от консумацията на дадено предприятие. Това е процент от таксата за пренос, която плащат предприятията там. Съответно за различните напрежения - високо, средно и ниско, таксата за зелена енергия е различна. Но процентът е един и същ. А фиксираната компонента представлява годишна такса. И се формира пак според използваното напрежение. Най-висока е за консуматорите на високо напрежение, а най-ниска - за клиентите на ниско напрежение. За всички потребители на високо напрежение в Австрия тя е 15 хил. евро на година. В Германия системата е малко по-сложна. Там таксата зависи от размера на годишната консумация на ток на съответното предприятие. Но има и изисквания кои предприятия да бъдат допуснати или не до тези преференции. За да получат това право, заводите трябва да са въвели последния стандарт ISO: 50 001 за енергиен мениджмънт. Той поставя високи изисквания за енергийна ефективност. Консумацията им също трябва да е над определени граници и да става въпрос за предприятие в енергоинтензивната индустрия. Тази схема трябваше да е в сила до края на тази година. Но преди месец правителството там реши да удължи действието й до 2022 г. Дълбокият смисъл на тези действия е да не се губи конкурентоспособността на предприятията и индустриите в съответната държава. Да се запазят инвестициите, за да не изтекат към трети страни, където няма ограничения за излъчвани емисии парникови газове и индустриите не са натоварени с по-скъп ток и високи съпътстващи такси.
Източник: Стандарт (24.09.2012)
 
Стратегия предвижда разваляне на концесии при нарушаване на и правата на миньорите Концесионните договори да се развалят, ако бъдат нарушени правата на работниците в мините. Това предвижда нова стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, която ще стане основа за промени в законодателството. Това заяви в Пловдив министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев след като откри 2-ата международна конференция за устойчиво развитие на минната индустрия в Европа. Нарушаването на правата на работниците трябва да се предвижда като условие за разваляне на концесиите, както успяхме да направим в Горубсо-Мадан, каза министърът. 2000 нови работни места ще бъдат открити на три находища на руди в региона на Мадан, добави още той. Добрев разкри, че за година и половина в сектора са инвестирани над 500 млн. лева и са разкрити хиляди нови работни места. Добивната промишленост е единствената, която бележи ръст, като той е 13% спрямо миналата година, близо с два пъти повече от основния си „конкурент" – туризма, съобщи министърът.
Източник: Дарик радио (25.09.2012)
 
500 млн. лв. инвестиции в минно-добивната промишленост 500 млн. лв. са инвестициите в минно-добивната промишленост за последната година. Секторът е един от малкото у нас, който не е пострадал от икономическата криза и бележи ръст от 13%. Само в Мадан ще бъдат разкрити нови 2000 работни места. Това стана ясно на международна бизнес конференция за развитие на бранша в Пловдив, съобщи БНТ. Вече е готова първата у нас стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, която ще стане основа за промени в законодателството, съобщи на форума министър Делян Добрев. Според него новият закон трябва да гарантира както интересите на държавата, така и правата на работниците. Например, един от текстовете в новия закон трябва да бъде, че във всеки концесионен договор, сега го няма това изискване, трябва да има текстове, които да гарантират правата на работниците. И нарушаването на правата на работниците да дава основание за отнемане на концесията, за да имаме механизма, който приложихме в Гроубсо-Мадан, за да защитим работниците, коментира Делян Добрев.
Източник: profit.bg (25.09.2012)
 
Имаме ресурси за 1 век България има достатъчно природни ресурси в недрата си, така че можем да бъдем спокойни за следващите 100 години, заяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков по време на провеждащата се в Пловдив двудневна конференция за развитието на миннодобивния сектор у нас. Той заяви, че този сектор бележи ръст всяка година, независимо от икономическата криза, обхванала света. Засиленото проучване на много нови места в България напоследък даже очертава още по-добро бъдеще за добива на полезни изкопаеми, най-вече заради големия потенциал за откриване и разработване на находища на нефт и природен газ, смята Цоцорков. В близките дни се очаква и обявяването на подготвената от икономическото министерство стратегия за развитие на добивната промишленост, стана ясно още на конференцията.
Източник: Стандарт (25.09.2012)
 
България има минерални суровини за още 100 години В близките 50-100 години страната ни няма да чувства недостиг на минерални суровини. Дори напротив - засилените геоложки проучвания в последно време показват големи перспективи за добив на нефт и газ. Това заяви инж. Лъчезар Цоцорков, председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара и изпълнителен директор на „Асарел Медет" в интервю за радио Дарик. По думите му минно-суровинната индустрия е една от малкото, които в икономическата криза бележи възход. През 2011 г. производството в този сектор се е увеличило с 13% спрямо 2010-а. Най-голям е ръстът при твърдите горива - подотрасъл въгледобив. Повишение има и при металните полезни изкопаеми . По-малко са темповете на растеж при скалнооблицовъчните производства и при добива на строителни материали. Според Цоцорков при новите европейски директиви, които вече няколко години България имплементира в своето законодателство, една от най-важните от тях е директивата за минните отпадъци, тя вече беше имплементирана в българското законодателство. Всички други изисквания, без директивата по опазване на околната среда, вече са имплементирани в българското законодателство.
Източник: Money.bg (26.09.2012)
 
Posco и Severstal няма да имат мажоритарни дялове в предложените съвместни предприятия със Sail и NMDC Министерството на стоманата, заяви, че Posco и Severstal не могат да има мажоритарни дялове в предложените от тях съвместни предприятия съответно с държавната Sail и NMDC, предвиждащи общи инвестиции на 360 млрд. рупии. "Водят се разговори. Има проблеми по отношение на дяловото участие. Но не може да им даде земя, да дадем всички съоръжения, и да имаме миноритарни дялове в предприятията," заяви министърът на стоманата Бени Прасад Верма. Той отказа да посочи кога се очаква да бъдат приключени сделките. "Ще бъдат подписани само когато Posco и Severstal се съгласят да дадат на нашите компании 51% дялове в двете съвместни предприятия", каза той. Sail са подписали меморандум за разбирателство с Posco, за сформиране на съвместно предприятие в Бокаро в Джаркханд за три милиона тона стомана годишно, като инвестицията е 160 млрд. рупии. NMDC има меморандум с руската Северстал от края на 2010 г. за завод за 3 млн. тона годишно в Карнатака, с инвестиция от около 200 млрд. рупии. (Economic Times)
Източник: Други (26.09.2012)
 
Baosteel спира производството си в губещ завод Baoshan Iron & Steel Co, най-големият публичен производител на стомана в Китай, заяви, че спира производството в губещ завод в Шанхай, в резултат на големия спад на цените на стоманата, които достигнаха три годишно дъно. Това е първият голям китайски производител, който публично обяви спиране на производството, но с охлаждането на втората по големина икономика в света и ограниченото кредитиране на сектора, акумулирал 400 милиарда долара дълг през годините на двуцифрен растеж, се очакват още спирания. Заводът, в квартал Луожинг на Шанхай, който произвежда стоманени плочи, използвани за корабостроене, нефтени платформи и строителството, е на загуба поради слабото търсене и високите разходи. В стремежа си да задвижи икономиката, Пекин одобри инфраструктурни проекти за около 150 млрд. долара по-рано този месец, но има съмнения дали търсенето на стомана в най-големият производител в света ще се покачи скоро. Производството на необработена стомана в Китай е намаляло с 2% в средата на септември до 1.857 млн. тона на ден, след изненадващото увеличение с 1.2% в началото на септември. (Reuters)
Източник: Reuters (27.09.2012)
 
ArcelorMittal затваря завод за стомана във Франция Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal реши окончателно да затвори двете доменни пещи в завода си в североизточна Франция, което накара социалистическото правителство да предприеме действия в опит да запази предпирятието и да се пребори с нарастващата безработица. Това пише в днешния си брой френският в. Liberation, цитиран от Reuters. Още днес се очаква министърът на промишлеността Арно Монтебур да посети градчето Флоранж в областта Мозел, намираща се в непосредствена близост до Белгия и Германия. Френският вестник съобщи, без да цитира източниците си, че социалистическото правителство преговаря с най-големия производител на стомана в света, за да купи двете доменни пещи за едно евро, което да му позволи да търси друга компания, имаща готовност да ги пусне в експлоатация. Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси. Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на ArcelorMittal беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души. Президентът социалист Франсоа Оланд спечели срещу Саркози именно с обещанието за създаване на работни места по време на успешната си кампания за президентския пост. Той обеща да съживи индустриалния сектор, който загуби 750 хил. работни места за последното десетилетие. Подобни обещания даваше и Саркози, но само за петте години от неговото управление бяха съкратени 355 хил. души. Именно поради тази причина Оланд, чийто рейтинг удари нов анти рекорд спадайки до 46 на сто одобрение в края на миналата седмица, е заложил репутацията си на обръщане на тенденцията за увеличаване на безработицата до края на следващата година чрез държавно спонсорираните работни планове, промишлени инвестиции и реформи на пазара на труда. Вчера обаче Оланд получи поредния удар, с данните за безработицата, която премина психологическия праг от 3 млн. души през август, което е най-високото ниво от юни 1999 г. Това се случва на фона на притесненията на бизнеса заради спадащата конкурентоспособност на Франция, а няколко големи компании вече обявиха големи съкращения в последните седмици, включително производителят на автомобили Peugeot-Citroen и веригата за търговия на дребно Carrefour.
Източник: Капитал (28.09.2012)
 
Пазарът на стомана в световен мащаб ще достигне 1.195 трлн. долара през 2012 г. Стоманодобивната промишленост е от жизненоважно значение за конкурентоспособността на икономиката на Съединените щати. Стоманата служи като гръбнак на автомобилостроенето, изграждането на мостове, сгради, жп линии и машини и е важен компонент на националната отбранителна промишленост. Американското правителство предприе редица коригиращи действия за съживяване на икономиката като цяло и увеличаване търсенето на стомана в различни аспекти на производството. От над 780 млрд. долара пакет от стимули, около 15% се очаква да бъде изразходвана за инфраструктурни проекти, изискващи стомана като основна суровина. През последните две десетилетия, стоманодобивната промишленост е свидетел на ръст неизпитван досега, което се дължи до голяма степен на развиващите се пазари в Азия, особено Китай. Днес, стомана е втората по търговия след петрола. Стоманените компании инвестират значителна сума в търсене, проучване и развитие и се подготвят за бъдещите предизвикателства, свързани с екологичните ограничения, нарастващото търсене и потенциални заместители, особено алуминия. Според Visiongain стойността на световния пазар на стомана през 2012 г. ще достигне 1 195 млрд. долара. (PRNewswire)
Източник: Други (01.10.2012)
 
"Асарел-Медет" АД спечели проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG 051PO001 2.3.02 "Безопасен труд". Стойността на проекта с наименование "Подобряване на условията на труд в "Асарел-Медет" АД" е 183 640,50 лв. като предвиденото финансиране от Оперативната програма е в размер до 146 912,40 лв. Проектът ще се изпълнява в продължение на 12 месеца и бе представен официално на 28 септември. Прокуристът г-н Иван Дончев и г-н Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси" в "Асарел-Медет" АД, подчертаха, че гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд е основен приоритет в политиката на компанията. Предстоящите дейности по проекта представи ръководителят на отдел "Безопасност и здраве при работа" инж. Нейко Узунов. От представената информация стана ясно, че в рамките на проекта се предвижда да бъде оборудван учебен кабинет по безопасност и здраве при работа и да бъде въведен стандарт ISO 31000:2009. Във връзка с реализацията на проекта ще бъде направен анализ на състоянието и организацията на трудовата дейност и ще се инвестира в нови мерки за подобряване на трудовата среда. Предвижда се и изграждането на иновативна компютърна система за оценка на риска и мониторинг на условията на труд. Ежегодно "Асарел-Медет" АД инвестира между 2 и 3 млн. лева по традиционната си фирмена програма "Безопасност и здраве при работа". Компанията е носител на наградата "Прометея" на КНСБ за осигуряване на най-висок стандарт на безопасност на труда, а през 2011 година стана и единствената минна компания с награда в конкурса на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. През месец октомври по повод Европейския месец за здраве и безопасност при работа "Асарел-Медет" АД ще покаже на национално ниво добрите си практики в тази сфера. Това е поредният проект по европейските оперативни програми, който се реализира от компанията. През 2009 година по ОП "Развитие на човешките ресурси" беше изпълнен проектът за серия от обучения по проект "Мениджърите не се раждат, а се създават" на обща стойност 98 702 лева, а през 2012 година бе изпълнен и проект по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за нов етап технологична модернизация на предприятието на обща стойност 16.7 милиона лева.
Източник: Марица (02.10.2012)
 
Още една крачка към добива на злато край Крумовград Още една пречка пред проекта за добив на златни руди край Крумовград беше преодоляна, поне засега, след като тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли претенциите на няколко неправителствени организации срещу решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). Съдебното решение е било взето в средата на септември и подлежи на обжалване пред петчленка в двуседмичен срок от информирането на страните. От канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) очакват да бъде подадена поне една жалба, но се надяват делото да бъде разгледано преди края на годината. "Много сме доволни от решението. През последните години работихме усилено да променим проекта, така че да отговорим на притесненията на местната общност", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Казусът при всички положения ще стигне до втора инстанция, след като от екологично сдружение "За земята" потвърдиха, че ще го обжалват. "Крайният срок изтича днес (вчера - бел. авт.) и ще внесем документи в съда", каза Драгомира Раева от сдружението за "Капитал Daily". От Коалиция за устойчиво развитие, които също протестираха решението на екоминистъра, заявиха, че още не са получили съдебното решение. "Ще решим дали ще обжалваме, след като го видим", каза председателят на организацията Дончо Иванов. Другите жалбоподатели, по чиято инициатива беше образувано делото, не бяха открити за коментар. Сред тях са националното гражданско сдружение "Природа за хората" и Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО, както и крумовградският общински съветник Маргит Василева от БСП. Това е поредният опит да се спре проектът на БММ, който предвижда добив и преработка до златно-сребърен концентрат на руди от участъка "Ада тепе" на находището "Хан Крум". Разчетите на дружеството са правени за 9-годишен период на разработване на мината, който ще започне след изграждане на съоръженията за преработка. Предвижда се годишно да се добиват 850 хил. т руда, като за целия живот на мината трябва да бъдат произведени около 20 т злато и 10 т сребро под формата на концентрат. Инвестицията се оценява на повече от 150 млн. долара, включително 13.5 млн. долара за закриване и рекултивация. Компанията първоначално планираше да използва цианиден метод за преработка на суровината до метали, но впоследствие промени проекта си заради натиск от екоорганизации.
Източник: Капитал (03.10.2012)
 
Създадоха втората по големина в света металургична компания Две водещи японски металургични корпорации официално обявиха сливането си и образуваха втората по големина в света стоманодобивна компания - Nippon Steel and Sumitomo Metal. По-голяма остава единствено ArcelorMittal, чиято централа се намира в Люксембург. Новият гигант, който се появява след обединението на Nippon Steel и Sumitomo Metal Industries ще произвежда 46.1 млн. тона стомана годишно, давайки работа на 81 хил. души. Общите продажби възлизат на 5.5 трлн. йени годишно - над 70.5 млрд. долара. Нипон стийл енд Сумитомо метал ще има доминираща позиция на японския пазар. Компанията ще поддържа тесни делови контакти с автомобилостроителните гиганти Toyota, Nissan и Hyundai и водещи търговци в страната. На световния пазар новата корпорация ще трябва да се сблъска с жестоката конкуренция на корпорациите от Китай и Южна Корея. Японският концерн планира да надделее над конкуренцията като залага най-вече на качеството и производството на сложни стоманени изделия. Компанията възнамерява да увеличи обема на производството си до 60-70 млн. тона годишно. (The Japan Times)
Източник: Други (03.10.2012)
 
БТПП ще съдейства за разширяване на външните пазари на металургичната индустрия В изпълнение на договореност по време на последното заседание на Консултативния съвет Пакт за индустриална стабилност към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов проведе среща с Антон Петров – председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). На срещата присъства и Лъчезар Искров – член на Управителния и Изпълнителния съвет на БТПП. Обсъдени бяха въпроси, касаещи съдействието на БТПП в търсене на пазари за разширяване на експорта в металургичната индустрия. От Асоциацията се ангажираха да подготвят информация за продуктовата гама по региони, които представляват интерес за експорт на металургична продукция, както и за привличане на нови пазари. БТПП от своя страна ще окаже съдействие на Асоциацията за разпространяване на информацията чрез свои партньори в чужбина. При организиране на двустранни срещи Палатата ще помага за насърчаване на инвестиции в този важен отрасъл за страната. БАМИ ще информира своите членовете за възможността да представят дейността си по време на бизнес форуми, организирани от БТПП както в страната, така и в чужбина. В заключение на срещата се обсъди подготовка на съвместно предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма с конкретни стъпки за разширяване на експортната стратегия на страната в областта на металургичната индустрия и включване на търговските представители на България в съответните региони с изисквания към тях. (chambersz.com)
Източник: Други (04.10.2012)
 
Слабото потребление на стомана в Европа изяжда маржовете на рециклиращите скрап Представители на сектора в ЕС заявиха, че слабото потребление на стомана в Европа изяжда маржовете на работещите със скрап от нецветни метали. В доклада на Европейската федерация за оползотворяване и рециклиране на черни метали (European Ferrous Recovery and Recycling Federation) се казва, че "общата ситуация на стоманодобивната индустрия на ЕС остава тревожна, търсенето на стомана е с 25% под нивото си от 2007 г. и с 25-30% свръхкапацитет. Цените на скрапа спаднаха, което възпира събирането и преработката на скрап заради малките или понякога липсващи маржове. "Сред най-големите групи за скрап в Европа са австралийската Sims Metal Management, британска компания с оборот от около 1-3 млрд. паунда през последните няколко години, и немската TSR. EFR заяви, че затварянето на стоманодобивни заводи и някои сливания са намалили търсенето на скрап от стомана в Европа, а високите енергийни разходи и строгите наредби за емисиите правят предприятията в ЕС по-малко конкурентни и вероятно ще се преместят в чужбина. "Краткосрочните перспективи пред сектора със сигурност не са много положителни за производителите на стомана в ЕС и заводите за рециклиране." (Reuters)
Източник: Reuters (04.10.2012)
 
Испанската Hierro Anon започва изграждането на завод в Североизточна Бразилия Испанската Hierro Anon Group започва изграждането на нов стоманодобивен завод в североизточната част на Бразилия, за производството на стоманени дълги продукти. Междувременно, компанията обяви план за ново съвместно предприятие с друга испанска компания Network Steel за производство на предварително боядисана стомана и горещо поцинкована стомана в същия район. Новият стоманодобивен завод, наречен Sidergica Latino-Americana S/A (Silat), е планиран за производство на арматура и тел с капацитет 660 хил. тона годишно през първата фаза. Във втората фаза ще започне производство на валцувани листи за корабостроенето, ветрогенератори, електроуреди и автомобилната индустрия с производствен капацитет от 700 хил. тона годишно. Компанията ще включва цех за заготовки, за да се осигурят суровини за валцуването на дългите продукти. Инвестицията в първата фаза е около 300 млн. бразилски реала. Що се отнася до новия джойнт венчър, двете компании ще инвестират 30 млн. бразилски реала в първата си фаза на производството и след това още 55-60 млн. бразилски реала през втората фаза. (YIEH)
Източник: Други (08.10.2012)
 
Индийските стоманодобивни фирми с плахи резултати през второто тримесечие Забавянето на световната икономика през по-голямата част от второто тримесечие на финансовата 2013 г. ще доведе до плахи резултати на стоманодобивните предприятия през текущото тримесечие. Световното търсене на стомана остава слабо, което води до незначителен растеж на индийските играчи. Продажбите също са ниски, както в световен мащаб и на вътрешния пазар, в резултат на падащите цени на стоманата. Местните производители предлагат отстъпки, за да продадат своите продукти насред по-евтиния внос от Китай, в която страната дава експортни стимули, и Корея и Япония, страни, които имат споразумения за свободна търговия с Индия. Продажбите се очаква да спаднат с 3-5% на тримесечна база. Местните компании не са в състояние да се възползват от предимствата на понижаващите се цени на основните суровини, желязна руда и въглища, през последните години, поради обезценяващата се рупия. Обаче насред засилващата се рупия през последното тримесечие, спадът на цените, особено на въглищата ще доведе до намаляване на разходите за компании като JSW Steel и SAIL. (Economic Times)
Източник: Други (11.10.2012)
 
BHP Billiton ще намали служителите си в добива на желязна руда в Австралия Минният гигант BHP Billiton се очаква да съкрати работниците си в добива на желязна руда в Австралия за да ограничи разходите, най-вече, произтичащи от спада в търсенето. Компанията се опитва да преразпредели някои от своите служители, или в сегмента с желязна руда или в другите операции, след доклад на поделението за пазарните условия. Говорителят на BHP Billiton Антониос Папаспирополус заяви, че от 900-те отворени позиции броят на работните места, които ще бъдат съкратени, все още е неопределен, това се очаква да бъде установено, след края на преразпределянето. "Не възнамеряваме да предоставяме подробности за отделните промени, но е ясно, че може да има известно изменение върху работните места в някои области", добави Папаспирополус. Този ход идва скоро след като компанията замрази плановете си за построяване на мина за коксуващи се въглища на стойност 3 млрд. долара в Куинсланд като желязната руда от региона Пилбара в Западна Австралия остава един от най-големите източници на приходи за англо-австралийската компания. (EBR)
Източник: Други (12.10.2012)
 
Tata Steel Europe може да ореже още работни места; гледа нови пазари Tata Steel Europe може да ореже още работни места в бъдеще поради световното забавяне на икономиката. Това заяви главният изпълнителен директор и управляващ директор на Tata Steel Europe, Карл Улрих Кьолер. Той заяви, че съкращенията ще бъде продължителен процес. "Определено трябва да очаквате по-нататъшни корекции", заяви Кьолер, коментирайки новината за съкращаване на 1500 работни места в Европа. Той заяви, че компанията търси нови области за износ, за да компенсира слабото търсене в Европа. "Ще се опитаме да пригодим Tata Steel Europe към много по-лошото състояние, както казах за всякакви условия", добави той. "Всичко по крайбрежието е от голям интерес за нас, така че търсим в Северна Африка, в Средиземноморския регион, в Африка. Опитваме се да допълним предлаганото в Индия с някои специални продукти от Европа, които липсват там", добави той. Х.М. Неруркар, управителен директор на Tata Steel, заяви, че ще бъде трудно да се достигне целевия капацитет на страната от 200 млн. през 2020 г. (Business Line)
Източник: Други (15.10.2012)
 
Две фирми са поискали несъстоятелност на ОЦК Две компании са подали искания в съда Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали да бъде обявен в несъстоятелност. "Става дума за доставчици, към които предприятието не се е издължило", съобщи народният представител Цвета Караянчева от ГЕРБ, цитирана от БТА. Тя каза, че не знае кои са фирмите, но добави, че съдът все още не се е произнесъл. Сред доставчиците на ОЦК фигурират и много дружества, свързани с мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев. Именно този факт често се цитира от синдикатите като канал, по който се източва металургичният завод. Някога най-голямото предприятие в Кърджали на практика не работи от края на миналата година, а през февруари работниците излязоха на протест за неизплатени заплати. След като правителството се ангажира да намери нов инвеститор за предприятието и в продължение на няколко месеца неуспешно търси купувач, в началото на юли един от големите кредитори - Първа инвестиционна банка (ПИБ), започна да описва активите на завода. Месец по-късно цинковото производство беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител, а в средата на септември стана ясно, че търгът е бил спечелен от близка до ПИБ фирма - "Хармони 2012", която предложи 8.6 млн. лв. По неофициална информация общите дългове на компанията са около 350 млн. лв., като друг голям кредитор е BNP Paribas. "На този етап ОЦК си е действащо търговско дружество, осъществяващо съответните разплащателни и търговски дейности", посочи Караянчева. По думите й, след като предприятието не е обявено в несъстоятелност, няма как работниците да се възползват от Фонда за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Тя обаче добави, че има достатъчно неипотекирано имущество на ОЦК, на базата на което могат да се изплатят дължимите към работниците суми. Над 600 са подадените до момента молби. Заведени са повече от 430 дела, а около 110 вече имат изпълнителни листове. Над 30 работници са получили дължимите суми, уточни Цвета Караянчева.
Източник: Капитал (16.10.2012)
 
Работниците в ОЦК си взимат парите ОЦК Кърджали е действащо предприятие и не е обявено в несъстоятелност. Депозирани са две искания от фирми - доставчици за обявяване на завода в несъстоятелност, но досега съдът не се произнесъл, каза в Кърджали депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева. Тя съобщи, че по заповед на премиера и социалния министър в Регионално управление на НОИ е сформирано звено, което изчислява лихвите от неполучените заплати. Тя уточни, че от месец март до момента са подадени над 600 искови молби от работници и служители и са заведени над 400 дела в съда. Повече от 150 са издадените изпълнителни листове и над 30 души вече са си получили парите, които комбинатът им дължи. Има достатъчно имущество на ОЦК, което не е ипотекирано и работниците ще си получат дължимото, увери Караянчева.
Източник: Стандарт (16.10.2012)
 
ArcelorMittal Skopje представи нова пещ за поцинковане на стойност 3.5 млн. евро ArcelorMittal Skopje представи новата си поцинковаща пещ на стойност 3.5 млн. евро на своите партньори, като част от Деня на клиента на компанията за 2012 г. Събитието даде на клиентите възможност да се видят технологията за каляване произведение на изкуството, инсталирана за поцинковане на стоманени листове. Хуан Педро Хименес Наваро, главен изпълнителен директор на компанията заяви: "ArcelorMittal Skopje продължава да инвестира в най-съвременни технологии, за да се гарантира, че компанията доставя най-качествените продукти, в срок, в съответствие с изискванията на клиентите и тези за здравето, безопасността и за опазването на околната среда." Новата пещ е по-благоприятна за околната среда, CO емисиите са намалени с 98%, а потреблението на природен газ е намалено с 35% (което също намалява емисиите на CO2) и ще позволи на компанията да се увеличи услугите, качеството и количествата за клиентите. Инвестицията формира голяма част от план за развитие на ArcelorMittal Skopje, който се нарежда в топ 10 на най-големите компании в Македония и е част от стратегията за развитие на групата за региона и за Европа. (Steel Guru)
Източник: Други (17.10.2012)
 
Ръждясалата империя на Валентин Захариев Три изгубени предприятия, при това големи. Това е описанието на 2013 г. на бизнеса на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. След като през пролетта добивната му компания за оловно-цинкови руди "ГОРУБСО - Мадан" беше продадена под натиска на правителството заради неиздължени заплати, а наскоро за ОЦК - Кърджали, беше поискана несъстоятелност от кредитори на дружеството, сега и заводът му за тръби "Интер пайп" край София влезе в процедура по фалит. През месеци кредитори продават и активи за милиони от кърджалийското и софийското предприятие. И докато за "ГОРУБСО - Мадан" Захариев все пак получи няколко милиона, от тези два завода всичко е в ръцете на кредиторите - банки и държава. Фалит и разпродажби С решение от 1 октомври Софийският градски съд обяви дружеството "Интер пайп" за неплатежоспособно и откри производство по несъстоятелност. Назначен е временен синдик, а общото събрание на кредиторите е насрочено за 6 ноември. И макар че решението подлежи на обжалване, бъдещето на неработещия завод изглежда предрешено - разпродажба. А тя плавно тече. Сега недвижимите имоти на предприятието са обявени за продан от частен съдебен изпълнител за внушителната сума от 51.45 млн. лв. Движимото имущество пък, което е заложено в полза на Първа инвестиционна банка, частично смени собственика си, а остатъкът в момента се продава. Производството по несъстоятелност на "Интер пайп" е образувано по искане на един от малките кредитори на предприятието - "Кремиковци-автостранспорт", което е 100% собственост на "Кремиковци" (също в несъстоятелност). Дружеството има да получава общо 36 900 лв. за осигуряването на транспорт на работниците за периода август - октомври 2006 г. Крайният срок, даден на длъжника за доброволно разплащане, е бил 28 юли 2011 г., но сумата не е била преведена. Именно тази дата е определена от съда като начало на несъстоятелността. В позната тръба на дългове и загуби От извършения финансово-счетоводен анализ на "Интер пайп" се вижда, че финансовите затруднения на компанията "имат траен и необратим характер", пише в съдебното решение. Като показател за установяване на неплатежоспособност е използван коефициентът на обща ликвидност, който показва съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните задължения и за норматив се приема стойност единица. В случая на "Интер пайп" показателят е доста по-нисък - едва 0.1861, което означава, че компанията не може да поеме плащанията си. Като се добави и натрупаната загуба в размер на 22.7 млн. лв. за периода 2008-2010 г., съдът решава, че "длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите". Всъщност експертизата е показала, че "Интер пайп" има доста неизпълнени задължения и към други свои кредитори, въпреки че, както и при другите фирми на Захариев, задълженията към предприятия от групата съставляват основната част от пасивите, но има и за данъци, към работници и т.н. От отчетите за 2008-2010 г. се вижда, че приходите от оперативна дейност не покриват разходите за оперативна дейност, а за 2010 г. е отчетена загуба от 4.1 млн. лв. Това всъщност няма как да се види от Търговския регистър, където въпреки законовите изисквания последният публикуван отчет е от 2008 г. Приходите на дружеството са намалели от 38.4 млн. лв. през 2008 г. до 5.1 млн. лв. за 2011 г., а персоналът се е свил десет пъти до 23 души към края на миналата година. Дори и тази бройка обаче изглежда учудващо голяма, тъй като според запознати заводът не работи най-малко от две години. Последните месеци са активни и за другите кредитори на Захариев, които търсят бърз начин за събиране на вземанията си. Процедурата за публична продан на имотите за 51 млн. лв., която беше публикувана по-рано тази седмица и е с начална дата 19 октомври, е образувана по искане на Столична община. Това каза частният съдебен изпълнител Георги Дичев, който отговаря за продажбата. Той отказа да уточни за какъв дълг става дума, но каза, че "сумата е голяма". Исканата цена за обявените недвижими имоти обаче изглежда шокиращо висока. Това коментира източник, запознат с наличните активи. Дичев също призна, че цената го е учудила, но тя е била определена от вещо лице и се дължи на това, че сградите на площадката са много хубави и ремонтирани. Началната цена за продажбата освен това е с 25% по-ниска от самата оценка. Разпродажбата на движимото имущество пък е в ръцете на Първа инвестиционна банка (ПИБ), тъй като "Интер пайп" го е използвало като залог за кредит на "Интертръст холдинг" (също на Валентин Захариев) в размер на 7.31 млн. евро. Тъй като дружеството е спряло да обслужва заема си, още през април финансовата институция пристъпи към изпълнение на залога. Според източник на "Капитал Daily" оборудването най-вероятно вече е продадено на компания, по-всяка вероятност близка до ПИБ. Засега всички тези процедури вървят успоредно, но се скоро продажбите могат да минат изцяло към синдика, за да не се наруши масата на несъстоятелността. "При обявяване на едно дружество в несъстоятелност всички граждански и изпълнителни дела се спират", уточни адвокатът на "Кремиковци-автотранспорт" Александър Малкочев. Той каза още, че дружеството е оспорило съдебното решение в частта за датата на неплатежоспособност. "Поискали сме за начална дата да бъде обявена 31 декември 2008 г., защото от доказателствата по делото стана ясно, че още тогава дружеството е било неплатежоспособно и е имало задължения - данъчни, осигурителни, към работниците и т.н.", добави той. Засега не се знае дали решението е било обжалвано и от "Интер пайп". Крайният срок за това изтече вчера (17 октомври). Каквито и съдебни процедури да последват обаче, едно е ясно - краят на империята на Захариев наближава. От началото на годината на вече бившия металургичен собственик му се наложи да се раздели с няколко свои предприятия. Първото от тях - "ГОРУБСО - Мадан", беше безспорният му любимец и единственото печелившо дружество в групата. Заради нежеланието на Захариев обаче да плаща на работниците и кредиторите си той на практика беше принуден от правителството да продаде компанията, която премина в ръцете на "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ 2000". Приблизително по същото време стана ясно, че Захариев не може да се справи и с ОЦК, където производството спря още в края на 2011 г., а работниците излязоха на протест за неиздължени заплати. В Кърджали обаче правителството не успя в посредничеството си при намирането на купувач, тъй като заводът изисква огромни инвестиции, за да заработи. Единствената сравнително привлекателна част от него - цинковото производство, смени собствеността си през частен съдебен изпълнител и от около месец се контролира от свързаната с ПИБ "Хармони 21". Междувременно двама от доставчиците на завода поискаха той да бъде обявен в несъстоятелност, но съдът още не се е произнесъл. Трудно е да се каже какви са причините за неуспеха на Захариев. Синдикатите винаги са твърдели, че схемата му на работа с няколко свързани предприятия цели източване на дружествата. Според хора от обкръжението му проблемът е в неконтролираното му желание да инвестира в нови начинания, без да преценява силите си. Със сигурност стои и въпросът доколко добри са мениджърските му умения. За разлика от миналото, когато препродаде задлъжнялото "Кремиковци" и с парите купи нови фабрики, сега възкръсването на империята му или създаването на нова изглеждат невероятни най-малкото заради липсата на финансов ресурс.
Източник: Капитал (18.10.2012)
 
Ще проверяват южнокорейските производители на стомана за фиксиране на цените Корейският антитръстов регулатор ще разследва големите производители на стомана по подозрения, че са фиксирали помежду си цените от години. Комисията за справедлива търговия наблюдава местните производители на предварително боядисана стомана от 2009 г. насам и потвърди съучастничеството им. Разследваните дружества са Dongbu Steel, Seah Steel, Union Steel, POSCO C&C и Hyundai Hysco. Близо 90% от предварително боядисаната стомана за продажба се произвежда от тях. Чай Гуй, говорител на Комисията, отказа да потвърди разследването, позовавайки се на вътрешен правилник за медиите, но не го и отрече. Източници казаха, че Комисията за справедлива търговия скоро ще бъде домакин на общо събрание на деветте вземащи решения членове на Комисията, за да реши санкциите за стоманопроизводители. Комисията наскоро осигури конкретни доказателства от лицата, подаващи сигнали. Чай каза, че точната дата на срещата все още не е решена. Трудно е да се предскаже колко големи ще бъдат глобите, но запознати със случая предпазливо прогнозират, че общият размер ще бъде около 300 милиарда вона. (Корея Times)
Източник: Други (18.10.2012)
 
Валентин Захариев си купи пречиствателната станция на ОЦК Собственикът на задлъжнелия Оловно-цинков комплекс (ОЦК) в Кърджали Валентин Захариев е купил пречиствателната станция на завода, която беше предложена за публична продан заедно с други имоти от частен съдебен изпълнител. Съоръжението е било спечелено от "Стил комодитис" с оферта за 1.933 млн. лв. при начална тръжна цена от 1.558 лв.. Дружеството е част от групата предприятия на бившия собственик на "Кремиковци". Общо 5 млн. лв. са били събрани на търговете за 35 сгради и движими вещи. Останалото имущество е спечелено от свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) компания "Хармони 2012", която преди месец купи цинковото производство на ОЦК. "Търговете са с взискатели "Интерлийз" и ПИБ, но по тях има много присъединени дела, сред които и на работници от завода", заяви частният съдебен изпълнител Росен Сираков, който отговаря за продажбите. Впечатление прави участието на "Стил комодитис" в процедурата. Мажоритарен собственик на дружеството с 80% от капитала е "Интертръст холдинг" на Захариев, който е и в борда на директорите заедно със сина си Кирил. Компанията е регистрирана на същия адрес като останалите му фирми - кв. "Лозенец", бул. "Николай Вапцаров" 53А, ет. 3. Самият Захариев не е присъствал при отварянето на офертите, казаха от кантората на частния съдебен изпълнител Росен Сираков, но не уточниха кой е бил представителят му. Участието на "Стил комодитис" и спечелването на търга от нея обаче е повече от любопитно, тъй като през последните месеци кредиторите активно разпродават имущество на няколко фирми на Захариев заради необслужвани дългове. Само на ОЦК дълговете са около 350 млн. лв. Нещо повече, в началото на месеца заводът за тръби край София "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност, а за самото ОЦК има заведени искове за откриване на такава процедура от доставчици. Независимо от това фирмата му за търговия с метали "Стил комодитис" предлага близо 2 млн. лв. и купува съоръжение от завод, който бавно, но сигурно върви към пълна разпродажба. Към момента мажоритарен собственик на ОЦК, което е публично дружество, е "Интертръст холдинг". Самият Захариев не беше открит за коментар. Останалата част от предложеното имущество е станало собственост на "Хармони 2012". Компанията е предложила 1 486 423 лв. за 35-те сгради, което е само с 11 лв. над обявената начална тръжна цена. От офиса на съдия изпълнителя уточниха, че става дума за сгради със съпътстващ характер, като например складове. Движимите вещи са били продадени за около 1.4 млн. лв. В средата на септември "Хармони 2012" купи цинковото производство на ОЦК, което е единствената част от завода, която може сравнително лесно да заработи отново. За възстановяване на оловното производство са нужни значителни инвестиции. Офертата на компанията тогава беше 8.6 млн. лв. при начална тръжна цена от малко над 8.3 млн. лв. "Хармони 2012" е регистрирано на 16 юли тази година, а неин собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони холдингс лимитид". Офисът на фирмата е на същия адрес като още 27 фирми, близки до ПИБ, включително "Витоша ски". Освен "Стил комодитис" и "Хармони 2012" в последните търгове е участвала и "Файнанс енд кансалтинг". Фирмата наддава и при продажбата на цинковото производство на ОЦК, но предложи по-ниска цена. Собственикът на капитала на "Файнанс енд кансалтинг" също е регистриран на Вирджинските острови.
Източник: Капитал (19.10.2012)
 
Американските производители се насочват към Русия В момент, когато слабият ръст у дома, забавянето на китайската икономика и рецесията в голяма част от Западна Европа тормози корпоративна Америка, Русия се радва на новооткрито внимание като източник на ръст за пазара на американска техника, стоки и потребителски услуги. Русия, която е член на Световната търговска организация (СТО) от август насам, държи едва около 1% от общата търговия на САЩ, в сравнение с китайските 12%. Но през последните години, Русия засили инфраструктурните разходи и засилващата се средна класа увеличи покупките на разнообразни потребителски стоки. Износът на САЩ за Русия се повиши с около 29% през първите осем месеца тази година спрямо година по-рано, и се очаква да достигне 10 млрд. долара през 2012 г., пет пъти ръст спрямо десет години по-рано. Очаквайки увеличено търсене в Русия след влизането в СТО, International Paper Co, Caterpillar Inc, Deere & Co и други засилват инвестициите си в Русия чрез разширяване на дистрибуционните си канали, повишаване на капацитета, или придобивания. "По принцип, можем да продадем всичко, което произведем в Русия," заяви Джон Фарачи, изпълнителен директор на International Paper, която разработва нова машина за хартия за Русия и инвестира над 1.2 млрд. долара да модернизира предприятията там, включително това в Братск, Сибир, което ще изнася за Китай. (News International)
Източник: Други (22.10.2012)
 
JFE ще инвестира в Западна Ява Японската JFE Steel, деветият по големина производител на стомана в света, планира да инвестира около 365 млн. долара за изграждане на стоманодобивно предприятие в Индонезия, каза служител от местната асоциация на стомана. Едуард Пинем, генерален секретар на Индонезийската асоциация за желязо и стомана каза, че JFE Steel се опитва да осигури разрешителни от инвестиционния координационен съвет. Той каза, че такъв инвестиционен план ще помогне за създаване на добавена стойност от рудата и ще е в подкрепа на правителствените планове за забрана на износа на руда от 2014 г. Правителството през май 2012 г., наложи 20% мито на 65 вида суровини във формата на руда за насърчаване на повече добавена стойност от преработката у дома, преди пълна забрана на износа на руда да влезе в сила през 2014 г. JFE Steel произвежда стоманени продукти, включително телове, ламарини, тръби, профили, неръждаема и електрически стомани. Според Едуард инвестицията на JFE Steel ще помогне на индонезийското автомобилопроизводство и това на домашни уреди. "Ще се създадат и работни места", каза той. (JakartaGlobe)
Източник: Други (24.10.2012)
 
LME иска да добави желязна руда, коксуващи въглища към продуктите си Лондонската метална борса (LME), собствеността на борсата в Хонг Конг и Clearing Limited, има за цел да разшири предлаганите продукта освен цветните метали с желязна руда, коксуващи въглища и доставка на желязна руда, заяви главният изпълнителен директор на хонконгската борса Чарлз Ли. "Това е заради близостта ни до Китай и разбирането за Китай, но от друга страна, за създаването на общо място за предлагане на бизнеса", каза Ли. Борсата в Хонг Конг е на краен етап от закупуването на LME за 2.2 млрд. долара, което трябва да приключи до края на тази година. Друга амбиция ще бъде откриването на складове на LME в Китай, най-големият потребител на мед в света. Ли каза, че се надява това да бъде постигнато в контекста на усилията на Китай да отвори своите капиталовите пазари, включително да проправи пътя за международна употреба на юана. "Нямаме график, но бих искал да вярвам, че това е нещо, което не е прекалено далеч." Ли каза, че ще се създаде нов потребителски комитет в структурата на 135-годишната институция с участието на високопоставени фигури от производствения сектор, включително обработчици на метали. Този комитет ще докладва директно на новия борд на LME. (Reuters)
Източник: Reuters (25.10.2012)
 
Поредна част от ОЦК си търси купувач Още едно парче от Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали си търси купувач. След като частен съдебен изпълнител продаде цялото цинково производство на завода плюс допълнителни сгради и движими вещи, сега на търг излиза половината от парцел от близо 325 хил. кв.м. Началната цена е 3.7 млн. лв., а оферти се приемат до 26 ноември. Според обявата се продават 50% идеални части от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на ОЦК. Не се посочва парцелът да включва сгради или оборудване, а от кантората на съдебния изпълнител Росен Сираков отказаха допълнителна информация. Според източник на "Капитал Daily" обаче най-вероятно става дума за оловното производство. Това е доста логично, като се има предвид исканата цена за имота. В средата на септември беше продадена половината от терена на завода заедно със съоръженията за производство на цинк и други сгради и права. Тогава началната цена беше 8.3 млн. лв., а купувачът "Хармони 2012" спечели търга с оферта от 8.5 млн. лв. Цинковото и оловното производство обаче са несравними. Докато първото би могло да заработи с известни инвестиции, второто е фактически неспасяемо. Цех "Агломерация" беше затворен от РИОСВ - Хасково, още през април 2011 г., тъй като беше извън всякакви екологични норми. Оборудването слабо се е променило от построяването на завода в средата на миналия век и на практика не може да бъде модернизирано. Сегашният търг се прави по искане на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е един от основните кредитори на собственика на ОЦК Валентин Захариев. Свързаната с финансовата институция "Хармони 2012" пък спечели почти всички предложени досега активи - включително и цинковото производство. Самата банка също беше сред кандидатите за него, но с малко по-ниска оферта. Традиционен кандидат за имотите на ОЦК е и създадената през юли софийска консултантска фирма "Файнанс енд кансалтинг". Едно от важните съоръжения на площадката на ОЦК обаче - пречиствателната станция, изненадващо отиде в ръцете на друга фирма на Захариев - "Стил комодитис", която предложи над 1.9 млн. лв. при начална цена от 1.6 млн. лв. Наскоро стана ясно, че срещу металургичния комплекс има заведени искове за откриване на процедура по несъстоятелност и предстои кърджалийският съд да се произнесе. Междувременно в процедура по фалит влезе друго предприятие на Захариев - заводът за тръби край София "Интер пайп". По-рано тази година пък под натиск от правителството бизнесменът беше принуден да продаде добивната си компания "ГОРУБСО - Мадан" заради неизплатени заплати.
Източник: Капитал (26.10.2012)
 
Още 63 цеха от ОЦК-Кърджали ще бъдат продадени На 27 ноември тази година ще се проведе публичната продажба на 63 имота от производствената площадка на Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/ в Кърджали. От утре до 26 ноември тече едномесечният срок, в който кандидат-купувачите могат да разгледат документацията в Районния съд, в служба "съдебно изпълнение" или в кантората на съдебния изпълнител. Продажбата е по иска на Първа инвестиционна банка /ПИБ/, която е основен кредитор на металургичното предприятие. Първоначално обявената цена на всички 63 имота е 474 862 лева. В пазарната стойност на оценяваните сгради не е включена стойността на поземления имот, върху който те са построени. В списъка са цеховете за производство на олово, складове, работилници, пещи, както и агломерационното съоръжение, което миналата година през април по нареждане на министъра на околната среда и водите Нона Караджова бе запечатано от експерти от РИОСВ-Хасково заради честите обгазявания със серен диоксид. Имущество на "Оловно цинков комплекс Кърджали" АД за 5 млн. лв. беше продадено на 18 октомври чрез частния съдия изпълнител Росен Сираков. Очакванията бяха за 5.5 млн. лв. приходи, за да бъде уволтворено искане на кредитора. Срещу 1.933 млн. лв. собственик на пречиствателната станция към предприятието е компанията "Стил Комодитис". Справка в търговския регистър показва, че тя е собственост на Валентин Захариев. Чрез "Интертръст холдинг" той притежава част от кърджалийското предприятие. От няколко месеца то се разпродава на парче от кредиторите. В "Стил комодитис" холдингът държи 1600 от общо 2000 акции. Капиталът на дружеството е 1 млн. лв. Фирмата купувач на Захариев развива външна и вътрешна търговия, внос и износ на желязосъдържащи суровини, коксуващи се и енергийни въглища, търговия с метали и скрап, техническо оборудване, внос и износ на черни метали и т.н. Това е отбелязано в устава, приет на общо събрание на акционерите през 2007 г.
Източник: Дума (26.10.2012)
 
Gerdau празнува завършването на мулти-милионен проект Gerdau Special Steel North America стартира нова система за непрекъснато леене на стомана в предприятието си в Монро, което е първо подобрения за около 235 млн. долара, които ще удвоят производството, ще увеличат заетостта и ще повишат обхвата и качеството на продуктите, които фирмата предлага. Законодатели, обществени личности, клиенти и служители бяха запознати с проекта в предприятието в близост до пристанището на Монро. Системата на стойност 67 млн. долара и свързаното с нея оборудване добави около 45 хил. квадратни фута към площта на комплекса, увеличавайки го с близо една трета. Изграждат се нов вход за камиони и везни за 18 млн. долара, 20 млн. долара довършителна площ, нов стан за валцоване на стойност 67 млн. долара, инспекционна линия, претопляща пещ и подобрения по топилните пещи предстоят като част от подобренията, които ще се случат през 2013. "Системата е първата фаза на много промени и инвестиции в развитието ни", каза Джак Финдлайсън, президент на отдел за специална стомана на Gerdau North America. (Monroe News)
Източник: Други (26.10.2012)
 
Главният изпълнителен директор на BHP Billiton казва, че няма да се повтори ерата на рекордно висока цена на желязна руда Рекордно високите цени на желязната руда от последните десет години няма да се повтори, заяви главният изпълнителен директор на BHP Billiton Мариус Кльоперс по време на годишното общо събрание на дружеството. Имаше недостиг на евтини доставки на желязна руда и металургични въглища през последното десетилетие, което доведе до неустойчиво високи цени на стоките, но този недостиг в момента е близо да бъде задоволен, каза той. "В момента сме свидетели на уравновесяване на търсенето и ниската цена на доставка, както и постепенното калибриране на цените към по-устойчиви нива", каза той. Цените на суровините като желязна руда и въглища в момента се очаква да "се обърнат подло" в бъдеще, добави той. По-високите цени бяха резултат от неутолимото търсене от Китай, а тъй като то се забави през последните месеци, "е директно в съответствие с очакванията и това, което китайското правителство е посочило, че ще се случи", каза Кльоперс. (Platts)
Източник: Други (29.10.2012)
 
КЦМ намалява въглеродните емисии с 50% Спестяване на 47,7% въглеродни емисии ще постигне Комбинатът за цветни метали (КЦМ) край Пловдив след отпускането на безвъзмездна финансова помощ чрез Европейския фонд за регионално развитие. През юли КЦМ АД спечели финансиране на проекта „Намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефективност при производството на олово в КЦМ АД” като част от процедурата „Инвестиции в зелена индустрия” от Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската индустрия”. С успешното изпълнение на проекта се очаква да се намали енергоемкостта и повиши енергийната ефективност при производството на олово чрез намаляване потреблението на енергия с над 40%. Ще се подобрят условията на труд и ще се намалят вредните вещества в работната среда като олово и кадмий с 5%. Очаква се да се премахне тежкият физически труд в процеса на стифиране и чемберосване. Изпълнението на проекта ще осигури постоянно течаща топла вода към помещенията на битовия корпус на Обособено оловно производство, чрез инсталиране на „Локален винтов компресор с честотно управление на оборотите на двигателя и вградена система за оползотворяване на топлина” и „Слънчевата инсталация за загряване на топлоносител за битово горещо водоснабдяване”. Годишната ефективност на слънчевата инсталация възлиза на 57%. Също така ще се намали и шумът и разходът на свежа вода.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2012)
 
По-високи разходи и инвестиции свиха печалбата на "Алкомет" Финансовите резултати на производителя на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, се влошават, като нетните приходи от продажби на продукция през първите девет месеца на годината са спаднали на годишна база с 8.3 на сто, до 191 млн. лв. Това показва финансовият отчет на предприятието, публикуван на фондовата борса. Това се дължи на поевтиняването на цената на основната суровина (алуминия) и от там на цената на готовата продукция (средната продажна цена за периода намалява с 8%). От предприятието коментираха пред "Капитал Daily", че търговците на алуминий увеличават премиите си, за да компенсират спада в цената, което удря печалбата на българското дружество. Отделно "Алкомет" увеличава средствата за инвестиционната си програма. Всичко това, заедно с по-бавно спадащите разходи, е довело до спад на печалбата на годишна база с 54% - до 2.96 млн. лв. Общите разходи за дейността за първото деветмесечие на 2012 г. спадт 4.7% спрямо същия период на миналаат година. Логично и разходите на материали намаляват с 10% (те представляват 83% от общите за дейността), като тук основен фактор е разходът за метал, представляващ 90% от този за материали. Дългосрочната задлъжнялост расте заради инвестициите, но разходите за лихви намаляват с 26%, основно поради по-изгодните условия за кредитиране. И през този отчетен период значението на външните пазари за "Алкомет" остава от решаващо значение, като те представляват 90.61% от общия обем, а износът е насочен към 20 страни. В България обаче се усеща раздвижване и за първите девет месеца компанията отчита 14% ръст в продажбите, докато в износа има спад от 1.3%. Директорът за връзки с инвеститорите в предприятието Иван Динев, каза че дружеството работи почти същите обеми като през последните години. "Миналата година за деветмесечието бяхме произвели 40.3 хил. тона, а сега имаме 40 хил. тона продукция". "Алкомет" откри нови мощности за увеличаване на валцовото производство с 30%, като досега са наети 27, души но се очаква в следващите месеци те да станат 36. "Това се налага заради по-високото търсене на нашата продукция, защото досега увеличавахме производството с подобряване на дисциплината и рандемана, но всичко си има граници. През 2014 и 2015 г. ще увеличим и пресовото производство", добави Динев. Компанията полага усилия до края на годината фокусът в продажбите да бъде изместен от стандартните продукти към такива със специфично предназначение, основно в областта на пресовото производство. "Това ще позволи на дружеството да запази позициите си на европейските и другите пазари и същевременно да подобри положителния баланс от дейността си, тъй като тези пазарни сегменти са по принцип по-слабо податливи на сътресения и се отличават с по-ниска конкуренция", се казва в междинния отчет.
Източник: Капитал (31.10.2012)
 
България пуска част от парниковите си квоти в ранни европейски търгове България планира да пусне малка част от парниковите си квоти в ранни търгове на стартиращата от 1 януари 2013 г. трета фаза на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове (ЕСТЕ), съобщиха от Министерството на околната среда и водите в понеделник. От 2013 г. се променя механизмът за ползване на парниковите квоти и вече големите горивни инсталации и авиационните оператори, които участват в схемата, ще трябва да закупуват все по-голямо количество от правата за замърсяване на въздуха с въглеродни газове на търг. България заедно с още 23 държави-членки ще предлага квотите си на общоевропейската тръжна платформа (национални тръжни платформи имат само Германия, Великобритания и Полша). Страната ни може да пусне 3.277 млн. единици на ранните търгове, които ще тръгнат през ноември тази година. Процедурите ще се организират от спечелилата общоевропейска обществена поръчка Европейска Енергийна Борса (European Energy Exchange). "Благодарение на експедитивността и добрата организация между Министерството на околната среда и водите, Българска народна банка и Министерство на финансите бяха спазени кратките срокове, наложени от Европейската комисия. Така Република България е първата държава-членка на ЕС, която изпълни всички изисквания, успешно проведе необходимите тестове и ще може да предостави квотите си за емисии на парникови газове на първия търг на временната обща тръжна платформа", пише в съобщението на ековедомството. Регламентирането на подробен ред за разходване на средствата от търговете ще бъде детайлно уредено в новия Закон за ограничаване на изменението на климата.
Източник: Медия Пул (31.10.2012)
 
Мрак и гибел пред стоманопроизводители Съскането, което се чува в света на стоманата може да са акциите на ArcelorMittals изпускащи въздух. Акциите на най-големият производител на стомана спаднаха с над 20% от началото на 2012 г. и с около 80% от своя връх през 2008 г. Използваната във всичко, от битова електроника и автомобили до военни кораби, широко-търгувана сплав със сигурност е изправена пред трудни времена. Голяма част от трудностите идват от търсенето. Влошаващата се икономическа ситуация през второто тримесечие на годината, подчертано от несигурността, предизвикана от европейската дългова криза и лавинообразното забавяне в Китай (най-големият потребител и производител на стомана), причиниха хаос в световното търсене и производство. World Steel Association намали прогнозата си за 2012 г. за търсенето в световен мащаб до 2.1%, което е със значителните 830 пункта по-ниско от реалното потребление през 2011 г. За Китай, която беше свидетел на общ годишен ръст на потреблението от 11% за последните пет години, прогнозите за използването на стомана са орязани до 640 тона през 2012 г., увеличение от едва 2.5% на годишна база. Кризата със свиващото се търсене на една от най-търгуваните стоки е по-ясно в Европа, където никъде няма признаци за икономическо възстановяване. (BR RESEARCH)
Източник: Други (31.10.2012)
 
Миньори на нож с еколози Митинг в София срещу екологични организации ще проведат днес миньори от рудниците в Челопеч, Асарел и Елаците. "Искаме да запазим работните си места, които са застрашени от необоснованите нападки срещу рудодобива, отправени от мними екозащитници", обясниха синдикалните федерации на миньорите от КНСБ и КТ "Подкрепа". Според екоорганизациите от "Коалиция за устойчиво развитие" жителите край трите медодобивни рудника са подложени на вредни въздействия, които не се контролират от никой. Те дават за пример превозването на отровни концентрати и хвостохранилищата, които замърсяват реките.
Източник: Стандарт (01.11.2012)
 
Стоманопроизводителите ще използват по-малко скрап през 2012 г. Стоманопроизводителите ще купуват и използват по-малко стоманен скрап през 2012 г. спрямо 2011 г., когато поставиха рекорд, отразявайки спада в потреблението на скрап в Китай и други ключови региони, заяви съветника по статистика на Бюрото по международно рециклиране (BIR). Стоманодобивът е изправен пред несигурност, много компании отчитат загуби, тъй като цените на стоманата и продажбите са тежко засегнати от по-слабия от очакваното икономически растеж, особено в Китай, и от дълговата криза в еврозоната. "Трябва да очакваме по-ниски стойности за 2012 г. като цяло", заяви съветникът в BIR Ролф Вилеке по време на конференция, организирана от Бюрото, за световните асоциация за рециклиращата индустрия. "Отчетът за първите шест месеца на 2012 г. показва негативно развитие на стоманения скрап в основните страни производителки на стомана и региони на света. Това е особено очевидно в Китай." Скрапът е основна съставка на стоманата от електродъгови пещи. Китай, най-големият производител и потребител на стомана, отчете остър спад в използването на скрап до 41.3 млн. тона през първата половина на 2012 г., с около 17% по-малко спрямо същия период на миналата година. В Европа трите най-големи потребители на скрап: Италия, Германия и Испания, отчетоха съответно спад от 4.3%, 3.3% и 5.5%. (Reuters)
Източник: Reuters (01.11.2012)
 
ОЦК остана без ръководство Оловно-цинковият комбинат в Кърджали, собственост на Валентин Захариев, е без ръководство от вчера. Едномесечното предизвестие на изпълнителния директор Славея Стоянова е изтекло в сряда и от вчера тя е безработна. В сряда и икономическият директор Валентин Манев и техническият Красимир Кутелов са внесли заявленията си за напускане заради неизплащането на възнагражденията им за повече от половин година. Над 60 металурзи само за последните два дни са затрупали деловодството с документи за напускане. Все още в завода се водят на работа 98 души, сред които десетина жени в майчинство. Това са предимно работници от цинковото производство, които се надяват да бъдат наети от новия собственик "Хармони 2012". Първа инвестиционна банка, която е основен кредитор на металургичното предприятие и с която новият инвеститор е свързан, е оторизирала двама служители от клона в Кърджали да контролират все още неясната ситуация в комбината. Не е известно и кога ще бъде възстановен производственият цикъл, окончателно спрян през миналия декември. От назначените на граждански договор към банката 17 работници, поддържащи непрекъсваемия режим на пещите и енергоснабдяването, са останали 11. На тях временният работодател е предложил 280 лева заплата, 10 лева по-малко от минималната, докато първоначалното възнаграждение по договора е било 400 лева. Това се прави с цел да не плащат данъци, но не е възможно да се работи на 5-сменен режим срещу такива пари, коментираха работници. На последната публична продажба на активите на ОЦК фирмата на Валентин Захариев "Стил комотидис" спечели пречиствателната станция за промишлени отпадни води, като предложи цена от 1 933 000 лева при първоначална цена 1 538 153 лева. Сумата обаче не беше внесена по специалната сметка на съдебния изпълнител в 7-дневния срок. По неофициална информация вчера "Хармони 2012", втора в класацията на офертите тогава, е превела парите и на практика става собственик и на това възлово звено в комбината. Поредният търг е насрочен за 27 ноември, когато ще се продават останалите активи на завода.
Източник: Дума (02.11.2012)
 
КЦМ поставя 90 фотоволтаика върху оловния цех Слънчева инсталация за битово горещо водоснабдяване с 90 фотоволтаика, разположени на покрива на битовия корпус на оловното производство, ще изгради КЦМ АД. Инсталацията е част от проекта “Намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефективност при производството на олово”. Проектът спечели финансиране по процедурата “Инвестиции в зелената индустрия”. Тя бе открита за големите предприятия в страната, а проектът на КЦМ бе класиран на второ място. 56 фирми са подали документи за участие, 30 са одобрени. Проектът на пловдивския комбинат е на стойност 2 994 294 лева, от които 50 процента са безвъзмездна помощ. Фотоволтаичната система представлява само част от цялостната задача, поясни инж. Иван Бойновски, ръководител на проекта. Предвижда се въвеждане на автоматизирана линия в оловното производство, която ще доведе до икономии на енергия. Освен това всички дейности по оловното производство ще бъдат автоматизирани. Монтирането на локален винтов компресор ще осигури 30% икономия на енергия при производството на компресиран въздух за оловната линия. Слънчевата система пък е третият сегмент от проекта. Монтирането на фотоволтаиците ще стане най-вероятно през юни 2013 г., уточни инж. Бойновски. Енергията на панелите ще се използва за отопление и битова топла вода в оловното производство. Започваме с оловния цех, но по-нататък вероятно ще инсталираме слънчеви системи и на други корпуси, посочи ръководителят. Той уточни, че инсталацията ще произвежда годишно 184 211 киловатчаса, което представлява 40 процента от необходимата енергия. “Зеленият ефект” на проекта ще е в това, че ще се намалят с 47.7% въглеродните емисии на завода. Шумът ще падне с 90 децибела. Разходите за свежа вода ще са с 10 на сто по-ниски. Себестойността на произвежданото олово ще се намали с 9, като в същото време ще се повиши и качеството на оловото. Оловото и кадмият в работната среда също ще са с 5% по-малко. Когато реализираме проекта, ще имаме енергийно спестяване от над 40%, обобщи инж. Бойновски. Той уточни, че по реализирането на проекта ще се работи 23 месеца от датата на сключване на договора с управляващия орган на ОП “Конкурентоспособност”. Очаква се документът да бъде подписан до края на годината, след което ще се обявят обществени поръчки за изпълнение на проекта.
Източник: Марица (02.11.2012)
 
ОЦК в Кърджали остана без шефове ОЦК в Кърджали остана без ръководство. В сряда изтече едномесечното предизвестие на изпълнителния директор Славея Стоянова. А вчера икономическият директор Валентин Манев и техническият Красимир Кутелов са внесли заявления за напускане заради неизплащане на възнагражденията им. Вчера стана ясно, че фирмата на Валентин Захариев "Стил Комодитис" не е платила в законовия срок пречиствателната станция на ОЦК, която бе разиграна на търг.
Източник: Стандарт (02.11.2012)
 
Sail ще вдига капацитета си с 4 млн. тона Индийският най-голям производител на стомана, Steel Authority of India Ltd (Sail), заяви, че ще разшири производствения си капацитет до 18 млн. тона спрямо настоящите 14 млн. тона до края на тази фискална година. Досега е инвестирала 390 млрд. рупии за разширяване от предназначените за това 720 млрд. През първата половина на текущата финансова година, Sail е регистрирала ръст от 3% в производството на метал. Суровата, годна за продажба продукция е с ръст съответно 3% и 2%. Министърът по стоманата Бени Прасад Верма, обаче, изрази загриженост във връзка с намалението на продажбите на Sail и забавянето в изпълнението на проектите. Той каза: "Закъсненията (на модернизирането и разширяването) са от около година. Казах им да се увеличи темпото на модернизация и постигане на целите до края на тази фискална година. "Sail има за цел да увеличи своя вътрешен пазарен дял от 18% на 30% до края на десетилетието. Той очаква капацитетът да са се повиши до 45 млн. тона по това време. "Тази година ще стартираме две нови доменни пещи, които ще повишат общия капацитет с 18 млн. тона", каза Верма, председател на Sail. Новите пещи в предприятията Rourkela и Burnpur ще започнат да функционират през следващите няколко месеца. Sail също така планира да стартира нов цех за студено валцуване в завода си Bokaro от до края на фискалната година. (Hindustan Times)
Източник: Други (02.11.2012)
 
Gerdau SA обяви нова стратегия за добив Gerdau SA обяви, че ще направи нови инвестиции в добива до 2016 г. от 500 млн. ранда за да увеличи своята капацитета си от 11.5 млн. до 18 млн. метрични тона желязна руда. Железопътен терминал за доставянето на суровината ще бъде изграден в Минас Жерайс, като част от тези инвестиции. Първата сделка за износ на желязна руда включва 160 хил. метрични тона прахообразна руда, която ще бъдат изпратена през ноември. През Q3, консолидираните нетни приходи достигнаха 9.8 млрд. ранда, 10% увеличение спрямо същия период на миналата година. Консолидирани физически продажби достигат 4.8 млн. метрични тона през Q3, грубо без промяна. Gerdau обяви, че е преустановил търсенето на стратегически партньор за проекта си. Решението беше взето, след като бе намерено по-голямо количество ресурс и предложенията от потенциални партньори не отговориха на очакванията на Gerdau. В резултат на проучванията, сегашните залежи на Gerdau са 6.3 млрд. метрични тона желязна руда в Минас Жерайс, със 117% по-големи спрямо предварително обявените 2.9 млрд. метрични тона, със съдържание на желязо, по-висока от 40%. Ето защо Gerdau обяви новите инвестиции към предишните 838 млрд. ранда, с цел годишен добив от 11.5 млн. метрични тона до 2013 г. (Steel Guru)
Източник: Други (05.11.2012)
 
Завод за фолио с нова инвестиция за 15 млн. Евро Новите производствени мощности бяха открити от премиера Бойко Борисов и икономическия министър Делян Добрев Фирма „Алкомет“ (Шумен) реализира инвестиция на обща стойност 15 млн. евро. Компанията е бенефициент по оперативна програма (ОП) „Конкурентоспособност“ - процедура „Инвестиции в зелена индустрия“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 3.8 млн. лв. Това стана ясно при официалното откриване на новата мощност в шуменския завод. Премиерът Бойко Борисов отбеляза в приветствието си по време на откриването, че „когато се създава същинската икономика, когато се създават работни места, когато се произвежда и когато се изнася, това са инвестиции, които са много полезни за държавата“. Той пожела на металурзите в предприятието, които днес имат професионален празник, новата инвестиция да доведе до увеличение на средната им работна заплата, която в момента е 1000 лева. С новия си проект „Алкомет“ АД, ще съкрати енергийните си разходи с 30%. Това пък заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Благодарение на тази инвестиция се очаква в началото на 2013 г. капацитетът на валцовия цех да нарасне с около 40% годишно до 80 хил. тона, а годишният оборот на предприятието да достигне 200 млн. евро, посочи министър Добрев. С реализирането на проекта се очаква да бъдат разкрити нови 36 работни места. Делян Добрев подчерта още, че „Алкомет“ АД е най-големият доставчик на европейския пазар на потребителско фолио с пазарен дял от 20%. За последните 13 години в предприятието са вложени повече от 65 млн. евро. Миналата година „Алкомет“ АД е получило сертификат за инвестиция клас „А“ заради изграждането на леярска линия и фолиев стан.
Източник: Класа (06.11.2012)
 
Правителството удължава с 10 години концесията на “Елаците мед” Концесията на “Елаците Мед” за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди” от находище “Елаците” ще бъде удължена с 10 години. Това ще стане на заседанието в сряда, съобщи правителствената информационна служба. Концесионният договор беше подписан през 1999 г. През следващите десет години се очаква концесионните плащания да са близо 30 млн. долара. Средствата ще постъпват в бюджетите на общините Мирково, Челопеч, Чавдар, Златица и Етрополе пропорционално на частта от находището, която попада в тяхна територия. Правителството ще приеме и промени в свое решение от септември 2011 г. за предоставяне на концесия за добив на строителни материали от находище “Житосвят”, разположено в землищата на селата Орлинци и Житосвят, област Бургас. Промените са свързани с възражения от страна на концесионера “Берил” ООД относно размера на концесионната площ и минималните инвестиции. Освен това в концесионния договор са добавени текстове относно банковата гаранция, отчетността, разпределението на паричните постъпления от концесионни плащания. Като задължение на концесионера е посочено, че трябва да съгласува с АПИ цялостния работен проект за добив и първична разработка. Правителството ще предостави на едноличен търговец “Илия Кинов” 25-годишна концесия за добив на пясъци и чакъли от находище “Кайряка”. Кариерата се намира в землището на село Росен, община Пазарджик. Очаква се за срока на концесията да бъдат инвестирани 201 000 лв., а постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 216 хил. лв. без ДДС. Те ще се внасят по бюджета на община Пазарджик.
Източник: Медия Пул (07.11.2012)
 
TATA Steel ще достигне 10 млн. тона в Джамшедпур до 2013-14 TATA Steel ще добави 3 млн. тона към производствения си капацитет за стомана в предприятието в Джамшедпур до 2013-14, като по този начин общия капацитет ще достигне 10 млн. тона. Вицепрезидентът отговарящ за безопасността и плоските продукти Нарендран заяви: "Миналата година капацитет ни е 7 млн. тона, тази година сме я разшири до 8 млн. тона. Следващата година ще стеигнем 10 млн. тона, тъй като ще добавим 3 млн. тона нови мощности. Разширението е свързано изцяло с плоските продукти." Нарендран каза, че компанията разширява мощностите си постепенно и е въвела в експлоатация 1 млн. тона през 2012 г. В момента TATA Steel разполага с общ капацитет от 7 млн. тона - 3 млн. тона дълги и 4 млн. тона плоски продукти в завода в Джамшедпур. След разширението капацитетът на компанията за плоски продукти ще нарасне до 7 млн. тона, а този на дългите продукти ще остане непроменен. (Economic Times)
Източник: Други (07.11.2012)
 
TATA Steel развива космическата програма в Китай TATA Steel разширява своите космически операции в Китай чрез откриване на втория си център за космически услуги в страната. Новото съоръжение в Си’ан допълва съществуващите операции в Суджоу и има за цел да служи на нарастващото търсене за космически суровини в региона. Новото съоръжение в Си’ан (около 600 км. югозападно от Пекин) ще послужи за нарастващата база за космическо производство в региона, която вече съставлява 40% от космическото производство в Китай. Търсенето на космически суровини се дължи главно на веригите за доставки за китайската държавна аеронавтски компании COMAC и AVIC, но също така включва увеличаващо се сътрудничество и съвместни предприятия между съществуващите клиенти на Tata, като Safran, Messier Bugatti Dowty, Rolls Royce, Moog, Goodrich и Liebherr и държавните фирми, които ги снабдяват. ЗебинЦзян, генерален мениджър и на двата космически сервизни центрове на TATA Steel в Китай, заяви: "Над 30% от нашите съществуващи пратки от Суджоу отиват за космическата индустрия в Си’ан. Идването тук ни позволява да се развиваме ръка за ръка с нашите клиенти и партньори в Китай (TATA Steel)
Източник: Други (08.11.2012)
 
Китай налози антидъмпингови такси върху тръбите от неръждаема стомана от Япония и ЕС Министерството на търговията на Китай реши да наложи антидъмпингов данък върху някои високо-производителни неръждаеми стоманени безшевни тръби от ЕС и Япония. Министерството публикува обявлението на 8 ноември, реши да наложи антидъмпингови такси от 9.2% до 14.4% на някои високо-производителни неръждаеми, стоманени, безшевни тръби направени в Япония и ЕС от 9 ноември. Налогът ще продължи пет години. Според съобщението, разследването е показало, че посочените по-горе продукти се продават на дъмпингови цени, по-ниски от пазарните, което в значителна степен влияе на вътрешния пазар за тази област на производството на стомана. Съобщението заяви, че въздействието на загубите в местната индустрия има причинно-следствена връзка с дъмпинг от страна на Япония и ЕС. Министерството започна антидъмпингово разследване на 8 септември 2011 г. и публикува предварителна констатация, че те продават тръбите на цени под себестойността. Министерството започва да налага депозит за сигурност от двата пазара от 9 май тази година. Маржинът за Япония е 39.2%, а за ЕС е 37.5%. (Morning Whistle)
Източник: Други (09.11.2012)
 
Wuhan Steel замрази планове за предприятие в Бразилия Четвъртия по големина производител на стомана в Китай Wuhan Iron and Steel Group замрази плановете си да изгради предприятие в Бразилия, след проблеми с преговорите за инфраструктурата, заяви президентът на компанията Дън Килин. Той заяви, че бразилските партньори на компанията не са успели да осигурят необходимите условия за Wuhan Iron and Steel (Wugang) да инвестира. "ЖП линии, пристанищни терминали - не са построили нищо. Пазарът там също го няма, така че засега спряхме разговорите и не мислим за това", каза той. Бразилските партньори, LLX Logistica SA, заявиха миналата седмица, че преговорите за проекта с капацитет 5 млн. тона на година в пристанището на Ашу са "в застой" и, че двете страни не са се срещали в продължение на месеци. Предвид трудностите, пред които е изправен сектора в световен план, Wugang няма да разглежда други задгранични инвестиции в заводи, пазарът вече е твърде пренаситен и печалбите са твърде ниска, заяви Дън. Wugang все още търси потенциални придобивания на залежи на желязна руда или кокс в чужбина. Компанията все още планира да контролира чуждестранни активи за желязна руда с годишен капацитет от 60 млн. тона. (Reuters)
Източник: Reuters (12.11.2012)
 
ЕС одобри сделката за създаването на най-големия производител на стомана Европейската комисия одобри сливането на финландския производител на неръждаема стомана Outokumpu Oyj и подразделението за неръждаема стомана на ThyssenKrupp AG - Inoxum, което ще доведе до най-голямата компания за суровината в света. Комисията заяви миналата седмица, че сделката се очаква да приключи до края на годината. След зелената светлина, ще се формира нов "лидер на световния пазар в сектора от неръждаемата стомана", според изявление на германския индустриален гигант ThyssenKrupp. "Обединението на Inoxum и Outokumpu бележи важен етап в изпълнението на стратегическата ни програма за развитие", заяви Хайнрих Хайзингер, изпълнителен председател на борда на ThyssenKrupp. "Одобрението представлява важна стъпка по пътя ни да се превърнем в диверсифицирана индустриална група", каза той. Сделката оценява Inoxum на приблизително 2.7 млрд. евро. Сливането ще даде на новоучреденото дружество капацитет да произвежда 3.5 млн. тона студено-валцувана стомана на година, заяви Мика Сайтовирта, главен изпълнителен директор на Outokumpu. (China Daily)
Източник: Други (14.11.2012)
 
Поръчките за стомана в Германия намаляват заради кризата с еврото Поръчките в немската стоманодобивна индустрия намаляват през третото тримесечие, заради кризата с еврото, заяви Industry Group Wirtschaftsvereinigung Stahl, но производството на сурова стомана нарасна леко през октомври. Като цяло поръчките са намалели с 1% в периода юли-септември до 5.25 млн. тона. Поръчките от Европейския съюз са с 2% по-малки на годишна база, а поръчките от страната са се свили с 6%. Поръчки от страни извън ЕС, обаче, нарастват с 34%. "Слабите поръчки показват, че евро-кризата все повече се отразява на германската икономика", заяви групата. Стабилизирането на получените заявки през следващите месеци все пак е възможно, тъй като клиентите може да са изчерпали запасите си, добави той. Немското производство на сурова стомана нарасна с 0.3% на годишна база през октомври до 3.7 млн. тона. През първите десет месеца на годината производството е с 4.4% по-малко. (Dow Jones)
Източник: Други (15.11.2012)
 
Спот пазарът създава нестабилност и възможност Изминаха над две години, откакто годишната система за определяне на цената на желязна руда беше заменена с краткосрочни договори и спот ценообразуване. Добивните компании и купувачите трябваше да се адаптират към променящите се цени на суровините. Промени се начина, по който се прави бизнес, особено компании като Fortescue Metals Group, които работят на по-висока цена в сравнение с конкуренти като BHP Billiton и Rio Tinto. Смята се, BHP и Rio може да произведат един тон руда за около 40 долара. Базовата цена на FMG е горе-долу два пъти по-висока и анализатори смятат, че маржът на печалбата почти липсва, след като цената на рудата падна до 90 долара на тон през септември. Когато китайското търсене на желязна руда започва значително да изпреварва предлагането през 2007 г., цените на спот пазара скочиха доста над договорените. След години на затишие, минната индустрия най-накрая разполагаше с обновено търсене на своя продукт. Но през 2010 г., бенчмарк системата беше изоставена. Основен фактор за това беше по-доброто отразяване на ежедневното, ежеседмично или ежемесечно търсене на продукта, но когато търсенето е ниско, такива са и цените. Ресурси Анализаторът Дийн Фелтън каза, че промяната се дължи главно на това, че Китай изпревари Япония като най-голям вносител на желязна руда в света. (ABC News)
Източник: Други (16.11.2012)
 
Много е трудно да се пребориш с държавата, ако тя е решила, че бизнесът ти й харесва. Всъщност единственият начин да не го дадеш е от кораб с големи бели платна да го превърнеш в сива подводница. Нещо подобно се случва в момента в търговията със скрап. През пролетта управляващите решиха да прехвърлят голяма част от посредническата дейност със старо желязо от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, те гласуваха нов закон за управление на отпадъците, който направи поддържането на площадки за скрап и работата на компаниите в бранша доста скъпо удоволствие. И допълнително ограничиха периметъра на бизнеса им, като записаха в закона, че до две години общините трябва да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап, където гражданите ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и пр. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, образувани от търговски дружества. Плодовете от подобна регулация нямаше как да закъснеят. От февруари досега броят на площадките за скрап в България е намалял от 2300 на 1100, сивият сектор се е увеличил, а оборотите като цяло, по различни изчисления, са спаднали от 10 до 30% от началото на март до края на септември 2012 г., сочат данни на бранша. И ако първите пострадали бяха фирмите за събиране на метални отпадъци, на които се наложи да вземат нови кредити, да учредяват допълнителни банкови гаранции и да правят нови инвестиции, сега наред са големите производствени предприятия - потребители на скрап, някои от които започват да внасят суровина, за да работят нормално. През седмицата депутати от опозицията сезираха Конституционния съд за текстовете от закона, които според тях нарушават правата на гражданите, като ги принуждават да се лишават от собствеността си безплатно, противопоставят работещия бизнес и общините, натоварват гражданите с нови данъци и нарушават правото на стопанска инициатива, защита, конкуренция, еднакви условия на стопанска дейност и др. Гаранция за (не)успех За да съществува фирма за скрап в момента, тя трябва да внесе в екоминистерството банкова гаранция от поне 30 хил. лв. (25 хил. за фирмата и по 5 хил. лв. за всяка площадка, на която изкупува скрап). Самият обект трябва да бъде оборудван с камери, които да записват денонощно, и всяка покупка трябва да се отразява в дневник заедно с всички лични данни на предаващия отпадъка. Фирмата трябва да има и документ от общината, че обектът се намира в промишлена зона, одобрено инвестиционно предложение, оценка за въздействие върху околната среда и куп други документи. Задължително фирмата трябва да бъде свързана с НАП и да превежда процент от парите, които плаща за суровината, директно в приходната агенция. Компаниите в сектора са единствените, които могат да бъдат затворени на принципа на предварителното изпълнение с акт на държавната администрация, независимо дали обжалват акта в съда. Министърът на околната среда пък може да усвои банковата им гаранция с вътрешноведомствена заповед, а при нарушение на която и да е площадка цялата фирмата може да бъде затворена и остава такава, докато евентуално оспорване успее. Заради всички тези рестрикции почти половината от работещите през миналата година компании сега са изчезнали от правния мир. От 2300 в момента работят 1100 и се очаква да останат около 800. Както може и да се очаква, доста от затворените площадки престават да съществуват само в официалните регистри, а де факто се превръщат в нелегални пунктове. Българската асоциация по рециклиране, която обединява близо 100 от най-големите компании в бранша, все още не е направила изчисления за прекия икономически ефект от затварянето на част от площадките, но оттам отчитат, че има видимо намаляване на бизнеса. От Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), която обединява 68 от малките и средните фирми за скрап, обаче имат конкретни изчисления. "От началото на годината до момента е реализиран около 30% спад в търговията със скрап", смята Иво Георгиев, председател на АРИ. Той допълва, че с около една трета са намалели и сделките с технологичен отпадък, който се получава в резултат от индустриалното производство, и причината за това е в икономическата криза. "Най-сериозен спад има в Североизточна България, в региона на Велико Търново и Горна Оряховица, където почти всеки ден се затваря някаква производствена фирма, изчислява Явор Божанков, член на управителния съвет на АРИ. Той допълва, че недостигът на скрап се усеща и в големите фирми и че най-големият потребител и търговец на черни метали в България - "Стомана индъстри", вече внася метал, за да натоварят пълноценно мощностите си, поради недостиг на вътрешния пазар. Разцветът на нелегалите Асоциациите на фирмите, които работят със скрап, са подали около 20 сигнала за нелегални площадки и незаконни леярни – места, които работят без лиценз, не отговарят на нито едно законово изискване, нямат касови апарати и не плащат данъци. На практика точно в тях се предават крадените метали, с което държавата иска да се пребори. МВР и екоинспекторите обаче почти не успяват да хванат тези площадки, защото те обикновено приемат метали след 18 ч. или в почивните дни, когато няма опасност от проверка. Обикновено са в частни имоти, винаги са оградени с висока и непрозрачна ограда, а металът се съхранява в затворени помещения. Доставчикът се обажда по телефона, за да сигнализира за идването си, човек отвътре му отваря, приема стоката, плаща и пак затваря. "Сивите" търговци имат четири схеми, по които предават металите – на незаконни леярни, на фирми в Румъния или Гърция, на легитимни фирми, но с фалшив сертификат за произход или пък самият търговец работи с една законна и една незаконна площадка и по някакъв начин оформя оборота между тях. "Рецептите" за борба с незаконните пунктове са различни: проверка на всички фирми, които са притежавали лиценз, но не са се пререгистрирали, регистър на площадките им, "командировка" на инспектори от други градове, увеличаване на наказателната отговорност за нелегална търговия със скрап (сега тя е до три години затвор, но без долна граница), инкриминиране и на предаването на скрап в незаконни площадки. Предложенията за тези мерки многократно са предлагани от бранша, но засега не се прилагат. Лобистки и опасен Искането до Конституционния съд за отмяна на текстове от закона за управление на отпадъците е подписано от 61 депутати от опозицията. Според мотивите им 24 текста от нормативния акт противоречат на конституцията, международното и европейското право. "Това е изключително лобистки и опасен закон", отбеляза Любен Корнезов от "Коалиция за България". Според депутата Румен Такоров, за да финансират изграждането на площадките си за скрап до две години, общините ще трябва да увеличат неимоверно такса смет. Бюджетът няма как да субсидира общините, защото това би се възприело като държавна помощ, а европари за проектите при наличието на работещи фирми, няма как да се отпуснат, защото ще бъдат нарушени правилата на конкуренцията. Освен това, пише в мотивите на искането до конституционните съдии, ако гражданите са принудени да предават безплатно отпадъците си, общината и държавата неоснователно ще се облагодетелстват за тяхна сметка, след като преди това са ги натоварили с допълнителна данъчна тежест. Каквото и решение да вземат конституционните съдии обаче, то няма автоматично да подреди бизнеса със скрап, който вече е разбъркан.
Източник: Капитал (16.11.2012)
 
Железен спад Много е трудно да се пребориш с държавата, ако тя е решила, че бизнесът ти й харесва. Всъщност единственият начин да не го дадеш е от кораб с големи бели платна да го превърнеш в сива подводница. Нещо подобно се случва в момента в търговията със скрап. През пролетта управляващите решиха да прехвърлят голяма част от посредническата дейност със старо желязо от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, те гласуваха нов закон за управление на отпадъците, който направи поддържането на площадки за скрап и работата на компаниите в бранша доста скъпо удоволствие. И допълнително ограничиха периметъра на бизнеса им, като записаха в закона, че до две години общините трябва да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап, където гражданите ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и пр. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, образувани от търговски дружества. Плодовете от подобна регулация нямаше как да закъснеят. От февруари досега броят на площадките за скрап в България е намалял от 2300 на 1100, сивият сектор се е увеличил, а оборотите като цяло, по различни изчисления, са спаднали от 10 до 30% от началото на март до края на септември 2012 г., сочат данни на бранша. И ако първите пострадали бяха фирмите за събиране на метални отпадъци, на които се наложи да вземат нови кредити, да учредяват допълнителни банкови гаранции и да правят нови инвестиции, сега наред са големите производствени предприятия - потребители на скрап, някои от които започват да внасят суровина, за да работят нормално. През седмицата депутати от опозицията сезираха Конституционния съд за текстовете от закона, които според тях нарушават правата на гражданите, като ги принуждават да се лишават от собствеността си безплатно, противопоставят работещия бизнес и общините, натоварват гражданите с нови данъци и нарушават правото на стопанска инициатива, защита, конкуренция, еднакви условия на стопанска дейност и др. За да съществува фирма за скрап в момента, тя трябва да внесе в екоминистерството банкова гаранция от поне 30 хил. лв. (25 хил. за фирмата и по 5 хил. лв. за всяка площадка, на която изкупува скрап). Самият обект трябва да бъде оборудван с камери, които да записват денонощно, и всяка покупка трябва да се отразява в дневник заедно с всички лични данни на предаващия отпадъка. Фирмата трябва да има и документ от общината, че обектът се намира в промишлена зона, одобрено инвестиционно предложение, оценка за въздействие върху околната среда и куп други документи. Задължително фирмата трябва да бъде свързана с НАП и да превежда процент от парите, които плаща за суровината, директно в приходната агенция. Компаниите в сектора са единствените, които могат да бъдат затворени на принципа на предварителното изпълнение с акт на държавната администрация, независимо дали обжалват акта в съда. Министърът на околната среда пък може да усвои банковата им гаранция с вътрешноведомствена заповед, а при нарушение на която и да е площадка цялата фирмата може да бъде затворена и остава такава, докато евентуално оспорване успее. Заради всички тези рестрикции почти половината от работещите през миналата година компании сега са изчезнали от правния мир. От 2300 в момента работят 1100 и се очаква да останат около 800. Както може и да се очаква, доста от затворените площадки престават да съществуват само в официалните регистри, а де факто се превръщат в нелегални пунктове. Българската асоциация по рециклиране, която обединява близо 100 от най-големите компании в бранша, все още не е направила изчисления за прекия икономически ефект от затварянето на част от площадките, но оттам отчитат, че има видимо намаляване на бизнеса. От Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), която обединява 68 от малките и средните фирми за скрап, обаче имат конкретни изчисления. "От началото на годината до момента е реализиран около 30% спад в търговията със скрап", смята Иво Георгиев, председател на АРИ. Той допълва, че с около една трета са намалели и сделките с технологичен отпадък, който се получава в резултат от индустриалното производство, и причината за това е в икономическата криза. "Най-сериозен спад има в Североизточна България, в региона на Велико Търново и Горна Оряховица, където почти всеки ден се затваря някаква производствена фирма, изчислява Явор Божанков, член на управителния съвет на АРИ. Той допълва, че недостигът на скрап се усеща и в големите фирми и че най-големият потребител и търговец на черни метали в България - "Стомана индъстри", вече внася метал, за да натоварят пълноценно мощностите си, поради недостиг на вътрешния пазар. Асоциациите на фирмите, които работят със скрап, са подали около 20 сигнала за нелегални площадки и незаконни леярни – места, които работят без лиценз, не отговарят на нито едно законово изискване, нямат касови апарати и не плащат данъци. На практика точно в тях се предават крадените метали, с което държавата иска да се пребори. МВР и екоинспекторите обаче почти не успяват да хванат тези площадки, защото те обикновено приемат метали след 18 ч. или в почивните дни, когато няма опасност от проверка. Обикновено са в частни имоти, винаги са оградени с висока и непрозрачна ограда, а металът се съхранява в затворени помещения. Доставчикът се обажда по телефона, за да сигнализира за идването си, човек отвътре му отваря, приема стоката, плаща и пак затваря. "Сивите" търговци имат четири схеми, по които предават металите – на незаконни леярни, на фирми в Румъния или Гърция, на легитимни фирми, но с фалшив сертификат за произход или пък самият търговец работи с една законна и една незаконна площадка и по някакъв начин оформя оборота между тях. "Рецептите" за борба с незаконните пунктове са различни: проверка на всички фирми, които са притежавали лиценз, но не са се пререгистрирали, регистър на площадките им, "командировка" на инспектори от други градове, увеличаване на наказателната отговорност за нелегална търговия със скрап (сега тя е до три години затвор, но без долна граница), инкриминиране и на предаването на скрап в незаконни площадки. Предложенията за тези мерки многократно са предлагани от бранша, но засега не се прилагат. Искането до Конституционния съд за отмяна на текстове от закона за управление на отпадъците е подписано от 61 депутати от опозицията. Според мотивите им 24 текста от нормативния акт противоречат на конституцията, международното и европейското право. "Това е изключително лобистки и опасен закон", отбеляза Любен Корнезов от "Коалиция за България". Според депутата Румен Такоров, за да финансират изграждането на площадките си за скрап до две години, общините ще трябва да увеличат неимоверно такса смет. Бюджетът няма как да субсидира общините, защото това би се възприело като държавна помощ, а европари за проектите при наличието на работещи фирми, няма как да се отпуснат, защото ще бъдат нарушени правилата на конкуренцията. Освен това, пише в мотивите на искането до конституционните съдии, ако гражданите са принудени да предават безплатно отпадъците си, общината и държавата неоснователно ще се облагодетелстват за тяхна сметка, след като преди това са ги натоварили с допълнителна данъчна тежест. Каквото и решение да вземат конституционните съдии обаче, то няма автоматично да подреди бизнеса със скрап, който вече е разбъркан.
Източник: Капитал (19.11.2012)
 
Китай продължава да е водещ вносител на желязна руда от Гоа Китай продължава да бъде водещ вносител на желязна руда от Гоа. Статистиката от Асоциацията на износителите на руда от Гоа показва, че над 89% от добива на руда в Гоа е изнесена за Китай през 2011-2012 г. Над 38 млн. тона регистрирани желязна руда от Гоа е била изнесен през 2011-2012 г., от които над 34 млн. тона е за Китай. Гоа изнася желязна руда за Китай, Япония, Южна Корея, Европа и Обединените арабски емирства. Освен за Китай, минните компании в Гоа изнасят над 2 млн. тона за Япония, над 1 млн. за Южна Корея, 379 хил. тона за Европа и 52.5 хил. тона за ОАЕ. Статистиката на GMOEA показва, че Fomento resources pvt ltd, Prime mineral exports pvt ltd и Sociedade de Fomento industrial pvt ltd са изнесени 450,343 тона желязна руда от Гоа за Китай. От 28 минни компании, които са участвали в износа, само 5 изнасят руда за Япония. Между 2003 г. до 2005 г. Япония е номер едно вносител на руда от Гоа, като бе задмината от Китай, след края на бума в държавата. (Times of India)
Източник: Други (19.11.2012)
 
Jindal вижда първият Мозамбик износ на въглища от Ян Jindal Power & Steel започна производството на въглища в Мозамбик този месец, като първият износ се очаква през януари следващата година, заяви шефът на компанията за Мозамбик. Първоначално компанията планира да произведе и достави 1.3 млн. тона въглища, като количеството се очаква да нарасне до 10 млн. тона в рамките на 3-4 години, с потенциал да се удвои в бъдеще. "Производството вече е започнало. Очакваме първата пратка през следващите няколко месеца, вероятно до януари", каза Маной Гупта. Мината ще произвежда както кокс, така и въглища за ТЕЦ. Мината на компанията не е свързана с железопътната линия Sena, която се използва от Vale и Rio Tinto за транспортиране на въглища до пристанището в Бейра, така че Jindal планира да използва камиони за над 100 км до линия Sena. Ремонт на линията на Sena за да може да превозва 6.5 млн. тона въглища годишно се забави, принуждавайки Vale да намали производството и износа си тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (21.11.2012)
 
Кредиторите си искат парите от "Интер пайп" В понеделник ще е ясно кои са кредиторите и какви суми имат да получават от влязлото в процедура по фалит предприятие "Интер пайп" на Валентин Захариев. Срокът е бил удължен с една седмица, за да могат всички да предявят претенциите си. "Има много кредитори, които продължават да подават документи", каза Велина Рашкова, която беше избрана за постоянен синдик в началото на месеца. Тогава се проведе първото събрание на кредиторите. Решението на съда за откриване на процедура по несъстоятелност е от 1 октомври. Производството беше образувано по искане на "Кремиковци автотранспорт", което има сравнително малка сума за получаване - 36 900 лв. Средствата са за транспортни услуги за работниците на "Интер пайп" за период от три месеца през 2006 г. Парите е трябвало да бъдат изплатени най-късно до 28 юли 2011 г., но това не е станало. Именно тази дата беше определена от съда за начало на несъстоятелността. Според "Кремиковци автотранспорт" обаче тръбният завод е бил неплатежоспособен доста по-рано. По думите на адвоката на фирмата Александър Малкочев по време на делото е станало ясно, че "Интер пайп" е спрял да си плаща задълженията за данъци, осигуровки и заплати още към 31 декември 2008 г. Затова "Кремиковци автотранспорт" е обжалвало съдебното решение за откриване на несъстоятелност в частта му за началната дата и е поискало тя да бъде изтеглена. "Доколкото ми е известно, не е подавана жалба от "Интер пайп", каза Велина Рашкова. Междувременно в понеделник изтича и срокът за подаване на оферти за оловното производство на ОЦК - Кърджали, където Валентин Захариев отново е мажоритарен собственик. Заводът на практика не работи вече близо година. През септември цинковото производство мина в ръцете на "Хармони 21", която е свързана с един от основните кредитори на ОЦК - Първа инвестиционна банка. Сега за продан излиза и другата половина от някога най-голямото предприятие в родопския град. Парцелът е обявен с начална цена от 3.7 млн. лв., а всички сгради на него се предлагат за по-малко от 475 хил. лв. За сравнение, съоръженията за производство на цинк бяха продадени за 8.6 млн. лв. Срещу ОЦК също има подадени искове от кредитори за откриване на производство по фалит.
Източник: Капитал (22.11.2012)
 
В понеделник ще е ясно кои са кредиторите и какви суми имат да получават от влязлото в процедура по фалит предприятие "Интер пайп" на Валентин Захариев. Срокът е бил удължен с една седмица, за да могат всички да предявят претенциите си. "Има много кредитори, които продължават да подават документи", каза Велина Рашкова, която беше избрана за постоянен синдик в началото на месеца. Тогава се проведе първото събрание на кредиторите. Обжалване на началната дата Решението на съда за откриване на процедура по несъстоятелност е от 1 октомври. Производството беше образувано по искане на "Кремиковци автотранспорт", което има сравнително малка сума за получаване - 36 900 лв. Средствата са за транспортни услуги за работниците на "Интер пайп" за период от три месеца през 2006 г. Парите е трябвало да бъдат изплатени най-късно до 28 юли 2011 г., но това не е станало. Именно тази дата беше определена от съда за начало на несъстоятелността. Според "Кремиковци автотранспорт" обаче тръбният завод е бил неплатежоспособен доста по-рано. По думите на адвоката на фирмата Александър Малкочев по време на делото е станало ясно, че "Интер пайп" е спрял да си плаща задълженията за данъци, осигуровки и заплати още към 31 декември 2008 г. Затова "Кремиковци автотранспорт" е обжалвало съдебното решение за откриване на несъстоятелност в частта му за началната дата и е поискало тя да бъде изтеглена. "Доколкото ми е известно, не е подавана жалба от "Интер пайп", каза Велина Рашкова. Разпродажбите продължават Междувременно в понеделник изтича и срокът за подаване на оферти за оловното производство на ОЦК - Кърджали, където Валентин Захариев отново е мажоритарен собственик. Заводът на практика не работи вече близо година. През септември цинковото производство мина в ръцете на "Хармони 21", която е свързана с един от основните кредитори на ОЦК - Първа инвестиционна банка. Сега за продан излиза и другата половина от някога най-голямото предприятие в родопския град. Парцелът е обявен с начална цена от 3.7 млн. лв., а всички сгради на него се предлагат за по-малко от 475 хил. лв. За сравнение, съоръженията за производство на цинк бяха продадени за 8.6 млн. лв. Срещу ОЦК също има подадени искове от кредитори за откриване на производство по фалит.
Източник: Капитал Dаily (22.11.2012)
 
Шведският добив на желязна руда се възстановява въпреки ценовите притеснения Минните компании за желязна руда, възстановяващи добивите си в Швеция, заявиха, че се придържат към амбициозните си планове и смятат спад в цените за временен. Компаниите проучват нови залежи на отново отворени стари мини в северната и централната част на страната, която вече доставя 80% от европейската желязна руда, благодарение на държавния гигант LKAB. Плановете на стартиращите фирми, както и на LKAB, за растеж се основават на очакването за непрекъснато нараства на цената, засвижвано главно от повишаването на китайското търсене. Този оптимизъм се помрачи от поевтиняването до 80 долара за тон през август от върха от 150 долара през 2012 година, но се възвърна след като цената се повиши до 120 долара. "Виждаме долна граница от 100 долара за тон", заяви Андерс Антонсон, вицепрезидент на връзки с инвеститорите в Northland Resources, която управлява рудник на 100 км северно от Арктическия кръг. Той заяви, че Northland очаква стандартното качество руда от мината да има себестойност от около 69 долара за тон, за да произвежда и продава на стандартната пазарна цена, а по-качествената руда ще носи повече. Целта е да се поеме дял от европейския пазар на или около високите цени, които се очакват. (Reuters)
Източник: Reuters (22.11.2012)
 
Валентин Манев е новия Изпълнителен директор на ОЦК На 8 ноември се е провело заседание на Надзорния съвет на ОЦК Кърджали. На него са присъствали Валентин Захариев - председател, и членовете Ивайло Коевски и Бойко Ноев. Тема на заседанието е било избор на нов член на Управителния съвет. Следствие приетото решение за нов член на управителния съвет е избран Валентин Руменов Манев. На заседанието е било решено новоназначеният член на Управителния съвет да бъде избран за Изпълнителен директор и представляващ дружеството. Определеното месечното възнаграждение на новият изпълнителен директор е в размер на 3600 лв.
Източник: Money.bg (23.11.2012)
 
Новият собственик на ГОРУБСО-Мадан, увеличил с 40% производителността С около 40 процента е увеличена производителността в ГОРУБСО - Мадан, в резултат на което са повишени и заплатите на миньорите след сделката за продажбата на минното дружество, съобщи Николай Вълканов, собственик на рудодобивното предприятие. По негови думи покупката на ГОРУБСО - Мадан му е струвала 35 млн. лв., като са отчетени всички наследени задължения от предишния собственик Валентин Захариев. Сделката била печеливша в по-дългосрочен план. Като концесионер на мини в Мадан, Златоград и Лъки Николай Вълканов планира през 2015 г. добивът от тези находища да се увеличи до 6000 тона концентрат месечно. Не става известно какъв е в момента. "Амбициозната цел е да станем най-големият производител на олово и цинк в Европа", прогнозира бизнесменът. ГОРУБСО - Мадан, вече е с издължени 9.8 млн. лева данъци и осигуровки, разплащат се и невнасяните от години суми за данък сгради и такса смет, които надхвърлят 100 хил. лв. към общините Мадан и Рудозем. Според Николай Вълканов ГОРУБСО - Мадан, вече е заработило като "нормално предприятие", месечният добив е около 1200-1300 тона концентрат, а плановете са да се достигне 2000 тона.
Източник: Дневник (23.11.2012)
 
Франция би трябвало да проучи вариантите за поемане на ArcelorMittal Френският министър на промишлеността заяви, че правителството би трябвало да проучи възможността да поеме контрола върху двете френски предприятия на ArcelorMittal, изпаднали в затруднения във Флоранж, в опит да се закрепи отслабващият промишлен сектор. „Въпросът … за правителствен контрол, дори временен, трябва да се проучи сериозно от кабинета”, заяви министър Арнауд Монтебург пред Сената. Съдбата на двете предприятия, които не работят от миналата година, поради липсата на търсене, е горещ картоф във Франция, където социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд е под натиск да запази работни места и да обърне години промишлен спад. В сряда той заяви пред Народното събрание, че правителството е получило две оферти за част от активите на ArcelorMittal, освен за двете доменни пещи в предприятията до немската граница. ArcelorMittal заяви през октомври, че планира да затвори двете замразени пещи, което би освободило 629 работника. Компанията се съгласи да забави решението си до 1 декември, за да даде време на френското правителство д намери купувач. (Reuters)
Източник: Reuters (23.11.2012)
 
Спадът е Еврозоната коства 900 работни места на британския стоманодобив Британските работници са поредните жертви на рецесията в Еврозоната, след като Tata Steel обяви намерението си да освободи 900 души в Обединеното кралство, което е около 4% от целия се персонал, в резултат на нарастващите загуби и свиващото се търсене на важните си европейски пазари. Около 580 работни места ще бъдат закрити в предприятието на индйската група в Порт Талбът, Южен Уелс, като повечето ще са от административния персонал и управляващите. Още 155 съкращения ще бъдат направени в Йоркшир, 120 в Уест Мидлендс и 30 в Тийссайд. В случай на още удари по британската икономика, която анализаторите очакват да се свие отново през четвъртото тримесечие, има планове да се затворят 12 предприятия за стомана в Англия и Уелс. Лошите новини донякъде се компенсираха от съобщението на Tata, че ще рестартира доменна пещ в Порт Талбът следващата година като част от инвестиционна програма на стойност 250 млн. паунда. Стоманодобивната група отчете загуба от 67 млн. долара през второто тримесечие. (The Independent)
Източник: Други (26.11.2012)
 
Гонят ArcelorMittal от Франция Министърът на промишлеността на Франция Арно Монтебур заяви, че правителството не иска повече в страната най-голямата металургична компания в света ArcelorMittal, съобщи АФП в понеделник. „На нас не ни е необходима Mittal, защото тя не уважава Франция", заяви министърът. Според думите му, компанията постоянно нарушава поетите пред държавата задължения. Сега правителството търси партньор, който би поел производството, управлявано от ArcelorMittal във Франция. По-рано корпорацията спря работата на нерентабилния завод в град Флорандж, в източната част на страната, но иска да продължи другите свои операции на територията на държавата, където за нея работят 20 хиляди сътрудници. Това доведе до остър конфликт между Франция и ръководството на компанията. Двумесечният ултиматум бе предявен на ArcelorMittal на 1 октомври. След неговия край , ако правителството продължи да настоява за цялостната продажба на предприятието, компанията обещава напълно да спре доменните пещи. Сега Франция осъществява „временна национализация" на мощностите на компанията. Предполага се, че новият партньор трябва да получи мажоритарния пакет от акции в съвместното предприятие. В края на октомври бе съобщено, че интерес към активите проявява руската „Северсталь".
Източник: Класа (27.11.2012)
 
ПИБ купи оловния завод на ОЦК-Кърджали Първа инвестиционна банка (ПИБ) стана собственик на оловния завод на ОЦК-Кърджали. Днес имущество на предприятието на длъжника Валентин Захриев за над 4 млн. лева беше продадено на търг в Районния съд в града. С това на практика са разпродадени всички имоти и сгради на територията на завода. В едномесечния срок за подаване на документите за днешния търг, в офиса на частния съдебен изпълнител Росен Сираков са постъпили единствено офертите на банката, която е и основен кредитор на задлъжнялото металургично предприятие. ПИБ беше обявена за купувач на движимото и недвижимото имущество. Тя получи половината идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода, и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. До миналата година върху тези цехове и постройки работеше оловният завод на ОЦК. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м, ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683 лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв. В едноседмичен срок банката трябва да внесе парите и след това ще бъде обявена за собственик на предприятието. Частният съдебен изпълнител Росен Сираков, който проведе търга, заяви, че вече е продаден целият комбинат, но ако взискателите се насочат към активи на ОЦК извън производствената площадка, е възможно да се насрочат още търгове. Стойността на разпродаденото имущество на Оловно-цинковия комплекс от всички търгове до момента надхвърля 18 милиона лева, информира Дарик радио. В борсовата търговия на БФБ-София днес книжата на ОЦК-Кърджали поевтиняха с 8,5% и се разменяха за 0,14 лв. за брой. Същевременно ценните книжа на ПИБ от сегмент Premium поскъпнаха с 3,85% и се разменяха за средна цена от 1,35 лв. за брой. Припомняме, имущество на ОЦК за 5 млн. лв. беше продадено в края на месец октомври, отново чрез частния съдия изпълнител Росен Сираков. Очакванията бяха за 5,5 млн. лв. приходи, за да бъде увовлетворено искане на кредитора ПИБ. Срещу 1,933 млн. лв. собственик на пречиствателната станция към предприятието тогава стана компанията "Стил комодитис". Справка в Tърговския регистър показва, че тя е собственост на Валентин Захариев. Чрез "Интертръст холдинг" той притежава част от кърджалийското предприятие. В "Стил комодитис" холдингът държи 1600 от общо 2000 акции. Капиталът на дружеството е 1 млн. лв. На 14 септември 2012 г. "Хармони 2012" ЕООД придоби половината от предприятието в Кърджали, като в нейно притежание попадна и цинковият комплекс. Дружеството предложи най-висока цена (8,6 млн. лв.) по време на явен търг, на който се явиха трима кандидати. Останалите два бяха Първа инвестиционна банка и компанията Finance& Consulting. Проверка в Търговския регистър показва, че заложен кредитор на "Хармони 2012" е ПИБ. Финансовата институция е отпуснала кредит в размер на 4,62 млн. евро на столичната компания няколко дни, след като сделката беше завършена. Още на следващия ден премиерът Бойко Борисов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, заедно с представителя на новия собственик „Хармони 2012" Нягол Камбуров и изпълнителния директор на ПИБ Васил Христов посетиха Кърджали. Последният обяви, че новите собственици на завода могат да разчитат на финансовата подкрепа от страна на банката. Той допълни: "Ние естествено познаваме много добре технологията на това производство, години наред му вярваме и го подкрепяме. Така че те могат да разчитат изцяло на нашата финансова подкрепа за довършване модернизацията на новото цинково производство, както и подкрепа за инвестициите". Едва 30 души, сред които счетоводители и работници, ще останат на работа в ОЦК, където допреди няколко месеца препитание намираха 550 души от региона. Това стана ясно миналата седмица, след като Управителният съвет на дружеството назначи за изпълнителен директор Валентин Манев, досега икономически шеф в комбината. Той зае мястото на напусналата преди месец Славея Стоянова, припомня в. "Труд". До сагата с разпродаването на имуществото на ОЦК се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми, а ПИБ, която беше един от най-големите кредитори на завода, спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист. Служителите на завода протестираха повече от 2 месеца. Впоследствие правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор за предприятието. Такъв обаче не беше намерен.
Източник: econ.bg (28.11.2012)
 
Италия се бори да спаси най-големия стоманодобивен завод в Европа Работници щурмуваха най-големия стоманодобивен комбинат в Европа - ILVA, в италианския град Таранто. Заводът е пред закриване заради подозрения, че е източник на екологична катастрофа. Има съмнения, че замърсяването на въздуха от предприятието е причина за високото ниво на ракове и дихателни заболявания в региона. От ILVA отричат обвиненията, предаде Reuters. В същото време италианското правителство се бори да спаси 20 000 застрашени работни места. Ръководството затвори цеха за студено валцуване на завода, след като в понеделник вечерта съдът реши да наложи запор върху продукцията, което според компанията ще я принуди да спре работа. ILVA е произвела 8.5 млн. тона стомана през 2011 г., което близо 30 процента от цялата продукция в Италия. Застрашени са 20 000 работни места в регион с висока безработица и икономически застой. Освен това случаят ILVA се възприема като тест за способността на технократското правителство на Марио Монти да защити тежката промишленост на Италия, докато се опитва да извади страната от икономическа криза, отбелязва агенцията. (Reuters)
Източник: Reuters (28.11.2012)
 
Френският министър на съживяването на промишлеността Арно Монтбур заяви, че не иска повече групата "Арселор Митал" (Arcelor Mittal) във Франция и ще потърси индустриален партньор, който дапоеме временния контрол, предаде Франс прес, цитирана от БТА. "Не искаме повече Митал във Франция, тъй като не уважава Франция", посочва Монтбур пред икономическият всекидневник "Еко". Неотдавна министърът отбеляза, че проблемът с доменните пещи във Флоранж, не е в доменните пещи във Флоранж, а в Митал. "Лъжите на Митал от 2006 година са непоносими", допълва той. По думите му Митал не е спазил ангажиментите си към френската държава. Министърът потвърди, че работи по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според вестника идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността. На 1 октомври световният стоманодобивен гигант обяви, че окончателно спира пещите, заради липса на поръчки, и е приел да даде два месеца на държавата, за да намери купувач. Тогава френските медии съобщиха, че правителството преговаря с най-големия производител на стомана в света, за да купи двете доменни пещи за едно евро, което да му позволи да търси друга компания, имаща готовност да ги пусне в експлоатация. Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион, припомня capital.bg. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси. Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на "Арселор Митал" беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души. Историята напомня за сагата "Кремиковци" у нас, в която обаче бе замесен другият, нетолкова известен брат на Лашми Митал - Прамод Митал.
Източник: Инвестор.БГ (28.11.2012)
 
Централа за продан С изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов разговаряме за новите газови договори, участието на България в "Южен поток", за спрения проект "Белене" и други актуални теми в българската енергетика. Михаил Андонов пое ръководството на Българския енергиен холдинг в края на март. Преди това една година беше изпълнителен директор на НЕК, като замести на поста Красимир Първанов, уволнен заради преговорите с "Росатом" за АЕЦ "Белене". Преди това Андонов беше финансов директор на НЕК. Той е започнала работа в Националната електрическа компания през 1998 г., преди това е работил в Завода за тежко машиностроене в гр. Радомир и ТЕЦ "Марица-изток 3". Г-н Андонов, с новия газов договор посредниците на природен газ отпаднаха. Това означава ли, че от началото на годината ще има нови доставчици на газ, и правени ли са конкретни заявки от страна на "Газпром" за навлизане на газовия пазар в България? - Това, че след нова година "Овергаз" ще може да продава директно на своите потребители и на фирми, не означава, че "Газпром" влиза директно на пазара на газ в България. "Булгаргаз" държи капацитета на тръбата, която е в Румъния (входната точка "Негру вода"), така че, за да може "Овергаз" да доставят газ директно, трябва да си платят съответните такси на "Булгаргаз" и респективно на "Булгартрансгаз" за ползването на нашата газопреносна система. Освен това договорката беше да няма конкуренция на пазара, т.е. цената, по която ще продава "Овергаз", да бъде същата като тази на "Булгаргаз", а не по-ниска. Поне засега други "мераклии" да навлязат на пазара няма. Какви са вашите прогнози за намаление на цената на природния газ от началото на следващата година? - Аз лично твърдя, че е нормално да има поне 10% понижение на цената за крайните потребители. Това, че се договорихме 22-23% отстъпка, не значи, че намалението на крайната цена ще е равнозначно. "Булгаргаз" вече заявиха, че намалението ще е 5-7%, но аз като човек, който съм направил по-точна сметка, смятам, че е нормално да е поне 10%. Много ви критикуват, че договорихте голяма отстъпка, а накрая цената на газа пада със 7%, едва ли не нищо не е договорено. - Най-елементарният пример е, ако някой купи домати и краставици, за да ги продава на пазара, той не ги продава с получената отстъпка, а слага някаква надценка. Не че "Булгаргаз" трябва да си сложи 20% надценка, но дружеството има разходи за транзит и недовзет приход. "Булгаргаз" трябва да се стабилизира финансово и няма как отстъпката за крайните клиенти да е едно към едно с договорената. От 1 януари тя ще е 10% (за потребителите - бел. ред.), но ако намалението на петролните деривати и долара продължи, цената на природния газ може да падне и под 400 долара. Другият момент е, ако всички консуматори на газ си плащат задълженията, няма да има нужда от драстично увеличение на цената, защото "Булгаргаз" ще може да купува природен газ от "Газпром" без проблеми. А може ли да се каже каква част от отстъпката от 22-23% се дължи на намалението на петролните деривати?- Аз ще се въздържа от този коментар. Цената се изчислява по формула и както стана ясно, някои от елементите във формулата са отпаднали и оттам е този ефект, който се получи като цена. Какви реално са финансовите ангажименти, които БЕХ поема с участието си в "Южен поток"? - В момента държавата и БЕХ нямат никакви ангажименти нито като финансови потоци, нито като осигуряване на гаранции по проекта. Моделът е така създаден, че проектът да бъде със 100% привлечени средства. Тъй като БЕХ обаче не разполага с тези финанси, идеята беше финансирането да е 100% проектно. Ако обаче не осигурим това финансиране чрез синдикат от банки или големи инвестиционни фондове, защото е нормално банките да искат съответното обезпечение, част от собствените средства ще бъдат покрити от "Газпром", като ние си запазваме 50% дял в проекта. Размерът на транзитната такса, която ще получаваме, пък е така структуриран, че ще генерира положителен финансов поток още от пускането на "Южен поток" в търговска експлоатация. С този дивидент трябва да бъдат възстановени както капиталовите, така и експлоатационните разходи по проекта за 15-годишния период. Тези плащания са гарантирани, независимо дали ще се транзитира газ или не чрез споразумението "транзитрай или плащай". То е подписано за целия 25-годишен период на експлоатация на газопровода при съотношение 90:10 (бел. ред. - това означава, че България трябва да получава транзитни такси най-малко за 90% от договорените количества, независимо дали те се транзитират или не). Нашето предимство е, че този 15-годишен период (бел. ред. - в който проектът трябва да се изплати) е закован с норма на възвращаемост 8% и няма как транзитната такса да се променя през годините. Така "Газпром" поема целия "негатив" по гарантирането и обезпечаването на доставките и привлечените средства. България пък започва да печели още от самото строителство на тръбата, защото в него ще участват български фирми. Въпреки че "Южен поток България" не е длъжен да прилага ЗОП (Закона за обществени поръчки), е договорено да бъдат направени процедури за всички дейности. Сега започваме да подготвяме процедурата за избор на банков синдикат за финансирането. Надяваме се големите европейски банки да проявят интерес и да получим добра цена. Осемте процента възвращаемост обаче лимитират лихвените проценти до 4-4.5. Кога се очаква да започнат строителните дейности в България? - На 31 юли 2013 г. трябва да получим разрешение за строеж. Надяваме се до края на тази годината "Газтек" да приключат с изготвянето на доклада по ОВОС. Премиерът Бойко Борисов вече няколко пъти коментира, че на 10 януари започваме да строим газовата връзка с Турция. Какво означава това, как така започваме да строим, след като не са правени никакви подготвителни процедури по този проект? - Ние отдавна говорим за изграждане на интерконекторна връзка между България и Турция. Знаете и колко време вече се говори за изграждането на "Набуко". Затова на последната среща на министрите на държавите, участващи в "Набуко", премиерът постави ребром въпроса дали искат този газопровод да бъде построен. Нашето предложение беше изграждането на интерконектора да бъде първата част от "Набуко уест". Всички страни тогава приеха и уговорката беше на следващата среща на министрите на 10 януари в София да направим първа копка на строителството на "Набуко". Никой не е казал, че няма да направим ОВОС и всички необходими процедури, преди да започне строителството. За да започне проектът обаче, Европа трябва да извади 300-400 млн. евро за този първи етап, който е интерконекторът между България и Турция (свързването на точките Лозенец и Мармара). Изграждането на гръцката връзка също продължава, като се надяваме догодина март месец да получим разрешително за строеж. Вече се готви документацията за избор на тръби и оборудване. Водят ли се преговори с Русия за иска от 1 млрд. евро по проекта АЕЦ "Белене"? - С руската страна не се преговаря. Адвокатите на двете страни работят. Има двама или трима арбитри, с които се преговаря, и ако се стигне до избор, процесът ще стартира. Засега няма индикация за преговори. Има ли вариант проектът за 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй" да не се осъществи? - Ние нееднозначно сме заявили, че част от оборудването, произведено за "Белене", ще се ползва за 7-и блок на "Козлодуй". Ние имаме платена една част от оборудването за "Белене", което е собственост на НЕК. Много зависи обаче как ще се развият арбитражните действия, защото може да се стигне до договорка, преди да се развие целият този процес. Аз продължавам вътрешно да се надявам, че когато се стигне до избор на арбитър, руската страна ще направи споразумение. Какво се надявате да се договорите? - Да вземем всичко, което е изработено до март месец, а всичко останало да бъде продадено от тях. Те имат добър пазар във Виетнам, Венецуела. А каква е вероятността в АЕЦ "Козлодуй" да бъдат направени два нови блока? - Защо не, аз съм за. Така или иначе те вървят по двойки. Какво ще се случи все пак с НЕК, ако руснаците спечелят арбитража? - Аз се надявам, че компанията, която ще се създаде, ще поеме този товар. Не искам да казвам, че съм предрешил делото, но този иск за 1 млрд. не почива на някакви документи и доказателства. Реалното е, което е произведено и не е платено. Всичко останало са неща, които не са разписани и не са заявявани от НЕК. Това, че руската страна е правила разходи с идеята проектът да се развива, е риск, поет от тях. Какво става с идеята за изграждане на нови мощности в ТЕЦ "Марица-изток 2" и има ли вече заявен инвестиционен интерес? - Идеята е в развитие. Вече е създадено и дружеството "Марица-изток 9 и 10 блок", в което влизат и 5 и 6 блок на централата. То е регистрирано с 50 хил. лв. капитал, има структура и определен състав. Когато новото дружество бъде лицензирано, то ще бъде отделено от "ТЕЦ Марица-изток 2". Тогава чрез Агенцията за приватизация трябва да се продаде част от него (49-51%) на стратегически инвеститор и то да започне да изгражда или нови два блока по 250 мегавата, или един хибриден. Как НЕК ще финансира 30% си участие в проекта ХЕК "Горна Арда"? - Участието на НЕК не задължава компанията да инвестира. Освен това тя има вложени средства в активите, които са изградени навремето в ХЕК "Горна Арда". Тяхната оценка е за около 25 млн. лв., като идеята е НЕК да участва и с техника, хидроинженери, електроспециалисти, а не да участва със собствени средства. Кога се очаква БЕХ да пусне облигации и за какво ще бъдат използвани тези пари? - Работим по този въпрос. Надявам се до 15 декември да имаме кредитен рейтинг и февруари-март да пуснем облигациите за не по-малко от 300-350 млн. евро. Надявам се големите банки и пенсионни фондове да проявят интерес. За какво ще се използват тези пари? - Има за какво, разчитаме на тези пари. Имаме да плащаме собствени средства в интерконектора с Гърция, може да се участва и в 7-и блок и новите мощности в "ТЕЦ Марица-изток 2", но основно парите ще се използват за покриване на заема на НЕК към BNP Pariba, чийто падеж е май месец догодина. Може ли да разкажете малко повече за идеята на "Газпром" да изгражда паро-газови централи в България? - Още с първото ни ходене с министър Добрев в Русия по изчистване на въпроса за "Белене" стана въпрос, че руската страна има интерес да строи газови централи в България. Още тогава обаче ние заявихме, че няма да се ангажираме с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Има няколко терена с развита инфраструктура, с които НЕК разполага. НЕК или БЕХ могат да участват в тези проекти. Мисля, че тези паро-газови централи могат да ни помогнат много за посрещането на пиковете, тъй като в момента няма достатъчно студен резерв за възобновяемите мощности, които се изградиха.
Източник: Капитал (29.11.2012)
 
Euromax Resources откри злато край Благоевград Канадската компания Юромакс Рисорсис (Euromax Resources Ltd.) е открила "значителни златни залежи" край благоевградското село Бабяк, пише в корпоративно съобщение до инвеститорите съобщи Дарик в сряда. Жилата е проучена в дълбочина от 500 до 1 300 метра, като заедно с останалите индустриални минерали, пробите са минали на изпитания в сертифицирана лаборатория. Юромакс има договор за концесия в региона, която покрива територия от 101 квадратни километра на 80 км. от столицата София. Юромакс Рисорсис са извършвали активни проучвания на терена през последните 12 месеца, като пред последните два месеца са направени четири вертикални сондажа, за да се провери минерализацията на скалите. В миналото районът е бил проучван за наличие на молибден и сребро. От корпоративното съобщение става ясно, че канадската компания е бюджетирала и последващи проучвания на терена за следващата 2013 година. Те ще се извършат както в Бабяк, така и близо до Златарица, където се очаква, че скалите са с подобна минерализация. Канадската компания работи не само в България, но още в Македония и Сърбия, където притежава право да проучва залежи от злато и други основни метали.
Източник: Класа (29.11.2012)
 
Канадска компания откри злато край Благоевград Канадската компания Юромакс Рисорсис (Euromax Resources Ltd.) е открила "значителни златни залежи" край благоевградското село Бабяк, пише в корпоративно съобщение до инвеститорите. Жилата е проучена в дълбочина от 500 до 1 300 метра, като заедно с останалите индустриални минерали, пробите са минали на изпитания в сертифицирана лаборатория. Юромакс има догов за концесия в региона, която покрива територия от 101 квадратни километра на 80 км. от столицата София. Юромакс Рисорсис са извършвали активни проучвания на терена през последните 12 месеца, като пред последните два месеца са направени четири вертикални сондажа, за да се провери минерализацията на скалите. В миналото районът е бил проучван за наличие на молибден и сребро. От корпоративното съобщение става ясно, че канадската компания е бюджетирала и последващи проучвания на терена за следващата 2013 година. Те ще се извършат както в Бабяк, така и близо до Златарица, където се очаква, че скалите са с подобна минерализация. Канадската компания работи не само в България, но още в Македония и Сърбия, където притежава право да проучва залежи от злато и други основни метали.
Източник: Дарик радио (29.11.2012)
 
Канадци намериха злато до с. Бабяк Ново находище на злато беше открито у нас край село Бабяк, близо до Банско. Находището се намира в т.нар. блок "Бабяк" близо до поречието на р. Места. Откритието на залежите е направено от концесионера на находището канадската компания "Юромакс Рисорсис". Според съобщението й сондажите са доказали значително количество на златна руда, намираща се на дълбочина между 500 и 1300 метра. Наличието на благородния метал е засечено с 4 сондажа, реализирани през последните два месеца. Компанията има договор за концесия в региона, която покрива територия от 101 кв. км. Дружеството проучва блок "Бабяк" от 11 ноември 2010 г., когато сключва договор за 3-годишна концесия, изтичащ през ноември догодина. След това дружеството се очаква да започне добив, тъй като при търговско откритие на полезни изкопаеми законът дава правото на откривателя да разработи и оперира находищата без нов конкурс. Може да бъде открито злато и в района на село Златарица, където скалите са с подобна структура, смятат канадците, които имат концесия и за този регион.
Източник: Стандарт (29.11.2012)
 
Френското правителство е намерило купувач за завода на Митал Френското правителство е намерило потенциален купувач за стоманодобивния завод на Arcelor Mittal във Флоранж, съобщи министърът на съживяването на промишлеността Арно Монтбур. "Имаме купувач, който освен това също е производител на стомана, индустриалец, а не финансова институция. Освен това той е склонен да инвестира собствени средства и е готов да вложи близо 400 млн. евро за реновация на завода", заяви Монтбур пред парламента. В началото на седмицата френските влсти потвърдиха, че работят по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според медиите идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността. В началото на октомври Arcelor Mittal обяви, че окончателно спира доменните пещи в завода си в североизточна Франция, което накара социалистическото правителство да предприеме действия в опит да запази предприятието и да се пребори с нарастващата безработица. Индийският милиардер се съгласи да даде два месеца на държавата, за да намери купувач. (Reuters)
Източник: Reuters (29.11.2012)
 
Френското правителство е намерило купувач за завода на Митал Френското правителство е намерило потенциален купувач за стоманодобивния завод на Arcelor Mittal във Флоранж, съобщи министърът на съживяването на промишлеността Арно Монтбур, цитиран от Reuters. "Имаме купувач, който освен това също е производител на стомана, индустриалец, а не финансова институция. Освен това той е склонен да инвестира собствени средства и е готов да вложи близо 400 млн. евро за реновация на завода", заяви Монтбур пред парламента. В началото на седмицата френските влсти потвърдиха, че работят по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според медиите идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността. В началото на октомври Arcelor Mittal обяви, че окончателно спира доменните пещи в завода си в североизточна Франция, което накара социалистическото правителство да предприеме действия в опит да запази предприятието и да се пребори с нарастващата безработица. Индийският милиардер се съгласи да даде два месеца на държавата, за да намери купувач. Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси. Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на ArcelorMittal беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души.
Източник: Капитал (30.11.2012)
 
Собственикът на „Минстрой холдинг” с приза „Мистър Икономика” Собственикът на „Минстрой холдинг” Николай Вълканов получи престижното отличие „Мистър Икономика” за 2012 г. Наградата му беше връчена от министъра на икономиката Делян Добрев. През тази година фирмата „Върба-Батанци”, ръководена от Вълканов, спаси от фалит „Горубсо - Мадан”, като придоби дружеството срещу 30 млн. лева. „По време на кризата успяхме да запазим над 850 работни места и да открием нови, каза новият Мистър Икономика при получаването на статуетката „Рибарят и златната рибка”, която е изработена от Ставри Калинов. „Увеличихме производителността в рудодобива между 30 и 40%, както и заплатите в сектора”, сподели още Николай Вълканов. За първи път в историята на конкурса се дава и отличие „Мисис Икономика”, което отиде при генералния директор на „Белла България” Елза Маркова. През тази година организаторите раздадоха и три специални награди - на “Топлофикация София”, на “Търкиш еърлайнс” и община Стара Загора. Класацията се извърши в девет категории, за които са били номинирани 45 бизнесмени и финансисти.
Източник: Монитор (30.11.2012)
 
Идеи за нова промяна на концесионните такси може да взривят минната индустрия Макар още през лятото на 2011 г. тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков да обяви, че се подготвя промяна на методиката за определяне на концесионните такси за добив на подземни богатства, държавата все още се лута в избора си на новия начин изчисляване на тези възнаграждения. Част от обсъжданите идеи вероятно ще взривят минната индустрия, особено плахо изказаното засега намерение новите такси да се прилагат и за сключени вече концесионни и приватизационни договори. Това стана ясно в четвъртък по време на общественото обсъждане на проекта на национална стратегия за развитие на минната индустрия, която трябва да въведе европейските изисквания за отрасъла. Очаква се документът да бъде одобрен от Министерския съвет до края на 2012 г. и да послужи за промяна на Закона за подземните богатства и на концесионните такси през 2013 г. Една от основните критики на браншовите организации и инвеститорите в минната индустрия бе именно липсата на яснота относно правителствените заявки за нова методология за определяне на концесионните възнаграждения. Каква ще е тя тепърва ще обсъжда работна група към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), коментира пред журналисти Аксения Велева-Бузова, директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" във ведомството. Все още се проучвали световната практика и тази в страните от Европейския пазар, за да се избере най-подходящият начин за формиране на концесионните такси, допълни експертът. По думите й нуждата от промяната била видна и от постъпилите становища към проекта на минна стратегия, според които концесионните плащания не са справедливи. Това обаче е становището на неправителствени организации, изказано и при дискусията. Според фирмите от бранша каквато и промяна да се прави, тя трябва да гарантира инвестициите в добив на подземни богатства. Според действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионните възнаграждения фирмите, добиващи строителни материали, плащат твърди ставки, които бяха значително повишени през 2007 г. Предприятията, добиващи метални и индустриални суровини, варовици, въглища, природен газ и нефт и др., плащат такси по т.нар плъзгаща ска?ла като процент от борсовата стойност през годината на добиваните от тях суровини. Това позволява на държавата да прибира по-високи такси, когато борсовите цени са високи и защитава инвеститора в случай на спад на цените. Според Велева това е добър и справедлив подход. Специално за металните богатства, където постоянно се сочи за пример златната концесия на "Челопеч майнинг", процентът е между 0.5 и 4 на сто от стойността на металите, преработени от добитата руда. Плъзгащата ска?ла, която бе приета през 2007 г., обаче важи само за нови концесии за добив, а най-съществените такива, които съответно осигуряват най-сериозните приходи в бюджета, вече са предоставени при приватизацията на добивни и преработвателни предприятия като "Елаците", "Асарел Медет", "Челопеч" и др. Сега обаче от думите на Велева става ясно, че се обмисля плъзгащата ска?ла за определяне на концесионните такси да се въведе и за скално-облицовъчните и инертните материали, където всъщност има раздадени най-много права за добив. "Плъзгащата ска?ла ще се въведе за всички, ще се опитаме да се въведе и за заварените положения, но това е сложно, защото има сключени договори с фиксиран размер на концесионните възнаграждения", каза шефът на концесионната дирекция в МИЕТ. Според нея трябва да се проведат преговори с всички концесионери за анекси към договорите им и "трябва да се пипа внимателно, тъй като ако се развали концесионният договор, се разваля и приватизационният". Велева -Бузова посочи, че не е правен анализ колко концесионери ще бъдат засегнати, ако се въведе плъзгащата ска?ла със стара дата. От бранша обаче коментираха пред Mediapool, че подобно политическо решение за промяна на концесионните такси и за старите договори ще има определено негативен ефект върху минната индустрия и в нея ще бъдат спрени инвестиции за дълъг период от време и то в момент, в който браншът има да изпълнява много изисквания, за да отговори на европейските изисквания. Фискалният ефект от около стотина милиона лева ще е нищожен спрямо последиците за индустрията, в която, освен че работят пряко 25 хил. души и изкарва 5 на сто от БВП на страната, са ангажирани още 120 хил. души покрай транспорт, преработка и други услуги, твърдят инвеститори. Аксения Велева-Бузова коментира още, че тъй като сред населението съществувала нагласата, че е трудно да се проследи принципът на плащане на концесионните такси чрез плъзгащата ска?ла, е възможно и да се реши възнагражденията да са процент от приходите и печалбите на добиващите предприятия през годината. Това било по-лесно проследимо през данъчните служби. Според членове на Българската минна камара обаче трябва много внимателно да се подходи, ако се реши таксата да е процент от финансовите резултати на концесионерите, тъй като има съществени разлики според добиваната суровина. Експертите предупреждават, че подход на един вид "плоска такса", тоест еднакъв размер за всички, би бил погрешен. Обсъжданият проект на минна стратегия предвижда още да се създаде национална геоложка служба към МИЕТ, която освен че ще събира информацията от всички провеждани проучвания на българска територия, но и сама ще може да извършва такива с пари от държавата. Велева обаче не можа да се ангажира със сума, която би могла да се влага от бюджета за държавни геоложки проучвания. Ако бъдат защитени поне няколко проекта с доказана държавна нужда от проучвания, ще се помисли за отпускане на средства или за създаване на фонд, така че тези проучвания да се финансират и държавата също да участва в разработването и експлоатирането на своите подземни богатства, каза Велева-Бузова. Геоложката служба също ще трябва да актуализира данните в сегашния национален геофонд и да публикува онлайн каталог с тази информация в полза на потенциалните кандидати да извършват проучвания за подземни богатства. В момента общият добив на подземни богатства е около 80-90 млн. тона годишно, а минната стратегия цели повишаване на неговата ефективност, максимално използване на суровините и тяхното рециклиране. Велева-Бузова посочи още, че Европейската комисия иска от България максимално да използва потенциалните суровини от депонираните в хвостохранилищата отпадъци. У нас обаче има само една такава дадена концесия за добив на метали от хвостохранилище, по която МИЕТ не знае дали се работи. Държавният експерт посочи още, че към момента икономическото министерство е издирило операторите на всички хвостохранилища, включително старите, които ще са длъжни да извършат дейности по рекултивирането или поддържането им изискваните от Европейския съюз норми
Източник: Медия Пул (30.11.2012)
 
BHP очаква скромен растеж в Китай Световният добивен гигант BHP Billiton заяви, че очаква китайския растеж да остане слаб през следващите години, и очаква малко подобрение в цената на въглищата и желязната руда. Но най-голямата минна компания в света каза, че е добре позиционирана да се възползва от предимствата от по-дългосрочния икономически растеж на Китай като се очаква бум на мед, енергийни продукти и поташ торове докато азиатския гигант се модернизира. Главният изпълнителен директор на BHP Мариус Кльоперс очаква ръстът в Китай да остане в интервала между седем и осем на сто през следващите години ... по-ниско от двуцифрените темпове на растеж от последното десетилетие". Като се има предвид, Кльоперс заяви, че BHP не очаква "скок в ценообразуването в близко бъдеще" за желязната руда и въглищата, основните съставки в производството на стомана, които преживяха "рязък спад", поради забавяне на търсенето. Въпреки това, Kloppers добави. че BHP вижда големи възможности в Китай в дългосрочен план поради "уникалната и значителна индустриализация и урбанизация". (AFP)
Източник: Други (30.11.2012)
 
ОЦК остава само с администрация след Нова година По-малко от десет души администрация ще останат на работа в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали след Нова година. Всички металурзи ще бъдат съкратени. Това съобщи председателят на КНСБ в комбината Бельо Стайков. В момента на работа в завода са останали 84 души. В края на тази седмица всичките 75-има работници ще получат предизвестия за освобождаване и от 7 януари в предприятието ще остане само администрацията. Миналата година заетите в ОЦК бяха 550 души. "Съкращенията се правят по силата на текст в трудовия кодекс, според който при спиране на производството за повече от 15 дни работодателят има право да започне освобождаване на хората", обясни преди дни новият изпълнителен директор на комбината Валентин Манев, който пое поста след напускането на Славея Стоянова. Решението за това е било взето от управителния съвет на дружеството, чийто председател е мажоритарният собственик на ОЦК Валентин Захариев. Бюрото по труда вече е уведомено за предстоящите съкращения. Най-голямото някога предприятие в Кърджали на практика не работи от една година. През декември 2011 г. цинковото производство спря за ремонт, но така и не поднови работа. Още през пролетта на миналата година пък оловното производство беше затворено от РИОСВ – Хасково, за неспазване на екологичните норми. Междувременно работниците излязоха на протест за неизплатени от месеци заплати, а след това започнаха масово да напускат и да завеждат дела. Кредиторите от своя страна предприеха мерки за събиране на вземанията си както през частен съдебен изпълнител, така и през съда. Дълговете на дружеството се оценяват на 300 млн. лв. Досега Инспекцията по труда в Кърджали е наложила 19 акта за неизплатени заплати за периода февруари – октомври 2012 г. Всеки от тях е в размер 10-15 хил. лв. Всички актове са били обжалвани от собственика на първа инстанция, но засега няма отменени. През частен съдебен изпълнител пък всички производствени активи преминаха в ръцете на Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". Заведени са и съдебни искове за откриване на производство по несъстоятелност от други кредитори на компанията. По думите на самия Захариев най-големият кредитор на ОЦК е банката BNP Paribas. Тя обаче засега не е успяла да усвои никаква част от залога си. Масовите съкращения правят възстановяването на производството в завода малко вероятно, въпреки че такива намерения бяха декларирани от купувача на цинковите мощности "Хармони 2012". Преди заводът да тръгне по спиралата надолу, Захариев твърдеше, че подготвя изграждането на нов цинков цех, за което имаше издадено разрешително и което беше придобито от "Хармони 2012" като част от сделката. Пак по думите на Захариев за новото цинково производство още преди години е било закупено оборудване, което се съхранявало в друг негов завод – "Интер пайп" край София. Той обаче също влезе в процедура по несъстоятелност и в момента синдик описва претенциите на кредиторите. Според синдикатите бъдещето на кърджалийския завод не е много оптимистично. "В момента ОЦК представлява една площадка, която е един вид скрап", коментира Бельо Стайков. Дори и новият собственик да реши да възстанови производството, това със сигурност ще отнеме доста време, тъй като предприятието не е работило цяла година. Ще са нужни и значителни инвестиции, за да може да тръгне поне част от производството.
Източник: Капитал (03.12.2012)
 
Все още няма сделка за проекта за желязна руда на стойност 7.7 млрд. долара на Australia Aquila Спорът за финансирането между Aquila Resources и партньорите й за проекта за желязна руда в Западна Австралия на стойност 7.4 млрд. австралийски долара не е решен, но компанията обяви, че се надява на споразумение в началото на следващата година. Aquila има за цел да изгради мина, железопътен път и пристанище за годишно производство на желязна руда от 30 млн. тона, но проектът е замразен заради спор по финансирането и одобрение от регулаторните органи, усложнявани и от спада в цените на суровините. Тони Поли, президент на Aquila заяви след годишното общо събрание: "За съжаление, целият проект отнема повече време, но в тази обстановка проектите отнемат по-дълго време." Бюджетният спор между Aquila и нейният партньор AMCI, джойнт венчър между частната група American Metals and Coal International и стоманения гигант POSCO, допълнително усложнява нещата. Партньорите преговарят за запазване на средства, но не са в състояние да се споразумеят за бюджета за финансовата 2012-13 г. (Reuters)
Източник: Reuters (03.12.2012)
 
Медта в Лондон удари 6-седмичен връх заради Китай Медта в Лондон достигна най-високата си стойност от шест седмици, след като обещаващите производствени данни от топ потребителя Китай подхраниха предпазливо завръщане на апетита на инвеститорите за метал, въпреки че притесненията над фискалните проблеми на САЩ дръпнаха юздите. Темпът на производствения сектор на Китай се ускори за първи път от 13 месеца през ноември, показа проучване на мениджърите на частни предприятия, доказвайки, че икономиката се съживява след седем тримесечия на спад. Бони Лиу, анализатор на Macquarie, заяви, че "икономическите данни на Китай се подобряват през четвъртото тримесечие. Това подсили цените и не виждам голям спад преди края на годината." Тримесечната мед на Лондонската метална борса се покачи с 0.2% до 8 010 долара за тон към 0308 GMT. Цените на медта удариха 8 045 долара за тон по-рано, най-високата цена от 19 октомври 2012 насам. Цените се качиха с почти 7% от 2-месечното дъно през ноември. (Reuters)
Източник: Reuters (05.12.2012)
 
"КЦМ 2000" може да излезе на европейска борса през 2014 г "КЦМ 2000" не се е отказало от идеята да излезе на някоя от европейските фондови борси и вероятно това ще се случи през 2014 г. Това съобщи Никола Добрев – главен изпълнителен директор на компанията. "За нас сега е най-важно да приключим с инвестицията по обновяване на оловното и цинковото производство (проект ТОРП – 195 млн. лв.) през 2013 г. и веднага след това ще се огледаме за подходяща европейска фондова борса", заяви той. Първият опит на компанията да емитира свои ценни книжа на Българската фондова борса беше през 2008 г., но заради кризата на капиталовия пазар процесът бе спрян. Сега обаче мениджмънтът на комбината е преценил, че БФБ не може да се справи с тяхната емисия "освен ако не стане част от борсите във Виена или Франкфурт". Компанията готви промени в структурата на управление от 2013 г., стана ясно по време на пресконференция в Пловдив. Оперативното управление ще бъде поето от Румен Цонев, който от 1 януари ще е новият главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000". Никола Добрев запазва позицията си на председател на Надзорния съвет и най-вероятно ще оглави Съвета на директорите. Той обяви, че се съсредоточава върху развитието на групата от фирми. Новият главен изпълнителен директор Румен Цонев обяви и приоритетите на компанията за 2013 г. Те са усвояване на 65 млн. лева по проект ТОРП, пускане в производство през март на новия цинков завод и изпитания на новия оловен завод през октомври. В оловното производство ще бъдат инвестирани и още 3 млн. лева за усъвършенстване на леенето на метала и за намаляване на енергийните разходи с 9%. Като стратегическа бе определена инвестицията в покупката на български минни находища чрез съвместното предприятие "Върба - Батанци". За 8 месеца след покупката на "ГОРУБСО – Мадан" са инвестирани още 13 млн. лв. за възстановяване на рудодобива. Целта е през 2013 г. от находищата да се извлекат 12 000 тона полиметални руди, а през следващите 10 години относителният дял на българските суровини в КЦМ да достигне 30-35%. Прогнозите на мениджърския екип на компанията са, че през 2013 г. търсенето на олово и цинк ще нарасне с 1.5-2%. "Излишъци" ще се появят в Европа и Северна Америка, а недостиг ще има в Китай и Южна Европа. Прогнозната цена и на двата метала ще бъде около 2000 USD/тон с отклонение до плюс 10% и надолу – с 5%. Нетната печалба за тази година се очаква да бъде около 18.5 млн. лв. (по прогнози към 1 декември 2012 г.). Това е в резултат основно от производството и продажбата на Лондонската метална борса на 72 000 тона цинк, 65 000 тона олово, 24 000 тона оловни и цинкови сплави и др.
Източник: Капитал (05.12.2012)
 
В ГОРУБСО-Мадан ще бъдат вложени 4.2 млн. лв. през следващата година за развитие на рудодобивното предприятие, което след миньорски протести за забавени заплати това лято бе придобито с помощта на държавата от дружеството "Върба-Батанци". Това съобщи Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000, което заедно с "Минстрой холдинг" придобиха чрез "Върба - Батанци" над 90 на сто от акциите на ГОРУБСО – Мадан. По думите на Добрев иновациите в рудодобива са в радикалната промяна на минните технологии за изземване на руда и внедряване на високопроизводителни машини. В новата мина "Върба- Батанци", където се предвиждат инвестиции от 2 милиона лева, се очаква обезпечаване на добив до 12 хиляди тона още през следващата година. "С всичко това, което сме заложили като инвестиция, машини, съоръжения, производителността ще нарасне два пъти и половина, задача, която сме си поставили 2015-2016 година от целия този минен комплекс, който ние тепърва изключително много разработваме, 30 до 35 процента от първичните суровини, които металургията ще преработва в България, да бъдат от местното производство", посочи Добрев, цитиран от БНР в сряда. Сред основните задачи пред КЦМ 2000 е довършването на изцяло новия оловен завод, който се строи по нова технология, а в света има само три подобни предприятия, допълни шефът на пловдивското предприятие..
Източник: Медия Пул (06.12.2012)
 
Близкия изток в сърцето на ръста в добива на стомана Огромните инфраструктурни разходи в Близкия изток водят до силно търсене на стомана и засилват инвестициите в стоманени проекти. Производството на стомана в Близкия изток се е удвоило от 10 млн. тона през 2000 г. до 20 млн. през миналата година, при годишен темп на растеж от около 6%, според анализ на Frost & Sullivan, международната анализаторска компания. В същото време производството в рамките на Близкия Изток и Северна Африка (региона MENA) се е увеличило от 15 млн. тона през 2000 г. до над 28 млн. в края на миналата година, с покачване от 5.2%, като регионалните производствени хъбове се изместват от традиционните си центрове в Иран и Египет, към страните от ССЗ, развиващи се като едни от водещите производители на стомана. Засилващи търсенето са силното строителство и развитието на инфраструктурата в Персийския залив с потенциал за сектори като добива на нефт и газ. Търсенето в момента е над 27.3 млн. тона, превръщайкио региона в нетен вносител на продукти от желязо и стомана. Вносът в страните от ССЗ достигна 8 млрд. долара миналата година, според анализите. (The National)
Източник: Други (06.12.2012)
 
Кредитори поискаха 66 млн. лв. от "Интер пайп" за месец Над 26 млн. лв. са признатите вземания на кредиторите на "Интер пайп" месец след като предприятието на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев влезе в процедура по несъстоятелност. Отделно от това близо 40 млн. лв. претенции са били отхвърлени като неоснователни от синдика, но решението може да бъде обжалвано. Фирмите, към които тръбният завод има дългове, имат още два месеца, за да предявяват вземанията си, така че е рано да се каже колко може да достигне сумата. В списъка вероятно ще се включи и Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е сред големите кредитори, макар че още през пролетта тя започна да разпродава имущество на предприятието заради просрочени дългове. Според публикувания в Търговския регистър списък най-голяма сума компанията дължи на регистрираната на Сейшелите Waldrop Inc. Неин управител е Майкъл Патрик Дуен, а пълномощникът й в България е адвокатът Милен Шопов. Тъй като фирмата е офшорна обаче, няма как да се разбере кой стои зад нея. На Waldrop Inc. са признати 23.9 млн. лв. вземания по договори за цесия, строителство и бизнес управление, а претенции за още близо 15 млн. лв. са били отхвърлени заради нередовни документи. Не е прието и вземането за над 12 млн. евро на Credit Suisse. Пропускът в документите й обаче е чисто формален, така че банката ще може да го поправи. "Липсваше печат, който по-късно получиха от Швейцария", уточни синдикът Велина Рашкова. Банката е втори по ред кредитор, при който заводът е заложен заради заем на компанията майка "Интертръст холдинг". Договорът за това е от 2007 г. и е в размер на 13.8 млн. евро. С най-големи претенции като кредитор със залог е ПИБ, която е отпуснала 7.3 млн. евро на холдинга през 2006 г. Има и допълнителен заем за 3.2 млн. евро, който е бил предоставен през 2010 г. Засега банката не е предявила претенции пред синдика. По-рано тази година обаче тя започна процедура по принудително изпълнение и назначи нов управител в предприятието. Според източници на "Капитал Daily" оборудването на завода най-вероятно вече е продадено. Наскоро финансовата институция стана собственик и на половината от активите на друго предприятие на Захариев - Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, а свързана с нея фирма купи другата половина през частен съдебен изпълнител. Синдикът е признал 68.5 хил. лв. вземания на "Кремиковци - автотранспорт" - дружеството, по чието искане беше открита процедурата по несъстоятелност на "Интер пайп". Отхвърлени са обаче претенциите му за друга, двойно по-голяма сума заради изтекла давност на фактурите. Сред частните кредитори на тръбния завод по-големи суми имат да получават "Булгаргаз" (над 411 хил. лв.) и лизинговото "Интерлийз" (233 хил. лв.). В списъка на признатите вземания са и две от другите фирми на Захариев. Дълговете към счетоводната "Интеракаунт" са 115 хил. лв., а към транспортната "ССФ - Стил шипинг енд форуърдинг" - 46.6 хил. лв. Над 1 млн. лв. дължи "Интер пайп" на държавата за данъци и осигуровки, става ясно от списъка. Служебно са признати и вземания за близо 160 хил. лв. на Столична община за данък недвижими имоти и такса смет. Именно по искане на общината имуществото на завода беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител, преди да стане ясно, че е открита процедура по несъстоятелност. Тогава като начална цена беше определена шокиращата сума от 51.4 млн. лв., или с 25% по-малко от направената експертна оценка. Според отчета към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на предприятието са малко под 70 млн. лв. За заплати на служителите си компанията дължи почти 103 хил. лв., включително 3728 лв. на самия Валентин Захариев. По закон срокът за предявяване на вземания е три месеца и има време да се включат и други кредитори. Велина Рашкова обаче обясни, че тези от тях, които са успели да подадат документи през първия месец, имат правото да правят възражения срещу други кредиторски вземания. Много вероятно е да има обжалвания в съда и на отхвърлените претенции. Окончателният списък трябва да бъде одобрен от съда. В срок от един месец след това кредиторите, длъжникът или синдикът могат да предложат оздравителен план за предприятието, който трябва да бъде одобрен от кредиторите с над 50% от всички признати вземания. В противен случай предприятието ще бъде обявено във фалит. Какво е бъдещето на поредното закъсало предприятие на Захариев ще стане ясно не по-рано от пролетта.
Източник: Капитал (07.12.2012)
 
"Челопеч майнинг" ще изнася за Китай До 200 хил. тона пиритен концентрат годишно, който съдържа между 28 и 30 хил. тройунции злато, ще продава "Челопеч майнинг" на китайската металургична компания Xiangguang Copper. Доставки се предвижда да бъдат правени между 2014 и 2016 г., а стойността им ще зависи от пазарните цени на концентрата. Договор за това беше подписан от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на българското златодобивно дружество, става ясно от съобщение на сайта на компанията. Т.нар. пиритен проект на "Челопеч майнинг" цели да се оползотворяват благородните метали, които се отстраняват заедно с пирита по време на флотацията. Според изчисленията това ще позволи да се извличат 95% от златото и 50% от среброто, които сега на практика се изхвърлят в хвостохранилището. В момента в Челопеч се произвежда концентрат със съдържание на злато, мед и сребро от съответно 55, 85 и 42%. Очакванията са при годишен капацитет за преработка на 2 млн. тона руда да се произвеждат около 400 хил. тона пиритен концентрат. За целта в момента дружеството подготвя промени в обогатителната си фабрика. Те трябва да приключат до края на следващата година, а предвидената инвестиция е 23 млн. долара. Договорът с китайската компания ще осигури допълнителен финансов ресурс, който ще се използва при реализацията на следващия етап от проекта след 2016 г. "Освен това той показва, че има все по-голям пазар за пиритените ни продукти", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Договорът включва и опция "Челопеч майнинг" да достави до 50 хил. тона пиритен концентрат на Xiangguang Copper още през 2013 г. Това обаче е свързано с възможностите за производство в завода. Доставките през 2016 г. пък са под условие и ще зависят от няколко фактора като цената на златото и транспортните такси. Освен това китайската компания ще купува по 2000 тона меден концентрат месечно от българския производител. Доставките ще започнат през април догодина и ще продължат най-малко година. Xiangguang Copper е една от най-големите и съвременни металургични компании в Китай, а и в света, посочват от DPM. Заводът използва съвременна технология с голяма ефективност на разходите и високи екологични стандарти.
Източник: Капитал (07.12.2012)
 
JFE ще забави решението за предприятие във Виетнам заради китайското пренасищане Вторият по големина производител на стомана в Япония, ще отложи решение за това дали да се изгради интегрирано предприятие за стомана във Виетнам за 3.6 млрд. долара, първо извън Япония, тъй като оценява конкурентните рискове. Ейджи Хаяшида, президент на стоманодобивното поделение на JFE Steel Corp, заяви: "Първоначално казахме, че ще вземем решение до края на тази година, но ще имаме нужда от малко повече време. Нещата няма да минат гладко, докато не сме сигурни, че ще победим конкуренцията, тъй като много проекти се надпреварват да изграждат нови заводи в южната част на Китай и Виетнам. Няма смисъл да продължаваме с проекта, докато индустрията се бори с излишък от доставки на стомана. Рискът е висок. Района ще нарасне в дългосрочен план. Все още ще трябва внимателно да разгледаме времето като фактор." JFE ще си партнира с E United Group от Тайван, която осигури парцел в Dung Quat Economic Zone в провинция Куанг Нгай. (Bloomberg)
Източник: Други (07.12.2012)
 
Държавата имала шанс да си върне част от парите за "Кремиковци" Държавата има шанс да си върне част от 431 млн. лева, дадени за преструктуриране на "Кремиковци". Това стана ясно от думите на икономическия министър Делян Добрев. Добрев откри първия магазин на "Ел Би Булгарикум" в столицата. Становището на съда е, че това е била помощ, която следва да се възстанови, така че ние сме следващият кредитор, каза Добрев в отговор на въпрос дали след решението на съда в Страсбург държавата има шанс да възстанови част от парите, дадени за преструктуриране на "Кремиковци". "Делото в СГС ще продължи. Общо взето, съдът в Люксембург потвърждава позицията на МИЕТ. И ако окончателното решение на СГС е такова, каквото е становището на съда в Люксембург, това означава, че държавата се връща като следващият кредитор с тази сума, за която няма активи. Но каквито и приходи да има оттук нататък синдикатът, те ще обезпечат вземанията на държавата", посочи Добрев. Припомняме, че държавата ще си върне 0 (нула) лева от 431 млн. лв. помощ за преструктуриране, които отпусна през 1999 г. на "Кремиковци". Това става ясно, след като съдът на ЕС препоръча на българския съд да изиска тези пари като непозволена държавна помощ. През април м.г. новорегистрираната "Елтрейд къмпани" закупи обявените за продан активи на фалиралото предприятие срещу 316 млн. лв., които обаче са няколко пъти по-малко от общата сума на натрупаните дългове, която е около 1,5 млрд. лв. В пълен размер парите си получават само работниците, НАП и някои от кредиторите, чиито вземания са били обезпечени с активи още преди комбинатът да фалира.
Източник: Дума (10.12.2012)
 
Италиански спад стоманодобивния сектор е лоша поличба за Европа Италия е изправена пред дълбока криза, след като най-големите й стоманодобивни заводи се борят за оцеляване, което я поставя в челните редици на постоянния спад в стоманодобивния сектор на Западна Европа и увеличава разходите за много отрасли на промишлеността в региона. Производството на сурова стомана в Европейския съюз, където предлагането надвишава търсенето с 30% е станало твърде скъпо. Само най-технологично и екологично напредналите предприятия ще могат да оцелеят. Италианските най-големи производители ILVA и Gruppo Lucchini, са изправени пред потенциално спиране, което може да струва на страната 25 до 30 хил. преки и непреки работни места. Бъдещето на най-големия завод за неръждаема стомана Acciai Speciali Terni също виси на косъм, като е обявен за продажба. Мнозина се опасяват, че продажбата може да доведе до прекъсване, свиване на производството и съкращения. Секторът във вторият по големина производител на стомана в Европа след Германия е толкова затруднен, че заплашва да превърне страната във вносител на стомана. Италианският стоманодобив представлява около 4% от нейния БВП. (Reuters)
Източник: Reuters (10.12.2012)
 
ThyssenKrupp обяви загуба от 5 млрд. евро ThyssenKrupp излиза на нетна загуба от 5 млрд. евро за финансовата година, след като отписа 3.6 млрд. евро от стойността на стоманодобивните си операции в Бразилия и САЩ, с което те се превърнаха в най-лошите инвестиции в историята на германския конгломерат, съобщи Financial times. Анализаторите прогнозираха, че ThyssenKrupp ще излезе на загуба, но очакванията им бяха тя да бъде пет пъти по-малка – около 1 млрд. долара. Заедно с лошите резултати беше обявено и напускането на трима от шестте члена на управителния съвет, с което трябва да се даде ново начало след поредицата лоши финансови резултати и корупционни скандали. "Проектът Steel Americas и поредицата нарушения не само ни нанесоха огромни финансови загуби, но заради тях загубихме доверие и уважение", коментира изпълнителният директор на компанията Хайнрих Хейсингер. Той пое ръководството с мандат да продаде активи, даващи 10 млрд. от приходите на компанията, включително производителя на неръждаема стомана Inoxum, както и да намали нетния дълг, който към края на септември е възлизал на 5.8 млрд. евро. Разминаване с очакванията Плановете му за финансова стабилизация и модернизиране на производството обаче бяха възпрепятствани от слабата икономика, забавените плащания, преразходите и провала на бизнес модела на двете металургични предприятия в Алабама и Рио де Жанейро. Двете производства, обединени в подразделението Steel Americas, бяха закупени преди десетилетие, но вместо да подпомогнат компанията, доведоха до загуби за милиарди и оставките на няколко мениджъри. Отписването на 3.6 млрд. евро от стойността на Steel Americas през тази финансова година следва отписване на 2.1 млрд. през миналата, когато нетната загуба на ThyssenKrupp беше 1.8 млрд. евро. Заради резултатите групата не планира плащане на дивиденти за изминалата фискална година. Въпреки голямата нетна загуба, компанията заявява, че финансовото й положение остава сигурно предвид паричните резерви, неусвоени кредитни линии и др. от 6.7 млрд. евро. Групата планира да съкрати разходите с общо 2 млрд. евро през следващите три години. ThyssenKrupp се надява да продаде губещите операции на Steel Americas, но изглежда ще получи за тях едва половината от 7-те млрд. евро, на колкото се оценяваха активите им преди. Според ThyssenKrupp процеса вече е започнал, а селектираните потенциалните купувачи вече провеждат дю дилиджънс (финансово и правно проучване). За новата финансова година, която започва през октомври, ThyssenKrupp прогнозира печалба от основната дейност преди лихви и данъци от около 1 млрд. евро, в сравнение с 1.4 млрд. през изминалата година. Очаква се продажбите да запазят нивото си от 40 млрд. евро, след като спаднаха с 6% през миналата година заради понижението на цените. "През изминалата финансова година постигнахме значителен напредък с програмата си за стратегическо развитие. Сега се фокусираме към допълнително подобрение на резултатите от дейността и управленската структура. Имаме нужда от повече ефикасност, прозрачност и честност на всички нива", заявява Хайнрих Хейсингер.( Financial times)
Източник: Други (11.12.2012)
 
Експерти проучиха Добруджанското въглищно находище Екип от експерти от пет европейски държави проучи в продължение на година залежите в Добруджанското въглищно находище в Североизточна България и възможностите за разработване на подземна въглищна газификация у нас. В началото на декември 2012 година в София се състоя заключителната конференция на изследователския проект. По време на семинара са били представени икономическата и екологична оценка от проучването и предпоставките за разработване на технологията, която би подобрила съществено енергийния баланс на страната. Технологията за подземна въглищна газификация позволява добив на залежи от въглища на дълбочина над 1200 метра, които не могат да бъдат оползотворени с помощта на стандартните методи. Разглежда се и последващото съхранение на въглероден диоксид в образувалите се каверни в процеса на горенето Газификацията под земята осигурява извличане на синтетичен газ на повърхността, който може да се използва за производството на топло- или електроенергия, като в освободеното пространство се съхранява отделения въглероден диоксид. Методът предоставя и възможности за контрол и на замърсяване на въздуха с емисиите на сяра и азотни оксиди. Така процесът е безвреден и за околната среда, смятат експертите. Програмата се осъществява от консорциум от осем партньори - Университетът в Лийдс, Техническият университет в Лисабон, БАН, гръцкият Център за научни изследвания и технологии в Атина, Институтът по геонауки в Потсдам (Германия), както и две компании с опит в областта на въглищната газификация – немската DMT и британската UCG Engineering и българската газова компания Овергаз. Българският проект е финансиран по програма на Изследователския фонд за въглища и стомана (RFCS) на Европейската комисия и е с продължителност 2 години (2010-2012). Той ще бъде разработен като пилотен за цялата Общност през следващата година. Общата стойност е 3,06 млн. евро, като фонда предоставя безвъзмездно 60% от сумата, съобщават от "Овергаз".
Източник: econ.bg (12.12.2012)
 
Общо 35 тона злато може да се добият от находище "Трън" След осем години работа и близо 6.3 млн. долара инвестиции "Евромакс сървисиз" обяви проучвателните дейности на едно от най-обсъжданите напоследък златни находища в България - "Трън", за приключили. С това местното дъщерно дружество на канадската компания Euromax Resources даде отговор и на въпроса какво всъщност лежи под земята там. Общо 35 тона злато и 451 тона сребро са запасите в находището, т.е. количеството метал, за което има икономическа логика да бъде добито. Оттук до реалния добив обаче ще минат поне още три години, тъй като предстоят редица административни процедури. Концесия ще бъде издадена само ако са спазени всички изисквания, предупредиха от "Евромакс сървисиз". Данните станаха известни, след като дирекция "Природни ресурси и концесии" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма одобри окончателния геоложки доклад за находището. Това е един от задължителните елементи за регистрация на търговско откритие, за което фирмата подаде заявление през юли тази година. "Възхитени сме от бързото разглеждане и одобрение на окончателния геоложки доклад от българското министерство на икономиката... То ни позволява да продължим по график с разработването на проекта, който е ключов елемент от портфейла ни", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на Euromax Resources Стийв Шарп. Сега компанията може да започне процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда, което отнема около две години. Самото инвестиционно намерение се подготвя в момента и се очаква да бъде подадено през януари 2013 г. То ще бъде за добив на златосъдържащи руди от находище "Трън" с цел възстановяване рудодобива в района на старата мина "Злата", която беше изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Едва след като ОВОС-ът е готов и получи положителна оценка от специализирания експертен съвет, компанията ще получи удостоверение за търговско откритие за площ от 15 кв. км. След това тя ще има шест месеца да подаде искане за концесия, а самата проверка на документите и на това дали са спазени изискванията продължава още шест месеца. "Най-малко след три години може да говорим за концесия", уточни административният мениджър Ина Михайлова. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г., а в края на 2011 г. компанията получи удостоверение за геоложко откритие. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. От "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда, показват изчисленията на компанията. Какъв ще е срокът на работа на мината, както и какъв метод на добив ще се използва трябва да стане ясно от инвестиционното предложение следващия месец. Предстои да бъде направена и редовната при такива проекти повторна проверка на запасите и ресурсите. Тя ще се извърши по международен стандарт, а работата е възложена на канадската инженерингова компания Tetra Tech. Целта е да се направи нещо като заверка на изчисленията и данните, получени при проучванията, обясниха от "Евромакс сървисиз". Наскоро компанията обяви, че проучванията й в площ "Бабяк" са дали обнадеждаващи резултати за наличие на промишлена сребърно-златно-молибденова минерализация. Находището се намира в Югозападните Родопи и се проучва от 2010 г., за което "Евромакс сървисиз" има тригодишно разрешение. В случай че резултатите са положителни, компанията може да поиска още две удължавания на срока с по две години. В района е имало добив още от древността. В средата на миналия век са правени проучвания за молибден и сребро, но не е била открита значителна златна минерализация. В същия район се намира и другият проект на компанията - "Златарица". Договорът за проучване за тази площ беше подписан през юни 2012 г. "И двете площи са на много ранен етап на проучване", казаха от "Евромакс сървисиз". Наскоро Euromax Resources продаде два свои проекта в България - "Брезник" и "Ракитово". Това стана чрез сделка за "Трейс рисорсиз" - друго дъщерно дружество на канадската фирма, което притежава правата за находищата. То беше купено от медодобивната компания "Асарел-Медет" за общо 3.5 млн. канадски долара (около 5.3 млн. лв.). Euromax Resources е регистрирана в Канада и акциите й се търгуват на борсата в Торонто, но активите й са на Балканите и работи с местни специалисти. Освен в България проектите й включват златни находища също в Македония и Сърбия. През юни тази година македонското дъщерно дружество "Евромакс Македония" получи концесия за находище "Иловица" (близо до град Струмица). Запасите и ресурсите там се оценяват на 374 млн. т руда с 0.21% мед и 0.32 г/тон злато. Компанията планира да инвестира около 500 млн. долара за развитие на миннообогатителен комплекс. По принцип Euromax Resources е специализирана в проучвания. Наскоро обаче компанията даде сигнал, че смята да разшири дейността си и към добив.
Източник: Капитал (13.12.2012)
 
"Аурубис България" с ръст в производството на мед Успешна година независимо от свитите пазари и икономическата криза в Европа отбеляза германският металургичен гигант Aurubis, който е собственик на медодобивния завод в Пирдоп. Това става ясно от отчета на групата за финансовата 2011/2012 г., която приключва в края на септември. "Аурубис България" също запазва обема на производството, а при някои мощности се наблюдава и увеличение, въпреки че през септември заводът беше затворен за планов ремонт. Българското подразделение на Aurubis е част от звеното за първично производство, което като цяло расте през изминалата година. Почти без промяна са резултатите в рециклиращия бизнес и производството на благородни метали от скрап. Звеното за крайни продукти обаче, в което влизат няколко предприятия в Европа и САЩ, усети най-силно ефекта от слабото търсене, в резултат на което спаднаха както производството, така и приходите от дейността. Преработката на концентрат в "Аурубис България" е останала на миналогодишното ниво от 1 млн. т въпреки продължилото 23 дни планово прекъсване. Това време е било използвано от компанията за изпълнение на част от инвестиционната програма "Аурубис България 2014", която започна в средата на 2011 г. За нея са планирани 44.2 млн. евро, а работата трябва да приключи през 2014 г. Целта на проекта е да се увеличи капацитетът за преработка на концентрати с над 20% и да се подобрят екологичните параметри, като се повиши улавянето на отделяните газове. Производството на медни катоди обаче в Пирдоп се е увеличило до 227 хил. тона. За предходната финансова година компанията отчете 221 млн. тона продукция. От отчета на групата става ясно още, че по международните финансови стандарти нетната печалба на българското дружество за 2011/2012 г. е 139.8 млн. евро. От компанията не бяха открити за коментар. За календарната 2011 г. "Аурубис България" се нарежда на второ място по приходи след "Лукойл Нефтохим Бургас" с 4.7 млрд. лв., а печалбата й по българските стандарти е в размер на 226.3 млн. лв., показва класацията "К 100" на "Капитал". През изминалата финансова година германската група е увеличила приходите си с 3.4% до 13.8 млрд. евро. Оперативната печалба преди данъци е достигнала 296 млн. евро, което е ръст от 1.4%, а печалбата преди данъци е в размер на 516 млн. евро в сравнение с 497 млн. евро за предходната година. Въпреки несигурната икономическа обстановка в целия свят цените на медта са останали сравнително високи заради недостатъчното производство. Средната цена на метала е била 7844 долара/тон, или с около 14% по-ниска, отколкото за предната година. Заради курсови промени поевтиняването в евро е било около 7%. Aurubis обаче разчита основно на дългосрочни договори, което я прави сравнително независима от резки промени на спот пазара. От групата отчитат и стабилен пазар на скрап през миналата година, което е довело до по-пълно оползотворяване на рециклиращите мощности. Aurubis е най-голямата медна рециклираща компания в света. По-високите резултати на цялата група се дължат основно на звеното за първична преработка. То включва три основни предприятия - в Хамбург, Олен (Белгия) и Пирдоп, в които работят над 2300 души. В заводите се преработва меден концентрат до катоди, а като странични продукти се продават също сярна киселина и железен силикат. За изминалата финансова година са преработени общо 2.1 млн. тона концентрат, което е сравнимо като количество с предходната година. Наблюдава се увеличение от 1% при производството на медни катоди, където обемът достига 844 хил. тона. Производството на сярна киселина е останало без промяна - общо 2 млн. тона. Основна роля за приходите играят таксите за преработка, тъй като цените и на концентрата, и на получения накрая метал се определят от пазара. Така за 2011/2012 г. звеното отчита леко понижение на приходите до 8.5 млрд. евро, но оперативната печалба преди данъци нараства с 42.6% до 241 млн. евро. Сравнително без промяна остават производството и финансовите резултати при рециклиращия бизнес на групата. Такива мощности има в Хамбург, Лунен (Германия) и Олен, а дейността включва преработка на скрап до медни катоди. В процеса на рециклиране се произвеждат също и благородни метали. В подразделението работят над 1100 души. Най-важен фактор за този бизнес на групата е снабдяването със скрап. Заради високите цени на медта е имало засилено събиране на отпадъци, което е осигурило достатъчно суровина за преработка. Приходите на звеното за изминалата година са се увеличили с 8.5% до 4.9 млрд. евро, а оперативната печалба преди данъци е нараснала с 3.7% до 112 млн. евро. От компанията отчитат ръст в производството на злато до 37 тона (35 тона за предходната година), но при среброто има спад от 11% (1222 тона). Значителен спад обаче се наблюдава при производството на медни продукти. В същото време това е най-голямото звено на компанията като брой работници - близо 2750 души. Производството при различните видове продукти през изминалата финансова година е намаляло със 17-18%. Приходите са спаднали леко (с 0.4%) до 9.6 млрд. евро, но оперативната печалба преди данъци се е свила пет пъти до 10 млн. евро. Причината за спада е свитото търсене от преките клиенти на звеното. Те са били сериозно засегнати от кризата, което ги е направило по-предпазливи в поръчките, отчитат от Aurubis.
Източник: Капитал (14.12.2012)
 
Продават най-стария вестник в Кърджали, собственост на ОЦК Повторна публична продажба е обявена за офисите на редакцията на най-стария вестник в Кърджали "Нов живот". Помещенията които са собственост на вече напълно разпродадения Оловно-цинков комплекс. Те се намират на последния етаж в сграда в градския център. Първият търг от октомври тази година не успя да привлече кандидат-купувачи заради високата цена, посочена от вещото лице. За 12-те стаи, сервизния възел и дългия коридор първоначалната сума тогава беше е 395 691 лева. След 18 януари 2013 г., когато трябва да се състои повторната продажба на имота, екипът на редакцията може да се окаже на улицата. "Имаме вариант, нито вестникът ще умре, нито пък екипът ще остане на улицата", заяви главният редактор и управител на имота Иван Бунков. Началната цена, от която ще започне наддаването, е намалена на 316 553 лева за площ от 687 квадратни метра. Публичната продан е по изпълнителния лист на софийската фирма "Брентаг България" ЕООД, както и на Първа инвестиционна банка, която е сред основните кредитори на металургичното предприятие. Първа инвестиционна банка (ПИБ) стана собственик на оловния завод на ОЦК-Кърджали. На 27 ноември имущество на предприятието на длъжника Валентин Захриев за над 4 млн. лева беше продадено на търг в Районния съд в града. С това на практика са разпродадени всички имоти и сгради на територията на завода. В едномесечния срок за подаване на документите за днешния търг, в офиса на частния съдебен изпълнител Росен Сираков са постъпили единствено офертите на банката, която е и основен кредитор на задлъжнялото металургично предприятие. ПИБ беше обявена за купувач на движимото и недвижимото имущество. Тя получи половината идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода, и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. До миналата година върху тези цехове и постройки работеше оловният завод на ОЦК. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м, ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683 лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв.
Източник: econ.bg (15.12.2012)
 
Sparrows Point ще бъде демонтирани Управителят на окръг Балтимор Кевин Каменец обяви края на 123-годишния добив на стомана в Sparrows Point в четвъртък като следващата стъпка ще бъде демонтирането на мощностите. В сряда Nucor Corp. заби последния пирон в ковчега, когато производителят от Шарлот, Северна Каролина заяви, че купува предприятие от RG Steel LLC от Hilco Trading и планира да използва частите му за четирите си други предприятия. Построеният за 300 млн. долара през 1999 г. студен цех позволяваше прецизно подвижно производството на неръждаема стомана. Студеният цех беше най-модерната и печеливша част на Sparrows Point, разположен на над 3000 акра. "Един век на производство на стомана, каквото познаваме, приключи," заяви Каменец. Hilco и базираната в Сейнт Луис Environmental Liability Transfer платиха 72 млн. долара за Sparrows Point след като RG Steel, бившият собственик на предприятието, подаде молба за защита от фалит през май. Базираната в Нортбрук, Илинойс, Hilco планира да ликвидира останалите активи на Sparrows Point и вероятно ще разглоби завода през следващите няколко години. (Biz Journals)
Източник: Други (15.12.2012)
 
Николай Вълканов: За "ГОРУБСО - Мадан" сме платили 35 млн. лв. досега Преди седем месеца, когато поехте "ГОРУБСО - Мадан", обещахте, че то ще стане едно нормално работещо предприятие. Успяхте ли да го постигнете вече? - В "ГОРУБСО - Мадан" влязохме в края на април, от май започнахме истинската работа. Какво се случи през тези седем месеца. Първо, възстановихме производството, то беше спряло отпреди стачката, тъй като там нямаше ток, нямаше никакво оборудване, нямаше лични предпазни средства на миньорите, помещенията и столът на работниците бяха под всякаква критика. Започнахме първо с тези неща - подобряване условията на труд и заплащане на старите задължения, които бяха натрупани. Още през април изплатихме всички стари заплати за последните няколко месеца, изплатихме електроенергията, която беше около 800-900 хил. лв. След това започнахме да купуваме машини и съоръжения и стартирахме производството. През септември платихме и последните задължения, това бяха осигуровките на миньорите. Към бюджета бяха издължени 9 млн. лв. Осигуровките не бяха плащани много години, работниците ги нямаше в правния мир, те не съществуваха, хората не можеха да се пенсионират. Общо с всички стари задължения досега сме платили 35 млн. лв. От тях 15 млн. лв. отидоха в свързани фирми на Валентин Захариев, към които "ГОРУБСО - Мадан" имаше дългове. Сделката беше финансирана със собствени средства и банков кредит. Сега предприятието е изчистено, за първи път в историята си от Националната агенция за приходите има документ, на който пише "Не дължи". Това се случи за тези седем месеца - разчистване на стари задължения, подсигуряване на нормални работни условия. Разбира се, от другата страна се получи същото, миньорите заработиха както трябва. Вдигнахме производството с 30-40%. В месеците от май до ноември имаме различно производство - 1100, 1200, 1300 тона концентрат, но винаги над 1100 тона, т.е. 30-40% ръст на производството спрямо предните години. Разбира се, това се отразява на работната заплата със същия процент. В момента там работят 850 души. Така че, да, днес "ГОРУБСО - Мадан" е едно нормално работещо предприятие. Какво стана с идеята на правителството за прехвърляне на работници от ОЦК - Кърджали, в "ГОРУБСО - Мадан"? Дойдоха ли хора от Кърджали? - Правителството предложи тогава, хората не го възприеха сериозно. Не е далеко, два часа път е, има и общежитие, което могат да ползват. Като отидат в Испания или Холандия да работят, да не е близо. Но не дойдоха, няма хора от Кърджали в Мадан. Те ще си намерят работа, защото в Кърджали на тази площадка сигурно ще се оформят други производства. С покупката на "ГОРУБСО - Мадан" получихте и активите на рудниците "Върба - Батанци", за които имахте концесия. Започнахте ли работа там? - На "Върба - Батанци" вече работят 40-50 човека. Там целта е първо да стартираме производството. Доста неща вече сме направили по възстановяване на подземния комплекс, подемната машина, шахтата. До края на януари трябва да представим проект пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за това какво ще работим, какво ще добиваме, колко работни места ще осигурим следващата година. Така че едновременно с оправянето на "ГОРУБСО - Мадан" стартирахме и "Върба - Батанци". Там има два рудника, които преди са работили. На "Батанци" има шахта, на "Върба" има две шахти, които през 1999 г. са били наводнени. Първо ще започнем с изпомпването на водата, след това ще оправим вътре пропаданията, каквото е необходимо, и след това ще започнем производството. Целта ни е през май-юни да започнем същинско производство. Така че свършихме, каквото си бяхме набелязали с нашите партньори от КЦМ, успяхме да се справим. Рудата от "Върба - Батанци" в Рудозем ли ще се преработва? Какъв е капацитетът на обогатителната фабрика там? - Да, там ще се преработва. В Рудозем инвестирахме много във фабриката. Там работеше само една мелница, фабриката беше в много лошо състояние. Направихме четири мелници общо, вдигнахме производството, в момента правим пета мелница. Сега дневната преработка на руда там е 1300 тона. Преработваме нашата руда - около 20 хил. тона на месец, и на "Рудметал" - около 7-8 до 10 хил. тона на месец. Фабриката вече е в много добро състояние, но ще имаме още много да инвестираме, за да поеме и рудата на "Върба - Батанци". Другото, което направихме през тези седем месеца, е, че надградихме хвостохранилището. А в Златоград как върви производството? - Там сме много напред, тъй като там работим от 2002 г. В Златоград положението беше същото като в Мадан - с 13-14 млн. лв. задължения тогава, никакви машини и съоръжения. "ГОРУБСО - Златоград" в момента е едно от най-добрите предприятия в България. Там също вдигнахме производството с 30-40%. Ако миналата година се правеха 750 или 800 тона концентрат, сега се правят 1050-1100 тона. Със същия процент вдигаме и заплатите. Имаме нови подготовки за разширение на концесионните площи в Златоград, поискали сме от МИЕТ да ни дадат разрешение. То ни се полага, но неправилно са определени координатите на концесионните площи. Сега трябва да се оправи тази техническа грешка, за да може да увеличим производството, да открием нови работни места. Вървим напред, искаме 2013 г. да бъде като 2012 г., да имаме ръст в производството с 20-30-40%. Всичко ли ще се преработва в КЦМ? Ще може ли пловдивският комбинат да поеме увеличените количества? - Всичко се преработва в Пловдив. Освен че КЦМ ни е много добър партньор, за нас е най-удобно, най-близко е да караме суровината там. КЦМ има огромни възможности. Така поне с българския концентрат ще може да задоволим 50% от капацитета на КЦМ, което е много. Сега там правят модернизация, инвестират много, така че имаме голяма перспектива. Имаме запаси, имаме планове за растеж в добивната индустрия, КЦМ се разширява, така че няма проблем. Има ли напредък по проекта за оползотворяване на геотермалната вода в Златоград? - Този проект стартира през май 2009 г., тогава имаше търг от предишното правителство за сондаж, прокарване на тръбопровод и изграждане на геотермална станция в града за топлоснабдяване на шест сгради - общината, болницата, детски градини, които да се отопляват безплатно на практика. Конкурса го спечели "Минстрой", имаше 3-4 фирми кандидати, но ние бяхме с най-добра цена. Стартирахме проекта, но в края на 2009 г. сегашното правителство го спря. И правилно, тъй като той не беше с осигурено финансиране. Той трябваше да се финансира от бюджета, не беше по европейски програми, а всички знаем бюджетът в какво състояние беше. Така че няма нищо лошо, че това се случи. Сега наново се осигуряват средства и аз знам от финансовия министър Дянков, от премиера, че пари са осигурени за първия етап - за сондирането, и проектът ще продължи в началото на следващата година. Така че той ще бъде завършен. Проектът е много нужен заради богатството, което тази вода представлява. Тя е с огромен ресурс - над 350 млн. куб.м е водата, температурата е близо до 100 градуса. Освен за отопление може да се използва и за балнеология и така да се развие целият този район. Златоград е много красив град и с минералната вода може да бъде втори Сандански, тъй като е на 5 км е границата с Гърция. Ще стане туристически център, където ще идват много туристи от Гърция, основно за балнеология. Проектът е 15 млн. лв., за толкова ще го завършим, без да индексираме, без да увеличаваме стойността. Инвестицията ще се върне много бързо, защото ще има концесии за топлата вода. Всеки, който има хотел или сграда, ще може да ползва водата за отопление, за балнеология, така че тези пари ще се възстановят от концесионни такси.
Източник: Капитал (17.12.2012)
 
КЦМ прави сделката на годината Инвестиционна сделка на стойност 32 млн. лева реализира групата на „КЦМ 2000” АД. Това е важен успех за компанията, защото се придобива собственост в най-голямата рудодобивна фирма за производство на оловни и цинкови концентрати. Сделката се реализира от акционерна фирма „Върба-Батанци” в съучастие на КЦМ и „Минстрой холдинг”. Целта на тази покупка бе възстановяването на производството на оловни и цинкови концентрати. Идеята е до 2015-2016 година производството на местни концентрати да покрива до 35% от нуждите на металургията в страната. От март тази година до днешна дата акционерната фирма инвестира солидни средства в рудодобива и обогатяването на руди. „За 2013 година са предвидени още 4,2 млн. лева инвестиции”, съобщи изпълнителният директор на „КЦМ 2000” АД инж. Никола Добрев. Следващото поле за инвестиции ще бъде модернизирането и разширението на производството на минното предприятие в Лъки. Там досега са инвестирани 8 млн. лева, а вложенията ще бъдат увеличени до 17,5 млн. лева. Една от целите на акционерното дружество след 2013 година е развитието на разработки за дълбочинно извличане на всички ценни компоненти в суровините и производството на нови, редки химически елементи, имащи широко приложение в изграждането на системи за възобновяеми електрически източници и телекомуникациите. Един от приоритетите на КЦМ е намаляването на емисиите въглеродни газове и оттам - преборване с проблема с климатичните проблеми. От компанията предлагат да се намалят таксите за зелена енергия за големите предприятия в металургичния бранш в отделни производства. Те дадоха пример, че подобен компенсаторен механизъм е въведен в Германия и Австрия. Ако това не се случи, българските компании ще станат неконкурентоспособни и още от следващата година ще се наложи да съкращават работници. Заради такса „зелена енергия” през 2013 г. КЦМ ще плати с 4 млн. лева повече, а с нарастване на тези такси до 2020 г. ще се наложи да плащат 15 млн. лева повече. „Ние искаме да се приложи този компенсаторен механизъм за няколко производства, които осигуряват 10 хиляди работни места. Другата алтернатива е - когато загубиш конкуренцията, веднага да ти заемат местото на пазара.”, каза още изпълнителният директор на КЦМ 2000 АД инж. Никола Добрев. От януари новият главен директор на компанията ще бъде Румен Цонев, а Никола Добрев ще се занимава с въпросите на Надзорния съвет.
Източник: Инвестор.БГ (17.12.2012)
 
RPC с иск за няколко милиона паунда срещу Митал въз основа на CFA RPC се готви да предяви иск за няколко милиона в полза на индийския бизнесмен Манмохан Варма срещу най-богатият човек във Великобритания, Лакшми Митал, по условно споразумение (CFA). Спорът между Варма и главния изпълнителен директор на ArcelorMittal се очаква да бъде един от най-големите случаи в съда през следващата година, с двуседмичен пробен период, предвиден за март 2013 г. в Търговския съд. Случаят демонстрира продължаващото желание на фирмите да действат за CFA. Адълшоу Годард представлява руския олигарх Борис Березовски в 5-милиарда доларов иск срещу собственика на Челси -Роман Абрамович по структуриран CFA, в крайна сметка губи делото, но таксува клиента си 50 млн. паунда. Варма стартира иск срещу Митал през 2011 г. Той твърди, че Митал не е изпълнил задълженията си по споразумение за 115 млн. долара за помощ при петролна сделка с бившия нигерийски президент. Митал отрича, че договорът е бил правен някога и че Варма не е играл роля в посредничеството за сделката. (The Lawyer)
Източник: Други (17.12.2012)
 
Voestalpine планира да изгради завод в САЩ Австрийската група Voestalpine обмисля да изгради завод за 1 млрд. долара в САЩ, които ще превръща желязна руда в концентрат, използвана за производството на стомана. Trend каза, че инсталацията е предвидена да бъде в един крайбрежен град в южната част на САЩ, като се има предвид, евтините и надеждни доставки на природен газ, политическата стабилност и ефективна инфраструктура на пристанището. Източник, запознат със ситуацията, каза, че такъв план се обсъжда, но не са взети решения. От Voestalpine отказаха да коментират новината, която се появи в понеделник. Главният изпълнителен директор на Voestalpine Волфганг Едер се стреми към експанзия в чужбина, за да спомогне за разнообразяването от Европа, където той смята, че политическата опозиция да се закриват предприятия се отразява върху усилията за справяне с хроничния свръхкапацитет в стоманодобивния сектор. (Thomson Reuters)
Източник: Други (17.12.2012)
 
Интелигентна система управлява осветлението в „Елаците-Мед“ Година след като внедриха първата у нас интелигентна система за управление на външно осветление на административната сграда на медодобивното предприятие „Елаците-Мед“ АД в Мирково и района около нея, авторите на проекта – „Улично осветление“ ЕАД, са категорични, че инвестиция­та си струва. Системата е изключително подходяща както за улично осветление, така и за молове, затворени комплекси и големи предприятия, за художествено-архитектурно и парково осветление. Технологията е уникална за България „Това е първата за страната реално действаща система за контрол и управление, използваща самоизграждаща се (mesh) мрежа за комуникация със стандартен zigbee протокол и специализирания софтуер Owlet Nightshift. Чрез нея се извършва дистанционно наблюдение и управление по все още уникална за България технология. Самоизграждащата се мрежа позволява операторът да не настройва два елемента, за да ги свърже. Ако в обсега на единия от тях, който е „обучен”, се монтира и втори, двата се свързват в мрежа, към която се присъединява всеки следващ елемент. Всеки един изпълнява и ролята на ретранслатор. Не са нужни висококвалифицирани специалисти и комуникацията е гарантирана. Zigbee протоколът пък, който вече е стандартизиран, позволява да се разпознават елементи на различни производители. Един от големите проблеми в светодиодното осветление е, че все още липсва стандартизация на всички елементи на световно ниво“, разказва Петко Цветанов, директор на отдел „Развой и иновации“ в „Улично осветление“. Той е удовлетворен, че във фирмата, която поддържа уличното осветление на столицата повече от 40 години и разполага със 120 души персонал и модерна специализирана техника, след 2007 г. имат възможности и желание да работят усилено в сферата на иновациите. „Внедряването на новостите е изключително важно за всички компании в групата фирми „Геотехмин“, а нашият пилотен проект е доказателство, че тъкмо това е пътят към устойчив растеж“, допълва Цветанов. Икономиите надвишават 30% След една година в действие внедрената система в „Елаците-Мед“ вече е отчела търсените 30% по-ниски разходи на енергия и е доказала, че работи изключително надеждно и без необходимост от каквато и да било поддръжка и обслужване. Икономията може да достигне до 70%. Всичко зависи доколко ще бъде намалявано осветлението през нощта, което е в зависимост от това как се използва адаптивният режим. Внедрената в „Елаците-Мед“ иновация залага на съвременни информационни технологии за управление и високоефективни LED – технологии за осветление. Избрани са осветителни тела на Schreder – водеща компания в областта на осветлението. Управлението се извършва от всяка точка на света Системата е уеб базирана, което позволява нейното управление от всяка точка на света, като достатъчно условие е да има достъп до интернет. Потребителят не трябва да има сървър, администратори, помещения и високо-квалифицирани специалисти. Менажирането на контролера, който е в Мирково, става през интернет. Управлението се извършва почти в реално време до ниво отделно осветително тяло. Системата позволява визуализация на географското разположение на всяко осветително тяло, информация за неговото текущо състояние, за силата на светене, за консумацията, за последното включване и изключване, колко часа е светило до момента, каква мощност е изконсумирана, какво е нивото на сигнала за връзка, температура… Друг плюс на системата е, че е отворена и допуска разширение чрез лесно добавяне на обекти, както и тяхното преконфигуриране. Може да генерира рапорти за грешки в работата, диаграма на консумираната електроенергия или детайлна информация за всички регистрирани събития. При отчетите могат да бъдат поставяни филтри за определени критерии или параметри. „Ефективността на една система за външно осветление е функция от времето, мястото и начина на осветяване. Реализацията на този проект показа, че давайки правилен и комплексен отговор на въпросите къде, кога, колко и как да осветяваме даден обект, може да се постигне висока ефективност и икономия на енергийни и финансови ресурси“, споделя още Цветанов. Системата позволява още да бъдат удовлетворени всякакви изисквания за използване на различни светлинни профили в зависимост от конкретната необходимост, от степента на осветеност. Тези профили могат да бъдат реализирани в реално време или да бъдат предварително програмно зададени. Звено „Развой и иновации“ изпълняват плана на „Улично осветление“ и са тествали редица системи за управление на улично осветление, с различно ниво на управление, през различни преносни среди за комуникация, на осветителни тела с различни светлоизточници и имат натрупан практически опит и събрани данни от наблюдението на тяхната работа. Кое прави една система интелигентна? Това е съчетанието на интелигентен софтуер с интелигентен хардуер за съвместна работа и управление до съответното избрано ниво – осветително тяло или касета, в зависимост от определени условия и критерии, така че да се постигне енергийната ефективност, както и да се намалят разходите за поддръжка. Когато в реално време се получава информация за текущото състояние, веднага се хваща всеки проблем. Това позволява превантивна поддръжка, при която груповата замяна на лампи е много по-евтина от индивидуалната. По данни на водещи фирми в областта от 20 до 40% се намаляват разходите за поддръжка при интелигентните системи. В пилотния проект управлението е до ниво осветително тяло. От всяка точка на света, в която има интернет, може да се управлява всяка лампа, осветяваща „Елаците-Мед“. Да се запали, да се загаси, да се димира (да намали силата на осветяването). Но ако системата ще се използва за цял град, на този етап е икономически нецелесъобразно управлението да е до всяко осветително тяло, смята специалистът. Димирането и адаптивността са елементи на интелигентността. Как се търси ефективност? Особено при новите технологии е много важно да се гледа на ефективността като на комплексно понятие. Обикновено се търсят най-енергоспестяващите осветителни тела, но това съвсем не значи, че трябва масово да се тръгне към подмяна на всички с LED. Защото, когато се прави анализ на ефективността, трябва да се вземе предвид и т.нар. икономическа ефективност. Важни са не само спестената енергия, която при LED телата е най-голяма, а и началните капиталовложения, цената на целия жизнен цикъл на системата, който според световната практика е около 25 години. „С пилотния проект създадохме възможности за тестване на различни ситуации. Съзнателно избрахме не само LED тела, но и няколко броя натриеви лампи с високо налягане (НЛВН) и с различен начин на управление, за да можем да ги димираме и да наблюдаваме тяхното състояние. Натриевите лампи са най-масово използваните и са доста ефективни, в София около 80 процента са такива. Те са изключително подходящи за улично осветление, където изискванията за цветово разпознаване и предаване не са определящи. С по-добър индекс на цветопредаване са металхалогенните лампи (МХЛ), каквито също са вложени в пилотния проект. При тях през нощта се виждат естествените цветове на обекта, което ги прави отлични за централната градска част и пешеходните зони, където обектите трябва да са разпознаваеми. (вестник строител)
Източник: Други (17.12.2012)
 
Очаква се 300 фирми за търговия с черни и цветни метали да отпаднат от пазара, с въвеждането на банкови гаранции и новите изисквания в Закона за управление на отпадъците. Това коментира председателят на Българската асоциация по рециклиране /БАР/ Борислав Малинов. До 14 януари 2013 г. фирмите, занимаващи се със скрап трябва да подадат заявление за ново разрешително. Всяка от организациите за оползотворяване на различни видове отпадъци трябва да предостави и банкова гаранция. За отпадъците от опаковки, електроника и автомобили тя е 1 млн. лева, за масла - 500 хил. лева, за акумулатори и гуми - 100 хил. лева, а за скрап - 25 хил. лева, посочи Малинов. Фирмите на пазара за скрап сега са около 800, но ще останат около 500, тъй като малките няма да могат да си платят изискваната банкова гаранция, прогнозира Малинов. Много от малките фирми няма да издържат на "високата летва" и ще се откажат, но няма да спрат да работят, а ще влязат в "сивия" сектор, смята той.(novini.bg)
Източник: Други (19.12.2012)
 
Затварят 300 фирми за скрап 300 малки компании, занимаващи се с търговия на черни и цветни метали, ще отпаднат от пазара в началото на 2013 г., съобщи председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов. Според него тези компании няма да спрат да работят и ще влязат в "сивия" сектор. До 14 януари 2013 г. компаниите за скрап трябва да внасят банкови гаранции при получаването на нови разрешителни за дейност. Изискването беше въведено в Закона за управление на отпадъците. Но банковите гаранции са много високи - стигат до 1 млн. лв., и фирмите няма да могат да ги дадат, каза Малинов.
Източник: Стандарт (19.12.2012)
 
Стоманодобивната промишленост в Германия очаква слабо възстановяване през 2013 г. Производството на стомана в Германия ще се върне към скромния ръст през следващата година, тъй като компаниите възстановяват запасите си и търсенето от автомобилния и инженерния сектори нараства. Стоманодобивната промишленост в Европа е засегната от забавянето в търсенето на коли, електроуреди и нови сгради, като средство за икономии за намаляване на бюджетните дефицити, което пречи на икономическия растеж. Германия, най-голямата икономика в Европа, е един от най-добре справящите се държави, но също изпитва затруднения. Стоманодобивна асоциация очаква добивът да нарасне с 1% до 43 млн. тона през 2013 г., след 4% спад тази година, в резултат на нарастващото производство на автомобили и оборудване за предприятията. Автомобилната индустрия, преработващата и строителната промишленост съставляват почти 80% от потреблението на стомана в Германия. Президентът на асоциацията Ханс Юрген Керкхоф заяви: "В настоящата обща икономическа ситуация не може да се очаква драстично възстановяване на стоманодобивния сектор през следващата година." Неговите коментари повтарят мрачните прогнози на немските компании за стомана като ThyssenKrupp и Salzgitter (Reuters)
Източник: Reuters (19.12.2012)
 
"Асарел-Медет" АД изпраща 2012-а с още два големи приза С две престижни награди, връчени през изминалата седмица, завършва годината "Асарел-Медет" АД. Първата от тях е за дружеството и изпълнителния директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков, като инвеститори и дарители на залата трезор към експозицията "Панагюрско златно съкровище" в Исторически музей-Панагюрище. Уникалният нов дом на тракийското злато спечели наградата "Сграда на годината", след като бе определен за победител в категорията "Сгради култура" в 11-ото издание на престижния национален конкурс. Наградата бе връчена на 12 декември по време на бляскава церемония, която се състоя в "Кемпински Хотел Зографски" и бе излъчена по БНТ. От името на "Асарел-Медет" АД наградата прие Александър Чобанов - директор "Човешки ресурси" в дружеството. Той благодари на организаторите на конкурса и покани всички да посетят Панагюрище и да разгледат лично уникалния музеен комплекс. На церемонията присъстваха още проект-мениджърът на обекта Нейка Новакова, ръководителите на главните изпълнители "Реставрация" ЕАД и "Главболгарстрой Пловдив" инж. Ангел Митев и инж. Милен Недев, както и проектантите инж. Петкана Бакалова и инж. Петър Петров. Сградите победители в конкурса бяха определени от жури, съставено от изявени български и международни професионалисти в областта на архитектурата, инвестициите, градоустройството, консултантските услуги и бизнес средите. Припомняме, че залата трезор бе открита официално на 16 април тази година, като церемонията отбеляза и паметното завръщане на оригинала на съкровището в Панагюрище 63 години след неговото откриване. Съгласно дарителското споразумение оригиналът ще се завръща ежегодно в Панагюрище за минимум един месец. Финансирането за изграждането на комплекса бе осигурено чрез дарителски средства от "Асарел-Медет" АД и изпълнителния директор на дружеството д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на българската култура. С дарителството бяха изработени и две точни златни копия на тракийските съдове ­ по едно за експозициите на Националния исторически музей и на Исторически музей ­ Панагюрище. В навечерието на Коледа бе присъдена и втора голяма награда на дружеството ­ на 14 декември "Асарел-Медет" АД бе отличено с Националната награда безопасност и здраве при работа за 2012 г. от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Церемонията се организира ежегодно от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със съдействието на фондация "Център за безопасност и здраве при работа", а тазгодишното издание се състоя в "Новотел София". "Асарел-Медет" АД бе класирано на първо място в категорията "Големи предприятия", като след панагюрското дружество в тази класация са "Шнайдер България" и "Видима Идеал" ­ Севлиево. По броя и значимостта на получените отличия 2012 година е една от най-успешните в историята на компанията. Припомняме, че екологичната политика на дружеството бе оценена с отличието "Инвеститор на годината" в категория "Зелена инвестиция" и с наградата на екоминистерството "Зелена България". Социално отговорното поведение и дарителските инициативи на компанията в подкрепа на родния край бяха наградени от Националното сдружение на общините в България с наградата "Дарител на 2012 година" и с наградите "Инвеститор" и "Дарител" в националния преглед-конкурс на икономическото министерство "Общините за развитието на туризма".
Източник: Марица (20.12.2012)
 
ArcelorMittal Bosnia планира да съкрати 1400 работни места Босненското подразделение на най-голямата стоманодобивна компания в света ArcelorMittal, възнамерява да уволни повече от половината 2600-те си служители, тъй като предприятието има най-ниската производителност в Европа. Няколкостотин работници на ArcelorMittal Zenica протестираха в четвъртък срещу плановете на мениджмънта. Профсъюзният лидер Зудия Капетанович заяви, че компанията иска да съкрати 1400 работни места. Той предупреди за ежедневни протести и почасово спиране на работа, ако планът не бъде отменен. "Компанията повишава производителността си за сметка на работниците и това трябва да спре." Ръководството на предприятието не отговори към протестиращите, но генералният мениджър Мукунд Кулкарни заяви, че трябваше да се прибегне до тези мерки, защото заводът има на най-ниската производителност в Европа. Той каза: "Ако предприятието иска да остане конкурентоспособно и да оцелее в тези трудни времена, то тогава е от решаващо значение да се повиши производителността." ArcelorMittal Zenica произведе около 600 хил. тона стомана през миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (21.12.2012)
 
Инфраструктурата предизвикателство за добива в ЮА Достъпът до инфраструктура ще остане значително предизвикателство за минния сектор през следващата година, въпреки че южноафриканското правителство инвестира в трансформация на икономиката. Изследвания на компании, включително Ernst&Young и Coface, установяват, че ръстът в производството от добивните предприятия често е ограничено от неадекватната инфраструктура, включително водна, енергийна, железопътен транспорт и пристанищни съоръжения. Според доклада на Ernst&Young "клиентите на износа няма да чакат, и ако има инфраструктурни ограничения се създава значителен риск от загуба на потенциален пазарен дял, а конкурентите ще запълнят дупката." Поради инфраструктурни проблеми, добивният сектор пропусна последния бум, които се дължеше главно на бързата индустриализация на китайската икономика. Кризата в енергетиката, което доведе до масови спирания на захранването, както и недостигът на железопътна и пристанищна инфраструктура, са причините за свиване в добивната промишленост. (Reuters)
Източник: Reuters (21.12.2012)
 
Тежка индустрия: Година на смесени очаквания След плахите надежди за възстановяване през 2011 г. и в началото на 2012 г. стана ясно, че все още е рано за оптимизъм. Предприятията в тежката индустрия като цяло очакват търсенето да остане свито. На местна почва основният проблем е високата цена на електроенергията, а предстоящите парламентарни избори създават притеснения за забавяне на някои административни процедури. Въпреки това през тази година предприятията в добивната и металургичната индустрия, които осигуряват около 15% от брутния вътрешен продукт, ще продължат да инвестират, не на последно място и за да повишат ефективността и конкурентоспособността си. Предстои да бъдат разработени и нови проекти, които ще увеличат производството поне в някои подбраншове. Като цяло обаче не може да се определи обща тенденция, а доколко успешен ще е бизнесът на отделните компании ще зависи до голяма степен от специфичните им производства и пазари. През миналата година в минерално-суровинната индустрия се очертаха няколко тенденции, които се очаква да се запазят и през тази - ръст при производството на метални руди и доста пъстра картина при кариерния добив, който ще зависи основно от прогнозите за развитие на свързаните индустрии и проекти. Така при инертните материали увеличението е свързано главно с производството на трошен камък за изграждане на пътища, но и там според представители на бранша това важи само за големите строителни компании, които печелят повечето обществени поръчки и имат собствени кариери. Повишение евентуално може да има при скалнооблицовъчните материали, след като през миналата година бяха разгледани и одобрени голяма част от висящите отпреди заявки за концесии. Наскоро от един от най-големите производители на декоративен камък - "Марин Батуров", коментираха, че разчитат да пробият на пазара във Великобритания, което ще се отрази на производството им. При индустриалните материали от бранша прогнозират лек ръст (от порядъка на 5-10%) заради увеличеното производство в стъкларския и керамичния сектор, което от своя страна е свързано с очакваното поевтиняване на природния газ. Производителите на варовик за пречиствателните станции на тецовете обаче са настроени за спад, тъй като поскъпването на тока доведе до намаляване на търсенето и производството на електроенергия. Това беше и причината за по-ниския добив на въглища през миналата година, въпреки че за 2013 г. от най-големия производител - "Мини Марица-изток", предвиждат увеличаване на количествата. Добрата новина е планираното увеличение при производството на руди, още повече че този подсектор има най-голям дял като стойност на продукцията в добивната индустрия. В България се произвеждат основно медни, златни и оловно-цинкови руди. Голяма част от концентратите се преработват в страната, с което се захранват със суровина металургичните предприятия КЦМ и "Аурубис България", а друга част се изнася. Двуцифрен ръст може да се очаква при добива на оловно-цинкови руди, където през миналата година голяма част от находищата се концентрираха във фирми на "Минстрой холдинг" и партньора му КЦМ. Това стана след сделката за "ГОРУБСО - Мадан", което стана собственост на общото им дружество "Върба - Батанци". С това компаниите получиха достъп и до находището "Върба - Батанци", за което взеха концесия в края на 2011 г., но чиито активи бяха част от "ГОРУБСО - Мадан". Отделно от това холдингът е собственик на друго ключово предприятие в оловно-цинковия добив - "ГОРУБСО - Златоград", а в групата на КЦМ влиза "ГОРУБСО - Лъки". След като в Мадан нормалното производство беше възстановено, добивът и преработката на руда се увеличиха с 30-40% и месечното производство достигна 1100 - 1300 тона концентрат. Плановете за тази година са да има още толкова ръст. "Целта ни е да вдигнем производството до 2000 тона месечно. Вече сме доставили необходимата техника", каза собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов. През 2013 г. в дружеството ще бъдат инвестирани 3 млн. лв. Още толкова са планираните средства за "Върба - Батанци", където същинското производство се очаква да започне през май-юни. Там намеренията са да се добиват 1000 - 1200 тона концентрат месечно. Отделно от това предстои и разширение на концесионните площи в Златоград, където добивът също ще нарасне. "Имаме ясна програма за 2013, 2014 и дори 2015 г. за инвестиции в рудодобива. Ще осигурим нови работни места, ще имаме ръст всяка година с 20-30%", посочи Вълканов. По-голямо ще бъде производството и в златодобивното дружество "Челопеч майнинг". През есента на миналата година дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals приключи двугодишен проект за разширение и модернизация на стойност над 150 млн. долара, който ще увеличи добива и преработката на руда от 900 хил. тона до 2 млн. тона годишно. "Вече постигнахме необходимото месечно производство, което да доведе до годишно производство на 2 млн. тона руда и предвиждаме да запазим това равнище до края на живота на рудника", каза изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Николай Христов. Той добави, че това е свързано с множество други дейности, които съпътстват чистия добив. През тази година предстои да бъдат усвоени въведените нови технологии и да се направи оптимизация на производството, тъй като компанията все още не е постигнала заложените в проекта разходи на тон продукция. "До голяма степен това е свързано с изваждане от експлоатация на старото производство и усвояването на новите производствени мощности. Но това няма да е достатъчно, ще трябва да направим цялостен оглед и оценка на процесите и да постигнем по-съществена ефективност", уточни Христов. Друга ключова задача на компанията тази година ще бъде т.нар. пиритен проект, по който ще има предимно научно-развойна работа. Той цели да се оползотворят благородните метали, които са свързани с пирита и на практика в момента се изхвърлят. Изчисленията показват, че така ще може да се извличат 95% от златото и 50% от среброто. Проектът ще бъде изпълнен на два етапа. Първият включва самото производство на пиритен концентрат - около 400 хил. тона годишно, който първоначално ще се реализира на пазара. Наскоро канадската компания сключи договор с китайската Xiangguang Copper за доставка на до 200 хил. тона годишно между 2014 и 2016 г. с опция за 50 хил. тона още през 2013 г., което обаче ще зависи от възможностите за производство в Челопеч. В по-дългосрочна перспектива предприятието планира да разработи технология за преработка на концентрата. "На този етап плановете ни не включват производство на метал, но целта ни е да "отключим" сдържащия се в концентрата полезен компонент, така че да можем да направим икономически изгоден и екологосъобразен процес, с който да добиваме това злато", обясни Христов. Две от най-големите компании в минната индустрия - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", не се ангажираха с прогноза за тази година. От "Елаците мед" само посочиха, че очакванията им са положителни и че ще се запази темпът на инвестиции от 2012 г. Заради поскъпването на електроенергията от средата на миналата година търсенето падна, което доведе и до понижено производство на лигнитни въглища в "Мини Марица-изток". Компанията осигурява 90% от въглищата в страната и захранва тецовете в Маришкия басейн. Така добивът към края на годината се очакваше да бъде 30.8 млн. тона вместо планираните 32.6 млн. тона. За тази година обаче от дружеството предвиждат да произведат 32.7 млн. тона на база постъпилите заявки от консуматорите за необходимите им количества. "Тенденцията се запазва и за следващите три години", казаха оттам. Както и през миналата година, инвестициите през 2013 г. ще бъдат насочени главно към рехабилитация и модернизация на минното оборудване. До края на 2014 г. компанията трябва да приключи проекта си за енергийна ефективност, който се финансира със средства от фонд "Козлодуй" и който ще доведе до значително намаляване на енергоемкостта на машините. Поскъпването на електроенергията и кризата на европейските пазари са основните причини за умерените очаквания в металургичния сектор. След като през 2009 г. производството на метали рязко спадна, през следващите две години беше отчетен лек растеж, макар че нивата отпреди кризата не бяха достигнати. През 2012 г. обаче, особено през второто полугодие, общото производство отново се понижи. Това се дължеше основно на стоманодобива, докато цветната металургия запази нивото си. Прогнозите за тази година не са много по-оптимистични. "През 2013 г. очакваме да запазим нивата от 2012 г., но не бихме могли да разчитаме на растеж", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. По-тежка е ситуацията в черната металургия, където работят две основни предприятия - стоманодобивното "Стомана индъстри" и "Промет стийл", което използва заготовки. При тях основният удар идва от слабата икономика в ЕС, където са основните им пазари. За разлика от цветните метали черните трудно могат да се продават на по-далечни разстояния, тъй като стойността им е по-ниска и делът на транспортните разходи е значително по-голям. "Разликата в цената е до десет пъти в полза на цветната металургия", посочи Паунова. Всичко това прави износа надалеч нерентабилен. Малко по-добри са очакванията за цветната металургия, не на последно място и защото по-високата стойност на продукцията позволява тя да се изнася на големи разстояния и има Лондонска метална борса, където се търгува. Всъщност в добивната металургия, която преработва концентрати, останаха само две предприятия - медодобивното "Аурубис България" и пловдивският производител на цинк и олово КЦМ, след като още в края на 2011 г. ОЦК - Кърджали, окончателно спря работа. "Очакваме приходите ни да останат на същото високо ниво и имаме положителни очаквания за печалбата през 2013 г.", коментира изпълнителният директор на "Аурубис България" Никола Треан. "През 2013 г. ще има ръст на потреблението на цинк и олово около 1.5-2%", прогнозира председателят на надзорния съвет на КЦМ Никола Добрев. По думите му обаче търсенето ще е неравномерно по региони, като на Изток ще има дефицит, докато в Западна Европа и САЩ се очаква известен излишък. Като перспективни пазари той посочи Южна Америка, както и Турция и "пазара зад Турция". През тази година компанията ще приключи най-мащабния си проект за последните 50 години. Той включва модернизация на цинковото производство и изграждане на изцяло ново оловно, а стойността му е 190 млн. лв. "Това е уникална технология, в бъдеще всички оловни заводи ще работят по нея", каза новият главен изпълнителен директор Румен Цонев, който от началото на тази година пое поста от Николай Добрев. Досега са приключили 65% от работите. От шуменския производител на алуминиеви продукти "Алкомет" отчитат като успешна изминалата година и планират няколко нови проекта през тази. "Продукцията ни се увеличи от 50 хил. тона до 54-55 хил. тона, очакваме ръст на приходите и по всичко личи, че ще бъдем на печалба за 2012 г.", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. След като приключи успешно инвестиция за 15 млн. евро в нови мощности в леярния и валцовия цех, през следващите две-три години компанията планира да увеличи капацитета и на пресовото производство с 20%. "Целта е да поемем изделия, които досега не можехме да правим, да разнообразим продуктите си и да правим неща, за които има пазар", обясни Динев. Друг проект за 8 млн. лв., половината от които ще бъдат осигурени по оперативна програма "Конкурентоспособност", ще бъде насочен към зелената индустрия. Това включва монтирането на пещи на газ и въвеждането на специални енергоспестяващи технологии за тези, които работят на ток, така че една и съща продукция да може да се прави с по-малко електроенергия. Продължава и работата по проекта на завода в Пирдоп - "Аурубис България 2014", който трябва да увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20% и да повиши улавянето на отделяните газове почти до 100%. Програмата е на стойност 44.2 млн. евро, а изпълнението й започна в средата на 2011 г. Потенциален риск обаче представляват атаките от псевдоеколози, които зачестиха през последната година. Според представители на тежката индустрия тези организации целят да осребрят подкрепата си по време на изборите. "Имаме известно притеснение предвид предстоящите избори, които вече се превръщат в трудност за нас заради жалбите, адресирани към наши инвестиционни проекти", посочи Никола Треан. Най-големият проблем обаче остава цената на електроенергията. "В металургията почти 100% от себестойността на продукцията се определя от два фактора - суровини и енергия", обясни Антон Петров, председател на БАМИ и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и "Стийлмет". Въпросът обаче не е само в цената, а и в начина на преразпределяне на зелената енергия, който според компаниите в сектора ще ги направи неконкурентни на пазара. От БАМИ вече са предложили въвеждането на компенсаторни механизми, каквито има в Австрия и Германия и са одобрени от Брюксел. Поевтиняването на природния газ от началото на тази година при всички положения ще се отрази положително на металургията, особено на черната и при цветните прокати, където цената на горивото играе по-голяма роля. От сектора обаче не скриха разочарованието си, че първоначално обявеното намаление с над 20% в крайна сметка се оказа под 10%. "Ако топлофикациите не си плащат консумацията и "Булгаргаз" има проблем да си събере парите, това в никакъв случай не трябва да става за сметка на по-висока цена за индустрията", посочи Антон Петров. Според Политими Паунова евентуално допълнително поевтиняване на газа може да се очаква през второто тримесечие, тъй като цената му се определя от алтернативните течни горива, чиито цени падат през зимата. "Има благоприятни условия за това, да видим дали ще се случи", каза тя.
Източник: Капитал (02.01.2013)
 
ArcelorMittal продава част от канадския си бизнес за 1.1 млрд. долара Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal ще продаде акции за 1.1 млрд. долара или 15% от канадската Labrador Trough, оператор на мини за железна руда. Купувачът е консорциум, в който влизат южнокорейският производител на стомана POSCO и листваната в Тайван компания China Steel Corp. ArcelorMittal осигурява 40% от износа на желязна руда от Канада, използвана от производителите на стомана в цял свят. Тя експлоатира две открити мини в Квебек. През миналия месец компанията отписа 4.3 млрд. долара от европейския си бизнес заради затрудненията на ударените от рецесията производители
Източник: Reuters (02.01.2013)
 
Политими Паунова: С около 30% е намалял персоналът в металургичните предприятия в страната от 2008 година до момента С около 30% е намалял персоналът в металургичните предприятия в страната от 2008 година до момента. Това каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. В сравнение с годините преди световната икономическа криза има увеличение на съкращенията в отделните предприятия от металургичния сектор, като влияние за това оказва и фалитът на Оловно-цинковия комбинат и „Кремиковци”. Макар и с намален състав много от предприятията не могат да върнат нито нивото на заетост, нито на заплащане от преди кризата през 2008 година например. В момента, освен ОЦК – Кърджали, няма фалити в сектора, като в бранша останаха само големи и добре работещи предприятия, които не отчитат загуби, посочи Паунова. И тези фирми имат проблеми със суровините, защото България няма собствени сурови освен скрап и внася олово, цинк и медни суровини. Основания за фалити в металургичната индустрия у нас през 2013 година няма, като дори фирмите продължават да инвестират стотици милиони в металургия, заяви Политими Паунова и отбеляза, че собствениците и мениджърите на металургичните предприятия в страната ни са на много високо ниво и са взели нещата в свое ръце, но и държавата трябва да бъде част от решението на проблема. Младите хора в България трябва да приемат металургията като работеща индустрия, която дава възможност за реализация. Общата нагласа на хората е, че металургията е нещо мръсно и България няма нужда от подобна индустрия, като е по-добре да развиваме само ИТ-специалисти, а това е безумно. Тези високообразовани специалисти трябва да управляват процеси, коментира Паунова и отбеляза, че трябва да има индустрия, в която и високотехнологичните производства да намерят приложение. Проблемът е, че няма социална политика, която да покаже коя индустрия работи добре и да съхрани нейния потенциал, добави директорът на БАМИ.
Източник: Агенция Фокус (02.01.2013)
 
ArcelorMittal да продаде дял в своя канадска фирма за 1 млрд. долара ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, ще продаде 15-процентния си дял в една от канадските си мини за желязна руда за 1,1 млрд. долара с цел да плати дълг по време на вялото търсене. Групата, която произвежда около 6-7% от стоманата в света, ще продаде дял в ArcelorMittal Mines Canada на консорциум, включващ южнокорейската POSCO и China Steel. Това е поредната стъпка за набиране на средства, след като слабият икономически ръст и съкращаване на разходите в Европа забавят търсенето на стомана, използвана в автомобилната и строителната индустрия. "Това е един от по-лесно продаваемите активи, а те трябва да намалят дълга си, не мисля, че е голяма изненада, че го продава", заяви анализаторът в Nomura Нийл Сампат. ArcelorMittal обезцени европейския си бизнес с 4.3 млрд. долара миналия месец, а кредитният рейтинг на компанията беше намален до неинвестиционен от всички агенции за кредитен рейтинг. Нетния дълг нарасна с 1.2 млрд. долара през третото тримесечие до 23.2 млрд. долара в края на септември. (Reuters)
Източник: Reuters (03.01.2013)
 
Cliffs и Anglo American продават дяловете си в Amapa на една и съща компания Cliffs Natural Inc и добивната Anglo American Plc ще продадат своите дялове в дейността си за добив на желязна руда в Бразилия на една и съща компания, заяви най-големият производител на пелети в Северна Америка в четвъртък. Най-малко четири компании, включително Glencore International Plc, руската Severstal и австралийската Centaurus Metals Ltd бяха в надпреварата, за 70% от акциите на Anglo American в Amapa, съобщи Reuters на 2 ноември. Вътрешната оценка от Anglo American миналата година, оцени Amapa, в който Cliffs държи 30%, на 1.5 млрд. долара. Cliffs не назова потенциалния купувач или цената, която очаква за своя дял. Въпреки това, компанията заяви, че стойността на Amapa трябва да бъдат коригирана, за да "отразява справедливата стойност на инвестицията ни". Очаква се компанията да получи около 380 до 420 млн. долара за годината приключваща на 31 декември. Cliffs са инвестирали 479 млн. долара в Amapa в северната част на Бразилия към 30 септември. (Reuters)
Източник: Reuters (04.01.2013)
 
Прокурорът на Таранто даде италианското правителство на върховния съд Прокурорът на Таранто подаде възражение срещу италианското правителство за т.нар "постановление ILVA" в Конституционния съд в понеделник. Прокуратурата на южния италиански пристанищен град възразява срещу неотдавнашната намеса на правителството от името на изпадналия в безизходица най-голям стоманодобивен завод в Италия ILVA, чиито емисии бяха определени като токсична заплаха за общественото здраве от съда в Таранто. Прокуратурата в Таранто твърди, че указът, приет от италианското правителство, който определя условията, при които стоманодобивен завод може да продължава да работи, представлява конфликт на правомощията между клоновете на държавата. Каращото остатъка от мандата си правителство прие постановление, предназначено да отмени решенията на съда в Таранто, които щяха ефективно да спрат предприятието и да оставят хиляди работници на улицата. През юли миналата година съдът в Таранто разпореди затварянето на топилните на предприятието. Месеци по-късно, съдът конфискува и произведени детайли в очакване да бъдат доставени. (Gazzetta Del Sud)
Източник: Други (04.01.2013)
 
Трудните световни условия оставят южнокорейските производители на студено POSCO, Hyundai Steel и други корейски стоманопроизводители изпитаха трудности през 2012 г. и е малко вероятно нещата да се подобрят тази година, тъй като световното пренасищане с предлагане продължава да тежи. Според анализаторите, местните фирми за стомана ще се борят със свиването на търсенето в резултат на слабата промишлена дейност, по-високите разходи за комунални услуги и други неблагоприятни условия за бизнес през 2013 г. Те добавиха, че последните антитръстови глоби, наложени на седем производители за фиксиране на цените ще отхапе от печалбите допълнително. Анализаторът от Daishin Securities Муун Йонг заяви: "През 2012 г. POSCO и другите местни производители на стомана пострадаха значително от свиването на търсенето в световен мащаб на фона на световната икономическа криза. Нещата вероятно няма да се подобрят тази година, което се дължи на световното свръхпредлагане, високите цените на суровините и растящите разходи за електроенергия. Като се имат предвид всички тези фактори, корейската стоманодобивна индустрия ще продължи да изпитва трудности през 2013 г.'' Световната икономика в момента се нуждае от около 1.4 млрд. тона стомана годишно, а секторът е в състояние за произведе общо 2 млрд. тона. (Korea Times)
Източник: Други (07.01.2013)
 
Фирмите за търговия с черни и цветни метали може да изгубят разрешителните си заради непосилно високите банкови гаранции, които бяха регламентирани във вече влезлия в сила Закон за управление на отпадъците. За това алармира вчера изпълнителният директор на Българската асоциация по рециклиране Владимир Димитров пред "Фокус". Според бизнеса гаранциите са непосилни за малките и средните компании в сектора и има голяма вероятност много от тях да фалират или да преминат в сивия сектор. "Фирми, които не могат да покрият изискванията за банкова гаранция, вероятно ще поискат разрешителни за хартия и пластмаса, тъй като за тях не се изисква банкова гаранция, но ще продължат да преработват отпадъци от черни и цветни метали", коментира Владимир Димитров. Според него досега в българското законодателство не е имало подобно изискване. Компаниите, търгуващи със скрап, трябва да внесат своите банкови гаранции до 14 януари. За фирмите, които рециклират електроника, опаковки, автомобили, сумата е 1 милион лева, за търгуващите с масла - 500 000 лева, за гуми и акумулатори - 100 000 лева, а за скрап - 25 000 лева. Тези суми бяха причината наскоро председателят на асоциацията Борислав Малинов да обяви, че се очаква около 300 фирми да отпаднат от пазара. Банковата гаранция ще се отнема от инспекторите на екоминистерството при откриване на нарушения. Инспектиращите имат право и да затворят площадката за метални отпадъци.
Източник: Сега (08.01.2013)
 
КЗК разреши на "Върба-Батанци" да придобие "Горубсо-Мадан" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Върба-Батанци" АД - Златоград, върху "Горубсо-Мадан" АД, съобщиха от пресцентъра на КЗК. Придобиващото дружество се занимава с добив и с преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основните дейности на "Горубсо-Мадан" АД са добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. КЗК смята, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да било български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Собственик на "Върба-Батанци" (смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000") е бизнесменът Николай Вълканов, който чрез това си дружество придоби "Горубсо-Мадан" през миналата година от Валентин Захариев. Това стана с посредничеството на премиера, след като предприятието изпадна в тежко състояние.
Източник: Дневник (09.01.2013)
 
"Върба - Батанци" придобива "Горубсо- Мадан" Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на „Горубсо-Мадан" АД от „Върба-Батанци", съобщиха от антимонополния орган във вторник. Сделката цели запазване и развитие на рудодобива в Маданския рудоносен басейн. КЗК счита, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да е български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Оттам напомнят, че предметът на дейност на придобиващото дружество е добив и преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основната дейност на „Горубсо-Мадан" АД е добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. Според КЗК операцията ще окаже въздействие върху пазарите на производство и продажба на оловен и цинков концентрат, олово и цинк. Търговията с концентрати се осъществява на световно ниво и цените се определят на база международни котировки. На международните пазари са създадени правила и регулации за покупко-продажбата на концентрати, които се прилагат и в България. Установените пазарни дялове в световен мащаб на участниците в концентрацията са незначителни, отчитат антомонополистите. На пазарите е налице свободна конкуренция, тъй като съществуват възможности за договаряне и доставка на необходимите количества концентрати за всеки производител на метал в България и по света, независимо от местонахождението на производителя на суровината, се казва в съобщението. Вертикалните отношения на участниците в концентрацията нямат потенциала да ограничат доставката на концентрати от внос и следователно не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията между местните производители и вносителите на концентрати.
Източник: Класа (09.01.2013)
 
„Балканцинк" АД е започнала изграждането на завода за горещо поцинковане на метални изделия. Това стана ясно след проведена среща на кмета Пламен Стоилов и зам.-кмета по „Икономика, ивестиции и собственост" Даниела Шилкова с изпълнителния директор на фирмата Георги Павлов. През месец февруари 2012 г. фирма „Балканцинк" АД закупи общински терен с обща площ 8 300 кв.м. с инвестиционното намерение да изгради завод . Съгласно подписания договор, до 18 месеца след влизането му в сила, инвеститорът следва да започне строителството на обекта. Павлов сподели, че строителството е започнало и скоро предстои да бъде завършена фазата груб строеж. Амбициите на фирмата са строителните дейности да приключат през месец август тази година и заводът да заработи в най-кратки срокове. Предвижда се да бъдат разкрити около 40 нови работни места, с тенденция те да се увеличават. На срещата беше оповестена и новината, че фирма „Балканцинк" АД предстои да отвори и магазин за строителни материали в града. В него ще бъдат разкрити 10 нови работни места. По този начин фирмата затвърждава позициите си на русенския пазар и е един надежден партньор на Общината в сферата на инвестициите. Кметът Стоилов пожела успех през Новата година във всички начинания на фирмата и заяви своята ангажираност за осигуряване на благоприятна за български и чуждестранни инвеститори бизнес среда в града.
Източник: Дарик радио (09.01.2013)
 
ArcelorMittal ще рестартира доменната пещ във Франция Номер едно в света по добив на стомана ArcelorMittal планира да възобнови по-късно този месец доменната пещ в едно от своите френски предприятия, която беше затворена в продължение на няколко месеца. Втората доменна пещ в предприятието на ArcelorMittal в Дюнкерк, която не работи от август насам, трябва да възобнови дейността си на 20 януари, заяви представител на синдиката CGT на ArcelorMittal. "Това е чудесна новина, дори ако за съжаление е свързан към затваряне на операциите в Лиеж и Флоранж", заяво Филип Клет. Сблъсквайки се с намаленото търсене, ArcelorMittal се опитва да намали капацитета си за продукти с ниско качество и постигна споразумение с работниците и служителите си в белгийския град Лиеж. През декември ArcelorMittal получи заплаха от френското правителство, че ще национализира предприятието във Флоранж, заради двете доменни пещи, които компанията обяви за неизгодни от финансова гледна точка. Рестартирането на доменната пещ в Дюнкерк ще приведе съоръжението, в което работят около 3000 души, в пълна експлоатация. (AFP)
Източник: Други (09.01.2013)
 
Прогнозират бум на кражбите на цветни и черни метали Бум на кражбите на цветни и черни метали, както и на незаконните площадки за вторични отпадъци очакват от рециклиращата индустрия. Това според представителите на бранша ще се случи след влизането в сила на промените в Закона за управление на отпадъците от 14 януари. С тях се въвежда банкова гаранция от 25 хил. лева и строги санкции за фирмите за скрап. Според Борислав Малинов от Българската асоциация за рециклиране това ще накара голяма част от площадките за метали да работят незаконно. Промените са основа и за корупция сред проверяващите органи, смятат от бранша. Представителите на индустрията ще поискат нови промени в закона, сред които браншът сам да издава лицензии на рециклиращите фирми. Глобите за най-малкото нарушение ще тръгват от 30 000 лева и ще стигат до 100 000 лева, обясни Малинов, цитиран от Дарик радио. С новите текстове ако търговец реши да открие нови пунктове за скрап в две различни области на страната, ще се наложи да плаща отделни банкови гаранции. Това обясни Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия и собственик на пункт, цитиран от телевизия "България он еър". Друга поправка пък задължава фирмите да сортират на различни купчини и да имат отделни документи, които да показват произхода. За нарушителите глобата е от 30 до 100 хиляди лева. "Получава се така, че сме задължени, ако приемем отпадък от частно лице да го събираме на едно място, ако е от фирма – на друго. След това сортираният отпадък се поставя на едно място в камиона. Получателят – например пернишката "Стомана", също е задължена да сортира продукцията и да има отделни документи", обясни Малинов. Новост е, че контролът се прехвърля от МИЕТ в МОСВ.
Източник: econ.bg (10.01.2013)
 
Българската асоциация по рециклиране: Новият закон за управление на отпадъците дава възможност за административен произвол Новият Закон за управление на отпадъците е изключително лош, в него няма експертни текстове, а в този вид ще даде големи възможности за административен произвол и ще породи корупционни практики. Законът е изработен без участието на бизнеса, което означава, че държавата не уважава експертния потенциал на своя бизнес. Това казаха в сряда представители на браншови организации за преработка на отпадъци, цветни и черни метали.. Това, което ни притеснява, е че нашият бизнес е най-рестриктивно регулираният в България, никъде в Европа няма толкова много ограничения в бизнеса с цветни и черни метали, заяви Борислав Малинов, председател на Българска асоциация по рециклиране (БАР). По неговите думи това е направено с цел да се ограничат кражбите, а до момента те са намалели с 30%. "Въпреки това при нас се работи изключително трудно – имаме банкова гаранция, за най-малкото нарушение глобата е между 30 000 и 100 000 лв., и за най-малкото нещо могат да ти вземат разрешителното. Ще дадем предложения за регулиране на това нещо, не е нормално да се работи под такова напрежение", каза още председателят на БАР. Според Малинов този натиск върху бизнеса ще породи незаконните площадки и ще повиши кражбите. По негова информация от работещите през миналата година 2300 площадки за рециклиране бъдат закрити 1600, а около половината от закритите ще продължат да работят незаконно. Това е нормален процес, тези хора, които от 20 години работят в този бизнес, няма какво да правят, добави той. Но това ще доведе до повишаване на кражбите и това, за което се борихме до сега, ще трябва да го зачертаем, каза още председателят на БАР. Едно от предложенията за положителна промяна на Малинов е обвързването на банковите гаранции с капацитета и оборота на площадките за преработване на отпадъци. В нашия бранш се наблюдава двойно отношение към фирмите, нелегалните фирми са толерирани в някои отношения са в по-добро положение, от колкото тези, които работят коректно, заяви Явор Божанков, зам.-председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). По негова информация всяка една европейска страна започва решаването на проблемите с кражбите в този бранш чрез сътрудничество между контролните органи и работещите в отрасъла. Ние сме единствената страна, която се опитва да реши проблемите само и единствено със санкции, заяви Божанков. В момента цялата отговорност се поставя върху бизнеса, той трябва да понесе всички негативи, продължи зам.- председателят на АРИ. Според него по сегашният модел на работа има наказания само за последствията от проблемите, без да се прави нищо за тяхното предотвратяване. Ние сме заявявали винаги готовността да искаме строг контрол върху фирмите, които извършват управление на отпадъци, но с ясни правила, каза Иво Георгиев, председател на АРИ. Ние сме единственият бранш с банкови гаранции за изпълняване на определена дейност, единственият бранш, в който има такива наказания за първо нарушение, заяви той. Освен това сме и единственият бранш, в който 30% дейността е незаконна и ние постоянно се борим с това, добави председателят на АРИ. Според него контролните органи трябва да започнат да работят до край по сигналите на рециклаторите, а не единствено да ги глобяват. Георгиев призова за намаляване на данък печалба за бранша в следващата финансова година, тъй като банковите гаранции, които фирмите трябва да депозират са общо около 32 млн. лева, а за тяхното обслужване са заплатени вече над 70 000 лева към банките. Това са излишни разходи за фирмите, които могат да бъдат използвани за инвестиции и развитие, смята Георгиев.
Източник: Класа (10.01.2013)
 
Студената вълна може да повиши вноса на въглища с 50% през януари в Индия Индийският внос на въглища може да се увеличи наполовина до около 16 млн. тона през януари спрямо година по-рано, подпомогнат от повишеното потребление на топлинна енергия, заради студената вълна. Северна Индия е свидетел на най-студеното време от поне 44 години, което доведе до смъртта на над 100 бездомни хора. Търговците очакват януарският внос да бъде с 10-15% по-голям спрямо декември, когато беше 14.2 млн. тона и 13.8 млн. през ноември. Година по-рано януарският внос беше 10.7 млн. тона. "Вносът е във възход от октомври насам, за да може да отговари на по-високото потребление на енергия през зимата. Тенденцията се очаква да се засили през първото тримесечие, заради настоящите ниски температури", каза Пранав Курана, анализатор на товари към Louis Dreyfus Commodities. Индия внесени 90 млн. тона въглища в периода между април и ноември, с 26.8% повече спрямо година по-рано. Термичните или въглища за парни котли, възлизат на близо 70% от превозите на въглища през първите осем месеца на фискалната година 2012/13 г. Тенденцията показва, че Индия може да внесе около 100 млн. тона въглища през тази фискална година. (Reuters)
Източник: Reuters (10.01.2013)
 
ArcelorMittal ще рестартира доменна пещ в испански завод ArcelorMittal ще рестартира доменна пещ Б в завода си в Хихон, Испания, на 15 януари след 6 месеца спиране за ремонтни работи на фона на слабите пазарни условия. От предприятието заявиха, че решението за рестартиране на пещта идва от неотдавнашното споразумение за тарифите, постигнато с пристанището на Хихон очакванията на новите тарифи на електроенергията и споразумението със синдикатите за въвеждане по-гъвкави условия на труд и намаляване на разходите за труд. ArcelorMittal заяви: "Всички тези мерки са допринесли за засилване на конкурентоспособността на продуктите, произвеждани от испанските ни звена, по-добрия достъп до пазарите за износ в контекст, белязан от спад с над 25% в потреблението на стомана в южна Европа, ситуация, която се задълбочава в Испания от срива на строителния сектор и сериозния спад в частното потребление." Доменната пещ в Хихон има годишен производствен капацитет от 2.4 млн. тона стомана. (Reuters)
Източник: Reuters (11.01.2013)
 
Частен съдебен изпълнител обяви за продажба пловдивския производител на селскостопанска техника, инструменти и резервни части „Финтехмаш“ по искане на Пощенска банка. Началната цена за предприятието, чийто изпълнителен директор е бизнесменът Валентин Захариев, е близо 6,83 млн. лева. За продан са обявени общо 26 административни и производствени сгради и складови площи на предприятието в Пловдив. Срокът за участие в процедурата е 14 февруари. Съгласно обявлението недвижима собственост на дружеството е ипотекирана по два кредита от Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) – единият за 5 млн. евро, а другият – за 2 млн. евро, както и по кредит от Креди Сюис в размер на над 13,8 млн. евро. Пощенска банка не пожела да съобщи точния размер на дълга на "Финтехмаш" към финансовата институция с мотива, че това е конфиденциална информация. От самото дружество отказаха да коментират обявлението за публичната продан, но уточниха, че заводът работи. Investor.bg не успя да се свърже за коментар с частен съдебен изпълнител Стефан Горчев, който е публикувал обявата на сайта на съсловната камара. През 2003 г. „Интертръст Холдинг" на Валентин Захариев купи пустеещия завод „Антон Иванов“ в Пловдив и възроди производствената дейност. Беше подготвена и мащабна програма за развитие на предприятието, в която се планираше и листването му на борсата. След настъпването на кризата обаче работници от предприятието алармираха инспекцията по труда, че не им се изплащат заплатите, въпреки че предприятието работеше нормално, след което последваха няколко проверки. Преди няколко месеца министърът на труда Тотю Младенов сигнализира прокуратурата заради неизплатени заплати в друго предприятие на Валентин Захариев – ОЦК Кърджали. Той обеща тогава, че ще поиска прокурорска проверка и във „Финтехмаш“. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обаче посочиха, че инспекцията по труда в Пловдив не е подавала сигнал до прокуратурата заради забавените заплати, а задълженията на предприятието към работниците са близо 50 хил. лева. Неизплатените заплати за юли миналата година са над 10 хил. лева, за август – близо 12 хил. лева, за септември – малко над 15 хил. лева, а за октомври – 12,5 хил. лева. Към 10 януари във “Финтехмаш” работят 103-ма души, показва още справката на трудовото министерство. От началото на 2012 г. досега в предприятието са извършени 8 проверки от трудовата инспекция, резултатите от които показват, че законодателството е спазено и се изплащат поне 60% от брутните заплати на работниците, както е по закон. Миналата година инспекцията по труда е глобила завода с 10 хил. лева заради неизплатени заплати за 2011 г. Дружеството обаче е обжалвало постановлението и санкцията е била намалена от Районния съд в Пловдив на 1 500 лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.01.2013)
 
Валентин Захариев губи последното си предприятие Поредна фирма на Валентин Захариев поема по пътя на продажбата заради необслужвани дългове. След като през миналата година бившият собственик на "Кремиковци" се прости с рудодобивното си предприятие "ГОРУБСО - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност, сега купувач се търси за пловдивската машиностроителна фирма "Фин тех маш". Тя беше обявена за продан от частен съдебен изпълнител в края на миналата седмица за сумата от 6.8 млн. лв. Това е последното производствено предприятие в портфейла на "Интертръст холдинг" в страната. Дали ще има кандидати за него ще стане ясно на 15 февруари, когато ще се проведе търгът. За продан се предлага имот с площ от близо 92 хил. кв.м, който включва 26 промишлени и административни сгради, складове, трафопостове и други постройки. Ипотекиран е срещу кредити за 2 млн. евро от Пощенска банка и 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за същия заем от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" през 2003 г. По това време той не работеше, но производството беше възстановено, а Захариев имаше амбициозни планове за развитието му, включително и сглобяване на автобуси. С началото на кризата обаче фабриката, която произвежда основно селскостопанска техника, изпадна във финансови затруднения, макар че след 130 хил. лв. загуба за 2009 г. успя да излезе на печалба през следващите две години (33 хил. лв. за 2011 г.). Подобно на другите предприятия на Захариев обаче и това очевидно е спряло да изплаща задълженията си към банките, което е довело до сегашната процедура за продажба. Още през пролетта на миналата година стана ясно, че има забавяне и на заплатите, въпреки че проверка на Инспекцията по труда установи, че са превеждани поне изискваните по закон 60% от месечните трудови възнаграждения. Към края на 2011 г. фирмата е дължала 240 хил. лв. на работниците. Справка в системата ДАКСИ показва, че през август миналата година в завода са работили 113 души.
Източник: Капитал (14.01.2013)
 
IISCO Steel ще започне производство в пет подразделения След приключване на проекта за модернизация и разширяване на стойност 160 млрд. рупии на IISCO Steel Plant (ISP) на Steel Authority of India Ltd, е решено, че готовите предприятия ще бъде пусната в експлоатация и техните продукти ще се продават на пазара или на други подразделения на Sail. Най-малко пет са готови за въвеждане в експлоатация между януари и март 2013 г. Проектът е една от най-големите инвестиции в тази част на страната. Докато заводът за обработка на руда вече е стартиран, а синтеровият цех на централата е готов, коксуващата батерия и цехът за валцдрат се очаква скоро да бъдат пуснати в експлоатация. Вече е решено, че вместо стои неизползвана, готовите отдели ще бъдат стартирани и IISCO ще продава някои от продуктите (на цеха за тел) и ще "продава" други продукти (на коксовата пещ, синтеровия цех), на свои подразделения като Durgapur Steel и Bokaro Steel. Доменната пещ, която е най-голямата по рода си в страната с дневен капацитет от 8 хил. тона, също е готова и ще вади 2.5 млн. тона продукция срещу по-малко от 1 млн. тона от старата пещ. (The Hindu)
Източник: Други (14.01.2013)
 
Mechel Купува руски Pacific Port Руският гигант Mechel приключи сделка за 508 млн. долара за закупуването на пристанището Ванино на руското тихоокеанско крайбрежие, съобщиха от компанията. "Мечел съобщи, че придобила 55% (73,33% от обикновените акции) на морското пристанище Ванино. Придобиването е в съответствие със стратегията на компанията за развитието на минното дело в опит да разшири износа си и да намали транспортните разходи в съответствие с планираното увеличение на обемите добити въглища", заявиха от компанията. Mechel спечели търга за пристанището в началото на декември, като предложи 15.5 млрд. рубли (508 млн. долара) за държавния пакет в сравнение с началната цена от 1.5 млрд. рубли. Изпълнителният директор на Mechel Евгений Микел по-късно каза, че компанията е създала консорциум от руски и чуждестранни компании да участват в търга, но отказа да уточни фирмите. Пристанището Ванино се намира в пролива Тартари, между Охотско и Японско море на Тихия океан. Ванино е най-големият транспортен център в района на Хабаровск и едно от десетте най-големите пристанища на Русия. Обработило е около 6 млн. тона товари през 2012 г. (RIA Novosti)
Източник: Други (16.01.2013)
 
EVRAZ става най-големият производител на коксови въглища в Русия чрез придобиване EVRAZ приключи придобиването на 50% дял в Corber Enterprises, което означава, че си осигури косвено контролно участие в OJSC Raspadskaya, руският производител на коксови въглища и доставчик на листваната в Лондон стоманодобивна фирма. Сделката, оповестена за първи път през октомври 2012 г., ще даде на EVRAZ 82% в Raspadskaya, което ще направи групата най-големия производител на коксови въглища в Русия. Заради придобиването EVRAZ издаде нови обикновени акции, представляващи 9.9% от съществуващия емитиран акционерен капитал на продавача на дела в Corber Enterprises. През октомври главният изпълнителен директор на EVRAZ Александър Фролов каза: „Придобиването ще увеличи самостоятелното ни покритие от коксови въглища, което е в съответствие с обявената стратегия на EVRAZ за разрастване в сектора със суровини за стоманодобива.” (ShareCast).
Източник: Други (17.01.2013)
 
Голяма инвестиция в малкия град Над 400 души се събраха в залата на читалището в Брезник за общественото обсъждане на проекта за добив и преработка на златни руди край града. Това са 60% от жителите на общината, а огромният интерес към инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз" е обяснимо. Безработицата в региона е над средната за страната, а възможностите не са много. В същото време компанията предвижда да създаде и поддържа стотици работни места за най-малко 18 години. Инвестицията ще бъде в размер на 120 млн. лв. Добрият пример от Панагюрище, където работи компанията майка "Асарел-Медет", също е в подкрепа на новия проект. Затова и преобладаващите настроения в града са категорично "за". Предложението на инвеститора е минно-обогатителният комплекс да бъде разположен на площ от 2200 дка. Находището ще се разработва по подземен способ, което означава, че самата мина ще бъде "невидима" на повърхността. Предвижда се да се прилага т.нар. обратно запълнение, при което изкопите ще бъдат запълвани със скален материал поетапно по време на добива. По този начин се избягват хлътванията, които се получават на повърхността след години при използване на стария метод и така не се променя релефът. Годишно ще се добиват до 300 хил. тона руда. Тя ще се преработва на място в специално построена за целта обогатителна фабрика, без да се използват цианиди, а крайният продукт ще бъде концентрат, който ще се продава в България. Възможности за преработката му има в "Аурубис България" в Пирдоп. Отпадъците от производството ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. За сравнение, аналогичното съоръжение "Люляковица" на "Асарел-Медет" край Панагюрище е около 3000 дка. Изпълнението на проекта ще отнеме най-малко 18 години, като срокът може да бъде удължен до 30 години, ако по време на предвидените допълнителни проучвания бъдат открити нови запаси освен доказаните до момента. Самата експлоатация ще продължи между 11 и 23 години. "Всеки сериозен инвеститор проучва в дълбочина, рудниците вече се развиват на стотици метри под земята", каза изпълнителният директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков и добави, че в Панагюрище проектният период е бил 20 години, а компанията вече се развива 45 и мисли още напред. Отделно от това на обекта в Брезник ще има 3 години строителни работи, преди да започне разработката, а след завършване на добива 2 години ще се прави рекултивация. Мониторингът на мястото ще продължи 10 години. Най-сериозният ефект от подобни проекти, най-вече заради мащаба им, е икономическият. Този на "Трейс рисорсиз" не прави изключение. Изпълнението му ще го превърне в най-голямата инвестиция в региона. Около 540 души ще бъдат заети в строителството на обекта, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души. За град като Брезник, който има 3500 жители (около 7000 в цялата община), това е много сериозен брой. Според инвеститора това ще свали безработицата в общината под 5% спрямо 16.3% по официални данни към средата на 2012 г. Затова и проектът като цяло се радва на подкрепа от местните хора. "Твърдо сме "за" проекта, така е с повечето хора в града", коментираха първите петима младежи, които дойдоха в залата за обсъждането. Те са на възраст между 20 и 25 години, живеят в Брезник, но нямат работа. Казват, че са запознати с проекта и нямат притеснения за околната среда. "Дано да стане, от година и половина със съпругата ми сме безработни, срам ме е да кажа, но ни издържа майка ми", каза 49-годишният Димитър Димитров. За обичайните страхове от замърсяване съпругата му коментира: "Бяхме в Панагюрище, видяхме за какво става въпрос, то просто не прилича на минно предприятие." До редакционното приключване на броя обсъждането не беше приключило и не стана ясно дали има официална позиция на местните власти. Кметът на община Брезник Васил Узунов (независим) посочи, че опасенията са свързани основно с хвостохранилището, но проектът със сигурност ще се отрази положително на града. "Най-добре ще бъде, ако може да развиваме едновременно добив и туризъм", каза той за "Капитал Daily". Всъщност точно туризмът и земеделието се представят като алтернатива от опонентите на проекта от сдружението "За чисто Граово". Според общинския съветник Янка Хранова (Християндемократическа партия) обаче едното не пречи на другото. "Бях в Панагюрище, там развиват биоземеделие, при това рудникът е открит", коментира тя. По думите й Брезник не може да стане приятно място за посещение без пари, а мината може да ги осигури. Съгласно Закона за подземните богатства 50% от концесионните приходи ще отиват в бюджета на община Брезник. Това означава над 1.5 млн. лв. годишно. "Отделно от това в икономиката на града ще влизат 5.3 млн. лв. годишно под формата на заплати на работниците", посочи Ваня Денева, управител на "Трейс рисорсиз". По думите на Лъчезар Цоцорков разработването на находището ще бъде от полза най-вече за брезничани. "Ние имаме интерес да разширяваме дейността си, но имаме възможност да го направим и в Панагюрище, затова това е проектът на вашия живот", посочи той.
Източник: Капитал (18.01.2013)
 
Ходим върху злато за 7 млрд. Злато за близо 7 млрд. долара лежи под родната земя. Според последните данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в България се водят на отчет запаси от 27 293,8 хил. т златосъдържащи руди. Средното съдържание на злато в тях е 4,68 грама на тон. Сметките показват, че под земята на България има около 128 тона чисто злато. В момента пък драгоценният метал по световните борси се продава за около 54 хил. долара за килограм. Изчислено при тази пазарна цена, наличието от чисто злато на българска територия възлиза на близо 7 млрд. долара. Част от тези залежи се разработват и в момента и се осъществява добив на драгоценния метал. Към края на миналата година има 6 сключени концесионни договора за добив, като по пет от тях такъв вече се осъществява, а по последния реално все още не е започнал. Други евентуални находища пък се проучват от български и чужди фирми.
Източник: Стандарт (18.01.2013)
 
Rio Tinto загуби 14 млрд. долара заради лоша инвестиция Втората по големина минна компания в света - Rio Tinto Group, обяви, че изпълнителният й директор Том Албанис ще се оттегли заради преоценка на активи, придобити под неговото управление, която ще коства на компанията 14 млрд. долара. Ръководството на Rio Tinto се поема от Сам Уолш, който досега отговаряше за основния бизнес на компанията с желязна руда и операциите в Австралия. Изненадващият ход е последица от поредицата проблеми, които минната компания преживява, след като придоби канадския производител на алуминий Alcan при пазарния бум през 2007 г. През февруари миналата година Том Албанис и главният финансов мениджър Гай Елиът се отказаха от годишните си бонуси, след като компанията отчете 59% спад на печалбата за 2011 г. Тогава финансовите резултати бяха ударени от друго отписване на стойност на алуминиевите активи в размер на 8.9 млрд. долара. Компанията вече търси заместник на Елиът, който ще се пенсионира в края на годината. Том Албанис работи в компанията от 1993 г, а става изпълнителен директор през 2007 г. (Wall Street Journal)
Източник: Други (18.01.2013)
 
Русия и Турция са изправени пред пет години мита от ЕС за фитинги за стоманените тръби Европейският съюз наложи пет-годишни тарифи за фитинги за стоманени тръби на Русия и Турция за ограничаване на конкуренцията за производителите от ЕС, включително италианската Virgilio Cena & Figli SpA. Мита до 23.8% наказват руските и турските износители на фитинги, които са използвани, за да се съединяват тръби предимно в нефтохимическата промишленост, енергетиката, строителството и корабостроенето, и се продават в ЕС под себестойността си. Тази практика е известна като дъмпинг. Европейските производители, които включват Erne Fittings GmbH от Австрия страдат от "материални вреди" в резултат на дъмпинговия внос от Русия и Турция, казаха от ЕС за решението, което трябва да влезе в сила след публикуването в Официален вестник на блока на 29 януари. Пет-годишните мита следват временните антидъмпингови налози въведени преди шест месеца и потвърждават ставките от 23.8% за руските и 16.7% за турските износители. (Bloomberg)
Източник: Други (21.01.2013)
 
Ремонтно-възстановителни дейности, които ще спомогнат за възстановяването на цинковото производство в Оловно-цинков комплекс АД, е започнал инвеститорът от Хармони 2012 ЕООД. Все още е рано да се каже кога то може да бъде възобновено, става ясно от съобщение на дружеството. През септември миналата година Хармони 2012 ЕООД изкупи по-голямата част от предприятието за 8.6 млн. лв., след като кредитори пратиха съдия- изпълнител в ОЦК. Към днешна дата инвеститорът е обявил конкурс за главен изпълнител на проекта за обновяване и модернизация на оловното производство на ОЦК. Изпратени са покани до световноизвестни имена в цветната металургия. Интересът от тяхна страна е голям, съобщават от Хармони. Специалисти от френската компания ОНЕТ са изпратени на вече на площадката, а за оглед на мястото се очакват още експерти от Канада и САЩ. След като бъдат извършени огледите ще стане ясно кога най-рано може да бъде съживено печеливщото цинково производство. Проблемите в Оловно цинковия комплекс АД ескалираха през миналата година, когато кредиторите поискаха от дружеството да погаси задълженията си. От своя страна ОЦК бе подложена на натиск заради честите обгазявания на Кърджали. Това доведе до намаляване на оборотите на производство и дори до министерски заповеди за спиране на работа за определен период от време. Заради финансовите затруднения, в които изпадна, дружеството бе напуснато от ключови специалисти -металурзи. Новият собственик на активите му Хармони 2012 ЕООД е притежание на Хармони Холдингс Лимитид. Дружеството е основано на 2 май 2012 година и е регистрирано в офшорната зона Британски вирджински острови.
Източник: Дарик радио (23.01.2013)
 
Френска фирма оглежда площадка за новото цинково производство в Кърджали Днес голямата френска фирма ОНЕТ изпрати свои представители за оглед на площадката за новото цинково производство в ОЦК - Кърджали. Обявен е конкурс за избор на главен изпълнител на проекта за обновяване и модернизация на цинковото производство. За участие в конкурса са поканени реномирани световни компании от сектора на цветната металургия. Интересът е голям. В следващите дни тук се очакват да дойдат канадски, американски и други компании. Процедурата по избор на изпълнител е в напреднала фаза. Целта на инвеститора е максимално бързо да възстанови и модернизира цинковото производство на високо-технологична основа и да разкрие нови работни места в региона. След приключването на процедурата по избор на главен изпълнител, ще бъдат оповестени конкретните сроковете, с които той се ангажира за модернизиране на цинковото производство в предприятието. На производствената площадка вече са започнали ремонтно - възстановителни дейности по водопроводната и канализационната инсталации и изграждането на нова инфраструктура
Източник: Money.bg (23.01.2013)
 
BHP копае по-дълбоко, за да захранва китайските предприятия BHP Billiton, най-голямата минна компания в света, увеличи своята продукция на желязна руда с 3% през тримесечието до декември в опит да достави суровината до китайските стоманопроизводители, въпреки признаците на омекване на пазара. Увеличението е малко под прогнозите на анализаторите, но това най-вероятно няма да намали все по-нарастващия тонаж на австралийската желязна руда за Китай, където се очаква нарастването на търсенето да се успокои тази година. Рискът, според анализатори, е, че добивните компании може да наводнят пословично непостоянния пазар на желязна руда, където цените могат да се повишат или да паднат с до 50% в рамките на няколко месеца. Вносът на желязна руда в Китай се очаква да нарасне само с 25-50 млн. тона тази година, според Китайската асоциация на металургичните и добивни предприятия, по-бавен темп в сравнение с предишните години. Освен това, собствените мини в Китай вече доставя около половината от необходимото на предприятията, с около 200 млн. тона допълнителен капацитет, който може да бъде използван в кратък срок. (Reuters)
Източник: Reuters (23.01.2013)
 
“Химимпорт” взе порт Лом 22,439 млн. лв. ще инвестира в пристанище Лом през следващите 35 години "Порт Инвест" ЕООД. Това е най-важната част от офертата, с която дружеството спечели процедурата за концесия на дунавското пристанище. "Порт Инвест" е 100% дъщерна компания на Параходство "Българско речно плаване", което пък е от групата на "Химимпорт". На заседанието си вчера кабинетът определи "Порт Инвест", за концесионер на пристанищния терминал Лом. 6,377 млн. лв. от посочената сума "Порт Инвест" ще вложи през първите четири години от концесията. В производствената програма на "Порт Инвест" е залегнал и средногодишен товарооборот на терминала от 480 000 тона. Очаква се той да обслужва и над 1800 пътници всяка година. Фиксираната част на годишното концесионно възнаграждение, което "Порт Инвест" ще плаща, е 187 100 лв. "Порт Инвест" възнамерява да превърне пристанищен терминал Лом в модерно международно речно пътническо пристанище с висока конкурентоспособност и отговарящо на всички международни нормативни и технически изисквания, гласи съобщението на Министерски съвет. За целта в офертата си дружеството надвишаваше някои от минималните изисквания, определени в решението на МС за откриване на процедурата за даване на концесия на порт Лом, както и на документацията за участие в нея.
Източник: Стандарт (24.01.2013)
 
Китайският износ на стомана през календарната 2012 г. ще стигне 50 млн. тона до 4 години Китайският износ на стомана през декември 2012 г. е 4.9 млн. тон, по-малко с 5.5% спрямо предходния месец и с 30.4% на годишна база. Въпреки че изнесените количества са намалели през декември, те са над 4 млн. тона всеки месец от март насам и поддържат високо ниво. Съответно износът през календарната 2012 г. стигна 55.7 млн. тона, което е рекорд на нивото над 50 млн. тона от 2008 г. насам. Той нарасна с 14% спрямо предходната година. Количествата изнесени блокове и полуготови продукти през декември е нула. Така е от календарната 2012 г. Количеството на вноса през декември е 1.04 млн. тона, което е спад с 1.9% спрямо предходния месец и с 12.6% спрямо същия месец на предходната година. Като резултат количеството на вноса през 2012 г. е 13.7 млн. тона, което е спад 12.3% спрямо предходната година. Вносът на блокове и полуготови продукти е 30 хил. тона и по-малък съответно с по 25%. Количеството внесени блокове и полуготови продукти през цялата 2012 г. е 360 хил. тона, спад с 43.7% спрямо предходната година. (The TEX Report)
Източник: Други (24.01.2013)
 
Латинска Америка е втората най-важна дестинация за китайската готова стомана Последният тримесечен доклад на Alacero показва, че от януари до септември 2012 г. Латинска Америка е получи 3.2 млн. тона и се превърна във втората най-важна дестинация с 9% за китайския износ готова стомана. Със 7.5 млн. тона Южна Корея продължава да бъде най-значимата дестинация с 21%. Европейският съюз падна до трето място с 2.3 млн. тон или 7%. Износът за Южна Корея е намалял с 3.2% в сравнение януари до септември 2011 г. Латинска Америка изпитват значително увеличение с 18.7 %. В резултат китайският износ в региона нарасна значително над средните за света 10.3%. NAFTA регистрира ръст от 29% през първата Q4 на 2012 г. в сравнение с 2011 г. Китайския износ за САЩ се увеличава с 25%, а за Мексико има значителен ръст от 121%. 54% от китайския износ в региона са концентрирани в три държави Бразилия с 649 763 тона, Чили – с 576 594 тона, Перу – с 491 526 тона. В Чили и Перу внесените обеми през тези Q3 на 2012 г. са се увеличили съответно с 69% и 62% в сравнение със същия период на 2011 г. (Alacero)
Източник: Други (25.01.2013)
 
POSCO вижда светло бъдеще отвъд кризата Четвъртият по големина производител на стомана в света POSCO устоява на продължаващата световна криза в стоманодобивната промишленост по-добре от по-големите си съперници, заради агресивните си мерки за съкращаване на разходите и портфолиото с висока добавена стойност. Компанията се фокусира предимно върху автостоманата и другите скъпи продукти, за да получи тласък, след като китайските стоманопроизводители наводниха световния пазар с нискокачествена стомана. Срещу свиването на търсенето, нарастването на цените на суровините и другите неблагоприятни условия за бизнес, производителят на стомана е в авариен режим през последните няколко години и прилага широк спектър от мерки за намаляване на разходите. POSCO продде несъществените си дъщерни фирми, намали броя на своите бизнес подразделения до 46 от предишния 70. Чрез структурна реорганизация, тя се стреми да създаде по-голяма синергия между филиали си и да се превърне в интегрирано предприятие. POSCO е и най-скъпият стоманопроизводител от гледна точка на пазарна капитализация, изпреварвайки ArcelorMittal, Nippon Steel, Sumitomo и JFE Steel. Определена е за най-конкурентна и печеливша в сектора в света. (Корея Times)
Източник: Други (28.01.2013)
 
Arcelor, Nippon Steel ще обединят усилия за предприятие на Thyssen ArcelorMittal и Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, двата най-големи производители на стомана в света, се обединиха, за да отправят оферта за предприятие на ThyssenKrupp AG в САЩ. ArcelorMittal и Nippon Steel отправиха необвързваща оферта за около 1.5 млрд. долара за завода в Алабама. Двете компании са изправени пред конкуренция от съперници, включително Cia. Siderurgica Nacional SA, бразилска компания за стоманодобив наддаване за предприятията на ThyssenKrupp в САЩ и Бразилия, както и Nucor Corp, която се интересува от обекта в САЩ. Американските и бразилските операции може да донесе между 3 и 5 млрд. долара. Обвързващи оферти ще се отправят в средата на февруари, така че цената може да се промени. Главният изпълнителен директор на ThyssenKrupp Хайнрих Хайзингер продава предприятията на Steel Americas, след като отслабеното търсене от автопромишлеността и строителството, както и конкуренцията от Китай, свалят цени и изстискват маржовете на печалбата. (Bloomberg)
Източник: Други (30.01.2013)
 
Нова канадска фирма ще търси руди в България Още една канадска компания ще изследва възможностите за добив на руди в България. След като преди месец "България алфа" спечели конкурса на икономическото министерство, в сряда кабинетът даде разрешение на дружеството за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Бяло". Тя е разположена в общините Димитровград, Минерални бани, Хасково и Първомай и е един от най-големите терени, предоставяни за търсене на руди в страната (191 кв. км). Титулярът на разрешението е регистриран в България, но е еднолична собственост на Mundoro Mining Corporation (Британски Вирджински острови), зад което стои канадската компания Mundoro Capital. "България алфа" планира да инвестира 1.996 млн. лв., а още близо 230 хил. лв. ще бъдат вложени в мероприятия по опазване на околната среда, съобщиха от Министерския съвет. Разрешението дава възможност на компанията да търси всякакви метални полезни изкопаеми. Едва след като приключи проучването, ще е ясно дали и какви руди има в площта. Това ще отнеме най-малко три години, какъвто е срокът на разрешителното, но законът позволява то да се удължава на два пъти с по две години. Канадската Mundoro проучва основно медно-златни находища. Българското дружество е сравнително ново и досега няма информация да е работило в страната, а представителите му не бяха открити за коментар. "България алфа" е създадена през ноември 2011 г. с предмет на дейност търсене, проучване и добив на метални полезни изкопаеми. Регистрирана е в София с капитал от 50 хил. лв. Управител на фирмата е канадската гражданка Теодора Дечев, а в съвета на директорите влизат още двама чужди граждани - Алнеш Прасад Мохан от Канада и Джон Джоузеф Хой от САЩ. Те, както и прокуристът на фирмата Георги Магаранов, са в управата и на Mundoro Capital. Според информация на сайта на канадската фирма Тео Дечев е професионален инженер и инвестиционен банкер с над 15 години опит. Занимавала се е с финансирането на проекти за проучване и добив на полезни изкопаеми в Турция, Еквадор и други страни. Алнеш Мохан е финансовият директор на фирмата и повече от 15 години е предоставял счетоводни услуги на добивни компании в различен етап на развитие. Джон Хой е с най-дългогодишен опит - над 45 години. Той също е инженер и инвестиционен банкер и е бил директор на шведската компания за добив на природен газ Tethys Oil. Георги Магаранов е професионален геолог с 20 години практика и е работил за световни гиганти като Rio Tinto и AngloAmerican. Канадската компания Mundoro Capital има няколко проекта на етап проучване в Сърбия и Мексико, както и миноритарен дял в златното находище Maoling в Китай, където предстои да започне добив. В западната ни съседка фирмата проучва за медни и златни руди. В Мексико има разрешение за общо девет площи, като в най-напреднал етап са проучванията в Centauro, където се предполага, че има запаси на благородни метали, и Camargo, която е с потенциал за руди, съдържащи злато, сребро, мед, олово и цинк. До лятото на 2011 г. Mundoro беше едноличен собственик на Maoling Gold Project, но продаде 95% от акциите на China National Gold Group Hong Kong, което е дъщерно дружество на държавната China National Gold Group Corporation. "България алфа" не е първото канадско дружество, което проявява интерес към минния сектор у нас. Dundee Precious Metals (DPM) например има две дъщерни компании - "Челопеч майнинг", което разработва най-голямото златно находище в страната, и "Болкан минерал енд майнинг", което получи концесия за добив на златосъдържащи руди от находище "Ада тепе" край Крумовград, но още не е започнало работа. С проучване на златни находища пък се занимава "Евромакс сървисиз", което е собственост на Euromax Resources през регистрираното на Каймановите острови Omax International. DPM и Euromax също имат проекти в Сърбия.
Източник: Капитал (31.01.2013)
 
Фирма Сплавкомерс, част от структурата на Макметал Холдинг, ще изгради нова инсталация за преработка на негодни за употреба гуми и каучукови изделия в рамките на спечелено финансиране по ОП Развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Програмата е финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет. За реализирането на проекта дружеството ще получи безвъзмездна финансова помощ в размер на близо 1,2 млн. лв. Срокът на проекта е една година. Такъв тип инсталации са разработени на територията на ЕС през последните 3-4 години и в тях се използват иновативни процеси, съответстващи на всички екологични изисквания и безотпадните технологии. С изграждането на подобен вид инсталация ще бъде решен проблемът с пълната и ефективна преработка на негодни гуми и каучукови изделия. До момента те бяха оплзотворявани в циментовите заводи чрез изгаряне.
Източник: БТА (31.01.2013)
 
КЦМ започва зелен проект за 3 млн. лв. Поредна голяма инвестиция беше задвижена от КЦМ - Пловдив, след като компанията обяви процедура за доставка на основното оборудване за проекта си за намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефективност при производството на олово. Поръчката е за общо 2.989 млн. лв. и включва три отделни позиции, най-голямата от които е на линия за леене. Целият проект е на стойност 2.994 млн. лв., като половината от средствата се осигуряват безвъзмездно по оперативна програма "Конкурентоспособност". Целта е да се намали енергийното потребление с над 40%, а себестойността на продукцията да падне с 9%. Основната част от поръчката е за доставка на автоматизирана енергоспестяваща линия за леене на олово и оловни сплави. Офертите не трябва да надвишават 2.758 млн. лв. От кандидатите се изисква да имат общ оборот от поне 6.894 млн. лв. за последните три години. За същия срок те трябва да са изпълнили минимум три подобни договора. Най-голяма тежест при оценка на предложенията ще имат допълнителните технически характеристики (50%), а другите критерии са цена и гаранционен срок. Освен че ще понижи енергийните разходи, новото оборудване се очаква да намали дефектите при производството и съответно нуждата от преработка. Инсталирането на една линия ще ограничи превозването на продукцията вътре в завода за извършване на различните процедури. Наскоро ръководителят на проекта Иван Бойновски коментира, че на практика това е робот, който ще захранва с метал, ще дозира, отлива, подрежда и връзва на стелаж, претегля и маркира крайната продукция. Това ще доведе и до намаляване на работниците в най-тежкото производство от 8 на 3-ма души на смяна. С другите два елемента от поръчката КЦМ планира да използва част от отделяната топлина от машините, както и слънчева енергия за подгряване на вода и за отопление. В момента компанията търси доставчик на т.нар. локален винтов компресор с вградена система за оползотворяване на топлина. Компресорът ще подава въздух за производството на олово, а при охлаждане топлината ще се използва за подгряване на битова гореща вода за сградите на предприятието. Освен това компанията предвижда да постави слънчева инсталация върху покрива на оловния завод, за да я използва за собствени нужди. "Монтирането на първите 90 броя слънчеви панели ще послужи като пилотен проект, който може да бъде мултиплициран в цялото предприятие", каза Бойновски. Максималната цена за доставка на винтовия компресор е малко под 40.6 хил. лв., а таванът за слънчевата инсталация е 190.6 хил. лв. Изискванията към кандидатите са да имат оборот от съответно 101.4 хил. лв. и 476.5 хил. лв. за последните три години, както и да са направили поне по три подобни доставки. Договорът за безвъзмездна помощ за проекта беше подписан през август миналата година и е със срок на изпълнение 23 месеца. Това беше третият опит на КЦМ да получи финансиране за свой проект по "Конкурентоспособност" за големи предприятия. Според Бойновски обаче сегашният проект е толкова важен за компанията, че тя е била готова да осигури средствата и сама. Идеята явно е била оценена и от комисията, защото дружеството е било класирано на второ място от общо 56 кандидата. По думите на Бойновски инвестицията има ефект върху всеки от трите показателя на Стратегия 2020 - по-малко емисии, по-висока енергийна ефективност и въвеждане на възобновяеми източници. Освен чисто екологичните предимства проектът ще увеличи и производствения капацитет на завода с над една четвърт. Успоредно с това продължава изпълнението и на най-мащабния проект в завода за последните 50 години - ТОРП, който трябва да приключи тази година. Той е на стойност 190 млн. лв. и се финансира със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, а КЦМ участва с около 10% собствено финансиране. Проектът предвижда изграждането на изцяло нов оловен завод и модернизация на цинковото производство. Това ще намали енергийните разходи наполовина, като в същото време произвежданата продукция ще се увеличи. През миналата година КЦМ пласира 72 хил. тона цинк, 65 хил. тона олово и 24 хил. тона сплави на Лондонската метална борса. Очакваната нетна печалба за 2012 г. е около 18.5 млн. лв.
Източник: Капитал (01.02.2013)
 
Китайският стоманодобив в беда Стоманодобивната промишленост в Китай се сблъска с най-големите си трудности от десетилетия през изминалата година, след като забавянето на световната икономика сви търсенето, заявиха от асоциация на производителите. Добивът на необработена стомана в Китай е нараснал с 3.1% до 716.54 млн. тона през 2012 г., с 5.8 процентни пункта по-малко в сравнение с година по-рано, Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA), каза. CISA заяви, че членуващите в нея фирми са отчели печалби по-ниски с 98.22% до 1.58 млрд. юана (около 252 млн. долара) спрямо година по-рано. Стоманодобивната промишленост е изправена пред изключително трудна ситуация през 2012 г., като забавянето на икономическия растеж в Китай и останалата част на света ви търсенето на пазара и доведе до ниски цени на стоманата. БВП на Китай е нараснал със 7.8% на годишна база до 51.93 трлн. юана през миналата година, най-бавният темп на растеж от 1999 г. насам, според Националното бюро за статистика. Забавянето на икономическия растеж е намалило търсенето на стомана от отраслите надолу по веригата, като железопътното строителство, недвижимите имоти, и корабостроителния сектор. (NZweek)
Източник: Други (01.02.2013)
 
Форс мажорни обстоятелства в австралийската Rio Tinto Rio Tinto обяви преди два дни, че форс мажорните обстоятелства във въгледобивната мина Kestrel остават в сила, поради повреда на главната железопътна линия, причинена от наводнения. Aurizon, железопътния оператор на линията Backwater, използван от Rio Tinto за превоз на въглища към пристанището в Гладстон, заяви че трасето може да бъде извън линия от 7 до 10 дни. Говорителят на Rio Tinto заяви, че всички въглищни мини работят и проблемът е с превоза. Форс мажорните обстоятелства са юридическа клауза освобождаваща дружествата от задълженията за доставка по договори за продажба поради обстоятелства, които са извън техния контрол. Тежките тропически дъждове през миналата седмица, които заляха източните въглищни полета в Австралия, спряха превоза по ЖП линиите и изведоха от експлоатация мини и пристанища в два щата. Повече от половината световен износ на въглища е от Австралия. Там е и най-големият в света терминал за износ на термични въглища до град Нюкасъл. Мината Kestrel изнася около 4 млн. тона коксуващи се и топлинна въглища година. (Reuters)
Източник: Reuters (01.02.2013)
 
Китай гори въглища колкото останалия свят Потреблението на въглища в Китай се е увеличило с 9% през 2011г. до 3.8 млрд. тона, което означава, че страната използва почти толкова от това изкопаемо гориво, колкото целия останал свят. Индия бързо догонва китайците и по прогноза на Международната агенция за енергетика (IEA) към 2017 г. ще стане вторият по големина въглищен потребител в света, надминавайки САЩ. Според IEA през миналата година със забавянето на китайската икономика е намаляло и търсенето на въглища, като то вероятно ще се задържи на ниво от 3.7 млрд. тона годишно до 2016 г. По-дългосрочни прогнози допускат, че пикът на потребление на въглища в Китай ще бъде достигнат към 2030 г. Рязко увеличената употреба на този относително евтин източник на енергия е сочена като една от причините за увеличаването на парниковите газове в атмосферата. Докато Европа и САЩ се опитват да прокарват мерки за екологично чисти и възобновяеми източници на енергия, в Китай апетитът за въглища бързо расте.(WSJ)
Източник: Други (04.02.2013)
 
Кредитори търсят над 22 млн. лв. от ОЦК в съда Повече от година след като Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали спря работа и няколко месеца след като основните му производствени активи бяха разпродадени от частен съдебен изпълнител, стана ясно, че срещу дружеството има заведени дела за над 22 млн. лв. В сумата влизат съдебни, административни и арбитражни производства за по-големите задължения (над 10% от собствения капитал), както и претенциите на работниците и служителите за неизплатени заплати, показват отчетните документи за третото тримесечие на 2012 г., които бяха публикувани на сайта на борсата в понеделник. Заради просрочени плащания наскоро се разбра, че двама кредитори са поискали откриване на производство по несъстоятелност. С най-големи предявени вземания към края на септември е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която има два иска за общо 15.7 млн. лв. През лятото на миналата година от финансовата институция казаха, че компанията, чийто мажоритарен собственик е "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, им дължи 54 млн. лв. Няколко месеца по-късно по искане на банката бяха организирани серия от търгове за продажба на имущество, в резултат на което основните производствени активи официално станаха собственост на ПИБ и свързаната с нея фирма "Хармони 2012". Общата цена на оловното и цинковото производство заедно с пречиствателната станция достигна около 14.5 млн. лв. От "Хармони" наскоро съобщиха, че планират да изградят нов цинков цех и са обявили конкурс за изпълнител на проекта, но отказаха подробности. Другите по-големи вземания, за които има висящи производства, са на лизингови компании, показват документите. "Скания" има да получава над 1 млн. лв. от ОЦК, а "Интерлийз" е предявила иск за близо 2.6 млн. лв. За неиздължени заплати има заведени 900 дела от работници и служители на обща сума 2.3 млн. лв. Общо към края на септември по баланса на компанията има текущи задължения за 53.2 млн. лв., най-голямата част от които - 30.6 млн. лв., са по банкови заеми. От нетекущите задължения пък, които са в размер на близо 110 млн. лв., основната част е към свързани предприятия - 72.2 млн. лв. В същото време последният период, за който компанията регистрира някакви продажби на продукция, е към края на март. За първото тримесечие ОЦК отчете, че е произвел 84 тона олово и около 400 тона цинк, а приходите от продажбите на двата метала са съответно 703 хил. лв. и 1 млн. лв. Тези резултати остават без промяна и към края на септември. Причината е спирането на цинковия завод за ремонт в края на 2011 г., последвалите протести на работниците, които продължиха до края на второто тримесечие в очакване на нов инвеститор, и продажбата на активи, ипотекирани в полза на ПИБ през третото тримесечие. В момента производствената дейност окончателно е прекратена, се посочва в междинния доклад на дружеството. Документите са подписни от изпълнителния директор Валентин Манев. Той беше назначен на мястото на Славея Стоянова, която се оттегли от поста миналия октомври. Всичко това е довело до рязко намаление на приходите от продажби, които са достигнали 45.5 млн. лв. към края на септември. Това е близо два пъти по-малко, отколкото за същия период на 2011 г., а единственото, което ограничава по-сериозен спад, са приходите в графата "Други". Те са се увеличили от малко под 20 млн. лв. до 42.6 млн. лв. за третото тримесечие на 2012 г. Разходите за дейността също са намалели почти наполовина. Крайният резултат обаче показва, че загубата на дружеството е нараснала до 12.2 млн. лв. от 7 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (05.02.2013)
 
ОЦК излезе на загуба заради свито производство С близо 24% са намалели приходите от продажби на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали през 2011 г. Към края на годината обемът им достига 103 млн. лв. спрямо 135 млн. лв. за 2010 г. Това става ясно от предварителния отчет на дружеството за 2011 г., който беше публикуван на сайта на фондовата борса. Компанията регистрира нетна загуба в размер на 14.6 млн. лв. в сравнение с 642 хил. лв. печалба за предходната година. ОЦК отчита по-ниско производство на основните продукти, както спрямо 2010 г., така и спрямо прогнозите на ръководството. Количеството на произведеното олово е с 10 123 т по-малко и достига 6529 т. Намалението при цинка е с 2299 т, а общото производство е 16 764 т. В същото време очакванията бяха заводът да произведе 21 хил. т олово и 21.5 хил. т цинк през миналата година. През април обаче дружеството временно прекрати производството на олово от концентрати, след като цех "Агломерация" беше затворен за неспазване на екологичните норми. ОЦК се фокусира върху преработка на вторични метали, предимно от акумулатори, но количествата на вътрешния пазар са ограничени, пише в междинния доклад. Свиването на цинковото производство пък се дължи на непредвидени капиталови ремонти на някои основни агрегати заради забавяне реализацията на нови проекти. В резултат на намаленото производство на метали дружеството отчита понижаване на приходите от реализация на продукция с 31.7%, като обемът им достига 82.2 млн. лв. към края на годината. Разходите за дейността възлизат на 124.2 млн. лв., което е понижение от 11.6% спрямо 2010 г. Основната част от тях - 111.1 млн. лв., са разходи за производствена дейност, които намаляват с 12.7% на годишна база. Оперативната загуба на дружеството към края на 2011 г. е в размер на 8.2 млн. лв. Износът продължава да формира основна част от приходите от продажба на продукция - 82.42%. Мажоритарен собственик на ОЦК е "Интертръст холдинг БГ", който държи 87.4% от капитала.
Източник: Капитал (05.02.2013)
 
Слабото търсене в Европа сви производството в "Промет стиил" Свитото търсене на стоманени продукти в Европа се е отразило негативно на производството в "Промет стиил" през миналата година. Общото количество прокат, произведено от украинската компания Metinvest, която е собственик на завода край Бургас, е намаляло със 170 хил. тона (6%) и това е засегнало натоварването на мощностите в българското предприятие, пише в оперативния отчет на групата за 2012 г. Производството на готови продукти като цяло е спаднало със 716 хил. тона (8%) и е достигнало до 8.6 млн. тона. От документа не става ясно какви са конкретните резултати на "Промет стиил", а от компанията не бяха открити за коментар. Спадът в черната металургия в страната обаче започна да се усеща още през второто тримесечие на 2012 г., а до края на годината проблемът се задълбочи. Прогнозите на сектора за тази година в най-добрия случай са за запазване на миналогодишните нива. Външни и вътрешни фактори "Промет стиил" произвежда сортов прокат от обикновени и специални стомани, като използва заготовки, които се доставят от друг завод на групата - Yenakiieve Steel в Украйна. Подобно на другите предприятия в черната металургия продукцията се пласира основно в региона, тъй като транспортните разходи правят износа на по-далечни разстояния нерентабилен. Отделно от това продажбите на стомана за строителството в страната през 2012 г. пострадаха сериозно от нерегламентиран внос, който почти изцяло измести вътрешната реализация. Последните официални данни на "Промет стиил" са за 2011 г. и показват над 70% ръст на приходите на годишна база, които достигат 403 млн. лв. Компанията успява да свие загубата си почти наполовина и от 27 млн. лв. за 2010 г. тя става 15.9 млн. лв. Според изпълнителния директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова обаче възстановяването на производството в бранша през 2010 и 2011 г. след отчетения рязък спад в началото на кризата през 2009 г. не е продължило през миналата година и крайните резултати няма да са много оптимистични, особено в черната металургия. Групата Metinvest е най-голямата добивна и металургична група в Украйна, която обединява интересите на милиардерите Ринат Ахметов, Вадим Новински и Владимир Бойко. За 2011 г. компанията отчете над 14 млрд. долара консолидирани приходи, а чистата й печалба скочи с 320% до близо 1.9 млрд. долара. Metinvest стана собственик на "Промет стиил" след сливането на руската "Смарт груп", която дотогава държеше бургаския завод, и регистрираното в Кипър System Capital Management на Ахметов. Последното дружество е собственик на групата заедно с Energees Investment Limited, което се търгува на Лондонската фондова борса.
Източник: Капитал (06.02.2013)
 
Бившият изпълнителен директор на ЦСКА и на "Кремиковци" Александър Томов е ощетил комбината със 7 050 000 евро. Той продал без знанието на държавата хвостохранилище и общежитие, собственост на предприятието. Сумата обаче не постъпила в "Кремиковци". Това става ясно от мотивите на съдия Мариян Марков, които бяха обявени вчера - две години и единайсет дни след присъдата. Томов бе осъден на 26 януари 2011 г. на 9 г. затвор след продължило близо две години дело. 9 г. зад решетките получи и бившият член на Управителния съвет на "Кремиковци" Иван Иванов. Двамата бяха лишени от правото да заемат ръководни позиции и да упражняват професия, свързана с материална отчетност. Другите двама подсъдими - бившият изпълнителен директор на ЦСКА Александър Гарибов и директорът на фирма "Финметал" Божко Бонев, бяха оправдани. Делото бе образувано през 2008 г. и се водеше от Националната следствена служба, след като в Софийската градска прокуратура постъпиха материали от ДАНС.
Източник: 24 часа (07.02.2013)
 
Защо най-големият производител на стомана в света загуби $ 3.7 млрд. през миналата година ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, отчете нетна загуба от $ 3.7 млрд. миналата година. Това е огромен спад от печалбата в размер на $ 2.3 млрд. през 2011 г. ArcelorMittal усети удара на световното забавяне в стоманодобивната промишленост, дължащо се отчасти на по-слабото търсене в Китай, най-големият потребител в света. Люксембургската компания няма производство в Китай, но продава в страната. Най-големият удар за Arcelor беше Европа и това вероятно няма да се промени много тази година. Компанията отдава загубата от $ 3.4 млрд. на отписвания на европейски активи. "2012 г. беше много трудна година за стоманодобивната промишленост, особено в Европа, където търсенето на стомана се понижи с 8.8%", заяви главният изпълнителен директор Лакшми Митал. Намаляващото европейско търсене избута ArcelorMittal на червено миналата година. Eurofer заяви, че очаква търсенето на стомана в Европа да остане на „задна скорост”, изоставайки още тази година, преди да отскочи през 2014 година, в резултат на правителствените мерки за строги икономии и ниското потребление. (Quartz)
Източник: Други (07.02.2013)
 
Tata Steel инвестира в стомана за автомобили с висока якост Tata Steel Europe заяви, че ще инвестира 2.3 милиона евро в подразделението си IJmuiden в Холандия за разработване на следващо поколение стомана, предназначени за автомобилната индустрия, която е по-лека, по-силна и по-способна да издържа на катастрофи. Европейският клон на индийската компания - Tata Steel UK Ltd, е вторият по големина производител на стомана в Европа. Европейските стоманопроизводители са борят, за да реализират печалба през последните няколко години, насред бързото свиване на пазара. "Инвестицията за изследвания идва след тясното сътрудничество между Tata Steel и три големи европейски производители на автомобили, за да се разбере техните изисквания за бъдещите модели автомобили", заявиха от Tata. Автомобилният сектор, който е основен пазар за стоманодобивната промишленост, е подложен на натиск да произвежда по-леки и по-щадящи околната среда автомобили и това тласна стоманопроизводители да инвестират в разработването на нови, по-леки материали. Tata и други производители ускоряват преминаването към продукти, които придават по-голяма стойност, за да им помогне да издържат на агресивния внос на основните видове стомана. (Reuters)
Източник: Други (08.02.2013)
 
Консорциум Набуко обяви предварителен търг за доставчици на стоманени тръби Nabucco Gas Pipeline International GmbH обяви старта предварителната квалификация на доставчици за стоманените тръби за своите 1320 км, 122-сантиметров в диаметър тръбопровод. Преквалификацията предшества старта на търг и позволява на много сложни проекти като Набуко да идентифицират доставчиците, отговарящи на нуждите на проекта. Стартирането на този процес на предварителна квалификация е още една стъпка в посока гарантиране, че Набуко е готов да следва графиците за доставка на газ на Shah Deniz Consortium. Проектът, който в момента е в напреднал етап на развитие, наскоро обяви началото на инженерното проектиране, работи за 122-сантиметровият тръбопровод със Saipem. (Global Energy)
Източник: Други (11.02.2013)
 
Алкомет АД добави около милион лева към септемврийската си печалба през последните три месеца на 2012г. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към четвъртото тримесечие на 2012г., в размер на 3924 хил. лв. Към септември печалбата бе в размер на 2 958 хил. лв. Общите приходи в края на периода са 261 862 хил. лв., което е с 4.78 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 3.42 % спрямо предходния период до 257502 хил.лв. Нетните приходи от продажби в края на четвъртото са в размер на 260 621 хил.лв. и представляват 99.53 % от общите приходи. Спрямо съответния период за 2011 година те намаляват с 4.80 %. Към 31 декември 2012г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.22лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за IV-тото трим. на 2012г. Собственият капитал на дружеството е 96 143 хил. лв. , като спрямо същия период на 2010г. се е увеличил с 3.23 %.
Източник: Money.bg (12.02.2013)
 
Essar Steel ще продава пелети на ArcelorMittal USA Essar Steel Minnesota заяви, че ще продава част от пелетите, които ще се произвеждат в понастоящем строящия се завод за таконит в Nashwauk, на ArcelorMittal USA. 10-годишният договор вероятно ще започне следващата година, когато новият завод на Essar заработи. Според споразумението, Essar ще доставя 3.5 млн. метр. тона стандартни и разредени пелети от желязна руда годишно за стоманодобивните операции на ArcelorMittal в Северна Америка. Това е около половината от капацитета на новия завод. ArcelorMittal е собственик на таконитен залеж в Менорка и завод във Вирджиния, но има голям апетит за суровини, добивайки стомана в Индиана, Охайо, Западна Вирджиния, Пенсилвания, Южна Каролина и Илинойс. В предприятието на стойност 1.7 млрд. долара на Essar ще работят 300 души и ще бъде първото ново за добив и обработка на таконит в Минесота от 35 години, когато отвари, вероятно по-късно тази година. (Duluth News Tribune)
Източник: Други (13.02.2013)
 
Приказки за национализация стряскат инвеститорите в минния сектор Минерално-суровинната индустрия в България, както и в Европейския съюз и света, е основата на всички останали индустрии. Тя дява значителни осигуровки, местни данъци, такси и други. Освен това, концесионерите оказват допълнителна голяма всестранна подкрепа на местните общности, пише в писмо до медиите Управителния съвет на Българска минно-геоложка камара. Концесионните такси в някои договори за концесии, които са неразделна част от договорите за приватизация в отрасъла, са средно около 1.5% от стойността на добитите количества метали. Ако те се приравнят към нетните приходи от продажби, процентът трябва да се увеличи с около 1/3 поради технологичните загуби при добива и обогатяването. Това означава, че размерът на концесионно възнаграждение в тези договори в България от около 1.5% се равнява на около 2.0% на база нетни приходи от продажби, колкото е например в Румъния. На база гореспоменатото можем да заключим, че концесионните такси в България са съизмерими с тези на държавите от Европейския съюз. Всяко повишаване на тези такси ще постави инвеститорите у нас в по-неблагоприятно положение спрямо инвеститорите в други европейски държави. За съжаление, хора, които не разбират същността на добивната индустрия и големия риск на инвеститорите, свързан с циклично променящите се пазарни условия и цени, проявяват интерес към тази индустрия единствено, когато дойде цикъл на повишаване на цените на борсовите и други суровини. Тогава те започват да манипулират общественото мнение, че могат да се подобрят пенсиите на хората, заплатите и инфраструктурата на страната, като компаниите се национализират и се увеличат данъците, но никой не говори, че са необходими огромни средства за покриване на производствените разходи за добива и значителни инвестиции за техническо осигуряване, технологично развитие, екология и безопасност на труда в предприятията от отрасъла. Когато дойде период на ниски пазарни цени и компаниите от минния сектор в целия свят се затрудняват как да продължат своята дейност и да запазят работните места, гореспоменатите хора не се интересуват от проблемите на бранша. Предизборно вече се чуват и предложения държавата да участва в добива на минерални суровини и този въпрос да бъде поставен за решаване с референдум. Придобити граждански или търговски права не могат да се отнемат по такъв начин, както и изменението на вече съществуващи търговски договори. Това противоречи на всички правни принципи в Европейския съюз. Освен това, законът изрично забранява да се поставя на референдум въпросът за данъци, такси и трудови и осигурителни плащания и вноски. Това е основна част от правителствената финансова политика на всяка държава и не подлежи на подобно допитване, което може да блокира икономиката на страната за години наред, да дискредитира България в очите на инвеститорите, не само в бранша, но и във всички отрасли на икономиката. Същевременно, България има горчив опит от времето, когато цялата добивна индустрия беше държавна и като такава беше технологично изостанала и с огромни проблеми в екологията и безопасността на труда, се посочва в писмото на Управителния съвет на Българска минно-геоложка камара.
Източник: Дарик радио (14.02.2013)
 
Tata Steel отчете загуба за второто тримесечие Индийската Tata Steel, един от най-големите производители на стомана в света, отчете втора поредна тримесечна загуба, тъй като търсенето и цените продължиха да се свиват на ключовия европейски пазар. Компанията, която купи англо-холандската Corus за 13.7 млрд.долара през 2007 година, отчете нетна загуба от 7.63 млрд. рупии (140 млн. евро) за трите месеца до декември, спрямо загуба от 6.03 милиарда рупии година по-рано. Приходите бяха по-ниски от прогнозите на анализаторите за 740-милиона рупии загуба. Компанията, част от конгломерата занимаващ се с дейности от чай до превозни средства Tata Group, обяви 3% спад в продажбите до 5.8 млрд. долара. Европа съставлява около две трети от продажбите и производството на стоманопроизводителя, който има годишен капацитет от 28 млн. тона. "Свиване на търсенето в Европа е значително. Нямаме вълшебна пръчица, ще трябва да преодолеем краткосрочните предизвикателства" заяви главният финансов директор на Tata Steel Кушик Чатерджи. (AFP)
Източник: Други (14.02.2013)
 
Медодобивният комбинат в Пирдоп е увеличил преработката на концентрат през последните три месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на предходната година. Това е довело и до по-голямо производство на сярна киселина, която се получава като страничен продукт след пречистване на отпадните газове. Това става ясно от отчета на германската компания Aurubis, която е собственик на "Аурубис България", за първото тримесечие на финансовата година (октомври - декември). Групата като цяло повишава оперативните си резултати, а прогнозите на мениджмънта за годината са положителни най-вече заради очакванията за ръст на търсенето в Китай. Производство Заводът в Пирдоп е преработил общо 263 хил. тона меден концентрат за периода, или с 1.1% повече, отколкото година по-рано. С близо 7% пък е нараснало количеството произведена сярна киселина, достигайки 271 хил. тона. От компанията отчитат леко понижение при производството на катоди (мед с висока чистота) - с около 2% до 54 хил. тона, заради плановото спиране на работа за поддръжка през септември и октомври миналата година. Звеното за първична мед на Aurubis, което освен "Аурубис България" включва и заводите в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), е преработило общо 552 хил. тона концентрат спрямо 529 хил. тона за първото тримесечие на предходната финансова година. Значително е нараснало и производството на сярна киселина - от 510 на 544 хил. тона. Продукцията на катоди отбелязва около 1% ръст до 234 хил. тона. Оперативната печалба преди данъци на звеното достига 108 млн. евро, или 49% увеличение на годишна база. Това обаче отчасти се дължи на еднократни ефекти, които ще бъдат неутрализирани през следващите тримесечия, уточняват от компанията. По същата причина по-висока оперативна печалба отчита и звеното за рециклиране, което включва мощности в Люнен (Германия) и Хамбург. Без този извънреден фактор обаче финансовият резултат е по-слаб най-вече заради намаленото производство във връзка с проведените планови ремонти през октомври. Влияние е оказало и това, че таксите за преработка не са били толкова високи, колкото година по-рано. Заради икономическата несигурност в Европа най-слаби остават резултатите на звеното за медни продукти. Главната причина за това е свитото търсене в Южна Европа. В същото време пазарите в Северна Америка и Далечния изток са били по-добре, но това не е успяло да компенсира ефекта от проблемите на Стария континент. Резултати и прогнози Продажбите на групата са се увеличили с 8% до 3.4 млрд. евро за първото тримесечие на финансовата година, показва междинният доклад. Оперативната печалба преди данъци е достигнала 140 млн. евро спрямо 86 млн. евро за същия период на миналата година (+63%). Резултатът включва еднократен положителен ефект в размер на 65 млн. евро заради намаляването на запасите от благородни метали, което се дължи на увеличен износ и забавен внос на суровини за производството им. Този ефект обаче е временен и ще се неутрализира с натрупването на запаси, се посочва в отчета на дружеството. Консолидираната нетна печалба за периода е 104 млн. евро, или със 75% повече от предходната година. Основният показател, който следят в компанията - възвращаемост на оборотния капитал, намалява с 1.3 процентни пункта до 22.6%, но остава далеч над определената цел от 15%. От Aurubis очакват пазарът на мед да остане стабилен въпреки несигурните прогнози за икономиката. Мерките, които Китай предприема за засилване на растежа, се очаква да доведат до повишено търсене и по-високи цени на медта, смятат мениджърите на групата. В мерките влизат и инфраструктурни проекти, за които се използват големи количества мед, като разширяване на железопътната и електрическата мрежа. От компанията също прогнозират по-голямо индустриално търсене в САЩ и Германия, въпреки че като цяло пазарът на медни продукти в Европа ще остане слаб през следващите няколко месеца.
Източник: Капитал Dаily (15.02.2013)
 
Лек ръст на производството в "Аурубис България" Медодобивният комбинат в Пирдоп е увеличил преработката на концентрат през последните три месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на предходната година. Това е довело и до по-голямо производство на сярна киселина, която се получава като страничен продукт след пречистване на отпадните газове. Това става ясно от отчета на германската компания Aurubis, която е собственик на "Аурубис България", за първото тримесечие на финансовата година (октомври - декември). Групата като цяло повишава оперативните си резултати, а прогнозите на мениджмънта за годината са положителни най-вече заради очакванията за ръст на търсенето в Китай. Заводът в Пирдоп е преработил общо 263 хил. тона меден концентрат за периода, или с 1.1% повече, отколкото година по-рано. С близо 7% пък е нараснало количеството произведена сярна киселина, достигайки 271 хил. тона. От компанията отчитат леко понижение при производството на катоди (мед с висока чистота) - с около 2% до 54 хил. тона, заради плановото спиране на работа за поддръжка през септември и октомври миналата година. Звеното за първична мед на Aurubis, което освен "Аурубис България" включва и заводите в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), е преработило общо 552 хил. тона концентрат спрямо 529 хил. тона за първото тримесечие на предходната финансова година. Значително е нараснало и производството на сярна киселина - от 510 на 544 хил. тона. Продукцията на катоди отбелязва около 1% ръст до 234 хил. тона. Оперативната печалба преди данъци на звеното достига 108 млн. евро, или 49% увеличение на годишна база. Това обаче отчасти се дължи на еднократни ефекти, които ще бъдат неутрализирани през следващите тримесечия, уточняват от компанията. По същата причина по-висока оперативна печалба отчита и звеното за рециклиране, което включва мощности в Люнен (Германия) и Хамбург. Без този извънреден фактор обаче финансовият резултат е по-слаб най-вече заради намаленото производство във връзка с проведените планови ремонти през октомври. Влияние е оказало и това, че таксите за преработка не са били толкова високи, колкото година по-рано. Заради икономическата несигурност в Европа най-слаби остават резултатите на звеното за медни продукти. Главната причина за това е свитото търсене в Южна Европа. В същото време пазарите в Северна Америка и Далечния изток са били по-добре, но това не е успяло да компенсира ефекта от проблемите на Стария континент. Продажбите на групата са се увеличили с 8% до 3.4 млрд. евро за първото тримесечие на финансовата година, показва междинният доклад. Оперативната печалба преди данъци е достигнала 140 млн. евро спрямо 86 млн. евро за същия период на миналата година (+63%). Резултатът включва еднократен положителен ефект в размер на 65 млн. евро заради намаляването на запасите от благородни метали, което се дължи на увеличен износ и забавен внос на суровини за производството им. Този ефект обаче е временен и ще се неутрализира с натрупването на запаси, се посочва в отчета на дружеството. Консолидираната нетна печалба за периода е 104 млн. евро, или със 75% повече от предходната година. Основният показател, който следят в компанията - възвращаемост на оборотния капитал, намалява с 1.3 процентни пункта до 22.6%, но остава далеч над определената цел от 15%. От Aurubis очакват пазарът на мед да остане стабилен въпреки несигурните прогнози за икономиката. Мерките, които Китай предприема за засилване на растежа, се очаква да доведат до повишено търсене и по-високи цени на медта, смятат мениджърите на групата. В мерките влизат и инфраструктурни проекти, за които се използват големи количества мед, като разширяване на железопътната и електрическата мрежа. От компанията също прогнозират по-голямо индустриално търсене в САЩ и Германия, въпреки че като цяло пазарът на медни продукти в Европа ще остане слаб през следващите няколко месеца.
Източник: Капитал (15.02.2013)
 
Готвят протести срещу разширяването на златодобива в Кърджали Екоактивисти искат спиране на инвестиционното предложение за разширяване на инсталацията за добив на злато. Политически клуб (ПК) "Екогласност" и "Зелената партия" ще атакуват разрешението за разширяване на добива на злато от "Горубсо" - Кърджали, дадено с решение на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Хасково. Това обяви вчера председателят на ПК Емил Георгиев. Зелените събират подписка в подкрепа на искането си, която ще изпратят до европейските институции в Брюксел. Предстои организирането и на граждански протест в Кърджали. На общественото обсъждане на проекта в началото на тази година не бяха допуснати граждани, а само служители на "Горубсо", каза Георгиев. По думите му в нарушение не е организирано и обществено обсъждане и в две съседни села. Георгиев заяви, че преди два дни - на 12 февруари, е транспортирано голямо количество концентрат от хвостохранилището в Челопеч до фабрика в Пирдоп. Бяха извършени 20 курса, всеки по 40 тона концентрат, който освен злато, съдържа голямо количество арсен и е забранен за преработка в България и ЕС, коментира Георгиев. За тези и други нарушения екоактивистите ще настояват за среща с премиера и ще търсят съдействие от европейските институции.
Източник: Дума (15.02.2013)
 
Карнатака очаква само няколко мини за желязна руда да възобновят дейност Върховният съд вероятно ще позволи само една шепа добивни компании в Карнатака да възобновят производство през следващата година, заяви държавен служител по добива, подсказвайки очакванията за производството и потенциалния износ. Бавните усилия на Индия да реши проблема с 18-месечната забрана за добив в Карнатака, като доставките също са забранени, позволи на други производители да се възползват от световните цени, които удариха 15-месечен връх през януари. Само 7 от 170 мини в Карнатака са възобновени операции, като държавата се надява да стартира още 14 мини през следващата фискална година, каза Х.Р. Сриниваса, директор на отдела за държавното управление на мините и геологията. Това ще означава още 14 млн. тона, правейки годишното производство 15 млн. тона. Това е около 10% от очакваната продукция на Индия през фискалната година, която започва през април, въз основа на оценките от Федерацията на индийските добивни промишлености (FIMI). "Това е много консервативна прогноза, но е постижима", заяви Сриниваса, добавяйки, че ще отнеме време за Върховния съд да одобри възобновяването на операциите. (Reuters)
Източник: Reuters (15.02.2013)
 
Bluescope отскача след като загубата намаля Bluescope Steel заяви, че се радва на силно търсене в САЩ, но по-слабо такова в Китай след като не отчете промяна в печалбата за годината до юни. През втората половина, компанията очаква "малка печалба", която да компенсира загубата за декември от 12 млн. долара. Загубата на производителя през шестте месеца до 31 декември е подобрение от 530 млн. долара загуба за същия период през предходната година. Акциите на BlueScope скочиха със 7.4% до 4.05 долара в началото на търговията. "Свидетели сме на по-добра активност в САЩ, но Китай е може би малко по-мек", заяви управляващият директор Пол О'Мали пред анализатори. "Има голям ръст в Югоизточна Азия. Трябва да се възползваме от това". Загубата за съответния предходен период беше резултат от цялостно преструктуриране в рамките на бизнеса, включително и съкращения на работни места, насочени към преодоляване на въздействието на високия стралийски долар и силната конкуренция от чужбина. (Fairfax Media)
Източник: Други (18.02.2013)
 
Многофункционална спортна зала с 2000 места строят в Панагюрище Съвместно дружество на "Асарел-Медет" АД и община Панагюрище - "Спорт Инвест - Панагюрище" ООД, обяви конкурс за изпълнител на проекта за изграждане на многофункционална спортна зала. Прогнозната стойност на инвестицията е около 10 млн. лв., а според графика обектът ще отвори врати през 2014 г. Очаква се новата зала да е едно от най-модерните съоръжения в България. Общината участва в смесеното дружество с апорт на терен от 9236 кв.м. "При предварителната подготовка на проекта е ползван опитът на екипите, реализирали и стопанисващи в момента столичната зала "Арена Армеец" и самоковската "Арена Самоков". При проектирането на панагюрската зала са проучени специфичните изисквания на международните федерации по десетки видове спорт, което гарантира възможността в бъдеще Панагюрище да приема дори европейски и световни първенства", съобщи проджект мениджъра Нейка Новакова. Проектът е дело на екип на "ГБС Пловдив" АД. Застроената площ е 5147 кв.м Игрището е с параметри 25 на 44 метра. Около него ще има две трибуни – северна и южна, като общият им капацитет е 1562 места. При необходимост има възможност да се монтират още 400 допълнителни седалки. Това ще позволи в залата да се провеждат и концерти, изложби и други форуми. Към зрителските места водят шест стълбищни подхода, единият от които е дублиран и с асансьор. Осигурена е платформа за достъп на трудно подвижни лица. До ложите, коментаторските кабини и техническите офиси е предвиден достъп през отделен вход, каквито са международните изисквания. Входът за спортистите е ориентиран към специален паркинг за автобуси. Под северната трибуна са проектирани осем съблекални, две от които с капацитет за 30 спортисти. Към тях са добавени две сауни и лекарски кабинет. Във фоайето на сградата пък са обособени билетно гише и информационен център, гардероб и кафене с 40 места. Предвижда се и ресторант със 100 места, който ще има тераса за още 50 посетители с изглед към езерото в градския парк на Панагюрище. Съоръжението ще разполага и с конферентна зала, която може да се ползва за пресконференции и семинари. Към основната зала ще има и по-малка, предназначена за тренировки на спортистите и загрявка преди състезанието. Игрището в малката зала има същите размери като това в главната, но няма трибуни. Предвижда се разкриването и на фитнес зала, както и на спортен магазин. За посетителите ще бъде изграден и отделен паркинг с 50 места за автомобили и с 5 за автобуси. Външният облик е съобразен с традиционната панагюрска архитектура, като се вписва визуално и функционално в територията на градския парк. Пространството около самата зала ще бъде допълнително облагородено и озеленено. Една от атракциите на комплекса ще е благоустрояването на занемареното в момента парково езеро. В него се предвижда да се изгради уникален пеещ фонтан, който да работи през летните месеци. През зимата пък модерна инсталация ще поддържа ледена пързалка. Плановете на инвеститора са многофункционалната зала да се превърне в истински дом за панагюрските спортисти. В нея ще могат да се практикуват десетки видове спорт. Ще се даде възможност на училищата в община Панагюрище да ползват базата за провеждане на часове по физкултура, както и да се организират вътрешни спортни прояви. Предвижда се дори да се обособи кът за физически занимания с най-малките, както и възможност за провеждане на курсове по йога, каланетика, аеробика и други организирани форми за развитие на физическата култура. Предприятията от Панагюрище пък ще могат да реализират свои фирмени програми за здраве и физическа активност на работещите, предвижда разработеният бизнес план за управление и ефективно стопанисване на съоръжението. Спортните клубове ще могат да създадат в залата музей, който да показва историята и постиженията на панагюрския спорт. Реализацията на този проект ще бъде един успешен пример за работещ модел на публично-частно партньорство. Това е поредната голяма инвестиция на "Асарел-Медет" АД в изпълнение на корпоративната програма за социална отговорност, насочена към мащабна и многопосочна подкрепа на родния край.
Източник: Строителство Градът (18.02.2013)
 
ArcelorMittal обеща да няма повече съкращения до юни ArcelorMittal обеща да спре затварянето и съкращаването на работни места в Европа в очакване на старта на пан-европейски план през юни за спасяване на борещата се стоманодобивна индустрия, предаде Европейската комисия. ЕС комисарят по промишлеността Антонио Таяни, цитира писмо от световния гигант, казвайки: "няма да има повече съкращения" в европейските заводи, в които работят 98 хил. души преди старта на плана. В свое изявление, ArcelorMittal потвърди, че "не се предвижда нов план за преструктуриране, различен от вече обявеното и изпълнявано. В случай, че ситуацията в Европа се влоши допълнително, ще се координираме с Европейската комисия", добави той. ArcelorMittal заяви, че очаква да допринесе към плана през юни, тъй като Европа се нуждае от "амбициозен и ефективен" път напред, за да се справи с масивния 30-процентен спад в търсенето на стомана от 2007 г. насам. Изпълнителният орган на ЕС миналата седмица поиска ArcelorMittal да спре процеса на закриване на работни места в очакване на плана, но първоначално компанията отказа. (AFP)
Източник: Други (20.02.2013)
 
Световният добив на стомана спадна през януари 2013 година започна слабо за стоманодобивната промишленост като световния добив се увеличи само с 0.8% през януари до 125 млн. тона (MT), от които Индия е допринесла за 6.6 MT. Ръстът на производството през януари е по-нисък от средния ръст на сектора от 1.2% през цялата 2012 година, заяви World Steel Association в месечен доклад. Световното производство възлиза на 123.7 MT през януари 2012 г., като Индия допринесе 6.3 MT. През януари тази година, Китай е най-голям производител на стомана с 59.3 МТ, което е с 4.6% повече спрямо януари 2012 г. Япония е добила 8.9 MT, Южна Корея - 5.8 MT. В Европейския съюз, Германия е произвела 3.6 МТ, Италия - 1.8 MT, Франция – 1.4 МТ, Испания - 1.1 MT. Добивът на сурова стомана на Турция за януари 2013 г. е 2.9 МТ, което е спад с 8.8% към януари 2012 г. Русия произведе 5.7 МТ през януари, спад с 5.7% в сравнение със същия месец на миналата година. Производството на Украйна е 2.7 МТ. (Business Line)
Източник: Други (21.02.2013)
 
Руска компания е продала пет румънски холдинга за 70 долара Руска металургична компания съобщи днес, че е продала пет компании в Румъния - четири от които губещи заводи, за 230 леи (70 долара). Компанията Mechel е прехвърлила дяловете си в Ductil Steel Mechel, Campia Turzii SA, Mechel Targoviste SA, Mechel East Europe Metallurgical Division SLR и Laminorul SA на Invest Nikarom SRL. Базираната в Москва група преустанови работата в румънските заводи през ноември заради неблагоприятни тенденции на европейския пазар и слабото търсене на продуктите. Mechel Group обединява производители на въглища, желязна руда, никел, стомана, валцовани продукти, метални изделия, топло и електроенергия. Компанията съобщи, че разделянето с румънските й активи има за цел развитие на ключови продуктови линии и разработване на бизнес, който не е свързан с металургията. "Преди време съобщихме намерението си да излезем от европейското производство на стомана, което работи на загуба", заявиха от Mechel. Според прогнозите на компанията загубите от румънските заводи възлизат на 2.4 милиарда рубли. (GLOBE NEWSWIRE)
Източник: Други (25.02.2013)
 
Afferro Mining води преговорите с POSCO Africa за желязна руда Afferro Mining е в преговори с POSCO Africa да работят заедно по проекти за желязна руда в Камерун. Компаниите са подписали меморандум за разбирателство (МР), във връзка със залежите Nkout Afferro, Ntem и Akonolinga. POSCO подписа документа с намерението да инвестира, както и да улесни инфраструктурата и финансирането на проекти за развитие. Двете страни работят за окончателно споразумение през второто тримесечие на тази година. Луис да Силва, главен изпълнителен директор на Afferro, каза: "Меморандумът за разбирателство с POSCO Africais е потенциална реформаторска стъпка за по-нататъшно развитие на нашето висококачествено и стратегическо портфолио от активи за желязна руда в Камерун. Меморандумът е гаранция за предприетата работа за да намалим риска за нашите базови активи и да създадем платформа, от която да влезем в следващия етап от нашето развитие." Да Силва заяви, че POSCO има силно присъствие в Африка и опит в разработването на проекти за желязна руда и свързаната с тях инфраструктура, което ги прави идеален партньор. (ShareCast)
Източник: Други (27.02.2013)
 
Криза в ТЕЦ Бобов дол Независимо, че ТЕЦ "Бобов дол" е изпълнил задълженията си по изграждането на сероочистваща инсталация продължава да се стопира нормалната му работа, съобщиха от Регионален миньорски синдикат към КТ "Подкрепа". Намаляване на мощностите на ТЕЦ "Бобов дол" води до спиране работата на мините и застрашаване сигурността на енергийните доставки към гражданите. Към днешна дата складовете на ТЕЦ-а са пълни на 100%, което пречи и спира нормалната работа на въгледобивните мощности, вследствие на което ще възникнат непоправими щети на работните места и ще доведат след себе си опасност от аварии и трудови злополуки. Ограничаване производството на ТЕЦ "Бобов дол" означава загуба на десетки хиляди работни места, обричане на глад и мизерия на целия регион и нагнетяване на огромно социално напрежение. Продължаването на спекулациите с цената на произвежданата електроенергия от ТЕЦ "Бобов дол" води синдиката до извода, че някой умишлено и целенасочено иска ликвидиране на работните места. Работниците настояват за спешни мерки и действия за нормализиране работата на ТЕЦ "Бобов дол" и въгледобивните дружества, които се изразяват в работата на централата с минимум два енергийни блока. Според отчета на компанията, публикуван на сайта на БФБ, за първите шест месеца на миналата година ТЕЦ "Бобов дол" има продажби за 54 млн. лв. при 105 млн. лв. за същия период на 2011 г. Загубата на дружеството, контролирано от Христо Ковачки, за периода е над 23 млн.
Източник: Дарик радио (01.03.2013)
 
ArcelorMittal да си сътрудничат в Германия сонда на стоманодобивния сектор ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, си сътрудничи с органите по текущо разследване на картел за доставки на стомана за автомобилната индустрия в Германия, заяви говорител на производителя. Федералната служба срещу картелите в Германия претърси офисите на предприятието на ThyssenKrupp Steel Europe в Дуисбург в четвъртък, във връзка с предполагаеми антиконкурентни споразумения между участниците на пазара, свързани с конкретни доставки на стомана за автомобилната индустрия в страната. ArcelorMittal отказа да коментира дали някой от бейбите офиси са били също претърсени. "Нямаме да коментираме нещо освен това, че сътрудничим със съответните органи," заяви говорителят на ArcelorMittal. (Reuters)
Източник: Reuters (01.03.2013)
 
Вносът на стомана в САЩ се е увеличил с 4.6% през януари Вноса на стомана в САЩ през януари възлиза на 2.58 млн. тона, увеличение с 4.6% от 2.47 млн. тона през декември 2012 г., според Американския институт за международно стомана (AIIS). "Нивото на вноса се е подобрило през януари в обичайния сезонен рикошет от спада в края на годината, тъй като много потребители и дистрибутори забавят покупките до януари поради разходите за инвентаризация в края на декември", заяви Дейвид Фелпс, президент на AIIS. "От друга страна, вносът остава почти 8.4% по-нисък от януари 2012 г., отразявайки по-ниските нива на търсенето в резултат на несигурността по време на поръките за този внос, причинена от опасенията, свързани с фискална скала", добави Фелпс. Данните също показват, че внесените полуготови продукти са намалели с 2.8% през януари в сравнение със същия месец на предходната година, намалявайки от 487 хил. тона през 2012 г. до 473 хил. тона през 2013 г. според предварително отчитане. (JOC)
Източник: Други (04.03.2013)
 
Зелена светлина за златодобива в Брезник Мащабен проект за размерите на Брезник е на път да се случи, след като инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз" за добив и преработка на златосъдържащи руди получи одобрение от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Перник. Решението ще даде възможност на компанията да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. В най-добрия случай концесионният договор може да бъде подписан до края на годината. Това ще позволи на фирмата да започне работа по проекта, като се очаква веднага да бъдат наети 50 души за допълнителни геологопроучвателни дейности. "Надяваме се да започнем възможно най-скоро, всичко зависи от това дали ще има обжалване", каза управителят на "Трейс рисорсиз" Ваня Денева. Решението на екоинспекцията може да бъде обжалвано пред министъра на околната среда и водите и пред административния съд в Перник в двуседмичен срок. Това е много вероятно да стане, тъй като минните проекти в страната традиционно се оспорват от различни екоорганизации. Всичко това обаче би отложило инвестицията за неопределено време. Предложението на "Трейс рисорсиз" е за разработване на площ "Брезник" от находище "Милин камък" край града. Предвижда се рудата да се добива по подземен способ, след което да се преработва до концентрат в обогатителна фабрика, която ще бъде изградена на територията на обекта. Целият комплекс ще бъде разположен на 2200 дка и ще включва 220 дка хвостохранилище. Заложен е добив на 300 хил. тона руда годишно, от които ще се получават 45-50 хил. тона концентрат. Проектът ще бъде изпълнен на три етапа, като се започне с допроучване на находището, изграждане на съоръженията и доставка на необходимото оборудване, което ще отнеме до пет години. Самият добив ще продължи 11 години, след което са предвидени две години за ликвидация и рекултивация. Тези дейности обаче ще започнат по-рано и ще вървят успоредно с експлоатацията на находището. "Трейс рисорсиз", която е собственост на "Асарел-Медет", оценява инвестицията в проекта на 120 млн. лв. От компанията обещават над 400 работни места по време на експлоатацията и 540 в периода на строителството. За сравнение, в Брезник живеят около 3500 души, а в цялата община населението е близо 7000. Това е и основната причина проектът да се подкрепя от по-голямата част от жителите на града, тъй като безработицата в Брезник е над 16%. Въпреки това не липсват и противници на проекта. Основните критики по време на общественото обсъждане дойдоха от инициативния комитет "За чисто Граово", според който мината ще попречи на развитието на земеделието и туризма в региона. Само преди седмица около 50 души се събраха на протест пред сградата на РИОСВ - Перник, и поискаха проектът да бъде отхвърлен. От "Трейс рисорсиз" обаче заявиха в специално становище, че организаторите системно избягват диалог с компанията и реално не са запознати с фактите. В решението си екоинспекцията отчита получените общо 12 устни и писмени становища срещу инвестиционното предложение. Те са свързани основно с притеснения, че мината ще доведе до замърсяване на водите и въздуха в района, както и че ще бъде невъзможно да се развиват други дейности като туризъм и земеделие. Според РИОСВ - Перник, обаче възраженията са неоснователни, тъй като в доклада за ОВОС подробно са разгледани всички фактори и рискове за околната среда, предложени са адекватни мерки и е предвиден контрол и мониторинг. В средата на февруари е било подадено и възражение срещу проекта от името на Общински съвет - Брезник. Датата на въпросното решение обаче е от края на ноември 2012 г., когато докладът по ОВОС още не е бил предложен за обществен достъп. "С оглед на това не става ясно въз основа на каква конкретна налична информация е взето това решение", посочват от РИОСВ. Нещо повече, по време на общественото обсъждане през януари няколко общински съветници подкрепиха инвестиционното предложение. Янка Хранова от Християндемократическата партия например заяви, че мината няма да попречи на развитието на биоземеделието в района, както не е попречила и мината в Панагюрище. По думите й градът не може да стане туристическа дестинация без инвестиции, а проектът може да ги осигури. Заради различните мнения, изказани от общинските съветници, според екоинспекцията е налице непоследователност на изразената позиция и не се разбира чия воля представя решението и дали то се поддържа. "Трейс рисорсиз" в момента е 100% собственост на медодобивното дружество "Асарел-Медет". Миналата пролет то купи компанията от регистрираната на Каймановите острови Omax International Limited, която е част от канадския холдинг EurOmax Resources Ltd. Той е краен собственик и на още едно регистрирано в България дружество - "Евромакс сървисиз". Канадската компания засега се занимава единствено с проучване на находища, но преди време заяви намерения да навлезе и в добива на полезни изкопаеми. Заедно с "Трейс рисорсиз" "Асарел-Медет" придоби и правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово". За първия проект предстои регистрация на търговско откритие, докато вторият е на етап регистрация на геоложко откритие. Съгласно договора, който е на обща стойност 3.5 млн. канадски долара (близо 5.3 млн. лв.), малко над 1 млн. канадски долара трябва да бъдат платени, след като фирмата получи положително решение по ОВОС за площ "Брезник" и то влезе в сила. Последните 1 млн. долара по договора се предвижда да бъдат преведени, след като бъде получена и самата минна концесия, която ще позволи да започне добив. За това е необходимо решение на Министерския съвет.
Източник: Капитал (06.03.2013)
 
Екоинспекцията глобява "Горубсо-Мадан" за замърсяване на река Маданска “Горубсо-Мадан“ АД ще бъде санкционирано от Регионалната инспекция „Околна среда и води“ в Смолян за замърсяване на река Маданска. Дружеството, което е концесионер на едноименните мини, ще трябва да заплати имуществена санкция в размер на 2153 лв., съобщи "Фокус", позовавайки се на съобщение на РИОСВ – Смолян. Екоинспекцията е установила замърсяване в поречието на река Маданска от дейността на рудник „Крушев дол” с неразтворени вещества, кадмий и цинк. Самото замърсяване е в резултат на повишеното количество води от снеготопене и валежи, които постъпват в подземните пречиствателни съоръжения – утайници, обясняват екоинспекцията. Пробата, с която е открито замърсяването е от 12 февруари, затова и санкцията влиза сила от тази дата, уточняват от ведомството. Припомняме, че в края на миналата седмица бе извършена проверка по сигнал за „побеляване” на реката бе взета водна проба за анализ. От РИОСВ-Смолян посочват, че за констатираното нарушение от страна на „Горубсо- Мадан“ ще бъде съставен и акт за административно нарушение.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2013)
 
Металурзите от ОЦК отново на протест Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали отново излизат на протест заради неизплатените им обещани заплати от бившия собственик Валентин Захариев. Работниците ще се съберат в сряда, 6 март, пред паметника на Васил Левски в центъра на града. Те недоволстват от неизплатените им суми, фиксирани в изпълнителни листове. Протестите на служителите от ОЦК започна миналата година през март. В момента в завода работят около 30 души, всички на граждански договор. През ноември миналата година най-голямата банка кредитор на дружеството купи оловното производство, с което сделката по продажбата приключи. На проведения търг за продажбата имаше само един купувач.
Източник: 24 часа (06.03.2013)
 
Няколко малки китайски предприятия ще свият добива за да сведат до минимум загубите Редица малки стоманолеярни в северната част на Китай планират да намалят производството, за да смекчат загубите в изключително слаб пазар, произтичащ от ниските продажби на фона на мечите настроения. "Миналата седмица имаше някои по-малки производители на стомана в северната част на Китай, които казаха, че щяха да съкратят производството и ще има още тази седмица, може би дори и някои по-големи заводи" заяви търговец от Пекин. Източници от сектора го отдават на планираните съкращения на реализираните загуби, както и високи материални запаси поради ниски продажби. Цените на стоманата са под натиск от свръхкапацитета и слабото търсене. Три китайски производители в северната част на Китай заявиха, че предприятията реализират средна загуба от 300 юана на метр. тон 47.75 долара на м.т.) за всеки метр. тон сурова стомана. Допълнителен натиск идва от сравнително високите разходи за суровини, като се има предвид, че скокът в цените на желязната руда между декември миналата година и началото на тази година е далеч надминава всички увеличения на цените на стоманата през същия период. (Platts)
Източник: Други (06.03.2013)
 
"Аурубис България" - мажоритарният собственик на компанията - "Кумерио Австрия", отправи предложение към малките акционери да изкупи акциите им, които те са придобили по време на масовата приватизация през 90-те години на миналия век. Тогава компанията се казваше "МДК Пирдоп", но след приватизацията и смяна на собствеността носи днешното си име. Офертата към дребните акционери е 30 лв. на акция и е валидна до 30 април 2013 г. включително. Процедурата ще се прави от "Елана", като временно ще бъдат отворени и инвестиционни центрове на посредника в Пирдоп и Златица. Разходите по продажбата на акциите ще остане за сметка на "Кумерио Австрия" - те включват брокерската комисиона и такса за издаване на дубликат на депозитарна разписка. "Аурубис България" е медодобивният завод в Пирдоп на германската компания "Аурубис", произвеждащ мед (черна и рафинирана) и сярна киселина. Той е създаден в периода 1955–1958 г., а през септември 1997 г. е подписан договор за приватизация на дружеството между българското правителство и белгийската индустриална група "Юнион Миниер" (сега "Юмикор"). От април 2005 г. медното производство на групата "Юмикор" се обособява в самостоятелната компания "Кумерио", а българското поделение получава името "Кумерио мед" . В края на 2008 г. самостоятелната вече "Кумерио" е купена от германската "Норддойче Афинери", която малко по-късно приема името "Аурубис". Групата Aurubis като цяло повишава оперативните си резултати, показва отчетът за последното тримесечие на 2012 г. (което е първо за финансовата 2012-2013 г.), а прогнозите на мениджмънта за годината са положителни най-вече заради очакванията за ръст на търсенето в Китай. Приходите на "Група Aurubis" са се увеличили до 3.395 млрд евро (3.151 млрд. евро за предходната година), което се дължи на по-високите продажби на катоди и ръста в продажбите на ценни метали. Оперативната печалба преди данъци е в размер на 140 милиона евро и е значително над печалбата за предходната година, но това е, защото резултатът включва положителен извънреден ефект в размер на 65 млн. евро. Звеното за първична мед на Aurubis, което освен "Аурубис България" включва и заводите в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), е преработило общо 552 хил. тона концентрат спрямо 529 хил. тона за първото тримесечие на предходната финансова година. Значително е нараснало и производството на сярна киселина - от 510 на 544 хил. тона. Само заводът в Пирдоп е преработил 263 хил. тона меден концентрат за периода, или с 1.1% повече, отколкото година по-рано. С близо 7% пък е нараснало количеството произведена сярна киселина, достигайки 271 хил. тона. От компанията отчитат леко понижение при производството на катоди (мед с висока чистота) - с около 2% до 54 хил. тона, заради плановото спиране на работа за поддръжка през септември и октомври миналата година. Заводът в Пирдоп, в който работят над 800 човека, обслужва главно пазарите на Югоизточна Европа и Черноморския регион, но сега заради кризата расте износът и за Китай. От Aurubis очакват пазарът на мед да остане стабилен въпреки несигурните прогнози за икономиката. Мерките, които Китай предприема за засилване на растежа, се очаква да доведат до повишено търсене и по-високи цени на медта, смятат мениджърите на групата. От компанията също прогнозират по-голямо индустриално търсене в САЩ и Германия, въпреки че като цяло пазарът на медни продукти в Европа ще остане слаб през следващите няколко месеца. През годините малко от компаниите, които са станали собственост на чужди стратегически инвеститори, са правили такива процедури по изкупувания на акции от миноритарите. Преди началото на кризата такова направи собственикът на "Нефтохим" - "Лукойл Юръпс холдинг". Той предлагаше по 22 лв. на акция и в съобщението тогава се посочваше, че мажоритарният собственик възнамерява да продължи придобиването на акции от капитала на "Лукойл Нефтохим Бургас". Бургаската рафинерия се отписа от борсата през 2005 г., като преди това отправи търгово предложение за изкупуване на малко над 913 хил. акции на дребни акционери, което беше прието от акционери, притежаващи общо 68.8 хил. акции.
Източник: Капитал (07.03.2013)
 
Валентин Захариев иска 2 млн. лева от частен съдебен изпълнител и по този начин блокира изплащането на дължими заплати на работниците от ОЦК. Това стана ясно след разговор на протестиращи с управителя на клона на ПИБ в Кърджали Петър Георгиев. До срещата се стигна след като металурзите обсадиха офиса на кредитната институция. Тяхното недоволство бе породено от факта, че банките кредитори и подставени фирми на Захариев непрекъснато обжалват съдебните решения и работниците не могат да си вземат парите. Домакин на срещата бе областният управител Иванка Таушанова. „Парите са при частния съдебен изпълнител. Аз не мога да коментирам какво разпределение ще направи той, но парите са достатъчни да се платят всички ваши заплати. Има съдебна процедура”, обясни Петър Георгиев на работниците. Банкерът подчерта, че и ПИБ, и другите кредитори не са съгласни с обжалването от Валентин Захариев относно сумата, която иска да му бъде преведена от 2 млн.лв. По думите на Георгиев по закон първо трябва да бъдат изплатени парите на работниците, които имат изпълнителни листове. Той увери протестиращите, че банката прави всички възможно ОЦК за заработи, но трябва време, затова в момента се изгражда ВиК инфраструктурата на площадката на ОЦК преди да започне реалното изграждане на новия цинков завод. Областният управител Иванка Таушанова обеща да съдейства за среща на напусналите металурзи с фирмата инвеститор „Хармони 2012” и да им осигури безплатна юридическа консултация при решаване на техните искания.
Източник: Стандарт (07.03.2013)
 
"Аурубис България" изкупува свои акции от масовата приватизация По време на масовата приватизация хиляди българи станаха акционери в големи предприятия, които по тази линия отидоха на фондовата борса. Впоследствие обаче, дали заради липса на интерес или поради непокриване на административни изисквания, те бяха отписани от пазара. Мнозина от дребните акционери търсят възможности да си продадат акциите, някои успяват, други не, а трети просто са се отказали. За някои обаче има добри новини. Те дойдоха от "Аурубис България" - мажоритарният собственик на компанията - "Кумерио Австрия", отправи предложение към малките акционери да изкупи акциите им, които те са придобили по време на масовата приватизация през 90-те години на миналия век. Тогава компанията се казваше "МДК Пирдоп", но след приватизацията и смяна на собствеността носи днешното си име. Кампанията на собствениците на "Аурубис България" е положителна, защото за дребен и често неинформиран акционер в непублично дружество (чиито акции не се търгуват на борсата) възможността да продаде ценните си книжа е минимална. От друга страна, досега подобни инициативи са правили едва няколко компании. Офертата към дребните акционери е 30 лв. на акция и е валидна до 30 април 2013 г. включително. Процедурата ще се прави от "Елана", като временно ще бъдат отворени и инвестиционни центрове на посредника в Пирдоп и Златица. От "Аурубис България" заявиха, че досега не са правили такова предложение към притежателите акции, които са от масовата приватизация и са само физически лица. "Това са основно хора от региона, в който оперира нашият завод, и наши служители, които притежават акции от много отдавна", заявиха оттам. Разходите по продажбата на акциите ще остане за сметка на "Кумерио Австрия" - те включват брокерската комисиона и такса за издаване на дубликат на депозитарна разписка. "Аурубис България" е медодобивният завод в Пирдоп на германската компания "Аурубис", произвеждащ мед (черна и рафинирана) и сярна киселина. Той е създаден в периода 1955–1958 г., а през септември 1997 г. е подписан договор за приватизация на дружеството между българското правителство и белгийската индустриална група "Юнион Миниер" (сега "Юмикор"). От април 2005 г. медното производство на групата "Юмикор" се обособява в самостоятелната компания "Кумерио", а българското поделение получава името "Кумерио мед" . В края на 2008 г. самостоятелната вече "Кумерио" е купена от германската "Норддойче Афинери", която малко по-късно приема името "Аурубис". През годините малко от компаниите, които са станали собственост на чужди стратегически инвеститори, са правили такива процедури по изкупувания на акции от миноритарите. Преди началото на кризата такова направи собственикът на "Нефтохим" - "Лукойл Юръпс холдинг". Той предлагаше по 22 лв. на акция и в съобщението тогава се посочваше, че мажоритарният собственик възнамерява да продължи придобиването на акции от капитала на "Лукойл Нефтохим Бургас". Бургаската рафинерия се отписа от борсата през 2005 г., като преди това отправи търгово предложение за изкупуване на малко над 913 хил. акции на дребни акционери, което беше прието от акционери, притежаващи общо 68.8 хил. акции. Групата Aurubis като цяло повишава оперативните си резултати, показва отчетът за последното тримесечие на 2012 г. (което е първо за финансовата 2012-2013 г.), а прогнозите на мениджмънта за годината са положителни най-вече заради очакванията за ръст на търсенето в Китай. Приходите на "Група Aurubis" са се увеличили до 3.395 млрд евро (3.151 млрд. евро за предходната година), което се дължи на по-високите продажби на катоди и ръста в продажбите на ценни метали. Оперативната печалба преди данъци е в размер на 140 милиона евро и е значително над печалбата за предходната година, но това е, защото резултатът включва положителен извънреден ефект в размер на 65 млн. евро. Звеното за първична мед на Aurubis, което освен "Аурубис България" включва и заводите в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), е преработило общо 552 хил. тона концентрат спрямо 529 хил. тона за първото тримесечие на предходната финансова година. Значително е нараснало и производството на сярна киселина - от 510 на 544 хил. тона. Само заводът в Пирдоп е преработил 263 хил. тона меден концентрат за периода, или с 1.1% повече, отколкото година по-рано. С близо 7% пък е нараснало количеството произведена сярна киселина, достигайки 271 хил. тона. От компанията отчитат леко понижение при производството на катоди (мед с висока чистота) - с около 2% до 54 хил. тона, заради плановото спиране на работа за поддръжка през септември и октомври миналата година. Заводът в Пирдоп, в който работят над 800 човека, обслужва главно пазарите на Югоизточна Европа и Черноморския регион, но сега заради кризата расте износът и за Китай. От Aurubis очакват пазарът на мед да остане стабилен въпреки несигурните прогнози за икономиката. Мерките, които Китай предприема за засилване на растежа, се очаква да доведат до повишено търсене и по-високи цени на медта, смятат мениджърите на групата. От компанията също прогнозират по-голямо индустриално търсене в САЩ и Германия, въпреки че като цяло пазарът на медни продукти в Европа ще остане слаб през следващите няколко месеца.
Източник: Капитал (07.03.2013)
 
Захариев иска 2 млн. лв. от частен съдебен изпълнител, блокира стари заплати на металурзи от ОЦК Над 200 бивши металурзи от Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) излязоха на протест в центъра на Кърджали за неизплатените си заплати, заработени преди напускане на металургичното предприятие. Всички са с изпълнителни листове и решения на съда в тяхна полза, но не са получили нито стотинка, независимо от спечелените дела. Според протестиращите, фирми близки до бившия мажоритарен собственика на завода Валентин Захариев и банките инвеститори, непрекъснато обжалвали решенията на районния съд в Кърджали на по-горна инстанция. Това стопирало превеждането на дължимите суми на металурзите от страна на частния съдебен изпълнител Росен Сираков, провеждал търговете за разпродажба на имуществото на ОЦК. По време на протеста на металурзите днес бе избран инициативен комитет от петима души, който да осъществи контакти с всички заинтересовани по казуса страни - съдебния изпълнител, банките, областния управител на Кърджали, депутатите от Кърджалийско. Бе осъществена и първата среща на представители на металурзите с частния съдебен изпълнител Росен Сираков. От там дойде и съобщението, че дължимите пари са в наличност за всички металурзи, но не могат да бъдат превеждани, защото има обжалвания от страна на Захариев за разпределението на средствата, както и от самата банката-инвеститор. В последвала среща на металурзите с областния управител Иванка Таушанова и управителя на кърджалийския офис на банката инвеститор Петър Георгиев стана ясно, че Валентин Захариев наистина е обжалвал разпределението на средствата, които трябва да отидат за заплатите на металурзите, като е поискал от тях 2 млн. лв. в качеството на кредитор на собствения си завод. „Ние и другите кредитори няма да се съгласим вашите и наши пари да влезнат в джоба на Захариев, затова оспорихме това разпределение при частния съдебен изпълнител. По закон първо трябва да се удовлетворят заплатите и после всички останали работи”, коментира Георгиев. От своя страна областният управител Иванка Таушанова обеща правна помощ от юристите на областната администрация за металурзите, както и да съдейства за организиране на среща с фирмата инвеститор относно бъдещите и намерения за строителството на нов завод.
Източник: Дарик радио (07.03.2013)
 
Severstal спира чуждестранниte проекти след като печалбата падна тройно Една от водещите компании в света за метал Severstal от Русия спира чуждестранните си проекти в Индия и Тринидад и Тобаго, след като не успя да постигне споразумение със своите партньори в чужбина. Спадът в печалбите, както и слабото търсене в световен мащаб и цените също променят инвестиционните планове на Severstal. Основният акционер в Severstal Алексей Мордашов заяви, че компанията му замразява чуждестранните проекти в Индия и Тринидад и Тобаго за общо 3 млрд. долара. Според Мордашов, индийският проект попаднал, когато индийските партньори отказаха да дадат контрола върху проекта на руската компания. Първоначалният план беше Severstal и индийската NMDC ще инвестират 5 млрд. долара за изграждане на завод с капацитет за производство на 3 млн. тона годишно. Работата по проекта е спрян. Проектът в Тринидад и Тобаго все още е под въпрос, като Severstal очаква властите в страната. (RT)
Източник: Други (07.03.2013)
 
В челната тройка предсказуемо са трите - ЕВН Електроразпределение, ЕВН Електроснабдяване и КЦМ АД 120 дружества в Пловдив и областта са отчели през 2011 г. годишни приходи от 18 до над 250 милиона лева. Класацията, подготвена от Търговско-промишлената камара Пловдив, бе отпечатана миналата седмица в традиционния вече годишник, данните за които са предоставени от Териториално статистическо бюро - Пловдив. Очаквано и повторяемо от години, в челната тройка са “ЕВН България Електроразпределение” АД, “ЕВН България Електроснабдяване”АД и КЦМ АД. Те, заедно с “Либхер Хаусгерете Марица”ЕООД са реализирали годишни обороти над 250 000 000 лева. Класацията е подредена в 13 групи, обособени според приходите си за 2011 г. Във втората група са компаниите с обороти между 130 и 250 милиона. Начело е “Белла България”АД, а другите 8 фирми са “Булсафил”, “Инса ойл”, “Каменица”, “Макслогистик”, “ПИМК”, “Табако Венчърс”, “Табако трейд” и “Хъс”. От първите 30 дружества, 13 се занимават с търговия. Най-печелившият търговец след “ЕВН Елекстроснабдяване” е “Белла България”. Дружеството е и водач на фирмите от хранително-вкусовата промишленост. В този сектор, сред вписаните в годишника, са още “Каменица”, “Сокотаб” (100-130 млн. лв.), “Фермата” (100-130 млн. лв.), “Кооперация Симид 1000” (50-55 млн. лв.), “Обединена млечна компания”АД (50-55 млн. лв.), “Брезово” АД (45-50 млн. лв.), “Нова трейд” ЕООД (45-50 млн.), “Агри България” ЕООД (40-45 млн.), “Димитър Маджаров - 2” ЕООД (35-40 млн.), “Кингс табако” ЕАД (35-40 млн.), “Деликатес 2” ООД (30-35 млн.), “Куминяно фрут” ООД (25-30 млн.), “Братя Къртеви” ООД (20-25 млн.), “Галус 2004” ЕООД (20-25 млн.), “Захарен комбинат Пловдив” АД (20-25 млн.), “Симид Агро” ЕООД (20-25 млн.), “Унитемп” ООД (20-25 млн.) и “Филикон-97” АД (18-20 млн.). Търговците на тютюни и горива отново заемат добри позиции в класацията по приходи. Най-силните търговци на тютюневи изделия са “Макслогистик” ЕООД, “Табако венчърс”ООД, “Табако трейд” ООД (и трите с обороти между 130 и 250 млн. лв.), “Сити тобако” ООД (55-70 млн.лв.), “Спийдстар” ЕООД (55-70 млн. лв.), “Фреш лоджик” ЕООД (35-40 млн. лв.), Районен кооперативен съюз Пловдив (30-35 млн.), “Ведена” ООД (20-25 млн.) и “Фамилекс” ООД (20-25 млн.). Последните 4 дружества не са типични дистрибутори на тютюневи изделия, тъй като търгуват и с други, предимно хранителни стоки. Шест са търговците на горива на едро и на дребно, които са влезли в Годишника с най-високи приходи. След производителя “Инса ойл”, фирмите с най-високи търговски приходи са “Лайт комерс”ООД (100-130 млн. лв.), “Марж” ООД (70-100 млн. лв.), “Салина 7” ЕООД (70-100 млн. лв.), “Векта” ООД (35-40 млн. лв.), “Емко-М” ООД (20-25 млн. лв.) и “Инса” ЕООД (20-25 млн. лв.). Само 3 строителни дружества са успели да реализират високи обороти през 2011 г. Две от тях са на един собственик. Това са “Сиенит инвест” ООД (55-70 млн. лв.) и “Сиенит” ООД (20-25 млн. лв.). Третото дружество е СК “Арнаудов” ЕООД (40-45 млн. лв.). Десетина фирми, чиито дейности са свързани със строителството, са развивали успешна дейност, показва класацията. Това са “Атаро клима” ЕООД (40-45 млн. лв.), “Профилинк”ООД (40-45 млн.лв.), “Або Гранити” ООД (30-35 млн. лв.), “Калцит”АД (20-25 млн. лв.), “Керамик груп” ЕООД (20-25 млн.лв.), ФТБ ЕООД (20-25 млн. лв.) и “Хелиос - метал център” ООД (20-25 млн. лв.). Най-силните фирми от транспортния сектор са ПИМК ООД (130-250 млн. лв.), “Петко Ангелов БГ” ЕООД (40-45 млн. лв.), “АИТ интернешънъл транспорт”ЕООД (18-20 млн. лв.) и “Трайков транс”ООД (18-20 млн. лв.). Още няколко интересни факта от Годишника. “ЕВН България Топлофикация” ЕАД е на 53 място в класацията с приходи от 40 до 45 милиона лева. На 22-о са “Вазовските машиностроителни заводи” ЕАД, които са пред обявяване в несъстоятелност. Дружеството е реализирало приходи , близки до 100 милиона лева. УМБАЛ “Свети Георги” е на 36-та позиция и е в групата с приходи между 55 и 70 млн.лв. Единствената фирма с предмет на дейност хазарт, която е поместена в класацията, е “Ентъртеймънт”АД с обороти близки до 35 млн. лв. Тя оперира в хотел “Тримонциум”.
Източник: Марица (08.03.2013)
 
POSCO се надява да започне работа тази година Признавайки голямото закъснение в изпълнението на завода за стомана на POSCO в Одиша, южнокорейският посланик в Индия Ким Джунг Кьон звучи оптимистично настроен за започването на работата по проекта тази година. Той заяви: "Надяваме се да започне работа по проекта на Posco тази година. Има напредък. Бях информиран, че държавата е направила всичко възможно за ускоряване на работата по проекта. Надявам се, че няколко трудности ще бъде изчистени скоро." Той добави: "Разбира се, че се забавихме. Меморандумът за разбирателство бе подписан преди почти осем години. Това е значително забавяне в сравнение с корейските стандарти. Корейците са много бързи." Южнокорейският посланик посети офисът на Posco в Парадип, пристанищен град в близост до мястото на проекта, и изрази задоволство от придобиването на земя и друга свършена основна работа. Кьон проведе разговори с високопоставени служители на компанията там. (Steel Guru)
Източник: Други (08.03.2013)
 
Фирма на Захариев оттегли жалба към ОЦК Една от фирмите на Валентин Захариев оттегли жалбата си към ОЦК-Кърджали. Бившите работници на комбината обаче пак няма да получат заплатите си. Причината е, че още 3 компании имат претенции към разпродажбата на комбината. Фирмата, която оттегли жалбата си за принудително събиране на вземания, е "Стил Комодитис". "Молим и останалите фирми - ПИБ, БНП Париба и другата фирма на Валентин Захариев "Скания", също да оттеглят жалбите срещу разпределението на парите", каза инж. Стефан Атанасов, който представлява металурзите. Само тогава те ще могат да си получат заплатите, които им се дължат от месеци. "Надяваме това да се случи, всеки от нас има да взема средно по 4-5000 лв., но докато не стане факт, сме в готовност да протестираме", допълни Атанасов. Той подчерта, че остава в сила решението на 14 март работниците да се съберат отново в центъра на Кърджали.
Източник: Стандарт (11.03.2013)
 
“Асарел Медет” е пример за добра сделка На 15 юни 1999 г. се извършва първата приватизация в добивния отрасъл. Тогава 75% от капитала на "Асарел-Медет" е купен от "Асарел-Инвест" АД. Акционерно дружество е с мажоритарното участие на ФА "Копър инвест" - дъщерно на стратегическия чуждестранен партньор "Фьост Алпине Интертрейдинг" - Австрия, и на работниците и мениджърския екип. От 2005 г., след като "Асарел-Инвест" АД подписва договор с Агенцията за приватизация за изкупуване на остатъчния пакет акции, "Асарел-Медет" АД става компания с изцяло частен капитал. Актуалното акционерно участие е: "ФА Копър инвест" - 68,58%, физически лица - 2557 човека, или 31,42%. МОК "Медет" е официално открит на 29 декември 1964 г. На 23 декември 1998 г. получава първата в страната концесия за добив на подземни природни богатства. Сега миннообогатителният комплекс "Асарел-Медет" АД е най-голямата и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди. Намира се в Средна гора, на 11 км северозападно от Панагюрище и на 90 км източно от София. Основен предмет на дейност е откритият добив и обогатяване на медни и други руди, биохимично извличане на мед и свързаните с това инженерингови и търговски дейности. Компанията извършва проучвателни, инженерно-внедрителски, проекто-конструкторски, екологични и други дейности. Продуктите, които предлага за страната и чужбина, са висококачествени медни концентрати и катодна мед. Годишно произвежда около 200 хил. тона натурален меден концентрат със съдържание на мед от 25 %. Изпълнителният директор инж. д-р Лъчезар Цоцорков неведнъж е печелил конкурси за мениджър на годината заради успешната приватизация, създаването на работни места за хиляди служители, добрите заплати и меценатството.
Източник: Стандарт (11.03.2013)
 
Екоинспекцията глобява "Горубсо-Мадан" за замърсяване на река Маданска “Горубсо-Мадан“ АД ще бъде санкционирано от Регионалната инспекция „Околна среда и води“ в Смолян за замърсяване на река Маданска. Дружеството, което е концесионер на едноименните мини, ще трябва да заплати имуществена санкция в размер на 2153 лв. Екоинспекцията е установила замърсяване в поречието на река Маданска от дейността на рудник „Крушев дол” с неразтворени вещества, кадмий и цинк. Самото замърсяване е в резултат на повишеното количество води от снеготопене и валежи, които постъпват в подземните пречиствателни съоръжения – утайници, обясняват екоинспекцията. Пробата, с която е открито замърсяването е от 12 февруари, затова и санкцията влиза сила от тази дата, уточняват от ведомството. В края на миналата седмица бе извършена проверка по сигнал за „побеляване” на реката бе взета водна проба за анализ. От РИОСВ-Смолян посочват, че за констатираното нарушение от страна на „Горубсо- Мадан“ ще бъде съставен и акт за административно нарушение.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2013)
 
Европейската комисия с награда за КЦМ Еврокомисията връчи сертификат на КЦМ „Зелен етикет за транспорт и мобилност“. Комбинатът за цветни метали е първият с такова отличие в България, а и в Европа, съобщи Лияна Аджарова- шеф на Енергийна агенция- Пловдив. Комбинатът за цветни метали Пловдив (КЦМ) и Енергийната Агенция са разработили пилотен проект за управлението на транспорта на служителите в предприятието. Проектът е разработен през 2012 година и вече е в действие. Една от най-големите фирми в областта с над 2500 работници ще променя мисленето на служителите и ще ги убеждава да харчат по-малко пари и енергия за придвижване до работа. Паркингът на КЦМ е пренаселен, уточни Ина Карова от Енергийната Агенция. По думите на Никола Дочин от КЦМ повече от 300 души идват на работа с лична кола, въпреки че всеки месец от заплатите им се удържа сума за ведомствен транспорт. „5% от возилата на паркинга трябва да се изпарят“, каза Карова. От предприятието ще стимулират служителите си да зарежат автомобилите и да ползват или ведомствения превоз или да организират споделено пътуване – няколко човека да ходят на работа с една кола.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2013)
 
Самадар от ArcelorMittal: Целевите емисии на ЕС са невъзможни Европейските искания за стоманодобивната промишленост за таван на емисиите до 2020 г. са непосилни при сегашната технология, според изпълнителен директор на ArcelorMittal. Председателят на ArcelorMittal East Europe - Санджай Самадар, каза, че трябва да бъде преразгледан пакета за изменението на климата, който ще бъде обявен през юни от ЕК. Той каза, че "не може да се продължи по този начин твърде дълго, за да имаме добри и ефективни разходи, имаме нужда от определени механизми като законите за изменението на климата и енергийните цени. Цените на енергията в Европа са почти три пъти тези на САЩ, така че на това ниво на цените на енергията ефективно производство на стомана е почти невъзможно." Самадар каза, че стоманодобивната промишленост е намалила емисиите си с 50% през последните 30 години и ArcelorMittal пое ангажимент да намали емисиите с още 8% до 2020 г. Компанията на милиардера Лакшми Митал иска да има равнопоставеност, когато става въпрос за конкуренция с други фирми, защото тези условия не са приложени в други страни, според ArcelorMittal. (CNN)
Източник: Други (11.03.2013)
 
Европейската комисия с награда за КЦМ Еврокомисията връчи сертификат на КЦМ „Зелен етикет за транспорт и мобилност“. Комбинатът за цветни метали е първият с такова отличие в България, а и в Европа, съобщи Лияна Аджарова- шеф на Енергийна агенция- Пловдив. Комбинатът за цветни метали Пловдив (КЦМ) и Енергийната Агенция са разработили пилотен проект за управлението на транспорта на служителите в предприятието. Проектът е разработен през 2012 година и вече е в действие. Една от най-големите фирми в областта с над 2500 работници ще променя мисленето на служителите и ще ги убеждава да харчат по-малко пари и енергия за придвижване до работа. Паркингът на КЦМ е пренаселен, уточни Ина Карова от Енергийната Агенция. По думите на Никола Дочин от КЦМ повече от 300 души идват на работа с лична кола, въпреки че всеки месец от заплатите им се удържа сума за ведомствен транспорт. „5% от возилата на паркинга трябва да се изпарят“, каза Карова. От предприятието ще стимулират служителите си да зарежат автомобилите и да ползват или ведомствения превоз или да организират споделено пътуване – няколко човека да ходят на работа с една кола. Тези, които се възползват от проекта, ще получат пари. Комбинатът ще поема част от горивото или разхода за служебната карта за пътуване. „Няма да ни струва повече от парите, които ние така или иначи даваме за транспорт“, каза Никола Дочин от отдел "Стопански, социални и административни дейности" към КЦМ. Идеята е с информационни диплянки и срещи ръководството да обясни на служителите колко вредни емисии отделят автомобилите им. Освен финансовия стимул, работниците ще пътуват в по-нови и комфортни автобуси. Двата превозвача, които обслужват хората, ще подменят част от автобусите и микробусите си. В историята си КЦМ пази спомена за своя отбор по велосипеден спорт. Увеличеният трафик обаче е отказал любителите на колелетата. Новият проект на предприятието е за 3 години. Сега разполагат с 2 карго велосипеда и около 60 обикновени за придвижване на територията на компанията. Друг плюс на проекта е, че разходите за гориво също ще бъдат намалени - от 90 000 литра гориво на година, ще бъдат сведни до 70 000 литра.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2013)
 
До четири месеца в Монтана ще заработи ново малко предприятие за производство на метални изделия. Фирмата е от Швейцария, а производственото й хале ще е в технологичния парк, съобщи пред общинските съветници управителят на технопарка Любен Ананиев. Чужденците са си харесали терен от 30 дка в парка. В момента текат процедури по наемането. През първата година холдингът има намерение да инвестира между 500 000 и 1 000 000 евро и да разкрие 20 работни места. През втората година инвестицията ще е 100 000 евро и ще има още 10 нови наети работници.
Източник: Други (13.03.2013)
 
Австралия затяга регулациите за околната среда при добива на въглища Австралия ще наложи по-строги екологични изисквания за добива на въглища и каменовъглен газ, в отговор на нарастващата обществена загриженост за защитата на крехките водни ресурси от въздействието на добива, заяви министърът на околната среда Тони Бърк. Правителството ще промени националното законодателство в областта на околната среда, за да принуди големите предприемачи в сектора да получават правителствено и национално одобрение и оценка на тяхното въздействие върху водата. Австралия има процъфтяваща индустрия с каменовъглен газ с проекти за около 50 млрд. долара в североизточният щат Куинсланд. Според австралийските закони, щатските правителства одобрят проектите за каменовъглен газ и въглища. Новите проекти ще трябва да получат също така одобрението на правителството, като компаниите предоставят данни за въздействието на околната среда на нова независима експертна комисия. (Reuters)
Източник: Reuters (13.03.2013)
 
Комбинатът за цветни метали направи първа копка за изграждането на уникална Ausmelt пещ от новото оловно производство на 15 март 2012 г., като по този начин постави началото на нова генерация металургия. Високотехнологичното съоръжение ще добива същото количество метал (около 71 000 тона годишно), но на 10 пъти по-малка площ. С него КЦМ ще се превърне в световен лидер в бранша. При старта на новото производство ще има и друга драстична промяна - 30 процента от суровината ще е вторична. През 2011 г. комбинатът започна обновление и разширение и на мощностите за извличане на цинковата угарка и вторични суровини в цинково производство. Тази година в края на октомври инвестициите в двете важни производства ще са приключили. За да изпълни модернизирането, КЦМ подписа през 2010 г. договор за инвестиционен кредит в размер на 95 милиона евро. Кредитори са Европейската банка за възстановяване и развитие и УниКредит Булбанк. Комбинатът имаше и 2-годишен гратисен период, а срокът за изплащане е 11-годишен. Новото производство ще наложи съкращения на работници, но те ще бъдат включени в други бизнеси, замислени от металургичната група. Комбинатът ще заложи на добива на редки, “екзотични” метали като селен, телур, германий и други. С модернизацията КЦМ ще покрие всички екологични норми от ново поколение, които ще бъдат в сила през следващите 15-20 години. Заводът ще емитира само 24 000 куб. метра пречистени газове на час. Употребяваните до момента 35 000 тона кокс ще бъдат заменени от 1600 тона въглища, както и от природен газ и кислород. Подготовката за модернизиране започна още през 2008 г., припомни изпълнителният директор на КЦМ Стоян Пехливанов. Не е лесно да си с крачка напред пред другите, когато бизнес средата наоколо е ужасна, а кризите следват една след друга, каза още директорът.
Източник: Марица (14.03.2013)
 
Nippon Steel и Sumitomo ще затвори доменна пещ в най-голямото си предприятие Nippon Steel & Sumitomo Metal Industry Corp., най-големият производител на стомана в Япония, планира да закрие доменна пещ в най-голямото си предприятие близо до Токио, за да спести разходи, тъй като се стреми да стане по-конкурентоспособна с азиатските си конкуренти. Пещ номер 3 в кимицу в префектура Чиба ще спре работа до края на фискалната 2015 година, заяви базираната в Токио компания. Nippon Steel също ще спре дейността на пещ номер 2 Уакаяма. Затварянето идва след като главният изпълнителен директор Шоджи Мунеока настоява да се намалят разходите и да се рационализират операциите на компанията, създадена от сливането през октомври на Nippon Steel Corp. и Sumitomo Metal Industries Ltd. През ноември компанията изрази своите цели за намаляване на разходите с 33% до 200 млрд. йени (2.1 млрд. долара) годишно след три години на интеграция. Nippon Steel & Sumitomo Metal наследи 16 стоманолеярен завод в Япония с 14 доменни пещи, които използват желязна руда и въглища като суровини за производство на сплав. (Bloomberg)
Източник: Други (14.03.2013)
 
Консорциум ще решат как да финансират афганистански проект Ръководителите на седем индийски предприятия за стомана ще се срещнат следващата седмица, за да намерят начини за финансиране на проекта Хаджигак на стойност 10.8 млрд. долара в Афганистан, преди да се обсъди въпроса с Кабул по-късно. Консорциумът, воден от Steel Authority of India Ltd (SAIL), осигури правата за три мини за желязна руда в Хаджигак през ноември. Той планира да инвестира 10.8 млрд. долара в продължение на 8-10 години за разработване на мините, създаване на завод за 6.12 млн. тона стомана годишно и 800-мегаватова централа. "SAIL свика среща на изпълнителните директори на компаниите-членки на 20 март, в навечерието на срещата с Министерството на мините в Кабул, за да обсъдят финансовите въпроси на проекта", заяви член на консорциума. Среща между членуващите компании, включително три обществени и четири частни фирми, има значение, тъй като това ще помогне на делегацията в Афганистан да представи най-важният аспект на проекта по време на посещението си, което вероятно ще се случи някъде между април и май. (PTI)
Източник: Други (15.03.2013)
 
КЦМ е инвеститор №1 КЦМ Пловдив бе обявен за инвеститор за 2012 година. Мениджър номер 1 под тепетата за измината година стана собственикът на "Атаро Клима" ЕООД Атанас Рогачев. Призьорите бяха оповестени по време на 11-ото издание на престижния конкурс на вестник "Марица", който за поредна година отличи най-добрите сред добрите фирми и предприемачи на бляскава церемония късно в четвъртък в "Новотел Пловдив". За титлите мениджър и инвеститор на годината се състезаваха общо десет фирми и техните управители. Номинациите дойдоха от бизнес организациите в града, както и от общинската и областната администрация. За статуетката и грамотата за "Мениджър на годината" "Атаро Клима" пребори сериозна конкуренция, която има бизнес в Пловдивска област. За миналата година "Атаро Клима" ЕООД успя да удвои оборотите си и така надмина цифрата от 100 милиона лева. Също през 2012 година фирмата успя да стъпи там, където много други само могат да мечтаят. Тя получи покана да участва в ремонтните дейности на сградата на ЦЕРН. Европейската организация за ядрени изследвания одобрила пловдивското дружество, но се оказало, че в момента "Атаро Клима" нямат свободна работна ръка. Фирмата работи по обекти не само в Европейския съюз, но и в азиатски страни. В България пловдивското дружество вентилира и климатизира най-големите търговски и промишлени обекти. КЦМ пък излезе победител в категорията "Инвеститор на годината" заради мащабното си вложение в уникална Ausmelt пещ от новото производство на олово, която трябва да бъде завършена през октомври тази година. Високотехнологичното съоръжение ще добива същото количество метал, около 71 000 тона годишно, но на 10 пъти по-малка площ. Почетната статуетка получи Румен Цонев, изпълнителен директор на КЦМ 2000. За 2011 г. инвестирахме 64 млн. лв. През 2012 г. - 72 млн. Плановете за 2013 г. са за 89 млн. лв., обяви той. 11-ото издание на конкурса "Мениджър и инвеститор на годината" събра бизнес елита и градската управа на Пловдив.
Източник: Стандарт (18.03.2013)
 
Завод за стоманена тръба ще бъде построен в Жиянг в китайската провинция Съчуан Местната администрация на региона Янджианг в Жиянг в китайската провинция Съчуан състави 5-годишна цел за развитие на съоръженията в Жиянг на китайския производител на стоманени тръба Baoji Petroleum Steel Co Pipe, свързаниа с изграждането на ново предприятие в рамките на 5 години, което се очаква да започне да функционира през 2017 г. с прогнозна годишна стойност на продукцията 3 млрд. юана. Междувременно в съответствие с работата, която се извършва в съоръженията на Baoji Petroleum Steel Pipe Co те се очаква да имат допълнителен капацитет за производство от 50 хил. тона след въвеждане в експлоатация на обновения завод през юни тази година. Приходите от производството на съоръженията в Жиянг през 2013 г. се очаква да възлязат на 400 млн. юана. (Steel Orbis)
Източник: Други (18.03.2013)
 
Китайски производител на тръби проучва възможностите за завод в Пловдивския регион Специалисти от водещата китайска компания China Volant Industrу представиха в Пловдив нов уникален вид тръби. "Ако намерим европейски пазари за нашите продукти, ще ги произвеждаме в България", обяви Шу Чен, зам. генерален мениджър на компанията по време на презентацията, организирана в регионалния офис на Камарата на строителите. Инвестиционното намерение ще се реализира съвместно с български партньор – "Сиенит холдинг", който има богат опит в изграждане на индустриалните зони "Раковски", "Марица" и "Куклен". "Обединили сме усилия проектът за завода да се случи в Пловдивския регион. Надявам се българското правителство да предложи добри инвестиционни условия и да направим така, че европейският пазар да минава през България", допълни г-жа Чен. China Volant Industry Co е дъщерно дружество на компанията майка CASIC, която има няколко научни института и 580 предприятия, в които работят над 120 хиляди души. Тя произвежда от машини, електроника, комуникации, компютри, сателитни приложения, транспортни съоръжения, строителни материали до космически технологии. Произвежданите от China Volant Industry Co тръби са без аналог на европейския пазар: HDPE с вграден стоманен корпус, които намират приложение във водния сектор, газоснабдяването, минната и химическата промишленост, и спираловидно гофрирана РЕ тръба за канализационни системи. Миналата година в Китай са произведени над 10 000 км от тези тръби, като част от тях са за износ в Индонезия, Алжир, Южна Африка и Латинска Америка. "Производственият процес на армираната HDPE съставна тръба представлява точкова заварка на напречна арматурна тел за изграждане на мрежов цилиндър като усилващ компонент и екструдиране без прекъсване на полиетилен с висока плътност (HDPE) като материал за уплътняване на тази конструкция подобно на стоманобетонова конструкция", обясниха представителите на китайския завод. Основните предимства на този вид тръби в сравнение с познатите стоманени и полиетиленови тръби е тяхната отлична антикорозийна устойчивост, свръххидравлично поведение, гъвкавост и противоземетръсно свойство, олекотено тегло и улеснен монтаж, отлично свойство на задържане на топлина, вътрешната повърхност не задържа бактерии и вторично замърсяване, и удължен експлоатационен живот. "Започваме стъпки за сертифициране на тези тръби в Европа", обясни Добринка Парушева от "Инт Консулт", партньор на "Сиенит холдинг". Това е начинът за отваряне на европейския пазар за китайските тръби и реализиране на китайските инвестиционни намерения в България.
Източник: Строителство Градът (18.03.2013)
 
"Мини Марица-изток" свиват производството Свиване на производството и преминаване от четири- на двусменен режим на работа. Това е негативният ефект за комплекса "Мини Марица-изток" заради ограничените заявки за въглища от топлоцентралите в Източномаришкия комплекс и спада на износа на електроенергия. Заради създалата се криза днес предстои и заседание на браншовия съвет на синдикалните организации, за да се реши какво ще предприемат. В момента четирите централи "Марица-изток" работят при крайно намалени мощности - едва 20%. Част от блоковете в ТЕЦ-овете в комплекса бяха изключени от Електроенергийния системен оператор в последните две седмици заради ниското потребление на ток в страната и слабия износ. "Затова се налага част от миньорите да излязат в отпуск, а останалите да работят на двусменен режим вместо на 4-сменен", заяви председателят на "Подкрепа" в дружеството Генчо Генчев. Според КНСБ 1500 работници са пуснати в платен отпуск. Независимо от кризисната ситуация броят на персонала ще бъде запазен, а режимът на работа ще бъде коригиран незабавно при увеличение на заявките на въглища. Времето, през което се ограничава въгледобива, ще бъде използвано за ремонтни дейности. Заради създалата се ситуация синдикалните организации в мините настояват за среща с министъра на икономиката Асен Василев и с енергийния регулатор, за да се обсъдят спешни мерки за излизане от кризата. Според Веселин Вълканов, председател на КНСБ в "Мини Марица-изток", ситуацията в мините ще се подобри, ако бъде намалена цената на преноса и България възстанови износа на електроенергия. Синдикатите настояват още и за връщане на старата цена на въглищата. През 2010 г. цената на тон условно гориво беше намалена от 75 лв. до 71.5 лв. Ниското потребление на електроенергия в България и слабият износ оставиха голяма част от мощностите на въглищните централи на тих режим в началото на месеца. От Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обясниха в началото на месеца, че принципно този период на годината е критичен за електроенергийната система заради ниското потребление. Според данните на ЕСО обаче тази година потреблението е значително по-ниско от това през същия период на миналата година. За първите два месеца понижението на годишна база е доста съществено - при потреблението в страната е малко над 18%, а при износа - почти 25 на сто. Ниското потребление естествено води и до намаляване на производството на електроенергия, а то - до спиране работата на въглищните ТЕЦ. Спирането на ТЕЦ пък предизвиква разходи, които в случая се покриват от ЕСО за балансиране на системата. Самите централи в случая имат пропуснати приходи, което се отразява на финансовите им резултати. От системния оператор вече обясниха, че ситуацията в момента допълнително се усложнява и от факта, че поради топенето на снеговете язовирите са пълни и ВЕЦ също произвеждат много електроенергия. От друга страна, задължителното изкупуване на електроенергия от останалите възобновяеми източници също не позволява тяхното спиране. Тенденцията за намаляване на износа на електроенергия се очертава още от миналата година. Според данни на Асоциацията на търговците на електроенергия в България спадът на износа за 2012 г. е 33% спрямо предходната година, а само за четвъртото тримесечие е отчетен срив от 40 на сто. Една от причините за това е слабото търсене в региона поради икономическата криза и високата такса за пренос от 17 евро, която се начислява на електроенергията, изнасяна от страната ни, които я правят неконкурентна. От Асоциацията на търговците вече многократно са настоявали за отпадане на такса пренос за износа. Подобни искания има и от индустриалните компании, които също плащат тези мрежови разходи. На същата позиция са и синдикатите - тяхното предложение е за намаляване поне наполовина на такса пренос, за да може да се стимулира износът и оттам - производството на електроенергия, което ще гарантира работа на миньорите.
Източник: Капитал (19.03.2013)
 
Миньорите с 12-дневен ултиматум към новия енергиен министър Миньорите дават срок от 12 дни на новия енергиен министър, за да предприеме спешни мерки във връзка с драстично намаления добив на въглища за производство на ток. От миньорския синдикат към КТ „Подкрепа" обявиха, че около 3000 работници са в принудителен платен отпуск, а в „Мини Марица Изток" работят едва 25 процента от технологичните мощности. Фалирането на мините би означавало съсипване на енергетиката у нас, обяви Владимир Топалов, председател на миньорската федерация към КТ „Подкрепа". По думите му работниците са в готовност за протести. Ако до края на март не се предприемат спешни мерки, някои от мините ще спрат работа, а възстановяването на добива в една мина отнема около 6 месеца, обясни Владимир Топалов. Той изрази очакванията си от новото ръководство на енергийното министерство. „Този, който има да влиза в час, да влиза. Този, който няма да влиза в час, да си търси друго място. Но тези спешни мерки трябва да бъдат изпълнени моментално", категоричен е той. По данни на конфедерацията цената за мегаватчас на ток от слънчева енергия е между 450 и 600 лева, а за въглищата тази цена би трябвало да е максимум 75 лева. Ако правителството залага само на възобновяеми енергийни източници, никой българин няма да може да си плаща сметката за ток, коментираха от Подкрепа. „С тези кражби, с тези щуротии, с тази липса на каквато и да е стратегия и ясна диагноза какво става в енергетиката, ще стигнем до срив в енергийната система", обобщи ситуацията президентът на конфедерацията Константин Тренчев.
Източник: Дарик радио (20.03.2013)
 
Пуснаха парите за заплати в ОЦК Кърджали Първите около 60 металурзи от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали вече са получили общите суми на забавените им с година заплати. Това стана възможно, след като основните кредитори на предприятието Първа инвестиционна банк /ПИБ/, БНП Париба и фирма "Скания" оттеглиха жалбите, с които оспорваха пред съдебния изпълнител процедурата по разпределението на средствата, постъпили от публичните продажби на заводските активи. Дотук пък се стигна след дългите протести на работниците и служителите, които бяха възобновени преди две седмици. Почти всички от измамените от бившия вече собственик на комбината Валентин Захариев получиха изпълнителни листове от съда, но жалбите на големите кредитори спираха разплащането с тях. Сега вече в кантората на съдебния изпълнител Росен Сираков спешно се обработват по 60-70 дела на ден и са факт първите десетки металурзи, които си тръгват оттам с пълни джобове. "Оттук отиваме направо в банката, защото всеки ден ни притискат заради забавените вноски по кредита. После трябва да платим и тока, за толкова ще стигнат парите, за удоволствия пак няма". Така звучаха повечето от опаричилите се, но все още безработни мъже и жени. Поне още 10 дни ще продължи обработването на делата и хората до един ще си получат пълните суми, подчерта помощникът на съдебния изпълнител Радослав Сираков. Той обаче настоя металурзите да не влизат в кантората, за да не създават хаос. Те, от своя страна, губят търпение и се зарекоха всеки ден да се събират на традиционното място пред паметника на Васил Левски, на метри от кантората и от областната управа. "Ние вече не търсим само парите си, искаме среща с новите собственици от "Хармони 2012", както и с ПИБ, за да сме наясно има ли бъдеще за нас в комбината. Никой още не знае ще бъде ли даден рестарт на производствата, кога и колко души ще бъдат отново назначени на работа, какви специалисти ще се търсят", заяви водачът на протестите инж. Стефан Атанасов. Според него от малкото известия, получавани от инвеститора, не става ясна съдбата на оловния завод. За производството на олово все още всички мълчат, а там бяха съкратени 250 души, уточни Атанасов. Той разкри, че негови колеги са били сплашвани и заставяни да спрат с протестите, защото няма да ги наемат отново. "Заплахите са предимно към работници, наети от ПИБ за поддръжката на пещите в цинковия завод, които са на непрекъсваем режим. За себе си вече съм сигурен, че няма да ме назначат, но ще бъде лош знак от страна на "Хармони 2012", ако реши да си внесе специалисти. А на улицата останаха много добри заварчици, шлосери, апаратчици, електричари, градени по 20 години в ОЦК. Ако те бъдат пренебрегнати от новия инвеститор, стотици мъже в трудоспособна възраст ще избягат със семействата си от Кърджали", коментира Атанасов.
Източник: Money.bg (20.03.2013)
 
Пет пловдивски компании се борят за евронаграда КЦМ АД, КЦМ 2000 АД, ЕВН България ЕАД, Стопански дейности КЦМ ООД и Каменица АД са пловдивските фирми, които ще се борят за призове за първите Европейски награди в областта на корпоративната социална отговорност “Вдъхновяващи партньорства за иновации и промяна”. И петте компании са в категорията Големи предприятия, съобщиха пред “Марица” от Сдружение “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН”, българския партньор на инициативата. Общо за страната са подадени 40 кандидатури в тази категория и още 13 в категорията на Малките и средните предприятия. Както вече писахме, конкурсът се организира в 29 страни и цели да популяризира ролята на бизнеса в обществото, да сподели примерите за партньорство в областта на корпоративната социална отговорност, да представи новаторски решения за справяне с актуални обществени и екологични проблеми, както и да подкрепи сътрудничество в полза на обществото между бизнеса и организациите с нестопанска цел. По данни на организаторите, фондациите и неправителствените организации в страната са най-честите партньори в проекти за корпоративна отговорност - съответно с 27 и 19 проекта. Най-много кандидатури са подадени от сектора на преработващата промишленост - осем. Четири са от финансовата и застрахователната дейност и още толкова - от далекосъобщенията. Най-голям брой от кандидатите са базирани в София (22). Следват Пловдив, Стара Загора (3), а останалите са от Гълъбово, Челопеч, Варна, Кърджали, Пирдоп, Девня, Разлог и Перник. От 14 март всички кандидатури са публикувани на сайта на организацията. Оттогава са започнали работа и оценителите, чиито имена и резюмета също са качени там. В края на месеца се очаква всички участвали компании и активни членове на Глобалния договор на ООН да дадат своя глас в подкрепа на техните фаворити от двете категории. Мария Хосе Субиела, директор направление “Международни проекти” в отдел Международни кампании на британската организация Business in the Community, поздрави България за активността в европейските награди и коментира: “Чудесно е, че сте събрали 53 кандидатури. За момента вие сте националният партньор на инициативата, събрал най-много проекти. Не мисля, че ние в BITC (Business in the Community) ще успеем да стигнем дори до 50. Отлична работа!”. Победителите на национално ниво ще бъдат тържествено отличени в България и ще представят страната на общоевропейска церемония. На официалното събитие в Брюксел ще им бъдат връчени сертификати, подписани от високопоставен представител на Европейската комисия. Церемонията по публична защита на проектите и награждаването им ще се проведе на 25 юни. Европейските КСО отличия са насочени към фирми от частния сектор. Организации от нестопанския сектор - неправителствени, образователни, културни, научни и социални, както и публичните институции, участват като партньори. Кандидатурите са от малки и средни предприятия, както и от големи компании. Проектите трябва да са насочени към множество заинтересовани страни и да са реализирани от бизнеса в сътрудничество с един или повече партньори през последните 5 години.
Източник: Марица (20.03.2013)
 
Apollo се договори за 10 млн. долара инвестиция с Jindal Steel and Power Австралийската компяния за желязна руда Apollo Minerals подписа ново партньорство с индийския конгломерат Jindal Steel and Power Limited (JSPL). Според договорените условия, JSPL ще инвестира 10 млн. долара в активите за желязна руда на Apollo през австралийското си подразделение Jindal Steel and Power. Apollo ще раздели активите си за желязна руда, за да формира ново предприятие, NewCo, за да е отделно от другите дейности на Apollo. Всички активи за желязна руда на Apollo в Южна и Западна Австралия и делът в габонския проект впоследствие ще бъдат прехвърлени към NewCo. Коментирайки развитието, изпълнителният директор на Apollo Minerals Тони Ho заяви, че новото споразумение с Jindal отбелязва стъпка за преструктуриране на компанията и че очаква този ход да позволи максимизиране на възвръщаемостта на акционерите. "Разделянето на активите за желязна руда и благородни метали е важна част от този процес", допълни Хо. (Energy Business Review)
Източник: Други (20.03.2013)
 
Металурзите от ОЦК настояват за среща с новия инвеститор в завода Работници от Оловно-цинковия завод (ОЦК) в Кърджали пак ще протестират, но този път не заради неизплатени заплати. Част от металурзите вече са получили заплатите си чрез съдия-изпълнител. Според информацията до дни ще бъдат удовлетворени всички искания на повече от 700 души, които имат изпълнителни листове. Металурзите обаче настояват за среща с новите инвеститори в завода - ръководството на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и "Хармони 2012". От тях те искат да научат кога ще започне изграждането на нов цинков завод, кога ще бъде възстановено производството и какви специалисти ще бъдат наемани. Протестите ще са безсрочни, коментира лидерът на протеста Стефан Атанасов, цитиран от националната телевизия. "Не желаем да си контактуваме чрез медии, искаме среща очи в очи", обяснява още той. Работещите в ОЦК настояват новите работни места да бъдат заети основно от съкратените при спирането на ОЦК металурзи. В момента новият инвеститор в металургичното предприятие - „Хармони 2012", провежда конкурс за избор на изпълнител на проекта за нов завод, като се съобщава за интерес от страна на френски, канадски и испански компании. Тече и ремонт на административната сграда на металургичния комбинат, за да се осигурят работни помещения за инженерите и специалистите, които ще бъдат ангажирани в строителството. Припомняме, че преди седмица ПИБ се отказа от претенциите си за разпределяне на средствата, получени при разпродажбата на имуществото на ОЦК - Кърджали и така стана възможно изплащането на възнагражденията на работещите в завода. В края на ноември 2012 година банката стана собственик на оловния завод в Кърджали, а малко преди това "Хармони 2012" купи активите за цинково производство на предприятието.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2013)
 
Перспективата пред стоманодобива в САЩ до 2015 г. Стоманодобивната промишленост в САЩ е една от най-големите в света, както по отношение на производството, така и на потреблението. През 2011 г. страната си осигури трета позиция в световен мащаб с почти 5.7% дял в световния добив. Секторът се е възползва от покачващото се търсене на стомана в автомобилостроенето и строителството. Освен това, рентабилните и високоефективни технологии изиграха роля като катализатор и повишиха търсенето на американска стомана на международните пазари. Според изследването "US Steel Industry Outlook to 2015", стоманодобивът на САЩ ще играе важна роля в цялостното икономическо развитие. Това може да бъде отдадено на увеличеното производство и нивото на потребление през 2011 г. по отношение на предходната година. Освен това, световното производство на стомана се е увеличило с над 7% през 2011 г., а потреблението се увеличава с около 11%. Тази тенденция се очаква да продължи и в бъдеще заради нарастващото потребление в различни промишлени сектори. (US Steel Industry)
Източник: Други (21.03.2013)
 
Половин година след като тръбният завод "Интер пайп" на бившия металургичен магнат Валентин Захариев влезе в процедура по несъстоятелност, производството може да бъде прекратено. Причината за това е, че компанията не работи и няма средства, с които да се покрият текущите разноски като възнаграждение на синдика, инвентаризация, транспорт и т.н. В случай че кредиторите не осигурят 30 хил. лв. за направените до момента и бъдещите разходи, производството ще бъде спряно, а впоследствие може да бъде и окончателно прекратено, става ясно от определение на Софийския градски съд от началото на март. Ако се стигне дотам, компанията ще бъде заличена от Търговския регистър. Дългове "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност на 1 октомври миналата година, а за начална дата беше определена 28 юни 2011 г. Първото събрание на кредиторите беше в началото на ноември, когато за постоянен синдик беше избрана Велина Рашкова. Само през първия месец от процедурата кредиторите предявиха близо 66 млн. лв. вземания от предприятието. Отделно от това бяха признати публични дългове от над 1 млн. лв. за данъци и осигуровки, както и близо 160 хил. лв. към Столичната община. Заради последната сума по-рано частен съдебен изпълнител беше обявил публична продан за имуществото, но тя беше прекратена с влизането в производство по несъстоятелност. Междувременно един от големите кредитори - Първа инвестиционна банка (ПИБ), пристъпи към изпълнение на залог на предприятието заради неиздължен заем на компанията майка "Интертръст холдинг" в размер на 7.310 млн. евро и назначи свой управител. Поне част от вземанията Финансовите проблеми на "Интер тръст" обаче може да осуетят цялата процедура по несъстоятелност. Това става ясно от подадената в края на февруари молба, с която синдикът моли разходите по производството да бъдат предплатени от кредиторите, тъй като компанията не разполага с налични средства. Съдът е удовлетворил молбата и е определил сумата от 30 хил. лв. да бъде преведена в 14-дневен срок от обявяване на определението в Търговския регистър, което означава до началото на април. От съдебните документи още става ясно, че има данни за имущество, от продажбата на което кредиторите може да получат поне част от парите си. За да стане това обаче, трябва да се покрият разходите за установяването, оценяването и връщането на това имущество в масата на несъстоятелността. В случай че тези средства не бъдат осигурени, производството по несъстоятелност ще бъде спряно, а след една година ще бъде прекратено. Така компанията, за която Валентин Захариев получи сертификат за инвеститор първи клас през 2007 г., ще бъде заличена. Неясното бъдеще на ОЦК Основните производствени активи на Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали, чийто мажоритарен собственик също е "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, бяха продадени от частен съдебен изпълнител, а срещу дружеството има заведени дела за над 22 млн. лв. Заради просрочени плащания двама от кредиторите поискаха откриване на производство по несъстоятелност. С най-големи предявени вземания е ПИБ, която е завела два иска за общо 15.7 млн. лв., а през лятото на миналата година банката заяви, че ОЦК им дължи 54 млн. лв. Именно по искане на финансовата институция бяха организирани и търговете за продажба на имущество, след които най-важните за производството активи станаха собственост на ПИБ и свързаната с нея фирма "Хармони 2012". За неиздължени заплати има заведени 900 дела от работници и служители на обща сума 2.3 млн. лв. Част от бившите металурзи са били принудени да продадат вземанията си на цесия заради заведени изпълнителни дела от банки, от които са взели кредити.
Източник: Капитал (22.03.2013)
 
Австралия завиши прогнозата си за желязната руда заради Китай Австралия, най-големият износител на желязна руда в света, увеличи прогнозната цена за тази година очаквайки по-високото потребление на стомана да увеличи вноса във водещия купувач Китай. Бюрото за икономика на ресурсите и електроенергията заяви в доклад, че цената ще бъде средно 119 долара за тон през 2013 г., в сравнение с прогнозата от декември за 106 долара. Страната може да достави 554 млн. тона руда през 2013 г., срещу 543 млн. тона очаквани през декември и 488 млн. тона през 2012 г. Бюрото каза, че "одобрените пакети инфраструктурни инвестиции в края на 2012 г., по-специално разширенията на железопътните мрежи, както и продължаващия ръст в търговското и жилищно строителство се очаква да допринесат за по-висока консумация на стомана." Китайският стоманодобив може да се нарасне до 737 млн. тона през 2013 г. от 709 млн. тона миналата година. Goldman Sachs Group Inc вчера намали оценката си до 139 долара за рудата доставяна на Китай, а Morgan Stanley заяви на 7 март, че суровината е достигнала своя връх и ще намалява през останалата част от годината. (Bloomberg)
Източник: Други (22.03.2013)
 
Индия не е приоритет за инвестиции, каза Митал Стоманения магнат Лакшми Митал заяви, че Индия не е в приоритетния списък за инвестиции. Той каза, че индийската икономика през миналата година е "разочароваща". В отговор на въпрос, кога той очаква световния стоманодобивен сектор да се съживи, Митал каза, че не може да каже срок. Китай, заяви Митал, е създал "свръхкапацитет", но докато местното търсене се поддържа, всичко е наред. В световен мащаб, стоманодобивния сектор нараства само с около 3.5% на година, но ръстът е малко по-висок в Китай и Индия. Той каза, че ако реформите в Индия продължават, икономиката и на стоманодобивния сектор може да подобрят. В Европа, добави той, индустрията наблюдава отрицателен растеж. По-рано Митал заяви, че европейското търсене е по-малко с 30% в сравнение с предкризисните нива. Търсенето не се очаква да се върне на тях дори през 2020 г. "Трябва да предприемем действия, за да приведем дейността си в съответствие с реалните сценарий на търсенето", каза той. (The Hindu Business Line)
Източник: Други (25.03.2013)
 
Втори опит за продажба на "Фин тех маш" За втори път частен съдебен изпълнител предлага на търг пловдивското машиностроително предприятие "Фин тех маш". След неуспешния първи търг през февруари сега земята и сградите се продават за 5.5 млн. лв., или 80% от първоначалната цена. Това е последното производствено предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, след като миналата година той се прости с рудодобивното "Горубсо - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът му за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност. Като се има предвид, че "Фин тех маш" обслужваше основно другите компании на Захариев, много вероятно е и този път да няма интерес към предприятието. До 24 април потенциалните купувачи могат да подават оферти за имуществото, което включва близо 92 хил. кв.м парцел и 26 производствени и административни сгради, складове и други постройки на "Кукленско шосе" 11 в Пловдив. Отделно от това за втори път съдебният изпълнител е обявил за продан и девет машини на обща стойност близо 110 хил. лв. Върху имота има две ипотеки за кредити от Пощенска банка - за 5 млн. евро и 2 млн. евро, както и договорна ипотека за 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за заема от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" на Захариев през 2003 г. По това време предприятието не работеше, но впоследствие дейността му беше възобновена, а основното производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. Въпреки че и в момента "Фин тех маш" работи, не е ясно какво и за кого, тъй като Захариев на практика загуби контрола си върху двете предприятия. Първите сигнали за проблеми в пловдивския завод се появиха още преди година, когато стана ясно, че има забавяне на заплатите. Към август 2012 г. там са работели 113 души, сочи справка в системата ДАКСИ. Последният публикуван отчет показва, че за за 2011 г. дружеството е с нетна печалба от 33 хил. лв. спрямо 45 хил. лв. за 2010 г. Продажбите се повишават леко до 3.5 млн. лв. Към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 6.4 млн. лв. Началото на края на бизнеса на Валентин Захариев започна през зимата на 2011-2012 г., когато работниците в "Горубсо - Мадан" и ОЦК излязоха на протест за забавени заплати. През пролетта на миналата година рудодобивното предприятие беше купено от "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000", с посредничеството на правителството. Впоследствие производството беше възстановено и добивът дори беше увеличен с над 30%. През септември цинковото производство на ОЦК беше продадено от частен съдебен изпълнител на свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", а два месеца по-късно оловният цех беше купен от самата финансова институция. Съдбата на завода обаче се оказа по-тежка от тази на маданското предприятие най-вече заради остарелите мощности. От "Хармони 2012" обявиха планове да изградят нов цинков завод и да подновят производството, но в сектора като цяло са скептични към намеренията на новия собственик. От началото на тази година в завода на практика има само администрация, след като всички работници бяха съкратени. През октомври 2012 г. "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност и беше назначен синдик. Успоредно с това ПИБ пристъпи към усвояване на залог върху предприятието заради неиздължен заем на "Интертръст холдинг" в размер на 7.310 млн. евро. В момента под въпрос е дори самата процедура по фалит, тъй като няма средства за покриване на разноските.
Източник: Капитал (26.03.2013)
 
Словакия сключи сделка за завод на US Steel Словакия и US Steel сключиха сделка, според която стоманодобивната компания ще запази предприятието си в източната промишлена зона Кошице за най-малко пет години и по този начин ще остане най-големият работодател в страната. Премиерът Роберт Фицо заяви: "Създадохме условия, които убедиха компанията да остане тук". Той добави, че правителството е предложило на US Steel енергийни и екологични стимули, за да продължи инвестицията си в завода, без да дава допълнителни подробности. U.S. Steel Kosice заяви в края на миналата година, че обмисля няколко купувачи за огромното си предприятие, което осигурява над 11 хил. преки и хиляди други косвени работни места в Словакия. Въпреки че компанията не спомена причините за евентуалната продажба, Фицо намекна за строгите екологични правила на ЕС, високите цени на суровините и края на 10-годишна данъчна ваканция. (Industry Week)
Източник: Други (27.03.2013)
 
Джакарта налага мито върху вноса на стоманени продукти в Индонезия Индонезийското правителство постави антидъмпингови мита върху вноса на стомана от пет страни, включително Тайван, за да компенсира материалните щети на местната индустрия, причинена от дъмпинговия продукти. Астера Приманто Бхакти, шеф на държавния център за доходите към Агенцията за фискална политика на министерството на финансите заяви, че допълнителните мита при внос ще бъдат събирани за студено валцувани намотки и листове от Китай, Япония, Южна Корея, Тайван и Виетнам и ще бъдат валидни 3 година. Приманто заяви: „Министърът на финансите подписа регламента на 19 март и ще влезе в сила до няколко дни." Антидъмпинговите мита са съобразени с предложението от индонезийскиата антидъмпинговия комисия, и са одобренени от Министерство на търговията. Митото ще варира между 5.9% и 55.6%, както бе поискано от комисията. Допълнителното мито, което ще бъде наложено на японските компании като Nippon Steel Corporation и Sumitomo Metal Industries Ltd, ще бъде 55.6%, най-високото поискано от Комисията. (Jakarta Post)
Източник: Други (28.03.2013)
 
С близо 1000 повече в сравнение с предходната година са постъпилите дела в Окръжния съд в Кърджали през 2012-а, отчете на нарочна пресконференция председателят му Георги Милушев. По думите му най-голям принос за този ръст има Районния съд в Кърджали, като заслугата за това е на освободените и напуснали работниците от ОЦК. Само на тях им са издадени 900 изпълнителни листа, като някои от хората са имали по 2-3 дела, уточни Милушев. През 2012 година в Окръжния съд в Кърджали са постъпили 6 597 дела, докато през предходната година броят им е бил 5 866. От тях гражданските дела за 2012г. са 5 043, докато през 2011 те са били 3 898. Значителен спад на наказателните дела отчете съдия Милушев. Според него това се дължи и на намаляване на броя на населението. Сред делата той открои тези, свързани с транспортни престъпления. Заведените дела по този параграф са 192, като осъдителните присъди са с 3 по-малко. Много често, при близо половината от тях, се е прибягнало до споразумения. Има три ефективни присъди за управление на МСП след като веднъж е било отнето това право. „Това са систематични нарушители, залавяни повече от 10 пъти в нарушение и са били осъждани по веднъж на пробация и условна присъда", уточни Млушев.
Източник: Дарик радио (29.03.2013)
 
Бразилският производител на стомана CSN с 61% по-ниска печалба за Q4 Бразилският производител на плоска стомана Companhia Siderurgica Nacional, или CSN, съобщи, че печалбата е намаляла с 61% през четвъртото тримесечие в сравнение с година по-рано, до 316.1 млн. бразилски реала 156.5 млн. долара). Продажбите през тримесечието са се увеличили с 10% до 4.6 млрд. реала, което се дължи главно на увеличение на приходите от добива на желязна руда. Коригираната печалба на CSN преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация, или EBITDA се е увеличила с 14% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г. до 1.22 млрд. реала. За цялата 2012 г. CSN регистри нетна загуба от BRL 481 млн. реала, което се дължи основно на намаляващата стойност на акциите в конкурента Usinas Siderurgicas де Минас Жерайс, или Usiminas, които дружеството купи през 2011. (WSJ)
Източник: Други (29.03.2013)
 
"София мед" получи 40 млн. евро заем от ЕБВР Металообработващото предприятие "София мед" ще получи 40 млн. евро дългосрочен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Част от средствата ще бъдат инвестирани в повишаване на енергийната и производствената ефективност, а другите ще се използват за дългосрочен работен капитал, съобщиха от финансовата институция. Кредитът ще помогне на предприятието да финализира важни инвестиции и да приключи бизнес плана си по график. Това ще подобри позицията му на световния пазар и ще му позволи да отговори на нарастващото търсене. От общия финансов пакет 10 млн. евро ще бъдат заделени за финансиране на проекти, които ще направят предпрятието по-ефективно. Това включва подобряване на енергийните параметри на работа и съкращаване на производствените разходи. Целта е заводът да постигне най-добрите международни практики. Средствата ще се използват също за ориентиране на производството към продукция с по-висока добавена стойност като специални сплави и валцовани продукти за индустриални приложения. Това ще стане чрез разширяване на мощностите за производство на такива изделия. "Заемът ще помогне на "София мед" в реализацията на значителни инвестиции в нови продукти с добавена стойност, енергийна ефективност и подобряване на стандартите за корпоративно управление", посочи директорът на ЕБВР за България Даниел Берг. Останалите 30 млн. евро ще бъдат използвани за дългосрочен целеви работен капитал, който ще позволи на компанията да увеличи темповете си на растеж. Според Берг това ще й помогне да устои на пазарния натиск, който изисква повишени нива на оборотни средства. Според последния отчет на дружеството към края на 2011 г. оборотният капитал е бил 68.3 млн. лв. спрямо 98.6 млн. лв. година по-рано. "След като бъдат направени необходимите инвестиции, "София мед" ще бъде в състояние да отбележи динамичен ръст не само в различните продуктови и пазарни сегменти, в които компанията вече има установени позиции и притежава значителни дялове, но и по отношение на продукти, предназначени за индустриални цели, с по-висока добавена стойност, като по този начин се превърне в основен играч на този пазар", каза главният изпълнителен директор на Halcor Перикъл Сапунцис. Компанията е собственик на "София мед" и е част от гръцката металургична група Viohalco. Освен на кредита от ЕБВР дружеството разчита и на финансовата подкрепа на гръцките банки, с които работи. Компанията изпълнява и проект "Инвестиции за екоцелесъобразно производство" по оперативна програма "Конкурентоспособност". Той е на обща стойност 8.4 млн. лв., като 4 млн. лв. са безвъзмездно европейско финансиране. Договорът беше подписан през август 2012 г., а срокът за изпълнение е 16 месеца. В момента тече процедура за доставка и монтаж на технологично оборудване. Изпълнението на проекта се очаква да повиши производствения капацитет на предприятието с 5% през първата година от въвеждане в експлоатация на новите машини. Като цели са заложени повишаване на износа с 3%, а до две години приходите от продажби трябва да нараснат с 5%. В резултат на изпълнението на проекта компанията ще разшири продуктовия си портфейл с най-малко 20 нови продукта с калаено покритие. С повече от 35% трябва да се повиши количеството на отпадъците, които подлежат на рециклиране и повторно използване. В същото време опасните материали в състава на произвежданите изделия ще намалеят с 8% в рамките на две години. Инвестициите в по-ефективно производство ще помогнат на компанията да стане по-конкурентна в условията на криза. Благодарение на увеличените продажби с 32% и на портфейла продукти с по-висока добавена стойност през 2011 г. "София мед" успя да увеличи печалбата си преди лихви, данъци и обезценки с над 40%. В дружеството бяха инвестирани близо 9 млн. лв. "София мед" изнася близо 83% от продукцията си към Западна и Източна Европа и е силно зависима от икономическата ситуация там. Преди време представителят на Viohalco в България и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров коментира, че предприятия като "София мед", които правят междинни продукти, са по-уязвими от световните пазари и по-силно притиснати от конкуренцията, отколкото производителите на метали, чиято продукция се търгува на Лондонската метална борса. Така през миналата година развитието при тях беше по-колебливо и с по-малки стъпки. Въпреки това, за разлика от черната металургия, където беше отчетен рязък спад, цветната като цяло запази нивото си от 2011 г. Прогнозите за сектора за тази година са предпазливи и не се очаква растеж. "София мед" е част от поделението за медни продукти на гръцката Viohalco - европейския лидер в металообработващата промишленост, която в България е собственик също на "Стомана индъстри" и на предприятието за алуминиеви профили "Стилмет". Индустриалната група купи активите на фалиралия Комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) през 2000 г. Досега в "София мед" са инвестирани около 140 млн. евро, като е променена продуктовата гама, която вече не се търси на пазара. В момента предприятието е единственото в страната, което произвежда полуготови продукти от мед и месинг - пръти, кръгове, листове и т.н., които се използват в строителството, машиностроенето, електротехниката и други сектори. Увеличението на производството в "София мед" се отразява и на други фирми в България, от които се снабдява със суровини. Сред доставчиците му са медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис България" и Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив. Предприятието използва също и меден скрап.
Източник: Капитал (01.04.2013)
 
Световните цени на медта потънаха заради политиката на ЕС Китайските фючърси на медта паднаха миналата седмица, тъй като политическото напрежение в чужбина продължава да подкопава икономически чувствителната стока. Най-търгуваните договори за мед на шанхайската фючърсна борса с доставка през юли се понижиха с 0.85% за да завършат седмицата с 1.44% по-надолу до 54.830 юана. Договорът загуби 5.24% през Q1. Показателният 3-месечен договор за мед на Лондонската метална борса се понижи с близо 1.8%, за да завърши четвъртък на 7 533 долара за тон. LME затвори в петък за католическия Великден. Договорът на LME загуби почти 5% през Q1 на тази година, след спад от 3% през Q4 на 2012 г. Политическите проблеми в ЕС, включително продължаващата безизходица в италианското правителство, оказаха натиск върху еврото. Американският долар се засили миналата седмица на гърба на отслабването евро. Американският доларов индекс, който измерва долара спрямо кошница от други валути, нарасна с 0.76% през изминалата седмица. Силния долар може да навреди на търсенето на стоки, като ги оскъпи за притежателите на други валути. Натали Рампоно, анализатор от австралийската банка ANZ каза, че други фактори също натискат надолу цените на медта, както и, включително безпрецедентните медни запаси в складовете, следени от борсата. (Global Times)
Източник: Други (01.04.2013)
 
Търси се нов собсвеник за "РМЗ Вратцата" срещу 9 млн. долара Врачанското предприятие за производство на резервни части за химическата и металургичната индустрия "РМЗ Вратцата" ООД от няколко седмици е „на тезгяха“. Настоящият собственик търси кой да купи предприятието срещу сумата от 9 млн. долара, показа справка на сайта businessesforsale.com, където е публикувана обява за продажбата. В настоящия момент "РМЗ Вратцата" ООД е ориентирано в производството и реализацията на оборудване, заготовки и резервни части за химическата, фармацевтичната, нефтохимическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост. То реализира производство и в областта на енергетиката в съответствие с нормите на ASTM, DIN, ГОСТ, БДС и други стандарти. Производствената му програма обхваща изделия от черни, цветни и неръждаеми материали, като топлообменници, кондензатори, бъркалки, резервоари, съдове за течен хлор, грайферни кофи, подгреватели, цистерни, просечена ламарина, фланци, компенсатори, дъна и други подобни изделия. Дружеството е разположено на площ от 16 хил. кв. метра от които застроената площ е 11 хил. кв. метра. Към момента "РМЗ Вратцата" ООД е 100% частна собственост. През 1998 г. предприятието премина в частни ръце след като бе приватизирано. Според информация от обявата "РМЗ Вратцата" работи в сътрудничество с някои световни фирми в бранша, като японските CHISSO и TOYO, германската YTONG, както и швейцарската FRIMOCAR. През последните години сред българските клиенти на фабриката са били „Булгартрансгаз“ ЕАД, Монбат АД , АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Стомана Индъстри" АД и други, сочи информация, публикувана на сайта на дружеството. Собственикът на предприятието не посочва каква е конкретната причина за неговата продажба.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2013)
 
Минималната заплата на металурзите става 430 лева С 30 лева ще се увеличат минималните заплати в металургията още през тази година. За това се разбраха вчера синдикати и представители на Българската асоциация на металургичната индустрия. Днес, в Българска стопанска камара ще бъде сключен и колективен трудов договор за бранша. В него ще бъде записано, че най-ниското възнаграждение ще бъде 430 лв. и ще важи две години - през 2013 и 2014 г. Договорени са и допълнителни социални придобивки. При пенсиониране металурзите ще получават поне 1000 лв., а не както досега 500 лв. С 8,3% на час ще се увеличи допълнителното заплащане на нощния труд, като стойността му няма да може да пада под 65 стотинки. Синдикати и работодатели са се договорили и за увеличение на парите, които шефовете на компаниите плащат за храна на работниците. Безплатното ядене се осигурява при специфични условия на труд. Стойността му се вдига от 4,50 лв. на 5 лв. дневно. Работодателите се задължават да се грижат за повишаване на квалификацията на работниците си чрез различни стимули. Ще бъдат създадени и съвместни групи със синдикатите, които да следят за безопасността на труда.
Източник: Труд (03.04.2013)
 
Сенатът на Арканзас одобри предложението на стоманодобивен завод Сенатът на Арканзас одобри предложението на губернатор Майк Бийб да осигури на Big River Steel 125 млн. долара държавно финансиране, за да изгради нов завод за стомана в североизточната част на Арканзас. Без никакво обсъждане Сенатът одобри законопроекта, разреши плана, който Бийб нарече един от най-големите икономически проекти в историята на Арканзас. Законодателството разрешава на Арканзас да издаде облигации за предоставяне на кредит и да плати някои строителни разходи по съоръжението за 1.1 млрд. долара в Оцеола. Big River Steel обеща да създаде най-малко 525 постоянни работни места със средна заплата от 75 хил. долара. Депутатите все пак трябва да приемат отделен бюджет, за да бъде окончателно одобрено предложението на Бийб. Тази мярка има нужда от три четвърти мнозинство в двете камари, за да мине. На гласуването на Сената с 26-6 във вторник не достигна един глас за супермнозинство. (AP)
Източник: Други (03.04.2013)
 
Помощ от работник Работниците в металургичния сектор ще бъдат по-активно ангажирани с проблемите, пред които са изправени работодателите им, и ще споделят отговорностите в сфери като опазване на околната и работната среда и професионалната квалификация. Това стана ясно при подписването на новия колективен трудов договор между Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и двата браншови синдиката - федерация "Металици" към КНСБ и "Металургия" към КТ "Подкрепа". Въпреки тежката икономическа ситуация документът, който ще действа през 2013 и 2014 г., включва и по-големи придобивки за работниците. Така, след като диалогът с държавата се наруши при напускането на работодателските организации от тристранния съвет, бизнесът и синдикатите решиха да заложат на по-силно партньорство и заедно да отстояват исканията си пред правителството. Най-важното и според двете страни е изготвянето на индустриална стратегия, която да гарантира растеж и работни места. Новият колективен трудов договор е десетият поред в бранша, в който отношенията между работодатели и работещи се регулират по този начин от 1993 г.
Източник: Капитал (04.04.2013)
 
Vale ще използва транспортна лента в бразилска мина Бразилската минна компания Vale ще замени камионите с 37 км. конвейерни ленти в своята мина за желязна руда на стойност 20 млрд. долара Serra Sul в страната, за да свърже залежите с предприятие, което обогатява рудата. Планът, който включва изграждане на втора железопътна линия през Амазонка, ще позволи на компанията да намали транспортните си разходи от мината до пристанище до 15 долара на тон, намалявайки наполовина текущите оперативни разходи. Проектът е част от стратегията на компанията да си възвърне позицията на втора по големина минна компания в световен мащаб. Проектният директор на Vale Джамил Себе заяви, че транспортните ленти, които ще бъдат използвани в Serra Sul, се очаква да намалят разходите за гориво с около 77%, като в същото време намалеят емисиите с еквивалента на 75 хил. малки автомобили. Безавтомобилната технология вече е използвана в различни въглищни мини, но това е първият път, когато основна желязна мина избира изцяло да замени камионите с транспортни ленти, според Vale. Проектът Serra Sul, част от рудничен комплекс Carajas в северната част на Бразилия, включва 8.1 млрд. долара инвестиции и 11.4 млрд. долара в железопътна и пристанищна инфраструктура. (Mining Technology)
Източник: Други (05.04.2013)
 
Добивът в Карнатака достига 30 млн. тона желязна руда Карнатака очаква през тази фискална година да възобнови 19 мини за желязна руда, които бяха спрени от съда през 2011 г., увеличавайки доставките за местните стоманолеярни с 30 млн. тона, обяви шефът на минния отдел на щата. Индия произвеждаше 200 млн. тона желязна руда годишно и продаваше около половината в чужбина, преди да забрани производството с цел да ограничи незаконния добив в Карнатака, а най-големият производител Goa силно забави производството и износа. Вече са рестартирани девет мини в Карнатака, които произвеждаха около 50 млн. тона пред Върховния съд да наложи забрана за добива преди близо две години. "(Още) 8-9 мини могат да бъдат отворени веднага през настоящия месец, при условие, че Върховния съд го позволи", каза Х. Сриниваса, директор на отдела по минно дело и геология в Карнатака. "Решението се очаква този месец." През септември миналата година, Върховният съд позволи възобновяването на 18 мини от всичките 170 в Карнатака, стига операторите да изпълняват критериите за рекултивация и рехабилитация. Съдът се очаква да одобри още 10 мини в рамките на тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (08.04.2013)
 
Alcoa увеличи печалбата въпреки поевтиняването на алуминия Най-големият производител на алуминий в САЩ – Alcoa, отчете по-висока от очакваното печалба за първото тримесечие благодарение на повишеното търсене от страна на авиационната и автомобилната индустрия. Същевременно приходите за периода не са достигнали очакваното ниво, което в съчетание с несигурните перспективи първоначално доведе до спад на акциите на компанията. Нетната печалба за тримесечието е скочила с 59% до 149 млн. долара, или 13 цента на акция, спрямо 94 млн., или 9 цента на акция, за същия период на миналата година. Приходите за трите месеца са спаднали с 2.9% до 5.83 млрд. долара, което е малко под средните прогнози на анализаторите за 5.88 млрд. След обявяването на резултатите акциите отстъпиха с 1.3% до 8.28 долара, но впоследствие възстановиха стойността си. Компанията отдава намалените продажби на спадащите цени на суровината и намаленото производство на металургичните предприятия в страни като Испания и Италия. "Цената на алуминия е основният проблем. Основната дейност на компанията се развива наистина добре, но е подкопавана от поевтиняването на металите в последно време", отбеляза Дейвид Гаглиано, анализатор в банка Barclays. (Bloomberg)
Източник: Други (10.04.2013)
 
Aurubis увеличава капацитета си за преработка Най-големият производител на мед в Европа - Aurubis, ще увеличи капацитета си за преработка на концентрат в заводите си в Германия и България. Причината за това е нарасналият добив на руди в света и изместването на пазара към излишък на суровина, което е благоприятно за металургичните предприятия. Това съобщи главният изпълнителен директор на германската компания Питър Вилбранд по време на конференция в Чили, цитиран от Reuters. "Имаме проекти за увеличаване на капацитета на двата завода, за да се възползваме от очаквания излишък на концентрат", каза Вилбранд. От 2011 г. в "Аурубис България" (бившият медодобивен комбинат в Пирдоп) върви програма за повишаване на производителността и подобряване на екологичните параметри на работа, която трябва да приключи догодина. Оттам обаче не се ангажираха с конкретни числа за производството през 2013 г. През миналата година в Пирдоп бяха преработени около 1 млн. тона концентрат. В завода в Хамбург, където се намира другото предприятие за първична мед на Aurubis, количеството беше 1.1 млн. тона. За последните две години преработените обеми остават на тези нива. За тенденцията за ръст в предлагането на концентрати спомена още през ноември и изпълнителният директор на "Аурубис България" Никола Треан. На конференцията Next Year's Business Plan, организирана от "Капитал", той коментира, че в глобален мащаб капацитетът на металургичните предприятия през 2013 г. ще бъде по-нисък от предлагането на суровина, тъй като на някои големи заводи им предстоят планови ремонти и няма да работят за известно време. Сред тях е и заводът на Aurubis в Хамбург, който ще затвори за около шест седмици през септември и октомври. Според публикуван наскоро доклад на Barclays търсенето на мед в света е надвишавало предлагането през седем от деветте години между 2003 и 2011 г. Нещо повече, то продължава да расте, което се дължи основно на потребителите от електрониката и енергетиката, докато делът на строителната и автомобилната индустрия намалява през последните години заради кризата. Въпреки това, ако през 2011 г. търсенето е било 19.9 млн. тона, през 2015 г. прогнозата е да достигне 23.5 млн. тона според Треан. Увеличаването на производството на руди сега е добра новина за металургичните предприятия, тъй като това ще им позволи да увеличат таксите си за преработка и рафиниране на концентрата. Цената на метала се определя основно на Лондонската борса за метали, като в нея се включват стойността на концентрата и таксата за преработка. При повишено предлагане на суровина обаче делът ? в цената намалява за сметка на втория компонент, който е базовият източник на приходи за металургичните заводи като Aurubis. Проучване на Reuters сред анализатори показва, че излишъкът на концентрат ще бъде около 120 хил. тона тази година, а догодина ще се увеличи до 295.6 хил. тона. Именно голямото предлагане е причината таксата за преработка по дългосрочни договори за 2013 г. да нарасне с 10% до 70 долара за тон. Въпреки това през последните седмици имаше лек спад на спот цените за преработка, които се прилагат при по-малките и краткосрочни сделки, главно заради увеличаването на мощностите за преработка в Китай. Нещо повече - наскоро консултантската компания CRU прогнозира, че търсенето на концентрати там ще окаже натиск върху таксите за преработка по дългосрочни договори, които трудно ще се повишат допълнително през 2014 г. Според Вилбранд обаче въпреки откриването на нови заводи в Китай цените ще останат високи. Причините за това са, че предстои да започне разработването на нови мини, а в същото време част от металургичните заводи ще работят по-малко заради ремонти. Инвестицията в Пирдоп През 2012 г. в "Аурубис България" също имаше планово прекъсване за 23 дни, но преработката на концентрат остана на нивото от предната година. Увеличи се обаче производството на катоди. Според отчета на групата за финансовата 2011/2012 г., която приключва в края на септември, нетната печалба на българското дружество е 139.8 млн. евро по международните финансови стандарти. За цялата 2012 г. резултати още не са публикувани, но за предходната година "Аурубис България" се нареди на второ място по приходи след "Лукойл Нефтохим Бургас" в класация "К100" на "Капитал" с 4.7 млрд. лв., а печалбата ? по българските стандарти достигна 226.3 млн. лв. По време на прекъсването миналата есен компанията използва времето за изпълнение на част от инвестиционната си програма "Аурубис България 2014". Тя започна в средата на 2011 г. и трябва да приключи през 2014 г. Инвестицията е в размер на 44.2 млн. евро, като 60% от сумата (над 26 млн. евро) са предвидени за опазване на околната среда. Една от целите на проекта е да се увеличи капацитетът за преработка на концентрати с над 20%, което включва инсталиране на допълнително оборудване, подобряване на работата на съществуващите мощности и оптимизация на производствените процеси. Другата цел е подобряване на екологичните параметри на работа, което е свързано главно с повишаване на улавянето на отделяните газове и изграждането на инсталация за допълнително пречистване. От приватизацията на завода през 1997 г. досега са инвестирани над 400 млн. евро в модернизация и разширяване на производството и намаляване влиянието върху околната среда.
Източник: Капитал (11.04.2013)
 
3 стоманопроизводители обвинени във фиксиране на цените в Южна Корея Три южнокорейски производители на стомана са обвинени във фиксиране на цените на поцинковани стоманени листове, заявиха от прокуратурата в сряда след приключване на разследване за предполагаема схема за манипулиране от големите играчи. Hyundai Hysco Company, Union Steel Company и Dongbu Steel Company са обвинени, че са водили тайни преговори да фалшифицират системата за доплащане на цинка за да определят цените на поцинкованата ламарина на вътрешния пазар в периода между февруари и ноември 2010 г. Прокуратурата обаче не е повдигнала обвинения срещу топ производителя POSCO и филиала POSCO C&C, позовавайки се на липсата на мотив за фирмите да участват в манипулацията. Проучването се извършва след като през февруари антимонополната организация на страната подаде жалба в прокуратурата за по-нататъшно разследване на пет производители. Комисията за честна търговия наложи общо 273.5 млн. долара глоби на седем участници в сектора. Според Федералната търговска комисия, те заговорничили за фиксиране на цените на продукти като студено валцовани листове, поцинкована ламарина и оцветени стоманени листове. (Yonhap)
Източник: Други (11.04.2013)
 
Три фирми подадоха оферти за новото цинково производство в Кърджали Onet, SNC Lavalin и Ausenco са трите фирми, които участват в заключителния етап на конкурса по избор на главен изпълнител за изграждане на цинковото производство в Кърджали. Те подадоха своите оферти в срок, след направените предварителни огледи на площадката. Предстои предложенията на компаниите за изграждането на новия завод да бъдат разгледани и коментирани с тях от инвеститора. „Освен предлаганата технология, която е водещ критерий и трябва да отговаря на съвременните технологични изисквания, има още два основни фактора, които ще са водещи при разглеждането на офертите - цената и времето, за което всяка от трите фирми ще може да се справи с изграждането на новото цинково производство", заяви Иван Елкин - управител на Хармони 2012. Onet е френска компания, специализирана в монтаж и извеждане от експлоатация на ядрени реактори и основен играч в тяхната поддръжка. Предоставят услуги в ядрения сектор по целия свят. В края на миналата година печели търг, свързан с актуализация на анализите на басейна за отлежаване на касетите на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй. Дружеството има голям практически опит в сферата на цветната металургия. SNC Lavalin е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада. Един от последните й проекти e свързан с добив на никел и кобалт в Мадагаскар. Дружеството има натрупан завиден опит в много национални и международни проекти, свързани с изграждане и модернизация на мощности за производство на цинк. Като примери могат да бъдат посочени: Prairie Creek Mine Project, Northwest Territories, Канада през 2008 г. с възложител Canadian Zinc Corporation, Brunswick Smelter Expansion, New Brunswick през 2011 с възложител Xstrata Zinc Canada и др. Австралийската фирма Ausenco развива дейността си в пет основни направления на инжинеринга: енергетика, околна среда и устойчивост, полезни изкопаеми, инфраструктура и управление на проекти. Компанията има натрупан сериозен опит в реализиране на проекти в областта цветната металургия, включително и в производството на цинк (High Lake Review and Izok Lake Review, Канада, Dugald River Zinc-Lead FS Review & Update, Австралия, The Phu Kham Copper Gold Project, Лаос, The Humwana Cupper, Замбия и много други). Последният голям проект, който печели, е за добив на мед в Чили.
Източник: Money.bg (12.04.2013)
 
ArcelorMittal в преговори с Алжир за повишаване на добива в Annaba ArcelorMittal и алжирското министерство на промишлеността обсъждат план за увеличаване на производството на стомана в алжирския завод Annaba. Търсенето на стомана в Северна Африка се очаква да нарасне, тъй като производителите на автомобили, обявиха планове да построят нови заводи за сглобяване в региона, за да отговорят на нарастващото търсене на превозни средства. Френската Renault SA обяви миналата година планове да построи завод за сглобяване на автомобили в Алжир, вторият в Северна Африка след изграждането на съоръжение в Мароко, което започна производство миналата година. Изпълнителният директор на ArcelorMittal – Винсент Ле Гуич, който преговоря с правителството, заяви:"Държим на развитието на Annaba, и отношенията с нашия партньор Sider са изключително конструктивни като планираме силно бъдеще за предприятието." Annaba е джойнт венчър между ArcelorMittal и Sider, в която базираната в Люксембург компания притежава 70% от капитала, а алжирската държавна Сидер е собственик на останалата част. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (12.04.2013)
 
Индийското търсене на стомана ще нарасне с 6-8% през текущата фискална година TATA Steel се надява, че търсенето на сплавта ще расте с по-бързи темпове от 6 до 8% през текущата фискална година заради по-голямото търсене. Х.М. Неруркар, управляващ директор на TATA заяви: "Очакваме тази година то да е между 6% и 8%. Това е така, защото се очаква икономиката да нарасне с 6%, така че търсенето на стомана ще нарасне с най-малко 6% до 8%." По въпроса за растежа на потреблението на стомана с 3.3% изоставайки от 5% на БВП последната фискална година, той заяви, че "миналата година, големите сектори консуматори на стомана не са са се развивали добре. Тази година ще." Според Joint Plant Committee, ръстът на индийското потребление на стомана през 2012-13 г. е най-ниското през последните три години. Потреблението на стомана нарасна с 5.5% през 2011-12 г. и 9.9% през 2010-11 г. Световната стоманодобивна асоциация (WSA) прогнозира, че търсенето на стомана в Индия ще нарасне с 5.9% до 75.8 млн. тона през 2013 г. в един неотдавнашен доклад. Това след ръст от 2.5% през 2012 година, като благоприятната парична политика се очаква да подкрепи инвестиционните дейности. "(PTI)
Източник: Други (15.04.2013)
 
Скъпият ток убива производството Металургичната компания "София Мед" АД, част от групата "Халкор", подписа договор за кредит от 40 млн. евро с ЕБВР. Парите са за мащабна 5-годишна инвестиционна програма, която цели разширяване на производството и на продуктовата гама. В същото време компанията майка увеличава акционерния капитал на "София мед" с 30 млн. евро. За перспективите пред предприятието и индустрията в страната "Стандарт" разговаря с Антон Петров, член на Съвета на директорите на на "София мед" и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия, и Сергей Влайков, финансов директор на дружеството. - Как в условията на криза едно предприятие си поставя за цел ръст на производството и защо взимате кредит? Антон Петров: "София мед" е в постоянен възходящ тренд, откакто е придобито през 2001 г. - и като производство, и като пазари, и като продажби. Компанията извървя труден, но предвидим път - от едно малко предприятие с продукти от общ характер се превърна във високотехнологична фирма - една от петте водещи в Европа. Сегашният петгодишен хоризонт е свързан не само с увеличаването на обемите на производство, а и с навлизане на нова пазари и удвояване на производствената гама. Именно затова възниква необходимостта от по-стабилни финанси. От една страна, са необходими средства за закупуване на оборудване. От друга страна, навлизайки на нови пазари и инвестирайки в ново оборудване, е необходимо по-дългосрочно финансиране, което да даде по-голяма сигурност в оборотните средства. - Кои са новите пазари на "София мед"? Сергей Влайков: Ако говорим за Европа, става въпрос за увеличаване на пазарния ни дял, който отнемаме от нашите конкуренти. А това е възможно, защото ставаме все по-конкурентни като качество на производството и диверсификация на продукцията. Произвеждаме все по-сложни продукти с по-висока добавена стойност. От друга страна, удвоявайки обема на производство, ставаме все по-силни от гледна точка на себестойност, цени и условия на продажба. Паралелно с европейските пазари, имаме амбиции и към пазарите в Северна Америка - там виждаме голям потенциал. Както и пазарите в Азия, макар че там е по-трудно да се продава. Ние и сега имаме продажби на всички континенти. - Какви са новите продукти, които ще започне да произвежда "София мед"? С.В.: Те са най-разнообразни, защото приложението на цветните метали е много широко. От покривна ламарина с различни декоративни качества до високотехнологични медни и месингови фолиа. Те са с много специфичен състав като химическа композиция и метална структура и след определено дообработване намират приложение в машиностроенето, електротехниката, електрониката и стоките за бита. Тези продукти са по-сложни, но са и по-печеливши. - Увеличаването на производството свързано ли е с увеличаване на работна ръка? С.В.: Да, разбира се. Но по-важното е, че една нова инвестиция води и до повишаване на производителността на труда. Което увеличава продажбите на фирмата, а оттам и заплатите. При нас ще се случат и двете неща, но е трудно сега да кажем колко ще бъдат новите разкрити работни места. Важното е, че в "София мед" работят 550 души. В началото месечното им натоварване беше 2000 т произведена продукция, сега ще стане 6000 т. - Питам ви за новите работни места, защото сега темата за безработицата е много важна. А.П.: Обещанията за нови работни места повече прилягат на политиците. Ние сме индустриалци и разглеждаме тази тема като процес. Не го правим, за да излезем на трибуната и да кажем: откриваме толкова работни места. А скоро след това да ги съкратим, защото всъщност може да е временна заетост. Нашите планове са дългосрочни. "София мед" е част от устойчивото бъдеще на индустриална България. Освен пряко заетите в предприятието то дава работа и на много съпътстващи бизнеси. Например транспортът - един камион пренася 20 тона продукция. Като достигнем 7000 тона месечно, каквато е целта ни, ще има нужда от 300-400 камиона. Трябва да добавим и малките и средните предприятия, които развиват дообработващи производства. - Наскоро беше подписан нов браншови трудов договор за металургията, в който работодателите се ангажираха да вдигнат до 430 лв. минималната заплата. Това означава ли, че браншът излиза от кризата? А.П.: Означава ясно социалната отговорност на предприятията от металургията. Това се прави като жест и оценка за отношението ни към хората, с които работим. - Това ли е вашият отговор на призива на служебния премиер Марин Райков за солидарност? А.П.: Не точно. Аз тази солидарност не я разбирам, честно казано. Защото е тотално погрешно в една пазарна икономика да има кръстосано субсидиране. Ако обезкръвиш едно предприятие в индустрията и то не може повече да произвежда, тези, които нямат работа, ще станат още повече. Така че тази помощ, поискана от една трибуна, е фалшива. Не бива да се говори така, защото е заблуда към хората. Отговорността на индустрията и бизнеса като цяло е да си плащат данъците, да спазват законите, да осигуряват работни места. - Какво в бизнес средата трябва спешно да се промени за металургията? А.П.: И за металургия, и за химия, и за циментова промишленост, ако проблемите в енергетиката не се разрешат и тя продължи да колабира, може да се очаква само едно - краят на индустриална България. За последните 20 години сектор енергетика е тотално изкривен. Той до такава степен е обезкръвен, че не може да продължи да функционира, ако не се направят кардинални промени. Не зная дали вече не е късно. Имаме такса за зелена енергия, за кафява енергия, за поддържане на студен резерв, за пренос, за превоз - 34 лв. на един мегават. Това доведе до висока цена на електроенергията за индустрията. Тя стана по-скъпа от цената на тока на нашите конкуренти и доведе до невъзможност за експорт. Което води до падане на производството. Какво значи да се продават само 3500 мегавата от общо 9000-10 000 мегавата инсталирана мощност в страната? Поддържането на скъпата енергия от зелените централи и намаляването на дела на АЕЦ-а, където е евтината енергия, обезкръвява ЕРП-тата, НЕК и индустрията, защото тя вади пари, които иначе биха се дали за инвестиции и нови работни места. - Тези грешки как може да се решат? А.П.: Би трябвало да се променят договорите със скъпите централи - американските, "Бобов дол", "Брикел", студения резерв. Да се реши колко зелена енергия ще произвеждаме. Иначе в България ще остане да се развива само селското стопанство. И туризмът не може да издържи на тези цени на енергията. Индустрията отдавна предупреждава за това. Новото правителство, което и да е то, трябва откровено да каже: това е ситуацията, тя е много тежка, трябва да се приемат тези и тези непопулярни мерки. А не да ни обещават чудеса, че токът ще поевтинява, като наказваме ЧЕЗ и което и да е ЕРП. Не е ли кощунство да са пълни язовирите ни и да не можем да пуснем ВЕЦ? Кой губи от това? - Министерството на икономиката обяснява, че не се продава ток, защото индустрията е замряла. А.П.: Това е резултат от цената на тока, а не обратното. Ако беше по-евтин токът, щяхме да сме по-конкурентни и да изнасяме повече. Как се очаква растеж на БВП при замряла индустрия? - 2013 г. по-добра ли ще бъде за металургията? А.П.: Има оптимистични нотки за втората половина на 2013 г., но е много условно. Ако еврото поевтинее, ще бъде добре дошло за нас. Някои прогнозират, че през 2015 г. съотношението долар-евро ще бъде 1 към 1. Ако еврото се обезцени, като цяло Европа ще тръгне по-бързо напред, а в частност и нашият експорт.
Източник: Стандарт (15.04.2013)
 
Над 800 са незаконните площадки за скрап Вечно загубената битка на държавата с нелегалните търговци и крадците на скрап е в нов етап. През последните две години управляващите приеха множество поправки и напълно нов закон за отпадъците, които да затегнат контрола върху предаването и търговията със скрап. Местата, където това се случва, бяха ограничени, на площадките се въведе непрекъснато видеонаблюдение, има пълен контрол върху произхода на металите, търговията с крадени метали е инкриминирана, има забранителен списък граждани да предават капаци от шахти, кабели, релси. Според последния закон всички фирми бяха пререгистрирани и вече плащат банкови гаранции, за да могат да работят. В момента България има най-рестриктивният закон за контрол върху търговията с отпадъци в ЕС, а всички фирми, които са на светло, непрекъснато са проверявани. Самият закон за това е в Констутиционния съд, като внеслите го депутати са открили нарушения на 18 текста, сред които за частната собственост, правата на гражданите, конкуренцията. Ефектът върху крадците и незаконните търговци обаче продължава да е нулев. Има само един осъден за търговия с крадени метали. Въпреки множеството сигнали МВР е успяло да реагира само на 11 незаконни площадки при над 800 сигнала за кражби на метали от граждани и фирми. Така заради липсата на контрол бяха наложени рестрикции за работата на всички фирми. Оказва се обаче, че след пререгистрирането незаконните площадки за изкупуване на скрап в страната са повече от законните. Между 800 и 1000 са фирмите, изкупуващи отпадъци от черни и цветни метали с неизяснен произход. В същото време компаниите, подали заявление за разрешително по новия Закон за управление на отпадъците (ЗУО), са 704 и дори за тях не е сигурно колко са внесли банкови гаранции и реално работят легално. Това стана ясно от изнесените данни от Българската асоциация по рециклиране (БАР). До 15 април беше крайният срок, в който фирмите можеха да работят със старите си лицензи. След промените в Закона за управление на отпадъците, които влязоха в сила от юли 2012 г., рязко е намалял броят на легалните фирми. По данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) към август миналата година в страната е имало общо 1198 площадки за дейности с отпадъци от черни и цветни метали. Според председателя на БАР Борислав Малинов реално работещите през годината са били около 2300. В същото време подадените заявления за издаване на разрешителни по новия закон са едва 704. Не всички от останалите 1600 площадки обаче са спрели работа. Напротив, голяма част от тях са минали в сивия сектор. "По наши проверки най-малко половината продължават да изкупуват материал, без да спазват изискванията", каза Малинов. По думите му те не изискват документи от физическите лица, които предават метали, нямат задължителното видеонаблюдение, не плащат глоби и не се съобразяват с изискванията за законните фирми като това да циментират площадките си, да имат ограда и контейнери за акумулатори. Всичко това поставя в неизгодна позиция легалните търговци. "Ние сме тези, които искаме да няма кражби на метали и се опитваме да се преборим с незаконните площадки, тъй като те пречат на работата ни, а на тях се предават крадени метали", посочи председателят на БАР. В асоциацията членуват 90-те най-големи фирми в сектора. Продажбите на черни и цветни метали са за над 2 млрд. лв. годишно, от които износът е около 800 млн. лв. Със съдействието на фирмите МВР и МОСВ са приготвили контролни листи, с които да проверяват дали площадката работи законно или не. Три са начините, по които незаконните площадки продължават да работят, посочи Малинов. Някои от тях имат разрешение по новия закон за пластмаса и хартия, но изкупуват и скрап. Другият вариант е фирмата да има разрешение за автоморга, което предполага да добива метали при разглобяването на стари автомобили, но да изкупува и други метали. Има и фирми, които пък работят без каквито и да било разрешителни и просто събират скрап в някой двор. В същото време режимът за легалните фирми е силно затегнат. Освен че трябва да отговарят на редица технически изисквания, за да получат разрешение, компаниите трябва да внесат банкова гаранция от 25 хил. лв. за дейността и 5000 лв. за всяка площадка. При нарушение те подлежат на санкция от 30 до 100 хил. лв., губят банковата си гаранция и се отнема разрешението им. "В България е най-рестриктивният режим в цяла Европа и от нас се учат другите страни", каза Малинов. Промените в ЗУО въведоха разрешителен режим към МОСВ за фирмите, които търгуват с отпадъци от черни и цветни метали, събират стари автомобили, електроника, гуми, масла и акумулатори. Преди това дейността подлежеше на лицензиране от икономическото министерство. До 15 януари фирмите трябваше да подадат заявление за разрешение. Тъй като самото издаване на разрешението отнема 2-3 месеца, подалите заявления оператори имаха право да работят с лицензите си до 15 април. След изтичането на този срок обаче законни са само фирмите с разрешителни. Търговията с крадени метали представлява 0.7% от общите обороти на бизнеса с черни и цветни метали. След миналогодишните засилени проверки полицията отчита, че кражбите на черни и цветни метали през 2012 г. са намалели с 39.5%. От началото на 2013 г. обаче се забелязва ръст, като подадените сигнали са се увеличили от 830 за същия период на миналата година до 878 до този момент. "Притеснението ни е, че неизчистените площадки ще бъдат опасни точки на струпване на крадени метали", каза Дарина Димова, началник на отдел "Икономическа полиция". Освен това според нея преместването на площадките от градските зони към такива с промишлено предназначение е дало възможност на фирмите по пътя да "привнесат" метали с неизяснен произход. "Малкият брой площадки в момента означава, че доста хора най-вероятно са минали в сивия бизнес", добави Димова. Тя обяви, че МВР започва масирани проверки на всички досега действали обекти. Въпреки спада от близо 40% на кражбите миналата година Малинов прогнозира, че те ще се увеличат. "Незаконните площадки тепърва навлизат в своето развитие и безконтролно ще започнат да купуват всичко, което им се предложи", каза той. От асоциацията настояват за промени в Наказателния кодекс, които да въведат по-строги санкции за нарушителите, и ще предадат на МВР пълен списък с всички 6000 точки в България, в които през последните години са се събирали метални отпадъци.
Източник: Капитал (17.04.2013)
 
КЗК разреши концентрация в търговията със стоманени продукти Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация, изразяваща се в придобиване на самостоятелен контрол от страна на „ХЪС" ООД, гр. Пловдив, върху „Металснаб България" АД, гр. София. Комисията постанови незабавно изпълнение на решението. Сделката ще окаже въздействие върху пазара на дистрибуция и търговия с стоманени продукти и изделия от тях основно на територията на България. Анализът на КЗК показва, че общият дял на участниците не надхвърля 15 % при продажбата на стоманени продукти, като пазарът е динамичен, с лесно преодолими бариери, свързани основно с наличието на финансови ресурси за започване на дейността - наемане или придобиване на складови бази и закупуване на продуктите. През последните години се появяват нови дружества, част от международни компании, които нямат постоянно пазарно присъствие, но осъществяват големи доставки на метали. Подобна динамика на пазара изключва възможността даден търговец да придобие и запази за продължителен период от време водеща пазарна позиция. Също така е налице конкуренция при предлагането на тези продукти и в по-широки граници от територията на страната, което допълнително увеличава конкурентния натиск върху българските дистрибутори на стоманени продукти. Клиенти на участниците в сделката посочват, че на пазара има достатъчно други търговци, местни и от съседни държави, които доставят стоманени продукти при идентични условия на тези, предлагани от участниците в концентрацията. Комисията разрешава концентрацията, като счита, че новата група трудно би достигнала до господстващо положение, което значително би ограничило конкуренцията на пазара.
Източник: Money.bg (17.04.2013)
 
Ето как се убива държавен мастодонт Колабира промишлено-монтажният бранш, алармира Кирил Стоянов - синдикален лидер в "Монтажи" ЕАД. Държавният мастодонт, посрещнал 10 ноември със 17 000 души персонал, сега има едва 370 работници. От второ по големина предприятие след Кремиковци в началото на прехода и клон във всеки голям град, в момента държавното дружество има 12 клона, повечето от които работят символично. Обектите в Северна Африка, Близкия Изток, Русия, Западна Европа отдавна са само спомен в иначе значимата биография на бившото ДСО "Монтажи", информира БТА. Стагнацията е следствие на кризата в строителството, коментира пред БТА Станислав Станев - изпълнителен директор на "Монтажи" ЕАД - София. Дружеството е натрупало задължения за 1,5 млн. лв., а несъбраните му вземания възлизат на 4 млн. лв. Повечето пари се дължат от фирми, които са осъдени, но нямат никакво имущество. Само от несъществуващия вече металургичен гигант Кремиковци са останали неиздължени 650 000 лв. Частни фирми от сивата икономика подбиват пазара, като работят под реалната себестойност на продукта, оплака се Станев. По думите му т. нар. "сиви частници" предлагат 2,40 лв. за изработка, доставка и монтаж на метална конструкция при цена на метала 1,40 лв. Работниците им не са на трудови договори, плащат се надници на ръка, спестяват се осигуровки, ние това не можем да си го позволим, при евентуална проверка подлежим на санкция, сподели Станев. При обекти, финансирани от чуждестранни инвеститори работехме на надница 19 евро/час, сега се спъваме и от най-малкото препятствие, дори нямаме средства да внесем гаранция за участие в търгове, разказа Методи Войнов - управител на пернишкия клон на "Монтажи" ЕАД, който е най-големият в предприятието. Тук са съсредоточени най-много и най-добрите специалисти, само този клон изпълнява външни поръчки, като изработва, доставя и монтира метални конструкции. Пернишките монтажници са работили на софийското метро, автомагистрала "Тракия", новия валцов цех в "Стомана Индъстри", комплекса "Марица Изток" и др. Школата е уникална, квалификацията на кадрите е безспорна, доказана десетилетия наред . "Те са не просто майстори, те са факири и конкурират най-добрите в света", похвалиха пернишките специалисти бивши партньори на клона. Колективът на "Монтажи" ЕАД - Перник изпълнява и сега ремонтите в най-големите промишлени предприятия. Заради забавени плащания през 2012 г. пернишките монтажници организираха протест пред сградата на софийското управление и успяха да се договорят с ръководството. Сега отново предупреждават за бунт заради незаплатена работа на магистрала "Тракия", валцов цех в Перник, завършен преди 4 години и остатъчни суми от дейностите по софийското метро. В момента няма големи обекти по обществени поръчки, в които държавни структури да бъдат възложители, работим изключително с частни инвеститори, коментира Станев. Дружеството ще участва в изпълнението на осветлението на един от пътните възли на западната дъга на столичното околовръстно шосе. Докато съществува индустрията и нашата дейност има бъдеще, въпреки всичко е оптимист Станев. Според него ситуацията не е безнадеждна, пък и предприятието разполага с достатъчно активи. За преодоляване на стагнацията "Монтажи" ЕАД е предложило 12 обекта на Агенцията за приватизация. Сред тях са изключително неоперативни активи, които само се охраняват - затворени бази, неползвани сгради, парцели, бивши учебни центрове. С получените средства дружеството възнамерява да погаси публичните си задължения и да излезе "на чисто". Работниците на пернишкия клон на "Монтажи" ЕАД обаче са нетърпеливи и си искат изработените пари. Те са дали отсрочка до 24 април на централното ръководство за изясняване на взаимоотношенията в разплащанията, след което отново се заканват да тръгнат към софийското управление с вдигнати знамена.
Източник: Дарик радио (17.04.2013)
 
Rio Tinto Plc обяви рекорден добив на желязна руда през Q1 Rio Tinto обяви ръст на производството през първото тримесечие, въпреки мерките за намаляване на разходите след "оперативните прекъсвания" в мината Kennecott Copper Utah. Добивът в цял свят нарасна с 4% на годишна база, а доставките са скочили със 7% - и двете рекордни за втората най-голяма минна компания в света. Това се засили от неотдавнашното преоценяване на операциите в Пилбара чрез "оптимизиране на тесните звена в процесите и повишаване на производителността с минимални капиталови разходи", които бързо се възстановиха от сезона на циклоните и работят с пълна пара. Изпълнителният директор Сам Уолш коментира: "Операциите ни постигнаха стабилни резултати през първото тримесечие, възстановявайки се бързо от сезонните прекъсвания. Срутването в медната мина Бингам Кениън миналата седмица ще има значително влияние върху добива на мед тази година, в момента прилагаме план за възстановяване, за да намалим икономическото въздействие." (Fool.co.uk)
Източник: Други (17.04.2013)
 
Според Fortescue високият добив на стомана в Китай съвпада с търсенето Fortescue Metals Group, третата най-голяма компания за желязна руда в Австралия и основен доставчик на суровини за Китай, заяви, че дневното китайско производство на стомана съвпада с търсенето, въпреки голямото забавяне на икономическия растеж. Fortescue обяви, че е доставила 20.2 млн. тона желязна руда през тримесечието до 31 март, с 3% повече спрямо предходното тримесечие и с 60% спрямо миналата година, което подчертава разширяването работата на операциите в Пилбара. "Пазарните условия в Китай остават силни през тримесечието до март, което подкрепя доверието на Fortescue в развитието на икономиката, сега и в бъдеще". Китай е най-големият вносител на желязна руда в света, необходима за задвижване на мащабната си металургия. Неочакваният спад на раста до 7.7% от 8% през първото тримесечие спрямо предходното се отрази на стоковите пазари през последните дни. (Reuters)
Източник: Reuters (18.04.2013)
 
Нигерийският президент одобри нов стоманодобивен завод за студено валцувани продукти Нигерийския президент Гудлък Джонатан е поръчал нов мулти-милиарден студено валцуващ стоманодобивен завод, един от най-добрите и най-големите по рода си в Африка. Нигерийският лидер възложи новия завод, който се строи частно от хонконгската Western Metal Products Company Limited (WEMPCO) и трябва да бъдат разположен в югозападния район Магборо на щата Огън в Нигерия. Проектът изтъква инвестиционния потенциал на страната в сектора на стоманата. По врем на речта президентът Джонатан акцентира върху ролята, която новия завод ще играе в създаването на работни места за безработните младежи в страната, като добави, че той ще играе жизненоважна роля в индустриализацията на страната. Новият завод ще има годишен капацитет от 700 хил. тона, с възможност за разширяване с още 300 хил. тона на година и ще започне производство от последното тримесечие на 2013 г. (Xinhua)
Източник: Други (19.04.2013)
 
Производството на стомана в страната леко се увеличава през първите три месеца на годината. В сравнение с предходното тримесечие добитото количество нараства 2.3%, а при валцуваните продукти се наблюдава ръст от цели 25%, показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Доста по-слаби са резултатите в сравнение със същия период на миналата година. Това се дължи на факта, че 2012 г. започна силно и с прогнози за постепенно излизане от кризата. След средата на годината обаче производството рязко спадна както заради трудностите в Европа, така и заради чисто вътрешни проблеми. Макар че е рано да се прогнозира развитието на сектора до края на годината, увеличаването на продукцията сред срива в края на 2012 г. все пак е сигнал, че производството постепенно се възстановява. 2.3% се е увеличило добитото количество стомана през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното. Продукти и пазари Общо 126.9 хил. тона течна стомана е произведена през първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със 124 хил. тона за предходния период. Година по-рано обаче количеството е било 189.1 хил. тона. Увеличението спрямо края на 2012 г. се дължи изцяло на "Стомана индъстри", което остана единственото стоманодобивно предприятие след спирането на "Кремиковци" през 2010 г. Отново на завода в Перник се дължи и близо тройният ръст при производството на плоски продукти, което достига 148.6 хил. тона за януари - март. За последните три месеца на миналата година обемът спадна до 51.7 хил. тона от 90 хил. тона през първото тримесечие. Голяма част от тази продукция е предназначена за износ. С над 50% обаче спада производството на дълги продукти, които са основната продукция на "Промет стийл" и "Хелиос металург". Арматурно желязо се продава основно на вътрешния пазар и в региона и зависи главно от наличието на големи строителни проекти. За първите три месеца на годината са произведени 54.1 хил. тона дълги продукти в сравнение със 110.5 хил. тона за последното тримесечие и 118.3 хил. тона за първото тримесечие на 2012 г. При изделията от валцувани черни метали обемите остават почти без промяна от средата на миналата година, като за първото тримесечие на 2013 г. те са 17 хил. тона. В началото на 2012 г. обаче продукцията беше почти два пъти повече. Много тежка година Заради сравнително добрата 2011 г. на фона на резкия спад предходните две години в началото на 2012 г. очакванията бяха за повишаване на производството. Въпреки ръста през първата половина на годината обаче надеждите не се оправдаха и още от средата на 2012 г. започна бързо намаляване на обемите. Основната причина за това бяха трудностите в ЕС, където предприятията в сектора продават голяма част от продукцията си. Допълнителен фактор в България обаче се оказа нерегламентираният внос на стоманени продукти със съмнения за източване на ДДС. "Появяваха се продукти на много по-ниски цени и точно те печелеха в големите инфраструктурни проекти, защото са по-евтини", обясни изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Към края на годината проблемът като че ли е бил ограничен, но донякъде това може да е било резултат от намаляването на строителството, смята тя. Всичко това е причината производството на стомана в страната да отбележи един от най-лошите резултати в Европа. "България е на второ място след Гърция по спад в стоманодобива", посочи Паунова. През 2012 г. производството в страната намаля с 23%.
Източник: Капитал (22.04.2013)
 
Производството на стомана плахо се възстановява Производството на стомана в страната леко се увеличава през първите три месеца на годината. В сравнение с предходното тримесечие добитото количество нараства 2.3%, а при валцуваните продукти се наблюдава ръст от цели 25%, показват данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Доста по-слаби са резултатите в сравнение със същия период на миналата година. Това се дължи на факта, че 2012 г. започна силно и с прогнози за постепенно излизане от кризата. След средата на годината обаче производството рязко спадна както заради трудностите в Европа, така и заради чисто вътрешни проблеми. Макар че е рано да се прогнозира развитието на сектора до края на годината, увеличаването на продукцията сред срива в края на 2012 г. все пак е сигнал, че производството постепенно се възстановява. 2.3% се е увеличило добитото количество стомана през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното. Общо 126.9 хил. тона течна стомана е произведена през първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със 124 хил. тона за предходния период. Година по-рано обаче количеството е било 189.1 хил. тона. Увеличението спрямо края на 2012 г. се дължи изцяло на "Стомана индъстри", което остана единственото стоманодобивно предприятие след спирането на "Кремиковци" през 2010 г. Отново на завода в Перник се дължи и близо тройният ръст при производството на плоски продукти, което достига 148.6 хил. тона за януари - март. За последните три месеца на миналата година обемът спадна до 51.7 хил. тона от 90 хил. тона през първото тримесечие. Голяма част от тази продукция е предназначена за износ. С над 50% обаче спада производството на дълги продукти, които са основната продукция на "Промет стийл" и "Хелиос металург". Арматурно желязо се продава основно на вътрешния пазар и в региона и зависи главно от наличието на големи строителни проекти. За първите три месеца на годината са произведени 54.1 хил. тона дълги продукти в сравнение със 110.5 хил. тона за последното тримесечие и 118.3 хил. тона за първото тримесечие на 2012 г. При изделията от валцувани черни метали обемите остават почти без промяна от средата на миналата година, като за първото тримесечие на 2013 г. те са 17 хил. тона. В началото на 2012 г. обаче продукцията беше почти два пъти повече. Заради сравнително добрата 2011 г. на фона на резкия спад предходните две години в началото на 2012 г. очакванията бяха за повишаване на производството. Въпреки ръста през първата половина на годината обаче надеждите не се оправдаха и още от средата на 2012 г. започна бързо намаляване на обемите. Основната причина за това бяха трудностите в ЕС, където предприятията в сектора продават голяма част от продукцията си. Допълнителен фактор в България обаче се оказа нерегламентираният внос на стоманени продукти със съмнения за източване на ДДС. "Появяваха се продукти на много по-ниски цени и точно те печелеха в големите инфраструктурни проекти, защото са по-евтини", обясни изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Към края на годината проблемът като че ли е бил ограничен, но донякъде това може да е било резултат от намаляването на строителството, смята тя. Всичко това е причината производството на стомана в страната да отбележи един от най-лошите резултати в Европа. "България е на второ място след Гърция по спад в стоманодобива", посочи Паунова. През 2012 г. производството в страната намаля с 23%.
Източник: Капитал (22.04.2013)
 
"Блумбърг груп" купува ОЦК Кърджали? Американският холдинг "Блумбърг груп" ще закупи Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали, информира в. "Преса", цитирайки областният лидер на партия БСП в региона Милко Багдасаров. Той пък се е позовал на "свои източници". Според изданието холдингът на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг вече е подписал договора за придобиването на предприятието. Очаква се плащането да се извърши до 30 юни 2013 г. Все още не е известна стойността на сделката. Очаква се обаче новите собственици да инвестират над 100 милиона лева за възстановяване на производството в металургичния комбинат. Информацията сочи, че "Блумбърг груп" проявява интерес към ОЦК от няколко месеца. Негови представители са водили неуспешни преговори за купуването му от доскорошния собственик Валентин Захариев. Новната за предстоящата сделка беше потвърдена и от инженерът проф. Владимир Топенчаров. Според него тя е почти финализирана, като предстои да се уточнят само някои детайли. По думите на експерта договорените условия са "много добри". Агенция "Блумбърг", собственост на "Блумбърг Груп", не е публикувала информация за евентуалната покупка. През септември 2012 г. фирма "Хармони 2012" стана собственик на по-голямата част от сградите и съоръженията на завода в Кърджали. Този януари беше одобрена оздравителна програма за предприятието, която предвижда съкращения на голям брой служители.
Източник: econ.bg (22.04.2013)
 
PT Krakatau Steel ще похарчи 1.2 млрд. долара през 2013 г. PT Krakatau Steel планира да похарчи 1.2 млрд. долара тази година за редица текущи проекти, въпреки натиска от спада на цената на стоманата, което доведе до астрономически спад в печалбата миналата година. Финансовият директор Сукандар каза, че около 500 млн. долара от общите разходи ще бъдат насочени към проекти на компанията и нейните дъщерни дружества. Програмата включва изграждането на доменна пещ с капацитет 1.2 млн. тона за 601.46 млн. долара; разширение на пристанище за 889 млрд. рупии, 120 MW комбинирана циклична електроцентрала за 132 млн. долара, и водоснабдителна система за 66 млрд. рупии. Освен тези проекти, Krakatau ще изхарчи около 700 млн. долара през тази година за развитието на джойнт венчър, наречен PT Krakatau POSCO, за стоманодобивен завод в Чилегон, Бантен, с обща инвестиция за първия етап в размер на 3 млрд. долара. Сукандар заяви, че според директорът на Krakatau Ирван Камал Хаким агресивната експанзия на компанията тази година следва масивните инвестиции миналата година от 13 трлн. рупии. (The Jakarta Post)
Източник: Други (22.04.2013)
 
"Минпром": В България ще строят нов оловно-цинков завод Три компании ще се състезават за победата в последния етап на търга за строителството на нов цинков завод в град Кърджали, съобщава руското електронно издание "Минпром". Инвеститор на проекта е българската компания „Хармони 2012". Септември миналата година „Хармони 2012" купи част от банкрутиралия металургичен комбинат ОЦК, за производство на олово и цинк. След това компанията обяви, че планира да строи нов завод, който да замени остарелите мощности на сегашния, пише Фокус. Изданието отбелязва, че на глава от населението производството на олово и цинк в България е на едно от първите места в света.
Източник: Дарик радио (23.04.2013)
 
Поредна сделка за "Кремиковци" Бившият металургичен соцгигант "Кремиковци" отново ще смени собственика си. Комбинатът не работи от години, а самата компания беше обявена във фалит, земята и сградите купени, а голяма част от машините бяха нарязани на скрап от сегашния притежател на активите. Сега предстои нова смяна на собствеността. Фирма "Крис мит" уведомява за намерението си да придобие 100% от капитала на собствениците на активите "Елтрейд къмпани", "Надин металс трейд" и "Валпет консулт". Цената не се обявява, но според два независими източника на тя е между 180 и 200 млн. евро. Това е повече от сумата, която "Елтрейд" плати преди две години за активите, въпреки че голяма част от тях бяха продадени като метални отпадъци, а производство въобще няма. Купувачът също е странен - фирмата е с миниатюрен оборот от 7 хил. лв. през 2011 г. и е с мажоритарен собственик със съдебно минало. Според повечето представители на металургичния сектор новият собственик е свързан отново с Първа инвестиционна банка (ПИБ), която финансира първата покупка на активите.
Източник: Капитал (24.04.2013)
 
Goldman Sachs намали прогнозите си за цената на медта за 2013-14 г. Goldman Sachs намали прогнозите си за цената на медта през 2013 г. и 2014 г. заради скорошното отслабване на метала поради опасения за растежа при най-големия потребител – Китай, и прогнозния излишък за следващата година. Goldman намали прогнозите цени до средно 7600 USD за тон от 8453 USD за 2013 г. и до 6925 USD от USD 7250 за 2014 г. Банката намали три-, шест- и дванайсетмесечните си прогнози до 7500 USD, 8000 USD и 7000 USD от съответно 8000, 9000 USD и USD 8000. Тя заяви, че продължава да вярва, че разпродаването на медта е прекалено, и остава оптимистична за перспективите през следващите 3-6 месеца, въпреки по-ниската цена. Банката заяви, че скромни покачване на китайската и американската икономическа дейност, заедно с продължаващ силен ръст на китайското строителство ще повиши цените на медта от сегашните нива през следващите три до шест месеца. Базовият ръст на Китай се оказва по-силен от мнението на медиите. (Economic Times)
Източник: Други (24.04.2013)
 
Металургията в Европа е с най-висок кредитен риск Кредитният риск в металургията се увеличава в световен мащаб от декември насам, но в Европа ситуацията е особено обезпокоителна. Това показва последният индекс на Coface, който се изчислява на базата на опита при разплащанията на над 6000 публични компании в три основни географски региона - развиващите се икономики в Азия, Северна Америка и страните от еврозоната. Като цяло на Стария континент няма сектор, където кредитният риск да е умерен. Причината за това е рецесията в еврозоната, която продължава да оказва натиск върху бизнеса. Перспективите в другите два региона обаче се подобряват или остават на спокойни равнища, става ясно от доклада. Азиатски фактор Основният проблем на металургичния сектор в Европа е големият производствен капацитет, който на фона на слабото търсене от основни клиенти като автомобилната индустрия и строителството води до по-ниска рентабилност. Допълнителен натиск върху печалбите на компаниите оказват високите цени на желязната руда. Перспективите пред сектора в Северна Америка също не са много добри заради масирания внос на евтина китайска стомана. Китай от своя страна е засилил водещата си позиция, като пазарният му дял е достигнал 46.3% през 2012 г. Една от причините за този ръст е изобилието на кредитен ресурс за строителство в редица азиатски страни. От Coface обаче предупреждават, че това може да се окаже риск в средносрочен план. Ситуацията в строителството като цяло е доста показателна за икономиката в отделните региони. Това обяснява слабите резултати в сектора в Европа. По данни на Евростат индексът на доверието в строителството е намалял с 9.1% на годишна база към януари 2013 г. Особено засегнати са Португалия и Франция. Според анализаторите на Coface ситуацията в сектора е подобна на тази от 2008-2009 г. В Северна Америка обаче индикаторите отново са положителни, като в САЩ се отчита ръст на новото строителство с 50% през последните шест месеца. Увеличават се и продажбите на нови жилища. Таблети vs компютри Кредитният риск при производството на електроника в Европа нараства, което се дължи на резкия спад в продажбите на компютри. Засилва се конкуренцията с таблетите, които се очаква да изпреварят търсенето на компютри още тази година. В доклада си Coface цитира данни на IC Insights, които показват, че между 2005 и 2013 г. делът на европейските производители в инвестициите в сектора е намалял от 8 на 2%. Свитото вътрешно търсене на коли в Европа е причината автомобилната индустрия също да се приема за рискова. Спадът на продажбите с 9.5% към края на февруари води до повишена конкуренция и намаляване на цените, което изяжда печалбите на най-слабите производители и търговци. Изследването на Coface показва, че най-добре се справят тези европейски производители, които са разположени в близост до страните с растеж. Такъв например е Китай, където стабилният ръст на заплатите стимулира покупките от домакинствата. Дори и там обаче се наблюдава тенденция за повишено търсене на коли втора ръка (15%). В САЩ продажбите са нараснали с 4%, но повишаването на данъците и намаляването на социалните разходи се очаква да се отрази на потребителското доверие до края на годината. Силни позиции Фармацевтичната индустрия в целия свят запазва силните си позиции с умерен до среден кредитен риск. Китай и Индия се очертават като основни играчи в производството на активни съставки за лекарства. Заради увеличаването на средната класа тези страни се превръщат и в основен двигател на растеж за фармацевтичните компании. Икономиите в Европа донякъде ограничават разходите за здравеопазване, най-вече в Южна Европа. Производителите на генерични лекарства обаче остават стабилни, както заради по-ниските си цени на заплащаните от държавата лекарства, така и като предлагат лекарства без рецепта, които не се покриват от осигуровките. Моделът магазин и онлайн търговия все още е рисков Търговията на дребно постепенно преминава към хибриден икономически модел, който комбинира традиционните канали за продажби и електронната търговия, показва докладът на Coface. За последните пет години онлайн оборотът е нараснал почти двойно, благодарение на увеличаващия се достъп до интернет, подобряващата се сигурност на транзакциите и конкурентните цени на фона на намаляващата покупателна способност на потребителите. Тенденцията се забелязва и на пазара във Великобритания, който е водещ с 12% от глобалните продажби, както и във Франция, където потреблението постепенно нараства. В същото време традиционните магазини губят динамиката си. Този бизнес модел обаче е източник на допълнителен риск за компаниите в сектора, особено в Западна Европа, посочват от Coface и добавят, че компаниите трябва да бъдат по-адаптивни. Важно е традиционните дистрибутори да въведат многоканални системи, да оптимизират управлението на складовите си запаси и на пространствата в магазините. Рисковете пред електронните търговци също трябва да бъдат наблюдавани, тъй като те са изправени пред нарастваща конкуренция.
Източник: Капитал Dаily (25.04.2013)
 
ЕС може да принуди Aperam да продаде някои активи, ако купи италианско предприятие Европейската комисия може да задължи стоманодобивната Aperam, наддаваща за завода за неръждаема стомана на Outokumpu в Терни, да продаде други стоманени активи ако успее. Финландският производител на стомана Outokumpu трябва да продаде Acciai Speciali Terni (AST), едно от най-модерните предприятия в Европа, до май за да получат одобрение от органите по конкуренция да придобие Inoxum, клон за неръждаема стомана на ThyssenKrupp. Aperam партнира с италианската стоманодобивна компании Arvedi and Marcegaglia за обвързващата оферта миналата седмица като според запознати консорциумът е фаворит в надпреварата. Пазарът на неръждаема стомана в Европа вече е изключително концентриран и Комисията би предпочела влизането на нов играч. "Не трябва да се приема за сигурно, че Комисията ще даде разрешение на Aperam", заяви източник. "Възможно решение е налагането на мерки на Aperam, която вече притежава няколко предприятия за неръждаема стомана в Европа". (Reuters)
Източник: Reuters (25.04.2013)
 
US Steel даде известие за локаут в канадски завод US Steel Corp е дал на служителите си край езерото Ери в Нантикоук, Онтарио, известие за локаут от неделя. на стомана и синдиката Steelworkers водят преговори за нов договор за работниците в завода , който US Steel придоби през 2007 г. като част от канадската Stelco. Местните медии съобщават, че профсъюзът има почти 1000 членове в завода. Работниците отхвърлиха във вторник предложението на дружеството за договор. Не е ясно какво може да бъде въздействие върху производството. През 2012 г. централата, на северния бряг на езерото Ери, произведе около 10% от всичките 23.6 млн. тона сурова стомана на US Steel. Годишният капацитет е 2.6 млн. тона. (Reuters)
Източник: Други (26.04.2013)
 
Бразилската Vale ще плати на работниците при изтеглянето си от Аржентина Бразилският минен гигант Vale SA ще изплати заплати за два и половина месеца на работниците в Аржентина като част от споразумение, подписано в петък, което позволява на компанията да излезе от проекта за поташ Rio Colorado на стойност 6 млрд. долара. Плащанията ще отидат за около 4900 подизпълнителите, заяви говорител, отказвайки да даде повече подробности. Споразумението ще сложи край на месеци несигурност за Vale, която спря работата по проекта през декември и обяви намерението си да се оттегли през март. От обявяването на решението, правителството на Аржентина и Vale са в конфликт за съдбата на работниците на обекта. Запознати с плановете са заяви, че компанията планира да продаде проекта в опит да възстанови 2.2 млрд. долара, които вече е инвестирала в мината и железопътни и пристанищни подобрения, необходими за достигането на поташа до пазара. (Reuters)
Източник: Reuters (29.04.2013)
 
Наполовина намалява производството на твърди горива през март През март спрямо февруари 2013 г. намалява производството на твърди горива - с 51.6% до 1 223 хил. т; • безоловен бензин - с 23.3% до 102 хил. т и дизелово гориво - с 10.9% до 139 хил. т. Производството на електроенергия отчита спад с 3.3% до 3 729 гигаватчаса (ГВтч.), показват изнесените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството на пропан-бутан остава без изменение. Същевременно на месечна основа през третия месец на годината нараства производството на природен газ - с 18.2% до 26 млн. станд. куб. м. През март 2013 г. спрямо същия месец на миналата година намалява производството на всички енергийни продукти. Спадът при твърдите горива е 61.6%; пропан-бутан - 22.2%; безоловен бензин - 20.3%; дизелово гориво - 21.5%; електроенергия - 14.4%. Що се отнася до доставките на енергийни продукти през третия месец на 2013 г. спрямо февруари тази година нарастват доставките на пропан-бутан - с 11.1% до 30 хил. т; безоловен бензин - с 2.5% до 41 хил. т; дизелово гориво - с 18.7% до 108 хил. т; природен газ - с 0.3% до 325 млн. станд. куб. м и електроенергия - с 2.5% до 3 241 ГВтч. От своя страна се свиват доставките на твърди горива - с 49.7% до 1 320 хил. т. Припомняме, че през февруари беше отчетен спад производството и доставката на електроенергия. Най-голямо намаление през втория месец на годината се отбелязва в производството освен на елентроенергия (15.5% до 3 856 гигаватчаса) и в това на твърди горива - с 21.7% до 2 525 хил. т.
Източник: econ.bg (07.05.2013)
 
Добивът на злато е нараснал през 2012 г. Има тенденция за увеличаване на добива на златосъдържащи руди в България, като количествата през миналата година са нараснали в сравнение с 2011 г. Намаляло е обаче производството на въглища и природен газ, както и на материали за строителството като суровини за цимент, бетон и трошен камък. При медните и оловно-цинковите руди нивата като цяло се запазват без промяна. Това стана ясно от доклада за баланса на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства към 1 януари 2013 г., който беше приет от Министерския съвет в сряда. Документът отчита годишните промени в данните в резултат на изземване на природни богатства и проучване на нови находища. С общо 37.71% се е увеличило производството на златни руди през миналата година спрямо предходната. Според обявените в началото на годината данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) през 2012 г. са добити близо 1.36 млн. тона златни руди, съдържащи 5.3 тона от благородния метал. Така страната се нарежда на второ място по производство на злато в Европа след Швеция. Най-голям принос за този резултат има "Челопеч майнинг". От отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) за 2012 г. става ясно, че българското дружество е произвело общо 120.6 хил. тройунции (около 3.4 тона) злато под формата на концентрат, което е с 28% повече в сравнение с 2011 г. Ръстът се дължи на приключилия в края на миналата година проект за разширение и модернизация на предприятието, чиято цел е да се увеличи добивът на руда от 900 хил. тона на 2 млн. тона годишно. Чрез друго свое дъщерно дружество DPM държи концесия и за златното находище край Крумовград, където добивът се очаква да започне през 2015 г. Концесия за златосъдържащи руди има също "Горубсо - Кърджали" (за находището Чала), както и "Елаците - мед" и "Асарел - Медет", които произвеждат основно медни руди. Намаленият добив на въглища идва основно от "Мини Марица-изток", която осигурява около 90% от твърдите горива в страната. През миналата година компанията произведе малко над 30 млн. тона (при планирани 33 млн. тона) заради слабото търсене от страна на топлоелектрическите централи. Очакванията за тази година са добивът допълнително да бъде ограничен и да достигне 22 млн. тона. В края на април служебният икономически министър Асен Василев коментира, че това се налага от намаленото потребление на електроенергия в страната. От резюмето на доклада става ясно още, че през миналата година е спаднало и производството на природен газ, въпреки че конкретни числа не бяха съобщени. По данни на МИЕТ отпреди няколко месеца местният добив през 2012 г. е бил над 490 млн. куб. м, или около една шеста от общата консумация. Прогнозите за постепенно увеличаване на количествата са свързани главно със запасите в Черно море, както и с находището "Койнаре" край Червен бряг, където компанията "Дайрект петролеум" предстои да започне добив. При всички положения обаче България не може да разчита сама да покрие нуждите си от природен газ. С изключение на течните горива обезпечеността на страната със запаси и ресурси е достатъчна при сегашните потребности, се посочва в доклада. В България са проучени и заведени на отчет общо 166 вида подземни богатства. Най-много от тях са индустриалните минерали (79), следвани от скалнооблицовъчните и строителните материали (68). В страната са известни също 12 вида руди и седем вида енергийни суровини (въглища, нефт, газ и кондензат). Само през миналата година са приети и утвърдени запасите и ресурсите на общо 56 находища, включително 35 новорегистрирани. Към края на 2012 г. действащи са били 483 концесии за добив и са били издадени 194 разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми.
Източник: Капитал (08.05.2013)
 
България е потънала дълбоко в сивата икономика Според доклад на Tax Research България е начело в Европейския съюз по дял на сивата икономика с 35.3% от БВП, следвана от съседна Румъния с 32.6%. След това се нареждат Италия и Испания, съответно с 27% и 22.5%, Франция – 15%, Германия – 16%. Най-нисък е делът на сивата икономика в Австрия и Люксембург - 9.7% от БВП. Изчислено на средна база делът на сивата икономика в европейските страни е 22.1% от общата икономическа активност или около 3.55 трилиона евро. Изглежда, че все повече и повече европейци нямат избор освен да се насочат към сивия сектор и това е голяма заплаха за цялата икономика в ЕС, предупреждава докладът
Източник: Дарик радио (08.05.2013)
 
Бразилската Gerdau цели по-ниски дългове до края на годината Нетният дълг на Gerdau се повиши до 13.11 млрд. бразилски реала (6.53 млрд. долара) в края на първото тримесечие, което се равнява на 3.3 пъти печалбата преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация, съобщи компанията заедно с приходите за първото тримесечие. Нетният дълг възлиза на 2.2 пъти EBITDA година по-рано и 2.9 пъти EBITDA в края на 2012 г. "Очакваме, че тези нива наистина ще се подобрят към края на годината," заяви Андре Пирес, изпълнителен вицепрезидент на финансите на Gerdau. "Първата причина за подобряване на тези нива е по-добрата оперативна дейност въз основа на очакването, че второто и третото тримесечие ще донесат по-добри данни." Бразилските стоманопроизводители като цяло отчитат повишаващ се дълг през последните тримесечия на фона на намаляващите приходи. Gerdau заяви, че нетната печалба за първото тримесечие намаля с 60% спрямо година по-рано да 159.5 млн. реала след като цената на продажбите и другите разходи нарасна, докато финансовите резултати се влошават. Докато нетните приходи на Gerdau са без промяна на ниво от 9.17 млрд. реала, производството на стомана през първото тримесечие падна с 11% до 4.41 млн. тона. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (09.05.2013)
 
Австралия започва антидъмпингово разследване срещу китайския внос на стомана Австралийските власти засилват усилията да проведат антидъмпингово разследване на вносните продукти от стомана от Азия, особено от Китай, в опит да се защити местното производство и заетостта. От 29 известия за разследване в Австралийските митници, 14 случаи са със стоманени продукти от Китай, включително строителна стомана, поцинкована стомана, алуминий поцинкована стомана, безшевна стомана, HR стомана, кухи стоманени продукти и т.н. Всъщност,. Южна Корея, Япония и Тайван също се разследват, но случаите на тези три региона са по-малко от тези на Китай. (steelhome.cn)
Източник: Други (09.05.2013)
 
"Челопеч майнинг" с ръст на производството Златодобивното предприятие "Челопеч майнинг" е увеличило производството на руда с 22% през първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същия период на миналата година. Общо 502.3 хил. тона руда е била добита към края на март, показва отчетът на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). Така дружеството е достигнало количеството, планирано в програмата за разширяване и модернизация, чието изпълнение приключи в края на миналата година. Целта й беше производството да нарасне повече от два пъти до 2 млн. тона руда годишно. Ефектът от програмата, която стартира през 2010 г. и е на стойност близо 176 млн. долара, се усети още в края на 2012 г. Сега обаче ще бъде първата пълна година, през която компанията ще работи при увеличен добив. Резултатите показват още, че производството на концентрат също е нараснало с 4%, като обемът е достигнал 33.5 хил. тона за първото тримесечие. Това е малко под прогнозното количество след модернизацията, което за година трябва да достигне 150 хил. тона. През първите месеци обаче е преработвана руда с по-ниско съдържание на метал, така че очакванията са заложеното годишно количество да бъде постигнато. За изминалия период обаче това е довело до повишаване на разходите за преработка, което в съчетание с по-ниските цени на златото е причината за отчетения спад на приходите и печалбата на дружеството. Отчетът на DPM показва, че за първото тримесечие нетните приходи на "Челопеч майнинг" са намалели с 8% до 68.4 млн. долара, а брутната печалба се е понижила с 31% до 36.4 млн. долара. Печалбата преди лихви, данъци и обезценки е в размер на 46.9 млн. долара, или с 21% по-ниска от същия период на 2012 г. Резултатите на канадската компания също се понижават, като приходите намаляват с 12% до 88 млн. долара, а брутната печалба пада наполовина до 24.3 млн. долара. По-ниска с 35% е и печалбата преди лихви, данъци и амортизации. Основната причина за това обаче е намалената преработка на концентрат в предприятието на DPM в Намибия, където инсталирането на нови пречиствателни мощности отне по-дълго от планираното. Междувременно инвестициите на DPM в проекта й в Крумовград, където работи другото й дъщерно дружество "Болкан минерал енд майнинг", рязко са се покачили през тази година, става ясно от отчета. Общо 3.8 млн. долара са вложени за периода там спрямо 791 хил. долара преди година. Причината за това е, че в началото на тази година приключи последното съдебно обжалване и проектът на практика стартира. През 2012 г. компанията получи 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум" край града. Заради политическата несигурност и предстоящите избори обаче от DPM предупреждават, че издаването на необходимите разрешителни вероятно ще се забави и самото разработване на находището може да стартира с няколко месеца закъснение в началото на 2016 г. Добивът се планира да продължи девет години. Отлагането на проекта във времето ще доведе и до ревизия на някои разходи, казват от компанията. Първоначалните очаквания бяха инвестицията от около 150 млн. долара да се изплати за малко повече от три години.
Източник: Капитал (10.05.2013)
 
Китайското производство на стомана върви към реформи След близо три десетилетия работа Shagang Group, едно от най-големите частни предприятия за стомана, е легитимна в очите на регулаторните органи. Shagang е сред 45-те предприятия, която Министерството на промишлеността и информационните технологии обяви в началото на април, че отговарят на изискванията от 2012 г. официално да навлязат в отрасъла. Петнадесет от компаниите са частни. За много компании като Shagang, новината е от изключително значение, защото това означава най-накрая пълната легитимност от регулатора. През последното десетилетие, окуражени от растящото предлагане, китайските стоманодобивни мощности се нараснаха бързо. Въпреки това, много от новосъздадените капацитети, много от които частна собственост, не успяха да получат необходимите одобрения от правителствените агенции. В продължение на години, компаниите, които работят в регулаторна сива зона и бяха уязвими, когато правителството започна проверки или инициира нови политики. Най-лошите опасения на тези компании станаха реалност през 2004 г., когато частна Jiangsu Tieben Steel Co. беше затворена. (Caixin Online)
Източник: Други (10.05.2013)
 
Износът на стомана от САЩ намаля през първото тримесечие Износът на стомана от САЩ през март възлиза на 1.1 млн. тона, достигайки 6.1% от 1 млн. тона през февруари, но е по-малък с 8.6% спрямо март 2012 г., според правителствени данни. "По-високият износ през март се дължи основно на увеличените доставки за нашите партньори от NAFTA, но износът с всички други по-малки пазари също нарасна, с изключение на най-малките пазари в Африка", заяви Дейвид Фелпс, президент на Американския институт за международна стомана (American Institute for International Steel). "Макар и тенденцията да е нашите търговски партньори от NAFTA да вървят напред, лекото увеличение на износа за ЕС е спорно, предвид икономическите предизвикателства там. Нарастването на износа извън NAFTA в Западното полукълбо е окуражаващо. "През първото тримесечие износът намаля с 12.6% от 3.7 млн. тона през 2012 г. до 3.2 млн. тона през 2013 г.. "Първото тримесечие спадът отразява бавния старт на годината в NAFTA и други международни пазари," добави Фелпс. (The Journal на търговията)
Източник: Други (10.05.2013)
 
Падна едното искане за несъстоятелност към ВМЗ Производството по несъстоятелност на "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД по отношение на единия кредитор - "Първа инвестиционна банка" АД, е прекратено. Това съобщиха вчера от Съдебната палата след приключването на заседание на Пловдивския окръжен съд, което се състоя при закрити врати. Причината за това е, че банката е задължавана от съда три пъти да посочи размера на задълженията, за които претендира, но това не е било направено. Определението подлежи на обжалване пред Апелативния съд и до произнасянето на съда временно няма да бъдат извършвани други процесуални действия по делото. Ако жалбата на "Първа инвестиционна банка" АД бъде оставена без уважение от Апелативния съд, делото ще продължи само по молбата на другия кредитор "Механичен завод - Девин" АД, обясниха от съда.
Източник: Дума (14.05.2013)
 
Продажбата на ВМЗ: Втори дубъл Държавата ще направи втори опит да продаде свръхзадлъжнелия си оръжеен производител ВМЗ - Сопот. Само ден след като съдът прекрати процедурата по фалит и почти веднага след изборите Агенцията за приватизация започва нов конкурс за 100% от капитала на дружеството. Сега критериите са занижени, тъй като няма стратегия. Това обаче едва ли ще доведе до наплив от кандидати, защото дружеството е трайно на загуба, със свиващ се бизнес и огромни задължения. Най-възможните участници са две местни компании от сектора - "Емко", която почти стигна до оферта в първия приватизационен опит, но се отказа заради исканите тогава социални ангажименти, и свързаното с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев "Дунарит", която не покриваше условията на първия конкурс. В новата процедура има три основни облекчения към участниците. Първото е, че оборотът на участниците за последните три години трябва да е 60 млн. лв., което е точно наполовина на старото изискване. Второто е, че ще се допускат и консорциуми, а не само производители от оръжейния сектор. Третото е, че публичните задължения към държавата (които са над 50 млн. лв.) няма да трябва да се платят веднага при прехвърляне на акциите, а в срок до година и половина след сделката. Иначе социалните ангажименти остават непроменени. Големият препъникамък на предишната сделка - твърде многото персонал, вече е донякъде разрешен. Ако до миналата есен в сопотския завод работеха 3200 души, сега персоналът е намален с 1000 души. Остава въпросът обаче с тежкия колективен трудов договор. Той бе подписан в края на миналата година и според текст в него двата синдиката (КНСБ и "Подкрепа") трябва да одобряват всяко съкращение в завода и ако се съгласят все пак, на освободеното място те предлагат човек. Така реално се забраняват съкращенията. Сега има поставено едно добро начало, но вероятно бъдещият собственик ще иска да вдигне още ефективността, което ще е трудно заради колективния договор. Агенцията за приватизация смята да даде срок от 40 дни (от обнародването на условията на конкурса в Държавен вестник) на кандидатите да закупят документи. После те ще трябва да минат през проверката на ДАНС. При първата процедура през миналия септември три фирми внесоха искане в агенцията по сигурността. За две от тях - "Емко" и "Дунарит", проверка не беше правена, защото самите те произвеждат специализирана продукция. ДАНС около месец изследваха третия заинтересуван - търговецът на оръжие "Сейдж консултантс". Ако сега желаещите са същите, ДАНС трябва да е бърза, а ако има и нови, вероятно проверката може да е готова до края на юли. После проверените кандидати ще трябва да доказват, че отговарят на критерия за оборот от 60 млн. лв. За "Емко" и "Дунарит" това е 100% сигурно, защото покриват условието с едногодишния си оборот. За "Сейдж консултантс" няма данни, но по неофициална информация дружеството може да влезе в консорциум с "Дунарит". До сделка обаче може да се стигне най рано в края на годината, тъй като срокът за подаване на обвързващи оферти е до 15 часа на 185-ия ден от датата на обнародване на решението в Държавен вестник, а депозитът за участие е в размер на 1 млн. лв. След провала на първата приватизационна сделка във ВМЗ се случиха две неща. Липсата на поръчки, а оттам и на пари за заплати, първо накара държавата индиректно да влее ресурс в дружеството. Тогавашният премиер обясни финансовата инжекция от 4 млн. лв. с плащане по приключила сделка на ВМЗ. Според два независими източника на "Капитал" обаче парите са дошли от друго държавно дружество - "Кинтекс", като не са били нито плащане по стара поръчка, нито аванс по нова, а просто спасителен превод. Ефектът беше, че стачката в Сопот спря. После обаче парите пак свършиха. При първата си публична изява през март служебният министър на икономиката Асен Василев обяви, че заради тежкото финансово състояние се преговаря за кредит с Корпоративна търговска банка. Процедурата всъщност е била задвижена от предшественика му Делян Добрев. Според информация на "Капитал" кредитът е в размер на около 13 млн. лв. и въпреки че се води оборотен, всъщност е бил основно за заплати. Тези две събития правят заводът още по-неатрактивен, въпреки че кредитът от банката на Цветан Василев едва ли притеснява свързаното с него "Дунарит". До редакционното приключване на броя нито собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев, нито изпълнителният директор на "Дунарит" Кръстю Кръстев отговаряха на мобилните си телефони, за да обяснят дали още се интересуват от приватизацията на ВМЗ. Финансовите данни за ВМЗ удобно са засекретени и не се виждат нито в Търговския регистър, нито в сайта на Министерството на финансите, където се публикуват отчетите на държавните фирми. Според неофициална информация обаче приходите на дружеството трайно падат - ако през 2010 г. те са били над 80 млн. лв., то през миналата са под 70 млн. Критично слабо е и първото тримесечие, когато оборотът е бил около 10 млн. лв. Загубите на дружеството са традиция - през последните години се движат между 6 и 20 млн. лв., като само за първите три месеца на тази са почти 3 млн. лв. Дълговете пък са около 150 млн. лв., като една трета са към държавата. В тази ситуация изглежда, че дружеството наистина се нуждае от нов собственик, който да промени ситуацията, за да не фалира. Остава идващите управляващи да имат тази визия. Засега не е ясно кои ще са те, но най-често спрягания вариант за програмен кабинет, воден от БСП, може да се окаже пречка. Насред протестите във ВМЗ преди оставката на правителството на Бойко Борисов лидерът на социалистите Сергей Станишев твърдеше, че партията му е против продажбата на завода на тъмно и на безценица.
Източник: Капитал (15.05.2013)
 
"Аурубис България" е преработило повече концентрат Медодобивният завод "Аурубис България" е увеличил производството през първото тримесечие на годината, а параметрите на работа са се подобрили допълнително в резултат на приключването на част от дейностите по проекта "Пирдоп 2014". Това става ясно от отчета на германската компания майка Aurubis за полугодието на финансовата година 2012-2013 към края на март. Като цяло групата отчита по-високи производствени резултати в звеното за първична преработка, към което принадлежи и заводът й в България. Пазарът на медни продукти в Европа обаче остава свит, което се отразява на обема на продукцията. За първите шест месеца приходите на групата намаляват, а печалбата за цялата година се очаква да е по-ниска. Предприятието в Пирдоп е преработило 309 хил. тона меден концентрат през първите три месеца на 2013 г. в сравнение с 255 хил. тона година по-рано. Увеличило се е количеството и спрямо предходното тримесечие, а общо за полугодието в завода са преработени 571 хил. тона суровина. Значително е нараснало и количеството сярна киселина, която се получава като страничен продукт при преработката. Произведената киселина е 586 хил. тона, или с 15% повече от миналата година. Ръст има и в сравнение с първото финансово тримесечие от септември до декември 2012 г. Практически без промяна остава обемът на произведените катоди (мед с висока чистота) - 112 хил. тона за полугодието. От общото количество 57 хил. тона е продукцията за периода януари-март. Като цяло звеното за първична преработка, което включва и заводите в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), увеличава преработката на концентрати със 7% до 1.125 млн. тона през първото полугодие. Въпреки че производството на сярна киселина и на катоди също нараства, финансовите резултати спадат. Приходите, които зависят основно от цените на металите, са в размер на 4 млрд. евро (-3% спрямо същия период на миналата година). Печалбата преди данъци на звеното обаче спада с цели 13% до 102.1 млн. евро, основната причина за което са понижените приходи от сярна киселина и такси за преработка. През периода, за който се отнася отчетът, световният пазар на сярна киселина чувствително се сви както заради сезонните фактори в торовата индустрия, така и заради икономическата ситуация в Южна Европа и Азия, посочват от Aurubis. Най-трудна продължава да бъде ситуацията при производството на медни продукти, където ефектът от кризата и слабото търсене се усеща най-силно. От компанията обаче отбелязват, че за разлика от Европа търсенето в Северна Америка се развива добре. Общо приходите на групата за първата половина на 2012-2013 г. се понижават леко до 6.7 млрд. евро, основно заради по-слабите продажби на благородни метали. Печалбата преди данъци намалява с 18% до 141 млн. евро. От Aurubis очакват задоволителна печалба за цялата година, но посочват, че тя ще бъде под миналогодишната заради свитото търсене на сярна киселина и недостига на меден скрап.
Източник: Капитал (15.05.2013)
 
ThyssenKrupp закрива 3000 работни места Изпадналият в криза германски стоманодобивен концерн ThyssenKrupp изпадна дълбоко в червената зона на загубите след поредното обезценяване на своите стоманодобивни заводи в чужбина. През второто тримесечие на финансовата година 2012/13 (към края на септември), загубата след приспадане на участията на трети страни ще възлезе на 656 млн. евро, съобщиха от компанията в сряда. Според предишни информации предприятията в Бразилия и Съединените щати са станали причина за още отписвания в размер на 683 милиона евро. Заводите трябва да бъдат "своевременно" продадени, потвърди групата, цитирана от DPA. Германската компания пострада силно от тежкото отписване на 3,6 млрд. евро от стойността на стоманодобивните си операции в Бразилия и САЩ. Строителството на двете фабрики се превърна в най-лошата инвестиции в историята на германския конгломерат. Отписването на 3,6 млрд. евро заради Steel Americas през тази финансова година следва предходно отписване на 2,1 млрд. евро през миналата година, когато нетната загуба на ThyssenKrupp беше в размер на 1,8 млрд. евро. Освен това ThyssenKrupp потвърди прогнозата, че през текущата финансова година коригираната преди лихви и данъци печалба (EBIT) ще падне с около 400 милиона евро до около 1 млрд. евро. Прогнозата за продажбите компанията коригира в посока надолу. Сега се очаква постъпленията да са дори под нивото от миналата година, когато бяха в размер на 40,1 милиарда евро. При продължаващите дейности, където не се включва губещото американско стоманодобишно подразделение, коригираната EBIT за тримесечието ще падне от 361 милиона евро на 241 милиона евро. Анализаторите, анкетирани от Ройтерс, очакваха печалба от 200 милиона евро. Но това не са всички лоши новини. Главният изпълнителен директор Хайнрих Хизингер обяви, че в администрацията ще бъдат закрити 3000 от общо 15 000 работни места. В планирания за 2014/15 г. план за икономии в размер на 2 млрд. евро обаче не се променяло нищо. Като цяло „драстичното лечение“ в управлението ще помогне в следващите три години да бъдат спестени около 250 млн. евро. Компанията вече обяви закриването на други 2000 работни места в своя европейски стоманодобивен бизнес през тази година. (www.ibtimes.co.uk)
Източник: Други (15.05.2013)
 
Glencore Xstrata уволянява председателя на борда на диркеторите Председателят на новоучредения минен гигант Glencore Xstrata, John Bond, е бил уволнен на годишоно общото събрание на компанията, а бившият шеф на BP Тони Хейуърд е избран за временен председател. Само няколко седмици след като базираната в Швейцария група бе създадена чрез сливане на двата основни играча на пазара, 80,85% от акционерите във втроник гласуваха срещу преизбирането на бившия служител на Xstrata Бонд. Трима други члена на борда, всички от страната на Xstrata също бяха уволнени с решение на общото събрание. Международното сливане между търговеца на суровини Glencore и минната корпорация Xstrata се описва като брак между равни. Но новата група, ръководена от Ivan Glasenberg от Glencore запази само двама от бившите длъжностни лица на Xstrata на ключови постове. В допълнение в понделеник, тя се отказа от плана за новия въглищен терминал в Куинсленд, оценен на милиард щатски долара, като се позова на неподходящите условия на пазара и на лошия изглед за индустрията като цяло. Проектът за теминала беше на Xstrata. Glasenberg наскоро обеща да започне стимули за намаляване на разходите , по-специално чрез изрязване на администрацията на Xstrata. (www.businessspectator.com.au/)
Източник: Други (17.05.2013)
 
Добивът на необработена стомана в Аржентина намалява през април 2013 Според данните, разпространени от аржентинската камара на производителите на стомана, през първите четири месеца на настоящата година, производството на необработена стомана в страната е било в размер на 1,5 милиона метрични тона, което е намаление от 15,7% на годишна база. През април тази година, произведеното количество необработена стомана в Аржентина е в размер на 428,900 метрични тона, или с 8,3 % по-малко в сравнение с миналия месец и по-ниско с 10,6% на годишна база. През април производството на суровината се е повлияло от затварянето на някои производствени линии за поддръжка. От друга страна, спадът не се влияе от производството на горещо валцувана или студено валцувана стомана. През април, общото произведено количество горещо валцувана стомана е в размер на 457,700 метрични тона, което е увеличение с 0,2 % в сравнение с предходния месец и е увеличение с 2,6%, в сравнение с април 2012 г. Общото количество произведена студена валцувана стомана в страната е 132,700 метрични тона, или произвидството е намаляло с 2,3% в сравнение с март и се е повишило с 12,8%, ако сравним данните с тези от април 2012 г. (www.steelorbis.com)
Източник: Други (17.05.2013)
 
Две нови стоманодобивни компании в Гана Ал Африка съобщи, че две нови стоманодобивни компании, с общ капацитет от 30 000 тона се очаква да започнат работа в Гана до края на следващия месец. Това са йорданската Rider Steel с 5 000 тона и ливанската United Steel Limited с 25 000 тона. Това увеличава броя на местните производители на стомана от пет на седем. Това са: правителствената организация между Китай и Гана Sentuo с производствени мощности от 25 хил тона, индийската компания Tema Steel с капацитет от 4 500 тона; китайската Ferro Fabrik с капацитет от 4 хил. тона и двете местни компании Special Steels Limited и Western Castings с производствени мощности, както следва: 3 500 тона и 2 хил. тона. (www.steelguru.com)
Източник: Други (20.05.2013)
 
SAIL Consortium най-вероятно ще намали размера на афганистанска стоманена фабрика Ръководената от държвната Steel Authority of India Ltd, афганистанска компания Iron and Steel Consortium е решила да намали размера на афганистанската фабрика за стомана, в опит да направи проекта по-малко уязвим. Размерът й ще бъде намален до 1-2 млн. тона годишно, заради местоположението на проекта- в изолирана местност, която оскъпява транспорта допълнително. Планът за ревизията беше предложен от афганистанския минен министър, който преразглежда в момента предварителния договор за добив към проекта. Консорциумът включва фирми от публичния сектор като например: SAIL, RINL и NMDC, които заедно държат дял от 56%. Остналите дялове са в ръцете на частни инвеститори между които са JSW, JSPL и Monnet Ispat & Energy. AIFSCO спечели търга за добив от три мини за железни руди в Hajigak миналата година и предложи план, според който началните мощности на фабриката да са 3 милиона тона годишно. Консорциумът планира да инвестира 75 милион щатски долара през първата фаза на развитие на мините за мелязни руда в Hajigak, Афганистан. (www.steelguru.com)
Източник: Други (20.05.2013)
 
Дните на отворените врати в Аурубис привлякоха 500 посетители За трета година "Аурубис България" организира инциативата "Дни на отворените врати". Събитието се проведе на 18 и 19 май в производствената база на компанията, близо до градовете Пирдоп и Златица. През двата дни над 500 посетители се запознаха отблизо с високотехнологичното оборудване, процесите, технологиите, оптимизациите и инвестициите, осъществени от компанията през последните години. Мениджъри от компанията представиха пред гостите тенденциите на пазара на медта и бизнес модела на Аурубис, развитието на завода в България, постиженията в областта на опазването на околната среда и реализираните инвестиционни проекти. За посетителите бе организирана обиколка на завода, която премина през основните производствени звена – "Металургично производство", "Обогатителна фабрика", "Производство сярна киселина" и "Рафинерия". Гидове на групите бяха мениджъри на съответните звена и специалисти от техническа дирекция. Медодобивният завод на групата в близост до гр. Пирдоп е построен през 1958 г. и се състои от няколко основни производствени единици: металургично производство, рафинерия за катодна мед, производство сярна киселина и обогатителна фабрика. През месец септември 1997 г., международната компания Union Miniere с централа в Брюксел придобива завода. В момента в предприятието са ангажирани 800 служители. През 2012 г. производството на Аурубис България възлиза на 323 000 тона анодна мед, 226 000 тона катодна мед и 1 милиона тона сярна киселина. Аурубис е водещата интегрирана група за производство на мед и най-големият преработвател на мед в света. Компанията има около 6300 служители, 16 завода в 11 европейски страни и в САЩ и широка мрежа за обслужване и продажби на медни продукти в Европа, Азия и Северна Америка.
Източник: Строителство Градът (20.05.2013)
 
Спират старите пещи в ОЦК Кърджали Извеждане от експлоатация на старите индукционни пещи в бившия Оловно цинков комплекс АД в Кърджали започва новият му собственик Хармони 2012, съобщават от дружеството. Пещите са произведени преди повече от 25 години и са неефективни и остарели в технологично отношение. Те са част от старата линия за производство на цинк и не могат да бъдат използвани за новото цинково производство. Спирането се налага поради лошото им техническо състояние. В проекта за модернизация на новото цинково производство екипът на Хармони 2012 предвижда да бъде изграден изцяло нов топилен цех. Същият ще отговаря на всички съвременни технологични, екологични и производствени изисквания, които са заложени като основни критерии при избора на главен изпълнител. Новият собственик на по-голяма част от активите на ОЦК е открил конкурс за изпълнител на поръчката за възобновяване на цинковото производство. Три чуждестранни компании проявяват интерес. Това са френската Onet, канадската SNC Lavalin и австралийската Ausenco. Все още е рано да се прогнозира кога цинковото производство в комбината ще може да бъде възобновено.
Източник: Класа (20.05.2013)
 
Нов цех за цинк сменя старите пещи в ОЦК Започва модернизацията на цинковото производство в ОЦК-Кърджали, става ясно от съобщение от новия собственик на предприятието - "Хармони 2012". От експлоатация ще бъдат извадени индукционни пещи, които са част от старата линия за производство на цинк. От компанията уточняват, че пещите са произведени преди 25 години и са неефективни и остарели в технологично отношение. Затова те не може да бъдат използвани в новото цинково производство. Освен това пещите са и в лошо техническо състояние. Според плановете на "Хармони 2012" в оловно-цинковия комбинат ще бъде изграден изцяло нов топилен цех, който ще отговаря на всички съвременни технологични, екологични и производствени изисквания, които са заложени като основни критерии при избора на главен изпълнител. Новият собственик на по-голяма част от активите на ОЦК е открил конкурс за изпълнител на поръчката за възобновяване на цинковото производство. Три компании проявяват интерес - френската Onet, канадската SNC Lavalin и австралийската Ausenco.
Източник: Стандарт (21.05.2013)
 
Започва модернизацията на цинковото производство в ОЦК-Кърджали, става ясно от съобщение от новия собственик на предприятието - "Хармони 2012". От експлоатация ще бъдат извадени индукционни пещи, които са част от старата линия за производство на цинк. От компанията уточняват, че пещите са произведени преди 25 години и са неефективни и остарели в технологично отношение. Затова те не може да бъдат използвани в новото цинково производство. Освен това пещите са и в лошо техническо състояние. Според плановете на "Хармони 2012" в оловно-цинковия комбинат ще бъде изграден изцяло нов топилен цех, който ще отговаря на всички съвременни технологични, екологични и производствени изисквания, които са заложени като основни критерии при избора на главен изпълнител. Новият собственик на по-голяма част от активите на ОЦК е открил конкурс за изпълнител на поръчката за възобновяване на цинковото производство. Три компании проявяват интерес - френската Onet, канадската SNC Lavalin и австралийската Ausenco.
Източник: Стандарт (21.05.2013)
 
"Аурубис": Прозрачният енергиен пазар е най-важен за индустрията Зле организираният енергиен пазар е основният проблем за индустрията в България и това е едно от първите неща, които новото правителство трябва да разреши. Най-важно е формирането на цената на зелената енергия да стане прозрачно, като за целта бъде създаден специален фонд. Това каза изпълнителният директор на "Аурубис България" Никола Треан на среща с журналисти в Деня на отворените врати в металургичното предприятие. Компанията е най-големият износител и втора по приходи в страната според класацията "К 100" на "Капитал" за 2011 г. Несигурната политическа обстановка не влияе пряко на бизнеса, стига администрацията да работи, добави той. Решението на проблема с високите цени на електроенергията не е в това те да се поемат от бизнеса или домакинствата. "Прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно е игра на пинг-понг, която е крайно време да престане", посочи Треан. Според него енергийният сектор в България трябва да бъде преструктуриран и има много неща, които могат да се подобрят. "Не можем да се съгласим - нито ние, нито хората, че евтината енергия отива при съседите, а скъпата се продава тук, това въобще не е нормално", категоричен беше той. Основната трудност за големите индустриални потребители идва от разходите за зелена и кафява енергия, които формират половината от сметките за ток. По думите на Треан зелената енергия в България е по-скъпа от тази в други европейски държави, което се дължи главно на таксата за присъединяване, която нарасна със 100% миналото тримесечие. Главният проблем при зелената енергия обаче е непрозрачното формиране на цената. "Ние не сме против зелената енергия, просто искаме да плащаме точната цена", каза Треан. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, в която членува и "Аурубис България", настояват да се създаде фонд, който да се занимава само със зелената енергия и да бъде напълно прозрачен. Идеята за първи път беше предложена от "ЕВН България". Още през януари регионалният мениджър на дружеството Йорг Золфелнер коментира, че за да се избегне ново поскъпване на електроенергията от 1 юли, след като през 2012 г. цената скочи с 13%, трябва да се направи фонд за компенсиране на разходите, в който да се събират приходите от зелената добавка, която плащат потребителите, и половината от приходите от продажбата на въглеродните емисии. Каквото и решение да вземе бъдещото правителството обаче, това трябва да стане преди 1 юли. В противен случай след тази дата токът ще поскъпне с поне 4%, прогнозира тогава Золфелнер. Цените на електроенергията за големите индустриални потребители, включително таксите за присъединяване, в България са по-високи от тези в Германия, Франция или САЩ - над 50 евро за мегаватчас. Това показва сравнението между 16 държави, направено от KPMG и включено в отчета на германската група Aurubis, която е собственик на завода в Пирдоп, за финансовата 2011/2012 г. Скъпият ток е проблем за металургичните предприятия, тъй като те продават продукцията си на борсови цени и не могат да прехвърлят тези допълнителни разходи върху потребителите. Това намалява конкурентоспособността им спрямо производителите в държави, където електроенергията е по-евтина. Нестабилното парламентарно мнозинство и неяснотите около това какво ще бъде новото правителство и колко време ще оцелее не се отразяват пряко на бизнеса, но създават несигурност у гражданите, стана ясно от изказването на Треан. "Това, което виждам по телевизията, не предвещава светло бъдеще за хората", посочи той. От гледна точка на бизнеса обаче по-важно е не толкова съставянето на ново правителство, колкото администрацията да работи. От това зависи изпълнението на редица процедури и издаването на важни документи за компаниите, като например разрешителните за инвестиционни проекти
Източник: Капитал (23.05.2013)
 
Синдикатите във ВМЗ – Сопот се обявиха против повторния опит за приватизация на преприятието, съобщи Агенция „Фокус“. Димитър Атанасов от синдикалната организация на КТ “Подкрепа” в завода съобщи, че за целта е изпратено писмо до министъра на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев и Агенцията по приватизация, което е подписано от лидера на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев. Ние сме за спирането на приватизация на ВМЗ, докато не започне да работи ново правителство и някой да може да поеме политическа отговорност по казуса, каза Атанасов. Той определи сегашната ситуация като опит да се лови риба в мътна вода и бе категоричен, че трябва да се знае какво се прави с бъдещето на предприятието. Държавата трябва да се ангажира с добри договори и заводът да заработи веднъж завинаги, както трябва, заяви Атанасов. Той допълни, че на този етап от синдикат “Подкрепа” не искат да преговарят с никого, особено с хората от служебното правителство. Синдикалният лидер отказа да коментира броя на напусналите предприятието. На въпрос за това има ли проблеми със забавени заплати на работниците, Димитър Атанасов заяви, че ръководството работи за изплащането остатъците от една заплата и аванс, и сумата за всеки е различна. Имаме ресурса от хора и ако ситуацията се усложни, сме готови отново да излезем на протести, каза Атанасов.
Източник: Класа (23.05.2013)
 
Комбинатът за цветни метали в Пловдив с глоба от 35 177 лева 1822 проверки са извършили експертите от 16-те регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) през април. Инспектирани са 1667 обекта, съобщиха от ресорното министерство. В резултат на проверките са издадени 95 наказателни постановления на обща стойност 198 350 лв. За констатирани нарушения са дадени 762 предписания и са съставени 112 акта. За замърсяване на околната среда над допустимите норми и неспазване на емисионните норми са наложени 20 санкции, като по тях са постъпили 363 858 лв. Най-голямата глоба е наложена на Kомбината за цветни метали (КЦМ) от инспекцията в Пловдив. Сумата е 35 177 лв. и е за неспазване на определените с комплексно разрешително норми за допустими вредни емисии. За същото нарушение е санкционирана и габровската "Лормет-България" от РИОСВ-Велико Търново. Наложената санкция е в размер на 3 445 лв.
Източник: econ.bg (23.05.2013)
 
С тържествен ритуал за първа копка днес стартира проектът за изграждане на Многофункционална спортна зала в Панагюрище. На откриването присъстваха кметът на община Панагюрище Никола Белишки, заместник-кметовете Галина Матанова и Георги Павлов, председателят на Общински съвет Веселина Зумпалова-Ралчева, общински съветници, д-р инж. Лъчезар Цоцорков – изпълнителен директор на “Асарел-Медет” АД, представители на спортните клубове и бизнеса. На обособената работна площадка в северната част на градския парк бе отслужен водосвет от Негово Благоговейнство отец Стоян Манолов. Приветствие към присъстващите отправи кмета на общината г-н Белишки. “За мен е чест днес заедно да бъдем свидетели на първа копка на един така жадуван и мечтан обект - Многофункционална спортна зала в Панагюрище, подчерта той и допълни – Панагюрище със своята спортна история и слава наистина заслужава да има това съоръжение. Но то нямаше да бъде факт, ако нямаше добрата воля, желанието на инвеститора и поетите ангажименти от страна на ръководството на общината. Още със стартирането на управленския си мандат ние заложихме като една от приоритетните ни цели превръщането на община Панагюрище в привлекателно място за живеене и притегателен център за инвестиции, иновации и работа, в един нов модерен спортен център. С изграждането на спортното съоръжение идеята е тук да се привлекат спортни отбори, които да провеждат своята подготовка, а Панагюрище да се утвърди като дестинация за провеждане на спортни мероприятия от национален, европейски, а защо не и от международен мащаб!” Председателят на Общински съвет – Панагюрище г-жа Веселина Зумпалова-Ралчева емоционално пожела “На добър час” на строителството. В словото си преди първата копка изпълнителният директор на „Асарел-Медет” АД д-р инж. Лъчезар Цоцорков подчерта, че изграждането на новата зала е сбъдване на една повече от 30-годишна мечта на панагюрци, в това число и негова. Това е инвестиция в здравето на младите, както и на всички жители на общината, а освен това е благодарност към стотиците славни панагюрски спортисти, треньори и деятели. Той пожела успех на изпълнителя „ГБС – Пловдив” АД, както и на дружеството инвеститор. По стар български обичай кметът на община Панагюрище Никола Белишки плисна менче с вода и здравец, а изпълнителният директор на “Асарел-Медет” АД д-р инж. Лъчезар Цоцорков разби бутилка шампанско в машината, която направи първата копка на обекта. Инвеститор на обекта е дружеството „Спорт Инвест Панагюрище” ООД, в което партньори са Община Панагюрище и „Асарел- Медет” АД. Прогнозната стойност на инвестицията е над 10 милиона лева, а според разработения линеен график обектът ще отвори врати през 2014 година. Очаква се новата спортна зала да е едно от най-модерните съоръжения в България. При предварителната подготовка на проекта е ползван опитът на екипите, реализирали и стопанисващи в момента столичната зала „Арена Армеец” и самоковската „Арена Самоков”. При проектирането на панагюрската зала са проучени специфичните изисквания на международните федерации по десетки видове спорт, което гарантира възможността в бъдеще Панагюрище да приема дори европейски и световни първенства.
Източник: Фирмена информация (23.05.2013)
 
Австралия със залог от 21 млрд. Долра за съживяване на добива на въглища Най-големият спад на въглища в продължение на седем години не успя да откаже GVK Group и Adani Enterprises Ltd от плановете им да заложат 21 млрд. щатски долара в проект в Галилейския басейн, когато останалите компании отлагат проекти поради повишаващите се разходи. GVK, контролирана от индийската GV Krishna Reddy планира да осигури финансирането през настоящата година за своите мини Alpha в района на Queensland, като износа се планира да започне до 2017 г. Около 15% от австралийските въглища се добиват на загуба от под 80 долара за тон. Adani, най-голямата централа която внася на въглища в Индия и GVK са най-напредналите от група компании, които планират да инвестират повече от 33 млрд. австралийски долара за износа на гориво от Galilee region. Galilee, който обхваща територия от над 247,000 кв. км. и съдържа около 14 млрд. тона от изобилната суровина, може да се превърне в най-голямата производствена зона в Queensland. Пет евентуални мини могат да съберат съвкупен капацитет от 200 млн. тона за година. Компанните в Queensland произведоха 237 млн. тона термални и стоманодобивни въглища през 2011 г. Adani е планирала да започне строежа тази годин нн мината Carmichael, като част от проект, оценен на 6,8 млрд. австралийски долара, като първият добив се очаква през 2016 г. Планът на GVK, който е оценен на 11 млрд. долара, включва строеж на железопътна линия, с дължина от 495 км, която да транспортира горивото до пристанище Abbot Point, където се планира изграждане на съоръжение за износ, с товарен капацитет от около 60 милиона тона на година. GVK и Aurizon са подписали необвързващо споразумение през март, за съвместно развитие на железопътната линия и пристанището. (www.chinadaily.com.cn)
Източник: Други (25.05.2013)
 
Оръжейната индустрия предупреди за големи вреди от затварянето на полигона в Змейово Директорите на седем български оръжейни предприятия се събраха в Стара Загора, за да опровергаят твърденията, че изпитателния полигон "Змейово" причинява периодичните обгазявания на областния град. Славчо Димиев от "Емко"-Трявна, Кръстьо Кръстев от "Дунарит"-Русе, Банко Банков - Аркус"-Лясковец, Иван Стоенчев на ВМЗ-Сопот, Николай Ибушев на "Арсенал"-Казанлък, Евгени Перчев, представител на "Кинтекс" и доц. Кирил Стойчев – зам.-директор на Института по металите при БАН, се опитаха да спасят полигона, за чието закриване в неделя, 26 май, старозагорци ще гласуват на местен референдум. Оръжейната индустрия твърди, че няма друг полигон с възможностите на "Змейово" и затварянето му ще нанесе сериозен удар по предприятията. Седмината са членове на сдружение "Българска отбранителна индустрия", което обединява 17 предприятия, работещи в областта на производството на въоръжение, боеприпаси, електронна техника и компоненти, необходими за осигуряване на българската армия и националния суверенитет. "На полигона не се извършва утилизация на боеприпаси, там се прави единствено изпитване на боеприпасите, което по никакъв начин не може да замърси околната среда и да бъде вредно за здравето на населението", заявиха оръжейните шефове. Барутът, изгарян при изпитание на боеприпаси, е много по-безвреден, отколкото изгарянето на автомобилна гума например, посочи Банко Банков. Барутите на боеприпасите са бездимни и ползват собствен кислород, докато автомобилният двигател ползва кислорода от въздуха, гори бензин и хвърля пушек в атмосферата, обясни съпредседателят на сдружението инж. Николай Ибушев. Специфично място "Няма друг полигон в България с подобни възможности, за изпитване на изделията на оръжейната промишленост. Ако той бъде закрит, ще се нанесе непоправима икономическа вреда на българските предприятия, работещи в тази област", категоричен е директорът на "Емко" Славчо Димиев. Полигонът в с. Змейово е уникален заради големите дължини, с които разполага. Понякога тук се изпитват боеприпаси, изискващи 36-40 км полет и големи височини, посочи той. Експертът припомни и факта, че държавата е снабдила през последните години полигона с уникална техника, която дава възможности както за изпитване на боеприпаси, така и за наблюдение на процеса от страна на гражданите. "Ние, които работим с тази материя, виждаме, че дейността на полигона не се представя на старозагорци в истинската й светлина", убедени са директорите на оръжейни предприятия. Те казват, че са инвестирали 80 000 лева от дейността на предприятията си, за да се монтират камери и да се правят постоянни газови анализи на полигона. Те са разочаровани от факта, че въпреки възможността за денонощно наблюдение в сайта на полигона, нищо не може да убеди противниците. Законът забранява утилизацията на боеприпаси на полигон "Змейово", подчерта Николай Ибушев. При нея се отделят значително количество вредни вещества. "Затова сме инвестирали над 5 млн. лв. в технологии и инсталации за опазване на околната среда. Извършваме утилизацията на собствен полигон в района на предприятието", посочи директорът на "Дунарит" АД Кръстьо Кръстев. "Арсенал" пък утилизират своите боеприпаси на близък до тях полигон, който отговаря на всички изисквания за тази дейност, каза Николай Ибушев. 99% от продукцията на българските оръжейни предприятия се изнася в чужбина. Клиентът иска да види какво купува и какви са реалните възможности на продукцията, казват оръжейниците. Липсата на място за изпитание на българските оръжия и боеприпаси би оказала изключително лош икономически ефект върху дейността им, категорични са те. В оръжейната индустрия на България са заети пряко повече от 25 000 души. Двойно повече са хората, заети непряко с дейността ни, заявиха представителите на "Българска отбранителна индустрия". Те определиха като несериозни твърденията, че в обекта има подземни съоръжения, където се извършва нещо тайно. Напрежението около полигона край старозагорското село Змейово датира от есента на 2002 г., когато там бяха унищожени руските ракети "Скъд", "Фрог" и СС-23. "Вредните химически вещества, които мислите, че са унищожени на полигона, всъщност бяха изнесени извън България и аз лично отговарях за това изнасяне", призна доц. Кирил Стойчев. Банко Банков добави, че ракетно гориво от руските комплекси е било унищожено в завод "Ивайло" във Велико Търново през 2002 г., но не и на полигона Змейово. На 28.03.2013 Общинският съвет на Стара Загора гласува с пълно мнозинство за провеждане на местен референдум с въпрос: "Да бъде ли закрит Централният артилерийски технически изпитателен полигон "Змейово"?". Референдумът ще се състои, въпреки че съдът още не се е произнесъл дали допитването е законно и въпреки че засяга въпрос от националната сигурност, какъвто по закон местните референдуми не могат да решават.
Източник: Капитал (27.05.2013)
 
Предизвестен обратен ефект Опитът на държавата да премахне незаконните площадки за скрап с въвеждането на рестриктивни промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е пред провал. Вместо да сложат край на нерегламентираната търговия с черни и цветни метали и да предотвратят кражбите, новите регулации изкараха много фирми в сивия сектор и доведоха до увеличаване на нелегалните сметища. За това алармираха от Българската асоциация по рециклиране (БАР), в която членуват 90-те най-големи фирми в бранша, и настояха за законови промени. От организацията ще направят конкретни предложения веднага щом парламентът започне нормална работа. В момента има общо 889 площадки за изкупуване на отпадъци от метали, които отговарят на законовите изисквания, показва обобщената информация от регионалните инспекции на околната среда и водите, с която БАР разполага. Това е рязко намаление спрямо януари 2012 г., когато броят им е бил 2372. От асоциацията изчисляват, че според числата, ако миналата година една площадка е обслужвала 3086 души, към момента би трябвало да обслужва 8267. В същото време, за да се гарантира пълното изкупуване на скрап от гражданите, в страната трябва да работят поне 1200 площадки. "При по-малко е технически невъзможно нормално да се изкупуват отпадъците", коментира председателят на БАР Борислав Малинов. Оттук идват и проблемите. Ако в близост няма площадка, където хората могат да се освободят от ненужните метални предмети в дома си, те едва ли биха поели разхода да ги превозят на по-далечно разстояние, за да ги предадат. Точно затова от асоциацията смятат, че това е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища. Това е в абсолютно противоречие не само с европейските правила, а и с нормалната логика. Освен че по този начин се замърсява околната среда, се губят и ценни материали, които могат да се рециклират. Проблемът с незаконните площадки е не по-малко сериозен, тъй като те са обичайните места, където крадените метали се пласират. Причината за това е, че редовните търговци са подложени на непрекъснати проверки и контрол, а рискът да нарушат правилата може да им коства между 30 и 100 хил. лв. глоба и отнемане на лиценза. В същото време нелицензираните площадки се радват на далеч по-голямо спокойствие. Още преди месец, когато изтече срокът за прелицензиране на фирмите, от асоциацията посочиха, че между 800 и 1000 са площадките, където се изкупуват метали с неизяснен произход. По данни на полицията в резултат на масираните проверки през 2012 г. кражбите са намалели с близо 40%, но от началото на тази година се забелязва ръст. Въпреки това проверени са били незначителна част от сигналите. Според Малинов това е само началото, тъй като незаконните площадки тепърва ще навлизат в своето развитие. Именно новият закон обаче е основната причина за увеличаването на сивия сектор, твърдят от бранша. Промените въведоха редица изисквания като постоянно видеонаблюдение на площадките, пълен контрол върху произхода на металите, забрана да се изкупуват кабели, релси и капаци от шахти. С това обаче добрите намерения свършват. Компаниите бяха принудени да се прелицензират, като за целта трябваше да платят банкова гаранция от 25 хил. лв. за дейността плюс по 5000 лв. на всяка площадка. "За малките фирми това е непосилна сума и те отиват в сивия сектор", коментира Малинов. Според него допустимата гаранция е 5 -10 хил. лв. "Ако бъде намалена гаранцията, малките търговци ще могат да си позволят да се върнат отново в светлия бизнес", смята той. В момента България на практика има най-рестриктивния закон за контрол върху търговията с отпадъци в ЕС. Заради редицата ограничения, които налага върху бизнеса и гражданите, законът беше атакуван в Конституционния съд от група депутати, които са открили нарушения в 18 текста. Затова от БАР са категорични, че законът трябва да се промени. "Веднага щом тръгне парламентът, може да се очакват инициативи от нас", каза Малинов.
Източник: Капитал (27.05.2013)
 
Металурзи настояват за по-ниска цена на индустриалния ток През последните години един от ключовите икономически сектори в страната - металургията, е изправен пред сериозни предизвикателства. „Най-трудна продължава да бъде ситуацията при производството на медни продукти, където ефектът от кризата и слабото търсене се усещат най-силно”, коментира пред Bulgaria On Air изпълнителният директор на „Аурубис България“ Никола Треан. Той уточни, че в металургията почти 100% от себестойността на продукцията се определя от два основни фактора – суровини и енергия. „Крайно време е енергийният сектор в България да се преструктурира, да се промени,” коментира Треан. По думите му сметките за ток следва да бъдат намалени не само за обикновените граждани, но и за индустрията. „Разпределението за разхода на електричество и зелена енергия е почти наравно, а това не е приемливо”, отбелязва Треан. Според него трябва да има „фонд за зелена енергия, който да е напълно прозрачен и около него всичко да е ясно, както за гражданите, така и за фирмите”. Той допълни освен това, че са необходими повече политики за правилно рециклиране на непотребните електронни вещи, които са директен източник на ценни суровини като мед, злато и сребро.
Източник: Инвестор.БГ (27.05.2013)
 
850 души са напуснали ВМЗ-Сопот за четири месеца Държавата ще направи повторен опит да приватизира ВМЗ-Сопот. В същото време 850 работници са напуснали предприятието след края на стачката в рамките на оздравителната програма. Хората там са объркани от неяснота за бъдещето на оръжейния завод. В предприятието са останали на работа 2150 служители, като само четири месеца по-рано цифрата е била около 3 хиляди. Заплатите на останалите в завода се бавят вече месец, стана ясно от проверка на екип на Bulgaria On Air. Част от служителите одобряват повторната процедура по приватизация на оръжейния завод. Други обаче се притесняват от неяснотите около бъдещето на ВМЗ. На свой ред, синдикатите са изпратили писмо до икономическото министерство и Агенцията за приватизация със социални искания. В него те настояват новият собственик да гарантира работните места и заплатите на останалите работници в завода.
Източник: Инвестор.БГ (27.05.2013)
 
Rio Tinto започна да намалява размера на мината си в Юта Минният гигант Rio Tinto е съкратил около 100 души в медната си мина Кънектикът-Юта и предупреди за по-нататъшно намаляване на работницеите през този месец, с цел да намали оперативните си разходи след като се разруши стена на рудника в Bingham Canyon през април. Компанията продължава да предприема стъпки за намаляване въдействието върху работната й сила и все още не разполага с точния брой на служителите, които ще освободи. Господин Kyle Bennett, говорител на Kennecott каза, че за да направи бизнес си финансово по-стабилен и за да върви напред, компанията трябва да погледне във всичките си разходи и за съжаление това включва и човешкия фактор. „Действията, които предприемаме са непосредствен резултат от срутването на 10ти април“. Той каза, че освобождаването на служителите е временно и тези, които са засегнати могат да избират между отпуск или пенсиониране, като последното е придружено с еднократна помощ в размер на 20 хил. долара. Той добави, че Kennecott, чиято очаквана продукция за 2013 г. ще наламее на половина, осигурява руда от тези части на мината, които не са засегнати от срутването и изпраща складирани количества нисък клас руда за рафиниране. Има известни колебания, но достигнахме около 50% от прогнозираното равнище. (steelguru.com)
Източник: Други (27.05.2013)
 
Добивният проект за газопровод в Мексико ще обхване и добива на метали Bnamericas съобщи че проектите, които ще увеличат значително минния добив в Мексико са предствени от представители на водещите компании от сектори на състоялата се среща на върха BNamericas Mexico Mining Summit в Mexico City. Проектите, собственост на водещите производители като дъщерната компания на Grupo Mexico Southern Copper (SCC), разположената в Мексико сити Fresnillo и американската Coeur Mining, заедно с развойната компания Chesapeake Gold ще генерират допълнително 63Moz сребро, 898,0000 унции злато и 318 400 тон мед годишно когато започнат работа. Господин Vidal Muhech, вицепрезидент на проектите каза, че начинанията на Southern Copper се очаква да произвеждат допълнително 318 400 тона мед, 5.27Moz сребро и 21000 унции злато годишно до 2018 г. Проектите включват оценения на 1.38 млрд . долара концентратор с верига за молибден, който се очаква да произвежда 188 000 тона мед, както и струващият 174 700 000 долара Angangueo- полиметален проект за добив в щата Michoacan. Тези проекти също така ще произвеждат цинк, молибден и олово. Освен това SCC е в процес на реализиране на инвестиционната си програма в размер на 2.8 милиарда долара в своята медна мина Buenavista в щата Сонора, която се очаква да учеличи производствения си капацитет от 180 000 тона на 488 000 тона до 2015 г. steelguru.com
Източник: Други (27.05.2013)
 
Суровини: Миньорите, определени започват дачувстват натиска на растящото предлагане на стомана в световен мащаб, тъй като търсенето пада Миналата седмица Световната стоманодобивна асоциация каза, че производството през април възлиза на 132 млн. тона, което е увеличение с 1,2% на годишна база. Този ръст почти изцяло се дължи на Китай, където е произведена 6,8 млн. тона повече стомана през април 2013, в среавнение със същия период на 2012 г. Повечето от ключовите райони за производство намалиха добива, което позволи на дела на Китай от световния пазар да се покачи до 49,8%. Световният пазар на стомана си остава пренаситен, което трябва да предотврати учеличние в цената на суровината. Трите основни съставки в производството на стомана са желязна руда, коксуващи се въглища и варовик. Първите две от тях са основен двигател за доходите на миньорите през последното десетилетие. Но търсенето изглежда ще намалее. Всъщност, цената на желязната руда намалява през цялата година, като единствената перспектива за възстановяване остава за втората половина на годината.(telegraph.co.uk)
Източник: Други (27.05.2013)
 
ВМЗ-Сопот пак се стяга за протест Нов протест заради неизплатени заплати готвят работниците от ВМЗ-Сопот. Това съобщи Димитър Атанасов от КТ "Подкрепа", цитиран от агенция "Фокус". Той уточни, че служителите не са получавали възнагражденията си от февруари насам. През втория месец на годината работниците са взели едва 170 лева и трябва да получат заплати за март и аванс за април. "Хората са свикнали да чакат и проявяват разбиране, но когато са ти спрели тока, спираш да разбираш", каза синдикалистът. Положението в предприятието е много тежко, тъй като в момента няма поръчки и няма работа. Синдикатите са внесли жалба срещу втория опит за продажба на ВМЗ-Сопот в Агенцията по приватизация по време на мандата на служебното правителство. "Около 840 души са съкратени от завода, или напуснали по взаимно съгласие. От тях само около 30 са започнали работа. Другите са на борсата. Доброто е, че от завода няма напуснали специалисти. ВМЗ е жив, конкурентоспособен е и ако ни оставят, можем да работим", заяви Атанасов. От профсъюза заявяват, че дават срок от две седмици на новото правителство да разреши проблемите на завода, в противен случай те ще излязат на нов протест.
Източник: econ.bg (30.05.2013)
 
Само по 170 лева взели работниците от ВМЗ Едва по 170 лева от февруарските заплати взели оръжейниците във ВМЗ – Сопот, в края на март. До момента предприятието им дължи останалата част от февруарското възнаграждение, парите за април и аванса за май. Това съобщи синдикалният секретар на НС на КНСБ във ВМЗ – Сопот, Малия Лалова. Тя уточни, че заплатата за март е била изплатена, а по повод останалите забавени плащания в сряда следобед синдикатите от завода са провели спешна среща с изпълнителния директор на ВМЗ Иван Стоенчев. Според него поръчки и договори имало, но нямало свободен капитал за обезпечаване на бъдещата работа. „Искаме бърза и адекватна намеса на правителството, за да бъде решен бързо и трайно проблемът ВМЗ”, каза Лалова. Тя уточни, че веднага след като парламентът е гласувал новото правителство на страната, двата синдиката са изпратили писмо до кабинета. В него те настояват за спешна намеса от страна на държавата за излизане на ВМЗ от тежката криза. Според думите на синдикалистите от всички набелязани оздравителни мерки са се случили само съкращенията на работници и служители. Затова социалното напрежение във ВМЗ расте и се очаква в началото на юни там да има отново протести и блокиране на подбалканския път за София.
Източник: Монитор (31.05.2013)
 
Миньорите от „ Марица - изток" искат да се увеличи електропроизводство от въглища Работещите в „Мини Марица - изток" ЕАД настояват за незабавни законодателни промени с цел увеличаване и стабилизиране на електропроизводството от лигнитни въглища, което ще доведе и до електроенергия с достъпна за бита, индустрията и конкурентно способна на пазара цена. Това се посочва в декларация от Синдикалните организации на ФСО „Подкрепа" и ДСО на КНСБ при „Мини Марица - изток" ЕАД, съобщава Фокус. „Ние представителите на работещите в най-голямото въгледобивно дружество в България сме крайно обезпокоени от тежкото състояние, в което се намира електропроизводството от лигнитни въглища и в частност „Мини Марица - изток" ЕАД. Благодарение на редица закони и „далновидни" решения на всички нива, се стигна до там, че да не можем да си изпълняваме задълженията за гарантиране на енергийната сигурност на България. За което много кратно сме алармирали. Знаем, че това може да изглежда несериозно сега по време на свръх производство, но сме длъжни да заявим, че електропроизводство от слънце, вятър и вода не гарантират енергийна сигурност. Навсякъде по света това е допълващо електропроизводство, но за жалост благодарение на гласуваните през годините лобистки закони за енергетиката и поправките към тях в България те станаха основни. Това доведе относителния дял на произвежданата от нас евтина енергия да е крайно малък в енергийния микс за обществения доставчик и крайната цената на електроенергията да е непосилна за българските граждани и индустрията. Допълнителните надбавки покриващи високите цени на ВЕИ я направиха пък не конкурентно способна на свободния и международния пазар", се посочва в декларацията. „През последните години ние миньорите от „Мини Марица - изток" ЕАД носим на гърба си всички последствия от тези безумни решения и закони. За да се покриват загубите от тях цената на добиваните от нас въглища се определяше не според подписаните договори и на пазарен принцип, а дори с политически решения се намаляваше под себестойността й. Не еднократно сме протестирали срещу това, водехме преговори, провеждахме и стачки, вземаха се решения. И ако до сега успявахме да свържем двата края с намаляване на разходи и повишаване на производителността, то тези мерки вече се изчерпаха. Като сложим върху това и не разплащането между енергийните дружества, с огромно съжаление трябва да си признаем, че ударихме дъното. Липсата на средства за поддръжка и експлоатация на най - елементарните минно добивни дейности доведе до там, че в най - добрите месеци на годината за работа в открития въгледобив, да сме в принудителни отпуски. Всичко това отново води до невъзможността за изпълнение на задълженията ни за гарантиране енергийната сигурност, безопасни условия на труд и доходи. Наблюдавайки отношението досега към електропроизводството от нашите въглища, всички работещи сме крайно притеснени за бъдещето на „Мини Марица - изток" ЕАД и трудовата ни заетост. Което води и до повишаване на социалното напрежение в дружеството", се посочва още в декларацията. Документът е изпратен до председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на икономиката и енергетиката.
Източник: Money.bg (31.05.2013)
 
Синдикати: Има сигнали, че предстои несъстоятелност за Мини "Марица Изток" Мини „Марица Изток“ са изправени пред тежко финансово състояние и се правят опити за запориране на сметки, закриване на работни места и бавене на заплати за работещите, алармираха представителите на двата синдиката в предприятието по време на обществения съвет към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Новоизбраният министър Драгомир Стойнев обаче гарантира, че заплати ще бъдат изплатени и няма да има съкращения в мините. По думите на председателя на миньорския синдикат към КТ „Подкрепа“ Валентин Топалов се готви закриване на една от смените в мините от 1 юли. Той алармира и за сигнали, че се готви финансовата несъстоятелност на предприятието. Топалов призова и за спешно решение за цената на въглищата. „Ако се спре производството, трудно ще бъде възстановено“, допълни още той. В момента в МИЕ продължава срещата на обществения съвет по енергетика, на който ще бъде представена нова методика в ценоообразуването на електричеството. Министър Стойнев призова да не бъдат обсъждани промени в Закона за енергетиката, какъвто е дневния ред, тъй като текстовете още не са обсъдени в Министерския съвет. Новоизбраният министър коментира, че една от основните работи в сектора е да не се допуска ръст на цената на тока. „Ще се взимат и политически решения, но първо ще се обсъждат на обществените съвети“, заяви още Стойнев. Той гарантира, че общественият съвет ще остане и препоръча създаването на подобни организации и в другите министерства. Нямаме право на грешка – други правителства са имали възможност да не взимат конкретни решения и мерки, но ние – не, защото енергетиката е колапс, заяви Стойнев.
Източник: Инвестор.БГ (03.06.2013)
 
Консолидираната печалба на Проучване и добив на нефт и газ се повишава над два пъти през първото тримесечие на годината до 4.59 милиона лева от 2.06 милиона лева година по-рано, сочи публикувания на сайта на борсата отчет на дружеството. Зад добрия резултат се крие повишаването на приходите с близо три милиона лева за тримесечието до 10.66 милиона лева. То почти изцяло се предопределя от ръста на продажбите на продукция, нарастващи от 4.8 на 7.8 милиона лева. На фона на значителното повишаване на приходите, дружеството съумява да се побере почти изцяло в разходите си от миналата година, които сумарно ъзлизат на 5.5 милиона лева за първото тримесечие. Въз основа на броя на акциите на дружеството, печалбата на акция възлиза на 0.376 лева на акция. Днес бяха изтъргувани над 5 100 акции по позицията, като последната цена, при която бе сключена сделка бе на ниво от 3.8 лева. Акциите на компанията са едни от най-поскъпващите позиции на БФБ с ръста си от 137% за последните шест месеца, както и 171% за последната година.
Източник: profit.bg (03.06.2013)
 
Китайските стоманопроизводители поставят под въпрос ценовите данни на Platts за желязната руда Притеснения относно точността на критериите, публикувани от агенциите за докладване на цените (АРВ) се шири на пазарите за железните руди като китайските стоманопроизводители поставиха под съмнение надеждността на индексите от Platts. The China Iron & Steel Association и един от най-големите й членове, Jiangsu Shagang, вярват че на данните не може да се разчита, защото са базирани на малък брой сделки. "Скептични сме, защото не знаем размера на изследваните сделки и как се изготвят индексните цени," заяви Ванг Ликин, заместник-генерален секретар на China Iron & Steel Association. "Ако дневната цена се основава само на една сделка на ден, може ли да й се вярва?" В Platts заедно с BP и Shell наскоро започнаха проверки от страна на Европейската комисия като част от разследване по предполагаемо манипулиране на петролните пазари. Органите в Лондон също разглеждат подобни въпроси, повдигнати за газовия сектор, на фона на страхове за методологията, използвана от агенциите за определяне на цените. Цената на желязната руда в продължение на десетилетия се определяше чрез годишни преговори зад закрити врати между големите производители на желязна руда, като BHP Billiton, Vale и Rio Tinto, плюс големите японски и китайски производители стомана. (The Guardian)
Източник: Други (03.06.2013)
 
Xstrata въглища плановете ми разширяване отива на обществен показ Плановете да разшири производството на въглища в мината Mangoola в Hunter Valley са публично достояние. Увеличаването на производството в мината Mangoola на Xstrata е с почти 30% до 13.5 млн. тона въглища годишно и ще създаде около 150 нови работни места. Компанията обяви, че иска разрешение за разширяване на мината между Denman и Muswellbrook, която ще ангажира общо 300-450 души. В своето заявление до Министерството на благоустройството, компанията е поискала одобрение да увеличи производството от 10.5 до 13.5 млн. тона годишно. Xstrata обяви в местен бюлетин, че търси по-голяма „гъвкавост” при провеждане на взривни честоти, но няма да се стреми да промени взривните граници в общността. Въпреки това местните групи заявяват, че се противопоставят на разширяването. Говорителката на Hunter Communities Network Бев Смайлс каза, че искането на Mangoola е част от модела, по който добивните компании се опитват да разхлабят първоначалните условия за одобрение щом веднъж мината е създадена и работи. (Мining Аustralia)
Източник: Други (03.06.2013)
 
Panyu Chu Kong Steel Pipe ще придобие Nanjing Rongyu Group Китайският производител на стоманени тръби в провинция Гуандун - Panyu Chu Kong Steel Pipe Co обяви, че ще придобие 100% от акциите на Nanjing Rongyu Group, оставащите 26.17% от акциите на Nanjing Qixiashan Steel Rolling Co, които не са собственост на Nanjing Rongyu Group, както и 5% от акциите на Nanjing Rongyu Group Marketing Management Co. Nanjing Rongyu Group притежава 73.83% от акциите на Qixiashan Steel Rolling Co и 95% акции на дружеството за управлението на маркетинга. Сделката, на обща стойност 80.36 млн. юана (13 млн. долара), ще бъде изплатена от оборотния капитал на Panyu Chu Kong Steel Pipe. Nanjing Rongyu Group притежава две производствени линии за арматура, които имат общ годишен производствен капацитет от 1 милиона тона. (Steel Guru)
Източник: Други (03.06.2013)
 
Alcoa стана жертва на спада в цената на алуминия Investors Service на Moody понижи нюйоркската Alcoa Inc позовавайки се на ниските цени на алуминия насред световното свръхпредлагане. Moody заяви, че е намалиха необезпечения дългов рейтинг на Alcoa до Ba1 от Baa3, което определя дълга на компанията като боклук в света на фиксирания доход. Кредитната агенция подчерта обаче, че перспективите пред компанията са стабилни, като допълни, че рейтингът няма да бъде понижен отново скоро. Дългът на Alcoa в размер на 8.6 млрд. долара падна с шест нива от 2002 г. През този период, компанията загуби позиции като най-скъпа компания за суровини в света пред австралийските BHP Billiton, а Rio Tinto Group, руски и китайски производители на алуминий увеличиха дяловете си на световния пазар. За да отговори на критериите на Moody за инвестиционен клас с 3 млрд. долара от годишните печалбата преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация, Alcoa ще трябва да намали дълга си с 2.8 млрд. долара. (Invezz)
Източник: Други (03.06.2013)
 
Пред провал е приватизацията на ВМЗ-Сопот Още в първия ден се заех с ВМЗ Сопот и обсъдих ситуацията със синдикатите. Това призна пред бТВ министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Дружеството има задължения от 170 милиона лв., като всички активи са заложени за обезпечение на кредиторите, припомни министърът. В момента се работи по дългосрочен вариант, който включва приватизация на дружеството, но със задължително силна социална програма. Първата процедура се провали, защото единствения купувач не внесе необходимата сума. До 10 дни ще има конкретни действия, гарантира Стойнев.
Източник: 1kam1.com (03.06.2013)
 
Държавата отново е на път да се докаже като лош собственик. За да спаси едно закъсало държавно предприятие, със спорни но последователни политически решения е на път да фалира и/или приватизира второ. Под натиска на подготвяните протести за заплати във ВМЗ Сопот, новоизбраният Министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви, че Правителството ще търси кредит от държавна компания за ВМЗ Сопот. Вероятно държавното дружество, което ще бъде принудено да изтегли кредит ще бъде отново "Кинтекс" АД. Държавното търговско предприятие "Кинтекс" в последните години се превърна в жертва на погрешни мениджърски рокади, които повиши значително риска за неговото бъдеще, а оттам и за целия оръжеен сектор в България.
Източник: Капиталов пазар (04.06.2013)
 
Tata Steel търси въглищни активи, за да подоби възвращаемостта Tata Steel Ltd, собственик на третият най-задлъжнял завод в Европа, съкращава работни места и търси активи за коксуващи въглища с цел да повиши рентабилността, която все още не се е възстановила след покупката на Corus Group Plc. За 12.9 млрд. долара. Най-големият индийски производител на стомана цели да увеличи възвръщаемостта на инвестирания капитал до над 16% през следващите пет години от 12.5% на годишна база за трите месеца, приключващи на 31 март, заяви главният финансов директор Кушик Чатерджи. Индексът, който измерва ефективността, с която една компания използва своя дълг и собствен капитал, беше 32.6% през годината приключваща през март 2007 преди Corus да бъде закупен, според годишния доклад на компанията. Президентът Сайръс Мистри се стреми да намали разходите с осигуряването на доставки на гориво и желязна руда в Европа чрез контролирани от компанията мини, за да се пази от колебания в цените на суровините. (Bloomberg)
Източник: Други (05.06.2013)
 
Индия изпреварва най-големите производители на стомана с ръст от 5.8% през фискалната 2013 г. Четвъртият по големина производител на стомана в света Индия отчете 5.86% ръст на производството през 2012-13 г. - най-високото сред големите световни производители, според World Steel Association. Индия е произвела 78.1 млн. тона стомана срещу 73.39 млн. тона през 2011-12 г. Китай е произвел 726.33 млн. тона, почти половината от общото производство в света – 1 521 млн. тона, но Индия изпреварва съседа си в темпа на растеж. Производството в Китай е нараснал с 5.39% през 2012-13 г. от 689.192 млн. тона през 2011-12 г. Световното производство е нараснало с 1.59%. Вторият по големина производител на стомана в света Япония е произвел 107.3 млн. тона през 2012-13 година, ръст от 0.78% срещу 106.46 млн. тона произведени през предходната фискална. САЩ, трети в света, отбеляза отрицателен прираст от 1.61% през фискалната година при 86.94 млн. тона срещу 88.36 млн. тона година по-рано. Русия е произвела 69.56 млн. тона стомана през 2012-13 година, записвайки само 0.17% ръст в сравнение с предходната фискална. Южна Корея също отбеляза спад от 1.62% до 68.15 млн. тона през годината. (World Steel Association)
Източник: Други (06.06.2013)
 
Нов опит за продажба на последната перла в короната на Валентин Захариев Частен съдебен изпълнител за трети път ще опита да продаде завода на „Фин Тех Маш“ в Пловдив, показа справка в портала на Камарата на частните съдебни изпълнители. Исканата сума е 5,22 млн. лева, срещу които новият собственик ще придобие 26 производствени сгради, разположени на площ от 92 хил. кв. метра. От началото на годината досега имаше два опита за продажбата на имота. Започна се със сумата от 6,83 млн. лева. Сагата с компанията обаче далеч не започва сега. Това е последното производствено предприятие от разпадналата се империя на Валентин Захариев. „Интертръст Холдинг“ закупи завода "Антон Иванов" край Пловдив през 2003 година, прекръсти го на "Фин Тех Маш" и първоначално работата потръгна. Компанията произвеждаше основно селскостопанска техника – мотокултиватори, фрези и резервни части за трактори. Новият собственик обаче има по-амбициозни планове и дори изгражда високотехнолигична линия за сглобяване на американски автобуси. Кризата обаче засегна сериозно дейността на металургичния холдинг и това забави изплащането на задълженията си – към служителите и към кредиторите. След масовите протести на работниците миналата година Захариев трябваше да се раздели с „Горубсо – Мадан“ и ОЦК – Кърджали, а компанията „Интерпайп“, която произвежда тръби край София, беше обявена в несъстоятелност. Фин Тех Маш“ се оказва едно от обезпеченията срещу заемите, гарантиращи продължаване на цялата металургична дейност на Захариев. Срещу името на предприятието стоят искания за изплащане на залози в размер на общо 7 млн. евро към Eurobank, правоприемник на Българска пощенска банка. От банката са изтеглени два кредита – за 5 млн. евро през 2007 година и за 2 млн. евро година по-късно. От документите на частния съдия изпълнител е видно още и че предприятието е заложено за над 13,8 млн. евро в швейцарската Credit Suisse. Името на Валентин Захариев е свързано и с „Кремиковци“. Той беше инвеститорът, закупил комбината за 1 долар и продал го на Прамод Митал за 124 млн. евро. В крайна сметка работата в металоргичния гигант спря окончателно през пролетта на 2009 година. Как ще приключи историята за "Фин Тех Маш" ще стане ясно на 27 юни от 10:15 часа в сградата на Районния съд в Пловдив. Тогава ще бъдат отворени офертите на инвеститорите.
Източник: Инвестор.БГ (07.06.2013)
 
ThyssenKrupp все по-близо да продаде бразилския си стоманодобивен завод ThyssenKrupp изглежда решена да продаде бразилския си стоманодобивен завод на Siderurgica Nacional Companhia, но сделката все още не е финализиран. Купувач може да се намери в рамките на следващите три седмици. Бразилският завод и този в Калвърт, Алабама, са американския бизнес на компанията. Въпреки, че тя се е опита да ги продаде в пакет, последните събития показваt, че бразилското предприятие може да се продаде отделно. Най-големият немски производител на стомана ThyssenKrupp произвежда плочи от въглеродна стомана в Рио де Жанейро в своята Cia Siderurgica do Atlantico, която изпраща до Алабама за довършителни работи в Калвърт. Строежът на двете предприятия струваше около 15.5 млрд. долара през 2007 година и трябваше да дадат на компанията опора в Северна и Южна Америка. Оттогава ThyssenKrupp измести инвестициите си към продукти и услуги с по-висок марж като асансьори, подводници и части за производствените предприятия. (All Alabama)
Източник: Други (07.06.2013)
 
Десет кандидати се класират за финала на конкурса NEXT GENERATION 2013 Десет кандидати бяха избрани за финалисти в тазгодишното издание на конкурса на "Капитал" за млади мениджъри и предприемачи Next Generation. Сред тях има представители на ИТ сектора, финансите, производството на бързооборотни стоки, консултантския бизнес и др. Конкурсът Next Generation 2013 e организиран от "Капитал" в партньорство с WU Executive Academy, Виена, и с подкрепата на "Челопеч майнинг". Избраните кандидати получиха най-високи оценки за изложените в апликационните им форми професионални постижения, реализирани проекти, мениджърски практики, визият и идеи за развитие на компаниите, в които работят, мотивация за участие, способност за аргументация и т.н. Сред тях има 6 жени и 4-ма мъже. В конкурса с валидни кандидатури участваха 28 млади мениджъри, сред които 13 жени и 15 мъже. Сред участниците 25% за генерални мениджъри в представляваната компания. Най-силно представен в конкурса беше ИТ секторът с 5-ма участници. По няколко участници имаше още от сферата на финансите, консултантските услуги, автомобилния сектор и др. Във формуляра за участие кандидатите трябваше да посочат постиженията в работата си, да мотивират желанието си да се включат в MBA програма и да изтъкнат какъв би бил техния принос към нея. От тях се изискваше също да напишат кратко есе по поне една от три зададени теми: писмо до българското правителство с предложения за стъпки и реформи за задвижване на икономиката на страната, предизвикателствата при управлението на хора през 2013 г. и как биха се справили с тях и компонентите на един устойчив бизнес и как биха ги приложили за своята организация. Макар традиционно опцията за писмо до правителството да е най-малко предпочитана от участници в предишни издания на NEXT GENERATION, тази година в ситуацията на политическа нестабилност, почти 2/3 от кандидатите избраха да напишат писмо с препоръки към българското правителство. В края на следващата седмица всеки един от финалистите ще мине през крайния етап от конкурса – интервю с журито, което ще избере победителя. Голямата наградата в NEXT GENERATION 2013 е пълна стипендия за една от Professional MBA програмите на WU Executive Academy. Победителят ще има право да избере една от следните специалности: стратегически мениджмънт и контрол, финанси, маркетинг и продажби и мениджмънт на проекти и процеси. В зависимост от избраната програма стойноността на стипендията е 28 000 или 30 000 евро. Журито на конкурса ще отличи още двама мениджъри. Те ще получат частични стипендии в размер на 25% от таксата за обучение в една от същите програми. Professional MBA обученията са базирани във Виена и всяка година събират общо около 200 професиноалисти от целия свят, които преминават 18-месечен курс на обучение. Печелившите ще бъдат обявени и наградени на 26 юни на вечерна церемония по награждаването.
Източник: Капитал (10.06.2013)
 
Китай изнася метро-вагони от неръждаема стомана за Турция Китайски метро автомобили от неръждаема стомана започват пътешествието си до Турция от централната провинция Хунан, първият по рода си износ за европейския пазар. Лиу Юмей от CSR Zhuzhou Electric Locomotive Co., Ltd заяви, че превозното средство, което се състои от три вагона, е транспортирано до Шанхай, от където ще бъде изпратено до турската столица Анкара на 11 юни. Още 107 превозни средства от неръждаема стомана ще бъдат изпратени в Турция, добави Лиу. Със скорост от 80 км в час, превозното средство има капацитет от над 1008 пътници. Вагоните са конструирани по-високи, за да задоволяват високите европейци. През април, CSR Zhuzhou и турски фирми от Анкара създадоха смесени предприятия за производство и поддръжка на градските железопътни транспортни средства, електрически локомотиви и високоскоростните влакове. CSR Zhuzhou Electric Locomotive Co., Ltd е дъщерно дружество на CSR Corp. Ltd., най-големият производител на влакове в Китай. (Xinhua)
Източник: Други (10.06.2013)
 
Подготвени сме да стъпим на нови пазари с нефт и газ Г-н Осиковски, кое налага промяна в структурата и името на "Енергоремонт холдинг"? - Новата стратегия за развитие на холдинга e свързана с разширяване на пазарното ни присъствие на Балканите и Близкия изток, която налага и преструктурирането му. Смяната на името на "ЕР Холдинг", което ще стане след гласуване от общото събрание на акционерите, отразява по-големия спектър от дейности, които надхвърлят ремонтната дейност. Разбира се, ние ще продължаваме да извършваме ремонти, но ще развием и нови дейности, свързани с транспортирането и добива на нефт и газ, в които смятам, че имаме необходимата компетентност за изпълнение на големи проекти до ключ. Тези дейности са свързани с нови пазари в Ирак, където ни предстои откриване на офис. Наред с това ще засилим участието ни в проекти на Балканите - в Македония, Сърбия, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Ще запазим, разбира се, присъствието ни на българския пазар в традиционната дейност, както и интереса ни към участие в инфраструктурни и енергийни проекти. Къде имате вече установени позиции в новите пазари? - Вече имаме сключен договор в Косово, където ще работим по проект в минния комплекс. За успешната му реализация ще ни помогне натрупаният опит в поддръжката на минно оборудване, както и утвърдените позиции в тази страна. Направихме много сериозно представяне на дейността ни в нефтената рафинерия в Сърбия, където всеки момент започва да функционира и представителство на фирмата. Подали сме и няколко оферти в Ирак, където се надяваме да започнем монтаж на технологични съоръжения в нефтопреработващата и газовата промишленост. Спецификата на нефтенопреработващия бизнес и изискванията към персонала са коренно различни от това, което е в България. Имаме подготвени кадри, много ни помага и това, че съм председател на Българския съюз по заваряване. Чрез центровете за квалификация на заварчици успяваме да държим добро ниво на компетенции в тази нова за нас дейност. В България в момента работят обособени малки фирми, но те нямат компетентността на нашата компания, която може да изпълнява големи обекти до ключ. В Ливан работим от няколко години и сме извършили рехабилитация на трансформатори и електрически съоръжения. На македонския пазар присъстваме от няколко години с участията в модернизацията и ремонтите на ТЕЦ "Битоля" и ТЕЦ "Неготино". Осъществявали сме рехабилитация на хидрогенератори в Гърция. Какви са възможностите за инвестиции на Балканите? - Много добри, Балканите са място, което се развива доста динамично. Сърбия има доста амбициозна програма за инвестиции в нови енергийни мощности и модернизация на съществуващите. Правителството обяви изграждането на нови хидроцентрали на зелено в близо 900 места. Страната работи активно по усвояването на средствата от предприсъединителните фондове на ЕС, което е добра възможност за изпълнение на нови проекти. Освен това интерес за инвестиции в енергетиката има и от чуждестранни компании. "Газпром" като собственик на нефтената рафинерия в Нови Сад, уверява, че през следващите три години ще инвестира по 500 млн. евро годишно в дружеството, включително и за изграждане на нови мощности. Ние инвестираме в три хидроцентрали с обща мощност около 2 MW в Македония, които в момента са на етап на проектиране и скоро ще започне строителството на две от тях. Получихме концесия за 23 години от Министерството на икономиката на Македония след успешен търг и реализираме тази инвестиция заедно с местни партньори. Проектът се финансира със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Доколко компанията ще запази традиционната си ремонтна дейност? - Традиционната дейност на компанията, свързана с ремонт на съоръжения в енергетиката, както и изработване на определени резервни части за тях, сега представлява една трета от потенциала на компанията. Ние поддържаме тази традиционна дейност въпреки намалялото производство на електроенергия. При съществуващите производства ремонтните дейности са сведени до минимум. И това е нормално, защото всеки инвеститор в настоящата кризисна ситуация трябва да сведе текущите разходи до минимум. Кои са проектите в енергетиката, които изпълнявате сега у нас? - Въпреки икономическата ситуация в България, която е отражение на европейската и световната икономическа криза, "Енергоремонт Холдинг" има достатъчно проекти у нас. В момента започваме монтаж на нова турбина в "Топлофикация – София" - става дума за новия 35 MW турбогенератор №9 в ТЕЦ София. Довършваме и монтажа на една парна турбина с мощност 58 MW на "Сименс" в "ТЕЦ – Свилоза", който е един много сериозен проект. Това е агрегат от последно поколение, който ще увеличи ефективността на цялото съоръжение. Имаме и сключени договори за производството на резервни части, които са за различни енергийни обекти в страната. Предстои ни да сключим договор за енергийна ефективност с Министерството на икономиката и енергетиката. Спечелихме проект, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие, която управлява средствата от Международен фонд "Козлодуй", и сме избрани за изпълнител по два от лотовете – за Югозападна България и за Централна България. Стойността на договора е около 26 млн. лева и това е изключително сериозна задача за нас. Това е първият проект за енергийна ефективност, в който участваме. Ние ще осъществим подмяната на електрическата инсталация, вентилацията и отоплението, дейности, които и до момента сме осъществявали. Наред с тези нови проектиизвършваме и традиционните ремонтни дейности на 5-и и 6-и блок в АЕЦ "Козлодуй". Какви са планираните инвестиции и очакваните приходи за 2013? - Предполагам, че ще запазим стойностите си от миналата година като приходи и финансови резултати. Миналата година бе положителна за нас, въпреки че я определят като година на кризата. Довършихме много от старите ни обекти по проекти на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и столичния "Метрополитен". В момента се готвим за участие в процедура за изграждане на електрическата част на следващата отсечка от столичното метро от бул. "Джеймс Баучер" до бул. "Тодор Каблешков". Тези проекти са една част от нашите планове. Новата ни стратегия за развитие очертава пътя, по който сме тръгнали, и желанието ни за пълноценно прилагане на всичкия опит и знания на нашата почти 45-годишна история. Нашата енергия ще ни помогне да разгърнем още по-мащабно потенциала на "Енергоремонт Холдинг" в страната и чужбина.
Източник: Строителство Градът (10.06.2013)
 
Асоциацията по рециклиране с ново ръководство Българската асоциация по рециклиране (БАР) е гласувала новото си ръководство за следващия тригодишен мандат. Това е станало в рамките на провелото се в петък отчетно-изборно събрание, информират от пресцентъра на сдружението. Председател на Управителния съвет (УС) остава Борислав Малинов, който е бил преизбран от колегите си. Негов зам.-председател пък ще бъде Юлиян Владимиров. В състава на новия УС влизат 11 представители на компании, които са членове на БАР. Това са съответно: Борислав Малинов ("Норд холдинг" АД), Юлиян Владимиров ("Данио" ЕООД), Михаил Михайлов ("Феникс Инверс" ООД), Ренета Николова ("Трансис Индъстри" АД), Здравко Биков ("Ровотел Стийл" ООД), Иван Златинов ("Макметал Холдинг" АД), Ефтим Орманов ("Хефти Металс" ЕООД), Иво Йорданов ("Стам Трейдинг" АД), Михаил Попов ("Балкан Трейд Експорт" ЕООД), Емилия Александрова ("Дием 56" ЕООД) и Стойчо Арсов ("К и А" ЕООД). Трима души съставляват Контролният съвет на сдружението с екодейност. Това са Димитър Дачевски, представител на "Литексспорт" ЕООД, Момчил Цанев от "Ровен Груп" ЕООД и Юлиан Атанасов от "ШОЛЦ България" АД. Асоциацията по рециклиране е сдружение с идеална цел. В нея членуват общо 96 дружества, чиято дейност е свързана със събирането, съхранението, транспортирането и механичната обработка на вторични суровини от черни и цветни метали, хартия, пластмаса, стъкло, каучук и др. Самото сдружение е член на международната организация по рециклиране Bureau of International Recycling (BIR), на Българска стопанска камара (БСК) и на Сдружението за стопанска инициатива. Като основни приоритети на работата си Борислав Малинов очерта борбата с незаконните площадки, намаляването на кражбите на метали, както и осъществяването на диалог с институциите. "Ще провеждаме активна политика за поддържането на положителната тенденция за трайна промяна в общественото пространство и за налагането на общата положителна визия и платформа за прозрачност и публичност относно дейността на компаниите - членове на организацията. Ще привличаме нови членове с цел постигане на по-голяма представителност на браншовата организация" – заяви той в първото си изказван
Източник: econ.bg (11.06.2013)
 
За 3 месеца кражбите на метали са се увеличили с 5% В рамките на първото тримесечие на годината кражбите на метал са се увеличили с 5%, сочат данните на Българската асоциация по рециклиране (БАР), изнесени на днешната пресконференция на сдружението. Оттам очакват през следващите три месеца този негативен показател да нарасне с още 15%. Председателят на Управителния съвет (УС) на БАР Борислав Малинов, който вчера беше преизбран за следващите три години, вижда причината за това в новите лицензионни изисквания към фирмите за скрап. Вследствие на влезлите сила в началото на 2013 г. промени регистрираните площадки са намалели от 2300 до 889. Представителите на бранша със скрап са подготвили предложения за промени в Наказателния кодекс (НК) в тази посока. Те настояват с тях да се отстранят неточностите в законодателството към момента и да се повишат значително санкциите за незаконна дейност с метали с цел прекратяването ?.
Източник: econ.bg (12.06.2013)
 
БСП ще лобира за хората в ОЦК БСП ще лобира проблемът с неизплатените 450 хил. лв. за заплати и обезщетения на работниците от ОЦК Кърджали да се реши възможно най-бързо, съобщиха от местната партийна централа. Ще използваме влиянието си, за да може хората да получат в най-кратки срокове парите си, каза депутатът Милко Багдасаров на среща с хора от стачния комитет. Металурзите са информирали червения депутат за броя на работниците, които още не са получили парите си. За последните три години завода са напуснали над 700 души. А нова работа са започнали едва стотина души - в "Горубсо-Кърджали" и в машиностроителните предприятия в града. "Обещанията на бившия премиер Бойко Борисов за работа в КЦМ Пловдив и мините в Мадан се оказаха празни думи", оплакали се бившите работници от ОЦК.
Източник: Стандарт (12.06.2013)
 
Китайската Ansteel ще поеме контрола над австралийска мина за желязна руда Китайската държавна компания Anshan Iron and Steel Group Corp се съгласи да вземе мажоритарен дял в проекта Karara в Западна Австралия, заедно с партньора в джойнт-венчъра Gindalbie Metals Ltd след някои пречки. Сделката ще премахне нуждата Gindalbie да търси предстоящо повишаване на собствения капитал и ще позволи да остане с 33 млн. долара в брой, по време, когато минните компании се борят да запазят капитал. Проектът Karara се забави заради оперативни проблеми и цените на доставките паднаха под прогнозите. По силата на споразумението, Ansteel ще получи възможност да се вдигне дела си от сегашните 50% в оператора на проекта, Karara Mining Ltd, до 52.16%, след предоставяне на мостови заеми като временно финансиране през следващите 12 месеца до когато могат да бъдат осигурени нови по-дългосрочни заеми от Китайската банка за развитие или други кредитори. (Reuters)
Източник: Reuters (12.06.2013)
 
ЕС представя план за действие за страдащия стоманодобивен сектор в Европа Европейската комисия обяви списък с препоръки, за да се съживи европейската стоманодобивна индустрия, наранена от свитото търсене и затварянето на предприятия. "Планът за действие за стоманата в ЕС" (EU steel action plan) е първият изчерпателен опит от страна на Комисията да спре спада в стоманодобивния сектор, след плана Davignon, които целеше да се справи със същия проблем в средата на 70-те години. Планът, представен от комисарят по промишлеността Антонио Таяни, има за цел да намали бюрокрацията, да стимулира схемите за чиракуване и иновациите, да създаде равни условия на международно равнище и да намали ролята на енергийните разходи, които възлизат на около 40% от оперативните разходи на металургията. Той добави, че съществуващите фондове на ЕС следва да се използват за улесняване на социалните разходи на преструктуриране, което е довело до загуба на 40 хил. работни места през последните години, включително планираното закриване на повечето съоръжения на ArcelorMittal в Лиеж, Белгия. (Reuters)
Източник: Reuters (13.06.2013)
 
Нов съюз на миньорите и енергетиците ще помага за решаване на проблемите в сектора Новоучреденият национален съюз на миньорите и енергетиците ще се опита да помогне на управляващите да решат кризата в енергийния сектор на България. Това заявиха представители на ръководството на организацията в Стара Загора. Според тях кризата в сектора се дължи на липсата на добре подготвени кадри в управлението му, както и на закриването на самостоятелното Министерство на енергетиката. Енергетиката е пряко свързана с въпроса за националната сигурност и по тази причина водеща роля в сектора трябва да има държавата, а не частни фирми. Такова мнение изказа Живко Гърдев – член на Управителния съвет на новосформирания национален съюз на миньорите и енергетиците. Организацията е учредена на 26 април в Стара Загора и обединява юридически и физически лица, които работят или са работили в сектора. „Вижте какво стана в Англия в края на 80-те и началото на 90-те години. Там по наше подобие първо приватизираха енергетиката, след това я национализираха и накрая три години писаха обяснения за вредата от приватизация на сектора", коментира Живко Гърдев. Създаването на обединен комплекс „Марица изток" е едно от възможните решения на кризата в мините и ТЕЦ Марица Изток 2, а от там и на тази в енергийния сектор на България, коментираха още представителите на новата структура.
Източник: Дарик радио (14.06.2013)
 
Китай ще премахне системата с лицензите за внос на желязна руда Китай планира да премахне десетилетната система за лицензиране на вноса на желязна руда тази година, ход, който може допълнително да вдигне вноса на един пазар, който заема две трети от международната търговия. Това може да намали разходите на местните предприятия чрез премахване на лицензираните посредници, които таксуват с комисионни за внос. То също може да отбележи края на години усилия от страна на Китай за стриктно регулиране на търговията поради тревога от нарастващата зависимост от вноса и опит да се изтръгне от влиянието на големите миньори като Rio Tinto и Vale. "Китай ще отвори търговията си с желязна руда от втората половина на годината", заяви пряко запознат с въпроса. "Вече няма да се изисква лиценз за квалификация за внос, за да стане секторът по-пазарно ориентиран и да даде на стоманодобивни предприятия, по-голям избор", добавя източникът. (Reuters)
Източник: Reuters (14.06.2013)
 
Стоманените тръби - символ на търговската война между Китай и ЕС Според китайските митници, Китай е внесъл 17 500 т. безшевни стоманени тръби през април, и 46.9% са от Европейския съюз. Експерти казват, че двустранните спорове в стоманодобивната промишленост се случват почти всяка година и търговската война между ЕС и Китай вероятно ще се засили, тъй като ЕС е на път да подаде жалба срещу азиатската страна в Световната търговска организация относно тарифите на вносните тръби от неръждаема стомана. Служител от Министерството на търговията заяви, че агенцията ще следи отблизо случая. Действията на ЕС се считат за ответен ход след серия от двустранни търговски спорове, особено последният и най-голям, при който ЕС наложи мита върху вноса на фотоволтаични слънчеви панели, произведени в Китай. Ли Юнфенг, заместник-директор на Института по енергийни изследвания към Националната комисия за развитие и реформи, порица търговските войни като метод за решаване на търговски спорове, след като САЩ решиха да наложат наказателни тарифи за соларни продукти от Китай. (China Daily)
Източник: Други (17.06.2013)
 
Синдикати и кмет „за” вливането на ВМЗ-Сопот в „Кинтекс” Като добра идея определи възможността ВМЗ-Сопот да се влее в държавното предприятие „Кинтекс” кметът на Сопот Веселин Личев. Той посочи, че на новият икономически министър Драгомир Стойнев ще му е необходима дързост, за да предизвика междуведомствената комисия, която издава лицензи на фирмите да търгуват с такива специализирани изделия. По информация на Личев в момента има близо 200 компании с подобна дейност. Те дават поръчки на ВМЗ на много по-ниски цени от тези, на които сключват договори, а оръжейницата изхранва 3000 души. От създаването на Междуведомствената комисия през 1997-а всяка поръчка на завода минава през посредник, за да се вземат проценти, каза още кметът. По повод информацията, че о.з. генерал Крум Михайлов иска да купи оръжейницата за 100 млн. евро, кметът и синдикатите се обединиха около становището, че предложението звучи несериозно. Схемата, в която държавата да подари на общината ВМЗ, а тя от своя страна да го продаде е нелогична, коментира кметът Личев. Синдикатите също са на мнение, че вариантът за вливане на оръжейния завод в Сопот към „Кинтекс” е удачен. Заради политическата криза в България преговорите отидоха „по дяволите”, заяви за Дарик Димитър Атанасов от КТ „Подкрепа”. По думите му работниците са много бедни и гладни, а самият той не може да се ангажира с прогнози за следващите им действия. На заседание на изпълнителния съвет на синдиката в предприятието единодушно е взето решение да се изчака преминаването на политическите сътресения.
Източник: Дарик радио (18.06.2013)
 
Кабинетът ще приеме план за преструктурирането на ВМЗ Одобряването на план за преструктурирането на "ВМЗ Сопот" е включено в дневния ред на днешното правителствено заседание. При посещението на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев във военния завод миналата седмица синдикатите предложиха той да се влее в държавната търговска фирма "Кинтекс" и така да стабилизира финансовото си състояние. "Кинтекс" беше използван и при управлението на ГЕРБ като източник на средства за покриване на част от заплатите на работещите във ВМЗ. Стойнев пое ангажименти работниците да получат своите заплати и предприятието да има нужните оборотни средства, така че да може да изпълнява поръчките си. Предварително обявеното намерение на министъра е дружеството да остане държавно, въпреки започналата през май поредна процедура за приватизация.
Източник: Дневник (19.06.2013)
 
Стоманодобивният сектор спъван от липсата на стимул В континенталната част на Китай стоманата, желязната руда и въглищата остават в застой с несигурни перспективи, тъй като няма знак, че Пекин ще започне икономически политики за стимулиране, според висш служител на фирма с участие в трите сектора. "Цялата верига е в застой", каза управляващият директор на Shougang Concord International Enterprises Ли Шаофенг. Тя е една от шестте публични компании на стоманения гигант Corporation Shougang. Ли каза средните годишни цени на стоманата са подобни на тези на четвъртото тримесечие на миналата година - продължение на спада, който започна през първото тримесечие на миналата година. Слабото възстановяване в цените през първото тримесечие тази година се компенсира от намалението през второто. Стоманените суровини също са засегнати, като цените на желязната руда и въглищата се търгуваят с около 40% под пика от миналата година. (South China Morning Post)
Източник: Други (19.06.2013)
 
Кабинетът ще спасява ВМЗ-Сопот със секретен план След като стана ясно, че държавата сама ще спасява закъсалото ВМЗ-Сопот, без да го продава, вчера правителството прие план, който да вдигне на крак дружеството. Подробности за мерките, както и какви цели се залагат в ударния план не бяха дадени. Съобщено бе единствено, че секретният план трябва да доведе до оздравяване на компанията. "Правителството прие доклад на министъра на икономиката и енергетиката, в който се предлагат мерки за стабилизиране и развитие на "ВМЗ" ЕАД. Кабинетът възложи на министър Добромир Стойнев да предприеме съответните действия за изпълнение на мерките", гласеше лаконичното съобщение след заседанието на МС. Преди няколко дни министърът обяви, че заводът трябва да остане държавен и че ще се търсят варианти за изплащане на заплатите. Те са забавени с около 3 месеца и в предприятието отново се заговори за протести. Стойнев се ангажира и да помага за намирането на нови поръчки за заводите. "Очакваме ВМЗ-Сопот да заработи и хората да могат да вземат парите си", каза вчера Димитър Атанасов от КТ "Подкрепа", цитиран от радио "Фокус" - Пловдив. По думите му хората очакват "да се случи нещо реално". Според Атанасов хората са напрегнати и "въпреки че има разбиране, всяко търпение си има край. "Днешния ден го чакахме всички над 2000 души в оръжейницата, а ние като синдикална организация сме си набелязали конкретни цели и искаме това, което обещаха, да бъде свършено", каза Атанасов.
Източник: Сега (20.06.2013)
 
AK Steel получава награда за най-добро сливане и придобиване AK Steel е получил награда за "Най-добро сливане и придобиване" от American Metal Market, водещо издание за металургия. Наградата признава постигнатия напредък на компанията в разработването на стратегическите инвестиции в Magnetation LLC и AK Coal Resources - придобивания, които първоначално бяха обявени през 2011 г. Тези операции ще осигурят на компанията около 50% от годишните нужди на компанията от желязна руда и металургични въглища през 2015 г. С все по-вертикално интегрирано в тази връзка, AK Steel ще получат по-голям контрол върху структурата на разходите си, ще засили своята суровини самостоятелност и ще използва финансов хедж срещу световния ръст на цените на тези критични суровини за производство на стомана. (Стратегически Research Institute)
Източник: Други (20.06.2013)
 
BHP продава дял в мина за желязна руда на Япония за 1.5 млрд. долара Най-голямата минна компания в света Billiton BHP обяви, че е продал 15% от акциите на една от ключовите си мини за желязна руда в Австралия на две японски конгломерати за 1.5 млрд. долара. Itochu Corp. се съгласи да закупи осем процента в мината Jimblebar в богатия на ресурси регион Пилбара в Западна Австралия за 800 млн. долара, а Mitsui ще плати 700 млн. долара за 7%. The Jimblebar е изцяло собственост на BHP и ще има първоначален производствен капацитет от 35 млн. тона годишно, достигайки до 200 млн. тона, когато се работи на пълни обороти. Itochu и Mitsui вече притежават общо 15% от мината на BHP, железопътната и пристанищната инфраструктура в региона. "За нас е удоволствие да разширим успешните си дългогодишни съвместна отношения с Itochu и Mitsui," заяви президентът на BHP за желязна руда Джими Уилсън. Съвет на Австралия за чуждестранни инвестиции трябва да одобри сделката, но тя се очаква да бъде подписана през тримесечието до септември. (AFP)
Източник: Други (21.06.2013)
 
Миньорите плашат с протести, КНСБ иска 380 лв. минимална заплата Хиляди миньори могат да обявят стачни действия през следващата седмица. Техните искания са цената на въглищата на „Мини Марица Изток” да бъде увеличена от 71 на 90 лева за тон условно гориво, заяви във Варна председателят на КНСБ Пламен Димитров. По неговите думи решението засяга около 15 000 заети във въгледобива и ако те се включат в националния антиправителствен протест, той вече нямало да бъде "толкова весел и усмихнат". КНСБ настоява за необлагаема минималната работна заплата, която да се вдигне на 340 лв. от 1 юли и на 380 лв. от 1 януари. Другото искане е за промяна на квотата за ваучери за храна на 240 млн. лв. Сегашният лимит от 160 млн. лв. е изчерпан и до края на годината 350 000 души ще останат без ваучери, предупреди Димитров. Той се обърна задочно към финансовия министър да предвиди 41 млн. лв. за коледни добавки от 50 лв. за всички пенсионери с пенсии под 200 лв. Според синдикалния лидер всички предложения могат да бъдат изпълнение, тъй като съществували достатъчно финансови резерви. Синдикалната организация подкрепя протестите, но не заема позиция дали кабинетът трябва да подаде оставка. „Правителството е все по-малко експертно и все повече партийно наредено. Трябва да се намери формулата, при която намеренията за програмен кабинет да се реализират. БСП и ДПС да дадат свобода на премиера да назначава и да сменя министри и зам.-министри. Отлично разбрахме, че той не е предложил сам Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не виждам дълъг живот за този кабинет, но не мога да гадая кога ще има предсрочни избори – днес, утре или следващата година”, коментира Димитров. Той похвали правителството за спирането на приватизацията на „БДЖ – Товарни превози” и оцени като позитивни гласуваните от парламента редица социални мерки.
Източник: Дарик радио (24.06.2013)
 
Работниците от ВМЗ отново са в стачна готовност Работниците от ВМЗ-Сопот са в стачна готовност. Решено е, че ако до края на седмицата не бъдат изплатени заплатите им, те ще предприемат протестни действия. Това каза Димитър Атанасов, лидер на КТ "Подкрепа" в завода. „Хората са притеснени и ядосани, тъй като всеки обещава, но нищо не се прави. Дойде лично ресорният министър, обеща ни и си замина“, каза Атанасов и допълни, че местните депутати също са излъгали оръжейниците. По думите му предприятието не е декапитализирано. “Синдикатите се надяват, че нещата ще се оправят, но и са в готовност за решителни действия. Може би отново ще се блокират пътища“, посочва Атанасов. Работниците не са получавали заплатите си от март. Заради липсата на яснота за предстоящите плащания за служителите и от КНСБ предупредиха, че се готви нов протест. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и Съветът на директорите на завода поеха ангажимент за бързо намиране на решение относно изплащането на дължимите трудови възнаграждения и набелязване на спешни мерки за стабилизиране на дружеството. Миналата сряда, по време на заседанието на Министерския съвет, Драгомир Стойнев представи мерки за оздравяване на предприятието. От пресцентъра на правителството обаче не уточниха какви точно са те. По време на посещението си в завода миналата седмица Стойнев коментира, че ВМЗ трябва да остане държавно предприятие.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2013)
 
Миньорите от „Мини Марица изток" заплашват с протести Синдикатите в „Мини Марица изток" заплашват с протести, ако до края на седмицата държавата не започне спасителни действия към дружеството. Най-голямата мина у нас е в колапс. Не е сигурно дали миньорите ще вземат заплатите си през следващия месец. Заради ниското потребление на ток „Мини Марица изток" получава по-малко заявки за добив на въглища от елекотроцентралите в комплекса „Марица изток". Според синдикатите мината продава добитите въглища под себестойност. Бавят се и разплащания за милиони от контрагенти. Всичко това води дружеството към фалит, затова синдикатите искат държавата да вземе бързи мерки и да стабилизира рудниците. „Основните искания са на първо място коригиране на цената. На второ място - натовареност на „Мини Марица изток", и на трето - да има износ на електроенергия", обясни председателят на КНСБ в „Мини Марица изток" Веселин Вълканов. Над 7000 души работят в държавната мина. По-голяма част от тях бяха пуснати в принудителен платен отпуск. Засега не е ясно дали дружеството ще може да изплати заплатите им за юни. Ако до петък държавната политика към „Мини Марица изток" не даде резултат, синдикатите в мините са готови още от събота да започнат протести.
Източник: 24 часа (26.06.2013)
 
Peabody и Glencore Xstrata закриват работни места в австралийския въгледобив Peabody Energy Corp и Glencore Xstrata ще съкратят около 500 работни места в Австралия, след като световното пресищане в доставката на въглища избута цените надолу. Peabody планира да съкрати около 450 работни места изпълнителя, докато Glencore Xstrata ще съкрати около 46 служители в своята въглищна мина Ravensworth. Цените за топлинните въглища, използвани за производство на електроенергия, са паднали с над 30 процента през последните две години до около 80 долара за тон, докато цените на коксуващи се въглища, използвани за производство на стомана, са паднали с около 40 на сто през миналата година до около 130 долара на тон. "(Доставчиците) традиционно са перо от високи разходи за компанията и като резултат ще се орежат около 450 такива позиции в нашите мини през следващите седмици," заяви президентът на Peabody Чарлс Майнтес. Говорител Peabody не беше намерен за коментар. (Reuters)
Източник: Други (26.06.2013)
 
Най-големите български компании през 2012 г. "Лукойл Нефтохим България" отново оглавява класацията на най-големите компании в България – "Капитал 100". Резултатите от седмото поредно издание бяха обявени на специално събитие в сряда вечерта. През 2012 г. приходите на стария-нов лидер в подреждането са се увеличили с 22% и достигат 8.2 млрд. лв. За последните три години компанията отчита двуцифрени ръстове на бизнеса си (23% за 2011 г. и 31% за 2010 г.). Фактор за подобряването на резултатите са и растящите през последните години в световен мащаб цени на горивата. Те стоят и зад ръста на приходите, отчетен от другото българско дружество от групата на руската "Лукойл" – търговецът на горива "Лукойл България". Въпреки повишените продажби (с 3% до 3.6 млрд. лв.) компанията остава на третата позиция в класация. Така за втора поредна година вицешампион е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис България". През изминалата година приходите му са се свили с 8% до 4.3 млрд. лв., като причината е планов ремонт през есента. Водещата десетка В пълния си вариант подреждането в челото на класацията на най-големите български компании изглежда по следния начин: "Лукойл Нефтохим Бургас" "Аурубис България" "Лукойл България" Национална електрическа компания "Булгаргаз" "ОМВ България" "Овергаз" "Нафтекс петрол" "ЧЕЗ електро България" "Кауфланд България" За първи път в челната десетка на класацията "Капитал 100" липсва представител на телекомуникационния сектор. През годините място сред местните гиганти са заемали БТК и "Мобилтел". Растящата конкуренция на пазара обаче, както и регулаторният натиск върху цените за поредна година изяждат приходите на компаниите от сектора. В резултат на свиването на бизнеса на телекомуникационните оператори място в топ 10 на най-големите компании намира германската търговска верига Kaufland. Продължаващата експанзия на ритейл компанията на местния пазар обаче по всяка вероятност означава, че дружеството ще успее да прескочи прага от 1 млрд. лв., при това може би още през настоящата година. Година на бавни обороти Общите приходи на компаниите от топ 10 са се увеличили с 6.8% през 2012 г. Този резултат е съпоставим с постигнатия от дружествата от топ 100 ръст от 7%. В подреждането от 101 до 200 обаче повишението на приходите е с далеч по-скромните 0.13%, които доста по-красноречиво отразяват трудната икономическа обстановка през изминалата година. Приходите на най-бързо растящите 50 компании също се увеличават със значително по-бавни темпове в сравнение с предишни издания на класацията – за 2012 г. средният ръст сред топ 50 по показателя е с 31%. По отношение на печалбите ситуацията също не е съвсем розова. През 2012 г. около една пета от компаниите в топ 100 отчитат негативни финансови резултати, което е съпоставимо с данните за 2011 г. Във втората стотица една от всеки десет компании е работела на загуба през изминалата година. И в това издание на класацията обаче не липсват дружества, предпочели да не разкриват информация за финансовите си резултати за годината, което означава, че реалната картина вероятно е в по-негативни тонове. През 2012 г. средният финансов резултат на компаниите от топ 100, за които има данни, се е свил със 7%. При челната десетка общият финансов резултат за годината е загуба в размер на 227 млн. лв. в сравнение с печалба от почти 67 млн. лв. за 2011 г. Всъщност едва три от компаниите от топ 10 (за "Кауфланд" няма данни) са успели да реализират нетна печалба от дейността си през изминалата година. В подреждането на 50-те най-рентабилни компании също се забелязва влошаване на резултатите. Средната норма на печалба през 2012 г. намалява до 17 стотинки на всеки лев приходи в сравнение с 19 стотинки, отчетени през 2011 г. (в сметката не са включени резултатите на създадената от правителството на ГЕРБ Държавна консолидационна компания, която е своеобразна "касичка" за парите от приватизация). Софтуерни отличници За първи път в "Капитал 100" обръщаме специално внимание на компаниите от IT сектора. Първата ни класация на технологичните дружества е с фокус върху софтуерните разработчици, като подреждането включва само "производителите", но не и дистрибуторите на хардуер и софтуер. През последните няколко години секторът е един от най-динамично развиващите се в страната, като само за 2012 г. реализираният износ е за над 2 млрд. лв. Макар и все още да са по-скоро средни по размер, софтуерните компании определено имат потенциал скоро да намерят място и сред корпоративните гиганти в страната.
Източник: Капитал (27.06.2013)
 
Работниците във ВМЗ-Сопот взеха по един аванс. Парите им бяха преведени вчера следобед, съобщи шефката на КНСБ в предприятието Иванка Иванова. Така служителите на ВМЗ вече разполагат с 30% от заплатата си за март. Заводът продължава да дължи на работниците остатъка от заплатите за февруари, април, май и аванса за юни. След среща между ръководството на ВМЗ-Сопот и представители на КНСБ изпълнителният директор Иван Стоенчев е поел ангажимента хората да получат всичките си пари. Това ще стане в рамките на следващата седмица, като Стоенчев е поставил за краен срок 3 юли.
Източник: Стандарт (27.06.2013)
 
Европейската комисия планира да съживи британския стоманодобив Скънторпската основна синдикална общност Community приветства редица препоръки на Европейската комисия, насочени към съживяване на стоманодобива на острова. Планът за действие на ЕС се смята за първивия цялостен опит на Комисията да спре спада в сектора от Плана Davignon в средата на 70-те години. Планът, представен от комисаря по промишлеността Антонио Таяни има за цел да намали бюрокрацията, да стимулира схемите за стаж и иновациите и да създаде равнопоставеност на международно равнище. Той също ще търси начини за намаляване на енергийните разходи, които възлизат на около 40% от оперативните разходи в черната металургия. Таяни и колегите му заявиха, че наличните фондове на ЕС трябва да се използват за облекчаване на социалната цена на преструктурирането, което доведе до освобождаването на 40 хил. човека в Европа през последните години. (thisisscunthorpe.co)
Източник: Други (27.06.2013)
 
Severstal се класира втори по конкурентност сред производителите на стомана OAO Severstal, един от водещите производители на стомана в света, се класира втори по конкурентност според доклад от юни на World Steel Dynamics, като е била на трето място в класацията за 2012 г. Въпреки това, Severstal е пред редица други големи международни производители на стомана, включително Nucor (САЩ, 3-то място) и NLMK (Русия, 4-то място). В доклада се класират 34 водещи световни компании за стомана по 25 различни категории и параметри, включително: рентабилност; ефективност на разходите; финансовата стабилност, здраве и безопасност на слуцителите и екологични показатели. Severstal получи най-високи показатели за политика за ефективност на суровините, пазари а висок ръст и ефективност на разходите. Томас Верацто старши вицепрезидент на OAO Severstal заяви: "Основните ни приоритети са конкурентоспособност на разходите и ефективност на производството, които са особено важни в настоящата пазарна среда. Щастливи сме, че WSD признава силните страни на нашия бизнес, както и усилията на всички наши служители." (Steel Guru)
Източник: Други (28.06.2013)
 
Миньори искат по-скъпи въглища, плашат със стачка Миньорите от "Мини Марица-Изток" се готвят за ефективна стачка след 15 юли. До тогава те дават ултиматум на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев да вдигне цената на добиваните от тях въглища, за да може дружеството да приключи да трупа загуби и да се разминат с неизбежното съкращение през есента. Настояваме министърът на икономиката да увеличи цената на тон условно гориво от 71 лева на поне 89 лева, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров, пише в. "Стандарт". Тази по-висока цена на въглищата може да бъде поета от цялата верига на цеообразуване на тока като в същото време миньорите ще запазят работните си места. Сега всеки ден всеки тон добити въглища носи по 3 лева загуба на мината. За полугодието при 9 милиона добити тона въглища "Мини Марица-Изток" вече е натрупала 38 милиона лева загуба. "Притеснени сме, че през октомври около една трета от миньорите ще бъдат съкратени", заявиха синдикатите. Те са недоволни от решението да се намали с 5% цената на тока, без да се променя цената на въглищата. "Има достатъчно резерви да завишим цената на въглищата", заяви Пламен Димитров и посочи предоговарянето на така наречените невъзстановяеми добавки с двата американски ТЕЦ-а и ВЕИ-тата. Според синдикатите намалението на такса пренос от 34 лева на 12 лева не е достатъчно да отпуши износа. Заложените приходи от продажба на въглеродни емисии в размер на 200 милиона лева, с които да се покрие част от скъпия ток на ВЕИ-тата, също са прекалено ниски. Синдикатите настояват повишението на цената на тон добити въглища да стане до 15 юли, за да може от 1 август ДКЕВР да вкара тази цена в новия енергиен микс. "Ако това не стане, ще блокираме новия участък от магистрала "Тракия" само няколко дни, след като бъде официално открит", заканиха се синдикатите.
Източник: econ.bg (01.07.2013)
 
ThyssenKrupp може да продаде част от бизнеса си със стомана Немският производител на стомана ThyssenKrupp AG обмисля да продаде част от разположения в Европа стоманен бизнес. Продажбата ще засегне миноритарен дял. По-рано тази седмица, вестници разпространиха новината , че публичната RAG foundation обмисля да купи част от компанията. Този ход ще гарантира, че немската провинция Северен Рейн-Вестфалия ще запази правото си на вето, при евентуално увеличение на капитала на ThyssenKrupp. В Европа търсенето на стомана в момента е с около 27% под нивата от преди началото на финансовата криза през 2007 г. и се е свило с 9% в спрямо 2012 г., според данни на ArcelorMittal (MT), най-големият производител на стомана в световен мащаб. През май, ThyssenKrupp каза че планира да съкрати около 3000 от 15 000 административни работни места в групата, като част от обявеното по-рано устройство за намаляване на разходите с 2 милиарда евро (2,60 милиарда щатски долара) през следващите три години. Преди това ThyssenKrupp обяви, че възнамерява да съкрати 3800 работни места в Европа, отчасти като продаде някой някои стомана производства.(MarketWatch )
Източник: Други (01.07.2013)
 
Аурубис България на второ място в класацията "Капитал 100" Аурубис България отново е сред водещите компании у нас според традиционната класация на вестник "Капитал", която отличава най-успешните търговски дружества в България по финансови резултати. Наградите бяха връчени за седма поредна година на официална церемония в София, която се проведе вчера. Класацията на вестник "Капитал" е представителна за 80% от големите дружества, опериращи у нас с годишни приходи над 100 милиона лева. Аурубис България заема втора позиция с общо приходи от дейността за 2012 г. на стойност 4.3 млрд. лв. В сектор "Метали" на класацията компанията е лидер в страната и заема първо място. "През последните години инвестираме редица средства в мерки за опазване на околната среда и увеличаване на производителността, както и в проекти за подкрепа на местната общност, с което доказваме непрекъснатото развитие на една от най-успешните компании в страната и голям корпоративен дарител", каза Никола Треан, изпълнителен директор по повод отличието. През последните няколко години Аурубис се изкачва на все по-водещи позиции в класацията: 2010 – 4 позиция; 2011 – 3 позиция; 2012 – 2 позиция. Медодобивният завод на групата се намира в близост до град Пирдоп. Той е построен през 1958 г. и се състои от няколко основни производствени единици: металургично производство, рафинерия за катодна мед, производство сярна киселина и обогатителна фабрика. Аурубис е водещата интегрирана група за производство на мед и най-големият преработвател на мед в света. Произвежда 1 млн. тона медни катоди всяка година и различни медни продукти от тях. Аурубис има около 6400 служители, заводи в европейски страни и в САЩ и широка мрежа за обслужване и продажби на медни продукти в Европа, Азия и Северна Америка. Клиентите на Аурубис са компании от областта на медопреработването, елетроинженерството, електрониката и химическата индустрия, а също и доставчици от сферата на строителството и автомобилостроенето.
Източник: Строителство Градът (01.07.2013)
 
ВМЗ получи 27,5 млн. лв. Акции на стойност 27,5 млн. лева във ВМЗ Сопот придоби Държавната консолидационна компания (ДКК) чрез процедура по увеличение на капитала на дружеството. Това е стъпка от преструктурирането на дружеството, предприето в отговор на поетите ангажименти от страна на министъра на икономиката Драгомир Стойнев. По този начин в компанията е инжектиран финансов ресурс от 27,5 млн. лева, от които са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството. Същевременно вчера Пламен Славов от "Коалиция за България", заяви, че от ВМЗ са източени 60 млн. лева по време на управлението на ГЕРБ. "Трябва да бъде потърсена отговорност на мениджърския екип за това", заяви той в Пловдив.
Източник: Стандарт (02.07.2013)
 
Миньорите няма да организират протести засега Работещите в мините в България няма да организират протести. Хората от бранша са останали доволни от действията на правителството за решаване на най-неотложните проблеми в енергетиката и затова са взели решение да отложат стачните действия. В средата на юни синдикалните организации разпространиха декларации, с които дадоха срок на правителството до 28 юни, за да предприеме първите мерки за решаване на кризата в енергийния сектор. Председателят на федерация на независимите синдикати на миньорите не уточни колко дълъг ще бъде гратисният период, който работещите в сектора ще дадат на новото правителство.
Източник: Дарик радио (02.07.2013)
 
Поредната препродажба на "Кремиковци" върви към провал Въпреки че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение на българската фирма "Крис мит" за придобиване на три от компаниите, които държат активите на "Кремиковци", сделка вероятно няма да има, съобщиха източници, близки до сделката. Компанията кандидат, която беше разположила собствена охранителна фирма на площадката на комбината, я е оттеглила в края на май. Представителите на бъдещия собственик не са посещавали нито площадката, нито административната сграда след парламентарните избори, които бяха на 12 май, обясниха от "Кремиковци". Слуховете в малкото действащи звена в комбината, който се реже на скрап, били, че следизборната конфигурация като че ли не била подходяща за сделката и кандидатите са се отдръпнали. На 15 май Комисията за защита на конкуренцията даде разрешение на "Крис мит" да придобие 100% от капитала на "Елтрейд къмпани", "Надин металс трейд" и "Валпет консулт". Оттогава обаче кандидатът не е направил никакви стъпки, за да влезе официално в комбината. През април два независими източника на "Капитал" твърдяха, че цената за активите ще бъде между 180 и 200 млн. евро – повече, отколкото "Елтрейд" плати преди две години. Според представители на металургичния сектор бъдещият собственик отново е бил свързан с Първа инвестиционна банка, която финансира първата покупка на активите. Самият кандидат беше малка фирма с оборот от 7000 лв. през 2011 г. и се предполагаше, че зад нея стои по-голям купувач, най-вероятно руска стоманодобивна компания. Кандидатът е с няколко съдружници. Мажоритарно участие в "Крис мит" има Кристиян Младенов, бивш член на управителния съвет на "Локомотив" - София, чието име е известно предимно като един от осъдените за производство на наркотици в софийското село Опицвет. Освен него във фирмата през март придобиха малки дялове бившият главен енергетик на "Кремиковци" Емил Димитров, както и Петър Лещаров, който участваше в управлението на няколко фирми на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев и допреди няколко месеца е ръководил тръбопрокатния завод "Интер пайп".
Източник: Капитал (03.07.2013)
 
ЕVN ще ограничи електрозахранването на "Мина Балкан 2000" заради неплатени сметки Енергото за Югоизточна България EVN възнамерява да спре тока на твърдишката "Мина Балкан 2000" ЕАД заради неплатени сметки. От електроразпределителното дружество вече са уведомили за предстоящото преустановяване на електрозахранването До този момент неплатените суми за тока от "Мина Балкан 2000" ЕАД са в размер на над 20 000 лв. По постъпило искане от минното дружество изплащането на общата дължима сума за електроенергия е било разсрочено с краен срок до 28 юни 2013 г., но и този срок не е бил спазен. Неплащането на консумираната електроенергия е в ущърб на всички коректни клиенти на EVN България. При неизплащане на пълния размер на дължимата сума до 10:00 ч. на 3 юли 2013 г. EVN България ще е принудена да пристъпи към ограничаване на електроснабдяването. С цел запазване на сигурността на работниците на минното дружество, както и на минните съоръжения, ЕVN България няма да преустанови изцяло електрозахранването, а ще следва установен график – 4 часа с електрозахранване / 2 часа без електрозахранване. Графикът ще влезе в сила от 14:00 часа на 3 юли 2013 г., съобщават от EVN.
Източник: Дарик радио (03.07.2013)
 
Фирма от “Надежда” купува “Кремиковци” Активите на неработещия комбинат "Кремиковци" отново сменят собственика си. Това стана ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което е взето на 15 май, но е публикувано на официалния сайт на ведомството месец по-късно - на 27 юни. КЗК дава зелена светлина на търговското дружество "Крис Мит" да закупи 100% от капитала на компаниите за търговия с черни и цветни метали "Елтрейд Къмпани", "Надин Металс" и "Валпет Консулт", които закупиха активите на "Кремиковци" за 161,6 млн. евро през пролетта на 2011 година. Сумата, срещу която "Крис Мит" ще придобие капитала на трите фирми за търговия с цветни и черни метали, не е обявена публично. Интересно е, че в решението на КЗК е записано, че фирмата купувач има намерение да възстанови част от мощностите на комбината. Според документа в "Кремиковци" ще бъдат произвеждани и продавани горещовалцувани и студеновалцувани плоски стоманени продукти (рулони), плоски продукти с метално покритие и плоски продукти с органично (пластмасово) покритие. От КЗК посочват, че "Крис Мит" се държи от Кристиян Младенов, който е собственик на 76% от капитала на компанията. Акционери с по 6% от капитала са още Наско Атанасов, Златин Дяков, Петър Лещаров и Емил Димитров. Регистрацията на фирмата е в столичния район "Надежда". От своя страна собственици на трите компании, които ще бъдат придобити от "Крис Мит", са регистрирани на територията на Британските Вирджински острови. Проверката на КЗК е показала, че в момента тези предприятия не изкупуват метали и метални отпадъци, нито преработват суровини. Тяхната дейност е съсредоточена в освобождаване на нетекущи активи на "Кремиковци", както и продажба на стоки, материали и отпадъци. След като се запознават със ситуацията на пазара за черни и цветни метали, от КЗК не смятат че сделката нарушава конкуренцията и разрешават осъществяването й. Кандидат-купувачът Младенов е бивш член на управителния съвет на футболен отбор "Локомотив София", съобщава "Капитал". Управляваната от него фирма "Крис Мит" се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба.
Източник: Стандарт (03.07.2013)
 
Полската JSW обмисля предложение да купи активи на NWR Полската добивна JSW обмисля предложение на конкурентите от NWR да купи някои активи от чешката група, заяви главният изпълнителен директор на JSW. "Това е отворена оферта, насочена към много европейски фирми," каза Ярослав Загоровски. NWR заяви, че се опитва да продаде някои операции и да съкрати работни места и разходи в опит да се върне към печалба след две поредни тримесечни загуби от спада на цените на въглищата и продължаващото слабо търсене. Той отказа да коментира по-нататък плановете си. "Допълнителна информация ще бъде обявена, както и когато е уместно," говорителят на NWR Джо Кук заяви, запитан за коментарите на JSW. Загоровски не уточни точно каква е офертата, но заяви, че мината за коксуващи се въглища на NWR и все още неотворената Debiensko са част от предложението. "Не разполагаме с предварително изготвена позиция по този въпрос. Ще погледнем активите и тяхното състояние", каза той. NWR, собственик на най-големите чешки мини за твърди въглища, каза през май, че е започнала продажбата на кокс отдела си OKK и също иска да спре или продаде някои мини. (Reuters)
Източник: Reuters (03.07.2013)
 
Производството на стомана спада с 27 хил. тона в щатите на Големите езера Добивът на стомана в региона на Големите езера е около 655 хил. тона през седмицата, която приключва на 29 юни според оценка на Американския институт по желязо и стомана. Производството е спаднало с 27 хил. тона от предната седмица, което представлява намаление от около 3.9%. Повечето от добива и производството на стомана в региона на Големите езера се извършва в Индиана и Чикаго. Производството в южната област се оценява на 649 хил. тона през миналата седмица, което е спад от 651 хил. тона седмица по-рано. Общия размер на вътрешния добив и производство на стомана през миналата седмица беше 1.82 млн. тона, което е спад от 1.88 млн. тона предната седмица. Стоманодобивните заводи в САЩ използваха 76.1% от капацитета си през миналата седмица, което е спад от 78.5% седмица по-рано. Степента на използване на капацитета е 74.8% по същото време миналата година. Досега тази година, местните производители използват 76.8%, което е спад с 2 процентни пункта спрямо същия период през 2012 г. (Northwest Indiana Times)
Източник: Други (04.07.2013)
 
Европейският стоманодобив не може да отговори на целевите въглеродни емисии за ЕС Европейската металургия няма да бъде в състояние да намали емисиите си на въглероден диоксид до нивата, които наскоро Европейската комисия прие, но би трябвало да бъде в състояние да ги намалят с около 15% по икономически приложим начин от 2050 г., спрямо нивата от 2010 г., заяви Eurofer. "Целите на Европейската комисия [са] извън обсега на стоманодобивния сектор", заяви генералният директор на Eurofer Гордън Мофат. "Секторът не може да остане в Европа, ако целите останат без допълнително адаптиране." ЕК наскоро публикува "Пътна карта за нисковъглеродна икономика през 2050 г.,", който определя намаление с 80-95% до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г., за европейската индустрия, включително стоманата. Eurofer казва в доклад, че в своята "икономически сценарий" предвижда само 10% намаляване на емисиите на метричен тон стомана между 2010 г. и 2030 г., и 15% между 2010 г. и 2050 г. Това ще бъде постигнато чрез използването на най-добрите налични технологии, оптимизация на процесите и по-голямо използване на стоманен скрап. (Dow Jones)
Източник: Други (05.07.2013)
 
Съвет на Vale одобри мега проект за желязна руда след получаване на ключов екологичен лиценз Vale получи ключов лиценз от Агенцията за опазване на околната среда на Бразилия, които ще му позволи да продължи с развитието на проекта Carajas S11D. Той се очаква да бъде проектът за желязна руда с най-ниска стойност в света и ще добива най-висококачествена руда. За прогнозни разходи от 19.7 млрд. долара, тя също ще бъде скъпият проект в сектора някога. След получаването на лиценза, бордът на Vale е одобрил целия S11D проект, който включва инвестиции в мината, преработвателен цех, железопътна инфраструктура и пристанище. S11D проектът е важен за бъдещия растеж на Vale и ще му даде възможност да се конкурират с другите минни като Rio Tinto и BHP Billiton. Повечето от основните мини на Rio и BHP са в Австралия, докато мините на Vale са в Бразилия. Следователно, първите имат ценово предимство пред Vale защото доставката между Австралия и Китай е по-евтина от тези между Бразилия и Китай. (Trefis)
Източник: Други (08.07.2013)
 
На 5 юли 2013 г. EVN България информира "Чугунолеене – Първомай" АД за предстоящо ограничаване на електроснабдяването за негови обекти поради натрупани неплатени задължения за консумирана електроенергия, съобщиха от дружеството. Oбщо неизплатените суми от "Чугунолеене – Първомай" АД към EVN България надхвърлят 346 000 лв. По-голямата част от тази сума – над 294 000 лв., са просрочени стари задължения за периода април – юни 2013 г. Въпреки преките загуби, които търпи от несъбрания дълг, EVN България продължи да търси начини за уреждане на дължимите суми, но предприетите действия и проведените разговори не доведоха до конкретен резултат. Неплащането на консумираната електроенергия е в ущърб на всички коректни клиенти на EVN България. При неизплащане на пълния размер на дължимата сума до 10:00 ч. на 10 юли 2013 г. EVN България ще е принудена да пристъпи към ограничаване на електроснабдяването на "Чугунолеене – Първомай" АД. ЕVN България няма да преустанови изцяло електрозахранването, а ще следва установен график, който предвижда ограничаване в периода от 14:00 до 16:00 ч. на 10 юли и 11 юли 2013 г. За тези свои действия EVN България е информирала ръководството на "Чугунолеене – Първомай" АД. EVN България изразява своята готовност за постигане на договорености с чугунолеярния завод за решаване на въпроса с натрупаните задължения за потребена електроенергия.
Източник: БГНес (09.07.2013)
 
Българска фирма се устреми към Топ 5 на най-големите в сектора в Европа Най-големият български производител на алуминиеви капачки „Херти” АД отбеляза 20 годишния си юбилей с амбицията съвсем скоро да се изкачи в челната петица на производителите на капачки в Европа. „Херти” е създадена през 1993 година като първото в България предприятие в сферата на опаковъчната индустрия, специализирано в производството на алуминиеви капачки. Фирмата стартира с една машина, която произвежда само два размера капачки. Всяка година обаче инвестира в нови машини, нови пазари и в обучение на персонала и така разширява производствената си гама. В момента компанията предлага повече от 40 размера алуминиеви капачки, което представлява 95% от всички използвани на световния пазар диаметри и височини алуминиеви винтови капачки. Днес „Херти” произвежда годишно над 1 милиард изделия, които се продават в 54 различни държави по света на 6 континента. Клиенти на компанията са водещи световни производители на високоалкохолни напитки и вина, минерални води, зехтин и фармацевтични продукти. Патент на фирмата са специалните композитни капачки - съчетание на алуминий и пластмаса, които са проектирани специално, за да се избегне риска от подмяна на съдържанието на продуктите. „От създаването на компанията до днес нашата основна мисия е удовлетворяване максимално потребностите на нашите клиенти и партньори с висококачествени продукти и решения, които да ни наложат на световния пазар.”, заяви главният изпълнителен директор на „Херти” АД Захари Захариев. Сред приоритетите на фирмата е и постигане на устойчиво развитие и постоянен растеж в полза на акционерите, персонала и обществото. Усилията на ръководството са насочени към затвърждаване и разширяване присъствието на външните пазари. Съвместно с ключови клиенти и с дъщерната компания „Тихерт”, специализирана в инструменталното производство, „Херти” разработва и пуска на пазара нови продукти всяка година. Фирмата присъства все по-активно на пазарите във Великобритания, Франция, Германия и Румъния чрез дъщерните си компании в тези страни. Над 85% от продукцията на българския производител е за износ. „Изискванията на многобройните ни клиенти, които работят по най-високи стандарти, неизменно ни държат във форма и дърпат развитието ни напред.”, обясняват от ръководството на фирмата, допълвайки, че непрекъснато усъвършенстват производството с убеждението, че всичко, което се прави днес, може да се направи още по-добре утре. Компанията е обърната с лице към своите работници, с разбирането, че обученият персонал е основната двигателна сила на развитието и е ключов фактор за престижа на фирмата. През тази година „Херти” стартира нова и успешна инвестиция и вече предлага на своите клиенти алуминиеви капачки за вино с топъл челен и страничен печат, както и челен релеф. Новото оборудване на фирмата осигурява повече възможности за уникален дизайн на продуктите. Предстои пускането в производство на нова машина за лакиране и печат върху метални листа, която не само ще подобри качеството, но ще доведе до намаляване на енергийните разходи. В края на годината компанията ще представи още един иновативен продукт - дълбока алуминиева капачка със специално пластмасово уплътнение PVC free, която ще се използва и за газирани вина. ”Ние непрекъснато усъвършенстваме хората, технологията и организацията и въвеждаме иновационни продукти следвайки изискванията и тенденциите на пазара. Поддържаме високо качество и индивидуален подход към клиентите.”, категорични са от ръководството на фирмата. Затова и вече 20 години мотото на компанията е ”Вашата марка утре е нашият бизнес днес” .
Източник: Дарик радио (09.07.2013)
 
Електроенергията за индустрията вече реално поскъпна Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия Отразява ли се на бизнеса несигурната политическа обстановка в момента? - Не може такава среда да няма отражение върху обществото като цяло и в частност върху бизнеса. Особено когато бизнесът се крепи и разчита на чужди инвестиции. Една такава ситуация определено води до притеснения, липса на ясна перспектива и свиване на възможностите. Тези инвеститори, които вече са тук, изпитват сериозни страхове какво ще стане, защото парите вече са вложени. Тези, които само са обмисляли да инвестират тук, са в по-благоприятна позиция, защото могат просто да решат да изчакат, да се откажат или пък да рискуват. Отлагането на отделни проекти е нещо, което е написано на първа линия и го виждаш - това правим, това не. Друго е това, което тлее и което генерира настроения, очаквания или липса на очаквания. Не е толкова пряка връзката - днес се случва това, утре решаваш и предприемаш някакво действие, особено при дългите пари, каквито са в металургията. Но ситуацията определено наслагва страхове, липса на достатъчно доверие в политическата стабилност на страната, в бъдещето на страната. Защото при толкова слаба и малка икономика всичко това се отразява много директно и много болезнено. Как ще коментирате промените в Закона за енергетиката? - Бих започнал малко по-отдалеч. В един толкова болен отрасъл, с толкова дълбоки проблеми се прие един закон изключително бързо и основно базирано на едно пиар изявление, че токът за бита ще бъде намален с 5%. Едно изявление, което беше направено, когато нямаше никаква сметка може ли наистина да се намали цената и откъде ще дойде това намаление. Както впрочем беше направено и предишното намаление с 8%, пак под натиска на януарските и февруарските протести, просто за да се покаже, че нещо се прави. Без никакви разчети, без никаква обосновка какво ще бъде влиянието на тези действия в средносрочен и дългосрочен план. Имам чувството, че в момента се тръгна по същия начин - пиар изявление, след което ясно се разбира, че енергетиката е много болна, че потреблението е много ниско, без да се даде ясен отговор защо е така. И се тръгна към направата на нов закон, в който прозират много ясни интереси на различни лобита. Това стана без никакви консултации с индустрията. Ние с нокти изкопчихме половинчати отговори и информация за подготвяния закон и все още не сме разбрали. Това, което в момента ние като индустрия знаем, и това, което ни се казва, е "не се притеснявайте, цената за индустрията няма да се повиши". Това не е нормално. Това не е някаква приказка, да ти кажат "няма страшно, спи спокойно, всичко ще е наред". Защото ние можем да смятаме. След като на някого му се намаляват таксите, някой друг трябва да ги плати. Когато ти казват, че ако законът не е бил приет, цената щяла да се качи с 40%, това плаши и генерира сериозно недоверие. Как така цената щяла да се повиши с 40%? Какво точно направи законът, че тя не се повиши? Има, разбира се, положителни черти като това, че се намали тежестта на студения резерв – нещо, което отдавна трябваше да се направи. Една тежест отпадна. Но нищо друго не се случва, което реално да намали цената. Ще орежат малко ЕРП с техните признати загуби и дотук. Кой ще плати останалата сметка? След като на експорта му се дава възможност да не плаща такава такса, каквато плащат всички останали, някой друг трябва да я плати. Кой направи оценка какво ще бъде въздействието на този закон върху индустрията. Или по-скоро кого го интересува местната индустрия. Говорим само за краткосрочни мерки, които водят до резултат днес и утре, вдругиден да става каквото ще. Въпросът е какъв е хоризонтът на правителството, колко далеч гледа. Затова по тази тема индустрията е обединена - и металургия, и химия, и циментова, и добивна. Отново ще изпратим писмо с искане. Ние все още не сме видели оценка на въздействието на Закона за енергетиката. И мисля, че такава не е правена изобщо. А като няма такава оценка, вече е много страшно. Защото тези обещания към индустрията, че няма да има повишение на тока, са ден до пладне. Днес няма да има, утре няма да има, но вдругиден ще платим вересиите и от днешния ден. И ако се наложи вдругиден да платим вересиите, а тогава вече ще бъде невъзможно да се правят други маневри, това ще означава смърт на индустрията. И днес индустрията е силно ограничена. Затова и потреблението на електроенергия е толкова ниско. Защото миналия юли имаше също едно драматично увеличение на енергията с близо 14%. Е, резултатът от това, което се случи миналата година, е ниското потребление от индустрията днес. Свихме нашето потребление, защото вече сме неконкурентоспособни. Ние сме експортна индустрия, ние продаваме на световните пазари. Когато България плаща една от най-високите цени на електроенергия за индустрията в ЕС, което също не искат да го разберат, няма как да сме конкурентоспособни. Продължават да твърдят, че в България цената на електроенергията била най-ниска. За бита може би. Но за да е така за бита, някой друг плаща сметката. Кой е той? Индустрията. Е как тази зараждаща се индустрия в България, все още технологично обновяваща се, как тя ще бъде конкурентоспособна на италианската, френската, немската, да не говорим за азиатските страни, как ще продава, когато се мачка по този начин. Ще предложите ли конкретни идеи за енергийния сектор с писмото, което подготвяте? - Конкретни идеи имаме. С това, което пишем, искаме да се опитаме пак да търсим решение, след като законът вече е факт за съжаление. Казвам за съжаление, защото не трябваше по този начин да се направи, има много бъгове в този закон, които са мини за бъдещето на страната като цяло, но поне да се опитаме да минимизираме негативното влияние на тези заложени в закона проблеми. Надявам се такава среща да се осъществи и да има по-отговорно отношение към индустрията. Защото отговорно отношение към индустрията означава да гледаш в перспектива - какво ще се случи след 5, след 10 години. Не да закрепим нещата за следващите шест месеца и всички да сме доволни и да е тихо покрай нас, пък след шест месеца да става каквото ще. Така че идеи има, но трябва и политическа воля, за да бъдат осъществени. Ще предложим варианти например как може да бъде минимизирано отрицателното влияние върху българската индустрия от привилегированото положение, в което са поставени износителите на електроенергия в момента. Това вече е факт. През юни цената, на която купувахме от големите енергийни предприятия (АЕЦ и ТЕЦ), беше около 58-60 лв./мегават. В момента цената, която АЕЦ постави за търга, беше 67 лв. Значи вече имаме 7 лв. повишаване реално на цената, въпреки че казаха, че тя няма да се променя. И защо е така? Защото, като намалиш 25 лв. такси на фирмите, които експортират, те имат възможност за по-висока цена за електроенергия и пак да им остане един огромен марж печалба. По този начин те повишават цената на електроенергията в страната. Като имат привилегия от 25 лв., разбира се, че това ще се случи. Тук изниква въпросът как така едно конкурентно предприятие, да речем, разположено на българско-гръцката граница, на 1 км след границата получава много по-добра цена, отколкото българското предприятие. В момента едно предприятие в която и да било съседна държава получава електроенергия на много по-добра цена, отколкото получаваме ние. Значи това предприятие вече е много по-конкурентно от нас, защото разликата в цената е сериозна. То получава експортна цена, ние получаваме вътрешна цена. Каква е тази грижа за работните места, за безработицата, за която толкова много говорим, когато по този начин реално се създават работни места в съседната страна. Това не е ли ненормално? Обяснението, което чувам, е, че трябва да се помогне да има експорт в момента, защото енергетиката е важен отрасъл, а в България няма такова потребление. Но никой не ни попита дали, ако цената беше по-ниска, щяхме да потребяваме повече. Те въпроси не задават, защото има голям интерес да има експорт на електроенергия. Работи ли консултативният съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, имахте ли вече среща с новото ръководство? - Консултативният съвет беше създаден по времето на Делян Добрев и е една много добра практика. Той се свиква последната седмица на всеки месец и се разискват важни теми от света на индустрията. Сега се направи първи опит за консултативен съвет, което е положително, защото означава, че тази практика ще бъде продължена. Това ни дава надежда, че ще бъдем чути, както и нашият опит. Защото, ако се върна пак на закона, там беше целенасочено, че не бяхме чути. А частният сектор има сериозна експертиза, това са български и чужди фирми, хора с опит, които управляват активи за милиарди. Те могат безплатно да дадат мнение, становище, само че никой не ги пита. Смятаме, че депутати, министри, зам.-министри, съветници и т.н. са по-компетентни и по-добре разбират материята? Това е смешно. Ако не умееш да чуеш този, който знае и който може да ти даде професионален съвет, ако си глух за това, твоят хоризонт, твоето бъдеще е много кратко и безуспешно. "Стомана индъстри" и металургичните предприятия като цяло са сред най-големите клиенти на "БДЖ – Товарни превози". Свиването на бизнеса в металургията не се ли отразява и на превозвача? - "Стомана индъстри" е третият по големина клиент на "БДЖ - Товарни превози", но с доста намалени обеми заради свитото производство. Защото не са само работните места в "Стомана", които човек се чуди как да запази. Намаленият бизнес оказва влияние и върху пристанища, транспортни фирми и т.н. Нашето желание е да се проведе следващият консултативен съвет и да продължим диалога, който започнахме, за подпомагане на износа от страната. Като казвам подпомагане, не става дума за финансово подпомагане, а за мерки, които биха улеснили, биха помогнали да има повече експорт. Защото българският пазар е много малък, с много нископлатежоспособно търсене и ако има отдушник и възможност за развитие на нашата икономика с по-бързи темпове, това е експортът. Трябва да стигнем до по-големи, по-платежоспособни пазари. Случва се, има някакво развитие, което е положително, защото статистиката показваше ръст на експорта и към трети страни, и към ЕС за първото тримесечие на тази година, надявам се да не е спорадично, а тенденция, но за да продължи и да е устойчиво, трябва да има наистина набелязани мерки. А такива няма. Това е съвсем елементарно. Когато нямаш пазар тук, трябва да помогнеш на предприятията да излязат на по-широки пазари, където да могат да реализират своята продукция, да дойдат пари, да създадат работни места, да направят нови инвестиции, да станат по-конкурентоспособни и да излязат на още по-нови пазари... Това е повече от ясно. Особено за една толкова ситна икономика като България с БВП от 40 млрд. евро. Нищо не беше направено в тази насока. Проведохме първите разговори откъде може да се започне - от това какво правят нашите търговски представителства и как може да се подобри тяхната работа до по-задълбочени анализи и стъпки. Една от тях е БДЖ. Защото, за да стигнеш до пазар, който е по-далеч от местния, трябва да можеш да експортираш продукцията си надеждно, бързо и евтино. И тук се появява пречка. БДЖ надеждно ли е? Не, защото няма вагони, няма подвижен състав, не може да разчиташ на точна доставка. Бързо ли е? Не е и бързо. Евтино ли е? Вече не е и евтино. Ако дружеството беше приватизирано, нямаше ли да се подобри състоянието му? - Повече от ясно е. Много закъсня приватизацията. БДЖ е изключително остаряла и затлачена структура. Тя всеки ден затъва все повече и повече и няма да може да се спаси, докато е държавна. Държавата не може да вложи пари в "БДЖ - Товарни превози", защото няма право да субсидира товарни превози. Трябва да се опита като един добър мениджър на фирма да намери начини да я оздрави, да получи нови кредити, да обнови състава, да намери пазари, да бъде конкурентоспособна. Това смятате ли, че едно държавно дружество е в състояние да направи, и то при такова тежко състояние, при такива тежки дългове, при такава безизходица, в която се намира. Тук трябва да има частен инвеститор със собствени средства, със собствени идеи, с пазари, с визия, с динамичен екип, с възможности за управление. И тогава евентуално ще се спаси БДЖ. Другата перспектива е просто закриване. А закрие ли се БДЖ, в момента няма реална алтернатива. Има няколко частни компании, но те са все още много малки. И за съжаление тук излиза въпросът дали вече има реален интерес към приватизацията на БДЖ, или той отмина, и дали въобще има реален интерес за придобиване на транспортни структури в България от силни инвеститори поради малкия замръзнал пазар. Това е една спирала. Формулите и законите на икономиката са жестоки, когато спиралата тръгне надолу. Много трудно може да се избяга от центробежната сила. Тя те завлича все по-надолу, докато катастрофираш в дъното и се разпаднеш. И в енергетиката сме в тази ситуация, и в индустрията сме в тази ситуация. Ако не направим рязко движение, което да ни изкара от тази засмукваща спирала, ще стигнем дъното. Но не кризисното дъно, а дъното, където вече те няма. Представете си един момент, в който някое от големите предприятия в България, някое знаково и работещо предприятие каже, че напуска страната. Представете си отзвука и ефекта от това. Колко ще бъдат инвестициите оттам насетне. Защото всички компании следят такива "маркери" и се ръководят по тях. Когато те инвестират на даден пазар, другите знаят, че също могат да го направят. Но в момента, в който тези "маркери" си тръгнат, те повличат и другите със себе си. Това е много опасно и като българи трябва да направим всичко възможно това да не се случи. Виждате колко е тежко, когато трябва да спрат неработещи предприятия като "Кремиковци", като ОЦК - Кърджали, като ВМЗ - Сопот. Представете си какво ще бъде, ако някое работещо предприятие каже, че се оттегля, защото няма условия за бизнес. А това не се казва, защото така ни е хрумнало или защото не харесваме една или друга политическа сила. В бизнеса няма политика. Това се казва, защото вече не си в състояние да бъдеш конкурентоспособен, да продадеш своята продукция, да я произведеш на добра цена, която да ти позволи да я продадеш. Когато не можеш да го направиш, тогава просто казваш "дотук". Такива са законите на пазарната икономика. Металургията има трудности в целия свят в момента. С какво България се различава? - В целия сектор има проблеми. Гиганти в стоманодобива като ArcelorMittal говорят за закриване на предприятия във Франция, в Румъния. И не само говорят, а предприемат стъпки в тази посока. В Румъния руснаците закриха четири металургични предприятия наведнъж, тъй като не излизат сметките. Вече дори тромавият чиновнически апарат на Европа се събуди и написа мерки за подобряване на средата и за подпомагане на стоманодобива, защото той ще загине, ако не бъде подпомогнат. А металургията е базова за всичко останало. Няма изделие, в което да няма метал. Нямаш ли метали наблизо, обричаш на много мъчително и бавно развитие всеки следващ отрасъл. В Европа вече се подготвят специални мерки, за да не се закрият металургични предприятия и по този начин да се осакати бъдещото развитие на индустриална Европа. При нас нещата са силно мултиплицирани, защото сме много малък и безинтересен пазар, едва ли някоя страна в ЕС е по-малко фактор от България. Само ние можем да си помогнем, и то ако наистина смятаме, че трябва да живеем в тази страна и да я развиваме. Имаме огромен потенциал, имаме хора с визия и мисъл, работливи и интелигентни хора. Необходим ни е обаче експертен подход, за да можем да излезем от тежката ситуация и за да ни има и нас, и България утре.
Източник: Капитал (09.07.2013)
 
Електроенергията за индустрията вече реално поскъпна Отразява ли се на бизнеса несигурната политическа обстановка в момента? - Не може такава среда да няма отражение върху обществото като цяло и в частност върху бизнеса. Особено когато бизнесът се крепи и разчита на чужди инвестиции. Една такава ситуация определено води до притеснения, липса на ясна перспектива и свиване на възможностите. Тези инвеститори, които вече са тук, изпитват сериозни страхове какво ще стане, защото парите вече са вложени. Тези, които само са обмисляли да инвестират тук, са в по-благоприятна позиция, защото могат просто да решат да изчакат, да се откажат или пък да рискуват. Отлагането на отделни проекти е нещо, което е написано на първа линия и го виждаш - това правим, това не. Друго е това, което тлее и което генерира настроения, очаквания или липса на очаквания. Не е толкова пряка връзката - днес се случва това, утре решаваш и предприемаш някакво действие, особено при дългите пари, каквито са в металургията. Но ситуацията определено наслагва страхове, липса на достатъчно доверие в политическата стабилност на страната, в бъдещето на страната. Защото при толкова слаба и малка икономика всичко това се отразява много директно и много болезнено. Как ще коментирате промените в Закона за енергетиката? - Бих започнал малко по-отдалеч. В един толкова болен отрасъл, с толкова дълбоки проблеми се прие един закон изключително бързо и основно базирано на едно пиар изявление, че токът за бита ще бъде намален с 5%. Едно изявление, което беше направено, когато нямаше никаква сметка може ли наистина да се намали цената и откъде ще дойде това намаление. Както впрочем беше направено и предишното намаление с 8%, пак под натиска на януарските и февруарските протести, просто за да се покаже, че нещо се прави. Без никакви разчети, без никаква обосновка какво ще бъде влиянието на тези действия в средносрочен и дългосрочен план. Имам чувството, че в момента се тръгна по същия начин - пиар изявление, след което ясно се разбира, че енергетиката е много болна, че потреблението е много ниско, без да се даде ясен отговор защо е така. И се тръгна към направата на нов закон, в който прозират много ясни интереси на различни лобита. Това стана без никакви консултации с индустрията. Ние с нокти изкопчихме половинчати отговори и информация за подготвяния закон и все още не сме разбрали. Това, което в момента ние като индустрия знаем, и това, което ни се казва, е "не се притеснявайте, цената за индустрията няма да се повиши". Това не е нормално. Това не е някаква приказка, да ти кажат "няма страшно, спи спокойно, всичко ще е наред". Защото ние можем да смятаме. След като на някого му се намаляват таксите, някой друг трябва да ги плати. Когато ти казват, че ако законът не е бил приет, цената щяла да се качи с 40%, това плаши и генерира сериозно недоверие. Как така цената щяла да се повиши с 40%? Какво точно направи законът, че тя не се повиши? Има, разбира се, положителни черти като това, че се намали тежестта на студения резерв – нещо, което отдавна трябваше да се направи. Една тежест отпадна. Но нищо друго не се случва, което реално да намали цената. Ще орежат малко ЕРП с техните признати загуби и дотук. Кой ще плати останалата сметка? След като на експорта му се дава възможност да не плаща такава такса, каквато плащат всички останали, някой друг трябва да я плати. Кой направи оценка какво ще бъде въздействието на този закон върху индустрията. Или по-скоро кого го интересува местната индустрия. Говорим само за краткосрочни мерки, които водят до резултат днес и утре, вдругиден да става каквото ще. Въпросът е какъв е хоризонтът на правителството, колко далеч гледа. Затова по тази тема индустрията е обединена - и металургия, и химия, и циментова, и добивна. Отново ще изпратим писмо с искане. Ние все още не сме видели оценка на въздействието на Закона за енергетиката. И мисля, че такава не е правена изобщо. А като няма такава оценка, вече е много страшно. Защото тези обещания към индустрията, че няма да има повишение на тока, са ден до пладне. Днес няма да има, утре няма да има, но вдругиден ще платим вересиите и от днешния ден. И ако се наложи вдругиден да платим вересиите, а тогава вече ще бъде невъзможно да се правят други маневри, това ще означава смърт на индустрията. И днес индустрията е силно ограничена. Затова и потреблението на електроенергия е толкова ниско. Защото миналия юли имаше също едно драматично увеличение на енергията с близо 14%. Е, резултатът от това, което се случи миналата година, е ниското потребление от индустрията днес. Свихме нашето потребление, защото вече сме неконкурентоспособни. Ние сме експортна индустрия, ние продаваме на световните пазари. Когато България плаща една от най-високите цени на електроенергия за индустрията в ЕС, което също не искат да го разберат, няма как да сме конкурентоспособни. Продължават да твърдят, че в България цената на електроенергията била най-ниска. За бита може би. Но за да е така за бита, някой друг плаща сметката. Кой е той? Индустрията. Е как тази зараждаща се индустрия в България, все още технологично обновяваща се, как тя ще бъде конкурентоспособна на италианската, френската, немската, да не говорим за азиатските страни, как ще продава, когато се мачка по този начин. Ще предложите ли конкретни идеи за енергийния сектор с писмото, което подготвяте? - Конкретни идеи имаме. С това, което пишем, искаме да се опитаме пак да търсим решение, след като законът вече е факт за съжаление. Казвам за съжаление, защото не трябваше по този начин да се направи, има много бъгове в този закон, които са мини за бъдещето на страната като цяло, но поне да се опитаме да минимизираме негативното влияние на тези заложени в закона проблеми. Надявам се такава среща да се осъществи и да има по-отговорно отношение към индустрията. Защото отговорно отношение към индустрията означава да гледаш в перспектива - какво ще се случи след 5, след 10 години. Не да закрепим нещата за следващите шест месеца и всички да сме доволни и да е тихо покрай нас, пък след шест месеца да става каквото ще. Така че идеи има, но трябва и политическа воля, за да бъдат осъществени. Ще предложим варианти например как може да бъде минимизирано отрицателното влияние върху българската индустрия от привилегированото положение, в което са поставени износителите на електроенергия в момента. Това вече е факт. През юни цената, на която купувахме от големите енергийни предприятия (АЕЦ и ТЕЦ), беше около 58-60 лв./мегават. В момента цената, която АЕЦ постави за търга, беше 67 лв. Значи вече имаме 7 лв. повишаване реално на цената, въпреки че казаха, че тя няма да се променя. И защо е така? Защото, като намалиш 25 лв. такси на фирмите, които експортират, те имат възможност за по-висока цена за електроенергия и пак да им остане един огромен марж печалба. По този начин те повишават цената на електроенергията в страната. Като имат привилегия от 25 лв., разбира се, че това ще се случи. Тук изниква въпросът как така едно конкурентно предприятие, да речем, разположено на българско-гръцката граница, на 1 км след границата получава много по-добра цена, отколкото българското предприятие. В момента едно предприятие в която и да било съседна държава получава електроенергия на много по-добра цена, отколкото получаваме ние. Значи това предприятие вече е много по-конкурентно от нас, защото разликата в цената е сериозна. То получава експортна цена, ние получаваме вътрешна цена. Каква е тази грижа за работните места, за безработицата, за която толкова много говорим, когато по този начин реално се създават работни места в съседната страна. Това не е ли ненормално? Обяснението, което чувам, е, че трябва да се помогне да има експорт в момента, защото енергетиката е важен отрасъл, а в България няма такова потребление. Но никой не ни попита дали, ако цената беше по-ниска, щяхме да потребяваме повече. Те въпроси не задават, защото има голям интерес да има експорт на електроенергия. Работи ли консултативният съвет към Министерството на икономиката и енергетиката, имахте ли вече среща с новото ръководство? - Консултативният съвет беше създаден по времето на Делян Добрев и е една много добра практика. Той се свиква последната седмица на всеки месец и се разискват важни теми от света на индустрията. Сега се направи първи опит за консултативен съвет, което е положително, защото означава, че тази практика ще бъде продължена. Това ни дава надежда, че ще бъдем чути, както и нашият опит. Защото, ако се върна пак на закона, там беше целенасочено, че не бяхме чути. А частният сектор има сериозна експертиза, това са български и чужди фирми, хора с опит, които управляват активи за милиарди. Те могат безплатно да дадат мнение, становище, само че никой не ги пита. Смятаме, че депутати, министри, зам.-министри, съветници и т.н. са по-компетентни и по-добре разбират материята? Това е смешно. Ако не умееш да чуеш този, който знае и който може да ти даде професионален съвет, ако си глух за това, твоят хоризонт, твоето бъдеще е много кратко и безуспешно. "Стомана индъстри" и металургичните предприятия като цяло са сред най-големите клиенти на "БДЖ – Товарни превози". Свиването на бизнеса в металургията не се ли отразява и на превозвача? - "Стомана индъстри" е третият по големина клиент на "БДЖ - Товарни превози", но с доста намалени обеми заради свитото производство. Защото не са само работните места в "Стомана", които човек се чуди как да запази. Намаленият бизнес оказва влияние и върху пристанища, транспортни фирми и т.н. Нашето желание е да се проведе следващият консултативен съвет и да продължим диалога, който започнахме, за подпомагане на износа от страната. Като казвам подпомагане, не става дума за финансово подпомагане, а за мерки, които биха улеснили, биха помогнали да има повече експорт. Защото българският пазар е много малък, с много нископлатежоспособно търсене и ако има отдушник и възможност за развитие на нашата икономика с по-бързи темпове, това е експортът. Трябва да стигнем до по-големи, по-платежоспособни пазари. Случва се, има някакво развитие, което е положително, защото статистиката показваше ръст на експорта и към трети страни, и към ЕС за първото тримесечие на тази година, надявам се да не е спорадично, а тенденция, но за да продължи и да е устойчиво, трябва да има наистина набелязани мерки. А такива няма. Това е съвсем елементарно. Когато нямаш пазар тук, трябва да помогнеш на предприятията да излязат на по-широки пазари, където да могат да реализират своята продукция, да дойдат пари, да създадат работни места, да направят нови инвестиции, да станат по-конкурентоспособни и да излязат на още по-нови пазари... Това е повече от ясно. Особено за една толкова ситна икономика като България с БВП от 40 млрд. евро. Нищо не беше направено в тази насока. Проведохме първите разговори откъде може да се започне - от това какво правят нашите търговски представителства и как може да се подобри тяхната работа до по-задълбочени анализи и стъпки. Една от тях е БДЖ. Защото, за да стигнеш до пазар, който е по-далеч от местния, трябва да можеш да експортираш продукцията си надеждно, бързо и евтино. И тук се появява пречка. БДЖ надеждно ли е? Не, защото няма вагони, няма подвижен състав, не може да разчиташ на точна доставка. Бързо ли е? Не е и бързо. Евтино ли е? Вече не е и евтино. Ако дружеството беше приватизирано, нямаше ли да се подобри състоянието му? - Повече от ясно е. Много закъсня приватизацията. БДЖ е изключително остаряла и затлачена структура. Тя всеки ден затъва все повече и повече и няма да може да се спаси, докато е държавна. Държавата не може да вложи пари в "БДЖ - Товарни превози", защото няма право да субсидира товарни превози. Трябва да се опита като един добър мениджър на фирма да намери начини да я оздрави, да получи нови кредити, да обнови състава, да намери пазари, да бъде конкурентоспособна. Това смятате ли, че едно държавно дружество е в състояние да направи, и то при такова тежко състояние, при такива тежки дългове, при такава безизходица, в която се намира. Тук трябва да има частен инвеститор със собствени средства, със собствени идеи, с пазари, с визия, с динамичен екип, с възможности за управление. И тогава евентуално ще се спаси БДЖ. Другата перспектива е просто закриване. А закрие ли се БДЖ, в момента няма реална алтернатива. Има няколко частни компании, но те са все още много малки. И за съжаление тук излиза въпросът дали вече има реален интерес към приватизацията на БДЖ, или той отмина, и дали въобще има реален интерес за придобиване на транспортни структури в България от силни инвеститори поради малкия замръзнал пазар. Това е една спирала. Формулите и законите на икономиката са жестоки, когато спиралата тръгне надолу. Много трудно може да се избяга от центробежната сила. Тя те завлича все по-надолу, докато катастрофираш в дъното и се разпаднеш. И в енергетиката сме в тази ситуация, и в индустрията сме в тази ситуация. Ако не направим рязко движение, което да ни изкара от тази засмукваща спирала, ще стигнем дъното. Но не кризисното дъно, а дъното, където вече те няма. Представете си един момент, в който някое от големите предприятия в България, някое знаково и работещо предприятие каже, че напуска страната. Представете си отзвука и ефекта от това. Колко ще бъдат инвестициите оттам насетне. Защото всички компании следят такива "маркери" и се ръководят по тях. Когато те инвестират на даден пазар, другите знаят, че също могат да го направят. Но в момента, в който тези "маркери" си тръгнат, те повличат и другите със себе си. Това е много опасно и като българи трябва да направим всичко възможно това да не се случи. Виждате колко е тежко, когато трябва да спрат неработещи предприятия като "Кремиковци", като ОЦК - Кърджали, като ВМЗ - Сопот. Представете си какво ще бъде, ако някое работещо предприятие каже, че се оттегля, защото няма условия за бизнес. А това не се казва, защото така ни е хрумнало или защото не харесваме една или друга политическа сила. В бизнеса няма политика. Това се казва, защото вече не си в състояние да бъдеш конкурентоспособен, да продадеш своята продукция, да я произведеш на добра цена, която да ти позволи да я продадеш. Когато не можеш да го направиш, тогава просто казваш "дотук". Такива са законите на пазарната икономика. Металургията има трудности в целия свят в момента. С какво България се различава? - В целия сектор има проблеми. Гиганти в стоманодобива като ArcelorMittal говорят за закриване на предприятия във Франция, в Румъния. И не само говорят, а предприемат стъпки в тази посока. В Румъния руснаците закриха четири металургични предприятия наведнъж, тъй като не излизат сметките. Вече дори тромавият чиновнически апарат на Европа се събуди и написа мерки за подобряване на средата и за подпомагане на стоманодобива, защото той ще загине, ако не бъде подпомогнат. А металургията е базова за всичко останало. Няма изделие, в което да няма метал. Нямаш ли метали наблизо, обричаш на много мъчително и бавно развитие всеки следващ отрасъл. В Европа вече се подготвят специални мерки, за да не се закрият металургични предприятия и по този начин да се осакати бъдещото развитие на индустриална Европа. При нас нещата са силно мултиплицирани, защото сме много малък и безинтересен пазар, едва ли някоя страна в ЕС е по-малко фактор от България. Само ние можем да си помогнем, и то ако наистина смятаме, че трябва да живеем в тази страна и да я развиваме. Имаме огромен потенциал, имаме хора с визия и мисъл, работливи и интелигентни хора. Необходим ни е обаче експертен подход, за да можем да излезем от тежката ситуация и за да ни има и нас, и България утре.
Източник: Капитал (10.07.2013)
 
Цената на въглищата ще се увеличи Цената на въглищата ще се увеличи до края на годината. Това обеща министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. По думите му в момента цените са нереалистично ниски. Те не са увеличавани в последните три години и половина, даже са били намалени. Но цената, по която в момента работят Мини Марица-изток де факто не е нормална, тя е изкуствено ниска и самото предприятие работа на загуба, каза министърът. До края на годината мога да поема ангажимент, че ще има увеличение на цената на въглищата, каза Стойнев и допълни, че визира периода от септември до края на годината. Драгомир Стойнев за пореден път потвърди, че цената на тока ще бъде намалена. Според енергийния министър промените в законодателството и мерките, които се вземат от страна на управляващите, ще помогнат за стабилизирането на цялата енергийна система, въпреки че Националната електрическа компания е във фактически фалит. Цената на тока няма да се повиши както за крайния потребител, така и за бизнеса. Разбира се, всичко е въпрос на разчети, които в момента се правят в ДКЕВР. Законопроектът, който прие Народното събрание, не би трябвало да доведе до доведат до увеличаване цената на електроенергията. „НЕК е в изключително тежко състояние, НЕК е в технически фалит и аз не го и крия. Задълженията са близо 2 млрд. лв., но така или иначе ние считаме, че с предприетите мерки ще успеем да спасим системата от банкрут“, каза Стойнев. Драгомир Стойнев определи като притеснителен доклада на ДАНС, в който се коментират схеми за източване и пране на пари през проекти за възобновяеми енергийни източници. За подробностите обаче Стойнев се въздържа от коментар, защото ще ги изнесе в доклад пред парламента.
Източник: Дарик радио (10.07.2013)
 
POSCO се отказа от проекта в Карнатака За срам за местната управа в щата Карнатака, южнокорейският стоманен гигант POSCO се отказа от интегриран проект стоманодобивен завод в щата на стойност 320 млрд. рупии поради неблагоприятните пазарни условия и продължителното забавяне в придобиването на земя. Наскоро компанията оттегля депозита си от 600 млн. рупии внесени за закупуване на земя. Управляващият директор на POSCO India Юнг Вон Йоон наскоро заяви, че проектът Карнатака е спиран от "политическата несигурност" в страната. Въпреки това, веднага след като правителството пое властта, се очакваше POSCO бързо да продължи с плановете си. Но главният министър Сидърамая не показва голям интерес. Потвърждавайки решението на POSCO, секретарят по индустрията и търговията на Карнатака Видяшанкар заяви: "Скоро след като започнаха преговорите за земята, компанията реши да се оттегли. Тя изтегли депозита за земята." (Daily Mail)
Източник: Други (10.07.2013)
 
Черна гора започва производство по несъстоятелност на стоманодобивен комбинат Съд в Черна гора започна производство по несъстоятелност на най-големия промишлен работодател в страната, задлъжнелият завод за алуминий Kombinat Aluminijuma Podgorica (KAP). Адриатическата държава поиска миналия месец от съда да разгледа несъстоятелност за комбината, който е съ-собственост на държавата и Central European Aluminium Co. На руския милиардер Олег Дерипаска. Производството е в ход заради 24 млн. евро дълг към Deutsche Bank, заяви заместник-председателят на Търговския съд в Подгорица, Драган Ракочевич. "Съдът е действал в съответствие с предложението на Министерството на финансите ... и ищците сега разполагат с 30 дни да заявят своите претенции", каза Ракочевич. Съгласно законодателството на Черна гора, производство по несъстоятелност може да се стартират чрез реорганизация на дружеството или за неговата ликвидация. В KAP работят 1200 души и държи 4.7% от икономическото производство на Черна гора миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (11.07.2013)
 
Пломби на камионите с метали и зарзават Тировете, които превозват плодове и зеленчуци, захар, цветя или метали, ще бъдат пломбирани на границата. Пломбата ще бъде махана от специализираните власти на мястото, посочено за разтоварване на камиона, като там ще се прави и физическа проверка на стоката. Ако камионите минават транзитно през България, пломбата им ще бъде сваляна на границата при напускане на страната. Това е румънската практика, която искаме да приложим у нас с цел намаляване на нелегалната търговия, съобщи Людмила Петкова, зам.-министър на финансите. Опитът на комшиите е изучаван от работна група с представители на министерствата на финансите и на земеделието, както и на хора от НАП и агенцията по храните. Тя е сформирана със заповед на премиера Пламен Орешарски заради проблема с нелегалния внос на плодове и зеленчуци. С поставянето на пломби на камионите ще могат да се проследяват и други проблемни стоки, най-вече бързооборотните, коментира Петкова. Два са вариантите за прилагането на подобен контрол у нас, обясни зам.-министърът на финансите. Първият е да се използва капацитетът на вече действащите звена в администрацията. Това обаче ще изисква промяна в много закони. Вторият вариант е създаването на спецзвено, което може да се случи чрез създаване на отделен нов закон. До две седмици ще се изготви анализ кой от двата варианта е по-подходящ за страната ни. Самото прилагане на избрания модел обаче ще може да стане най-рано в края на годината.
Източник: Стандарт (12.07.2013)
 
Стоманодобивна промишленост приветства антидъмпинговата комисия Според представители на черната металургия, една нова антидъмпингова агенция може да спре сектор да губи стотици милиони долари. Федералното правителство стартира антидъмпингова комисия, която да помогне за справянето със зачестилите оплаквания от вносните стоки в Австралия. ХВП, стоманодобива, алуминиевата и дърводовбивната промишлености смятат, че дъмпингът подбива местната индустрия. Иън Кейрнс от Australian Steel Institute, смята, че новата комисия трябва да обърне внимание на този проблем. "Е, това е измама предполагам, с една дума. Това е наистина измама спрямо конкурентите си. Става въпрос за стотици милиони долари, ако се вземе предвид цялата индустрия, със сигурност австралийския стоманодобив и всички други отрасли, които вървят с него. Одобряваме новия орган и вярваме, че ще бъде по-самостоятелен и ще има по-голям фокус върху антидъмпинга в сектора." (ABC Rural)
Източник: Други (12.07.2013)
 
Непостоянният пазар с доставките по море показва признаци на възстановяване Цената на доставката на суровини расте, но на фона на забавянето на китайския икономически растеж и други световни тенденции, пазарът остава далеч под историческия си връх от преди кризата. The Baltic Dry Index (BDI) - който проследява цените за превоз на сухи стоки като въглища, желязна руда и зърно през 20 морски пътища - скочи с 68% през първата половина на годината. Той е ударил 18-месечен връх при 1179 пункта в началото на юли. Но въпреки скока "2013 все още е една трудна година за собствениците на кораби за сухи насипни товари, с ужасно ниски чартърни ставки и рекордно ниска (корабна) стойност на активите", според морски брокерска къща Banchero Costa. "Сега можем да видим светлината в края на тунела, но все още има време пазарът да се балансира." The BDI е исторически непостоянен пазар - достигайки рекордно високо равнище от 11793 пункта през 2008 г. на фона на растящото китайско търсене, преди резкия спад в резултат на световната финансова криза. (AFP)
Източник: Други (15.07.2013)
 
Стотици миньори пред съкращение Стотици служители на ТЕЦ “Бобов дол” и мините “Открит въгледобив - Бобов дол” ще бъдат съкратени заради драстично свитото производство на ток, обявиха синдикатите в дружеството. 20% от близо 3000 миньори остават без работа. Очаква се списъци с имената на съкратените да бъдат разлепени на видно място във вторник или сряда, казаха потърпевши. От теца си отиват 180 души, уточни лидерът на КНСБ в централата Методи Ризов. В дружеството ще се стигне и до 20% намаляване на заплатите, които са под 1000 лв. Освен това отпада 5-процентната премия, давана всеки месец досега. Наполовина ще се намалят и парите за храна, които сега са по 10 лв. на ден. Мините “Чукурово”, “Станянци” и “Бели брег”, собственост на Христо Ковачки, се закриват изцяло - от директора до последния работник, твърдят синдикалисти. 20-процентно свиване на състава ще се прави и в мините в Перник. В последните дни централата работи с мощност 140 мегавата при възможност за 420 мегавата.
Източник: Труд (15.07.2013)
 
К100 Най-динамичните: Златен ръст Ако ефектът от инвестициите в нови технологии може да се измери директно в продажби, "Челопеч майнинг" е примерът за това. От 2010 г., когато златодобивното дружество започна програма за разширение и модернизация за над 176 млн. долара, производството и приходите нараснаха повече от два пъти. Само за миналата година оборотът се увеличи с над 40%. Зад широкия термин "модернизация" стои не само подмяна на машините, а изцяло нова философия на работа. Звучи гръмко, въведената система за наблюдение и планиране на всички дейности под и над земята намали до минимум загубите от престой на оборудването и от неефективното използване на ресурси като работно време и материали. И макар че отделните елементи на тази организация на работа се прилагат и в други добивни предприятия, мащабът, в който беше изпълнен моделът в "Челопеч", прави дружеството пионер в света. Това обяснява защо то днес е нещо като туристическа атракция. Компанията даже вече има специален автобус и хора, които се занимават именно с това - да показват на посетителите как работи едно съвременно минно предприятие. Всичко започва, разбира се, от оборудването, а първата пълна промяна се случва в обогатителната фабрика. Сменени са машините за смилане на рудата, флотацията е разширена и изцяло е подновено оборудването за сгъстяване и филтрация. "Реално построихме нова фабрика и най-любопитното беше, че го направихме, докато старата фабрика работеше", казва изпълнителният директор Николай Христов. Със сигурност да произвеждаш и да изпълняваш инвестиционен проект на едно и също място по едно и също време е сериозно предизвикателство. Според Христов обаче това е бил изключително интересен процес. "Едните искат да бъдат оставени на спокойствие да работят, другите искат да влязат, да разрушат всичко и да го построят наново", разказва той и признава, че това, с което го е спечелила професията на минен инженер, са именно мащабите на работа. С поетапното въвеждане на новите мощности производителността също плавно се повишава. Промени има и в подземния рудник. Те започват още през 2005 г. – година след като канадската Dundee Precious Metals купува предприятието от Navan Mining, с въвеждането на нов метод на добив. Дотогава се е прилагало т.нар. подетажно обрушаване – метод, използван още от времето, когато рудникът е развит през 50-те години на миналия век и който оставя под земята празни обеми, които впоследствие се срутват и на повърхността се появяват пропадания. "Не можехме да продължим по този начин – той е много неекологосъобразен, а освен това голяма част от метала остава под земята", обяснява Христов. Новият метод на добив – камерно изземване с последващо запълване, елиминира тези проблеми. При него рудата се изземва, полезният компонент се отделя, а останалата скална маса се връща отново под земята и запълва изкопите. Това позволява и много по-ефективно оползотворяване на рудата. По време на инвестиционната програма компанията изцяло подменя оборудването и купува най-модерното, което може да се намери на пазара. Тук обаче се появява трудност – операторите трябва да се обучат добре, защото машините са много скъпи – едната струва над 1 млн. долара. Понякога на принципа проба - грешка, но процесът приключва успешно. После същото се повтаря и с обучението на хората, които поддържат машините. Компанията променя и метода, по който се транспортира рудата до повърхността, и заменя шахтите и вагонетките с гумени транспортни ленти. С всички тези нововъведения предприятието оптимизира параметрите на работа. Все още обаче трябва да увеличи производителността, която преди началото на инвестициите е 900 хил. тона, и да постигне заложените в проекта 2 млн. тона руда годишно. Така се стига до етапа, в който в действие влиза новата концепция за управление чрез въвеждането на системата "рудник без капак". Тя позволява целият производствен процес да се наблюдава на монитори и да се контролира централно. Макар че в откритите мини тя се прилага от десетина години, едва сега развитието на технологиите прави възможно използването й и за подземен рудодобив. Концепцията се базира на wi-fi свързаност между всеки човек и машина под земята и контролната зала на повърхността, която прилича на космически кораб. Благодарение на това във всеки момент началник-смяната може да проследи какво се случва в рудника, да пренасочва ресурси и да оказва съдействие. "Ако една машина стои, а по план е трябвало да работи, той може да вдигне телефона, да попита има ли проблем и да помогне или да изпрати машината на друго място", обяснява Христов. С помощта на чиповете, вградени в рудничните лампи, операторът може да проследи къде се намира всеки от работниците, което пък помага изключително много в по-екстремни ситуации, ако например трябва да се евакуират хората. Оттук насетне могат да се правят много неща и всичко зависи от организацията на бизнеса. "Това, което направихме в "Челопеч", е, че производственият процес е разбит до ниво задачи, до най-малкия детайл", казва Христов. Всеки знае какво трябва да прави във всеки един момент, всичко е планирано и сложено в график. За да може да се изпълни графикът, работниците трябва да са осигурени ресурсно, инструментално, с резервни части, с различни услуги и системи като въздух, вода и т.н. Контролът и организацията на работа са в ръцете на оператора, който има поглед върху целия процес. По този начин ефективността на производството се покачва съществено и подземният рудодобив се променя изцяло. "Рудникът се превръща във фабрика за руда и не е оставен на произвола на случайността", обяснява Христов. Подобно нещо се случва и в преработката, където целият процес вече е автоматизиран и се наблюдава от втора контролна зала. Трансформацията там е била не по-малко предизвикателство. Хората е трябвало да пречупят разбирането си, че показателите се регулират ръчно, и да стигнат до етапа, в който един човек управлява цялото производство с мишка в ръка. "Беше много интересно да участваш в този процес на еволюция на мисленето и разбирането на хората", разказва Христов. Всичко това обаче нямаше да може да се случи без желанието на хората да се учат – от оператора до изпълнителния директор. "Челопеч майнинг" е известна като учеща се организация, а проследяването на новостите в индустрията е част от концепцията й за работа. Компанията постоянно наема специалисти отвън или изпраща свои специалисти по света, които гледат как се правят нещата там и участват в академични разработки. Самият модел на "рудник без капак" е разработен с помощта на форум, който "Челопеч майнинг" организира между водещи минни компании от Финландия, Южна Африка и Канада, доставчици на оборудване и софтуер. Този форум се превръща в център на знанието, от който компанията черпи опит и създава цялостната концепция за управление. Така за две години и половина фирмата успява да постигне това, което другите рудници са постигнали за 15. Сега компанията е готова да сподели целия този опит с други заводи. И го прави, защото "това ще помогне и на другите минни предприятия да се развият, включително и рудодобивът в световен мащаб", казва Христов. Според него обаче желанието за учене и развитие е национална, а не само корпоративна черта. "Българите сме изключително отворени към новото, към промяната, към търсенето на по-доброто", казва той. И добавя: "Трябва да го осъзнаем като наше конкурентно предимство." Такова е мнението и на президента и главен изпълнителен директор на Dundee Precious Metals Рик Хаус, който отбеляза, че това, което е постигнато в "Челопеч", е било невъзможно да се направи в Канада. Ползите от иновациите в компанията се простират и по-надалеко – върху фирмите, с които работи, а и, защо не, върху икономиката като цяло. "Стана ми много приятно, когато един от контрагентите ни ми каза, че благодарение на това, че е имал възможност да работи за Dundee Precious Metals, вече познава световните стандарти и е придобил увереност, че може да работи не само за България, но и за Африка и Азия", разказва Христов. "Така че цялата тази трансформация засяга не само нашите 1000 души, засяга хилядите, които минаха през школата "Челопеч" през тези години, и помага за развитието на образованието и икономиката на България като цяло", смята той. Изпълнението на програмата е подобрило значително и екологичните показатели на производство. Въглеродните емисии са понижени със 70%, консумацията на свежа вода е намаляла с над 60%, а в резултат на преместването на трошенето на руда под земята почти е елиминирано генерирането на прах и шум на повърхността. Предприятието вече не зауства производствена вода в реката, тъй като тя се връща в цикъла на производството. Всъщност Dundee Precious Metals е първият собственик в историята на предприятието, който прави рекултивация на площи. Значителни усилия се полагат и за максималното оползотворяване на ресурсите. Всяка година компанията инвестира над 3 млн. долара в търсене и проучване на залежите в района на Челопеч. В момента работи върху един изключително интересен проект, който цели да се "отключи" златото, затворено в решетката на пирита, така че да може да се използва. Проектите на компанията обаче трудно могат да се разглеждат изолирано, тъй като са част от една цялостна визия за развитие на предприятието. Причината за това е, че добивът е цикличен бизнес и ако в последните години цените на металите растяха, рано или късно ще дойде момент, в който ще започнат да падат. За да успеят да оцелеят през тези периоди, компаниите с визия в добрите години инвестират в модерни технологии, които им осигурят по-ниска себестойност. "Нашето разбиране е, че едно минно предприятие е на световно ниво, ако може да преживее през всички цикли на пазара", казва Христов. Това обуславя и мащабната инвестиционна програма. От 2004 г. досега в "Челопеч майнинг" са вложени над 600 млн. лв.
Източник: Капитал (16.07.2013)
 
Ще съкратят 186 човека от ТЕЦ "Бобов дол" 186 души от ТЕЦ "Бобов дол" ще бъдат съкратени. Това стана ясно от уведомлението за масово уволнение, получено в Бюро по труда Дупница. Съкращенията ще станат факт от 16 август до 15 септември. Основанието посочено в уведомлението е съкращаване на щата или намаляване обема на работа. От четири месеца централата работи с един енергоблок.
Източник: Дарик радио (17.07.2013)
 
BHP отчете рекорден добив на желязна руда, разширяването върви по-бързо от плануваното BHP Billiton обяви, че разширението на дейността в Австралия тече по-бързо от плануваното и отчете 9% ръст на рудодобива до рекордните 187 млн. тона за годината. Ангажиментът за бързо разрастване показва, че световните миньори като BHP виждат рисковете за операциите с желязна руда от забавящата се икономика на най-големия си пазар Китай, както управляеми. Увеличаването на капацитета на BHP до 220 млн. тона годишно се очаква да бъде финализирано през декември 2013, по-рано от очакваното. Конкурентите Rio Tinto заявиха, че инфраструктурните работи са в ход с цел да се разшири добивния капацитет до 360 млн. тона годишно до края на 2014 г., които се оценяват от анализаторите на 5 млрд. долара. Rio Tinto и BHP са сред най-ефективните производители на желязна руда в света. При сегашните цени от около 130 долара на тон, те се радват на марж от около 80 долара на тон. (Reuters)
Източник: Reuters (17.07.2013)
 
К100 Металургия: Мрачен оттенък Когато миналата пролет в металургичния сектор се забелязаха първите негативни сигнали след резкия скок през 2011 г., компаниите се надяваха притесненията им да се окажат неоснователни. Все пак предходната година резултатите им ясно показваха решително измъкване от кризисния спад, независимо че имаше и временни фактори за ръста. Надеждите им обаче не се оправдаха. Освен подновената рецесия в Европа към проблемите на предприятията се добави и рязкото поскъпване на енергоносителите, което ограничи възможностите им да се възползват от останалите жизнени външни пазари и сви маржа им. Така към средата на годината стана ясно, че мрачните прогнози ще се сбъднат, а краткото възстановяване не е било начало на възходяща тенденция. Такава ситуация показват и резултатите на 15-те водещи металургични предприятия в класацията. Докато през 2011 г. девет от компаниите в челната десетка отчетоха увеличение на приходите, а средният им ръст достигна близо 40%, за миналата година статистика е доста по-песимистична. По-слаби са продажбите на девет от петнайсетте дружества, а средното понижение е 5%. Разбира се, картината не е еднородна - докато някои компании намаляват приходите си с двуцифрено число, други растат със същото темпо. И едните, и другите обаче разчитат основно на модернизация и инвестиции в по-ефективно производство, за да успеят да "прескочат" трудния период. Както и да се подготвят за растеж, когато времената станат по-добри за бизнес. Медният лидер Неизменно и с голяма преднина начело в сектора е "Аурубис България". Заводът в Пирдоп не само е част от втория в света производител на мед – германската Aurubis, но и притежава най-модерната рафинерия в рамките на групата, след като през 2008 г. бяха изградени нови мощности на зелено и беше увеличен капацитетът за производство на катоди (мед с чистота 99.99%). Независимо от това през миналата година приходите на компанията намаляха леко. Една от причините за това е, че през есента предприятието прекъсна работа за планов ремонт, който продължи няколко седмици. Понижиха се и цените на медта и златото на Лондонската борса за метали, което също частично се отрази на резултатите на дружеството, въпреки че приходите му се формират основно от т.нар. такса за рафиниране. Последната зависи главно от наличието на концентрати на световния пазар – колкото повече суровина се предлага и колкото по-ограничен е капацитетът за преработка на металургичните предприятия, толкова по-висока е таксата. "Аурубис България" изкупува целия концентрат от местните добивни компании "Елаците мед" и "Асарел - Медет", но това задоволява само 26% от нуждите на завода и затова останалото количество се внася. Прогнозите на компанията обаче са добри. Заради нарасналия добив на руди и предстоящите ремонти в няколко големи завода в света от Aurubis очакват да увеличат капацитета си, което ще се отрази и на приходите им. "Вече сме готови да постигнем капацитета, заложен в програмата "Аурубис България 2014", но първо трябва да финализираме екологичната част, за да можем да използваме 100% от мощностите", каза изпълнителният директор на българската компания Никола Треан. Изпълнението на инвестиционната програма за 44.2 млн. евро започна през 2009 г. и се очаква да приключи догодина, като до момента са завършени около 60% от дейностите. Предстои да бъдат изградени нова газопречиствателна станция, завод за преработка на дъждовна вода и още един допълнителен комин към производството на сярна киселина. "Въвеждането на екологични технологии ни позволява да повишим производството, тъй като сме ограничени от емисиите, които отделяме. Така че колкото повече емисии улавяме, толкова повече можем да увеличим капацитета си", обясни Треан. В заводите на групата в Пирдоп и Хамбург се използват около 90% от най-добрите налични технологии (Best Available Techniques, BAT). "В технологично отношение сме близо до възможния лимит", уточни Треан. Ограничаване на щетите Единственият останал производител на черни метали в класацията – "Стомана индъстри", изкара тежка година, въпреки че запазва второто си място в класацията. Приходите на компанията обаче намаляха с двуцифрено число, а загубата й скочи над осем пъти. "Единствената причина за това са високите енергийни цени", каза представителят на гръцкия собственик Viohalco Антон Петров. По думите му кризата не играе толкова съществена роля за резултатите, тъй като е фактор, който отчитат всички производители в Европа. Това, което има значение, е конкурентоспособността – а тя рязко намалява с поскъпването на електричеството и горивата, тъй като те формират близо половината от разходите на металургичните предприятията. Така, когато повишението на енергийните цени в България не е съпроводено с аналогично повишение в останалите европейски страни, българската продукция трудно се пласира в чужбина, където са основните й пазари. "Фирмата е достатъчно силна, за да може да си позволи тези загуби и да продължи да съществува в очакване на по-добри времена", уточни Петров. "Но има и намаляване на обемите, което означава, че се опитваме да стабилизираме фирмата на по-ниско ниво, за да намалим щетата", добави той. Резултатите за първото шестмесечие на тази година не се очертават като по-добри и няма причина да се очаква ръст. Според Петров ако идеите за повишаване на цените на електроенергията за индустрията за сметка на бита се осъществят, това веднага ще се види в резултатите на "Стомана индъстри" като по-голям отрицателен резултат и по-малко производство. Без конкуренция Пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) остана без конкуренция в производството на цинк и олово в страната, след като в края на 2011 г. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) спря работа. През миналата година активите на завода в Кърджали бяха разпродадени, а купувачи се оказаха един от основните кредитори – Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". От компанията обявиха намерения да възродят цинковото производство, но в сектора като цяло са скептични към проекта – не на последно място и защото наблизо се намира КЦМ, където в момента тече мащабна програма за модернизация. Ефектът от нея ще се усети в резултатите за тази година. Още през 2012 г. обаче КЦМ отчита лек ръст на приходите си благодарение на увеличеното производство и въпреки по-ниските цени на металите. "Независимо че числата показват само малко повишение, като се имат предвид цените, резултатът ни е доста по-добър, отколкото през 2011 г.", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. Към края на миналата година започнаха да работят част от новите мощности, свързани с цинковото производство, където целта е да се увеличи делът на преработваните вторични суровини. До края на тази година пък трябва да приключи изграждането на нов оловен завод и да започне въвеждането му в експлоатация. Това е най-големият проект на КЦМ за последните 50 години. За трите години на реализацията му инвестицията ще достигне около 200 млн. лв. Основната част от средствата са под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, останалата част е собствен ресурс на компанията. Въпреки по-високите приходи обаче печалбата на КЦМ намалява с над 70%. Причината е добре позната на всички металургични предприятия, а и на другите високоенергийни производства. "Анализите ни показват, че за миналата година имаме увеличение на разходите за енергоресурси, които са произвели отрицателен ефект в размер на 7.5 млн. лв.", каза Цонев. Според него големият проблем е, че този риск не е икономически и е на практика неуправляем. "Ние можем да реагираме на цени на метали и т.н., но не можем да реагираме на еднократни актове на органи, които не контролираме и няма нужда да контролираме", посочи той. Въпреки това от КЦМ са положително настроени за развитието на бизнеса. "Тази година ще се усетят резултатите от цинковата модернизация и затова като цяло сме умерени оптимисти", каза Цонев. Продукти със задържана стойност Металургичните предприятия, които произвеждат междинни продукти, като цяло са по-уязвими от пазарите и по-силно притиснати от конкуренцията. При тях обаче нямаше сериозни сътресения и всички те запазват позициите си. Най-голямото от тях – "София мед", което също е част от групата Viohalco, повишава леко приходите си в резултат главно на увеличаването на производството. "Обеми има, но все още няма достатъчно добри цени", каза Антон Петров. Според него единственото бъдеще е в непрекъснатото увеличаване на обемите и това е посоката, в която върви предприятието. "Така ще можем с по-ниските маржове в момента да преодолеем тези тежки години", обясни той. По думите му увеличаването на загубата не отразява реално оперативната дейност на фирмата, а по-скоро цените на металите. Прогнозата на "София мед" за тази година обаче е за по-голям ръст на продажбите - около 10%. Сравнително спокойно и без резки промени мина годината за третата компания на Viohalco в страната – "Етем България" (преди "Стилмет"). През последните две години компанията инвестира в две нови производствени линии от общо четири, което повиши капацитета за производство. Предприятието е познато основно като производител на алуминиеви врати, прозорци и други сградни системи. Заради променената обстановка обаче в момента фирмата развива нови пазари. "Голяма част от производството беше насочено към вътрешния пазар, който поради ниското потребителско търсене залиня, но направихме необходимите структурни промени и се насочихме към автомобилната индустрия на външни пазари", обясни Петров. В момента "Етем България" е сред доставчиците на водещи автомобилни концерни като BMW, Audi и др. Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" през миналата година увеличи производството с около 1000 тона в натурално изражение, но въпреки това продажбите спаднаха леко. Причината е в по-ниските цени на алуминия на Лондонската борса за метали и съответно намаление на премията на тон произведена продукция. "Увеличихме леко продажбите на вътрешния пазар, където се работи по-лесно, а експортът ни малко намаля", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. Тъй като износът представлява над 90% от продажбите, това намаление се вижда и в приходите. През миналата година компанията инвестира близо 20 млн. лв. в модернизация, основно във валцовия цех, което е и причината за лекото намаляване на валцовата продукция. Проектът тази година ще продължи с инвестиции в пресовия цех. Предстои и изграждане на нови пещи за отгряване, което се финансира със средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". "От няколко години произвеждаме приблизително едно и също количество, затова решихме да направим инвестиции, за да можем да увеличим капацитета", уточни Динев. По-сериозен спад се наблюдава в печалбата на компанията, която намалява почти наполовина, основно заради по-високите разходи за труд и енергия. През миналата година "Алкомет" увеличи заплатите в завода, което вдигна разходите с около 1.9 млн. лв. Още 2.1 млн. лв. от печалбата изяде увеличението на цените на газа и електроенергията, въпреки че консумацията на ток е спаднала. "Ако тези допълнителни разходи ги нямаше, щяхме да имаме печалба колкото предходната година, около 8 млн. лв.", каза Динев. По думите му обаче през 2013 г. тези фактори няма да влияят и затова очакванията са по-добри. Това се вижда и от резултатите за първото тримесечие. Доста сериозен ръст на приходите отчита пловдивската "Хъс", която е сред най-големите компании в търговията и обработката на черни метали и която стабилно разширява бизнеса си. Наскоро дружеството купи един от основните си конкуренти – "Металснаб", от германската Kloeckner. Фирмата обяви също, че ще реинвестира печалбата си в изграждането на завод за тръби в Лом. Суровини Единствената рудодобивна компания, която предостави данни и участва в класацията, е "Челопеч майнинг". Тя е и един от най-големите производители на суровини за металургичния сектор. Златодобивното предприятие обаче изнася произведения концентрат, след като проектът му за изграждане на завод за преработка беше отхвърлен преди няколко години. Резултатите на компанията показват рязко увеличение на приходите за миналата година, което се дължи на приключилото разширение и модернизация на производството. За последните три години дружеството инвестира близо 176 млн. долара, за да удвои добива на руда и да повиши капацитета за преработка. Ефектът вече се забелязва и във финансовите резултатите на компанията. В топ 15 на металургичния сектор присъстват и някои от най-големите предприятия, които се занимават с търговия с метали и скрап, въпреки че трудно може да се определи делът на отделните участници на този пазар, тъй като липсва ясна статистика за добива на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Едно от тях е "Металвалиус" (преди "Копервалиус"), което е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и също е свързано с групата Viohalco. То е и отличникът в сектора по ръст на приходите за миналата година. Леко понижение на продажбите се забелязва при друго дружество от подсектора – "Норд фероиндъстри", което се дължи на спада в цените на повечето метали на международните пазари. Компанията заложи на увеличаване на обема на дейностите, които придават стойност на суровините, с които търгува, и едновременно с това увеличи търговските обороти за износ. "Така, освен че диверсифицирахме продажбите си, си осигурихме достъп до пазари, на които може да се постигне по-висок марж на печалбата", каза председателят на надзорния съвет на "Норд холдинг" Борислав Малинов. По думите му кризата в Европа продължава да потиска борсовите цени на основните метали, включително цената на скрапа. Затова и прогнозите на компанията за тази година са умерени – лек ръст на продажбите и без промяна на печалбата. Едно наум Предпазливите очаквания на металургичните компании за тази година са свързани главно с политиката, която новото правителство ще следва в областта на енергетиката. Става дума най-вече за идеите за прехвърляне на тежестта от евентуалното повишение на цените на електроенергията върху индустрията, така че сметките за бита да остана непроменени. От сектора обаче предупреждават, че ефектът от такава мярка няма да закъснее. "Това за съжаление веднага означава по-малко работни места или спиране на едно или друго предприятие", посочи Петров. Треан определи прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно като "игра на пинг-понг, която е крайно време да престане". Според него енергийният сектор в България се нуждае от преструктуриране, защото има много възможности за подобрение. Най-важното е цената за зелената енергия да стане прозрачна. Индустрията има нужда от подкрепа сега, защото инвестициите, които прави, ще се усетят по-късно, смята изпълнителният директор на "КЦМ 2000". "В продължение на две години влагаме средства и осигуряваме работа на 300 души, които работят по проекта ни за модернизация, и след време това ще ни донесе изгода. Тази изгода е планирана, но доходът е прогнозен и отложен, а обществото има сериозна полза от проекта днес", каза Цонев. Затова от сектора се надяват да видят правителство, което мисли малко по-дългосрочно. И по-малко популистки.
Източник: Капитал (17.07.2013)
 
Миньорите са готови да чупят соларни панели Вътрешните конфликти в българската енергетика набират сила едновременно с опитите на управляващите да променят правилата в системата и да намалят цените. Миньорите са готови да чупят фотоволтаични панели, за да запазят работните си места и се готвят за стачки, съобщи днес на пресконференция лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Заетите във въгледобива смятат, че ще бъдат основните потърпевши от промените в ценообразуването на електроенергията, която се очаква да поевтинее с 5 на сто от 1 август. През следващите дни ДКЕВР трябва да обяви натоварването на мощностите в енергийната система за следващия ценови период до юли 2014 г., а по предварителни данни на КНСБ решението няма да гарантира бъдещето на въгледобива. По информация на КНСБ около 40% от натоварването ще бъде дадено на възобновяемите енергийни източници и на двете американски централи - AES Гълъбово и "Контур глобал" в "Марица - изток". "Това означава износ на национален доход на близо половината от около четирите милиарда лева, които се генерират в енергетиката годишно. Натоварването на останалите мощности остава проблемно и нерешено", каза президентът на синдиката. Миньорите се опасяват, че небалансирано решение на регулатора ще означава съкращение на няколко хиляди и дори на десетки хиляди души. КНСБ предлага бързи преговори с американските централи и намаляване на цената, по която се изкупува тяхната енергия. "Най-важното обаче е да се изведат ВЕИ-та от микса, който НЕК изкупува", посочиха от КНСБ. Представители на синдиката са участвали днес в браншовия съвет в Министерството на икономиката и енергетиката, а в петък ще обсъдят с ведомството бъдещето на мините в Бобовдол. Ако не се намери решение, от началото на следващата седмица можем да започнем подготовка на стачни протести в цялата страна, заяви Димитров. Той се позова на думи на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, според когото 160 депутати в сегашния парламент били свързани с ВЕИ-фирмите в България. По-късно пресцентърът на Министерството на икономиката опроверга истинността на това твърдение."От 06.30 часа тази сутрин министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев е в рудник "Ораново", гр. Симитли, и все още е там. Той не е участвал в провелата се по-рано днес (10.30 часа) работна среща по въпроси, свързани с въгледобива, със заместник-министър Иван Айолов и представители на КНСБ и КТ "Подкрепа" в Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ).Нито един представител на МИЕ не е изразявал подобно мнение" се казва в съобщението. (допълнено в 20 ч.) След това и КНСБ в прессъобщение опроверга приписаните на министъра думи. Според синдикалната централа Пламен Димитров казал, че "в публичното пространство се говори за 160 зависими от ВЕИ сектора депутати". Името на Драгомир Стойнев пък било споменато в контекста на ангажимента му "да се бори и разобличава всички зависимости в сектора." (допълнено в 20.52 ч.) Синдикатът иска пълен одит в цялата енергийна система без значение дали предприятията са държавни или частни.
Източник: Дневник (18.07.2013)
 
ThyssenKrupp близо до продажбата на дял в бразилско предприятие на CSN Немски промишлен конгломерат ThyssenKrupp AG е пред споразумение за продажбата на мажоритарен дял в губещия стоманодобивен завод на втория най-голям производител на стомана в Бразилия, Companhia Siderurgica Nacional, или CSN, като първа стъпка за отърваване от проблемните си операции в Америка. Сделката, която най-вероятно ще остави на ThyssenKrupp дял от 33% или по-малко в Companhia Siderurgica do Atlantico, може да бъде подписана до края на месеца. ThyssenKrupp притежава около 73% от бразилския завод, известен като CSA, като останалата част е собственост на Vale SA. Стоманодобивния завод в Алабама, другата фабрика на Thyssen на американския континент, най-вероятно ще бъде продаден след това. Говорител на ThyssenKrupp заяви, че компанията е в интензивни преговори за продажбата на своята Steel Americas и се стреми да сключи сделка скоро. (WSJ)
Източник: Други (18.07.2013)
 
Австралийката Райнхарт разчисти пътя пред проекта за 10 млрд. долара Австралийският минен магнат Джина Райнхарт преодоля основните пречки пред проекта за желязна руда Roy Hill на стойност 10 млрд. долара, които забавят преговорите за дълга, ход, който може да проправи пътя пред мината да започне да произвежда до септември 2015 г. Стартът на Roy Hill вероятно ще увеличи състоянието на Райнхарт, вече най-богатият човек в Австралия, което според Forbes се оценява на 17 млрд. долара. Въпреки това, Roy Hill може да добавите към пренасищането със суровината, след като конкурентите Rio Tinto, BHP Billiton и Fortescue Metals Group повишават добива си, а търсенето в топ потребителя Китай се охлажда. Проектът с капацитет 55 млн. тона на година, който ще направи Roy Hill четвъртият най-голям производител на желязна руда в Австралия, постоянно бе възпрепятстван на фона на забавянето на 7 млрд. долара финансиране на дългове. Агенции за експортно кредитиране, включително Export Import Bank of Korea, Japan Bank for International Cooperation и Nippon Export & Investment Insurance подложиха под натиск акционерите в Roy Hill, водени от Hancock Prospecting Pty Ltd на Райнхарт да гарантират напълно, че проектът ще бъде завършен, в замяна на 5 млрд. долара заеми. (Reuters)
Източник: Reuters (19.07.2013)
 
Eurofer: Търсенето на стомана в ЕС ще се върне към растеж през 2014 г. Европейското търсене на стомана ще намалее с повече от предварителната прогнозна тази година поради много слабото първо тримесечие и ще се върне към скромен ръст през 2014 г., заяви Eurofer. В тримесечен обзор озаглавен "Първи проблясъци на надежда?" организацията заяви, че икономическите показатели означават, че има вероятността от краткосрочно стабилизиране на икономиката на ЕС се е увеличила. Все пак, през първото тримесечие е отчетено по-силно от обичайното сезонно забавяне заради суровата зима, свито вътрешно търсене и отслабването на износа. Слабото тримесечие и неговите вторични ефекти през годината, означават, че очевидното потреблението на стомана, взимащо предвид промените в нивата на запасите, ще падне с 3.1% тази година и ще се върне към растеж през първото тримесечие на 2014 г. В предишния си обзор от май, Eurofer виждаше растеж през четвъртото тримесечие и спад за цялата година от 2%. Ръстът през следващата година ще бъде 1.8%, по-нисък от предишната прогноза за 3.2%. Потреблението отбеляза спад от 10% през 2012 г. (Reuters)
Източник: Reuters (22.07.2013)
 
Карнатака прехвърли 2000 акра земя в Белари на Arcelor Mittal Управата в Карнатака е прехвърлила над 2000 акра (1 акър = 4.0469 декара) земя в Кудитини в област белари на Arcelor Mittal, за да вдигне завод за стомана с капацитет 6 млн. тон годишно. Според главния министър Сидарамая, правителството е одобрило предложението на дружеството за 4800 акра за създаване на стоманодобивния завод Greenfield в Карнатака през юни 2010 г. Въпреки това, до сега 2000 акра са били придобити от Съвета за индустриално развитие на Карнатака и предадени на дружеството. В отговор на въпрос от г-н Шивалингеговда законодателното събрание на щата, главният министър поясни, че предложението за придобиване на земя за друг стоманодобивен гигант, южнокорейската POSCO, е отпаднало след съпротива от страна на земеделски производители и местни религиозни ръководители в област Гадаг за придобиване на земя в Халигуди. Впоследствие, Arcelor Mittal също обяви, че оттегля предложението си за създаване на завод за стомана в Ориша. (Business Standard)
Източник: Други (24.07.2013)
 
Производството на стомана е намаляло След тежката 2012 г. за производителите на стомана в страната надеждите на сектора, че тази година нивата ще останат поне същите, са на път да не се оправдаят. Това се вижда от данните на браншовата асоциация за второто тримесечие на 2013 г. Продължаващата криза, свитото потребление и силно намаленото строителство в Европа значително ограничават пазарите на българските производители. Високите цени на електроенергията пък допълнително се отразяват на обемите на местната продукция. Като се има предвид и нестабилната политическа обстановка в страната, тенденцията до края на годината не се очертава да е по-добра. С близо 30% е намаляло производството на течна стомана през второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2012 г., показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода април - юни в страната са произведени общо 122.6 хил. тона стомана спрямо 167.9 хил. тона година по-рано. Това става на фона на забавянето на темпото, което беше отчетено в сектора към средата на миналата година. Резултатът всъщност отразява обемите на "Стомана индъстри", което остана единственото предприятие, произвеждащо течна стомана, след закриването на "Кремиковци" (останалите работят със заготовки). За миналата година заводът в Перник, който е собственост на гръцката група Viohalco, отчете двуцифрен спад на продажбите до 725 млн. лв., а загубата му нарасна над осем пъти до 41 млн. лв. Наскоро представителят на Viohalco в България Антон Петров коментира, че резултатите за първото шестмесечие на тази година не са по-добри и ръст не може да се очаква. По думите му критично за сектора ще бъде да няма ново увеличение на енергийните цени за индустрията. Подобно е положението и при производството на валцувана стомана (дълги и плоски продукти), макар че спадът там е малко по-малък. За второто тримесечие на годината трите основни производителя - "Стомана индъстри", "Промет стийл" и "Хелиос металург", отчитат общо 203.2 хил. тона продукция, което е с 14% по-малко, отколкото за същия период на миналата година. Особено сериозен е спадът при плоските продукти (ламарини), които се произвеждат само в завода в Перник, където обемите са намалели почти наполовина. При дългите продукти (профили, арматури) понижението е минимално. Около 15% по-малко са и произведените изделия от валцувани продукти (тръби), които се правят от по-малки предприятия. Там обемът достига 18.2 хил. тона за второто тримесечие на 2013 г. Причините за спада са свързани с проблемите в Европа, тъй като черната металургия е основно експортно ориентирана, а главните й пазари са именно на Стария континент. Българската индустрия обаче не е изключение. "За съжаление ситуацията е същата и в Европа, и там производството спада", каза изп. директор на БАМИ Политими Паунова. Единственият ръст в статистиката е при продажбите на вътрешния пазар, където реализираните количества се увеличават с около 10% до 51.2 хил. тона. Най-много (с над 40%) нарастват продажбите на дълги продукти. Тези числа обаче не дават много повод за радост, тъй като се дължат на изключително ниска изходна база. "Просто миналата година беше много лоша, тъй като през второто и третото тримесечие имаше нелоялен внос с източване на ДДС, което рязко сви продажбите на българските производители", обясни Паунова. Износът на продукти обаче е намалял в сравнение с година по-рано, показват данните. През второто тримесечие в чужбина са продадени общо 144.3 хил. тона продукти, или с 15% по-малко, отколкото за същия период на миналата година.
Източник: Капитал (25.07.2013)
 
Китайският стоманодобив с жестоко свръхпроизводство през първата половина 2013 Китай изпита тежко свръхпроизводство в разширяващата се стоманодобивна индустрия през първата половина на годината, въпреки усилията на правителството да го овладее. През първите шест месеца на 2013 г., производството на сурова стомана остана 390 млн. тона, със 7.4% повече спрямо същия период на миналата година, със среден дневен добив от 2.15 млн. тона, заяви главният инженер на Министерството на промишлеността и информационните технологии (MIIT), Жу Хонгрен. Към 30 юни тази година, индексът на цените на Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) спадна с 3.3% на месечна база до 98.5 пункта, което е спад с 14.7% спрямо година по-рано, поради продължаващото смъкване на цената. Данните на CISA също показаха и нарастващите рискове от недостатъчен капитал в сектора. От януари до май съотношение дълг/активи на основните китайски фирми възлиза на 69.4%, което отразява финансови трудности. В същото време, поради по-строгите икономии на енергия и емисионни норми за фини прахови частици и серен диоксид, някои предприятия са задължени да инвестират повече. (Bernama)
Източник: Други (25.07.2013)
 
Алжир влага 15 млрд. долара в желязно находище В рамките на пет години Алжир ще инвестира 15 млрд. долара в разработването на находище за желязна руда. Находището се намира в Гар Джебиле, в района на Тиндуф, който е в югозападната част на страната. Проектът е предназначен да увеличи капацитета на добива на желязо в Алжир. Експлоатацията на мината за желязна руда, която бе мечта, ще бъде реализирана и държавата е решена да започне добив, каза премиерът на страната Абделмалек Селал. Разработването на находището ще спомогне за развитието на Тиндуф, създаване на нови работни места и намаляване на вноса на желязо, добави Селал. Създадена е държавна компания, която да осъществи проучванията преди да се мине на етап експлоатация и добив от това голямо желязно находище, чиито резерви се оценяват на около 2 млрд. тона. (Nuqudy)
Източник: Други (26.07.2013)
 
Производството на стомана е намаляло След тежката 2012 г. за производителите на стомана в страната надеждите на сектора, че тази година нивата ще останат поне същите, са на път да не се оправдаят. Това се вижда от данните на браншовата асоциация за второто тримесечие на 2013 г. Продължаващата криза, свитото потребление и силно намаленото строителство в Европа значително ограничават пазарите на българските производители. Високите цени на електроенергията пък допълнително се отразяват на обемите на местната продукция. Като се има предвид и нестабилната политическа обстановка в страната, тенденцията до края на годината не се очертава да е по-добра. Единствен производител С близо 30% е намаляло производството на течна стомана през второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2012 г., показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода април - юни в страната са произведени общо 122.6 хил. тона стомана спрямо 167.9 хил. тона година по-рано. Това става на фона на забавянето на темпото, което беше отчетено в сектора към средата на миналата година. Резултатът всъщност отразява обемите на "Стомана индъстри", което остана единственото предприятие, произвеждащо течна стомана, след закриването на "Кремиковци" (останалите работят със заготовки). За миналата година заводът в Перник, който е собственост на гръцката група Viohalco, отчете двуцифрен спад на продажбите до 725 млн. лв., а загубата му нарасна над осем пъти до 41 млн. лв. Наскоро представителят на Viohalco в България Антон Петров коментира, че резултатите за първото шестмесечие на тази година не са по-добри и ръст не може да се очаква. По думите му критично за сектора ще бъде да няма ново увеличение на енергийните цени за индустрията. По-малък спад при продуктите Подобно е положението и при производството на валцувана стомана (дълги и плоски продукти), макар че спадът там е малко по-малък. За второто тримесечие на годината трите основни производителя - "Стомана индъстри", "Промет стийл" и "Хелиос металург", отчитат общо 203.2 хил. тона продукция, което е с 14% по-малко, отколкото за същия период на миналата година. Особено сериозен е спадът при плоските продукти (ламарини), които се произвеждат само в завода в Перник, където обемите са намалели почти наполовина. При дългите продукти (профили, арматури) понижението е минимално. Около 15% по-малко са и произведените изделия от валцувани продукти (тръби), които се правят от по-малки предприятия. Там обемът достига 18.2 хил. тона за второто тримесечие на 2013 г. Причините за спада са свързани с проблемите в Европа, тъй като черната металургия е основно експортно ориентирана, а главните й пазари са именно на Стария континент. Българската индустрия обаче не е изключение. "За съжаление ситуацията е същата и в Европа, и там производството спада", каза изп. директор на БАМИ Политими Паунова. Без повод за радост Единственият ръст в статистиката е при продажбите на вътрешния пазар, където реализираните количества се увеличават с около 10% до 51.2 хил. тона. Най-много (с над 40%) нарастват продажбите на дълги продукти. Тези числа обаче не дават много повод за радост, тъй като се дължат на изключително ниска изходна база. "Просто миналата година беше много лоша, тъй като през второто и третото тримесечие имаше нелоялен внос с източване на ДДС, което рязко сви продажбите на българските производители", обясни Паунова. Износът на продукти обаче е намалял в сравнение с година по-рано, показват данните. През второто тримесечие в чужбина са продадени общо 144.3 хил. тона продукти, или с 15% по-малко, отколкото за същия период на миналата година.
Източник: Капитал (29.07.2013)
 
Нова пещ ще позволи на русенска фирма да произвежда цилинрови втулки за корабни двигатели Русенската фирма МТМ ООД ще монтира нова индукционна пещ с топилен капацитет 3 тона при едно зареждане в леярната си за черни метали. Там могат да се произвеждат към 1000 тона на година отливки от черни метали. До момента в леярната на ул. "Св. Д. Басарбовски" се експлоатират 2 пещи с капацитет 0.630 тона и 1.6 тона. Монтажът на новата пещ е продиктуван от параметрите на произвежданите детайли - цилиндрови втулки за корабни двигатели с тегло до 2 300 кг. Новата пещ ще се зарежда веднъж дневно. Иначе в леярната функционира на 3 смени 250 работни дни в годината. Съществуващите пещи ще се запазят в експлоатационен режим, няма да се демонтират, но наличното технологично оборудване не позволява да се използват едновременно с новата пещ. Новите производствени мощности ще позволят на ООД-то да разшири гамата на произвежданите детайли.
Източник: RuseInfo.net (29.07.2013)
 
Бразилската стоманодобивна индустрия се развива в посока екологична устойчивост Година след влизането в сила на бразилския протокол за устойчиво развитие с дървени въглища, стоманодобивната промишленост е разработила няколко дейности, за да се изпълни този ангажимент и да си сътрудничи за постигане на екологична устойчивост. Бразилия има благоприятни условия за производство на биомаса, поради плодородните си гори и климатичните и екологични условия, които позволяват бързото развитие на растителността. Това направи от Бразилия безспорен лидер в производството на стомана с помощта на дървени въглища като редуктор на желязната руда. В момента почти 10% от бразилската стомана се получава от интегрирана с дървени въглища стойностна верига. Това предполага важни екологични предимства, като например намаляването на емисиите на парникови газове по време на производствения процес. Едно от най-важните задължения, установени в протокола за стоманодобивната промишленост е да се гарантира, че до 2016 г. 100% нуждата от дървени въглища ще бъде задоволена от засадените гори. (Strategic Research Institute)
Източник: Други (29.07.2013)
 
Слаба година за металургията Производството на метали в България е намаляло през миналата година, главно заради кризата и свитото търсене в Европа. Липсата на мерки за защита и стимулиране на промишлеността, както и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар също са повлияли за негативната тенденция след отчетените положителни данни през 2011 г. Затова и производството като цяло все още остава далече от предкризисните нива, дори и в сегментите, където се наблюдава увеличение, става ясно от прегледа "Металургията в България през 2012 г.", изготвен от Българската асоциация на металургичната индустрия, в която членуват 43 компании. Производството на стомана, където единственото останало предприятие след затварянето на "Кремиковци" е "Стомана индъстри", е намаляло с над 23% през 2012 г., като достигнатото ниво е по-ниско дори от първите години на кризата. Това е отражение на спада в целия Европейски съюз (почти 5%) в резултат на свитото потребление и намаленото търсене в секторите, които са основни потребители на стоманена продукция. Спад има и при производството на валцувани черни метали (близо 27%), където нивата отново са по-ниски, отколкото през 2009 и 2010 г. Понижение от 8.5% има при плоския прокат (ламарини), но особено голям е спадът при дългия прокат (профили и арматури) - 33.3%. И при трите фирми производителки - "Промет стиил", "Стомана индъстри" и "Хелиос металург", се наблюдава намаление от 25 до 35%. "Очакванията от 2011 г. за повишаване на производството и постепенно връщане към нивата от периода преди кризата очевидно не се оправдават през 2012 г.", се посочва в анализа. Производството на изделия от черни метали (тръби, тел, стоманени топки за смилане на руда) остава почти без промяна, като се отчита лек спад. Основните фирми в сегмента са "ПИХ индъстри", "Жити" и "Стомана индъстри". Понижение има и в цветната металургия, въпреки че тя е по-гъвката по отношение на потенциалните пазари. През миналата година производството на анодна мед е намаляло с 3.9%, а катодната мед отчита минимален ръст от 0.2%. Единственият производител на мед в страната е "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. Главната причина за понижението е плановият ремонт в предприятието, който продължи около месец и половина. Въпреки това България остава важен фактор с дял от около 14% от общото производство на мед в ЕС. След затварянето на ОЦК - Кърджали, олово от концентрат в България вече се произвежда само от КЦМ - Пловдив. Около 21% от общото производство се дължат на преработка на акумулатори и отпадъци. През последните пет години произведеното общо количество от метала бележи постоянен спад. През миналата година значително намаление (18.3%) има и в производството на цинк, отново заради затварянето на ОЦК. КЦМ обаче запазва нивото си от 2011 г. Стабилен ръст от 8.5% бележи производството на прокат от тежки цветни метали (мед, цинк, олово), а произведеният алуминиев прокат запазва нивото си от 2011 г. Най-големият производител на продукти от тежки цветни метали е "София мед", която продължава да увеличава производството си през последните години. Основните производители на алуминиев прокат пък са "Алкомет" (80% от общото количество), "Етем България" и "ПИХ индъстри". Междувременно стана ясно, че продажбите на скрап от черни и цветни метали също са отбелязали рязък спад през 2012 г. Стойността за първи път през последните години е паднала под 2 млрд. лв., а количествата се свиват с над 200 хил. тона до 1.711 млрд. тона. Това показва традиционното годишно проучване на Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 96-те най-големи компании в търговията със скрап. Няколко са причините за спада, посочват от БАР. Първата е намаляването на цените на суровините като цяло през миналата година. Основната причина обаче е отпадането от пазара на множество фирми заради рестриктивните изисквания на новия Закон за управлението на отпадъците. Според нормативната уредба фирмите трябваше да се прелицензират, да платят банкови гаранции за компанията и всяка отделна площадка, което затрудни повечето малки и средни фирми. Натискът на властите за изсветляване на сектора доведе и до спад на кражбите с 36% през 2012 г., се казва в анализа. В момента от 2400 през миналата година в България оперират 889 площадки. Има сигнали за тенденция на спад и в началото на тази година, коментира Владимир Димитров, изп. директор на БАР.
Източник: Капитал (30.07.2013)
 
Срив и в пазара на скрап, браншът в стрес след новите изисквания Общото количество на скрап, реализирано през 2012 г. е 1 711 608 тона в страната, като стойността на търгуваното количество е 1, 964 млрд. лева. Това показват тазгодишното традиционно изследване на Българската асоциация по рециклиране, позоваващо се на данни на Министерство на икономиката и енергетиката, Агенция „Митници" и рециклиращите компании и предприятия в страната. От информацията става ясно, че се наблюдава спад от 384 692 тона за 2012 г., спрямо данните от 2011 г., когато общо реализираната суровина е била 2 096 300 тона. Спад има и в реализацията на оборотите в размер на 206 млн. лева., което през 2011 година е достигнало нива от 2, 170 млрд. лева. Отрицателна тенденция в търговията се наблюдава и при стомана и чугун с около 19% (през 2011 г. реализираното количеството е било 1 940 000 тона, а през 2012 г. - 1 574 878 това), както и при алуминия - там спадът при реализираната суровина е с около 23.5% (през 2011 г. количеството е било 44 900 тона, а през 2012 г. е 34 879 тона). При другите метали - месинг, цинг и олово се наблюдава силен спад на реализираните суровини - в размер на 55% (през 2011 г. количеството е било 19 800 тона, а през 2012 г. достига до нива от 9 005 тона). Положителни тенденции се наблюдават единствено в реализацията на мед и на автомобилни акумулатори. При медта се наблюдава увеличение на реализираната суровината с около 40% през 2012 г., когато тя достига до 92 846 тона, а през 2011 г. е била 66 300 тона. Леко повишение се наблюдава и при автомобилните акумулатори. Там данните сочат, че повишението на реализираната суровина е в размер на 6% през 2012 г. и нивата достигат до 26 878, докато през 2011 г. са били на 25 300 тона. Общата тенденция е спад на обемите на реализираните суровини по всички показатели - внос, износ, потребление в страната, както и добито в страната. Като основна причина се посочва стресът в бранша, който е породен от влизането в сила на новите рестриктивни изисквания, въведени със Закон за управление на отпадъците (Обн. ДВ, бр.53 от 2012 г.), както и на дисциплинирането на компаниите, опериращи с черни и цветни метали и процесът на изсветляване на сектора. За 2012 г. се наблюдава и намаляване на цената на суровините като цяло. Като пряк резултат от тази тенденция, може да се отчете и спадът на кражбите през изминалата година, който е в размер на 36%.
Източник: Money.bg (30.07.2013)
 
Синдикати чакат съкращения на 3500 миньори заради енергийните цени Решението на енергийния регулатор за намаляване на цената на тока от 1 август удря въгледобива и ще остави 3500 миньори без работа, заявиха във вторник от миньорския синдикат към КТ "Подкрепа" след среща с министъра на икономиката и енергетиката Здрагомир Стойнев, в която участва и зам.-председателят на парламента Мая Манолова като депутат от Кюстендил. Според профсъюза дадената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) 27 процента индексация в цената на въглищата не е достатъчна, защото близо три години тарифите не са променяни. По думите на лидера на миньорите Владимир Топалов не е ясно регулаторът при какви цени на въглищата е определила тарифите за тока, но при определения енергиен микс се удря добивът. При този енергиен микс Мини "Марица Изток" ще могат да добият 17 млн. тона, което е крайно недостатъчно, каза Топалов. Квотата за производство на ток от ТЕЦ "Бобов дол" е намалена наполовина спрямо миналата година, а това означава, че всички мини в Югозападна България се затварят с изключение на открития рудник в "Бобов дол" и част от мини "Перник", обясни синдикалистът. Според него това ще доведе до съкращения на приблизително 3500 души. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обаче смята, че няма да има проблем със съкращения на работещи в мините, ако НЕК изкупува определените от ДКЕВР количества енергията. Поел съм ангажимент, че цената на въглищата ще бъде увеличена през септември, но нека първо да видим как ще тръгне новият ценови модел, каза още Стойнев. Той увери, че поскъпването на въглищата няма да повлияе върху цената на тока за бита. Трябва да се даде време на новия ценови модел в енергетиката да заработи и да се увеличи износът на ток, смята министърът. Това трябва да стане чрез намаляване на таксите за пренос. "Само износът дава възможност да бъде стабилизирана ситуацията в енергетиката. Мисля, че това решение, което е факт, е важно за стабилността на енергийната система”, заяви и лидерът на БСП Сергей Станишев. Според Стойнев новият модел на ценообразуване в сектор енергетика ще доведе до това, че повече централи ще работят и ще бъдат натоварени мощностите за разлика от предишния модел, в който определени заводски централи били изключени. Той отново заяви, че двете американски централи "Марица Изток" 1 и 3 били изразили готовност за преструктуриране на дългосрочните договори за изкупуване на енергията им, както твърдеше и предшественикът му от служебното правителство Асен Василев. Мая Манолов пък заяви, че е притеснена за ситуацията и че "твърдо решена съм всичко, което може да бъде направено така, че да не влияе на цената на ел.енергията, която касае милиони други български граждани". Според нея е възможно да се постигне баланс. Има законови процедури, с които може да се действа и след излизане на решението на ДКЕВР, смята Манолова. Тя посочи, че ДКЕВР трябва да вземе важни решения и да преценява освен икономическия, и социалния ефект на своите решения.
Източник: Медия Пул (31.07.2013)
 
Стойнев: Добивът на въглища през 2013 г. е намалял Добивът на въглища в страната е намалял с 30,7% за първите три месеца на 2013г. в сравнение със същия период на 2012 година. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на днешното заседание на парламентарната комисия по енергетиката. Според Стойнев основният проблем, пред който са изправени въгледобивните дружества у нас, е ограниченото търсене на въглища от топлоелектрически централи. „Това от своя страна се дължи на ограниченото потребление на електроенергията в страната, както и ограниченият износ на енергия", отбеляза Драгомир Стойнев. Като пример за това той посочи данни, според които основният производител на въглища – „Мини Марица Изток" през 2012 година отчита намаление с 9,6 на сто на произведените въглища. Според доклад за състоянието на енергетиката, представен от енергийния министър, общият добив на природен газ през 2012 година възлиза на 350 млн. кубически метра, което е с 12% по-малко от обема през 2011 година. През 2012 година през територията на страната са транзитирани близо 15 млрд. кубическа метра, което с 0,4% от транзитирания газ през 2011 година. Министърът на икономиката и енергетиката напомни, че с последните изменения на Закона за енергетиката, се въведе нов модел за ценообразуване, който отговаря на очакванията на потребителите. Благодарение на този нов модел, който влиза в сила от 1 август, износът на електроенергия ще бъде освободен от добавките в цената за пренос на енергията – зелената и кафявата енергия, както и от невъзстановяемите разходи. По рано днес на среща между синдикалните организации във въгледобива, министър Драгомир Стойнев и заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова, синдикатите изразиха своите опасения, че мините в Югозападна България ще бъдат затворени и ще се стигне до съкращение на миньори. Председателят на миньорския синдикат към КТ "Подкрепа" Валентин Топалов каза пред журналисти, че производството на електроенергия от ТЕЦ "Марица" 1 и 3, с договорите, които имат, единственото нещо, което може да се регламентира, е студеният им резерв. Това, което са направили, е да увеличат производството на електроенергия от въглищата, за сметка на студения резерв, но това е недостатъчно. При този микс, се предвижда, че мини "Марица Изток" ще могат да произведат въглища около 17 млн. тона, което е крайно недостатъчно, категоричен бе Топалов. „Квотата на „Бобовдол" е намалена, спрямо миналата година, което е крайно недостатъчно. Това значи, че всички мини в Югозападна България се затварят с изключение на открития рудник в „Бобовдол", и част от мини „Перник". Това ще доведе до съкращение на миньори, приблизително на около 3500 души в Югозападна България, притеснени са хората в бранша. Междувременно стана ясно, че парламентарната комисия по енергетика е възложила на Драгомир Стойнев да изготви подробен анализ на състоянието на сектора „енергетика". Председателят на комисията Рамадан Аталай обясни, че задачата на министъра е да проучи проблемите при производството на електрическа енергия, при преноса на електрическа енергия и управлението на електроенергийната система, както и механизмите на компенсиране на обществените доставки. Енергийното министерство трябва още да излезе с анализ на проблемите при разпределението на електрическата енергия и да бъдат ясно проучени сключените от производствата и централите, които са държавна собственост, както и от НЕК основни договори за доставки и продажби и за изкупуване на електрическа енергия. Обект на проучване трябва да бъде и секторът „топлоснабдяване". „Анализът трябва да се подготви и представи пред Народното събрание в срок от три месеца от датата на приемане на решението. В срок от шест месеца министърът на икономиката и енергетиката трябва да покаже разработена стратегия", посочи още Аталай. Участниците в парламентарната комисия по енергетика, които присъстваха на заседанието, приеха единодушно проекта за решение и задачата да бъде изготвен подробен анализ на ситуацията в енергетиката.
Източник: Стандарт (31.07.2013)
 
Evraz ще спре операциите си в Италия Руският производител на стомана Evraz ще спре дейността си в италианското си предприятие от 20 август най-малко до края на октомври поради неблагоприятни пазарни условия. Замразяването добавя към растящата несигурност в стоманодобивната промишленост в Италия, втората по големина в Европа след Германия, която е силно засегната от екологични разследвания и спад в търсенето, изострен от строги политики за икономии. Съоръжението в Северна Италия, управлявано от Evraz Palini e Bertoli SpA, подразделение на руската група, има капацитет да произвежда 500 хил. тона стоманени плочи от различни класове и размери на година. "(Evraz) ще следи отблизо развитието на европейския пазар на плочи и всякакви по-нататъшни решения за възобновяване ще бъдат предмет на преобладаващите пазарни условия", се казва в изявление. Evraz добави, че всички вече направени поръчки ще бъдат доставени, докато, след спирането поръчките ще бъдат насочвани към други предприятия на компанията "доколкото е възможно". (Reuters)
Източник: Reuters (31.07.2013)
 
Нови закони пазят миньорите Нова нормативна уредба ще повиши качеството на работа, здравето и защитата на миньорите. По разпореждане на икономическия министър Драгомир Стойнев се създава специална работна група, която ще предложи промени в действащите закони, чиято цел е да вмени на концесионерите да защитят максимално правата на служителите в рудодобивните предприятия. В нея ще влязат специалисти на икономическото и социалното министерство, МВР, МГУ "Св. Иван Рилски", "Минпроект" и специалисти от Българската минно-геоложка камара. "Тежкият инцидент в рудник "Ораново" показа, че има пропуски в нормативнaта уредба, чието отстраняване не търпи отлагане", категоричен е Стойнев
Източник: Стандарт (01.08.2013)
 
По-ниски банковите гаранции искат търговците на скрап По-ниски банковите гаранции за фирмите, които изкупуват метали, искат от Българската асоциация по рециклиране. До две седмици организацията ще внесе в екоминистерството предложения за промени в Закона за управление на отпадъците, съобщи председателят й Борислав Малинов. От бранша очакват предложенията да бъдат взети предвид при предвижданите промени в Закона за управление на отпадъците, заявени от министър Искра Михайлова. Асоциацията предлага вместо да се плащат сегашната банкови гаранции от 25 хил. лева за фирма и 5 хил. лева за площадка, да се определи една гаранция от 10 хил. лева - само за площадка. В момента собственик на фирма, която има площадки в София и в Пловдив например, трябва да плаща две гаранции. Според Малинов банковата гаранция от общо 30 хиляди лева за фирма и площадка е непосилна за малките и средни фирми, затова много са преминали в сивия сектор. Ако сумата се намали, голяма част от фирмите ще се върнат обратно, коментира той. Търговците предлагат още да отпадне законодателното изискване от юни догодина гражданите да предават метали само на общински площадки и то безвъзмездно. „Това е абсурден текст, породен от лобистки интереси“, коментира Малинов. Според него това изискване ще увеличи сивия сектор със 70 на сто. До момента не е изградена нито една общинска площадка, въпреки че законът е в сила вече една година, посочи той. От бранша ще предложат още заплащането на предадения скрап за суми под 1 000 лева да е в брой, а не по банков път или с кредитна карта. Подобна граница имало в Италия - 1 000 евро, а в Испания - 3 000 евро. Според Малинов има хора, които предават метални отпадъци за по 20 лева всеки ден, с тези пари се изхранват и няма да е добре, ако от тях трябва да дадат 7 лева за банкови такси. Той коментира още, че очаква и през тази година да се запази спадът на пазара на скрап. Малинов прогнозира, че процентното свиване тази година, спрямо 2012 г., ще бъде между 10 и 20%. Основните причини са намалелият брой на фирмите - до около 500 и на законните площадки за метални отпадъци - до около 900. За сравнение, през 2012 г. площадките били 1150, а през 2011 г. - около 2 300. Незаконните площадки сега са около 800. Повишават се кражбите на метали - за първите три месеца на годината ръстът е 5 на сто, предполагам, че за полугодието са стигнали 10 на сто, каза Малинов и го отдаде на дейността на незаконните площадки. След като влязат в сила промените в Наказателния кодекс и 5-6 души влязат в затвора, незаконните площадки от "сиви" ще станат "бели", заяви той. Малинов прогнозира стабилна цена на металните отпадъци през 2013 г. спрямо миналогодишната. Основните пазари, на които фирмите от бранша изнасят черни метали, са Македония, Албания, Гърция и Турция. Цветни метали се изнасят най-вече за Китай, Индия, Корея, Италия, Германия и Холандия.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2013)
 
Драгомир Стойнев: През първите три месеца на 2013 година добивът на въглища е намалял с 30,7% спрямо същия период през 2012 г. През първите три месеца на настоящата 2013 година добивът на въглища в страната е намалял с 30,7% спрямо същия период пред предходната 2012 година. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на днешното заседание на парламентарната комисия по енергетиката, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По думите на министъра - основният проблем, пред който са изправени въгледобивните дружества у нас, е ограниченото търсене на въглища от топлоелектрически централи. „Това от своя страна се дължи на ограниченото потребление на електроенергията в страната, както и ограниченият износ на енергия”, отбеляза Драгомир Стойнев. Той даде пример с данни, според които основният производител на въглища – „Мини Марица Изток” през 2012 година отчита намаление с 9,6 на сто на произведените въглища. Според доклад за състоянието на енергетиката, представен от енергийния министър, общият добив на природен газ през 2012 година възлиза на 350 млн. кубически метра, което е с 12% по-малко от обема през 2011 година. През 2012 година през територията на страната са транзитирани близо 15 млрд. кубическа метра, което с 0,4% от транзитирания газ през 2011 година. Министърът на икономиката и енергетиката напомни, че с последните изменения на Закона за енергетиката, се въведе нов модел за ценообразуване, който отговаря на очакванията на потребителите. Благодарение на този нов модел, който влиза в сила от 1 август, износът на електроенергия ще бъде освободен от добавките в цената за пренос на енергията – зелената и кафявата енергия, както и от невъзстановяемите разходи.
Източник: Агенция Фокус (02.08.2013)
 
ArcelorMittal отчете 780 млн. долара нетна загуба за второто тримесечие ArcelorMittal отчете 780 млн. долара нетна загуба за второто тримесечие на годината заради по-слабото от очакваното търсене на стомана. За сравнение, по същото време миналата година компанията излезе на печалба с 1,02 млрд. долара. Анализатори, анкетирани от агенция Dow Jones, прогнозираха, че за трите месеца до края на юни дружеството ще отчете печалба в размер на 117 млн. долара. Печалбата на компанията преди лихви, данъци, такси и амортизации се е свила с 34% на годишна база до 1,7 млрд. долара. Числото обаче почти съвпадна с очакванията на анализаторите. Продажбите на стоманодобивния гигант са спаднали с 10 на сто на годишна база до 20,2 млрд. долара, а доставките на стомана са намалели с близо 2 на сто до 21,7 метрични тона. Разходите за преструктурирането на компанията през тримесечието са достигнали173 млн. долара, а отделно 137 млн. долара са вложени в неактивните пещи в завода на компанията във Флоранж. ArcelorMittal преразгледа и прогнозите си за печалбата преди данъци, такси и амортизации през тази година, след като за четвърто поредно тримесечие отчете загуба. Очакванията са, че печалбата за годината ще бъде 6,5 млрд. долара, докато предишната прогноза беше за 7,1 млрд. долара. От компанията смятат, че второто полугодие ще бъде по-силно, а търсенето на стомана ще доведе до 2% ръст на доставките. Очаква се също така доставките на желязна руда да нараснат с 20%, а разходите на дружеството да намалеят. Компанията сви производствения си капацитет, намали дивидента, продаде активи за милиарди долари и набра 4,3 млрд. долара от нова емисия права, за да може да изплати дълговете си, заради които рейтинговите агенции понижиха оценките си за нея до неинвестиционни равнища. Заради слабото търсене на стомана пред проблеми и сериозно свиване на маржовете се изправят и останалите производители на стомана. (http://www.deccanchronicle.com)
Източник: Други (02.08.2013)
 
Световният добив на неръждаема стомана ще удари нов рекорд с 36.4 млн. тона през тази година Световният добив на неръждаема стомана се очаква да удари нов връх от 36.4 млн. тона през тази година, с 2.9% повече от рекорда, поставен миналата година, според консултантската компания MEPS International. "[Въпреки че] неръждаемата стомана на развитите пазари като ЕС, САЩ и Далечния Изток са под предкризисния пик от 2006 година, китайското производство скочи над три пъти оттогава," заявиха от MEPS. Добивът в повечето части на света се очаква да има или умерен растеж или свиване през 2013 г., но китайското производство се очаква да достигнат над 17 млн. тона, което е увеличение от 7% на годишна база. В същото време, другите производители на стомана в Далечния изток, с изключение на Япония, намаляват добива в отговор на китайската конкуренция. "С приглушено търсене в страната и на традиционните пазари за износ, производство в Тайван и Южна Корея се очаква да се намалее тази година, в сравнение с 2012 г.", обявиха от MEPS. "Ситуацията в Япония се подобрява леко и се очаква незначително увеличаване на суровата неръждаема стомана, за да достигне общо над 3.1 млн. тона". (Base Metals News)
Източник: Други (05.08.2013)
 
Стоманопроизводителите в САЩ търсят защита срещу европейските продукти Група стоманопроизводители от САЩ е поискала от правителствения търговски представител да се намеси, за да защити местните производители от нарастващия внос на стоманени продукти от Европа. Американските производители са все по-притеснени през последните няколко години от притока на стомана от чужбина, който се засили поради разрастващото се световно свръхпредлагане. Миналия месец група от американските производители на тръби стартира един от най-големите случаи на търговията със стомана от години с искане от Международната търговска комисия на САЩ да спре наплива на дъмпингови продукти от девет страни. Тази седмица, Асоциацията на производителите на стомана (SMA), която включва някои от най-големите в света като Nucor и ArcelorMittal, призова американския търговски представител да предприеме дипломатическа инициатива за ограничаване на вноса на нарязани по дължина стоманени плочи и други продукти. SMA казва в писмо до Майкъл Фроман, главният преговарящ на САЩ и съветник на президента по търговията: "Европейските правителства трябва да бъдат насърчавани да предприемат мерки за ограничаване на собствените си излишни стоманодобивни мощности." (Reuters)
Източник: Reuters (05.08.2013)
 
Миньори излязоха на протест заради страха от съкращения Под заплахи за съкращения и протести премина вчерашният ден на национален траур за част от миньорите. "В "Мини открит въгледобив" в Перник предстоят съкращения, които са неизбежни", обяви зам.-председателя на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Николай Спасов и добави, че става дума за около 100 души. Причината е, че ТЕЦ "Бобов дол", който купува въглища от предприятието, работи на минимални мощности. "Изкупната цена на електроенергията е намалена и истината е, че нашите въглища не са изгодни за бобовдолската централа", каза Спасов. Той обясни, че въглищата се добиват по т.нар. открит способ, но плитките пластове вече са изчерпани и това налагало да се работи на по-големи дълбочини. Това обаче допълнително оскъпява продукцията. В "Мини открит въгледобив" ще бъдат орязани и заплатите. Според зам.-шефа на дружеството Васил Марков единственото спасение е износът, който да налее свежи пари. На протест срещу съкращенията излязоха и работниците от ТЕЦ "Бобов дол", които във вчерашния ден на траур за загиналите миньори в Ораново изразиха съпричастност към трагедията. На мълчалив протест те изразиха несъгласие с намалените им заплати и вървящите в момента съкращения в теца, съобщи БНТ. 186 работници са получили предизвестията си за съкращение заради намаления обем на работата. Междувременно лекарите, извършили аутопсията на двамата миньори, открити на 2 август, обявиха, че те са починали от задушаване, т.е. веднага след срутването на калната маса, която отне живота на общо петима миньори.
Източник: Сега (06.08.2013)
 
Готвят се съкращения в "Мини открит въгледобив" - Перник В "Мини открит въгледобив" в Перник предстоят съкращения, които са неизбежни, съобщи в понеделник синдикалният лидер в предприятието и зам.-председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Николай Спасов. "ТЕЦ "Бобов дол", на който подаваме въглища работи на минимални мощности, изкупната цена на електроенергията е намалена, и истината е, че нашите въглища не са изгодни за бобовдолската централа“, каза той. “Въглищата се вадят по открит способ, плитките пластове вече са изчерпани и сега се работи на по- големи дълбочини, което оскъпява продукцията", обясни Спасов. Той съобщи, че в понеделник ще се проведе среща, по инициатива на ръководството на "Мини открит въгледобив" спредставители на всички поделения в предприятието и на миньорските синдикати. Заради готвените уволнения на 100 души и предстоящо орязване на заплатите на останалия персонал, миналия петък около 200 работници във въгледобива в Перник излязоха на протест. Според зам.-директора на мината Васил Марков, предприятието може да се спаси, ако се осигури износ.
Източник: Медия Пул (06.08.2013)
 
Предвиждат финансиране на общински площадки за скрап По ос "Управление на отпадъците" в оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. са предвидени специални мерки за финансиране на изграждането на общински площадки за безвъзмездно предаване на скрап. Това стана ясно от коментарите на заместник-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев пред журналисти. "Очевидно е, че към този момент, може би в тази част приложението на закона не е задоволително, но сами трябва да си дадем сметка, че това е свързано и със значителни инвестиции в изграждането на съответната инфраструктура”, коментира Георгиев. Според действащия Закон за управление на отпадъците (ЗУО)от средата на следващата година ще бъде забранено предаването на скрап от физически лица срещу заплащане и това ще може да се осъществява само безвъзмездно, на общински площадки. По думите на заместник-министъра ще се пристъпи към промени в ЗУО след анализ на изпълнението и приложението на закона. "Надяваме се този анализ да бъде извършен през септември, съобразно резултатите ще пристъпим към последващи законодателни промени”, отбеляза той. Според него проект за изменение на закона може да се очаква в края на годината или началото на следващата. Запитан дали е основателно искането на търговците на скрап за намаляване на банковите гаранции, определени в закона, заместник-министърът посочи, че това ще се реши след експертен анализ. "Доколкото разполагам с информация, този бизнес все пак работи”, допълни той. (inews.bg)
Източник: Други (06.08.2013)
 
Въгледобивът в България върви към фалит, според КТ "Подкрепа" Сектор въгледобив в България върви към фалит. Борбата срещу ВЕИ мощностите е неравностойна и ако нещо не се промени спешно, Tова заяви Златомир Топалов, председател на синдикалната организация на миньорите на пресконференция в сградата на КТ „Подкрепа". В момента всички мини работят на загуба, а обещаното от министъра на икономиката за цената на въглищата продължава да се отлага, макар да е абсолютно наложително, обясни Топалов. Той не се съгласи с изказването на Стойнев от парламентарната трибуна преди дни за "хляб срещу смърт" и посочи, че ситуацията е по скоро „глад и мизерия" срещу големия риск. В цели региони, единственият поминък са мините. В момента навсякъде започват процедури по съкращения и намаляване на разходите, което най-често пряко се отразява върху условията за безопасен труд и увеличение на риска от злополуки посочи Топалов. Той бе категоричен, че ако се продължава така, протестите в бранша са неизбежни и наесен ще се състоят с пълна сила. По думите му, 80 хиляди души са свързани пряко с въгледобива, а наетите миньори са 18 хиляди. Напрежението в бранша е голямо и в момента се обсъждат възможните форми на протест. Владимир Топалов настоя, че хората не искат по никакъв начин да бъдат използвани за политически цели „Не ни устройва да махаме тези или онези, имаме конкретни искания" дебело подчерта той. По думите му, пиене на кафета в мините, което по някакъв начин да се съчетае с подобни действия пред парламента не е желан вариант. Не искаме някой да ни оцветява, а искаме решение на проблемите, коментира той и добави, че кога и дали да има предсрочни избори не вълнува бранша, а го вълнуват конкретни стъпки, които биха го спасили. Според Топалов, ако не се намери начин ТЕЦ-овете да работят в нормален режим, въгледобивът категорично върви към съдбата на уранодобива и сценарият за фалит не е само в неговата глава, както са го обвинили. Законът в момента е изцяло на страната на ВЕИ производителите, на тяхна страна са и доста депутати и лобито е много силно. Тяхната продукция задължително се изкупува, те не търсят пазар, коментира синдикалистът и още веднъж припомни, че у нас са инсталирани почти 2000 мегавата зелени мощности, а по график, според европейските ни споразумения трябва да са към 300 в момента. Преди да фалира обаче малко ще се сбием, обеща от своя страна лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев и добави, че това е хлябът за десетки хиляди хора. Решение на проблема с тежкото състояние на въгледобива според Топалов трябва да се търси в посока износ на енергия от американските ТЕЦ-ове към Турция. За целта, България, трябва да обсъди и да извоюва разрешение от ЕК за износ към южната ни съседка. Той бе категоричен, че турците имат огромно търсене и ако страната ни договори спрямо договорите си с американските ТЕЦ-ове, изкупуване на тяхната енергия от страна на турската държава, това би освободило родния микс от скъпата енергия на американските ТЕЦ-ове, а освен това би спасило въгледобива. В противен случай, ако секторът фалира, това ще доведе до огромни увеличения, според техни изчисления с около 70 % на цената на тока за всички български граждани. Преди темата за въгледобива, от КТ "Подкрепа" запознаха журналистите с два случая на спечелени битки срещу работодатели, дискриминирали синдикални организации и направили опит за спирането на обединение на работниците във фирмата. Синдикатът посочи два случая - в IBM България, където работят 600 души и в Yazaki България, където работят над 3000 души. Макар и след тежки битки, комисията по дискриминация и съдът са застанали на страната на синдиката, подчерта Константин Тренчев. Той призова хората да разберат, че трябва да имат смелост и кураж да се борят за правата си. „Ако в Ораново работниците имаха този кураж да кажат, че при тези условия не може да се работи, може би днес нямаше да преживяваме тази трагедия. Трябва да преборим страха" настоя Тренчев.
Източник: Money.bg (07.08.2013)
 
Повече внос на желязна руда, по-високи разходи за индийски производители на стомана Индийското слабо вътрешно търсене не е като да няма пазара на стомана, но определени условия, някои контролируеми, други не толкова, започват да взимат жертви. По-голямата част от тях са проблеми с придобиването на земя, минната забрана, и т.н. Някои от водещите световни производители на стомана като ArcelorMittal и Posco наскоро решиха да се откажат от проекти на стойност 12 млрд. долара в Индия (защо няма значение). Но това, съчетано със забавянето на строежите на Tata Steel Ltd и други, ще повлияе неблагоприятно на новата цел за добив на стоманени продукт до 2020 г. Според доклад на Bloomberg, това може да намали целта на страната за 2020 г. от 200 млн. тона с една четвърт. А скоро може да бъде понесен и още един удар. Според доклад на Economic Times, Индия може да се превърне в нетен вносител на желязна руда за първи път, защото ограниченията върху добива и по-строгите екологични норми намаляват продукцията. (MetalMiner)
Източник: Други (07.08.2013)
 
Въглищата поскъпват от септември, проверяват всички мини в страната Септември месец ще има повипение на цената на въглищата, заяви пред Нова телевизия министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Необходимо е да се вдигне цената на въглищата, тъй като три години и половина цената им не само че не е увеличена, тя е намалена, може би с цел да се фалира "Мини Марица Изток", обясни министърът. Стойнев в категоричен, че в "Мини Марица Изток" няма да има съкращения, работниците ще си получават редовно заплатите и ще има увеличение на цената на въглищата. Секторът трябва да се реформира, защото не е нормално аз като министър да определям цената на въглищата. Енергийният министър отново отбеляза, че заварва система, в която само през последните години дълговете са се увеличи с 1.5 млрд. лева. Прави се проверка на абсолютно всички концесии в МИЕ, те са 491 и тези, които имат нарушения с годишния работен проект, както бе при мина "Ораново", при случай че не са плащали концесионни възнаграждения, ще бъде издадена заповед за спиране на концесията. Стойнев обаче уточни, че спиране на концесия не означава прекратяване на добива, концесионерът поддържа мината в добро състояние, няма право да уволнява работниците и трябва да изпълни всички изисквания по годишния работен проект. За АЕЦ "Белене", Стойнев коментира, че парламентът е замразил проекта, тоест министерството няма инструменти, които да водят до реализация на проекта.
Източник: Дарик радио (08.08.2013)
 
Стойнев: В „Мини Марица-изток” няма да има съкращения В „Мини Марица-изток” няма да има съкращения, миньорите ще си получават редовно заплатите и ще има увеличаване цената на въглищата. Вече има рязко увеличение на износа на ток. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. По думите му отрасълът трябва да бъде изцяло реформиран и либерализиран, защото не е нормално министърът да определя цената на въглищата. От миньорския синдикат на КТ "Подкрепа" заплашиха с протест, тъй като ниската цена на въглищата води до загуби на минните компании и съкращаване на персонал. Според тях в близките дни ще бъдат освободени над 3500 души. Министър Стойнев изрази учудване от позицията на синдиката. Според него те са променили мнението си буквално за дни, след разговорите им в събота. По думите му мощностите на ТЕЦ-овете били максимално натоварени заради увеличения износ и търсенето на въглища е голямо. Това е станало възможно след понижението на такса пренос. През юли месец износа на електроенергия е 640 мегавата за 1 час, днес се очаква да бъдат 1600 мегавата, миналото денонощие приблизително са изкопани 90 хиляди тона въглища, отчете министър Стойнев. „Моята задача в момента е да спася системата, да успокоя всички, след което трябва да има конкретни реформи. Или правим стъпка назад, за да спасим системата, или потъваме всички заедно”, заяви Драгомир Стойнев. Според него предприетите първи стъпки вече дават резултати – намаление цената на електроенергията с приблизително 5% за бита и индустрията, отпушване на износа на електроенергия, вдигане на добива на въглища. Прави се проверка на абсолютно всички концесии в МИЕ, те са 491 и предупреждавам всички концесионери, че тези, които имат нарушения с годишния работен проект, както бе при мина "Ораново", при случай че не са плащали концесионни възнаграждения – ако има нарушения аз ще издам заповед за спиране на концесията, каза още Стойнев. Той обаче уточни, че спиране на концесия не означава прекратяване на добива, концесионерът поддържа мината в добро състояние, няма право да уволнява работниците и трябва да изпълни всички изисквания по годишния работен проект.
Източник: Струма - Благоевград (08.08.2013)
 
Продават цистерни на ОЦК Обявиха още един търг за разпродажба на имущество на ОЦК Кърджали. Частен съдебен изпълнител е насрочил за 30 август публична продан на 49 жп цистерни на бившия металургичен комбинат. Искът е заведен от кредитори на ОЦК. Продаваните цистерни са с начална цена от 20 хил. до 43 хил. лв., а общата им стойност е над 1,7 млн. лв. През 2012 г. и началото на 2013 г. бяха продадени сгради и движими имущества от заводското оборудване на ОЦК за над 18 млн. лв., чийто собственик стана фирма "Хармони 2012".
Източник: Стандарт (08.08.2013)
 
Значителни съкращения в Gerdau Gerdau Ameristeel обяви съкращението на 100 работници и служители в края на този месец, поради "временно спиране" на стопилния цех Cambridge. Спирането беше оправдано с по-бавно от очакваното възстановяване на световната икономика и на вноса на северноамериканския стоманен пазар. "Имаше рязък ръст на вноса от страни като Китай, Турция и Мексико, което наистина засегна източния канадския пазар, и затова трябва да се оцени най-рентабилния начин да се отговори на нуждите на клиентите и да се произвежда безопасно и ефективно", заяви Филип Бел, директор на външната комуникация и обществените дела в Gerdau. "Турция е в състояние да вземе скрап от САЩ, да я обърне в стомана и да я транспортира обратно през Атлантическия океан в САЩ и Канада. Фактът, че могат да направят всичко това и все още да подбиват нашите цени подчертава колко сериозна е ситуацията." Според изявление на стоманолеяри профсъюз, шест други северноамерикански предприятия на Gerdau също ще бъдат засегнати от съкращения. (Cambridge Times)
Източник: Други (08.08.2013)
 
Държавата въвежда по-ясни правила за мините Три седмици след трагедията в мина "Ораново" и след като стана ясно, че концесионерът там не е имал одобрен годишен работен проект, държавата реши да въведе малко ред в процедурата. По закон нито едно добивно предприятие не може да работи без такъв документ. Тъй като обаче няма фиксирани срокове нито за подаването на плановете, нито за одобряването им, много мини работят без тях поне през част от годината. Този проблем би трябвало да се разреши с наредбата за изискванията към работните проекти на компаниите в сектора, която беше публикувана за обществено обсъждане в началото на седмицата. Документът определя какво трябва да съдържат плановете, както и в какви срокове трябва да се подават и да се одобряват от икономическия министър. Любопитното в случая е, че такава наредба трябваше да бъде изготвена още преди години. Това е предвидено в чл. 85 от Закона за подземните богатства, според който "изискванията към обхвата и съдържанието на проектите... както и условията и редът за съгласуването им с компетентните органи се определят с наредба на Министерския съвет". Самият закон е приет през 1999 г., а в края на 2010 г. претърпя основна ревизия. Едва сега обаче дойде време държавата да изпълни изискванията му. Наредбата засяга както компаниите, които добиват подземни богатства, така и тези, които се занимават с търсене и проучване. С нея се въвеждат изисквания и към цялостните работни проекти, които се одобряват при започване на работа на дадено находище. По отношение на годишните планове концесионерите на мините ще трябва да представят информация за това в кои участъци точно ще се работи, какви технологии ще се използват, какви инвестиции и в какво ще бъдат направени. Проектът трябва да определя също мерки за безопасни условия на труд, да посочва как ще се действа в случай на аварии, как ще се гарантира опазването на околната среда и т.н. Ако се наложат промени през годината, те също ще трябва да бъдат одобрени от икономическия министър. Най-важната промяна обаче, която идва с наредбата, е, че вече има срокове, в които проектите трябва да се подават и одобряват. В момента такива няма и процедурата на практика може да продължава вечно. В същото време мините не могат да спрат работа, докато чакат одобрение, и затова често изпадат в нарушение на закона. "От дългия опит, който имам в "Мини Марица-изток", знам, че като изпратят плана си в София, чакат един месец, след което им го връщат и им казват да го доработят. През това време мината работи, тя не може да спре", каза председателят на миньорската федерация към КНСБ Валентин Вълчев. Сега концесионерите ще бъдат задължени да внасят годишните си работни проекти за съгласуване в икономическото министерство до 15 ноември предходната година. Министърът пък ще е длъжен да им отговори в срок от 45 дни.
Източник: Капитал (09.08.2013)
 
Британските предприятия ще са засегнати най-тежко, ако Corus уволни работници Британската преработваща промишленост се готви за още една мрачна седмица на фона на слуховете, че англо-холандският производител на стомана Corus ще съкрати 3500 човека. Corus вече въведе шестмесечен спад на производството си и съкрати 400 работни места в дистрибуторското си звено. Днес бе съобщено, че компанията планира да намали работната си сила с още 3500 човека, въпреки че това не се очаква да доведе до закриване на нито един от четирите предприятия във Великобритания в порт Талбът, Тийсайд, Скънторп и Родъръм. Corus, който е собственост на Tata Steel, отказа коментар, а говорител на профсъюза Community го окачестви като "преждевременни спекулации". За компанията в Обединеното кралство работят около 24 хил. души, които се очаква да понесат удара от всякакви съкращения. (The Guardian)
Източник: Други (09.08.2013)
 
Миньорите искат с 40% по-скъпи въглища през 2014 г. За увеличение с около 40% на цената на въглищата от "Мини Марица Изток" преговарят миньорите с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Как ще се отрази това на цената на тока предстои да се разбере, тъй като все още не е ясно с колко ще стартира поскъпването на суровината през септември. Според уговорките на миньорите със Стойнев цената на въглищата от държавната "Мини Марица Изток" ще расте поетапно, като най-вероятно тя ще се вдига на всяко тримесечие, докато не достигне в края на 2014 г. пазарната си стойност. За това съобщи Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. В момента цената е 71.50 лв. на тон условно гориво (т.у.г.), а реалната цена според изчисленията на миньорите по формула, дадена от държавата, е между 104 и 108 лв. Стойнев вече обяви през миналата седмица, че от септември ще има увеличение. Така въпросът, на който министърът трябва да отговори, е не само дали ще има последващо увеличение и до какви стойности е планирано то да продължи, но и как това ще се отрази на цената на тока. Като принципал на мините, министърът на икономиката и енергетиката може да променя цената на въглищата със заповед, без да е необходимо това да се одобрява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). През пролетта по предложение на тогавашния служебен министър Асен Василев работна група изработи няколко варианта за поскъпване на въглищата и ефекта им върху цената на тока. Тогава бяха разработени три сценария – при цена от 88, 94 и 99.30 лв. на т.у.г. При третия вариант, разчетен на 22 млн. тона добив за 2013 г., мините излизаха на нулата в края на годината – т.е. без никаква печалба, но и без загуба. Отражението на разиграните варианти върху цената на тока тогава даваше според изчисленията на работната група увеличение в порядъка на 2.5-3.5%. Обсъжданите сега варианти отново са три и в публичното пространство вече излезе информация за обсъждано увеличение от 3 до 18.50 лв. – което вероятно е за септемврийското увеличение, защото дори при цена от 90 лв. за т.у.г. миньорите твърдят, че ще продължат да работят на загуба. Според Валентин Вълчев увеличението на първия етап през септември няма да е толкова голямо и няма да се отрази на крайния клиент, тъй като централите ще поемат разликата. През новия регулаторен период, който започна от 1 август, от ДКЕВР определиха по-висока изкупна цена на енергията от ТЕЦ "Марица Изток 2". През миналия период цената беше 39.04 лв., а сега е 40.32 лв. за мегаватчас (към нея се добавя и 22.82 лв/Мвтч за разполагаемост). Това вероятно е направено, за да се компенсира първоначалното предстоящо увеличение на цената на въглищата. Интересно е обаче дали в ценовия модел на ДКЕВР има достатъчно резерви, за да не се промени цената на тока при последващо поскъпване на въглищата. Ако действително до края на 2014 г. въглищата поскъпнат с 40%, не е ясно как ще се запази постигнатото от ДКЕВР намаление на цената на тока с 4%, в което и без това енергийни експерти виждат редица капани (като например заложените в модела прекалено високи приходи от продажби на въглеродни емисии). Според миньорите запазването на настоящата цена води въгледобива в маришкия басейн към фалит и само до края на годината загубите от по-ниската цена ще бъдат около 120 млн. лв. Цената на суровината беше намалена през 2010 г. от 74.56 на 71.50 лв. за т.у.г., което тогава беше обявено като временна мярка за намаляване цената на тока. Четири години по-късно цената е същата и от "Мини Марица Изток" твърдят, че работят на загуба, която според тях е в порядъка на 3.50 – 4 лв. на тон (разликата между метричен и условен тон гориво може да се види в карето). При тези условия повишеното потребление и износ на ток през август всъщност не са толкова добра новина за дружеството, защото това генерира допълнителни загуби за тях - при това в ситуация на финансова криза и неизплатени задължения от централите. Последните две години бяха добри във финансово отношение за "Мини Марица-изток", но през миналата приходите започнаха да се свиват, а печалбата се сви от 18.7 млн. лв. на 5.3 млн. лв. Тенденцията се запази и в началото на тази година заради по-слабото потребление и производство. От началото на годината в "Мини Марица Изток" са изкопани 11 млн. тона въглища, като до края на годината се очаква те да достигнат 22 млн. тона. За сравнение през 2011 г. в комплекса добивът достигна рекордните 33 млн. тона, а през 2012-та – 30 млн. Оптималното съотношение между персонал, инвестиции и цена на въглищата за открития рудник се постига при добив на минимум 25 млн. тона, като проектната мощност е до 35 млн. тона. Според Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара, падне ли добивът на една мина под минималния, тя продължава да работи на загуба и започват да се правят компромиси. В тази връзка Валентин Вълчев отбелязва, че в добрите години на "Мини Марица Изток" инвестициите за безопасни условия на труд са били в порядъка на 10-15 млн. лв., докато сега на година по това перо се инвестират по 2-3 млн. лв. Цената на лигнитните въглища се определя за всяка календарна година по методика за ценообразуване, разработена през 2001 година от "Делойт България". Актуализацията на продажната цена на въглищата, съгласно тази методиката, се извършва в зависимост от публикувани към 30 септември на текущата година статистически показатели и коефициенти на Националния статистически институт и Европейската централна банка. Във формулата влизат стойности като българския инфлационен индекс на потребителските цени, средна работна заплата за страната, индекс на цените на производителите в страните членки на еврозоната, среден междубанков валутен курс лев/щ.д. за 12 месеца, цената на въглищата на борсите и т.н. Чрез заложените в методиката коефициенти за ефективност министърът на икономиката и енергетиката може да влияе върху крайната продажна цена на въглищата в зависимост от политиката на държавата в сектора. Проблемът с т.нар. пазарна стойност на въглищата е, че тя има смисъл само до толкова, доколкото централите ще могат конкурентно да продават електроенергия на българския пазар. При рязко вдигане на цената, износът може да стане труден и те отново да са принудени да работят с по-нисък капаците и съответно да купуват по-малко въглища (и синдикатите ще настояват за поредно увеличение на цената, което да покрие по-малки добив). Когато в България се говори за цена на въглищата, обикновено се има предвид цената на суровината, добивана в "Мини Марица Изток". От една страна това е най-голямата мина в страната, която има 90% дял от въгледобива. Освен това тя е държавна и цената се определя със заповед на министъра. Останалите мини са частни и принадлежат, заедно със снабдяваните от тях ТЕЦ-ове, към общ холдинг, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки. Там цената на въглищата е по-висока, но въпреки това централи като ТЕЦ "Бобов дол" в последно време свалиха цените, с което успяват да взимат поръчки на АЕЦ "Козлодуй" на свободния пазар, а вероятно ще успеят да спечелят търговете и за студения резерв, който досега беше гарантиран най-вече за ТЕЦ "Варна" (която внася украински и руски въглища).
Източник: Капитал (12.08.2013)
 
Кой е Красимир Михайлов "Бизнесмен" от началото на прехода, когато се случи първоначалното натрупване на капитали", така министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев описа сочения за собственик на рудник "Ораново" Красимир Михайлов, известен още като Паргов. В първите няколко дни след трагедията от 16 юли, докато Стойнев и министърът на труда Хасан Адемов спят в гр. Симитли, за да наблюдават спасителната операция отблизо и да помагат, с каквото могат, Михайлов дори не се появява. Първите, които го виждат, са служителите във второ полицейско управление в Благоевград, след като по искане на прокуратурата е обявен за национално издирване. "На първата секунда знаех за аварията, но аз нямам работа там, защото само ще преча. Колко народ се изредиха на мястото на трагедията да правят черен пиар с трагедията на хората... Някои хора, които са от Симитли, но не знаят дори входа на мината, направиха точно това. За думите на министър Драгомир Стойнев, че ще преразгледа концесионния ми договор за рудник "Ораново", искам да му кажа, че му го подарявам. Нека дойде и развива той българската енергетика", заяви Михайлов на излизане от управлението. Той твърди, че за осем години е инвестирал над 20 млн. лв. "Загубите за същия период възлизат на 5 млн. лв." Странен коментар на фона на различни оценки на експерти, че от 2005 г. досега той не е вложил почти нищо в мината, платил е концесионната такса на държавата само за половин година и на практика няма какво да губи. След поредната трагедия в рудника става все по-ясно, че бъдещата му експлоатация би била възможна едва след много инвестиции, а според някои анализи на експерти по въгледобив - дори невъзможна (вижте тук) Единствените, които твърдят, че са го виждали край мината в Ораново в последните дни, са спасителите от Бобов дол, че дори два пъти. Те обаче работят и за рудниците, собственост на Христо Ковачки - човекът, с когото Михайлов-Паргов също преплита интереси. Жителите на по-малките села край Благоевград и Симитли твърдят, че работниците в "Ораново" на последните няколко вида избори са задължавани да осигуряват определен брой гласове за ЛИДЕР. Управителят на мината Валери Манов е общински съветник от същата партия и регионален лидер за Благоевградско. Според публикация на Капитал Daily в националната стратегия за развитие на минната индустрия е записано, че към частното холдингово дружество "Въгледобивна компания" (сред чиито собственици е Никифор Вангелов - зет на Ковачки) спадат "Открит въгледобив", "Въгледобив Бобов дол", мините "Бели брег", "Чукурово" и "Станянци", мина "Черно море", "Балкан 2000" в Твърдица и мина "Ораново". Компанията на Михайлов е съакционери в "Консорциум Енергия МК" с минните компании, контролирани от Ковачки. Консорциумът е собственик на ТЕЦ "Бобов дол". Друг интересен факт е, че първоначално "Мини Бобов дол" са взети под наем от "Балкан МК Ораново", които по-късно трансферират част от активите към фирми, свързани с Ковачки. Красимир Михайлов е управител и мажоритарен собственик на капитала на "Енергетик 2004" - дружеството е собственик на "Балкан МК" (с управител отново Михайлов), а то от своя страна - на концесионера "Пирин Ораново". Работниците в мината твърдят, че той се представлява от Станислав Тасев, племенник на Михайлов, който има пълномощно да управлява оперативно, като например подписва заповедите за заплати. Всъщност концесията за добив на въглища от "Ораново" е придобита на 7 февруари 2005 г. именно от "Балкан МК", която месец по-рано приватизира рудника, а впоследствие е прехвърлена на "Пирин Ораново". "Още по-дразнещо от неплащането на таксите е разбирането, че е нормално да се погазва законът", коментира по повод трагедията в Ораново министър Стойнев. В последните 20-ина години според различни публикации в медиите Михайлов демонстрира такова поведение. Въпреки че е получил концесията по времето на правителството на НДСВ и ДПС, от три независими източника неофициално се твърди, че той е бил близък до среди в БСП в края на 90-те, когато председател на партията беше Георги Първанов. Междувпрочем родом от същия пернишки регион, в който е бизнесът на Михайлов. Според публикация във в. "Политика" от 2006 г. по време на събора в радомирското село Радибош тогавашният президент е договорил с Михайлов възможността да складира боклука на София в мина "Иван Русев", която той взел под наем. В средата на 2006 г. Първанов наистина предложи столичната смет да се извозва в рудника. Последният скандал, месеци преди инцидента в Ораново, е свързан със сметопочистването на гр. Радомир. Кметът на града Пламен Алексиев развали договора с фирма "Мес Ко ММ5" (също свързана с Красимир Михайлов) в края на 2012 г. заради непосилната по думите му цена от близо 2 млн. годишно за местния бюджет. На практика той спря да плаща, а фирмата едностранно прекрати отношенията с общината. Договорът беше сключен през 2009 г. от предишния кмет за срок от 10 години на обща стойност 15.720 млн. лв. без ДДС. Алексиев отказа коментар за "Капитал", Михайлов не беше открит на мобилния си телефон. В годините назад една от първите публични появи на Красимир Паргов, според различни публикации е като един от собствениците на фалиралата по-късно Добруджанска банка. По-късно интересите му са предимно в животновъдството - той участва в приватизацията на месокомбината в Перник, през 2005 г. се е регистрирал като земеделски производител за отглеждане на едър рогат добитък в село Прибой, има завод за фураж в съседното село Александър Димитров, притежавал е и свинекомплекса "Кембъроу" в благоевградското село Зелендол. Към 1998 г. той притежава месокомбината в Добрич и най-големите свинекомплекси в региона. През 2000 г. беше прострелян в крака в района на радомирското село Прибой. По непотвърдена информация Михайлов живее в къща край язовир "Извор", близо до едноименното село. Край водоема има множество табели, на които пише "Язовирът е частна собственост. Забранено е къпането и риболова". От "Напоителни системи" казаха за "Капитал", че язовирът е отдаден под наем на "Мес Ко ММ5" като "рибностопански обект" през 2012 г. за срок от три години. Няма право да строи или преподава части от имота, както и да пречи на напояването. В никакъв случай не е частна собственост и не може да бъде. Преди месеци в. "24 часа" писа, че Михайлов е заградил общински път край язовир "Пчелина". Паргов е бивш президент на футболния клуб "Миньор" - Перник, прочул се с това, че тероризирал играчите.
Източник: Капитал (12.08.2013)
 
Проблеми на ThyssenKrupp със Steel Americas Натискът върху ThyssenKrupp да укрепи баланса си чрез нов капитал расте, след като преговорите за продажбата на губещите му стоманодобивни заводи в Америка се бавят. Символът на немската индустриална мощ ThyssenKrupp се опитва от над година да продаде предприятията си в Бразилия и американския щат Алабама, заедно известни като Steel Americas. Тримесечните резултати се очакват тази седмица, но не се задава споразумение въпреки целите за сделка до края на септември. Колкото са по-дълги преговорите, толкова повече намаляват ползите от евентуална продажба заради загубите в Steel Americas. Те са над половин милиард евро само през първата половина на финансовата година на ThyssenKrupp. ThyssenKrupp подчерта, че все още разполага с 8 млрд. евро кеш и неусвоени кредитни линии, но анализатори казват, че резултатите от третото тримесечие може да покаже, че е в нарушение на някои споразумения за заем, свивайки допълнително наличните средства. В края на март, фирмата имаше 5.3 млрд. евро нетен дълг и собствения му капитал се сви, което накара Moody да намали кредитния рейтинг до "junk" по-рано тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (12.08.2013)
 
130-тонен колесен товарач Caterpilar заработи в "Асарел Медет" Дилърът на Caterpillar "Елтрак България" достави за "Асарел Медет" АД колесен товарач САТ 993К с обем на кофата 13 куб. метра. Над 134-тонната машина на стойност над 4 млн. лв. е втората по големина (след 994Н) в портфолиото от товарачи на Caterpillar. Тя ще работи в най-производителната медна мина в България на 3 смени, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. В края на миналия месец, на официалната церемония по пускането на САТ 993К в експлоатация, д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел Медет" АД, съобщи, че в рамките на 24-годишното партньорство между двете компании са доставени 21 машини Caterpillar на обща стойност над 20 млн. лв. Модернизацията на целия технологичен цикъл в дружеството е наш приоритет, чрез който инвестираме в бъдещето. Настоящата инвестиция е една малка част от планираните 83 млн. лв. за изпълнение на програмите ни за устойчиво развитие през 2013 г., допълни Цоцорков. 993К е произведена в завода на Caterpillar в Аурора, Илинойс, САЩ, за 7-8 месеца. За България тръгва от пристанище Хюстън на 16 март 2013 г., натоварена на кораб в 19 колета, съдържащи базовата част на машината, кабината за оператора, предпазната рамка за кабината, перилата, калниците, гумите с джантите, осветлението и др. Пристига на пристанище Бургас около месец по-късно. До "Асарел Медет" е превозена на композиция от влекач и специализирано транспортно ремарке с товароподемност от 100 т и на още 4 други камиона. За разтоварването й са били необходими 2 крана с товароподемност от 40 и 70 тона, а сглобяването й отнема 8 дни на шестима механици от "Елтрак България". В "пълен ръст" машината е с дължина близо 16 м, широчина 5 м, и височина 6 м. За да достигне работното си място, операторът трябва да изкачи 4,5 м и да включи 12-цилиндровия, V-образен двигател CАТ C32 ACERT с мощност 1024 к.с. и с работен обем 32,1 л.
Източник: Строителство Градът (12.08.2013)
 
НЕК се разплаща с мините и топлофикационните централи Националната електрическа компания (НЕК) ще изплати 1,5 млн. лв. на „Топлофикация Перник“, с което ще се изплатят задълженията към работещите в Мини „Открит въгледобив“– Перник и „Топлофикация Перник“. Тази договорка са постигнали представителите на КНСБ и Федерацията на независимите синдикати на миньорите при среща с директора на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев. За изплащане на дължимите суми към работещите в ТЕЦ „Бобов дол“, Мина „Бели брег“, Мина „Станянци“, Мина „Чукурово“ и Мина „Въгледобив Бобов дол“ ще бъдат преведени 1,755 млн. лева, съобщават от КНСБ. По време на разговорите от синдиката са поискали гаранция за изпълнение на записаното в Националната енергийна стратегия 40% от производството на електроенергия да става с въглища местно производство. За Investor.bg от КНСБ уточниха, че в момента между 20 и 30 на сто от електроенергията се произвежда от български въглища. Процентът варира в зависимост от динамиката на потреблението. От синдиката са категорични, че в момента е даден приоритет на възобновяемите енергийни източници и това е причината да не бъде изпълнено записаното в стратегията. Това решение е чисто политическо, няма законови или други пречки за изпълнението на зададените цели", смятат още от КНСБ. Припомняме, че заради тежкото състояние на мините у нас министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обеща да бъдат увеличени цените на въглищата от есента. Той поиска от синдикатите малко време, за да се види как работи новия модел за цената на тока, който влезе в сила от 1 август. Решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) беше още от началото на август цената на въглищата да бъде повишена с 2,7 на сто. Какво ще предложи енергийното министерство от септември обаче все още е в сферата на предположенията и очакванията. На този етап надежда носи износът на електричество, който отново се повишава, а заради горещото време и потреблението на електричество е значително по-високо спрямо пролетта. На 5 май тази година беше поставен рекорд по отношение на ниско потребление на енергия – едва 2 хил. мегавата. Според данните в реално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) през последните седмици вътрешното потребление се колебае около 4-4,5 хил. мегавата. Данните сочат, че около 45% от произведената енергия идва от ТЕЦ-ове – и кондензационни и топлофикационни, няма данни обаче кои мощности са натоварени и кои от тях с какви суровини работят.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2013)
 
Печалбата на Алкомет АД покачи до 2 065 хил. лв. към полугодието Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба за второто тримесечие на годината, в размер на 2 065 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 147 649 хил. лв., което е с 9.67 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 9.89 % спрямо предходния период до 145 355 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2013г. са в размер на 147 534 хил.лв. и представляват 99.92% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2012 година те се увеличават с 9.80 %.
Източник: Money.bg (13.08.2013)
 
Поевтиняването на металите сви резултатите на Aurubis Поевтиняването на металите през последните месеци се е отразило видимо на резултатите на най-големия производител на мед в Европа Aurubis. Приходите и оперативната печалба за първото деветмесечие на финансовата година (октомври 2012 г. - юни 2013 г.) са намалели, въпреки че производството е останало сравнително стабилно, показва отчетът на германската група, част от която е "Аурубис България". За завода в Пирдоп няма отделни финансови данни, но от отчета се вижда, че предприятието е увеличило производството. Приходите на групата са се понижили с 6% и са достигнали 9.6 млрд. евро за деветмесечието, а оперативната печалба е намаляла с 46% до 133 млн. евро. Според председателя на управителния съвет Петер Вилбрант нивото на производство като цяло в групата се запазва, но заради загубите от преоценки това не се усеща в печалбата. Прогнозата за останалите три месеца също е предпазлива. В България преработката на концентрат е нараснала значително (13%), показва отчетът на Aurubis. Причината за това са направените през миналата есен инвестиции в предприятието, които са част от програмата за повишаване на капацитета за преработка с над 20% до 2014 г. В момента компанията приключва екологичната част на проекта, която ще й позволи да работи на пълна мощност, тъй като ще може да улавя увеличените емисии. Отпадните газове се използват за производство на сярна киселина, което обяснява ръста при получените количества през тази година. Производството на катоди (мед с висока чистота) е останало на същото ниво като миналата година. Преди пет години в завода беше изградена изцяло нова рафинерия, което повиши капацитетът за катодна мед. Като цяло продукцията на звеното за първично производство, което освен "Аурубис България" включва и заводите в Хамбург и Олен (Белгия), се е увеличила. Най-сериозен ръст има при преработката на концентрат и сярна киселина - с около 8%, по-малък е при катодите. Финансовите резултати на звеното обаче са се понижили. С близо 8% са намалели приходите от първична преработка на групата (5.8 млрд. евро) заради поевтиняването на металите и спада в цените на сярната киселина с 35%. Така оперативната печалба преди данъци е достигнала 113 млн. евро спрямо 196 млн. евро година по-рано. Понижаването на цените на металите и съответно на скрапа се е отразило и на резултатите на звеното за рециклиране и благородни метали на Aurubis, тъй като е довело до намаляване на таксите за преработка с 25%. Освен това поевтиняването осезаемо е ограничило възможностите за снабдяване със скрап, тъй като доставчиците на суровината избягват да продават в такива периоди. За деветте месеца на финансовата година приходите на звеното, в което влизат част от мощностите в Хамбург и предприятието в Люнен, са намалели с 9% до 3.5 млрд. евро, а оперативната печалба се е свила със 77% до 21.1 млн. евро. Производството на медни продукти в групата е останало ограничено заради свитото търсене в Европа, докато съживяването на пазарите в Северна Америка е продължило, става ясно от отчета. Положителен ефект върху производството през третото тримесечие са изиграли увеличените поръчки от производители на кабели, тъй като през този сезон има ръст в строителството. Търсенето от автомобилната индустрия обаче продължава да е слабо. Като цяло приходите на звеното за медни продукти за деветмесечието са спаднали леко (с 2%) до 6.9 млрд. евро, но оперативната печалба се е повишила с 16% и е достигнала 15.1 млн. евро. Очакванията на Aurubis за останалите три месеца от финансовата година са умерени. Прогнозите са цената на медта да остане около 7000 долара/тон, което означава, че таксите за преработка няма да се променят съществено. От ръководството очакват търсенето в Европа да остане слабо. Планираният ремонт в завода в Хамбург през септември допълнително ще се отрази на резултатите на групата. Така за цялата финансова година печалбата ще бъде значително по-ниска, се посочва в доклада. Приключването на проектите за увеличаване на капацитета обаче дават основание за по-оптимистични прогнози догодина.
Източник: Капитал (14.08.2013)
 
Tata Steel вижда възстановяване на търсенето в Европа тази година Tata Steel Ltd обяви, че очаква търсенето да се възстанови до края на годината в Европа, където тя произвежда от две трети от 27-те си милиона тона годишно. Положителната перспектива бележи обрат за компанията след като през май отписа 1.6 млрд. долара за региона, поради слабото търсене. Индийският най-голям производител на стомана стъпи в Европа след като плати 13 млрд. долара за англо-холандския производител на стомана Corus през 2007 г. Той има два стоманодобивни заводи във Великобритания и един в Ей Моуден в Холандия. "В последно време има окуражаващи признаци на подобряване на икономическите условия в някои европейски икономики, Обединеното кралство по-специално", заяви главният изпълнителен директор на Tata Steel Europe - Карл-Улрих Кьолер. Но Tata каза, че в Индия пазарните условия са се влошили, но добави, че спадът на рупията смекчи слабите цени на вътрешния пазар. Индийските производители на стомана са изправени пред недостиг на суровини, като желязна руда, и повишаващи се доставки от съседните страни. Вносът се е увеличил с 15% до 787 млн. тона през годината до март 2013 г. (Reuters)
Източник: Reuters (14.08.2013)
 
Чили Escondida медна мина ударен от изненада стачка Работници започнаха изненадваща стачка в най-голямата медна мина в света, чилийската Escondida заради заплащането и условията на труд. Представителят на профсъюзите Марсело Тапия заяви, че спирането на работа в Escondida, контролирана от BHP Billiton, първоначално бе планирано за 24 часа, но времевата рамка ще бъде преценена през следващите часове. Това е в резултат на редица въпроси, на които дружеството не отговаря. Служителите в мината Spence and Cerro Colorado на BHP също се присъединиха към стачните действия. Escondida произведе 1.1 млн. тона мед през миналата година, около 20% от произведеното в Чили, която е № 1 производител на мед в света. Профсъюзът на мината смая пазара на мед през 2011 г. с двуседмично спиране на работата, което срина добива на мината. Работниците сключиха ново споразумение през януари, което тогава облекчи страховете от протести в мината. Всичко това се случва в Чили, след като съюзите се стремят да бъдат чути преди президентските избори през ноември. (Reuters)
Източник: Reuters (15.08.2013)
 
Tata Steel ще преструктурира европейския си бизнес Ден след като Tata Steel обяви резултатите си за април-юни, които надхвърлят пазарните оценки, президентът Сайръс Мистри каза, че компанията планира да преструктурира своите водещи европейски операции, както и европейското управление скоро. "Търсим най-различни възможности за нашите европейски операции, като намаляване на разходите, преструктуриране и диференциация на продукти," каза Мистри. Европейските продажби на Tata Steel намаляха с 3.8% през първото тримесечие на финансовата 2013-14 поради по-ниските обеми на продажбите, но доходността се подобрява. Ключовото придобиване на компанията, британската Corus Group, което се проведе през 2007 г. за 6.2 млрд. паунда, "в последните пет години е реализирало загуба от около 100 млрд. рупии", каза Мистри. В последно време, Tata Steel, чиято европейски операции съставляват две трети от продукцията, е изправена пред сериозни предизвикателства като икономическата криза на континента. (Financial Express)
Източник: Други (16.08.2013)
 
Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)
 
Мините очакват срив на въгледобива Компаниите от минната индустрия прогнозират тежък срив на въгледобива през 2013 г. Това съобщи председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков вчера. Причината е тежката ситуация в енергетиката. В неделя браншът отбеляза професионалния си празник. "Ситуацията във въгледобива през тази година е трагична. При металните полезни изкопаеми очаквам да се запази производството на нивата от 2012 г.", обясни Цоцорков. През м.г. в страната са произведени над 85 хил. тона руда, което е с около 7 на сто по-малко спрямо 2011 г. Най-голям дял от добитите полезни изкопаеми заемат въглищата (39,1%), следвани от металните руди (35,9%). Добивът на метали в момента е сред най-развитите, там и направените инвестиции в модернизация са най-големи, показват данните на бранша. "Много хора забравят значението на добивната индустрия, но телевизорите и колите не падат от небето, материалите за тях идват от земята", коментира шефът на камарата. Минният бранш е изпратил до правителството 15 предложения за подобряване на бизнес средата у нас. Според камарата основните проблеми, които отблъскват чуждите инвеститори, продължават да бъдат мудната администрация, корупцията и недобрите съдебна и образователна система. "Най-важно е, преди да се изпълняват нови социални политики за разпределяне на благата, да се произведат самите блага", каза Цоцорков. Оглавяваната от него компания "Асарел Медет" през тази година си раздели наградата за социално отговорна компания с фирмата "Марин Батуров". Призът се връчва от минната камара всяка година за проекти, които са допринесли за подобряването на екологичната и социалната среда. В минния бранш се запазва и негативната тенденция да се внасят повече минерални ресурси, отколкото да се изнасят. Вкарват се големи количества въглища, метални руди и отпадъци, както и минерални торове. През 2012 г. броят на заетите в отрасъла е намалял с 314 души до 24 617. Най-много съкратени има във въгледобива, а за новоназначени може да се говори единствено в добива на метали. С 15% са намалели трудовите злополуки в минния бранш през 2012 г. в сравнение с 2010 г. Спадът е от 191 случая на 162, отчитат от камарата. Подобряването на работната среда се дължи главно на дружества като "Дънди", "Асарел Медет", "Елаците мед", "Каолин" и други, които инвестират в нови технологии. От бранша призоваха държавните институции да повишат контрола си, за да се избегнат тежки инциденти като този в рудник "Ораново" преди месец. Освен това предлагат да се разработи нова нормативна уредба за безопасност в сектора. Очакват и съдействие от МВР чрез екипи в пожарните служби, които да помагат в случаи на тежки аварии.
Източник: Труд (19.08.2013)
 
Японски производител на стомана "ще приеме решението за южнокорейски робски труд" Японският гигант за стомана, съден от южнокорейски военновременни робски работници, е готова да плати обезщетение, ако загуби продължителната съдебна битка. Миналия месец в Сеул Висшият съд нареди Nippon Steel да заплати общо 400 млн. вона (360 хил. долара) на четири жертви като компенсация за неизплатени заплати и психическо страдание преди и по време на Втората световна война. Nippon Steel, сега преименувана на Nippon Steel & Sumitomo Metal след сливането със Sumitomo миналата година, обжалва решението на Върховният съд на Южна Корея. Но вторият по големина производител на стомана в света след ArcelorMittal заяви, че е готов да плати, ако южнокорейският Върховен съд потвърди предишното решение. "Трудно е да се игнорира окончателното решение, тъй като може да повлияе на бизнес партньорите ни там," според неназован висш служител на японската компания. Няма потвърждение на информацията. (AFP)
Източник: Други (19.08.2013)
 
Нетната печалба на BHP Billiton падна с 29.5% до 10.88 млрд. долара Англо-австралийския минен гигант BHP Billiton заяви, че нетната печалба намалява с 29.5% до 10.88 млрд. долара през годината до юни, позовавайки се на забавения световен растеж и нестабилността на цените на суровините. Най-големият миньор в света заяви, че по-ниските цени на ключовите ресурси, в това число 17% спад при желязната руда, сви приходите с 8.9 млрд. долара до 28.4 млрд. долара. "BHP Billiton постигна стабилни финансови резултати през финансовата 2013 година, период, характеризиращ се със забавен световен растеж и летливи стокови пазари," заявиха от компанията. "Икономическите условия през втората половина на финансовата година са засегнати от по-ниския от очакваното растеж в развиващите се икономики", добавят от BHP. "По-слабата търговия и производствена дейност дръпнаха темповете на растеж леко под очакванията в Китай." (AFP)
Източник: Други (21.08.2013)
 
Правителството изключи 324 декара от държавния горски фонд Правителството изключи от горския фонд 324 дка гори и земи в землището на с. Оборище, община Панагюрище поради промяна на предназначението им. За промяна на предназначението на поземлените имоти меднодобивната компания „Асарел Медет" АД заплаща 621 832 лв., а за компенсационно залесяване – 280 932,48 лв., съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Със заповеди на кмета на Община Панагюрище са одобрени подробни устройствени планове, които включват тези терени в районите на Западното насипище и на хвостохранилище „Люляковица".
Източник: Стандарт (22.08.2013)
 
В мините трябва да има 10% инженери Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара пред "Капитал Daily" Поредица от събития в рамките само на няколко седмици поставиха въгледобива в България във фокуса на вниманието. След трагичния инцидент в "Ораново" изникна въпросът доколко рудниците в страната са безопасни, инвестират ли собствениците в тях и имат ли бъдеще по-малките мини на фона на спада в потреблението на електроенергия и свитото търсене от тецовете. Междувременно, след като токът за бита поевтиня от началото на август, икономическият министър обяви нови, по-високи цени за въглищата от държавната "Мини Марица-изток", която покрива 90% от потреблението. И тъй като двете решения са разнопосочни, интересно е доколко централите могат да понесат това или последващо поскъпване на суровината, без това да се отрази на цената на електроенергията. По някои от тези въпроси разговаряме с изпълнителния директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Кои са причините за кризата във въгледобива и колко дълбока е тя? - Причините са много. Ако започнем от "Мини Марица-изток", тя е проектирана да добива минимум 25 млн. тона годишно. Когато добиваше 30 млн. тона и повече, тогава беше добре. Цената на въглищата за ТЕЦ-вете се изчислява така, че да може да се осигурява нормалния добив плюс поддръжка, инвестиции в безопасност, машини, повишаване на заплатите на работниците, в екология. Когато падне добивът на една мина под минималния, тя започва да трупа загуба и за да продължи да работи, започват да се правят компромиси и да се спестява от инвестиции. За другите мини причината да са в криза е първо ниското потребление, тъй като ТЕЦ-вете се нуждаят от по-малко суровини. Влияние оказват и ВЕИ-тата. Затова и "Бели брег", и "Станянци", и "Чукурово" реално са пред опасност от затваряне. Има ли частни инвестиции в сектора? Инвестират ли достатъчно собствениците на мини в тяхната безопасност и поддръжка? - Да, има частни инвестиции. Не мога да кажа дали са достатъчни, по-скоро не. Вижда се, че безопасността не е на ниво. Според мен трябва да се инвестира в превенцията, защото един добре обучен човек, който има подходящото образование и взема подходящите решения, повишава много повече безопасността, отколкото ако стане авария и след това тръгнем да търсим пътища. Доброто укрепване, личните предпазни средства са само една част от безопасността. Но също много важно е да има подходящи хора в една мина, да има подходящи инженери освен миньорите. В обществено значимите сектори, от които са зависими много хора, за да осъществяваш една дейност, 10% от персонала ти трябва да е с подходящото висше образование. Със сигурност има техници, които са много по-добри от висшисти за някои дейности, но инженерите затова учат 5-6 години, за да могат да взимат правилните решения. Според мен тук трябва да се сложи някакво изискване при получаване на концесия фирмата да има необходимия квалифициран персонал. И държавата да следи за това не само в началото, а през целия период на експлоатация, инженерите да са там, защото те повишават безопасността. С едно решение един квалифициран човек може да спаси живот. Влошава ли се ситуацията при безопасността в последно време? - Не мога да кажа, че се влошава. Както всеки сектор и ние вървим по европейски път. Виждаме какви мерки взимат в Европа за безопасност, стремим се да имаме нулеви инциденти. Рисков е секторът, специално въгледобивът е най-тежкият бранш, но се предприемат мерки навсякъде. Вярно е, че при въгледобива средствата за инвестиции са много по-малко, отколкото в рудодобива, и това става по-бавно. Но статистиката показва, че ситуацията в безопасността на труда се подобрява значително през последните години, което означава, че се правят инвестиции. Тази година, естествено, е много черна. Рентабилни ли са малките мини в България? Носят ли достатъчно приходи и ако не, не е ли по-добре да бъдат затворени, за да не носят допълнителни опасности за човешкия живот? - Нашата индустрия е високорискова, но рискът може да се контролира. Ако една мина носи такава опасност за човешкия живот, че да не може да се предотврати, и най-рентабилната мина да е, тя трябва да се затвори. Иначе не мога да кажа дали са рентабилни малките мини, най-вероятно са, щом работят. Но компромиси с човешкия живот и с безопасността не може да се правят. Ако има достатъчно квалифицирани кадри в една мина, те ще взимат подходящите решения, ще има по-адекватна реакция. Не може в мина, където работят 300 или 400 човека, да има един или двама инженери.
Източник: Капитал Dаily (22.08.2013)
 
За втора поредна година и за трети път досега “Асарел-Медет” АД бе удостоено с браншовата награда за социална отговорност, която се присъжда от Българска минно-геоложка камара след допитване до журналисти от национални медии. По време на националното честване на Деня на миньора на 18 август тази година дружеството получи приза за 2012 г., заедно с “Марин Батуров” ЕООД (производител на скално-облицовъчни материали, отличен за провеждането на Международен фестивал на изкуствата на Перперикон). Наградата за социална отговорност бе връчена на генералния директор инж. Делчо Николов от заместник-министъра на труда и социалната политика Светлана Дянкова. Освен за 2011 г., “Асарел-Медет” АД е носител на най-престижното браншово отличие и за 2008 г., когато бе поставено началото на тази инициатива. Признанието сега идва заради реализираните значими проекти за опазване на околната среда, безопасност и здраве при работа, развитие на човешките ресурси, партньорство със заинтересованите страни и подкрепа за община Панагюрище: - Програми за устойчиво развитие на дружеството в седем направления, по които са инвестирани общо 50 млн. лв. през 2012 г. - Три нови проекта за екологичен мониторинг и партньорство с неправителствена екологична организация - Кампания за залесяване и почистване на нерегламентирани сметища, заради която дружеството е отличено с наградата “Зелена България” през 2012 г. - Инвестиция в бъдещето и младите хора чрез стажантска програма, стипендиантска програма и проект за достъпно образование и младежка заетост. - Инвестиции за безопасност и здраве при работа, заради които “Асарел-Медет” АД е отличено с първа награда в годишния преглед по безопасност от Главна инспекция по труда през 2012 г. - Подкрепа за развитието на родния край - финансиране на десетки местни проекти и инициативи чрез дългосрочен дарителски договор и изграждане на зала-трезор за Панагюрското златно съкровище, заради които “Асарел-Медет” АД е обявено за “Дарител на годината” от Националното сдружение на общините в Република България.
Източник: Марица (22.08.2013)
 
Русал губи 439 млн. долара за 6 месеца Най-големият производител на алуминий в света – руският гигант Русал, е инкасирал нетна загуба от 439 млн. долара за първата половина на 2013 г. Причините са спадът в цените, както и несигурната среда в световен план, засягаща доставките и нестабилността на икономиката. На годишна база приходите на компанията към 30 юни са спаднали с 8,8% и са били 5,2 млрд. долара. Въпреки тези новини акциите на компанията, която е листвана на хонконгската борса, се съживиха от претърпяното по-рано понижение и котировките им се повишиха с 0,82% на 2,46 хонконгски долара. В някаква степен от Русал обясняват нетните си загуби с продажбата на дела си в Норилс Никел, средствата от която били използвани за уреждане на задължения. Производството на алуминий през последните 6 месеца е спаднало с 4,5%, което е принудило и компанията да свие продукцията. През 2013 г. Русал планира намаляване на продукцията си на база на годишно сравняване с 9%, т.е. с 375 000 т., което е с 57 000 от предвижданото по-рано. (AFP)
Източник: Други (22.08.2013)
 
Унгария ще изкупи проблемен производител на стомана Унгарското правителство ще предложи да изкупи тази седмица производителят на стомана ISD Dunaferr, заяви министърът на икономиката Михали Варга. Правителството взе решението след разговори с ръководството на Dunaferr в понеделник, заяви Варга. Въпросът за цената и изясняване на обстоятелствата е от голямо значение за правителството, добави той. "Мисля, че ако отношението на настоящите собственици е положително, тогава до съгласие по най-важните въпроси, може да се стигне през есента, в края на септември или средата на октомври", каза той. Ако собствениците не приемат предложението, остава задача на правителството да предложи подкрепа на всички работници, съкратени в компанията, добави той. ISD Dunaferr наскоро обяви, че ще уволни най-много 1500 работници или около една пета от работната си сила. Варга заяви, че продажбата на Dunaferr на украинската ISD чрез приватизацията през 2004 г. е било грешка. (Politics.hu)
Източник: Други (23.08.2013)
 
Австралийският бум в добива продължава за китайски предприемач в пустошта Бившият китайски търговец Джери Рен, който тихо изгражда минна империя в австралийската пустош, се подсмихва по време на разговора, за това как бумът при суровините е приключил. За него той просто се е преместил на север. Докато някои добивни фирми трупат милиарди долари загуби, Рен е осигурил милиони акра за проучване в най-отдалечените райони на Австралия, които скоро може да го направят милиардер, с помощта на връзките му в най-големия потребител на суровини - Китай. Рен, сега австралийски гражданин, вече е наречен "900 милиона доларовият човек" заради нетната стойност, на която го оценяват. "Все още има много пари и възможности в Австралия, ако знаете къде да търсите", заяви Рен. Неговата частна Australian Oil&Gas притежава 75% от правата за проучване, обхващащи 70 млн. акра, 25% от Северната територия на Австралия, площ по-голяма от Афганистан. Неексплоатирана от големите клечки като BHP Billiton и Rio Tinto, чийто бум беше по на юг при утвърдените залежи на желязна руда и въглища, Рен почти нямаше проблеми за претенции си към територията. (Reuters)
Източник: Reuters (26.08.2013)
 
България е втора в света по износ на руди на благородни метали и техни концентрати, различни от сребърни. Те са се продавали навън средно за около 270 000 щ. д. за тон, а основните пазари са Белгия и Република Корея. Любопитен детайл е, че нито една от двете държави не отчита внос на този продукт от България. Това показва анализ на центъра "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара (БСК). В случая разминаването най-вероятно се дължи на произхода на стоката, обясниха от БСК. Обикновено при реекспорт стоката отива за трета държава, която отчита България като износител. При вноса например най-големите несъответствия с произхода на стоките са при цигарите, горивата, захарта, олиото. "Имали сме и куриоз да отчитаме износ на големи количества цигари за Турция и Того, а в Того не бяха чували за България", коментираха от БСК. Макар че в анализа, основан на данни на Световната търговска организация (СТО), не са посочени конкретни износители, второто ни място в износа на концентрати на благородни метали вероятно се дължи на златото от "Челопеч Майнинг". Заради високото съдържание на арсен в рудата има забрана концентратът да се преработва у нас. Той се изнася, а златото от него се добива в завод на "Дънди Прешъс Металс" в Намибия. Като цяло страната ни е на 65-о място в света по износ, като се изкачва с 4 места нагоре спрямо предходната 2011 г. Според анализа на БСК България е лидер в износа на още няколко продукта. На второ място в света сме например по експорт на "зърна, сплескани или на люспи, различни от овесените". Става въпрос за продукти, които се използват в популярните зърнени закуски и в хлебчетата. Втора позиция държим и при износа на слънчогледови семена, временно консервирани череши, патешко и гъше месо, семена от кориандър. Седалките и капаците за тоалетни чинии, нерафинираната анодна мед, както и калцинираната сода отреждат на България трето място в световния експорт. През миналата година, когато реколтата бе много добра, а търсенето навън - силно, сме били 12-и в света по износ на пшеница. Най-добри цени за житото ни са постигнати в Ливан, Египет и Обединените арабски емирства - около 320 щатски долара за тон. Водещите пазари за пшеницата са били Испания, Италия, Румъния и Гърция, като страната бележи ръст в износа към всички тях. За Португалия и Италия например ръстът е с повече от 100%. Силни конкуренти в региона са ни Украйна и Русия, които, поне по данните на СТО, постигат по-добри цени от нашите. Износът ни към Румъния се обяснява с последващ реекспорт на по-високи цени. При една от традиционните ни стоки за износ - цигарите, сме на 18-о място. 84% от експорта на тютюневи изделия отива в Ирак на цени в порядъка на 14 000 щатски долара за тон. "Вторият по големина експортен пазар е Черна гора с над 6.4 млн. долара, но самата Черна гора докладва внос на цигари от България за едва 241 000 долара", казват от БСК. За периода 2008-2012 г. износът на ток расте с 3%. Той е насочен главно към съседните ни страни, като най-изгодни цени постигаме в Турция и Румъния.
Източник: Сега (27.08.2013)
 
Втори сме по износ на златна руда България е на второ място в света по износ на златна руда през 2012 година, сочи анализ на Българската стопанска камара (БСК), изготвен по данни на Световната търговска организация. През миналата година България е изнесла руди на благородни метали и техни концентрати, различни от сребърните, на обща стойност 340 млн. щатски долара, което отрежда на страната ни второ място в света с глобален пазарен дял от 10,8%. Като цяло родният износ се нарежда на 65-о място в света за 2012 г., което е покачване с 4 места в класацията спрямо 2011 г. Макар България да не разполага с водещи икономически отрасли, които да я извисяват в ролята на световен лидер в износа за цял сектор, страната се представя доста добре от гледна точка на износа на нишови продукти.
Източник: Стандарт (27.08.2013)
 
Индийският производител на стомана JSPL си осигури пет договора за желязна руда в Африка Индийският производител на стомана Jindal Steel and Power (JSPL) си осигури пет договора за проучване за желязна руда в Африка. Компанията осигури новите договори насред забраната за добив на желязна руда в Индия. Управителният и главен изпълнителен директор на JSPL Рави Упал заяви, че компанията е получила лицензи в Намибия, Габон, Сиера Леоне, Мавритания и Южна Африка. "Започнахме тестове, за да определим точните резерви. Това ще отнеме около 12-18 месеца," добави Упал. Тези договори са част от целта на компанията да разшири фокуса си върху бизнес в чужбина, най-вече доставките на суровини, както и да намалява риска в цените. Задграничният бизнес на JSPL, който в момента допринася 15% от общите приходи на компанията, се очаква да нарасне до 20-25% през следващите две години. (Energy Business Review)
Източник: Други (28.08.2013)
 
ThyssenKrupp отваря нов завод за автомобилостроенето в Саксония-Анхалт ThyssenKrupp откри нов завод за производство на цилиндрови глави в Илзенбург в Саксония-Анхалт (Германия). Новият завод бе официално открит от д-р Райнер Хаселхоф, премиер на провинция Саксония-Анхалт, и д-р Хайнрих Хайзингер, главен изпълнителен директор на ThyssenKrupp AG. ThyssenKrupp е инвестирал около 50 млн. евро в съоръжението. Федерална провинция Саксония-Анхалт е допринесла около 10 млн. евро в обекта по програма за инвестиционна подкрепа. Заводът има капацитет да произвеждат около един милион модули на година. Д-р Райнер Хаселхоф заяви: "През последните години Саксония-Анхалт се превърна в основен център на доставчици за автомобилостроенето в Германия. В лицето на ThyssenKrupp открихме надежден партньор. Постоянното разширяване на производствените й локации ясно показва, че компанията е изградила стратегическа позиция на пазара с добри продукти." (Стратегически Research Institute)
Източник: Други (29.08.2013)
 
Затъналата в дългове стоманодобивна промишленост в Китай на ръба на фалита Губещите стоманопроизводители в Китай, които произвеждат почти половината от световната стомана, са затънали в дългове, и срив по финансовата верига може бързо да доведе до вълна от фалити в сектора, съобщава пекинският Economic Observer. Ли Синчуанг, ръководител на Китайския институт на планирането и научно-изследователската дейност в металургичната индустрия, предупреди, че стоманодобивните предприятия, могат да преживеят свиване на ликвидността до по-малко от година, което може да има ефекта на доминото и да събори целия сектор. По-важното е, стоманодобивната промишленост е свързана с много други сектори на икономиката, и ако стоманата се срине, тя със сигурност ще дръпне другите надолу. Предприятията за стомана в Китай ползват огромни субсидии от местните правителства, чиято основна цел е да отговори на целите за работни места и растеж. Окуражени от лесното финансиране и евтините доставки на енергия, в страната се изградиха повече стоманолеярни, отколкото е необходимо. В момента, втората по големина икономика в света има капацитет с около 300 млн. метрични тона стомана излишък, което се равнява на близо два пъти добива в целия Европейски съюз през миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (30.08.2013)
 
TATA Steel цели продажби от 8.5 млн. тона в Индия TATA Steel планира да увеличи местните продажби до 8.5 млн. тона през текущата финансова година, на фона на надеждите, че цените ще се покачват от повишеното търсене след сезона на мусоните. Говорител на компанията заяви: "През 2013-14 г. целим продажби с 1 млн. тона повече от 7.5-те млн. тона през финансовата 2013 г. Това означава годишен ръст от около 13.3%." Намеквайки, че фирмата е на път да постигне целта, той заяви: "През първото тримесечие на финансовата 2013-14 постигнахме ръст на годишна база от 26%, въпреки бавния растеж на индийския пазар." От TATA Steel заявиха, че 98% от продажбите в периода април-юни са на вътрешния пазар. Компанията е продала 2.01 млн. тона стомана през Q1. Говорителят допълни: "Нашата стратегия за налагане на марката и проучването на пазара ни дава предимство пред останалите участници на пазара и вярваме, че сме на път да постигнем целта си за годишния растеж на продадените количества." (PTI)
Източник: Други (02.09.2013)
 
Пускат на пазара и цистерни на ОЦК Втора година върви разпродажбата на терени и имущество на бившия металургичен завод в Кърждали. През 2012 и началото на 2013 г. са проведени няколко търга и продадени промишлени сгради и движими имущества от заводското оборудване за над 18 млн. лв., чийто собственик стана фирма "Хармони 2012". През миналия месец на тезгяха бяха изкарани цистерни на обща стойност над 1,7 млн. лв. Частен съдебен изпълнител вече е насрочил за 16 септември и публична продан на движими вещи на стойност 2 275 млн. лв. Искът е заведен от кредитори на бившия комбинат ОЦК. В публичната продан са включени съоръжения и оборудване от Калаено отделение, от подстанция "Оловно производство" (трансформатори) и сектор "Електроснабдяване". Търсят се купувачи на имущество от здравната служба за 12 хил. лв., работнически стол - 20 хил. лв. За близо половин милион са оценени съхраняваните на склад материали. За да се погасят изтеглени кредити, на търг е обявен и промишлен обект от 1500 кв. м в Ардино за 130 хил. лв.
Източник: Стандарт (03.09.2013)
 
Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation и Toho Titanium ще правят съвместно предприятие Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation и Toho Titanium Co Ltd, с цел да се отговорят на нарастващото търсене на продукти от титанова сплав за космически изследвания, се договориха да създадат и да управляват съвместно предприятие за производство на титанови блокове (междинни продукти), на базата на комисиона, и сключили споразумение за смесено дружество. За производството на титанови блокове за космически приложения, най-подходяща се счита комбинацията от два вида пещи, като едната е пещта с електронен лъч (electron beam - EB), която е много изгодна при избора на суровини, защото позволява използването на голямо разнообразие от скрап, а другата е пещта с вакуумно-дъгово претопяване (vacuum arc remelting - VAR), която осигурява еднородност на химичния състав. Новата компания ще наследи дейността, свързана с EB пещ, управлявана от NSSMC, и ще закупи две VAR пещи, сега притежавани от OSAKA Titanium Technologies Co., Ltd. и преместването им в новото дружество. (Strategic Research Institute)
Източник: Други (05.09.2013)
 
Медта се забавя заради Сирия, растежа надежди подкрепа Лондонските цени на медта са ниска заради отдръпването на апетита за риск след като въздушен удар срещу Сирия изглежда все по-вероятен, но има признаци, че световната икономика най-накрая се възстановява. Подобряващите се перспективи за растеж в световен мащаб след поредица от оптимистични доклади от Китай и Съединените щати оживиха перспективите за търсенето на метали, което повиши медта от три-седмичното дъно миналата седмица. Но потенциален катаклизъм в Близкия изток и разгром на валутите от нововъзникващите пазарни след намаляването на огромната американска програма за купуване на облигации дават на инвеститори храна за размисъл. Джонатан Барат, главен изпълнителен директор на Barratt's Bulletin от Сидни, заяви: "Ръстът в Китай би трябвало да е значително по-голям, но има проблеми с валутния пазар на развиващите се икономики и Сирия, което поглъща доверието. Колкото по-дълго е необходимо да се разреши конфликта в Сирия, толкова повече ще наблюдаваме срив на доверието, което в крайна сметка ще се отрази на медта. (Reuters)
Източник: Reuters (05.09.2013)
 
Най-големият бразилски комбинат за преработка на мед бележи ръст след плана за намаляване на разходите Paranapanema SA, най-големият бразилски комбинат за мед отбеляза най-висок тримесечен ръст, след като главният му изпълнителен директор обяви, че преразглежда плановете си за отваряне на нов завод в страната с цел да намали разходите. Акциите му се покачиха с 1,3% до 4,85 реала. Компанията обмисля да отвори завод за преработка в Santo Andre, в щата Sao Paulo, ако се окаже че това е по-печелившата опция от тази в щата Espirito Santo. Paranapanema купи съоръжението в Полща и планира да го преустрои в Бразилия, като използва финансиране от Banco do Nordeste do Brasil, като част от инвестиционен план на стойност 1,2 млрд. реала, или USD 520 млн. Компанията е завършила 65% инвестиционния си план за периода 2011-2015 г., който включва инвестиране на 180 млн. реала в полската фабрика и модернизиране на съществуващите мощности. Приходите ит продажби отчетоха рекордните 1,29 милиона реала във второто тримесечие на годината. Компанията има загуба от 12 млн. реала през същия период, която се дължи на волатилност. С подобрени оперативни резултати, компанията може да се върне към печалба. (блумберг)
Източник: Други (05.09.2013)
 
Подновяват се банковите гаранции за търговия с метали Притежателите на Разрешителни документи за дейности с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) трябва да подновят или удължат с една година банковите си гаранции в едномесечен срок преди изтичането им и да ги представят в съответната РИОСВ, съобщават от екоинспекцията. За извършване на дейности с ОЧЦМ Законът за управление на отпадъците (ЗУО) изисква банкова гаранция в размер на 25 000 лева за самата дейност и по 5000 лева за всяка площадка. Гаранциите се учредяват в полза на министъра на околната среда и водите. Те са част от документацията, която възложителите прилагат за издаване на разрешителния документ. При непредставяне на подновените банкови гаранции, контролният орган (РИОСВ) ще отнеме издадените разрешения. При констатиране на нарушения в условията на разрешителните, контролният орган, издавайки наказателно постановление може да се възползва от банковата гаранция до размера на административно-наказателната мярка.
Източник: Дарик радио (06.09.2013)
 
Металодобивната промишленост на Индонезия отчита ръст от 12,74% Металообработващата индустрия на Индонезия отбелзява ръст от 12,74% през първата половина на годината. Това е с 6,58% повече от общия ръст на преработващите индустрии, различни от обработката на нефт и газ. Силният ръст на промишленостите, свързани с обработката на основни метали, стомана и желязо се подкрепя от ударно инвестиране в индустриалния сектор и в този на услугите. Този процес на инвестиране създаде оптимизъм в страната, въпреки забавянето на експортните пазари. Инвестициите и тенденциите за стабилни нива на потребление у дома показват, че икономиката на страната би могла да продължи ръста си, който се подкрепя от индустриалните й сектори, макар че търсенето на експотрния пазар от страна на основните и външнотърговски партньори се забавя. Металообработващата промишленост, особено обработката на желязо е напреднала и модерна в развитите държави. Това се дължи на факта, че стоманата е основен ресурс при инфрасруктурни обекти, като например строежа на мостове, впътища, сгради. Това е възможност от една страна и предизвикателство от друга, за стоманената индустрия на страната. Министерството на промишлениостта, посредством генералния секретариат на основната преработваща промишленост цели да увеличи конкурентноспособността на индонезийската индустрия в икономическа общност ASEAN чрез вертиклано развитие на минералната промишленост.(foundry-planet.com)
Източник: Други (09.09.2013)
 
Фирмите за скрап отчетоха срив на бизнеса си Година след въвеждането на административни тежести за фирмите, събиращи отпадъци от черни и цветни метали, чиято цел бе да спрат кражбите от инфраструктурните мрежи, рециклиращият бизнес отчете, че над два пъти и половина са намалели отговарящите на законовите изисквания площадки за изкупуване на скрап, а над 22 млн. лв. стоят блокирани като банкови гаранции в полза на екоминистерството. Около 1500 площадки са отишли в сивия сектор, регистрирайки се като автоморги и пунктове за изкупува на хартия и амбалаж, но продължават да се занимават незаконно и с метали, без обаче да плащат обезпечения за дейността си. Това сочат обявени в понеделник данни на Българската асоциация по рециклиране (БАР), според която сега действащият у нас Закон за управление на отпадъците е един от най-ярките негативни примери за регулация, която отблъсква инвеститорите и затруднява дейността на работещи стопански субекти. Организацията припомня, че с влезлите през миналата година законови поправки преди започване на дейност всяка рецикрилаща фирма трябва да представи банкови гаранции по 25 000 лв. пред всяка регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия работи, и по 5 000 лв. за всяка площадка. Според асоциацията, това е довело до рязко намаляване на местата, където могат да бъдат предавани отпадъци от черни и цветни метали. По обобщена информация от всички РИОСВ, към момента броят на площадките за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, които отговарят на законовите изисквания е 889, което е рязко намаление спрямо януари 2012 г., когато техният брой е бил 2372, по данни на Министерството на икономиката и енергетиката. "Голяма част от "закритите“ 1500 площадки вече са преминали в сивия сектор, като една от причините е именно невъзможността да изпълняват строгите изисквания на закона и високите банкови гаранции. Много от тях вече са регистрирани като автоморги и изкупвачи на хартия и пластмаса, за което не се изисква внасянето на банкова гаранция", посочват от БАР. Рязкото намаляване на броя нa площадките за изкупуване на черните и цветни метали е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища, допълва организацията. Според нея законовите промени противоречат на европейските изисквания, според които е необходимо икономическо стимулиране на гражданите с оглед по-добра събираемост на рециклируемите отпадъци, с което ще се избегне замърсяването на околната среда. Асоциацията повдига въпроса и с предвиденото в закона за управление на отпадъците изискване след 13 юли 2014 г. предаването на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица се извършва безвъзмездно само на общинските площадки и готовността на общините да организират такива площадки. БАР припомня, че общините не бяха готови да осигурят или организират разделното събиране на отпадъците от метали, хартия и картон, пластмаси и стъкло от ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради от 1 януари 2013 г. "Трябва да се отбележи също така, че в общините с население под 10 000 човека, гражданите ще бъдат съвсем онеправдани, защото тези общини дори нямат задължение за изграждане на такива площадки", пише в съобщението на асоциацията. Според нея законовите рестрикции са основната причина за намаляване на оборота на рециклиращите компании с 30-40% спрямо 2011 г., както и за над 10 000 човека, освободени от работа до момента. Като отрицателни резултати от прилагането на Закона за управление на отпадъците може да се посочи още, че бизнесът декларира над 2 млн. лв. щети, висок процент на междуфирмена задлъжнялост и невъзможност на компаниите да обслужват своите кредити, посочва още БАР.
Източник: Медия Пул (10.09.2013)
 
Alcoa: Над 40% от преработката на алуминий в Китай е нерентабилна Голяма част от китайските производствени мощности за добив и преработка на алуминий са нерентабилни, е заявил Клаус Клайнфелд, главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите на американския алуминиев гигант Alcoa Inc., пред китайското издание China Daily, цитирано от MarketWatch. Около „41% от мощностите за претопяване на алуминий в Китай са непечеливши заради ниската цена на алуминия и високите производствени разходи“, е казал Клайнфелд. „Китайското правителство взема мерки да свие прекаления производствен капацитет, но не е лесно да бъдат изведени от експлоатация големи, комплексни съоръжения“, е добавил той. По думите му Alcoa е „склонна да проучва възможности в чужбина с китайски партньори“. Американската фирма има установени партньорски отношения с китайската държавна компания China Power Investment Corp. за производство на продукти от алуминий за космонавтиката, автомобилния транспорт, потребителската електроника и пазарите на опаковки в Китай, посочи мениджърът. През май Alcoa обяви допълнително свиване на производствените мощности, позовавайки се на „обстановката на ниски цени“. От 23 септември тя вече няма да бъде сред компонентите на индекса Dow Jones Industrial Average заради „ниската цена на акциите“, обявиха вчера от S&P Dow Jones Indices LLC. Междувременно президентът на Русал Олег Дерипаска обяви, че ръстът на потреблението на алуминий в Китай е достигнал 11,2% от началото на годината при среден ръст от около 7% в световен мащаб. „Можем да видим доста добри цени тук. Търсенето изглежда много силно“, изтъква Дерипаска в интервю за Bloomberg. Той подчертава, че браншът трябва да вземе мерки за намаляване на предлагането чрез свиване на производствените мощности. „Важно е да не се произвежда повече, отколкото пазарът потребява в момента, за да не се стига до запълване на складовите наличности“, констатира президентът на Русал. Дерипаска отбелязва, че ръководената от него компания вече е направила необходимото за свиване на производствения капацитет, както и някои други фирми от бранша, но според него „всички трябва да си напишат домашното“. (marketwatch)
Източник: Други (11.09.2013)
 
Ограниченията в изкупуването на металите повишават цената на пластмасите Ограниченията в изкупуването на метални отпадъци, въведени с измененията в Закона за управление не отпадъците, както и поскъпването на петрола, са основни причини за повишаването на цената на пластмасовите отпадъци. Това коментира Георги Славчев - прокурист на една от организациите за оползотворяване на отпадъците от опаковки в страната - "Екобулпак" АД. Към момента най-много се плаща за отпадъците от пластмаса - около 500 лева на тон за най-високото качество, следват металните отпадъци - около 420 лева на тон, хартиените - около 100 лева на тон, и стъклените - около 30-40 лева на тон, посочват от оползотворяващата организация. Тези цени правят пластмасовата смет атрактивна за клошарите, които могат да се видят из кварталите, коментираха от "Екобулпак". Организацията настоява бъркането в цветните кофи да се третира като кражба и да има санкции, както в други европейски страни. Според компанията за популяризиране на разделното събиране на битови отпадъци сред населението е нужно да се въведе система от стимули и санкции, която да го мотивира. Такса "смет" е добър стимул, но проблем е анонимността на отпадъка.
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2013)
 
Медта води поскъпването при индустриалните метали Индустриалните метали започнаха да поскъпват, водени от медта, след като спадът на напрежението около конфликта в Сирия намали притесненията, че глобалното възстановяване ще пострада от рязък скок на цената на петрола. Цената на медта с доставка след три месеца се покачи с 0.6% до 7210 долара за тон на Лондонската борса за метали в сряда, алуминият поскъпна с 0.3%, а цинкът – с 0.4%. "Всички на пазара вече трябва да се чувстват по-спокойни за ситуацията в Близкия изток. Търговците ще насочат вниманието си към други фактори като очакваното свиване на финансовите стимули на Федералния резерв на САЩ и икономическото възстановяване в Китай", коментира Ли Йе, анализатор в Shenyin & Wanguo Futures, цитиран от Bloomberg. През следващата седмица Фед ще вземе решение дали да намали изкупуванията на облигации, които сега възлизат на 85 млрд. долара месечно. Китайският премиер Ли Къцян, който участва в Световния икономически форум, провеждащ се в град Далиен, е заявил пред агенция "Синхуа", че основните икономически индикатори през август са показали тенденция на възстановяване на растежа. Той също така отбелязва, че омекотената парична политика, промените на макроикономическите политики и увеличението на дефицита ще имат ефект в краткосрочен аспект. Китай е най-големият потребител на мед, както и сред основните вносители на другите индустриални метали. На борсата в Шанхай медта с доставка през декември поскъпна с 0.3% до 52 130 юана (8519 долара) за тон. На Comex борсата в Ню Йорк същите фючърси на метала напреднаха с 0.5% до 3.2785 долара за паунд. Алуминият с доставка след три месеца достигна 1797 долара за тон, а цинкът - 1876 долара. Купувачите на алуминий в Япония, която е най-големият вносител на тази суровина в Азия, договориха понижаване на таксите за доставки с посредничеството на Лондонската борса за метали. Производителите повишиха покупките на метала заради повишеното търсене в страната на продукти като автомобили, дължащо се на предстоящото повишаване на данъка върху продажбите. При благородните метали не се наблюдава еднозначна тенденция, като златото се люшка между печалби и загуби. Златото с незабавна доставка спадна до 1356.35 долара за тройунция – най-ниското ниво от 22 август, но впоследствие поскъпна до 1365.08 долара. В края на август цената достигна тримесечен връх заради опасността от военна интервенция на САЩ в Сирия. Анализаторите от Goldman Sachs публикуваха доклад, според който златото ще възобнови негативната тенденция и през 2014 г. От началото на тази година благородният метал е загубил 18% от стойността си и е на път да отбележи първия си годишен спад от началото на XXI век.
Източник: Капитал (12.09.2013)
 
Поточна линия за термообработка на стоманени топки внедри Ел Стомана Експертите на българската компания Ел Стомана разработиха нова технология за термообработка на мливни тела – стоманени топки, която бе успешно внедрена при основния им производител Стомана Индъстри. Резултатите от реализацията ще бъдат представени по време на предстоящото международно изложение в областта на добивната индустрия – Интермин Експо, което ще се проведе между 30 септември и 5 октомври т. г. по време на Международния технически панаир в Пловдив. „Цифровото управление на тази линия дава широки възможности за избор на различни режими на работа за съответния химически състав на използваните стомани, с цел достигане на оптимални качества на топките за всеки потребител”, уточняват от Ел Стомана. „Създадената организация за непрекъснат и пълен контрол в производствените условия, гарантират основните показатели за всяка произведена партида (в това число цехов контрол на физични, химични и механични показатели)”, допълват от компанията. (industryinfo.bg)
Източник: Други (13.09.2013)
 
Petroceltic се готви да увеличи добива на газ от Черно море Ирландската енергийна и добивна компания Petroceltic обяви, че е готова да започне да извлича по 850 хил. куб.м природен газ дневно от черноморския шелф на България. Това ще стане възможно благодарение на нов сондаж в находището "Калиакра", който вече е присъединен към помпените инсталации. Новината идва четири месеца след разочарованието, което поднесоха проучванията на обекта "Камчия - 1" и които станаха повод за спекулации, че Petroceltic е охладил интереса си към България. По думите на изпълнителния директор Брайън О'Кахан компанията ще продължи да инвестира в страната, тъй като тя е източник на значителна част от приходите в групата Прокарването на допълнителни сондажи за експлоатирането на газовите находища е обичайна практика. Този, който е направен в обекта "Калиакра", е втори поред. Според Дориета Ангелова, която е мениджър на компанията за България, сондата е прокарана с цел оптимизация на работата. "Тя ще помогне за увеличаване на добива, от което интерес имат и "Булгаргаз", и крайните консуматори", коментира тя пред "Капитал Daily". Връзката на втория сондаж с помпените инсталации е била завършена на 10 септември, става ясно от корпоративното съобщение на Petroceltic. Извършени са и тестови добиви, които са показали потенциал за извличане на 340 хил. куб.м газ дневно от находището, което се експлоатира от 2010 година. Предстоят допълнителни технически изпитания, които ще отнемат около месец, преди новата инсталация да заработи на пълни обороти. Оборудването, към което е свързан вторият сондаж, централизира потоците, извличани от още две находища в съседство: "Галата" и "Каварна". Така общото количество на изпомпван от компанията природен газ може да се увеличи и да достигне до 850 хил. куб.м дневно. "Ние сме много доволни от напредъка на работите в "Калиакра", които ще доведат до подсилване на производството от другите ни два кладенеца", казва в изявление до инвеститорите изпълнителният директор на дружеството Брайън О'Кахан. Той добавя, че Petroceltic ще продължи да инвестира в страната, а също и че предстои да излязат резултати от проучванията за добив на газ в Румъния, които са започнали неотдавна. Petroceltic взе газови находища в България чрез покупката на шотландската Melrose Resources, която разработваше обектите преди това по силата на концесионни договори и права за проучване. Сделката бе сключена през миналата година за сумата от 210 млн. евро. Така бе наложен контрол над бизнес, който представлява основна алтернатива за България на природния газ, внасян от Русия. През 2012 година от разработваните находища на Melrose в България са добити 382 млн. куб.м природен газ, като приходите от него възлизат на 170 млн. лв. При средногодишно потребление от 3 млрд. куб.м газ в България това прави дял на компанията от около 13% на пазара. Тъй като дружеството е поставено пред ограничение да продава свободно суровината извън страната, висок процент от добивания природен газ бива продаван директно на държавната "Булгаргаз". Така за добивното дружество единственият начин за реализиране на по-големи приходи, които покриват производствените му разходи, е да извлича повече природен газ от черноморския шелф.
Източник: Капитал (17.09.2013)
 
Инспекцията по труда откри стотици нарушения в мините Стотици нарушения на здравословните и безопасни условия на труд в предприятията за подземен добив на полезни изкопаеми откриха при масова проверка от Главна инспекция по труда (ГИТ). От публикувания доклад на инспекцията става ясно, че при извършените 23 проверки в 17 мини са открити общо 232 нарушения на нормативните изисквания за безопасност и здраве при работа. Повод за проверката е фаталният инцидент в мина "Ораново" на 16 юли, при който срутване доведе до смъртта на четирима миньори. Изводът на проверяващите е, че в рудниците се допускат нарушения, които многократно се повтарят. Това според ГИТ е индикатор, че в подземните мини няма ефективна организация за осигуряване на безопасност и здраве при работа. Освен това липсва ефективен контрол за спазването на нормативните изисквания. На пръв поглед част от регистрираните нарушения изглеждат формални, но рудодобивът е свързан с повишен риск при работа и когато се работи например на половин километър под земята, на колкото се намира срутилата се 64-та галерия в "Ораново", подценяването дори и на дребните детайли може да се окаже фатално. Малко от проверените мини обаче са се оказали изрядни. Голямата част от подземните мини се експлоатират повече от 40 години и миньорите работят на голяма дълбочина при лоша работната среда, увеличаване на скалния натиск, затруднена вентилация и увеличаване на транспортните разстояния. Освен това използваните технологии за добив са с висока степен на производствен риск и с много голям дял на ръчния труд. Производственият риск е оценен като висок при подземния добив на всички природни ресурси, но особено висок според ГИТ е при въгледобива. В рудник "Ораново" и "Въгледобив Бобов дол" например разработваните въглищни пластове са опасни по метан, по взривяемост на въглищния прах и са склонни към самозапалване. Рисковете от това обаче не са отразени напълно в плана за експлоатация на "Ораново" например, където именно подценяването на опасността от пробиви на вода и глини доведе до трагедията. Опасност от срутване и затрупване на хора има и в много други рудниците, тъй като състоянието на крепежните конструкции не се контролира. Това според ГИТ е характерно за почти всички подземни рудници и най-вече за въгледобивните, поради липса на персонал за поддържането им. Много мини имат проблем и с вентилацията и често се допуска вентилацията да не е оразмерена спрямо работното място – а на места такава въобще липсва. Съществуващите вентилатори пък са без шумозаглушители и заради силния шум миньорите често предпочитат да ги изключват, което пък спира подаването на въздух към галериите. Резултатите от контрола показват, че в подземни мини около 65% от заетите работят в условия на неспазени хигиенни норми. Основните фактори, характеризиращи работната среда, на които стойностите не отговарят на хигиенните норми са: шум, вибрации, микроклимат, прах, токсични газове и физическо натоварване. Всички подземни работници работят при висок професионален риск, а някои миньорски професии са подложени на комбинираното въздействие от няколко вредни фактора. Проверката е установила, че всички проверени предприятия имат разработени работни проекти, които са съгласувани с Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), с изключение на "Пирин Ораново" и "Гипс" АД. Последната мина е предоставила проекта си в края на 2012 г., но не е получило отговор от МИЕ. Значително по-сериозен проблем от забавянията на проектите в министерството обаче е фактът, че все още няма разработена наредба от Министерски съвет, която да регламентира обхвата и съдържанието на работни проекти, както и условията и редът за съгласуването им с компетентните органи. В момента проектите се правят по указания на МИЕ, но в повечето от тях проверката на ГИТ е установила, че липсват множество ключови данни. В тази връзка докладът препоръчва това да се регламентира с нормативен акт, който да бъде изработен в максимално кратък срок. Резултатите от проверката на инспекцията по труда са отражение на кризата в бранша и недостатъчните средства за инвестиции, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ. Според него е смущаващо, че тези неща ги има и причина за това е, че когато няма пари, най-лесният начин за икономии, до който прибягват работодателите, е като спестяват средства за осигуряване на безопасност и здраве при труд. Вълчев напомни, че през 2012 г. в държавната "Мини Марица- изток" по сигнал на синдикатите инспекцията по труда е направила проверка на условията на работа и само за един от рудниците там са издадени над 90 предписания. Според синдикалистът обаче напоследък има раздвижване във въгледобива и например ТЕЦ "Бобов дол" е осигурил работата на пълна мощност и на двата си блока до края на година, което означава и натоварване на мините. Все още обаче не са се задвижили паричните потоци и от редовните и в пълен обем плащания на НЕК към централите зависело дали щяло да има достатъчно средства за инвестиции в безопасните условия на труд. Не е тайна, че в някои от мините, като например "Ораново", от десетилетия не са правени никакви инвестиции, освен за текущата работа. Инспекцията по труда периодично прави проверки и констатира нарушения, но явно мините имат хроничен проблем в това отношение и не успяват да осигурят безопасни условия на труд. Така например от 2007 до 2013 г. само в мина "Пирин Ораново", където е рудник "Ораново", има контстатирани 163 нарушения, повечето от които свързани с крепежа на минните галерии, ефективността на вентилационната система и поддържане на транспортните средства. Очевидно това не е било достатъчно, за да се избегне трагедията там.
Източник: Капитал (18.09.2013)
 
Сярна клопка за "Агрополихим" Между медодобивното "Аурубис" - бившето МДК в Пирдоп, и девненския торов завод "Агрополихим" има производствена химия - тях ги свързва сярната киселина. Първият получава продукта при преработката на мед и на практика е най-големият производител на сярна киселина в страната. Вторият пък е най-голямият й консуматор, тъй като тя е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Или на практика двата гиганта имат нужда един от друг. Както дълги години сярната киселина събира двете предприятия, така обаче и ги разделя. Последният разрив по темата започва, след като 10-годишния договор между двете компании за покупко-продажба изтича в средата на 2012 г. От началото на 2013 г. "Аурубис" вдига рязко цените, на които продава този си отпадъчен продукт. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали - КЦМ (след спирането на ОЦК – Кърджали, производителите остават само два). Новият спор и участниците стават ясни от предмета на жалбата на "Агрополихим" в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), внесена в края на август, и обясненията към нея. Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Подозренията на торовия завод са, че с високите цени на местния пазар "Аурубис" се опитва да компенсира разходите си по износа на останалата част от произведената от него сярна киселина. Сблъсъкът може да се нарече титаничен. И трите компании попадат в топ 30 по приходи в класацията на "Капитал" на стоте най-големи компании. Страните преговарят по темата с цените цяла година, но не успяват да стигнат до съгласие. Сега сярната топка на титаните е в КЗК. По думите на изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров въпросът с цените на сярната киселина обаче не засягат само бизнеса на компанията. Това увеличава средната производствена себестойност, а оттам и разходите и продукцията на земеделските производители.
Източник: Капитал (18.09.2013)
 
Viohalco предпочете Брюксел пред Атина Най-голямата гръцка металургична група Viohalco обяви, че ще премести централата си в Брюксел. В съобщение до Атинската фондова борса компанията казва, че ще се слее със своето белгийско подразделение Viohalco SA и ще се листва на фондовата борса Euronext. Сегашните акционери ще получат дялове в новата група при съотношение 1 към 1. "Преструктурирането цели да укрепи капиталовата ни структура, както и да получим по-директен достъп до международните фондови пазари", се казва в съобщението. Акциите на компанията ще бъдат свалени от борсата в Атина, където се търгуват от 1947 г. В момента пазарната капитализация на Viohalco е около 810 млн. евро, което я прави 13-ата по големина на местния фондов пазар. Според някои наблюдатели основна причина за местенето са по-високите данъци в Гърция, които притискат местните компании. Корпоративният данък преди месеци беше увеличен от 20% на 26%. Премиерът Андонис Самарас обеща да въведе плосък данък от 15%, но само ако му позволят международните кредитори. От страната вече се изтеглиха компании като Coca Cola Hellenic Bottling Company, която премести централата си в Швейцария, и млечният производител Fagе, който се установи в Люксембург. Но според гръцката преса преместването на Viohalco няма да доведе до големи данъчни облекчения за производствените й подразделения в Гърция, които ще продължат да плащат налози в страната. По-скоро основна причина за преструктурирането е бъдещото по-лесно и евтино финансиране на инвестиционните й проекти. В момента групата финансира общите си задължения от 1.4 млрд. евро при средна лихва от 7%, докато в Белгия ще може да получи кредити на ниво от около 3%. Viohalco е една от най-старите металургични групи в Гърция, а преди дълговата криза дейността й носеше около 10% от гръцкия износ. Гигантът е на загуба през последните пет години. Около 60% от продажбите й от 3.3 млрд. евро се реализират в страни от ЕС, докато 14% са в Гърция. В групата работят над 8000 служители, а загубата й за миналата година достигна 76.3 млн. евро. Компанията е и на българския пазар от 1994 г., където Viohalco е собственик на три компании - "Стомана индъстри", "София мед" и "Етем България" (бившата "Стилмет"). Според представителя на гръцката компания за страната Антон Петров преструктурирането й няма да се отрази на дейността тук. "Преместването на централата е основно заради по-лесен достъп до международните финансови пазари и по никакъв начин няма да доведе до някакви промени", заяви Петров. Той не пожела да коментира дали компанията майка е оглеждала и други държави освен Белгия. За миналата година "Стомана индъстри" отчете двуцифрен спад на продажбите до 725 млн. лв., а загубата й нарасна над осем пъти до 41 млн. лв. В същото време приходите на "София мед" скочиха със 17 млн. лв. до 667 млн. лв., а на "Етем България" - с 5 млн. до 117 млн. лв.
Източник: Капитал (18.09.2013)
 
Пакистански производител на стомана спира производство заради недостиг на суровина Производственият цикъл в Pakistan Steel Mills (PSM), най-големият промишлен комплекс на страната, изглежда e в застой, главно поради липсата на суровина и тежката финансова криза. Според изпълнителния директор на PSM, двете големи производства на коксовов вторичен продукт (COBP) и доменните пещи са изправени пред остър недостиг на суровини и втората батерия е изместена към термичния цикъл поради недостиг на въглища. Липсата на кокс за зареждане на доменните пещи се отрази неблагоприятно на производителността на горещ метал, необходим за стоманодобивното звено, което обслужва валцуващия цех за направата на продукти с добавена стойност. "Това допълнително ще навреди на батериите и техните производствени параметри." Той каза, че първата батерия COBP вече е била на отопление от ноември 2010, без производство, водейки до милиони рупии загуба на месец. През първата половина на този месец, производството на кокс е едва 5 хил. тона срещу възможните 80 хил. тона на месец. (Asia News Network)
Източник: Други (18.09.2013)
 
В Австралия се води трудна битка за въглища Австралия е вторият най-голям износител в света на въглища, благодарение на огромните пазари в Китай, Япония и други азиатски страни. Природозащитниците се борят да намалят въглищния бум, но избирането на консервативен министър-председател може да запази тенденцията при въглищата. Късметлийската страна, като австралийците наричат родината си, седи на огромни залежи от природни ресурси: уран, цинк, желязна руда, олово, боксит, мед, злато, манган и никел. Но сред най-големите му активи са четвъртите по големина в света запаси от въглища - около 76.4 млрд. тона, или 9% от световните резерви. Въгледобивът захранва австралийската икономика в продължение на десетилетия. През последните години, благодарение на привидно ненаситения апетит за енергия на Китай и други азиатски страни, австралийският въгледобив расте с главозамайваща скорост, производството му нараства с 80% от началото на 1990, а износът над 2 пъти през последното десетилетие. (The Guardian)
Източник: Други (19.09.2013)
 
Evraz продава руско подразделение за желязна руда Evraz се е съгласил да продаде дъщерното си дружество Evraz Vysokogorsky Iron Ore Mining and Processing Plant (VGOK) на NPRO URAL за 20 млн. долара. Компанията също така се съгласи да предостави 400 млн. рубли на VGOK за нормализиране на оборотния капитал. Evraz ще плати първоначално 5 млн. долара при приключване на сделката и останалата част на равни месечни вноски през следващите 24 месеца. Сделката подлежи на одобрение от страна на Руската служба за борба с монопола и някои корпоративни действия и се очаква да бъде завършена през октомври. Постъпленията от продажбата ще бъдат използвани за общи корпоративни цели. Двете компании също сключиха тригодишно споразумение за доставка на концентрат от желязна руда от VGOK за Evraz при пазарни условия и 10-годишно споразумение за обработка на някои странични продукти от Evraz във VGOK. VGOK е един от най-големите предприятия за добив на желязна руда в Урал с три мини при залежите във Vysokogorskoye, Yestuninskoye и Goroblagodatskoye. (ShareCast)
Източник: Други (20.09.2013)
 
Световният добив на стомана през август е спаднал с 1.5% Производството на сурова стомана е намаляло с 1.5% в света миналия месец, като от 132.3 млн. метрични тона през юли спадна до 130.35 млн. метрични тона през август. Отслабването се дължи на спад в основните пазари, по-специално на Европейския съюз, но също и в Япония и САЩ. Спрямо август 2012 г. сравнението е по-добро, подобряване с 5.2% от 125.15 млн. метрични тона тогава. За осемте месеца на 2013 г. добивът е 1.05 млрд. тона, което е с 2.3% повече в сравнение с периода януари-август 2012 г. В съответствие с месечния спад в световен мащаб, използването на стоманодобивните капацитети е намаляло от 76.8% през юли до 75.4% през август. Това е с 1% повече от август 2012. Световният спад през август бе компенсиран от увеличаването на добива в Китай. Там производството възлиза на 66.3 млн. метрични тона, увеличение с 12.3% в сравнение с август 2012 г. за осемте месеца до август китайският добив е с 2.3% по-висок спрямо година по-рано. (Industry Week)
Източник: Други (23.09.2013)
 
"Мини Марица-изток" търси 8 млн. лв. оборотни средства Държавното въгледобивно предприятие "Мини Марица-изток" се нуждае от 8 млн. лв. за оборотни средства. Това става ясно от обявената обществена поръчка за овърдрафт. Съобщението идва само няколко седмици, след като със своя заповед министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев увеличи цената, на която компанията продава въглищата си. От обявената поръчка става ясно, че дружеството търси банка, която да предостави необезпечен кредит под формата на овърдрафт до посочената сума. Той ще бъде използван за заплащане на разходи по текущата дейност на компанията, както и при временен недостиг на пари. Поръчката ще бъде възложена чрез договаряне, тъй като при предишното обявяване на конкурса през ноември миналата година нито една банка не е подала заявление за участие и той е бил прекратен. Сега поканата е изпратена до 14 финансови институции, с които "Мини Марица-изток" е работила през последните десет години и има открити разплащателни сметки. Вземането на кредити за оборотни средства е обичайна процедура за държавното дружество. Този начин за финансиране на текущите нужди се използва още от 2004 г., когато компанията получи овърдрафти от Райфайзенбанк и БНП "Париба". Със същите банки мините сключиха договори за овърдрафт от по 6 млн. лв. и през 2011 г. Миналата година пък кредити със същия лимит от 6 млн. лв. бяха отпуснати от СИБанк и Райфайзенбанк. Интересното сега е, че решението за нов заем идва само месец след като цената на въглищата, добивани от държавните мини, беше повишена от 71.50 на 75 лв. за тон условно гориво. Според официалното съобщение на икономическото министерство целта е да се помогне на дружеството да се стабилизира финансово. Въпреки по-ниските цени на въглищата през последните две години "Мини Марица-изток" работи на печалба благодарение главно на високия добив. През 2012 г. обаче приходите му намаляха с близо 9% до 506 млн. лв., а печалбата се понижи три пъти и половина до 5.4 млн. лв. Заради свитото потребление на електроенергия добивът през тази година намаля значително.
Източник: Капитал (24.09.2013)
 
Варшава забавя темпа на раздържавяване Полското правителство ще забави темпа на раздържавяване на активи. Варшава няма да продава нито процент от дела си в KGHM – вторият по големина в Европа производител на мед. Същевременно ще бъде запазен и контролният пакет в петролната рафинерия Lotos, главно поради стратегическото значение на двата актива, заяви в понеделник полският заместник-министър на финансите Павел Тамборски. Полската държава притежава дял от 32 на сто в KGHM, както и 53% в Lotos – втората по големина рафинерия в страната. Пазарите очакваха, че под натиска на голямата празнина в националния бюджет полското правителство ще прибегне до разпродажба на част от дяловете си в Lotos и KGHM – две от най-високо оценяваните дружества в държавния портфейл. Заместник-министър Тамборски заяви също, че дори и с ограниченията върху продажбата KGHM и Lotos Полша ще изпълни целта си, определена в бюджета за 2014 г., за повишаване с 3,7 млрд. злоти (1,2 млрд. щатски долара) на приходите от продажбата на държавни активи. (Reuters)
Източник: Reuters (25.09.2013)
 
Anglo American доволни от напредъка по пристанището за руда в Бразилия Световната рудодобивна компания Anglo American Plc е доволна от напредъка по изграждането на терминала за желязна руда Minas-Rio, който изгражда съвместно с LLX Logistica SA na бразилскиq магнат Елике Батиста и очаква да осъществи първия износ от проекта в края на 2014 година. Главният изпълнителен директор на Anglo American – Марк Кютифани, който пое компанията през април, е под натиск да оправи положението в проекта Minas-Rio, който купи от Батиста за 6.65 млрд. долара през 2008 г. Батиста, който е бивш милиардер, се опитва да намери нови инвестиции за разпадащите се операции на EBX с добив, пристанища, петрол и корабостроене. Рудата ще бъде натоварена на кораби за клиенти по целия свят. Въпреки, че проектът изостава с няколко години от графика си и разходите нарастват, първата фаза на проекта Minas-Rio на Anglo American е пред завършване. (Reuters)
Източник: Reuters (25.09.2013)
 
На тържествена церемония на 24 септември 2013 г., БСК даде официален старт на Информационната система за оценка на компетенциите на работната сила (MyCompetence) и ще подпомага подбора и развитието на човешките ресурси, както и прогнозирането на нуждите на пазара на труда от работна сила с определена квалификация, умения и компетенции. MyCompetence е иновативен и уникален за България онлайн продукт, който дава възможност на бизнеса, работещите, безработните, студентите и учениците, както и на университетите и професионалните училища да сравняват и уеднаквяват стандартите си за знания, умения и компетенции, свързани с упражняването на различни професии и длъжности. До момента в рамките на тестовия период на MyCompetence 42 предприятия са разработили профили на ключови длъжности чрез използване на възможностите на системата за оценка на компетенциите. Сред тях са Феърплей интернешънъл АД, Спарки Елтос АД, Фесто производство ЕООД, Балканкар Рекорд АД, АМЕТ ООД, Мебел стил ООД, Лудогорие - 91 АД, Димитър Маджаров 2 ЕООД, Стомана индъстри АД, Етем България АД, КЦМ АД, Промет стиил АД, Алкомет АД, Обединена млечна компания АД, ЧЕХ 99 ООД, Меггле България ЕООД, Кодап ЕООД, Кремък ЕООД, СОД Варна АД, Кооп маркет ЕООД гр. София, Магнум 7, Фасилити Оптимум България АД, Лендмарк Пропърти Мениджмънт ЕАД, Це Ес Ге България, Тишман Мениджмънт Къмпани, Комекс РМ, Оргахим АД, "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД, Неохим АД и др. Системата е достъпна за потребителите на адрес: www.mycompetence.bg
Източник: БСК (25.09.2013)
 
Италианските стоманодобивни компании в битка за оцеляване Италианските стоманодобивни компании се притесняват от отчуждаване поради многобройните правни искове, пред които са изправени. Източници от индустрията заявиха, че италианската Ilva, най-големият европейски завод за стомана, планира да рестартира пещ и да увеличи производството си от края на октомври, незасегната от съдебно замразяване на активите на собственика му, семейството Рива. Южноиталианския завод, който се намира насред продължителен скандал свързан с околната среда, ще рестартира доменна пещ с капацитет от около 2 млн. тона годишно, което ще позволи да се произвежда годишно около 7.5 млн. тона. За разлика от Ilva, сестринската компания Riva Acciaio спря операции в заводи в северна Италия миналата седмица и изпрати вкъщи 1400 работници след като нейните фондове бяха замразени като част от разследване за предполагаеми престъпления спрямо околната среда в Ilva. Ilva, както и Riva Acciaio, принадлежат към семейството Рива. (Reuters)
Източник: Reuters (26.09.2013)
 
Завод за стомана, който съществува само по документи в обикновена великотърновска къща, с кухи фактури успява да завлече държавата и данъчните с над 6.3 млн. лв., показа разследване на „Борба”. Компанията „Стомана импекс”, която на книга развива мощна дейност, съперничеща едва ли не на металургичния комбинат „Кремиковци”, буквално бълва фактури, с които от хазната са източени милиони под формата на данъчни кредити. След като схемата лъсва, дружеството изпада в несъстоятелност, а юридическите му притежатели са неоткриваеми. Местните данъчни са изгубили тотално надежда, че нещо може да се направи и парите да се върнат под някаква форма в хазната. По случая се водят дела, множество от платежните документи са признати за невалидни, но „керванът си върви” и държавата продължава да е огромният губещ. Фирмата се пръква преди четири години и буквално се развихря, отчитайки солидни продажби. В предмета й на дейност е включено абсолютно всичко – от търговия и производство на стомани, до спедиторска и посредническа дейност. Не всеки може да източи от държавата над 6 млн. ДДС, без данъчните да се усетят, а ако това все пак се случи, със сигурност компанията трябва да има солидни покровители, коментират разследващите, които са поставили великотърновския завод за стомана под N 1 в списък от няколко хиляди топдлъжници на НАП в болярския град. Те изчисляват, че за подобни данъчни кредити са отчитани обороти от поне 100 млн. На никого от проверяващите обаче не прави впечатление фрапиращият факт, че за седалище на фирмата е посочен адрес в центъра на Велико Търново на ул. „Сергей Румянцев” 45, в близост до бившия Пионерски дом, където е повече от ясно, че няма и никога не е имало подобно предприятие. „Не съм чувал такава фирма, тук няма богати хора, знаем, че на този адрес се получават известия, но вероятно става дума за измама. Някой е написал този адрес, без хората да си имат хал-хабер какво става”, коментират комшии. Подобни неща се случват заради вратичка в закона, която позволява на всеки да регистрира всякакви фирми и да посочва седалища, каквито му скимне, тоест точенето на ДДС е благоприятствано от самата държава. Първите данъчни ревизии на „Стомана импекс” НАП – В. Търново, прави в края на 2008 г., малко след като фирмата разгръща „дейност”. Лампичката на данъчните светва, след като щателно преглеждат 17 фактури за доставка на янове и палети от... „завода за стомана”. Искането е „скромно” и цели възстановяване на едва 26 хил. лв. ДДС. Насрещни проверки по складове обаче засичат, че липсва реална доставка на стоките, а сделките са оформени само документално, за да се дръпнат парите. Внезапно тя измества седалище в Русе, а после - в Бургас. Но и от новите адреси фактурите не спират и така под формата на данъчни кредити успява да дръпне 6.3 млн. Любопитен детайл е, че покрай множеството разследвания и явната липса на обратна връзка с фирмата данъчните предприемат изключително „респектиращия” ход да обявяват в интернет и на хвърчащи бележки в НАП покана към длъжника да се яви. Логично обаче те „констатират”, че в законоустановения срок, считано от връчване на искането по реда на чл. 32 ал. 6 ДОПК, не са представени документи и обяснения. Ситуацията затихва и „Стомана импекс” пак мести седалище във Велико Търново на ул. „Сергей Румянцев”. Фирмата е прехвърлена междувременно и до ден-днешен се води на Ненко Великов и е разследвана и издирвана от данъчните заради борча си по впоследствие непризнати фактури за 6.3 млн. лв. ОТ ПРИХОДНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НИЩЯТ И ДРУГ ПОДОБЕН СЛУЧАЙ. Мощен азиатски автоконцерн, също по документи, оперира в частен блок на ул. „Колоня Товар” 5. Фирмата е с борч от „само” от 3.5 млн. В предмета й на дейност освен търговия с азиатски коли се твърди, че развива и търговия с авточасти, експортира и даже консултира. Естествено, никой в района, в който живеят и доста служители на НАП, не е чувал тук да се продават китайски и индийски коли, както се отчита по книга. Като последен собственик на компанията се води Ванко Дошев, считан за дясна ръка на топдедесаря Петър Тонков. Съвпаденията не са случайни, тъй като самият Тонков живее на същия адрес.
Източник: Борба - Велико Търново (27.09.2013)
 
Бразилската Gerdau очаква силно търсене на стомана в САЩ през 2014-15 Бразилската Gerdau SA, третият по големина производител на стомана в Северна и Южна Америка, очаква търсенето на нейните продукти в САЩ да нарасне следващата и през 2015 г., тъй като икономиката се възстановява, заяви главният изпълнителен директор Андре Гердо Йоханпетер. САЩ е вторият най-важен пазар за Gerdau. Йоханпетер каза, че компанията не е твърде притеснена от задаващата се битка за заемателният лимит в САЩ, тъй като "смятаме, че правителството ще намери решение точно като последните пъти." В Бразилия Йоханпетер очаква явното потребление на стомана да нарастне малко по-бързо през следващата година в сравнение с прогнозата за 3-3.5% растеж през 2013 г. Бразилската валута, която е изключително нестабилна тази година и се обезцени спрямо долара заради очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще започне затягане на паричните стимулиращи програми, все още не е благоприятна за местните стоманопроизводители. (WSJ)
Източник: Други (27.09.2013)
 
Близо 14 млрд. са несъбираемите или трудно събираеми задължения към НАП, натрупани през последните петнадесетина години. Това става ясно от списъците на приходната агенция, в която попадат забатачени от години борчове, всеки за над 5000 лева. Според НАП несъбираемите вземания възлизат на 9 млрд. лв., но изчисленията сочат, че с лихвите и добавянето на нови длъжници сумата е набъбнала с още няколко милиарда. За 12 632 802 757 лева реално няма никаква надежда да се съберат. Колосалната сума е натрупана от 13199 фирми и физически лица. От тях данъчните едва ли ще си приберат и стотинка, понеже длъжниците нямат имущество, което да се продаде на търг. Нямат и пари в банкови сметки. Длъжниците дори не могат да бъдат намерени на посочения от тях адрес. Много от фирмите вече и не съществуват. Данъчните водят и друг списък на длъжници. За техните борчове съществува някаква надежда, че поне частично могат да бъдат събрани, тъй като фирмите и лицата от този списък имат някакво имущество, върху което е наложено обезпечение. Става дума за 2939 длъжници с натрупани 1 147 447 025 лв. задължения. Към края на миналата седмица общата сума по двата списъка, с която държавата е завлечена, възлиза на 13 780 249 782 лв. Списъците обаче всеки месец се актуализират с нови попълнения. В по-голямата си част дълговете от черните списъци представляват източен ДДС. Класическата ДДС схема е борчовете да се прехвърлят на фирми фантоми, които се водят на клошари, роми без никакво имущество, тежко болни хора. Според данъчни около 85% от фирмите длъжници са направени само с цел данъчни измами. Другите 15% са били фирми с реална дейност. Например „Стомана-Перник” (в несъстоятелност) фигурира в списъка със 73 605 689 лева борч, който є отрежда четвърто място като най-голям данъчен длъжник. Производството в „Стомана” бе възродено от гърци, но старата фирма вече е заличена от Търговския регистър, а дълговете є висят в списъка на НАП като несъбираеми. Най-големият длъжник на хазната с колосалния борч от 431 131 705 лв. е „Транслимитид” АД. Макар да оглавява черния списък на длъжниците, фирмата не фигурира в Търговския регистър. Знае се обаче, че тя е пререгистрирана като „Унитренд”, чиято дейност също се води прекратена. (http://www.zapernik.com)
Източник: СъПерник (27.09.2013)
 
Намаляват банкови гаранции за бизнеса с боклуци Банковите гаранции, които фирмите за оползотворяване и рециклиране на боклуци осигуряват в полза на държавата, ще бъдат намалени. Сумите са задължителни за издаване на разрешително за работа в сектора и достигат 1 млн. лв. Те се усвояват при законови нарушения. В повечето случаи те се издават срещу същата сума пари в брой или обезпечение с активи. Редуцирането на гаранциите е предложено от екоминистерството като част от пакета мерки за по-малка административна тежест, приет от кабинета. Сумите ще бъдат определени сред срещи с бизнеса. Сега най-високите са гаранциите за организациите за разделно събиране на опаковки, за стари коли и за електрическо оборудване - по 1 млн. лв. Най-масово гаранциите засягат фирмите за скрап. Те плащат по 25 000 лв. за регистрация и по 5000 лв. за площадка. По последни данни легално работят 539 фирми с 889 площадки. Гаранциите им са за 17,92 млн. лв. Със сумите на другите организации сметката набъбва до над 32 млн. лв.
Източник: Труд (30.09.2013)
 
Руските инвестиции в България имат бъдеще Дългосрочни и печеливши ли са руските инвестиции в България? Ще намери ли отново българският производител своето място на руския пазар? Кои са секторите, които ще носят печалба не само на предприятията, но и на държавата? Отговор на тези въпроси даде за Север.бг Руският търговски аташе в България Игор Илингин при посещението си в Павликени за среща с местни предприемачи. Г-н Илингин, стратегически партньор ли е България за Русия? Хубав въпрос... Няма точно определение като "стратегически партньор". В документите е отбелязано, че ние имаме дълготрайни отношения, които се базират на принципи на стратегическото партньорство. Аз не знам каква е разликата. Но по принцип това е доверие и риск на инвеститорите - ако инвестициите са малки, значи отношенията ще са краткотрайни. Кои са секторите у нас, за които се намират партньори и пазар в Русия? 30% от българския износ за Русия - това е фантастична продукция - има фармацевтиката. Пазарът за нея е добър, качествена е и перспективите са добри. На второ място е машиностроенето. Сред представителите на бизнеса, с които се срещнах в Павликени, има директор на завод, който изнася телфери и цялостно оборудване - около 30%. Има и едно голямо предприятие в Шумен - "Мадара" - те изнасят хиляди задни оси за "Камаз". Разбира се има износ и на друго оборудване. Определен дял имат и мебелите - около 10% от износа има пазар и той нараства, както и текстила. Основно е това. Kакъв е вносът от Русия в България? Всички знаят, че най-големият експорт за България е гориво - 30% от износа за България е бензин. И той се обработва в Бургас. Това е хубав проект за всяка страна - ако внася суровина и след преработка я изнася, добавената стойност остава за страната, както и работни места. Това е много добър проект за България. Освен това от Русия внасяме черни и цветни метали - алуминий и мед, машинното оборудване също заема една голяма част от импорта. Разбира се и автомобили "Нива". Те са евтини, здрави и удобни. Търговските отношения се развиват много добре. За миналата година търговският обмен между България и Русия е за 7 млрд и 300 млн долара, което е около 23%, но се наблюдава ръст. Има ли интерес от страна на руски компании за създаване на смесени фирми с български такива и в кои сфери? Има засилен интерес за създаване на съвместни дружества между малки и средни предприятия, но контактите и връзките между тях не са широко оповестени. Знам, че по Черноморието има много такива дружества, които развиват съвместна дейност в търговията, в строителството, в туризма. На какъв етап са отношенията между двете държави в инвестиционен план? Има няколко големи инвестиционни проекта - Лукойл Нефтохим в Бургас. Това е най-голямото предприятие в България, по оценка на правителството, което дава 10% от БВП, плаща 25% акцизни данъци. Сега влагат 1,5 млрд долара в развитието на производството. Миналата седмица отбелязаха 50 години от производството на първия бензин в България, произведен в този завод. Това е началото на нефтохим в България. Това е доста удачна инвестиция. Друг пример е металургичният завод "Кремиковци". Там сега няма нищо, а в Бургас има едно от най-модерните производства в Европа. И новата каталитична инсталация за хидрокрекинг, която ще бъде пусната в производството в началото на 2015 г., ще бъде 7-мото такова съоръжение в света. Към момента има само 6 такива и следващото ще е в Бургаската рафинерия. И това наистина е най-модерното производство. Имаме много добър инвестиционен проект и в туризма, в района на Камчия. И това, според мен, е също много добра инвестиция, с оглед на факта, че ще бъде целогодишен и ще поема по 2000 деца цяла година. Туристическият сезон в България край морето е много кратък - от средата на май до средата на септември. В Турция и в Европа е по-дълъг. Мога да дам няколко примера и за инвеститори в селското стопанство. Те не са големи, но единият от тях влага половин милион евро в преработвателен завод. Друг инвеститор влага няколко милиона евро в производството на зърно. Очакваме следващата година земеделски делегации да проявят интерес и да дойдат. И аз ще дам тласък в тази посока. Какви са икономическите измерения за България от проектите "Южен поток" и АЕЦ "Белене"? Решението за АЕЦ "Белене" зависи от правителството на България. Все още текат дискусии и ние очакваме някакво решение - дали да бъде или не. Но засега този проект не върви. "Южен поток" върви добре и това е много изгодно за българската икономика. Не знам за други такива големи проекти, които да са толкова изгодни за България, тъй като трасето на "Южен поток" минава през 19-20 общини и там ще бъдат разкрити работни места. Всяка година държавата ще печели от транзитна такса. Всички общини поддържат проекта и няма никаки пречки за реализацията му. Надяваме се, че първата копка ще бъде направена тази година, а следващата година ще има пълномащабно строителство. Очакваме, че през 2015 г. ще потече първият газ по тези тръби. Стойността на "Южен поток" е 3,5 млрд долара и голяма част от тези пари ще остават в България, за българските строителни фирми. Разбира се, че в тези пари влизат и цената на тръбите и на оборудването, но по-голямата част ще остане за компаниите, които ще го изграждат тук.(север.бг)
Източник: Други (30.09.2013)
 
SAIL RSP ще увеличи капацитета си до над 12 млн. тона Rourkela Steel Plant ще бъде обновен до над 12 млн. тона капацитет по време на 12-тия планов период. С наличния капацитет предприятието може да произвежда 2 млн. тона горещ метал, 1.9 млн. тона сурова стомана и 1.67 млн. тона продаваеми стоманени продукти, като са предприети стъпки за увеличаване на капацитета съответно до 4.5 млн. тона, 4.2 млн. тона и 3.9 млн. тона. Управата на щата е информирана за плановете в събота от секретаря на Министерството на стоманодобива Мохан Кумар. Кумар, който е на двудневна визита, инспектира напредъка, постигнат в сектора на стоманата и добива на среща на високо равнище, председателствана от главния секретар Дж. К. Мохапатра. Кумар каза, че има много възможности за Odisha Mining Corporation и National Mineral Development Corporation да работят заедно. Двете публични предприятия са били посъветвани да намерят области на сътрудничество, така че да се гарантира на инвеститорите осигуреността със суровини. (Express News Service)
Източник: Други (30.09.2013)
 
Градят нова индустриална зона край Пловдив Нова индустриална зона "Тракия" ще има край Пловдив. Проектът е на "Сиенит холдинг" и ще се изпълнява съвместно с израелски партньори. "Внесли сме предложението в Агенцията за инвестициите и оттам в Министерството на икономиката, където кандидатстваме за приоритетен проект", обясни Пламен Панчев, който е председател на Съвета на директорите на "Сиенит холдинг". Проектът обхваща няколко общини - Пловдив, Марица, Раковски, Куклен, Родопи, Съединение и Първомай. Освен "Сиенит" и израелците от "Сензор-С" участват още няколко фирми като "Булплод Тракия" - също българо-израелска фирма, ПТЗ Куклен, акционерно дружество между "Сиенит" и КЦМ, "Сифер", която е българо-италианска фирма.
Източник: 1kam1.com (30.09.2013)
 
Бизнес организации искат спешни промени в закона за отпадъците Пет организации на бизнеса в металургичната индустрия - Българската стопанска камара, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българска браншова камара "Феникс ресурс" настояват в писма до Министерството на околната среда и водите спешно да бъде променен законът за управление на отпадъците.Екипът на ведомството смята, че действащата нормативна база ограничава търговията с черни и цветни метали и затруднява преработващата индустрия, и започва обществено обсъждане на промени. Браншът е и един от проблемните, отбелязани в мерките на вицепремиера Даниела Бобева за борба с бюрокрацията. По закона група депутати от миналия парламент сезираха и Конституционния съд, който в момента разглежда дело за отмяна на част от текстовете. Вътрешният министър на ГЕРБ Цветан Цветанов беше един от авторите на действащите от миналата година текстове, чиято цел беше площадките за скрап да се сведат до минимум, за да може МВР да ограничи кражбите на метали. Пред бранша бяха поставени непосилни условия за работа, по-тежки и от фирмите, които работят с опасни отпадъци. Голяма част от участниците на него отпаднаха, а МВР така и не успя да контролира, защото част от фирмите преминаха в сивия сектор. Бизнес организациите отчитат, че от 2300 броят на площадките е намалял с 65% и вече е около 900. Според индустрията санитарният минимум е поне около 1200 - 1400 обекта. Сегашното състояние заплашва с липса на суровини металургичната индустрия, отпадъците не се оползотворяват достатъчно и цели области са застрашени от безконтролно замърсяване. От миналата година над 7000 работници и служители в рециклиращата индустрия са загубили работата си, а по време на тежка икономическа криза фирмите са били принудени да направят допълнителни инвестиции на стойност над 50 млн. лв. в преоборудване на площадки и за банкови гаранции. За да работи на територията на всяка от 16-те регионални инспекции по опазване на околната среда, компанията трябва да внесе по 25 хил. лв. гаранция, като отделно от това има такса от 5000 лв. за всяка площадка за събиране на метални отпадъци. От петте организации отчитат, че оборотите в сектора са намалели с над 30-40% само заради действието на закона, а взаимната задлъжнялост се е увеличила. Появил се е и нелегален превоз на отпадъци към съседните държави. Организациите на бизнеса предлагат няколко основни промени в закона. Първата от тях е да отпадне текстът, според който физическите лица са длъжни да предават отпадъците си безплатно и само на общински площадки или чрез компании за разделно събиране на отпадъци. Неправителствените организации предлагат да отпадне безкасовото плащане за сделки с отпадъци, тъй като сумите са малки и в част от случаите не покриват банковите такси за теглене и поддържане на карти. Самият режим за работа с отпадъци трябва да се промени от разрешителен в регистрационен, както е за всички неопасни отпадъци, а банковата гаранция да бъде намалена, предлагат още компаниите.
Източник: Капитал (01.10.2013)
 
ArcelorMittal финализира сделка за 763 млн. долара ArcelorMittal и Sider, алжирско държавно дружество, финализираха стратегическо споразумение, което ще позволи да бъдат инвестирани 763 млн. долара в стоманодобивния комплекс в Анаба и мините в Уенза и Букадра. Плановете включват проект за увеличение над 2 пъти на производствения капацитет на завода от 1 на 2.2 млн. тона годишно до 2017 г. ArcelorMittal ще намали дела си и в ArcelorMittal Annaba, и в ArcelorMittal Tebessa на 49%, а Алжир ще държи останалите акции от 51%. Инвестиционният план ще се финансират от капиталови вноски от акционерите и банково финансиране. Тази схема има за цел да осигури дългосрочно бъдеще за производството на стомана в Анаба и добива на суровини в Тебеса чрез модернизация на производственото оборудване. Ще бъде построен нов електрически стоманодобивен завод, включително електрически пещи и непрекъсната линия за отливки, както и нов валцов стан за арматурно желязо и валцдрат с производствен капацитет от 1 млн. тона. (The Construction Index)
Източник: Други (02.10.2013)
 
"Асарел-Медет" приключи сделката за "Трейс рисорсиз" "Асарел-Медет" е платила последната част от договорената цена за "Трейс рисорсиз", с което сделката е приключена окончателно. Това става ясно от съобщение на канадската компания Euromax Resources, която чрез дъщерното си Omax International Limited беше собственик на добивното дружество до април миналата година. Тогава беше подписан и договорът за неговата продажба. От информацията се разбира още, че първоначалното споразумение е било променено, но от компаниите отказаха подробности. Euromax Resources е получила 1.025 млн. канадски долара (около 1.5 млн. лв.) "като пълно и окончателно уреждане на всички допълнителни парични задължения съгласно предоговорените условия", се посочва в съобщението. "Трейс рисорсиз" държи правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово", но те все още не са на етап разработване. Според първоначалния договор цената на сделката беше 3.5 млн. канадски долара, от които 1.5 млн. долара бяха преведени при подписването. От останалата сума 1.050 млн. долара трябваше да бъдат платени, след като "Трейс рисорсиз" получи положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за площ "Брезник", и то влезе в сила. Последните 1 млн. долара трябваше да се преведат, след като бъде получена и самата минна концесия за проекта. Проучванията на площ "Ракитово", която се намира в общините Велинград и Батак, са в по-начален етап, като към момента на сделката предстоеше регистрация на геоложко откритие. Условията по договора обаче междувременно са били променени. Не се знае дали това се е отразило и на окончателната цена, тъй като ревизираното споразумение не е публично. Няма информация и какво е наложило промените, нито кога са станали. От Euromax и "Асарел-Медет" пренасочиха въпросите на "Капитал Daily" към "Трейс рисорсиз", но до редакционното приключване на броя оттам не отговориха. Източници на вестника обаче потвърдиха, че първоначалните две условия за превеждането на парите - положителен доклад по ОВОС и концесия за "Брезник", не са изпълнени. Причината за това е, че в момента тече обжалване на положителното решение на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Перник, за инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз". То беше издадено в началото на тази година и даваше възможност на компанията да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. Решението обаче е било обжалвано от местни противници на проекта, което е спряло процедурата. Финализирането на сделката се вижда и от вписаното в сряда съобщение в Търговския регистър за заличаване на особения залог, който "Асарел-Медет" учреди в полза на Omax при подписването на договора. С него купувачът обезпечаваше задълженията си за плащане на останалите 2.050 млн. канадски долара по договора. Съгласието за заличаване на залога е подписано от вицепрезидента на Euromax Димитър Димитров, който се явява пълномощник на Omax. Без промяна е останала частта от първоначалния договор, според която Euromax ще получи част от приходите при бъдещата продажба на руда от "Брезник", става ясно от съобщението на канадската компания. Т.нар. net smelter return (NSR) е в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от находището. Проектът предвижда рудата да се добива с подземен способ и да се преработва до концентрат. Заложен е добив на 300 хил. тона руда годишно, а планираната инвестиция е 120 млн. лв. Изграждането на необходимите съоръжение ще отнеме до пет години, разработването на рудника ще продължи 11 години, а за ликвидация и рекултивация са предвидени още две години. Като цяло проектът се приема положително от хората в общината, тъй като ще създаде около 400 работни места в периода на експлоатация на мината, а безработицата в Брезник е над 16%.
Източник: Капитал (03.10.2013)
 
Кабинетът ще предостави концесия за добив на каолинова суровина от „Саръгьол" Правителството разреши предоставянето на концесия за добив на каолинова суровина от находище „Саръгьол“, село Дойранци, Община Каолиново. Договорът за отдаване на концесия ще бъде с продължителност 35 години, а концесионерът ще бъде определен чрез търг с тайно наддаване. Това съобщиха от правителствено информационна служба след днешното редовно заседание на кабинета, съобщи „Фокус“. Концесионната площ е общо 659,5 дка и се намира в землището на село Дойранци, Община Каолиново, уточняват от МС. С друго решение кабинетът одобри цялостното прехвърляне на правата и задълженията на „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД по предоставената му концесия за добив на доломити от находище „Миал” на дружеството за добив и обогатяване на медни и злато-съдържащи руди и лидер в българската минна индустрия „Елаците – Мед” АД. Клаузите по концесионния договор не се променят, уверяват от пресслужбата на МС. Припомняме, че през септември граждански сдружения поискаха незабавно разваляне на концесията на мина Челопеч. От гражданската организация тогава алармираха, че държавата не обръща внимание на концесионните договори и не упражнява ефективен контрол върху концесионера "Дънди Прешъс Метълс". От сдружението сигнализираха за сериозни екологични нарушения на концесионера - превозване и складиране на открито на опасни за здравето материали, незаконно преработване на арсенов концентрат, както и неспазване на разрешеното количество за добив на подземни богатства. Според представители на организацията добиваните количества са увеличени от 2 на 3 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2013)
 
БЕФ: Минната индустрия е "златната кокошка" на българската икономика Минният сектор е „златната кокошка” за българската индустрия – добавената стойност за икономиката от него се изчислява на над 2 млрд. лева, откриват се работни места, които са със сравнително високи работни заплати. Това води и до внасянето на високи осигуровки, коментира Христо Казанджиев от Българския енергиен форум (БЕФ). Той призова правителството да не се вслушва в „екстремни изказвания” за повишаването на концесионните възнаграждения, защото това ще навреди на минната индустрия. У нас размерът на концесионните възнаграждения е в „златната среда”, уточни експертът по време на пресконференция, цитирайки данни на Световната банка. Нормалното равнище на концесионните възнаграждения помага за максималното използване на природните богатства, допълни още Казанджиев. Припомняме, че след инцидентите в мини Ораново през юли икономическото министерство съобщи, че започват проверки на сключени концесии през последните години, които да установят дали има нарушения. От БЕФ коментираха, че до момента не е изготвена стратегия за промяна на концесионните възнаграждения, но това стои в дневния ред на управляващите. Промяната на вече договорени концесионни възнаграждения и то на базата на закон, е злоупотреба с власт, категоричен беше Христо Казанджиев. Според него при определянето на сумите, които държавата получава при отдаване на концесия управлението на природните богатства, не трябва да се взимат под внимание пиковете в дейността, а осреднената стойност за целия жизнен цикъл.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2013)
 
Австралия повишава износ на минерални суровини, но при въглищата остава трудно Австралия прогнозира стабилен растеж през следващите пет години за два от най-изнасяните си продукта, желязна руда и термални въглища, но анализатори предупредиха, че може да изпита трудности с постигането на целите за въглищата заради световното забавяне на търсенето. Износът на желязна руда се очаква да скочи със 17% през 2013/14 г. и със средно 8% през следващите пет години, въпреки отслабването на растежа на търсенето в Китай, според доклад на Бюрото за ресурси и енергийна икономика (BREE). Австралия контролира две трети от световния морски пазар на желязна руда и гиганти като Rio Tinto и BHP Billiton харчат милиарди, за да увеличават капацитета си. Бюрото също прогнозира среден ръст от 8% на износа на въглища, използвани в ТЕЦ-овете в Азия, въпреки че прогнозата зависи от скок на растежа към края на периода. Но въгледобивната промишленост на страната не се ползват със същото ценово предимство пред конкурентите и цените може да останат ниски, като вече са на четири-годишно дъно, твърдят анализатори. (Reuters)
Източник: Reuters (03.10.2013)
 
Централната обогатителна фабрика в Перник стачкува за заплати Стачкуват работниците в Централната обогатителна фабрика в Перник, съобщи БТА като се позова на компанията "Мини открит въгледобив", чието поделение е фабриката. Недоволството е провокирано от забавяния в изплащането на заплатите, както и издължаването им в непълен размер. Вчера с едноседмично закъснение платихме 80 на сто от възнагражденията за август, обясни заместник-изпълнителният директор на частното дружество Васко Марков. До 10 дни щели да бъдат преведени и дължимите суми за юни. Забавянето е ежемесечно заради нередовни плащания от НЕК, каза Марков. По думите му НЕК дължи на "Топлофикация"- Перник и ТЕЦ "Бобов дол" около 25 млн. лв. и те не могат да платят доставените въглища. Ежемесечно пернишкото дружество доставя на централите "Република" и "Бобов дол" по 60 000 - 80 000т въглища. Имаме договореност с работниците да подновят работа, каза Марков. "Мини открит въгледобив" е най-голямото въгледобивно предприятие в Перник.
Източник: Дневник (04.10.2013)
 
Между три и десет години затвор могат да получат виновните за инцидента в рудник "Ораново", ако се окаже, че смъртта на четиримата миньори е причинена по незнание или немарливост, съобщиха от прокуратурата в Благоевград. Те са назначили официална техническа експертиза и очакват резултатите от нея до първи ноември. Обстоятелствата за инцидента ще изясняват 10 експерти по геология, минно дело, скална механика и взривни работи. Нито един от тях не е участвал в изследването на Българската асоциация за подземни води, поръчано от собственика на мината, уточняват от държавното обвинение. Докладът на концесионера беше представен вчера и и екипът посочи като основна причина за инцидента непознат досега разлом, разположен точно над злополучната галерия. Според собственика на мината Красимир Михайлов, заключението на експертите е било независимо: "Това са експерти, които са наети не от мен. Аз и не ги познавам тези хора, вчера се запознах с тях", заяви Красимир Михайлов, собственик на мина "Ораново". Той обясни, че проучвания за сигурността след приватизацията на рудника не е имало, защото са се считали за направени на етапа преди мината да стане частна. Изследването, поръчано сега от концесионера, няма тежест пред съда, но Михайлов вярва на експертите. "Не сме направили контраекспертиза, ние сме заинтересована страна. За първи път се прави томографско изследване - магнитен резонанс. Ако има разминаване, тогава сядат екипите и се доказва... аргументи, мотиви и т.н. Тогава може да има арбитраж, да се наемат специалисти от чужбина - да бъде доказана наистина фактологията", подчерта той. Концесионерът обясни, че в мината има огромни загуби, но въпреки това се старае да плаща възнаграждения на служителите си. Михайлов отрече работниците в рудник "Ораново" да са били зависими от политически сили. "Никога в моя съзнателен живот не съм отишъл да кажа на когото и да било - гласувайте за еди-кой си", заяви Красимир Михайлов. Случая Ораново разследват двама прокурори от Окръжната прокуратура в Благоевград и трима полицаи. До момента са разпитани 57 свидетели, назначени са медицински, технически и съдебно-химически експертизи.
Източник: БНТ (04.10.2013)
 
Eurofer смята, че промените в LME ще облагодетелстват производителите Производителите на метали ще са облагодетелствани за сметка на потребителите от намерението на Лондонската метална борса (LME) да промени правилата за теглене от складови запаси, заявиха от Европейската асоциация по стомана (Eurofer). Предложената връзка между тегленията и размера на метал в складовете няма да успее да премахне зоните на пренасищане на предлагането, дългото чакане за доставки от складовите наличности и повишените премии, заявиха от седалището на Eurofer в Брюксел. Това ще доведе до по-високи разходи, повдигайки „сериозни въпроси“ относно плана. Новите правила ще влязат в сила от 1 април, ако се одобрят този месец от борда на LME. Предложението ще задължи LME-наблюдаваните складовете. United Co. Rusal, най-големият производител на алуминий, призова LME миналия месец да забави промените, твърдейки, че рискуват допълнително изкривяване на пазара. (Bloomberg)
Източник: Други (04.10.2013)
 
Мина на Ковачки хлопна кепенци „Мини Открит въгледобив" в Перник хлопна кепенци. Рудникът на Христо Ковачки остана без работници в петък. Хората протестират, че последните им заплати са получени със закъснение и освен това сумите са твърде ниски. Миньорите обясниха, че вместо пълните си възнаграждения са получили по 50 лв., съобщи БТВ. От ръководството заявиха, че дружеството е зависимо от плащанията на НЕК, която дължи 25 млн. лв. на централите „Република" и „Бобов дол", на които мините доставят суровина. Шефът на „Мини Открит въгледобив" Васко Марков увери, че стачкуващите миньори ще получат пълните си заплати до две седмици. До края на месеца ще им бъдат изплатени и парите за юли, обещаха още от ръководството.
Източник: Новинар (07.10.2013)
 
Teck губи интерес към бизнеса на Rio Tinto с желязна руда Teck Resources Ltd., втората по големина минна компания в Канада, губи интерес към закупуване на контролния пакет акции на Rio Tinto Plc в Iron Ore Co. of Canada след като не успя да се споразумее за цената. Докато Teck официално все още участва в тръжния процес, канадската компания и базираната в Лондон Rio Tinto са далеч от определяне на цената и не напредват. В светлината на растящите цени на желязната руда, която се повиши с 29% от края на май заради възстановяване на търсенето в Китай, Rio , може да избере да запази дела си в Iron Ore Co. of Canada. Делът в компанията може да бъде оценен на около 3.5 млрд. долара, заявиха анализатори на Credit Suisse Group AG през юни. Крис Станел, говорител на Teck, заяви, че компанията не коментира слухове или спекулации на пазара. (Bloomberg)
Източник: Други (07.10.2013)
 
ЖП ринг ще свързва индустриалните зони около Пловдив Железопътен ринг ще свързва в радиус от 50 км селищата около Пловдив и прилежащите индустриални зони. Това ще осигури обществено достъпен транспорт за допълнителни над 115 000 души от областта. "Основен проблем на големите предприятия в зони като Марица, Куклен и Раковски е затрудненото придвижване на работната ръка от по-малките населени места. Това изключително много влоши сравнителните предимства на региона като най-привлекателно място за инвестиции", посочи инж. Стефан Цанков, зам.-кмет на община Марица на провелия се дискусионен форум "Недвижими имоти – строителство, услуги и проблеми на пазарната среда" по време на Есенния пловдивски панаир. Проектът за изграждане на железопътния ринг предвижда свързване на съществуващата жп инфраструктура в района на Пловдив с лъчове до съществуващите и новоизграждащи се индустриални зони. Негови инициатори са община Марица и частните инвеститори "Сиенит холдинг" и "КЦМ груп", които развиват най-големите индустриални зони в региона. Вече е подписано и споразумение за подкрепа със седем общини – Пловдив, "Родопи", Куклен, Стамболийски, Асеновград, Садово, Първомай и се очаква да се присъедини и Раковски, подчерта зам.-кметът Стефан Цанков. По този начин ще се осъществи интеграция на националната жп мрежа и дори по-отдалечени градове като Пазарджик и Първомай ще имат достъп до индустриалните зони. ЖП рингът ще улесни и превоза на товари и стоки на предприятията в зоните. Финансирането на жп проекта може да се осъществи по оперативна програма "Транспорт 2014 - 2020". Единственият възможен бенефициент обаче е Националната компания "Железопътна инфраструктура". "Основната ни задача е да убедим НКЖИ, че проектът е важен за икономическото развитие на региона. Той е залегнал като приоритетен в Областния план за развитие на Пловдивска област", каза Цанков и посочи, че общините се ангажират да съдействат при подготовката на анализите и предпроектните проучвания. Планът за действие предвижда до края на 2014 г. да се кандидатства по приоритетна ос V "Техническа помощ" на ОПТ за финансиране на проучванията и инвестиционния проект, а след това до средата на 2016 г. да се кандидатства за безвъзмездни средства по приоритетна ос 1 за самото изграждане на жп ринга. Крайният срок за изпълнение на проекта е 2020 г.
Източник: Строителство Градът (07.10.2013)
 
Висши чиновници в афера за скрап Прокуратурата обвини трима висши чиновници в афера със скрап. Изпълнителният директор на "Напоителни системи" ЕАД - Стайко Ганчев, и членовете на борда на директорите Георги Харизанов и Радослав Чеглайски са задържани за 72 часа заради съзнателно сключване на неизгодна сделка. Като извършител обвинителите сочат Ганчев, а Харизанов и Чеглайски са помагачи. Разследването срещу тях е започнало на 30 септември 2013 г. и до момента са разпитани седем свидетели. Депутати припомниха, че Харизанов се прочу като "мъжката Калинка" по време на предишната власт, тъй като се оказа, че ръководи "Напоителни системи", без да има висше образование. Според разследването на 2 ноември 2011 г. на заседание на дружеството било взето решение за бракуване на 100 000 тона скрап от черни и цветни метали, които били части от съоръжения, използвани за напояване на земеделски земи на територията на цялата страна. Продажбата им трябвало да се извърши на Софийската стокова борса (ССБ) до края 2012 г. на най-високата цена на тон. Само ден след решението обаче Стайко Ганчев вече бил сключил според обвинението неизгодна сделка за продажбата на металите, което причинило значителна вреда за предприятието. От името на борсовия посредник били сключени две сделки - едната за продажба на 500 тона скрап от черни метали на цена 200 лева за тон, а другата - за продажба на 1500 тона скрап на цена 270 лева за тон. Според прокуратурата обаче цените са значително по-ниски от средните пазарни стойности. От обвинението твърдят още, че случаят е особено тежък предвид тежкото финансово състояние на дружеството.Междувременно стана ясно, че днес пред земеделското министерство ще има протест на служителите от "Напоителни системи" ЕАД. Основното им искане е да се гарантира изплащането на заплатите им. Протестиращите искат агроведомството да преведе на държавното предприятие 16 млн. лв., дължими за извършени през последните три години дейности по охрана на язовири и други обекти. Работещите искат и яснота по бъдещето на дружеството, което върви към фалит.
Източник: Стандарт (08.10.2013)
 
ArcelorMittal намали дела си в турската стомана гигант Ердемир ArcelorMittal обяви продажбата на 233 169 183 акции в Eregli Demir ve Celik Fabrikalar? T.A.S. с едно ускорено предлагане на институционални инвеститори. Продажбата е генерирала приходи от около 267 млн. долара. ArcelorMittal се е съгласила на 180-дневен период на заключване на оставащия си дял в Ердемир. Продажбата е била управлявана от Citigroup Global Markets Limited в качеството на единствен издател. Преди продажбата, ArcelorMittal притежаваше 655 969 154 акции в Ердемир, представляващи приблизително 18.74% от акционерния капитал на Ердемир. След приключване на продажбата, ArcelorMittal ще притежава приблизително 12.08% от акционерния капитал на Ердемир. Турската Ataer Holding притежава 49.29% от акциите. С 47.63% свободни за обществеността, Ердемир притежава само 3.08%. (Strategic Research Institute)
Източник: Други (09.10.2013)
 
Внесените запаси от желязна руда в Китай намаляват Запасите на желязна руда в извадка от 25 големи китайски пристанища намаля миналата седмица, според доклада на индекса за желязна руда на Xinhua-China от вторник. В края на период от 24 септември до 7 октомври, запасите на внесена желязна руда по пристанищата възлиза на 73.27 млн. тона, спад с 58 хил. тона или 0.08% спрямо извадката от предходния период. Обикновено докладът измерва една седмица, но този път обхвана две заради националния празник на Китай. Това засегна цените на желязната руда, обяснява докладът. Индексът на цените за желязната руда с 62% съдържание спадна с два пункта спрямо предходната седмица до 130. Индексът за рудата с 58% съдържание намаля с един пункт до 120. В доклада се прогнозира, че цените на желязната руда ще се повишат през тази седмица. (China National News)
Източник: Други (10.10.2013)
 
Hebei Steel успешно разви неръждаеми стоманени плакирани плочи В момента Central Iron & Steel Research Institute, свързан с Hebei Iron & Steel Group (Hebei Steel), успешно разработи неръждаеми стоманени плакирани плочи. При тестване, всички свойства на този продукт са според международните стандарти. Неръждаемите стоманени плакирани плочи са нов метален композиционен материал, който съчетава неръждаема стомана и други обикновени въглеродни стомани с използването на специална технология. Тя запазва характеристиките на неръждаемата стомана като устойчивост на корозия, износване, магнитното съпротивление и външен вид, и такива свойства на въглеродната стомана като заваряемост, обработваемост, еластичност и топлопроводимост. Неръждаемите стоманени плакирани плочи имат широко приложение в нефтената, химическата, солната индустрия, водо- и електро-преноса. Като ресурсо-ефективен продукт, той намалява консумацията на благородни метали и е перфектна комбинация от ниска цена и високо качество, което носи добри социални придобивки. ( Steel Home)
Източник: Други (11.10.2013)
 
След конференцията: Правим метал за "Ламборгини", но още сме далеч от сериозно автопроизводство България присъства на автомобилната карта на Европа основно като доставчик на компоненти и материали, но амбициите за сериозно автомобилно производство остават. Така може да се обобщи приключилата своята работа вчера международна автомобилна конференция, провела се в София. В нея участваха около 300 мениджъри на различни производители на автомобили и компоненти за тях. В хода на дискусиите стана ясно, че произведен в България алуминий от две години се влага в суперавтомобили като "Ламборгини" и луксозни модели на "Ягуар", БМВ, "Ауди" и "Рейндж Роувър". Едни от първите, открили потенциала на страната като място за разработки и производство на компоненти за автомобилната индустрия, са "Джонсън контролс". В момента за тях в София работят 563 инженери, като това е най-големият технологичен център сред деветте за компанията. В същото време стана ясно, че пред базираните в България производители на автомобилни компоненти има и доста резерви, що се отнася до покритите марки. Оказа се например, че сред доставчиците на "Мерцедес Бенц Карс" няма такива от България. От представителя на "Фолксваген груп" на международната конференция Павел Весели пък разбрахме, че България доставя сравнително малко части за втория по големина автомобилен концерн в света.
Източник: Дневник (11.10.2013)
 
Италианска компания ще инвестира в стоманодобивната промишленост на Иран Иран и италиански компании са се споразумели за изграждането на стоманодобивен завод с годишен производствен капацитет от 1 млн. тона в югоизточния град Сирян , съобщи представител на промишлеността. Споразумението бе постигнато между MMTE Engineering and Construction Company и италианската Tenoa Company, заяви управляващият директор на Иранската организация за развитие и обновяване на минна промишленост (IMIDRO) Мехди Карбасиян. Той подчерта, че предприятието в Сириян ще бъде открито през март 2015 година и добави: "В момента около 500 души работят в завода и след започване на стоманодобивната дейност ще бъдат създадени над 1500 нови работни места. "MMTE Engineering and Construction Company е една от първите ирански компании за проектиране, доставка и строителство в стоманодобивната промишленост, специализирана в управлението, проектирането, доставката и изграждането на предприятия за пряко редуциране, пелетизиране и стоманодобив. ( FNA )
Източник: Други (14.10.2013)
 
"Асарел-инвестмънт" дава 200 хил. евро на новатори Инвестиционната компания на най-голямото медодобивно предприятие в страната "Асарел Медет" - "Асарел инвестмънт", ще финансира разработката на до три иновативни бизнес идеи. За целта компанията ще осигури общо 200 хил. евро, средствата ще бъдат предоставени под формата на дялова инвестиция, а проектите ще бъдат избрани след конкурс. Приемат се идеи в широк кръг от сектори, като изискването е те да са изцяло нови за българския пазар и да имат реално практическо приложение. Конкурсът, който започна преди броени дни, ще премине през няколко етапа, а победителите ще станат ясни през септември догодина. Инициативата се организира за пръв път, но желанието на компанията е тя да се превърне в ежегодна. Главният критерий е идеите да имат висок потенциал за реализация. Те могат да имат приложение в минната, химическата или преработвателната индустрия, да са свързани с компоненти и системи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, с рециклиране на отпадъци и опазване на околната среда, да са в областта на електрониката или електрическите двигатели.
Източник: Капитал (16.10.2013)
 
Най-големият руски производител на стомана ще закрие завод в САЩ Следкризисната преиндустриализация в Америка и железопътните проекти предложиха добри условия на Evraz, но сега най-големият руски производител на стомана ще спре дейността на завода в Делауер след резкия спад в цените на металите и слабите пазарни условия. Предприятието ще спира през следващите два месеца и почти всички 375 служители ще бъдат съкратени. Фирмата разглежда различни сценарии, при които може да възобнови 500 хил. тонното предприятие. Evraz , най-големият производител на релси в Америка, заяви, че не очаква финансови загуби свързани със затварянето и настоящите клиенти на завода ще бъдат обслужени от една от другите седем оперативни производствени единици в Северна Америка, пет в Канада и две в САЩ в Орегон и Колорадо, където търсенето на железопътни линии е високо. Нетния доход на Evraz през първата половина на 2013 г. се понижи с 21% или с почти 939 млн. долара заради резкия спад в цените на въглищата, металите и другите суровини. (RT )
Източник: Други (16.10.2013)
 
Прекратиха делото за фалит на ВМЗ Пловдивският окръжен съд прекрати делото за откриване на производство по несъстоятелност срещу оръжейния завод ВМЗ-Сопот. Делото беше заведено от двама кредитори на закъсалия завод - "Механичен завод-Девин" и Първа инвестиционна банка. Причина за този развой на събитията е фактът, че ВМЗ и "Механичен завод-Девин" са оформили споразумение за погасяване на дължимите суми. Освен това от ПИБ също са оттеглили молбата си. Така делото се прекратява, но все още съществува възможност решението да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд. През миналата година се провали опит за приватизацията на ВМЗ-Сопот, след като само един кандидат прояви интерес - "Емко" ООД, но и той не стигна до финалната фаза в процедурата. Тогава русенската фирма не внесе задължителния депозит от 3 млн. лв., което провали евентуалната сделка.
Източник: Стандарт (17.10.2013)
 
Отчитат заявки за по-големи количества въглища от Мини Марица-изток Въпреки че промените в Закона на енергетиката са "закрепили" финансовото състояние на Мини Марица Изток, може да възникнат проблеми от технически характер. Това стана ясно при изслушването на изпълнителния директор на компанията Станимир Казлачев в ресорната парламентарна комисия. Казлачев обясни, че мините имат 87 млн. лева несъбрани вземания, 60 % от които просрочени. В момента няма задължения към работниците. Сериозен проблем е материалната база, като в момента има пари само за текущи ремонти и материали. „Отпадането на таксата за износ и на добавките за кафява и зелена енергия и отпушването на износа натовариха комплекса и действително количествата въглища, заявени от централите, бяха сравнително завишени", каза Казлачев. Той заяви, че се очаква за октомври се очаква да бъдат добити около 3 млн. тона въглища, за ноември – 2,7 млн. тона и за декември – около 2,5 млн. тона. Завишените количества се отразяват ползотворно на дружеството и заедно с повишената цена на тон основно гориво ще повлияе и на финансовия резултат, каза шефът на мините. Той обаче не е оптимист, че няма да възникнат непредвидени аварии поради това, че в годините назад не са извършени качествени ремонти.
Източник: Дарик радио (17.10.2013)
 
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е в процес на премахване и оптимизиране на редица режими, с което ще се стремим да облекчаваме и подпомагаме предприемачеството и да осигурим условия за икономически растеж. Това каза заместник-министърът на околната среда Чавдар Георгиев по време на третия форум "Заедно за устойчиво индустриално бъдеще", организиран от "Аурубис България". По думите на заместник-министъра с прилагането на тази политика се цели да се осигури по-добра конкурентна среда за бизнеса, като се прилагат по един и същ начин правилата за контрол. Правителството има стратегическа цел да подобри бизнес средата и да осигури развитие по посока към зелена икономика, каза Георгиев. Усилията се концентрират към интеграция на екополитиките във всички сектори на икономиката, осигуряване на превенция във връзка с промените на климата, както и изграждане на нисковъглеродна икономика със зелени работни места и максимално повишаване на енергийната ефективност, каза заместник-министърът. По думите му само чрез интегриране на усилията на различните компании, включително на търсене на механизми за по-добро взаимоизгодно сътрудничество между тях и осигуряване на устойчиво развитие, ще се даде такова икономическо развитие, което да съответства на всички цели по опазване на околната среда и което ще е устойчиво и взаимоизгодно за отделните участници.
Източник: Дума (18.10.2013)
 
ОЦК с капитал от 5 млн. лв. след загуба от 38 млн. лв. за полугодието Оловно цинков комплекс АД Кърджали отчита загуба в размер на 38 млн. лв. за полугодието на 2013 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София със закъснение от три месеца. „Загубата се дължи на отписаните активи, продадени чрез публична продан от частен съдебен изпълнител по искане на кредитора Първа инвестиционна банка, чиято балансова стойност е много по-висока от продажната“, се казва в междинния доклад за дейността. Отчетът показва, че балансовата стойност на продадените активи (без продукция) е 33,4 млн. лв., а срещу тях са получени приходи за 5,3 млн. лв. Тоест получените пари са 6 пъти под балансовата стойност. В резултат на загубата собственият капитал на ОЦК се стопява до 4,8 млн. лв. към 30 юни 2013 г. Според отчета дружеството има дълготрайни материални активи за 88 млн. лв., като основната част от тях са „Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи“ за 72 млн. лв. Намалението през полугодието е с 11,5 млн. лв. Има намаление на материалните записи с 29,5 млн. лв. през полугодието до 86 млн. лв. Данните показват, че отписаните активи явно включват и материални запаси, които очевидно не са били оценени правилно в отчета на дружеството.
Източник: Инвестор.БГ (21.10.2013)
 
Прогнозират увеличение на световното търсене и цените на стоманата Два отделни доклада за производството на стомана прогнозират, че световното търсене на стомана и цените ще се ускорят през следващите три години, което засилва по-ранните признаци на възстановяване в цените на акциите на двата публични производители на стомана в Южна Африка - ArcelorMittal South Africa (Amsa) и Evraz Highveld Steel. Но инвеститорите, свидетели на твърде много фалшиви изгреви през последните пет години, остават предпазливи. Акциите на AMSA нарастват с 45% през последните пет месеца до 35 ранда от дъното през май от 24 ранда. Но цената е само малка част от 260-те ранда през юни 2008 г. Evraz с 17.30 ранда нарасна с 37% от януарските 12.60 ранда, но през 2008 г. цената беше 188 ранда. През април руският мажоритарен акционер Evraz заяви, че е получил предложение за своите 85% от консорциум с еквивалента на 35 ранда на акция (в зависимост от курса). Тази седмица стана ясно, че преговорите все още са в ход, и се очаква сделката да бъде сключена до края на годината. Тази сделка потенциално поставя горната граница на цената, като другите акционери могат да очакват да получат подобно предложение. ( Howzit MSN )
Източник: Други (21.10.2013)
 
Икономично и екологично Около 1 млрд. паунда допълнителни продажби и още толкова спестени разходи на фирмите за осем години. Такъв е ефектът от първата в света национална програма за индустриална симбиоза, която е въведена във Великобритания през 2005 г. Предимствата за околната среда се измерват в милиони тонове спестени отпадъци и въглеродни емисии. Програмата помага на предприятията да споделят ресурси, защото често отпадъците от едно производство са суровина за друго. Това стана ясно на третата годишна конференция за устойчиво индустриално бъдеще, която тази година се проведе в "Аурубис България". Моделът вече бавно набира скорост и в България, но за разлика от британския опит инициативата и организацията тук са на самите компании. Причината е както липсата на подкрепа от държавата, така и недобро законодателство. Индустриалната симбиоза накратко представлява сътрудничество между предприятия, които си споделят ресурси, услуги и вторични продукти. В най-общия случай отпадъците от едно производство се явяват суровина за друго, което носи икономически и екологични ползи. В индустрията в момента най-често се прилага т.нар. линейна система, при която от природните ресурси след преработка в предприятията се получават продукти и отпадъци, които след това се депонират. "Целта е постепенно да се премине към циклична система, при която отпадъците от едно производство се използват като суровина за друго. От една страна, това рязко намалява изхвърляните отпадъци, а от друга, в производството се влагат значително по-малко нови ресурси", обясни Йън Хъмфрис, оперативен директор на International Synergies Limited, която консултира британската програма. Всичко това стимулира и иновациите и създаването на нови технологии. Като успешен пример за локална (затворена в рамките на собственото производство) индустриална симбиоза беше представена системата на "Аурубис България". Заводът в Пирдоп е част от най-големия производител на мед в Европа - Aurubis, което му дава достъп до най-добрите практики на германската група. Това, което предприятието прави, е, че значителна част от междинните продукти се връщат в производството, вместо да се депонират. Отпадъците включват различни видове шлаки, прахове, скрап, гипс и т.н. "Общо 265 хил. тона материали миналата година не са отишли на депо или не са били похабени, а са се върнали директно в производството", каза мениджърът "Екология" Диана Димитрова. Това означава, че е спестено същото количество суровини, което е намалило разходите на компанията за закупуването им. Спестени са и средства за управление на отпадъците. В завода все още има няколко потока отпадъци, за които няма решение. Неоползотворените материали са около 720 хил. тона на година, основната част от които е фаялит (железен силикат) - близо 700 хил. тона. Макар и безвреден, той се третира като отпаден продукт. В същото време може да намери приложение най-вече в строителната индустрия, например като инертна добавка при производството на цимент. Железният силикат може да се преработва на гранули, които да се използват като абразив, или на камъни, които заради по-голямото си тегло са много подходящи за укрепване на речни брегове и изграждане на други хидротехнически съоръжения. В момента "Аурубис" изпълнява проект за 3.8 млн. евро, част от който е за внедряване на филтър преса за изсушаване на фаялита, което ще даде повече възможности за оползотворяването му. Подобен симбиотичен ефект ще има и проектът на КЦМ - Пловдив, който трябва да приключи тази година. Пловдивският завод в момента изпълнява най-мащабната си инвестиционна програма от 50 години насам, част от която е за цинковото производство. В резултат на модернизацията компанията ще може да преработва вторични суровини, които в момента нямат приложение. Такива например се получават при претопяването на скрап в "Стомана индъстри", където цинкът от поцинкованите метални отпадъци се натрупва като неизползваем отпадък. "Аурубис България" работи и по проекта за преодоляване на съществуващите известни загуби на топлинна енергия. По думите на Димитрова компанията може да произвежда около 10 мегавата електроенергия и около 17 мегавата топлоенергия. В същото време на територията на завода има нужда от около 8-9 мегавата топлоенергия, което означава, че още толкова може да се предоставя на съседни общини или предприятия. Димитрова каза още, че се водят разговори с общините Златица и Пирдоп те да изградят необходимата инфраструктура, която ще помогне на хората да имат по-евтин източник на отопление. "Освен това ще намалее нивото на праховите частици в района, които се формират от използване на твърдо гориво от населението", добави тя. В някои държави идеята за индустриалната симбиоза намира и правителствена подкрепа. Първата такава национална програма е въведена във Великобритания. Тя стартира през 2003 г. като пилотен регионален проект в Уест Мидландс със съдействието на местната община. Две години по-късно успехът й на местно ниво кара държавата да отпусне 27 млн. паунда за разработването на национална програма, а през 2012 г. моделът прераства в търговски и сега се финансира изцяло от бизнеса. В момента в програмата участват 15 хил. компании - от микро-, малки и средни предприятия до мултинационални корпорации от най-различни сектори. Те формират мрежа, с помощта на която обменят информация и откриват възможности за сделки, тъй като често продукти, които за една фирма са ненужни, се оказват суровина за друга. Това може да са отпадъци, енергия, вода или логистика. Благодарение на тази програма от 2005 г. досега в страната са оползотворени значителни по обем ресурси, които иначе не само щяха да са изгубени, но биха имали и сериозно отрицателно въздействие върху околната среда. В числа ползите изглеждат впечатляващи: от депониране са спасени 47 млн. тона промишлени отпадъци, включително 1.8 млн. тона опасни отпадъци, спестени са 60 млн. тона суровини, 73 млн. тона промишлена вода и 42 млн. тона въглеродни емисии. Освен това са генерирани 1 млрд. паунда допълнителни продажби, а разходите за депониране, съхранение, транспорт и покупка са намалени с още 1 млрд. паунда. Данните са на International Synergies и са верифицирани от независим оценител. Успехът на модела във Великобритания се дължи на факта, че програмата се координира на национално ниво, като в същото време на места работят регионални екипи от специалисти с практически опит. Целият процес пък се ръководи от консултантски групи, в които участват компании. Причината да може всичко това да се случи обаче е и добре уреденото законодателство във Великобритания, което не само не пречи, но и улеснява прехвърлянето на отпадни продукти между предприятията, обясни Хъмфрис. За сравнение - в България фирмите трябва да минат през дълга процедура с множество документи, за да могат да продадат нещо, смятано за отпадък, на друга компания. Освен това програмата на Острова се радва на сериозна подкрепа от местните и централните власти, което помага много. По думите на Хъмфрис компаниите не се притесняват да предоставят информация, която при равни други обстоятелства би представлявала търговска тайна. Една от причините за това е, че се подписва споразумение за поверителност и информацията се използва само вътре в системата и се предоставя на потенциални партньори след разрешение от съответната компания. Много важна причина обаче е и че ползите от участието в програмата се виждат бързо. А това кара все повече фирми да искат да се включат.
Източник: Капитал (23.10.2013)
 
TATA Steel разширява присъствието си в Африка Индийският стоманен гигант TATA Steel разширява своето африканско присъствие като се отправя към Кот д'Ивоар (Бряг на слоновата кост), за да добива желязна руда. Генералният директор на TATA Steel Cote d'Ivoire - Мукеш Ранян, заяви: "Компанията очаква да добива около 20 млн. тона руда от проекта си Бонгло , на около 500 км. от столицата Абиджан, когато стартира през 2016 г. Фирмата вече присъства в Мозамбик, където има мини за въглища и започна проект за добив на неръждаема стомана в Южна Африка. Проектът в Кот д'Ивоар е джойнт венчър между TATA Steel и държавата компания за суровини SODEMI като индийската фирма е с основно дялово участие от 75%. Те подписаха споразумение за развитието на залежите ot желязна руда в Маунт Нимба, които се разпростират в три страни, Кот д'Ивоар, Либерия и Република Гвинея. Ранян каза, че компанията в момента прави проучвания за осъществимост на проекта, което ще бъде последвано от изграждане на съоръжения в мината. Рудата от този проект ще бъдат доставяна на стоманодобивните предприятия на TATA, особено тези, разположени във Великобритания и Холандия. ( BS)
Източник: Други (23.10.2013)
 
Outokumpu поиска от ЕС , за да я държи италиански стоманодобивен завод Финландският производител на неръждаема стомана Outokumpu е поискал от Европейската комисия да задържи италианския стоманодобивен завод, който компанията се съгласи да продаде за да получи одобрение за покупката на Inoxum от ThyssenKrupp. Заводът Acciai Speciali Terni е оценен на над 500 млн. евро от Outokumpu , но сега се очаква да бъде продаден за по-малко, поради слабост на световния пазар на стомана. Terni , един от най-големите и най-модерни заводи в Европа, ще загуби 80 до 100 млн. евро тази година и Outokumpu смята, че не се нарушава конкуренцията ако го задържи. Експерт от сектора заяви, че Terni , на около 100 километра северно от Рим, бе оценена от анализатор на 1 млрд. долара преди година. Те се опитват да се убеди ЕС , че те трябва да запазят Terni, тъй като ситуацията на пазара е напълно променена в сравнение с миналата година и секторът е много по-зле . Експертът каза, че ако няма продажба предприятието може да си позволи по-голяма гъвкавост. ( Reuters )
Източник: Reuters (24.10.2013)
 
Според най-големия потребител на желязна руда в Китай бумът в добива на суровини не е приключил Най-големият потребител на желязна руда в Китай е заявил пред Андрю Роб, австралийския министър на търговията, че минният бум в Австралия не е приключил и търсенето на руда ще остане силно. Роб, първият министър на Коалицията, който посети Китай след изборите през септември , заяви че президентът на Baosteel, Хи Венбо, е положително настроен към данъчните промени, предложени от новото правителство. Роб заяви, че шефът на Baosteel е доволен от обещанието на коалицията да се спрат законите за въглерода и мините въведени на места. Понастоящем има минни проекти на стойност 150 млрд. долара, които предстои да бъдат разработени в Австралия. Роб заяви: "Нашият първи законодателен ход е да се намалят разходите за правене на бизнес в Австралия. Трябва да направим Австралия по-привлекателна за инвестиции. Много фирми имат кафяви проекти в Австралия, но те не трябва непременно да са в Австралия. Трябва да се уверим, че сме конкурентноспособни." (The Australian)
Източник: Други (25.10.2013)
 
Шампионите в строителството Дружествата "Геострой" от групата на "Геотехмин" и "СК-13 холдинг" взеха награди за най-големи строителни компании за 2012 г. в секторната класация на Камарата на строителите в България (КСБ). Те получиха златни призове сред големите предприятия съответно в категориите за високо и за инфраструктурно строителство. Победителите се избират на базата на подадените от тях към строителния регистър данни за приходи от продажби, дълготрайни материални активи и брой заети лица. Според регламента най-голяма тежест - 15 точки, носят приходите за съответната година, останалите два критерия носят по 5 точки. Най-голямата компания в категория високо строителство е "Геострой" с приходи от 111.8 млн. лв. за 2012 г. при 63.6 млн. лв. година по-рано. Данни за големите обекти на "Геострой" за миналата година не са подадени, но управляваното от Владимир Вутов (на снимката) дружество традиционно работи по обекти на медодобивния комплекс "Елаците мед". Изпълнител е и на смесения комплекс "Сан Стефано плаза" в центъра на София. В същата категория сребърен и бронзов приз взеха две варненски дружества - "Комфорт" и "Планекс", с приходи за 2012 г. в размер на съответно 103.9 млн. лв. и 86.3 млн. лв. В категорията за инфраструктура лидер е "СК-13 холдинг", която отчита лек спад на приходите през 2012 г. до 117.6 млн. лв. при 129.5 млн. лв. за 2011 г. Сред по-известните обекти, по които компанията е работила, са разширението на метрото в София и строителството на магистралите "Люлин" и лот 2 на "Тракия" (Стара Загора - Нова Загора). На второ място в категорията е "Хидрострой" с приходи от 86 млн. лв. за 2012 г. Трета сред големите компании е "ГБС-инфраструктурно строителство", чиито приходи за годината са 88.4 млн. лв. Въпреки че е реализирала повече продажби от "Хидрострой", тя отстъпва като материални активи и брой заети. В конкурса на камарата тази година участваха 3814 дружества. Сред тях не са включени осем от най-големите строителни компании и холдингови структури - "Балканстрой", "Булгартрансгаз", "Геотехмин", "Главболгарстрой", "Енемона", "ПСТ холдинг", "Станилов" и "Трейс груп холд", които миналата година получиха специални награди за цялостен принос към сектора.
Източник: Капитал (28.10.2013)
 
Египетската Ezz Steel планира инвестиции за 1 млрд. долара Египетският най-голям производител на стомана Ezz Steel планира да инвестира 1 млрд. долара в два стоманодобивни заводи в страната, след като правителството настоява чрез пакет от стимули за увеличаване на разходите за големи инфраструктурни проекти. Камел Галал, мениджър за връзки с инвеститорите на дружеството, заяви, че компанията му планира да изгради заводите в Ain El- Sokhna , регион в близост до стратегическия Суецки канал. Той не даде времева рамка за проектите. Едното предприятие ще бъде за директно редуцирано желязо с годишен капацитет от 1.85 млн. тона, а второто за плоски стоманени продукти с капацитет от 1.2 млн. тона. "Вече имаме земя и лицензи за две чисто нови предприятия", каза той . Икономическият спад , размирици те и политическия хаос след народното въстание, което свали диктатора Хосни Мубарак през 2011 година, удариха търсенето на цимент и стомана за строителството. Стоманодобивните заводи и другите енергоемки отрасли претърпяха спирания на захранването или са принудени да купуват електроенергия от частни доставчици на високи цени. ( Reuters )
Източник: Reuters (28.10.2013)
 
"Тракия икономическа зона" дава тласък на индустриализацията на регион Пловдив Обединихме 6-те индустриални зони в района на Пловдив в една – "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), за да сме конкурентоспособни при привличането на инвеститори. Пловдив не трябва да изостава в това отношение от София, Бургас, Русе, Стара Загора", заяви на пресконференция доц. д-р инж. Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" АД и председател на съвета на директорите на промишлено-търговска зона "Куклен" АД. "Затова създадохме специален клъстер, който да развива зоната. Най-големият ни недостатък досега е, че сме разпокъсани и нямаме единна инвестиционна политика. Интересът да привлечем повече инвеститори доведе до обединяването ни в клъстер и сформирането на "Тракия икономическа зона". Доц. д-р инж. Добрев посочи предимствата на "Тракия икономическа зона" – първо, единна политика към инвеститорите и, второ, в състава й са зони с различна икономическа специализация, което прави проекта уникален - има зони с агросектор, с високотехнологичен сектор, с насоченост тежка индустрия и т.н. Инвеститорът има реални възможности за избор. "Тракия икономическа зона" е един от най-мащабните икономически проекти на България. Осъществява се върху площ от 10 700 000 м? в района на Пловдив и обединява 6 индустриални зони - индустриално-търговска зона "Марица", индустриална зона "Раковски", промишлено-търговска зона "Куклен" и в начален етап на развитие - парк "Образование и високи технологии" в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център "Тракия" в община "Марица" и агроцентър "Калояново". "От старта през 1995 г. на първата индустриална зона – "Марица", досега във всички зони са направени инвестиции за над 1 милиард евро и са привлечени над 100 инвеститори, от тях 80 чужди, открити са над 12 000 работни места", конкретизира характеристиките на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг" АД и председател на управителния съвет на клъстера, който е в основата на зоната. В момента на различен етап на реализация са 11 проекта. "Много разчитаме на малкия и средния български инвеститор, а не само на чуждите компании", подчерта инж. Панчев. Положителният ефект на "Тракия икономическа зона" до момента е огромен за град Пловдив. Ще подпомагаме нейното разширяване и най-вече увеличаването на нейната конкурентоспособност в национален мащаб", посочи инж. Димитър Кацарски, зам.-кмет по строителството в община Пловдив.
Източник: Строителство Градът (28.10.2013)
 
Корпоративен сезон Спадащи приходи и надежда за износ Спад на приходите и леко влошаване на крайните финансови резултати. Това се чете в първите отчети на публичните компании за третото тримесечие на годината. Ако досега тенденциите бяха разнопосочни, сега спадът личи ясно при болшинството от компаниите. Разбира се, дали негативният процес е устойчив ще се разбере при публикуването на останалите отчети. Все пак има и компании, които успяват да подобрят резултатите си, но те са малцинство. Прогнозите на анализаторите не са много добри за оставащата част от годината - техните надежди и тези на компаниите са насочени повече към външните пазари. "Експортният сектор има вероятност да е показал повече мускули през третото тримесечие и да затвърди положителната тенденция от началото на годината", коментира Гено Тонев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Юг маркет фонд мениджмънт". Прогнозите си за последното тримесечие на годината Тонев определи като "умерено негативни", но не в смисъл край на започналото възстановяване, а по-скоро "време за ориентация и пренастройка на целите". По-добри резултати за третото тримесечие основно при износителите очакват Камелия Лазарова и Христо Владимиров, анализатори съответно в "Карол" и "Ти Би Асет мениджъмънт". За работещите на вътрешния пазар компании прогнозите са по-скоро за задържане на приходите. Според Христо Владимиров периодът юли - септември ще затвърди очерталите се вече тенденции на плавно възстановяване за експорно ориентираните дружества и стагниране при насочените към българския пазар. Анализаторът смята, че "отклонения" от правилото може да има при дружества, които са силно зависими от цените на суровините, които през тази година спряха поскъпването си. Камелия Лазарова очаква повишение на приходите при "Монбат", "М+С хидравлик", "Хидравлични елементи и системи", "Алкомет", които усещат положително влияние от плавното възстановяване на икономиките от еврозоната. Според Лазарова доста компании ще успеят да подобрят рентабилността си заради засилен контрол върху разходите. Тя прогнозира ръст в продажбите и за "нишови" компании като търговеца на лекарства "Софарма трейдинг", производителя на опаковки "Юрий Гагарин", както и куриерската "Спиди". Последната компания вече обяви предварителни резултати, според които приходите й за деветмесечието са нараснали с над 20% в сравнение със същия период на миналата година. Цветослав Цачев, анализатор в "Елана", смята, че вътрешното потребление се подценява като фактор за растеж и доказателство е развитието на електронната търговия. В блога на финансовата компания той коментира, че ръстът в куриерските услуги също е индикатор за съвземане на вътрешното търсене, доходите и икономиката. Преди няколко дни изпълнителният директор на "Спиди" Валери Мектупчиян прогнозира подобрение в икономическите условия в България, което ще доведе до ръст на потреблението. Все пак Цачев отбелязва, че растеж на икономиката не е нещо, с което България ще може да се похвали в близките две години, а за него се разчита на износа в много по-голяма степен, отколкото на вътрешния пазар. Анализаторът е на мнение, че третото тримесечие няма да донесе съществено подобрение в резултатите на повечето публични компании, а индустриалните акции ще се представят по-добре. Засега отчетите и докладите за дейността не вдъхват надежди за подобрение и дори показват тенденции на сериозен спад. Производителят на касови апарати "Оргтехника" - Силистра, има силен спад на продажбите, което от компанията обясняват с понижение на вътрешния пазар – с 50% за година, докато износът пада с 29%. Външните пазари са основни за дружеството, като те заемат близо 90% от продажбите. Само за юли - септември този дял е намалял още, като очакванията са тенденцията да продължи, се казва в доклада за дейността. Прогнозите на мениджъмънта са за "чувствителен ръст" на износа през последното тримесечие в сравнение с третото, като очакванията се базират на сключените договори и разговори с външни партньори. На вътрешния пазар сериозна промяна не се очаква, а натоварването на мощностите ще бъде около и над нивото през юли - септември, прогнозират от компанията. Според доклада за последните три месеца на годината реализираната продукция ще е за 750 - 800 хил. лв., а печалбата – около 10 - 20 хил. лв. От "Оргтехника" отбелязват като рискове забавяне на доставките, което може да доведе до загуба на пазарни позиции, както и острата конкуренция в бранша и на вътрешния, и на външните пазари. Оптимистични прогнози за последните три месеца на годината дава в доклада за дейността "Параходство БРП". Според тях търсене на превозвачи и заетост на флота има за всички видове стоки – зърно, руди, въглища, земеделски торове. Очакванията са това да помогне на речния флот, но в доклада няма обяснение за силното намаление на продажбите през деветмесечието. Неконсолидираните продажби на "Свилоза" намаляват, а загубата на компанията се е увеличила почти двойно. В отчета не влизат резултатите на основното дъщерно дружество "Свилоцел". За дружествата, ориентирани почти изцяло към българския пазар, последните месеци не са донесли особено добри резултати и в най-добрия случай има задържане на нивата от миналата година. От производителя на детски и зърнени храни "Слънчо" отчитат минимално намаление на приходите. Увеличението в продажбите на стерилизирани и разтворими храни е компенсирало спада в останалите цехове. Свищовската компания произвежда няколко вида брашно, пшеница, овесени ядки, някои от които са сертифицирани като органични. Преди близо две години "Слънчо" откри нов цех за стерилизирани детски пюрета и надеждите на ръководството бяха с него да се увеличат продажбите.
Източник: Капитал (30.10.2013)
 
Преструктурирането на Long Products на TATA Steel във Великобритания ще доведе до съкращение на 500 работници Long Products на TATA Steel обяви предложения за преструктуриране ще помогне за засилване на конкурентоспособността. Предложените промени засягат предимно управленските и административни функции в предприятията в Скънторп, Тийсайд и Уъркингтън и може да доведе до загуба на около 500 работни места. Около 340 от тях ще бъдат в Скънторп, 90 в Уъркингтън и 40 в Workington в Тийсайд. TATA Steel заяви: " Предложенията идват на фона на продължаващия спад в търсенето на някои от основните продукти от Скънторп, включително британския пазар за строителна стомана, което е на около половината от нивата от 2007 г." Карл Кьолер, главен изпълнителен директор на европейските операции на TATA Steel заяви: "Европейското търсене на стомана през тази година се очаква да бъде само две трети от предкризисните нива след спада през последните две години. Освен предизвикателните икономически условия, уредбите обхващащи енергетиката и околната среда в Европа и Великобритания заплашват да наложат огромни допълнителни разходи върху стоманодобивната промишленост. (Strategic Research Institute)
Източник: Други (30.10.2013)
 
Нов завод откриват в Русе Производствен комплекс за горещо поцинковане и производство на метални изделия ще заработи в Индустриалния парк на Русе. Официалното откриване на новия завод на "Балканцинк" е на 1 ноември. Предприятието е създадено в резултат на бизнес коопериране на италиански индустриални предприемачи с дългогодишен опит в производството на горещо поцинковани метални изделия, съобщиха от компанията. Комплексът е разположен върху 8 дка и включва производствена и административни сгради и цех за монтажно-ремонтни дейности. Очаква се производственият капацитет на завода да достигне 10 000 тона годишно при двусменен режим на работа. Новият завод ще създаде над 30 работни места, както и допълнителни работни места в рамките на мрежата от доставки. Общите инвестиции в реализирането на проекта са 4,5 млн. лв.
Източник: Стандарт (31.10.2013)
 
Японски производител на стомана се върна към печалба Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, вторият по големина производител на стомана в света, обяви връщане към печалба през фискалното първо полугодие, в резултат на силното търсене за възстановителните проекти след бедствието в Япония. От компанията заявиха, че нетната печалба е 115.58 млрд. йени за шестте месеца до септември, срещу 176.66 млрд. йени нетна загуба преди година. Продажбите нараснаха с 39.4 на сто до 2.67 трлн. йени. Нарастването на вътрешното търсене на стомана е стимулирано от правителствените програми за възстановяване, след бедствието със земетресение и цунами в Япония през 2011 година. "Вътрешното търсене на стомана е подкрепено от нестихващото търсене в строителство, в резултат на продължаващото възстановяване и въздействието на икономическите политики", съобщиха от компанията. ( NINEMSN )
Източник: Други (31.10.2013)
 
Бразилската инфраструктура ще стимулира търсенето на стомана Търсенето на стоманени продукти в Бразилия ще се увеличи и заради още четири различни инфраструктурни проекти, включително продажбата на правото за стопанисване на летища, пътища и железопътни линии, заяви Андре Гердо-Йоханпетер, главен изпълнителен директор на Gerdau SA, най-големият производител на стомана в страната. Компанията е оптимист за перспективите на стоманодобивната промишленост в Северна Америка през следващата година, каза пред репортери Гердо-Йоханпетер по време на конферентен разговор, за да обсъдят приходите за третото тримесечие. Gerdau, най-големият производител на стомана в Северна и Южна Америка, надхвърли очакванията за печалба през третото тримесечие, след като повишаването на обема на продажбите и управлението на разходите в Бразилия компенсира въздействието на свиването в Северна Америка, Европа и Индия. Нетната печалба скочи до 642 млн. реала (293 млн. долара) през тримесечието, с 60% повече от предходните три месеца, надхвърляйки очакванията за 546.5 млн. реала на Thomson Reuters. (Reuters)
Източник: Reuters (01.11.2013)
 
Нов завод започва работа в русенския индустриален парк Ново производство се открива в индустриалния парк на Русе. "Балканцинк" АД ще извършва горещо поцинковане и изработка на метални изделия. Инвестицията е в размер на 4,5 млн. евро. Нови 30 работни места ще се осигурят в резултат на това вложение. На територията на русенския индустриален парк работят няколко големи предприятия с чужестранно участие. Първи откри производствената си дейност френският завод "Монтюпе", следван от испанската "Керос", италианската "МБМ Металуърк" и други. Свое предприятие в момента изгражда немската "Витте аутомотив". "Балканцинк" АД е с италианско участие. Според търговския регистър дружеството е с капитал 500 хиляди лева, разпределен в 500 поименни акции с номинал 1000 лева. Предметът на дейност включва повърхностна обработка на желязо, стомана и чугун, нанасяне на защитни антикорозионни покрития от желязо и др.
Източник: Дневник (04.11.2013)
 
Glencore Xstrata е получил одобрение от регулаторните органи за листване на JSE. Гигантската група за добив и търговия със суровини заяви, че ще дебютира на 13 ноември. Glencore Xstrata, която е регистрирана в Лондон, ще се класира сред топ три на JSE по отношение на общата стойност на акциите на дружеството. Анализаторите описват листването како огромно за местния пазар на ценни книжа и от голяма полза за страната. Glencore казва, че иска да получи достъп до силната база с институционални инвеститори в Южна Африка, и защото тя е увеличила своя бизнес в Африка. Компанията има ограничено местно присъствие спрямо цялостният си световен бизнес. Дейността в Южна Африка се състои главно от активи за добив на термични въглища, ферохром и платина. (AFP)
Източник: Други (04.11.2013)
 
11 нови предприятия се развиват в "Тракия икономическа зона" Тракия икономическа зона" се очертава като един от най-големите икономически проекти на България. Осъществява се на площ от 10 700 000 кв.м в района на Пловдив и обединява добрия опит на индустриално-търговска зона "Марица", индустриална зона "Раковски", промишлено-търговска зона "Куклен" и потенциалните възможности на парк "Образование и високи технологии" – гр. Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център "Тракия" и агро център "Калояново". Публично-частната инициатива "От старта през 1995 г. на първата индустриална зона – "Марица", досега във всички зони са направени инвестиции за над 1 млрд. евро и са привлечени над 100 инвеститори, от тях 80 чужди, открити са над 12 000 работни места и са изградени 845 000 кв.м индустриални и логистични площи, конкретизира характеристиките на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг" АД и председател на УС на сдружение "Инвестиционна инициатива" и "Клъстер проектиране и строителство" - инициатори и организатори на зоната. "Обединихме 6-те индустриални зони в района на Пловдив в една – "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), за да сме конкурентоспособни при привличането на инвеститори. Най-големият ни недостатък досега е, че сме разпокъсани и нямаме единна инвестиционна политика. Регион Пловдив не трябва да изостава в това отношение от София, Бургас, Русе, Стара Загора", коментира доц. д-р инж. Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" АД и председател на съвета на директорите на ПТЗ "Куклен" АД. Предимствата на "Тракия икономическа зона" – първо, еднаква политика към инвеститорите и второ, специализация на отделните зони и паркове в състава й, което прави проекта уникален – има две с насоченост агроиндустрия и ХВП, високотехнологичен сектор, логистика, тежка индустрия и т.н. От стратегическо значение за нейното перспективно развитие са близостта с летище Пловдив и бъдещия интермодален терминал на Южен централен район, ситуиран на жп гара "Т. Каблешков", община Родопи. Стимул за инвеститорите в ТИЗ е, наличието на висококвалифицирана работна ръка и специалисти. Инвестициите В следващите 10 години в ТИЗ се очаква да бъдат привлечени още 750 млн. евро инвестиции и разкрити 30 000 работни места. С устройствени планове и инфраструктурна обезпеченост са общо 7 450 000 м? терени в шестте зони. "Много разчитаме на малкия и средния български инвеститор, не само на чуждите компании", подчерта инж. Панчев. Към момента в ТИЗ се развиват 11 проекта – част от тях са на етап проектиране, а други са пред завършване. Водят се интензивни преговори с три нови инвеститора с проекти за около 30 милиона евро, които проявяват сериозен интерес към зоните "Куклен" и "Раковски", добави доц. д-р инж. Никола Добрев. Общините партньори Зад публично-частната инициатива "Тракия икономическа зона" застават и общините Пловдив, Асеновград, Куклен, "Марица", Родопи", Първомай и Раковски, които през май 2013 г. подписаха договор за сътрудничество с цел развитие на регион Пловдив чрез подобряване на бизнес средата. "На територията на Пловдив не разполагаме с толкова големи като площ имоти, за да задоволим интересите на инвеститорите, затова участието ни в "Тракия икономическа зона" е много важно и ние ще я подкрепим по всички възможни начини", подчерта заместник-кметът "Общинска собственост, устройство на територията, строителство и инвестиции" на община Пловдив Димитър Кацарски. Той подчерта, че през следващия програмен период ще се търси финансиране за изграждане на високотехнологичен парк "Агрофуд Тех", който е част от икономическата зона на ИПГВР - Пловдив, и за модернизацията на Северната индустриална зона. Инфраструктурна свързаност Подготвя се проект за изграждане на железопътен ринг, който да свърже съществуващата жп инфраструктура в района на Пловдив с лъчове до съществуващите и новоизграждащи се индустриални зони от ТИЗ. За финансиране ще се кандидатства по ОП "Транспорт 2014 - 2020", като единствено възможен бенефициент е НК "Железопътна инфраструктура". Крайният срок за изпълнение на проекта е 2020 г.
Източник: Строителство Градът (04.11.2013)
 
На 11 ноември в 11 часа синдикът на „Кремиковци“ Цветан Банков е обявил поредния търг за активи на фалиралия комбинат - 7 декара поземлен имот с начална цена 40 128 лв. Това е една от последните трошички от някогашния металургичен гигант, който бе открит на 5 ноември 1963 г., или точно преди 50 години. По ирония на съдбата малко преди 45-годишния си юбилей предприятието е обявено в несъстоятелност и вече няколко години един по един активите му се разпродават. Производствената площадка е собственост на фирмите „Надин трейдинг“, „Валпет консулт“ и „Елтрейд къмпани“, които я купиха за 316 млн. лв. чрез финансиране от Първа инвестиционна банка. Рудникът е собственост на бизнес дамата Цвети Борисова срещу сумата от 673 хил. лв., а хвостохранилището е на украинския бизнесмен Виктор Демянюк, който ще извлича ценни метали от кремиковските отпадъци. Отделно са разпродадени сгради, халета и апартаменти, техника, тухли, желязо и други материали, някога собственост на гиганта. Стоманеният колос е повален на земята, но надеждата за възраждането му е жива. Последната мълва за рестарт на „Кремиковци“ бе преди 4 месеца, когато Комисията за защита на конкуренцията разреши на софийското дружество „Крис Мит“ да придобие предприятието. Собствениците на фирмата - Кристиян Младенов, Петър Лещаров и Емил Димитров, обаче не успяха да намерят нужните 160 млн. евро. С план за съживяването на „Кремиковци“ излезе и един от бившите директори - Александър Томов. Той дори представи на кредиторите от Първа инвестиционна банка проект, зад който щял да застане чужд инвеститор. Но и тази идея умря, още преди да се е родила. В „Кремиковци“ продължава да гърми и трещи, защото съграденото от няколко поколения българи сега се реже на скрап. В тази нелека и мръсна работа са ангажирани бивши работници от „Тежка механизация“, както и част от енергетиците на завода. Има и 200 души охрана. Така общо 500 човека си вадят хляба на промишлената площадка. Но числата са несъпоставими с добрите времена. Тогава само заетите металурзи в завода са 16 000 души. Различно е и чувството - едно е да градиш, друго е да разрушаваш, казва един от най-добрите заварчици на комбината Цветан Вутов. И си спомня с мъка годините, когато работел в доменното производство и във феросплавния завод. Сега е ангажиран с възстановяване на някогашния учебен център, но е готов да се върне в „Кремиковци“, ако някаква част от него бъде възстановена.
Източник: Преса (05.11.2013)
 
4 млрд. лв. са инвестициите в родната металургия За последните 10 години инвестициите в сферата на металургията възлизат на близо 4 млрд. лв. Това съобщи председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров на форум, посветен на Деня на металурга и на 50-годишнината от обявяването му за такъв. Металургичната индустрия в страната има съществен принос в националната икономика, с над 10% относителен дял в произведената промишлена продукция и над 15% в стоковия износ. Поради изключително експортната насоченост на производството, от износа и вноса на металургични продукти през 2012 г. се формира положително търговско салдо от 3,5 млрд. лева. Само за последната година инвестициите в сектора са в размер на близо 400 млн. лв. От тях 200 млн. лв. са вложени в КЦМ - Пловдив, 100 млн. лв. в "Аурубис" - Пирдоп. Повече от половината от средствата са вложени в екологични дейности. 60 млн. лв. са инвестирани в "Алкомет" - Шумен, в "Стомана Индъстри" и във всички останали предприятия в тази сфера въпреки тежката финансова година. Председателят на БАМИ се спря и на проблемите в сферата - висока цена на газта, монополната структура, високата цена на електроенергията, загубата на конкурентоспособност; нискокачествената, но високо платена услуга на превозите. Трябва да се предприемат мерки, ако искаме този отрасъл да има бъдеще, заяви Петров. (inews.bg)
Източник: Други (05.11.2013)
 
Със специално тържество отбелязват Деня на металурга в „Алкомет" АД. Тази година се навършва точно половин век, откакто 5 ноември официално е обявен за Професионален празник на българските металурзи. Това става с разпореждане на Министерски съвет от 1963 г., по повод влизането в експлоатация на Металургичния завод "Ленин" в Перник и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци". На 5 ноември 1976 година за първи път служителите и работниците на „Алкомет" АД също честват Деня на Металурга. Спазвайки традицията на ежегодните тържества, днес ръководството на предприятието споделя професионалния си празник със служители, приятели и гости. Това събитие се явява част от социалната политика на компанията, чиято цел е да изрази своята благодарност към всеки един неин представител. „През годините предприятието преодоля редица предизвикателства, докато достигне сегашното си ниво на съвременно акционерно дружество, отговарящо на световните стандарти за качество, производителност, екологични изисквания и социална политика", обявиха от компанията, припомняйки, че „Алкомет" АД бележи началото си през 1968 година. След приватизацията на комбината през 1999 година основно се модернизират производствените мощности на Леярния, Пресовия и Валцовия цехове. В най-съвременно технологично оборудване са вложени над 60 милиона лева. Само за последните две години „Алкомет" АД е инвестирала 13,7 млн. евро за повишаване капацитета на валцовото производство с 30%. За мащабния си проект компанията получава сертификат за инвестиции клас А от Министерство на икономиката. В момента водещия български производител на валцовани и пресовани алуминиеви продукти "Алкомет" АД се нарежда сред топ 100 на най-добрите компании у нас.
Източник: Дарик радио (05.11.2013)
 
Металургията остава ключов сектор С близо 12% дял от общата промишлена продукция и над 16% от продуктовия износ на страната през миналата година металургичният сектор устойчиво е останал една от ключовите индустрии в България. Въпреки това показателите са се влошили в сравнение с предходната година, което се дължи както на външни фактори като икономическата криза и свитото потребление на основни пазари, така и на вътрешни проблеми като рязкото увеличение на цените на енергоносителите за промишлеността. През първите девет месеца на тази година съживяване има в цветната металургия, но производството в стоманодобива продължава да намалява. Това отчетоха от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) по повод Деня на металурга 5 ноември. През миналата година има рязък спад на производството в черната металургия при всички видове продукти. Понижението при стоманата, която след закриването на "Кремиковци" вече се произвежда само от "Стомана индъстри" в Перник, е 23%. По-слаби са резултатите и при валцуваните черни метали, където количеството продукция намалява с 26.6% въпреки очакванията за раздвижване на пазарите и потреблението. Макар че подобна тенденция в стоманодобива се наблюдава и в ЕС, там понижението е с доста по-малки стъпки (около 5%). "Нищо не се е случило с металургичните предприятия, което да обуслови този рязък спад между 2011 и 2012 г. Единственият фактор са пазарите и губенето на конкурентоспособност заради разходи, включително енергийни", посочи изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова и прогнозира, че негативната тенденция ще продължи и тази година. Това се вижда и от данните към края на септември, които показват, че спрямо същия период на миналата година обемът на произведената течна стомана е намалял с 25%, а ръст от около 15% се отчита единствено при производството на дълъг прокат (арматура и профили). По-различно е положението в цветната металургия, където България се оформя като важен играч на европейско ниво. В страната се произвеждат близо 14% от медта и 4-5% от цинка и оловото на ЕС, като в същото време населението е около 1.5% от това на ЕС. "Смятам, че с инвеститорите в цветната металургия България вече има специализация в рамките на ЕС", каза Паунова. Статистиката показва, че 80% от металургията в страната са производство на цветни метали, докато в Европа делът е 30% за сметка на черната металургия. "Българската индустрия често е обвинявана, че е енергоемка, но важното е, че високият разход на енергия за единица БВП се дължи на това, че имаме развита цветна металургия и трябва да се гордеем с това", посочи Паунова. Значителен ръст (близо 80%) за последните пет години има в производството на мед, което е свързано с пускането на нов електролитен цех в "Аурубис България" през 2008 г. През миналата година и през първите девет месеца на тази производството остава стабилно. Почти без промени е и производството на олово и цинк, въпреки че през 2012 г. на практика България остана с един завод по-малко след затварянето на ОЦК - Кърджали. Спряното производство там беше компенсирано от доста по-големия КЦМ - Пловдив, с увеличен обем продукция. Принос има и увеличаването на дела на преработка на вторични суровини (рециклиране на акумулаторни отпадъци), който достига 22% от общото производство на олово през миналата година. През първите девет месеца на годината производството на олово и цинк продължава да расте - съответно с около 10 и 5%. Тенденцията за ръст при проката от цветни метали след спада в пика на кризата през 2009 г. се запазва и през тази година, показват данните на БАМИ. Според Паунова фактът, че българските металургични предприятия оцеляват при тези условия и отчитат определен растеж, е ясен знак, че продукцията им е конкурентоспособна. Средата, в която фирмите в сектора се опитват да оцеляват, обаче е трудна. Като най-болна тема за металургията председателят на БАМИ Антон Петров определи енергетиката. "При газа има монополно високи цени, монополна структура, един доставчик и, още по-зле, един източник - Русия", каза той. Независимо че географски България е сравнително близо до Русия, цените на синьото гориво тук са сред най-високите в Европа - до 20% над тези във Великобритания, Белгия, Испания, Австрия и други. Още по-тежка е ситуацията с електроенергията. По думите на Петров множеството недалновидни и неправилни решения и грешната политика в сектора на възобноявемите енергийни източници са довели до по-висока цена на електроенергията за индустрията. "Ако нашите конкуренти и колеги в Европа са недоволни от една средна цена от 40 евро на мегаватчас и със завист гледат към САЩ, където е 25 долара на мегаватчас, ние плащаме 25-30% повече", посочи той. Според него металургията вече е на предела на оцеляването и това може да се види от числата. Когато през 2012 г. цената на електроенергията се повиши с 13-14%, резултатът на енергетиката се вдигна с 1 млрд. лв. Също с 1 млрд. лв. обаче веднага спадна произведената продукция в металургията, обясни Петров. "Това означава, че вече няма резерви, няма как повече да се оптимизират нашите резултати. Просто директно губим конкурентоспособност", посочи той. Тайната на оцеляването и на устойчивото развитие на сектора са инвестициите, каза Паунова. За последните десет години общите инвестиции в металургията са над 4 млрд. лв., 30% от тях са директно в опазване на околна среда. Средства са вложени също в конкурентоспособност, разширяване на продуктовата гама на предприятията и намаляване на енергоемкостта, добави Петров. В резултат на направените инвестиции брутната добавена стойност на зает в сектора е три пъти по-висока от средната за преработващата промишленост - 49.1 хил. лв. спрямо 18.5 хил. през 2012 г. За последните пет години енергийното потребление на единица продукция е спаднало над 30%. Само през 2012 и 2013 г. в сектора са инвестирани около 400 млн. лв. Сред най-големите проекти са тези на КЦМ (над 200 млн. лв.), "Аурубис България" (близо 100 млн. лв.), "Алкомет" (60 млн. лв.). Инвестиции се правят и в "Стомана индъстри", "София мед", Промет стиил", "Етем" и т.н. "Няма предприятие, което да не е инвестирало през тази тежка година", каза Петров.
Източник: Капитал (05.11.2013)
 
Металургията е засегната от все по-големите дефицити на „изчезващи професии” Едно от големите предизвикателства пред сектор „Металургия” са нарастващите дефицити на така наречените „изчезващи професии”, които са непривлекателни за младите хора или не са обхванати от образователната система. Това се посочва в Анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Металургия“-2013 г., разработен от БСК. След икономическите промени и смяната на собствеността се промени и структурата на българската металургия. Днес основен дял в показателите имат производителите от цветната металургия – мед, олово и цинк, прокат и изделия от цветни метали. Нашата страна вече е фактор в този стратегически за всяка икономика сектор, произвеждайки над 10% от медта и 4-5% от цинка и оловото на ЕС(27). Броят на заетите в сектор „Металургия” през 2012 г. по данни на НСИ е 12 121 души, като се запазва трайната тенденция на понижаване от 2008 г. насам. Преобладават заетите на възраст от 45 до 54 години, като най-малък е делът на заетите на възраст над 65 години, следван от възрастовата група от 15 до 24 г. Традиционно, делът на заетите мъже в сектора е значителен – 76,7% през 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2013)
 
Металургията формира 16% от българския износ Продукцията на металургичното производство се реализира успешно на външните пазари и формира основен дял от 16% в общия обем на изнасяни български стоки. Независимо от икономическата криза секторът за производство на основни метали в България може да се похвали с постоянно нарастващ годишен оборот и инвестиции в сектора. Печалбата на един зает в производството бележи почти трикратно увеличение последните години. В сравнение с останалите сектори на преработващата промишленост, металургията се отличава с най-високата производителност на труда, където увеличението е почти двукратно, двойно нараства и делът на добавената стойност. Върху това акцентира зам.-министърът на икономиката и енергетиката Анна Янева по време на отбелязването на 50-годишнината от обявяването на „Деня на металурга". По нейните думи празнуването на юбилей само по себе си е значим факт в историята на една индустрия, още повече, когато тя се развива успешно. „Българската металургия е наследник на дългогодишни традиции и опит. Нейното значение днес е определящо за създаването и укрепването на индустриалното производство в страната чрез осигуряването на ресурсната база за развитие на машиностроенето, електрониката, енергетиката и строителството, както и на редица други сектори от икономиката ни. Затова е важно в сектора да се гарантира и качеството на наетите кадри. Това е и едно от основните предизвикателства, пред което се изправя индустрията - наемането на млади квалифицирани кадри", допълни зам.-министър Янева. В тази посока ще бъдат насочени и действията на Министерството на икономиката и енергетиката, което ще инициира работни срещи между Българската асоциация на металургичната индустрия, представители на бизнеса - самите металургични дружества, и Министерството на образованието и науката, на които да се чуят предложенията и идеите как да се гарантира наличието на подготвени кадри в българската металургия. Зам.-министър Анна Янева призова представителите на металургичната индустрия към повишаване на инвестиционната активност в областта на технологичното обновление на предприятията, прилагането на ниско-въглеродни технологии и екологични иновации, което ще допринесе за повишаване на енергийната и ресурсна ефективност на производството в България.
Източник: Money.bg (06.11.2013)
 
Австралия одобри масивна въгледобивна мина Мащабен проект на индийския конгломерат GVK за въглищна мина в централната част на Куинсланд, Австралия, е получил екологично одобрение. Проектът Kevin's Corner, заедно с двата проекта Alpha за въглища на GVK, когато се комбинират "ще създадат една от най-големите въгледобивни операции в света," заявяват от GVK след одобрението от австралийския министър на околната среда Грег Хънт. Трите проекта, всички в богатия на въглища басейн Галилея, имат общ запас от 8 млрд. тона, с максимална възможност за добив от около 80 млн. тона годишно. Щатът Куинсланд предостави еко одобрение на Kevin's Corner през май. Двата проекта Alpha са получили щатски и федерални екологични одобрения миналата година. GVK обяви, че Kevin's Corner има живот от поне 30 години и може да добива до 30 млн. тона годишно въглища за износ. Строителството е насрочено за 2015 г., а първия добив - през 2018 г. Въглищата от мините ще бъдат транспортирани до брега за износ, най-вече към Китай и Индия. (UPI)
Източник: Други (06.11.2013)
 
Voestalpine отчита солиден резултат на трудна пазарна среда Променливият икономически тренд от началото на годината и неотдавнашното забавяне на икономическата консолидация в Европа се отрази неблагоприятно също и върху работата на групата voestalpine. След стабилно първо тримесечие на текущата стопанска година, второто разкри някои уязвимости в отделни бизнес сектори, което не се очакваше в началото на лятото. Една от основните причини за това е широкото позициониране на групата, географски и по отношение на неговите секторни дейности. Това е особено уникална комбинация от производство и преработка на стомана, която предоставя на дружеството сравнително устойчива на кризата верига на стойността, а също обработката на други материали, като като алуминий, титан и пластмаса, която нараства, допълнително отличава група от конкурентите. (Стратегически Research Institute)
Източник: Други (07.11.2013)
 
Канадци строят нов цинков завод в Кърджали Канадската компания e избрана за главен изпълнител на проекта за цялостно обновяване и модернизация на новото цинково производство в Кърджали. Това съобщиха от дружеството собственик на завода - "Хармони 2012". Канадската компания е избрана след конкурс за главен изпълнител за изграждане на цинково производство. На 31 октомври между собственика на завода и канадската компания е бил подписан договор за цялостното модернизиране и реконструкция на проекта "Ново цинково производство" в Кърджали. "Със задоволство мога да заявя, че успешно приключи този първи етап на проекта. Уточнени бяха много технически аспекти, детайли, дейности и срокове, но това е едва началото. Предстои ни дълъг път за цялостното преустройство и модернизация на цинковото производство, включващо мащабна реконструкция на производствените сгради, цялостна подмяна на машините и съоръженията и изграждането на модерно структурно определящо предприятие за производство на цинк, както в страната, така и на Балканския полуостров. Новото цинково производство ще отговаря на всички норми за опазване на околната среда, въздуха, почвата и водите.", коментира приключилите преговори Иван Елкин, управител на Хармони 2012.
Източник: Дарик радио (08.11.2013)
 
Избраха канадци за новия цинков завод Приключи конкурсът за избор на главен изпълнител за изграждане на цинковото производство в Кърджали. На 31 октомври между "Хармони 2012" ЕООД - възложител по проекта, и канадската компания SNC Lavalin беше подписан договор за цялостно модернизиране и реконструкция на "Ново цинково производство" в Кърджали. Инвестицията ще бъде една от най-големите за областта от десетилетия насам. Очаква се постепенно разкриване на много нови работни места и допълнителни възможности за реализация за младите специалисти в региона, съобщават от фирма "Хармони 2012" ЕООД, новият собственик на ОЦК-Кърджали, след като спечели търгове за мощности на металургичния комбинат. Избраната SNC Lavalin е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост. Дружеството има завиден опит в много национални и международни проекти за изграждане и модернизация на мощности за производство на цинк. Предстои дълъг път за цялостното преустройство на цинковото производство, включващо мащабна реконструкция на производствените сгради, цялостна подмяна на машините и съоръженията и изграждане на модерно предприятие за производство на цинк.
Източник: Стандарт (08.11.2013)
 
ArcelorMittal в битка с профсъюзите заради уволнения ArcelorMittal усеща плюсовете и минусите да правиш бизнес във Валония. Най-големият производител на стомана в света със световни приходи от 84.2 млрд. долара през 2012 г., разполага с 11 обекта в южната част на Белгия, в които работят 4000 души. През последните десет години компанията преструктурира дейността си в Европа в отговор на забавянето на световното търсене на стомана. Последното преструктуриране включващо големи съкращения, дойде през януари. Компанията е уверена, че ще осигури окончателно споразумение с валонската управа и синдикатите. Хенри Блафарт, ръководител на човешките ресурси в ArcelorMittal , заяви, че основните дейности на групата в Белгия ще останат в Лиеж, а според плана за преструктуриране към 2000 служители ще бъдат освободени след края на преговорите. Дискутира се как да се справят със социалния ефект на преструктурирането. А крайният срок е определен за края на ноември . (FT)
Източник: Други (08.11.2013)
 
Прекратиха два концесионни договора за добив на подземни богатства След направено предложение от концесионера, Министерският съвет прекратява договора за предоставяне на концесия за добив на индустриални минерали от находище "Караджова чешма" в област Хасково, съобщи пресслужбата на кабинета. Договорът е сключен през 2010 г. със "Стройко 2000" ЕООД, Димитровград. Прекратяването на договора е по взаимно съгласие. Друг концесионен договор - за добив на скалнооблицовъчни материали от находище "Лозен" в община Любимец, е прекратен едностранно от Министерския съвет поради неизпълнение на основни договорни задължения от концесионера. Договорът е сключен е през 2004 г. с "Пътни строежи" АД, Пловдив. С друго решение кабинетът разреши изцяло да бъдат прехвърлени правата и задълженията по концесията за добив на строителни материали от находище "Бинкос" в община Сливен от сегашния концесионер "Биндер" АД на "Пътно поддържане - Сливен" ЕООД. Условията на договора не се променят.(novini.bg)
Източник: Други (08.11.2013)
 
Нов завод за метални изделия и поцинковане започва производство в Русе – това е "Балканцинк", който официално беше открит преди дни. Основният акционер в дружеството е италианската компания Sicom, производител на метални изделия и материали, използвани в енергетиката, добива на суровини и химическата промишленост. Стойността на инвестицията в Русе е общо 4.5 млн. евро, а новите работни места са общо 30, допълнителна заетост има и в рамките на мрежата на доставки. Продукцията на компанията ще бъде реализирана в европейски страни, като на този етап основните партньори са в Италия, съобщи пред "Капитал Daily" Нели Лефтерова, мениджър в компанията. Тя допълни, че амбициите на най-новото производствено предприятие в Русе са да навлезе и на други европейски пазари. Очаква се производственият капацитет на завода да достигне 10 хиляди тона годишно при двусменен режим на работа. Компанията планира да разшири продуктовата си гама чрез инвестиции в нови производствени мощности. Освен предлагането на основната производствена услуга - горещо поцинковане, "Балканцинк" ще изпълнява и поръчки за изработване на метални елементи и конструкции по специфични изисквания на клиенти. Новото производство е разположено върху терен от 8 дка и включва цех за производство, цех за монтажно-ремонтни дейности и административна сграда. Теренът е закупен след публично оповестен конкурс от община Русе през миналата година. В договора за покупката е заложено, че предприятието трябва да започне да функционира осемнадесет месеца след сделката. Опит от чужбина Основният пакет акции е собственост на италианската компания Sicom – 82%. Според информация от сайта й тя е създадена през 1992 г. и сред клиентите й са ENI, Hellenic Petroleum, Enel Power. Останалите 18% от българското дружество са притежание на Петър Димитров, който е и член на борда на директорите. В отчета за миналата година от "Балканцинк" посочват, че засега нямат дейност, а плановете им са да развиват дейност в областта на обработката на метални детайли. Според заложената програма срокът за пускане на собствен цех е февруари 2014 г. Допълнително са предвидени пари за машини и суровини. През миналата година и в началото на тази дружеството е получавало финансиране от основния си акционер Sicom и от Уникредит Булбанк. За 2012 г. получените от собственика пари са 149 хил. лв., а за първите три месеца на тази са 360 хил. лв. Банката е отпуснала 273 хил. лв. инвестиционен заем в началото на тази година. За миналата година "Балканцинк" е имал 16 хил. лв. загуба, колкото са били и разходите му. Дружеството не е имало никакви приходи. На територията на Русенския индустриален парк работят няколко големи предприятия с чужестранно участие. Първи откри производствената си дейност френският завод Montupet, следван от испанската "Керос", италианската "МБМ металуърк" и други. Свое предприятие в момента изгражда немската WITTE Automotive чрез местното си поделение "Витте аутомотив България".
Източник: Капитал (11.11.2013)
 
SAIL ще изгради нов лентов цех в завода Rourkela Steel Authority of India планира да създаде цех за горещо валцуване на лентова стомана с капацитет 3 млн. тона годишно в Rourkela Steel Plant за около 43.6 млрд. рупии за производствата на автомобили и бели стоки. SAIL ще започне тръжната процедура за цеха скоро и планира да го инсталира в рамките на 35 месеца от датата на подписване на договора. "Цехът за горещо валцуване, където се претопяват стоманени плочи и се разточват на горещо валцувани намотки, ще произвежда висококачествени продукти." Източникът добави: "Изграждането на цеха е одобрено от борда на директорите на 20 септември 2013 г." Компанията също така планира да внедри цех за студено валцуване с капацитет 1.2 млн. тона годишно в RSP, което може да доведе до инвестиция от около 50 млрд. рупии, чрез джойнт венчър. Заводът в RSP в момента има капацитет от 2 млн. тона годишно като ще се вдигне до 4.5 млн. тона годишно, след приключване на експанзията. ( Economic Times )
Източник: Други (11.11.2013)
 
"Дънди прешъс металс" отлага част от пиритния си проект край Челопеч "Дънди прешъс металс Челопеч" ще отложи втория етап от проекта си за оползотворяване на пирита в находището, тъй като за момента той се е оказал нерентабилен. Компанията обаче ще продължи работата си по първата фаза, която трябва да приключи през януари 2014 г. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) за третото тримесечие на финансовата година. Като цяло от дружеството отчитат по-слаби финансови резултати за периода заради по-ниските цени на металите, увеличените валутни разходи в Намибия, където DPM има металургичен завод, и по-високите обезценки. Производството в Челопеч обаче, където е основното предприятие на компанията, остава стабилно. Пиритният проект е свързан основно с научно-развойна дейност, като целта е да се използват благородните метали в минерала, които иначе не могат да се отделят и се изхвърлят. Първият етап е за производство на пиритен концентрат, за част от който компанията дори вече сключи договор за продажба с китайската Xiangguang Copper. Втората фаза е свързана с разработването на технология за преработка на концентрата, която ще позволи да се "отключи" полезният компонент. Именно тази втора фаза обаче засега ще бъде замразена. "Резултатите от наскоро приключилото предпроектно проучване на завода за преработка показват, че този компонент от проекта няма да е икономически изгоден при сегашните пазарни условия", се посочва в отчета. Първият етап обаче върви по график и трябва да приключи през януари, уточняват от дружеството. Забавяне има и по друг ключов проект на канадската компания - за разработване на златно находище край Крумовград. За него дружеството вече има концесия и одобрен доклад по ОВОС, но другите документи се бавят. "Процедурата по издаване на разрешения за "Крумовград" напредва по-бавно от планираното, но подкрепата на местната общност нараства", посочват от DPM. Проектът едва ли ще започне преди втората половина на 2014 г., тъй като още през юли от дружеството казаха, че не очакват рязко увеличаване на капиталовите си разходи по проекта преди тази дата. Новото златно находище е един от няколко проекта за разширяване, които DPM ще разпредели във времето в зависимост от очакваната възвращаемост, пазарните условия и наличието на достатъчно капиталови ресурси за изпълнението им, се посочва в отчета за деветмесечието. За третото тримесечие на 2013 г. DPM отчита загуба, отнасяща се до акционерите, в размер на 13.3 млн. долара спрямо 21.9 млн. долара печалба за същия период на 2012 г. Печалбата за първите девет месеца намалява до 3.3 млн. долара в сравнение с 39.7 млн. долара година по-рано. Спадът се дължи основно на по-слабите оперативни резултати в Армения и Намибия, докато резултатите в Челопеч остават стабилни, коментира президентът и главен изпълнителен директор Рик Хаус. Той обаче определя пазарната обстановка като "предизвикателна" и посочва, че компанията ще продължи да се стреми да оптимизира дейността си, да намалява разходите и да развива проектите си, които ще й осигурят растеж. Производството на концентрат в рамките на групата е намаляло с 12% през третото тримесечие, най-вече заради по-ниските обеми в Армения, а за деветмесечието има ръст от 2%. По-малкото съдържание на полезни компоненти в рудата в Челопеч е било компенсирано с по-висок добив, става ясно от отчета. През миналата година "Дънди прешъс металс Челопеч" приключи мащабен проект за разширение, с който производството се увеличи повече от два пъти до 2 млн. тона руда. Прогнозите за развитието на дружеството до края на годината остават без промяна.
Източник: Капитал (12.11.2013)
 
Райфайзенбанк е най-големият дарител за 2013 година Най-щедър дарител за 2013 година е Райфайзенбанк България. Финансовата институция дарява 5,7% от печалбата си преди данъчно облагане от пет години насам, стана ясно при връчването на годишните награди на Българския дарителски форум, които се организират за осми пореден път. За втора година призовете връчи президентът Росен Плевнелиев, който подчерта снощи, че наградите опровергават твърденията, че българите са негостоприемен народ, изпълнен с омраза. За личност, допринесла най-много за развитието на благотворителността, бе обявен Иван Станчов, който дари своята къща в Морската градина във Варна. За най-сполучливо партньорство бе обявено сътрудничеството между фондация “Лале” и Уникредит Булбанк. От две години и половина насам банката дарява пари, а фондацията ги инвестира в различни програми за деца. Най-прозрачна дарителска програма е тази на Мтел. Компанията е отличена с приза за това, че дава гласност на всичките си благотворителни програми. Най-добра дарителска програма е тази на Avon - “От любов към живота”, ориентирана към борбата с рака на гърдата. Най-голям обем финансови дарения е направил “Дънди Прешъс Метал Челопеч”. Компанията е дарявала много средства за повишаване на здравето и безопасността на служителите си. Те са инициирали различни програми за подкрепа на спорта в различни общини.
Източник: Труд (12.11.2013)
 
Vale продаде дял на стойност 1,8 млрд. долара в Norsk Hydro Vale SA, най-големият световен износител на желязна руда, продаде дела си в алуминиевата компания Norsk Hydro ASA за 1.8 млрд. долара, около половината от стойност, когато бразилската компания я придоби през 2011 г. Vale продаде 407.1 млн. акции на базираната в Осло компания за по 25 крони. Ако опцията за превишаване на 40.7 милиона акции се упражни в пълен размер, Vale ще разполага за целия си 22% дял с 11.2 млрд. крони (1.82 млрд. долара). Добивната компания продава активи, замразява проекти и се фокусира върху по-печелившия си бизнес с желязна руда в опит да възстанови печалбите след спада в цените на суровините. През септември продаде дялове в транспортна компания за около 2.7 млрд. реала (1.20 млрд. долара), на Mitsui Япония & Co. и на бразилски правителствен фонд след продажбата на 1.47 млрд. долара продажби на активи през миналата година, включително въглищна мина в Колумбия и 10 големи кораба. ( Bloomberg )
Източник: Други (13.11.2013)
 
Стойнев: Не е вярно, че миньорите са в стачна готовност До края на тази седмица или най-късно в началото на следващата 60 млн. лева ще постъпят във въгледобивното предприятие „Мини Марица-изток“, за което дружеството и синдикатите са уведомени. Това съобщи енергийният министър Драгомир Стойнев на извънреден брифинг, пише Министерството на икономиката и енергетиката. Изявлението е по повод предупрежденията на КНСБ за предстоящи стачни действия на миньорите в държавното дружество. Енергийният министър обаче е убеден, че миньорите нямат готовност за стачка, а намеренията са били изразени единствено от ръководството на синдиката. По думите на Стойнев в момента мините се работи на четири смени и всички заплати и социални плащания са изцяло изплатени на служителите. За първи път от 20 години е достигнат рекорден добив от 3,5 млн. тона въглища за месец октомври. Припомняме, че данните на Националния статистическия институт (НСИ) за септември показват, че в страната са добити общо 2,7 млн. тона твърди горива. Спрямо август понижението е в рамките на 9 на сто, а на годишна база спадът надхвърля 13%. Стойнев гарантира още, че "Мини Марица - изток" ще остане държавно предприятие и ще бъде спасено от фалит. От началото на 2014 година пък ще бъде анализирано дали е възможно ново увеличение на цената на въглищата. "Правя всичко възможно системата да се оздрави и хората да получават заплатите си. Проблемите на миньорите не могат да се решат с магическа пръчка, но стъпка по стъпка предприемаме правилните действия за оздравяване на енергийната система", допълни още той. В началото на мандата на кабинета Орешарски комплексът „Марица-изток“ работеше на минимална мощност и миньорите бяха заети на 2 смени вместо на 4, както е сега, обяви още Стойнев и допълни, че след направените промени в Закона за енергетиката е увеличен износът на електроенергия от страната и се гарантира натоварване на всички производители.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2013)
 
Стоманодобивната индустрия в Латинска Америка ще се възползва от по-големите доставки на желязна руда Стоманодобивът в Латинска Америка ще се възползват от спада на цените на желязната руда, в резултат на новите проекти за добив и търсенето на автомобили в Китай генериращо повече скрап, каза Ник Соуар, ръководител световни метали в Deloitte. Цените на желязната руда, които паднаха с 4% през последните шест месеца, рискуват да паднат още, тъй като ръстът на китайското производство желязна руда нарасна двойно на вноса през последните три години, каза Соуар по време на конференция за стоманата Alacero в Лима. Средният годишен ръст на търсенето на желязна руда ще се забави "драстично" до 2% през 2025 г., каза той. Производителите ще извадят 300 млн. тона желязна руда от нови проекти на пазара тази година, а други 183 млн. тона са планирани за 2014 г., според доклад на World Steel Dynamics. От тях, Южна Америка е на път да добави 147.5 млн. тона тази година и 61.3 млн. тона през 2014 г. (BNamericas)
Източник: Други (14.11.2013)
 
EFR оценява въздействието на плана за действие на ЕС относно стоманата Европейската асоциация за възстановяване и рециклиране на метали (EFR) публикува резултатите от своето проучване върху противоречиви политики и инициативи, включително плана за действие относно стоманата. След съобщението от Комисията на ЕС за набор от препоръки за съживяване на европейската стоманодобивна индустрия през лятото на 2013 г., EFR нае френската консултантска компания Laplace Conseil да оцени въздействието на тези мерки върху рециклиращата индустрия. Въпреки, че напълно подкрепя намерението на Комисията да насърчава устойчив сектор за стомана в ЕС, EFR все пак е загрижен, че такива мерки, като същевременно пренебрегва текущите противоречиви политики , може да застраши събирането на скрап, сортирането и преработващата промишленост. Европейският сектор за рециклиране на скрап има икономически освен екологични ползи с 300 хил. служители и съвместно със стоманодобива от електродъгови пещи генерира търговски излишък от 11 млрд. евро. В сравнение с добива от доменни пещи, този от електродъгови пещи консумира 78% по-малко енергия и генерира 85% по-малко CO2. (Strategic Research Institute )
Източник: Други (15.11.2013)
 
КЦМ прави монети за швейцарските банки Във връзка с анализите на пазара специалистите от Комбината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив планират да увеличат производството на инвестиционно злато с още 10-15%. В последните две години от златния цех излизат между 250 и 350 кг годишно плюс още 50 тона сребро. "В момента има затишие, явно пред буря", казва Ангел Спасов, ръководител на обособеното производство на благородни метали, по-известно като цех 330. В КЦМ предстоят и сериозни инвестиции за близо половин милион лева. Ще бъдат внедрени нови инсталации, така че пловдивското предприятие да отговаря на най-съвременните световни тенденции. Инсталациите ще са основно за сребърни продукти, каквито няма на нашия пазар, като идеята е да се произвеждат тук, обяснява Спасов. КЦМ е сред малкото в света, които рафинират злато и сребро до банкова чистота и същевременно го преработват. Произвежда по заявка на клиентите всякакви заготовки, ленти, както и кюлчета и монети с най-високата проба 999.9 (24 карата). Инвестиционният метал е с тегло от 1 грам до 1 килограм. Стандартните кюлчета, основно за износ, са по 12.5 кг, а цената им е близо 800 хил. лв. 80% от суровините са от оловното производство. Друга част получават под формата на златен концентрат от района на Кърджали. Основният им клиент на вътрешния пазар е Монетният двор на БНБ. "На вътрешния пазар се емитират 3-4 вида монети годишно. Основното количество отива за износ", казва Спасов. Износът е главно за Швейцария.
Източник: Стандарт (18.11.2013)
 
Китай премахване стомана капацитет за насърчаване на основите Китайският държавен съвет инструктира местните власти в средата на октомври да спрат за одобряват нови производствени мощности, да спират строителството на неразрешени проекти и да издават заповед за затваряне на неефективни мощности в стоманодобивната промишленост. Целта е да се елиминират над 80 млн. тона годишно капацитет. Според данни на World Steel Association, това представлява около 11% от вътрешното производство през 2012 г. Това усилие е положително за най- големите производители на стомана в Азия, тъй като би трябвало да намали доставките от Китай. Въпреки това има неясноти по отношение на времето и размера на намаляване на капацитета. Baosteel Group Corp и други големи китайски стоманодобивни компании като Wuhan Iron and Steel Corp ще се възползват най-много, тъй като те могат да се възползват oт конкурентоспособност си да поемат дела от тези, които ще излязат от пазара. Докато другите компании трябва да затварят мощности за да изпълнят инструкциите на правителството, Baosteel и Wuhan ще увеличат пазарния си дял повече, тъй като имат одобрения за изграждане на нови съоръжения за стомана в южната част на Китай. (Shanghai Daily)
Източник: Други (18.11.2013)
 
Главният инспектор по безапасност на труда във „Въгледобив Бобов дол” ЕООД Васил Велинов бе назначен със заповед на енергийни бос Христо Ковачки за заместник-управител на мината.
Източник: Вяра-Благоевград (20.11.2013)
 
Малайзия наложи мито върху вноса на ламарина от Китай и Южна Корея Малайзия обяви, че налага антидъмпингово мито върху вноса на електролитни ламарина от Китай и Южна Корея за срок от пет години, считано от 16 ноември. Съответно, антидъмпинговото мито за вноса от Китай възлиза на 9.78%, а митническите ставки за Южна Корея са в диапазона между 3.46% и 9.78%. От друга страна, правителството на Малайзия е установено, че китайските Baoshan Iron & Steel (Baosteel), Zhongshan Zhongyue Tinplate Industrial и Shanghai Meishan Iron & Steel не са продавали дъмпингови стоки на малайзийския пазар. Тези три китайски компании са изключени от антидъмпингово мито. Разследването стартира през февруари тази година по искане на местният производител на ламарина Perusahaan Sadur Timah Malaysia Berhad. Продуктът предмет на митото в момента е класиран в Хармонизираната система под Код 72130.12.200. (Steel Guru)
Източник: Други (20.11.2013)
 
Спира се добивът на пясъци от находище "Анастасия" Министерският съвет (МС) прие решение за едностранно прекратяване на договора за предоставяне на концесия за добив на пясъци от находище „Анастасия” (община Бургас), информира правителствената пресслужба. Договорът от 2007 г., сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и „Еврокар“ ООД се прекратява поради неизпълнение на задълженията от концесионера. С друго решение правителството предостави на „Мини Марица изток“ ЕАД и имотите, включени към концесионната площ, като принадлежност към „Източно маришки въглищен басейн“. След прекратяване на концесионния договор имотите ще се върнат на държавата във вид, при условия и по ред, определени в споразумение към концесионния договор.
Източник: econ.bg (21.11.2013)
 
Дадоха две разрешения за търсене на подземни богатства Правителството одобри издаването на две разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, информира правителствената пресслужба. Те ще бъдат дадени за срок от три години на „Минно дружество Белоградчик“ АД, което ще изследва възможностите за добив на твърди горива от площта „Бенжамен” в община Димово, и на „Асарел-Инвестмънт” ЕАД за проучване на залежите от метални полезни изкопаеми в площта „Зидарово”, община Созопол. Дружествата ще инвестират съответно 191 000 лв. и над 3,2 млн. лв. в проучвателните дейности. За екомероприятия са предвидени 5000 лв. и 130 000 лв. Очакваните ефекти от издаването на разрешенията са привличане на инвестиции, създаване на нови работни места и осигуряване на заетост на инженерно-техническия персонал в двете общини, както и увеличаване на суровинния потенциал на страната.
Източник: econ.bg (21.11.2013)
 
Изгледите за европейския стоманодобив се подобряват Подобряването в европейската металургия се отразиха върху лек ръст на БВП в еврозоната и на пазари на крайните потребители на стомана, доведоха до промяна на перспективата от негативна на стабилна, според нов доклад на Moody's Investors Service. Перспективата , която беше отрицателна от октомври 2011 г., отразява виждането на Moody's върху основните условия за бизнес пред сектора през следващите 12-18 месеца . Moody's вярва, че видимата консумация на стомана, която е добър показател за търсенето на крайния потребител, в Европейския съюз ще бъде 1-2% през 2014 г., в сравнение с очаквания спад от 1-2% през 2013 г. Вицепрезидентът на Moody's за корпоративни финанси, старши анализатор и автор на доклада, Денис Перевезенцев, заяви: " Въпреки нестабилността във възстановяването на икономиката в еврозоната, очакваме европейският стоманодобив да започне да се възползва от лекото подобрение. Последната макроикономическа прогноза на Moody's е за ръст на БВП в еврозоната от 0.5-1.5 % през 2014 г. в сравнение с равен или по-нисък с 1% през 2013 г. и има признаци, че икономическата активност може да бъде на дъното в периферните държави. (StockMarketWire)
Източник: Други (21.11.2013)
 
Sumitomo придоби Edgen Group Придобиването на Edgen Group Inc в Батън Руж от японската Sumitomo Corp и Sumitomo Corporation of America приключи в сделка, оценена на 520 млн. долара. С поемането на дълга на Egen, предварително обявената стойност е 1.2 млрд. долара. Edgen има 660 служители в 35 населени места в 18 държави. Тя има две търговски марки: Edgen Murray и Bourland & Leverich. Edgen Murray е световен дистрибутор на специализирани стоманени продукти от офшорни сондажи и производство; събиране, обработка , транспортиране и съхранение на нефт и природен газ; рафиниране и нефтохимически бизнес. Bourland & Leverich е вътрешен за САЩ дистрибутор на тръби за нефт, който е в бизнеса от 1935 г. насам . Дан О'Лиъри, президент и главен изпълнителен директор на Edgen Group, заяви: "Тази сделка ни дава способността да задоволим нарастващите нужди и сложни изисквания на обществените поръчки за световния сектор на енергийна инфраструктура в още по-голям мащаб." (The Advocate)
Източник: Други (22.11.2013)
 
Никола Добрев: Пари има, няма хубави проекти Инженер Никола Добрев е шеф на надзорния съвет на Комбината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив и председател на Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД. Вчера той бе награден с почетния знак на Химико-технологичния и металургичен университет - София (ХТМУ). Ректорът проф. Митко Георгиев отличи и Никола Треан (изпълнителен директор на "Аурубис" АД). Двете фирми са сред най-големите инвеститори във високи технологии у нас и партньори на университета. След тържествената церемония д-р Никола Добрев се съгласи на интервю за "Стандарт". Възпитаникът на ХТМУ е сочен за един от най-успешните индустриалци на българския преход. Специализира в Германия и започва научна дейност. Но съдбата му е отредила друга роля. През 1985 г. е назначен за директор на КЦМ "Димитър Благоев" край Пловдив. Участва в приватизацията на предприятието с работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". Около 1000 имат дялове в комбината по линия на преференциалната приватизация. Основните собственици обаче са 6-7 души, а най-големият от тях е Никола Добрев. КЦМ е сред европейските лидери в производството на олово, цинк и сребро и единственият производител на златни кюлчета у нас. - Г-н Добрев, при получаването на почетния знак ме впечатлиха вашите думи, че предстои реиндустриализация в Европа и в България. На какво се дължи тази ваша убеденост? - Ние все повече ставаме зависими от другите пазари по отношение на базовите индустрии. Притежаваме технологии, които се генерират при нас, но ги продаваме в другите региони. Почваме да получаваме продукти от тях, без да имаме какво да предложим. Така в България се освобождава работна ръка, която трябва да намери своето приложение. Реиндустриализацията идва и ние не можем да избягаме. Това е факт, с който трябва да се съобразим и да намерим своята ниша, своето място в Европа. Химическите и металургичните технологии са големият шанс на България. - Какво ви дава увереност, че отново няма да изпуснем "влака"? - Изпускаме, защото залитаме към нещо далечно, което е химера. Просто нямаме базата. И на пазара се оказва, че не сме конкурентни. Но в базовите индустрии като химия, металургия, и то на първо място цветна, като обработка на метали, имаме основа, която ни прави конкурентни. - Не трябва ли тогава тези индустрии да станат държавен приоритет? - Чудесно е да има държавна политика, но най-вече фирмите трябва да се съобразяват с тези факти. Да инвестират както в хора, така и в техника и технологии. Пазарът на базовите индустрии е сериозен и добър. - Предвиждате ли ренесанс на инженерното образование, което в последните 20 години отстъпва за сметка на търговското например? - Абсолютно поддържам тезата, че инженерните специалности трябва да заемат своето място сред интелигентните хора на България. Инженерството е фундаментално и комплексно образование. То дава широк мироглед и конкретни професионални знания. Няма начин инженерството да не се възроди. Пък понеже съм възпитаник на ХТМУ, вярвам и съм убеден, че този университет има голямо бъдеще. Тези индустрии имат бъдеще и в България, и в Европа. - Може би е отговорност на големите фирми като вашата да спрат изтичането на мозъци, на млади специалисти към Западна Европа и САЩ? - Не може да си затваряме очите. Емигрират студенти, които получават хубаво образование. Ние трябва да сме честни, да оценим, че и на Запад има уклон в това отношение. Инженерното образование леко се потиска. Но те реагират бързо и ще обърнат нещата. Ние, фирмите, може да помагаме, но пазарът е основното, което ще върне младите момчета и момичета към инженерните специалности. Вярно, следването е по-тежко. Но така е по цял свят. Има и друго: лекциите на някое величие в Америка няма да свършат работа в нашата реалност. - Вашата лична рецепта за успех като човек, участвал в приватизацията и спасил едно от големите държавни предприятия на България? - Да не се стремим да работим по рецепти, а да намираме най-добрите решения в съответствие с това, което ни налагат животът и пазарът. Винаги постоянство и убеденост, че когато се стъпи на здрава база, успехът ще дойде. Да не строим кули на пясъчни основа. - Бяха доста смутни времена, помним какви "приватизатори" имаше. Как успяхте да спасите КЦМ от разграбване? - С вътрешна мотивация и философия, че една тухла от това предприятие няма да излезе, а колкото се може повече тухли ще градим. Креативност и честност. Пред себе си на първо място. - Имаше ли натиск от недобросъвестни кандидати да вземат бизнеса? - Нима допускате, че нямаше? Имаше натиск, но оцелях с изкуство. Не може да се опише с думи. Трябва всеки момент да си готов за действие. - Прочетох ваш спомен, че в онези времена не е имало откъде да вземете пари за спасяване на КЦМ. Кой ви протегна ръка? - Едни търговски партньори от Запада. После трудно се откачихме от тях. - Сега пък проблемът, пак според вас, е друг - в банките има много пари, но те не работят? - Няма хубави проекти, това е причината. И тази седмица бях на среща с банки. Това казват - дайте проекти. Но липсват хубави такива. А защо? Защото няма секторна политика. Например в тази област работят тези и тези фирми и ние няма да им пречим. Не казвам - да помагаме. Просто да не пречим. И когато тези фирми дойдат при нас и поискат съдействие от бюрократичен, напълно нормален и законов характер, тогава няма да им пречим, а ще ги насочим: така направете, за да може да решите проблема не за половин година, а за два месеца. Ние губим конкуренция, губим предимство. Започваме проект две години преди други държави, но го завършваме след тях. Всеки гледа да ти сложи прът. Това е някаква деформация, нашенска. - Какви са най-важните проекти на КЦМ? - Трябва да приключим инвестиция от 100 млн. евро в края на тази година или максимум в началото на следващата. Става въпрос за нов завод за производство на олово. Това е радикално нова технология на XXI век, такава няма в Европа. Високоенергийно ефективна, щадяща околната среда и с отлични условия на труд. Още утре (б. ред. днес) имаме събиране със специалисти за нови два проекта, продължавайки линията на оловото и цинка, диверсифицирайки тяхното производство до сплави, до редки съпътстващи метали. Те няма да са за по-малко от 70-80 милиона евро. - И банките са готови да ви ги дадат? - Ами като им представя проекта, като видят. - Може би заради личния ви авторитет? - Не и когато се касае за 100 милиона евро. Личният авторитет може да помогне, но не може да го реши. - Интересно е как се отърсва вечер от напрежението човек, който през деня е защитавал проект за 100 милиона евро? - Първо, гледам да се наспя хубаво. Успявам и всичко ми става ясно (б.а. смее се). Трябва да е разчетено това, което правиш, защо го правиш, къде ще го реализираш. Става въпрос за добре подреден пазарен механизъм, който трябва да владееш. Подредиш ли го, нещата стават ясни - става или не. - В КЦМ-Пловдив работят 2000 души, не ви ли минава през ума, че ако направите грешка, може да оставите тези хора на улицата. - Опасно е. Това са 2000 души, които имат и семейства. Значи 8000 човешки съдби. И в мините имаме към 1500 души. Но човек живее постоянно с рисковете. - Какви спомени нахлуха във вас, влизайки за награждаването в зала "Асен Златаров"? Сигурно за някой тежък изпит? - Сетих се за нещо друго, доста интересно. Сега, в XXI век, инвестицията трябва да е и енергийноефективна, и екологична, и съобразена с човешкия ресурс. Комплексна. Аз се сещам за едно събиране в тази зала, професорът неорганик Дико Иванов беше поканил Георги Павлов - много известна личност, министър на химията и металургията. На срещата присъствахме ние, студентите, преподаватели. И тогава се говореше за опазване на природната среда. Проф. Иванов и министърът влязоха в много интересен спор. Изхождайки от държавните си позиции, Георги Павлов говореше малко по-рязко. Но чисто професионално Дико Иванов го атакуваше. Накрая министърът каза една приказка, която винаги ще помня: "Абе, Дико, в една градина не може да има и китки, и фитки". Фитка е пуйка. Искаше да каже, че все нещо ще пострада: китките или фитките. Днес това звучи като виц. В една градина трябва да има и китки, и фитки.
Източник: Стандарт (22.11.2013)
 
Glencore и Rusal ще строят топлинни пещи за никел и боксит Два от водещите световни производители на стоки за широко потребление планират да отворят мощности за преработка на руда в Индонезия, за да се възползват от политиката на държавата в тази насока. От началото на настоящата година Индонезия забранява износа на необработена руда. Изпълнителните директори на двете компании, четвъртият по големина диверсифицирано минно дружество Glencore Xstrata и най-големият производител на алуминийй в света United Company RUSAL изразиха интереса си към инвестиране в рамките на отделни срещи с министъра на индустрията господин Hidayat и икономическия министър Mr Hatta Rajasa. Mr Hidayat обяви, че компанията е провела предпроектно проучване за изграждане на съоръжения за обработка на боксит и никелова руда локално. Не бяха обявени нито сумата на инвестицията, нито нахождението й, но една рафинерия се оценява на 1 млрд. щатски долара.(The Jakartapost.com)
Източник: Други (25.11.2013)
 
"Балканкар - Заря" иска поредна отсрочка за облигациите си Машиностроителната компания "Балканкар – Заря" - Павликени, ще иска нова отсрочка за облигациите си, стана ясно от покана за общо събрание на облигационерите, свикано за 10 декември от довереника Алианц банк - България. Предложението е падежът на заема да се удължи с шест месеца и да стане 21 юни 2019 г., а за част от плащанията да се позволи просрочване. Освен това облигационерите трябва да гласуват дали одобряват продажба на активи на "Заря", които са обезпечение по емисията. Планира се парите от продажбата им да отидат само за погасяване на просрочените суми. В поканата се предлага във времето от общото събрание до 22 юни следващата година "Заря" да има възможност да забави плащания до 400 хил. евро. Според плановете най-късно до тази дата просрочените дългове все пак трябва да бъдат платени. В поканата се предлага и промяна на лихвата – тя трябва да е минимум 7% за година, а точната й стойност ще се определя от 3-месечния индекс Euribor с 3% надбавка. Според сегашния погасителен план компанията плаща по 8.25% минимална лихва, но ако предложението се приеме, е възможно тя да падне. Планира се горната граница да падне на 7% годишно след датата, на която дружеството плати забавените лихви и главница. Освен това на кредиторите се предлага, ако се погаси до 3 млн. евро от главницата, максималната лихва да падне още – до 6% годишно. До редакционното приключване на броя от "Балканкар - Заря" не коментираха какво налага разсрочването на дълга. Ако предложенията се приемат, това ще е поредната отсрочка за дълговете на "Заря" - предишната беше гласувана през юни тази година, с което за тази и следващата година плащанията по главницата бяха намалени, а срокът за погасяване удължен с 36 месеца. Първите проблеми и искания за разсрочване на облигациите датират още от 2009 г., като оттогава компанията на няколко пъти е искала отсрочки, а обезпеченията са били променяни. Според последния отчет към края на септември общата стойност на облигационния дълг е 9.68 млн. лв. при емитирани близо 11 млн. лв. (5.5 млн. евро). В отчета за спазване на задълженията по заема се посочва, че в края на септември част от тях не са спазени – като покриването на разходите за лихви към печалбата от обичайна дейност. "Балканкар – Заря" се занимава с производство на стоманени колела и джанти и като повечето машиностроителни компании беше засегната от спад на поръчките заради кризата. Последните финансови данни за деветмесечието показват спад на продажбите спрямо същия период на миналата година, освен това дружеството излиза на загуба.
Източник: Капитал (26.11.2013)
 
Избират изпълнители за ОЦК Кърджали Канадската фирма СНЖ „Лавалин“, която спечели конкурса за модернизиране и реконструкция на цинковия завод от ОЦК в Кърджали, в момента избира подизпълнители на проекта. Няколко местни фирми вече са проявили желание да участват във възстановяванато на производството на цинк. В ход е изготвянето на работен проект със срокове за начало на строително-ремонтните работи и пуска на новия завод. Очакванията са след завършване на работата в новия завод да бъдат назначени около 250 металурзи. Новото производство е на базата на последните технологични постижения в металургията и няма да замърсява околната среда. Заради работата на ОЦК Кърджали градът беше с най-много обгазявания със серни диоксиди и оловни аерозоли в страната. „Хармони 2012“, която е новият собственик на металургичния комбинат, подписа договор за модернизация с канадците в началото на ноември. СНЖ „Лавалин“ е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост.
Източник: Преса (26.11.2013)
 
Данъчни започват разпродажба на имотите на фалиралата държавна фирма „Бургаски медни мини” АД. В момента те вадят парцел от 6 дка в местността „Капчето”. Публичният изпълнител Ива Манахилова е насрочила тайния търг за 12 декември т.г. с началната тръжна цена на имота е 150 000 лева. Проспериращото в годините на соца дружество изпадна в несъстоятелност още от юни 2012 година, когато окончателно спря да плаща задълженията си. С решение от 9 ноември м.г. на Бургаския окръжен съд компанията е обявена в несъстоятелност. Ликвидатор е Катя Василева. Общите задължения на „Бургаски медни мини” са 3 915 985,76 лева към 30.07.2012 година, става ясно от решението на БРС. Това не е първия имот, с който дружеството се разделя. От 2005 г. насам данъчните организират търг след търг. Преди 8 години бе продаден на безценица парцел в землището на Черноморец на три километра от морето на търг с тайно наддаване от тогавашната Агенцията за държавни вземания. В имота са се складирали флотационни отпадъци, образувани при експоатацията на мината.
Източник: Други (27.11.2013)
 
ОЦК влиза в състава на BG40 от утре Емисията акции на Каолин АД-Сеново (6K1) ще бъсе изключена от базата на борсовия индекс BG40, съобщават от БФБ. Решението за това е взето на заседание на СД на оператора от днес. Основанието за изваждане на емисията е чл. 16, т. 4 и чл. 22, т. 3 от Правилата за изчисляване на индекси на БФБ-София. Състава на индекса ще бъде попълнен с емисията на Оловно цинков комплекс АД-Кърджали (5OTZ). Промяната ще влезе в сила от утре 27.11.2013г.
Източник: Money.bg (27.11.2013)
 
Растящият добив сваля цената на желязната руда Цената на желязната руда може да се срине с 15 до 19 процента до края на годината заради съчетанието между намаляващо търсене и нарастващо предлагане, показват последните прогнози на банките Westpac Banking и Goldman Sachs. Подобни очаквания има и старши икономистът от Westpac Джъстин Смирк, който според агенция Bloomberg е давал едни от най-точните прогнози за суровината през последните осем тримесечия. Според него до края на 2013 г. цената на желязната руда ще спадне до 110 долара за тон, а към средата на следващата година може да се очаква временно възстановяване до 140 долара, преди отново да спадне. През първата седмица на ноември цената на желязната руда достигна двумесечен връх благодарение на оптимистичните данни от Китай, който е най-големият потребител на суровината. Повечето анализатори очакват растежът на втората икономика в света да продължи да се забавя през 2014 г. Според експертна анкета, проведена от Bloomberg, БВП на Китай ще нарасне със 7.4% през следващата година спрямо прогнозираните 7.6% за 2013 г. Достигнатата на 6 ноември цена от 137.10 долара за тон беше най-високата от началото на септември и ограничи поевтиняването от началото на годината до 5.8%. Тази седмица рудата с 62% съдържание на желязо се търгува за около 136.50 долара за тон в Китай. Фючърсите с доставка през май на Dalian Commodity Exchange достигнаха цена от 941 юана (154 долара). Складовите запаси в Китай достигнаха 77.86 мнл. тона през миналата седмица – най-високото ниво от една година. През март запасите на желязна руда в страната се бяха сринали до най-ниските нива от 2009 г. Според прогнозите на инвестиционните банки, включително Goldman Sachs и UBS, нарастващото производство, най-вече в най-големия износител Австралия, ще доведе до излишъци на пазара на желязна руда. Според Goldman средната цена през това тримесечие ще е 130 долара спрямо 133 долара за трите месеца до септември. За първото тримесечие на 2014 г. прогнозата е за средна цена от 117 долара за тон. Според UBS глобалните излишъци на суровината ще достигнат 154 млн. тона през следващата година спрямо 24 млн. тона за 2013 г. Според Morgan Stanley излишъците на пазара ще се появят през второто полугодие на 2014 г. и ще възлизат на 49 млн. тона. За първите шест месеца на годината банката предвижда, че търсенето ще надвишава предлагането с 25 млн. тона. Прогнозата на Morgan Stanley за средната цена през текущото и следващите две тримесечия е съответно 125, 130 и 120 долара за тон. Минната група Rio Tinto разчита търсенето на суровини в Китай да продължи да се увеличава, поради което планира да увеличи добива в австралийските си железни мини до 360 млн. тона годишно спрямо 290 млн. сега. Fortescue Metals Group от своя страна планира утрояване на добива в страната до 155 млн. тона. BHP Billiton също залага на добива в Австралия, като компанията успя да започне експлоатация в мината Jimblebar шест месеца по-рано от планираното.(Bloomberg)
Източник: Други (27.11.2013)
 
Сопотски завод по шведски Тук раздялата с държавата идва през 2002 г. Тогава част от ВМЗ е приватизирана от световния лидер в производството на лагери, шведската група SKF. Днес сравнението между държавното дружество и частния завод няма нужда от епитети, достатъни са числата. Ето няколко: през 2002 г. приходите на лагерния завод в Сопот "СКФ Берингс България" са били под 7 млн. лв., през последните години се движат в диапазона 110-120 млн. лв. Разговорът е за инвестиции и разширяване на производства. Тук държавата не е спонсор, а преграда пред по-бързото развитие на фирмата. Сопотското предприятие е сред малкото, които получават голям тласък точно в пика на кризата през 2009-2010 г. Тогава SKF прехвърля активи и съпътстващия ги бизнес от Западана Европа в българското си дружество. Това се случва в момент на свиване на разходи, спад на производства, замразяване на инвестиционни планове за голяма част от компаниите в Европа, включително и в България. Избират страната, защото тук вече имат подходящи машини и съоръжения. "Не само машината е важна за производството на лагери с подходящо качество", обясни Михаил Георгиев, изпълнителен директор на "СКФ Берингс България". Факторът съществуването на квалифицирани служители е по-ключов. "Идвайки в България, SKF не купува просто машини, а инвестира в хората", коментира той. Естествено, от значение са и ниските разходи и данъци. Резултатът от избора на България при преструктурирането на бизнеса в Западна Европа е двойно увеличение на производството и продажбите за сопотското поделение през 2010 г. Михаил Георгиев посочва, че "СКФ Берингс България" е сравнително млада компания. Създадена е през 2001 г. и е собственост на базираната в Гьотеборг SKF. Шведската група има 140 производствени предприятия в 28 страни и нетните продажби през 2012 г. за над 7 млрд. евро. В България компанията разполага с три производствени площадки - в Сопот, Кърнаре и Калофер. Те са част от автомобилната дивизия на групата, но са специализирани в различни детайли. В Кърнаре се произвеждат вътрешни и външни гривни. Има два цеха – ковашки и стругов. За тази година площадката е на трето място сред всички заводи в цялата автомобилна дивизия на групата. Площадката в Калофер (с награда за най-добро предприятие за 2012 г. в съответната бизнес единица на SKF) произвежда уплътнения и шайби. В Сопот (награда за най-добро предприятие за 2011 г. в съответната бизнес единица на SKF) се асемблират малки и средни по размер сачмени лагери. Служителите на "СКФ Берингс България" са около 1500. Производството е предназначено изцяло за групата SKF. Българското поделение доставя продукцията си в Италия, откъдето тя се разпределя по целия свят. "Клиенти са повечето от големите световни автомобилни производители и тези на домакински електроуреди", каза Георгиев. Поради съображения за конфеденциалност на производствени и търговски взаимоотношения конкретни имена на клиенти и пазари не коментира. Първият ефект от преместването на активи и бизнес от Западна Европа в България във финансово изражение е ръст на продажбите два пъти, което изкарва компанията на печалба след девет години на загуба. От 2010 г. тя е печеливша. Именно през 2010 г. е отчетен впечатляващ ръст на приходите от продажби – със 128% до 119.5 млн. лв. Към края на октомври тази година оперативната печалба е 14 млн. лв., като спрямо предходната година е почти двойна. Принос в резултата има намаляването на себестойността на производството и на трите площадки. Към октомври 2013 г. нормата на оперативна печалба е 13%. "Това ниво съответства на целите на групата SKF, като покриваме очакванията за рентабилност", посочи Михаил Георгиев. От 2010 г. поделението в България финансира самостоятелно дейността си и инвестиционната си програма, тоест минава на самоиздръжка, като не ползва финансиране от групата. Освен това в периода 2011-2013 г. погасява част от задълженията си към предприятието майка – 12.5 млн. евро. За 2013 г. компанията ще надвиши прогнозите си за приходи от продажби – към октомври размерът им е 112 млн. лв., като очакванията са и през последните два месеца тенденцията да се запази. Новите площадки водят и до прогноза за ръст и през 2014 г. За десетте години след приватизацията SKF е инвестирал 150 млн. лв. в завода в България, като 84 млн. лв. от тях са вложени в дълготрайни материални активи. Сега SKF се разширява с разработката на нови изделия за производствената площадка в Калофер. Плановете са в следващите няколко години производството там да нарасне пет пъти. Целта е навлизане на нови пазари. Инвестицията и разширяването обаче се оплитат в бюрократични процедури, които бавят старта на новото производство. Казусът е, че при приватизационната сделка през 2002 г., купувайки площадката в Калофер, SKF става собственик само на част от терена, върху който са разположени сградите. Сега желанието е да закупи и оставащата земя и сградата да бъде обновена. Собственикът на земята - държавата, иска да продава, инвеститорът иска да купува. Проблемът е в процедурите и изискванията, които се оказват тромави. Така от началото на ноември миналата година купувачът изпълнява процедурите, които би трябвало да доведат до закупуването на земята, за да започне обновяването, оборудването с машини и новото производство. "След една година изпълнение на бюрократични изисквания, едва сега сме на финалната права", посочи Георгиев. "Спънки от държавата няма, но процедурите и изискванията са дълги и тромави. Това забавя стартирането на новите продукти. Компанията ни иска да расте, но не срещаме достатъчно подкрепа", коментира още Михаил Георгиев. По негово мнение би трябвало да има облекчен режим за инвеститори в страната, които искат да разширяват производството си. "Автомобилната индустрия, за която произвеждаме, е много динамичен бранш, нуждите ежедневно се променят. Това забавяне не е приятно, тъй като има търсене, искаме да се разширяваме, да увеличим производството, да наемаме повече хора, но заради процедури изоставаме в графика", коментира още той. И за производството в Кърнаре има планирана и одобрена нова инвестиция за пещ на стойност около 2 млн. лв. Това оборудване ще бъде закупено през следващата година. Не особено приятно изживяване е било, че по формални причини още в начална фаза проектът не е бил одобрен за финансиране по европрограмата "Конкурентоспособност". "Ако загубим съревнованието с останалите големи предприятия, кандидатстващи по програмата, няма лошо, но да загубим, преди то да е започнало, не е добре. Все пак държавата е в правото си да реши кой проект да одобри", посочи изпълнителният директор на "СКФ Берингс България".
Източник: Капитал (29.11.2013)
 
Нужна е стратегия за икономиката Никола Треан се присъединява като изпълнителен директор към Групата Кумерио, днес "Аурубис" през август на 2007 г. През 2012 г. тя е обявена за втората по големина компания по обем на приходите и най-печелившата металургична компания в България. - Г-н Треан, впечатлен съм от думите ви в залата на ХТМУ, че най-важни са младите хора и трябва да се инвестира в тях. Виждате ли потенциал в това отношение в българските студенти и специалисти? - Да, виждам много можещи млади хора в България. Интелигентни, умни. Въпросът е как да ги мотивираме да останат тук. Разбира се, нашата компания се стреми да им дава работа, възможности. Положението в страната обаче е по-различно, нали! - Как тогава да ги задържим? На запад бягат не само инженери, но и лекари, и всякакви специалисти. - Най-важното е да им покажем, че държим на тях и че имат бъдеще в България. Естествено започва се от образованието. Затова и нашата компания подпомага не само ХТМУ, а и други образователни проекти. После осигуряваме работа на най-добрите от студентите. Останалото е държавна стратегия. А такава липсва за това какво да се развива в България - високи технологии, химия, металургия и т.н. Смятам, че в момента не се прави достатъчно за хората да бъдат мотивирани, да вярват, че имат бъдеще в България. - Какви са последните инвестиции в "Аурубис", към какво се насочвате? - Инвестираме предимно в ефективност, в екология и в образование. Имам предвид и обучението на работещите в компанията. Винаги се стремим да имаме най-модерните технологии. Тази година внедрихме система за пречистване на газове, също така на отпадни води от дъждовно-дренажната канализация. Значи през изминаващата година основно сме инвестирали в екология. Затворихме и за планиран ремонт, като целта беше да се модернизираме още повече. - Обявиха ви миналата година за втората по приходи компания в България, целите ли се в първото място? - Да, винаги е добре да си на първото място, но нашата цел е друга - какво ще донесем на хората на държавата и каква ще е печалбата. Тя е по-важна от приходите, нали (смее се)! Ако гледаме печалбата, ние бяхме първи и миналата година. Това е същественото. - Вашият бизнес е показателен за икономиките и на Европа, и на България. Накъде отиват нещата? - Трудно е да се даде оценка, защото Европа все още не е напълно възстановена икономически. Със сигурност вътрешният пазар в България не е толкова добър също. Ние обаче сме изключително ориентирани към експорт, така че миналата година беше изключително добра за "Аурубис". През тази година нещата са "и така, и така". Ако трябва да обясня по-подробно - ние сме активни на 4 пазара: този на концентрати, на рециклиране, на производство на сярна киселина и на-други вторични продукти. Така че в момента един върви, други два - не толкова. Но като цяло нещата са отлични. Но да обобщим - икономическата ситуация не е много обещаваща Специално българският пазар към момента е надолу.
Източник: Стандарт (02.12.2013)
 
ОЦК влезе в процедура по фалит Две години след като пещите на "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК) в Кърджали изгаснаха уж за ремонт и пускане на нови съоръжения, съдбата на един от най-големите някога работодатели в града беше подпечатана от местния окръжен съд. С решение от 29 ноември магистратите откриха производство по несъстоятелност, след като направените съдебно-счетоводни експертизи установиха, че компанията е неплатежоспособна. По ирония на съдбата два дни по-рано публичното дружеството влезе в индекса BG40 на фондовата борса. За начална дата на неплатежоспособността съдът е определил 31 декември 2012 г., а за временен синдик е избран Александър Георгиев. Първото събрание на кредиторите е насрочено за 18 декември 2013 г. Макар че решението на Окръжен съд - Кърджали, подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Пловдив, пътят на компанията оттук нататък изглежда предначертан. Делото срещу ОЦК, чийто мажоритарен акционер е бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, беше заведено от два кредитора. Единият от тях - базираната във Виена MFC Commodities, е търговски партньор на вече неработещия завод и претенциите й са свързани с договор за доставка на метали, която така и не е била направена. Другият кредитор - Първа инвестиционна банка (ПИБ), е значително по-голям. Миналата година банката успя директно и индиректно чрез свързаната с нея фирма "Хармони 2012" да придобие основните активи на завода през частен съдебен изпълнител. Въпреки това финансовата институция има да взима още 27.2 млн. лв. от ОЦК по договори за кредит. Това включва и осигурено финансиране за неосъществения, но амбициозен проект на Захариев за модернизация и разширение на цинковото производство. Именно този проект "Хармони 2012", която купи старите цинкови мощности, твърди, че има намерения да довърши и дори наскоро обяви, че е избрала изпълнител за него. Общите задължения на ОЦК към края на юни 2013 г. са на стойност 174.2 млн. лв., но сумата в крайна сметка ще се окаже малко по-голяма, тъй като в нея не влизат всички разноски, става ясно от извършените съдебно-счетоводни експертизи. Най-големи са задълженията на ОЦК към банки - 71 млн. лв., а 73 млн. лв. са формулирани като други задължения. На свързани компании, чрез които Захариев често беше обвиняван от синдикатите, че източва предприятието, ОЦК дължи 11.3 млн. лв. Общо 10.8 млн. лв. са неплатените суми към доставчици и клиенти, а 5.4 млн. лв. - по търговски заеми. Работниците имат да получават 375.1 хил. лв. Дължимите данъци и осигуровки са за над 2 млн. лв. Експертизата е показала, че въпреки че финансовата задлъжнялост на ОЦК се покачва, дружеството не е свръхзадлъжняло, което е една от възможните хипотези за откриване на процедура по фалит. То обаче е неплатежоспособно, тъй като съотношението между краткосрочните задължения, които са близо 127 млн. лв., и краткотрайните активи, които са оценени на 91 млн. лв., е под единица. Направеният икономически анализ е установил трайна невъзможност на дружеството за разплащане на задълженията, тъй като заводът е преустановил дейност и няма приходи от продажба на продукция. По време на делото от ОЦК са посочили, че на площадката на завода имало достатъчно суровини, които не са предмет на залог, с които компанията може да покрие всички свои задължения. Съдът обаче е приел извода на вещото лице, че наличното имущество не е достатъчно да покрие задълженията на компанията, без опасност за интересите на кредиторите. Междувременно броени дни преди да излезе решението на съда, изпълнителният директор на ОЦК е бил сменен и на мястото на Валентин Манев е избран Александър Орешков. Това е станало с решение на надзорния съвет, под което стоят подписите на Валентин Захариев и бизнес партньора му и бивш министър на отбраната Бойко Ноев. Самият Манев остана на поста по-малко от година, след като в края на ноември 2012 г. замени дългогодишния директор на завода Славея Стоянова, която напусна "заради невъзможност да изпълнява задълженията си" в неработещото вече предприятие.
Източник: Капитал (04.12.2013)
 
Eurofer призова ЕС да преразгледа политиката си за енергетиката и климата Европа се нуждае спешно да преразгледа скъпите си политики за енергетиката и климата, ако иска стоманодобива в ЕС да има бъдеще, казаха от секторният орган Eurofer. Конфедерацията направи това изказване в навечерието на срещата на европейските регулатори, законодатели и водещи производители, за да обсъдят мерките за запазване на глобалната конкурентоспособност на сектора , известен като "стоманен план за действие". "Първите усилия за подобряване на бизнес средата за сектора в Европа се изучават от Комисията в момента. Обаче наистина спешни са политиките за енергетиката и климата в Европа", каза генералният директор на Eurofer Гордан Мофат. Той заяви, че кумулативните регулаторни разходи за стоманопроизводителите в ЕС съставляват до 30% от печалбите през "нормалните добри години" и от 30 до над 100 на сто от печалбите в икономическата криза в периода 2009-2011 г. Европейската комисия стартира стоманения план за действие през юни в опит да спре спада на металургията в Европа, отчитаща около 30% спад на търсенето от 2008 г. насам, което доведе до затваряне на цели предприятия. (Reuters)
Източник: Reuters (04.12.2013)
 
Енергетиката получи право да инвестира в екотехнологии Българската енергетика се надява да инвестира 945 млн. евро в зелени технологии, които да намалят емисиите й. Това става ясно, след като Европейската комисия одобри плановете на България за безплатното разпределение на квотите въглероден диоксид. Според комисията това няма да представлява държавна помощ. Изключението от европейските правила позволява на енергийните фирми да пренасочат част от парите, които иначе биха платили за правото да емитират парникови газове към инвестиции на същата стойност в екотехнологии. България става поредната страна след Естония, Румъния, Чехия, Унгария, Кипър, които кандидатстваха за тази дерогация. Поне на теория изключението би трябвало да позволява по-плавно нарастване на цената на електроенергията до 2020 г. Квотите са един от разходите, които се калкулират в цената на тока, но с дерогацията предприятията в сектора ще използват част от тези средства в инвестиционните си планове. От 2013 г. всички енергийни централи в ЕС, които работят с изкопаеми горива, бяха задължени да купуват чрез търгове всички квоти (до края на 2012 г. те имаха безплатни количества и трябваше да плащат за всичко над тях). България заедно с още няколко страни членки имаше опция за отстъпка. Министерството на икономиката и енергетиката иска квоти за 70% от годишните емисии през 2013 г., а за цялата трета фаза на Европейската схема за търговия с емисии (2013-2020 г.) са поискани общо за 54 млн. безплатни квоти. Условие за получаване на безплатни квоти е спестените средства да бъдат инвестирани в проекти, щадящи климата – например ефективност при производството на енергия и насърчаване на възобновяемите източници, а кандидатстващите правителства трябваше да представят пред ЕК национален план за зелените инвестиции. Общо представените от България проекти са на стойност 945 млн. евро. Но тъй като пазарната стойност на квотите сега е доста по-ниска от времето, когато са правени тези планове, едва ли ще се събере тази сума (настоящата стойност на безплатните квоти за периода е около 230 млн. евро). "Проектите, които ще бъдат подпомогнати с безплатните квоти, бяха избрани чрез открита покана за проекти въз основа на обективни, прозрачни и общи критерии. Всички отговарящи на условията проекти, представени от операторите, бяха включени в българския план (общо 401 инвестиции)", гласи съобщението на Европейската комисия. Според третия национален план за действие в областта на климата, приет през миналата година за преминаването на всички централи от въглища на газ, ще трябват 720 млн. лв., но така от 2013 до 2020 г. ще се спестят от изпускане 11.7 млн. тона CO2. Нужни са и 240 млн. лв. за енергоспестяващи мерки, които биха могли да елиминират още 4.68 млн. тона въглеродни емисии. От възможностите за инвестиции по всяка вероятност ще се възползват най-вече държавните компании, тъй като например модерната TЕЦ "AES Гълъбово" трудно може да намери подходящи проекти. За това средствата ще се трупат в специален фонд, който ще инвестира в одобрените проекти. Такива са например ВЕЦ "Яденица", с който се увеличава капацитета на ПАВЕЦ "Чаира", модернизации на далекопроводи, преминаване от въглища на газ на стари ТЕЦ-ове.
Източник: Капитал (05.12.2013)
 
Модернизацията на "ДМП Челопеч" е струвала 126 млн. долара Приключилият в края на миналата година проект за разширение и модернизация на производството на златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" получи оценка "отличен" от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която осигури най-голямата част от финансирането за него. Това стана ясно при посещението на първия вицепрезидент на международната финансова институция Фил Бенет, който в сряда инспектира направеното в Челопеч. Той определи постигнатото като впечатляващо и в много отношения надхвърлящо изискванията на ЕБВР. Освен това проектът е излязъл по-евтин от предварителните очаквания. Изпълнението на проекта започна през 2009 г., като целта беше да се увеличи добивът на руда от 900 хил. тона до 2 млн. годишно. Това беше свързано с изграждането на нови подземни съоръжения, модернизация на обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталиране на ново оборудване и т.н. Компанията въведе и свръхмодерна система за наблюдение на дейностите под и над земята от специален център на повърхността. Като най-голямо постижение изпълнителният директор на "ДПМ Челопеч" Николай Христов определи значителното намаляване на отпадъците в резултат на въвеждането на пастово запълнение на иззетите пространства в рудника. По този начин вече около 40% от скалната маса и голяма част от хвостовия отпадък се връщат под земята, вместо да се депонират на повърхността. В същото време се избягват пропаданията, които иначе се появяват над мините след години. Благодарение на модернизацията предприятието постигна и нулево заустване на води от хвостохранилището, тъй като водата се връща в оборот. Въпреки тройния ръст на добива употребата на свежа вода е паднала с 20%, на използваните горива - с 38%, а на електроенергията - с 18%, казаха още от компанията. ЕБВР поставя много високи екологични и социални изисквания при отпускане на кредит, а след това осъществява стриктен контрол как се изпълнява проектът, обясни Христов. По думите на Бенет обаче банката има чудесно партньорство с компанията, с която работи вече девет години, и ще продължи да й оказва подкрепа. "Аз лично съм очарован от това, което видях", каза Бенет, след като разгледа мината. Директорът на ЕБВР за България Даниел Берг посочи, че след опита си с "ДПМ Челопеч" банката с готовност би финансирала и други минни проекти в страната. Досега "ДПМ Челопеч" е единственото добивно предприятие в България, получило кредит от международната финансова институция. Бюджетът на проекта в Челопеч беше 131.5 млн. долара, но компанията е успяла да го приключи за 126 млн. долара. От тази сума най-голямата част - 49 млн. долара, беше осигурена от ЕБВР. Кредити предоставиха също Уникредит Булбанк (18 млн. долара) и Райфайзенбанк (15 млн. долара). Останалите средства бяха вложени от компанията. Изграждането на съоръжения за производство на пиритен концентрат по т.нар. пиритен проект на "ДПМ Челопеч" ще приключи скоро и през януари ще започне въвеждането му в експлоатация, каза Николай Христов. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се осигурява от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. Това ще позволи да се извличат 95% от златото и 50% от среброто в него, които сега на практика се изхвърлят. Съоръжението ще има капацитет за производство на 400 хил. тона концентрат годишно, но засега вероятно няма да бъде използван целият, тъй пазарът е малък. "ДПМ Челопеч" вече сключи договор за износ на до 200 хил. тона годишно за китайската металургична компания Xiangguang Copper и това ще бъде основният й клиент. Наскоро от компанията обявиха, че засега се отлага втората фаза от проекта. Тя е свързана с разработването на технология за преработка на пиритния концентрат, която ще позволи да се "отключи" полезният компонент в него. При сегашните пазарни условия обаче проектът е икономически неизгоден, съобщи канадският собственик Dundee Precious Metals в последния си тримесечен отчет.
Източник: Капитал (05.12.2013)
 
Появи се инвестиционен интерес към "Кремиковци" Има инвестиционен интерес към част от металургичния комбинат "Кремиковци", съобщи по време на парламентарния блиц контрол премиерът Пламен Орешарски. Той отговори на въпрос на депутата от "Атака" Павел Шопов, който питаше дали ще се възобнови производството в стоманолеярния завод. "Има заявен инвеститорски интерес и правителството ще го подкрепи под всички възможни форми освен пряко финансово участие", отговори министър-председателят. Държавата ще облекчи административните процедури и ще улесни инвеститора той да постигне успех, увери той. Орешарски каза, че повече подробности ще даде след като начинанието стане необратимо. "Ако го рестартирате, ще бъде много голям плюс за това управление", коментира депутатът от "Атака". Металургиният комбинат "Кремиковци" затвори през 2008 г. , а наскоро "Атака" настоя парламентът да задължи правителството производството за бъде възобновено.
Източник: Дневник (05.12.2013)
 
Нов шанс за Кремиковци "Кремиковци" отново може да заработи. Има заявен инвеститорски интерес към една част от металургичния комбинат, обяви премиерът Пламен Орешарски в парламента. Става въпрос за леярната за стомана в "Кремиковци", уточни министър-председателят. Според него тази част от завода не е разрушена и може отново да се експлоатира. Премиерът обаче не пожела да даде повече информация за бъдещия инвеститор, нито за евентуалните срокове, в които може да се пристъпи към възстановяване на дейността в "Кремиковци". Орешарски обаче бе категоричен, че държавата няма да похарчи нито лев повече за завода. "Ще подкрепим инвеститора, като облекчим административните процедури", обеща премиерът. Той коментира и евентуалното възобновяване на проекта "Белене". "Трябва да се направи анализ на ефективността и на дългосрочните енергийни нужди на България, преди да вземем решение", посочи Орешарски, като допълни, че задължително условие е и наличието на инвеститор. Таксата, събирана от соларните и вятърните централи, ще отиде за капитализиране на системата, каза още премиерът. Таксата ще се събира от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и ще се превежда в държавния бюджет. "Евентуално тези средства ще отиват за капитализиране на системата, а не за текущи разходи", заяви Орешарски.
Източник: Стандарт (05.12.2013)
 
Брюксел ни спести EUR 1 млрд. санкция Европейската комисия (EK) одобри плановете на България за безплатно предоставяне на квоти за търговия с въглеродни емисии на стойност 945 млн. евро при условие, че със средствата се модернизира електроенергийният сектор. Цената на един тон парникови емисии сега е около 5 евро, което означава, че ЕК ни опрощава екоглобата за около 190 млн. тона въглероден двуокис, изчислява БТА. Спестените средства обаче ще трябва да се използват за модернизиране на ТЕЦ-ове, за разнообразяване на енергийния микс, както и за изграждане на нови, по-екологични централи. Инвестициите ще позволят на България да разнообрази своите източници за производство на електроенергия и да допринесе за разширяването на националните енергийни пазари. Тази мярка ще спомогне за постигането на целите от стратегията "Европа 2020" чрез намаляване на емисиите на парникови газове, коментира еврокомисарят по политиката в областта на конкуренцията Хоакин Алмуния.
Източник: Стандарт (05.12.2013)
 
Стоманодобивните компании и миньори приветстваха хода на администрацията в Карнатака пред Върховния съд Изпитващите недостиг на руда стоманодобивни заводи и минните компании приветстваха искането на администрацията на Карнатака пред Върховния съд да позволи добива в ограничена степен и период за да компенсира настоящия недостиг на желязна руда. Бансант Подар, старши заместник-председател на Федерацията на индийските минерални промишлености, заяви: "Производственият капацитет да бъде увеличен в съществуващите мини и тези, които тепърва ще бъдат пуснати, временно за две години през 2013/14 и 2014/15 е добър ход на държавното управление. Минната индустрия приветства предложението на администрацията, както и ходът й да отпусне нови лизинзи. Производство на допълнителни 10 млн. тона, отделно от съществуващия капацитет от 30 млн. тона разрешено от Върховния съд, ще бъде от полза и за минната, и за стоманодобивната промишленост." Местната администрация в Карнатака заяви пред Върховния съд, че търсенето на желязна руда от различни сектори е около 40 млн. тона годишно в момента, като ще се увеличи през следващите две години. (Business Standard)
Източник: Други (05.12.2013)
 
ОЦК престоя в BG40 само 8 дни ОЦК АД престоя в индекса BG40 само 8 дни, като влезе в него на 27 ноември 2013 г. на мястото на Каолин АД, а от днес (5 декември) ще бъде заместено от Елхим – Искра АД, съобщи БФБ-София. В индексите не могат да влизат акции, които са обявени в ликвидация или несъстоятелност, гласи чл. 9 ал. 2 от Правилата за изчисляване на индекси на БФБ-София. На 2 декември 2013 г. в Търговския регистър е вписано решение на окръжния съд в Кърджали с което е открито производство по обявяване в несъстоятелност на Оловно-цинков комплекс АД. ОЦК е останало със собствен капитал от 4,8 млн. лв. към 30 юни 2013 г., след загуба от 38 млн. лв. за полугодието на годината. Акциите на ОЦК поскъпват с 33% за последните 12 месеца до 0,08 лв. за ценна книга и 673 хил. лв. пазарна капитализация. БФБ-София вече обяви, че ще прекрати изчисляването на BG40 и ще започне изчислението на новия BGBX40. BG40 замина в историята след тоталното си компрометиране. Преди 9 месеца в BG40 влезе компанията ЧЕЗ Разпределение България АД и направи индекса смешен, защото, както показа анализ на Investor.bg, само това дружество определяше 74% от стойността и движенията на индекса.
Източник: Инвестор.БГ (06.12.2013)
 
Кризата в Украйна вещае неприятности за стоманодобивните предприятия в региона Изборът на украинското правителство за по-тесни връзки с Москва , замразявайки търговски пакт с ЕС, може да изправи стоманопроизводителите в страната срещу металургичните фирми в Русия, които ще се противопоставят на опитите на Киев да се спаси чрез износ. След като президентът Виктор Янукович се отказа от сделката с Европейския съюз, ключов пазар за стоманодобивната промишленост, бившата съветска страна е в хаос с масови протести в столицата и пазари сковани от страховете за девалвация на валутата и държавните облигации. Протестите ще затруднят Янукович да приеме поканата на президента Владимир Путин да се присъедини към регионален митнически съюз и предимствата, които ще донесе на своите износители. Съмнително е и, че руските стоманопроизводители ще изпитват топли чувства към политическото сближаване. "Стоманопроизводителите в Русия със сигурност виждат украинските конкуренти като заплаха,“ каза Сергей Донской, секторен анализатор в Societe Generale в Москва. Украйна произведе 33 млн. тона необработена стомана през 2012 г. - с 10 млн. по-малко в сравнение с върховата 2007 г. - и изнесе общо 24 млн. тона, което формира 28% от целия износ на страната. (Reuters)
Източник: Други (06.12.2013)
 
През юни 2014 започва строителството на цинковия завод в Кърджали „В началото на 2014 година започва разчистването на площадката на ОЦК, а от юни месец ще стартира и строителството на новия цинков завод от канадската фирма SNC Lavalin. Надяваме се в края на 2014 или началото на 2015 цинково производство да заработи". Това обяви областният управител на Кърджали Бисер Николов.Той изрази надежда,че община Кърджали ще съдейства за издаването на разрешително в най –кратък срок. Николов подчерта, че се предвижда изцяло обновяване на цинково производство. Цеховете „Елекролитен" и „Пържилен" ще бъдат изградени наново с нова модерна технология, закупено е и ново оборудване, което в момента е на склад в „Кремиковци". Депутатът от БСП Милко Багдасаров уточни, че представители на новия собственик на металургичното предприятие „Хармони 2012" са били вече на оглед в Кърджали. По думите на Багдасаров канадската компания SNC Lavalin, спечелила заключителния конкурс за изграждане на новото цинково производство, е представител на холдинга „Блумбърг". По неофициална информация ще бъдат наети местни фирми за строителството на завода. Очаква се в новото цинково производство да бъдат разкрити около 250 работни места.
Източник: Стандарт (09.12.2013)
 
Китайската стоманодобивна промишленост ще остане затруднена следващата година Известно е, че Министерството на промишлеността и информационните технологии налага редица мерки за строг контрол върху новите капацитети и премахването на остарелите мощности. Според заместник-председателя на Китайската асоциация за желязо и стомана Джан Чангфу, китайската металургия постигна приходи от 12.97 млрд. юана от януари до октомври, от които доходите на собственика са достигнали 0.554 млрд. юана с печалба на тон стомана от 0.84 юана, както и марж на печалбата от продажби 0.43%. Това е предпоставка, че цената на стоманата ще остане ниска през ранната 2014 г., а след това ще се увеличава с диапазон на колебание по-малък от 2013 г. Джан каза също, че китайският добив тази година все още е на високо ниво, като от януари до октомври продукцията възлиза на 0.652 млрд. тона. Предполага се, че китайският добив за цялата 2013 г. ще достигне 0.783 млрд. тона, с 8.14% повече на годишна база, с нетна мощност от 59 млн. тона. Китайското явно потребление на стомана е 0.614 млрд. тона, а за цялата година се очаква да стигне 0.73 млрд. тона. (Steel Home)
Източник: Други (09.12.2013)
 
Няма нарушения на нормативните документи в мина „Ораново”, според техническа експертиза Няма преки нарушения на нормативните документи по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, пише в комплексната техническа експертиза на вещите лица, почти всички, от които са от Минно-геоложкия университет. Това съобщиха от пресцентъра на Община Симитли. Експертизата бе назначена от прокуратурата. Всички разпитани миньори са били категорични, че не са забелязали нищо смущаващо в участъка до момента на аварията. На 15 юли, ден преди трагичната случка, от дъното на галерията се свличат големи обеми от въглища, това претоварва и изгаря двигателя на верижния транспортьор. По-късно той е сменен. На 16 юли, първа смяна започва прокарване на орт „В" и работа по източване на въглища през ниша в орт „А". На работните места са били две двойки копачи, започват работа в 09.10 часа, а пробивът трагедията се разиграва в 09.40 часа. Преди това са извършени две взривявания, те са планувани и нямат връзка с последвалото свличане, не са причина за пробива. В бъдеще обаче трябва да се планира и извършва непрекъснат мониторинг на движението на скални маси за тяхното установяване навреме и развитието на минните работи в рудника, съветват специалистите. В рамките на добивния участък до капиталните уклони и в добивните ортове не са осигурени два независими вход-изхода. Липсата им, обаче, при тази система на разработване не влияе пряко върху безопасността на работещите. Не са известни сведения за предприети целенасочени действия, свързани с управление на свлачищните процеси на повърхността и ограничаване на тяхното образуване от мина „Ораново”. Заради обществения и медиен интерес, Окръжна прокуратура - Благоевград публикува в петък, пълният текст на заключението на експертите. Държавното обвинение обаче се въздържа от коментар до приключване на разследването. Прокуратурата е готова да обсъди всички обосновани мнения, становища и предложения, които ще допринесат за пълно изясняване на обстоятелствата и причините за настъпване на трагичния инцидент.
Източник: Агенция Фокус (09.12.2013)
 
Кирил Василев, управител на "Хелиос - Метал Център" ООД: Движим се с темповете на растеж и спад в строителството Насочили сме усилията си към производство на метални структури за експорт Кирил Василев е собственик и управител на „Хелиос - Метал Център” ООД - водеща компания в областта на производството и търговията със строителни стомани. Основана е през 1990 г. като СД „Хелиос Пловдив - Василев и Сие” и вече повече от 20 години е активен участник на местния и на международни пазари. През 2006 г. вследствие на бързите темпове на развитие и стремеж към модернизация събирателнотото дружество се разделя на две независими компании, едната от които е "Хелиос - Метал център". Г-н Василев каква е вашата оценка за състоянието на сектора за производство и търговия със строителни стомани у нас? - Повече от 20 години се занимавам с доставката, производството и монтажа на метали на множество строителни обекти в България и в над 17 държави в Европа, Америка и Азия. Имало е и големи възходи, и големи сривове на пазара за това време. Купувал съм стомана за 137$/тон FOB от "Криворожеcталь" (1998 г.) и за 1300$/тон, пак от този завод, но с името Mittal steel - Кривой Pог. Само за 10 години (1998-2007 г.) цената на металите се увеличи 10 пъти, което в никакъв случай не е нормален растеж. Защото след това, през 2008 г., цената спадна до 400$/тон. В последните години тя се движи в рамките от 500 – 630$/тон в заводите производители. "Хелиос-Метал Център" като един от основните изпълнители на метални конструкции и арматурни заготовки за българските строителни компании естествено се движим с темповете на растеж и спад в строителството в последните 5 години. 2013 г. е последната от този цикъл на постоянен спад в строителството в България. За тази година ние очакваме ръст на производството и продажбите с над 30-40%. След бума на жилищното и хотелското строителство през 2007-2008 г. и след големите инфраструктурни проекти от 2011-2012 г. настоящата година се характеризира с по-балансирано разпределение между високото строителство и инфраструктурата. През 2013 г. участваме в строителството както на магистрали и жп линии, така и на много нови сгради с жилищно и хотелско предназначение. Но най-радостното е, че работим и на много индустриални обекти - нови предприятия, разширение и модернизиране на съществуващи бази. Считам, че това е пътят за излизане на икономиката ни от кризата и от дъното във всички европейски класации. По какъв начин държавата трябва да стимулира бизнеса? - Държавата е тази, която създава правилата, по които икономиката да се развива. Ако законодателната и изпълнителната власт си изпълняват функциите в интерес на цялото общество, то и бинесът ще има условия за растеж. В какви дейности и проекти е фокусирана вашата компания в момента? - В последните две години насочваме вниманието си към производството на метални структури за външни клиенти. Имаме вече изпратени такива в Мексико, САЩ, Русия, Австрия, а сега преговаряме за Германия и Бразилия. Надяваме се 2014 г. да стигнем 40% експорт на метални конструкции и да увеличим с още 30-50% обема на продукцията си. Затова е необходимо поддържане на много високо качество на квалифицирана работна ръка и технологично оборудване. Фирмата поддържа сертификати BDS EN 3834-2, EN 1090, ISO 9001:2008, ISO 14001:2004. Подновяваме основно всички стари машини в арматурното производство и в металните конструкции по процедура BG161PO003-2.1.13 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Какъв е бизнес планът ви за 2014 г.? - В момента работим по завършването на конструкцията на "Капитал Форт" - най-високата сграда в София. Пилоните, слагащи "короната" на сградата, са вече произведени в нашата база в Пловдив, и ще се монтират заедно с обшивката. Работим по проект на италиански инвеститор за ново предприятие за отливки за електродвигатели. Произвеждаме метални конструкции за разширение на фабрика за козметика в Пловдив. Участваме и в изграждането на нова производствена мощност в "Теси" – гр. Шумен. Произвеждаме колоните и гредите за АМ "Марица" и за жп отсечката Харманли - Свиленград. Завършихме металните доставки на арматурна заготовка и метални конструкции за "Карфур –Люлин" и очакваме да започнем киносалоните на "Арена". Вие сте основен инициатор и инвеститор в новостроящия се храм "Св. Николай Чудотворец" в Пловдив. Какви са предизвикателствата в това благородно начинание и какво още остава до финала? - През 2010 г. направихме първата копка на църквата "Св. Николай Чудотворец" в новия жк "Отдих и култура". За 3 години фирма "Хелиос – Метал център" като основен ктитор и строител успя да изпълни грубия строеж на храма, да го затвори с прозорци (дарение от "Ролпласт") и да монтира купола, произведен от метал в нашата фабрика, на 22 м височина. Обшивката с титаниево покритие се изпълнява от майстори от Украйна и Русия, които имат голям опит в този вид дейности. В момента завършваме измазването на църквата отвътре и монтаж на корнизите, за да започнем с полагането на произведения вече гранитен под от 4 вида камък. Остава да се монтира отоплителна инсталация на пода, да се постави главният олтар, полилеите и главната порта на храма. Предстои да се извърши и изолация и измазване на камбанарията и монтаж на купола й. Ще бъдат доставени 6 камбани и 2 часовника за кулата.На финала ще се направи и ограждането и благоустрояването на терена около църквата. Готови сме да приемем помощ от всеки колега строител – с умение, направа или средства, защото да строиш храм на Бога не е дело само за един човек. Добре дошъл е всеки, който иска да помогне за доброто дело. Храм, строен с любов, не може да не стане най-красивия божи дом! Дейността на компанията на територията на България се осъществява чрез търовски офиси и производствени бази в Пловдив, София, Бургас, Свищов и Гоце Делчев. Централният склад в Пловдив се разпростира на 30 000 кв.м площ, половината от която закрита, и предлага над 250 различни вида метални продукти. В продуктовото разнообразие силно присъствие имат производствата на заварени мрежи и горещо валцовани профили – шини (10/3 до 25/4), квадрати (6x6 до 12x12), L и Т профили. "Хелиос Метал център" е сред най-големите търговци на арматурно желязо и важен производител на арматурни заготовки. Приоритет за компанията е производството на метални конструкции.
Източник: Строителство Градът (09.12.2013)
 
Пускат цеха за рулони в „Кремиковци“ В ход е подготовка за пускане на един от основните цехове на металургичния комбинат „Кремиковци“ - „Стан 1700“, научи „Преса“ дни след като премиерът Пламен Орешарски обяви, че е намерил инвеститор за комбината. Проектът предвижда в „Стан 1700“ да се извършва горещо валцуване на сляби (метални блокове), които ще се внасят от австрийския металургичен гигант „Фьост Алпине“. Готовата продукция ще се изнася в чужбина. Производството ще бъде организирано от българска фирма, която ще работи в предприятието на ишлеме. Мощностите са в добро състояние, подготовката им ще започне от януари, съобщиха запознати с хода на проекта. Първите рулони се очаква да бъдат пуснати на пазара през май. Инвестицията, нужна за възстановяване на работата на линията, е 5-6 млн. евро. Ако планът бъде одобрен от собствениците, първите 180 работници ще бъдат наети през януари, а до май броят им ще нарасне на 400 човека. Паралелно ще се извършва анализ на останалите мощности, които все още не са нарязани на скрап - електропещта и линията на непрекъснато леене на стомана. За тях ще бъдат нужни много по-големи инвестиции. Един от вариантите е да бъде купена и инсталирана нова електропещ. В момента в „Кремиковци“ работи екип от експерти, които правят икономическите разчети. Те ще бъдат представени на Първа инвестиционна банка, която преди година и половина финансира покупката на производствената площадка на комбината. Тя стана собственост на фирмите „Надин трейдинг“, „Валпет консулт“ и „Елтрейд къмпани“. Металургичният комбинат „Кремиковци“ влезе в процедура по несъстоятелност през 2008 г. с дългове от 2 млрд. лв., а разпродажбата на активите му започна през 2011 г. До момента повечето от съоръженията са нарязани и продадени за старо желязо. „Кремиковци“ няма да може да бъде пуснат отново, без да му бъде издадено комплексно разрешително. Доскоро такава процедура в Министерството на околната среда и водите не беше задействана.
Източник: Преса (10.12.2013)
 
2916 тона въглища ще трябва да възстанови софийското дружество “РЗ Комерсиал” ООД на териториалното поделение на агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” във Велико Търново. Решението е постановено от Апелативния съд в старата столица. Съдебната сага по казуса започнала през 2009 г. Пет години по-рано дружеството “РЗ Комерсиал” сключило договор с държавния резерв за съхранение на голямо количество брикети от лигнитни въглища. През 2004 г. те били предадени на фирмата, която ги разпределила в три свои складови бази. Общо били предадени 6030 тона от твърдото гориво, като основната част от тях били съхранявани в село Беловец, община Кубрат. През следващата година агенцията извършила проверка за наличността на предаденото твърдо гориво. Управителят на “РЗ Комерсиал” Румен Рачев присъствал на проверката, но се държал странно и категорично отказал да влезе в склада в Беловец. Представителят на агенцията помолил кмета на селото да му осигури двама свидетели и в тяхно присъствие извършил огледа. Били установени фрапантни липси – повече от 1800 тона от въглищата ги нямало. Рачев отказал да подпише съставения на място протокол, нито да дава някакви обяснения за това къде са въглищата. Последващи проверки показали, че липсват 250 тона от горивото в склада в Разград и 849 тона от склада в Дряново, който междувременно мистериозно се запалил. По случая започнало разследване, което едва през 2009 г. стигнало до съда. На първа инстанция Районен съд – Кубрат, осъдил Рачев за длъжностно присвояване и постановил три месеца затвор условно. Окръжен съд – Разград, обаче отменил решението поради процесуални нарушения и го върнал за ново разглеждане. 10 г. след установената липса Темида още не може да се произнесе следва ли Рачев да носи наказателна отговорност, или не. Междувременно през 2009 г. поделението на Държавния резерв във В.Търново завело искова молба срещу “РЗ Комерсиал” за нанесената щета. С решението на ВТАС, ако ответникът не може да върне липсващите въглища, фирмата ще трябва да плати паричната им стойност в размер на 315 065 лева. Междувременно, докато траела съдебната сага, “РЗ Комерсиал” ООД е изпаднала в несъстоятелност и не е ясно доколко активите на дружеството ще стигнат за покриване на задължението. Решението на ВТАС подлежи на обжалване пред ВКС.
Източник: Янтра - Велико Търново (12.12.2013)
 
Стоманени печалба на фирмите да останат рекордно ниско следващата година : Мудис Moody Investors Service заяви, че печалбите на азиатските производители на стомана ще останат рекордно ниски през следващата година, на фона на по-високия добив и забавеното търсене. Стъпвайки на прогнозата си, че азиатските сектори за стомана и въглища ще бъдат отрицателни през 2014 г., Moody Investors Service заяви: "Прогнозата за отрицателен ръст в металургията отразява очакването, че печалбите ще останат рекордно ниски през 2014 г. като продукция остава висока и търсенето се забавя." Негативната перспектива за въгледобивния сектор отразява слаба ликвидност и повишен риск от неизпълнение на някои дружества със слаби рейтинги, след като ръста на производството забави перспективите за смислен отскок в цените. Според доклада "Перспективи 2014 - Азитските стомана и въглища, свръхпредлагането и ниските цени носят негативни перспективи", търсенето на стомана ще се повиши с 3.2% през следващата година като "Китайското правителство толерира по-бавен растеж на БВП и измества факторите на икономическия растеж към вътрешното потребление от разходите за инфраструктура." (Business Today)
Източник: Други (12.12.2013)
 
ArcelorMittal разширява партньорството си с Bekaert Стоманодобивният гигант ArcelorMittal обяви, че дъщерната ArcelorMittal Long Carbon Americas ще разшири партньорството си с групата Bekaert в Латинска Америка. Bekaert е световен пазарен и технологичен лидер в обработката и покритието на стоманена тел. ArcelorMittal и Bekaert Group възнамеряват да разшири съвместната си дейност в Коста Рика и Еквадор. Компаниите ще инвестират в съществуващият завод за стоманена тел на ArcelorMittal в Коста Рика, а също и ще изграждат нов завод за стоманени нишка Dramix на промишлената площадка Orotina в Коста Рика. Компаниите планират да инвестират около 20 млн. долара за две години в новия завод. Той се очаква да има годишен производствен капацитет от 20 хил. тона стоманени нишка Dramix. ArcelorMittal ще има миноритарен дял в Ideal Alambrec Ecuador, дружество, контролирано от Bekaert , за да се възползва от възможностите за растеж в сектора с гражданското строителство в страната. ( Zacks Equity Research)
Източник: Други (14.12.2013)
 
Китайската провинция Хъбей планира да намали смога Китайското министерство на опазване на околната среда публикува данни за качеството на въздуха в 74 наблюдавани градове в национален мащаб за първите 10 месеца на тази година. Над половината от десетте най-замърсени китайски градове са в провинция Хъбей. Управителите на Хъбей положиха големи усилия за решаване на проблема със замърсяването. Въпреки това, решението на проблема не е лесна задача, поради големите емисии на замърсители, неблагоприятно географско положение, което затруднява газовата дифузия, а лошото управление на емисиите. Замърсяването е причинено главно от металургията, която поддържа икономиката на Хъбей. 148 стоманодобивни заводи са регистрирани в Хъбейкъм 2012 г., с общи активи от 957 млрд. юана (157.5 млрд. долара) и над 610 хил. наети. Добавената стойност на производството им през 2012 г. е 386.5 млрд. юана (63.6 млрд. долара), което съставлява 13.9% от общия БВП тази година. (Want China Times)
Източник: Други (14.12.2013)
 
ОЦК фалира, Кърджали чака нов цех за цинк Бог да прости Оловно-цинковия комбинат (ОЦК), който даваше хляб на няколко хиляди семейства от Кърджали и района. Това коментира дългогодишен металург, след като заводът бе обявен във фалит от Окръжния съд в града. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд. Досегашният изпълнителен директор на ОЦК Валентин Манев е освободен от поста, а на негово място е назначен нов. Съдът образува дело, след като австрийска фирма предяви иск към ОЦК за неполучени суровини. Друго дело е образувано по настояване на Първа инвестиционна банка. Общо отпуснатите суми са близо 80 млн. лв. по различни договори с металургичния комбинат, който не е обслужвал заемите, въпреки че е договорено разсрочване. Така към края на 2012 г. дружеството реално е било във фалит. Задълженията му са надхвърлили 190 млн. лв. при едва 6 млн. лв. вземания. Запознати твърдят, че в дружеството вече е назначен синдик. Окръжният съд в Кърджали е насрочил за 18 декември първото събрание на кредиторите.
Източник: Стандарт (16.12.2013)
 
"Геопс - Минстрой" ще прави геотермалното отопление на Златоград Обединението "Геопс – Минстрой" спечели конкурса за изграждане на сондажа и надземната конструкция на геотермалния водоизточник край Златоград. Това е първият етап от проекта, с който общината планира да отоплява обществените сгради в града с гореща вода от находището. Офертата на обединението между асеновградското "Геопс - болкан дрилинг сървисис" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов е 2.42 млн. лв. при зададен таван от 2.5 млн. лв. Другият кандидат за поръчката беше консорциумът "Геомах". Ценовите оферти бяха отворени на 5 декември, като в момента тече двуседмичен срок за обжалване на избора на победител. В случай че процедурата приключи успешно, от "Геопс – Минстрой" предвиждат да приключат строителството за по-малко от година. "Това е уникален проект, тъй като сондажът ще бъде с дълбочина 860 метра и 400 милиметра диаметър. Освен това съоръжението е съобразено да работи при много висока температура на водата, близо 100 градуса", каза Вълканов за "Капитал Daily". Засега не се знае дали от "Геомах" ще обжалват. Единият от участниците в консорциума е "Агромах" от с. Бело поле, Благоевградско, който се занимава със земеделие, инфраструктурно строителство и добив на инертни материали, но другият партньор не е известен. Според Вълканов обаче компаниите не са от сектора, а дейността е много специфична и малко фирми могат да я извършват. Това е вторият опит за изграждане на геотермално отопление на Златоград. Проектът първоначално започна през 2009 г., когато поръчката беше спечелена от "Минстрой", но впоследствие се оказа, че не е осигурено финансиране и работата беше прекратена. В средата на миналата година Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) отпусна средства за първия етап и конкурсът беше подновен. Строителството на цялото съоръжение ще струва 16 млн. лв. и ще отнеме около две години. След изграждането на сондажа предстоят още три етапа на проекта, за които общината обмисля няколко варианта на финансиране. Втората фаза включва прекарването на топлопровод с дължина 13.5 км от село Ерма река, където се намира находището, до Златоград. Там горещата вода ще влиза в централа и ще подгрява промишлена вода, с която ще се отопляват осем общински сгради. Самата централа е изградена още преди четири години и сега остава да се достави оборудването. Последният етап от проекта е прекарването на тръби от централата до общинските сгради. Съществува вариант охладената в централата геотермална вода да се подава към хотелите в града и да се използва за спа туризъм. Хотелите обаче ще трябва сами да изградят мрежата си.
Източник: Капитал (16.12.2013)
 
Президент на SAIL акцентира нуждата да се ускорят разрешителните за добив Според Верма, президента на SAIL, за да се постигне целта за допълнителните мощности в стоманодобива от 300 млн. тона годишно до 2025-26 г., правителството и щатите трябва да играят важна роля в ускоряването на одобренията за минно проучване, експлоатация и придобиване на земя. Г-н Верма, който е и главен управителен директор на NMDC, заяви, че правителството трябва да улесни развитието на инфраструктурата, свързана с увеличаване на възможностите за производство на желязна руда и укрепване на логистиката. Верма очерта перспективите за добивния сектор в страната и в световен мащаб, включително резервите, производството и пласирането на пазара, както и настоящата ситуация по отношение на търсене и предлагане. Той подчерта необходимостта от по-нататъшни инвестиции за насърчаване на растежа на добивния сектор. (Business Line)
Източник: Други (16.12.2013)
 
"Аурубис" е увеличил преработката с 20% С една пета е нараснала преработката на концентрати в "Аурубис България" за година след приключването на част от инвестиционната програмата на дружеството. Обемът на произведената мед в завода в Пирдоп е останал почти без промяна. Това стана ясно от доклада на компанията майка Aurubis за финансовата година 2012-2013, която свършва в края на септември. Като цяло групата отчита значителен спад на продажбите и оперативната печалба след отличните резултати за предходната година. Понижението се дължи основно на несигурното възстановяване в Европа и свития пазар за медни продукти. Влияние е оказало и слабото търсене на сярна киселина, която заводите произвеждат като вторичен продукт и чийто основен потребител са торовите производители. В същото време таксите за преработка на концентрат, от които зависят приходите на предприятията в звеното за първична преработка (включително в Пирдоп), са останали сравнително високи. За 12-те месеца до края на септември 2013 г. заводът в Пирдоп е преработил общо 1.2 млн. тона концентрат, което е с 20% повече, отколкото за предходната финансова година. Увеличението е резултат от завършените мерки по програмата "Аурубис България 2014", която започна през 2011 г. и по която са планирани общо 44.2 млн. евро инвестиции. От отчета става ясно, че през финансовата 2012-2013 г. в българския завод са вложени 28.2 млн. евро. В момента компанията продължава с изпълнението на екологичната част от програмата, за която са предвидени около 60% от средствата. Според изпълнителния директор Никола Треан проектът ще завърши в срок през юни 2014 г. За следващата финансова година от Aurubis прогнозират още малко увеличение на преработката на концентрати в Пирдоп и Хамбург. Стабилно е останало производството на катоди (мед с висока чистота) в Пирдоп. Общо от завода са излезли 226 хил. тона мед (227 хил. тона за предходната година). Като цяло звеното за първична мед на групата леко е увеличило производството след модернизацията на мощностите в Хамбург. Финансовите резултати на звеното обаче значително са се понижили. Оперативната печалба е паднала с 47% до 127 млн. евро, а приходите са намалели с над 9% до 7.661 млрд. евро. Причините за това са по-ниските цени на металите и намаленото търсене на сярна киселина. От отчета на групата става ясно още, че по международните счетоводни стандарти нетната печалба на българското дружество за 2012/2013 г. се е понижила до 14.5 млн. евро спрямо 139.8 млн. евро за предходната финансова година. От "Аурубис България" не коментираха резултатите. За календарната 2012 г. българската компания беше на второ място по приходи в страната с 4.3 млрд. лв. Печалбата й по българските стандарти е 201.1 млн. лв., показва класацията "К 100" на "Капитал". Като цяло приходите на групата намаляват с над 10% до 12.3 млрд. евро за 2011/2012 г. Оперативната печалба е 114 млн. евро спрямо 296 млн. евро за предходната година.
Източник: Капитал (17.12.2013)
 
Злато от рудника в Челопеч, който е даден на концесия на канадската компания „Дънди прешъс металс“, ще се добива в далечен Китай. Това ще стане, след като компанията започне да произвежда и изнася пиритен концентрат. Планираме това да стане от догодина, съобщи изпълнителният директор на мината Николай Христов. За целта ще се използват инсталациите в съществуващата флотационна фабрика. Христов обясни, че дружеството има договор с китайска компания, която ще купува концентрата и от него ще извлича ценните метали - злато, сребро и мед. Те са в минимални количества и са в „плен“ на пиритената кристална решетка. Вече имало съвременни технологии за „освобождаването“ им. Досега за пирита от Челопеч нямаше пазар и той отиваше в хвостохранилището на рудника. Причината е, че при преработката му се получава сярна киселина, за която няма търсене у нас. По тези причини производството в България не е икономически изгодно, обясниха от компанията. Ценната суровина е изкупувана в малки количества от медодобивния комбинат „Аурубис“, защото се използва в пещите за поддържане на температурата. Челопеч е най-голямото действащо златно находище в България. За м.г. „Дънди“ са платили около 15 млн. лв. концесионна такса. Съдържанието на злато в рудата е 4-5 грама на тон. Преди няколко години „Челопеч майнинг“ имаше намерение да инвестира в линия за извличане на метала от получения златно-меден концентрат. Проектът обаче срещна яростната съпротива на екологичните организации, тъй като технологията предвиждаше използване на цианиди. Това принуди „Дънди“ да започне да изнася продукта в Намибия. С обогатяването на пирита ще се увеличи извличането на златото и другите благородни метали от рудата. В момента от тях се добиват около 60%, но в бъдеще количеството ще се вдигне на 70-80%.
Източник: Преса (17.12.2013)
 
Съкратените от търговищкия акумулаторен завод ще получат по 14 заплати Подписани са нови, значително по-добри обезщетения за работниците, които предстои да бъдат освободени от акумулаторния завод "Енерсис" в Търговище, собственост на едноименната американска компания, увери във вторник лидерът на синдикалната организация "Металици" към КНСБ в завода Аглика Минева. По думите й, е договорено 419-те души, които предстои да бъдат съкратени от 1 април 2014 г., да бъдат компенсирани с по 14 заплати, като хората с увреждания и тези, които предстои да се пенсионират до края на 2014 г., ще получат по 6 заплати допълнително. Същия размер компенсации ще получат вдовците, които се грижат за деца. В случаите, когато двама членове от едно семейство са работили в "Енерсис", ще се дават по 14 заплати плюс три допълнително за всеки член. Първоначално ръководството на акумулаторния завод предлагаше по четири брутни работни заплати и изплащане на неизползваните отпуски. В събота търговищките синдикалисти обявиха, че са успели да се споразумеят за компенсация от 12 брутни заплати плюс допълнителни обезщетения според Кодекса на труда за хората в предпенсионна възраст, хората с увреждания и семействата. Американският гигант "Енерсис" е световен лидер в производството на индустриални батерии, който оперира в над 100 държави и държи над 20 на сто от световния пазар в този сектор, а приходите на компанията през 2013 г. възлизат на 2.28 млрд. долара. Въпреки това от "Енерсис" обявиха миналата седмица, че спират производството на тягови и стационарни батерии в Търговище и ще продължат да произвежда само батерии за подводници, при което работата си ще запазят около 120 души. Като основна причина за спирането на 80 процента от дейността на завода ръководството посочи "влошаването на условията в сектора на европейския пазар и наличието на производствен свръхкапацитет". По думите на изпълнителния директор Ойген Петерханс, производството ще бъде замразено временно и ще се поддържа в готовност за пускане в експлоатация "при позитивно развитие на условията на пазара". Той се е срещнал и с представители на Българската агенция за инвестиции, които изразили готовност да търсят потенциален инвеститор, който да купи дружеството и да продължи работата в предвидените за затваряне производства. Правителството трябва да анализира въпроса с напускането на американския бизнес от България, каза председателят на синдикалната федерация на металиците Васил Яначков и определи това като "лош сигнал като цяло". Според него, правителството трябва да си зададе въпроса защо бизнесът бяга от страната, както и да се проведат срещи с американския посланик.
Източник: Медия Пул (18.12.2013)
 
Китайският добив на рафинирана мед и алуминий достигна рекорд през ноември Производството на рафинирана мед в Китай нарасна с 2.6% спрямо октомври до трети пореден месечен рекорд през ноември благодарение на по-високите печалби на предприятията, а добивът на първичен алуминий също удари рекорд за втори пореден месец. По данни на Националното статистическо бюро, производството на рафинирана мед удари 654 803 тона през ноември , в сравнение с 637 958 тона през предходния месец. Резултатите за ноември са по-високи с 23.46% спрямо миналата година. Китай е най-големият производител и потребител на рафинирана мед и първичен алуминий. Ян Сяогуанг, анализатор в Jinrui Futures , дъщерно дружество на Jiangxi Copper, заяви, че рекордните добиви отразяват по-високите печалби в Китай на медните топилни пещи след като стойността на суровините паднаха. Jiangxi Copper е най-големият производител, следван от Tongling Nonferrous Metals. Световните добивни компании плащат такси за рафиниране на топилните пещи, за да превърнат концентрата в рафиниран метал, като си ги приспадат от продажната цена на концентрата на база цени от London Metal Exchange. (Reuters)
Източник: Reuters (18.12.2013)
 
Замразиха годините за пенсия и на миньорите Възрастта за пенсиониране на миньорите, металурзите, летците и останалите работници от първа и втора категория труд замръзва догодина. Това изненадващо решение взеха вчера депутатите по предложение на лидера на БСП Сергей Станишев, въпреки че същата идея бе отхвърлена по-рано от социалната комисия в НС. Както „Монитор” писа, още с приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване беше решено за 2014-а да се отмени въведения от Симеон Дянков ръст на годините за пенсия, но само за най-масовата трета категория но не и за полагащите тежък труд. С вчерашната окончателна поправка в Кодекса за социалното осигуряване и миньорите ще излизат в заслужена почивка догодина без промяна във възрастта. Така работниците от първа категория труд ще имат право на пенсия щом навършат 47 г. и 8 м. за жените и 52 г. и 8 м. за мъжете, а от втора категория – при 52 г. и 8 м. за жените и 57 г. и 8 м. за мъжете. Това решение за замразяване на пенсионната възраст ще засегне около 3300 души, които ще могат да излязат в почивка още догодина. За това обаче ще са необходими 9 млн. лв. допълнително за които социалният министър Хасан Адемов увери, че няма да е проблем да се намерят. С гласуваните вчера поправки беше премахнато и въведеното по времето на ГЕРБ изискване за възраст при военните за излизане в пенсия. Така хората под пагон вече ще трябва да отговарят само на условието за 27 г. стаж, от които поне две трети в армията. Вчера обаче депутатите не приеха друго предложение на Станишев, с което се даваше възможност за излизане в пенсия дори и при недостиг на 2 г. стаж и възраст. За тази мярка социалистите получиха подкрепа единствено от „Атака”, която се оказа недостатъчна. „Дефицитът в системата на ДОО е изключително сериозен, затова са необходими мерки за стабилизиране на приходната част”, обяви по-късно социалният министър. По думите му основният проблем бил, че постъпленията се формирали основно от данъци. „Това означава, че за да получи размера на пенсията си, пенсионерът трябва да отиде в магазина, да си купи сирене, да плати ДДС и обратно да рефинансира размера на пенсията си, което е абсурдно”, образно описа ситуацията Адемов. Затова според него било без алтернатива поетапното увеличение с 1% или с 2% на осигурителните вноски, за каквато стъпка можело да се мисли от 2015 г. Министърът обаче побърза да подчертае, че такава мярка ще се предприеме само при стабилен ръст на икономиката. По думите на Адемов до края на март догодина ще бъдат готови конкретните текстове, с които след 2014 г. отново ще започнат да растат годините за пенсия съобразно продължителността на живота.
Източник: Монитор (19.12.2013)
 
Основният завод na JSW Steel бори недостига на желязо руда JSW Steel Ltd обяви, че завода му за 10 млн. тона на години в Карнатака няма да работи на повече от 80% от капацитета си в близко бъдеще, тъй като минните ограничения задушават доставките на желязна руда. Трудностите с доставките на желязна руда принудиха компанията да забави плановете си за почти тройно увеличение на годишния капацитет до 40 млн. тона през следващото десетилетие, което заедно с скорошните откази от проекти на ArcelorMittal SA и Posco, би могло да доведе до провал на амбициите на Индия свързани със стоманодобива. "След като си инвестирал тук няма как да планираш доставки на желязна руда извън Карнатака (на дългосрочна основа)," каза Сешагири Рао, съуправляващ директор на най-големия частен производител на стомана в страната. "Логистично не е възможно." Ограничения, насочени към спиране на незаконния добив и забавянията при получаването на различни одобрения означават, че добивът от Карнатака се очаква да бъде 18 млн. тона тази фискална година, в сравнение с необходимите на държавата 40 млн. тона. ( Reuters )
Източник: Reuters (19.12.2013)
 
В Перник готови с проект за запълване на минните галерии Областната администрация в Перник разработи проект за запълване на тунелите на мините под града, съобщи областният управител арх. Михаил Михайлов. Технологията е на немски експерти и предвижда изготвянето на специална смес от пепелина и добавки, която ще стабилизира почвата и ще спре ерозията. Така едновременно ще бъдат разрешени два сериозни проблема за Перник – укрепването на почвата и изчистването на атмосферата. Перник е най-мръсният град в Европа, а сред основните замърсители е шламохранилището. Проектът е внесен в Министерството на регионалното развитие с искане за техническа помощ. Заедно с него са обосновани още пет предложения, сред които обособяването на зони за икономическа активност, енергийна ефективност на обществения сграден фонд, цялостен туристически продукт, който обхваща историческите и културни обекти от Земенския манастир до Погановския манастир, включително обслужващата ги пътна инфраструктура и граничния пункт Банкя – Петачници. Предвижда се възстановяване на държавния сграден фонд, в който да се обособят общежития за професионалисти и изграждане на център за спортно-информационен, културен и икономически обмен между Перник и Ниш.
Източник: Дарик радио (20.12.2013)
 
Majestic Steel USA обявява придобиването на Flatrolled Steel Majestic Steel USA, водещ център за обработка на стомана, обяви, че е завършила придобиването на бизнеса и активите на Flatrolled Steel, Inc. Majestic Steel ще управлява базирания в Хюстън/Далас бизнес под името Majestic Steel. Придобиването ще позволи на Majestic Steel да разшири бизнеса си в Югозапада, като същевременно продължи да предоставя качествени продукти по своя начин. Президентът на Majestic Steel, Тод Лийбоу заяви: "Щастливи сме да обявим придобиването на Flatrolled Steel. Виждаме това като възможност да разширим присъствието си в Югозападния район, като същевременно продължи да поддържаме съществуващия бизнес. Нямаме търпение да приветстваме Flatrolled Steel в семейството Majestic." ( Strategic Research Institute)
Източник: Други (20.12.2013)
 
Спиридон Катоподис, търговски директор на ETEM Груп: Продължаваме да инвестираме в България Гъвкавост и бързина в отговор на нуждите на клиента са наша основна стратегия Г-н Катоподис, как се развива EТЕМ в последните години? - EТЕМ е част от гръцката индустриална група Viohalco и е специализирана в производството на алуминиеви профили за различни приложения. Нашето основно продуктово портфолио включва архитектурни системи, от една страна, и, от друга - индустриални алуминиеви профили, сред които важна роля имат тези за автомобилната индустрия. Разполагаме с две производствени бази - в Гърция и България, но все повече нараства значението на производството тук. В разширение на съществуващия завод очакваме да монтираме и нова преса за екструдиране на алуминий. Това ще доведе до наемане на нови специалисти и работници. За пример - преди 5 години заетите в ЕТЕМ в България бяха 200, сега са 550 души. Какви са инвестиционните ви планове? - За последните шест години инвестициите в България са 58 млн. евро. Плановете предвиждат още инвестиции за 14 млн. евро, от които 7 млн. евро през 2014 г., а останалите - през последващите години. Каква е вашата стратегия за развитие? - Започваме да осъществяваме по-голяма специализация в сектора на производство на профили за автомобилната индустрия. Насочваме се към производство на готови продукти, готови за влагане в автомобилното производство, като за целта въвеждаме необходимите нови машини за допълнителна обработка на алуминиевите елементи и детайли. Това по естествен начин определя факта, че вече ще работим директно с големи автомобилни производители като BMW, Mercedes по дългосрочни 15-годишни договори. Те имат стриктни изисквания и ще осъществяват сериозен контрол на продукцията на място. Производството на по-технологичен, по-завършен продукт означава и по-висока добавена стойност. Какви са обемите на производство в момента? - През последните години производството ни в България съставляваше около 12-15 хил. тона, очакванията ни са през 2014 г. числото да достигне 20 хил. тона. Как се разпределят основните производства във вашата производствена гама? - Делът на профилите за автомобилостроенето вече заема до 40% от общия обем. При архитектурните системи 90% представляват фасадните системи. Как се развива бизнесът извън България? - Представени сме и работим активно както на Балканите, така и в Западна Европа. Планираме да разширим нашата дейност в бившите съветски републики, като съвсем скоро предстои откриване на офис на компанията в Баку, Азербайджан. На обекти в Европа на много места работим съвместно с наши фирми партньори от Гърция или България например. Наскоро бяхме в Дубай. Той ще бъде домакин на "Експо 2020", което ще стимулира още повече строителството на престижни сгради в региона, за които можем да предложим подходящи архитектурни решения. На какво залагате при производството и предлагането на продуктите си? - На първо място е качеството. Зад всяка разработка и продукт стои работата на огромен екип от хора. При архитектурните системи особено важно е въвеждането на иновациите. Добър пример при фасадите е елементната фасада Е90, на базата на която създадохме специално за проекта "Капитал Форт" в София елементната фасада Е99, която премина през всички тестове и има необходимите сертификати за качество. Имаме интересни решения при вентилируемите фасадни системи за окачване на различни фасадни материали - стъкло, камък, композитен материал и др. Такива са системите ни Bravo, Vario, Forte и Respect. Стремим се да бъдем близо до нашите партньори - инвеститори, архитекти, инженери и др., за да реагираме своевременно и да отговорим на техните нужди - разработка и производство на bespoke системи или модификация на съществуващи такива. Съобразяваме се с нуждите на клиентите, които често са много различни. Какви са иновациите, които планирате да въведете? - Сред новостите трябва да споменем нашите планове за разработване на double-skin фасадни системи, по която задача работи нашият R&D екип. Нека да обобщим - какви са плановете за развитие на ЕТЕМ за България? - Ще продължим да инвестираме в България. Икономическите условия са добри, а и има добри квалифицирани специалисти. 2014 г. ще бъде важна година за нас - ще разширяваме производството и ще стъпваме на нови пазари в региона, разчитайки на качествени продукти и гъвкав подход.
Източник: Строителство Градът (20.12.2013)
 
Стойнев: След Нова година "Ремотекс" ще бъде държавна След Нова година частната машиностроителна фирма "Ремотекс" отново ще бъде държавна. Това заяви пред журналисти министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев след края на разговорите в Раднево между него, социалния министър Хасан Адемов, депутата Корнелия Нинова и синдикални лидери със собствениците на "Ремотекс". Разговорите ще продължат и утре. В процес на преговори сме за закупуване на фирмата. Министър Стойнев уточни, че на този етап собствениците на фирмата искат много висока цена. По думите му фирмата е създадена за ремонтна дейност в източномаришкия комплекс. ?Ще има работа и производството ще бъде модернизирано, заяви още министър Стойнев. Той подчерта, че подобни мерки няма да бъдат вземани към всички фирми, които имат задължения и припомни, че в страната има пазарна икономика. От утре хората, които работят в радневската фирма, ще получат еднократно помощ от 325 лева, обяви социалният министър Хасан Адемов. Сумите се осигуряват по Закона за социално подпомагане, уточни министърът. Той добави, че ще бъдат запазени осигурителните права на всички работници. От два месеца близо 600 работници от "Ремотекс" протестират пред сградата на предприятието, защото от над 10 месеца не са получавали заплати. Днес министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и социалният министър д-р Хасан Адемов имаха близо двучасова среща със собствениците на "Ремотекс".(vesti.bg)
Източник: Други (21.12.2013)
 
Започва изграждането на геотермалното съоръжение в Златоград Община Златоград подписа договора с обединение "Геопс – Минстрой" за изграждането на сондажа и надземната конструкция на геотермалното находище, находящо се на 3,5 км от Златоград, в района на село Ерма река. Обединението от компаниите "Минстрой холдинг" и "Геопс – болкан дрилинг сървисис" спечели изпълнението на този първи етап от проекта за изграждане на геотермална отоплителна система на Златоград. Предвижда се сондаж на 860 м дълбочина и ширина 400 мм в диаметър, като минералната вода ще бъде изпомпвана от около 350 м под земята. Срокът за изпълнение е седем месеца, а стойността на този етап е 2 915 094 с ДДС. Средствата са осигурени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/. Общината ще търси финансиране за останалите етапи на проека, а именно: строителството на топлопровод до Златоград , оборудване на изградената вече топлоцентрала и свързването й с осем общински сгради посредством топропроводи. Идеята е освен общинските сгради, топлата вода да достига до хотелите в града, като прокарването на инфраструктурата ще е за тяхна сметка. Проектът стартира през 2009 г. по поръчка на възложена от МРРБ, със строителството на геотермална централа от фирма "Минстрой". След което проектът бе замразен заради липсата на финансиране. През лятото на 2012 г. бяха отпуснати средствата за първия етап на проекта. Първоначалния отдаден дебит бе 10.5 л./сек, но след това бе увеличен на 27 л/сек., заради по-големите възможности на находището, доказан с доклад от експерти. Наличието на минерална вода е известно още през 1959 г. Водата, излизаща на повърхността, е с температура над 85 градус.
Източник: Строителство Градът (03.01.2014)
 
Производството на стомана в България е най-ниското сред страните от ЕС В България производството на стомана за единадесетте месеца на годината е най-ниско сред 27-те страни, членки на ЕС, сочат данните на Световната асоциация на черната металургия (Worldsteel). До миналия месец страната ни е произвела 45 000 тона от материала, което все пак е с 5.6% повече от същия период на миналата година. Добивът на стомана в ЕС е нараснал с 5.7 на сто до ноември спрямо същия период на миналата година, показват данните. Най-голям обем на производството има Германия – 3.662 милиона тона стомана или увеличение от 5.7% на годишна база. За единайсетте месеца на тази година най-голям спад на производството има в Унгария - с една трета от 117 000 тона през ноември 2012 година до 83 000 тона през ноември 2013 година. Чехия отчита най-голямо годишно увеличение - с 26.3% до 443 000 тона.
Източник: Дневник (06.01.2014)
 
ArcelorMittal отваря отново спрения завод в Тенеси ArcelorMittal е решил да отвори предприятието си за довършителни работи в Тенеси, затворено преди три години заради намаленото търсене. Най-големият производител на стомана в света, който има значително присъствие в Северозападна Индиана, планира да наеме 61 нови служители през следващите две години в ArcelorMittal Harriman, което беше спряно през 2011 г. поради лошите пазарни условия. "Това е вълнуващо развитие за семейството на ArcelorMittal и за региона Хариман, служейки като още един признак за силата и устойчивостта на американското производство и стоманодобивната промишленост в САЩ," заяви П. С. Венкатараманан, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Long Carbon North America. "Очакваме с нетърпение да работим с United Steelworkers за безопасното рестартиране на съоръжението и за осигуряване на засилено предлагане на продукти." Заводът получава заготовки от ArcelorMittal LaPlace, бивш Bayou Steel от Луизиана. Металът се претоплят и валцова за строителния пазар. ( NWI )
Източник: Други (06.01.2014)
 
Карнатака ще продаде на търг 4-5 млн. тона отпадъчна желязна руда 2014 година ще бъде по-добра изпитващата глад за желязна руда стоманодобивна промишленост в Карнатака. Комисията назначена от Върховният съд да съблюдава електронните търгове за желязна руда в щата се подготвя да пусне на търг още 4 или 5 млн. тона отпадъчна желязна руда, която съдържа най-вече нискокачествена желязна руда, тъй като разликата в предлагането и търсенето все още остава голяма. Това е продължение на рестарта на Sesa Sterlite, най-голямата добивна компания в частния сектор в Карнатака, в района Читрадурга през последната седмица на декември 2013 г. Sesa се очаква да изнесе близо 1 млн. тон от януари до март 2014 г. Фирмата има разрешение да произведе 2.29 млн. тона на година. Тъй като само 19 мини са започнали добива на руда, предлагането все още не е достатъчно, за да задоволи нуждите на стоманодобивната промишленост. Като се има предвид огромната разлика в търсенето и предлагането, мониторинговият комитет е решил да увеличи електронните търгове на нискокачествена желязна руда. (Business Standard)
Източник: Други (06.01.2014)
 
Индийските стоманодобивни компании ще се възползват от намаления износ на Китай Преди по-малко от година няколко брокерски къщи спряха активно да проследяват промишлени и циклични запаси, тъй като търсенето отслабна и икономическият растеж се срина до 10 годишно дъно. Тези сектори вече виждат възраждане на интереса както се смята, че комбинация от световни и локални фактори ще доведат до възраждане в търсенето. Според Credit Suisse, разликата в цикличните отбранителни цени за резервиране в Индия е най-голямата в региона. Макар че не всички от цикличните сектори показват положителни признаци в еднаква степен, анализаторите залагат много на стоманените запаси. Goldman Sachs започна да наблюдава три стоманени запаси, на TATA Steel, JSW Steel и Steel Authority of India през декември, тъй като смята, че Индия ще се възползва от подобрените перспективи в световен план. Брокерската компания очаква световното потребление на стомана да се повиши с 4.7% до 1.5 млрд. тона през 2014 г. в резултат на нарастващото търсене в Европа и Китай. Има няколко национални и световни фактори, които биха могли да повишат рентабилността на избрани стоманодобивни играчи в Индия. (Business Standard)
Източник: Други (06.01.2014)
 
Германските железници завоюваха 15% дял в България Железница в съзнанието на повечето хора означава много шум, много проблеми, загуби, стачки и безизходица. Въпросът може ли всичко това да е точно обратното, разбира се, е риторичен - не само, че може, но е и факт. Един от трите основни конкурента на "БДЖ - Товарни превози" - "Ди Би Шенкер Рейл България" (част от групата на Deutsche Bahn) вече има около 15% пазарен дял в страната ни, съобщиха от компанията. Макар че, по думите на местния мениджмънт, целта й не е да се конкурира с БДЖ на всяка цена, а да действа като звено от общата европейска транспортна схема на Deutsche Bahn. "Ди Би Шенкер Рейл България" е на пазара в България от началото на 2003 г. Започва работата си като клон на компанията майка, като работи само в индустриалната маневрена дейност (превозите от точка А до точка Б на територията на даден завод). Операторът предлага тази услуга за медодобивния комбинат "Аурубис", "Стомана Перник", "Каолин". В рамките на стратегията на Deutsche Bahn за изграждане на обща европейска железопътна мрежа в началото на 2010 г. се създава "Ди Би Шенкер Рейл България", която взема и лиценз за национален жп превозвач. Практически компанията започва работа като такъв през юни 2010 г. В момента в нея работят 230 души, от които 60% са заети с индустриалните маневри, а 40% - в товарния транспорт. (Съотношението е такова, защото при превозите в рамките на един комбинат има специфични законови изисквания за броя на ангажираните хора.) При приходите е обратното - 70% от тях са от транспорт (по голямата част са вътрешни превози), а 30% - от маневрена дейност. Основен клиент на дружеството продължава да е "Аурубис", а на първо място в портфолиото му е превозът на транзитни товари, следван от поръчките на конкретни клиенти. Стратегията на компанията е да търси дългогодишни договори с клиентите, като при железопътния транспорт те са от порядъка на 3 до 5 години. "Всеки товародател в зависимост от нуждите си организира търгове и избира в зависимост от това какви условия предлага всеки един от превозвачите като цени, качество и наличие на ресурси като локомотиви и вагони", обяснява инж. Любомир Гарчев, изпълнителен директор на "Ди Би Шенкер Рейл България". Компанията не се занимава с превоз на въглища и течни горива. "Ние нямаме намерение да се борим с БДЖ, нямаме намерение да ставаме номер едно. Целта на Deutshe Bahn не е да дойде тук и да води агресивна политика за огромен пазарен дял. Нашата мисия е изграждането на европейска железопътна мрежа, която тръгва от Германия и свършва в Турция. Ние, "Ди Би Шенкер Рейл България", сме изключително важна част от тази мрежа, както всяко едно от поделенията на компанията майка "Ди Би Шенкер Рейл" в отделните европейски държави отговаря за транспортирането на транзитния товар през нейната територия", коментира Гарчев. DB Schenker разполага с 15 компании в Европа, като всяка от тях отговаря за транспортирането на транзитния товар през нейната територия. Само през Австрия пратките се превозват от австрийските железници по пътя им към Турция. В момента компанията работи по проекта Bosphorus Shuttle. Идеята е в рамките на максимум 5 дни товарът да стигне от Кьолн - Германия, до Чекезкьой - Турция. Проектът е в ход от повече от половин година, като се движат по два влака седмично в двете посоки. Във всяка една от държавите влакът е с възможности за спиране и за прикачване и откачване на вагони или контейнери, като задачата на българското дружество е транспортът от Русе до Капъкуле. Четири са основните цели, които DB Schenker си поставя в стратегията си "2020". "Искаме да бъдем операторът, който предлага най-високо качество. Искаме да бъдем и печеливш лидер на пазара, защото, за да инвестираш, трябва да си печеливш. Искаме да бъдем най-добрият работодател в бранша. И на четвърто място - да бъдем екопионер", обобщава Гарчев. "През миналата и по-миналата година инвестирахме доста сериозна сума и покрихме вагоните, с които се транспортира медния концентрат на "Аурубис", дава пример Гарчев. Компанията иска да се развива и технологично. "Имаме нова IT продуктова програма, с която можем да следим движението на нашите влакове в цяла Европа. Всеки един от нашите машинисти ще притежава в кабината си по един персонален таблет, с който ще може да получава както необходимата информация, така също и достъп до интернет", обяснява той. Да си част от голям европейски превозвач има и други плюсове освен участието в транзитни превози. "Притежаваме локомотиви от последно поколение и сериозен вагонен парк. Те са собственост на българското дружество, но са купени от компанията майка", обяснява Гарчев. Добавянето на още локомотиви зависи от състоянието на пазара - принципно подвижният състав следва запитванията на клиентите, а не обратното. "Правим конкретно цялостно предложение на клиента съгласно неговите искания и ако се стигне до разбирателство на страните, започва да се набавя необходимият ресурс за това. В днешно време никой не инвестира просто заради самата инвестиция", коментира Гарчев. На българския пазар има девет жп превозвача с лиценз. От тях обаче само четири извършват реална дейност. Държавната БДЖ има 50 - 60 процента пазарен дял. На второ място е Българска железопътна компания с над 20%. "Ди Би Шенкер Рейл България" - с 15%, и русенската "Булмаркет" - с 4-5%. По данни на жп бранша през 2011 г. пазарът е около 14 млн. тона. През 2012 г. бизнесът отчита спад и количествата са около 12 млн. тона. Атрактивната част от пазара принципно са блок влаковете и транзитните превози, а не толкова "сладката" - единичните вагони, като от превозвачите зависи как ще се позиционират. За 2013 г. очакванията са по-добри, а прогнозираният ръст е между 5 и 10%. Увеличението се очаква основно от цветната металургия и от топлоелектрическите централи. "Ние вярваме, че пазарът ще тръгне добре, поне последните сигнали са такива. За съжаление политическата обстановка влияе на бизнеса и на нашите политици трябва да им е ясно, че създавайки ненормална политическа обстановка, бизнесът буквално спира да работи. Но сигналите за увеличаване на обема особено от Западна Европа са доста положителни и се надяваме, че нещата ще растат. Ръст на българския пазар може да дойде от транзитните превози през България, както и от развитието на българските компании - големи товародатели. В България има неизползвана инфраструктура. Считаме, че капацитетът е доста по-голям. Ако искаме да увеличим приходите за инфраструктура, трябва да се помисли за намаляване на инфраструктурните такси за товарните превози, както и за ценови облекчения по отношение на международните транзити", коментира Гарчев. От началото на 2014 г. има корекция надолу на инфраструктурните такси. Намаляването обаче е за сметка на цената на електроенергията. Или на практика за превозвачите няма разлика, а просто компонентите са различни. Така страната остава с едни от най-високите такси за ползване на жп релсите. А това едва ли ще доведе до наплив от преминаващи влакове.
Източник: Капитал (07.01.2014)
 
Бъдещето на Rio Tinto зависи от съдбата на желязната руда Rio Tinto е оптимистичен за бъдещето на търсенето на желязната руда в Китай, който внася около 70% от желязната руда по море. За да отговори на това търсене, компанията увеличава производството си. Компанията ще увеличи производствения си капацитет до 290 млн. метрични тона до първата половина на 2014 г. от 260 млн. в момента, и ще добави още 40 млн. тона до 2015 г. Други австралийски добивни компании - BHP Billiton и Fortescue Metals Group Limited, също увеличават производството си. BHP очаква да произвежда 212 млн. тона през следващата година и ще повиши експортния си капацитет до 270 млн. метрични тона. Fortescue очаква производство в размер на 155 млн. метрични тона годишно до март 2014 г. Наред с тях, Vale SA ще увеличи производството си с 50% до 2018 г. Поради нарастването на световното предлагане, цените на желязната руда се очаква да намалеят през 2014 г., което ще се отрази на маржа на Rio. В момента паричните разходи на компанията за доставка са около 47 долара на метричен тон желязна руда. (Seeking Alpha)
Източник: Други (08.01.2014)
 
Колумбия се присъединява към САЩ в антидъмпинговото проучване за турския износ на стомана Председателят на Турския съюз на износителите на стомана, Намик Екинджи, заяви, че Колумбия планира също да заведе антидъмпингово дело срещу турските износители на стомана след разследването, проведено от САЩ, и че Съюзът ще посети Колумбия през следващите няколко седмици за по-нататъшно обсъждане на въпроса. Екинджи подчерта, че Съюзът е уверен, че продължаващото антидъмпинговото разследване на САЩ ще приключи в полза на Турция, тъй като износителите знаят, че не са замесени в дъмпинг. Екинджи заяви, че производителите на стомана, както в Европейския съюз, така и в Египет, са започвали антидъмпингови дела срещу турските износители в миналото по различно време, и последващите съдебни решения са оправдавали турските износители доказвайки, че няма нарушения. (Today's Zaman)
Източник: Други (09.01.2014)
 
Започват назначения в „Кремиковци“ Трите фирми - „Надин трейдинг“, „Елтрейд къмпани“ и „Валпет консулт“, които купиха основната производствена площадка на „Кремиковци“ през 2011 г., подготвят старта на цеха за горещо валцуване на рулони, известен като „Стан 1700“. Това е последната прашинка от някогашния металургичен гигант, която има шанс да заработи. Ръководният екип вече е назначен, предстои да бъдат наети още 50-60 специалисти - инженери, металурзи, енергетици, които да започнат възстановяване на инсталациите. Те бяха спрени през 2008 г., когато стартира процедурата за обявяване на завода в несъстоятелност. Очаква се новите назначения да започнат около 15-20 януари. За пуска на мощностите, които не са работили вече 5 години, ще бъдат нужни 5-6 млн. евро. Предстои да бъде извадено и комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите. Първите рулони се очаква да бъдат пуснати на пазара през май. Идеята е в завода да се валцува украинска и руска стомана, съобщиха от ръководния екип. Паралелно ще се извършва анализ на останалите мощности, които все още не са нарязани на скрап - това са електропещта и линията за непрекъснато леене на стомана. За тях обаче ще бъдат нужни много по-големи инвестиции. Металургичният комбинат „Кремиковци“ влезе в процедура по несъстоятелност през 2008 г. с дългове от 2 млрд. лв., а разпродажбата на активите му започна през 2011 г. До момента повечето от техниката е нарязана и продадена за старо желязо.
Източник: Преса (10.01.2014)
 
ArcelorMittal продължава правната битка за стоманата с висока якост ArcelorMittal обжалва скорошно решение на съда, че три конкурентни стоманопроизводители не нарушават патента му за специален вид покрита с алуминий стомана с висока якост, произвеждана в Северозападна Индиана за автомобилната индустрия. Съдия от Делауеър постанови през декември, че AK Steel, Severstal Dearborn Inc. и Wheeling-Nisshin Inc. не нарушават патента за Usibor, тънка и лека стомана, която помага на автомобилните производители да намалят теглото на автомобила, докато все още отговарят на стандартите за безопасност. ArcelorMittal подаде жалба до Апелативния съд на САЩ. Френска компания, която стана част от конгломерата ArcelorMittal, за първи път разработи боровата стомана с покритие на базата на алуминий, която след валцуване на листа достига до крайната си дебелина. (NWI Times)
Източник: Други (10.01.2014)
 
Търговецът на метали "Хъс" изгражда завод за тръби в Лом Търговецът на метални изделия "Хъс" скоро ще открие завод за производство на тръби в Лом, съобщиха от базираната в Пловдив компания. Инвестицията само в терена и сградите е общо 10 млн. лв., а предприятието се намира на мястото на вече затворения "Балканкар Рекорд-Дунав". Теренът и сградите са купени от "Хъс" през 2012 г., след което е започнало възстановяване и инсталиране на новите производствени мощности. Част от проекта е финансиран по оперативна програма "Конкурентоспособност", по която компанията е получила 3.98 млн. лв. Очаква се първата готова продукция да излезе от завода през февруари-март, съобщиха от дружеството. "В момента заводът е в процес на възстановяване и подготовка за инсталиране на най-новите производствени мощности: линии за електрозаварени тръби", обясниха от компанията. Общата площ на завода е 200 дка, от които 65 дка са сградите. Отделно от инвестираните 10 млн. лв. са заделени и над 4 млн. евро за оборудване. От "Хъс" не казаха как се финансира вложението в новия завод, но през март миналата година собственикът на компанията Иван Асенов обясни пред "Капитал Daily", че плановете им са да използват собствени средства и банков заем за оборудването. Досега основната дейност на "Хъс" беше само в търговията с метални изделия, но вече в нея ще влиза и производството им. Предвижда се по-голяма част от продукцията на новия завод да е за износ и това е една от причините да бъде избран Лом като град с удобни транспортни връзки. От компанията посочиха, че от тяхна гледна точка локацията на завода е много добра, тъй като речният транспорт по Дунав прави крайната продукция конкурентоспособна за държавите от Централна и Източна Европа. Това ще е и регионът, в който ще се реализира основната част от произведените метални тръби. Като "логистично предимство" от дружеството посочиха и открития преди няколко месеца "Дунав мост 2". "Северозападна България е сред икономически най-слабите региони и откриването на това предприятие ще осигури така необходимите за града работни места", коментираха още от "Хъс". Досега в завода са назначени около 90 души, като плановете са до края на годината броят им да достигне 120-140 работници. Отварянето на новия завод ще е поредното разрастване на "Хъс" след придобиването на дистрибутора на метали "Кльокнер Металснаб" от германската Kloeckner. От пловдивската фирма поясниха, че новото му име ще е "Металснаб България", а предметът на дейност ще се запази. Първоначално "Хъс" не беше официалният купувач на един от най-големите търговци на метални изделия, а като такъв фигурираше физическото лице Александър Маринов. От бранша обаче коментираха още преди месеци пред "Капитал Daily", че действителният купувач е пловдивската компания. Точно преди година стана ясно, че Kloeckner се разделя с българското си поделение, а през март от "Хъс" подадоха документи в Комисията за защита на конкуренцията, с което стана ясно и официално, че "Кльокнер Металснаб" ще влезе в портфолиото на "Хъс". По данни на пловдивската компания в момента пазарният й дял в търговията с метали е около 20%. С отварянето на завода в Лом компанията ще навлезе и в производството на метални изделия, а от Търговския регистър става ясно, че освен в София вече има открит клон и в Лом с управител Иван Асенов. Дружеството "Балканкар-Дунав", което е било собственик на терените на завода, е част от свързаното с Васил Божков "Бургаски корабостроителници" (БК). Дружеството е раздържавено в края на 2006 г., като БК плаща 4 млн. лв. за 70% от капитала. Купувачът обаче не е изпълнил ангажиментите си, включително погасяване на 1.4 млн. лв. публични задължения, заради което до октомври 2012 г. имотът е бил ипотекиран в полза на АПСК. След продажбата на терена ипотеката е заличена, но основната част от получените над 1 млн. лв. приходи са отишли за погасяване на задълженията на друг кредитор.
Източник: Капитал (13.01.2014)
 
Златна треска край Диканите Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals). Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си. Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево. Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк. Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима". Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски. Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той. Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той. Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят. "Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски. Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той. Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите". "Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара. През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС. "Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка. Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400. Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той. Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт. Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев. Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.
Източник: Капитал (13.01.2014)
 
Стоманените компании минават онлайн, за да намалят разходите си E-търговията се засили в сектора на стоманата през 2013 г., тъй като затруднената индустрия се опитва да намаляване на разходите си, заяви Донг Боакинг, служител в китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии . Бизнес-към-бизнес (B2B) електронната търговия напредна бързо в стоманодобивната промишленост, с над 30 онлайн платформи за търговия със стомана досега в Китай. Донг отбеляза също, че общо електронните транзакции са достигнали 10 трлн. юана (1.65 трлн. долара) през 2013 г., от които 8 трлн. са B2B. Източници от сектора казват, че непрекъснатият нисък марж на печалбата в стоманодобивната промишленост принуждава търговците да опитват онлайн каналите за продажба в опит да намалят разходите и да подобрят печалбите. През първите 11 месеца на 2013 г., средните маржове на печалбата в сектора са само 0.48%, което означава, че стоманодобивните заводи биха могли да направят около 28 юана печалба от всеки тон стомана, според данни на China Iron and Steel Association (CISA). (Global Times)
Източник: Други (13.01.2014)
 
Заводът за метални конструкции в Ружинци се продава Заводът за метални конструкции (ЗМК) в село Ружинци, Видинско, си търси купувач. Обява за това е публикувана на билборд край друг обект на притежателя му, както и на сайта на компанията "ВАС метал". Мажоритарен акционер на ЗМК с 92.5% от капитала е Юлияна Костова, която е и едноличен собственик и на "ВАС метал". Идеята е с приходите от евентуалната продажба компанията да финансира свой проект в областта на туризма - хидропарка "Вятърните мелници". Той се намира на 20 км от София край с. Горна Малина и през последните години постепенно се разширява с нови атракциони. "ВАС метал" се занимава и с търговия с черни метали и недвижими имоти. Самата Юлиана Костова потвърди пред "Капитал Daily", че се търси купувач за предприятието. То произвежда основно стълбове за електропреносната мрежа, както и други метални конструкции. "Заводът е работещ, разполага с необходимите машини и оборудване и няма никакви задължения нито към банки, нито към държавата", каза Костова. По думите й предприятието се предлага за продан от около две години, но от един месец минималната цена е свалена драстично. От информацията на сайта става ясно, че в момента собственикът иска 650 хил. евро при първоначална цена 950 хил. евро. В сумата влизат и всички материални запаси на дружеството (220 тона стомана и 80 тона незавършена продукция). Справка в Търговския регистър показва, че за 2012 г. дълготрайните материални активи на компанията са за 185 хил. лв., още 839 хил. лв. са текущите активи. ЗМК прави оборот от малко над половин милион лева годишно (нетните приходи от продажби за 2012 г. са 548 хил. лв.). За същата година компанията излиза на загуба (113 хил. лв.), но тя е шест пъти по-малка, отколкото за 2011 г. Заводът в Ружинци е част от бившето ДСО "Електроизграждане". Основните му клиенти са трите електроразпределителни дружества, а по думите на Костова в момента работи и за "Мини Марица-изток". Според обявата предприятието произвежда също антенни мачти за военно приложение, за телекомуникационни оператори и земеделски производители, както и метални халета, стълбове за осветление и др. В завода в момента работят 15 души. По думите на Костова целта е да се намери купувач на предприятието, който да го развива, а не да го нареже на скрап. Причината за продажбата е желанието с приходите да бъде финансиран проектът "Вятърните мелници". Комплексът включва 30 дка езеро за спортен риболов, хотелска част, заведения, детски кътове, зоокътове и различни спортни атракциони. За тази година е планирано откриването на още една част от хотелския комплекс, както и нов басейн с бар.
Източник: Капитал (14.01.2014)
 
Индонезийската забрана за желязната руда ще има "ограничен ефект" Забраната на Индонезия за износ на непреработена желязна руда ще има ограничено въздействие върху китайските производители на алуминий в краткосрочен план, тъй като те държат запаси от боксит, които може да стигнат за година, според Fitch Ratings. А тези производители също така са започнали да променят аспекти на операциите си с цел да ги направят по-малко зависима от индонезийската руда в по-дългосрочен план. Забраната , която влезе в сила на 12 януари, спря доставките на необработени суровини, основно за Китай. Минното министерство на Индонезия, обаче, обмисля да предостави на производителите опция да продължат износа на някои метали, с изключение на никел и боксит, до 2017 г. Около една пета от алуминия в Китай се произвежда с помощта на вносен боксит от Индонезия. През 2013 г., вносът на боксит в Китай се повиши с около 80%, докато производството на алуминий се увеличава с 18% -20%.(StockMarketWire)
Източник: Други (15.01.2014)
 
"Алкомет" пусна в експлоатация 600-тонна преса Повече и по-разнообразна продукция ще произвежда вече шуменският завод за алуминиеви изделия "Алкомет". В първите дни на новата година предприятието пусна в експлоатация нова 600-тонна преса, закупена по линия на мащабна инвестиционна програма, с която се цели вдигане на производствения капацитет. Вложенията на дружеството идват в момент, когато то отчита ръст на продажбите и разрастване на външния пазар, където се реализират 91% от продукцията му. За новата придобивка "Алкомет" съобщи чрез сайта на фондовата борса, където се търгуват акциите на предприятието. Според информацията новата преса вдига производствения капацитет на цеха с 3 хил. тона годишно. Инвестицията в новото оборудване е осигурена по линия на програма за модернизации, която се изпълнява в периода 2013 - 2015 г. Следващата стъпка по нея ще бъде инсталирането на още по-голяма, 5000-тонна преса, с което общият капацитет на цеха ще се повиши на 23 хил. тона. По този начин ще се даде възможност за разширяване на продуктовата гама в шуменския завод, който е специализиран в производството на всякакви видове фолио - домакинско, техническо, ленти за алуминиеви винтови капачки и други, обясниха от дружеството. Разнообразяване на микса от изделия беше сред приоритетите на ръководството, набелязани в последния отчет за дейността на "Алкомет" към края на деветмесечието. В него беше посочено още, че мениджмънтът се е съсредоточил върху разработването на пазари, на които се търсят по-специални алуминиеви профили. Към септември шуменският завод изнася продукцията си в повече от 20 държави, най-важна от които е Германия, за която са предназначени 30% от експорта. Други по-големи пазари за "Алкомет" са Полша, Дания и Италия, като сред основните клиенти на дружеството са автомобилостроителни и машиностроителни предприятия. През деветмесечието на миналата година компанията отчете ръст на продажбите с 13.48% до 220.3 млн. лв. благодарение на износа. Данните за вътрешния пазар, за който са предназначени под 9% от общата продукция, показват свиване. Печалбата на дружеството в края на септември възлиза на 2.6 млн. лв.
Източник: Капитал (16.01.2014)
 
Заложни къщи търгуват със скрап Заложни къща започнали да търгуват със скрап, за да заобиколят Закона за управление на отпадъците. За това алармираха от Българската асоциация за рециклиране (БАР). Заложните къщи вземали вещите срещу минимално възнаграждение, оформено като заложен билет. Тези отпадъци съответно не се търсят от залогодателите и се съхраняват за минимален срок до натрупването им или директно се продават, или изнасят, обясниха схемата от (БАР). Целта на заложните къщи била да избегне 25 000 лв. банкова гаранция, която по закон всички площадки за изкупуване на черни и цветни метали трябва да внесат. „Ще направим проверка, но ако според БАР това е тенденция, то тогава ще вземем предвид сигнала им при внасянето на промени в закона“, заяви екоминистърът Искра Михайлова вчера.
Източник: Монитор (16.01.2014)
 
Президентът на United Steelworkers нападна китайските търговски практики Лео Джерард, президент на United Steelworkers International, направи следното изявление след новината от администрация на Обама, че ще оспори отказа на Китай да се съобразява със задълженията в рамките на СТО по отношение на анизотропна плосковалцувана електротехническа стомана (GOES). Китай отново отказва да се съобразява а обещанията и ангажиментите си, поети при присъединяването си към Световната търговска организация (СТО). Действията на администрацията на Обама, показва, че те признават, че изпълнението на международните търговски закони е важно за работните места. Приветстваме действията и желанието им да се противопоставят на продължаващите измами на Китай. Продуктите, за които става въпрос са направени от членове на United Steelworkers. Въпреки, че нашите членове правят висококачествени продукти на конкурентни цени, Китай отказва да отвори пазара си за нас. Вместо това, той продължава да упражнява еднопосочна търговска политика. Действията на Китай струват на Америка четвърт млрд. долара от износ. (Strategic Research Institute)
Източник: Други (16.01.2014)
 
Спад в цените на въглищата за кокс ще се вдигне печалбите на индийските стоманопроизводители Спад в цените на коксуващите въглища и незначително подобрение в цените на стоманата вероятно ще спомогне стоманените компании да отчетат по-добри маржове през периода януари-март. Експерти заявиха: "Цената на коксуващи се въглища, една от основната суровина за производството на стомана, е намаляла с около 8 - 10 долара до 135-138 долара за тон в сравнение с предходното тримесечие, главно заради слабото търсене от страна на Китай." Сешагири Рао, един от управителните директори на JSW Steel, заяви: "Цените на коксуващите се въглища са намалели с около 10 долара на тон, което ще помогне на стоманодобивни компании да подобрят маржовете през периода януари до март." Високопоставено лице от Steel Authority of India обясни от своя страна, че в международен план коксовите въглища са поевтинели с 8-9 долара на тон и вероятно ще облагодетелстват производителите на стомана. (Mydigitalfc)
Източник: Други (17.01.2014)
 
Искат по-скъп ток за фирмите Предоговаряне на цените по договорите за доставка на електроенергия на индустрията са поискали АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", което да се изрази в увеличаване. За това алармират в общо писмо от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия и Българската камара на химическата промишленост до икономическия министър Драгомир Стойнев, председателя на ДКЕВР Боян Боев, председателя на УС на БЕХ Георги Христозов и шефовете на двете централи Иван Генов и Живко Динчев. Според членовете на трите сдружения от "Козлодуй" и "Марица-изток 2" са аргументирали поисканото поскъпване на тока със значителното намаление на таксата за пренос. Това потвърди пред "Стандарт" и шефът на Първа атомна Иван Генов. От думите му стана ясно, че от август 2013 г. насам таксата за пренос на ток е паднала с 13 лв. и цялото намаление е отишло в полза на потребителите, а за АЕЦ не е останало нищо. Затова и централата е поискала от клиентите си на свободния пазар да се намери общо решение на ситуацията. "Ако това не стане сега, може да е по-нататък", каза Генов. Според бизнес организациите по-ниската такса за пренос ще спести около 6 млн. лв. до лятото, когато договорите изтичат. Поисканото от АЕЦ-а и ТЕЦ-а увеличение ще им докара около 3 млн. лв. допълнителни приходи, което обаче ще се отрази като увеличение на цената на тока за индустрията и още 3000 по-малки предприятия в размер на между 2 и 5%.
Източник: Стандарт (20.01.2014)
 
500 са незаконните площадки за изкупуване на метали 500 са незаконните площадки за изкупуване на метали, а тези, които работят по правилата - около 900. Това обясни председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов. Незаконните пунктове най-често са маскирани като площадки за изкупуване на пластмаси, хартия и автоморги. Всички методологични предприятия изпитват недостиг на скрап, в това число "Стомана Индъстри", завода в Пирдоп "Аурубис" и "София МЕД", обясни той. 50% от скрапа у нас идва от физически лица, допълни експертът.
Източник: Стандарт (20.01.2014)
 
Минните компании свиват разходите за нови проучвания Минните компании предприемат мащабни съкращения на бюджетите си за проучване на нови находища, което вещае нов бум в цените на фона на растящото потребление на индустриални метали и енергия в Китай. Според данните на MinEx Consulting, цитирани от Bloomberg, през миналата година разходите за проучвания са се свили 30%, или 10 млрд. долара. Анализаторите очакват свиване с още 10% през тази година. През миналата седмица минният гигант Rio Tinto Group обяви, че е свил двойно бюджета си за проучвания и оценка до 948 млн. долара спрямо 1.97 млрд. през 2012 г. Наскоро австралийският производител на мед OZ Minerals обяви, че свива бюджета си за проучвания през 2014 г. с 62%. През миналата година BHP, която е сред най-големите производители на желязна руда, никел и мед, е свила разходите си почти двойно спрямо пика им от 2.45 млрд. долара през 2012 г. Тази тенденция обаче е добре дошла за инвеститорите в акции на минни компании и суровини, тъй като ще спомогне за повишаване на цените. (Bloomberg)
Източник: Други (20.01.2014)
 
Пернишка фирма глобена с 30 хил. лв. за прием на черни метали с неясен произход Заради това, че е изкупувала отпадъци от черни и цветни метали без задължителната декларация за произход на суровината, е била глобена с 30 хил. лв. пернишката фирма "Ел-инс" ЕООД. Това сочат данните на Министерството на околната среда и водите от извършените и през декември засилени проверки върху съхраняването и третиране на отпадъци от черни и цветни метали и излезли от употреба моторни превозни средства. Глобата за това дружество е и най-голямата санкция, наложена от екоинспекциите през миналия месец. Още две фирми са глобени за нарушения на изискванията за работа с отпадъци. Също пернишката "Джи Ем Ауто Карс" ЕООД ще трябва да плати 7000 лв. за това, че е съхранявала излезли от употреба автомобили без разрешение. Същата санкция е наложена и на варненската “Крео” ЕООД за неизпълнение на условия в издадено разрешително за дейности с отпадъци. С глоби от по 3 хил. лв. са се сдобили и кметовете на Първомай и Садово за това, че не са предотвратили изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Със 7000 лв. е санкционирана карловската ЕТ "Фармакон - Адела Маринова" за смесване на производствени с опасни отпадъци. Заради това, че не са класифицирали производствените си отпадъци са глобени с по 5 хил. лв. "Хидробетон“ ООД - Казичене, "Диана“ООД - София, "Булгафрост“ АД - с. Кочево, Община Садово, "Зографа“ АД - Пловдив и "Пирамиди“ ЕООД - София. Сред другите наложени от екоинспекциите глоби се откроява "Елаците Мед" АД, която има наложени три санкции за общо 31 500 лв. за превишени норми в изхвърляните отпадни води. ТЕЦ "Бобов дол ЕАД” е наказана с 10 хил. лв. за нерегламентирано изхвърляне на дренажни води в река Каменишка. С други близо 30 хил. лв. централата на Христо Ковачки е глобена заради наднормено замърсяване на въздуха. За това, че изхвърля отпадъчните си води без разрешително, на "Винарска изба- Виноградец”АД, община Септември, е наложена санкция от 2000 лв. Със същата сума за същото нарушение са санкционирани и фирмите "Гама М и Г” и "Евро Мийт енд Милк“. С 29 размер на 29 691 лева, е наложена с наказателно постановление от РИОСВ- Перник след проведен емисионен контрол на ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД и констатирано наднормено замърсяване на атмосферния въздух с прах от работата на енергиен котел 3. От 1 януари 2014 г. заради неизградена сероочистваща инсталация пък е спрян от експлоатация пети блок на ТЕЦ "Варна", която е на чешката ЧЕЗ. От ековедомството допълва, че от наложени санкции са постъпили 235 653 лв.
Източник: Медия Пул (22.01.2014)
 
Пазарът на стомана в САЩ се разминава, Baosteel повишава цените Пазарът в САЩ е водещ по ръст на БВП сред развитите страни, за разлика от световния пазар на стомана, в полза на черната металургия, но в ущърб на потребителите. Първо, какво се случва в чужбина? В Азия, цените както на желязната руда, така и на коксуващите въглища падат – графиката за желязната руда на сингапурския SGX спадна под 130 долара на сух метричен тон за януарските договори и в момента тенденцията е да спадне под 120 долара до май тази година, според Steel Index. Желязната руда, която се измерва с 62% Fe индикатор на цената на TSI за китайския внос, се търгува в забележително стабилен радиус от 130-140 долара на сух метричен тон от 16 Август 2013 г. Почти безпрецедентен период на стабилност за последните години, но комбинация от проблеми повлия на търсенето, което доведе до спад в цените дори и след като лошото време възпрепятства доставките, проблем, който нормално би повишил цените. ( MetalMiner )
Източник: Други (22.01.2014)
 
Скандинавските стоманодобивни SSAB и RAUTARUUKKI ще се слеят Шведската стоманодобивна SSAB AB отправи оферта за закупуването на финландската компания Rautaruukki Oyj за 10.2 млрд. шведски крони (1.6 млрд. долара), за да създаде слят скандинавски производител на стомана с висока якост. SSAB заяви, че бордовете на двете компании са се договорили за сливането и двата най-големи акционери в SSAB и Rautaruukki подкрепят сделката. Офертата представлява премия от 20% от средната цена на акциите на Rautaruukki през последните три месеца. Новата компания, базирана в Стокхолм, ще има около 17 500 служители и годишно производство на стомана от 8.8 млн. тона от мощностите в Швеция, Финландия и САЩ. Акциите на SSAB нараснаха с 15.2% до 55.85 крони (8.6 долара) на Стокхолмската фондова борса, след обявлението. SSAB заяви, че сливането би създало годишни синергии на разходите в размер до 1.4 млрд. крони (216 млн. долара ), и че планира да намали персонала си с около 5% или 875 служители за период от три години. Главният изпълнителен директор на SSAB, Мартин Линквист, ще застане начело на новата компания, докато шефът на Rautaruukki , Сакари Таминен, ще се пенсионира. ( AP )
Източник: Други (23.01.2014)
 
"Денирвел" ще открие предприятие за цинк в Монтана Ново предприятие за цинк ще заработи скоро в Монтана, съобщи пред "Капитал Daily" управителят му Камен Христов. Инвестицията е на компанията "Денирвел", в която Христов е едноличен собственик. Технологията на предприятието е германска и за нея ще се използва отпадъчен цинков прах, от който след преработка ще се получава отново метал, годен за употреба. Общата инвестиция се планира да бъде 350 хил. евро, като засега "Денирвел" влага в проекта собствени средства, но вероятно ще се наложи и използване на банков кредит, обясни Христов. Самото предприятие се намира в обновена производствена сграда и не се е налагало ново строителство на хале. Досега Христов не се е занимавал с металургия или търговия с метали, но по думите му има контакти в бранша и след анализи е преценил, че е добра идея да направи подобно производство в Монтана. "Инвестицията е малка, но за район с висока безработица и тя е важна", коментира управителят. В компанията са заети общо 11 души, като засега няма планове за назначаване на още хора, но в бъдеще ще обмисля разширение. Вече са започнали проби и до края на февруари — началото на март трябва да започне същинското производство. Като суровина ще се използва отпадъкът, който остава след горещото поцинковане на метали. Той ще се преработва по германска технология и като краен резултат ще се получават цинк и малко цинков окис от остатъчната пепел, обясни Христов. За предприятията, занимаващи се с поцинковане, остатъчната пепел е отпадък, който не могат да преработват без специална линия. За "Денирвел" той ще бъде суровина. Предвижда се в началото месечното производство на цеха в Монтана да е 80 - 100 тона. Христов коментира, че от подаването на документите до получаването на разрешителните не е срещнал никакви пречки от общинската и държавната администрация. По думите му всички са съдействали и са издали нужните разрешителни бързо. В последното изследване на Института за пазарна икономика област Монтана получи слаба оценка за икономиката си, но анализаторите отбелязаха редица предимства - благоприятното географско положение, близостта до столицата и добрата оценка в категориите "Данъци и администрация" и "Околна среда". България е сред сравнително големите производители на цинк в Европа, което си остана без особени промени в последните години дори и след затварянето на ОЦК - Кърджали. Наскоро в Русе започна работа нов завод за метални изделия и поцинковане - "Балканцинк". Инвеститор в него е италианската компания Sicom, а общо вложените пари са 4.5 млн. евро. В него бяха открити 30 нови работни места. Годишното му производство трябва да достигне 10 хил. тона годишно при пълен режим на работа.
Източник: Капитал (24.01.2014)
 
Световния добив на стомана удари рекорд след като доверието се подобри Световното производство на стомана достигна рекордно ниво през 2013 г. като растежът се ускори като Азия натисна газта и компенсира свиването в Европа и САЩ. Стоманопроизводителите са борят с ниските цени на стоманата и по-слабото търсене през последните три години, но доверието в сектора, която е основен промишлен показател, напоследък леко се е подобрило, дори по време на големия свръхкапацитет. Световния добив на необработена стомана нарасна с 3.5% до над 1.6 млрд. тона през 2013 г., според данни от World Steel Association. Спрямо 2012 г. производство нарасна с 1.2%. По-голямата част от нарастването идва от най-големия производител Китай и други азиатски производители на стомана, докато Западът намали производството си, особено през първата половина на годината в отговор на ниските цени. Свръхкапацитетът от около 200 млн. тона стомана годишно в световен мащаб продължава да бъде сериозен проблем за индустрията и може да задържи ръста на цените в близко бъдеще. (Reuters)
Източник: Reuters (24.01.2014)
 
Канадци ще добиват цинк в Кърджали През юни 2014 канадската фирма SNC Lavalin започва строителството на новия цинков завод в Кърджали, на мястото на фалиралия ОЦК. Надеждите са новото производство да започне в края на 2014-а или началото на 2015-а. Цеховете "Елекролитен" и "Пържилен" ще бъдат изградени наново с нова модерна технология, закупено е и ново оборудване, което в момента е на склад в "Кремиковци". Канадската компания SNC Lavalin, спечелила конкурса за изграждане на новото цинково производство, е представител на холдинга "Блумбърг", обяви депутатът от БСП Милко Багдасаров. Тя е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост. Очаква се да бъдат наети местни фирми за строителството на завода. Прогнозите са, че в новото цинково производство да бъдат разкрити около 250 работни места.
Източник: Стандарт (27.01.2014)
 
Карнатака поиска ВС да всигне лимита за добив на желязна руда до 40 млн. тона Управата на щата Карнатака в Индия ще подаде декларация във Върховния съд с искане да се повиши лимита на допустимото добивана желязна руда до 40 млн. тона от сегашните 30 млн. тон. Сидарамая, главен министър на Карнатака, заяви: "Върховният съд сложи лимит от 30 млн. тона върху добива на желязна руда, подали сме декларация, за да се увеличи този лимит до 40 млн. тона. Ако Върховният съд повиши допустимите количества, ще бъдем в състояние да отговорим на настоящия недостиг на нуждите на сектора." На погрешната представа, че добивът е забранен в Карнатака, Сидарамая каза, че лицензите само на 51-те мини категоризирани в C категория, са спрени. Той допълни, че "тези, които са А и Б категория, продължават да добиват, кабинетът е решил отново да ги пусне да работят." (Economic Times )
Източник: Други (27.01.2014)
 
Над 6 млн. лв. са инвестициите в "Горубсо-Мадан" през 2013 г. Над 6 млн. лв. са инвестициите в "Горубсо-Мадан" през 2013 г. Средствата са вложени за оборудване, нови машини и възстановяване на рудник "Върба". Това е съобщил изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. "Предприятието заработи през 2013г. в нормален ритъм, като е отчетен ръст на производството от 7-8%, а средните заплати са увеличени с 10-15%", заяви Сергей Атанасов. Той прогнозира, че рудникът ще бъде окончателно готов за възстановяване на производствения цикъл в рамките на 2 месеца. Част от инвестициите на "Горубсо-Мадан" са свързани именно с възстановяване на условията за производство в рудник "Върба", след като в продължение на години рудникът е затворен, а галериите са наводнени поради спиране на технологията за отводняване.
Източник: econ.bg (28.01.2014)
 
КЦМ прави нов завод за олово Кризата отнесе „Кремиковци“ и ОЦК-Кърджали, но останалите фирми от металургията отдавна не са колоси на глинени крака. Индустрията е жива благодарение на големите инвестиции в нови машини и технологии, каза шефът на браншовата асоциация Политими Паунова. Най-голямата инвестиция в размер на около 95 млн. евро е на КЦМ-Пловдив. През 2014 г. комбинатът ще открие нов завод за олово, в който са използвани върхови технологии. Подобен имало само на едно място в света - в Бразилия. Очаква се мощностите да заработят в края на април, каза за „Преса“ изпълнителният директор на дружеството Румен Цонев. Заводът е изключително ефективен в енергийно отношение. Разходът на енергоресурси - природен газ, въглища, кокс, еленергия, е наполовина, а това се отразява върху себестойността на продукцията. Не по-малко важно е, че тези съвременни технологии опазват околната среда, посочи Цонев. Новият завод ще произвежда около 80 хил. т олово годишно, или с 20 хил. тона повече от 1989 г., като стратегията е да преработва голяма част от рудата, добита в Родопския минен басейн. През 2012 г. „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ придобиха закъсалия рудник „ГОРУБСО-Мадан“, а тази година ще започнат добив и в съседната мина „Върба Батанци“. Следващата стъпка ще бъде да се разработят находищата „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български, прогнозират мениджърите на предприятието. Сега се използват само 5% родни концентрати. Тази година приключва и инвестиционната програма на друго голямо предприятие от цветната металургия, познато на поколения българи като МДК-Пирдоп. Днес комбинатът е собственост на втория по големина производител на чиста мед в света - германската компания „Аурубис“. Годишната продукция на българския завод е 1,1 млн. т чиста мед. През последните 10 г. в него са инвестирани над 500 млн. евро, като тази година се очаква да приключи поредната инвестиционна програма на стойност 44,2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета, ще има и значителен екологичен ефект. Инвеститорите са си направили добре сметката - прогнозата е, че светът ще има все по-големи нужди от този стратегически метал, който е навсякъде - в електрониката, автомобилите, енергетиката, ветропарковете. Амбициозни планове имат и в „София мед“ - преди седмица ЕБВР обяви решението си, че ще отпусне заем от 40 млн. евро за по-висока енергийна ефективност и нови продукти с висока добавена стойност.
Източник: Преса (28.01.2014)
 
„Алкомет“ зарежда Европа с алуминиево фолио Бившият държавен завод „Алумина“ в Шумен, сега „Алкомет“, е най-големият комбинат за преработка на алуминий на Балканския полуостров. Заводът е открит през 1981 г., като в строежа му са вложени 120 млн. лева. От някогашните 2000 работници в леярния, валцовия и пресовия цех сега са останали 800, но пък заплатите им растат дори в кризата. Отпускат се помощи за новородени деца и за първолаци. Отделят се пари за допълнително пенсионно осигуряване. Плащат се стипендии на студенти. „Дано някой не си помисли, че и работим като при комунизма“, шегува се мажоритарният собственик на предприятието Фикрет Индже. „Следим пазара, планираме поне три години напред. Силата ни е домакинското фолио“, казва Индже. В България той е вече 14 г. През 1995 г. със съдружника си Фикрет Кузуджу създават фирмата „ФАФ Метал“, която приватизира „Алумина“. До момента в завода са вложени близо 70 млн. евро. Оборотът на компанията е 140 млн. евро годишно и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио. 90% от продукцията е за чужбина. Според Фикрет Индже тайната на успеха е в инвестициите. Преди две години „Алкомет“ вложи 13 млн. евро в изграждането на нов италиански валцов стан, който вдигна производителността с 35%. В началото на тази година от завода се похвалиха с още една скъпа придобивка - нова 600-тонна преса, която ще вдигне производствения капацитет на пресовия цех с 3000 тона годишно. До 2015 г. се предвижда монтаж на още една преса от 5000 тона, с което общият капацитет на цеха ще се повиши на 23 000 тона.
Източник: Преса (28.01.2014)
 
Правят опит за реанимация на „Кремиковци“ България има нужда от още стоманодобивни мощности, смятат експертите. Новият (стар) играч може да бъде „Кремиковци“. Според източници на „Преса“ трите фирми - „Надин трейдинг“, „Елтрейд къмпани“ и „Валпет консулт“, които купиха основната производствена площадка на комбината през 2011 г., подготвят старта на един от цеховете - „Стан 1700“. Идеята е в него да се валцува украинска и руска стомана. Подобна схема се прилага и в „Промет“, където се обработват готови метални блокове и се получава армировъчна стомана. Твърди се, че инвестицията, нужна за пуска на линията, е 5-6 млн. евро. Тя беше спряна през 2008 г., когато започна процедурата за обявяване на „Кремиковци“ в несъстоятелност.
Източник: Преса (28.01.2014)
 
Пълен назад... към металургията И металургията като голямата химия има своите две легенди. Първата, че някогашният гигант на родната стомана „Кремиковци“ ще се вдигне от гроба. Втората, че Оловно-цинковият завод в Кърджали ще стане съсобственост на бившия кмет на Ню Йорк, милиардера Майкъл Блумбърг, който ще почне да пише новата му история. Вероятно нито първото, нито второто ще се случи. Но едно е сигурно - новата индустриализация на България е немислима без металургия. Тя е основа за развитие на всичко останало - машиностроене, електроника, транспорт. От нея зависи дори туризмът. Секторът е свързан със строителство, а строителството без метал не може. Той е навсякъде - в билдингите, в мостовете, дори в градините и кухните. Наистина, може да се внася, но тогава си крачка назад от конкурентите, защото имаш допълнителни транспортни разходи, а отрицателното салдо на държавата расте. Тази базова индустрия създава и много работни места. Едно металургично предприятие има най-малко 200-300 договора с по-малки фирми, които изпълняват различни поръчки. Така, ако този отрасъл работи добре, ще осигури работа на стотици по-малки предприятия, които, от своя страна, откриват нови работни места. Ще се повиши износът. Това е смисълът на голямата индустрия. Затова в момента цяла Европа се обръща към мините и металургията. Защо настъпи този обрат? Само преди 15 години това бяха т.нар. мръсни производства, от които европейците се отрекоха в името на хайтека и финансовите услуги. Но кризата показа, че икономики като германската, където базата бе запазена и развита, се справиха по-лесно в годините на тежка рецесия. Европа си извади и друга поука. Докато тя се деиндустриализираше, Китай се въоръжаваше със съвременни технологии и сега заводите им излизат на пазара с много по-конкурентни продукти. В момента например ЕС се намира в зависимост от снабдяването с някои стратегически метали - мед, цинк, селен, телур, волфрам, които се използват във високите технологии. Китай има монопол върху тях и пуска от време на време малки количества към международния пазар. Тази зависимост не се харесва на Евросъюза и той иска да навакса загубеното. Прогнозите са, че търсенето на олово, цинк, мед, сребро и стомана ще се увеличава през следващите години. А България не бива да остава извън тези процеси. През тази година например се очаква да бъдат произведени около 1 млн. тона стомана - около 700 000 тона от „Стомана индъстри“ и 300 000 тона от „Промет“ край Дебелт. За сравнение през 2007 г. преди спирането на „Кремиковци“ количествата са доста повече - 2,1 млн. тона. Благодарение на новите технологии производителността в сравнение с 2007 г. се е вдигнала над два пъти - около 2000-3000 тона годишно срещу 1000 тона на зает в производството преди. В момента почти всичко в областта на технологиите е вече направено от фирмите в черната и цветната металургия. Повече няма накъде, казва шефът на „Стомана индъстри“ Антон Петров. Това, от което имаме нужда, са стабилни цени на енергоресурсите и повече предвидимост. И тук именно трябва да бъде ролята на държавата. Според производителите изходът е повече добив на газ от местни находища, което ще намали цените, и пускане на газовите връзки със съседните държави, което ще даде възможност за евтин внос. Правят опит за реанимация на „Кремиковци“ България има нужда от още стоманодобивни мощности, смятат експертите. Новият (стар) играч може да бъде „Кремиковци“.Трите фирми - „Надин трейдинг“, „Елтрейд къмпани“ и „Валпет консулт“, които купиха основната производствена площадка на комбината през 2011 г., подготвят старта на един от цеховете - „Стан 1700“. Идеята е в него да се валцува украинска и руска стомана. Подобна схема се прилага и в „Промет“, където се обработват готови метални блокове и се получава армировъчна стомана. Твърди се, че инвестицията, нужна за пуска на линията, е 5-6 млн. евро. Тя беше спряна през 2008 г., когато започна процедурата за обявяване на „Кремиковци“ в несъстоятелност. КЦМ прави нов завод за олово Кризата отнесе „Кремиковци“ и ОЦК-Кърджали, но останалите фирми от металургията отдавна не са колоси на глинени крака. Индустрията е жива благодарение на големите инвестиции в нови машини и технологии, каза шефът на браншовата асоциация Политими Паунова. Най-голямата инвестиция в размер на около 95 млн. евро е на КЦМ-Пловдив. През 2014 г. комбинатът ще открие нов завод за олово, в който са използвани върхови технологии. Подобен имало само на едно място в света - в Бразилия. Очаква се мощностите да заработят в края на април, каза изпълнителният директор на дружеството Румен Цонев. Заводът е изключително ефективен в енергийно отношение. Разходът на енергоресурси - природен газ, въглища, кокс, еленергия, е наполовина, а това се отразява върху себестойността на продукцията. Не по-малко важно е, че тези съвременни технологии опазват околната среда, посочи Цонев. Новият завод ще произвежда около 80 хил. т олово годишно, или с 20 хил. тона повече от 1989 г., като стратегията е да преработва голяма част от рудата, добита в Родопския минен басейн. През 2012 г. „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ придобиха закъсалия рудник „ГОРУБСО-Мадан“, а тази година ще започнат добив и в съседната мина „Върба Батанци“. Следващата стъпка ще бъде да се разработят находищата „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български, прогнозират мениджърите на предприятието. Сега се използват само 5% родни концентрати. Тази година приключва и инвестиционната програма на друго голямо предприятие от цветната металургия, познато на поколения българи като МДК-Пирдоп. Днес комбинатът е собственост на втория по големина производител на чиста мед в света - германската компания „Аурубис“. Годишната продукция на българския завод е 1,1 млн. т чиста мед. През последните 10 г. в него са инвестирани над 500 млн. евро, като тази година се очаква да приключи поредната инвестиционна програма на стойност 44,2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета, ще има и значителен екологичен ефект. Инвеститорите са си направили добре сметката - прогнозата е, че светът ще има все по-големи нужди от този стратегически метал, който е навсякъде - в електрониката, автомобилите, енергетиката, ветропарковете. Амбициозни планове имат и в „София мед“ - преди седмица ЕБВР обяви решението си, че ще отпусне заем от 40 млн. евро за по-висока енергийна ефективност и нови продукти с висока добавена стойност. „Алкомет“ зарежда Европа с алуминиево фолио Бившият държавен завод „Алумина“ в Шумен, сега „Алкомет“, е най-големият комбинат за преработка на алуминий на Балканския полуостров. Заводът е открит през 1981 г., като в строежа му са вложени 120 млн. лева. От някогашните 2000 работници в леярния, валцовия и пресовия цех сега са останали 800, но пък заплатите им растат дори в кризата. Отпускат се помощи за новородени деца и за първолаци. Отделят се пари за допълнително пенсионно осигуряване. Плащат се стипендии на студенти. „Дано някой не си помисли, че и работим като при комунизма“, шегува се мажоритарният собственик на предприятието Фикрет Индже. „Следим пазара, планираме поне три години напред. Силата ни е домакинското фолио“, казва Индже. В България той е вече 14 г. През 1995 г. със съдружника си Фикрет Кузуджу създават фирмата „ФАФ Метал“, която приватизира „Алумина“. До момента в завода са вложени близо 70 млн. евро. Оборотът на компанията е 140 млн. евро годишно и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио. 90% от продукцията е за чужбина. Според Фикрет Индже тайната на успеха е в инвестициите. Преди две години „Алкомет“ вложи 13 млн. евро в изграждането на нов италиански валцов стан, който вдигна производителността с 35%. В началото на тази година от завода се похвалиха с още една скъпа придобивка - нова 600-тонна преса, която ще вдигне производствения капацитет на пресовия цех с 3000 тона годишно. До 2015 г. се предвижда монтаж на още една преса от 5000 тона, с което общият капацитет на цеха ще се повиши на 23 000 тона. 120 фирми инвестират край Пловдив КЦМ не е самотен остров на високите технологии в металургията. Той е най-голямото предприятие в „Тракия икономическа зона“, която обединява 6 индустриални центъра край Пловдив - „Куклен“, „Марица“, „Раковски“, парк „Образование и високи технологии“, „Тракия“ и „Калояново“. Те се простират на обща площ 10 700 дка и имат над 120 инвеститори, които са вложили над 1 млрд. евро. Някои от тях вече имат по няколко предприятия. „Либхер“ ще прави трети завод за хладилници, а гигантът АВВ, който произвежда оборудване за енергетиката, вече има две производствени мощности, каза Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на „Сиенит холдинг“. Дружеството е един от създателите на индустриалната структура. Според Панчев през следващите 10 години в „Тракия икономическа зона“ се очакват още 750 млн. евро инвестиции, което ще доведе до разкриване на 30 000 нови работни места. Плановете ни са до всички зони да има жп транспорт, все повече да се използва и капацитетът на летище Пловдив. Помагаме на всеки инвеститор с бързо придвижване на административните процедури. Зоната предоставя готови помещения или извършва строителство по желание на инвеститорите. Предприятие от 10 000 кв. м с 300 работни места например може да бъде готово за 6 месеца, каза Панчев.
Източник: Преса (28.01.2014)
 
Германия търси 33,8 млн. лв. от ОЦК Германия си търси 33,8 млн. лв. от фалиралия Оловно-цинков комплекс (ОЦК). Федералната република е издала държавна гаранция по договор за кредит между френската банка БНП Париба и родното предприятие. Това става ясно от списъка на кредиторите на ОЦК, приет от синдика Александър Георгиев. Най-много пари от комбината има да взема БНП Париба - общо 106,5 млн. лв. Швейцарският клон на институцията е отпуснал 93,7 млн. лв. Още 12,82 млн. лв. са по договор за кредит с френската банка майка. Заеми на ОЦК е дала и Първа инвестиционна банка, която си търси 28 млн. лв. При осребряване на имуществото на комбината банките ще получат парите си с предимство, защото са обезпечили вземанията си с особени залози. По отчет към 31 октомври 2013 г. активите на ОЦК са на стойност 166,5 млн. лв., но при евентуална разпродажба постъпленията може да се окажат по-ниски. Сред другите по-големи кредитори на комбината са сейшел-ската „Уолдроп“ (72 млн. лв.), държавните фирми „Електроенергиен системен оператор“ (513 хил. лв.) и НЕК (493 хил. лв.). Националната агенция за приходите има да взема близо 3 млн. лв. от ОЦК за неплатени данъци, осигуровки, глоби и мита. Синдикът е приел вземанията и на 123 работници и служители на комплекса. Любопитно е, че на мажоритарния собственик и председател на надзорния съвет на ОЦК Валентин Захариев са присъдени 11 642 лв. неизплатени възнаграждения. Синовете му също са на опашката - Петър Захариев има да получава 7851 лв., а Кирил Захариев - 6133 лв. Преди ОЦК да бъде обявен за неплатежоспособен в края на миналата година, част от фирменото имущество беше разпродадено на публични търгове. През 2012 г. цинковото производство на комбината премина във фирма „Хармони 2012“, част от активите бяха купени от Първа инвестиционна банка. През ноември м.г. „Хармони 2012“ придоби още 44 дка земя. На друг публичен търг ПИБ купи хижа „Акация“ край яз. „Кърджали“.
Източник: Преса (29.01.2014)
 
Индия наложи 5% мито върху износа на пелети от желязна руда Индия наложи 5% мито върху износа на пелети от желязна руда, като още една стъпка в опазването на суровината за местните стоманопроизводители и намали своя износ за топ пазара Китай. Индия вече облага с 30% данък износа на желязна руда на прах и бучки от декември 2011 г. насам. Заедно с ограничението на добива и износа в ключови щати като Карнатака и Гоа, насочено към справяне с незаконния добив, налозите помогнаха да се намали износа на желязна руда от Индия с около 85% или 100 млн. тона през последните две години. Желязната руда на пелети беше освободена от всякакви мита, заради нищожния износ от Индия. "Въпреки това, през април - ноември 2013 г. износът на желязна руда на пелети се е увеличил рязко, причинявайки опасения за недостиг на желязна руда в страната", се казва в изявление на Министерството на финансите в понеделник. Производителите на стомана в Индия миналия месец поискаха тарифа върху износа на пелети за да се гарантират вътрешните доставки. Износът на желязна руда от Индия за Китай, повечето от който под формата на прах, спадна с 65% до 11.7 млн. тона през миналата година, показаха данни на китайските митници. (Reuters)
Източник: Reuters (29.01.2014)
 
Индия иска коксуващи се въглища от Австралия за стоманодобива Индия призова Австралия да обмисли доставки на коксуващи се въглища с приоритет. Бени Прасад Верма, Министър на стоманата на Индия, заяви: "Има огромен потенциал за консумация на коксуващи се въглища в Индия. Нашата страна търси надеждни доставчици на суровината. Мисля, че Австралия може да помисли за доставка на коксуващи се въглища за индийската стоманодобивна промишленост." Верма добави, че Индия планира да увеличи производството на стомана до 300 млн. тон от сегашното ниво от около 80 млн. тона. Нуждата от въглища също ще нарасне до десетина години и подчерта необходимостта от проучване на възможността за дългосрочно споразумение между австралийските добивни компании и индийските производители на стомана за кокса." Говорейки за сътрудничеството между Индия и Австралия в областта на проучването на полезни изкопаеми и търговията, Иън Макфарлейн, австралийския министър на промишлеността и суровините заяви, че Австралия е дългогодишен доставчик на коксуващи се въглища за Индия и разбира потенциала на индийската металургия. (Business Standard)
Източник: Други (30.01.2014)
 
В ГОРУБСО-Мадан искат 100 лв. увеличение на заплатите Миньорите от ГОРУБСО-Мадан настояват за увеличение на заплатите със 100 лева, а работодателят обещава ръст на възнагражденията от месец април. Това стана ясно след среща между ръководството на миннодобивното предприятие, двете синдикални организации - КНСБ и КТ „Подкрепа" и Комисията по условия на труд, предаде БНР. Средната работна заплата в миннодобивното дружество е между 800 и 1 100 лева, а минималната е доста по-малко, каза лидерът на КНСБ Румен Каров: Помощният персонал взима до 350 лева. Миньорите работят на норма, при тях е относително. Искаме минималната работна заплата, която е за дружеството, за помощния персонал да се увеличи и да настигне нивото за нормално живеене в порядъка на 350-450 лева. Изпълнителният директор на ГОРУБСО-Мадан Сергей Атанасов заяви, че увеличението на заплатите е заложено в бизнес плана за тази година и обвързана с нарастването на производството: Нарастването на производството ще дойде с включването в производството на рудник "Върба", с натоварване на новата техника, която сме закупили по рудниците, най-вероятно тази година да имаме един ръст от порядъка на седем до десет процента на работната заплата. На първо време през януари правим увеличение на минималната, месец април евентуално вече ще бъде регламентирано нарастването на производството, което ще доведе до нарастване на заплатите на всички работници.
Източник: Money.bg (31.01.2014)
 
Най-големият японски производител на стомана се върна към печалба Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp. обяви, че се е върнал към печалба през деветте месеца до декември заради силното търсене в резултат на икономическото възстановяване на страната. Нетната печалба на втория по големина производител на стомана в света е 192.8 млрд. йени (1.9 млрд. долара ) за периода , при продажби от 4 трлн. йени. Компанията, създадена чрез сливането на Nippon Steel и Sumitomo Metal, отчете 151.9 млрд. йени нетна загуба при продажби от 3.1 трлн. йени за същия период на предходната година, когато двете компании бяха по средата на сливането. Нарастване на вътрешното търсене за стомана е подсилено от правителствените програми за възстановяване, след бедствието със земетресението и цунамито през 2011 г. "Вътрешното търсене на стомана остана силно през разглеждания период", заявиха от компанията. "Търсенето за възстановяването също остана високо и икономическите политики започнаха да показват пълния си ефект в областта на гражданското инженерство и строителство, докато търсенето от преработващата промишленост се увеличи на гърба на капиталовите инвестиции за възстановяване." Въпреки това, Nippon Steel обяви, че е изправена пред трудности, защото свръхпроизводство в Китай свали световните цени на стоманата. (AFP)
Източник: Други (31.01.2014)
 
Нигерия започва обратна интеграция към производство на стомана Федералното правителство на страната заяви, че има планове за разработване и прилагане на цялостна политика за обратна интеграция към производство на стомана и чугун. Министърът на промишлеността, търговията и инвестициите , Олусегун Аганга, отбеляза, че инициативата е в съответствие с Плана за промишлена революция на Нигерия (NIRP). Той заяви: "Когато се вгледате в сегашната ситуация в сектора на желязо и стомана, Нигерия харчи около 3.3 млрд. долара ежегодно за внос на стомана, а имаме желязна руда в страната. В момента имаме някои предприятия за студено валцуване в страната. Искаме да изпълним програмата за обратна интеграция с желязна руда, така че да се превърнем в нетен износител на желязна руда, точно както направихме с цимента". Министърът на мините и стоманодобивното развитие, арх. Муса Сада добави: " Стоманата се очаква да остане най-инженерния материал в света за известно време, поради своята гъвкавост. Годишното производство на стомана в Нигерия се оценява на около 2.5 млн. тона, докато страната внася около 17 млн. тона стомана и свързани с тях продукти годишно." (This Day Live)
Източник: Други (03.02.2014)
 
Алкомет отчете загуба в края на 2013 г. Акциите на Алкомет АД, гр. Шумен поевтиняха с 5,2% до 5,785 лв. за акция в петък след обявяването на загуба от 486 хил. лв. за последната четвърт на 2013 г. Отчетът бе обявен чрез БФБ-София в 13:53 ч., като преди това имаше три сделки при цена от 6,1 лв. за акция, а след това 7 сделки на цени до 5,78 лв. за акция. Печалбата на Алкомет АД за цялата минала година намалява с 45% до 2,13 млн. лв. Текущата пазарна капитализация на дружеството е 104 млн. лв. при ръст с 22% за последните 12 месеца. Продажбите през последната четвърт на 2013 г. се повишават с 6% на годишна база до 66 млн. лв., а за цялата 2013 г. ръстът е с 10% до 287 млн. лв. Наскоро Алкомет АД повиши капацитета си с около 5%, като планира до 2015 г. да го повиши с още.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2014)
 
Парламента на ЕС подкрепи плана за възраждане на металургия Европейският парламент във вторник прие резолюция в подкрепа на плана за съживяване на стоманодобивната промишленост, която призовава Европейската комисия и държавите-членки да приемат "икономически оправдани" климатични и енергийни цели. Резолюцията идва само две седмици, след като Комисията свали своите климатични и енергийни цели за 2030 г. и подчерта ново чувство за прагматизъм в Брюксел, когато растежът в Европа е бавен. С този ход, който вероятно няма да зарадва зелената лоби , резолюцията заявява, че най-енергийно ефективните предприятия за стомана в Европа не трябва да трябва да понасят допълнителни разходи, произтичащи от политиките на ЕС в областта на климата. Засега не е ясно как резолюцията ще съвпадат с опитите на Комисията да опори цените на въглеродните емисии в ЕС чрез забавяне на продажбата, или изместване на сроковете, на разрешителните - основен допълнителен разход за индустрии като стоманодобива. Комисията стартира т. нар. "екшън план за стоманата" през юни миналата година в опит да се справи със спада в металургията в Европа, която понесе около 30% спад в търсенето от 2008 г. насам. Това от своя страна доведе до затваряне на редица предприятия. (Reuters)
Източник: Reuters (05.02.2014)
 
Шеф от Дънди Прешъс изненадващо хвърли оставка От канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", която у нас е концесионер на златната мина в Челопеч, си е тръгнал досегашният директор корпоративни и външни отношения Алекс Нестор. Той от дълги години представлява бизнеса на корпорацията в България, но на 31 януари 2014 г. изненадващо е взел решение да напусне високия пост, предаде Медияпул. Нестор започва работа в "Дънди" през 2003 г. като мениджър "Проекти" в Челопеч и през годините изпълняваше различни и все по-отговорни ръководни роли в областта на отношенията с държавните органи и другите публични институции. На последната си длъжност "Директор корпоративни и външни отношения" той отговаряше за връзките на компанията с държавните институции и заинтересовани страни. За повече от десетте години работа той работи не само по корпоративните проекти, сред които и стартиране на златодобива край Крумовград, но и по социални и обществени проекти като финансирането на купа "Дънди" по художествена гимнастика, полагането на основите за проектите ни в подкрепа на общността в регионите на Челопеч и Крумовград, и развитието на връзките ни с обществеността. Още не е определен наследникът на поста на Нестор, който представляваше компанията и в браншови организации като Минната камара, Американската търговска камара в България и др.
Източник: Money.bg (06.02.2014)
 
Одобриха две разрешения за добив на подземни богатства Одобрени са проектите на две разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, съобщават от правителствената пресслужба. Първото от тях ще бъде дадено за срок от три години на „Горубсо-Мадан” АД. Дружеството ще проучва възможностите за добив на метални полезни изкопаеми в площта „Петровица север”, разположена на територията на община Мадан. Работната програма е на стойност 412 хил. лв., вкл. 35 хил. лв. за рекултивационни дейности. Второто разрешене е за „Кралтрейс” ООД, която ще проучва за срок от шест месеца площта „Касибо” в землището на врачанското село Косталево. В търсенето на строителни материали дружеството ще вложи близо 43 хил. лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 4 300 лв.
Източник: econ.bg (06.02.2014)
 
Представители на индийския стоманодобив ще обсъдят влиянието на ИТ върху сектора Центърът за научни изследвания и развитие на SAIL, заедно с Computer Society of India и Индийският институт за метали ще организира тридневно събитие, което ще се фокусира върху ролята на информационните технологии върху стоманодобивната индустрия. В момент, когато секторът се опитва да повиши капацитета, автоматизацията и IT ще спомогнат за постигане на целта. По време на конференцията "Автоматизация и информационни технологии в добива на желязо и стомана", експерти, технолози, консултанти, академици и производителите на оборудване, свързано с индустрията в световен мащаб, ще вземат отношение. Р.К. Рати, изпълнителен директор отговарящ за RDCIS заяви: "Експерти от Индия и страни като Германия, Италия, САЩ, Финландия, Холандия и Китай ще участват в конференцията. Повече от 71 технически доклади ще бъдат представени по време на 12 технически сесии, като ще има три сесии за презентации на производители, където 15 фирми с международна репутация ще подчертаят техните продукти и услуги." (Times of India)
Източник: Други (06.02.2014)
 
Людмил Александров, изпълнителен директор на "Радомир Метал Индъстрийз" АД: От доста време и на предишни правителства сме предлагали да се предприемат действия по премахване на валутния борд. Така реалният курс на лева ще стимулира износа и ще ограничи вноса, включително и на селскостопанска продукция. За тежката индустрия е важно да се въведе временен мораториум върху повишаване на цените на енергоносителите. Ние смятаме, че е възможно цената на електроенергията да падне с 40%, а на природния газ - с 30%. Според нас излишната енергия, вместо да се изнася на ниски цени - 30-35 евро/MWh, може да се продава на българските предприятия на същата цена. При по-щателна ревизия себестойността на еленергията на основните производители и снабдители на еленергия може да се минимизира, като стане от 3 до 5%. Печалбите на НЕК и "Булгаргаз" също може да се ограничат в рамките на 2-3%. Настояваме пред правителството да се преустанови практиката на субсидиране на населението от индустрията чрез по-ниски цени на електроенергията. От години отправяме искане да се намалят цените на електроенергията за предприятия, присъединени директно към електропреносната мрежа 110kV, защото и до момента те са изравнени с цените на ЧЕЗ за средно напрежение 20 kV. За индустрията е важно и да има нова методика за определяне цените на природния газ, основана на цените на европейските борси. Металургичната индустрия, към която се числи и нашият завод, трябва да има директен достъп до производители на електроенергия и това трябва да се уреди законодателно. Ние смятаме, че БЕХ трябва да се ликвидира, защото това е структура, създадена в противоречие с антимонополното законодателство с цел укриване на разходите на НЕК и "Булгаргаз", преразпределение на средствата и е източник на корупционни практики. Държавата би могла да ни бъде в помощ, като се разработи механизъм за запазване на висококвалифицираните работници в експортноориентираните фирми. Може да се помисли и за данъчни облекчения, в това число местни данъци и такси, за фирми, работещи в региони с висока безработица. Специално за "Радомир Метал Индъстрийз" ще бъде от полза, ако се създаде държавен резерв и военновременни запаси от ковани прокати от различни марки стомана с размер от ф 300 мм до ф 1000 мм при месечен обем от около 1500 тона. При възлагане на целева държавна поръчка на фирмата ни за производство на около 20 000 тона ковани прокати от различни марки с размери ф 300 до ф 1000 впоследствие бихме могли да ги изкупуваме обратно при влагането им в производството на детайли с окончателна механообработка.
Източник: Стандарт (06.02.2014)
 
ПИБ е купила бивш хотел на "Кремиковци" на Витоша Хотел в природен парк "Витоша", бивша почивна база на "Кремиковци", е бил купен на търг от Първа инвестиционна банка, става ясно от справка в Имотния регистър. Банката е придобила хотела срещу 1.347 млн. лв., показват вписванията. Продажбата е направена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов заради дългове на доскорошния собственик "Аква тур 21". Сделката е вписана в Имотния регистър на 13 януари, а продажбата е по искане на ПИБ. Цената по сделката е същата като минималната, на която е бил пуснат в началото на октомври. Компанията длъжник е собственост на няколко физически лица, свързани с Валентин Захариев, бившия собственик на металургичния комбинат. ПИБ е била кредитор на хотела, като на няколко пъти срокът за погасяване на дълговете, заради които той е ипотекиран, е бил удължен. През 2006 г. банката е отпуснала кредит от 1.24 млн. евро и тогава за пръв път е направила ипотека. Само няколко месеца по-късно през същата година кредитът е станал 3 млн. евро, а в началото на 2009 г. се е увеличил до 4.2 млн. евро. На следващата година срокът за плащане е бил изместен от юни 2011 г. на ноември 2012 г. Малко преди да изтече удълженият срок, е наложена възбрана върху имота и след това е направена продажбата му. По последна информация от обявата за продажба ипотеката върху сградата е за 1.12 млн. евро главница и лихва. Според документите за продажбата хотелът, който работи под името "Еден", е с площ 702 кв.м и официалното се води "Почивен дом Витошка-ски Заслон Витоша". Намира се до хотел "Простор", а в сделката влиза и трафопостът към него. Справка в обявата на Стоян Якимов показва, че той е на три етажа, има 10 двойни стаи, 11 апартамента и още един луксозен. Разгънатата му площ е близо 2 хил. кв.м. Сградата е ремонтирана преди няколко години, има и конферентна зала. На посочените телефони обаче не успяхме да се свържем с никого за повече информация. Досегашният собственик "Аква тур 21" е собственост на Катя Захариева, съпруга на Валентин Захариев, и синовете им Петър и Кирил. Бившият собственик на "Кремиковци" продава почивната база на Витоша през 2004 г. на "Аква тур 21" малко преди да сключи договора с Прамод Митал за прехвърлянето на комбината. Купувачът ползва базата под аренда от години, а цената за покупката й е 850 хил. лв. Няколко години след сделката семейство Захариеви влизат като управляващи – в края на 2008 г. Соня Павлова и Олга Иванова са освободени от борда, сочи справка в регистъра ДАКСИ. Към ноември миналата година тя има 65 осигурени служители, като през няколко месеца те намаляват и се увеличават – което означава, че компанията най-вероятно наема персонал сезонно.
Източник: Капитал (07.02.2014)
 
Котлостроене АД изпадна на загуба в края на четвърто тримесечие Дружеството Котлостроене АД е реализирало загуба към четвъртото тримесечие на 2013г., в размер на 54 хил. лв. Към септември емитентът бе все още на печалба от 106 хил. лв. Общите приходи са 2 496 хил. лв., което е с 3.78 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 0.31 % спрямо предходния период до 2 550 хил.лв. Нетните приходи от продажби в края на четвъртото тримесечие на 2013г. са в размер на 2 443 хил.лв. и представляват 97.88% от общите приходи. Спрямо съответния период на 2012 година те се увеличават с 3.87 %. Собственият капитал на дружеството е 13704 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. е намалял с %.
Източник: Money.bg (07.02.2014)
 
Сливането на ThyssenKrupp Steel USA получава антитръстово одобрение в САЩ Придобиването на ThyssenKrupp Steel USA от ArcelorMittal и Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation получи антитръстово одобрение от САЩ. Според ArcelorMittal, "периодът на изчакване по Закона за Hart-Scott-Rodino Antitrust Improvements Act (HSR) е прекратен на 29 януари. Законът за HSR изисква от дружествата, участващи в определени сливания, придобивания или прехвърляния на ценни книжа/активи, включително безвъзмездни средства за обезщетение на ръководители, да не могат да бъдат завършени преди подробен доклад до Федералната търговска комисия на САЩ и Министерството на правосъдието. След като тези два органа са установили, че въпросната сделка няма да се отрази неблагоприятно на САЩ според антитръстовото законодателство, сливането/придобиването може да продължи. Според ArcelorMittal "прекратяване на период на изчакване за HSR отговаря на едно от условията за приключване на придобиването. След задоволяване на другите условия (включително получаването на допълнителни регулаторни одобрения), придобиването се очаква да приключи по-късно през първото тримесечие на 2014 г. или през второто тримесечие на 2014 г." (Steel Times International)
Източник: Други (07.02.2014)
 
Тежката индустрия възнегодува срещу правилата за газова търговия Планираните регулации за търговията с природен газ, който е основно гориво за тежката промишленост, ощетяват индустриалните компании и противоречат на европейското законодателство за либерализация на енергийните пазари. Това обявиха няколко браншови организации по повод проекта на правилата, подготвен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Правилата бяха обсъдени преди три седмици на дискусия в ДКЕВР и тогава компаниите за доставка на газ и големите потребители изразиха притесненията си, но тонът не беше толкова остър. Енергийната политика на правителството не стимулира българските производители и пряко води до намаляване на тяхната конкурентоспособност, става ясно от сегашното становище, което е подкрепено от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българската минно-геоложка камара (БМГК) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП). "Вместо реиндустриализиция тези действия създават реален риск за намаляване или затваряне на производства", пише в текста на становището. Организации дори предупреждават, че могат да сезират Европейската комисия, ако исканията им не бъдат взети под внимание. Браншовите асоциации имат редица забележки към регулатора. Според тях в правилата не става ясно дали "Булгартрансгаз" като оператор на преносната мрежа или проектните компании за изграждане на интерконекторите (връзките) със съседите ще са собственици на станции за измерване на газа при тези тръби. С правилата ДКЕВР се опитва да вкара и договорите за доставка на газ по свободни цени в същата рамка, каквато е за регулирания пазар. Такива задължителни условия в договорите, които търговците, добивните предприятия и клиентите сключват по нерегулирани цени, може да попречи на навлизането на нови участници на пазара и ефективното му либерализиране, се казва в съобщението на бизнес асоциациите. Както и при търговията и доставката на електроенергия, и при природния газ регулациите ще окажат влияние на домакинствата. Според индустриалните асоциации чрез правилата за газова търговия битовите клиенти са лишени от избор на газов доставчик и така те са длъжни да ползват услугите на краен снабдител като единствен източник на природен газ. Това е нарушение на третия законодателен пакет на Европейския съюз за либерализация на енергийните пазари. Освен критики браншовите организации правят и някои предложения към ДКЕВР. Едно от тях е с правилата да се задължи преносният оператор да създаде електронна платформа. Идеята е чрез нея да се администрира вторичен пазар на капацитет за пренос, т.е. фирмите, които са купили определен капацитет, да имат възможност да го препродадат. Освен това при първоначалното разпределяне на капацитета с предимство трябва да се ползва тази компания, която е физически свързана към съответната точка за пренос. По време на дискусията в ДКЕВР част от представителите на газовия бранш коментираха, че е нужен период за "сухи тренировки" на балансиращия пазар на природен газ. Очаква се регулаторът да реши за правилата на закрито заседание на 17 февруари.
Източник: Капитал (10.02.2014)
 
ArcelorMittal залага надежди на Европа и САЩ след китайското забавяне ArcelorMittal обяви, че очаква възстановяване в западните икономики, за да се компенсира забавянето в Китай тази година, след като загубата й през 2013 г. намаля наполовина. Компанията, 41% собственост на четвъртия най-богат човек във Великобритания Лакшми Митал, отчете загуба преди данъчно облагане от 1.4 млрд. паунда, в сравнение с 3.3 млрд. паунда през 2013 г. Без ефекта от осчетоводяването, като например намаляване на стойността на активите, групата отчете основна печалба от 4.2 млрд. паунда като очаква да се увеличи до 4.9 млрд. паунда през 2014 г. Подобряването на прогнозата идва от очаквано увеличение с до 4% в световен мащаб на търсенето на стомана. Добивът на стомана е силно обвързан със строителната дейност, която се издига и пада успоредно с икономическия растеж. И докато ArcelorMittal предупреди за забавяне в Китай, компанията очаква европейското потребление да се увеличи с до 4%, в сравнение със спад от 0.6% през миналата година. В САЩ, най-големия й пазар, се очаква да се справи още по-добре, ръст от 4.5% срещу спад от 0.5% през миналата година. (Daily Mail )
Източник: Други (10.02.2014)
 
Печалбата на Алкомет АД към 31 декември 2013г. е в размер на 2129 хил. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към четвъртото тримесечие на 2013г., в размер на 2 129 хил. лв. Общите приходи са 286 922 хил. лв., което е с 9.59 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 10.51 % спрямо предходния период до 284 556 хил.лв. Нетните приходи от продажби в края на четвъртото тримесечие на 2013г. са в размер на 286575 хил.лв. и представляват 99.88% от общите приходи. Спрямо съответния период на 2012 година те се увеличават с 9.98 %. Към 31 декември 2013г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.12лв. Собственият капитал на дружеството е 96107 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. е намалял с 0.04 %.
Източник: Money.bg (11.02.2014)
 
В търсене на литий Друг проект на "БН - консулт инжениринг" цели да установи дали в България има белези за залежи на бор-литиевия минерал jadarite, който преди няколко години беше открит в Сърбия от една от най-големите минни компании в света - Rio Tinto. Находището там се намира на 300 км от българската граница, а пластовете са подобни на тези, които в България се проучват за въглища, обясни управителят на фирмата Никола Вардев. Като потенциално най-перспективен засега е определен регионът на Югозападна България, където има подобен тип седименти. Проектът е на ранен етап и тепърва предстои да се направят изследвания. През последните пет-шест години търсенето на литий в света нараства значително, а оттам и цената на метала главно заради развитието на електромобилите и свързаните с тях акумулаторни батерии на литиева основа, каза Вардев.
Източник: Капитал (12.02.2014)
 
Министерството на търговията на САЩ ще продължи да налага глоби за стоманата от Китай Федералните регулатори ще продължат да налагат глоби на компаниите, които внасят китайска стомана, която подбива цените на американските производители на стомана, според сенаторите от Охайо Шерод Браун и Роб Портман. Във вторник депутатите обявиха, че Департамента по търговия на САЩ е постановил продължаване на антидъмпинговите мита и изравнителни мита върху вноса на китайски стоманени тръби. Този ход защитава стоманопроизводителите, включително U.S. Steel, чиято собственост са Lorain Tubular Operations и Vallourec Star, според Браун и Портман. Сенаторите призоваха Министерството на търговията да се произнесе в полза на местните производители с петиция по отношение на покритието от продукти, поръчани от Oil Country Tubular Goods, или OCTG, от Китай. Браун нарeчe решението "чудесна новина" за фирмите, които имат съоръжения в Охайо. Браун, демократ, и Портман, републиканец, оставиха настрана различията си в името на съвместната си подкрепа за стоманодобива в Охайо. (The Morning Journal)
Източник: Други (13.02.2014)
 
Възстановяването в Европа в крехко Очакваното възстановяване в европейския сектор на стоманата може да пострада от жестоката конкуренция и поскъпването на суровините и енергията. Немската асоциация за стомана предупреди, че усилията за намаляване на държавните бюджетни дефицити в Европейския съюз през последните две години са изцедили компаниите и потребителите, удряйки стоманодобивната промишленост чрез ограничаване на търсенето на автомобили, електроуреди и нови сгради. Въпреки, че Eurofer заяви миналия месец, че производителите на автомобили и строителите ще помогнат за съживяването на растежа през тази година, президентът на Немската асоциация за стомана заяви, че европейският сектор все още е в режим на криза. Ханс Юрген Керкхоф каза, че в момента се вижда леко възстановяване, макар и на още по-трудна пазарна среда. Това е възстановяване от много ниско ниво. Европейските стоманопроизводители са притиснати от 200 млн. тона световен свръхкапацитет и нарастващи разходи за енергия и опазване на околната среда. (Reuters)
Източник: Reuters (13.02.2014)
 
Eurofer планира антидъмпингови дела срещу Китай и Русия Европейския орган за стоманодобив Eurofer планира да стартира антидъмпингови дела тази година в Европейската комисия срещу износа на студено валцована неръждаема ламарина от Китай и Тайван и на електрически ламарина от Русия. Ако Комисията, изпълнителната власт на Европейския съюз, поеме случаите, те ще станат част от серия подобни търговски спорове през последните години между ЕС и Китай, както и някои с Русия. "В момента имаме два случая, в напреднал стадий, в които подозираме дъмпинг и субсидии. Единият засяга Русия, другите - Китай и Тайван. Те ще бъдат подадени тази година", заяви генералният директор на Eurofer Гордън Мофат. Китайската асоциация за желязо и стомана не беше намерена за коментар, а ЕК отказа да коментира. China Steel Corp., най-големият производител на стомана в Тайван, заяви, че не знае за планираното действие и няма коментар. Заместник министърът на промишлеността и търговията на Русия, Виктор Йевтуков, заяви, че Москва ще застане зад своите производители на стомана. (Reuters)
Източник: Reuters (14.02.2014)
 
Страховете на Tata Steel , ако Великобритания напусне ЕС Стоманодобивната компания, в която работят около 1500 души в Тийсайд, заяви, че има опасност Великобритания да изпадне в "изолация", ако напусне Европейския съюз. В доклад за отношенията на Великобритания с ЕС, Tata Steel предупреди, че излизането от ЕС ще остави Великобритания изолирана и отслабена. "От гледна точка на приходите, приблизително 50% от стоманата на Tata Steel произвеждана във Великобритания се продава в континентална Европа. Като най-големия единен пазар в света, ЕС има силна позиция при търговските договаряния. От друга страна, като относително малък пазар, самостоятелно Великобритания няма да бъде толкова привлекателен за трети страни и не би имала същите позиции при преговарянето. Извън Европа другите страни стават все по-интегрирани и сключват търговски обединения и има опасност Великобритания да намери себе си изолирана и без необходимата сила успешно да преговаря търговски сделки. " Tata има предприятия в Тийсайд, Редкар, Хартлипул и Скинингроув. (Gazette Live)
Източник: Други (17.02.2014)
 
Служителите на „Интерлеминд” в Лесковац блокираха завода с искане за изплащане на 14-те заплати, които им дължи компанията, предаде сръбското радио b92. „След едногодишно гладуване, решихме да започнем стачка. Превзехме завода и от време на време ще излизаме пред общината”, заявил председателят на синдиката Саша Миленкович. Служителите временно са затворили и магистралата Лесковац-Власотнице. По думите на Миленкович, освен дължимите заплати, искат и възстановяване на производството. Мажоритарен собственик на завода, в който се произвежда поцинкована ламарина и изолация, е българският бизнесмен Валентин Захариев. „Захариев през декември прие нашите искания да обяви компанията във фалит, да освободи част от служителите и да реорганизира компанията. Оттогава не се явил”, заявил заместник-кметът Гойко Велкович.
Източник: Агенция Фокус (19.02.2014)
 
"ДПМ Челопеч" отчете ръст на добива и спад на печалбата Двуцифрен ръст на добива през миналата година отчете златодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч", след като в края на 2012 г. приключи проектът за разширение и модернизация. През миналата година са добити рекордните над 2 млн. тона руда, което е с 12% повече, отколкото предходната година. Със същия процент са намалели разходите за добив в резултат на изпълнения проект, стана ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Печалбата на българското дружество обаче е спаднала заради по-ниските цени на металите. Освен злато в Челопеч се добиват също мед и в по-малки количества сребро. Увеличеният добив е довел и до ръст в преработката на руда и производството на концентрат с 6% на годишна база. Общо за миналата година компанията е произвела 126.6 хил. тона. Тъй като предприятието в Челопеч е основният актив на DPM, увеличението в местното производство е повишило обемите на канадската компания като цяло до 144.3 хил. тона концентрат (6% ръст). Количеството на добитото злато и мед под формата на концентрат в българския завод е нараснало съответно с 9 и 7% до 131.8 хил. тройунции и 45.6 млн. фунта (20.7 млн. кг). Преди около година "ДПМ Челопеч" приключи проекта си за 126 млн. долара, в рамките на който бяха изградени нови подземни съоръжения, модернизирана беше обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталирано беше ново оборудване и беше въведена система за мониторинг на дейностите под земята. Инвестицията беше финансирана с банкови кредити (най-голямата сума беше отпусната от Европейската банка за възстановяване и развитие) и собствени средства. В резултат на това през миналата година производствените разходи на компанията намаляха до 40.08 долара на тон преработена руда (45.77 долара през 2012 г.). Това се дължи главно на по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, и на по-малките разходи за поддръжка. Въпреки това финансовите резултати на "ДПМ Челопеч" са се понижили, спад отчита и канадската компания, става ясно от отчета. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се е понижила с 22% и е достигнала 152.6 млн. долара за 2013 г. Причината за това е поевтиняването на металите, чийто ефект се оценява на -61.4 млн. долара. Това не успява да компенсира увеличението на продажбите с 22.3 млн. долара. В началото на този месец заводът в Челопеч е започнал въвеждането в експлоатация на инсталацията за производство на пиритен концентрат, чието изграждане започна през миналата година. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се финансира от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. През миналата година беше подписано тригодишно споразумение с китайската Xiangguang Copper за продажба на до 200 хил. тона пиритен концентрат годишно, като доставките трябва да започнат до края на март 2014 г. Миналата есен "ДПМ Челопеч" замрази втората фаза от проекта - за преработка на концентрата на място, след като оценката показа, че на този етап това е икономически неизгодно.
Източник: Капитал (19.02.2014)
 
Труден напредък в Крумовград Канадската компания продължава да развива и другия си проект в България за добив на злато край Крумовград, където работи дъщерното й дружество "Дънди прешъс металс Крумовград". В отчета се посочва, че в момента се изготвя подробен устройствен план (ПУП), на базата на който компанията трябва да получи разрешение за строеж. От DPM обаче посочват, че изборите през май миналата година и политическият климат след сформирането на новото правителство са довели до забавяне на останалите необходими разрешителни от общината. Това включва и самия ПУП, който е бил активно обжалван от местните власти, става ясно от отчета. В началото на октомври 2013 г. кърджалийският административен съд е отхвърлил отказа на общинския съвет в Крумовград да издаде разрешение за изготвяне на ПУП и го е задължил да се произнесе в рамките на един месец. Това решение обаче е било обжалвано пред тричленка, а по-късно и пред петчленка на Върховния административен съд, който в крайна сметка се е произнесъл в полза на компанията. В момента се очаква общинският съвет в Крумовград да изпълни решението на съда. Плановете на дружеството са да започне изграждането на необходимите съоръжения на находището "Ада тепе" до средата на годината. Добивът обаче няма да започне преди края на 2016 г. или през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Капитал (19.02.2014)
 
BHP Billiton потвърди прогнозата за излишък от желязна руда BHP Billiton, най-голямата компания в света за ресурси по пазарна стойност, се присъедини към конкурентите Rio Tinto в прогнозата за излишък на презокеанските пазари на желязна руда през 2014 г. Главният маркетинг директор на BHP Майк Хенри заяви, че компанията очаква доставките по море да се повишат с над 100 млн. тона тази година, докато световното търсене на ключовата суровина за стоманодобива ще се повиши с 60 млн. тона. Желязната руда се следи отблизо от финансовата общност, защото се разглежда като показател за промишлена дейност и строителство в Китай, който държи почти две трети от търговия по море в света. Стоката е от първостепенно значение за рентабилността на много големи минни компании, включително BHP и Rio, и водещи производители на стомана като ArcelorMittal и Baosteel. Тя е сред малкото стоки, които отчетоха увеличение на средните цени на годишна база през 2013 г. Въпреки това, бенчмарк цените за доставка в Китай намаляват с над 7% до 124.4 долара за тон тази година. (FT )
Източник: Други (19.02.2014)
 
Концесиятата на находището на медни руди "Асарел" беше удължена с 15 години Правителството удължи договора за концесията на медни руди от находище "Асарел" с 15 години, като прие предложението за това на концесионера "Асарел Медет". Договорът е сключен в края на 1998 г. "Условията по него се запазват, като за срока на продължението прогнозните инвестиции в обекта са 85 млн. лв.", съобщава правителствената пресслужба. Предвидените разходи за опазването на околната среда и рекултивацията на засегнатите земи са около 63 млн. лв., а очакваното годишно концесионно плащане е в размер на 3.6 млн. лв. Половината от тази сума ще бъде превеждана в бюджета на община Панагюрище, където се намира концесионната площ. На компанията е дадено правото и да проучва минни отпадъци в продължение на две години в площта "Източно насипище" край Панагюрище. Планираните инвестиции са за 240 хил. лв., а средствата за опазване на околната среда – 10 хил. лв. От няколко години компанията има желание да разшири промишлената си площ. Оценката за въздействие върху околната среда обаче беше обжалвана от Сдружение за дива природа "Балкани", политическа партия "Зелените" и от Константин Дичев. Част от обвиненията на еколозите са, че не са проведени консултации със засегнатата общественост, както и че не е направено надлежно обществено обсъждане на доклада за ОВОС с всички засегнатите общини. През лятото на миналата година екологичните организации спечелиха делото пред тричленен състав на Върховния административен съд, като сега тече обжалването пред петчленен състав. (Междувременно, докато се чака решението на съда, компанията излезе с ново инвестиционно предложение, като оттам не коментираха дали то припокрива старото, което заседна в съда, или е напълно различно.) Правителството даде още няколко разрешения за концесии на подземни богатства. Така "Еолит" получи концесия за добив на скално облицовачни материали от находище "Бунилото", намиращо се в землището на с. Храбрино, община Родопи. Компанията ще трябва да инвестира за 35-годишния срок на концесията 176 хил. лв., а постъпленията за бюджета ще са 972 хил. лв., като половината от тях ще бъдат за община Родопи. Бяха издадени и шест разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. Три от тях са за строителни материали и ще бъдат предоставени на "Златна Панега цимент", "Ягуар-02" и "Инертни материали – Ямбол". Първите две дружества ще проучват за срок от една година площите "Добревци" в община Ябланица и "Камъка" в община Ихтиман, а третото ще оперира в площта "Питово" в община Нова Загора за срок от шест месеца". "Болкан минералс дивелъпмънт", пък ще изследва площта "Иглика", разположена на територията на общините Болярово и Елхово, а в землището на с. Чинка, Крумовград, за две години "Гугаланови" ще проучва възможностите за добив на скално облицовъчни материали.
Източник: Капитал (20.02.2014)
 
Машиностроителното предприятие "Бесттехника ТМ - Радомир" на практика не работи вече осем месеца. Това се вижда от доклада за дейността, който е публикуван заедно с отчета на публичната компания за 2013 г. на сайта на борсата. На площадката на завода обаче производството продължава, само че се извършва от друга фирма и в значително намалени обеми. Макар че "Бесттехника" е успяла да запази известни позиции в завода - както непряко с малък дял в новата компания собственик, така и като продължава да държи контрола върху някои по-незначителни активи, новият голям играч остава неизвестен. Причината за това е обичайната - следите водят до офшорно дружество. "Пряка производствена дейност в дружеството не се извършва от средата на годината поради преминаване на основните производствени активи във владение на нов собственик", пише в доклада за дейността през 2013 г. Съобщението на компанията е както неочаквано, така и донякъде предвидимо. "Бесттехника" е един от дългогодишните производители на оборудване за металургията, енергетиката, въгледобива, циментовата индустрия и пристанищата. Кризата обаче сви дейност и това доведе до трудности с обслужването на задълженията. Така в края на 2011 г. основният й тогава кредитор - Обединена българска банка, продаде вземанията си за 4.6 млн. евро (около 9 млн. лв.) на "Еврометал". Според отчета за 2013 г. дълговете на машиностроителното дружество към цедента вече са почти 12.8 млн. лв. Самото дружество "Еврометал" е специализирано в търговията с метали и скрап. Мажоритарен собственик е регистрираното в Белиз Transmetal Group, но неофициално фирмата се свързва с небезизвестния Людмил Стойков, който е управител и миноритарен съдружник. Стойков е известен като бивш собственик на "Стомана" и курорта Дюни, но най-вече като един от първите обвинени (и впоследствие оправдани) за източване на пари по програма САПАРД. Продажбата на активите на "Бесттехника" засяга двата основни производствени корпуса (номера 7 и 12) и 192 броя машини и съоръжения. Отделно от това още през 2012 г. "Еврометал" продаде други 23 машини. Купувач на последната порция активи е "Бултравел лизинг ко", която се занимава с отдаване под наем на автомобили. Компанията се управлява от Валентин Василев, а основен акционер в нея е регистрираното на Сейшелите Eastwest Business Association. В момента производството в Радомир се осъществява от прясно регистрираното "Булмашинъри ентерпрайсис", на което са прехвърлени съществуващите договори на "Бесттехника". Същата фирма в момента поема и повечето от новите договори, които "Бесттехника" успява да подпише. Последната пък получава комисиона от около 10%. Купувачът и ползвателят на активите в Радомир са свързани непряко чрез Валентин Василев, който е едноличен собственик на единия от съдружниците в "Булмашинъри" - "Бултравел лизинг". Другият съдружник е регистрираната през октомври миналата година фирма "Ханора". Тук е и връзката между новия и стария собственик. В "Ханора" 100% от капитала се държат от Ребека Максимова Клейтман-Балсамаджиева. Името директно препраща към Максим Клейтман - мажоритарния собственик (62%) на "Бесттехника и ко", което от своя страна държи 79% от капитала на "Бесттехника ТМ - Радомир". Тази връзка индиректно осигурява малък дял от собствеността на активите. Кой е големият купувач обаче не е ясно. Според запознати много вероятно е зад сделката да стои самият Людмил Стойков, но дори да е така, той със сигурност не би застанал с името си, тъй като в момента дяловете му във всички дружества са запорирани от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Самият Стойков не беше открит на мобилния телефон. На минимални обороти След като "Бесттехника" остава без основните си активи, приходите й от продажби на продукция през 2013 г. са намалели с 23% до 3 млн. лв., показва отчетът. Това обаче може да се приеме като доста добър резултат, тъй като е постигнат само за шест месеца работа. За сравнение, за цялата 2012 г. продажбите са били 3.9 млн. лв. Основната причина за това са приходите, които компанията очакваше да получи за изпълнените през 2012 г. поръчки. Компанията приключва годината с шест пъти по-голяма загуба, отколкото през 2012 г. - общи 60.6 млн. лв. През тази година "Бесттехника" очаква да работи на минимални обороти. Компанията все още разполага с някакви активи, макар и неключови. Предвиждат се приходи от договорите, които тя осигурява на новия оператор "Булмашинъри", както и на други подизпълнители. Постъпления се очакват и от предоставянето за ползване на съоръжения и оборудване в продадените корпуси, които са останали собственост на "Бесттехника". Към края на годината в компанията са работели едва 41 души, докато в началото на годината броят им е бил 260. Дори и със заетите в "Булмашинъри" 61 души (по данни на НОИ към ноември 2013 г.), производството в Радомир явно е на минимум. Съдебен изпълнител продава още една сграда Частен съдебен изпълнител обяви за продан друг актив на "Бесттехника". Става дума за т.нар. Корпус 20, който представлява магазин със склад. Търгът се организира по искане на "Бестимекс" и е с начална цена 1.780 млн. лв. Мажоритарен собственик на фирмата с 51% е Максим Клейтман. Продажбата вероятно е свързана с посочения в отчета на "Бестимекс" за 2012 г. предварителен договор за покупка на склад на територията на Радомир, за който са направени 1.208 млн. лв. разходи. Юридически продажбата е трябвало да бъде оформена до края на 2013 г.
Източник: Капитал (20.02.2014)
 
Гърция ще намали разходите за индустриална електроенергия като противодействие на кредиторите Гърция ще намали разходите за електроенергия, за да спаси две затруднени стоманодобивни предприятия, пренебрегвайки възраженията от международните кредитори , че това може да доведе до дупка във финансите на Атина. Това е още едно доказателство, че страната приема по-настоятелна позиция по отношение на кредиторите си, тъй като се опитва да смекчи въздействието на спасителния пакет за строги икономии върху свитата си икономика и да смекчи рекордната безработица. Halyvourgiki и Hellenic Halyvourgia, две от най-големите производители на стомана в Гърция, заявиха миналата седмица, че ще освободят или спрат от работа около 320 работници в предприятията си в Атина, защото не са конкурентоспособни поради високите разходи за електричество. Министърът за развитие на Гърция Костис Хадзидакис заяви, че правителството ще пренебрегне възраженията на т.нар. тройка международни кредитори и ще въведе гъвкави цени на електроенергията, за да се намалят разходите на фирмите. Хадзидакис заяви, че Атина ще прокара т.нар „прекъсващи споразумения“, при които големите потребители на енергия могат за кратко да извадяр своите фабрики от мрежата и да получат компенсации от държавния мрежов оператор в Гърция. (Reuters)
Източник: Reuters (20.02.2014)
 
Инвестициите ни обърнаха посоката на развитие на рудодобива Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" и на надзорния съвет на КЦМ АД Как оценявате изминалата година за рудодобива в "КЦМ 2000"? - За нас като водеща фирма в производството на олово, цинк и благородни метали състоянието на българския рудодобив е от изключително значение. След голямата промяна на собствеността на рудодобива за олово и цинк в България през 2012 г., когато заедно с "Минстрой" поехме контролния пакет върху българските мини, започнахме ускорено да инвестираме в отрасъла. Целта ни е да достигнем равнище на добив на полезни изкопаеми от най-добрите години след 1989 г. - като количество и много по-високо като ефективност и като качество. От 2012 г. до днес инвестирахме между 25 и 30 млн. лв. С част от парите покрихме някои стари задължения на придобитите рудодобивни компании, останалите насочихме към производството. Обновихме доста машини в обогатителния цикъл, ускорихме минните проходки до по-богати рудни тела. Всичко това стана за много кратко време и даде резултат пряко за предприятията ни в Мадан и в Лъки. Освен това се отрази върху сигурността на доставките на суровина за производството на метали. Общо през 2013 г. в България сме добили 654 хил. т руда, което е с 12% повече от предходната. Много по-добри са резултатите от преработката на руда до концентрат - имаме 21% повече оловен концентрат и 20% повече цинков концентрат. Как подредихте инвестиционните приоритети на компанията? - Отначало смятахме да дадем приоритет на инвестициите в рудник "Върба - Батанци", където рудодобивът беше спрял. По-ефективно и по-рентабилно се оказа да ускорим инвестициите в действащите рудници. И все пак през февруари добихме първата руда от "Върба - Батанци" след възстановяване на производството. Инвестициите ни доведоха до обръщане посоката на развитие на рудодобива в България - 15-20 години той вървеше само надолу, сега постигаме подем и ускорение в добива. С една дума - обърнахме тренда в посока нагоре. Увеличихме добива с 12% през миналата година. Възможен ли е единен технически подход във всички рудници на компанията? В Лъки например са отишли много напред в промяна на технологията на добива на руда, а в другите рудници как е? - Да, ние разработихме същия спираловиден подход за достигане на рудата и във "Върба - Батанци" и вкарване на минна техника с подходящи габарити за работа под земята. Концепция на извличане на рудата в Родопите, която е от 50-те години, не издържа на съвременните пазарни условия. До 2016 г. новата технология и новата техника за рудодобив ще бъдат стандарт във всички наши рудници. За известно време и според обстоятелствата ще съчетаваме двете технологии, но посоката ни е ясна. Ако правехме рудник "на зелено", тогава подходът ни щеше да е друг, още отначало ще вкарваме новата техника. Но сега търсим технически ефективно и икономически целесъобразно решение за вече действащи рудници. Какви инвестиции планирате в обогатяване на добитата руда? - Около 25-30% от инвестициите, направени от 2012 г. досега, са точно в тази насока. Ние в момента говорим, че при оптимално развитие на нашите мини в "Горубсо - Мадан" ще постигаме минимум 0.5-0.6 млн. тона руда за преработка и обогатяване. А обогатителните ни съоръжения са разработени да поемат 1.5 до 3 млн. т руда. Това означава, че хабим много енергия, без да използваме ефективно съоръженията. Затова работим в насока на енергийна ефективност. Втората насока на разработките ни е да намерим най-добрите технологични параметри за обогатяване. Сегашният начин на работа вече е на възраст около 30-40 години и преценихме, че той вече не е най-подходящият. Има по-съвременни реагенти за извличане на метала от рудата, има по-съвременни начини на нейното смилане. Разработваме в тази насока собствена програма, като сме осигурили консултацията на руски специалисти от Санкт Петербург. До края на 2014 г. от тях ще получим разписани нови технологични регламенти за обогатяване на нашите руди. В състояние ли сте да ги извличате ефективно и от по-редките елементи от рудата? - Като членове на ЕС ние сме наясно, че Европа се задъхва от недостига на няколко метала, които са критични за нейната индустрия и за високите технологии. От тези критични материали - общо 14, в България се намират 10. Друг е въпросът доколко ги извличаме, но ги имаме. КЦМ например е европейски лидер в производството на телур и ако световният лидер Китай произвежда 70 тона, ние произвеждаме 6 тона. Към критичните материали, които се намират в България, ще добавя антимон, индий, волфрам, селен, бисмут, германий. Тези елементи ги има както в българските руди, така и в рудните концентрати. Ние сериозно сме се заели с проучване и производство на тези елементи. Някои може да ги започнем от рудодобив, други - като остатък от оловното и цинковото производство - да ги доведем до краен продукт. Разработили сме фирмена програма, която за телура се оказа изключително успешна. Имаме сериозен напредък в разработките за антимон и смятаме да го докараме до краен продукт - антимонова сол или метал, в зависимост от търсенето на пазара. Концентрациите на индий и германий в нашите руди са много ниски, но в света има практика на добив на двата метала именно от такива руди. Така че другото важно направление в "КЦМ груп" е да отделяме и произвеждаме редки метали от нашите руди или от самостоятелни находища за тези критични материали. Вече имахме срещи с комисари от Европейската комисия, които ни подканят и подкрепят да участваме в съответните европейски програми за критичните материали на стойност 70 млн. евро. Нашата инвестиционна преценка е, че ако започнем от рудодобив - това ще ни струва над 50 млн. евро. Ако говорим само за попътно извличане от полупродукти или от скраб, тогава инвестициите ще бъдат от порядъка на 10-15 млн. евро. Повече видове метали означава повече или по-малко рискове за КЦМ? - Що се отнася до рисковете - ще ви дам пример с партньорска компания, която е много по-голяма от нас. Когато настъпи кризата през 2008 г., нашите партньори изкараха на пазара 100 тона германиев окис. По цена той се равняваше на няколко десетки хиляди тона цинк. Германиевият окис беше техният стратегически резерв, с който поеха първия удар на кризата. Влагането на десетки милиони евро в технологии за производство на критични метали ще доведе ли до разкриване на нови работни места? - Връзката между тези инвестиции и създаването на нови работни места е сравнително слаба, защото става дума за високи технологии. Ние се намираме в ситуация на генерална реконструкция на класическите производства, които увеличават производителността и освобождават хора. Нашата вътрешнофирмена политика е пенсиониране на хората, които са приключили с трудовата си кариера, без да назначаваме на тяхно място нови. И освен това да преквалифицираме други за новите технологии. Ще ни трябват и хора, които да се занимават с отстраняване на опразнените сгради на старите заводи за олово и за цинк и с разчистване на терена около тях. В крайна сметка цел на всяка инвестиция е повече продукция с по-малко хора. Как очаквате да се движат цените на оловото и цинка през 2014 г.? - Разчитаме, че няма да има съществени различия от цените през 2013 г. Засега не се виждат някакви промени на пазара на металите, които да доведат до рязък скок или срив в консумацията. Основните потребители остават Китай, Индия и най-общо страните от Изтока. За нас това означава, че ние по-спокойно ще задоволяваме потребностите на нашия европейски регион, източните пазари са ни твърде далече. Прогнозите ни за колебания в цените са за максимално отклонение от 100-200 долара на тон цветен метал. Ще прогнозирате ли развитието на рудодобива в България? - Да и то с голяма сигурност, защото рудодобивът в България е свързан с нашата компания, а ние сме наясно какво искаме да постигнем. Добивът на полиметални руди в България ще се увеличава с добри темпове в следващите 10-15 години, тъй като ние предлагаме сигурен пазар. Същественото е, че трябва да се сменят концепциите за изземане и обработване на рудата, за да бъде рудодобивът конкурентен. И ние инвестираме точно в това. От социална гледна точка тези инвестиции носят сигурност в района на Родопите и правят привлекателна миньорската професия.
Източник: Капитал (21.02.2014)
 
Възможно ли е възраждането на "Кремиковци"? В края на 2013 година „Атака“ внесе в парламента няколко предложения с искания Народното събрание да задължи правителството да възстанови работата на металургичния завод „Кремиковци“, рестарт на проекта „Белене“, както и да национализира електроразпределителните дружества. Предложенията на партията за "Белене " и "Кремиковци" все още не са разгледани в парламентарните комисии. Възможно ли е обаче да заработи металургичен завод, спрян през 2008 година? Всъщност подобни индикации вече има – „Крис Мит“, която получи разрешение да закупи „Елтрейд Къмпани“, „Надин Металс“ и „Валпет Консулт“, собственици на активи на "Кремиковци", заяви пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че планира възстановяването на работата в запазените части в завода. Предмет на търговска тайна обаче е кои точно. Държавата може да помогне много без да отпуска никаква финансова помощ за възстановяването на работата в съхранените части на металургичния комбинат „Кремиковци“, коментира пред Investor.bg председателят на синдикалната федерация „Металици“ към КНСБ Васил Яначков. Подкрепата се изразява в това да не бъдат създавани проблеми при издаването на комплексното разрешително за подновяване на работата на завода. „Не става въпрос да си затвори очите за нарушения, но да не рекетира и да издаде бързо необходимите разрешителни на инвеститорите. Ако има забележки, те бързо да се съобщават и да се решават“, заяви още той. С инвестиции от около 100 млн. лева за 4-5 месеца може да бъде възстановено горещото валцуване в завода, постепенно и стоманодобивното производство, като се закупи нова доменна пещ, поставят се очистни съоръжения и после да се възстанови и непрекъснатата разливка, която е в добро състояние. „На практика това е нов завод, който не е амортизиран“, обясни Яначков и уточни, че тези производства не са екологично опасни за София. Планираме развитието на автомобилостроенето в България, защо да не бъдат използвани суровини, произведени от „Кремиковци“, попита риторично той. Според него има инвеститорски интерес към възстановяването на завода, но не уточни конкретни имена на компании. По време на парламентарния контрол в началото на декември премиерът Пламен Орешарски пък беше категоричен, че държавата ще подкрепи инвеститорски интерес към завода. Представители на „Атака“ са се срещали с федерацията и тяхното предложение всъщност е свързано с възстановяване на новия завод за непрекъсната разливка. Той обаче не може да работи самостоятелно, тъй като е нужна течна стомана. „Всички суровини можем да внесем, но не и течна стомана“, коментира още Яначков. Председателят на синдикалната федерация „Металици“ коментира, че е било грешка ликвидацията на завода. Трябваше да бъде изпълнен оздравителния план, предложен от синдика на комбината, убеден е Яначков. Предложението е предвиждало капитализация на дълговете, така компанията е щяла да се превърне в мултинационална и без дългове. Задълженията са щели да бъдат преобразувани в акции, които да са собственост на световните металургични гиганти. Днес „Кремиковци“ щеше да бъде модерен стоманодобивен комбинат, с изградени очистващи инсталации, обясни още Яначков. Той припомни, че комбинатът е бил един от най-големите данъкоплатци, вносители в осигурителната система и клиент на БДЖ. Компанията е потребявала и големи количества енергия, заявявала товари на пристанищата. „Цялата изградена инфраструктура е съобразена с нуждите на „Кремиковци“, с представителите на индустрията като цяло, защото индустрията е тази, която носи парите в държавата“, заяви още Яначков.
Източник: Инвестор.БГ (21.02.2014)
 
САЩ отхвърли жалба за субсидията върху вноса на турски стоманени арматури Министерството на търговията на САЩ отхвърли част от жалбата за внос на стоманобетонни арматурни пръти от Турция, но все още обмисля дали те са били продадени на необосновано ниски цени. Министерството заяви, че прътите, които се използват за укрепване на бетонни и стоманобетонни конструкции, не са били произведени с помощта на субсидии, които несправедливо облагодетелстват чуждестранни компании. Отделно решение се очаква през април дали те са били продадени в Съединените щати на по-ниски от пазарните цени, след оплакване от страна на компании като Nucor Corporation, Gerdau Ameristeel US, Commercial Metals Company, Cascade Steel Rolling Mills и Byer Steel Group. Много от членовете на Комисията за международна търговия на САЩ гласуваха през ноември, че са налице "основателни признаци", че американските производители са пострадали при вноса от Турция и Мексико. През 2013 г. вносът на стоманобетонни арматурни пръти от Турция беше оценен на около 381.3 млн. долара, съобщи Министерството на търговията. (Reuters)
Източник: Reuters (21.02.2014)
 
Стоманодобивните предприятия в ЕС се борят с ниския марж на печалбата EPS International Limited отбеляза известна ценова стабилност на европейския пазар за плоски продукти през последния месец. Стоманопроизводителите продължават да настояват за по-високи цени, като предлагат между 30 и 40 EUR на тон, за да се повишат ниските им маржове на печалба. Въпреки това, реалността е малко по-различна. Купувачите вярват, че целевите стойности са нереалистични, като се има предвид сегашното състояние на търсенето на крайните потребители. Следователно, те продължават да се опитват да се противопоставят на стремежите на производителите. Цените на някои тримесечни договори вече се прехвърлят от първото към второто тримесечие. С изключение на малко повишение в дейност през януари, когато компаниите сключваха сделки за февруари и март, немското търсене остава непроменено. Потреблението през втората половина на 2014 г. се очаква да бъде по-добро. Въпреки съобщенията на производителите за увеличения, френските базисни числа са до голяма степен стабилни през последния месец. Периодите за доставки остават къси, около три седмици максимум за ново производство. Има ограничено проникване на вноса от трети страни. (Balkans.com)
Източник: Други (24.02.2014)
 
Наша фирма ще търси литий в България Българската фирма „БН консулт инженеринг“ ще търси находища на литий в Западна България. Това съобщи за „Преса“ управителят на дружеството Никола Вардев. Съществуват белези, че може да имаме залежи на този рядък метал. В момента минни компании правят проучвания на юг от Белград в Сърбия. Смятаме, че такива находища може да има и на територията на България, тъй като съществуват геоложки белези. Сега се правят първоначални анализи и ако се установи, че определен район представлява интерес, ще подадем документи в Министерството на икономиката и енергетиката, каза Вардев. Литият е най-лекият метал, два пъти по-лек от водата. Намира се в минералите лепидолит (вид слюда), жадарит и сподумен. Другата му особеност е, че може да се реже с нож. С развитието на електромобилите търсенето му ще нарасне с около 25%, тъй като се използва за техните батерии. Официалните геоложки проучвания обаче показват, че залежите в световен мащаб не са големи. Твърди се, че в разработваните находища и проучваните полета има около 58 млн. т литий. В същото време за 30 kWh батерия на един автомобил са нужни 42 кг. Има широко приложение и в компютрите, сателитите, телекомуникациите, затова се търсят нови находища. Най-големи залежи от ценния метал има в Чили и Аржентина, където се намират 80% от световните доказани резерви. Цената на метала с чистота 99,9% е от 60 до 100 долара за килограм. „БН консулт инженеринг“ е напреднала и с проучванията за друг ценен минерал - глауконит. Наскоро тя обяви, че край врачанските села Мало Пещене и Голямо Пещене е открила находище.
Източник: Преса (25.02.2014)
 
Леярната "Прогрес" ще работи с нови пещи Леярната за чугун "Прогрес" в Стара Загора скоро ще работи с нови пещи за топене, в които са инвестирани 1.5 млн. евро. Това каза изпълнителният директор на компанията инж. Славин Янакиев. Началото на проекта е поставено още през 2012 г., а до края на март новите пещи трябва да бъдат пуснати в експлоатация. Финансирането на инвестицията е с помощта на европейската оперативна програма "Конкурентоспособност", като по нея са осигурени половината от парите. Останалите са от собствени средства на предприятието. Отделно "Прогрес" е вложила още около 1 млн. евро, отново собствени средства, в машини и оборудване. Прогнозите са всички направени инвестиции да намалят разходите за електроенергия с около 20% за единица продукт, обясни Янакиев. Той коментира, че липсата на предвидимост за стойността на електроенергията прави невъзможно дългосрочното планиране на разходите. "Не знам какво ще се случи с тока след няколко месеца. Не е толкова проблем цената, проблем е неизвестността", каза Янакиев. Електроенергията е единствената "суровина", използвана за производството на чугуновите отливки в "Прогрес". Металите, от които се правят заготовките, се внасят от Украйна и Русия, а клиентите на компанията са от Европа, Азия, Африка, Северна Америка. Сред най-големите са компании от Германия и Италия. През миналата година леярната е увеличила и персонала си с 15% (80 души) благодарение на повече поръчки и в момента там работят 450 души.
Източник: Капитал (25.02.2014)
 
Буреносни облаци за доставките на желязна руда по море Буреносни облаци се задават на хоризонта за производителите на желязна руда, след като свръхкапацитетът и малкото пари най-накрая удариха стоманодобивните заводи в Китай. На страната сега се пада почти половината от световното производство на стомана. Нуждата на предприятията за желязна руда, ключова съставка за производството на стомана, определя силата на австралийския долар, разходите за презокеански транспорт и на рентабилността на добива в далечните джунгли на Южна Америка. Всеки намек, че китайският бум на стоманата е достигнал своя връх изпраща цените на желязната руда надолу. Ликвидните проблеми са започнали да се отразяват на китайските предприятия, след години на главоломна експанзия. Някои частни заводи в Тангшан, където се случва около една четвърт от стоманодобива в Китай, са празни и тихи, след като собствениците останаха без средства за заплати. Су Жонгбо, ръководител на Beijing Metal Consulting Ltd, е преценил да затвори мощностите си с капацитет 40 – 50 млн. тона дълги стоманени продукти, защото производствените разходи надвишават цените с 16 долара за тон. Перспективата за по-бавен растеж на китайската стоманена на фона на пристигането на нови доставки от мините в Австралия вече натежава на цените. (FT )
Източник: Други (26.02.2014)
 
Метални заготовки изместват скрапа като суровина След ниските цени на металния скрап през последните три седмици ,цените и на металните заготовки се сринаха надолу . Някои скорошни сделки на арматура от страна на ОАЕ и турските заводи макар и при ниски нива показват увеличаване на интереса към закупуване ,но не и на самата цена. Нивата на скрапа са достигнали дъното USD 345-350 за ниво тон ,докато заготовките от Черно море вече вървят към най-ниската си стойност от 485 USD -490 USD на тон. Безспорно купувачите в ОАЕ са били в състояние да постигнат ниски нива за арматурата поради ниските нива на скрапа. В резултат на това е и последната сделка на USD 565 за тон CFR, с 5 USD на тон по-ниско ниво от последните цени. Турските заводи имат добро решение за следващите си поръчки в лицето на металните заготовки от Украйна ,за които са сключили сделка на USD 485-490 за тон FOB Черно, като по този начин, намаляват и времето за изпълнение на поръчките и спестяват още от производствените разходи за преработването на металния скрап до заготовка или краен продукт . В следващите дни се очакват и по-добри нива на закупуване на метални заготовки поради ниските нива на цените и подобряване на строителната активност през лятото. (Steel Guru)
Източник: Други (27.02.2014)
 
Стоманодобивът е под стрес, защото автомобилопроизводителите минават на алуминий В продължение на почти един век фабриката на Ford, River Rouge, и съседният стоманодобивен завод работят в тясна хармония, за да произвеждат някои от най-популярните автомобили в Америка, от Model A да пикап F -150. Но откакто Ford обяви миналия месец, че ще направи шасито на своя нов F -150 предимно от алуминий, стоманодобивното предприятие, което се откъсна от Ford през 1989 г., е изправено пред обезпокоителната перспектива дългогодишният му партньор да се отдалечи. Преминаването към алуминий повдигна опасения сред производителите на стомана, които водят все по- трудна битка просто да поддържа бизнеса си. Сега те се опитват да отговорят като правят по-лека и по-силна стомана в опит да задържат един от най-важните си клиенти, автопроизводителите. "Традиционният възглед беше стомана или нищо друго", заяви Сайкат Дей, главен изпълнителен директор на Severstal North America, дъщерно дружество на руската Severstal Group, която сега притежава завода Rouge в САЩ. (New York Times)
Източник: Други (28.02.2014)
 
voestalpine продължава експанзията си с нов завод в Южна Африка voestalpine продължава своята стратегия за интернационализация и отваря ново предприятие към своя Metal Forming Division в Ийст Лондон, Южна Африка. Заводът за висококачествени автомобилни компоненти е най-новата стъпка в цялостната стратегия на групата за глобализация в автомобилния сектор. voestalpine в момента инвестира значително повече от 100 милиона евро в съоръженията си в Южна Африка, както и допълнителни мощности в Китай, САЩ, Румъния и Германия. Групата също така наскоро определи рекорден бюджет от 140 млн. евро за изследвания с цел допълнително разширяване на световното си технологично лидерство. Новото предприятие voestalpine Stamptec South Africa отбелязва откриването на друг международен обект на Metal Forming Division, разположен в близост до производствени обекти на известни автомобилни производители. В началото 30 служители ще генерират около 10 млн. евро приходите всяка година. Продуктовото портфолио на компанията включва изключителни бели части, като пресовано-закалени напречни елементи и алуминиеви компоненти за врати на превозните средства. (Steel Guru)
Източник: Други (05.03.2014)
 
Алиосман Имамов: Идеята за възстановяване на "Кремиковци" е част от голямата идея за реиндустриализация Възстановяването на дейността на завода за непрекъснато леене на стомана към "Кремиковци" би довело до положителен ефект върху икономиката, но той вече не е част от имуществото на "Кремиковци" АД, а е собственост на частно търговско дружество. Идеята е част от голямата идея за реиндустриализация на България. Това каза зам.-председателят на парламента Алиосман Имамов, на обсъждане на Проект за решение и възстановяване на дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана на МК Кремиковци, предложен от ПГ на „Атака”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Дружеството е обявено в несъстоятелност от 31 май 2010 година от Софийски градски съд. „На 12 април 2011 е продадена основната обособена част, предзаводска и производствени площадки, заедно с активите, намиращи се на територията. Заводът за непрекъснато леене на стомана е част от обособената част и е продадена на частно лице”, обясни още Имамов. Няма никакво съмнение, че няколкото сделки от приватизацията на "Кремиковци" са нанесли изключителни загуби, каза народният представител от Коалиция за България Румен Гечев. „Когато беше направена сделката с Кремиковци в уговорката имаше че купувачът трябва да покрие дългове около 500 млн. лв. В следващите сделки нямаше такива уговорки. Не може да задължаваме правителството да възстанови производство на частна собственост. Не може да задължаваме изпълнителната власт да прави инвестиции при положение, че несе знае каква ще бъде инвестиционната възвращаемост”, заяви Гечев
Източник: Агенция Фокус (06.03.2014)
 
Регионален бизнес: Да залагаш на "Прогрес" Не трябва да се залага на евтина работна ръка, а на квалификация и инвестиции. Това казва изпълнителният директор на леярната за чугунени отливки "Прогрес" Славин Янакиев. Компанията, която управлява, е част от "Загора холдинг", една от най-големите машиностроителни групи в регион Стара Загора, а и в България. Да се говори за квалификация и инвестиции от гледна точка на много политици и теоретици икономисти изглежда неоправдано в години на криза – нали Китай прави икономически ръст точно с евтината си работна ръка? "Прогрес" обаче, подобно на "ЗММ-Сливен" и на други индустриални компании в България, са разбрали, че могат да бъдат незаменими за клиентите си точно там, където други икономики не успяват – с възможността да правят и малки поръчки в кратки срокове. В момента леярната има клиенти в Европа, Азия, Африка, Северна Америка, а най-много са тези от Германия и Италия. Развитието на компанията е от историите, които показват, че и след приватизацията някогашни държавни предприятия може не само да се развиват, а и да увеличават броя на работните места. От 20 години има много коментари как преминаването на социалистическите заводи в частни ръце е довело до свиване на щатове и наистина не са толкова много приватизираните компании, в които се е случило обратното. "Прогрес" в момента е работно място за 450 души, а преди раздържавяването й през 1996 г. те са били около 350. За няколко години голяма част от работата много се е променила с пускането на нови машини, а скоро трябва да заработят и изцяло нови пещи за топенето на чугун, в които са инвестирани 1.5 млн. евро. Леярната работи със сив и сферографитен чугун – последният е комбинация от метал и малки топчета графит в него, които го правят по-устойчив. Световната икономическа криза се е отразила, но от компанията са успели да намерят и друга свободна пазарна ниша освен отливките – производството на декоративни елементи за градския екстериор. Сега и двете направления се развиват, а в много европейски градове вече може да се видят стълбове за улични лампи, пейки и други метални елементи от старозагорската леярна. Янакиев разказва, че ако една компания иска да е конкурентна, трябва да инвестираш и да заделяш много средства за заплати и квалификация на персонала. Всъщност малко от труда в предприятието е такъв, който може да се извършва от хора без никаква квалификация – няколко души почистват готовите отливки и горе-долу това е единственото, което може да се прави, ако нямаш представа от обработка на метали. "Ако си мислиш, че ниската заплата е фактор, който ще те направи конкурентен – в Италия или Германия например за единица продукт употребяват по-малко труд", коментира Янакиев. Той разказва, че влизането на България в ЕС не е променило особено пазарите на компанията и намирането на повече нови клиенти. Според него в момента производителите на сходни продукти в Източна Азия не са много атрактивни, защото за поръчки при тях трябва да имаш много дългосрочни планове и да си позволиш да чакаш пристигането им след 3-4 месеца. "Това ни изкарва на преден план и дори се радваме на това нестабилно положение, защото гъвкавите успяват", казва Янакиев. Дългосрочните планове за много български компании обаче са невъзможни по ред причини – една от основните е нестабилността в цената на електрическата енергия. "Не знам какво ще се случи с тока след няколко месеца. Не е толкова проблем цената, проблем е неизвестността", каза Янакиев. Поне за миналата година неизвестността не е попречила на финансовите резултати – по предварителни данни приходите от продажби са се увеличили с близо 20%, до 23.5 млн. лв., а печалбата е 750 хил. лв., почти на нивото от 2012 г.
Източник: Капитал (06.03.2014)
 
Корейските производители на стомана ще намалят цените на стоманените плоскости за автомобили Водещи стоманопроизводители в Южна Корея POSCO и Hyundai Steel Co. ще намалят цените на своите стоманени плоскости за автомобили от следващия месец, ход който може да удари представянето им през тази година. "В съответствие с искане от нашата компания-майка Hyundai Motor, решихме да намалим цените на стоманените плоскости с 80 хил. вона (74.77 долара) на тон през март и април, и с 90 хил. вона за тон от май до юли," заявиха от Hyundai Steel. Цената за август и след това ще се реши след преговори с Hyundai Motor Co. Според информацията Hyundai Motor е поискала от своя филиал да намали цените от миналата седмица, с цел да се намалят производствените разходи за автомобилите. Този ход от Hyundai накара най-големият производител на стомана в страната POSCO да започне преговори с производителите на автомобили, включително Hyundai Motor, за да свали също цените. Поевтиняването вероятно ще се отрази негативно върху приходите на черната металургия тази година, задълбочавайки техните проблеми, тъй когато стоманодобивът като цяло е в разгара на продължителен спад, смятат пазарни наблюдатели. (Yonhap)
Източник: Други (06.03.2014)
 
"Ресурс 1" предложи нов проект за добив на волфрамова руда Дружеството "Ресурс 1", което още през 2009 г. получи концесия за добив на волфрамови руди край Велинград, е представило ново инвестиционно предложение, с което отпада нуждата от преработка на суровината на място и изграждането на хвостохранилище, а площта на съоръжението се намалява значително. Това бяха основните възражения по време на проведените консултации в общината. Успоредно с това компанията предвижда и модернизация на самия рудодобив, което ще стане в сътрудничество с една от водещите фирми в добива и преработката на волфрамови руди - австрийската Wolfram. Очаква се Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пазарджик, да прецени дали е необходимо изготвянето на ОВОС за проекта. Първоначалната идея на компанията беше да изгради целия добивен и преработвателен комплекс в района на концесията. Находището "Грънчарица център" е с площ от 3 кв. км (приблизително 3000 дка) и се намира на около 18 км южно от Велинград в землището на село Кръстава. Общата концесионна площ е по-голяма (5600 дка), тъй като включва и места за преработка, отпадъци и т.н. Именно прекалено развитата наземна структура на площадката, както и предвижданите флотационна фабрика, хвостохранилище (над 550 дка) и депо за пиритен отпадък (над 30 дка), бяха посрещнати с критики от общината. Местните власти дори отказаха на дружеството право на ползване на общинска земя, където трябваше да се проведат допълнителни сондажи от одиторска фирма, за да може концесионерът да получи кредит за проекта. Новото инвестиционно предложение предвижда на площадката добитата руда само да се сепарира и след това да се транспортира за флотация в действащата обогатителна фабрика на "Майнинг инвест" край село Елшица на базата на сключен договор. Полученият там концентрат ще се доработва до търговски продукт (волфрамов триоксид) в КЦМ - Пловдив. Пиритният концентрат също се предвижда да се преработва в оловното производство на КЦМ. Така на площадката край село Кръстава ще отпадне изграждането на инсталация за преработка до концентрат и съответно няма да има нужда от хвостохранилище и депо за пиритния концентрат, както и други, свързани с флотацията съоръжения. Начинът за добив на руда, който ще става под земята, също е променен. "Ресурс 1" ще използва най-добрите практики и опита на компанията Wolfram. Тя е оператор на рудника Mitersill, който се намира в непосредствена близост да националния резерват Hohe Tauern в Австрия. Подготовката на рудата (трошене и сепариране) също ще става под земята, след което тя ще се транспортира до повърхността с конвейерен транспортьор. Планираният производствен капацитет е 285 600 тона сепарирана руда годишно. Така на повърхността ще останат за изграждане съоръжения като пречиствателни станции за питейни, руднични и битово-фекални води, депа за нерудна скална маса и почва, административна сграда и т.н. Компанията предлага да изгради два въздушни електропровода, с които да си осигури електрозахранването на обекта. Според концесионния договор, който е със срок 35 години, компанията се задължава да инвестира най-малко 71.6 млн. лв. през първите седем години. Още преди две години изпълнителният директор на "Ресурс 1" Георги Налджиев каза, че тази оценка е правена през 2009 г. и най-вероятно ще бъде ревизирана нагоре. Според новото инвестиционно предложение общата стойност на инвестициите в рудника ще бъде над 150 млн. лв. Съгласно Закона за подземните богатства дължимото от компанията концесионно възнаграждение се определя от стойността на добитата руда, а 50% от него се превежда на местната община (в случая Велинград). Строителството на рудника ще отнеме три години и в него ще бъдат ангажирани над 300 души, показва инвестиционното предложение. Експлоатацията е разчетена за 30 години, а заетите ще бъдат над 200 души. След приключване на добива се предвиждат две години за закриване и рекултивация. Волфрамът се използва в електроламповата промишленост, електрониката, за обработка на стомана и др. Основният производител е Китай, който през последните години значително ограничи износа. Заради несигурната политика на Пекин на пазара периодично се появяват притеснения за недостиг на метала.
Източник: Капитал (07.03.2014)
 
TATA Motors преговаря с китайския авто гигант Chery Automobile TATA Motors и китайският автомобилен производител Chery Automobile водят разговори относно евентуални връзки между двете компании, които могат да включват споделяне на платформи за превозни средства, получаване на достъп до пазара в Китай за TATA Motors и дори помощ за Chery да навлезе в Индия. Преговорите с Chery продъллжават през последните няколко години. Когато индийския автомобилен производител е работил върху своята стратегия 2020 преди 12 - 18 месеца, е разгледал опцията за купуване на някои от платформите на Chery. Chery преговаря за продажбата на платформите на своита QQ, А1 и М1 микро седани и компактния автомобил A3 на Tata Motors за да набере капитал и да облекчи дълговете си. Човек близък до TATA Motors заяви, че "Води се един много широк кръг от разговори в момента, с нищо конкретно все още." Chery не отговори веднага, "Екипи са били на посещение, но още няма посока и ползите от синергия са минимални." (Economic Times)
Източник: Други (07.03.2014)
 
Общинският съвет в Крумовград спря проект за добив на злато Общинският съвет в Крумовград за пореден път възпрепятства спорния проектза добив на злато от района на Ада тепе. Съветниците от ДПС се обявиха против издаването на подробен устройствен и парцеларен план за обекти в бъдещия златоносен участък. Плановете са необходими, за да може концесионерът на находището да започне строителството на съоръжения на открития рудник и обогатителната фабрика. Това е поредното отрицателно решение на Общинския съвет по този казус, припомня БНР. Според юристи, то нарушава Закона за устройство на територията и може да бъде отменено от областния управител на Кърджали. Преди дни, Върховният административен съд окончателно потвърди министерско решение от 2011 г., одобряващо проекта на "Дънди прешъс метълс". През последните няколко години инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на канадската "Дънди прешъс метълс", беше обжалвано няколко пъти от екологични организации.
Източник: econ.bg (10.03.2014)
 
Бизнес и синдикати скочиха срещу поскъпването на индустриалния ток Най-големите индустриални предприятия у нас се подготвят да сезират Европейската комисия и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради поскъпването на тока за бизнеса. Това се казва в съвместно писмо на Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската минно-геоложка камара и Българската камара на химическата индустрия. То е изпратено до икономическия министър Драгомир Стойнев, шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Боян Боев, председателя на Българския енергиен холдинг Георги Христозов и до шефовете на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2". Към бизнеса се присъединиха и синдикалните организации КНСБ и "Подкрепа". Профсъюзите предупреждават, че "ще предприемат действия, за да защитят работещите в металургичната индустрия". От бизнеса определят новите правила за купуване на ток като "недопустими" и "извън логиката на пазара". Преди месец двете държавни централи АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ " Марица изток 2" поискаха от големите индустриални предприятия да предоговорят цените, по които купуват ток. Двете дружества са поставили условие на бизнеса, че ако не подпише новите анекси, ще прекрати договорите на фирмите предсрочно. Те изтичат в средата на 2014 г. Увеличението на цените трябва да влезе в сила със задна дата от 1 март за бизнеса и от 1 април за търговците на ток, които купуват по договор от АЕЦ, става ясно от писмото на промишлените предприятия.
Източник: Труд (10.03.2014)
 
До 166 лева втора пенсия за миньорите До 166 лв. пенсия може да получат миньорите от допълнителния си пенсионен фонд, ако през 2015 г. решат да се възползват от правото си на ранно пенсиониране. Те обаче може да получават и едва 100 лв., ако нямат голям стаж в мините. Това показват изчисления на калкулаторите в сайтовете на различните частни пенсионни фондове. Мъжете, работещи първа категория труд, имат право да се пенсионират 11 години по-рано от трета категория. За втора категория правото на пенсия при мъжете възниква 6 години по-рано. Но пенсия от НОИ миньорите и металурзите ще започнат да взимат чак след като навършат възрастта за пенсиониране на останалите българи, която за мъжете е 63 години и 8 месеца. А дотогава трябва да разчитат на пенсията от частен фонд. Ако даден човек е упражнявал труд от I или II категория (каквито са миньори, шофьори на ТИР-ове, металурзи, рентгенолози, пилоти, работници в АЕЦ, ТЕЦ и др.) от старта на професионалните пенсионни фондове през 2001 г. и не е прекъсвал стажа си, към момента в партидата му са натрупани малко над 17 хил. лв. Сумата е валидна, ако месечната вноска във фонда е била 83 лв. (колкото е средната вноска за 2013 г. според данните на Комисията за финансов надзор) и работникът е бил осигуряван през всичките 13 години от въвеждането на втория стълб на пенсионното осигуряване у нас.
Източник: Стандарт (10.03.2014)
 
Vedanta назначи бившия шеф на Rio като главен изпълнителен директор Том Албанезе бе представен като = главен изпълнителен директор на Vedanta Resources Plc, поемайки кормилото на още един световен добив гигант над една година след като беше освободен като ръководител на Rio Tinto Plc. Назначаването на Албанезе е поредната стъпка на Vedanta да се простре отвъд своите индийски корени и да поеме към отколешната амбиция на собственика си да се конкурират с компании от ранга на Rio и BHP Billiton. "Vedanta се възприема от пазара като индийска компания," заяви анализаторът Ятиндер Гьоел от Citi Research. "Назначаването на Албанезе, по наше мнение, би трябвало да помогне да се глобализира бизнеса и да се неутрализира това възприятие." Vedanta, собственост на Анил Агарвал, бе една от трите добивни компании, които отпаднаха от индекса FTSE-100 през миналата година. Неговият състав загуби над една четвърт от стойността си през последните 12 месеца. Албанезе заяви, че ще се съсредоточи върху това да се увери, че предприятията, придобити от Vedanta през последните 15 години, работят с "максимален потенциал". (Reuters)
Източник: Reuters (10.03.2014)
 
Китайската Baosteel смята спада на желязната руда за "неизбежен" Неотдавнашният спад в цените на желязната руда беше "неизбежна", като цената над 100 долара на тон, все още е твърде висока, заяви ръководителят на най-големият китайски производител на стомана - Baoshan Iron & Steel (Baosteel). Стоманодобивния сектор на Китай, купувач на около две трети от световните доставки на желязна руда по море, е изправен пред огромни предизвикателства тази година, със слабо търсене и правителство отчаяно искащо да закрие остарелите и замърсяващи фабрики. Много предприятия вече са неспособни да поддържат производството си заради спада на цените, натрупване на загуби и кредитни ограничения, Хи Уенбо, председател на Baosteel, заяви, че цените на желязната руда, които загубиха над една пета от стойността си тази година, трябва допълнително да намалее. Високите цени през последните няколко години са причинили "вреда" за сектора и на Китай, каза той. "Цените са ирационални и спадът е неизбежна. Коя ще бъде най-ниската точка? Мисля, че сегашните цени от около 100 долара са все още високи." Големите доставчици на желязна руда, като Rio Tinto, BHP Billiton и Vale, разчитат на постоянно увеличение на китайското търсене, за да оправдаят плановете си за повишаване на капацитета. (Reuters)
Източник: Reuters (12.03.2014)
 
Стоманодобивната промишленост пред сътресение За стоманената индустрия е назрял моментът за разтърсване. Почти три четвърти от листнатите стоманодобивни предприятия се търгуват на по-ниско от стойността и дълга си, поставяйки ги в капана на дълга. Най- стресирани са средните и малки по размер фирми, които се разширяваха агресивно преди 2008 г. чрез дългове. Например, пазарната капитализация на базираната в Monnet Ispat от 78.7 млн. долара е само 5% от общия си дълг в края на FY13. Пазарната стойност на базираната в Одиша - Adhunik Metaliks е 59.7 млн. долара срещу общ дълг от около 820 млн. долара. Още по-лошо е за Varun Industries, които проведоха своето първоначално публично предлагане през 2007 г. При сегашната си цена на акциите, пазарната капитализация на дружеството в момента е по-малко от един процент от общия си дълг, което го прави финансово несъстоятелно. (Business Standard)
Източник: Други (13.03.2014)
 
ArcelorMittal и Tata Steel с петиция до ЕС за климатичните промени Главните изпълнителни директори на 64 европейски стоманодобивни компании, включително на европейските звена на ArcelorMittal и Tata Steel Ltd., подписаха отворено писмо до ръководителите и правителствата на държавите от ЕС, според Eurofer. “Ние, долуподписаните директори, призоваваме държавните глави и правителства, да възстановят баланса между промишлените, енергийни и климатични политики с цел да се запази конкурентоспособността на секторите, които са в основата на европейската икономика," се казва в писмото. Лидерите на ЕС ще се срещнат в Брюксел на 20-21 март , за да дадат края на годината като срок за решение относно изменението на климата и енергийната стратегия за 2030 г. Блока на 28-те страни се опитва да балансира амбицията на Европа да води световната борба срещу изменението на климата с обещанията за съживяване на индустрията в региона и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. (MetalMiner)
Източник: Други (14.03.2014)
 
POSCO ще преразгледа нестоманените си дейности без по-големи инвестиции в стоманодобива Новият главен изпълнителен директор на POSCO заяви, че производителят на стомана от Южна Корея ще преструктурира нестоманените си предприятия и няма да прави значителни инвестиции за увеличаване на производството на стомана, за разлика от стратегията на предшественика си. Куон Оу-Джун, който беше главен технолог на POSCO, ще продава неосновни активи и филиали след като вълна от инвестиции и придобивания остави петия по големина производител на стомана в света с високи дългове и понижен кредитен рейтинг. POSCO публикува спад на печалбата през миналата година за трета поредна, продължавайки да се бори със свръхпредлагането на стомана и намаленото търсене, предизвикано от световната икономическа криза. "Най-важната задача за POSCO е да подобри финансовата си структура," каза Куон на пресконференция дала началото му като главен изпълнителен директор и председател за период от три години. "На първо място, трябва да подобрим основната си конкурентоспособност в производството на стомана и да генерираме печалба." За тази цел, POSCO ще преструктурира своите предприятия за инертни и енергийни предприятия и ще се съсредоточи върху предприятията за литий, никел, горивни клетки и чисти въглища. (Reuters)
Източник: Reuters (17.03.2014)
 
За пълен срив на въгледобива предупредиха синдикатите От КНСБ заявиха, че ако държавата не предприеме законодателни мерки, свързани с цената на т.нар. "зелен ток", енергийната система ще изпадне в пълен срив, а всички въгледобивни дружества ще фалират. За тази опасност предупреди председателят на миньорската федерация към КНСБ Валентин Вълчев. Заплахата за отнемане на лиценза на ЕРП-тата е лош сигнал към чуждите инвеститори, освен това видяхме колко успешна беше акцията за прекратяване на лиценза на ЧЕЗ, коментира Валентин Вълчев. По повод твърдението на министър Драгомир Стойнев, че цената на въглищата, добивани в "Мини Марица-изток" може да се компенсира с увеличения добив, лидерът на миньорската федерация заяви, че това не е възможно особено през пролетно-летния сезон. По изчисления на синдиката, оптималната цена на въглищата е 90 лева на тон условно гориво при сегашната от 75 лева на тон. Изпълнителният директор на дружеството инженер Георги Златев смята, че могат да се справят и с цена от 80 лева на тон, ако четирите топлоцентрали в комплекса изплатят на мините дължимите им над 100 милиона лева за въглища. На този етап проблеми със заплатите и другите социални плащания в дружеството няма, другата седмица предстои и подписването на нов колективен трудов договор със синдикатите.
Източник: Money.bg (19.03.2014)
 
Дълговата криза в Китай ще удари индустриалните метали Нервите на инвеститорите в жизнените индустриални метали като медна и желязна руда ще се опънат отново тази седмица заради задълбочаващата се дългова криза в Китай причини волатилност на стоковите пазари. Всички предупредителни сигнали сега сочат към продължаващ спад в цените като се очертават икономическите проблеми на Китай в пълна степен и мечо настроение завладява големите търговски къщи. Страховете за евентуална кредитна криза в Китай заместиха предишните предположения, че 2014 г. ще бъде година на постоянно повишаващи се цени на промишлените стоки, тъй като световната икономика продължава да се възстановява. Цените на медта паднаха с 14% досега тази година до около 3 долара за паунд на фючърсните пазари. Желязната руда се срина до 18-месечно дъно и затвори седмицата на ниво от около 104 долара на тон. След години на затваряне на очите, китайското правителство най-накрая се зае сериозно да обуздае слабо регулираната сенчеста банкова система в страната, която е нараснал толкова, че може да застраши втората по големина икономика в света. (The Telegraph)
Източник: Други (19.03.2014)
 
Цените на стоманения скрап се вдигат заради недостига на предлагането в Турци я Повишено турско купуване заедно с недостиг на предлагането след като голяма част от доставчиците се оттеглиха поради срив на цените през февруари. Турските предприятия се завърнаха на пазара да се запасят с евтини суровини и да попълнят запасите си разпалвайки пазарите. Много от сделките идват от доставчици от ОНД в отсъствието на американските и европейските. Въпреки това новите нива на предлагане от 360 долара за тон и 367-370 долара за тон, CFR Турция за HMS 1&2 съответно от ЕС и САЩ, са далеч над 345-те долара за тон месец по-рано. Офертите за заготовките са се увеличили с 5 долара на тон до 510-525 долара за тон CFR Турция (495-505 долара за тон FOB, Black Sea), поради увеличаване на нивата на скрап. Въпреки това сделките са малко защото предприятията искат да бъдат сигурни за ръста на цените на готовите продукти преди да пазарят. (Steel Guru)
Източник: Други (20.03.2014)
 
Над 80% от иновациите в България са в големите компании Възможности за малките и средните предприятия са основно в сферата на роботиката Разходите за иновации в България през последните години се увеличават, но има голям дисбаланс в средствата, които се влагат в научноразвойна дейност както по сектори, така и между малки и големи предприятия. Това стана ясно от изказване на вицепремиер Даниела Бобева на конференцията "Иновации и предприемачество", организирана от "Средногорие мед индустриален клъстер". По думите й основните мотори на иновациите са преработващата промишленост и информационните и комуникационните технологии, а 82% от иновациите се правят от големи предприятия. Тя подчерта, че не е привърженик на етатизма (държавната намеса в икономиката) и че иновациите трябва да се правят бизнеса. Такава е и тенденцията през последните години. Данните показват, че компаниите вече са основният инвеститор в научноразвойната дейност, докато делът на държавата намалява. Проектите, които бяха презентирани от няколко компании по време на конференцията, потвърждават това. По идея на работника Два любопитни проекта бяха представени от "Аурубис България". Единият е чисто технологичен и е свързан с т.нар. сулфациден процес, който е за вторично влагане на остатъчния серен диоксид от металургичното производство. "Сулфацидният процес не е нов, той е въведен като практика в химическата индустрия преди повече от 30 години, но досега никой в света не го беше използвал в медно производство", обясни Никола Неделчев, ръководител на направление "Развитие и технологии" в компанията. Като краен продукт от технологията се получава слаба сярна киселина, която се използва вместо вода за разреждане в производството на сярна киселина в завода. "По този начин, първо, не емитираме серен диоксид в атмосферата и, второ, това вече не е отпадъчен продукт, а субпродукт, който се използва", каза Неделчев. Вторият проект - PRIME, е "мек" и цели да провокира иновативния подход в мисленето. Представлява платформа, чрез която всички служители в компанията могат да генерират идеи и да ги споделят с ръководството, а най-хубавата част по думите на Неделчев е, че могат да видят идеите си реализирани. Най-често това дори не изисква капиталови разходи. Сред изпълнените предложения е да се направят покривала на вагоните, с които компанията превозва концентрат от пристанището в Бургас до завода в Пирдоп. Направената оценка е показала, че инвестицията си струва, тъй като ефектът е двоен - екологичен (няма запрашаване) и икономически (няма загуби на концентрат). Друга от идеите, която вече е била свързана с капиталови разходи, е довела до намаляване на загубите на мед в отпадния електролит в рафинерията. Нестандартно търсене Иновациите в "Италчементи груп България" се движат от специфичните търсения на клиентите, от технологиите, които самата компания разработва, и от необичайните идеи на архитектите. Това каза маркетинг мениджърът Джовани Дамброзио. Групата е собственик на заводите "Девня цимент" и "Вулкан цимент" и е най-големият производител на продукта в страната. Новата система на групата i.nova включва продукти за различни видове употреба според нуждите на клиентите (жилищно строителство, индустрия, инфраструктура и т.н.). Един от най-интересните продукти - i.light, е резултат именно от нестандартните идеи на архитектите. Той представлява прозрачен бетонен панел, който едновременно разделя помещенията и пропуска светлината. По характеристики е много подобен на стъклото, но в същото време е здрав като нормалния бетон. Продуктът i.idro Drain пък представлява бетон за външна настилка. Той е здрав, но с много шупли, които позволяват на водата да се оттича и така повърхността остава суха, а през зимата се избягва заледяването. Тъй като е бетон, може да се оцветява, което му придава висока естетична стойност. За разлика от асфалта отразява светлината и не се затопля. Измервания са показали, че разликата в температурата между тази настилка и асфалта през лятото достига 30 градуса. Бизнес с потенциал Възможностите за индустриален реинженеринг като екологичен, енергоефективен и иновативен бизнес бяха представени от основателя и управител на "Спесима" Венцислав Славков. В случая реинженерингът най-общо представлява пригаждане на излезли от употреба индустриални универсални роботи за повторно използване. Преди време компанията купува два от старите роботи на Volkswagen (стари е условно казано, тъй като оборудването в автомобилната индустрия се сменя на всеки 5-10 години), прави инспекция на механиката, подменя износените части, преглежда и подновява хардуера и софтуера и създава на практика нови роботи, които да се използват в друга индустрия. Според Славков реинженерингът в развитите страни е трудно приложим, тъй като операцията е ръчна, а там цената на труда е много по-висока. В България обаче това може да позволи на фирмите да се превърнат в интегратори на нови универсални роботи. "Това е доста добър бизнес точно за малките и средните предприятия, защото имаме специалисти, имаме традиции, насищането с подобен тип автоматизация е ниско и има потенциал за внедряване, а като се добави и фактът, че в България се произвеждат и сервомотори и има изключително добри специалисти по софтуер, ефектът може да бъде доста сериозен", каза той. По оценки на компанията добавената стойност от такава дейност може да бъде много висока, а рентабилността може да достигне над 40 и дори над 60%.
Източник: Капитал (21.03.2014)
 
Wuhan Steel ще инвестира 5 млрд. долара в стоманодобивен завод в Индонезия Wuhan Iron and Steel Corporation of China планира да инвестира до 5 млрд. долара тази година, за да изгради интегриран завод в Индонезия. Фирмата извършва проучване за осъществимост на проекта и сега оценява мястото за създаване на завода. Промишленият министър на Китай М.С. Хидаят заяви: "Търсят място, което е близо до пристанище със специфична дълбочина, доставка на електроенергия и помощна инфраструктура. Разработването на интегрирано предприятие за желязо и стомана от Wuhan ще се случи успоредно с изграждането на индустриален парк от 1.5 хил. хектара. Г-н Хидаят каза, че е препоръчал Източна Ява като потенциално място за предприятието поради наличността на необходимата инфраструктура и сравнително лесния достъп до суровини от Калимантан, на север от Източна Ява. През 2011 г. Wuhan планираше да създаде стоманодобивни заводи в Медан, Северна Суматра, и в Котабуру, Южен Калимантан, в сътрудничество с местния производител PT Gunung Garuda с обща инвестиция в размер на 3 млрд. долара за период от пет години. Предприятията бяха проектирани да произвеждат годишно до 1 млн. тона стомана. Въпреки това, планът пропадна по неизвестни причини. (The Jakarta Post)
Източник: Други (21.03.2014)
 
Златотърсачи оставят на сухо цял град Канадски златотърсачи може да оставят без вода десетки хиляди жители на Крумовград и съседните села. Компанията "Дънди Прешъс Металс-Крумовград" ЕАД тайно от местната власт започна строителни работи по златната мина на връх Ада тепе. Край реката до село Скалак златодобивната фирма наскоро е изградила шахтово-тръбен кладенец с дренажен лъч, върху който има две ревизионни шахти. От "Дънди" съобщиха, че работят по издадено разрешително от Басейнова дирекция-Пловдив за подземни води чрез нови съоръжения. "До момента е изградена само подземната част на водовземно съоръжение, която е част от проучването на подземните води и не представлява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълват от компанията. Според тях надземната част на съоръжението може да се изгради само, след като се преминат процедурите по Закона за устройство на територията.
Източник: Стандарт (24.03.2014)
 
Китай търси повече влияние при определяне на цените на желязната руда Китай се отправя към десетилетна програма за създаване на гигантски минни групи, които да могат да играят по-голяма роля в договарянето на цените на желязна руда спрямо установени конкуренти в света. Страната планира да създаде голям добивен конгломерат с акцент върху желязната руда за добив и топене, водена от базираната в Ляонинг Ansteel Group, голям държавен производител на желязо и стомана Шао Анлин, заместник главен директор на Ansteel Group заяви: "Ansteel Group ще придобие редица минни предприятия с цел да завърши интеграцията през следващите години и в крайна сметка ще притежава годишен производствен капацитет от 200 млн. метр. тона желязна руда през 2025 г." В същото време, осем големи минни групи също ще бъдат интегрирани и утвърдени в цял Китай. Производственият капацитет на всеки група ще надхвърли 30 млн. тона годишно след десетилетие. Китай е четвъртият по големина производител на желязна руда в света с над 70 млрд. тона суровини. Но зависимостта на страната от чуждестранна желязна руда нарасна до 70% през миналата година. (China Daily)
Източник: Други (24.03.2014)
 
България рециклира все повече отпадъци България отбелязва съществен напредък в третирането на битовите отпадъци, сочат данни на европейската служба Евростат. През 2012 г. делът на рециклираните боклуци се е увеличил до 24% от 3% през 2011 г., което ни доближава до средното за Европейския съюз (ЕС) – 27% от генерираните отпадъци в общността се рециклират. Същевременно обаче делът на компостираните органични отпадъци се запазва на нивото от 2011 г. - 3%, при средно за ЕС от 15%. Ние сме и една от държавите в ЕС, които не изгарят отпадъци. По дял на депонираните битови отпадъци, въпреки че е намалял до 73% през 2012 г. от 94% през 2011 г., все още сме далеч от средното за Еврообщността. В 28-те държави от ЕС до сметищата достигат средно 34 на сто от битовите отпадъци, докато в ЕС делът на изгорените боклуци достига 24 на сто. Румъния остава лидер по депонирани отпадъци – 99% от генерирания боклук, а само 1% се рециклират. Следват я Малта, където делът на депонираните боклуци достига 87%, Хърватия – 85%, Латвия – 84%, Гърция – 82%, Кипър и Литва – по 79%, и Словакия – 77%. Тревожна е и тенденцията за ръст на генерираните битови отпадъци на глава от населението в България – до 460 кг през 2012 г. от 375 кг през 2011 г. Същевременно тенденцията в ЕС е за спад на генерираните отпадъци на глава от населението – за една година боклукът е намалял до средните 492 кг на човек от 503 кг, въпреки че в статистиката за 2012 г. е включена и Хърватия, която се присъедини към ЕС от средата на миналата година. Датчаните отново са лидери по изхвърлен боклук на глава от населението в ЕС, но тенденцията също е за спад на количеството генерирани битови отпадъци. През 2012 г. боклуците в скандинавската страна са били 668 кг на човек, докато през 2011 г. Евростат отчете, че са 718 кг. Естонците пък генерират най-малко отпадъци в ЕС – 279 кг на глава от населението. Тенденцията също е към спад на количествата боклук – през 2011 г. на човек в страната са се падали по 298 кг битови отпадъци. Германия продължава да е лидер в третирането на отпадъците – 65 на сто от генерирания боклук се рециклират и компостират, а 35 на сто се изгарят. В Австрия само 3% от боклуците стигат до сметища, делът на рециклираните и компостирани отпадъци достига 62%, а на изгорените – също 35 на сто. В Белгия се депонира само 1% от боклука, 57 на сто се рециклират и компостират, а 42 % се изгарят.
Източник: Инвестор.БГ (26.03.2014)
 
Китай изоставя целева консолидация в металургията Китай изоставя дългогодишна цел да преведе 60% от стоманодобивния сектор под контрола на 10-те най-големите предприятия до 2015 г., цел, която е критикувана от компании като Baosteel за причиняване на натрупване на нерентабилен капацитет. Най-голямата по производство на стомана нация в света в миналото е била обвинявана, че преследва нерентабилни сливания, включително продължително поглъщане на Benxi Iron and Steel от неговия по-голям местен съперник, Anshan Iron and Steel. Критикуван за неуспеха си да се вслуша в сигналите на пазара, Китай се опитва да промени начина, по който регулира икономиката си и има за цел да спре да се меси пряко в одобряването и изграждането на индустриални проекти и да се съсредоточи върху макроикономическата регулация. Нов план за консолидация казва, че Китай ще продължи да опростява процедурите за одобрение и също така ще улесни фирмите в раздутите сектори като производство на стомана, цимент и алуминий, да финансират придобивания. (Global Times )
Източник: Други (26.03.2014)
 
Вдигат нов цинков завод в Кърджали През тази седмица на територията на бившия цинков завод в Кърджали започна инспекция като първи етап от проекта за изграждане на новото цинково производство. Работните екипи са съставени от служители на новия собственик - фирма "Хармони 2012" ЕООД, на главния изпълнител на проекта канадската компания SNC-Lavalin и на един от основните доставчици на оборудването - испанската Asturiana. Целта е да се установи състоянието на съществуващите производствени сгради и съоръжения. Заради важността на проекта и неговата социална значимост за региона обектът беше посетен от кмета на Кърджали Хасан Азис и областния управител Бисер Николов. Проектът включва изграждането на изцяло нов пържилен цех, нов цех за производство на сярна киселина и нов електролитен цех, които ще отговарят на всички екологични изисквания. Иван Елкин, управител на "Хармони 2012" обясни, че до два месеца ще започнат основни дейности на производствената площадка, които ще освободят място за новите цехове. Проектът предвижда разкриването на нови работни места за Кърджали и региона. Подизпълнителите на водещите международни компании - SNC-Lavalin, Outotec и Asturiana, ще бъдат само местни фирми от строителния бранш. Вече е ангажирана местна компания, която разчиства производствената площадка.
Източник: Стандарт (27.03.2014)
 
Glencore спира австралийска въглищна мина заради влошен пазар Glencore Xstrata ще спре операциите си в Ravensworth, подземна въгледобивна мина в Австралия, след спада на цените на въглищата, поради пренасищане на предлагането. Този ход подчертава тежкото положение на минните компании, работещи в Австралия, включително AngloAmerican, BHP Billiton и Rio Tinto, които затвориха мини и намаляват персонала си през последните месеци за борба с влошаващите се условия. Говорител на Glencore заяви, че вече не е финансово изгодно за мината Ravensworth да оперира благодарение на комбинация от по-ниски цени, високи производствени разходи, по-силен австралийски долар и геоложки ограничения в бъдещите минни райони. Мината произведе 2.1 млн. тона полу-меки коксуващи се въглища през 2013 г. и ще бъдат пусната на поддръжка, след като добива по метода longwall приключи през септември. Цената на коксуващи се въглища, използвани в производството на стомана, се срина с около 200 долара на тон от пика си от над 300 долара през 2012 г. (Reuters)
Източник: Reuters (27.03.2014)
 
Индийските стоманодобивни заводи могат да намалят цените на плоските продукти през април След три спиращи дъха месеца на увеличение на цените от страна на индийските предприятия, изглежда приливът се обърна срещу тях. Някои основни фактори за това бяха 5%-то поскъпване на рупията и 3% спад на китайския юан. Непосредствената опасност от вноса от Китай се е засилила напоследък с HRC офертите около 540-550 долара за тон, или нивата на CFR. Всички тези месеци силната рупия беше основен щит за индийските заводи, които безмилостно повишаваха цената на HRC от порядъка на 4000 рупии за тон от януари насам. В същото време им даде стимул да изнасят. Все пак с обрата на валутата, предприятията са принудени не само да мислят за корекция на цените, то със сигурност ще им се наложи да намалят входните разходи за сметка на вноса на желязна руда и коксуващи се въглища. Търсенето на проекти и строителство е мудно в Индия поради кредитната криза и изборите, заради които новите проекти са забранени . Въпреки това след изборите пазарът се очаква да тръгне към по-добро. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (28.03.2014)
 
"Енерсис" спира голяма част от производството си Един от най-големите работодатели в Търговище - заводът за промишлени батерии "Енерсис", прекратява значителна част от производството си от тази седмица. Това е съпроводено със съкращаването на три четвърти от заетите 560 души в предприятието. Промените не са изненадващи - компанията обяви намеренията си за преструктуриране на бизнеса още преди четири месеца, сега просто дойде времето те да се случат. В завода ще продължат да се правят батерии за подводници, които американският собственик Enersys въведе преди шест години. Производството на стартови и тягови батерии ще бъде прехвърлено в други заводи на компанията в Европа. До края на март около 420 работници и служители ще бъдат съкратени, а 120 ще останат на работа в завода. От ръководството на фирмата уточниха, че съкратените получават справедлива компенсация. "Това беше договорено на много ранен етап с профсъюзите. Всеки работник и служител имаше възможност да обмисли своето положение и да вземе решение. Всичко това се случи по взаимно съгласие", казаха оттам. Само седмица след като обяви намеренията си за преструктуриране, компанията се договори със синдикатите за компенсациите за съкратените работници. Всички те ще получат между 14 и 20 брутни заплати, като по-голямото обезщетение се предвижда за хората с увреждания, самотните родители и семействата, в които двама членове работят в завода. По същия начин ще бъдат компенсирани и работниците, на които им предстои пенсиониране през тази година, съобщи тогава Аглика Минева, лидер на КНСБ към синдикалната организация "Металици" в "Енерсис". Пред БНТ директорът на бюрото по труда в Търговище Иван Топалов коментира, че е постигната договорка с фирмата регистрацията на съкратените да става поетапно, тъй като служителите няма да имат физическа възможност да обслужат всички съкратени наведнъж. Законовият срок от седем дни обаче ще бъде спазен. Още през декември "Енерсис" съобщи, че планира и съвместни проекти с общината за развитие на местната младеж. Подробностите за това ще станат ясни съвсем скоро. От фирмата казаха, че на Великден във връзка с големия турнир по спортно ориентиране "Купа Великден/Трофей Търговище" ще се проведат дискусии на няколко теми между видни представители на Швейцария и България (бизнесът на американската компания за Европа, Близкия изток и Африка се ръководи от Цюрих). Заводът в Търговище ще продължи да прави батерии за подводници. Собственикът Enersys всъщност е най-големият производител в света на промишлени батерии, които се използват в самолети, подводници, ядрени централи и др. По данни за 2012 г. продажбите на специални батерии формират около 20% от общите приходи на българското предприятие. "Ще се стараем доколкото е възможно да развиваме останалата част от производството", казаха от компанията. Производството на тягови и стационарни батерии ще бъде прехвърлено на различни места в Европа в зависимост от вида на продукта. Enersys има заводи във Великобритания, Франция, Германия и Полша. От българското дружество не уточниха колко ще струва прекратяването на част от дейността, тъй като собственикът му е публична компания. От отчета на Enersys за третото тримесечие на финансовата година (октомври – декември 2013 г.) обаче става ясно, че разходите за преструктуриране на бизнеса до края на март 2014 г. се оценяват на около 27 млн. долара. Малко под половината от сумата е за разходи, свързани с отписването на материални активи и запаси, а около 14 млн. долара е за обезщетения на работниците и други разноски. Програмата, която цели да се подобри ефективността на производствените дейности в региона, ще приключи през финансовата 2015 г., пише в отчета. Enersys купи бившия завод "Енергия" през 2007 г. и впоследствие инвестира значителни средства в предприятието и произвежданите продукти. Производството на батерии за подводници, което сега се запазва, започна през 2008 г. В началото на декември миналата година компанията обяви, че рязко намалява бизнеса си в България. Като причини оттам посочиха трудната ситуация на европейския пазар и наличието на свръхкапацитет, липсата на гъвкавост и съдействие от страна на българското трудово законодателство, данъчни процедури и екологични изисквания, както и огромните бюрократични разходи в страната, които се отразяват силно на международната конкурентоспособност. В интервю изпълнителният директор на Enersys Ойген Петерханс тогава обясни, че липсва диалог с властите в България за въвеждане на 8-часов работен ден в завода (в производствата, свързани с олово, смените са по 6 часа), а екологичните изисквания, които страната е приела, са най-тежкият вариант на европейските регулации. Компанията среща проблеми и с процедурите за данъчна отчетност, тъй като властите изискват документи за много дълъг период назад. Той обаче подчерта, че работниците и служителите в България са сред най-добрите, с които е работил.
Източник: Капитал (31.03.2014)
 
Тайванските предприятия за арматура временно ще спрат предлагане Въпреки че повечето тайвански купувачи по веригата на арматура все още отказват да приемат новата продажна цена на арматурата, увеличаващата се цена на скрапа тласка арматурните предприятия в Тайван да спрат публично обявяването на офертни цени за момента. Появи се информация, че едно от южнотайванските предприятия за арматура в момента е спряло предлагане след получена поръчка за около 10 - 12 хил. тона при базова цена от 16.6 хил. тайвански долара на тон. Мениджър на едно от предприятията заяви, че текущата цена за внос на скрап е около 350 щатски долара за тон CFR, а цената на арматура ще бъде най-малко 17 хил. тайвански долара на тон. Въпреки това, пазарната цена на арматурата в момента е само 16.6 – 16.8 хил. тона за тон, което е с 500 тайвански долара на тон по-ниско. (Steel Guru)
Източник: Други (31.03.2014)
 
Новият собственик на ОЦК - Кърджали обновява производството Фирма "Хармони 2012", която купи Оловно-цинковия комбинат в Кърджали обяви, че ще строи нов завод, обявиха от община Кърджали. Заедно с кмета на града инж. Хасан Азис представители на фирмата направиха съвместна инспекция като първи етап за осъществяване на проекта за изграждане на новото цинково производство. Целта на провежданата инспекция е да се установи състоянието на съществуващите производствени сгради, инсталации и съоръжения, с оглед осъществяване на бъдещи действия по проекта. На срещата, провела се през седмицата, присъства и представител на канадската компания SNC-Lavalin, изпълнител на проекта, както и на испанската Asturiana, която ще е един от основните доставчици на технологичното оборудване. По информация на фирмата проектът включва изграждането на изцяло нов пържилен цех, нов цех за производство на сярна киселина и нов електролитен цех, които ще бъдат изградени по световни стандарти и ще отговарят на всички екологични норми и изисквания. Изграждането на новите цехове е наложително поради изцяло амортизираните съществуващи производствени сгради, инсталации и съоръжения.
Източник: Строителство Градът (31.03.2014)
 
Американският стоманодобив иска помощ от държавата Стоманената индустрия в САЩ иска повече защита от чуждия внос, постоянен достъп до евтина електроенергия, и увеличаване на разходите за инфраструктура. Това е хубав списък с желания, който мениджърите на ArcelorMittal и U.S. Steel наскоро изпратиха до Капитолия . Въпросът е дали ще получат това, което искат? Според главният изпълнителен директор на ArcelorMittal USA Майк Рипли, "американските мощности за производство на стомана използват само 77% от капацитета си." През последните две тримесечни, компанията на изпълнителния директор на Nucor Джон Фериола основно обвинява вносa. Той е казал, че свръхкапацитет е "... най-голямата заплаха ..." в стоманодобивната промишленост и е отправил конкретни покани към политиците да "се справят с огромния проблема на световното свръхпредлагане на стомана." Досега, всичко е под формата на търговски дела. На този фронт има няколко победи наскоро. Например, изпълнителният директор на AK Steel Джеймс Уейнскот отбеляза през четвъртото тримесечие, че "... на Международната търговска комисия е направила предварителна констатация в полза на местните производители [на електротехническа стомана]..." (Motley Fool)
Източник: Други (02.04.2014)
 
Златодобивният проект край Крумовград поскъпна Проектът за златодобив край Крумовград, който се разработва от българското дъщерно дружество на канадската Dundee Precious Metals (DPM), ще струва повече, отколкото бяха първоначалните оценки. Това става ясно от ревизираната прогноза на компанията. Освен това намеренията на компанията продължават да срещат пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата. Общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Основната част от средствата са за започване на добива и ще бъдат инвестирани в началото. Причините за поскъпването са по-голямата сума, определена за непредвидени разходи, допълнителните средства за подобряване на сигурността и повишаването на цените и заплатите. Заради оптимизирането на плана за минните работи компанията очаква да постигне по-висок добив на метал от по-малко руда. Началните разходи по проекта ще бъдат 164.1 млн. долара в сравнение със 127.4 млн. долара, планирани през 2012 г. Около 30 млн. от сумата идва от повишаването на преките разходи, а непредвидените разходи са увеличени с 11 млн. От DPM посочват, че предишната оценка е правена на базата на данни от 2010 г., а оттогава значително са нараснали цените на контрагентите и разходите за труд. В съобщението не се посочва на какво се дължи повишаването на непредвидените разходи. Без промяна остава оценката за инвестициите в процеса на разработване на мината (12.5 млн. долара), а леко повишение до 14.7 млн. долара (от 13.5 млн.) има при предвидените разходи за закриване и рехабилитация. Въпреки ревизията на необходимата инвестиция проектът остава рентабилен. "Допълнителната оптимизация на плана за минните работи осигурява по-високо производство на метали при по-малко преработена руда", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Разчетите показват, че предприятието в Крумовград ще преработва около 75 хил. тона по-малко руда годишно, а добитият концентрат ще е близо два пъти и половина по-малко. Независимо от това съдържанието на злато и сребро в него ще е по-голямо. Общо за живота на мината, който вместо 9 става 8 години, се очаква да бъдат произведени 685.5 хил. тройунции злато и 310 хил. тройунции сребро. Прогнозата е почти без промяна от предходната. Срокът за изплащане на инвестицията намалява от 3.3 на 2.5 години. Проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") продължава да среща пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата, става ясно от съобщението. В началото на октомври миналата година административният съд в Кърджали отмени отказа на общинския съвет в Крумовград (контролиран от ДПС) да разреши разработването на подробен устройствен план и му даде едномесечен срок за преразглеждане. Съветът обжалва решението на всички възможни инстанции и през февруари 2014 г. съдът окончателно се произнесе в полза на компанията. В началото на март съветниците отново разгледаха и отхвърлиха искането на дружеството. Областният управител отказа да одобри решението на общинския съвет и отново го върна за разглеждане. Въпреки безкрайната въртележка компанията се надява да успее да си осигури останалите необходими разрешителни през тази година. Ако това стане, реален добив ще може да започне в края на 2016 или началото на 2017 г. От DMP обаче посочват, че ако общинският съвет продължи да бави процедурата, компанията ще отложи инвестициите си в проекта и ще се ограничи само до разходи за осигуряване на останалите разрешителни.
Източник: Капитал (03.04.2014)
 
Експерти: Китайски стоманопроизводители са в най-трудната ситуация Китайската металургия е в най-трудната си година от две десетилетия насам, с падащи цени, слабо търсене и свръхкапацитет, водещ до сливания и придобивания, заявиха експерти от индустрията. През първите два месеца на 2014 г. големи и средни китайски стоманодобивни дружества отчетоха обща загуба от 2.8 млрд. юана (454 млн. долара), заяви Ли Синчуанг, ръководител на Китайския институт за планиране и проучване на металургичната индустрия. Загубата се влоши през март, каза той. "Разрешаването на проблема със свръхкапацитета е от ключово значение за различните проблеми на китайската стоманодобивна промишленост", добави Ли. "Много от китайските стоманодобивни компании са изправени пред оперативни трудности и пречки за модернизация, а много проблеми в бранша са тясно свързани със свръхкапацитета." Според Китайската асоциация за желязо и стомана, големите битови стоманодобивни дружества са имали обща печалба от 22.8 млрд. юана през 2013 г., най-вече, генерирани от дейностите им извън стоманата. Стоманените подразделения са допринесли със само 5 млрд. юана към общата печалба през миналата година, малко за такава огромна индустрия. (China Daily)
Източник: Други (03.04.2014)
 
Nippon Steel & Sumitomo Metal интегрира две тръби фирми в Тайланд Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation и неговото дъщерно дружество Nippon Steel & Sumikin Pipe Company Limited обявиha, че Siam Nippon Steel Pipe Company Limited и Thai Steel Pipe Industry Company Limited, и двете компании на NSSMC Груп произвеждащи електро-устойчиви заварени тръби и тръбопроводи в Тайланд в продължение на години, ще се интегрират в тях през юли тази година и че тези две компании са подписали споразумение за обединяване на 17 март, 2014 г. Името на новата компания е Nippon Steel & Sumikin Pipe (Тайланд) Company Limited. SNP, бивш филиал на Nippon Steel Corporation е създадена през 1995 година, а TSP, бивш филиал на Sumitomo Metal Industries Limited е основана през 1963 г., успешно са разработили бизнес с електро-устойчиви заварени тръби и тръбопроводи в Тайланд, осигуряващи на автомобилната индустрия своите качествени продукти. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (04.04.2014)
 
Уранодобивът у нас може да се поднови, ако НС и МС решат Международни компании имат силен интерес към разработката на българските уранови находища. Това съобщи днес енергийният министър Драгомир Стойнев, който отговори на въпрос за подновяване на добива на уранова руда от депутата от „Атака“ Станислав Станилов. Министърът уточни, че има първоначален интерес към 10 находища на уран у нас. Според Стойнев трябва да се проведе обществен дебат и Народното събрание, и Министерският съвет (МС) да вземат решение дали да се възобнови уранодобивът у нас. По думите му отварянето на находищата ще доведе до положителен резултат за икономиката. След отговора на министъра проф. Станилов съобщи, че следващата седмица „Атака“ ще внесе проекторешение, с което да се възложи на МС да възстанови уранодобива. Депутатът подчерта, че националистите са против отдаването на този добив на чужди концесионери. „Находищата трябва да се разработват от държавен консорциум“, каза Станилов. Относно опасенията от последици от уранодобива върху околната среда, националистът призова да не се размахва „плашилото на екологичната катастрофа“, защото уранодобив има на много места по света. Според него у нас той е закрит, за да се премахне конкуренцията на висококачествения български продукт.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2014)
 
Затруднен добивен гигант е изправен пред държавно поглъщане Една от най-големите въгледобивни компании в Европа може да бъде национализирана, ако предстоящите преговори за дълговете й се провалят. New World Resources, листната в Лондон група, в чиито мини в Чешката република, работят над 15 хил. души, губи около 1 млн. евро на ден, благодарение на ниската цена на въглищата и големите лихвени плащания. Миналия месец компанията предупреди в годишния си доклад, че е има "значителен риск групата да престане да функционира като действащо предприятие". Когато беше листната през 2008 година, само няколко месеца преди рецесията да доведе до спад на цените на суровините, тя имаше стойност от 3.5 млрд. паунда. Акциите на компанията затвориха в петък на 38.13 пенса, оценявайки я на 101 млн. паунда. Това е поредният пример за чуждестранен гигант в добива, появил се на пазара в Лондон с фанфари, само за да донесе крах на инвеститорите. Тя също се оказа бедствие за своя основател милиардер. (The Sunday Times)
Източник: Други (07.04.2014)
 
Спряха изграждането на рудник край Панагюрище заради екологичната оценка Министерство на околната среда и водите спря изграждането на нов рудник край Панагюрище на „Асарел-Медет“ АД. Причината са пропуските в екологичния доклад. Според становищата, внесени в министерството от природозащитници, той е повърхностен, без анализи и екологични мотиви за направените оценки. Проектът е върнат на възложителя за допълнителни проучвания и анализи в защитена зона „Средна гора“, които ще продължат една година. В края на миналата година в Панагюрище бе проведено обществено обсъждане на Доклада относно добива и първичната преработка на металните полезни изкопаеми в участък „Лиса могила“, намиращ се в близост до основния рудник на „Асарел-Медет“. Най-голямото притеснение на природозащитниците е свързано със замърсяването от окисните отвали. Освен това според тях с реализацията на новия участък „Лиса могила“ е напълно възможно да бъде сериозно засегната историческата местност Оборище. Въпреки това кметовете на най-близките села Оборище, Бъта, Баня и Попинци, както и кметът на Панагюрище инж. Никола Белишки дадоха одобрението си за предстоящото разширение на „Асарел-Медет“. Причината е, че в проекта ще бъдат инвестирани близо 15 млн. лв. и се очаква чрез него да бъдат разкрити 40 нови работни места.
Източник: Марица (08.04.2014)
 
Tata Steel продава новозеландско подразделение за 1.43 млрд. рупии Tata Steel продава част от международните си операции, по-специално бизнеса си в Нова Зеландия и тихоокеанските острови за 27.5 млн. новозеландски долара или 1.43 млрд. рупии на дружеството Steel and Tube като част от стратегията си за преструктуриране. Компанията, която се занимава с разпространение на неръждаема и инженерна стомана и комбинирани подови палуби, е част от Tata International (Australasia) и стана част от групата на най-големия производител на сплав в Индия след придобиването му на Corus Group UK през 2007 г. Сделката се очаква да бъде завършен на 14 април, заяви Tata Steel. Този ход идва скоро след сделката за продажба на 25 акра земя между Tata Steel и Oberoi Realty за 11.55 млрд. рупии миналия месец. Водената от Сайръс Мистри компания продава портфейла си на части с цел да подобри финансовата си гъвкавост и да свие дълговете, които набъбнаха до над 700 млрд. рупии. Дългът е главно в резултат на амбициозната покупка на Corus за 13 млрд. щатски долара. (The Times Of India)
Източник: Други (09.04.2014)
 
Evraz с по-голяма загуба през 2013 г. Evraz отчете спад в приходите в, както фирмата я описа "трудна година за световната стоманодобивна и минна промишленост". Печалбата преди лихви, данъци , обезценяване и амортизация (EBITDA) спадна с 10% до 1.82 млрд. долара през годината до 31 декември 2013 г., заради спада на цените. Нетна загуба нарасна с 34.6% до 572 млн. долара като приходите намаляха с 2.1% до 14.4 млрд. долара. "2013 беше още една трудна година за световната стоманодобивна и въгледобивна индустрии, изпълнена с периодични насрещни течения, срещу които Evraz не е имунизирана", заяви главният изпълнителен директор Александър Фролов. Въпреки това, групата отчита ръст на външните си продажби с 1% до 15.5 млн. тона и на производството на коксуващи се въглища с 22% до 18.9 млн. тона. Компанията се освободи от структурно скъпи активи за желязна руда и въглища - Evraz Vgok, Abakan и мините Teya на Evrazruda и въгледобивната мина Gramoteinskaya за 20 млн. долара. Evraz Vitkovice Steel беше продадена за 287 млн. долара. (Share Cast)
Източник: Други (10.04.2014)
 
Добив на 100 хил. тона руди цветни метали очакват край Момчилград „Горубсо-Кърджали" планира добив на 100 000 тона полиметални руди годишно от находище „Седефче" край Момчилград. Инвестиционното предложение бе представено на кмета на града от изпълнителния директор на компанията инж. Живка Ковачева. Рудата ще се преработва в обогатителната фабрика в центъра на Кърджали. Предприятието разполага с инсталация за преработка на златоносни руди по цианидна технология и се намира на левия бряг на Водното огледало. Ковачева обеща на общинския кмет Акиф Акиф нови 50 работни места за миньори и специалисти, като ще бъдат назначавани предимно местни жители. Кметът акцентира на пътната инфраструктура и постави сериозно въпроса за водоснабдяването на селата около находището. Направено е ново заснемане на мрежата на село Конче, където каптажът попада в зоната на рудника и жителите са в тревога, уточни Акиф. Той настоя разходите по ремонта и асфалтирането на пътя Момчилград-Седефче, по който всеки ден ще преминават тежкотоварни камиони, да бъдат за сметка на „Горубсо-Кърджали" АД. На 15 април в сградата на община Момчилград ще се състои обществено обсъждане на доклада по ОВОС.
Източник: Money.bg (11.04.2014)
 
Отчитаме 7% ръст на износа на продукти от металургичния сектор Със 7% се увеличава през последната година износът на продукти от металургичния сектор. Една от основните цели на правителството е да създаде условия за възстановяване на индустрията ни, тъй като стабилната промишленост е предпоставка за икономически просперитет. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов при откриването на ХXI Международна научно-техническа конференция „Металолеене 2014” в гр. Плевен. По думите му с внедряването на нови технологии в металургичните и леярските предприятия ще се повиши конкурентоспособността им на международните пазари. Айолов посочи също, че за да бъде подпомогнат този процес правителството е създало необходимите условия за компаниите чрез финансиране със средства от Националния иновационен фонд, както и от новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която дава възможност за разработване и внедряване на иновации и технологична модернизация. Айолов обясни, че в Министерство на икономиката и енергетиката се сформира работна група между експерти от енергетиката и големите индустриални предприятия от металургичния сектор. Тя ще обсъжда варианти за тарифни планове, които да бъдат предложени на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Целта е постигане на конкурентоспособност и балансиране на електроенергийната система. Важна стъпка, предприета от правителството е и възстановяването на прекъснатата връзка между образованието и бизнеса. Чрез дуалната система може да се осъществи плавен преход от обучение към трудова реализация, което ще ускори преодоляването на младежката безработица, каза още зам.-министър Айолов. По време на конференцията зам.-министър Айолов връчи и две традиционни награди за отличие в бранша – „Отливка на годината“ за 2013 г.
Източник: econ.bg (11.04.2014)
 
BHP и Rio ще бъдат ударени от по-слабото търсене на стомана Глобалното търсене на стомана се очаква да спадне тази година, тъй като китайската икономика забавя главоломната си скорост, повишавайки опасенията относно въздействието, което тя ще има върху Австралия като един от освновните производители на желязна руда в света. Световната асоциация за стомана, основният международен орган на сектора, очаква световното търсене да нарасне с 3.1% през 2014 г. до 1.52 млрд. тона, в сравнение с ръст от 3.6% през миналата година, съобщава Financial Times. Нарастване на търсенето след това се очаква да се повиши леко през 2015 г., достигайки 3.3%. Очакваният спад на търсенето се очаква да се отрази на маржовете на печалба на най-големите и най-богати добивни компании в Австралия - BHP Billiton и Rio Tinto, както и на по-малките играчи, чиято суровина се използва в производството на стомана. Цената на желязната руда спадна с 11% през тази година и се търгува на около 119 долара за тон. ( Fairfax Media)
Източник: Други (11.04.2014)
 
Индия става нетен износител на стомана след 6 години през финансовата 2014 Индия стана нетен износител на стомана през 2013-14 г. след пауза от шест години и вероятно ще запази набраната инерция през 2014-15 г. след като производителите се целят в чужбина заради слабото вътрешно потребление. Общият износ на стомана от Индия през последната финансова година възлизат на 5.59 млн. тона, срещу вноса на 5.44 млн. тона. Индия, четвърти по големина производител на стомана в света, е нетен вносител на стомана от 2007-08 г. и тази тенденция продължи до 2012-13 г. със 7.9 млн. тона внос и 5.2 млн. тона износ. Преди 2007-08 г. износът на Индия изпревари вноса. Около 4.1% по-висок износ и 31.3% спад във вноса спомогнаха Индия да стане нетен износител на стомана. Въпреки, че по-големия износ идва от нестабилността на рупията и разминаванията между търсенето и предлагането в страната, вносът е по-нисък главно заради забавяне на местната икономика. (NDTV)
Източник: Други (14.04.2014)
 
Завод си търси пари от сръбски партньор Сръбски държавен завод "Железара Смедерово" не е разплатил продукция за 450 000 евро на "Радомир Метал индъстрийз" АД, съобщи на двустранен бизнес форум в Перник изпълнителният директор на металургичната компания Людмил Александров. Той потърси съдействие от сръбски дипломати, участвали в срещата, за уреждане на отношенията между двете фирми. Българският завод участвал на търг при комшиите и спечелил държавна поръчка. В средата на 2013 г. са направени договорените валове и други изделия за металургията, но те още стоят на склад. "Няма забележки от сръбска страна по направеното от нас. Поръчката е потвърдена, просто не я плащат", каза Александров. Икономическият съветник при посолството на Сърбия у нас Александър Миличевич обеща да съдейства за среща с ръководството на "Железара Смедерово". Блокираните от сръбския завод пари са колкото тримесечните заплати на радомирската фирма.
Източник: Стандарт (15.04.2014)
 
22 години след края Назад към урановите мини Правят втори опит за възраждане на производството Ако сравним човешкото развитие с изкачване по музикалната стълбица, както се твърди в някои духовни учения, България очевидно е затънала в тона „ре“. Той звучи отвсякъде чрез думи като рехабилитация, рекултивация, реиндустриалиция... Към многобройните „ре“-та се прибавя и рестартът на фалирали заводи като „Химко“-Враца и „Кремиковци“. И макар че тонът „ре“ е свързан с вибрациите на движението, засега то е по-скоро подскачане на място. Годишното производство на уран в света е около 42 хил. тона. Една трета от тях се добиват в Канада, чии­то залежи се изчисляват на 5 млн. тона. Най-богата на запаси е Австралия, която би могла да залее пазара със суровина. В челната десетка са и Казахстан, ЮАР, Нигер. Световните добиви обаче се контролират от няколко компании, като Казахстан не крие амбицията си да стане най-големият производител в света. Нашите запаси се изчисляват на 20 хил. тона, от които за добив по геотехнологичен способ са подходящи 12 хил. т. От тях е ефективно извличането на 6500 т - количество, което би могло да под­сигури АЕЦ „Козлодуй“ през следващите 20 години. Широко прокламираната реиндустриализация, от която някои политици получиха мазоли на устата, вече почна с фалстарт - на търга за някогашия торов гигант „Химко“ купувачи не се явиха, а втори търг едва ли ще има заради съдебните искове, които блокират процедурите. Изпариха се и мнимите кандидат-купувачи за „Кремиковци“, а предложенията на „Атака“ държавата да възстанови някои от производствата в комбината бяха разбити на пух и прах. Отскоро обаче набира сили друга приумица - възраждането на уранодобива. Тя бе лансирана от икономическия министър Драгомир Стойнев и ще бъде предмет на обсъждане на форум след около месец. На него учените ще потърсят отговор на въпроса какви са рисковетe от добива на уран и има ли шансове той да се възроди у нас след спирането му през 1992 г. Ще попитате как Стойнев се е сетил за урана? Но крушката си има опашка През 2006 г. по времето на тройната коалиция темата също е извадена от забвение. По това време атомната енергетика е в подем в целия свят, цените на урана хвърчат и напълно логично големите минни компании търсят нови находища. Така към нашите мини обръщат поглед канадската компания „Камеко“, руската ТВЕЛ, а желанието им е подкрепено от тогавашния енергиен министър Румен Овчаров. Създадено е и българо-австралийско дружество, което подава заявление за проучване и добив в екоминистерството. Стигна се дотам, че през февруари 2009 г., няколко месеца преди изборите, енергийната комисия на парламента взема решение да предложи на правителството възобновяване на производството при две условия - първо, да става с частни инвестиции и второ, да се спазва екологичното законодателство. След идването на ГЕРБ на власт обаче инвеститорите са попарени с вряла вода. Процесът е стопиран и плановете потъват в архивите на администрацията. Сега старата идеята се вади на тезгяха и макар че за много експерти това е поредният предизборен балон, се оказва, че няма дим без огън. Към сектора този път има интерес от минния бранш у нас. „Отдавна работим по тази тема. На министър Стойнев сме му я подсказали ние от бизнеса“, призна президентът на „Минстрой холдинг“ Николай Вълканов. Според него България има добри залежи на уран и е хубаво те да се разработват. Обогатителната фабрика в Бухово пък е част от „Геотехмин“ на бизнесмена Цоло Вутов. Интерес имало и от чужди компании, твърди икономическият министър. Добивът в съвременните условия обаче никога няма да е като в миналото, е категоричен експертът Христо Грънчаров, бивш заместник-директор на геолого­проучвателното предприятие към ДСО „Редки метали“. Причината е, че подземният способ е скъп и полученият метал няма да издържи на световните цени. Така че ще се прилага геотехнологичният метод, а чрез него може да се разработват само находищата в Тракийската низина - от Пловдив до Ямбол, както тези по долината на Струма. Това означава, че едва ли ще може да произвеждаме повече от 250-300 т уранов осмоокис годишно, което е два пъти по-малко от количествата до 1989 г. На второ място, чист популизъм е да се твърди, че държавата трябва да инвестира в това производство. Това може да стане само с частни инвестиции - български или чужди, категоричен е Грънчаров. Ползата на страната, както навсякъде по света, ще бъде от концесионните такси, които трябва да бъдат изгодни и да защитават националния интерес. Държавата може да настоява за част от урана на преференциални цени или пък да влезе в публично-частно партньорство. Всичко обаче ще зависи от цените на метала на международния пазар, тъй като разчетите показват, че нашите находища може да бъдат рентабилни при цена 100 долара/кг. За съжаление сега тя е 74,25 долара, докато при наплива от чужди инвеститори през 2007 г. отбеляза един от пиковете си - около 290 долара/кг. Всичко това показва, че отпадането на забраните ще е само първата стъпка. Останалото зависи от пазара. България обаче е от малкото държави, които имат атомна централа и собствени уранови находища. В света 25 страни добиват уран, 30 го ползват. С други думи, ние сме от малкото избраници на съдбата, които имат възможност да мултиплицират ползите. А те не се изчерпват само с мините и енергетиката. Ще бъдат създадени нови работни места, ще навлязат нови технологии в преработката на метали, ще се развие и инфраструктурата на цели райони около урановите находища. Лошото е, че идват избори и е напълно възможно добрите идеи да отидат отново в десета глуха. В миналото добивът беше секретен До 1989 г. геоложките проучвания, добивът и преработката на уран у нас се контролират от ДСО „Редки метали“, наричано още „държава в държавата“ заради огромния си персонал - около 13 хил. души, строгите правила на работа и секретността. По това време в страната се разработват 46 находища. Най-известните са Елешница, Сборище, Бялата вода, Долна баня. Край София има уран в Сеславци и Кремиковци. Металът се извлича в двата хидрометалургични завода в Бухово и Елешница. В Елешница след преработка се получавал т.нар. жълт кек със съдържание на 30-40% уран. Полуфабрикатът се откарвал в Бухово, където се изпичал допълнително и се получавал концентрат (уранов осмоокис) - около 645 т годишно. Той се транспортирал с контейнери при повишени мерки за сигурност в бившия Съветски съюз, където се произвеждало ядреното гориво за атомната ни централа. След 1989 г. обаче ситуацията се променя. Подземният добив, който е опасен и скъп, става все по-нерентабилен и се налага мнението, че е по-добре да внасяме нужното ядрено гориво от Русия, без да изнасяме суровина. От ситуацията се възползва и „Еко­гласност“, която яхва страха на хората от замърсяване и настоява за незабавно закриване на урановите мини. Специалистите предлагат по-гъвкави мерки. Вместо да се ликвидират, мините да се консервират в очакване на по-добри времена. Но никой не ги чува. Така през 1992 г. е взето решение за закриване на сектора и за десетина години се извършва техническа ликвидация и рекултивация на мините, за която са изхарчени официално 25 млн. долара. Според експерти обаче сумата стига 100 млн. долара. Първата атомна бомба в Русия била направена с метал от Бухово Първата атомна бомба в Русия е направена с български уран. Добит е в находището в Бухово, което вече е било разработено от германците. През 1938 г. те изнасят от мините в софийското поле около 100 т метал. Добивът на уран е спрян през 1939 г. и е подновен в пълна секретност след края на Втората световна война от съветско-българска минна компания, която работи до 1956 г. Тогава е създадено дружеството „Редки метали“. По-късно се разработват находища и по поречията на Струма, Места, Марица и Тунджа. Работи се по три начина за добив - класически, геотехнологичен и комбиниран. От тях най-евтин и чист е геотехнологичният метод. При него се правят сондажи, в един от тях се нагнетява киселина, а от другия се извлича разтвор напълно автоматично и хората нямат никакъв досег с урана. След закриването на сектора са направени 8 доклада от независими дружества за риска от този метод и въздействието му върху околната среда. Три от тях са на БАН. Заключението е, че геотехнологията не води до никакви замърсявания.
Източник: Преса (15.04.2014)
 
BlueScope Steel получава антитръстов клирънс да купи PacSteel Най-големият производител на стомана в Австралия BlueScope Steel и собственик на предприятието New Zealand Steel, получи антитръстово одобрение да придобие активите на Fletcher Buildings Pacific Steel в сделка за 120 млн. долара. Комисията по търговията заяви, че въпреки, че придобиването ще остави BlueScope като единствен производител на плоски продукти като стоманени плоча и листове и дълги продукти като заготовки, армировъчни пръти и тел в Нова Зеландия, няма припокриване между двете фирми и цените ще продължат да се влияят от вносните продукти. Председателят на Комисията Марк Бери заяви: "Продуктите, доставени от BlueScope и Pacific Steel могат да бъдат внасяни и вносната цена оказва силно влияние върху цените, които BlueScope и Pacific Steel са в състояние да налагат. След сливането вносът ще продължи да оказва ценови натиск върху бизнеса." Компаниите се стремят да завършат сделката до средата на годината. В резултат на това Fletcher планира да закрие своя завод за стомана в Отахуху в края на 2015 г. (Steel Guru )
Източник: Други (16.04.2014)
 
Всеки трети в Крумовград с молба в „Дънди" 1 237 крумовградчани са подали молби за работа в офиса на „Дънди Прешъс Металс" в Крумовград. Това е абсолютен рекорд, като се има предвид, че по последни данни на Националния статистически институт в града живеят по постоянен адрес 4 947 души, а населението в трудоспособна възраст е 55,07 %. Сред подалите молби за постъпване на работа в дружеството, което ще добива злато на Ада тепе, има както инженери и специалисти по минно дело, така и общи работници. Сред желаещите да работят в златодобива на Ада тепе има и по 2-3 членове от фамилия, които твърдят, че инвестицията на „Дънди" в Крумовградско се явява спасение в региона след краха на тютюнопроизводството. Реалният добив на злато ще започне в края на 2016-та или началото на 2017 година. През 2015-та се очаква да започне изграждането на базата. Голям е интересът и за работа в „Горубсо – Кърджали". В дружеството има 300 молби за работа, но заради забавената процедура за старт на инвестиция на дружеството, назначения в момента няма. След спирането на ОЦК, в „Горубсо" бяха назначени 150 бивши металурзи.(http://fakti.bg)
Източник: Други (17.04.2014)
 
Основен производител на желязна руда в Чили ще инвестира $ 650 милиона през тази година Чилийската Compania de Acero del Pacifico (CAP) ще инвестира над 65 млн. долара тази година за проекти за желязна руда в страната, като по-голямата част от инвестицията ще отиде за проект Cerro Negro Norte в северния регион Атакама. Фирмата, която прогнозира продажби на желязна руда от 15 милиона тона до края на 2014 г. и 18 млн. тона през следващата година, планира да започне и нов проект до края на декември. В момента CAP преговаря договори за доставка на вода с четири минни компании. Производителят на стомана иска да завърши третия етап на строителство на своята инсталация за обезсоляване в Атакама преди края на годината, която ще има общ капацитет от 600 литра в секунда. Идеята е да се осигури водоснабдяване за да се задвижат четири неизползвани желязо-рудни находища в северната част на Чили, включително El Tofo, която CAP по-рано заяви, че има потенциал да добива 13.5 млн. тона желязна руда годишно и ще изисква инвестиции от 3 млрд. долара. (mining.com)
Източник: Други (17.04.2014)
 
Горубсо Кърджали с нов златен рудник Около 800 тона сребро и 3 тона злато са очакваните добиви от новият рудник „Седефче” на Горубсо –Кърджали. Съдържанието на метали при някои от пробите достига до 1 243 грама сребро на тон и 62.5 грама злато на тон. Средното съдържание е 57,68 грама на тон сребро и 1.55 грама на тон злато в централния участък на находището, в южната му част съдържанието на ценни метали е малко по-ниско. Намеренията на дружеството е да добива по 800 000 тона руда годишно. До средата на май се очаква становище по ОВОС и започване на процедурите за получаване на концесия за добив на метали. Инвестицията за започване на добивът на руда е за 5 200 000 лв., съобщи изпълнителният директор на дружеството Живка Ковачева. Проучванията на новото находище са започнали от 2002 година, търговско откритие е ригистрирано през 2007 година. Съдържащата сребро и злато руда ще се добива по открит способ, експлоатацията на рудника ще продължи 15 години.Рудата ще се преработва във флотационната фабрика на „Горубсо” в Кърджали.
Източник: Преса (17.04.2014)
 
Рудник „Върба-Батанци“ ще заработи през юни Рудник „Върба-Батанци“ край Мадан ще заработи през юни, заяви изпълнителният директор на предприятието Сергей Атанасов. На работа в двете шахти, в които кипи усилен ремонт от една година, вече са назначени 120 души. Рудникът функционира до 1998 г., но после е спрян. Сега инвестицията, за да възкръсне отново, наближава 15 млн. лв. Находището беше дадено на концесия за 35 години на „Минстрой холдинг“ и КЦМ. „По концесионен договор трябва да пуснем в експлоатация „Върба-Батанци“ до края на тази година, но със сигурност ще стане по-рано. Отводняването продължава, остана да възстановим най-долния хоризонт. До края на годината очаквам от богатото на олово, цинк и сребро находище да добием 35-40 000 тона руда“, каза Атанасов. Рудодобивното предприятие строи 6-километров подземен релсов път, който свързва рудника „Върба-Батанци“ с обогатителната фабрика в Рудозем. Инвестицията е на стойност 2 млн. лв. и до довършването на обекта остава един километър. Така по релсите рудата от маданските мини ще отива директно за преработка в съседен Рудозем.
Източник: Преса (24.04.2014)
 
Японската фирма ще подпомага Азербайджан да създаде комплекс за стомана Японската корпорация Marubeni ще предоставя консултантски услуги на Азербайджан за изграждане на комплекс за производството на стомана. Съответното споразумение бе подписано от Министерството на икономиката и промишлеността на Азербайджан и японската Marubeni Corporation. По силата на споразумението, японската компания ще проучи основно суровинната база в страната, по-специално минните залежи в Ганджа и Дашкасан, и също така ще представи своите предложения на Азербайджан за това как да се прилагат съвременните технологии в производството на стомана. Marubeni Corporation ще анализират местния и регионалния пазар. Дипломатическите отношения между Азербайджан и Япония водят началото си от 1992 г. Отношенията между двете страни продължават да се развиват. Япония е една от първите страни в подкрепа на ориентираната към бъдещето петролна стратегия на Азербайджан. Днес две големи японски компании, Itochu и Impex, са част от „Договора на века“. Лидерите на японския бизнес, Mitsubishi, Mitsui, Marubeni и Sojits участвяат в енергийни и инфраструктурни проекти в страната. (AzerNews)
Източник: Други (25.04.2014)
 
voestalpine стартира завод за HBI/DRI в Тексас След около година на подготовка, изпълнителният директор на voestalpine Волфганг Едер, направи първата копка за изграждането на завод за директна редукция в Тексас, САЩ. Тази инвестиция от 550 млн. евро е най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на австрийската група. Заводът voestalpine Texas LLC се изгражда в La Quinta Trade Gateway Terminal в непосредствена близост до града Корпус Кристи. Предвиден да бъде готов през 2016 г., заводът ще произвежда 2 млн. тона директно редуцирано и горещо брикетирано желязо годишно и ще доставя за места в Австрия като Линц и Донавиц гъбесто желязо като основна суровина. С новото съоръжение voestalpine може значително да намали производствените си разходи в Европа. Високо автоматизираният завод ще създаде 150 работни места. Едер заяви, че "Имотът е отлично разположен точно на залива на Корпус Кристи, обхваща площ от около 2 кв. км и осигурява директен достъп до морето за големи кораби. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (25.04.2014)
 
Спират търговията с акции на ОЦК и Мостстрой поради неплатени сметки БФБ-София АД налага временно спиране на търговията с 23 емисии, тъй като за тях не са платени годишните такси за търговия. Мярката влиза в сила от днес, 28 април 2014 г. Засегнати са Оловно-цинков комплекс АД /в несъстоятелност/, Мостстрой АД /в несъстоятелност/ и други 21 дружества, а именно Асеновград Табак АД-Асеновград /в ликвидация/, Бесттехника ТМ-Радомир ПАД-Радомир, Вита Ми Холдингс АД-София, Далия ЕАД-Габрово, Еврокредит ЕАД-Пловдив, Евролизинг ЕАД-Пловдив, Експат Имоти АДСИЦ-София, Електрометал АД-Пазарджик, Заваръчни машини АД-Перник, ЗММ-Якоруда АД-Якоруда, Институт по целулоза и хартия АД-София, ИнтерСтандартс АД-София, Исперих-БТ АД-Исперих, Кнезим АД-Кнежа, Мануела АД-Хасково /в несъстоятелност/, Мейфеър Глоуб АД-София, Наш Дом България Холдинг АД-София, Никотиана БТ Холдинг АД-София, Севко АД-Севлиево, Трансстрой-АМ АД-София и Югоизточен Холдинг АД-Нова Загора. Поради незаплащане на дължимата такса в срока, определен от Съвета на директорите на БФБ-София АД, членството на ИП Статус Инвест АД се прекратява, считано от 28 април 2014 г.
Източник: Стандарт (28.04.2014)
 
Китайската стоманена индустрия ще намали с 27 млн. тон капацитета си през 2014 г. Китайската металургия е изправен пред сериозен проблем със свръхкапацитета, слабото търсене, намаляването на печалбите и по-строгите стандарти за опазване на околната среда. Длъжностно лице заяви, че за да се решат проблемите, Министерството на промишлеността и информационните технологии е приготвило пакет мерки, включително ограничаване на новите мощности и стимулиране на секторната консолидация. Фън Фей, директор в Министерството, заяви, че страната има за цел да намали остарялите мощности за добив на стомана с общо 27 млн. тона тази година. (Ecns)
Източник: Други (28.04.2014)
 
Euromax продаде златния си проект край Трън Канадската компания Euromax Resources се е разделила с проектите си за проучване на златни находища в България за общо 3.5 млн. долара. Това е станало чрез продажбата на българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз", което държи правата върху находището в Трън, както и върху "Бабяк" и "Златарица", където се правят проучвания. От компанията не уточняват кой е купувачът, но от съобщението става ясно, че сделката най-вероятно е свързана с "Асарел-Медет". Преди две години най-голямата медодобивна компания в страната купи друго дружество на Euromax - "Трейс рисорсиз", която държи правата за находищата "Брезник" и "Ракитово". Продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, а още 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара до края на 2018 г., става ясно от съобщението на Euromax. Като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Става дума за т.нар. net smelter return, които са в размер на 1.5% от брутния приход от определени количества от първото добито злато и сребро там. Фактът, че договорът за Трън е обвързан с този в Брезник, означава, че сегашният купувач е самата "Асарел-Медет" или най-малкото свързано с нея дружество. Сделката за Брезник беше подписана през април 2012 г., като купувачът се ангажираше да плати общо 3.5 млн. канадски долара за 100% от "Трейс рисорсиз". Миналата есен стана ясно, че "Асарел-Медет" е платила и последната част от договорената цена, но първоначалното споразумение е било променено. Повече подробности не бяха съобщени. След като покрай продажбата на проектите си Euromax се раздели и с две от местните си дружества, компанията е създала нова фирма за геоложки проучвания в България. Компанията "Евромакс екплорейшън сървисиз" (ЕЕС) е регистрирана в края на януари тази година. Към нея са прехвърлени и ключовите служители от "Евромакс сървисиз", включително старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров, който става управител на новото дружество. Като част от преструктурирането и заради новата си длъжност Димитров вече няма да бъде вицепрезидент, но ще продължи да се занимава с другите проекти на Euromax, посочват от компанията. Проектите й са на Балканите и включват златни находища в Македония и Сърбия. Част от приходите от продажбата на активите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Запасите в Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни преди две години, след като в края на 2011 г. дружеството получи удостоверение за геоложко откритие. След това компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. Засега не е ясно на какъв етап е проектът. Другите две находища - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-късна фаза. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда.
Източник: Капитал (29.04.2014)
 
Завод за горещо поцинкована ламарина откри офицално в Каспичан министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева. Тя преряза лентата заедно с шефа на АПИ Стефан Чайкови с областния управител на Шумен Венцислав Венков. Тържествен водосвет отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. "Българското производство е най-добро и трябва да се стимулира", каза министър Терзиева преди да пререже лентата на производствената база. Гостите разгледаха халетата и видяха технологичния процес на горещото поцинковане, показаха им и готови изделия. Заводът в Каспичан, в който работят 70 човека на едносменен режим, е третият в страната на пловдивската група "Юпитер Холдинг". Инвестицията в Каспичан е 6.1 млн. лева. Догодина ще се прави втори корпус с европейски средства. С разширението на производството работните места ще станат 90 и смените ще станат две, обясни управителят на завода Николай Николов. Голяма част от артикулите са за пътното строителство. В момента се изработват мантинели и други елементи, които се постават по амтомагистралите "Хемус" и "Марица". Гаранцията на производителя е от 20 до 90 г. Клиенти на завода са хотели по Черноморието и фирми, които изграждат далекопроводи и слънчеви системи.
Източник: Преса (30.04.2014)
 
Новият златотърсач Находище от 35 тона злато и 451 тона сребро. На фона на пословичните златни залежи, върху които стъпваме, шестте златни пояса, които минават през страната и които могат да решат проблемите й с бюджета за години напред, находището край Трън не е много. За сметка на това обаче е реално, а от 28 април е и продадено. Или поне правата върху него. В края на 2011 г. канадската компания Euromax Resources получи удостоверение за геоложко откритие след години проучвания. Преди дни фирмата с фокус на бизнеса си върху търсенето съобщи, че продава българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз". И така ще се раздели с находката си срещу 3.5 млн. долара в комплект с другите си два проекта за проучване на златни находища в България - тези в "Бабяк" и "Златарица", върху които също държи правата. Купувачът към момента ревниво се пази в тайна, но източници, близки до сделката, както и някои специфики по нея говорят, че по всяка вероятност това е "Асарел-Медет" или свързана с нея компания. Така една от най-големите български компании в медодобивната промишленост все по-категорично навлиза в добива на злато освен основния си бизнес - добив и обогатяване на медни руди. От една страна, бизнесът не е лесен в контекста на въпроса, който от време на време традиционно се завърта - доколко държавата успешно защитава икономическите си интереси при даването на концесиите. В началото на тази година "Атака" излезе с предложение за прекратяване на действащите концесии за добив на злато, ценни и редки метали, на което на министъра на икономиката и енергетиката се наложи да отговаря, като стана ясно, че ще се изработи нов закон и методика за изчисляване на концесионните такси. В комбинация със социалистическите послания за национализация напоследък, секторът е доста несигурен. Затова поредното тръгване на чужд инвеститор и заместването му от местен не идва неочаквано. От друга страна обаче, рентабилността в сектора е повече от добра, поне ако се съди от отчетите на лидера "Челопеч майнинг", която е 47% за 2012 г. Въпреки че през последната година цената на златото претърпя срив на международните борси, благородният метал винаги ще остане една от най-сигурните застраховки срещу инфлацията, като азиатските пазари, и по-специално Китай, се очаква да дадат нов живот на физическата търговия с него. На местна почва пък добивът на злато е концентриран в ръцете на малко на брой играчи. Проучванията край Трън на "Евромакс сървисиз" започнаха през 2003 г. и се провеждаха в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни в края на 2011 г. След това съгласно Закона за подземните богатства компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие, за да подаде и заявление за концесия. Засега обаче процесът е на ниво геоложко откритие, като другите две находища на "Евромакс сървисиз" - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-ранна фаза. От компанията отказаха коментар за причините. Възможно е да са се сблъскали с административни спънки, които да са ускорили продажбата. Концесиите не са основният профил на компанията, специализирана основно в проучването и продажбата на откритията си на по-късен етап. Това вече се случи с другата дъщерна компания на канадската фирма - "Трейс рисорсиз", която проучваше златно-сребърните находищата "Брезник" и "Ракитово" и през април 2012 г. беше продадена не на някой друг, а на "Асарел-Медет". Тя пък в началото на тази година го прехвърли към 100% дъщерното дружество "Асарел инвестмънт". В договора за покупко-продажба изрично е посочено, че целта на купувача е да разработи и управлява тези проекти по-нататък. Купувачът се ангажира да плати общо 3.5 млн. канадски долара за "Трейс рисорсиз", като миналата есен стана ясно, че е изплатена и последната част от договорената цена. Колкото до "Евромакс сървисиз", продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, отново за 3.5 млн. долара, (но не канадски, а американски), като от тях 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара - до края на 2018 г. Канадската компания има още златни проекти на Балканите, и по-специално в Македония и Сърбия, като част от приходите от продажбите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Euromax вече заяви амбиции да навлезе и в добива, а не само в геоложките проучвания, и е много вероятно това да се случи именно в Македония. От компанията определят нагласите на държавата и населението там като "приятелски" към добивната дейност. Нещо, което напоследък не изглежда валидно за България. На местна почва фирмата златотърсач остава само с новосъздадената си в края на януари компания за геоложки проучвания "Евромакс екплорейшън сървисиз", към която са прехвърлени и основните служители от "Евромакс сървисиз", като старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров става управител на новото дружество. От "Евромакс сървисиз" отказаха да отговорят на въпроса кой е купувачът, а от "Асарел-Медет" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, че те са новият собственик. Източници, запознати със сделката, обаче потвърдиха пред "Капитал", че купувачът е "Асарел-Медет". За това има и някои косвени доказателства, а именно - като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Или от предишната сделка за "Трейс рисорсиз", която предвиждаше продавачът да получи и част от приходите от продажбата на суровината независимо дали тя ще е под формата на руда или концентрат. Т.нар. net smelter return (NSR) беше в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от проекта "Брезник". Една от възможните причини за всеобщото мълчание е, че сделката може и да подлежи на регулаторно одобрение. "Асарел-Медет" е със сериозни приходи на пазара - над 600 млн. лв. за 2012 г. Компанията добива злато и от собствените си находища край Панагюрище, като покупката на още две компании - "Трейс рисорсиз" и "Евромакс сървисиз", проучващи още 5 златни находища, би изпратило сделката в Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да се произнесе дали това няма да доведе до доминираща позиция на пазара. Обикновено регулаторът не се явява пречка, но процедурата отнема време, ценно, ако компанията продавач бърза да осребри активите си. Затова е възможно да е приложена една наложила се напоследък техника - първо купува физическо лице (за което няма нужда от разрешение на КЗК) и после се минава процедурата за реалния купувач. Иначе "Асарел-Медет" не е точно местен инвеститор. Най-голям дял в дружеството има австрийската Voest-Alpine Intertrading, която към края на 2012 г. е държала 67.6%, а работници и служители държат 31%. Сред тях голям дял има и изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. С поредната сделка "Асарел-Медет" ще засили още повече позициите си в сегмента добив на злато, но това ще върви в комбинация с класическите трудности при прокарването на проектите и с големите инвестиции в сектора. В момента злато в България се добива основно в Челопеч, смятано за едно от най-големите в Европа, с концесионер "Дънди прешъс металс Челопеч" и в находище "Чала" с оператор "Горубсо - Кърджали" (виж картата). Канадската Dundee Precious Metals притежава и находището в Крумовград, но то все още не е в експлоатация. Компанията среща сериозни пречки от страна на местните власти, като наскоро обяви, че проектът поскъпна и общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Злато се добива и на рудниците на "Елаците - Мед" край село Мирково, както и от "Асарел-Медет" край Панагюрище, но то е незначително на фона на основната медна суровина в рудниците. Сега пред "Асарел-Медет" предстои сериозна работа и инвестиции по разработването на вече закупените проекти от канадската проучваща компания, като от общо пет находища само две са напред в процедурите. В най-зряла фаза е находището в Брезник, където тече обжалване на Оценката на решението по ОВОС във Върховния административен съд от Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО и СД "АСРО - Ем - Асенови Сие", като делото е насрочено за края на септември. Административният съд в Перник отсъди в полза на екологичната оценка. Инвестицията там се оценява на 120 млн. лв. За находището в Трън, което е второ по пистата, все още няма оценка каква ще е необходимата инвестиция за разработването му, тъй като тя става ясна при разработването на инвестиционно предложение, а за момента проектът разполага само с удостоверение за геоложко откритие (по-ранна фаза). Така че колко голям ще е новият бизнес на "Асарел-Медет" ще стане ясно чак след години.
Източник: Капитал (07.05.2014)
 
Емисиите СО2 от българската енергетика намаляват с над 10% през 2013 г. България е сред страните в ЕС с най-голямо понижение на въглеродните емисии от производството на енергия през 2013 година, сочат предварителните данни на Евростат. През миналата година емисиите вредни газове, причинени от потреблението на фосилни горива са 41,5 млн. тона или с 10,2% по-малко спрямо 2012 година. Като цяло в ЕС има намаление – в рамките на 2,5% до 3,3 млрд. тона въглероден диоксид, сочат още данните на статистиката. През миналата година намаление на емисиите е отчетено в 22 държави от общността. Най-сериозно то е в Кипър – с 14,7 на сто. На обратния полюс е Дания, където емисиите въглероден диоксид се увеличават с 6,8%, следва Естония (4,4% ръст) и Португалия (3,6% ръст). Най-голямата европейска икономика – Германия, увеличава емисиите си с 2 на сто. Като цяло германската енергетика е най-големият източник на замърсяване с парникови газове в енергийния сектор на ЕС през миналата година – почти 760 млн. тона. Великобритания заема второто място с 454 млн. тона, но има понижение от 2,4% спрямо 2012 година. Италия е на третото място по отношение на замърсяване с въглероден диоксид с 345 млн. тона през миналата година. Спрямо 2012 година понижението е от 6,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2014)
 
Печалбата на Алкомет АД за първото тримесечие на 2014г. е в размер на 971 хил. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба за първите три месеца на годината, в размер на 971 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 75 616 хил. лв., което е с 1.78 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 2.53 % спрямо предходния период до 74 537 хил.лв. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2014г. са в размер на 75 609 хил.лв. и представляват 99.99 % от общите приходи. Спрямо първото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 1.79 %. Към 31 март 2014г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.10лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за I-во трим. на 2013г. Собственият капитал на дружеството в края на първото тримесечие на 2014г. е 96467 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. е намалял с 0.93 %.
Източник: Money.bg (08.05.2014)
 
ВМЗ продължава да трупа загуби и дългове Държавната компания "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) има спад на продажбите и свита загуба през първото тримесечие на тази година, но се надява на нови перспективи. Това става ясно от отчета и доклада за дейността му към края на март, които са първият официално публикуван документ за финансовото състояние на оръжейния производител. Досега ВМЗ не е обявявал никакви данни за продажби, разходи и задължения извън спорадично споменаваните от министерството на икономиката, което е и основният му акционер. Аргументите бяха, че заводът е за специална продукция и публикуването на отчет ще наруши тайните му и ще попречи на дейността му. В същото време с непубликуването на отчет се нарушаваше законът, който изисква всяка държавна компания да обявява резултатите си на тримесечие. Донякъде добра новина е, че ВМЗ е успял да намали загубата си, но не благодарение на повече приходи, а заради свиване на разходи. Задълженията на компанията са огромни и според наличната информация е напълно възможно ВМЗ скоро отново да изпадне в невъзможност да плаща дълговете си. Коефициентът му за обща ликвидност (краткосрочни активи към кратокосрочни задължения) е 0.61, а по правило при стойности под 1 има риск за финансите на предприятието. Разбира се, за всяка компания тези показатели са индивидуални, но ако се добавят и огромните текущи дългове, положението на завода става притеснително. От общо 131.14 млн. лв. задължения близо 129 млн. лв. са краткосрочни, т.е. трябва да бъдат погасени до 12 месеца. Сумата е в пъти по-голяма от продажбите за едно тримесечие, но тъй като отчетът не е пълен, не може да се направи сравнение с наличните парични средства и други активи на дружеството. Поне според публикуваните коефициенти ликвидността му е слаба и едва ли може да се очакват скрити резерви, от които да се покриват плащанията. Ръководството на компанията определя резултатите от анализа на коефициентите като "незадоволителни резултати". Изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев не беше открит за коментар по отчета. От ВМЗ не са дали данни колко точно са били краткосрочните и колко – дългосрочните дългове година по-рано, като само са отбелязали, че общата им стойност се е увеличила с над 4 млн. лв. В отчета и доклада няма и информация какво се е случило с държавната подкрепа от 27.5 млн. лв. Тя беше предоставена на завода за спешно изплащане на част от дълговете му, но така и не беше даден разчет за какво са отишли. Единствената информация, която МИЕ предостави, гласеше, че 20 млн. лв. са отишли за плащане на стари дългове, а остатъкът - за заплати и оборотни средства. Парите бяха внесени чрез увеличение на капитала, направено през "Държавна консолидационна компания", която сега е акционер с 18.9%. Тъй като общите задължения на ВМЗ от март миналата година до март тази са нараснали въпреки държавната подкрепа, е ясно, че в този период заводът е продължил да трупа дългове. Допълнителна тежест върху него оказва и фактът, че от дълго време работи на загуба, както се казва и в самия доклад. Така за първите три месеца на тази година всеки 100 лв. приходи са получавани след разходи за 114 лв. Все пак има напредък – преди година за същите приходи похарчените пари са били 128 лв. За една година броят на служителите леко е намалял – от 2299 през март 2013 г. на 2145 за същия месец на тази година. От ръководството на ВМЗ са избрали няколко мерки, които според тях ще помогнат за по-доброто състояние на завода (виж карето). Според тях няма опасност производството да спре, след като вече имат дългосрочни договори и поръчки за общо 47 млн. лв. Според прогнозите до края на годината ще бъдат сключени още договори за около 20 млн. лв. Освен тях като причина за подобрение се посочва и "подкрепата на българската държава", която се изразява в разсрочване на временната финансова помощ, на стари данъчни и митнически задължения. В доклада се говори за намерението на ВМЗ да се върне на старите си пазари, където е имало голям обем на продажби – държави от Азия, Близкия изток, Африка и Южна Америка. Посочва се, че заводът смята да участва активно в търгове за доставки в Афганистан и Турция, но без да се изяснява дали вече има спечелени такива. Приходите на "Кинтекс" са се понижили значително през миналата година. Общият им размeр е 52.1 млн. лв. при 93 млн. лв. година по-рано, което е спад с 44%. Това се отразява и на крайния финансов резултат - печалба от 1.84 млн. лв. при 10.5 млн. лв за 2012 г. Алжир остава най-големият пазар за държавната компания, като там е продадена продукция за над 30 млн. долара, следван от Египет с 2.8 млн. долара и други държави от Африка и Близкия изток. Постъпленията са по договори от 2012 г. В края на миналата година компанията е подписала голям договор за доставки на оръжие в Индия - той е за 55 млн. евро, става ясно от бележките към отчета.
Източник: Капитал (09.05.2014)
 
Печалбата на "Кинтекс" се срина Печалба от 1,8 млн. лева отчита държавният оръжеен търговец "Кинтекс" за 2013 г., показва отчетът на дружеството. Това е рекордно нисък резултат за компанията за последните пет години, като спрямо 2013 г. спадът е 82%. Според данните на компанията причината е, че през първата половина на миналата година са сключени договори с по-малък от обичайния обем. Така приходите на компанията се свили до 51,4 млн. лева при 90,49 млн. през 2012 г. През първото тримесечие на 2014 г. дружеството е на печалба от 2,01 млн. лева, при 0,59 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2012 г. Основни пазари за "Кинтекс" остават Алжир, Индия, Етиопия и Египет.
Източник: Труд (09.05.2014)
 
Ovako се присъединява към френската оферта за производителя на стомана Ascometal Скандинавският производител на специализирана стомана Ovako се присъедини към група френски индустриалци и инвеститори в наддаването за активите на фалиралата френска инженерингова компания за производство на стомана Ascometal. Френската група около Asco Industrie включва основателят на Ascometal и бивш главен изпълнителен директор на Airbus Ноел Форгеард, бившият главен изпълнителен директор на Arcelor Гай Дол и Франк Суплисон, който е бил заместник-началник на щаба на бившия министър на икономиката, финансите и промишлеността Кристин Лагард. "Независим Ascometal, с правилен финансов и индустриален гръб, е най-добрият начин за успешно управление на прехода от една компания с проблемна история към печеливша компания", казаха Суплисон и главният изпълнителен директор на Ovako Том Ериксон в съвместно изявление. Френската група заяви в понеделник, че планира да предложи най-малко 40 млн. евро за активите на Ascometal, ще наеме персонал, ще инвестира 135 млн. евро през следващите четири години и няма да променя сегашния главен изпълнителен директор Жак Шафни. ( Reuters )
Източник: Други (09.05.2014)
 
Търсенето на стомана в Европа компенсира спада в Русия за ArcelorMittal Най-големият производител на стомана в света – ArcelorMittal, обяви, че търсенето в Европа расте по-бързо от очакванията му, като компенсира спада в Русия и Украйна. Търсенето на най-големия пазар за компанията може да се увеличи с 3% тази година, прогнозираха в петък от ArcelorMittal след представянето на резултатите за тримесечието. През февруари прогнозата беше за ръст от 2,5%. Прогнозата за Общността на независимите държави (ОНД) пък беше ревидирана до спад от 2% от ръст от 2,5% заради украинската криза. „Промените за нашия бизнес като цяло са положителни, защото ключовите ни пазари са САЩ и Европа“, коментира пред репортери главният финансов директор Адитя Митал, цитиран от Bloomberg. „Ние не сме пряко изложени на влияние от китайския пазар. Изложени сме към пазарите в ОНД, но не в същата степен, като в Европа”. ArcelorMittal затвори заводи и съкрати служители, след като намаляващото търсене и излишни мощности подкопаха маржовете. През февруари компанията прогнозира, че печалбата й ще нарасне с 16% тази година, подкрепена от ръст на търсенето в САЩ и Европа. (Bloomberg)
Източник: Други (09.05.2014)
 
Алкомет предлага да разпредели 25% от печалбата за 2013 г. като дивидент Общото събрание на Алкомет, насрочено за 20 юни, ще гласува за разпределяне на 25% от печалбата за 2013 г., в размер на 2,239 млн. лв., като дивидент, е видно от поканата за събранието, публикувана чрез БФБ. Сумата за дивиденти възлиза на 560 хил. лв., или по 3,1 ст. на акция бруто. Остатъкът от печалбата за миналата година - 1,679 млн. лв., се предлага да бъде отнесен към неразпределената печалба. Печалбата на Алкомет спадна с 32% през първото тримесечие, като се увеличават разходите на дружеството за амортизации, възнаграждения и лихви. Печалбата през минала година намаля с 45% до 2,13 млн. лв. след загуба за последното тримесечие от 486 хил. лв. Продажбите през последната четвърт на 2013 г. се повишиха с 6% на годишна база до 66 млн. лв., а за цялата 2013 г. ръстът е с 10% до 287 млн. лв. Алкомет повиши производствения си капацитет с около 5% спрямо производството през 2013 г., след като от началото на годината пусна в експлоатация нова 600-тонна преса. Акциите на Алкомет поскъпват с 16% от началото на годината и с 28% за последните 12 месеца до 6,02 лв. за брой и пазарна капитализация от 108,1 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2014)
 
Общото събрание на акционерите на Алкомет АД, насрочено за 20 юни 2014 г. ще гласува за изплащането на дивидент от 0.031 лв. брутен дивидент на една акция. Общата сума, която евентуално ще бъде разпределена възлиза на 560 хил. лв. Остатъкът от печалбата за 2013 г., в размер на 1.679 млн. лв. ще бъде отнесена като неразпределена печалба. За първите три месеца на 2014 г. Алкомет АД отчита печалба от 971 хил. лв., спрямо положителен финансов резултат от 1.436 млн. лв. за година по-рано. Общите приходи за първото тримесечие са 75.6 млн. лв., или с 1.4 млн. лв. повече от сравнимия период на година по-рано. Последната сделка по позицията бе сключена на цена от 6.02 лв. за брой.
Източник: profit.bg (10.05.2014)
 
“Асарел-Медет” отрови рибата в Луда Яна Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" отново е отровило рибата в река Банска Луда Яна между панагюрските села Баня и Бъта. Първи за инцидента сигнализираха екоактивисти от мрежата "Блулинк", които в четвъртък звъннали на тел. 112. "Наши сътрудници от с. Баня установили умряла риба в реката до селото, цветът на водата е променен в сребрист", пише в писмо до прокуратурата Костадин Дичев, шеф на сдружението ГДБОПП. Донесоха ми умряла риба мряна с дължина 15-20 см. Някоя от тях дори беше започнала да се разлага, което означава, че замърсяването е отпреди седмица. Водата е мътна, но лошото е, че когато отидох по реката, не видях нито една жива риба", заяви вчера кметът на с. Бъта Георги Александров. Експертите на екоинспекцията веднага са обследвали горното течение на реката за причините за замърсяването. "Установени са наличие на единични бройки мъртва риба. Взети са водни проби на няколко места от река Банска Луда Яна - на моста в с. Баня, р. Банска Луда Яна - преди вливане на р. Гергицовска, р. Панова - преди вливане в р. Асарелска, след площадката на "Асарел Медет" АД, р. Асарелска и р. Свинарски дол, след площадката на "Асарел Медет" АД и от изхода на пречиствателна станция за руднични води на "Асарел Медет" АД. Резултатите ще станат ясни в началото на следващата седмица", съобщиха от РИОСВ-Пазарджик. От "Асарел-Медет" отрекоха да има замърсяване.
Източник: Стандарт (10.05.2014)
 
Търсенето на стомана в Индия е в застой Търсенето на стомана в Индия нараства с най-бавния темп за последните пет години на фона на слабата икономика и инфраструктурни проекти в застой. Консумацията на стомана се увеличава с 0,6 % до 73,90 милиона т. през фискалната 2013 година. Търсенето е нараснало с 0,4 % . Третата по големина икономика на Азия е нараснала с 4,5% през фискалната 2013 година , най-бавния темп за последните десет години , а брутния вътрешен продукт е нараснал с 4,9% през фискалната 2013 година. ” Продажбите на вътрешния пазар на леки автомобили са намалели с 4.7% , което показва, че има втора година на рецесия. Производителите на необработени стомани , включително Tata Steel , Steel Authority , и JSW Steel се увеличиле продукцията с 4% до 85 милиона тона , а износът се е увеличил с един и същ процент – 5,6 милиона тона. (PTI)
Източник: Други (10.05.2014)
 
Проучени са запасите на 166 вида подземни богатства у нас В България са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 166 вида подземни богатства – 7 енергийни суровини (твърди горива, нефт, газ и кондензат), 12 вида метални (руди) и 79 вида неметални (индустриални минерали) полезни изкопаеми и 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. Това сочи одобреният днес от правителството Национален баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България към 1 януари 2014 г. В документа, изготвен от Министерството на икономиката и енергетиката, е направен сравнителен анализ за състоянието на количеството и качеството на запасите и ресурсите към началото на миналата и на тази година, отбелязани са измененията, допуснатите експлоатационни загуби, увеличението или намалението на запасите и ресурсите. Анализът показва, че настъпилите през 2013 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на находищата на подземни богатства като цяло са в границите на заложените стойности в съгласуваните и утвърдени работни проекти. Обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства, отбелязват от пресцентъра.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2014)
 
Vale с най-големият превозвач на желязна руда в света Vale се сдобиха с 50-тия си кораб Valemax, най-големият превозвач на желязна руда в света, в дълбоководния си кей в пристанище Сохар в Оман, записвайки общо пратки за 25 млн. метр. тона желязна руда от започването на дейността си в Оман през 2011 г. Създаден, за да интегрира глобалната логистична стратегия на компанията да генерира индивидуални решения за клиентите в Азия и да се повиши конкурентоспособността на продуктите, Valemax е нова категория концептуален превозвач на руда с капацитет 400 хил. метр. тона и поема 80% от превозите на желязна руда до Оман от Бразилия. "Налице е общоприетото схващане, че голямо пристанище може да поддържа цял град. Днес можем да приемем, че това се случва тук, в северна Al Batinah. Във Vale сме горди да виждаме как само операциите, свързани с нашите плавателни съдове, допринасят за икономиката на областта. "Около 3.3 млн. долара са инвестирани за всеки съд Valemax, който пристига на пристанището, за разтоварване на пратката и подготовката на кораба за тръгване", заяви Серджо Еспешит , главен изпълнителен директор на Vale в Оман. (Times of Oman)
Източник: Други (12.05.2014)
 
Всеки ден проверки заради “Асарел Медет” Проверяват всеки ден водите край Панагюрище. Това обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на запитване за паниката на населението край Панагюрище за отровени вода и риба в река Луда Яна. Не съществува опасност за живота и здравето на населението по поречието на р. Луда Яна. Това съобщиха от МОСВ след направените незабавни проверки и взети водни проби, извършени след получения на 8 май сигнал за наличие на мъртва риба в реката. Проверките са направени от експерти на РИОСВ-Пазарджик съвместно с експерти на регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околната среда, обясниха от МОСВ. Изследвано е цялото поречие на реката и на хидротехническите съоръжения на "Асарел Медет", Панагюрище, твърдят от МОСВ. Взети са проби от реките Банска Луда Яна, Панова, Свинарски дол, Асарелска и от изхода на пречиствателната станция на "Асарел Медет". Отклонения в технологичния режим на станцията няма, но заради прогнозите за предстоящи валежи на станцията е предписано ежедневно да представя резултатите от мониторинга на повърхностните води. Резултатите от изпитванията на водите от ИАОС ще бъдат изпратени до края на седмицата за експертен анализ и на Басейнова дирекция, Пловдив, обясниха още от МОСВ.
Източник: Стандарт (13.05.2014)
 
Швейцарска компания строи завод за метални палети в Монтана Швейцарецът Андре Урех е купил терен от 30 декара в Монтана, за да построи завод за метални палети. Стойността на терена, който досега е бил общински, е 508 000 лева. Заводът ще бъде построен за 38 месеца и в него ще бъдат открити 100 работни места. Андре Урех съобщи, че вече си е осигурил пазар в Швейцария за произвежданите палети. Той възнамерява до 4-5 години да разшири производството, така че в завода да работят 150 човека. В момента Урех произвежда палети в стари цехове в Монтана, взети под наем. В новия завод за работниците ще бъдатсъздадени много добри условия за труд, обеща той. За обучение на кадри инвеститорът е предложил на общината в техническата гимназия на града да бъде разкрита паралелка със специалност в областта на металопроизводството. Учениците ще работят три дни седмично в неговия завод и един ден ще учат. Така ще завършват гимназията с придобита специалност и ще могат да работят както в неговия завод, така и в други заводи със същото производство в града.
Източник: Money.bg (14.05.2014)
 
Австралийската търговия на желязна руда е изправена пред проблеми със заетите на фона на отслабващ бум Служителите на буксирни лодки в основния австралийски порт за желязна руда заплашват да проведат стачка, която може да спре една четвърт от износа на желязна руда в света и да струва на компаниите 100 млн. щатски долара на ден, точно когато секторът се опитва да намали разходите и да извлече повече от своите работници. Спорът идва, защото ресурсните фирми казват, че Австралия е много по-скъпа в сравнение с други места, като строителния бум, движен от китайското търсене, доведе до по-високо заплащане и по-скъпи условия. В някои по-отдалечени мини, например, работниците се превозват по въздух назад и напред от курортни жилища, докато готвачи и перачи в някои газови проекти могат да печелят до 350,000 австр. долара (327,200 щатски долара) годишно. Служителите на буксирни лодки в Port Hedland, използвана от втория и третия най-големи производители на желязна руда в Австралия, одобриха план за стачка за един, два или седем дни, ако не успеят да разрешат спора за почивките и заплащането. (Reuters)
Източник: Други (14.05.2014)
 
Васил Яначков, КНСБ: Заради забавяне на екологична оценка от страна на МОСВ е възможно спиране на завода за производство на мед – „Аурубис България” АД Заради забавяне на екологична оценка от страна на МОСВ е възможно спиране на завода за производство на мед в гр. Пирдоп – „Аурубис България” АД. Това каза пред Агенция „Фокус” Васил Яначков, председател на синдикат „Металици” към КНСБ. Синдикалните организации към КНСБ и КТ "Подкрепа" са изпратили уведомително писмо за проблема до всички отговорни институции. „Става дума за забавяне на една процедура по даване на разрешение за инвестиционна дейност, свързана с екологичен обект на завода, което е изключително важно за дейността му. Това, което заводът е трябвало да направи, е направил с проекти, с разчети, с внесени документи изцяло, с експертни оценки, с всички необходими неща. Но по необясними причини се забавя разглеждането и разрешаването на проблема, вече извън законно установения срок повече от два месеца, което застрашава възможността да се реализира тази инвестиция , а това пък поставя завода в невъзможност да си изпълнява задълженията”, обясни Яначков. „Това е свързано с технологичен отпадък, който ако не се съхранява така както са изискванията – заводът трябва да преустанови дейността”, заяви той. По думите му това е един завод, който е така да се каже завод – мечта, което е много рядко срещано в България и би следвало държавата на такива заводи да не им създава пречки, а каквото е възможно да направи, така че те да работят. „Като данъкоплатец, като завод, който инвестира и в екология, условия на труд – това е един върхов завод не само за България и за Европа. Осемстотин души работят в завода, а 1500 души са заети в дейности, свързани със завода – логистика, ремонтни организации”, посочи Яначков. „Ние информираме всички синдикални организации – на КНСБ и на КТ „Подкрепа”, съответно Световната федерация на индустриалните работници, защото в условията на прокламирана реиндустриализация, затормозяването работата на един такъв завод е в пълен контраст с обявената българска и европейска политика за възраждане на индустрията”, каза още той.
Източник: Агенция Фокус (16.05.2014)
 
Девет предприятия за никел в Индонезия тази година след забраната Индонезийското правителство очаква, че тази година в страната ще бъде завършени девет предприятия за преработка на никел руда. От тези, две компании ще произвеждат фероникел, а други –никел с чугун. След забраната върху износа на никелова руда, страната направи необходимите нови съоръжения за неговата преработка за производство на продукти с висока добавена стойност и решаване на заетостта. Поради забраната върху износа на никелова руда от Индонезия, цените на металите на световния пазар достигнаха рекорд от 2012 ниво. Потребителите бяха изправени пред нарастващи разходи и страх от недостиг на доставките. Японската компания Sumitomo Metal Mining прогнозира, че през 2014 г. пазарът ще изпита недостиг на доставките, тъй като търсенето ще нарасне с 6.8% до 1.915 милиона тона, а производството ще намалее с 0.9% до 1.885 милиона тона, на японския вътрешен пазар се очакват над 33 хиляди тона. Германската Commerzbank, повиши прогнозата си за средната цена на никела през тази година с 13% до 17 400 долара/т и с 27% за 2015 г. до 19300 долара/т. (Bloomberg)
Източник: Други (16.05.2014)
 
Vale ще затвори губещата въглищна мина Integra в Австралия Бразилският минен гигант Vale заяви, че планира да закрие въглищната мина Integra в Австралия, защото е на загуба, последният опит на компанията да се освободи от неосновни активи в чужбина. Решението идва след като Vale и конкурентите BHP Billiton и Rio Tinto бяха подложени на натиск от страна на инвеститорите да намалят разходите и рационализират бизнеса с цел да устоят по-добре на по-ниските цени на суровините. Главният изпълнителен директор на Vale Мурило Ферейра каза, че иска да продаде 15 до 25 на сто от въгледобивните си операции. Той добави обаче, че не е очаквал, че всички мини, ще бъдат затворени. Плановете на Vale ще затворят мината Integra, но тя ще се радва на "грижа и поддръжка", което позволява мината да бъде отворена бързо, ако икономическите условия позволяват. Закриването подчертава трудните условия за миньорите. Цената на топлинната въглища падна с 40% през последните три години, тъй като доставките останаха стабилни, а търсенето намаля в Европа и Китай. (Reuters)
Източник: Reuters (19.05.2014)
 
POSCO председател обещава драстично преструктуриране Президентът на POSCO Куон О Джун заяви, че производителят на стомана ще обнови своя бизнес портфейл, за да укрепи фискалната си стабилност и конкурентоспособност в световен мащаб. Куон О Джун каза, че четвъртият по големина производител на стомана в света ще се съсредоточи върху три основни области - стоманодобив, енергия от възобновяеми източници (горивни клетки и чисти въглища) и суровини (литий и никел). Компанията ще се откаже или ще свие мащабите на неосновните си дейности. Много от 46-те подразделения на POSCO, губещите и в неосновни сфери, ще бъдат обект на продажба или радикална реорганизация. В допълнение, тази марка слага край на политиката на разширяване, наложена от предшественика на Куон - Чунг Юн Янг, който се пенсионира преди два месеца. Куон заяви, че "POSCO ще промени своята стратегия за растеж, за да гарантира, че компанията расте стабилно и ефективно. Ще отвърнем на любовта и подкрепата, която получихме от нашите акционери, инвеститори, бизнес партньори и други, които обичат POSCO с драстично преструктуриране, което ще допринесе за повишаване на вътрешната ефективност на компанията." (Korea Times)
Източник: Други (21.05.2014)
 
Излишъците на желязна руда се увеличават Излишъците на желязна руда на световните пазари през следващата година ще са с 21% по-високи от досегашните прогнози заради спадащото производство на стомана в Китай, който е най-големият потребител на суровината, показват анализите на Goldman Sachs Group. Данните на банката сочат, че през 2015 г. излишъците при търговията с желязна руда ще достигнат 175 млн. тона при предишни очаквания за 145 млн. тона. Анализаторите очакват производството да надмине търсенето със 72 млн. тона, а средната цена на суровината през тази година да е средно 109 долара за тон, преди да спадне до 80 долара догодина. От началото на тази година цената на желязната руда вече е спаднала с 27% на фона на забавящия се икономически растеж в Китай и увеличаващия се добив на минни компании като BHP Billiton и Rio Tinto. Анализаторите и на други инвестиционни банки като Standard Chartered и Credit Suisse предупреждават, че се очаква затваряне на част от стоманолеярните в Китай, което ще понижи още повече търсенето. "Пазарът вече не е балансиран, но формирането на структурни излишъци все още е в ранен етап. Китай вече не може да действа като спасителен буфер за пренаситения пазар", коментира пред Bloomberg Кристиан Лелонг, анализатор от Goldman Sachs. Рудата с 62% съдържание на желязо на стоковите борси в Китай поевтиня с 1% до 97.50 долара за тон в сряда, което е най-ниската цена от септември 2012 г. Последното спадане на цената под 100 долара за тон преди две години доведе до завишени покупки от страна на потребителите, което оскъпи рудата до 159 долара за тон за четири месеца. Сега обаче прогнозите за голямо предлагане ще окуражат купувачите да поддържат ниски нива на запасите си, отбелязват експертите от Goldman. Пониженият внос в Китай също така ще компенсира очакваните проблеми с доставките от Индия и Австралия заради стачки. Основен риск носят обявените предупредителни спирания на работата на най-голямото суровинно пристанище в Австралия Порт Хедланд. Евентуална стачка ще блокира напълно износа от страната на BHP, която е третият най-голям доставчик на желязна руда в света. "Прекъсване на дейността на Порт Хедланд ще излезе скъпо на засегнатите производители и може да спомогне за кратковременно поскъпване на цените, но в крайна сметка ефектът ще бъде размит от фундаменталните показатели на пазара", заявяват от Goldman. Складовите запаси за желязна руда по китайските пристанища са нараснали с 1.8% до рекордните 112.55 млн. тона в средата на май, показват данните на Shanghai Steelhome Information Technology. Според експерти около 40% от тези количества са свързани с финансови операции на местни фирми. Към китайския пазар са насочени 69% от световните морски доставки на желязна руда. Очаква се през тази година икономиката на страната да нарасне със 7.3%, което ще е най-ниският темп от 1990 г.
Източник: Reuters (22.05.2014)
 
53 бона глоба за КЦМ 52 944 лв. санкция е наложила РИОСВ, Пловдив на КЦМ за неспазване на емисионните норми за серен диоксид, съобщиха от МОСВ. РИОСВ-Перник пък е глобила с 40 хил. лв. ТЕЦ "Бобов дол", защото е допуснал едновременна експлоатация на два котела за 15 дни. Общо миналия месец експертите на РИОСВ са извършили 1718 проверки на 1554 обектa, отчитат от МОСВ. Издадени са 91 наказателни постановления за 232 370 лeвa.
Източник: Стандарт (23.05.2014)
 
ЕС и Китай повишиха световния добив на стомана през април Световният добив на необработена стомана нарасна с втория най-бърз темп тази година през април, в отговор на нарастването на търсенето в Европа и Близкия изток, въпреки, че по-високия добив в Китай добави към свръхпредлагането и задържа цените. Продукцията на сплавта е нараснала с 1.7% на годишна база в целия свят до 137 млн. тона, като производството в Китай нарасна с 2.1% до 68.8 млн. тона, показват данните от световната асоциация на производителите на стомана Worldsteel. Китай е най-големият производител и потребител на стомана в света. „Стоманените цени са едни от най-ниските в последно време", заяви Джеръми Плац, анализатор в MEPS. "Има някои окуражаващи признаци, че търсенето се увеличава и нарастването на производството не просто идва от Китай, като през последните години, но в същото време цената ще се възползва от някои производствени съкращения в Европа", добави Platts. В процентно изражение най-голям ръст в продукцията има в Близкия изток – на годишна база с 9.6%, и от Европа - с 4% до 14.61 млн. тона, тъй като икономическият растеж в региона се стабилизира. (Reuters)
Източник: Други (23.05.2014)
 
Производството на метали се отърсва от кризата Българската металургична промишленост се отлепя от дъното, но за нивата на производство и продажби от 2008 г. има още да се мечтае. Така в едно изречение може да се анализира състоянието на този отрасъл в родната ни икономика. Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) сочат, че за първото тримесечие на 2014 г. производството на стомана (149,1 хил. т) превишава това за същия период на м. г. със 17,5%. Износът е нараснал с 16,5%, а вътрешният пазар - с 33,2 на сто. При валцуваните черни метали са произведени 260,8 хил. т, което е с 28,7 процента повече от март 2012 г. Спад с 0,4% има при изделията от валцувани черни метали. Според Политими Паунова, изпълнителен директор на асоциацията, при стоманата през 2013 г. действително има понижение и на производството, както и изобщо в цените на черните метали. Но причината за това са световните тенденции в развитието на отрасъла и пазарната конюнктура. Отражението на кризата върху базисните отрасли е по-силно и по-дълбоко, отколкото при останалите производства. И в стойност, и в натура, производството на стомана за м. г. бележи спад, каза г-жа Паунова, като посочи, че това е тенденция за целия Европейски съюз. Европейският стоманодобив все още не е възстановен, а за България това се отнася още по-категорично. Натискът върху цените в посока нагоре оказват и поскъпването на електрическата енергия и газа особено в последно време заради събитията в Украйна. При цветните метали няма намаление нито в цените, нито в количествата, но те се търгуват на борсата, а при борсовата търговия има и спекулативен елемент. Все пак при тях увеличението на производството отбелязва и ръст на цените, твърди Паунова. Специално при цените на медта традиционно се отбелязва спад в началото и в края на всяка календарна година. В последния актуален отчет за развитието на отрасъла за 2012 г. се отчита, че цветната металургия се развива успешно в България. "Произведените количества основни цветни метали, отнесени към човек от населението на България, сравнени със средните показатели за ЕС, са многократно по-високи. В черната металургия тенденцията е обратна - почти два пъти по-малко е произведената стомана на глава от населението спрямо средното европейско ниво. Въпреки последните години на икономическа криза във фирмите от черната и цветната металургия продължава да се инвестира, да се подобрява конкурентната способност на продуктите и изделията. По редица технологични и качествени показатели постиженията на българските фирми са на нивото на най-добрите европейски и световни практики", се казва в годишния доклад на асоциацията.
Източник: Стандарт (26.05.2014)
 
Американският сенатор Грасли настоява за действия срещу вноса на стомана Американският сенатор Чарлз Грасли призова ръководните органи да разгледат по-отблизо вноса на стомана, която води до намаляване на работните часове на съоръжението Camanche. IPSCO обяви през април, че ще намали работните часове за производство на заварени тръби на множество предприятия, включително съоръжение в Camanche. Броят на работните часове е намален с 30% в трите засегнати производители. Той призова президента Барак Обама да обърне пълно внимание на опасенията на местната стоманодобивна промишленост отновно несправедливите цени на вноса. "Пишем, за да изразим нашата загриженост от предварителните резултати от разследването на Търговския департамент за антидъмпинговия внос на тръби за петролната промишленост от Корея. Този случай има национални икономически последици, и всяко окончателно решение трябва да се основава на точни данни и обективни методики. Докато департаментът продължава разследването, Ви молим да разгледате обстойно твърденията на местната промишленост и да предприемете действия срещу нелоялния дъмпинг с цялата строгост на закона.“ (Aamestrib)
Източник: Други (26.05.2014)
 
“Асарел-Медет” не е тровил риба "Асарел-Медет" не е тровил риба в река Банска Луда Яна. Това сочи анализът на водните проби, взети от пречиствателната станция на "Асарел-Медет". Той не показва никакво превишение на индивидуалните емисионни норми по комплексното разрешително на обекта, се казва в съобщение на РИОСВ, Пазарджик. Изпитванията на водните проби от изхода на пречиствателната станция за руднични води са с показатели: мед - 0,002 mg при норма 0,1 mg; манган - 0,03 mg при норма 0,3 mg; желязо - 0,167 mg при норма 1,5 mg на литър, и рh - 6,2 при норма от 6 до 8,5. Тъй като съгласно Закона за водите компетентен орган да анализира и обобщава данни за показателите на водните проби от местните реки е директорът на Басейнова дирекция, Пловдив, РИОСВ, Пазарджик е изпратила до града под тепетата протоколите от изпитванията на водите, взети на 8 май за произнасяне по компетентност.
Източник: Стандарт (27.05.2014)
 
Раздвижване в "Кремиковци" Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод "Кремиковци" върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за "Капитал Daily". Неофициалната информация е, че "Елтрейд къмпани", "Вапет консулт" и "Надин металс трейд" бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация. В момента върви реконструкция на крановете и релсите на площадката, без която не може да започне никакво производство. Според единия от източниците собствениците са в контакт със световни производители на оборудване, като междувременно правят проучвания и анализи колко точно ще струва подновяването на отделните производства и "дали ще им излезе сметката". Обмислят се най-различни варианти - от закупуването на нова електрическа пещ, през възобновяване на цеховете за горещо и студено валцуване, до пускането на линии за поцинковане. Всеки отделен проект се оценява от отделен екип, тъй като необходимите инвестиции са огромни.
Източник: Капитал (27.05.2014)
 
200 000 евро очакват три иновативни бизнес проекта в индустриалната промишленост Общо 200 000 евро ще бъдат вложени в иновативни проекти в сферата на индустриалната промишленост, става ясно от условията на обявения конкурс от „Асарел-Инвестмънт“ съвместно с „Инниммо Адвайзърс“. Те търсят идеи с висок потенциал за пазарна реализация в сферата на минната и преработвателната индустрия, химическата промишленост, разработването на компоненти и системи за енергийна ефективност и ВЕИ, рециклирането на отпадъци и опазването на околната среда, както и в електрониката и електрическите двигатели. Под иновативна идея, уточняват организаторите, се има предвид продукт, процес, услуга или бизнес модел, представляващ технологична новост. Тя трябва да носи полезен ефект и да задоволява реална потребност на българския пазар. Идейните предложения може да са били пуснати в употреба, но условието е да не са се предлагали повече от 2 години. За да спечелят инвестиция, кандидатите освен че трябва да докажат, че идеята им има практическо приложение, се очаква да се ангажират и с развитието на проекта. До паричната награда ще се доберат не повече от три проекта, като не е изключено да бъдат финансирани и два или дори само един. Те ще бъдат подкрепени под формата на дялова инвестиция. „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД e инвестиционната компания на лидера в добива и обогатяването на медни руди в България „Асарел-Медет” АД. „Асарел-Медет” АД е първата българска компания, която през 2005 г. получава Сертификат за Инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции заради мащабния си проект за модернизация на производството. „Инниммо Адвайзърс“ е българска консултантска компания в областта на инвестиционното банкиране, специализирана в предоставянето на услуги и решения по инвестиционни проекти, корпоративни финанси, сливания и придобивания, преструктуриране и управление на активи.
Източник: 3e-news (28.05.2014)
 
Сделката на Rio Tinto в Гвинея приключи една от най-големите минни саги Сделка за разработването на най-голямата мина в Африка най-сетне беше сключена след години на объркване и скандали. Мината за желязна руда мина в Гвинея Simandou се очаква да струва 20 млрд. долара. Добивният гигант Rio Tinto е сключил рамково споразумение с два джойнт венчър партньора, Международната финансова корпорация (клон на Световната банка) и Chinalco, китайската държавна компания за метали. Гвинея ще запази 15% от постъпленията от мината. В замяна на това, съвместното предприятие ще се радва на освободени от данъци операции осем години. Очаква се проектът ще създаде десетки хиляди работни места както в самия рудник, така и в транспортната инфраструктура, която ще трябва да бъде построена. Шестстотин и петдесет км железопътни линии ще бъдат необходими, за да се транспортира желязната руда до новото пристанище, което ще бъде построено, за да изнася суровината. Това е краят на едно от най-дългите и най-озадачаващи саги в минната история. (IBTimes)
Източник: Други (28.05.2014)
 
Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци" Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци", съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО-Мадан". Той добави, че в момента в предприятието работят 120 души, а плановете са заетите в производството да се увеличат до 150. По думите на Атанасов е нужно да се достигне капацитет от 3-4 хил. тона добита и обработена руда, за да може дейността на дружеството да е рентабилна. Повече от две години рудникът бе затворен и добивът на оловно-цинкови руди в него бе преустановен. Причина за това бяха финансовите затруднения на бившия собственик на дружеството Валентин Захариев. След като през 2011-2012 г. работниците излязоха на протести заради неизплатени заплати, под натиска на правителството бе извършена продажба на "ГОРУБСО-Мадан", в чиито активи е и мината. Купувачът е съвместно предприятие между "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов, които притежават равно участие като акционери. Това са и двата основни производители на оловно-цинкова руда в страната, след като дейността на ОЦК - Кърджали, бе преустановена. В интервю за "Капитал" през февруари председателят на съвета на директорите на "КЦМ - 2000" Николай Добрев коментира, че ръководството е било изправено пред дилема в кои мощности да се инвестира през настоящата година. Разглеждал се е вариантът за ускоряване на вложенията в действащите рудници, тъй като се е считало, че тези, в които работата е била преустановена, ще изискват по-големи инвестиции и дейността им ще е нерентабилна.
Източник: Капитал (29.05.2014)
 
Nippon Steel може да инвестира в желязна руда и въглища чрез фонд за 1 млрд. долара Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp обмисля инвестиции в мини за желязна руда и въглища чрез своя инвестиционен фонд за почти 1 млрд. долара, но няма да отправя оферта за заводите на руската Severstal в САЩ. Вторият най-голям производител на сурова стомана в света ще обмисли инвестициите докато цените на суровините са ниски, въпреки че в момента не води преговори за сделки в сегмента, заяви изпълнителният вицепрезидент Кацухико Ота. "Сериозно ще обмислим инвестиции, ако има добра сделка. Няма нищо конкретно в момента, но ще използваме фонда от 100 млрд. йени, ако се появи добра цел," каза Ота . Nippon Steel в момента получава около една четвърт от нужната си желязна руда и 20% от коксуващи се въглища от мини, в които е инвестирала. Бенчмарк цените на желязната руда паднаха с над 40% от средата на 2011 г., докато цените на коксуващите се въглища паднаха с две трети през същия период. Nippon Steel, най-големият производител на сурова стомана в Япония, е заделил 100 млрд. йени а разширяване, най-вече в чужбина, през годината до март 2015 г. (Reuters)
Източник: Reuters (29.05.2014)
 
Китай намалява дългосрочните договори за желязна руда заради пренасищане на пазара Китайските стоманодобивни предприятия орязват дългосрочните договори за желязна руда в полза на по-евтиния спот пазар, уверени, че свиващите се цени е малко вероятно да се повишат на фона на първия световен излишък от 10 години насам. Компаниите от Австралия и Бразилия, които в продължение на години печелиха огромни суми от неутолимата жажда на Китай за желязна руда, увеличават добива си в момент, когато търсенето на стомана се забавя, сваляйки цените с 28% тази година. Има слухове, че някои китайски предприятия са отменили доставки на желязна руда, според някои до четири милиона тона, въпреки че това не е потвърдено. Търсенето на желязна руда в Китай е все още близо до рекордните нива – вносът през април от 83 млн. тона е вторият най-висок някога - но миньорите като Vale, Rio Tinto и BHP Billiton повишават добива си още по-бързо. Доставките от доминиращите производители Австралия и Бразилия се очаква да нараснат с 40% следващите четири години, когато годишният износ ще достигне 1.27 млрд. тона, според Бюрото за суровини и енергетика на Австралия. (Reuters)
Източник: Reuters (30.05.2014)
 
Производството на въглища расте със 78% на годишна база през март Отново разнопосочни тенденции отчита Националният статистически институт (НСИ) по отношение на производството и доставката на редица енергийни продукти. Статистиката например показва, че на годишна база има значителен ръст на производството на твърди горива, т.е въглища – със 77,9 на сто. По този начин данните потвърждават коментарите на енергийния министър Драгомир Стойнев по време на дебатите по вота на недоверие. В сряда Стойнев посочи, че добивът в мините се увеличава до рекордни нива, след като е "отпушен" износът на ток, а цените на въглищата бяха повишени. През март 2013 година обаче страната беше обхваната от масови протести, в резултат на което правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Сред излезлите на улицата бяха и миньорите, които се оплакваха от липсата на работа и лошите условия на труд. Съответно и добивът е намалял. Показателни за това са и месечните сравнения на НСИ. Според тях добивът на въглища през март намалява с 23,6% спрямо данните за февруари. От статистиката е видно още и понижение – както на годишна, така и на месечна база, на производството на електричество. През март са произведени 3,99 хил. гигаватчаса електроенергия, което представлява спад от 0,8% на годишна и от 6,4% на месечна база. Заради необичайно топлата зима намаляват и доставките на електрическа енергия – с 2,9% на месечна база и с почти 10 на сто спрямо март 2013 година. Според статистиката на НСИ през март са доставени 2,9 хил. гигаватчаса електроенергия. Заради високите температури намаляват и доставките на природен газ. През март доставени са били 279 млн. куб. метра газ, което е с 5,4% по-ниско от нивото през февруари и с малко над 13% спрямо март 2013 година. През февруари добивът на природен газ у нас отчете едно от най-ниските си нива – 18 млн. куб. метра, спрямо около 23 млн. месечно през миналата година. През март нивата се отново се покачват до около средните за миналата година – 20 млн. куб. метра. Това представлява ръст от 11,1%. На годишна база обаче статистиката отчита намаление на добива на природен газ от 23%. Припомняме, че местният добив е сочен като един от източниците на диверсификация на газовите доставки. Към него ще бъде насочено вниманието и ако Русия спре доставките на синьо гориво за Украйна. На 3 юни ще стане ясно дали заплахите ще станат реалност, ако Киев не заплати предварително заявените количества газ за юни. Статистиката отчита още намаляване на производството на бензини и горива през март. Причината е извършен планов ремонт на производствени мощности. Заради него няма производство на пропан-бутан. Произведени са минимални количества безоловен бензин (3 хил. тона) и дизелово гориво (14 хил. тона). Същевременно на пазара са доставени 29 хил. тона безоловен бензин, 120 хил. тона дизелово гориво, както и 30 хил. тона пропан-бутан.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2014)
 
Пазарът на желязна руда пред още проблеми Секторът за желязна руда преживя великолепна 2013 г. Рекордните нива на добива и растящите цени на суровините повишиха печалбите и акционерите бяха богато възнаградени. Въпреки това, 2014 г. се очертава да бъде много по-различна. За Rio Tinto и BHP Billiton това е лоша новина. И двете компании разчитаха на факта, че търсенето на желязна руда, което беше близо до най-високите си някога нива миналата година, ще продължи да се разширява в съответствие с добива. Обаче, това не се случи. Доставките на желязна руда на пазара значително надхвърлят предлагането. Всъщност, смята се, че доставките на желязна руда ще скочат с 11% тази година до 1.3 млрд. тона. С други думи, около 108 млн. тона допълнително предлагане ще удари пазара на желязна руда, а подобно допълнително количество се очаква и през следващата година. Освен това, до 2017 г. доставките на производителите от Австралия и Бразилия се очаква да нараснат с 40%. Така пазарът на желязна руда е свръхзапасен за първи път от десет години. ( Fool.co.uk )
Източник: Други (02.06.2014)
 
Промяна в управлението на Аурубис От 1 август ще има промяна в управлението на Аурубис България - Тим Курт (46 г.) ще поеме от Никола Треан позицията изпълнителен директор на компанията. "Аурубис България", където работят около 800 служители, е вторият по големина завод от групата и е много важен за нас. Изключително удовлетворен съм, че намерихме компетентен наследник в рамките на нашата група в лицето на Тим Курт", коментира Питър Вилбранд, председател на Управителния съвет на "Аурубис Груп". Тим Курт работи за "Аурубис Груп" от 2006 г. насам и понастоящем е отговорен за логистиката в групата като вицепрезидент "Корпоративна логистика". Преди това логистичният специалист придобива международен опит в компании като Юниливър и Нумико, включително с двегодишно пребиваване в Полша.
Източник: Стандарт (04.06.2014)
 
U.S. Steel ще спре мощности в Пенсилвания, Тексас United States Steel Corp заяви, че спира две предприятия в Пенсилвания и Тексас, които правят тръбна стомана, защото са на загуба, отчасти заради нелоялната търговия и ниската цена от друга страна. Производителят на стомана каза, че решението ще засегне около 260 служители в губещите заводите McKeesport, Пенсилвания и Bellville, Тексас, които ще бъдат спрени в началото на август. Затварянето им идват в разгара на един от най-големите търговски казуси през годината, свързан с вноса на специални стоманени тръби за нефт и газ, известен в бранша като OCTG. "Въпреки че това са трудни решения, те са необходими, за да се върнем към устойчива печалба и бъдещ растеж," каза главният изпълнителен директор на U.S. Steel Марио Лонги. През февруари Министерството на търговията взе предварително решение, да не налага мита върху OCTG стоките от Южна Корея, въпреки че откри, че няколко други държави са продавали стоки под тяхната себестойност. (Reuters)
Източник: Reuters (04.06.2014)
 
Свръхпроизводство в Китай Китайското производство на стомана продължава да се увеличава и цените на стоманените продукти са започнали низходящ тренд, като има и трудности относно облекчаването на свръхкапацитета в сектора, според данни на Националната комисия за развитие и реформи (NDRC). Производство на сурова стомана е увеличено с 2.7% на годишна база и достига 271 860 000 тона през първите четири месеца на годината, съобщи NDRC в онлайн доклад. През периода януари-април, индексът на цените на стоманата е със спад 9.78 процентни пункта спрямо същия период на миналата година, според NDRC. За отбелязване е, че износът е скочил с 29 процента на годишна база до 25,870 милиона тона, като производителите намаляват цените за да се засили търговията в бранша, но все още пазара е зашеметен от свръхкапацитет. Експортните цени паднаха с 8.1% на годишна база до 795 щатски долара за тон, най-ниското ниво от 2011 г. насам. (Steel Orbis)
Източник: Други (05.06.2014)
 
Пакистан металургия предлага 15% покачване на вносно мито Пакистанската стоманодобивна промишленост предложи най-малко 15% увеличение на вносните мита за всички леки стоманени продукти, за да се компенсира по-високата цена на производството, последвана от очакваното увеличение от 75% на данъка върху продажбите. Въпреки отхвърлянето на предложението на Федералния съвет за приходите (FBR) да се увеличи данъка върху продажбите със 75% до PKR 7 за единица в стоманодобивния сектор, местната стоманодобивна промишленост особено предприятията в Синдх казаха, че голямо увеличение на данъка върху продажбите ще улесни вноса от Китай, Украйна и Русия и ще доведе до масивен дъмпинг на стоманени пръти и продукти от мека стомана в страната. Очаква се FBR да увеличи данъка върху продажбите за металургията със 75% срещу предложените 25% от сектора. Данъкът върху продажбите в металургията може да се увеличи със 75% или PKR 3 за единица да PKR 7 на единица, в сравнение с PKR 4 за единица и общия ръст на данъците може да стигне над 100%. (Business Recorder)
Източник: Други (06.06.2014)
 
Европейските въглища поевтиняват до 4 годишно дъно заради свръхпредлагането Европейските цени на въглищата се приближиха до най-ниското си ниво от над четири години на фона на постоянен световен излишък, който според Societe Generale SA няма да се облекчи поне до следващата година. Годишните цени на въглищата паднаха за девети пореден ден в най-дългата губеща серия откакто Bloomberg събира данни от 2007 г. Договорът спадна с 0.8% до 79.65 USD за метричен тон в Лондон. Данните показват, че тя е паднала до 79.60 USD през февруари, най-ниското ниво от септември 2009 г. Според базираната в Париж Societe Generale, световните цени на въглищата са намалели в продължение на три години като увеличаването на производството в световен мащаб е нараснало повече от спада в азиатското търсене. Европейският договор е намалял с 41% от връхната точка от 135 USD на тон през април 2011 г. (Bloomberg)
Източник: Други (09.06.2014)
 
Индустрията е произвела по-малко парникови газове Количествата емитирани парникови газове от индустриалните предприятия в страната намаляват през 2013 г., показват данните на Изпълнителната агенция по околна среда и води. Свиването спрямо предходната година е с 2.3 млн. т до 32.6 млн. т и се дължи най-вече на по-слабо натоварване на производствените мощности заради кризата. Въглищните електроцентрали продължават да са най-големите емитенти на CO2, отговорни за 64% от общото количество на изпуснатите в атмосферата парникови газове през 2013 г. През изминалата година ТЕЦ-овете са изпитали недостиг на близо 1 млн. квоти за изпускане на CO2. За разлика от тях предприятията от другите производствени сектори са имали излишък от квоти, които са били прехвърляни за следващи периоди или са били продавани на въглеродните пазари. Спестените количества CO2 от българските предприятия се равняват на неизгорени 22 тона лигнитни въглища.
Източник: Капитал (10.06.2014)
 
Индийските стоманопроизводители лобират за премахване на 2.5% вносно мито върху желязната руда Индийските стоманопроизводители лобират пред правителството за ефективна суровинна политика, включително отстраняване на 2.5%-ното вносно мито на желязната руда в лицето на продължаващата криза. Директорът на JSW Steel Джаянт Ачаря заяви: "Секторът работи при 80% натоварване на мощностите заради ограниченията в добива. Това води и до по-високи цени на желязната руда на вътрешния пазар. Трябва да предприемем адекватни мерки, за да гарантираме наличието на желязна руда. В този контекст, трябва да ограничим износа на желязна руда. Последното води само до създаване на повече работни места в чужди страни, за сметка на работни места в производствения ни сектор. Това е мярка, кочто трябва да вземем като нация." Представител друго голямо предприятие за стомана заяви: "В сегашната ситуация на недостиг на желязна руда, правителството трябва да мисля върху решение за премахване на митото за внос на рудата. Минните компании се възползват от оскъдното предлагане поради временното затваряне на мините в Одиша поради неподновяване на дългогодишни лизинги. (Economic Times)
Източник: Други (11.06.2014)
 
BHP Billiton може да намали продукцията на въглища в голяма австралийска мина BHP Billiton може да намали добива в една от най-големите си мини за металургични въглищни в Австралия, след като англо-австралийската компания заяви, че е прекратила договори с цел намаляване на разходите на фона на резкия спад в цените на въглищата. BHP и нейният партньор Mitsubishi Development Pty Ltd, подразделение на японската Mitsubishi Corp, заявиха, че са прекратили договор за минни услуги с Downer EDI Ltd за предварителна обработка в мината Goonyella Riverside в Куйнсленд. Downer EDI Ltd каза, че оставащите две години от договора са били на стойност около 360 млн. австр. долара (338 млн. щатски долара). Прекратяването, в сила от 9 септември, ще освободи 427 изпълнители от обекта. Мината Goonyella Riverside доби 12.4 млн. тона въглища през годината до юни 2013 г. Добивът през текущата финансова година няма да бъде засегнат от прекратяването на договора. "Всеки потенциален ефект за 2015 г. ще бъде отразен в тримесечните доклади за производство", каза говорителката на BHP Емили Пери. (Reuters)
Източник: Reuters (12.06.2014)
 
Стоманопроизводителите в ЕС рестартират някои от затворените доменни пещи Стоманопроизводителите ЕС възобновяват близо половината от доменните пещи, които бяха спрени по време на финансовата криза, възпирайки възстановяването в сектора, който и без това страда от свръхкапацитет и високи енергийни разходи. Само през тази година, ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, рестартира доменната си пещ в Испания с годишен капацитет от 2.4 млн. тона и пещта си във Франция с годишен капацитет от 7 млн. тона. Водеща фигура в сектора заяви, че търсенето на стомана в ЕС, сектор, в който косвено са заети милиони европейци и беше опустошен от финансовата криза през 2008 г., се очаква да нарасне с 2-3% тази година, след две поредни години на спад. Волфганг Едер, главен изпълнителен директор на voestalpine и бивш президент на Eurofer, заяви: "От четиринадесетте доменни пещи, които бяха спрени от 2008 г. насам, почти половината са рестартирани. Въпреки, че това е основен подход в сектора, не е невъзможно да се види структурно подобрение на цените." (Reuters)
Източник: Reuters (13.06.2014)
 
До 15% ръст отчита добивната индустрия за 2013 г., като тенденцията се запазва и през 2014 г. , показват данните на Българската минно-геоложка камара. Нарастването е най-голямо в сектора на индустриалните минерали, които се използват директно в промишлените предприятия, като например в стъкларската индустрия, ВиК и строителството. Само допреди година секторът отчиташе спад от около 24 на сто заради намалялото индустриално производство. Ръст отчита и въгледобивът, основно той се дължи на увеличеното в края на миналата година производство на държавните "Мини Марица-изток". Очаква се тенденцията за ръст да продължи до средата на лятото. Причината за лошата засега прогноза за сектора е намаленото производство на електроенергия, заради което тецовете, които използват лигнитни въглища, работят с половината от мощностите си. На същото ниво остава рудодобивът. Компаниите, които добиват метали, са увеличили производството си, за да могат да компенсират общия спад на международните борсови цени, обясниха пред "Труд" от минната камара. Сред секторите, които най-тежко пострадаха от кризата и от незаконния добив (виж по-долу), са скалнооблицовъчните материали, инертните и строителните. Причината е сривът на пазара на жилищно строителство. Спад има и при добива на нефт и газ, показват данните на камарата. Една от причините е намаленият добив на нефт от единственото ни в момента работещо находище край Каварна на британската фирма "Мелроуз", показват данните на "Булгаргаз". От компанията дори очакват още по-голям спад заради изчерпване на находищата през 2015 г. През 2016 г. обаче се очаква нов ръст заради откритите запаси на въглеводороди в Северна България. Нова тенденция от средата на миналата година е предоставянето на по-малък брой разрешителни както за проучвания, така и концесии за добив, показват данните на Министерския съвет. Въпреки спада в сектора над 39,1% от добива на подземни богатства се държи от строителните материали. Въглищата заемат втора позиция с 35,9%, следвани от 14,9 на сто за скалнооблицовъчните материали. Металните полезни изкопаеми държат близо 9,4% от пазара. Най-нисък дял остава за добива на неметални полезни изкопаеми (0,5%) и течни горива (0,2%). Според данни на бранша заетите в добивната индустрия са над 24 000 души, като половината от тях работят във въгледобива. За 2012 г. средната годишна заплата е малко над 14 000 лева. България продължава да държи втората позиция по златодобив в Европа с предприятието на "Челопеч майнинг", както и трето място по добив на медна руда, показват данните на сектора. Тенденция, която продължава, е по-големият внос на суровини, отколкото износ. Според бранша това показва, че в страната не се използва потенциалът на находищата. Според данни на икономическото министерство доказаните находища у нас са над 590. Незаконният добив достига до 95 на сто Незаконният добив на полезни изкопаеми достига до 95%, показват данните на бранша. Най-тежко е положението в сектора на скалнооблицовъчните материали и при строителството. Схемите, по които работят нарушителите, са две - изцяло незаконен добив и добив при наличие на разрешение, но за друга дейност. От 80 находища в района на Ивайловград например едва 4 от фирмите, които копаят, имат законна концесия. В Гоцеделчевско ситуацията е подобна - от 60 фирми 56 работят извън закона. "Тези компании не плащат концесионни такси, данъци, както и трудови възнаграждения на служителите си. Затова и продукцията им е по-конкурентна от тази на законните концесионери", обясниха от бранша. Втората схема на незаконен добив важи за строителните материали. При тях сивият сектор достига до 50 на сто. Най-често фирмите получавали разрешение от общините за почистване на речни корита, а вместо това добивали пясък и чакъл. Стратегията за бранша се изгуби Почти две години след като беше изработена, обсъдена и внесена в Министерския съвет за приемане, стратегията за развитие на минната индустрия изчезна, показа проверка на "Труд". От кабинета на вицепремиера Даниела Бобева, в чийто ресори попада минното дело, обясниха, че не се подготвя стратегия, а само поправки в Закона за подземните богатства. Оттам не успяха да обяснят какво се е случило с внесения в края на 2012 г. документ. Според подготвяната стратегия водещо място в развитието на минната индустрия трябваше да има металодобивът, а уранодобивът и шистовият газ бяха сред потенциалните за развитие. Все още липсват кадри Добивната индустрия е първият бранш в България, в който стартира дуалната образователна система. От години водещите фирми в сектора подкрепят Минно-геоложкия университет, за да може във висшето училище да се подготвят необходимите за индустрията кадри, след като преди пет години се оказа, че липсват достатъчно инженери за бранша. Според данните на сектора от 2009 г. досега броят на заетите в бранша намалява. Общият спад на миньорите и инженерите е около 13%, а средната възраст на заетите в отрасъла продължава да нараства. Според данни на компаниите най-много кадри в сектора са на възраст между 45 и 57 години. Особено недостигът на достатъчно добре подготвени специлисти личи в инженерните специалности въпреки атрактивното според компаниите заплащане. Все още липсват достатъчно паралелки в гимназиите, които да подготвят кадри за минно-добивния сектор, оплакват се от минната камара. От общо 154 професионални гимназии в страната едва 4 имат паралелки, специализирани в областта на добивната индустрия. Една от причините за това е липсата на средства за набавянето на необходими пособия и изграждането на съвременни лаборатории за оборудването на училищата, обясняват още от бранша.
Източник: Труд (16.06.2014)
 
Нов цех за обработка на метали може да бъде отворен в с. Гложене, стана ясно от обявление в сайта на община Тетевен. Инвестицията в предприятието е на Николай Николов, а изграждането му е започнато на зелено. В момента Николов строи сградата, в която ще се помещава цехът, обясни той. Планира се в цеха да се обработват различни черни метали, да се произвеждат елементи и конструкции по заявки на клиентите. Николов е бил служител и собственик на дял във вече затворената компания за металообработка "Глоком", която също се е намирала в с. Гложене. След като производството там е спряно, той е решил, че има бизнес ниша, и е започнал сам да изгражда ново предприятие. Самостоятелна инициатива "Все още сме в началото и е трудно да кажа колко точно ще струва. Засега съм вложил 20 хил. лв., за да започне строителството", обясни Николов. Финансирането на строежа е осигурено със собствени средства, а по-нататък ще се търсят и други възможности, ако стане нужда, добави предприемачът. По думите му има възможност за привличане на клиенти, като вероятно много от тях ще са бившите такива на "Глоком". Николов коментира, че е решил да започне производство от нулата, защото фалиралата фабрика на "Глоком" е била обременена с много тежести – дългове към държавата, дела при съдебни изпълнители. Новото производство ще е разположено върху площ 100 кв.м, а според инвестиционното намерение до общината в него ще се извършва студена обработка на елементи от метал, а техническото оборудване ще е машини за рязане, за заваряване и абкант при нужда. Абкантните машини се използват за огъване на метални елементи. Металургичен подем През последната година на много места в България започна изграждането на нови цехове за металообработка – в Каспичан миналата година беше направен завод за горещо поцинковане, в Монтана – предприятие за извличане на цинк от отпадъчен прах, а в края на миналата година "Балкан метал 1" - гр. Любимец, е заявил намерение да изгради инсталация за топене на черни и цветни метали. Компанията "Глоком" в с. Гложене е произвеждала метални конструкции. В Търговския регистър няма данни да е обявена в несъстоятелност. Липсват и публикувани отчети за финансовото й състояние. Справки в правните регистри показват, че предприятието е било приватизирано в края на 2008 г. от "Глоком 98", което все още е негов основен собственик. От своя страна "Глоком 98" е притежание на множество физически лица. Справка в регистрите на Районен съд – Тетевен, показва, че "Глоком 98" е било осъждано да заплати забавени възнаграждения на свои служители.
Източник: Капитал (16.06.2014)
 
Нов цех за метали се изгражда до Тетевен Нов цех за обработка на метали може да бъде отворен в с. Гложене, стана ясно от обявление в сайта на община Тетевен. Инвестицията в предприятието е на Николай Николов, а изграждането му е започнато на зелено. В момента Николов строи сградата, в която ще се помещава цехът, обясни той пред "Капитал Daily". Планира се в цеха да се обработват различни черни метали, да се произвеждат елементи и конструкции по заявки на клиентите. Николов е бил служител и собственик на дял във вече затворената компания за металообработка "Глоком", която също се е намирала в с. Гложене. След като производството там е спряно, той е решил, че има бизнес ниша, и е започнал сам да изгражда ново предприятие. "Все още сме в началото и е трудно да кажа колко точно ще струва. Засега съм вложил 20 хил. лв., за да започне строителството", обясни Николов. Финансирането на строежа е осигурено със собствени средства, а по-нататък ще се търсят и други възможности, ако стане нужда, добави предприемачът. По думите му има възможност за привличане на клиенти, като вероятно много от тях ще са бившите такива на "Глоком". Николов коментира, че е решил да започне производство от нулата, защото фалиралата фабрика на "Глоком" е била обременена с много тежести – дългове към държавата, дела при съдебни изпълнители. Новото производство ще е разположено върху площ 100 кв.м, а според инвестиционното намерение до общината в него ще се извършва студена обработка на елементи от метал, а техническото оборудване ще е машини за рязане, за заваряване и абкант при нужда. Абкантните машини се използват за огъване на метални елементи. През последната година на много места в България започна изграждането на нови цехове за металообработка – в Каспичан миналата година беше направен завод за горещо поцинковане, в Монтана – предприятие за извличане на цинк от отпадъчен прах, а в края на миналата година "Балкан метал 1" - гр. Любимец, е заявил намерение да изгради инсталация за топене на черни и цветни метали. Компанията "Глоком" в с. Гложене е произвеждала метални конструкции. В Търговския регистър няма данни да е обявена в несъстоятелност. Липсват и публикувани отчети за финансовото й състояние. Справки в правните регистри показват, че предприятието е било приватизирано в края на 2008 г. от "Глоком 98", което все още е негов основен собственик. От своя страна "Глоком 98" е притежание на множество физически лица. Справка в регистрите на Районен съд – Тетевен, показва, че "Глоком 98" е било осъждано да заплати забавени възнаграждения на свои служители.
Източник: Капитал (16.06.2014)
 
Казахстан ще добави 12 млн. тона комплексна рудни находища до 2019 г. Очаква се държавен проекта за геоложко проучване да добави 12 млн. тона комплексна руда в Казахстан в рамките на 5 години. Комплексната руда е руда, в която основните ценни компоненти са оловно-цинкови и вторичните компоненти са мед, злато, сребро, кадмий, бисмут, калай, индий, галий и т.н. В някои сложни руди, барит, флуорит, и сяра, свързани със сулфидните руди са с индустриалната стойност. Базарбай Нурбаев, председател на Комитета по геология и употребата на подпочвения слой, говори по време на Astana Mining & Metallurgy Congress за програмата на Казахстан за геоложките изследвания в периода 2015-2019 г. Чрез тази програма се очаква увеличение на прогнозираните добиви на злато, мед и комплексна руда. Той каза, че прогнозираните количества комплексна руда се очаква да нараснат с 12 млн. тона, медта с 4 млн. тона и златото с 400 хил. тона. Според Нурбаев, от 2010 г. до 2013 г., златните резерви са се увеличили с 314 тона благодарение на частно финансирани проучвания и с още 11 тона чрез такива финансирани от държавата. (Tengri News)
Източник: Други (16.06.2014)
 
За няколко години, от бързо развиваща се компания, специализирана в производството на алуминиеви валцови и пресови изделия, "Алкомет" АД се превърна в лидер в областта на цветната металургия. Предприятието е разположено на площ от 370 000 кв. м. в непосредствена близост до град Шумен. През последните години дружеството реализира мащабна инвестиционна програма на обща стойност над 75 млн. евро, в резултат на която обемът на произведената и реализирана продукция нараства от около 16 700 т през 2003 г на над 60 000 т през 2013 г. Инвестициите са насочени главно в модерно технологично оборудване за Леярен цех което включва: 6 линии за непрекъснато леене на рулони и линия Wagstaff за леене на пресови заготовки, чиито общ производствен капацитет от 78 хил. тона годишно покрива изцяло нуждите на двете основни производствени направления: Пресов и Валцов цех. Пресов цех е оборудван с 4 преси с годишен производствен капацитет около 23 000 тона, 3 пещи за термообработка, линия за прахово боядисване и единствената в България линия за елоксация на профили. Продуктовата гама обхваща близо 5500 вида алуминиеви профили, тръби и пръти със стандартни размери или разработени по чертежи на клиента. Основни сфери на приложение за произвежданите изделия са строителството, вътрешното обзавеждане, автомобилостроенето, машиностроенето, транспорта и др. С пускането в експлоатация на 600-тонна преса в началото на 2014 г, както и на линия за пренарязване на профили, ''Алкомет'' АД навлиза в нови пазари за специфични пресови изделия с разнообразни приложения в производството на велосипеди, душ кабини, лайсни за подови покрития и др. Валцов цех разполага с уникални за страната производствени мощности за валцоване на различни видове алуминиево фолио, листа и ленти за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, автомобилостроенето, строителството и транспорта. Оборудването обхваща 5 валцови стана с общ капацитет над 50 000 тона, линии за изправяне и обезмасляване, надлъжно и напречно рязане, пещи за термообработка. Основен продукт е домакинското фолио, при който продукцията на Алкомет съставлява 15% от европейския пазар. През 2014 година маркетинговата дейност на компанията се развива в няколко основни направления: разширяване дела на специалните продукти при пресовите изделия; разработване на нови валцови изделия от групата на алуминиевото фолио (фолио за фармацевтиката, за опаковки на хранителни продукти); увеличаване продажбите на вътрешния пазар до 10 % от общия обем. Въпреки усложнената икономическа обстановка в България през последните години редица компании от Западна Европа преместват своите производствени мощности в страната, привлечени от ниските разходи, наличието на висококвалифицирани специалисти и предимствата, които предлага членството в ЕС. Основна цел на Алкомет е привличане на нови клиенти сред тези компании, което успоредно с предлагането на нови изделия и тясното сътрудничество с настоящите клиенти на дружеството ще допринесе за увеличаване обема на продажбите на българския пазар. Успешното прилагане на вътрешно-корпоративните практики; предлагането на високо ниво на обслужване: от договарянето и изпълнението на дадена поръчка, до организирането и проследяването на нейната доставка; утвърдените позиции на компанията на вътрешния и европейски пазари са безспорни доказателства за успешната бизнес стратегия на Алкомет.
Източник: Други (17.06.2014)
 
Прогрес АД пусна в експлоатация модерни пещи за топене на чугун Прогрес АД - Стара Загора инвестира целенасочено в повишаване на производителността и качеството на продукцията си и в намаляване на енергоемкостта. От 20 дена са пуснати в експлоатация две модерни нови пещи за топене на чугун. Всяка от тях е с капацитет 8 тона на час. Това са най-модерните инсталации и първите, внедрени в България, съобщи изпълнителният директор Славин Янакиев. Инвестицията е в размер на над 1,5 млн. евро. Съфинансирането по оперативна програма Конкурентоспособност е в размер на 667 000 евро. С внедряването на новите пещи дружеството ще намали разходите за електроенергия с над 30%, което е доста добър показател, уточни Славин Янакиев. С тази инвестиция не търсим бърза възвращаемост, а да си гарантираме по-ниска цена за единица продукция, заради нестабилния пазар на електроенергия в страната, коментира изпълнителният директор на дружеството. Друг подход, който Прогрес АД прилага за намаляване на разходите за електроенергия, е закупуването на ток от алтернативен доставчик, не от ИВН България. Цената е доста по-добра от тази, която предлагат ЕРП-тата, но изисква прецизно планиране на количеството електроенергия, което ще ни бъде необходимо за производството, обясни Славин Янакиев. С инвестициите в модерни машини цената на продукцията става по-рентабилна и конкурентна на външния пазар, каза още Славин Янакиев. Прогрес АД продължава да подготвя и да работи по нови проекти. Направена е инсталация за рециклиране на леярски формовъчни смеси. Благодарение на нея ще намалим количествата, които трябва да бъдат депонирани. Дружеството събира оферти за изработване на автоматична формовъчна линия. Проектът трябва да бъде завършен до средата на 2015 г.
Източник: Фирмена информация (18.06.2014)
 
ДО Г-Н БОЯН БОЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ОТВОРЕНО ПИСМО Като представители на големите български индустриални предприятия - основни потребители на електроенергия, с протестна декларация до ДКЕВР, министър-председателя и председателя на НС, категорично възразихме по предложението на енергийния регулатор да увеличи мрежовите цените на електроенергията за новия ценови период (от 01.07.2014 г.). Паралелно с това се повишават началните цени на търговете на свободния пазар, провеждат се в последния момент и се създава изкуствен дефицит. Такива действия ще струват на България загуба на работни места не само в голямата индустрия, но и в средния и малък бизнес. Тази политика в сектор „Енергетика” безспорно води до влошаване на конкурентоспособността на енергоинтензивните индустрии, до загуба на пазари, до намаляване на производството и свиване на икономиката. В противовес на европейската енергийна практика вече една година се осъществява износ на по-евтина електроенергия от тази за вътрешния пазар. Вместо да прилагаме мерки за повишаване износа на наша продукция, чрез износа на електроенергия на преференциални цени стимулираме икономиките на съседните държави и износа на работни места. А експортът на суровини, каквато е и електроенергията, не създава добавена стойност в икономиката на България. Вносът на електроенергия също се възпрепятства, а в определени времеви периоди на съседните пазари има по-евтина електроенергия. Многократно настояваме за спешни решения, които да осигурят възможности за доставка на електроенергия на приемливи за бизнеса цени. Вместо това българските производители са притиснати от дисбалансите в енергетиката, включително от ръста на мрежовите разходи за клиенти на високо напрежение, липса на предвидимост и устойчивост, влошена конкурентна среда в резултат на преференциални условия за износ на ток, забавена либерализация на пазара и засилване на кръстосаното субсидиране. По изпратената протестна декларация отговорните държавни институции не взеха отношение. Това ни принуждава да търсим други форми на въздействие, включително да се обърнем към КЗК у нас и ЕК, за да защитим българското производство. За да не се закриват предприятия, за да се запазят работните места и българската индустрия, с това отворено писмо предупреждаваме, че няма да приемем повишаване на цените на електроенергията и на съпътстващите такси и ще откажем плащания по новопредлаганите цени. БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МЕТАЛУРГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ КОНСУМАТОРИ БЪЛГАРСКА МИННО-ГЕОЛОЖКА КАМАРА
Източник: БСК (19.06.2014)
 
Италианското правителство иска ArcelorMittal да обмисли Ilva Италианското правителство поиска от ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, да обмисли инвестиция или закупуване на проблемния италиански производител на стомана Ilva, заяви главният изпълнителен директор Лакшми Митал. "Бяхме поканени от италианското правителство да го обмислим. Това не означава, че ще го придобием," каза той по време на конференцията Steel Success Strategies. Оценката на интереса на компанията ще бъде дълъг процес, тъй като социалните, политически и икономически проблеми правят ситуацията много сложна, заяви Митал. Комплексът Steel Success Strategies в град Таранто, е най-големият завод за стомана по капацитет в Европа и един от най-големите работодатели в Южна Италия. Неговото съществуване е под заплаха, тъй като губи по 60-80 милиона евро на месец, според италианският металургичен орган Federacciai. (Reuters)
Източник: Reuters (19.06.2014)
 
Проблемите се трупат за китайския стоманодобив Докато китайското търсене на желязна руда остава силно, защото предприятията все още произвеждат с пълна пара рекордните 2.2 млн. тона необработена стомана средно на ден през първите 5 месеца на 2014 г., перспективите за желязната руда остават слаби и 90 долара за тон май не е дъното, въпреки че интереса на купувачите върви нагоре. Първият проблем в краткосрочен план е огромното количество (около 113 млн. тона) евтини запаси в китайските пристанища. Много от собствениците са подложени на силен натиск от ликвидността, заради тежкото финансиране от банките на фона на проверките за нередности. Цената на желязната руда в пристанищата е много по-ниска, отколкото тази на новите морски превози. Според последните доклади, Rio Tinto понижава цените си на ниския клас желязна руда след конкурентите си Fortescue Metals Group като повишава отстъпките. Rio Tinto зарадва клиенти си, като заяви, че отстъпката за ниския клас продукти ще бъдат вдигната от 6% до 13% от 1 юли, което ще означава постъпления от 73 долара за тон. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (20.06.2014)
 
ArcelorMittal приветства възможния край на китайската забрана за чуждестранни поглъщания ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, приветства потенциалният край на близо 10-годишната забрана за чуждестранни поглъщания в китайската металургия. ArcelorMittal е едно от малкото чуждестранни предприятия за стомана с инвестиции в Китай, тъй като забраната бе наложена през 2005 г. Водещият производител и потребител в света обмисля спиране на забраната, която може да бъде катализатор за световните предприятия за навлизане в Китай, където търсенето е седем пъти по-голямо отколкото в САЩ, следващият по големина пазар. "Добра новина е, че правителството работи по отношение на реформите и либерализацията на чуждестранните инвестиции", заяви Лакшми Митал, милиардерът главен изпълнителен директор на ArcelorMittal. "Дали ще искаме да инвестираме още в тази страна или не, ще зависи от бъдещото развитие на различните ни проекти." Китайският добив на стомана може да достигне 1.1 млрд. метр. тона през следващите 10 години, в резултат на урбанизацията, според BHP Billiton Ltd. (Bloomberg)
Източник: Други (23.06.2014)
 
Алкомет разпредели 25% от печалбата си за 2013 г. като дивидент Общото събрание на Алкомет, проведено на 20 юни, е гласувало предложението на УС за разпределяне на 25% от печалбата за 2013 г., в размер на 2,239 млн. лв., като дивидент, е видно от протокола от събранието, публикуван чрез БФБ. Сумата за дивиденти възлиза на 560 хил. лв., или по 3,1 ст. на акция бруто. Остатъкът от печалбата за миналата година - 1,679 млн. лв., е отнесен към неразпределената печалба. Печалбата на Алкомет спадна с 32% през първото тримесечие, като се увеличават разходите на дружеството за амортизации, възнаграждения и лихви. Печалбата през минала година намаля с 45% до 2,13 млн. лв. след загуба за последното тримесечие от 486 хил. лв. Продажбите през последната четвърт на 2013 г. се повишиха с 6% на годишна база до 66 млн. лв., а за цялата 2013 г. ръстът е с 10% до 287 млн. лв. Алкомет повиши производствения си капацитет с около 5% спрямо производството през 2013 г., след като от началото на годината пусна в експлоатация нова 600-тонна преса.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2014)
 
Производство на Китай сурова стомана удари нов рекорд Световното производство на сурова стомана нарасна с годишен темп 2.2% през май като продукцията в Китай удари нови рекордни нива, а в Северна Америка и Европа добивът беше колеблив. По данни на Световната асоциация за стомана, световното производство на нерафинирана стомана удари 141 млн. тона през май близо до рекорда от март. Увеличението се дължи на годишния ръст от 2.6% на Китай до 70.4 млн. тон. Световните цени на стоманата са на най-ниските си нива от август и не далеч от най-ниските от три години и половина от юни миналата година. Спадове на цените са факт, въпреки ръста на търсенето в западните икономики. Джереми Плац, анализатор на MEPS, заяви: "Ръстът на производство на стомана надхвърля растежа в търсенето и добавя към световния излишък. Стоманените цени ще намаляват на годишна база. Разходите за суровини като желязна руда падат, но това не е всичко, излишъците добавят натиск. Износът на Китай расте." (Reuters)
Източник: Reuters (25.06.2014)
 
Ренета Петрова - заместник-председател на Синдикална федерация „Металици" заяви, че преструктурирането, инвестициите и новите технологии са довели до количествени и качествени промени в работната сила по време на секторния анализ за отрасъла металургия, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди. „В период, който включва последните 10-12 години, беше редуциран броят на фирмите и производствата, които работят в областта на металургията. Само за последните пет години предприятията в сектора от 221 броя през 2008 г., през 2012 г. са намалели на 166 броя, редукцията е над 30%. В този период заетият персонал също е намалял приблизително с 50%. Ако през 2008 г. общият брой на работещите в сектора е бил 21 430 души, то в 2012 г. техният брой е намалял на 12 211 души", поясни Ренета Петрова. Тя отбеляза, че направените инвестиции в сектора са довели до намаляване на персонала и многократно повишаване на изискванията по отношение на квалификация, знание и умения. „Пазарът на труда в България се влияе от тенденциите на застаряващото население и наемането на добре обучени (според потребностите на предприятията) млади хора се превръща в сериозно предизвикателство", отбеляза Ренета Петрова и допълни, че за да се преодолеят тези пречки пред развитието на предприятията от сектор „Металургия" е необходимо не само да се фокусира вниманието към образователната система и професионалното обучение, но и да се направят тези предприятия атрактивни за младите хора и да могат да се задържат високо квалифицираните кадри. Председателят на „Металици" Васил Яначков посочи, че след икономическите промени се е изменила структурата на българската индустрия, рязко е намаляло вътрешното потребление на метали и секторът е станал експортно ориентиран. От анализа става ясно, че металургичната индустрия в България има висок относителен дял в показателите на преработващата промишленост - 15% - 18%. Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5% и 9%. Добавената стойност през 2012 г. от един зает в сравнение със средните стойности за преработващата промишленост е почти три пъти по-висока. Една от най-високата добавена стойност на един зает в страната се отчита в цветната металургия. Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, който се компенсира от ръста в цветната металургия, общата стойност е 6,6 млрд. лева. Износът на цветни метали вече надвишава 5 млрд. лв., а положителново външно-търговско салдо е почти 4 млрд. лв. Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че в редица държави се говори за „реиндустриализация". „Признава се, че задържането в развитието на индустрията е започнало дори преди началото на Световната криза. Залага се на нейното възстановяване, което е от водещо значение за икономическото развитие и за разкриването на работни места", заяви Пламен Димитров. Той подчерта, че именно поради тази причина КНСБ инициира реализацията на проекта „Възраждане на индустрията в България", чиято цел е да се направи цялостен анализ по темата, както и анализи в основните индустриални сектори.
Източник: Преса (26.06.2014)
 
Продукцията на родната металургия се реализира основно в чужбина, отчете изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова при представянето днес на анализ за производството на основни метали у нас. Износът на черни и цветни метали е значително по-голям (79%) от продажбите на вътрешния пазар (21%), показва анализът. Основен пазар за българските производители от черната металургия е този на Европейския съюз, на който се реализира над 60% от произведената продукция. Цветната металургия също е насочена към този пазар и износът й многократно надвишава вътрешните продажби. Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, но за сметка на това се отбелязва ръст в цветната металургия. „Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5 и 9%“, отбеляза Паунова. Анализът сочи още, че общият брой на металургичните предприятия у нас през 2008 г. е бил 221, а през 2012 г. е намалял до 166, което представлява спад от над 30%. С приблизително 50% е намалял и броят на заетите в сектора. През 2008 г. техният брой е бил над 21 хил., а през 2012 г. е малко над 12 хил. Още по темата Производството на стомана в България расте Металургията е засегната от все по-големите дефицити на „изчезващи професии” Минималната заплата в металургичния сектор се увеличава до 430 лева Причината за намаляване на броя на работещите в отрасъла са направените инвестиции в него, което доведе до повишаване на изискванията по отношение на знание, квалификация и умение, коментира Ренета Петрова, зам.-председател на федерация „Металици“ - КНСБ. Делът на висококвалифицираните работници в този отрасъл е 58%, отбеляза Ренета Петрова, зам.-председател на КНСБ. По думите й браншът остава непривлекателен за младите хора, затова трябва да се предприемат мерки, за да бъдат привлечени те към него. Според нея е нужно и да бъде вдигната заплатата на работещите в тази сфера. Анализът за производство на основни метали е изготвен по проект „Възраждането на индустрията в България“, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2014)
 
Министерският съвет одобри доклада на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС за изпълнението през 2013 г. на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Докладът отчита дейността на Съвета през м. г. и ще бъде представен на Народното събрание. През 2013 г. Междуведомственият съвет е разгледал 115 заявления и е взел решения за издаване на 11 едногодишни и 54 тригодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната (ПСО), един тригодишен лиценз за транспортиране на ПСО между две трети страни, 28 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с ПСО между две трети страни и 50 удостоверения за регистрация за трансфер на ПСО. Поради промяна на правната форма, са направени 15 изменения на вече издадени лицензи и удостоверения. По искане на заявителите са прекратени един лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия и едно удостоверение за регистрация на брокерска дейност с оръжия между две трети страни. В създадената от Междуведомствения съвет електронна страница се публикуват редовно измененията на нормативната база, съставът на съвета, дневният ред на заседанията и взетите решения. Поддържа се актуален публичен регистър на действащите лицензи и удостоверения.
Източник: Преса (26.06.2014)
 
TATA Steel планира да увеличи капацитета си с 60% до 16 млн. тона през последните пет години Осемте му месеца в TATA Steel са били въртележка, заяви управителният директор Нарендран, който залага, че възстановяването в индийската икономика ще управлява търсенето, докато компанията му е на път драстично да разшири капацитета си за добив на стомана. Нарендран в момента контролира последните етапи на дългоочаквания проект Kalinganagar на стойност 400 млрд. рупии. С изградени 10 млн. тона капацитет за 107-те години от своето съществуване, TATA Steel планира да го увеличи с 60% до 16 млн. тона през следващите 5 г. "Ако Индия расте, тогава TATA Steel със сигурност трябва да расте. Проектът Kalinganagar за 6 млн. тона е затрупан с високи капиталови разходи, работнически протести и закъснения в придобиването на земя." Нарендран очакваше вълнуващ старт на работата си в гиганта: "Не може да се очаква друго." Той добави, че "се очаква на първата фаза на проекта Odisha на Tata Steel да бъде завършен до края на тази финансова година, като добави 3 млн. тона капацитет." (Economic Times).
Източник: Други (26.06.2014)
 
Продукцията на родната металургия се реализира основно в чужбина Продукцията на родната металургия се реализира основно в чужбина, отчете изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова при представянето днес на анализ за производството на основни метали у нас. Износът на черни и цветни метали е значително по-голям (79%) от продажбите на вътрешния пазар (21%), показва анализът. Основен пазар за българските производители от черната металургия е този на Европейския съюз, на който се реализира над 60% от произведената продукция. Цветната металургия също е насочена към този пазар и износът й многократно надвишава вътрешните продажби. Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, но за сметка на това се отбелязва ръст в цветната металургия. „Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5 и 9%“, отбеляза Паунова. Анализът сочи още, че общият брой на металургичните предприятия у нас през 2008 г. е бил 221, а през 2012 г. е намалял до 166, което представлява спад от над 30%. С приблизително 50% е намалял и броят на заетите в сектора. През 2008 г. техният брой е бил над 21 хил., а през 2012 г. е малко над 12 хил. Причината за намаляване на броя на работещите в отрасъла са направените инвестиции в него, което доведе до повишаване на изискванията по отношение на знание, квалификация и умение, коментира Ренета Петрова, зам.-председател на федерация „Металици“ - КНСБ. Делът на висококвалифицираните работници в този отрасъл е 58%, отбеляза Ренета Петрова, зам.-председател на КНСБ. По думите й браншът остава непривлекателен за младите хора, затова трябва да се предприемат мерки, за да бъдат привлечени те към него. Според нея е нужно и да бъде вдигната заплатата на работещите в тази сфера. Анализът за производство на основни метали е изготвен по проект „Възраждането на индустрията в България“, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2014)
 
Бразилската Vale също ще прави отстъпки за Китай Бразилската Vale, най-голямата компания за желязна руда в света, щ започне да предлага отстъпки за превоза на суровината до потребителите в Китай, присъединявайки се към австралийските си конкуренти в намаляването на цените вследствие на глобално нарастване на добива. Това идва след свиване на цените от Rio Tinto и Fortescue Metals Group за по-ниския клас желязна руда, и показва, че Китай печели повече глас за ценообразуване след години оплаквания, че цените са твърде високи. Vale ще предлага на някои китайски клиенти отстъпка от 2.50 долара за тон, включително разходи и транспорт, за 62-63 процентната стандартна синтерова Guaiba (SSFG) за тримесечните договори, съобщиха поотделно три предприятия. "Vale ни каза, че ще свали цената с 2.50 долара за тон за SSFG за тримесечните договори. Пазарът сега се променя бързо, съобразен с купувача, а конкуренцията между добивните компании се засилва", заяви официално лице от държавен стоманодобивен завод. (Reuters)
Източник: Reuters (27.06.2014)
 
SAIL с ръст на обема след 10 години Стоманеният гигант вероятно ще добави 1 млн. тона през тази фискална година и 2 млн. тона през следващите две, тъй като търсенето се подобрява и ще се пуснат нова мощност. След застой в продължение на години, Steel Authority of India вероятно ще отчете силен ръст на обема през текущата година. Започвайки с 1 млн. тона по-висок обем през тази фискална година, публичният производител на стомана вероятно ще добави 2 млн. тона през следващите две години, според анализаторите от Nirmal Bang Securities. "Имахме среща с ръководството на SAIL наскоро. След застоя на растежа през последните 10 години, SAIL вероятно ще отчете силен ръст на обема тази фискална. Фирмата увеличава производтсвените мощности, в резултат на изпълнението на програмата си за разширяване," се казва в доклада на анализаторите Гирирай Дъга и Адития Джоши. (DNA)
Източник: Други (30.06.2014)
 
Alcoa купува производител на части за самолети за 3 млрд. долара Американският минен гигант Alcoa е постигнал съгласие да придобие компанията за производство на части за самолетни двигатели Firth Rixson за 2.85 млрд. долара, съобщава The New York Times. Това е най-голямата сделка на един от световните лидери в производството на алуминий, след като намали капацитета си заради кризата с 12% през 2012 г. Американската компания ще плати на собственика на британската Firth Rixson – инвестиционната копания Oak Hill Capital Partners, 2.35 млрд. долара в брой и 500 млн. долара в акции. Цената може да се покачи със 150 млн. долара, ако се постигат определени финансови резултати. Сделката трябва да приключи до края на годината, а консултант е Morgan Stanley. Alcoa планира да използва комбинацията от дълг и собствен капитал, за да финансира сделката. Oak Hill Capital Partners придобива Firth Rixson през 2007 г. за малко над 1.5 млрд. долара от Lehman Brothers Holdings и Carlyle Group.
Източник: Reuters (02.07.2014)
 
Мудис: Електроцентралите в ЕС ще страдат от ниските цени до 2020 г. Европейските електроцентрали в Европа ще продължават да страдат от ниски цени на едро подриващи приходите им до края на десетилетието, заради увеличаващата се продукция на ВЕИ-тата и ниското търсене, според рейтинговата агенция Moody. Електроцентралите в Европа са притиснати от нарастването на възобновяемата енергия, която създава свръхкапацитет и подкопава цените, докато печелившите въглищни централи са принудени да затворят заради европейските политики за опазване на климата. Бенчмарковите германски цени на електроенергията на едро са паднали с над 40% от пролетта на 2011 г., когато аварията във Fukushima избута нагоре световните цени на електроенергията. В същото време, търсенето се сви по време на кризата в еврозоната и поради подобряването на енергийната ефективност. Рейтинговата агенция Мудис заяви, че очаква тази тенденция да продължи. "По наше мнение, ще има допълнителни политики и реформи, които ще се отразят негативно на Европейския добив на електроенергия", заяви агенцията. (Reuters)
Източник: Reuters (03.07.2014)
 
BHP увеличава доставките си от желязна руда за да надскочи китайската конкуренция Усилията на BHP Billiton да избута китайските производители на желязна руда от пазара чрез увеличаване на собствените си доставки показват първи признаци на успех, след като редица местни китайски производители затвориха през последните няколко седмици. Майк Хенри, маркетингов директор в BHP, заяви, че доставчиците с високи разходи не са реагирали на време на натиска от тези с по-ниски разходи, включително BHP, Rio Tinto, Fortescue Metals и бразилската Vale. Важно беше те да затворят по "сравнително ефективен начин", за да се избегне "смесване на доставките", каза той. „През последните няколко седмици виждаме как някои от тези доставчици с висока цена затварят. Това е едно от нещата, които помогнаха на цените на желязната руда през последната седмица." Големите рудни увеличават капацитета си въпреки, че цените на желязната руда паднаха с 30% до около 94 долара на тон от началото на годината. (The Sydney Morning Herald)
Източник: Други (04.07.2014)
 
Страната ни се нарежда на 48-мо място в света по отношение на запасите си от злато. България разполага с количество от 40 тона от ценния метал, съобщи iNews. В границите на Балканския полуостров с най-голямо количество злато разполага съседна Гърция. Държавата е на 33-то място в света с обем от 112, 2 тона. След България от другите балкански страни се нареждат Сърбия с 16,6 тона от благородния метал, Македония – с 6,8 тона, както и Словения с 3,2 тона. В дъното на класацията са Босна и Херцеговина на 93-то място и Албания – на 99-то място. Първата държава разполага с количество от 3 тона злато, а втората – от 1,6 тона. На челните места са САЩ, Германия, Италия, Франция и Китай.
Източник: Други (07.07.2014)
 
България е на 48-мо място в света по запаси от злато Страната ни се нарежда на 48-мо място в света по отношение на запасите си от злато. България разполага с количество от 40 тона от ценния метал, съобщи iNews. В границите на Балканския полуостров с най-голямо количество злато разполага съседна Гърция. Държавата е на 33-то място в света с обем от 112.2 тона. След България от другите балкански страни се нареждат Сърбия с 16,6 тона от благородния метал, Македония – с 6.8 тона, както и Словения с 3.2 тона. В дъното на класацията са Босна и Херцеговина на 93-то място и Албания – на 99-то място. Първата държава разполага с количество от 3 тона злато, а втората – от 1.6 тона. На челните места са САЩ, Германия, Италия, Франция и Китай.
Източник: econ.bg (07.07.2014)
 
Почти половината от въглищните електроцентрали в Индия имат запаси за една седмица Почти половината от въглищните електроцентрали в Индия има достатъчно запаси само за една седмица, тъй като страната се опитва да свърже милиони към мрежата и се бори с все по-скъпия внос на въглища. Вносът на въглища се равняват на около един процент от икономиката на Индия като държавния гигант Coal India, най-големият миньор в света, не успя да повиши производителността достатъчно бързо, за да отговори на търсенето. Това води до чести спирания на тока, нещо което новият премиер Нарендра Моди иска да коригира най-скоро, но което ще повиши доставките на въглища от страни като Индонезия, Австралия и Южна Африка. Въглищата произвеждат над половината от електроенергията в Индия. Енергийният министър Пиюш Гоял заяви, че 26 от всеки 100 въглищни електроцентрали в Индия са със "супер критични запаси от въглища" - достатъчно за по-малко от четири дни. Общо 44 централи, включително супер критичните, имат "критични въглищни запаси" достатъчни за по-малко от седмица, като повечето са в щата Махаращра, където е финансовата столица Мумбай. (Reuters)
Източник: Други (09.07.2014)
 
Kobe Steel създава компания в Бразилия Kobe Steel Limited обяви, че дъщерното й дружество Kobelco Machinery do Brasil Servicos Empresariais Ltda започна мащабен маркетинг за нестандартни компресори. Kobelco Machinery do Brasil със седалище в Сао Пауло, е първото на Kobe Steel в Бразилия. Бразилия активно работи за развитието на морските ресурси през последните години. Голямото търсене на бензин, дизелово гориво, и други горива доведе до активното строителство нефтохимически заводи за рафиниране на нефт. В резултат на това, търсенето на нестандартни компресори, които се използват за компресиране и транспортиране на газове в нефтените и газови съоръжения за обработка, се увеличава. Kobe Steel е един от малкото цялостни производителите на компресори в света, които могат да доставят центробежни, бутални и винтови компресори. Тя държи 50% дял от световния пазар за нестандартни винтови компресори и доставя нестандартни компресори по целия свят за преработката на нефт, нефтопродукти, природен газ и други големи съоръжения. Машиностроителният бизнес на Kobe Steel също е дистрибутор на широка гама от продукти, като например малки и средни стандартни компресори за комунални предприятия. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (10.07.2014)
 
„Алкомет“ отново е дарител на годината за Шумен “Алкомет” АД, град Шумен е един от водещите производители на алуминиеви валцови и пресови изделия на Балканския полуостров и единствената по рода си компания на територията на Република България, съчетаваща производството на двата вида продукти. С близо 35-годишен опит в областта на цветната металургия, тя днес се нарежда сред 100-те най-добри български компании по приходи от дейността и ръст на печалбата, както и сред 20-те най-големи български износители. Над 90% от продажбите са насочени към страните от ЕС, главно Германия, Полша, Италия, Австрия и Дания. Въпреки своята експортна ориентираност „Алкомет“ остава тясно свързан и с развитието на българската икономика. Част от целите на компанията, свързани със социалната отговорност към обществото, са повишаване на заетостта сред местното население, ефективно подпомагане на образователни, медицински, културни, социални и други институции, подкрепа на благотворителни и дарителски организации. „Алкомет“ безвъзмездно подпомага редица обществени инициативи в областите Грижа за децата, Помощ на хората в неравностойно положение, Здравеопазване, Изкуство и култура, Опазване на околната среда и други.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2014)
 
Лобистки поправки ще предизвикат бум на сивия сектор в търговията с метали За бум на сивия сектор в търговията с черни и цветни метали предупредиха от бранша след скандал в парламента по време на заседанието на Комисията по околна среда и води. Заседанието се провали, тъй като депутатите не приеха дневния ред и народните представители от ГЕРБ се въздържаха с аргумента, че законопроектът не влиза в списъка с одобрените при консултациите между партиите законопроекти. Депутатите трябваше да разгледат промени в Закона за управление на отпадъците, според които се удължава срока за изграждането на общински площадки за предаване на битови отпадъци включително и метали. Провала на заседанието предизвика негодуванието на бранша "Вземете се малко в ръце- ние сме ви избрали всички до един", коментира Иво Георгиев от Асоциацията на българската рециклираща индустрия. Така вместо заседание се проведе разгорещено обсъждане на проблемите. От 13 юли влиза в сила забрана за предаване на черни и цветни метали от физически лица. Металните отпадъци трябва да бъдат предавани безвъзмездно от хората на общински площадки. Такива обаче няма в нито една от 260 -те общини, където трябваше да се изградят. Така напрактика няма къде хората да предават металните отпадъци. Промените реално няма как да заработят, създава се правен вакуум, коментира Джевдет Чакъров, депутат от ДПС и бивш министър на околната среда и водите. Затова новото предложение, внесено от БСП предвиждаше отлагане изграждането на площадките до 1 януари 2016 година, което заради проваленото заседание едва ли ще се случи. Според бизнеса влизането в сила на промените в Закона за управление на отпадъците от преди две години, но влизащи в сила от другата седмица ще мобилизира сивия сектор, тъй като металните отпадъци все някъде трябва да отиват, масово фирмите ще започнат да изкупуват отпадъците без документи. От понеделник "Стомана Индъстри" ще разполага само с 50% от необходимия й отпадък, а други предприятия са под риск да затворят, обясни Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране. Освен това 600 000 души събирачи ще останат без поминък, те няма да могат да предават метални отпадъци, за да изкарат по 20-30 лева и ще се насочат към друг начин за препитание и ще се активизират други престъпления. С промените от 2012 година по-високите изисквания драстично намалиха пунктовете за изкупуване на скрап, с което кражбите намаляха с 60%, подчерта Малинов. Браншът е направил инвестиции за над 2,5 млрд. лева и с лека ръка ще бъде съсипан, от 15 000 души заети в отрасъла, най-вероятно 6000 ще бъдат освободени. Министерството на околната среда и водите ще бъде поставено в невъзможност да изпълнява закона и ще трябва да изпълнява санкционни механизми, коментира Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите. Според закона с 15% ще скочи такса депониране за общините, които нямат изградени площадки. Още миналата година от министерството се съгласиха, че промените приети през 2012 година са неработещи и започнаха да прекрояват Закона за управление на отпадъците, който е готов от април, но покрай изборите за Европарламент и предстоящите извънредни избори няма да може да бъде внесен. Заради съкратения срок на работа на сегашния парламент се предлага само удължаване на срока за изграждане на общинските площадки, обясни мотивите си за внасяне на предложението Страхил Ангелов от Коалиция за България. Въпросът има и социален ефект, не трябва да се разрешава на циганите да крадат не е аргумент, защото продаването на скрап е техният начин за препитание. Трябва да има жестоки контролни мерки, но една дейност да се забранява защото се краде е нелогично, все едно да забраните болниците заради това че там се краде и източват Здравната каса, посочиха още от бранша. Освен това друг важен въпрос е какво ще прави общината с отпадъците, които се съберат. Сега пунктовете за скрап предават черните и цветни метали като ресурс на предприятията. А вече с общините ли ще се конкурираме, попитаха реторично от бранша. Не трябва да се лъжем промените бяха вкарани лобистки от организациите по оползотворяване, които да сключат договори с общините. Така да събират отпадъците и да отчитат изпълнение на задълженията си по разделно събиране на отпадъци, защото малцинствените групи, които събирали скрап им пречели, обясняват разпалено от бранша. През следващия програмен период 2014-2020 г. са предвидени над 200 милиона лева за общински площадки за битови отпадъци, с които трябва да се изградят площадките във всички общини. Целта е да усвоят едни европейски средства, коментираха специалисти. Целта е да убият един цял отрасъл, който е направил инвестиции за милиони и теглил кредити за машини и техника, допълниха още започнати. Очаква се да се свика извънредно заседание на комисията, на което да се обсъдят спешно бързите промени и удължаване на срока за изграждане на общинските площадки. Това обаче е под въпрос, защото депутатите от ГЕРБ бяха категорични, че няма да гласуват законопроект, който не е предвиден в програмата на парламента след консултациите между парламентарно представените партии. Освен това дори да бъдат приети е под въпрос дали може да бъдат гласувани в пленарна зала до разпускането на парламента на 6 август. Едно е сигурно от бранша заплашват с протести, ако все пак от 13 юли влезе в сила забраната физически лица да предават скрап.
Източник: 3e-news (11.07.2014)
 
Защо инвеститорите в стомана трябва да следят отблизо политиката на централната банка Паричната политика и лихвените проценти са ключов двигател за стоманодобивната промишленост. Паричната политика се отразява на стоманодобивната промишленост по няколко начина. Търсенето на стоки чувствителни към лихвения процент: в световен мащаб най-много стомана се използва в недвижимите имоти и автомобилостроенето. И двата сектора са чувствителни към лихвения процент, с покупки с висока стойност, и средства от финансови институции. Увеличението в лихвените проценти повишава разходите за притежаване на тези активи за потребителите и намалява търсенето им. Пониженото търсене в ключовите сектори, в крайна сметка се отразява на стоманодобивната промишленост. Лихвена тежест за стоманодобивните компании: стоманодобивната промишленост е капитално-интензивна. Така че промените в лихвените проценти могат да влияят върху маржовете на печалба. Цените на стоманата: тя, както и всички други стоки, се търгува на стоковите борси по света. Скорошните стимули и хлабавата парична политика доведоха до спекула със стоки. (Market Realist)
Източник: Други (11.07.2014)
 
Производителите на стомана в САЩ искат да премахнат руското търговско споразумение Производителите на стомана в САЩ обвиниха Русия, че наводнява пазара с евтин плосък прокат, въпреки 15-годишното търговско споразумение и потенциално разпалвайки дългогодишните спорове за вноса между Вашингтон и Москва. В съобщение до Министерството на търговията, Nucor Corp, US Steel Corp, ArcelorMittal USA LLC и други заявиха, че споразумението не спира руските производители да подбиват цените на местните производители и да наводняват пазара в САЩ с 1400% увеличение на доставките през първата половина на 2014 г. в сравнение с година по-рано. "Споразумението не постигна своята законова цел и трябва да бъде незабавно прекратено", се казва в съобщението, пуснато от адвокатите на стоманодобивните предприятия. Прекратяването на споразумението от 1999 г. би било в съответствие с по-твърдата позиция на администрацията на САЩ към Русия след обострянето на напрежението заради Украйна, включително отстраняването на страната от програмата за търговски ползи. Руските стоманопроизводители омаловажиха влиянието на подобен ход и ще има малък риск за приходите им, тъй като северноамериканския пазар е само малка част от общия им износ. (Reuters)
Източник: Reuters (14.07.2014)
 
Над 100 тежки возила на фирми за търговия с отпадъци блокираха входа на ГКПП Капитан Андреево и спряха трафика към и от югоизточната ни съседка за неопределето време в 14 часа следобяд. Предприемачите скочиха срещу влезлите в сила промени в Закона, който ги ограничава да купуват метал от физически лица. "Законът е противоконституционен и лобистки. Той обслужва интересите на големите фирми за опаконки", каза собственикът на хасковската "Феникс гама" Янко Велев. "Не по-малко от 6000 души ще бъдат съкратени от работа, ако поправките наистина влязат в сила. За 600 000 българи предаването на отпадъци е единственият доход. Застрашен е годишен оборот от 2 милиарда лева по данни на Българската рециклираща асоциация", подкрепиха го негови колеги. По-късно зам. областният управител на Хасково Иван Станчев увери, че исканията вече са били изпратени до премиера и парламента и заседанието на екокомисията в Народното събрание в сряда ще се произнесе по въпроса. "Нямаме време да чакаме дотогава. Ако трябва, ще докараме още тежка техника", заканиха се обаче протестиращите. Заради окупирания пункт към 15 часа следобяд вече се бе образувала няколкокилометрова опашка от чакащи.
Източник: 24 часа (15.07.2014)
 
Над 100 фирми за скрап блокираха границата Пет камиона на фирми за скрап блокираха движението към Турция на ГКПП Капитан Андреево около 14 ч вчера. До блокадата се стигна, след като от сутринта поне 100 представители на фирми от бранша излязоха на протест край границата срещу новите правила за събиране на скрап от черни и цветни метали, които влязоха в сила от вчера. Близо 600 хил. българи ще останат без работа, ако промените в Закона за управление на отпадъците не бъдат отменени, предупредиха от бранша. Според измененията, граждани вече не могат да предават скрап срещу заплащане, а може да оставят старите си печки и бойлери на общински площадки, и то без заплащане. Скрап ще могат да предават само фирми, а разплащането ще става само по банков път. Това ще намали обема на предаваното старо желязо, опасяват се фирмите за приемане на скрап. Затова границата ще бъде блокирана безсрочно за всички превозни средства, заканиха се протестиращите. Към 16,30 ч те пуснаха малка част леки коли и автобуси да преминат браздата. Зам. областният на Хасково Иван Станчев се опита да ги убеди да отложат блокадата за сряда, когато е заседанието на МС, но без успех.
Източник: Стандарт (15.07.2014)
 
Отлагат срока за отпадъците до 2015-а 18 месеца толеранс ще даде екоминистерството на рециклиращите компании у нас. Да бъдат отложени до края на 2015 година сроковете за влизане в сила на текстовете от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според които граждани вече няма да могат да предават черни и цветни метали срещу заплащане, а със скрап ще търгуват само фирми, като всички разплащания да стават единствено по банков път. Решението бе взето, след като вчера собственици на фирми за изкупуване на скрап пак блокираха границата. МОСВ и депутатите бяха принудени да отложат новите правила. Търговците протестираха срещу задължението на общините да изграждат площадки, където безвъзмездно да се предават черни и цветни метали. "За съжаление проблемът е изключително наболял, от 14 юли бизнесът вече не може да работи, а МОСВ е изправено пред редица предизвикателства, свързани с контролните функции, тъй като и общините не са изпълнили задължението за изграждане на площадки", коментира вчера министърът на околната среда Станислав Анастасов след вчерашната си среща с представители на фирмите. Той подчерта, че "топката вече е в полето на Народното събрание". "Съвсем официално се ангажирахме, доколкото правомощията ни позволяват, да организираме срещи на представителите на протестиращите с трите парламентарни групи - ДПС, БСП и ГЕРБ, в рамките на днешния (б.а. - вчерашния) ден, заяви Анастасов. Целта е към края на деня (б.а. - 15 юли) да имаме твърд ангажимент от парламентарно представените партии за спешно гласуване на промените", каза още министърът. "Искам искрено да благодаря на ръководството на МОСВ за това, че ни прие и подкрепи", заяви Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия. "Ако парламентът не гласува спешно промените, очаквайте бум на фирмите за скрап, които ще излязат да работят в сивия сектор", предупреди Георгиев.
Източник: Стандарт (16.07.2014)
 
Потече първото олово в КЦМ от нови мощности Първото олово от новите мощности в Комбината за цветни метали край Пловдив потече около 20 часа във вторник, съобщиха от компанията. В момента металът, който се произвежда е част от задължителните проби, които показват, че всичко в новото оловно производство е наред. Технологичната новост е подаването на газове от пещта към инсталацията за очистка и производство на сярна киселина, като по този начин се гарантира пълно спазване на екологичните норми. Модерното производство на олово е част от мерките на КЦМ 2000, насочени към повишаване нивото на съответствие със световните стандарти за безопасни и здравословни условия на труд, към подобряване на енергийната ефективност и към подобряване на финансовите резултати. Компанията инвестира в проекта "Технологично обновяване и разширяване на производството" над 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция в историята на бранда. Очаква се към края на септември да бъдат постигнати гаранционните качествени показатели и проектния капацитет на произвежданото олово.
Източник: Стандарт (17.07.2014)
 
BHP очаква да се задълбочи спада на китайския добив на желязна руда BHP Billiton Ltd. (BHP), най-голямата минна компания в света, очаква Китай да свие още повече добива си на скъпа желязна руда, както най-големите световни производители наводнят пазара с ниски цени. "Докато Австралия разширява способността си да изнася повече висококачествена желязна руда, китайците произвеждат все по-малко," заяви главният изпълнителен директор на BHP Андрю Макензи пред репортери по време на форума на бизнес лидери B-20. Той също така прогнозира подобен процес в Индия като стоманодобивните предприятия купуват все повече евтини коксуващи се въглища от Австралия. Тъй като цените спадат от по-голямото предлагане, между 20 и 30 на сто от мините за желязна руда в Китай затвориха, според Китайската асоциация на металургичните и добивни предприятия. Китайският пазар започва да се насища с по-евтин внос от Австралия и Бразилия, обяви Morgan Stanley миналия месец в доклад, прогнозиращ по-ниски цени дори и след като китайските мини затворят. (Bloomberg)
Източник: Други (17.07.2014)
 
БСК и асоциации искат среща с Борисов за промените в Закона за отпадъците Българската стопанска камара и три асоциации от металургичния и рециклиращия бранш поискаха вчера официално среща с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Според тях не е изпълнено обещанието парламентарната група на партията да подкрепи изменението на Закона за управление на отпадъците, което беше внесено в парламента във вторник и прието на първо четене от комисията по околната среда и водите в сряда. На 13 юли влезе в сила забрана за продажба на старо желязо, хартия, пластмаса и др. от физически лица на всички площадки за вторични суровини, освен общинските. Пак 13 юли беше срокът, в който общините бяха длъжни да изградят площадки, на които гражданите да предават отпадъците си. Този срок не е спазен от нито една община, заради което с поправки в закона се иска той да бъде отложен до края на 2015 г. При обсъждането на законопроекта в сряда обаче представителите на ГЕРБ гласуваха "въздържал се". Според БСК и рециклиращите организации, ако измененията в закона не се приемат, това ще доведе до икономически, здравни и екологични проблеми, както и до ръст в нивото на безработицата. Те се опасяват, че изкупуването на скрап ще мине изцяло в сивия сектор, защото площадките ще започнат да работят нелегално. Според рециклиращите организации те ще загубят инвестиции в рамките на 2 милиарда евро, а хиляди хора, които си изкарват хляба с предаване на скрап, ще останат без препитание. Възможно е и да бъдем санкционирани от Брюксел заради неизпълнение на рамковата директива за отпадъците за въвеждането на ефективно разделно събиране на скрапа.
Източник: Сега (18.07.2014)
 
Благородните метали поскъпват Златото поскъпна за втори пореден ден, а цените на паладия достигнаха най-високите си нива от 2001 г. във вторник. За повишеното търсене на благородните метали спомогна налагането на нови санкции от страна на САЩ срещу Русия, която е един от големите производители и износители, както и спадът на цените до триседмично дъно по-рано тази седмица. На 15 юли цената на златото спадна до 1292.26 долара за тройунция, което е най-ниската цена от 19 юни, като реакция на изявления на председателя на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън. "Наблюдава се съчетание на различни позитивни фактори за паладия – най-вече повишаващите се автомобилни продажби в Европа и САЩ и ограничените доставки от Южна Африка. По отношение на Русия пазарът не е прекалено притеснен, но търговците все пак следят какво става за всеки случай", коментира Робин Бар, анализатор в Societe Generale.
Източник: Капитал (18.07.2014)
 
Mesco Steel води преговори с Posco за пещта Finex Mesco Steel води преговори с южнокорейския производител на стомана Posco да придобие пещта Finex с капацитет 0.6 млн. тона на година. Като част от своята програма за преструктуриране, производителят на стомана обмисля продажбата на дялове в някои от своите активи. Технологията Finex на Posco не изисква коксуващи се въглища, които Индия е принудена да внася, което го прави привлекателен вариант за няколко производители на стомана в страната. Затруднението е, че южнокорейската фирма настоява да запази контрол над всяко партньорство за опазване на патентованата технология, разработена с подкрепата на правителството. Рита Синг от Mesco заяви, че преговорите тепърва ще бъдат завършени. Mesco Steel иска да инвестира в още мощности надолу по веригата. Компанията, която се преструктурира, сега не само произвежда чугун, но има и мини за желязна руда в страната. (Economic Times)
Източник: Други (18.07.2014)
 
Шефове в рафинерии с най-високи заплати Шефовете в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се осигуряват върху най-високи заплати. Около 200 началници в бранша плащат социални и здравни вноски върху средно 2308 лв., което е най-високият среден осигурителен доход за всички икономически дейности и професии. Това показва статистиката за периода януари-април 2014 г. Втори по най-високи заплати са ръководителите в добива на метални руди, които се осигуряват средно върху 2124 лв. Подобни заплати декларират мениджърите в бирената индустрия, енергетиката и производството на метали. Началниците на клиники се осигуряват средно върху 1711 лв. Средният осигурителен доход за работещите във всички отрасли през първите четири месеца от 2014 г. е 682 лв. Заетите в производство на кокс и рафинирани нефтопродукти получават близо 3 пъти по-големи заплати - 1979 лв. Доходите във въздушния транспорт, добива на въглища и метални руди, енергетиката и бирения бранш също значително надвишават средните за страната. Всеки от изброените отрасли обаче е с по няколко хиляди заети. Затова високите заплати в тях не могат да окажат голямо влияние върху средния доход за страната и приходите в бюджета. В същото време в търговията, в която работят около 326 000 души, работещите се осигуряват върху 619 лв., което е с над 10% под средния доход за страната. Ситуацията е още по-лоша в производството на облекло и туризма, в които също се трудят много хора. В двата бранша официалните заплати са по около 440 лв.
Източник: Труд (21.07.2014)
 
Продават неработещ от десетилетие завод В понеделник (21 юли) неработещият от 10 години минно-металургичен комбинат „Елисейна” ЕАД ще бъде обявен за продан. След множество провалени търгове през годините сега стойността на активите му е паднала до 1 432 381 лв. Заводът, чието предназначение бе добив и преработка на черна мед, бе обявен в несъстоятелност през 2004 г. заради дългове над 5 милиона лева. Кандидати да го купят навремето имаше от страната и чужбина, но до сделки не се стигна. След мощен протест на еколози бе провален проектът за изграждане на площадката за голямо депо за отпадъци, включително и за завод за преработката на софийския боклук. Провали се и идеята ведомствените 3-етажен хотел и футболно игрище да бъдат превърнати в тренировъчна спортна база. Днес някогашната гордост на социндустрията се е превърнал в призрачна гледка в Искърското дефиле. При търга в понеделник заводът ще бъде продаван на части. Придобилите основната площадка, сгради и съоръжения върху нея (обявена за 1,09 милиона лева) ще получат също 10 х.т. клинкер, 150 т. бял и 100 т.черен оловен шлак и голямо количество медна пещна шлака. Останалото обявено за продан са части от оборудване и инертни материали от закритите рудници „Издремец”, „ Осинов лаг” и „Христо Ботев”.
Източник: Преса (21.07.2014)
 
Severstal ще продава стоманодобивни заводи в Северна Америка за 2.3 млрд. долара Severstal ще продаде активите си в Северна Америка на американските групи Steel Dynamics и AK Steel за 2.3 млрд. долара, като руските производители на стомана продължават да се отървават от международните си активи, за да намалят разходите. Severstal ще продаде завода си Severstal Columbus на Steel Dynamics, базираният в Индиана производител на плоска рулон стомана, и неговата Severstal Deaborn Plant на Охайо-базираният партньор AK Steel. Руската компания уговори продажбата на своите въгледобивни операции в Пенсилвания PBS Coals на Corsa Coal Corp от Канада за 140 млн. долара миналата седмица. Сделката дойде насред турбуленция на руските пазари след новия кръг американски санкции срещу Москва и свалянето на малайзийските Пътническите самолети полет MH17 в Украйна в четвъртък. В Европа, някои от посланиците на ЕС са започнаха да говорят за по-твърди санкции срещу Русия. Банкерите се опасяват, че новите санкции от страна на САЩ ще откъснат руските компании от западните капиталови пазари след няколкото еврооблигации тази пролет. (Financial Times)
Източник: Други (21.07.2014)
 
На проведеното на 3 юли 2014 г. Общо събрание на акционерите на „Асарел-Медет“ АД бе взето решение за промяна в начина на управление на дружеството и преминаване от едностепенна система на управление в двустепенна. Промяната в управлението на дружеството се изразява във формирането на два основни органа – Управителенсъвети Надзорен съвет. Тези промени намериха съответно отражение и в приетия от Общото събрание на акционерите нов Устав на „Асарел-Медет“АД. Промените бяха вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството съгласно изискванията на закона на 16 юли 2014 г. За членове на новосформираните органи са избрани: Надзорен съвет: проф. д-р Лъчезар Цоцорков – председател на Надзорния съвет Радко Шуманов – заместник-председател на Надзорния съвет Андрей Делчев – член на Надзорния съвет Управителен съвет: инж. Делчо Николов – изпълнителен директор Иван Дончев – прокурист Димитър Л. Цоцорков – член на Управителния съвет.
Източник: Фирмена информация (22.07.2014)
 
Бразилският производител на стомана Gerdau оптимистичен за индийския стоманен пазар Бразилският производител на стомана Gerdau, който инвестира около INR 24 млрд. рупии в своя завод в Индия, се насочва към вътрешния автомобилен сектор, за да повиши продажбите. Той също планира да изнася за САЩ и Южна Азия в близко бъдеще. Компанията навлезе в Индия през 2007 г. чрез джойнт венчър с Kalyani Group придобивайки завода на SJK Steel Plant в Тадипатри. Gerdau Steel сега е с почти пълен контрол над предприятието. Управителният директор на на Gerdau Steel в Индия Сридхар Кришнамуурти заяви: "Интегрираният завод за стомана с капацитет 300 хил. тона на година в Тадипатри в Андра Прадеш, се очаква да бъде напълно функциониращ до края на октомври." Той добави: "Освен в автомобилния сектор, компанията се е насочена към транспортната инфраструктура, отбраната, енергетиката (петролопроводи и газопроводи), със своята световно създадена специална дълго стомана. Вътрешното търсене е около 4 млн. тона в момента и се очаква да расте с добри темпове. (Hindu Business Line)
Източник: Други (24.07.2014)
 
Rio Tinto иска най-голямата мина в Пилбара Rio Tinto работи по планове за изграждане на най-голямата единична мина за желязна руда в Пилбара, подавайки екологично заявление за чудовищните 70 млн. тона годишно за обекта си Яндикоогина. В документите за екологично одобрение Rio казва, че провежда предварителни предпроектни проучвания за новото находище в Яндикоогина с цел да замени други минни проекти в района, тъй като те са изчерпани. По документи мината Pocket and Billiard South ще бъде с дължина около 7.5 км. и широка почти километър. Продукцията ще засенчи тази на сегашния водач в Пилбара Mt Whaleback на BHP Billiton. Дълга 5.5 км и широка 2 км. Mt Whaleback произвежда около 55 млн. тона годишно. Rio Tinto е заявил пред органа за опазване на околната среда, че иска да започне добив в новия рудник през 2017 г., при начални 28 млн. тона годишно. Това ще доведе общото производство на Яндикоогина до 70 млн. тона годишно, с все по-вероятното разширяване на находището след като другите мини в района се изчерпат. (West Australian)
Източник: Други (24.07.2014)
 
Бразилската Vale с рекорден добив на желязна руда, основните метали забавят Бразилската Vale SA доби рекордни количества желязна руда през второто тримесечие, спомагайки задачата да се бори с австралийските си конкуренти за пазарен дял, но по-слабото представяне на други подразделения предизвика известна загриженост за резултатите през следващата седмица. Добивът на желязна руда нарасна с 12.6% до 79.45 млн. тона в сравнение с година по-рано, в резултат на по-добрите метеорологични условия и подобрения в два основни обекта в Бразилия. Бразилската компания е най-големият производител на суровината в света. Очаква се тя да публикува годишен спад на нетната печалба за второто тримесечие от над 40% на 31 юли, според прогнози на анализатори от Reuters. Гигантите Vale, Rio Tinto Plc и BHP Billiton Plc увеличават капацитета си за желязна руда, очаквайки се това да елиминира производителите на руда с по-висока стойност от пазара. Но цените на желязната руда са близо до 22-месечно дъно през периода и анализаторите очакваха никеловото разделение на Vale да компенсира част от спада. (Reuters)
Източник: Reuters (25.07.2014)
 
Метла в металургията и фирмите за скрап Масови уволнения заплашват служителите в металургичната индустрия и рециклиращите компании. Причината е резкият спад на количествата събиран скрап след 13 юли. Тогава влязоха в сила текстовете в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според които граждани не могат да предават черни и цветни метали срещу заплащане. Със скрап могат да търгуват само фирми, а разплащанията могат да стават само по банков път. След като на 14-и и 15 юли фирмите за скрап блокираха границите с Турция и Сърбия, МОСВ поиска отлагане на текстовете до края на 2015 г., но Народното събрание все още не е гласувало промените в ЗУО въпреки ангажимента на трите основни парламентарни групи. Чуха се дори гласове на депутати, че няма нито един закон, който е наложително да бъде променян. Не мога да приема твърденията на депутати, че промените в ЗУО не са важни, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Компанията е собственик на "Стомана", Перник, и други металургични компании у нас. Преди да твърди нещо, човек трябва поне малко да разбира от икономика, пазар и от рециклираща индустрия, коментира той. Тук става дума не само за "Стомана", а и за "Алкомет", "Аурубис България", "София мед" и за металургията изобщо, която е изправена пред срив заради рязко намалелите количества скрап, който е основната част от техния суровинен ресурс, обясни Петров. Това говори за тотална липса на интерес към металургичната индустрия, в която пряко са ангажирани 30 хил. души и която дава над 20% от българския индустриален експорт, каза той.
Източник: Стандарт (28.07.2014)
 
Според бюлетините на МВР кражбите на скрап се увеличават, което говори, че кашата в нашия бизнес е пълна и че търговията с метали се връща в сивия сектор. Това коментира Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Започнаха да работят много незаконни пунктове за изкупуване на метални отпадъци, каза Георгиев и даде за пример Първомай, Стара Загора, Разград и др. селища. Фирмите за рециклиране масово започнаха да изтеглят банковите си гаранции, обясни Георгиев и припомни, че всяка от тях плаща на местната РИОСВ банкова гаранция от 25 000 лв. плюс 5000 лв. за всяка площадка. Ще бъдат освободени поне половината от работещите в тях близо 14 000 души. Без хляб остават към 600 хил. души, които изкарват прехраната си със събиране на скрап и извършват реалното сметоразделяне у нас, каза Георгиев. Проведохме общо събрание на АРИ на 22 юли, на което решихме да започнем преговори с всички политически сили с идеята, ако не този, то следващият парламент да промени закона, коментира Георгиев. Ако това не стане, ще излезем отново в защита на интересите си, коментира още Иво Георгиев.
Източник: Стандарт (28.07.2014)
 
Масови уволнения заплашват служителите в металургичната индустрия и рециклиращите компании. Причината е резкият спад на количествата събиран скрап след 13 юли. Тогава влязоха в сила текстовете в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според които граждани не могат да предават черни и цветни метали срещу заплащане. Със скрап могат да търгуват само фирми, а разплащанията могат да стават само по банков път. След като на 14-и и 15 юли фирмите за скрап блокираха границите с Турция и Сърбия, МОСВ поиска отлагане на текстовете до края на 2015 г., но Народното събрание все още не е гласувало промените в ЗУО въпреки ангажимента на трите основни парламентарни групи. Чуха се дори гласове на депутати, че няма нито един закон, който е наложително да бъде променян. Не мога да приема твърденията на депутати, че промените в ЗУО не са важни, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Компанията е собственик на "Стомана", Перник, и други металургични компании у нас. Преди да твърди нещо, човек трябва поне малко да разбира от икономика, пазар и от рециклираща индустрия, коментира той. Тук става дума не само за "Стомана", а и за "Алкомет", "Аурубис България", "София мед" и за металургията изобщо, която е изправена пред срив заради рязко намалелите количества скрап, който е основната част от техния суровинен ресурс, обясни Петров. Това говори за тотална липса на интерес към металургичната индустрия, в която пряко са ангажирани 30 хил. души и която дава над 20% от българския индустриален експорт, каза той. Кражбите се увеличават Според бюлетините на МВР кражбите на скрап се увеличават, което говори, че кашата в нашия бизнес е пълна и че търговията с метали се връща в сивия сектор. Това коментира Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Започнаха да работят много незаконни пунктове за изкупуване на метални отпадъци, каза Георгиев и даде за пример Първомай, Стара Загора, Разград и др. селища. Фирмите за рециклиране масово започнаха да изтеглят банковите си гаранции, обясни Георгиев и припомни, че всяка от тях плаща на местната РИОСВ банкова гаранция от 25 000 лв. плюс 5000 лв. за всяка площадка. Ще бъдат освободени поне половината от работещите в тях близо 14 000 души. Без хляб остават към 600 хил. души, които изкарват прехраната си със събиране на скрап и извършват реалното сметоразделяне у нас, каза Георгиев. Проведохме общо събрание на АРИ на 22 юли, на което решихме да започнем преговори с всички политически сили с идеята, ако не този, то следващият парламент да промени закона, коментира Георгиев. Ако това не стане, ще излезем отново в защита на интересите си, коментира още Иво Георгиев.
Източник: Стандарт (28.07.2014)
 
EUROFER актуализира данните за производство на стоманени тръби в ЕС Производството на стоманена тръба през Q1‘2014 в ЕС е нараснало с 3.2% в сравнение със слабата активност през същото тримесечие на миналата година; това е леко повишение в сравнение с първоначалната оценка от април. На национално ниво се наблюдават големи различия в растежа на продукцията. Производството в Германия е спаднало рязко, отразявайки огромния дял на сектор с големи заварени тръби в общото производство. Търсенето в този специфичен пазар остава слабо през Q1. В другите големи страни от ЕС, производителите на стоманени тръби имат продуктов микс, който е насочен към обслужващите пазарни сегменти, които консумират малки заварени и безшевни стоманени тръби, като например сектора на строителството, автомобилостроенето и производството на метални изделия. Дейността в тези пазарни сегменти отчете възстановяване като следствие от малко по-доброто търсене на тръбна стомана. Попълването на ограничените запаси в началото на тази година най-вероятно също подкрепи търсенето. Продукцията през Q2‘2014 се очаква да бъде на нивото от година по-рано като с основни елементи на пазара ще останат подобни на тези от Q1. (Strategic research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (28.07.2014)
 
Загубата на ОЦК към второто тримесечие на 2014г. е 2680 хил. лв. Дружеството Оловно цинков комплекс АД е реализирало загуба за второто тримесечие на годината, в размер на 2 680 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 160 хил. лв., което е с 97.13 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 93.48 % спрямо предходния период до 2 840 хил.лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2014г. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2014г. е -5984 хил. лв.
Източник: Money.bg (30.07.2014)
 
Печалбата на Алкомет продължава да се понижава Печалбата на Алкомет АД намалява с 39% на годишна база 1,27 млн. лв. за първото полугодие на 2014 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Само за второто тримесечие има спад с 53% на годишна база до 294 хил. лв., а за първото спадът бе с 32% до 971 хил. лв. Продажбите са без промяна за полугодието на годишна база на ниво от 148 млн. лв., въпреки повишения обем реализирана продукция с 10,68% до 33,7 хил. тона. Вътрешният пазар отчита спад с 3,1% до 2 373 тона, а износът е нагоре с 11,89% до 31 327 тона. Характерно за продажбите на дружеството за отчетния период е отново преобладаващото значение на външните пазари на фирмата, които представляват 92,96 % от общия обем, като износът се реализира към 26 страни.
Източник: Инвестор.БГ (30.07.2014)
 
Добивът на желязна руда на Gerdau през Q2 скочи с 89% Добивът на желязна руда на бразилската Gerdau е увеличи с 89% спрямо същия период на предната година до 1.99 млн. тона през второто тримесечие на 2014 г. Увеличението най-вече се дължи на старта на новото подразделение за обработка на руда през септември 2013 г. Тримесечните доставки на желязна руда се увеличиха с 94,1% до 1.74 млн. тона през периода, с 1.02 млн. тона за производствените единици за стомана на Gerdau и 715 хил. тона за трети страни, което е ръст с 24.8% и 829% съответно. "Спрямо Q1‘14, доставките на желязна руда за трети страни намаляват, което се дължи на спада в международните цени и логистични ограничения настъпили през Q2‘14. Спадът частично се компенсира от по-високите доставки на руда за заводите на Gerdau, който се дължи на подновяването на производството в доменните пещи в Ouro Branco", казаха от Gerdau. Приходите от продажби на желязна руда на групата достигнаха 216 млн. реала (96.5 млн. долара) през Q2. (BNamericas)
Източник: Други (31.07.2014)
 
Големите пристанища ще удвоят капацитета си следващите пет години Нитин Гадхари, Министър на доставките на Индия, заяви, че 12-те големи пристанища на страната ще удвоят капацитета си за обработка на товари до 1600 млн. тона годишно през следващите 5 години. Той заяви: "Индия планира да удвои капацитета на пристанищата си от сегашните 800 млн. тона до 1600 млн. тона през следващите 5 години." Най-големите пристанища вече са изготвили план за действие за допълнение към капацитета си за 500 млн. тона годишно, от които проекти за 350 млн. тона ще започнат тази финансова година. Частното пристанище Mundra Port в Гуджарат на Adanis Group се превърна в най-големият порт на Индия, задминавайки останалите, които бяха най-големи в продължение на десетилетия. Той добави, че "Пристанищата и пътищата играят ключова роля в развитието. БВП на страната може да се повиши с 2%, ако тези ключови инфраструктурни сектори се разработят до пълния им потенциал." Той добави още, че правителството ще даде по-голям тласък на водния транспорт. (PTI)
Източник: Други (31.07.2014)
 
AK Steel отново затвори доменната си пещ в Ашланд Доменната пещ на AK Steel в Ашланд, Кентъки, която вече неочаквано затвори веднъж тази година поради неизправност през февруари, отново е спряна. Говорителят Майк Валнер заяви в имейл: "Наскоро на AK Steel е наложи непланирано спиране на доменната пещ в Ashland Works (KY). Компанията работи за подобряване на ситуацията и за минимизиране на потенциалното въздействие върху своите клиенти." Това означава, че производството е спряно за трети път от юни 2013 г. заради проблеми с доменната пещ в Ашланд и Мидълтън. (Dayton Daily News)
Източник: Други (31.07.2014)
 
US Steel обяви резултатите за Q2‘2014 United States Steel Corporation обяви нетна загуба от 18 млн. долара, или 0.12 долара на акция, за Q2‘2014 в сравнение с нетна загуба от 78 млн. долара, или 0,54 долара на акция през второто тримесечие на 2013 и нетни приходи от 52 млн. долара, или 0.34 долара на акция през Q1‘2014. Коригираната нетна печалба за Q2 на 2014 г. е 25 млн. долара, или 0.17 долара на акция, изваждайки такса в размер на 46 млн. долара, или 0.31 долара на акция, за съдебни резерви; загуба на активи държани за продажба от 9 млн. долара или 0.06 долара на акция и съкращаване на печалба от 12 млн. долара, или 0.08 долара на акция. 132 млн. долара, или 26 долара на тон отчетен сегмент и други приходи от дейността за Q2 на 2014 г. се сравняват по отношение на доходи от дейността от 154 млн. долара, или 30 долара за тон, през Q1 на 2014 г. и приходи от дейността 47 млн. долара, или 9 долара на тон през Q2 на 2013 г. (Strategic Research institute, Steel Guru)
Източник: Други (31.07.2014)
 
Русия и Иран са подписали меморандум за рязко активизиране на стопанското взаимодействие, с който се подготвя многомилиардна сделка - Русия ще купува ирански петрол, а в замяна ще доставя на Иран машини, оборудване, метали, зърно и услуги, посочва вестникът. За начало Русия да купува петрол в "много големи обеми - близо 500 барела дневно, или 25 милиона тона годишно, сиреч към четвърт от целия ирански нефтодобив". Сътрудничеството ще е изцяло парично - тоест Иран ще продаде петрола на руска компания и с получените пари ще купи стоки от Руската федерация. Основен проблем в двустранното петролно сътрудничество остава според него търсенето на варианти, при които доставките да са икономически целесъобразни и да не нарушават петролното ембарго срещу Иран. Политически причини наложили на Москва и Техеран да се откажат от "разработваната схема с доставки за Беларус и Украйна" и да се насочат главно към сделки, предвиждащи доставки за Китай и Африка - може би Южна Африка. Русия безспорно ще може да продаде петрола, получен от Иран - "проблемът е само в цената", коментира руският експерт Михаил Перфилов. Той припомня, че монополистът в износа на ирански петрол - държавната компания NIOC, не търгува на спотови пазари, а само с крайни потребители - най-вече Китай, Индия и Япония. Освен суров петрол Иран може да доставя на Русия "нефтохимическа продукция, цимент, килими, преработени зеленчуци и плодове", прогнозира посланикът на Москва в Техеран Леван Джагарян. Според източници на "Комерсант" в руското правителство САЩ "са правели опити да провалят сделката, заплашвайки със санкции руски и ирански компании". Белият дом настоява, че рязкото активизиране на сътрудничеството между Москва и Техеран е в разрез с действащите засега санкции срещу Иран и с миналогодишните междинни договорености за иранската ядрена програма (според които антииранските санкции бяха частично вдигнати, но не и анулирани). "Администрацията на президента Барак Обама се страхува, че доходите от сделката с Москва ще отслабят интереса на Техеран към постигане на дългосрочен компромис за ядрената му програма", предполага всекидневникът. Посолството на САЩ в Русия не успяло да му предостави оперативен коментар. Според експерти на изданието руско-иранският меморандум е подписан точно сега до голяма степен заради изострянето на отношенията между Русия и Запада. Русия вече има далеч по-малко желание да се вслушва в препоръките на САЩ, а Иран - повече свобода да маневрира, защото е станал много по-значим за Запада заради събитията в Ирак и като алтернативен доставчик на горива вместо Руската федерация, обяснява аналитикът Андрей Баклицки. Наблюдатели посочват и друга причина Москва да бърза с плановете, засягащи Техеран - изострянето на борбата за иранския пазар. Откакто миналата година започна смекчаване на санкциите срещу Иран, в Техеран вече проведоха разговори представителни бизнесделегации от Китай, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Австрия, Швеция и ред други страни, пише вестникът. Той цитира прогноза на германската бизнесдама Щефани Спинер-Кьониг: "Веднага щом бъдат свалени санкциите срещу Иран, пазарът ще се взриви".
Източник: Новинар (07.08.2014)
 
Семейство Джиндал близо до закупуване на италианската Lucchini Компания на милиардерите Джиндал от Индия е близо до финализиране на сделка за закупуването на италианския производител на стомана Lucchini, който е в несъстоятелност, заяви министър-председателят на Италия Матео Ренци. Lucchini, бивша собственост на руската Severstal, бе обявен в несъстоятелност през 2012 г. и поставена под специална администрация, след като падна жертва на ниското европейско търсене на стомана по време на рецесията през 2008 г. "Джиндал трябва да финализира. Въпрос на дни е", каза Ренци, след като бе запитан за Piombino, основната производствена площадка на Lucchini. Ренци не уточни дали е имал предвид Jindal Steel and Power или JSW Steel, съответно, собственост на братя Навийн и Сажън Джиндал. През април източници казаха, че Jindal Steel and Power и JSW Steel се конкурират да купят части от Lucchini. Италианските медии твърдят, че Lucchini може да бъде продадена за символично 1 евро. Индийските вестник Mint, информира през юли, че JSW Steel е предложила да купи части от Lucchini. (Reuters)
Източник: Други (11.08.2014)
 
Слабият марж на Tata Steel в Европа може да се увеличи Затрудненият бизнес на Tata Steel в Европа се очаква да отчете леко увеличение на маржовете на печалба през първото тримесечие, подпомогнат най-вече от стабилните цени на стоманата в световен мащаб и по-ниските разходи за производствени ресурси. Tata Steel Europe, което прави за повече от половината от консолидираните приходи на Tata Steel, преживява трудни времена откакто рецесията удари преди пет години. От тогава компанията затваря звена и съкращава работна сила, за да спести разходи и да намали загубите. Цените на суровините на желязната руда и коксуващи се въглища паднаха рязко през последните няколко тримесечия, докато цените на стоманата си остават стабилни, което води до по-добри маржове на печалба. Оперативните маржове на Tata Steel Europe са малки едноцифрени числа в момента. По-големият конкурент ArcelorMittal обяви силни резултати за дейността си в Европа в началото на месеца. Той отчете силен скок в доходността на европейските си операции, задвижвани от разширяването в стоманените спредове. (Economic Times)
Източник: Други (11.08.2014)
 
Австралийския Port Hedland износ на желязна руда за Китай нагоре с 4.8% през юли Австралийският износ на желязна руда за Китай от пристанището Hedland, което управлява една четвърт от суровината за стоманодобив по море на света, се възстанови през юли, за да удари рекорд в знак за все още стабилно търсене, показват данните. Доставките за Китай през юли са нараснали с 4.8% на месечна база до 30.57 млн. тона, от 29.18 млн. тона през юни, според пристанищните власти на Port Hedland. Това е с не по-малко от 50% ръст спрямо юли миналата година. Нарастващите добив и доставка за Китай, основна дестинация за морската търговия с желязна руда, идва на фона на корекция на пазара, която доведе до спад в цената на суровината с почти една трета досега тази година. Бенчмарк желязна руда за незабавна доставка до Китай възлиза на 95.90 щатски долара за тон, според Steel Index. Световният No.3 производител на желязна руда BHP Billiton, с капацитет да добива над 220 млн. тона руда годишно, е основният потребител на Port Hedland. (Reuters)
Източник: Reuters (11.08.2014)
 
Индийското поделение на Sunflag ще инвестира в каменовъглена мина в Мозамбик Мозамбикското дъщерно дружество на Sunflag в Индия, Sol Mineracao Mocambique, е готово да инвестира 222 млн. долара в мина за въглища в района Mutarara, заяви високопоставен правителствен източник. Според него правителството на Мозамбик е дало на фирмата въглищната мина в област Тете, която има запаси от 115.46 млн. тона въглища, според предварителните проучвания за осъществимост. Индийският филиал ще проучи мината, която има очакван живот от 25 години, който ще започне през 2017 г. Правителството на Мозамбик подписа концесионен договор с фирмата в четвъртък, която се очаква да произвежда 5 млн. тона сурови въглища годишно, както коксуващи, така и топлинни. Очаква се, че при започване на изследването на мината, компанията ще плаща 300 млн. долара годишно под формата на данъци на Мозамбик. (Reuters)
Източник: Reuters (11.08.2014)
 
Бодра смяна в завода за метали Младежи трупат опит в Комбината за цветни метали край Пловдив. Заводът вече има проект за дуално обучение с Професионална гимназия "Цар Иван Асен II". Целта му е да се осигури квалифициран ремонтен персонал за всички фирми от КЦМ 2000 Груп. Важна за младежите е и друга инициатива под тепетата. Икономическа зона "Тракия" може да стане и образователен център. Това ще позволи да се наемат хора без опит, които да получават професия. В Гоце Делчев пък много млади хора, търсещи работа, имат шанс да я намерят в предприятието на германския предприемач Бертрам Ролман. В момента "Пирин - Текс" дава хляб на над 2400 души. През миналата учебна година в обучението се включиха и доста младежи със средно образование, търсещи професия. Собственикът на най-голямата шивашка фирма в България иска по този начин да има подготвени кадри за своето предприятие.
Източник: Стандарт (12.08.2014)
 
Дават през банка парите за скрап Търговците на скрап се подготвят да се разплащат само по банков път за предадените битови метални отпадъци. В момента се подготвя необходимият софтуер и се водят преговори с банките, съобщи Иво Георгиев от Асоциацията на рециклиращата индустрия. Част от фирмите вече са готови, а тези, които не са, временно не приемат скрап. Очаква се всички търговци да се адаптират до дни, уточни Георгиев. Той посочи, че по-големите фирми ще правят около 100-200 превода на ден. С промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), които целяха ограничаване на кражбите, се въведе безкасовото плащане при предаване на метални отпадъци за скрап. Със закона беше въведено и друго ограничение - гражданите трябваше да предават от 14 юли безвъзмездно металните битови отпадъци на общински площадки, но такива към момента не са изградени. . Депутати внесоха промени в ЗУО с цел удължаване на сроковете, но те не бяха гласувани. Но от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са изпратили указания с решение на казуса. В документа се казва, че с решение на Конституционния съд от 10 юли разпоредбата за безвъзмездно предаване е определена за противоконституционна. Това означава, че гражданите могат за предават за скрап метални отпадъци, стига да им се плаща по банков път.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2014)
 
Индийският пазар на стомана е изправен пред недостиг на своя желязна руда Има опасения за потенциалната загуба на конкурентоспособност на индийската стоманодобивна индустрия поради недостиг в предлагането на местна желязна руда. Миналия месец, Федерацията на индийските добивни промишлености предупреди, че Индия може да се изправи пред недостиг на индийска желязна руда. Исторически погледнато, Индия е зависима от вътрешното желязна руда. Все пак, въпреки че има достатъчно желязна руда в страната, компаниите са изправени пред необходимостта да внасят голяма част от нужната им руда, защото минните разрешителни означават намаляващо вътрешно производство. Добивът в Индия намаля значително през последните няколко години, от 218 млн. тона през 2009-10 г. до само 144 млн. тона през 2013-14 г. Steel Authority of India остава една от малкото компании в момента, произвеждащи стомана в страната, която има ограничено разрешително за добив. Индийските власти обявиха план да продадат 5% от държавната Steel Authority of India. (Yahoo!)
Източник: Други (13.08.2014)
 
Режат лентата на рудник „Върба – Батанци“ Официалното откриване на рудник „Върба - Батанци“ край Мадан ще е на 23 август, когато местните ще честват Деня на миньора и празника на града. За церемонията са поканени трима министри от служебния кабинет, както и Бойко Борисов, тъй като по време на неговото правителство се подписа концесионният договор за добив. Рязането на лентата ще стане пред първия вагон с руда, каза изпълнителният директор на ГОРУБСО-Мадан Сергей Атанасов. Двете шахти, в които кипеше усилен ремонт повече от година, функционират от юли с капацитет от 30%. През първия месец миньорите са добили 2500 тона руда, а до края на годината очакванията на ръководството са количеството да стигне до 7000 тона на месец. Вече са назначени близо 150 души, но рудодобивното предприятие е затруднено с намирането на подходящи кадри за работа в мината. Рудникът „Върба – Батанци“ е функционирал до 1998 г., а инвестицията, за да възкръсне отново, е 15 млн. лв. Находището беше дадено на концесия за 35 години на „Минстрой холдинг“ и КЦМ.
Източник: Преса (15.08.2014)
 
Световният сценарий за стоманата и въглищата се отразява на корабостроителната индустрия Световното търсене и потребление на стоки като стомана и въглища засяга и транспортирането на сухи насипни товари по море и неговите компании като Diana Shipping, DryShips, Navios Maritime Holdings, Safe Bulkers и Diana Containerships Inc. С по-голямото търсене и потребление на стоки, търсенето на кораби се увеличава. Търсенето в световните икономики ще се отрази отрицателно върху корабната индустрия. С нарастването на потреблението на стомана в САЩ и на въглища в Индия, търсенето на сухи насипни превози от корабната индустрия се очаква да бъде положително. Според прогнозите на Световната асоциация за стомана, световното потребление на стомана ще се увеличи с 3.1% до 1.53 млрд. метр. тона през 2014 г. То ще се увеличи с още 3.3% през 2015 г. до 1.58 млрд. метр. тона. Обръщайки тенденцията си на растеж от 6.1% през 2013 г., явното потребление на стомана в Китай се очаква да се забави до 3% през 2014 г. и 2.7% през 2015 г. Налице е непрекъснат спад след държавния контрол над свръхпроизводството и замърсяването в стоманодобива. (Market Realist)
Източник: Други (15.08.2014)
 
Wuhan Iron ще инвестира 5 млрд. долара в Индонезия през 2014 г. Китайската Wuhan Iron и Steel Corporation планира да инвестира 5 млрд. долара тази година за изграждане на интегрирана фабрика в Индонезия. М.С. Хидаят, министър на промишлеността в Индонезия заяви: "Компанията извършва проучване за осъществимост на проекта и сега оценява мястото за предприятието. Тя търси място, което е близо до пристанище със специфична дълбочина, достатъчна енергоснабденост и съпътстваща инфраструктура." Той добави, че "развитието на интегрирания завод на Wuhan ще се проведе заедно със създаването на индустриален парк от 1500 хектара". Той препоръча Източна Ява като потенциално място за предприятието поради наличието на необходимата инфраструктура и сравнително лесен достъп до суровините в Калимантан, северно от Източна Ява. Хидаят добави, че Wuhan вероятно ще обедини усилията си този път с индонезийския конгломерат Sinar Mas Group за изграждането на комбината. "Ще отнеме няколко години постепенно да се изгради заводът, която ще произведе до 5 млн. тона железни и стоманени продукти с различни приложения, включително за автомобилния сектор и корабостроенето.“ (Jakarta Post)
Източник: Други (18.08.2014)
 
Индия ще убеждава компаниите да върнат отнетите въглищни блокове За да рестартира търговете за въглищните блокове, правителството ще убеди компаниите да върнат отнетите въглищни мини. От 61 въглищни блокове, отнети от правителството, само 8-9 са били върнати, а в редица случаи, компаниите са завели съдебни дела срещу тези заповеди. В момента са регистрирани 94 такива случаи. Според Министерството на енергетиката, правителството ще убеди компаниите да върнат тези блокове така, че правителството да може да започне процеса на търг. Блоковете, които са били отнети от фирмите, не са достатъчни за провеждането на търгове и не биха могли да привличат оферти. Служителят каза, че "процесът на аукциона е замразен поради липсата на стойностни въглищни блокове", добавяйки, че 8-9 могат да бъдат задържани от Coal India. Досега правителството е отнело 80 въглищни блока. Тези мини са били взети обратно след препоръки, от комитет, които е разглеждал изпълнението. (PTI)
Източник: Други (18.08.2014)
 
България е първенец по добив на злато и мед в Европа България е на първо място по добив на мед и злато в Европа. Страната ни е и сред лидерите на Стария континент и по рудодобив. Това показват данните на Българската минно-геоложка камара, обявени по повод професионалния празник на всички работещи в добивната промишленост, който ще се чества днес. Датата е избрана по предложение на пернишките въглекопачи, припомнят от браншовата организация. В сектора работят близо 24 000 души като през миналата година е отчетен ръст в средната работна заплата в бранша. Близо 600 са установените минни находища у нас. Въпреки добрите резултати при добива на злато и мед обаче, у нас въглищата си остават основната суровина, която се добива.
Източник: Money.bg (19.08.2014)
 
BHP Billiton отделя нова компания за 14 млрд. долара Минният гигант BHP Billiton обяви, че ще отдели част от активите си в самостоятелна компания за 14 млрд. долара. Преструктурирането цели да опрости глобалните операции на групата. Финансовият директор на BHP Греъм Кър ще оглави новата фирма, която ще управлява дейността с алуминий, манган, никел и сребро. Тя ще бъде базирана в Пърт, ще се листва на Австралийската фондова борса и ще има 24 000 служители и подизпълнители. "Така ще подобрим производителността си бързо и ефективно", обяви изпълнителният директор на BHP Андрю Макензи. От BHP също коментираха, че чрез отделянето гигантът ще съсредоточи бизнеса си в добива на желязна руда, мед и въглища, които осигуряват по-голямата част от печалбата й - 96%. Групата отчете повишение от 23% на годишната си печалба до 13.8 млрд. долара, макар цените на основните суровини през тази година да бяха по-ниски. Въпреки това резултатите са по-ниски от прогнозите на анализаторите. Глобалната централа на BHP е в Мелбърн, а акциите й са листвани в Лондон и Австралия. (BBC)
Източник: 3e-news (20.08.2014)
 
Световният добив на стомана нарасна с 1.7% спрямо същия период година по-рано Световното производство на стомана нарасна с 1.7% през юли спрямо същия период година по-рано, движен основно от нарастването на китайската продукция, заявиха от Световната асоциация за стомана (WSA). Стоманата се използва в повечето промишлени процеси и е важен показател за икономическата активност. Най-новите данни показват, че производството на стомана достигна 136.8 млн. тона през миналия месец. Продукцията се е увеличила с 1.5% в Китай, който добива половината от цялата стомана по света. Украйна, която страда от няколко месеца от интензивни боеве между проруските бунтовници и правителствени войски в размирната си източна част, отчете нетен спад от 11.7% до 2.5 млн. тона. Повечето от стоманата, добивана в Украйна е от източната част на страната. Продукцията в Русия нарасна с 8.1% до 6.2 млн. тона. Производството е стабилно в Япония - 9.3 млн. тона, но е нараснало с 1.5% в Южна Корея до 68.3 млн. тона, а добивът в Индия нарасна с 1.7% до 7 млн. тона. (AFP)
Източник: Други (21.08.2014)
 
Vale си осигури ключов лиценз за водещо разширяване на мина за желязна руда Бразилската Vale, най-големият производител на желязна руда в света, си осигури ключов лиценз за околната среда за разширяването с 90 млн. тона годишно на водещата му мина за желязна руда в комплекса Карахас, в северната част на щата Пара. Планът на стойност почти 20 млрд. долара се очаква да започне производство през 2016 г. и да достигне пълния си капацитет от 90 млн. тона годишно през 2018 г. (почти една трета от съществуващия годишна продукция на Vale). Компанията заяви, че регулатора за околната среда на Бразилия Ibama е дала предварително разрешение за плановете да разшири проектите си N4WS, N5S, Morro I и Morro II в комплекса Карахас, които общо ще дадат на Vale допълнителни 1.8 млрд. тона. Разширенията се считат за жизненоважни за Vale, тъй като губи пазарен дял от Rio Tinto и BHP. Карахас, в отдалечен ъгъл на тропическите гори на Амазонка, в момента притежава най-големите желязорудни находища в света със 7.2 млрд. тона доказани и доказуеми резерви. Тя допринася за 35% от годишния рудодобив от над 300 млн. тона за Vale. (mining.com)
Източник: Други (22.08.2014)
 
Скандален бизнесмен почина мистериозно вчера около 10 часа в Слънчев бряг на брега на морето. Кристиян Младенов, осъден за наркоаферата "Опицвет", влезнал във водата, когато изведнъж се строполил в плиткото. Според запознати вероятно му е прилошало. Все още не е ясна причината за смъртта му. Една от версиите е, че става въпрос за диабетичен шок. От полицията не потвърдиха, нито пък отрекоха дали става въпрос за столичния бизнесмен. Кристиян Младенов нашумя като основно действащо лице в една от най-скандалните наркоафери у нас. Той бе осъден за разбитата фабрика за амфетамин край село Опицвет. През декември 1997 г. антимафиоти атакуват химична лаборатория и откриват готови 313 кг амфетамин база и два работещи реактора, заредени със суровини. Арестуван е инженер-химикът Валери Величков. След това Националната следствена служба стига до извода, че главен организатор на лабораторията е Кристиян Младенов, който обаче два дни преди акцията е напуснал страната за сватбено пътешествие. Той е обявен за общодържавно издирване и даден на Интерпол. На 4 февруари 1998 г. Младенов е задържан на унгарско-австрийската граница. На 30 март 1998 г. е докаран в наш арест. Оказва се, че е имал условна присъда пак за амфетамини три години по-рано. В хода на делото магистратите установиха, че лабораторията в Опицвет е собственост на държавното предприятие "Българска фотография". То отдава под наем помещенията на Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който пък ги предоставя на напълно законната си лаборатория за чисти реактиви. В нея работи на щат Величков, който се води в отпуск към момента на задържането. По делото е установено, че за да бъде увеличен капацитетът на производство на чисти реактиви, в базата е монтирано общо химическо оборудване. С тази доставка се занимава познатият на Величков Максим Шлезингер. В началото и той бе арестуван, но после остана само свидетел. Според обвинението в началото на 1997 г. поръчките към лабораторията намаляват и именно тогава се появява Кристиян Младенов. Той предлага оферта за синтезирането на прекурсора бензил-метил-кетон (БМК). Веществото е посочено като 1-фенил-2 пропанон в списък 1 на приложението към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Преди години Младенов беше в Управителния съвет на футболния клуб "Локомотив" (Сф) и много близък със собственика Николай Гигов. След аферата "Опицвет" обаче Младенов беше освободен от ръководството на столичните "железничари". След като излезе от затвора, той внезапно се захвана с металургичен бизнес и дори купи фалиралия гигант "Кремиковци". Сделката стана миналата година. Фирмата, през която Младенов придоби дяловете на "Кремиковци", е "Крис Мит". 47-годишният бизнесмен се нанесе и в просторен палат в "Бояна", който преди беше собственост на наркобоса Поли Пантев.
Източник: Стандарт (25.08.2014)
 
Назначават нови миньори в Родопите Нови около 30 работници ще бъдат назначени в рамките на следващия месец във възобновилия работа рудник "Върба-Батанци", където в момента вече работят около 130 човека. Това съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО - Мадан", която е собственик на мината. След като добивът от "Върба-Батанци" бе възстановен след 15-годишно прекъсване, за миналия месец са били изкопани 2.5 хил. тона оловно-цинкова руда. Очаква се за август добивът да нарасне с още 1000 тона. До края на годината в мината ще работят 180-190 човека, а добивът ще достигне 7-8 хил. тона на месец.
Източник: Стандарт (25.08.2014)
 
Наливаме 15 млн. в находище над Златоград Николай Вълканов, председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Днес откриване рудника "Батанци", за който получихме концесия преди две години. Това е една изстрадана концесия, процедурта започна още 2005 г. През 2009 г. не можахме да я получим, едва 2012-а ни я даде правителството. Много изстрадана беше тази битка и затова можем да кажем с много голямо удоволствие, че откриваме рудник само за две години. Работните места на този етап са 150, това е началото - постепено ще нараснат до 400-500 души в рамките на няколко месеца, но това ще стане поетапно. Днес вадим руда от двата участъка - от "Върба" и "Батанци", после ще почнем и от шахта "Батанци" и шахта "Върба", но след няколко месеца. Хубавото е, че в тези 2 години е възстановено абсолютно всичко, двете шахти, поздземни машини, целият подземен комплекс, армировка на шахтите, ново оборудване, за което инвестицията е над 10 млн. лв. само дотук. Паралелно работихме и по Горубсо Мадан и от фалирало предприятие през 2012 г., когато го купихме от Захариев, днес то е водещо в рудодобива. Само преди седмица на 18 август Горубсо-Мадан получи награда за най-бързо развиващо се предприятие, с най-голям ръст на производителност в рудния отрасъл в цялата страна. През това време успяхме да го направим водещо, така че двете предприятия общо ще могат да дават около 2 хиляди тона концентрат месечно или 25 хил. тона руда. През 2014 г. завършваме Горубсо-Мадан и "Върба-Батанци", а през 2015 г. започваме да инвестираме в трето находище - "Печинско" над Златоград. В Горубсо-Мадан и "Върба" за 2 години са инвестирани общо 52 млн. лв. с нашите партньори от КЦМ Пловдив. Инвестицията в "Печинско" ще бъде от порядъка на 15 млн. лв. в близките две години. Изключително щастлив и доволен съм, както се казва за един мъж - трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа син. А това днес, което пускаме, е повече от удоволствие, това ми е била мечта - да възродим рудодобива в Родопите и съм изключително горд и щастлив. Количеството на среброто във "Върба" е по-голямо, но още няма да кажа колко.
Източник: Стандарт (25.08.2014)
 
Американските стоманопроизводители спечелиха антидъмпингово дело Международната търговска комисия на САЩ гласува за налагане на антидъмпингови мита срещу вноса на стоманени тръби от шест страни, за освобождаване на две, присъждайки победа на местните производители, които се оплакват, че евтиния внос подбива цените им. Страните, чиято стомана ще бъде предмет на мито са Индия, Южна Корея, Тайван, Турция, Украйна и Виетнам. Филипините и Тайланд ще бъдат освободени. Саудитска Арабия отпадна от по-ранна жалба. Решението дава на Министерството на търговията на САЩ зелена светлина да наложи такси до 118% върху тръбите и се очаква да даде тласък на местния бизнес. Стоманодобивните компании в САЩ подадоха жалба през 2013 г., след като вносът на тръбите, използвани в добива на нефт и газ се повиши заради опита на чуждестранните производители да спечелят от бума на шистовия газ в САЩ. Вносът на "тръби за нефтената промишленост" (OCTG) се удвои миналата година и възлиза на близо две трети от пазара в САЩ, според American Iron and Steel Institute. (Reuters)
Източник: Reuters (25.08.2014)
 
Боливийска фирма ще плати на JSPL 22.5 млн. долара Jindal Steel Bolivia, поделение на Jindal Steel and Power, е спечелила дело за над 22.5 млн. долара в арбитражен съд срещу държавната минна компания Empresa Siderurgica del Mutun (ESM). Jindal Steel Bolivia бе оправдана във връзка с инвестиция в проекта El Mutun в Боливия от международен трибунал, който е наредил плащане на над 22.5 млн. долара от ESM на Jindal. Jindal започна арбитраж преди Международната търговска камара (ICC) в Париж и искаше възстановяване на 18 млн. долара главница плюс лихва, свързани с незаконното инкасиране на банковите гаранции. На 6-ти август 2014, Съдът на ICC се съгласи да предостави главницата плюс лихва за общо 22.5 млн. долара. През 2007 г. JSPL влезе в съвместно предприятие с боливийската държавна ESM и друга държавна фирма, което да разработва и използва мината за желязна руда El Mutun с резерви от около 40 млрд. тона желязна руда в източната част на Боливия. Компанията също така планираше да създаде завод за стомана с капацитет 1.7 млн. тона годишно, заедно с други съоръжения за обратна интеграция с инвестиция в размер на 2.1 млрд. долара. (Deccan Herald)
Източник: Други (27.08.2014)
 
Компанията „Асарел-Експлорейшън“ ще вложи 1,9 млн. лева в проучване за добив на полезни изкопаеми в площ „Боримечково“. Това стана ясно днес след като правителството одобри издаването на разрешение за проучване за три години. Теренът се намира в района на общините Пазарджик, Панагюрище и Лесичово. В проучването на терена дружеството ще вложи и 120 000 лева по мероприятия за опазването на околната среда. Вследствие на предоставянето на разрешението ще бъдат създадени нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в общината, както и ще бъде увеличен и суровинният потенциал на страната, обясняват от правителствената пресслужба.
Източник: econ.bg (28.08.2014)
 
Металургия К100: Разнородна сплав Продължаващ спад в черната металургия и сравнително стабилно производство на цветни метали. Такава най-общо е картината в сектора през 2013 г., която за поредна година показва как възможността на цветните метали да достигат до по-далечни пазари помага на производителите да останат по-незасегнати от кризата, отколкото стоманодобивните предприятия. Нещо повече - цветната металургия, която през миналата година достига нивата си от сравнително силната 2011 г., успява донякъде да компенсира спада в черната, така че като цяло секторът се представя по-добре от предходната година. Положителни са данните за износа на цветни метали, включително на прокат, който е с по-висока добавена стойност. Стоманодобивът обаче остава слаб, което е отражение на свитите пазари в Европа и сигнал, че индустрията все още не се е възстановила. Негативен ефект върху местните производители през миналата година оказа поевтиняването на металите на световните пазари, както и високите цени на електроенергията в страната, които правят продукцията неконкурентна. Малък светъл лъч е прекратяването на нерегламентирания внос на черни метали и схемата за източване на ДДС през 2012 г., което донякъде разшири вътрешните пазари за производителите през миналата година, каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Финансов ефект Най-голямото металургично предприятие в страната - "Аурубис България" (бившият медодобивен комбинат в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis), отчита с над 10% по-ниски приходи през миналата година. Спадът обаче не се дължи на по-слаби оперативни резултати, тъй като приходите от основната дейност се увеличават с 3% до 4.4 млрд. лв., а на трикратното намаление на финансовите приходи заради оптимизиране на хеджиращите операции, което води и до по-ниски финансови разходи, обясниха от компанията. Въпреки това печалбата намалява пет пъти. Първият сигнал за това дойде още когато компанията майка Aurubis публикува отчета си за финансовата 2012-2013 г., която приключва в края на октомври, където на ниво група беше отбелязан спад на продажбите и печалбата. "Както отчетохме още тогава, понижението се дължи на трудната макроикономическа обстановка, рязкото поевтиняване на металите, значителния спад в цените на сярната киселина и таксите за рафиниране на меден скрап и плановото затваряне на завода в Хамбург за мащабна модернизация. Не на последно място енергийните разходи, които са голямо перо за компанията, определено се отразиха на печалбата", коментира през юни вече бившият изпълнителен директор на "Аурубис България" Никола Треан. В края на юли той беше заменен от Тим Курт. Прогнозите за тази година на Aurubis са, че световната икономика вероятно ще продължи да се възстановява, което ще се отрази положително най-вече на индустриализираните страни. Това би трябвало да има положителен ефект върху българското предприятие, тъй като то работи основно за германската централа. Именно на него до голяма степен се дължеше увеличението на българския износ за Германия през 2013 г., който за пръв път надвиши вноса. Като цяло от компанията предвиждат пазарът на мед да остане балансиран, а предлагането на концентрат от мините да е достатъчно голямо, което означава повече бизнес и по-добри цени за металургичните рафинерии, включително за "Аурубис България". През тази година трябва да приключи и инвестиционната програма за 44.2 млн. евро, която компанията започна през 2009 г. и която ще увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20%. Модернизацията и инсталирането на допълнително оборудване вече завърши, но за да може да се използват 100% от мощностите, трябва да приключи и екологичната част на програмата, за която са предвидени 60% от сумата. Добавена стойност Въпреки лекия спад на приходите, който отчита, "София мед" (част от гръцката металургична група Viohalco) се изкачва с една позиция и за пръв път излиза на второ място в класацията за 2013 г. Там предходната година беше друго дружество от групата - "Стомана индъстри". "Главната причина за ръста на продажбите е разнообразяването на продуктовата гама", каза Антон Петров, представител на Viohalco за България. Компанията произвежда продукти от мед, цинк и сплави, а сред нововъведенията са листа и рулони цинк-титан. Продуктите на предприятието са с висока добавена стойност и почти цялата продукция (96%) е за износ. "София мед" обаче увеличава загубата си повече от два пъти, главно заради понижението на цените на суровините на Лондонската борса за метали. "Това влияе положително на оборотния капитал и паричните потоци, но, от друга страна, и съгласно международните счетоводни стандарти води до обезценка на материалните запаси и съответно отчитане на загуба за периода", обясни главният финансов директор Сергей Влайков. Външните пазари стоят и зад 8-процентния ръст на приходите на шуменския завод "Алкомет", който е седми в секторната класация. През миналата година производителят на валцовани и пресовани алуминиеви продукти разшири продажбите си в Европа, като започна да изнася за Португалия и Ирландия. "Стабилни останаха продажбите в Германия, а ръст имаше в Полша, Франция и други държави", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. През 2012 г. компанията въведе в производство нов стан за валцови изделия, който заедно с модернизацията в леярния цех доведе до ръст на продукцията на валцовия цех и съответно на продажбите. "Очаква се постепенно увеличение и на пресовото производство заради започващата там модернизация", каза Динев. Проектът включва и подобрения в матричното производство. Печалба по две На фона на падащите цени на металите впечатление прави ръстът на приходите на КЦМ. Причината за това е мащабният проект за модернизация, който компанията започна през 2012 г. и който се оценява на около 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция, правена в КЦМ през последните 50 години, и включва пълно подновяване на цинковото производство и изграждане на нов оловен завод. Ефектът от проекта се вижда и в печалбата на дружеството, която през миналата година нараства повече от два пъти. В резултат на това компанията отчита най-високата рентабилност сред металургичните предприятия в топ 25. Токов удар Приходите на единствения производител на течна стомана в страната "Стомана индъстри" (част от Viohalco) продължават да намаляват заради скъпата електроенергия. "Оттам спада конкурентоспособността и се ограничават страните, до които продуктите могат да достигнат", обясни представителят на Viohalco Антон Петров. Към това се добавя и свитото производство на стомана в Европа, което е сигнал, че индустрията все още не се е възстановила, смята Паунова. В същото време "Стомана индъстри" успява да намали загубата си със 7.5 млн. лв., което по думите на Петров се дължи на по-добата организация. В доста по-силна позиция е друго предприятие от черната металургия - "Промет стиил", което се нарежда на пето място в секторната класация. Приходите му рязко се увеличават и то успява да свие загубата си повече от три пъти през миналата година. Заводът край Бургас работи със заготовки от Украйна и според Паунова засега няма проблем с доставките въпреки ситуацията в бившата съветска република. Една от причините за по-доброто представяне на предприятието е, че за разлика от "Стомана индъстри" то работи изцяло на газ и няма електропещи, което го прави доста по-независимо от поскъпването на електроенергията. Добивно изключение Единственото рудодобивно предприятие, което предостави финансовите си резултати и участва в класацията, е "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"). През миналата година то увеличи добива с 12% до рекордните над 2 млн. тона руда в резултат на приключилата през 2012 г. модернизация. Въпреки това приходите му намаляват с почти една пета, а печалбата спада с над 40%. По думите на изпълнителния директор Николай Христов причината за това е понижението на цените на металите. Компанията добива основно злато и мед, както и сребро в по-малки количества. От отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals става ясно, че отрицателният ефект от поевтиняването на металите се оценява на повече от 60 млн. долара. В същото време производствените разходи в Челопеч са намалели с 12% на тон продукция, главно заради по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, както и на по-малките разходи за поддръжка. Групата на търговците Най-динамичната компания в секторната класация - "Хъс", работи основно в търговията с метали и скрап, въпреки че се занимава също и с обработка на черни метали. Тя обаче е изключение, тъй като масово резултатите на търговците се влошават. Такива са почти всички компании след "Хъс" в класацията, където приходите са преобладаващо надолу. Независимо от това "Хъс" отчита близо 45% ръст на приходите. "Увеличението се дължи основно на приходите ни от продажби в чужбина и на това, че разработихме външните пазари", каза финансовият директор Таня Кралева. През 2013 г. компанията е привлякла нови клиенти в Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Унгария. За резултатите през миналата година леко влияние имат и приходите от продажби, които компанията е направила за зареждане на закупеното от нея предприятие "Металснаб" (на 23-то място в класацията и също с растящи приходи). По думите на Кралева тенденцията е да се залага на външнотърговска дейност, тъй като вътрешният пазар е ограничен. Въпреки това не липсват сделки и в страната. През миналата година "Хъс" е увеличила наличностите на стоки, така че да може бързо да реагира на поръчки. "Това обикновено са големи клиенти и на практика около една трета от стоката се реализира почти веднага", обясни Кралева. За тази година компанията очаква увеличение на приходите от продажба на продукция, след като новото производство в Лом заработи на пълна мощност. Преди две години "Хъс" закупи терена и сградите на неработещия "Балканкар Рекорд-Дунав" и започна изграждане на завод за производство на тръби, като част от проекта е финансирана с европейски средства. С пускането на производството компанията прогнозира продажбите й на външния пазар да нараснат със 70-80%, като се привлекат нови клиенти в Европа. Основен фактор за това е близостта на река Дунав, по която компанията ще изнася продуктите си. "Като цяло приходите от продажби на продукция ще нараснат около 20%, а при продажбите на стоки не очакваме значителна промяна", каза Кралева. Сериозен спад обаче отчита следващата компания в класацията - търговецът на скрап "Металвалиус", която за 2012 г. беше отличник на сектора по ръст на приходите. Компанията е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и е свързана с групата Viohalco. По-ниски са приходите и печалбата и на "ТисенКруп Юпитер стомана", която е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Извън челната десетка тази година остава и "Норд фероиндъстри". Най-фрапиращ спад сред търговците за 2013 г. отбелязва "Метал трейд България" (над 99%), която доскоро беше собственост на "Хъс" и "Интерком груп". Справка в Търговския регистър показва, че преди месец "Хъс" е продала дела си във фирмата и сега остава само варненска собственост. Самата "Интерком" също понижава резултатите си, но остава сред големите търговци на метали. Въпрос на политика Бъдещето на металургията тази година до голяма степен зависи от енергийната политика на правителството. "Отдавна водим разговори с изпълнителната власт, но засега резултат няма", каза Петров, който е и председател на БАМИ. Сред обсъжданите идеи е въвеждането на нови тарифни планове, които да намалят разходите за ток на големите индустриални потребители, тъй като скъпият ток засяга всички енергоемки производства. Друг вариант е въвеждането на пакетни енергийни услуги и мерки, които да са в полза и на двете страни. Например предприятията, които могат да работят през нощта, да го правят, за да спестят разходи за включване и изключване на мощности, срещу което да получават облекчени условия. Междувременно обаче, вместо да облекчат индустрията, решенията на управляващите доведоха до допълнително поскъпване на електроенергията за бизнеса. Стимулирането на износа на ток чрез премахване на т.нар. задължения към обществото (надбавката за зелена енергия) и цената за достъп до мрежата високо напрежение доведоха до изкуствено завишаване на цените вътре в страната независимо от по-слабото потребление на електроенергия. По данни на БАМИ цените на търговете за електроенергия са скочили с над 10%. От сектора се оплакват още от изкуствено ограничаване на вноса на електроенергия чрез капацитета на преносните съоръжения. На европейско ниво през април Европейската комисия публикува насоки за подкрепата, която държавите могат да оказват на индустрията, за да намалят разходите им за зелена енергия, като в същото време се гарантира постигането на климатичните цели до 2020 г. Редица европейски държави и в момента прилагат подобни модели. В България обаче те все още остават на ниво дискусии.
Източник: Капитал (28.08.2014)
 
Китай и САЩ повишават световния стоманодобив през юли Световният добив на сурова стомана се повиши за шести пореден месец през юли, като ръста в Китай и САЩ компенсира спада в ЕС, според доклад на World Association Steel (WSA). Силен ръст в целия Близък Изток и Африка също подкрепи растежа. Въпреки това, темпът на нарастване се забавя на месечна база през отчетния месец. Според международната търговска организация за производство на чугун и стомана, добивът на сурова стомана за 65 отчетни страни нарасна с 1.7% на годишна база през юли до 137 млн. тона (Mt). Това следва ръст от 3.1% миналия месец. По региони, производството рисува като цяло позитивна картина с ръстове във всички области с изключение на Европейския съюз. Растеж се наблюдава при всички големи азиатски производители, с изключение на Япония - вторият по големина производител – където добивът е без промяна с 9.3 Mt. Високите данъци върху продажбите се отразяват на потреблението на стомана там. Добивът в Китай - най-големият производител на стомана в света - се покачи с 1.5% на годишна база до 68.3 Mt през юли. (Zacks Equity Research)
Източник: Други (28.08.2014)
 
Индийски проект губи пари и Мозамбик иска да го облага с данък Финансовият директор на Steel Authority of India Limited (SAIL) разкри загубите, които носи в момента въгледобивната Benga в провинция Тете в Мозамбик. Анил Чодари съобщи, че производствените разходи на Benga са 165 долара на тон, докато текущата пазарна цена е около 130 долара на тон, което означава, че Benga губи около 35 долара на всеки тон добив. Операцията в Мозамбик има резерви от 2.6 млрд. тона, 70% от които са металургични въглища, използвани за производство на стомана. SAIL е едно от държавните дружества, които са партньор в International Coal Ventures Limited (ICVL), която е със специална инвестиционна цел, създадена по инициатива на индийското Министерство на стомана с цел придобиване на активи за металургични и термични въглища в други страни, за да се осигури доставката за Индия. Другите компании, които са партньори в ICVL са Coal of India Limited, Rashtriya Ispat Nigam Limited (RINL – стоманодобивно предприятие), the National Mineral Development Corporation (NMDC) и NTPC (най-големият производител на електроенергия в Индия), като всички са изцяло или основно държавни. (Mining Weekly)
Източник: Други (29.08.2014)
 
САЩ изоставя планираните мита за специализирана стомана от Япония, Германия Съединените щати няма да продължат с планираните мита за внос на специализирана стомана от Япония, Германия и Полша след като Международната търговска комисия на САЩ установи, че вносът от тези страни не наранява интересите на местната индустрия. Министерството на търговията постави антидъмпингови мита върху вноса на електротехнически (магнитни) стомани, които се използват предимно в големите и средни електрически електро трансформатори, но ITC ги отмени. Решението засяга компании, сред които Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, JFE Steel Corp и немската ThyssenKrupp Steel Electrical Steel, подразделение на ThyssenKrupp AG, всички от които бяха замесени в спора. Японският информационен център за стомана, организация на японската стоманодобивна промишленост в САЩ, приветства решението, което дойде след жалба, подадена от AK Steel Corp, Allegheny Ludlum Corp и профсъюза United Steelworkers. През 2013 г., вносът от Германия е около 4.1 млн. долара, от Япония 41.1 млн. долара и от Полша 1.9 млн. долара, според данни на Министерството на търговията на САЩ. (Reuters)
Източник: Reuters (29.08.2014)
 
"Аурубис България" с лек ръст на производството Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп (част от Aurubis) се е увеличило като обем през деветте месеца до края на юни. Това показва междинният отчет на германската група за финансовата 2013/2014 г. Документът не включва данни за финансовите резултати на отделните заводи, но като цяло Aurubis отчита понижение на печалбата преди данъци (EBT). За третото тримесечие обаче резултатите се подобряват. Количествата концентрат, които са били преработени в завода в Пирдоп, са се увеличили с 1% и са достигнали 884 хил. тона за първите девет месеца на финансовата година. Освен че преработва произвеждания в страната концентрат, предприятието внася и значителна част от необходимите му суровини. Компанията отчита ръст и в производството на сярна киселина, която се получава като страничен продукт след преработка на отпадни газове. Там увеличението е с 1.6% до 902 хил. тона. С 2.4% се е повишило и производството на катодна (рафинирана) мед, достигайки 173 хил. тона за деветмесечието. През този период имаше кратко прекъсване на работата в металургичното производство за ремонт, който се изисква по закон. От отчета става ясно, че ремонтът е протекъл според графика.
Източник: Капитал (31.08.2014)
 
Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп (част от Aurubis) се е увеличило като обем през деветте месеца до края на юни. Това показва междинният отчет на германската група за финансовата 2013/2014 г. Документът не включва данни за финансовите резултати на отделните заводи, но като цяло Aurubis отчита понижение на печалбата преди данъци (EBT). За третото тримесечие обаче резултатите се подобряват. Заводът в Пирдоп Количествата концентрат, които са били преработени в завода в Пирдоп, са се увеличили с 1% и са достигнали 884 хил. тона за първите девет месеца на финансовата година. Освен че преработва произвеждания в страната концентрат, предприятието внася и значителна част от необходимите му суровини. Компанията отчита ръст и в производството на сярна киселина, която се получава като страничен продукт след преработка на отпадни газове. Там увеличението е с 1.6% до 902 хил. тона. С 2.4% се е повишило и производството на катодна (рафинирана) мед, достигайки 173 хил. тона за деветмесечието. През този период имаше кратко прекъсване на работата в металургичното производство за ремонт, който се изисква по закон. От отчета става ясно, че ремонтът е протекъл според графика. Подразделението за мед Общите приходи на подразделението за първична мед, което освен завода в Пирдоп включва и предприятията на групата в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), са се понижили с 3.1% в сравнение с година по-рано и са достигнали 5.6 млрд. евро. Само за третото тримесечие обаче (април - юни) се наблюдава ръст от 9%. По принцип приходите на подразделението зависят главно от цените на преработваните метали. С 42% се е понижила EBT, която към края на деветмесечието е била 66.1 млн. евро. Причината за спада е спирането на работа за поддръжка и ремонт в завода в Хамбург миналата есен, както и последвалите временни прекъсвания. Ефект върху резултатите на подразделението са оказали и по-ниските такси за рафиниране на меден скрап и пониженото търсене на сярна киселина в световен мащаб. Само за третото тримесечие обаче EBT е нараснала три пъти и половина до 38.8 млн. евро. Това е станало благодарение на по-високите цени за преработка на концентрат, макар че те не са могли да компенсират по-ниските нива през първото и второто тримесечие на финансовата година, се посочва в отчета. Резултатите на групата Приходите на групата Aurubis са се понижили с 13% до 8.4 млрд. евро за деветмесечието главно заради по-ниските цени на металите. С 43% е намаляла и EBT, която е достигнала 75 млн. евро. От тази сума обаче 48 млн. евро са реализирани през третото тримесечие (април - юни) в сравнение със загуба от 9 млн. евро предходната година. "След две слаби първи тримесечия ние възстановихме цялостното си положително развитие и се върнахме до нормалните нива през третото тримесечие", посочва в съобщение Питър Вилбранд, председател на управителния съвет. За тази финансова година, която ще приключи в края на септември, групата очаква по-висока печалба.
Източник: Капитал (01.09.2014)
 
Руският газов монополист "Газпром" започна в понеделник строежа на магистралния газопровод "Силата на Сибир", който ще е с дължина от почти 4 хил. км и капацитет за транзит на 38 млрд. куб. м и ще доставя суровина до руския Далечен Изток и Китай, предадоха руските медии. В тържествената церемония участва руският президент Владимир Путин, според когото строежът на "Силата на Сибир" ще помогне за газификацията на руските региони в Сибир и в Далечния Изток, а в перспектива ще позволи обединяването на газовите мрежи в страната в едно и да пренасочва енергийните ресурси според световната конюнктура. "Силата на Сибир" е тръбопроводтна система за транзит на природен газ, добиван край Якутск и Иркутск. Дължината на газопровода ще бъде 3 968 километра. Общият обем на инвестициите в строителството на съоръжението и развитието на прилежащата инфраструктура ще достигне 55 млрд. долара, съобщи по-рано министърът на енергетиката Александър Новак. "Силата на Сибир" се очаква и да пренася договорените през май 2014 г. между "Газпром" и китайската "СиЕнПиСи" (CNPC) тридесетгодишни доставки на 38 млрд. куб. м природен газ годишно за Китай. "Газопроводът ще позволи не само да се увеличат експортните доставки и да се разшили географията на нашия експорт на въглеводороди, но и ще позволи да се направи още една сериозна крачка в газификацията на собствената ни страна", каза по-рано през деня Путин при среща със студенти от Североизточния федерален университет. По-думите му следващата крачка ще е "още по-интересна от икономическа гледна точка". "След като създадем мрежа от газопровода тук – в Далечния изток и в Сибир, ние ще имаме възможността да съединим европейската част на газопреносната мрежа с източната. И това от дава преимущество за осъществяване на потоци в зависимост от ситуацията на световните пазари – дали на запад повече и по-ефективно, или на изток", каза Путин пред студентите. Плановете на "Газпром" бяха да започне строежа на "Силата на Сибир" през това лято, като шефът на компанията Алексей Милер в средата на юни каза, че първата тръба на газопровода трябва да бъде заварена през август. Директните доставки на газ за Китай се очаква да тръгнат през 2019 г. Досегашните заявки от страна на Пекин са да започне своя участък от "Силата на Сибир" в първото полугодие на 2015 г. и да приключи строежа и въведе в експлоатация трасето още през 2018 г.
Източник: Медия Пул (02.09.2014)
 
Седем български компании са сред най-големите в Европа Седем български компании попадат в класацията на Deloitte на 500-те най-големи дружества в 18-те страни от Централна и Източна Европа. Най-предна позиция от българските дружества заема "Лукойл Нефтохим" - с приходи в размер на 3.862 млрд. евро. За 2013 г. компанията е на 30-о място. "Химимпорт" е втората българска компания в класацията - тя заема 41-ва позиция с приходи за 3.098 млрд. евро. "Аурубис" също попада сред Топ 100 в класацията, като заема 65-о място с приходи в размер на 2.272 млрд. евро. Останалите четири български компании са "ОМВ България", на 222-ро място с приходи от 917 млн. евро, "Булгаргаз", на 282-ро с приходи от 769 млн. евро, "ЧЕЗ Електро България", на 303-о място и 726 млн. евро приходи и "Нафтекс Петрол", на 438-мо с 540 млн. евро. Първите четири места в общата класация остават непроменени. Както и миналата година, начело е полската компания PKN Orlen въпреки отбелязан спад на приходите с 5.8% до 27 млрд. евро, следвана от унгарската MOL и чешката Skoda Auto. Четвърта е украинската Metinvest. Друга украинска компания - енергийната DTEK, напредва от седма до пета позиция. На шесто място е чешката CEZ, следвана от украинската Energorynok. На осмо, девето и десето място са три полски компании - Jeronimo Martins Polska, PGNiG и PGE. Най-голям напредък в класацията - с 259 позиции, постига Ford Romania, която скача до 170-о място.
Източник: Дарик радио (08.09.2014)
 
Nippon Steel ще рестартира предприятие Японският водещ производител на стомана Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp заяви, че планира да рестартира своя стоманодобивен завод Nagoya най-рано в петък, след като той бе спрян в резултат на пожар в сряда, пети инцидент тази година. Заводът Nagoya в централна Япония, който е построен през 1958 г. и допринася за около 15% от общото производство на стомана в страната, претърпя прекъсване на захранването и отделяне на дим четири пъти от януари до юли, пораждайки опасения за безопасността на старите съоръжения. Nippon Steel получи разрешение от местната полиция и префектура да възобнови дейността в завода, с изключение на една коксова пещ и свързаните с нея съоръжения, където е започнал огъня, при условие, че се гарантира сигурността и стабилността на съоръженията, каза говорител на компанията. "Планираме да рестартираме две други коксови пещи най-рано тази вечер, след осигуряване на безопасност и надеждност на съоръженията и постепенно да рестартираме други звена", каза той, добавяйки, че моментът на рестарт на всички съоръжения, не е ясен. (The News International)
Източник: Други (08.09.2014)
 
Индия ще бъде третият по големина производител на стомана догодина Индия ще стане третият по големина производител на стомана с инсталирани мощности за над 110 млн. тона годишно (mtpa) от следващата година, когато текущите проекти за разширение на SAIL и някои частни производители бъдат реализирани. Това е в съответствие с целта на правителството за постигане на капацитет от 300 mtpa, което да направи Индия вторият по големина производител на стомана в света до 2025 г., изпреварвайки САЩ, Япония и ЕС. Икономиката излиза от най-тежкото си забавяне от години и всички големи стоманени производители като Tata Steel, JSW и SAIL са направили подробни презентации на правителството, за да добавят още 100 mtpa стоманодобивен капацитет с инвестиция от над 100 млрд. долара за малко повече от 10 години. Текущият капацитет на Индия е 96 mtpa и произвежда 81 mtpa завършена стомана и 72 mtpa готови продукти. Изпълнителен директор на частна фирма заяви: "Правителството ни покани да обсъдим как капацитет да достигне 300 mtpa до 2025 г. Споделихме нашите планове за разширяване с тях. Министерството обеща да отстрани препятствията." (TNN)
Източник: Други (08.09.2014)
 
JSW Steel, ArcelorMittal в преговори за придобиване на най-големия производител на стомана в Италия Надпреварата за закупуване на затруднени стоманодобивни заводи в Италия постави индийския бизнес магнат Сажан Жиндал срещу световния стоманодобивен магнат Лакшми Митал. JSW Steel на Жиндал и най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal водят преговори за закупуване най-големият производител на стомана в Италия Ilva и вторият по големина Lucchini SpA. JSW Steel е написал писмо до специален комисар на Ilva Пиеро Гнуди за интереса към дружеството. Индийската компания също е в преговори да купи части от фалиралата Lucchini през последните няколко месеца. ArcelorMittal също се опитва да се докопа до тези проблемни, но евтини активи. Докато тежко задлъжнялата Lucchini фалира през 2012 г. на фона на падащите цени на стоманата и икономическа рецесия, Ilva на семейство Рива беше намесено в масивен скандал за това, че може да причини сериозни здравни проблеми в региона, защото пренебрегва закони за околната среда. И двете цели са поставени под "специална администрация" от италианското правителство, за да се избегне тяхното закриване и съкращения на работни места. (Economic Times)
Източник: Други (08.09.2014)
 
BHP Billiton и Rio Tinto губят милиарди Цената на желязната руда пада свободно, което е лоша новина за BHP Billiton и Rio Tinto, две от най-големите предприятия за желязна руда в света. Цената на суровината за стомана удари пет-годишно дъно по-рано тази седмица и продължава да намалява, достигайки 84.30 долара за тон. Общо цената на рудата намаля с 37.2% през годината досега. За Rio и BHP, падащата цена на желязната руда е притеснителна в краткосрочен план, но всъщност е добра новина в дългосрочен. Спад от 1 долар в средната цена желязната руда води до спад от 135 млн. долара в годишната нетна печалба след данъчно облагане на BHP Billiton и 122 млн. долара при Rio. От началото на тази година цената на желязната руда спадна с около 30 долара на тон. Така че, тези цифри показват, че падащата цена е струвала на BHP около 4 млрд. от годишната печалба, докато Rio е загубила 3.7 долара от годишната печалба. За съжаление, те могат да винят само себе си за попадащите печалби. Очаква се в резултат на нарасналия добив на четирите големи производители на желязна руда, включително BHP и Rio, 108 млн. тона допълнителни доставките по море да залеят пазара през 2014 г. Още 108 млн. тона ще се появят на пазара през 2015 г. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (08.09.2014)
 
ABB ще инсталира системи за автоматизация в мина за желязна руда на Vale Бразилската минна компания Vale е възложила поръчка за 103 млн. долара на ABB да инсталира електрически и автоматизационни системи в мината й за желязна руда в планините на Карахас в северна Бразилия. Този ход идва след договор за 140 млн. долара за първата фаза на проекта S11D да инсталира автоматизационно и електрическо оборудване в завода за обработка и подстанцията за първично предаване. Съгласно последната сделка, ABB ще достави 230,000-волтова подстанция, за да се свърже мината към електрическата мрежа и 42 вторични подстанции. Компанията също така ще предостави двигатели за конвейерните ленти на мината. Тя ще разшири системата за електрификация в мината до багерите, повдигачите, насипвачите и конвейерната система. Шефът на подразделението ABB Process Automation Вели-Мати Рейникала заяви: "Сътрудничеството между подотделите по този проект дава възможност за силна електрическа и автоматизационна интеграция, ключов диференциатор за ABB." Залежите в S11D Carajas се очаква да предложат 90 млн. тона годишно при върхово натоварване на капацитета. (EBR)
Източник: Други (10.09.2014)
 
13 български компании в Топ 500 13 български компании попадат в тазгодишната класация на най-големите 500 фирми в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвяна от международния кредитен застраховател Кофас. "На фона на сравнително стабилните обороти на 500-те компании в класацията българските се представят по-слабо, което влияе и на позициите им. Като брой те вече са 13, докато преди две години са били 16, и всички те, освен новопостъпилите, отбелязват спад спрямо 2013 г.", каза Милена Виденова, управител на Кофас за България. "На най-предно място сред българските компании остава Лукойл Нефтохим Бургас, макар и вече на 22-ра позиция, а Аурубис България почти запазва статуквото въпреки ръста в оборота си. Единствено ОМВ България АД запазва позицията си непроменена, като има лек ръст в оборота от 3,1% и най-значителен ръст на нетната печалба от 410%", допълва тя. За подреждането на компаниите основният показател е оборота, но се отчитат и индикатори като брой на служителите и печалбата. Топ 500 на компаниите в ЦИЕ през 2013 г. са увеличили оборота си с 0,2% до над 644 млрд. евро. Нефтеният и газов сектор отново има най-много представители в класацията. 77 петролни гиганти генерират общ оборот от 162 млрд. евро. Спадът тук е с 3,4%. Строителният сектор води класацията на губещите отрасли. Само шест фирми от сектора са в Toп 500, с оборот 4,6 млрд. евро (-17,7%). Българската икономика се очаква да отбележи ръст от 1,6% през 2014 г. при 0,9% за 2013 г. През настоящата година търсенето на домакинствата се възстановява заедно с потребителското доверие, коментират от Кофас.
Източник: Стандарт (11.09.2014)
 
Rio Tinto очаква спад от 125 млн. тона на капацитета за желязна руда през 2014 г. Вторият по голем9ина производител на желязна руда в света Rio Tinto очаква другите компании в световен мащаб да намалят със 125 млн. тона капацитета си за желязна руда през 2014 г., приблизително колкото ще са новите доставки от Австралия и Бразилия. Цените на желязната руда паднаха с 38% до 5-годишно дъно тази година, до голяма степен заради пренасищане с евтина руда от топ производителите, Vale, Rio Tinto, BHP Billiton и Fortescue Metals Group. Спадът на цените беше по-дълбок и по-бърз, отколкото се очакваше, и големите и малки добивни компании прогнозираха, че производителите с високи разходи, най-вече в Китай, ще бъдат принудени да намалят производството в отговор на по-слабите цени. "Мисля, че има вече някои доказателства, със сигурност в Китай, Индонезия, Иран, Южна Африка и Австралия, свидетели сме как някои по-маргинални играчи вземат решения да намалят капацитета си", заяви главният изпълнителен директор Сам Уолш. (Reuters)
Източник: Reuters (11.09.2014)
 
Джаркханд нареди спиране на някои желязна мини Джаркханд е наредила закриването на 12 от своите 17 железни рудници, защото техните лизингови договори са изтекли, което е пореден удар върху местните производители на стомана, някои от които са принудени да внасят суровината поради слабите доставки у дома. Ограниченията на мините в Индия в щати като Гоа и Карнатака, заедно със закриването на мини в Одиша, ограничиха наличността на руда в страната, налагайки по-голям внос тази година, което би могло да спомогне за усвояване на част от излишъка в световното предлагане. Щатът Джаркханд е третият най-голям производител на желязна руда в Индия през фискалната година до март, с добив от около 21 млн. тона. Затворените мини, включително тези на стоманодобивните Tata Steel и Steel Authority of India Limited (SAIL), добиват 19 млн. тона от тхя. "Изпратени са уведомления за закриване на 12 мини. Те включват мини на Tata Steel и Steel Authority of India Limited," заяви служител на месната управа в Джаркханд. (Reuters)
Източник: Други (12.09.2014)
 
Южна Африка договори проучване за стоманодобивен завод с Китай Industrial Development Corporation (IDC) от Южна Африка подписа споразумение с китайската Hebei Iron & Steel Group (HISG) за изграждане на стоманодобивен завод в Южна Африка с общ производствен капацитет от 5 млн. тона. IDC обяви подписването на меморандум за разбирателство за провеждане на съвместно подробно предпроектно проучване "за стоманодобивен завод на зелено". IDC, институция собственост на правителството на Южна Африка за национално финансиране и развитие, създадена за насърчаване на икономическия растеж и развитието на промишлеността, заяви, че споразумението следва нейно предпроектно проучване за "ново съоръжение за желязо и стомана с ниска себестойност, въз основа на наличната евтини ресурси в Южна Африка ". Ако започне строителството на първата фаза на проекта, с капацитет 3 млн. тона, се очаква да струва 2.7 млрд. долара. Втората фаза, предвижда допълнителен капацитет 2 млн. тона и ще струва около 1.8 млрд. долара. Министърът на икономическото развитие на Южна Африка Ебрахим Пател, заяви: "Трябва да повишим нивото на конкуренция между местните производители на стомана, за да понижим цените на този критичен продукт и да избегнем монополното ценообразуване."( Out-law)
Източник: Други (15.09.2014)
 
Добивът на въглища в България намалява през последните години През последните три години добивът на въглища у нас намалява, показват данните на организацията на европейската въглищна индустрия Euracoal. Според последната статистика през миналата година у нас са добити 26,4 млн. тона лигнитни въглища и 2,1 млн. тона антрацитни въглища. За сравнение, година по-рано, през 2012 година, добивът на лигнитни въглища възлиза на 31 млн. тона, а на антрацитни – 2,3 млн. тона. Статистиката на асоциацията показва, че през 2011 година пък добивът на лигнитни въглища у нас е бил 34,5 млн. тона, на антрацитните – 2,4 млн. тона. През годините намалява и вносът на въглища – от 3,3 млн. тона през 2011 година до 1,7 млн. тона през миналата година. Като цяло данните на Euracoal показват намаление на добива на въглища през последните години в целия Европейски съюз (ЕС). През миналата година добивът на лигнитни въглища в 27-те страни на общността (без Хърватия) е бил 407 млн. тона, а година по-рано – 433 млн. тона. Намалява и производството на антрацитни въглища – от 128 млн. тона през 2012 година до 114 млн. тона през 2013 година. Леко се повишава обаче вносът – от 211 млн. тона до 216 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2014)
 
Severstal приключи продажбата на активи в САЩ за 2.3 млрд. долара Руската компания Severstal обяви, че е приключила продажбата на активите си в САЩ: дъщерните дружества Severstal Columbus LLC и Severstal Dearborn LLC, общо известни като Severstal North America, съответно на Steel Dynamics Inc и AK Steel Corporation. Сделките са на обща стойност 2.325 млрд. долара. Severstal, водещ производител на стомана и суровини за стоманодобива, заяви, че продажбата на Columbus и Dearborn "отключва значителни средства за акционерите на Severstal". "Бих искал да изразя благодарност към целия екип и на всеки служител на Severstal North America за многото постигнато заедно. Пожелавам Ви всичко добро и късмет във всичките Ви бъдещи начинания", написа изпълнителният директор на Severstal Алексей Мордашов на сайта на компанията. (ИТАР-ТАСС)
Източник: Други (17.09.2014)
 
Защо забавянето в Китай в недвижими имоти се отразява на американските компании Досега Китай имаше доминираща роля на световния пазар на стомана. Китай консумира половината от суровината в света като строителството е най-големият потребител. Китайската строителна индустрия консумира една четвърт от световната стомана. Забавянето в този ключов отрасъл донесе гибел за черната металургия в световен мащаб. Това доведе до излишък в Китай и другаде. Излишният капацитет доведе до ожесточена конкуренция сред стоманодобивните фирми и е основната причина зад спада в цените на стоманата. До май тази година, продадените застроени площи спаднаха с 9%. Но обявените за продажба се увеличиха с 25%. Спадът в продажбите с увеличеното предлагане не е положително за сектора на недвижимите имоти. Китайският индекс за климата при недвижимите имоти намалява. Той, заедно с китайския PMI, лихвените проценти и промишлена дейност са показатели, които инвеститори в компании като ArcelorMittal, United States Steel, AK Steel, Nucor и Steel Dynamics, SPDR S&P Metals и Mining ETF трябва да следят. (Market Realist)
Източник: Други (18.09.2014)
 
Tata Steel отваря нова производствена линия за автомобилна стомана Tata Steel откри нова производствена линия в своя стоманодобивен завод IJmuiden в Холандия, за да засили предлагането на скъпа стомана за автомобилния сектор и други пазари. Tata Steel инвестира 12 милиона евро в линията, която ще обработва до 400 хил. тона поцинковани (устойчиви на корозия) стоманени намотки годишно. Хенрик Адам, главен търговски директор на Tata Steel, заяви: "Тази инвестиция ще ни даде възможност да подобрим предлагането на висококачествени стомани, като същевременно подобрим и времето за доставка." Новата линия ни позволява да отговорим на най-строгите стандарти за качестви стомани, някои от които се използват от производителите на автомобили за каросериите и критични за безопасността компоненти. Тези стомани са често по-силни и по-тънки, което позволява на нашите клиенти да произвеждат повече превозни средства, по-леки и ефективни откъм разход автомобили. "Линията, която ще бъде краен процес след трите линии за горещо поцинковане в IJmuiden ще увеличи скоростта на обработка и надеждност на доставките, като същевременно подобри процесите в завода.“ (4- traders)
Източник: Други (19.09.2014)
 
Aurubis влага нови 75 млн. евро в Пирдоп Инвестиции в размер на близо 75 млн. евро ще направи догодина "Аурубис България" в завода си в Пирдоп. Това съобщи новият изпълнителен директор на компанията Тим Курт. Към момента планираните за 2015 г. инвестиции са за 25 млн. евро. Паралелно "Аурубис" подготвя и проект за ремонт на завода, който ще бъде на стойност почти 50 млн. евро, добави Курт. През настоящата година инвестиционната програма е била на стойност 44,2 млн. евро. Тя е в три основни направления и върви по план, като последните дейности, свързани с изграждането на пречиствателна станция за дъждовни води, ще бъдат приключени през ноември. Към момента заводът в Пирдоп е един от най-добрите в групата на Aurubis, като в редица отношения е лидер. Така например българското предприятие и това в Хамбург са на първо място по производство на мед. Двата завода заемат и първите места по екологичност и изхвърлят десетки до стотици пъти по-малко серен диоксид от конкурентите си в Европа и света. На базата на тези и други показатели Тим Курт вижда сериозни възможности за развитието на "Аурубис България". В момента предприятието реализира над 90% от продукцията си в чужбина. В същото време прогнозите сочат, че през 2020 г. търсенето на мед в света ще достигне 26,1 млн. тона на година спрямо 20,6 млн. тона през 2013 г. Част от нова увеличено потребление може да се покрие и от завода в Пирдоп. "Тези прогнози са известни отдавна и ние инвестираме, за да можем да отговорим на търсенето. Например годишното производство в рафинерията в Пирдоп е увеличено от 55 хил. тона в началото до 230 хил. тона сега", каза Курт. За да се развива предприятието устойчиво обаче, е много важно да има предвидимост в цените на тока, тъй като енергията заема 20% от разходите за производство, допълни той.
Източник: Стандарт (24.09.2014)
 
Желязната руда поевтиня до 5-годишно дъно от под 80 долара за тон Цената на желязната руда спадна вторник под 80 долара за тон за първи път в последните 5 години на фона на опасенията за отслабване на търсенето от Китай, съобщава Bloomberg. Според данни на агенцията заявките за фючърси върху рудата, идващи от Поднебесната империя, са намалели с 62%. По време на днешната сесия на стоковата борса в Тиендзин цената на декемврийските контракти отстъпи с 0,5% до 79,69 долара за тон – най-ниското ниво от 16 септември 2009 г. Търсенето на суровината се понижава в последните седем седмици, което е най-дългият период на спад от май насам. От началото на 2014 г. цената на желязната руда спада с 41% и поради увеличения добив от компании като BHP Billiton и Rio Tinto Group. В същото време икономиката на Китай – най-големият консуматор на желязо в света, продължава да показва признаци на задъхване. По-рано тази седмица финансовият министър Лоу Дзиуей призна, че икономиката е изправена пред низходящ натиск. (Bloomberg)
Източник: Други (24.09.2014)
 
Цените на акциите на руската металургична фирма "Мечел" продължават да спадат, съобщава РБК. Днес цената им е стигнала до 9.97 рубли на руската фондова борса, а в края на 22 септември цената им на нюйоркската борса е спаднала до 1.02 долара – с почти 30% по-малко в сравнение с 19 септември. От фирма коментират, че причината за резкия спад на стойността на акциите са слухове около преговорите за преструктуриране на големия дълг на "Мечел". Много от собствениците на акции на фирмата се опасяват от банкрут независимо от уверенията, дадени от генералния директор на фирмата през последната седмица. Спадът в цената на акциите на фирмата се ускори на 22 септември, след като стана ясно, че на среща с ръководителя на банка ВТБ президентът Путин е заявил, че държавата не възнамерява да покрива дълговете на големите фирми, които не могат да покриват заемите си. "Всички трябва да разберат, че проблемите, които възникнат не в резултат на политически събития, а са породени от начина, по който ръководят фирмите си и финансовата си дейност, не са работа на държавата, и те ще трябва сами да носят това бреме", заяви Путин. Директорът на ВТБ определи това отношение като "абсолютно честно" и призова фирмите да не очакват специални условия от банките. Формално изказването на Путин не се отнася конкретно до "Мечел", но анализатори от "Райфайзен капитал" коментират, че тази седмица преговорите по преструктурирането на дълга ще завършат. Смята се, че директорът на "Мечел" ще приеме приеме плана на банките, според който кредиторите ще получат 75% от акциите на фирмата. С това собственият дял на собственика Игор Зюзин ще спадне значително, но компанията няма да бъде изправена пред банкрут. Един от основните кредитори на "Мечел" - ВТБ – заплаши ръководството на фирмата със съд, в случай че продължават да отхвърлят предложенията на кредиторите, и предупреди, че ако дългът не бъде преструктуриран, бремето му може да се окаже прекалено тежко за компанията. През последната половина година ръководството на "Мечел", кредиторите и представители на администрацията опитват да намерят изход от огромните дългове на фирмата. Към месец април 2014 г. задълженията на фирмата възлизат на приблизително 8 милиарда долара. 1.3 милиарда компанията дължи на "Сбербанк", 1.8 – на ВТБ, и 2.3 милиарда на "Газпромбанк". Основният обсъждан сценарий е банките да придобият част от капитала на металургичната фирма. Банките предлагат да конвертират половината дълг на основните три кредитора в акции на фирмата, което ще доведе до снижаване на дяла на собственика ? Игор Зюзин до около 10%. Друга възможност е "Мечел" да продаде на "Руски държавни железници" (РДЖ) дял в находището на руда в Елегинск на стойност 2 милиарда долара. В началото на месеца ръководителят на РЖД коментира, че е възможно тази сделка да бъде финансирана от фонда за национално благосъстояние. В началото на септември "Мечел" предложи на банките нови условия на преструктуриране. Изпълнителният директор на фирмата Олег Коржов заяви, че компанията е предложила да се удължи матуритетът на дълговете с още пет години, а половината от лихвите да бъдат изплатени с капитал на фирмата, както предлагат и трите банки.
Източник: Дневник (24.09.2014)
 
Между 200 млн. и 300 млн. лева годишно са инвестициите в рудодобива. Това каза Николай Вълканов, основен акционер и председател на УС на "Минстрой холдинг" АД. Заедно с Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия холдингът е организатор на Четвъртата национална научно-техническа конференция с международно участие на тема "Технологии и практики при подземен добив и минно строителство", която се провежда днес и утре в СПА комплекс "Орфей" в Девин. Само ние в Родопите инвестираме по 25-30 млн. лв. годишно, обясни проф. Вълканов и допълни, че в рудодобива няма напрежение и добивите вървят нагоре. В Родопите добивът стигна 700 м под земята, поради което насочваме огромната част от инвестициите към внедряването на нови техника и технологии, които увеличават производителността и намаляват предпоставките за злополуки, посочи проф. Вълканов. На конференцията в Девин присъстват 200 експерти от България, Румъния, Сърбия и Македония, които споделят опита си при подземния рудодобив, коментира проф. Николай Вълканов.
Източник: Стандарт (25.09.2014)
 
До 300 млн. на година влагат в рудодобива Между 200 млн. и 300 млн. лева годишно са инвестициите в рудодобива. Това каза проф. дтн Николай Вълканов, основен акционер и председател на УС на "Минстрой холдинг" АД. Заедно с Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия холдингът е организатор на Четвъртата национална научно-техническа конференция с международно участие на тема "Технологии и практики при подземен добив и минно строителство". Само ние в Родопите инвестираме по 25-30 млн. лв. годишно, обясни проф. Вълканов и допълни, че в рудодобива няма напрежение и добивите вървят нагоре. В Родопите добивът стигна 700 м под земята, поради което насочваме огромната част от инвестициите към внедряването на нови техника и технологии, които увеличават производителността и намаляват предпоставките за злополуки, посочи проф. Вълканов. На конференцията присъстваha 200 експерти от България, Румъния, Сърбия и Македония, които споделят опита си при подземния рудодобив, коментира проф. Николай Вълканов.
Източник: Стандарт (25.09.2014)
 
Мексиканският стоманодобив с по-висок ръст от бразилския Мексико се очертава като предпочитан избор за инвеститорите в стоманодобива в Латинска Америка, защото реформата в енергетиката и достъпа до възстановяващия се американски пазар засенчват регионалния съперник Бразилия, който все още властва рецесията. Докато бразилските компании все по-силно искат пазарни реформи, Мексико прокара основна енергийна и други реформи, които се очаква да привлекат милиарди долари в нови инвестиции. Според анализаторите Instituto Aco Brasil, Мексиканската стоманодобивна камара CANACERO прогнозира, че през 2014 г. добивът на стомана ще нарасне с близо 7% до 19.4 млн. тона. Обратно, бразилският добив на стомана се очаква да намалее с 2.5% тази година. CANACERO очаква производство на стомана да се повиши с още 1.5% през 2015 г. Мексиканските експерти смятат, че резултатите от 2014 г. отразяват възстановяването на сектора към нивата от преди финансовата криза, докато нови големи петролни проекти от реформата не се очаква да се реализират преди края на 2015 г. (Reuters)
Източник: Reuters (25.09.2014)
 
Японските стоманодобивни заводи настояват Тайланд да вдигне квотите за стомана Японски бизнесмени са поискали от Тайланд да повиши квотата за стомана, която се внася от тяхната страна с най-малко 67%, за да отговори на очакваното увеличение на търсенето от автомобилната индустрия на Тайланд. Японската търговска камара в Банкок смята, че автомобилостроенето ще се повиши до рекордните 2.5 млн. броя през следващите две години. Дайширо Ямагива, министър на икономиката в Япония, търговията и индустрията, поиска същото по време на срещата си с икономическите министри на Тайланд. Чакрамон Фасукваниш, японският министър на индустрията заяви, че тайланското производство на превозни средства ще се увеличи до 2..5 млн. броя през следващите две години, надминавайки историческия връх от 2.3 млн. през 2013 г. Това може да се трансформира в по-голямо търсене на вносна стомана висок клас от Япония, чиито свободен от мита и квоти внос сега е 1.2 млн. тона годишно според тайланско-японското икономическо споразумение за партньорство (JTEPA). (Bangkok Post)
Източник: Други (26.09.2014)
 
Горубсо осигури ново модерно оборудване за спасителите в рудник “Чала“ "Горубсо – Кърджали" АД осигури ново модерно оборудване за спасителната минна група в рудник "Чала". Закупени са два кислородни апарата и 180 лични самоспасители за действия при аварийни ситуации, стана ясно днес на заключителната пресконференция по европейския проект "Безопасен труд в "Горубсо – Кърджали" АД. Стойността на проекта е 162 158 лева, от които близо 130 000 лева са безвъзмездна помощ, останалата част от средствата в размер на над 32 000 лева са съфинансиране от дружеството. Проектът е финансиран по ОП "Развитие на човешките ресурси". Ръководителят му Веско Марински заяви, че е изготвен прецизен анализ на условията на труд в рудника, а усилията на ръководството на дружеството са насочени към гарантиране на безопасността и здравето на миньорите. Закупени са и модерни лични предпазни средства, както и специално работно облекло. Рудникът вече разполага и с газов анализатор, който сигнализира в реално време при появата на опасни газове в мината.
Източник: Преса (29.09.2014)
 
Минен форум и полезни дискусии в програмата Над 30 делови събития включва съпътстващата програма на Международния технически панаир по време на "Есен 2014". Освен конкретни практически решения за намаляване на разходите за отопление и осветление по време на Дните на зелената енергия интерес представлява и първото издание на Европейския минен бизнес форум, който ще се състои днес и утре под патронажа на министъра на икономиката и енергетиката. Основните теми са свързани с европейското партньорство, корпоративната отговорност, социалните инвестиции и цялостното развитие на минната индустрия. В програмата са включени кръгла маса за суровините в Европа и презентации на водещи фирми. Инициатор и организатор е Българската минно-геоложка камара, а партньори са Европейската асоциация на минните индустрии Евромин, Министерство на икономиката и енергетиката и Международен панаир Пловдив. Българската търговско-промишлена палата се включва с широк спектър от прояви.
Източник: Стандарт (29.09.2014)
 
Китайските инвестиции в желязната руда в чужбина са в беда Много китайски компании излязоха в чужбина да инвестират в проекти за железни руди през изминалото десетилетие, надявайки се да получат повече предимство при преговорите за цените. Но сега цената на желязната руда падна с около 35% от своя връх от 134.5 долара за тон в началото на годината. В същото време, четирите най-големи производители на желязна руда в света, Vale SA, Rio Tinto Group, BHP Billiton Limited и Fortescue Metals Group, се развихрят в добива на евтина желязна руда. Ли Синчуанг, заместник-генерален секретар на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви, че "нарастващата им продукция ще плъзне надолу цените. Големите миньори ще направят малко печалба, но това вероятно означава смърт за задгранични проекти на китайските компании." Ли каза, че "чуждестранните проекти на китайските компании са винаги много скъпи, което означава, че техните цени не могат да се конкурират. Някои проекти носят оперативни рискове." Според изследване на Китайския металургичен институт за планиране и изследвания, само няколко проекта могат да намалят разходите, за да добиват един тон желязна руда под 100 долара, а някои може да достигнат над 300 долара. (Caixin)
Източник: Други (29.09.2014)
 
„Асарел-Медет” АД получи първия сертификат по стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия „Асарел-Медет”АД успешно се сертифицира по доброволния стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и получи първия сертификат за това. Той бе връчен на изпълнителния директор инж. Делчо Николов от д-р Корина Хебестрайт, изпълнителен директор на ЕВРОМИН, на 29 септември по време на Европейския минен бизнес форум в Пловдив. Другия сертификат получи „Дънди прешъс металс - Челопеч”. Това са първите две минни компании в страната, които покриха изискванията на стандарта на ниво „сребро”, като преминаха през верификация на резултатите и външна независима оценка. Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия бе представен публично за първи път през 2012 година по време на второто издание на минния форум. Целта му е компаниите да се оценят в 10 аспекта: растеж и ефективност, качество и иновации, безопасност и здраве при работа, грижа за служителите, партньорство и развитие на местните общности, прозрачност и отчетност, управление на околната среда, емисии и отпадъци, опазване на биоразнообразието, енергия и опазване на климата. Постигнатото във всички аспекти се верифицира от външен оценител, като одитът бе проведен от „ТЮФ Рейнланд”-България. Стандартът е структуриран в пет нива за постигнати резултати, като още първото от тях изисква пълно покриване на законовите норми. Всяко следващо ниво регламентира допълнителни фирмени политики, мерки и ангажименти, чрез които се надграждат законовите изисквания и се отчита какво е съответствието с най-добрите практики в света. Резултатът на „Асарел-Медет” е 86 точки от 100 възможни, като по пет от аспектите е достигнат и максимумът от 10 точки. Всичко това потвърждава лидерския статут на компанията не само на национално, но и на глобално ниво. „Този стандарт е изработен от водещи експерти в областта на устойчивото развитие по инициатива на Българската минно-геоложка камара и е един от първите браншови стандарти в Европа. Философията му е да обединява минните компании около общи ангажименти за прилагането на най-добрите практики в бранша с цел постигане на трайна икономическа стабилност и ефективност, иновативност, технологичен напредък, минимален екологичен отпечатък, повишаване на икономическия стандарт и визия за бъдещето на местните общности”, подчерта в приветствието си председателят на Българска минно-геоложка камара и председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването на Европейския минен бизнес форум той заяви, че една от приоритетните задачи на управляващите трябва да бъде приемането на национална стратегия за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия. „Работни места се създават не от политиците, а от предприемачите и инвеститорите. Ние искаме от държавата единствено ясни правила, правосъдие, инфраструктура и качествено образование”, обобщи проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Ключовите тематични направления в дискусиите са „Европейско партньорство за иновации в областта на минералните суровини” и „Устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и представянето на добри практики”. Сериозни за индустрията проблеми и предизвикателства бяха поставени по време на кръглата маса на тема „Важността на суровините за Европа - интегриран подход за оценка на приоритетните области при определяне на предназначението на земите”. Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси” в „Асарел-Медет” АД, представи добрите практики на компанията в сферата на социалните инвестиции и подкрепата за родния край, съобщиха от отдел "Комуникации" на фирмата.
Източник: Фирмена информация (01.10.2014)
 
JSW Steel свали цените на стоманата на дългите и плоски продукти за октомври JSW Steel Limited обяви намаление от 500-700 рупии на тон за плоските продукти и 1000 рупии на тон за дългите. Джаянт Ачария, Търговски и маркетинг директор на JSW Steel заяви: "Свидетели сме на повишаващ се евтин внос на стоманени продукти, особено ТМТ баровете се внасят под формата на алуминиеви пръти от Китай. Внесените продукти са по-евтини с най-малко 5000 до 6000 рупии за тон в сравнение с цените на вътрешния пазар." Ценовата политика на другите битови стоманолеярни тепърва предстои да бъде обявена, но ходът на JSW е в съответствие с очакванията на пазара, както е описано в статията „Скъпите горещо-валцувани продукти вероятно ще се коригират заради вноса в Индия, в която се казва: "забележително е, че нивото на цените на горещо-валцуваните продукти остават непроменени сигнализирайки, че индийските предприятия издържат на агресивните оферти от Китай, като е малко вероятно да издържат на все по-конкурентните предложения." (Business Standard)
Източник: Други (01.10.2014)
 
Световното производство на стомана се покачи с 1.4% Световното производство на нерафинирана стомана за август 2014 е 135 млн. тона, което представлява увеличение от 1.4% в сравнение със същия период на миналата година, според данни, предоставени от 65 държави, които докладват на Световната асоциация стомана. Производството на Китай за периода е 68.9 млн. тона, с 1% повече в сравнение с август 2013 г. Япония произведе 9.3 млн. тона през август 2014 г., което представлява увеличение от 2.2% в сравнение с предходната година. Индия произвежда 7 млн. тона, което представлява увеличение от 5.2%, а добивът от 5.3 млн. тона на Южна Корея е повече с 8% в сравнение с миналата година. В рамките на ЕС, Германия произведе 3.1 млн. тона през август 2014 г., или спад с 1%, Испания - 1.1 млн. тона (спад от 0.4%), Франция - 1.1 млн. тона (спад от 9.1%), Италия - 1 млн. тона (спад от 0.8%). В Турция, производство на нерафинирана стомана за август 2014 е повече с 13.9% до 2.9 млн. тона, докато в Русия е 6.2 млн. тона или ръст от 5.8%. Украйна произведе 1.8 млн. тона, което представлява намаление от 37% в сравнение със същия месец на миналата година. Добивът на САЩ е 7.7 млн. тона, което представлява увеличение от 2.9% в сравнение с август 2013 г. (Steel Times International)
Източник: Други (02.10.2014)
 
Nucor получава одобрение от регулаторните органи да придобие Gallatin Steel Nucor Corporation съобщи, че Федералната търговска комисия е одобрила придобиването за 770 млн. долара на Gallatin Steel Company и приключването се очаква до около десет дни. "Развълнувани сме, че можем да започне процеса на интегриране на Gallatin Steel и новите членове в семейството Nucor", заяви Джон Фериола, председател, главен изпълнителен директор и председател на Nucor. "Това придобиване е важна стъпка в изпълнението на стратегията на компанията за печеливш растеж чрез подобряване на текущата позиция на Nucor да предлага плосковалцувани продукти за растящият тръбен сегмент. То също така допълнително засилва едно от нашите конкурентни предимства - надеждност пред нашите клиенти." Nucor и филиалите му са производители на продукти от стомана, с обекти главно в САЩ и Канада. Продуктите включват: въглеродна и легирана стомана – на пръти, греди и листи; стоманени прегради; стоманени греди и напречни греди; сглобяема бетонна армировъчна стомана; студено-завършена стомана; скрепителни елементи; метални строителни конструкции; стоманена решетка и разтеглените ламарини; тел и телени мрежи. (PRNewswire)
Източник: Други (03.10.2014)
 
Разследват гигантите "Аурубис" и КЦМ за картел Едни от най-големите компании в цветната металургия у нас ще бъдат проверявани от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Става въпрос за медодобивната „Аурубис" и производителя на олово и цинк - КЦМ. Причина за започнатото производство е жалба на производителя на химични торове „Агрополихим". Компанията се е оплакала, че двете дружества злоупотребяват с положението си на пазара и са в картел, като й налагат „необосновано висока" цена на сярната киселина. Тя е основен ресурс за производството на торове. Първоначалната проверка на антимонополния орган е установила, че освен двете родни компании трябва да разследва и компанията майка на „Аурубис", базирана в Германия. Българското поделение на компанията е един от най-големите производители на мед в Европа.
Източник: Марица (06.10.2014)
 
Иран увеличава производството и износа на стомана в опит да компенсира въздействието на санкциите Иран увеличава износа на стомана и ухажва чуждестранните инвеститори в амбициозен опит да учетвори добива на стомана от десетилетие и да компенсира поне малка част от масивните приходи, които губи заради санкциите от продажбата на петрол. Според водещия производител на стомана в Иран Mobarakeh Steel, като развиваща се икономика, силно зависима от строителството, ислямската република изнася средно 1.35 милиона тона стомана през 2011 г. и 2012 г. Данните от Иранската асоциация на производители на стомана (ISPA), показа, че за разлика са изнесени 1.26 млн. тона през първите седем месеца на тази година. Бахадор Ахрамян, член на борда на ISPA, заяви: "Поради бързото разрастване на местното производство през последните години, Иран има излишък на арматурни пръти, заготовки, IPE (I-греди) и други подобни." По-голямата част от износа на Иран е за Близкия изток и Северна Африка, и включва бартерни сделки или средства, депозирани в неспециализирани западни банки, за да се заобиколят санкциите. Иран никога не е бил лишен от продажба на стомана от санкциите, наложени от Съединените щати и Европейския съюз заради спорната му ядрена програма. (Reuters)
Източник: Други (06.10.2014)
 
Rio Tinto отхвърля предложението на Glencore за мега сливането Добивният гигант Rio Tinto сипа студена вода върху спекулациите за сливане с Glencore, казвайки, че не се водят разговори с швейцарската компания. Медиите предполагат, че Glencore може скоро да пробва сливане на стойност 160 млрд. долара с Rio Tinto, което ще създаде най-голямата минна компания в света. В отговор на тези съобщения, Rio Tinto заяви: "Бордът на Rio Tinto отбелязва последните спекулации във връзка с евентуалното обединение между Rio Tinto и Glencore. Заявяваме, че не се провеждат разговори с Glencore. През юли 2014 г. Glencore се свърза с Rio Tinto относно потенциално сливане. Бордът на директорите на Rio Tinto, след консултация с финансови и правни съветници, заключи единодушно, че обединение не е в най-добрия интерес на акционерите ни. Решението на борда е изпратено на Glencore в началото на август и не е имало по-нататъшни контакти между фирмите по този въпрос." (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (08.10.2014)
 
TimkenSteel избра Североизточно Охайо за завод на стойност 40 млн. долара TimkenSteel, лидер в персонализираните стоманени сплави, обяви решението да издигне модерен завод в Североизточна Охайо, за да произвежда повече стомана с висока добавена стойност за взискателни приложения. "Нашата инвестиция в допълнителните операции с добавена стойност увеличава продажбите на най-усъвършенстваните ни продуктови линии, които отговарят на нуждите на взискателните приложения в областта на енергетиката и други", каза Шон Сийнор, изпълнителен вицепрезидент на енергетиката и дистрибуция. "Решението ни да открием нова операция в близост до съоръженията ни в Кантон предлага оперативни ползи и идва след силна държавна и местна подкрепа." Съоръжението за 40 млн. долара, което ще бъде напълно функционално в рамките на две години, ще изпълнява операции топлина обработка и има капацитет за 50 хил. тона 4- и 13-инчови пръти и тръби годишно. (PRNewswire)
Източник: Други (09.10.2014)
 
ArcelorMittal и Gerdau продават завода си за 770 млн. долара Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal, заедно с бразилската Gerdau, са продали своите 50-процентни дялове в американската Gallatin на Nucor Corp за 770 млн. долара, като част от стратегията си да премахне неосновни активи. "ArcelorMittal и Gerdau завършиха продажбата на дяловете си от по 50% в Gallatin Steel Company (Gallatin) на Nucor Corporation," заявиха от стоманодобивния гигант. Gallatin Steel е джойнт венчър между ArcelorMittal и Gerdau. Gallatin е завод за плоско-валцоване в Галатин каунти, Кентъки, САЩ, който топи скрап, чугун и горещо-брикетирано желязо от различни източници. Той произвежда широка гама от стомани от такива с ниско до такива с висока въглеродно съдържание и има годишен капацитет от около 1.8 млн. тона. "Продажбата на Gallatin предоставя значителни средства на акционерите на ArcelorMittal и е в съответствие със заявените стратегия на ArcelorMittal на селективна продажба на неосновни активи", коментира Адития Митал, главен финансов директор на ArcelorMittal. (Business Standard)
Източник: Други (10.10.2014)
 
JSW Steel може да се откаже от Ilva Високите екологични и пенсионни разходи могат да принудят JSW Steel, третият по големина стоманопроизводител в Индия, да се откажа от плана си да придобие Ilva Steel, която се считаше за амбициозна чуждестранна експанзия на мумбайската група за стоманодобивни и минни активи извън Индия. Това ще даде шанс на ArcelorMittal да придобие Ilva с капацитета й от 8.5 млн. тона на година, оценена на около 600 млн. долара, според инвестиционните банкери. Закъсалата Ilva Steel, която е под специална администрация, има екологични задължения от около 11.5 млрд. евро. Това е в допълнение на 4.5 млрд евро пенсионни задължения, хора, заявиха запознати. Ilva, базирана в Таранто, Италия, е най-големият завод за стомана в Европа с около 16 хил. души. Той има над 1 милиард евро в брой, които се използват, за да се управлява компанията. Предвожданата от Сажан Джиндал JSW и джойнт венчър между ArcelorMittal и Marcegaglia са двете фирми, които проявиха интерес към Ilva, която прави продукти за автомобилния сектор. (Hindustan Times)
Източник: Други (13.10.2014)
 
Rio Tinto ще надхвърли целите за желязна руда UBS изрази мнение, че Rio ще надвиши целевия добив на желязна руда от рекордните 295 млн. тона тази година, и смята, че минният гигант "ще продължи да бъде най-конкурентният играч в сектора", на фона на нарастващата критика към стратегията им за разширяване. Rio търпи под критики заради влиянието върху цените на експанзията му, но анализаторът от UBS Глин Лоукок смята, че Rio е в добра позиция да се възползва от нарастващото търсене в развиващите се пазари, начело с Китай. "Увеличаването на доставките на желязна руда в световен мащаб се очаква да натежи върху дългосрочните цени ", казва той. "Въпреки това, Rio е с най-ниски разходи за производство и по наше мнение ще продължи да бъде най-конкурентният играч." Лоукок смята, че добиът за календарната 2015 г. може да изненада с друг рекорд. Rio се опитва да увеличи годишното производство с около 25% до 360 млн. тона годишно, чрез евтино разширяване на съществуващата инфраструктура в Пилбара. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (15.10.2014)
 
Европа може да спести до 80 млрд. долара от внос на енергия Европейският съюз би могъл да спести до 80 млрд. долара от енергиен внос, ако цените на петрола останат ниски, което ще донесе някои облекчения на домакинствата и фирмите. Цената на петрола падна с над една четвърт от лятото до под 85 долара за барел, като последно беше на това ниво през юни 2010 г. Вносът на нефт, природен газ и топлинни въглища струват на Европейския съюз около 500 млрд. долара през 2013 г., три четвърти от които за петрол. Тази година цифрата може да падне с почти 25 млрд. до около 485 млрд. Долара, а ако цените на петрола са средно под 90 долара за барел през следващата година, общо вносът може да падне до 425 млрд. долара, над 80 млрд. по-малко от платените от ЕС за внос през 2013 г. Падащите цени отразяват влошаващата се перспектива пред световната икономика, но биха могли да успокоят всеки нов спад. Докато темпа на инфлацията може да се избута надолу, домакинствата и енергоемките отрасли в страните, които разчитат на внос на петрол, ще свият своите разходи, повишавайки способността си да харчат и инвестират. (Reuters)
Източник: Reuters (16.10.2014)
 
ОЦК все още дължи 170 млн. лв. на кредитори, доставчици, служители и други Оловно-цинков комплекс АД (в несъстоятелност) отчита 169,6 млн. лв. задължения към кредитори, доставчици, служители, данъчни и други, показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Собственият капитал е минус 5,3 млн. лв., след загуба от 2 млн. лв. за януари-септември 2014 г. Активите възлизат на 164,4 млн. лв., от които по-съществени са материали за 51,6 млн. лв. и „разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи“ за 64,2 млн. лв. ОЦК няма никакви приходи за деветмесечието на 2014 г. Последната сделка с акции на ОЦК е при цена от 0,145 лв. за брой и това определя капитализация на дружеството от 1,22 млн. лв.
Източник: Money.bg (17.10.2014)
 
Шефът на Tata Steel Europe смята, че Европа е минала "през най-лошото" Европейската металургия остави "най-лошото" зад себе си, каза главният изпълнителен директор на Tata Steel Europe Карл Кьолер в сряда, след като обяви, че компанията планира продажбата на европейското си подразделение за дълги продукти. "Вярвам, че минахме най-лошото тук, в Европа," каза той. "Очакването за търсенето е, че очевидно, използването на стомана в Европа ще нарасне 3 до 4 на сто, така че да, търсенето расте." Той добави, че операциите на Tata Steel са пуснати за продажба са "близо" до възстановяването. По-рано, номер две производител на стомана в Европа заяви, че води преговори за продажба на европейските си операции, включително заводите в северна Англия и Шотландия на женевската Klesch Group. World Steel Association по-рано този месец прогнозира ръст от 4% за Европейския съюз през 2014 г. (Reuters)
Източник: Други (17.10.2014)
 
Tata Steel продължава да инвестира в Южен Уелс Tata Steel ще продължи да инвестира в своето основно предприятие в Южен Уелс, настоя бизнес министърът на Великобритания. Матю Хенкок коментира решението на Tata да продаде подразделението си за дълги продукти на Klesch Group. Подразделението има около 6500 работници в няколко завода в Англия и Шотландия. Хенкок заяви: "Те [Tata] са поели ангажимент да инвестират допълнително в бизнеса си в Port Talbot." Подразделението за дълги продукти произвежда транспортни релси и стоманени профили за строителството, тежката промишленост и кариерни дейности, и държи около една трета от служителите на Tata Steel във Великобритания. Но Tata Steel настоя, че стоманодобивните и специални операции в Южен Уелс и в Южен Йоркшир не подлежат на обсъждане, включително съоръжението в Port Talbot. Предприятието претърпя големи инвестиции през последните години, включително 185 млн. паунда за напълно възстановяване на пещ No 4. Базираната в Женева Klesch Group стана известна в Уелс с неотдавнашната си сделка за петролната рафинерия Murco в Милфорд Хейвън. (BBC)
Източник: Други (20.10.2014)
 
BHP Billiton оказва натиск върху по-малките конкуренти със силен добив BHP Billiton продължава да мачка по-слабите си съперници в добива на насипни суровини, с по-добри от очакваното производствени резултати за тримесечието до септември за желязната руда и кокса. Добитите 62 млн тона в Pilbara означават, че BHP е напред в постигането на обещаните 245 млн. тона през финансовата 2015 г., чъпреки лекото изоставане от 63-те млн. тона прогнозирани от Deutsche Bank. BHP вярва, че стратегията ? за разширяване може да превърне компанията в производителя на желязна руда с най-ниски цени на в света, а бенчмарк цената за суровината е била малко по-свиока през нощта до 81.83 долара за тон. Ръст от 25% на коксуващите се въглища бе изненадващо силен, 13-те си млн. тона добив бият всички прогнози на анализаторите. Както и в желязна руда, износът на кокс на BHP оказват натиск върху другите играчи на пазара, особено тези в Северна Америка. (Brisbane Times)
Източник: Други (22.10.2014)
 
Корейските производители на стомана с огромни проблеми Корейските производители на стомана се мъчат както на вътрешния, така и на външния пазар. Евтините китайски продукти увеличават своя дял на корейския пазар, докато различните търговски разпоредби ги задушават в чужбина. Според Корейската асоциация за желязо и стомана, общо 11.051 млн. тона стоманени продукти са били внесени от Китай за Корея между януари и септември тази година, което е ръст от 31.4% на годишна база. Стойността се увеличава с 20.7% спрямо предходната година до 8.887 млрд. долар. Разликата от 10.7 процентни пункта е, защото китайските износители доставят своите продукти на по-ниски цени, отколкото през 2013 г. средната единична цена на продуктите е 804 долара на тон за първите девет месеца на тази година, със 72 долара по-ниска, отколкото през същия период на 2013 г. В момента, запасите на стоманените продукти в Китай се увеличават бързо, поради слабото търсене. Това означава, че все повече и повече компании се стремят да се справят със ситуацията чрез увеличаване на износа си. Това, от своя страна, наранява вътрешните продажби на корейските производители. (Business Korea)
Източник: Други (23.10.2014)
 
Прогнози за стоманодобива: САЩ показва устойчивост, Китай със спад Според последни данни на Световната асоциация за стомана, световното производство се увеличи с 2.1% до 1 231 млн. тона през първите 9 месеца на 2014 г. Китай допринесе за 50% от тях с 550 млн. тона, което е увеличение с 2.3% на годишна база. Добивът в Европейския съюз е нараснал с 2.9% до 128 млн. тона. САЩ споделя третата позиция с ръст от 2.3% до 91 млн. тона. Япония е с ръст от 0.8% до 83 млн. тона. Като се има предвид по-слабото от очакваното представяне в нововъзникващите и развиващите се икономики през първата половина на 2014 г., Асоциация сви очакванията си за перспективите пред световното използване на стомана, което сега се очаква да нарасне с 2% през 2014 г., което е спад от предната прогнозата за 3.1%. За 2015 г. световното търсене се очаква да расте със същото темпо и да достигне 1562 млн. тона. Очакваното намаление в Китай е вследствие на структурни трансформации на икономиката на страната. (Zacks)
Източник: Други (24.10.2014)
 
Собственикът на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали Валентин Захариев е даден на прокуратурата за източване на държавния резерв, обяви депутатът от ГЕРБ от кърджалийския регион Цвета Караянчева. Караянчева не даде повече детайли, но напомни, че има и "няколко точки, по които е даден на прокуратурата, "защото това безобразие трябва да спре". В началото на седмицата министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов обяви, че окръжната прокуратура в Кърджали е сезирана заради това, че Захариев не е заявил пред съда, че е спрял плащанията в комбината. "Икономическа полиция" започна проверка за умишлен фалит на ОЦК-Кърджали. БСП в града сезира държавното обвинение за приватизацията на металургичния комбинат. В продължение на няколко месеца той продължава да лъже работниците, те наистина не му вярват и не го искат, коментира днес Караянчева. Според нея още миналата година синдикатите в комбината е трябвало по-активно да проявят претенциите си към собственика. По думите на депутата тогава започнали много интензивни проверки на Инспекцията по труда и са констатирани нередностите в условията на труд на хората, в неполучаването на заплатите. Синдикатите трябваше да изкарат хората навън, за да протестират срещу г-н Захариев, при положение че тогава комбинатът все още имаше ресурс да работи, каза Караянчева и добави, че едномесечна стачка би имала ефект. Караянчева се усъмни в признанието на Валентин Захариев, че е спонсорирал ГЕРБ на парламентарните избори преди две години и половина. "Начинът, по който говори, и начинът, по който лъже, е достатъчно показателен и дълбоко се съмнявам в това дали е спонсор на ГЕРБ или дали е давал пари", каза Караянчева. Но в отчета на ГЕРБ пред Сметната палата за даренията за предизборната кампания на парламентарния вот през 2009 г. пише, че Валентин Захариев е дал 9500 лв. Вчера пред Карбовски той заяви, че не помни колко лева е дарил и обясни, че е дарявал на всички партии. "Виждате, че държавата няма абсолютно никакви сантименти към никого. Ако някой работи срещу закона, срещу хората, той трябва да си понесе наказанието, той трябва да бъде наистина наказан", каза още Караянчева.
Източник: Сега (27.10.2014)
 
Износът на украински стоманени продукти нараства през първите 8 месеца Според данните, публикувани от Ukrainian Mining and Metallurgical Company, износът на Украйна на стоманени продукти възлиза на 17.9 млн. тона през първите осем месеца, което е с 2.3% повече спрямо същия период преди една година. През осемте месеца на тази година износът на чугун от страната е в размер на 1.6 млн. тона, като нараства с 22% спрямо същия период на миналата година. В същото време вносът на стоманени продукти за Украйна е в размер на 883 хил. тона, спад с 39.5% на годишна база. Приходите в страната, генерирани от стоманени продукти, възлиза на 877 млн. долара, което е спад с 44.8% на годишна база. (YIEH)
Източник: Други (27.10.2014)
 
Anglo American натовари първата пратка желязна руда от проект в Бразилия Anglo American натовари първата желязна руда от дълго отлагания си проект Minas Rio в Бразилия, добавяйки още суровина към вече залятия пазар. Товарът от над 80 хил. тона желязна руда е на път за клиенти в Китай от пристанището Асу в Рио де Жанейро. Minas Rio - най-голямата по рода си чуждестранна инвестиция в Бразилия – беше разкъсвана от закъснения и превишаване на разходите, тъй като Anglo я купи през периода 2007-2008 г. от бившия бразилския милиардер Айке Батиста за около 5.5 млрд. долара. Проектът ще струва почти 9 млрд. долара накрая. Доставката за Китай е в съответствие с обещание, направено от главния изпълнителен директор на Anglo Марк Кучифани миналата година. Въпреки, че говори добре за способността му да изпълнява обещания, времето за доставка не е идеално. Цените на желязната руда се сринаха с около 40% тази година и се дължи на по-голямо предлагане от компании като Rio Tinto, BHP Billiton и Vale, както и слаб ръст на търсенето. (Reuters)
Източник: Reuters (29.10.2014)
 
Алкомет се върна към ръст на печалбата Алкомет отчита 78% ръст на нетната печалба за третото тримесечие на годишна база до 980 хил. лв. след покачване с 5% на приходите от продажби до 76,282 млн. лв. През второто тримесечие печалбата на шуменската компания спадна с 53% на годишна база до 294 хил. лв. след понижение през първото с 32% до 971 хил. лв. За деветмесечието печалбата на алуминиевия производител се понижава с 14% годишно до 2,245 млн. лв. при повишение на продажбите с 2% до 224,688 млн. лв. През отчетният период производствените мощности бяха натоварени на 100%, като ръст отбелязва реализацията на всички видове пресови изделия, както и на техническо фолио, обмазано фолио, ленти и листа, се казва в междинния доклад за дейността на дружеството. Характерно за продажбите на дружеството за отчетния период е отново преобладаващото значение на външните пазари на фирмата, които представляват 93,4% от общия обем, като износът се реализира към 29 страни.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2014)
 
КЗК разследва една от най-големите български фирми Комисията за защита на конкуренцията е започнала проверка срещу една от най-големите компании в България - производителя на медни концентрати Aurubis. В съобщението си до медиите обаче от КЗК не дават повече информация поради факта, че проверката не е приключила. Основната дейност на компанията е преработването на медни концентрати за производство на медни аноди и катоди, както и вторични продукти като сярна киселина, фаялит и шлам. Aurubis има завод на 80 км от столицата София, в близост до гр. Пирдоп и гр. Златица, като дружеството е работодател на около 800 души.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2014)
 
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала проверка срещу една от най-големите компании в страната „Аурубис България“ в Пирдоп, съобщиха от Комисията. В момента служители на КЗК осъществяват проверка на място в офисите на фирмата. Повече подробности за целта на проверката ще има обаче след края й, най-вероятно утре. Основната дейност на „Аурубис България“ е преработването на медни концентрати за производство на медни аноди и катоди, както и вторични продукти като сярна киселина, фаялит и шлам. Състои се от четири основни производствени единици: металургия, рафинерия за катодна мед, производство на сярна киселина и обогатителна фабрика. В момента в компанията работят 800 служители. През последните 10 години за модернизация на производството и екологично ефективни подобрения са инвестирани над 500 млн. евро. През 2013 г. производството на "Аурубис България" възлиза на 354 000 тона анодна мед, 230 000 тона катодна мед и 1 200 000 тона сярна киселина. През годините фирмата е отличена с множество корпоративни награди. Сред тях са „Инвеститор на годината” (2007 г.), „Най-добър корпоративен инвеститор” (2008 г.), „Корпоративен дарител на годината” (2011 г.), "Най-зелено индустриално предприятие" (2011 г.) и др. За изминалата година „Аурубис България“ заема 2-то място в категорията „Топ 10” на най-големите компании в България по комплексни показатели в класацията Капитал 100. Според информация на международната консултантска компания Deloitte, заради големината на бизнеса си, фирмата заема 65-то място от „Топ 100“ в класацията за тази година с приходи в размер на 2,272 млрд. евро.
Източник: Други (30.10.2014)
 
Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към третото тримесечие на годината, в размер на 2245 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 224 834 хил. лв., което е с 1.96 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 2.18 % спрямо предходния период до 222 339 хил.лв. Нетните приходи от продажби към третото тримесечие на 2014г. са в размер на 224688 хил.лв. и представляват 99.94% от общите приходи. Спрямо същото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 1.97 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за III-ро трим. на 2014г. Към 30 септември 2014г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.10лв. Собственият капитал на дружеството към третота тримесечие на 2014г. е 97194 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. е намалял с 0.79 %.
Източник: Money.bg (30.10.2014)
 
Световната асоциация за стомана представи националните добиви за деветмесечието на 2014 г. Световната асоциация на стомана (WSA) представи данните за производство на стомана за първите 9 месеца на годината. С 62.41 млн. тона в топ 3 са Китай, Япония и САЩ. Индия е четвърта. По отношение на темповете на растеж на производството, обаче, Индия е в малко по-добра позиция от останалите. Данните показват, че добивът в Индия се е увеличил с 1.8% през първите 3 тримесечия на 2014 година, което е вторият най-висок ръст сред първите четири стоманодобивни нации. Миналата година през същия период, Индия, произведе 61.27 млн. тона стомана. Все пак, Индия не достигна първата в света Китай, която произвежда 618 млн. тона, малко повече от половината от общото производство в света - 1231 млн. тона. Китай също отчита ръст на производството на стомана с 2.3%. Япония, вторият най-голям производител с 83.1 млн. тона е със слаб растеж, постигайки само 0.8%. Миналата година през същия период страната е добила 82.4 млн. тона. САЩ е номер 3 с 66.33 млн. тона, в сравнение с 65.3 млн. тона през същия период на миналата година. Там производственият капацитет е нараснал с 1.6%. (Metal Miner)
Източник: Други (30.10.2014)
 
КЗК проверява за картел между "Аурубис" и КЦМ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е извършила обиск в офисите на „Аурубис“ по подозрения, че компанията има споразумение с КЦМ Пловдив за забранено разделяне на пазарите, става ясно от съобщение на сайта на регулатора. Обиските са били извършени на 29 октомври. Служителите са иззели документи на хартия и компютърни данни, уточняват още от КЗК. Компанията е била проверена и във връзка с друго съмнение – за злоупотреби при определянето на цените на сярна киселина. Проверките са по преписка, започната след сигнал на „Агрополихим“ Девня, в който се съдържат твърдения за нарушения на Закона за защита на конкуренцията от страна на „Аурубис“ и КЦМ Пловдив. Събраната информация предстои да бъде анализирана включително и чрез специализиран софтуер (форенсик лаборатория). В случай, че събраните доказателства потвърдят наличието на нарушение, КЗК ще предяви на ответните дружества твърдения за извършени нарушения.
Източник: Инвестор.БГ (31.10.2014)
 
Печалбата на най-големия японски производител на стомана за полугодието пада с 2.9% Nippon Steel & Sumitomo Metal, един от най-големите производители на стомана в света, обяви, че печалба за полугодието намалява с 2.9%, а като причина - все още високото производство на китайските заводи. Нетната печалба на фирмата за периода април-септември падна до 112.2 млрд. йени, като нетната печалба година по-рано е била увеличена от еднократна печалба от инвестиция. Продажбите са нараснали с 3.9% до 2.78 трлн. йени, а оперативната печалба падна с 2.7% до 135.5 млрд. йени. "Износът на стомана като цяло е стабилен на фона на постепенно възстановяващата се световна икономика, но международните пазарни условия продължават да изискват повишено внимание, заради фактори като продължаващото високо производство на китайските компании," заявиха от Nippon Steel. Компанията очаква нетна печалба от 250 млрд. йени от продажби за 5.65 трлн. йени за цялата година до март. Запази непроменена и по-ранна прогноза за печалба преди данъци от 400 млрд. йени. (Japan Today)
Източник: Други (31.10.2014)
 
Fuhai Group инвестира 1.2 млрд. долара в Джамби Китайският конгломерат Fuhai Group инвестира 1.2 млрд. долара в промишлена зона в провинция Джамби в Суматра, за да запълни недостига на доставки на стомана в Индонезия. Обектът в район Уджунг Джабунг ще включва стоманодобивен завод, електроцентрала, пристанище и офиси. Строителството започна през миналата седмица и се очаква да приключи до края на 2016 г., каза президентът на Fuhai Group Лижи Джао. "Индонезия е добре", каза Джао след среща с Р. Сукяр, генерален директор за суровините и въглищата в министерството на енергетиката и минералните ресурси. "Има дух за развитие, подкрепян от правителството", каза Джао. "Пазарът в Индонезия е доста голям и Индонезия все още изпитва липса на стомана." Сукяр заяви, че националното производство от 4 млн. тона годишно се изпреварва от търсенето от 12 млн. тона. Цялото количество стомана, което ще се произвежда в Fuhai ще е за вътрешния пазар. Стоманеното предприятие ще бъде захранвано със суровини, включително чугун и никел, добити в Джава и Сулавеси. След като бъде стартирано, то ще има производствен капацитет от 1.75 млн. тона стомана годишно, каза Джао. (Business Times)
Източник: Други (03.11.2014)
 
Фирми откриват нови мощности за €260 млн. След мъртвилото в индустрията през последната година и половина няколко наши фирми превключват на бърза скорост с инвестиции за 260 млн. евро в нови мощности, които ще са готови до края на годината. В началото на 2015 г. сумата ще набъбне на 1,5 млрд. евро. В Деня на металурга - 5 ноември, ще бъде прерязана лентата на едно от най-модерните производства на олово в Европа. Проектът е на КЦМ-Пловдив и е в размер на 95 млн. евро. „Това е „чук“ в металургията. Производството е събрало в едно няколко процеса. Няма агломерация, няма шахтово топене “, обясни шефът на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) Политими Паунова. Употребата на енергийни ресурси - природен газ, въглища, кокс, ще се намалят с 30%. Ще се произвеждат около 80 000 тона олово годишно, или с 20 000 тона повече от 1989 г. Другата голяма мощност, която вече е в режим на изпитване, е в „Девня-цимент“. Инвестицията е на „Италчементи груп“ и е в размер на 160 млн. евро. Става дума за нова поточна линия, която ще позволи на завода да атакува съседни пазари с конкурентни цени. На 18 ноември ще бъде открита и пречиствателна станция за дъждовни води в медодобивния комбинат „Аурубис България“ на стойност 6,2 млн. евро. Усилено върви работата и по най-големия инвестиционен проект в България - на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това е новият завод за хидрокрекинг, в който ще се преработват тежки остатъци от суров петрол. Инвестицията е рекордна - 1,5 млрд. долара (1,2 млрд. евро).
Източник: Преса (04.11.2014)
 
Произвеждаме повече цветни метали от стомана България вече произвежда повече мед, цинк и олово, отколкото стомана. В момента цветната металургия дава 80% от продукцията в сектора. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ), изнесени по повод днешния празник на металурга. До 1989 г. „Кремиковци“, „Стомана“ и „Промет“ лееха около 3 млн. тона стомана, през 2001 г. производството падна на 2 млн. тона годишно, а след спирането на „Кремиковци“ през 2008 г. продукцията се сви на 500 хил. тона. В същото време продаваме все повече мед, олово и цинк, което е резултат от големите инвестиции в бранша. Само през 2013 г. например са вложени 200 млн. лв. в нови мощности и технологии. В момента България държи 13,8% от производството на анодна мед в ЕС, 5,2% от оловото и 3,7% от цинка. „Хубавото е, че това са скъпи метали, чието търсене расте в световен мащаб, коментира изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Тон мед на Лондонската метална борса струва 7-8 хил. долара, докато тон арматурно желязо е около 200 долара. Въпреки трудната икономическа среда и скъпия ток българската металургична промишленост има съществен дял в общата промишлена продукция. За 2013 г. в сектора е произведена продукция за около 7 млрд. лв. Тя формира около 15% от износа, а производителност­та на труда е 3 пъти по-висока от средната за страната. Предприятията ни работят предимно с вносни концентрати и въпреки това успяват да са конкурентни, отбеляза Паунова. Това показвало колко напред са в технологично отношение.
Източник: Преса (05.11.2014)
 
Бразилия налага антидъмпингово мито върху вноса на китайски безшевни стоманени тръби Търговската камара на бразилското министерство на индустрията и външната търговия обяви окончателно антидъмпингово мито върху безшевни стоманени тръби, внасяни от Китай. Антидъмпинговото мито ще се прилага за всички хромирани лети безшевни стоманени тръби с външен диаметър над 3 мм, но не повече от 141.3 мм, независимо от другите размери, като дебелина на стените и вътрешен диаметър. Митото от 908.59 долара за тон ще бъде в сила в продължение на пет години. Продуктите, включени в митническата тарифа с кодове 7304.51.19, 7304.59.11 и 7304.59.19 ще бъдат обект на антидъмпингово мито, заявиха компетентните органи. Бразилското правителство е започна разследване срещу дъмпинг на стоманени тръби от Китай въз основа на жалба, подадена от бразилския производител на стоманени тръби Vallourec през ноември 2013 г. (Scrap Monster)
Източник: Други (05.11.2014)
 
КЦМ завършва етап от проекта за технологична модернизация Успешното приключване на първи етап от проекта за "Технологично обновление и разширение на производството на КЦМ" отбелязват днес по време на официално събитие в Деня на металурга от КЦМ 2000. Дружеството и Българската асоциация на металургичната индустрия са организатори на съвместно честване на професионалния празник. Според изнесените от БАМИ данни през последните 10 години в сектора са инвестирани повече от 4 млрд. лв. в нови високотехнологични схеми, съвременни машини и съоръжения за производство и преработка на черни и цветни метали. "България вече е важен фактор в производството на блокови цветни метали в рамките на Европейския съюз, ставаме все по-значими и в световното производство", споделят от браншовата организация. - See more at: http://industryinfo.bg/statiadetails.aspx?id=11552#sthash.qYcdA50I.dpuf
Източник: Други (06.11.2014)
 
Най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години вече е факт - КЦМ приключи с първия етап на проекта си за технологично обновяване и разширяване на производството, в който са вложени общо 262 млн. лева. В момента двата нови завода край Пловдив - за производство на олово и за цинк, работят в режим на пускови изпитания. Това съобщи в сряда Румен Цонев - главен изпълнителен директор на собственика "КЦМ 2000" на колегите си от цялата страна, които бяха дошли в Пловдив, за да отпразнуват заедно професионалния си празник - Деня на металурга. Седем години след старта Заводите за цинк и олово са изградени преди повече от 50 години. Планът за новите мощности е от 2007 година. Тогава в техническите и икономическите отдели на КЦМ е формулирана целта: повишаване на енергийната ефективност, използване на повече вторични суровини вместо руди и опазване на околната среда. Днес металургичната компания използва с 35% по-малко енергия (която е 40% от себестойността на метала), намалява емисията на парникови газове с 50%, общата емисия на газове от оловното производство ще бъде с 10 пъти по-ниска от досегашната. Финансирането е договорено преди четири години. Общо е за 95 млн. евро, като кредитът е осигурен поравно от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Срокът му е 11 години с 2.5-годишен гратисен период. В момента кредитополучателят вече погасява главницата на този заем. По програма "Конкурентоспособност" са привлечени още 1.5 млн. лева държавни средства. Останалата част от инвестицията е направена чрез реинвестиция на печалбата на металургичната компания. Приходите на КЦМ за 2013 г. са 647 млн. лв., а печалбата е 41 млн. лв. Строителството започва през 2012 г., като заради кризата първоначалният план е леко свит. Защо се прави Румен Цонев не пести прилагателните за новата инвестиция - според него тя е най-високото технологично постижение в света в областта на цветната металургия. На специализиран език промяната звучи така: пещ за рециклиране на цинк от отпадни прахове на стоманодобива, инсталация за преработка на велцокиси до цинк, ново оловно производство, пречиствателни инсталации за газовете и водата от производствените мощности, нов завод за кислород с компресорна станция за въздух. Досега използваните 35 000 тона кокс се заменят само с 1600 тона въглища плюс природен газ и кислород. Около 30% от ресурса ще е вторични суровини, а не руда, което свива разходът на енергия с една трета. Капацитетът на новия оловен завод е 71 000 тона метал годишно, а на цинковия е 75 000 тона годишно. Смисълът на инвестицията е, че търсенето на цинк и олово в света растат и новото потребление може да бъде поето и от българския завод, който и сега работи основно за износ - към ЕС и Турция. Още 100 млн. долара Вторият етап от инвестиционния план на КЦМ всъщност започна през 2013 година. Той включва нова пещ за преработка на шлаката от новия оловен завод, инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство, нов електролизен цех. Очистването на суровините за производството на цинк ще означава извличане на редки метали като индий и германий, т.е. нов допълнителен бизнес. Според заместник-председателя на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Васил Начков вторият етап ще струва над 100 млн. долара, а за финансирането ще бъдат използвани отново собствените печалби, но се обмисля и емитиране на облигационен заем и привличане на още финансиране от банки средства. Финалът на инвестицията ще е 2016 или 2017 година, прогнозира Никола Добрев, който е председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000". Компанията възнамерява да запази общия числен състав на персонала на групата фирми от 1800 души, но добавената стойност, създавана от хората, работещи в новите заводи за олово и цинк, ще нарасне повече от 2 пъти. Извън металургията групата контролира и целия добив на цинк и олово в страната, т.е. суровините са гарантирани. Заедно с добивното поделение служителите са над 3000. Освен това КЦМ е сред малкото успешни приватизационни сделки с РМД.
Източник: Капитал (06.11.2014)
 
Българската металургия - годишно производство над 7 млрд. лева, 12% от общата промишлена продукция - 15% от общия стоков износ на страната - производителност на труда на един зает - 3 пъти по-висока от средната за страната - инвестиции - 200 млн. лева през 2013 година - цветната металургия дава 80% от общото производство на сектора, а черната мeталургия - 20% - България произвежда 5.2% от оловото в ЕС; 3.7 на сто от европейския цинк ; 13.8% от анодната мед и 8.3% от електролитната мед на ЕС.
Източник: Капитал (06.11.2014)
 
Тричленка на ВАС разреши златодобива край Брезник. За това съобщават от фирмата "Трейс рисорсиз", част от групата на "Асарел-Медет", в писмо до местната власт. С решението си от 28 октомври ВАС оставя в сила решението на Административния съд в Перник, като отхвърля всички жалби срещу инвестиционното намерение за златодобива. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Инвестиционното намерение на "Трейс рисорсиз за златодобив ще се осъществява в местността Милин камък край Брезник. Според проучванията в находището има 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Очакванията са те да осигурят експлоатационен период от 11 до 23 години. Добитата руда ще бъде обогатявана, а ценните метали ще бъдат извличани в миннообогатителен комплекс, който ще бъде изграден. До 2 години след приключване на експлоатацията засегнатите площи ще бъдат рекултивирани. Делото срещу инвестиционното намерение бе заведено от столичното Сдружение за аграрни екологични проекти "Гео" и от брезнишката "АСРО - ЕМ-Асенови и сие". Мотивите на жалбоподателите бяха, че добивът на злато ще увреди природата. Така влиза в сила решение по ОВОС на директора на РИОСВ-Перник, което дава зелена светлина за инвестиционното намерение.
Източник: Стандарт (06.11.2014)
 
Желязната руда падна до най-ниската си цена от 2009 г. насам Желязната руда е поевтиняла рекордно за последните пет години, след като Китай нареди на някои стоманолеярни да намалят производството си, свивайки търсенето в най-големия потребител в света, точно когато нарастващите доставки изострят световния излишък. Рудите с 62% съдържание за Qingdao паднаха с 2% до 76.46 долара за сух метричен тон днес, най-ниската цена от септември 2009 г., според данни от Metal Bulletin. Спадът следва две седмици на намаление в края на октомври. Суровината поевтиня с 43% тази година, което доведе до по-слаби резултати при всичките 22 членове на Bloomberg Commodity Index, след като производители като BHP Billiton Ltd. увеличиха доставките и пришпориха пренасищането. Някои китайски заводи получиха нареждане да преустановят добив преди срещата на върха на световните лидери на форума на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество в Пекин. Възстановяването на цените може да отнеме 18 месеца, според Anglo American Plc. (Brisbane Times)
Източник: Други (06.11.2014)
 
EUROFER актуализира вноса на стомана в ЕС Вносът на стомана в ЕС нарасна рязко през Q2‘2014 г. Докато общия внос, включително полуготови продукти, нарасна с 25.5% на годишна база, вносът на готова стомана нарасна с 33%, на плоски продукти - с 28%, а на дълги продукти - със зашеметяващите 53%. Последните данни за вноса на ЕС-28 от трети страни потвърждават, че тази тенденция продължава и през Вносът на готова стомана през Q3‘2014 г. е нараснал с 28% на годишна база през Q3‘2014 г. Общият внос на стомана се очаква да се увеличили с 19% на годишна база. Това означава, че тази година до момента ръста при внесената готова стомана е в размер на 21%, на плоски продукти - 16%, а на дълги продукти покачването е 43% на годишна база. С ръста при полуготовите продукти техният внос досега също нараства и възлиза на 19.5% от пазара на стомана в ЕС през Q2‘2014 г. Най-значим при плоските продукт е ръстът при quarto плочите: ръст от 35% на годишна база през първите девет месеца на годината. Докато общият внос на дълги продукти е нараснал с 43% през този период, вносът на арматура расте с 83%, а на търговски пръти - с 35%. (Steel Guru)
Източник: Други (10.11.2014)
 
Добивната индустрия в Гоа приветства подновяването на разрешителните за желязна руда Минната индустрия и зависимите от нея сектори приветстваха решението на местната управа в Гоа да поднови договорите за възобновяване на добива на желязна руда, забранени през последните две години, след заповед на Върховния съд. Официални източници заявиха, че местната управа, наскоро е одобрила подновяване на 13 минни лизинг. Много е вероятно да се подновят още 8 - 10 през следващите няколко дни. Управляващият директор на Fomento Resources Амбар Тимбло, чиито четири добивни лизинги са били подновени, заяви: "новините във връзка с подновяването е положителна стъпка към задвижване на сектора, който е в летаргия от над 2 години. Все още има да се извърви дълъг път, но това е първата стъпка в тази посока. "Кристофър Фонсека, глава на Goa Mining People's Front (GMPF), заяви: "Правителството започна подновяване на лизингите и това е радостно. Но смятаме, че решението на Върховния съд от април 2014 г. е твърде закъсняло. Процесът на обновяване трябва да бъде ускорен в интерес на населението на Гоа и страната. (Outlook India)
Източник: Други (10.11.2014)
 
Продаваме вредни газове за €1,7 млрд. България има право да търгува с 2,7% от общите квоти за емисии на вредни газове в рамките на ЕС. В плановете до 2020 г. те се равняват на 1,7 млрд. евро. Така страната ни може да спечели тази сума при ясно разписани политики и стратегии. Това обясни бившият министър на екологията в служебния кабинет Светлана Жекова. Приходите от търговията с квоти на вредни газове ще бъдат използвани за модернизация на производството на ток, за изграждане на интерконекторни връзки и повишаване на енергийната ефективност. От търговията с емисиите досега в бюджета са влезли 150 млн. лв., отчете Жекова. Те са по-малко от заложените заради срива на цените на квотите. Използвани са основно за покриване на разликата в цената на "зелената добавка" от ВЕИ, за да може по някакъв начин да се компенсира пазарната необходимост от повишаване на цената на тока. По закон тези средства могат да се харчат за компенсиране на енергийната бедност и цената на тока. За да постигне заложените от Брюксел цели за енергийна ефективност на ЕС до 2020 г., страната ни трябва да инвестира поне 7,5 млрд. лв. Сумата обаче е изчислена със заложени цели като определен дял на ВЕИ и нови блокове на АЕЦ "Козлодуй", които могат и да не се изпълнят, обяснява Жекова. В новите правила за държавна помощ на ЕК изрично се казва, че за соларни и вятърни инсталации субсидии повече няма да се допускат. Ще бъдат допускани само за инвестиции с иновативен характер, допълва Жекова.
Източник: Стандарт (11.11.2014)
 
Sesa очаква да рестартира добива в Карнатака скоро Sesa Sterlite Ltd, най-голямата частна компания за желязна руда в Индия, очаква "скоро" да възобнови мините в Карнатака и да добие определеният от съда лимит от 2.29 млн. тона през годината, завършваща през март, заяви служител на компанията. Тя спря през август производство в единствената си работеща мина в южния щат, очаквайки подновяване на лиценза си и изостряйки недостига на суровината за потребители като JSW Steel Ltd и Kalyani Steels. JSW вече внася засилено, а Kalyani Steels обмисля покупка от чужбина. Индия някога беше третият най-голям износител на желязна руда преди спирането на незаконните мини да задуши сектора. Анируда Джоши, вицепрезидент на Sesa, заяви, че искането на дружеството за разрешително от Министерството на горите и околната среда е в "напреднал стадий", и че се очаква лицензът да бъде подновен скоро. (Reuters)
Източник: Reuters (12.11.2014)
 
African Minerals търси алтернативно финансиране за мина в Сиера Леоне African Minerals Ltd обяви, че има "разумни перспективи" за осигуряване на алтернативно финансиране на проекта за желязна руда в Сиера Леоне, след като заяви, че не е сигурно дали ще получи средства от своя партньор в мината. African Minerals, бореща се да закрепи пострадалите си финанси, заяви, че досега е набавила около 182 млн. долара от общо 284 млн., предназначени за разширяване на проекта Тонколили. Компанията заяви, че води преговори с Shandong Iron & Steel Group, нейният партньор в Тонколили, за оставащите 102 млн. долара, 61 млн. от които бяха предварително одобрени и приети през октомври. African Minerals обяви, че търси алтернативи, тъй като неяснотата кога ще получи средства от Shandong се отразява на оперативната й загуба и задаващото се погасяване на дълг. Компанията заяви, че търси достатъчно средства, за да задвижи проекта Тонколили докато добие положителен паричен поток. (Reuters)
Източник: Други (13.11.2014)
 
ArcelorMittal с актуализация за добива в Европа Европейският стоманодобив е намалял с 0.9% до 10.8 млн. тона през Q3‘2014 г., като в сравнение с Q2‘2014. Доставената стомана през Q3‘2014 е 9.8 млн. тона, което представлява намаление с 3.6% спрямо Q2‘2014 г. Доставките на плоски и дълги продукти намаляват с 2.2% и 5.9%, съответно, след сезонното по-слабо търсене. Продажбите са намалели със 7.9% до 9.7 млрд. долара през Q3‘2014 г. спрямо 10.5 млрд. долара през Q2‘2014 г., главно поради по-ниските стоманени доставки и по-ниските средни цени. Средните продажни цени на плоските продукти се свиха с 5.4%, а цените на дългите - с 4%. EBITDA през Q3‘2014 е намаляла с 24.2% до 523 млн. долара в сравнение с 689 млн. долара през Q2‘2014 г., главно поради по-ниските доставки на стомана и въздействието на слабото евро. EBITDA през Q3‘2014 е 72.6% по-високо спрямо Q3‘2013 г., което отразява подобрените пазарни условия, по-ниските разходи и реализираните ползи от усилията за оптимизиране на разходите. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (14.11.2014)
 
САЩ потвърдиха митата за китайския вноса на валцдрат Министерството на търговията на САЩ потвърди високите мита за вноса на валцдрат от въглеродна и легирана стомана от Китай, след като реши, че продуктите са били продавани под себестойността на пазара в САЩ и са получавали несправедливи държавните субсидии. Вносителите на стоки от компании, включително Benxi Steel, Rizhao Steel Wire Co, Hunan Valin Xiangtan Iron & Steel Co и Jiangsu Shagang International Trade Co, дъщерно дружество на Jiangsu Shagang Group, са изправени пред антидъмпингови мита до 110.25% и задължения антисубсидийни до 193.31%. Жалбата за вноса на пръти от въглеродна и легирана стомана от Китай, който възлизат на 313 млн. долара през 2013 г., дойде от ArcelorMittal САЩ, Charter Steel, Evraz Pueblo, Gerdau Ameristeel, Keystone Consolidated Industries и Nucor Corporation. Международната търговска комисия на САЩ ще вземе окончателно решение по делото, което ще определи дали митата ще се приложат на 26 декември. (Reuters)
Източник: Reuters (17.11.2014)
 
Нова инвестиционна програма за 44 млн. евро планира "Аурубис България" в медодобивния комбинат в Пирдоп за 2016 г. На всеки десет години правим капитален ремонт, чиято цел е технологични подобрения, обясниха от компанията. Над 500 млн. евро са инвестициите в модернизирането на медодобивния комбинат след приватизацията му през 1997 г. Сред най-значимите проекти са системата за третиране на газове, изграждането на нова рафинерия и разширяването на флотационната фабрика. Последната инвестиция е нова пречиствателна станция на дъждовни води, която вчера беше открита от министъра на икономиката Божидар Лукарски. 10-километрови канали ще събират дъждовните води от цялата промишлена територия на комбината в буферни басейни с капацитет 43 хил. кубика. От тях пречистените води ще бъдат изпускани в р. Пирдопска. Инвестицията е 6,3 млн. евро. "Заводът в Пирдоп е един от малкото у нас с три пречиствателни станции - за производствени, битови и дъждовни води, и с това засвидетелстваме ангажимента си към опазването на околната среда наред с ежедневните мерки за предпазване на въздуха и почвите", каза Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". В комбината работят 800 души. През 2013 г. са произведени 354 000 т анодна мед и 230 000 т катодна мед. Подготовката на ОП "Иновации и Конкурентоспособност" за новия програмен период е първото нещо, с което се е заел министърът на икономиката Божидар Лукарски. "Отстранили сме почти всички забележки на Еврокомисията. Стартирането на програмата е свързано с основния приоритет и на правителството, и на Реформаторския блок - осигуряване на финансиране за малкия и средния бизнес", посочи Лукарски.
Източник: Стандарт (19.11.2014)
 
Аурубис с програма за 44 милиона евро Нова инвестиционна програма за 44 млн. евро планира "Аурубис България" в медодобивния комбинат в Пирдоп за 2016 г. На всеки десет години правим капитален ремонт, чиято цел е технологични подобрения, обясниха от компанията. Над 500 млн. евро са инвестициите в модернизирането на медодобивния комбинат след приватизацията му през 1997 г. Сред най-значимите проекти са системата за третиране на газове, изграждането на нова рафинерия и разширяването на флотационната фабрика. Последната инвестиция е нова пречиствателна станция на дъждовни води, която вчера беше открита от министъра на икономиката Божидар Лукарски. 10-километрови канали ще събират дъждовните води от цялата промишлена територия на комбината в буферни басейни с капацитет 43 хил. кубика. От тях пречистените води ще бъдат изпускани в р. Пирдопска. Инвестицията е 6,3 млн. евро. "Заводът в Пирдоп е един от малкото у нас с три пречиствателни станции - за производствени, битови и дъждовни води, и с това засвидетелстваме ангажимента си към опазването на околната среда наред с ежедневните мерки за предпазване на въздуха и почвите", каза Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". В комбината работят 800 души. През 2013 г. са произведени 354 000 т анодна мед и 230 000 т катодна мед. Подготовката на ОП "Иновации и Конкурентоспособност" за новия програмен период е първото нещо, с което се е заел министърът на икономиката Божидар Лукарски. "Отстранили сме почти всички забележки на Еврокомисията. Стартирането на програмата е свързано с основния приоритет и на правителството, и на Реформаторския блок - осигуряване на финансиране за малкия и средния бизнес", посочи Лукарски.
Източник: Стандарт (19.11.2014)
 
Стоманодобивът в Индия се цели в китайски строителни инвестиции Високопоставен служител на индийската Tata Steel каза, че за китайските стоманодобивни компании, изправени пред проблеми със свръхкапацитетa, може да е добра идея да се инвестира в Индия, която вече позволява 100% преки чуждестранни инвестиции в строителни проекти за първи път. Това предизвика такава истерия, че индийските медии се напълниха с новини, че индийското правителство сериозно обмисля повишаване на вносните мита за стомана в следващите дни от сегашните нива от 5 - 7.5%. Това може да успокои индийските стоманени компании, но дали такъв протекционистки режим ще помогне на икономиката на Индия? Това е въпросът, който трябва да бъде обсъден, според някои икономисти. Преки чуждестранни инвестиции също могат да изискат възходяща корекция в повечето от предишните прогнози за растежа на стоманата. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (19.11.2014)
 
Растящото търсене от страна на енергийния сектор определя световния пазар на безшевни тръби Търсенето на безшевни тръби е свързано главно с динамиката на енергийния сектор и следи отблизо тенденциите в броя на нефтените и газови платформи. Предвид високата си якост и устойчивост на корозия безшевните тръби могат също да намерят приложение в химическата и други видове дейности на преработващата промишленост, в парни котли, тръбопроводи, както и приложения, изискващи високо налягане и парни условия. С течение на годините, експлозивния ръст на проучването и добива на нефт осигури засилено търсене на тръбите за нефтената промишленост (OCTG). Използването на промишлени безшевни тръби е пряко свързано със състоянието на икономиката, в резултат на които преобладаващите икономически условия играят важна роля при определяне на скоростта и степента на търсене на такива тръби. Със съживяването на глобалните икономически условия и възраждащата се дейност в няколко индустрии, включително автомобилостроенето, машиностроенето, нефтохимическата, химическата и строителство, търсенето на безшевни тръби се очаква да нарасне. (PRWEB)
Източник: Други (20.11.2014)
 
Китайски стоманодобивен гигант купи 51% в швейцарски търговец Hebei Iron and Steel Group Co Ltd купи контролен пакет акции в швейцарската Duferco International Trading Holding, ход, който ще помогне на най-големия производител на стомана в Китай да разшири присъствието си на световните пазари. Двете компании подписаха споразумение, при което HBIS ще придобие 51% от DITH, най-големият търговец на стомана в света. Двете компании обаче не разкриха общата стойност на сделката. Като част от споразумението, HBIS ще използва световното маркетинг и дистрибуционно присъствие на DITH, за да засили още повече позицията си на водещ доставчик. Ю Йонг, президент на HBIS, заяви, че стратегията за "навлизане по света" е неизбежна и важна стъпка за бъдещото развитие на компанията. През март 2013 г., дъщерната компания на HBIS на Tangshan Iron and Steel Group Co, или Tangsteel, придоби 10% в Duferco. (China Daily)
Източник: Други (20.11.2014)
 
Амбициозният проект Plan Nord на Квебек отива на юг Планът от канадската провинция Квебек да похарчи милиарди за разработване на минералните богатства на севера стана жертва на очакваното затваряне на голяма мина заради цените на желязната руда и слабия интерес от Китай. Проектът Plan Nord се надява да привлече 71 млрд. долара инвестиции за огромния си северен регион, част от който е богатият на желязна руда Labrador Trough. Френскоезичната провинция се опитва да продаде плана в световен мащаб и се надява добивните компании да се заинтересоват от северен Квебек, след като правителството инвестира в необходимата инфраструктура. Но Plan Nord понесе голям удар в сряда, когато Cliffs Natural Resources заяви, че затваря мината за желязна руда Bloom Lake, след като не можа да осигури средства за разширяване и реализация. Китайският производител на стомана в Wuhan Iron & Steel притежава миноритарен дял в Bloom Lake. Bloom Lake, един от трите производствени железни рудници в Квебек, щеше да се превърне в основен клиент за железопътна линия, планувана в рамките на Plan Nord. (Reuters)
Източник: Reuters (24.11.2014)
 
Износа на скрап от Австралия намалява през септември Австралия е изнесла 199 хил. тона скрап през септември тази година, което е спад от 19.9% на годишна база, но се увеличава с 22% спрямо предходния месец. От тях, 51 хил. тона са били изнесени за Индонезия, което е намаление с 21.8%, 47 хил. тона за Виетнам, ръст от 41.5% и 28 хил. тона - за Корея, ръст от 1984.1%, всички в сравнение с преди месец. През период януари - септември износът на скрап от Австралия е в размер на 1.656 млн. тона, увеличение с 6.7% на годишна база. Сред тях 403 хил. тона са за Виетнам, увеличение с 27.5% в сравнение с данните за същия период на 2013 година, 303 хил. тона - за Тайланд, ръст от 63.4% и 258 хил. тона - за Индонезия, понижение с 24.5%. (Yieh)
Източник: Други (24.11.2014)
 
175 стари и вече неизползваеми коли се рециклират дневно у нас. „През 2013 г. в България са рециклирани 64 035 автомобила. За тази година все още няма данни", каза Силвана Тодорова, мениджър в компанията за рециклиране на стари коли „Евро Стийл Трейд". Информация ще има след 31 март догодина, тъй като това е срокът, в който дружествата за събиране и оползотворяване на стари коли предават годишните си отчети на структурите на министерството на околната среда. 93% може да се използват Средно около 93% от материалите, вложени в производството на нов автомобил, могат да се рециклират. Това на теория свежда до минимум количеството на депонираните отпадъци, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Рециклирането на старите коли намалява значително енергийните разходи за добив и производство на нови суровини и не замърсява околната среда. В един стандартен автомобил се съдържат над 65% стомана и желязо. Стоманата се използва за направата на купето, вратите, капака, багажника и калниците. Тези части включват минимум 25% вече рециклирано съдържание, защото желязо от скрап е задължителна съставка при производството на нова стомана.
Източник: Труд (26.11.2014)
 
ArcelorMittal, Marcegaglia подаде оферта за италианската Ilva ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, е подал необвързваща оферта с италианската Marcegaglia за губещият завод за стомана Ilva, затънал в скандали за околната среда. "Подадохме необвързваща оферта за придобиване на всички операции на Ilva. Очакваме с нетърпение да продължим дискусиите с комисар Гнуди относно нашето предложение", заяви говорителят на ArcelorMittal. Говорител на Marcegaglia заяви, че необвързващото предложение е представено миналия понеделник с краен срок от 30 дни. Частният Ilva, най-големият завод за стомана по производствен капацитет в Европа, е поставен под специална администрация от миналата година, след като бе обвинен, че изпуска токсични емисии, която излагат на риск своите над 16 хил. служители. Компанията губи десетки милиони евро на месец, и нито ArcelorMittal, нито Marcegaglia разкриха стойността на офертата си или подробности за промишления и екологичен план. Конкурентни фирми, заинтересовани от Ilva са италианската Arvedi, която изрази необвързващ интерес миналия месец. (Reuters)
Източник: Reuters (27.11.2014)
 
Родопите са пред "минен ренесанс" Родопите са в навечерието на "минен ренесанс" заради високите борсови цени на металите. Това показват данните от доклад за социалната икономика на рудодобива в Родопите, представен журналистите Димитър Събев и Руслан Йорданов с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт". Само в двата най-големи проекта за рудодобив - на злато до Крумовград и на волфрам до Велинград - са планирани инвестиции в размер на 400 млн.лв. Има и заявен интерес за отваряне на дузина нови рудници и над 1 млрд.лв. инвестиции, каза Димитър Събев. Към момента в Родопите действат 10 рудника и 4 обогатителни фабрики. Крайната преработка на металния концентрат се извършва в КЦМ-Пловдив. По думите на Събев днес в рудниците и фабриките са заети 2700 души, което е равно на около 20 процента от нивото на голямото социалистическо предприятие ГОРУБСО през 1989 г. Проучването на Събев и Йорданов показва, че към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. месечна работна заплата.
Източник: Медия Пул (27.11.2014)
 
Добивът на стомана в Европа се покачва незначително през октомври Според последните данни, публикувани от Световната асоциация за стомана (World steel), добивът на необработена стомана в страните-членки на ЕС-28 нарасна незначително с 1.5% през месец октомври спрямо същия период на предходната година. Най-високо производство през октомври има в Германия. Там са произведени 3.544 млн. тона, което е по-ниско с 5.9%, в сравнение с добитите 3.765 млн. тона година по-рано Най-ниска е продукцията в Хърватия. Въпреки това, общият обем на производството на стомана в Хърватия нарасна с 348.4% от 6 хил. тона през октомври 2013 г. до 25 хил. тона през октомври тази година. На годишна база именно там е най-голямото увеличение на производството. Белгия, България, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Великобритания и други страни от ЕС-28 отчитат повишена продукция на годишна база година. (Scrap Monster)
Източник: Други (28.11.2014)
 
Добивът на Codelco нараства заради нова мина Добивът на най-големият производител на мед в света Codelco нарасна с 4% на годишна база през първите девет месеца до края на септември заради новата си мина Ministro Hales, но продължаващият спад в цената на основния метал орязва печалбите. Чилийската държавна компания произведе 1.23 млн. тона мед през периода януари-септември, ръст от 4% спрямо миналата година. Въпреки това, преди облагане с данъци печалбата намаля с 14% до 2.3 млрд. долара, което според Codelco е до голяма степен от спада в цената на медта с около 14% от началото на годината досега. Ministro Hales, която отбеляза отлична 2014 г., е емблематична в много отношения, както за надеждите, така и за предизвикателствата пред Codelco. Мината произведе 109 хил. тона мед през периода януари-септември, основен фактор за повишаването на производството в Codelco.
Източник: Reuters (28.11.2014)
 
BHP не очаква забавяне в ръста на желязната руда заради спада на цените BHP Billiton Ltd. (BHP), най-голямата минна компания в света, заяви, че няма да има забавяне в ръста на желязна руда в световен мащаб, дори и след спада на цените. "Дори и цената на желязната руда, каквато е днес, може да доведе до по-голям обем," заяви Джими Уилсън, президент за желязната руда в BHP. "Ако този обем не идва от нашата дейност, той ще идва от други предприятия по целия свят и други страни." Желязната руда поевтиня с 47% тази година близо до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, като инвестициите в нови мини задълбочиха световното пренасищане. BHP, Rio Tinto Group (RIO) и Vale SA разширихме производството си в Австралия и Бразилия, залагайки, че увеличението ще компенсира спада на цените и ще принуди скъпите за издръжка мини в света да затворят. "Предприятията трябва да бъдат конкурентоспособни и тези, които не могат ще излязат от бизнеса", каза Уилсън. BHP работи в богатият на желязо региона Пилбара в Западна Австралия, най-големият добивен център на суровината в света. (Bloomberg)
Източник: Други (01.12.2014)
 
Според Rio Tinto конкурентите от BHP няма да го детронират като доставчик на най-евтината желязна руда Rio Tinto очаква да остане доставчикът с най-евтина желязна руда за Китай и следователно да бъде най-малко засегнат от спада в цените, заяви ръководител от компанията, отхвърляйки заплахата BHP Billiton да ги измести. Желязната руда загуби около половината от стойността си тази година заради слабото търсене и допълнителните доставки, най-вече от най-големите световни компании: Vale, Rio Tinto и BHP. Това принуждава минните компании да съкращават разходите си и през октомври BHP обеща да изпревари Rio като доставчик на най-евтината руда за Китай, сваляйки производствените разходи до под 20 долара за тон в средносрочен план от 27.5 долара през финансовата 2014 г. Разходите на Rio през първата половина на 2014 г. са 20.4 долара. Но шефът за желязната руда в Rio Андрю Хардинг заяви, че групата ще запази своите ниски цени. "Вече се справяме по-добре (от BHP). Ще останем в долния край на кривата на разходите. Това е най-доброто място за нас," заяви Хардинг. (Reuters)
Източник: Reuters (03.12.2014)
 
Nippon Steel и Kobe Steel ще намаляват дяловете си един от друг Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp и Kobe Steel Ltd заявиха, че ще намалят дялове един в друг, за да съберат средства за експанзия в чужбина и за подобряване на конкурентоспособността. Дружествата имат дялови участия един от друг, като част от опита да разпределят средства за производство, често срещана договореност дори сред конкурентите в Япония. Съответните дялове на Nippon Steel и Kobe Steel се увеличиха след като Nippon Steel се сля със Sumitomo Metal Industries през 2012 г. Nippon Steel, лидер в производител на стомана в Япония, заяви, че ще продаде акции на Kobe Steel на стойност около 22 млрд. йени (184 млн. долара) по крайни цени в сряда. Продажбата ще намали наполовина дела в Kobe Steel, третият по големина производител на стомана, до под 3%. В изявление Kobe Steel обяви, че ще продаде акции на Nippon Steel оценени на около 21.5 млрд. йени, намалявайки наполовина дела си до около 0.7%. (Reuters)
Източник: Reuters (04.12.2014)
 
Китай нареди тежко замърсеният Хъбей да изготви планове за преструктуриране Китайското правителство нареди на своята най-замърсена провинция Хъбей да изготви нови планове за "подобряване" на икономиката си в опит да облекчи зависимостта си от тежките индустрии като стоманодобив и производство на цимент. Местната управа вече подготвя нови планове за преструктуриране на икономиката, които в крайна сметка ще бъдат предадени на Пекин. Хъбей, която обгражда столицата Пекин, е най-големият производител на стомана в Китай и е дом на седем от десетте най-замърсени със смог градове на страната. Тя е лицето на войната срещу замърсяването, с голям брой промишлени предприятия, които ще бъдат затворени. Провинцията обеща да намали с 60 млн. тона стоманодобивния капацитет и с 40 млн. тона потреблението на въглища през периода 2013-2017 г., но досега не е намерила алтернативни източници на растеж. Икономиката на провинцията нарасна с 6.2% през първите три тримесечия, под целта от 8% за 2014 г. и вицеуправителят на Хъбей Янг Чонгянг призова за повече стимули за провинцията. (Reuters)
Източник: Reuters (05.12.2014)
 
Над 260 млн. тона желязна руда откриха в Уганда Скорошно геофизично проучване от въздуха разкри, че Уганда притежава над 260 млн. тона желязна руда. Франсис Натукунда, старши геолог в Министерството за геоложки проучвания и добив, заяви, че изследването е открило по-големи залежи на желязна руда, отколкото са били открити по време на колониалните преобразувания. "Проектът за устойчиво управление на суровините също така разкри потенциално огромни диамантени находища около езерото Кьога," каза той. Той обяви информацията по време на двудневен семинар за Южноафриканската търговия и инвестиции. Не беше известно, че Уганда притежава толкова големи залежи на желязна руда до приключването на изследването в периода 2007 - 2008 г. Натукунда добави: "В момента имаме над 200 млн. тона запаси от хематитна желязна руда в югозападната част на Уганда и 60 млн. тона желязна руда от магнетит в югоизточната част на страната и все още има огромен потенциал за проучване." Тела, подобни на кимберлит, които обикновено съдържат диаманти, са открити и изследвани, за да се разберете дали са скъпоценни диаманти като в Южна Африка. (newvision.co.ug)
Източник: Други (08.12.2014)
 
Hebei ще премести стоманолеярни на брега в план за консолидация на сектора Северната провинция Хъбей, водещият стоманодобивен регион на страната, ще премести 16 млн. тона производствен капацитет на брега в опит да "модернизира" сектора. Според документ, публикувано на официалния сайт на местната власт, стоманодобивните предприятия са подписали споразумение с банките и местните власти в края на седмицата, да насочат операциите си към новите пристанищни зони. Преместването на съоръженията към брега е основна част от стратегията, насочена към консолидиране на раздутия и разпокъсан сектор в Китай. The Shougang Group – петото по големина предприятие за стомана в Китай - вече е преместило всички свои производствени мощности в пристанище Цаофейдян в Хъбей. Централното правителство одобри план за преструктуриране на стоманодобивната промишленост в Хъбей през юни, а регионът обеща да затвори, консолидира, ъпгрейдне и премести секторът, който има 286 млн. тона капацитет към края на миналата година, повече от целия Европейски съюз. (South China Morning Post)
Източник: Други (10.12.2014)
 
Американската металургия критикува решението на СТО в полза на Индия Американската стоманодобивна индустрия разкритикува решението на СТО срещу това САЩ да наложи високо мито върху вноса на някои индийски продукти от стомана, което Индия приветства като "значителна победа", която ще помогне на индийските производители и износители. "Решението на СТО значително отслабва ефективността на търговските закони на САЩ," каза Томас Гибсън, главен изпълнителен директор и президент на Американския институт по желязото и стоманата (AISI). AISI обяви, че Апелативният орган на СТО се произнесе срещу жалбата на американското правителство, обжалвано от Индия по-рано тази година, по отношение на практиката на Международната търговска комисия (ITC) за "кръстосано кумулиране". При този процес, както се изисква по закона в САЩ, въздействието на дъмпинговия и субсидиран внос се взима под внимание при оценка на вредата при решението на ITC. "Американското законодателство изрично изисква ITC да кумулира дъмпинговия и субсидиран внос, когато са под едновременни разследвания", заяви Гибсън. (Zee News)
Източник: Други (11.12.2014)
 
Немският орган за протекция на конкуренцията затваря делото за картел срещу стоманопроизводители Немската антитръстова комисия не откри доказателства, че ThyssenKrupp, Voestalpine и ArcelorMittal са участвали в антиконкурентни споразумения на пазара на стоманени ленти и полуготови продукти. Делото, което започна през февруари 2013 г., е затворено, заявиха от антикартелния орган. Той претърси офисите на Steel Europe на ThyssenKrupp в Дуисбург през февруари 2013 г., както и тези на немското подразделение на австрийския производител на стомана Voestalpine. ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, също е потвърдил, че е обект на разследването. ThyssenKrupp отказа да коментира. Arcelor заяви, че решението е взето под внимание. Voestalpine не беше намерена за коментар. (Reuters)
Източник: Други (12.12.2014)
 
Австралия очаква $60 за тон желязна руда Австралия очаква желязната руда да се търгува за около 60 долара на метричен тон, след като най-големият спад от гледна точка на търговията в страната, от началото на водене на статистика преди над 50 години, задълбочава бюджетния дефицит. Цената е намаляла почти наполовина тази година и се свлече до 5-годишно дъно от 68.49 долара за тон миналия месец, показват данни от Metal Bulletin Ltd., спрямо очакването за $92 в бюджета, заяви МФ Джо Хокей. "Прогнозираме, че тя ще остане около 60 долара за тон в обозримо бъдеще", заяви Хокей. Спадът в цената на желязната руда "има голямо влияние върху бюджета, тъй като доведе до 15% спад на термичните въглища и 20% спад в цените на пшеницата," каза той. Австралия ще продължи да свива държавната администрация и агенциите в опит за икономии, след като междинният доклад за икономическата и фискалната перспектива показва по-голям бюджетен дефицит от първоначално предвидения. Дефицитът за 12-те месеца до юни 2015 ще нарасне до 37 млрд. долара, според средната прогноза на 13 икономисти, анкетирани от Bloomberg News, спрямо прогнозата за 29.8 млрд. долара в прогнозата от май. (Bloomberg)
Източник: Други (15.12.2014)
 
Tata Steel може да отвори водеща мина за желязна руда Tata Steel може да получи разрешение да възобнови добива в най-голямата си мина за желязна руда през декември, заяви правителствен служител, което ще сложи край на спиране от три месеца, което принуди фирмата да внася суровина за първи път в историята. По-рано Индия беше третия най-голям доставчик на желязна руда в света, но съдебните ограничения на незаконния добив през последните три години предизвикаха компании като Tata Steel и JSW Steel да се обърнат към внос. Рестарт на добива в мината Noamundi на Tata Steel трябва да помогне на водещата стоманодобивна компания в Индия да намали зависимостта си от чуждестранните суровини. В източния щат Джаркханд, където Tata Steel започна мината Noamundi през 1922 г., поиска от компанията да спре операции през септември заради подновяване на договора. (Economic Times)
Източник: Други (17.12.2014)
 
Ръст на оперативната печалба до 138 милиона евро преди облагане с данъци отчита от Аурубис Груп през финансовата 2013/2014 г., съобщават от компанията. 63 млн. евро са генерирани през четвъртото тримесечие. "Доброто снабдяване с медни концентрати с нарастващи разходи за обработване и значителното възстановяване на търсенето, особено за нашите основни продукти, медна тел и предварително валцовани ленти, имаше положително влияние върху печалбата", коментират от компанията. Според анализите, на които се позовават специалистите, през финансовата 2014/2015 г. цялостната икономическа среда ще продължи да бъде под влиянието на несигурността, която може в кратък срок да повлияе на специфичните пазари, които са от интерес за Аурубис (медна скрап и сярна киселина). Компанията очаква оперативната печалба за финансовата 2014/2015 г. значително да надхвърли тази от предходната година. - See more at: http://industryinfo.bg/statiadetails.aspx?id=11996#sthash.yYcTm6el.dpuf
Източник: Други (18.12.2014)
 
Сделка на "Кремиковци" от 2005 г. предизвика скандал в парламента Случаят "Цемеко" предизвика скандал в Народното събрание. Вчера депутатите трябваше да вземат решение по повод провалената инвестиция на германската фирма Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH", която през 2005 г. искаше да направи завод за производство на цимент от шлаката на комбинат "Кремиковци". След дългогодишни спорове едва в началото на този декември икономическите министерства на Германия и България се споразумяха как да бъдат покрити щетите от несъстоялия се проект за съвместно предприятие между "Кремиковци" и немската компания. За да не стигне до международен съд, българската държава се е съгласила да плати близо 4.1 млн. лева на германската, която е била гарант по проекта, стана ясно вчера. От БСП се обявиха против поемането на този финансов товар, като припомниха, че още през 2006 г. българската Комисия за защита на конкуренцията е забранила създаването на смесено предприятие за производство на цимент в "Кремиковци", защото то би навредило на съществуващите вече заводи у нас, които използват като суровина за цимента именно шлаката на "Кремиковци". Освен това проектът "Цемеко" така и не е получил от екоминистерството ОВОС - оценка на въздействието. Това е потвърдено от българския съд, така че страната ни не дължи обезщетение, обясниха депутати социалисти. Те обвиниха управляващите, че поставят в унизително положение българските институции, опитвайки се да угодят на чужда държава. А Янаки Стоилов разкри, че в "Държавен вестник" на 13 декември е публикувано постановление на правителството за уреждане на казуса "Цемеко", от което излиза, че Народното събрание вече е ратифицирало споразумението с Германия. Всъщност гласуването на документа се състоя едва вчера. Според юристи обаче няма проблем с обнародването на постановлението, защото то не би имало правна сила без ратификация от НС.
Източник: Сега (18.12.2014)
 
Съдия отказа искане на Vale за прекратяване на делото на Rio Tinto в САЩ Федерален съдия в САЩ отказа да прекрати делото на минния гигант Rio Tinto срещу конкурента Vale за заговор с израелския милиардер Бени Щайнмец и BSG Resources да открадне ценните права за минните на компанията в Гвинея. Окръжният съдия от Манхатън в САЩ Ричард Бърман отхвърли довода на бразилската Vale, че има споразумение от 2008 г. с Rio Tinto спорът за правата за минните да бъде разглеждан в Англия. Тази договореност за Англия е по избор, а не задължителна, каза съдията. Той се позова и на други причини, за да се запази делото в Ню Йорк, включително срещите на Vale в града, свързани с т.нар заговор и текущо федерално разследване, свързано с правата за Гвинея. Англо-австралийската Rio Tinto инициира делото срещу Vale, Щайнмец и BSGR през април миналата година. Щайнмец и BSGR отричат закононарушение. (Reuters)
Източник: Reuters (18.12.2014)
 
Китайски водещ производител на олово ще свие продукцията си на фона на намаляващите цени Китайският водещ производител на олово Henan Yuguang Lead and Gold Ltd намалява производството си с до 30% поради ниските цени, заяви високопоставен служител. Yuguang, която има годишен капацитет от 400 хил. тона, ще намали производството си за около два месеца, считано от четвъртък, с до 20 хил. тона, заяви Ли Сиадонг, директор продажби на фирмата. "Ще намалим производството веднага, с 15–30%. Сегашните цени са твърде ниски и са много под производствените разходи," каза той, като добави, че фирмата е спряла спот продажбите и ще разгледа производствените си планове отново в средата на февруари. Заради слабото търсене и свръхпредлагането, оловото на Shanghai Futures Exchange е намаляло с почти една пета тази година и в четвъртък отбеляза най-ниското си ниво от 2011 г. Оловото на Лондонската метална борса спадна с 6.4% тази седмица и удари най-ниското си ниво от август 2012 г. Ли каза, че другите две оловни предприятия в провинция Хънан с общ капацитет от 500 хил. тона годишно, Jinli Gold and Lead Ltd и Wanyang Smelter Group, също свиват продукцията си с до 30%. (Reuters)
Източник: Reuters (19.12.2014)
 
Индия ще остане четвъртият по големина производител на стомана в света тази година Индия ще остане четвъртият по големина производител на стомана в света тази година, въпреки че ръстът на производството ? изпреварва средния в световен мащаб през първите 11 месеца, показват данни от Световната асоциация за стомана (WSA). Индия е произвела 76,190 млн. тона стомана в периода януари-ноември спрямо 74.37 млн. тона през същия период на миналата година, 2.4% растеж и се позиционира отново на четвърто място. Световното производство на стомана през периода е нараснал с 1.8% до 1497.75 млн. тона, в сравнение с 1,471.44 млн. тона година по-рано. Въпреки спад в производството през някои месеци, Китай е лидер в първите единадесет месеца на текущата година с около 650 млн. тона. Япония е произвела 101.66 млн. тона, ръст от 0.4% спрямо 101.25 млн. тона миналата година. Производството в САЩ е нараснало с 1.5% до 80.95 млн. тона от 79.75 млн. тона преди една година. Въпреки, че разликата в производството между Индия и САЩ не е голяма, малко вероятно е да се промени реда, защото САЩ произведе повече стомана през ноември. (Economic Times)
Източник: Други (22.12.2014)
 
КЦМ бе удостоено с наградата "За внедряване на иновации в безопасността" в края на 2014 г., съобщиха от дружеството. Отличието се присъжда от Българската асоциация "Труд, здраве, безопасност”. "Наградата е резултат от усилията на целия колектив на дружеството – работници и служители, инженерен състав, оперативен и висш мениджърски състав, както и на доброто взаимодействие и екипна работа между ОБЗР и СТМ", коментират от КЦМ. - See more at: http://industryinfo.bg/
Източник: Други (07.01.2015)
 
Умерени очаквания и плахи надежди – въпреки празничния сезон настроението сред компаниите от тежката индустрия не е особено приповдигнато. Прогнозите за новата година като цяло гравитират около запазването на досегашните равнища на производството, и то ако условията за бизнеса не се влошат. А рискове определено не липсват – от не особено оптимистичните перспективи както пред българската, така и пред европейските икономики, до задълбочаващия се конфликт в Украйна. И определено не на последно място, развитието на ситуацията в сектора на енергетиката и по отношение на газовите доставки, които са от ключово значение за дружествата от бранша. С всички тези уговорки като цяло металургичните компании стоят относително стабилно. След като в последните години в сектора бяха направени значителни инвестиции, конкурентоспособността на дружествата е подобрена и възможностите им за работа са налице. Остава да се види дали ще имат и условията за това. Без големи сътресения "Не очаквам развитие, но не очаквам и някакви сътресения или спадове", обобщава ситуацията изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Пронозата й е "по-скоро за запазване на състоянието, тъй като металургията доста инвестира – особено цветната, но също така и черната, и вече е на конкурентно ниво и успява да изнася." По подобен начин очертава предстоящата година и представителят на гръцката металургична група Viohalco (част от която са предприятия като "Стомана индъстри" и "София мед") Антон Петров. "През 2015 г. не очаквам нещо много по-различно от 2014 г. освен може би малко по-ясни перспективи, стига да имаме политическа стабилност, каквато има към днешна дата, за разлика от началото на миналата година", посочва той. Развитието на бизнеса, разбира се, е до голяма степен свързано със стойността на горивата, както и с цените на металите на световните пазари, които към момента са колебливи, но, общо взето, спадат, следвайки цените на петрола. Основната причина - по-слабото търсене в Азия, и особено в Китай. Колкото до очакваните обеми на продажбите, целта в тежката индустрия, общо взето, ще е запазване на постигнатите през 2014 г. Обуславят я прогнозите за развитието както на българската, така и на световната и в частност на европейската икономика, които гравитират около очакванията за скромен ръст на БВП и все още относително бавно възстановяване. Мащабният инвестиционен план, обявен от Европейската комисия, също поне за момента не носи особен оптимизъм, доколкото детайлите по него все още се изясняват, а и постигането на резултати едва ли ще стане факт в рамките на година, дори и при ясна организация за начина, по който ще се използват новите възможности, каквато на национално равнище бездруго липсва. "Трябва да има някаква целева програма за това как ще се усвояват тези средства, за да се постигне реално растеж, а ние едва ли не очакваме просто така да ни наливат пари", отбелязва изпълнителният директор на торовия завод "Агрополихим" Васил Александров. В търсене на пазари Така надеждите на големите производствени предприятия са по-скоро свързани с търсенето на нови пазари, основно извън Европа, където прогнозите са по-умерени. Във фокуса попадат например държави от Северна Африка и азиатските бивши републики на Съветския съюз като Казахстан, очертава Паунова. Традиционно силна дестинация е и Турция, за където се насочва съществена част от износа на цветни метали и сярна киселина. "В момента в световен мащаб в сектора на металургията фокусът е върху запазването на конкурентоспособността на компаниите както чрез търсене на нови пазари, така и чрез разработването на нови продукти", обяснява Петров. Разбира се, тези тенденции са валидни и в периодите на икономически растеж, но по думите му кризата е насочила вниманието на сектора още по-осезаемо в тази посока. Неясната енергийна картина Голямото предизвикателство пред индустриалните производители обаче за поредна година остава енергийната политика на правителството. "Картината в енергетиката остава неясна – един облак, зад който все още не знаем какво седи, дали слънце, дъжд или дори буря", посочва Политими Паунова. Неяснотите остават както по отношение на цената на електроенергията, която формира съществена част от цените на продукцията им (до 35-40% при производството на цинк например), така и по линия на обезпечеността с газови доставки, която е ключова за дейността на торовите заводи например. "Много се надявам, че през тази година ще бъдем чути във всички преговори и че в сферата на енергетиката ще се вземат мерки за защита на конкурентоспособността на отрасъла ни и ще успеем да задържим равнищата на продажбите, които имаме в момента", коментира Антон Петров, който е и председател на БАМИ. По думите му всяка негативна промяна в цените на енергията ще повлияе пагубно на сектора, а за да дадат реални резултати, промените в положителна посока ще трябва да бъдат значими, а не просто козметични корекции. На проведената в началото на ноември конференция Next Year's Business Plan, организирана от "Капитал", главният изпълнителен директор на "КЦМ 2000" Румен Цонев също подчерта необходимостта от енергийна политика, която да не е насочена срещу тежката индустрия. "Когато ние искаме справедливо отношение, ние не молим за помощ или подаяние от държавните институции, а за разбиране, защото има сфери в бизнеса, които зависят от държавната политика, а държавната енергийна политика е насочена срещу голямата индустрия", коментира той. Другият голям въпрос, който ще търси решението си през 2015 г., е този за газовите доставки и цената на газта, особено в светлината на спирането на проекта "Южен поток" през декември. "В момента цената на газа в България е една от най-високите в Европа, а за съжаление не виждам съществени мерки, с които да се търси някаква промяна в това отношение", посочва Паунова. По думите й цената на електроенергията също не е конкурентна, като положението на компаниите от сектора допълнително се утежнява от това, че цените на електроенергията за износ са по-ниски от тези, които получават предприятията в страната, тъй като изнасяните количества са освободени от добавките за зелена енергия. "Така дори сходни предприятия в Турция или Гърция, ако внасят ток от България, могат да предложат по-конкурентни цени на производството", отбелязва тя. Още по-отчетливо и също в мрачни краски рисува картина и Васил Александров. "Като съдя по международната обстановка, не ни очаква нищо весело. Конфликтът в Украйна се задълбочава, а това неминуемо ще рефлектира върху доставките на газ. Дори и да има достатъчно доставки обаче, не се знае какво ще е положението с дълговете на "Булгаргаз" и дали компанията ще има средства да ги погасява", изтъква той, като припомня, че при последния му опит за набиране на финансиране на практика нито една банка не пожела да кредитира държавното енергийно дружество. "Възможностите на газохранилището в Чирен също са крайно ограничени. То не разполага с нужния капацитет да осигурява количествата и обемите, които са необходими за индустриална консумация. Или, ако го направи, ще се изчерпа за 1 месец", допълва мениджърът. Инвестиционни въпросителни Сред предизвикателствата, с които секторът ще трябва да се справи през 2015 г., по всяка вероятност ще бъде и по-високата цена, при която компаниите ще могат да привличат финансиране. "Със свалянето на рейтинга на България до т.нар. junk равнище ще се оскъпи и кредитирането", посочва Васил Александров, като прогнозира поне 15-20 базисни точки повишаване на лихвите. Това, както и неяснотите по отношение на обезпечеността с енергийни доставки, по думите му ще направи инвестициите много по-трудни.
Източник: Капитал (07.01.2015)
 
US Steel съкращава работници заради падащите цени на петрола US Steel също чувства ефекта на падащите цени на петрола и стоманеният гигант заяви, че временно затваря няколко съоръжения за стоманени тръби и съкращава над 750 работници. Този ход е още един добър пример как петролната криза засегна индустрии и предприятия извън енергийния сектор. Питсбърг-базираната компания каза, че спира своите Lorain Tubular Operations в Лорейн, Охайо, с 614 работници. Също така ще преустанови временно операциите в друг завод за стоманени тръби в Хюстън, Тексас, в резултат на което ще уволни 142 работници и служители. Заводът Lorain прави стоманени тръби за добив на нефт и газ (използвани при проучване и сондажни дейности), а процесите на хюстънското подразделение ги изпитва. Съкращенията ще започнат в началото на март. US Steel, който има около 26 хил. служители в Северна Америка през 2013 г., даде падащите цени на петрола и отслабващите условия на пазара за тръби като причини за планираните действия. (Zacks Equity Research)
Източник: Други (08.01.2015)
 
Индия се превърна в нетен вносител на желязна руда през 2014 г. Индия се превърна в нетен вносител на желязна руда през календарната 2014 година, като вносът далеч превишава износа. Индийски стоманодобивни предприятия са внесени малко над 8 млн. тона желязна руда през 2014 г., срещу износ на около 7 млн. тона. Вносът през годината е 8.05 млн. тона като предишният рекорд беше 3.1 млн. тона през 2012 г. JSW Steel е внесъл около 6 млн. тона от всички 10 млн. тона, планирани за внос през финансовата 2014-15 година, от която има още три месеца. TATA Steel е внесла 2.2 млн. тона, а Essar Steel – 0.5 млн. тона. Държавната компания за пелети Kudremukh Iron Ore Company Ltd е внесла около 100 хил. тона от Иран, JSPL е внесла 120 хил. тона пелети от Оман. Липсата на запаси на вътрешния пазар и спада на цените на външните пазари насърчава нуждаещите се от руда предприятия да търсят вносна суровина. Местното производство постоянно намалява от рекордните 220 млн. тона през 2009-10 г. до около 150 млн. тона през финансовата 2014. (Business Standard)
Източник: Други (08.01.2015)
 
Търсенето на стомана от автомобилната индустрия се очаква да бъде силно през 2015 г. Автомобилния сектор е вторият по големина потребител на стомана в САЩ. Продажбите на превозни средства отчетоха най-добрата си година от 2007 г. насам. Това ще доведе до по-голямо търсене на стомана от автомобилните компании. По-ниските цени на суровия петрол се отразят на икономиката по няколко начина. Едно от предимствата е, че увеличава разполагаемия доход на домакинствата в САЩ. В началото на 2015 г. по-високият разполагаем доход и силният пазар на труда е добър знак за търсенето на коли. Търсенето се увеличили през втората половина на 2014 г. Силното търсене на коли е особено обещаващо за AK Steel и ArcelorMittal. Тези фирми произвеждат продукти с висока якост на стоманата за автомобилните компании. US Steel Corp. също се фокусира върху автомобилния сектор в рамките на програмата си Carnegie Way. Тези дружества формират инвестиционния хоризонт на SPDR S&P Metals and Mining ETF. В момента, Nucor е едно от най-добре представящите се на ETF. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (09.01.2015)
 
Вертикално интегрираните стоманодобивни предприятия са в неравностойно положение Цените на желязната руда паднаха с около 50% през 2014 г. Въпреки това, вертикално интегрираните предприятия като ArcelorMittal и US Steel Corp. не се облагодетелстваха от това. Те произвеждат повечето от нужната желязна руда в свои мини. Цените на желязната руда намаляха, но производствените разходи се запазиха. Това означава, че минните дейности на стоманодобивните компании са засегнати от спада в цените на рудата. За разлика от тях дружества, които снабдяват своите нужди от трети компании се възползваха от по-ниските цени. От 2009 г., ArcelorMittal почти е удвоила производството си на желязна руда. Тя произвежда над две трети в свои мини. Въпреки това, тя произвежда само 20% от въглищата си в свои мини и дългосрочни договори. US Steel до голяма степен се самозадоволява с желязната руда при операциите си в САЩ. Въпреки това, се снабдява с цялата си желязна руда от трети страни в Европа. Тя произвежда около 80% от желязната руда в свои мини. С въглища US Steel се снабдява изцяло от трети компании. Това ще е в полза на US Steel през 2015 г. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (12.01.2015)
 
Цената на медта спадна спадна до петгодишно дъно Цената на медта спадна под 6000 долара за тон за пръв път от над пет години заради опасенията, че търсенето на метала спада в най-големия му потребител Китай, съобщава Bloomberg. Цената на индустриалния материал, който се използва в широк спектър от производства – от строителство до автомобилна индустрия, спадна с 1.7% до 5989 долара за тон на Лондонската борса за метали. Толкова ниска цена е достигана за последно през октомври 2009 г. Повечето анализатори, включително експертите от банките Societe Generale и Macquarie Group, прогнозират, че производството на мед ще надхвърля търсенето през тази година. Икономиката на Китай се очаква да отбележи най-слабия си растеж от над две десетилетия, което е основен фактор за срива на цената на метала, която през 2014 г. отбеляза най-големия си спад от три години. "Натискът върху цените ще се увеличи, тъй като търсенето е по-слабо, отколкото в сравнение с последните няколко години", отбелязва Робин Бар, анализатор в Societe Generale. (Bloomberg)
Източник: Други (14.01.2015)
 
"Трейс груп холд" подписа два нови договора за 9.5 млн. лв. В края на 2014 г. Трейс Груп Холд е подписала договор за изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове в Аурубис България. Проектът предвижда строителството на укрепен контлован и дренажни системи. Стойността на контракта е 7.047 млн. лв. Срокът за изпълнение на проекта е 365 календарни дни. От компанията съобщават и за договор, сключен в началото на 2015 г., за когото Profit.bg съобщи преди 5 дни. Неговата стойност е за малко над 2 млн. лв. без ДДС или 2.4 млн. лв. с ДДС. Общата стойност на двата договора е близо 9.5 млн. лв. Договорът е за доизграждане на ул. „Обиколна” от бл. 211 (о.т. 34) до бул. „Копенхаген” (о.т. 24), ж.к. „Дружба 2”, район „Искър”. Проектът предвижда изграждане на пътни платна, тротоари, велотрасе и съпътстваща инфраструктура.
Източник: profit.bg (14.01.2015)
 
Бизнесът с жици за скрап в криза Криза удари бизнеса с медни жици за скрап в страната. Причина за това е рекордният срив на цената на медта на световните борси, което дава отражение и у нас. Заради това пунктовете са принудени да изкупуват цветните метали на занижени цени. „Цената на медта падна много. В началото на годината беше 8,40 до 8,50, а в момента е 7,50 - 7,70 лв.”, обясниха от старозагорска фирма за търговия с метали. В София също се принудиха да свалят драстично цените. „Стойността на медта при нас зависи от цената на борсите. Заради това в момента има голямо понижение в нея”, допълниха от бранша в София. От асоциацията по рециклиране обясниха, че основната причина за намалението в цената на медта е и драстичният спад на суровините и основно на петрола. „Влияем се значително и от курса на долара”, изтъкнаха от сектора. Въпреки кризата с цената на медта фирмите все пак не търпят сериозни загуби, тъй като залежали количества метали няма. От бранша казаха още, че у нас има дефицит на суровини и това също оказва влияние. Именно това е и причината за момента търсенето да съответства на предлагането, което не е световна тенденция, допълниха анализатори. „Работим с по-ниски цени и се съобразяваме с цените на борсите, за да не спре изкупуването”, уточниха фирми, които членуват в асоциацията по рециклиране. Те подчертаха, че това води до спад на печалбите.
Източник: Новинар (14.01.2015)
 
Правителството призова да "се застъпи за стомана" в парламентарен дебат след SSI обявяване Правителството на Великобритания беше призовано да "се застъпи за стоманодобива" по време на парламентарен дебат за сектора днес. Политиците призова коалиционното правителство да защити местните стоманодобивни компании, да съгласуват план за действие за сектора и да признаят важността му за икономиката на Великобритания по време на разговорите в парламента. Министрите бяха приканени да въведат мерки, които ще включват насърчаване на иновации в сектора, повишаване на уменията и осигуряване на подкрепа за британските износители. Дебатът дойде след като SSI UK, която притежава доменните пещи Redcar, тази седмица посочи, че няма да реализира печалба през 2015 г. Остават въпросите и около бъдещето на Tata Steel в Тийсайд, след като подразделението беше обявено за продажба миналата година. Бизнес секретарят Винс Кейбъл каза, че правителството "вече предприема действия", за да помогне на производителите на стомана, но е възпрепятствано от правилата за държавна помощ в определени области на данъчното облагане и законите на конкуренцията. (gazettelive.co.uk)
Източник: Други (15.01.2015)
 
Минна компания планира добив на злато на километър от центъра на Брезник Планираният от компанията "Трейс рисорсиз" добив на злато край Брезник ще се осъществява непосредствено до населеното място. По проект концесионнната площ на златното находище отстои на 1200 м по права линия до центъра на града. Най-близо до мястото, където ще се извършва подземен добив, е квартал "Варош" - 870 метра. Производствената зона - обогатителна фабрика и хвостохранилище, ще са на 2200 метра по права линия от центъра на града. В писмото компанията уверява, че взривните дейности няма да се усещат от населението и няма да има негативен ефект върху сградите, въздуха и природната среда, твърди компанията. Инвеститорът планира да развие и да приключи проекта за срок от 18 до 30 години, в зависимост от запасите. Активната експлоатация на находището „Милин камък“ ще бъде в период от 11 до 23 години. Очаква се в минния комплекс да работят около 400 души. В края на миналата година Върховният административен съд остави в сила решение на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу добиването на златосъдържащи руди от находището "Милин камък" край Брезник. Очаква се концесионният договор да бъде подписан в началото на тази година. „Трейс Рисорсиз“ е 100% собственост на предприятието за открит добив и обогатяване на медни руди - „Асарел-Медет” - Панагюрище. Прогнозните средства за реализацията на проекта са над 120 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2015)
 
Стратегията на големите компании за желязна руда за доставките работи частично Рекордният внос на желязна руда в Китай през декември очерта година на силен растеж, като в същото време доказа, че стратегията на големите миньори поне частично работи. Китай внесе 86.85 млн. тона руда през декември, с което общият внос през 2014 г. достигна 932.5 млн. тона, ръст от 13.8% спрямо предходната година. Според официалните данни, увеличението на вноса на желязната руда не е заради по-голям добив на стомана в Китай, който нарасна с едва 1.9% през първите 11 месеца на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. Също така не е заради натрупване на огромни запаси, след като материалните запаси, наблюдавани от Shanghai Futures Exchange SH-TOT-IRONINV паднаха до 99.85 млн. тона през седмицата до 9 януари, най-ниските от 11 месеца. Най-логичното обяснение е спадът на азиатската спот цена с 47% през 2014 г. IO62-CNI= SI показва някои високи разходи на китайската вътрешна продукция, което беше стратегията на големите 3 компании за желязната руда, Vale, Rio Tinto и BHP Billiton. (Reuters)
Източник: Reuters (16.01.2015)
 
"Аурубис" поиска съдебна реформа и по-малко регулации Реформиране на съдебната система, намаляване на регулациите и по-евтин ток за бизнеса. Това поиска втората по-големина компания у нас "Аурубис", с годишен оборот от над 4.7 млрд. лв., на среща с министъра на икономиката Божидар Лукарски. Белгийската компания е била представена от старши вицепрезидентът Улф Геркенс и изпълнителните директори Тим Курт и Георги Николов. Проблем пред инвеститорите в България са бавните процедури по издаване на разрешителни и множеството излишни регулации, са посочили представителите на "Аурубис". Министър Лукарски ги е уверил, че правителството и в частност Министерство на икономиката работи за ускоряване на административните процедури и намаляване на лицензионните и регулаторни режими. Нереформираната съдебна система също е проблем пред бизнеса, са посочили още от белгийската компания. Липсата на добре развита шосейна и железопътна инфраструктура също спъва инвеститорите. От "Аурубис" са представили данни, според които цената на електроенергията за индустрията в България е една от най-високите в региона. Белгийската компания е благодарила за съдействието на правителството за осигуряване на газ за предприятието им в Пирдоп чрез изграждане на нова газова връзка между Пирдоп и Панагюрище. Основната дейност на "Аурубис" у нас е преработването на медни концентрати за производство на медни аноди и катоди, както и вторични продукти като сярна киселина, фаялит и шлам. В момента в компанията работят 800 служители. През последните 10 години за модернизация на производството и екологично ефективни подобрения са инвестирани над 500 млн. евро. Компанията държи 8% от износа на България и 5% от БВП. Оборотът й за 2013 г. е над 4.7 млрд.лв., а печалбата – близо 38 млн. лв. През годините българското дружество на "Аурубис" е отличено с множество корпоративни награди. Сред тях са "Инвеститор на годината" (2007 г.), "Най-добър корпоративен инвеститор" (2008 г.), "Корпоративен дарител на годината" (2011 г.), "Най-зелено индустриално предприятие" (2011 г.) и др.
Източник: Money.bg (16.01.2015)
 
Nordea ще направи черен списък с въгледобивни дружества Nordea Asset Management планира черен списък с 40 въгледобивни компании сред бизнес партньорите си. Тя се присъединява към нарастващия списък от големи инвеститори, които са решили да намалят експозицията си в активи с изкопаеми горива. Nordea, най-големият скандинавски фонд с активи за 228 млрд. долара, е в процес на изготвяне на списък фирми за изключване, които имат "голямо и устойчиво излагане на добив на топлинни въглища", според Саша Бешлик, ръководител на корпоративното управление на групата. "[Добивът на термични въглища] е най-неекологичната изкопаема суровина", каза той. Списък, който ще бъде финализиран до края на март, вероятно ще засегне малък процент (100 млн. евро) от общите активи на Nordea. Този ход поставя още един проблем пред въгледобива. Редица големи институции избраха да намалят излагането си на компании за изкопаеми горива през последните 12 месеца по етични и финансови причини. KLP, най-големия пенсионен фонд на Норвегия, създаде през ноември черен списък, които включва компании с над 50% приходи от въглищни дейности. 27-те компании, засегнати включваат Peabody Energy, най-голямата въглища компания в света, и Tata Power. (FT)
Източник: Други (19.01.2015)
 
Posco и SAIL ще изградят интегриран завод в Джаркханд Южнокорейският стоманодобивен гигант Posco и държавната SAIL съвместно ще създадат интегриран завод за 3 млн. тона в Джаркханд с прогнозна инвестиции от около 180 млн. рупии. Международният изпълнителен директор на Posco Куон О-Йоон, индийският директор и управителен директор Гий Уонг Сунг и южнокорейският посланик в Индия Йоон-Гю Ли се срещнаха с премиера Нарендра Моди и го информираха за инвестиционните планове на компанията в Джаркханд. Въпреки, че срещата беше наречена „на добра воля“, правителствен източник заяви, че управителите на Posco са потърсили одобрение за създаване на проекта в непосредствена близост до съществуващия завод на SAIL в Bokaro. Министерството на стоманата заяви, че Posco и SAIL са разрешили по-ранните си различия, относно собствеността на проекта. След преговори през последните два месеца, беше решено, че SAIL и Posco ще държат по 49%, а останалите 2% - от финансова институция. (The Indian Express)
Източник: Други (21.01.2015)
 
Пловдивчани строят заводите на "Сименс" Пловдивска фирма изгражда заводи на „Сименс” в Тексас, САЩ и Мароко. „Хелиос Метал Център” получили две поръчки за части от инсталациите на металургични заводи в далечните страни. „Сименс” като възложител имал много сурови изисквания към партньорите си. Фирмата всяка година минава едноседмичен одит от експерти на място. Проверяват се качеството на материалите, антикорозионната защита на конструкциите, организацията на работа и безопасните условия на труд. Това не само възпитава, но и премахва изцяло българския навик да се работи по метода на най-малкото съпротивление, коментира Иво Василев, мениджър продажби и маркетинг в „Хелиос Метал център” ООД. Когато български строител получи една оферта, той се води от търсенето на най-ниската цена и първо гледа в долния десен ъгъл на листа. Чак после се опитва да разбере какво точно получава срещу тази цена, счита той. Не така обаче стоят нещата на външните пазари. В момента 40% от продукцията на дружеството върви за чужбина.
Източник: Марица (22.01.2015)
 
Worthington придоби Rome Strip Steel Worthington Industries, Inc. от Колумбия, Охайо, е придобила Rome Strip Steel Co. Rome произвежда студено валцувани стоманени листи с изключително малки допуски, основно за автомобилната индустрия. " Rome е една от най-добрите в бранша с култура, подобна на Worthington," заяви Джеф Гилмор, президент на Worthington Industries Steel Processing. "Добавянето на Rome ще повиши способността ни да обработваме материали и ще увеличи цялостният ни производствен капацитет. Това придобиване подкрепя стратегията ни да се съсредоточим върху повишаване на продуктите с висока добавена стойност." Rome Strip Steel се намира в Рим, Ню Йорк, със складова база в Уалхала, Южна каролина. В бизнеса от 1926 г., мощностите на Rome включват валцоване, отгряване и разрязване на широка гама от студеновалцувани сплави, с високо въглеродно съдържание, лентови стомани с ниско съдържание на въглерод и малък допуск, както и стоманени сплави с различни степени на висока и ниска якост. (Metal News Center)
Източник: Други (22.01.2015)
 
New World Resources съживява плановете за полска каменовъглена мина Фокусираната в Източна Европа New World Resources (NWR) заяви, че проучва възможности за финансиране на план за съживяване на своята въгледобивна мина Debiensko в Полша, проект считан за нерентабилен и отложен. Компанията заяви, че е намерила начин за намаляване на капитала и оперативните разходи, необходими за проекта в южната част на Полша, и сега се опитва да привлече финансиране за 4-годишния етап на осъществимост на проекта. Губещата NWR, която също има въглищни мини в Чешката република, не успя да приспособи към падащите цени на въглищата и миналата година трябваше да се подложи на преструктуриране. Тя заяви през ноември, че ще започне да генерира парични средства до края на тази година. Независимо изследване на мината Debiensko от DMT Consulting GmbH, установи, че мината има доказани запаси въглища от 263 млн. тона, които могат да доведат до 186 млн. тона кокс за пазара. Изследването прогнозира дългосрочна цена на въглищата от Debiensko при 130 евро на тон. (Reuters)
Източник: Други (23.01.2015)
 
Китайските производители на стомана ще се борят със свръхпредлагането Китайските производители на стомана ще реализират поддръжка на заводите си в опит да ограничат свръхпроизводството, което сви с почти една трета цените в страната, съобщиха източници от сектора. По-слабото търсене през зимата, когато строителната дейност обикновено се забавя, също принуди предприятията да държат ниски запаси на желязна руда, усилвайки натиска върху цените на суровината, която потъна близо до тяхната най-ниското си ниво от пет години и половина. Китайските производители, включително Jiangsu Shagang Group, Wuhan Iron & Steel Group и Tangshan Iron & Steel, са насрочили поддръжка на някои съоръжения, според секторният консултант Custeel. "Разликата тази година е, че за да свият производството си, много предприятия в Северен Китай задвижват планове за поддръжка, които традиционно се случват по време на Лунната Нова година, като цените са паднали твърде бързо и много производители на арматура губят по над 100 юана (16 долара) на тон", каза Ченг Субао, анализатор в Custeel. (The News International)
Източник: Други (26.01.2015)
 
Стоманодобивът в Китай все още не е под контрол, цените падат Цените в Китай продължават да падат заради по-ниските разходи за суровини и наситен строителен сектор. Въпреки че Китай затвори мощности за 31.1 млн. тона миналата година, повече от очакваните 27 млн. тона, секторът все още страда от хроничен свръхкапацитет. Още по-лошо, остарелите и най-замърсяващи инсталации вече са затворени. Провинция Хъбей, най-големият регион производител на стомана в н страната, е затворил цели 15 млн. тона стоманодобивни мощности миналата година, но според Reuters има за цел да затвори само 5 млн. тона тази година. Пекин се опитва да насърчи рационализация и не само наложи по-строги ограничения за контрол на замърсяването на въздуха, но премахна и данъчните облекчения при износа на определени бор-съдържащи стомани, за да попречи на производителите да реализират излишната продукция на външните пазари. Досега усилията имат малък ефект, и рационализацията до голяма степен отсъства. (Investing.com)
Източник: Други (29.01.2015)
 
Nucor, Big River Steel се обърнат към съда Nucor Corp. е подал съдебен иск за спиране на строителството на електродъговия завод Big River Steel (BRS) в Мисисипи, Арканзас, в град Осцеола, който също е седалище на фирмата. Жалбата на компанията със седалище в Шарлот, Северна Каролина, е с фокус начинът, по който BRS е получил екоразрешение за въздуха. Nucor твърди, че BRS не е следвала подходящите изисквания за разрешителното, и че емисиите от завода ще вредят на служителите на Nucor. Nucor оперира стоманодобивният мини завод в Блайтвил, Арканзас, на по-малко от 20 мили от площадките на Big River в Осцеола. BRS е внесла искане за прекратяване иска на Nucor. Според статия от NPR филиал на KASU, Щатски университет в Арканзас, адвокати на Big River Steel са подали в отговор меморандум от 50 страници в подкрепа на искането за прекратяване иска срещу Big River Steel, които твърди, че Nucor вече е загубила делото на ниво щатско разрешително. (Recycling Today)
Източник: Други (29.01.2015)
 
2 306 хил. лв. печалба декларира Алкомет АД към четвърто тримесечие на годината. Алкомет АД декларира печалба от 2 306 хил. лв. в края на четвърто тримесечие Общите приходи на дружеството са 301 801 хил. лв., което е с 5.19 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 5.21 % спрямо предходния период до 299 239 хил.лв. Нетните приходи от продажби към четвъртото тримесечие на 2014г. са в размер на 301119 хил. лв. и представляват 99.77% от общите приходи. Спрямо същото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 5.09 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за IV-ро трим. на 2014г. Към 31 декември 2014г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.13лв. Собственият капитал на дружеството към четвъртото тримесечие на 2014г. е 99120 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. се е увеличил с 3.14 %.
Източник: Money.bg (30.01.2015)
 
Най-големият руски производител на стомана очаква 2% ръст на търсенето през 2015 г. OAO Novolipetsk Steel, която миналата година стана най-големият производител на стомана в Русия, очаква световното търсене да нарасне тази година, въпреки че в Китай се забавя. "Очакваме световното търсене на стомана да нарасне с 1.5% - 2% през 2015 г. като темпът на растеж ще бъде различен в различните региони", каза главният изпълнителен директор Олег Багрин. Европейският, американският и японският ръст ще бъде силен, докато китайските продажби ще продължат да се забавят. Черната металургия страда от свръхкапацитет, което води до спад в цените. Производството през 2014 г. се покачи с 1.2% до 1.7 млрд. тона, заяви Световната асоциация по стомана. NLMK, както е известна Novolipetsk Steel, не очаква промяна в потреблението от страна на основните си руски клиенти в строителството, инфраструктурата и енергетиката тази година. Цените на стоманата обаче, които спаднаха с около 20% миналата година, ще продължават да бъдат засегнати от ниските суровинни разходи. Възможността за допълнително поевтиняване на желязната руда и въглищата е ограничена. (Bloomberg)
Източник: Други (30.01.2015)
 
1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)
 
Стоманодобивните заводи искат мито на вносно заради спада в световните цени На фона на резкия спад в международните цени на стоманата, индийските производители са потърсили намесата на правителството да ограничи мащабния внос на чрез налагане на търговски мерки. Те също така са загрижени за нискокачествените стоманени продукти вкарвани в Индия. Излишният капацитет в Китай на фона на слабото търсене е довел до дъмпингови цени в Индия. В допълнение, внезапното обезценяване на рублата до 62 от 32 спрямо долара е направило вноса от Русия по-евтин. Стоманените продукти също могат да бъдат безплатно внасяни от Япония и Южна Корея в рамките на споразумението за свободна търговия. Вносът на стомана в Индия нарасна със 137% през декември до 1 млн. тона. През първите три тримесечия на тази фискална година, вносът е нараснал с над 60% до 6.51 млн. тона. Той се очаква да се увеличи още повече, тъй като цените на стоманата на международните пазари спадна със 70 долара за тон през последните четири месеца. (Business Line)
Източник: Други (04.02.2015)
 
Tata представи уникални стоманени тръби от завода си във Великобритания Tata Steel е създала уникална стомана за тръби в предприятията си във Великобритания, включително Хартлипул. Tata Steel, който е вторият по големина производител на стомана в Европа и има около 1500 служители в Тийсайд, е работила заедно с клиенти, за да създаде следващото поколение стомана. Гамата Celsius® 420 ще се използва при тежки строителни проекти и влезе производство в края на миналата година в южните предприятия в южен Уелс, Хартлипул и Корби. Тя намалява теглото, времето и разходите за изграждане на нови сгради и механични приложения и в момента е в процес на проучване от страна на клиентите. Компанията разкри планове да продаде подразделението си Long Products Europe, което ще засегне около 700 работници на Тийсайд. Швейцарската Klesch Group е първа на опашката да придобие бизнеса, който включва Lackenby Beam Mill и Special Profiles в Скинигроув. (Teesside Gazette)
Източник: Други (05.02.2015)
 
Учените измислиха нова стомана здрава като титан От контейнери през небостъргачи до турбини, добрата стара стомана все още е работният кон на нашия модерен свят. Сега учените откриват нови тайни, за да направят материала по-добър, по-лек и по-силен. Екип учени от Университета за наука и технологии в Поханг, Южна Корея, обяви това, както те го нарекоха - един от най-големите пробиви в стоманодобива през последните няколко десетилетия: съвсем нов тип гъвкава, ултра-здрава, лека стомана. Тя има съотношение на якост към тегло, която отговаря дори на най-добрите титанови сплави, но при една десета от разходите, и може да бъде създадена в малък мащаб с техника, която вече се използва за направата на автомобилния клас стомана. "Поради своята лекота, нашата стомана може да намери много приложения в автомобилната индустрия и сглобяването на въздухоплавателни средства", каза Хансо Ким, ученият, който ръководи екипа. Ключът към създаването на тази нова супер-стомана е преодоляване на предизвикателството, което измъчва учените от десетилетия. (Popular Mechanics)
Източник: Други (06.02.2015)
 
Металургията се надява на външните пазари Слабо възстановяване на външните пазари и свито вътрешно потребление, високи разходи за електроенергия и растящи европейски екологични изисквания, които допълнително натоварват бюджетите в сектора. В началото на 2015 г. перспективите за предстоящите месеци пред металургичния сектор не изглеждат особено обнадеждаващи. Макар и да остават една от ключовите индустрии, компаниите от сектора продължават да усещат ефекта от забавянето на икономиката , а очакванията за годината са в най-добрия случай умерени. С производство от над 7 млрд. лева металургичния сектор заема дял от около 10-12% от общата промишлена продукция и над 15% от общия стоков износ на страната, показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), публикувани по повод Деня на металурга 5 ноември. Въпреки отчетените ръстове в производството спрямо миналата година предизвикателствата – както вътрешни, така и външни, остават налице. Сиви дни пред черната металургия Данните на браншовата организация към края на 2014 г. показват, че през изминалата година производството в стоманодобива като цяло се е увеличило спрямо 2013 г. Движението идва от нарастването на стоманата, която вече се произвежда само от пернишката „Стомана индъстри“, след закриването на „Кремиковци“. Отчетеният ръст спрямо 2013 г. е със 17%, но общият обем от 612.4 хил. тона остава по-нисък както от реализираните през 2012 г. 640.5 хил. тона, така и доста под произведените през 2011 г. (след закриването на „Кремиковци“) 834.5 хил. тона. Ситуацията не е обнадеждаваща и при производството на валцуваните черни метали, където общите данни за годината сочат ръст спрямо 2013 г., но разбивката по тримесечия показва, че през последните месеци продукцията трайно се свива, като също остава под равнищата от 2011 г. Свиването в производството на стомана през последните няколко години следва общата за Европейския съюз тенденция на понижение – за 2013 г. например общият спад в стоманодобивната индустрия в общността е с близо 5% на годишна база. В допълнение към това бавните темпове на възстановяване на европейските икономики, към които се насочват около 70-80% от продукцията на българската черна металургия, както и слабото вътрешно потребление остават предизвикателства за сектора. „Като обеми производството в сектора остава на равнища, които са около 30-40% от тези през 2008 г.“, посочва и изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Прогнозата на представителя на гръцката металургична група Viohalco (част от която са „Стомана индъстри“ и „София мед“) Антон Петров също е в най-добрия случай за запазване на обемите от 2014 г. Надеждите пък са свързани предимно с намирането на нови пазари, главно извън ЕС, което да помогне на компаниите от сектора да запазят конкурентоспособността си. Малко по-цветно Благодарение на мащабните инвестиции последните години ситуацията при цветната металургия като цяло е малко по-обнадеждаваща. Вложените в сектора средства постепенно промениха общия облик на металургичния сектор. Така ако преди години черната металургия имаше превес, в момента делът на цветната металургия е около 80%, а само за 2013 г. инвестициите в сегмента са на стойност 200 млн. лева. За сравнение средните стойности в Европа са от порядъка на 30% за цветната и 70% за черната металургия. От друга страна, направените инвестиции оформиха България и като един от важните играчи в цветната металургия на общоевропейско ниво, а значимостта на страната и в световното производство също нараства, отчитат от браншовата асоциация. Според последните публикувани от БАМИ данни през 2013 г. България остава съществен фактор в производството на мед в ЕС, като в страната са били произведени близо 14% от анодната и над 8% от електролитната мед в общността. През последните години произведените обеми плавно, но трайно нарастват, като за деветмесечието на 2014 г. ръстът при електролитната мед на годишна база е с 1.63%. Единственият производител на мед на местния пазар е втората по големина компания в България „Аурубис“, която в края на миналата година откри третата си пречиствателна станция в страната като част от общата си инвестиционна програма за годината в размер на 44.2 млн. евро. Общо за изминалото десетилетие в производството и преработката на цветни и черни метали в страната са вложени над 4 млрд. лева. В края на 2014 г. стана факт и една от най-големите инвестиции в цветната металургия за последните години – КЦМ приключи с първия етап на проекта си за технологично обновяване и разширяване на производството. До момента в него са вложени 262 млн. лева, а компанията планира допълнителни инвестиции от 150 млн. лева до 2017 . Така, след като за деветмесечието на миналата година производството на олово отбелязва ръст от 12.21% на годишна база (благодарение на по-големия обем рециклирани вторични суровини), очакванията са през настоящата година числата да продължат да растат. Прогнозите за производството на мед и цинк обаче по думите на Паунова остават „горе-долу в същите граници“. Енергийни въпросителни Освен не съвсем обнадеждаващите прогнози за европейската и за българската икономика компаниите от сектора остават изправени и пред предизвикателството на неясната енергийна политика в България. Под въпрос са както цените на електроенергията, която при някои производства формира до 35-40% от цената на продукцията, така и обезпечеността с газови доставки. „Поевтиняването на петрола не оказа съществено влияние върху дейността ни, тъй като нашите пещи работят основно с природен газ и електроенергия“, обяснява Паунова. Според представители на тежката промишленост, индустриалните предприятия в страната плащат едни от най-високите цени за електроенергия в ЕС, което оказва сериозно влияние върху конкурентоспособността им точно на основните европейски пазари. Цената на газа в България също е сред най-високите в Европа, отчитат от сектора.
Източник: Капитал (06.02.2015)
 
Tata с 87% спад в печалбата за тримесечието Стоманодобивната група Tata е претърпяла спад от 87% на тримесечната си печалба след данъчно облагане, което възлиза на 16 млн. паунда за трите месеца от октомври до декември миналата година. Фирмата, която осигурява работа на около 7000 човека в заводите си в Уелс, е претърпяла спад на печалбата си с 32% след данъци за деветмесечието до края на декември до 177.9 млн. паунда. Но европейските операции, които включват обекти в Порт Талбот и Ленуърн, отчетоха промяна на оперативните резултати (EBIT) към края на миналата година. Tata Steel Europe отчете промяна от загуба на стойност 0.2 млн. паунда от октомври до декември 2013 г. към оперативна печалба от 49.3 млн. паунда за същия период миналата година. Европейският бизнес продължава да подобрява продуктовия си асортимент, като продажбите на диференцирани продукти на предприятието са над една трета от общите продажби. Това подобрение, заедно с по-ниските разходи за производствени ресурси, допринасят за подобряването на финансовите резултати през последното тримесечие. (Wales Online)
Източник: Други (09.02.2015)
 
Иран ще стартира мощности за 11.6 тона сурова стомана Четири компании за производство на стомана с капацитет от 11.6 тона ще бъдат основани по южното крайбрежие на Иран със съдействието на частни и чуждестранни сектори. Тези фирми ще бъдат открити в Чабахар, Кешм и Бандар Абас според новия план на IMIDRO (Развитие и обновяване на иранските мини и добивни промишлености) определен въз основа на генералния план за стомана. Според него, иранското южно крайбрежие е едно от най-добрите места в страната за развитие на стоманодобивната промишленост, поради лесния достъп до вода и енергия, транспорт, внос и износ, както и значителен спад в производствените разходи. Единият проект за 4 млн. тона стомана ще бъде пуснат в Бандар Абас със съдействието на индийски инвеститори, а проект за 1.6 млн. тона ще бъде открит там с инвестиции от кувейтска компания. Също така, вътрешен инвеститор от частния сектор ще си сътрудничи за изпълнението на завода в Чабахар с капацитет 3 млн. тона. Една от най-голямата компании за желязна руда в страната и нейни частни партньори ще обединят усилия по откриването на завод за 3 млн. тона стомана на остров Кешм. (Mehr New Agency)
Източник: Други (11.02.2015)
 
Мексико подновява износа на желязна руда Мексико е отново издава разрешителни за износ на желязна руда за Китай, област, в която наркокартелите са проникнали дълбоко. Мексико спря голяма част от износа на руда от западния щат Мичоакан през 2014 г., тъй като картелът на Ордена на тамплиерите държеше около една четвърт от доставките. Секретарят по икономиката Илдефонсо Гуахардо заяви във вторник, че за около една четвърт от 8 млн. тона руда изнесени през 2012 г. липсват необходимите документи и може да е имало връзка с картела. След акция срещу незаконната пратка за добив, износът на желязна руда от Мексико падна от 10 млн. тона през 2013 г. до 2.2 млн. тона през 2014 г. Органът заяви, че е издал първите две разрешителни за подновяване на износа от пристанището Мичоакан на Ласаро Карденас. (AP)
Източник: Други (13.02.2015)
 
Aurubis e свил леко производството на мед в Пирдоп Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп се е свило през първото тримесечие на фискалната 2014/2015 г., приключващо през декември. Това показват данните от публикувания от германската индустриална група Aurubis, част от която е предприятието в Пирдоп, междинен отчет за тримесечието. Като цяло Aurubis приключва първите три месеца от фискалната си година с оперативна печалба от 39 млн. евро. За същия период на предходната година групата отчете оперативна загуба от 3 млн. евро. През изминалите три месеца в предприятието в Пирдоп са били преработени 294 хил. тона меден концентрат. Числото е по-малко спрямо отчетеното преди година, което се дължи на временното затваряне за поддръжка на анодната пещ на комбината. Производството на сярна киселина също отчита лек спад – до 305 хил. тона в сравнение с 318 хил. тона преди година. Планираното затваряне за поддръжка обаче не е засегнало производството на катоди (мед с висока чистота) и то достига 59 хил. тона за периода октомври - декември при отчетени година по-рано 58 хил. тона. Очаква се значително по-висока оперативна печалба преди данъци (EBT) за настоящата фискална година. Индикаторът е основният показател за представянето си, който Aurubis използва, тъй като елиминира изкривяващи картината фактори като колебанията в цените на медта на международните пазари. За по-силните резултати принос имат както по-високите такси за преработка на медни концентрати, така и повишената преработка на концентрати. Ефект оказва и това, че през съответното тримесечие на миналата фискална година резултатите бяха повлияни от мащабно затваряне за поддръжка и ремонт на основната пещ на групата в завода й в Хамбург. Продажбите на групово ниво за първото тримесечие се свиват с 6% на годишна база до 2.635 млрд. евро при очаквани от анализаторите 2.892 млрд. евро. Спадът се дължи главно на по-ниските приходи от продажба на катоди и ценни метали, посочват от Aurubis. Натиск върху тримесечните резултати е имало и по линия както на непланирани ремонти, така и на планирани затваряния за поддръжка на мощностите в Хамбург и Люнен, Германия, и Пирдоп, България, отчитат от групата. Въпреки това прогнозите остават положителни. "Международният пазар на мед вероятно като цяло ще бъде съществено подкрепян през 2015 г., като пазарните наблюдатели очакват лек излишък или балансиран пазар на медни катоди (нови метали)", коментират в съобщението си от Aurubis. "Развитието на ключовите ни пазари, както и програмите ни за подобряване на резултатите и повишаване на ефективността би трябвало да повлияят положително настоящата фискална година", прогнозира и главният изпълнителен директор на групата Бернд Друвен. "Ето защо очакваме значително по-висока оперативна печалба", казва той в съобщение, цитирано от Reuters. От групата очакват положителен ефект върху печалбата си и по линия на силния долар, тъй съществена част от приходите й са в долари, предава още агенцията.
Източник: Капитал (16.02.2015)
 
Rio Tinto успокоява инвеститорите с обратни изкупувания Минната група Rio Tinto публикува влошени финансови резултати за миналата година, дължащи се на срива на приходите от желязна руда и забавянето на икономическия растеж в Китай. Годишната оперативна печалба на англо-австралийската компания е спаднала с 10% до 9.3 млрд. долара, като основен фактор за това са понижените с 18% приходи от добива на желязна руда. Rio Tinto, както и другите големи производители на желязна руда, се опитва да компенсира спадащите цени чрез увеличение на обемите, което допълнително увеличава излишъците на световния пазар. За да отговори на натиска за повишаване на възвращаемостта за инвеститорите, Rio Tinto обяви програма за обратно изкупуване на акции на стойност 2 млрд. долара. При представянето на резултатите си Rio Tinto предупреди, че секторът ще продължи да е изправен пред проблеми и свити маржове на печалба заради слабостта на повечето суровинни пазари. През последното десетилетие нарастващото търсене на суровини в Китай доведе до стабилното им поскъпване, определяно като суперцикъл. (Sunday Post)
Източник: Други (16.02.2015)
 
Компании за скрап предлагат затвор за кражба на кабели и релси Затвор от една до десет години за кражба на кабели, електропроводници, капаци на улични шахти, пътни знаци и мантинели, железопътни релси, метални части от осветителните и водопроводните мрежи, метални паметници на културата. Това предлагат от Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява около 100 от най-големите компании за търговия със скрап. Според асоциацията това е едната от необходимите поправки в Наказателния кодекс, които могат да преустановят безогледните кражби. Причината за крайната мярка е, че тези елементи засягат в много голяма степен обществения интерес и кражбата им може да доведе до опасност за живота и здравето на хората и причиняват вреди на много широк кръг лица. В момента за този тип кражби няма специално наказание в кодекса и практически няма осъдени. От около три години предаването в пунктовете за скрап на части от пътната инфраструктура, кабели и проводници е забранено. Това обаче става в незаконните пунктове за скрап. Те се образуваха след промените в Закона за управление на отпадъците през 2012 г., според които всяка фирма трябва да внесе банкова гаранция за събиране на скрап и отделна гаранция за всяка площадка, на която това се прави. Заради високите банкови гаранции броят на площадките за скрап през последните две години е намалял с 65% и от около 2300 - 2400 в момента те са около 800, показват данните на БАР.
Източник: Капитал (17.02.2015)
 
Оправдаха Александър Томов по всички обвинения Оправдаха Александър Томов по обвинение в длъжностно присвояване. Вчера държавното обвинение поиска минимални присъди за четиримата подсъдими Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев. Според прокуратурата те трябва да получат около 10 г. затвор, както и конфискация на имуществото и забрана да заемат ръководни постове. Държавното обвинение посочи, че трябва да се има предвид и дългият период от време, който е минал от извършването на престъплението. Защитниците на подсъдимите поискаха от СГС те да бъдат оправдани изцяло с мотива, че става дума за сделки, които не са извършени в нарушение на закона. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор по обвиненията, които са повдигнати на четиримата подсъдими. Александър Томов, Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев отговарят за длъжностно присвояване на средства в особено големи размери от „Кремиковци“. Прокуратурата твърди, че са източили общо 36 млн. евро от дружеството. За първи път делото започна в началото на април 2009 г. През януари 2011 г. Томов получи 9-годишна ефективна присъда. След близо 2 години Софийският апелативен съд я отмени и върна делото обратно. Същото наказание бе определено и за Иван Иванов. Александър Гарибов и Божко Бонев бяха оправдани.
Източник: Преса (18.02.2015)
 
Китай обмисля още действия по търговския спор за стоманените тръби Китайското министерство на търговията (MOC) заяви, че министерството ще обмисли предприемането на евентуални действия в отговор на запитване от страна на Световната търговска организация (СТО) по търговския спор за стоманените тръба. Китай сериозно ще оцени доклада на експертната група на СТО и ще обмисли предприемането на евентуални действия. През декември 2013 г., MOC взе решението за налагане на временни антидъмпингови мерки върху вносните високо-производителни неръждаеми стоманени безшевни тръби от Европейския съюз (ЕС), Япония и Съединените американски щати за "значителни щети" върху китайската индустрия. Забележките дойдоха един ден, след като СТО обяви публично своите решения по спора. Панелът подкрепя становищата на Китай по въпроси като конкретния анализ за намаляване и влиянието на цените. Китай има резерви по решенията за въпроси като дъмпинговия марж и справедливото сравнение. (Xinhua)
Източник: Други (18.02.2015)
 
Производството на пелети на Ferrexpo през януари 2015 расте През януари Ferrexpo АД, управляваща заводите в Полтава и Йеристово за добив и преработка (PGOK и EGOK), увеличава своята продукция от пелети с 2.5% на годишна база, до 1.01 млн. тона,. В същото време производството на концентрат падна с 4.5%, до 1.143 млн. тона. През 2014 г. Ferrexpo увеличи добива на пелети от свои собствени суровини с 2% до 10 670.45 хил. тона на годишна база, а тези със закупени суровини - с 1% до 350 860 тона. Това доведе до общ ръст на пелетите през 2014 г. с 1.9%, до 11 021.3 хил. тона. Пелетите с 65% съдържание на желязо са 5803.2 хил. тона (ръст с 16.3%), с 62% съдържание – 5218.1 хил. тона (спад с 10.4%). През 2014 г. добивът в PGOK е намалял с 13.5% до 7262.41 хил. тона. Пелетите с 65% желязо се увеличават с 13%, до 4497.12 хил. тона, с 62% - намалели с 37.4%, до 2765.29 хил. тона. EGOK продукцията през 2014 г. достигна 3408.04 хил. тона, което е с 64.9% повече на годишна база. Тези съ съдържание 65% се увеличават с 40.6%, до 1047.37 хил. тона, с 62% съдържание - със 78.6% до 2360.67 хил. тона. (Ukrainian metal)
Източник: Други (19.02.2015)
 
Иран предлага партньорство в стоманодобивен проект в Азербайджан Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф в среща с Артур Расизад, азерски премиер изрази готовността на Техеран да сътрудничи с Баку за изграждането на завод за производство на стомана в Азербайджан. Зариф заяви: "Иран е готов да си партнира в изграждането на завода в Азербайджан. За да освежи възможностите за разширяване на сътрудничеството между двете мюсюлмански съседки, Иран и Азербайджан може да направят общо заседание за сътрудничество в началото на април. Иран и Азербайджан работят по пет нови споразумения и се надяват, че те ще бъдат подписани чрез взаимно сътрудничество на двете страни". Иранският външен министър също така посочи транспортното сътрудничество между Техеран и Баку и заяви, че Иран вижда коридора Север-Юг като приоритет. Зариф посочи други области на сътрудничество и изрази увереност, че Иран и Азербайджан също трябва да засилят обмена на туристи. (FNA)
Източник: Други (20.02.2015)
 
Vale с рекорден годишен добив, добавя към световното свръхпроизводство Vale SA, най-големият производител на желязна руда, отчете 2.1% увеличение на производството за четвъртото тримесечие на желязна руда, оформяйки рекордна година по време, когато големи компании за добив увеличат своя дял на свръх запасения световен пазар. Добивът с изключение на този от Samarco Mineracao SA нарасна до 83 млн. тона от 81.3 млн. тона година по-рано. Включително желязната руда от трети страни, добивът е 86.3 млн. тона спрямо 87 млн. тона в оценката на Bradesco BBI. Добивът на никел на Vale нарасна с 8.4% до рекордните 73.6 хил. тона. Ръстовете на основните конкуренти BHP Billiton Ltd. и Rio Tinto Group създават излишък на морските пазари, който според оценките на Australia & New Zealand Banking Group Ltd. ще се разшири до 85 млн. тона от 39 млн. тона през 2014 г. Цените на желязната руда паднаха с 49% през изминалата година до 6-годишно дъно, което накара производителите да търсят съкращаване на разходите за запазване на маржовете. (Bloomberg)
Източник: Други (23.02.2015)
 
Европейският пазар на стомана зависи от лятната вълна за възраждане Въпреки, че положителната тенденция в цените на стоманата в Европа в края на годината от по-слабото евро, изглежда загуби инерция, участниците на пазара се надяват на подобреното търсене на стомана през следващите месеци, когато по-топлото време ще задвижи строителството и производството. Европейският пазар на стомана в съзвучие с глобалния пристъпва немощно. Леко изолирани от слабото евро европейските предприятия опитаха да увеличат цените през януари, но без полза. Европейските заводи увеличиха цената с 30 евро на тон през януари, което беше незабавно отхвърлено от пазара. Въпреки че имаше серия оптимизъм миналата година от средата на ноември до декември с ръст на покупките заради ниските запаси и слабото евро, които свиха вноса, темпото не е издържа до Нова Година. Данните от сектора показват, че европейският пазар на автомобили запази скромния си възходящ тренд през първия месец на годината като продажбите нараснаха за 17-ти пореден месец. Регистрациите на нови леки автомобили в ЕС, показател за продажбите, нараснаха с 6.7% през януари спрямо година по-рано, според Европейската асоциация на автомобилните производители. (Steel Guru)
Източник: Други (25.02.2015)
 
Сливането с Glencore няма да се случи Сам Уолш, шеф на Rio Tinto заяви, че инвеститорите не приемат амбициозните опити на Glencore да се слее с добивния гигант на сериозно, защото антитръстовите органи просто няма да го позволят. Коментарите на Уолш са много по-откровени, отколкото тези, които той направи по-рано този месец. Той заяви през уикенда, че докато медиите са ентусиазирани от перспективите за свързване на Glencore и Rio, инвеститорите отделят по-малко енергия за това. Част от причината е стойността, част е антитръстова, хората, които събират данци просто няма да позволи това да се случи. Уолш посочи провалът по поглъщането на Rio от BHP преди шест години, заявявайки, че е пропаднал най-вече заради стойността, но и защото антитръстовите органи заявиха "Няма да позволим това да се случи.“ Rio отхвърли оферта на стойност 190 млрд. австр. долара за сливане с Glencore през август и отказа окончателно опитът два месеца по-късно. Съгласно британското законодателство Glencore трябва да изчака до края на април, за да направи още един опит. (SMH)
Източник: Други (26.02.2015)
 
Цената на желязната руда потъна обратно до 5-годишно дъно Цената на желязната руда увеличил броя на спадовете си до три след като едноседмичната китайска Нова година приключи. В края на последната сесия бенчмаркът за желязна руда с незабавна доставка до пристанище Тиендзин в Китай се търгуваше на 62.90 долара за тон, което е спад с 0.8% от предишните близо 63.40 долара за тон. Сега е само с 2.9% над пет и половина годишното дъно от 61.10 долара за тон от преди три седмици и е близо до първия си спад под 60 долара от 2009 г. Новината удари надеждите за възстановяване на цените веднага след Лунната Нова година като търговците се чудят дали дъното е достигнато или спадат до 50 долара е неизбежен. Цената на желязната руда спадна повече от наполовина спрямо същото време миналата година, след като ръста на доставките от BHP Billiton, Vale и Rio Tinto съвпадна със спад в търсенето на ключовия клиент Китай. Малко вероятно е предлагането да спадне в скоро време, докато данните от Китай, остават смесени въпреки положителните производствени данни. (The Australian)
Източник: Други (27.02.2015)
 
Минната индустрия продължава да съкращава разходи През миналата седмица Rio Tinto прехвърля операциите с добив на въглища и уран към други подразделения на бизнеса си, като съкращава част от ръководните звена. Появиха се информации, че компанията също така планира да освободи стотици свои служители от подразделението за желязна руда, но тези намерения все още не са обявени официално. "Тези промени са част от продължаващата трансформация на нашия бизнес, целяща намаляване на разходите, опростяване и заздравяване на операциите, така че компанията да може да осигури устойчива възвращаемост за акционерите", заявява Сам Уолш, главен изпълнителен директор на BHP Billiton, отделя губещите си активи в нова компания - Rio Tinto вече е успяла да спести разходи за 4.8 млрд. долара от 2012 г. досега и планира още 750 млн. долара за тази година. Компанията свива оперативните си подразделения от пет на четири, в резултат на което се съкращават и високи корпоративни длъжности като тази на шефа на енергийния бизнес на групата Хари Слейни. През следващите седмици се очаква групата да обяви какви съкращения на персонал ще предприеме в операциите с желязна руда. През миналата година Rio Tinto сливане, което обаче беше отхвърлено. Според регулаторните правила Rio обяви програма за обратно изкупуване на акции на стойност 2 млрд. долара. Glencore в страната възлиза на 100 млн. тона годишно, а световният пазар на суровината достига 1.1 млрд. тона. Изпълнителният директор на компанията Айвън Гласенбърг критикува конкурентите си, че увеличават производството в опит да компенсират спадащите цени с повишен обем. Компании като Rio продължават да увеличават добива на желязна руда, макар цената на суровината да спадна двойно през 2014 г.
Източник: Капитал (04.03.2015)
 
Ключовите за страната ни отрасли за развитието на икономиката - раздвоени Производството на мините у нас ще спадне през тази година с 5 до 10 на сто, прогнозира председателят на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков: Започналите през миналата година неприятни тенденции, вероятно ще се запазят и през тази година. Това са тенденциите към ниски цени на базовите суровини, на борсовите стоки, ниски темпове на икономическия растеж в основни световни икономики, а от там и понижено търсене на суровин. Ръководителят на браншовия съюз смята, че негативната тенденция в минната индустрия ще продължи и през следващото десетилетие. За сметка на това, друг ключов отрасъл на икономиката ни - строителството, се надява на ръст заради подкрепата на държавата, обясни пред "Хоризонт" Иван Бойков от строителната камар: Оперативните програми приключват тази година. Има да усвояваме над 2 милиарда и половина лева по „Околна среда“ и по „Регионално развитие“, има да вкарваме три магистрали в действие, а освен това започва и програмата за саниране.
Източник: БНР (05.03.2015)
 
Вносът расте, производството на стомана с най-ниско ниво за последните пет години Добивът на сурова стомана спадна рязко до 618 хил. тона в района на Големите езера миналата седмица, втора поредна седмица на спад, като вносът продължи да държи една трета от пазарния дял. Местният добив се срина от с 44 хил. тона, или 6.7% през седмицата, която приключи в събота, според прогноза на Американския институт за желязо и стомана. Като цяло производството на US Steel спадна с 3.4% до най-ниското си седмично ниво от 2010 г. Повечето от производството на стомана в района на Големите езера се извършва в района на Чикаго, главно в окръзите Лейк и Портър в северозападната част на щата Индиана. Производството в южната област, обикновено вторият най-голям регион по производство в страната, се сви до 526 хил. тона миналата седмица, с 3.4%по-малко от 545 хил. тона седмица по-рано. Общо вътрешното производство на необработена стомана миналата седмица беше около 1.657 млн. тона, което е спад от 1.716 млн. тона седмица по-рано. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (05.03.2015)
 
Л. Цоцорков: Добивът на мините у нас ще спадне до 10 на сто през 2015-та Производството на мините у нас ще се намали през 2015-та година с 5 до 10 на сто, прогнозира председателят на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков: „Започналите през миналата година неприятни тенденции към ниски цени на базовите суровини, на борсовите стоки, ниски темпове на икономическия растеж в основни световни икономики, а от там и понижено търсене на суровини." Цоцорков смята, че негативната тенденция в минната индустрия ще продължи и през следващото десетилетие. За сметка на това в друг ключов отрасъл на икономиката ни - строителството, вероятно ще има ръст заради подкрепата на държавата, обясни от своя страна Иван Бойков от Строителната камара. „Оперативните програми приключват тази година. Трябва да усвояваме над 2 милиарда и половина лева по "Околна среда" и по "Регионално развитие", има да пуснем три магистрали в действие, а освен това започва и програмата за саниране", посочи той.
Източник: БНР (06.03.2015)
 
Китайската стоманодобивна реформа има нужда от правителствена подкрепа Китайските производители на стомана са изправени пред още проблеми тази година, защото икономическият растеж се забавя и се нуждае от подкрепата на правителството за справяне с дългосрочния свръхкапацитет, заяви президентът на Anshan Iron & Steel Group. Стоманодобивният сектор на Китай се бори със слабия ръст на търсенето, увеличаването на разходите за опазване на околната среда и постоянния свръхкапацитета, принуждавайки много неконкурентоспособните производители да затворят миналата година. "Правителството трябва да засили премахването на остарелите мощности, и особено на тези предприятия, които не са успели да отговарят на екологичните стандарти по отношение на новия екозакон ", каза Джан Гуангнинг, президент на Anshan Steel Group. Въпреки това, местните китайски власти винаги са се опитвали да намерят баланс между затварянето на остарелите стоманодобивни заводи за справяне със свръхкапацитета, ограничаване на ръста на безработицата и свиване на приходите от данъци. (Reuters)
Източник: Други (06.03.2015)
 
Миньори търсят увеличаване на действащите мини в Карнатака Компаниите за добив на желязна руда от Карнатака са потърсили разрешение от Върховния съд за увеличаване производството на мините в действие, така че да се постигне 30 млн. тона продукция годишно. В декларация, подадена пред Върховния съд, миньорите под знамето на Федерацията на индийските добивни промишлености (FIMI) са заявили, че голям брой мини не са в състояние да рестартират дейността си заради по-малки мощности. Съдът е склонен да възобнови изслушването по въпроса на 9 март, 2015 г. FIMI е обжалвала пред Върховния съд за насочването на Централният овластен комитет да преразгледа бързо и да вземе решение дали допълнителни резерви са били открити чрез проучвания или претоварват дъмпинговия капацитет поради продажба на желязна руда или допълнителна инфраструктура е налице поради нефункциониране на лизинг на съседни минни. (Business Standard)
Източник: Други (09.03.2015)
 
Индия планира антидъмпингово мито върху някои стомани от Китай Министерство на търговията на Индия препоръча антидъмпингови мита, вариращи от 180 до 306 долара на тон за някои промишлени класове неръждаема стомана, внесени от Китай, Малайзия и Южна Корея в опит да защитят местната индустрия. След едногодишно разследване въз основа на жалби от Jindal Stainless Ltd, Министерството на търговията заяви, че е установило, че местната индустрия страда от "значителна вреда в резултат на дъмпингов внос на стоки" и че са необходими окончателни мерки. Препоръките, направени публично достояние в сряда, се очаква да бъдат въведени от Министерството на финансите в срок от три седмици и ще спрат потока на нарастващия внос, заяви Н. К. Матър, президент на Индийската асоциация за развитие на неръждаемата стомана. Той каза, че стоманите подлежащи на антидъмпингово мито може да струват 1270- 2070 долара на тон и се използват главно за оборудване за сектори като млечната, петролната промишленост и железопътни линии. (Reuters)
Източник: Reuters (12.03.2015)
 
Производство на провинция Хъбей плаща за войната със замърсяването Най-големият регион на Китай производител на стомана, Хъбей, плаща огромна цена за войната на страната със замърсяването и производството му се понижи с 0.6% през миналата година до 185.3 млн. тона. Управителят на провинцията, заяви, че Хъбей, която обгражда столицата Пекин, добива близо четвърт от китайската продукция на стомана, но сега понася тежестта на кампанията, насочена към облекчаване на зависимостта на страната от тежките и замърсяващи производствени мощности. Годишният икономически растеж в провинцията намаля до 6.5% миналата година, по-малко от целта от 8%, като търсенето на стомана страда от забавянето в цялата страна, а и от кампанията срещу замърсяването. Според официални данни 2014 г. за качество на въздуха, в Хъбей са 7 от 10 най-замърсени китайски градове. Провинцията обеща да закрие 60 млн. тона остарели и замърсяващи мощности за стомана в периода 2014-2017 г. и постигна целта си да затвори 15 млн. тона миналата година. Има за цел също така да намали потреблението на въглища с 30 млн. тона през същия период. (China Daily)
Източник: Други (12.03.2015)
 
Придобиване и оперативни подобрения ще стимулират ръста на Nucor Nucor разчита на няколко положителни тенденции и стратегически ходове, за да подобри резултатите си през 2015 г. Тези положителни тенденции включват благоприятно състояние на пазара в сектора на нежилищното строителство и насърчаване на автомобилния сектор. Също така ходове като инвестицията в завода за DRI в Луизиана Skyline Steel LLC и Gallatin Steel следва да засилят оперативните резултати през 2015 г. Освен това, компанията очаква да спечели много от придобиването на Skyline Steel LLC и Gallatin Steel. Nucor наскоро закупи целия собствен капитал на Gallatin Steel. Компанията плати 479 млн. долара в брой и издаде около 300 млн. долара търговски ценни книжа. Тази придобивка със сигурност ще даде предимство на компанията на пазари с плосковалцувана стомана. Нещо повече, продуктовото разнообразие и ниски разходи трябва да привлекат много клиенти. Въпреки това, продължаващия спад на цените на енергията все още остава предизвикателство за компанията през 2015 г. (Guru Focus)
Източник: Други (13.03.2015)
 
Руската металутгична и въгледобивна компания Мечел върви към фалит, а това ще окаже сериозно влияние на един много богат олигарх. Министърът на икономиката на Русия Алексей Улюкаев обяви, че фалитът на затъналата в дългове Мечел вече е “неизбежен”. Мечел е водещата въгледобивна компания в Русия. Улюакаев сподели пред журналисти, че опитите за преструктурирането на задълженията на Мечел в размер на 6 млрд. долара са се провалили. За Мечел също така не може да си намери купувач. “За съжаление, случващото се напоследък показва, че няма никакви други опции, освен фалит,” заяви Улюкаев. Цената на акциите на Мечел се срина след края на суперцикъла при суровините през 2010 г. Търгуваните в САЩ депозитарни разписки на акциите на компанията са поевтинели с 94% в последните пет години. Миналия октомври от Нюйорската фондова борса предупредиха компанията, че ще бъде делистната, ако акциите й се търгуват на цена от под 1 долара в продължение на 30-дневен период. Цената на акциите в момента е 1.54 долара, като те се търгуват в големи обеми и на 2 март бяха премахнати от списъка с книжата за потенциално делистване.Както повечето руски ценни книжа обаче, и акциите на Мечел се използват като хазартен чип от страна на хеджфондовете и дейтрейдърите. Някои краткосрочни трейдъри направиха сериозни пари от акциите на Мечел. Книжата са поскъпнали с над 125% от началото на годината и продължават да се търгуват на 200-дневната им средна стойност. Руската държавна банка ВТБ ще понесе най-големи загуби, ако Мечел фалира. Мечел е създадена пред 12 години, когато бумът при суровините вече вървеше с пълна сила. Игор Владимирович Зюзин, който е в класацията на милиардерите на Forbes, е олигархът, който стои зад компанията. Той притежава над 50% от акциите й. Зюзин развива миннодобивна дейност в цяла Русия и макар че въглищата са най-големият му източник на богатство, той също така се занимава с продажбата на желязна руда и притежава електроцентрали, работещи на въглища. За Мечел работят близо 80 000 служители, което я прави важен актив за спасяване от страна на правителството, въпреки че Зюзин не е сред любимите бизнесмени на Владимир Путин. Руската икономика преминава през тежък период. В резултат на западните санкции и ниската цена на петрола, икономисти прогнозират свиване на БВП на страната през тази година. Мечел обаче все още може да си намери купувач. Проблемът е политическият риск. Заради санкциите западните компании едва ли ще бъдат привлечени, тъй като в Русия все по-трудно се прави бизнес. В САЩ Мечел наскоро продаде Mechel Bluestone Inc. за 5 млн. долара на малка семейна компания от Западна Вирджиния.
Източник: profit.bg (18.03.2015)
 
BHP Billiton препоръчва акционерите да гласуват за разделяне на South32 Бордът на BHP Billiton препоръча на акционерите да одобрят предложеното разделяне на South32 на събранието на акционерите насрочено за 6 май 2015 г. Бордът счита, че с по-фокусирано портфолио, BHP Billiton ще бъде по-добра позиция, за да постигне по-добра производителност в основното си портфолио, като същевременно се създаде нова компания South32. Президентът на BHP Billiton Ян Насър заяви: "Разделянето ще опрости BHP Billiton и има потенциал да отключи стойност за акционерите, като същевременно се създаде нова глобална компания за разнообразни метали и добив със значително промишлено присъствие за всяка една от нейните основни стоки. След разделянето BHP Billiton ще остане една от най-големите диверсифицирани компании за ресурси и стратегическите приоритети няма да се променят. Разделянето опростява BHP Billiton и дава възможност за по-нататъшно фокусиране върху генериране на стойност от основното портфолио. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (18.03.2015)
 
Citi очаква бавен ръст на търсенето световните стокови пазари могат да очакват по-бавно и по-малко синхронизирано нарастване на търсенето в цял свят, като китайското господство избледнява. Според Citigroup Inc, световната експанзия на търсенето, която се центрира върху възхода на Китай след 2000 г., ще се забави през следващото десетилетие и ще се ръководи все повече от Индия, Югоизточна Азия, Близкия изток, Латинска Америка и Африка. Търсенето ще се увеличи в тези региони, наречени „Зараждащите се 5“, но няма да е достатъчно, за да компенсира въздействието на по-бавния ръст в Китай. Анализаторите Иван Шпаковски и Ед Морс заявиха, че "икономическият преход на Китай и неспособността на другите развиващи се пазари да заемат нишата ще доведе до по-бавен ръст на търсенето на всички стоки. Степента на забавяне може да се променя по вид стока. "Сред най-засегнатите суровини ще са насипните товари като въглища, желязна руда, стомана, заради зависимостта им от производството, инфраструктурата и недвижимите имоти в Китай. (Bloomberg)
Източник: Други (19.03.2015)
 
Производството на стомана и алуминий удари най-ниското си ниво във Венецуела от 30 години Производство на алуминий и стомана във Венецуела през 2014 г. падна до най-ниското си ниво от три десетилетия, поради ограничените инвестиции, застаряването на машините и хроничните трудови конфликти. Според годишния доклад на министерството на промишлеността, добивът на венецуелския производител на стомана Sidor, национализиран през 2008 г. от Уго Чавес, спадна с 33.5% спрямо година по-рано, до 1.03 млн. тона течен метал, най-ниското ниво от средата на 80-те години. Финансовите ограничения са били причинени от ниски приходи, резултат от постоянните трудови спирания, които затрудниха снабдяването със суровини и Sidor работи на 31% от капацитета си. Държавният алуминиев комбината Venalum отчете спад на производство си с 14% до 109,536 тона. Фирмата призна през март, че вече няма да бъде в състояние да отговаря на стандартите за чистота заради влошаващата се финансова ситуация. Производство на друг алуминиев комбината Alcasa, управляван от държавният металургичен и добивен конгломерат CVG, достига едва 17% от 170,000 тона капацитет. (Reuters)
Източник: Reuters (25.03.2015)
 
EUROFER приветства налозите върху CR неръждаемата стомана от Китай и Тайван Генералният директор на EUROFER Аксел Егерт заяви: "Това рязко увеличаване на вноса няма никаква връзка с развитието на потреблението на пазара на ЕС. Коренът на проблема се състои в огромния капацитет, който построен в Китай. Той до голяма степен надвишава растежа на местното потребление и не може да се реализира в страната. Тайван също има структурен свръхкапацитет. През последните години секторът за производство на неръждаема стомана в ЕС направи болезнени усилия за преструктуриране, за да намали прекомерния капацитет и да подобри работата си като запази световната конкурентоспособност. Но в същото време, Китай субсидира разширяването на своята промишленост за добив на неръждаема стоманена, която сега залива световния пазар и измества търговските потоци. Не е допустимо нашите усилия да се обезсмислят от нелоялен внос . "Приветстваме, че новата Комисия е предприела действия за отстраняване на нелоялните търговски практики. EUROFER винаги е твърдял, че гарантирането на справедливи условия за конкуренция на международно равнище трябва да бъде част от новата рамкова индустриална политика на ЕС.“ (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (25.03.2015)
 
Грийнпийс: България губи над 300 млн. лв. от подпомагането на въглищния сектор Само за последната година и половина България губи над 300 млн. лева от подпомагането на въглищния сектор, изчисляват от „Грийнпийс България“. Според организацията това се случва чрез неналагане на акциз върху въглищата за домашно потребление, сключването на дългосрочни обвързващи договори за изкупуване на електроенергия от въглища, предоставянето на безплатни въглеродни квоти на въглищните централи, улесняване изземването на земя за добив на въглища и разсрочване на плащанията на въгледобивните предприятия към социално-осигурителната система. Държавата трябва да преустанови директната и косвена помощ, която оказва на въглищния сектор, настоява „Грийнпийс България“ в новия си доклад „Въглищни динозаври на животоподдържащи системи“, представен днес в София. Анализът на организацията показва, че държавата предоставя законови, административни и икономически облекчения и помощи на въглищния сектор, които му позволяват да продължи да съществува и да вреди на здравето и околната среда. В същото време България е на първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици в Европа, като сред основните причини за лошото качество на въздуха е горенето на въглища за индустриални и битови цели. Под формата на директни и косвени помощи държавата подпомага съществуването на въглищния сектор, като в същото време освен здравето на хората, ощетява и бюджета си, посочват от организацията. Например, по силата на дългосрочните договори за изкупуване на енергия, държавата е длъжна да изкупува електроенергията, произведена от ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Само за текущия регулаторен период от 1-ви юли 2014 г. до 30-ти юни 2015 г. общата стойност на изкупената, но непотребена енергия от двете централи ще е в размер на 274,4 млн. лв. Това води до нарастване на финансовата задлъжнялост на НЕК, както и на тежестта към цялата енергийна система, пише в доклада. Само за периода юли 2013 – юли 2014 г. държавата има несъбрани концесионни плащания от 7 въгледобивни предприятия на стойност над 19,5 млн. лв., посочват още от организацията. В периода 2007 – 2010 г. държавата е отделила 37 млн. лева за рекултивация и възстановяване на околната среда след извеждането от експлоатация на осем държавни въгледобивни предприятия. „Смятаме, че е време България да приеме визия, ориентирана към опазване здравето на населението и чистотата на околната среда, а не към политики, които представляват животоподдържащи системи за въглищните динозаври“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс България“. За тази цел организацията настоява за законодателни промени, които да премахнат съществуващите облекчения за компаниите от въглищния сектор, както и за либерализация на енергийния пазар, която да позволи модернизация на сектора. От „Грийнпийс България“ призовават още за прекратяване на институционалната подкрепа за въглищния сектор, която се осъществява чрез различни методи: разсрочване на задължения за социални плащания, получаване на безвъзмездно финансиране от Фонд „Козлодуй“, предоставяне на безплатни квоти за отделянето на въглеродни емисии.
Източник: Стандарт (26.03.2015)
 
Rio Tinto отхвърли плана на Fortescue за свиване на цената на желязната руда Президентът на втората по големина компания за добив на желязна руда в света отхвърли предложението на по-малкия си конкурент Fortescue Metals Group миньорите да сложат горен таван на производството на суровината, за да стимулират цените. Изпълнителният директор на Rio Tinto Сам Уолш, заяви, че "няма да има полза за Австралия от опита да поддържа цената на желязната руда чрез определяне на горна граница на производството, въпреки свръхпредлагането и свития ръст на търсенето в Китай. Са се опитва изкуствено да се увеличават цените с някои вятърничава схема, просто физически няма да проработи." Той каза, че "има редица коментари за това дали Rio заговорничи с другите. Искам да ви уверя, абсолютно не е така“, описвайки забележките на Форест като „абсолютна глупост“. Уолш отговори два дни след президента на Fortescue Андрю Форест, който призова големите миньори да се присъединят към Fortescue в ограничаване на производството, привличайки вниманието на регулатора за конкуренцията в Австралия, който разследва дали е нарушил закона, като призова за картел. Rio Tinto ще увеличи производството си до 320 млн. тона тази година, докато BHP Billiton цели 245 млн. тона, и двете над тавана от 155 млн. тона на Fortescue. (Reuters)
Източник: Други (27.03.2015)
 
Сривът на желязната руда няма да спре австралийското "бедствие" Citic За да се разбере защо цените на желязната руда спаднаха до 10-годишно дъно, обърнете внимание на мината за 13 млрд. долара, която се разработва от китайската държавна Citic на отдалеченото крайбрежие на северозападна Австралия. Проектът Sino Iron, най-скъпата мина в света, е наричана "бедствие" от критиците. Тя започна да доставя желязна руда през декември 2013 г., около четири години по-късно от планираното. Сега, дори и с цените на най-ниското си ниво за последните 10 години, Citic добавя четири производствени линии, план, който ще напомпва милиони тона руда на един вече наситен пазар. Усилията подчертават отказа на Китай да капитулира пред спада на цените докато азиатската старана се бори да диверсифицира своите бъдещи доставки, каза Кауе Араужо, директор на изследователската компания AME Group. "Китайското правителство гледа в дългосрочен план за осигуряването на бъдещите доставки, а не се опитва да получи бързи печалби или печалба в краткосрочен план", каза Араужо. "Това е повече стратегическо, отколкото търговско на този етап." Желязната руда падна до 51.35 долара за сух метричен тон във вторник, според данни от Metal Bulletin. Това е най-ниското ниво от 2004-2005 година, въз основа на данните и годишни показатели, събрани от Кларксън, най-големият брокер в света. Производителите на желязна руда трябва да съкращават добива си, за да дадат тласък на цените в този момент. Вместо това, най-големите производители - Vale, Rio Tinto и BHP Billiton - държат оръжията си здраво, за да защитят пазарния си дял. А Китай продължава да натиска, не само в Sino Iron, но също така и с други проекти в световен мащаб, докато много от китайските мини с висока стойност продължават да добиват. Въпреки забавянето на икономическия растеж в Китай, което сви търсенето на руда, страната продължава да бъде огромен пазар и Rio Tinto прогнозира производството на стомана да се разширява до 2030 г. За подпомагане задоволяването на тези бъдещи нужди, китайските компании гледат зад граница, за да диверсифицират доставките за години напред. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (02.04.2015)
 
Индия трябва да надмине Китай в производството на стомана: Моди Индийският премиер Нарендра Моди свърза добивът на стомана със сигурността на страната и каза. че Индия не може да си позволи да изостава от Китай в тази област. "Надминахме САЩ. Китай е пред нас. Тях също трябва да ги надминем," каза Моди на събитие, посветено на разширяването и модернизацията на Rourkela Steel Plant (RSP). Китай е най-големият производител на стомана с капацитет от над 700 млн. тона, което е девет пъти повече от индийските 80 млн. тона. Поставената цел е производство от 300 млн. тона стомана до 2025 г., за да стане вторият по големина производител на стомана в световен мащаб. "Нашата работна сила е под 35 години и може да работи усилено за постигането на тази мечта," заяви Моди пред 50 хил. души. Годишното производство на стомана в RSP се очаква да нарасне до 4.5 млн. тона годишно от 2 млн. тона след последната експанзия за 120,000 млн. рупии. Моди заяви, че производството на качествена стомана има важна роля в укрепването на средствата за отбрана на страната. Стомана, произведена в Rourkela е била използва за самолетоносача INS Vikrant. (The Times of India)
Източник: Други (03.04.2015)
 
Стагнираща европейска икономика, нестабилни нови пазари, срив в строителството и високи цени на енергийните суровини - това са условията, в които през последните години работи българската металургична индустрия. Без промяна са перспективите и за тази година. Макар и да отчита немалък ръст през 2014 г. (най-вече през последното тримесечие), производството на стомана и стоманени продукти у нас се задържа на ниски нива, започнали с кризата, отчитат от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). През миналата година е реализирана продукция на стоманени изделия от 945 хил. тона, при над 1 млн. тона преди кризата. "Ние изнасяме основно за ЕС, но все още невъзстановената европейска икономика не е достатъчен потребител на метали. Затова и стоманодобивът в целия ЕС е нисък", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Свитият стоманодобив у нас се обуславя и от стагнацията в строителството и липсата на нови инфраструктурни проекти през последните 2 г. А стоманените дълги продукти, произвеждани в трите основни предприятия - "Стомана индъстри", "Промет" и "Хелиос металург", се използват именно в строителството. Особено неблагоприятно се отразява украинската криза на бургаското предприятие "Промет", което е собственост на украинската корпорация "Метинвест". Заводът работи изключително с украински заготовки. Но боевете на територията на Украйна са отрязали транспорта им до България от началото на годината. Заради свитото търсене в Европа "Стомана Индъстри" се опитва да търси алтернативни пазари, като изнася в Тунис, Алжир, Мароко, но те се оказват доста нестабилни. По-далечни експортни дестинации пък са икономически неизгодни, защото нашите стоманени продукти, основно предназначени за строителството, са евтини. В добавка към тези проблеми на черната металургия е и високата цена на тока и природния газ у нас. Индустрията в България потребява най-скъпата електроенергия в региона. Това е и причината "Стомана индъстри" да пренасочи част от производството си на дълги продукти към компанията-майка в Гърция, където в момента условията са по-изгодни. След неуспеха пред нашата Комисия за защита на конкуренцията, БАМИ ще сезира Еврокомисията заради решението да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Така нашите конкуренти от съседните страни купуват 30% по-евтин ток от България и стават по-конкурентни, твърди Политими Паунова. Металургичният бранш настояваше КЕВР да намали с 22,7% цената на природния газ за индустрията от 1 април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Цената обаче беше намалена само с 13,17%. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. По-добро представяне на олово, цинк и мед По-добре работеща се очертава цветната металургия. Спадът през кризисната 2010 г. е преодолян още на следващата година. Страната ни произвежда над 10% от медта и 4-5% от оловото и цинка в ЕС. "В цветната металургия обаче високи ръстове не може да се очакват, защото предприятията работят на пълни капацитети, непокритите свободни мощности са в стоманодобива", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Последната голяма производствена инвестиция в металургията за 260 млн. лв. беше завършена през ноември 2014 г. в КЦМ Пловдив - технологично обновление и разширение на производството на олово и цинк. В момента новата пещ е в пусков период и работи паралелно със старите мощности, които ще бъдат спрени до края на годината. С по-модерната технология КЦМ увеличава дела на преработените вторични суровини и полупродукти. От една страна, това намалява енергийните разходи на компанията, а от друга - подобрява параметрите на околната среда. По същия начин медодобивното предприятие "Аурубис" в Пирдоп след внедряването на новия електролитен цех максимално преработва вторични медни отпадъци. За последните 2-3 години предприятието е увеличило повече от два пъти обемите им и сега 20% от произвежданата електролитна мед е от медни отпадъци. Инвестиции правят и двата производителя на алуминиев прокат - "Алкомет" и "Етем", чиято продукция расте с над 10% през 2014 г.
Източник: Стандарт (06.04.2015)
 
Превантивният данък от 26% ще засегне целия експорт към Гърция Гръцкият парламент гласува на второ четене промени в Кодекса за данъчно облагане на доходите, според които всички сделки и транзакции между български и гръцки фирми ще бъдат облагани превантивно с 26% данък. Сумата ще бъде връщана след три месеца, ако се установи, че сделката не е фиктивна. За това как тези промени ще се отразят на бизнеса разговаряме с Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Viohalco е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри", "Сигма", "Стилмет", "София мед". Г-н Петров, как ще коментирате приемането на промените в гръцкия данъчен кодекс, според които ще се облагат с 26% превантивен данък всички сделки и транзакции между гръцки и български фирми? - Такова събитие противоречи на функционирането на Европейския съюз, на свободното движение на стоки в ЕС, а в случая и на капитали, и на хора. Меко казано е странно решение и при всички случаи трябва да бъде отменено. Ако това решение не бъде отменено, как би се отразило на вашата дейност? - Би се отразило на целия експорт на България, не само на нашата дейност. Всеки, който експортира към Гърция, а търговският обмен между двете страни е около 3 млрд. лв. годишно, ще бъде засегнат. В този случай ще трябва да търси други решения – да експортира през други страни, да прави триъгълни сделки или неговият контрагент в Гърция да е достатъчно стабилен, за да може да плати 26% върху всяка една стока, която се внася. След което да очаква, че три месеца по-късно един субективен фактор, какъвто са данъчните власти, ще оцени дали цените, на които тези стоки са били купени, са реално пазарни и дали не се е получил трансфер на капитали и на печалби от едната страна към другата, и след това да си получи парите обратно. Звучи малко като приказка как един субективен орган (комитет или комисии евентуално) ще оценява дали дадени цени са пазарни. В случай че реши, че не са пазарни и не върне сумата, това ще доведе до фалит за предприятието, защото никой не залага 26% норма на печалба. Смятате ли да предприемете някакви действия за отмяната на този превантивен данък? - Ние самостоятелно не предприемаме действия, защото не е и толкова редно. Действия вече предприеха различни асоциации, сред които и Българската асоциация на металургичната индустрия. Тя първа в България написа писмо до еврокомисаря Кристалина Георгиева и до българските депутати в Европейския парламент. След това се задейства Българската стопанска камара, финансовият министър Горанов също реагира изключително бързо и написа писмо до Европейската комисия. Имахме среща и с други представители на правителството, министър Дончев изрази своето становище, че такъв закон е недопустим в рамките на ЕС и ще съдейства за неговата отмяна. Синдикатите са склонни и към по-крайни действия и под натиска на текстилните предприятия и шивашките цехове говореха за блокада на границата. Ние все пак бихме искали да избегнем такива проявления и се надяваме да се намери решение по пътя на дипломацията и преговорите. Какви са настроенията сред гръцкия бизнес, те протестират ли също? - Гръцкият бизнес със сигурност е потърпевш от едно такова действие, но той има алтернативи. Ако не внася от България, може да внася от Румъния. Българските стоки могат да бъдат заместени или дублирани от Румъния и то това ще стане. Рискът от данъка от 26% е твърде голям, за да решат гръцките фирми, че въпреки всичко ще внасят от България. Нямаме кой знае какви уникални производства у нас, за да се случи това. Така че гръцкият бизнес е донякъде раздвоен. Тези, които имат дублиращи производства в Гърция, са доволни, защото това е протекционистична мярка. Такъв вид тарифно ограничение на вноса означава по-добри времена за местните предприятия. Ако в момента те не са конкурентни по някакви причини, ще станат такива в резултат на този допълнителен данък. Но като цяло такава мярка нарушава свободната търговия на стоки и рано или късно има отрицателен характер за всички. Ако работиш на база монопол и привилегии, ти си оставаш неконкурентен и когато тези привилегии бъдат отменени, оставаш два пъти по-неконкурентен, отколкото преди въвеждането им. Има ли вълна на изместване на гръцки бизнес към България? - Не, няма вълна на изместване и не може да се очаква, че от днес за утре може да се случи такава. Изместването на цялостен бизнес не е толкова лесно и не е решение от днес за утре. Неблагоприятните условия в твоята страна трябва да продължат за малко по-дълъг период, за да се решиш на такава мярка. Разбира се, ако такъв закон се задържи и има продължително действие, и не се очаква да бъде отменен бързо, ще наруши свободния трансфер на инвестиции от Гърция към България. Но не мисля, че такъв вариант е възможен, и се радвам, че от правителството има разбиране и бърза реакция. Смятам също, че Европейската комисия доста бързо ще излезе със становище и ще вземе необходимите мерки. Как понижението на цените на петрола и металите в последните месеци повлия на металургичния сектор? - Всяко поевтиняване по принцип е добре дошло. Положително е, когато цените на нашите суровини и на петрола са по-ниски, но не може да се каже, че влияят пряко или значително върху финансовия резултат на дружеството. Иначе металите, както и петролът се котират на стокови борси и те имат международни цени. Когато поевтинее петролът за нас, той поевтинява и за нашите конкуренти. В резултат нашата продукция на световните пазари също поевтинява. Съответно ние не получаваме допълнителна полза или печалба, нашият марж не се увеличава. При по-евтин петрол цената на транспорта намалява и ние имаме възможност да стигнем до по-далечни пазари, но това се случва и с нашите конкуренти. По правило, когато си производител на борсови продукти с уеднаквена международна цена, влиянието на едно такова поевтиняване е еднакво за всички конкуренти. Но финансирането на бизнеса става по-леко, защото влагаш по-малко средства, за да купиш суровината, да я преработиш, продадеш и да си получиш парите. Проблемът е, когато се случва нещо само в България. Петролът поевтинява, но в България пазарът на природен газ е изкривен и имаме формула с деветмесечно усредняване на цените. В момента цената, на която ние купуваме природния газ въпреки това 13% поевтиняване от 1 април, е с между 50 до 100 евро по-висока от това, което купуват нашите европейски конкуренти. Тази разлика вече директно намалява нашата конкурентоспособност. Какво смятате, че трябва да се направи в тази посока? - Трябва да действат пазарни механизми. Не са изградени междусистемните връзки за доставки на газ между Гърция, Румъния, Турция, Сърбия и имаме един източник на газ - "Газпром", поради което плащаме едни от най-високите цени в Европа. Освен това формулата за определяне на цените на газа е с дълъг период на действие и не може да следва колебанията на пазара, каквито в момента съществуват. Ако имахме възможност за достъп до спот пазари, както цяла Европа има, щяхме да имаме алтернативи, но нямаме такива. Възстановява ли се металургичната индустрия след кризата? - Според мен металургичната индустрия в страната е на завидно добро равнище. В тази индустрия се вложиха наистина много средства. По стечение на обстоятелствата влязоха сериозни инвеститори, които вложиха над 2 млрд. лв. през последните десет години. Това модернизира индустрията, тя не е вече тежка, мръсна, неекологична, енергоемка. Най-добрите практики, които ги има в цял свят, ги има и тук. Има и малки изключения, но пазарът ги отхвърля. "Кремиковци" например приключи. Инвестициите не спират. Няма в момента съвременно предприятие с такива мащаби и на такова ниво, което да каже, че спира с инвестициите и след това да просъществува. Нашата група инвестира около 40-50 млн. евро годишно най-вече в машини и съоръжения: с екологична насоченост за енергоспестяване, емисии и т.н. или за по-висока производителност, или за нови продуктови данни. Какви са очакванията ви за продажби, печалби през тази година? - Въпросът за очакванията беше актуален по време на кризата между 2009 и 2011 г. Според мен на всички ни е ясно вече, че излизането от кризата е постепенно, стабилно, но с ниски темпове. Виждате как расте БВП на България и на ЕС – с 1-2%, с някои изключения, но с този темп ще растем и ние, защото това са ни основните пазари. Какви са основните предизвикателства и трудности в момента? - За да се подобри бизнес средата в България и за да се изравним с другите страни, ни трябват пазарни механизми. За нас като енергоинтензивни предприятия са много важни цената на енергоносителите и достъпът до различни алтернативи за покупка на такива носители. За газа споменах вече какво е състоянието, приблизително по-добро, но не изцяло пазарно е положението с електроенергията. Допълнителните такси за т.нар. отговорност към обществото (зелена енергия, кафява енергия) у нас са едни от най-високите в Европа и за тях също има сериозно кроссубсидиране. Всички страни в Европа имат политика как да съживят и защитят индустрията си. Въпросът е дали държавата ще създаде условия за индустрия, работни места, работни заплати, ниска безработица, високо потребление, което е нормалният и единственият начин. Другият начин, който звучи популярно, но е от ден до пладне, е да се определят ниски цени за електроенергията, като разликата да я плати индустрията, което означава по-малко работни места, по-ниски заплати, по-ниско потребление.
Източник: Капитал (06.04.2015)
 
В Пловдив правят златни кюлчета Между 250 и 350 кг злато годишно излизат от златния цех на КЦМ в последните години. Освен това в предприятието "произвеждат" сребърни монети и кюлчета. Заводът е сред малкото в света, които рафинират ценните метали до банкова чистота и същевременно го преработват. Произвеждат се всякакви заготовки, ленти, както и кюлчета и монети с най-високата проба 999.9 (24 карата). Инвестиционният метал е с тегло от 1 грам до 1 кг. Стандартните кюлчета, основно за износ, пък са по 12.5 кг. Цената им е близо 800 хил. лв. 80% от суровините са собствени от оловното производство. Друга част получават под формата на златен концентрат от района на Кърджали
Източник: Марица (06.04.2015)
 
Скъпата енергия удря металургията Стагнираща европейска икономика, нестабилни нови пазари, срив в строителството и високи цени на енергийните суровини - това са условията, в които през последните години работи българската металургична индустрия. Без промяна са перспективите и за тази година. Макар и да отчита немалък ръст през 2014 г. (най-вече през последното тримесечие), производството на стомана и стоманени продукти у нас се задържа на ниски нива, започнали с кризата, отчитат от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). През миналата година е реализирана продукция на стоманени изделия от 945 хил. тона, при над 1 млн. тона преди кризата. "Ние изнасяме основно за ЕС, но все още невъзстановената европейска икономика не е достатъчен потребител на метали. Затова и стоманодобивът в целия ЕС е нисък", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Свитият стоманодобив у нас се обуславя и от стагнацията в строителството и липсата на нови инфраструктурни проекти през последните 2 г. А стоманените дълги продукти, произвеждани в трите основни предприятия - "Стомана индъстри", "Промет" и "Хелиос металург", се използват именно в строителството. Особено неблагоприятно се отразява украинската криза на бургаското предприятие "Промет", което е собственост на украинската корпорация "Метинвест". Заводът работи изключително с украински заготовки. Но боевете на територията на Украйна са отрязали транспорта им до България от началото на годината. Заради свитото търсене в Европа "Стомана Индъстри" се опитва да търси алтернативни пазари, като изнася в Тунис, Алжир, Мароко, но те се оказват доста нестабилни. По-далечни експортни дестинации пък са икономически неизгодни, защото нашите стоманени продукти, основно предназначени за строителството, са евтини. В добавка към тези проблеми на черната металургия е и високата цена на тока и природния газ у нас. Индустрията в България потребява най-скъпата електроенергия в региона. Това е и причината "Стомана индъстри" да пренасочи част от производството си на дълги продукти към компанията-майка в Гърция, където в момента условията са по-изгодни. След неуспеха пред нашата Комисия за защита на конкуренцията, БАМИ ще сезира Еврокомисията заради решението да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Така нашите конкуренти от съседните страни купуват 30% по-евтин ток от България и стават по-конкурентни, твърди Политими Паунова. Металургичният бранш настояваше КЕВР да намали с 22,7% цената на природния газ за индустрията от 1 април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Цената обаче беше намалена само с 13,17%. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. По-добро представяне на олово, цинк и мед По-добре работеща се очертава цветната металургия. Спадът през кризисната 2010 г. е преодолян още на следващата година. Страната ни произвежда над 10% от медта и 4-5% от оловото и цинка в ЕС. "В цветната металургия обаче високи ръстове не може да се очакват, защото предприятията работят на пълни капацитети, непокритите свободни мощности са в стоманодобива", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Последната голяма производствена инвестиция в металургията за 260 млн. лв. беше завършена през ноември 2014 г. в КЦМ Пловдив - технологично обновление и разширение на производството на олово и цинк. В момента новата пещ е в пусков период и работи паралелно със старите мощности, които ще бъдат спрени до края на годината. С по-модерната технология КЦМ увеличава дела на преработените вторични суровини и полупродукти. От една страна, това намалява енергийните разходи на компанията, а от друга - подобрява параметрите на околната среда. По същия начин медодобивното предприятие "Аурубис" в Пирдоп след внедряването на новия електролитен цех максимално преработва вторични медни отпадъци. За последните 2-3 години предприятието е увеличило повече от два пъти обемите им и сега 20% от произвежданата електролитна мед е от медни отпадъци. Инвестиции правят и двата производителя на алуминиев прокат - "Алкомет" и "Етем", чиято продукция расте с над 10% през 2014 г. Не желаем да покриваме загубите на "Булгаргаз" Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Българската металургия потребява най-скъпата електроенергия в региона и това автоматично прави нейната продукция неконкурентна. Наред с това от България се изнася евтин ток, защото е без добавката за зелена енергия. Той се купува от нашите конкуренти от съседни страни с цена около 30% по-ниска, отколкото плащат българските предприятия. Ние сезирахме Комисията за защита на конкуренцията за този проблем, но оттам не предприеха нищо. Затова БАМИ ще отправи иск към Европейската комисия да разследва дали има нарушаване на конкуренцията с това решение да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Металургичният бранш настоява още КЕВР да намали с поне 20% цената на природния газ за индустрията от април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. Въпроси на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/ Константин Делисивков, изпълнителен директор 1. Предвижда ли се компенсация на директните и индиректни разходи за емисии за засегнатите от изтичане на въглерод? 2. Подготвяният закон за индустриалните зони и технологичните паркове трябва да гарантира достъпа до подходящата мрежова инфраструктура. Затворените разпределителни системи, регламентирани в Третия енергиен пакет на ЕО, са важен фактор на конкурентоспособност в повечето европейски страни. Готвят ли се политики в тази насока? 3. Какви усилия се полагат в посока намаляване на цената на природния газ и превръщането на България в газов хъб - например чрез виртуален поток от Гърция към България, разширяване на хранилищата, интерконекторите, предоговаряне с "Газпром" и обвързване със спот цени? Извън инфраструктурните проекти, как оценявате потенциала на "меките" мерки в регионален аспект - унифициране на правила, регулация и процедури за обмен? 4. Валутният риск е основен ценообразуващ фактор на цените на природния газ. Смятате ли, че министерствата могат да подпомогнат "Булгаргаз" в посока хеджиране на валутния риск? Обратното действие на законите да е изключение Доц. д-р Стоян Сталев, съветник международно сътрудничество и институционални връзки в "Геотехмин" Напоследък в законодателството все по-често се използва придаването на обратно действие на граждански и търговски норми, а дори и на административно-наказателни такива. В Закона за нормативните актове е казано, че обратното действие на гражданскоправни норми трябва да се дава по изключение. Това е така, за да се обезпечи стабилност и предвидимост на гражданския оборот. Тези норми не са технически, а отговарят на нуждата от стабилност в обществото. Обратно - честото прилагане на този подход води до обществена и икономическа несигурност. Друг важен въпрос е този за често променящото се законодателство, което е много вредно за стабилността на обществото, за устойчивото и предвидимо правоприлагане. Законите трябва да се правят бавно и с многостранна оценка за въздействие, за да има икономическа и обществена сигурност. ВЪПРОС: Може ли правителството да промени създалата се практика да се прибягва до нови закони, преди да се прави задълбочен анализ дали проблемът не е решим и по действащото право, ако то се прилага добросъвестно и без злоупотреба с правото? Въпроси от "Каолин" Радослав Чолаков, изп. директор Към министрите Горанов и Лукарски: 1. В началото на годината много фирми направиха значими инвестиции за снабдяване на ведомствените бензиностанции с фискални устройства и свързването им със съответните данъчни органи. Как тези фирми могат да бъдат убедени, че инвестицията е имала смисъл и по какъв начин ще бъде облекчена тяхната работа, напр. чрез облекчена комуникация с данъчните органи? Към министър Горанов: 2. Забелязва се повишена енергичност от страна на Агенция "Митници", което следва да бъде приветствано. Възможно ли е обаче на Агенция "Митници" да е била дадена инструкция да се търсят всякакви аргументи, за да не се възстановяват мита и акцизи, включително когато това е предвидено в закон? Например акцизът върху използвания природен газ от потребители, които го влагат в производство на крайни продукти. С дългосрочни договори няма да ни извиват ръцете Красимир Дачев, собственик на "Свилоза" АД Най-важното е да си конкурентоспособен и държавата да не пречи на това. Специално за земеделието в Европа свикнаха да са субсидирани. Същото е и в енергетиката. Трябва да станем по-самостоятелни, по-ефективни, защото почти няма български плодове и български зеленчуци на пазара. Специално за развитие на горския сектор трябва да се установи прозрачност и дългосрочност на отношенията с държавата и да се премахнат медиаторите. Държавата изкуствено ги вкара. Вместо да говорим директно с нея, ние се сблъскваме с посредници. Трябва да се изчистят посредниците и да се направят прозрачни, дългосрочни договори, да има предвидимост на процедурите. Така ще могат да се получават и кредити, така и всички фирми, които работят в сектора, ще могат да излязат на светло. Очевидно е, че с тази прослойка от корумпирани чиновници в горите ще има проблем. И седем министри да се сменят, горският на мястото е този, който върши работата и прави всичките корупционни упражнения. Прозрачност, предвидимост, устойчивост - това е, от което всички се нуждаят. За незаконната сеч очевидно е, че търпението на обществото се е изчерпало. Това е първото правителство, което активно взима мерки. Но веднага среща съпротива от една прослойка, която няма интерес от прозрачност и дългосрочност. Трябва да се размърда тази държавна бюрокрация. Тя ми напомня за хубавата мисъл на Ото фон Бисмарк, който казва, че с добри чиновници държавата може да се управлява и при лоши закони. Ако са лоши чиновниците, няма да се оправи страната. Държавата трябва да установи прозрачни и дългосрочни отношения с родния бизнес. Да има дългосрочни договори. У нас договорите са едногодишни. Защо? Защото всеки иска догодина, като се сключи наново договорът с теб, пак да ти извива ръцете. А в целия свят нещата се правят дългосрочно. И се прави по интернет. Въпроси: 1. Държавата, като естествен монополист, ще задоволи ли потребностите на предприятията от суровина - дървесина, за пълните им капацитетни възможности? 2. МОСВ ще опрости ли процедурите по издаване на разрешителни за нови инвестиции или реконструкции и разширяване на съществуващи производства? 3. Ще се въведе ли е-правителство и срокове за отговор със санкции за чиновниците, което да ограничи субективизма и административната тежест на процедурите?
Източник: Стандарт (06.04.2015)
 
ThyssenKrupp иска по-здраво присъствие в Малайзия ThyssenKrupp AG, немски мултинационален конгломерат с 670 компании в цял свят, има за цел да стъпи по-здраво в Малайзия и да се възползва от икономическия растеж на страната към Визия 2020. Главният изпълнителен директор, д-р Хайнрих Хайзингър, заяви, че Малайзия е един от най-бързо развиващите се пазари в региона и дава достатъчно възможности за групата. "Това е възможност за нас да бъдем тук ... не идваме или излизаме от страната ... ние ще останем в дългосрочен план," каза той. ThyssenKrupp, един от най-големите диверсифицирани индустриални и инженерни групи в света, също откри нов офис, разположен в офис сградата Bandar Sunway наскоро. Хайзингър заяви, че планът на групата в Малайзия няма да се фокусират върху физическите активи, а по-скоро към повишаване на квалификацията, тъй като знанията на служителите ще правят разликата. (Malay Mail Online)
Източник: Други (06.04.2015)
 
Китайци възнамерява да инвестират във въгледобив в Таджикистан Industry Group Company, Ltd възнамерява да инвестира в развитието на въгледобива в Таджикистан. Таджикският министър на промишлеността и новите технологии Шавкат Бобозода се срещна с мениджъри на фирмата на 3 април. По данни на Министерството на индустрията и новите технологии, Shaanxi Coal and Chemical Industry Group Co., Ltd е готова да инвестира в проучването и разработването на въглищни находища в Таджикистан, доставка на съвременни технологии и оборудване, за да добива Таджикистан въглища, които да бъдат използвани в химическата промишленост, за производство на метали и ТЕЦ. Шефовете на Shaanxi Coal and Chemical Industry Group Co., Ltd са пристигнали в Таджикистан да проучат някои въглищни залежи и да получат лиценз за развитие на един от тях. Основаната през 2004 г. компания е със седалище в Сиан и изследва, развива и добива въглища. (Asia Plus)
Източник: Други (08.04.2015)
 
Китайският стоманодобив спадна още през първите два месеца Китайският добив на стомана се забавя от началото на годината. Последните данни от Националната комисия за развитие и реформи показват общата продукция на стомана е намаляла с 1.5% през първите два месеца на тази година. Китайските заводи все още са избълвали над 130 млн. тона стомана през първите два месеца. Това е повече от половината от общия световен добив. Но докато продукцията спадна леко, печалбите на комбинатите са се свили с около 45% на годишна база през януари и февруари. Стоманените цени са в низходяща спирала от началото на финансовата криза през 2008 г. Министерството на промишлеността и информационните технологии предполага, че може да отнеме най-малко още две години, за да се справи със свръхкапацитета в китайския сектор на стоманата. (CRIENGLISH)
Източник: Други (09.04.2015)
 
Анализатори от Citi предричат "края на желязната епоха" Свръхпредлагането и липсата на растеж при търсенето накара някои пазарни анализатори да спекулират, че цените на желязната руда никога няма да се възстановят до предишните нива, и предупреждават за разминавания при различни базови метали. Цената на желязната руда, сега е малко над 47 долара за тон, според The Steel Index (TSI), който измерва бенчмарка на 62-процентовата руда. Това е най-ниското ниво откакто TSI започна съставянето на спот цените през 2008 г. В понеделник, анализатори от Citi орязаха прогнозите си за цената на метала и сега очакват за желязната руда средно 45 долара на тон през 2015 г. и 40 долара през 2016 г. Това е спад от 23% и 36.6%, съответно. "Вярваме, че посока нагоре в сектора вече е ограничена, обаче, долната граница е защитена от дивидентната доходност. Смятаме, че ще бъдат трудни 1-2 години за добивния сектор, докато не се изчисти излишъкът на капацитета на насипните стоки," заяви Хийт Йенсен, анализатор на металите и добива в Citi. Друг анализатор, Колин Хамилтън, ръководител на изследванията на световните стоки в Macquarie, обясни, че цените на желязната руда трябва да намалее в краткосрочен план, за да се изчисти свръхпредлагането, което не е широко разпространено на други стокови пазари. "Истинското предизвикателство за този пазар е, че той все още има много доставки," каза Хамилтън, който също понижи прогнозите си за цените на желязната руда. Каролин Бейн, старши стоков икономист в Capital Economics, подчерта, че продукцията на желязната руда е нараснала с 9% през 2014 г., а доставките от медните мини са нарастнали с малко над 1%. Тя добави, че евтините производители на желязна руда в Австралия и Бразилия продължават да засилват добива въпреки спада на цените, а това ще увеличи доставките на руда тази година. (CNBC)
Източник: Други (14.04.2015)
 
Fortescue под натиск от спада на желязната руда Fortescue Metals Group от Австралия има два избор за да се справи с катастрофата на пазара на желязна руда и да намали дълга от 9 млрд. долар – да продаде дялове в своите мини или транспортна инфраструктура, или да емитира нови акции. Инвеститорите твърдят, че най-бързият капитал, който може да набере четвъртата по големина добивна компания в света е издаване на права, въпреки че това би довело до свиване на дела от една трета, притежаван от председателя Андрей "Туиги" Форест. "Няма съмнение, всички тези неща, в предизвикателна среда, са варианти", заяви човек близък до компанията, пожелал да остане анонимен. "Винаги са на дневен ред." Fortescue, която повишава продукцията си и намалява разходите, актуализира своите тримесечни производство и разходи в четвъртък, като инвеститорите са загрижени да видят дали не изгарят 1.6-те млрд. долара в брой, тъй като цените на желязна руда се въртят около 50 долара на тон. (Reuters)
Източник: Други (16.04.2015)
 
Договорена е 460 лв. минимална заплата в основната дейност на металургията Ръст от 7 на сто на минимална работна заплата в основната дейност спрямо миналогодишния Браншови колективен договор в металургията е договорен днес, съобщиха от пресцентъра на КНСБ. Днес официално е подписан браншовият договор, като минималната работна заплата в основната дейност в металургията става 460 лева, като е с 27,7 на сто по-висока от минималната за страната (360 лв.) Договорено е също увеличение на стартовите заплати на нискоквалифицирания персонал извън основната дейност, като те ще бъдат по-високи с 3 на сто спрямо минималната работна заплата за страната (или 370,80 лв.). В новия Браншови колективен договор е предвиден ръст от 23 на сто на допълнителното възнаграждение за нощен труд, като с това увеличение минималните доплащания в бранша са над 3 пъти по-високи от нормативните изисквания. Актуализирани са условията и редът за получаване на допълнителни обезщетения (подпомагане) от работодателя при прекратяване на трудовите взаимоотношения, извън предвидените в Кодекса на труда. Социалните партньори са уточнили и условията за присъединяване към КТД в предприятията, включително за размера на присъединителната вноска за нечленуващи в синдикални организации, се посочва в съобщението. Подобрените социални параметри са утвърдени с подписите на Васил Яначков - председател на Синдикална федерация "Металици" - КНСБ, Людмил Павлов - председател на Национална федерация "Металургия" - КТ "Подкрепа", и Антон Петров - председател на Браншова асоциация на металургичната индустрия. На подписването са присъствали заместник-министърът на икономиката Любен Петров, вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров, изпълнителният секретар на КНСБ Николай Недев, заместник-председателят на БСК Димитър Бранков и други, информират от пресцентъра на КНСБ.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2015)
 
Износът на желязна руда в бурни води, спад от 61% през март Смекчаването на световните цени на металите и продължаващата забрана за добив в страната смъкнаха износа на желязна руда в Индия с цели 61% до 63.84 млн. долара през март. Страната спечели 165 млн. долара от износ на желязна руда през същия месец на миналата година. Вносът на желязо и стомана в Индия, от друга страна, нарасна с 15% до 1.22 млрд. долара през март от 1.060 млрд. година по-рано. Вносът се повиши рекордно миналата фискална, година продължавайки натиска върху вътрешния сектор. Промишлеността натиска за мито на вноса за да се коригира дисбаланса от доста време. Министърът на добива и желязото Нарендра Сингх Томар вече е писал на Министерството на финансите по този въпрос. Третият по големина доставчик на желязна руда в света Индия се превърна в нетен вносител през последните няколко години, след поредица от забрани за добив в богати на суровини щати като Ориса, Гоа и Карнатака. (Times of India)
Източник: Други (20.04.2015)
 
Световният добив на стомана ще достигне 2000 млн. тона до 2030 г. След китайското забавяне на растежа до най-ниското ниво от десетилетия, Индия ще поведе ръста на стоманата в световен мащаб, която се очаква да се докоснат до 2000 млн. тона до края на 2030 година, ръст от 25% спрямо 2014 г. Едвин Басън, генерален директор на Световната асоциация за стомана заяви, че "световното производство на стомана се очаква да скочи с 400 млн. тона до 2030 г., от 1600 млн. тона през 2014 г., до голяма степен заради Индия. Търсенето в бъдеще ще бъде подпомогнато от нарастването на населението в развиващите се пазари, процесите на урбанизация и индустриализация." Басън заяви, че страната е загубила третото място от САЩ през 2009 г. Правителството е поставило за цел утрояване на добива до млн. тона до 2025 г., а също така и второто място до 2020 г. Страната е произвела 88.1 млн. тона през фискалната 2014 г. Задвижвана от бързия растеж на Китай, който е най-големият потребител и производител на стомана в момента, световната стоманодобивна индустрия се е удвоила от 800 млн. тон през 2004 г. до 1600 млн. тона през 2014 г. Китай допринася за над 47% от световното производство на стомана, но делът му намалява. (The Statement)
Източник: Други (20.04.2015)
 
MMG увеличава целта за производство на мед за 2015 г. цинкът остава непроменен MMG Limited актуализира целта си за производство на мед тази година с 2 хил. тона до 168 хил. тона до 183 хил. тона, и остави непроменен планувания добив на цинк на 440 хил. тона до 510 хил. тона. Увеличената прогноза за продукцията на медта се базира на доброто представяне на мината на MMG Kinsevere, която произведе рекордните 20,042 тона мед през първото тримесечие. Компанията отбелязва в отчета, че нейната мина Century е произвела със 7% по-малко цинк през първото тримесечие в сравнение с Q1‘2014 като степента на рудата е намаляла. Мината ще бъде затворена през третото тримесечие на тази година. Освен това, 90% от инфраструктурните дейности в Лас Бамбас ще приключат до края на март, а мината е планирано да започне да произвежда меден концентрат през първото тримесечие на следващата година. (SMM)
Източник: Други (21.04.2015)
 
BHP забавя руда растеж от рафтове пристанище Добивният гигант BHP Billiton забавя темпа на разширяване при желязната руда като спре пристанищния проект Port Hedland заради ниските цени. Няма информация това да е отговор на BHP на критиките, че причинява пренасищане на фона на падащите цени. Но цената падна с повече от 60% през миналата година до най-ниското си ниво от десетилетия от около 50 долара на тон, което ще струва на правителството 30 млрд. долара през следващите четири години, според министър-председател Тони Абът. Всъщност в сряда BHP вдигна своите очаквания за добива на желязна руда през 2014-15 с 5 млн. тона до 250 млн. тона. Остават три месеца, а са добити рекордните 188.2 млн. тона, надвишавайки очакванията за тримесечието до март с по-големи с 16% доставки до 64.2 млн. тона и със 17% пол-голям добив до 64.4 млн. тона. Компанията заяви, че все още може да стигне до 270 млн. тона годишно използвайки съществуващата инфраструктура, която ще добави към съществуващите тревоги на малките и средни миньори в Австралия. (West Australian)
Източник: Други (23.04.2015)
 
Китай има за цел да стимулира околната среда, тъй като растежът избледнява Дни преди Пекин да намали изискванията за банковите резерви за да стимулира кредитирането на забавящата се китайска икономика, администрацията на провинция Хебей се срещна с десетки банки и стоманодобивни заводи, за да намери финансиране за съживяване на местната индустрия и да се справи с хроничните екологични проблеми. По време на срещата с 32 банки и 64 стоманодобивни заводи, месец след като премиерът Ли Кекянг обяви подкрепа за финансиране на инициативи за обгърнатата в смог северна провинция, 18 банки се съгласиха да отпускат над 623 млрд. юана (100 млрд. долара) за "технологично обновление и промишлена трансформация" тази година. Китайската икономика е затруднена и тежко задлъжнелите банки ограничават кредитирането на замърсяващите индустрии, така че Пекин призова целеви капиталови инжекции, не само за подобряване на околната среда, но също така и за стимулиране на растежа в най-модерните индустрии като контрол на емисиите и пречистване на водата. Икономическият растеж през първото тримесечие падна до най-бавния темп през последните 6 години, което накара народната банка на Китай да намали задължителните резерви в банките със 100 базисни пункта в неделя, най-голямото намаление от 2008 г. насам, в опит да увеличи кредитирането. (Reuters)
Източник: Reuters (23.04.2015)
 
Котлостроене АД с шеста поред годишна загуба Дружеството Котлостроене АД е реализирало загуба за 2014 г., в размер на 264 хил. лв. Загубата е шеста поред. Общите приходи в края на 2014 г. са 3 144 хил. лв., което е с 25.91% повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 33.54% спрямо предходния период до 3 408 хил. лв. Нетните приходи от продажби за изминалата година са в размер на 3 100 хил. лв. и представляват 98.60% от общите приходи. Спрямо 2013 година те се увеличават с 26.84%. Към 31 декември 2014 г. дружеството показва загуба на акция в размер на 1.11 лв. Данните са от одитираният Баланс/Отчет на дружеството за 2014 г. Собственият капитал на дружеството в края на периода е 13 439 хил. лв. , като спрямо 2013 г. е намалял с 1.93%.
Източник: Money.bg (24.04.2015)
 
Добивът на желязна руда на BHP Billiton се повишава въпреки слабата цена Минният гигант BHP Billiton обяви, че общото производство на желязна руда за деветте месеца до март скочи до нов максимум, като цените са останали близо до рекордно ниските си нива, но е отложила проект за увеличаване производството на стоката, за да се спести разходи. Най-големият миньор в света обяви, че очаква добивът на желязна руда за финансовата 2015 г. да се увеличи с 2% до 230 млн. тона от предишното му ръководство. Отложеният проект, които включва планове за намаляване на стеснения капацитет в пристанище в Западна Австралия, беше отложено, тъй като добивът от съществуващата инфраструктура продължава да надвишава очаквания. "При желязната руда, нашата цел остава производството на възможно най-ниска цена като рудата от Западна Австралия сега струва под 20 долара на тон, докато продължаваме да подобряваме производителността", заяви главният изпълнителен директор на BHP Андрю Макензи. Той заяви, че BHP е предприела бързи действия за стимулиране на производството, когато китайското търсене нарастваше през последните десет години. (AFP)
Източник: Други (24.04.2015)
 
ЕС може да разследва китайски износ на арматури Eurofer може да поиска от ЕС да наложи мита на китайските арматурни барове заради предполагаемо несправедливо ценообразуване, което заплашва да повиши търговското напрежение между Европа и Китай. Eurofer е "абсолютно решен да предприеме действия" за предполагаемата продажба на арматура от Китай в ЕС под себестойността ?, практика известна като дъмпинг, заяви Карл Ташеле, директор международни отношения в Eurofer. Почти целият внос на арматурни стоманени пръти за армиран бетон в Европа отива във Великобритания, а доставките от Китай са с пазарен дял от 20% през 2014 г., в сравнение с нищо през 2012 г. и пик от 36% през второто тримесечие на тази година. Eurofer може да реши през първото тримесечие на 2015 г. дали да подаде жалба до Европейската комисия или какво алтернативно решение да вземе, каза Ташеле. ЕК е търговския орган на ЕС. (Bloomberg)
Източник: Други (27.04.2015)
 
"Юпитер холдинг" ще приключи инвестицията си за 25 млн. лв. в 3 нови завода за горещо поцинковане на метали през 2016 г. По този начин делът на износа дружеството ще нарасне от 20 на 50%, а обхватът на пазарите ще се разшири включително в най-големите европейски страни. В двете нови предприятия са разкрити 150 работни места, а в третия най-нов завод ще бъдат открити нови 20 работни места за висококвалифицирани кадри. Това съобщи собственикът на "Юпитер холдинг" Николай Иванов. "Юпитер 05" и "Юпитер метал" - две от компаниите в холдинга - са сред най-големите български производители на ограничителни системи за пътища и метални конструкции за енергетиката. "При разработването на инвестиционната стратегия на холдинга търсихме плавно развитие на бизнесите, за да могат те да достигнат максималния си потенциал без излишно големи рискове", каза през "Капитал Daily" Николай Иванов. Компанията очаква възвращаемостта на инвестициите да е за срок от 18-20 години, който се приема за добър в металургичния сектор. Финансирането и на трите нови предприятия е със собствени средства и банкови заеми. През 2014 година компаниите от "Юпитер холдинг" са с оборот от 37.087 млн. лева. Мощностите Най-голямото от трите нови предприятия е с капацитет 60 000 тона продукция годишно. В Завода за горещо поцинковане край пловдивското село Куклен е инсталирана и работи най-голямата в страната вана за разтопен цинк, в която се поцинковат метални части с дължина 13 метра и ширина 1.6 метра. Вторият завод е край Каспичан и е с капацитет 20 000 тона метални елементи. Основната мощност на предприятието - ваната за горещо поцинковане - е с дължина 7 м, широчина 1.5 м. Най-новата инвестиция е в трети завод за горещо поцинковане в рамките на съществуващо вече предприятие край Пловдив и е предназначен за обработка на резбови и скрепителни елементи за инфраструктурно строителство. За първи път в България се използва технологията на горещо поцинковане чрез центрофугиране. Общият размер на инвестицията в завода край Пловдив е 1.384 млн. лв., като оборудването се внася от САЩ. През 2014 г. с отделна инвестиция се извърши пълна реконструкция на завода, за да намалее енергоемкостта и да нарасне енергийната ефективност на цялото предприятие. Нова структура на продажбите "И трите предприятия са на европейско ниво като технология и като мощности", каза Николай Иванов и допълни, че това ще даде шансове за промяна на структурата на продажбите на продукцията. "Около 75 на сто от продажбите сега се реализират в България, а останалата част се изнася в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. С новите инвестиции искаме да разширим обхвата на пазарите най-вече в ЕС, като около 50 на сто от продукцията да бъде изнасяна", заяви още собственикът.
Източник: Капитал (28.04.2015)
 
„Асарел-Медет“ вдига болница за 55 млн. лв. Минната компания „Асарел-Медет“ започна изграждането на високотехнологична болница в Панагюрище на стойност 55 млн. лв. Комплексът ще развива многопрофилна дейност и ще разполага с онкологичен център. Проектът е публично-частно партньорство между община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД и десетки лекари и медицински специалисти. Основен инвеститор е „Асарел Панагюрище Здраве“ ООД. Болницата ще разполага с 268 легла и 520 души персонал. За диагностика ще се използва най-съвременно оборудване - компютърен томограф, магнитен резонанс, позиционно-емисионeн томограф (ПЕТСТ), роботизиран ангиограф и други. В онкологичния център ще бъдат внедрени двата най-добри за България и региона мултимодални медицински линейни ускорители.
Източник: Преса (30.04.2015)
 
"Асарел медет" и "Сименс" с награди от КРИБ Две награди връчи премиерът Бойко Борисов на пролетния бал на КРИБ. Те са в категория "качество". Първата от тях е за "Асарел-медет" АД. Призът получи лично председателят на Надзорния съвет на компанията проф. Лъчезар Цоцорков. Втората награда от премиера получи "Сименс". Тя бе приета от главния изпълнителен директор Боряна Манолова. В категория "растеж" бяха отличени две компании. Първата от тях е "Трейс". Наградата получи председателят на съвета на директорите на "Трейс Груп Холд" АД проф. Николай Михайлов. Втората награда взе компанията "Ден и нощ" и шефът й Галин Анастасов. Призовете връчи министърът на икономиката Божидар Лукарски. Голямата награда на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев бе връчена на "Минстрой".
Източник: Стандарт (30.04.2015)
 
Алкомет планира да изплати 1/3 от печалбата за 2014 г. като дивидент Алкомет АД свиква общо събрание на акционерите за 29 май 2014 г., като предложението на Управителния съвет е 1/3 от печалбата за 2014 г. да бъде разпределена като дивидент, показва поканата, публикувана чрез БФБ-София. Печалбата за миналата година е 2 406 419,79 лв., като предложението е 802 139,93 лв. да отидат за дивидент. Това прави по 0,04468 лв. на акция. Спрямо последната борсова цена от 6,12 лв. за ценна книга, това прави брутна дивидентна доходност от 0,7%. 2014 г. донесе на шуменския производител на алуминий 7% ръст в нетната печалба до 2,41 млн. лв. и 5% повишение на продажбите до 301 млн. лв. Вчера бе публикуван отчетът за първото тримесечие на 2015 г., като той показа повишение на печалбата със 7% до 1,04 млн. лв. и на продажбите с 15% до 87,2 млн. лв. Акциите на Алкомет АД поскъпват с 1,5% за последните 12 месеца до 6,12 лв. за брой и 110 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,031176 лв. на ценна книга.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2015)
 
Алуминиевите и цинкови цени се покачват, докато на стоманата и мед есен Стоманените цени в ЕС са намалели с 6% спрямо същия период предната година, удряйки 480 евро за тон на 01 април 2015 г. поради рекордния износ от Китай. Според Mintec световното производство на стомана е спаднало незначително през януари до 133.1 млн. тона, което е спад с 3% на годишна база, но износът от Китай през февруари помогна за намаляване на цените. Въпреки това, европейските цени започнаха да се покачват, след като ЕС наложи мита върху вноса на студено валцувани плоски неръждаема продукти от Китай и Тайван, в сила от 26-ти март. Цените на медта отпаднаха с 9% на годишна база до 6 020 долара за тон, въпреки че цените се повишават от януари насам поради "признаци на повишено търсене" от Китай, което представлява 40% от световното потребление. Световният добив се увеличи с 1.3% до 18.3 млн. тона през 2014 г., като същевременно а производството на мед достигна 22.6 млн. тона. Световното използване нарасна с 8% до 23 млн. тона. Очаква се малък дефицит от 13 хил. тона през 2015 г. Цените на цинка се повишиха с 5% спрямо същия период на предната година, до 2 069 долара на 1 април на фона на дефицит на предлагането, който се очаква да се удвои до 584 хил. тона през 2015 г. Цените спадат от началото на годината поради повишеното китайско производство, но затварянето на мина в Австралия по-късно тази година, което представлява 4% от световното производство, "продължава да предизвика опасения за ниски световни доставки". Цените от алуминия се увеличиха с 5% на годишна база до 1 832 долара за тон. Въпреки това, те падат от началото на годината, благодарение на по-ниските цени на петрола, а алуминият е най-обвързан с енергопотреблението, в сравнение с други метали. Производството е с 5% по-голямо до 4.6 млн. тона през януари и в резултат на дефицита на предлагането през 2015 г. се очаква да падне с 22% до 211 хил. тона. (Supply Management)
Източник: Други (30.04.2015)
 
ГОРУБСО ще добива злато в Родопите Добив на злато ще започне в началото на 2016 г. в Родопите, обяви председателят на „Минстрой Холдинг“ АД Николай Вълканов. За пръв път ценният метал ще бъде извличан от медта в рудници на ГОРУБСО - Златоград и Лъки. С днешна дата от забоите се добиват само олово, цинк и сребро, а сега специалисти в обогатяването на полезните изкопаеми от институт в Санкт Петербург правят разработка по проекта за златото. „В някои находища има залежи на мед, а в нея има злато. Можем да извличаме около 700-800 тона мед годишно. Инвестицията за това ще бъде около 5-6 млн. лв., с които ще подменим цялото оборудване във флотационната фабрика, за да можем да преработваме медта. С напредването на технологиите започваме добив на злато“, обясни Вълканов, който е собственик на мините в ГОРУБСО - Мадан и Златоград. „Ще инвестираме с ново оборудване само във флотационната фабрика, така че през следващите 30 години тя няма да има нужда от допълнителни ремонти. Ще я подготвим така, че да може да поеме разширения добив, в който няма да правим допълнителни инвестиции“, каза Вълканов. И допълни, че съдържанието на сребро в рудата е 24 грама на тон, което не е много, но достатъчно, за да допълва общия баланс.
Източник: Преса (04.05.2015)
 
Rio предупреждава за волатилност при желязната руда Световният пазар на желязна руда е в период на преход, както скъпите мините се изместват от тези с по-евтина продукция, според Rio Tinto Group, която подчерта значителните колебания, докато се намери нов баланс. Вече има съкращения в мините в Китай, както и при други по-скъпи презокеански доставчици, заяви Алън Смит, президент на Rio за желязната руда в Азия. Суровата стоманена продукция в Китай, най-големият производител, ще продължи да нараства, според Смит, който прогнозира увеличение с 21.5% от 823 млн. метрични тона миналата година до 1 млрд. тона до 2030 г. Желязната руда поевтиня с 47% през миналата година и увеличи загубите през 2015 г., след като базираната в Лондон Rio, BHP Billiton Ltd. и Fortescue Metals Group Ltd. засилиха добива с ниска себестойност, което предизвика пренасищане точно когато растежа в Китай се забави. Разширенията при големите производители, вероятно ще продължат, тъй като те все още добиват на печалба, според Goldman Sachs Group Inc. Смит заяви, че въпреки забавеното търсене в Китай, няма срив. (Bloomberg)
Източник: Други (04.05.2015)
 
Най-големият производител на стомана в Русия очаква 2% ръст на търсенето през 2015 г. OAO Novolipetsk Steel, която миналата година стана най-големият производител на стомана в Русия като добив, очаква световното търсене на метала да се разшири тази година въпреки китайското забавяне. "Очакваме световното търсене на стомана да нарасне с 1.5% до 2% през 2015 г., а темпът на растеж ще бъде различен в различните региони", заяви главният изпълнителен директор Олег Багрин. Европейският, американски и японски растеж ще бъдат силни, докато китайските продажби, могат да продължат да се забави, каза той. Стоманената индустрия страда от свръхкапацитет, което води до потъващи цени. Производството през 2014 г. се покачи с 1.2% до 1.7 млрд. тона, според Световната асоциация за стомана. NLMK, както е известна Novolipetsk Steel, очаква да няма промяна в потреблението на своите основни руски клиенти в строителството, инфраструктурата и енергетиката тази година, каза Багрин. Докато цените на стоманата, по-ниски с около 20% миналата година, все още ще бъдат засегнати от ниските суровинни разходи, шансът за по-нататъшен спад на цената на желязната руда и въглищата е ограничен, каза той. (Bloomberg)
Източник: Други (04.05.2015)
 
Заплатата в "Асарел Медет" 3,5 пъти над средната "Асарел-Медет" е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за "Качество". Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант "Сименс". Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. На 29 август в курорта Панагюрски колони ще се съберат работниците и ветераните на дружеството, което е ежегодна традиция. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. "Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна", казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в "Асарел-Медет" АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в "Асарел-Медет" АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Юбилейна инициатива е всяко новородено бебе на работещ в компанията да получава златен медальон с фирмено лого, върху който са гравирани името, датата и часа на раждане. 21 деца от асарелски семейства вече получиха своя уникален подарък, казват от дирекция "Човешки ресурси". Развива се проектът "Гордея се с труда на моите родители", по който десетки момичета и момчета посещават работното място на родителите си. На територията на предприятието отскоро има параклис "Света Богородица", който бе вдигнат с дарения от работещите. "Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност", посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, "Асарел-Медет" се гордее с двете си награди "Инвеститор на годината" - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт "Тисен Круп" и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания "Оутотек". "За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие", казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В "Асарел-Медет" може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. "Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда", подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на "Либхер" и колесни товарачи на "Катерпилар", заедно със 130-тонни автосамосвали "БелАЗ", сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони "Кребс" и конусни трошачки "Метсо" от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на "Уемко" от Великобритания и "Оутотек" от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. "Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година", пояснява той. "Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие", изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони. А статуетката за "Качество" вече е част от фирмената експозиция. Стои до десетки други призове, до последните браншови награди "Иновации", "Безопасност на труда" и "Грижа за природата" и до петте национални награди за социалната отговорност на предприятието.
Източник: Стандарт (07.05.2015)
 
Режат на скрап мощности в „Кремиковци“ Нарязването на металургичния комбинат „Кремиковци“ на скрап навлиза в заключителна фаза. Години наред новите собственици на някогашния гигант пазеха непокътнат цеха за студено валцуване на стомана. Той стоеше под ключ, но вече е дошъл и неговият ред, съобщиха източници от предприятието. Формалната причина била падането на част от покрива върху машините, но в действителност това показва, че надеждите предприятието да се вдигне на крака и да заработи са намалели. В момента от цеха за студено валцуване може да се използва само линията за пластмасово покритие и поцинковане, посочват експерти. Съхранени са също електропещта, „Стан 1700“ и инсталацията за непрекъснато леене на стомана. Но и те вероятно ще последват съдбата на студеното валцуване, защото инвеститорски интерес към „Кремиковци“ няма. Пропадна и една от последните по-реалистични идеи - в предприятието да се валцуват сляби (блокове) от Украйна. По този проект дори започна процедура за ОВОС в Министерството на околната среда и водите. Очевидно обаче скрап ще се реже още дълги години. До момента повечето от техниката е продадена за старо желязо. Металургичният комбинат „Кремиковци“ влезе в процедура по несъстоятелност през 2008 г. с дългове от 2 млрд. лв, а разпродажбата на активите му започна през 2011 г. От 12 април 2011 г. основната площадка е собственост на три фирми - „Елтрейд къмпани“, „Надин металс трейд“ и „Валпет консулт“. Преди година се заговори, че вървят активни преговори за продажба на основните мощности, в които влизаше и цехът за студено валцуване, като се спрягаше сума от 250 млн. лв. Планираше се откриване на 700-800 работни места, но до сделка не се стигна.
Източник: Преса (08.05.2015)
 
Асарел Медет посреща 50-годишен юбилей през август Асарел-Медет е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за Качество. Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант Сименс. Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна, казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в Асарел-Медет АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в Асарел-Медет АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност, посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, Асарел-Медет се гордее с двете си награди Инвеститор на годината - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт Тисен Круп и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания Оутотек. За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В Асарел-Медет може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда, подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на Либхер и колесни товарачи на Катерпилар, заедно със 130-тонни автосамосвали БелАЗ, сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони Кребс и конусни трошачки Метсо от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на Уемко от Великобритания и Оутотек от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година, пояснява той. Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие, изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони.
Източник: Стандарт (08.05.2015)
 
Френски гигант търси кадри в ХТМУ Уникален шанс за професионално развитие ще получат утре в 11,00 ч. студентите в ХТМУ София. Френският гигант "Монтюпе" идва на крака в университета, за да търси кадри. Фирмата предлага стажантски програми за студенти и докторанти и желае да назначи инженери със специалност "Металургия" за обезпечаване на производствените процеси и развойната дейност с инженери-технолози в областта на металолеенето, термичното обработване и изработване леярски форми и инспектиране и обезпечаване на качеството на готовата продукция. "Монтюпе" е призната за световен лидер в производството на алуминиеви изделия за автомобилната индустрия. Дружеството притежава седем завода във Франция, Великобритания, Испания, Мексико, България и Индия. В края на 2006 г. е основан заводът в Русе, а самото производство стартира през 2008г. В момента предприятието има три производствени халета, в които се произвеждат цилиндрови глави и носачи за световно известни автомобилни конструктори: АУДИ, БМВ, ПОРШЕ, РЕНО, ФОРД, ВОЛВО, а скоро и за ДАЙМЛЕР - МЕРЦЕДЕС. ИНвестициите в Русе се оценяват на 100 милиона евро. В ХТМУ ще присъстват Микаел Бризон - индустриален директор за Франция и България, Владимир Владимиров (мениджър производствени въпроси), Райна Крапчанска (мениджър човешки ресурси) и Емин Бахар (инженер, завършил ХТМУ). Университетът работи по същата успешна схема с всички големи компании, които развиват химия или металургия в България. Сред тях са "Асарел Медет", КЦМ-Пловдив, "Аурубис" и много други.
Източник: Стандарт (08.05.2015)
 
Подразделение на AK Steel за желязна руда обявява несъстоятелност, планира реорганизация Джойнт венчъра на AK Steel за производство на пелетизирана желязна руда, Magnetation LLC, е подал молба за несъстоятелност. Magnetation е засегната от свръх запасеността на световния пазар на желязна руда, което е намалило цените на продукта. "Значителният спад в цените на желязната руда по света, заедно със съществуващата структура на капитала създаде предизвикателна бизнес среда в краткосрочен план. Процесът на реорганизация ще създаде по-конкурентна и успешна компания ", каза главен изпълнителен директор на Magnetation Лари Лехтинен в писмено изявление. Постигнато е било споразумение за реорганизация с повече от 70% от кредиторите. Плановете са предмет на одобрение от Съда по фалити в САЩ за окръг Минесота. Magnetation LLC притежава предприятия за концентрати на желязна руда в Кийуатин, Боуви и Гранд Рапидс, Минесота; и завод за пелети от желязна руда в Рейнолдс, Индиана. Поради реформи, предприятието в Кийуатин не работи. AK Steel притежава 49.9% от акциите на Magnetation. (Dayton Daily News)
Източник: Други (08.05.2015)
 
Haixin започва производство по несъстоятелност на фона на проблемите в стоманодобивната промишленост Haixin Iron & Steel Group, китайски производител на стомана, който спря производството през март заради недостиг на капитал, започна производство по несъстоятелност, което го прави най-големият производител в страната в процедурата. Заявлението за реорганизация на компянията от Уенкси, провинция Шанси, беше прието от Междинния народен съд в Юнгченг. Кредиторите са длъжни да обявят правата си към 22 февруари. Китайската забавяща се икономика и мерките на страната за борба със замърсяването оказват влияние върху стоманопроизводителите, които вече страдат от свръхкапацитета в промишлеността. Несъстоятелността на Haixin Group ще бъде последвана от други, според водещия аналитик в Mysteel.com Су Сиангчун. "Вместо оздравителни усилия от местните власти, това е една неизбежна тенденция, че в Китай ще има още стоманолеярни в съдилищата, където да се защитават правата на кредиторите", каза Су по телефона от Пекин. (Bloomberg)
Източник: Други (08.05.2015)
 
Cliffs ще продаде каменовъглени мини в Западна Вирджиния Cliffs Natural Resources Inc. ще продаде част от своето въгледобивно подразделение за 175 млн. долара в брой, последният ход от страна на минната компания за спиране на скъпите операции и съсредоточаване върху бизнеса с желязна руда. Coronado Coal II LLC ще купи активите на Cliffs в окръг Логън, Западна Вирджиния, които включват три мини произвеждащи металургични въглища за производство на стомана, а също ще поеме някои задължения. Базираната в Кливлънд Cliffs очаква да запише загуба от продажбата преди данъци до 425 млн. долара през четвъртото тримесечие. Cliffs заяви, че ще използва получените парични постъпления, за да плати дълговете си. Компанията страда от намаляващи цени на желязната руда и металургичните въглища, предизвикани от забавяне на китайската стоманодобивна индустрия. През октомври, кредитния рейтинг на Cliffs бе свален на „боклук“ от Standard&Poor и компанията обезцени с 5.7 млрд. долара свои минни активи. (Bloomberg)
Източник: Други (08.05.2015)
 
Индийски завод за стомана ще намали вноса на стомана За да използва желязната руда на Индия, държавните компании Steel Authority of India Limited (SAIL) и National Mineral Development Corporation (NMDC) се договориха да създадат Ultra Mega Steel Plant (UMSP) в Чатисгарх в област Бастар. Меморандумът за разбирателство бе подписан в събота между двете компании в присъствието на министър-председателя Нарендра Моди. Той каза, че решението ще помогне на Индия да ограничи вноса на стомана. "... Изнасяме желязо и получаваме стомана отвън. Това щеше да продължи. Но сега това трябва да спре. Ще правим стомана от желязната руда," каза Моди, като добави, че чрез използване на местните суровини, Индия може е в състояние да изнася стомана на международния пазар. Проектът, с капацитет за производство 3 млн. тона стомана годишно, ще бъде създадена в район Бастар като съвместно предприятие с партньори SAIL и NMDC съответно със дялове 74% и 26%. (The Dollar Business Bureau)
Източник: Други (11.05.2015)
 
Отделянето на активите за желязна руда в Anglo ще „намали рисковия профил" Anglo American трябва да продаде своите активи за желязна руда и да се съсредоточи върху диамантените и платинени операции в полза на своите акционери, според Investec. Производителят на суровини от Австралия до Бразилия може да набере до 4.66 млрд. долара от продажбата на активи, заявиха анализатори Марк Елиът и Хънтър Хилкоут. "A продажбата на целия портфейл с желязна руда ще бъде голям ход, който ще укрепи баланса, ще намали рисковия профил на групата, и би ще позволи значителна преоценка", добавиха те. Цените на желязната руда постигна рекорден спад от десетилетие насам до 47 долара/тон на 2 април, преди да се повиши до 59 долара/тон. Investec прогнозира, че цените ще се задържат на средно 55 долара/тон тази година, преди да се покачат до 80 долара/тон до 2019 г. Anglo, която притежава около 70% от Kumba Iron Ore, най-големият производител на суровината в Африка, започна пратки от своя мина Minas-Rio в Бразилия през октомври миналата година, когато цените се понижиха, след като най-големите производители, включително BHP Billiton разшириха капацитета си на фона на забавянето на търсенето от страна на Китай. (Bloomberg)
Източник: Други (14.05.2015)
 
ЕС ще наложи мита върху вноса на електротехническа стомана Европейският съюз ще въведе от утре, 14 май, антидъмпингови мита върху вноса на електротехническа стомана (силициева стомана) от Китай, Япония, Русия, Южна Корея и САЩ. Стоманите GOES се произвеждат само от 16 компании в света. Те са високо специализиран продукт, който се използва от производителите и дистрибуторите на енергия за производство на трансформаторни ядра. За китайските производители митото ще бъде 28,7 процента, за американските - 22 процента, за руските - 21,6 процента. За стоманата от Япония ще се плащат мита от 34,2 процента и 35,9 процента според компанията производител. (Reuters)
Източник: Reuters (14.05.2015)
 
Аурубис планира около 150 млн. евро инвестиции през следващите 4 години Около 150 млн. евро планира да инвестира медопреработвателната компания "Аурубис България" през следващите четири години, съобщиха пред журналисти днес изпълнителният директор на компанията Тим Курт и генералният секретар Георги Николов. Някои от предизвикателствата, пред които се изправяме днес, са административните регулации, които често са бавни сложни, и цената на електроенергията за индустриалните консуматори, посочиха от ръководството на предприятието. Фирмата сега плаща около 50 евро за мегаватчас високо напрежение, а конкурентите ни в Германия, Франция и Испания я купуват с около 20 процента по-евтино, каза Георги Николов. Договорите за електроенергия сега са едногодишни, но е хубаво те да са по-дългосрочни, за да можем да правим ясни бизнес планове, добави той. През 2016 г., като част от инвестиционната програма, в завода за преработка на мед на "Аурубис България" предстои капиталов ремонт на стойност 44 млн. евро. Фирмата е най-големият ползвател на българските пристанищни и железопътни превози с над 2 млн. тона карго превози годишно, посочиха от компанията.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2015)
 
Нарастващите доставки ще продължат натиска върху цените на желязната руда BHP Billiton очаква ръстът в доставките на желязна руда да изпреварва търсенето и да държи цените под натиск, заявиха от компанията, но добавиха, че повишаването на приходите няма да зависи от ограничаване на производството. "Отдавна призоваваме за честен и свободен пазар... Нашето виждане е, че това е нещото, от което имаме нужда в сектора на желязната руда," заяви Алън Чъргуин, вицепрезидент по маркетинга в BHP. "Това е пазар, който е силно конкурентен и цикличен и така приходите ще зависят от това да си най-ефективния доставчик и не трябва да зависи от възпиране на доставките." BHP, третият по големина производител на желязна руда в света, и конкурентите от Rio Tinto са изправени пред политически натиск в Австралия, за това, че рязко увеличиха доставките, а търсенето се е успокоило, в резултат на което цените се понижиха с 54% от началото на миналата година. Независимият федерален сенатор Ник Ксенофон призова за разследване на въздействието на по-ниските цени върху австралийската икономика. (Reuters)
Източник: Reuters (15.05.2015)
 
ArcelorMittal затваря завода си в Джорджтаун Собственикът на комбината в Джорджтаун заяви, че затваря завода, оставяйки 226 работници без работа. ArcelorMittal обяви в четвъртък, че спирането ще бъде завършено през третото тримесечие на годината. Заводът е основен производител на компанията на валцдрат в Съединените щати и компанията заяви, че вече не може да се конкурира с вноса на чуждестранна стомана, която според ArcelorMittal несправедливо се търгува в страната. От компанията заявиха, че внесеният валцдрат сега съставлява една трета от вътрешния пазар. Заводът в Джорджтаун беше затворен през 2009 г. по време на Голямата рецесия. Той бе пуснат отново две години по-късно с преразгледан трудов договор. ArcelorMittal е базиран в Люксембург и има 220 хил. служители в 60 страни. (AP)
Източник: Други (18.05.2015)
 
Управителят на "Надин" на съд за укрити 16 млн. Лева Сред другите предадени на съд е Денис Бошнаков, който е управител на "Феросплавен завод". Това е дружество, което част от бившето "Кремиковци". Останалите трима са Мариян Комитов, Иван Иванов и Павел Варнаджиев. Последният е брат на купувача на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев. Босилков и други трима души бяха арестувани при акция на ГДБОП и НАП на 18 юли 2012 година. Според прокуратурата престъпната група е действала от януари 2010 година до началото на 2012 година. През тези две години е нанесла на държавата щети в размер на 16.15 милиона лева чрез "добре организирана мрежа от "кухи" дружества от типа "липсващ търговец". Дружествата са контролирани от "Надин комерс" ЕООД, съобщават от държавното обвинение. От тези "кухи" фирми "Надин Комерс" симулативно е изкупувала с неистински счетоводни документи огромни количества скрап. По този начин разходите на дружеството са били изкуствено завишавани, печалбата намалявана, с което в крайна сметка е било избягвано плащането на дължимите данъци към държавата. Разследването е доказало, че въпросните "кухи" фирми, с които "Надин Комерс" е "търгувала", не са имали капацитет за подобни сделки, не са разполагали с лицензирани площадки, голяма част от представляващите ги лица са били неграмотни и не са били в състояние да извършват търговска дейност, съобщават от прокуратурата. Сделките със скрап от 2003 година са с режим обратно начисляване на ДДС. При този вид облагане с ДДС продавачът на скрап издава фактура без ДДС, а купувачът си самоначислява дължимия ДДС./БЛИЦ
Източник: Други (19.05.2015)
 
Мексикански металургия използва само 60% от мощностите си Мексиканската стоманодобивна промишленост работи на под 60% от инсталираните си мощности поради нелоялната конкуренция от вноса, заяви президентът на мексиканската стоманодобивна камара Canacero. "Дори и през 2014 г., когато потреблението на стомана нарасна с 12.2% в Мексико и ще продължи да нараства и през 2016 г. до 24 млн. тона валцована стомана, според Световната асоциация стомана, потреблението се захранва основно от внос, които се е увеличил с 19.5% миналата година, особено от Китай, Япония и Южна Корея", заяви Гилермо Фогел. Той е и заместник-председател на компанията за тръби Tenaris Tamsa. Черната металургия в страната е инвестирала около 4 млрд. долара през 2010-2015 г., за да добави мощности с капацитет 6 млн. тона годишно. "За съжаление, този капацитет не се оползотворява достатъчно, защото по-голямото търсене се задоволява с внос на несправедливи цени", заяви Фогел. "Основният риск е, че компаниите избягват да инвестират в бъдещето." (Platts)
Източник: Други (20.05.2015)
 
Tata Steel отрича сделка за продажбата на британския си завод на Klesch Информацията, че Tata Steel е на път да продаде своя завод за дълги продукти на Klesch Group са спекулации и не отразяват официалната позиция на дружеството, заявиха от компанията. Базираната в Женева Klesch Group, световна компания занимаваща се с производство и търговия на химикали, метали и петрол, отказа да коментира. Tata Steel, вторият най-голям производител на стомана в Европа, заяви през октомври, че води преговори да продаде губещото предприятие за дълги продукти, в която работят 6500 души предимно във Великобритания, на Klesch. Новините за това предизвикаха безпокойство в правителствените кръгове. Klesch има реноме на връхлитащ върху затруднени бизнеси и кредитиране с инвестиции застрашен дълг - или "лешоядед капитализъм", както се описва от критиците зад океана. Говорител на Министерството на икономиката, иновациите и уменията заяви: "Продължаваме да следим ситуацията и сме в контакт с двете страни." Миналата седмица, Tata Steel обяви, че очаква да вземе безкасово обезценяване за около 785.3 млн. щатски долара главно в поделението за дълги продукти. Дружеството отчита резултатите в сряда. (Reuters)
Източник: Reuters (21.05.2015)
 
US Steel ще подаде "няколко" антидъмпингови оплаквания United States Steel Corp. заяви, че е близо до подаването на няколко антидъмпингови жалби, като добави, че все още се налага да обмисли за спиране на повече си предприятия, заради трудните пазарни условия. Питсбърг-базираната компания работи е спряла съоръжения в Индиана, Илинойс, Алабама, Тексас, Охайо и Арканзас тази година. Тя е дала уведомления на 9 хил. служители по-рано тази година, но досега уволнените са само около 2.7 хил., което означава, че 6.3 хил. души може да загубят работата си, ако пазарните условия не се подобрят. US Steel обяви, че планира да спре своя стоманодобивен завод с 2080 работника в Гранит Сити по-късно този месец. "Скокът на вноса е безпрецедентен. Вече не е въпросът дали ще подадем жалби, а кога", заяви главният изпълнителен директор Марио Лонги. Стоманодобивната индустрия в САЩ е под огромен натиск тази година от евтиния внос, силния долар, и от спада на цените на петрола, които обезглавиха търсенето на стоманени тръби, използвани за добив на нефт и газ. Според Американския институт за желязо и стомана, вносителите държат 31% от пазара в САЩ през април, срещу само 20% преди година. Цените на US Steel спаднаха с 21% сто тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (25.05.2015)
 
Производителите на стоманени тръби се противопоставят на увеличените мита за внос Индонезийските производители на стоманени тръби възразиха срещу плана на правителството за увеличаване на данък върху вноса на стомана с аргумента, че тази стъпка ще доведе до по-малко конкурентоспособни цени на световния пазар. "Купувачите със сигурност ще сравняват нашите продукти с чуждите, за да намерят най-ниските," заяви Мас Вигранторо, главен изпълнителен директор на производителя на тръби Bakrie Pipe Industries. Индонезийските производители внасят част от суровините си, тъй както местните доставчици не са в състояние да отговарят на техните специфични изисквания, каза Вигранторо. Високата цена на придобиване на суровините добавя към производствените и енергийните разходи, както и повишаването на заплатите - правят местните стоманени тръби по-скъпи от вносните. "В неблагоприятна позиция сме. Нещо, което трябва да се реши, е как местните отрасли могат да бъдат по-ефективни ", каза Вигранторо. Правителството планира да увеличи митата за внос на стомана от най-облагодетелствани нации (НОН) до 15% от сегашните 0-5%. (Jakarta Globe)
Източник: Други (27.05.2015)
 
Citi: BHP Billiton и Rio Tinto може да обхванат 70% от износния пазар на желязна руда В рамките на едно десетилетие BHP Billiton и Rio Tinto може заедно да произвеждат над 900 млн. тона желязна руда, които ще отговарят на около 70% от световното търсене на желязна руда, според анализ от Citi. Впо-задълбочено изследване на дългосрочната перспектива за пазара на желязна руда, Citi понижи прогнозата си за цената на желязната руда в дългосрочен план към 2025 г. до 55 долара за тон от 81 долара. Анализаторите на Citi, заявиха, че понижението се дължи на намаляването на търсенето на желязна руда, особено от Китай, по-ниските разходи и основните добивни компании, които преследват евтини разраствания. Rio цели добив от 330 млн. тона тази календарна година, 350 млн. тона до 2017 г. и евентуално достигане на 360 млн. тона. BHP остава ангажирана с повишаване добива от 250 млн. тона до 290 млн. тона, но наскоро разкри, че ще направи това много по-бавно, след отлагането на проекта за подобряване на пристанището. (Reuters)
Източник: Reuters (29.05.2015)
 
Елфик от Zanaga Iron Ore остава оптимистично настроен относно водещ проект Президентът на Zanaga Iron Ore Клифърд Елфик остава оптимистично настроен, че въпреки сегашната ниска цена на желязната руда, гигантският проект Република Конго все пак ще заработи. Заради свръхпредлагането и слабия китайски ръст, цената на рудата в последно време е под натиск. Credit Suisse наскоро обяви, че очаква излишък на пазара още две години и прогнозира цена от 90 долара на тон за втората половина на годината. Въпреки това перспективите пред проекта са стабилни, според Елфик, който коментира, че мината ще работи дори ако цената падне до 80 долара за тон. Всъщност, един поглед към акциите на Zanaga показва, че инвеститорите в по-голямата си част имат вяра в управлението. Отчасти това се дължи на напредъка и предпроектното проучване, публикувано миналия месец, които ревизираха обхвата на проекта, което означава по-малко капитал, изразходват и поетапно развитие. Както подчертава Investec, тази ревизия ще подобри шансовете за финансиране на проекта и/или привличане на дълг и капитал от трети лица. (Proactive Investors)
Източник: Други (01.06.2015)
 
Скок на тока за бизнеса с 22% гони предприятия Скок на тока за бизнеса с 22% от 1 юли може да изгони редица предприятия от България, а други няма да оцелеят. Енергийният регулатор КЕВР предлага да бъде увеличена таксата "Задължения към обществото" за бизнеса. Ако това се случи, въпросният компонент, който влиза в образуването на цената на тока, ще се изравни за бизнеса и домакинствата. До този момент тази такса беше 18,93 лв./мВтч без ДДС за свободния пазар, а сега тя ще бъде увеличена с 21,28 лв. и ще стигне 40,21 лв. Мрежовите такси ще се увеличат от 7,98 лв. на 8,86 лв. за мегаватчас. Така крайната цена ще достигне 122 лв. за мегаватчас, което е увеличение с 22%. Според Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, не е редно да има такова голямо увеличение на цената за бизнеса от 1 юли, а за домакинствата токът да поскъпне с около 2%. "Така се засилва кръстосаното субсидиране, защото цената за стопанско потребление се изравнява с цената за населението", каза пред "Стандарт" той. Заради тази мярка български предприятия може да изнесат производството си извън страната. По думите му такъв разход ще е прекалено голям за българските заводи, а някои индустрии може и да не оцелеят. Другите пък ще се ориентират към чужбина. "Има такива предприятия, които имат подобни производства в страните от ЕС. При тях дори не е свързано с инвестиция да си преместят производството", коментира той. Реформата в енергетиката трябва да върви в тази посока - всички електропроизводители трябва да си продават електроенергията на пазарна цена", заяви Константин Стаменов.
Източник: Стандарт (03.06.2015)
 
Вносът на готова стомана в Латинска Америка от Китай нарасна с 29% през януари-април Китайския износ на готова стомана за Латинска Америка се е увеличил с 29%, спрямо същия период на годината в периода януари-април, достигайки 3.2 млн. тона, обяви регионалната стоманена асоциация Alacero. Общият износ на Китай на готова стомана достигна 31.2 млн. тона през периода, с 34% повече спрямо година по-рано. Латинска Америка внася 10.3% от общия износ на Китай на готова стомана през първите четири месеца на годината, което е спад с 0.5 процентни пункта, спрямо същия период на миналата година. Южна Корея е запазила своето място като водещ вносител в Латинска Америка, с 13.3% дял и 4.1 млн. тона през периода. През април, Латинска Америка е внесла 822 хил. тона от азиатската страна, съответно 17% и 26% повече на месечна и на годишна база. За периода януари-април Бразилия е внесла 584 хил. тона готова стомана, което е 18% дял в региона, докато Централна Америка е внесла 504 хил. тона (16% дял) и Мексико 434 хил. тона (13%). (Steel Orbis)
Източник: Други (03.06.2015)
 
Tежката индустрия настоява отстъпките в цената на тока да са факт до юли Задаващото се увеличение на цената на електроенергията от 1 юли средно с 1.9% за бита и 22% за бизнес консуматорите започва все повече да притеснява тежката индустрия, която от години настоява за облекчения в цената. Причина е, че наредбата, която трябва да позволи въвеждането на отстъпки за големите консуматори на енергия, все още не е готова. Според промените в закона за енергетиката, приети в началото на март т.г., въпросната наредба трябваше да бъде изготвена съвместно от министерствата на енергетиката, финансите и икономиката до 6 месеца от влизане в сила на поправките. С нея трябва да се определи механизмът, по който да се прилага облекченият режим. Според запознати идеята е от отстъпките да се възползват основно големите металургични предприятия, които поради самата си същност са едни от най-енергоемките производства въпреки въведените мерки за енергийна ефективност. За това и за тях е жизненоважно облекченията в цената на енергията да бъдат факт до 1 юли, когато регулаторът трябва да определи новите цени на електроенергията за следващата една година. Остра реакция За притеснението на индустрията говори и писмото, изпратено от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) в сряда до министрите на енергетиката, икономиката, финансите, както и до председателя на регулаторната комисия Иван Иванов. В него се настоява наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за възобновяема енергия, дългосрочните договори с двете американски централи и електроенергията от топлофикациите и заводските централи, да бъде факт и да се прилага до 1 юли 2015 г. "Не можем да си позволим и един лев ръст на цената", пише още в писмото на БФИЕК. До редакционното приключване на броя от Министерството на енергетиката не отговориха дали наредбата ще е готова до началото на следващия месец. Против увеличението От федерацията посочват също, че са против планирания ръст на цена "задължения към обществото", в която влизат въпросните разходи. Според предложението на регулатора от 1 юли тя трябва да се увеличи с 212% от 18.93 лв. за мегаватчас без ДДС до 41.21 лв. за мегаватчас. "Базовите производства ще бъдат заличени от индустриалната карта на страната с подготвените промени. Многократно сме сигнализирали, че няма да можем да поемем и един лев ръст от сегашните нива на цена "задължения към обществото", се посочва в писмото. От БФИЕК също така напомнят, че индустриалните предприятия в България купуват по-скъпа електроенергия спрямо редица държави от ЕС. Причината е, че в повечето страни в ЕС от години има въведени облекчения при плащането на разходите за зелена енергия от големите консуматори. От БФИЕК дават пример с Гърция, където има въведен таван. В Румъния облекчение, въведено миналата година, ще спести 75 млн. евро годишно на базовите индустрии там. Според насоките на ЕК подобна подкрепа е възможна, ако нейните получатели заплащат минимум 15% от разходите за електроенергия, произвеждана от възобновяеми източници. Целта е по този начин да се намали неконкурентоспособността на тези предприятия заради по-големите им разходи за енергия.
Източник: Капитал (04.06.2015)
 
Последните събития в стоманодобивната промишленост Китайските фючърси на желязна руда нараснаха до триседмичен връх във вторник, подкрепени от свиването на запасите в пристанищата на страната на фона на ниските оферти за нови товари. "Нямаше много оферти за морски товари наскоро, оттам и непрекъснатият спад в пристанищните складове", заяви търговец на желязна руда базиран в Шанхай. "Тенденцията е вероятно да продължи в краткосрочен план, но аз вярвам, че доставката ще се възобновят през следващите месеци." Някои пратки от топ доставчиците на желязна руда от Австралия са прекъснати от дъждовно време. И все пак, Goldman Sachs заяви миналата седмица, че неотдавнашното увеличение на товарните проценти по основните маршрути към Китай биха могли да доведат до подобрение в наличността през следващите седмици. Наличността на вносна желязна руда в 44 китайски пристанища спадна с 1.3 млн. тона до 85.4 млн. тона към 29 май, най-ниското ниво от декември 2013 г., според консултантската SteelHome. (Wall Street Observer)
Източник: Други (04.06.2015)
 
Черната металургия в САЩ подаде иск срещу вноса от Китай Стоманодобивни компании, включително базираните в Шарлот Nucor Corp. и US Steel Corp., са завели търговски жалба твърдейки, че вносът на устойчивия на корозия метал от Китай и четири други страни е продаван в САЩ на несправедливо ниски цени. Другите четири държави са Индия, Италия, Южна Корея и Тайван, според искът, подаден до федералните регулаторни органи от US Steel, Nucor, Steel Dynamics Inc., AK Steel Holding Corp., и ArcelorMittal. МЕстните заводи се борят на пазара и търсят помощ в Конгреса. Законопроект, който ще изисква регулаторните органи да взимат предвид намаления пазарен дял, спрени капацитети и девет други фактори, когато се претегля оплакванията за нелоялна търговия, е одобрен от Сената на САЩ. Той е подкрепен от президента Барак Обама и Пол Райън, председателят на House Ways and Means Committee, която има юрисдикция над търговията. Американската стоманодобивна промишленост е под натиск от рекордния внос на задграничните конкуренти, които се възползват от нарастващото търсене в САЩ и по-силния долар. (Bloomberg)
Източник: Други (05.06.2015)
 
Износът на стомана от САЩ намаля с 5.8% през април Американският институт за международна стомана (AIIS) съобщи, че след като леко увеличение през март, износът на стомана се е забавил през април с 5.8%. Общият износ от 844 370 нетни тона са 21.8% по-малко от април 2014 г. Двата най-големи клиента на стомана от САЩ свиха покупките си като износът за Канада се сви с 3.7% до 407 784 тона (с 27,3% по-малко от миналия април), а износът за Мексико - с 8.1% до 332 061 тона (9,8% по-малко). Страните от Европейския съюз са внесли 3.9% по-малко стомана, отколкото през март - 29 836 тона. Това е с 14.6% по-малко от година по-рано. През първите четири месеца на годината износът е спаднал с 11.1% до 3.54 млн. тона. Спадът е почти изцяло резултат от 19.4% спад в износа за Канада, който е общо 1.72 млн. тона годишно към момента. Износът за Мексико, междувременно, леко е нараснал с 2.4% през тази година до 1.380 млн. тона, а износът за се е увеличил с 22.2% до 141 039 тона. (Steel Orbis)
Източник: Други (08.06.2015)
 
Китайският внос на въглища спадна допълнително през май Вносът на въглища в Китай спадна рязко през май, след като политиката, насочена към намаляване на вноса на нискокачествени и увеличаване използването на по-чисти енергийни източници подкопа очакванията на бизнеса за ръст в сезонното търсене. Общият внос през първите пет месеца на годината достигна 83.26 млн. тона, което е спад от 38.2% в сравнение с предходната година, по предварителни данни на Китайската генерална администрация на митниците. Вносът от 14.25 млн. тона е с 28.6% по-малко спрямо април и с 40.6% в сравнение с май 2014 г. Миналата седмица големи китайски фирми за въглища увеличиха договорните си цени за втори път за един месец в очакване търсенето да нарасне през летния сезон. Но според анализатори всеки подем в покупките на въглища ще бъдат ограничен, въпреки относително ниските нива на запасите в топлоелектрическите централи, като ВЕЦ-е вероятно ще допринесат за голяма част от нарастването на търсенето на енергия. "Вносът постоянно намалява в сравнение с миналата година, което се дължи на нови политики, както и използването на нови (възобновяеми) източници", заяви Джън Нан, анализатор от китайската Shenyin Wanguo Securities. (Reuters)
Източник: Reuters (09.06.2015)
 
Едрата индустрия получи очакваната отстъпка в цените на тока "...защото 20% за бизнеса, за индустрията да се вдигне цената е много. Те веднага ще я калкулират в стоките, да не говорим, че Лукарски веднага ще подскочи. И той е подскочил вече..." И Бойко Борисов отново свали цените на електроенергията. Шегата настрана, но най-вероятно още в понеделник правителството ще гледа наредбата, чрез която се налага таван за плащанията за зелена енергия от големите индустриални предприятия. Този документ се изготвя отдавна и неговото приемане няма нищо общо с гневния изблик на Борисов. С приемането му (и след съгласуване с Брюксел) таксата "задължение към обществото" за някои предприятия от тежката индустрия най-вероятно ще стане 21.64 лв. за мегаватчас. Това е значително по-малко от предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране, според което таксата "задължение към обществото" се увеличава ударно за всички потребители от 18.93 на 40.1 лв. За клиентите на свободния пазар повишаването й означава скок в цената за електроенергията с 23% (около 10-15% в крайната цена в зависимост от потреблението на фирмите). Причината за скока е, че предишният състава на КЕВР беше занижил изкуствено стойността на таксата. Нарастването на таксата обаче означава, че с приходите от нея Националната електрическа компания (НЕК) щеше да успее да затвори голяма част от хроничния си тарифен дефицит и това е началото на оздравяването на държавната компания. Наредбата трябваше да бъде приета по план до септември, като в момента се търсеше начин тя да се съобрази с европейското законодателство, така че да не представлява държавна помощ. Таксата "задължение към обществото" се налага на всеки закупен мегаватчас електроенергия за вътрешния пазар и цели да компенсира НЕК за разходите й да изкупува цялото производство на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ), на високоефективното производство на топлофикационните и заводските централи, както и част от разходите за изкупуването на електроенергията по дългосрочните договори на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". За кой важи намалението Намалената такса "задължение към обществото" ще важи за компании, които имат потребление над 10 гигватчаса годишно (т.е. фирми с потребление около 1.14 мегавата на час). За тях ще важи малко по-висока такса. С пълната отстъпка ще се ползват потребителите с годишно потребление над 30 гигаватчаса. Според Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), който присъства на общественото обсъждане за новите цени в енергийния регулатор, което се проведе вчера, става въпрос за около 20-25 дружества, които ще плащат по-ниска цена за електроенергия. Фирмите, които ще се класират за намалението, трябва да изпълнят няколко критерия - да създават продукт (т.е. търговските обекти няма да могат да се възползват) и производството им да е енергоемко. Поради това от отстъпката няма да могат да се възползват стотиците фирми, които иначе попадат в заложеното в наредбата потребление. Представител на тежката индустрия обясни, че надеждата на сектора е била да има намаление на цените от сегашните нива, тъй като дори и в момента те са некуонкурентни, а 3 лв. увеличение още повече ще утежни финансовото им здраве. Основание за отлагане Вчера председателя на КЕВР Иван Иванов коментира, че ако има основание за отлагане на ценовото решение за сектор електроенергетиката, то е заради заради това, че споразуменията между НЕК и "КонтурГлобал Марица-изток 3", и "Ей И Ес Гълъбово" за намаляване на изкупната им цена все още не са подписани. Това трябва да спести на НЕК 97.5 млн. лв., които сега са калкулирани в цената като допълнителна добавка в цена задължение на обществото. От думите на Иванов обаче стана ясно, че дори споразуменията да бъдат подписани, тази добавка няма да отпадне, а ще компенсира по-ниската цена, която ще плащат някои от дружествата от тежката индустрия. Според Иванов друга причина за отлагането е, че въпросната наредба, която трябва да определи облекченията за големите консуматори, все още не е факт
Източник: Капитал (11.06.2015)
 
Мексико работи върху временни връзки за внос на тръби и плоча Мексико спря временния внос на тръби и плоча, за да се създаде система за временна връзки (bonds) за внос. През следващите дни, правителството ще обяви антидъмпингови мита за студено валцувани листи от четири страни и тръби от три страни, като се консултира с Мексиканската стоманена камара (CANACERO). Министърът на икономиката, Илдефонсо Гуахардо, се срещна с президента на CANACERO, Гилермо Фогел, президента на Altos Hornos de Mexico (AHMSA), Alonso Ancira и директорите на TenarisTamsa, Ternium, ArcelorMittal, Villacero, и Tubacero. По време на срещата, представителите на стоманодобивната промишленост подчертаха трудното положение на сектора, усложнявано и от вноса с дъмпингови цени. Гуахардо призна, че "временният внос е използван от някои, за да се избегне контрола и санкционирането от страна на приходните органите в страната заради несправедливи условия и представляват загуба за промишлеността и самата хазна." (Steel Orbis)
Източник: Други (11.06.2015)
 
14 стоманени предприятия в Уазирпур ще бъдат затворени Управата в Делхи увери Националния зелен трибунал, че предприема стъпки за закриване на 14 стоманени бизнеса в Уазирпур, които работят без разрешение и не са в съответствие със задължителните стандарти за замърсяването. Състав оглавяван от съдия П. Йотимани взе под внимание твърденията от управата на града. Градската управа също заяви пред Трибунала, че 14-те предприятия са предупредени и им е дадено време да затворят. Зеленият трибунал по-рано издаде заповед срещу главния секретар на Делхи за неизпълнение на длъжностните лица да се яви пред него. Панелът чу възражение, подадено от НПО All India Lokadhikar Sangthan's която иска приложение на заповед, с която зеления панел е насочил Комитетът за контрол на замърсяването в Делхи да предприеме действия срещу индустриите за ецване на неръждаема стомана. Ецването е процес на премахване на примеси, като петна и неорганични замърсители от метала. (PTI)
Източник: Други (11.06.2015)
 
CBSA инициира разследване срещу дъмпинг и субсидиране на определени плочи Канадският международен търговски трибунал започна предварително разследване за вреди по жалба на Essar Steel Algoma Inc. от Sault Ste. Marie, Онтарио, в резултат на дъмпинг и субсидиране на горещо валцувани въглеродно-стоманени шайби и яки ниско-легирани стоманени плочи от Индия и Русия. Запитване на Трибунала се провежда в съответствие със Закона за специалните мерки за вноса като резултат на започването на дъмпинга и субсидирането на разследвания от страна на Канадските гранични служби (CBSA). На 10 август 2015 г. Трибуналът ще определи дали са налице основателни признаци, че предполагаем дъмпинг и субсидиране са причинили вреди. Ако е така, CBSA ще продължи своите разследвания и, на 8 Септември 2015 г. ще издаде предварителна присъда. Ако тези предварителни проучвания покажат, че е налице дъмпинг, CBSA ще продължи своите разследвания и едновременно Трибуналът ще започне финални запитвания. (Marketwired)
Източник: Други (12.06.2015)
 
Заводи губят по 10 млн. от скока на тока Предприятия ще спрат работа за един ден. Така работодателите ще протестират срещу поредното увеличение на тока от 1 юли, съобщи в събота председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Преди дни КЕВР обяви, че ще вдигне за фирмите таксата "Задължения към обществото" от сегашните 18 лева на 40 лв. за мегаватчас. По 10 млн. лева ще изгубят заводите, ако токът поскъпне от 1 юли. Причината е, че наредбата, която ще осигури компенсации на големите предприятия заради т. нар. такса задължения към обществото, ще трябва да бъде съгласувана с Брюксел като вид държавна помощ. А процедурата ще трае поне до ноември. "Ако отстъпката не влезе в сила от 1 юли с поскъпването на тока, просто някои индустрии няма да издържат. Те не могат да плащат толкова много и да чакат месеци, за да влезе наредбата в сила. Това ще излезе грубо по 10 млн. на предприятие. Някои фирми са в криза и през последните години са теглили много кредити, за да могат да оцелеят". Това заяви за "Стандарт" Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/. "Ние настояваме да се намери механизъм, с който отстъпката също да влезе в сила от 1 юли. Ако не може, да се отложи поскъпването на тока", каза Стаменов. Наредбата към Закона за енергетиката ще бъде готова първите дни на седмицата. "Ние очаквахме отстъпката да се базира на стария размер на "Задължение към обществото" - 18,93 лв. Но тази наредба трябва да се прилага спрямо увеличението, предложено от енергийния регулатор, което е 40,21 лв.", каза Стаменов. През миналата седмица Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ представи проект за нов размер на фиксираната добавка "Задължения към обществото" към цената на производител през следващите 12 месеца. Така добавката ще скочи с рекордните 214.4%. От 1 юли индустрията ще трябва да плаща общо 100 лв. за мегаватчас при сегашни 80 лв. Подобен ценови скок от 20% увеличение в цените на потребители на високо напрежение и около 15% за средно напрежение е шокиращ за българската индустрия, алармираха всички работодателски и браншови организации. "Обвиняваме КЕВР и цялата изпълнителна и законодателна власт в непрофесионално поведение и безотговорно отношение към българската икономика", заяви за "Стандарт" Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцкия холдинг "Виохалко", който има няколко металургични компании в България. По думите му няма страна, която да може да си позволи подобен ръст на цената на тока и която прави подобна мащабна промяна без предварителни разчети и анализ на въздействието й върху икономиката на страната. За невъзможността българските предприятия, които са потребители на повече от 30 гигаватчаса годишно, да ползват компенсации от 1 юли, се е разбрало в събота на заседание на работната група по подготовката на специалната наредба към Министерството на икономиката. Фирмите са гневни, че министри, чиновници и КЕВР не са си свършили работата и не предупредили за ценовия скок по-рано. "Нито една компания не е в състояние да отделя няколко милиона повече разходи за ток на месец и да очаква до ноември парите й да бъдат възстановени", заяви Петров. Затова браншовите организации настояват новият размер на добавката "задължения към обществото" да влезе в сила едва когато наредбата за компенсациите бъде ратифицирана. Дори и със задействането на клаузата за компенсиране българската индустрия ще трябва да плаща повече за ток, отколкото до момента. След прилагането на компенсациите фиксираната добавка "Задължения на обществото" ще падне от 40.21 лв. на около 22 лв. за мегаватчас, при сегашни 18 лв. За да сме конкурентни на останалите фирми от Европа тази добавка трябва да падне под 15 лв., казват индустриалните предприятия. В понеделник всички работодателски организации се събират, за да обсъдят как да отвърнат на ценовия шок. Намеренията за временно спиране на предприятията за един ден е само една от мерките, с които искаме да покажем своето несъгласие, заяви Антон Петров, който е в ръководството на Българската стопанска камара. Предложеното увеличение в цена "ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО" възлиза на 21,28 лв/MWh, което по компоненти се формира от: * Стойност на включени в цената нови компоненти - 5,51 лв/MWh * Ръст добавки "зелена енергия" - 143,4% (от 11,1 лв/MWh на 15,92 лв/MWh) * Ръст добавки "високоефективно производство" - 235,5% (от 3,83 лв/MWh на 9,02 лв /MWh) * Ръст добавки "невъзстановяеми разходи" (по ДДИЕЕ) - 288,8% * За централите Марица-изток 1 и Марица-изток 3 общата компенсация от 3,38 става 9,76 лв./MWh
Източник: Стандарт (15.06.2015)
 
Sandvik ще затвори завода си във Финландия Sandvik реши да закрие завода си в Турку, Финландия и да оптимизира на сайта в Тампере, Финландия. Това е в съответствие със съобщението от 26 март, че започват консултации. Затварянето на обекта в Турку е част от обявената по-рано програма за оптимизация на веригата за доставки. Консултациите със синдикатите в Турку и Тампере приключиха на 5 юни, 2015 г. Sandvik ще продължи производството на всички продукти на други места във Финландия, Китай и САЩ. Производство в завода в Турку се очаква да приключи в края на Q2, 2016 г. Реорганизацията, която възниква от решението ще се отрази на всички 460 служители в Турку. Въпреки това, около 120 души са били изключени от консултациите: те са свързани с производство, аутсорсинг и други функции, които не са част от производствените операции в Турку. 340 от съществуващите 460 работни места в завода в Турку ще бъдат засегнати от затварянето. Възможности за трансфер ще бъдат предложени на около 140 души от тези 340. (Sandvik)
Източник: Други (15.06.2015)
 
България е първа в ЕС по ръст на вредните емисии през 2014 г. България е лидер в Европейския съюз (ЕС) по ръст на емисиите въглероден диоксид през 2014 г., сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Европейската статистика отчита ръст на вредните емисии у нас от 7,1% за една година. На второ място е Кипър с 3,5% увеличение, а на трето Малта ръст от 2,5%. Увеличение на емисиите са отчетени и в Литва, Финландия и Швеция – съответно 2,2%, 0,7% и 0,2%. В останалите държави от ЕС обаче има спад на вредните емисии, като най-силен е той в Словакия – 14,1%, Дания – 10,7%, Словения – 9,1%, Великобритания – 8,7%, и Франция – 8,2%. Средно за ЕС излъчените в атмосферата вредни емисии въглероден диоксид са намалели с 5 на сто през миналата спрямо предходната година. Същевременно днес на Европейския съвет по околна среда в Люксембург министърът на околната среда и водите Ивелина Василева е поискала по-реалистични ангажименти за намаляване на емисиите след 2030 г. От голямо значение е да бъде отчетена конкурентоспособността на държавите членки, които граничат със страни извън ЕС, и трансграничното замърсяване, посочила е Василева, цитирана от БТА. В продължаващите преговори България ще отстоява позиция за реалистични "тавани", отчитащи икономическото развитие на отделните държави членки, казала е още Василева.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2015)
 
Бизнесът иска оставки заради цената на тока АИКБ, БСК и КРИБ настояват за спешна среща с премиера Бойко Борисов във връзка с цената на тока. Трите национално представителни организации съобщават, че ще поискат оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и председателя на КЕВР Иван Иванов, ако не бъдат предприети мерки за въвеждането на европейски практики при ценообразуването на електроенергията. "В продължение на нашите протести срещу планираното поскъпване на електроенергията от 1 юли – между 13% и 20% за преобладаващата част от активните предприятия в България и между 4% и 13% за най-големите енергоинтензивни производства – отново категорично настояваме в България да се приложат европейските политики и най-добри практики в сектора Енергетика", пише в писмо на организациите до премиера Борисов. Отказът от провеждането на реформи в сектор Енергетика, както и решението всички натрупани дисбаланси да бъдат платени от местния бизнес, са основната причина, която кара АИКБ, БСК и КРИБ да поискат двете оставки. От бизнеса изтъкват, че решението за това е взето без да бъде извършена оценка на въздействието върху икономиката от увеличението на цената на електрическата енергия за стопанско потребление, каквото е изискването на европейските директиви. Трите организации ще сезират прокуратурата за извършване на проверки как са били подписани дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, правомерни ли са получените преференции за ВЕИ и високоефективно ли е производството на когенерациите.
Източник: Стандарт (16.06.2015)
 
Големите заводи с две цени на тока Големите предприятия ще плащат две различни цени на тока - по-висока преди достигане на потребление от 30 гигаватчаса и по-ниска след това. Отстъпка от 85% от таксата "задължения към обществото", която влиза в цената на тока, ще се ползва само за количествата потребена енергия над 30 гигаватчаса. Това гласи проект на наредба, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на енергетиката. Таксата "задължения към обществото" се определя от разпределение на разходите за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Предприятията няма да ползват отстъпка от цената преди достигането на прага от 30 гигаватчаса потребление. Освен това те трябва да отговарят на редица изисквания и всяка година до 31 март да кандидатстват, за да ползват отстъпката, пише в наредбата. Дотогава заводите ще трябва да си плащат по-високата цена на тока, която влиза в сила от 1 юли. От КЕВР предлагат таксата "задължения към обществото" за бизнеса да се увеличи от 18,93 лв. на 41,20 лв. за Мвтч, което ще повиши цената на тока за ползващите високо напрежение предприятия с около 20%, пресметнаха представители на бизнеса. Именно срещу този висок скок на тока се обявиха работодателските организации. В понеделник от КРИБ, БСК и АИКБ обявиха в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, че дори може да поискат оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и на председателя на КЕВР Иван Иванов. За да ползват отстъпката в цената на тока, предприятията трябва да извършват някоя от 65-те дейности, които са посочени в проекта на наредбата. Отстъпката ще важи основно за предприятия от добивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, текстилната индустрия и химическата промишленост. Освен това заводите не трябва да имат задължения към държавата или общините. Кандидатите да ползват отстъпката не трябва да са "предприятия в затруднено положение" съгласно насоките за държавна помощ, пише още в наредбата. Вместо отстъпката предприятията ще могат да ползват и помощ за потребяваната енергия след достигане на прага от 30 гигаватчаса. Те може да бъдат освобождавани от задължението за плащане на "зеления" компонент в цената на тока след достигане на размера, посочен в удостоверение за съответния период, гласи наредбата. Този размер се определя като 4% от брутната добавена стойност на съответното предприятие или 0,5% от брутната добавена стойност за предприятия с електроенергийна интензивност от поне 20%.
Източник: Стандарт (17.06.2015)
 
Цената на желязната руда пада отново заради излишъка на стомана Цената на желязната руда падна с 3.7% за една нощ - най-резкия спад от два месеца, като условията продължават да изглеждат трудни за австралийските миньори. Спадът отбеляза трети пореден ден на загуби за стоката с бенчмарк желязна руда за незабавна доставка до Китай до 62.1 долара за тон заради опасения, че производството в Китай ще остане слабо. Според China Iron & Steel Association (CISA), потреблението на стомана в Китай намаля с 4.7% на годишна база до 61.5 метр. тона през май. Групата вярва, че цените на китайската стомана ще остане ниска, тъй като излишъкът се увеличаява и че, с оглед на това, възстановяването на цените на рудата е неустойчиво. Настоящата цена все още е доста над 10-годишното дъно от около 47 долара за тон от април, но остава слаба спрямо разходите за производство на много австралийски миньори. По-рано тази седмица Arrium стана поредния публичен миньорът обявяващ отписвания и продажби на активи в резултат на резкия спад на цените през последната година. (Commonwealth Bank of Australia)
Източник: Други (18.06.2015)
 
Алкомет АД раздаде дивидент от 0.044680 лв. на акция Акционерите на Алкомет АД - Шумен(6AM) ще получат дивидент и тази година. Това бе решено на проведеното на 17.06.2015 г. Годишно общо събрание. На събранието са присъствали акционери притежаващи или представляващи 14 159 614 броя акции, или 78.87% от уставния капитал, става ясно от протокола на общото събрание. По предложение на Управителния съвет, от печалбата за 2014 г., в размер на 2 406 419 лв., за дивидент за 2014 г. да бъде разпределена сумата от 802 139.93 лева. Сумата представлява 1/3 от печалбата след данъци. Това определя брутната стойност на дивидента в размер на 0.044680 лв. на акция. Останалата част от печалбата в размер на 1 604 279.86 лева е решено да се отнесе като неразпределена печалба. Размер на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) - 0.042446 (само за акционери физчески лица) лв.
Източник: Money.bg (19.06.2015)
 
Работниците в UK Tata Steel преустановят стачни действия Работниците на Tata Steel във Великобритания временно спират стачни действия, след като спешните разговори дадоха нова надежда за споразумение по текущите пенсии. Членовете на четирите синдикатите - Unite, Community, GMB и Ucatt - започнаха забрана за извънреден труд и следване стриктно на работното време във вторник преди 24-часовата стачка на 22 юни, за да протестират срещу промените в пенсионната схема. Но потвърдиха, че мерките са спрени, тъй като преговарящите са предложили нова оферта, която можеше да остави схемата отворена. Рой Рикъс, генерален секретар на Community, каза: "Добре е, че Tata Steel най-накрая вижда смисъл да участва в смислена дискусия, за която призовавахме и промени мнението си за затваряне на схемата." Синдикатите, представляващи работниците на Tata Steel във Великобритания, обявиха стачни действия за 22 юни, най-големите във Великобритания от почти три десетилетия, заради предложените промени в пенсионната схема на дружеството. (PTI)
Източник: Други (19.06.2015)
 
Заводи спират за час заради скока на тока Всички работодателски организации излизат на протест срещу скока на тока от 1 юли. Ще спрат производства на предприятията, които са членове на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, Българската стопанска камара /БСК/ и Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. Това ще стане за 1 час на 26 юни, предупреждават работодателските организации в обща декларация. Изключение правят само тези, които са с непрекъснат цикъл на производство, каза пред "Стандарт" Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Но и там работниците ще носят стачни ленти. Въпреки че работодателските организации неотдавна разпространиха позицията си относно поскъпването на тока за бизнеса, все още липсва диалог с институциите и аргументирани отговори на въпроси, които организациите са поставили, пише в декларацията. Един от тях е защо размерът на фиксираната (съответно, регулираната от КЕВР) част от крайната цена на електроенергията у нас е сред най-високите в Европа. Данните показват, че само в Дания тя е над нашата, а спрямо останалите - между 2 и 8 пъти по-висока. Според организациите не става ясно защо е заложен ръст на добавката "зелена енергия" от 43,4% (от 11,1 лв./МВтч. на 15, 92 лв./МВтч.), след като се твърди от КЕВР, че са предприети мерки за преглед на преференциалните цени и нормата на възвръщаемост в сектора.
Източник: Стандарт (22.06.2015)
 
Мексико въвежда мита за студено валцуваната стомана от Китай Правителството на Мексико заяви, че ще наложи мита върху вноса на студено валцувани стоманени листове от Китай след антидъмпингово разследване. Правителството заяви, че налага тарифи от 65.99% върху вноса от Baoshan Iron & Steel Co Ltd и 82.08% върху тези от Tangshan Iron and Steel Group Co Ltd. Наложено е мито от 103.41% върху вноса от Beijing Shougang Cold Rolling Co, Shougang Jingtang United Iron & Steel Co и всички други компании за износ. Altos Hornos de Mexico, една от мексиканските компании, чиито жалби доведе до разследването, заяви по-рано този месец, че усилията на Мексико са бавни и недостатъчни с оглед на растежа на вноса на стоманени продукти на дъмпингови цени. По-рано този месец, Мексико наложи временни вносни мита върху горещо валцуваната стомана от Германия, Китай и Франция. (Reuters)
Източник: Reuters (22.06.2015)
 
Цената на желязната руда вероятно ще спадне под 50 долара за тон в резултат на увеличените доставки от Австралия и Бразилия, както и спадащите цени на стоманата, показва прогнозата на Goldman Sachs Group, цитирана от Bloomberg. Според анализаторите на банката тези фактори показват, че скорошното поскъпване на суровината не може да е дълготрайно. Според данните от двата най-големи износителя на желязна руда - Австралия и Бразилия, обемът на доставките през първата половина на юни е бил с 10% по-висок от средните нива за първите пет месеца на годината. Този ръст ще позволи да бъдат запълнени складовите запаси в най-големия вносител на суровината Китай, след което може да се очаква подновен спад на цените. Според прогнозата на Goldman Sachs средната цена на желязната руда ще бъде 49 долара за тон през третото тримесечие и 48 долара през четвъртото. Нарастващи доставки През април цената на желязната руда се срина до десетгодишно дъно заради пазарните излишъци, породени от увеличаващия се добив на производители като Rio Tinto Group. Спадащите запаси в Китай обаче спомогнаха за възстановяване на цените през следващите месеци. "Повишаващите се доставки от Бразилия и Австралия, които отговарят за 80% от международната търговия с желязна руда, в съчетание със спадащото търсене на суровината от китайските производители на стомана отново ще тласнат баланса на цените в полза на потребителите за сметка на производителите", изтъкват анализаторите на Goldman Sachs. През миналата седмица цената на рудата с 62% съдържание на желязо спадна с 5.8% до 61.36 долара на борсата в китайското пристанище Циндао. На Лондонската борса за метали цените на желязната руда са спаднали с 14% спрямо началото на годината. Намаляващите цени на стоманата са довели до спад на печалбите на китайските леарни до петгодишно дъно, което вероятно ще доведе до свиване на производството, изтъкват от банката. Печалба от обем Експертите от други банки като Citigroup, ANZ и New Zealand Banking Group също прогнозират нов спад на цената. "Може да се очаква пазарът на желязна руда да се върне в състоянието на свръхпредлагане, с което бяхме свикнали в края на миналата година", коментира анализаторът от UBS Уейн Гордън. Въпреки това Rio Tinto не се отказва от плановете си за разрастване на продукцията. Ръководителят на бизнеса с желязна руда на групата Андрю Хардинг заявява, че няма логика да се намалява производството, което ще доведе до загуби за акционерите. Rio Tinto е компанията с най-ниски разходи за добив на желязна руда в света, което й позволява да печели дори при ниски цени.
Източник: Капитал (23.06.2015)
 
Свръхпредлагането потиска цените на желязната руда Цената на желязната руда вероятно ще спадне под 50 долара за тон в резултат на увеличените доставки от Австралия и Бразилия, както и спадащите цени на стоманата, показва прогнозата на Goldman Sachs Group, цитирана от Bloomberg. Според анализаторите на банката тези фактори показват, че скорошното поскъпване на суровината не може да е дълготрайно. Според данните от двата най-големи износителя на желязна руда - Австралия и Бразилия, обемът на доставките през първата половина на юни е бил с 10% по-висок от средните нива за първите пет месеца на годината. Този ръст ще позволи да бъдат запълнени складовите запаси в най-големия вносител на суровината Китай, след което може да се очаква подновен спад на цените. Според прогнозата на Goldman Sachs средната цена на желязната руда ще бъде 49 долара за тон през третото тримесечие и 48 долара през четвъртото. Нарастващи доставки През април цената на желязната руда се срина до десетгодишно дъно заради пазарните излишъци, породени от увеличаващия се добив на производители като Rio Tinto Group. Спадащите запаси в Китай обаче спомогнаха за възстановяване на цените през следващите месеци. "Повишаващите се доставки от Бразилия и Австралия, които отговарят за 80% от международната търговия с желязна руда, в съчетание със спадащото търсене на суровината от китайските производители на стомана отново ще тласнат баланса на цените в полза на потребителите за сметка на производителите", изтъкват анализаторите на Goldman Sachs. През миналата седмица цената на рудата с 62% съдържание на желязо спадна с 5.8% до 61.36 долара на борсата в китайското пристанище Циндао. На Лондонската борса за метали цените на желязната руда са спаднали с 14% спрямо началото на годината. Намаляващите цени на стоманата са довели до спад на печалбите на китайските леарни до петгодишно дъно, което вероятно ще доведе до свиване на производството, изтъкват от банката. Печалба от обем Експертите от други банки като Citigroup, ANZ и New Zealand Banking Group също прогнозират нов спад на цената. "Може да се очаква пазарът на желязна руда да се върне в състоянието на свръхпредлагане, с което бяхме свикнали в края на миналата година", коментира анализаторът от UBS Уейн Гордън. Въпреки това Rio Tinto не се отказва от плановете си за разрастване на продукцията. Ръководителят на бизнеса с желязна руда на групата Андрю Хардинг заявява, че няма логика да се намалява производството, което ще доведе до загуби за акционерите. Rio Tinto е компанията с най-ниски разходи за добив на желязна руда в света, което й позволява да печели дори при ниски цени.
Източник: Капитал (23.06.2015)
 
Столичната фирма „Оушънфендърс“ ЕООД е решила да реконструира и обнови изцяло технологично съществуваща промишлена сграда в Перник. Ще бъдат поставени машини за изтегляне, формоване и валцуване на изделия от цветни метали и сплави, както и инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси. Предвидено е производство на необработени метали. Фирма „Оушънфендърс“ ЕООД, с предмет на дейност производство на животоспасяващо оборудване и екипировка за кораби. От фирмата вече търсят за пернишкия завод да назначат инженер-химик за позицията Супервайзор Производство пластмаси. Предвижда се и обстойно обучение в Атина. Освен това ще бъдат разкрити 80 работни места. „Оушънфендърс“ ЕООД е част от гръцката LALIZAS – компания с над 30-годишна история и традиции в производството на life saving оборудване.
Източник: Струма - Благоевград (23.06.2015)
 
150 млн. за ток остават в бизнеса 150 млн. лв. по-малко ще влязат в НЕК, ако бъде приета идеята на енергийното министерство да се разшири обхватът на помощта за бизнеса срещу скъпата електроенергия. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на парламента и депутат от АБВ Кирил Цочев. Той заяви, че подкрепя предложението за стъпаловидна подкрепа на бизнеса, защото така ще се намали ефекта върху икономиката от скока на тока. Новата идея предвижда предприятията с годишно потребление на ток от 2 до 10 гигаватчаса да имат 30% отстъпка от стойността на "зелената" компонента в такса "Задължения към обществото". При потребление от 10 до 20 гигаватчаса отстъпката ще бъде 40%, а при потребление 20-30 гигаватчаса намалението ще бъде с 50%. Според първоначалните планове отстъпка трябваше да получат само предприятия с годишна консумация над 30 гигаватчаса. За тях намалението ще бъде 85% и така таксата за задължения към обществото от 40,21 лв. ще стане 21 лв. за мегаватчас. Такова потребление обаче имат само 30 предприятия. Облекченията ще влязат в сила след одобрение от Брюксел. Те ще важат само за енергоемката индустрия, а не за молове и хотели.
Източник: Стандарт (24.06.2015)
 
Най-голямата мина за желязна руда във Виетнам е изправена пред финансова криза Може да се наложи държавната минна група Vinacomin да увеличи дела си в най-голямата мина за желязна руда в Югоизточна Азия, след като няколко инвеститори решиха да се оттеглят от проекта за 642 млн. долара. Местните медии цитират правителството, което заяви, че ако останалите инвеститори не успеят да вложат повече пари в проекта до 15 юли, Vinacomin няма да има друг избор, освен да се погрижи за финансирането сама. Откакто работата по Thach Khe Iron Ore Mine започна през 2009 г., проектът, оценяват на над 14 трлн. донга (642.49 млн. долара), има проблеми с финансирането. Първоначалният план беше 30% от прогнозните разходи да бъдат внесени от Thach Khe Iron Ore JSC, която е съвместно предприятие на девет компании, включително Vinacomin. Въпреки това, от 2013 г., четири от инвеститорите на дружеството, всички държавни, се изтеглиха от проекта, като част от плановете си за преструктуриране на техните собствени ключови операции. (Thanhnien News)
Източник: Други (24.06.2015)
 
Индонезийската металургия иска налози върху вноса Индонезийските желязо- и стоманодобивни фирми призоваха правителството да осигури цялостна защита за цялата местна промишленост, тъй както съществуващите и планираните разпоредби защитават само добивния сектор. Планът на правителството да увеличи вносните мита за стоманата в рамките на клаузата Най-облагодетелстваните нации (НОН) за най-облагодетелствана нации се разглежда като липса на защита на сектора надолу по веригата, заяви изпълнителният директор Индонезийската асоциация по металургична промишленост (IISIA) Хидаят Трисепутро. Митото за внос от НОН беше едно от 13-те програми за подобряване на индонезийското производството на стомана, договорени между правителството и IISIA наскоро за ограничаване на покачването на вноса на суровини, които вредят на местните производители. Според бизнес групата, Индонезия трябва да последва примера на асоциациите за желязо и стомана в други страни и региони, като САЩ, Европа, Турция и Южна Америка, които инициирали петиции срещу нелоялната търговска политика на Китай. (Jakarta Post)
Източник: Други (25.06.2015)
 
Производството на готова стомана в Латинска Америка остава стабилно, вносът расте с 15% през януари-април 2015 Данните за първите четири месеца на 2015 г. показват ръст от 4% в потреблението на готова стомана в Латинска Америка, стимулиран от нарастването на вноса. В същото време, местното производство на сурова стомана намаля с 1% и добивът на завършена стомана остана на равнището от януари/април 2014 г. В момента вносът държи 34% от местното потребление, увеличавайки дела си на местните пазари. Търговският баланс на региона продължава да се влошава. През първите четири месеца на 2015 г. дефицитът се задълбочи с 25% (в тона) спрямо същия период на 2014 г. През януари/април 2015, Латинска Америка и Карибския басейн са произвели 21.4 млн. необработена стомана, 1% по-малко от същия период на 2014 г. Бразилия участва с 53% в регионално производство (11.3 млн. тона), и ръст от 1%. През същия период, Латинска Америка е добила 18.8 млн. тона готова стомана, което е ръст в сравнение с 2014 г. Бразилия е основен производител (8.4 млн. тона) с 45% от продукцията в Латинска Америка. Мексико е на второ място (5.8 млн. тона) и 31% дял. (Alacero)
Източник: Други (26.06.2015)
 
Arcelor Mittal ще създава стоманодобивен завод в Хубали-Дарвад Стоманодобивният гигант Arcelor Mittal проявява интерес към създаване на стоманодобивен завод в Хубали-Дарвад. На 22 май, базираната в Лондон фирма подписа меморандум за разбирателство със Steel Authority of India Limited за инвестицията на 50 млрд. рупии в завод в страната с годишен производствен капацитет от 150 хил. тона. Ирландската консултантска компания Roland Berger, която е технически съветник на Arcelor Mittal, търси подходящо място за завода. Пратамеш Чудари и Юбен Саркар от консултантската компания са се свързали с Търговията и промишлена камарата на Карнатака (KCCI) на 18 юни и събират информация за наличността на земя и инфраструктура. "За създаването на завода, Arcelor Mittal се нуждае от 300 акра земя в правоъгълна форма. Информирали сме консултантите за наличието на земи, принадлежащи на KIADB близо до Мумигати в Дарвад и индустриална зона Гамангати близо до Хубали", заяви президентът на KCCI Васант Ладава. (Deccan Herald)
Източник: Други (29.06.2015)
 
КЕВР отлага с месец скока на цената на тока Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е взела решение за удължаване на ценовия период на дружествата в сектор „Електроенергетика" до 31 юли. Това е станало на закрито заседание, става ясно от сайта на регулатора. В краткосрочен план предстои министрите на енергетиката, на финансите и на икономиката съвместно да издадат Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. С оглед на това, ако КЕВР до 30.06.2015 г. се произнесе с решение за утвърждаване на цените в сектор „Електроенергетика", то няма да отразява целите и правилата на посочената наредба, свързана с предоставянето на помощ за намаляване на тежестта при разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките на Европейската комисия, посочват от комисията. Оповестените от органите на изпълнителната и законодателната власт действия да създадат в срок до един месец възможности за намиране на резерви за оптимизиране на разходите, съответно на цените на електрическата енергия, предупредиха от КЕВР.
Източник: Стандарт (30.06.2015)
 
Износът ни за Гърция: ток и пшеница. Вносът ни: масла Освен в банковия сектор гръцките инвестиции имат влияние и в производството на метали у нас, показват данни на министерството на икономиката. За периода 1996-2014 г. инвестициите на Гърция в България са 3,55 млрд. евро, което е 8,2 на сто от общия размер от всички за периода. Страната е на 3-о място след Холандия и Австрия. По данни на Българската агенция за инвестиции Гърция е в челните места в търговията, финансовото посредничество и недвижимото имущество. Сред 100-те най-големи чуждестранни инвеститори 3 са гръцки - “Виохалко” с компаниите си “София мед” и “Стомана индъстри”, “Хеленик петролиум” с българската си фирма “Еко-Елда България” и “Брюинвест” със “Загорка”. 133,4% ръст отчита търговското ни салдо с Гърция през първите 3 месеца на тази година, показват данните на икономическото министерство.Износът към Гърция за първото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 13,4%, а вносът - едва с 1,9 на сто. Това е на фона на миналата година, когато има спад на износа с 4,2 на сто и на вноса с 6,9 на сто. Гърция е на 5-о място в износа ни (с дял от 6,6 на сто) след Германия, Русия, Италия, Румъния, Турция и Испания. От стоките, които изнасяме, на първо място е токът. За първите 3 месеца на годината сме продали на гърците електроенергия за 20,4 млн. евро, а за цялата минала година - за 77 млн. евро. На второ място е износът на пшеница и смес от пшеница и ръж. На трето място са изделия на шивашката промишленост, което се обяснява и с работата на ишлеме. Внасяме от Гърция нефтени масла, те заемат 11,73% от целия внос, отпадъци от мед - 3,33 на сто, полимери - 3,26 на сто.
Източник: 24 часа (01.07.2015)
 
Половин милион лева глоба за незаконен добив на въглища До половин милион лева може да достигне глобата за незаконен добив на въглища, съобщиха от енергийното министерство. От ведомството заедно с екипи на още две министерства – на околната среда и земеделието – провериха вчера два сигнала за незаконен добив на въглища край Перник. „Виждаме, че много малко са новите изработки, но продължаваме да контролираме района, защото има потенциал да бъде осъществен незаконен добив”, обясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той допълни, че са открили дупки за незаконен добив на територията на концесионери. „Ще ги уведомим, че те трябва да бъдат запълнени с техни средства. Това, което установяваме на място, е цялото добито количество, опаковано в чували и се свързваме с инспектората на община Перник, а те го извозват и го дават на граждани в неравностойно положение”, каза още Станков. Той уточни, че за първо нарушение санкцията е между 50 и 100 000 лева, а за второ достига до половин милион лева. Той обяви, че при последната проверка в региона са установени 10 физически лица и една фирма, които са извършвали незаконен добив и са написани актове.
Източник: Новинар (01.07.2015)
 
X2 на Мик Дейвис води преговори за закупуване на активи на Rio Tinto в Австралия Мик Дейвис, бивш ръководител на Xstrata, води "сериозни" разговори с Rio Tinto във връзка с негова оферта на стойност милиарди долари за закупуване на някои от австралийските активи за въглища на добивния гигант. Продажба на активите за топлинни въглища на Rio в Нов Южен Уелс ще бъде най-голямата продажбата на миньора под ръководството на Сам Уолш, главен изпълнителен директор през последните две години и половина. Подобен ход ще отбележи значително преструктуриране на Rio, която приключва инвестициите си в топлинни въглища за ТЕЦ-е. Дейвис ловува за първото си значително придобиване, след старта на инвестиционния си фонд X2 Resources, за който набра 5.6 млрд. долара от инвеститори и получи значителен заем от най-малко една водеща банка. Според запознат с преговорите са "разумно сериозни, но на ранен етап… има разумно стабилен интерес и от двете страни". Разговорите биха могли да обхванат активи за металургични въглища на Rio в Куинсланд. (FT)
Източник: Други (02.07.2015)
 
Посланици от три контенента на гости в "Асарел-Медет" Трима посланици и двама търговски съветници посетиха "Асарел-Медет" АД. Председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха предприятието пред амбасадорите на Испания Хосе Луис Тапиа, на Аржентина Гийермо Салвадор Асрак и на Индонезия Бунян Саптомо. В делегацията участваха още и търговско-икономически съветници на мисиите на Белгия и Испания у нас. Дипломатите се запознаха с историята и постиженията на "Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. Гостите посетиха диспечерната площадка за автоматизирано управление на рудник "Асарел", Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед и изцяло модернизираното наскоро флотационно отделение на Обогатителната фабрика. Делегацията посети и и музейния комплекс със залата трезор на Панагюрското златно съкровище. В Панагюрище в разговорите с гостите се включиха шефът на Общинския съвет Станимир Велчев и зам.-кметът на общината Георги Павлов.
Източник: Стандарт (03.07.2015)
 
Schnitzer Steel вижда подобрена производителност навсякъде през третото тримесечие Schnitzer Steel Industries Inc., базирана в Портланд, Орегон, съобщи финансовите си резултати за фискалното трето тримесечие на 2015 година до 31 май 2015 г. От компанията твърдят, че резултатите отразяват ползи от инициативите за намаляване на разходите и подобряване а производителността, обявени в началото на април, които са довели до подобрено оперативно представяне във всички бизнес единици. Тамара Лундгрен, президент и главен изпълнителен директор, заяви: "Нашата способност за широк кръг икономии на разходите и инициативи за производителността допринасят за подобрените финансови резултати през третото тримесечие. Очакваме ползите от тези инициативи, в съчетание с по-стабилните пазарни условия, да предоставят стимул за по-нататъшни подобрения в нашата работа. В допълнение, очакваме да приключи консолидацията на бизнеса ни с авточасти и метали за рециклиране през четвъртото тримесечие, което да създаде възможност за по-нататъшни търговски и оперативни синергии." В сравнение с второто тримесечие на финансовата 2015 г., обемите цветни метали на компанията се увеличиха с 29%, а черните - с 21%. (Recycling Today)
Източник: Други (03.07.2015)
 
Индия: Стоманодобивните компании продават активи, предоговарят кредити за намаляване на дълговете Индийските стоманодобивни компании прибягват до продажба на активи, рефинансиране на местни заеми с доларови заеми и предоговарят заеми от схемата 5/25 на Резервната банка на Индия за контрол на спираловидния им дълг. В свой доклад за финансовата стабилност Резервната банка на Индия предупреди, че стоманодобивните предприятия няма да могат да обслужват дълговете си, след като инфраструктурният сектор се мъчи с изостанали и забавени проекти. Банките се притесняват за над 30 трлн. рупии в стоманодобивния сектор, като топ 10 компании дтължат по-голямата част от кредитите. Пет от най-големите 10 стоманодобивни компании от частния сектор са подложени на силен стрес. Ръководителите им казват, че вече предприемат стъпки за намаляване на дълговете и планират да продадат повече активи през фискалната 2016 г. "Стоманодобивните компании минава през най-лошото, освен ако не продават активи, за тях няма да е възможно да си изплащат заемите", каза главният финансов директор на голяма стоманена компания. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (06.07.2015)
 
Производителите на ферохром искат удължаване на лицензите за хромитна мина до 2020 г. Производителите на ферохром в Ориса, Индия, обжалват за удължаване валидността на лицензите за добив на хромитна руда до 31 март 2020 г. Те се борят с остър недостиг на руда, поради спад в производството и спиране на доставките на хромови руси и концентрати. Лизинговите договори, държани от Misrilal Mines и B C Mohanty приключват, а Tata Steel работи при изчерпан капацитет, поради несигурността на статута на лиценза си. Делегация на производителите на ферохром, водена от Индийската търговска камара (ICC) се обърна към главния секретар на щата, Г. Ц. Пати, и го уведоми за суровинната криза, пред която са изправени. По време на срещата, те подчертаха, че запазването на мините незатворени, докато се реши проблема с лицензите им, ще реши проблема със спирането на доставките на хромова руда за много производители без собствени мини. (Business Standard)
Източник: Други (09.07.2015)
 
Mabey Bridge Chepstow ще затвори и ще освободи 125 души след "изчерпване на всички възможности" Mabey Bridge планира да закрие своето подразделение за възобновяемите енергийни източници в Чепстоу със загубата на 125 работни места. Говорител на фирмата каза, че са правени изчерпателни опити за продажба на предприятието за възобновяемите енергийни източници от декември миналата година. Mabey Bridge е бил в контакт с над 50 компании от Великобритания и чужбина, с интерес от редица от тях и изключителните разговори с една организация през последните три месеца. Говорител заяви: "Стана ясно в края на миналата седмица, че сделката няма да стигне до успешен край. Вярваме, че сме изчерпали всички налични възможности от декември насам. "В резултат на това по-рано нашите служители бяха информирани, че ще се проведат консултации с тези, засегнати от предложеното закриване. Продължаваме да зачитаме съществуващите си задължения към клиенти и доставчици, които се очаква да бъдат завършени до края на финансовата година през септември 2015 г." (Wales
Източник: Други (09.07.2015)
 
Индия изпреварва САЩ като трети по големина производител на стомана Индия изпревари САЩ като третият най-голям производител на стомана в света и иска да стигне 300 млн. тона (MT) в следващите 10 години, заяви министърът от Съюза за стомана и добив. "Досега Индия беше 4-ти по големина производител след Китай, Япония и САЩ. Въпреки това, през първите пет месеца на тази календарна година, Индия зае трета позиция в световното производство на стомана", заяви Томар. Той заяви, че индийската металургия нараства с доста добро темпо и през миналата година ръстът в производството на сурова стомана в Индия беше над 8%. Индийската металургия вече е в режим на експанзия. По-старите предприятия се модернизират и разширяват. Новите също идват с най-съвременните технологии. Той заяви, че наскоро премиерът Нарендра Моди е обявил, че големите пещи от 4160 кубически метър, инсталирани в стоманодобивния завод IISCO на SAIL в Бурнпур и няколко доменни пещи за около 4000 кубически метър са с параметри за ефективност от световна класа. (Икономически Times)
Източник: Други (10.07.2015)
 
Металургия: Външни пазари и вътрешни проблеми Продължаващият спад в цените на металите на световните пазари, все още слабото възстановяване на икономиките по света, съответно по-малкото външно търсене и най-вече неяснотите по отношение на енергийната политика на правителството – изминалата 2014 г. беше предизвикателна за компаниите от металургичния сектор и това си личи и по финансовите им резултати. С малки изключения картината в сектора остава по-скоро на спад, но все пак не липсват и позитивни сигнали. Отслабването на еврото спрямо долара през последните месеци подпомага конкурентоспособността на експортно ориентираните компании на доларовите пазари и им дава шанс да потърсят нови дестинации извън ЕС – процес, който от известно време е в ход. Завършените през последните няколко години нови инвестиции в сектора – в разширяване и модернизиране на производството, също ще допринесат за по-добрите резултати в бъдеще. За по-ясните перспективи помага и постигнатата политическа стабилност в страната. Основният фактор, който ще определя развитието на сектора през 2015 г., обаче остава извън влиянието на компаниите в него. "Годината ще зависи от енергетиката", категорична е Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Енергоемките производства в сектора са силно зависими от цената на електроенергията и на газа, а те от години са сред най-високите в Европа, което подкопава конкурентоспособността на българските компании. Овладяване на спада На фона на отчетеното свиване с 12% през 2013 г. през 2014 г. приходите на компаниите от топ 10 намаляват с доста по-умерените 4%. Посоката обаче остава негативна, а резултатът е по-слаб и от постигнатото през 2011 г. Рентабилността в топ 10 обаче е малко по-висока спрямо година по-рано – 2.11% при 1.68% за 2013 г. Общата статистика за сектора дори показва ръстове в производството и в реализираните обеми. По данни на БАМИ през изминалата година производството в черната металургия се е повишило със 7% спрямо 2013 г., а увеличението в обема на продадената продукция е с 8%. При цветната металургия също има ръст на производството, макар и с доста по-умерени темпове – общото повишение в сегмента спрямо 2013 г. е с 1.6%. "Въпреки нестабилната политическа обстановка, която неминуемо се отрази и на бизнес средата, металургията отчете по-високо производство спрямо предходната година, което се дължи основно на факта, че секторът е предимно експортно ориентиран – близо 80-90% от продукцията са за външни пазари", обяснява Паунова. Най-същественото предизвикателство обаче остава липсата на ясна и последователна енергийна политика на правителството. "Енергетиката е препъникамъкът засега, тъй като не е ясно как ще се развива и дали ще осигури конкурентни цени за развитието на металургичния сектор", обобщава картината Политими Паунова, като изтъква, че при някои производства енергията формира до 40% от общите разходи. Традиционният лидер Неизменният лидер в класацията от години с голяма преднина в челото на подреждането остава медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България". Предприятието, което е част от групата на втория по големина в света производител на мед – германската Aurubis, за втора поредна година отчита свиване на приходите си, макар и през 2014 г. спадът да е по-умерен в сравнение с година по-рано. "През 2014 г. приходите ни в номинално измерение се понижават заради по-ниските цени на металите в сравнение с 2013 г., въпреки че обемът на производството се е увеличил", обяснява изпълнителният директор на компанията Тим Курт. Прогнозите за настоящата година обаче са оптимистични. Пониженията на цените на повечето метали на международните борси са в основата на свиващите се приходи и на други от компаниите в топ 10. Мащабна модернизация През 2014 г. приключи и най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години – пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) завърши изграждането на двата си нови завода за производство на олово и за цинк, в които са вложени общо 262 млн. лв. Плановете предвиждат инвестиране и на още 150 млн. лв. до 2017 г., част от които ще бъдат насочени към инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство.
Източник: Капитал (13.07.2015)
 
Стоманодобивен завод на Outokumpu затваря в Бохум На 23 юни затвори завода в Бохум, собственост на финландския гигант Outokumpu, поредното затваряне сред веднъж многобройните промишлени обекти в Рурската област. Наскоро, Salzgitter Group обяви решение за затваряне Hoesch sheet steelworks (HSP) в Дортмунд. Подобно на HSP, бохумският завод е на над 100 години. Той беше собственост на ThyssenKrupp до 2012/13, когато финландската група Outokumpu, най-големият производител на неръждаема стомана в света, изкупи цялото подразделение за неръждаема стомана на ThyssenKrupp, включително завода в Бохум. Каквото е останало от работната ръка в завода, състояща се от около 230 служители, са били уволнени в по-голямата си част. Осемдесет служители са освободени като ранно пенсиониране; 40 други, включително много стажанти, са освободени, без по-нататъшна подкрепа. Останалите около 120 работници изваждат от експлоатация съоръжението, преди те също да бъдат освободени. (World Socialist Web Site)
Източник: Други (13.07.2015)
 
Hyundai Steel представи нова визия за увеличаване на продажбите с 10 трлн. вона до 10 години Hyundai Steel, която се превърна в мега стоманена компания с активи от 31 трлн. вона (27.14 млрд. долара) и продажби от 20 трлн. вона (17.51 млрд. долара), след сливането с Hyundai Hysco на 1 юли, заяви, че ще увеличи продажбите си до 26 трлн. вона (22.77 млрд. долара) до 2020 г. и 31 трлн. вона (27.14 млрд. долара) до 2025 г. чрез навлизане в специфичен пазар на стомана и разширяване производството в чужбина. В допълнение, компанията има планове да разшири дейността си извън сектора за стомана, за да се превърне в "суровинна бизнес компания, създаваща стойност." Hyundai Steel планира да увеличи продажбите си с 30% през следващите 5 години и 10 трлн. вона (8.76 млрд. долара) в рамките на едно десетилетие. По-конкретно, тя ще даде тласък на продажбите с 15 трлн. вона (1.31 млрд. долара) в сектора със специална стомана, 2.5 трлн. вона (2.19 млрд. долара) в производствени съоръжения в чужбина и задгранични центрове за обработка на стомана, 1 трлн. вона (875.58 млн. долара) в намаляване на теглото и 1.5 трлн. вона (1.31 млрд. долара) в нови продукти и разширяване на пазара. (Business Korea)
Източник: Други (16.07.2015)
 
Южна Австралия: излиза от тъмното Икономиката на Южна Австралия изостана от останалата част от страната, но процъфтяващият минен сектор на държавата е причина за оптимизъм. Въпреки предизвикателствата идващи от спада на суровините, производството работи на пълни обороти през последните години, отчасти благодарение на правителствените стимули и подобните на Olympic Dam и урановата сделка на премиера на страната Тони Абот с Индия - предлагат повече възможности за растеж в бъдеще. За икономиката на Южна Австралия добрите новини не бяха много. Щатът, който обхваща някои от най-сухите и слабонаселени региони на Австралия, икономически изостава от останалата част на страната в продължение на десетилетия, с ръст особено затруднен от колапса на Държавната банка през 1991 г. Южна Австралия все още се бори с втория най-нисък БВП на глава от населението в страната, а застоя на пазара на жилища, спада в автомобилното производство и корабостроенето допълнително увеличават икономическите проблеми на щата. (Mining Technology)
Източник: Други (16.07.2015)
 
Мексико планира нови антидъмпингови мита за стоманените тръби Мексико обяви на 14 юли, че е приключила предварителното антидъмпингово разследване на вноса на някои видове въглестоманени тръби от фирми в САЩ, Испания и Индия. Разследването започна след оплаквания от мексиканските производители, че прави или надлъжно спирални въглеродни стоманени тръби влизат мексиканския пазар под пазарните цени - практика известен като “дъмпинг". Разследването обхваща периода от 1 април 2011 г. до 31 март 2014 г. Разследването определя дъмпингов марж от 56.44% за компании, базирани в САЩ. За фирми в Испания, дъмпинговите маржове бяха установени между 5.15% и 73%, както и марж от 55.28% за износителите в Индия. Мексиканското правителство заяви, че вносът от САЩ, Испания и Индия се е увеличил с 13128% през периода на разследване. До края на периода, вносът от тези страни представляват 81% от целия внос на тези продукти. (Tax-News)
Източник: Други (17.07.2015)
 
Китайските стоманодобивни предприятия усещат свиване на маржовете "Рекордно ниска" не е точно фраза, която искате да чуете по време на обсъждането на темата за рентабилност. Но това е мрачната действителност за стоманодобивните предприятия в Китай след като маржовете бяха смачкани на фона на спад в търсенето, а анализаторите очакват още удари за горещо валцуваните рулони (HRC). Но спадът се усеща извън границите на Китай като производителите на желязна руда в Австралия и Бразилия издържат близо десетилетие на ниските цени като твърде много доставки се сблъскват с отслабеното търсене на нерентабилните заводи за стомана в Китай. Плачевното състоянието на металургията в Китай се подчертава и от скорошно проучване сред 163 предприятия от консултантската Mysteel, което показа че процентът на рентабилните заводи е спаднал от 60% през април до само 4%. Точно така, само на 4%. (Barron's)
Източник: Други (20.07.2015)
 
Динозаврите на соца: Петко Ангелов измъкна “Антон Иванов” от Валентин Захариев Още един гигант от империята на фалиралия метален магнат Валентин Захариев влезе в списъка на погребаните от него печеливши в миналото предприятия. След "Кремиковци", "Горубсо Мадан", "Горубсо Рудозем", Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/; в Кърджали и др. затрити емблематични родни компании, в историята отиде и бившият машиностроителен завод "Антон Иванов" в Пловдив. Макар че в приватизираното от Захариев дружество на ул. "Кукленско шосе" 11, преименувано през годините на МТА и "Фин Тех Маш", отдавна няма живот, търговската му дейност официално е прекратена на 29 април 2015 г. Това е видно от решение №254 на Пловдивски окръжен съд, с което фирмата е обявена и в ликвидация. На заключената входна врата още стоят залепени и вече пожълтели неполучени от Валентин Захариев няколко уведомления за връчване на съдебни призовки по различни граждански дела. Справка в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че през 2011 г. там са работели 130 човека, а през март 2014 г. е само един. Масивите на портала показват също, че освен многобройните задължения към служители и доставчици, борчовете на "Фин Тех Маш" ЕАД към НАП са в размер на 2 728 468 лв. След серия дела, заведени от банка и други кредитори, и два опита за продажба на активи чрез частен съдебен изпълнител, ипотекираният имот от над 90 декара, включващ седеметажната административна сграда, многобройните работни халета и прилежащата площ, вече имат нов собственик. Това е пловдивският транспортен предприемач Петко Ангелов. Репортер на „Марица“ не успя да се свърже с него, но видя какво е предприето там. В момента кипи усилен ремонт. Едното от халетата е реставрирано и в него се произвеждат машини за рязане на хляб - една от дейностите на Ангелов. Работници обясниха, че машините се продавали в страната, но имало износ и за Русия, Македония и Беларус. Те са оптимисти, че след година мястото, голяма част от което сега е като бомбардирано, ще бъде изцяло подновено. Началото Архивите сочат, че машиностроителният завод "Антон Иванов" е създаден през 1948 г. като обединение на няколко местни индустриални предприятия. Основната му дейност е производство на машини и резервни части за тях. През 70-те и 80-те години на миналия век е оборудван с модерна техника. Специализира се в направата на резервни части за трактори и товарни автомобили, голяма част от която върви за износ. Със смяната на режима през 1990 г. се регистрира като държавна фирма "Мотори, техника и агрикултура" - МТА, а пет години по-късно се преобразува в еднолично акционерно дружество ЕАД. За кратко от печелившо, предприятието се сгромолясва на дъното. Приватизацията През май 2002 г. Агенцията за приватизация обявява публичен търг с явно наддаване за продажбата на 90 % от капитала му, с начална тръжна цена от 3 700 000 лв. За него е била готова да играе и пловдивска фирма. Малко преди внасяне на тръжната документация обаче собственикът бил посъветван да се откаже. Това и направил, след като разбрал, че апетити към завода имал човек на Александър Томов. Така при разчистен път дружеството се купува за 1.85 млн. лв. от приближения му Валентин Захариев чрез дружеството си "Интертръст Холдинг" - София, в който участват и синовете му Кирил и Петър. При сделката те придобиват 90 процента от акциите на МТА. Скоро след това те преименуват МТА на "Фин Тех Маш". Останалите 10 процента се държат от "Еф Екс Студио"ООД. То е на Ивайло Коевски и двамата му синове Никола и Тодор. Ивайло Коевски е брат на Димитър Коевски, който бе шеф на Агенция "Пътища" в кабинета на Иван Костов. По време на покупката предприятието не работи, но впоследствие дейността му е възобновена. Основното му производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. След като Захариев губи контрола върху тях, замира и дейността на "Фин Тех Маш", а всички работници са съкратени. Дъното Според последния обявен финансов отчет на "Фин Тех Маш", към 31.12.2010 г. , вземанията му възлизат на 6 147 хил. лв. Същите са нараснали с 651 хил. лв. за сметка на вземанията от свързани лица, които са увеличени със 755 хил. лв. Към 31 декември 2009 г. дружеството отчита натрупана загуба в размер на 121 хил. лв. Същата година са реализирани приходи в размер на 5 363 хил. лв. Размерът на приходите от продажби е намалял почти два пъти спрямо 2008 г. В доклада от независимия одитор се посочва, че има тенденция на нарастване на вземанията, което се отразява негативно върху дружеството и трябва спешно да се изготви програма за техните погасявания. Това обаче не се случва и банка, в която е ипотекирано предприятието срещу няколко милиона лева, си го взема и предприема разпродажба. В момента "Интертръст холдинг" е в несъстоятелност. Постановена е обща забрана и запор върху имуществото на дружеството. Всъщност съдбата му вече е без значение. Важното е, че руината, в която е превърнат бившият МЗ „Антон Иванов“, скоро ще възкръсне, макар и с друга дейност Звярът на разрухата Болезнено е изживял фалита и сегашния плачевен вид на машиностроителния завод „Антон Иванов“ един от бившите му работници - Атанас Василев. Ето потресаващата му изповед, публикувана преди три години в седмично партийно издание. „Неусетно стигнах мястото, където някога беше завод “Антон Иванов“. Машиностроителен завод, с голям леярен цех. Той беше първото в Пловдив по-голямо предприятие, в което през 1947 г. влязоха няколко малки частни работилнички със стари схлупени сгради. По време на социализма прерасна в голям завод и реши редица социални проблеми, свързани с безработицата, тежко и срамно наследство на монархо-фашистка капиталистическа България. И сега аз видях завода в руини, с разрушени сгради, потънал в отпадъци и буренясал. Същата картина, каквато се среща във всеки град на, уви, умираща България. От мрачната и тъжна гледка сърцето ми се сви... Тръгнах натам, където някога беше леярният цех. Провирах се през купища натрошени тухли, пръст и подивели храсталаци. А някога тук кипеше живот. С благороден труд се съревноваваха работническите колективи и младежките бригади в леярния и в механичните цехове. Аз прекрачих портала на този завод, когато нямах още навършени 16 години. Започнах като чирак в моделното отделение на леярния цех. Учех занаят и за моделчик, и за стругар. Отидох войник и след казармата пак се върнах на работното си място. Достигнах в двата занаята до пети разред. И с гордост мога да кажа, че тук получих своята класова работническа закалка. А сега стоя втренчен в руините, в купищата изгнили дъски, изпочупени керемиди и тухли, пластмасови и стъклени боклуци. И със скръб разбрах, че тук е погребано жестоко и безвъзвратно не само моето юношество, не само моята лъчезарна младост, не само моите чувства и трепетите на първата ми любов. Тук сякаш бе погребано бъдещето на България... Разрових с пръчка в старата леярска пръст. Открих вкаменени парчета лава от леярните вагрянки, докато леярите са изливали с ръчните си кофи-черпаци отливки в касите с пръст. Заприлича ми на някакъв причудлив звяр. Помислих си, че това може би е звярът на разрухата. Мисля, че така ще го разпознаят всички, които обичат България и се борят за нея“. /Марица.бг
Източник: Марица (20.07.2015)
 
Истинско нашествие на гръцки компании се наблюдава в България в последните седмици. „Отбелязваме значително повишение на новите фирми с гръцки собственици. Това са главно предприемачи, които осъществяват търговия в чужбина. Идват в България, защото сметките им в гръцките банки са блокирани и защото тук е данъчен рай. Най-често се регистрират дружества с ограничена отговорност - ООД.“, обясни Борис Харизанов, съсобственик в базираната в Петрич компания „Балкан бизнес хелп“. Дружеството оказва правна помощ на чужденци, решили да започнат бизнес у нас. В неделя президентът на Гръцката търговска конфедерация Василиос Коркидис заяви пред местната телевизия „Скай“, че 60 000 гръцки фирми са изявили намерение да преместят бизнеса си в България. Причина за фирмената миграция са наложените от края на юни капиталови ограничения в Гърция и неспособността на местното правителство да се справи със спешните проблеми на бизнеса, обясни Коркидис. Възможно е част от наплива да е от големи гръцки фирми заради новия данък, който правителството на Ципрас планира да въведе за компании с годишна печалба над 500 000 евро. Идеята е най-успешните дружества да бъдат обложени с допълнителни 12% над стандартния данък печалба от 26%. Банките в Атина бяха затворени на 29 юни. Вчера те отвориха врати, но все още остават редица ограничения. От няколко български кредитни институции съобщиха за „Преса“, че продължават да са блокирани междубанковите преводи от Гърция към чужди държави, включително и към нашата страна. Това е голям проблем за търговията. Ако българска фирма изнася продукция за Гърция, в момента контрагентите му най-вероятно са със замразени сметки и той не може да си получи парите навреме. Гърция е основен търговски партньор на България. За 2014 г. сме изнесли продукция за 2,9 млрд. лв., а сме внесли за 2,6 млрд. лв. Експортът ни се състои предимно от електроенергия, текстил, метални изделия, зърно, млечни продукти, стъкларски изделия. Представителят на СИРИЗА Никос Филис обаче коментира, че се съмнява в твърденията на Коркидис. „В момента приоритет са нашите граждани“, каза Филис. Привлякохме 3,6 млрд. евро инвестиции От 1996 до 2014 г. гръцките инвестиции в България са 3,6 млрд. евро. По-големи вложения има само от Холандия и Австрия. Трябва да се има предвид обаче, че инвестициите от Холандия са на фирми от цял свят, които избират западната държава заради данъчните облекчения. „Виохалко“ е сред най-големите инвеститори у нас. Компанията притежава металообработващото предприятие „София мед“, завода „Стомана индъстри“, както и фабрика за ПВЦ системи. Други представители на едрия гръцки бизнес в страната са „Хеленик петролиум“, която притежава веригата за горива „Еко“. Гръцките банки също са активни у нас - това са ОББ, „Пиреос“ и Юробанк (Пощенска банка), която обяви преди дни, че купува клона на Алфа банк в България.
Източник: Преса (21.07.2015)
 
Над 1 000 работни места Evraz в риск Evraz Highveld Steel and Vanadium пусна на служителите си обявления за преструктуриране, което може да доведе до орязване на над 1000 работни места, тъй като компанията поставя своите операции в режим на хибернация, надявайки се на подем на пазара. Evraz заяви, че ще се преструктурират и ще съкрати операциите си и, когато пазарните условия се подобрят и се получи адекватно финансиране, ще възобнови операциите си ограничено. Компанията потвърди, че е получила редица оферти от лица, желаещи да инвестират в дружеството. Бъдещите кандидати са задължени да предоставят необходимите гаранции до понеделник, за да се пристъпи към следващия етап от процеса. Жан Бургер, главният изпълнителен директор на Evraz, заяви, че компанията ще се задържи няколко месеца, но най-голямото безпокойство е липсата на търсене на нейните продукти от стомана, след като клиентите ? са се запасили достатъчно със стомана. Основният проблем е вноса от Китай. Китай произвежда 800 млн. тона стомана със значително намален темп на потребление. Също така производството в Китай се субсидира. (Business Report)
Източник: Други (22.07.2015)
 
Rio Tinto понижава очакванията си за желязната руда за 2015 г. Добивният гигант Rio Tinto сви своите насоки за желязната руда през 2015, свивайки износа от 350 млн. на 340 млн. тона, поради метеорологични условия. Англо-австралийската компания заяви, че "нетипично лошото време" е виновно за намалението и очаква да достави по-малко желязна руда, отколкото първоначално се смяташе от мините си в северозападната част на Австралия тази година. "Тежките дъждове затрудниха транспорта, което доведе до загуби в производството и отрази [относно] способността за доставка на планираното [до пристанището]," обявиха от компанията. "Около 7 млн. тона капацитет за доставки е загубен директно в пристанищата поради необичайно тежките климатични условия." Въпреки намалението, Rio дои 79.7 млн. тона желязна руда и изнесе 81.4 млн. тона през тримесечието до юни. Rio Tinto обяви, че крайната цел е да добив 360 млн. тона за годината от регион Пилбара в Западна Австралия, което може да се случи по-рано от планираното. От компанията добавиха, че разширяването на инфраструктурата за улесняване на увеличения капацитет в Пилбара вече е завършено. (Mining Global)
Източник: Други (23.07.2015)
 
ArcelorMittal планира завод за биоетанол от металургични отпадъци ArcelorMittal ще си сътрудничи с LanzaTech, компания за рециклиране на въглеродни продукти, и Primetals Technologies, водещ доставчик на технологии и услуги за сектора с чугун и стомана, за да създаде първото по рода си търговско производствено съоръжение в Европа за биоетанол от отпадъчни газове, получени по време на процеса на производство на стомана. Полученият биоетанол ще се използва предимно в смесването на бензин, но може да бъде допълнително обработен за други продукти, например за реактивно гориво. Проектът за 47 хил. тона етанол годишно, достатъчно за захранване на половин милион автомобили с бензин смесен с етанол, ще покаже добавената стойност на рециклираните отпадъчни потоци, не само чрез намаляване на емисиите при източника, като по този начин намали пряко въглеродния отпечатък на ArcelorMittal, но и за запазване на изкопаемите горива чрез производство на стокови химикали и горива, които иначе биха били добити от нефт. (Business Standard)
Източник: Други (24.07.2015)
 
Essar получава 60 млн. долара от правителства Новината беше обявена като най-голямото съвместно финансиране в Северно Онтарио от десетилетия и може да бъде първото по рода си след Втората световна война. Също така е обявено от мениджърите на Essar Steel Algoma като инвестиция, която ще въведе производителя на стомана в следващия век, ще увеличи производството и конкурентоспособност на световните пазари, както и ще създаде работни места. За над една година планиране и преговори, федералните и регионални правителства се обединиха, за да осигурят на Essar Steel Algoma 60 млн. долара за нейния план за модернизация на стойност 240 млн. долара. Парите включват безлихвен заем от 30 млн. долара от Advanced Manufacturing Fund на федералното правителство и субсидия от 30 млн. долара от Северното министерство на развитието и мините и Northern Ontario Heritage Fund Corp. Компанията разполага с 10 години, за да изплати заема на провинцията. Парите ще бъдат използвани за три проекта, дефинирани в плана за оптимизация и разширяване на завода, заяви Каян Гош, главен изпълнителен директор на Essar Steel Algoma. (Sault Star)
Източник: Други (27.07.2015)
 
Стоманодобивните компании очакват печалби от орязването на продукцията Пекин ще приеме специален план за контрол на качеството на въздуха като временно затвори предприятия за военния парад в чест на 70-годишнината от победата във Втората световна война, която ще има положителен ефект върху цените на стоманата. Някои стоманодобивни предприятия, базирани в места като Хандан и Тангшан в провинция Хъбей, и Тайюан в провинция Шанси вече са получили предизвестие с молба да намалят или спрат производство по време на честването, което ще се проведе на 3 септември. Около 30% от стоманодобивния капацитет ще бъде намален от края на август до началото на септември, а от края на септември до националния празник в Китай (от 1 до 7 октомври), всички стоманодобивни предприятия, разположени в рамките на 100 км. от Пекин ще бъдат напълно затвори. Китайската средна дневна производителност на необработена стомана се сви допълнително през юли като намаляващите печалби накараха местните заводи да правят основни ремонти и да намалят продукцията, което доведе до умерено повишение на цените. (China Daily)
Източник: Други (29.07.2015)
 
Проверяват кариерите в Ивайловград Окръжната прокуратура в Хасково започва щателни проверки на кариерите край Ивайловград. Държавното обвинение се самосезира след телевизионен репортаж, в който бе разкрито, че в региона се добива незаконно скалнооблицовъчен материал без предоставени концесии и без промяна в статута на земите, в които се експлоатират кариерите. Ще бъде извършена проверка за спазването на изискванията в Закона за подземните богатства и Закона за опазване на земеделските земи. Инспекторите ще нищят дали кметът на общината осъществява контрол върху кариерите, какъв е броят на нарушенията и колко са кариерите в земеделски земи с променено предназначение за неземеделски нужди. Проверката ще приключи до 1 септември тази година
Източник: Новинар (30.07.2015)
 
Южнокорейски фирми са изправени пред антидъмпингови дела в САЩ Стоманодобивни южнокорейски компании са дадени на съд от американски конкуренти за антидъмпингови искове. AK Steel и четири други големи производители на стомана в САЩ, са подали антидъмпингови искове и такива за изравнителни мита срещу Южна Корея и седем други страни, според Международната търговска асоциация на Корея. Исковете, подадени от Комисията за международна търговия на САЩ и Министерството на търговията, твърдят, че несправедливо внесените стоманени продукти са в ущърб на бизнеса, и че черната металургия от осемте страни получава значителни субсидии от съответните правителства. Исковете също призовават за антидъмпингови мита, вариращи между 93.32% и 176.13%, за фирмите от страните. Студено валцуваните стоманени плочи се използват за автомобили и електроуреди. POSCO и Hyundai Hysco са сред цитираните износители на стоманени стоките. Все още не е взето решение кои от фирмите ще бъдат обект на разследване. (Yonhap)
Източник: Други (30.07.2015)
 
US Steel с голяма загуба, но смята, че най-лошото е минало Според US Steel най-лошото от глобалната стоманена буря може да е минало, но все още има "значителни" предизвикателства пред местната металургия и сектора за добив на желязна руда в Минесота. Компанията отчете загуба от 261 млн. долара през второто тримесечие, или 1.79 долара на акция, в сравнение със загуба от 18 млн. долара за същия период през 2014 г., като производството и продажбите на стомана са намалели, често заради вносна стомана. Продажбите на US Steel паднаха с 34% през тримесечието до 2.9 млрд. долара, докато доставките са намалели с 23%. Цените на плоските намотки спадат с 10% и тези цехове са работили само на 58% от капацитета си през тримесечието. Компанията обяви, че продължава да се сблъсква с агресивната конкуренция на вносната стомана, която според нея, несправедливо се търгува, и продължават усилията на САЩ за облагане с данъци на продаваната под себестойността си стомана. От американската компания заявиха, че продажбите на стомана за автомобили и камиони остават силни, както и за строителството. (Duluth News Tribune)
Източник: Други (31.07.2015)
 
ArcelorMittal има нужда от по-добър договор за труда в САЩ ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, заяви, че е необходимо да се повишат премиите в областта на здравеопазването за неговите работници и пенсионери в САЩ и да се замрази или намали заплащането за някои наети лица. "Не трябва състоянието на заетостта ни да е по-лошо от на нашите конкуренти", заяви главният изпълнителен директор на ArcelorMittal Лакшми Митал. "Не трябва условията ни да са несправедливи." Например, текущия здравен план не изисква работниците да плащат премии, като в подобните компании служителите правят значителен принос към медицинската си пакет от привилегии, според компанията. Пенсионерите на ArcelorMittal правят сравнително малки плащания в областта на здравеопазването. С краен срок 1 септември за сключване на новият тригодишен трудов договор, Митал е провел четири срещи през тази година с Лео Джерард, председател на съюза United Steelworkers, който представлява около две трети от над 20 хил. американски работници на дружеството , United Steelworkers също договаря новия договор с US Steel Corp. (WSJ)
Източник: Други (03.08.2015)
 
Печалбата на Алкомет АД към второто тримесечие с лек ръст до 1.205 млн. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към второто тримесечие на годината, в размер на 1205 хил. лв. Към март, печалбата бе 1038 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 175 529 хил. лв., което е с 18.27 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 18.49 % спрямо предходния период до 174 190 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2015г. са в размер на 174 993 хил.лв. и представляват 99.69% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2014 година те се увеличават с 17.92 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2015г. Към 30 юни 2015г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.13лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2015г. е 99 500 хил. лв. , като спрямо същия период на 2014г. се е увеличил с 3.42 %.
Източник: Money.bg (05.08.2015)
 
Индийската KIOCL планира внос на желязна руда от Иран Държавна индийска KIOCL ще внася 1 млн. тона желязна руда от иранската Gol Gohar Mining Company. Първата пратка се очаква следващия месец от базираната в Мангалор компания, което ще изнесе пелети за Иран. "В последни етапи на преговори с Gol Gohar Mining Company сме за внос на около 1 млн. тона желязна руда," заяви президента и управляващ директор на KIOCL - Малай Чатерджи. "Очаква се всичко да бъде формализирано до месец, след което първата пратка може да отнеме още една седмица, за да достигне до пристанище Мангалор", добави той. Gol Gohar ще доставя желязна руда от мината си в провинция Керман. KIOCL очаква да продаде обратно до 2 млн. тона желязна руда на пелети в Иран. Чатерджи заяви, че компанията вече е доставила 50 хил. метрични тона високостепенни пелети и очаква да продаде още 1-2 млн. тона. KIOCL също ще продава пелети на Mobarakeh Steel Company в провинция Исфахан в Иран. Иран произвежда около 22 млн. тона желязна руда на пелети годишно, като Mobarakeh произвежда 7.2 млн. метрични тона продукция и е най-големият стоманодобивен завод и в страната, и в Близкия изток. (Press TV)
Източник: Други (05.08.2015)
 
Иран търси 29 млрд. долара инвестиции за стоманодобивни и суровинни проекти Иран е привлякъл интерес за инвестиции на стойност 29 млрд. долара от фирми от Европа до Азия, като планира да увеличи производството на стомана 2 пъти до 2025 г. и да увеличи износа, когато международни санкции се вдигнат. Иран, страната с най-големите запаси на природен газ в света, планира проекти, вариращи от стоманодобив, производството на алуминий, до добив на злато и мед, заяви Мехди Карбашян, заместник-министър на промишлеността, добива и търговията на Иран. Немски, френски и холандски делегации посетиха Иран през последните няколко седмици, а двудневен семинар за възможностите за стоманодобив се подготвя за септември на остров Киш в Персийския залив, каза той. Фирмите, които искат да инвестират, не искат да бъдат идентифицирани докато санкции не се отменят, заяви той. Иран има 2.7 млрд. паунда желязна руда, според Карбашян. Очаква се производството на стомана да скочи до 55 млн. тона до 2025 г. от 22 млн. тона тази година. (Bloomberg)
Източник: Други (06.08.2015)
 
Китайският стоманен град чувства въздействието на регулациите за замърсяването Страхувайки се от слабото търсене и новите правила за замърсяването, някои фирми от най-големия град в Китай за стоманодобив свиха производството или дори затвориха напълно, вдигайки местните цени на стоманата от 20-годишното дъно. Китай наложи по-строги правила за околната среда, за да се справи с тежкото пренасищане със стомана, което натисна цените и голяма част от сектора с осакатяващи дългове. Тангшан, на 200 км източно от Пекин, произвежда повече стомана на година, отколкото Съединените щати, е на фронтовата линия на кампаниите за намаляване на смога и справяне със свръхкапацитета. Градът се е ангажирал да намали годишния си капацитет с 28 млн. тона от 2013 до 2017 г. или с около една пета и стоманодобивните фирми там сега са принудени да преминат към скъпи подобрения. "Има толкова много предприятия, които са принудени да намалят или спрат производството", заяви Джоу Жуния, мениджър продажби в Baifeng Iron and Steel Corporation. Baifeng намали дневното производство на нерафинирана стомана с 40% до 1200 тона през последните месеци, част от годишното намаление с 292 хил. тона. (Reuters)
Източник: Reuters (07.08.2015)
 
Най-големият износител на желязна руда в Индия възобновява добива след пауза от три години Най-голеният износител на желязна руда в Индия-шатът Goa поднови производство в понеделник след прекъсвване от почти три години и може да достигне опредления от съда лимит от 20 млн. тона още през тази финансова година. Vedanta Ltd, най-голямата частна компания отбеляза възобновяването с тържествено откриване на своята мина, наречена Codli. Това е връщане на пазара на голям в миналото износител, в момент когато цените на желязната руда достигнаха най-никата си точка през юли от едно десетилетие насам. Върховният съд на Индия забрани добива в Goa прес 2012 г. като част от мерките за предотвратяване на незаконното минно дело, като замрази доставки, които се изчисляват на около 50 милиона тона през 2010/11. Той вдигна забраната прес април минлата година, но кпманиите трябваше да изчакат за да получат екологични и редица други разрешителни от правителството. Намиране на купувачи, обаче няма да се окаже толкова лесно като се има предвид колко рязко е намалението на цената поради свръхпредлагането. „Това ще бъде трудна задача да си върнем клиентите, основно в Европа и Япония, "Джоши, вицепрезидент в Vedanta Ltd каза по телефона." Но ние сме си създали ниша, най-вече в Китай. Три китайски завода проявяват интерес към нас. " Главният изпълнителен доректор на компанията Том Албанезе каза, че компанията очаква положителен паричен поток от бизнеса с желязна руда в Гоа, въпреки ниските цени.
Източник: Reuters (10.08.2015)
 
Износът на стомана забавя икономиката на Китай Китай доставя още повече стомана на световните пазари, докато икономиката й се забавя, което води до понижаване на цените, намалени печалби и повече търговски спорове. Заводите в страната, които произвеждат половината от стоманата в световен мащаб поддържат добивите докато местното търсене намалява, а излишъкът се изнася. Отвъдморските продажбите скочиха с 9,5% до 9,73 милиона тона през юли, най-високото ниво за шест месеца, митническите данни показаха. Износът се увеличи с 27 процента до 62,130 милиона тона през първите седем месеца на годината, най-високият за периода. Китайските заводи са изправени пред спад на вътрешното търсене за първи път от едно поколение, на фона на имотна криза. Търсенето на стомана се очаква ще падне тази и следващата година, за да се разшири първия годишен свиване от 1995 г. насам. Доставките на стомана бяха светъл лъч в данните за търговията на страната, като общия износ на Китай в паднал с 8.3% през миналия месец спрямо година по-рано в доларово изражение. Китайския внос на желязна руда се покачи с 15% през юли до 86,100 милиона тона, най-високото му ниво от декември насам. Покупките са почти без промяна при 539 000 000т през първите седем месеца.
Източник: Други (11.08.2015)
 
"Южен поток" вдигна вноса на тръби 13 пъти Изграждането на проекта „Южен поток“ у нас е вдигнало вноса на заварени тръби 13 пъти през 2014 г., а общият внос на валцувани черни метали се е увеличил със 130%. Това показва отчетът на Българската асоциация на металургичната индустрия. „Внесените тръби за проекта „Южен поток” са основната причина за общия ръст в потреблението, обясняват от асоциацията. За първи път от началото на кризата може да се говори за ръст както при черната, така и при цветната металургия. В натурални показатели ръстът на стоманодобива е 17%, производството на валцувани черни метали - 7,2%, изделията са се увеличили с 11%, медта - 7,5%, оловото - 2% и проката от цветни метали с 4%. Стойността на произведената продукция от металургията за последната година е 7 млрд. лева. Изнесената продукция е за 6,1 млрд. лева. В черната металургия 77% от продукцията се изнася, в цветната металургия износът представлява 87,5% от общата реализация. Тенденцията от последните седем години да се увеличава използването на местен скрап като ресурс за производство се запазва и през 2014 г. За периода у нас са внесени едва 115,5 хил. тона скрап от чугун, желязо или стомана, при 300 хил. тона през 2007 г. Основният източник на скрап са Румъния и Сърбия. През 2014 година стоманените тръби представляват най-значителния дял от произведените изделия от валцувани черни метали - 61%. Потреблението на стоманени продукти на глава от населението в страната през 2014 год. е 210,8 кг, което е с 53,2 кг повече в сравнение с 2013 год. (ръст от 33,8%). Това е най-високата му стойност за последните 5 години. Общият обем на износа на цветни метали през миналата година е 643 хил. тона.
Източник: Труд (11.08.2015)
 
Горубсо – Кърджали планира да разработим четири златни рудника в Източните Родопи В момента Горубсо – Кърджали работи само в находище "Чала". Там по годишен план компанията добива 80 000 т руда. Те се преработват в кърджалийската обогатителна фабрика по гравитационен метод на обогатяване и излужване. Горубсо – Кърджали е затворила напълно цикъла от рудника до продукта злато и сребро. Пазарът на компанията е изключително в България, последваща преработка на продукта се извършва в КЦМ - Пловдив. Комапнията работи върху още три инвестиционни намерения за разработване на находища "Китница", "Момчил" и "Надежда". Все е на етап предпроектни проучвания и разработване на проекти. Целта е Горубсо – Кърджали да влезе в процедура на ОВОС. Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле, в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2.9 млн. тона златно-сребърни руди, като годишно ще се добиват 100 хил. тона. Компанията планира преоборудване с машини и съоръжения. За последните пет години във фабриката ни в Кърджали са инвестирани над 10 млн. евро. Инвестирани сa над 2 млн. евро в екологични проекти от собствени средства и банкови кредити.
Източник: Капитал (11.08.2015)
 
България изнася все повече машини Мед, нефтени масла и автомобилни части са другите най-продавани стоки Добри вести за българската икономика идват от данните за износ за първата половина на 2015 г. - той нараства с 11% общо спрямо същия период на предходната година и достига 22.4 млрд. лв. Най-положителното обаче е, че има тенденция делът в експорта на различни машини, оборудване и превозни средства да нараства както за трети страни, така и към тези в ЕС. Това означава, че добавената стойност на експорта също расте, въпреки че суровините все още представляват основна част от продажбите навън. Разбивка на данните от НСИ показват, че топ 3 на стоките, които сме продали в ЕС през първите пет месеца на годината, са мед и изделия от мед, електрически машини и други машини, котли и апарати. Към трети страни най-много изнасяме различни минерални горива и масла (най-вече нефтени), както и мед, но при тях има спад на годишна база. За сметка на това износът на електрически машини към страни извън ЕС е нараснал с 22.1% през първото полугодие на 2015 г. до 635 млн. лв. Мед и електрически машини за ЕС ЕС остава по-важният пазар за компаниите, като през първите шест месеца на годината експортът към страни от ЕС достига 14.2 млрд. лв., което е ръст от 12.7% спрямо същия период на 2014 г. Подробна разбивка по продадени стоки и по основни търговски партньори за ЕС обаче все още има само до месец май. Те показват, че най-голям дял в износа ни към ЕС заемат медта и изделията от мед. Стойността им достига 1.26 млрд. лв., което е ръст от 39% на годишна база. От тях над 700 млн. лв. е износът на нерафинирана мед и аноди от мед за електролитно рафиниране, а 380 млн. лв. този на рафинирана мед и медни сплави. Тук е ключова ролята на медодобивното предприятие "Аурубис България", който е най-големият производител на медни продукти в Югоизточна Европа. Те обясниха за "Капитал Daily", че медният катод е крайният продукт на компанията и изнасят около 230 хил. тона рафинирана мед годишно, но експортират също и медни аноди към други предприятия в рамките на групата "Аурубис". Над 70% от износа към шестия ни пазар в ЕС, Белгия, е именно на мед и медни изделия. С 20.7% растат продажбите в ЕС на електрически машини и апарати за записване или възпроизвеждане на звук и образ. Така стойността им (1.25 млрд. лв.) почти достига тази на изнесената мед, което е добър сигнал. Най-голям дял в продажбите имат различни прекъсвачи, превключватели, табла и релета, жици и кабели, както и частите за тях. Някои от големите предприятия в страната, които произвеждат електронни машини, кабели и части, са "АББ България", "Интегрейтид микро електроникс България", "Шнайдер електрик България", "Сенсата технолоджис България", "Язаки България", "СЕ Борднетце" и др. Темпът на увеличаването на износа на други машини, котли, апарати е по-нисък - 4.7%, но това е третата група от стоки, чийто експорт към ЕС надхвърля 1 млрд. лв. От тях най-продавани са хладилниците, фризерите, различни двигатели и арматурни артикули за тръбопроводи, котли и вани. "Либхер" е един от основните производители на хладилници и фризери. Добре се представят и компаниите, които експортират велосипеди и автомобилни части. Сред водещите велосипедни компании са "Крос", "Макском", "Лидер 96", "Масктек", "Спринтер", като почти цялата продукция отива за износ. Сред водещите компании, които произвеждат различни автомобилни компоненти или акумулатори, се нареждат "Монтюпе", "Теклас", "Монбат", "Магна" - Раковски, "Интегрейтид микро електроникс България", "Витте България" и др. Спад се вижда само при експорта на трикотажните и плетените облекла, докато този на останалите облекла отбелязва почти нулев ръст. Повече машини и към трети страни Традиционно начело в топ 10 на най-изнасяните стоки към трети страни са минералните горива и масла, по-голямата част от които са нефтени и битуминозни масла. Експортът на нефтените масла обаче се свива с 34.6% на годишна база. Въпреки конфликта между Русия и Украйна обаче експортът на нефтени масла към Украйна расте (до 103 млн. лв. за първата половина на 2015 г.), като започва да приближава нивата си от преди 2014 г. Рафинираната мед и необработените медни сплави са втората най-изнасяна стока. С 22.1% ръст електрическите машини и апарати пък се нареждат на трето място, като отново това са най-вече различни кабели и жици, електронни интегрални схеми, електрически трансформатори и акумулатори. Износът на пшеница също се повишава с двуцифрени темпове. През юли Красимир Давчев, директорът на Национална стокова борса – Пловдив, коментира за "Капитал", че в България има свръхпроизводство на пшеница, като българските производители са в остра конкуренция с другите страни от Черноморския район – Русия, Украйна, Румъния. Това обаче води до спадане на експортните цени.
Източник: Капитал (12.08.2015)
 
Финансовото министерство вече няма да отговаря за въгледобива Финансовото министерство вече няма да отговаря за въгледобива, рудодобива и уранодобива. От правителството взеха решение за въвеждането на промени в три постановления, с които отпадат тези функции на ведомството и се избягва дублирането им с тези на Министерство на икономиката. "Въпросните постановления касаят преструктурирането на рудодобива и поетапното закриване на неефективни производствени мощности, ликвидирането на последствията от добива и преработката на уранова суровина и техническата ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива", обясняват от пресцентъра на Министерски съвет (МС). Измененията, приети от кабинета, ще регламентират условията и реда за разпределяне, отчитане и контрол на предоставяните от бюджета средства за дейностите по трите постановления. Целта е да има възможност разпределението на парите за тези дейности да става без да се изисква допълнителна намеса на министъра на финансите. "За 2015 г. е предвидено по бюджета на Министерството на икономиката да се предоставят 10 млн. лева за дейностите. Министърът ги разпределя за изпълнението на програми за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда по търговски дружества от въгледобива, рудодобива и уранодобива", допълват от МС.
Източник: econ.bg (13.08.2015)
 
Китайските стоманопроизводители намаляват цените В отговор на девалвацията на националната валута китайските производители на стомана са започнали да понижават експортните си цени. Някои малки китайски компании са намалили цената за арматурната стомана с по пет до десет долара за тон. Частна компания от Тъншън – град, известен с металургията си, заявява, че е намалила цената на заготовките си (полуготови продукти от стомана) с 5 долара до 295 долара за тон с доставка франко склад. Китайската металургия и стоманодобив са най-големите в света. Пониженото търсене в страната обаче принуди много производители да изнасят рекордни количества в чужбина. Някои производители реализират и загуби заради този износ. Китай е най-големият производител и потребител на стомана в света, като на страната се пада около половината от общото световно производство. Юанът се обезцени с почти 4% за два дни, тъй като централната банка започна девалвация във вторник, но източници, участващи в процеса на вземане на решения, заявяват, че хора със силни позиции в правителството настояват за по-сериозна намеса. Китайския износ на стоманени продукти възлиза на 9,73 млн. тона през юли - в близост до рекордните 10,29 милиона тона, отчетени през януари. Износът достигна 62,13 млн. тона за периода януари-юли, почти две трети от рекордните 93,78 милиона тона за цялата 2014 г.
Източник: Reuters (13.08.2015)
 
Браншът ще празнува своя Ден на миньора на 18 август На 18 август 2015 г. ще се проведе Националното честване на Деня на миньора, съобщиха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Програмата включва молебен за здраве в катедрален храм "Св. Неделя", тържествено събрание в "София Хотел Балкан" (Шератон), пресконференция. По време на Тържественото събрание проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на УС и на БМГК ще изнесе доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия в България и устойчивото й развитие. Част от празника са Годишните национални награди на компании от бранша за 2014 г., които Българската минно-геоложка камара ще връчи в пет категории: резултати, иновации, опазване на околната среда, безопасност и социална отговорност. Oрганизационният комитет включва Българска минно-геоложка камара, Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия (НТС по МГДМ), Синдикат на миньорските федерации "Подкрепа" (СМФ "Подкрепа), Федерация на независимите синдикати на миньорите към КНСБ (ФНСМ към КНСБ). Спонсори и съорганизатори на събитието са "Дионисомарбле" ЕООД, "Елаците-Мед" АД, "Минстрой Холдинг" АД и "Асарел-Медет" АД.
Източник: Строителство Градът (14.08.2015)
 
Magnitogorsk чака скок на желязото, за да продаде дела си в Fortescue Magnitogorsk чака по-високи цени, което може да се случи ако има сливане между основни доставчици, което ще намали съответно и прекаленото предлагане. Без консолидиране, ниските цели и намаляващото търсене могат да се запазят за десетилетие напред. Fortescue, четвъртата по големина мина за желзна руда в света, се търгува близо до шест-годишно дъно след като акциите й се сринаха с 33% през тази година. Австралийската компания беше засегната сериозно от световното пресищане на желязна руда след като най-големите производители увеличиха предлагането в условията на по-голямо търсене от страна на Китай, чиято икономика сега се забавя. Цената на желязото е близо до най-ниските си нива от 2009 г. насам. Компанията е готова да изчака следващия си шанс. Сегашната стойност на дела е близо до цената, която компанията е платила за да го придобие. Базираната в Пърт компания напредна с 3,1%, за да затвори при 1.84 австралийски долара на борсата в Сидни. Миналият месец акциите й потънаха до 1,61 австралийски долара, най-ниската цена от 2008 г. насам. Magnitogorsk, контролирана от милиардера Виктор Рашников, започна да увеличава дела си във Fortescue през 2006 г., и реши да го продаде през 2014 г. Настоящата пазарна цена на холдинга е около 210 милиона долара. В миналото, компанията е получавала оферти за 1 милиард долара. (Bloomberg)
Източник: Други (17.08.2015)
 
Вносът на стомана на Южна Корея се увеличи с 2,3 пункта през юли Южнокорейският внос на стомана се покачи с 2,3% през юли, сравнено с година по-рано на фона на увеличени доставки от Китай. Вносът на стомана се оценява на 1,96 милиона тона миналия месец, сравнено с 1,92 милиона тона отчетени миналата година, сочат данни на Корейската асоциация по желязото и стоманата. Числото отбелязва първтото в рамките на година повишение след отбелязаният през март ръст от 4,2%. Сравнен с предишния месец, вносът скочи с 10,3% през юли. През първите седем месеца на тази година, общият внос е спаднал с 3,9% до 12,79 милиона тона. Нарастването през юли на увеличения износ се дължи основно на ръст при доставките от Китай. Вносът от съседните държави се е повишил с 21 % до 1,35 милиона тона. За разлика от това, тези от Япония са намалели с 17,9% за година до 509 хил. тона, сочат още данните. През май търговската комисия на Южна Корея препоръча на правителството да наложи сзначителни като размер антидъмпингови мита на евтиния внос на стоманени продукти от Китай, като се позова на вреда за местните производители на стомана. http://english.yonhapnews.co.kr
Източник: Други (17.08.2015)
 
Девалвацията на юана провокира Индия да помисли за повече ограничения за вноса на стомана Индия съобщи че е принудена да помисли за спасителни мита за стоманата както и за повечр е анти-дъмпинг мерки, след като девалвацията на юана заплашва да удари увеличаващите се доставки от Китай. Увеличаването на такса при внос на стомана, наложена по-рано този месец, няма да е достатъчна. Стоманената индустрия допринася за увеличения лош дълг в Индия, поради факта че производителите се борят да се конкурират с вноса от държави като Китай и Русия. Вносните мита бяха наложени след като Индия реши че трябва да защитава местни производители след проведени разговори на най-високо правителствено ниво. Промишлеността също трябва да посочи необходимостта от допълнителни мерки, смята правителството. Обикновено финансовото и икономическото министерство на страната решават за необходимостта да се наложат санкции от този вид. Индия увеличи импортната такса за дадени стоманени продукти на 12,5% от 10% на 12 август. По-рано през юни правителството наложи и някой анти-дъмпинг мита. Индийските комбинати, включително Tata Steel Ltd се борят за по-високи такси, за да контолират вноса. Вноса на стомана в Индия скочи 58% до 3,5 милиона тона, през четирите месеца завършващи на 31 юли. През пурвите седем месеца на 2015 г., общия общия износ от Китай се увеличава с 27% до 62,130 милиона тона, най-високият за периода. (http://www.livemint.com)
Източник: Други (18.08.2015)
 
Износът с ръст от близо 1 млрд. евро заради експорта на цветни метали Износът на България е отчел ръст от 1 млрд. евро за първите пет месеца на годината, стимулиран от експорта на цветни метали, на суровини за производството на храни, както и на други суровини и материали. Показателят е достигнал размер от 9,393 млрд. евро, като година по-рано се е изчислявал на 8,419 млрд. евро, става ясно от статистиката на Българската народна банка (БНБ). Данните показват, че за периода януари - май 2015 г. има увеличение от 20,3% до 168,6 млн. евро на износа на мед и изделия от мед, от 22,1% до 164,8 млн. евро на електрически машини и апарати и от 38,3% до 70,9 млн. евро - на житни растения. От друга страна намалява експортът на чугун, желязо и стомана с 56,3 млн. евро, както и на облекла - с 30,5 млн. евро. Изчисленията на Централната банка сочат, че износът за Европейския съюз (ЕС) отчита ръст на годишна база с 646,5 млн. евро или с 12,2%, като делът му в общия износ се увеличава до 63,1%. Най-голямо нарастване има при експорта за Германия. Той се е увеличил със 131,4 млн. евро или с 12,3% през първите пет месеца на годината. Намаление от 10,1 млн. евро пък е отчетено при този за Франция. Износът за държавите извън ЕС се увеличава на годишна база с 326,7 млн. евро, но делът му в общия експорт намалява от 37,3% за януари - май 2014 г. до 36,9% за същия период на настоящата година. Най-голям принос за нарастването на износа има този за Турция. От статистиката на БНБ става ясно, че вносът за периода януари - май 2015 г. възлиза на 10,753 млрд. евро. Показателят отчита увеличение с 456,5 млн. евро спрямо същите месеци на миналата година. Основен принос за нарастването на импорта имат групите руди, други инвестиционни стоки и други суровини и материали. Вносът от ЕС е с ръст от 376,9 млн. евро или от 7,3 на сто, като делът му в общия внос се увеличава от 50,2 на сто за януари - май 2014 г. до 51,6 на сто за същия период на 2015 г. Най-много нараства на годишна база вносът от Германия – със 191,2 млн. евро или със 17,7 на сто, а с 29,6 млн. евро намалява този от Гърция. При импорта от трети държави е отчетено увеличение със 79,6 млн. евро. Най-голям принос за ръста на вноса има този от Китай. От друга страна този от Русия намалява.
Източник: econ.bg (18.08.2015)
 
Вадим 8 тона чисто злато на година 7896 килограма злато са добити от двете действащи находища у нас - „Челопеч” и „Чала”, през миналата година. Това съобщиха от енергийното министерство. Според данните на ведомството доказаните запаси на златосъдържащи руди са 27,6 млн. тона, като за последната година от тях са добити 2,1 млн. тона. Очаква се и започване на добива от още три нови находища на злато. Едното е участък ”Ада тепе” на находище ”Хан Крум” в община Крумовград. Другото е ”Милин камък” в община Брезник, а третото – ”Седефче”, в Момчилградска община. Общото количество запаси и ресурси на трите обекта възлиза на повече от 60 тона злато, уточниха от министерството. Общо 496 са действащите концесионни договори на територията на страната към 30 юни. Три четвърти от тях са за строителни и скалнооблицовъчни материали. По 18 концесии има за добив на нефт и природен газ, и за въглища. Същата е бройката за металните полезни изкопаеми, а за неметалните (индустриални минерали) – концесиите са 72. През миналата година държавата е събрала 71 млн. лв. от концесионни такси. За 2015 г. до момента приходите от концесии са 66 млн. лв. с ДДС.
Източник: Монитор (18.08.2015)
 
Добивът на полезни изкопаеми се е повишил с 10% през 2014 г. Добивът на полезни изкопаеми в България се е повишил с 10% през изминалата година и е достигнал 99 млн. тона. Очакванията на бранша са през 2015 г. тези темпове на нарастване да се запазят, като през второто полугодие дори се ускорят. Това съобщи председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков по време на честването на Деня на миньора – 18 август. Въпреки увеличения добив обаче стойността на произведената продукция намалява – за изминалата година тя е 2.37 млрд. лв., което е с 8.1% по-малко спрямо 2013 г. Основен фактор за свиването е поевтиняването на металите и другите суровини на световните борси, което започна през 2013 г. и продължи и през миналата година. По думите на Цоцорков, който е и председател на надзорния съвет на "Асарел Медет", секторът генерира между 4 и 5% от БВП на страната. През 2014 г. секторната статистика показва увеличение на добива на полезни изкопаеми в почти всички подотрасли с изключение при течни горива, където имаме намаление от 48%. Този подотрасъл обаче формира едва 0.21% от общия добив в страната. Най-голямо увеличение е отчетено при другия най-малък подотрасъл в сектора – добива на скално-облицовъчни материали, който е нараснал с 18% спрямо 2013 г. и към края на 2014 г. формира 0.5% от общия добив. Традиционно най-голям дял при добитите полезни изкопаеми имат твърдите горива и металните полезни изкопаеми – през миналата година те формират съответно 34% и 32.3% от общо извлечените количества полезни изкопаеми. Производството на инертни материали генерира една четвърт от общия добив. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази – 66 млн. лв
Източник: Капитал (19.08.2015)
 
Акциите на Glencore поевтиняват с 6% след резкия спад на полугодишната печалба Швейцарската компания за добив и търговия със суровини Glencore отчита 29% спад на печалбата през първото шестмесечие заради понижаващите се цени на петрола и металите. От дружеството предупреждават, че капиталовите разходи през 2016 г. ще бъдат по-ниски в сравнение с тазгодишните. Glencore, чието търговско подразделение доскоро бе в известна изолация от това, което се случва на глобалните пазари на суровини, реализира печалба преди лихви, данъци, амортизация и обезценки в размер на 4,6 млрд. долара. Миналата седмица компанията съобщи, че ще намали капиталовите разходи за 2016 г. до 6 млрд. долара от диапазона 6,5-6,8 млрд. долара, обявен през февруари. Сега прогнозата е за разходи за не повече от 5 мрлд. долара. Glencore, която е базирана в Швейцария и листната на борсата в Лондон, съобщи още, че ще отчете разходи за 790 млн. долара за петролните си активи в Чад заради резкия спад на цените на петрола. Glencore формира близо една четвърт от печалбата си от търговия със суровини. Именно тази дейност до скоро позволяваше на компанията да устои на рязкото поевтиняване на петрола и металите в сравнение с опустошителния ефект за компаниите, които се занимават само с добив. Печалбата от маркетинговата дивизия спада с 27% до 1,2 млрд. долара заради неблагоприятните условия на пазара на метали. Цената на медта, която носи най-много приходи на Glencore, се намира на 6-годишно дъно заради забавянето на икономиката на Китай. В унисон с поевтиняващите суровини тази седмица акциите на Glencore се сринаха до рекордно ниските168,8 пенса. Цената е с една трета по-ниска спрямо дебютните 530 пенса през 2011 г. Към 13 часа българско време книжата на дружеството губят 6% от цената си до 165,9 пенса
Източник: Reuters (19.08.2015)
 
Минната индустрия със стратегия за развитие за следващите 15 години Минната индустрия вече има стратегия за развитие до 2030 г. Правителството одобри новата програма на днешното си заседание. Това става след няколко поредни години, през които проектът на документа беше актуализиран неколкократно, но така и не стигна до гласуване на Министерски съвет, въпреки перманентните настоявания от страна на бранша и Българската минно-геоложка камара (БМГК). Основен приоритет на новата минна стратегия е устойчивото развитие на тази индустрия в България. За целта се предвижда осигуряване на балансиран икономически, социално- и екологичноотговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в страната. С реализацията на заложените в минната стратегия приоритети ще се гарантира стабилна инвестиционна среда в един от ключовите за българската икономика отрасли, обясняват от Министерски съвет. Ще бъде въведена ефективна система за контрол на дейностите по проучване, добив и преработка на подземните богатства. Един от основните акценти на стратегията е и превенция на незаконния добив в страната. Това беше уточнено още вчера от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която взе участие в отбелязването на Деня на миньора. Тогава представителите на добивния сектор отново поискаха от правителството по-скорото приемане на стратегията, която е актуализиран вариант на предложението, което отлежаваше още от 2012 г. Реализирането на общите и специфични стратегически цели, заложени в документа, ще създаде предпоставки и гаранции за устойчиво развитие на минната индустрия в България в съответствие с европейската инициатива за суровините и провеждане на единна и ясна държавна политика по отношение на подземните богатства на страната. Ще бъдат създадени условия за работата на отрасъла с грижа за околната среда, свеждайки до минимум последствията от добивната дейност и осигурявайки рекултивацията на миннодобивните площи. С приемането на Национална стратегия за развитие на минно-суровинния отрасъл се осигуряват предпоставки към 2030 г. страната ни да е регионален лидер в рационалното оползотворяване на запасите от подземни богатства. Ако предвидените в новата стратегия мерки бъдат реализирани, в близките години браншът ще претърпи сериозно развитие. Очакваните инвестиции са в размер на около 4 млрд. лв., благодарение на което ще бъдат разкрити много нови работни места и добивите ще бъдат значително увеличени. Според председателя на БМГК проф. Лъчезар Цоцорков при заети в момента около 30 хил. души в добивната индустрия у нас, броят им ще нарасне с нови 15 хил. Същевременно ще има и преки печалби за самата държава от концесионните такси. В момента на година в хазната от тях постъпват около 70-80 млн. лв. При реализация на мерките, заложени в новата минна стратегия, сумата ще бъде увеличена с около 50%, обясни Цоцорков.
Източник: econ.bg (20.08.2015)
 
Essar Steel планира разработването на завод за интегрирани пелети в Минесота с капацитет от 7 милиона тона за година Индийската компания Essar Steel реши да поднови строителството на изоставено находище за желязна руда в Mesabi iron range извън Hibbing в североизточна Минесота. Компанията очаква построяването на фабриката за пелети, оценена на 1,9 млиларда долара да приключи до второто тримесечие на следващата година. Съоръжението се очаква да има капацитет за производство на 7 милиона тона висококачествени железни пелети годишно. След въвеждане в есклоатация се смята, че животът на мината ще бъде удължен със 70-80 години. Проектът е един от най-големите на зелено в региона, планиран чрез капиталови разходи. Разработването на мината беше отлагано няколко пъти поради финансови проблеми. Essar Steel вижда огромен потенциал през идващите години, главно поради прогнозирания бум в американската индустрия, който ще подкрепи търсенето на висококачествена желязна руда и домашно произвеждани стоманени продукти. Прилагането на новите мерки за ефективност в рабтония процес и на технологиите за намаляване на замърсяване при добива ще подпомогнат компанията да произвежда пелети от желязна руда на по-ниска цена и при по-малко екологично въздействие. Освен това съоръжението се намира в близост до много стоманодобивни съоръжения в Чикаго, Питсбърг и Кливланд. Essar Steel е глобален производител на стомана с дейност в Индия, Канада, САЩ, Близкия изток и Азия. (http://www.metal.com/)
Източник: Други (20.08.2015)
 
Министър-председателят Бойко Борисов откри новата многофункционална спортна зала „Арена Асарел“ в Панагюрище. Залата е изградена чрез публично-частно партньорство с инвестиция от 14 млн. лв. Теренът е предоставен от община Панагюрище, а главен инвеститор е минна компания „Асарел-Медет“ АД. „Арена Асарел“ разполага с модерно спортно-техническо оборудване, което позволява провеждане на състезания и тренировки по 30 вида спорт, както и организирането на концерти, фестивали, изложения и др. Съоръжението има две зали. Голямата е с размери 25 на 44 метра и капацитет от 1 562 места, като при необходимост може да бъдат монтирани допълнително още 400 седалки. Малката зала е с капацитет от 250 седящи места. Залата е оборудвана с четири съблекални, две сауни, пет VIP ложи, шест коментаторски кабини, фитнес център, две зали за пресконференции. Предвидено е във фоайето да бъде подреден музей на панагюрския спорт. Залата разполага още с ресторант за 150 посетители и панорамна тераса с изглед към ново изкуствено езеро с пеещ фонтан. През зимата водната площ на езерото ще бъде замразявана за ледена пързалка. Премиерът Бойко Борисов даде символичен старт и на първото спортно събитие под покрива на чисто новата „Арена Асарел‘". От 19 до 23 август залата е домакин на престижния Международен турнир по тенис на маса, който се провежда под патронажа на министъра на младежта и спорта Красен Кралев.
Източник: Инвестор.БГ (21.08.2015)
 
Финансово нерентабилно: Вятърът не духа в правилната посока за стомаменото подразделение на SAIL в Телангана Steel Authority of India (SAIL) смята за финансово нерентабилно да започне интегриран стоманен проект в Телангана, както правителството предложи в закона за отделянето. Сформирането на работна група, която да оцени финансовата рентабилност на проекта е крайно необходима, според представител на SAIL, което ше бъде голям удар по най-новият индисйки щат, който очаква с нетърпение своето първо съоръжение за производство на стомана. Според закона на Андра Прадеш за реорганизация на щатите от 2014 г., стоманеният гигант беше насърчен да проучи рентабилността на учредяването на интегрирана фабрика близо до Bayyaram в Khammam, областта Телангана. На SAIL беше възложено да направи този анализ в рамките на шест месеца от деня, я който новият щат се отдели на 2 юни 2014 г. Предложеният проект, с капацитет от поне 3 милиона тона годишно се очакваше да донесе инвестиция от поне 10 милирда долара на ноявият индийски щат в рамките на четири-пет години. SAIL твърди, че резервите на желязна руда, налични в пояса Bayyaram може да не са достатъчни за проекта. Първоначалните доклади са изчислили желязна руда в областта на около 86 милиона тона, сравнено с най-малко 200 милиона тона, необходими за осъществяването на интегриран стоманен проект. (http://economictimes.indiatimes.com)
Източник: Други (21.08.2015)
 
Търговията с желязна руда в Китай удря рекорди Търговията с деривати на желязна руда на китайската Dalian Commodity Exchange достигна рекорд миналия месец на фона на повишената волатилност. Обемите скочиха с 54% през юли спрямо месец по-рано до 32.4 млн. договори, или 3.2 млрд. тона. Предишният рекорд беше през май, когато бяха изтъргувани 24.9 млн договори. Обемите са над три пъти по-големи в сравнение с година по-рано. Желязната руда отслабна през последните седмици, след като инвеститорите държат по-ниски запаси в пристанищата в Китай заради признаци, че икономиката се забавя. Цените паднаха до шест-годишно дъно в началото на юли, преди скока в края на месеца. Въпреки, че търговията на борсата в Dalian е ограничена за граждани и фирми, регистрирани на континента, тя планира да даде възможност за чуждестранен достъп, в опит да разшири своето влияние върху световните цени на суровините. "Фючърсите с желязна руда достигнаха нов връх, тъй като инвеститорите са доста разделени по отношение на ценовата перспектива", заяви Гуо Юнвен, анализатор в Galaxy Futures в Шанхай. (Bloomberg)
Източник: Други (24.08.2015)
 
Новата (стара) стратегия на минната индустрия След близо три години чакане минната индустрия се сдоби със стратегия за развитието на брашна до 2030 г. Тя беше одобрена от Министерския съвет в средата на миналата седмица, въпреки че беше пусната за обществено обсъждане още през 2012 г. Документът, който оттогава е претърпял някои корекции (последните от които статистически), все още не е публикуван официално от Министерство на енергетиката. От бранша, който е участвал в изготвянето на стратегията, възлагат големи надежди на документа. Според председателя на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков с изпълнението на заложените мерки ще бъдат осигурени още 15 хил. работни места (при 30 хил. в момента), а приходите от концесии ще се увеличат с 50%. Сред приоритетите на бранша, за които той настоява от години, е борбата срещу "сивия" сектор и незаконния добив на подземни богатства. За разлика от стратегията, която беше предложена на обществено обсъждане преди три години, в една от последните редакции на текстовете се предлагат по-сериозни мерки в тази насока като инкриминиране на незаконния добив като престъпление. Нещо, за което в Министерството на енергетиката усилено се работи, особено след като за свлачището в пернишки квартал в началото на юли беше нарочен незаконният добив на въглища от "Мини Перник". Стратегията също така предвижда концесии да се предоставят единствено на лица с доказан опит в търсенето и проучването на подземни богатства. В стратегията се залага и въвеждането на нови технологии, които да намалят загубите при добива, повишаване на производителността и енергийната ефективност. Важно за развитието на бранша е и усъвършенстването на законодателството в областта на подземните богатства. Металните полезни изкопаеми, чийто добив е с най-голям дял в сравнение с останалите видове (по данни на БМГК 32.8% за 2014 г.), са приоритет според стратегията. Техните запаси обаче са сравнително малки, което е и една от причините за насърчаването на търсенето и проучването на нови находища. Стратегията също така предвижда да се търсят нови нетрадиционни източници на минерални суровини като находища на шистов газ и редки елементи. Перспективите пред добива на строителните материали, които също имат значителен дял спрямо общия добив на полезни изкопаеми (25.4% за 2014 г.), също са засегнати от стратегията. Според текста през последните години броят на кариерите значително се е увеличил, което налага постепенното им окрупняване за по-доброто организиране и безопасност по време на работа. С цел повишаване конкурентоспособността на местното производство на строителни и скалнооблицовъчни материали е необходимо и въвеждането на мерки за ограничаване на вноса от страни, които са извън Европейски съюз. В проекта на стратегията се предлага определянето на квоти или въвеждане на по-високи мита за внос от трети страни. Добивът на въглища в България също е сред основните за сектора. Той се извършва основно от държавната "Мини Марица-изток" и частното холдингово дружество "Въгледобивна компания" на Христо Ковачки. В стратегията обаче е записано, че определен тласък в развитието на подземния въгледобив може да окаже усвояването на Добруджанския въглищен басейн. България има и залежи от уран, които според проектодокумента могат да покрият една трета от нуждите на АЕЦ "Козлодуй". За целта обаче е необходимо политическо решение, което да позволи добива. Страната разполага и с голям потенциал за откриване на нови находища на минерални суровини, особено в сравнение с останалите страни на ЕС. Като цяло предприятията в сектор "Добивна промишленост" са конкурентни на тези от бранша в Европейския съюз, пише в стратегията. Според данните най-добри показатели за производителност на разходите за труд са постигнати през 2006 и 2007 г., като след това се наблюдава значителен спад в резултат от влиянието на икономическата криза. Рентабилността на предприятията от сектора също е по-добра от средната за бранша в ЕС. Изчислените по-високи норми на печалба обаче са в резултат в най-голяма степен от значително по-ниските разходи за труд в сравнение със средните за съюза.
Източник: Капитал (25.08.2015)
 
Минната камара: Цените на металите са близки до критичните нива Предприятията от добивната и преработващата промишленост също ще бъдат засегнати от спадащите цени на международните пазари. От Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 дружества в сектора, коментираха, че в момента цените на металите са близки до критични нива. И допълниха, че в борсовите цени се забелязва цикличност с падове и повишения на цените на металите, които се добиват в България. В момента за пореден път от 2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на цените на металите на световните борси, което влияе върху конкурентоспособността на българските рудодобивни компании, чиято продукция се търгува по борсови цени, посочват още от камарата. Обясниха също, че в подобна ситуация компаниите трябва да оптимизират разходите си, за да преодолеят ниските приходи, които са функция от борсовите цени и добитите количества. Когато пък цените се увеличат трайно, компаниите интензивно влагат средства в инвестиционните си програми, за да могат да се подготвят за циклите на намаление.
Източник: Капитал (25.08.2015)
 
"Катастрофално": Затварянето на BlueScope Steel ще закрие 5000 работни места в Illawarra Правителството в Abbott е свикало среща с профсъюзите и Bluescope Steel, след като компанията предупреди, че поскъпването на световните цени може да доведе до затварянето на нейното подразделение Illawarra и загубата на 5000 работни места. Bluescope обяви, че предпочитан вариант е да намали разходите с 200 млн. долара годишно в доменната пещ на Port Kembla, но да остане функциониращо. Тази възможност ще струва 500 работни места. "План Б" е да прекратят производството със закриване на 5000 работни места в Illawarra. Депутатът Стивън Джоунс описа и двете опции като мрачни, но настоя, че Bluescope заслужава непарична помощ от правителството, за да остане печеливша. Това ще включва "засилени" усилия за предотвратяване на евтин китайски дъмпинг на австралийския пазар. "Най-добрият сценарий е лош, но най-лошият е пагубен", каза той. "Китай ще трябва да рационализира индустрията си, но ние не трябва да закрием нашата междувременно." В основата на проблемите пред Bluescope е безпрецедентното нарастване на китайското производство на стомана през изминалото десетилетие. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (26.08.2015)
 
JFE Steel с четвърти вертикален валцовуващ стан Loesche JFE Steel Corp. поръча четвърти вертикален валцовуващ стан, LM 28.3 D, от Loesche. Тя произвежда пулверизирани въглища за инжектиране в доменни пещи. Изпълнението на тип LSKS LOESCHE динамичен класификатор се открои пред дружеството и подобреното разпределение на размера на зърното бе най-важният определящ фактор за JFE Steel. Въвеждането в експлоатация на LM 28.3 D в интегрирания завод за желязо и стомана във Фукуяма, Япония, е планирано за средата на 2016 г. Новият вертикален валцовуващ стан ще смила 70 общо петролен въглеводород (TPH) въглища с едрина 25%> 0.074 mm и съответно ще увеличи мощността на съществуващия PCI завод за инжектиране на пулверизирани въглища в доменна пещ номер 5. LSKS динамичен класификатор има предимството, че намалява извънгабаритните частици, следователно подобрява изгарянето в доменната пещ: скоростта на инжектиране на въглищата в доменната пещ се увеличава и използването на скъп кокс се намалява. (World Coal)
Източник: Други (27.08.2015)
 
CSN ще продаде контейнерен терминал в Рио де Жанейро заради задлъжнялост Бразилският производител на стомана CSN търси купувач на контейнерния терминал Tecon Sepetiba в Рио де Жанейро, в опит да компенсира задлъжнялостта си. Над 20 компании, включително оператори на контейнерни терминали и инвестиционни фондове, са проявили интерес. Производителят на стомана иска да продаде 50% от активите, оценени на 1.2-1.5 млрд. реала (420 млн. долара). Този ход идва след коментарите на изпълнителния директор на CSN Бенджамин Стайнбрух, че ще продават неосновни активи, за да се компенсира задлъжнялостта на компанията. На 21 август изтече информация, че CSN е оценила дела си от 17.4% в конкурентната Usiminas на 1.5 млрд. реала и е наела Credit Suisse да търси потенциални купувачи. Нетният дълг на CSN в края на второто тримесечие е 20.8 млрд. реала, с 24% повече спрямо същия период на предходната година, най-вече заради отслабването на реала. Също така, съотношението нетен дълг/коригирана EBITDA се увеличи до 5.61x през 2Q‘15 от 2.71x година по-рано. (Business News Americas)
Източник: Други (28.08.2015)
 
Откриха участък за подземен транспорт към рудник "Върба-Батанци" Министърът на енергетиката Теменужка Петкова откри участък за подземен транспорт към рудник "Върба-Батанци" в град Рудозем. На събитието присъстваха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на Съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов и ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев. "Подземната връзка между находището "Върба" и обогатителната фабрика в град Рудозем е ключов проект, който ще минимизира разходите за транспорт на руда и ще гарантира опазването на околната среда", заяви министър Петкова. В проекта са инвестирани 5 млн. лв.
Източник: Стандарт (31.08.2015)
 
Подземен релсов път свързва вече маданските рудници Върба-Батанци с обогатителна фабрика в Рудозем. В петък той бе открит от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и концесионерите на рудника от КЦМ и “Минстрой холдинг”. Инвестицията от 5 млн. лв. в един екопроект е ключова за развитието на региона, заяви Петкова. Подземното трасе намалява транспортните разходи и запрашаемостта на въздуха, обясни шефът на “Минстрой” Николай Вълканов. До една година предстои инвестиция от 10-15 млн. лв. в реновацията на обогатителната фабрика, каза още Вълканов. Петкова обяви, че в началото на септември екипи на министерството и тя ще минават на инспекции на територията на трите ЕРП-та, за да проверят дали са направили инвестиции така, че да не се стига отново до проблеми през зимата. Петкова обяви още, че вчера е дала разрешение на БЕХ за стартиране на процедура за избор на банка или банки, които да отпуснат кредит на НЕК да се разплати с двете американски централи. Дългът към тях е 900 млн. лв. Това е условие за намаляването на цената на тока от централите.
Източник: 24 часа (31.08.2015)
 
За 6 месеца от "Асарел-Медет" са внесли 66 млн. лева в бюджета Минната индустрия в България формира 5% от брутния вътрешен продукт на страната, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на отбелязването на Деня на миньора и на честването на 50-та годишнина от създаването на българската минна компания "Асарел - Медет" АД. Минерално-суровинният отрасъл има ключово значение за развитието на българската енергетика. Той осигурява заетост на над 24 000 души в сектора и създава условия за работа на около 300 фирми, каза министър Петкова. За периода от 1999 г. до първото полугодие на 2015 г. включително общият размер на платените концесионни възнаграждения от българската компания е 70 млн. лв. без ДДС. Като една от водещите български минни компании, за две години и половина 2013 г., 2014 г. и първото полугодие на 2015 г. „Асарел-Медет" АД е внесла концесионни плащания в община Панагюрище за повече от 6 млн. лева. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази - 66 млн. лв. - очакваме преизпълнение на заложените суми. Отчитайки значимостта на минната индустрия за устойчивото енергийно и икономическо развитие на страната Министерският съвет прие Национална стратегия за устойчиво развитие на минно-суровинната индустрия, каза министър Петкова.
Източник: expert.bg (31.08.2015)
 
Окончателно одобрени мина за внос на стомана Заключителни решения за цяла гама тарифни интервенции за стоманодобивната промишленост трябва да се вземат от Международната търговска комисия на Република Южна Африка (ITAC) преди края на годината, заяви главният комисар на ITAC Сиябулела Ценгиве. Министерството на търговията и промишлеността (DTI) обяви, че е одобрена препоръката на ITAC за увеличение на митото от никакво до 10% за поцинкованата или галванизирана стомана, алуминий-цинк боядисаната стомана и стоманените продукти с цветно покритие. Одобрението на DTI ще бъде последвано от публикуване на тарифата в Държавен вестник от МФ на стъраната, което ще въведе тарифата в сила. Част от условията за одобрение са ArcelorMittal South Africa (AMSA) да инвестира 250 мл. ранда в своята цветова линия, а Safal Steel 300 млн. ранда в линията си за метално покритие до 2017 г. Други условия са ITAC да извърши проверка на структурата на митото и да определи въздействието върху веригата на промишлеността стойност три години след датата на прилагане. (Business Report)
Източник: Други (31.08.2015)
 
Линия за горещо щамповане произвежда до 4 млн. части на година Schuler въведе PCHflex технология, по-нататъшното развитие на процеса на втвърдяване с контролирано налягане. При метода на прес-втвърдяване, частите се нагряват до 927 градуса C и след това едновременно се охлажда и втвърдява при последващите процеси на формиране, за да се даде висока твърдост. PCHflex е технология позволяваща гъвкаво, икономично производство на висококачествени горещо щамповани части. Тя използва бързи хидравлични преси с динамичен контрол на силата и RingValve технология. С четири части на удар (четворен режим), един ред може да произвежда до 4 млн. части на година. Тъй като налягането се контролира по време на втвърдяването, необходимата сила на натиск може да се разпределя равномерно. Според производителя, времето на охлаждане е наполовина това на конвенционалните методи. Също така с тази технология, производителите и доставчиците на автомобили са по-независими от инструментите и материалите; различните производствени толеранси и дебелини на листовете могат да бъдат компенсирани по-лесно. (The Fabricator)
Източник: Други (03.09.2015)
 
Tech Air придоби Gas & Alloy Supply Co. Tech Air, базиран в Кънектикът дистрибутор на индустриални, медицински и специализирани газове и свързаните с тях консумативи за заваряване, обяви, че е завършила придобиването на даласката Gas & Alloy Supply Co. ("GASCO"). Tech Air е собственост на CI Capital Partners and Tech Air management. GASCO е водещ дистрибутор на газове и заваръчни консумативи в района на Далас-Форт Уърт. GASCO ще стане част от Tech Air of Texas, Inc. и продавачите Кърк Фут и Бил Карпентър ще останат активно заети в компанията. GASCO е петнадесетото придобиване на Tech Air, след като CI Capital придоби компанията през 2010 г. Tech Air сега оперира чрез 31 клона и обслужва клиенти в Североизточните, Южните, Югозападните и Западните щати. Майлс Демпси Младши., главен изпълнителен директор на Tech Air, каза: "Развълнувани сме да обявим добавянето на GASCO към нашия бързо развиващ се Югозападен регион, воден от Джеф Палмър, президент на Tech Air of Texas. (PRNewswire)
Източник: Други (04.09.2015)
 
Износът на желязна руда от Канада с 4.4% ръст през юни Износът на желязна руда от Канада е по-висок с 4.4% през месец юни тази година. От провинциите Квебек има общия износ от 2.110 Mt. Износът на руда железни възлиза на 3.613 Mt през месеца, с 4.4% по-висок от 3.461 Mt през същия месец година по-рано. Износът на концентрати на желязна руда от Квебек е в размер на 1.623 млн. тона през юни тази година, последвано от Нюфаундленд с 821.088 тона. Износът на концентрати на желязна руда възлизат на 2.444 Mt, с 4.1% по-ниско в сравнение с износа на 2.549 Mt през юни 2014 г. Общо концентратите на желязна руда от провинциите рязко спаднаха с 18.3% от 12 Mt през януари-юни'14 до 9.808 Mt през същия период тази година. Износът на пелети от Нюфаундленд възлиза на 681.506 Mt. Цените са средно 76,4 долара за тон. Квебек изнесе 487.044 тона пелети от желязна руда при средна цена от 99.8 долара на тон. Износът на пелети през месеца скочи с 28.1% от 912.329 Mt през юни'14 до 1.169 Mt през юни тази година. Общият износ на пелети през първото полугодие на годината нарасна с 14% спрямо година по-рано от 6.824 Mt до 7.779 Mt. (Scrap Monster)
Източник: Други (07.09.2015)
 
Telangana иска мини за желязна руда в Ориса и Чатисгарх Telangana иска да придобие мини за желязна руда в Ориса и Чатисгарх, за да осигури адекватно количество резерви, в опит да гарантира жизнеспособността на предложения проект за интегрирана стомана на Steel Authority of India (SAIL). Този ход идва седмици след като държавния гигант за стомана изрази своята неспособност да създаде предложеното предприятие в област Баярам в Телангана по предложената конфигурация, позовавайки се на недостатъчно количество и качество на резерви от желязна руда. SAIL е бил помолен от правителството да разгледа възможността за създаване на интегриран проект за стомана от най-малко 3 млн. тона, включващ инвестиция от около 300 млрд. рупии по план според закона за реорганизация от 2014. Работна група, назначена от министерството на стоманата представи своя доклад, в който твърди, че предложеният проект е финансово неизгоден в сегашния си вид. (Economic Times)
Източник: Други (07.09.2015)
 
Скъпият ток изяжда 106 540 работни места Цената на тока за бизнеса скочи с около 13 % в края на юли след решението на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Експертите вдигнаха ставката на добавката "задължения към обществото" от 18,63 лв. на 38 лв., което предизвика яростни протести на бизнеса. На практика тази добавка цели да регулира цената на тока, а обществото и икономиката да платят разходите от грешни политически решения в областта на енергетиката, обясни експертът Стамен Тасев. Става дума най-вече за "грешните пари", пръснати покрай необмислени проекти като АЕЦ "Белене" и хидросъоръжението "Цанков камък". Компенсациите, които енергоемките бизнеси ще получат, за да бъдат конкурентоспособни, ще могат да се изплащат едва след като нотификацията на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ получи одобрение от Европейската комисия. В подкрепа на позицията на бизнеса е докладът на международната консултантска агенция "Ърнст енд Янг". Високите цени на тока за бизнеса и увеличената добавка "задължения към обществото" ще изядат 106 540 работни места, ако държавата не подпомогне енергоемките производства. Това се посочва в доклад на агенцията "Ърнст енд Янг". Според него "подкрепата за ВЕИ, когенерации и невъзстановяемите разходи, формиращи т. нар. цена за "задължения към обществото", има потенциал да затрие годишна продукция в реалния сектор за 10,303 млн. евро, добавена стойност за над 1,921 млн. евро, 212 млн. евро годишно инвестиции и над 106 940 работни места". Това е експертната оценка на средносрочните ефекти на евентуалния апокалиптичен сценарий, в който индустрията се намира месец след драстичния ръст на цените. Все още се очаква отговор от Европейската комисия по процедурата за нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ. В същото време оценката на анализаторите сочи, че България е на второ място в ЕС по размер на "политическите разходи" в цената на тока.
Източник: Стандарт (10.09.2015)
 
Евтиният китайски внос удря печалбите на най-голямата стоманодобивна фирма във Великобритания Собственикът на най-големите стоманодобивни предприятия във Великобритания отчете над 2 пъти по-големи загуби, заради високите данъци и разходи за енергия, силният паунд и евтиния китайски внос. Tata Steel UK, която притежава гигантските предприятия Port Talbot и Scunthorpe, публикува предварителна данъчна загуба от 768 млн. паунда през годината до края на март, в сравнение със загуба от 354 млн. паунда предходната година. По-голямата загуба се дължи отчасти на фактът, че дружеството (дъщерно на индийския конгломерат Tata) отчете загуба на 314 млн. паунда от преструктуриране и свивания. Компанията може да претърпи още глоби тази година, след като освободи 1000 служители от юли насам. Слабото представяне се дължи отчасти на вноса на евтина китайска стомана. Около половината от 1.6 млрд. тона стомана, изработена по целия свят всяка година идва от Китай, който сега изнася 100 млн. тона годишно тъй като икономиката й се забавя. Приходите също са намалели, което е спад със 7.3% до 4.2 млрд. паунда и производство е намаляло с 300 тона до 8.2 млн. тона, поради "оперативни въпроси" в предприятията. (Telegraph)
Източник: Други (10.09.2015)
 
Trimble и Nucor продължават многогодишно сътрудничество Trimble и Nucor Corporation обяви, трети многогодишно договор за разширяване на сътрудничеството си на пазара за архитектура, инженеринг и строителство (architecture, engineering and construction - AEC), който започна през 2009 г. Nucor, най-големият производител на стомана в САЩ, ще надгради своята инвестиция в софтуера на Trimble - Tekla Structures Building Information Modeling (BIM), включвайки го в основата на няколко бизнес дивизии - включително Nucor Buildings Group, Harris Rebar and Nucor Grating - и ще използва Tekla Structures за BIM решение за осъществяването на проекти, които са икономически ефективни, точни и осъществими. Vulcraft/Verco Group на Nucor възнамерява да стандартизира на Tekla Structures във всичките си процеси. В допълнение, двете компании ще работят заедно върху инициативи, които включват обучение на заинтересованите страни от AEC относно ефективните работни процеси от проектирането през производството и строителството, както и подготовката на студенти с необходимите умения, за да допринесат за една все по BIM-ориентирана строителна индустрия. (PRNewswire)
Източник: Други (11.09.2015)
 
Essar Steel Algoma ще бъде доставчик за моста Champlain Essar Steel Algoma Inc. се е договорила с CanAm-Bridges, подразделение на CanAm Group Inc., да предоставя структурни стоманени мостови плочи за строителството на новия мост Champlain, приблизително 20% от общия размер на необходимата стомана за проекта. С дължина от 3.4 км на територията на Сейнт Лорънс между Монреал и южния бряг, новият мост е обявен за един от най-големите инфраструктурни проекти в Северна Америка. Новият мост се очаква да разполага с три коридора, включително два 3-лентови коридори за трафик на превозни средства и един 2-лентов за обществен транспорт за лек железопътен транспорт. Той също така ще включва път за многоцелева употреба за пешеходци и велосипедисти. Essar Steel Algoma е канадски водещ производител на валцовани и термично обработени плочи, доставящ средно 100 хил. тона плочи в Северна Америка за инфраструктурни проекти всяка година. (PRNewswire)
Източник: Други (14.09.2015)
 
Правителството отхвърля искането на Redcar за 100 млн. паунда спешен заем Правителството отхвърли искане за 100 млн. паунда спешен заем от завода за стомана Redcar, оставяйки го на ръба на фалита. Sahaviriya Steel Industries, тайландската компания зад завода, се е обърнала към правителството за заем миналата седмица и предложи да направи 500 съкращения на работни места в замяна на незабавна финансова подкрепа. Отчаяното искане дойде само няколко месеца след като SSI не е изплатила поредица от заеми, и беше принудена да заеме 30 млн. паунда от един от собствените си директори. Компанията е обяснила на правителството, че финансовото ? състояние е станало толкова несигурно, че без паричната помощ може да бъде принудена да обяви банкрут. Въпреки това, министрите отхвърлиха искането на основание, че би било незаконно съгласно правилата за държавните помощи и добавиха, че вместо това SSI трябва да търси допълнително финансиране от капиталовите пазари. (The Telegraph)
Източник: Други (17.09.2015)
 
Украински стоманопроизводители отчитат ръст на загубите си до 14.3 млрд гривни за седемте месеца Пазарът на стомана в Украйна отчете спад с 15.3% (неблагоприятните парични резултати преди облагане с данъци) от януари до юли 2015 г., или с 1.9 млрд. гривни спрямо предходната година, до 14.3 млрд гривни, според информация на Metallurgprom. "Паричните постъпления се доближава до 8.7 млрд. гривни спрямо 4.6 млрд. през седемте месеца на 2014 г., въпреки загубата от разликите в цените при международната търговия (преоценка на заеми, както и лихви върху тях), което доведе до неблагоприятна брутни паричната резултат", заявиха от организацията. Според Metallurgprom, документираните доходите (печалби) от продажба на стоманени продукти нарастват с 15.1% спрямо същия период на предходната година, или с 15.4 млрд. гривни до 117.4 млрд. гривни. Имаше значителен ръст на разходите (в еквивалент в гривни) за суровини в сравнение с 2014: разходи за желязна руда са нараснали с 46%, за пелети с 16%, за седиментни скали с 72%, за огнеупорни изделия от 59-108%. (Journal Focus)
Източник: Други (18.09.2015)
 
Латинска Америка: Вносът на стомана представлява 35% от регионалното потребление, а местният добив спада с 3% през януари-юли 2015 г. Данните за първите седем месеца на 2015 показват спад в потреблението на стомана в Латинска Америка с 3%. В същото време, производството на сурова стомана спадна с 1%, докато готовата стоманена продукция е намаляла с 3% в сравнение с януари/юли 2014 г. Вносът на готова стомана е 35% от регионалното потребление и продължава да увеличава дела си на местния пазар. Търговският баланс на региона продължава да се влошава: през първите седем месеца на 2015 дефицитът (в тонове) се задълбочи с 1% спрямо същия период на 2014 г. През януари/юли 2015 г., Латинска Америка и Карибският басейн произведоха 37.5 млн. тона необработена стомана, с 1% по-малко от същия период на 2014 г. Бразилия държи 53% от регионалния добив (20 млн. тона), което е ръст с 1% на годишна база. През първите седем месеца на годината, Латинска Америка, произведе 31.5 млн. тона готова стомана, с 3% по-малко в сравнение със същия период на 2014 г. Бразилия е основен производител (13.9 млн. тона, 44% от продукцията на Латинска Америка). (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (24.09.2015)
 
Фирма Чугунена арматура (Попово) бе избрана за леярна на годината по време на традиционната годишна среща на фирмите от леярско производство, организирана от Съюза на леярите, на 17 и 18 септември в Първомай. И тази година в конкурса "Леярна на годината – 2015" бяха номинирани фирми, направили инвестиции в ново, високопроизводително и по-безопасно за работа оборудване и обучение на квалифициран персонал за работа с него. Класирането на номинираните фирми се извърши с тайно гласуване от фирмите, участващи в срещата. Чугунена арматура бе отличена за закупено и въведено в експлоатация съвременно оборудване: автоматизирано разливно устройство, смесител с непрекъснато действие в комплект със система за автоматизирано регулиране скоростта на втвърдяване, 3 бр. сърцарски машини, инсталация за рецклиране на фуранови смеси и 2 бр. машини за автоматизирано шмиргелене на отливки. На второ място бяха класирани фирмите ЗММ Стомана (Силистра) за закупени и въведени в експлоатация смесител с непрекъснато действие в комплект със система за автоматизирано регулиране скоростта на втвърдяване и инсталация за рецклиране на фуранови смеси и Леярмаш (София) за смесител с непрекъснато действие в комплект със система за автоматизирано регулиране скоростта на втвърдяване- 3 бр. и система за автоматизирано управление подаването на формовъчна смес в сърцевите кутии на база безжична връзка между смесителя и съответната сърцева кутия. На трето място са също две фирми: Прогрес (Стара Загора) и Бъдещност (Чирпан) за въведени в експлоатация по 2 бр. машини за автоматизирано шмиргелене на отливки.http://industryinfo.bg/
Източник: Други (25.09.2015)
 
AK Steel похвали предварителното решение на Международната търговска комисия на САЩ срещу несправедливия внос на горещо валцувани стомани AK Steel (AKS) заяви, че Международната търговска комисия на САЩ (ITC) е взела предварително решение, че горещо валцуваната стомана, произведена в седем чужди страни причинява вреда на AK Steel и местната стоманодобивна промишленост. Предварителното решение означава, че делата срещу вносителите на стомана от седемте страни ще продължат. "Доволни сме, че ITC е направила предварително заключение срещу дъмпинговия и субсидиран внос на горещо валцувана стомана", каза Джеймс Л. Уайнскот, председател, президент и главен изпълнителен директор на AK Steel. "Това решение е важна стъпка в процеса на борба срещу несправедливата търговия с горещо валцувана стомана." AK Steel и някои други производители подадоха петиции в ITC и Департамента по търговия на САЩ (Министерство на търговията) на 11 август 2015 г., с иск срещу несправедлив вноса на горещо валцувана стомана от Австралия, Бразилия, Япония, Холандия, Южна Корея, Турция и Обединеното кралство. Антидъмпингови дела са заведени срещу всички седем страни. (PRNewswire)
Източник: Други (25.09.2015)
 
Прогнози за запасите в стоманодобива - септември 2015 Стоманената индустрия отдавна се счита за "гръбнака" на икономиката. Въпреки, че ръста в автомобилостроенето и строителния сектор продължава да подкрепя търсенето, стоманодобивната промишленост в момента е изправена пред три основни проблема: падащите цени, забавянето на икономическия растеж в Китай и чуждестранния внос в САЩ. Според Световната асоциация за стомана, глобалното производство на стомана е намаляло с 2.2% в периода януари-юли, тъй като производството се сви във всички региони. Китай, най-големият производител на стомана в света, продължава да разочарова със спад от 1.8%, докато Индия успя да регистрира увеличение в производството от 4.3%. Забавянето на икономическия растеж в Китай нанесе голям удар върху световната стоманодобивна индустрия. Китайската металургия е все още замаяна от свръхкапацитет с малко признаци на възстановяване. Purchasing Managers Index (PMI) за китайската стоманодобивна индустрия остана под 50 за 17 поредни месеца, сигнал за постоянен конфликт между търсенето и предлагането. (NASDAQ)
Източник: Други (28.09.2015)
 
Предварителните данни за вноса на стомана в САЩ сочат спад от 8% през август По предварителни данни в САЩ са внесени общо 3,016,000 нетни тона (NT) стомана през август 2015 г., включително 2,439,000 NT завършена стомана (спад с 8.2% и 6.7%, съответно, в сравнение с юли). Данните от началото на годината за общия внос и този на завършена стомана са 28,023,000 и 22,915,000 NT съответно, което е спад с 2% и 7% в сравнение със същия период през 2014 г. Пазарният дял на вноса на завършена стомана е приблизителен 26% през юли. Ключови продукти със значително увеличение на вноса през август в сравнение с юли са валцдрат (ръст от 45%), горещо-валцувани листове (29%), продукти за петрол (15%) и стандартни тръби (14%). Основните продукти, които записват значително нарастване на обема на вноса за цялата година в сравнение със същия осеммесечен период през 2014 г. са арматурно желязо (51%), линейни тръби (40%), стандартни тръби (30%), горещо-поцинковани листове и ленти (19%), ламарина (17%), тел (11%), студено-валцувани листове (11%), плочи в рулони (10%). (Scrap Monster)
Източник: Други (30.09.2015)
 
Руска компания за обработка на цветни метали търси партньори у нас Руската компания Екатерингбургски завод за обработка на цветни метали (ЕЗ ОЦМ) търси български партньори за сътрудничество, съобщават от Търговското представителство на Руската федерация у нас. Едно от направленията в дейността на основаното през 1916 г. предприятие е изработка на мишени за полагане на покрития върху различни повърхности. Технологията се използва при полагане на покрлития върху нискоемисионно флоатно стъкло, при производство на CD и DVD дискове, артикули за ежедневна употреба, в приборостроенето и др. Мишените се изготвят по каталози на компанията или чертежи на клиента. http://machinebuilding-bulgaria.com
Източник: Други (30.09.2015)
 
Rio Tinto осребрява въглищна мина Британско-австралийският минен концерн Rio Tinto PLC продава своето участие в мината Bengalla в източната част на Австралия на конкурента си New Hope, предава Dow Jones В момента цената за въглища на глобалния пазар е на многогодишно дъно. Предвид слабото търсене заради все още невъзстановените икономики и падащите цени на суровините големите компании от сектора в момента се опитват да се концентрират върху основния си бизнес. Така например BHP Billiton се раздели с част от подразделението си за добив на суровини и в понеделник вкара този бизнес под името South32 на борсата. Междувременно Rio Tinto продаде в последните две години свои подразделения за около 4 млрд. долара. А и опасенията за бъдещето на китайската икономика правят суровините и въглищата все по-малко атрактивни. Към това трябва да се добави и растящата съпротива на индустриалните страни да ползват въглища за производството на електричество заради проблемите със замърсяването на околната среда. (www.nasdaq.com)
Източник: Други (01.10.2015)
 
Nippon Steel с по-големи инвестиции в чужбина след 2018 г. Японската Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, която планира да похарчи 300 млрд. йени (2.5 млрд. долара) за чуждестранна експанзия до март 2018 г., може да задели още по-голяма сума в следващите години за растеж в чужбина, заяви президентът Косей Шиндо. Апетитът на Nippon Steel за инвестиции чрез сливания и придобивания може да възбуди интереса на световните конкуренти да продадат активи, след като страдат от спад в цените на стоманата, а китайските заводи задръстиха световните пазари с евтини продукти. Базираната в Токио компания търси възможности за разрастване на своята глобална клиентска база в развиващите се сектори като автомобилостроенето, енергетиката и инфраструктурата. Преди две години, Nippon Steel и ArcelorMittal похарчиха 1.55 млрд. долара, за да купят американски завод на ThyssenKrupp AG, сделка, която анализатори определят като изгодна. За сега, обаче, най-големият производител на стомана в Япония, насочва усилия към родния си пазар за модернизиране на съоръжения след пожар и други проблеми в завода в Нагоя. (Reuters)
Източник: Други (01.10.2015)
 
Glencore обмисля продажба на активи Компанията за добив и търговия със суровини Glencore обмисля да продаде част от бизнеса си, включително активи в земеделието и благородните метали, съобщава Wall Street Journal. Продажбите са с цел да се намали дълговото бреме на компанията, но идват в момент, в който сделките в суровинния сектор се забавят заради спада на цените, отбелязва изданието. През миналия месец Glencore обяви планове да свие дълговете си с 10 млрд. долара до края на следващата година. Половината от тази сума трябва да дойде от понижаване на дивидентите и емитиране на нови акции, а останалите – от продажба на активи и свиване на разходите. В момента дългът на компанията достига 30 млрд. долара, а през последните седмици акциите на компанията се обезцениха рязко заради опасенията, че Glencore няма да може да се справи с намаляването на задълженията. Най-трудно ще бъдат изпълнени заявените продажби на активи, тъй като според данните на EY сделките в минния сектор са спаднали с 43% през първото полугодие. По-лесно ще е намирането на купувач за земеделските активи, като според компанията към тях вече има висок интерес. Това обаче ще е болезнена раздяла за групата, тъй като този бизнес отговаря за една трета от цялата печалба от търговия на Glencore. Според някои оценки стойността на това подразделение достига 12 млрд. долара. Следващата стъпка вероятно ще е свързана с продажби на активи в добива на злато и сребро. Благородните метали не са сред основните активи на групата, но предоставят възможност за бързо набиране на средства. Това може да стане чрез сделки, които не представляват директна продажба на мини, а получаване на предварителни плащания срещу правата за продажби на злато в бъдеще. Според източници на WSJ потенциалните приходи от такива сделки се оценяват на 1.5 млрд. долара. WSJ
Източник: Други (02.10.2015)
 
Златото, оловото, цинкът и медта ще свършат до 12 години, показва новата минна стратегия на България до 2030 година. Изчисленията са направени на базата на експлоатираните находища. От документа става ясно, че България разполага с 378,6 млн. тона златосъдържащи медни руди, като 94,5% от тях се експлоатират и до 12,6 години ще свършат. Само златните руди пък ще привършат до 10 години, пише "Труд". Именно у нас се намира и най-голямата златна мина в Европа - край Челопеч, чийто концесионер е канадската компания "Дънди прешъс металс". Според данните на Министерството на енергетиката златното предприятие е най-големият платец на концесионни такси към държавата. Следващите по големина на вноските в бюджета дружества са медните "Елаците мед" и "Асарел Медет", варовиковото предприятие "Каолин", газодобивното "Мелроуз" и държавното "Мини Марица изток". За момента в страната не се добива сребро, въпреки че има запаси от 4783,9 хил. тона. Като количество най-големите запаси на подземни богатства у нас са тези на сол - има за още 7087 години, въпреки че се експлоатират абсолютно всички находища. Важните за производството на ток лигнитни въглища (между 40 и 50% от тока в страната се произвежда от лигнитни въглища), ще стигнат за още близо 59 години. Сред най-бедните находища у нас са тези на нефт. Количества от него се добиват край Долни Дъбник, където има за още 4,8 години. При находищата на газ, ситуацията обаче е различна. Експертите не са могли да определят колко точно запаси има страната и за колко години ще стигнат, но са категорични, че използването на газови концентрати у нас ще продължи да намалява. Добивът също намалява през последните години. При строителните материали малко са само варовикът за цимент - за още 115 години, и чакълът - за 30 години. Общите раздадени концесионни площи, върху които се добива нещо в момента, са 1414,6 хил. декара, което е малко под 1% от общата територия на страната.
Източник: Дарик радио (05.10.2015)
 
Фалитът на НЕК е неизбежен, абсурдно е държавата да се прави на предприемач, а прегръдките между бизнесмени и политици са неморални и вредни. Това коментира председателят на Българската стопанска камара Сашо Дончев "НЕК е пред неизбежен фалит - ако не след 3, след пет години. Не може всяка година да генерираш 1.2 милиарда лева дефицит и да не фалираш, няма такава аритметика. Но след 5 години НЕК ще има нулева ликвидационна стойност и ще бъде продадена като "Кремиковци" - за 1 лев. А сега може да бъде намерен добър инвеститор. Със сигурност по света има добри енергийни компании", посочи Дончев. По думите му в България има енергийна мафия, защото енергетиката е държавна, шише "Сега". "Ако не е държавна, не може да се случват всички тези далавери, които се случват пред очите ни. В Америка няма нито един долар държавна инвестиция в енергетиката. И енергетиката в Америка е добре функционираща", обясни предприемачът. "Ние точно като Тодор Живков на всеки конгрес отчитаме колко много неща сме построили. Не е функция и не е отговорност на държавата да строи каквото и да било. Тя не трябва да строи, а трябва да защитава построеното от други, от другите български граждани", убеден е Дончев.
Източник: Дарик радио (07.10.2015)
 
Американската Steel Canada може отново да стане независима 100-годишният производител на стомана, някога познат като Stelco Inc. може отново са стане независим след като United States Steel Corp. се отказа от опитите си да преструктурира компанията, която закупи през 2007 г. U.S. Steel Canada Inc., която притежава най-младият интегриран стоманодобивен комбинат в Северна Америка и нефункциониращ комбинат за добив на стомана в Хамилтън ще продължи да функционира сама или ще бъде продадена след като U.S. Steel и нейните акционери не успяха да се договорят за бъдещето на канадското поделение, което е част от закъсалата компания майка, базирана в Питсбърг. U.S. Steel няма да надава за канадските активи, но ще поддържа всички дейности и поети ангажименти, които канадската единица изисква за период до 24 месеца в рамките на споразумение за преход, което дружеството майка представи в сряда на съдебно заседание във Върховния съд на Онтарио. Ако съдът одобри споразумението, този ход ще сложи край на продължилите 13 месеца преговори между US Steel, съюзът на заетите в стоманената индустрия, действащ и пенсиониран персонал на компанията, които получава заплати, и на правителството на Онтарио. Канадската компания е обект на държавна закрила съгласно Закона за класифициране на кредиторите на фирмите от септември, 2014 година. (http://www.theglobeandmail.com/)
Източник: Други (07.10.2015)
 
Хофман Консулт стана представител на македонската фирма Железник Хофман Консулт България съобщи, че от края на септември т. г. е официален представител на македонската фирма Железник. Железник е металургично дружество, произвеждащо главно висококачествен гранулат (дробинки) от нисковъглеродна стомана, с богат зърнометричен състав - консуматив за дробометни/дробеструйни машини и инсталации. Фабриката на компанията, изградена през 1979 г., се намира в с. Сопотница, община Демир Хисар. От основаването си дружеството е експортно ориентирано и има дългосрочни делови партньори в не само в България, а и в редица страни от ЕС, Близкия Изток и др. (http://machinebuilding-bulgaria.com/)
Източник: Други (07.10.2015)
 
Енергийната борса ще бъде държавна. Очаквам, че там ще се търгуват от 10 до 20% от електроенергията, която и в момента се търгува, но предимно по дългосрочни договори. Това ще подпомогне пазара на балансираща енергия. Борсата е един елемент от развитието на пазара, но в никакъв случай не целия пазар, каза председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов и обясни принципа на функциониране на енергийната борса: „Всички знаят, че на Женския пазар в София зеленчуците са едни от най евтините, но не всеки отива да си купи оттам. Някои си купуват от кварталния магазин. По същия начин енергийната борса ще даде възможност на търговците на електроенергия, на производителите и на стопанските потребители да продават свободни количества електроенергия или да си закупуват недостигащи количества, но в никакъв случай основни количества". Цената на електроенергията през следващата година би трябвало да се определя изцяло от пазара и да няма регулирани цени, смята Каменов. Следващият елемент от развитието на пазара ще бъдат почасови сделки. Те ще се търгуват на борсата, но в никакъв случай това няма да представлява целия пазар. Борсата ще даде възможност за развитие на продуктите, които се предлагат на електроенергийния пазар - нощно потребление, дневно потребление и т.н, и ще даде възможност на т.нар. „спотова търговия" - в реално време Дори и битовите потребители да купуват енергия на борсата, мрежовите такси и другите компоненти в сметката им, които в момента са около половината от цената, ще останат същите, коментира Стаменов.
Източник: Класа (08.10.2015)
 
Glencore очаква влошаване на пазара на въглища Забавянето на икономиките по цял свят увеличава проблема с излишъците на пазара на въглища, който доведе до срив в цените на суровината до най-ниските нива от осем години, заявява минният гигант Glencore. Компанията е най-големият износител на термични въглища в света. Според ръководителя на бизнеса с въглища на компанията Питър Фрайбърг пазарът продължава да се пребалансира заради все по-слабите прогнози за бъдещото търсене. Заради това Glencore ще продължи да преразглежда операциите си в този сектор и да прави промени с цел спестяване на разходи. През февруари минната компания обяви, че свива добива на въглища в Австралия с 15 млн. тона за тази година, освен това забавя работата по някои нови проекти. Сривът в цените на въглищата е част от цялостното обезценяване на суровините заради спадащото търсене на ключови пазари като Китай. Това удря по пазарната стойност на минните компании, като базираната в Швейцария Glencore е една от най-тежко засегнатите. През миналата седмица акциите на компанията се обезцениха рязко с 29% заради притесненията на инвеститорите за способността на ръководството да се справи с дълговете, които достигат 30 млрд. долара. "Текущото свръхпредлагане на въглища е утежнявано от глобалната икономическа несигурност. Темповете на растеж в голяма част от развиващия се свят – най-вече в Китай – се забавят значително", заявява Фрайбърг. През тази година икономическият растеж в Китай се забави до най-ниските нива от две десетилетия, което предизвика нестабилност на световните пазари. Китай е втората най-голяма икономика в света и е най-големият потребител на зърнени храни, енергия и метали. Суровинният индекс на Bloomberg, който обхваща фючърси на 22 основни природни ресурса, отбелязва най-лошото си тримесечие от 2008 г. насам в края на септември. Анализаторите от инвестиционните банки Goldman Sachs Group и Morgan Stanley понижиха прогнозите си за цената на въглищата за периода от 2016 до 2018 г., аргументирайки се със слабото търсене и голямото предлагане. Спадащият ръст на потреблението на енергия в цяла Азия и забавените търговски потоци в световен мащаб ще продължат да потискат цените, се заявява в прогнозата на Morgan Stanley. Цената на въглищата в най-голямото пристанище за износа на енергийни ресурси – Нюкясъл в Австралия, спаднаха до тазгодишно дъно от 54.37 долара през април, което бе най-ниската цена от май 2007 г. След кратко възстановяване през лятото цените отново започнаха да спадат и през последните три месеца неизменно вървят надолу. (Bloomberg)
Източник: Други (08.10.2015)
 
28 млн. т златни руди лежат под краката ни Природните богатства осигуряват 5% от икономиката на страната Имаме запаси от около 20 000 т уран, но добивът му е забранен България е сред държавите с дългогодишни традиции в развитието на минната индустрия. С годишен добив от 11 тона подземни богатства на глава от населението ние сме над средните нива в световен мащаб. Нещо повече, България е на трето място по добив на мед и на четвърто по добив на злато в Европа. У нас минната индустрия осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя е стратегически отрасъл, който осигурява суровините за останалите сектори на икономиката. Това се посочва в Стратегията за развитие на минната индустрия, одобрена наскоро от правителството. В документа е записано, че секторът има голям неизползван потенциал за ускоряване на икономическото развитие на страната. Основание за това дава значителният потенциал за разширяване на добива на въглища, метални полезни изкопаеми, нефт и газ. Както и многократно по-високият внос на неметални полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали от местното производство. Страната ни е богата на разнообразни и все още неексплоатирани полезни изкопаеми. Минната индустрия през 2015 г. в цифри Общ добив - 79,5 млн. тона Произведена продукция - 5% от БВП на страната Износ - 3,4 млрд. лв. Платени концесионни такси - 62 млн. лв. Заети - 30 000 пряко и 120 000 в обслужващи дейности Компании - над 300 за проучване, добив и преработка на подземни богатства Медни руди В момента медни руди се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т. Запасите в тези находища обаче се очаква да бъдат изчерпани в следващите 12-13 години. Според стратегията за развитие на минната индустрия съществуват големи възможности за откриване на нови находища основно от медно-порфирен тип в Средногорието и Западния Балкан. В същото време в Бургаския, Малко Търновския и Врачанския руден район има находища, които отдавна не се разработват, но може да се направи преоценка на тяхната икономическа изгода и да се търсят нови рудни тела. Находище "Прохорово" е проучено през 80-те години на XX век с изчисляване на запаси, но не е влязло в експлоатация. Според стратегията то представлява възможност за увеличаване на добива в близко бъдеще. В документа е посочено, че геоложките запаси на страната ни с медни руди са около 370 млн. тона. От тях 94% се експлоатират и ще свършат след около 12 г. и половина. В същото време очакванията за вътрешно потребление на чиста мед у нас е да расте и да надхвърли 1 млн. тона годишно при сегашни 600-700 хил. тона. Наред с високите цени на медта на световните пазари повишеното търсене благоприятства бъдещия добив и преработка на медни руди у нас. За съжаление към момента нарасналото вътрешно потребление се покрива основно от внос на рафинирана мед. Златни находища В България се намира може би най-голямото находище на злато в Европа - "Челопеч", откъдето до момента са добити 50 т от ценния метал. От известните златни находища на територията на нашата страна в момента се експлоатира само това находище. За "Ада тепе" край Крумовград вече има разрешение за добив, който се очаква да започне през 2016 г. Концесия за добив е дадена и за златно находище "Чала" в Източните Родопи. Ценният метал се съдържа и в медната руда в "Асарел" и "Елаците", откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище "Маджарово", както и полиметалното находище в Зидарово. Интензивните проучвания за златни залежи през последните 10-15 години доведоха до няколко търговски открития. На първо място това е находището "Ада тепе" с около 27 т изчислени запаси. Поради предлаганата технология за извличане чрез цианиране фирмата проучила находището - "Болкан минерал майнинг", не можеше да получи разрешение за добив почти 7 години. Това принуди фирмата да смени цианирането с технологията чрез флотационно и гравитационно обогатяване. Насърчителни за по-нататъшно проучване са находища "Диканите" (у-к "Вакарелец") с откритие за около 1 т злато и 5 тона сребро, както и "Бърдото" (Брезник), където има запаси от 14 т. Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив. Понастоящем България разполага с 28,1 млн. т златосъдържащи руди, от които 79% са в експлоатация и имат живот за 10 години. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му. Оловно-цинкови руди Находищата на оловно-цинкови руди са с около 15,4 млн. тона запаси, които в експлоатация ще свършат за 12 години. Находищата са съсредоточени в Източните Родопи (70% от запасите), Средна гора (18% от запасите) и Стара планина (8% от запасите). Съдържанието на метал в тях е било твърде променливо през различните години на добив - от общо съдържание на олово и цинк над 10% в началото до 3-4%. След 1995 г. голяма част от тези мини са затворени. Оловно-цинкови руди се срещат и във Врачанско-Искърския руден район. В момента се разработват около 50% от находищата. За района на Източните Родопи са дадени 10 концесии за добив. В една от тях - за мина "Чала" в Спахиевското рудно поле, се добива и злато. През последните години добивът варира между 580 хил. и 640 хил. тона добита руда годишно. Добрите цени на оловото на световните пазари благоприятстват инвестициите за добив и преработка на оловни руди. Други метални руди България разполага с 25,3 млн. т железни руди, но в близките години не се очаква да се развива добив на тях. Най-значимият рудник - "Кремиковци", беше затворен през 2004 г., а през 2010 г. и металургичният комбинат. Вътрешното потребление на желязо, чугун и стомана се задоволява само от внос. Страната ни е богата на манганови руди със запаси от 26,4 млн. т. Най-известното находище е "Оброчище", Варненско, където се добиват около 100 000 т руда годишно чрез подземен добив. Запасите на находището са големи, но показателите на рудата не са добри - съдържание на манган около 26% и висока влажност. В района на Североизточна България (Варненско) има голям потенциал за откриване на нови находища на манган. В момента е дадено и едно разрешение за търсене и проучване там, но има проблеми с екологични и туристически организации поради близостта с големи туристически центрове. България разполага с 9 381 хил. тона геоложки запаси от волфрамови руди, които не са в експлоатация. Все пак в Западните Родопи има дадена една концесия за добив от находище "Грънчерица". Високата цена на волфрама и увеличеното световно потребление го прави изключително атрактивен метал за добив. На територията на България са известни минерализации и на молибден, антимон, живак и др. При подходящи технологии може да се използват и суровини за производство на алуминий. Тази група находища няма съществен дял и перспектива в общия план на минно-добивната дейност. Уран В България са известни около 40 находища на уран, разработвани в миналото. Добивът е осъществяван основно подземно (Елешница и Смоляновци) или със сондажи чрез подземно излужване - района на Горнотракийския комплексен грабен и Струмския грабен. С постановление на Министерски съвет от 1992 г. са прекратени всички дейности, свързани с добив и проучване на уранови находища, извършвани от бившето Държавно предприятие "Редки метали". От съществуващите две обогатителни фабрики в Бухово и Елешница, втората все още отделя минимални количества емисии (жълт кег) от пречистването на минните води чрез смоли. Хвостохранилището на Елешница е напълно рекултивирано със средства по Програма PHARE, като се поддържа система за очистване на подземните води. Преди 1990 г. уранодобивът беше от съществено значение за миннодобивната промишленост на България и е осигурявал значителна заетост. Променената световна пазарна конюнктура след края на "Студената война" води до срив на търсенето и цените. По това време голяма част от добива се е осъществявал с дотации от държавата поради стратегическото значение на суровината до разпадането на "Източния блок". Една част от находищата са били нерентабилни (тези с подземен добив) поради ниските съдържания и ниски пазарни цени. Друга част - тези, в които добивът е осъществяван чрез сондажи или по комбиниран способ, обаче биха били рентабилни дори при особено ниските световни цени от порядъка на $40 за кг. В периода 1946-1990 г. в България са добити около общо 38 000 т уран. В момента са останали запаси от около 20 000 т. Стратегията допуска евентуално преразглеждане на сегашните ограничения след задълбочен анализ на актуалните икономически условия, ако се повишат цени и ако има засилен пазарен интерес. Водещ критерий обаче трябва да е спазването нa европейските изисквания за опазването на околната среда, гарантиращи екологосъобразен добив и преработка. Нефт и газ Според Баланса на запасите България разполага с 9510,3 млн. куб. м газ, 127,9 хил. т нефт и 1235,3 хил. т кондензат. Находищата на нефт и газ са изцяло съсредоточени в Северна България. Открити незначителни по брой и обем находища има и в района на Враца-Кнежа, Плевен и Североизточна България. Фирмата "Дайрект Петролиум" е регистрирала търговско откритие на газо-кондензатно находище "Койнаре" в района на Червен бряг (с. Девенци) с доказани запаси над 2 млрд. куб.м и значителен потенциал от ресурси. В последните години са проведени проучвания на континенталния шелф на Черно море в блок Галата, в чиито граници са открити находища "Каварна", "Каварна-изток" и "Калиакра". Проучванията са извършени от фирмата "Мелроуз Рисорсиз", която е получила концесии за добив на газ от тези находища. Добиваните количества нефт и газ у нас заемат незначителен дял в топлинно-енергийния баланс на страната - годишно се добиват 183,1 млн. куб. м газ, 25,1 хил. т нефт и 1,1 хил. т кондензат. Наличието на запасите и добивът са твърде незначителни, имайки предвид годишното потребление само на газ в страната от около 2,6 млрд. куб. м. Резултатите от многогодишните проучвания показват, че едва ли могат да се очакват открития на значителни по запаси находища от конвенционални находища на нефт и газ. Големи перспективи съществуват в евентуалното разработване на газохидратни находища в акваторията на Черно море като "Хан Аспарух", "Терес" и "Силистар"). Перспективи съществуват и за използването на метана в някои въглищни находища, преди всичко в Добруджанско. В момента в България са действащи и в процес на разглеждане 22 разрешения за търсене и проучване на нефт и газ. Има дадени 18 концесии за добив на нефт и природен газ - четири от тях са в континенталния шелф. Въглища На територията на България са известни около 43 находища на въглища. Те са с разнообразна възраст, вид и качество. Най-големи са запасите на лигнитни въглища - 1,843 млрд. т и годишен добив от 29,127 млн. т. Независимо от ниското им качество те са основен източник за производство на електроенергия в страната. Над 50% от общо произведената електроенергия в страната се пада на термичните централи, захранвани с български въглища. Основните запаси и добив на лигнитни въглища са съсредоточени в "Марица-изток", като добивът е по открит способ. Стратегията залага добивът на лигнитни въглища да се запази или да надвиши 35-36 млн. тона годишно. 86% от запасите от лигнитни въглища са в експлоатация. Осигуреността на страната със запаси е за 58 г. Освен това има залежи на кафяви въглища от около 71 млн. тона. Добивът им е в района на Перник и Черноморския басейн край селата Рудник и Черно море.
Източник: Стандарт (12.10.2015)
 
Евтиният алуминий влошава резултатите на Alcoa Производителят на алуминий и алуминиеви изделия Alcoa отчете по-ниска от очакваното печалба за последното тримесечие. Влошените резултати се дължат на спада в цената на алуминия и други суровини, както и неблагоприятните валутни курсове. Акциите на компанията се обезцениха с 5% след обявлението. През третото тримесечие приходите на групата са спаднали с 21% до 5.6 млрд. долара в резултат на затварянето на губещи производствени мощности. Свиването на приходите от суровини е частично компенсирано от 10% ръст при бизнеса с части за коли и самолети, както и от придобивания, извършени през периода. Нетната печалба е спаднала до 44 млн. долара, или 2 цента на акция, спрямо 149 млн., или 12 цента за акция, през същото тримесечие на миналата година. Като се изключат специалните еднократни разходи, печалбата достига 7 цента на акция. Средните прогнози на анализаторите, анкетирани от Reuters, бяха за печалба от 13 цента при приходи от 5.65 млрд. долара. През миналия месец компанията обяви, че ще раздели бизнеса си в две отделни дружества. Едното ще поеме традиционния бизнес на компанията, свързан с производство на алуминий, а в другото ще бъдат прехвърлени операциите с продукти с добавен стойност като части за авиационната и автомобилната индустрия. Разделянето на компанията е свързано със сериозни неясноти при подялбата на дълговете и пенсионните задължения. Според информация на компанията процентът на нефинансираните пенсионни задължения достига 78%. (Reuters)
Източник: Други (12.10.2015)
 
Вносът на стомана намалява през септември Заявленията за издаване на разрешителни за внос на стомана възлизат на 2,8 милиона нетни тона през септемвр, което е намаление с 8% спрямо август. Сравенено с август 2014, намалението е 6%, когато 3 милиона нетни тона стомана са внесени в Америка. Вносът от Китай бележи спад от 19%, но този от Германия се е увеличил с 80%, а внесената стомана от Южна Корея е с 1% повече. Общият внос на стомана възлиза на 30,9 милиона нетни тона за първите девет месеца на годината, което е понижение от 5%, спрямо 2014, сочат данните на Американския институ по желязото и стоманата. САЩ обаче е внесъл 25,1 нетни тона обработена стомана, която не се нуждае от допълнителна обработка в американските центрове за услуги, което е увеличение с 3% спрямо миналата година. Вносът от Турция се е увеличил драстични, с цели 48 процента тази година. Стандартни внос на железопътни релси скача с 334% през септември, плочите нарязани по дължина са повече с 59 процента, докато студено валцувани листове са се увеличили с 19 процента. Вносът на ламарина, листове и ленти които са горещо поцинковани, традиоционни продукти за северозападната част на Индиана, се е увеличил с 15 и и 13% съответно. (http://www.nwitimes.com/)
Източник: Други (14.10.2015)
 
Миньорите искат по-малък добив на въглища Да бъде рязко намален добивът на въглища от трите открити рудника в държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево поискаха от КТ „Подкрепа“. От там вече са предупредили Министерството на енергетиката, НЕК и ЕСО, че през следващите 6 месеца могат да разчитат само на 14 млн т за трите топлоцентрали в комплекса.Тези количества ще стигнат за поддържането на не повече от 2 800 мегавата мощност, което ще наложи или спешен внос на еленергия или режим на тока. „Принудени сме на тази стъпка заради огромното изоставен на разкривката. Реална е опасност да срутим рудниците и да повторим пролетта на 1987-а година, когато България се превърна в огромна „дискотека“ !“, коментира лидерът на „Подкрепа“ в дружеството Генчо Генчев. Изоставането в разкриването на пластовете е заради тежкото икономическо състояние и спрените плащания от американските ТЕЦ „АЕS” и „Контур глобал Марица изток 3“. 450 млн лв има да получават миньорите , напомни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той е категоричен, че държавата трябва да намери начин и да изкупи активите на двете централи.Същата идея се лансира и от КРИБ.
Източник: Монитор (15.10.2015)
 
Fortescue казва, че търсенето на желязна руда е високо въпреки свиването на пазара на стомана в Китай FORTESCUE Metals Group съобщи, че търсенето на желяна руда остава високо, въпреки свиването на пазара на стомана в Китай. Производителят на желязна руда отчете увеличение от 1 % на доставките на желязна руда през първото тримесечие на годината и седмо поредно тримесечие на съкращаване на разходите. Компанията поддържа прогнозата си за цялата година за доставката на 165 милиона тона желязна руда и обяви, че очаква да завърши финансовата година с производствените разходи от 15 щатски долара на мокър метричен тон. Pilbara достави 41.9 милиона тона желязна руда през трите месеца до 30 септември, което е увеличение с 1.01 % спрямо 41,5 милиона тона за същия период. Минната компания отчита и намаление в доставките от 1.18 % спрямо предходното тримесечие на юни. По време на тримесечието, Fortescue Metals Group продаде своята желязна руда при средна цена от 50 щатски долара за тон. Fortescue Metals Group, заедно с други производители на желязна руда намаляват желите е опит да противодействат на спад на цените, платени сектора с най-голям дял в износа на Австралия. Нетният дълг на компанията възлиза на.6 милиарда щатски долара до края на третото тримесечието. http://www.perthnow.com.au)
Източник: Други (15.10.2015)
 
По-евтиният ток за големите заводи се бави Големите индустриални потребители на електроенергия все още не могат да се възползват от облекченията, които трябваше да получат от зелената компонента в такса "Задължения към обществото", съобщиха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). В писмо до министрите на финансите и на енергетиката те настояват да се ускори процесът на нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Според първоначалните разчети наредбата трябваше да влезе в сила най-късно до 6 септември. Изготвянето на наредбата беше предвидено с промените в Закона за енергетиката от началото на март тази година и стана още по-актуално след увеличаването на такса "Задължения към обществото" за бизнеса от 1 август. Проектът на практика стана готов и беше изпратен за одобрение в Брюксел още преди тази дата. Оттогава досега обаче развитие по него няма. "За съжаление изминаха повече от два месеца от изпращането на проекта в ЕК, но досега няма напредък и резултати за решаване на този въпрос. Не са установени контакти и не са проведени разговори със съответните институции, което налага извод за забавяне на процеса", се посочва в писмото на БФИЕК и БАМИ. Според изпълнителния директор на металургичната асоциация Политими Паунова до 30 септември, когато се е провело последното заседание на консултативния съвет за индустриална стабилност и растеж към икономическото министерство, все още не са били установени преки контакти с ЕК и с експерта, който ръководи и координира процеса. Повече от две седмици по-късно напредък все още няма. Това потвърди за "Капитал Daily" председателят на БФИЕК Константин Стаменов в петък. От Министерството на енергетиката обясниха, че наредбата е била преднотифицирана, т.е. изработена е в диалог с Брюксел, което предполага значително по-бързо съгласуване. Крайни срокове за това обаче няма. В момента енергоемките предприятия продължат да заплащат пълната такса "Задължения към обществото". Преди време енергийният министър Теменужка Петкова посочи, че след като наредбата влезе в сила, събраните в повече средства ще им бъдат възстановени. Компаниите обаче се притесняват, че няма яснота кога ще стане това, а междувременно разходите им са нараснали. "Около 20 големи индустриални потребителя плащаха досега 100 млн. лева за тази добавка, а от август тя вече достигна 200 млн. лв. (годишно – бел. авт.)", се посочва в писмото. По думите на Паунова, ако до края на годината предприятията не получат очакваните облекчения, ще се наложи съкращаване на разходите.
Източник: Капитал (19.10.2015)
 
Tata Steel ще съкрати 1200 работни места във Великобритания Най-големият производител на стомана в Британия е на път да причини нов удар за индустрията като съкрати 1200 работни места в завода в Скънторп и в две предприятия в Шотландия. Задълбочаването на кризата в сектора идва, след като бизнес секретарят Саид Джавид обеща да се опита да помогне на конкурентоспособността, по време на ръководената от него извънредна среща на върха за стоманата в Родъръм, Западен Йоркшир. Tata Steel UK, собственик на остатъка от бившата група British Steel, се очаква да обяви съкращения в Скънторп следващата седмица. Те ще добавят към по-ранните съкращения в Tata и на неотдавнашния срив на стоманодобивния комбинат Redcar в Teesside. SSI UK, собственост на Sahaviriya Steel Industries от Тайланд, е банкрутирал по-рано този месец оставяйки 2200 чоевка без работа, след като собственика заяви, че вече не може да се понасят натрупващите се загуби. Източник от индустрията, заяви, че последните съкращения в Tata, което включва предприятията в Далзел и Клайдбридж в Шотландия, ще бъдат последвани от по-нататъшни в подразделението за дълги продукти на компанията, което прави стомана за ЖП и строителството. (The Guardian)
Източник: Други (19.10.2015)
 
Adani получи одобрение в Австралия за нова мина Австралийското министерство на околната среда позволи проекта на Adani Group за мина Кармайкъл и железопътен проект на стойност 7 млрд. долара в провинция Куинсланд. Но, според запознати, въпреки позволението, групата ще прояви повишено внимание преди да започне работа по спорния проект, който беше нецелесъобразен, предвид рекордно ниските цени на въглищата. Австралийският министър на околната среда Грег Хънт позволи проекта за втори път, след като базираната в Ахмедабад група се съобрази с 36 "най-строги условия в австралийската история". "Строгите условия ще защитят застрашените видове и ще предоставят дългосрочни ползи за околната среда, чрез развитие на офсет пакет", каза той. Хънт заяви, че лично ще одобри мерките преди мината да започне. "Имам властта да спра или отменя одобрението и да приложа строги наказания, ако е налице нарушение на условията. Министерството на околната среда ще следи отблизо работата на мината", каза Хънт. Проектът получи „да“ през юли миналата година, но федералният съд отмени проекта тази година. (Business Standard)
Източник: Други (19.10.2015)
 
България е сред 13-те членки на ЕС, намалили вредните емисии България е сред 13-те членки на ЕС, които са най-напред в изпълнението на всичките три национални цели по климата и енергетиката – намаляване вредните емисии, употреба на възобновяеми източници и енергийна ефективност. Това се казва в доклад на Европейската агенция за околна среда, цитиран от БНР. Европейският съюз (ЕС) е на път да надхвърли целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г., сочи доклада. "Съвсем ясно докладът показва, че всички 28 държави покриват обвързващите цели за намаляване вредните емисии през 2013 и 2014 година", каза изпълнителният директор на Европейската агенция за околна среда Ханс Брюнинкс. Само четири страни - членки, според прогнозата, няма да изпълнят целите до 2020-а и това са Белгия, Ирландия, Люксембург и Австрия.
Източник: Банкеръ (21.10.2015)
 
КЦМ инвестира 2 млн. лв. в инсталация за нов продукт Пловдивският металургичен завод КЦМ подготвя изграждането на малка инсталация за производство на чист сребърен нитрат на кристали. Това ще бъде нов продукт за компанията, който ще подобри икономическата ефективност при преработката на сребро и ще разшири производствената й гама. Планираната инвестиция е около 2 млн. лв., а строителството ще отнеме два месеца. Съоръжението ще бъде част от производството на благородни метали и ще бъде разположено в отделна сграда до цеха за преработка на сребърно-златната сплав "Доре". И в момента в комбината се произвежда сребърен нитрат, но той е в течна форма. В същото време след преработка и пречистване съединението може да има търговско приложение. То се използва основно в стъкларската промишленост при производството на някои видове стъкло и огледала, както и при производството на слънчеви батерии. Инсталацията ще има максимален капацитет за производство на 50 кг сол на денонощие, а натоварването й ще зависи от търсенето. Проектът ще бъде първата подобна инсталация в страната. Към момента в България няма действащи малки и средни предприятия за производство на сребърни соли. Продуктът от новата инсталация ще бъде сребърен нитрат с чистота над 99.8. Оборудването ще бъде доставено от италианска компания.
Източник: Капитал (21.10.2015)
 
Бразилското производство на необработена стомана спадна през периода януари-септември Бразилското производство на необработена стомана намаля с 1.2% през първите девет месеца на 2015 г. спрямо същия период миналата година до 25.3Mt, сочат данни на металургическа промишленост асоциация IABr. Продажбите на вътрешния пазар достигнаха 14.2Mt в периода януари-септември, спад с 14.3% в сравнение със същия период на миналата година, обявиха от IABr. Износа на стомана през периода възлиза на 10.0Mt и генерира 5.16 млрд. долара, ръст с 48.6% по обем и 6.1% по стойност. Бразилия внесе 2.77Mt стомана през първите девет месеца на годината, спад с 11.9% спрямо същия период на годината. Предполагаемото местно потребление на стомана достигна 16.9Mt, намаление с 14%. Дом на предприятия като Gerdau, Usiminas и CSN, Бразилия е най-големият производител на стомана в Латинска Америка. (Business News Americas)
Източник: Други (23.10.2015)
 
Министър обяви създаването на нов стоманодобивен завод в Пенджаб Министърът на добива и суровините на Пенджаб, Чаудри Шер Али, обяви, че работата по предпроектното проучване за изграждане на нов завод за стомана в провинцията ще започне скоро с цел експлоатиране на резервите от желязна руда в Пенджаб, освен осигуряване на нови работни места за младите хора. Той изнесе информацията по време на конференцията "4th Industrial Minerals, Steel, Down Stream Engineering Conference and Exhibition Pakistan (2015)", организирана от SKEN Business Management Services (BMS). Чаудри Шер Али Кан беше главният гост на конференцията, като също присъстваха бившият федерален секретар и бивш председател на Pakistan Steel Mills (PSM) Хак Наваз Ахтар и президентът на ISTIL Pakistan Country, Масуд Асгар. Министърът добави, че скоро ще стартира новият стоманодобивен завод в Пенджаб, в които ще се появи голям брой възможности за работа за младежта. (dailytimes.com.pk)
Източник: Други (23.10.2015)
 
Печалбата на Nippon Steel ще намалее допълнително заради проблемите в Китай Nippon Steel & Sumitomo Metal вероятно ще отчете печалба преди облагане с данъци най-много 300 млрд. йени (2.48 млрд. долара) за фискалната година, която приключва през март 2016, спад с около 30% за година, след като китайското икономическо забавяне се отрази върху основната за Япония индустрия. Компанията първоначално предвиждаше намаляване с 18% до 370 млрд. йени, но в момента е изправена пред изкривена задгранична динамика на пазара. Китай е най-големият производител на стомана в света, със добив достигащ нива от 800 млн. тона годишно. Забавящата се икономика на страната доведе до застой на вътрешното търсене и излишъкът стоманата се изнася към Югоизточна Азия и други. Принудени да се конкурират с евтината китайски стомана, японските производители на стомана се борят да реализират печалба от износа дори на фона на слабата йена. Nippon Steel, която изнася почти половината си продукция, е особено изложена на влошаването на задграничните пазари. Nippon Steel също така изостава и с възстановяването в страната. С добив около 40 млн. тона необработена стомана годишно, компанията забави производството от април в отговор на огромното презапасяване. (Nikkei)
Източник: Други (23.10.2015)
 
Замбия заплашва да наложи по-високи мита или изцяло да забрани вноса на стомана Замбийското правителство заплаши да наложи по-високи мита върху вноса на стомана или напълно да го забрани, за да защити местната промишленост. Специалният сътрудник на президента за наблюдение и изпълнение на проекти Лъки Мулуса каза, че може да се наложат по-високи мита върху вноса на стомана, за да се защити местната индустрия. Мулуса заяви товяа след посещение Kafue Steel, която е намалила производството си от 12500 тона на месец до около 3000 тона. "Трябва да се идентифицират всички продукти, които се внасят в страната, така че местното производство да се защити", каза той. Той обясни, че като се защитят местните продукти може да се отговори на обезценяването на квача, наред с други икономически ползи. Той посъветва Kafue Steel, която в момента потребява 25 мегавата (MW), да създаде своя собствена електроцентрала. (LusakaTimes)
Източник: Други (26.10.2015)
 
7 фирми получиха концесии за добив и разрешения за подземни богатства Две фирми получиха концесии за добив, а други пет - разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства, съобщиха от МС. Право да добива строителни материали - андезити, в продължение на 35 години от находището "Чешмата" край хасковското село Въгларово получи фирмата "Европът 2005". Очакваните приходи от концесионни плащания са за над 3 831 450 лв., половината от които ще отиват в община Хасково. Дружеството ще инвестира близо 510 хил. лв. в машини и съоръжения, изграждане на всички необходими сгради, съоръжения и оборудване за обработка на полезните изкопаеми, закупуване на механизация за добив, придобиване и промяна предназначението на земите, както и ликвидация на добива и рекултивация на засегнатите площи. С 15 години е удължен концесионният договор за добив на въглища от находище "Пернишки въглищен басейн". Концесионерът "Мини открит въгледобив" иска да извлече остатъчните геоложки запаси от въглища, които иначе ще останат в находището. Очакваното концесионно плащане за новия срок на концесията е около 5,3 млн. лв. На "Дънди Прешъс Металс Крумовград" е дадено тригодишно разрешително да проучва за метали площта "Елхово", разположена в землищата на села от общините Крумовград и Кирково. Минимум 97 950 долара ще бъдат вложени в проучвателните дейности, а 3000 долара са предвидени за опазване на околната среда. Също за три години "Ник Индъстри" ще проучва за индустриални минерали площта "Индже", разположена в землищeто на две села в общините Венец и Каолиново. Дружеството ще вложи над 45 хил. лв. в проучвателните дейности, а стройността на екодейностите е 4550 лв. Строителни материали ще бъдат проучвани за една година от три дружества. "Интерпром" ЕООД ще разработва площите "Раяновци" и "Пролазница" в землищата на едноименните села в община Белоградчик. Минималният очакван размер на инвестициите надхвърля 121 хил. лв., а средствата, вложени в опазване на околната среда - 6 хил. лв. "Запрянови-03" ООД ще проучва за строителни материали в площ "Чайкъра-2", която се намира край Асеновград. Дружеството ще вложи минимум 22 943 лева в проучвателните дейности, както и близо 2300 лв. в мероприятия по опазване на околната среда. Минимум 31 500 лв. трябва да инвестира "Мл-Консулт-2009" в проучването на строителни материали в площ "Феникс", разположена в землището на гр. Искър, област Плевен. Дружеството е предвидило и 3150 лв. за екодейности.
Източник: Дума (29.10.2015)
 
Търсенето на стомана в Китай се срива Китайските стоманолеярни, които отговарят за близо половината световно производство, страдат от първия спад на търсенето на вътрешния пазар от десетилетия. То се дължи на забавения икономически растеж и най-вече строителството. В резултат на свръхпредлагането спадат цените както на желязната руда, така и на стоманата в световен мащаб, тъй като производителите се опитват да реализират излишъците си в чужбина. Според прогнозата на Shanghai Baosteel Group в крайна сметка китайското производство на стомана може да спадне с 20 на сто, както се е случило в САЩ и други пазари. Сигналите за проблеми в индустрията се умножават. Един от големите производители - Angang Steel, излезе с предупреждение, че ще излезе на загуба през това тримесечие заради ниските цени и неблагоприятните валутни курсове. Акциите на компанията на борсата в Хонконг са загубили близо половината си стойност от началото на годината. Същевременно държавният търговец на стомана Sinosteel пропусна лихвени плащания по свои облигации с падеж през 2017 г. В свой анализ Citigroup изтъква, че китайските стоманолеярни се намират в най-тежкото състояние в историята си и много от тях губят пари. "Търсенето на стомана в Китай се изпарява с безпрецедентна скорост заради забавения икономически растеж. В тази обстановка леярните понижават рязко цените в опит да получат поръчки", заявява Зу Жимин. Според цитираните от него данни средните и големите производители на стомана в Китай са натрупали загуба в размер на 28.1 млрд. юана (4.4. млрд. долара) през първите девет месеца на годината. Според официалната статистика за този период производството на стомана в страната е спаднало с 2.1% до 608.9 млн. тона, а износът се е покачил с 27% до 83.1 млн. тона. Същевременно само през септември потреблението на стомана в Китай е спаднало с 8.7% на годишна база.(блумберг)
Източник: Други (29.10.2015)
 
Поредно предприятие в Русе хванато в еконарушение Още едно предприятие в Русе беше хванато в нарушение на екологичното законодателство след граждански сигнал за неприятни миризми в края на миналата седмица. Това е леярната за черни метали "Билбобул", която се намира в Източна промишлена зона, съобщиха от РИОСВ – Русе. Замърсяването на въздуха е често срещано явление в града, ако се съди по съобщенията на екоинспекцията. Обикновено на нарушителите се налагат глоби, какъвто ще бъде случаят и с "Билбобул". Преди месец обаче властите затвориха една от производствените линии на производителя на алуминиеви компоненти за автоиндустрията "Монтюпе", което е най-строгото наказание, налагано тази година. От компанията заявиха, че не те замърсяват. По време на проверката в "Билбобул" инспекторите са установили няколко нарушения. Това, което е провокирало гражданския сигнал, е т.нар. неорганизирано изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух. РИОСВ уточни, че не може да се каже какви са вредните вещества и колко над нормата са били те, тъй като не е направен емисионен контрол. Инспекторите обаче са констатирали отделяне на производствени и вентилационни газове в атмосферния въздух "посредством разтворени врати", което е нарушение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Изискванията са такива газове да се отделят организирано (през комини). Инспекцията е установила и по-интересни неща. Оказва се, че дружеството е въвело допълнителни мощности без да спази законовата процедура и да уведоми навреме екологичните власти. Инсталирани са били две нови пещи, които на практика биха удвоили производствения капацитет на завода. От РИОСВ обаче уточняват, че тези пещи не са въведени в експлоатация.
Източник: Капитал (30.10.2015)
 
Tata Steel Може да увеличи капацитета на Kalinganagar до 16 милиона тон годишно Tata Steel възнамерява да увеличи капацитета на своето предприятие за производство на стомана в Kalinganagar до 16 милиона тона годишно от планираните първоначално шест. Общата цена на въвеждане на съоръжението в експлоатация е 1 трилион рупии. В първата фаза Tata Steel ще разчита на капацитет от три милиона тона годишно. Тази фабрика ще бъде официално открита на 18 ноеври 2015. Първата фаза на проекта изисква наличие на 5 милиона тона стоманена руда годишно. За да подсигури доставката на суровини, Tata Steel възнамерява да инвестира 23 трилиона рупии, за да увеличи капацитета на находището за желязна руда до 5 милиона тона годишно в своята мина Khandabandh. Разширението се очаква да приключи през 2017 г. "В момента, желязна руда от мините Joda ще се погрижи да покрие нуждите за първата фаза на проекта до 2017 г. Мините Khandabandh ще отговартя на нашите изисквания от 2017 до 2020 г. Освен това, ние ще трябва да се търсят повече мини тъй като капацитета ни за производство на стомана ще се увеличи до шест милиона тона годишно, заяви Кумар вицепрезидент на проекта Kalinganagar . Инвестицията за първия етап на проекта Kalinganagar Tata Steel е фиксиран на Rs 25,000 Crore от които производителят на стомана вече е инвестирал Rs 22000 Crore.(businessinsider)
Източник: Други (30.10.2015)
 
Кризата в стоманодобива поставя 1,360 работни места от веригата за доставки в опасност освен 3400 в предприятията Великобританската металургия е изправен пред двоен удар, както още 1400 работни места са в опасност във веригата за доставки. Уважаван мозъчен тръст анализира страничния ефект от закриването на предприятията за стомана и констатира, че това ще изпрати шокови вълни в сектора. В Редкар, Тийсайд, е обявено съкращаването на 2200 работни места, но допълнителни 880 може да последват в свързани фирми. В Скънторп, Северен Линкълншир и Мадъруел и Камбусланг, в Шотландия, където общо 1200 работни места ще бъдат орязани, още 480 работници ще бъдат освободени. 4760 работни места могат да бъдат загубени: 3400 пряко от предприятията и 1,360 по веригата за доставки, но въздействието би могло да бъде по-широкообхватно. Експертите твърдят, че не се взема под внимание загубата на търсене в местните икономики от намалена покупателна способност на работниците и техните семейства, което ще повлияе на магазините, услугите и местния бизнес. (Daily Mirror)
Източник: Други (02.11.2015)
 
Раздутият внос води до борба за тонаж на пазара за стомана в ЕС Ревизираните данни за пазара на стомана в ЕС показват, че търсенето може да нарасне с 1.5% през 2015 г., на равна нога с очакваното увеличение на активността на секторите потребяващи стомана в ЕС. Въпреки това, доставчиците от трети страни, а не местните производители ще бъдат основните бенефициенти от нарастване на търсенето в ЕС. Отслабващите местни поръчки сигнализират, че купувачите остават много предпазливи. През второто тримесечие на 2015 г. явното потребление на стомана в ЕС е нараснало с 5.5% спрямо същия период на предходната година; първото тримесечие донесе доста слаб ръст. Увеличението на търсенето на годишна база може да бъде до голяма степен обяснено с по-високото реално потребление на стомана в ЕС. Това увеличение също е подпомаганo от попълване на запаси, което беше приведено в съответствие с нормалния цикъл инвентаризация през годината. Генералният директор на EUROFER Аксел Егерт заяви, че "вносът от трети държави е раздут до най-високото си тримесечно ниво от второто тримесечие на 2011 г. Това балониране на вноса потвърждава страховете ни, че доставчиците от трети страни, са основните бенефициенти на настоящите пазарни условия. Тяхното нарастване на пазарния дял идва за сметка на местните производители". (EUROFER)
Източник: Други (02.11.2015)
 
Приходите от продажби на Алкомет растат с 15% към 30 септември Алкомет АД приключи деветмесечието на 2015 г. с нетна печалба от 5.025 млн. лв. спрямо положителен финансов резултат от 2.2 млн. лв. за сравнимия период на година по-рано. Приходите от продажби на продукция на Алкомет АД за първите девет месеца на 2015 г. възлизат на 253 млн. лв., което представлява ръст от около 15% спрямо същия период на миналата година. Ръстът е породен от засилените продажби на продукти с висока добавена стойност, а също и увеличението на цената на алуминия на Лондонска метална борса. Основните пазари за продукцията на Алкомет АД са Германия, Полша, Италия, България, Франция, Австрия, Испания, Унгария, Холандия и Великобритания.С положително развитие спрямо третото тримесечие на 2014 г. са пазари като Полша – с 13.4% ръст, Италия – с 10.6% ръст, Испания -с 4.9% ръст. Характерно за отчетния период е, че производственият капацитет на фирмата, включително и пуснатите в експлоатация нови производствени мощности, са натоварени на 100% с поръчки, уточняват от компанията.
Източник: profit.bg (03.11.2015)
 
“Аурубис България” ще инвестира 180 млн. за 3 г. 180 млн. евро ще инвестира “Аурубис България” за повишаване и модернизиране на производството си и за опазване на околната среда. Средствата ще бъдат вложени в рамките на новата програма на компанията “Аурубис България спектър 2018. Инвестицията е разделена в пет пакета. Първият е на стойност 2,5 млн. евро и ще послужи за социални проекти, 20 млн. са за реновиране на техническите съоръжения и механизми на работа, 25 млн. са предвидени за инвестиции в складови и пристанищни съоръжения. 55 млн. евро са за запазване конкурентоспособността на компанията, а 75 млн. - за устойчива оперативна дейност и контрол. Годишният оборот на “Аурубис България” е 2,1 млрд. евро. За последните 10 г. е инвестирала 550 млн. евро.
Източник: 24 часа (06.11.2015)
 
Металургичната индустрия отбеляза професионалния си празник в завода на "Аурубис България" Над 200 представители на металургичната общност, централната и местна власт, дипломати и представители на медиите отбелязаха професионалния празник "Ден на металурга" в България. Домакин на събитието тази година бе най-големият производител на медни продукти за Югоизточна Европа Аурубис България. Честването датира от 1963 г., когато 5 ноември е обявен за професионален празник на българските металурзи. Металургичната индустрия продължава да е водещ сектор в индустрията и в износа, с дял в общите показатели на страната с 12% от произведената обща промишлена продукция и 15% от износа на стоки. Основен приоритет на фирмите от бранша през изминалите години е да подобряват конкурентоспособността на производството чрез инвестиции в съвременно оборудване и технологии, да повишават производителността и качеството на продукцията, енергийната ефективност, опазване на природата и създаване на добра работна среда, подчерта Антон Петров, председател УС на Българската асоциация на металургичната индустрия. На символична церемония бе даден старт на новата инвестиционна програма на Аурубис България "Спектър 2018" на стойност 180 млн. евро. Обявяваме успешното финализиране на инвестиционната си програма "Аурубис България 2014", която стартирахме през 2011 г. с цел подобряване на околната среда и повишаване на производителността, подчерта изпълнителният директор на Аурубис България Тим Курт. По традиция се състоя церемония по награждаване на отлични студенти от Химико-технологичния и металургичен университет и Техническия университет в София. С почетен знак за заслужен металург бяха отличени и ветерани от металургичния бранш, които тази година са проф. Диляна Чавдарова, проф. Борис Дракалийски и проф. Петър Бакърджиев.
Източник: Строителство Градът (09.11.2015)
 
Tata иска 30% намаление на цените от страна на доставчиците Tata Steel е обвиненa, че извива ръце след искане към доставчиците си да свият цените си с 30% в опит да прехвърли разходите си. Индийското предприятие е писало на предприятията от веригата на доставките си, изисквайки незабавно намаление от 10% на цената за всички покупки, и планира да увеличи съкращенията до 30%. Писмото намеква, че всеки от "уважаемите доставчици", който не отговори на изискването е изправени пред угрозата да бъде заместен. Изискването в писмото се появи само няколко дни, след като световната компания-майка на Tata отчете междинна печалба от 301 млн. паунда. Настоящата криза в британската металургия, която принуди Tata да съкрати 1200 човека в Скънторп и Шотландия миналия месец, освен 1000 човека по-рано през годината, бе обвинен че е обезценила стойността на активите си във Великобритания с 866 млн. паунда. В писмото, подписано от Лорейн Сойер, директор на Tata Steel Long Products в Европа, която съставлява около една четвърт от дейността на компанията в Европа, са посочени настоящите трудности. Те включват световния свръхкапацитет и намаляващите цени на стоманата. (The Telegraph)
Източник: Други (09.11.2015)
 
Британските стоманопроизводители искат незабавни действия от ЕС за китайския внос Британските производители на стомана призоваха бизнеса министър Саид Джавид да настоява за незабавни действия срещу китайския "дъмпинг" на стомана, когато срещне министрите за икономиката и промишлеността на Европейския съюз в понеделник. Великобритания е поискала спешна среща, след като почти 4000 стоманодобивни работни места бяха загубени или изложени на риск през октомври, около една пета от работната сила в сектора, като черната металургия и синдикатите отдадоха голяма част от вината на Китай. "САЩ и други страни вече са предприели действия да предотвратят евтиния китайски внос, нарушаващ техните пазари и сега ЕС трябва да направи същото и то бързо ... ако искаме да се предотвратят мащабни проблеми за производителите на стомана", каза Гарет Стейс , директор на UK Steel. Китай прави почти половината от световните 1.6 млрд. тона стомана. Очаква се той да изнесе рекордните 100 млн. тона стомана на световните пазари тази година, за да компенсира излишното си производство с капацитет оценяван на 300 млн. тона. Въпросът намери място в заглавията по време на държавното посещение на китайския президент Си Цзинпин във Великобритания миналия месец, което постави правителство под натиск. В резултат на това то обеща миналата седмица да започне възстановяване на разходите за екологични данъци, които увеличават цените на енергията за производителите на стомана, веднага след одобрението на Европейския съюз. (Reuters)
Източник: Reuters (09.11.2015)
 
ArcelorMittal Europe с оперативна загуба от 23 млн евро за Q3‘2015 ArcelorMittal Europe обяви резултатите си за третото тримесечие, приключващо на 30 септември 2015 г. Докато EBITDA за тримесечието е 496 милиона евро, сегментът записа оперативна загуба от 23 млн. евро, в сравнение с оперативна печалба от 125 млн. евро за Q3‘2014. Рекордните нива на вноса, особено от Китай и страните от ОНД, са оказали значителен натиск върху европейските цени на стоманата. В резултат на това оперативната печалба в сектора за третото тримесечие е негативно повлияна от един изключителен заряд от 256 млн. евро свързани с обезценката на материални запаси след бързия спад на международните цени на стоманата. Продажбите на ArcelorMittal Europe също са намалели с -5.7% до 6.9 млрд. евро през това тримесечие, от 7.3 млрд. евро през съответното тримесечие на миналата година, в резултат на по-ниски средни продажни цени и незначително по-ниските доставки. Доставките през третото тримесечие са намалели с 1.9% до 9.6 млн. тона, в сравнение с Q3‘2014 г. Адития Митал, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Europe, заяви: "Рекордните, и все още нарастващи, нива на вноса са материално влияещи на цените на стоманата.“ (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (09.11.2015)
 
Металургията остава под предкризисните нива Производството е спаднало със 127 млн. лв. през миналата година Големият спад в металургичното производство в България след началото на глобалната криза през 2008 г. все още не е преодолян. Докато цветната металургия като цяло отчита леко увеличение през последните 2-3 години, проблемите в стоманодобива продължават и до днес. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха обявени на професионалния им празник. През 2014 г. българската икономика отбеляза лек ръст от около 2%, но това не се дължи на промишленото производство, което намалява с над половин милиард лева. Само производството на метали е спаднало със 127 млн. лв. Основната причина за това са промените в цените на цветните метали на световния пазар, докато черната металургия отчита ръст в стойността на произведената продукция. Все пак секторът запазва високия си дял (12%) от общата произведена промишлена продукция. Делът на металите от общия износ на страната обаче намалява леко, като достига 14.3% през миналата година (15.3% за 2013 г.). Като добър сигнал вероятно може да се приеме фактът, че през 2014 г. в сектора са били наети нови 309 души, с което броят на работещите в металургията е достигнал 11 428 души. Трудно за стоманодобива От различните видове продукти на черната металургия все пак лек ръст се наблюдава в производството на сурова стомана. През 2014 г. то се е увеличило със 17% като обем, а за първите девет месеца на тази година повишението е 2.6%. Производството на валцувани черни метали остава ниско. Това важи особено за дългия прокат (стоманени пръти), които след известно увеличение през 2013 г. отново намаляват обемите си оттогава насам. По-добри са данните за плоския прокат (листове), въпреки че и при тях през тази година има понижение. Единствено изделията бележат сериозен ръст, но при малки обеми. Негативно на сектора се е отразила ситуацията в Украйна, която затруднява доставката на заготовки, успоредно с увеличаващия се внос на арматурна стомана оттам. На европейския пазар също не се наблюдава ръст на стоманодобива и потреблението на стоманени продукти след кризата, макар че за тази година има очаквания за по-високо потребление. Секторът се затруднява и от политическите процеси в Близкия изток, които създават пречки за развитието на нови пазари в трети страни. Огромен проблем за европейската металургична индустрия като цяло, главно за стоманодобивната, през последните години е Китай. "Само за една година от нетен вносител Китай се превърна в нетен износител и удвои доставките на стомана в ЕС. Става дума за 110 млн. тона, доставени на дъмпингови цени", обясни председателят на БАМИ и член на борда на директорите на "Стомана индъстри" Антон Петров. Той посочи, че като последствие от навлизането на Китай на европейския пазар за няколко месеца във Великобритания са затворили две стоманодобивни предприятия. Проблемът е толкова сериозен, че на 9 ноември се свиква спешно заседание на министрите от ЕС, за да обсъдят този въпрос. Стабилизиране при цветните метали Цветната металургия като цяло беше засегната по-малко от кризата. Спадът при нея беше от порядъка на 5-6%, докато стоманодобивът се сви с повече от една четвърт. През последните няколко години производството на мед, олово и цинк се стабилизира и показва тенденция за устойчив растеж. Успешно се развива и производството на алуминиев прокат в резултат на направените инвестиции в основните производители – "Алкомет" и "Етем България". Колебливо засега се представя производството на прокат от цветни метали, където се търсят възможности за разширяване на листата с продукти с висока добавена стойност, уточняват от БАМИ. България има сериозен дял в производството на цветни метали на европейско ниво. По данни за 2014 г. местното производство на мед формира 8.1% от това в ЕС, а на анодна мед – 15.9%. Тези резултати изцяло се дължат на "Аурубис България". Страната има и значителен дял в производството на олово (5.5%) и цинк (3.7%) благодарение на КЦМ - Пловдив.
Източник: Капитал (10.11.2015)
 
“Аурубис България” ще инвестира 180 млн. за 3 г. 180 млн. евро ще инвестира “Аурубис България” за повишаване и модернизиране на производството си и за опазване на околната среда. Средствата ще бъдат вложени в рамките на новата програма на компанията “Аурубис България спектър 2018. Инвестицията е разделена в пет пакета. Първият е на стойност 2,5 млн. евро и ще послужи за социални проекти, 20 млн. са за реновиране на техническите съоръжения и механизми на работа, 25 млн. са предвидени за инвестиции в складови и пристанищни съоръжения. 55 млн. евро са за запазване конкурентоспособността на компанията, а 75 млн. - за устойчива оперативна дейност и контрол. Годишният оборот на “Аурубис България” е 2,1 млрд. евро. За последните 10 г. е инвестирала 550 млн. евро.
Източник: 24 часа (10.11.2015)
 
„Аурубис" продавали сярна киселина на необосновано висока цена Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини „Аурубис България" АД и „Аурубис" АГ (Aurubis AG)-Германия в злоупотреба с господстващо положение. По този начин компанията е можела да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. Това ставало посредством налагане на необосновано висока цена за продажба на сярна киселина и прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори. КЗК започнала проверката по искане на производителя на фосфорни торове „Агрополихим" АД, гр. Девня. Тя е проучила поведението на медодобивния комбинат и немското дружество-майка във връзка с търговските им практики при продажбата на сярна киселина. Служители на КЗК са извършили проверка и в офиса на „Аурубис България" АД в Пирдоп.
Източник: News.bg (10.11.2015)
 
Производството в "ДПМ Челопеч" остава високо Производството в рудодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" остава високо през първите девет месеца на годината, но приходите са намалели заради поевтиняването на металите. Това става ясно от отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) към края на септември. Инвестициите в българския завод намаляват през тази година, след като предходните 1-2 години бяха приключени някои от мащабните проекти на дружеството. Като цяло прогнозата на DPM за производствените и финансовите резултати на предприятията й до края на годината остава непроменена от очакванията в началото на годината. Компанията е собственик също на рудодобивно предприятие в Капан (Армения) и металургичен завод в Цумеб (Намибия) За първите девет месеца на годината в "ДПМ Челопеч" са били добити и преработени 1.5 млн. тона медно-златна руда, което е сравнимо като обем с резултатите за същия период на миналата година. Преди две години компанията приключи проект за разширение и модернизация на мината и преработващите съоръжения, който удвои капацитета й до около 2 млн. тона руда годишно. Прогнозата за тази година е компанията да достигне максималното си производство. С 5% обаче е намаляло количеството на добития меден концентрат (80.5 хил. тона) заради по-ниските нива на съдържание на метала. За сметка на това съдържанието на злато е било с 4% по-високо (85.4 хил. унции), а това на среброто е нараснало със 7% до 177.5 хил. унции. Допълнително компанията е добила 41.1 хил. унции злато в пиритния концентрат, след като разработи специална технология за оползотворяване на пирита. За същия период на миналата година количеството на златото в пиритния концентрат е било 24.1 хил. унции. Нетните приходи на "ДПМ Челопеч" за деветте месеца на 2015 г. са се понижили с 25.4 млн. долара до 109.1 млн. долара в резултат на по-ниските цени на металите и по-малкото съдържание на мед в продадения концентрат. Това частично е било компенсирано от по-високото съдържание на злато и сребро в концентрата. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на дружеството в Челопеч обаче нараства до 82.7 млн. долара в сравнение със 76.8 млн. долара за деветмесечието на 2014 г. Общо канадската компания също отчита по-висока EBITDA – 66.3 млн. долара, което е увеличение с 15% на годишна база. Капиталовите разходи на DPM са намалели повече от два пъти до 66.6 млн. долара в резултат на приключването на пиритния проект в Челопеч през първото тримесечие на 2014 г., както и на по-ниските разходи в завода за киселина в Цумеб. Само в Челопеч за деветте месеца на тази година са инвестирани 9.7 млн. долара в сравнение с 21.2 млн. долара преди година. Компанията най-накрая е получила одобрение на подробния устройствен план от общинския съвет в Крумовград. Това е станало на 2 ноември и в момента тече двуседмичен срок за евентуално обжалване, след което планът ще влезе в сила. Това ще бъде съществена стъпка към реализирането на проекта, казват от DPM. От компанията сега очакват да приключат останалите процедури до средата на следващата година, така че да започнат строителните дейности през втората половина на 2016 г. Ако тези срокове се случат, съоръжението ще е готово и ще започне производство до края на 2018 г. Според плановете на компанията в Крумовград ще се преработват 840 хил. тона златна руда годишно, като животът на мината се очаква да бъде 8 години. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара.
Източник: Капитал (12.11.2015)
 
Минен шеф оглави минипарламента в Бобов дол Минният началник в Бобов дол Красимир Чаврагански оглави минипарламента в миньорската община и обеща да направи града като Банско. Шефът на "Въгледобив Бобов дол" инж. Красимир Чаврагански /33 г./ е избран за шеф на минипарламента в миньорската община, съобщиха от администрацията. В програмната си реч след избора младият началник на 2300 въглекопачи каза, че ще се стреми Бобов дол през мандата му да стане като... Банско. Вероятно е имал предвид да настигнат курорта по заможност на жителите - няма как бобовдолци да сложат ските и да канят световни спортни знаменитости. Чаврагански обаче е много известен и като фермер. В с. Мламолово имал стадо от около 300 овце и стотина кози. Лично влизал в оборите да ги храни, дои, да ги нагледа при агненето или да не са болни, коментират местните.
Източник: Труд (12.11.2015)
 
България е добра за инвестиции, но процедурите са сложни и дълги Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България", и Томас Бюнгер, вицепрезидент в Aurubis AG Г-н Курт, сбъдват ли се за момента по-оптимистичните ви прогнози за тази година? - Т. К. Първо трябва да уточним, че финансовата ни година започва от октомври и завършва в края на септември и резултатите ни все още не са готови. Но ако гледаме данните за първите три тримесечия и за последните няколко месеца, продължаваме да бъдем много оптимистично настроени, че и като производствени обеми, и от финансова гледна точка тази година ще бъде доста успешна не само за компанията в България, но и за цялата група Aurubis. Това не се дължи на някакво единично положително събитие за нас, а на цялата пазарна ситуация, на благоприятната среда на пазарите, от които доставяме суровини, и на тези, на които продаваме, както и на производствените резултати. Успешно ли завърши предишната ви инвестиционна програма до 2014 г. и какъв е ефектът от нея? - Т. К. Да, приключихме програмата "Аурубис България 2014". Наскоро пуснахме в експлоатация последното оборудване, след като проведохме необходимите тестове, и сега вече всичко работи. Инвестирахме основно в две производствени области – в металургичното производство и в завода за киселина. В завода за киселина беше модернизирано оборудването, подменихме и част от катализаторите, с които се пречистват неорганизираните газове. В металургичното производство също инвестирахме в екологични мерки, като подобрихме вентилационните системи. Модернизирани бяха също и някои вторични съоръжения. - Т. Б. В металургичното производство инвестициите бяха главно в екологични мерки. Това включва и изграждането на изцяло нова инсталация, която повиши капацитета ни за улавяне на газове, което от своя страна доведе до намаляване на екологичния ни отпечатък и на емисиите ни. След като газовете преминат през тази инсталация, се получава нискоконцентрирана сярна киселина, която отива в завода за киселина и влиза в производството. Какво предвижда новата ви инвестиционна програма "Спектър 2018"? - Т. К. Една от основните сфери, в която ще инвестираме, са устойчивите социални проекти. Ще продължим да подкрепяме общините Златица и Пирдоп. В социалната област нямаме приоритети, стремим се да имаме баланс в подкрепата си за училищата, за възрастните и за хората с увреждания, за културни и за спортни прояви, за инфраструктура. Втората група инвестиции ще е насочена към подобряване на логистиката. Ще инвестираме пряко или косвено в инфраструктура за улесняване на достъпа до пристанищни съоръжения, както и в складове. Освен това през следващата година ще имаме прекъсване на работата за 50 дни за планови ремонти. Това се прави периодично през 8 или 10 години. Там също ще инвестираме около 45 млн. евро в подновяване и модернизация на съоръженията. Предвиждаме средства и за няколко малки и средноголеми проекта, като например монтиране на парна турбина, която да оползотворява излишната пара, и други. Това са проекти от порядъка на 1.5-2 млн. до 10 млн. евро. В плановете ви влиза ли разширяване на преработваните продукти, на различни видове концентрати? - Т. К. Винаги се стремим да разширяваме възможностите си за преработка на различни видове концентрати от различни източници. - Т. Б. Ако погледнем световния пазар, защото ние доставяме концентратите си за преработка от целия свят, там се наблюдава промяна. Появяват се различни концентрати и ние трябва реагираме. Най-големият износител на концентрат е Южна Америка – Чили, Перу, Бразилия, Аржентина. Това е основният регион, от който се доставя мед. Има производители на концентрат и в Югоизточна Азия. На практика купуваме суровина от целия свят за преработка в завода в България. Какви са очакванията ви за цените на медта през следващата година и какво означава това за "Аурубис"? - Т. Б. По принцип такива прогнози се правят трудно, но ако видим официалните предвиждания, вероятно сме достигнали стабилна ситуация с цена на медта в региона от около 5000 долара за тон. Ако погледнем производството на мед и концентрат, от една страна, и очакванията за търсенето в световен план, от друга, ще видим, че те са повече или по-малко балансирани. Освен това прогнозите са за стабилен растеж на световната икономика с 1-2%. Ако вземем всичко това предвид, можем да предположим, че вероятно ще има увеличение на цената на медта през следващите години. Причината за това е, че разходите за добив ще нараснат и трябва да се покрият. Ако това не стане, мините ще трябва да намалят производството, което веднага ще ограничи доставките и ще вдигне цената. Ако се запази балансът между добив и потребление на мед и ако отчетем факта, че добивът ще става по-труден (разработват се мини в по-отдалечени райони, копае се на по-дълбоко, за да се стигне до рудата), може да се предположи, че разходите ще нараснат, което съответно ще вдигне цените. Вероятно не в близко бъдеще, но в дългосрочен план това ще стане. Вече повече от година сте в България. Какво ви харесва тук и какви са основните проблеми, които срещате? - Т. К. Важно е да уточним, че никой не ни принуждава да правим тези инвестиции в България. Ние сме избрали да ги направим, тъй като смятаме, че средата е благоприятна. Разбира се, има някои области, които трябва да се подобрят. За нашия бизнес специално основната трудност са прекалено дългите и сложни процедури, за да се реализира една инвестиция. Това ни пречи да планираме, защото ние получаваме някакви крайни срокове, но те не се спазват. Проблеми създават и някои т.нар. неправителствени организации, чиято основна цел е да възпрепятстват или да бавят работата на компаниите, без да имат някакви съдържателни аргументи. Нямаме абсолютно нищо против организациите, които наистина работят за опазване на околната среда и с които разговаряме и си сътрудничим. Но не приемаме тези, които се стремят единствено да бавят процесите и да изкарат някакви пари от това. На тази практика трябва да се сложи край, защото много инвеститори биха се уплашили от такова поведение и биха се отказали да инвестират в такава среда. Със сигурност има нужда от реформи и в съдебната система, за да дойдат нови инвеститори. За разлика от правителствата и кметовете ние не мислим за една година напред или за един мандат. Ние планираме дългосрочно. Например инвестицията от 180 млн. евро, която се предвижда по новата ни програма, е нещо, което ще се изплаща в течение на години. Затова ни е необходима предвидимост в дългосрочен план. Друг проблем, който трябва да се реши, са цените на енергията. Нашите продукти се продават основно извън България, изложени сме на международна конкуренция, а на световния пазар никой не се интересува дали цените на енергията в България са високи. Смятате ли, че подготвяната от правителството наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, ще помогне за облекчаване на енергоемките индустрии и ще реши проблема с поскъпването на електроенергията за тях? - Т. К. Да, напълно приемаме тази мярка. Подобен модел се прилага успешно в Австрия и Германия.
Източник: Капитал (16.11.2015)
 
Европейската металургия "трябва да се намали наполовина до 2030 г., за да оцелее" Европейската стоманодобивна индустрия ще трябва да се намали наполовина през следващите 15 години, заяви председателя на Световната асоциация за стомана, което ще донесе още проблеми на работниците и предприятията в сектора. Волфганг Едер, който е ръководител на Световната асоциация за стомана, заяви, че спадът е "неизбежен" в лицето на световните тенденции. "Проблемът е, че в Европа има твърде много капацитет", заяви Едер. Той каза, че е необходимо капацитетът на Европа да падне на около половина през следващите 15 години. "Трябва да намалим капацитета като предпоставка за солидна основа в дългосрочен план." Очакванията са за тревожна тенденция за засегнатата от кризата металургия на Великобритания, която вече загуби 5000 работни места тази година и страда от натиск от евтината китайска стомана, високите разходи за енергия и бизнес показателите, които компаниите казват, че ги възпират от инвестиране. Като цяло, за европейските стоманопроизводители работят около 330 000 души в над 500 обекта с общ капацитет от между 200 млн. и 210 млн тона. Едер, който е и главен изпълнителен директор на австрийския производител на стомана Voestalpine, предупреди, че кризата във Великобритания е "негативен пример за подражание" за по-широката европейска индустрия, тъй като се бори в рамките на "структура на разходите, които не са конкурентоспособни в дългосрочен план". (The Telegraph)
Източник: Други (16.11.2015)
 
Стоманодобивната промишленост моли за помощ, за да се спре китайската инвазия На стоманодобива в САЩ не му е непозната конкуренцията от вноса, но последната вълна от китайска стомана представлява много по-голямо предизвикателство, отколкото обикновено, заяви изпълнителният директор на US Steel Марио Лонги. "Виждали сме голям внос и преди", каза Лонги. "Това, което го прави по-лошо този път е, че има огромен свръхкапацитет, който води до безкраен внос на стомана наводняващ нашия пазар, а краят не се вижда, ако правителството не помага да се спре." Шестнадесет лидери от сектора, повечето в съвета на Американския институт по желязо и стомана, са били в столицата на САЩ тази седмица, за да искат действие на много фронтове, да се срещнат с министър на търговията Пени Прицкер, търговския представител на САЩ Майкъл Фроман и др. Ръководителите искат администрацията да се въздържа от промяна на икономическия статус на Китай, което може да има огромно въздействие върху начина, по който търговските средства се обработват. Освен това, те искат действие срещу евтиния внос с ответни мита. (Politico)
Източник: Други (16.11.2015)
 
Индийската металургия ще нарасне три пъти в следващите 10 години, казва Sajjan Jindal Индийската металургия се прогнозира да нарасне три пъти през следващите 10 години - от капацитет от 110 млн. тона (MT) тази година да 300 MT през 2025 г., каза Sajjan Jindal, председател и управляващ директор на JSW Steel Ltd. Нарастващият брой на инфраструктурните обекти и развитието на проекти опазиха търсенето на стомана в страната, каза Jindal по време на откриването на международната конференция по глобалните предизвикателства и възможности в стоманодобивната промишленост, организирано от Steel Authority of India Limited, Индийския институт на метали и PSG колежа по технологии в Коимбатор. През 2014 г. капацитетът на производство на стомана в страната е около 85 MT и се увеличи до 110 MT тази година. "Ако нашият брутен вътрешен продукт продължава да расте с 8-9% всяка година, тогава ние ще бъдем в състояние да увеличим капацитета си да 300MT до 2025 г. Ако не 300, най-малко 250MT", каза той. (Индия Times)
Източник: Други (16.11.2015)
 
Лаки 131 инвестира в цех за големи алуминиеви детайли Пловдивското предприятие за алуминиеви детайли "Лаки 131" подготвя инсталирането на нови машини, които ще разширят производствената му листа и ще увеличат капацитета му с около 10%. За целта ще бъде изградена допълнителна сграда към съществуващия завод. Изпълнението на проекта ще позволи на компанията да произвежда по-големи детайли за свои клиенти. Инвестицията е в размер на 300 хил. евро. Компанията предвижда да изгради нова сграда, в която ще бъде монтирана автоматична машина за леене на алуминиеви отливки с общ капацитет за леене на 54.5 т/годишно. Сградата ще е с площ 167 кв.м и ще е разположена до съществуващия цех на фирмата. Подготвя се монтирането и на нова металообработваща машина, на която ще се произвежда инструментална екипировка. Инвестицията ще бъде осигурена със собствени средства на предприятието. Лаки 131 е основана преди 12 години с основна дейност леене на детайли от алуминиеви сплави под високо налягане. Капацитетът на завода е около 1200 т отливки годишно. Освен топене и леене в завода се извършва и последваща механична обработка на продуктите. Приходите на компанията идват основно от леене на детайли с матрици на клиента. Продукцията е предимно за износ, като около 90% се продава в Германия, Австрия и Италия, а едва 10% са предназначени за българския пазар.
Източник: Капитал (17.11.2015)
 
Алкомет с участие в ALUMINUM USA в Детройт Алкомет АД взе участие в първото изложение ALUMINUM USA, което се състоя в Cobo center в Детройт на 11 и 12 ноември. Фирмата участва със собствен щанд, където показа пълната си гама от продукти валцово и пресово производство. На изложението компанията създаде контакти с клиенти от Северна и Централна Америка, като проведе и срещи със световни лидери-доставчици на оборудване в бранша. ALUMINUM USA се присъединява към ALUMINIUM World Trade Fair в Германия (Дюселдорф) като шесто индустриално събитие след тези в Китай, Индия, ОАЕ и Бразилия. Очаква се изложението да се провежда на всеки две години. ALUMINUM USA е мястото, където може да се получи цялостна представа за алуминиевата индустрия. Около 2000 посетители от цял свят взеха участие в изложението в търсене на нови решения и технологии, не само от производители на суровини, но и от преработватели и доставчици за автомобилната индустрия и строителството, като производители на профили, доставчици на най-нови технологии за пресовото производство, топлинна обработка, леене, обработка на повърхности.
Източник: profit.bg (17.11.2015)
 
Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на "Алкомет": Очакваме 7% ръст на продажбите Основното предимство на българския завод е бързата доставка до Европа Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" очаква да увеличи продажбите си през следващата година със 7% както като количество, така и в стойност. Прогнозата за 2016 г. е шуменският завод да произведе 71.5 хил. тона продукция, с което оборотът да достигне приблизително 180 млн. евро. Това каза изпълнителният директор на компанията Хюсеин Йорюджю. Предприятието на практика работи на пълен капацитет и изнася 95% от продукцията си, предимно за Европа. През последните години компанията се фокусира върху производството на по-завършени и с по-висока добавена стойност продукти. "Оглеждаме се за нови пазари, следим къде има недостиг и нужда от нови продукти и къде можем да отговорим на търсенето", обясни Йорюджю и добави, че това е основният фактор, който определя портфейла и инвестиционните планове на компанията. Три са основните акценти в маркетинговата стратегия на "Алкомет". Предприятието залага на близостта си до цяла Европа и на гъвкавата си производствена схема, което му позволява бързо (максимум 2-3 дни) да прави доставки и да реагира на нуждите на клиентите си в момента. Предимство на компанията е също, че предлага широка гама продукти – и пресови (профили), и валцови (листи). Така успява да покрие почти всички потребности на клиентите и те да поръчат на едно място, обясни Йюрюджю. Дружеството продължава да прави инвестиции, за да подобрява качеството на продуктите си, което също му дава предимство, добави той. "Алкомет" работи с предварителни договори с клиентите си, т.е. продажбите не са от складова наличност, а от бъдещо производство. Промените в цената на алуминия, която за три години се понижи от над 2200 долара до около 1400 долара в момента, нямат пряко влияние върху резултатите на компанията. Причината е, че дружеството хеджира основната си суровина чрез контракти, търгувани на Лондонската метална борса, а печалбата му идва от надбавката за преработка на метала до краен продукт.
Източник: Капитал (18.11.2015)
 
Британските металурзи с национален протест "Спасете нашата стомана" Стотици стоманолеяри и техните семейства в цяла Великобритания ще пътуват до Шефилд тази събота (21 ноември) за национален протест "Спасете нашата стомана". Митингът, организиран от стоманодобивните профсъюзи на Общността, GMB и Unite, идва на фона на все по-голямата криза в стоманодобивната промишленост на Обединеното кралство, която доведе до съкращаване на хиляди работни места последните месеци. В допълнение към закриването на SSI в Redcar и рухването на Caparo, Tata Steel планира да съкрати над 1100 работни места в Скънторп и Шотландия след предишните 700 работни места по-рано през годината в Родъръм и Южен Йоркшир. Водени от Кевин Магуайър, асоцииран политически редактор на Daily Mirror, говорителите на протеста включват металурзи и политици от Йоркшир, Уелс, Шотландия, Линкълншир и Тийсайд, в допълнение към синдикалните лидери, Лен Макклъски, генерален секретар на Unite, Рой Рикъс, генерален секретар на Общността, Tim Роуч, генерален секретар на GMB и Франсис О'Грейди генерален секретар на TUC. (Unite the Union)
Източник: Други (19.11.2015)
 
Индийски тялото обсъжда дългосрочен пакт за доставките на желязна руда Индийски държавен орган е предложил съвместни предприятия (JVS) да се грижи за дългосрочните връзки за доставка на желязна руда в опит да ускори създаването на стоманодобивни заводи в Индия. Консултантската група към правителството, MECON, също препоръчва преразглеждане на въпроси в Закона за придобиване на земя (презаселване и рехабилитация) (LARR Act), 2013 г., което прави придобиването на земя трудно и води до повишаване на разходите. "Трябва да се инициира двустепенна рамка, която да е обединение между JV за дългосрочни доставки на желязна руда на бъдещите производители на стомана и създаване на стоманени проекти с голям капацитет в SPV (сдружения със специално предназначение) чрез конкурентно наддаване," казват от MECON. Това ще помогне за развитието на стоманодобивния сектор и минното дело в Индия чрез бързо придобиване на земя, презаселване и рехабилитация (R&R), изясняването на статутите и осигуряване на рудни и водни връзки. (Times of India)
Източник: Други (19.11.2015)
 
Mesco Steel започва работа по разширяване Производителят на стомана в Близкия изток Integrated Steel Ltd, водеща компания на 4 млрд. доларовата група Mesco, е започнала работа по разширяване на завода си в Калинганагар, в кв Джайпур. Компанията разширява своя стоманодобивен капацитет от 1 млн. тона годишно до 3.5 млн. тона. Разширяването ще струва на компанията 120 млрд. рупии, каза Наташа Сингх Синха, финансов директор на Mesco Steel. Завършени са всички необходими формалности и се очаква да се получи зелена светлина в рамките на няколко седмици. "Радваме се да съобщим, че това ще бъде първата централа за 3.5 млн. тона на по-малко от 600 акра земя в страната. Разширението се очаква в рамките на няколко седмици, а всички необходими процеси вече са приключили ", каза П.С. Саху, съвместен управляващ директор на Mesco Steel. (Business Standard)
Източник: Други (23.11.2015)
 
POSCO и Hyundai Steel се състезават за разрастването на производствени CGL линии Конкуренцията за непрекъснато поцинковащите линии (CGL), които се използват за луксозни автомобили, е все по-силна. CGL е съоръжение за производство на такива висококачествени авто-стоманени листове. В Корея, само POSCO и Hyundai Steel имат CGL. Hyundai Steel обяви на 19 ноември, че наскоро започна пробно производството на линията CGL във втория си завод за студено валцувани рулони в Дангджин, провинция Южна Чхунчхън, чието изграждане започна през август. Също така, тя ще започне масово производство в началото на следващата година. Съответно CGL линията с годишен производствен капацитет от 500,000 тона ще бъде добавена, което ще увеличи общия производствен капацитета на втория завод за студено валцувани рулони на Hyundai Steel в Дангджин до 2 млн. тона. Заедно с първия, компанията ще има годишен производствен капацитет от 5.5 млн. тона. (Business Korea)
Източник: Други (23.11.2015)
 
Готовата стомана в Латинска Америка пада с 4% на годишна база Латинска Америка произведе 4% по-малко готова стомана в периода януари-септември 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 40.3 млн. тона, регионалната група за търговия със стомана Alacero заяви в понеделник. Бразилия е основен производител, със 17.4 млн. тона или 43% от общото за региона. Мексико, вторият най-голям производител, отчете 13,2 млн. тона или 33% от общия добив. При необработената стомана продукцията се сви с 2% на годишна база за периода януари-септември до 48.3 млн. тона. От тях, Бразилия произвежда 52% (25.2 млн. тона), годишно намаление с 1%. Предполагаемото потребление на стомана през първите три тримесечия на тази година достигна 52.2 млн. тона, което е с 2% под обема, регистриран през същия период на миналата година. "Най-големите увеличения на потреблението в абсолютно и процентно изражение са в Мексико (увеличение с 1.6 млн. тона на годишна база или с 9%) и Чили (142 хил. тона или със 7%). Аржентина също регистрира увеличение от 1% на потреблението на валцувана стомана, с 50 хил. тона повече през първите девет месеца на 2014", казаха от Alacero. (Platts)
Източник: Други (25.11.2015)
 
Дънди Прешъс Металс получи одобрение на ПУП за проекта за златодобив край Крумовград Дънди Прешъс Металс обяви положително развитие на своя проект за добив на злато в хълма Ада тепи край Крумовград. Компанията съобщи, че е получила одобрение на подробния устройствен план, а сроковете за обжалване на решението са изтекли на 19 ноември т. г. и то вече е в сила. Канадската фирма има договор за 30-годишна концесия за находището "Хан Крум" край Крумовград. Част от него е Ада тепе, където според изчисленията залежите възлизат на 27 тона. "Това е изключително важна стъпка в процеса на разрешаване на строителството, тъй като е предпоставка проектът да продължи", коментира Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на дружеството. След влизането на ПУП в сила следващата стъпка в процеса на одобрение е за Изпълнителната агенция по горите да одобри окончателната промяна на предназначението на земята от горски фонд в земя за индустриални нужди, което ще позволи на компанията да започне процеса на закупуване. Компанията очаква закупуването на земята да се извърши през първата половина на 2016 г., разрешението за строителство да се издаде през второто тримесечие на 2016 г., а строителството да започне през втората половина на 2016 г. Инвестиционните планове на Дънди Прешъс Металс предвиждат изграждане на открит рудник и обогатителна фабрика, която ще прилага конвенционалните методи за преработка: трошене, смилане и флотация за извличане на златото, и депониране на хвоста заедно с остатъците от скална маса в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци. http://industryinfo.bg
Източник: Други (25.11.2015)
 
EVRAZ подписа дългосрочен договор за доставка на сачми за Metalloinvest EVRAZ и Metalloinvest подписаха петгодишен договор за доставка на стоманени сачми. Продуктите ще бъдат доставени до Mikhailovsky GOK и Lebedinsky GOK, както и OEMK. EVRAZ и Metalloinvest имат дълга история на партньорство. Новият петгодишен договор заменя предишния тригодишен. "Този договор ще осигури надеждни доставки за ключовите ни клиенти, като същевременно ще осигурява гарантирано работно натоварване на предприятията в Нижни Тагил и Новокузнецк,“ подчерта Иля Широкоброд, вицепрезидент по продажбите на EVRAZ. „Наскоро приключихме съществена модернизация на оборудването за подобряване на качеството на продукцията. Освен това, EVRAZ планира ново предприятие и очакваме да предложим ново поколение сачми на нашия партньор, които нямат еквивалент в Русия.“ „Ефективност и високо качество на продуктите са нашите най-важни приоритети. Споразумението, което подписахме с EVRAZ е в съответствие с нашите изисквания, тъй като гарантира ефективното производство,“ заяви Андрей Угаров, първи заместник-главен изпълнителен директор на Metalloinvest (evraz.com)
Източник: Други (26.11.2015)
 
Fitch: Стоманодобивният капацитет на Китай ще достигне своя връх през 2016 г. Стоманодобивният капацитет на Китай вероятно ще достигне своя връх през 2016 г., тъй като мощности се елиминират постепенно изпреварвайки нововъзникващите, предсказа Fitch Ratings. Рейтинговата агенция очаква производството на стомана в Китай да се увеличи до около 1.17 млрд. тона през 2015 г. от 1.15 млрд. тона през 2014 г. През 2016 г. и 2017 г., ще бъде добавен нов капацитет от около 16 млн. тона, въпреки че това ще бъде компенсирано от спирания на предприятия с общ капацитет от 75 - 85 млн. тона през следващите пет години, съобщи Fitch. Китайското правителство се опитва да коригира свръхкапацитета, произтекъл от щедрите субсидии, с които производителите се стекоха в облагодетелствани сектори, включително стоманодобива, през последните няколко години. Секторите се разрастнаха бързо като не се съобразяваха с реалното търсене на пазара. Данните показват, че производството на необработена стомана спадна с 2.1% на годишна база до 608.94 млн. тона през първите три тримесечия. Fitch смята, че бъдещето свиване на мощностите в Китай ще се задвижва основно от пазарните сили, а не от регулациите. (china.org.cn)
Източник: Други (27.11.2015)
 
Канада наложи мита върху стоманените тръби от Китай Федералното правителство с още един удар в битката за спиране или намаляване на стоманата внасяна на дъмпингови цени в Канада от чуждестранни производители. Канадската гранична агенция е наложила предварителни мита между 71% и 396% върху тръбите от въглеродна и легирана стомана, внасяни от Китай. Стоманата се използва за тръбопроводи и други дейности в добива на нефт и газ. Решението бе одобрено от Evraz North America, която има четири производствени мощности в Западна Канада. "Активно се конкурираме в световен мащаб с производителите на тръби, но на чуждестранните компании не трябва да се позволява дъмпинг, докато ние се свиваме канадската заетост, за да спасяваме техните субсидирани работни места," заяви Конрад Уинкър, главен изпълнителен директор на компанията. Evraz North America има заводи в Албърта и Саскачеван. Производителят на стомана уволни 385 служители по-рано тази година в Калгари и Ред Диър (Албърта) заради колапса при цените на петрола, но оттогава върна 165 работници и в двете предприятия, работещи при намалени нива. Федералната агенция реши по-рано тази година, че тръбите внос от Китай са се увеличили ди 56% между юни 2014 г. и юни 2015 г. от 47% през 2012 г. (The Globe и Mail)
Източник: Други (30.11.2015)
 
Шеф на металурзи стана Мистър Икономика 2015, а банкерка - Мисис Мистър Икономика на 2015-а стана шефът на КЦМ 2000 Никола Добрев. Той получи наградата от премиера Бойко Борисов. Мисис Икономика за 2015 г. пък е Петя Димитрова - изпълнителен директор на Пощенска банка. Призът й бе връчен от Иван Папазов, шеф на “Винпром Пещера”, и министърът на икономиката Божидар Лукарски. 35-ма предприемачи бяха номинирани в тазгодишното издание на конкурса “Мистър и Мисис Икономика”. Той е организиран от най-голямата работодателска и бизнес организация в България - КРИБ, и екипа на сп. “Икономика”. По традиция победителите получават статуетката “Рибарят и златната рибка”, превърнала се в запазена марка на конкурса през годините, както и специална грамота. Церемонията по връчването им стана на изискана церемония в хотел “Маринела” в София Наградата за старт в кариерата спечели Светослав Петров - основател и управител на Джобтайгър. Наградата му връчи Огнян Донев, изпълнителен директор на “Софарма.” Призът за финанси и застраховане отиде при Борислав Тодоров, управител на “Кюн лизинг” и на “Акорт” , а статуетката бе връчена от Валентин Златев, генерален директор на “Лукойл”. В категорията ИКТ, аутсорсинг и бизнес услуги победител стана Цветан Алексиев, шеф на “Сирма Груп холдинг.” Наградата за търговия и услуги отиде при Димитър Димитров, шеф на “Софарма трейдинг”. Тя му бе връчена от Николай Вълканов, изпълнителен директор на “Минстрой холдинг.” В категорията транспорт и логистика призът бе за основателят на “Дискордия” Христо Христов. Наградата му бе връчена от транспортния министър Ивайло Московски. Специална награда за борба със сивата икономика получи Артур Туремка, шеф на “Мастъркард България Глоджево поучи почетен златен знак на КРИБ по повод 60-годишнината си. В категорията земеделие и хранителна индустрия призът бе за Георги Милев, собственик на “Елеа”. Той го получи от министъра на земеделието Десислава Танева. Призът за подкрепа за стартиращ бизнес отиде при Ангел Геков, председател на УС на Българската Банка за Развитие. Наградата за индустрия бе връчена от финансовия министър Владислав Горанов на Светлин Стоянов, шеф на “МТГ Делфин”. Бизнесмени от различни сектори се състезаваха в 10 категории (Виж таблицата). Победителите избра жури, съставено от членовете на управителния съвет на КРИБ.
Източник: 24 часа (01.12.2015)
 
Бразилската CSN основа ново съвместно предприятие с азиатски партньори Бразилският най-голям диверсифициран производител на стомана Cia Siderurgica Nacional (CSN) обяви подписването на договор, осигуряващ му 87.52% от акциите в ново съвместно предприятие, Congonhas Minerios SA, с група азиатски партньори. Те включват японските Itochu, Nisshin Steel Co Ltd, JFE Steel Corp и Kobe Steel Ltd, както и южнокорейската Posco Ltd и тайванската China Steel Corp с общо 12.48% в Congonhas. Congonhas ще включва мината за желязна руда Casa de Pedra на CSN и Namisa, друг джойнт венчър между CSN и азиатски производители на стомана. Дяловете бяха изчислени по прогнозната стойност на предприятието от 16 млрд. долара и дълг от 850 млн. долара от баланса на CSN. Проектът се разглежда като начин да се намали напрежението между партньорите в Namisa, в която CSN не е изпълнило многогодишен план за разширяване. Новото споразумение ще освободи CSN от плащане на 3 млрд. долара глоба на азиатските си партньори и намаляване на дълга в баланса си. (Reuters)
Източник: Reuters (02.12.2015)
 
Сингапурското подразделение на Tata Steel подписа за заем от 1.5 млрд. долара Световният стоманодобивен гигант Tata Steel заяви, че сингапурското му подразделение е подписало пактове на стойност 1.5 млрд. долара за рефинансиране на дълга си. TS Global Holdings Pte Ltd (TSGH), дъщерно на Tata Steel Ltd в Сингапур, е изпълнило договори за заем на стойност 1.5 млрд. долара, включващи пет-годишен заем в размер на 750 млн. долара и шест годишен заем от 750 млн. долара, заявиха от компанията. Постъпленията ще бъдат използвани за погасяване на съществуващи заеми на TSGH. Заемът е договорен с група от 16-основни кредитори, включително Australia and New Zealand Banking Group Ltd, Axis Bank Ltd, Bank of America NA, Bank of Tokyo-Mitsubishi UFJ Ltd, BNP Paribas, Citigroup Global Markets Asia Ltd и ICICI Bank, и др. Изпълнителният директор на Tata Steel Group, Каушик Чатерджи заяви: "Tata Steel активно преглежда всички свои възможности за финансиране и се стреми непрекъснато да оптимизира дълга си на базата на пазарните условия. Новите заеми осигуряват значително по-голяма гъвкавост при условията и предоставят икономии на разходите". (PTI)
Източник: Други (03.12.2015)
 
Белгийци искат да преработват отпадъци от въглищни мини Два проекта за оползотворяване на отпадъци от стар въгледобив могат да дадат началото на "почистването" на натрупаните табани в страната. Те се намират в района на Белоградчик и Перник, но технологията практически е приложима навсякъде, включително и на работещи в момента мини. Инвеститорите са група белгийски граждани. Проектът в района на Белоградчик е за изземване на технологични отпадъци от въгледобив край село Стакевци, където до 60-те години на миналия век е работел рудникът за антрацитни въглища "Старчов дол". Той ще се изпълнява от "Минно дружество Белоградчик", в което акционери са петима белгийци и една българка. Инвестиционното предложение беше направено през пролетта на 2014 г., а в средата на септември тази година регионалната екоинспекция излезе с решение, че трябва да бъде изготвен ОВОС. Инвестицията там се оценява на поне 1 млн. евро, а изпълнението на проекта ще отнеме от три до десет години в зависимост от климатичните условия. Другият проект предвижда оползотворяване на отпадъците от "Максим табан" в Перник, натрупани още от дейността на някогашните държавни "Мини Перник". Предстои издаването на концесия. Друго белгийско-българско дружество - "Рекоул", в момента добива въглища в града. Там е монтирана и инсталация, подобна на тази, с която се планира да се оползотворяват отпадъците, но се използва за пречистване на добитите въглища. В България досега не са изпълнявани проекти, които оползотворяват отпадъците от въгледобив. Белгия обаче е сред водещите страни в добива на въглища от табани, като подобни инсталации работят дори в някои градове. Предлаганата технология работи на принципа на гравитачното разделяне и използва само вода, която се връща в оборот. Останалата маса след извличането на въглищата е подобна на камъни и може да се използва за строеж на пътища.
Източник: Капитал (04.12.2015)
 
България е получила 224 млн. лева от продажбата на въглеродни емисии през 2015г. През 2015 година България е получила 224 млн. лева от продажбата на въглеродни емисии на проведените търгове в ЕС и още 1,7 млн. лева от продажбата на авиационни квоти. Част от тези средства могат да се използват за реализиране на мерки за ограничаване на изменението на климата. Това каза екоминистър Ивелина Василева на форум „Измененията на климата – предизвикателства пред българската природа и туризъм“, цитирана от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. През изминалата година с 32 млн. лв. от Националния доверителен екофонд (НДЕФ) е финансирано санирането на 90 обществени сгради – училища, детски градини, болници и др., с което са намалени разходите за отопление и отделените въглеродни емисии. През следващата година в проекти за енергийна ефективност ще бъдат инвестирани още 14 млн. лв. Разработва се и пилотен проект за закупуване на електромобили или хибридни автомобили от общинската и държавната администрация, като за целта са предвидени 1 млн. лв. от НДЕФ. Програмата ще бъде предложена за одобрение на Министерския съвет и се очаква да стартира в началото на 2016г. Това ще бъдат част от конкретните мерки за смекчаване на промените в климата. България е една от малкото държави в ЕС, които вече са изпълнили целите си до 2020г. по отношение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), енергийната ефективност и намаляване на парниковите газове спрямо 1990г. Делът на електроенергията от вятър, слънце и вода например е 19 на сто, при заложени 16% до 2020 г. Министър Василева изрази надежда, че провеждащата се в момента Среща на върха в Париж за изменението на климата ще завърши с подписването на политическо споразумение. Преговорите са трудни, но ЕС излиза с ясна и амбициозна позиция. Страните членки са готови да намалят генерираните парникови газове с 40% до 2030г. спрямо нивата от 1990г., а в дългосрочен план – до 2050г., с 50 на сто, като целта е до края на века парниковите газове да бъдат сведени до минимум. Целта е да не се позволи повишение на средногодишната температура с повече от 2 градуса по Целзий. Надяваме се тези усилия да бъдат подкрепени и от останалите държави по Конвенцията на ООН за изменение на климата, защото ЕС има принос само за 11% от парниковите газове в световен мащаб, каза Василева. Време е за действия, защото климатичните промени са вече факт. Анализите на нашите учени показват, че през последните две десетилетия средногодишната температура у нас се е повишила средно с 1,3 градуса. Това не може да не окаже въздействие върху отделните сектори на икономиката, но засега мнението е, че то е в умерена степен.
Източник: Труд (04.12.2015)
 
Steel Industry Indonesia още страда от китайската конкуренция Цялостното използване на стоманодобивния капацитет в Индонезия може да нарасне до 80% от 50% в момента. Въпреки това, тя ще изиска подкрепата на правителството. Хидаят Трисепутро, изпълнителен директор на Индонезийската асоциация за черна металургия (IISIA), е оптимист, че тази цел може да се постигне като тласъкът от правителството за развитие на инфраструктурата ще донесе положителни знаци (през втората половина на 2015 г. е имало повече церемонии по откриване на голяма инфраструктурни проекти в цялата страна). Тази година, стоманодобива в страната още не усеща влиянието на развитието на инфраструктурата. Въпреки това, Трисепутро заяви, че "с държавните поръчки със задължително използване на произведената в страната стомана, а след това използването на капацитета на индонезийския стоманодобив, може да се достигнат между 80% и 100% през 2016 г." Основният проблем пред индонезийския стоманодобив е редовното свръхпредлагане от страна на Китай, най-големият производител на стомана в света. Китайската икономика все още е бавна и не може да потреби стоманата напълно. (Индонезия Investments)
Източник: Други (04.12.2015)
 
Изпълнителния директор на U.S. Steel: Надявам се да няма повече съкращения Нов доклад за работните места сочи, че американската икономика е отворила над 211 хил. работни места, но изпълнителният директор на US Steel заяви, че неговият сектор все още изпитва проблеми. Марио Лонги заяви, че проблемът е евтиния внос на стомана, които създават голяма конкуренция за производителите в САЩ. Той определи това като "дъмпинг" на евтина стомана, и заяви, че иска депутатите да забавят този внос. Относно съкращенията, подобни на тези във Феърфийлд, Лонги изрази надежда, че няма да има повече. "Това е много болезнено", каза той. "Нашата компания постигна значителен напредък през миналата година, само, за да видим как всеки постигнат напредък изчезва пред очите ни, най-вече поради дъмпинга." US Steel затвори доменните си пещи и свързаните стоманодобивни операции в Fairfield Works , заедно с повечето от плосковалцуващите довършителни операции. (WSFA)
Източник: Други (07.12.2015)
 
Една от най-големите минни компании съкращава 85 хиляди служители Минният гигант Anglo American обяви, че ще продаде част от бизнеса си и ще съкрати 63% от персонала си. Това ще остави без работа 85 хиляди души. От ръководството на компанията взеха решение и да не бъдат изплащани дивиденти на акционерите в рамките на следващата една година. Anglo American беше принудена да предприеме подобни действия заради сериозния спад в цените на основните суровини и срива на нейните печалба. Всички останали големи играчи на пазара се намират в подобно положение заради поевтиняването, предизвикано от забавеното търсене от страна на Китай. В момента петролът се търгува на най-ниската си стойност за последните 7 години, а цената на желязото падна до 10-годишното си дъно при 39,60 долара за тон, като през 2011 г. достигна своя пик с размер от 200 долара за тон. (BBC)
Източник: Други (09.12.2015)
 
Стоманените асоциации против китайския статут на пазарна икономика Асоциациите на производителите на стомана се обединиха и се обърнаха към правителствата относно това как статута на пазарна икономика на Китай би ги засегнал. Също така, очакванията за висока цена на петрола от страна на управителите на хедж фондове достигнаха най-ниското си ниво от над пет години. Американският институт за желязо и стомана, Асоциацията на стоманопроизводителите, Канадската стоманодобивна асоциация, CANACERO (Мексиканската стоманодобивна асоциация), Alacero (Латиноамериканската асоциация за стомана), EUROFER (Европейската асоциация за стомана), Instituto AcoBrasil (Бразилският институт по стоманата), Турската асоциация на стоманените производители и Комисията по внос на тръби и пръти проведоха брифинг за представители на правителството миналата седмица в Париж, където представиха единна позиция относно отрицателното въздействие на предоставяне статут на пазарна икономика на Китай през декември 2016 г. Презентациите по време на събитието в Париж разгледаха продължаващата значителна роля на държавата в китайската икономика, свръхкапацитетът на китайската стомана и скока на китайския износ на стомана през последните години. (MetalMiner)
Източник: Други (10.12.2015)
 
Индия ще изпревари САЩ като пазар за японска стомана Японският износ на стомана в Индия се увеличи до обеми, които са на път да направят субконтинента шести по големина пазар за Япония за цялата 2015 г., надминавайки САЩ и помагайки да се компенсира спада в износа за Китай и Югоизточна Азия. Японските производители на стомана доставиха 2.06 млн. тона стомана в Индия за периода януари-октомври, с около 60% повече в сравнение с година по-рано, според Японската федерация за желязо и стомана. Компании като JFE Steel на JFE Holdings са изнесли горещо валцувани рулони за металообработващи фирми в Индия, които обработват стоманата за уреди и строителни материали. Nippon Steel & Metal Sumitomo активизира износа на основния материал за индийско предприятие, което започна обработка на стоманена ламарина за автомобили през миналата година. Южна Корея е най-голямата японска експортен пазар на стомана през тази година, следвана от Китай, Тайланд, Тайван и Виетнам. (Nikkei)
Източник: Други (12.12.2015)
 
Турската металургия ще засилва търговската мрежа с ОАЕ Турската металургия продължава усилията си за разширяване на нови пазари и да консолидира позициите си на съществуващите такива. Секторът вече определи курс към Обединените арабски емирства. Делегация от 18 фирми и 24 представители, организирано от Турската асоциация на стоманените износители ще посети Дубай от 13 до 16 декември, за да се срещне с колеги от цял свят по повод на 19-та Конференция в Близкия Изток за желязо и стомана. Конференцията, е считана за едно от най-престижните събития за стомана, за да бъде всеки в крак с последните тенденции на световните пазари на стомана. Представлявайки турска металургия по време на конференцията, Али Пандур, член на съвета на директорите на Турската асоциация на стоманените износители ще се обърне към публиката. Мустафа Шикришоглу, вицепрезидент на Събранието на турските износители и вице председател на Турската асоциация на стоманените износители, както и представители на турското министерство на икономиката ще проведат официални срещи по време на визитата. (The Gulf Today)
Източник: Други (14.12.2015)
 
Аурубис България отчита 50% по-висока печалба Близо 50% по-висока печалба отчита металургичното предприятие Аурубис България за финансовата година до края на септември. Като обем производството на мед в Пирдоп остава почти без промяна спрямо предходната година, но високите такси за преработка и поскъпването на сярната киселина, която компанията продава като вторичен продукт, са причина за значителното увеличение. Резултатът на българското дружество идва на фона и на най-високата оперативна печалба, отбелязана от германския собственик Aurubis в 149-годишната история на групата. Нетната печалба на Аурубис България за финансовата година достига 90.135 млн. евро спрямо 61.253 млн. евро за предходния период (+47%), показва отчетът на Aurubis. В документа не се посочват приходите на отделните предприятия в групата, но за цялото бизнес звено Първична преработка на мед, към което принадлежи заводът в Пирдоп, те остават почти без промяна – 5.9 млрд. евро в сравнение с 6.1 млрд. евро година по-рано.
Източник: Капитал (15.12.2015)
 
ЕК разпореди регистрация на стомана, внасяна от Китай и Русия Европейската комисия (ЕК) нареди вносът на определени типове стомана от Китай и Русия да бъде регистриран отчасти заради продължаващото разследване за дъмпинг, предаде Reuters. Митническите власти ще регистрират вноса на студено валцована листова стомана от 13 декември. Ако впоследствие ЕК заключи, че стоманата е била продавана на европейския пазар на занижени цени, на продуктите, произведени от регистрирания внос, могат да бъдат наложени мита. Еврокомисията започна антидъмпингово разследване на стоманата, внасяна от Китай и Русия, през май след оплакване на асоциацията на европейските стоманопроизводители Eurofer. ЕК може да наложи временни мерки до 14 февруари 2016 г., а до 13 август - да определи окончателни мита, които обикновено са в сила за период от пет години. Заповедта за регистрация следва искане от Eurofer. Според асоциацията, средния дъмпингов марж - сумата, с която нормалната пазарна цена превишава експортната цена - е 28% за Китай и 15-20% за руските производители. Eurofer заяви, че процедурата по регистрация е оправдана, тъй като вносителите са добре запознати с дъмпинга и че, след старта на разследването през май, вносът се е увеличил.(Reuters)
Източник: Reuters (16.12.2015)
 
Rio Tinto привлече $4,4 млрд. за голям проект в Монголия Световният минен гигант Rio Tinto съобщи, че е осигурил привличането на 4,4 милиарда долара за финансирането на големия си проект в Монголия. Става дума за разширяването на медното находище Ою Толгой, като окончателното решение за строителството ще бъде взето през първата половина на 2016 година. Подземното разширяване на рудника е един от трите най-големи проекти, имащи важно значение за развитието на Rio Tinto. Компанията явно мисли за бъдещето, въпреки че на този етап компаниите от сектора съкращават инвестиции и производство, за да преживеят спада в цените на суровините. „За постигането на такова споразумение ни трябваха 4 години и това едно от най-важните начинания от такъв характер в добивния и металургичния отрасъл”, заяви шефът на медното поделение на Rio Tinto Жан-Себастиян Жак. Rio Tinto и другите големи компании в бранша като BHP Billiton и MMG Ltd, са натрупали огромни запаси от мед, в стремежа си да завладеят големи дялове от световния пазар, който има годишен размер от 140 милиарда долара. (Reuters)
Източник: Reuters (16.12.2015)
 
Между 30 и 40 млн. евро иска да инвестира американската компанията Kennametal в България 11- членна бизнес делегация, в състава която представители на американската компания Kennametal – световен производител на високоякостни сплави от различни офиси в Европа и САЩ ще гостуват в Плевен и Ловеч на 17 и 18 декември по покана на плевенската строително-инвестиционната компания "Хоризонт - Иванов". Срещата е по инициатива на търговското аташе на България във Вашингтон Иво Константинов, който е успял да ги мотивира да дойдат в България и да направят това посещение на място. България е потенциална страна за тяхната следваща инвестиция, която, според предварителни разчети, ще възлезе на 30-40 млн. евро. Домакини на срещите са строително-инвестиционната компания "Хоризонт - Иванов" и Светослав Богалински, директор бизнес развитие във фирмата. Предстоят срещи главно в Северна България – в Плевен, Ловеч и евентуално в Монтана. Основна тема на предстоящите разговори ще е бъдещо изграждане на ново предприятие в региона. На 17 декември инвеститорите ще се представят пред кметовете в Общините Плевен и Ловеч. В програмата им са предвидени посещения на завод "Илинден" и още няколко предприятия с подобно портфолио. В Долни Дъбник те ще направят оглед на потенциални терени – частни и общински за бъдещата инвестиция. Американската Kennametal е световен лидер - производител на високоякостни сплави за минната, пътно-строителната индустрия. Компанията има внедрени над 1700 патента, включително на популярната марка "Бургия" и "Видия". Водещият производител е с годишен обем продажби от 2 млд. щатски долара.
Източник: Строителство Градът (17.12.2015)
 
Правителството на Великобритания получи одобрение от ЕС за схема за металургията Правителството на Великобритания обяви, че е получило одобрение за държавна помощ за компенсационни облекчения в помощ на енергоемките предприятия с разходи за подпомагане на големи проекти за възобновяема енергия. От днес тежките промишлености ще бъдат компенсирани за премията по своите сметки за енергия, възникнали в резултат на схемата за субсидиране на задълженията за възобновяеми енергийни източници като част от инициативата на обезщетение, което се очаква да струва около 380 млн. паунда годишно. Схемата за помощ ще остане в сила, докато правителството осигури постоянно освобождаване на енергоемките отрасли от разходите за възобновяемите енергийни източници и схемите за преференциални цени, които Озборн обяви миналия месец. Говорител на Бизнес отдела каза, че се очаква освобождаването да влезе в сила през 2017 г. (BusinessGreen)
Източник: Други (18.12.2015)
 
Мексико започва антидъмпингово проучване за вноса на плоски стомани от Китай и Тайван Министерството на икономиката на Мексико ще започне антидъмпингово разследване за вноса на плоски стоманени продукти с покритие от Китай и Тайван. Стоманопроизводителите Ternium и Tenigal са поискали от правителството да започне разследването. "През периода от януари 2012 г. до април 2015 г. вносът на плоски стоманени продукти с покритие в условията на ценова дискриминация с произход от Китай и Тайван се увеличи значително, както в абсолютно изражение, така и по отношение на производството и потреблението, което е причинило вреди на местната промишленост," според предприятията инициирали петицията. Разследването ще разгледа вноса от май 2014 до април 2015 г. и ще анализира всяка вреда на мексиканската индустрия между май 2012 г. и април 2015 г. (Platts)
Източник: Други (18.12.2015)
 
До 100 лева кеш от метали До 100 лева годишно в брой ще могат да получават хората, които предават за вторични суровини черни и цветни метали. Това предвиждат промени на Закона за управление на отпадъците, провокирани от препоръка на Комисията за защита на конкуренцията. Според сега действащото законодателство подобни плащания трябва да стават единствено по банков път. От рециклиращия бранш коментираха, че това изискване се спазва само от по-големите компании, а повечето от по-малките фирми из страната редовно плащали и в брой.
Източник: Дневник (21.12.2015)
 
Българските добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери Инж. Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара Инж. Андреев, минерално-суровинната индустрия е една от най-добре развиващите се през последните години. Към днешна дата колко са активно работещите минни предприятия и какъв е делът им в брутния вътрешен продукт на българската икономика? - Известно е, че България е "минна държава". Това е оценка по индекса добита руда на глава от населението. Минерално-суровинната индустрия е мащабен, трудоемък и рисков бранш. Нужно е да се знае, че нашите добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери – всички те са поставили в основата на своите политики и процедури устойчивото развитие. Това е онази сплав от икономически, социални и екологични мерки, която може да позволи днес добивните компании да осъществяват дейност. В нашата индустрия пряко са заети над 24 000 души, а други 120 000 са част от свързани бизнеси и доставчици. Браншът дават около 4% от БВП на страната, като близо 40% от произведената електроенергия е от добити горива, а тя дава и 100% от варовика за сероочистващите инсталации в ТЕЦ-овете. Износът е за над 3.4 млрд. лв. Известно е още, че страната ни е богата на знания, специалисти и залежи с доказан потенциал. Но се пренебрегва една много важна особеност – богати сме на руди с ниски съдържания на полезния компонент. Имаме минерално разнообразие, но там, където даден минерал е в наличност, икономическата ефективност от неговия добив е далеч под световните нива. С колеги се шегуваме по повод на ширещите се митове за златодобива у нас. Когато широката общественост чуе за нашето злато, и веднага си представя едни добре подредени кюлчета под земята, които само ни чакат, за да ги добием. Реалността е тотално различна – златото трябва да се извлече посредством няколко технологии, докато се превърне в кюлче. И никой тук не споменава за риска от непотвърждаване на запасите. Също не се говори и за мащабните инвестиции, за да се стигне до тези високи нива на оперативност в добива и опазването на околната среда. Имате ли данни какъв е обемът на инвестициите в нови производствени мощности и технологична модернизация в сектора? - През последните години се инвестира изключително много, за да могат нашите водещи компании да си осигурят съответствие не само със законовите изисквания, но и със световно признати стандарти за сертификация. Някои от членовете ни отиват и отвъд чистото спазване на закона и го надграждат с добри практики. Конкретното посочване на число на инвестициите е чувствителна тема за бранша. Не защото има нещо нередно или нещо за криене, а защото с числата лесно се спекулира. И тези спекулации нанасят щети по репутацията на наши членове. Отделните компании споделят тази информация по различни поводи. Факт са обаче реалните инвестиции в нови технологии, машини и съоръжения във всички големи добивни компании. Например пречиствателните станции в рудниците Асарел, Елаците, Челопеч са на топ ниво. Инвестициите са видими и осезаеми – повишават качеството на живот на местните общности и спомагат на държавата да постига екологичните си цели. Освен това наши членове проектират и изграждат пречиствателни станции на големи заводи в металургичния бранш – примерът е от "ЕнвироХеми България", които изградиха станцията за дъждовни води на "Аурубис България". Искам да припомня още, че "Девня Цимент" инвестира над 325 млн. лева в нова производствена линия за цимент и клинкер, осигурявайки платформа за оперативна осигуреност и експанзия в сегмента. Какви са предизвикателствата пред дружествата в бранша? - Големите бизнеси срещат и големи предизвикателства. Отвън сякаш всичко изглежда лесно. Сред външните предизвикателства се нареждат на първо място ниските цени на металите на световните борси. Това е тенденция, която започна преди около 3 години. Тя започна да притеснява инвеститорите и да определя техните средносрочни стратегии. Това рефлектира върху ограничени програми за реинвестиция на печалбата в капиталови проекти и частично върху програмите им за корпоративна социална отговорност. Добивната индустрия е зависима от борсовите цени. През годините е налице цикличност, в която има пикове на цените и дълги спадове. През периодите на високи цени инвеститорите правят стратегически инвестиции, с които да оптимизират и модернизират производството. Една от целите е намаляване на разходите за себестойност на продукцията. В глобален план наблюдаваме постепенно охлаждане на китайската икономика. Главният изпълнителен директор на BHP Billiton наскоро заяви, че може би е време Китай да се трансформира от икономика на ресурсите и стоките в икономика на услугите. Друго предизвикателство е свързано със законодателството. Наскоро се прие Минната стратегия за бранша. Тя гарантира неговото устойчиво развитие. Скоро на дневен ред ще дойде и обновяване свързани с бранша закони, за да могат и те да отговорят по устойчив начин на новостите. Трето предизвикателство е проблемът с кадрите. Знаете, че у нас има само едно висше училище, което обучава бъдещите специалисти за бранша. Това е Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски". Той е достатъчен на етап "висше образование". Но липсва онова мащабно звено на професионалното средно образование, който ще гарантира постоянен поток на ориентирани и мотивирани хора, чрез които минната индустрия ще се развива. Като браншова камара какви законови промени са наложителни за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия? - Посочихме, че през 2015 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за устойчивото развитие на минната индустрия у нас. Този стратегически документ е разработен с дейното участие на МГУ "Св. Иван Рилски", на БМГК, на Минния университет в гр. Леобен, Австрия, и БАН. Той очертава посоката и рамките за устойчиво развитие на бранша за следващите 15 години. Това е първа стъпка към подобряване на законовата и подзаконовата уредба у нас. Искам да посоча, че в голяма степен тя отговаря на европейските насоки и директиви на ЕС, но би трябвало да взима от най-доброто от Европа и от нашето право и практика. Основен нормативен документ, който следва стратегията, е Законът за подземните богатства. Трябва да се подобрят множество текстове в него, за да може чрез баланс на интересите да се постигне устойчивото развитие на минерално-суровинния отрасъл и цялата икономика. Тук трябва да бъдат взети предвид и ниското ниво на инвестиции в бранша, нерешени проблеми със земеползването, незаконният добив, минните отпадъци и други. Ние като браншова камара сме готови за активен диалог, за да се получи качествен резултат. Редица дружества прилагат добри практики за проучване, добив и преработка на подземни богатства. Бихте ли посочили някои актуални по-мащабни проекти? - Ще се спра само на част от емблематичните проекти и практики, които оформят трансформацията на добивните компании по пътя им към устойчиво развитие. През 2011 г. "Асарел-Медет" АД въведе в експлоатация нова Циклично-поточна технология за транспорт на откривка. Нейният капацитет от 5000 т/ч води до ефективност на рудничния транспорт от 24%, както и до намаляване на вредните емисии от рудничните автомобили с 41%. През 2011 г. компанията започна да добива и катодна мед с чистота 99.99% чрез най-модерната инсталация за екстракция и електролиза в Европа и първа по рода си у нас. Паралелно "Асарел-Медет" АД реализира и проекти, които доведоха до намаляване на специфичния разход на електроенергия с 32%. През 2013 г. "Дънди Прешъс Металс Челопеч" внедри SFR иновативна технология чрез 12-стъпкови флотационни реактори. Четири апарата замениха старите флотационни машини за медна пречистна флотация, а други 8 представляват цялата флотационна секция на новата фабрика за добив на пиритен концентрат. По този начин "Дънди Прешъс Металс" стана първата добивна компания в света, въвела тази технология в промишлен мащаб в основното си производство. Мащабна инвеститорска програма доведе и до модернизацията на производството в "Елаците-мед" АД. Това им отреди Награда "Инвеститор на годината в добивната промишленост за 2009 г." Компанията добива 44 млн. тона минна маса и преработва почти 13 млн. тона медна руда за 2010 г. За периода 2012-2015 г. "Геострой" АД изпълни един от най-важните екологични проекти за пречистване на руднични отпадъчни води в България. Това е пречиствателната станция в Рудничен комплекс "Елаците". Проектът е на японската "Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън". Това е изцяло частна инвестиция на "Елаците-мед" АД. Нейната работа ще гарантира стойности на рН в допустимите граници, съдържание на тежки метали и неразтворени вещества под нормативно разрешените пределно допустими концентрации, както и ще способства за подобряване на състоянието на водите в р. Малък Искър. Лицето на българския открит въгледобив – държавната "Мини Марица-изток" ЕАД – инвестира сериозно и планово въпреки продължаващата с години ликвидна криза в сектор "Енергетика". Например дружеството инвестира през 2010 г. 96 млн. лв. в рехабилитация на мощности и постигна рекордни производствени резултати през 2011 г., като бяха добити 32 млн. т лигнитни въглища. През есента на 2015 г. "Мини Марица-изток" ЕАД стартира проект за повишаване на енергийната ефективност. Чрез него ще се компенсира реактивната енергия и ще се рехабилитира промишленото осветление на минното оборудване. Общата му стойност е 3.3 млн. лв. Чрез проекта компанията ще спести до 7% от разходите за електрическа енергия. След повишаването на цената й от есента тези разходи се увеличиха с близо 1 млн. лв. на месец. Модернизация на производствена инсталация, съобразена с най-добрите световни практики и технологии за ефективно и щадящо околната среда производство, демонстрира "Холсим България" на кариерата си в с. Чепинци. Вископродуктивният плаващ грайферен багер е част от преработващата инсталация с капацитет 350-400 т/час готова продукция. Рекултивацията е сред приоритетите в програмите на Асарел, Челопеч и Елаците. И още: обектите на "Каолин" АД се поддържат в такова състояние, че се превръщат в постоянен или временен дом за различни видове животни и птици. Всяка година брегови лястовици прелитат хиляди километри, за да намерят място за гнездене в пясъчна кариера на компанията. Компанията реализира проект за мащабна рекултивация на външен отвал на свое действащо находище за кварц-каолинова суровина. Дружеството извършва залесителни мероприятия върху близо 200 декара площ.
Източник: Строителство Градът (21.12.2015)
 
Commerzbank: цените на основните метали през 2015 са по-ниски с 26% Основните метали са вторият най-слабо развиваща се група потребителските стоки досега през 2015 след енергийните ресурси, измерени чрез подиндекса S&P GSCI на база спот сделки. Общо основните метали-мед, алуминий, олово, цинк, никел и калай са по-евтини с 26% през 2015. Най-добре се е представило оловото, губейки само 13% от цената си от началото на годината. Намалението при никела е най-голямо-с цели 43%. Ситуацията с търсенето и предлагането на много метални пазари ще се усложнява видимо следващата година, тъй като много производители са неспособни да покриват разходите си при сегашните цени. Morgan Stanley допълва анализа: Продължаващия спад в цените на суровините през тази година се дължи на намаляването на капацитета на обработка на метали и минната способност в световен мащаб. Оценяваме, че общата сума на съкращенията на металния пазар и този на насипни стоки е 3-10% от съответните им цени при доставка за 2015 г. Намаленията сами по себе си са недостатъчни, за да се предизвика устойчивото повишение на цените. За това, ние се нуждаем от възстановяване на ръста на търсенето. Ключът за това е все повече мечи сигнали извън най-големият консуматор на стоки в света, Китай. http://www.hellenicshippingnews.com/)
Източник: Други (21.12.2015)
 
Ирена Цакова е сред най-вдъхновяващите жени в световната минна индустрия Българката Ирена Цакова, която е оперативен директор в "Дънди прешъс металс Крумовград", е избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия за 2015 г. Инициативата на британската организация "Жените в минното дело" (Women in Mining, WIM) и международната консултантска компания PriceWaterhouseCoopers отличава дамите, които са постигнали значими резултати в областта си или са допринесли за промяна в нагласите към минното дело. "Ние в WIM смятаме, че е важно да подчертаем пред всички в сектора факта, че има множество вдъхновяващи жени, които са модел за подражание, не само за да насърчим останалите да влязат в сектора, но и за да помогнем на следващото поколение да види къде би могло да открие възможности за изковаването на вълнуваща кариера", обяснява Никол Маккълок, която е председател на международния комитет на британската организация. Имената на 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени в индустрията за годината бяха обявени на специално събитие в рамките на проведения в началото на декември в Лондон международен форум за инвестиции в минното дело Mines and Money. В селекцията попадат дами на различни позиции и етапи на кариерното си развитие – от шофьори на камиони до главни изпълнителни директори. "Някои от тях са започнали кариерата си в минното дело, за други това е било стъпка, която са предприели на по-късен етап в живота си. Това, което обединява всички тези жени, е любовта и страстта им към индустрията", посочва Маккълок. Българският представител в селекцията Ирена Цакова е пример за дама, чието кариерно развитие е преминало изцяло в сектора. "Аз съм химик и инженер по околната среда. Започнах кариерата си в сектора и ми хареса. През годините минното дело ми даде много нови възможности, обогати опита и хоризонта ми", разказва за себе си тя. Преди да се присъедини към екипа на "Челопеч", Цакова прекарва девет години в отдела по околна среда на "Кремиковци", а след това в продължение на пет години е отговорник по околната среда в "Наван Челопеч"/"БИМАК" преди придобиването на златодобивната компания от канадската Dundee Precious Metals. През 2013 г. тя е назначена за оперативен директор, отговарящ за планирането и разработването на златното находище в Крумовград. "Минната индустрия е предизвикателна и може да ви даде много, ако имате усет за тенденциите и работите за повишаването на устойчивостта на бизнеса", смята мениджърът.
Източник: Капитал (23.12.2015)
 
Тежка индустрия: Зараза от Китай Трудна 2015 г. и песимистични очаквания за тази година. Това отчитат от добивната и металургичната индустрия в страната. Поевтиняването на металите на световните стокови борси, което започна през 2012 г., продължи и през миналата година. Низходящият тренд е провокиран основно от забавящата ход икономика на Китай. Само за последната година цените на основните метали намаляха с около 30%, а тези на медта например вече са под критичните нива. Това налага прилагането на извънредни мерки, които целят максимално оптимизиране на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и в някои случаи оцеляването на предприятията, казаха от Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 компании в сектора. За свиване на инвестициите и евентуално намаляване на производствените разходи предупреждават и от металургичния бранш. Част от световния пазар По данни на националната статистика за първите десет месеца на 2015 г. добивът на метални руди в страната е намалял с повече от 6% на годишна база. Спад от 3% има и в оборотите. Производството в бранша като цяло остава почти без промяна, като това се дължи на другите подсектори. Добивът на въглища например отчита рекорден ръст от близо 12%, а увеличение от малко под 4% се наблюдава и при неметалните полезни изкопаеми. Трябва да се отбележи обаче, че компаниите от тези подсектори продават основно на местния пазар. В същото време по отношение на рудите българските компании не са изолирани от глобалните тенденции, тъй като цената на продукцията им се определя на световната борса. Малко предимство за българските минни дружества е това, че за разлика от световните компании разходите им са в левове, което частично облекчава ситуацията при тях. Основните производители на медни руди в България са "Асарел–Медет" и "Елаците мед", а медно-златни руди се добиват от "Дънди прешъс металс Челопеч". Производството на оловно-цинкови руди е концентрирано в предприятия на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и КЦМ. От компаниите не коментираха индивидуалните си резултати. Информация има единствено за "Дънди прешъс металс", което е собственост на канадското публично дружество Dundee Precious Metals. Данните за деветмесечието на 2015 г. показват запазване на производството в Челопеч, но спад на приходите с около една четвърт заради поевтиняването на металите. Неизбежни мерки Мерките, които предприемат българските минни компании, следват тези на световните гиганти, макар за момента да не се говори за съкращения и спиране на мощности. Усилията на компаниите в момента са съсредоточени върху това да запазят производството и пазарните си дялове, както и стратегическите си отношения с клиенти и доставчици, казаха от камарата. Естествената първа стъпка при низходящия пазарен тренд е свиване на инвестициите. Следвайки цикъла на световните пазарни цени, компаниите инвестират изключително много средства в периоди на добри цени, като реинвестират почти цялата си печалба за подмяна, модернизация и подобрения на машини и съоръжения и оптимизация на технологичните процеси, в минно-техническото и минно-технологичното състояние на самите рудници и във внедряване на научни разработки и иновации. Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга - осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер, казаха от БМГК. В периоди на неблагоприятни пазарни цени компаниите преоценяват необходимостта от планираните стратегически инвестиции. Те или се отлагат, или се преструктурират и изпълняват на части. Всички дружества задължително правят преглед на разходите във всички звена и направления и ги оптимизират, добавиха оттам.
Източник: Капитал (04.01.2016)
 
"Данъкът върху добива ще намали конкурентоспособността на индийските руди" Стоманената индустрия иска да забрави 2015 г. по най-бързия начин и да се подготви за предизвикателствата на следващата. Въпреки че цената на суровината пада, цените на стоманата падат още по-бързо заради до по-евтиния внос. Доходността на стоманодобивните компании е подложена на натиск, заради все още слабото с търсене. Планираните инвестиции в инфраструктура са забавени поради различни причини. В този контекст, Т.В. Нарендран, управляващ директор на Tata Steel (Индия и Югоизточна Азия), сподели вижданията си за следващата година. Акцентът за 2016 г. следва да бъде осигуряването на равни условия за местната промишленост, която в момента се развива в посока внос. Индия трябва да се увери, че бизнесът е честен, така че вътрешната конкурентоспособност няма да се обезцени. Стоманената индустрия трябва да се подхранва чрез подобряване на факторите на разходите в областта на логистиката, регулациите и капиталите. Индия следва да направи оценка на плюсовете и минусите на двустранните многостранни търговски споразумения за укрепване на местната промишленост. (Hindu Business Line The)
Източник: Други (04.01.2016)
 
Шотландия ще подкрепи пакети за запазване персонала в спрените заводи Шотландското правителство ще подкрепи пакет от 195 хил. паунда, за да запази ключови служители в спрените стоманени заводи Dalzell и Clydebridge с надеждата, че може да бъдат отворени отново тази година. Неизвестен брой служители ще получат около 60% от брутните си заплати и ще получават специализирано обучение, за да се осигури на бързо възобновяване на предприятията, ако производството се възобнови. "Това е от решаващо значение за всеки нов търговски оператор, който възнамерява да рестартира производството в Dalzell и Clydebridge, да бъде в състояние да получи спрените заводи бързо и да заработи отново след определен период на неактивност", обясни Фъргюс Юинг, бизнес министърът. "Така че се съгласихме да работим със съществуващите управления и синдикатите да запазят и развиват ядро от производствен екип; които ще бъде привлекателен за потенциалните купувачи, които търсят знанието и визията да се увеличи максимално продуктивността на обектите. "Програмата ще се фокусира върху „обучение и развитие" на служители с ключови умения и качества, които би трябвало да възстановят производството. (Evening Times)
Източник: Други (04.01.2016)
 
Essar Steel Minnesota се съгласи с условията за изплащане на държавна помощ Съгласно условията на споразумението, Essar ще изплати 10 млн. долара в полза на САЩ чрез окръг Итаска в две плащания: 3.4 млн. долара до 45 дни считано от 23 декември и 6.6 млн. долара до 31 март, 2016 г. Essar Steel Minnesota и дружеството майка Essar Global Fund Ltd. са приели последната оферта за погасяване на държавните 66 млн. долара под формата на заеми. Заемът бе предвидено да помогне на Essar да изгради таконитните инсталации в Iron Range. Губернаторът Марк Дейтън каза, че Essar Steel Minnesota се е съгласила да изплати държавните заеми, обвързани с проекта. Офертата също изисква дружеството да уведоми за състоянието на плащанията си към доставчиците всяко тримесечие. Проектът в Nashwauk е спиран няколко пъти и беше намален до инсталация за преработка на таконитите. Губернаторът заяви, че готовността на Essar Steel Minnesota да приеме окончателната оферта на държавата и да погаси кредита "е важна стъпка, за да се движи този проект напред". След като пропусна крайния срок, държавата научи, че Essar също е просрочила над 20 млн. долара към своите контрагенти, което води до повече забавяния, след като строителните компании изтеглиха своите работници. Губернаторът заплаши да изиска незабавно погасяване, ако компанията откаже. (Equilibrio Informativo)
Източник: Други (04.01.2016)
 
Износът на неръждаема стомана от Япония с голям спад през ноември '15 Според последните данни, публикувани от японското Министерство на финансите, износът на неръждаема стомана от страната е намалял през месец ноември 2015 г. спрямо предходния месец. Износът на Япония от неръждаема стомана през месец ноември е в размер на 68,364 тона, като е намалял с 20.2% спрямо предходния месец. Износът бе в размер на 85,715 тона през септември. Най-голямата дестинация за японска неръждаема стомана е Китай. Износът за Китай е в размер на 12,152 тона, представляващи почти 18% от общия износ от неръждаема стомана от Япония през месеца. Той е намалял със 17.9% в сравнение с износа през септември 2015 г. На второ място е Южна Корея с общия внос на 8413 тона. Неръждаемата стомана за Южна Корея е намаляла рязко с 44.7% на месечна база. Третата по големина експортна дестинация е Тайван. Вносът на японски неръждаема стомана в страната е в размер на 6,198 тона, като нараства с 26.9% спрямо предходния месец. (Scrap Monster)
Източник: Други (04.01.2016)
 
Пунктовете за вторични суровини ще трябва да се изнесат от жилищните квартали Всички пунктове за вторични суровини ще трябва да се изнесат от жилищните зони. Това предвиждат подготвените от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) промени в Закона за управление на отпадъците. В момента многобройните площадки за събиране и съхранение на отпадъци от хартия, пластмаса, стъкло и опаковки най-често са разположени в междублокови пространства, в трафопостове и други градски части. В МОСВ са постъпвали многобройни жалби срещу тези „пунктове“, се казва в съобщение на екоминистерството. Така от там обясняват предложението пунктовете за вторични суровини да бъдат само в промишлени или складови зони. Според експертите новата регулация ще повиши ефективността на системите за разделно събиране. Ще се уеднаквят и изискванията към бизнеса с отпадъци от хартия, пластмаса и стъкло и към площадките за отпадъци от черни и цветни метали, които са разположени единствено в промишлените или складови зони още от 2012 г. Авторите на проекта смятат, че промените ще ограничат сивия сектор в търговията с вторични суровини. Въвеждат се и глоби между 300 и 1000 лева за всеки, който изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид или запалва съдове за събиране на отпадъци. Целта на предлаганата санкция е да спре изсипването и кражбите на отпадъци от кофите за събиране. В последно време стана практика и контейнерите тип „иглу“ да се унищожават, като се изпразват от долната страна. Досега същият размер глоби се налагаха само за изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места, казват авторите на проекта. МОСВ допълва, че се предлага въвеждането на банкова гаранция от 15 000 лева за фирма и по 5000 лева за всяка площадка за дейности с излезли от употреба МПС, електрическо и електронно оборудване. Предвижда се и намаляване на банковата гаранция, необходима за издаване на разрешение за дейности с отпадъци от черни и цветни метали от 25 000 на 15 000 лв. Законопроектът, който отразява препоръките на Европейската комисия, вече е пуснат за обществено обсъждане.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2016)
 
ПИБ придоби активите на "Кремиковци" Първа инвестиционна банка АД (ПИБ) придоби активите на изпадналия в несъстоятелност металургичен комбинат „Кремиковци“ и ще опита да намери по-бързо стратегически инвеститор за тяхната продажба. До сделката се е стигнало след постигнато съгласие с дружествата Елтрейд къмпани ЕООД и Феросплавен завод ЕООД. Според ПИБ продажбата на активите се улеснява поради факта, че преговорите ще се водят с един собственик. Наличието на много собственици и кредитор е затруднявало преговорите при поява на интерес от страна на чуждестранни инвеститори, отбелязват от кредитната институция. До осъществяване на сделката с краен инвеститор за активите ще се грижи фирма АМС Имоти ЕООД, която е дъщерно дружество на ПИБ.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2016)
 
Производителят на стомана Western Steel се преструктурира, за да увеличи производството Първият производител на стомана в Гана, Western Steel and Forging Limited, предприема преструктуриране, определено като историческо. От компанията твърдят, че новата стратегическа визия изисква да се трансформира и модернизира дейността, за да остане конкурентоспособна. Генералният мениджър по проекти и операции, Бупен Ачаря, заяви, че всички дейности на дружеството са преработени, за да отговарят на международните стандарти и променящите се тенденции. Различните тежки машини са били доставени в страната и са инсталирани като част от мерките за постигане на новата визия. Строят се платформи за тези огромни части от оборудването в поделението Tema на компанията. Според ръководството на Western Steel and Forging Limited, снабдяването и инсталирането на такова скъпо, но ефективно оборудване, е необходимо за да се увеличи производителността, да се подобри ефективността и по-важното, да се разшири пространството, за да се наемат повече хора. (citifmonline.com)
Източник: Други (08.01.2016)
 
Nucor забавя решението за стоманодобивния комплекс Convent Бъдещето на планираният стоманодобивния комплекс на стойност 3.4 млрд. долара на Nucor Corp. в Ст. Джеймс Периш увисна, след като компанията изпусна крайния срок от 31 декември за старт на проекта и получаването на 130 млн. долара държавни стимули. Тези пари в момента са изгубени, освен ако не се одобри алтернативна сделка. Louisiana Economic Development заяви, че държавата остава на масата на преговорите с базираната в Шарлот, Северна Каролина, компания за "потенциална бъдеща инвестиция в Луизиана", но вече не е длъжна да предостави безвъзмездни помощи и данъчни облекчения. Изявлението допълва, че държавните служители "продължават да поддържат положителен диалог" за съществуващите инвестиции на Nucor, които включват завод за пряка индукция на желязо на стойност 750 млн. долара в Конвент. Говорителката на Nucor Катрин Милър заяви, че компанията е уверена в дългосрочния потенциал на предприятието, но не е взела окончателно решение за бъдещите фази на обекта. (NOLA)
Източник: Други (08.01.2016)
 
Масови съкращения започват в най-новото и проспериращо доскоро предприятие в Лом "Барит майнинг". До края на януари от фирмата ще бъдат освободени около 100 работници. Заводът за пелети "Барит майнинг" е част от холдинга "Руа груп" на украинския бизнесмен Виктор Демянюк. Предприятието започна да се строи преди пет години и стана известно като новото "Кремиковци". В цеховете му бе монтирана 60 метрова пещ от бившия металургичен комбинат в Кремиковци, която трябваше да произвежда 50 000 тона метални пелети годишно. 90% от суровината бе предназначена за износ.Миналата година завода отчете 12, 7 млн. лева приходи, което е 653 процента увеличение на приходите му, и бе класиран от експерти на пето място сред най-динамично развиващите се предприятия в България. В края на 2015 г. обаче от дружеството подали в Бюрото по труда уведомление за масово освобождаване на работниците заради срив на международните пазари на суровини, който довел фирмата до тежки финансови затруднения. "Съкращенията ще започнат в края на януари. Обсъждаме с ръководството възможностите за намиране работа на част от хората! ",казаха от борсата в Лом. Масовите уволнения в украинския завод са втори тежък социален удар в крайдунавския район. През 2015 г. италианска шивашка фирма освободи близо 200 работнички. Безработицата в крайдунавския град е сред най-големите в страната - около 20%.
Източник: Труд (11.01.2016)
 
Местят извън градовете всички пунктове за вторични суровини Bсички пунктове за вторични суровини трябва да са извън жилищните райони. В момента многобройните площадки за събиране и съхранение на отпадъци от хартия, пластмаса, стъкло и опаковки най-често са разположени в междублокови пространства, в трафопостове и други градски части. В Министерството на околната среда и водите са постъпили многобройни жалби срещу шума и замърсяванията от тези “пунктове”. За да удовлетвори нуждата на гражданите от по-чиста и спокойна среда, министерството предвижда нови разпоредби в Закона за управление на отпадъците, с които пунктовете за вторични суровини ще трябва да бъдат преместени само в промишлени или складови зони. С новите разпоредби ще се уеднаквят и изискванията към бизнеса с отпадъци от хартия, пластмаса и стъкло с тези към площадките за скрап от черни и цветни метали, които са разположени извън градовете още от 2012 г. Според експертите на екоминистерството новата регулация трябва да доведе до повишаване на ефективността на системите за разделно събиране. Ограничаване на сивия сектор в търговията с вторични суровини е една от основните цели на подготвените от Министерството на околната среда и водите промени в Закона за управление на отпадъците. Законопроектът, който отразява препоръките на Европейската комисия, вече е пуснат за обществено обсъждане, което приключва на 11 януари. В него се предлага въвеждането на банкова гаранция от 15 хил. лева за фирма и по 5000 лева за всяка площадка за дейности с излезли от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване. Мярката цели ограничаване на нелоялната конкуренция в този бранш. При предварително третиране на автомобили и електроуреди се добива голямо количество отпадъци от черни и цветни метали, а лица без разрешение за дейност със скрап нелегално приемат металите, избягвайки изискването за банкова гаранция. Въвеждат се и по-строги изисквания за регистрация на лицата, извършващи дейности като търговец или брокер на отпадъци. Целта е да се избегнат злоупотреби и да се даде възможност на компетентните органи да упражняват по-ефективен контрол върху този вид дейност. С промените се прецизират разпоредбите по отнемането на разрешенията и усвояването на банковите гаранции, за да не се допуска кумулиране на наказателни норми, особено за дребни нарушения. Премахват се възможностите за едновременно отнемане на разрешение, усвояване на банковата гаранция и налагане на имуществена санкция. Предвижда се и намаляване на банковата гаранция, необходима за издаване на разрешение за дейности с отпадъци от черни и цветни метали от 25 000 на 15 000 лв. Мярката отразява и препоръките за противодействие на сивия сектор, дадени от Комисията за защита на конкуренцията. Както “24 часа” писа, се предвиждат и глоби от 300 до 1000 лв. на всеки, който “изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид и/или запалва съдове за събиране на отпадъци”. Целта на предлаганата санкция е да спре изсипването и кражбите на отпадъци от кофите. В последно време стана практика и цветните контейнери за разделно събиране тип иглу да се унищожават, като се изпразват от долната страна. Досега глоби между 300 и 1000 лв. се налагаха само за изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места. Екотаксите за нови автомобили падат Намаляват се екотаксите за новите, хибридите и електроавтомобилите. Това предвижда наредба на екоминистерството за определяне на т.нар. продуктова такса. Тя е пусната за обществено обсъждане, което приключва на 11 януари. Екотаксите на всички автомобили над 5 години се увеличават с 3%. Продуктовите такси на новите коли пък се намаляват с 5%, а на тези до пет години - с 3 на сто. Така досегашната такса за нови автомобили от 146 става 138 лв., а ако са до 5 г. - от 200 на 194 лева. Най-много пада екотаксата за електромобилите - с 30 на сто. За хибридните коли намалението е с около 15 на сто. Ако те са нови, ще се плащат по 124 лв., ако са до 5 години - 170 лв., от 5 до 10 години - 215 лв., а за най-старите - 227 лв. За електромобилите независимо от възрастта им продуктовата такса се предлага да е 102 лв. Досега за тях и хибридните коли таксата беше същата като за останалите автомобили, въпреки че те замърсяват въздуха по-малко. Актуализирането на размерите на продуктовите такси за моторни превозни средства е с цел стимулиране на употребата на нови и ограничаване на старите коли, пише в мотивите за промените на министър Ивелина Василева. Освен това така екотаксите се уеднаквявали с други източноевропейски страни като Полша и Чехия, където автомобилният парк е предимно с коли над 10-15 години. Екотаксите се плащат при първа регистрация на возилото на територията на България. Те се събират, за да се обезпечи рециклирането на старите коли, без да се замърсява околната среда, когато излязат от употреба. По данни от МВР над 2,7 млн. от регистрираните у нас коли са на възраст над 15 години. Или това са 2/3 от целия автомобилен парк. Рециклирането на старите коли е скъпа дейност, защото изисква специализирана техника за обезвреждане на отпадъка при спазване на високи екологични норми, транспортни разходи, изграждане на съоръжения и инфраструктура, поддържане на площадки, видеонаблюдение. Лицензираните компании са инвестирали близо 200 млн. лв. в площадки за разкомплектуване на автомобили. Евродирективите поставят високи изисквания към дейностите с т.нар. извеждане от употреба на МПС. Преди от един автомобил са се депонирали около 30% от състава му, докато сега нормата е под 7%. Или над 93 процента трябва да се рециклира и оползотворява. В момента опасните отпадъци се рециклират 100%, което увеличава разходите. Екотаксите за МПС се аргументират именно с тези високи разходи по рециклиране и оползотворяване. Затова и те се подкрепят от големите браншови организации. Единствено асоциацията на рециклиращата индустрия – АРИ, от месеци залива екоминистерството с писма, в които искат те да бъдат намалени. Това обаче би понижило стандарта за рециклиране и унищожаване на отпадъци, което ще рефлектира върху екологията, съответно върху здравето на хората, твърдят експертите. Освен това екотаксите са инструмент за ограничаване на вноса на амортизирани и опасни коли от ЕС. Практиката показва, че голяма част от катастрофите и жертвите по пътищата стават именно с такива автомобили.
Източник: 24 часа (11.01.2016)
 
Най-големият алуминиев комбинат в САЩ хлопва врати Американският металургичен концерн Alcoa закрива своя най-голям алуминиев комбинат в Съединените щати заради спада на цените. Ходът ще доведе до спад на производството на алуминий в страната до най-ниското си ниво от малко след Втората световна война. Управляваният от бившия изпълнителен директор на Siemens Клаус Клайнфелд концерн заяви в четвъртък, че заводът Warrick в Индиана с капацитет от 269 хил. тона алуминий годишно ще бъде закрит през текущото тримесечие. Така Alcoa ще запази само една своя фабрика на територията на страната – заводът Massena West с капацитет от 130 хил. тона годишно, който бе защитен от закриване чрез помощ в размер на цели 70 млн. долара от щата Ню Йорк. В бъдеще в САЩ ще се произвеждат вече само по 720 хил. тона алуминий годишно, което е най-ниското ниво от 1950 г. В Америка вече има само пет такива завода, докато през 2015 г. са били осем, а през 2000 г. - цели 23. От години браншът се бори със спада на цените. Така например на London Metal Exchange, най-голямото в света място за търговия с метали, през миналата година металът се обезцени с почти една пета. Това се дължи и на по-слабото търсене от страна на Китай. Освен това американски фирми обвиняват властите в Пекин, че неправомерно насърчават алуминиевото производство на местни фирми. (Reuters)
Източник: Reuters (11.01.2016)
 
Три пловдивски фирми, които произвеждат метални изделия за строителството и винарството, са в Топ 10 по печалба за 2014 г. Това сочат първите данни за годината на Българска стопанска камара. "Буллтек" ООД, което е с италиански капитали, и "Томика Метал" АД заемат второ и трето място в класацията, съответно с печалба от 3 109 000 лв. и 2 399 000 лв. Девети в десетката е "Профил И" ООД с база в с. Костиево. Дружеството е отчело печалба за 2014 г. в размер на 713 хил. лв. По дълготрайни активи "Юпитер 05" ООД заема шеста позиция в категорията "Производство на метални изделия, без машини и оборудване". На името на компанията се водят активи за 15 717 000 лв. Еднолично дружество от Хисаря е засенчило по печалба големи търговци, които продават на едро твърди, течни и газообразни горива. Това е "Салина 7" ЕООД, която се нарежда на седмо място. Собственичката Виолета Карасинкерова-Димитрова е отчела печалба за 2014 г. за 1 791 000 лв. Като се изключи "Лукойл", който е на четвърто място, прави впечатление, че в същата класация липсват имената на по-известните в бранша. Както "Марица" наскоро писа, наши и чужди компании наляха огромни инвестиции в Пловдив и областта през 2015 г., но ефектът от тях не се усети. Същото се случи и в предходната година. По данни на териториалното статистическо бюро преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към 31 декември 2014 г. са били над 1 546 млн. евро, което е с 6.2% по-малко в сравнение с 2013 година. Най-голяма е стойността на инвестициите в промишлеността -1 203 млн. евро. Към секторите търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, както и хотелиерство и ресторантьорство са насочени 153 млн. евро. В раздел "Операции с недвижими имоти" преките чуждестранни инвестиции намаляват с 46.7% в сравнение с 2013 г. и са в размер на 104 млн. евро. Според статистиката с най-голям размер на ПЧИ е община Пловдив - със 71.3% от общия обем, следвана от общините Марица и Раковски - съответно с 12.3% и 3.4%. За разлика от преките чуждестранни инвестиции, при които е отчетено намаление, във всички сектори на областната икономика се наблюдава нарастване на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). През 2014 г. в тях са вложени 1 639 млн. лв., което е ръст от 5.5% в сравнение с предходната година. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор - 758 млн. лв., както и в сектора на услугите - 376 млн. лева. В областта на строителството инвестициите в ДМА достигат 81 млн. лева, или с 22.7% повече в сравнение с 2013 година. В същото време намаляват операциите с недвижими имоти и селско стопанство, съответно от 158 на 110 млн. лв. и от 97 на 77 млн. лв. Най-малко разходи са направени в ДМА за финансови и застрахователни дейности - 3 млн. лв. и 7 млн. лв. за създаване и разпространение на информация и творчески продукти, където също има занижение на ДМА спрямо предната година.
Източник: Марица (12.01.2016)
 
Aurubis инвестира 180 милиона евро в България до 2018 година Новата ни програма Aurubis – Bulgaria Spectrum 2018 разполага със €180 млн. и има няколко пакета, които включват социални програми в Средногорието, Златица и Пирдоп на стойност €300 хил. на година. Това каза в ефира на Investbook по Bloomberg TV Bulgaria изпълнителният директор и вицепрезидент на Aurubis – Bulgaria Тим Курт. Той говори за представянето на фирмата през 2015, както и за перспективите през 2016. След това ще инвестираме в логистиката, което означава в пристанищата в Бургас и Варна, добави той. Смятаме да вложим суми и непряко провеждайки капиталов ремонт от €44 млн, които са също включени там, допълни Курт. 2015 беше най-добрата година за компанията досега – удвоихме печалбата си преди данъци, заяви изпълнителният директор. Освен това вътрешният ни ключов индикатор на представянето бе увеличен от 8,5% до 18,7%, каза още Курт.
Източник: Money.bg (13.01.2016)
 
Nippon Steel и Sumikin Materials USA, Inc. Ще отворят ново производствено предприятие Комисарят от Катедрата по икономическо и социално развитие на Тенеси - Ранди Бойд, заедно с длъжностни лица от Nippon Steel and Sumikin Materials USA, Inc. обявиха, че компанията ще открие нова производствена база във Файетвил. Производителят на метален субстрат ще инвестира 5.7 млн. долара и ще създаде 65 нови работни места в окръг Линкълн. "Развълнувани сме, че Nippon Steel е решил да открие първия си завод в САЩ тук в Тенеси", каза Бойд. "Страхотно е, че Nippon Steel ще стъпи в Тенеси и искам да им благодаря за създаване на ценни работни места в окръг Линкълн. Нетърпелив съм да видя техния растеж и напредък." Новият производствен обект, разположен на 62 хил. квадратни фута, на Nippon Steel се намира в Файетвил, Индустриален парк окръг Линкълн. Компанията ще направи промени в производственото пространство, ще инсталира оборудване, както и ще изгради офис пространството. (Tennessee State Government)
Източник: Други (13.01.2016)
 
Македонско злато ще се преработва в България Канадската Euromax Resources, която преди време продаде няколко свои проекта за проучване на златни находища в България на "Асарел инвестмънт", ще преработва концентрата от македонската си мина "Иловица" в "Аурубис България". Споразумението за това е било подписано преди месец със собственика на завода в Пирдоп – германската Aurubis. Според него Euromax ще продава 100% от произведения медно-златен концентрат за период от десет години. Близостта на мината до металургичния завод прави сделката изгодна и за двете страни. От Euromax казаха, че това е силно икономическо предимство за тях. Капацитетът на "Аурубис" пък е значително по-голям от количеството суровина, което се добива в България. Затова компанията внася около три четвърти от концентрата, който използва, включително от далечни дестинации като Южна Америка. Основният фокус на Euromax в България са геоложките проучвания. И в момента тя продължава да работи тук чрез дружеството си "Евромакс експлорейшън сървисиз". През 2012 г. компанията продаде фирмата си "Трейс рисорсиз" заедно с правата върху златните находища край Брезник и Велинград на "Асарел инвестмънт". Две години по-късно същият купуват получи правата и върху други три проекта (един край Трън и два в Югозападните Родопи), като придоби друго дружество на Euromax - "Евромакс сървисиз". Като цяло дейността на канадската компания е насочена към Балканите, като проучвания се правят и в Сърбия. Преди няколко години обаче стана ясно, че дружеството планира да навлезе и в добива на полезни изкопаеми и "Иловица" на практика е първият такъв проект. Мината в Македония се очаква да работи в продължение на 20 години, като добивът ще се извършва по открит способ. Ресурсите там се оценяват на 2.6 млн. унции злато и 548 хил. тона мед, а годишното производство ще бъде 83 хил. унции злато и 16 хил. тона мед. Настоящата нетна стойност на проекта преди данъци е 513 млн. долара, показват резултатите от предпроектното проучване, което беше публикувано преди броени дни. С приключването на предпроектното проучване компанията може да започне разработването на проекта, като изграждането на съоръженията се очаква да стартира през третото тримесечие на 2016 г. Според президента и главен изпълнителен директор на Euromax Resources Стив Шарп заради спада на цените на суровините в световен мащаб много проекти се замразяват. Затова сега е идеалният момент за изграждане на нова инсталация за добив и преработка, тъй като това ще позволи на компанията да се възползва от очаквания в даден момент недостиг на пазара. Сключването на споразумение за продажба на концентрата на металургично предприятие, собственост на германска компания, е било едно от условията, поставени от схемата за заемни гаранции на германското правителство UFK. Това от своя страна ще осигури по-изгодни условия на финансиране на македонския проект. Според съобщението на Euromax Resources компанията сега ще може бързо да приключи преговорите с UFK и да финализира проектното финансиране.
Източник: Капитал (14.01.2016)
 
600 млн. губи металургията от скъп ток Над 600 млн. лв. са месечните загуби само на металургичната индустрия от неприлагането на Наредбата за намаляване на тежестта от разходите за енергия от ВЕИ. Това обявиха от Браншовата асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) на работна среща на работодателските и браншови организации, която се проведе преди ден в Българската стопанска камара (БСК). Неизпълнението на поетите миналата година от държавата ангажименти за реформи в енергетиката беше основна тема на срещата, в която участваха както четирите национално представителни работодателски организации - КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ, така и (БАМИ), Българската камара на химическата промишленост (БКХП), Българската минно-геоложка камара (БМГК), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и големи предприятия от базовата индустрия. Тези огромни загуби от скъпия ток крият реална опасност от затваряне на големи заводи в близките месеци, обявиха от БАМИ. След писмо до българските евродепутати и до еврокомисаря Кристалина Георгиева от ЕК е бил получен "формален, бюрократичен отговор", обясниха от БАМИ. За включване на добавката "Задължение към обществото" и към цените на електрическата енергия за износ за страни, нечленуващи в ЕС, отново настояват работодателите. Въпреки поетите ангажименти досега институциите не са предоставили на бизнеса проект на Пътна карта за реформи в енергетиката, нито пълен анализ за дейността на ВЕИ, нито анализ на методологията за ценообразуване, използвана от КЕВР, твърдят работодателите. Изпълнена е само една от предложените мерки - забраната за изкупуване по преференциални цени на ток от биомаса от обекти, въведени в експлоатация след 1 януари 2016 г.
Източник: Стандарт (14.01.2016)
 
Износът на стоманен скрап от САЩ намаля с 35% на годишна база Износът на стоманен скрап от САЩ през ноември 2015 г. спадна значително, според последните статистически данни, публикувани от Департамента по търговия (DOC). Според правителствените данни, износът на стоманен скрап възлиза на 874,687 тона през ноември миналата година. Износът през ноември'15 спадна с 5.25% спрямо предходния месец. през октомври 2015 г. той беше 923,149 тона. Износът на стоманен скрап се срина силно с над 35% в сравнение с 1.346 млн. тона, изнесени през ноември 2014 г. най-голямата експортна дестинация на скрап от САЩ е Турция. Той възлизат на 328,285 тона през месеца. Това е прираст с почти 80% в сравнение с предходния месец, когато Турция е внесла 182,469 тона скрап от САЩ. Прирастът спрямо ноември 2014 г. (когато износът беше 256,984 тона) е с 27.25%. (Scrap Monster)
Източник: Други (14.01.2016)
 
Бразилската Rio Tinto замразява заплатите през 2016 г. заради спад на цените на металите Вторият по големина рудодобивна компания в света – Rio Tinto Group, е обявила в писмо до служителите си, че заплатите през настоящата година ще бъдат замразени. Мярката ще засегне всички в компанията, включително и главния изпълнителен директор, а причината за хода е продължаващия спад на металите на международните пазари, посочват от групата, допълвайки, че не очаква скоро да се забележи увеличаване на търсенето на потребителските стоки, което да доведе до покачването на желязото и стоманата на пазарите. Освен замразяването на възнагражденията гигантът ще редуцира и страничните си разходи. Сред тях са разходите за пътуване на представители на групата, а стойността на договорите с контрагентите на Rio Tinto, както и с консултантите на компанията ще бъдат подложени на анализ. Още през миналия месец от компанията оповестиха също, че капиталовите разходи през настоящата година ще достигнат 5 милиарда долара – с 1 милиард долара по-малко, отколкото беше обявено предварително. Така те ще спаднат с 3 милиарда долара спрямо размера си през 2014 г. (Bloomberg)
Източник: Други (14.01.2016)
 
Кризата при суровините достига и България Българските добивни компании са предприели мерки, за да минимизират влиянието на ниските цени на металите в световен мащаб. Те включват оптимизиране на разходи и отлагане на проекти за по-благоприятни периоди. Цените на металите на световните борси са в най-ниската си точка от 2011 г. насам, което влияе пряко върху бизнес-плановете и плановете за инвестиции на добивните компании, в т.ч. и на българските, посочва се в позиция на Българската минно-геоложка камара във връзка с намаляващите борсови цени на металите. Камарата алармира, че продължаващият трета година спад на борсовите цени на металите налага прилагането на извънредни мерки за допълнително повишаване на ефективността на рудодобивните компании. Цените на някои метали, като медта например, вече са под критичните нива, посочват от там. И уточняват, че планират мерки за оптимизация на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и оцеляването на предприятията. Цел на българските рудодобивни компании е максимално възможното запазване на работни места и нива на заплащане, посочва се още в позицията. Наблюдава се пореден етап на започналия през 2012 г. спад в цените на металите, който се дължи преди всичко на забавящата ход на китайската икономика, допълват от там. Само за последната година цените на основните метали се намалели с около 30%. Ръководствата на дружествата да преоценят необходимостта от планираните стратегически инвестиции, съветват от камарата. И допълват, че драстичните мерки, предприети от едни от най-големите компании като Rio Tinto, BHP Billiton, Anglo American, включват съкращаване на персонал, затваряне на мини, съкращаване на инвестиции.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2016)
 
Три пъти са нараснали приходите от търговия с въглеродни квоти през 2015 г. Приходите за България от търговия с CO2 общи квоти (без тези от авиационния сектор) чрез централизираните търгове на Европейската енергийна борса (EEX) през 2015 са в размер на 121 млн. евро или 3 пъти повече спрямо 2014, съобщава Институтът за енергиен мениджмънт (EMI). Факторите, които стоят зад това повишение, са следните: - Количествата квоти, които са били предложени чрез централизирани търгове през 2015, са с 9,7 млн. повече спрямо 2014 - Средно претеглената цена през 2015 г. е 7,6 евро/т СО2 или с 29% по-висока спрямо тази от 2014 г. Съгласно календара на Европейската енергийна борса, на чиято платформа се търгуват квоти на CO2 на 24 европейски държави, през 2016 година чрез централизирани търгове ще бъдат предложени 489 247 000 общи квоти емисии или с 22% повече спрямо 2015. Количеството български общи квоти на емисии, което ще бъде предложено на търгове през 2016 г., възлиза на 16 169 000 или с 2% повече спрямо предходната година. Очакваната средна цена на квоти през 2016 съгласно публикувани от Ройтерс прогнози за 2016 е около 9 евро/т СО2.
Източник: 3e-news (18.01.2016)
 
Ниските цени на металите затвориха втори завод на РУА в Лом Втори завод на украинската икономическа група РУА в Лом спря работа, след като ниските цени на металите на световния пазар обезсмислиха дейността му. Общо 42-ма работници в "БМ – комплекс за пелети" получиха заповеди за съкращаване в края на миналата седмици. В предприятието ще останат десетина души, а дейността ще се консервира. Преди година и половина в града спря работа и "РУА – фабрика за метали", която произвеждаше чугунени изделия. Преди заводът да затвори врати, в него работеха близо 100 души. Така заради трудната ситуация на пазара на метали плановете на украинската група за разширяване на бизнеса в крайдунавския град не се случиха. Продължава обаче стабилно да работи предприятието й край София - "Барит майнинг", което беше отличено като една от най-динамичните компании за 2014 г. Плановете за завод за железни пелети в Лом бяха обявени в началото на 2012 г. от собственика на РУА Виктор Демянюк, който навремето купи хвостохранилището на "Кремиковци". Украинската група вече имаше производство (тръби и преработка на метали) в града, а идеята беше да се разшири с монтирането на нови линии за железни пелети за чугунопроизводството и барит, който се използва в различни индустрии – от добив на нефт до потребителска електроника. Предприятието започна работа като част от "Барит майнинг", а по-късно беше създадено и отделно дъщерно дружество. В крайна сметка новият завод започна да произвежда железни пелети, за които получаваше суровина от софийското предприятие, а продукцията изнасяше за Словакия.
Източник: Капитал (19.01.2016)
 
И цената на медта се срина, "Асарел-Медет" мина към антикризисна програма През последното тримесечие на 2015 г. и от началото на настоящата година „Асарел-Медет“АД изпълнява програма с антикризисни мерки заради срива на цените на металите на международните пазари. Това посочи изпълнителният директор на дружеството инж. Делчо Николов, като представи равносметката за 2015 г. и открои приоритетите за настоящата година. Той подчерта, че се наблюдава драстичен спад в цените на всички метали, които достигнаха най-ниските си нива за последните години. Сериозната криза се дължи основно на забавен икономически ръст на най-големия потребител Китай, като се характеризира с дълбочина, продължителност и неопределеност и поставя компаниите пред тежки изпитания. Сега основната цел пред дружествата от сектора е оцеляване и съхранение на потенциала им, посочват анализатори на глобално и национално ниво. Само за последната година цените на основните метали се сринаха с около 30%, сочи статистиката. В резултат от намаляващото търсене в световен мащаб, през последните седмици част от големите световни лидери в добива като „Рио Тинто“, „Англо Американ“ и „Гленкор” също обявиха редица мерки, свързани със ситуацията. Преустановява се работата на много минни компании и се съкращават десетки хиляди работни места, спират се инвестиции и дивиденти, а компаниите се обезценяват. „Очакванията ни са низходящата посока на цените на металите да продължи през настоящата и следващите няколко години. Ние обаче вярваме, че благодарение на опита ни, както и на големите ни инвестиции в иновации, които далновидно направихме през годините, ще успеем да преодолеем този труден период. Справяли сме се с подобни катаклизми и досега“, заяви инж. Делчо Николов. Той коментира, че дружеството има свои политики за мониторинг и управление на ценовия и валутен риск, както и предварително разработен комплекс от мерки, които се прилагат при подобни неблагоприятни пазарни ситуации. В годините на по-добра конюнктура „Асарел-Медет“АД извърши необходимите инвестиции, които доведоха до оптимизация на технологичните и организационни процеси и до снижаване на производствената себестойност. Същевременно мениджмънтът предприема действия за редуциране или отлагане във времето на някои планирани в предишни периоди инвестиции. Извършва се преоценка и преструктуриране на разходите във всички звена и направления. Приоритет за компанията остава стремежът за запазване на работните места и възнагражденията на служителите, въпреки неблагоприятните условия, заяви още изпълнителният директор. При анализа на резултатите за 2015 година инж. Николов подчерта, че всички натурални, технологични и финансово-икономически показатели са изпълнени спрямо заложеното в бизнес плана на дружеството, като са съпоставими с тези от предходната 2014 година. Откроено бе, че през миналата година „Асарел-Медет“АД реализира два мащабни инвестиционни проекта. След като през 2011 год. бе открита Циклично-поточна технологична линия за транспорт на откривка за 100 милиона лева, през 2015 година в експлоатация бе въведена и Циклично-поточна технологична линия – ЦПТ-3 за трошене и транспортиране на руда от рудник „Асарел“ до корпус „Едро трошене“ на Обогатителната фабрика. Новата ЦПТ-3 е с производителност от 3 хиляди тона на час. С пускането й в експлоатация се постигна икономически ефект от скъсяването на транспортното разстояние и значителното намаление в обема на произведените тонкилометри от автосамосвалите. Това пряко рефлектира върху по-ниската себестойност на извозената минна маса, като се изразява и в значим екологичен ефект от намаление на отделяните от автосамосвалите газове. Инвестиционните разходи за проектиране, преоборудване, преместване, строително-монтажни работи и пускане в експлоатация на ЦПТ-3 са в размер на около 20 милиона лева, показва равносметката. На пълни обороти през 2015 година заработи и модернизираната изцяло първа секция на флотационното отделение на Обогатителна фабрика, като в този проект бяха вложени 25 милиона лева. За реализацията му беше проучен световният опит и се достави последно поколение оборудване на водещите производители. Изградени са ново въздуходувно и компресорно стопанство, които обезпечават работата на цялото флотационно отделение. Въведена е и нова контролна система за автоматизация, при която чрез визуализация са обхванати всички процеси във флотацията. С извършената реконструкция и модернизация се подобряват технологичните показатели и се намалява разходът на електроенергия.
Източник: Фирмена информация (19.01.2016)
 
За 3 години българският бизнес загуби 1 милиард лева от срива на металите На фона на падащи приходи заводите плащали повече за ток заради такса “задължения към обществото” С 1 млрд. лв. на минус са добивната индустрия и металургията у нас спрямо 2011 г. Пета година при едно и също и дори увеличено производство влизат по-малко пари. През 2011 г. произведената продукция на основните метали и прокат е за 8,3 млрд. лв., а 2014 г. - 7,31 млрд. Данните за 2015-а още не са готови, но се очакват по-ниски приходи заради поевтиняването на суровините с около 30% през миналата година. Световната криза в добива и производството на метали удря българската индустрия, заяви Политими Паунова, председател на Българската асоциация на минната индустрия. Цената на медта е паднала почти 2 пъти, дава пример Паунова. Била е над 8000 долара на тон, сега е 4400-4500 долара. Само за 2015 г. спадът е 30%. Тенденцията продължава и в последните 2 месеца с по 100 долара на тон. Цената на оловото за последната година е с 20% надолу. Сравнено с 2011 г., спадът е с повече от 1000 долара на тон, до 1600 долара. И цинкът за последната година е поевтинял с 30%. Котировките на алуминия за последните пет години са паднали от 2500 на около 1400 долара на тон. При стоманата и изделията от стомана спадът за последните 2 години е над 20%. По данни на Българската минно-геоложка камара цената на златото от 1000 долара за тройунция е най-ниската от 6 години. Продукцията на бранша не е намалена, защото това са предприятия с непрекъсваем процес. Фирмите са направили инвестиции с кредити, производството сега няма нищо общо с онова, което е било към 2000 г. Предприятията са модерни като космически станции, казва Паунова. КЦМ е инвестирала в реконструкция на цинковото производство досега 500 млн. лв. “Арубис” са вложили над 1 млрд. лв., “Стомана” - 500 млн. Инвестициите са 4 млрд. лв. за целия отрасъл. На фона на падащи цени, които удрят индустрията, която дава 4-5% от БВП на страната. Заради вдигането на добавката “задължения към обществото” почти двойно се увеличили разходите. Всяко от големите предприятия, които произвеждат мед, олово, цинк и стомана, харчели със 7-8 млн. лв. повече. Общо за металургията е пресметнато, че увеличението на добавката и? струва 30-40 млн. лева в повече При “Стомана”, КЦМ, “Арубис” увеличените разходи за това, че са задължени да доплащат с добавката за тока на ВЕИ, американските централи и когенерациите, им струват по 8 млн. лв. на година, изчислява Паунова. В същото време 12 държави в ЕС прилагат схеми за подпомагане на енергоинтензивните индустрии при закупуването на еленергия от ВЕИ. Последно на 14 декември ЕК е нотифицирала наредби за намаляване на разходите на тези индустрии в Словакия и Литва. И при нас бе написана наредба, с която да се намалят разходите на тези предприятия. Тя предвижда със задна дата да им бъдат възстановени парите, които са дали за добавката в частта и за ВЕИ. Само че наредбата заседна в Брюксел. Защото се оказа, че България не е нотифицирала държавната помощ за ВЕИ-тата, заради преференциалните цени на които НЕК изкупува еленергията им. Брюксел не е сигурен дали тя е правомерна. В началото на годината министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че ще се иска одобрение от ЕК едновременно и за ВЕИ, и за енергоинтензивните индустрии, което ще забави процеса. Така че производителите на метали няма как да калкулират двойното увеличение на “задължения към обществото” в продукцията си, първо, заради срива на цените, който според прогнозите ще продължи още 3 години. И второ - заради 12-те европейските държави, които вече нотифицирали помощта си. Това ще направи българските мед, стомана, цинк, олово, злато неконкурентни. Отрасълът дава работа на над 24 000 души Металите имат дял от 14,7% от индустриалното производство в страната и създават 4,6% от добавената стойност в индустрията, сочат данни на Министерството на икономиката. Равнището на заплатите в сектора е едно от най-високите - 1 076 лв. средно на месец. В производството на метали са заети 11 000 души. Цялата минерално-суровинна индустрия осигурява пряко 24 000 работни места и още около 120 000 в обслужващи компании, сочат данни на Българската минно-геоложка камара. Произведената продукция от предприятията от бранша е 7,4 млрд. лв. През 2014 г. оборотът на външните пазари възлиза на 6,3 млрд. лв., което прави над 14% от износа на България. Основни пазари са Белгия, Турция, Италия, Германия, Китай. През 2014 г. общото количество на изнесените скрап, черни метали и изделия от тях е 1,396 млрд. тона. В периода 2007-2014 г. е налице тенденция на намаляване на износа на черни метали с 47,2%, посочват от министерството. Водещи производства са на алуминий, олово, цинк, калай, мед, благородни метали, производство на профили и др. Бизнесът се държи от над 200 фирми, като около 55% от тях са разположени на територията на областите София, Пловдив, Велико Търново, Габрово и Русе. Сред фирмите, произвеждащи основни метали, могат да се откроят “Аурубис България”, “Стомана индъстри”, “София мед”, КЦМ, “Промет стийл”, “Алкомет”, “Монбат рисайклинг”, “Берг монтана фитинги”, ЗПТ, “Омега”. Общото производство на черната и цветната металургия през 2014 г. е 1,565 млрд. тона, което представлява ръст от 5,4% спрямо 2013 г. Вносът на метална продукция е за 3,6 млрд. лева, с което е формирано положително търговско салдо от 2,5 млрд. лева. Китай “виновен” за спада Спадът в цените на металите се обяснява с пренасищането на пазара заради по-слабото търсене в Китай, който е най-големият потребител. През последните три години спадът на цените се ускорява непрекъснато, коментира Bloomberg. Това принуди световните гиганти в бранша Glencore и Freeport-McMoRan да намалят производството, опитвайки се да съживят пазарните цени, но без особен успех засега. Акциите на най-големите минни компании записаха спадове до нива отпреди шест години. Fortescue Metals Group - най-големият износител на желязна руда, записа спад от 61,9% за последната година. “Свидетели сме на изключително тежка криза, анализатори я характеризират като уникална по рода си - по отношение на дълбочина, продължителност и неопределеност. Тя вече постави световните компании пред сериозни изпитания”, заяви Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Наред със световните компании и българските поставят като основна своя цел оцеляването и съхранението на потенциала си. Това не е преувеличение, а реалност, казва той. Цената например на медта, е под психологическата стойност от 5000 долара за тон. Прогнозите са тя да падне и под 4000. Движението на цената на медта е смятано за измерител на състоянието на глобалната икономика. Според повечето анализатори не се очаква скорошно възстановяване на цените. Ниските котировки на медта и златото се очаквало да се задържат поне още три години според фонда за метали и мини Orion Resources.
Източник: 24 часа (20.01.2016)
 
Цените на скрапа в ЕС нараснали с 3% през декември '15 Последните статистически данни, публикувани от Европейската асоциация за желязо и стомана (EUROFER) предполагат пределно покачване на вътрешните цени на скрапа от стомана през декември миналата година. Средните цени са нараснали с близо 3% през предходния месец. Въпреки това, те са с почти една трета по-ниски, когато тези през декември '14. През декември миналата година, средните цени на стария скрап (E3) са 159 евро/тон, незначително покачване с 3.92% спрямо предходния месец. Средните цени през ноември '14 бяха 153 евро/тон. Цените на E3 са намалели значително с 33.74%, спрямо декември 2014 година, когато бяха 240 евро/тон. Цените на новия скрап с ниски остатъци без покритие (E2 / E8 / E6) са средно 157 евро/тон през декември 2015 г. като се повишават леко с 1.29% спрямо предходния месец. Въпреки това, цените спаднаха значително с над 33.19% на годишна база. (Scrap Monster)
Източник: Други (20.01.2016)
 
Rio Tinto продължава да увеличава производството на желязна руда Минният гигант Rio Tinto обяви, че през миналата година е постигнал увеличение на добива на желязна руда с 11% спрямо нивата от 2014 г. Компанията прогнозира, че през 2016 г. ще увеличи производството с още 6.8% до рекордните 350 млн. тона въпреки срива в цените на суровината, която се използва при производството на стомана. Главният изпълнителен директор на английско-австралийската група Сам Уолш признава предизвикателните условия на пазари и заявява, че компанията ще продължи да се фокусира върху "дисциплинираното управление на разходите и капитала, за да се максимализира генерирането на парични потоци през 2016 г.". През миналата седмица компанията обяви, че замразява заплащането на целия си персонал през тази година. През миналата година Rio Tinto е пласирала рекордните 336.6 млн. тона желязна руда. Това включва 327.6 млн. тона, добити в мините на компанията, както и 9 млн. тона от запасите. (Reuters)
Източник: Reuters (20.01.2016)
 
Биомасата ще започне да измества въглищата след 2025 г., прогнозира експерт Биомасата ще започне да измества въглищата след 2025 г., коментира за БТА председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. По думите му постепенното изместване на изкопаемите горива от биомасата у нас ще се наложи по икономически и екологически съображения, в отговор на изискванията за опазване на околната среда, поети от Европейския съюз (ЕС), част от които е България. Най-актуалните международни и политически документи, приети в областта на опазването на околната среда и енергетиката, много ни тревожат, коментира Хиновски. Според него сега е моментът България да вземе мерки, защото поетите от ЕС задължения в областта на опазване на климата и новия Енергиен съюз, ще имат "изключително тежки последствия за българската икономика в средносрочен до дългосрочен период". Анализите на Българския енергиен и минен форум показват, че в изпълнение на новите изисквания ще има сериозен срив на редица производства, които ще изпаднат от конкурентоспособност. "Ще има закриване на топлоелектрически централи (ТЕЦ) и мини, ще се наложи да се повишават осигуровки и данъчни ставки за замърсяващите производства. Редица области от индустрията ще повишат значително разходите си, а с това и себестойността на продукцията си", смята Хиновски. Затова според него е нужно много бързо да се изготви нова икономическа стратегия за развитие на България, включително и нова енергийна стратегия. България е длъжна да изпълнява всичко, по което е постигнат консенсус в ЕС Това не е негативен сценарий, това са международно поети ангажименти от ЕС във връзка с Парижката конференция по опазване на климата и концепцията за Европейския енергиен съюз, в който България е длъжна да изпълнява всичко, което е решено с консенсус от ЕС, отбеляза той. Европейският съюз има нова по-висока цел за дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в микса на брутното енергийно потребление, като до 2030 г. тя е вече 27%, посочи Хиновски. Това означава, че след 2020 г. България трябва да направи допълнителни усилия за изграждане на още толкова ВЕИ от брутното потребление, добави той. Според сценария на Българския енергиен и минен форум, е най-изгодно за икономиката този процент да се реализира чрез мощности на биомаса и малки покривни фотоволтаични инсталации. От неправителствената организация смятат, че подобно, макар и частично изместване на въглищата от биомасата, е възможно дори в ТЕЦ от комплекса "Марица изток". Голяма част от централите, които използват въглища директно, на първия етап - до 2030 г., ще преминат на миксиране на въглища с биомаса, прогнозира Хиновски. ТЕЦ, преработващата индустрия, транспортният и горският сектор ще се окажат най-засегнати С новите екоизисквания България ще трябва да започне да ограничава емисиите на парникови газове, което ще рефлектира в много индустрии и в много ТЕЦ, които след 2035 г. ще бъдат подложени на натиск за закриване, прогнозира председателят на България енергиен и минен форум. По думите му редица замърсяващи индустрии като производството на сода, циментовата и торова промишленост ще бъдат силно ограничени и ще трябва да плащат "значителни карбонови глоби". Транспортът ще има чисто нова роля като замърсител с парникови газове, съгласно решенията на конференцията в Париж, коментира той. По думите му този сектор ще трябва да поеме своя дял в ограничаване на замърсяването с парникови газове, което ще доведе до повишаване на разходите и поскъпване на транспортните услуги. "След 2035 г. до 2050 г., когато емисиите на въглероден диоксид трябва да се съкратят с минимум 80 процента, ще се наложи и затваряне на ТЕЦ поради неконкурентоспособност", прогнозира председателят на Българския енергиен и минен форум. Причината е, че към въглищните ТЕЦ в този период ще има нови изисквания - освен, че ще трябва да ограничат драстично тези емисии, те ще трябва да изграждат инсталации за улавяне, съхранение, но и за реутилизация на тези газове. Това е ново тежко изискване - изключително сложно и скъпо от технологична гледна точка, посочи Хиновски. Ядрената енергетика може да се завърне на "бял кон" "Тези нови изисквания в областта на енергетиката са база на прогнозите, че ядрената енергетика ще се завърне на "бял кон" в сегмента на базовите генериращи мощности. Това разбира се, е само началото на фазата на лансиране на нови енергийни доктрини, но редица проблеми на тези технологии и особено финансовите, остават да търсят подходящи пазарни решения", коментира той. В горската промишленост и земеделското производство има редица решения, които налагат драстично съкращаване на емисиите на метан, посочи специалистът. Според него използването на биомаса ще стане задължително след 2020 г., защото всички земеделски продукти ще трябва да бъдат оползотворявани. В горите ще трябва да започне изчистване на всички междинни пространства от гниещата дървесина, което коренно се различава от досегашните горски стратегии. Лансира се стратегия, при която всички междинни горски пространства ще трябва да се покриват с вид синтетични слоеве или мембрани, а натрупаният метан под тях се препоръчва да се реутилизира, за което са нужни нови и все още неразработени технологии, посочи той. Това са международно дискутирани, но и приети направления, които рано или късно ще ударят България и сега е моментът да се готвим за тях, коментира още Хиновски.
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2016)
 
Върховният представител на ЕС по конкуренцията напада държавна помощ за стоманата Европейската комисия е разпоредила Белгия да възстанови държавна помощ и започна разследване за италианска помощ, два случая свързани с европейския стоманодобив, сектор разтърсен от нарастващата китайска конкуренция. В първия случай, Комисията оценява, че помощта, предоставена от региона Валония на стоманодобивната групата Duferco е нарушаване на конкуренцията и нареди на Белгия да възстанови 211 млн. евро. Във втория, тя заяви, че "ще провери дали мерките за улесняване на достъпа на производителя на стомана Ilva до финансиране за модернизиране на завода в Таранто дава на дружеството нечестно предимство спрямо конкурентите." Заводът в Таранто, който според комисията "може да произвежда колкото България, Гърция, Унгария, Хърватска, Словения, Румъния и Люксембург взети заедно през 2015 г.", е известен като един от най-замърсяващите промишлени обекти в Европа. "Днешното решение също дава яснота за Италия, че може да подкрепи почистването на сериозните проблеми в Таранто, стига парите впоследствие да бъдат възстановени от замърсителя", заяви комисията. (EUobserver)
Източник: Други (21.01.2016)
 
Украйна предлага да завърши стоманодобивен завод в Нигерия Украинският посланик в Нигерия, Валерий Александрюк, заяви в Абуджа, столицата на Нигерия, че Украйна може да модернизира предприятието чрез въвеждане на нови технологии. Александрюк заяви, че Украйна се интересува от по-нататъшно участие в проекта, за да влезе в експлоатация след повече от три десетилетия. "Можем да направим много, за да обновим проекта Ajaokuta, защото е проектиран и построен от украински инженери", добави той. "Така че вече имаме наши фирми, които одитират предприятието и вече подновяваме някои производствени процеси там и ще продължат да оказват услуги", каза той. Според него, Ajaokuta се нуждае от ремонт, не, реконструкция, но само за да завърши и въведе в експлоатация производството. Той заяви, че Нигерия много се нуждае от стомана за своите строителни проекти, за индустриализацията на страната. Александрюк отхвърли предположенията, че технологията, използвана от бившия Съветски съюз е остаряла, като добави, че технологията може да бъде модернизирана. (NewsGhana)
Източник: Други (22.01.2016)
 
POSCO планира да подпише предварителен договор с Иран за стоманодобивен завод Южнокорейската POSCO планира да подпише предварителен договор с иранския производител на стомана PKP през март за закупуване на дял в проекта за стоманодобивен завод за 1.6 млрд. долара в страната от Близкия изток. През септември, фирмите са подписали меморандум за разбирателство за изграждане на завод с годишен производствен капацитет от 1.6 млн. тона в иранската свободна икономическа зона Chabahar. "Сега, когато санкциите са вдигнати, POSCO и PKP планират да подпишат меморандум за съгласие следващия месец, една стъпка напред от меморандума за разбирателство," заяви източник, който помоли да не бъде идентифициран. (Reuters)
Източник: Reuters (27.01.2016)
 
Очакванията на Thyssenkrupp зависят от възстановяването на цената на стоманата Насоките на Thyssenkrupp за цялата година зависи значително от възстановяването на цените на стоманата през втората половина на финансовата година на индустриалната група, заяви изпълнителният директор пред. Стоманодобивният сектор в Европа е в криза, с цени близки до най-ниското си ниво от 2003 г. на фона на рекорден внос на евтина стомана от Китай. "Нашите операции не могат да го пренебрегнат" заяви Хейнрих Хайзингер в навечерието на годишното общо събрание на Thyssenkrupp. "Всички усилия, които правим, за да спестим пари се компенсират бързо." Thyssenkrupp прогнозира печалба преди лихви и данъци (EBIT) в широк диапазон от 1.6 млрд. евро до 1.9 млрд. евро за текущата финансова година до края на септември, срещу 1.68 млрд. евро през 2014/15. Thyssenkrupp стартира петгодишна програма за подобряване на представянето на своя европейски бизнес, който се пада една пета от продажбите, заявявайки, че ситуацията на стоманените пазари се е влошила значително през последните месеци. (Reuters)
Източник: Reuters (29.01.2016)
 
Британската стомана е пренебрегвана от най-големите британски строителни фирми Някои от най-големите британски строителни фирми отказват да използват британска стомана въпреки милионите от обществени поръчки. Досега те отхвърлят призива да подпишат Харта за устойчива британска стомана, която насърчава компаниите да използват висококачествена стомана от острова, когато е възможно. Хартата е подкрепена от лейбъристите и от торите и ще помогне на металургията да оцелее кризата, която струваше над 6000 работни места през последните четири месеца. Но шест от най-големите строителни компании в Обединеното кралство - Willmott Dixon, Wates, Mace, Interserve, Kier и BAM Construction – отказват да подпишат. По-голямата част от тях са се възползвали в миналото от изгодни договори за обществени поръчки. Активисти ги призовават да приемат Хартата на срещата на върха в четвъртък относно бъдещето на стоманодобивната индустрия в Обединеното кралство. (The Mirror)
Източник: Други (01.02.2016)
 
Стоманодобивна промишленост очаква тласък на инвестициите растеж в Бюджет 2016 2015 г. може да бъде запомнена като година на забавяне на световната икономика, която нарасна с едва 3.1% според последните изчисления на МВФ. Също така имаше рязък спад в цените на петрола, металите и други стоки, включително зърнените храни и услугите. Едва ли някой сектор би могъл да спечели от спадащите цени на суровините, като запасите от готова продукция нарастват поради спада в търсенето. Излишните капацитети оказват допълнителен натиск за намаляване на цените на пазара. Единственият светъл лъч в тази сива реалност, която според някои води към стагфлация, са прогнозите за растеж в някои от най-бързо развиващите се икономики, начело с Индия. Финансовата 2016 г. може да донесе ръст на БВП от 7.3% или повече в страната, след като растежът през предходната финансова 2015 г. беше ревизиран надолу. Китайската икономика, която почти самостоятелно крепеше растежа на световната икономика през последните три години започна да се забавя поради слабото вътрешно търсене. (Commodity News)
Източник: Други (03.02.2016)
 
Злато от Брезник - след седем години и 120 млн. лв. Най-новото златодобивно дружество в страната - "Трейс рисорсиз", което е част от групата на "Асарел – Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си край Брезник. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди от находище "Милин камък" край града. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до шест-седем години години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв. Прекият собственик на "Трейс рисорсиз" - "Асарел инвестмънт", има още шест находища. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400 - 600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 г. Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - "Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище. Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той ще продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията. "Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 дка. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България.
Източник: Капитал (04.02.2016)
 
Нов завод за стомана ще бъде построен в Казахстан Нов завод за стомана ще бъде построен в южен Казахстан до края на 2015 г., съобщиха от пресслужбата на Акимат (регионални власти) в региона на Южен Казахстан на 3 февруари. Заводът ще бъде изграден в Ордабасинския район на територията на казахо-турската индустриална зона и ще произвежда до 150 хил. тона корпуси за помпи и стоманени листове годишно. Продукцията на предприятието, която ще се продава на местния пазар, също се планирани за износ в близко бъдеще. Производството на чугун и стомана в Казахстан има около 12.5% от вътрешното промишленото производство и нарежда страната сред 30-те най-големи страни производителки на стомана. (Azer News)
Източник: Други (05.02.2016)
 
ArcelorMittal ще набере 3 млрд. долара с продажба на акции Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal обяви, че ще емитира нови акции на стойност 3 млрд. долара, за да заздрави счетоводния си баланс, след като завърши финансовата година с нетна загуба от 7.9 млрд. долара. Семейство Митал, което контролира групата, ще участва в набирането на капитал в съответствие с дела си, за което ще трябва да отдели 1.1 млрд. долара. Към края на миналата година фамилията е държала 39.4% от акциите на компанията, чийто изпълнителен директор и председател е Лакшми Митал. Компанията, чиято централа е в Люксембург, също така ще продаде своя 35% дял в испанската фирма за производство на автомобилни части Gestamp Automocio срещу 1 млрд. долара. Сделката ще бъде осъществена в края на юни и е част от програмата за набиране на капитал и изплащане на част от задълженията. ArcelorMittal иска да намали дълга си до под 12 млрд. долара спрямо нивото от 15.7 млрд. в края на декември. "Набирането на капитал в съчетание с продажбата на миноритарния дял в Gestamp ще помогне на бизнеса да остане устойчив във всякакви пазарни условия и ще ни постави в позиция да се възползваме от бъдещо възстановяване", коментира Лакшми Митал. (Wall Street Journal)
Източник: Други (08.02.2016)
 
Водещи държави в ЕС искат спешни мерки срещу дъмпинга на китайска стомана Водещи държави в ЕС искат спешни мерки срещу дъмпинга на китайска стомана. Редица министри на икономиката предупредиха, че има голяма опасност от срив на европейския сектор на стоманодобива, изправен пред дъмпинга, практикуван от Китай и свръхмощностите за производство в световен мащаб, предаде АФП. В общо писмо до ЕК германският министър Зигмар Габриел, френският Еманюел Макрон, италианският Федерика Гуиди, полският Матеуш Моравецк, британският Саджид Джавид, белгийският Крис Петерс и люксембургският Етиен Шнайдер призовават ЕС да използва всички възможни механизми и да действа енергично, за да отговори на това ново предизвикателство. Европейските производители на стомана, които са подложени на натиск, обвиняват Китай, че продава на загуба. Според експерти свръхпроизводството на страната възлиза на 340 милиона тона. Китайската стомана, наводняваща световния пазар, поставя в опасност десетки хиляди работни места в Европа, заяви в края на миналата седмица еврокомисарят за търговията Сесилия Малмстрьом. Малмстрьом призова китайския си колега да вземе мерки за намаляване на производствените мощности в сектора. Тя отбелязва, че скокът от над 50 на сто при износа на китайска стомана през 2015 година, свързан със свръхкапацитет на производство, съчетан при някои стоки и с по-голям от нормалния спад на цените, е довел до спиране на много металургични предприятия в Европа. През февруари Европейската комисия ще започне три нови процедури за нарушаване на правилата на конкуренцията при произведените в Китай стомани, а впоследствие може да последват други такива процедури. Китай обяви в четвъртък миналата седмица намерението си да намали производството на стомана с около 150 милиона тона през следващите пет години. Металургичният гигант АрселорМитал (ArcelorMittal) обяви миналата седмица, че е на минус със 7,9 милиарда долара за 2015 година след загубата от 1,1 милиарда долара предходната година, обяснявайки тези резултати със значителния спад на цените заради китайското свръхпроизводство. Междувременно японският автомобилостроител Toyota спря днес производството в предприятията си в Япония за шест дни заради липса на специална стомана. Основната линия за сглобяване ще възобнови работа едва на 15 февруари. Недостигът се дължи на експлозия в завод на Aichi Steel, станала на 8 януари.
Източник: Други (09.02.2016)
 
Италиански стоманодобивен завод изправен пред закриване или продажба Италианското правителство търси купувач за италианския стоманодобивен завод Ilva и най-големия му завод в Таранто (Пулия). Промишленият гигант има нужда от нов собственик до края на юни 2016 г. Потенциалните купувачи имат срок до 10 февруари да изразят своя интерес, заяви министърът на промишлеността Федерика Джиуди. С 12,000 служители, Ilva е третият по големина стоманодобивен завод в Европа. Още 8000 работници са наети от подизпълнители. В 110-годишният бизнес, който принадлежеше на държавната Italsider, беше продаден на Riva Corporation през 1995 г. Ilva е в принудително администриране от страна на правителството от две години. Съдебните дела, които в момента са в ход, срещу семейството Рива са за укриване на данъци, както и замърсяването на околната среда, което е причинило стотици смъртни случаи. Активи в размер на 1.2 млрд. евро, които Riva депозира в швейцарски сметки, първоначално бяха заделени за ремонт на завода и премахване на най-тежката екологична щета в Таранто, но не са освободени от швейцарските банки и власти. (World Socialist Web Site)
Източник: Други (10.02.2016)
 
Приходите и печалбата на "ДПМ Челопеч" се свиха през 2015 г. Поевтиняването на металите е довело до значително понижение на финансовите резултати на златодобивното дружество "Дънди прешъс металс Челопеч" през миналата година. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals. Приходите на българската компания са намалели с близо 30%, а нетната печалба се е свила с около 40% при приблизително същото производство и преработка на руда като през 2014 г. По-ниски резултати отчита и DPM, която освен предприятието в Челопеч оперира мина в Армения и металургичен завод в Намибия. През 2016 г. усилията на канадската компания ще бъдат съсредоточени върху подобряване на оперативните резултати и намаляване на разходите. Годината ще е ключова и за развитието на проекта в Крумовград, където се очаква да започне строителството на съоръженията на новия комплекс за добив и преработка на златна руда. Спадът на нетните приходи на "ДПМ Челопеч" се дължи основно на по-ниските цени на металите и по-високите такси за преработка, се посочва в отчета. По данни на канадската компания през миналата година цената на златото е намаляла с 8% до средно 1160 долара на унция, а медта е поевтиняла с цели 20% до 2.50 долара на фунт. Разходите за преработка на руда в завода в Челопеч са спаднали с 9% заради поевтиняването на еврото спрямо долара. Този ефект обаче е бил частично ограничен от поскъпването на електроенергията и увеличените разходи за консумативи. В същото време разходите, изчислени на единица метал, са се повишили със 7% до 314 долара на унция злато заради по-високите такси за преработка на концентрата и увеличените оперативни разходи в местна валута. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е понижила до 100.5 млн. долара спрямо 118.3 млн. долара през 2014 г. Крайният финансов резултат също се е свил значително. Общо канадската компания като цяло отчита спад на приходите с 20% до 260.1 млн. долара. Коригираната нетна печалба достига 0.3 млн. долара спрямо 13.8 млн. долара година по-рано и е по-ниска от крайния резултат, което означава, че има свиване другаде. В същото време производството в Челопеч през 2015 г. е останало приблизително без промяна. Добити и преработени са били малко над 2 млн. т руда, което е сравнимо като количество с предходната година. Намаляло е съдържанието на метал в произведения концентрат заради по-различната минералогия на рудата, която е била обработвана през миналата година. Съдържанието на злато в медния концентрат се е понижило с 8%, а на мед – с 10%. Малко по-високо е било съдържанието на сребро. От компанията уточняват, че постигнатите производствени резултати са според прогнозата. След приключването на пиритния проект в Челопеч през 2014 г. през миналата година е произведено повече злато в пиритен концентрат – 54.8 хил. унции спрямо 34.5 хил. унции предходната година. През тази година се очаква добивът на руда в Челопеч да се увеличи с до 10%, но съдържанието на мед и злато ще бъде по-ниско съответно с 14 и 13%, прогнозират от DPM. Капиталовите разходи на DPM като цяло през миналата година са намалели до 18.5 млн. долара, след като през 2014 г. бяха завършени някои по-големи инвестиции в рамките на групата. През 2016 г. средства са предвидени за довършване на модернизацията в завода в Намибия, както и за осигуряване на последните разрешителни за строителството на проекта в Крумовград. Общата сума за тези разходи ще бъде между 27 и 31 млн. долара. Проектът в Крумовград, където DPM планира да изгради комплекс за добив и преработка на златна руда, се очаква документално да бъде приключен до средата на тази година. През ноември 2015 г. подробният устройствен план на съоръжението най-накрая беше одобрен от общинския съвет и влезе в сила. По-рано този месец компанията е получила и финално одобрение от Изпълнителната агенция по горите за промяна на предназначението на земята, става ясно от отчета. Предстои да започне изкупуването на земята, като компанията очаква до средата на годината да приключи процеса и да получи основното строително разрешително. Това ще й позволи да започне строителството на съоръженията през второто полугодие, така че добивът и преработката да започнат до края на 2018 г. По оценки от март 2014 г. инвестицията в проекта ще е на стойност 164.1 млн. долара. Заради забавянето е възможно сумата да се промени, но компанията очаква да приключи останалите процедури, преди да актуализира оценката си. Успоредно с това вървят и дейностите по проектирането на съоръженията.
Източник: Капитал (11.02.2016)
 
"Асарел Медет" стана инвеститор на 2015 г. Минно-обогатителният комплекс "Асарел Медет" и съвместното му дружество с лекарите от общинската болница и община Панагюрище "Асарел Панагюрище здраве" са носителят на голямата награда "Инвеститор на годината" за 2015 г. на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Отличията, които бяха връчени на специална церемония в сряда вечерта, се присъждат на компании за направените от тях устойчиви инвестиции, разкриването на нови работни места и внедряването на високи технологии. "Асарел Медет" и "Асарел Панагюрище здраве", в която минната компания е мажоритарен акционер, получиха наградата за проекта си за медицински комплекс с 268 легла в града. Проектът е на стойност около 55 млн. лв., от които "Асарел Медет" ще вложи 28.3 млн. лв. През декември съвместното дружество получи сертификат за инвестиция клас А. Носител на отличието за иновативен бизнес за 2015 г. е производителят на стени за катерене "Уолтопия. Германският производител на автомобилни компоненти "Костал България" получи наградата в категория "Инвестиция в разширяване на бизнес". Призът за "Инвестиция в човешки капитал" получи старозагорското предприятие за производство на каучукови уплътнения за автомобилната промишленост "Стандард профил България".
Източник: Капитал (11.02.2016)
 
Автомобилната индустрия се стяга за бъдещето Притискани от все по-строго законодателство, производителите на автомобили имат ясни цели, когато става дума за намаляване на емисиите и подобряване на ефективността на превозните средства. Повечето компании са съгласни с идеята, че тези цели няма да бъдат постигнати чрез фокусиране върху един аспект от развитието на автомобилите, например аеродинамика или задвижващи системи. Вместо това е необходимо цялостен подход, и според Жан-Люк Тирион, директор на световното НИРД за автомобили в ArcelorMittal, олекотяването е ключов елемент от пъзела. При подготовката на бъдещите регламенти за икономия на гориво и емисиите, две числа се открояват за производители и доставчици: 54.5 и 95. Департаментът на транспорта на САЩ (DOT) предлага цел от 54.5 мили/галон гориво до 2025 г., въпреки че това не е крайно и подлежи на промяна. В Европа, целта се основава на емисиите на CO2, като средната стойност трябва да бъде под 95 грама/км. Това правило ще започне да бъде прилагано до 2020 г. Всички производители на оригинално оборудване се стремят към тези цели от известен брой години, факт, който според Тирион оставя олекотяването като непрекъсната тенденция в развитието на автомобилите. (Automotive World)
Източник: Други (11.02.2016)
 
Rio Tinto излиза на загуба и спира да увеличава дивидентите Минната компания Rio Tinto обяви, че е завършила миналата година със загуба, поради което ще се откаже от политиката си за увеличение на дивидентите, съобщава Wall Street Journal. По този начин компанията на практика признава, че е надценила потенциала на китайския суровинен пазар и възвращаемостта на агресивните инвестиции в производство на желязна руда, отбелязва изданието. Нетната загуба на Rio Tinto за 2015 г. е достигнала 866 млн. долара спрямо печалбата от 6.53 млрд. долара за предходната година. Върху резултатите е натежало отписването на 1.8 млрд. долара от стойността на производството на желязна руда в Гвинея и уранови активи в Австралия и Канада. Компанията отчита и загуби в размер на 3.3 млрд. долара, свързани с валутна търговия и деривати. Като се изключат еднократните разходи, печалбата е спаднала с 51% до 4.54 млрд. долара. Основният проблем за Rio Tinto е забавянето в Китай, най-вече в производствения сектор и строителството. Китай купува три от всеки пет тона желязна руда, търгувани на международните пазари, като основната част от вноса идва от Австралия. (WSJ)
Източник: Други (12.02.2016)
 
Производството в "Аурубис България" се е повишило Производството в металургичния завод "Аурубис България" в Пирдоп е останало стабилно през последните три месеца на 2015 г., като преработката на меден концентрат дори се е увеличила. Това показват резултатите на германския собственик Aurubis за първото тримесечие на финансовата 2015-2016 г., която започва през октомври. Общите приходи на звеното "Първично производство на мед", което освен предприятието в Пирдоп включва и завода в Хамбург, обаче се понижават с 15% заради по-ниските цени на металите. Предстоящото затваряне на "Аурубис България" за мащабен ремонт през пролетта ще се отрази на финансовите резултати на групата, която отчете рекорден ръст на печалбата за предходната година, посочват оттам. Приходите на групата в бизнес звеното "Първично производство на мед" намаляват до 1.365 млрд. евро за първото тримесечие на 2015-2016 г. спрямо 1.608 млрд. евро за същия период на предходната финансова година. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните показатели, следени от Aurubis, отбелязва спад от 28% до 28 млн. евро. Понижението се дължи главно на по-ниския добив на метал, съчетан с по-ниски цени на металите. Положително влияние е оказало доброто предлагане на концентрат в резултат на високото производство на мините и временното спиране на работа на някои преработващи мощности, което е повишило таксите за преработка. Въпреки всичко това не е успяло да компенсира негативните фактори, става ясно от отчета. Приходите от продажба на сярна киселина, която заводите произвеждат като страничен продукт, са останали на същото ниско ниво като през първото тримесечие на миналата финансова година заради неблагоприятни пазарни фактори. Общо групата Aurubis отчита спад на EBT до 36 млн. евро спрямо 39 млн. евро за същия период на миналата година. Приходите също се понижават до 2.4 млрд. евро (2.6 млрд. евро за предходния период). "В условията на благоприятна пазарна среда като цяло основните фактори, които се отразиха негативно на резултатите през първото тримесечие, са по-слабите пазари на скрап и по-ниският добив на метал, съчетан с понижени цени на металите", каза говорителят на изпълнителния съвет Ъруин Фауст. От отчета се разбира, че през първото тримесечие на финансовата година е имало непланирани ремонти в Хамбург и Пирдоп, но въпреки това преработката на концентрат е останала висока. Увеличение в количествата с 4% се отчита както общо за бизнес звеното, така и за завода в Пирдоп, където са били преработени 307 хил. тона. От Aurubis посочват, че слабото предлагане на скрап е било частично компенсирано чрез използването на черна мед, така че заводите са били напълно снабдени с необходимите им суровини. Производството на катоди (мед с висока чистота) в българския завод е спаднало с 3% до 57 хил. т, а общо за звеното понижението е с 2% за периода. С 1% до 309 хил. т се е увеличило произведеното количество сярна киселина в Пирдоп и с общо 5% за бизнес звеното. Германската група прогнозира, че до края на финансовата година таксите за обработка и рафиниране ще останат добри. В случай че няма непредвидени фактори, производството на катоди в Aurubis ще се запази на миналогодишното си ниво. Засега обаче няма видимо подобрение при цените на сярната киселина, като предлагането на международните пазари все още е в излишък. Компанията очаква обемът на преработен меден концентрат да е по-малък, отколкото през миналата година, заради планираното спиране на работа в Пирдоп, където през април и май ще се извършат дейности по ремонт и поддръжка на съоръженията. Това ще окаже значителен натиск върху печалбата на Aurubis през третото финансово тримесечие. От общите капиталови разходи в размер на 34 млн. евро, направени през първото финансово тримесечие в рамките на групата, най-голямата единична инвестиция е била насочена към Пирдоп. Там са вложени 9 млн. евро в подготвителни работи за предстоящия ремонт.
Източник: Капитал (12.02.2016)
 
ЕС въведе антидъмпингови мита за вноса на стомана от Русия и Китай Европейският съюз въведе за 6 месеца мита на студено валцувана стомана, внасяна от Русия и Китай, след антидъмпингово разследване, съобщава Bloomberg. Ежегодната стойност на доставките на студеновалцувана стомана в ЕС от Русия се оценява на $280 милиона. По-рано излезе информация, че Европейската комисия е определила размера на временните мита на 16 процента за Китай и 26 процента за Русия. Антидъмпинговото разследване по отношение вноса на стомана от Русия и Китай бе иницирано от ЕК по молба на Асоциацията на европейските производители на стомана (Eurofer). Около 60% от общия внос на стомана на пазара в ЕС се пада на Русия, Китай и Украйна. Основните руски доставчици на европейския пазар са компаниите "Северсталь" на Алексей Мордашов и група НЛМК на Владимир Лисин. (Bloomberg)
Източник: Други (15.02.2016)
 
Ковачки и Тилев ще добиват медна руда Нова медна мина се очаква да започне да работи в България до няколко години. Става дума за разработването на находище "Прохорово" в югоизточната част на страната в района на Нова Загора. Инвестицията се оценява на над 150 млн. лв. "Прохорово майнинг" смятат да разработват проекта. Проектът предвижда медната руда от находище "Прохорово" да се добива по открит способ. На мястото ще има два рудника с обща площ 31.6 хектара, от които годишно ще се добиват 4.5 млн. тона руда. Съдържанието на мед в рудата в "Прохорово" е 0.25%. В находището има запаси за 70 години. Добитата руда ще се преработва на място в обогатителна фабрика, която заедно с депото за руда ще заема площ от 8.5 хектара. Крайният продукт за компанията ще бъде меден концентрат, който ще се продава. Инвестицията в рудника се оценява на около 65 млн. лв., а заедно с другите съоръжения в комплекса общата сума ще достигне над 150 млн. лв. По време на експлоатация на рудника в него ще работят минимум 180 души. Компанията "Прохорово майнинг" е създадена през 2013 г. Акционери в нея с по 50% са "М техник" и "Дар финанс".
Източник: Капитал (15.02.2016)
 
Thyssenkrupp планира разширяване в България Най-големият германски производител на стомана Thyssenkrupp планира разширяване в България, става ясно от съобщение на Министерството на икономиката, изпратено до медиите. Вчера икономическият министър Божидар Лукарски се е срещнал с представители на компанията. На срещата са обсъдени възможностите за работа в индустриалните паркове на Националната компания “Стратегически инфраструктурни проекти”. Thyssenkrupp проявява интерес в дългосрочен план към индустриалните зони във Видин и Русе, посочва се още в съобщението „Източна Европа има двойно по-голям растеж в потребелението за 2015 г. в срванение със Западна Европа. Ето защо за нас е важно да растем и да се разиваме в този регион, включително в България“, отбелязал е на срещата изпълнителният директор на компанията Мартин Щилгер. На срещата са обсъдени проектите на компанията в страната ни, сред които са модернизацията на пристанище Лом, изграждане на рибарско пристанище в Сарафово и на логистичен център във Варна. Thyssenkrupp проявява и интерес към в рехабилитацията на язовирните стени у нас. Thyssenkrupp стъпи на българския пазар на метали през 2005 г,. припомня ведомството. Тогава дружеството се обедини с „Юпитер-Стомана”, като разполага със складово-производствени бази в София, Пловдив, Русе и Бургас. През 2012 г. германската компания влезе в в джойнт-венчър с българския производител на асансьори „Лифтком“ АД. Изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев е разговарял с представители на Witte за евентуално разширяване на дейността на фирмата в България. Икономическото министерство припомня, че през 2012 г. компанията е сертифицирана като инвеститор клас А и е обещала 232 нови работни места. В края на изпълнителния период на инвестицията обаче заетостта, осигурена от фирмата, е три пъти по-висока – над 600 души. Фирмата е инвестирала и близо 10 млн. ерво в разширяване на производството си, което е с 4 млн. евро повече от първоначално заявените пред агенцията.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2016)
 
Tata Steel SEZ ще инвестира над 20 млрд. рупии в развитието на инфраструктурата Управляващият директор на Tata Steel India, Т.В. Нарендран, заяви, че първата фаза на завода Kalinganagar в Одиша е планирана да започне производство с търговска цел в началото на следващата финансова година, докато втората фаза ще бъде реализирана, когато търсенето нарасне. Производителят на стомана похарчи над 250 млрд. рупии през последните 10 години за изграждане на завода за 6 млн. тон в Одиша. Въвеждането в експлоатация на първата фаза от 3 млн. тона беше отлагана няколко пъти. Индийската металургия е под огромен натиск, тъй като Китай, Русия, Япония и Южна Корея продължават да наводнят пазара с евтина стомана. Индийското правителство предприе стъпки за намаляване на потока на този внос. "Работата по инженеринга на втори етап е започнат и когато сме готови в зависимост от пазара, ще... Ние не положихме всички тези усилия в продължение на 10 години, за да изградим завод за само 3 млн. тона. Надявам се, че най-трудната част на работата е зад гърба ни и след това зависи от нас колко бързо ще растем", каза Нарендран. (The Economic Times)
Източник: Други (17.02.2016)
 
Anglo American е на минус 5.5 млрд. долара Международният гигант в минната индустрия Anglo American Plc отчете загуба преди данъци от 5.5 млрд. долара през 2015 г. заради колапса на цените на металите. Това е над два пъти загубата през 2014 г., тъй като компанията загуби 3.8 млрд. долара от спад в цените на суровините. Главният изпълнителен директор Марк Кутифани каза, че световната икономика е изправила минната индустрия пред "значителни предизвикателства". Anglo планира да продаде активи на стойност 3-4 млрд. долара. Те ще включват Kumba Iron Ore, най-голямата компания за желязна руда в Африка. Компанията е започнала ревю, за да разгледа възможностите за излизане от KIO в подходящ момент, включително потенциално разде;ля не бизнеса. Кутифани каза, че Anglo ще продаде своите въгледобивни операции "в точното време, за правилната цена." Той заяви, че бъдещето се изгражда около медта, платината и диамантите. Дъщерната компания на Anglo за добив на диаманти De Beers планира да съкрати 189 служители в Южна Африка, за да намали разходите, тъй като търсенето на скъпоценни камъни спада. (BBC)
Източник: Други (17.02.2016)
 
Инвестират нови 3 млн. лева в рудодобива в Мадан Около 3 млн. лв са планираните инвестиции в Горубсо-Мадан през 2016 г., според информация на директора на предприятието Сергей Атанасов. Парите ще бъдат вложени предимно в доставка на нова техника за рудниците. Пазарните условия са тежки за рудодобивния отрасъл в момента, тъй като цените на оловото и цинка са спаднали до стойности на 8- 10-годишен минимум, коментират от предприятието в Мадан. Цените на оловото и цинка са спаднали с около 30-40 % само за една година, разясняват от дружеството. Въпреки това от ръководството на Горубсо-Мадан не планират намаление на производството заради поевтиняването на металите. Рудодобивът в трите находища на минното дружество достигна 250 хил. тона през миналата година, а за 2016 г. плановете са за производство от 280 хил. тона. През последните 7 години Горубсо-Мадан запазва като трайна тенденция ръст на производството в рамките на 5-10 на сто годишно, категоричен бе Сергей Атанасов.
Източник: Дарик радио (18.02.2016)
 
Австралийската стоманодобивна промишленост настоява за правителствени мерки Австралийската стоманодобивна индустрия призова федералните и щатски правителства да осигурят устойчивост на сектора. На фона на опасенията за местния производител Arrium, и по-специално неговите операции Whyalla в Южна Австралия, Австралийският институт по стомана обяви, че правителствата трябва да разработят по-устойчив модел на поръчки за бъдещите инфраструктурни проекти. "Държавните и федерални правителства имат ясна роля за установяване на политики за възлагане на поръчки, които едновременно насърчават промишлеността на Австралия, като уважава международните задължения да се отнася с всички доставчици еднакво", заяви изпълнителният директор на института Тони Диксън. "Това не трябва да бъде за сметка на по-устойчивия австралийски индустриален сектор." Коментарите на Диксън идват след като министърът на промишлеността Кристофър Пайн призова Нов Южен Уелс да последва примера на Южна Австралия, за да се гарантира използването на австралийска стомана в основните проекти. (AAP)
Източник: Други (18.02.2016)
 
Местят "Кремиковци" край гр. Николаево Огромен супермодерен комбинат за обогатяване на желязна руда и леене на чугун и стомана ще изникне в близките години в южните склонове на Стара планина между градчетата Гурково и Николаево. Това обясни за "Стандарт" инж. Румен Марков, управител на "Лардж Инфрастръкчър Проджектс" - компанията, която е изготвила мегапроекта и ще го реализира. Бъдещият металургичен гигант ще бъде с капацитет, съизмерим с бившия МК "Кремиковци" и ще преработва именно желязната руда от голямото находище край столичния кв. Кремиковци, на което компанията ни е концесионер, обясни инж. Марков. Находището се намира само на 15 км от центъра на София и има достатъчно запаси желязна руда, за да се експлоатира 30 години при високи добиви от 8-8,5 млн. тона годишно, допълни той. (Б.а. - за сравнение МК "Кремиковци" добиваше около 3 млн. тона руда годишно.) При експлоатацията на МК "Кремиковци" от него са били иззети около 60 млн. т желязна руда, като остава да бъдат добити още над 235 млн. тона руда. С цел обогатяване на рудата и впоследствие - за леенето на чугун и стомана от нея, ние проучихме около 20 площадки в цяла България, на които бихме могли да изградим модерен комбинат за обогатяване и леене на черни метали, обясни инж. Марков. След дълги анализи се спряхме на терен в района на градовете Гурково и Николаево, Старозагорско, посочи той. Бъдещият металургичен завод ще бъде изграден на два етапа. Първият ще е само за обогатяване на цялото количество от 8,5 млн. тона добита руда годишно. Индикативната стойност на този етап е 600 млн. евро. Вторият етап предвижда изграждане на мощности за леене на 5 млн. тона чугун и стомана годишно, като инвестицията в него ще е за над 2,5 млрд. евро. Именно изграждането на бъдещия "МК Кремиковци-2" край Гурково и Николаево принудило "Лардж Инфрастръкчър Проджектс" да търси логистични варианти за превоз на такива огромни обеми руда, чугун и стомана, което пък довело до разработването на най-големия инфраструктурен проект в Европа - "ABC+De" (Aegean sea to Baltic sea Connection and Danube river). Проектът "ABC+De" включва както изграждането на високоскоростна жп магистрала между Егейско и Балтийско море, така и на много канали, шлюзове и други съоръжения по р. Дунав.
Източник: Стандарт (22.02.2016)
 
Китай планира да затвори над 1000 въглищни мини тази година Китай планира да затвори над 1000 въглищни мини тази година с общ производствен капацитет от 60 млн. тона, като част от плана си за преодоляване на свръхзасищането, потопило цената в сектора, съобщи енергийният регулатор на страната. Китай е най-големият потребител на въглища в света, но търсенето е слабо заради забавянето на икономическия растеж и оттеглянето на страната от изкопаемите горива с цел ограничаване на замърсяването. В съобщение, публикувано на сайта си в понеделник, Националната енергийна администрация (НЕА) казва, че закриването ще бъде част от плана, представен по-рано този месец, за затваряне на излишен производствен капацитет за 500 млн. тона през следващите 3 до 5 години. Китай има общо 10 760 мини, като 5600 от тях ще бъдат принудени да затворят съгласно политика, забраняваща тези с годишен производствен капацитет, по-малък от 90 хил. тона, казва националната въглищна асоциация на Китай. Китай обеща да спре одобряването на нови минни проекти за три години в опит да контролира капацитета. Страната произвежда 3,7 млн. тона въглища всяка година, а оценките са, че има излишен капацитет от 2 млрд. тона годишно. (Reuters)
Източник: Reuters (22.02.2016)
 
BHP Billiton обяви първа загуба от 16 години и понижи дивидента Най-голямата минна компания в света BHP Billiton обяви първата си нетна загуба и понижение на дивидента от началото на века. По този начин компанията слага край на дългогодишната си политика за увеличаване на плащанията към акционерите. Друг минен гигант - Rio Tinto, също се отказа от политиката на прогресивни дивиденти, като и двете компании посочват като причина очакванията за продължителен период на спад в цените на суровините. BHP Billiton отчита нетна загуба от 5.67 млрд. долара за шестте месеца до 31 декември, които представляват първото финансово полугодие за компанията. Това е първото излизане на загуба от 16 години. "Трябва да признаем, че се намираме в нова ера, нов свят и се нуждаем от нова политика за дивидентите, за да се справим. Забавеният растеж в Китай и ниските цени на петрола имат по-силни негативни ефекти от очакваното", заявява главният изпълнителен директор на групата Андрю Макензи, цитиран от Reuters. Бордът на компанията е решил да изплати дивидент от 16 цента на акция за полугодието спрямо 62 цента за същия период на предходната година. Съкращението на дивидента е по-рязко от очакваното, като анализаторите прогнозираха плащания от около 35 цента на акция. По този начин компанията слага край на 15-годишен период на нарастване на дивидентите. BHP обаче се ангажира да отделя за дивиденти минимум 50% от базовата си печалба за следващите отчетни периоди. "След месеците на спекулации и несигурност относно дивидентите сумата от 16 цента, макар и разочароваща, все пак представлява положителен паричен поток. Поради това очакваме пазарът да го преглътне", коментира Питър О'Конър, анализатор в Shaw and Partners. Според директора на Австралийската асоциация на акционерите, понижението на дивидентите е "много предпазливо", като се имат предвид перспективите пред суровините. Акциите на компанията поскъпнаха с 2.5% след заявлението на компанията. Книжата на Rio Tinto също са се повишили с около 9%, след като обяви отказ от прогресивните дивиденти на 11 февруари. По думите на Макензи тази промяна е само част от общата стратегия на BHP за справяне с пазарната нестабилност. "Финансовата гъвкавост, която ще придобием чрез този ход, ще ни позволи да инвестираме, за да противодействаме на цикличността", изтъква той. По-рано този месец агенция Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на BHP до "А" от "А+" и предупреди, че може да има нови намаления, ако компанията не успее да направи повече стъпки за стабилизиране на паричните потоци и не преразгледа политиката си за дивидентите. BHP също така планира реформа на корпоративната си структура, целяща опростяване на операциите. Групата създава нови подразделения в САЩ и Австралия, а досегашните ръководители на операциите с желязна руда и петрол Джими Уилсън и Тим Кът се оттеглят. Компанията планира да свие разходите си с 2.1 млрд. долара през тази година и да понижи капиталовите си инвестиции с 3.5 млрд. за 2016 и 2017 г. Негативният финансов резултат на компанията за полугодието се дължи на еднократни разходи в размер на 6.1 млрд. долара. Най-голямата част от тях – 4.9 млрд. долара, идват от обезценка на активите за шистов добив на петрол и природен газ в САЩ. Компанията заявява, че няма планове за разрастване на енергийните си операции в САЩ, но остава ангажирана с този бизнес. BHP трябва да плати и глоби в размер на 858 млн. долара заради повредата на язовир в Бразилия, която причини смъртта на 17 души и доведе до най-тежката екологична катастрофа в страната. Без еднократните разходи базовата печалба за периода спада до 412 млн. долара спрямо 4.89 млрд. за същия период на предходната година.
Източник: Други (24.02.2016)
 
Стоманодобивът се нуждае от водачество, не от защита Ако амбициозната програма на правителството в Индия успее и ако Индия ще се превръща в производствен център, стоманодобивът трябва да играе решаваща роля. Въпреки това, за да се случи това, индийската стоманодобивна промишленост трябва да бъде защитена от дисбаланса, причинен от вноса на несправедливи цени. Неотдавнашното решение на правителството да наложи минимална вносна цена на стоманата е положителна стъпка за индустрията. По-рано правителството наложи защитно мито върху вноса и също наложи контрол на качеството, за да предотврати по-некачествените стомана да влизат в страната. Но тези мерки бяха наложени само за определени стомани и са неефективни в борбата с ширещият се внос. Този път, минималната цена за внос се прилага за 173 (от общо 343) вида стомани, които съставляват 80% от целия стоманен внос. Това е далеч по-ефективна стъпка. (Forbes India)
Източник: Други (25.02.2016)
 
Белият дом обяви действия за предотвратяване на стоманения дъмпинг Администрацията на Обама обяви нови действия, насочени към осуетяване незаконния чуждестранен дъмпинг на стомана, които работниците от Iron Range и политиците в Минесота обвиняват за забавянето в добивната промишленост. Действията включват повече проверяващи вноса на стомана в пристанищата и повече служители налагащи търговските закони. Белият дом също каза, че ще добави служители към Министерството на търговията, за да се гарантира, че тарифите са в сила срещу тези, които внасят дъмпингово стомана в САЩ. Изпълнителните действия идват след посещение на Денис Макдона от екипа на Обама през декември в Iron Range, за да се срещне с 2 хил. души, уволнени през изминалата година. Управляващите в Минесота, включително губернатор Марк Дейтън, сенатори Ейми Клобушар и Ал Франкен, и представител Рик Нолан, призоваха изпълнителната власт да се направи повече. Обама е казал на Дейтън по-рано тази седмица, че той е по-агресивен от други администрации в справянето с дъмпинга. (StarTribune)
Източник: Други (26.02.2016)
 
ДСК продава активите на пловдивския завод "Хелиос – металург" Пловдивският завод "Хелиос - металург" е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител, след като миналата година предприятието спря работа под натиска на засиления внос на арматурно желязо от Украйна. Цялото имущество на компанията – земя, сгради и оборудване, се предлага за общо 13.3 млн. лв. Продажбата се организира за пръв път и е по искане на Банка ДСК, която е дала обезпечен с ипотека заем за 12 млн. лв. Така в страната остават само два работещи завода за черни метали - "Промет стийл" и "Стомана индъстри". Oбявена за продажба е производствената площадка на "Хелиос - металург" на бул. "Цариградско шосе" 53 в Пловдив. Тя включва близо 11 дка земя, производствена и административна сграда, както и няколко по-малки постройки за общо 4.8 млн. лв. За продан е обявена и поточната линия за горещо валцуване, предназначена за производство на арматурна стомана, където първоначалната цена е 8 млн. лв., както и друга линия за стоманени профили, която се предлага за 517.5 хил. лв. Едноличен собственик на "Хелиос – металург" в момента е 59-годишният Васил Василев. През април 2015 г., т.е. малко преди да спре работа, "Хелиос – металург" е заложено в полза на "22 юли плюс" срещу заем от малко под 2.5 млн. лв.
Източник: Капитал (29.02.2016)
 
Пловдивският завод "Хелиос - металург" е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител, след като миналата година предприятието спря работа под натиска на засиления внос на арматурно желязо от Украйна. Цялото имущество на компанията – земя, сгради и оборудване, се предлага за общо 13.3 млн. лв. Продажбата се организира за пръв път и е по искане на Банка ДСК, която е дала обезпечен с ипотека заем за 12 млн. лв. Така в страната остават само два работещи завода за черни метали - "Промет стийл" и "Стомана индъстри". Подобно на други европейски металургични предприятия, тяхната дейност също е затруднена от дъмпинговите цени на Китай и намаленото търсене в световен мащаб. Предлагани активи Частният съдебен изпълнител Петко Илиев е обявил за продажба производствената площадка на "Хелиос - металург" на бул. "Цариградско шосе" 53 в Пловдив. Тя включва близо 11 дка земя, производствена и административна сграда, както и няколко по-малки постройки за общо 4.8 млн. лв. За продан е обявена и поточната линия за горещо валцуване, предназначена за производство на арматурна стомана, където първоначалната цена е 8 млн. лв., както и друга линия за стоманени профили, която се предлага за 517.5 хил. лв. Скъпото оборудване се пази в едно от халетата на завода от софийската охранителна фирма "Стронг – ЕС". Оферти за имуществото се приемат до 25 март, а евентуално подадените предложения ще бъдат отворени на 28 март, понеделник. Собственост и задължения Едноличен собственик на "Хелиос – металург" в момента е 59-годишният Васил Василев, след като през март миналата година дяловете си му прехвърлят неговите съдружници. Ако се съди по публичните данни, партньори са му били неговата съпруга, както и синът и дъщеря му Мария и Димитър Василеви. От последния наличен отчет на компанията става ясно, че към края на 2014 г. "Хелиос - металург" има дългосрочни заеми за 120 хил. лв. с падеж 2017 г., както и краткосрочни заеми за 15.8 млн. лв. В отчета се посочва още, че с инвестиционен кредит е финансирано закупуването на два имота (земя и сгради) в предходен период. Няма информация кои банки са финансирали дружеството, от компанията също не бяха открити за коментар. Банка ДСК обаче едва ли е единственият кредитор, тъй като претенции за права върху активите има и Обединена българска банка (ОББ). Опит за осребряване Справка в Търговския регистър показва, че през април 2015 г., т.е. малко преди да спре работа, "Хелиос – металург" е заложено в полза на "22 юли плюс" срещу заем от малко под 2.5 млн. лв. В сумата влиза старо задължение от 2006 г., както и обезщетение за забава и лихви. Обект на залога са движими вещи и вземания на предприятието. От приложения списък става ясно, че най-голямото вземане на "Хелиос – металург" - 2.2 млн. лв., е от собственика му Васил Василев. Задължението е по договор за заем с падеж в края на тази година. Това не е единствената връзка между двете предприятия. Самото "22 юли плюс" е регистрирано на същия адрес като "Хелиос – металург" в Пловдив. Дружеството участва като собственик в "Марсофф агро", където държи половината от дяловете, а останалите 50% са собственост на фирмата "Умаа". Тя от своя страна е собственост на Мария и Димитър Василеви. Само няколко месеца след вписването на залога - през юли 2015 г., "22 юли плюс" ЕООД" съобщава на "Хелиос - металург", че пристъпва към изпълнение за забавяне на плащания. Това съобщение обаче и досега не е вписано в Търговския регистър, тъй като през август ОББ го оспорва. Аргументите на банката са, че имуществото, върху което е учреден залогът, е предоставено като обезпечение и на ОББ. Окончателно решение по казуса все още няма. Коя е "Хелиос - металург" "Хелиос - металург" е създадено през 2006 г., като поема дейността по производство и търговия с черни метали на СД "Хелиос – Пловдив – Василев и сие" след разделянето му на две дружества. Другият наследник на СД "Хелиос" е ХМЦ (преди "Хелиос метал център"), което се занимава с производство и монтаж на метални конструкции. В началото на 2007 г. "Хелиос - металург" открива нов завод за производство на арматурна стомана. През годините компанията създава мрежа от производствени, складови и логистични бази в Пловдив, София и Бургас. След 2011 г. обаче резултатите й започват да се влошават (виж таблицата), като за 2014 г. отчита 8% спад на продажбите и загуба от 1.2 млн. лв. Броят на работещите в дружеството намалява до 20 души към септември 2015 г. след спиране на производството. През март заетите са били 130 души, показва справка в регистъра ДАКСИ. От предприятието не са обявявали причина за спирането му, но според Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, тя е засиленият внос на арматурно желязо от Украйна.
Източник: Капитал (29.02.2016)
 
Thyssenkrupp инвестира 100 милиона евро в унгарско предприятие за автомобилни части Thyssenkrupp ще изгради нов завод за автомобилни компоненти в Унгария. Компанията ще инвестира около 100 милиона евро в новия обект за елементи на двигателя и кормилните системи. Строителството на завода в Jaszfenyszaru, град на 70 км източно от Будапеща, ще започне през пролетта на 2016 г., като производство на електронни системи за сервоуправление и капаци на цилиндровите блокове с интегрирани разпределителни валове планирано да започне през 2018 г. Thyssenkrupp съобщава, че ще създаде около 500 нови работни места през следващите години. Разширяването е продиктувано от "големите поръчки от международни производители на оригинално оборудване". Фирмата вече има център за разработка на софтуер за кормилно системи в Будапеща, където около 400 софтуерни инженери работят за разработване на решения за електро-механични кормилни системи за автомобилната индустрия. През 2013 г. ThyssenKrupp откри завод за сглобяване на оси за Audi в унгарския град Гьор. (Tyrepress)
Източник: Други (29.02.2016)
 
НАП внесе в бюджета 3,2 млн. лева от завод 3 милиона и 200 хиляди лева спечели Приходната агенция в Пловдив за бюджета от продажбата на един единствен актив – завод за металообработка в град Пазарджик. Това съобщи говорителят на НАП в Пловдив Божана Илиева. Тя уточни, че са били продадени всички сгради към завода, между които: административна, столова, професионално-учебен център, компресорна станция, производствен корпус с инструментален и ремонтен цех, складове и заваръчно помещение. Продадено бе и цялото оборудване на предприятието, като всяка от машините е действаща. За нов производствен обект по европейски стандарт се очаква да бъде използвана направената инвестиция от новия собственик, който вече е превел сумата по сделката по сметката на Агенцията за приходите в Пловдив. Със средствата от продажбата ще бъдат погасени данъчно-осигурителни задължения на предишния собственик на имота. От днес до края на следващата седмица НАП Пловдив организира огледи на други активи, оценени общо за повече от половин милион лева. От днес до 11 март например, в Пловдив могат да бъдат огледани два магазина с площ съответно 83 и 46 квадратни метра, както и два гаража по 25 и 24 квадрата. Следващия понеделник стартират огледите на имот в село Маноле, предназначен за животновъден комплекс. Той е голям над 9 хиляди квадратни метра и има застроена едноетажна сграда с площ 427 квадрата. Търгът за него стартира от 238 хиляди лева първоначална цена.+
Източник: Монитор (08.03.2016)
 
Китайската металургия се ангажира да намали свръхкапацитета По-бавният икономически растеж превърна свръхпроизводството на китайската стоманодобивна промишленост в проблем. Премиерът Ли Къцян призова за по-големи усилия, за справяне с нея. Wuhan Iron and Steel е един от най-големите производители на желязо в страната, както и един от 500-те най-големи в света. Директорът на комуникациите в Wuhan Iron и Steel Corporation, Сун Джин, заяви: "Не е имало никакви съкращения или намаляване на заплатите. Корпорацията просто иска да оптимизира трудовите ресурси, да намали разходите за човешки ресурси и да повиши производителността на труда. Все още плащаме на работниците основна заплата и осигуровки. Те просто работят някъде другаде". Твърде много стомана се произвежда. Тъй като търсенето се свива и пренасищането расте, цените намаляват. 380-те км ЖП линии във завода за желязо на Wugang, разположен на 21 кв. км. вече не пренасят стомана. Много производствени линии са затворени. Правителството твърди, че половин милион работници в стоманодобивния сектор се очаква да загубят работата си, като част от усилията за намаляване на свръхкапацитета. Правителството ще предостави 100 млрд. юана за преквалификация и намиране на нова работа. (CCTV America)
Източник: Други (08.03.2016)
 
Седем страни призовават ЕС за действие в помощ на стоманодобивната промишленост Седем страни, сред които Франция, Великобритания и Германия, призоваха Европейския съюз да засили действията си за облекчаване на засегнатата металургия, страдаща от цените и евтиния внос от Китай и Русия. Министри от трите страни, заедно с Италия, Полша, Белгия и Люксембург, изпратиха съвместно писмо в петък до Европейската комисия и председателя на Съвета на министрите на ЕС. "Европейската стоманодобивна индустрия - вече отслабена от икономическата криза през 2008 г. - се бори с хроничните нелоялни търговски практики в контекста на силна международна конкуренция от свръхкапацитета на световно ниво", пишат те в писмото, инициирано от френския министър на икономиката Емануел Макрон. "Европейският съюз не може да остане пасивен при загубата на работни места и закриването на стоманени предприятия, налице е значителна надвиснала опасност от срив в сектора с европейска стомана." ЕС е вторият по големина производител на стомана в света след Китай. Това прави над 177 млн. тона годишно, което представлява 11% от световното производство, според данни на ЕС. (Money Market)
Източник: Други (08.03.2016)
 
Вносът на стомана в САЩ нараства Данните, оповестени от Американския институт за желязо и стомана (AISI) показват, че в САЩ са внесени общо 2.5 млн. нетни тона стомана през януари 2016 г. включително 2.2 млн. тона готова стомана – прираст с 10% и 8.8% съответно спрямо декември. На годишна база спадът е съответно 41% и 38% в сравнение с 2015 г. Пазарният дял на вносната завършена стомана през януари тази година е 26%. Тръбните стоки за петролните държави (OCTG) са нараснали със 107%, стандартните тръби - с 68%, горещовалцувани лист – с 53%, линейните тръби – с 47% и структурните тръби - с до 43%. Плочите на намотки са нараснали с 25%, а теловете намаляват с 12% твърдят от AISI. Турция изнася най-голям обем готова стомана за САЩ (244 хил. тона – повече с 34%), следвана от Южна Корея (241 хил. тона – ръст от 2%); Япония (188 хил. тона – ръст от 31%); Бразилия (154 хил. тона – ръст от 124%) и Германия (12 хил. тона – спад с 1%). (Steel Times International)
Източник: Други (08.03.2016)
 
Световното производство на необработена стомана през януари 2016 спадна със 7.1% Световното производство на необработена стомана за януари 2016 е 128 млн. тона – спад със 7.1% през януари 2015 г. - въз основа на данните, представени от 66 страни, които докладват на Световната асоциация за стомана (worldsteel). В Китай цифрата за януари е 63.2 млн. тона, спад със 7.8% спрямо 2015 г. Япония произведе 8.8 млн. тона, спад с 2.8%, а производството в Индия е 7.4 млн. тона, намаление с 1.2%. В Южна Корея е бил произведена 5.7 млн. тона сурова стомана, намаление с 4.5%. В Европа, Германия, произведе 3.6 млн. тона, надолу с 2%, в сравнение с януари 2015 г. италианското производство е по-малко с 5.3% до 1.8 млн. тона докато испанците са произвели 1.2 млн. тона, или с 9.5% по-малко спрямо миналата година. Русия е произвела 5.6 млн. тона необработена стомана, по-малко с 10.6% към януари 2015, докато украинското число е 1.9 млн. тона, повече с 3.6%. В САЩ е произведенa 6.6 млн. тона сурова стомана, спад с 8.8%, а в Бразилия - 2.5 млн. тона, намаление със зашеметяващите 17.9%. Степента на използване на капацитета на сурова стомана в 66-те страни е 66%, което е 5.8 процентни пункта по-ниско от януари 2015 г. В сравнението с декември 2015 г. показва 0.8 пункта по-високо използване. (Steel Times International)
Източник: Други (08.03.2016)
 
MSA критикува цялата индустрия за атаки по стоманените вносители Малайзийската асоциация за стомана (MSA) критикува начина, по който властите извършиха неотдавна проверки на всички вносители на стоманени продукти. Сдружението смята, че властите, проверяващи за нередност, са използвали "непохватни тактики, които са широко отразени в страната" и ще опетнят репутацията на компаниите преди законът да се приложи. "Такава мащабна операция несправедливо ще изостри негативните настроения към сектора", казват от MSA в изявление. Асоциацията, чийто президент е Тан Шри Уилям Ченг, заяви загриженост, че стоманените компании са атакувани от органите, които са били "тежко въоръжени." "Банковите сметки на някои компании са били замразени и мобилните телефони на персонала конфискувани. MSA смята, че като добросъвестни производители, стоманените компании са съблюдавали правилата за внос и наредбите, и ще продължат да си сътрудничат с властите", казват от асоциацията. (The Star Online)
Източник: Други (09.03.2016)
 
Посланикът на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан е посетил пернишкото металургично дружество "Стомана индъстри" АД и филиала на френската компания "Ер Ликид груп" в България , съобщиха от "Стомана индъстри". Заедно с Жан-Мари Деманж - началник на регионалната икономическа служба към посолството, гостите са се запознали с производството, инвестиционната програма на "Стомана индъстри". Пернишкото металургично дружество изпитва сериозни трудности, свързани с цената на електроенергията и забавената нотификация в Европейската комисия, сподели Антон Петров - представител на международния холдинг "Виохалко" за България. По думите му "Стомана индъстри" губи по 1 млн. лв. месечно от август досега заради забавената корекция в цената на зелената енергия. Косвено загубите се изразяват в свиване на производството и намаляване на конкурентоспособността на продукцията, каза още Петров. "Виохалко" има 1 млн. евро годишен оборот в България. В 15-те му фирми работят 2500 души. Над 80 процента от производите му са предназначени за износ. Локализираният в Перник филиал на "Ер Ликид груп" произвежда индустриални течности, газове и медицински газове.
Източник: БТА (10.03.2016)
 
Елаците-Мед” АД внедри международния стандарт за управление на енергията Елаците-Мед” АД стана първата в страната компания от минната индустрия, която получи сертификат за съответствие с международния стандарт ISO 50001:2011 за управление на енергията. С този стандарт дружеството надгради приложената вече Интегрирана система за управление, която включва международните стандарти ISO 9001 – управление на качеството, ISO 14001 - управление на околната среда и BS OHSAS 18001 - управление на здравословни и безопасни условия на труд. Системите за управление на енергията - ISO 50001 - стават част от ИСУ. След влизането на България в Европейския съюз групата фирми ГЕОТЕХМИН въведе нови управленски практики и усъвършенства системите си за качествено управление. В унисон с тази политика през 2010 г. Елаците-Мед” АД започна работа за поетапно разработване и внедряване на Интегрирана система за управление (ИСУ), чрез която се постига по-ефективно управление на всички бизнес процеси. Четвъртият международен сертификат на дружеството - Системи за управление на енергията - ISO 50001, е получен след проведен сертификационен одит през декември 2015г. и успешна оценка на системата за управление на енергията от СЖС България. Благодарение на експертното съдействие на Енергео ЕООД и на Геотехмин ООД системата за управление на енергията е разработена, внедрена и интегрирана със сертифицираните системи за управление на качеството, опазване на околната среда, здраве и безопасност на труда, обединени в единна система за управление, отговаряща на бизнес целите на компанията. С внедряването на международният стандарт ISO 50001 Елаците-Мед” АД ще усъвършенстват системите и процесите, необходими за подобряване на енергийните характеристики и използването на енергията. Прилагането на този стандарт цели намаляване въздействието върху околната среда и на енергийните разходи чрез систематично управление на енергията. ISO 50001 задава рамката, по която да се изгражда и подобрява системата за енергиен мениджмънт за постигане на ефективното оползотворяване на енергия и разработването на мерки за енергийна ефективност. Четирите внедрени международни стандарта на Елаците-Мед” АД са доказателство за предоставяне на висококачествени продукти и услуги, постоянен стремеж към по-висока ефективност на бизнес процесите и отговорност за устойчивото развитие. (botevgrad.com)
Източник: Други (10.03.2016)
 
Стоманодобивните съюзи в САЩ приветстват търговските мерки на Обама Синдикатът United Steelworkers union (USW) очаквано похвали новите търговски мерки от администрацията на Обама насочени срещу вносни продукти от стомана. Президентът на USW Лео Джерард излезе с изявление, наричайки предварителното антидъмпингово разследване от страна на Министерството на търговията на САЩ "добра новина" и крачка към привеждане на "търговските политики на нацията да работят по-добре за работещите американци." Джерард продължи да обвинява Китай за създаване на "свръхкапацитет" в световния стоманодобив и призова за мита за други вносни продукти от стомана. Действията на Белия дом ще доведат до изискване на депозит в брой по митническите ставки за внос на студено валцувани стомани от Китай и шест други страни - Русия, Бразилия, Япония, Индия, Корея и Великобритания. Задълженията, наложени на китайската стомана са особено стриктни, 266%. Международната търговска комисия ще вземе окончателно решение относно задълженията по-късно тази година. Междувременно, администрацията на Обама, наложени търговски ограничения и върху китайската телекомуникационна ZTE Corp. (WSWS)
Източник: Други (10.03.2016)
 
Френският посланик е посетил "Стомана индъстри" АД Посланикът на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан е посетил пернишкото металургично дружество "Стомана индъстри" АД и филиала на френската компания "Ер Ликид груп" в България. Това съобщиха от "Стомана индъстри". Заедно с Жан-Мари Деманж - началник на регионалната икономическа служба към посолството, гостите са се запознали с производството, инвестиционната програма на "Стомана индъстри". Пернишкото металургично дружество изпитва сериозни трудности, свързани с цената на електроенергията и забавената нотификация в Европейската комисия, сподели Антон Петров - представител на международния холдинг "Виохалко" за България. По думите му "Стомана индъстри" губи по 1 млн. лв. месечно от август досега заради забавената корекция в цената на зелената енергия. Косвено загубите се изразяват в свиване на производството и намаляване на конкурентоспособността на продукцията, каза още Петров. "Виохалко" има 1 млн. евро годишен оборот в България. В 15-те му фирми работят 2500 души. Над 80 процента от производите му са предназначени за износ. Локализираният в Перник филиал на "Ер Ликид груп" произвежда индустриални течности, газове и медицински газове. /perniknews.com
Източник: Други (11.03.2016)
 
Бразилският износ на желязна руда скочи с 29% през февруари Най-новите статистически данни, публикувани от Бразилският секретариат по външна търговия (Secex) показват значително нарастване на износа на желязна руда от страната през февруари 2016 г. Той възлиза на 27.447 млн. тона, което е с 29% повече в сравнение с предходния месец. Износът на желязна руда в страната е в размер на 21.277 млн. тона през януари тази година. Експортната цена на желязната руда е средно по 21.49 долара за тон, значително по-ниска в сравнение с година по-рано. Стойността на износа на желязна руда от страната възлиза на 589.84 млн. долара през месеца. Най-голямата дестинация за износ на желязна руда от Бразилия е Китай. Износът за Китай през февруари'16 възлизат на 16.50 млн. тона, което представлява близо 60% от общия износ от Бразилия през месеца. Той се увеличава с 39% спрямо предходния месец. Втората по големина дестинация за износа на желязна руда от Бразилия са Съединените щати. Износът за САЩ възлизат на 3.12 млн. тона. На трето място е Турция с 682.6 хил. тона. (Скрап Monster)
Източник: Други (11.03.2016)
 
Интересът към продажби на скрап от злато в България расте Поскъпването на златото на международните пазари увеличава интересът и към продажбите на скрап от благородния метал. Търговецът на злато Тavex отчита 80% повече интерес през февруари спрямо година по-рано, като цитира свои отчети. Компанията има бюра в големите търговски центрове в София и страната. Златото за скрап (например стари бижута) също е сред барометрите за пазара благородния метал. От Tavex посочват, че то е най- чувствителен спрямо цената на международните пазари. През последните месеци тя се е повишила с 18-20% в долари и 15-16% в евро. "Българите обикновено предлагат счупени бижута и предмети, съдове от злато, монети в недобър търговски вид, като първенство държат бижутата от 14 и 18 карата. Цените, на които се продава скрап злато започват от 20-30 лв. и стигат до 1000 лв. и нагоре.", посочват от компанията и допълват, че "скрап златото обикновено е актив, който не е с цел инвестиция и собственикът се старае да го изчисти на най-високата възможна цена. Изключение правят страни, като Индия, където бижутата са форма на инвестиция и там разликата скрап - инвестиционно злато е по-размита". Изкупване на скрап правят и златарските ателиета, но е трудно тях да се направи статистика интереса, заради големия им брой. Обикновено големите инвестиционни компании продават златото за претопяване в чужбина, а ателиетата го използват за нови бижута и изделия. Oт Tavex не посочват какъв обем са изкупили през февруари. По техни данни през последното тримесечие, в световен мащаб, има 4% увеличение в търсенето на злато спрямо 2014 г. Това са 47 тона повече или общо 1118 тона. "Главно търсенето се е движело от централните банки и частните инвестиции в монети и кюлчета. Над 50% от търсенето на злато е за бижута. Едни от главните централни банки, които се отличават с най-много търсене на злато са тези на Китай, Русия и Казахстан. Като цяло търсенето на злато за инвестиции за последното тримесечие е нагоре с 15%, спрямо 2014 г.", казват от Tavex.
Източник: Капитал (11.03.2016)
 
Март ще предложи разведряване за стоманодобивните компании Стоманодобивните компании в Китай ще отбележат по-добри резултати през март поради повишените цени и политиката на централното правителство за намаляване на запасите за сектора с недвижими имоти. Уанг Гуокинг, консултантски директор в Lange Steel Information Research Center, мозъчен тръст в Пекин, заяви, че търсенето на стомана постепенно ще се увеличи през март, което ще доведе до по-добри условия за фирмите в бранша. Цената на стоманените продукти нарасна със 120 юана (18 долара) за метричен тон, след четири последователни дни на увеличение. Тя достигна 2,260 юана за тон във вторник. Ду Ченг, анализатор в JYD Online Corp, пекинска консултантска компания за насипни материали, заяви че стоманодобивните фирми в провинция Хъбей, основен производител в страната, ще намали добива по екологични причини между април до октомври, когато ще се проведе изложението International Horticultural Exposition в Тангшан, основен производител в Хъбей, основна причина за повишенията на цените. (China Daily)
Източник: Други (14.03.2016)
 
Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца Оборудването за рециклиране на "Екометал инженеринг", който е собственост на Пламен Стоянов, се продава от кредитор. Причината е необслужено лизингово задължение. Продаваните машини са стрували около 10 млн. лв. при покупката им преди девет години, а сега се предлагат за около половината, т.е. около 5-6 млн. лв. "Екометал инженеринг", която има база за преработка на стари автомобили и друго оборудване в софийския кв. "Кремиковци", има неуредени вземания и с друг кредитор - Уникредит Булбанк, който през февруари също е наложил запор над дяловете на собственика. От обявата на продавача - наследника на лизинговото дружество "Хипо Алпе Адриа", "Хета асет резолюшън" търсената цена не става ясна. Вижда се, че се предлагат четири инсталации, за които потенциални купувачи могат да заявят интерес до 17 март. Собственикът на "Екометал" Пламен Стоянов не вдигаше мобилния си телефон за коментар, но финансовите данни на компанията и наскоро наложените запори говорят за затруднения, които явно са причината за сегашния търг. Пак по неофициална информация забавянето в плащанията не е от вчера, а поне от две години. "Екометал инженеринг" се занимава с преработка на скрап, излезли от употреба автомобили, електронно и електрическо оборудване. Компанията е собственик на шлаковите табани на "Кремиковци" и е специализирана в преработката на шлаки (отпадъци) от черната металургия. По информация от отчета й за 2014 г., който е последният публикуван, в базата си в "Кремиковци" тя разполага със шредерна инсталация на германската фирма Metso Lindemann (сега тя се продава). От 2011 г. "Екометал инженеринг" работи в сътрудничество с TMK Artrom в румънския град Решица, където има построена инсталация за обработка на шлаки от работещия там металургичен завод (известен с това, че е произвел стоманата за Айфеловата кула). Партньорството е по силата на 7-годишен договор. При преработката от шлаката желязото се отделя, а остатъкът се продава като инертни материали за пътно строителство, производство на цимент и др. Самата TMK Artrom е публично дружество с няколко подразделения и оборот от над 200 млн. евро.
Източник: Капитал (15.03.2016)
 
Стоманодобива с нов удар от съкращения на работни места в Шефилд Кризата на стоманодобива във Великобритания продължава с нови съкращения на работни места в шефилдската Outokumpu и предупреждение от дружеството майка, че операциите на острова могат да бъдат закрити. Финландският собственик се консултира за орязване на около 50 от почти 600 служители тъй като стоманодобивният сектор се бори с все по-ниското световно търсене на метала. Стоманодобива във Великобритания е особено силно засегнат от кризата, зардаи вноса на евтини китайски стомана във Великобритания привлечени от относителната сила на паунда. Местните стоманопроизводители също са изправени пред високи сметки за електроенергия. Outokumpu има четири подразделения в Англия и разясни трудностите пред които е изправена компанията на служителите си, като президентът Кари Тути дори спомена перспективата за затварянето на британските заводи. Той заяви, че съкращенията ще са сред 35-те0 работници в топенето и в офисите. Пенсионната схема също ще бъде премахната и персоналът ще премине към по-малко щедър схема. Заплатите също се замразяват. (Telegraph.co.uk)
Източник: Други (16.03.2016)
 
Второто най-голямо дружество в минната индустрия е на ръба на банкрута Втората най-голяма компания в минната индустрия в света Peabody Energy е на ръба на фалит. От дружеството предупредиха, че са изправени пред опасността от банкрут при това в близкото бъдеще, заради големия спад във въгледобивната промишленост. “Няма никаква сигурност, че нашият план за подобряване на нашия бизнес и на финансовата ни позиция ще бъде успешен”, коментират от ръководството на американския производител. Компанията предприе сериозна програма за намаляване на разходите в близките години, заради срива в цените на основните суровини. В резултат на оперативни загуби и негативни парични потоци, както и опасността от дефолт от фирмата посочват, че поради липсата на достатъчно ликвидност може да спре да функционира като действащо предприятие. Само през последната година цената на акциите на Peabody е паднала с 95 на сто заради евтините въглища. Стойността на суровината върви все надолу през последните четири години, като от 2013 г. насам е спаднала с 41%. (Business Insider)
Източник: Други (17.03.2016)
 
Tata Steel: Стоманодобивната промишленост вероятно ще види по-добри дни, най-лошото е зад нас Стоманодобивът вероятно е изправен пред по-добри дни, а "най-лошото е зад нас", заяви управляващият директор на Tata Steel India – Т.В. Нарендран. "Най-лошото е зад нас", заяви той по време на годишна регионална конференция на Confederation of India Industry's (CII). Позовавайки се на цените на стоманата, Нарендран заяви, че не желае да предрича цените през следващите няколко месеца, но цената на местната индийска стомана все още е по-ниска от минималната вносна, наложена от правителството през февруари. Последно време цената на вътрешния пазар нарасна с 3000 рупии и международните цени на стоманата също се увеличиха с 15%. Фокусът върху земеделието в Бюджет 2016 г. и 7-мите препоръките на Разплащателната комисия ще засили вътрешното търсене. Нарендран заяви, че индийските стоманодобивни компании следят събитията в Китай. Относно Tata Steel Kalinganagar, той каза, че компанията в момента се съсредоточава върху стабилизирането на първата фаза на капацитет 3 млн. тона. В зависимост от паричните потоци и текущото търсене, се планират допълнителни 3 млн. тона през втората фаза. (PTI)
Източник: Други (18.03.2016)
 
"Минстрой" взе на концесия два рудника в Македония Българският холдинг "Минстрой" даде най-добрата оферта и получи правото на концесия върху рудниците за олово и цинк "Злетово" в Пробищип и "Тораница" в Крива Паланка, съобщава скопският "Утрински весник", цитиран от БТА. "Минстрой" е предложил 2 млн. евро за концесията върху минералните суровини в тези два рудника, или 2.5 пъти повече от началната цена 850 000 евро. Новият концесионер има задължението в срок от 30 дни от получаването на концесията да подпише договор с министерството на икономиката и да плати сумата, пише скопският вестник. В миньорските градове очакват "Минстрой" възможно по-бързо да инвестира в новия живот на рудниците, които не функционират от половин година, пише изданието. Вестникът отбелязва, че в Пробищип и Крива Паланка цари оптимизъм, че "Минстрой" идва с намерението по качествен начин и за дълъг срок да управлява рудниците, да печели и да внесе нов жизнен импулс на двата миньорски града. От сайта на компанията се разбира, че тя експлоатира други три рудника в Македония - медния "Бучим", оловно-цинковия "Църнац" и желязно-никеловия "Ржаново".
Източник: Дневник (21.03.2016)
 
Падащите цени на европейската неръждаема стомана Слабото търсене, намаляващите допълнителни такси за сплави и големия внос от Азия доведоха до спад в цените на европейската неръждаема стомана. Продажбите в целия регион намаляха и при плоските, и при дългите продукти, а базисните стойности до голяма степен останаха непроменени. Отрицателната тенденция в допълнителните такси при сплавите, обаче, отбеляза спад при сделките. Продажните цени в Европа са възпрепятствани от проникването на внос извън ЕС и в САЩ, търсенето на плоски и дълги продукти остава в застой. Цените на европейските студено валцувани рулони са се увеличили леко като местните производители намаляват капацитета. Вносът от Китай ще се забави след обявяването на търговските казуси. В Азия, намаляващите разходи на входа продължат да имат отрицателен ефект върху цените, докато в Япония и Тайван, които продажните стойности намалява незначително през февруари. (MEPS)
Източник: Други (21.03.2016)
 
Трупащите се дългове може да спънат плановете на Китай да намали стоманата и въглищата Кампанията на Китай да свие своите раздутите сектори може да бъде възпрепятствана от над 1.5 трлн. долара дълг в секторите за цветни метали, стомана, въглища и цимент, което заплашва да смаже местните банки. Справянето с промишления свръхкапацитет се превърна в приоритет за Пекин, за да се забавя икономиката по-ефективно и да се спре пренасищането на предлагането, което срина цените на въглищата и стоманата. Китай отдели над 100 млрд. юана (15 млрд. долара) за следващите две години, за съкращенията в секторите с въглища и стомана, но ще бъдат на разположение само след като дългове са уредени. Критиците казват, че няма ясен механизъм за справяне с дълговата тежест, която ще постави огромен натиск върху най-слабите слоеве от банковия сектор. Дългът по документи, представени в парламента на Китай този месец, подчертава дилемата пред държавните фирми и колко трудно ще бъде на Пекин за икономическите реформи. (Reuters)
Източник: Reuters (23.03.2016)
 
POSCO слива две подразделения в Мексико за повишаване на ефективността Производителят на стомана в Южна Корея POSCO заяви, че консолидира двете си подразделения в Мексико като част от усилията да преустрои дейността си и да се справи с трудните пазарни условия. POSCO каза, че наскоро е сляла двете компании в Мексико, и двете от които са 100% собственост на местната POSCO Америка. Този ход е в съответствие провежданите реформи, за преструктуриране чрез продажба на активи и бизнес консолидация, предназначено да намали компанията и да направи бизнеса по-ефективен. Съгласно плана, POSCO планира да продаде своите дялове в 19 компании, сред които 13 чуждестранни фирми. Тази година тя ще затвори или продаде 35 дружества, в които притежава дялове. "Консолидирането на бизнеса в Мексико има за цел да отстрани възможни припокриващи фактори и произтичащите от тях резултати, като по този начин помага за подобряване на цялостната финансово състояние", каза служител на POSCO. Компанията укрепва позициите си в Мексико откакто стъпи там през 1981 г. Там тя има още четири предприятия, които произвеждат предимно студено валцована стомана, използвана в автомобилостроенето. (Yonhap)
Източник: Други (24.03.2016)
 
Tata Steel ще продаде два стоманодобивни заводи на шотландското правителство Tata Steel е постигнала споразумение да продаде две от своите съоръжения на шотландското правителство, за да запази заводите отворен, в рядък проблясък на надежда за страдащата британската индустрия. Сделката е свързана с продажбата на стоманодобивните съоръжения Clydebridge и Dalzell на шотландското правителство, което след това ще ги продават на Liberty House, заявиха от Tata Steel. Семейство Гупта, което е собственик на компания Liberty House Group, ще поеме отговорността за възобновяване операционната дейност и да инвестира в двата обекта като част от своята по-широка стратегия за изграждане на интегриран и устойчив бизнес в цяла Великобритания. Tata Steel, която миналата година рестартира завода за валцувани продукти в Уелс, се кани да придобие предприятията за плочите в Мадъруел и Камбуланг, южно от Глазгоу. Tata Steel, заяви, че ще замрази двете съоръжения, които работят от около 130 години, през октомври миналата година като съкрати 270 работни места. Вместо закриване на съоръженията, Tata Steel продължава да ги поддържа за да позволи производството на плоча с потенциално рестартира в бъдеще. (PTI)
Източник: Други (25.03.2016)
 
Виетнам стяга нормите за качество за вносната стомана От внесената във Виетнам стомана трябва да се вземат проби за проверка на качеството, за да бъдат допустими за митническо оформяне, съгласно съвместното писмо от две министерства, участващи в процеса. В циркулярното писмо, издадено от Министерството на промишлеността и търговията (MoIT) и Министерството на науката и технологиите (MoST) има за цел да затегне контролът върху вноса на стомана и да предотврати ниско-качествени продукти от навлизане във Виетнам. По-конкретно, преди да бъдат внесени във Виетнам, стоманите ще бъдат обект на проверка на металните компоненти и механичните и физически качества. Резултатите от проверките ще послужат като основа за митническо оформяне. Въз основа на прилаганите стандарти, властите ще преценят дали пратките са допустими за внос във Виетнам или не. Продукти със съответствие или сертификати ще бъдат освободени от проверка. Стоманите от кодове по HS 7224.10.00 и 7224.90.00 трябва да имат декларации от MoIT. (VNS)
Източник: Други (28.03.2016)
 
Tata Steel продава британския си бизнес Индийската Tata Steel, най-големият производител на стомана във Великобритания, продава целия си бизнес в страната заради огромни загуби, ход, който ще тегли чертата на десетилетната стоманодобивна дейност на компанията на острова. След среща на борда в Мумбай, компанията заяви, че финансовите резултати на подразделението във Великобритания са се влошили рязко през последните месеци след слаба години, което я принуждава да съкрати стотици работни места. Обвинявайки високите производствени разходи, слабия вътрешен пазар и увеличения внос в Европа от страни като Китай, Tata видя малка промяна в конкурентната позиция на нейните операции във Великобритания, в които работят около 15 хил. души и включват Port Talbot, най-големият британски стоманодобивен завод. В резултат на това, Tata ще "проучи всички възможности за преструктуриране, включително потенциала продажба на Tata Steel UK, изцяло или на части". "Като се има предвид тежестта на изискването за финансиране в обозримо бъдеще, Tata Steel Europe ще трябва да направи оценка и да приложи най-възможния вариант съобразен със сроковете". Tata Steel купил англо-холандския производител на стомана Corus през 2007 г. и оттогава се опита да възроди гиганта. (Reuters)
Източник: Reuters (30.03.2016)
 
71,6 млн. лева без ДДС били приходите от концесии за 2013 година Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: Money.bg (31.03.2016)
 
Кремиковци продал активи за 784 хил. лв. през 2015 г. През изминалата 2015 г. Кремиковци АД (в несъстоятелност) е продало имоти за 783 531 хил. лева. показват данните в годишния финансов отчет. Базовата цена на имотите е била с около 46 хиляди лева по-ниска. Имотите са продадени на търгове с тайно и явно наддаване. Продадените активи представляват земи, сгради, машини и съоръжения В края на 2015 г. оставащите дълготрайни, активи в дружеството са оценени на 111.5 млн. лева, но всички те са необезпечени. Краткосрочните вземания пък са за около 413 млн. лв. Възникналите преди ликвидацията задължения си остават без промяна спрямо 2014 г. в размер на 2.86 млрд. лв. За отчетната 2015 г. Кремиковци отчита загуба от 3.98 млн. лв. от ликвидация и 163 хил. лева загуба от стопанска дейност. Персоналът на емитента към края на миналата година е 46 човека, като разходите за възнаграждения и осигуровки са били 1.085 млн. лева., сочат данните от финансовия отчет. Мажоритарният собственик на Кремиковци АД е Финметалс холдинг ЕАД със 71% от уставния капитал.
Източник: Фрогнюз (31.03.2016)
 
Вносът на стомана в САЩ падна със 17% Данните за вноса на стомана в САЩ през февруари 2016 г. на Бюрото за преброяване показват, че вносът е спаднал със 17%, и че САЩ са внесли 2.2 млн. тона стомана, които включват 2 млн. тона готова стомана. Данните за тази година (януари и февруари) за общият внос и на завършените продукти са 4.8 млн. тона и 4.3 млн. тона, съответно с 40% и 34% по-малко в сравнение със същия период на 2015 г. Делът на пазара за завършена стомана през февруари е около 26% и възлиза на 26% годишно. Има значително увеличение на вноса на арматура (с 32%); ламарина (с 53%); структурни тръби (с 12%); и листове и ленти с всякакви метални покрития (с 11%). Южна Корея, Турция, Япония, Германия и Китай държат най-голям обем във вноса на готова стомана в САЩ. Южна Корея е изнесла 374 хил. тона (повече с 55%), Турция - 207 хил. тона (спад с 16%), Япония - 114 хил. тона (спад с 40%), Германия - 80 хил. тона (спад с 33%) и Китай - 80 хил. тона (спад с 12%). (Steel Times International)
Източник: Други (31.03.2016)
 
Руската Abinsk Electric Steel Works ще модернизира своя EAF Abinsk Electric Steel Works, водещ руски производител на арматура и други дълги стоманени продукти, ще модернизира своите електродъгови пещи (EAF), пеща с леярски кофи и др. Според Primetals Technologies, компанията наета да върши работата, целта на програмата за модернизация е да "увеличи производствения капацитет за заготовки с напречни сечения от 130mm и 150mm от 0.95 до 1.5 млн. метрични тона годишно". Твърди се, че компанията ще бъде в състояние да произвежда повече класове стомана, като например високо въглеродна стомана за телени и пружинна стомана. Primetals твърди, че новата технология в модернизацията на руското предприятие ще увеличи възможностите на стоманодобивното предприятие и ще намали разходите за поддръжка. Разходите за конвертиране също ще бъдат "значително намалени" и изискването за енергоемкостта на EAF ще бъдат намалени от 410 до 370 кВтч / метричен тон. (Steel Times International)
Източник: Други (01.04.2016)
 
Как растящите цени на скрапа поддържат цените на стоманата в САЩ Цените на суровините са склонни да влияят на ценообразуването на стоманата. Стоманеният скрап, желязната руда и въглищата са сред основните суровини, използвани при производството на стомана. За американските производители на стомана, като Steel Dynamics и Nucor, цената на скрапа е по-голяма фактор, отколкото вносната желязна руда. HRC цените се движат в тандем с цените на скрапа. Дори и най-скорошното покачване на цените на стоманата в САЩ е придружено от засилване цените на скрапа. Те се повишават, тъй като търсенето е силно в САЩ, както и в Турция, която е най-големият скрап вносител. Китайските цени на стоманата се увеличават рязко през този месец. Това е съпроводено също с рязко покачване в цените на желязната руда. Засилването на цените на суровините и покачването на цените на китайските стоманени изделия ще помогне на американската черна металургия да оправдае ръста в цената. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (04.04.2016)
 
Минните компании ускоряват продажбата на активи Две от най-големите минни компании в света - Anglo American и Glencore, предприемат нови продажби на свои второстепенни активи, за да се справят с ефектите от срива в цените на суровините. В понеделник Anglo American обяви, че ще продаде своя 70% дял от въглищната мина Foxleigh в Австралия, без да обявява цената на сделката. Купувачът е австралийския инвестиционен фонд Taurus. Anglo ще получи само малка сума преди прехвърлянето на собствеността, а основната част от плащанията са обвързани с бъдещото възстановяване в цената на въглищата. Foxleigh е една от май-маловажните мини в портфолиото на компанията, като отговаря само за 2% от общото производството на въглища на групата. Продажбата е част от цялостната стратегия на компанията да се изтегли от бизнеса с въглища. От своя страна Glencore продава златната си мина "Комаровское" в Казахстан срещу 100 млн. долара. Купувачът е листнатата във Великобритания руска компания Polymetal. Glencore също предприе мащабни продажби на активи, за да понижи задлъжнялостта си. (Financial Times)
Източник: Други (05.04.2016)
 
Медта се превръща в благороден метал В последно време медта се причислява към благородните метали. Докато топ миньорски компании като Anglo American Plc и Glencore Plc продават всичко – от желязна руда и въглища до селскостопански активи, за да изплащат дълговете си на фона на разгром в цените на суровините, те не изразяват готовност да се разделят с най-добрите медни ресурси. Това се дължи на факта, че медта е един от малкото метали, за които се очаква недостиг до края на това десетилетие, тъй като намалените инвестиции в сектора означават, че не се изграждат достатъчно мини. Металът ще е и основен фокус за миньори и финансисти, които се събират тази седмица за годишна конференция в Чили – най-големият производител на мед в света. „Медта е най-желаната суровина. Разглеждаме много внимателно глобалните проекти за мед”, заяви Майкъл Шерб, основател на инвеститорския консултант Appian Capital Advisory LLP. Това напомня за времето, в което Rio Tinto Group – втората по големина минна компания – изненада мнозина, като назначи ръководителя на медния бизнес за главен изпълнителен директор. (Bloomberg)
Източник: Други (06.04.2016)
 
Конспирации: къде изчезва златото на България По последни данни България е на първо место в Европа по залежи на злато. Също по последни данни България е една от най-бедните страни в Европа. Та нали златото е мерило за богатство? Как е възможен този парадокс? Да не би да не добиваме златото си и всъщност и всъщност да имаме един огромен потенциал да станем една от най-богатите страни в Европа? Ами, не точно. Златото в България се добива, но не от български компании. Това на пръв поглед не е проблем, защото това е тенденция в цял свят. Проблема идва когато сравним данъка от печалбата, който всяка фирма добиваща полезни изкопаеми трябва да плаща. В Германия например той е 30%, а в Индия той достига до 40%. През 1999 г. Правителството на Иван Костов подписва договор с „канадската“ фирма „Дънди прешъс металс“ за добив на полезни изкопаеми в Челопеч. Фирмата е трябвало да плати 5 млрд. долара, но според официални данни в хазната са влезли само 5 млн. долара, но това дори не е най-скандалното в този договор. По договор, концесионния данък който трябва да плащат на държавата е смешните 1.6%. Сами виждате разликата в цифрите. По късно този договор се променя от тройната коалиция и данъка е между 2 и 8%, което все пак е най-ниския данък в световен мащаб. Геологът проф. Вълко Гергелчев е посветил живота си в това да разобличи тъмните сделки на правителството и кражбата, която се осъществява на територията на България. Той е геолог и е бил член на Национална геоложка служба, която в момента не съществува. Тя е закрита умишлено от Костов, според професора. Не съм много запознат, но може би ние сме единствената държава със такива залежи на полезни изкопаеми, която няма Национална геоложка служба. Според Гергелчев към 2002 г. прогнозните ресурси в Челопеч са на стойност 1 трилион и 100 милиарда долара при цена на златото от 50 долара за грам. „Дънди Прешъс” изнася с контейнери всичко добито в Намибия и там извличат всички полезни изкопаеми. Според много хора, през 2012 г. печалбата на компанията е била над 1.5 милиарда долара, но са обявили само 200 милиона. По неофициална информация печалбата за „Дънди” от златодобив за периода е близо 7 млрд. лв, от които само 70 млн. лв. са останали в България като концесионна такса. Сега сами сметнете, ако се позволи, на тази или на друга фирма да добие и останалия ресурс на стойност над 1 трилион долара, на същата безценица, колко ще загуби държавата. Това е само едно от местата в България където се добива злато. Има още много мини в България, дадени на концесия на чужди фирми за 1000 пъти по ниска цена от реалната. Например МДК- Пирдоп и Елаците. Договорите за тези концесии не са достъпни за обществото и само може да предполагаме, колко губим от тях. Голяма група от учени и граждани от много години се борят за това, тези документи да бъдат разсекретени и обществото да получи информация за официалните цифри и детайли по тях. Техните опити засега са неуспешни и всички правителства до момента отказват да разкрият фактите. Това повдига друг въпрос. Едно правителство сключва лош договор, който очевидно е в ущърб на държавата, но от тогава се смениха много правителства. Защо нито едно от тях не направи нещо по въпроса? Защо никой не промени договорите или не ги прекрати?
Източник: Vesti.bg (07.04.2016)
 
Официалната продажба на Tata Steel ще започне в понеделник Формалният процес по продажбата на завода Port Talbot на Tata UK ще започне в понеделник, заяви бизнес секретарят Сажид Дживад,. Той направи изявление след среща с президента на Tata Сайръс Мистри в Мумбай, като обеща, че правителството ще направи всичко възможно, за да осигури купувач на уелското предприятие, в което работят 4000 души. Дживад отлетя за индийския град във вторник, за да се срещне с Мистри в опит да овладее кризата, обхванала британската металургия. Коментирайки срещата си Дживад заяви, че тя е била "конструктивна и позитивна", добавяйки, че няма да има краен срок за процеса на продажба. Преди срещата, говорител на Министерството на икономиката, иновациите и уменията заяви, че целта на Дживад е "да се осигурят възможно най-много работни места," след като Tata обяви своя бизнес на острова, включително гигантски завод в Порт Талбот, за продажба миналата седмица, хвърляйки съмнения за бъдещето на 40,000 служители. (The Telegraph)
Източник: Други (07.04.2016)
 
Essar Steel пропусна 10 млн. долара погасяване към Минесота Essar Steel Minnesota не успя да направи плащане на 10 млн. долара, което обеща на държавата за пропуснати срокове за закъснелия си таконитен проект Iron Range. Компанията сключи сделка с губернатора Марк Дейтън през декември да изплати 66 млн. долара икономически стимули, които е получила за замразения проекта Nashwauk, който според държавните служители е готов на под 60% след осем години опити. Първото плащане от 10 млн. долара беше дължимо на 31 март. "Не сме ги получили," заяви Джеф Уолкър, одитор на окръг Итаска и касиер, отговорен за получаване на плащанията към държавата. Щатският представител Том Анцелк, който е председател на правната делегация за Iron Range, също потвърди, че Essar не е направил плащането. Дейтън заяви в сряда, че държавата е прегледала опциите си за това как да процедира, но отказа да обясни потенциалните средства за защита. "Изключително съм разочарован, че Essar не се доказа като надежден партньор", каза губернаторът. (CNBC)
Източник: Други (08.04.2016)
 
Китай ще купува медни мини в чужбина, за да осигури вътрешния пазар Китай ще продължава да купува медни мини в чужбина, за да подсигури стабилност на вътрешното потребление на суровината. Това заявява Джери Джиао от държавна компания Minmetals пред Financial Times. Страната е увеличила производствения си капацитет през последното десетилетие и потребява 40% от световното производство на мед. Minmetals е най-големият търговец на метали в Китай, като е основан още през 1950 г. Намерението за изкупуване на медни мини идва в момент, в който най-големите добивни компании търсят начин за диверсификация на приходите, добавяйки други суровини в портофолиото си. Швейцарският минен и търговски конгломерат Glencore се опитва да преструктурира бизнеса си и търси купувач за своята мина в Чили, а американската Freeport - McMoran иска да направи същото с дела в находище в Южна Африка. През август 2014 г. Glencore продаде перуанската мина Las Bambas на MMG, чийто мажоритарен собственик е Minmetals, контролиращи медни мини в Африка, Австралия и Лаос. (FT)
Източник: Други (11.04.2016)
 
Работници от "Стомана Перник" на бунт заради съкращения Работници от „Стомана Перник“ на бунт заради съкращения. По думите им, от началото на месеца над 50 души са били принудени да напуснат без обяснение. Недоволството им е и заради смени по 12 часа, които били договаряни да са 6-часов работен ден. От вчера Главната инспекция по труда е влязла на проверка в завода, още не може да се каже дали има нарушения. От ръководството на компанията-майка на металургичното предприятие отказаха официален коментар, защото протестът бил на нелегитимния синдикат „Защита“. Според шефовете обаче съкращенията са на 30-40 души от общо 1200 и се налагат заради оптимизация на персонала и проблеми в индустрията. Novatv.bg
Източник: Други (13.04.2016)
 
Alcoa откри сезона на отчетите в САЩ с 92% спад на тримесечната печалба Печалбата на Alcoa Inc. спада с 92% на годишна база през първото тримесечие на 2016 г., след като растежът в бизнесите, които производителят на метали възнамерява да отдели в нова компания по-късно през годината, не беше достатъчен да засенчи по-ниските цени в сегмента за необработен алуминий. За периода януари-март Alcoa печели 16 млн. долара спрямо положителния финансов резултат след данъци за 195 млн. долара през първото тримесечие на 2015 г. Приходите се свиват с 15% на годишна база до 4,9 млрд. долара. Анкетираните от Thomson Reuters очакваха приходи за 5,14 млрд. долара. Приходите получиха подкрепа от прираста на приходите от сливания и органичен растеж от 5,7 на сто, въпреки че той бе засенчен от 21-процентния спад, свързан с продължаващото поевтиняване на алуминия, неблагоприятни валутни колебания и ефекта от затворени заводи. Базираната в Ню Йорк компания е в процес на отделяне на бързо растящите си бизнес отдели, които се фокусират върху космическите изследвания и автомобилния сектор. Новото дружество ще се казва Arconic. (MarketWatch)
Източник: Други (13.04.2016)
 
Най-голямата частна компания в минната индустрия фалира Peabody Energy, който е най-големият частен производител на въглища и вторият по големина в света, официално потвърди своя банкрут. Причина за фалита на дружеството е острият срив на цените на суровината. В своето заявление за несъстоятелност към съда компанията е описала всичките си активи, които са на стойност между 10 и 50 милиарда долара. Въпреки предприетата сериозна програма за намаляване на разходите, заради срива в цените на основните суровини, компанията не успя да се спаси от банкрута. Още през миналия месец от нейното ръководство заявиха, че в резултат на оперативни загуби и негативни парични потоци, както и опасността от дефолт и заради липсата на достатъчно ликвидност може да спрат да функционират като действащо предприятие. Само през последната година цената на акциите на Peabody е паднала с 95 на сто заради евтините въглища. Стойността на въглищата пък върви все надолу през последните четири години, като от 2013 г. насам е спаднала с 41%. (Business Insider)
Източник: Други (14.04.2016)
 
Работници от металургичната фирма "Стомана Индъстри" в Перник излязоха на протест. Вчера работещите в дружеството изразиха спонтанно недоволството си. Протестът им ще продължи и днес. Дружеството е собственост на гръцка фирма. Според Националния синдикат "Защита" от 2300 работници преди предприятието да премине в ръцете на гърците, сега там работят 500-600 души, като производството било увеличено два пъти. За настоящите съкращения нямало никакви обяснения, вчера протестиращите напразно са чакали някой от шефовете да дойде при тях и да обясни какво се случва и какво налага поредното освобождаване на работници. В момента тече проверка от Инспекцията по труда, но не от Главна инспекция на труда, както са поискали от "Защита", а от подразделението в Перник. Вчера инспекторите не са излезли с никакви констатации. Сегашните съкращения са започнали от 1 април. По данни на синдиката досега са освободени около 40 души, като не е спазена процедурата за информиране и консултиране, която е задължителна при подобни съкращения. Хората се привиквали поединично, не е дадена предварителна информация. От „Защита" съобщиха още, че е въведена 6-часова работна смяна, която не се спазва и хората реално работят повече. cross.bg
Източник: Други (14.04.2016)
 
Производството на медно-златен концентрат в мината в Челопеч е било малко над очакванията през първото тримесечие на годината. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за резултатите е по-високото съдържание на метал в преработената руда. Като цяло произведените злато, мед и сребро от всички проекти на дружеството са били около или по-високо от прогнозата. Освен предприятието в Челопеч DPM има също работеща мина в Армения и металургичен завод в Намибия, чиито резултати са включени в отчета. Основен акцент за дружеството през тази година ще остане увеличаване на преработката на концентрат и повишаване на приходите в Набимия, по-нататъшна оптимизация на работата в Челопеч и започване на строителството на минно-преработвателния комплекс в Крумовград, където компанията има концесия за добив на златни руди. Резултати Количеството на добитата руда в Челопеч през първите три месеца на година е било в рамките на прогнозата. За периода са преработени общо 544 хил. т руда при годишен капацитет от 2-2.2 млн. т. Под формата на концентрат българското предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвело 33.4 хил. унции злато, 69.2 хил. унции сребро и 10.6 млн. фунта (около 4.8 млн. кг) мед. Под прогнозата е произведеният метал от мината на DPM в Капан (Армения), което се дължи както на по-ниското съдържание, така и на по-малкото количество добита руда, се посочва още в отчета. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажбата на арменското си предприятие на Polymetal International. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. "Очакваме продажбата на "Капан" да приключи през второто тримесечие на годината, което ще подобри баланса ни и ще помогне за развитието на проекта в Крумовград", казва президентът и главен изпълнителен директор на DMP Рик Хаус. Проектът в Крумовград През първото тримесечие на годината напредък е отбелязан и в Крумовград, става ясно от отчета. Компанията е получила окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. DPM очаква да приключи придобиването на земята и да получи строително разрешително през второто тримесечие на тази година. Плановете на компанията са да започне изграждането на мината и преработващите съоръжения през второто полугодие. Строителните работи ще отнемат около две години, преди да започне добивът в Крумовград. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара. DPM придоби проекти в Сърбия Преди броени дни DPM придоби останалите 49.9% от акциите в Avala Resources, която има три проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия, и стана едноличен собственик на компанията. Съгласно споразумението за сделката акционерите на Avala получават по 0.044 обикновени акции на DPM за всяка своя. Avala Resources има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия – "Тимок" в източната част на страната, "Туларе" на юг и "Леновац", който се намира на 50 км от "Тимок" и на 170 км от Белград. Никой от проектите все още не е на етап разработване.
Източник: Капитал (15.04.2016)
 
Производството на мината в Челопеч е малко над очакванията Производството на медно-златен концентрат в мината в Челопеч е било малко над очакванията през първото тримесечие на годината. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за резултатите е по-високото съдържание на метал в преработената руда. Като цяло произведените злато, мед и сребро от всички проекти на дружеството са били около или по-високо от прогнозата. Освен предприятието в Челопеч DPM има също работеща мина в Армения и металургичен завод в Намибия, чиито резултати са включени в отчета. Основен акцент за дружеството през тази година ще остане увеличаване на преработката на концентрат и повишаване на приходите в Набимия, по-нататъшна оптимизация на работата в Челопеч и започване на строителството на минно-преработвателния комплекс в Крумовград, където компанията има концесия за добив на златни руди. Количеството на добитата руда в Челопеч през първите три месеца на година е било в рамките на прогнозата. За периода са преработени общо 544 хил. т руда при годишен капацитет от 2-2.2 млн. т. Под формата на концентрат българското предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвело 33.4 хил. унции злато, 69.2 хил. унции сребро и 10.6 млн. фунта (около 4.8 млн. кг) мед. Под прогнозата е произведеният метал от мината на DPM в Капан (Армения), което се дължи както на по-ниското съдържание, така и на по-малкото количество добита руда, се посочва още в отчета. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажбата на арменското си предприятие на Polymetal International. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. "Очакваме продажбата на "Капан" да приключи през второто тримесечие на годината, което ще подобри баланса ни и ще помогне за развитието на проекта в Крумовград", казва президентът и главен изпълнителен директор на DMP Рик Хаус. През първото тримесечие на годината напредък е отбелязан и в Крумовград, става ясно от отчета. Компанията е получила окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. DPM очаква да приключи придобиването на земята и да получи строително разрешително през второто тримесечие на тази година. Плановете на компанията са да започне изграждането на мината и преработващите съоръжения през второто полугодие. Строителните работи ще отнемат около две години, преди да започне добивът в Крумовград. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара.
Източник: Капитал (15.04.2016)
 
Бизнесът предлага по-тежки санкции за незаконните пунктове за скрап Асоциацията по рециклиране настоява за увеличаване на санкциите и наказанията за незаконните пунктове за скрап и кражба на кабели и релси, съобщават от организацията. Асоциацията приветства промените в Наказателния кодекс, които са внесени за обсъждане в Народното събрание, но предлага още по-високи глоби и ефективни присъди. Поправките са предложени от депутата от АБВ Кирил Цочев и група народни представители. Те са внесени в деловодството на парламента на 31 март. С тях се криминализира кражбата на кабели, електропроводници, елементи на съобщителната инфраструктура, електроразпределителната и топлоразпределителната мрежа. За незаконните пунктове за скрап се предлага наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 30 хил. лева. При рецидив се предвижда затвор от две до десет години и глоба от 10 хил. до 16 хил. лева. Асоциацията по рециклиране предлага кражбата на кабели, електропроводи, елементи на съобщителната инфраструктура, уредби на електропреносната или топлопреносната мрежа, части от подвижния железопътен състав или пристанищни съоръжения, пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, металосъдържащи части от паметници и други да се наказва със затвор от 1 до 10 години. Ако деянието е довело до телесна повреда, то предвиденото наказание да бъде лишаване от свобода от 5 до 15 години, настояват от организацията. Ако пък е причинило смърт – затворът да бъде от 10 до 20 години или доживотен, посочва се в съобщението. За незаконното приемане или съхраняване на отпадъци от черни и цветни метали без регистрация или разрешение по закон бизнесът иска да се носи наказателна отговорност чрез лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5 хил. лв. до 30 хил. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.04.2016)
 
Буреносните облаци се трупат над стоманодобивните предприятията в ЕС, които реагират твърде бавно на пренасищането Съдбата на някои огромни доменни пещи в белгийския град Лиеж преди няколко години предлага улики, накъде се е насочила останалата част от стоманодобива в Европа - още гибел и мрак. Известен със своите велосипедни състезания и кюфтета, Лиеж беше дом на стоманодобивен завод, собственост на ArcelorMittal, световен лидер в добива. Въпреки, че градът беше металургичен център от края на Наполеоновите войни, остаряващият завод се оказа твърде далеч от суровините и разположен на мили от река Маас, което я направи неконкурентна след като световната финансова криза подкопа търсенето. През 2013 г., ArcelorMittal, уморен от загубите, затвори голяма част от съоръжението. От тогава нещата стават по-лоши. Китай, който добива половината стомана в света, изнася най-много в своята история след свиването на собственото си търсене. Това означава повече доставки, които се конкурират с европейските производители, които не могат да печелят на текущите цени и вече не използват около 30% от капацитета си. От началото на финансовата криза през 2008 г., над 75 хил. работни места в сектора бяха закрити, или 20% от работната сила на стоманодобива в Европа. Вероятно следват още. (Bloomberg)
Източник: Други (15.04.2016)
 
Миньори искат нова цена на въглищата Нова, по-висока с около 9 лв за тон условно гориво цена на добиваните при тях въглища искат миньорите от „Мини Марица Изток“ ЕАД-Раднево. Мениджмънтът на държавното дружество е разработил нова бизнеспрограма за следващите три години, която предвижда добив от по 27 350 000 т. Това ще им позволи да наваксат изоставането в разкривката и да осъществят програмата си за модернизация и рехабилитация на тежките съоръжения. Програмата е върната от МЕ за допълнителнително детайлизиране. През последните години изостава драматично разкриването на пластовете за сметка на добива. Причината е в натоварването на двете американски топлоцентрали от страна на ЕСО ЕАД, призна в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той очаква да бъде подписано споразумението между БЕХ и банковият консорциум, което ще позволи енергетиката да получи заем от 1 млрд лв. С 900 млн лв ще бъдат разплатени борчовете към двете американски централи, които на свой ред най-после ще се разплатят с мините. Ситуацията в мините е сложна, но все пак има някаква светлина в тунела, коментира синдикалният лидер. Далеч по драматично било положението с държавната ТЕЦ „Марица изток-2“, където за поредна година се отчитат загуби от производството. Причината е в скъпите въглеродни емисии, които централата трябва да плаща заради подписаните от държавата международни договори. „При рекордни добиви на еленергия се генерират рекордни загуби въпреки намалените преки разходи за персонал и подръжка на съоръженията.“, отбеляза Пламен Димитров след посещение в държавната топлоцентрала. Заедно с колегата си от КТ Подкрепа“ Димитър Манолов той настоява за нова политика от страна на Министерството на енергетиката, която да доведе до промени в плъщанията за въглеродните емисии. Двата синдиката искат България да се присъедини към Полша , която иска от ЕС в рамките на последното споразумение от Париж за климата да не унищожава поне още 10 години тежката си индустрия. „Не го ли направим , не променим ли модела за търговия с въглеродните емисии през следващите 15-20 години ще трябва да затворим мините и топлоцентралите си.Това веднага ще увеличи зависимостта ни от външни доставчици на електроенергия“, категоричен е Димитров. Той припомни, че към момента енергийната зависимост на България е 33 на сто , при средна за Европа 54 на сто. Двата синдиката са инициирали съвместна конференция по темата, тя е насрочена за 18 май в София. На нея ще присъства и еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Канете. От КНСБ прогнозират социално напрежение в подземния въгледобив. След мина „Черно море“, където спря добива ред било на подземните рудници в комплекса Бобов дол.Причината била в сгрешения модел.
Източник: Монитор (18.04.2016)
 
"Алкомет" ще разпредели 20% от чистата си печалба през 2015 г. за дивиденти Ръководството на производителя на алуминиеви продукти "Алкомет" АД предлага 1.83 млн. лв., или 20% от печалбата след данъци, да бъде разпределена като дивидент между акционерите на дружеството. Това означава, че брутният дивидент на акция ще е около 0.1018 лв., около два пъти по-висок от този от 2014 г. (0.0447 лв.). Това става ясно от поканата за свикване на общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 27 май 2016 г. Изминалата 2015 г. е била доста успешна за шуменския завод откъм приходи, като причината е преструктурирането на производството към предлагане на по-завършени и с по-висока добавена стойност продукти. Реализираната печалба на дружеството след облагането с данъци е била 9.138 млн. лв. през 2015 г., като се е увеличила с близо 3.8 пъти спрямо предходната година. Тогава тя е била 2.407 млн. лв. Разходите на компанията за материали също се увеличават, но това се дължи на поскъпването с около 6.5% за периода на основната суровина (алуминия) на Лондонската метална борса.
Източник: Капитал (18.04.2016)
 
Комисията обещава да защити металургията в ЕС "Приемаме защитата на стоманодобивната индустрия на ЕС много сериозно, и няма да се поколебаем да прибегнем до всякакви средства, включително антидъмпинговите мерки, за да я защитим," заяви Александър Уинтърщайн, говорител на Комисията. Той добави, че Комисията вече е направила предложение за модернизиране на стоманодобивната индустрия в Европа. "Когато Комисията счита, че е уместно, ще предприеме необходимите действия в съответствие с правната рамка," каза Уинтърщайн. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подчерта значението на европейската стоманодобивна промишленост и предложи политически мерки за подпомагане на сектора, например допълнителни инвестиции, повишаване на компетенциите и справяне със свръхкапацитета. Европейският съюз е вторият по големина производител на стомана след Китай, произвеждащ средно 170 млн. тона необработена стомана годишно. Секторът има годишен оборот в Европа от 166 млрд. евро и е отговорен за 1.3% от БВП на ЕС. (New Europe)
Източник: Други (18.04.2016)
 
И „стоманените” държави не се разбраха за съкращаване на производството Китай и другите „стоманени” държави не успяха да съгласуват мерки против глобалната криза в стоманодобивния отрасъл. Мненията за причините за хроничните излишъци се разминават: САЩ обвини за това Китай, което ядоса представителите на Пекин. Белгия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) организираха вчера среща на министри и високопоставени чиновници от повече от 30 страни. Идеята бе да се намерят решения на проблема с излишните мощности в отрасъла, но участниците в разговорите успяха само да стигнат до извода, че да са необходими бързи и структурни мерки. Вашингтон обвини за провала на преговорите Китай, като поиска от Пекин решителни действия в борбата с излишните мощности, заплашвайки го с антиимпортни мерки от другите страни. Представител на пекинските власи отговори в стил: ”Китай вече направи повече от достатъчно. Какво още искате вие?”. Той направи образното сравнени, че стоманата е храната на икономическото развитие. И ако някой няма апетит, не бива да се казва, че храната е прекалено много. (Reuters)
Източник: Reuters (20.04.2016)
 
Разрушиха два комина на ОЦК, ще строят завод Два от трите комина на бившия Оловно-цинков комплекс ОЦК в Кърджали бяха взривени поради опасност от срутване и за да направят място за ново модерно металургично производство. Разрушаването започна малко след 9 ч. вчера. Първо рухна 120-метровият комин, а три минути по-късно и другият - 90-метров. В Кърджали взривовете се усетиха леко в близки до мястото квартали. Акцията протече по план и беше изпълнена от частна фирма. След рухването на комините сапьори провериха за останали неизбухнали заряди и едва тогава беше обявен краят. За предотвратяване на инциденти за два часа беше отцепен част от булеварда край бившия завод, спряно беше и движението на влакове. В обезопасяването на района бяха ангажирани над 100 души от различни институции. От фирмата собственик на обекта уточниха, че разрушаването на комините се налага и заради строежа на ново цинково производство. То ще бъде изградено на мястото на двата комина и според фирмата ще е едно от най-модерните. Стотици жители на Кърджали наблюдаваха взривяването на двата символа на първия металургичен завод у нас. 120-метровият комин е бил за времето си най-високото промишлено съоръжение. Строен е през 1954 г. с над 100 тона арматура. Строителите му са били наградени с ордени.
Източник: Дума (21.04.2016)
 
Индустрията в ЮАР призована да купува местна стомана Правителството на Южна Африка подкрепи затруднения стоманодобивен сектор като призова местните фирми да купуват местни стоки в условията на кризата в сектора. Министърът по търговията и промишлеността Роб Дейвис заяви пред парламента, че ще продължи да осигурява необходимата подкрепа за основните производители на стомана в страната, докато секторът не се изправи на крака. Той каза, че тарифите, наложени върху вноса и локализацията са важни мерки, за да предотврати колапса на индустрията. Кризата пред стоманодобивните компании не е уникална за Южна Африка, а е глобален проблем. Дейвис заяви пред медиите, че секторът е изправен пред редица предизвикателства, включително световното пренасищане със стомана, и че правителството трябва да защити местните производители. Според него, криза заплашва да затвори сектора, което ще доведе до загуба на работни места, ако местните производители спрат производство. Той добави, че ще се проведе среща с индустрията, за да обсъдят как да се запазят работни места и конкурентоспособността. (Iol.co.za)
Източник: Други (21.04.2016)
 
Правителството се готви да се разделим-национализира сектора британската стомана Британското правителство заяви намерение да национализира частично голяма част от стоманодобива на острова в опит да подкрепи затъващата индустрия. Даунинг стрийт разкри, че е готов да закупи миноритарен дял на стойност до една четвърт от британските стоманени активи на Tata, и може да осигури стотици милиони паунда рефинансиране на дълга, за да запази надеждите за сделка живи и да запази производството. Пакетът за подкрепа ще бъде предоставен "при търговски условия" на всички потенциални купувачи за оставащите активи Tata Steel UK. Този ход идва след среща между Сайд Дживад, британският бизнес секретар, и Сайръс Мистри, президент на Tata Global. Съществуват опасения, че без подкрепа, десетки хиляди работни места ще бъдат загубени по веригата на предлагането на стомана. Дживад заяви: "Това правителство се ангажира да подкрепя стоманодобивната промишленост, за да се осигури дългосрочно жизнеспособно бъдеще и ние работим в тясно сътрудничество с Tata Steel UK в процеса на намиране на надежден купувач. Стоманената индустрия се бори да се справи с кризата в цените на стоманата, отчасти предизвикано от рязко покачване в китайското производство.“ (The Telegraph)
Източник: Други (22.04.2016)
 
Разработчик на стомана представя AHSS Компанията за напреднали материали представя първата си напреднала стомана с висока якост (advanced high-strength steel - AHSS) пред General Motors за първоначално изпитване. NanoSteel заяви, че нейната AHSS е едновременно силна и обработваема - якост на опън от 1,200 MPa и възможно 50% удължаване. Стоманата е създаден по дългогодишна програма за развитие на американската AK Steel Corp. "За нас е удоволствие да си партнираме с NanoSteel да въвеждането на този вълнуващ нов продукт на пазара,“ каза главният изпълнителен директор на AK Steel Роджър Нюпорт. Частната NanoSteel произлиза от Националната лаборатория на Министерството на енергетиката през 2002 г. Нейната основна цел е развитието на сплави за употреба като автомобилна листова стомана с леко приложение. Косвено е свързана с General Motors - един от основните акционери е GM Ventures, подразделението за рисков капитал на автомобилния производител. Президентът и главен изпълнителен директор на NanoSteel заяви, че новата AHSS е едновременно лесна за производство, като се използват конвенционални сплави и стандартни плочи, и лесна за щамповане и формоване при стайна температура. (Association for Iron & Steel Technology)
Източник: Други (25.04.2016)
 
Китайският стоманодобив доминира на световния пазар, но докога? Стоманата е от съществено значение за съвременния свят. Тя се използваза изграждане на сгради, пътища, железопътни линии, както и друга инфраструктура. За една развиваща се страна, стоманата е от съществено значение за икономическия растеж. Производството на стомана е основен стълб на Големия скок на Мао Цзедун през 1958 г., когато Китай взе мерки за модернизиране и индустриализиране на икономиката. Експериментът не свършва добре, тъй като те бързо научиха, че един куп малки заводи в задните дворове на хората не е най-добрият начин за добив на стомана. След като се изоставя тази идея, икономиката на Китай и стоманодобивът нарастват. За да подхранват този растеж, Китай налива огромни суми в строителство и призова страната да разшири производството на стомана за да съответства на развиващата се икономика. Този път планът проработва. Китай сравнително бързо се превръща във втората по големина икономика и най-големият производител на стомана в света. С БВП от 10 трлн. щатски долара те съставляват приблизително 13% от световната икономика. Китайският стоманодобив възлиза на 823 млн. тона през 2014 г. - половината от световния. Но сега икономиката на Китай се забавя. (Forbes)
Източник: Други (27.04.2016)
 
Камерън заяви, че няма гаранция за бъдещето на британската металургия Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че няма гаранция, че усилията за спасяване на британската стоманодобивна индустрия ще бъдат успешни, като се опитва да отговори на очакванията, че правителството ще спаси хиляди работни места. Камерън заяви, че правителството му ще направи всичко възможно, за да осигури купувач за бизнеса на Tata Steel във Великобритания, като подсигури, че индийската компания няма да остави хиляди безработни точно преди референдума за членство в ЕС през юни. Но когато говори в парламента, той подчерта несигурното положение на сектора, който страда от евтиния китайски внос, покачващите се разходи и слабото търсене. "Няма гаранция за успех", каза Камерън. "Искам да направим всичко възможно, за да осигурим бъдещето ... но се борим с масивно свръхпредлагане, срив на цените." Запитан дали правителството се подготвя за лоши новини от възможната продажба на заводите, говорител на Камерън заяви, че премиерът се опитва да бъде реалист. (Reuters)
Източник: Reuters (28.04.2016)
 
ЕК засилва контрола за вноса на стомана в ЕС Европейската комисия (ЕК) обяви за въвеждане за срок от 4 години на система за особен контрол при вноса в ЕС на стомана, заради засилената конкуренция на световния пазар. „Този механизъм е част от представения на 16 март комплексен план, насочен към подкрепа на черната металургия в ЕС (“Стомана: осигуряване на устойчиви работни места и икономически ръст в Европа)“. На базата на приетият в петък регламент за внос на стоманена продукция в ЕС отсега ще се изисква лицензия. „Това решение е ясен сигнал за компаниите, в това число и страните износителки, че Европейската комисия следи движението на пазара и е готова да предприеме необходимите мерки, когато това е оправдано. Мерките за превантивен контрол предвиждат защитни инструменти от ЕС и могат да бъдат въведени, когато тенденциите за внос заплашват да нанесат щети на производителите в страните от съюза“, се казва в комюникето. Системата ще действа в разстояние на четири години. За „плавния преход“ внос на продукция от стомана без лицензия е възможен в разстояние на 21 работни дни от момента на влизане в сила на новия регламент. Стоманеният сектор в ЕС е световен лидер в редица сегменти и дава 1,3% от БВП на ЕС, като осигурява през 2015 г. около 328 хил.работни места. „Независимо от потенциала на европейския металургичен сектор и предприетите значителни усилия за неговата модернизация, през последните години конкурентните му позиции на световния пазар започнаха да се влошават. Свръхпроизводството на стомана в трети страни, такива като Китай доведе до увеличаване на износа, намаляване на цените и даде тласък на безпрецедентна вълна от недобросъвестни търговски практики“, се казва още в комюникето на ЕК. (Bloomberg)
Източник: Други (03.05.2016)
 
Печалбата на "Алкомет" нарасна 7.5 пъти Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" отчете значителен ръст на печалбата за първото тримесечие на 2016 г. Приходите от продажби намаляват в сравнение със същия период на миналата година, което се дължи основно на поевтиняването на алуминия. По-ниската цена на суровината обаче се отразява положително на разходите на дружеството, които отбелязват изпреварващ спад. Пренасочването на компанията към производство на продукти с по-висока добавена стойност и увеличената рентабилност са причината финансовият резултат да нарасне 7.5 пъти към края на март - от 1 на 7.5 млн. лв. В същото време компанията отчита ръст както на производството, така и на продажбите като обем. С около 5% нараства производството на прокат от леярния цех спрямо същия период на миналата година. Прокатът се използва главно за нуждите на "Алкомет" за последваща преработка и се продава само ако заводът има свободен капацитет. Общото производство на валцова и пресова продукция също се увеличава с около 2%. През първото тримесечие на годината заводът е работил при пълен капацитет. Общите продажби като обем през първото тримесечие нарастват с 3%, което се дължи на увеличението с 8.5% при валцовата продукция, докато пресовата продукция намалява със 7%. Германия остава основен пазар за "Алкомет" с дял от около 24% от общите продажби. След нея се нареждат Полша, Италия, Франция, България и т.н.
Източник: Капитал (04.05.2016)
 
Glencore продава златен рудник в Казахстан за 2 млрд. долара Суровинният и търговски гигант Glencore разглежда възможността д а продаде своето златно находище Василковское в Казахстан, съобщава Reuters, като се позовава на близки до сделката източници. Според тях цената на тези активи превишава 2 милиарда долара. Други източници на агенцията също потвърждават, че Glencore е направила такова предложение, като компанията е избрала за консултанти по сделката Deutsche Bank и BMO Capital Markets. Glencore, както и други добивни компании, е принудена да продаде някои свои активи, за да намали огромните си дългове, които се трупат след намали на цените и търсенето на китайския пазар на суровинните стоки. Financial Times съобщи, основавайки се свои източници, че китайски добивни компании са основни претенденти за придобиването на тези активи, особено след скока в цената на златото в последно време. Но според Reuters, някои наблюдатели твърдят, че сключването на такава сделка далеч не е сигурно. Според тях, кръгът на потенциалните купувачи не е голям. (Reuters)
Източник: Reuters (04.05.2016)
 
Словакия може да вземе дял в завод на U.S. Steel за да не затвари Словашкото правителство може да поиска да купи дял в завода на United States Steel Corp в страната, за да предотврати закриването му, ако американският собственик реши да продава, каза министърът на икономиката Петър Зига. U.S. Steel Kosice е най-големият работодател в страната от 5.4 млн. души. Компанията от САЩ обмисляше продажба преди три години, преди Словакия да предложи годишни стимули от 15 млн. евро за 15 години. Въпреки това, през декември миналата година чешкият производител на стомана в Moravia Steel хвърли око на предприятието, в което работят 12 хил. души в източната част на Словакия. "Притеснен съм за евентуална промяна на собственика, ако е нестандартен," каза Зига. "Виждам правителството да се присъедини към (евентуални) разговаря и да потърси дял ... за да се предотврати нов собственик, който би купил предприятието, само за да го затвори. 34% дял ще осигури механизъм за блокиране, така че държавата може да има думата", добави той. (Reuters)
Източник: Reuters (05.05.2016)
 
U.S. Steel Canada: Участниците получават още една седмица за проучване Кандидатите за U.S. Steel Canada имат още една седмица за проучвания преди окончателните оферти. Участниците в търга получиха една допълнителна седмица. Петък беше първоначалния срок за участниците в търга да подадат обвързващи оферти за бившата Stelco, но срокът беше удължен до 13 май. В рамките на одобрения от съда процес за продажбата, купувачи са поканени да представят оферти за цялата или части от компанията. USSC и консултантите ? са избрали кратък списък за втората фаза, в която участниците получават достъп до конфиденциална финансова и друга информация, за да финализира обвързващи оферти. Окончателен кандидат, или кандидати, ще бъдат избрани и препоръчани за одобрението на съда. Според запознат, има четири оферти - две за цялото предприятие и два за части. United Steel Workers и други, са загрижени дали купувачът ще е готов да работи и да възобнови производството на стомана в Хамилтън. (The Hamilton Spectator)
Източник: Други (09.05.2016)
 
Ръстът в цената на китайската стомана няма да спре намалението на производствения капацитет Бързото подобряване на цените на китайската стомана последно време не е устойчиво и няма да попречи на усилията на държавата за справяне със свръхкапацитета в сектора. "Покачването на цените на стоманата има известно влияние върху намаляване на свръхкапацитета, но като цяло въздействието е много малко," заяви Джао Ченсин, говорител на Националната комисия за развитие и реформи (NDRC). След като достигна най-ниската си точка за последните десетилетия миналата година, цената на стоманата скочиха с 80% от края на ноември до последния си връх на 21 април, но от тогава падна обратно с около 25%. Джао каза, че оптимизмът за търсенето на стомана е предизвикан от повишаването на продажбите на жилища, възобновяване на строителните дейности и възстановяване на запасите от страна на търговците. По-ниските цени за производство по-рано тази година и фючърсните спекулации на пазара също спомогнаха. "Ситуацията на търсенето и предлагането по същество не се е подобрила, сериозният свръхкапацитет не се е променил, така че цените на стоманата е малко вероятно да задържат бързия си ръст", каза той. (Reuters)
Източник: Reuters (12.05.2016)
 
Приходите на "ДПМ Челопеч" намаляват с 10% за първото тримесечие Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" ("ДПМ Челопеч") отчете по-ниски приходи за първото тримесечие на годината в сравнение със същия период на 2015 г. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Основната причина за по-слабия резултат е поевтиняването на металите. Ефект оказва също и по-ниското съдържание на метал в концентрата, който предприятието в Челопеч произвежда като краен продукт. В резултат на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации също се понижава. В същото време добивът и преработката на руда са се увеличили. Нетните приходи на българската компания намаляват с 10% и към края на март са в размер на 38.6 млн. долара. През първото тримесечие на тази година цените на всички метали, които DPM произвежда в предприятията си, са се понижили. Най-значителен е спадът на медта – с около 20%. Златото е поевтиняло с 3%, а среброто – с 11%, по данни на компанията. Това са трите основни метала, които се произвеждат под формата на концентрат в Челопеч. В същото време цените на суровините са основният фактор, който определя резултатите на дружеството. Друг важен фактор са промените във валутните курсове, тъй като DPM е канадска компания, отчита се в американски долари и развива дейност в България, Армения и Намибия, които имат свои валути. За първите три месеца на годината в Челопеч са добити общо 555.6 хил. тона руда, което е значително увеличение спрямо 506.4 хил. т за същия период на миналата година. Преработката е нараснала с близо 8% до 544.6 хил. т при годишен капацитет от 2.2 млн. т. Разходите за преработка обаче са се понижили със 7% през първото тримесечие на годината. Причината за това е по-голямото количество добита и преработена руда, както и по-слабото евро спрямо щатския долар, което е оказало благоприятен ефект върху резултата. Факторите, които са се отразили негативно и са ограничили по-нататъшното свиване на разходите, са били по-високите цени на електроенергията, поскъпването на някои материали, които предприятието използва в производството си, и по-активните дейности по запълване на отработените участъци от рудника. Компанията отчита печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) от 20.6 млн. долара към края на март. Резултатът е с близо 30% по-нисък от миналогодишния. Капиталовите разходи в "ДПМ Челопеч" за тримесечието са били по-ниски, отколкото миналата година, тъй като по-големите проекти са приключени през 2015 г., се посочва в отчета. Към края на март те са били в размер на 3 млн. долара спрямо 3.9 млн. долара преди година. Една от основните инвестиции на канадския собственик, която се очаква да започне тази година, е изграждането на миннообогатителен комплекс край Крумовград. Там друго дъщерно дружество на DPM - "Дънди прешъс металс Крумовград", има концесия за добив на златна руда. По-рано тази година компанията получи окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. Изграждането на мината и преработващите съоръжения се очаква да започне през втората половина на годината и да отнеме около две години, преди да започне добивът. Инвестицията се оценява на около 164 млн. долара. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажба на предприятието си в Капан, Армения, на Polymetal International. В момента тече процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите. От компанията тогава коментираха, че средствата от продажбата ще подобрят баланса й и ще й помогнат да разработи проекта в Крумовград.
Източник: Капитал (13.05.2016)
 
Поевтиняването на медта понижи приходите на Aurubis Лек ръст на производството, но по-ниски финансови резултати отчитат заводите на Aurubis в Пирдоп и Хамбург за първото полугодие на финансовата година, което приключи в края на март. Приходите на групата като цяло също се понижават, като основната причина за това са по-ниските цени на металите. Това става ясно от отчета на германската металургична група. Негативен ефект върху финансовите резултати за цялата година ще окаже спирането за месец и половина на производството в Пирдоп за мащабен ремонт, който тече в момента. Въпреки че прогнозите за цялата година са по-ниски от рекордните резултати, отчетени за финансовата 2014/2015 г., от Aurubis потвърждават очакванията си. Течащите в момента проекти за подобряване на производството пък ще имат осезаем положителен ефект през следващите години. Приходите на групата за шестмесечието са в размер на 4.7 млрд. евро, което е спад с 14% спрямо същия период на предходната година. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните показатели, следени от компанията, намалява с 38% до 113 млн. евро. По-голямата част от разликата идва от извънреден положителен ефект, отчетен миналата година. Приходите на звеното "Първична преработка на мед", в което влизат "Аурубис България" и заводът на групата в Хамбург, са намалели с 15% и са достигнали 2.6 млрд. евро заради поевтиняването на медта. Aurubis не публикува междинни резултати само за българското предприятие. Оперативната печалба преди данъци на звеното спада с 42% до 89 млн. евро. Освен извънредния резултат от миналата година влияние са оказали и по-ниските цени на сярната киселина, която заводите произвеждат като вторичен продукт, както и по-ниският добив на метал от суровината. Увеличеното количество на преработения концентрат и по-високите такси за преработка и рафиниране не са успели да компенсират спада, се посочва в отчета. Общо за бизнес звеното преработката на концентрат и производството на сярна киселина са нараснали с 4%. В Пирдоп при концентрата също има ръст, макар и по-малък (1%), но количеството произведена сярна киселина е спаднало с 1%. Капиталовите разходи в звеното за полугодието са били в размер на 35 млн. евро спрямо 21 млн. за същия период на предходната година. По-голямата част от тях са били свързани с мащабния ремонт в Пирдоп. Той започна в средата на април и ще продължи до към края на този месец, като се очаква заводът да поднови работа в началото на юни. От Aurubis посочиха, че изключването на мощностите ще повлияе сериозно на резултатите на групата през третото тримесечие на финансовата година. Започнатите проекти ще се отразят на печалбата на компанията още през тази година, но значителен положителен ефект ще се усети едва през следващите години. Въпреки това компанията потвърди прогнозата си за цялата финансова година. "В сравнение с миналогодишния рекорден резултат през финансовата 2015/2016 г. ще генерираме значително по-слаб, но независимо от това добър резултат", каза говорителят на изпълнителния съвет Ервин Фауст. Очакванията са оперативната печалба преди данъци и оперативната възвращаемост на вложения капитал (ROCE) да бъдат значително по-ниски от миналата година. За 2014/2015 г. Aurubis отчете рекордни в 149-годишната си история резултати, като EBT нарасна до 343 млн. евро спрямо 137 млн. евро за предходната година. Нетната печалбата на българската компания се увеличи с близо 50% до 90.135 млн. евро.
Източник: Капитал (13.05.2016)
 
Европейският съюз стартира разследване на китайската стомана Друга причина ЕС да отказва да признае Китай като пазарна икономика е, че се страхува, че това одобрение ще навреди на някои индустрии в рамките на съюза, особено в страните от Южна Европа, където стоманата, текстилът и други производствени сектори са силно засегнати. Това става след жалба от Eurofer, Европейската асоциация на стоманата, и говорител заявиха, че групата "приветства ходът срещу нелоялното субсидиране от Китай". "Това е добре дошло и много необходимо разследване на китайските държавни субсидии, което ще се провежда паралелно с текущото разследване за дъмпинг на стомана в ЕС". Стоманолеярни от Австралия до Обединеното кралство са под заплаха от закриване поради пренасищане. Европейските производители на стомана твърдят, че китайските компании дъмпингуват продуктите си на европейския пазар, в опит да компенсират свръхпроизводството в сектора с китайска стомана. Добивът в Китай достигна рекорд през март като покачването на цените и по-добрите маржове накараха спрените заводи да възобновят производство. (The Comment)
Източник: Други (16.05.2016)
 
КЦМ 2000 АД - Пловдив спечели наградата на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ в категорията "Компания с най-добри екологични и социални практики". Това съобщиха от ръководството на дружеството. Престижното отличие получи главният изпълнителен директор на КЦМ 2000 инж. Румен Цонев. "Наградата се дава за устойчиво развитие в областта на екологията и отговорно социално поведение на компанията. ЕБВР бе надежден партньор на КЦМ в реализирането на мащабна програма за технологично обновление и разширение на производствената дейност. Политиката на компанията силно кореспондира с позицията на банката да се сведе до минимум негативното въздействие върху околната среда и отговаря на основните характеристики на идеята за устойчивост на енергийната ефективност, намаляване на въглеродния интензитет в промишления сектор и създаване на най-добри условия за безопасни и здравословни условия на труд", коментират от КЦМ. Внедрените проекти са в пълно съответствие с най-добрите европейски и световни стандарти и гарантират ефективно използване на ресурсите, реални енергийни спестявания, намалени вредни емисии и постигане на максимална производителност на труда, допълват от дружеството. Наградата е една от традиционните, които се връчват за отлични постижения и доказана гражданска и корпоративна позиция към околната среда и обществото. Церемонията се състоя на 12 май 2016 г. в Лондон по време на юбилейната 25-та годишна среща на Съвета на управителите и Бизнес форум, определящ основните приоритети в стратегията на ЕБВР през следващите 25 години. 30 компании са се състезавали в четири категории - "Най-добри екологични и социални практики", "Устойчива енергия", "Адаптиране към изменението на климата" и "Екологични и социални иновации". Журито селектира за финала 17 компании, показали съществена устойчивост в своето развитие.
Източник: БТА (18.05.2016)
 
САЩ увеличиха с 522% вносните мита за китайска стомана САЩ увеличиха над пет пъти – с 522%, вносните мита за китайските стоманопроизводители, след като обвиниха хората на Пекин, че продават продукцията си под пазарната цена. Мярката се отнася конкретно за китайско производство на студено валцувана плоска стомана, която се използва в производството на автомобили, контейнери за транспортиране и в строителство. Решението на търговското министерство на САЩ идва на фона на засиленото търговско напрежение между двете страни по отношение на няколко продукти, включително и търговията с пилешко месо. Стоманата е особено деликатен въпрос, доколкото американските и европейски производители на стомана обвиняват Китай в изкривяване на световните пазари и подбиване на цените на тях с предлагането на производството си на дъмпингови цени. (BBC)
Източник: Други (18.05.2016)
 
Корейската стоманодобивна промишленост се присъедини към призива на много световни асоциации На 18 април 2016 г., представители на високо равнище от правителствата по света, заедно с представители на световната стоманодобивна индустрия, се срещнаха в Брюксел, за да се справят с тежкия свръхкапацитет, засягащ стоманодобивната промишленост. "Срещата на високо равнище за излишния капацитет и преструктурирането на стоманодобивния сектор" бе организиран от ОИСР с домакин Кралство Белгия. В резултат на това заседание, правителствата на Канада, Европейския съюз, Япония, Мексико, Република Корея, Швейцария, Турция и Съединените щати, излязоха с изявление засягащо два важни въпроси. Първо, "предизвикателствата пред стоманодобивната промишленост, имат важно глобално измерение, което трябва да бъде адресирано чрез текущ международен диалог"; и, второ, че "докато предизвикателствата пред сектора възникнат от много фактори, като например структурните и циклични икономически развития, правителствените мерки са допринесли за значителния излишен капацитет, нелоялна търговия и изкривявания на търговските потоци." (Steel Guru)
Източник: Други (19.05.2016)
 
Китай дава $4,2 млрд. за ликвидация на остарели металургични заводи Китай отдели 27,64 млрд. юана ($4,2 млрд.) за съкращаване на производствените мощности в металургичната промишленост през 2016 година. Това съобщи днес агенция Синхуа, позовавайки са на данни от китайското финансово министерство. Средствата от централния бюджет ще бъдат насочени за ликвидация на остарели предприятия за производство на въглища и стомана. А така също и за подкрепа на освободените работници, на които предстои да се трудоустроят наново. По-рано Държавният съвет на Китай обяви за намеренията да се съкратят мощности за производство на стомана в обем на 100-150 млн. тона в близките пет години, припомня rns.online. През последните три години страната ликвидира излишни мощности, поизвеждащи над 90 млн. тона стомана и над 200 млн. тона въглища. (Economic Times)
Източник: Други (20.05.2016)
 
Хюсеин Йорюджю, "Алкомет": През 2016 г. продължава успешният тренд, резултат от целенасочените ни усилия 2016 година продължава успешния тренд, резултат от целенасочените ни усилия. Toва каза в интервю за Агенция „Фокус” Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на "Алкомет" - един от водещите производители на алуминиеви валцови и пресови продукти на Балканския полуостров. „ За първото тримесечие реализирахме ръст на продажбите с 3% спрямо същия период на 2015 г., като реализираната нетна печалба нарасна близо 7 пъти – от 1.038 млн. лв. до 7.543 млн. лв”, заяви Йорюджю. „Постепенното пренасочване на компанията към производство на по-комплексни продукти с по-висока добавена стойност оптимизира рентабилността до 7 пъти по-добър финансов резултат”, добави той. По думите му, заводът работи при пълен капацитет и пълно натоварване на производствените мощности. „За цялата 2016 г. прогнозите са за запазване на ръста на продажби от около 3%, като това значи продадени около 22 800 тона пресови изделия и около 43 800 тона валцови изделия. Очакванията ни са за продажби около 330 млн. лв., нива на EBITTA от около 10% и нетна печалба от около 5%”, каза още изпълнителният директор на "Алкомет".
Източник: Агенция Фокус (25.05.2016)
 
"Главболгарстрой" ще разширява депото за отпадъци на "Аурубис" Първият етап от мащабен проект за разширяване на депото за отпадъци в медодобивния комбинат на "Аурубис България" започна да изпълнява "Главболгарстрой". На мястото ще се съхранява фаялит, който, макар че е безвреден, се третира като отпаден продукт. Работата на "Главболгарстрой" трябва да приключи за около година. Договорът само за този етап от проекта е на стойност близо 15 млн. лв. Съоръжението ще се намира до съществуващото депо за складиране и съхранение на фаялитов отпадък край Пирдоп. То ще се състои от две клетки – А и Б, и ще бъде разположено на обща застроена площ 446.6 дка. Договорът на "Главболгарстрой" е за строителство само на първия етап от депото, а за следващите се очаква "Аурубис" да организира нови процедури за възлагане. Това е високотехнологичен проект, с който "Аурубис" потвърждава ангажимента си към опазване на околната среда. Запълването на новото депо ще започне след приключване на първия етап. Успоредно с това ще започне и изграждането на следващия етап от проекта.
Източник: Капитал (26.05.2016)
 
Steel Dynamics Метално дружество на 2015 г. на церемонията Platts Global Metals Awards Ceremony Steel Dynamics, Inc. е признат за "Световна метали компания на 2015 година" по време на четвъртата годишна церемония на Platts Global Metals Awards. "За нас е чест да получим тази престижна награда," заяви Марк Милет, главен изпълнителен директор и председател на Стоманени Dynamics, Inc. "Благодарим на всички, които подпомагат нашия успех - нашите клиенти, доставчици, акционери и служители. Силата и уникалността на нашата културна фондация е призната. Силният характер и воля на нашите служители са несравними. Тяхната всеотдайност и страст за високи постижения доведоха Steel Dynamics до най-високия стандарт на оперативното и финансово представяне на всички пазарни среди. Благодаря на всеки един, и им напомням, че безопасността е винаги най-важният приоритет. " (PRNewswire)
Източник: Други (26.05.2016)
 
Водещи стоманени асоциации призоваха лидерите от Г-7 за справяне със свръхкапацитета Лидерите на страните от Г-7 трябва да предприемат стъпки за справяне с глобалния свръхкапацитет, който съществува в стоманодобива. Това е посланието от 12 световни стоманени асоциации в изявление. "Мерките за подкрепа на правителствата и други политики, допринесоха за значителен световен свръхкапацитет при стоманата, нелоялната търговия и нарушенията в търговията със стомана по целия свят," твърдят 12-те асоциации. "Наред с другите неща, тези нарушаващи пазара правителствените политики са попречили на адекватната корекция на промишлеността на някои пазари в отговор на промените в търсенето в световен мащаб", се казва още в изявлението. "Това е въпрос на загриженост в страни, където правителствените политики насърчават растежа на капацитета, без оглед на сигналите на пазара, или където действията на правителството поддържат икономически неизгодни или губещи стоманодобивни заводи, които в противен случай биха излезнали от пазара." (Steel Times International)
Източник: Други (26.05.2016)
 
Приходите на Tata Steel се подобрят, но Moody's остави рейтингите непроменени Moody's Investors Service заяви, че разширяването на дейността на Tata Steel в Индия и очакваното преструктуриране на операциите Великобритания подобриха доходите, но запази рейтинга непроменен. Световната рейтинг агенция през февруари понижи кредитните рейтинги на Tata Steel с две степени до Ba3 от Ba1 на фона на слабите очаквани оперативни резултати на ключовите пазари в Индия, Европа и Югоизточна Азия за сметка на постоянно слабите цени на стоманата. "Рейтингите на Tata Steel (Ba3 отрицателна) и Tata Steel UK Holdings (B3 отрицателна) остават непроменени засега, въпреки слабите резултати от дейността за цялата година, приключила през март 2016," заявиха от Moody's в комюнике. Tata Steel обяви консолидирани приходи от 1,17 трлн. рупии и консолидирания базов EBITDA 79 млн. рупии, спад с 16% и 39%, съответно, от преди година. Подобрението в оперативните показатели е резултат от общото покачване на световните цени на стоманата през февруари и март, след рекордния спад през януари. (DNA India)
Източник: Други (30.05.2016)
 
Завръщането на зомбитата на желязна руда Държавното одобрение за плановете на Rio Tinto да инвестира 367 млн. долара в два нови залежа в Пилбара идва в един завладяващ и поучителен момент на цикличния на международния пазар на желязна руда, който до сравнително неотдавна, бе нещо като национална мания. Първото нещо, което следва да се отбележи е, че инвестициите на Rio в нови мини ще бъдат финансирани от бюджетния си капитал. Инвестицията няма нищо общо с растежа. Новите разкопи, които вече са одобрени, ще захранват производствените центрове в Яндикуугина и Западна Ангелас и ще заменят стари мини, които са достигнали края на продуктивния си живот. Това е бъдещето на Пилбара. Докато Rio Tinto, BHP Billiton и може би дори Fortescue бавно ще увеличават производството си, няма да има масивни нови капитали за разширяване. По-скоро ще видим малки инвестиции, насочени към подмяна на остарелите капацитети на съществуващата инфраструктура, за да се максимизира латентния потенциал. В по-широкия контекст новините за Rio показват, че пазара на желязна руда в момента се държи с леко изненадваща ортодоксалност. (Financial review)
Източник: Други (02.06.2016)
 
British Steel се надига от пепелта British Steel заработи след успешното приключване на продажбата на бизнеса с дълги продукти в Европа на Tata Steel UK на Greybull Capital. Петър Хог, търговски директор British Steel коментира: "Днес е първият ден от бизнес за нашата нова компания и сме щастливи да се стартира под емблематичната марка British Steel." Хог благодари на местните и национални органи и местните управници за тяхната подкрепа и подчерта, че формирането на British Steel е благодарение на "силното партньорство" между служителите на компанията, техните синдикални представители, клиенти и доставчици. "Нашата индустрия е изправена пред трудни времена през последните няколко години, но сме уверени, че нашият нов проект, изграден върху основни ценности на гордост, страст и изпълнение, не само ще даде нов тласък на този бизнес, но и роля на световен лидер". Акцентите на Хог бяха повторени от Пол МакБийн, председател на съюза Multi Union в Скънторп, който описва първия ден на British Steel като "забележително събитие ". (Steel Times International)
Източник: Други (02.06.2016)
 
Добивът на въглища остава най-рисков за миньорите Средно по една злополука на 115 работници е била регистрирана през миналата година в предприятията, добиващи въглища в страната. Макар че инцидентите в рудните мини са по-чести, последиците от тях са значително по-леки. Далеч надолу в негативната класация са кариерите. Това показват изчисления на "Капитал Daily" на базата на предоставени данни от Главна инспекция по труда (ГИТ). С изключение на държавната "Мини Марица-изток" почти всички останали предприятия за добив на въглища са собственост на Христо Ковачки. Добивът на въглища и руди по принцип се смята за рискова дейност и затова подлежи на периодичен контрол. Компаниите, които добиват въглища по подземен способ, където рискът е най-голям, се проверяват веднъж на три месеца, а при рудодобивните предприятия проверките са на шест месеца. Контролът при откритите мини за въглища и руди е годишен, казаха от ГИТ. Реално обаче компаниите са инспектирани доста по-често. За миналата година общият брой на проверките е бил 199, а работещите предприятия - 22. От тях въглища са добивали 12 (4 по подземен способ и 8 по открит), а метални полезни изкопаеми са добивали 10 компании (само две по открит способ). Данните на инспекцията показват, че злополуките във въгледобива са по-малко на брой, но по-тежки.
Източник: Капитал (03.06.2016)
 
Минната камара и Асарел-Медет АД представиха в Панагюрище модела за професионална подготовка на кадри Работна среща за представяне на модела за професионална подготовка на кадри се проведе в хотел Каменград – гр. Панагюрище, на 31 май. Организатори на форума, в който участваха представители на бизнеса от цяла България, учебни заведения, местна власт, браншови и неправителствени организации, бяха Българската минно-геоложка камара и Асарел-МедетАД. Целта на срещата бе да се покажат резултатите от активните действия на бизнеса в Панагюрище и успешното сътрудничество между работодатели и институции в сферата на професионалното образование. Изпълнителният директор на БМГК инж. Иван Андреев приветства участниците в срещата и заяви, че форумът се организира по желание на фирмите от минния бранш. „Образованието има смисъл, само ако правим така, че всяко дете да получава качествени знания. Благодарение на подкрепата, която срещаме от „Асарел-Медет“АД, можем да си позволим да въвеждаме нови подходи и да не чакаме мудните действия на националната реформа в образователната сфера“, каза заместник-кметът на община Панагюрище Галина Матанова. / pa-media.net
Източник: Стандарт (03.06.2016)
 
ArcelorMittal е лидер, според Световната асоциация стомана ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, отговори на името си тази седмица, след като Световната асоциация за стомана (Worldsteel) обяви топ 10 производители в черната металургия по продукция в своя годишен отчет. Трите най-големи производители са ArcelorMittal (97.14 млн. тона); Hebei Iron and Steel (47.75 млн. тона); и Nippon Steel & Sumitomo Metal (46.37 млн. тона). POSCO е на четвърто място (41.97 млн. тона), Baosteel – на пето място (34.94 млн. тона), шесто място зае Shagang Group (34.21 млн. тона), Ansteel Group е на седмо място (32.50 млн. тона), JFE Steel Corporation е осми (29.82 млн. тона), Shougang Group девети (28.55 млн. тона) и Tata Steel Group на 10-то място с 26.31 млн. тона. Страните с най-високо потребление на стомана на глава от населението през 2015 г. са: Южна Корея - първото място, Тайван (Китай) на второ място, Чехия е трета, Япония четвърта, следвани от Китай, Германия, Турция, Австрия, Канада и Италия. (Steel Times International)
Източник: Други (03.06.2016)
 
Комисия по цената на сярната киселина През есента на миналата година, когато мандатът на настоящия състав на КЗК беше вече изтекъл, институцията изненадващо се сети да възроди един брадясал казус отпреди две години. На прицела на Комисията за защита на конкуренцията попадна и второто по приходи дружество в държавата - "Аурубис". Медодобивният завод в Пирдоп и германската му компания майка Aurubis бяха обвинени в злоупотреба с господстващо положение. И тук поведението на КЗК е странно - първо дълго спи, после изненадващо се активира, но остава глуха за същината на спора и аргументите на едната страна. А рискът в историята е, че един голям чужд инвеститор може да спре вложенията си и да зарази с негативизъм още германски компании с бизнес в страната. Обвинението на КЗК е, че "Аурубис" е продавал сярната си киселина, която е съпътстващ продукт в производството на мед, на необосновано висока цена на българския пазар, като това поставяло купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството. Спорът за цената на сярната киселина започва, след като преди три години торовият завод "Агрополихим" подава жалба в КЗК. От началото "Аурубис" приемат казуса по-скоро като резултат от неразбиране на спецификата на този пазар. "Мислехме, че това е просто недоразумение и казусът ще се реши", коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". После обаче компанията остава с усещането, че аргументите им по време на процедурата се неглижират. "Явно от самото начало се е знаело какъв ще е крайният резултат", казва още Курт. "Искахме честно отношение и казусът да се реши от новия състав на комисията, а не от тези с изтекъл мандат от миналия септември и които не бива да са там", казва още той. Сега процесът е във финалната си фаза. Наскоро от комисията са поискали от компанията данни за приходите им за три години назад, от 2013 до 2015 г. Тези числа са важни основно за едно - да се определи размерът на глобата. От "Аурубис" очакват тя да е между 4 и 6 млн. евро, като дружеството от няколко години е под номер две на компаниите в България на база размер на приходите, като единствена преди нея по този показател е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". За 2015 г. приходите са 4.3 млрд. лв. Заводът в Пирдоп е най-големият производител на сярна киселина в страната, като тя е съпътстващ продукт при преработката на мед. "Аурубис" трябва да я пласира някъде, тъй като тя не може да се складира и пречи на работата на предприятието. "Агрополихим" в Девня пък е най-големият й консуматор, като сярната киселина е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Сярната киселина винаги е свързвала двете големи компании. От 2002 г. между тях има 10-годишен договор за покупко-продажба. Той е наследен от настоящия собственик на завода в Пирдоп - Aurubis Group, който купува предприятието през 2008 г. Цената на тон сярна киселина е 14 евроцента, а "Агрополихим" купува по около 30 хил. тона на месец. От "Аурубис" обясниха, че при тази ниска цена след калкулацията и на транспортните разходи накрая дружеството излизало на загуба. Съответно след изтичането на въпросния договор през 2012 г. цената на сярната киселина е вдигната. "За тези три години им продаваме сярна киселина на пазарна цена с включен в нея транспорт. От три години цената е справедлива. От "Агрополихим" явно смятаха, че пак ще получат 10-годишен договор за нула пари", заяви Тим Курт. В края на август 2013 г. "Агрополихим" подава жалба в КЗК. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ). Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". Обвиненията в картел трудно се доказват, като остава само това за злоупотреба с господстващо положение срещу "Аурубис" и компанията майка. "Обикновено в други държави регулаторите не се занимават с частни договорни отношения, а подобни жалби от търговския партньор се използват по-скоро като аргументи за водене на преговори", коментира Курт. През последните три години дружеството дава цялата искана информация на КЗК, както и допълнителна информация, за да се постигне по-задълбочено разбиране на пазара. "След като попълнихме въпросника, последва година и половина тишина и от миналата есен комисията стана много активна", допълва той. През ноември 2015 г. КЗК излиза с официалното си обвинение. "Въз основа на направения икономически и правен анализ комисията счита, че "Аурубис" се възползва от господстващото си положение на българския пазар и продава сярната киселина на необосновано висока цена, поставяйки купувачите в страната в неравностойно положение спрямо чуждестранните клиенти на дружеството, за които то се конкурира на международните пазари. Поведението има антиконкурентен ефект, както на пазара на производство и продажба на сярна киселина, така и на пазарите, за които сярната киселина е основна суровина." "Аурубис" имаше 30-дневен срок да представи възраженията си. Основното е, че според КЗК пазарът на сярна киселина за "Аурубис" е "национален". "Ние не споделяме това мнение и категорично го отхвърляме. Пазарът на сярна киселина е глобален пазар и цените се посочват единствено от търсенето и предлагането", казаха от компанията през ноември 2015 г. Това е и основното разминаване между страните. "Те разглеждат само българския пазар, т.е. не се отчита, че сярната киселина може да се внася и че има международни цени, на които се продава", коментира още Курт. А внос няма, защото цената на "Аурубис" е била конкурентоспособна и никой не е имал изгода да търси друг източник. Според компанията основната грешка на комисията е, че е възприела грешна дефиниция за релевантен пазар на сярната киселина. Според юристи, изглежда, КЗК е дефинирала релевантния пазар тясно (географски), ограничавайки го само до България, като не е отчела правилно търговските потоци според инструкциите на прилагания в подобни случаи тест Elzinga – Hogarty. Според "Аурубис" пазарът на сярна киселина трябва да се разгледа ако не в световен, то поне в мащабите на Югоизточна Европа. Тръгвайки погрешно, според компанията комисията не е успяла да анализира коректно пазарните позиции на българското дружество и на компанията майка, които нямали доминираща роля на пазарите на сярна киселина. Дори и да се приеме твърдението на комисията, че трябва да се гледа само българският пазар, от "Аурубис" твърдят, че определят цените пазарно. От дружеството дори са показали с документи, че тук продават най-евтино в сравнение със задграничните си пазари - от Турция през Мароко, та чак до Чили. Просто "Агрополихим" е близо и е най-големият им клиент за сярна киселина, но от общото количество сяра само 28% са за българския пазар, а останалото се изнася. В края на март тази година адвокатите на компанията се обръщат и към органа в Европейската комисия, занимаващ се с въпросите по конкуренцията - DG Competition, защото и компанията майка е включена в производството, като въпреки че обичайната практика е DG Competition да изказва позицията си устно, в техния случай може да има и писмено становище. Сега от "Аурубис" обаче основно чакат каква ще е цената, която трябва да платят, и дали комисията ще се опита да фиксира цената на сярната киселина. За изпълнителния директор на "Аурубис България" остават и проблемите с развитието на бизнеса в България. "За мен става трудно да искам от компанията майка одобряване на нови инвестициите за поделението в България заради това висящо дело", коментира той.
Източник: Капитал (06.06.2016)
 
Годишен стоманена продукция в Иран нарасна с 5,4% Ислямската република успя да произвежда 16 млн. тона необработена стомана през изминалата 1394 иранска календарна година (която приключи на 19 март, 2016 г.), регистрирайки ръст от 5.4% в сравнение с предходната година. Според секретарят на Иранската стоманодобивна организация Сейед Солтан Калифе Солтан, 4.3 млн. тона готова продукция е изнесени през периода и страната планира да увеличи износа си на стомана до 6 млн. тона годишно. "Местната иранска металургия в момента се експлоатира на 70% от общия си капацитет", добави той. Иранският добив на необработена стомана достигна 5.57 млн. тона през първите четири месеца на 2016 г., 1.5% ръст в сравнение със същия период на предходната година, според Световната асоциация за стомана (WSA). Страната произведе 5.488 млн. тона необработена стомана през първите четири месеца на 2015 г. Според WSA, Иран е най-големият производител на сурова стомана в Близкия изток през 2013 г. Място на страната е 14-то в света през 2014 г. (Tehran Times)
Източник: Други (06.06.2016)
 
Корейските производители на стомана изложени на нарастващ дълг За разлика от корабните и корабостроителните компании, стоманодобивните в Ю.Корея не са изправени пред непосредствени кредитни рискове, те биха могли да бъдат следващите да минат през преструктуриране водено от кредиторите, ако рискуват неплащане на дълговете си. Korea Herald отличи Dongkuk Steel, която има близо 3 трл. вона (2.6 млрд. долара) текущи пасиви и активи за 1.6 трлн. вона, "включително парични средства и парични еквиваленти за 226 млрд. вона. Dоngкuк трябва да изплати 450 млрд. вона на инвеститорите в облигации от началото на 2017 г., но няма да бъде в състояние да посрещне краткосрочните дългови задължения, ако преобразува всичко от своите текущи активи. Нуundаi Stееl има над 5 трлн. вона текущи задължения, които включват 1 трлн. вона за инвеститорите в облигации. Тя има текущи активи за 5 трлн. вона и 617 млрд. в брой. Облигациите на Dоngкuк се оценяват с ВВ, докато тези на Нуundаi Stееl са АА и се смята, че последната е финансово по-добре от първата, защото е подкрепена от Нуundаi Моtоr и Кiа Моtоrs. (Korea Herald)
Източник: Други (10.06.2016)
 
"Алкомет" инвестира 50 млн. лв. в нови пещи и станове 50 млн. лева ще инвестира през следващите 3 г. шуменският алуминиев завод "Алкомет" в ново оборудване, информира мажоритарният собственик на акционерното дружество Фикрет Индже след заседание на управителния съвет. Решено е трите заводски цеха да се обновят с нов стан, преса и пещ. Целта е да се вдигнат ръстът и качеството на продукцията. Инвестицията в ново оборудване ще стартира още тази година. "Имаме много добри позиции на европейския пазар с едни продукти, сега искаме същия успех и за другите ни артикули", каза Фикрет Индже и обясни, че заводът е лидер с домакинското си фолио, но произвежда също листове и профили от алуминий. В момента годишният оборот на предприятието с близо 900 работника е 350 млн. лева и произвежда 66 хил. тона продукция. Целта е оборотът да стигне 600 млн. лв., а продукцията - 100 хил. тона и това да стане до 3 г. "Още тази година ще минем 71 хиляди тона", прогнозира Фикрет Индже, които вчера имаха спортен празник.
Източник: Труд (13.06.2016)
 
Бъдещето на световния стоманодобив Икономическото забавяне в Китай претърпя голям удар през 2015 г., когато подът на фондовия пазар внезапно падна и китайските индекси загубиха над 30% за три седмици преди търговия да бъде временно спряна. Цените на ресурсите удариха дъното, заради спадналото търсене и проблемите пред световната икономика в резултат на огромната дупка, оставена от Китай. Сривът на цените на петрола само допълнително утежни проблема, и светът чакаше със затаен дъх, за да види дали растежа на световната икономика ще продължи, или, голяма корекция е неизбежна. Тъй като петролът е една от основните стоки, които дават на инвеститори насоки за бъдещото търсене, имаше опасения, че икономиката се е насочил надолу. Но цените на петрола не са индикатор за икономиката толкова, колкото бойно поле между ОПЕК и други производители на петрол. Стоманодобивът, от друга страна, няма такова извинение. Неговото представяне е добър показател за това, как изглежда световната икономика, което би могло да помогне на инвеститорите се преценят какво следва. Крехката стоманодобивна промишленост днес Стоманата е от жизненоважно значение за световната икономика. Тя се използва в почти всеки аспект на пазара, в енергийна инфраструктура и производство, космическите изследвания и минното дело, и много други. За съжаление, стоманодобивната промишленост е хваната в капана на най-тежката си криза от половин век. Китай е най-големият потребител на стомана в света и също така най-големият производител. Но сега дори Китай е изправен пред свръхпредлагане и призовава за сътрудничество за ограничаване на проблема. Те работят усилено, за да намалят производството, държавните субсидии за сектора и да съкратят милиони работници. Тъй като повечето от стоманените фабрики в Китай са държавна собственост, те бяха силно субсидирани, вместо да разчита на основните пазарни сили. Свръхпредлагането доведе до пласирането на едва 67.5% от стомана, произведена миналата година. През 2014 г. производството на китайска стомана удари 823 млн. тона, което представлява половината в света. Според Световната асоциация за стомана, търсенето на стомана в Китай намаля с 3.5% през 2015 г. и се очаква да спадне отново тази година. Само през четвъртото тримесечие, цените на стоманата в САЩ са намалели с 39%; в същото време, производството на стомана в Китай достигна най-високата си точка през март. US Steel наскоро обяви, че се съкращават 25% от служителите и осигурените лица. Заключителни мисли Китай е едновременно проблема и решението на световното пренасищане със стомана. Но има и светли петна на хоризонта. Целевата цена на AK Steel Holding Corporation’s (AKS) наскоро бе удвоена, а запасите скочиха с 10%. Но запасите са надолу тази сутрин. Много стоманодобивни компании са били подценени и достигнаха дъното, което означава, че може да има възстановяване скоро. Докато стоманодобивната промишленост все още има да извърви дълъг път, съкращенията в Китай, заедно със сътрудничеството в цял свят може да донесат на сектора баланс през следващите няколко тримесечия. (Commodity HQ)
Източник: Други (13.06.2016)
 
"Алкомет" ще инвестира 50 млн. лв. за три години Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" подготвя нова голяма инвестиция в предприятието си в Шумен. През следващите три години в завода ще бъдат вложени 50 млн. лв., което ще увеличи капацитета, но също ще позволи на компанията да произвежда нови и по-качествени продукти. Така компанията ще продължи линията си на преориентиране към изделия с по-висока добавена стойност и такива, за които търсенето е високо. Новата инвестиция е част от 10-годишния план на дружеството, който беше одобрен от управителния съвет в края на миналата седмица. Компанията, която беше приватизирана от турската FAF Metal преди 17 години, за периода увеличи продажбите си над 10 пъти. За последните 10 години в "Алкомет" са инвестирани 150 млн. лв. Със сега планираните инвестиции производството ще скочи с 45%, а приходите с 80% - до 600 млн. лв. Инвестиции ще бъдат направени и в трите цеха на завода – валцов, пресов и леярен. Последният от тях обслужва основно самото предприятие, а за външни клиенти работи само при свободен капацитет. В другите две производства през последните години вече бяха направени инвестиции в ново оборудване и модернизация, но сега компанията има нужда от допълнителни промени. "Целта е да увеличим производството, но заедно с това и да произвеждаме нови продукти и продукцията ни да стане още по-качествена", каза изпълнителният директор Хюсеин Йороджю. "В момента имаме много добри позиции на европейския пазар за определени наши продукти. Искаме този успех да постигнем и с останалите наши продукти", добави той. През последните години "Алкомет" се наложи като един от основните производители на домакинско фолио в Европа, където държи една пета от пазара. Заводът увеличава и производството на специализирани профили, които са с по-висока добавена стойност. За предстоящите инвестиции Йороджю загатна още на конференцията на "Капитал" Next Year's Business Plan в края на миналата година. Тогава той коментира, че заводът на практика е достигнал максималния си капацитет и при всички положения ще се наложи разширяване. Конкретните инвестиции обаче ще бъдат съобразени и с търсенето. "Следим къде има недостиг на пазара, какви нови продукти се търсят, които можем да произвеждаме, и съответно преоформяме плановете си", каза Йороджю. В резултат на планираната инвестиция след три години компанията очаква капацитетът й да нарасне до 100 хил. тона. В момента валцовият и пресовият цех могат да произвеждат около 70 хил. тона продукция на година. С пренасочването към нови продукти и по-големите обемите "Алкомет" цели да достигне годишен оборот от 600 млн. лв., което е близо 80% ръст. През 2015 г. приходите от продажби на дружеството нараснаха с 11.6% до 336.1 млн. лв. (виж таблицата). Това стана на фона на почти непроменен обем на производство и се дължеше на преструктурирането на продуктовия микс към по-завършени продукти. Нетната печалба на компанията скочи почти 4 пъти до 9 млн. лв. Към февруари 2016 г. в завода работят 928 души според регистъра ДАКСИ.
Източник: Капитал (14.06.2016)
 
Дивидент Акционерите на публичната компания "Алкомет" ще получат по 0.10 лв. брутен дивидент на акция за 2015 г., което е над два пъти повече, отколкото за предходната година (0.04 лв.). Това реши общото събрание на компанията в края на май. Общо 20% от печалбата след данъци, или 1.8 млн. лв., ще бъдат разпределени като дивидент. Останалите 7.3 млн. лв. ще влязат в неразпределената печалба на дружеството. Най-големите акционери в "Алкомет" са "Алуметал" (73.25%), която е собственост на турската FAF Metal и двама турски граждани, и самата FAF Metal (16.86%).
Източник: Капитал (14.06.2016)
 
Алжирски джойнт венчър поръча на Midrex завод за дълги продукти Midrex Technologies Inc. и партньорската Paul Wurth получиха договор за проектиране и оборудване на завод за пряка редукция на желязо (DRI) в Алжир. Поръчан от Algerian Qatari Steel, DRI заводът на природен газ се проектира да произвежда 2.5 млн. тона годишно. Той ще има възможност да превключва между горещо и студено DRI производство, без да спира. Заводът ще бъде част от мини-завод за 2 млрд. долара, предназначен да произвежда 2 млн. тона арматура и валцдрат годишно. Втората фаза на строителство в крайна сметка ще повиши капацитета на завода до 4 млн. тона. Midrex и Paul Wurth обявиха, че заводът за DRI ще обработва горещото желязо в електродъгови пещи чрез горещ конвейер Aumund. Използването на горещ DRI ще съкрати цикъла на топене и ще намали енергийната и електродна консумация на пещта. Заводът също ще намали нуждата от скрап и ще увеличи производствената си гъвкавост. Algerian Qatari Steel е съвместно предприятие между Катар и Алжир. (AIST)
Източник: Други (15.06.2016)
 
"Средногорие" е първият български клъстер със Сребърен етикет за качество Сдружение "Средногорие" е първият български клъстер, получил Сребърен етикет за качество като организация. Това е втората степен на акредитация, която се дава от Европейския секретариат за клъстерен анализ (ЕСКА) на базата на извършен одит. На по-ниското ниво – Бронзов етикет, в страната има още седем клъстера. Румъния обаче ни изпреварва с общо осем носители на сребро. Етикетите представляват международно признат сертификат за управление на клъстери. Акредитиращата организация е създадена като продължение на Европейската инициатива за усъвършенстване на клъстерите на Европейската комисия да оказва подкрепа и да насърчава развитието на бизнес сдружения в Европа. Етикетите като оценка обаче вече са излезли и извън Стария континент, като ЕСКА има акредитирани организации в САЩ, Канада и други страни. Самият сертификат беше връчен в сряда на председателя на управителния съвет на индустриален клъстер "Средногорие" Георги Николов, който е и член на съвета на директорите на "Аурубис България". "Преди 11 години, когато започнахме разговорите с предприятията от Средногорието, с кметските управи в региона, понятието клъстер имаше много абстрактен характер. За тези години оттогава разбрахме, че клъстерът е платформа, въз основа на която можем да добавяме стойност към това, което произвеждат нашите предприятия, и под някаква форма да споделяме тази стойност извън оградата", каза Николов. По неговите думи това помага на компаниите в организацията при вземането на решения и подготвянето на стратегии, така че да отчитат бъдещите нужди. "Нашият клъстер винаги е бил насочен към бъдещето", добави той. "Сребърният етикет не е заслуга само на клъстера, а на тази мощна индустрия, която стои зад него", каза изпълнителният директор на сдружението Николай Минков. "Средногорие" е най-големият индустриален клъстер в България. Създаден е по инициатива на водещите промишлени предприятия в региона – добивните "Асарел Медет", "Елаците мед", "Дънди прешъс металс Челопеч" и металургичното "Аурубис България". Днес обединява както големите, така и средни и малки предприятия, университети и училища, местни сдружения и общини. По информация на клъстера компаниите в "Средногорие" осигуряват 6% от БВП на страната и близо 20% от износа. Системата за оценка и акредитация на клъстерите е въведена през 2009 г. и включва три стъпки, обясни директорът на ЕСКА Томас Лемър-Гамп. Първото ниво е Бронзов етикет, който се издава на базата на сравнително оценяване. Преглеждат се основни показатели и ако клъстерът ги има, получава етикет. Към момента такъв имат общо 847 клъстера от 40 страни. Доста по-сложно е следващото ниво, за което организациите могат да кандидатстват след две години. Те трябва да представят три области, в които са постигнали напредък от сертифицирането си с Бронзов етикет. Експертите на ЕСКА правят посещение на място, разговарят с ръководството, но също и със служителите. "Ако ни убедят, че наистина са напреднали, получават Сребърен етикет", каза Гамп. Досега със сребро са акредитирани общо 53 клъстера от 13 държави. Най-високата стъпка е Златният етикет. За него клъстерите трябва да докажат, че отговарят на 31 критерия, свързани със структурата, управлението, финансирането, стратегията и т.н. За да получат златна акредитация, клъстерите подлежат на двудневен одит от експертите на ЕСКА. "Златният етикет се дава много трудно, не всички го получават", каза Гамп. Досега злато са получили 76 клъстера от 16 държави.
Източник: Капитал (16.06.2016)
 
Германските синдикати призовават за търговска война за стоманата срещу Китай Търговската война в световната стоманодобивна индустрия се засилва. Австралия, САЩ и Европейския съюз (ЕС) приеха наказателни тарифи за стоманата от Китай. От своя страна, китайското правителство открито предупреди ЕС за търговска война. В края на април, Австралия, наложи наказателни тарифи срещу китайската стомана. В зависимост от фирмата износител и продукта, митата могат да достигнат до 57%. Наскоро САЩ наложи мито от 450% на неръждаемата стомана от Китай. Вашингтон също увеличи таксите за внос на студено валцована стомана 5 пъти до 522% - включително антидъмпингови мита от 266% и антисубсидийни мита от 256%. Тези видове стомана се използват главно в строителството и автомобилната индустрия. В Европа, ЕК вече наложи наказателни тарифи за специални сплави от Китай, Русия, САЩ и Япония, предизвикано от оплаквания от европейските производители на стомана. В частност в Германия, правителството, стоманодобивните компании и синдикатите искат по-строги мерки срещу Китай. (WSWS)
Източник: Други (16.06.2016)
 
БСП иска бързи действия срещу трудови нарушения в "Стомана"-Перник От "БСП лява България" алармираха за нарушения на трудовото законодателство в "Стомана"-Перник. Социалистите поискаха смяна на ръководството на Инспекцията по труда в миньорския града и извършване на истинска проверка в предприятието. От два месеца гръцката група "Виохалко" е наела 200 души частни охранители, за да се потуши недоволството на работниците, които са принудени да работят по 36 часа без прекъсване в стоманодобивното производство и получават заплати между 400 и 600 лева, коментира пред журналисти Валери Жаблянов. По думите му охранителите били наети и "с цел да се разправят с представителите на синдикатите" и в същото време през друга фирма от групата да се източва "Стомана"-Перник, което години наред вече е на загуба. Обръщаме се към ИА "Главна инспекция по труда" да освободи ръководството на инспекцията в Перник, което извършва формални проверки в дружеството, каза депутатът от "БСП лява България". По думите му предприятието криело фактическия размер на трудовите злополуки, които се записвали като битови. Работниците са принуждавани един по един да подписват договорите си за освобождаване под натиска на административната принуда на мениджмънта на завода. Уволнени са две смени и другите смени са принудени да поемат тяхната работа, коментира Жаблянов. От БСП настояват да бъдат извършени истински проверки на място, които да констатират фактическото състояние в предприятието. От 1500 души преди две години в момента съставът на завода е 1000 души, като продължава да произвежда по същия начин с два пъти по-малко работници, коментира депутатът. Той съобщи, че от "БСП лява България" ще поставят въпроса на вниманието на министъра на икономиката и на ресорния вицепремиер в рамките на парламентарния контрол и ще настояват да се възстановят на работа уволнените около 60 души. Ще настояваме заплатите на работещите в металургията да бъдат поне над средния размер за страната, каза още Жаблянов. От БСП настояват за бързи действия от страна на правителството и са готови да подкрепят протестни действия на работниците в предприятието, включително и с блокиране на пътни артерии. Нека намери мъжество премиерът Борисов да се срещне с тях, призова Жаблянов. Председателят на Национален синдикат "Защита" Красимир Митов коментира, че става въпрос за тотално погазване на българското трудово законодателство. Има експлоатация, работи се нон стоп, при лоши условия на труд и изключително ниски заплати, които не отговарят на труда на металурзите, посочи той. По думите му полага се извънреден труд драстично над допустимото, което се прикрива.
Източник: Дарик радио (17.06.2016)
 
Отворено писмо на БАМИ във връзка с изказване на н.п. В. ЖАБЛЯНОВ срещу "Стомана" АД-Перник Във връзка с изказване на народния представител от ПГ на БСП Валери Жаблянов относно условията на труд в „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), член на БСК, разпространи отворено писмо, в което се казва: „Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) с изненада и възмущение се запозна с изказването на народния представител от ПГ на БСП Валери Жаблянов за съществуващо социално напрежение, липса на диалог, лоши икономически и трудови условия за работа в „Стомана Индъстри” АД, гр. Перник. Всички твърдения не само, че не отговарят на действителното състояние в това важно за българската икономика предприятие, но говорят за изключителната липса на достоверна информация и целенасочена манипулация на обществото. С такива методи не може една политическа сила да очаква подкрепа, те вредят на работещият бизнес, на индустрията и икономиката на страната. Българските отговорни политици трябва да знаят, че предприятията от черната и цветна металургия от приватизацията до сега инвестираха стотици милиони лева за цялостно обновление на производствата, за осигуряване на добри условия на труд и опазване на природната среда. Днес те отговарят на най-добрите стандарти за ефективно използване на ресурсите и произвеждат продукция по световните стандарти. Предприятието, за което толкова „загрижено” говори г-н Жаблянов, е единствено в страната със затворен производствен цикъл – от добив на течна стомана до крайни плоски и дълги продукти и изделия, които намират пазар в ЕС и останалите региони. Над 75% от продукцията е предназначена за износ и това е в резултат от направените и продължаващи инвестиции, възлизащи на около 500 млн. лева. Предприятието работи в условия на тежка криза за стоманодобивната индустрия на цяла Европа, която доведе до спад в производството на стомана в ЕС за няколко години в порядъка на 30%. Спад има и в българското производство. Така през 2015 г. спрямо 2014 г. в производството и реализацията има спад от над 10%. И въпреки тези влошени икономически условия в предприятието беше запазен конструктивния диалог с основните социални партньори от структурите на КНСБ и КТ ”Подкрепа”. В края на 2015 г. беше подписан и нов Колективен трудов договор, предвиждащ ежегоден ръст на СРЗ не по-малко от 2%. Средната работна заплата за 5-те месеца на 2016 г. на работещите днес 1050 души в тази фирма е 1300 лева и тя е почти два пъти по-висока от средната заплата в преработващата промишленост. На тази заплата се плащат всички задължения към държавата и бюджета, затова политиците не трябва да се притесняват за приноса на българския стоманодобив в икономиката на страната. Той е висок и металурзите се гордеят със своите постижения. Обръщайки се с това отворено писмо към Вас, като Председател на БСП и на ПГ на БСП „Лява България“, отправяме призив за обективност и проверка на изнасяните данни, за толерантно и отговорно отношение към бизнеса и българската индустрия.“
Източник: БСК (17.06.2016)
 
Британската металургия „се нуждае от влиянието на ЕС върху евтиния китайски внос" Длъжностно лице от металургичния сектор предупреди срещу Brexit, казвайки, че Великобритания е най-добре може да предотврати евтиния внос на китайска стомана, ако остане част от ЕС. Директорът на UK Steel Гарет Стейс каза, че високата цена на електроенергията е "вътрешен" проблем, който може да бъде решен от правителството на Обединеното кралство. Той каза: "Бъдещето и конкурентоспособността на британския стоманодобив са силно зависими от оставането в рамките на Европейския съюз", каза той. "Силно обезпокоително е да, чуваме митовете разпространявани от тези, които искат да напуснат ЕС, опортюнистично давайки за пример кризата в нашия сектор." ЕС е най-големият пазар за стомана извън Великобритания и здравият разум диктува, че би било безумие да се прекъсне тази връзка, докато секторът се бори за оцеляване. "Като голям търговски блок, ЕС има значително повече влияние в дискусиите с Китай по отношение на необходимостта да се ограничи свръхпроизводството и субсидирания износ, които се оказват много вредни за нашия сектор." (Belfast Telegraph)
Източник: Други (17.06.2016)
 
Nucor търси чуждестранно разрастване за автомобили Nucor Corp. иска да доставя повече метал за производителите на автомобили извън САЩ, защото най-големият производител на стомана в страната очаква охлаждане на вътрешния автомобилен пазар. "Няма правило при Nucor, което казва, че трябва да продължаваме да правим това, което правим и трябва да продължаваме да го правим където го правим", заяви главният изпълнителен директор Джон Фериола. Базираният в Шарлот, Северна Каролина, производител на стомана рециклира скрап в относително малки електрически пещи наречени мини заводи. Доскоро този процес не беше в състояние да създаде гъвкава стомана без недостатъци за производителите на външни части на автомобили. Но Nucor замени част от скрапа с вид желязо рафинирано с природен газ и отстрани замърсителите от стоманата от скрап, което му позволява да се конкурира на пазара, доминиран от интегрирани стоманодобивни компании като US Steel Corp., които използват желязна руда и кокс от въглища. Миналата седмица, Nucor обяви съвместно предприятие за 270 млн. долара с японската JFE Holdings Inc. за производство на стомана за автомобили в Мексико. (Bloomberg)
Източник: Други (20.06.2016)
 
Николай Неделчев, Аурубис: Инвестираме 180 млн. евро до 2018-а 180 млн. евро е инвестиционната програма на "Аурубис България" до 2018 година. Това съобщи Николай Неделчев, технически директор на компанията. По думите му средствата са предвидени за логистично подобряване на мрежата от доставки на фирмата, обновяване на металургичното производство, контрол и сигурност на процеса, подобряване на конкурентоспособността на компанията и развитието на социални проекти. "Аурубис" е един от най-големите инвеститори в производствения сектор за последните 25 години. Производителността на фирмата за 2015 г. е 350 000 тона анодна мед, 230 000 тона катодна мед и 1 220 000 тона сярна киселина. През последните 20 години тя е инвестирала над 1 млрд. лв. в модернизацията на производствените си процеси и опазването на околната среда. В момента е еднo от най-екологично чистите производства на мед в света. Оборотът й за 2015 г. възлиза на 4 млрд. лв., а очакваната печалба е в размер на 130 млн. лева. В момента в компанията работят 830 служители, а още 1500 са с временна трудова заетост, свързана с бизнеса на завода. Преди броени дни завърши и ремонтът на производствените мощности на предприятието, който се планира от 3 години. Следващият подобен ще бъде след 10 години, обясни Неделчев. (gradat.bg)
Източник: Други (22.06.2016)
 
Състезание с два коня за US Steel Canada Две компании – индийската Essar Group и Ню Йорк-базираната KPS Capital Partners - са в последния етап на наддаване за US Steel Canada, по-рано известна като Stelco. Заводите на US Steel Canada в Хамилтън и Нантикок са на тезгяха и двата кандидата планират да работят и да инвестират в двете съоръжения. KPS също се надява да купи EssarAlgoma Steel, което също е под защитата на кредиторите, повишавайки възможността за сливане на двете фирми. Едно голямо препятствие за двата купувача са четирите пенсионни плана на Stelco, на които им липсват 830 милиона долара. Има и дългове на стойност 2.2 млрд. долара, включително 118 млн. долара обезпечени искове. US Steel, като най-голям заложен кредитор, може да смачка всяка сделка, която не максимизира събирането на вземанията му. Индийската група Essar притежава Algoma Steel в Солт Сте Мари, но няма да бъде в състояние да закупи компанията, тъй като не е предоставила доказателство, че разполага с финансовата възможност за приключване на сделката. По същия начин, обаче, офертата на Essar за Stelco може да бъде обявена за несъстоятелна. KPS, от друга страна, е известна че спасява затруднени фирми, държейки ги за 2-4 години и след това ги продава на най-огромна печалба. (Steel Times International)
Източник: Други (22.06.2016)
 
ITC: Индустрията в САЩ страда от студено валцуваната стомана от Китай, Япония Международната търговска комисия на САЩ заяви, че вносът на студено валцувани стоманени продукти от Китай са в ущърб на производителите в САЩ, проправяйки път за тежки антидъмпингови мита и нарастващо търговско напрежение между народите. През май, Министерството на търговията е препоръча налагане на вносни мита от 522% върху продуктите на китайските производители на стомана, както и антидъмпингови мита от 71,35% за японските производители. Първоначалната жалба беше подадена през юли 2015 г., най-големите производители в САЩ - United States Steel, AK Steel Corp, ArcelorMittal USA, Nucor Corp и Steel Dynamics Inc. Китайските компании, които са засегнати са Angang Group Hong Kong Holdings Ltd, Benxi Iron and Steel (Group) Special Steel Co Ltd и Qian'an Golden Point Trading Co Ltd. Сред японските производители са Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp и JFE Steel Corp. (Reuters)
Източник: Reuters (23.06.2016)
 
Параолимпиец осъди „Горубсо"- Мадан за близо 43 000 лв. обезщетение Параолимпиецът Мустафа Юсеинов осъди „Горубсо" - Мадан да му заплати обезщетение в размер на 43 873,80 лв. Това става ясно от решение на Окръжен съд - Смолян. „Присъдените средства са за периода 16.09.2012 г. - 30.06.2016 г. за претърпени имуществени вреди от разликата между брутното трудово възнаграждение, което Юсеинов би получавал, ако продължаваше да работи като миньор в ответното дружество, и пенсията му за инвалидност с добавка за чужда помощ, плюс присъденото помесечно обезщетение от по 1,50 лв", се казва в решението на съда. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Искът от състезателя в инвалидна количка бе заведен през пролетта на м.г, като той бе на стойност от 50 000 лв. Тогава Районния съд - Мадан отхвърли иска на Юсеинов, като го осъди и да заплати 2000 лв. за държавна такса и 350 лв. за вещи лица, както и да поеме разноските на дружеството за адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. Окръжният съд в Смолян отмени изцяло решението на колегите си от Мадан. Мустафа Юсеинов е работил като миньор в „Горубсо" - Мадан до 25.02.1992 г., когато по време на работа претърпява трудова злополука, довела до счупване на гръбначния му стълб, след което му е определена първа група инвалидност с чужда помощ. Въпреки всичко, той показва характер и след време започва да се занимава със спорт. Многократен медалист е от републикански, световни и европейски първенства в дисциплините хвърляне на гюле, копие, диск и вдигане на тежести.
Източник: Дарик радио (24.06.2016)
 
UK Steel: "Това ще изпрати шокови вълни през стоманената индустрия в Обединеното кралство" Директорът на UK Steel пусна изявление, според което решението за Великобритания да напусне ЕС ще изпрати шокови вълни през стоманодобива на Великобритания. Той каза, че вече са били поискали правителството да излезе с ясни и конкретни действия, за да се гарантира, че търговията с ЕС продължава. "Решението да се напусне Европейския съюз ще изпрати вълни в цяла стоманена индустрия на Великобритания. Нашият сектор е добре запознат с предизвикателствата, но е това е като никое друго. "Сега е по-важно от всякога да се създадат подходящи условия за бизнес във Великобритания, които позволяват на стоманодобивната промишленост да оцелее, да инвестира и да се развива. Това ще гарантира, че нашите жизненоважни вериги за доставка, като отбраната, автомобилостроенето и строителството, могат да разчитат на производството на стомана в Обединеното кралство, така че да сме самодостатъчни и никога да не се оставим в ръцете на другите. "(ITV)
Източник: Други (24.06.2016)
 
"Асарел-Медет" приключи инвестиции за 60 млн. лв. Панагюрската медодобивна компания "Асарел-Медет" приключи няколко проекта за подновяване на оборудването на обща стойност 60 млн. лв. Средствата са вложени в нова циклично-поточна линия за извозване на рудата, тежка техника и машини в обогатителната фабрика. С инвестициите се намаляват емисиите от автомобилни газове, разходите за ремонт на пътища и потреблението на електроенергия. Около 1 млн. лв. са използвани за ремонт на столовата и кухнята за работниците във фабриката. Новата циклично-поточна линия представлява конвейерен транспортьор, с който могат да се превозват 3000 тона руда на час. Инвестицията в нея е 20 млн. лв. С линията се заменя използването на автомобили, което свива вредните емисии от изгорели газове с около 40% и намалява разходите за строителство и поддръжка на пътищата в откритата мина. Анализ на първите резултати след пускането й показва, че ефективността на рудничния транспорт се е подобрила с 18.4%. Това е третата поточна линия на обекта, но първата, която се използва за транспортиране на руда. За рудника са закупени и нови транспортни средства.
Източник: Капитал (27.06.2016)
 
Двама президенти в Пирдоп по покана на “Аурубис - България” “България има голям потенциал и трябва да го развива.” С тези думи Тим Курт, изпълнителен директор на “Аурубис България”, посрещна президентите на България и Германия Росен Плевнелиев и Йоахим Гаук, които разгледаха предприятието в Пирдоп. "Заемаме водеща позиция в света по отношение на опазването на околна среда. Виждаме какво сме постигнали и тук и в завода в Хамбург. Чрез тях всеки ден доказваме, че медодобив може да се прави по екологичен и социален начин”, каза той. “Аурубис България” е водещ производител на мед в Югоизточна Европа с капацитет от 1,2 млн. тона меден концентрат годишно. В света концернът е най-големият преработвател на медна руда”, каза Курт и добави, че за 2015 г. достигнатият оборот у нас е от 2,2 млрд. евро. Платеният корпоративен данък е 42 млн. евро. От общия износ на страната ни предприятието покрива 9%, което го прави най-големия износител на България за ЕС. 30% от суровините за предприятието са от български източници, 56% от поръчките са за български строителни фирми. Инвестициите на компанията в страната за последните 10 г. възлизат на 550 млн. евро. Изготвена е инвестиционна програма “Аурубис България Спектър 2018”. Тя е на стойност 180 млн. евро , 2,5 млн. от тях са за социални проекти, заделени са средства и за засилване на конкурентоспособността.
Източник: 24 часа (27.06.2016)
 
Ръст на инвестициите в добивната промишленост Всяка трета компания в добивната промишленост планира повече инвестиции или увеличаване на производството през 2016 г. Това показват данните от проучване сред членовете на Българската минно-геоложка камара. 13% ще запазят своето производство на нивото от 2015 г. Едва 1% от фирмите ще намалят дейността си, а 5% - инвестиционната си програма. 14% на сто предвиждат увеличение на персонала. Запазва се и относително високият дял на компаниите, които се насочват към търсене на нови канали за продажба - 16%. Най-много вложения ще се направят в ново оборудване, в подобряване условията на труд и повишаване квалификацията на персонала. Резултатите говорят за стратегическо планиране за запазване на кадрите и повишаване нивото на безопасност в добивните компании, коментираха от минно-геоложката камара. По отношение на персонала, фирмите, които са наели нови служители достигат 13% (с 3% повече от 2015 г.). Като близо 1/5 от анкетираните са увеличили заплатите през миналата година. Това е най-високата цифра от 2013 г. насам.
Източник: Труд (27.06.2016)
 
Швеция ще положи началото на производство на стомана без въглероден диоксид Шведският производител на стомана SSAB, добивната индустриална група LKAB и енергийната Vattenfall се ангажираха с трифазна инициатива, започваща с предпроектно проучване до края на 2017 г., последвано от по-конкретна изследователска и развойна дейност под формата на пилотно проучване до 2024 и тогава с демонстрационно производство на място до 2035. Съвместната инициатива беше обявена през април с оглед решаване на проблема с въглеродния диоксид в шведската стоманодобивната промишленост. "С помощта на водород в процеса на пряката редукция на желязната руда вместо доменни пещи, използващи въглища и кокс, какъвто е случаят днес, целта е да се създаде процес на стоманодобив, който отделя вода вместо въглероден диоксид," твърдят от SSAB. Клара Хелстад, ръководител на звеното за устойчива енергия към Шведската агенция по енергетика, заяви, че проектът може да бъде отправна точка на радикална промяна в шведската стоманодобивната промишленост. "В дългосрочен план, това може да означава, Швеция ще става първата страна в света, която използва водород в промишлен мащаб," каза Хелстад. (Steel Times International)
Източник: Други (27.06.2016)
 
"Brexit" бърка търга за Tata Steel Така нареченият "Brexit" забавя следващия етап от продажбата на Tata Steel във Великобритания. Въпреки, че офертите от Liberty Steel и Excalibur все още са в ход, другите възможни купувачи биха могли да обмислят оттегляне от процеса. Нито един кандидат все още не се е отказал след решението на Великобритания да напусне ЕС, но списъкът с участниците в търга, който се очаква тази седмица, вероятно няма да се осъществи. Не само компяниите могат да преосмислят позицията си. Банките, обезпечаващи потенциалните кандидати ще проучват дали "Brexit" променя естеството на инвестицията и съпътстващия риск. За ЕС е предназначен 69% от износа на уелската стомана. Рой Рикхъс, генерален секретар на Съюза на Общността, каза, че резултатът от референдума и трусовете в сегашното правителство поставят нови въпросителни знаци върху процеса за продажбата на Tata Steel. Той твърди, че синдикатите трябва да разберат какви действия ще се предприемат от правителството за гарантиране бъдещия стоманодобив в UK. (BBC)
Източник: Други (29.06.2016)
 
Rio Tinto намалява присъствието си в държави с данъчен рай Англо-австралийският минен гигант Rio Tinto обяви, че ще ограничи броя на дъщерните си фирми, който оперират в страни с ниски данъци. Според добивната група държава с данък, по-нисък от 10%, се приема за такава с данъчен рай. Преразглеждането на данъчната политика на групата идва след нарастващите притеснения на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за масово избягване на данъци от международните компании. В изявление към годишния доклад на компанията финансовият директор на групата Крис Линч заявява, че подкрепя усилията на ОИСР за ограничаване избягването на данъци в глобален мащаб. Компанията е приела препоръките на организацията за докладване на операциите във всяка страна. Линч коментира още, че при следване на препоръките на ОИСР за разпределяне на печалбите е възможно увеличаване на разходите и двойно данъчно облагане. През 2015 г. Rio Tinto оперира 600 дъщерни дружества по света, като 17 са в страни с данъчен рай. Тези 17 са с 3 по-малко от предходната година. Въпреки че Rio Tinto приема препоръките на ОИСР, едно от подразделенията й в Сингапур се разследва от данъчните власти на Австралия за избягване на данъци. (Financial Times)
Източник: Други (30.06.2016)
 
MEPS: "Brexit" ще наруши спокойствието на европейския пазар за неръждаема стомана След резултата от референдума от миналата седмица - решението за Великобритания да напусне Европейския съюз - възникват въпроси относно това как ще се отрази на пазара за неръждаема стомана, както в Обединеното кралство, така и на други места. Цената на никела на LME, заедно с много други цени на суровините, спадна веднага след гласуването, но е малко вероятно да представлява друго освен краткосрочна реакция. Същото не може да се каже за валутата, в Обединеното кралство. Стойността на британската лира спрямо останалите основни валути, се е възстановил, малко, след стръмния спад в първите два дни след гласуването. Въпреки това, в средносрочен план, лирата вероятно ще остане по-слаба от позицията си преди референдума. За производството на неръждаема стомана във Великобритания, това ще доведе до повишаване на суровинните и други производствени разходи, тъй като много от тях са стоки, които, до голяма степен, се търгуват в щатски долари. Обратно, по-ниските разходи за труд, изразен в евро, ще помогне на британския износ да бъде по-привлекателен за европейските купувачи. (Steel Times International)
Източник: Други (01.07.2016)
 
VSA призовава за спешни действия относно стоманодобивния свръхкапацитет Виетнамската асоциацията за стомана (VSA) призова за спешни действия от страна на правителството за справяне с металургичната криза в резултат от свръхкапацитета и гарантира, че тя остава силна и конкурентоспособна в световен мащаб. През последното десетилетие виетнамските производители на стомана бяха вторият по големина производител на стомана в Азия след Китай, със средна мощност над 30 млн. метрични тона годишно. Китай е най-големият износител на стомана в световен мащаб като китайската стоманодобивна промишленост държи почти половината от световното търсене на стомана през последните 10 години. VSA твърди, че стоманата е жизнено важна не сама по себе си, а тъй като е от решаващо значение за други промишлености и тясно свързани с много индустриални сегменти, като например автомобилостроенето, строителството, електрониката, машиностроенето, електротехниката. (Vov)
Източник: Други (04.07.2016)
 
Залъгват металурзите от "Стомана" с обещания Управата на фирма "Стомана" в Перник залъгва работниците и служителите с обещания, научи ДУМА. Затова и планираният и обявен за вчера протест на металурзите беше отложен. Миналата седмица перничани от предприятието бяха категорични, че ще изразят недоволството си от масовите съкращения и неспазването на трудовото законодателство пред Министерския съвет. Работници от други фирми, както и пенсионирани металурзи също бяха изявили желание да подкрепят пернишките си колеги. В понеделник работниците и служителите са били привикани от ръководството на "Стомана" и са получили уверение, че всичките им искания ще бъдат изпълнени. Според председателя на Националния синдикат "Защита" Красимир Митов на срещата не е имало представители на гръцкия собственик на дружеството. Няма и черно на бяло подписано споразумение между шефовете и профсъюзите. Затова от "Защита" ще изчакат няколко дни, за да видят дали поетите обещания ще бъдат изпълнени и ако това не стане, готвят нов протест за 11 юли. Напрежението между работниците и управата на предприятието продължава вече 3-4 месеца. Повод за недоволството на металурзите са масовите уволнения, предприети от ръководството, независимо че нито обемът на производството, нито поръчките на дружеството не са намалели по никакъв начин. Металурзите се оплакват от намаляване на заплатите, увеличаване на работното време и на обема на работата, за която получават заплата. В дружеството се прехвърлят на работа хора от други структури на холдинга, които са на трудов договор в други предприятия, и без да имат трудов договор със "Стомана", започват работа там, което е в разрез със законодателството. Металурзите са принуждавани, включително и с административна принуда и психическо насилие, упражнено върху тях, да подписват молби за освобождаване. Преди седмица пo инициaтивa нa члeнa нa ИБ нa БCП гeн. Бpигo Acпapyxoв, oблacтния пpeдceдaтeл нa БCП инж. Ненко Темелков и общинския съветник Валентин Петков ce пpoвeдe cpeщa c Kpacимиp Mитeв и пpeдcтaвитeли нa cиндикат "Защита". По време на разговора от профсъюза пoтвъpдиxa oтнoвo иcканията си за протест срещу гpyбoтo нapyшaвaнe нa тpyдoвoтo зaкoнoдaтeлcтвo, лoшитe ycлoвия нa тpyд и лошото отношение към хората. Беше изразено възмущение от уволнението на нaчaлника нa Eлeктpocтoмaнoдoбивния цex, зaщoтo нe e ycпял дa oвлaдee недоволството на хората. Аспарухов, Темелков и Петков кaтeгopичнo дeклapиpaxa пoдкpeпaтa нa БCП зa cпpaвeдливитe и ocнoвaтeлни иcкaния нa paбoтницитe oт "Cтoмaнa". Членът на ИБ и на НС на БСП и депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Валери Жаблянов обяви, че ще искат оставката на министъра на икономиката Божидар Лукарски и че ще отправят питане до премиера за случващото се в "Стомана". БCП щe изпoлзвa вcички дeмoкpaтични cpeдcтвa, зa дa зaщити изкoннoтo пpaвo нa достоен тpyд нa paбoтницитe, категорични са социалистите.
Източник: Дума (05.07.2016)
 
Управата на фирма "Стомана" в Перник залъгва работниците и служителите с обещания, научи ДУМА. Затова и планираният и обявен за вчера протест на металурзите беше отложен. Миналата седмица перничани от предприятието бяха категорични, че ще изразят недоволството си от масовите съкращения и неспазването на трудовото законодателство пред Министерския съвет. Работници от други фирми, както и пенсионирани металурзи също бяха изявили желание да подкрепят пернишките си колеги. В понеделник работниците и служителите са били привикани от ръководството на "Стомана" и са получили уверение, че всичките им искания ще бъдат изпълнени. Според председателя на Националния синдикат "Защита" Красимир Митов на срещата не е имало представители на гръцкия собственик на дружеството. Няма и черно на бяло подписано споразумение между шефовете и профсъюзите. Затова от "Защита" ще изчакат няколко дни, за да видят дали поетите обещания ще бъдат изпълнени и ако това не стане, готвят нов протест за 11 юли. Напрежението между работниците и управата на предприятието продължава вече 3-4 месеца. Повод за недоволството на металурзите са масовите уволнения, предприети от ръководството, независимо че нито обемът на производството, нито поръчките на дружеството не са намалели по никакъв начин. Металурзите се оплакват от намаляване на заплатите, увеличаване на работното време и на обема на работата, за която получават заплата. В дружеството се прехвърлят на работа хора от други структури на холдинга, които са на трудов договор в други предприятия, и без да имат трудов договор със "Стомана", започват работа там, което е в разрез със законодателството. Металурзите са принуждавани, включително и с административна принуда и психическо насилие, упражнено върху тях, да подписват молби за освобождаване. Преди седмица пo инициaтивa нa члeнa нa ИБ нa БCП гeн. Бpигo Acпapyxoв, oблacтния пpeдceдaтeл нa БCП инж. Ненко Темелков и общинския съветник Валентин Петков ce пpoвeдe cpeщa c Kpacимиp Mитeв и пpeдcтaвитeли нa cиндикат "Защита". По време на разговора от профсъюза пoтвъpдиxa oтнoвo иcканията си за протест срещу гpyбoтo нapyшaвaнe нa тpyдoвoтo зaкoнoдaтeлcтвo, лoшитe ycлoвия нa тpyд и лошото отношение към хората. Беше изразено възмущение от уволнението на нaчaлника нa Eлeктpocтoмaнoдoбивния цex, зaщoтo нe e ycпял дa oвлaдee недоволството на хората. Аспарухов, Темелков и Петков кaтeгopичнo дeклapиpaxa пoдкpeпaтa нa БCП зa cпpaвeдливитe и ocнoвaтeлни иcкaния нa paбoтницитe oт "Cтoмaнa". Членът на ИБ и на НС на БСП и депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Валери Жаблянов обяви, че ще искат оставката на министъра на икономиката Божидар Лукарски и че ще отправят питане до премиера за случващото се в "Стомана". БCП щe изпoлзвa вcички дeмoкpaтични cpeдcтвa, зa дa зaщити изкoннoтo пpaвo нa достоен тpyд нa paбoтницитe, категорични са социалистите.
Източник: Дума (05.07.2016)
 
Materials Processing Institute ключов стратегически партньор за British Steel Materials Processing Institute (MPI) е подписал договор за няколко милиона паунда с British Steel, вторият по големина производител на стомана във Великобритания. Договорът, подписан на 17 юни ангажира Института с научни изследвания и развитие в продължение на пет години относно релсовите и строителни продукти на British Steel. British Steel, основана на 1 юни, 2016, когато Greybull Capital придоби бизнеса с дълги продукти на Tata Steel, има четири основни обекта, в Тийсайд, Скънторп, Хаянг и Скинингроув. Базираната в Тийсайд MPI е компания с нестопанска цел, която работи с промишлени иноватори за провеждане на изследвания за секторите с релси, материали, технологии и енергия. тя също така продължава да прави специални стомани в своя обект Normanton. Според новия договор с British Steel, MPI ще предоставя научни изследвания и иновации в подкрепа на повишаването на производителността и ефективността. Договорът бе подписан седмици след посещения в MPI от стоманодобивни компании от Германия, Швеция и Словакия, желаещи да се възползват от експертизата на Института. (Steel Times International)
Източник: Други (07.07.2016)
 
Китай обезсърчава износа на желязо и стомана на фона на слабото търсене Китайското правителство обезкуражава износа на желязо и стомана насред слабото търсене на световния пазар, Министерството на търговията заяви във вторник. "Желязото и стоманата от Китай на първо място отговарят на вътрешното търсене. Китайското правителство е предприело мерки, например увеличаване на тарифите за износ на някои продукти, за да контролира износа", каза Шен Данянг, говорител на министерството. Шен каза, че процентът на възстановяване на данък за износа на желязо и стомана е по-нисък от данъчната ставка 17% върху добавената стойност. Процентът на износа е много нисък в сравнение с общата продукция. През първите пет месеца на годината износът на чугун и стомана от Китай се е увеличил с 6.4% спрямо същия период на годината, засилвайки опасенията, че световното предлагане допълнително ще изпреварва търсенето. "През първите пет месеца на 2015 г. износът се е увеличил с 50% в сравнение със същия период на предходната година. Темпът на растеж тази година е намалял с около 22 процентни пункта", каза Шен. (China Daily)
Източник: Други (07.07.2016)
 
Как Индия ще промени световния пазар на въглища? Тази седмица излезе много важна новина за всички компании, свързани с пазара на въглища. Една от държавите сред най-големите вносители на суровината обяви, че ще промени фокуса си и ще търси възможности за износ. От Coal India Ltd., която е най-големият производител на въглища, обявиха, че ще започнат експорт заради нарасналото вътрешно предлагане. Властите в страната също са потвърдили, че ще насочат усилията си в тази посока, след като е отчетена рекордна продукция на суровината в мините в цяла Индия. Нарасналият добив и намалялото търсене в страната е предизвикало натрупването на значителни запаси в енергийния сектор в страната. Излишъкът там е достигнал 50 милиона тона и Coal India е принудена да търси други пазари за продукцията си. Подобна промяна в политиката на страната ще има огромни последствия върху глобалния пазар на въглища. Причината е, че до сега Индия е била един от най-големите пазари за импорт. За фискалната година, приключила на 31 март 2015 г. азиатската държава е внесла рекордните 212,1 милиона тона. (OilPrice.com)
Източник: Други (08.07.2016)
 
Tata Steel преговаря за съвместно производство с немската Thyssennkrup Tata Steel преразглежда стратегията си за съдбата на британските си активи заради Brexit и води преговори за съвместна експлоатация на заводите си на Острова с немската Thyssennkrupp. Според официално съобщение от индийската корпорация преговорите са още на начален етап и не е ясно дали ще се стигне до сделка. В края на март Tata Steel обяви намеренията си да продаде активите си във Великобритания заради нерентабилността им, породена от ниските цени настоманата на световните пазари. От уволнение са заплашени 40 000 работници, 15 000 заети директно в металургичните предприятия и други 25 000 във фирмите снабдители свързани с тях. През април правителство обяви, че може да изкупи 25% от заводите, за да може по-лесно да се намери инвеститор. (Reuters)
Източник: Reuters (11.07.2016)
 
"Минстрой" вече е собственик на две мини в Македония "Минстрой холдинг" вече е собственик на оловно-цинковите мини "Злетово" и "Тораница" в Македония. Наскоро българската компания получи концесия за добив от двете находища, а преди броени дни е придобила и активите на предприятията за сумата от 3.5 млн. евро. Мините не работят от половин година, след като предишният им собственик – Indo Minerals and Metals, фалира. До два-три месеца се очаква дейността да бъде подновена и миньорите да се върнат на работа Сделката за активите включва инсталациите за обогатяване на рудите, оборудване и офис сгради, съобщиха македонските медии. Постигнатата цена е под първоначално обявената оценка от 7 млн. евро. Търгът за активите беше организиран, след като в края на юни съдът окончателно отмени ипотеките върху тях, които бяха сключени от предишния собственик. Indo Minerals and Metals е част от индийската Binani Group, която придоби мините през 2006 г. За да участват в наддаването сега, кандидатите трябваше да имат концесия за добив на руди. Такава "Минстрой" получи в началото на април, след като предложи 2 млн. евро за правата и се ангажира да инвестира допълнително 10 млн. евро в предприятията. Началната цена беше 850 хил. евро. Интерес към конкурса бяха проявили пет компании, но в крайна сметка оферти подадоха само българският холдинг и регистрираната в Швейцария Solway Investment Group. Очаква се първо работа да поднови мината "Злетово" в град Пробищип, а до два месеца след това да стартира и "Тораница" в Крива паланка. Двете мини са най-големите работодатели в източната част на Македония и затварянето им създаде социален проблем в региона. При подписването на концесионния договор собственикът на "Минстрой" и бивш вицепрезидент на "Мултигруп" Николай Вълканов каза, че всичките 1000 миньори ще се върнат на работа. Въпреки многократните опити да се свържем с Вълканов не успяхме да получим допълнително информация от него. "Минстрой" се занимава с широк спектър от дейности, които включват добив, строителство, ремонтни дейности, изграждане на хотелски комплекси, проекти във възобновяеми енергийни източници. В България холдингът и свързани с него компании държат концесиите за повечето оловно-цинкови находища. Три от тях - "Мързян", "Шумачевски дол – Андроу" и "Гюдюрска", се оперират от дъщерното "Горубсо – Златоград". Правата за добив от други три пък са свързани с покупката на "Горубсо – Мадан" преди няколко години. Това стана чрез дружеството "Върба - Батанци", в което с равно участие са "Минстрой" и "КЦМ 2000". Сделката за "Горубсо – Мадан" има доста общи неща с покупката на македонските мини. По това време предприятието беше затънало в дългове, а тогавашният собственик Валентин Захариев не изплащаше заплати. Това доведе до миньорски протести и намесата на премиера Бойко Борисов, който посредничи за сделката. Постигнатата цена беше равна на задълженията на дружеството – 30 млн. лв., които купувачът се ангажира да изплати. Малко преди сделката "Върба – Батанци" беше получила концесия за едноименното находище. Миналата година "Минстрой" купи още едно закъсало предприятие – машиностроителното "Ремотекс – Раднево". Сделката беше сключена с Първа инвестиционна банка, която беше придобила активите на обявеното в несъстоятелност дружество чрез търг.
Източник: Капитал (12.07.2016)
 
Инвестират 150 млн. лв. в медодобив край Нова Загора РИОСВ-Стара Загора даде „зелена светлина“ за реализацията на инвестиционно намерение, сврзано с разкриването на нова мина за добив на мед в землището на новозагорското село село Прохорово. Проектът е на регистрираната през 2013 година „Прохорово майнинг“ АД, като дружеството възнамерява да инвестира 150 млн лв. Проектът предвижда създаването на два открити рудника върху площ от 31,6 ха, като намеренията са годишният добив да достигне 4,5 млн. тона руда. Предварителните проучвания са установили, че съдържанието на мед в рудата е 0,25 процента, съизмеримо със съдържанието на рудниците „Асарел Медет“ и „Елаците“. Запасите в находище „Прохорово“ щели да стигнат за 70 години. Добитата руда ще се преработва на място в обогатителна фабрика, която заедно с депото за руда ще заема площ от 8.5 хектара. Крайният продукт за компанията ще бъде меден концентрат. Общо 166.5 хектара са предвидени за съоръжението за депониране на отпадъци. Инвестицията в рудника се оценява на около 65 млн. лв., а заедно с другите съоръжения в комплекса общата сума ще достигне над 150 млн. лв. По време на експлоатация на рудника в него ще работят минимум 180 души, а заедно със спомагателните дейности (кетъринг, транспорт и т.н.) заетите ще бъдат над 300. Сред съдружниците в „Прохорово майнинг“ е „Дар финанс“ с управител банкера Атанас Тилев чрез новозагорското „Дару нова“ ЕООД, представлявано от екскмета на Нова Загора Вельо Кирилов. Издаденото решение по ОВОСС е валидно за следващите пет години. „Запознати сме с намеренията на „Прохорово майнинг“, проведохме обшественото обсъждане и силно се надявам проектът да бъде реализиран. Доколкото зная по тези места още в далечното минало се е добивала руда, залежите си впечатляващи“, коментира за Kmeta.bg градоначалникът на Нова Загора Николай Грозев.(Kmeta.bg)
Източник: Други (13.07.2016)
 
Синдикалните лидери ще обсъждат бъдещето на британската стомана след "Brexit" Community, стоманодобивният синдикат, ще се срещне с ключови фигури от сектора в Уестминстър. Рой Рикхъс, - генерален секретар на Community, каза, че се стреми да направи "всичко възможно", за да се гарантират работните места на стоманолеярите и мощностите във Великобритания за производство на стомана. Дебат в Westminster Hall в Парламента ще проучи как гласуваното за "Brexit" ще се отрази върху стоманената индустрия на острова. Работниците от заводите във Великобритания ще пътуват до Лондон, за да присъстват на дебата и да говорят директно с политиците за опасенията на тези, които са на фронтовата линия на промишлеността - след референдума. Миналата седмица TATA Steel обяви, че ще започне процес по продажба на завода в Хартлипул. "Хубаво е, че депутатите продължават да оспорват правителството и го държат отговорно за ангажиментите, които министрите са направили към металурзите и техните семейства", каза Рой Рикхъс. (ITV Tyne Tees)
Източник: Други (13.07.2016)
 
Kobe Steel, Millcon Steel обмислят предприятие за стоманен валцдрат в Тайланд Kobe Steel, Ltd. и тайландската Millcon Steel Public Company Limited са се договорили да започнат съвместно предприятие за производство и продажба на стоманен валцдрат в Тайланд. Двете компании са подписали меморандум за разбирателство (МР) в Токио. Миналата година, Millcon Steel придоби активите на Thai Special Steel Industry Public Company Limited (или TSSI) и създаде Millcon Special Steel Company Limited, за да задържи активите. Kobe Steel и Millcon Steel сега възнамеряват да конвертират Millcon Special Steel в съвместно предприятие с дялово участие на Kobe Steel. Двете компании ще започнат обсъждане на структурата на съвместното предприятие, включително съотношението на дялово участие, производственото оборудване, и сумата на капиталовите инвестиции. Производство на автомобили в Тайланд достигна 1.88 милиона единици през 2014 г., според Федерацията на тайландските промишлености. Производството се очаква да нарасне до около 3 милиона единици през 2020 г., според CSM Worldwide, компания за прогнозиране на пазара на автомобили. (Kobelco.co.jp)
Източник: Други (14.07.2016)
 
Китай и ЕС подготвят споразумение за стоманата Китай и Европейският съюз (ЕС) са договорили да приемат двустранна платформа, която да отговори на европейските притеснения относно китайския дъмпинг на пазара на стомана, пише Financial Times. Това споразумение ще изглади пътя Китай да получи статут на действаща пазарна икономика от страна на Брюксел, отбелязва изданието. Рязкото повишаване на износа на евтина стомана от Китай влоши допълнително проблемите на европейската стоманодобивна индустрия. Китайският дъмпинг доведе до остра политическа и индустриална съпротива на признаването на азиатската страна за действаща пазарна икономика от ЕС. Според правилата на Световната търговска организация, чийто член Китай стана преди 15 години, даването на такъв статут ще затрудни повдигането на антидъмпингови искове към Пекин от страна на другите големи икономки. Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заявява, че споразумението ще позволи на специална група за наблюдение да потвърди изпълнението на обещанията на Китай да намали излишния си производствен капацитет, в резултат на който местните производители наводняват световните пазари с евтина стомана. "Нашите китайски приятели и партньори знаят, че има връзка между статуса на действаща пазарна икономика и тази платформа. Макар че въпросите могат да бъдат разделени, настроенията в Европа сочат към това, че те трябва да бъдат разглеждани заедно", заявява Юнкер. (FT)
Източник: Други (15.07.2016)
 
Мей ще потвърди подкрепата за уелската металургия Тереза Мей ще посети Уелс, за да потвърди подкрепата на правителството за стоманодобивната промишленост на страната. Премиерът ще каже на уелския народ "винаги ще бъда на ваша страна", и остава ангажирана с целостта на Обединеното кралство. Мей ще се срещне с министър-председател Карвин Джоунс и ще подчертае, че ще "се ангажира изцяло" с уелското правителство при преговорите за Brexit. В изказване преди посещението, тя каза: "В първото ми изявление като премиер заявих ясно колко силно вярвам в съюза. Искам да кажа на хората от Уелс, че правителството винаги ще бъде на ваша страна - и това означава, че ще се застъпи за вас и вашите семейства срещу несправедливостта и неравенството". Черната металургия е в криза през последните години, притисната между нарастващите разходи за енергия и евтината стомана от Китай. Миналата година Redcar в Teesside затвори, докато хиляди работници в Порт Талбот в Уелс са изправени пред несигурно бъдеще докато преговорите за спасението на завода продължават. (ITV Report)
Източник: Други (18.07.2016)
 
MMK спестява милиони благодарение на аналитични данни ... Руският производител на стомана Magnitogorsk Iron and Steel Works (MMK) ще спести над 3 милиона паунда стоманодобивни разходи с помощта на поръчка за машинно обучение и голяма услуга за Анализ на данни от Yandex Data Factory. MMK произведе 12.2 млн. тона сурова стомана и 11.2 млн. тона търговски стоманени продукти през 2015 г., което означава, че дори малка ефективност на разходите за суровини ще донесе огромни спестявания. Yandex Data Factory създаде услуга за машинно обучение, която използва седем години сегментирани записи на стоманодобива в MMK, като се добавят и още, за да се предскаже оптималното съчетаване на феросплавите, необходими за производството на специфичните марки стомани с химически състави по международните стандартни, и при най-ниски разходи за всяко конкретно топене. Тези идеи и практически препоръки ще позволят на MMK да постигне средно намаление от 5% в употребата на феросплави, което се равнява на годишни икономии от над 3 милиона паунда, като същевременно се поддържа високо качество на произведената стомана. (Steel Times International)
Източник: Други (20.07.2016)
 
ЕК предлага всички страни да намалят вредните емисии до 2030-а. Без България Европейският съюз представи национални цели за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г., като основната тежест от изпълнението им пада върху по-богатите северни страни, включително излизащата от съюза Великобритания. На България, най-бедната държава в блока, е определена цел за намаляване на емисиите от нула процента, докато на Румъния, Латвия, Хърватска, Полша, Унгария и Литва - до 10 процента. В плановете за 28-те страни членки на ЕС се акцентира върху действията на Швеция, Люксембург, Финландия, Дания, Германия, Великобритания, Франция и Австрия, които да поемат ангажимента да намалят емисиите с до 40% спрямо тези от 1990 г. Сега страните трябва да одобрят плановете на Европейската комисия, въпреки че не е ясно как ще реагира Великобритания след референдума за напускане на ЕС. ЕС постави своите цели до 2030 г. да изпълни поетите ангажименти, свързани със споразумение за климата на ООН, постигнато в Париж през декември миналата година. "Националните обвързващи цели, които предлагаме, са справедливи, гъвкави и реалистични", заяви еврокомисарят за климата Мигел Ариас Канете. "Те определят правилните стимули за увеличаване на инвестициите в сектори като транспорта, селското стопанство, строителството и управление на отпадъците." Съгласно целите, които се основават на икономически растеж, електрическите централи в Германия и Люксембург трябва да намалят емисиите с 40 на сто спрямо нивата от 2005 г., Финландия и Дания - с 39%. От Великобритания и Франция се иска намалението да е с 37%, от Холандия и Австрия - с 36 на сто.
Източник: Money.bg (21.07.2016)
 
Китай не е готов за статут на пазарна икономика САЩ започна търговски действия срещу Китай в Световната търговска организация (СТО) относно налагането на мита за износ от страна на Китай за някои суровини. Намесата на ЕС в това предизвикателство пред СТО бе приветствано от Европейската асоциация по стомана (EUROFER). Когато Китай се присъедини към СТО през 2001 г., той се съгласи да премахне ограниченията за износа на съответните суровини, но не успя да изпълни задълженията си в това отношение, според EUROFER. Съответните суровини са антимон, кобалт, мед, хром, графит, индий, олово, магнезий, талк, тантал, и калай. Калаят и кобалтът в частност са важни суровини за някои производства на стомана. Износните мита в Китай дават несправедливо конкурентно предимство на производителите в тази страна за сметка на свободната и справедлива международна конкуренция. "Не можем да седим със скръстени ръце докато нашите производители и потребители са засегнати от нелоялни търговски практики. Последните две решения на СТО за ограниченията на китайския износ са кристално ясни - тези мерки са против правилата на международната търговия. Тъй като не виждаме Китай да ги премахва, трябва да предприемем правни действия," заяви еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом. (Steel Times International)
Източник: Други (21.07.2016)
 
Китайските производители на стомана смятат, нещата са страхотни Настроенията в цялата стоманена индустрия на Китай остават толкова силни, колкото за самия продукт. Въпреки че не са толкова високи, колкото наблюдаваните по-рано тази година, всички групи остават положително настроени към близките перспективи. "Настроенията се покачиха отново на китайския пазар на стомана, според последното проучване на Macquarie, подпомогнати от по-високите цени на стоманата в края на юни. Стоманодобивните заводи, отчетоха по-добри поръчки от страна на местни и експортни пазари през последния месец, въпреки че степента на използване на капацитета е по-ниска. Въпреки, че юли обикновено е слаб сезон за търсенето на стомана и производство, предвид подобрената рентабилност и по-малката инвентаризация на заводите, интересът към презапасяване със суровини е леко подобрен", добавят те. (Business Insider)
Източник: Други (22.07.2016)
 
Китай предлага повече средства за "трудното" орязване на стоманата Китай изпитва изключителни трудности в опита си да намали свръхкапацитета в стоманодобива и ще осигури повече средства, за да помогне със справянето със съкращенията и дълговете, заяви държавния отговорник по планирането. Китай обеща да намали стоманодобивния капацитет с около 45 млн. тона тази година, и със 140 млн. тона до 2020 г., в опит да се справи с излишъкът, който срива цените, от около 300 млн. тона, почти двойно повече от годишната продукция на Европейския съюз. Но страната постигна по-малко от 30% от целта за годината през първата половина на 2016 г. Националната комисия за развитие и реформи (NDRC) заяви, че следващият етап на намаляване ще бъде "изключително труден". Тя планира да "увеличи финансовата подкрепа за облекчаването на свръхкапацитета" и да гарантира, че безработицата и дълговете се контролират правилно. Китай също така ще наложи строги санкции за незаконното строителство и разширяване на стоманодобивни заводи. (Reuters)
Източник: Reuters (27.07.2016)
 
Сметната палата засече ялов контрол на "златната" концесия в "Челопеч" Слаб контрол на концесията за добив на златни и медни руди от находището в Челопеч установи Сметната палата. Докладът на одиторите е за работата на концесионера Дънди Прешъс металс за периода от януари 2011 до края на декември 2013 г. Основният извод от одита е, че контролът по изпълнението на договора от страна на тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката не е бил достатъчно ефективен. За по-добър контрол е създадена комисия с представители от Министерския съвет, финансовото, екологичното и икономическото министерство. Съставът обаче е променян многократно - само през одитирания период рокадите са били 14. Одиторите препоръчват на сегашното енергийно министерство да подобри работата си в срок от 4 месеца.През всяка година от срока на концесията концесионерът е плащал възнаграждение в размер на 1.5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда. За одитирания период дължимата сума е над 33.8 млн. лв.
Източник: Сега (28.07.2016)
 
Александър Томов е окончателно оправдан за "източването" на ЦСКА и "Кремиковци" Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда Александър Томов и други трима подсъдими по обвиненията за източването ЦСКА и на металургичния комбинат "Кремиковци". Тричленният състав на ВКС изцяло потвърждава изводите на апелативния съд, че нецелевото разходване на пари, взети на кредит от двете дружества, няма как да е престъпление, защото кредитът е бил погасен. Не е настъпила вреда за ЦСКА и комбинатът, но не е имало и последващи финансови претенции на двете дружествата към Томов, пише в мотивите на съда. С други думи прокуратурата е изправила пред съда Александър Томов, без да има престъпление. Прокуратурата твърдеше, че той и останалите трима подсъдими са нанесли щета за 29 млн. лева. Според експертиза по делото толкова е била стойността на хвостохранилището и общежитието на "Кремиковци". Именно с тези пари бе финансирана сделката по закупуването на футболния клуб от Божков през 2007 г.
Източник: Медия Пул (29.07.2016)
 
Добивът на желязо във Венецуела ще се повиши с възстановяването на цените Добивът на желязна руда във Венецуела се очаква да се повиши през втората половина на годината, тъй като международните цени на суровините започнаха да се възстановяват, Cesar Navarro, министър на минната индустрия и стоманодобива заяви в петък. „ Скокът на цените на суровините позволи възстановяване на производството и потенциално стимулира основни инвестиции в минната промишленост, добави той в изявление. Navarro припомни, че желязната руда отбеляза най-драстичен спад в цената си през 2015 г. и също в началото на 2016 г. , но сега се е стабилизирала. Единственият производител на желязна руда в страната Ferrominera Orinoco произведе 12 милиона тона желязо през 2015 г., или 86% от първоначално заложения годишен план на компанията. Все още няма данни за прозиведената продукция през първите шест месеца на годината. Компанията планира да разшири своя годишен производствен капацитет до 40 милиона тона в сравнение със сегашните 25 милиона в рамките на следващите три или четири години, в резултат от планирано изграждане на железопътна линия. (http://www.platts.com)
Източник: Други (29.07.2016)
 
Започна ли възстановяването на пазара на желязна руда? Пазарът на желязна руда се свива от 2011 г. заради продължителното поевтиняване на суровините, но нещата за суровината, използвана в стоманопроизводството, може би се обръщат. Колко силно ще бъде възстановяването обаче остава неясно. Най-големите световни производители на желязна руда запазиха целите си за производството през 2016 г., както се запази и апетитът на Китай за суровините на добивните компании, но ръстът на предлагането едва ли ще се завърне към старите си исторически нива скоро. В четвъртък бразилският гигант Vale даде окуражаващи прогнози с обявяването на резултатите си за второто тримесечие, като очаква ръст на глобалното производствто на стомана, за което казва, че е скочило с 6,1% на тримесечна база в периода април-юни. Само в Китай за този период производството на стомана е нагоре с 9,2%. Оценката на Vale идва, след като в сряда инвестиционната банка Goldman Sachs повиши прогнозата си за цената на желязната руда през следващото тримесечие и полугодие до 50 долара и 40 долара за тон, съответно, от 45 долара и 35 долара. Прогнозата се основава на по-ниските запаси от стомана и поевтиняването на китайския юан спрямо долара. „Най-важният канал по наше мнение е подготовката на пазара за поевтиняването на юана, което сигнализира за задващо се облекчаване на кредитните условия“, гласи прогнозата на банката. Облекчаването на кредитните условия в Китай би стимулирало кредитирането и икономическите дейности, сред които строителството. Най-големите производители пък очакват по-високо предлагане на желязна руда през второто полугодие заради сезонни фактори. Подобрените перспективи са едва ли не обрат спрямо декември, когато цената на желязната руда слезе до най-ниското си историческо ниво от 37 долара за тон. Оттогава суровината поскъпна на фона на ускорената строителна активност в Китай, най-големия потребител на желязна руда. В края на юли цената кръжи около 59 долара за тон. През май Китай обяви, че възнамерява да инвестира 4,7 трлн. юана (720 млрд. долара) за 303 транспортни инфраструктурни проекта през следващите три години. (http://www.cnbc.com)
Източник: Други (31.07.2016)
 
Печалбата на Корадо скача със 75% на годишна база през полугодието Българският производител на радиатори Корадо-България АД отчита ръст на печалбата от 75,6% на годишна база през първото полугодие на 2016 г. след рекордни продажби и производство, съобщава базираната в град Стражица компания. За периода януари-юни 2016 г. нетната печалба е нагоре от 855 хил. лв. до 1,502 млн. лв. Рекорден е ръстът в производството и продажбите през юни, които са най-високите в близо 20-годишната история на компанията, посочват от там. През периода са произведени над 50 хил. стоманени отоплителни тела - панелни радиатори и тръбни радиатори за баня. За полугодието увеличението на продажбите на годишна база е от над 12% до 194 хил. бр. Принос има стартиралата през април 2016 г. нова високотехнологична поточна линия за тръбни радиатори за баня. Резултатите на Корадо-България АД, собственост на големия чешки производител Корадо Груп, се развиват на фона на динамична и трудна за овладяване икономическа и финансова среда. Силното нарастване на печалбата е факт и при значително по-високи цени на стоманата, посочват от дружеството. Корадо прогнозира цените на метала да нарастват, което да доведе до по-високи производствени разходи. „На 10 февруари 2016 г. Европейската комисия наложи временно ставки на антидъмпинговите мита за внос на студено валцувана стомана - 16% за вноса от Китай и 26,2% за вноса от Русия. През юли 2016 г. ЕК обяви окончателните антидъмпингови мита върху вноса на студено валцувана стомана, които са 19,8-22,1% за внос от Китай и 18,7-36,1% за внос от Русия“, пише в прессъобщението към финансовия отчет. „Официалното съобщение на ЕК се очаква да бъде публикувано в средата на август 2016 г. и тези антидъмпингови мерки ще влязат в сила със задна дата. В резултат цената на стоманата в Европейския съюз, необходима на групата Корадо за неговото производство, ще се повиши с около 40%“, очакват от компанията. До голяма степен това ще доведе до по-големи общи производствени разходи с около 24%. Компанията планира да компенсира това увеличение чрез нарастване на продажбите и развитие на своята клиентска база. Новите цени на стоманата на европейския пазар обаче са повлияли на плановете за реализиране на третия етап от инвестиционната програма на Корадо в България. „Ако допреди няколко месеца сериозно се обсъждаха различни варианти във връзка с изграждането на бояджийски цех в завода в гр. Стражица, включително и за значителна като обем инвестиция, сега ръководството на компанията стигна до заключението, че един скъп цех ще затрудни дружеството чрез ненужно увеличаване на разходите“, мотивират се от Корадо-България. Вместо това намерението е само една малка част да бъде инвестирана в разработването на групов бояджийски и опаковъчен център. „Това би гарантирало на компанията свободен достъп до капацитета за боядисване и опаковане на продуктите в рамките на групата срещу много по-малко разходи за произведен радиатор“, четем още в плановете на компанията. Взето е и решение за ускоряване на проекта за саниране и повишаване на енергийната ефективност на завода в Стражица. След публикуваните финансови резултати към 11:30 часа акциите на Корадо-България поскъпват с 3,47% до 5,37 лв. След три сделки малко преди обяд оборотът възлиза на 4 746 лв. От началото на годината книжата на дружеството поскъпват с 49,21%, а през последните 12 месеца скокът в цената достига 51,31%. Цената е най-високата от средата на февруари 2015 г. насам. От печалбата за 2015 г. е разпределен брутен дивидент от 0,18 лв. на акция. Пазарната капитализация е 47,144 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2016)
 
Хофман Консулт България се сертифицира по ISO 9001:2008 Хофман Консулт България премина успешно процедура по сертификация по ISO 9001:2008, съобщиха за MachineBuilding-Bulgaria.com от офиса на компанията. Фирмата е специализирана в областите на лазерно наваряване, производство на металорежещи инструменти, презаточване на металорежещи инструменти, нишкова ерозия, изработка и презаточване на отрезни ленти. "С това ние се надяваме да удовлетворим още по-успешно изиксванията на клиентите, търсещи продукт с високо качество и излаз на международните пазари, и да допринесем за една по-добра връзка в отношенията с тях. Това прави и нашата фирма още по-конкурентоспособна както на вътрешния, така и на външния пазар за предлаганите от нас стоки и услуги. С усъвършенстване на системата по качество e подобрена съществено и организацията на работа на целия персонал на фирмата", споделиха от Хофман Консулт. http://machinebuilding-bulgaria.com
Източник: Други (01.08.2016)
 
Канада инвестира 133 милиона щатски долара в проект на Tata Steel за желязна руда в Quebec-Labrador Канадската провинция Quebec ще похарчи 133 милиона щатски долара за проект, свързан с добив на желязна руда, който е собственост на Tata Steel Minerals Canada (TSMC), дъщерно дружество на индийския гигант Tata Steel. Инвестицията ще подпомогне развитието на зоната за директни доставки, която прекосява границата между двете провинции Квебек и Лабрадор, и двете разполагащи с минерални залежи. Сделката може да доведе до инвестиция от повече от 400 милиона долара във френскоговорящата провинция през следващите две години, тъй като железните залежи са разположени от тази страна на границата. Финансирането включва собствени средства в размер на 125 милиона канадски долара чрез Капиталовия минен и въглеводороден фонд и заем от 50 милиона канадски долара от Investissement Quebec. След наливането на капитали от страна на кандското правителство, делът на Tata Steel в дъшерното дружество ще намалее. И все пак страните по сделката не уточняват какъв ще е размерът на дела им след завършване на трансакцията. Съоръженията за преработка ще бъдат настанени под голяма стоманена структура, за да се осигури целогодишно производство, като се очаква да се изпълнят изискванията за захранване изцяло със собствени генератори. Готовият продукт ще бъдат транспортирани с влак до Sept-Iles, Quebec, от където ще бъдат изпратени до стомано прероботвателните съоръжения на Tata Steel Европа. (http://www.mining.com)
Източник: Други (01.08.2016)
 
Алкомет увеличава печалбата 11,3 пъти през първото шестмесечие През първата половина на годината производителят на алуминий и алуминиеви продукти Алкомет АД увеличава печалбата си 11,3 пъти на годишна база, като реализира положителен финансов резултат в размер на 13,591 млн. лв. в сравнение с 1,205 млн. лв. през същия период на 2015 г., показва междинният финансов отчет на дружеството. Само за второто тримесечие нетната печалба е за 6,048 млн. лв. при такава в размер на 1 млн. лв. за април-юни 2015 г. Приходите от продажби намаляват с 9% до 155,14 млн. лв. при 170,42 млн. лв. през първите шест месеца на миналата година. Предметът на дейност на дружеството е производство и търговия с алуминиев прокат, изделия от алуминий и алуминиеви сплави, използвани в машиностроенето, строителството, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2016)
 
Rio Tinto с най-ниска печалба от 12 години Минният гигант Riо Тintо отчита спад на базовата си печалба за полугодието с 47% до най-ниските нива от 12 години заради ниските цени на металите и други те суровини. Нетната печалба на англо-австралийската група за периода обаче се е повишила повече от двойно спрямо първото полугодие на миналата година, когато резултатите на групата пострадаха от значителни отписвания на стойност от активите. След като завърши миналата финансова година със загуба, Riо Тintо обяви, че ще изостави политиката си на стабилно повишаване на дивидентите, припомня Wаll Strееt Jоurnаl. При представянето на годишните резултати през февруари, ръководството на компанията изтъкна, че не е оправдано да се поддържа този ангажимент предвид влошаващите се перспективи пред световната икономика. Тогава не беше заявено, че в бъдеще дивидентите ще са по-тясно обвързани с пазарните условия. В сряда Riо Тintо обяви, че през тази година ще изплати на инвеститорите по 45 цента на акция спрямо 1.075 долара през 2015 г. Нетната печалба на минната група за предишните шест месеца е достигнала 1.71 млрд. долара спрямо 806 млн. за същия период на миналата година. Разликата се дължи основна на отписването на 1.3 млрд. долара от стойността на активите през 2015 г. Базовата печалба е достигнала 1.56 млрд. долара спрямо 2.92 млрд. долара преди година. Резултатите са в съответствие с предварителните очаквания на пазарите. Приходите са достигнали 15.5 млрд. долара., което е с 2.5 млрд. долара по-малко спрямо същия период на 2015 г. Негативният ефект от спада в цените на суровините възлиза на 2.6 млрд. долара. Riо Тintо е успяла да понижи нетния си дълг с 0.6% до 12.9 млрд. долара. Сривът в цените на суровините принуждава минните групи с международно присъствие като Riо Тintо да свиват разходите си и да намаляват дълговете, натрупани по време на бума на пазара през първото десетилетие на века. Цените на някои основни суровини като желязната руда, въглищата и медта отчетоха подобрение в началото на тази година, но експертите очакват пазарите да останат потиснати и нестабилни още години наред. "Растежът в Китай се стабилизира, но в бъдеще ще е по-нисък и по-малко свързан със суровините", коментира главният изпълнителен директор на Riо Тintо Жан-Себастиан Жакюс, който оглави компанията в началото на юли. "Същевременно глобалната икономика изглежда заклещена в тенденцията на нисък растеж. Поради това трябва да продължим да сме предпазливи и през второто полугодие на 2016 г.", добавя той. През последните месеци Riо Тintо е ускорила мерките за съкращаване на разходите, които включват повишено оползотворяване на производствените мощности, предоговаряне на сделки с доставчици и замразяване на заплатите. Компанията е успяла да понижи оперативните разходи с общо 600 млн. долара през първото полугодие. Групата планира да свие разходите с общо 1 млрд. долара през 2016 г. и с още толкова през следващата година. През 2015 г. разноските бяха намалени с 1.3 млрд. долара. Печалбите от най-голямото подразделение на групата – за добив на желязна руда, са спаднали със 17%. Компанията обаче продължава да разширява капацитета си за производство в тази сфера. От началото на годината добивът на желязна руда от мините на компанията в Австралия се е повишил с 8%. За разлика от повечето си конкуренти, компанията продължава да инвестира в нови големи проекти, включително медни мини в Монголия и производство на боксит в Австралия, за които ще задели 4 млрд. долара през 2016 г.
Източник: Reuters (03.08.2016)
 
Близо 1/5 по-малко приходи от концесии на подземните богатства през 2014 г. С 19% по-малко приходи от отдадения на концесия добив на подземни богатства е събрала държавата през 2014 г. Влезлите в хазната концесионни възнаграждения са за 71 млн. лв., докато година по-рано те са били за близо 88 млн. лв. Основната причина за спада са забавени плащания на Мини Марица Изток. Най-сериозен спад на постъпленията през 2014 г. се регистрира при концесиите на енергийни подземни богатства – с близо 7 млн. лв. или 31%. Намалението при металите е с 5.4 млн. лв. или 18%, а при неметалните изкопаеми (включително строителни и скалнооблицовъчни материали) – с 1.1 млн. лв. или 6%. Концесионерът, който плаща най-много на държавата за добив на подземни богатства, продължава да е "Дънди Прешъс Металс Челопеч" с внесени 11.4 млн. лв., което е 35 721 лв. по-малко в сравнение с 2013 г. За периода 2011 – 2013 г. "Дънди" е внесла в хазната 34 млн. лв. под формата на концесионни плащания. Вторият най-голям концесионер по размер на плащанията към хазната – 10 млн. лв., е "Елаците мед" в с. Мирково. Следва "Петрокелтик", която добива природен газ от находището "Галата" в Черно море, с 5.5 млн. лв. На четвърта позиция е "Асарел Медет" с 4.7 млн. лв. приходи, а на пета – "Проучване и добив на нефт и газ" с 2.2 млн. лв.
Източник: Медия Пул (04.08.2016)
 
Започва преглед на златната концесия в Челопеч Финансово-икономическите параметри по концесионния договор с "Дънди Прешъс Металс Челопеч" за добив на подземни богатства от находището на мед, злато и сребро край Челопеч ще бъдат прегледани. Това заявиха от Министерството на енергетиката пред Mediapool по повод констатациите на Сметната палата, че не е добре защитен държавния интерес при отдаването за частно ползване на мината и в хазната за три години са влезли едва 34 млн. лв. концесионни такси при печалба на "Дънди" от 1.5 млрд. долара. Предвижда се и анализ на сега действащите условия на разработване на находището, заявиха от ведомството, което има срок до края на октомври 2016 г. да изпълни отправените му в одита препоръки относно златната мина в Челопеч. Няма връщане назад Каквото и да покаже прегледът на енергийното министерство обаче, то няма да може да промени сегашното ниво на концесионно възнаграждение от 1.5 на сто от приходите от продажба на добиваните, внасяни от "Дънди" за разработването на находището край Челопеч. Причината е, че през 2008 г. тройната коалиция записа в Закона за подземните богатства, че "концесионерите запазват правата и задълженията си по сключените договори до изтичане срока на съответната концесия". В случая с Челопеч това означава, че до 2029 г. размерът на възнаграждението не може да се пипа. Така за него не важи новата методика за концесионните такси, въведена от кабинета "Станишев". Според нея концесионно възнаграждение за металните изкопаеми е плаващо - от 0.8% до 4%, в зависимост от реализираните приходи от продажби и печалби. За три години добити близо 19 тона злато На 27 юли тази година Сметната палата публикува пространен доклад за концесията край Челопеч, според който в периода януари 2011 г. - декември 2013 г. канадската компания концесионер "Дънди Прешъс" е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18.8 тона, а на сребро – 42.99 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара според цените на Лондонската метална борса. Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара. От нея под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1.5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. Както предвижда законът, местната власт е получила половината от сумата, като в община Челопеч са отишли 14.7 млн. лв., а в община Чавдар – 1.7 млн. лв. За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187.5 млн. долара. Разходите за 2015 г. за тройунция са сред най-ниските От публикуваните на сайта на компанията годишни финансови отчети за 2011 г. и 2012 г. става ясно, че брутната печалба на "Дънди" от Челопеч възлиза на съответно 111 млн. долара и 165 млн. долара. За 2013 г. не е публикуван годишен отчет. "Челопеч е нашата ключова дейност. Това е мина от световна класа, с ниски разходи и дълъг живот, със силен управленски екип и квалифицирани работници", се посочва в отчета за 2011 г. Паричните разходи на тон обработена руда са били съответно 54.81 долара през 2011 г. и 45.77 долара през 2012 г., сочат още отчетите на компанията. В обръщението на мениджмънта на компанията към акционерите за 2015 г. пък се посочва, че паричните разходи на тройунция злато в медния концентрат за годината възлизат съответно на 353 долара и са "едни от най-ниските в минната индустрия". През декември 2015 г. компанията е обявила увеличение на установените ресурси в находището с цели 15% или 4..2 млн. тона. Въпреки това обаче акциите й към същия момент, по собствените й оценки, са се търгували на "ниски котировки". МЕ: Концесионните плащания са като в Европа От Министерството на енергетиката коментираха, че са направили анализ на приложимите в европейски и световен мащаб механизми за определяне на концесионните плащания и размерите на концесионните такси. Въпросният анализ не бе предоставен на Mediapool, но от ведомството твърдят, че "приложимите в България размери на концесионните плащания са съизмерими с прилаганите в другите държави – членки на Европейския съюз". Не става ясно обаче дали министерството визира плащанията по старите концесии, каквато е тази в Челопеч, или по новите, които са на по-добри нива и наистина са съпоставими с европейските. Договорът на "Дънди" за Челопеч е за твърда ставка от 1,5%, която се изчислява върху стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества подземни богатства, изчислена по цените на Лондонската метална борса. В същото време по новия договор на "Дънди" – за находището "Ада Тепе" край Крумовград, което по информация на компанията ще бъде въведено в експлоатация през втората половина на 2018 г., ставката е плаваща – от 1.44% до 4%. По-конкретно, в договора е записано, че "минималният процентен размер на концесионното плащане е 1.44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително и при отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто, размерът се увеличава с 0.064 на всеки процент увеличение на рентабилността", сочи информацията в Националния концесионен регистър. България е сред големите производители на злато в Европа България е една от най-големите страни – производителки на злато в Европа. Ако изключим Турция и Русия, страната се нарежда след Финландия и Швеция. По принцип режимите на таксуване на концесиите са различни в отделните държави, имат специфики и са трудно сравними, но при всички положения ставка от 1.5% е сред най-ниските в сравнителен план в Европа и света, показва проверка на Mediapool. "Нивата на концесионните възнаграждения на всички находища на злато, мед и сребро са определени в зависимост от множество фактори: параметри в геоложките доклади – геоложка изученост, климатични и географски особености, кондиции, в които се съдържат данни, техническа и икономическа обоснованост за извършването на добив и първична преработка на полезни изкопаеми, както и процент на извлекаемост. Също така задължително условие е финаносово-икономическият анализ на концесията да показва, че металите, за които ще бъде предоставена, са рентабилни за добив и преработка. Нивата на концесионните възнаграждения на други находища на злато и мед (в България, б. р.) са съизмерими с това на находище "Челопеч", посочват от МЕ. Румъния договори 6% за най-голямата си златна мина Финландия и Швеция например нямат концесионни възнаграждения, но във Финландия се плаща кариерна такса на собственика на земята, стигаща обикновено до 1% от стойността на рудата. Според достъпните онлайн информационни източници т. нар. роялти в Турция е в размер на 4% по отношение на златото и среброто, а в Сърбия по данни от 2012 г. нивото е 3%. В Армения по данни също от 2012 г. роялти таксите са на ниво от минимум 4% и се увеличават при по-високи нива на печалбите. През 2013 г. правителството на Румъния намери инвеститор за най-голямата си златна мина - "Rosia Montana", от която се очаква да се произвеждат 17 тона злато годишно. Това е количество, съпоставимо с производството на "Дънди" от Челопеч за три години (от 2011 до 2013 г.). Договореното през 2013 г. концесионно възнаграждение за румънската държава бе в размер на 6% по информация на консултантската компания по сделката – "Raw Materials Group". По нейни данни ставката от 6% е сред най-високите сред европейските държави, Турция и други нови производители на злато. "Турция, която има сравнимо производство на злато с това на "Rosia Montana", прилага 4% ставка, а Финландия и Швейция, които са най-големите производители в Европа, изобщо нямат роялти. България прилага между 2% и 8% върху приходите (а не върху продукцията, както ще бъде в Румъния)", посочват консултантите. През 2015 г. обаче проектът бе временно спрян, а концесионерът на румънската мина заведе международно арбитражно дело срещу държавата заради неизпълнение на ангажименти за закрила на инвестициите. През юли 2016 г. заради ниските цени на суровините на световните пазари правителството на Индонезия например обяви повишение на роялти удръжките за златото от 1% на 3.75% от продажната цена за тон, а за медта – от 3.75% на 4%. В Африка средните нива се движат между 3 и 5%, макар че има страни и с доста по-високи ставки, сочи пък доклад на Африканската банка за развитие от юни 2012 г. Концесионната такса не е най-важната Концесионното възнаграждение не е основният плюс от концесиите за добив. Минните компании обикновено са големи инвеститори, които повишават качеството на живот в съответните региони – намаляват безработицата, плащат високи заплати на служителите си и подпомагат социално-културния живот. Минният бизнес е дългосрочен – обикновено минават 10 години, докато се разработи дадена мина, се посочва в анализ на консултантска компания "Raw Materials Group" (RMG) по повод румънската концесия на "Rosia Montana". Според документа да се привлече подобен инвеститор е сериозно международно състезание, в което от значение са геоложките фактори (количество на залежите, характеристики на рудата, процент на металното съдържание, особености на терена и т. н.), финансовите рискове (несигурността на цените на металите на световните пазари), нивата на таксите и регулациите, а също и политическите рискове. Затова всяка държава обикновено се опитва да балансира между преките и непреките ползи от концесията и стойността на извлечените ресурси. Минната камара: Вижте как живеят в Челопеч "Нивото на концесионното възнаграждение за находището край Челопеч е абсолютно съотносимо към европейските нива, включително към нивата в Румъния. Ние трябва да сме конкурентни на европейските нива", коментира пред Mediapool Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Според него не могат да се правят сравнения с нивата например в Африка, защото там концесиите не са съобразени с никакви екологични изисквания, нито с инвестиции в хората и в социалната сфера. Освен това българските руди са много по-бедни на метал. В нашите находища съдържанието на мед в рудата е към 1.2%, а в откритите рудници – 0.3-0.4%, докато в африканските рудници се добива 10 пъти повече мед от същото количество руда по думите на Андреев. "Няма абсолютно никаква нужда да се осъвременява концесионната такса в Челопеч. Тя не е нещо, от което държавата печели. Отидете в Челопеч, в Панагюрище и вижте стандарта на живот на хората там, вижте инвестициите в образованието, в здравеопазването, в културните прояви. Защо да рушим икономика, която работи", коментира Андреев. България не е много привлекателна за минните компании През 2015 г. България се нарежда на 63-а позиция сред общо 109 държави по привлекателност за минната индустрия, което е най-доброто постижение за последните пет години. Това обаче е сравнително лош резултат на европейски фон, защото страната се представя по-зле в сравнение с куп страни, включително Турция и Сърбия, които са съответно на 52-о и 53-о място в общата класация. Само Румъния се представя по-зле, като заема 67-а позиция. Това показва ежегодното проучване на мнението на минните компании за инвестиционния климат в държавите по света на "Фрейзър Инститют" за 2015 г. "Индексът на инвестиционната привлекателност" отчита както геоложкото богатство на ресурси на съответната държава, така и политиките, с които тя стимулира инвеститорите (облагане, инфраструктура, законодателство и др.). Като цяло бизнесът твърди, че вземането на инвестиционни решения зависи в 60% от това къде има богати залежи на подземни богатства и в 40% - от държавните политики. България е оценена от мениджърите по-ниско по отношение на природните залежи, а по-високо – по отношение на водените политики. Страната ни е сред държавите с най-ниско облагане по мнение на бизнеса - на 22-а позиция от 109 държави. В същото време тя е доста назад по други показатели, като например съдебните спорове за земя. България е сравнително напред по отношение на качеството на инфраструктурата и достатъчността и квалификацията на работната ръка.
Източник: Медия Пул (09.08.2016)
 
Nucor придобива завод в Texas Производителят на стомана от САЩ Nucor Corporation се е съгласил да придобие заводът на Joy Global за стоманени пластини в Люнгвю, Тексас, за приблизително 29 млн. долара. Мелницата произвежда въглеродни и легирани плоски продукти с термо способности и има годишен капацитет от 180 хил. тона. Джон Фериола, председател, главен изпълнителен директор и президент на Nucor, заяви, че придобиването се основава на стратегията на компанията да се обхване по-голям дял продукти с висока добавена стойност и допълва възможностите на двете съществуващи предприятия на Nucor. "Заводът в Люнгвю ще служи като ценно допълнение за продуктите предлагани от Nucor, което вярваме, че може да бъде допълнително засилено от нашия търговски екип," каза той. Заводът произвежда специализирани плочи, които могат да варира от 1 до 12 инча дебелина и до 138 инча ширина. Приблизително 140 несиндикализирани работници са заети в завода в Люнгвю. съществуващите предприятия на Nucor в Северна Каролина и Алабама имат общ капацитет от 2.9 млн. тона/год. и произвеждат плочи за производителите на шлепове, мостове, тежко оборудване, железопътни вагони, цистерни на рафинерии, кораби, вятърни кули, брони и др. (Steel Times International)
Източник: Други (10.08.2016)
 
"Аурубис" приключва инвестиции за над 44 млн. евро в България през 2014 г. Инвестиционни проекти на обща стойност над 44 млн. евро ще приключи в България тази година медодобивното предприятие "Аурубис България". Това съобщи новият изпълнителен директор на най-голямата металургична компания в страната Тим Курт, който пое ръководството на местния бизнес на германската група Aurubis в началото на август. Планирани инвестиции Сред текущите инвестиционни проекти на дружеството са изграждането на покривна инсталация, на нов комин към производството на сярна киселина и изграждането на нова газоочистка, обясни мениджърът в рамките на среща с медиите. Всички те са част от проекта "Аурубис България 2014", общата инвестиция в който е 44.2 млн. евро. "Въпреки комплексните административни процедури тези проекти ще бъдат приключени навреме", посочи Курт. През ноември тази година трябва да приключи и изграждането на нова пречиствателна станция за дъждовни води, а част от инвестиционната програма предвижда и разширяването и надграждането на хвостохранилището на "Аурубис България". Допълнителни близо 50 млн. евро ще бъдат инвестирани в ремонта на завода на компанията, който ще бъде извършен през април 2016 г., съобщи мениджърът. По думите му през последните години германската група е вложила в бизнеса си в България 500 млн. евро. Основната част от тях – над 400 млн. евро, са били насочени към модернизиране на производството, а останалите 100 млн. евро са инвестиции, направени с цел подобряване на представянето на медодобивния комбинат в Пирдоп по отношение на опазването на околната среда. Предизвикателства Цената на електроенергията, разходите, свързани със заетостта, и логистичните разходи остават основни предизвикателства пред дейността на "Аурубис България". "Около 20% от общите ни разходи са свързани с електроенергията и за нас е важно да имаме очаквана и предвидима цена", обясни Тим Курт. Развитието на политическата обстановка в страната също е тема, която компанията следи с особено внимание. "Всяка нестабилност е предизвикателство за нас. Наблюдаваме внимателно в каква посока ще се развие политическата ситуация, като след изборите ще поставим и дискутираме с новите управляващи нашите важни теми и въпроси", посочи още мениджърът. По думите му компанията продължава да изпитва затруднения и във връзка със сложните административни процедури, които водят до закъснения в изпълнението на инвестиционните й проекти. "Ако можем да направим списък на желанията си в бъдеще, той би включвал очаквани и предвидими цени на електроенергията, прозрачни структури и надеждни процедури", обобщи Курт. По отношение на цената на медта от "Аурубис България" очакват тя да се запази на настоящите си равнища и през 2015 г. "Медният концентрат е основният материал, с който произвеждаме нашите продукти, и очакваме да продължат добрите ни взаимоотношения с партньорите ни от мините", смята мениджърът. Според прогнозата му над 90% от продукцията на българското производство ще продължат да се реализират зад граница.
Източник: Капитал (11.08.2016)
 
Hyundai окончателно прие от SMS-group След успешното инсталиране и въвеждане в експлоатация на 3-ролков PSM (Precision Sizing Mill) в съществуващото предприятие за пръти в Поханг в началото на тази година, корейският производител Hyundai Steel окончателно го прие от SMS-group. 3-ролковият цех за прецизно оразмеряване PSM 380/5, предоставен от SMS-group, ще бъде използван за чисти SBQ продукти в обхвата на диаметъра от 25-83 мм. върху съществуващото охлаждащо легло. Обхватът на доставката на PSM включва механичното и електрическото оборудване, системата за автоматизация и цялото оборудване за ролковия цех. Според SMS-group, PSM се характеризира със силно динамично хидравлично регулиране на процепа между ролките. Хидравличната корекцията се контролира от модул TCS (Technological Control System) и позволява регулиране на натоварването, а оттам и напълно автоматично ролиране с много малки допуски за автомобилната индустрия. Подпомаган от PSM, сега Hyundai Steel може по икономино да ролира всеки клас стомана, дори в много малки партиди с различни размери, твърдят от SMS- group. (Steel Times International)
Източник: Други (11.08.2016)
 
Първото злато от Крумовград - след две години Канадската Dundee Precious Metals (DPM) вече ще може да започне да добива злато в района на Крумовград. Компанията е получила последното необходимо строително разрешително от органите на местната власт. Така след над десетилетие спънки компанията ще започне да разработва находището, което съдържа около 27 тона от ценния метал."След 12 години непрестанни инвестиции в България, мината в Челопеч и проекта в Крумовград ние сме доволни от полученото разрешение. Новото находище ще бъде високодоходен проект за всички страни", коментира Рик Хаус, главен изпълнителен директор на DPM. Той смята, че разрешението ще бъде възможност за компанията да получи и подкрепата на местните жители. Проектът е за открит рудник на 3 км от Крумовград в местността Ада тепе. Компанията ще инвестира над 300 млн. лв. за изграждането на съоръжения, комбинация от собствено финансиране и вече осигурен револвиращ кредит. Част от необходимия капитал беше осигурен с продажбата на предприятие на DPM в арменския град Капан на Polymetal International. Годишно ще бъдат преработвани 840 хил. тона руда със средното съдържание на благородни метали 4.04 гр/тн злато и 2.22 гр/тн сребро. Експлоатацията на мината ще продължи най-малко осем години, за които ще бъдат извлечени около 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро.
Източник: Капитал (12.08.2016)
 
Стоманодобивният протекционизъм вече в целия свят, защото малцина могат да оцелеят ниските цени От САЩ до Индия, регулаторите по света се мъчат повече от всякога да предпазят местните стоманодобивни промишлености от чуждестранната конкуренция. Държавите наложиха 85 нови мита и други данъци върху вноса на стомана през първата половина на година, според Руската асоциацията за стомана, която брои предварителните и постоянни мерки. Това е с 49% повече, отколкото година по-рано. Търговските търкания са резултат от наситения със стомана пазар и рекордния износ от Китай, където производителите търсят нови клиенти, тъй като икономиката се отдалечава от производството. Евтиният внос направи по-трудно за САЩ и европейските производители на стомана да правят пари, което води до загуба на работни места и притиска политиците да защитят местната индустрия. "Светът навлиза в световна търговска война за стоманата, тъй като търсенето е слабо, а индустрията страда от свръхкапацитет", каза Кирил Чуйко, стратег в BCS Global Markets, най-голямата брокерска компания в Москва. (Washington Post)
Източник: Други (12.08.2016)
 
thyssenkrupp потвърждава прогнозата си за пълната година за най-малко EUR 1.4 млрд EBIT Бизнесът с капиталови стоки и "влиянието" на програмата за ефективност продължават да са стабилизиращите фактори за групата thyssenkrupp през текущата фискална година. Двата компонента и бизнеса с асансьори отново записаха структурен растеж. Икономиите в групата от над 700 млн. евро са по-високи от планираното. Като цяло, обаче, първите 9 месеца на фискалната година се характеризират, както се очаква, от много трудните условия на пазара на материали и продължаващия висок внос на стомана. През третото тримесечие, обаче, имаше ясни признаци на възстановяване, водещи до подобрения на тримесечна база на основните показатели за дейността на всички фирми за суровини. Въз основа на това, thyssenkrupp потвърждава прогнозата си за цялата финансова година. "Виждаме първоначално подобрение в цените на продуктите. Това ще се отрази благоприятно на нашите бъдещи печалби", каза д-р Хайнрих Хайзингер. Според главния изпълнителен директор на thyssenkrupp групата е на прав път. (thyssenkrupp.com)
Източник: Други (15.08.2016)
 
ЕК затяга антидъмпинговите мерки за пазара на стомана през есента Европейската комисия (ЕК) се очаква да затегне защитата за пазара на стомана в Европейския съюз (ЕС) на фона на засилващия се евтин внос от Китай и задълбочаващата се търговска война, пише онлайн изданието EurActiv.com, като се позовава на представители на индустрията. През последната година Комисията увеличи антидъмпинговите мита върху вноса на различни видове стомана от Китай и Русия. Така митата за китайския внос варират от 18,4% до 25,3%. Въпреки това обаче вносът от Китай се увеличава с 21% за годината до края на май. Китайската стомана в момента представлява 27% от общия внос на стомана в ЕС, показват данни на Брюксел. „ЕК знае, че ще трябва да действа, защото все повече държави слагат прегради“, коментира главният изпълнителен директор на Voestalpine Волфганг Едер в конферентен разговор с журналисти. Едер, който председателства и Световната асоциация за стомана, прогнозира, че през есента ЕК ще предприеме по-ефективни мерки срещу евтиния внос. Според него налози от порядъка на 20-30% биха подкрепили европейската стоманена индустрия. Говорител на ЕК засега отказва да коментира бъдещите действия на институцията. (EurActiv)
Източник: Други (17.08.2016)
 
Гигантът в минната индустрия BHP Billiton отчете милиардна загуба Гигантът в минната индустрия BHP Billiton отчете рекордна загуба за последната година след инцидент в мина в Бразилия и в резултат на спада на суровинните цени. Англо-австралийската група регистрира нетна загуба от 6,4 милиарда долара за фискалната година, завършила на 30 юни. До голяма степен негативният резултат не е изненада като се има предвид, че през последните години цялата индустрия страда от слабо търсене най-вече заради забавянето на китайската икономика. Слабото представяне на ВНР до голяма степен беше причинено и от инцидента в мината Самарко в Бразилия, при който 19 души загинаха. “Докато цените на основните суровини се очаква да останат на ниско ниво в краткосрочен до средносрочен план, ние сме обнадеждени за дългосрочната перспектива на нашите суровини, конкретно за петрола и медта”, коментира изпълнителният директор Андрю Макензи. BHP Billiton има потенциала да се върне към положителни финансови резултати, като се има предвид, че е един от най-големите производители на основни суровини, включително на желязна руда, въглища, уран и други. (BBC)
Източник: Други (17.08.2016)
 
КЦМ излиза на пазара на инвестиционно злато КЦМ пусна в експлоатация линия за леене на инвестиционно злато в кюлчета с тегло от 1 г, 2.5 г, 5 г, 10 г, 20 г, тройунция, 50 г, 100 г и 1 кг. "Технически бяхме готови за това производство още в края на 2015 година, но сега вече имаме клиенти и продажби на новия ни продукт", съобщи пред "Капитал Daily" Ангел Спасов, ръководител на обособеното производство на благородни метали и сплави към КЦМ. В поделението работят 30 души, а годишният му оборот е почти 70 милиона лева. Тук се произвеждат благородни метали и сплави, с които се затваря цикълът на оловното производство. Като вторичен продукт от рафинироне на оловото се получава срeбърно-златна сплав, наречена доре. Тя се рафинира до сребро и злато с банкова чистота 99.99 или дори 99.999 - така наречените 4 или 5 деветки.Новите инвестиционни кюлчета с логото на КЦМ са с около 20 на сто по-скъпи от стандартното злато, рафинирано в завода. "Оценяваме като перспективен пазара на инвестиционно злато, а и инвестицията в новата технология е съвсем поносима за предприятие като нашето - около 500 000 лева", каза Ангел Спасов. Производствената цена на инвестиционното злато е силно зависима от вида на изделието - кюлчетата с по-малко тегло са по-скъпи и по-доходни от по-тежките. Причината е, че по-малките кюлчета се изработват по-трудно, предполагат повече специални операции и в тях има повече добавена стойност. На инсталацията за производство на инвестиционно злато работят хора, които имат няколко специалности и във всеки момент участват в металургични или металообработващи дейности, които производството налага. "Очакванията ни са, че през 2016 и 2017 година нашият пазар на инвестиционно злато ще се разраства, като се има предвид, че цените на благородните метали започнаха да растат. А практиката показва, че колкото повече расте цената на златото, толкова повече се търсят инвестиционните блокчета, които са с нулева ставка по ДДС", обяснява Спасов. Качествата на инвестиционното злато се удостоверяват със сертификат, издаден от предприятието за производство на благородни метали към КЦМ АД. Всяка партида от инвестиционния продукт има отделен сертификат и всяко кюлче носи идентификационен номер с информация за качеството - кога и как е произведено, какъв е химическият му състав. Според оценката на мениджмънта на КЦМ АД по-перспективен е пазарът на сребърния нитрат, който се ползва във военната индустрия, в производството на огледала и в химическата промишленост. Тук фирмата също инвестира около 500 000 евро за нова инсталация за сребърен нитрат, на която работят двама работници. От технологична гледна точка сребърният нитрат се получава чрез химическа обработка на "чисто" сребро, а от икономическа гледна точка - нитратните кристали на среброто струват с 30 на сто повече от самия метал. Перспективата е още през 2017 година сребърният нитрат на предприятието за производство на благородни метали да излезе на международни пазари. КЦМ АД произвежда годишно между 40 и 50 тона сребро, регистрирано на всички метални борси в света. То се получава от оловните концентрати, преработвани в компанията. Производството на злато е многократно по-малко, защото то се получава при преработка на медни концентрати, а това не е дейност на пловдивското металургично предприятие. КЦМ АД е основният доставчик на монетния двор на БНБ на заготовки за монети от благороден метал - около 4 тона годишно се продават на националната ни банка. Произвеждат се и се продават благородни метали за бижутерската индустрия и специален припой за електрониката.
Източник: Капитал (17.08.2016)
 
Добивът на полезни изкопаеми у нас се е увеличил с 12% Добивът на полезни изкопаеми у нас се е повишил с 12% през миналата година. Това е рекорден скок за последните 10 години, отчетоха от Българската минно-геоложка камара. На днешния Ден на миньора камарата отбелязва и 25 години от създаването си. Най-голям скок – от 24 на сто, има при добива на индустриални минерали. Увеличение има и при добиването на инертни и строителни материали – със 17 процента, на твърди горива – с 13 на сто и на метални полезни изкопаеми – с 4 процента. Освен вече традиционния спад при течните горива, с близо 11 на сто е намалението при първенеца от предишните две години – подотрасъла на скално-облицовъчни материали. Тук има още един проблем, че в отделни райони на страната незаконният им добив достига до 90 процента, казва председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. "Тази цифра важи за отделен регион, за отделни области в страната като концентрация на незаконен добив. Нашето предложение на Камарата е незабавно да се направи допълнение на Наказателния кодекс и да се инкриминира незаконния добив на подземното богатство", заяви той, цитиран от БНР. Иначе с най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия е добиването на метални полезни изкопаеми – с 52 процента, и добивът на въглища – с 31 на сто.
Източник: expert.bg (18.08.2016)
 
Добивът на полезни изкопаеми у нас се е повишил рекордно Добивът на полезни изкопаеми у нас се е повишил с 12 процента през миналата година. Това е рекорден скок за последните 10 години, отчетоха от Българската минно-геоложка камара. На днешния Ден на миньора камарата отбелязва и 25 години от създаването си. Най-голям скок – от 24 на сто, има при добива на индустриални минерали. Увеличение има и при добиването на инертни и строителни материали – със 17 процента, на твърди горива – с 13 на сто и на метални полезни изкопаеми – с 4 процента. Освен вече традиционния спад при течните горива, с близо 11 на сто е намалението при първенеца от предишните две години – подотрасъла на скално-облицовъчни материали. Тук има още един проблем, че в отделни райони на страната незаконният им добив достига до 90 процента, казва председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Тази цифра важи за отделен регион, за отделни области в страната като концентрация на незаконен добив. Нашето предложение на Камарата е незабавно да се направи допълнение на Наказателния кодекс и да се инкриминира незаконния добив на подземното богатство. Иначе с най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия е добиването на метални полезни изкопаеми – с 52 процента, и добивът на въглища – с 31 на сто.
Източник: БНР (18.08.2016)
 
Група „Геотехмин” завърши успешно пилотен проект „Зелена ръжда“ Групата фирми „Геотехмин” завърши успешно пилотен проект за пречистване на води и терени, замърсени с уран, тежки метали и металоиди. Той бе осъществен в модулна експериментална инсталация, разположена на територията на ПХП „Металург“ в Бухово, в рамките на проект за почистване и рекултивация на замърсените терени. До ликвидирането на уранодобива в България на площадката е работел хидрометалургичен завод и е имало хвостохранилище. Използвана бе технология за пречистване на японската „Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън” (ММТЕС), с която група „Геотехмин” има дългосрочно сътрудничество. Двете компании съвместно финансираха проекта, изпълнен от „Геострой” АД. Технологията на „Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън” за пречистване на киселинни руднични води е известна с наименованието „Зелена ръжда“. Тя е успешен пример за управление на отпадъци и екологичен инженеринг. За група „Геотехмин” това е един от иновативните проекти, свързани с опазването на околната среда. До момента в света има само две пречиствателни съоръжения в Япония, които работят по тази технология.
Източник: Други (18.08.2016)
 
Aurubis ще продължи да инвестира в България Една от най-големите компании и най-големите инвеститори в България - медодобивният завод Aurubis в Пирдоп, ще продължи да влага пари в страната. Инвестицията на компанията от 44 милиона евро в завода в Пирдоп е козметична и тя ще бъде повтаряна на всеки 10 години. Това заяви изпълнителният директор на Aurubis Bulgaria Тим Курт. Успоредно с нея ще продължим да инвестираме в разгръщане на производството си в България, допълни той. По думите му, въпреки че ще остане силен, резултатът за 2016 ще бъде по-слаб от този преди една година. Причината - различните пазарни фундаменти, включващи по-ниската цена на медта. Според Курт бизнес средата в България е достатъчно добра, за да може неговата фирма да се разширява. Той изрази оптимизъм за подобрение на условията за правене на бизнес в България. Aurubis е втората по големина компания в България след "Лукойл Нефтохим Бургас" с приходи от над 4.3 милиарда лева. Тя е собственост на германския гигант със същото име.
Източник: Money.bg (19.08.2016)
 
Минната индустрия с рекорден добив през 2015 г. Рекорден добив на полезни изкопаеми, откакто съществува минна дейност в страната, отчетоха от Българската минно-геоложка камара (БМГК) за 2015 г. С произведените общо 112.5 млн. тона суровини компаниите в сектора до голяма степен са успели да ограничат негативния ефект от падащите цени на металите на световните пазари. Така общата стойност на продукцията намалява с едва 1.1%. Прогнозите за производството като обем тази година също са добри, а приходите от концесионни плащания нарастват значително.Добивът като цяло се е увеличил с 12% през миналата година, като ръст се наблюдава при почти всички полезни изкопаеми. Изключение правят скалнооблицовъчните материали (спад от 11.4%) и най-вече течните горива, където обемите се свиват около 9 пъти. Един от основните играчи във втората група е ирландската Petroceltic, която добива нефт и газ в Черно море и която през миналата година значително ограничи производството заради проблеми на собственика. Всички останали подотрасли отбелязват ръст, като особено силен той е при индустриалните (24%) и инертните материали (17%). От камарата посочиха, че това увеличение е сигнал за съвземане на други отрасли на икономиката, като строителството например. Друга вероятна причина е намаляване дела на незаконния добив. Двата най-големи подотрасъла като обеми – въглищата и рудите, които формират 2/3 от общия добив, увеличават производството си съответно с 13% и 4%.Като стойност обаче произведената продукция в сектора намалява с 1.1% до 2.41 млрд. лв. Причината за това е продължаващият от 2013 г. спад на цените на металите. Само при добива на руди стойността се понижава с около 6%. Независимо от това металните полезни изкопаеми и въглищата остават с най-висок принос към общата стойност на продукцията на отрасъла – съответно 52% и 31%. Като компания с най-голям ръст през миналата година беше отличена "Асарел-Медет". Дружеството от Панагюрище е увеличило производството на медни руди с 20.34%. Удвояване на производството през последните три години отчете и собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов, който оперира повечето оловно-цинкови мини в страната. "През всяка от последните годините - 2013, 2014 и 2015, имаме по 30% ръст на произвеждания концентрат. Така общо за тези три години имаме удвояване на производството. През 2017 г. очаквам, че ще постигнем производство от 100 хил. т концентрат", каза той. Наскоро "Минстрой" придоби и две оловно-цинкови мини в Македония.През последните години твърдите горива и металните полезни изкопаеми традиционно отчитат увеличение на производството. Близо до тях са строителните материали, чийто относителен дял вече надминава 25%. След силния ръст през миналата година производството на индустриални минерали (където един от основните производители е "Каолин") достига 11% относителен дял в сектора. Прогнозите в сектора като цяло са трудни, но сигналите засега за тази година като цяло са положителни. "Засега нашата информация е, че производството няма да е по-слабо от миналата година независимо от някои сътресения на международния пазар", каза председателят на БМГК Лъчезар Цоцорков. Рекордна 2016 г. очаква министърът на енергетиката Теменужка Петкова по отношение на приходите, които минерално-суровинната индустрия генерира в бюджета. "Тази година към 30 юли приходите от концесионна дейност възлизат на 125 млн. лв.", посочи тя. За сравнение, за цялата 2015 г. приходите са били 74 млн. лв.
Източник: Капитал (19.08.2016)
 
Минната индустрия допринася за близо 4% от БВП на България Минната индустрия допринася за 3,5 – 4% от БВП на България и дава работа на 30 хил. пряко заети и косвено още над 120 хил. работни места. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев в коментар по случай днешния Ден на миньора. Той посочи, че в последните 15 години добивната индустрия се промени коренно. Бяха направени редица инвестиции от големите предприятия – „Елаците“, „Асарел“, „Марица Изток“, „Горубсо“ и „Дънди Прешъс Металс“. Наблюдаваме циклични процеси – в един момент металите са скъпи, в друг цената пада и това се отразява на инвестициите. Когато цените на металите са високи, компаниите могат да заделят повече средства, за да подменят технологии и да въвеждат иновации. Сега в условията на спадащи цени на суровините компаниите се справят благодарение на много добър мениджмънт и натрупан опит, заяви проф. Тотев. Той допълни, че добитите в България метали като мед, олово и цинк намират пазар почти в цяла Европа и по света. Много е важно да получаваме по-висока добавена стойност от добитите подземни богатства, посочи експертът и даде за пример преработката на оловно-цинкови руди и меден концентрат в България. "Въпросът е защо направихме така, че златото да се извлича в Намибия", попита проф. Тотев. Той коментира още, че скоро в страната ще заработят нови рудници – „Ада Тепе“ до Крумовград и край Брезник (и двата за добив на злато – бел. ред.). „Минстрой холдинг“ пък инвестира в два рудника в Македония, допълни ректорът на МГУ.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2016)
 
SMS група разширение тръба завод помощи Полският завод за стоманени тръби в Гливице, притежаван от Huta Labedy, даде сертификат за окончателно приемане на германската технологична компания SMS group. SMS group е инсталирала 12.75 инчова линия за ERW заваряване на тръби (заваряване с електрическо съпротивление) в състояние да произвежда тръби с диаметри вариращи от 4.5 инча да 12.75 инча, дебелина на стените между 3 мм и 12.7 мм и дължина до 18 метра. Според SMS, това е най-голямата и най-модерната централа в Полша предназначена за производство на тръби с надлъжни шевове заварени с ERW. Новият завод позволява на Huta Labedy да навлезе на нови пазари за дебелостенни прецизни тръби с висока степен на якост. Дебелостенните тръби с висока прецизност за приложения под налягане в топлинния инженеринг и за транспортиране на горива и други енергийни носители ще бъдат произведени в завода и ще отговарят на строгите изисквания на стандарти като API 5L за тръбопроводи и EN 10219 за кръгли, квадратни и правоъгълни структурна. Заместник-председателят на управителния съвет в Huta Labedy, Гжегож Лукас, каза, че новият завод ще позволи на компанията да разшири своята продуктова гама и да подобри ефективността на разходите си. (Steel Times International)
Източник: Други (19.08.2016)
 
"Мини Марица-изток" вече купува ток от енергийната борса Държавната "Мини Марица-изток" вече купува електроенергия от свободния пазар чрез Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това съобщи на пресконференция изпълнителният директор на дружеството Андон Андонов. По думите му първите покупки от борсата са станали в началото на миналата седмица. Сключените сделки засега са за минималните количества от 35 мегавата, но постигнатата цена от 44 лв. е с 33 лв. по-ниска от тази, по-която дружеството е купувало до момента. Според отчета на компанията за шестмесечието за електроенергия са били похарчени 42.2 млн. лв., което е увеличение от 21.8% в сравнение със същия период на миналата година. Това се дължи освен на по-големите закупени количества и на по-високата цена задължение към обществото, която в средата на миналата година беше увеличена с 94.5%, пише в отчета на компания. Така средната цена, по която компанията е купувала, е била 140 лв. за мегаватчас с включени такси. Досега минното дружество купуваше електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2" като привилегирован потребител. Сега на практика тя ще продължи да купува същия ток, но на много по-ниски цени от борсата. "Постепенно ще увеличаваме количеството електроенергия, което купуваме от свободния пазар", каза Андонов. Според него на този етап задълженията на централите производителки към "Мини Марица-изток" пречат да се заявят по-големи количества електроенергия. Причината вероятно е, че част от задълженията им се покриват именно с необходимите количества ток.Минното дружество има вземания за първото полугодие в размер на 132 млн. лв., като просрочените задължения към "Мини Марица-изток" са 97 млн. лв. Най-много задължения в размер на 91 млн. лв. има държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", от които 79 млн. лв. са просрочени. Брикетната фабрика "Брикел" дължи на мините 22 млн. лв., от които 18 млн. лв. са просрочени. Според Андонов ръководената от него компания е спряла доставките на брикетни въглища за централата на Христо Ковачки. Американските централи нямат просрочени задължения. "На този етап имаме стабилност в разплащанията между НЕК и американските централи, като те от своя страна плащат навреме задълженията си към "Мини Марица-изток", каза Андонов. Минната компания дължи 64 млн. лв., от които към доставчици 7 млн. лв., към банки - 2 млн. лв., и към БЕХ - 55 млн. лв.До средата на август държавното дружество е подало към централите в комплекса 15.300 млн. тона въглища. Приходите от тяхната продажбата са в размер на 283 млн. лв., съобщи Андонов. Заявките от централите са изпълнени на 100%, планът, заложен за добив на въглища в началото на годината, ще бъде изпълнен, допълни той. Мините продават въглищата под тяхната себестойност, заради което дружеството губи по 2.60 лв. на всеки продаден тон. В момента тяхната цена, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е 77 лв. Изпълнението на инвестиционната програма на дружеството за първото полугодие възлиза на 12.8 млн. лв., което е 12.28% от годишната задача. За полугодието компанията е на загуба от 18.3 млн. лв. при печалба от 22.7 млн. лв. за същия период на миналата година.Изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" уверява, че през есенно-зимния период няма да има проблеми с доставката на въглища към централите. Изграден е нов рудник "Юг", а между рудниците "Трояново 1" и "Трояново 3" работи нова лентова система. Дружеството е получило лиценз за жп превозвач. Един от основните проблеми в "Мини Марица-изток" е липсата на квалифицирани кадри. По тази причина ръководството е отправило предложение до Минно-геоложкия университет да бъде създаден филиал на университета в миньорския град Раднево. Предложението на държавните мини е във филиала да се обучават студенти по две специалности - "Въгледобивна технология" и "Минна електромеханика".
Източник: Монитор (22.08.2016)
 
Tata Steel се отказа от плана за предприятието в Гопалпур Tata Steel се отказа от плана за създаване на ферохромен комплекс в Гопалпур в Одиша но ще построи завод с капацитет от 55,000 тона на същото място. Той е насрочен за въвеждане в експлоатация от първата седмица на септември. Решението на Tata Steel за отказ от проекта е повлияно от опасенията за доставките на суровини след 2020 г., когато договорът за хромитната мина Сукинда в Джайпур на компанията завършва. Според променения Закон за мините и суровинното развитие и регулиране, тази мина ще бъдат пусната на търг след 2020 г. Несигурността за правата върху мините направиха създаването на голяма ферохромна инсталация рискова за Tata Steel. Компанията се спря на по-малък завод, защото се промотира като ключова инвестиция за индустриалния парк Гопалпур на Tata Steel. Освен това, работата по завода е започнала преди миналата година Tata Steel да успее да смени статута на мината Сукинда на постоянна. Промененият статут щеше да позволи на компанията да задържи залежите до 2030 г. И двете ферохромни предприятия в Гопалпур бяха обявени от Tata Steel за изграждане при промяната на статута на Сукинда. (Business Standard)
Източник: Други (22.08.2016)
 
Световното производство на сурова стомана нарасна с 1.4% Световното производство на сурова стомана за 66-те страни, които докладват на Световната асоциация за стомана (Worldsteel) е 133.7 млн. тона през юли 2016 г., с 1.4% повече спрямо юли 2015 г. Китайският добив на стомана през юли 2016 в 66.8 млн. тона, което представлява увеличение от 2.6% в сравнение с юли 2015 г. Япония произведе 8.9 млн. тона необработена стомана, което е прираст от 0.5% на годишна база. Индия е с 8.1 млн. тона през юли 2016 г., ръст от 8.1% в сравнение със същия месец на миналата година. Стоманата в Южна Корея е 6 млн. тона, увеличение с 1.5%. В Европейския съюз, Германия, произведе 3.4 млн. тона необработена стомана през юли 2016 г., спад с 6.1% в сравнение с юли 2015 г. Обединеното кралство произведе 0.7 млн. тона, спад с 27.3% през юли 2015 г. Турция е добила 2.7 млн. тона, ръст с 6,5%. Русия е произвела 6.1 млн. тона, ръст от 0.9%, Украйна - 2.1 млн. тона, ръст от 10.5%, САЩ - 6.9 млн. тона, спад с 2.2%. (Steel Times International)
Източник: Други (24.08.2016)
 
Evraz намалява разходите, за да остане конкурентоспособен Руският производител на стомана Evraz, в който Роман Абрамович притежава 30%, намалява разходите си, за да остане конкурентоспособен, според доклад в UK Daily Telegraph. Според вестника, междинните приходи на Evraz паднаха с 27.6% до 3,5 млрд. долара и нетната печалба се срина от 19 млн. долара до 7 млн. долара. Структурният свръхкапацитет остава предизвикателство, заяви главният изпълнителен директор Александър Фролов; и забавяне на икономическия растеж на Китай е "сериозен проблем пред индустрията", според Daily Telegraph. Фролов твърди, че през Q2 има подобрения на стоманения пазар в сравнение с Q1 и прогнозата за останалата част от годината е "предпазлив оптимизъм". (Steel Times International)
Източник: Други (25.08.2016)
 
Стоманодобив: Към напредък Последната стъпка в пакета компромиси към ArcelorMittal SA (AMSA) ще бъде Министерството на търговията и промишлеността (DTI) на Южна Африка да използва местна стомана за държавните инфраструктурни проекти. Сделката на AMSA с Комисията за защита на конкуренцията - да плати 1.5 млрд. ранда за да уреди всички нерешени въпроси предмет на разследване, да ограничи маржа на печалбата си от плоски стоманени продукти и да инвестира 4.6 млрд. ранда в дейността си - следва други отстъпки и от двете страни. DTI наложи мита за внос на 10 стоманени продукти. Главният изпълнителен директор на AMSA Вим де Клерк заяви, че използването на местна стомана за държавните инфраструктурни проекти ще увеличи тонажи само с около 120 хил./година, но има по-голямо значение да се използва местна стомана за строителството. Паоло Тринхеро, главен изпълнителен директор на Южноафриканския институт за стоманена конструкция, представляваща заводите и производителите надолу по веригата, заяви, че ако местната стомана се налага, това би включвало всички продукти надолу по веригата, направени от нея. На теория това е от полза на заводите и тези надолу по веригата. Но налагането не е просто, казва той. (Financial Mail)
Източник: Други (26.08.2016)
 
"Минстрой" инвестира над 20 млн. евро в Македония Над 20 млн. евро ще инвестира българският "Минстрой холдинг" в рамките на две години в двете оловно-цинкови мини в Македония, които придоби наскоро. Двете мини са най-големите работодатели в източната част на Македония и затварянето им създаде социален проблем в региона. С подновяването на дейността сега на работа ще се върнат общо 1000 миньори. Това се очаква да стане до края на годината. До момента са инвестирани близо 7 млн. евро, което включва цената за концесията и активите на рудниците. До края на годината инвестицията в Македония ще достигне 12-13 млн. евро, а до две години ще бъдат вложени и останалите средства до 20 млн. евро. Това включва пълно обновяване на рудниците и закупуване на нова техника и оборудване. Пак до края на тази година работещите ще достигнат 1000 души. Общият капацитет на двата македонски рудника е около 3000 тона концентрат на месец.
Източник: Капитал (29.08.2016)
 
1 млрд. инвестиции в "Асарел-Медет" Изпълнителният директор на "Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов заяви, че компанията посреща своя фирмен празник като безспорен лидер в българския рудодобив. В периода от 1999 г. до 2015 г. са направени 892 млн. лв. инвестиции. Те са реализирани по седемте фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие, като само в екологичните проекти са вложени 78 млн. лв. Във финансовите разчети за 2016 година са предвидени 125 милиона лева инвестиции, така че съвсем скоро общият им размер ще надхвърли 1 млрд. лв. В добива и преработката на медна руда изпълнението е 101,7 на сто, в добива на минна маса - 104,37 на сто, а в добива на откривка - 105,6 на сто, сочат резултатите за първите 7 месеца на годината. Заради безспорните си постижения в целия минно-добивен отрасъл, на 18 август "Асарел-Медет" получи наградите за Деня на миньора на Българската минно-геоложка камара в категориите "Грижи за природата", "Безопасност и здраве при работа" и "Най-добри производствени резултати".
Източник: Стандарт (29.08.2016)
 
Стоманените запаси на Китай отново нарастват Запасите от стомана в Китай са нараснали през август най-много от четири месеца, добавяйки към наложителността Пекин да намали свръхкапацитета. Запасите от стомана нараснаха с 2.13% през август в сравнение с месец по-рано до общо 7.97 млн. тона, според последните данни от Китайската асоциация за желязо и стомана. Запасите са се свили с почти 4% през юли на месечна база. Най-значителното нарастване идва от резервите на арматура, ключовият компонент за строителството, който нарасна със 7.43% до 3.32 млн. тона този месец - първият подобен ръст тази година. Това е в съответствие с ежеседмичните данни от асоциацията, според които запасите от арматура достигнаха дъното в средата на юли и оттогава нарастват. Студено-валцованата стомана беше единственият друг продукт с ръст този месец с повишение от 1.28% в резервите, докато горещо-валцованата стомана отчете спад с 3.77% спрямо юли. На годишна база общите запаси са намалели с 2%. (Financial Times)
Източник: Други (29.08.2016)
 
"Минстрой" става световен производител на метали До две години "Минстрой холдинг" ще стане ключов играч в световния добив на оловно-цинкова руда и концентрат от нея. Такива са плановете на собственика и председател на съвета на директорите на холдинга Николай Вълканов. Само преди ден той официално представи новите си инвестиции в два рудника в Македония. В началото на август Вълканов, чрез регистрираната в Македония фирма „Булмак 2016", част от "Минстрой холдинг", спечели на търг активите им и концесия за добив. Фалиралите и затворени от близо година мини „Злетово" и „Тораница" отново възобновяват работа, като на официалната церемония по откриването присъства и премиерът на западната ни съседка Емил Димитриев. „В срок от две години в двата рудника ще бъдат вложени 20 млн. евро за да се възстанови производството и то да достигне капацитета си от общо 3000 тона оловно-цинков концентрат на месец", съобщи Вълканов. Подобен е капацитетът и на българските мини на „Минстрой" в Златоград и Мадан. Холдингът държи концесиите за повечето от оловно-цинковите находища в България. Три от тях се оперират от "Горубсо Мадан", а други три – от "Горубсо Златоград". „От 2013 г. насам добивът в тях се е удвоил, като в момента в Мадан вече получаваме 2000 тона концентрат месечно, а в Златоград – 1500 тона", посочи Вълканов. Така до две години общата продукция на "Минстрой" в България и Македония ще достигне 100 000 тона годишно, с което холдингът се надява да стане значим фактор на пазара. „Ако правиш над 100 000 тона концентрат годишно, ти си значим, т.е. можеш да влияеш на цени, на всичко. Целта ми е да продължим с инвестициите, докато стигнем до 160 000 тона годишно, като очакванията ни са до две години това да се случи", заяви Вълканов. Собственикът на "Минстрой холдинг" посочи, че в Македония гледа и към нови възможности за инвестиции в минната индустрия тъй като за обявяване са подготвени доста концесии. Вълканов заяви, че има подобни планове и за Косово, както и намерения за нови инвестиции в България. Плановете са целият оловно-цинков концентрат да се преработва в КЦМ Пловдив, който участва и в една от концесиите на "Минстрой" у нас. До края на тази година в двата рудника в Македония за нова техника, оборудване и обезопасяване ще бъдат инвестирани 13 млн. евро, а през следващата година - още 7 млн. евро. До момента са вложени близо 7 млн. евро, което включва цената за концесията и активите на рудниците. Новият концесионер вече е изплатил и около 1 млн. евро стари заплати на миньорите, останали неиздължени от предишния собственик Indo Minerals and Metals, част от индийската Binani Group. Индийската компания изостави преди година двата рудника, които впоследствие бяха обявени в несъстоятелност. Така македонското правителство в началото на тази година предложи наново концесия за добив на оловно-цинкова руда от "Злетово" и "Торанци". Чрез дружеството си "Булмак 2016" "Минстрой холдинг" спечели търга за концесията в конкуренция с 16 фирми от цяла Европа в началото на април, посочи Вълканов. След като е минала процедурата по ликвидация и обжалвания на недоволните от търга фирми, в началото на август българският холдинг е спечелил и търга за активите на мините. Двата рудника се намират в източната част на Македония на разстояние около 40 км една от друга в общините Пробищип и Крива Паланка. Всеки от тях притежава отделни обогатителна фабрика и хвостохранилище. „Получих голямо разбиране и съдействие от македонските институции и целият този дълъг път на ликвидация и обжалвания, който можеше да се проточи повече от година, бе извървян за няколко месеца", благодари на македонското правителство Вълканов. Затварянето на двете мини, които са били най-големия работодател за региона, е предизвикало голямо социално напрежение. До няколко месеца ще бъдат възстановени 1000 работни места обещава новият концесионер. В "Минстрой холдинг" вече имат планове за инвестиции и в местната гимназия, в която да се разкрие паралелка за подготовка на технически кадри за мините.
Източник: Стандарт (30.08.2016)
 
Китайските производители на стомана се потупват по гърба След публикуването на финансовите си резултати за полугодието, трите водещи китайски производители на стомана - Baoshan Iron & Steel Co, Angang Steel Co и Wuhan Iron и Steel Group - приветстваха възстановяване на пазара на стомана и възхваляват своите усилия за намаляване на разходите. Доклад на Global Times твърди, че нетната печалба на Baoshan Iron & Steel нарасна с 9.26% на годишна база до 3.5 млрд. юана (524 млн. долара). Angang Steel Co е с ръст от 93.55% до 300 млн. юана и докато Wuhan обяви намалена печалба (с 41.71%) това е подобрение спрямо резултатите от Q1, когато печалбата му спадна с около 93%. И трите предприятия намалиха разходите си за да подобрят рентабилността си и Wuhan отдава промяната на състоянието си на повишаващите се цени на желязото и стоманата, както и усилената работа на своите служители. Но добрата новина е обвита в нещастие, тъй като Ansteel трябваше да намали със 742 служителите си през първите шест месеца на 2016 г., а Baosteel заяви, че 93% от цели са резултат от съкращаване на разходите, отказвайки да даде подробности. (Steel Times International)
Източник: Други (01.09.2016)
 
Среща на високо ниво в Лондон за автомобилния JV ArcelorMittal/SAIL Очаквайки Индия да се превърне в третият по големина производител на коли в света до 2026 г., не е изненада, че министърът на стоманата в страната, Чадхари Бирендер Синг се среща на високо равнище в Лондон с ръководствата на ArcelorMittal и SAIL. Те се срещнаха в столицата на Великобритания, за да обсъдят планираното съвместно предприятие между най-големият производител на стомана в света и SAIL (Steel Authority of India Ltd). Двата гиганта планират съвместно предприятие за автомобилната стомана на стойност 1 млрд. докара, което в момента е планувано да бъде създадено и да заработи "в рамките на прогнозния период от време". Меморандум за разбирателство бе подписано от SAIL и ArcelorMittal през май 2015 г. Предложеният завод ще предложи "технологично напреднали продукти от стомана за бързо развиващия се автомобилен сектор на Индия". През следващото десетилетие се оценява, че производството на коли в Индия ще нарасне от сегашните 3 млн. превозни средства годишно до над 7 млн. Нарастващото търсене на автомобили в Индия е подкрепено от кампанията на индийското правителство "Да го направим в Индия", която има за цел да превърне Индия в световен производствен хъб. (Steel Times International)
Източник: Други (02.09.2016)
 
Цените на железните руда са умерени заради пренасищане с доставките За голям късмет на индийския стоманодобив, цените на желязната руда започнаха да поевтиняват на китайските пазари, след като страните от Г-20 решиха да намалят производството на стомана, за да се свие световното пренасищане. Бенчмарк цената на желязната руда в Гуандун в момента се търгува на 59.39 долара за тон. За разлика от тях, индийската публична добивна компания NMDC намали цените с 6% 1700 рупии за тон едра руда и 1460 рупии за тон финна. За септември обаче държавната NMDC обърна цените за трети пореден месец. Желязната руда на световния пазар, обаче, остана изключително нестабилна. Намаля от 70.46 долара за тон в началото на тази финансова година като през юни цените на желязната руда достигнаха до 48.40 долара за тон заради слабите перспективи за търсенето от стоманодобивната промишленост. Веднага след срещата на Г-20 за ограничаване на пренасищането на стомана, до голяма степен доминирано от Китай, BHP Billiton, най-голямата минна компания в света, прогнозира, че желязна руда ще спадне под миналогодишното дъно от 38.30 долара на тон при доставките от Австралия и Бразилия. (Business Standard)
Източник: Други (07.09.2016)
 
Световният стоманодобив си отдъхна от намаления китайски износ Износът на стомана от Китай намаля миналия месец до най-ниското ниво от февруари насам, което даде глътка въздух нас световните лидери само дни, след като изразиха загриженост от пренасищането. Доставките от най-големия производител намаляха до 9 млн. метрични тона от 10.3 млн. през юли и 9.7 млн. тона година по-рано, според китайските митници. Обемите през първите осем месеца са все още най-високи за периода, ръст от 6.3% до 76.35 млн. тона спрямо миналата година. Като производител на половината от световната стомана, Китай бе нападнат от конкурентите си, че изнася своя излишък на рекордни нива, заради забавеното вътрешно търсене. Лидерите от Г-20 приключи двудневната им среща в Ханжу, Китай по-рано тази седмица с обещание да се създаде глобален форум за стоманения свръхкапацитет. (Bloomberg)
Източник: Други (08.09.2016)
 
Ibovespa води световния спад Ibovespa публикува най-големия спад в света след като капиталовите пазари от Китай до САЩ отстъпиха и спадът в цените на суровините затъмни перспективите за бразилския износ. Производителят на стомана Cia. Siderurgica Nacional SA, известен като CSN, се представи най-лошо в MSCI Brazil/Materials Index. Строителната Cyrela Brazil Realty SA поведе по спад сред компаниите, които зависят от вътрешното търсене, след като инфлацията обезкуражи залагащите, че централната банка ще намали разходите по заемите в скоро време. Itau Unibanco Holdings SA и Banco Bradesco SA са с най-голям принос за спада на Ibovespa му. Спадът при суровини е с огромно въздействие върху Бразилия, където те представляват 60 на сто от износа и производителите представляват почти една четвърт от тежестта на индекса Ibovespa. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2016)
 
Печалбите в стоманодобива нарастват, но търсенето се ‚охлажда‘ Металургията на Китай подобри рентабилността си през първите седем месеца, поради покачващите се цени на стоманата, според източник от сектора. Въпреки че приходите от продажби на 373 стоманодобивни компании паднаха с 11.91% до 1.5 трлн. юана (225 млрд. долара) през периода, печалбите им достигнаха 16.3 млрд. юана, заяви Жао Пей, генерален секретар на Китайската асоциация за метали. Въпреки това, търсенето на пазара остава хладно, като потреблението на стомана намаля с 3.6% на годишна база през юли, каза Жао. Старият модел на растеж на стоманодобивната промишленост не може да продължи поради забавянето на икономиката и продължителния свръхкапацитет, каза той, като същевременно призова за трансформация и модернизация на сектора. Към юли, Китай е постигнал 47% от своята цел тази година да намали капацитета за добив с 45 млн. тона. (Xinhua)
Източник: Други (12.09.2016)
 
Минната индустрия в България има потенциал за растеж България има всички предпоставки за успешно развитие на минната индустрия. За последните 15 години в сектора са инвестирани над 4 млрд. лв. и благодарение на успешната приватизация от практически ликвидирана добивната индустрия се превърна в един от основните икономически фактори, който осигурява близо 5% от брутния вътрешен продукт. В същото време страната не е имунизирана срещу световните икономически и геополитически рискове и това има своите ефекти върху добива. Това стана ясно по време на четвъртия Европейски минен бизнес форум, който се проведе в София във вторник. Сред ключовите препоръки е да се подобри взаимодействието с другите индустрии и да се създаде верига на стойността. Световни тенденции Няколко световни тенденции определят в момента развитието на минната индустрия като цяло, каза Александър Стоянов от "ВТБ Капитал". Един от ключовите фактори е спадът на цените на стоките на световния пазар. За последните три години петролът е поевтинял с 55%, медта – с 40%, а златото - с 20%. През последните години се забелязва и забавяне на икономическия растеж на развиващите се пазари, като през миналата година капиталовите потоци към тях дори отчетоха негативна стойност (-735 млрд. долара). Важен фактор са също геополитическите напрежения, които произтичат от миграцията към ЕС, очакваните ефекти от Brexit, ситуацията в Украйна и доколко Русия ще успее да остане стабилен доставчик на суровини, както и нестабилността в Близкия изток, от което зависят доставките на петрол. Все по-важна роля играят технологичният прогрес и дигитализацията, които до голяма степен определя конкурентоспособността на минните технологии. Добивната индустрия е чувствителна на геополитически промени, като основните бизнес рискове произтичат от бъдещия икономически растеж, производителността и достъпа до капитал, посочи Василий Николетопулос от международната консултантска компания Natural Resources GP. Като ключови фактори, които могат да повлияят на сектора, той отбеляза също забавянето на растежа в най-големия потребител - Китай, както и неяснотите в политиката на Турция след опита за преврат. Не са за подценяване и изборите в САЩ, където евентуална победа на Доналд Тръмп ще създаде нови геополитически отношения с Русия и Китай, каза Николетопулос. Рискове и възможности Един от рисковете, пред които е изправена минната индустрия, е свързан с намаляващото съдържание на метал в рудите, което повишава разходите за добив и преработка, каза още Стоянов. Това от своя страна води до развитие на технологиите и подобряване на производителността. "Благодарение на съвременните технологии и иновациите в България се преработват медни руди с ниско съдържание на метал, каквито на много места в света се третират като отпадък", посочи изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Иван Андреев. Съществуват и немалко политически рискове, главно свързани с промяна на регулаторната среда, както и опасност от ресурсен национализъм, каза Стоянов. България има всички предпоставки за успешно развитие на минната индустрия, стана ясно от презентацията на Стоянов. Един от факторите за това е достъпът до технологии. От 2000 г. досега в сектора са инвестирани над 4 млрд. лв. в иновации и оборудване, както и в околна среда и квалификация на персонала. "Данните показват, че спадът в стойността на произведената продукция в рудодобива през 2015 г. е доста по-малък от понижението на цените на металите, което се дължи на направените иновации", коментира Андреев. По отношение на богатството на ресурсите България разполага със значителни запаси, но в глобален план е малък играч. Други предимства на местната индустрия са ефективното управление на риска и достъпът до информационни технологии. Що се отнася до човешкия капитал, проблем в страната е недостигът на подготвени средни специалисти, но пък предимство е наличието на квалифицирани висши кадри, каза Андреев. В страната има повече възможности за добив, отколкото се използват, показват данни на камарата. Геоложкият потенциал се състои в наличието на над 60 вида суровини, които имат доказани запаси, но не се разработват. Много показателен пример е и фактът, че вносът на суровини надвишава местното производство 3.4 пъти по натурални показатели и 7.5 пъти по стойност на продукцията.
Източник: Капитал (14.09.2016)
 
Планът да се спаси Tata Steel UK с пенсионна реформа отложен Планът на правителството да спаси Tata Steel UK чрез закон за промяна на пенсиите е отложен, което е удар по усилията за подкрепа на закъсалия сектор. Неуспехът да се разреши въпросът с пенсиите - схемата за британския стоманодобив е в дефицит 15 млрд. паунда - може да усложни преговорите на Tata с германския конкурент ThyssenKrupp за потенциално сливане на дейността в Европа. Tata пусна за продажба своите операции в страната през март, предизвиквайки промишлена криза, но пенсионната схема, - която Tata наследи когато купи бизнеса, се очертава като пречка за намиране на купувач. За улесняване на сделката, или дори убеждаване на Tata да запази бизнеса, министрите искаха да я отделят от компанията и да я направят финансово независима. Но почти три месеца след общественото допитване предложението вече не е в сила. Планът е отхвърлен по няколко причини: Саджит Джавид, бивш бизнес секретар, е преместен на друг пост; направени са нови предложения от страна на ThyssenKrupp; и министрите се опасяваха, че планът вероятно щеше да бъде блокиран в Камарата на общините. (FT)
Източник: Други (14.09.2016)
 
МПТ ще контролира стоманодобивен проект за 10.6 млрд. долара Виетнамското министерство на промишлеността и търговията (МПТ) директно ще оценява и контролира развитието на стоманодобивен комплекс за 10.6 млрд. долара в южния централен регион на провинция Нин Туан. Директорът на отдел Тежка промишленост към МПТ Труонг Тан Хай направи съобщението след публично изразените опасения, че проектът, който ще бъде изграден от Hoa Sen Group и ще произвежда около 16 млн. тона годишно, може да навреди на околната среда. Виетнамските граждани се тревожат, че проектът в близост до морето може да доведе до щети, подобни на тези, причинени от тайванската фирма Formosa по централното крайбрежие, което е довело до масов мор на рибата по-рано тази година. Отделът заяви, че Нин Туан ще трябва да поиска одобрение от премиера на страната преди изпълнението на проекта, а Министерството на планиране и инвестициите ще проведе предварително проучване на схемата. Очаква се строителството да бъде направено в пет етапа между 2017 г. и 2031 г. (vietnamnews.vn)
Източник: Други (15.09.2016)
 
Предпазливо одобрение на речта на Юнкер Фокусът върху стоманата по време на речта, изнесена от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше приветствана от базираната в Брюксел Европейската асоциация за стомана (EUROFER). Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER, описа речта като "много положителна" от гледна точка на защитата на стоманодобивната промишленост от нелоялна търговия. "Акцентът на президента Юнкер, че "не сме наивни свободни търговци“ удари в целта,“ каза Егерт. Той твърди, че свободната търговия е основана на правила, и че е задължение на играчите да играят по правилата или да са изправят пред последствията. По време на речта си пред Европейския парламент Юнкер призова страните-членки да подкрепят прилагането на по-строги мерки за защита на търговията, сравними с тези в САЩ. Коментирайки изказването, Егерт каза че напълно подкрепя призива на Юнкер към държавите-членки да осъвременят инструментът за защита на търговията, като се имат предвид хилядите изгубени работни места като пряк резултат от нелоялните търговски практики. (Steel Times International)
Източник: Други (16.09.2016)
 
Korean Steel Industry съветва да се намали броят на заводите за стоманени плочи наполовина Бостънската консултантска група (BCG) публикува междинен доклад, че три от седем производствени звена за стоманени плочи на корейски компании трябва да бъдат затворени на етапи. Корейската асоциация за желязо и стомана (KOSA) ангажира BCG да напише доклад за планове за преструктуриране на стоманодобивната промишленост. Стоманените плочи са стоманени листове с дебелина 6 мм., който обикновено се използват в корабостроенето. В Корея POSCO разполага с четири производствени звена за плочи, Hyundai Steel има две и Dongkuk Steel оперира едно. Комбинираният производствен капацитет на тези седем съоръжения възлиза на 12 млн. тона. В доклада се казва, че бизнесът със стоманени плочи, който някога беше стимулиран от бума в корабостроителството, сега страда от спад на търсенето и заливането с евтини китайски продукти. Съответно, колкото повече местните фирми задържат производството им, толкова повече загуби ще генерират. Също така се прогнозира, че търсенето на стоманени плочи ще спадне от 9.2 млн. тона миналата година до 7 млн. тона през 2020 г. (Business Korea)
Източник: Други (19.09.2016)
 
Американски гигант купува проект на "Асарел" край Пазарджик Една от най-големите компании за добив на мед в света – американската Freeport-McMoRan, купува българската "Асарел-експлорейшън", която държи правата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Боримечково" в района между Пазарджик и Панагюрище. Прекият купувач е холандската Freeport-McMoRan Bulgaria B.V., която е част от американската група, а българското дружество е еднолична собственост на медодобивната "Асарел-Медет". За момента цената не се съобщава. "Асарел-експлорейшън" е създадена в началото на 2013 г. и е с предмет на дейност геоложка и миннопреработвателна дейност, търсене, проучване, добив и търговия с полезни изкопаеми. Капиталът й е 178.4 хил. лв. Като цяло чуждестранните инвеститори в рудодобива в България се броят на пръсти. Най-големи са проектите на канадската Dundee Precious Metals, която оперира медно-златния рудник в Челопеч и започва разработването на нова мина край Крумовград.
Източник: Капитал (20.09.2016)
 
Индийци искат да строят завод за феросплави Заместник-министърът на икономиката Любен Петров представи инвестиционните възможности в България пред Сантош Ратерия, собственик на индийската компания „Synergy Char” Pvt. Ltd. Компанията проучва възможностите за инвестиция за изграждане на зелено на завод за феросплави. Продукцията ще бъде изцяло с експортна насоченост. Заместник-министър Петров подчерта важното значение на развитието на търговско-икономическото сътрудничество с Индия, тъй като страната е една от най-бързо развиващите се икономики в световен мащаб и наш важен икономически партньор в Азиатския регион. Той поясни, че като член на Европейския съюз, България предоставя безпрепятствен и безмитен достъп до пазара на ЕС. „Данъчният режим, в съчетание с наличието на квалифицирана работна ръка и най-ниските оперативни разходи в Европа, ни нарежда сред най-добрите дестинации за бизнес и инвестиции, каза заместник-министър Любен Петров. economic.bg
Източник: Други (20.09.2016)
 
Сливане между POSCO и Hyundai Steel ще е в полза на сектора Сливането между водещите стоманопроизводители от Южна Корея POSCO и Hyundai Steel може допълнително да помогне на местната стоманодобивна промишленост да получи конкурентно предимство на световния пазар. "В отговор на бързо променящата се среда, е необходимо цялата индустрия да се преструктурира чрез сливания и придобивания", според доклад, публикуван от Export-Import Bank of Korea за стоманодобивната промишленост. "Необходимо е да се обмисли сливане между POSCO и Hyundai Steel. Когато двете се обединят, ще се превърнат в третите най-големи (по обем) в света." Банката посочи Nippon Steel & Sumimoto Metal Corporation като успешна сделка, която генерира по-големи печалби и намалява разходи. Компанията, създадена през 2012 г. със сливането на Nippon Steel и Sumimoto Metal, е третият по големина производител на стомана в света. Скорошен доклад от Boston Consulting Group също достигна до същите заключения. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (21.09.2016)
 
Китайските въгледобивни компании увеличават добива на въглища Мълниеносното поскъпване на кокса през последните няколко месеца имаше болезнен ефект върху производителите на стомана в Китай, които са принудени да плащат много повече за коксуващи се въглища. Това доведе до протест от страна на Китайската асоциация за желязо и стомана, която представлява големите предприятия. В петък държавните въгледобивни дружества в страната се съгласиха да увеличат продукцията, която трябва да доведе до спад в цените и до равновесие. Увеличаването на производството всъщност е точно обратното на това, което Пекин иска да направи с въглищата си. В продължение на месеци китайското правителство се опитва да коригира свръхкапацитета, като съкращава производството и затваря затънали в дългове мини, които са близо до края на живота си. Пекин също така ограничи въглищните мини да работят максимум 276 дни в годината. Как ще засегне цените на кокса в Китай увеличението на мощностите? Според Financial Times, не е задължително този ход да разреши намалелите доставка на кокс от зимата, когато студеното време забави добива в Северен Китай и Монголия. (mining.com)
Източник: Други (26.09.2016)
 
Synergy Char може да изгради завод за феросплави в България Заместник-министърът на икономиката Любен Петров представи инвестиционните възможности в България пред Сантош Ратерия, собственик на индийската компания „Synergy Char” Pvt. Ltd. Компанията проучва възможностите за инвестиция за изграждане на зелено на завод за феросплави. Продукцията ще бъде изцяло с експортна насоченост. Заместник-министър Петров подчерта важното значение на развитието на търговско-икономическото сътрудничество с Индия, тъй като страната е една от най-бързо развиващите се икономики в световен мащаб и наш важен икономически партньор в Азиатския регион. Той поясни, че като член на Европейския съюз, България предоставя безпрепятствен и безмитен достъп до пазара на ЕС. „Данъчният режим, в съчетание с наличието на квалифицирана работна ръка и най-ниските оперативни разходи в Европа, ни нарежда сред най-добрите дестинации за бизнес и инвестиции, каза заместник-министър Любен Петров. Ресорният зам.-министър запозна Сантош Ратерия с работата на „Национална компания индустриални зони”, която развива 8 проекта за изграждане на индустриални зони и допълни, че Министерство на икономиката ще окаже пълна подкрепа и съдействие при реализация на инвестиционното намерение. В заключение, Любен Петров изрази надежда повече индийски компании да реализират успешни инвестиционни проекти в България в близко бъдеще и да се възползват от предимствата на страната ни като инвестиционна дестинация.
Източник: Stroimedia (26.09.2016)
 
Според председателя на БАМИ българската металургия е в период на възраждане Председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров изрази увереност, че българската металургия е в период на възраждане, има силно бъдеще и е м основата за устойчивото развитие на българската икономика. Той съобщи по време на международната конференция по металургия и материали (ICMM16), организирана от Химикотехнологичния и металургичен университет, че в сектора "Металургия" работят близо 200 компании, като пряко заетите са 12 хил. души, а повече от 50 - 60 хил. души са свързани с бранша. Делът на металургията в промишленото производство е 10 - 12 на сто, а в общия износ на стоки - 13 - 16 на сто. Металургията е експортно ориентиран отрасъл с 3,6 до 4 млрд. евро годишна продукция, като около 80 на сто от нея се изнасят на европейските и световни пазари. За последните 15 години инвестициите в сектора в нови производства и продукти възлизат на 2,5 млрд. евро, като инвестициите по време на глобалната икономическа криза не са намалели, отбеляза Петров. Той посочи, че около 20 на сто от произведената енергия се използва в металургията, а нейният дял в превозите е около 22 на сто.
Източник: БТА (26.09.2016)
 
2,5 млрд. евро инвестирани в БГ-металургията 2,5 млрд. евро, са били инвестирани за последните 15 години в нови производства и продукти в металургията ни. Това стана ясно по време международна конференция по металургия и материали (ICMM16), организирана от Химико-технологичния и металургичен университет. Според председателя на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров около 20 на сто от произведената енергия се използва в металургията, а нейният дял в превозите е над една пета. Данните на организацията сочат още, че в сектора работят близо 200 компании, като пряко заетите са 12 000, а повече от 50 000 - 60 000 души са свързани с бранша. Делът на металургията в промишленото производство е 10 - 12 на сто, а в общия износ на стоки - 13 - 16 на сто. Металургията е експортно ориентиран отрасъл с 3,6 до 4 млрд. евро годишна продукция, като около 80 на сто от нея се изнасят на европейските и световни пазари.
Източник: Монитор (27.09.2016)
 
Българската металургия е в период на възраждане. Тя има силно бъдеще и е основата за устойчивото развитие на икономиката. Това каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров по време на провеждащата се в София Международна конференция по металургия и материали, която се организира от Химикотехнологичния и металургичен университет. За последните 15 години в металургията в страната са инвестирани над 2.5 млрд. евро, което направи сектора висококонкурентен, добави Петров. В същото време България не е изолирана от проблемите на европейската металургия, която остава под натиска на нечестната търговия от трети страни и нарастващите цени на енергията, стана ясно по време на форума. Инвестиции Повече от 2.5 млрд. евро са инвестирани в българските металургични предприятия между 2000 и 2015 г. "Това са много смели инвестиции, които не спряха дори по време на кризата", посочи Петров. Благодарение на вложенията енергийното потребление в сектора е намалено с 30%, разработени са нови продукти с по-висока добавена стойност и подобрено качество. Най-големи инвестиции са направени в предприятието за производство на мед "Аурубис България" в Пирдоп - 600 млн. евро. Трицифрени суми в милиони са вложени също в Комбината за цветни метали (КЦМ) в Пловдив (300 млн. евро), "Стомана индъстри" в Перник (220 млн. евро) и производителя на медни продукти "София мед" (180 млн. евро). Значителни средства са инвестирали и заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" в Шумен (80 млн. евро), производителят на алуминиеви профили "Етем България" (40 млн. евро) и стоманодобивният завод "Промет стийл" край Бургас (30 млн. евро). Натиск от Китай Нечестните конкурентни практики на трети страни, особено на Китай, и нарастващите цени на енергията и разходите за опазване на околната среда са сред основните проблеми пред стоманодобива в Европа, коментира генералният директор на Eurofer (Европейската организация на производителите на стомана) Аксел Егерт. По думите му заради кризата в стоманодобива в Европа са били набелязани 37 мерки, но засега те не решават основните проблеми. В момента в световен мащаб има свръхкапацитет в стоманодобива, като Китай има съществен принос за това. За последните 15 години се отчита безпрецедентно нарастване на производството – от 1.1 млрд. тона през 2000 г. до 2.3 млрд. тона миналата година. Три четвърти от увеличението (900 млн. тона) се дължат на Китай, което има огромен ефект върху отворен пазар като европейския, подчерта Егерт. По думите му днес Китай произвежда около 50% от стоманата в света, докато преди 15 години делът му е бил 15%. В резултат от правителствената подкрепа за сектора и свръхкапацитета в Китай вносът на стомана за последните три години е нараснал повече от два пъти (от 3.3 млн. тона през 2013 г. до 7.3 млн. тона през 2015 г.), а цените на вноса само през миналата година са намалели с 41.5%. "Това има сериозен ефект върху европейските производители, чиито цени рязко спаднаха", каза Егерт. В същото време търсенето на стомана в Европа расте – от 116 млн. тона през 2008 г. до 145 млн. тона през миналата година. Това увеличение обаче подхранва вноса, докато делът на европейското производство за задоволяване на търсенето намалява, т.е. все по-малко участваме на собствения си пазар, коментира Егерт. Секторът в числа - Близо 200 компании работят в сектора - 12 хил. души са пряко заети - 10-12% е делът на металуригята в промишленото производство - 13-16% е делът на металургията в общия износ на стоки - 3.6-4 млрд. евро е годишната продукция в сектора - 80% от продукцията се изнася
Източник: Капитал (27.09.2016)
 
Японската металургия вижда китайско сливане като насърчаване на структурната реформа Придобиването на Wuhan Steel от Baosteel Group ще създаде силно управление в стоманодобивната промишленост на страната и ще насърчи структурната реформа, заяви председателят на Японската федерация за желязо и стомана. "Приветстваме този ход като по-високата концентрация ще спомогне за структурната реформа в китайския стоманодобив," заяви Косей Шиндо. Baosteel Group разкри плановете си да купи конкурента Wuhan, за да създаде втория най-голям световен производител на стомана след ArcelorMittal миналата седмица, част от усилията на Пекин да консолидира фрагментираната стоманодобивн индустрия. Шиндо, също президент на Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, заяви, че най-големият японски производител на стомана ще трябва да повиши цените на продуктите си, за да отрази растящите цени на кокса. Цената му се повиши над два пъти тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (28.09.2016)
 
Liberty с оферта за два завода на Tata Steel UK на стойност близо 100 млн. паунда Промишлената и стокова група Liberty House е отправила оферта за бизнесите със специална стомана и тръби на Tata Steel UK на стойност близо 100 млн. паунда, според източници. Най-големият производител на стомана във Великобритания спря продажбата на основните си активи на острова през юли, за да обмисли съвместно предприятие с немската Thyssenkrupp, но продължи с отделни преговори, за да продаде дейностите си за специални стомани и тръби. Предприятията имат около 2000 души пряк персонал, но до 8000 работни места ще бъдат изложени на риск в сектори, свързани с производството на стомана, ако преговорите за продажба се провалят. Liberty беше кандидат за основните активи на Tata Steel във Великобритания. Източник от сектора заяви след като Tata Steel спря продажбата, че Liberty ще продължи с плановете си да наддава за тези бизнеси на компанията, базирани в Родъръм, Стокбридж и Хартлипул. Tata Steel и Liberty отказаха да коментират. (Reuters)
Източник: Reuters (29.09.2016)
 
Антидъмпингово мито върху китайската стомана Индия вероятно ще наложи антидъмпингово мито върху вноса на стоманени пръти от Китай, което ще предпази местните стоманодобивни фирми. Антидъмпингово проучване определя дали местната промишленост е пострадала от евтиния внос. Като мярка за противодействие се налагат мита съгласно многостранния режим на СТО. Те не са мярка за ограничаване на вноса или за необосновано увеличаване на разходите за продукти. Търговското министерство в четвъртък препоръча на Министерството на финансите да наложи антидъмпингово мито върху вноса на стоманени пръти от Китай, за да се защити интересът на местните играчи от ниската цена на стоманата. Според предварителните резултати на Генерална дирекция за антидъмпингови и съюзнически задължения (DGAD), са открити няколко китайски компании, които доставят стомана по-евтино. Steel Authority of India, Rashtriya Ispat Nigam, Usha Martin и JSW Steel съвместно подадоха заявлението за проучване на дъмпинга на тези продукти от Китай. DGAD установи, че продуктът е внасян в Индия "под нормалната стойност", поради което "местната промишленост е понесла съществени вреди". (The New Indian Express)
Източник: Други (30.09.2016)
 
Инфраструктурното производство скочи с 3.2% заради стоманата Инфраструктурното производство в Индия нарасна с 3.2 на сто през август, в сравнение с 3 на сто през юли, задвижвано от стоманодобива и торовете, по данни на Министерството на търговията. Добивът за стоманодобивния сектор е нараснал със 17% през август в сравнение със спад от 0.5% през юли. Секторът производство на торове е един от единствените други два сектора, които нараснаха - с 5.7% през август в сравнение със спад от 4.3% през юли. Производството на цимент е третият сектор с ръст през август. "Най-голямото производство на стомана от 37 месеца насам спомогна за ръста в редица сектори през август 2016 г., на фона на влошаващите се резултати в пет други индустрии," заяви Адити Наяр, вицепрезидент и старши икономист в ICRA. "Рязкото покачване на стоманената продукция през август се възползва от мерките на правителството.“ Сунил Синха, главен икономист в India Ratings & Research заяви: "Въпреки това, не трябва да се търси много в двуцифрения ръст на стоманодобива, тъй като този ръст е на много ниска база (имаше спад от 3.3% през август 2015 г.). (The Hindu)
Източник: Други (03.10.2016)
 
Новите британски подводници Trident ще бъдат построени със стомана от Франция Корпусите на новите подводници Trident на стойност 31 млрд. паунда ще бъдат изградени със стомана на френска фирма. BAE Systems, която строи подводниците в Бароу ин Фърнес, Къмбрия, е избрала френски доставчик след подписване на договора с правителството на Великобритания. Сделката ще бъде на стойност десетки милиони и дойде след като две британски фирми решиха да направят съвместна оферта за работата. Секретарят по отбраната обяви, че работата по новото ядрено оръжие ще започне днес, тъй като първите снимки на подводници Trident са обявени. В изказване на конференция на Консервативната партия в Бирмингам, сър Майкъл Фалън заяви: "Утре ще отида от тук до Бароу за да започнем работа по първата подводница Trident - една инвестиционна програма за милиарди паундове, която ще облагодетелства фирми от Бароу до Беркшир, от северна Шотландия до Тайнсайд. Рой Рикъс от стоманодобивния синдикат Community заяви:" Секретарят на отбраната се похвали с проекта, а в действителност тези подводници ще пренебрегнат британската стомана. Това е предателство към британските работници." (Daily Mail)
Източник: Други (07.10.2016)
 
ArcelorMittal Ostrava произведе нова автомобилна стомана Нова стомана за автомобилната промишленост се произвежда от ArcelorMittal Ostrava в Чехия. Плоските пръти се произвеждат от средната секция за валцуване в завода и ще бъдат използвани за направата на листови ресори за окачване на автомобила. Листовите ресори са често използвани като части за превозни средства, например джипове, камиони, пикапи и камиони. Също така се използват при вановете, железопътни вагони и селскостопански превозни средства. ArcelorMittal Ostrava с капацитет 2 млн. тона на година е първият европейски завод на групата ArcelorMittal, който произвежда плоски пръти за листови ресори. Досега компанията разчиташе на подразделенията си в Бразилия и Канада. Листовите ресори са силно стресирани машинни части и, като такива, се нуждаят от стомана, която предлага изключителна еластичност за формоване, закаляване и устойчивост. Всички тези качества ArcelorMittal приписва на висококачествената си, ниско легирана, хром-ванадиева стомана, които в момента се произвежда в завода на Острава. (Steel Times International)
Източник: Други (10.10.2016)
 
Според Китай митата на ЕС за стоманата са несправедливи Обявените в петък мита са последните от поредица търговски защитни мерки срещу вноса на китайски стоманени продукти през последните две години, в опит за противопоставяне на потопа от стомана, продавана на загуба поради китайския свръхкапацитет, както казват производителите от ЕС. 5000 работни места бяха закрити в британския стоманодобив през изминалата година, тъй като се бори с евтиния китайски внос и високите разходи за енергия. Правителствата от Г-20 признаха през миналия месец, че стоманения свръхкапацитет е сериозен проблем. Китай, където се добива 50% от световната стомана и е най-големият потребителя, заяви, че проблемът е с глобален характер. Методът на разследване със страна-заместител използван от ЕС, практика обикновено прилагана за държави считани за непазарни икономики, е "несправедлив и необоснован" и "сериозно вреди на интересите на китайските предприятия", заяви Министерството на Търговския на Китай. "Необмислен търговски протекционизъм и погрешни методи, които ограничават лоялната конкуренция на пазара не са правилните начини за развитие на стоманодобивната промишленост на ЕС", се казва още. (The Fiscal Times)
Източник: Други (10.10.2016)
 
Индия ще стане вторият по големина производител на стомана до края на годината Министърът на стоманата в Индия, Бирендер Сингх, заяви, че Индия ще стане втория по големина производител на стомана в света до края на годината. В момента Китай е най-голямата страна производител, следвана от Япония, и произвежда пет пъти повече стомана от Индия. "В момента, около 600 хил. тона стомана се произвежда в стари фабрики и частни предприятия в Индия. Стоманодобивът отговаря само за 2% дял в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, и се полагат усилия, за да се увеличи," каза той. Сингх заяви, че нов стоманодобивен завод за 1 млн. тона стомана скоро ще бъде създаден в съвместно предприятие, а стоманата ще бъде изнасяна. С цел да се контролира корупцията и да се осигурят по-добри възможности за младите хора, той каза, че е от съществено значение да се преодолее пропастта в образованието между градските и селските райони. (The Economic Times)
Източник: Други (10.10.2016)
 
Според Китай 173 стоманодобивни фирми нарушават екологичните норми 173 китайски стоманодобивни предприятия нарушават екологичните разпоредби на страната, показа национално разследване. Министерството на околната среда заяви през юли, че е създала специализирани екипи за инспекция, за да се определи дали гигантския сектор на страната отговаря на технологичните и емисионни стандарти. След посещение в общо 1,019 стоманени предприятия в цялата страна, инспекторите са установили, че 173 фирми са нарушили правилата, 62 фирми осъществяват незаконен строеж, а 35 надвишават допустимите държавни граници на емисиите. Притеснен от социалното и политическо въздействие на замърсяването, Китай обеща да се справи с нарушителите и местните власти, които ги защитават. Страната също така обеща да използва по-строги екологични стандарти, за да затвори заводи с капацитет 100-150 млн. тона излишна стомана през следващите пет години. (Reuters)
Източник: Reuters (12.10.2016)
 
Fitch: Високите цени на коксa ще ударят стоманодобива Рязкото увеличение в цените на кокса от август 2016 може да свие рентабилността на индийските производители на стомана и да задълбочи финансовия им риск, заявиха от Fitch Ratings. Рискът, според Fitch, ще се увеличи, ако високите цени на кокса продължат и ръста на търсенето на местна стомана се задържи слаб. Проблемите за производители като Tata Steel и JSW Steel продължиха през финансовата година до края на март 2016 г., главно поради слабата доходност и трайния натиск върху маржовете. Цените на кокса от Австралия към 30 септември 2016 бяха със 100 долара на тон по-високи от средните през тримесечието до юни 2016 (1QFY17), според The Steel Index. Ръст от 125%. Цените скочиха след решението на Китай да ограничи оперативните дни на въглищните мини от 330 до 276 на година с цел преструктуриране на сектора и подобряване на рентабилността му. Други проблеми са наводненията в китайската провинция Шанси, които свиха предлагането, както и редица непланирани прекъсвания на мините в Австралия. (The Economic Times)
Източник: Други (13.10.2016)
 
Китайския износ на стомана на 7-месечно дъно Износът на стомана от Китай се сви за трети пореден месец до най-ниското си ниво от февруари насам, след като правителствата по целия свят орязват потока на метал от най-големия производител в света. Страната достави 8.8 млн. тона през септември в сравнение с 9 млн. тона през август и рекордните 11.2 млн. тона преди година. И все пак, количествата през първите девет месеца са се повишили с 2.4% на годишна база до 85.1 млн. тона, най-големият износ за този период в историята. Добивът в Китай е неочаквано издръжлив тази година, след като политиците засилиха стимулите в подкрепа на икономиката. Излишният запас се излива на световните пазари, предизвиквайки протекционистични мерки от Индия до САЩ, и привличайки вниманието на групата от 20 лидери, които миналия месец обещаха да се създаде световен форум за разглеждане на стоманодобивния свръхкапацитет. Спадът в доставките на стомана върви успоредно с общия износ на Китай, които спадна най-много от февруари насам и подчерта забавянето на световното търсене. (Bloomberg)
Източник: Други (14.10.2016)
 
Безславната и мъчителна агония на бившия металургичен гигант “Кремиковци” продължава. Остатъците от “сателитната” собственост на комбината, които попадат в графата “непроизводствени мощности”, се разпродават за жълти стотинки. Стотиците декари земеделска земя, които са били част от активите му, днес са сложени на тезгяха, за да може част от кредиторите му да получат макар и минимална част от сумите, които имат да вземат. Последната продажба на терени синдикът на дружеството Цветан Банков е извършил в последния работен ден на миналата седмица (на 6 октомври). Според официално публикуваното обявление за продажбата 24.264 дка от терените са оценени колкото един маломерен апартамент в София - за 40 400 евро, или по 1.66 евро на квадратен метър. Подобна оценка, която очевидно е приета от съдията по несъстоятелността, е, меко казано, “промоционална”. Справка в сайтовете за имоти показва, че такива имоти в промишлената зона се продават 10 пъти по-скъпо. Прави впечатление, че както и при повечето такива продажби и в този случай мераклията да напазарува осемте поземлени имота (които според обявлението се продават целокупно) е бил... един. Макар че пред в. “БАНКЕРЪ” господин Банков не пожела да даде повече информация нито за сделката, нито за спечелилия търга купувач с аргумента, че тя по закон все още не е завършена (очаква се тези дни да бъде направен т.нар. въвод във владение). Лесно можем да се досетим, че реално състезание в този конкурс не е имало По наша информация фирмата, която го е спечелила, е предложила малко над цитираната оценка - близо 80 хил. лева. Или по 3.29 лв. за квадратен метър... На този етап сделката не е вписана в имотния регистър, тъй като процедурите по нейното финализиране не са приключили. По тази причина и новият собственик на терена засега остава неизвестен. Според Банков купувачът на земите не била “някоя известна фирма”, която би провокирала интереса на медиите. Но името й не можело да бъде обявявано, докато не са готови всички документи по сделката. Той обаче не скри, че продажбите на земи ще продължат и занапред с пълна сила, тъй като на практика това му е работата. Нещо повече, каза, че скоро се очаква на търг да бъде обявен значително по-голям терен от сега продадения. Според Банков тези имоти не били много атрактивни, защото върху тях имало построени сгради, те пък имали различни собственици, а достъпът до тях бил неудобен. В същото време от думите му стана ясно, че все още историята на имотите на комбината е, меко казано, неясна. Определението, което даде на ситуацията, е... “пълен хаос“. Общини и частни собственици актували част от земята с, меко казано, съмнителни процедури. Дали това е така, не можем да знаем, но ако съдим по миналогодишния финансов отчет на дружеството, Банков е имал доста работа. И я е вършил много прилежно (ако оставим настрана цената). Сделките с имоти на фалиралия комбинат се оказват едно от основните пера, чрез които се пълни масата на несъстоятелността. През миналата година са били продадени терени и сгради на стойност 783 531 хил. лева. Базовата им цена е била с около 46 хил. лв. по-ниска от предварително обявените оценки на продадените активи, които представляват земи, сгради, машини и съоръжения, пише в отчета на дружеството. В края на 2015-а останалите в дружеството дълготрайни активи са оценени на 111.5 млн. лева. Но всички те са необезпечени. Краткосрочните вземания пък са за сума около 413 млн. лева. Възникналите преди ликвидацията задължения си остават такива, каквито са били и през 2014-а, когато те са били в размер на 2.86 млрд. лева. Само официално отчетената загуба за миналата година на обявеното в несъстоятелност дружество “Кремиковци” АД е 3.98 млн. лв. от ликвидация и 163 хил. лв. загуба от стопанска дейност. Както можем да се досетим, при темповете, при които се продават активите му, и при цените, на които става това, съдбата на кредиторите му е да останат само с хартийките, върху които са записани техните задължения. Безпрецедентната “промоция” за продажбата на собствеността започна още през пролетта на 2011-а. (По това време в. “БАНКЕРЪ” публикува статия под заглавие "Кремиковци" отплава срещу... 20 хил. лева".) Тогава 26-годишният никому неизвестен бизнесмен Лъчезар Варнаджиев, чрез създадена само месец преди търга фирма “Елтрейд къмпани” ЕООД, се сдоби с активи за 316 млн. лева. Собствеността върху промоционално напазаруваната производствена площадка на комбината му бе прехвърлена на 7 юли и фирмата му светкавично беше продадена изцяло на регистрираната на Британските Вирджински острови компания (с име "Бессиън мениджмънт лимитид"). Офшорното дружество пък се управлява от Лениа Пападополу, която е директор на “Бън Секретериъл лимитид” (регистрирана на ул. “Коринто” №6 в Никозия, Кипър). Според протокола, който Варнаджиев беше внесъл за регистрация в Търговския регистър, той е прехвърлил на новата компания собствеността си (100% от капитала на едноличното си дружество) срещу... 20 хил. лева. Всъщност малко след като беше приключена сделката за закупуване на активите на металургичния комбинат, се оказа, че “Елтрейд къмпани” е влязло в консорциум с още две фирми - “Надин металс трейд” ЕООД (регистрирана на 9 март 2011-а), собственост на 38-годишния Симеон Стоянов, и “Валпет консулт” ЕООД, която е била собственост на Валентин Войнов и по това време се управляваше от Пламен Атанасов. Много бързо след това и трите компании са прехвърлени във владение на офшорки. Според Търговския регистър на 8 юни Войнов е продал фирмата си на “Спиката консултинг лимитид” - също регистрирана на Вирджинските острови и също управлявана от Лениа Пападополус. Тя е платила за това... 5 хил. лева. На същата дата (8 юни) офшорната компания “Толедо асоушиейтс лимитид” става едноличен собственик на капитала на “Надин метълс трейд” - срещу 20 хил. лева. По това време тя се представлява от друга дама с презиме Пападопулу, но Мария. Тя е директор на “Лен Секритериал лимитид”, регистрирана в Никозия. Така изброените офшорки получиха собствеността върху терен от около 7766 декара. В него се включват пространството пред завода (110 дка) и цялата производствена площадка на комбината заедно с всички инфраструктурни обекти, които я обслужват, административната му сграда и търговската дирекция. По това време все още имаше три запазени завода и над 15 производствени обекта. Сред прехвърлените активи бяха неработещите коксохимическо и агломерационно производство и полуработещите доменни пещи, четири железопътни гари, 170 км релсов път, 895 вагона, още всевъзможни стари сгради и направо неизчислимо количество скрап. По време на продажбата (през април) в добро състояние бяха само заводът за непрекъснато леене на стомана и производството за горещо валцуване. Според експерти от бранша тези активи биха могли да формират едно работещо и печелещо звено. Това обаче така и не се е случило. А единствените, които през последните години “работеха” на производствената площадка на комбината, бяха... скрападжиите Стана ясно, че цялата сделка е финансирана със средства от Първа инвестиционна банка, която на 18 декември миналата година окончателно се официализира като собственик на земята и сградите на фалиралото "Кремиковци". Според имотния регистър сделката е оформена като "прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг", а оценнката й е 271.2 млн. лева. Съседният Феросплавен завод също е прехвърлен по схемата “дълг срещу собственост”. Посочената сума за него е 2.7 млн. лева. От финансовата институция официално обявиха, че нямат намерение да задържат за себе си новите си придобивки, а ще търсят чуждестранни инвеститори за тях. А докато бъдат открити подходящите, за тях ще се грижи дъщерната й фирма "АМС имоти". Та на този етап обаче интерес към остатъците от разпарчетосания комбинат не се забелязва. С други думи, както банката, така и синдикът, който се грижи за останалите непродадени до този момент активи, ще се видят принудени да търсят купувачи на парче. Собствениците надали ще спечелят от това, защото така се пазарува евтино. Въпросът, който ще бъде обсъждан още дълго, е защо още през 2009-а, когато стана ясно, че на мястото на комбината промишлено предприятие не може и не бива да има, не беше взето държавническо решение и имотите там да не бъдат раздавани без пари. Нека припомним, че още по това време имаше идеи районът “Кремиковци” да се превърне във втори градски център и реализацията на този проект да бъде предложена на истински инвеститори, които да го превърнат в такъв и да платят нормалната цена за него. Още повече че там вече са вложени милиони държавни пари, за да се изгради сериозна инфраструктура - вода, ток, пътища, газ, канал - абсолютно всичко, което е необходимо за един сателитен град. Със сигурност това един ден ще се случи. Причината е, че някой някъде мисли (и пресмята) по-добре от тези, които ни управляват. За съжаление обаче държавата в този случай отдавна е влязла в списъка на тотално губещите.
Източник: Банкеръ (17.10.2016)
 
Сарасват от NITI Aayog: Основна ревизия на политиката за стоманата Виджай Кумар Сарасват от NITI Aayog призова за съвсем леко преразглеждане на политиката за стоманата в Индия, очертана през 2012 г., тъй като е малко вероятно страната да постигне целта за повишаване на капацитета до 300 млн. тона годишно до 2025 г., защото стоманодобивната промишленост е "в затишие". Въпреки, че Индия вече е третият по големина производител на стомана в света, световното пресищане и нарасналия евтин внос от Китай, Русия, Корея и Япония удари местната промишленост и делът на сектора стрес активите на банковата система достигна 25%. В доклад за необходимостта от нова политика за стоманата, Сарасват призова да бъде изготвена нова под ръководството на държавния мозъчен тръст, който изследва цялата верига на стойността на стоманодобивната промишленост, от суровините до данъчно облагане и логистичните разходи, които пречат на ръста. Стоманодобивът процъфтяваше между 2003-04 и 2007-08 и в тези "златни години Индия нарастваше с над 9% и този темп се запази в продължение на три години, докато същият се сви до 4.7% през 2013-14 от 8.9% през 2010-11," каза Сарасват. (The Hindu)
Източник: Други (17.10.2016)
 
Стартира съвместно предприятие за валцдрат в Мексико Съвместно предприятие между Shinso Corporation и Kobe Steel плюс четири други фирми - Metal One Corporation, Osaka Seiko, Grupo SIMEC, SAB de CV и O&K American Corporation - официално откри завод за автомобилен валцдрат в Мексико в индустриалния парк Santa Fe в Силао, Гуанахуато, Мексико. Името на новия джойнт венчър е Kobelco CH Wire Mexicana S A de CV (KCHM). KCHM обработва стоманен валцдрат в жица със студено формовани глави (CH wire), която се използва за направата на автомобилни скрепителни елементи (гайки и болтове) и студено ковани продукти за производителите на автомобилни части в Мексико. Чрез производството в регион с нарастващо търсене, новата компания ще бъде в състояние да осигури внимателна и бърза доставка на CH жица с "изключително повърхностно качество" и да допринесе за разширяване на бизнеса на своите клиенти. (Steel Times International)
Източник: Други (19.10.2016)
 
Проблеми с ЕС за Тереза Мей ЕС заради неспособността да защити британската металургия Тереза Мей е изправена пред неудобство в първата си среща на върха на ЕС заради провала й да защити британската стоманодобивна промишленост. Брюксел най-накрая е загубил търпение към опозицията на правителството на торите към правилата на ЕС, които ограничават тарифите за вноса на китайска стомана. Активисти заявиха, че е време Мей да подкрепи британската стомана и да позволи на лидерите на ЕС да променят правилата. Главата на Lib Dem Тим Фарън заяви: "Торите твърдят, че подкрепят британската стоманодобивна индустрия, но блокират по-силните защити на Брюксел. "Това безсрамно лицемерие трябва да приключи. Изхвърлянето на евтината китайска стомана от европейските пазари е струвало хиляди работни места, както в Англия, така и на континента, но през последните три години Великобритания блокира опитите на други европейски народи да се премахне така нареченото "правило за по-малки налози“ на ЕС, което ограничава вносните тарифи само до 13%. (Daily Mirror)
Източник: Други (20.10.2016)
 
Виетнамската металургия се изправя срещу Китай Двете най-големи предприятия производители на стомана във Виетнам се подготвят да направят инвестиции за милиарди долари в опит азиатската страна да изгради свои мощности, които да намалят зависимостта от китайска стомана. Втората по големина Хоа Sen Group планира да похарчи 10 млрд. долара за производствени мощности в Нин Туан, южен Виетнам, като се възползва от дълбоководните пристанища в провинцията за внос на суровини и износ на завършен стомана. Строителството ще започне през следващата година. Очаква се да влезне в експлоатация на етапи, започвайки през 2019 г., като допълнителните мощности се очаква да повишат общия добив на Хоа Sen 4 пъти до 16 млн. тона годишно през 2031 г. Хоа Sen не е показала подробни планове за новите съоръжения, но вероятно ще имат доменна пещ - нещо, което в страната все още липсва. Тайванският проект на Formosa Plastics Group за първата доменна пещ във Виетнам беше забавен от разлив на токсични отпадъци. Хоа Phat Group, лидер във виетнамската металургия, планира изграждането на стоманодобивен завод за 2.7 млрд. долара в икономическа зона Dung Quat, Куанг Нгай. (Nikkei)
Източник: Други (24.10.2016)
 
Планираното сливане на китайските производители на стомана води до ръст Сливането на две от най-големите китайски компании производители на стомана - Baosteel Group и Wuhan Iron and Steel Group - се оказва добра новина за тях. От обявяването на планираното сливане, двете компании се радват на възраждане на Шанхайската фондова борса, където акциите на Baoshan нараснаха с 18%, а на Wuhan - с 21%. Сливането на двете компании-майки ще създаде втората по големина в света компания за стоманодобив след базираната в Люксембург ArcelorMittal. Името на обединения бизнес ще бъде China Baowu Iron and Steel Group. Основната цел на сливането е да се реформират китайските държавни стоманодобивни компании и да се премахне излишния капацитет, и двете от които създават сериозна причина за безпокойство по целия свят като на китайските стомани се налагат наказателни мита по целия свят, в резултат на закриването на заводи и работни места. Въпреки, че все още има съмнения за това дали новото предприятие може бързо да премахне свръхкапацитета и да намали работната си ръка, намаляване на броя на играчите на пазара се очаква да облекчи конкуренцията и в резултат свръхпроизводството и дъмпинга." (Nikkei Asian Review)
Източник: Други (24.10.2016)
 
Отпада концесионният договор за добив на железни руди от находище "Кремиковци" Концесионният договор за добив на железна руда от находище "Кремиковци" отпада, става ясно от решението на Министерски съвет. Правителството прие решение за констатиране неизпълнение на условието за влизане в сила на договор за предоставяне на концесия за добив на железни руди и баритна суровина от находище „Кремиковци“. Договорът е сключен на 4 юни 2010 г. между Министерския съвет, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и „Целзиан“ ООД, гр. София. С решение №43 от 23 януари 2009 г. Министерският съвет предоставя концесията за добив на метални полезни изкопаеми от находище „Кремиковци“ за срок от 35 години. В решението е записано, че начинът за определяне на концесионера е неприсъствен конкурс, а въвеждането на находището в експлоатация се определя от конкурсното предложение на спечелилия кандидат. В срока, определен за подаване на документи за участие в конкурса, е подадено заявление от търговското дружество „Целзиан“ ООД. Видно от конкурсното предложение на кандидата, е предложен срок от 22 месеца за въвеждане на находище „Кремиковци“ в експлоатация. След проведения неприсъствен конкурс, с решение №69 от 15 февруари 2010 г. Министерският съвет определя за концесионер „Целзиан“ ООД и предоставя правото на добив от находище „Кремиковци“. С това решение МС одобрява постигнатите при конкурса условия, едно от които е срокът за въвеждане в експлоатация да е не по-късно от 22 месеца след сключването на концесионния договор или 04.04.2012 г. Към момента условието за влизане в сила на концесионния договор, а именно въвеждането на находище „Кремиковци“ в експлоатация, не е изпълнено и концесионният договор не поражда правно действие, съобщиха от пресслужбата на правителството.
Източник: 3e-news (27.10.2016)
 
Американските стоманодобивни фирми недоволни, че новият търговски закон не се изпълнява Стоманодобивната индустрия работи в продължение на над седем години и половина, за да накара Конгреса да наложи закон, който позволява на черната металургия и синдикатите да искат разследвания относно дали чуждестранните конкуренти избягват тарифи при внос на метали. Сега, когато законът е приет, производителите на стомана поискаха митническите и гранични власти в САЩ да проучат дали тарифите са налагани за кръгово-заварени тръби, които може всъщност да са от Китай, и не е доволна от резултата. Американската митническа и гранична защита отказа да започне разследване по първия казус по новия закон, иницииран от Wheatland Tube, който има завод в Чикаго. Тя е собственост на базираната в Чикаго Zekelman Industries, която също оперира Atlas Tube в Хегуиш и Саут Дийринг. "Обезсърчен съм от тази новина", заяви Бари Зекелман, председател и главен изпълнителен директор на Zekelman Industries. "Спазихме правилата, изложени в Закона за налагане и протекция и регулацията EAPA на митническата и гранична защита. Това е легитимно твърдение от уважаван американски производител, но избраха да не разследват дали има някаква нечестна игра." (The Northwest Indiana Times)
Източник: Други (28.10.2016)
 
Производството на готова стомана в Латинска Америка достигна 40.4 млн. тона Сравнението на първите осем месеца на 2016 със същия период през 2015 г. е обезсърчаващо за стоманодобива в Латинска Америка, който се сви с 9% по отношение на производството на незавършена стомана. Латинска Америка и Карибския басейн са произвели 39 млн. тона като на Бразилия се падат 20.3 млн. тона, годишен спад от 11%, според Alacero (Асоциацията за стомана в Латинска Америка). През същия период, регионът като цяло е добил 33.8 млн. тона готови стомана, което е с 6% под стойностите през 2015 г., на Бразилия се падат 14 млн. тона (или 41% от добива в Латинска Америка). Делът на Мексико е 37% (12.6 млн. тона). По отношение на потреблението на готова стомана, региона отчита спад с 12% до 40.4 млн. тона. Най-големите увеличения, в абсолютно и процентно изражение, са в Мексико (158.3 хил. тона, ръст с 1%); Перу (145 хил. тона, ръст от 8%); Панама (45.5 хил. тона, ръст от 16%); и Хондурас (32 хил. тона, ръст от 16%). В Бразилия, потреблението се сви с 2.9 млн. тона или с 19% в сравнение с 2015 г. Спадове от 23%, 9%, 5% и 16% съответно са регистрирани в Аржентина, Чили, Колумбия и Еквадор. С поглед към общото потребление на стомана в региона, плоските продукти представляват 52%, дълги продукти 47% и безшевни тръби 1% - или 21 млн. тона, 18.9 млн. тона и 512 хил. тона съответно. (Steel Times International)
Източник: Други (28.10.2016)
 
Tata Steel запазва плановете си да намери партньор в Европа непроменени Tata Steel запазва плановете си за своя европейски бизнес непроменени и затъналата в дългове фирма все още търси партньор за джойнт венчър, който да управлява активите. През март Tata Steel реши да пусне своите британски операции в продажба след тежките загуби, свързани с евтиния китайски внос и слабото търсене в региона. Процесът бе спрян през юли заради несигурността свързана с вот на Великобритания да напусне Европейския съюз. Компанията заяви, че проучва възможностите за партньорство за целия свой европейски стоманодобивен бизнес, който включва и стоманолеярен завод в Холандия. По-рано Tata Steel заяви, че немската ThyssenKrupp AG е една от компаниите, с които се обсъждат партньорство. Tata Steel няма опасения за бизнеса на групата, произтичащи от напускането на бившия председател Сайръс Мистри като шеф на Tata Sons. (Reuters)
Източник: Reuters (28.10.2016)
 
Стоманодобивна промишленост на острова призовава за спешна държавна помощ Бизнес секретарят ще бъде подложен на натиск да предприеме спешни действия в помощ на британския стоманодобив за излизане от кризата, когато се срещне с представители на сектора в сряда. Главите на най-големите британски производители на стомана ще натиснат Грег Кларк за мерки, които да намалят енергийните и данъчни разходи, да се справят с нелоялната конкуренция и да използват обществените поръчки, за да подкрепят сектора, който беше хвърлен в смут тази година, когато Tata Steel обяви, че ще продаде своя бизнес във Великобритания след години на загуби. Tata Group замени своя президент Сайръс Мистри, тъй като инвеститорите се опасяват от финансовите резултати на индийския конгломерат. Tata беше убедена да преразгледа плановете да продаде бизнеса си на острова и да преговори с германския конкурент ThyssenKrupp сливането на техните европейски интереси. Но на пътя стои в наследство пенсионен фонд от 15 млрд. паунда, които Tata и попечителите на схемата искат да отделят от бизнеса, за да увеличат шансовете за оцеляване. Схемата е с дефицит от 50 млн. паунда, което е спад от 300-те млн. паунда по-рано благодарение на повишаването на доходността на държавните облигации и продажбата на чуждестранни акции тази година. (FT)
Източник: Други (31.10.2016)
 
"Алкомет" удвоява печалбата си през третото тримесечие Двойно по-висока печалба реализира "Алкомет" през третото тримесечие. Заводът за прoизводство на алуминиеви профили е успял да отчете 7.74 млн. лв. положителен финансов резултат. Причини за това са по-ниската цена на основната суровина на международните пазари и по-високият дял на продуктите с висока добавена стойност. С натрупване за деветмесечието печалбата достига 21.3 млн. лв. при 5 млн. лв. година по-рано. Приходите на "Алкомет" продължават да се понижават, тенденция, която се проявява от началото на годината. Сумата на продажбите спада с близо 4% през тримесечието, достигайки 83.15 млн. лв. Въпреки това компанията отчита ръст в продажбите на пресованите и валцовани продукти. Удвояват се приходите от продажбата на профили, а растеж се наблюдава и при домакинското фолио. Последното е и основен приоритет на "Алкомет", тъй като компанията задоволява 25% от търсенето на продукта на европейския пазар. Транзитът към продукти с по-висока добавена стойност е и в центъра на формулата по-ниски приходи - по-високи печалби. Тъй като материалът отговаря за голяма част от стойността на крайния продукт, тя пада, когато алуминият поевтинее. Това се отразява на сумата на приходите, но свива драстично и разходите. Произвеждайки по-качествени продукти с по-голяма степен на обработка и при по-ниски разноски, покачва маржа на нетната печалба. Той достига 9.31% през трето тримесечие, близо двойно спрямо този от същия период на миналата година. В крайна сметка, независимо че приходите спадат, печалбите растат. За това компанията може да разчита и на ситуацията в Далечния изток. Китай, който е най-големият производител на алуминий с 56% от световния добив, отчита ръст на националното производство. Местните компании продължават да разрастват дейността си, като предлагат и все по-качествен материал за износ. Вследствие на по-голямото предлагане пък котировките му на борсите спадат. В последната година средната цена за тон се е понижила с около 9% до 1406 евро. Разходите за материали на завода пък спадат с близо 13%."Алкомет" също така се възползва от ръста на страните от еврозоната. Една четвърт от продажбите на шуменския завод са в Германия. Най-голямата икономика в ЕС е и сред най-бързо растящите. Към второто тримесечие покачването на БВП достигна 0.4% спрямо предходното, изпреварвайки средното за еврозоната към същия период. Данните за производствения сектор са на най-високото си равнище от средата на годината а бизнес климатът се подобрява. Това ще облагодетелства завода, тъй като той доставя алуминиеви елементи за други производства. Делът на Италия в приходите на компанията се повишава, като заедно с Полша отговарят за по 12% от продажбите. Във Франция "Алкомет" реализира 7%, а толкова е и в България. Друга положителна тенденция във финансите на завода е понижаването на разходите за лихви. На тримесечна база те са близо 55% по-малко, като компанията е платила 340 хил. лв. на кредиторите си. От една страна, това се дължи на спада в задълженията към финансови институции наполовина, като те достигат на 4.6 млн. лв. към края на тримесечието. От друга, е ниското равнище на EURIBOR, който е основна компонента при формиране на цената на заемите в евро. Шестмесечният лихвен процент е -0.212% към петък сутрин на миналата седмица. Това не остава незабелязано от инвеститорите. Акциите на компанията, чиито мажоритарен собственик с над 73% от капитала е "Алуметал", поскъпват с близо 110% от началото на годината. За това важна роля играе и редовното раздаване на дивидент, политика, която компанията поддържа от 2010 г. насам.
Източник: Капитал (01.11.2016)
 
Габриел ще преговаря с Китай за търговската политика в Пекин Немският министър на икономика Зигмар Габриел обяви директно своите притеснения относно търговските политики на Пекин в разговор с китайски правителствени представители във вторник, подчертани от напрежение заради корпоративни поглъщания. "Не пестихме думи - и от двете страни", заяви Габриел след срещата с китайския министър на търговията Гао Хучен. Германия е особено загрижена за китайския дъмпинг на излишъка от стомана в чужбина, както и от ограничаването на достъпа до китайския пазар за германските фирми, добави той. Габриел увеличи напрежението с Пекин в навечерието на гостуването, заедно с 60 бизнесмени, като спря последните китайски придобивания на немските технологични компании. Германският министър, който води левите социалдемократи (ГСДП) и също така е заместник канцлер, беше принуден да отхвърли спекулациите за неразбирателство с китайците след като прекрати ангажименти предвидени за след срещата си с Гао. Двамата трябваше да направят изказвания пред Немско-китайския икономически комитет след срещата, но отмениха в последния момент. (Reuters)
Източник: Reuters (02.11.2016)
 
United States Steel ще продаде на U.S. Steel Canada на Bedrock U.S. Steel се опитва да продаде U.S. Steel Canada Inc. на частен холдинг в Ню Йорк. Подразделението, което ще бъде продадено на Bedrock Industries Group, прибягна до защита от кредиторите преди повече от две години в Канада. U.S. Steel подаде искове за около 2.2 млрд. канадски долара и ще получи около 126 млн. щатски долара за тези претенции. U.S. Steel ще бъде освободен от всички искове, свързани с околната среда, пенсионни и други задължения. United States Steel Corp. ще продължи да предоставя някои споделени услуги на канадската компания, включително пелетирана желязна руда, до 2021 г. Производителят на стомана от Питсбърг обяви споразумението във вторник, но все още се нуждае от одобрение от регулаторните органи. Стоманодобивните компании са под натиск заради пренасищане с евтина стомана на световните пазари. Миналия месец, Европейския съюз наложи нови антидъмпингови мита върху китайските стомана. Те са последната от поредица мерки, предприети от Европа, САЩ и други търговски партньори в отговор на нечестно-ниските цени на китайската стомана. (The Globe and Mail)
Източник: Други (03.11.2016)
 
Най-големият алуминиев комбинат на Балканите “Алкомет” АД – Шумен ще вложи 36 млн. евро в нови мощности и ще разкрие 100 нови работни места през следващите две години. Това обяви председателят на Надзорния съвет на дружеството Фикрет Индже на официална церемония по повод 35 години от създаването на завода и по случай Деня на металурга. Съорганизатор на събитието бе Българската асоциация на металургичната индустрия. Планираните инвестиции в “Алкомет” ще бъдат свързани с увеличаване на капацитета, разнообразяване на продуктовата гама, повишаване на производствената ефективност, оптимизиране и подобряване на техническите и технологичните параметри на процесите и осигуряване на по-високо качество на произвежданите валцови и пресови изделия. Първият етап от новата инвестиционна програма предвижда монтиране на нов студеновалцов стан за валцоване на ленти и прилежащите му съоръжения, както и закупуване на нова иновативна преса за производство на специални алуминиеви профили. С това дружеството ще разшири продуктовия си асортимент, задоволявайки нови потребности на строителството, хранително-вкусовата промишленост и автомобилостроенето. С новата инвестиция годишното производство на “Алкомет” от 65 000 тона ще нарасне до 100 000 тона, каза г-н Индже. Годишният оборот на дружеството трябва да достигне 500 млн. лв. В хода на внедряване на новите мощности ще бъдат наети още около 400 души. Шуменската фирма “Алкомет” е открита през ноември 1981 г. като част от тържествата по случай 1300 години от създаването на българската държава. Тя е приватизирана през 1999 г. Досега в завода са направени инвестиции за 80 млн. евро. В резултат на непрекъснатото усъвършенстване на организацията и ефективността на труда компанията достигна близо 25% пазарен дял в Европа в производството на домакинско фолио. Тя изнася качествена продукция в 30 държави. Осигурява препитание на близо 1000 работници. Средната работна заплата в дружеството е 1200 лв., а към това се добавят много социални придобивки.
Източник: Труд (04.11.2016)
 
SSAB инвестира сериозно в скандинавските си операция Шведският производител на стомана в SSAB планира да инвестира над 500 млн. шведски крони (55 млн. долара) в своите северни операции. Планът е да се подпомогне автомобилната стратегия за растеж на компанията, да се увеличи стабилността на производството и да се намали потреблението на енергия. Инвестициите са планирани за операциите в Hameenlinna и Lulea и ще стартират към края на годината. SSAB ще инвестира 370 млн. шведски крони (41 млн. долара) за осъвременяване на първия участък от линията за ецване в Hammeenlinna Works във Финландия. Според компанията, инвестицията ще подкрепи автомобилната стратегията за растеж на производителя на стомана и ще осигури стабилно и дългосрочно производство на лентови поцинковани продукти. Всички стоманени лента в Hameenlinna се киснат в бани със солна киселина преди студеното валцуване и последващото метално покритие. Лентовите продукти покрити с метал се продават директно на клиентите от автомобилостроенето и строителството. (Steel Times International)
Източник: Други (04.11.2016)
 
"Алкомет" ще инвестира 36 млн. евро за две години Така шуменският завод за алуминиеви изделия ще увеличи продукцията си с най-малко 35%, става ясно от съобщение на компанията. Инвестицията ще обхване и трите основни цеха в предприятието (леярен, валцов и пресов). Плановете включват монтиране на нов студеновалцов стан за ленти и съпътстващи съоръжения, машина за шлайфане на работни валове, преустройство на пет броя пещи във валцовия цех за работа с природен газ, монтиране на иновативна преса за специални алуминиеви профили и пещ за изкуствено стареене на профили в пресов цех.
Източник: Капитал (07.11.2016)
 
Freeport-McMoRan купува 51% от "Асарел-експлорейшън" Американската Freeport-McMoRan купува 51% в "Асарел-експлорейшън" от едноличния й собственик "Асарел-Медет". Това стана ясно, след като КЗК заяви, че сделката не подлежи на контрол от нейна страна. Българското дружество е сравнително ново и засега с ограничена дейност, но държи правата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Боримечково". Покупката ще стане чрез регистрираното в Холандия Freeport McMoRan Bulgaria B.V., което е собственост на американското дружество. "Асарел-експлорейшън" е регистрирана в началото на 2013 г. с предмет на дейност геоложка и миннопреработвателна дейност, търсене, проучване, добив и търговия с полезни изкопаеми и 178.4 хил. лв. капитал. Американският купувач е една от най-големите компании в сектора в световен мащаб, с приходи от близо 16 млрд. долара за миналата година. Американската Freeport-McMoRan вече има дружество в България - "Болкан металс енд минералс". То е създадено през май 2004 г.
Източник: Капитал (07.11.2016)
 
Стоманодобивна промишленост в Индия иска правителството да не събира антидъмпингово мито за кокса Индийската асоциация за стомана е поискала от правителството да не налага антидъмпингово мито върху металургичния кокс, страхувайки се от повишаване на разходите на техните продукти. Министерството на търговията започна миналата година антидъмпингово разследване на вноса на кокс с ниско съдържание на пепел от Австралия и Китай и това е довело до рязкото увеличение на цената на тази ключова суровина. Коксът е една от най-важните и критични суровина за стоманодобивната промишленост. "Антидъмпинговото мито ще окаже тласък върху цената в сектора на стоманата. Налагането на всяко антидъмпингово мито ще доведе до увеличаване на разходите за завършена стомана с 700 до 1500 рупии за тон", казаха от Индийската асоциация за стомана. Коментирайки, Шиврам Кришнан, директор по търговията в Essar Steel, заяви: "цената на кокса почти се утрои от януари тази година, откакто беше започнат случая и в момента е около 350 долара за тон, с признаци на отслабване." (The Hindu)
Източник: Други (07.11.2016)
 
Международната търговска комисия на САЩ прави "определяне на предварителена оценка на вредата" по отношение на вноса на арматура Съобщение на базираната в САЩ кантора Wiley Rein, с международна търговска практика, твърди, че Международната търговска комисия "предварително е определила", действията на дадени страни като вредни за здравето на стоманодобивната индустрия на САЩ. "Това постановление потвърждава вредните ефекти, които японския, тайванския и турския внос на арматура оказват върху индустрията на САЩ", заяви Alan H Price, председател на международната търговска кантора Wiley Rein. Според становището им производителите от тези страни използват практики на несправедливо ценообразуване, за да присвояват пазарен дял от местни производители, като в резултат, местната арматурна индустрия е принудена "да намали цените и преживява значителен спад в рентабилността". Според Wiley Rein, определяне на положителната предварителна оценка на вредата на МТК проправя пътя за Министерството на търговията на САЩ да продължи със своите разследвания. Между 2013 г. и 2015 г., вносът на арматура от Япония, Тайван и Турция се е увеличил с 160,4%. През 2013 г. тонажа е 742.3kt (къси тона) и се увеличава до 1MT през 2014 г. и 1.9Mt през 2015 г. Вносът продължава да е във възход и през 2016 г. (Steal пъти International)
Източник: Други (09.11.2016)
 
Рудникът в Челопеч отчита по-високи приходи за деветмесечието "Дънди прешъс металс Челопеч" ("ДПМ Челопеч"), която оперира медно-златното находище край града, е увеличила нетните си приходи през първите девет месеца на тази година. Това показва отчетът на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM), чиито акции се търгуват на борсата в Торонто. В същото време оперативната печалба е намаляла. Негативно върху резултатите на българското дружество са се отразили по-ниските цени на медта и по-високите такси за преработка. Поскъпването на златото и по-малките транспортни разходи обаче са повлияли благоприятно.Нетните приходи на "ДПМ Челопеч" са нараснали с 6.4% към края на септември в сравнение със същия период на миналата година. Печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) обаче се е свила с 28%, показва отчетът. Няколко са факторите, които стоят зад тези резултати. Положителен ефект са оказали по-високите пазарни цени на златото, които са били 7% над нивата си от деветмесечието на миналата година, както и по-ниските транспортни разходи. Негативно са се отразили по-ниските цени на медта и по-малките обеми платими метали в продадения концентрат, както и по-високите такси за преработка заради планираните и непланираните прекъсвания на работата в Цумеб (Намибия), където DPM има металургичен завод.
Източник: Капитал (10.11.2016)
 
ЕК с нови методи за изчисляване на дъмпинга и субсидиите ЕК представи нов метод за изчисляване на дъмпинга върху вноса от страни, нарушаващи пазара и за субсидии, оказващи въздействие върху икономиката. Целта е да се гарантира, че Европа разполага с инструменти за търговска защита, с които е в състояние да се справя с настоящата ситуация в международната търговска среда - по-специално наличието на свръхкапацитет, като в същото време се спазват международните задължения на ЕС в правната рамка на Световната търговска организация (СТО). Предложението, с което се въвеждат промени в антидъмпинговото и антисубсидийното законодателство, е резултат от проведената широка обществена консултация и е придружено от оценка на въздействието, се посочва в съобщение на ЕК, цитирано от БТА. ЕС трябва да гарантира, че неговите инструменти за търговска защита (ИТЗ) ще продължат да се справят ефективно със значителните нарушения на пазара в някои държави, които могат да доведат до промишлен свръхкапацитет и насърчават износителите да осъществяват дъмпингов внос на пазара на Съюза. (ec.europa.eu)
Източник: Други (10.11.2016)
 
Пакистанската металургия търси помощ от Иран и Китай Пакистанската сенатска постоянна комисия по финансите е информирана, че поради липсата на купувач, правителството планира да отдава под наем на Pakistan Steel Mills (PSM) на китайски или иранска компания. Комисията беше информиран от председателя на приватизационната комисия Мохамед Зубаир, който каза, че предложението е в процес на изготвяне. Зубаир по-късно каза, че общите загуби на PSM достигна над 200 млрд. долара и никой не е готов да поеме отговорност за разпадащия се гигант. Правителството иска да преструктурира PSM и да рестартира производството. Той заяви, че отдаването под аренда на PSM също е "трудна задача". Комитетът е бил информиран, че преди октомври 2015 г. всички дю дилиджънс и други формалности са завършени и планът за приватизация е представен на кабинета след получаване на одобрение от борда на Комисията по приватизация. Кабинетът реши, че PSM трябва първо да бъде предложена на правителството в Синдх и спря плановете на Комисията по приватизация. (Islamic Republic News Agency)
Източник: Други (11.11.2016)
 
Уанг Джианлин налива 14.7 милиарда за мегапроект в Китай Китайският гигант в развлекателния бизнес Dіlіаn Wаndа, собственост на най-богатия китаец Уанг Джианлин, обяви солидна инвестиция, която ще стимулира туризма в южната част на азиатската държава. От конгломерата обясниха, че ще увеличат вложения си капитал в южната провинция Хунан с нови 14.69 милиарда долара и ще се оползотвори за изграждането на мега културен и туристически проект, както и 15 търговски центъра. Същевременно ще се вкарат 50 милиарда юана за изграждането на "Wаndа Сіtу" - проект, който включва тематични паркове, търговски центрове, хотели и жилищни проекти. Това значително ще повиши бизнес стандарта в градовете от Хунан, ще стимулира потреблението и ще създаде много работни места в сектора на услугите. (Reuters)
Източник: Reuters (11.11.2016)
 
MMK подписва договор за доставка на горещо брикетирано желязо с Metalloinvest OJSC Magnitogorsk Iron and Steel Works - един от най-големите производители на стомана в света и една от водещите руски компания за метали подписа договор с Metalloinvest относно доставките на горещо брикетирано желязо до MMK. Договорът обхваща едногодишен период, през което време MMK ще закупи 200kt на горещо брикетирано желязо от Metalloinvest. Според MMK, договорът ще помогне отчасти да да се замести металния скрап с алтернативни суровини. Metalloinvest като компания и като марка, е тясно свързана с успешни играчи в бизнеса с добив на желязна руда и стомана, и със стабилното управление и ефективна модернизация на производството на стомана. С подписването на този договор, двете фирми имат за цел да укрепят дългосрочните и взаимноизгодни взаимоотношения. Горещото брикетирано желязо твърдо се наложи като ефективно допълнение към металния скрап за производство на висококачествени марки стомани. Много е важно, че ключовите руски потребители, като например MMK, признават предимствата на този продукт. (Steel Times International, 14 November 2016)
Източник: Други (16.11.2016)
 
За 15 дни медта поскъпна с над една четвърт Медта на световните борси за последните 15 дни поскъпна с 26 на сто, съобщава RNS. В петък на Лондонската борса за метали (LME) цената се повиши с 4,5% до 5850 долара за тон. За седмица на борсата в Шанхай (SFE) котировките скочиха със 17 на сто до 5830 долара/т. Бързината на поскъпването е най-висока от 1986 г. насам, уточнява Bloomberg. Според експерти една от причините за скока на метала са плановете на бъдещия президент на САЩ държавата да инвестира 500 млрд. долара в инфраструктурни проекти.
Източник: Монитор (16.11.2016)
 
Стоманодобивната промишленост в Китай се фокусира върху продукти с високо качество ю Чуждестранните компании ще бъдат насърчавани да участват в преструктурирането на китайските стоманодобивни компании, съгласно плана за намаляване на сурово производство на стомана, издаден от Министерството на промишлеността и информационните технологии. Планът за развитието на желязото и стомана (2016-2020) посочва, че китайските стоманодобивни компании трябва допълнително да се интернационализират чрез споделяне на собствения капитал и дялово участие за подобряване на качеството и управление на продуктите. Китайските стоманодобивни компании ще бъдат насърчавани да изградят производствени и преработвателни бази в ключовите пазари за Belt & Road инициативата, които имат добри природни ресурси и потенциал на пазара и са също така дом на високоскоростни влакови и електрически проекти. Чуждестранните компании са поканени да се присъединят към Китай да предприемат проекти в страните по пътя на Belt. Според плана, размерът на капацитета на сурова стомана в Китай трябва да се намали с до 150 милиона тона, до по-малко от един милиард тона до 2020 г., тъй като търсенето на продукта спада. (China Daily)
Източник: Други (17.11.2016)
 
Стоманодобивната промишленост способна на подсилване на икономиката Член от Камарата на представителите призова федералното правителство на Нигерия да се преустрои Ajaokuta Steel Company Limited в Коги. Според законодателя, обновяването на компанията ще помогне за диверсифицирането на икономиката на страната и да се намали огромната зависимост на страната от петрола. Той обясни, че завода за стомана в Аджаокута е проектиран да бъде движещата сила на технологичния напредък на Нигерия. Необходимостта да се преустрои стоманодобивния сектор на страната в момента е по-наложителна от всякога, като цената на петрола продължава да пада. Коги е изправена пред няколко изоставени федерални проекта, които изискват спешно внимание. Най-значителен е този на желязо и стомана, който би превърнал страната в център за развитие в Африка. Guardian, 17-11-2016
Източник: Други (18.11.2016)
 
Металургията на Китай се адаптира към промени В разгара на забавяне на икономическия растеж в световен мащаб, Китай е принуден да променя икономическата си стратегия. Една от най-големите пречки, пред които е изправено правителството е отстраняването на свръхкапацитета в стоманодобивната промишленост. Високата производителност на китайска стомана произлиза от много фабрики под крилото на Hesteel Group, втория по големина производител на стомана в Китай. Hesteel сега произвежда зъбци и много други промишлени продукти, като всичко това е част от стратегията на компанията да се отдалечи от производството само на сурова стомана. "След този ход допълнителната стойност, която произвеждаме ще се увеличи значително", каза Бай Xaiomou, заместник-ръководител по операциите, производствена линия Bohler, Shisteel Фирма на Hesteel Group. Разширяване на производствената верига е един от начините да се избегнат съкращения на работни места на фона на глобалното пренасищане в стомана. Фабриките са се опитвали да обърнат тенденцията през последните няколко години на спадащите цени и закривания на леярни, защото забавя икономиката, не само в Китай, а в целия свят. Hesteel Group, известна под инициалите HBIS, също е избрала да диверсифицира в минното дело и логистиката. "Натискът идва директно от пазара. На пръв поглед видяхме възходи и падения на цената, но в действителност това е предизвикателството да традиционния модел на развитие за фирми и модела за генериране на печалби ", каза Ли Yiren, генерален мениджър, отдел за стратегическо планиране в Hesteel Group. Целта не е само да се спасят работни места. Тя също е от ключово значение за настоящата икономическа трансформация на Китай далеч от производството на основни стоки за високотехнологични части и продукти. "Преди икономическата криза стоманодобивната промишленост в Китай преживя период, който ние развихме много бързо. През последните години, стоманодобивната промишленост се развива от такава с натрупване на количество, към такава с подобряване на качеството ", каза Ли. Hesteel Group намали производството на сурова стомана с почти 8,5 милиона тона през последните шест години. Истинската цел на фабриката е не да намали производството, а да се измести производството и икономиката на Китай на по-високо ниво. CCTV.com, 24-11-2016
Източник: Други (23.11.2016)
 
SSAB инвестира в безвъглероден вътрешен транспорт В опит да намали зависимостта си от изкопаемите горива, шведски производител на стомана SSAB обедини сили с TFK (Транспортен изследователски институт) и Kalmar, част от Cargotec, да разработи и тества безвъглероден двуокис вътрешен транспорт, задвижвани от водород и горивни клетки. "Ефектите от използването на горивни клетки ще бъдат анализирани и оценени, наред с други неща, от гледна точка на енергийна ефективност, екологични аспекти и оперативни разходи", каза SSAB. Thomas Malmborg, вицепрезидент, отдел Мотокари в Kalmar, каза, че стратегията на компанията е да се превърне във водещ доставчик на устойчиви решения за тежкотоварното оборудване. "Тази инициатива разкрива нашата цел да си сътрудничим в създаването с водещите действащи играчи", каза той. Голямата част от финансирането за проекта, който ще струва над US $ 1,08 милиона евро ще бъде осигурена от SSAB, Kalmar и Шведския Съвет на Енергетиката. В допълнение към тази инициатива, SSAB със съдействието на LKAB и Vattenfall работи и по металургия без въглероден двуокис, което включва премахване на основната причина за емисиите на въглероден диоксид в процесите на доменните пещи. (Steel Times International)
Източник: Други (24.11.2016)
 
Световното производство на сурова стомана до 3,3% през октомври 2016 Световното производство на сурова стомана за месец октомври 2016 беше нагоре с 3.3%, в сравнение с октомври 2015 г., според данни на Световната асоциация по стомана (Worldsteel). Като цяло, 136.5Mt на сурова стомана се произвежда от 65-те страни, които докладват на Worldsteel, от които 68.5Mt е произведен от Китай (с 4%). Япония произвежда 9Mt, което представлява увеличение от 0,6%. В Индия, производство на сурова стомана достига 8.3Mt, до 11%. Производството на ЕС стомана през октомври се понижи с 3,7% до 3.5Mt. Италия произвежда 2.1Mt, до 11%, докато в Испания тази цифра е 1.2Mt, надолу с 10,5% спрямо същия период на миналата година. В Турция, производството на сурова стомана беше нагоре с 8,6% до 3Mt и до 11%. Русия произвежда 5.9Mt необработена стомана, до 2% нагоре в сравнение с октомври 2015 цифри. В Украйна, тази цифра е 1.9Mt, надолу с 6,1%. САЩ отбеляза спад от 2.5% в производството на сурова стомана (6.4Mt), докато в Латинска Америка, Бразилия е намаляло с 8,8% до 2.7Mt. Степента на използване на капацитета на сурова стомана от 65 страни, които докладват на Worldsteel възлиза на 69,6% в сравнение с 68,2% през миналата година. Последната цифра е 0.6 процентни пункта по-ниско от септември 2016. Steel Times International
Източник: Други (25.11.2016)
 
Индийското министерство на стоманата търси оператор за проекта на NMDC Въпреки, че индийското правителство одобри поканата на стратегически инвеститор за стоманодобивния проект Nagarnar на NMDC, то търси оператор като алтернативен план за завода, който е близо до въвеждане в експлоатация. Кабинетът на Индия по икономическите въпроси одобри поканата на стратегически инвеститор, но смята, че е необходим алтернативен план, за да се включи оператор за комбината, тъй като повечето стоманодобивни компании на вътрешния пазар са финансово стресирани и апетитът на световните инвеститори за инвестиции в сектора на стоманата е ниска. Министерството на стомана ще търси сред други държавни стоманодобивни компании, които биха могли да бъдат ангажирани да работят по проекта на NMDC. Държавната NMDC строи стоманодобивен завод с капацитет 3 млн. тона годишно чрез инвестиция от 2.20 млрд. долара в окръг Бастар на щата Чатисгарх в централната част на Индия. Очаква се проектът да започне серийно производство през следващата година. Министерството на стоманата вече е провело предварителни разговори с държавни производители на стомана, но отказа да ги посочи. (Steel Orbis)
Източник: Други (25.11.2016)
 
Tata продава йоркширски стоманодобивни заводи в сделка за 100 милиона паунда Индийският конгломерат Tata е подписал писмо за намерение да започне ексклузивни преговори за продажбата на стоманодобивния си бизнес в Йоркшир на притежавания от Sanjeev Gupta Liberty group за 100 милиона британски лири. Споразумението ще даде сигурност на работниците в заводите в Rotherham, Stocksbridge и Brinsworth, които произвеждат стомана, използвани в петролния, газовия автомобилния и космическия сектори. Почти двоен е броят на работните места във веригата за доставка, който зависи от бизнеса. Продажбата е обект на регулаторно одобрение и надлежна проверка, но двете компании казват, че очакват сделката да приключи през първото тримесечие на 2017 г. Специализирания бизнес в добив на стомана е само последната от поредица от придобивания от Liberty, който има стратегия за изкупуване на проблемни активи, като се стреми към разширяване на индустриалния си портфейл. The Telegraph
Източник: Други (01.12.2016)
 
Промени в правилата за възлагане на обществени поръчки са добри за бъдещето на Australian металургия Сенатор Ксенофонт успя да договори промени в законодателството, касаещо Комисията за Австралийско строителство, както и местните производители на стомана. Промените изискват фирми кандидатстващи за правителствени проекти на стойност повече от 4 милиона австралийски долара да отговарят на строги условия като например: колко от материалите включени в проекта са местно производство; как тяхното предложение ще допринесе за заетостта на местно ниво; как предложението им ще подобри местните умения; цялостната цена на проекта; че използваните материали са в съответствие с австралийските стандарти за продуктите. По-просто казано, ако австралийски компании като Arrium и Bluescope могат да произведат добро качество стомана локално, то техните продукти ще са с предимство в процеса на избор на изпълнител за проекта. Това е в сравнение с която и да е компания (австралийска или не), чиито разходи за проекта са на базата на вторична евтина стомана, която е обект на дъмпинг. Освен това, тази клауза оказва натиск върху австралийските стоманодобивни фирми за поддържане на високи стандарти за качество, като средство за конкурентоспособност на пазара. За големи структурни проекти (като свързаните с държавни търгове), високото качество ще благоприятства в полза на стоманата в сравнение с други алтернативни материали, тъй като има по-безвредно въздействие върху околната среда и високо ниво на рециклиране, съчетани с здравина и издръжливост. Тези по-нови промени в правилата за възлагане на обществени поръчки са добри за дългосрочното бъдеще на производството на стомана в страната. Swin burne
Източник: Други (02.12.2016)
 
Дългът на SAIL е в размер на 351 440 милиона индийски рупии от по-скъпи въглища, и по-ниска усвояемост Най-големият производител на стомана в Ню Делхи SAIL увеличи задълженията си с 351 440 милиона индийски рупии поради намаляващите през Октомври 2016 г. нетни продажби и високите цени на коксуващи се въглища. Разходите за лихви на държавното предприятие за стомана нараснаха до 20 470 милиона индийски рупии през 2015-16 г. от 14 540 милиона индийски рупии през 2014-15 г., заяви министърът на стомана Вишну Deo Сай. Поради слаб растеж в потреблението на стомана и прекомерния внос, което води до по-ниски цени, индийският стоманен лидер в индустрията преживява труден момент. Намаляване на реализацията на 20,3% през 2015-16 г. спрямо 2014-15 г. повлия върху приходите в размер на 83 920 милиона индийски рупии. След уведомяване на минималната цена на вноса и на антидъмпингово мито от страна на правителството, цените са започнали да се движат постепенно нагоре. Правителството е предприело корективни действия, включително налагането на антидъмпингови мита, простиращи се над минималната цена на вноса и контрол на качеството на продукцията, за да се справят с положението в сектора на стоманодобива. В отделно изявление, Сай констатира, че от март 2016 г., всички планирани търговски банки са напреднали в общ размер на 3,13,411 милиона индийски рупии в сектор желязо и стомана. The Economic Times
Източник: Други (05.12.2016)
 
Японската металургия предвижда коксуващите цени на въглищата до $ 300 на тон за време Цените на коксуващи се въглища в Япония се очаква да останат близо до сегашните нива около $ 300 на тон за известно време поради китайските ограничения в минното дело, казва председателят на Японската федерация за желязо и стомана. "Смятаме че, Китай няма да промени ограничението на коксуващи се въглища толкова лесно, тъй като страната сериозно се опитва да се справи с проблема със свръхкапацитета," каза Kosei Shindo, председателят на Японската федерация за желязо и стомана. "Така че ние трябва да бъдем подготвени за коксуващи се цени на въглищата, които ще останат на текущите нива за определен период от време", каза той, без да дава определена продължителност. Коксуващи се въглища се използват в производството на стомана. Shindo, също президент на Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, заяви, че ако цените на коксуващите се въглища останат близо $ 300 на тон, то най-големият производител на стомана в Япония ще трябва да увеличи цените за своите продукти от стомана с още около още 10 000 йени за тон. Това ще бъде допълнително увеличение върху планираното за въвеждане от 31 март, 2017 г. в размер от 10,000 йени. Customs Today
Източник: Други (05.12.2016)
 
ArcelorMittal Hamburg избира Danieli Centro Combustion заради технология на нискоемисионни горелки Най-големият производител на стомана в света е избрал технология с по-ниски емисии, по-ниско потребление на пещ, разработена от Danieli Centro Combustion и Danieli Automation. Тя е предназначена за безопасна и надеждна експлоатация и представя "иновативна термален профил", който постига оптимална ефективност при отопление, твърди Danieli. Това става благодарение на подобрения в процеса на конвективен топлообмен в незапалителната зона и, следователно, намаляване на въздействието върху околната среда, благодарение на безпламенни горелки, разработени от DCC. Danieli твърди, че използваната от него технология на "най-високо ниво", заедно с напълно автоматизирания контрол на системата за изгаряне, ще позволи на "най-гъвкавите практики за повторно нагряване да съответстват на изискванията за производство на смеси с ниско или средно ниво на отделяне на въглерод и студена обработка на стомана. По време на затваряне на централата през следващата година съществуващият завод на ArcelorMittal Хамбург ще бъде свързан с новата пещ. Технологичното обновление ще даде възможност на завода да увеличи теглото на намотките до 2 тона и ще подобри производителността и ефективността на завода за специален стоманен валцдрат. Steel times international
Източник: Други (07.12.2016)
 
Отсрочка за стоманолеярите на Tata Steel в Port Talbot Tata Steel гарантира, че водещия му стоманолеярни заводи в Обединеното кралство в Порт Талбот, Южен Уелс, ще останат в експлоатация в продължение на най-малко пет години и че ? 1 милиард ще бъдат инвестирани там през следващото десетилетие. Бъдещето на дейността в Порт Талбот е под съмнение, откакто Tata Steel обяви през март, че продава на бизнеса си във Великобритания. Все още се изисква решение в редица казуси на компанията, като например, разликата в разходите за електроенергия и бизнес курсовете. Правителството на Уелс също ще осигури над ? 4 милиона за умения и обучение – първата помощ от по-широк пакет от подкрепа за компанията. Премиерът описа инвестицията като доказателство за доверието на правителството в дългосрочен план в производството на стомана в Уелс. Докато по-голямата част от работниците ще се възползват от днешните новини в Порт Талбот, други заводи, които също ще се възползват от сделката включват Hartlepool, Trostre и Shotton. Steel International Times
Източник: Други (08.12.2016)
 
Растеж в стоманодобивния сектор до 10-12 % през 2017 г. Стоманената индустрия очаква растеж от 10-12% през следващата година, каза Виетнамската асоциация по стомана (VSA) на работна среща в град Хо Ши Минна на 8 декември. Според Chu Duc Khai, вицепрезидент на VSA и генерален секретар, стоманената консумация в голяма степен зависи от растежа на БВП на страната. С очаквания ръст на БВП от 6,2% през тази година, както и експлоатацията на 10 стоманени проекта през 2017 г., растежът на сектора очаква по-нататъшно развитие. Въпреки това, Khai предупреди за предстоящи предизвикателства като евтина цена на стомана от Китай, която ще продължи да се внася на вътрешния пазар. Виетнам също трябва да отговаря на строги технически стандарти, когато изнася стомана. За да се справи с трудностите, в страната ще трябва да се прилагат мерки за защита на търговските и техническите бариери за ограничаване на вноса на стомана. VSA е подала петиции към правителството, с които изисква антидъмпингови мерки бъдат наложени на няколко стоманени продукта, внесени в страната. Vietnam talk.com
Източник: Други (09.12.2016)
 
SSAB обявява инициатива "интелигентна стомана" Според SSAB, уникален идентификационен код в стоманената пластина, свързваща пластината и информацията, предоставя на клиентите и техните машини подходящи данни и инструкции, с цел да им помогне да изберат и използват SSAB стомани, независимо от тяхното прилагане. Идеята е да се споделят експертни познания в обработката на стомана. "Нашата визия е за платформа изградена на cloud-базирани данни, която съдържа инструкции за различните заинтересовани страни по веригата на стойността за това как да използват нашата стомана", обяснява Ева Петърсон, ръководител на отдела R & D на SSAB. "Чрез осъществяване на достъп и добавяне на данни в платформата, нашите клиенти ще могат да използват оптимално стоманата и да избегнат скъпи и отнемащи време неуспехи и злоупотреби", коментира г-жа Петърсон. Steel International Times
Източник: Други (12.12.2016)
 
Шумер ще се бори да защити металургията Над 200 работни места в Klein Steel в Рочестър, и в други компании, като тази, може да са застрашени, ако клаузата "Buy America" отпадне през следващата година, според американския сенатор Чарлз Шумер. "Buy America" е изискване за федерално финансиране на ВиК инфраструктурни проекти да бъдат произведени с американски части. На пресконференция проведена в централата Klein Steel във вторник, Шумер, заяви, че Конгресът трябва да разшири клаузата и също да се добавите към всеки голям законопроект за инфраструктурни разходи. Стоманената индустрия е съкращава работни места и затваря на предприятия. Според сенаторът загубата на клаузата ще нанесе сериозни поражения на американските стоманодобивни компании и ще открие възможност на стоманените продукти, произведени в Китай, да подбиват компании като Klein. Klein Steel търси да наеме повече персонал и да удвои своята дейност през следващите пет години. Шумер се ангажира да работи с колегите си в Сената, за да приемат законодателство, което ще укрепи клаузата " Buy America." wxxinews
Източник: Други (14.12.2016)
 
Печалбата на "Аурубис" очаквано намаля Печалбата на металургичното предприятие "Аурубис България" за 12-те месеца до края на септември е намаляла с 32%. Това показва отчетът на германската компания майка Aurubis за финансовата 2015-2016 г. Спадът беше очакван още преди година както заради по-неблагоприятните пазарни прогнози, така и заради планираното затваряне на завода в Пирдоп за ремонт за близо два месеца през пролетта. Всичко това се е отразило и на германската група, която отчита по-ниски, но според очакванията приходи и печалба след рекордните резултати за миналата година.Към края на септември "Аурубис България" отчита 61.166 млн. евро (119.6 млн. лв.) годишна печалба по международните счетоводни стандарти. Понижението е с близо една трета от предходната финансова година, но резултатът е сравним с този за 2013-2014 г., когато нетната печалба беше 61.253 млн. евро. Отчетът на германския собственик не включва подробни данни за отделните дъщерни дружества, но бизнес звеното "Първична преработка на мед", в което влизат заводите в Пирдоп и Хамбург, намалява приходите си с 10% до 5.3 млрд. евро (5.9 млрд. евро за предходната година). С 44% се понижава един от ключовите показатели за дружеството – оперативна печалба преди данъци, която достига 143 млн. евро за звеното.Една от причините за спада е спирането на работата в Пирдоп за капиталов ремонт през април и май. Той продължи 54 дни, като в дейностите бяха инвестирани 44 млн. евро. По данни на компанията в ремонта са участвали 52 компании и около 1200 души. Общо инвестициите в българския завод през изминалата финансова година са се увеличили почти два пъти и са достигнали 57.640 млн. евро, показва отчетът на групата. Върху финансовите резултати влияние са оказали също пазарни фактори като по-ниските приходи от сярна киселина, която компанията произвежда като страничен продукт, ниските такси за рафиниране на меден скрап и по-ниските премии за медни катоди (добавка за мед с висока чистота). Като причини за резултатите от компанията посочват също по-ниските цени на медта и по-слабия добив на метал от суровината. В същото време таксите за преработка на концентрат, откъдето основно се формира печалбата на компанията, са останали високи. Предлагането на меден концентрат на световния пазар също е било добро. Годината обаче е била неблагоприятна за пазара на сярна киселина със слабо търсене и спад на цените.Доброто предлагане на концентрати и материали за рециклиране е осигурило пълно натоварване на мощностите в звеното за първична преработка през годината, става ясно от отчета. Общо двата завода са преработили 2.2 млн. тона меден концентрат спрямо 2.3 млн. тона за предходната година. Произведената сярна киселина е била 2.1 млн. тона, като се понижава леко от 2.2 млн. тона година по-рано. Лекият спад се дължи на предприятието в Пирдоп, което е работило около два месеца по-малко. Така там са били преработени 1 млн. тона концентрат спрямо 1.2 млн. тона за 2014-2015 г. Затварянето за ремонт е довело и до по-нисък обем на произведените катоди – 214 хил. тона (232 хил. тона за предходната година), както и до леко намаление на доставките на аноди за допълнителна преработка в завода в Хамбург, което се е отразило и на неговата продукция. Общо за звеното понижението е до 584 хил. тона катоди в сравнение с 615 хил. тона година по-рано.Като цяло германската група отчита 6.709 млрд. евро приходи, което е понижение с 11%. Нетната печалба се е понижила до 134.233 млн. евро спрямо 145.084 млн. евро за предходната година. Оперативната печалба преди данъци намалява с 38% до 213 млн. евро. За новата финансова година, която тече от началото на октомври, компанията прогнозира по-добри резултати. "Като цяло очакваме значително по-висока оперативна печалба преди данъци и малко по-висока възвращаемост на капитала", коментира главният изпълнителен директор на Aurubis Юрген Шахлер. Върху резултатите влияние ще продължи да оказва несигурността по отношение на общото икономическо развитие и пазарите. Като положителен фактор от групата посочват продължаващото добро предлагане на концентрати, както и сравнително високите такси за преработка. Триседмичното спиране на работа за текущ ремонт в завода в Хамбург през октомври и ноември 2016 г. ще се отрази на резултатите за текущата финансова година, но като цяло натоварването на мощностите се очаква да остане високо.
Източник: Капитал (15.12.2016)
 
Япония прогнозира производството на стомана през фискалната 2017/2018 г. да нарасне от 105,5 млн т в 16/17 Производството на необработена стомана в Япония през следващата финансова година, която започва от април 2017 година вероятно ще се увеличи от 105,5 милиона тона за текущата година. Като основна причина е посочвано силното търсене в секторите автомобилостроене и строителство. "По-голямото търсене в строителството, задвижващо се от допълнителния бюджет на правителството, заедно със проектите свързани с олимпийските игри в Токио", каза Kosei Shindo, председателят на Японската федерация за желязо и стомана. Японският парламент одобри през октомври на $ 32 милиарда допълнителен бюджет за тази фискална година, която ще подпомогне финансирането на пакет от икономически стимули. Shindo, също президент на Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, каза, че най-големият производител на стомана в Япония очаква цените на коксуващи въглища, да останат на високи нива на около $ 285 за тон за известно време, с 43 на сто спрямо предходното тримесечие. Reuters
Източник: Други (16.12.2016)
 
Стоманените пратки до САЩ с увеличение от 0.9%, според AISI Американските стоманолеярни отчетоха внос от 6.8Mt (нетни тона) на стомана през октомври 2016 г., ръст от 0.9% за септември 2016, но спад от 7,3% в сравнение с октомври 2015 (7.3Mt). Според Американския Институт за желязо и стомана (AISI) годишния внос за 2016 е 72.6Mt (нетни тона), с 1,2% по-малко от 73.5Mt регистрирани за първите 10 месеца на 2015 г. Въз основа на сравнението на данните отчетени за септември и октомври 2016 г. AISI отбелязва, че за горещо поцинкованите листове и ленти няма промени, но твърди, че доставките на студено валцуваните листове е намалял с 2%, а на горещо валцуваните листове е надолу с 4%. Steel Times International
Източник: Други (19.12.2016)
 
Китайският износ към Латинска Америка се е увеличил с 1% Сравнявайки януари – октомври 2016 със същия период на миналата година, Латинско-американската асоциация за стомана (Alacero) твърди, че китайският износ на стомана в света - включително плоска стомана и безшевни тръби - се е увеличил с 1%. Цифрата включва и стоманени производни, като телени изделия и заварени тръби. От общо 90.7Mt, 84.7Mt е завършена стомана и 6MT стоманени производни. Според Alacero, Латинска Америка отчита 6,9% от световния износ на Китай и тази цифра е надолу с 1.9 процентни пункта в сравнение със същия период на миналата година. В действителност, Латинска Америка е на трето място като предпочитана дестинация за износ на Китай, като е изпреварена само от Южна Корея (12.1Mt) и Виетнам (10MT). Alacero твърди, че докато вноса на стомана от Китай до Латинска Америка е намалял, той все още съставя до 13% от търсенето на стомана в региона. От януари до октомври тази година, Латинска Америка е основна световна дестинация за продукти от стоманени деривати от Китай (675kt или 11% от общия брой). Филипините отчитат 320kt, а САЩ – 316kt. Основните дестинации за износ от Китай на стомана и стоманени деривати в региона на Латинска Америка през януари до октомври 2016 са Централна Америка (1.6Mt); Чили (1MT); и Перу (850kt). Steel Times International
Източник: Други (19.12.2016)
 
Цените на стоманата може да скочат през 2017 г. след като Китай се бори със замърсяването Ще запомним 2016 като годината, в която цените на стоманата достигнаха дъното, благодарение на по-високото от очакваното търсене в Китай. Страната, за пореден път, увеличи разходите за инфраструктура и строителство на жилища. В резултат на това цените на стоманата се повишиха. Първичният двигател за растеж в Китай - и, следователно, на търсенето на индустриални метали – беше засилен още един път. Някои хора могат да мислят, че това, което движеше цените на стоманата миналата година беше налагането на по-високи търговски бариери. Макар, че то изигра роля, реалната причина за поддържане на тенденцията към увеличаване на цените на стоманата е гореспоменатото по-високо от очакваното търсене в Китай. Много анализатори очакват темповете на растеж на търсенето в страната да се забавят тази година. Някои китайски градове са затегнали местните правила за покупки с цел предотвратяване прегряване на имотните си пазари. Също така, продажбите на автомобили в Китай може да загубят инерция, ако Китай не разшири данъчните облекчения за малки автомобили през 2017 г. Въпреки това, тази година, основен двигател няма да бъде толкова търсенето, колкото предлагането. Проблемите със замърсяването на Китай може да нарушат доставките на най-големия производител на стомана в света. Градове в Китай в продължение на години се задушават от смога изхвърлен от промишлеността на страната, но наскоро нещата се влошиха. Преди две седмици властите поискаха 23 града в северната част на Китай да издаде бият тревога като инспекционни екипи извършват проверки в страната. Мащабът на мерките показва, че китайското правителство приема замърсяването на въздуха сериозно. (MetalMiner, 03 Януари 2017)
Източник: Други (03.01.2017)
 
Утрояване на капацитет до 300 милиона тона е целта на Министерството за стомана в Индия Устремен към създаване на по-конкурентоспособна металургия в световен мащаб и реализирането на амбициозната цел - утрояване производствения капацитет до 300 милиона тон, министърът на стомана Birender Singh ще назначи експерт със задачата да определя пътната карта за развитие на сектора. Експертът ще притежава изключителни познания за вътрешния металургичен пазар и ще съветва министерството за това как да се подобри ефективността на сектора, за да го приведат в съпоставими със световните лидери стандарти. Министърът добави, че има списък на половин дузина имена за кандидати. Представители на индустрията смятат, че министърът може да срещне препятствия при избора на подходящ кандидат в следващите дни, тъй като никой не би искал да поеме бюрокрацията, която решава политиката в сектореа и "виртуално" управлява държавни фирми, дори и аки те не разполагат с достатъчно познания за вътрешния пазар. Въпреки това, те добавят, ако в крайна сметка е назначен човек за длъжността, той/тя трябва да има опит в работата в индийска среда и да му се предостави свободата да изготви политики, които да са благоприятни за индустрията. "Имаме нужда от политики, които ще ни помагат да растем по-нататък и ще бъдат полезни за нас", каза представител от индустрията. The financial express
Източник: Други (03.01.2017)
 
Металургията в САЩ с минимален растеж през 2017 г. Според проучване, проведено сред топ анализатори, стоманодобивната индустрия в САЩ най-вероятно ще се върне към растеж през 2017 г. Прогнозираният ръст е главно от по-ниския внос и нарастващото вътрешно търсене. Въвеждането на различни търговски протекционистки мерки ще помогне за ограничаване на евтиния внос от други страни. Повишеното търсене от жилищния и строителния пазар ще доведе до повишаване на производството на стомана. Стоманодобивните компании в САЩ преживяха трудна 2016 г. след резкия спад в цените на суровините, световното свръхпредлагане и дъмпинга на стоманени продукти от страни като Китай. В резултат на това забавяне, американските компании като Nucor, AK Steel и US Steel отчетоха спадове в приходите. Въпреки това, анализаторите очакват възстановяване на търсенето в САЩ, главно от строителството, нефтения и газовия сектор. Междувременно, търсенето от страна на автомобилния сектор се очаква да остане слабо. Добивът на необработена стомана в САЩ се очаква да нарасне с 4.4% през 2017 г., след две последователни години на свиване. Добивът през първите единадесет месеца на 2016 г. е в размер на 72.041 млн. тона, незначителен спад с 1.2% в сравнение със съответния период на миналата година. (Scrap Monster, 30 Dec, 2016)
Източник: Други (03.01.2017)
 
Бившият шеф на "Дънди" в България оглави временно Американската търговска камара За временен изпълнителен директор на Американската търговска камара е избран Алекс Нестор, който бе дълги години изпълнителен директор на канадската "Дънди Прешъс Метал" в България, съобщиха от АмЧам във вторник. Нестов, който е член на борда и вицепрезидент на камарата от 2009 г., заема мястото на Валентин Георгиев, който бе изпълнителен директор на камарата в продължение на 14 години. Георгиев се оттегли по време на годишното общо събрание на организацията през декември 2016 г. По време на своя 30-годишен международен професионален опит Алекс Нестор е заемал ръководни позиции в корпоративния ПР, управление на проекти, инженерство, строителство, производство и продажби в областта на минната, металургичната, нефтохимическата и ядрената индустрии. Богатият му опит и свободното боравене с няколко езика имат значителен принос за професионалните му успехи в САЩ, Канада, Русия, Казахстан и България. Алекс Нестор е работил активно с пет последователни правителства в България, с бизнеса, с политическите среди и медиите в страната, посочват от АмЧам. В България той е бил директор корпоративни и външни отношения и изпълнителен директор на канадската компания "Дънди прешъс метълс”; заместник-председател на Българската минно-геоложка камара и председател на „Средногорие Мед” индустриален клъстер; член на контролните съвети на Минно-геоложкия университет и на Федерацията на научно-техническите съюзи в България. "През 2017 г. Американската камара ще продължи да работи активно с институциите и ще развива политики за по-добра бизнес среда. Предстои да представим Бяла книга с препоръки на бизнеса към бъдещето правителство, с приоритетни области образование, човешки ресурси, устойчива бизнес среда и върховенство на закона”, заяви Алекс Нестор.
Източник: Медия Пул (04.01.2017)
 
MMK и ERG сключиха стратегическо споразумение за доставка на желязна руда Руският производител на стомана OJSC Magnitogorsk Iron and Steel Works и Eurasian Resources Group, добиващ природни ресурси, подписаха стратегическо споразумение за доставка на желязна руда. Споразумението предвижда доставката на повече от 30Mt милиона тона желязна руда до 2020 г. и представлява най-голямото споразумение по рода си в последните години. Според MMK, новият договор осигурява на производителя на стомана нужните количества желязна руда за следващите четири години. MMK продължава да развива партньорството си с ERG, един от най-големите доставчици на висококачествена желязна руда. "Нашата връзка се основава на дългосрочно и взаимноизгодно сътрудничество," казва председателят на MMK Виктор Рашников, като добавя, че това дългосрочно споразумение е в основата на програмата за корпоративно развитие на производителя на стомана и има за цел да осигури доставка на суровини и материали на компанията. Steel Times International
Източник: Други (04.01.2017)
 
Хъбей намалява с 31,86 млн тона производството на стомана и желязо през 2017 г. Китайската най-голяма стоманодобивна провинция Хебей планира да намали с 31,86 милиона тона производството на стомана и чугун за тази година, съобщава Синхуа цитираща държавен представител. Хъбей формира почти една четвърт от общото производство на стомана в Китай и обещава да намали капацитета с 31.17 милиона тона до 2017 г. и с 49.13 милиона тона до 2020. Хъбейският губернатор Zhang Qingwei посочва в правителствен доклад, че Хъбей цели да редуцира с 15.62 милиона тона капацитета стомана и с 16.24 милиона тона капацитета чугун до края на тази година. Хъбей е намалила с 14.62 милиона тона производството на стомана до края на октомври, постигайки целта си за 2016 от 14.22 милиона тона предсрочно. В допълнение, провинцията има планове за намаляване с 7.42 милиона тона производтвото на въглища, с 1,1 милиона тона производтвото на цимент и допълнително с 5 милиона тегло производтвото на плоско стъкло през 2017. Xinhua
Източник: Други (06.01.2017)
 
Индустрията в България тепърва ще се развива Антон Петров, регионален мениджър на „Виохалко“ за България - Г-н Петров, как „Виохалко” успя трайно да се установи в България? - Низ от фактори, може би и стечения на обстоятелствата. Когато вече искахме да навлезем и като производители, се продаваха заводи. През 2000 г. за продажба беше обявено пернишкото предприятие „Стомана”, както и Комбинатът за обработка на цветни метали. А чрез първата инвестиция на зелено в завода за алуминиеви профили „Етем”, стартирала през 1997 г., бяхме набрали увереност, че в тук може да се работи. Българският екип също даде увереност, че нещата може да вървят добре. И постепенно се стигна до тези големи инвестиции. - Какъв бизнес управлявате? - Бизнесът на „Виохалко” в България е значим не само от гледна точка на мащаба на инвестицията или на онзи 1 млрд. евро., който прави групата. Значим е и като заразителен пример. Когато именита фирма от европейски или световен мащаб дойде в България и предприеме масивни инвестиции, това показва, че тя е преценила възможностите на страната. Бъдете сигурни, че за много гръцки фирми фактът, че „Виохалко” е тук, е напълно достатъчен, за да последват този пример. Така косвеният ефект става много по-голям от преките инвестиции и от резултатите на нашата група. - Оправдаха ли се първоначалните очаквания, че предстои добро развитие на бизнеса на наша територия? - „Виохалко” дойде още от 1991 г. с търговска структура и това допринесе за натрупване на увереност. Минахме през тежки години, през 1995-1996 г. се стигна и до хиперинфлация. Явно сме били по-смели, отколкото обстановката е предполагала. Но решенията са били правилни, щом се осъществиха всичките ни начинания. - Какво ще кажете на потенциалите инвеститори – струва ли си да се правят такива дългосрочни инвестиции в България? - Категорично – да. Нещата са много променени и нямат нищо общо с периода 1994-1996 г. България е европейска страна с невероятни перспективи, със знаещи и можещи хора. Насищането с индустриални предприятие е много ниско. Индустрията тепърва ще се развива. Тенденцията е само нагоре. Много от подвижните пясъци и опасности вече не съществуват. - Как обаче да се реши въпросът с недостига на квалифицирани кадри? - Този проблем не е от вчера и днес. Той става все по-осезаем, но е решим. България е отворена страна и дали българите ще започнат да се завръщат от чужбина, дали ще идват хора от съседни страни, където безработицата е огромна, дали от българските малцинства от Молдова, Украйна и Русия, но рано или късно ще се намери решение. Подобни трудности с недостиг на кадри някога е имала и Германия. Да се надяваме, че проблемът ще е как да намерим нови и нови хора, които да работят в новите и нови предприятия и фирми, създавани в България. - Вярвате ли, че след като прескочим поредната политическа криза, е възможно в българската икономика да се състои своеобразен ренесанс? - Ренесансът в българската икономика е видим и осезаем, но за лош късмет, точно когато скоростта на растеж започна да се увеличава и се видяха перспективите, се стигна до тази политическа криза. Надяваме се скоро да бъде разрешена. Разчитаме на далновидността на политиците, иначе растежът се забавя, а страната има нужда от него. (economic.bg)
Източник: Други (09.01.2017)
 
Hoa Phat Steel повишава производителността Виетнамският Hoa Phat Steel управлява четири завода Danieli в Хай Дуонг, като наскоро обнови четвъртата, добавяйки поделение EWR/K-Заваряване. Номер 4 е снабдена с оборудване за EWR/K-заваряване. Базата в Хай Дуонг първоначално е била проектирана да произвежда 600kt/год на арматурни продукти, като обработва 12-метрови заготовки чрез претопляща пещ тип тласкач със скорост 115 тона/час. След инсталирането на EWR/K-Заваряване се повишава производителността на завода с приблизително 8%, което води до над 1% подобрение на доходността. Машината заварява 150-мм и 165-мм квадратни заготовки за производство на арматура от 10 mm до 32 mm, докато досегашната технология в завода завършва барове до 16 mm с помощта на двулентово разрязване. Окончателното приемане на оборудването е приключило и се очаква времето за изплащане на инвестицията да е по-малко от 18 месеца. Hoa Phat е един от трите най-големи производители на стомана във Виетнам и новата EWR/K-Заваряване технология е втората инсталирана в страната. Steel Times International
Източник: Други (09.01.2017)
 
Индийското министерство на стоманата иска намаляване на митата за внос на коксуващи се въглища и никел Министерството на стомана е поискало намаляване на вносните мита върху коксуващи се въглища и никел, ход, който може да съживи сектора, заяви държавен представител. Докато митото за внос на никел е 5%, в случая на коксуващи се въглища, то е 2.5%. Индия силно зависи от вноса на коксуващи се въглища, тъй като произведените на вътрешния пазар са с по-високо съдържание на пепел, което е неподходящо за стоманодобивната промишленост предвид съвременната технология. Индийската асоциация за стомана (Indian Steel Association), организация представляваща първичните производители на стомана, също призова правителството да намали вносните мита до нулеви стойности за всички суровини, използвани за производството на стомана. Sanak Mishra, генерален секретар на ISA заяви още, че са поискали от правителството да намали железопътния товар за стоманодобивната промишленост. Sail, най-големият производител на стомана в Индия, наскоро каза, че е необходимо да се разработят местни източници на коксуващи се въглища, за да се отговори на изискванията, тъй като неотдавнашното повишение на цената на металургични въглища оказа натиск върху дейностите в сектора. Firstpost.com ?
Източник: Други (09.01.2017)
 
За пръв път от осем години стоманодобивът в България ще отбележи ръст, макар и плах, през 2016 г. Добрата новина е, че тенденцията се очаква да се запази и през новата година. Като се добави и стабилното производство на цветни метали, което доста по-рано излезе от кризисния спад, перспективите за металургията като цяло са положителни. В същото време несигурно остава съживяването в добивната индустрия и по-специално в рудодобива, където въпреки увеличеното производство за първите десет месеца на 2016 г. се наблюдава спад на оборотите. Подобна беше картината и през 2015 г., когато минните компании опитваха да компенсират ниските цени на металите с по-голямо производство. Въпреки поскъпването на металите през последните месеци непредвидимата геополитическа ситуация и ефектът й върху общите икономически условия правят прогнозите за бранша невъзможни. Добра посока За стоманения бизнес в Европа по принцип 2017-а се очаква да е добра година. Причината за това са ограничителните мерки под формата на допълнителни мита, които Европейската комисия наложи върху китайския внос на някои продукти и които вече дават резултат. "Това определено ще даде тласък на европейските производители, които вече са защитени от нелоялната конкуренция на дъмпинговите цени. Затова в стоманодобивния сектор в България, което реално е "Стомана индъстри", сме положително настроени и смятаме, че 2017 г. ще е доста по-добра от досегашните кризисни години", каза Антон Петров, представител на гръцката Viohalco (собственик на "Стомана индъстри") и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му ръстът вече се усеща. "Тази тенденция е видима и през 2016 г., особено през последните две тримесечия. Разбира се, тя е плаха, но е добра посока", каза Петров. Това, което все още ограничава стоманодобива, е липсата на значителен ръст в потреблението на стоманени продукти в Европа, смята изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. По думите й очакванията на Eurofer са, че търсенето ще се увеличи с 1-1.5% през тази година, но такъв ръст е близо до статистическата грешка. "Не може да се говори, че европейската индустрия действително е излязла от нулевата точка, която достигна през кризата, а това пряко влияе на потреблението на стомана", каза Паунова. В България черната металургия все още е далече от работа на пълна мощност. Капацитетът на "Стомана индъстри" и "Промет стийл", която използва заготовки, е близо 1.8 млн. тона общо. В същото време производството не успява да надвиши 600 - 700 хил. тона, каза Паунова. Според нея друг фактор, от който ще зависи дали започналото леко увеличение при черните метали ще се запази през 2017 г., е средата в България. "Това означава да няма промени в данъчните закони или регулациите, които засягат бизнеса, включително по отношение на енергийните ресурси", добави тя. Стабилни пазарни позиции Доста по-сигурна е ситуацията при цветната металургия, където мощностите на практика са достигнали капацитета си. "По-високите цени позволяват тези метали да се търгуват не само в Европа, но и по целия свят. Компаниите имат стабилни пазари и ще продължат да поддържат добрите нива", каза Паунова. От пловдивския производител на олово и цинк КЦМ очакват нормална година – сравнително високи цени на металите, но неголям ръст в потреблението. "Нашият отговор ще бъде, че запазваме размера на производството на нивото от 2016 г., т.е. около 70 хил. т олово и 74 хил. т цинк", каза Румен Цонев, главен изпълнителен директор на групата "КЦМ 2000". През последния месец цената на цинка достигна над 2700 долара на тон, а оловото се търгуваше на около 2100 - 2300 долара за тон. "По-високата цена като цяло означава по-добра година, но не чак толкова, защото потреблението на метала в световен мащаб не се очаква да бъде с голям ръст", обясни той. След приключването на мащабната модернизация в завода компанията е подобрила ефективността на производството и енергийната си ефективност и по думите на Цонев това й е осигурило стабилни пазарни позиции. "Характерното за нас е, че всичко, което постигаме като финансов резултат, се инвестира обратно в дружеството. Размерът на тези инвестиции е от порядъка на 15-20 млн. лв., толкова е и очакваната печалба", добави той. На пълен капацитет Медодобивното предприятие "Аурубис България" се очаква да възстанови производството до пълен капацитет през 2017 г., след като миналата година обемите намаляха леко заради капиталов ремонт, който продължи близо два месеца. От отчета на германския собственик Aurubis за финансовата 2015-2016 г. става ясно, че за 12-те месеца до края на септември заводът в Пирдоп е преработил 200 хил. тона по-малко концентрат (общо 1 млн. тона), а обемът на произведените катоди е намалял до 214 хил. тона от 232 хил. тона година по-рано. Това е свило печалбата с близо една трета до 61.2 млн. евро, което е сравнимо с резултата за предходната финансова година. Прогнозата на групата за 2016-2017 г. е за значително по-висока оперативна печалба преди данъци и малко по-висока възвращаемост на капитала. Върху резултатите влияние ще продължи да оказва несигурността по отношение на общото икономическо развитие и пазарите, казват от Aurubis. Инвестиции За производителя на алуминиеви продукти "Алкомет" рязка промяна в обемите може да се очаква догодина, когато ще приключи двегодишната инвестиционна програма на дружеството. През 2016 г. компанията започна проект на стойност 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета й с 35% до 100 хил. тона годишно. Инвестиции ще бъдат направени и в трите цеха на шуменския завод (пресов, валцов и леярна), като целта е да се въведе производство на по-специални продукти с по-висока добавена стойност. Това ще вдигне оборота на компанията с 50% до 500 млн. лв. след завършване на програмата. За деветте месеца към края на октомври "Алкомет" отчита 6% спад на нетни приходи от продажби заради по-ниските цени на алуминия, но печалбата нараства над четири пъти до 21.3 млн. лв. Като цяло положителни са прогнозите за компаниите, които произвеждат метални продукти. "Предприятия като "Алкомет", "Етем" и "София мед" се очаква да имат по-добри резултати през 2017 г.", каза Петров. По думите му дори и без конкретен проект всички металургични предприятия инвестират непрекъснато в нови машини и съоръжения. "Инвестиции в сектора от порядъка на 100 - 150 млн. лв. годишно са нещо съвсем нормално", добави той. Несигурна среда за добива Независимо от по-високите цени на металите последните месеци от добивната индустрия остават предпазливи в очакванията си за 2017 г. заради общата несигурност. "Предстоящите, но непредвидими засега геополитически промени и развитието на редица регионални и военни кризи имат първостепенно отражение върху борсови, финансови, търговски и други общо икономически условия. Като се добавят нестабилните договорки между световните производители на нефт и очакваните, но неизвестни промени в лихвената и паричната политика на Федералния резерв на САЩ, прогнозирането на цените на суровините за следващата година би било повече от вероятно неточно", казаха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Като пример оттам посочват цената на медта, която различни анализатори разполагат в диапазона от 2750 до над 7000 долара за тон. Данните на НСИ за първите десет месеца на 2016 г. (виж графиката) затвърждават тенденцията, която се очерта предната година. През 2015 г. добивът в страната нарасна с 10% в натурални показатели, достигайки рекордните в историята на сектора 113 млн. тона суровини, но приходите намаляха с 1% до 2.4 млрд. лв. заради спадащите цени на металите. Две трети от продукцията в бранша се формира от рудите и въглищата. На фона на общата несигурност обаче въпреки положителните сигнали от цените на металите през октомври и ноември 2016 г. от камарата не се ангажират с конкретни прогнози за добива и приходите през новата година. Проекти Очакванията за рудодобива, който е водещ подотрасъл в бранша, са свързани с изпълнението на минната стратегия, която беше одобрена през лятото на 2015 г., както и със започване на реална работа по някои вече одобрени и получили всички нужни разрешения проекти, казаха от БМГК. В края на миналата година започна подготовката за изграждането на първото ново миннообогатително предприятие в България след промените. Проектът за добив на златни руди на "Дънъди прешъс металс Крумовград" е на стойност 178.2 млн. долара и трябва да бъде завършен през 2018 г. Собственик на дружеството е канадската Dundee Precious Metals, която оперира и рудника в Челопеч. През 2016 г. беше направена и българска инвестиция в рудодобива извън страната. "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов получи концесия и купи активите на два оловно-цинкови рудника в Македония, чийто предишен собственик фалира и производството беше спряно. Още през август беше подновен добивът в "Злетово" край Пробищип, а в края на годината отвори и "Тораница" край Крива паланка. Общата инвестиция в двата проекта се оценява на над 20 млн. евро.
Източник: Капитал (10.01.2017)
 
ITC откри нарушения при антидъмпингови разследвания за CTL плочи Международната търговска комисия на САЩ (ITC) взе положителни крайни решения в антидъмпинговите разследвания за вноса на плочи от въглеродна и легирана стомана нарязани по дължина (CTL) от Бразилия, Южна Африка и Турция. ITC установии, че американските производители на стомана са понесли съществена вреда от дъмпинговия внос на CTL плочи от тези страни. Всички шест комисари гласуваха утвърдително. ITC ще гласува за останалите девет страни (Австрия, Белгия, Китай, Франция, Германия, Италия, Япония, Корея и Тайван) предмет на тези разследвания за митата през следващите няколко месеца. Решението на ITC е в отговор на иск от април 2016, подаден от Nucor Corporation, ArcelorMittal USA и SSAB Enterprises, който твърди, че несправедлив дъмпингов и субсидиран внос на CTL плочи от 12 страни е нанесал вреда на производството в САЩ и заплашва индустрията. Алън Прайс, партньор и председател на международната търговска практика в Wiley Rein, и съветник в Nucor Corporation, заяви, че тези решения са важна стъпка за връщането на справедливата търговия с плосък прокат на пазара в САЩ. (Steel Times International, Jan 09, 2017)
Източник: Други (11.01.2017)
 
Регионът изнася стомана до съседните страни Когато става въпрос за стоманодобивната промишленост на САЩ и международната търговия, обикновено се говори за внос. Фокусът е върху кои страни доставят стомана в САЩ, на каква цена, ако има субсидии дали продават на дъмпингова цена, и дали правителството на САЩ ще наложи мита за възпиране на дъмпинга. Местните металургични компании като U.S. Steel, базираните в Чикаго ArcelorMittal USA и Steel Dynamics на Форт Уейн водят редица търговски дела срещу чужди компании, след като масово се наложи да освобождават персонал и предприятията им започнаха да затварят. Но стоманодобивните заводи в САЩ също изнасят метал в чужди страни. Така например, през 2011 г. стоманодобивният завод Burns Harbor на ArcelorMittal изнесе 18,000 метрични тона от завода в Северозападна Индиана през пристанище Индиана-Бърнс Харбър за Македония в Югоизточна Европа. Повечето от износа, обаче, отива при съседите в Северна Америка - Канада и Мексико. "Въпреки, че по-голямата част от нашата продукция е за вътрешния пазар, ArcelorMittal изнася за Северна Америка от нашите съоръжения в САЩ", каза говорителката на ArcelorMittal USA Мери Бет Холдфорд. (NWI Times)
Източник: Други (13.01.2017)
 
Иран ще наложи ново мито върху вноса на стомана от септември Иранският парламент наложи ново мито върху вноса на стомана, което може да стартира от септември тази година, според парламента. Митото е на стойност 100 хил. ирански риала/т (около 25 долара/т) върху вносните суровини и ще бъде наложено за всички стоманени продукти по време на шест-годишния план за развитие на Иран от 2017 до 2023 г. Задължението ще обхваща заготовки, греди, различни ленти, тръби , неръждаема стомана и скрап. То ще бъде наложено в допълнение към всички вносни такси, ккоито вече се облагат и средствата от него ще бъдат използвани за развитието на националната железопътна система на страната. Новото мито почти сигурно ще доведе до увеличаване на производствените разходи за потребителите, заяви Амирхюсеин Кавех, секретар на иранския Синдикат на производителите на стоманени тръби и профили. Вече има значителен натиск върху иранската тръбна индустрия в момента, и част от мощностите не се използват, в резултат на спада в търсенето и производствените разходи. Иранското правителство води силно защитна политика за добивната стоманодобивна промишленост и това увеличава производствените разходи за потребителите по веригата, каза Кавех. (Platts, Jan 16, 2017)
Източник: Други (16.01.2017)
 
Министрите отказват да гарантират използването на британска стомана за железопътния път HS2 Британските инистри отказват да гарантира, че ще бъде използвана британска стомана за железопътния път HS2 на стойност 55.7 млрд. паунда. Министерството на транспорта не обещава да купи 2 млн. тона стомана, необходима за огромния проект от доставчици във Великобритания. Докато повечето от метала се очаква да дойде от британските фирми, неангажирането на правителството доведе до опасения, че биха могли да купуват по-евтини продукти от чужбина. Говорителката по транспорт баронеса Джени Рандерсън предупреди: "Правителството трябва да се направи всичко възможно да гарантира, че HS2 ще използва британска стомана за проекта. "Имаме силна традиция на производство в нашата страна и като водещ проект трябва да гарантираме, че строителството му ще бъде от полза не само за пътниците, но и за индустриите като стоманодобива." Депутати казаха, през ноември, че в момента "95% от стоманата в ЖП е британска". (Mirror, Jan 17, 2017)
Източник: Други (16.01.2017)
 
"Алкомет", "Ветпром" и "Кроношпан" ще получат сертификати клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, с които ще ползват облекчения за свои бизнес проекти. Зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева ще връчи трите сертификата днес в Голямата зала на министерството на ул. "Батенберг".
Източник: Сега (23.01.2017)
 
Нова доменна пещ за EVRAZ NTMK Руски производител на стомана EVRAZ е възложил на Primetals Technologies няколко-милионна поръчка за автоматизация, електрическо оборудване и апаратура за новата доменна пещ номер 7 в Nizhniy Tagil Metallurgical Plant (EVRAZ NTMK). За да се намалят разходите за услуги, особено когато се отнася за бъдещи ъпгрейди, основна автоматизация (ниво 1) и оптимизиране на процесите (ниво 2) ще бъдат инсталирани като виртуализирана система за автоматизация на централните, излишни сървъри. Новата автоматизация на процеса ще оптимизира потреблението на кокс и е планирано да бъде пуснато в експлоатация в края на годината. Договорът включва доставка на автоматизация, електрическо оборудване и апаратура, казва Primetals. Доменната пещ номер 7 има производствен капацитет от 2.5 млн. тона чугун /год. и е предназначена да замени доменна пещ номер 6, която е насрочена за основен ремонт. С годишно производство от 4.9 млн. тона необработено желязо и 4.2 млн. тона стомана, EVRAZ NTMK е едно от най-големите стоманодобивни предприятия в Русия. (Steel Times International)
Източник: Други (23.01.2017)
 
Индия ще удвои производството на стомана до 2030 г. Индия планира голямо разширяване на производството на стомана. Министърът на стоманата Чаудъри Бирендер Сингх твърди, че националната политика за стоманата е готова, и че планът е да се произвеждат 300 млн. тона на година до 2030-31 г., което означава увеличаване на потреблението на стомана на глава от населението в Индия до 160 кг. спрямо сегашните 61 кг. Според онлайн доклад от governancenow.com, индийското министерство на стоманата е разработило 4 комисии с единствената цел формулиране на правилата и стандартите, анализ на разходите на жизнения цикъл и устойчивост, "развитие на дизайна на различни комунални структури, както и развитието на уменията в рамките на стоманодобивния сектор. Четири работни групи са създадени в сътрудничество с Института за развитие и растеж на стоманата (INSDAG), за да се увеличи използването на стомана в железниците, градското развитие, автомобилния транспорт и магистрали и корабостроенето, както и големите индийски производители на стомана, като SAIL и Vizag Steel, са инициирали промоционални кампании. (Steel Times International)
Източник: Други (23.01.2017)
 
Стоманодобивна промишленост "може да се развие", ако министрите приемат "основната схема" на депутатите Проблемната металургия на Великобритания може да "процъфти в национален и световен мащаб", ако министрите следват подробения план за спасяване на сектора, заявиха депутати. В устройствения план Steel 2020 е обрисувано потенциално оптимистично бъдеще за индустрията като основа за възраждане на производството на острова. Но той предлага мрачна оценка на следващото десетилетие, освен ако министрите не предприемат действия за подпомагане на сектора. Днешният план за спасяването на изстрадалата индустрия и защита на 40 хил. работни места ще бъде официално инициирана в Уестминстър по обяд. Тя има 43 препоръки и определя 7 ключови области, включително сваляне на цените за електроенергия за производителите, строги "защитни" мерки за справяне с китайския дъмпинг, и постигане на "силна търговска сделка" с ЕС след Brexit. Тереза Мей ще обещае, че министрите ще "засилят" и ще играят активна роля в подкрепа на бизнеса, когато представи индустриалната стратегия на правителството. (Mirror)
Източник: Други (23.01.2017)
 
Япония заплашва Индия със СТО като ерата Тръмп предвещава търговско напрежение Япония заплашва да отнесе Индия към СТО заради ограниченията, които почти преполовиха износа на стомана за южноазиатската страна през последната година, стъпка, която може да предизвика повече търговски проблеми, тъй като световното напрежение заради стоманата и други стоки остава високо. Такова действие е рядкост за Япония. Вторият по големина в света производител на стомана обикновено се опитва да изглади споровете тихо чрез двустранни преговори, но световното напрежение в търговията се увеличава, Японската защита на сектора, който изнася близо половината от продукцията си в чужбина, става все по-оживена. Освен от протекциите на местната металургия в Индия, Япония също е притеснена от по-грубия и спадащ климат за световна търговия, породен от новия американски президент Доналд Тръмп, и смята, че трябва да се работи усилено за открити и честни международни пазари. Индия, наложи мита в размер до 20% за някои горещо валцувани плоски стоманени продукти през септември 2015 г., и определи ценови под през февруари 2016 г. за внос на стомана, с цел да възпре страни като Китай, Япония и Южна Корея от подбиване на местни предприятия. (New Indian Express)
Източник: Други (23.01.2017)
 
Три компании инвестират 133 млн. лева за разширяване на производството Три компании - „Алкомет“ АД, „Кроношпан България“ ЕООД и „Ветпром“ АД ще инвестират в разширение на производството си 133.1 млн. лв., като се предвижда те да създадат над 200 работни места. Ръководствата на компаниите получиха сертификати за инвеститор клас А, връчени от заместник-министъра на икономиката Даниела Везиева. Тя посочи, че и трите проекта са в производството и предвиждат увеличение на производствения капацитет. Везиева изтъкна като положителна тенденция това, че сертифицираните проекти предвиждат разширяването на съществуващата дейност на вече утвърдени български и международни компании в страната. „Това е атестация за това, че България е добро място за инвестиции. Надявам се връчването на сертификатите да спомогне и за разширяване на експортната ориентация на дружествата“, допълни Везиева. По думите на заместник–министърът на икономиката предприятията ще се възползват от насърчителни мерки, които включват съкратени срокове за административно обслужване по чл. 21 от ЗНИ, индивидуално административно обслужване, необходимо за осъществяване на инвестиционния проект и финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица, включително на стажанти от висшите училища в страната, заели новите работни места. „АЛКОМЕТ“АД получи сертификат за инвестиция клас А за проекта „Увеличение на производствения капацитет и повишаване на производствената ефективност“, който ще се реализира в община Шумен. Предметът на дейност на дружеството е производство на алуминиев прокат, валцови и пресови изделия от алуминий и алуминиеви сплави. Дружеството е един от големите производители на алуминий на Балканите. Размерът на инвестицията възлиза на 69 000 000 лв., като периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 100 нови работни места. Г-н Семих Батурай- член на Управителния съвет на "Алкомет“ АД посочи, че проектът ще включва нова производствена линия и преса за алуминиеви листи.“С откриването на новите 100 работни места служителите ни ще станат над 1000“, допълни той. Вторият проект, който получи сертификат, е на „Кроношпан България“ ЕООД, за проекта „Увеличаване на производствения капацитет на линия за производство на ПДЧ и изграждане на производство на МДФ“. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, за периода на инвестицията възлиза на 42 600 000 лв. „Кроношпан“ е водещ производител на материали от дървесина за мебелната индустрия, както и един от големите чуждестранни инвеститори в страната ни. „Разширяване на производството на завода във Велико Търново, чрез линия за плочи от дървесни влакна и частици ще добави нова продукция на предприятието“, обясни г-н Николай Банков – управител на „Кроношпан България“. „Предвиждаме и разкриването на 100 нови работни места“, допълни той. Инвестиционният проект на „ВЕТПРОМ“ АД „Производство на фармацевтични продукти за хуманитарна и ветеринарна медицина“ също получи сертификат клас „А“. Проектът ще се реализира в гр. Радомир, област Перник, а размерът на инвестицията, възлиза на 21 500 000 лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 35 нови работни места. Основен предмет на дейност на „ВЕТПРОМ“ АД е производство на ветеринарно-медицински препарати, обхващащи всички фармакологични групи. „Проектът предвижда закупуване на нови производствени и спомагателни машини и съоръжения, с цел подобряване на качеството и увеличаване количеството на произвежданите фармацевтични продукти за хуманната и ветеринарната медицина. Предвижда се и въвеждане в производство на нови хуманни и ветеринарни лекарствени продукти“, каза Стефан Божинов- Изпълнителен Директор на „ВЕТПРОМ“ АД. (economic.bg)
Източник: Други (24.01.2017)
 
Световната продукция на необработена стомана нараства с 0.8% през 2016 г. Световното производство на необработена стомана достига 1.62 млн. тона през 2016 г., ръст от 0,8% в сравнение с 2015 г. Производството намалява в Европа, Северна и Южна Америка и Африка и се увеличава в страните от ОНД, Близкия Изток, Азия и Океания, според данни на Световната асоциация за стомана (Worldsteel). През декември 2016 г. световното производство на необработена стомана за 66-те страни, които докладват на Worldsteel е 134 млн. тона, което представлява увеличение от 5.5% в сравнение с декември 2015 г. Съотношението на използване на капацитета за необработена стомана от 66 страни през същия период е 68.1%. Това е 2.8 процентни пункта по-високо от декември 2015 г. Средното натоварване на мощностите през 2016 г. е 69.3% в сравнение с 69.7% през 2015 г. Годишната продукция за Азия е 1.12 млн. тона през 2016 г., което представлява увеличение от 1.6% в сравнение с 2015 г. Производството на Китай достигна 808.4 млн. тона, което е 1.2% повече спрямо предходната година, а делът му от световното производство на сурова стомана се е увеличил от 49.4% през 2015 г. до 49.6% през 2016 г. (Steel Times International)
Източник: Други (30.01.2017)
 
Излизането от TPP "не е изцяло положително" за стоманодобива на САЩ По-високите разходи за стоманопроизводителите в САЩ и спадът на износа с висока стойност са възможни резултати на заповедта на президента Доналд Тръмп да се излезе от търговското споразумение за Транс-тихоокеанско партньорство (TPP), казаха от консултантската Wood Mackenzie. "Изненадващо, въпреки заглавията, промяната на тази политика не е изцяло положителна за американската стоманодобивна промишленост", пишат анализаторите. Тръмп заяви, че решението е насочено към запазване на работните места в САЩ, но Wood Mackenzie отбелязва, че страната е спечелила повече от износа на стомана спрямо вноса. През 2015 г. около 30%, или 11 млн. тона, от стоманата внесена в САЩ идва от страните от TPP за около 11 млрд. долара. В същото време, 89% или около 9 млн. тона от стоманата изнесена от САЩ е предназначена за тези страни, като този износ е на стойност около 12 млрд. долара. Стойността на изнесената суровина е също над 40% по-висока от тази на внесената – съответно средно 1400 долара на метричен тон и 972 долара на тон. (CNBC)
Източник: Други (30.01.2017)
 
Tata загуби интерес към британския стоманодобив Базираният в Скънторп стоманолеярен завод се срина и беше принуден да съкрати стотици работни места след като Tata Steel "загуби интерес" към него. Новият шеф на предприятието Роланд Джънк твърди, че "се е загубило" в огромната империя Tata. "Скънторп не е бизнес, това е затворен в себе си производствен център, вграден в голям бизнес", заяви Джънк, ветеран в стоманодобивната промишленост. "Когато влязохме в детайли, компанията нямаше стратегия, нямаше отчети. Тя оцеляваше почти ден за ден." Преименувана от новите собственици Greybull, British Steel е на път към печалба от 120 млн. паунда. Тя също така ще преназначи някои от 1200-те служители съкратени в навечерието на продажбата. Джънк добави, че има 3400 заявления за 31 специализанти позиции. "Това показва на хората, че бъдещето е ярко", каза той. Твърденията му са противоречиви - източници близки до Tata настояват, че трудните избори, като освобождаване от пенсионната тежест, спирането на стоманените плочи и съкращаването на персонала, позволяват на новото дружество да процъфтява. Говорител на Tata заяви, че компанията пожелава на новите собственици всичко добро, но отказва да коментира повече. (The Telegraph)
Източник: Други (30.01.2017)
 
Китай обвинява ЕС в протекционизъм заради стоманени мита Пекин обвини ЕС в протекционистко поведение, след като Брюксел наложи антидъмпингови мита върху китайските стоманени продукти в опит да защити затруднените предприятия в Европа. Европейската комисия заяви, че ще наложи данъци между 30.7% и 64.9% за някои китайски стоманени продукти, които смята, че се продават на загуба в Европа. Мярката, която се прилага и за Тайван, е част от реакцията на ЕС срещу Китай, който прави повече от половината стомана в света, и се твърди, че наводнява световните пазари в нарушение с международните търговски споразумения. Този ход идва, след като протекционисткия президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да се справи с доминацията на Китай в световната търговия, с което предизвика бурна защита на глобализацията от китайския президент Си Цзинпин на Световния икономически форум в Давос миналата седмица. Въпреки това, министерството на търговията на Китай заяви, че решението на ЕС е в нарушение на правилата на СТО и обеща да "предприеме необходимите мерки, за да защити правата" на китайските компании. (Taipei Times)
Източник: Други (30.01.2017)
 
CJM Asset Management: Перспективите са добри за стоманата през 2017 г. Дали перспективите за производителите на стомана са добри през 2017 г.? Да, ако проучванията на използвано оборудване за обработка на стомана са показател. CJM Asset Management, лицензиран оценител, който е специализиран в оценката и продажбата на използвани предприятия за стомана и алуминий докладва значителен подем в запитванията през последните месеци. Управляващият директор на CJM Чарлз Мойсей коментира: "След две или три години, през които интересът към използваните предприятия и оборудване за обработка, почти не съществуваше, запитванията са се увеличили значително от средата на миналата година с над 40 запитвания за предприятието за валцдрат на Voestalpine в Австрия и успешната продажба на почти цялото предприятие за преработка на неръждаема стомана на Outokumpu в Клостер. В допълнение сключихме продажби на два завода за заварени тръби за SSAB в Швеция, а също и финализирахме продажбата на стан за редуциране SMS 18 въс Вирсбо за Ruukki. (Steel Times International)
Източник: Други (01.02.2017)
 
"Алкомет" утрои печалбата си през 2016 г. Производителят на алуминиеви изделия е увеличил продажбите на специални продукти за сметка на стандартните Близо три пъти е нараснала печалбата на производителя на алуминиеви продукти "Алкомет" през миналата година. Въпреки лекото понижение на продажбите свиването на разходите е било значително по-голямо, което е и причината за подобрения краен резултат. Това става ясно от отчета на публичното дружество. През 2016 г. компанията е продължила преориентацията си към приоритетно производство на продукти с по-висока добавена стойност, а делът й на пазара на домакинско фолио в Европа е достигнал една четвърт. През следващите години продажбите се очаква да продължат да растат, след като през миналата година предприятието започна нова инвестиция за увеличаване на капацитета си в Шумен. Проектът трябва да приключи през 2018 г. Резултати Нетните приходи от продажби на компанията са намалели с 4.2% (виж таблицата), но оперативните разходи са се свили с 10.3%, като спадът е главно при разходите за материали. Основната причина за това са по-ниските цени на алуминия през първите три тримесечия, както и повишената ефективност на производството. Компанията печели от надбавка за преработка, така че ценовите промени на Лондонската метална борса имат минимален ефект върху резултатите й. Затова и печалбата нараства значително. Производството в завода, който разполага с валцов и пресов цех и леярна, като цяло е останало стабилно, а мощностите са били натоварени пълноценно, става ясно от отчета. Лекият спад при пресовите изделия (4%) е компенсиран със същия ръст при валцовите продукти, като продадената продукция е била общо 65.5 хил. тона. Преструктуриране През миналата година компанията е продължила да следва стратегията си за преструктуриране на продуктовия микс към изделия с по-висока добавена стойност. В резултат на това значителен ръст има при продажбите на специални, боядисани и елоксирани профили, докато при стандартните се отчита понижение с 9%. При валцовите продукти увеличение също има при продажбите на обмазано и домакинско фолио, а намаление има при листата и лентите. "И през изминалата година стремежът да се наложим като основен доставчик на обмазано фолио и финсток доведе до положителни резултати, видими както от ръста на продажбите на тези продукти, така и от разширяването на пазарното ни присъствие. Спадът в продажбите на листа и ленти е целенасочен и регулиран и е в рамките на ограничението на свободния валцов капацитет", се посочва в доклада за дейността. "Алкомет" е ключов производител на домакинско фолио в Европа, като през миналата година делът му достигнал 25%. За сравнение, през 2015 г. компанията държеше 20% от пазара. Близо една четвърт от продуктите на "Алкомет" се изнасят в Германия. Други по-големи пазари включват също Полша, Италия, България, Франция, Испания, Дания, Австрия, Холандия и Унгария. Подобрената рентабилност на компанията е довела до намаление на краткосрочните кредити с около 25%, показва още отчетът. Този фактор в съчетание с намалените банкови лихви и исторически ниските нива на EURIBOR са причината лихвените разходи да спаднат с 46% на годишна база (до 1.8 млн. лв.). Планове за нов ръст През миналата година дружеството започна двугодишна инвестиционна програма за 36 млн. евро, която се очаква да увеличи капацитета на завода с 35% до 100 хил. тона годишно. Компанията ще разшири и портфейла си с продукти отново с фокус към по-специалните изделия, в резултат на което оборотът се планира да нарасне с близо 50% до 500 млн. лв. Броят на работниците също ще бъде увеличен с около 100 души до 1000. Инвестицията се финансира със собствени средства и банков заем и се очаква да се изплати за пет години. Шуменският завод беше приватизиран преди 17 години от турската FAF Metal. Оттогава досега в предприятието са инвестирани 80 млн. евро, а капацитетът е нараснал 15 пъти. След публикуване на отчета акциите на компанията поскъпнаха с над 5%, а капитализацията на компанията е 327 млн. лв., като за 12 месеца е нагоре със 143%.
Източник: Капитал (02.02.2017)
 
Китай намалява с 2 млрд. долара вложенията във въглищните ТЕЦ Водещата енергийна компания от Китай China Guodian Corp (CGC) смята да намали с 2 млрд. долара инвестициите си в ТЕЦ на въглища в сравнение с миналата година. Компанията има намерение да ускори преминаването си към производството от чиста енергия. До края на тази година общо вложенията на CGC ще са в размер от 6,53 млрд. долара. По думите на председателят на компанията Цяо Баопин заради излишък в производството през миналата година компанията е отменила 6 проекта за строителството на ТЕЦ, а също така е замразила няколко. Дела на произведената електроенергия, произведена от чисти и възобновяеми източници от CGC през 2016 г. е бил от порядъка на 30,3%, като компанията продължава да увеличава инвестициите си в чиста енергетика, намалявайки производството от ТЕЦ. Сега Китай произвежда най-много електроенергия от въглища – 900 ГВтч. (China.org.cn)
Източник: Други (02.02.2017)
 
Възстановяването на цените на стоманата направи китайските стоманодобивни компании печеливши през 2016 Според Националната комисия за развитие и реформи (NDRC), китайските производители на стомана са били в състояние да публикуват печалби миналата година, след намаляването на капацитета на страната и скока в цените на стоманата. Печалбите на 373 стоманодобивни компании се очаква да достигнат 35 млрд. юана (5.1 млрд. долара) през 2016 г., както и цените на някои суровини скочиха. През 2015 г. тези стоманодобивни компании загубиха 84.7 млрд. юана. Китай се зае през 2016 г. да намали капацитета, и към октомври 2016 е постигнала целта си за намаляване на капацитета с 45 млн. тона. От 2016 до 2020 г., стоманодобивният капацитет ще бъдат свит със 100 - 150 млн. тона. В същото време, когато Китай предприе решителни мерки, миньорите намалиха продукцията си и покачващите се цени на металургичните въглища и това се отрази върху маржовете на стоманодобивните фирми. Имаше съмнения, че Китай ще намали регулациите, след като покачването на цените на металургичните въглищата предизвика протести от местните стоманодобивни компании. Въпреки това, фактът, че тези стоманени компании са на печалба подтиква правителството да даде тласък с още съкращения. (Economic Calendar)
Източник: Други (03.02.2017)
 
ArcelorMittal въвежда първата по рода си Jet отлагане на пари онлайн в Белгия ArcelorMittal откри нова джет линия за отвеждане на изпарения на стойност 63 млн. евро в завода Kessales в Белгия. Според най-големият производител на стомана в света, предприятието е резултат от години "научни изследвания" от изследователски и развойни екипи на компанията, в сътрудничество с Центъра за металургични изследвания, за да се създаде нова революционна технология за нанасяне на метално покритие на стомана. Новата линия е част от инвестиционната програма на стойност 138 млн. евро и попада в обхвата на Индустриалния план 2014 (споразумение между ArcelorMittal, правителството на Валония, Sogepa – Societe de Gestion et de Participations - и социалните партньори). Финансирането на проекта идва от Sogepa, чрез ARCEO, джойнт венчър между Sogepa и ArcelorMittal. Каква точно е новата технология? Според ArcelorMittal, тя дава възможност на движещите се ленти от стомана да бъдат покрити във вакуумна камера с вейпоризиран цинк с висока скорост. (Steel Times International)
Източник: Други (06.02.2017)
 
Thyssenkrupp инвестира допълнително в бизнеса си с автомобилни компоненти в Унгария Производствена база за пружини и стабилизатори за 35 млн. евро ще бъде построена в Дебрецен, Унгария, стана ясно след съобщение от министъра на външните работи на Унгария, Петер Сиярто и Матиас Кол, главен изпълнителен директор на поделението за стоманени пружини и стабилизатори на германския производител ThyssenKrupp. Строителството ще започне на 20 хил. кв.м. през пролетта и се смята, че, когато предприятието започне да функционира през 2018 г. ще произвежда над шест милиона винтови пружини и стабилизатори на година в допълнение към създаването на около 250 работни места до 2020 г. В началото на миналата година ThyssenKrupp започна изграждането на ново съоръжение за двигатели и компоненти за шасита близо до Будапеща. Производството на електрически системи за кормилно управление и капаци за цилиндрови глава с интегрирани разпределителни валове е планирано да започне през 2018 г. Компанията ще инвестира около 100 млн. евро. (Steel Times International)
Източник: Други (08.02.2017)
 
Уелската металургия получава инвестиционен тласък Уелското правителство ще налее 2.8 млн. паунда в стоманодобивната промишленост на страната, за да осигури над 550 работни места. Уелският секретар по икономика, Кен Скейтс, потвърди, че ще бъдат създадени 90 допълнителни стоманени работни места и по-нататък 477 защитени след инвестицията в Code Serve в Бринмаур, Dyfed Steels в Ланели, Express Reinforcements в Нийт и Celsa Steel в Кардиф. Общо 750,000 паунда са отишли за Dyfed Steels, която инвестира над 4 млн. паудна в нова производствена база. Това ще създаде 30 нови работни места, над 170 защитени работни места, и ще помогне на компанията да се справи с повече работа. Code Serve също е получил финансиране, защото е надраснал сегашната си база и се мести. То ще направи 1 млн. паунда инвестиция, която включва закупуването на нова техника и помощта от правителството на Уелс е 400,000 паунда. Междувременно Express Reinforcements, която е специализирана в производство и доставката на стоманени армировъчни изделия, инвестира 150,000 паунда в машини и IT хардуер и софтуер за увеличаване на капацитета. (Worksmanagement.co.uk)
Източник: Други (09.02.2017)
 
U.S. Steel води в скока на сектора, Тръмп обещава "феноменални" новини за данъците US Steel отчете стабилен ръст в четвъртък, водещ повишение в целия сектор, след като Nucor, Steel Dynamics и други компании също набъбнаха на Dow Jones. US Steel отчете ръст от 8.25% до 37.38 на фондовия пазар, отскачайки от 50-дневната си средна стойност. Nucor отчете ръст с 4.6%, а Steel Dynamics - с 5.7%. AK Steel, която се срина миналия месец след доклада за доходите си, е с ръст от 7.7%. Allegheny Technologies, производител на специализирана стомана, се покачи с 3.4%. Стоманодобивните компании са сред тези, които най-вероятно ще се възползват от търговските, данъчни и фискални планове на Тръмп. Той обеща да засили протекционизма, като китайския внос на стомана вероятно ще се изправи пред нови мита и пречки. Тръмп иска да повиши разходите за инфраструктура, и да използва американска стомана и други продукти. И стоманодобивни компании ще харесат и корпоративните данъчни облекчения. (Investor's Business Daily)
Източник: Други (10.02.2017)
 
Джойнт венчърът на ArcelorMittal получи одобрение на ЕК ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, получи антитръстово одобрение от страна на Европейската комисия за формиране на съвместно предприятие (джойнт венчър) STEELCAME, с групата Cellino. ArcelorMittal има 35% дялово участие в STEELCAME, а Cellino Group държи останалите 65%. ArcelorMittal търси стратегически партньор за своите операции в SoluStil за засилване на конкурентоспособността, която е под натиск на много предизвикателния пазар, на който оперира. Активите на STEELCAME ще се състоят от четири бивши обекта на SoluStil в региона Рона-Алпи, а именно Ла Буаз, Трево, Арнас, Монтелие, както и Stalobrex, полски стоманодобивен завод собственост на ArcelorMittal. Групата Cellino ще допринесе с два актива за съвместното предприятие, италианската компания Intek, и полската SHL, и двете функциониращи в обработката на стомана и стоманени компоненти. Виджай Гоял, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Distribution Solutions, заяви, че споразумението приключава търсенето на компанията за стратегически партньор за своя SoluStil. (Steel Times International)
Източник: Други (13.02.2017)
 
"Аурубис" е увеличил производството през последното тримесечие на 2016 г. Металургичният завод "Аурубис България" е увеличил производството през последните три месеца на 2016 г. Ръст има както в преработката на концентрат, така и в производството на медни катоди и сярна киселина. Това става ясно от отчета на германския собственик Aurubis за първото тримесечие на финансовата 2016-2017 г., която започва през октомври. Приходите на звеното "Първична преработка на мед", което включва заводите в Пирдоп и Хамбург, се понижават леко заради временното спиране на работа в Германия за планов ремонт. Въпреки по-ниските продажби като обеми общите приходи на групата Aurubis се повишават леко в резултат на по-високите цени. От компанията потвърждават прогнозата си за цялата финансова година.Звеното за първична преработка на мед като цяло е преработило 544 хил. тона концентрат през октомври - декември, което е с 9% по-малко, отколкото за същия период на предходната година. Спад от 8% до 529 хил. тона има и при сярната киселина, която се произвежда като страничен продукт. Производството на катоди обаче е останало почти без промяна и дори има лек ръст от 1% до 152 хил. тона. По-малките обеми изцяло се дължат на временното спиране на завода в Хамбург за ремонт, който продължи три седмици. В същото време резултатите на "Аурубис България" показват ръст на производството. За тримесечието предприятието в Пирдоп е преработило със 7% повече концентрат (общо 327 хил. тона). Ръст от 8% се отчита и в производството на сярна киселина (335 хил. тона). Българският завод е произвел също 4% повече катоди (общо 59 хил. тона). Мащабен капиталов ремонт беше направен в Пирдоп през пролетта на миналата година. Той продължи над 50 дни и очаквано се отрази на производството и резултатите на компанията. В дейностите тогава бяха инвестирани 44 млн. евро. От отчета на Aurubis става ясно, че капиталовите инвестиции в звеното за първична преработка на мед през първото финансово тримесечие на 2016-2017 г. са били за общо 60 млн. евро, като основната част от тях са били насочени към ремонта в Хамбург.Тримесечният отчет на групата не дава финансови резултати отделно за компаниите. Общо приходите на звеното за първична преработка на мед обаче отбелязват лек спад от 3% до 1.328 млрд. евро. Заради ремонта в Хамбург звеното отчита по-ниски приходи от такси за преработка. Намаляват и приходите от продажба на сярна киселина, за което влияние са оказали и пазарните условия, става ясно от отчета. Като цяло негативният ефект от временното спиране на работа в германския завод се оценява на 15 млн. евро. В същото време положително върху резултатите са се отразили по-високото съдържание на метал в преработвания концентрат, по-високите цени на металите и силният щатски долар. Като цяло приходите на групата Aurubis отбелязват минимален ръст до 2.5 млрд. евро, тъй като по-високите цени на металите са компенсирали леко намалените продажби като обем. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните показатели, следени от компанията, спада наполовина до 18 млн. евро. Aurubis потвърждава прогнозата си за цялата финансова година. "Както беше обявено в началото на годината, очакваме значително по-висока оперативна печалба преди данъци и малко по-висока възвращаемост на капитала", каза главният изпълнителен директор на Aurubis Юрген Шахлер. За компанията благоприятно влияние има фактът, че заводите й преработват по-сложни медни концентрати, което й позволява да постигне по-високи такси за преработка и рафиниране. Освен това, тъй като голяма част от приходите й са обвързани с американския долар, високият курс на валутата също се отразява положително на печалбата.
Източник: Капитал (14.02.2017)
 
Tata Steel подписва окончателно споразумение с Liberty House Group Tata Steel UK подписа споразумение за продажбата на своя бизнес със специални стомани на Liberty House Group за 100 млн. паунда. Споразумението обхваща за електродъговия и армировъчен завод в Родъръм, съоръжението за пречистване на стомана в Стокбридж и предприятието в Бринсуърт, както и сервизните центрове в Болтън и Уенсбъри, Великобритания, и в Суджоу и Сиан, Китай. За операциите със специална стомана на Tata директно работят около 1700 души и произвеждат стомана за космическите изследвания, автомобилната и петролната и газова промишлености. Бимлендра Джа, главен изпълнителен директор на Tata Steel UK, заяви, че сделката е добра новина за бизнеса със специални стомани и за основния бизнес на Tata на острова. "За бизнеса ни със специални стомани, който до голяма степен е независим от нашата европейска верига за доставки, това е важна стъпка за осигуряване на бъдещето в рамките на новия собственик," каза той, добавяйки, че продажбата бележи важна стъпка напред в реализирането на по- устойчивото бъдеще за базираната в Порт Талбът верига за доставки. (Steel Times International)
Източник: Други (15.02.2017)
 
Металурзите приветстват прагматичното преразглеждане на системата за търговия с емисии UK Steel приветства реформите на системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ), обявени от депутатите в европарламента и даващи надежда на металурзите, че бъдещите разходи ще бъдат държани под контрол. Гарет Стейс, директор на UK Steel, коментира: "Европейският парламент трябва да бъде аплодиран за намирането на баланс между целите на тези, които се опитват да вдигнат въглеродните цени, и нуждите на сектори като нашия, които се опитват да се конкурират в международен план с малки маржове, често срещу предприятия, които нямат подобни регулаторни разходи. Въпреки това, политиците трябва да продължат да се фокусират върху поддържането на международна конкурентоспособност за уязвими сектори като стоманодобива докато ревизират системата, която ще се прилага от 2020 г." Според UK Steel, стоманодобивната асоциация на ЕС - Eurofer, е оценила, че първоначалните предложения на Европейската комисия за реформа на СТЕ на ЕС след 2020 г. биха могли да добавят 30 евро към разходите за производство на тон стомана. Това би било катастрофално на един пазар, където договорите се печелят или губят за няколко евро на тон. (Steel Times International)
Източник: Други (16.02.2017)
 
Въглеродните тарифи и стоманодобива в ЕС До 2050 г. Европейският съюз иска да намали емисиите на парникови газове до 80% от нивата през 1990 г. Той е на път да постигне само половината от тази цел. За да компенсира, на 15 февруари Европейският парламент гласува план за повишаване на разходите за фирмите при емитиране на въглеродни емисии. Това предизвика призиви към съюза да обложи въглеродните емисии във вноса на ЕС. В най-добрия, такива такси едва ли ще намалят емисиите. В най-лошия, може да доведе до търговска война. Последните реформи на ЕС се опитват да повишат цената на въглерода чрез орязване квотите емисии на предприятията. Те включват първия граничен данък в ЕС върху въглеродните емисии,за вноса на цимент. Стоманодобивните предприятия, също големи потребители на емисии, смятат, че тяхното изключване от тази схема е несправедливо. Тази седмица Лакшми Митал, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, предложи подкрепа за данъка. Подобни предложения набират подкрепа и в Америка. Този месец група включваща двама републикански бивши съкровищни секретари, Джеймс Бейкър и Джордж Шулц, предложиха подобен данък върху въглеродните емисии за целия внос. (The Economist)
Източник: Други (17.02.2017)
 
Приходите на "ДПМ Челопеч" се увеличават с 23% Най-голямото златодобивно предприятие в България - "Дънди прешъс металс Челопеч", е увеличило приходите си през 2016 г., след като година по-рано отчете спад от близо 30%. Това показват данните от отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). Повишението идва на фона на увеличен добив и е резултат основно от по-високите цени на златото и намалените транспортни разходи. В същото време нетната печалба на дружеството продължава да намалява, но спадът се забавя.Нетните приходи на "ДПМ Челопеч" през миналата година са се увеличили с близо 23%, но крайният финансов резултат е намалял с малко над 28%, показват данните на DPM (виж таблицата). През 2015 г. нетната печалба спадна с над 48%. Факторите, които стоят зад резултати миналата година, са ръстът от 7% при цените на златото и по-ниските транспортни разходи, докато цените на медта, което е другият основен метал, добиван от дружеството, са се понижили с 27%.Разходите за преработка на руда са намалели с 11% през миналата година, което се дължи основно на по-големите преработени обеми и подобряването на производството. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е понижила с 12% до 87.3 млн. долара.Приходите на канадската DPM като цяло, която освен предприятието в Челопеч има и металургичен завод в Намибия, са нараснали с 24% до 279.5 млн. долара. Компанията обаче излиза на загуба от 150.6 млн. долара (нетна печалба от 1.8 млн. долара за 2015 г.). Освен поевтиняването на медта зад резултатите стоят също по-високите оперативни разходи в местна валута и обезценките в Намибия. От компанията отчитат последното тримесечие на годината като силно. "Производството на злато и мед в Челопеч достигна горната граница на прогнозите ни за 2016 г. Металургичният завод (в Намибия – бел. ред.) завърши годината успешно след слабото трето тримесечие заради непланираното спиране на работа и през декември постигна рекордни производствени нива", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус.През миналата година в мината в Челопеч са добити 2.2 млн. тона руда, което е с 8% повече, отколкото през 2015 г., показва още отчетът. В същото време произведеният меден концентрат е намалял с 6%, което се дължи главно на по-ниското съдържание на метал в рудата. С 10% се е понижило и количеството на произведения пиритен концентрат. Съдържанието на злато в медния концентрат през 2016 г. е нараснало с 3% до 118.4 хил. тр.у. По-малко е било обаче съдържанието на мед (спад от 3% до 38.4 млн. фунта), както и на сребро (-6%, или 227.7 хил. тр.у.). Тези промени са обичайни и зависят от зоната, в която е осъществяван добивът през годината. За 2017 г. DPM очаква производството в Челопеч да остане в границите на 2-2.2 млн. тона руда. Прогнозите са златото в произведения концентрат да бъде между 157 и 174 хил. тр.у., а медта да е в рамките на 33.7-37 млн. фунта.Основните разходи през тази година ще бъдат направени във връзка с проекта в Крумовград, където компанията започна подготовка на ново добивно-преработвателно предприятие в края на 2016 г. Очаква се инвестицията там през тази година да бъде между 116 и 140 млн. долара, а общата сума се оценява на 178 млн. долара. Строителството трябва да приключи през 2018 г. Наскоро Европейската банка за възстановяване и развитие придоби 9.99% от капитала на DPM срещу инвестиция от 43.7 млн. канадски долара (около 32.7 млн. щатски долара), които ще бъдат насочени към проекта в Крумовград. Малко по-рано миналата година канадската компания сключи и договор за предварителна продажба на част от златото, което ще бъде добито в новата мина. Така компанията получи авансово 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очаквания добив през 2019 и 2020 г. Сделката беше сключена с BNP Paribas, която е водещата страна в нея, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и Royal bank of Canada.
Източник: Капитал (20.02.2017)
 
Китайските цени на стоманата и кокса скочиха след забраната за севернокорейски въглища Цените на китайските стомана, кокс и коксуващи се въглища се повишиха в понеделник, след като Пекин спря вноса на севернокорейски въглища, като част от усилията за прилагане на санкциите на ООН срещу страната. Най-активните майски фючърси за арматурата за строителство, нараснаха с 2.7%. Фючърсните договори за кокс и коксуващи се въглища за стоманодобив се повишиха съответно 2.3% и 2.4%. "Арматурата скочи в очакване, че забраната за севернокорейския антрацит може да доведе до по-високи разходи за стоманодобивни заводи, които ще трябва да намерят по-евтини алтернативи на вътрешния пазар", каза Джан Мин, анализатор в базираната в Жибо, Shandong with Sublime Information Group. Китай трябва да спре вноса на въглища от Северна Корея от неделя. Забраната за най-големия износ на изолираната страна ще бъде в сила до декември 31. (Reuters)
Източник: Reuters (20.02.2017)
 
След 8 милиарда евро загуба: Гигантът Thyssenkrupp си тръгва от Америка След повече от десетилетие експанзия на пазара в Америка - Южна и Северна, германският гигант в производството на стомана Thyssenkrupp ги напуска окончателно. Компанията съобщи днес, че продава бразилския си завод CSA за 1.3 милиарда евро на люксембургската компания Ternium. "Това е важен момент при преструктурирането на Thyssenkrupp в един силен индустриален концерн", коментира председателят на борда на директорите на компанията Хайнрих Хийзингер. Провалената експанзия на пазарите в Бразилия и САЩ обаче струва на компанията близо 8 милиарда евро. "Последствията са видими в отчетите", коментират в свое становище от Thyssenkrupp във връзка с изтеглянето. Концернът иска да се съсредоточи върху печелившите си пазари. Още през 2005 година компанията реши да произвежда евтино стомана в Бразилия и да я продава в САЩ и Европа. Thyssenkrupp продаде през 2014 година фабриката си в щата Алабама на конкурентите ArcelorMittal и Nippon Steel. (Marketwatch)
Източник: Други (22.02.2017)
 
Министър Седларски: „Аурубис България" генерира нова култура в българската икономика „Аурубис България" е сред генераторите на една нова култура в българската икономика, която има не само социално-икономически измерения, но и създава съвкупност от икономически взаимосвързаности между българските и чуждестранните предприемачи. Това каза министърът на икономиката Теодор Седларски, който посети най-големия производител на мед и медни продукти в Югоизточна Европа. „Адмирирам ръководството на „Аурубис" за превръщането на дружеството в един от най-добрите металургични заводи в цял свят. С дейността си доказвате, че бъдещата икономика е икономиката на иновациите", заяви той. Специално внимание бе обърнато и на извършения през 2016 г. ремонт на техническото оборудване на „Аурубис България", когато компанията празнува и 150-годишнината от основаването си под мотото "150 години бъдеще". Министър Седларски се запозна и със социалната политика на компанията, която се реализира съвместно с общините Златица и Пирдоп, както и с ангажираността й към МБАЛ-Пирдоп. Липсата на добре развита шосейна и железопътна инфраструктура бе посочена от ръководството като спънка пред инвеститорите в региона. На срещата бе поставен и акцент върху процедура "Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия" на ОП „Иновации и конкурентоспособност", свързана с възможността за по-конкретно тълкуване на ограничението по Регламент (ЕС) № 1301/2013 за финансиране на инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове. Ръководството на Министерството на икономиката увери „Аурубис България", че са предприети всички необходими действия за изследване на казуса, като е поискано съдействие от Изпълнителната агенция по околна среда (АИОС) и Министерството на околната среда, с които са проведени срещи на експертно ниво. Подготвено е официално писмо до министъра на околна среда и водите, в чиито правомощия е да ръководи, координира и контролира разработването и провеждането на държавната политика в областта на опазването на околната среда. В същото време не трябва да бъде допускано неправилно тълкуване на Регламента, тъй като това би довело до финансови корекции, не само по Оперативната програма, но и за самите бенефициенти.
Източник: Стандарт (24.02.2017)
 
Българската тръба производителя поръчки ЕВО мелница от Danieli Силва Маш, един от най-големите производители на заварени тръби в България, е поръчал нова висока производителност електрозаваръчна линия от Danieli. Тя ще се използва за производство на тръбни продукти предимно за висок клас автомобилни и мебелни приложения. Силва Маш произвежда 60 хил. тона висококачествени тръби годишно, доставени на основните европейски автомобилни и мебелни производители. Според Danieli, линията W+K ERW 45/2.5-150 е предназначена за производство на кръгли, правоъгълни, квадратни, полу-овални и елипсовидни висококачествени и с висока якост тръби с превъзходна обработка на повърхности, с вариращ външен диаметър от 10 мм. до 45 мм. и вътрешен от 0.5 мм. до 2.5 мм. Със скорост до 150 м./мин, новата линия може да предложи ненадминато съотношение диаметър/дебелина на стена, което заедно с бързото преминаване между продуктите - под 60 мин. – води до голяма гъвкавост, твърди Danieli. (Steel Times International)
Източник: Други (24.02.2017)
 
Индия удължи с пет години антидъмпинговото мито върху някои китайски стомани Индия удължи антидъмпингово мито върху някои стоманени продукти от Китай с пет години, в опит да запази протекционистките бариери и да спре вълната от евтини чуждестранни продукти. Дългосрочната мярка върху вноса на безшевни тръби и кухи профили от желязо, легирана или от нелегирана стомани, в сила от 17 май миналата година, когато правителството наложи временно антидъмпингово мито. По-рано този месец секретарят за стоманата Аруна Шарма заяви, че има "сериозни аргументи" за налагане на дългосрочни антидъмпингови мита на до 124 стоманени продукти през следващите два месеца. Между април и януари вносът на стомана в Индия е намалял с 37.8% спрямо същия период на година, по данни на държавния орган, главно заради протекционистки мерки, обявени от правителството. Индийските черни металурзи като JSW Steel, Tata Steel, и Steel Authority of India лобираха за повече мерки, за да се предпазят от евтиния внос от Китай, Япония и Южна Корея. (Times of India)
Източник: Други (24.02.2017)
 
Предприятието на Tata Steel в Калинганагар постигна рекорд в производството на метали Заводът за стомана на Tata Steel в Калинганагар постига отбеляза рекорд като добивът мина 2 млн. тона на 19 февруари 2017 г. Намиращото се в Джайпур, Одиша, предприятие има една от най-големите функциониращи доменни пещи в страната с капацитет от 4330 кубически метра. Пещта, която заработи на 28 февруари 2016 г., достигна първия милион тона производство на 9 октомври 2016 г. На Tata Steel Kalinganagar ? отне около 133 дни, за да достигне 2 млн. тона. рекордът беше постигнат при скорост на производството от 7 520 тона дневно, което е равносилно на производствен капацитет от 2.8 млн. тона годишно. Скоро след началото на производството през май 2016, един от най-съвременните заводи за стомана премина редица оперативни постижения. Той също така е започнал износ на горещо валцувани рулони (HRC) и Tata Ferroshots за различни страни. (Times of India)
Източник: Други (24.02.2017)
 
Главният изпълнителен директор на Vale отстранен, Бразилия търси свежа кръв Бразилия се опитва да отхвърли последните окови на правителствено влияние в гиганта за желязна руда Vale SA като смени главния изпълнителен директор с някой по-политически удобен. Шестгодишният договор на Мурило Ферейра няма да бъде подновен, когато изтече през май, казаха от базираната в Рио де Жанейро компания. Съобщението идва дни след като Vale разкри план да се откаже от своя контролен акционерен пакт на фона на критиките, че се управлява като квази държавно дружество. Докато от компанията не обявиха кой е решил съдбата на Ферейра, анализатори, включително Педро Галди от Upside Investor смятат, че е замесена политика. Той пое поста на CEO през 2011 г. като част от реформите на тогавашния президент Дилма Русеф. Сегашното правителство на Мишел Темер се опитва да се дистанцира от органи и кадри близки до Русеф, която бе отстранена миналата година. Президентството на Бразилия не отговори на искания за коментар. Акциите на Vale паднаха с 0.5% в Сао Пауло в петък. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (27.02.2017)
 
Металургията без въглероден диоксид получава допълнително финансиране Шведската енергийна агенция (SEA) ще финансира четиригодишно проектно проучване, инициирано от SSAB, LKAB и Vattenfall с цел създаване на металургия без въглероден диоксид. Трите основни играчи - производителят на стомана SSAB, добивната LKAB и шведската енергийна компания Vattenfall - обявиха създаването на съвместно предприятие през пролетта, за стимулиране на инициативата. Общото финансиране е 102 млн. крони. Според Ян Мострьом, главен изпълнителен директор и управител на групата LKAB, решението на Шведската енергийна агенция за финансиране на проекта е "истинско вдъхновение", докато Мартин Линквист, главен изпълнителен директор и управител на групата SSAB го описва като "много вълнуваща новина". Магнус Хол, главен изпълнителен директор и управител на групата Vattenfall го нарече "изключително позитивни новини". Решението на SEA за допълнително финансиране върху първоначалните 7.7 млн. крони (853,000 хил. долара) ще отвори вратата за нови изследователски проекти, всички от които ще работят за постигане на целта. (Steel Times International)
Източник: Други (01.03.2017)
 
Китай нареди намаления на алуминия и стоманата за да се пребори със смога Китай е наредил на стоманени и алуминиеви производители в 28 града да намалят продукцията си през зимата, очерта плановете за ограничаване на използването на въглища в столицата и изиска въглищата да се транспортират по ЖП на север, като Пекин засилва своята война със смога. Документът от 26 страници от 17 февруари не включва някои строги проектни мерки за намаляване продукцията на торове и въвеждане пълна забрана за обработка на въглища в Тиендзин, едно от най-натоварените пристанища в страната. Правителството призова производителите на стомана да намалят наполовина продукцията си в четири северни провинции - Хъбей, Шанси, Шандун, Хънан - както и Пекин и Тиендзин, по време на пика зимните отоплителни месеци от края на ноември до края на февруари. Размерът на съкращенията ще зависи от степента на намаляване на емисиите на регионите. Стоманодобивните заводи в Хъбей, водещата стоманодобивна провинция на Китай, трябва да отговорят на целите за намаляване на свръхкапацитета тази година, предсрочно. (Reuters)
Източник: Reuters (02.03.2017)
 
Baosteel модернизира завод Baoshan Iron & Steel (Baosteel) е наела Primetals Technologies да модернизира цеха за непрекъснато леене на плочи No. 3 в своя шанхайски стоманолеярен завод с капацитет 2.3 млн. тона/год. No. 1. Планът е да се замени главата на машината и цялата направляваща система с оглед модернизиране на завода и производство на висококачествени плочи за взискателни приложения. Според Primetals, модернизацията ще увеличи максималната дебелина на плочите до 357 мм. След като се излеят, плочите се обработват допълнително в завода за горещо валцуване на Baosteel. Модернизираният завод е планиран да влезе в експлоатация през Q1‘2018. Той произвежда плочи с минимална дебелина от 220 мм от 2003 г. Има машинен радиус от 10 метра и металургична дължина от 34.5 метра. След модернизицията, машината ще бъде в състояние да произвежда плочи с дебелина от 250, 300 и 357 мм в широчина, вариращи от 1200 до 2300 мм. Гамата от продукти включва стомана от изключително ниско до високо съдържание на въглерод, микро и ниско легирани, перитектична и HSLA, структурни стомани, тръби и листове. Baosteel Group произведе около 35 млн. тона стомана през 2015 г. (Steel Times International)
Източник: Други (06.03.2017)
 
Tata Steel може да се откаже от плановете за сливане с Thyssenkrupp Tata Steel може да обмисли прекратяване на преговорите за планираното сливане на своя европейски бизнес с германския конгломерат Thyssenkrupp. Преговорите бяха обявени от индийския стоманен гигант миналата година като част от основно преструктуриране на британския му стоманодобив. Такава сделка с немския стоманодобивен гигант потенциално може да доведе до образуването на европейски бегемот с доменни пещи в Уелс, Холандия и Германия. Въпреки това, сделката може да бъде под заплаха поради германските пенсионни задължения. Сделката се движи бавно като Tata Steel се опитва да реши собствените си проблеми с британската схема за пенсии в сектора на стойност 15 млрд. лири. Миналия месец работниците във Великобритания гласуваха в полза на нова пенсионна сделка, за да запазят своята работа. Близо 10 хил. работници гласуваха в полза на преминаването към по-малко щедра схема в замяна на сигурността на работата и обещание от страна на Tata за близо 1 млн. лири инвестиции през следващите 10 години. (Economic Times)
Източник: Други (06.03.2017)
 
Стоманата носи големи печалби дълго преди Тръмп да похарчи 1 трлн. долара Дълго преди президентът Доналд Тръмп да спази обещанието си да харчи 1 трлн. долара за инфраструктурни проекти в САЩ, инвеститорите вече са свидетели на големи печалби на местните производители на стомана. VanEck Vectors Steel ETF отчете 82% възвръщаемост за годината до понеделник като акции се повишиха в сектора, който следи, третото най-добро представяне сред не-задлъжнелите борсово търгувани фондове в САЩ. Индекс на Bloomberg за желязната руда и стомана, който само преди година беше на най-ниската си стойност от 2003 г., се покачи с над 40%. Инвеститорите изливат около 476 млн. долара във борсово-търгувани фондове за индустриални метали, а Duquesne Family Office на милиардера Стан Дрюкенмилер увеличи с 80% дела си в Nucor Corp., най-големият американски производител на стомана. Тръмп не е единственият, който дава тласък на сектора, която не отдавна бе затънал в световното пресищане и от години е на загуби. Китай, най-големият в света производител на стомана, намали излишния си капацитет и износът му се забави, след като САЩ и Европа наложиха антидъмпингови мерки. (Bloomberg)
Източник: Други (09.03.2017)
 
MarketLine: Световният пазар на стомана ще достигне 865.5 млрд. долара до 2020 Световният пазар на стомана достигна 753.4 млрд. долара през 2015 г., което представлява отрицателен годишен ръст от 11.2% спрямо 2011 г., според данни на компанията MarketLine. Последният доклад на компанията посочва, че Китай е най-големият производител на стомана в световен мащаб, съставляващ 49.6% от общата пазарна стойност и изнася повече от Споразумението за свободна търговия в Северна Америка (NAFTA) и Европейския съюз (ЕС) взети заедно. Тъй като представлява почти половината от световния пазар, промените в китайското търсене и предлагане значително въздействат на световната ситуация на пазара. "Ключовият фактор за скорошно свиване на пазара е големият излишък от стомана, който свива цените. През 2015 г., когато търсенето на стомана спадна в Китай, производствените обеми се сринага в световен мащаб ", каза Госка Кафел, анализатор в MarketLine. Цените растяха през по-голямата част от 2016 г., когато САЩ, ЕС и други региони въведоха протекционистки мерки за ограничаване на евтиния внос от Китай. (Economic Times)
Източник: Други (10.03.2017)
 
Износът на стомана в Индия скочи със 150% през февруари, вносът намаля с 46% Индийският износ на стомана през февруари регистрира ръст от 150%, а вносът се сви с 46%. Огромният скок в износа идва в момент, в който правителството предостави обширна подкрепа за местната стоманодобивна промишленост чрез търговски мерки, включително антидъмпингови. Потреблението на стомана през февруари се увеличи незначително с 3% спрямо същия месец на 2016 г. Износът през февруари 2017 г. (0.75 млн. тона) е нараснал със 150% през февруари 2016 г., но е намалял с 15% спрямо януари 2017 г. Вносът през февруари 2017 (0.49 млн. тона) се е понижил с 46% на годишна база и с 19% към януари 2017 г. Общото производство на сурова стомана през февруари тази година е нараснало с 8.5% до 8.08 млн. тона. През периода април-февруари 2016-17, добивът на сурова стомана е 89.08 млн. тона, което е ръст от 9.3% спрямо същия период на миналата година. Потреблението на готова стомана е нарансло с 3.4% през същия период до 76.22 млн. тона. Вносът на готова стомана е 6.59 млн. тона през първите 11 месеца на 2016-17, спад с 38.5% спрямо година по-рано. (Economic Times)
Източник: Други (10.03.2017)
 
Рестартът на мината на BHP-Vale застрашен от искане за защита на горите Желязната мина Samarco в Бразилия е изправена пред още една пречка за възобновяване на операциите по-късно тази година, след като съдът прие искането на прокуратурата да защити една гориста местност, която обхваща разкоп, предназначен за съхранение на отпадъци. Съвместното дружество между BHP Billiton Ltd. И Vale SA се надяваше да възобнови дейността си по-късно тази година, след като през 2015 г. се срина язовир който уби 19 души. Обслужването на около 4 млрд. долара дългови облигации от страна на компанията зависи от рестарта. Съд издава временна забрана за "издаване на лицензи или разрешения за околната среда" в участъка на гората Уаймий. В писмо, изпратено миналия месец, държавният прокурор Лизандро Нортън Сикера информира регулатора, отговарящ за предоставянето на лицензи за Samarco, за решението на съда. Сикера не отговори, запитан дали решението на съда ще попречи на издаването на лицензи за Samarco. (Bloomberg)
Източник: Други (13.03.2017)
 
EUROFER призовава за споразумение за "реално рециклиране" Съветът на Европейския съюз трябва да покаже ангажимент към измерване на "реалното рециклиране", вместо да се разчита на високите цели, които могат да бъдат изпълнени чрез зле дефинирани средства, казват от Европейската асоциация за стомана (EUROFER). Коментирайки преразглеждането на Рамковата директива за отпадъците гласувана от ЕП, генералният директор на EUROFER Аксел Егерт заяви, че Европейският парламент е излязал с разумен доклад, предлагащ "амбициозни и практически подобрения", но твърди, че Европейския съвет трябва да остане отворен за метода на изчисление на етапа на крайно рециклиране. Според EUROFER, преразгледаната директива полага основите за признаване на промишлени "странични продукти" и това дава възможност на Европейската комисия да "започне хармонизирано прилагане на принципите за тези странични продукти". Това може да доведе до функциониращ пазар на ЕС за използване на странични продукти като суровини вместо необработени такива. (Steel Times International)
Източник: Други (16.03.2017)
 
Китайската желязна руда скочи с 5% Фючърсите за желязната руда в Китай скочиха с над 5% в сряда като цените на стоманата нараснаха до най-високото си ниво от три години заради надеждите за повишео търсене от Пекин, който покачва разходите за инфраструктура и продажбите на имоти се повишават. Тази седмица бележи рязко възстановяване на желязна руда, което би помогнало на спот цените да отскочат от един-месечното дъно, ако китайските стоманени фючърси задържат възходящата си инерция. Инвестициите в ДМА в Китай нараснаха с 8.9% през януари и февруари спрямо същия период на миналата година, което до голяма степен се дължи на силното имотно и инфраструктурно строителство, изпреварвайки ръста от 8.1% през 2016 г. "Продължаваме да вярваме, че Китай ще се стреми към инфраструктурни инвестиции през 2017 г., за да стимулира растежа, докато китайските управници се подготвят за избори през ноември," смята анализаторът в Commonwealth Bank of Australia, Вивек Дар. Най-активната арматура на Shanghai Futures Exchange нарасна до 3692 юана (534 долара) за тон, най-високото от февруари 2014 г. Желязната руда на стокова борса в Далиан нарасна с 5.5% до 724.50 юана за тон. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (16.03.2017)
 
В Панагюрище успешно работи проекта за дуално образование Министрите на икономиката Теодор Седларски и на образованието Николай Денков посетиха в сряда минната компания „Асарел-Медет" АД и гр. Панагюрище. Целта на посещението беше да се представи успешния старт на проекта за дуално образование, който се осъществява на място по браншовия модел на Българска минно-геоложка камара. Министър Седларски се запозна с производствената дейност и перспективите за развитие на панагюрското дружество, както и мащабните социални инвестиции на компанията в региона. След това в спа-хотел „Каменград" министър Денков и министър Седларски участваха заедно в дискусия по проблемите на дуалното образование. Посещението се реализира по покана на Българска минно-геоложка камара. Министър Седларски и екип на Министерство на икономиката бяха посрещнати от изпълнителния директор на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов. По време на обиколката министрите бяха придружавани от областния управител на област Пазарджик Златко Митрев и изпълнителното ръководство на компанията. Гостите се запознаха с историята и постиженията на „Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. След това посетиха рудник „Асарел" и видяха работата на автоматизираната диспечерска система за управление на минното производство, която е последно поколение и е произведена от канадската компания Wenco. Чрез нея производствените параметри се управляват чрез безжична комуникационна мрежа и компютър във всяка машина, а системата за високоточно позициониране контролира прецизното планиране на минните дейности.
Източник: Стандарт (17.03.2017)
 
ArcelorMittal Zenica обяви големи инвестиции за околната среда ArcelorMittal Zenica официално откри три нови инвестиционни проекти в Босна и Херцеговина с комбинирана стойност над 12.4 млн. евро. Преди пристигането на ArcelorMittal в Зеница през 2004 г., заводът за стомана не работеше от 1992 г. насам, с малка или никаква инвестиция в завода в продължение на няколко десетилетия. За да отбележи събитието, имаше специална церемония на 10 март с участието на висши ръководители от федерални, кантонални и градски институции в Зеница. ArcelorMittal Zenica е описан като един от най-важните индустриални компании в страната и топ износител. Две от инвестициите са насочени към по-нататъшни подобрения на екологичните показатели на компанията, а третата е предназначена за модернизиране на производството на един от основните продукти, с което общият размер на инвестициите в ArcelorMittal Zenica достига над 160 милиона евро, включително 50 милиона евро специално насочени към подобряване на околната среда. ArcelorMittal Zenica е първият завод за стомана в света, който има инсталирана индустриална хибридна технология за филтрация. (Steel Times International)
Източник: Други (17.03.2017)
 
Essar стоманени пистолети за пазарна защита Индийският производител на стомана Essar Steel, която има годишен капацитет от 10 млн. тона/год., разработи стомани за сухопътни и военноморски отбранителни приложения с цел пазара за над 200 млрд. долара през следващото половин десетилетие. Според MD & CEO Дилип Уумен, секторът на отбраната е свидетел експоненциален растеж и Essar Steel иска парче от пая. "Имаме отличен опит с успешни доставки на стомана за много отбранителни проекти", каза Уумен, добавяйки, че в миналото на компанията в сектора на отбраната я е насърчило да разшири продуктовото си портфолио в "този сегмент". Имайки това предвид, Essar Steel изгради модерно съоръжение за 1.5 млн. тона стоманени плочи годишно в Хазира. Заводът предлага три вида валзуващи възможности, включително термо-механично контролирана валцуване, нормализирано валцуване и температурно-контролирано валцуване. Два вида топлинна обработка, охлаждане със закаляване и нормализиране, също се предлагат в завода, а това означава, че там могат да произвеждат всякакви стомани за отбраната. (Steel Times International)
Източник: Други (20.03.2017)
 
Консорциуми с оферти за Ilva Най-големият световен производител на стомана ArcelorMittal и Marcegaglia, италиански стоманодобивен завод с глобален обхват, са предложили да купят завода за стомана Ilva за 1.6 млрд. евро, надхвърляйки офертата от 1.2 млрд. евро от AcciaItalia. AcciaItalia се състои от индийския производител на стомана JSW, италианския Arvedi, италианската държавна холдингова CDP и бизнеса на Леонардо Дел Векио Delfin. Базираната в Таранто Ilva беше поета от италианското правителство през 2015 г. и е отделено от магистрати три години по-рано, за причиняване на екологични и здравословни проблеми. Предприятието отдавна е трън в очите на италианската стоманодобивна промишленост. Въпреки производствения капацитет от 11 млн. тона, миналата година Ilva произведе 5.8 млн. тона. И двата консорциуми, участващи в търга, имат сходни инвестиционни планове за завода Ilva, които включват увеличаване на продукцията и рационализиране на операцията. ArcelorMittal-Marcegaglia възнамерява да инвестира 2.3 млрд. евро, а съперникът AcciaItalia планира инвестиция от 3 млрд. евро. Италианските комисари имат срок до 6 април да "изберат победител", а тяхното решение ще трябва да бъде ратифицирано от Промишленото министерство на Италия. (Engineering News)
Източник: Други (22.03.2017)
 
Испански стоманодобивен завод с обновена леярна Испанският завод за стомана ArcelorMittal Asturias (Авилес) съобщава, че неговата леярна за плочи номер едно вече произвежда на същото ниво като преди модернизацията от страна на групата SMS. Компанията е направила поръчка на немската група SMS, която я описва като "цялостна реконструкция" на двулентовата леярна за плочи. Целта е да се преустрои куповидната леярна във вертикално-огъваща. Крайният резултат произвежда плочи с дебелина от 235 мм и ширина между 800 мм и 1600 мм. Максималната скорост на леене на оборудването се оценява на 1.9 метра в минута, твърдят от SMS. Според тях, от отливката до зоната на изтичане навън, леярската форма е напълно преустроена и снабдена с дистанционно регулиране, хидравлична осцилация и система за спрей охлаждане в зависимост от ширината (водно охлаждане) в главата на машината. (Steel Times International)
Източник: Други (23.03.2017)
 
Световното производство на необработена стомана нарасна с 4.1% през февруари 2017 г. Световното производство на необработена стомана през февруари 2017 възлиза на 126.6 млн. тона, според данни на Световната асоциация стомана (Worldsteel). Тези последните данни представляват увеличение от 4.1% спрямо февруари 2016 г. и Worldsteel подчертава, че данните за 2016 г. са базирани на 29 дни. В Китай, добивът за февруари 2017 нараства с 4.6% в сравнение с миналата година и възлиза на 61.2 млн. тона, докато в Япония е 8.3 млн. тона, което е спад от 0.1%. В Индия през февруари 2017 с добити 8.1 млн. тона, ръст от 8.9%, а в Южна Корея прирастът е 8.3% до 5.5 млн. тона. В Европейския съюз, Германия е най-големият играч с увеличение на производството през февруари с 2.6% до 3.5 млн. тона. В Италия този процент е 1.2% до 2 млн. тона. Но не навсякъде новината е добра. Във Франция необработената стомана се понижи с 5.8% до 1.2 млн. тона, а в Испания - с 4.6% до 1.1 млн. тона. В Турция производство е 2.7 млн. тона, ръст с 15.6% спрямо февруари 2016 г. (Steel Times International)
Източник: Други (27.03.2017)
 
Thyssenkrupp излиза от бизнеса със стомана Шефът на Thyssenkrupp AG най-накрая е на ръба да остави стоманата в миналото на немската компания - ако може да прекъсне връзките с европейското стоманодобивно наследство. Дългогодишната индустриална компания, която проследява своите корени до началото на 19 век, направи голяма крачка встрани от предишния си основен бизнес, когато неочаквано обяви продажбата на последните от затруднените си стоманодобивни активи в Северна и Южна Америка, бразилско предприятие, в края на миналия месец. Сделката е най-сигурният знак към днешна дата, че главният изпълнителен директор Хайнрих Хайзингер, води преобразуването на дружеството от улегнал стоманодобивен гигант към операция със стоки и капитали. Инвеститорите ще следят дали Хайзингер ще постигне следващата част от стратегията си: обособяване на европейския бизнес със стомана на Thyssenkrupp. Това предприятие беше притиснато от продължителното пренасищане със стомана и евтиния внос от Китай, на фона на продължаващата консолидация в индустрията. Хайзингер заяви, че иска да преструктурира Thyssenkrupp около капиталови стоки с високи маржове като асансьори, сложни автомобилни компоненти и подводници. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (27.03.2017)
 
КЦМ е произвел рекордно количество цинк през 2016 г. Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е постигнал най-високите си нива на производство на блоков цинк в своята 55-годишна история. Рекордните 74 336 тона са резултат от подобрената производителност и ефективност в цинковото производство, съобщиха от компанията. Потенциалът за достигане на определените показатели по добив на цинк нарасна след успешната модернизация на технологичната и техническата база през последните няколко години. В края на 2014 г. КЦМ завърши инвестиция за 140 млн. евро, с която модернизира производството на цинк и изгради ново оловно производство. Наскоро от компанията обявиха, че през януари в новото оловно производство са отлети рекордните 7200 тона олово. С това са достигнати заложените по проект параметри, което обикновено се постига в рамките на 6-7 години.
Източник: Капитал (28.03.2017)
 
Делото за киберкражбите на U.S. Steel срещна стена от страна на Китай Продължаващата битка на САЩ срещу незаконните хакерски атаки и киберкражби от чужди държави достигна точка на кипене. В нашумялото дело за киберкражби на U.S. Steel срещу Китай, пълната липса на сътрудничество и крещящо протакане от китайската стоманодобивна компания принуди американската компания временно да оттегли една част от иска. U.S. Steel твърди, че китайската държавна Baosteel е хакнала компютрите на U.S. Steel и е откраднала търговски тайни за съвременна стомана с висока якост. За да добави обида към предполагаемата киберкражба, в момента Китай произвежда тази стомана с висока якост с главоломна скорост и се смята, че вкарва стотици хиляди тона стомана обратно в САЩ през други страни, за да избегне тарифи – подкопавайки допълнително американския стоманодобив. Широко разпространено е мнението, че Китай е създал армия от киберкрадци наброяващи десетки хиляди, които работят всеки ден, за да проникват в американските компании и да крадат нещо ценно. U.S. Steel получи похвали за своите правни действия по този казус, който може да отвори очите света за действията на китайското правителство. (Investor's Business Daily)
Източник: Други (29.03.2017)
 
Британският стоманодобив приветства освобождаването от CfD Британският стоманодобив приветства плана на британското правителство да освободи конкретни тежки промишлености, включително стоманодобива, от някои разходи, свързани със схеми „договори за разлики“ (CfD). Фирмите наддават за CfD и имат гарантирани определени цени за определен период от време за нисковъглеродната енергия, която произвеждат. Схемата се финансира от такса върху доставчиците на енергия, които от своя страна прехвърлят разходите върху крайните потребители. "С въвеждането на това се придвижваме една стъпка по-близо до цялостна защита от политиката за климатичните промени, струваща скъпо на нашия сектор. Дългосрочната сигурност, която освобождаването осигурява, е изключително важен елемент за постигане на по-конкурентна бизнес среда за производителите на стомана в Обединеното кралство, да ги постави при по-равни условия с конкурентите в ЕС ", заяви Гарет Стейс, директор на UK Steel. Според него, обаче, може да се направи повече в областта на промишлените разходи за енергия. (Steel Times International)
Източник: Други (30.03.2017)
 
САЩ налага мита на седем производители на стоманени плочи Министерството на търговията на САЩ направи окончателен извод, че седем чуждестранни производители са осъществявали дъмпинг с определени въглеродни и легирани стоманени нарязани по дължина (CTL) плочи в САЩ, заради което ще наложи мита, вариращи от 3.62% до 148%, каза министърът на търговията Уилбър Рос. Проучването на дъмпинга е приложено за вноса на CTL плочи от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Япония, Южна Корея и Тайван. В допълнение е заключено, че вносът от Южна Корея е получил субсидии, водещи до изравнително мито от 4.31% за тези продукти. "Една здрава стоманена индустрия е от решаващо значение за нашата икономика и производствена база, но нашата металургия днес е под атака от чуждестранни производители, които дъмпингират и субсидират износа си", каза Рос. През 2015 г. вносът на CTL плочи от седемте производители възлиза на 732 млн. долара, като от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Япония, Корея и Тайван са на стойност приблизително 14.2 млн. долара, 19.8 млн. долара, 179 млн. долара, 196.2 млн. долара, 37 млн. долара, 54.9 млн. долара, 210 млн. долара и 21 млн. долара, съответно. (Reuters)
Източник: Reuters (31.03.2017)
 
Германия: ЕС трябва да обмисли търговия жалба срещу САЩ за стоманата Германският външен министър заяви, че Европейският съюз трябва да обмисли подаване на търговско дело срещу САЩ заради решението на Вашингтон да наложи антидъмпингови мита върху стомана, внесени от Европа. Сред компаниите, които ще бъдат засегнати от тарифите са два германски производители на стомана, Salzgitter AG и Dillinger Huette. Зигмар Габриел казва в изявление, че сметките на САЩ противоречат на правилата на Световната търговска организация и са предназначени за защита на американските производители на стомана "като поставят по-добрата немска стоманодобивна промишленост в неизгодно положение." Габриел отбелязва, че това е първата антидъмпингова процедура, започната от новата администрация на САЩ. Той нарече ходът на САЩ неприемлив, и призова ЕС да прецени дали да заведе дело в СТО. (ABC News)
Източник: Други (03.04.2017)
 
Реконструкция повишава капацитета на руски производител на стомана Руският производител на стомана PAO Severstal повишава производството на своя тандемен студен завод, благодарение на реконструкция от групата SMS. Цехът, разположен в предприятието Череповец на Severstal в Северозападна Русия, беше модернизиран "в изключително кратък срок", според SMS, благодарение на концепцията Plug&Work на компанията и силното сътрудничество между производителя на стомана и доставчика на технологията. Реконструкцията включва пълна замяна на входния отдел и четирите стенда на подразделението, плюс инсталиране на най-съвременна технология за валцуване, включително технологията CVC плюс и други механизми за четирите стенда, системата за автоматизация на X-Pact, контролната система за гладкост и измерване X-Shape и система за оптимизиране при всеки стенд. "Голямо предизвикателство е да се приложи замяната на цели стендове", казаха от SMS. "Индивидуалният подход трябваше да бъде планиран така, че производството да не бъде засегнато до основното затваряне на цеха", добавиха от компанията. (Steel Times International)
Източник: Други (05.04.2017)
 
Ето колко стомана ще трябва на Китай за новия мегаполис Новият проект на Китай да изгради мегаполис в покрайнините на Пекин ще вдигне търсенето на стомана, като страната ще поглъщат допълнително 12 - 14 млн. метрични тона на година, ако плановете се изпълняват до 10 години, съобщиха анализатори от Citi Research. Въпреки че размерът ще бъде просто миниатюрна част от близо 1.630 млрд. тона световно производство необработена стомана миналата година по данни на Световната асоциация за стомана, той все пак ще осигури "по-голяма сигурност за продължаване на китайското търсене на стомана във високите нива", пишат от Citi. Световният стоманодобив е под натиск през последните години, като най-големия производител и потребител Китай се гледа под лупа, заради предполагаем дъмпинг на международните пазари, който пък сее дължи на местния свръхкапацитет. Най-новата специална икономическа зона Xiongan в Хъбей беше обявена в събота в стремеж да се стимулира вътрешния ръст в провинцията, засегната от масови съкращения на работни места в тежката промишленост като Китай се опитва да премине от производството към услуги. (CNBC)
Източник: Други (06.04.2017)
 
Нов фонд за подпомагане на стоманодобива Четири страни подписаха рамково споразумение в петък, за учредяване на първия преструктуриращ металургичен фонд в Китай. Фондът, който може да стартира през юни, ще се стреми да даде тласък за преструктуриране и модернизация на черната металургия. Очаква се да разполага с от 40 млрд. юана (5.88 млрд. долара) до 80 млрд. юана първоначално. Hwabao Investment Co Ltd на Baowu Steel Group и US-China Green Fund ще държат по 25%, WL Ross & Co - 26% и China Merchants Finance Holdings Co Ltd - 24%. Baowu Steel е най-големият производител на стомана в Китай и втори в света по добив на необработена стомана. Според Ма Гуоукианг, президент на Baowu Steel, фондът е натоварен със задачата да помогне на китайската стоманодобивна промишленост да премахне излишния капацитет, да ускори преструктурирането, да повиши концентрацията на промишлеността и да насърчи международното сътрудничество. Ма Вайхуа, бивш президент и главен изпълнителен директор на China Merchants Bank, се очаква да поеме ръководството на съвместното предприятие, което ще управлява фонда. (China Daily)
Източник: Други (10.04.2017)
 
Добивната промишленост на Австралия и свиването на стоманодобива в Китай Китайският ход за намаляване на замърсяването на въздуха в големите градове, като ограничи нуждата си от желязна руда и въглища през следващите пет години няма да забави добива в Австралия, според доклад за федералното правителство. Актуалните прогнози очакват приходите от износ на суровини и енергия от Австралия да достигнат рекордните 215 млрд. долара в 2016-17 - увеличение с 35% спрямо 2015-16. Тъй като приходите от износ се очаква да останат същите през 2017-18, Марк Къли, главен икономист в департамента на промишлеността, иновациите и науката, смята, че бъдещето на суровините на Австралия и енергийния сектор е стабилно. "Очакваното нарастване на приходите от износ се дължи на скокове в цените на металургичните въглища и желязната руда, подкрепени от възраждането на стоманодобивния сектор в Китай, както и временни прекъсвания на доставките", каза Къли. "Докладът показва, че повишаването на цените не се очаква да продължи в средносрочен план. Производство на стомана в Китай се очаква да намалее през следващите пет години, като строителството се забави.“ (Australian Mining)
Източник: Други (10.04.2017)
 
Индия може да изпревари Япония като втори по големина производител на стомана Индия може да стане вторият по-големина производител на стомана след Китай. През 12-те месеца до края на март Индия е произвела рекордно количество стомана, за да отговори на нарастващото търсене. Износът също достига исторически връх. Продукцията на стомана нараства с 11% до 101,3 млн. метрични тона. Индия е нетен износител на стомана за пръв път от три години, удвоявайки доставките в чужбина до 8,2 млн. тона, показват предварителните данни на властите в страната. До 2019 г. се очаква Индия да изпревари Япония и да стане вторият по големина производител на стомана, прогнозира австралийското правителство. Предприятията в азиатската държава повишават добива, за да отговорят на търсенето от инфраструктурата, жилищния пазар и потребителските стоки. Най-големите доставчици на стомана в страната – JSW Steel, Steel Authority of India и Tata Steel, отчитат рекордна продукция през изминалата година. Производството на стомана в Индия ще се повиши от 103 млн. тона тази година до 110 млн. през 2018 г. и до 118 млн. през 2019 г., сочат прогнозите на австралийското Министерство на индустрията, иновациите и науката. Според ведомството така Индия ще се изравни с Япония и в крайна сметка ще я изпревари по този показател. През 2022 г. Индия ще произвежда 146 млн. тона стомана, а Япония – 118 млн. тона. /BLOO
Източник: Други (12.04.2017)
 
Немски профсъюз предупреждава за съюзяването на Thyssenkrupp и Tata Steel Най-големият профсъюз на Германия, IG Metall, се противопоставя на съвместно предприятие между Thyssenkrupp AG, най-големият производител на стомана в страната, и Tata Steel Ltd. Проектът е с "висок риск" за Thyssenkrupp, каза Детлеф Ветцел, представител на IG Metall в компанията. Съвместното дружество ще доведе до загуба на работни места и затварянето на стоманени фабрики в Германия, според Вилхелм Зегерат, председател на съвета на произведената група в Thyssenkrupp. Tata Steel води преговори с Thyssenkrupp и други за съвместно предприятие с техните европейски стоманодобивни предприятия от миналата година като част от стратегията си за увеличаване на рентабилността си на фона на свръхпредлагането на световния пазар. Главният изпълнителен директор на Thyssenkrupp, Хайнрих Хайзингер, заяви през ноември, че пенсионните задължения са били основна спънка за постигане на съгласие. (Bloomberg)
Източник: Други (12.04.2017)
 
Промишлеността нападна плана на Тръмп "Купувайте американска" стомана Президентът Тръмп е изправена пред критики от петролните компании, операторите на тръбопроводи и чужди правителства за предложението си да изисква местна стомана за тръбопроводите в Съединените щати. Нефтодобивният и тръбопроводният сектори смятат, че идеята "Купувайте американско" на Тръмп ще увеличи разходите, несигурност и ще застраши целта за стимулиране на местната промишленост за добив на изкопаеми горива. "Редица препятствия, уникални за тръбопроводния клас стомана и производството на тръби трябва да бъдат преодолени, за да се разшири вътрешното производство на тръбопроводи," коалиция от асоциации за нефт, природен газ и газопроводи е написала до Министерството на търговията. "Ако тези препятствия не се преодолеят, действията на правителството за увеличаване на вътрешното производство на стомана и тръби ще има нежелани резултати като намаляване или значително забавяне на новите проекти за газопроводите и ограничаване растежа на заетостта в този сектор в САЩ", пишат те. (The Hill)
Източник: Други (13.04.2017)
 
Алуминият поскъпва поради плановете на Китай за спиране на редица проекти Алуминият поскъпва с най-бързите темпове през последната половин година в рамките на търговията на Лондонската борса за метали (LME), тъй като управляващите в Китай взеха решение за спиране на някои от проектите, свързани с производството на алуминий. На LME цената на алуминия с доставка след три месеца нарасна с 2,6% - до 1958,50 долара за тон. В същото време на Шанхайската борса металът се справи с понижението то сутринта и поскъпна с 0,1% - до 14555 юана (2116 долара) за тон, обновявайки постигнатият в понеделник четиригодишен максимум, съобщава АР. По данни на китайското издание China Securities Times, управляващите в Китай са спрели 3 нови алуминиеви комбината в провинция Синцзян в западната част на страната, поради нарушения ан правила от 2015 г. за ограничаване на производствени мощности и потребление на електроенергия, а също така и във връзка с подобряване на екологичната обстановка. Общата мощност на тези заводи е за 2 млн. тона. (Reuters)
Източник: Reuters (18.04.2017)
 
Указът на Тръмп "Buy American" може да има малко влияние върху стоманодобива в САЩ Изпълнителната заповед на президента Доналд Тръмп "Buy American, Hire American" оставя въпроси за това как правителството ще наложи ред и дали това ще доведе до реална промяна в производството и заетостта, според стоманодобивни мениджъри и анализатори. Разпоредби "Buy American" вече съществуват в законодателството на САЩ, но прилагането им е трудно, заради освобождаването на чуждестранни компании от изискванията, които подбиват американските си колеги при ценообразуването. Тръмп нареди преразглеждане на правилата за възлагане на обществени поръчки в полза на държавни американски компании и дали те действително са от полза, особено в стоманодобивната промишленост. Заповедта на Тръмп обещава прилагане на тези разпоредби, но не уточнява как това ще се случи. Чарлз Брадфорд от Bradford Research заяви, че "Buy American" при стоманодобива в САЩ не взема под внимание, че някои стоманени продукти - включително калаени плочи и полуготови продукти - не се произвеждат в САЩ. Така че ако не бъде въведен неправилно, това може да предизвика проблеми с доставките в САЩ, където около 25% от стоманата е вносна през Q1’2017. (Reuters)
Източник: Reuters (19.04.2017)
 
US Steel затвори и отново отвори завода Midwest След откриването на хексавалентен хром във водопроводи близо до Indiana Dunes National Lakeshore, близо до езерото Мичиган, US Steel затвори завода си Midwest в Портидж, Индиана. По-малко от седмица по-късно след ремонтни дейности по случайното изтичане на химикали, заводът отново заработи. Според US Steel, "регулирането на контролираното, поетапно и силно наблюдавано рестартиране на завода Midwest, започнало в петък 14 април, е приключило. В момента не сме се сблъскали с никакви допълнителни въпроси: Всички проби на водата и визуални проверки, извършени по време на процеса на рестартиране около мястото на изтичането в езерото Мичиган, включително общественото водно потребление и съседните брегови линии, не показаха повишени нива на шествалентен хром.“ US Steel заяви, че приема всички инциденти много сериозно и е изцяло ангажирана с разследването и допълнителни коригиращи действия, необходими за предотвратяване на бъдещи аварии. (Steel Times International)
Източник: Други (20.04.2017)
 
Минната индустрия е инвестирала 700 млн. лв. в социални проекти Минната индустрия е инвестирала 700 млн. лв. в социални проекти за 20-годишен период, съобщи в Трън Иван Андреев, председател на Българската минно-геоложка камара /БМГК/. По думите му предприятията в бранша са вложили над 4 млрд. лв. за технологично обновяване, в развитие на минните общности. Андреев не отрече допуснати слабости и посочи, че инвеститори като тези в мините "Оброчище" и "Ураново" "трябва да бъдат гонени с камъни". По инициатива на Камарата днес в Трън се състоя среща - разговор "Митове и факти за добивната индустрия в България". Бяха представени добри практики и взаимодействия между бизнеса и местната власт в Панагюрище, Чавдар и Челопеч. След 1999 г. мината е инвестирала в Панагюрище над 180 млн. лв., посочи Иван Александров, синдикалист в "Асарел Медет". По думите му повече от 2400 са акционерите, които получават дивиденти от фирмата. Средната брутна заплата в минния сектор в Панагюрище е четири пъти по-висока в сравнение с тази в Септември, казаха от БМГК. Само в болницата в Панагюрище "Уни Хоспитал" са вложени над 92 млн. лв. Икономистът Владимир Каролев каза, че от 60-те години на миналия век добивната индустрия има сериозна развитие в световен мащаб и призова местните хора да вземат информирано решение.
Източник: Стандарт (21.04.2017)
 
Най-големият резерв на манганова руда в Азия открит в Китай Най-големият резерв от манганова руда в Азия в размер на 203 млн. тона, оценен на 14.5 млрд. долара, е открит в югозападната провинция Гуейджо в Китай. Мангановата руда се намира в планините на автономен окръг Сангтао Мяо и е била открита от бюрото за геология и проучване на суровини в Гуейджо. Рудата има потенциална стойност над 100 млрд. юана (14.5 млрд. долара). Китай е най-големият световен производител и потребител на манган, използван широко в производството на батерии и магнитни материали. Учените са открили четири големи находища на манганова руда в провинция Гуейджо с общ резерв от 600 млн. тона последно време, каза Чен Юхуан, геолог и академик в Китайската академия по инженерство. "Новооткритите рудодобивни залежи съставляват 60% от общите доказани резерви в Китай и значително ще намалят зависимостта на страната от вноса", каза той. (India Today)
Източник: Други (21.04.2017)
 
Тръмп започна разследване срещу китайския внос на стомана в САЩ Американският президент Доналд Тръмп стартира в четвъртък разследване срещу Китай и износителите му на евтина стомана на пазара в САЩ, повдигайки възможността за налагане на нови мита. Това повиши цената на акциите на някои производители на стомана в САЩ с над 8% в четвъртък. Позовавайки се на опасения за националната сигурност, Тръмп обяви решението си на церемония в Белия дом заедно с изпълнителни директори от стоманодобивната индустрия и търговския министър Уилбър Рос – милиардер бизнесмен, натрупал част от състоянието си именно от инвестиции в бизнеса със стомана. „Стоманата е критично важна както за нашата икономика, така и за армията ни“, каза Тръмп. „Това не е област, в която можем да си позволим да зависим от други страни“. Тръмп спечели много гласове в промишлени щати като Мичиган и Пенсилвания с обещанието си да повиши производството и да наложи мерки срещу китайските търговски практики. (Reuters)
Източник: Reuters (21.04.2017)
 
Превозвач задмина КЦМ по брой работници Пловдивска транспортна фирма изпревари КЦМ по брой работници. Това сочат данните, цитирани в Икономически годишник за регион Пловдив. Според изнесената статистика превозвачът ПИМК осигурява заетост на 1657 служители, докато в КЦМ се трудят 1417 души. На първо място по този показател в региона е ВМЗ Сопот с 2616 заети лица, следван от "Либхер" с 1685 работници. Топ 5 допълва ВиК с 1210 на щат. Цифрите показват възход на икономика в Пловдив, като броят на работещите фирми се е повишил с 692 и е достигнал 36 126. Крайният финансов резултат на предприятията от областта за 2015 г. е печалба от 1,252 млрд. лв., или с 44.7% повече от предходната година. На плюс са приключили 69.6% от общия брой фирми, на загуба - 17.8%, а 12.6 на сто са на нулата.
Източник: Марица (24.04.2017)
 
Над 540 хил. тона руда е добита в Челопеч за три месеца Общо 540.6 хил. тона руда е добила "Дънди прешъс металс Челопеч" през първото тримесечие на годината. Това показват данни на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Произведеното количество мед и злато под формата на концентрат е според прогнозите. Финансовите резултати на компанията ще излязат в началото на следващия месец. Изкопните работи в Крумовград, където DPM изгражда добивно-преработвателен комплекс за златна руда, вървят по план, като изливането на бетона се очаква да започне до края на април, съобщават от компанията. Добивът от новата мина е планиран да започне до края на 2018 г. В началото на тази година Европейската банка за възстановяване и развитие направи дялова инвестиция в дружеството, като вложи 43.7 млн. канадски долара. Средствата ще се използват за проекта в Крумовград.
Източник: Капитал (26.04.2017)
 
Добивът на необработена стомана нараства с 4.5% през март 2017 г. Световното производство на необработена стомана в 67-те страни, които се отчитат пред Световната асоциация за стомана (worldsteel), е 145 млн. тона през март 2017 г., което е с 4.6% повече в сравнение с март 2016 г. Производството в света през първите три месеца на 2017 г. е 410.5 млн. тона., което е с 5.7% повече в сравнение със същия период на 2016 г. Азия е произвела 280.6 млн. тона, ръст с 5.4% в сравнение с първото тримесечие на 2016 г., а Европейският съюз е произвел 42.5 млн. тона, увеличение с 3.8%. В Северна Америка добивът през Q3‘2017 е 29.3 млн. тона, което е с 7.1% повече, докато в ОНД производството е 25.9 млн. тона, увеличение с 4%. През март 2017 г. суровото производство на стомана в Китай е 72 млн. тона, увеличение с 1.8%, а в Япония – 8.9 млн. тона, което представлява увеличение с 1.8% спрямо март 2016 г. В ЕС през март 2017 г. Германия произведе 3.9 млн. тона сурова стомана, ръст с 1.9% спрямо същия период на миналата година, Италия – 2.2 млн. тона, увеличение с 9.5%. Испания произведе 1.4 млн. тона, с 15.7% повече спрямо март 2016 г., а Франция - 1.3 млн. тона, с 18.1% повече. (Steel Times International)
Източник: Други (26.04.2017)
 
US Steel се понижи с 25% След обявлението от страна на президента Доналд Тръмп, че ще започнат проверки на вноса на стомана миналата седмица, стоманените акции се сринаха в сряда, тъй като слабите печалби и слабите насоки от страна на стоманодобива в САЩ донесоха безпокойство в сектора. US Steel обяви тримесечна загуба от 1.03 долара за акция, според Thomson Reuters. Това се разминава с очакванията на анкетираните анализатори за тримесечна печалба от 35 цента на акция. Компанията също така намали очакванията си за печалба от $ 1.50 на акция за цяла година, половината от очаквана стойност за 3.05 долара на акция. Обявен след края на сесията във вторник, отчетът за приходите срина акциите на US Steel с 26% в сряда. "Въпреки че резултатите от сегмента ни се подобриха с над 200 млн. долара в сравнение с първото тримесечие на 2016 г., операционните предизвикателства в нашите съоръжения за плоски ролони ни попречиха напълно да се възползваме от подобрените пазарни условия", заяви генералният директор на US Steel Марио Лонги. "Въпреки това, продължаваме да сме насърчени от европейските ни операции и виждаме и подобряване на енергийните пазари". (CNBC)
Източник: Други (27.04.2017)
 
Призовават за допълнително свиване на китайския стоманодобив Ръководна фигура от китайския стоманодобив призова за по-нататъшно съкращаване на мощностите, като обясни, че секторът остава наситен въпреки увеличените печалби и производство на стоманодобивните заводи през първото тримесечие. "Цялата индустрия трябва да продължи напред с намаляването на мощностите и премахване на ливъриджа", заяви Гу Джиангуо, изпълнителен вицепрезидент на Асоциацията за желязо и стомана в Китай (CISA). Той предупреди за нестабилност на цените на стоманата и спад в износа. Забележките на Гу станаха след неочаквано силните резултати в стоманодобивния отрасъл тази година. Благодарение на възстановяването на широката икономика, членовете на CISA отчетоха печалба от 23.3 млрд. юана (3.4 млрд. долара) за периода януари-март, за разлика от загубата от 8.75 млрд. юана преди година. Окуражен от неочаквано добрата новина, се появи необоснован оптимизъм в сектора, който Гу описва като "късоглед." Изтъквайки затрудненията, той добави, че "е необходимо повече наблюдение" за прогнозиране на цялостната икономическа перспектива, търсенето на стомана и потреблението. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (27.04.2017)
 
Световното търсене на стомана може да нарасне повече от очакваното Търсенето на стомана в световен мащаб ще нарасне повече, отколкото беше предвидено през 2017 г., поради възстановяването на развитите икономики и ускоряването на растежа на развиващите се пазари, особено Русия, Бразилия и Индия. Търсенето е на път да се увеличи с 1.3% през 2017 г. до 1.535 млрд. тона, и с още 0.9% през 2018 г. до 1.549 млрд. тона, според Световната асоциация за стомана (Worldsteel). Worldsteel, представляваща над 160 производители на стомана, добиващи 85% от световното производство, през октомври прогнозира, че търсенето ще нарасне с 0,5% тази година. Стоманодобивът, на стойност около 900 млрд. долара годишно, се възприема като показател за световното икономическо здраве. "Очакваме, че Русия и Бразилия най-накрая ще излязат от рецесиите си. След демонетизационния шок, индийската икономика се очаква да се върне към растеж", според Worldsteel. "Въпреки това, Китай, който представлява 45% от търсенето на стомана в света, се очаква да се върне към по-умерен темп на растеж след скорошният скок". (Fortune)
Източник: Други (28.04.2017)
 
Задължение за защита на стоманодобивната промишленост Министърът на търговията и промишлеността в Южна Африка Роб Дейвис заяви, че е подписал договор за защитна мярка за горещо-валцуваните намотки, но заяви, че мярката подлежи на разглеждане в Световната търговска организация (СТО). Чрез т.нар. предпазни мерки членовете на СТО, като Южна Африка, могат временно да ограничат вноса на даден продукт, ако увеличеният внос на този продукт представлява заплаха за местната промишленост. Стъпката е предназначена да предпази местната стоманодобивна индустрия от по-евтиния внос в условия на световен свръхкапацитет. При откриването на деветата годишна поправка на плана за действие за индустриална политика (IPAP) в Йоханесбург, Дейвис заяви, че правителството иска да запази основното производство на стомана в Южна Африка. "Това е по редица причини, но очевидното е, че сме производител на желязна руда. Ако загубим основното производство на стомана и продължаваме да бъдем производител на желязна руда, ще се движим надолу по веригата на стойността ", каза той. (Business Report)
Източник: Други (09.05.2017)
 
Сериозно финансиране за проекта SmartSteel на SSAB Шведският стоманопроизводител SSAB ще получи сериозно финансиране в размер на 10 млн. шведски крони (1.1 млн. долара) за проекта си за научноизследователска и развойна дейност SmartSteel. Ева Петусон, ръководител на R&D в SSAB, заяви, че е "изключително доволна" от подкрепата на Vinnova, заявявайки, че ще позволи на компанията да продължи да развива екосистемата SmartSteel за SSAB заедно с новите си изследователски партньори и компании. Подкрепата за екосистемата около SSAB SmartSteel трябва да се разглежда като част от фокуса на правителството на Швеция върху цифровизацията и новата индустриализация, твърди SSAB. Идеята зад SmartSteel е да предостави информация и инструкции, отнасящи се до всеки стоманен артикул, независимо къде се произвежда. Всяка връзка във веригата може да използва и натрупва информация. "Това създава основа както за циркулярната, така и за платформената икономика", твърди стоманопроизводителят, добавяйки, че резултатът ще бъде по-малко отпадък отколкото сега и подобрена производителност и гъвкавост. (Steel Times International)
Източник: Други (09.05.2017)
 
Прогноза за стоманодобивната индустрия - май 2017 г. Стоковите запаси бяха задвижени силно след изборите на Доналд Тръмп през ноември 2016 г., след една нажежена година преди това. Промяната в инерцията може основно да се дължи на очакванията за значителни разходи за инфраструктура в администрацията на Тръмп. Докато нищо ново не се материализира от новата администрация, особено от фронта на разходите за инфраструктура. Но индустрията продължава да се възползва от устойчивото здравословно търсене в автомобилния и строителния отрасъл. Очаква се агресивната търговска политика на новата администрация да осигури по-голяма защита на стоманодобивната промишленост в САЩ. Американски производители на стомана наскоро аплодираха изпълнителните действия на администрацията на Тръмп, насочени към подобряване на събирането на такси, заедно с идентифицирането и справянето с основните причини за нелоялни търговски практики, които струваха на щатските власти милиарди долари от загубени приходи. (Zacks Equity Research)
Източник: Други (09.05.2017)
 
Смаляващата стоманодобивна индустрия в Германия се сблъсква с ключови избори Заплахата Thyssenkrupp AG да ореже хиляди стоманодобивни работни места в най-многобройната провинция в Германия, се превръща в проблем на кампанията по-малко от две седмици преди най-големия избирателен тест, преди националните избори през септември. С анкети, в които се твърди, че социалдемократическата партия е изложена на риск от загуба на управляващото мнозинство при гласуване в Северен Рейн Вестфалия на 14 май, местните лидери от СДП и християндемократическият съюз на канцлера Ангела Меркел се опитват да защитят стоманодобивните работници в страната. Thyssenkrupp, създадена през 1999 г. чрез сливането на две немски немски компании, попадна в политическия фокус, опитвайки се да преструктурира стоманодобивните си операции в отговор на световното свиване на цените. Синдикатите се противопоставят на това усилие, което според тях ще доведе до загуба на над 4000 работни места, както и на предложението за сливане на операциите с Tata Steel Ltd. Докато Меркел защитава свободната търговия, която извлича полза от германския износ - свиващата се стоманодобивна индустрия в страната. (Bloomberg)
Източник: Други (09.05.2017)
 
Главният изпълнителен директор на Nucor е убеден, че разследването за стоманата в САЩ ще се съобрази със сектора Разследването на отдела 232 от Търговския департамент на САЩ върху влиянието на вноса на стомана за националната сигурност ще доведе до положителни резултати за местните производители на стомана, прогнозира президентът и главен изпълнителен директор на Nucor, Джон Фериола, в интервю за S&P Global Platts. "Убеден съм, че Търговският департамент ще излезе с различна констатация [от разследването, свързано със стоманата през 2001 г.] само поради [настоящите] заплахи за свръхкапацитета на стоманата в световен мащаб и произтичащия от това скок на незаконно търгувания внос", каза той. През 2001 г. департаментът разследва влиянието на вноса на желязна руда и полуготова стомана съгласно член 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г., но не препоръча никакви действия. Увереността на Фериола в благоприятната препоръка за местната индустрия произтича отчасти от сигналите в Белия дом, когато президентът Тръмп подписа изпълнителния меморандум за разследването. (Platts)
Източник: Други (10.05.2017)
 
15 млн. евро вложи “Порт Бургас” в терминал за меден концентрат Съоръжение за разтоварване и съхранение на меден концентрат, изградено на пристанищен терминал “Бургас-изток 2” , откри министърът на транспорта Ивайло Московски. В построяването му концесионерът “БМФ Порт Бургас” е инвестирал 15 млн. евро. То ще се използва от “Аурубис България”, има капацитет 60 000 тона, от последно поколение е. Превозването на медните концентрати от Пирдоп до Бургас се извършва с жп транспорт. Инвестицията в новото съоръжение е потвърждение за ефекта от концесиите, каза министър Московски. “Използването на концесията като механизъм за развитие на транспортната система е един от приоритетите ни. Предоставянето на държавни обекти за управление от частни инвеститори е най-добрият подход за развитие на транспортните дружества”, каза той. 30 млн. лв. е предвидила държавата допълнтелно, за да подпомогне развитието на пристанищата в Бургас, каза още министърът.
Източник: 24 часа (12.05.2017)
 
Шефът на worldsteel: Световният стоманодобив в "точка на инфлексия" Световният стоманодобив е достигнал "важна точка на инфлексия", която изисква стоманопроизводителите да обмислят нови стратегии за оцеляване, заяви генералният директор на Световната стоманодобивна организация Едуин Басон. Говорейки по време на срещата на високо равнище "Eurometal World Distribution & SSC" в Дюселдорф, Басон каза, че сегашният световен капацитет за стомана - около 2.39 млрд. тона - вече е достатъчен, за да покрие изискванията за доставките до 2035 г. Договореното търсене на стомана вероятно ще бъде около 1.535 млрд. тона през 2017 г., което е само с 1.3% повече спрямо предходната година и близо 1.549 млрд. тона през 2018 г., което е ръст от 0.9% на годишна база, според WorldSite. Силното нарастване на търсенето на стомана в развиващите се страни ще компенсира стабилизирането на търсенето в развитите икономики, но това означава непроменено световно търсене вероятно през следващите две десетилетия или повече, каза Басон. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (12.05.2017)
 
Зелените сигнали в стоманодобивния сектор карат банките да се надяват да възстановят парите си Увеличаването на вътрешното търсене в Индия, подкрепящите правителствени политики и стабилната макроикономическа среда, повишиха надеждите за съживяване в стоманодобивния отрасъл, който през последните пет години бе измъчван от високи непроизведени активи. Производството на стомана в Индия се повиши с 11% до 101.3 милиона метрични тона през 2017 г., което я направи нетен износител на метала за първи път от три години. Индия вероятно ще изпревари Япония, за да стане вторият по големина производител на стомана през 2017 г., според индийската асоциация за стомана. Търсенето се е засилило благодарение на натиска на правителството за изграждане на инфраструктура. Анализатори казаха, че възходът в сектора ще помогне на банките да възстановят активи или да ги ликвидират по-бързо. "До миналата година нямаше светлина в края на тунела, сега има някаква надежда", каза Пурвеш Шлаткар, старши вицепрезидент (институционални продажби) в Centrum Broking. (Economic Times)
Източник: Други (12.05.2017)
 
"Аурубис България" с нов пристанищен склад за 15 млн. евро Нов склад за медни суровини на "Аурубис България" работи вече на пристанище Бургас. Специалното е, че обработката на материала се извършва в затворени пространства, като по този начин се избягват загуби и разпиляване. Инвеститор в проекта, който е на стойност 15 млн. евро, е концесионерът на терминала "БМФ порт Бургас". Медодобивното предприятие от своя страна се ангажира да използва съоръженията най-малко 20 години и гарантира определени минимални количества товари. До края на годината се очаква да бъде пуснат и терминал за сярна киселина за нуждите на "Аурубис". Допълнителната инвестиция ще е от порядъка на 14 млн. евро.Проектът на практика включва различни съоръжения за обработка на медния концентрат, който "Аурубис" получава от чужбина. Суровината, която се произвежда в България, покрива едва около 30% от капацитета на предприятието в Пирдоп и затова останалото се внася. Инвестицията включва съоръжения за разтоварване от корабите, транспортиране, автоматизирано претегляне, складиране в затворен склад и товарене на жп вагони за превоз към завода в Пирдоп. Тъй като операциите се извършват в затворени пространства, концентратът не се разпилява и не се губи материал. В същото време се елиминира възможността за запрашаване. По думите на изпълнителния директор на "Аурубис" Тим Курт проектът напълно отговаря на визията на компанията до 2025 г. за оптимизиране на производствените процеси и опазване на околната среда. Целият процес се управлява от система с контролери. Това включва кранове за разтоварване на концентрата в бункери, гуменолентови транспортьори в закрити галерии и склад с място за разделно складиране на различните качества концентрати, който е с площ 6000 кв.м и капацитет 65 хил. тона. Има изградена също оросителна система на местата за разтоварване, както и помощна сграда за товарене на вагоните. През есента предстои съоръжението да бъде оборудвано и със специален хидравличен кран.Плановете да се изгради съоръжение за "Аурубис" не са нови. "Още с откриването на концесията имахме за цел да направим такъв склад", каза изпълнителният директор на "БМФ порт Бургас" Борис Балев. Дружеството, чиито крайни собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви, получи 35-годишна концесия за терминала за насипни товари "Бургас-Изток 2" през 2012 г., а година по-късно взе и терминала за контейнери "Бургас-Запад" за същия срок. Компанията има ангажимент да инвестира общо 230 млн. лв. в двата терминала. С проекта за "Аурубис" на практика "БМФ порт Бургас" изпълнява 15 млн. евро от ангажимента си. Нови около 14 млн. евро ще бъдат вложени до края на годината отново по договор с медодобивното предприятие, като в съседство със склада ще бъде пуснат и терминал за сярна киселина. "През него ще минават около 1 млн. тона сярна киселина, която ще се складира и след това ще бъде натоварвана на кораби", каза Георги Домусчиев. По думите му общите инвестиции в пристанището за петте години от началото на концесията ще достигнат над 70 млн. евро до края на годината.Държавата също планира мерки, които да помогнат за допълнителни инвестиции, каза транспортният министър Ивайло Московски. По думите му Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" ще инвестира близо 30 млн. лв. в такива дейност, които включват и изграждането на конгресен център. Най-важният проект обаче е за удълбочаване на пристанището. За целта през март беше пусната обществена поръчка, но процедурата беше обжалвана в Комисията за защита на конкуренцията и в момента е спряна. Предлаганият договор е на стойност 13.5 млн. лв. и включва работи както в района на "БМФ порт Бургас", така и на терминалите на другите концесионери.
Източник: Капитал (15.05.2017)
 
Европа засилва борбата си срещу евтината китайска стомана Европейската комисия обяви нови антидъмпингови мита за китайски тръби и тръбопроводи от стомана и желязо, най-новият опит да се спре потокът от евтини метали от страната. Митата от 29% до 55% бяха наложени след разследване, което установи, че китайските фирми внасят стомана в Европа на необичайно ниски цени, които нанасят вреда на местните конкуренти. Доминик Ричаро, представител на Европейската асоциация за стоманени тръби, заяви, че задълженията са "много добра новина", защото биха изравнили условията. Уанг Хююн, служител в китайското министерство на търговията, заяви, че ЕС е предприел несправедлив подход към разследването. Той призова ЕС да третира китайските фирми безпристрастно и справедливо. Това не е първият случай, в който Китай е обвинен в дъмпинг на евтина стомана. Китайският строителен бум през последното десетилетие гарантира, че местните производители на стомана могат да разчитат на постоянно растящо търсене вкъщи. Но строителният бонсан свърши, а китайската икономика изпитва по-голямо забавяне. (CNN)
Източник: Други (15.05.2017)
 
"Аурубис България" отчита ръст на производството Медодобивното предприятие "Аурубис България" е увеличило производството си през шестте месеца до края на март, с което е компенсирало по-ниските обеми на завода в Хамбург. Това показват резултатите на германския собственик Aurubis за полугодието на финансовата година, която започва през октомври. Двете производствени мощности са част от звеното за първична преработка на мед, което отбелязва 19% по-високи приходи в сравнение със същия период на миналата година. В междинните отчети групата не дава финансови резултати по компании. Aurubis като група също отчита ръст на приходите и оперативната печалба, а прогнозите са тенденцията да се запази и до края на годината.Предприятията в Пирдоп и Хамбург, които се занимават с първична преработка на концентрати и други суровини в чиста мед, са повишили приходите си до 3.1 млрд. евро общо. Основният двигател на ръста са по-високите цени на металите. По данни на Aurubis цената на медта в началото на финансовата година е била 4807 долара/тон, а в края на полугодието е достигнала 5949 долара/тон, като е преминала и през пик от 6145 долара/тон в средата на февруари. Като цяло средната цена на метала за периода се е покачила с 16% до 5556 долара/тон. Оперативната печалба преди данъци (EBT) на звеното е нараснала с 22.5% спрямо същия период на миналата година. Освен поскъпването на медта благоприятно са се отразили също покачването на таксите за преработка и рафиниране на медни концентрати, както и за рафиниране на меден скрап. Положителен ефект е изиграл и скъпият долар.Производството в звеното като цяло е останало почти без промяна, като се отчита лек спад в преработката на концентрат от 1.199 млн. тона до 1.170 млн. тона. Причината за това е временното спиране на работа в германския завод за планов ремонт през есента на миналата година. Общите обеми обаче са останали стабилни заради увеличената преработка в Пирдоп.Подобен планов ремонт миналата пролет се отрази на резултатите на "Аурубис България". Ръстът, който отбелязва предприятието сега обаче е в сравнение със зимните месеци отпреди това. Лек спад има и в производството на сярна киселина, която се получава като страничен продукт в двата завода, но количествата в Пирдоп отново са по-големи. От отчета става ясно, че в началото на периода е имало излишък на пазара, но заради затваряне на някои преработващи мощности в света в края излишъкът е намалял, което е довело до леко покачване на цените. Голяма част от суровините за "Аурубис България" се внасят, тъй като местният добив покрива едва около 30% от капацитета на завода. Наскоро компанията откри ново складово съоръжение за обработка на внасяния концентрат на пристанище Бургас, което трябва да намали загубите и разпиляването на суровина. Пак там през есента ще заработи и нов терминал за сярна киселина, през който компанията ще изнася продукта.Приходите на групата Aurubis са нараснали с 15% до 5.428 млрд. евро за полугодието до края на март благодарение главно на по-високите цени на металите. Оперативната печалба преди данъци (EBT) се е повишила с 4% на годишна база до 118 млн. евро. Печалбата преди данъци по международните счетоводни стандарти достига 272 млн. евро спрямо 40 млн. евро преди година. "Aurubis преработва комплексни суровини, което я прави по-малко зависима от по-ниските такси за преработка и рафиниране на пазара на концентрати в момента. В същото време преработката на тези суровини осигурява по-голям марж на дружеството", казва главният изпълнителен директор на групата Юрген Шахлер. Компанията запазва прогнозата си за цялата финансова година за значително по-висока оперативна печалба преди данъци (EBT) и малко по-висока възвращаемост на капитала (ROCE) – двата основни индикатора, които се следят от инвеститорите.
Източник: Капитал (16.05.2017)
 
Tata Steel предлага 550 млн. паунда за решаване на пенсионните проблеми Tata Steel предприе стъпка към осигуряеване на бъдещето на операциите си в Обединеното кралство - включително работата на Port Talbot в Южен Уелс - чрез споразумение за преструктуриране на пенсионната си схема. Синдикатите реагираха предпазливо на съобщението на индийската компания, че ще отпусне 550 млн. паунда в пенсионната схема British Steel - една от най-големите в Обединеното кралство, със задължения от 15 млрд. паунда и 130 хил. членове, включително бивши служители от времето, когато компанията беше държавна. Схемата ще получи и 33% от бизнеса на Tata в Обединеното кралство. Пенсионната схема е препятствие пред Tata Steel да обедини европейските си операции с немската ThyssenKrupp, а анализатори от Berenberg заявиха, че съвместното предприятие може да бъде договорено до края на юни. Предложението за финансиране бе обявено след интензивни разговори между Tata, регулатора на пенсиите и фонда за защита на пенсиите, правителствена структура за пенсионна защита, която ще поеме схемата. (The Guardian)
Източник: Други (17.05.2017)
 
Нов изпълнителен директор е малко вероятно да трансформира US Steel скоро US Steel обяви промяна в топ мениджмънта миналата седмица, като Марио Лонги се оттегли от длъжността изпълнителен директор и главният оперативен директор Дейвид Бъррит пое поста. Въпреки, че Лонги заяви, че се пенсионира в съответствие с плановете си за петгодишен мандат в компанията (който наскоро завърши), относително рязкото съобщение повдигна някои въпроси за мотивацията за промяна в топ мениджмънта, особено случвайки се малко след обявяването на разочароващото представяне на компанията през Q1‘2017. US Steel разочарова инвеститорите с финансовите резултати през Q1, отчитайки нетна загуба на фона на благоприятни бизнес условия, в ярък контраст с други водещи американски стоманопроизводители, които отчитат силни печалби. Цената на акциите на компанията понедоха удари след обявяването на печалбата на 26 април. (Forbes)
Източник: Други (18.05.2017)
 
ММК предприема енергийно ефективни инициативи до следващото ниво OJSC Magnitogorsk Iron and Steel Works (MMK) пренесе инициативите си за подобряване на енергийната ефективност на ново ниво. Един от най-големите производители на стомана в света и водеща руска компания за метали MMK обяви, че разходите за евтини проекти за енергийна ефективност с навременна възвращаемост - известни като "baby capex" - нарастват четири пъти през 2016 г. в сравнение с 2015 г. Капексът за подобрение на енергийната ефективност се е увеличил от 300 млн. рубли (5.2 млн. долара) през 2015 г. до 1 млрд. рубли през миналата година. Общата инвестиция в подобни проекти за 2017 г. се оценява на 1.5 млрд. рубли. Инициативите за енергийна ефективност включват мотивиране на служителите да предлагат идеи, които да стимулират иновациите в компанията и да сключват договори за енергийни услуги. През 2016 г. MMK разгледа 390 идеи за енергоспестяване от служители, които формираха основата за изпълнението на 138 проекта. Миналата година MMK прие електронна платформа за управление на енергията, която позволява на служителите да представят новаторски идеи по електронен път. (Steel Times International)
Източник: Други (19.05.2017)
 
Главният изпълнителен директор на Rio Tinto: Китайските политики в стоманодобива ще повишат търсенето на желязна руда Изпълнителният директор на Rio Tinto, Жан-Себастиен Жак, е убеден, че Китай ще продължи да задвижва търсенето на минни продукти и желязна руда, въпреки въвеждането на нови политики, които ще направят екологичните разрешителни за стоманодобивните заводи по-трудни за получаване и с по-малък капацитет. Страната планира да премахне капацитета от 100 до 150 млн. тона стомана, за да намали броя на замърсяващите пещи и да се фокусира върху потреблението. Жак вярва, че новите политики ще имат положително въздействие върху Китай и световната минна индустрия в средносрочен и дългосрочен план. "Китайското правителство предприема реални действия по отношение на замърсяването и околната среда. Смятаме, че това е правилно и ще има положително въздействие върху индустрията", отбеляза Жак в реч на Конференцията за световните метали и минни технологии на Bank of America Merrill Lynch в Барселона. Той добави, че преструктурирането на стоманодобивната промишленост в Китай не означава непременно намаление на продукцията, и всъщност търсенето на по-качествена желязна руда може да се увеличи, тъй като по-старите и замърсяващи пещи се извеждат на експлоатация. (Mining Weekly)
Източник: Други (19.05.2017)
 
Южна Африка ще създаде фонд за стоманодобивната промишленост на стойност 1.5 млрд. ранда Южноафриканският министър на икономическото развитие Ебрахим Пател ще обяви в четвъртък следобед учредяването на фонд за конкурентоспособност на стоманодобивната индустрия в размер на1.5 млрд. ранда пред Народното събрание. Размерът на фонда, който ще бъде финансиран предимно от Корпорацията за индустриално развитие (IDC), е същият като размера на глобата, платена миналата година от ArcelorMittal към държавният бюджет, въпреки че държавата ще му отпусне безвъзмездно финансиране в размер само на 95 млн. ранда. Фондът, наречен Фонд за конкурентоспособност на стоманодобивната промишленост надолу по веригата, е една от няколкото инициативи, предприети от правителството за защита на сектора. IDC ще създаде и управлява фонда, който ще бъде активен от 1 юни. Той ще бъде използван за предлагане на лихвена субсидия за нормалното ценообразуване на IDC. Ценообразуването на кредитите на IDC ще бъде с отстъпка от 1.5% за големи и средни предприятия и 2% за много малки и малки фирми. (eNews Channel Africa)
Източник: Други (26.05.2017)
 
Американският стоманодобив смята, че евтиният внос застрашава националната сигурност Американската стоманодобивна индустрия принуждава администрацията на "Тръмп" да хвърли широк поглед върху това какво представлява националната сигурност, в опит да се спре вноса от Китай, Южна Корея и други страни. Доналд Тръм нареди специално разследване миналия месец за влиянието върху американската национална сигурност на вноса на стомана по силата на закон от 1962 г., който би му позволил да наложи далеч по-високи тарифи и други ограничения върху вноса на чужда стомана. Това би било най-значимото протекционистко действие на президента на САЩ досега. На заседание във Вашингтон в сряда ръководителите от сектора твърдяха, че незаконният дъмпинг на стомана заплашва доставките на всякакъв вид стомана, от армиращи и други специални метали използвани от военните, до стоманата използвана в електрически трансформатори и арматурата, жизненоважна за строителството. Те призовават разследването да разгледа по-широко националната сигурност, като твърдят, че без здрав стоманодобив, САЩ бързо ще загуби способността си да произвежда продукти, които са важни за неща като енергийната сигурност и инфраструктурата. (FT)
Източник: Други (26.05.2017)
 
Китайският апетит за стомана все още не е свършил Циниците в Азия биха могли да кажат, че интензивността на мненията за Китай е обратно пропорционална на близостта на специалистите. Всеки е експерт по Китай тези дни. Пример в случая е желязната руда. Като се има предвид огромният апетит на страната към тази ключова суровина за производството на стомана, стоковите анализатори внимателно наблюдават движенията на ръждиво-червената руда. Отдалеч има някои причини за безпокойство. Пазарът на недвижими имоти в Китай имаше още един бум на покачващи се цени, което породи загриженост кога следващ кръг правителствени стимули ще достигне връх. И забележете, че цените на основните метали спаднаха от януари. Това предполага, че търговците очакват спад в китайската икономика. Вътрешните цени на стоманата паднаха с една шеста от декември. Ключовата желязна руда се е влошила с една четвърт. Но този спад изглежда преждевременен. (FT)
Източник: Други (26.05.2017)
 
Стартираха най-голямото интегрирано стоманодобивно предприятие в Одиша Най-голямата интегрирана стоманодобивна инсталация в Одиша, собственост на JSPL, бе пусната в експлоатация в събота с пускането на най-голямата пещ в страната. По време на официалното откриване на стоманодобивната станция на JSPL с капацитет 6 млн. тона годишно, главният министър на Одиша Навейн Панатик заяви, че то ще осигури директна заетост на около 30 хил. души и непреки работни места за много други. Той добави: "Индия иска да достигне капацитет за производство на стомана от 300 млн. тона до 2030 г., и съм горд да отбележа, че над 20% от стоманата в страната ще продължи да се произвежда в нашия щат." Ангажирайки се да предостави пълна подкрепа на стоманодобива, той заяви, че "сме добавили над 16 млн. тона производство годишно в щата от 2005 г. насам." Той каза, че управителите на щата създават индустриална екосистема за увеличаване на добавената стойност в Одиша. (The Hindu)
Източник: Други (29.05.2017)
 
Шефовете на европейския стоманодобив вдигат тревога за търговията с емисии Изпълнителните директори, представляващи европейската стоманодобивна индустрия, съвместно подписаха писмо, адресирано до правителствата на всички държави-членки на ЕС, призовавайки политическите лидери да "спомогнат за запазването на устойчива и конкурентоспособна европейска стоманодобивна индустрия в световен мащаб". "В Европа трябва да бъдем в състояние да произвеждаме иновативна стомана, която стои в основата на съвременното общество, и която спомага за намаляване на емисиите на въглероден диоксид," се казва в писмото. Аксел Егърт, главен изпълнителен директор на Европейската асоциация на стоманите (EUROFER), който представлява 100% от производството на стомана в ЕС, коментира, че европейската стоманодобивна индустрия е една от най-иновативните в света. "Технологиите ни за намаляване на емисиите на СО2 се използват в световен мащаб", каза той, обяснявайки как ЕС има голяма и отворена икономика, и че ако реформирането на системата за търговия с емисии (ETS) след 2020 г. създаде допълнителни разходи, дори най-големите предприятия ще се окажат "неконкурентоспособни на ожесточения световен пазар за стомана." (Steel Times International)
Източник: Други (31.05.2017)
 
Планът за разширяване на стоманата се нуждае от повече феросиликон За производството на тон стомана са необходими между 3 и 5 килограма феросилик. Иран се стреми да се превърне в шести по големина производител на стомана в света, като увеличи производствения капацитет до 55 млн. тона до 2025 г. Разширяването е част от т.нар. 20-годишен визионерски план (2005-25 г.). Промишлеността е сравнително нова за Иран, тъй като е въведена за първи път в началото на 90-те години. В момента три мащабни завода произвеждат сплавта в Иран. Преди това иранските производители на стомана внасят почти всичките си необходими 38 хил. тона феросилиций. Като сплав от желязо, феросилицият се използва като източник на силиций за редуциране на металите от техните оксиди и за деоксидиране на стоманата и другите сплави от черни метали. Това предотвратява загубата на въглерод от разтопената стомана. Сплавта се използва също така при производството на силициеви, устойчиви на корозия и висока температура, железни силиконови сплави и силициева стомана за електродвигатели и трансформаторни сърцевини. (EghtesadOnline)
Източник: Други (01.06.2017)
 
JSW Steel повиши офертата си за проблемния завод Ilva Консорциумът, воден от индийската JSW Steel, повиши офертата си за затруднената стоманодобивна фабрика Ilva, предизвикателство пред групата, която спечели тръжния процес миналия месец, но чиято оферта е изправена пред синдикална опозиция. Воденият от JSW консорциум, наречен AcciaItalia, заяви, че ще вдигне до 1.85 млрд. евро, което в общи линии е в съответствие с печелившата оферта, и добави, че ще наеме „незабавно“ 9800 служители. Първоначално той предложи около 1.2 млрд. евро. "Решението да се направи контра оферта е в интерес на Ilva, нейните служители, веригата за доставки, територията на завода и националната машиностроителна промишленост", се казва в изявлението. Министерството на промишлеността заяви, че не може да приеме контра оферта, според процедурата, ако единственото нещо, което се промени, е покупната цена. Правителството проверява печелившата оферта и трябва да реши до понеделник дали официално да я одобри. (Reuters)
Източник: Reuters (05.06.2017)
 
Китай страда от недостиг на стомана Най-големият производител на стомана страда от липса на стомана. Китай изпитва недостиг на арматура, смятат от компанията, занимаваща се с добив на желязна руда Fоrtеsсuе Меtаls Grоuр. Според фирмата недостигът на ключовия продукт обяснява и разликата в цената на стоката. Китай произвежда половината от стоманата по цял свят, а през последните години страната е свързана повече с излишък на производство, износ на стомана и потъващи цени. Последните тенденции стимулираха правителството да продължи с прекратяване дейността на остарелите заводи, да насърчи консолидацията и да почисти въздуха в страната, който е силно замърсен. "Индукционните пещи обикновено правят арматура и когато тези пещи се затварят, това става причина за недостиг на продукта и за повишаване на цените", коментира пред Вlооmbеrg главният изпълнителен директор на Fоrtеsсuе Нев Пауър. Докато цената на желязото се е понижила тази година на фона на загрижеността за доставките, както и прогнозите, че търсенето може да се забави в Китай, цената на армировката е нараснала. Това са признаци за евентуален недостиг на запасите от стомана в национален мащаб, въпреки че според анализаторите сега тенденцията може да се забави, тъй като другите производители увеличават предлагането. (Live Mint)
Източник: Други (07.06.2017)
 
ArcelorMittal спечели състезание за италианската Ilva Група, водена от ArcelorMittal, спечели състезанието за закупуването на Ilva, италианския собственик на най-големия стоманодобивен завод в Европа, национализиран след предполагаема екологична катастрофа. Карло Календа, министър на икономическото развитие на Италия, подписа указ в понеделник, с който одобри офертата от 1.8 млрд. Евро на най-големия производител на стомана в света, в ход, който ще върне вековния промишлен концерн обратно в частна собственост. Ilva включва стоманодобивната промишленост "Таранто" в южната част на Италия, най-голямата на континента по производствен капацитет, обвинена за токсични емисии, свързани с високите нива на ракови заболявания в района, както и друг завод в Генуа. Продажбата от италианското правителство е насочена към прекратяване на сагата, която се влачи в продължение на години, когато бизнесът натрупа дълг и изпадна в неплатежоспособност, което поставя в опасност 14 хил. работни места. Това също така представлява стъпка към дългоочакваната консолидация на европейската стоманодобивна индустрия, която се бори със свръхкапацитета и по-слабата рентабилност след глобалната финансова криза. (FT)
Източник: Други (08.06.2017)
 
Антидъмпинговото обещание на Тръмп разбърка световната стомана AK Steel Holding Corp. и United States Steel Corp. оглавяват печалбите на американските производители на метала на фона на нарастващото очакване, че президентът Доналд Тръмп ще предприеме мерки за блокиране на евтиния внос. В сряда той заяви, че администрацията му "много скоро" ще предприеме мерки, за да спре чуждестранните фирми да продават стомана в САЩ на изкуствено ниски цени. Ден по-късно неговият министър на търговията Уилбър Рос заяви, че ако разследването установи, че вносът представлява риск за сигурността, препоръките биха могли да включват по-високи мита, квоти или хибриден тарифен режим за "конкретни продукти от определени държави". Притокът на чуждестранна стомана и алуминий вреди на американските производители достатъчно сериозно, за да застраши националната сигурност. Министерството на търговията може да обяви резултати по-рано от очакваното и евентуално преди края на тази седмица, заяви анализаторът на KeyBanc Филип Гибс. Такива политики са насочени срещу излишъка от стоманата в Китай. (Bloomberg)
Източник: Други (09.06.2017)
 
Индия е на път да се превърне в топ световен производител на стомана Индия като ярко място в стоманодобива е на път да се превърне в световен лидер в световен мащаб. Според последния доклад на BMI Research, търсенето от строителството, автомобилната промишленост и инфраструктурата продължава да се ускорява. Докладът отдава успеха в сектора на натиска на правителството да увеличи капацитета, за да отговори на търсенето в строителството, автомобилната промишленост и инфраструктурата, заявиха от Индийската федерация на потребителите на стомана (SUFI). Председателят на SUFI Никунд Туракия заяви, че с въвеждането на нови политики в областта на стоманата и антидъмпинга Индия е на път да стане един от най-добрите производители на стомана. В доклада се подчертава, че индийските стоманодобивни гиганти като Steel Authority of India Ltd (SAIL) и Tata Steel са основните двигатели на този растеж. Производството на стомана в Индия ще нарасне до 128.6 млн. тона до 2021 г. от 88.4 млн. тона през 2017 г., а делът на страната в световното производство на стомана ще се увеличи до 7.7% през 2021 г. от 5.4% през 2017 г. (Economic Times)
Източник: Други (12.06.2017)
 
Пловдивската компания за метали "Хъс" купи "Полимери" Пловдивската компания "Хъс" купи активите на фалиралия завод "Полимери", който не работи от 2010 година. За фалиралото преди четири години предприятие са платени 14.5 млн. лв. Цената е за земята, сградите и оборудването. От "Хъс" не коментираха какви са плановете им за новата площадка. Преди няколко години обаче компанията, която дотогава се занимаваше основно с търговия с метали, направи завод за тръби в Лом и обяви, че ще засили фокуса си върху производството. Затова очакванията са в Девня да заработи ново предприятие, а местните власти дори вече говорят за стотици нови работни места. В Девня са базирани работещите и изцяло модернизирани "Солвей Соди", "Агрополихим" и "Девня цимент". "Хъс" е семейна компания, създадена през 1990 г. в Пловдив. Основната й дейност е търговия с метали, макар че в базата си в Пловдив произвежда също различни метални изделия като профили, заварени мрежи за строителството и др. През последните години продажбите й нарастват, като за 2016 г. компанията отчита 305.5 млн. лв. приходи (ръст от 1.4%). Печалбата й се увеличава близо три пъти и половина до 27.2 млн. лв.
Източник: Капитал (13.06.2017)
 
В последните години ставаме свидетели на множество инициативи за произвеждане на местен референдум за произнасяне по въпроси, които са изцяло в противоречие с поставените законови изисквания. Твърде често въпросите са формулирани така, че заложеният в тях смисъл всъщност е питане дали да бъде спазван законът или не. Конституцията ни дава право да участваме в местното самоуправление, а Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва как точно можем да реализираме това право. В Конституцията пише също, че Република България е правова държава. Тя се управлява според законите на страната и не бива да допускаме чрез местни референдуми да се намират вратички в правовия ред или да се поставят пречки пред упражняването на закона. Актуален пример за противоречиво използване на пряката демокрация е решението за произвеждане на местен референдум в Община Трън. Там сме свидетели на поредица от решения на Общинския съвет, които органите на държавната власт обжалваха като незаконосъобразни. Налице е протест и от страна на Прокуратурата, но преди административният съд да е разгледал въпроса по същество, на местна почва вече „присъдата“ към най-големият инвеститор в района е произнесена в хода на активната популистката и манипулативна предизборна кампания. Основната цел на тази кампания се сведе до очерняне и охулване на инвеститора с използване на всякакви средства, включително и недопустими от закона. По този начин грубо беше погазен още един конституционен принцип, а именно че правото на свобода на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие. Казусът „Трън“ е симптоматичен за поредица от нарушения и повдига основателни въпроси, които заслужават общественото внимание с категорична позиция от страна на държавата, наред със съдебната власт. Чрез заобикаляне на закона се цели вотът на народа да подмени стратегическите приоритети на България без оглед на обществените последствия, бизнес средата и инвестиционния климат. Не само в граничната община, но и на много други места в страната за общинските съветници референдумът изглежда като панацея за удовлетворяване желанията на местните общности. Често обаче тези желания не отговарят на закона и накърняват чужди права и интереси. Подобно разбиране за местните референдуми е на крачка от произвола и по никакъв начин не отстоява конституционните принципи и не допринася за демократичното решаване на възникнали спорове. Провеждането на референдума в Трън с така поставения въпрос представлява директно послание към бизнеса, че всеки инвестиционен проект може да бъде препятстван без правно основание. Това би било изключително негативна индикация за влошаване на бизнес климата не само в тази община. Наложително е, компетентните органи да изразят становище и ясно да заявят, че най-голямата гаранция за защита на правата и интересите на всеки човек, респективно на местните общности, е строгото прилагане на закона.
Източник: Фирмена информация (13.06.2017)
 
Потреблението на въглища намалява в световен мащаб Краят на една ера наближава. Добивът на фосилни горива е достигнал рекореден спад през 2016 г., според данни на BP, представени в годишен доклад, който проследява световните тенденции. Китай, най-големият потребител на енергия в света, е изгорил най-малко въглища в последните шест години, а употребата им спада за четвърта поредна година и в САЩ. Въглищата - горивото, което замърсява най-много и което някога бе най-бързо растящият енергиен източник в света, застана на прицела на правителства и компании, докато светът започва работа по постигане на целите от споразумението за климата в Париж. Потреблението на въглища намалява, а компаниите се обръщат към по-чистия природен газ. Икономиката на Китай пък се развива в посока предлагане на услуги и започва да обръща гръб на тежките производства. Възобновяемата енергия от вятъра и слънцето пък става все по-евтина. В резултат на това емисиите на въглероден диоксид остават на почти същите нива за трета поредна година. (FT)
Източник: Други (14.06.2017)
 
Персийския залив предлага такса от 31% за вносa на стомана Правителствата w Персийския залив предлагат да се заложат 31-процентно предпазно мито за вноса на някои видове стомана, за да се защити сектора, засегнат от евтини продукти, особено от Китай. Според подадената декларация в Световната търговска организация, предложението на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ) включва въвеждането на тарифите за плосковалцуваните продукти от желязо или нелегирана стомана за тригодишен период, като този процент ще спадне до 28% през втората година и 25% през третата. Датата на въвеждане на мярката ще бъде определена в Официален бюлетин на TSAIP (бюрото на техническия секретариат за противообществени практики в международната търговия на ССЗ), който ще бъде публикуван, след като министерският комитет одобри налагането на мярката. "GCC-TSAIP установи, че съществуват достатъчно доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между сериозната вреда, причинена на индустрията в ССЗ, и увеличаването на вноса на разследвания продукт". Между 2012 г. и 2015 г. вносните обеми в региона на Персийския залив, се удвоиха от 193.6 хил. тона на 405.8 хил. тона. (The National)
Източник: Други (16.06.2017)
 
Тръмп е изправен пред най-голямото си търговско решение досега Белият дом е на прага на голямо решение дали да наложи ограничения за вноса на стомана – избор, който раздели администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Именно този въпрос предизвика глобални опасения, че може да стане причина за търговска война. Министерство на търговията на САЩ от месеци прави оценка дали вносът на стомана представлява заплаха за националната сигурност и се очаква до дни да представи на Тръмп своите разкрития и препоръка. Държавният глава може бързо да приеме да приеме въпросната препоръка или пък да реши да предприеме друг курс. Съгласно решението му Белият дом може да наложи нови митнически тарифи за вноса на стомана, квоти за внос или комбинация от двете, заяви старши представител на президентската администрация, пожелал анонимност. Ходът може да доведе до облекчение за вътрешната американска стоманена индустрия, но също може да доведе до увеличение на цената на стоманата при всеки етап от доставянето ? – увеличавайки разходите за потребителите и за много от производствените отрасли, които Тръмп обеща да защити. Освен това, този ход има потенциала да разстрои някои от най-близките международни съюзници на страната и това би могло да предизвика множество репресивни търговски мерки срещу компаниите от САЩ, които се опитват да продават продуктите си в чужбина. Ограниченията върху вноса на стомана ще бъдат най-силният ход на Тръмп за изпълнение на обещанието му да промени радикално търговската политика на САЩ, но в администрацията му има голямо разделение по въпроса. (The Washington Post)
Източник: Други (20.06.2017)
 
Световната продукция на стоманата се покачва на 143 млн. тона през май Световната продукция на сурова стомана през май се е увеличила незначително с 2% до 143 млн. тона спрямо същия месец на миналата година. Производството в Китай е 72.3 млн. тона, което е ръст от 1.8% на годишна база. Япония произведе 9 млн. тона сурова стомана, увеличена с 0.1%. В блока на ЕС Германия е произвела 3.8 млн. тона, отбелязвайки спад от 1.4% спрямо предходната година. САЩ са произвели 7 млн. тона през май, което е прираст от 0.2% в сравнение с май 2016 г. Производството в Бразилия е 2.9 млн. тона, нараствайки с 13.2%", заявиха от worldsteel. Коефициентът на оползотворяване на капацитета за стомана в 67-те страни през май възлезе на 71.8%, което е с 0.5 процентни пункта по-високо от преди година. В сравнение с април, той е 1. 8 процентни пункта надолу. Световната стоманодобивна асоциация е един от най-големите промишлени органи в света. Нейните членове представляват приблизително 85% от световното производство, включително над 160 производители на стомана. (PTI)
Източник: Други (21.06.2017)
 
ЕС се подготвя да отвърне на удара в стоманената война на Тръмп Американският президент Доналд Тръмп поиска разследване за ограничаване на вноса на стоманата на фона на страхове за "националната сигурност" през април. От Вашингтон се очаква да реши дали да наложи тарифи тази седмица. Разследването е насочено основно към евтиния внос от Китай, но предизвика притеснение от европейските износители на стомана, които се опасяват, че ще бъдат обект на американските ограничения. Комисарят по търговията на ЕС Сесилия Малмстрьом заяви, че Брюксел "ще трябва да отговори", ако Тръмп реши да наложи тарифи върху стоманата от ЕС, Китай и други страни. Тя каза: "Трябва да сме много, много ясни .... [Това] удря Европейския съюз много, много здраво." Малстрьом заяви, че ЕС ще трябва да анализира решението на Вашингтон, преди да вземе решение какви действия да предприеме. Тя каза: "Ще трябва да отговорим по различни начини." Комисарят по търговията заяви, че ЕС споделя загрижеността на Тръмп относно свръхкапацитета в Китай. (Express.co.uk)
Източник: Други (22.06.2017)
 
Незаконният добив на полезни изкопаеми ще се наказва със затвор Промени в Наказателния кодекс (НК) за инкриминиране на незаконния добив на полезни изкопаеми са изготвени по инициатива на Министерството на енергетиката. Това съобщиха заместник-министрите на енергетиката Жечо Станков и Красимир Първанов на среща с граждани от Перник, активисти на сдружението "За Земята – Приятели на земята България". Текстовете предстои те да бъдат включени в общ проект за изменение на Наказателния кодекс. Според подготвените изменения добивът на подземни богатства без предоставена концесия или когато концесията е спряна, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и глоба до 20 хил. лв. Същото наказание се предлага и за този, който транспортира, съхранява, преработва или продава незаконно добити подземни богатства. При повторно нарушение, когато става въпрос за организирана група или престъпление в големи размери, наказанието се увеличава – до осем години лишаване от свобода и глоба от 5 до 15 хил. лева, е записано в проекта. Законодателните промени са провокирани от множество установени подобни случаи още през 2015 г. главно в района на Перник. Преждевременното прекратяване на мандата на предишното Народно събрание обаче попречи на приемането им, напомня пресслужбата на министерството. Днес имаме подкрепата на много депутати в Народното събрание и се надявам текстовете да бъдат приети бързо, коментира Станков. Колегата му Първанов допълни, че Министерството на енергетиката подкрепя искането на общината, която кандидатства пред фонда за бедствия и аварии за финансиране на укрепването на няколко къщи в Перник, пострадали вследствие на незаконния добив на въглища.
Източник: Дневник (26.06.2017)
 
Tata Steel може да обедини някои от дъщерните си дружества: MD, TV Narendran Tata Steel може да обедини някои от дъщерните си дружества от портфейла си с активи, дори и докато се занимава с разширяване на дейността си в Одиша, заради възраждането на търсенето. "Да, ако има смисъл ... в миналото дъщерните дружества са се превръщали в подразделения на Tata Steel ... Както, тръбната компания се превърна в тръбна дивизия." Това са възможности", заявти Т.В. Нарендран, изпълнителен директор на Tata Steel India and South-East Asia. Той има предвид възможността за сливане на звената. Tata Steel има 22 дъщерни дружества, включително котирани компании като Tata Sponge и Tata Metaliks. Около половината от тях са на загуба, според резултатите от фискалния 2016 г. Компанията, която някога е притежаваше най-големия стоманодобивен завод в Британската империя, понастоящем е в процес на затваряне на Tayo Rolls, губещ бизнес. По-рано излезна от странични дейност, като пристанището Dhamra и филиала си в Шри Ланка. Неотдавнашният му опит за сливане на Metaliks със себе си обаче не бе успешен поради забавяне на одобренията от регулаторните органи. (Economic Times)
Източник: Други (26.06.2017)
 
Брюксел обмисля "ядрена опция" за митата, ако Тръмп предизвика търговска война Американският президент Тръмп в момента чака предстоящия изход на разследването, което изследва дали американските производители на стомана са застрашени поради силната чуждестранна конкуренция. Под заглавие "Раздел 232", разследването може да даде възможност на САЩ да въведат огромни търговски тарифи върху стоманата, произведени от чуждестранни производители, в опит да защитят националната сигурност на САЩ. Тръмп се опасява, че американските стоманодобивни компании няма да могат да се конкурират със своите чуждестранни конкуренти, което на свой ред ще навреди на американската индустриална база. В отговор на потенциалния ход на Тръмп, Европейската комисия твърди, че обмисля редица "предпазни мерки" за предотвратяване на срив в бизнеса в ЕС. Комисарят по търговията на ЕС Сесилия Малмстрем заяви, че блокът "прави подготовка" да отмъсти, ако САЩ въведе нови тарифи. Малмстрем добави, че ЕС ще бъде "неоправдано засегнат" от митата, за да оправдае подготовката на блока. Миналата седмица американският министър на търговията Уилбър Рос предупреди, че Тръмп планира да предприеме "смели действия", за да отговори на рисковете за националната сигурност. (Express.co.uk)
Източник: Други (28.06.2017)
 
Желязна руда и стомана: въздишка на облекчение Последните месеци бяха трудни за желязната руда. Цените спаднаха с почти 40% от върховете по-рано тази година, отразявайки възобновените страхове за забавяне на търсенето от стоманодобивните заводи в Китай. Въпреки че сезонните, цикличните и структурните фактори показват забавяне на търсенето поради спадане на потреблението на стомана, тези страхове бяха преувеличени. Имаше въздишка на облекчение на пазара вчера и цените се повишиха с над 5% след изявленията на премиера Ли Кекианг, че Китай ще успее да постигне целта си за растеж тази година, докато идентифицира, контролира и реши финансовите рискове. Въпреки този ангажимент за подкрепа на растежа, все още смятаме, че перспективите за стоманата и желязната руда не са много обещаващи. Производството на стомана достигна сезонен пик, което трябва да доведе до спад в производството през следващите месеци и да се прецени търсенето на желязна руда от стоманодобивните заводи. С нарастващите в същото време евтини доставки от Австралия и Бразилия, пазарът на желязна руда трябва да остане свръхпроизводителен, което се индикира и от бързо нарастващите инвентарни запаси в Китай. (CPI Financial)
Източник: Други (29.06.2017)
 
Производство по несъстоятелност на Essar Steel: SBI и Standard Chartered се различават при избора на IRP Процедурите по несъстоятелност на Essar Steel биха могли да се превърнат в тестов случай за рамката за банкрут на Индия, при която кредиторите се различават в избора на така наречения професионалист за временна ревизия (IRP), субектът, който ще наблюдава упражнението. Един от тях е необезпечен кредитор и очевидно е скъсал с другите банки и е избрал да разглежда случая поотделно. Държавната банка на Индия, водеща банка в консорциума на кредиторите, ще подаде жалба за несъстоятелност срещу Essar Steel в съда на Националния трибунал по право на дружествата в Ахмедабад (NCLT). Standard Chartered Bank, необезпеченият кредитор, направи това преди няколко дни. Essar Steel, която дължи на банките 440 млрд. рупии, е сред 12-те компании, идентифицирани от резервната банка на Индия за бързо разрешаване на дълга чрез кодекса за несъстоятелност и фалит (IBC). Двете банки, които имат различни искове по отношение на активите на дружеството, тестват водите за начина, по който NCLT реагира в такива случаи. (Economic Times)
Източник: Други (30.06.2017)
 
Thyssenkrupp иска по-малко от 50% от джойнт венчъра с Tata steel Германската индустриална група Thyssenkrupp се стреми да държи по-малко от половината от стоманодобивното предприятие, която иска да създаде с Tata Steel, за да деконсолидира бизнеса си. Thyssenkrupp и Tata обсъждаха миналата година обединение на европейските си операции в съвместно предприятие, за да премахнат свръхкапацитета от пазара и да намалят разходите, и досега планираха дялове 50:50. Преговорите за сключване на сделка бяха възпрепятствани от гласуването на Великобритания да напусне Европейския съюз и загрижеността за пенсионния дефицит на Tata във Великобритания. Източник, близък до Thyssenkrupp, заяви, че сделка през май за разделянето на пенсионната схема на Великобритания от 15 млрд. паунда все още оставя много въпроси без отговор. Операциите на Thyssenkrupp са предимно в Германия, докато Tata са във Великобритания и Холандия. Главният изпълнителен директор Хайнрих Хийзингър и Натаражан Чандрасеранан, председател на холдинговата компания на групата Tata Sons, ще проведат разговори този месец. (Reuters)
Източник: Reuters (03.07.2017)
 
Китайското търсене на желязна руда може да се понижи, рециклирането нараства Запасите на Китай от стоманен скрап нарастват, като остарели сгради, мостове и автомобили, произвеждани в продължение на десетилетия на бърз икономически растеж, се събарят, демонтират или мачкат. Това би трябвало да принуди китайските стоманопроизводители да използват повече скрап през следващите години, което потенциално може да потисне търсенето на желязна руда от най-големия потребители на метала. Свититят апетит за желязна руда може да удари критично международните минни гиганти, които залагат на Китай да продължи с глада си за стотици милиони тонове от най-широко търгуваната насипна стока. "В средносрочен и дългосрочен план скрапът е истинска заплаха за желязната руда със сигурност", каза Даниел Менг, анализатор в брокерската компания CLSA в Хонг Конг. "Смятаме, че до 2020 г. замяната ще стане по-бърза, а рискът за желязната руда ще стане по-сериозен." Китай в момента произвежда около 11% от стоманата си от скрап, в сравнение с над 70% в Съединените щати, което предполага, че може да има достатъчно място за растеж при рециклирането на материала. (Reuters)
Източник: Reuters (05.07.2017)
 
Стоковите компании остават далеч от търговете за блок въглища Петият кръг от търгове за въглищни залежи в Индия, който трябваше да започне следващата седмица, е в застой, тъй като получи хладен интерес от производителите на стомана. Лошото финансово състояние на повечето стоманодобивни компании се смята за причината за това. Някои от предложените въглищни блокове не получиха дори минималния брой от три оферти, които се изискват за електронен търг. През миналата година министерството на въглищата отмени четвъртия кръг от търговете за въглищни мини, поради липсата на достатъчен брой кандидати. През април тази година министерството предложи шест блока - пет в Джарханд и една в Мадхя Прадеш. Блоковете включват Rohne OCP с оценени резерви от 8 млн. тона и Rabodih с 2.5 млн. тона въглища. Общо 4-5 компании, сред които JSW Steel и Tata Steel, се интересуват от петия кръг търгове. Интересът е обезкуражаващ дори и за доходоносни мини като Рохни, Радоди и северния въглищен блок Юрта в Мадхя Прадеш. (Economic Times)
Източник: Други (06.07.2017)
 
Цените на стоманата се повишиха през юни Цените на китайската желязна руда нарасна от края на юни, подсилени от реформи при предлагането и спад в нискокачественото производство на стомана, но анализаторите не виждат по-големи печалби скоро, тъй като предлагането остава високо след вдигането на вноса. Индексът на цените на желязната руда достигна 228.79 пункта в края на юни, с 19.32 пункта по-висок от предходния месец, съобщи вчера Китайската асоциация на желязото и стоманата. Цените достигнаха дъно на 13 юни на 54 долара на тона, преди да се повишат до над 60 долара за тон от 27 юни, каза Уанг Гукинг, директор на изследователската дейност на местната стоманена консултантска фирма lgmi.com. Отскокът дойде след спирането на мощности за 42.4 млн. тона през първите пет месеца, което представлява 84.8% от определената за годината цел, съобщиха от Националната комисия за развитие и реформи. "Китай е спрял около 120 млн. тона "ditiaogang"- нискокачествена стомана, произведена от метален скрап - като затвори над 600 стоманодобивни компании през първото полугодие на тази година след цялостна ревизия", коментира комисията. (Shanghai Daily)
Източник: Други (07.07.2017)
 
"Асарел Медет" - бялата лястовица на България През годините на прехода в България сме се нагледали на какво ли не. Стотици фирми фалираха, голяма част от регионите обедняха, хиляди хора се простиха с изработените, но неполучени заплати, стотици хиляди наши сънародници решиха да търсят препитание и по-добър живот в чужбина, селата се обезлюдиха. Но за щастие има и добри примери. Бели лястовици на надеждата, че нещата могат да се случват и по друг начин. Че в България може да се живее добре, че трудът може да е достойно възнаграден, че можеш да си спокоен и сигурен не само за твоето бъдеще, но и за това на децата ти. Пример за такава бяла лястовица на надеждата е община Панагюрище, която благоденства благодарение на голямата компания "Асарел Медет" на нейна територия. Не се лъжете, че там, където има голям инвеститор, общината непременно е в добро състояние. У нас доста често се случва капиталът да не достига до хората така, че да направи животът им по-добър. Панагюрци обаче са късметлии. Защото социалната отговорност е един от трите стълба на настоящото и бъдещото развитие на "Асарел Медет" - структуроопределящото предприятие в Пазарджишки регион, казва Александър Чобанов, директор "Човешки ресусрси" в компанията. Другите два стълба са икономическата и екологичната отговорност. Ето какво показват цифрите и икономическите анализи за регионите. Там, където има развита добивна индустрия, безработицата е по-ниска, а заплатите - по-високи, е основният извод в изследването "Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия в България", направено от Фондация "Бауерзакс" и икономистите в "Индъстри уоч" по поръчка на Българската минно-геоложка камара. Според него коефициентът на безработицата в Панагюрище е с 3,4% по-нисък спрямо област Пазарджик и със 7,3 на сто спрямо избрания референтен район - община Септември. Средната заплата на работещ в минната индустрия в Панагюрище е 4 пъти по-висока от средната за региона, избран за сравнение - община Септември, и 4,1% по-висока от тази в областта. 1,3% от заетите в страната са в минната индустрия, които правят 3% от добавената стойност и получават 3% от изплатените заплати, казва Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Община Панагюрище е с добро ниво на икономическо развитие, като по много показатели изпреварва не само Пазарджик, но и средните за страната стойности, пък е заключението от доклада на Института за пазарна икономика. Според него заплатите в общината превишават значително средните за областта и страната нива, като достигат 1063 лв. бруто, при 667 лв. за Пазарджик и 878 за страната /данните са за 2015 г./. В периода 2008-2015 г. ръстът е с 58%. По оценка на ИПИ, относителният дял на населението в Панагюрище, което живее под прага на бедността, е 18,2%, при средно за страната ниво от 21,8 на сто и средно за област Пазарджик от 50,2%. Инвестиционната активност в община Панагюрище също превишава значително средните за областта и страната стойности. Инвестициите в дълготрайни материални активи са над 4000 лв. на човек през 2015 г., което е близо 3 пъти повече от инвестициите в областта. Усвояването на европейски средства достига 72,1 млн. лева, което съобразно местното население, също е близо 3 пъти по-високо от средното за страната. И още данни от доклада на ИПИ - през последната година напускащите общината намаляват, а заселващите се в нея се увеличават. Почти цялото население е здравно осигурено. През последните две години детската смъртност е нулева. Боян Рашев, управляващ съдружник в "Денкщат-България", пък представя доклад, в който е направено сравнение между няколко общини, които в миналото са се развивали благодарение на минната си промишленост, но днес са поели по различни пътища. Разликата между двата типа е видима и в качеството на околната среда - успешно работещата минна индустрия непрекъснато инвестира в намаляване на екологичното си въздействие и осигурява достатъчно ековложения на общинско ниво. Панагюрище е особено успешен пример, посочва Рашев. Първо, "Асарел Медет" инвестира в развитието на други икономически сектори - туризъм, спорт, здравеопазване, които осигуряват алтернативни работни места. Второ, в региона се развиват и други производства. Според БСК, "Асарел Медет" е най-предпочитаният работодател в община Панагюрище, където има и други сериозни предприятия като "Оптико-електрон", например. Над 95% от работещите в минно-добивното предприятие са от общината. Заради високите заплати, в "Асарел Медет" не се оплакват от липса на кадри. Потомствените миньори са немалка част, а децата се гордеят с професията на родителите си. Специален жест на внимание е подаръкът, който получава всеки служител, на когото се роди бебе - то получава златен медальон от компанията. Всяка година за Деня на миньора - 18 август, в "Асарел Медет" номинират най-добрите в професията. Фирмените традиции повеляват награди да получават хората с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат стаж в компанията. Тази година обаче празник няма да има в памет на проф. Лъчезар Цоцорков, който почина на 16 май 2017 г. Фирмата инвестира и в дуално обучение. От 2012 г. досега са раздадени безплатни учебници на 400 ученици, казва Александър Чобанов. Професионалната гимназия дава шанс и на децата от дома за деца, лишени от родителски грижи в Панагюрище, които имат шанс веднага да постъпят на работа в "Асарел Медет". Четирите детски градини пък се надпреварват за вниманието на родителите, които могат да изберат най-добрите условия за хлапетата си. Прави впечатление, че градът е пълен с млади хора, които определено не скучаят. Децата имат възможност за плуват в басейните на хотел "Каменград", който е бившият Дом на миньора. В модерната спортна зала "Арена Асарел" има школи по художествена гимнастика, айкидо и куп други спортове. А през август в града се провежда световно първенство по тенис на маса. През май пък е фестивалът на фойерверките. Тук редовно гостуват наши и световни звезди. Общината дава 1% от 14-милионния си бюджет за развитието на масовия спорт, още толкова добавя и "Асарел Медет", каза председателят на Общинския съвет в Панагюрище Христо Калоянов. Друга уникална придобивка за града е болницата "Уни Хоспитал", която бе открита миналата година. В нея бяха вложени над 95 млн., а основният инвеститор е "Асарел Медет". Тя разполага с най-модерното оборудване, което се предлага на пазара. "Търсени са най-добрите фирми, които произвеждат в областта на здравето и е купувано най-доброто и най-модерното от уредите", казват лекарите. "За изминалата година никой пациент не е плащал за лечение, въпреки че сключването на договор със Здравната каса се забави с близо година. Вместо от пациентите, финансирането бе поето от "Асарел Медет", казва д-р Диана Димитрова.
Източник: Стандарт (10.07.2017)
 
САЩ издейства отстъпки за стоманата от G-20 на фона на митнически заплахи Групата от 20 лидери се споразумяха да отговорят на нарастващия свръхкапацитет и сринатите цени на световните пазари на стомана, като отстъпиха на натиска от страна на администрацията на Тръмп, който заплаши да наложи на своите съюзници наказателни мита. В разговорите, които се проточиха в ранните часове на събота, представителите на САЩ успяха да включат в комюникето крайни срокове за членовете на Г-20 да се справят с излишното производство на стомана. Страни като Китай също ще трябва да бъдат по-прозрачни относно начина, по който субсидират местните производители. В замяна, САЩ се съгласиха да укротят тона, като повториха ангажимента на Г-20 да се бори с протекционизма. Заплахата от търговска война заради стоманата висеше на срещата на високо равнище на Г-20 тази седмица в Хамбург и тези страхове бяха усложнени в петък, когато германският канцлер Ангела Меркел заяви, че преговорите се оказват трудни. Въпреки това, Тръмп все още може да наложи тежки нови стоманени мита, ако сметне, че са оправдани. (Bloomberg)
Източник: Други (10.07.2017)
 
"Асарел - Медет" планира да инвестира 80 млн. лв през тази година Близо 122 млн. лв. е инвестирала "Асарел - Медет" през миналата година. Компанията, която оперира медното находище край Панагюрище, работи по седем дългосрочни програми за устойчиво развитие, като основната част от средствата през 2016 г. е била насочена към проекти за технологична модернизация. Това е помогнало на предприятието да понижи себестойността на продукцията и така частично да компенсира поевтиняването на металите. В същото време производителността е нараснала. За тази година дружеството планира да инвестира над 80 млн. лв. Малко над 95 млн. лв. са били използвани за проекти, свързани с проучване и внедряване на технологии и иновации за повишаване на качеството и производителността и понижаване на себестойността на продукцията. За повишаване на енергийната ефективност компанията е отделила 10.7 млн. лв., а 3.5 млн. лв. са били вложени в екологични мерки. Другите инвестиционни програми на дружеството са свързани с развитие на минерално-суровинната база, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, става ясно от отчета на компанията за 2016 г. Сред по-големите проекти, които бяха приключени през миналата година, са новата циклично-поточна линия за извозване на рудата, модернизацията в обогатителната фабрика и закупуването на транспортни средства. Така общата сума на инвестициите от приватизацията на предприятието през 1999 г. е надминала 1 млрд. лв. Основните проекти, по които се работи тази година, са тези за дългосрочно развитие на мината и обогатителната фабрика, а планираната инвестиция е 80 млн. лв. През миналата година компанията е добила 13.2 млн. т медна руда, което е спад от 7% спрямо 2015 г. С толкова намалява и произведеният концентрат, като достига 146.7 хил. т. "Намалихме производството заради ниските цени на металите", каза Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси", пред журналисти. По думите му при срив на цените на международните борси много важно е понижаването на себестойността на производството. "През 2016 г. нетната себестойност на платим тон метал е по-ниска спрямо 2015 г. и е най-ниската от 2013 г.", каза той. В същото време натуралната производителност, отчетена като добит метал на едно заето лице, се е повишила с 5.4%. В "Асарел - Медет" работят 1300 души, още 400 са заетите в дъщерни и смесени предприятия. Компанията обаче е произвела близо 45% повече мед с висока чистота (99.99%) във въведената преди няколко години инсталация за екстракция и електролиза, в която се пречистват отпадните води и се получава борсово търгуван продукт.
Източник: Капитал (11.07.2017)
 
Аурубис България гласува брутен дивидент от 196,5 млн. лв. Аурубис България АД е гласувало брутен дивидент от 196,5 млн. лв. или по 9,45 лв. на акция, става ясно от отчета за 2016 г. и прокола от проведеното Общо събрание. Присъствали са само двама акционера - Кумерио Австрия ГмБХ с дял от 99,86% и 20 761 210 акции и физическото лице Димитър Спиридонов с 202 акции, жител на гр. Пирдоп, роден през 1962 г. Новината за дивидента касае общо 2 184 лица акционери, от които 11 юридически и 2 173 физически лица. Изплатеният дивидент за 2015 г. е 195,6 млн. лв. През 2014 г. е гласуван брутен дивидент от 117,3 млн. лв. на база печалбата за 2013 г. Общо за последните 4 години са изплатени 922 млн. лв. или по близо 44 лв. на акция. Ако тези пари не бъдат потърсени от акционерите в срок от 5 години, те ще станат собственост на Аурубис България АД. Приходите от продажби през 2016 г. са за 3,21 млрд. лв., спрямо 4,18 млрд.лв. за 2015 г. или понижение с 23,2%. Разходите за заплати и осигуровки са 38,6 млн. лв. за 2016 г. и 36,7 млн. лв. за 2015 г. Нетната печалба за 2016 г. е 196,7 млн. лв., спрямо 219 млн. лв. за 2015 г. През 2016 г. Аурубис България АД е произвело 296 804 тона нова анодна мед и 216 428 тона катодна мед, както и 1 074 467 тона сярна киселина от претопените медни концентрати и скрап. Около 30% от нужните за производството концентрати са доставени от български мини, разположени в близост до Аурубис България АД (мини на Дънди Прешъс Металс Челопеч, Елаците-Мед и Асарел-Медет). Аурубис България е най-големият преработвател на вторични суровини на медна основа (скрап) в Югоизточна Европа. Преработва повече от 1.2 млн. тона меден концентрат с произход от Северна и Южна Америка, Черноморския регион и България. Медните концентрати се доставят с кораби на Пристанище Бургас и се превозват с железопътен транспорт до производствената база на компанията в Пирдоп. Износът е основно за други дружества на Аурубис в Белгия (Олен), Германия (Хамбург и Люнен) и Италия (Авелино) Финансовите резултати през 2016 г. са повлияни от движението на цената на рафинираната мед. Годината е започнала с рязък спад на цената до 4 311 долара за тон през януари, от 5 900 долара за тон на 11 ноември 2016 г. Спадът в печалбата обаче се дължи оносновно на извършения капиталов ремонт през април – юни 2016 г., което е довело до по-ниско производство ипо-ниски продажби.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2017)
 
Метална група Liberty House купува двa завода на Tata във Великобритания Liberty House, частната металургична група, завърши хеттрик на сделките този месец с покупката на два завода на Tata Steel в североизточна Англия. Предприятията в Хартлипул работят със 140 души и произвеждат тежкотоварни тръби за енергетиката и строителството в целия свят. Те ще паснат в пъзела, който Liberty House сглобява през последните две години, като базираната в Обединеното кралство група бързо се разраства извън своите корени като търговец на стоки и купува затруднени бизнеси. Liberty спечели търг за австралийската добивна и стоманена компания Arrium този месец, дни след осигуряване на 145 работни места в северна Англия чрез придобиването на затруднената Caparo Merchant Bar. Санджийв Гупта, индийският бизнесмен начело на Либърти, заяви, че педприятията в Хартлипул могат да бъдат "символ на нова Великобритания, интегрирана със световната икономика, която отново изнася продукт от световна класа в световен мащаб". Добавянето на заводите в Хартлипул ще увеличи работната сила на Liberty във Великобритания до около 5500 души в над 30 обекта. (FT)
Източник: Други (12.07.2017)
 
Китай облекчава износа на стомана през юни, а доставките на алуминий са стабилни Китайският износ на стоманени продукти намаля през юни, тъй като свитите вътрешни доставки запазиха суровината на местно ниво, докато алуминиевите доставки бяха стабилни, показват митнически данни. Износът на стоманени продукти е намалял с 2.4% до 6.81 млн. тона спрямо предходния месец. Китай, най-големият производител на алуминий в света, изнесе 460 млн. тона необработен алуминий и алуминиеви продукти през юни, в съответствие с предходния месец. "Свитите (стоманени) доставки и високите цени на вътрешния пазар примамиха предприятията и търговците да се съсредоточат повече вкъщи". Чуждестранните търговци са по-малко склонни да купуват стомана от Китай, тъй като ценовото предимство е по-малко очевидно", каза Уанг Йилин, анализатор в Sinosteel Futures. Данните идват насред търговски спор със САЩ, според който Китай наводнява международните пазари с евтин алуминий и стомана. През април Пекин и Вашингтон се съгласиха на 100-дневен план за търговски преговори с цел да се даде тласък на достъпа до пазарите на другите. (Reuters)
Източник: Reuters (13.07.2017)
 
Стомана от Скънторп ще се използва за Кралския флот, Швеция получава лъвския дял от договора Повече от 11 хил. тона стомана от Скънторп ще бъдат използвани за изграждането на корпусите на Кралския флот от осем нови фрегати тип 26. Но депутатът от града Ник Дакин изрази разочарование от решението на правителството да осигури 65% от стоманата за договора от Швеция срещу 8 млрд. паунда. Министерството на отбраната твърди, че някои видове стоманени плочи и комбинации от спецификации за дебелина, размер и плоскост, необходими за новия флот, не могат да бъдат доставени изцяло от Обединеното кралство. Но Рой Рикшъс, лидер на най-голямата общност на стоманодобивната индустрия в Скънторп, заяви, че "британската стомана е една от най-добрите в света и нашето правителство трябва да използва този проект, за да помогне на британските стоманопроизводители. Не стига правителството да каже, че не можем да направим правилния вид стомана. Ако имахме подходяща индустриална стратегия, нашите стоманодобивни заводи ще бъдат оборудвани, за да посрещнат предизвикателствата." (Scunthorpe Telegraph)
Източник: Други (14.07.2017)
 
Производството на стомана в Китай достигна рекорд през юни Производството на стомана в Китай се повиши с 5.7% през юни до рекордните 73.23 млн. тона, показват, тъй като предприятията в най-голямата държава производител увеличават добива си поради масивните печалби от нарастващите цени. Данните идват насред търговския спор със САЩ, според които Китай наводнява международните пазари с евтин алуминий и стомана. Добивът през юни задминава рекорда от април от 72.78 млн. тона. През първата половина на тази година производството на стомана възлиза на 419.75 млн. тона, което е с 4.6% повече от същия период през 2016 г., показват данните на Националното статистическо бюро. В същото време производството на алуминий в Китай се повиши със 7.4% на годишна база през юни до най-високото си ниво от 2014 г. Стойностите на стоманената арматура е почти 1000 юана (147.77 долара) на тон през юни, подмамвайки заводите да увеличат производството си, каза Бай Дзин, анализатор в Galaxy Futures. "Действията на Китай срещу стоманата от нисък клас остави ниша на пазара", добави тя. (Reuters)
Източник: Други (17.07.2017)
 
"Аурубис" ще разпредели 196.5 млн. лв. като дивидент Медодобивното предприятие "Аурубис България" ще разпредели 196.5 млн. лв. от печалбата си за 2016 г. като дивидент, което прави по 9.45 лв. на акция. Това е почти цялата сума от отчетената нетна печалба за годината в размер на 196.7 млн. лв. и е един от най-големите дивиденти, разпределян извън финансовия сектор в България. Решение за това е било взето на общото събрание на акционерите в началото на юни. Най-голям дял от печалбата ще получи основният собственик - германската група Aurubis, която чрез австрийското дружество Cumerio Austria държи 99.86% от капитала. Акции в компанията освен нея имат над 2000 физически и юридически лица. За миналата година 160 млн. лв. дивидент ще разпредели и друг голямо индустриално предприятие - "Солвей Соди". Резултатите на "Аурубис" през миналата година се понижават в сравнение с 2015 г., което се дължи основно на временното спиране на работа през пролетта за капиталов ремонт, който продължи повече от 50 дни. Така приходите от продажби са намалели с 23% до 3.2 млрд. лв., а печалбата е спаднала с около 10%, показва отчетът на компанията. Независимо от това "Аурубис България" запазва традиционното си второ място (след "Лукойл Нефтохим Бургас") в годишната класация К100 на "Капитал", която подрежда най-големите дружества в страната по приходи. Бившият медодобивен комбинат е и сред най-големите износители. Предприятието в Пирдоп е произвело 296.8 хил. тона анодна мед и 216.4 хил. тона катодна мед, както и 1.1 млн. тона сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Около 30% от суровините се доставят от български мини, а останалите се внасят. Основните клиенти на "Аурубис" за анодна мед са дружествата на групата в Белгия и Германия, а катоди се изнасят предимно за предприятието на Aurubis в Италия, но също и за Турция, Близкия и Далечния изток. Финансовите разултати на компанията донякъде са били повлияни от движението на цената на рафинираната мед. Годината е започнала с рязък спад до 4311 долара/тон, след което нивата са се задържали между 4500 и 5000 долара/тон до края на октомври. През последните два месеца на годината е имало рязко покачване до 5900 долара/тон. Тъй като дружеството купува суровини и продава продукти на борсови цени, като печели от таксата за преработка, промените се отразяват само частично на резултатите му. Прогнозите на "Аурубис" за тази година са за стабилно търсене на мед на международните пазари. След приключването на капиталовия ремонт, в който бяха инвестирани 44 млн. евро, през 2017 г. заводът ще работи на пълна мощност, което се очаква да осигури около 25% ръст на продажбите, както и по-висока печалба. В момента компанията изпълнява инвестиционна програма на стойност 180 млн. евро, която трябва да завърши догодина. Наскоро на пристанището в Бургас заработи и нов склад, през който "Аурубис" ще получава концентрат за преработка. Инвестицията е на концесионера на терминала "БМФ порт Бургас", като медодобивното предприятие се ангажира да използва съоръжението най-малко 20 години. Пак там до края на годината се очаква да бъде пуснат и терминал за сярна киселина, през който компанията ще изнася продукта.
Източник: Капитал (18.07.2017)
 
Производството на "Дънди" в Челопеч е по-високо от очакваното Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" отчита по-високи производствени резултати от очакваното за второто тримесечие на годината. Това става ясно от данните на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за доброто представяне е по-високото съдържание на метал, отколкото е било предвидено, като в резултат на това компанията се очаква до достигне горната граница на годишната прогноза, т.е. добив на 2.2 млн. тона руда. За второто тримесечие в предприятието са добити близо 580 хил. тона, а за полугодието количеството е достигнало 1.125 млн. тона. Компанията е произвела 99.8 хил. тройунции злато и 16.8 млн. фунта мед под формата на концентрат за шестте месеца на годината. По план продължава и строителството на новото минно-обогатително предприятие на DPM в Крумовград. Производството там се очаква да започне през последното тримесечие на 2018 г.
Източник: Капитал (19.07.2017)
 
ЕС предлага мита за стоманата от Бразилия, Иран, Русия, Украйна Европейският съюз възнамерява да наложи мита до 33% върху вноса на горещо валцувана стомана от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, за да се противопостави на несправедливо ниските цени. ЕС има над 40 антидъмпингови мерки за подпомагане на европейските производители на стомана, насочени главно към Китай. През юни блокът постави мито от 35.9% върху китайската горещовалцована стомана, което предизвика гневен отговор от Пекин. Стоманата е втората по големина индустрия в света след петрола и газа и вниманието на ЕС наскоро се измести, тъй като ограниченията срещу евтиния китайски внос имат влияние. "Въпреки, че не е перфектен, този резултат надминава по-ранните очаквания, че ще помогне да се намали натискът върху вноса в ЕС и да се увеличат очакванията за печалбите на местните стоманопроизводители", се казва в съобщение на инвестиционната банка Jefferies. ЕК, която контролира търговската политика на ЕС, започна разследване на вноса на горещо валцувана стомана от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, както и Сърбия през юли 2016 г. вследствие на жалба от страна на Европейската асоциация на стоманите Eurofer. (Reuters)
Източник: Reuters (19.07.2017)
 
JSW предпочита Bhushan пред други стоманени активи JSW Group е по-склонна да закупи затруднената Bhushan Steel в сравнение с други стоманодобивни предприятия в страната. Това бе разкрито от Парт Джиндал, управителен директор на JSW Cement, и син на председателя на JSW Група Саджан Джиндал. В изказване извън старта на циментовите операции на групата в Колката, младият Джиндал заяви, че въпреки че не се грижи за стоманата директно, според негова информация групата ще бъде по-склонна за Bhushan Steel заради разположението на предприятията му. Заводите на Bhushan са разположени предимно в Западна Индия. Може да се отбележи, че Държавната банка на Индия (SBI), вече е подала молба за несъстоятелност в националната компания трибунал (NCLT) срещу Bhushan Steel. "Имахме интерес и към Monnet Ispat, и към Bhushan Steel. Но аз смятам, че сме по-заинтересовани от Bhushan", добави той. Bhushan Steel дължи на банки компактдискове 444.78 млрд. рупии, а Essar Steel дължи 372.84 млрд. рупии, Monnet Ispat – 121.15 млрд. рупии и Electrosteel Steels – 102.74 млрд. рупии на кредиторите си. (Times of India)
Източник: Други (20.07.2017)
 
Производството на стомана в САЩ пада през юни Китайската продукция от стомана е нараснала с 5.,7% до рекордните 73.2 млн. тона, надминавайки рекорда от април от 72.8 млн. тона. През първите шест месеца китайските заводи добиха с 4.2% повече стомана, до малко под половината от общото количество, според Световната стоманодобивна асоциация. Глобалното производство на стомана е нараснало с 4.5% на годишна база през първите шест месеца на 2017 г. до 695 млн. тона. Въпреки свиването през юли с 1.7% производството на стомана в САЩ все още нараства с 1.3% през първата половина на 2017 г. след две години на свиване, тъй като по-високите цени насърчават рестартирането на бездействащите предприятия, а новият завод Big River Steel в Арканзас продължава да повишава добива си. Индия се очаква да надмине Япония като световен производител на стомана номер две, след като повиши производството си с 5.3% от януари до юни до 49.5 млн. тона. Японската продукция на стомана падна с 4.3% през юни и е без промяна тази година. (mining.com)
Източник: Други (21.07.2017)
 
Загубата на Стомана Индъстри намалява със 74% до 13 млн. лв. Загубата на Стомана Индъстри АД - гр. Перник намалява със 74% на годишна база до 13,17 млн. лв. за 2016 г., показва отчетът на дружеството, подаден в Търговския регистър. Загубата за 2015 г. беше 51,2 млн. лв. Продажбите намаляват с 12% на годишна база до 523,2 млн. лв. за 2016 г. Разходите за материали намаляват по-бързо, а себестойността на продукцията като цяло е надолу с 18,5% до 468,9 млн. лв., което спомага за намаление на загубата. Финансовите разходи (основно за лихви) на дружеството са за 20,83 млн. лв. за 2016 г. (при 22,2 млн. лв. за 2015 г.), тоест компанията е на печалба преди разходите за лихви. Пасивите на Стомана Индъстри АД са значителни, или 488,1 млн. лв. Два големи дългосрочни заеми (с матуритет през 2021 г. и 2023 г.) са представени в отчета като краткосрочни (обща стойност 262,65 млн. лв.), защото дружеството е нарушило съотношенията в договорите за заем. На 15 март и на 17 март 2017 г. Стомана Индъстри АД е получило писмено уведомление от двете банки кредиторки, че няма да считат неизпълнението на съотношенията за нарушаване на условията по договорите и няма да изискват предсрочно погасяване на заемите. Собственият капитал е няколко пъти по-малък, или 140 млн. лв. в края на 2016 г., от които 67 млн. лв. акционерен капитал (основен), 60,2 млн. лв. неразпределена печалба и 13 млн. лв. други резерви. Собственик на 99,9998% от капитала е Виохалко С.А., регистрирано в Белгия. Голяма част от търговията е със свързани лица, като например Siderom Steel S.A., Sovel S.A., Teprometal AG и Dojran Steel DOO. Стомана Индъстри е единственият производител на стомана от електродъгови пещи в България. Пернишкото дружество притежава 73,09% от капитала на Порт Свищов Уест АД, което пък е едноличен собственик на Пристанищен комплекс Свилоза ЕООД. Към 31 декември 2016 г. в Стомана Индъстри АД работят 1032 души нает персонал, спрямо 1085 души средносписъчен състав за 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (24.07.2017)
 
Загубата на Стомана Индъстри намалява със 74% до 13 млн. лв. Загубата на Стомана Индъстри АД - гр. Перник намалява със 74% на годишна база до 13,17 млн. лв. за 2016 г., показва отчетът на дружеството, подаден в Търговския регистър. Загубата за 2015 г. беше 51,2 млн. лв. Продажбите намаляват с 12% на годишна база до 523,2 млн. лв. за 2016 г. Разходите за материали намаляват по-бързо, а себестойността на продукцията като цяло е надолу с 18,5% до 468,9 млн. лв., което спомага за намаление на загубата. Финансовите разходи (основно за лихви) на дружеството са за 20,83 млн. лв. за 2016 г. (при 22,2 млн. лв. за 2015 г.), тоест компанията е на печалба преди разходите за лихви. Пасивите на Стомана Индъстри АД са значителни, или 488,1 млн. лв. Два големи дългосрочни заеми (с матуритет през 2021 г. и 2023 г.) са представени в отчета като краткосрочни (обща стойност 262,65 млн. лв.), защото дружеството е нарушило съотношенията в договорите за заем. На 15 март и на 17 март 2017 г. Стомана Индъстри АД е получило писмено уведомление от двете банки кредиторки, че няма да считат неизпълнението на съотношенията за нарушаване на условията по договорите и няма да изискват предсрочно погасяване на заемите. Собственият капитал е няколко пъти по-малък, или 140 млн. лв. в края на 2016 г., от които 67 млн. лв. акционерен капитал (основен), 60,2 млн. лв. неразпределена печалба и 13 млн. лв. други резерви. Собственик на 99,9998% от капитала е Виохалко С.А., регистрирано в Белгия. Голяма част от търговията е със свързани лица, като например Siderom Steel S.A., Sovel S.A., Teprometal AG и Dojran Steel DOO. Стомана Индъстри е единственият производител на стомана от електродъгови пещи в България. Пернишкото дружество притежава 73,09% от капитала на Порт Свищов Уест АД, което пък е едноличен собственик на Пристанищен комплекс Свилоза ЕООД. Към 31 декември 2016 г. в Стомана Индъстри АД работят 1032 души нает персонал, спрямо 1085 души средносписъчен състав за 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (24.07.2017)
 
Китайската асоциация на стоманодобивната индустрия иска Пекин да втвърди тона с Тръмп във връзка с възможните ограничения на вноса в САЩ Китайската асоциация на стоманодобивната промишленост, която представлява 80% от производството на стомана в страната, призова Пекин да стане по-строг с администрацията на американския президент Доналд Тръмп и заплашва ответни мерки, ако Вашингтон предприеме мерки за ограничаване на вноса на китайски стомана. Ли Синчуанг, вицепрезидент на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви, че Китай трябва да бъде смел в защитата си на интересите на местния бизнес и да избягва да бъде воден за носа от САЩ. Ако Вашингтон наложи допълнителни тарифи за китайски стоманени продукти или вземе ограничителни мерки срещу вноса от Китай, Китай може да "попречи на ограничаването на вноса на автомобили и селскостопански продукти от САЩ", каза Ли. Неговите коментари дойдоха ден след първия икономически диалог между Китай и САЩ. Една от причините за безплодните разговори във Вашингтон беше, че Китай отказва да се съгласи с исканията на САЩ да премахне излишния капацитет за стомана. (Reuters)
Източник: Reuters (24.07.2017)
 
ArcelorMittal очаква по-голямо търсене на стомана, но се опасява от вноса ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, повиши перспективата си за търсенето на стомана в четвъртък, тъй като очаква китайската индустрия да се върне към растеж, но заяви, че евтиният внос продължава да вреди на бизнеса. Групата заяви, че очакваната консумация на стомана, което отчита нивата на запасите, да се увеличи с 2.5% до 3% в световен мащаб през 2017 г. в сравнение с миналата година, което е рязко увеличение от предходната оценка от 0.5% до 1.5%. Това увеличение се дължи на възстановяването на китайския пазар, посочи компанията, която преди това очакваше спад тази година. Докато ArcelorMittal има малък директен досег с Китай, най-голямата страна в света производител и консуматор има огромно влияние върху световните пазари на стомана. Последните данни от Китай сочат, че икономиката ? расте по-бързо от очакваното и изпрати китайските фючърси за стомана до три и половина годишни рекорди. (Reuters)
Източник: Reuters (27.07.2017)
 
Thyssenkrupp иска сделката за сливане на Tata преди края на септември Главният изпълнителен директор на Thyssenkrupp настоява за сключване на сделка за сливане на стоманените си операции в съвместно предприятие с индийската Tata Steel още през септември след двегодишни разговори. Разговорите са в по-напреднала фаза, отколкото се предполагаше. Тъй като печалбите от индустриалните предприятия на Thyssenkrupp са силни, за разлика от тези в стоманения бизнес поради свръхкапацитета в сектора, главният изпълнителен директор Хайнрих Хийзингер е подложен на натиск от страна на инвеститорите за приключване на сливането. "Фискалната година ще приключи скоро (през септември) и Хийзингър иска да има новина за инвеститорите. Ако няма сливане, това ще бъде тежко поражение за него", казва източник от германски профсъюз. Хейзингер е поставил репутацията си за превръщането на Thyssenkrupp от губещ стоманопроизводител в диверсифицирана индустриална група, като сега стоманата допринася за малко над четвърт от приходите на фирмата. Крайната му цел е Thyssenkrupp да излезе изцяло от стоманодобивния бизнес. (Reuters)
Източник: Reuters (27.07.2017)
 
"Асарел-Медет" произведе масло от лавандула Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" произведе първите количества масло от лавандула по проект за рекултивация на окисното насипище на рудника. Растенията бяха засети преди две години и сега са добити и преработени първите 110 кг цвят. Целият проект е на стойност над 10 млн. лв. и е интересен с това, че за първи път в света се възстановява подобно съоръжение, което все още е в експлоатация. Насажденията са част от проекта за техническа и биологична рекултивация на окисното насипище, където се насипват скали от рудника, в които има минимално съдържание на мед и не могат да се обогатяват във флотационната фабрика. Вместо това металът се извлича с помощта на разтвори и след това се преработва. Техническата рекултивация минава през няколко етапа, като първо теренът се подравнява и засипва с камък и чакъл. Отгоре се слага специално геотекстилно покритие (мулчиращо платно), което не позволява на растенията да се окопават. След това се насипва почва, подготвена с хумус и пепелина, а най-отгоре се полага геомрежа, която спира ерозията. Биологичната рекултивация включва затревяване и залесяване. Всички тези дейности по принцип се извършват, след като съоръжението излезе от експлоатация. Това е и специфичното в проекта на "Асарел-медет", тъй като окисното насипище продалжава да се използва. За биологичната рекултивация компанията реши да експериментира с лавандула, като растенията бяха засадени преди две години на площ около 1 декар и сега за първи път дават цветове. "Добитата продукция е в размер на 110 кг лавандулов цвят, който вече е преработен", обясни Йордан Рабухчиев, минен инженер в "Асарел-Медет" и консултант по проекта. Реалният добив от лавандуловите насаждения обаче ще се види след поне четири години, колкото време е нужно, за да се развият растенията, уточняват от компанията. Първото шишенце с лавандулово масло е изложено във фирмената експозиция. Районът на Панагюрище, където се намира рудникът, е известен с лавандуловите си насаждения. Голяма част от добитата лавандула там е биосертифицирана.
Източник: Капитал (28.07.2017)
 
Главният изпълнителен директор на Nucor заяви, че САЩ губят "търговската война" за стоманата заради "хищнически държави като Китай" Докато във Вашингтон се карат за здравното осигуряване, главният изпълнителен директор на Nucor, Джон Фериола, вижда много по-належащ проблем, който засяга не само неговата стоманодобивна компания. "Няма съмнение, че сме в търговска война, ние я губим, време е да предприемем действия в подкрепа на американската индустрия и на американския народ, а отвъд стоманодобивната промишленост говорим за производството като цяло,“ каза Фериола. "Стоманата е основата на производството. Производството е основата на всяка силна икономика." Фериола заяви, че тъй като чуждестранните конкуренти са мотивирани не от печалби, а от заетост, тези страни ефективно се опитват да "изнесат безработицата си" в американската стоманодобивна индустрия и да навредят на компаниите, които правят бизнес в Щатите. Освен това, ако ниските цени на тези конкуренти продължават да оказват натиск върху производителите на стомана в САЩ, в крайна сметка ще погълнат целия пазар в САЩ. (CNBC)
Източник: Други (28.07.2017)
 
Стоманен гигант на път към успеха Тази година се навършват 70 години от създаването на автономния регион Вътрешна Монголия. Стоманодобивният гигант Baogang Group е на път да разшири процъфтяващите си бизнес операции чрез инициативата Belt and Road. Разгърнатият държавен конгломерат е един от най-големите производители на стоманени железопътни релси в света с производствен капацитет от 2.1 млн. метрични тона. Но сега групата планира да увеличи своя износ като част от инициативата на президента Си Дзинпин, която има за цел да свърже Азия, Африка и Европа със съвременна версия на древния копринен път. "Като най-голямата производствена база за стоманени релси по капацитет, Baogang ще увеличи износа си към повече азиатски и европейски икономики, свързани с инициативата", заяви Лянг Женгвей, главен инженер в фабриката за производство на релси в Baogang. "Около 10 от 25 страни и региони по света, които са внесли нашите продукти, участват в инициативата", добави той. Клиентите от Виетнам, Малайзия, Индонезия и Филипините съставляват само част от клиентската база на Baogang в чужбина. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (28.07.2017)
 
Приходите на "Дънди прешъс металс Челопеч" нарастват с 11% Приходите на златодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" през първата половина на годината са нараснали с 11% спрямо същия период на 2016 г. Повишението се дължи основно на по-високото съдържание на злато в добитата руда, както и на поскъпването на металите като цяло. Това е и причината компанията да увеличи печалбата си преди лихви, данъци и амортизации, която към края на юни е 52.7 млн. долара. Това показват резултатите на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Заради по-доброто представяне на българското дружество DPM е ревизирала нагоре и производствената си прогноза си за годината. Нетните приходи на "ДПМ Челопеч" през първата половина на годината са се повишили с 9.4 млн. долара до 95 млн. долара благодарение основно на по-високото съдържание на злато в продавания концентрат и по-високите цени на всички метали. По данни на DPM златото е поскъпнало с 2% до 1238 долара/тр.у средно за периода. Среброто се е повишило с 10% до 17.34 долара/тр.у, а медта е поскъпнала с 23% до 2.61 долара/фунт. Коригираната печалба на българската компания преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се е увеличила с 13%. Частично негативен ефект са оказали по-високите разходи за преработка и транспорт, по-ниското съдържание на мед в концентрата и по-високите разходи на тон продаден концентрат. Капиталовите разходи са нараснали с 94% до 7 млн. долара за полугодието, което е свързано с покупката на софтуер за компанията. Добитата и преработена руда в предприятието в Челопеч през първата половина на година е сравнима като количество с тази през същия период на 2016 г. Компанията е произвела по-малко меден концентрат заради по-ниските съдържания на мед, което е в съответствие с плана за добив. Пиритният концентрат обаче е с 26% повече – общо 125.2 хил. тона. Съдържащото се злато в медния концентрат се е увеличило с 12% до 70.6 хил. тр.у. заради по-високото от очакваното съдържание в зоната на работа. Медта е намаляла със 17% до 7.6 млн. кг, а среброто е било с 20% по-малко – 95.9 хил. тр.у. Повече е било добитото злато и под формата на пиритен концентрат. Количеството му се е увеличило с 33% до 29.2 хил. тр.у. Общо канадската компания, която освен двата проекта в България има също металургично предприятие в Намибия, увеличава приходите си за полугодието с 13% до 161.5 млн. долара. Коригираната EBITDA достига 44.7 млн. долара, което е ръст от близо 14%. "Рудникът в Челопеч продължава да се представя по-добре от очакваното, като отчита силни производствени резултати през първите две тримесечия, което е причината да повишим прогнозата си за 2017 г.", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Компанията очаква да произведе 13-16 хил. тр.у. повече злато от първоначално планираното, като общият добив ще достигне 147-163 хил тр.у. Медта също се предвижда да бъде малко повече от очакваното досега. Канадската компания е намалила прогнозата си за капиталови разходи тази година в проекта в Крумовград, където в момента изгражда добивно и преработващо предприятие, заради промяна в сроковете на някои дейности, става ясно от отчета. Крайната планирана инвестиция обаче остава непроменена – 178 млн. долара. Основните вложения на DPM през тази година са насочени именно към проекта в Крумовград, като за първата половина на годината там са инвестирани 22.9 млн. долара. С това общата вложена сума досега възлиза на 36.6 млн. долара. Към края на юни са били изпълнени 26% от строителните работи. Проектът предвижда изграждането на открита мина и обогатителна фабрика, като активното строителство на обекта започна през последното тримесечие на 2016 г. и към момента върви по план. Очакванията са първите количества концентрат да бъдат произведени през последното тримесечие на 2018 г. В предприятието ще се преработват по 840 хил. тона златна руда годишно в продължение на осем години. Предвижда се годишно от обекта да се добиват средно по 85.7 хил. тр.у. злато и 38.7 хил. тр.у. сребро. Планираната годишна EBITDA е 66 млн. долара, като проектът трябва да се изплати за 2.4 години.
Източник: Капитал (03.08.2017)
 
Цената на алуминия за пръв път от декември 2014 г. надхвърли 2000 долара за тон Алуминият циментира своето място като най-добрата суровина тази година, след като цените скочиха до над 2000 долара за тон за първи път от 2014 г. насам. Те се покачиха, тъй като Китай засили усилията си за ограничаване на незаконните и замърсяващи мощности. Китайската провинция Шандонг, най-големият център за производство на алуминий, призова за закриването на мощности с капацитет 3.21 млн. тона годишно до края на юли, според Shandong NDRC. Съкращенията са по-дълбоки от очакваното, заяви анализаторът Джак Шанг от Citigroup Inc. "Това потвърждава нашата теза, че строгото ограничаване на нелицензирания капацитет ще бъде строго изпълнено", пише той. "Световният пазар на алуминий може да стане свидетел на значителен дефицит,“ според доклад на Wood Mackenzie Ltd." "Виждаме по-високи рискове за цените на алуминия през следващите тримесечия. Една четвърт от капацитета в Шандонг беше неквалифицирана миналата година,“ каза WoodMac, цитирайки данните на правителството. Тази година тази цифра е 3.2 млн. тона годишно или 3 млн. тона при текущите оперативни ставки. (Bloomberg)
Източник: Други (09.08.2017)
 
Китайските цени на стоманата се покачват и това тревожи Пекин Китайските цени на стоманата се покачват, а правителството се тревожи за постигането на точния баланс на пазарите. Китай, най-големият производител на стомана в света, работи за преодоляване на свръхкапацитета в сектора, тъй като правителството се стреми да намери икономически растеж извън тежката индустрия и производство. Намаляването се дължи и на дългогодишните твърдения на САЩ и Европа, че Китай продава нежеланата си стомана на по-ниски цени на световните пазари, което вреди на производителите другаде. През март правителството обяви плановете за намаляване на капацитета на стоманата с 50 млн. тона тази година в усилие за справяне със замърсяването и ограничаване на свръх предлагането. Експертите твърдят, че перспективата за ограничена стомана води до повишаване на цените и властите се притесняват от нестабилността на пазара. Китай също е най-големият потребител на стомана в света, така че по-високите цени се превръщат в по-добри печалби за сектора, но също така означава увеличаване на разходите за сектори като строителството, които използват голяма част от сплавта. (CNBC)
Източник: Други (10.08.2017)
 
Силата на стоманата Металургичното предприятие е европейски лидер в производството и търговията с висококачествени продукти от стомана ЕДНО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО СИДЕНОР ГРУП се състои от компании, които произвеждат, преработват и търгуват с продукти от стомана. Групата е един от най-големите производители на стомана на Балканския полуостров с водещи позиции в Европа. Като част от международната корпоративна структура на ВИОХАЛКО, СТОМАНА ИНДЪСТРИ АД се превръща в един от европейските лидери в производството и търговията с висококачествени продукти от стомана. ФИРМЕН ПРОФИЛ Стоманодобивният завод на групата започва историята си на 5 ноември 1953 г. като металургичен комбинат “Ленин”, впоследствие името е променено на СТОМАНА ИНДЪСТРИ. През юни 2001 г. СИДЕНОР ГРУП придобива мажоритарния дял на СТОМАНА АД и поема управлението и цялостната експлоатация на компанията. Преходът към частния сектор е повратна точка в историята на фирмата, която включва основен инвестиционен план от над 500 млн. евро, целящ модернизирането на производствените съоръжения и цялостна реконструкция на дружеството, която да позволи продукцията на компанията напълно да отговаря на широко приетите стандарти за качество, като EN, DIN, ASTM, JIS, BS, Lloyd‘s Register, Germanischer Lloyd и др. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ СТОМАНА ИНДЪСТРИ разчита на уменията и усилията на своите служители, признавайки, че човешките ресурси са най-важни в бизнес сектора днес. Първостепенно за компанията е да привлича, усъвършенства и поддържа най-добрите си кадри, като осигурява тяхното професионално израстване и възнаграждава техния труд. Отделът за човешки ресурси постоянно разработва и прилага модерни административни модели, сред които оценка на дейността, базирана на способността и целите, постоянно обучение и връзка на възнаграждението с резултатите. Компанията насърчава образованието и обучението на своя персонал и осигурява възможността служителите да участват в различни семинари. Обучението покрива множество образователни предмети, сред които контрол на качеството, професионално здраве и безопасност, комуникация, финанси и счетоводство, продажби и маркетинг, развитие на техническите умения, чужди езици. СТОМАНА ИНДЪСТРИ постоянно си партнира с известни чуждестранни компании, които предлагат ноу-хау, образование в техническата и административната сфера, както и съвременни разработки в технологичния сектор и прилагането им в индустрията. СОЦИАЛНА АНГАЖИРАНОСТ Като всяка модерна корпорация, СТОМАНА ИНДЪСТРИ АД е широко ангажирана в социалната сфера и е основен партньор в развитието на гр. Перник. Всяка година СТОМАНА ИНДЪСТРИ АД участва в реализацията на редица социални проекти на национално и местно ниво, съчетавайки корпоративните си ценности със стремежа да бъде в полза на обществото. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Запазването на околната среда е с висок приоритет за управлението на СТОМАНА ИНДЪСТРИ АД. Екологичните теми никога не са били предмет на компромис. Управляващите дружеството постоянно полагат усилия за подобряване културата на компанията по отношение опазването на околната среда при стриктно спазване изискванията на закона, международните стандарти и критерии, взимайки предвид и най-добрите практики на страните с високоразвита индустрия. ПОЛИТИКА ПО КАЧЕСТВОТО Като производител с богата история и опит сме напълно наясно с факта, че нашето развитие и просперитет зависят от увереността и доверието на клиентите във възможностите ни да надминем техните очаквания както по отношение на качеството, така и по отношение на условията на сроковете за доставка. Високото качество на нашите изделия се осигурява с помощта на съоръжения за безразрушителен контрол от напълно оборудваните лаборатории на СТОМАНА ИНДЪСТРИ АД. Помощ при разработването на нови продукти се осигурява от научноизследователския център на групово ниво в СИДЕНОР ГРУП, който се намира в гръцката столица Атина. КОНКУРЕНТЕН ИГРАЧ Благодарение на нашите инвестиции в нови технологии, екология и персонал СТОМАНА ИНДЪСТРИ АД успява да отговори на пазарните очаквания и да бъде основен и конкурентен играч на Европейския пазар за висококачествени стомани, с широка гама от продукти, включително дебелолистова ламарина, сортов прокат, стоманени сфери и специални профили. /economic.bg
Източник: Други (11.08.2017)
 
Tata Steel се договори за пенсионния фонд на British Steel Tata Steel се съгласи да преструктурира своя британски пенсионен фонд със 130 хил. члена след почти година преговори. Производителят на стомана в Обединеното кралство, част от индийския конгломерат, заяви, че е одобрен от регулаторите и попечителите на British Steel Pension Scheme (BSPS) да прехвърли схемата за 15 млрд. паунда в пенсионната спасителна лодка на правителството. В замяна, Tata ще инжектира 550 млн. паунда в старата схема, а BSPS ще притежава 33% от Tata Steel UK. Ще бъде създадена и нова схема за дефинирани доходи, която осигурява гарантиран доход при пенсиониране, но с по-ниски годишни увеличения. Сделката ще изчисти пътя на Tata да обедини европейския си бизнес в стоманодобива с германския стоманопроизводител ThyssenKrupp. Наследената пенсионна схема беше основен момент за британския бизнес на Tata, който миналата година беше заплашен от затваряне, след като световните цени на стоманата се сринаха поради свръхпредлагане. Членовете на профсъюза приеха закриването на BSPS по-рано тази година в опит да запазят традиционния бизнес с добив на желязо и стомана в Port Talbot и да спестят 8500 работни места. (FT)
Източник: Други (14.08.2017)
 
Европейската стоманодобивна индустрия набира сили чрез сливания и придобивания С комините си, които бълват дим в средиземноморския въздух, огромният стоманодобивен заводи в Таранто в южна Италия е безпрецедентен постер за дългоочакваната консолидация на европейския стоманодобивен сектор. Като най-голям завод в Европа, той трябваше да се възползва от икономиите от мащаба, които дават предимство в тежкото производство. Вместо това той беше засегнат от неуспехи, включително от правен случай по обвинения, че е отровило местните хора с токсични емисии, национализация и евентуална неплатежоспособност през 2015 г. Решението най-накрая дойде това лято, когато компанията, на която принадлежеше, Ilva, беше продадена за 1.8 млрд. евро на консорциум, ръководен от ArcelorMittal. Друго важно корпоративно сливане също се планира. Следващите двама най-големи европейски производители, индийската Tata Steel и немската ThyssenKrupp, са в преговори повече от година. Сливанията предлагат начин да се намалят разходите и да се намали броят на конкурентите на свръхнаситения пазар, като същевременно се даде по-голямо влияние за водене на преговори с големи клиенти в ключови области като автомобилостроенето. (FT)
Източник: Други (14.08.2017)
 
"Аурубис" увеличава производството си към края на юни Медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България" е повишил значително производството през деветмесечието до края на юни. Общо за периода предприятието е преработило с над една трета повече концентрат, а произведените катоди са се увеличили с 8%. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis, която е собственик на българската компания, за деветте месеца на финансовата 2016/2017 г. С това предприятието в Пирдоп изцяло е компенсирало временното спиране на работа за ремонт в завода на групата в Хамбург. Част от ръста се дължи на факта, че през същия период на миналата година "Аурубис" също не работи около 50 дни. Германската група не публикува междинни финансови данни за отделните си предприятия. Общо за бизнес звеното "Първична преработка на мед", в което влизат заводите в Пирдоп и Хамбург, обаче приходите нарастват с над една пета за периода, което се дължи основно на по-високите цени на медта. Резултатите на Aurubis също се повишават, а добрата прогноза за цялата година се запазва. От октомври миналата година до края на юни тази година заводите в Пирдоп и Хамбург са преработили общо 1.8 млн. тона меден концентрат, което е с 15% повече отколкото за същия период на предходната финансова година. Количеството на произведената сярна киселина също е по-високо със 17%, или малко под 1.8 млн. тона. Количеството на крайния продукт - медни катоди, е нараснало със 7% до 467 млн. тона за деветте месеца общо за звеното. Значително по-големи са ръстовете на завода в Пирдоп (виж таблицата), което се дължи на планираното затваряне за техническо обслужване и ремонт в Хамбург. От отчета на групата става ясно, че двете предприятия са разполагали с достатъчно концентрати въпреки наложените ограничения за износ от Индонезия и спирането на работа в някои мини заради стачки, което е намалило предлагането на суровини. Влиянието на тези фактори обаче е било по-слабо от очакваното, тъй като някои металургични заводи в Азия са били в планови ремонти и търсенето е намаляло. Приходите на бизнес звеното "Първична преработка на мед" нарастват с 21% за периода до 4.7 млрд. евро. Увеличението се дължи основно на поскъпването на металите. Цената на медта в началото на деветмесечието е била 4807 долара/тон, но към средата на февруари е достигнала 6145 долара/тон. Макар че след това се е понижила, средно за деветте месеца тя е била 5591 долара/тон, или със 17% по-висока от същия период на предходната година. За цялото звено оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните индикатори за Aurubis, нараства до 184 млн. евро от 96 млн. евро предишната година. Факторите, които са се отразили положително на резултата, са високите такси за преработка на меден концентрат и рафиниране на скрап, по-високият добив на метал при благоприятни цени, както и обменният курс на щатския долар. Другият ключов индикатор за финансовото представяне на компанията - оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), се е увеличил до 25.5% спрямо 17.6% предходната година.
Източник: Капитал (16.08.2017)
 
Цената на имотите на "Екометал" в "Кремиковци" падна до 20 млн. лв. Имоти на рециклиращата компания "Екометал инженеринг" в столичния квартал "Кремиковци" са обявени отново за продажба от частен съдебен изпълнител, след като предишният търг се оказа неуспешен. Над 300 дка земя, сгради и жп линии сега се предлагат за малко под 20 млн. лв. Активите са разделени на 37 позиции и за всяка от тях може да се подава оферта, крайният срок за което е 18 септември. Най-големият от имотите е 188 дка земеделска земя в местността Капиньовица, която се продава за 12.1 млн. лв. При предишното предлагане общата цена беше 25 млн. лв. Търгът е по искане на Уникредит Булбанк, която има ипотеки върху имотите, с което са обезпечени вземания за общо 26 млн. лв. Длъжникът "Екометал инженеринг" е собственост на Пламен Стоянов, известен като единия от братята Дамбовци.
Източник: Капитал (16.08.2017)
 
"Аурубис" увеличава производството си към края на юни Медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България" е повишил значително производството през деветмесечието до края на юни. Общо за периода предприятието е преработило с над една трета повече концентрат, а произведените катоди са се увеличили с 8%. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis, която е собственик на българската компания, за деветте месеца на финансовата 2016/2017 г. С това предприятието в Пирдоп изцяло е компенсирало временното спиране на работа за ремонт в завода на групата в Хамбург. Част от ръста се дължи на факта, че през същия период на миналата година "Аурубис" също не работи около 50 дни. Германската група не публикува междинни финансови данни за отделните си предприятия. Общо за бизнес звеното "Първична преработка на мед", в което влизат заводите в Пирдоп и Хамбург, обаче приходите нарастват с над една пета за периода, което се дължи основно на по-високите цени на медта. Резултатите на Aurubis също се повишават, а добрата прогноза за цялата година се запазва. От октомври миналата година до края на юни тази година заводите в Пирдоп и Хамбург са преработили общо 1.8 млн. тона меден концентрат, което е с 15% повече отколкото за същия период на предходната финансова година. Количеството на произведената сярна киселина също е по-високо със 17%, или малко под 1.8 млн. тона. Количеството на крайния продукт - медни катоди, е нараснало със 7% до 467 млн. тона за деветте месеца общо за звеното. Значително по-големи са ръстовете на завода в Пирдоп, което се дължи на планираното затваряне за техническо обслужване и ремонт в Хамбург. От отчета на групата става ясно, че двете предприятия са разполагали с достатъчно концентрати въпреки наложените ограничения за износ от Индонезия и спирането на работа в някои мини заради стачки, което е намалило предлагането на суровини. Влиянието на тези фактори обаче е било по-слабо от очакваното, тъй като някои металургични заводи в Азия са били в планови ремонти и търсенето е намаляло. Световният пазар на сярна киселина, която заводите произвеждат като страничен продукт, в началото на периода е бил в постоянен излишък, но затварянето на някои металургични заводи е намалило свръхпредлагането към края на март. Тази ситуация се е запазила и през следващото тримесечие, а търсенето е останало стабилно. Приходите на бизнес звеното "Първична преработка на мед" нарастват с 21% за периода до 4.7 млрд. евро. Увеличението се дължи основно на поскъпването на металите. Цената на медта в началото на деветмесечието е била 4807 долара/тон, но към средата на февруари е достигнала 6145 долара/тон. Макар че след това се е понижила, средно за деветте месеца тя е била 5591 долара/тон, или със 17% по-висока от същия период на предходната година. За цялото звено оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните индикатори за Aurubis, нараства до 184 млн. евро от 96 млн. евро предишната година. Факторите, които са се отразили положително на резултата, са високите такси за преработка на меден концентрат и рафиниране на скрап, по-високият добив на метал при благоприятни цени, както и обменният курс на щатския долар. Другият ключов индикатор за финансовото представяне на компанията - оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), се е увеличил до 25.5% спрямо 17.6% предходната година. Цялата група Aurubis също отчита по-високи резултати за периода. Общо за деветмесечието приходите са нараснали с 16% до 8.2 млрд. евро, а оперативната EBT е на стойност 211 млн. евро спрямо 148 млн. евро година по-рано. Само за третото тримесечие оперативната печалба преди данъци се е повишила 2.7 пъти до 93 млн. евро. "За положителните резултати допринесоха особено тези в България, където можем да обработваме комплексни материали след миналогодишния ремонт. В допълнение, използвахме предимството от доброто предлагане на скрап и постигнахме високи такси за рафиниране", коментира главният изпълнителен директор на Aurubis Юрген Шахлер. Компанията потвърждава прогнозата си за цялата година. "Очакваме значително по-висока оперативна печалба преди данъци и малко по-висока оперативна възвращаемост на основния капитал", добави Шахлер.
Източник: Капитал (16.08.2017)
 
Дали пазарът на желязна руда ще се охлади? Миналата седмица анализаторите на суровини в Ройтерс прогнозираха забавяне на цените на желязната руда въз основа на формата на фючърсната крива. Докато цените на желязната руда от над 70/mt може да са неустойчиви в дългосрочен план, намаляването на очакванията също представлява естествена тенденция към умерени позиции по договорите с по-дълъг срок. Анализаторите на FIS в Азия изтъкват, че дърпането на юздите в структурата на договорите за доставка по суша и по море идва по много причини, а спредът от нула за текущите месеци или много ниският за тримесечните или календарни договори не са норма. "Тъй като купувачите заемат пари, за да купуват физически обеми, вместо да правят покупки за цяла година, това прави близките месеци винаги по-силни от далечните", обяснява Хао Пей от FIS. "Въпреки че доставките на руди изглеждат добре тази година, на база запасите в китайските пристанища, FMG е натрупала прекалено много нискокачествена суровина, а Rio отново ще форсира продажби". (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (16.08.2017)
 
Moody's: Приходите на индийските стоманодобивни компании се покачват Moody's Investor Service очаква доходите на индийските стоманодобивни компании да се покачат през следващите 12 месеца, възползвайки се от нарастващо вътрешно търсене и протекционистки мерки. Това е част от последния доклад за азиатските производители, който подтикна рейтинговата агенция да промени перспективата си за азиатската стоманодобивна промишленост до "стабилна" от "отрицателна". Докато тези фактори могат да доведат до увеличение на цените на суровините и по-високи производствени обеми, идващи от допълнителния капацитет, Moody's заяви, че ръстът на БВП от 7,5% до 7,8% през 2017 и 2018, заедно с държавните фискални стимули и нарастващите разходи за инфраструктура ще са в основата на търсенето. Приходите на двете индийски стоманени компании ще останат стабилни или ще се увеличат значително през следващите 12 месеца поради силното търсене и протекционистки мерки, се казва в доклада. (Economic Times)
Източник: Други (18.08.2017)
 
Thyssenkrupp каза, че няма времева рамка за сделката с Tata Steel Thyssenkrupp AG няма краен срок за вземане на окончателно решение за евентуално сливане на европейските стоманодобивни операции с тези на партньорската компания Tata Steel Ltd, заяви говорител на групата. Той коментира доклад в немския ежедневник Boersen-Zeitung, който цитира хора в Thyssenkrupp, казвайки, че няма да бъде взето решение поне до 8 септември, след сключването на сделка за пенсионните задължения на Tata Steel в Обединеното кралство. Това е краят на 28-дневния срок за възражения срещу споразумението. Tata получи одобрение от регулаторите миналата седмица за сключване на сделка за намаляване на задълженията по пенсионните схеми в Обединеното кралство, която се очертава като основа за евентуално сливане между нейните британски и европейски стоманодобивни операции и тези на Thyssenkrupp. "В миналото Thyssenkrupp заяви, че всяко споразумение в този контекст трябва да бъде подробно разгледано преди да бъде направена оценка", заяви говорител. "Ще отделим необходимото време за това. (Reuters)
Източник: Reuters (18.08.2017)
 
Производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл 2,5 пъти по-висока от средната в индустрията Заплатите на заетите в бранша растат с 2% през 2016-а за поредна година Намаление на добива на полезни изкопаеми, но увеличение на приходите във минерално-суровинния отрасъл през 2016 г. и производителност на труда, която е 2,5 пъти по висока от средната в националната индустрия, отбелязва в годишния си икономически доклад Българската минно-геоложка камара. В нея членуват най-големите компании от бранша. Причина за спада на производството е конюнктурата на международния пазар - поради високите добиви през предишните години бяха натрупани запаси от основни суровини, в резултат на което цените бяха ниски. През втората половина на годината несъответствието между търсените и произведените количества в глобален мащаб започна да се свива, което повлия за поскъпване на енергийните и на голяма част от неенергийните продукти. Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната. В топ 5 на Европа България заема водеща позиция в европейския добив. Страната е на трето място по добив на мед, на четвърто място по добив на злато, на пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Към април 2017 г. действащи са 520 концесии за добив на подземни богатства. От тях най-много са за строителни материали - 328. За индустриални минерали концесиите са 73, за скалнооблицовъчни материали - 69, за метални полезни изкопаеми - 18, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 16. Дадена е една концесия за минни отпадъци. Установените находища на подземни богатства са 1383. Държавата е дала 128 разрешения за търсене и проучване. 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ. Рудодобивът начело Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2016 г. достига 97,68 млн. т, което е намаление с 13,1% (или с 14,77 млн. т) спрямо предходната година. Понижение в добива се наблюдава при всички подотрасли. В "Добив на течни горива" за втора година спадът е най-сериозен - с 34% за 2016 г. Намаление с 13% (11,4% за 2015 г.) има и в "Добив на скалнооблицовъчни материали". Подотраслите, където през 2015 г. се отчита увеличение, а сега има намаление, са "Добив на индустриални минерали" - с 22%, "Добив на инертни и строителни материали" - с 24% , "Добив на твърди горива" - с 12%, "Добив на метални полезни изкопаеми" - с 1%. Общото увеличение на приходите от добивната дейност е около 200 млн. лева за 2016 г. По парични показатели повишение има само за подотрасъл "Рудодобив" - с 14,5%. Запазва се висок добивът, изчислен на глава от населението - по 14 т на човек. През миналата година той е по-голям от добивите за последните 10 години, с изключение единствено за 2015 г. В разпределението на добива от 2010 до 2016 г. има трайни тенденции: твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството и са с най-голям дял. До тях се доближава добивът на строителни материали с относителен дял около 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял около 10%. През 2016 г. общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от отрасъла възлиза на близо 2,6 млрд. лева при 2,4 млрд. през 2015 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия остават добивът на метални полезни изкопаеми - 53%, и на въглища - 28%. И за 2016 г. се запазва тенденцията на значително доминиране на вноса спрямо износа на минерални ресурси - около 1,8 пъти. Това показва, че браншът има голям неизползван потенциал в полза на платежния баланс на страната. По предварителни данни за 2016 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират около 4,7 млрд. лв. от общия износ на България, което представлява много висок принос в сравнение с другите индустрии. Към неизползвания потенциал на българската минерално-суровинна индустрия трябва да се прибави и повишаването на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата на стойността. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. В такива случаи трябва да се намери уместен подход и общи действия за повишаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика, казват от минно-геоложката камара. Високи разходи за опазване на околната среда Разходите, които компаниите правят за опазване и възстановяване на околната среда, са относително постоянни от 2010 г. насам. През последните 5 години най-много пари фирмите влагат за пречистване на отпадъчни води - 60% от общите разходи, за опазване на почвата и подпочвените води - 28%. Разходите за отпадъци са със 7,5% дял. Останалите разходи са за очистване на въздуха, намаляване нивото на шум, опазване на горите и т.н. Българската минно-геоложка камара стимулира усилията на компаниите за опазване на околната среда чрез участие в различни проекти с екологична насоченост. Приет е важен документ - Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия. Всяка година на националното честване за Деня на миньора - 18 август, камарата връчва на компаниите, които нямат санкции за нарушаване на екологичното законодателство, специални годишни награди за опазване на околната среда. Приоритет е грижата за безопасност при работа Спецификата на минерално-суровинния отрасъл е свързана със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него въпреки сериозното техническо и технологично обновление през последните години. Общият брой трудови злополуки през 2016 г. по оперативни данни на Националния осигурителен институт, е почти без промяна в сравнение с предходната година - 163. Най-много са отново в рудодобива - 117. Въгледобивът бележи спад по този показател, което се дължи в голяма степен на намаляването на работещите в него. Положителната тенденция в бранша ясно показва, че взетите мерки са довели до рязко намаляване на смъртните злополуки: 6 през 2015 г. и 1 през 2016 г. Загубените календарни дни в отрасъла през 2016 г. са 7917 и бележат 6% ръст спрямо 2015 г. Но тенденцията от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок, е към намаляване на загубените календарни дни. За съжаление, сектор “Добивна промишленост” е на първо място по индекс на честота на трудовите злополуки (брой трудови злополуки спрямо отработени човекочасове) - 3,11 при средно за страната 0,62. Висок е и индексът на тежест (брой загубени дни от трудови злополуки към брой отработени човекочасове) - 233 при средно за страната 57. Това предопределя приоритетното внимание, което компаниите отделят на проблемите при безопасността на труда. Акцентът е върху превенцията: намиране на причините за травматизма, оценяване на рисковете и начертаване на мерки за намаляването му. Те инвестират в най-съвременни технологии и в обучение на персонала, въвеждат и следят за спазването на строги процедури при работата. Сред членовете на Българската минно-геоложка камара вече има компании с нулев травматизъм за последните няколко години, но има и предприятия, в които е необходимо да се положат сериозни усилия и да се направят значителни инвестиции в тази сфера. Като браншова организация една от основните цели на ка-марата е именно подобряване на условията на труд в минералносуровинната индустрия. По предложение и настояване на БМГК през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, а през 2014 г. беше приет. В програмата на камарата е през 2017 г. да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минно-спасителните служби. Осигурено е целево финансиране на правилниците по безопасност от членове на камарата - “Асарел-Медет” АД и “Каолин” АД. Реално процесът започна през 2016 г., но приемането на правилниците ще се случи през 2017 г. Одобрени са технически задания и е сключен договор с изпълнител на актуализациите - “Минпроект” ЕАД. 5000 лева по-високи доходи 22 342 са наетите в добивната промишленост през 2016 г. по предварителни данни на Националния статистически институт. Има спад в сравнение с 2015 г., когато в бранша на трудов договор са работили 24 617 човека. Това намаление се дължи в голяма степен на освобождаването на хора в подотрасъл “Въгледобив” поради фалита на Мина Черно море и закриването на рудник “Бабино” от “Въгледобив Бобов дол”. Тенденцията през последните години показва траен спад на заетите, макар и с бавни темпове. Изключение прави само временният ръст през 2015 г. Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор. Добивната промишленост е сред икономическите дейности с най-висока брутна заплата в България. Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е 16 527 лева, което е увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение - средната годишна заплата за страната е 11 534 лева. Това означава, че работещите в добивната промишленост получават близо 5000 лева повече. В сектора най-висока заплата получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски - в подотрасъл “Добив на неметални материали и суровини”. Тенденцията при увеличието на доходите е трайна, което показва, че заетите в минерално-суровинната индустрия могат да разчитат на сигурност и прогнозируемост за бъдещето.
Източник: 24 часа (18.08.2017)
 
Цинкът и никелът в Лондон продължават да растат заради стоманата Цинкът се повиши до най-високата си цена за десетилетие в Лондон в понеделник, а никелът също нарасна като инвеститорите скочиха на металите, използвани от китайския стоманодобивен сектор, като се има предвид силното търсене, а капацитетът е ограничен от усилията на Пекин да реформира раздутите сектори. "Металите са доста силни, а щатският долар е по-слаб, Федералният резерв е малко по-кротък, което спомага", каза анализаторът Лачлан Шоу от UBS в Мелбърн. Шоу отбеляза, че китайските пазари на стомана и алуминий биха могли да се затегнат след като правителството наложи ограничения през зимата, въпреки че ограничението при алуминия трябва да бъде компенсирано от нарастващите складови запаси в Шанхай. "Затварянето на старите и неефективни мощности за стомана в 26+2 градове се очаква да намали производството с 50%, а на алуминия с 30%, преди заводите и топилните предприятия в други части на Китай да вдигнат продукцията, за да компенсират", каза той. (Reuters)
Източник: Reuters (21.08.2017)
 
Добивната индустрия удвои плащанията към държавата Сумата, която концесионерите плащат на държавата, се е удвоила за година. През 2015 г. фирмите от бранша са внесли в хазната 60 млн. лева под формата на концесионни възнаграждения, а през 2016 г. тези плащания са станали 120 млн лева. Това съобщи председателят на БМГК проф. Николай Вълканов. Минно-суровинната индустрия, в която са заети над 22 000 души, дава работа на още 120 000 като съпътстващи дейности. Доставчиците на предприятията са 83 000 малки фирми с над 800 000 работници. Приносът на отрасъла в БВП е 4-5%, съобщи проф. Цоло Вутов, председател на Научно-техническия съюз по Минно дело, геология и металургия. В доклада си той посочи, че фирмите от подотрасъл "Инертни материали" страдат от нелегалния добив, извършван от незаконни фирми, които не носят отговорност за опазването на околната среда. В отговор заместник-министърът на енергетиката Жеко Станков посочи, че ведомството е запознато с проблема и вече е направило предложение за промяна в Наказателния кодекс за инкриминиране на незаконния добив.
Източник: Стандарт (22.08.2017)
 
Раздадоха миньорските Оскари Традиционните награди на най-успешните компании раздаде Българската минно-геоложка камара /БМГК/ по случай професионалния празник на миньора. Отличието за най-високи резултати на големи компании бе връчено на ГОРУБСО Мадан за 33% ръст на производсвото през 2016 г., а за средни фирми призът отиде при "Минпроект". В категория "Иновации" наградите бяха за "Елаците мед" /големи предприятия/ и "Нипроруда" /средни предприятия/. По две национални награди получиха „Асарел-Медет" и "Каолин". Двете дружества бяха отличени в категориите "Грижа за природата" и "Здраве и безопасност при работа" за дружества с нулеви нарушения и санкции във връзка със спазването на екологичните норми през миналата година и за отчетения нулев трудов травматизъм и през 2016 година. И в двете категории призовете за средна фирма отидоха при "Имерис Минералс". За "Социално-отговорна компания" плакетът бе връчен на "Дънди прешъс метълс Крумовград" заради развитието на новата за България дисциплина "Минна археология".
Източник: Стандарт (22.08.2017)
 
Министър Караниколов: "Кремиковци" е най-неприятната сделка За мен може би най-неприятната приватизационна сделка е за "Кремиковци". Не казвам, че "Кремиковци" трябваше да работи до ден днешен, но не може да продадеш толкова голям актив за 1 долар срещу ангажименти за 400 млн. лева, без да ги обезпечиш, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов в интервю за "Блиц". Той е бивш изпълнителен директор на Ангенцията по приватизация и след приватизационен контрол. В момента в Агенция по приватизация има няколко изпълнителни листа, които формират ангажимент от над 400 млн. лева, а на среща не е обезпечено нищо. Т.е. ние сме продали страшно много активи за 1 долар и не сме обезпечили нито един ангажимент. За съжаление има много други такива сделки. Прокурорите се занимават с всички, каза още той. Големият проблем на нашата приватизация идва от периода 1997 - 2001 г., когато бяха създадени Работническо-мениджърските дружества. Въпросните РМД-та са започнали с една прекрасна идея - работниците да влизат в предприятията и да ги развиват. Другият проблем е масовата приватизация. Знаете че там са набирани бонове от хора. По този начин около 100 000 души са останали излъгани, допълни Караниколов и обяви, че наказани за виновните няма да има: - Лично мое мнение е, че давността е изтекла. Единствено ще остане моралното възмездие".
Източник: Стандарт (23.08.2017)
 
Леярското предприятие "Прогрес" увеличи с 50% капацитета си Старозагорското машиностроително предприятие "Прогрес" увеличи с 50% капацитета си благодарение на внедряването на нова формовъчна линия, която дава възможност за производство на по-големи и сложни отливки. "Това на практика е нов завод, който разширява възможностите ни на световните пазари и ни прави още по-конкурентни", каза за "Капитал" изпълнителният директор на предприятието Славин Янакиев.Новата производствена мощност дава възможност на леярското предприятие да достигне до 15 000 тона годишно произведени отливки. Досега максималният капацитет е бил 10 000 тона. Инвестицията е планирана заради значителния ръст на поръчките през последните години. Преди реализирането на инвестицията предприятието е било свръхнатоварено. "Новата придобивка е плод на съвместните усилия, опита и собствено ноу-хау на трите машиностроителни предприятия в старозагорския "Холдинг Загора" – "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест-Храмашкомплект". Така инвестирахме малко над 3 млн. лв., а ако трябваше да купим такава производствена линия, щеше да ни струва не по-малко от 5 млн. евро, посочи Янакиев. Реално "Прогрес" е купил едва около 10% от оборудването на новата производствена линия - материалите, някои възли и агрегати. Проектирана е от "Прогрес", но е реализирана от трите машиностроителни предприятия в холдинга. "Смея да твърдя, че обединявайки усилията си, сме по-добри от редица водещи производители в Германия. Всяко от трите ни машиностроителни предприятия има своите предимства", казват от ръководството. За първите 2 месеца, в които "Прогрес" работи с новата производствена мощност, отчита 26% ръст на производството си. Очакванията на ръководството са до края на годината заводът да достигне пълния капацитет. "Прогрес" изнася около 70% от произведената продукция. Старозагорското машиностроително предприятие продава отливки и на български машиностроителни предприятия, предимно от хидравликата. Факт е, че поне 50% от българското машиностроене се крепи на отливките на завод "Прогрес", казва Янакиев. "През годините ръководството инвестира немалко усилия и средства в спечелването на клиенти като Bosch Rexroth, Danfoss, Interpump Group и др. Тези клиенти през последните години увеличават поръчките и асортимента си", казва Янакиев. За да бъде още по-предпочитано и интересно на световния пазар, предприятието започва да предлага и допълнителна услуга – отливките да бъдат отчасти или изцяло механообработени. От 4 години в "Прогрес" работи цех за механообработка, в който се инвестират най-малко половин милион лева годишно в ново оборудване. През тази година в компанията ще стартира и нов проект – изграждане на още едно хале за механообработка с цел рязко увеличаване на обема на производство на механообработени отливки. Новото производствено хале ще бъде изградено на площ 1000 кв.м, а предвидената инвестиция в него е в размер на 3 млн. лв. Ръководството насочва усилията си и в купуване на машини и оборудване за моделна екипировка, за да може да изработва в кратки срокове поръчваните модели. "Прогрес" усвоява около 200 нови изделия годишно. 12% от производството на предприятието са насочени към декоративни изделия за паркове и градини - лампи, пейки, оградни решетки. Най-големият клиент в момента е в Мароко. Предприятието има свое представителство в Украйна, Русия, Африка, арабския свят. През последните 2 години е увеличило наетите служители с 10%, като сега в "Прогрес" работят 500 души. Проблемът с работната ръка е един от най-трудните. Независимо че предлагаме добри възнаграждения, социални придобивки и обучение, трудно намираме желаещи да работят и да се развиват в машиностроенето, казва Янакиев.До края на годината в "Прогрес" ще влязат в действие две нови леярски пещи на стойност около 1 млн. лв. Предприятието ще завърши изграждането на нов автоматичен склад с 520 клетки. Годишните инвестиции обикновено достигат 2-3 млн. лв. През следващите 3 години е запланувано значително подобряване на условията на труд. Предстоят и инвестиции в сферата на екологията във връзка с новите европейски изисквания. Част от усилията на ръководството ще бъдат насочени към увеличаване на енергийната ефективност. Част от мерките в тази посока включват подмяната на старите леярски пещи с нови. Досега са подменени общо четири от седемте, което намалява значително разхода на ток.Резултатите на "Прогрес" за 2016 г. са едни от най-високите след икономическата криза. Предприятието е увеличило над 3 пъти печалбата си до 3.1 млн. лв. в сравнение с предходната година, а ръстът на приходите е със 17% до 34.7 млн. лв., показва информация от КАПИ. Очакванията са за най-малко 10% ръст на приходите през 2017 г.
Източник: Капитал (24.08.2017)
 
Tata се стреми да си върне славата на топ производител, като вземе Essar Tata Steel, вторият по големина частен стоманопроизводител в Индия, изрази интерес към Essar Steel, чиито кредитори подадоха искане за съживяване на компанията по Закона за несъстоятелност и фалит. "Tata Steel ни информира неофициално за интереса си към Essar Steel", заяви старши изпълнителен директор на един от кредиторите. Инвестиционен банкер, запознат с въпроса, заяви, че новият председател на Tata Group, Н. Чандрасекаран, се стреми да върне званието "водещ стоманопроизводител", който загуби за сметка на JSW Steel. Essar Steel, която експлоатира съоръжение за 10 млн. тона годишно (MTPA) в Гуджарат, е изправена пред производство по несъстоятелност, след като не успя да обслужва дълговете си. В момента Tata Steel предприема проекти за повишаване на капацитета до 18 MTPA от сегашните 13 MTPA. Ако придобие Essar Steel, това ще повиши капацитета на Tata Steel до 28 MTPA, доста повече от 18 MT на JSW. Говорител на Tata Steel нито отрича, нито потвърждава интереса към Essar Steel. (Economic Times)
Източник: Други (24.08.2017)
 
Toyota и стоманопроизводителите се разбраха да намалят цените Toyota Motor Corp. се договори с големите производители на стомана да намалят цените за стоманените листове през периода април-септември, първото намаление на цените от 18 месеца. Toyota и стоманодобивните компании като Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp. стигнаха до споразумението, тъй като цената на въглищата, използвани за производството на листовете, се понижи от пика си в края на миналата година. Преговорите на автомобилния гигант се възприемат като знак за по-широки ценови движения. Намаляването на цените се очаква да помогне на производителите на автомобили и други производители, които използват стоманени листове, включително корабостроители и производители на електроника, да намалят разходите си за материали, но да свият печалбите на стоманопроизводителите. Стоманопроизводителите очевидно са се съгласили да намалят цената на листовете, продавани на доставчиците на Toyota с няколко хиляди йени на тон спрямо предните шест месеца, въпреки първоначалното нежелание да направят това поради нарастващите капиталови инвестиционни разходи. (The Japan Times)
Източник: Други (24.08.2017)
 
Американски мениджъри от стоманодобива се обръщат директно към тръмп за ограничения на вноса Американските ръководители на стоманодобивната индустрия са се обърнали директно към президента Доналд Тръмп за незабавни ограничения на внос в писмо. Високопоставени ръководители на 25 компании от САЩ, свързани с производството на стомана, изпратиха писмото до Тръмп, заявявайки, че индустрията страда от бездействието на правителството, но това може да се промени с визията за "смело лидерство" и "Америка на първо място". "Необходимостта от действия е неотложна, тъй като разследването беше обявено през април, а вносът продължава да нараства", казват ръководителите в писмото. "Незабавните действия трябва да коригират в значителна степен вноса, за да се възстановят здравословните нива на използване на капацитета и рентабилността на местната промишленост за продължителен период от време", пишат те. Търговският отдел отложи издаването на препоръките си от разследване относно това дали вносът на стомана представлява заплаха за националната сигурност, което може да доведе до налагане на широки квоти или мита за вноса на стомана. (CNBC)
Източник: Други (25.08.2017)
 
Нов начин да се направи стомана, която е по-силна и по-еластична Екип от изследователи от няколко институции в Китай и Тайван разработи нов начин за производство на стомана, която предлага повече сила и пластичност. В статията си, публикувана в списание Science, екипът описва част от процеса и съставките, които са се превърнали в нов тип стомана и предлагат възможни приложения. Както отбелязват изследователите, има много индустриални приложения, основаващи се на стомана, които изискват висока степен на якост и пластичност (способността да се изтегля или деформира без да се чупи) - колкото по-висока степен на двете, толкова по-добре. Но традиционните техники за производство на стомана обикновено изискват компромис: Повече сила означава по-малка пластичност или обратно. В това ново усилие изследователите съобщават, че са намерили начин да се справят с този проблем. За да се направи новата стомана, изследователите са разработили нова техника, която наричат деформирана и разделена (deformed and partitioned - D&P) – като не дадат всички подробности, разбира се, защото това ще им попречи да се възползват от това, което са създали. (Phys.org)
Източник: Други (28.08.2017)
 
100 млн. лева са вложени в рудниците в Мадан за 5 години 100 милиона лева са инвестирали за 5 години в рудниците в Горубсо - Мадан КЦМ -Пловдив и Минстрой холдинг, обяви на празника на Мадан и Деня на миньора проф. д-р на т. н. инж. Николай Вълканов. За тържеството тук дойдоха инж. Румен Цонев - изп. директор на "КЦМ 2000" АД, изп. директор на "Горубсо - Мадан" АД инж. Сергей Атанасов, проф. д-р Любен Тотев - ректор на Минно-геоложкия университет, Неделчо Боев - член на Надзорния съвет на Горубсо. Проф. Вълканов заедно с кмета на Мадан Фахри Молайсенов. бяха домакини на празника на миньорския град. „За пети път заставам пред вас, като през годините обещавахме, че „Горубсо Мадан" ще е водещо предприятие. Днес това вече е факт. Само преди дни директорът му получи награда за фирма с най-висока производителност за 2016 г. - с 33% - не 3 а 33%. Това се случи в последните пет години. Заедно с нашите приятели от КЦМ - Пловдив ние инвестирахме общо 100 млн. лв. Само през тази година инвестициите възлизат на 15 млн. лв. Това означава нови машини и технологии и нови възможности, разбира се и по-добро заплащане", коментира от официалната трибуна проф. Вълканов. Той поздрави миньорите, като заяви че предприятието е лидер и по производителност в класацията на Минно-геоложката камера. Всички 920 служители и работници на минната компания получиха по 150 лева специален бонус.
Източник: Марица (29.08.2017)
 
Световното производство на сурова стомана нарасна с 6.3% Световното производство на сурова стомана през юли 2017 г. възлезе на 143.2 млн. тона, което е с 6.3% повече в сравнение със същия период на миналата година, сочат данни на WorldStreel. Добивът на сурова стомана в Китай през юли 2017 г. се е увеличил с 10.3% до 74 млн. тона в сравнение с миналогодишните числа, а производството на САЩ е нараснало с 5.6% до 7.1 млн. тона. В Индия производството на стомана е нараснало с 3.5% до 8.4 млн. тона, а в Бразилия е имало малко увеличение от едва 1% до 2.8 млн. тона. Германците са произвели 3.5 млн. тона, което е увеличение с 3.6%, а турците достигнаха 3.3 млн. тона, което е ръст с 27.8%. Коефициентът на използване на капацитета на мощностите в 67-те държави, отчитащи се пред worldsteel през юли 2017 г., е бил 72.1%, с 3.2 процентни пункта по-висок от юли 2016 г., но с 1.5 процентни пункта по-нисък в сравнение с юни 2017 г. (Steel Times International)
Източник: Други (30.08.2017)
 
One World Trade Center разкрива още един проблем за стоманата One World Trade Center в Ню Йорк е емблематичен с борбата на стоманопроизводителите да увеличат търсенето в строителството, която купува почти половината от производството на сплавта. Докато кулите-близнаци, които той замени, бяха издигната около десетки стоманени колони, най-високата сграда в Западното полукълбо се държи от бетонено ядро, за да предотврати разрушителния колапс, последвал терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Строителите на небостъргачи и мостовете се обърнаха към бетона вместо структурната стомана, тъй като той може да издържи на високи температури, по-евтин е и издържа по-дълго. От 2000 г. насам стоманопроизводителите извън Китай разширяват производството на структурни греди и колони, на около половината от темпото при прътите или арматурата, използвани за укрепване на бетон. "Бетонът е добър, защото е евтин, много издържлив, остарява добре и ако е с добро качество, е абсолютно безопасен", каза Сергей Кузнецов, главен архитект за Москва, вторият по население град в Европа. (Bloomberg)
Източник: Други (31.08.2017)
 
Загубата на Tata Steel се увеличава, заради продажбата на Scunthorpe Tata Steel обяви, че е загубила почти 200 млн. паунда от продажбата на бизнеса си с дълги продукти в Scunthorpe за 1 паунд. Продажбата на поделението през май 2016 г., на инвеститора Greybull Capital, доведе до значително намаляване на печалбите на компанията. Greybull, която е специализирана в поемането на затруднени предприятия, преименува дългогодишното британско стоманодобивно поделение и пое около 4 800 от работниците на Tata. Бизнесът беше закупен за номинална такса от 1 паунд, като британската дивизия на Tata се преструктурира, за да се съсредоточи върху продукти с по-висок марж, тъй като страдаше от продължаващи загуби. Британската индустрия е изправена пред предизвикателства през последните години, тъй като се състезава с по-евтината международна конкуренция и намаляването на търсенето. Обаче през януари, седем месеца след сделката, British Steel обяви, че е заработил отново за първи път от придобиването си от Greybull. Ръководителите на Tata заявиха, че са били "вбесени" от това, което виждат, тъй като British Steel се възползва от упоритата им работа за връщане на бизнеса към печалба. (City A.M.)
Източник: Други (04.09.2017)
 
Американските стоманопроизводители искат трайно решение от Тръмп Покрай реките Детройт и Руж стоманопроизводителите от Мичиган гледат новините от Вашингтон и се надяват. Някои очакват, че мерките на Тръмп срещу вноса ще бъдат благосклонност към затруднената индустрия, въпреки че гласовете, призоваващи президента да избягва потенциална търговска война с Китай, се увеличават. Този национален дебат се случва на фона на авто компаниите, които отчитат огромни печалби и стоманодобивна индустрия, която отчете спад на заетостта с над 11% през последното десетилетие. Промишле ността в югоизточен Мичиган има стабилна заетост поради търсенето от Големите Три автомобилни компании е Детройт. Работниците поемат много извънредни часове, защото стоманодобивните компании не наемат, за да отговорят на настоящото търсене, и не е ясно дали ще има "възход" за цикличната индустрия. По време на кампанията, Тръмп беше съсредоточен върху работните места: създаване на работни места, връщане на работа, спиране на загубата на работни места. (The Detroit News)
Източник: Други (07.09.2017)
 
Thyssenkrupp очаква тласък за стоманата при преминаването към електрически автомобили Европейският стоманодобивен бизнес на Thyssenkrupp, който се очаква скоро да се слее с Tata Steel, ще получи тласък от преминаването на автомобилната индустрия към електрически автомобили, каза старши изпълнителен директор на групата. Инвеститорите и анализаторите внимателно следят намеренията на Thyssenkrupp за преструктурирането на стоманените операции в Европа, като мнозина очакват сливането да се превърне в първата стъпка към пълното излизане от бизнеса. Въпреки това Бернхард Осбърг, ръководител на продажбите на автомобили в Thyssenkrupp Steel Europe, изтъкна потенциалната стойност на стоманодобивния бизнес в бъдеще, тъй като големите клиенти на автомобилната индустрия преминават от двигателите с вътрешно горене към технологии на батерии. "Без стомана няма да има електрическа мобилност", заяви той. Thyssenkrupp Steel Europe доставя около 6 млн. тона стомана на автомобилната промишленост и веригата за доставки годишно, което представлява около половината от общото годишно производство. (Reuters)
Източник: Reuters (07.09.2017)
 
Китайски прът в гумите на стоманената индустрия в Индия Свиването на китайския капацитет за производство на стомана в последно време доведе до покачване на световните цени, което удари индийските потребители, залагащи на пренаситения метален пазар. През юни държавната газопреносна компания GAIL India отмени търг за 12.5 млрд. рупии за участъка Bokaro-Dhamra на проекта за тръбопроводи Jagdishpur-Haldia, надявайки се на спад в цените на стоманата. Но залогът на фирмата се оказа губещ с повишаването на вътрешните цени на стоманата. Цените в световен мащаб скочиха с почти 30% между юни и август. Сравнителните международни цени на горещо-валцуваните рулони (HRC), които се използват като суровини от производителите на тръби и представляват 85% от общите разходи, се увеличиха с над 30% между юни и август, според ICRA. Индийските цени на HRC следват световната тенденция, но са се повишили с 12% между първата седмица на юли и първата седмица на септември. Местните HRC се трвгуваха при 35 750 рупии на тон през първата седмица на юли, но нараснаха до 40 000 рупии на тон през първата седмица на септември, според данните, събрани от SteelMint. Производителите на тръби са започнали да прехвърлят увеличените разходи на разработчиците на газопроводи, което се отразява в офертата за нови цени, поискани по проекта. Въз основа на получените оферти, GAIL скоро ще проведе обратно офериране. Ще бъде голям срам, ако цената е по-висока от първоначалната оферта. Проблемите на GAIL не свършва тук. Китайският доставчик North China Petroleum Steel Pipe Co Ltd, който се очертава като най-евтиният кандидат за проекта, е сезирал Върховния съд за решението да се прекрати търга и въпросът може да излезе за разглеждане по-късно тази седмица. GAIL, която е натоварена с полагането на голяма част от новите тръбопроводи, може да се наложи да се върне на чертожната дъска, за да провери доколко е изгоден проекта. Това означава забавяне на изпълнението. (The Wire)
Източник: Други (11.09.2017)
 
Най-големите компании за метали: Под натиска на ниските цени Поевтиняването на металите понижи приходите на компаниите в сектора, но печалбите са по-добри Значителен спад на приходите, но като цяло по-добри печалби имат металургичните компании през 2016 г. Причината са по-ниските цени на металите, които, от една страна, са намалили продажбите във финансово изражение, но в същото време са свили и разходите на предприятията. Така почти всички компании в сектора са успели да повишат печалбата си или да редуцират загубата си. Важен фактор за по-слабите общи приходи на десетте водещи компании, които са спаднали средно с почти 18% спрямо предходната година, е лидерът в сектора "Аурубис", който не работи повече от 50 дни заради планов ремонт. Това се отрази на произведените обеми и съответно на продажбите. Като цяло предприятията в сектора работят стабилно, като през миналата година дори и по-проблемната черна металургия успя да поеме глътка въздух. Това стана, след като Брюксел наложи антидъмпингови мита върху някои вносни стомани от Китай и така подкрепи европейското производство. Големият пробив през 2016 г. е същественото понижение на енергийните разходи, което се дължи главно на новия оловен завод в КЦМ – Пловдив. Добра тенденция е и преориентирането на повечето предприятия към по-скъпи продукти. Свиване заради ремонт Медодобивният завод в Пирдоп, който е собственост на германската група Aurubis, неизменно запазва втората си позиция сред най-големите предприятия в страната. Това става въпреки понижението на приходите с над 28% през миналата година. "Спадът се дължи основно на проведения мащабен ремонт през пролетта на миналата година, когато заводът бе напълно спрян за 54 дни", казаха от "Аурубис България". От отчета на компанията собственик за финансовата година към края на септември се вижда, че българското предприятие е преработило около 17% по-малко концентрат и съответно е произвело по-малко медни аноди и катоди. Върху финансовите резултати влияние са оказали и пазарни фактори като по-ниските приходи от сярна киселина, която компанията произвежда като страничен продукт. Печалбата на дружеството също намалява, но рентабилността остава висока и дори се покачва спрямо предходната година - от 5 стотинки на всеки лев приход чиста печалба през 2015 г. за миналата предприятието е вдигнало маржа си на 6 стотинки. След приключването на капиталовия ремонт, в който бяха инвестирани 44 млн. евро, компанията очаква през 2017 г. да се завърне към нормалното производство. "Прогнозите са тази година заводът да работи на пълен капацитет, което би трябвало да доведе до около 25% увеличено производство, както и до ръст в печалбата", казаха от дружеството. В момента компанията изпълнява инвестиционна програма за 180 млн. евро, която ще приключи през 2018 г. През тази година инвестициите ще са насочени към допълнително оптимизиране на процесите в производството, внедряване на IT системи за автоматизиране и подобряване на процесите от дейността и разширяване на депо за фаялитов отпадък. "Очаква се тези проекти да доведат до по-ефективно производство и допълнителен положителен ефект върху околната среда", коментираха от "Аурубис". Новият завод Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив увеличава приходите си през миналата година, но отчита загуба, макар и значително по-малка, отколкото през 2015 г. От компанията обаче обясниха, че нетният резултат създава неточна представа каква е била 2016 г. "Това беше една от най-добрите ни години. Оперативната ни печалба нарасна от 24.7 до 30.5 млн. лв., а нетната загуба е резултат от промяна на курсовите разлики, но в случая това е куха загуба", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. Основната причина за подобряването на резултатите са инвестициите, които компанията направи през последните години. В края на годината заводът постигна най-голямото си производство на цинк, откакто съществува КЦМ. "В цинковото производство направихме технологични инвестиции, не разширяване, така че на практика със съществуващия капацитет постигнахме най-добрите си резултати", каза Цонев. Компанията успя също да постигне много високо ниво на оползотворяване на остатъчен цинк, който е по-изгоден за производството, което също е резултат от технологичната модернизация. В края на 2016 г. КЦМ достигна и производствения капацитет на новия си завод за олово, който също беше част от инвестиционната програма за 140 млн. евро. Това стана две години след като той заработи, при положение че при подобни проекти оптимизацията на технологичния режим отнема 6-7 години. Едно от най-големите подобрения с новата мощност е по отношение на разходите за енергоресурси. В старото оловно производство се използваше кокс, който сега е заменен с кислород, природен газ и въглища. "Имаме 40% по-ниски разходи, отколкото в старото производство, и то като калоричност на енергоносителите, не като цена. Имаме и подобрение от 10-15% спрямо разходите, които бяха предвидени по проект", каза Цонев. По думите му всички тези фактори са причина за по-добрите оперативни резултати. Цветни продукти При добивните заводи годината беше по-тежка от тази при произвеждащите продукти. "Това е хубаво, защото те са с по-висока добавена стойност", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й обаче като дял от стоковия износ на страната цветната металургия отбелязва лек спад – от около 13.5% през 2015 г. до малко под 12%. Освен временното спиране на производството в "Аурубис" основната причина за това са по-ниските цени на металите и по-специално на медта. "В края на годината имаше покачване, но средната цена за година фактически е около 20% по-ниска", каза Паунова. Поевтиняването на медта, особено през първите седем месеца на годината, е причината за по-ниските приходи на "София мед", става ясно от отчета на гръцката Viohalco, която е собственик на софийския завод. Загубата на компанията обаче е намаляла близо седем пъти. През миналата година дружеството е инвестирало 3.7 млн. евро, които са били насочени към производство на продукти с по-висока добавена стойност. На по-специални продукти и на поръчки от автомобилната промишленост все повече разчита и "Етем", която произвежда алуминиеви профили с различно предназначение и която също е част от гръцката Viohalco. През миналата година обемът на производството е нараснал с 19%, макар че приходите отбелязват по-скромен ръст заради по-ниските цени на метала. През тази година компанията ще продължи да залага на продукти с висока добавена стойност, а очакванията са продажбите за автомобилната индустрия да нараснат. Инвестиции в Шумен С около 6% по-малки приходи, но близо тройно по-висока печалба постига шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет". По-ниските постъпления са резултат от поевтиняването на алуминия, но разходите също са спаднали, и то с изпреварващо темпо. "Пазарът на суровини беше благоприятен, купувахме на много добри цени", каза Фикрет Индже, един от основните собственици и председател на надзорния съвет на компанията, който определи миналата година като много добра. "Работехме на пълен капацитет благодарение на търсенето на европейския пазар, където изнасяме 93% от продукцията си", добави той. Ключово за скока на печалбата е преориентирането на компанията през последните години към продукти с по-висока добавена стойност. "Това ни осигурява по-голям марж и при практически достигнат максимален капацитет доведе до повишаване на печалбата", обясни Индже. През 2017 г. компанията очаква да увеличи производството. "Прогнозираме оборотът ни да достигне над 170 млн. евро, а печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще бъде от порядъка на 20 млн. евро", каза Индже. Миналата година "Алкомет" започна двегодишна инвестиционна програма за 36 млн. евро, която се очаква да увеличи капацитета на завода с 35% до 100 хил. тона годишно. Оборудването вече е купено, но ще бъде въвеждано в експлоатация поетапно. Очакваният резултат е новите мощности да позволят производство на по-специални продукти, както и да намалят разходите. "Целта ни е да достигнем оборот 250 млн. евро до 2020 г.", посочи Индже. С разширяването на производството ще се увеличи и броят на заетите с около 100 души до общо 1000. Компанията вече е предприела мерки и за осигуряване на работници, като от миналата година е създала паралелка по металургия в едно от средните училища в града. "Имаме много добри специалисти в Шумен, проблемът е единствено с недостига на техническите кадри", уточни Индже. Раздвижване За пръв път от кризата насам черната металургия отбеляза лек ръст през 2016 г. Подсекторът е представен от две предприятия – "Стомана индъстри", което е собственост на гръцката Viohalco, и "Промет стийл", което е част от украинската група "Метинвест". Първото произвежда течна стомана, а второто работи само със заготовки от Украйна, като затрудненията при вноса през последните години се отразяват на резултатите му. Спадът от близо 13% в приходите на "Стомана индъстри" през миналата година се дължи на ниските цени. В същото време продадените обеми на специални стомани са нараснали. Това се вижда и от значителното намаление на загубата на дружеството. Преди няколко години компанията направи цех за дълги продукти, които са с по-висока добавена стойност и се използват в различни сектори, включително автомобилостроенето. Отделно от това предприятието произвежда и плоски продукти. Резултатите на "Промет стийл" пък показват близо 10% по-високи приходи и компанията успява да излезе на печалба. "Като цяло има раздвижване при стоманодобива. Европейската комисия наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои продукти от Китай, което спомогна да има някакъв ръст", каза Паунова. Прогнозите в металургията като цяло са трудни, тъй като развитието на сектора до голяма степен зависи от външни фактори – както икономически, така и политически. Повод за умерен оптимизъм дават направените и предстоящите инвестиции, които помагат на предприятията да свият разходите си, както и да произвеждат по-скъпи продукти. До голяма степен развитието на сектора ще зависи от това дали започналото в края на миналата година поскъпване на металите ще се запази като тенденция.
Източник: Капитал (13.09.2017)
 
Сливането между Tata Steel и ThyssenKrupp на финалната права Сделката за сливане на европейските стоманени операции на Tata Steel и ThyssenKrupp може да бъде финализирано този месец, след като Tata премахна значителна пречка в лицето на пенсионния фонд в Обединеното кралство. Индийската група съобщи, че е премахнала пенсионната схема British Steel Pension Scheme (BSPS) за 19.8 млрд. долара, която според нея заплашваше оцеляването на бизнеса на острова, след като получи одобрение от регулаторните органи. През август Tata Steel постигна споразумение за преструктуриране на своя 130 000-членен британски пенсионен фонд след почти година преговори. Освен пасив за най-големия британски производител на стомана, пенсионната схема беше и пречка за сливането, когато двете компании обявиха, че са в преговори за съвместно предприятие преди повече от година. ThyssenKrupp заяви, че преговорите са на "добър път" и че "споразумение може да бъде възможно преди края на този месец". Тъй като изпълнителният съвет "обсъжда стратегическите възможности", заседанието на надзорния съвет, насрочено за 12 септември, беше отложено. (FT)
Източник: Други (14.09.2017)
 
Китайските стоманодобивни заводи работят с пълна пара Производството на стомана в Китай доведе до нов месечен рекорд, тъй като предприятията в страната увеличават производството си, за да се възползват от нарастването на цените до шестгодишен рекорд, преди да се изпълнят ограниченията на правителството за замърсяване. Производството на сурова стомана се покачи до 74.59 млн. метрични тона миналия месец, надминавайки предишния връх от 74.02 млн. през юли и от 68.57 млн. през август 2016 г. Макар че това е рекорд за месеца, дневната продукция е по-малка от рекорда през юни. Производството е нараснало с 5.6% до 566.4 млн. тона през първите осем месеца, което също е рекорд. Мерките срещу незаконните заводи свиха известен обем доставки, стимулирайки останалите производители, докато търсенето бе подкрепено от значителни стимули от държавата. Инвеститорите също търсят сигнали, че правителството ще продължи с борбата срещу замърсяването през зимата. Спот цената на арматурата в Китай, основен продукт за сравнение, използван в строителството, достигна 4396 юана на тон в началото на месеца, най-високото ниво от октомври 2011 г. (Bloomberg)
Източник: Други (14.09.2017)
 
Китайски стоманодобивен гигант Baowu търси още сливания и придобивания Най-големият китайски производител на стомана China Baowu Steel Group, който се формира чрез мега сливане миналата година, търси още сделки с по-малки заводи, на фона на правителствените усилия за консолидиране на пазара. Китай води голяма кампания за рационализиране на разрастващите се държавни сектори от стомана до енергия, в опит да намали свръхкапацитета и да увеличи държавния контрол на ключови пазари. "Ще интегрираме повече стоманодобивни компании, за да постигнем благоприятен ефект върху мащаба", каза генералният мениджър на Baowu Steel. "Активно се свързваме с целеви компании за по-нататъшни сливания". Baowu Steel се формира от сливането между Baoshan Iron and Steel Group (Baosteel) и неговия по-малък съперник Wuhan Iron and Steel, което официално приключи през декември миналата година. Групата е вторият по големина производител на стомана в света, зад само ArcelorMittal ISPA.AS. Китай има за цел да постави най-малко 60% от капацитета за стомана на страната в ръцете на 10-те си най-големи фирми до 2025 г. и насърчава придобиването и сливането в сектора. (Reuters)
Източник: Reuters (15.09.2017)
 
Китайският добив на стомана през 2017 г. ще нарасне с 3-5% Производството на стомана в Китай се очаква да нарасне с 3% до 5% през 2017 г. в сравнение с миналата година, въпреки затварянето на дребните остарели заводи, тъй като повишаващите се цени накараха по-големите играчи да добиват повече метали. Най-големият производител на стомана в света ще добие около 840 млн. тона сурова стомана тази година, каза Чу Жулий, вицепрезидент на Китайската асоциация на желязото и стоманата (CISA). Миналата година страната произведе 808 млн. тона. Производството на стомана на членовете в асоциацията - всеки с годишен капацитет над 1 млн. тона - се е увеличило с 6.8% през първите седем месеца тази година, докато малките стоманодобивни предприятия са отчели спади с 2% в сравнение с миналата година. Това се случва след мерките на Пекин, които затвориха 120 млн. тона нискотехнологичен капацитет за стомана през първата половина на тази година и продължителна поредица от екологични инспекции в опит да се ограничи замърсяването. От 808 млн. тона стомана, произведени миналата година, само около 36% са произведени от 10-те най-големи стоманолеярски заводи в Китай. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (18.09.2017)
 
Thyssenkrupp и Tata Steel обединяват европейския си бизнес Германският конгломерат Thyssenkrupp и индийската компания Tata Steel са стигнали до сделка за обединяване на европейските си бизнеси със стомана, пише Bloomberg. Новата компания ще бъде вторият най-голям производител на стомана на Стария континент. Двете дружества са подписали меморандум относно бъдещата сделка, като новата фирма ще се казва Thyssenkrupp Tata Steel. Собствеността в нея ще бъде разделена поравно между двете компании. Най-вероятно сделката ще бъде завършена през следващата година, но преди това ще трябва да бъде одобрена от регулаторните органи на Европейския съюз. Сливането ще доведе до спестяване на разходи между 400 млн. и 600 млн. евро на година. Новата фирма ще бъде по-близо до лидерската позиция в стоманения сектор, която в момента се държи от ArcelorMittal. Thysenkrupp Tata Steel ще оптимизира възможностите на двете фирми в областите на производствения капацитет, продажбите, администрацията и разработването на нови технологии. Новата компания ще има общо 48 хил. работници, като това означава, че 4 хил. работни места ще бъдат съкратени. (Bloomberg)
Източник: Други (21.09.2017)
 
Желязната руда потъва като "пиково стоманено" обаждане, захранващ пазарът на ангелите Желязната руда падна обратно до 60-тина долара, след като беше засегната от нарастващите световни доставки, несигурността за търсенето в Китай и предупреждения от австралийската централна банка, че най-големият купувач може да е близо до лимита си. Бенчмарк цената на рудата, доставена в Кингдао, се е понижила с 10% през последните четири дни, достигайки 68,85 долара за метричен тон във вторник, най-ниската стойност от юли, според Metal Bulletin. "Навлизайки в четвъртото тримесечие, виждаме, че търсенето в Китай се отдръпва, търсенето на стомана се отдръпва", заяви Пол Мътеруърт, ръководител на изследването за стоманени суровини в CRU International. "Много вероятно е стоманодобивните заводи да кажат „добре, в момента имаме достатъчно материали, за да можем да се оттеглим от пазара"." Желязната руда е подложена на натиск, тъй като отслабващите числа от Китай подкопават перспективите за следващите месеци, като същевременно главният стоманопроизводител планира да намали продукцията си през зимата, за да намали замърсяването. (Bloomberg)
Източник: Други (21.09.2017)
 
"Всеки малък бриз изглежда шепне LOUISE" Съоръжението за синтероване, притежавано и управлявано от voestalpine Stahl GmbH в Линц, Австрия, е получило доставка на нова машина за роторно рязане Aumund Fordertechnik тип LOUISE, използвайки подобни машини през последните 40 години. Австрийският стоманопроизводител, водещ европейски играч и дъщерно дружество на voestalpine AG, разчита на четири машини LOUISE, доставени от Aumund, за извличане на суровини и вече е заменил един от тях. Според Aumund, новата ротационна машина за разрязване BEW-FLS е тип LOUISE, предназначена за ограничени среди и оборудвана с въртящо се рамо. Тя има капацитет на извличане от 1500 тона/час. "Повтарящите се поръчки като тази са важно доказателство за издръжливостта на нашите машини", каза д-р Райнер Бертлинг, директор продажби на металургичния отдел на Aumund, базиран в Рейнберг. Напълно интегрираната стоманодобивна машина на voestalpine Stahl в Линц има всеки етап от процеса на производство на стомана на едно място, от инсталации за коксуване и синтероване до доменните пещи, стоманени инсталации, поделения за горещо и студено валцуване, както и поцинковане и нанасяне на ленти. (Steel Times Magazine)
Източник: Други (21.09.2017)
 
Новата хибридна стомана открива нови възможности за проектиране, казва Ovako Шведският стоманопроизводител Ovako твърди, че новото семейство от хибридни стомани представлява едно от най-значимите развития в стоманодобива "от десетилетия" и предлага свойствата на инструментална, мартензитна и неръждаема стомана, комбинирани с производствената икономика на инженерната стомана. Откривайки новата си гама от продукти на изложението Euromat 2017 в Солун, Гърция, Ovako твърди, че новият стоманен продукт открива нови възможности за използване на стоманени компоненти за много взискателни приложения. Според Ovako хибридната стомана предлага изключителни показатели, особено при повишени температури, и може да се произвежда в голям обем, за да отговори на търсенето на клиентите на атрактивна цена. Компанията твърди, че свойствата на хибридната стомана са възможни благодарение на иновативната хибридна комбинация от вторични втвърдяващи и утаяващи механизми. Той може също да намали броя на производствените стъпки, необходими за производството на завършен компонент. (Steel Times Magazine)
Източник: Други (21.09.2017)
 
Сделката Tata Steel-Thyssenkrupp ще намали структурно по-слабия бизнес Неотдавна подписаният от Tata Steel меморандум за разбирателство с Thyssenkrupp AG за създаване на съвместно "50:50" предприятие в Европа ще помогне на индийската стоманодобивна компания да намали експозицията си на структурирано по-слаб бизнес, заявиха от Fitch Ratings. Европейските операции на Tata Steel са изправени пред слабо регионално търсене с високи разходи за преобразуване и липса на суровинни ресурси. Според рейтинговата агенция намаляването на експозицията на тази индустрия и увеличаването на значението на нейните по-печеливши индийски операции ще намали цялостния бизнес профил на Tata Steel. Като се има предвид това, дългосрочният емитентен рейтинг на индийския стоманопроизводител (IDR) "ВВ" продължава да бъде следен (Rating Watch Evolving), докато не излезе по-голяма яснота относно предложеното съвместно споразумение с подписване на окончателни споразумения, което се очаква до март 2018 г. Освен това, Fitch ще търси подробности за плановете на Tata Steel да увеличи значително капацитета си в Индия и да оцени въздействието му върху финансовите показатели и кредитния профил на компанията. (Economic Times)
Източник: Други (02.10.2017)
 
Salzgitter изгражда нова линия за автомобилна стомана Германският стоманопроизводител Salzgitter ще изгради трета линия за горещо поцинковане, за да укрепи позицията си на пазара за висококачествена стомана, използвана в автомобилната индустрия. Новата линия, която е планирана да започне да функционира през втората половина на 2020 г., ще има годишен капацитет от 500 хил. метрични тона, в допълнение към 1.3 млн. тона, които Salzgitter има със съществуващите две линии. Salzgitter не дава информация колко ще инвестира в новата линия, но подобни разширения от страна на конкурентите струват стотици милиони долари. "Този проект представлява внедряване на ключов компонент в стратегията на групата Salzgitter AG 2021, а именно непрекъснато фокусиране върху премиумната продуктова гама", казаха от компанията. Анализаторът на Jefferies Сет Розенфелд заяви, че въпреки риска, бързината за увеличаване на капацитета може да се отрази на сегашните високи маржове за поцинкована стомана, след консолидирането на индустрията чрез придобиването на италианската Ilva и планираното обединение между Thyssenkrupp и Tata Steel. (Economic Times)
Източник: Други (02.10.2017)
 
British Steel иска холандски производител в първо придобиване след спасяването British Steel излезе от стоманената криза в Обединеното кралство с първото си международно придобиване, по-малко от 18 месеца след като Tata изостави затруднения бизнес. Собствениците на British Steel обявиха първата си сделка за закупуване на FN Steel, в която работят около 300 души в западната част на Холандия, където произвеждат висококачествени телени пръти, използвани от много големи европейски производители на автомобили. Това е последният положителен знак за стоманената компания, която реализира печалба през годината до март, след като беше спасена миналата година от Марк и Натаниел Мейохас, братята зад инвестиционния посредник Greybull, които също изкупиха стоманодобивните предприятия в Скънторп. Специалистите по обратното изкупуване платиха номинално 1 паунд за бизнеса, след като Tata Steel реши да се отдръпне от британската стоманодобивна индустрия, която бе натискана от евтиния внос на стомана от Китай. Greybull инжектира 400 млн. паунда в предприятието и спаси около 9000 местни работни места. Оттогава цените на стоманата се стабилизират и Tata миналата седмица съобщи, че ще включи останалите си британски активи - включително и стоманените заводи в Порт Талбът в Уелс - в съвместно предприятие с Thyssenkrupp. (The Telegraph)
Източник: Други (02.10.2017)
 
Износът на Ю. Корея с рекорд заради стоманата и полупроводниците Южнокорейският износ достигна рекорд миналия месец, знак, че по-силната световна търговия помага да се подкрепи нарастващата инерция за световната икономика. Доставките на страната в чужбина се повишиха за 11-и месец през септември, задвижвани от търсенето на стомана, полупроводници и нефтохимически продукти в чужбина. Износът скочи с 35% спрямо година по-рано, съобщи министерството на търговията. Средната оценка на икономистите е за скок от 25%. Вносът е нараснал с 21.7% спрямо очакванията за ръст от 20.6%. Търговският излишък е 13.8 млрд. долара, което също е рекорд. Месечният растеж на износа е най-голям от януари 2011 г. През септември имаше още 2.5 работни дни в сравнение с година по-рано, а някои компании изтласкаха доставките на продуктите преди 10-дневните празници на Чусек, съобщи министерството на търговията. По-добрите от очакваното данни дойдоха, след като Китай обяви, че промишленото производство е достигнало пет годишен рекорд. (Bloomberg)
Източник: Други (02.10.2017)
 
РИОСВ-Пазарджик каза "не" на волфрамовата мина край Велинград Регионалната инспекция по околната среда и водите в Пазарджик отхвърли реализирането на инвестиционното предложение за "Добив и преработка на волфрамсъдържащи руди от находище "Грънчарица Център". Това съобщават от пресслужбата на екоинспекцията, след като директорът е подписал решение по Оценката за въздействие върху околната среда/ОВОС/, с което не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение на "РЕСУРС-1"АД на територията на община Велинград. На заседание 19-членният съвет при РИОСВ-Пазарджик не е одобрил доклада за ОВОС, внесен от инвеститора, с 18 гласа "против" срещу 1 "за". Мотивите на експертите са, че в доклада не са отразени съществуващите водохващания за питейно-битови нужди, попадащи в рамките на заявената площадка. Не са отчетени потенциалните въздействия върху повърхностните води и е напълно реалистично питейните води да бъдат замърсени от рудодобива. Същото се отнася и за атмосферния въздух в района на евентуална бъдеща мина. Друг мотив за решението на експертите е, че липсват мерки за недопускане замърсяването на водоизточниците. Взето е предвид и становището на РЗИ - Пазарджик, според което дейността на мината ще доведе до сериозно отрицателно въздействие върху околната среда в района и до рискове за здравето на хората в близост до находището. На решението са повлияли и внесените над 6000 писмени становища от граждани, обществени организации и юридически лица, които декларират принципно несъгласие и са против реализацията на това инвестиционно предложение.
Източник: Банкеръ (05.10.2017)
 
Оборудването на спрения завод Rotherham възстановено Машинно леярското оборудване, което беше замразено, е възстановено в стоманодобивен завод, създавайки "стотици нови работни места". Tata Steel спря малкото предприятие в Алдарк, Ротерхам, преди 18 месеца по време на британската стоманена криза. Новите собственици Liberty House заявиха, че ще наемат 64 нови служители и още 150 през следващите шест месеца. Компанията съобщи, че планира да увеличи производството три пъти в рамките на една година, като въведе оборудването отново в употреба. Изпълнителният председател Санджеев Гупта заяви: "Това е много голяма част от пъзела по възстановяване на бизнеса." Планът винаги е бил да върнем това предприятие до милион тона и повече, което ще ни позволи да намалим разходите, за да го направим жизнеспособно отново." Той каза, че втора електрическа пещ ще бъде въведена някъде през новата година, давайки работа на 86 или повече служители в Ротерхам (BBC)
Източник: Други (05.10.2017)
 
Европейската комисия махна сръбски производител на стомана от антидъмпинговия списък Решението на Европейската комисия да не налага антидъмпингови мерки върху производителите на стомана от Сърбия дава на местната стоманодобивна компания Zelezara Smederevo конкурентно предимство пред конкурентите от сектора, каза в петък премиерът Ана Брабавич. „Сърбия ще може да изнася стомана за ЕС без антидъмпингови мита, а Zelezara Smederevo ще бъде много по-конкурентоспособна от всеки друг производител,“ добави тя. Решението на Комисията означава, че Сърбия е планирала и изпълнила договора с китайския Hesteel за продажбата на Zelezara Smederevo, и че страната е сигурно място за стоманената и желязна промишленост. По-рано в петък Комисията заяви, че вносът от Сърбия в ЕС не е включен в окончателния регламент за налагане на антидъмпингови мита върху вноса на продукти от горещовалцувани плоски стомани от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, тъй като обемът им се смяташе за незначителен. (SeeNews)
Източник: Други (09.10.2017)
 
ЕК налага антидъмпингови мита върху вноса на стомана от Бразилия, Русия, Иран и Украйна Европейският съюз взе решение да въведе мита върху горещовалцованата стомана, идваща от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, след жалба от страна на производителите от Съюза, че този важен продукт, използван в строителството и за производството на машини, се продава на изключително занижени цени. От събота (7-и октомври) Европейският съюз налага антидъмпингови мита в размер между 17,6 и 96,5 евро на тон. Сред компаниите, които ще подлежат на тези нови антидъмпингови мита, са бразилските поделения на ArcelorMittal и Aperam, като и двете компании имат свои производства в рамките на ЕС, както и компаниите Companhia Siderugica Nacional, Usinas Siderugicas de Minas Gerais и Gerdau, чиито мита се очаква да варират между 53,4 и 63,0 евро на тон валцована стомана. Произвежданата в Иран стомана пък ще бъде обложена с мито в размер на 57,5 евро за тон, а на групата Metinvest от Украйна - с 60,5 евро на тон. Митата, наложени за производителите в Русия пък варират от 17,6 евро за компанията PAO Severstal, до 53,3 евро за Novolipetsk Steel и до 96,5 евро за тон за MMK. (Reuters)
Източник: Reuters (09.10.2017)
 
Kobe Steel призна за фалшиви данни за алуминиеви и медни части Kobe Steel призна, че е фалшифицирала данните за инспекция на около 20 хил. тона метал, използван за самолети и автомобили, в поредния скандал за качеството в Япония. Компанията съобщи, че засегнатите пратки са от четири местни фабрики до около 200 клиенти през годината до август 2017 г. Сред крайните потребители са и Mitsubishi Regional Jet. Скандалът е удар за третия по големина производител на стомана в Япония и подчертава безпокойството по отношение на инспекцията и контрола на качеството, след поредица от скандали от клатещите се строителни стълбове в Asahi Kasei до надценената икономия на гориво в Mitsubishi Motors. Засегнатите продукти включват 19.3 хил. тона алуминиева плоча и екструзии; 2.2 хил. тона медни ленти и тръби; и 19.4 хил. алуминиеви и ковани части. Кобе Steel заяви, че няма информация за опасения за безопасността или действителни проблеми в резултат на доставките. (FT)
Източник: Други (09.10.2017)
 
Tata Steel придобива права върху интелектуална собственост от Rio Tinto Tata Steel може да намали разходите за производство на стомана с 20%, като компанията придобие права върху интелектуалната собственост за технология от световния лидер за метали и добив - Rio Tinto. Технологията ще даде на Tata Steel предимство пред конкурентните стоманодобивни компании, притежаващи нисковъглеродна стоманодобивна технология. Компанията изпробва технологията в стоманодобивния си завод IJmuiden в Холандия. Благодарение на мощните си мини, Tata Steel е един от производителите на стомана с ниски разходи в света. Това, заедно със зараждащия се съюз, който европейското му дъщерно дружество обяви пред стоманодобивния бизнес на германската инженерингова компания ThyssenKrupp, вероятно ще даде на индийската компания достатъчно мощ да остане пред своите конкуренти. Т. В. Наранден, управляващ директор на Tata Steel, заяви: "Придобиването на пълни права върху интелектуалната собственост за Hlsarna е важна стъпка към утвърждаване на нашата позиция в областта на стоманодобива и осигуряване на дългосрочна устойчивост на бизнеса. "(Economic Times)
Източник: Други (12.10.2017)
 
Малайзия налага антидъмпингови мита върху стоманата от четири държави Правителството на Малайзия реши да наложи временни антидъмпингови мита от 7.27% до 111.61% върху вноса от студено-валцувана неръждаема стомана от Китай, Южна Корея, Китайски Тайпе и Тайланд. "Правителството приключи предварителното антидъмпингово разследване относно вноса на студено-валцувана неръждаема стомана от тези страни и установи, че има достатъчно доказателства, за да продължи с по-нататъшно разследване", заявиха от там. Miti добави, че разследването е започнало в съответствие със Закона за компенсаторни и антидъмпингови мита от 1993 г. и Регламент на Съвета от 15 май 2017 г. относно изравнителните и антидъмпингови мита въз основа на петиция, подадена от Bahru Stainless Sdn Bhd (вносител на петицията) от името на местната промишленост, произвеждаща тези стомани. Вносителят на петицията твърди, че вносът на стоманите от предполагаемите страни е бил дъмпингован в Малайзия на цена, много по-ниска от местната, причинявайки съществена вреда на промишлеността в страната. (The Star Online)
Източник: Други (12.10.2017)
 
Kobe казва, че 500 фирми са засегнати от скандала Японската компания Kobe Steel увеличи броя на фирмите, за които се твърди, че са засегнати от скандала с производствените данни от 200 на 500. Тя също така заяви, че е открила "неправилни действия", свързани с още девет продукти, включително фалшифициране на данни. По-рано тази седмица Kobe призна фалшифициране на данните за качеството на някои от продуктите си от поне десет години. Новината срина около 1.8 млрд. долара от пазарната стойност на Kobe Steel тази седмица. Повече от 30 не японски клиенти, включително Daimler и Airbus, са засегнати от фалшифицирането на данни от фирмата. Airbus заяви, че не купува продукти директно от Kobe Steel, но разследва веригата си за доставки. "Досега не сме идентифицирали доставчици, които да купуват материали от Kobe Steel за части монтирани на нашите самолети", каза говорител. Вътрешното разследване в Kobe Steel потвърди 70 случая на подправяне на данни в звеното Kobelco Research. (BBC)
Източник: Други (16.10.2017)
 
Китайското търсене на желязна стабилно през септември Толкова за всичко изговорено за слабо търсене на стоманени материали в Китай - особено желязна руда и въглища. Данните от петък за септември показват рекордни 103 млн. тона желязна руда и тримесечен връх от повече от 27 млн. тона въглища внесени миналия месец. В тежките индустриални провинции в северната и североизточната част на Китай (особено в Хъбей) се извършват намаления на производството а стомана, електрозахранването (в някои случаи), цимента, алуминия, синтероването на желязна руда и производство на кокс. Това засегна цените на желязото и въглищата - до петък, когато цените на желязната руда скочиха рязко и се върнаха над 62 долара за тон. Анализаторите твърдят, че има причини за ръста на вноса на желязна руда и въглища миналия месец - празникът на "Златната седмица" в началото на октомври означаваше, че има известно количество запаси, а купувачите преследват по-висококачествена желязна руда и въглища (особено от Австралия) заради спада на китайското производство на руда и въглища, което е с по-ниско качество и по-високи разходи. (ShareCafe)
Източник: Други (16.10.2017)
 
Kobe Steel губи сертификат за производството на медни продукти Kobe Steel Ltd заяви, че сертификатът за японски промишлен стандарт (JIS) за някои продукти, произведени в завода в Hatano близо до Токио, е отнет поради фалшифициране на данните. Този ход би могъл да навреди на бизнеса на компанията, който вече е засегнат, тъй като някои клиенти прехвърлят поръчки към конкуренти. От Японското министерство на индустрията съобщиха, че резултатите от проверката в Kobe Steel за безопасността ще бъдат обявени около четвъртък. Разкритията за широко разпространените фалшифицирани данни за продуктовите спецификации накараха световните вериги за доставка на автомобили, влакове, самолети и друго оборудване да изтръпнат. Заводът за медни тръби Hatano на Kobe Steel, разположена югозападно от Токио, е проверена от сертифицираща компания, за да се види дали тя е спазила JIS по отношение на системите за управление на качеството и спецификациите на продукта. В резултат на отмяната той вече няма да може да продава тези продукти с етикета на JIS. Но те все още могат да бъдат продадени, без да се твърди, че са съвместими с JIS, ако клиентите го приемат. (Reuters)
Източник: Reuters (26.10.2017)
 
Индия наложи антидъмпингово мито върху вноса на някои неръждаеми стомани Индия наложи антидъмпингово мито върху някои плосковалцувани продукти от неръждаема стомана от Китай, САЩ, Южна Корея и Европейския съюз, за да ограничи притока на по-евтин внос и да помогне на местните производители. Митото, което ще влезе в сила до 10 декември 2020 г., не важи за някои видове неръждаема стомана, се казва в официалното известие. Правителството разреши внос на продукти, когато крайната им употреба е в същата форма. По-рано този месец правителството наложи антидъмпингово мито върху вноса на някои плоски стоманени продукти от Китай и от Европейския съюз за пет години. Миналия месец правителството наложи допълнителни изравнителни мита от 18.95% върху някои плоски продукти от горещо валцувани и студено валцувани неръждаеми стомани, което е първи такъв налог върху стоманен продукт. (Livemint)
Източник: Други (26.10.2017)
 
"Тисенкруп" търси място за логистичен център в България Представители на една от най-големите компании в света в производството на стомана, асансьори и компоненти за автомобилната индустрия – "Тисенкруп" са на посещение в България за проучване на възможности за инвестиции и разширяване на дейността си, съобщи Министерството на икономиката след среща на зам.-министър Александър Манолев с представители на компанията. От 2005 г. концернът присъства в България чрез дружеството "Тисенкруп Матириалс България", което извършва складиране, продажба на едро и дребно на стоманени продукти чрез базите си в София, Пловдив, Русе и Бургас. Сега се планира обособяването на нов регионален логистичен център, като се разглеждат няколко възможности в България, продължава съобщението. Със сигурност ще останем част от този сектор в България, където постигаме добри резултати, посочи Мартин Щилгер, изпълнителен директор за Източна Европа в направление "Материали" на концерна. По думите му през последните години са инвестирани над 5 млн. евро в базата в София като сега е в ход разширяването й. Зам.-министър Манолев е представил насърчителните мерки, които държавата предоставя на инвеститорите в региони с висока безработица и е изтъкнал предимствата на държавните индустриални зони. Той е изразил надежда концернът в дългосрочен план да разкрие и други производства в страната.
Източник: Дневник (27.10.2017)
 
Китайската желязна руда удари 4-месечно дъно преди зимните стоманени рязания Фючърсите на желязната руда в Китай спаднаха с над 3% до четиримесечно дъно в понеделник и са се насочили към втори пореден месечен спад, заради нарастващите притеснения за търсенето, в следствие на мерките на Пекин срещу стоманодобивните заводи. Най-активният договор за доставка на желязна руда през януари на стоковата борса в Далиан затвори с 3.3% по-малко до 425 юана (63.92 долара) за тон в понеделник, след като по-рано докосна 421 юана за тон - най-ниската стойност от 27 юни. Цените са се насочили към спад от 5% през октомври. "Търсенето на желязна руда е подложено на натиск, тъй като стоманодобивните предприятия намалиха производството", казаха от Hongyuan Futures. Миналата седмица коефициентът на използване на доменните пещи в стоманодобивната промишленост в Китай спадна до най-ниското ниво от 2012 г. до 71.13% и до 66,03% в най-голямата стоманодобивна провинция Хебей, сочат данните от консултантската компания Mysteel. (Metal Junction)
Източник: Други (31.10.2017)
 
Rio Tinto вижда 400 млн. тона потенциал в австралийските мини за желязна руда Rio Tinto може да увеличи продукцията от мините за железни руди в Западна Австралия до 400 млн. тона годишно, заяви главният изпълнителен директор Жан-Себастиен Жак. Жак каза, че потенциалът на бизнеса за железни руди Pilbara в Rio е ясен: "може/трябва да започва с 4 в средносрочен до дългосрочен план при пазарни условия". Тази цифра от гледна точка на перспективата ознчава, че Rio очаква да изнесе 330 млн. тона от суровината за производство на стомана тази година и вече говори за увеличаване на продукцията от Pilbara до 360 млн. тона, въпреки че никога не е определила точен график. Коментарите са важни, защото подчертават как големите минни компании започват да мислят за растежа отново след години на строги икономии и агресивно намаляване на разходите. Това също така показва как индустрията, която разпиля милиарди долари за прекалено амбициозни проекти и сделки по време на така наречения супер цикъл за суровини, се опитва да спечели доверието на инвеститорите. (Metal Junction)
Източник: Други (31.10.2017)
 
Металургичната индустрия има проблем със свръхпроизводството на стомана и експерти призовават световната продукция да се намали. Изпълнителният директор на най-големия производител на стомана в САЩ Nucor – Джон Фериола, заяви на годишната конференция на Световната металургична асоциация в Брюксел, че "прекаленото производство на стомана в световен мащаб е сериозен проблем". Той обясни, че това води до голям износ, който в повечето случаи е нелегално субсидиран и се създава дъмпинг на пазара в засегнатите държави, пише Financial Times. Освен това големите предприятия представляват заплаха за околната среда и качеството на въздуха. През последните години производството на стомана нараства с бързи темпове в Китай, а анализатори смятат, че вече е достигнало своя пик. Представители на големите металургични компании в Китай се оплакват, че са принудени да намаляват цената на продуктите си, за да могат да реализират цялото си производство. Световното производство Преди две години Китай започна да изнася голяма част от продукцията си, което доведе до сериозни промени в цените в други страни. Най-сериозни щети от стратегията на китайските металургични компании претърпяха най-големият производител на стомана в света Arcelor Mittal, южнокорейската Posco и няколко американски металургични групи. Впоследствие бяха съкратени хиляди служители от сектора. Поради тези причини САЩ и Европейският съюз наложиха наказателни мита при вноса на продукти от Китай заради получаването на субсидии при производството й. В САЩ вероятно ще предприемат дори по-сериозни мерки срещу евтиния внос. Администрацията на Белия дом започна разследване на вносните металургични продукти заради съмнения за нарушаване на националната сигурност. Геерт ван Пулворде, президент на лоби групата Eurofer и директор в Arcelor Mittal, заяви категорично, че "дъмпингът е най-сериозната заплаха в европейската металургична индустрия". Ван Пулворде допълни, че производството на стомана е намаляло слабо, но е необходим по-драстичен спад, за да се разреши проблемът. Той каза, че Китай е в основата на проблема с прекалено високото производство. През 2016 г. в света производството на стомана е било 1.67 млрд. тона, като инсталираните мощности са могли да поемат още 737 млн. тона, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Пекин взима мерки На приключилия XIX конгрес на Комунистическата партия на Китай партийни секретари от ключови индустриални градове в страната обещаха да намалят производството на стомана в предприятията. По този начин те трябва да изпълнят стратегията на Министерството на околната среда за справяне с проблема с мръсния въздух в страната. Хиао Янлон, партиен секретар от Таншан, където е базирaн металургичният гигант Hebei Iron and Steel, заяви, че са "изпълнили своите задължения и са спазили министерските препоръки, за да запазят социалната и икономическата стабилност в Китай". Продукцията на заводите в Таншан ще бъде понижена с около 50% през зимата. Това ще се случи и в още 27 китайски града до януари. Правителството в Пекин предвижда солидни глоби за нарушителите на препоръките. На партийния конгрес официалните представители на индустриалните градове изразиха готовност да изпълнят всички мерки за прекратяване на замърсяването на околната среда.
Източник: Капитал (01.11.2017)
 
Александър Александров: Скоро българската стомана ще е на азиатските пазари Александър Александров e изпълнителен директор на „Стомана Индъстри” от средата на май 2017 г. Дотогава близо година е административен директор на стоманодобивното предприятие. Преди това 15 години е работил в "Ойлтанкинг България" АД, където е бил изпълнителен директор и главен мениджър „Бизнес развитие и проекти”. Бил е мениджър „Бизнес развитие” за Балканите и Черноморския регион, а бизнес опитът му включва също оперативен мениджър на „Юниливър България и мениджър „Логистика” в „Ериксон Телеком България” ООД”. Работил е в Българо-американския инвестиционен фонд. Завършил е Техническия университет в София. Има придобита квалификация от Оксфорд Принстън в програмата „Основи на търговията с нефтени продукти – технология, пазари и икономика”, както и квалификация в програмата за обучение на висши мениджъри на Change International, Германия. Г-н Александров, черната металургия е тежка индустрия и трябва ли начело на стоманодобивно предприятие да стои Iron Man (от англ. - железен човек)? Задължително е. Това сурово производство е за силни мъже. Всеки от работниците и служителите на „Стомана Индъстри” може да бъде наречен Iron Man. Лаская се и аз да съм част от този колектив. Динамиката в тази индустрия е огромна, стават много трансформации, пазарите са твърде непостоянни. В такъв случай самата индустрия нуждае ли се от мениджъри с качества на супер герои? Добрият бизнес не се прави от супер герои, той има нужда от бавно, ритмично, последователно действие във всеки момент. Да, хубаво е да има хора със специални качества и умения, но въпреки всичко най-доброто нещо е добрата структура. Англичаните добре знаят как се прави зелена ливада: Косиш-поливаш, косиш-поливаш и така 100 години. Вече няколко месеца сте начело на „Стомана Индъстри”. Какъв отпечатък остави върху вас това време? Само дни след като оглавих предприятието, стана изключително тежък инцидент, който няма аналог в близката история на предприятието, но успяхме сравнително бързо да овладеем ситуацията. Сега „Стомана Индъстри” отново работи на пълни обороти. Вие сте човек с богат опит в бизнес развитието, управлението на проекти, логистиката. Знанието и опитът какво ви карат да предприемате на тази нова позиция? За пръв път в живота си мога пълноценно да използвам всичко, което съм учил и практикувал. „Стомана Индъстри” позволява да разгърна бизнес уменията си в пълен мащаб. Опитът ми дава възможност да преценявам в каква посока да се развива дружеството, на какви пазари да присъства то, какво да е бъдещето му. Всеки един момент от близкото минало на предприятието сега също има роля в това, което правим. Значи сте точният човек, на точното място. Но в точното време ли? Никога няма точно време. Всеки може да е точният човек на точното място. Всяко време има своите предизвикателства. Успешната комбинация на трите е, когато те се сработят в определен момент, в който и пазарът върви нагоре, тогава това дава добри резултати. В какъв момент от развитието си е сега стоманодобивът в света? Той е на значително по-добър етап на развитие, отколкото преди две години. Кризата вече не е онази дълбока криза, очертава се по-добро бъдеще. Много работа е свършена в предприятието преди мен, за да се ориентира то към нови пазари и клиенти, към различни типове продукция. Произвеждаме специални стомани, които са с по-висока добавена стойност. Пазарът е променен, но като наши собственици „Виохалко” и „Сиденор” са свършили много работа и това дава резултати. Седем години инвестиции в модернизация на технология и оборудване. Приключил ли е този етап? Дори по време на свит пазар нашите собственици са продължавали да инвестират. Инвестициите не са приключили, това е само добра основа, върху която да надградим още. В момента си партнираме с японската стоманодобивна компания Daido steel. Заедно с техническото сътрудничество, което осъществяваме с тях, предвиждаме и нови инвестиции, които да ни позволи да излезем на нови пазари. Няма да е невъзможно скоро да видите българска стомана на азиатските пазари. При положение че ЕС предприема антидъмпингови мерки срещу вноса на китайска стомана? Да, защото качеството ни е конкурентно и то може да ни направи търсени и на други пазари. Какъв е за вас българският пазар? Българският пазар не е никак лош. Ние държим над 60% от вътрешния пазар . Почти 100% от нашето арматурно желязо се продава в България. Добре представени сме и на целия регионален пазар с листовата ни ламарина и кръгове. Никой пазар не е малък и никой пазар не е безинтересен. Ако сме добри в това, което правим, пазарите ни очакват. Кои са по-далечните ви пазари? Около 70% от произвежданите стоманени кръгове отиват на западноевропейските пазари, както и половината от ламарината, която изнасяме. Кой избира продуктите на „Стомана Индъстри”? Всички водещи компании в различни сектори, където продуктите намират приложение, тъй като нашето качество е изключително добро. Европейският съюз започва съществуването си като Европейско обединение за въглища и стомана. Някои твърдят, че двете индустрии са в залез. Действително така ли е със стоманодобива? Стоманата не е високотехнологичен продукт, но тя е в основата на всичко. Променя се профилът на търсенето на стомана. Днес се изисква много по-високо качество и специализирани показатели, зададени от клиента. Стоманодобивът е определян като втората най-древна професия, но какъв е той в ерата на информационните технологии? Работил съм в петролния бизнес и в телекомуникациите и днес ми е изключително интересно това, с което се занимавам. Всеки бизнес има своя чар, но няма голяма разлика в принципите и начините на управление на високотехнологичен и традиционен бизнес. С какво Ви очарова добивът на стомана? Най-вече с хората, които работят в предприятието – изключителни професионалисти, които са силно мотивирани. „Стомана Индъстри”е структуроопределящо предприятие за българската икономика, в това число и за община Перник. А някой любопитен факт за стоманата да споделите? Във всеки автомобил има поне една част, произведена в „Стомана Индъстри”. Така е при всеки голям инфраструктурен проект и във всяка сграда в България. „Стомана Индъстри” има присъствие във всеки дом. В някогашния Металургичен комбинат „Ленин” са работили 18 хил. души, а днес в завода са малко над 1000… Със съпътстващите производства броят на заетите е около 1800 души, т. е. 10 пъти по-малко. Днес стоманата се произвежда по нов начин, затова и са направени толкова инвестиции. Технологиите са нови и те гарантират по-високо качество и по-добра производителност. Дали някой ден хората съвсем ще изчезнат от стоманодобива? Те ще намаляват, но няма да изчезнат съвсем. Роботите може да са съпътстващи, но хората са незаменими, особено в стоманодобива. Има ли достатъчно подготвени специалисти за работа в черната металургия у нас? Както навсякъде другаде в България, така и при нас недостигът на квалифициран персонал е осезаем. В годините много учебни заведения, които са захранвали тази индустрия с кадри, вече са закрити. Но пък ние предлагаме система на обучение в предприятието за всеки, който иска да работи при нас. Какъв работодател е „Стомана Индъстри”? Много добър данъкоплатец с изключителна социална и корпоративна култура, който работи изцяло на светло. Средната работна заплата е над средната за страната с над 400 лв. Работниците доволни ли са? Нашите хора са сравнително добре платени, но, разбира се, е човешко очакванията да са по-високи. Стремежът е заплатите да растат, а това става с времето и с повишаване на производителността. Идва ли моментът да привличате кадри зад граница? Да, за съжаление. Този момент наближава, защото все по-трудно се намират обучени хора. С какво вие ще сте привлекателни за тези обучени хора, щом България е страната с най-ниски доходи в ЕС? Ние сме привлекателни за работната ръка от другите страни в региона. Още повече че тук има растеж. В сферата на стоманодобива през миналата година в Западна Европа бяха затворени четири стоманодобивни предприятия. /economic.bg
Източник: Други (01.11.2017)
 
"Алкомет" отчита по-големи продажби, но спад на печалбата Производителят на алуминиеви продукти "Алкомет" - Шумен, увеличава приходите си за първото деветмесечие на годината с 12%. Зад ръста стоят по-високите цени на алуминия, както и по-големите обеми пласирана продукция. В същото време печалбата на дружеството намалява с над една трета, с което се запазва тенденцията от полугодието. Причината е пазарният натиск, който свива маржовете на компанията. Трябва да се отчете и фактът, че през 2016 г. "Алкомет" отчете рекордно висока печалба.Нетните приходи от продажби нарастват благодарение главно на продажбите на продукция, които достигат 264.3 млн. лв. (+12%). От дружеството отбелязват, че това се дължи на по-високите нива на цената на алуминия на Лондонската борса за метали, както и на постигнатите по-високи продажби в натурално изражение. Към края на септември предприятието е продало общо 50.9 хил. тона продукция, което е увеличение от 1.7% на годишна база. В същото време разходите за материали нарастват с близо 30 млн. лв. до 202.4 млн. лв., отново в резултат на поскъпването на суровината. Повишение има и на разходите за външни услуги и заплати. От компанията обаче отчитат спад с около 26% на разходите за лихви заради подобрената рентабилност и постигнатите по-добри лихвени условия с банките. Крайният резултат отново е печалба (14 млн. лв.), но тя се понижава с над 34% в сравнение с година по-рано. "Основния фактор за намалените нива на печалба спрямо рекордната в историята на "Алкомет" 2016 г. е споменатият в предишни доклади пазарен натиск, който обуславя оптимизация на продажните ни маржове", става ясно от междинния доклад.
Източник: Капитал (03.11.2017)
 
Българската металургия се поздрави за ръста на производството и на заплатите С инвестиции за над 4.2 млрд. лева през последните над 15 години българската металургична промишленост е произвела продукция за близо 6.8 млрд. лв. през 2016 г., което е 13.6 на сто дял от преработващата промишленост. В бранша работят близо 13 000 металурзи, които произвеждат 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Данните бяха изнесени от Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) по случай професионалния празник. "Цифрите – те не шепнат, те викат, те показват успехите на българската металургия", отбеляза Антон Петров. "Металургията е един от стълбовете на българската икономика", каза Георгиос Менцелопулос, изпълнителен директор на "Етем", част от групата "Виохалко", в която влизат още "Стомана Индъстри" и "София мед". Софийското предприятие на една от най-големите групи за производство на метали в Европа беше домакин на Деня на металурга, който е на 5 ноември, но тази година беше честван три дни. Металургията беше една от гордостите на социалистическа България, която се срина след промените, за да се възроди отново след 2000 г., отбеляза Николай Вълканов, председател на Българската минно-геоложка камара. Вицепремиерът на "Народна република България", както беше представен Томислав Дончев от Антон Петров, се върна още по назад във времето – към древността. "Днес металургията е индустрия, бизнес и наука... Това е бизнес, в който са важни машините, пресите за студена и гореща обработка, но най-важни са хората", каза Дончев и пожела на металурзите "да бъдат здрави като стомана". "Металургичната индустрия в последните години направи качествен скок в своето развитие“, каза зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Ръст на производството и на заплатите Ръстът в производството на черни и цветни метали води и до увеличаване на средната работна заплата в бранша, която е 1305 лв. Това е около три пъти по-високо от минималната работна заплата за страната, отбелязаха от бранша, който също изпитва недостиг на кадри. Най-високо възнаграждение получават работещите в цветната металургия 1780 лв. средна заплата, следвани от черната 1260 лв., докато при леенето на метали е 827 лв. - по-ниско от средната заплата за страната, показват данните на БАМИ. По-голямата част от произведената продукция е предназначена за износ, който за миналата година е бил за над 5 млрд. лв., което е 11.2 на сто дял от общия експорт на страната. Изнесени са над 1.3 милиона тона черни метали и около 600 хиляди тона цветни. Това е рекорд, каза Антон Петров. Той посочи, че металургията създава два и половина пъти по-висока добавена стойност на един зает от средната стойност за преработвателната индустрия, а цветната металургия – пет пъти по-голяма. Успехът на металургията има мултиплициращ ефект за другите индустрии – минната, енергетиката, автомобилната, строителството, транспорта и логистиката. Българската минна промишленост осигурява половината от потребностите на цветната металургия. Това означава, че има възможност да расте още минната индустрия, каза Петров. Той допълни, че една четвърт от промишленото енергийно потребление се дължи на металургията. Секторът осигурява и 25 – 26% от товарите на жп транспорта, посочи Петров. "Нужна ни е основа – бизнес климат, който да не ни слага пранги в колелата, а да ни дава криле", каза Петров. "България е в челната третина в Европа по дял на индустрията в БВП", отбеляза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Големите в бранша България е сред водещите производители на катодна и анодна мед в света, като за миналата година "Аурубис" са произвели 297 хил. тона. Това е компанията, която е инвестирала най-много - около 1.2 млрд. лв. в производството през последните години. Най-голямо е производството на валцувани черни метали – 921 хил. тона. Основните производители са "Стомана индъстри" и "Промет Стиил", които са вложили съответно 500 млн. лв. и 50 млн. лв. в производствените си мощности. Произведеното олово, блок и сплави възлиза на 101 хил. тона за миналата година. Основни производители са КЦМ Пловдив, в което бяха инвестирани 800 млн. лв., "Монбат Рисайклинг" и "Ел Бат". Произведеният алуминиев прокат възлиза на 88 хиляди тона, а основни производители са "Алкомет" и "Етем". "Етем" е част от гръцката група "Виахалко", която е собственик още на заводите "Стомана Индъстри" и "София мед". Групата развива дейността си у нас от 18 години и планира нови инвестиции, съобщи Георгиос Менцелопулос, изпълнителен директор на "Етем България". До момента "Виахалко" е инвестирала у нас над 200 млн. лв. Изградени са нови халета в софийските заводи, в които работят около 1300 души. Закупени са нови машини, пусната е нова линия за екструдиране на алуминий, изградени са складове, лаборатории и други съоръжения. "Етем" изработва детайли за всички големи марки автомобили - Audi, Rolls-Royce, BMW, Jaguar, Land Rover и някои модели на Volkswagen. Компанията изработва "краш бокс" за автомобили, което е високо технологичен детайл, който се прави само от още една, две компании в Европа, отбеляза Любомир Бориславов от "Аутомотив клъстер България". Етем" изнася архитектурни системи в Европа, САЩ, Канада, Азия, Африка и арабските страни. Плановете й са да продължи инвестициите в нова производствена сграда у нас.
Източник: Медия Пул (08.11.2017)
 
Tata Steel обяви инвестиции за 30 млн. паунда в Порт Талбот Tata ще инвестира 30 млн. паунда в стоманодобивния си завод в Порт Талбот. Индийската фирма заяви, че ще инсталира 500-тонен стоманен съд в завода и ще направи други подобрения, за да го подготви за бъдещето. Оборудването ще помогне да се произвеждат модерни видове стомана, използвани в електрическите и хибридни автомобили, както и в строителната индустрия. Този ход идва след призив за запазване на работните места в Уелс. Обявявайки инвестицията, част от поредица от планирани такива в британския си бизнес, компанията заяви, че ще замени и кранове в завода и ще инсталира системи за намаляване на емисиите. Проектният мениджър в Порт Талбот - Дейв Мъри, заяви, че новият стоманодобивен съд е необходим. "Имаме два съда за производство на стомана и те работят 24 часа в денонощието по 7 дни в седмицата при температури до 1700°С, с изключение на краткосрочните планирани периоди на поддръжка. Въпреки това, те имат по около 20 години живот и замяната им е важна част от осигуряването на надеждни операции" добави той. (BBC)
Източник: Други (08.11.2017)
 
"Етем България" приключи инвестиционен проект за 60 млн. лв. Металургичната компания "Етем България", която произвежда алуминиеви профили, е приключила инвестиционния си проект на обща стойност от 60 млн. лв., който беше започнат през 2012 г.. По този начин софийското предприятие на "Етем" е вече ратифициран производител на изделия за автомобилната промишленост. Компанията е подизпълнител на редица автомобилостроителни компании, като техни продукти се използват в марките Audi, Jaguar, Rolls-Royse, BMW, Lnd Rover и някои от моделите на Volkswagen. Според представители на компанията най-значима сред инвестициите е новата линия за директно екструдиране на алуминий. Освен това в мащабната програма влизат и създаването на 8 нови станции за механична обработка, предназначени за автомобилни изделия, 2 автоматични склада с капацитет над 1500 тона алуминиеви профили, напълно автоматична система за вътрешнозаводски транспорт, автокранове и транспортни тунели, две нови лаборатории. Междувременно "Етем" продължава да се фокусира и върху традиционния си бизнес, който е свързан с производството на архитектурни профили. Компанията е сред малкото в Европа с декларация за екологични продукти и към момента има около 600 души персонал. "Етем", която също като друго предприятие в сектора - "София мед", е част от гръцката група Viohalco, увеличи през миналата година обема на производството с 19%, макар че приходите отбелязаха по-скромен ръст заради по-ниските цени на метала. През тази година компанията ще продължи да залага на продукти с висока добавена стойност, а очакванията са продажбите за автомобилната индустрия да нараснат.
Източник: Капитал (09.11.2017)
 
Вкарват жп линията на КЦМ под земята ЖП линията, която обслужва КЦМ, да бъде вкарана под земята в района на кръстовището на Околовръстно шосе и пътя Пловдив - Асеновград. Този вариант са обсъждали специалистите на днешната среща, организирана от областния управител Здравко Димитров. Решението е предложено от специалиста на Националната компания "Железопътна инфраструктура", а как ще се реализира, ще стане ясно при проектиране. Причината за преместването на жп линията, е че до караулката се предвижда изграждане на кръгово кръстовище. Новата пътна развръзка почти доближава железницата и ще се получават големи задръствания, ако движението се регулира с бариера, обясни архитектът от областната администрация Валентин Маринов. Два са вариантите - жп линията да се качи на естакада или да слезе под земята, което ще струва по-евтино, пък и ще е по-безопасно. Новото трасе Пловдив - Асеновград ще бъде асфалтирано до края на ноември. това е първият пласт асфалт, като след това машините ще минат още веднъж, за да запечатат настилката за по-здраво.
Източник: Марица (09.11.2017)
 
"Етем България" приключи инвестиционен проект за 60 млн. лв. Металургичната компания "Етем България", която произвежда алуминиеви профили, е приключила инвестиционния си проект на обща стойност от 60 млн. лв., който беше започнат през 2012 г., съобщиха от дружеството. По този начин софийското предприятие на "Етем" е вече ратифициран производител на изделия за автомобилната промишленост. Компанията е подизпълнител на редица автомобилостроителни компании, като техни продукти се използват в марките Audi, Jaguar, Rolls-Royse, BMW, Lnd Rover и някои от моделите на Volkswagen. Според представители на компанията най-значима сред инвестициите е новата линия за директно екструдиране на алуминий. Освен това в мащабната програма влизат и създаването на 8 нови станции за механична обработка, предназначени за автомобилни изделия, 2 автоматични склада с капацитет над 1500 тона алуминиеви профили, напълно автоматична система за вътрешнозаводски транспорт, автокранове и транспортни тунели, две нови лаборатории. Междувременно "Етем" продължава да се фокусира и върху традиционния си бизнес, който е свързан с производството на архитектурни профили. Компанията е сред малкото в Европа с декларация за екологични продукти и към момента има около 600 души персонал. "Етем", която също като друго предприятие в сектора - "София мед", е част от гръцката група Viohalco, увеличи през миналата година обема на производството с 19%, макар че приходите отбелязаха по-скромен ръст заради по-ниските цени на метала. През тази година компанията ще продължи да залага на продукти с висока добавена стойност, а очакванията са продажбите за автомобилната индустрия да нараснат. По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия само в рамките на миналата година компаниите от сектора са инвестирали общо 120 млн. лв. От началото на съществуването им най-големи инвестиции са направили дружествата "Аурубис България" (1.2 млрд. лв.), КЦМ (800 млн. лв.), "Стомана индъстри" (500 млн. лв.), "София мед" (400 млн. лв.) и "Етем България" (200 млн. лв.). Общата сума на вложенията в бранша се оценява на 4.2 млрд. лв. Към момента българската цветна металургия заема 9-о място по стойност на произведената продукция сред 28-те страни - членки на Европейския съюз, а общата продукция, произведена от всички компании в металургичния сектор, се оценява на 6.8 млрд. лв. На 7 ноември индустрията, която представлява 5% от брутния вътрешен продукт на България, отбеляза своя професионален празник. "Металургичната индустрия е един от стълбовете, на които се основава растежът на българската икономика. Инвестициите са насочени към създаване на добавена стойност и качествени изделия, които се конкурират на световно ниво", каза по време на официалната церемония Джордж Менцелопулос, изпълнителен директор на компания "Етем". "Това е отрасъл, който инвестира не по-малко от 4 млрд. лв. през последните години, независимо от икономическите условия. Гигантско постижение, което не може да се осмисли от българските политици и елит какво означава за развитието на българската икономика", коментира председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. През миналата година дори и по-проблемната черна металургия успя да поеме глътка въздух. Това стана, след като Брюксел наложи антидъмпингови мита върху някои вносни стомани от Китай и така подкрепи европейското производство. Големият пробив през 2016 г. е същественото понижение на енергийните разходи, което се дължи главно на новия оловен завод в КЦМ – Пловдив. Добра тенденция е и преориентирането на повечето предприятия към по-скъпи продукти.
Източник: Капитал (09.11.2017)
 
ЕС ще преразгледа плана на стомановия гигант ArcelorMittal да купи Ilva Антимонополният орган на Европейския съюз стартира проучване дали планът на стоманодобивният гигант ArcelorMittal да купи италианската Ilva ще навреди на конкуренцията и ще повиши цените. Европейската комисия заяви, че се опасява, че "сливането може да намали конкуренцията за редица продукти от плоска въглеродна стомана". Комисията съблюдава пазарната конкуренция в Европа. Тя заяви, че ArcelorMittal, чието седалище е в Люксембург, ще увеличи лидерството си на пазара, като поеме стоманения завод на Ilva в Таранто, Италия, най-големия в Европа. Комисията се притеснява, че клиентите в Южна Европа могат да се изправят пред по-високи цени, особено за горещо валцуваните, студено валцуваните и поцинкованите плоски продукти от въглеродна стомана. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер обеща задълбочен преглед. Тя казва: "Европейските индустрии се нуждаят от достъп до стомана на конкурентни цени." (АР)
Източник: Други (09.11.2017)
 
Rio Tinto обръща гръб на въглищата Преди само пет години би било немислимо една от най-големите компании в минната индустрия да обърне гръб на въглищата. Днес обаче това е напът да се превърне в реалност. Втората най-голяма корпорация на пазара Rio Tinto обяви, че стартира дъргосрочна стратегия за отдалечаване на бизнеса си от въглищата и за съсредоточаване върху други активи. Освен това корпорацията вече търси купувачи за своите мини в Австралия, пише Bloomberg. Амбициозната цел на ръководството на Rio идва на фона на противоположните нагласи при конкурентите й като Glencore. Компанията, която е най-голям доставчик на въглища в света, е готова да плати 1,1 милиарда долара за голям дял от австралийските активи на Rio Tinto. Твърдото гориво, което допринася за около 40% от световното производство на електричество, продължава да бъде най-важният актив и за друг гигант в индустрията - BHP Billion. От друга страна Anglo American има планове за реформи в бизнеса си. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (10.11.2017)
 
ArcelorMittal с по-високи приходи ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, е постигнал леко повишение на приходите си през третото тримесечие, предлагайки оптимистична оценка на световния пазар на стомана. Базираната в Люксембург компания, която притежава и мини за железни руди и въглища, е отбелязала 1.4% ръст на печалбата на годишна база до 1.9 млрд. долара за тримесечието до края на септември, измерена чрез приходи преди лихви, данъци и амортизация. Продажбите са на стойност 17.6 млрд. долара, с 21.5% по-високи в сравнение със същия период година по-рано. Главният изпълнителен директор Лакшми Митал заяви: "Благоприятните пазарни условия подкрепиха още едно стабилно тримесечно представяне, като EBITDA за първите девет месеца значително се подобри на годишна база." Условията на работа продължават да се подобряват като ключовите показатели… подсказват положителна перспектива за 2018 г." Постоянното представяне на ArcelorMittal през този период подчертава възстановяването на световния стоманодобив след рязкото свиване на цените преди две години. (FT)
Източник: Други (13.11.2017)
 
"ДПМ Челопеч" отчита близо 30% ръст на приходите "Дънди прешъс металс Челопеч", която оперира медно-златното находище край града, е увеличила приходите си с близо 30% за първите девет месеца на годината. Другият български проект на канадското дружество - изграждането на ново добивно-преработвателно предприятие на находището "Ада тепе" край Крумовград, върви по план, като първите количества концентрат ще бъдат произведени в края на следващата година. Преглед на капиталовите разходи показва, че инвестицията ще е с 10 до 16 млн. долара по-малка от първоначалната оценка. Приходите на "ДПМ Челопеч" за първите девет месеца на годината нарастват с над 28% до 148.9 млн. долара.
Източник: Капитал (15.11.2017)
 
ЕС намери китайска стомана, изпратена през Виетнам, избягвайки митата Европейската служба за борба с измамите (OLAF) заяви, че е намерила китайска стомана, изпратена през Виетнам, за да избегне тарифите на съюза. Понастоящем стоманопроизводителите очакват подобно, но по-детаилно разследване в САЩ с участието на Китай и Виетнам. Търговското напрежение между Пекин и западните нации продължава, а Съединените щати заемат твърда позиция, въпреки че Китай, произвеждащ половината от световната стомана, е намалил с повече от една четвърт капацитета си и е намалил износа на сплавта. OLAF съобщи, че са избегнати приблизително 8.2 млн. евро антидъмпингови мита, като стоманата с органично покритие от Китай е била изпратена през Виетнам и е бил даден серттификат за произход Виетнам. Съответната сума е малка и случаят е приключил в края на 2016 г., но участниците на пазара твърдят, че Виетнам не е център за измами, а за заобикаляне на китайските търговски мита, включващи големи количества стомана. Митническите органи на Белгия, Гърция, Словения, Италия, Полша, Португалия, Литва, Румъния и Швеция бяха изпратени финансови препоръки за възстановяване на приблизително 8.2 млн. евро антидъмпингови и изравнителни мита. (Reuters)
Източник: Reuters (15.11.2017)
 
Немска стомана за шлепове по Рур и Рейн Германският стоманодобивен гигант thyssenKrupp получи последваща поръчка за 2500 тона валцована стомана от оператора на вътрешните водни пътища Neue Ruhrorter Schiffswerft (NRS). Стоманата ще бъде използвана за изграждане на шлепове, които се използват за транспортиране на руди и суровини по поречието на Рур, Рейн и други реки. Областта Северен Рейн-Вестфалия допринася за почти половината от стоките, превозвани по вътрешните водни пътища в Германия. Миналата година около 127 метрични тона товари бяха транспортирани с шлепове. Валцуваната стомана на thyssenKrupp ще бъде използвана за изграждането на пет кораба, експлоатирани от NRS, и ще бъде оразмерена от thyssenkrupp Schulte, дъщерно дружество на thyssenkrupp. Тя ще бъде нарязана, грундирана и модифицирана, за да отговори на изискванията на клиентите. "Ще гарантираме, че нашите партньори ще получат най-добрите суровини за своите нужди и точно навреме", каза Дирк Клайсенс от Thyssenkrupp Schulte. Той добави, че договорите са много важни за thyssenkrupp и са чудесен пример за сътрудничество в рамките на групата. (Steel Times International)
Източник: Други (16.11.2017)
 
Държавните регулаторни органи налагат санкции на US Steel за нарушенията на Закона за чистата вода Държавните регулатори по околната среда искат санкции срещу US Steel след незаконното освобождаване на хексавалентен хром в Атлантическия океан от завода в Midwest и по-късно второ незаконно освобождаване на отпадъчни води в края на октомври, за което компанията търси "поверително третиране". Департаментът по управление на околната среда на Индиана заяви миналата седмица, че агенцията и нейните федерални партньори "понастоящем преговарят за споразумение по принцип U.S. Steel, което да бъде взето предвид във федералното разрешение, което ще се отнася за нарушения на Закона за чистите води". Новините за потенциални санкции идват само дни, след като Abrams Environmental Law Clinic към университетът в Чикаго уведоми базираната в Питсбърг компания за намерението си да съди от името на неправителствената фондация Surfrider заради повтарящи се нарушения на Закона за чистите води. (Northwest Indiana)
Източник: Други (20.11.2017)
 
Tata Steel ще използва нови технологии, за да увеличи производителността Tata Steel се стреми да въведе нови технологии, за да подобри представянето си. "Технологията се развива и винаги има възможност да я използваме по-добре, за да подобрим производителността", каза Нарендран, управляващ директор и главен изпълнителен директор на Tata Steel по време на посещението си в Kalinganagar, обект на компанията в Odisha. Посещението му съвпадна с втората годишнина от старта на стоманения проект. За отбелязване на втората годишнина беше организирана изложба на тема "Tata Steel Kalinganagar - Гордост с всяка крачка". Изложението се стреми да опише различни етапи и оперативни постижения, постигнати от отделите на завода през последната година. Ананд Сен, президент на Tata Steel, заяви, че "Обратната връзка с клиентите е изключително положителна за продуктите, които се продават от Kalinganagar. Tata Steel Kalinganagar има положителен ефект върху продуктовия микс на Tata Steel. Заводът използва най-съвременните технологии, за да осигури по-висока производителност с минимално въздействие върху околната среда.“ (Metal Junction)
Източник: Други (20.11.2017)
 
Димитър Цоцорков е избран за председател на Надзорния съвет на "Асарел - Медет" АД Димитър Цоцорков беше избран за председател на Надзорния съвет на "Асарел-Медет"АД на проведено на 20 ноември заседание, съобщиха от дружеството. До момента той беше председател на Управителния съвет на компанията от 2014 г., когато се въведе двустепенна система на управление. Част е от екипа на компанията от 2001 г., като последователно е работил като експерт по продажби и хеджиране, ръководител на отдел и директор "Корпоративно развитие". В момента Димитър Цоцорков е и изпълнителен директор на дъщерното дружество "Асарел Инвестмънт"ЕАД. На своето заседание Надзорният съвет взе решение и за попълване състава на Управителния съвет на дружеството. За негов председател беше избран инж. Делчо Николов, който запази и позицията си на изпълнителен директор на "Асарел-Медет"АД.
Източник: 24 часа (22.11.2017)
 
За 5 години „Горубсо“ отчита 200 млн. лв. инвестиции Последните пет години - от 2012-та насам, инвестициите в „Горубсо“ надхвърлят 200 млн. лв., съобщи собственикът на рудодобивното предприятие Николай Вълканов. Само за тази година инвестицията в Мадан е за 15 млн. лв, в Златоград за 10 млн. лв., а за догодина в двете мини са планирани вложения за по около 10 млн. лв., съобщи още Вълканов. Днес в Рудоземската обогатителна фабрика собствениците на „Минстрой холдинг“, КЦМ и изпълнителният директор на „Горубсо – „Мадан“прерязаха лентата на нов трошачен корпус. Инвестицията е на стойност 2,5 млн. лв. В края на този месец и в Златоград ще се пусне същата трошачна линия. „Обновяваме цялото производство от забоя, преминавайки на механизирано пробиване с карети, возене с камиони. Изобщо, под земята става като метро. Променяме всичко. Инвестициите са големи, но се увеличава производителността, заплащането, а за мен най-важното е безопасността. И условията на труд са вече съвсем различни. Отдавна няма миньори да къртят на ръка и да товарят с лопати“, посочи собственикът на предприятието. Той съобщи, че в Мадан, Златоград и Лъки са стигнали до 6000 тона месечен концентрат.
Източник: actualno.com (22.11.2017)
 
Nucor ще строи нов завод в Мисури Производителят на стомана Nucor строи стоманодобивен завод в град Седалия, централен Мисури. Губернаторът на щата Ерик Грейтънс обяви във вторник, че компанията ще инвестира най-малко 250 млн. долара в микро-завода. Администрацията на Грейтънс заяви, че след създаването й ще бъдат отворени над 250 нови работни места. Говорителят на отдела за икономическо развитие Маги Кост каза, че компанията може да получи до 27.3 милиона долара икономически стимули през следващите 15 години. Тя добави, че вероятно компанията нямаше да избере Мисури без закон, приет това лято, който позволява на стоманодобивните заводи и другите големи потребители на електроенергия да преговарят за по-ниски цени на електроенергията с по-дълги договори. Поддръжниците на промяната искаха да донесат работни места в югоизточната част на Мисури, където миналата година затварянето на завода за алуминиева дограма Noranda закри над 900 работни места. (АР)
Източник: Други (22.11.2017)
 
Японският JFE ще кандидатства за Bhushan Steel с партньор индийската JSW Японската компания JFE Holdings Inc и индийската JSW Steel подготвят съвместна оферта с компания за частни капиталови инвестиции за активите на Bhushan Steel. Според плановете, JFE ще създаде дружество със специална цел като двамата партньори ще управляват активите. JFE ще има мажоритарен дял в дружеството, докато JSW Steel ще управлява заводите на Bhushan Steel. JFE вече притежава 15% дял в JSW. Ако успее този ход ще даде на JFE по-голяма позиция в бързо развиващия се индийски пазар, където присъства от 2010 г. насам в партньорство с JSW Steel. Той също така ще помогне на JSW Steel да се разшири в северната и източната част на Индия, без да разтяга баланса си. С неплатения дълг от близо 450 милиарда рупии (6.9 млрд. долара), Bhushan Steel бе вкаран в производство по несъстоятелност преди няколко месеца, след като индийската централна банка насочи 12 от най-големите кредитоискатели в страната към производството по несъстоятелност. (Economic Times)
Източник: Други (23.11.2017)
 
Производството на необработена стомана в Индия скочи с 5% до 8.6 млн. тона през октомври Производството на необработена стомана в Индия скочи с 5% до 8.6 млн. тона през октомври 2017 г., според worldsteel. Страната е произвела 8.197 млн. тона стомана през същия месец миналата година. Според доклада, производството на стомана в Индия през периода януари-октомври 2017 г. е било с 6.4% по-високо до 84.123 млн. тона, при 79.073 млн. тона за съответния период на 2016 г. Япония, вторият по големина производителка на сурова стомана, отчита 1% свиване на продукцията до 8.971 млн. тона през октомври 2017 г., в сравнение с 9.060 млн. тона през същия месец на миналата година. През първите десет месеца на 2017 г. японската продукция на стомана се понижи с 0.2% до 87.239 млн. тона от 87.442 млн. тона през същия период година по-рано. Индия вече е световният лидер в производството на неръждаема стомана и третия по големина производител на сурова стомана. (Metal Junktion)
Източник: Други (27.11.2017)
 
"МБМ металуърк" разшири производството си в Русе Металообработващата компания "МБМ металуърк" разшири производството си в Русе с инвестиция за над 1 млн. евро тази година. Част от проекта е финансиран с европейски средства, но отделно от това са вложени и допълнителни средства. Предприятието, което е част от италианската индустриална група Meroni, е изградило и оборудвало нови халета с площ 3000 кв.м, в резултат на което е открило допълнително 30 работни места. Така персоналът на компанията на практика е нараснал с над 60%, тъй като през миналата година в него са работили 48 души. "МБМ металуърк" работи в две основни направления - производство на метални детайли и възли за различни машини и уреди и производство на инструментална екипировка. Приключилата наскоро инвестиция е поредното разширяване на производството в Русе. Миналата година компанията започна проект за подобряване на производствения капацитет по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" на стойност 1.2 млн. лв., от които 743 хил. лв. бяха осигурени като субсидия, а останалото беше собственото съфинансиране. Балансът на компанията показва, че през последните години дълготрайните й активи бавно нарастват, а през 2016 г. се покачват доста по-рязко - от малко под 3 млн. лв. на 4.3 млн. лв. Над 97% от продукцията са предназначени за износ основно в Италия, Франция и Германия. През годините българската компания плавно увеличава продажбите си, които достигат близо 4 млн. лв. през 2016 г.
Източник: Капитал (29.11.2017)
 
Сривът на испанския стоманен гигант Celsa ще осигури 600 работни места в Уелс Стотици уелски работни места в стоманодобива бяха защитени, след като вторият по големина производител в Обединеното кралство постигна съгласие за рефинансиране на мултимилиарден дълг. Испанският стоманодобивен гигант Celsa, в който работят около 600 работници, които произвеждат стомана в Кардифската си база и има още 1400 служители в Обединеното кралство, е договорила сделка, която ще намали почти наполовина дълга, облекчавайки натиска върху финансите на компанията. Celsa е постигнала споразумение с консорциум от испански кредитори, който ще намали дълга от 2.67 млрд. евро до 1.43 млрд. евро за пет години. Оставащите 1.24 млрд. евро ще бъдат извадени от баланса на компанията, докато не достигнат матуритет през 2023 г., като по този начин ще предостави на Celsa необходимото пространство за дишане, за да продължи дейност. През това лято имаше спекулации, че дългът може да принуди Celsa да направи болезнени съкращения на разходите и работните места, защото заемодателите увеличават натиска. Celsa избягваше намаляването на персонала и продажбата или затваряне на мощности, към които много от британските производители на стомана бяха принудени да прибегнат преди две години. (Telegraph)
Източник: Други (29.11.2017)
 
Световно споразумение за стоманата насочено срещу китайските политики Япония, САЩ и Европа ще принудят Китай да предприеме повече действия за борба със световното пренасищане със стомана, когато министрите от 33 страни и територии се срещнат в четвъртък в Берлин, за да постигнат споразумение по въпроса за свръхпредлагането. Представители от Китай, Индия, Южна Африка, Аржентина и членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие възнамеряват да разработят необвързващото споразумение на Глобалния форум за превишаване на капацитета за стомана. Споразумението вероятно ще наложи на правителствата да отчитат местния производствен капацитет и оперативните нива от два до четири пъти годишно и ще гарантира, че се предприемат корективни мерки срещу предприятия с явен излишък на продукцията. Той също така ще призове правителствата да прекратят помощта за местните стоманопроизводители, като по този начин ще помогнат да се премахнат предприятията, които не могат да оцелеят сами. (Metal Junction)
Източник: Други (30.11.2017)
 
NLMK Group разбива леда Руската стоманодобивна компания NLMK Group е изпратила трансформатор (или зърно-ориентирана стомана) за Ruselprom, водещ производител на електрически машини в Русия. Стоманата се използва за производство на енергийно оборудване за Ural, за който се твърди, че е най-мощният ядрен ледоразбивач в света. Стоманата за статорите на два основни AC генератора (36MW всеки) на Ural е произведена в NLMK Lipetsk. Цялата партида от 90 тона стомана вече е изпратена до Ruselprom. NLMK има опит, когато става въпрос за ледоразбивачи. Компанията наскоро предостави зърно-ориентирана стомана за подобно оборудване за Siber, друг ядрен ледоразбивач. Ruselprom, съвместно с Държавния изследователски център Крильов, доставя електрически машини за изграждането на всички руски ледоразбивачи. В миналото тези съдове са били оборудвани предимно с внесени електрически системи. Всичко това е добра новина за Илия Гушчин, вицепрезидент на NLMK Group (продажби). Той каза, че Ruselprom и NLMK споделят дълга история на "успешно сътрудничество" в продължение на две десетилетия. (Steel Times International)
Източник: Други (01.12.2017)
 
Изявление на U. S. Steel за решението на Министерството на търговията United States Steel Corporation пусна изявление в отговор на предварителното решение на Министерството на търговията относно петициите за заобикаляне на тъговията, подадени от американски производители на стомана през септември 2016 г. В предварителните констатации бе установено, че вносът на китайска стомана, завършена във Виетнам, е обхванат от антидъмпингови мерки и изравнителни мита в САЩ върху вноса от Китай. В резултат на предварителното решение, американските вносители на студено валцована и поцинкована стомана от Виетнам трябва да направят парични депозити, равни на приложимите мита. Окончателното решение може да бъде взето още през февруари 2018 г. "Решението на Министерството на търговията представлява критична стъпка за прекратяване на един от многото пътища, използвани за наводняване на САЩ с дъмпингова и субсидирана стомана. То е окуражителен знак за сектора и трябва да накара други страни и компании да заявяаят, че измамата вече няма да бъде толерирана. Настояваме генералния секретар Рос и президента Тръмп да продължат агресивно да се борят срещу некоректния внос на стомана." (Globe Newswire)
Източник: Други (07.12.2017)
 
Китай: Потреблението на стомана ще се покачи със 7.7% тази година Потреблението на стомана в Китай се очаква да нарасне със 7.7% до 725 млн. метрични тона тази година, благодарение на подобряването на икономиката и по-доброто представяне на големите потребители на стомана, съобщи в понеделник институт за изследвания и планиране в сектора. Търсенето на стомана в страната ще нарасне с 0.7% до 730 млн. тона през 2018 г., се казва в доклад на Института за планиране и изследване на Китайската металургична индустрия. Добивът на сурова стомана в Китай ще се увеличи с 3% на годишна база до 832 млн. тона през 2017 г. и с още 0.7% до 838 млн. тона през следващата година. Търсенето на желязна руда в най-големия купувач в света се очаква да нарасне с 1.3% до 1.122 млрд. тона през 2017 г. и да спадне с 0.2% до 1.12 млрд. тона през 2018 г. Големи потребители на стомана, включително строителство на недвижими имоти, машиностроенето, автомобилостроенето, енергетиката и корабостроенето ще бъдат основните причини за нарастващото търсене на стомана в страната през следващата година. (Metal Junktion)
Източник: Други (07.12.2017)
 
Южноафриканската индустрия за неръждаема стомана е на стойност 3 млрд. долара Южноафриканската индустрия за неръждаема стомана е "много важна" за наемането на хора и нарастване на икономиката чрез износ и местно производство на продукти, каза Джон Търботън от Южноафриканска асоциация за развитие на неръждаема стомана. Тарботън подчерта, че южноафриканската индустрия за неръждаема стомана е имала добри и лоши времена, предимно засегнати от представянето на световния пазар. "След демократичните избори през 1994 г. той каза, че местното производство" е нарасвало добре "преди да спадне отново през 1996 г.“ Производството започна да се разраства, след като се срина отново с глобалната финансова рецесия през 2008 г. Местната неръждаема стомана се възстанови още веднъж, достигайки връх от около 200 хил. тона през 2014 г., отбеляза Тарботън. Използването на неръждаема стомана в Южна Африка обхваща шест сектора: автомобилния пазар - с дял от 28%, от които голям дял са автомобилните изделия от неръждаема стомана, изнасяни за Европа, промишленост (18%), транспорт (16%), добив (15%) и производствения сектор (13%), както и железопътни приложения (10%).(Mining Weekly)
Източник: Други (08.12.2017)
 
Компанията на ArcelorMittal и SAIL Steel ще се появи в Андхра В Андхра Прадеш ще се появи дългоочакваното съвместно предприятие между ArcelorMittal и Steel Authority of India (SAIL), за да произвежда високотехнологична стомана за автомобилната индустрия с инвестиция от около 150 млрд. рупии, каза министърът на стоманата Чъдхари Бредер Сингх. Гуджарат също беше разгледан като вариант за този проект, но правителството предпочете Андхра Прадеш поради предимствата на източното крайбрежие, каза той, добавяйки, че "съвместният проект все още не е подписан" и може да се случи през следващите няколко дни. "Мога да кажа, че 99% от формалностите са завършени." Сингх, който беше в Хайдерабад в петък, за да присъства на юбилейното тържество на най-големия производител на желязна руда в Индия, говори за инициативите на правителството да постигне целеви капацитет за производство на стомана от 300 млн. тона до 2031 г. Той добави, че Индия е на път да се превърне във втория по големина производител на стомана в света до края на месеца спрямо сегашната трета позиция, надминавайки Япония. (Economic Times)
Източник: Други (11.12.2017)
 
Метали: Утрояване на продажбите Силна година с растящи обороти и повече работници. Така накратко може да се опише 2016 г. за предприятията в металообработването. Докато в предходната класация най-динамичното предприятие в сектора ("Химтех") порасна със 136%, през миналата година първите четири дружества почти утрояват продажбите си, а почти всичките топ 20 предприятия увеличават и персонала си. Голяма част от компаниите произвеждат метални конструкции и успехът им е пряк резултат от засилването на строителството през миналата година. Има и такива, които правят компоненти и други метални изделия и които зависят от множество други сектори. Сред клиентите на фирмите в бранша са различни индустриални и търговски предприятия, което пък е индикатор, че ръстът е част от общата тенденция за развитие на икономиката. Да работиш за големите С най-голям ръст на оборота през миналата година е "Металстрой Бургас", която проектира, изгражда и монтира стоманени конструкции за складове, магазини, производствени халета, силози за земеделска продукция, спортни съоръжения и др. Тъй като изпълнява поръчки според индивидуалните изисквания на клиентите, списъкът с обектите й е доста разнообразен. "Работим с много клиенти - бензиностанциите OMV и "Еко", производителят на плоскости "Кроношпан", "Лукойл" и т.н., а поръчките ни растат, защото сме коректни", каза управителят и съсобственик на компанията Петко Великов. Фирмата има 8000 кв.м производствена база с машини, кранове и друга техника, а персоналът й варира според поръчките. През миналата година работниците са се увеличили до 55 души. С подобен ръст и персонал е и "Алумина тримекс" от село Дъбене, Карловско. Предприятието се занимава с производство на радиатори и леене под налягане. Съживяването на строителството пък вероятно стои зад близо тройно по-високите продажби на третата най-динамична компания - производителят на скелета и кофражи "Храмар". От компанията не бяха открити за коментар. Повече и по-големи поръчки Пловдивският едноличен търговец "Веселин Запрянов", който се занимава със студено изтегляне на тел, отдава по-добрите си резултати на увеличените заявки. "Нямаме нови клиенти, но имахме повече поръчки", каза Запрянов и добави: "Работим с най-големите компании в България - "Металснаб", "Хъс", железниците, както и на дребно." Основният дял от приходите на предприятието за 2016 г. са от продажба на поцинкована мека и твърда тел. Броят на работниците почти се удвоява до 132 души. Справка в Търговския регистър показва, че от август тази година Веселин Запрянов вече работи като еднолично дружество с ограничена отговорност. Двойният ръст на приходите през миналата година извежда "Монтаж строителни конструкции" на пето място сред металообработващите дружества и го нарежда сред най-големите малки и средни предприятия в сектора с продажби за 12.3 млн. лв. Заводът в Казичене произвежда метални и сглобяеми стоманобетонни конструкции за индустриални, енергийни и други обекти. Компанията е изпълнявала поръчки за рафинерията в Бургас, АЕЦ "Козлодуй", тецовете в Маришкия басейн, медодобвното предприятие "Аурубис България", както и за магазини и спортни зали. Работи също на обекти в Белгия и Англия. "През миналата година не сме навлизали на нови пазари, но имахме по-големи поръчки от клиентите си", обясни Марияна Йорданова, ръководител на финансовия отдел. От отчета на дружеството става ясно, че повишеният обем работа е довел и до ръст на разходите с над 130%, което обаче частично се дължи и на по-високите цени на металите. Основните собственици на предприятието са "Рослин партнърс България" и "Ви-инвестмънт България" (с по 35%), физически лица държат останалите акции. Растящи компоненти С ръст на приходите от над две трети на шесто място се нарежда "Гарант" от Бяла Слатина. Компанията произвежда отделни компоненти като спирачни и хидравлични изделия, резервни части и складово-транспортна техника, а основните й клиенти са машиностроителните предприятия. И при нея по-добрите резултати през миналата година се дължат на увеличените обеми поръчки. "Ръстът ни идва и от инвестициите, които правим в машини и оборудване, за което разчитаме изцяло на собствени средства. Не използваме банкови заеми", каза изпълнителният директор Петър Петров. По думите му компанията е изпълнявала проекти с европейски средства през предишния програмен период, но през последните две години не е кандидатствала. "Ако следващата година отворят процедура за модернизация, вероятно ще участваме", добави Петров. Също компоненти, но за ловни и въздушни оръжия и спортни пистолети, произвежда десетата компания в класацията - "Габинвест". Габровското предприятие е част от германския холдинг L&O, в който влизат също производителите на оръжия Blaser, Sauer & Sohn, Mauser и SIG SAUER. За 2016 г. дружеството отчита над 55% ръст на приходите до 11.2 млн. лв., а работниците се увеличават с 20 души. Това е резултат от разширяването на производството, след като през есента на 2015 г. компанията отвори нов цех за метални компоненти за въздушни оръжия. Той е разположен в наети помещения на бивша предачница, а инвестицията в проекта беше 4 млн. лв. В момента компанията изгражда изцяло нов завод на зелено в индустриалната зона на Габрово, за което купи 47 дка земя. Предприятието ще бъде с 8 хил. кв.м застроена площ, а вложението се оценява на 8 млн. лв. Очакванията са с откриването броят на работниците да нарасне с още 50 души. Компанията има планове да удвои производствените площи през 2021 г. Мобилно е по-лесно Частни и държавни поръчки в страната и чужбина стоят зад близо 65-процентното увеличение на продажбите на софийската "Топ хаус". В базата си на входа на Нови Искър, която е разположена на около 20 дка площ, компанията произвежда различни видове контейнери, преместваеми къщи, мобилни офиси, павилиони и др. Тя например е направила всички павилиони на застрахователния брокер SDI, които могат да се видят пред големите търговски вериги. "Продължаваме да работим с тях, тъй като те имат политика да увеличават обектите си", каза Красимир Генков от "Топ хаус". По думите му компаниите често предпочитат преместваемите обекти, тъй като те са с облекчен режим и не изискват специални разрешителни като постоянните. Един от ключовите пазари на дружеството е Германия, където от шест години има партньори, които се занимават с продажба и отдаване под наем на мобилни офиси и други обекти. Чрез тях например компанията доставя павилиони за "Октоберфест". Произвежда също и хладилни контейнери за тестове на автомобили за голям европейски производител. През миналата година дружеството е изпълнило няколко големи общински поръчки за доставка на преместваеми къщи за бежанците в Германия. В България също доставя контейнери за "Гражданска защита", които се използват при бедствия и аварии. От две години дружеството има офис и шоурум в Австрия, а от една година и в Лондон. Има планове и за нови пазари. "Искаме да се насочим и към близките държави, например Румъния", каза Генков. Добри прогнози За 2017 г. повечето компании в сектора също са оптимисти. Прогнозите на "Металстрой Бургас" са тази година отново да е силна, а вероятно и следващата. "Програмата ни е 100% заета с поръчки до март догодина", казва Петко Великов. Запазва се тенденцията за растеж и при "Монтаж строителни конструкции". "Очакваме увеличение на обемите спрямо 2016 г. с около 50%", коментира Марияна Йорданова. "Гарант" също предвижда да запази продажбите си. "Обемът ще е същият като миналата година, но ще има леко повишение на печалбата", каза Петър Петров. За 2016 г. печалбата на дружеството е 595 хил. лв. Активното строителство и икономическото съживяване като цяло са добра предпоставка за това. Инвестициите пък, които част от предприятията правят в машини и разширяване на производството, ще направят ръста възможен.
Източник: Капитал (13.12.2017)
 
Китайските фючърси за стомана губят заради загриженост за търсенето Китайските фючърси на стоманодобивната промишленост се понижиха във вторник поради опасения, че търсенето на стомана на пзаар на най-големия производител и потребител в света ще се забави сезонно в края на годината. Най-активната армировка на Шанхайската фючърсна борса намаля с 0.84% до 3 884 юана (586.68 долара) на тон. Китайското правителство обеща да изчисти въздуха си, като заръча 28 града да ограничат индустриалното производство, което води до недостиг на доставки на някои стоманени продукти, включително арматура за строителни цели. Търсенето на стомана обаче се очаква да спадне сезонно в края на декември, тъй като студеното време удря строителството, компенсирайки възходящия импулс на цените, дължащ се на недостига на доставки. "Някои инвеститори са агресивни при ниските запаси и производството на заводите, докато други са предпазливи, че търсенето ще спадне, когато студената зима постепенно дойде", каза анализатор в търговска фирма в Хангжу. (Metal Junction)
Източник: Други (13.12.2017)
 
Близо 74 млн. лв. са приходите от концесионна дейност по Закона за подземните богатства през 2015 г. Това е записано в доклад за концесионната дейност през годината, приет от Министерския съвет. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е с 13% повече. С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада.
Източник: Капитал (14.12.2017)
 
Заводът в Пирдоп "Аурубис" има рекордна печалба от 345 млн. лв. Пирдопският медодобивен завод "Аурубис България" има рекордна за страната печалба - от над 345 млн. лв. Подобно число не е отчитано от нито едно местно предприятие за последните десет години. Извън банките, които са правили печалби от този род, само "Мобилтел" се доближава до числото със своя резултат от 325 млн. лв. за 2008 г., а печалби от порядъка на 200 млн. лв. през годините са постигали и "Солвей - Соди", "Асарел Медет" и др. Заводът в Пирдоп е второто най-голямо дружество в страната с приходи традиционно над 4 млрд. лв. и е най-големият износител. Резултатът на "Аурубис" е за финансовата година до края на септември 2017 г. от отчета на германския собственик Aurubis и е по международните счетоводни стандарти, но дава представа за числата, които може да се очакват за календарната 2017 г. От отчета става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало след направената инвестиция през миналата година. А обяснението за ръста в печалбата са поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране. За финансовата 2016/2017 г. "Аурубис България" увеличава печалбата си близо три пъти - от 61.2 млн. евро на 176.5 млн. евро, или 345.3 млн. лв. Макар че една от причините за това е спирането на работа за около 50 дни за планов ремонт предходната година, резултатът все пак е почти два пъти по-висок и от този за 2014/2015 г., когато дружеството отчете 90.1 млн. евро печалба. По българските стандарти за календарната година резултатите на компанията бяха дори по-високи - съответно 219 млн. лв. за 2015 г. и 196.7 млн. лв. за 2016 г. В отчета на Aurubis детайли за финансовото представяне са дадени на ниво бизнес звено "Първична преработка на мед", където освен завода в Пирдоп влиза и този в Хамбург. Общите приходи на звеното нарастват с близо 1 млрд. евро за годината и достигат 6.32 млрд. евро. Значително по-висока е и оперативната печалба преди данъци (EBT) - тя се увеличава 65% до 236 млн. евро. Друг ключов индикатор, който акционерите следят, е оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), която достига 26.6% спрямо 16.4% за 2015/2016 г. По-високите резултати на бизнес звеното се дължат на няколко причини. Компанията е успяла да си осигури благоприятен входен микс от суровини, както и по-изгодни цени на медния концентрат заради доброто предлагане на световния пазар. По-високите цени на медта са повишили предлагането на скрап и са довели до по-високи такси за рафиниране, което също се е отразило положително на резултатите на бизнес звеното. Ефект са оказали и по-високият добив на метал при по-високи цени, както и силният щатски долар. Обемите на преработените суровини и произведените продукти от звеното "Първична преработка на мед" са нараснали в сравнение с предходната година, което се дължи основно на доброто представяне на завода в Пирдоп, се посочва в отчета. Стабилното предлагане на меден концентрат и рециклирани материали е осигурило стабилно натоварване на производствените мощности. За 12-те месеца до края на септември двете предприятия в звеното са преработили приблизително 2.4 млн. тона меден концентрат (2.2 млн. т за 2015/2016 г.), което е най-голямото количество, отчитано досега. С 5 хил. тона повече е бил и входният скрап. Заводът в Хамбург е преработил 1.1 млн. т концентрат, с което е постигнал нивото от предходната година, въпреки че миналата есен временно беше затворен за планов ремонт. За 12-те месеца до края на септември в Пирдоп са преработени 1.3 млн. т концентрат, което е значително повече, отколкото предишната година (1 млн. т). От една страна, това се дължи на временното спиране на работа миналата година, което понижи резултата тогава. От друга страна обаче, ремонтните работи и инвестициите са довели до оптимизация на производството, като ефектът се е усетил през 2016/2017 г. Успоредно с повишената преработка се е увеличило и количеството на произведената сярна киселина, която е страничен продукт, до 2.4 млн. т спрямо 2.1 млн. т миналата година. От отчета на групата става ясно още, че в Пирдоп са били въведени мерки, които позволяват производството на сярна киселина с високо качество. Тази "чиста" киселина е по-скъпа, а клиенти са производителите на батерии. Плановете на компанията са да увеличи обема на чистата киселина четворно до 2020 г. Производството на катоди (мед с висока чистота) е достигнало 624 хил. т за звеното, което е с 40 хил. тона повече от миналата година. От общото количество заводът в Пирдоп е произвел 230 хил. т катоди (214 хил. т миналата година). Групата Aurubis като цяло също отчита по-добри резултати за последната финансова година. Приходите й нарастват със 17% до 11.04 млрд. евро, а нетната консолидирана печалба почти се утроява до 352 млн. евро. По-високи са и двата основни следени индикатора - оперативната EBT се увеличава с 40% до 298 млн. евро, а ROCE достига 15.1% (10.9% предишната година).
Източник: Капитал (14.12.2017)
 
Виетнамската стоманодобивна индустрия против новите мита в САЩ Асоциацията на Виетнамската стомана (VSA) ще се координира с Министерството на промишлеността и търговията в опит да защити правата и интересите на местните стоманопроизводители, които наскоро бяха обвинени в укриване на данъци от американското министерство на търговията (DOC). Решението на DOC от миналата седмица, ще включва налагането на антидъмпингови и антисубсидийни ставки върху корозионноустойчивата (CORE) и студеновалцуваната стомана от Виетнам. През 2016 г. американските производители на стомана успяха да убедят DOC да наложи антидъмпингови и компенсаторни мита върху китайската стомана, което означава, че за стоманата от Китай ще бъдат подложени 265.79% антидъмпингови и 256.44% компенсаторни мита при внос в САЩ. За антикорозионна стомана от Китай бяха приложени мита съответно от 199.46% и 39.05%. DOC твърди, че китайските продукти минават през трети страни, като Виетнам, за да заобиколят тези задължения, което доведе до решението от миналата седмица. (VNA)
Източник: Други (15.12.2017)
 
Разследват съветите на фирмите за пенсиите в стоманодобивната промишленост Около 17 компании се разследват по отношение на това как са се справили с препоръките си към стоманодобивните работници за пенсиите. Сегашните и бившите служители на Tata се срещнаха с представители на регулатора в Порт Талбот, като заявиха, че са получили лоши съвети за преместването им от British Steel Scheme. Също така бяха изразени опасения относно финансовите съветници и представителите. FCA заяви, че ще предприеме действия, ако бъдат открити доказателства за нарушение. Пенсионната схема British Steel Pension Scheme на Tatа на стойност 15 млрд. лири се разглежда като значителна пречка за потенциално сливане с германския производител на стомана ThyssenKrupp. Но двете компании се съгласиха да предприемат първите стъпки към сключването на сделка. Около 130 хил. настоящи и бивши работници в Обединеното кралство по British Steel Pension Scheme трябва да вземат решение за бъдещи договорености до петък 22 декември. Опциите включват: сегашната схема - която ще попадне във Фонда за пенсионна защита, преминаване към нова British Steel Pension Scheme или прехвърляне към лична пенсионна схема. (BBC)
Източник: Други (15.12.2017)
 
Кредиторите предлагат нов план за ускоряване на решението за Essar Steel Кредиторите на Essar Steel намаляват времето, необходимо за разрешаване на най-големият фалит в сектора, като налагат кандидатът да трябва да разполага с поне 5 млрд. рупии паричен баланс или да предостави банкова гаранция за подобна сума и същевременно да осигури решение с печат от професионалист. В това, което кредиторите наричат "едноетапен" процес за ускоряване на решението, всеки заинтересован кандидат трябва да отговаря на условията, които банкерите трябва да вземат под внимание. Това беше взето като решение на поредица от срещи, проведени от комисията на кредиторите. Essar Steel, която е един от 12-те големи случая, в които кредиторите са започнали производство по несъстоятелност, скоро ще бъде пуснат в блок. По-рано заемодателите са взели решение за двуетапен процес, като в първия етап кандидатите с парични салда 5 млрд. рупии ще имат достъп до финансовите данни. На втория етап, професионалистът по разрешаването ще подбер кандидатите в зависимост от плана за разрешаване, който предоставят. (Economic Times)
Източник: Други (18.12.2017)
 
"Асарел-Медет" с награда "Иновативно предприятие" 2017 „Асарел-Медет"АД получи наградата „Иновативно предприятие на годината" в област „Зелена иновация". „Ние вярваме, че устойчивото развитие на „Асарел-Медет"АД е немислимо без грижа за природата и инвестиции в екологични иновации", каза след получаването на наградата изпълнителният директор инж. Делчо Николов. Признанието за „Асарел-Медет"АД е за уникалния проект за техническа и биологична рекултивация на минно съоръжение в процес на експлоатация - Окисно насипище, по който до момента са вложени над 10 милиона лева. След техническата рекултивация на минното насипище, на терена се извършва биологична рекултивация чрез затревяване със специални смески, близки по характеристики до естествено разпространените тревни местообитания в района. Един декар от рекултивираните площи на депото през 2015 г. беше засаден експериментално с лавандула, като през 2017 г. беше произведено и първото масло от добитите над 110 килограма лавандулов цвят.
Източник: Стандарт (19.12.2017)
 
ArcelorMittal-SAIL ще прави автомобилна стомана в Индия след 3 години Steel Authority of India Ltd (SAIL) ще започне производство на автомобилна стомана в партньорство с ArcelorMittal за 1 млрд. долара след три години, съобщи високопоставен представител на правителството, като ще спомогне за намаляване на вноса на висококачествена стомана за автомобили. SAIL одобри сключването на необвързващо споразумение за съвместното предприятие с най-големия производител на стомана в света, заяви държавният стоманопроизводител в изявление в сряда. SAIL заяви, че окончателното споразумение с ArcelorMittal ще бъде сключено в зависимост от финансовата жизнеспособност, но министърът на стоманата Аруна Шарма заяви в петък, че съвместното предприятие ще започне производство до три години. Шарма, най-високопоставеният държавен служител в министерството на стоманите, което контролира SAIL чрез 75% правителствен дял, не даде подробности за сроковете и останалите детаили. (Metal Junction)
Източник: Други (20.12.2017)
 
МАЕ: Търсенето на въглища ще остане постоянно до 2022 г. Търсенето на въглища ще остане постоянно до 2022 г., водейки до десетилетие на стагнация. Това става ясно от годишния доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ) за потреблението на въглища. Глобалното потребление на въглища е спаднала с 1,9% до 5,357 млрд. т въглищен еквивалент след втора година на спад заради по-ниски цени на природния газ, ръст на ВЕИ и подобрения в енергийната ефективност според доклада. Търсене на въглища е намаляло с 4,2% през последните 2 години, като почти достига спада от 90-те, който остава най-големият записан, откато МАЕ започна да води статистика преди повече от 40 години. Делът на въглищата в глобалния енергиен микс се прогнозира да спадне до 26% през 2022 г., при 27% през 2016 г. Въпреки че производството на електроенергия от въглища расте с 1,2% годишно за периода 2016-2022 г., делът му в електроенергийния микс ще се понижи до 36% през 2022 г., което отново е най-ниското ниво откакто МАЕ води статистика. Търсенето на въглища намаля в Китай, САЩ и ЕС през 2016 г., но се увеличи в Индия и в много други части на Югоизточна Азия и няма индикации, че ще се забави. Въпреки резкия ръст на ВЕИ в Индия, производството на електричество от въглища се очаква да расте с почти 4% годишно до 2022 г. Индия ще бъде все по-важна за глобалния пазар на въглища, но Китай ще запази ключовата си роля. Потенциалът за ръст на търсенето на въглища в Китай е ограничен, но ориентираните към предлагането реформи ще бъдат критични фактори за цените на въглищата в следващите години. Междувременно, ЕС, който днес отговаря само за 6% от глобалното търсене, ще е все по-малко значим играч. (Platts)
Източник: Други (21.12.2017)
 
Неплащане на глоби ще затвори мини за 20 млн. тона желязна руда в Одиша Седем мини за желязна руда са затворени в Одиша, тъй като девет собственици не са платили наказанията, наложени от Върховния съд. Затварянето на оперативните лизингови договори ще намали добива с 20 млн. тона желязна руда в щата. Одиша е най-големият производител на желязна руда в страната. Там са се произвели над 100 млн. тона през последната фискална година и е одобрен екологичния клирънс да се изхвърлят 180 млн. тона през 2017-18. Крайният срок за изплащане на компенсация за свръхпроизводство на желязна и манганова руда по решението на Върховния съд от 2 август е 31 декември. Serajuddin & Company, Mesco Steel и държавната Industrial Development Corporation of Odisha Ltd (IDCOL) са сред ключовите мини, които не успяха да изпълнят крайния срок за налагане на имуществени санкции. Трите дружества оперират с лизинговите си договори в кръга Йода на Кеонджър. Докато Serajuddin беше натоварен с 7.48 млрд. рупии наказание, Mesco Steel трябваше да плати 9.25 трлн. рупии като компенсация. (Business Standard)
Източник: Други (03.01.2018)
 
19% увеличение на капацитета за стоманодобивния цех на NLMK Липецк 2 Руската стоманодобивна компания NLMK Group, световен играч в Русия, САЩ и Европейския съюз, започна строителни и монтажни работи на своите енергийни инфраструктури и газопречиствателни съоръжения в Липецк. Работите се извършват в цех BOF №2 (текущ капацитет 8.5 млн. тона на година), като част от мащабна модернизация на доменни пещи и основната кислородна пещ (BOF). Според NLMK тези дейности са част от мащабен проект за възстановяване на най-големия от двата цеха BOF, което ще даде възможност за увеличение на производителността с 19% до 10 млн. тона стомана на година. Специфичните емисии във въздуха ще бъдат намалени с 56% до 2020 г., твърди стоманопроизводителят. Константин Лагутин, вицепрезидент по инвестиционните проекти на NLMK Group, заяви, че реконструкцията е "набор от стратегически цели на групата NLMK", включително растеж на производството и подобряване на ефективността. (Steel Times International)
Източник: Други (04.01.2018)
 
Стоманодобивните компании се притесняват от поскъпването на желязната руда Нарастването на цените на желязната руда притеснява индийските стоманодобивни компании, които се подготвят за скок на производствените разходи. Очаква се да засегне както големите стоманодобивни компании, които не притежават собствени мини, така и малките и средни фирми, които разчитат на доставките на руда за своите подразделения. Компаниите се опасяват, че заедно с увеличаването на цените на въглища, огнеупорните и други суровини, ще ги принудят да повишат цените на стоманата. В сряда президентът и управляващ директор на JSW Group, Саджан Джиндал, изрази разочарованието си от повишението на цените, обявено от държавната добивна NMDC и други частни миньори. "Последното увеличение на цените на желязната руда от страна на NMDC и частните миньори в Ориса принуждава стоманодобивните компании да прехвърлят увеличените производствени разходи." Повишената цена на други суровини допълнително подхранва това и не оставя никакви други опция" обяви Джиндал. (ET Bureau)
Източник: Други (05.01.2018)
 
Стоманодобивът се противопоставя на антидъмпинговия данък Стоманодобивният гигант Hoa Sen Steel Group, един от петте най-големи виетнамски износители на стомана за САЩ, съобщи, че използва разнообразни източници за износ, включително Индия, Япония и Formosa Ha Tinh Steel. През декември Американското министерство на търговията заяви, че ще приложи същите китайски антидъмпингови и антисубсидийни ставки върху корозионноустойчивата и студеновалцувана стомана от Виетнам, която идва от Китай. В резултат на това, на виетнамската студеновалцувана стомана от Китай е наложено съответно 265.79% антидъмпингово мито (AD) и 256.44% мито за компенсация (CV) при износ в САЩ, докато за виетнамската корозионноустойчива стомана ще бъдатг приложени AD и CV от 199.46% и 39.05%. "През май тази година влезе в действие първата доменна пещ на Formosa Ha Tinh Steel с годишен капацитет от 3.5 млн. тона. Втората се очаква да започне да функционира през март 2018 г., като ще увеличи общия капацитет на инсталацията до 7 млн. тона. (VietnamNet)
Източник: Други (08.01.2018)
 
Британският стоманодобив против закон понижаващ търговската защита Британската стоманодобивна индустрия и стоманодобивните съюзи изразиха своята загриженост относно законодателството, което понастоящем минава през Парламента, което се опасяват, че може да не предостави на индустрията необходимите антидъмпингови мерки и да намали съществуващите разпоредби, които защитават индустрията чрез Европа. Тези защити, които са на разположение на сектора на европейско равнище, се считат за ключови за гарантирането на стабилността на отрасъла. Тяхната загриженост се съсредоточава върху данъчното облагане (трансгранично данъчно облагане), което понастоящем преминава през Камарата на общините. Законопроектът е едно от многото части от законодателството, свързано с Brexit, и е насочен към това, търговията на Обединеното кралство с останалия свят (заедно с отделен законопроект за търговията) да може да продължи безпроблемно, след като Великобритания напусне Съюза, с разпоредби относно британските мита и акцизи, както и антидъмпингови мерки за защита на промишлеността. (Business Line)
Източник: Други (10.01.2018)
 
Vedanta, Tata Steel и 2 други компании с оферти за Electrosteel Задлъжнялата Electrosteel заяви, че четири компании, включително Vedanta и Tata Steel, са подали оферти за нейната Resolution Professional (RP) в процеса на разрешаване на несъстоятелността. Electrosteel Steels, която дължи на своите кредитори 102.7 млрд. рупии, е сред 12-те компании, в които Reserve Bank of India (RBI) е започнала производство по несъстоятелност. Компанията обяви, че процесът по разрешаване на корпоративната несъстоятелност по смисъла на Кодекса за несъстоятелност и фалит от 2016 г. (IBC) е започнал съгласно заповед от 21 юли 2017 г., приета от Националния трибунал по право на дружествата (NCLT). Компанията заяви, че в края на операциите си на 4 януари 2018 г. RP е получила 4 плана за разрешаване. Плановете са получени от Renaissance Steel India Private Ltd, ata Steel Ltd, Vedanta Ltd и Edelweiss Alternative Asset Advisor Pte Ltd, изпълняващ ролята на инвестиционен консултант на EISAF II и EC Holdings, с подкрепата на Edelweiss Asset Reconstruction Company Ltd. (PTI)
Източник: Други (11.01.2018)
 
Nucor избира технология на Danieli Технология MI.DA на Danieli за мини цехове е избрана от най-големия производител на стомана в САЩ - Nucor Corporation. Американският стоманопроизводител изгражда нова операция в Седалия, Мисури, планиарана да добива над 350 к.т. (къси тонове) арматура. Дизайнът на цеха ще позволи бъдещата инсталация да произвежда безкорпусни, лесни за съхранение и транспортиране, компактни, тежки намотки с тегло до 5 000 кг. До третото тримесечие на 2019 г. новият цех трябва да започне да функционира. Тя ще бъде третата мелница MI.DA в САЩ и ще се присъедини към осем други пункта по целия свят. Според Danieli технологията за непрекъснато леене под налягане гарантира най-доброто CapEx и OpEx за операторите на фабрики благодарение на самия процес плюс високите възможности за добив, които предлага. Компанията смята, че микро цеовете с капацитет, вариращи от 300 к.т. / год. До 800 к.т. / година, ще станат все по-разпространени. (Steel Times International)
Източник: Други (12.01.2018)
 
NISCO инвестира в шестстепенна машина от SMS Concast Националната иранска стоманодобивна компания (NISCO), която е част от държавната иранска организация за разработване и обновяване на минни и добивни сектори (IMIDRO), е поръчала шестстепенна машина от SMS Concast AG, част от групата SMS. Заводът ще бъде част от новоизграден топилен цех, базиран на EAF, и проектиран за годишен капацитет от над 800 кг заготовки. Мястото на машината ще бъде в нов стоманодобивен комплекс, построен в Мияне, град в провинция Източен Азербайджан в северозападната част на Иран. Комплексът се очаква да служи като основа за индустриалното развитие на провинцията. SMS Concast ще предостави най-новите технологии, за да даде възможност на NISCO да постигне своите специфични цели за качество и продуктивност в най-кратки срокове. Шестстепенният колектор ще произвежда заготовки от ниско-, средно- и високовъглеродни стомани, освен производство на арматура. Concast CONVEX CCS ще има радиус на отливане от девет метра и ще произвежда заготовки с квдратура 130 мм, 150 мм и 200 мм и дължини от 6 до 12 метра. (Steel Times International)
Източник: Други (15.01.2018)
 
Мината в Челопеч отчете рекоден добив на злато през 2017 г. "Дънди прешъс металс Челопеч" е постигнала рекордно производство на злато през 2017 г. Благодарение на по-високото съдържание на благородния метал в рудата дружеството е добило близо 198 хил. тр.у. (5.6 тона) под формата на концентрат. Това става ясно от производствените данни на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Финансовите резултати на компанията се очакват в средата на февруари. Прогнозите за тази година са производството на злато значително да нарасне, тъй като през есента ще започне работа и вторият проект на DPM в България - миннообогатителният комплекс в Крумовград. Произведеното злато в Челопеч през 2017 г. е 67% повече, отколкото предходната година. Въпреки че ръстът не е неочакван, крайният резултат е над прогнозата на DPM, която дори беше ревизирана два пъти нагоре. Последно годишният добив на злато се предвиждаше да бъде между 185 и 195 хил. тр.у. злато. Основната причина за резкия скок е по-високото от очакваното съдържание на злато в преработената руда, която е около 2.2 млн. тона. Това е максималният капацитет, който компанията постигна, след като преди няколко години приключи проект за модернизация и разширение на производството, в който инвестира 176 млн. долара. В същото време добивът на мед през миналата година е в рамките на прогнозата, като намалява със 7% до 35.8 млн. фунта (6.2 хил. тона). С пускането на новата си златна мина в България DPM очаква допълнително увеличение на производството. "Проектът в Крумовград върви по план и със започването на добив през четвъртото тримесечие на 2018 г. очакваме значителен ръст в производството на злато и свободен паричен поток от бизнеса", казва президентът и главен изпълнителен директор на канадската компания Рик Хаус. В края на годината компанията планира да произведе първите количества концентрат, като вече има и сключени договори за продажба. Към момента общата инвестиция в Крумовград се оценява на 162-168 млн. долара, след като наскоро компанията намали първоначалната си оценка за капиталовите разходи от 178 млн. долара.
Източник: Капитал (16.01.2018)
 
Руя са готови да се завърнат в Essar Steel Предприемачите от Essar Steel Шаши и Рави Руя работят за създаването на консорциум, който да кандидатстват за компанията, която е в разгара на производството по несъстоятелност. Предложението обаче се очаква да бъде разгледано обстойно, тъй като неотдавнашното изменение на Кодекса за несъстоятелност и фалит (IBC) има за цел да попречи на предприемачи от такива компании да си възвърнат контрол, освен ако първо не уредят дълговете си. Предложението за завръщане на Essar ще бъде в съответствие с правилата. От Руя се очаква да обединят усилията си с руската банка VTB и хонгконгският фонд за специални ситуации SSG Capital. Някои служители на Essar Group вероятно ще бъдат част от консорциума. Братята Руя вече са стартирали дружество със специална цел (SPV), което ще бъде част от консорциума. Предполага се, че бивш банков служител от публичния сектор и бивш директор в Steel Authority of India (SAIL)ще бъде част от този SPV и ще действа като мениджърски екип. (ET Bureau)
Източник: Други (17.01.2018)
 
Бразилското правителство защитава Китай и Русия за стоманата Техническият доклад на бразилското министерство на финансите срещу приемането на антидъмпингови мерки за вноса на стомана от Китай и Русия е "неудобно", заяви бразилският стоманодобивен институт (IABr), който представлява стоманопроизводителите в страната. IABR казва, че е "странно", че правителството разкри доклада само три дни преди заседанието на правителствения комитет, за да обсъди въпроса. Организацията също така твърди, че в доклада се разглеждат "почти изключително информацията и източниците, предоставени от един потребител на стомана", без да се консултират с другите заинтересовани страни. IABr критикува и оценката, че китайските и руските компании биха могли да предотвратят вноса на плосковалцувани продукти, тъй като има няколко алтернативни източника на доставки (Индия, Япония, Корея, Съединените щати, Европейския съюз и други). В понеделник бразилският министър на финансите заяви, че прилагането на окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на руска и китайска горещо валцована стомана ще бъде в ущърб на местните потребители, които биха срещнали краткосрочни трудности при трансфера на веригата си за доставки. (RTTNews)
Източник: Други (18.01.2018)
 
Производството на мед и енергия на BHP Billiton се увеличава през H1 Успешното разширение на проекта Los Colorados допринесе за 17% увеличение на продукцията от мед и в редица западноавстралийски мини за железна руда и въглища в Куинсленд бяха постигнати рекорди. Компанията ревизира прогнозата си за продукцията от въглища за цялата година, поради по-ниските обеми в Broadmeadow и Blackwater, но запази целогодишното производство за петрол, мед, желязна руда и енергийни въглища. Разходите за сондажи и разработки на територията на САЩ през полугодието са 336 млн. долара. Производството на топлинни въглища на BHP нарасна с 4% спрямо предходната година до 14 млн. тона. Добивът на металургични въглища през полугодието до декември 2017 г. е намаляло с 4% до 20 млн. тона. В Чили BHP отчете по-висок добив на мед от мината Escondida с 29% до 583 хил. тона, което доведе до повишаване на общата продукция на метала със 17% до 833 хил. тона. (Artistas Famosos)
Източник: Други (19.01.2018)
 
Австралийската BMG Resources може да купи златния проект в Трън Австралийската BMG Resources може да купи правата върху златното находище край Трън, които се държат от "Евромакс сървисиз". Контролираната от Transcontinental Group компания има интерес и към още няколко проекта в портфейла на "Асарел-инвестмънт" или негови дъщерни дружества, макар че евентуална сделка ще се случи най-рано след година. Намеренията на групата са да развие и оперира находищата, както и да търси други възможности за инвестиции в добивната индустрия. Интерес за нея представлява и пазарът на недвижими имоти. BMG Resources е получила права за придобиване на опции за закупуване (т.нар. кол-опции) на 100% от четири значителни проекта за разработване и проучване на златни и полиметални руди в България - "Трън", "Бабяк", "Сребрен" и "Зидарово/Вършило". Това става ясно от официално съобщение до Австралийската фондова борса, където се търгуват акциите на компанията. Придобиването на кол-опциите подлежи на редица процедури, включително извършване на дю дилиджънс и получаване на одобрение от акционерите и регулаторните органи, уточняват от BMG Resources. Правата за търсене и проучване на руди в споменатите участъци принадлежат на "Асарел-инвестмънт" от групата на "Асарел - Медет" или на негови дъщерни дружества. От компанията уточниха за "Капитал", че сделка засега няма, а само заявление за инвестиционен интерес към тези проекти. "Това съобщение е само първата стъпка от процеса на проучване на проекти на "Асарел-инвестмънт" в България и едва след минимум едногодишен период на анализи и оценки двете страни ще преценят дали имат интерес от сделка, съответно как да бъде структурирана", казаха от там. По отношение на плановете си в България от компанията уточниха, че основната задача на "Асарел-инвестмънт" е да търси най-добра реализация на инвестиционните си проекти, като в определени случаи такава може да се окаже намирането на нови партньорства. От проектите най-напреднал е този край Трън, който се управлява от "Евромакс сървисиз", където се подготвяше процедура по ОВОС за разработване на находището и започване на добив. Плановете на компанията там обаче срещнаха силен отпор от екоактивисти и местни сдружения. Организиран беше и референдум, на който 94% от жителите гласуваха против мината и в крайна сметка компанията реши да спре проекта. Тя обаче запазва правата си върху находището и именно те могат да бъдат предмет на евентуална продажба, а проектът да бъде възобновен. Според аналогични съдебни решения местният референдум няма юридическа сила, тъй като природните ресурси са собственост на държавата. "Евромакс сървисиз" е титуляр и на правата за търсене и проучване на полиметални руди (злато, сребро, олово, цинк и молибден) в участък "Бабяк" в Западните Родопи. Участък "Сребрен" край Велинград е в портфейла на "Трейс рисорсиз", която има регистрирано търговско откритие там. "Зидарово" и "Вършило" са в Югоизточна България и са най-новите участъци от пакета. Правата за проучване там са на "Асарел-инвестмънт". BMG Resources се управлява и контролира от Trancontinental Group, която инвестира в четири области - нефт и газ, полезни изкопаеми, промишлени и технологични предприятия и недвижими имоти. В сферата на полезните изкопаеми групата работи чрез публични дружества, регистрирани на борсите в Австралия и Лондон, където набира капитал за проектите. Разработвала е златни мини в Индонезия, Нова Зеландия и Южна Африка. Собственик е на Mediterranean Oil & Gas, която добива нефт и газ в Италия, а в други проекти в Европа си е партнирала с компании като ENI, Texaco, Shell и т.н. Самата BMG Resources държи 30% в Treasure Project в Кипър (останалите 70% са собственост на New Cyprus Copper Company), където се проучват няколко участъка за злато и сребро, както и за базови метали (мед, никел, цинк, кобалт). Основната дейност на BMG Resources е търсене и проучване на полезни изкопаеми, но това не изключва и добив. "Компаниите ни обикновено остават ангажирани с проектите до края на живота им, а след като се установим в дадена страна, смятаме за задължително да търсим и други проекти, за да използваме човешките ресурси и местната експертиза, които естествено се натрупват", каза управляващият директор на Transcontinental Group и член на борда на BMG Resources Саймън Тревисан за "Капитал". "В идеалния вариант бихме искали да създадем няколко публични компании, чрез които да инвестираме значителни средства в България, и се надяваме, че ще можем да придобием всичките четири проекта", добави той. По думите му интересът към България е бил провокиран от геоложките характеристики на самите проекти, а допълнителен стимул са се оказали качеството и професионализмът на екипа на "Асарел". Освен добивните проекти в страната обаче групата проявява интерес и към други области. "Ние сме голям инвеститор в недвижими имоти в Австралия и бихме приветствали възможността да установим този бизнес и в България", каза Тревисан. Перспектива за развитие компанията вижда в пазара на жилищни имоти в София.
Източник: Капитал (22.01.2018)
 
voestalpine: Производството на стомана без въглерод една стъпка по-близо Декарбонизирането на стоманодобива е свещеният граал за стоманопроизводителите в световен мащаб и една от компаниите, които е изключително напред в това отношение е австрийската voestalpine. Правителството на Горна Австрия вече разреши изграждането на най-голямата в света пилотна фабрика за производство на водород без въглероден диоксид. Въпросното предприятие ще бъде в Линц и сега след полученото разрешение може да започне изграждането му. Според voestalpine: "Придобиването на официално одобрение е стартовият сигнал за изграждането на новата централа за електролиза на водород в помещенията на voestalpine в Линц". Проектът, известен като H2 Future, се финансира от Европейския съюз в размер на 18 млн. евро. Целта е да се проучи потенциалната употреба на водород в отделните етапи на производството на стомана. Волфганг Едер, председател на управителния съвет на voestalpine AG, коментира: "С оглед на целите на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г. както промишлеността, така и комуналните услуги са изправени пред огромни енергийни предизвикателства, които изискват фундаментални технологични промени." (Steel Times International)
Източник: Други (24.01.2018)
 
Tata Steel ще увеличи офертата за Electrosteel Tata Steel Ltd. ще увеличи офертата си за Electrosteel Steels Ltd., която отправи по-рано този месец. Стоманеният гигант е представил план за решение за базираната в Колката Electrosteel Steels по Кодекса за несъстоятелност и фалит. Тя иска повече време за дю дилиджънс. Този ход идва след като синдикът Дайват Анджария отвори офертите с независим оценител. Tata Steel не отговори на питане по имейл. Анджария също не коментира. Vedanta Group, ръководена от Анил Агарвал, е с най-добрата оферта за Electrosteel Steels с 45 млрд. рупии, съобщиха от Economic Times на 9 януари. Офертата на Tata Steel беше на стойност 35 млрд. рупии. В обявление на фондовата борса по-рано този месец, Electrosteel Steels заяви, че освен Vedanta и Tata Steel, Renaissance Group и Edelweiss Asset Reconstruction Company Ltd. са подали оферти. (BloombergQuint)
Източник: Други (25.01.2018)
 
ArceloMittal Long Products Canada обяви големи инвестиции ArcelorMittal Long Products Canada (AMLPC) обяви плановете си да инвестира 70 млн. канадски долара за модернизиране на своите съоръжения Contrecoeur в Квебек, Канада. Компанията планира да замени две пещи за подгряване, да увеличи валцовия капацитет със 100 кг и да замени колектора за прах в стоманодобивните си заводи Contrecouer-West. Според AMLPC, инвестицията ще позволи на компанията да запази водещата си позиция в стоманодобива в Северна Америка. Фокусът ще бъде върху качеството на продуктите чрез по-модерни инсталации и намален екологичен отпечатък. Замяната на двете пещи за подгряване ще струва 30 млн. канадски долара, а цеха за пръти в Contrecoeur-West - 33 млн млн. канадски долара. Замяната на колектора за прах в централата ще струва 6 млн. канадски долара. Програмата на правителството на Квебек за предоставяне на електроенергия на L-рейтинг клиенти, обявена в бюджета 2016-17, направи възможни инвестициите, твърди AMLPC. (Steel Times International)
Източник: Други (26.01.2018)
 
"Асарел-Медет" планира 135 млн. инвестиции „Асарел-Медет"АД инвестира 135 млн. лв през 2018 г. по програмите за устойчиво развитие. Парите са за модернизация на производството, енергийна ефективност, безопасни условия на труд, екологични проекти и повишаване на квалификацията на работещите. „Амбициозната инвестиционна програма е доказателство, че ще продължим да надграждаме своите политики за устойчиво развитие на дружеството", каза председателят на Надзорния съвет на компанията Димитър Цоцорков.
Източник: Стандарт (29.01.2018)
 
Световната продукция на необработена стомана нарасна с 5.3% през 2017 г. Производството на необработена стомана през 2017 г. достигна 1.69 млрд. тона, според Световната асоциация на стоманата (worldsteel). Това е с 5.3% повече в сравнение с 2016 г. Производството се е увеличило във всички региони, с изключение на ОНД, където то остана непроменено. В Азия годишното производство достигна 1.16 млрд. тона, което е с 5.4% повече спрямо 2016 г., като Китай произвежда 831.7 млн. тона, което е с 5.7% повече. Делът на Китай в световното производство се е увеличил от 49% през 2016 г. на 49.2% през миналата година. В Япония са произведени 104.7 млн. тона, което представлява незначително увеличение от 0.1% спрямо 2016 г. В Индия числото е 101.4 млн. тона, което е с 6.2% повече. В Южна Корея производството на необработена стомана е нараснало с 3.7% до 71.1 млн. тона. Европейският съюз (ЕС) произведе 168.7 млн. тона или с 4.1% повече. Северноамериканското производство е нараснало с 4.8% до 116 млн. тона. ОНД е произвела 102.1 млн. тона миналата година, което е приблизително същото като през 2016 г. (Steel Times International)
Източник: Други (29.01.2018)
 
ArcelorMittal увеличава годишната си печалба, пазарът на стомана се възстановява Възстановяването на пазарите на стомана се подчерта слде като ArcelorMittal, най-големият производител на метала в света, отчете увеличение от една трета от годишните си печалби и заяви, че ще възобнови плащанията по дивиденти. Групата, базирана в Люксембург, надмина очакванията на анализаторите с печалба преди лихви, данъци и амортизация, основен показател за рентабилност, от 8.41 млрд. долара през 12-те месеца, приключващи на 31 декември. Приходите скочиха с 21% до 68.7 млрд. долара, докато нетните приходи достигнаха 4.6 млрд. долара. Възстановяването на цените на стоманата в световен мащаб засили световните производители, тъй като усилията на Китай за затваряне на ненужните заводи помогнаха да се ограничи свръхпроизводството на световните пазари. Лакшми Митал, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal, заяви: "Комбинацията от подобряване на пазарните условия и постигането на нашите стратегически цели допринесе за успешната година за компанията". Изпреварващите резултати на ArcelorMittal отбелязват рязък контраст с позицията преди две години, когато групата отчете рекордна нетна загуба от 7.9 млрд. долара. (FT)
Източник: Други (31.01.2018)
 
JSW Steel иска активите на Bhushan и Monnet, но ще пропусне Essar Steel Управляваната от Саджан Джиндал JSW Steel, която проучва три затруднени компании, обяви, че ще кандидатства за Bhushan Steel и Bhushan Power & Steel, но не се интересува от Essar Steel. "Активно разглеждаме Bhushan Steel, Bhushan Power & Steel и Monnet Ispat & Energy. Вече представихме плана за решаване на проблемите с Monnet Ispat и ще наддаваме за Bhushan Steel и Bhushan Power & Steel до 3 февруари, последната дата за представянето на планове, но не се интересуваме от Essar Steel ", каза изпълнителният и финансов директор на JSW Steel Сешагири Рао. Bhushan Steel, Bhushan Power & Steel и Monnet Ispat се нареждат сред първите 12 големи компании, които са отнесени от Reserve Bank към националния трибунален съд (NCLT) за производството по несъстоятелност. Monnet Ispat, водещата компания на Monnet Group, разполага с подразделение за гъбесто желязо с капацитет 100 хил. тона годишно. Също така има интегриран стоманен завод в Рейгар в Чатисгар с мощност за горещо-валцувани намотки за 1.5 млн. тона. (Moneycontrol.com)
Източник: Други (01.02.2018)
 
"Алкомет" увеличава продажбите си с 15% Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" е увеличил продажбите си през миналата година с близо 15%. Печалбата обаче намалява значително след рекордния резултат през 2016 г., показва отчетът на публичното дружество. През 2017 г. компанията започна да продава нов продукт в Европа и успя да сключи първите си договори за износ в САЩ. До края на тази година се очаква компанията да приключи инвестиционен проект за 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета за производство и ще й позволи да разшири портфейла си с продукти. Потенциал от "Алкомет" виждат на пазара на автомобилни компоненти и в опаковъчната индустрия. За 2018 г. от дружеството очакват леко увеличение на производството, както и на продажбите. Увеличените нетни приходи от продажби през миналата година са резултат основно от по-високите нива на цената на алуминия на Лондонската борса за метали, както и от по-големите обеми продадена продукция. По-скъпият алуминий е причината и за ръста на разходите за материали (19%). Разходите за заплати са се повишили с 9.7%, като персоналът вече достига близо 1000 души (около 930 за 2016 г.). В същото време разходите за лихви са намалели с 21% заради по-добрите нива на рентабилност на компанията и съответно подобрените лихвени условия. Нетната печалба намалява до малко под 16 млн. лв., което от компанията обясняват с пазарен натиск. Трябва да се отчете и фактът, че за 2016 г. "Алкомет" регистрира рекордна в историята си печалба, като утрои резултата си на годишна база. През тази година частично ще се усети ефектът от инвестициите на компанията. "Очакваме оборотът да достигне от 219 млн. евро (приблизително 186 млн. евро за 2017 г.), а EBITDA да бъде 17 млн. евро", каза изпълнителният директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю на конференция за иновациите в базовата индустрия преди ден. От компанията отчитат лек ръст на производството през миналата година (около 2%), но като цяло от приватизацията му през 2000 г. заводът винаги е работел на максимален капацитет, така че по-големи промени не са възможни. Това е и една от причините за започнатата през 2016 г. инвестиция за разширение на мощностите. През 2017 г. компанията е произвела малко над 67 хил. тона валцова и пресова продукция общо. Значителен ръст има на продажбите на специфични профили (20.6%), които са втори по обем като продуктова група. При стандартните профили (най-голямата група) ръстът е 0.7%, леко увеличение има и при другите продукти. "Направените инвестиции в оборудване за крайни довършителни обработки на профилите запазват възможността на фирмата за увеличаване дела на произвежданите специални профили и през 2018 г. и за разширяване гамата на клиентите и областите на приложение", става ясно от доклада на ръководството. "Крайната ни цел е свързана с подобряване на продуктовата гама, увеличаване на рентабилността и производството на по-завършени и високостойностни продукти", пише там. При валцовите изделия има известно преразпределение на продуктовия микс, което от компанията обясняват с особеностите на пазара и със стремежа за започване на производство на нови продукти и навлизане на нови пазари. Ръст през миналата година има в продажбите на листа и ленти (съответно с 9.3% и 5.3%), но намаляват продажбите на обмазано и техническо фолио (съответно с 13.3% и 28.4%). Компанията е запазила обема на производството на основния си валцов продукт - домакинското фолио, където държи една пета от европeйския пазар. От доклада става ясно още, че ръстът на продажбите на листа и ленти е свързано с привличането на нови клиенти, които са основно от сферата на строителството, автомобилната индустрия и металообработването. Основен пазар за продукцията е Германия с близо 25% от продажбите. Компанията изнася също в Полша, Италия, Испания, България, Франция, Австрия, Великобритания, Дания и Белгия. "Алкомет" продължава да разширява гамата си фолиа за опаковъчната индустрия, където според ръководството има потенциал за развитие. През миналата година компанията пусна нов продукт - алуминиева лента за топлообменници (финсток), с който навлезе на пазара на климатична и охладителна техника. Нов пазар за дружеството е и САЩ, където възможности има най-вече в опаковъчната, хранително-вкусовата и автомобилната индустрия. "През 2018 година перспективата да растем на този пазар е реална", посочват от ръководството. Прогнозите на компанията за годината са продажбите като обем да достигнат 71.4 хил. тона.
Източник: Капитал (02.02.2018)
 
Шеф на Voestalpine предупреждава за излишък от стомана в Европа Европейската стоманодобивна индустрия трябва да бъде подготвена да затвори до една пета от заводите или рискува да бъде изпреварена от конкуренти с по-ниски разходи в чужбина, каза един от най-големите производители на континента. Волфганг Едер, главен изпълнителен директор на австрийската компания Voestalpine, заяви, че около 20% от капацитета за производство на стомана в региона не е необходим и че секторът трябва да затвори заводите, като същевременно се съсредоточи върху производството на метали с висока стойност. "Докато много заводи в Европа произвеждат същите неща, които неевропейските конкуренти могат да произвеждат на много по-ниска цена, не бива да се учудваме, че европейската стоманодобивна индустрия страда", каза Едер. "Рискът е, че в някакъв момент, поради финансовата слабост и липсата на достатъчна дългосрочна рентабилност, висококачествените ще идват все по-малко от европейските производители и ще бъдат заменени от висококачествени продукти на производители от други части на света, защото те имат предимство по отношение на разходите." (FT)
Източник: Други (05.02.2018)
 
Иранските стоманени продукти навлязоха на нови пазари в Европа и Азия Ирански производител на стомана прогнозира, че износът на страната през настоящата финансова година (от 20 март) ще достигне 8 млн. тона, тъй като в Европа и Азия са постигнати нови пазари. Като заяви, че Иран е изнесъл 5 млн. тона стоманени продукти през фискалната година 2016/17, Медди Сарлак, ръководител на маркетинговия отдел в Esfahan Steel Company, прогнозира, че това число ще надхвърли 8 млн. тона през текущата година. Той каза, че страната за пръв път е успяла да изнесе своите стоманени продукти за Обединеното кралство, Тайланд и Индонезия през текущата година. Според него това се е осъществило след значителен спад в обема на износа от Китай поради нарастването на вътрешното потребление. Казвайки, че търсенето на стоманени продукти на Иран е нараснало, той добави, че страната планира да изнесе около 200 хил. тона стомана на новите пазари. Обемът на износа на Esfahan Steel Company възлиза на около 1.1 млн. тона годишно. (Azer News)
Източник: Други (05.02.2018)
 
ЕС стартира антидъмпингово разследване на южнокорейските стоманени продукти На 27 януари Европейската комисия е започнала антидъмпингово разследване по отношение на тръби и фитинги, внесени от държави износителки на стомана като Южна Корея. Това е първият път от четири години насам, когато Европейският съюз постави под въпрос южнокорейските стоманени продукти. През 2014 г. тя проведе разследване на електрическите стоманени листове. Сегашното разследване е с цел да установи дали южнокорейските стоманени продукти са били внесени на дъмпингови цени през октомври миналата година. Накратко, разследването има същата цел като наложените от САЩ неотдавна високи вносни мита върху същите стоманени продукти. Европейските стоманодобивни компании заявиха в петицията си, че търговските ограничения на САЩ могат да имат отрицателно въздействие, като доведат до това южнокорейските стоманени продукти да се насочват към Европа вместо САЩ. Южнокорейските производители на стомана, междувременно изразяват загриженост относно протекционизма не само в САЩ, но и Европа като ЕС, може да наложи допълнителни търговски ограничения. (BusinessKorea)
Източник: Други (08.02.2018)
 
ArcelorMittal ще аргументира закупуването на Ilva пред ЕС Световният производител №1 на стомана ArcelorMittal ще се опита да отстрани безпокойството на ЕС относно предложеното от него закупуване на италианската Ilva за 1.8 млрд. евро на изслушване в четвъртък. През ноември Европейската комисия започна мащабно разследване по опасения, че сделката може да намали конкуренцията при няколко плоски продукти от въглеродна стомана и да доведе до по-високи цени за малките и средни предприятия в Южна Европа. Главният финансов директор на ArcelorMittal Адитя Митал оглави екип от адвокати и икономисти за изслушването. Комисарят на Ilva Енрико Лаги също присъства. Длъжностни лица на ЕК по време изслушването включва Карлес Естева Мосо, който отговаря за сливанията, както и адвокати и икономисти. ЕС отхвърли по-ранна оферта за компенсации на ArcelorMittal, като заяви, че е недостатъчна. Впоследствие компанията е сключила предварителна сделка за продажбата на стоманодобивния си завод в Пьомбино, Италия на италианския стоманопроизводител Arvedi в опит да успокои Комисията. (Euronews)
Източник: Други (08.02.2018)
 
Производството на стомана в Индия нараства с 5.3% Индийската продукция на стомана през април-януари за текущата финансова година (2017-18) нараства с 5.3% до 88.592 млн. тона, докато потреблението на страната нараства с 5.4% до 72.497 млн. тона за същия период. През десетмесечния период на 2017-18 г. износът на стомана от Индия е нараснал с 40.2% до 8.222 млн. тона за същия период от 2016-17 г., а вносът за периода е бил 6.432 млн. тона, което е с 5.5% повече спрямо същия период на предходния фискален период. Steel Authority of India, Rashtriya Ispat Nigam Ltd, Tata Steel Ltd, Essar, JSW Ltd and Jindal Steel и Power Ltd заедно са произвели 51.717 млн. тона през първите десет месеца на настоящата фискална година, което е ръст от 9% спрямо същия период на миналата година. В доклада се казва, че общата продукция на обработена стомана от 9.543 млн. тона през януари 2018 г. е с 5.7% повече спрямо съответния месец от 2017 г., но е нараснала с 6.6% спрямо декември 2017 г. (Metal Junction)
Източник: Други (12.02.2018)
 
Дъщерното дружество на ArcelorMittal отправи оферта за Essar Steel India ArcelorMittal India Private Limited (AMIPL) - дъщерно дружество на ArcelorMittal, най-голямата световна стоманодобивна компания в света, представи оферта за индийската стоманодобивна компания Essar Steel India. В своето предложение AMIPL разработи подробен промишлен план за Essar, който има за цел да подобри производителността и рентабилността и да осигури участието си в очаквания ръст на търсенето на стомана в Индия. Офертата подчертава "големия опит на групата ArcelorMittal ... в успешното придобиване и интегриране на недостатъчно ефективни активи, които AMIPL вярва, че ще имат значителна стойност за Essar". Чрез придобиването, компанията ще има достъп и до задълбоченото ниво на технически познания на цялата група, което според ArcelorMittal, е несравнимо в стоманодобивната индустрия. Според Адитя Митал, финансов директор на групата и главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Europe, придобиването "съответства на стратегията на групата за селективно инвестиране в привлекателни проекти за максимално увеличаване на дългосрочната стойност на акционерите". (Steel Times Magazine)
Източник: Други (13.02.2018)
 
"Аурубис" леко увеличава производството в края на 2017 г. Производството в "Аурубис България" леко е нараснало в края на 2017 г. Това показват резултатите на германския собственик Aurubis Group за първото тримесечие на финансовата 2017/2018 г., която започва през октомври. Заводът в Пирдоп е преработил повече концентрат, ръст има и в производството на сярна киселина, която е вторичен продукт. Продукцията на катодна мед (с висока чистота) обаче остава почти без промяна. Общо сегментът, към който принадлежи българската компания, отчита близо 17% по-високи приходи за периода на годишна база. От началото на тази финансова година германската група въведе ново групиране на бизнесите си по света. Сега заводът в Пирдоп попада в сегмента "Рафиниране и преработка на метали", който включва мощностите в Хамбург, Люнен и Емерих (Германия), Олен (Белгия) и Авелино (Италия). Промяната е част от стратегическата програма до 2025 г., която поставя фокус върху комплексната металургия и производството на множество допълнителни метали. Общо новият сегмент е увеличил преработката на концентрат с 20%, което се дължи главно на завода в Хамбург, който през есента на предходната година беше в планов ремонт. Макар и по-малък ръст (9%) отбелязва и българското предприятие. Произведената катодна мед от заводите в сегмента се повишава с 5%, като продукцията на "Аурубис България" остава почти без промяна. Компанията произвежда също и анодна мед, която подлежи на допълнителна преработка, но в отчета на групата няма данни за този продукт. Производството на сярна киселина в Пирдоп е било по-голямо, отколкото преди година. От Aurubis отчитат, че цените на киселината са били по-високи в резултат на сравнително ограниченото предлагане заради затварянето на някои металургични заводи в Азия. Като цяло таксите за преработка и рафиниране, от които печелят предприятията в сегмента, са се увеличили в началото на тримесечието, но след това е имало лек спад заради по-активните покупки от китайски металургични заводи. Прогнозата на групата за 2017/2018 г. е преработката на концентрат и производството на катоди да се повиши спрямо миналата година. В междинните отчети Aurubis не дава финансови резултати по компании. Цялата дивизия "Рафиниране и преработка на метали" обаче увеличава приходите си със 17%. Пак с толкова се повишават и приходите на цялата група, които достигат 2.9 млрд. евро. Основната причина за ръста е поскъпването на медта, като по данни на Aurubis цената на метала за периода е нараснала с 29% до средно 6808 долара/тон. Увеличение има и при другите два показателя, които акционерите следят - оперативна печалба преди данъци (EBT) и оперативна възвращаемост на основния капитал (ROCE). Основните фактори, допринесли за ръста, са по-големите количества преработен концентрат, по-високите такси за рафиниране на скрап и увеличените приходи от продажба на сярна киселина - както като цена, така и като обем. За последната цяла финансова година (2016/2017) "Аурубис България" постигна рекордна за страната печалба - над 345 млн. лв. Останалата част от бизнеса на Aurubis беше обособена в сегмента "Плоски валцовани продукти", в който влизат заводите в Щолберг (Германия), Пори (Финландия), Зутфен (Холандия) и Бъфало (САЩ), както и обслужващите центрове в Бърмингам (Обединено кралство), Долни Кубин (Словакия) и Мортара (Италия). Новото разделяне вероятно е част от подготовката за продажбата на сегмента. Само ден преди да излезе отчетът за първото тримесечие, от групата обявиха, че са в напреднал етап на преговорите за продажба на целия сегмент на базираната в германския град Улм Wieland-Werke. Страните вече са постигнали предварителни договорености по основните аспекти от продажбата, както и "евентуален договор за покупка", казаха от Aurubis, но не дадоха подробности. Сделката също е част от стратегическата преориентация на групата към мултиметалния бизнес.
Източник: Капитал (14.02.2018)
 
Производството на необработена стомана в Турция достигна исторически връх Производството на необработена стомана в Турция нарасна до най-високата си стойност и историята през 2017 г., достигайки над 37.5 млн. тона, според данните на турската асоциация на производителите на стомана (TCUD). Продукцията се повиши с 13.2% годишно, от 33.2 млн. тона през 2016 г., показват данните. Износът на необработена стомана от Турция също се увеличи с 8.4% от 2016 г. и достигна 18.3 млн. тона миналата година. Страната спечели 13.4 млрд. долара от износ на стомана през 2017 г., което е с 24.1% повече в сравнение с 2016 г. Вносът спадна с 6.8% до 16.3 млн. тона през същия период. Въпреки това, в стойностно изражение, вносът на необработена стомана нарасна с 13.6% на годишна база до 12.4 млрд. долара през 2017 г. Гази Билинг, генерален секретар на TCUD, заяви, че продукцията е достигнала исторически връх с помощта на ръста в световното търсене и възстановяване на вътрешния пазар от април 2017 г. (Metal Junction)
Източник: Други (14.02.2018)
 
Нови антидъмпингови разследвания на търговския департамент на САЩ Уилбър Рос, американският търговски секретар, обяви започването на нови антидъмпингови и изравнителни мита за износа на заварени тръби с голям диаметър (LDWP) в САЩ от няколко държави, включително Канада. Тим Брайтбил, съдружник в Wiley Rein LLP, съветник на Асоциацията на производителите на американски тръби (ALPPR), коментира: "Приветстваме инициирането на тези търговски разследвания и настояваме търговския департамент да разследва и налага маржове на дъмпинг и субсидии, които да отговорят на нивото на нелоялната търговия на този пазар. Изразяваме дълбоко безпокойство от загубите на няколко проекта за тръбопроводи на стойност 100 или повече млн. долара и стотици американски работни места заради дъмпингов и субсидиран внос от тези страни. Поради тази причина подадохме иск по тези случаи." Канада, Китай, Гърция, Индия, Корея и Турция са страните под микроскоп и целта на разследванията е да се определи дали вносът на LDWP е дъмпингов Съединените щати и/или дали производителите получават несправедливи субсидии. (Steel Times International)
Източник: Други (15.02.2018)
 
Иранският стоманодобив с пречки пред себе си Пътят на иранската стоманодобивна индустрия към нейните цели за разширяване на капацитета до 2025 г. се оказва труден, като всяка година се появяват нови предизвикателства. Вътрешните стоманопроизводители имат за цел да увеличат производствения капацитет до 55 млн. тона годишно до крайния срок за целите, определени в 20-годишния план (2005-2025). Министърът на индустрията, минното дело и търговията Мохамед Шариат Мадари заяви, че "все още има много път да се извърви, тъй като индустрията досега е постигнала малко над 30 млн. тона годишен капацитет". Планът се появи за пръв път през 2004 г. и е интегриран в Четвъртият петгодишен план за развитие (2004-2009). Планът бе преработен през 2007 г. като "Иранска стратегия за индустриално развитие", в който за пръв път беше представена целта за производство от 55 млн. тона годишно. Грандиозният план обаче се изправи пред повече пречки от очакваното, което доведе до това, FIECO да предприеме стъпки за наблюдение на отрасъла и да изготви доклади за недостатъците му. (Financial Tribune)
Източник: Други (16.02.2018)
 
"Дънди прешъс металс" увеличава печалбата си 50% Ръст на приходите и близо 50% по-висока печалба за 2017 г. отчита златодобивното дружество "Дънди прешъс металс Челопеч". Така компанията успява да компенсира по-слабите резултати през предходната година и да надмине печалбата за 2015 г. Това показва отчетът на канадския собственик Dundee Precious Metals. Причина за повишението са рекордният добив на злато през миналата година, както и по-високите цени на металите. Очакванията за 2018 г. са производството леко да намалее. Приходите на "ДПМ Челопеч" са се увеличили с близо 28% заради по-голямото съдържание на метали в произведения концентрат и по-високите пазарни цени на медта и златото. Негативно върху резултатите са се отразили по-високите разходи за преработка и за транспорт. От отчета става ясно още, че компанията е имала и по-високи концесионни разходи през миналата година, което е резултат от ръста в производството на злато. За 2016 г. концесионните плащания на "ДПМ Челопеч" към държавата бяха в размер на 11.2 млн. лв. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е повишила с 23% до 107.8 млн. долара. Приходите общо на канадската DPM, която освен предприятието в Челопеч има и металургичен завод в Намибия, са нараснали с 25% до 348.8 млн. долара. Компанията остава на загуба за втора година, но отрицателният резултат спада рязко - от 150.6 млн. долара до 361 хил. долара. През 2017 г. операторът на находището край Челопеч постигна рекордно производство на злато - близо 198 хил. тройунции, благодарение на по-високото съдържание на метал в рудата. Въпреки планирания ръст резултатът беше по-висок от очакванията, което накара DPM на два пъти да ревизира нагоре прогнозата си за годината. Компанията произвежда злато под формата на медно-златен концентрат, а от няколко години - и под формата на пиритен концентрат, като общо добитият благороден метал през миналата година се увеличава 19%. Очаквано по-малко е количеството на произведените мед и сребро. За тази година добивът на руда се очаква да остане в рамките на 2.1-2.2 млн. тона. Произведеното злато ще намалее леко, като прогнозата на DPM е то да бъде между 165 и 195 хил. тройунции. Компанията предвижда добивът на мед да е 31-37 млн. фунта. Вторият проект на DPM в България - новият комплекс за добив и преработка на златна руда край Крумовград, трябва да произведе първите количества концентрат през последното тримесечие на тази година. Самата търговска дейност ще започне догодина. От отчета на канадската компания става ясно, че миналата година в Крумовград са инвестирани 79 млн. долара, а планираните за тази година средства са между 83 и 89 млн. долара. С това общата стойност на проекта ще достигне 162-168 млн. долара. Това ще бъде първата нова мина в България след промените.
Източник: Капитал (19.02.2018)
 
Moody's е оптимистична за основните метали и американската стомана Основните метали трябва да продължат да се развиват добре през 2018 г. заедно със стоманодобивната промишленост в САЩ, въпреки че американските въглища ще продължат да губят позиции за сметка на природния газ. Това са основните заключения на Moody's Investor Service, която публикува доклад, обобщаващ коментарите на анализаторите. Вероятно най-положителните аспекти на доклада са свързани с основните метали. Според Moody's, възстановяването на основните метали, започнало през 2016 г. и набрало скорост през 2017 г. Заради световния икономически растеж, вероятно ще продължи и тази година, водено от Китай, основен вносител и износител на основни метали. Въпреки това, Moody's изтъква, че китайският ръст през 2018 г. се очаква да се понижи до 6.6% от 6.9% през 2017 г. поради забавянето на мерките за стимулиране, които стимулират инфраструктурата и инвестициите в имоти миналата година. Очаква се обаче, че Purchasing Managers' Indices (PMIs) ще останат силни в други икономики, като "осигурят по-добра подкрепа за фундаменталните пазари, отколкото през последните няколко години". С други думи, цените на основните метали трябва да останат силни. (mining.com)
Източник: Други (19.02.2018)
 
Минният гигант BHP Billiton с 25% ръст на печалбата Най-голямата минна компания в света BHP Billiton отчете 25% ръст на печалбата за полугодието, подпомогната от високите цени на металите. Основната цел на гиганта остава да намали дълга и да увеличи възвръщаемостта на акционерите си. Англо-австралийската компания смята да продаде сухоземните си шистови кладенци в САЩ, оценявани на 14 милиарда долара, като първоначалните оферти се очакват през юни. Основната печалба за полугодието, приключващо на 31 декември, се покачи до 4.05 млрд. долара от 3.24 млрд. долара година по-рано, което обаче е по-малко от очакваните 4.30 млрд. долара, според Thomson Reuters. "По-високите цени на суровините и солидните оперативни резултати ни донесоха свободен паричен поток от 4.9 милиарда долара. Използвахме тези парични средства за по-нататъшно намаляване на нетния дълг и увеличаване на доходността на акционерите чрез по-високи дивиденти", каза изпълнителният директор Андрю Макензи. Компанията обяви междинен дивидент от 0.55 долара на акция, което е близо 38% повече спрямо миналата година. BHP намали нетния дълг с 23% до 15.4 милиарда долара през този период и заяви, че е на път да постигне целта си да го вкара в границите от 10 до 15 милиарда долара преди края на годината. (The Independent)
Източник: Други (21.02.2018)
 
EUROFER прикани "Не започвахте нова търговска война" Уилбър Рос, секретарят по търговията на САЩ, публикува доклади върху разследването за влиянието на вноса на продукти от стоманодобивната промишленост върху националната сигурност на САЩ. Търговският департамент установи, че количествата и обстоятелствата около вноса на стомана и алуминий "заплашват да накърнят националната сигурност". Понастоящем докладите се разглеждат от президента и не са взети окончателни решения. Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER, коментира: "Стоманодобивът на ЕС отдавна е надежден доставчик на висококачествена стомана за САЩ, доставяйки малко над 3 млн. тона стомана през първите 11 месеца на 2017 г. ЕС и САЩ са близки партньори и Съюзници от НАТО ", каза той, добавяйки, че всички ограничения върху вноса на стомана от ЕС, основаващи се на член 232, биха подкопали партньорството. EUROFER изразява загриженост, че всяка алтернатива, която президентът Тръмп може да реши, освен да откаже да действа, може да нанесе сериозни и несправедливи щети на производителите от ЕС, прекъсвайки крехкото възстановяване, което се наблюдава през последните няколко месеца. (Steel Times International)
Източник: Други (22.02.2018)
 
Glencore изненада инвеститорите с по-висок дивидент Швейцарската минна компания и търговец на суровини Glencore изненада инвеститорите с по-големи дивиденти от предвиденото, след като годишната печалба се е повишила в резултат на по-високите цени на суровините и най-доброто представяне на търговското й подразделение от 2008 г. насам. Швейцарската компания обяви, че печалбата преди лихви, данъци и амортизации се е повишила с 44% до 14.7 млрд. долара през изминалата година. Резултатът отговаря на прогнозите на анализаторите. Компанията изплати дивиденти на акционерите на стойност 2.9 млрд. долара, или 20 цента на акция, което е със 700 млн. долара повече от изискването по новата й политика за дивидентите. Нетната печалба на компанията за периода възлиза на 5.78 млрд. долара, което е значителен ръст спрямо предходната година, когато е била 1.38 млрд. долара. Приходите за годината са скочили с 34% до 205.48 млрд. долара, заявиха още от Glencore. Гигантът в бизнеса със суровини се възстанови от тежкото положение през 2015 г., когато инвеститорите се притесняваха, че дългът му е твърде висок благодарение на комбинация от продажби на активи, повишаване на цените на суровините и намаляване на разходите. (Bloomberg)
Източник: Други (23.02.2018)
 
Tata Steel търси британско финансоране за завода в Уелс Tata Steel търси подкрепа от правителството на Обединеното кралство за проекта на стойност 60 млн. паунда в завода си Port Talbot в Уелс. Проектът има за цел да преработи производствената линия в Порт Талбът, за да може да прави по-лека стомана за автомобили, която се очаква да осигури бъдещето на най-големият британски завод за стомана. Смята се, че индийският стоманодобивен гигант неофициално е поискал финансова подкрепа от правителството за модернизиране на линията за непрекъснат процес на закаляване (CAPL), за да прави по-леки, по-тънки и по-силни поцинковани стомани. Този ход е насочен към удовлетворяване на изискванията на автомобилния сектор, който се опитва да намали теглото на автомобилите, за да намали емисиите. Индустриални източници заявиха, че подкрепата на британските данъкоплатци за надграждането на CAPL е била основен момент за Tata преди да се ангажира да модернизира старата доменна пещ. Без допълнителната инвестиция една от двете високи пещи, които превръщат желязната руда в разтопено желязо, трябва да бъде закрита до края на следващата година. (Economic Times)
Източник: Други (26.02.2018)
 
JSW Steel иска Aferpi в Италия за 6 млрд. рупии JSW Steel ще изкупи втория по големина италиански производител на стомана Aferpi, известна преди като Lucchini SpA, в сделка на стойност 6 млрд. рупии, след като загуби състезанието за придобиване на активите на две компании от групата Bhushan. JSW Steel води разговори с централната компания на Civital Group в Алжир за придобиването през последните шест месеца и се очаква да направи съобщение след приключване на сделката в началото на следващия месец. По-рано Tata Steel избута JSW Steel на Саджин Джинал, отправяйки агресивна оферта за изкупуване на стресираните активи на Bhushan Steel и Bhushan Power and Steel. Въпреки това, остава несигурност за офертата на Tata Steel за активите на Bhushan, след като световният гигант Liberty House се обърна към Националния съд за дружествено право срещу решението на Комитета на кредиторите да не отваря офертата му, отправена след крайния срок, но преди другите оферти да бъдат отворени. (The Hindu Business Line)
Източник: Други (28.02.2018)
 
Световното производство на стомана се е повишило с 0.8% през януари Световното производство на необработена стомана в 64-те страни, които се отчитат пред Световната асоциация за стомана (worldsteel), е 139.4 млн. тона през януари 2018 г. или 0.8% увеличение в сравнение с януари 2017 г. Производството на стомана в Китай през януари 2018 г. е 67 млн. или с 0.9% по-малко спрямо същия период на миналата година. Япония е с ръст от 0.3% до 9 млн. тона, а Индия също произвежда 9 млн. тона сурова стомана или с 2.5% повече от януари 2017 г. В Европейския съюз италианското производство е било 2 млн. тона, което е с 5.3% повече спрямо януари 2017 г. Франция е добила 1.4 млн. тона необработена стомана, което представлява увеличение от 3%, а Испания - 1.1 млн. тона, което е спад от 1% през януари 2017 г. Добивът в Турция по-голям със 7.6% до 3.2 млн. тона, а добивът в САЩ е нараснал с 2.2% при 6.8 млн. тона. В Латинска Америка производството в Бразилия е по-голямо с 1.3% до 2.9 млн. тона. Общият коефициент на използване на мощностите в 64-те страни е 70%, с 0.2 процентни пункта по-ниско в сравнение с януари 2017 г. и с 0.7 пп по-висок спрямо декември 2017 г. (worldsteel)
Източник: Други (01.03.2018)
 
САЩ въвежда до 100% мито за алуминиеви сплави от Китай Съединените американски щати ще въведат мито върху вноса на алуминиеви сплави от Китай след проведено разследване. Търговският департамент твърди, че металът се продава на дъмпингови цени чрез субсидии от правителството в Пекин. Това премахва възможността на американските производители да се конкурират на местния пазар. Очаквано, Пекин изрази "силно недоволство" от хода и заяви, че ще търси правата си по съдебен ред. Митата ще бъдат наложени върху вноса от редица китайски компании и ще бъдат между 50 и над 100%. За да влезе в сила обаче, решението трябва да получи одобрени от International Trade Comissions (ITC). То се очаква на 15 март. Разследването в САЩ започна през ноември м.г., малко след посещението на Тръмп в Китай. Оплакване от САЩ до Международната търговска организация изпрати и администрацията на предходния държавен глава - Барак Обама. През 2016 година вносът на aлуминиеви сплави от Китай се оценява на около 389 милиона долара. (BBC)
Източник: Други (01.03.2018)
 
Нетната печалба на Alcomet в България пада заради по-високите разходи през 2017 г. Българският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" обяви, че консолидираната нетна печалба е спаднала до 15.9 млн. лв. през 2017 г. от 26.9 млн. лв. през 2016 г. Приходите от продажби на компанията са нараснали до 364.7 млн. лв. през 2017 г. от 318.4 млн. лв. през предходната година. Оперативните разходи на "Алкомет" се увеличиха на 347 млн. лева през миналата година от 288.5 млн. лв. през 2016 г., най-вече на базата на по-високи разходи за материали, които нараснаха на 287.6 млн. лв. от 240.9 млн. лв. /seenews
Източник: Други (02.03.2018)
 
Тръмп ще спази обещанието си от президентската кампания към американските стоманопроизводители Американският президент Доналд Тръмп ще спази обещанието си от президентската кампания към американските стоманодобивни компании и наложи 25% тарифа върху вносната стомана. "Не бяхме третирани справедливо от други държави", каза Тръмп пред журналисти. - Но аз не обвинявам другите страни. Когато бях в Китай, казах: Слушай президент Си - имам голямо уважение към президента Си - не ви обвинявам, щом сте успели да измъкнете почти 500 млрд. долара годишно от нашата страна; как мога да ви обвинявам? Някой се е съгласил с тези сделки и тези хора трябва да се срамуват от самите себе си за това, което са допуснали. Така че ще го върнем обратно и ще го върнем сравнително бързо и ще започнем да въвеждаме тарифи." Този ход идва дни след като американското министерство на търговията, ръководено от Уилбър Рос, публикува доклади за вероятно въздействие на вноса на несправедливо търгувани стоманодобивни продукти върху американската национална сигурност в рамките на разговорите по раздел 232 от Американския закон за разширяването на търговията от 1962 г. (Steel Times International)
Източник: Други (02.03.2018)
 
Митата за стомана и алуминий в САЩ представляват заплаха за индийските производители Индийската стоманодобивна индустрия се беше разположила удобено. Затруднените активи в сектора се радват на интерес от страна на инвеститори. Като цяло търсенето се подобрява, цените се увеличават и новите мощности се стабилизира. Всъщност се очакваше да се подобри, тъй като търсенето на частните инвестиции е насочено към възстановяване през фискалната 2019 г. и след това. Но решението на американския президент да наложи мита върху стоманата и алуминия заплашва да разстрои това спокойствие. Правителството възнамерява да наложи тарифа от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия, цитирайки националната сигурност, но истинската причина е да се увеличи вътрешното производство. Окончателните налози и всякакви други мерки за предотвратяване на вноса ще бъдат известни при подписването на поръчките. Сега Индия е значителен производител и потребител на двата метала, но не е в тежката категория на експортния пазар. Например, индийското правителство заяви, че делът на Индия в американския внос на стомана е само 2.4% и само 2% при алуминия. Това предполага, че въздействието ще бъде незначително, но това не е толкова просто. (Metal Junction)
Източник: Други (07.03.2018)
 
Адитя Митал назначен за президент на ArcelorMittal Адитя Митал, финансов директор на Групата и главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Europe, е назначена за президент на ArcelorMittal в допълнение към настоящите му отговорности. Според най-големия производител на стомана в света неговата номинация отразява нарастващата глобална стратегическа роля, която има в групата, като той подкрепя президента и главния изпълнителен директор Лакшми Митал. Коментирайки назначаването, Лакшми Митал заяви: " Адитя се доказа като ефективен и завършен мениджър като групов финансов директор и главен изпълнителен директор на нашите европейски операции, като постига резултати и създава стойност за компанията. Той ще продължи да работи с мен при оформянето на бъдещото стратегическо ръководство на групата." Като президент и финансов директор той ще продължи да докладва на председателя и главния изпълнителен директор. (Steel Times International)
Източник: Други (08.03.2018)
 
Вашингтон официално въведе нови мита за внос на алуминий и стомана Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа разпореждането за налагането на вносни мита от 25 на сто за стоманата и 10 на сто за алуминия. Новата мярка, която ще влезе в сила след 15 дни, няма да се отнася за Канада и Мексико. Преди Тръмп беше казвал, че промяната в тарифите за тези вносни метали ще обхваща всички страни. На пресконференция при подписването на документа президентът окачестви дъмпинговия внос на стомана и алуминий като "нападение срещу нашата страна". По думите му вътрешното производство е въпрос на национална сигурност. "Ако не искате да плащате мита, докарайте заводите си в САЩ", препоръча президентът на вносителите. Според предварителна информация от администрацията други държави ще могат да кандидатстват за изключение, тоест да не плащат тези мита. Но не са известни подробности как ще става това. При подписването Тръмп обяви, че предлага облекчения на страните, които са "честни в търговията" със САЩ. (Time)
Източник: Други (09.03.2018)
 
Как се обмитяваше стоманата Заплахите на американския президент Тръмп да въведе мита върху стоманата и алуминия бяха приети като обявяване на търговска война. От нея ще загубят всички Доналд Тръмп обича миризмата на мита рано сутрин. Което не би трябвало да е изненада, тъй като привързаността към тарифните бариери и враждебността към свободната търговия е нещо, по което американският президент демонстрира последователност през цялата си кариера първо като бизнесмен и после като политик. Първо бяха митата за пералните машини. После за соларните панели. И сега Тръмп обяви, че планира да наложи мито от 25% за вноса на стомана в САЩ и 10% за алуминиеви продукти. Но докато предишните протекционистични изблици на Белия дом са с малък обхват и се разминават с ограничени последствия, то последният бе приет от партньорите на САЩ като обявяване на война. Засега тя остава само на думи, но те достатъчно ясно показват, че в момента, в който намеренията на Тръмп преминат в конкретни действия (което се очаква да се случи до дни), има реален риск да започне глобална престрелка с мерки и контрамерки. "Тръгването по пътя на "око за око" ще остави всички ни слепи, а света - в глобална рецесия", предупреждава генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Роберто Азеведо. И то точно когато за първи път от 2008 г. всички големи икономики растат в унисон. Търговски бариери за всички от сърце Тръмп съвсем не е първият американски президент, който вади митата от кобура специално в този сектор. Само че когато Джордж У. Буш наложи мита върху стоманата през 2002 г., Канада и Мексико бяха изключени, което помогна за ограничаване на икономическите щети. Въпреки това резултатът тогава беше, че протекционистичните мерки унищожиха повече работни места в САЩ, отколкото спасиха. Поскъпването на стоманата с 3% заради митата се е оказало "изключително разрушително за американски компании, разчитащи на внос на стомана за производство на потребителски стоки", заключава изследване на Peterson Institute of International Economics от 2003 г. Според проучване на консултантската компания Trade Partnership Worldwide това е довело до загубата на 200 000 работни места в Америка за една година. Заплахите на търговските партньори на САЩ да отговорят с контра-мерки и отсъждането на СТО, че митата са незаконни, доведоха до отмяната им през 2003 г. Макар още да няма детайлен план какво точно ще направи Тръмп, по заявките изглежда, че мерките ще се различават по обхват, продължителност и основание за въвеждане от антидъмпинговите тарифи, налагани от американски президенти в последните десетилетия. Те вероятно ще са много по-широкообхватни, тъй като засега не се очертава групи продукти или определени държави да бъдат изключени. Решението на Тръмп е базирано на два доклада на Министерството на търговията, които описват Америка като страна под обсада, която не би издържала криза от порядъка на Втората световна война, тъй като внася една трета от нужната й стомана и 91% от алуминия. И не би могла да си осигури сама достатъчно метал за изтребители F-16 и F-35 и военни бронирани машини. Съответно Тръмп посяга към рядко използвано оръжие - чл. 232 от търговски закон от 1962 г., което му позволява да действа без санкция на Конгреса в името на националната сигурност. Само че репликите на Тръмп как Канада и Мексико може да бъдат изключени от мерките, ако направят отстъпки във вървящите без особен напредък разговори за предоговаряне на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), сочат, че има и друг мотив - заплахата от налагане на мита да бъде използвана като коз за убеждаване. "Това изцяло подкопава твърденията на администрацията, че го прави заради националната сигурност. Няма по-ясен сигнал, че в случая този аргумент е напълно измислен", посочва пред в. Washington Post Едуард Алдън, експерт по търговска политика от Council on Foreign Relations. Което може да окуражи и други държави да използват същия претекст, за да прибягват към протекционизъм. Освен това нито Канада, нито Мексико дават знак, че ще се поддадат на изнудването на Вашингтон. Иронията е, че митата ще доведат до вдигане на цените на цял куп продукти от автомобили до бира в кенове и до голяма степен ще изтрият ефекта от данъчната реформа на Тръмп, прокарана в началото на годината. Друга знакова инициатива на Белия дом - обновяването на американската инфраструктура, също би била засегната заради поскъпването на стоманата и алуминия. В писмо до президента председателят на финансовата комисия в Сената, републиканецът Орин Хач, го призовава да преразгледа решението си, тъй като предложените мита наподобяват "вредно и ненужно увеличаване на данъците за американските работници и потребители". Сенатор Бен Саси от Небраска определи идеята като "смахнат протекционизъм от XVIII век", който човек "би очаквал от левичарска администрация, а не от предполагаемо републиканска такава". Въпреки силния републикански отпор, предизвикан и от притесненията, че действията на Тръмп може да ударят икономиката преди изборите за Конгрес през ноември, не е сигурно дали има шанс президентът да бъде разубеден. Оставката на главния икономически съветник на Тръмп Гари Кон, който твърдо се противопоставяше на митата, по-скоро е сигнал, че икономическите националисти в Белия дом взимат превес. Мито за мито, стомана за джинси Макар предпологаемата основна мишена на мерките на Тръмп да е Китай, който е обвиняван, че наводнява световния пазар с евтина стомана и алуминий и подкопава цените, най-силно засегнати всъщност ще бъдат съюзници на САЩ като Канада и ЕС, които са най-големите износители на метали към САЩ. Китай дори не е в първата десетка. Всъщност, ако Тръмп наистина искаше да накара Пекин да прекрати свръхпроизводството и дъмпинга, щеше да работи заедно с партньори като ЕС, Канада, Япония и Южна Корея, с които има сходни интереси, а не да влиза в конфликт с тях. Вместо това обаче Тръмп продължава да атакува ЕС със заплахи, че ако отговори с ответни мерки на стоманените мита, ще въведе бариери и за вноса на европейски коли в САЩ. Всъщност обсесията на президента с европейските - и най-вече германските коли - не е особено оправдана, тъй като германски компании като BMW и Volkswagen например имат заводи с хиляди работници в Америка. Както отбеляза в туит евродепутатът Мариете Шааке: "Германските автомобилни компании са произвели 840 000 коли в САЩ през 2016 г., две трети от тях за износ. Светът е взаимосвързан, не игра с нулев резултат". Само че, както Тръмп доказва, стоманата има особен политически заряд. "Тя е едно от онези неща, при които няма значение какво казват учебниците по икономика. С тези мита математиката за нашата икономика не излиза и плюс това ще ядосаме половината си съюзници", казва пред сп. Foreign Policy Кристофър Смарт, бивш икономически съветник на Обама и настоящ сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace. Притесненията в ЕС са не само как стоманените мита ще се отразят на износа на европейските производители към САЩ, но и че затварянето на пазара от другата страна на Атлантическия океан ще пренасочи предназначени за там количества към Стария континент и ще подбие цените. Това обяснява острата реакция на Брюксел, която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изрази така: "Ние също можем да правим глупости. И трябва да бъдем също толкова глупави". В случая това означава, че ако Тръмп превърне заплахите си в действия, ЕС има готов списък с американски стоки, които да бъдат ударени с ответни мита. Те са на стойност 2.8 млрд. евро (колкото според изчисления биха били загубите за ЕС от мерките на Белия дом) и включват иконични американски продукти като мотори Harley-Davidson, бърбън от Кентъки и джинси Levi's, които се произвеждат в родните щати на ключови републикански лидери. "Ясно е, че ЕС на този етап иска да удари политически чувствителни райони в САЩ с надеждата, че тези области, които имат интерес от търговията с ЕС, ще натежат върху решението във Вашингтон. Това е опит да се опитат да променят курса на решението, което още не е взето", казва пред в. Washington Post икономистът от Bruegel Андре Сапир. И за всички ще бъде по-добре изобщо да не бъде взето.
Източник: Капитал (09.03.2018)
 
Американските мита за стомана - първи реакции Слде като американският президент Доналд Тръмп разбуни кошера с 25% мита върху внесената стомана в САЩ, се появиха смесени емоции от световната стоманодобивна индустрия. От само себе си се разбира, че американската стоманодобивна индустрия и нейните водещи търговски асоциации, Асоциацията на производителите на стомана (SMA) и Американския институт за желязо и стомана напълно подкрепят действията на Тръмп. Навсякъде по света това е друга история. Филип Бел, президент на най-голямата търговска асоциация на стоманодобивната индустрия в Северна Америка и основно лоби за стоманопроизводителите с електрически пещи, коментира: "Ние сме оптимисти, че тези тарифи ще коригират вноса, за да осигурят равнопоставеност и да гарантират, че нашият стоманодобив ще може да подсигури националната сигурност." Томас Гибсън, президент и главен изпълнителен директор на AISI, също беше възторжен, казвайки, че действията на Доналд Тръмп са "ключова за спирането на несправедливия внос от чужбина и за връщането на стоманените работници.“ Европейският съюз описва наложените от САЩ мита като "вредни и контрапродуктивни" както за американските, така и за европейските икономики. (Steel Times International)
Източник: Други (12.03.2018)
 
Китай свива стоманодобивната промишленост бавно, навличайки си гнева на запада Стоманодобивните заводи на Китай, във фокуса на гнева на Тръмп, са 800-килограмовата горила на сектора: допринасят за половината производство в света, така че всеки им ход има глобално въздействие. Стоманената индустрия се разрасна през последното десетилетие, за да подкрепи историческия китайски бум в строителството. След като той поотмина, страната остана с един куп полуработещи, губещи заводи. Пекин затвори някои от тях и елиминира 1 милион работни места, но се движи прекалено бавно, за да обезвреди американския и европейския гняв заради евтиния износ, който е два пъти повече от обема на втория по големина износител Япония. Тръмп реагира миналата седмица с увеличение на митата върху стоманата и алуминия, други търговски партньори на Китай се оплакват от пренасищане. Пекин заяви, че миналата година е затворил 30 млн. тона мощности за стомана. Това само по себе си е равно на годишната продукция на производителя №9, Бразилия, но само част от китайския капацитет за 800 млн. тона. (Chicago Tribune)
Източник: Други (14.03.2018)
 
Индия: Изгряваща звезда в световната стоманодобивна индустрия? Индия е най-бързо развиващата се голяма икономика в света, а търсенето и производството на стомана нарастват бързо, тъй като строителната и производствена дейност се ускоряват. През последните години добивът на сурова стомана в Индия се разрасна бързо, отразявайки твърдия икономически растеж и политиките, предназначени да стимулират производството на страната. Производството нараства с годишен темп от 7.3% от 2010 г. насам, за да надвиши 100 млн. тона за пръв път през 2017 г., докато производството през декември е достатъчно, за да може Индия да изпревари Япония, за да стане вторият по големина в света производител на стомана след Китай. Индия вероятно ще затвърди позицията си на втори по големина производител в света през следващата година, като търсенето на стомана в страната се очаква да нарасне с 6% през 2018 г. По-нататък, докладите показват, че производството на стомана в Индия вероятно ще се удвои до 2030 г. като страната се очаква да бъде най-големият източник на растеж на световната продукция за периода. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (15.03.2018)
 
Връзката на Наваро с Nucor изтъкват интеесите на съветниците на Trump със стоманодобивната индустрия Когато Петър Наваро се нуждаеше от финансиране за документален филм за опасността за САЩ от търговската политика на Китай, той потърси Nucor Corp., американска стоманодобивна компания. Nucor финансира филма чрез организация с нестопанска цел в Сан Диего, водена от приятел на Наваро. Споразумението бе разгледано като част от по-широко проучване на FBI за финансирането на нестопанските организации през 2012 г. Тогава не бяха предявени обвинения. Наваро сега е най-добър търговски съветник в Белия дом, с нарастваща обществена позиция за втвърдяване на търговските взаимоотношения. Неговата връзка с Nucor подчертава широкообхватните исторически връзки между най-добрите търговски съветници на Тръмп и американската стоманодобивна индустрия, която ще се възползва от митата, които администрацията му наскоро наложи. Търговският секретар Уилбър Рос, ветеран от Уолстрийт, е похарчил над 1 млрд. долара за закупуване на компании в стоманодобивната промишленост и ги сглоби в нова компания - International Steel Group Inc., която през 2004 г. продаде за 4.5 млрд. долара на ArcelorMittal, в чиито борд беше докато стана търговски секретар миналата година. (Wall Street Journal)
Източник: Други (16.03.2018)
 
21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет“ АД Двадесет и един представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет“ АД на 16 март. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере – търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании от минерално-суровинната индустрия. Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД инж. Делчо Николов, който представи историята, политиките и финансовите резултати, след което повече от час отговаря на конкретни въпроси, свързани с устойчивото развитие на дружеството, екологичната политика, социалните придобивки и условията на труд в компанията. „Не познаваме в световната практика друго предприятие, което да преработва ефективно руди с толкова ниско съдържание на мед. Това ни кара да избираме най-доброто оборудване и най-добрите технологии, да мотивираме екипа си и да не допускаме никакви компромиси с качеството. Готови сме да споделяме идеи и да си партнираме с всяка от Вашите компании, която би ни помогнала да постигнем още по-високи резултати. Разчитаме на Вашите идеи и предложения за бъдещи съвместни проекти“, обобщи инж. Николов. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на Рудник „Асарел“, след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води. „Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет“ и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие“, заяви Буйсере, а посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства. Ден по-рано представителите на британския бизнес взеха участие във форума „Минна търговска мисия 2018“ заедно с Н. Пр. посланикът на Кралство Великобритания Ема Хопкинс, заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, Андрей Делчев – член на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД и други мениджъри на водещи български компании от минерално-суровинния отрасъл. Сред обсъжданите теми бяха европейската политика по суровините, правните регулации и съвременните тенденции в развитието на сектора. „Асарел-Медет“ АД беше единствената българска компания, която гостите избраха да посетят.
Източник: Дарик радио (19.03.2018)
 
21 британски компании на гости в "Асарел Медет" 21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет" АД вчера. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере – търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании oт минерално-суровинната индустрия. Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на УС на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов, който ги запозна с историята, политиките и финансовите резултати на компанията. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на рудник „Асарел", след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води. „Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет" и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие", заяви г-н Буйсере. Посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства.
Източник: Стандарт (19.03.2018)
 
Засиленото търсене на мед пренасочва минните компании към Монголия Дълги години минният гигант Rio Tinto беше единствената международна компания с амбиции за добив на мед в Монголия. Тя инвестира милиарди долари в мащабния си проект "Ою Толгой" в пустинята Гоби. Нестабилната икономика, младата демокрация и големите температурни колебания държаха на далеч много чужди инвеститори. Развитието на технологиите и постепенното изчерпване на залежите в Чили рязко увеличиха нуждата от метала и накараха минните компании да погледнат към нови, по-рискови дестинации. Сега те бавно започват да осъзнават потенциала на азиатската държава, граничеща с най-големия потребител на суровината – Китай. Мнението на геолозите, че залежи като в "Ою Толгой" рядко са изолиран случай, само подхранват апетита на по-рисковите играчи. Новата вълна инвеститори включва австралийската Xanadu Mines, канадската Kincora Copper и американската Wood Capital Partners. Компанията Wood Capital Partners, създадена от двама бивши банкери от Citigroup, вече е инвестирала няколко милиона долара за проучвания в северната част на пустинята Гоби. Компанията е откупила концесионните права за 364 кв. км от инвестиционен фонд, заяви съизпълнителният директор и управляващ съдружник Стивън Дизър.
Източник: Reuters (19.03.2018)
 
Над 7,5 млн. лв. инвестиции планира ГОРУБСО - Мадан през 2018 г. Инвестиционната програма на минната компания ГОРУБСО - Мадан за 2018 г. надхвърля 7,5 млн. лева, съобщи в Смолян изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. Средствата са главно за доставка на ново оборудване и машини от най-ново поколение в областта на минното дело. Новите инвестиции са продължение на започналия през последните години процес на смяна на минния модел в маданските рудници, като се внедряват най-съвременните рудодобивни машини и технологии, заяви директорът. Предвижда се до края на годината да бъдат доставени нови челни товарачи, карети и подземни камиони за трите рудника в Мадан. С тази техника се очертава около 70% от производствения процес да бъде обновен по съвременния минен модел, уточняват от ръководството. Преоборудването води до повишена производителност и сигурност в мините, според минни специалисти. Близо 24 хил. тона концентрат достига производството на дружеството за 2017 г., като резултатът е рекордно висок за предприятието за последните 23 години. Инвестициите според ръководството на минното предприятие са свързани с плановете за развитието на рудодобива в региона през следващите 15-20 години.
Източник: Инвестор.БГ (20.03.2018)
 
British Steel засилва подкрепата за строителната индустрия British Steel откри нов метален център в седалището си в Скънторп, за да доставя стоманени продукти и услуги на строителни фирми в района на Йоркшир и Хъмбър. Новият Scunthorpe Metal Centre заменя по-малък обект в покрайнините на града и допълва националната мрежа от 15 метални и сервизни центъра на British Steel. Ричард Фарнсуърт, главен изпълнителен директор на British Steel за строителството, заяви: "Новият ни център е вълнуващо развитие не само за нас, а и за строителната индустрия в региона." Преминаването към по-големи съоръжения ни позволява да предложим на нашите клиенти разширена гама от стоманени продукти, включително нашите стандартни строителни продукти от Великобритания с доставка на следващия ден. Също така ще имаме допълнителни преработвателни съоръжения, включително за рязане на дължина, така че можем да приспособят нашите продукти към точните изисквания на клиентите." (Construction Index)
Източник: Други (21.03.2018)
 
Glencore изкупува въгледобив от Rio Tinto за $1,7 милиарда Швейцарският търговец и производител на суровини Glencore се е договорил за купуването от друг гигант в сектора - Rio Tinto,на дял от въглищна мина и находище в Австралия. Общата сума на сделката е 1,7 милиарда долара. "Glencore постигна споразумение за купуването от Rio Tintoна дял от 82% от въгледобивното предприятие Hail Creek и свързаните с него запаси от въглища, а така също 71,2% дял от въглищното находище Valeria в централната част на щата Куинсланд срещу парично възнаграждение от 1,7 милиарда долара", се посочва в съобщението на Glencore. Компания отбелязва, че сделката подлежи на одобрение от регулаторните органи и нейното приключване се очаква във втората половина на тази година. В съобщението се посочва, няколкото други компании, притежаващи малки дялове в посочените активи могат също да ги продадат, увеличавайки сумата на сделката с още 340 милиона долара. Шахтата Hail Creek е произвела за износ през 2017 година около 9,4 милиона тона въглища. Доказаните запаси се оценяват на 794 милиона тона, а вероятните, подходящи за добив, на в 142 милиона тона. Въглищното находище Valeria е на 67 км до шахтата Clermont, която принадлежи на Glencore. Неговите запаси се оценяват на 762 милиона тона. (FT)
Източник: Други (21.03.2018)
 
ЕС и САЩ се готвят за „незабавни“ преговори за стомана и алуминий Еврокомисарят по търговията Сесилия Малстрьом и министъра на търговията на САЩ Уилбър Рос са постигнали договореност за започване на консултации на ниво администрацията на президента за търсене на взаимноизгодно решение за вносните мита за стоманата и алуминия, става ясно от съвместно изявление. „Споразумяхме се за незабавен старт на процес на обсъждане с Тръмп и администрацията при него по въпросите за търговията, представляващи общ интерес, включително стоманата и алуминия, с цел намиране в кратки срокове на взаимно приемливо решение“, се казва в изявлението, разпространено от чуждите агенции. Еврокомисарят Малстрьом наскоро заяви, че ще търси възможност ЕС да бъде изключен от мерките. През март Тръмп подписа необходимите документи за въвеждане на вносни мита за стомана (25 %) и алуминий (10%).
Източник: Reuters (22.03.2018)
 
Производството и търсене на стомана в Латинска Америка нараства с 4% през януари 2018 г. Латиноамериканските данни за януари 2018 г. показват увеличение с 4% в потреблението, докато производството на необработена стомана и готовата продукция са се увеличили съответно с 2% и 4% в сравнение със същия период на миналата година. Доказателство за по-добри световни и регионални икономически условия. Въпреки че вносът е намалял с 6%, регионалното потребление е задоволебно на 32% с този внос (срещу 36% през януари 2017 г.). Износът е с 3% по-висок в сравнение с миналата година. От своя страна, регионалното търговско салдо остава отрицателно, въпреки че е намаляло с 13%. През януари 2017 г. регионът е произвел 5.3 млн. тона необработена стомана, което е с 2% повече от същия период на 2017 година (5.2 млн. тона). Бразилия все още е основният производител в региона с 54% от регионалното производство (2.9 млн. тона), което е с 1% повече спрямо януари 2017 г. Производството на готови продукти достигна 4,4 млн. тона, което е с 4% повече от з януари 2017 г. Основният производител Бразилия е с 1.9 млн млн. тона (42% от латиноамериканската продукция) и Мексико с 1.6 млн. тона. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (26.03.2018)
 
Tata Steel ще ускори придобиването на пристанище Subarnarkeha в Северна Одиша Tata Steel се стреми да ускори придобиването на мажоритарния дял в Creative Port Development Ltd (CPDL), предназначен за разработване на пристанище Submarinekha в крайбрежните води на Северна Одиша. След неотдавнашното изпълнение на договора за наем на земя с пристанищните власти, от правителството на Одиша се прехвърлят 693 акра земя за улесняване на първата фаза на пристанището. "Tata Steel, след обявяването си, е придобила символичен дял от 3% от CPDL, но след отдаването под наем на земя, те сега искат да завършат придобиването. Строителните работи по пристанището се очаква да започнат след три до четири месеца, след като се завърши свързващото шосе. Всички останали препятствия, включително възражения от министерството на отбраната, бяха преодолени", каза източник. През януари миналата година Tata Steel подписа окончателно споразумение с CPDL, за закупуване на 51% от собствения капитал в пристанищния проект. (Business Standard)
Източник: Други (28.03.2018)
 
Европейската стоманодобивна индустрия отдъхна с отложено изпълнение от САЩ Още когато Тръмп обяви митническата такса от 25% за целия внос на стомана в страната, стоманодобивната промишленост на ЕС изтръпна. Европейският стоманодобив метафорично изяде последната си вечеря и бе завързан за електрическия стол, очакващ края. Беше просто въпрос на окончателно решение, последвано от думите "започвай, пазач" и всичко щеше да приключи. За щастие червеният телефон на стената иззвъня в 11-я час, но просто екзекуцията беше отменена за 1 май 2018 г. Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER (Европейска асоциация за стомана), коментира: "САЩ само отложиха включването на ЕС временно". Той благодари на Комисар Малмстрьом и Европейската комисия за техните "решителни усилия" да спасят стоманодобивната промишленост в ЕС, но предупреди, че рискът е, че Тръмп ще удължи временното спирането само ако бъдат направени значителни отстъпки, преди новата дата. EUROFER настоява за предпазни мерки, които да осигурят стабиност за пазара на стомана в ЕС. (Steel Times International)
Източник: Други (29.03.2018)
 
Морският проект на Китай използва стомана за 60 Айфелови кули Определян като инженерно чудо, най-дългият морски мост в света, който свързва Хонг Конг, Макао и континентален Китай, включва извит автомобилен път и подводен тунел и се смята, че използва достатъчно стомана за изграждането на 60 Айфелови кули. Девет години след началото на строителството на 55-километровото съоръжение, предварителен оглед на китайското правителство тази седмица, предложи първи поглед към мегапроекта. Мостът ще свърже Хонг Конг с южния китайски град Жухай и хазартния анклав Макао, през водите на речния естуар на Перлената река. Въпреки че датата на откриване не е потвърдена, се очаква мостът да се използва в продължение на 120 години и ще стимулира бизнеса, като намали времето за пътуване с 60%. 420 хил. тона стомана, използвани за проекта, представляват 60 пъти повече от използваното за Айфеловата кула. Гао Синлин, ръководителят на проекта за моста, заяви, че изграждането на 6.7-километровия подводен тунел му е донесло безсънни нощи. (AFP)
Източник: Други (30.03.2018)
 
Tatas в опит да стане най-големият стоманопроизводител в Индия Tata Steel приближава JSW Steel и с малко късмет в Националния дружествено-правен трибунал (NCLT) може за пръв път да стане най-големият производител на стомана в страната. Само преди седмица дружеството от групата Tata бе обявено за успешен кандидат от комисията на кредиторите (CoC) на Bhushan Steel за изкупуване на активите му. Решението все още не е разрешено от NCLT. Ако поеме Bhushan Steel, Tata Steel ще увеличи капацитета си от 12.7 млн. тона годишно до 18.3 млн. тона. Това е доста близо до капацитета на JSW от 19.5 млн. тона, който получи неофициална подкрепа от CoC за закупуването на Monnet Ispat & Energy, за който беше единственият кандидат с фонд чрез частния фонд AION. NCLT в Мумбай, ще внесе плана за гласуване до 3 април. И все пак това уравнение може да се промени, в зависимост от това кой ще грабне Bhushan Power & Steel. Tata отново е с най-добра оферта, оставяйки зад себе си конкурентите от JSW. (Business Standard)
Източник: Други (02.04.2018)
 
Печалбата на Алкомет се свива с 42% през миналата година Нетната печалба на „Алкомет“ АД се свива с 42% до 15.4 млн. лв. на неконсолидирана база за 2017 г. Това става ясно от отчета на дружеството, разпространено чрез Българска фондова борса. „Основният фактор за намалените нива на печалба спрямо рекордната в историята на Алкомет АД 2016-та година е пазарният натиск, който обуславя оптимизация на продажните ни маржове“, се посочва в доклада за дейността на компанията. Приходите за дейността се повишават с близо 14% до малко над 362 млн. лв., докато разходите за дейността отчитат ръст от 19.5% до 344.8 млн. лв. Нетните приходи от продажби за 2017 год. възлизат на 361 млн. лв., като в тях приходите от продажба на продукция са 354.8 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2018)
 
JSW Steel купува 26% от индийското подразделение на Numetal, за да улесни офертата за Essar Steel JSW Steel Ltd. придоби 26% от акциите на индийското подразделение на Numetal Mauritius, за да улесни съвместната си оферта за Essar Steel Ltd. Макар че базираната в Мавриций холдингова компания е кандидат за Essar Steel, планът за разрешаване ще бъде реализиран чрез индийския субект - Nu Metal & Steel Pvt Ltd. В понеделник, Numetal Mauritius представи нов план за решение за Essar Steel в рамките на процеса на повторно офериране, иницииран от комисията на кредиторите. Планът включва придобиването и обръщането на Essar Steel чрез Nu Metal & Steel, в което JSW Steel ще бъде акционер. Така че, докато Numetal Mauritius е кандидатът за решение, планът ще бъде осъществен чрез неговата индийска компания със специална цел. Според споразумението, JSW Steel ще предостави заеми на Nu Metal & Steel, за да може да влива основен капитал в Essar Steel и да отпуска заеми за оборотен капитал за разрешаване. (BloombergQuint)
Източник: Други (04.04.2018)
 
Япония не скачат в отговор на американските тарифи за стомана Токио се е отказало от остър отговор на митата за стоманата, въведени от Тръмп, защото японските предприятия смятат, че американските им конкуренти не могат да направят висококачествените метали, които те изнасят. Липсата на заплахи за отмъщение от страна на Япония въпреки гнева и разочарованието от решението на американския президент да удари близък съюзник, отразява увереността, че голяма част от износа на стомана в страната може да спечели освобождаване от тарифите по отделни продукти. Премисленият отговор на Япония подчертава решимостта ? да поддържа добри отношения с Тръмп и трудността при използването на митата като инструмент за налагане на търговски отстъпки, когато толкова много индустрии в САЩ разчитат на вноса. "Американската стоманодобивна индустрия е доста назад технологично", заяви служител на голям японски стоманопроизводител, който твърди, че ще отнеме години, докато американските производители спечелят сертифициране от клиентите за специалните стомани, използвани в нефтодобива и автомобилостроенето, дори ако инвестират в технологии. (FT)
Източник: Други (05.04.2018)
 
Алуминият поскъпва с 2%, поради опасения за дефицит Стойността на алуминия на Лондонската борса за метали (LME) поскъпва с 2% до най-високото ниво от 22 март, поради опасения, че санкциите на САЩ срещу руската компания „Русал“ (на Дерипаска) може да доведат до недостиг по отношение на предложенията от този метал на пазара. Според данните от търговията, след ръста от 2 %, стойността на алуминия достигна до нивото от 2082 долара за тон.. Стойността на фючърсът за месец май за медта на борсата Comex от своя страна се повишава с 0,39 % до 3,050 долара за фунт.. САЩ в петък въведе санкции срещу няколко руски бизнесмена и контролираните от тях компании. В списъка влизат и управляващи от високите нива. Сред списъка от милиардерите попадна небезизвестният Олег Дерипаска и контролираните от него компании En+Group, „Русал“ и групата ГАЗ. Реакцията се очаква в близките дни, като очакванията са „Русал“ да обяви технически дефолт по някои от кредитните си задължения, заради санкциите, отбелязват руски анализатори. Акциите на компанията на борсата в Хонконг поевтиняха с почти 42 %.
Източник: Reuters (10.04.2018)
 
Германски град се страхува, че тарифите в САЩ ще са фатални Стоманодобивният завод в Бранденбург ан дер Хафел, на един час югозападно от Берлин, отдавна доставя за Европа тел за строителство. Но той все още може да стане жертва на новите тарифи за вноса на стомана в САЩ. Това е така, защото тарифите, обявени миналия месец, заплашват да пренасочат към Европа вълна от евтина стомана от страни, които преди това са изнасяли сплавта в Америка. Не дълго, след като президентът Доналд Тръмп обяви таксата от 25% за внос на стомана, стоманодобивната промишленост в Бранденбург обяви, че 300 от почти 800 работни места, произвеждащи стоманени пръти и подсилващи подложки за бетон, са изложени на риск. Заводът, известен като Brandenburger Elektrostahlwerke GmbH, принадлежи към италианската семейно контролирана Riva Group, шестата по големина европейска стоманодобивна компания, с 21 обекта за производство на стомана в Испания, Белгия, Италия и Канада. Специализираните продукти на компанията вече са изправени пред нарастваща конкуренция от страна на износители като Русия, Турция и Беларус. (WSJ)
Източник: Други (10.04.2018)
 
Миньорите спират новите обекти Световните компании за добив на желязна руда спират новите производствени мощности, с които да зареждат стоманодобивните заводи на Китай, тъй като най-големият клиент в света вече е зареден със суровина, според Fortescue Metals Group Ltd. "Реалността е, че повечето от производителите, включително ние, всъщност не искат да увеличат доставките на желязна руда за Китай", каза изпълнителният директор на Fortescue Елизабет Гейнс. "Пазарът е много добре зареден, а натрупването на суровини в пристанищата е показател за това. Никой не търси добавяне на нови мощности на пазара. "Австралия, най-големият износител на желязна руда в света, даде смесено послание в понеделник относно перспективите, като повиши краткосрочните прогнози, но комбинира с по-мрачно послание, че интензивният внос на Китай ще се стабилизира, тъй като производството на стомана ще намалее през следващите години. (Bloomberg)
Източник: Други (11.04.2018)
 
Руският алуминиев гигант "Русал" ще бъде изхвърлен от индекса CEMBI на банката JP Morgan Руският производител на алуминий "Русал" вече не отговаря на изискванията за индексната група CEMBI на банката JP Morgan, включваща корпоративни облигации на водещи компании от нововъзникващите пазари, в резултат на наложените неотдавна санкции от страна на САЩ по отношение на руски олигарси и свързаните с тях компании. С оглед на това компанията "Русал" ще бъде изключена от групата индекси CEMBI на 30 април, се посочва в специално изявление на JP Morgan. Изключването ще бъде направено като част от ребалансирането на индексите CEMBI в края на месеца, добавиха от американската банкова институция. Индексът CEMBI се използва като бенчмарк за инвестиционните фондове, управляващи активи за 96 млрд. долара, посочва американската банка, която е негов изобретател в края на 2007-а година, добавяйки, че индексът на облигациите на нововъзникващите пазари (GBI-EM) и водещият индекс на нововъзникващите пазарни облигации (EMBI) няма да бъдат засегнати от предстоящата промяна. (Reuters)
Източник: Reuters (12.04.2018)
 
210 млн. лв. влага “Аурубис” у нас само за екология Ново депо за отпадъци и пречиствателна станция за дъждовни води край Пирдоп показа “Аурубис България” на Европейския съюз. В четвъртък компанията посрещна 90 аташета по околна среда и климат на страните - членки на ЕС. Визитата на високо равнище е част от програмата на неформалния съвет по околна среда, който се проведе в София и събра в столицата европейските министри на околната среда. “Аурубис” вече е инвестирала над 1,1 млрд. лв. за модернизация на производството в завода в Пирдоп. 210 млн. от тази сума са за опазване на околната среда”, заяви изпълнителният директор на компанията Тим Курт, който запозна гостите с реализираните проекти. “Горди сме, че продължаваме дългогодишната традиция на медното производство в България. През тази година се навършват 60 г. от създаването на медодобивния комбинат в Пирдоп. Днес заводът вече реализира 9% от износа и 6% от вноса на България и има структуроопределяща роля за икономиката на страната”, допълни той. Пречиствателната станция, показана по време на обиколката, е трета за “Аурубис”. Тя е изградена през 2014 г. и е предназначена за премахване на тежките метали от отпадните води от дъждово-дренажната канализация, които се събират и оттичат на територията на комбината. Инсталацията е единствената по рода си в България. Вложените в съоръжението собствени средства са 6,3 млн. евро. Капацитетът на станцията е 250 кубични метра вода в час. Останалите две пречиствателни станции са за битови отпадни води и за индустриални води.
Източник: 24 часа (13.04.2018)
 
Откриха запаси от изключително ценните редкоземни метали за стотици години Изследователи са открили запас от редкоземни метали, който може да бъде достатъчен, за да покрие търсенето стотици години. Те са открити в японски води. Редкоземните метали са изключително важни за производството на високотехнологични продукти като електрически автомобили, мобилни телефони и батериите. Засега светът разчиташе на предлагане главно от Китай. Според изследването, открити са 16 милиона тона редкоземни оксиди. Тоест запаси от итрий за 780 години, от европий за 620 години, тербий за 420 години и диспросий за 730 години. Откритието ще даде възможност на Япония да се изправи срещу Китай като най-големият производител в света на тези материали. То е направено, след като през 2010 година Поднебесната империя задържа доставки след спор за острови. Като голям производител на електроника, Страната на изгряващото слънце има нужда от тези компоненти. Освен това в последните месеци цените им подскочиха заради повишеното търсене заради производството на батерии за електромобили. (CNBC)
Източник: Други (13.04.2018)
 
"Аурубис" започва екологични проекти за над 10 млн. евро Екологични проекти за над 10 млн. евро ще започнат през следващите месеци в "Аурубис България". От приватизацията на завода през 1997 г. досега само в екологични мерки в него са инвестирани 106 млн. евро. Три са основните проекти с ефект върху околната среда, които компанията подготвя в момента. Най-голяма сума - 7.7 млн. евро, ще бъде инвестирана в оптимизацията на инсталацията за охлаждане на шлака в обогатителната фабрика. Други 1.3 млн. евро са предвидени за модификация на промишлената пречиствателна станция. Същата сума ще бъде вложена в рекултивация на действащото хвостохранилище, чийто капацитет ще бъде изчерпан до края на тази година, след което ще бъде изведена от експлоатация. Извън трите текущи проекта предстои изграждането и на още една нова клетка, което ще отнеме около две години. В нея отделно ще бъдат вложени 7.7 млн. евро. Извън тези екологични проекти до края на тази година "Аурубис" трябва да завърши и средносрочната си инвестиционна програма "Спектър 2018", която е на стойност 180 млн. евро. По данни на компанията за 2017 г. експортът й е бил 2.5 млрд. евро, което представлява 9% от брутния износ на страната. Около 6% от общия внос в България също се дължи на компанията. През миналата година дружеството е внесло суровини за 1.7 млрд. евро. По данни на групата Aurubis за финансовата година до края на септември българската компания е имала печалба от над 345 млн. лв. по международните счетоводни стандарти.
Източник: Капитал (16.04.2018)
 
Tata Steel India с рекордно производство от 12.48 млн. тона през финансовата 2018 С 12.48 млн. тона Tata Steel India е достигнала най-високата продукция досега през финансовата 2017-18 г., главно на базата на силните резултати на завода в Калинганагар, според служител на компанията. Това представлява почти 7% по-висока продукция в сравнение с 11.68 млн. тона, което компанията е произвела през предходната финансова година. "Освен тази продукция тази година имаше и други рекорди. Също така се постигнаха най-високите годишни продажби от 12.13 млн. тона", заяви говорител на компанията. Компанията е регистрирала продажби от 10.97 млн. тона за финансовата година 2016-17. За първи път Tata Steel постигна 1 млн. тона годишен износ. Той също така регистрира най-добрите автомобилни продажби от 1.86 млн. тона, допълни говорителят. Цялата стойностна верига изигра роля в постигането на тези числа, но нарастването на завода в Калинганагар е най-важният фактор. (PTI)
Източник: Други (16.04.2018)
 
Цената на алуминия продължава да расте Цената на алуминия на Лондонската борса за метали (LME) в сряда по време на търговията достигна най-високата от 2011 г. стойност – 2445 долара за тон, като в основата са опасенията от проблем с доставките на метала на световния пазар. Тази сутрин металът, цената, която започна да расте след въвеждането от страна на САЩ на 6 април санкции срещу руската „Русал“ се търгуваше на ниво от около 2405 долара за тон, става ясно от данните на агенция Bloomberg. Rio Tinto Group, която зависи от доставките на суровина от страна на „Русал“, предупреди в сряда, че може да се принуди да прекрати производството. Компанията планира производство от 3,5-3,7 млн. тона алуминий, при 3,6 млн. тона за м.г., но тези планове може да бъдат коригирани, поради продажбата на активи и дефицит на суровината, уточнява Интерфакс. Цената на алуминия може да достигне до 3000 долара за тон, поради санкциите срещу „Русал“, смятат анализатори от CRU Group. Опасенията са от една страна поради ограниченията на продажбите, заради проблеми с доставките. Последният път, в който цената на алуминия достигна 3000 долара за тон бе през 2008 г. (Rusal)
Източник: Други (18.04.2018)
 
Турски стоманопроизводител ще изгради нова 5-стендна тандемна фреза Tatmetal Celik San. Ve Tic AS, турски стоманопроизводител, поръча на италианската Danieli да построи нова тандемна фреза с 5 стенда и да я интегрира със сортировъчната линия на предприятието Eregly. Новата фреза ще валцова ленти с диаметър от 0.2 до 3.0 мм и ширина до 1550 мм, според Danieli, и ще включва технологията на компанията. Според Danieli "разделителната сила от 22,000 kN, заедно с инсталираните съвременни технологии, които са стандартни за фрезите Danieli, като огъване и преместване на рула, ултра нисък хистерезис HAGC, системи за смазване и сушене на ленти и нови модели за валцуване, ще позволят производството на високояки, качествени [стомани] с отлична плоска повърхност. "Danieli Automation ще отговаря за цялото електрическо оборудване и системи за управление. Стартирането на завода е насрочено за Q4‘2019. (Steel Times International)
Източник: Други (19.04.2018)
 
Германската индустрия предупреди, че санкциите спрямо "Русал" ще засегнат редица промишлени компании извън Русия Подобно на редица американски компании, германската индустрия също изрази притеснения, че санкциите на САЩ спрямо "Русал" ще навредят на промишлените предприятия извън Русия. Политиците трябва да предприемат бързи действия, за да избегнат икономическа криза, показва доклад на германската индустриална организация WirtschaftsVereinigung Metalle, в която членуват 655 компании от бизнеса с цветни метали. В доклада също така се предупреждава, че съгласно санкциите на САЩ срещу компанията United Co. Rusal, някои европейски заводи могат да бъдат принудени да затворят, а производителите на автомобили могат да бъдат изправени пред недостиг на доставки. "Пренареждането на всички тези търговски потоци е наистина много трудно", каза Михаел Видмер, директор на анализаторския екип за пазарите на метали в Bank of America Merrill Lynch в Лондон. "Чрез наложените на "Русал" санкции, САЩ и Европа ще бъдат отрязани от техен традиционен доставчик", допълни той. /Bloomberg
Източник: Други (20.04.2018)
 
Индия ще разпъне червен килим за чуждестранни стоманодобивни компании Индийското правителство ще разпъне червен килим пред големи чуждестранни играчи, които искат да създадат зелени проекти за стомана, а капацитетът на страната за производство на стомана се очаква да достигне до 150 млн. тона до 2020 г. Секретарят на стоманата Аруна Шарма заяви, че секторът осигурява огромен потенциал за растеж на фона на това страната да стане вторият по големина производител на сплавта в света с увеличаване на потреблението. Като заяви, че по-рано е имало проблеми с проектите "на зелено", Шарма заяви, че сега има добър шанс за създаване на такива. "Учейки се от миналото, решихме и проблемите с окрупняването на земи. Ако някой иска да създаде големи площо, ще им пуснем червен килим", каза Шарма. Чуждестранни играчи все още не са кандидатствали за такива проекти на зелено, но има такива и те гледат към пазара,“ добави тя. Чуждестранни играчи като Posco, ArcelorMittal и Thyssenkrupp имат присъствие в страната. (Economic Times)
Източник: Други (23.04.2018)
 
Защитата на стоманата в ЕС трябва да предотврати увеличаването на вноса, казва EUROFER "Отклонените търговски потоци от стомана" са основна грижа за европейската стоманодобивна индустрия и затова Европейската комисия миналия месец стартира разследване за предпазни мерки с цел да предпази индустрията от внезапен скок на вноса вследствие на решението на САЩ за налагане на общи тарифи върху чужда стомана. Според съобщението на Европейската асоциация за стомана (EUROFER) защитата трябва да бъде широка, но както отбеляза вчера генералният директор na EUROFER Аксел Егерт, целта не е да се затвори пазара, а да се предотврати по-нататъшно нарастване на вноса в резултат на тези "отклонени търговски потоци от стомана“ - с други думи, стомана, първоначално предназначена за САЩ, която може да се пренасочи към Европа, когато не намери място в САЩ. " Има твърдения, направени от някои вносители на стомана, че това ще затвори пазара на ЕС за внос. Това е невярно - това са твърдения, направени от предприятия, които се възползват от внос на дъмпингови стоки с ниска цена ", каза Егерт. (Steel Times International)
Източник: Други (26.04.2018)
 
Световното производство на стомана с абсолютен рекорд Светът никога досега не е произвеждал толкова стомана, колкото миналия месец. Глобалното производство нараства през март 2018 г. с 4% спрямо същия месец година по-рано, достигайки рекордните 148,3 милиона метрични тона, според Световната асоциация за стомана. Китай е произвел половината - 74 милиона тона, а номер 2 е Индия, далеч назад с 9,2 милиона тона, но успява да измести Япония от второто място. В САЩ производството на стомана е нараснало с 5,3% до 7,3 милиона тона, тъй като вносът е спадал, след като президентът Доналд миналия месец наложи тежки мита върху стоманата с цел да спре Китай да изнася излишния си метал на световните пазари. Стоманената индустрия, на стойност около 900 милиарда щатски долара годишно, се разглежда като показател за световното икономическо здраве. По-рано този месец Worldsteel повиши прогнозата си за ръст в търсенето на стомана през 2018 г. до 1,8% от 1,6% по-рано, като се позовава на благоприятна световна икономическа инерция, въпреки че очаква китайското търсене на стомана да остане непроменено тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (27.04.2018)
 
Стоманодобивът се подготви за нова криза, зарди страховете от тарифите в САЩ Британските и европейските производители на стомана се подготвят за нова криза в сектора, освен ако САЩ не променят протекционистичната си позиция и разширят освобождаването от тарифите за внос. САЩ дават временно облекчение на европейските производители от тарифите от 25% за стомана и 10% за алуминия, след като президентът на САЩ Доналд Тръм въведе мярката насочена срещу вноса от Китай в ход. Освобождаването обаче изтича във вторник. Уигбър Рос, секретар на американската търговия, заяви през уикенда, че администрацията планира да разшири облекчението за някои страни, но не всички, и отказа да поясни кои от тях ще останат освободени. Тарифите биха засегнали производителите на стомана от тази страна на Атлантическия океан, а индустрията едва се възстановява от кризата през 2015 г., която струва десетки хиляди работни места. Затварянето на американския пазар създава потенциал за "двоен удар" върху европейската индустрия. Америка не само е основен пазар - износът на стомана за САЩ е около 7% от производството на стомана в Обединеното кралство и струва около 330 млн. паунда годишно, но китайските производители вероятно ще наводнят Европа с излишък, което е основна причина за кризата от преди три години. (Telegraph)
Източник: Други (30.04.2018)
 
"Алкомет" очаква ръст на продажбите през 2018 г. Продажбите на „Алкомет“ през първото тримесечие на 2018 г. са се увеличили спрямо същия период на 2017 г. с над 7%, като за пресовата продукция ръстът е от 7,9 %, а за валцовата продукция с 1,4 %, показва отчетът на дружеството, разпространен чрез БФБ – София. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2018 г. възлизат на 97 млн. лева, като в тях приходите от продажба на продукция са 95,8 млн. лв. И двете стойности представляват увеличение с около 7% спрямо сравнявания период на 2017 г. - нарастване, дължащо се главно на постигнатите по-високи продажби на тримесечна база. Като краен резултат за отчетния период е реализирана печалба след облагане с данъци в размер на 4,4 млн. лв., като за разглеждания период на 2017 г. тя е била в размер на 4,8 млн. лв. „Считаме, че пазарният натиск на маржовете ни, който се наблюдаваше през цялата 2017 г. е вече овладян и за текущата година сме уверени, че ще успеем да запазим рентабилността в рамките на очакваната от дружеството от около 4,8%“, посочват от компанията в доклада за дейността си. Изменението на микса на произвежданите профили през първо тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. е много силно изразено, като количеството на продадените специални профили е нараснало с 24,2%, на елоксираните профили с 45,1%, на боядисаните – със 7,3%, при почти непроменени стандартни профили – ръстът при тях е 2,5%. Натоварването на производствения пресов капацитет е 100%, като отчетеното увеличение на общото количество профили се дължи на преструктуриране, реорганизация и оптимизиране на производството. „Тенденцията за растеж на продажбите на специални профили очакваме да се запази през цялата 2018 година, както и всички свързани с тях поръчки за обработки и довършителни операции на повърхността. Крайната ни цел е свързана с подобряване на продуктовата гама, увеличаване на рентабилността и производството на по-завършени и високостойностни продукти", посочват от „Алкомет“ в отчета си. Германия остава основен пазар за изделията на дружеството с над 27% пазарен дял, следвана от Полша, Италия, Испания, Австрия, Холандия, България, Дания, Франция, Литва. И през 2018 г. компанията очаква да остане основен и търсен партньор на европейските пазари на алуминиеви изделия, както и да разшири и затвърди позициите си на американския пазар. От началото на годината акциите на „Алкомет“ поевтиняват с 3,27%. За последната една година спадът е от 25,66% при пазарна капитализация от 249,546 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2018)
 
Aлyминият ce cтaбилизиpa, глoбaлнaтa тpeвoгa нa пaзapa изчeзнa Tpeвoгaтa, ?oятo зaвлaдя cвeтoвния пaзap нa aлyминий пpeз изминaлия мeceц, бъpзo изчeзвa. Meтaлнитe пaзapи ce cтaбилизиpaxa, cлeд ?aтo влacтитe в CAЩ пo?aзaxa жeлaниe дa cмe?чaт caн?циитe cpeщy pyc?ия aлyминиeв гигaнт Unіtеd Со Ruѕаl. Toвa paзceя oпaceниятa зa cpивoвeтe нa дocтaв?итe, a цeнитe нa aлyминия ce зaпaзиxa пoчти бeз пpoмянa пpeз пъpвитe 2 дни нa ceдмицaтa. Саріtаl Есоnоmісѕ oчa?вa aлyминиeвитe цeни дa oтcтъпят дo 2000 дoлapa зa мeтpичeн тoн дo ?paя нa гoдинaтa. Цeнитe ce пoвишиxa дo ceдeмгoдишeн вpъx oт 2718 дoлapa cлeд caн?циитe, a мнoзинa дopи oчa?вaxa дa нaдxвъpлят 3000 дoлapa, нo пpeз минaлaтa ceдмицa ce пoнижиxa пoд 2200 дoлapa, ?oгaтo Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe нa CAЩ cмe?чи пoзициятa cи. Caн?циитe cpeщy Ruѕаl мoгaт дa бъдaт пpeмaxнaти, a?o pyc?ият oлигapx Oлeг Дepипac?a ce oт?aжe oт ?oнтpoлa въpxy ?oмпaниятa, cpo?ът e дo 6 юни. Имeннo нeгoвaтa coбcтвeнocт дoвeдe дo нa?aзaниeтo cpeщy мeтaлнaтa ?oмпaния, ?oeтo взpиви пaзapa нa aлyминий. /Вlооmbеrg
Източник: Други (03.05.2018)
 
Нов график на доставките свива приходите на "ДПМ Челопеч" Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" е намалила приходите си през първото тримесечие на годината, но печалбата й остава почти без промяна. Това показва отчетът на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Приходите на дружеството, което е концесионер на медно-златното находище край Челопеч, намаляват с 12% за първите три месеца на 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година. Основната причина за това е, че по график произведеният концентрат ще бъде доставен по-късно. В същото време понижението е частично компенсирано от по-високите цени на златото и медта. Коригираната печалба преди лихви, данъци и амортизации обаче остава практически непроменена. Това се дължи на факта, че постигнатите по-високи цени на медта и златото и по-ниските такси за преработка частично са компенсирали по-малките обеми на продадените метали, се посочва в отчета. През първото тримесечие на годината в мината край Челопеч са добити 557 017 тона руда, като количеството е сравнимо с миналогодишното. Компанията е произвела 15% повече меден концентрат, тъй като съдържанието на метал в рудата е било по-високо. Освен основния си продукт от няколко години "ДПМ Челопеч" произвежда и пиритен концентрат, който съдържа злато, като към края на март производството е с 3% повече, отколкото преди годинда. Заради по-високото съдържание на метал компанията е добила 29% повече злато под формата на концентрат. Количеството на медта и среброто е нараснало съответно с 13% и 5%. Доставките на меден концентрат са намалели с 24% спрямо миналата година заради промени в графика. Това е и причината дружеството да отчита по-ниски продажби на метал въпреки по-голямото производство. Така доставеното злато под формата на концентрат е спаднало с 27% до 24 601 тр.у., медта е намаляла с 27% до 6.1 млн. фунта, а среброто е спаднало с 14% до 36 497 тр.у. До края на годината DPM планира да започне производство и в новата си миннообогатителна фабрика в България край Крумовград. "Проектът напредва според плановете, като количества концентрат ще бъдат произведени през четвъртото тримесечие на 2018 г. Бързо напредваме към нова фаза на растеж, която се очаква да доведе до значителен ръст в производството на злато и в паричния поток", коментира президентът и главен изпълнителен директор на канадската компания Рик Хаус в прессъобщение. Стойността на целия проект ще бъде между 164 и 168 млн. долара. Към края на март 2018 г. са инвестирани 96.3 млн. долара.
Източник: Капитал (04.05.2018)
 
Тесла ще намали употребата на кобалт в електрически батерии до "почти нищо" Американският производител на автомобили Tesla заяви, че е намалил количеството кобалт, използвано в батериите, което поражда притеснения на инвеститорите за бъдещото търсене на метала. Акумулаторните клетки, използвани в Модел 3 на Tesla, са с най-висока енергийна плътност, използвана във всеки електрически автомобил, съобщи автомобилният производител в писмо до акционерите. "Постигнахме това, като значително намалихме съдържанието на кобалт на батерия, като същевременно увеличихме съдържанието на никел и все още поддържахме превъзходна термична стабилност", каза Tesla. Базираната в Калифорния компания добави, че съдържанието на кобалт в никел-кобалт-алуминиевите (NCA) катоди вече е по-ниско от следващото поколение, което ще бъде направено от други клетъчни производители; те използват съотношение никел-манган-кобалт (NMC) 8:1:1. "Смятаме, че можем да намалим кобалта до почти никакъв", каза главният изпълнителен директор на Tesla Elon Musk. (Investing News)
Източник: Други (04.05.2018)
 
WSA: Световното използване на мощностите за стомана приближава 75% през март 64-те страни, които отчитат данните си пред Световната организация за стомана (WSA), са произвели общо 148.33 млн. тона през март, което е ръст от 4% на годишна база. За първото тримесечие цялото производството се покачи с 4.1% до 426.551 млн. тона от 409.761 млн. тона, за януари-март миналата година. Китай увеличи производството си с 4.5% през март до 73.98 млн. тона, което означава, че общото количество 212.152 млн. тона за първото тримесечие е било 5.4% или почти 11 млн. тона по-високо от това за същия период на миналата година. Индия е вторият по големина производител на сурова стомана в света в началото на тримесечието на 2018 г. с годишно увеличение от 3.7% до 26.689 млн. тона, следвано от Япония (+0.7% до 26.403 млн. тона). Наблюдава се и увеличение на производството през първото тримесечие в САЩ (+2.2% на годишна база до 20.744 млн. тона), ЕС-28 (+0.9% до 43.073 млн. тона) и Турция (+7.9% до 9.54 млн. тона). (Recycling International)
Източник: Други (04.05.2018)
 
Британското подразделение на Tata Steel пропусна целта си за печалба Британското подразделение на Tata Steel пропусна целта си за печалба миналата година, според запознати, в знак, че възстановяването в най-големият британски производител на стомана е далеч от завършено. Собственикът на Port Talbot Steelworks в Южен Уелс премина през основна ревизия на операциите, тъй като се стреми да заздрави земята под краката си, след като почти се срина преди две години поради продължителни загуби. Докато финансовото представяне се е подобрило значително от дъното, когато компанията губеше по 1 млн. паунда на ден, тя не успя да постигне ключова цел през предходната финансова година. Годишните приходи преди лихви, данъци и амортизацията не достигна вътрешната цел от 200 млн. паунда, определена като част от спасителен пакет, договорен с профсъюзите за запазване на двойните доменни пещи в Уелс, работещи най-малко до 2021 г. Тези приходи са около 80-90 млн. паунда. Tata Steel отказа да коментира. (FT)
Източник: Други (08.05.2018)
 
Tata Steel ще продаде 5 подразделения в Европа Tata Steel Europe инициира нов опит да продаде пет нежелани бизнеса пред очакваното си предстоящо съвместно предприятие с германския стоманодобивен и инженерен гигант Thyssenkrupp. Обектите - в Обединеното кралство, Турция, Германия, Швеция и Канада - имат около 1100 души персонал и доставят продукти за металообработващи промишлености. Tata Steel заяви, че потенциалната продажба ще помогне на компанията да се съсредоточи върху основните продукти и пазари. Тези потенциални продажби ще последват отписването на други нежелани бизнеси през последните години, като Long Products Europe и Specialty Steels. При новата собственост тези бивши предприятия на Tata Steel се фокусираха върху осигуряването на по-устойчиво бъдеще. "От своя страна тези продажби ни позволиха да съсредоточим ресурсите си върху подобряването на основния бизнес като част от нашата амбиция да развиваме най-устойчив стоманодобивен бизнес в Европа, фокусиран върху Ijmuiden и Port Talbot," заяви Ханс Фишер, главен изпълнителен директор на европейските дейности на Tata Steel. (The Telegraph)
Източник: Други (09.05.2018)
 
Производството на стоманени тръби в ЕС е нараснало със 7.2% през 2017 Производството на стоманени тръби нарасна със 7.2% през 2017 г., което отразява временното увеличаване на търсенето от проектите за тръбопроводи и по-скоро слабото ниво на активност през 2016 г. Производството на стоманени тръби в ЕС нарасна с 5.5% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2017 г. В крайна сметка, производството на стоманени тръби в ЕС се е увеличило със 7.2% през цялата година 2017, което е най-доброто представяне на сектора от 2011 г. Двуцифрено нарастване на продукцията е регистрирано в Германия и Испания. Силното представяне на сектора през 2017 г. може до голяма степен да се обясни с увеличаването на търсенето от международния пазар на тръбопроводи. В резултат на големите поръчки в края на 2016 г. производителите на заварени тръби с голям диаметър се радват на изключително силно натоварване през 2017 г. Но и общото подобрение на бизнес условията в ЕС стимулира търсенето на тръби с по-малък диаметър, използвани в строителния сектор. (Strategic Research Institute, SteelGuru)
Източник: Други (10.05.2018)
 
JSW Steel може да продължи с проект в Одиша без пристанище Ръководената от Саджан Джиндал JSW Steel може да се наложи да продължи със своя 12-милиона-тонов завод в Одиша без проект за пристанище. Пристанищният проект, част от консолидирания инвестиционен пакет на стоманодобивния производител, бе считан за ключов фактор за дейността му в държавата. JSW Steel е обещала инвестиция от 20 млрд. рупии в пристанището и е избрала Джатадари-Мухан, място, разположено на 13 километра от границите на голямото пристанище на Парадип. Управниците на Одиша не желаят да разрешат на частни компании да изграждат затворени пристанища. Вместо това, те ще възложат определени места чрез конкурентно офериране, така че те да могат да бъдат разработени като търговски пристанища. Управляващите в Одиша са възложили на Mecon Ltd да проучи осъществимостта на затвореното пристанище. Интересното е, че Джатадари-Мухан е същото място, което Posco избра да създаде собствен пристанищен проект. (Business Standard)
Източник: Други (11.05.2018)
 
Университетът Суонзи получи 3 млн. паунда, за създаване на стоманодобивна и металообработваща индустрия от 21-ви век Стоманата е най-използваният и рециклируем материал в света и подкрепя производствената база в Обединеното кралство. Higher Education Funding Council for Wales (HEFCW) е възложил на Института за стомана и метали (SaMI) в университета Суонзи 3 млн. паунда капиталово финансиране, за разработване на стоманодобив от 21-ви век. Това финансиране ще позволи на SaMI да помогне на британската индустрия да се превърне в сектор с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите, използващ обществени отпадъци, като пластмаси, които понастоящем не могат да бъдат рециклирани. Акцентът на допълнителното финансиране ще бъде върху интелигентната обработка на стомана на продукти с висока стойност, включително стомани за превозни средства, задвижвани с електричество, екологични сгради и устойчиви опаковки, които могат да се доставят само чрез използване на стомана. Целта е да се гарантира, че британската стоманодобивна промишленост ще остане конкурентоспособна през четвъртата индустриална епоха. (EurekAlert)
Източник: Други (11.05.2018)
 
Канадската Mundoro подготвя продажбата на оловно-цинковия си проект край Кърджали Канадската Mundoro Capital, която търси и проучва руди в югоизточната част на България, е предоставила опция на друга компания да придобие оловно-цинковия й проект "Саже", който е част от площта "Звезда" в югоизточната част на страната. Това става ясно от официално съобщение на дружеството, чиито акции се търгуват на борсата в Торонто. Името на партньора в евентуална сделка не се посочва, но се разбира, че става дума за непублична компания, която не е свързана с Mundoro. Според условията на сделката въпросната компания ще направи за своя сметка най-малко 1000 метра сондажи на мястото и след това ще разполага с един месец, за да потвърди писмено желанието си да купи проекта от Mundoro. При сключване на договор дружеството ще заплаща на Mundoro авансови такси в началото на всяка година до започване на добива. След това Mundoro ще получава 2% от т.нар. net smelter returns, т.е. приходите от продажбата на метал. По думите на главния изпълнителен директор и президент на Mundoro Теодора Дечев сделката отговаря на стратегията на компанията да работи с партньори по избрани проекти, като в същото време запазва 100% собственост върху ключова част от портфейла си. Компанията държи правата за проучване в над 10 площи в България, Сърбия и Мексико, а основният й фокус са медно-златните находища. Проектът "Саже", който се намира в района на Кърджали, е проучван през 60-те години на миналия век и е експлоатиран като находище на олово и цинк (с мед и сребро като странични продукти) в продължение на 8 години до 1992 г. Тогава рудникът е закрит като безперспективен за развитие по технологични причини. В страната канадското дружество работи чрез "България алфа", която държи правата за търсене и проучване в площите "Звезда" и "Бяло" в източните Родопи. Миналия октомври компанията спечели и търга за площта "Свобода" в района на Панагюрище.
Източник: Капитал (15.05.2018)
 
"Аурубис България" увеличава производството през последните шест месеца Медодобивният завод "Аурубис България" е преработил повече концентрат за последните шест месеца, но производството на катодна мед леко е спаднало. Това става ясно от отчета на германския собственик Aurubis за първата половина на финансовата 2017/2018 г. Продажбите на сегмента, който включва "Аурубис България" и още пет завода на групата, нарастват с 6% за периода. От Aurubis отчитат 11% ръст на преработения концентрат до общо 1.3 млн. тона, което се дължи на доброто представяне и на двата завода, които разполагат с такива мощности - в Пирдоп и Хамбург. Само в българския завод увеличението сега е 9%, като в отчета се посочва, че през първото полугодие се е усетил пълният ефект от мерките за оптимизация по една от инвестиционните програми на дружеството. В междинните си отчети групата не дава финансови резултати по компании, но има данни общо за сегмента на "Аурубис България". От началото на тази финансова година Aurubis въведе ново групиране на бизнесите си по света. Сега заводът в Пирдоп попада в дивизията "Рафиниране и преработка на метали", който включва също мощностите в Хамбург, Люнен (Германия) и Олен (Белгия), както и заводите в Емерих (Германия) и Авелино (Италия), където се произвеждат медна тел и профили. Общо приходите на сегмента "Рафиниране и преработка на метали" се увеличават с 6% за полугодието до 5.2 млрд. евро. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните показатели за акционерите, нараства с 35% за периода. Групата Aurubis е увеличила оперативната си печалба преди данъци (EBT) с приблизително 58% до 186 млн. евро за полугодието. Приходите й са нараснали с 6% до 5.8 млрд. евро благодарение главно на по-високите цени на медта. Заради добрите резултати през първите шест месеца компанията потвърждава и увеличената си наскоро прогноза за цялата финансова година, според която оперативната EBT ще се увеличи с 5.1 до 15% спрямо предходната година.
Източник: Капитал (16.05.2018)
 
Tata Steel, ще поеме всичките 5000 служители на Bhushan Steel Tata Steel заяви, че ще вземе всичките 5 хил. служители на Bhushan Steel като част от представения от нея план за разрешаване на проблемите. Коментирайки плановете на компанията за Bhushan Steel, ден след като Националният съд за дружествено право (NCLT) одобри кандидатурата на Tata Steel за компанията, управляващият директор на Tata Steel Нарендран, заяви, че докато BSL работи точно на около 3 -3.5 млн. тона капацитет, лесно може да работи на 4 – 4.5 млн. тона. Нарендран, обаче, каза, че за над 5 млн. тона производство ще се искат повече инвестиции. Но може лесно да се постигне от 5 до 8 млн. тона. „Ще приемем всичките 5 хил. служители като част от плана за разрешаване, който сме изпратили,“ каза той. Tata Steel се твърди, че е изправена пред проблеми заради звеното на BSL в Одиша, коментарите му вероятно ще успокоят загрижените за договорите си работници, които очакват загуба на работни места след предложеното придобиване. За финансиране на придобиването на Bhushan Steel, нарендран заяви, че от всички 350 млрд. рупии, "ние ще вложим 180 млрд. собствен капитал, балансът ще бъде покрит от допълнителен дълг". (ET Bureau)
Източник: Други (17.05.2018)
 
В София пристига цветът на минната индустрия в Европа Възможностите за инвестиции и развитието на интелигентна минна индустрия са само част от темите, които ще бъдат обсъдени на петото издание на Европейски минен бизнес форум. Това най-важно събитие за минерално-суровинната индустрия в Европа ще се проведе на 18 май 2018 г. в хотел "Маринела" в София. Форумът се организира от Българска минно-геоложка камара (БМГК), Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии под патронажа на министър Теменужка Петкова. Поради голяма значимост събитието е част от календара на Българското председателство на Съвета на Европа. В програмата му ще бъдат обсъдени най-важните теми от дневния ред на добивния отрасъл и геология на Стария континент, като законодателството, перспективите в областта на енергетиката в условията на икономически обоснован преход към ниско-въглеродна енергетика, иновациите, образованието и новите технологии, както и добри практики в бранша. Основна цел на събитието е търсенето на решения за постигане на устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия в Европа. Говорители на форума ще бъдат президентът на "Евромин" Марк Раховидас, ръководителят на направление "Ресурсна ефективност и суровини" в ГД "Развитие" на Европейската комисия Питър Хендли, генералният сектерар на "Евракол" Брайън Рикетс, директорът на австрийската минна камара Роман Щифтнер, както и много други изтъкнати представители на институции и организации, свързани с минерално-суровинния отрасъл. Очакванията са форумът да събере над 250 високопоставени ръководители и професионалисти на европейско, национално и корпоративно ниво, представители на науката, неправителствени организации и водещите добивни компании в България и Европа. У нас членовете на БМГК формират близо 5% от БВП, дават препитания на близо 30 хил. души и чрез свързани дейности - на още 120 хил. души.
Източник: Стандарт (18.05.2018)
 
Дъщерни дружества на Thyssenkrupp и Voestalpine искат тарифни изключения в САЩ Дъщерните дружества на европейските производители на стомана Thyssenkrupp и Voestalpine в САЩ са кандидатствали за освобождаване от вносни тарифи в Щатите, според информация от компаниите. Съобщенията, първо обявени от немското списание WirtschaftsWoche, са направени от Thyssenkrupp Presta Danville LLC, която работи със сглобени тръби с разпределителни валове и филиалите на Voestalpine в САЩ. "Американските компании на Voestalpine, които внасят стомана, вече са подали множество заявления за освобождаване от обявените на САЩ тарифи за своите продукти. Бюрократичните усилия се оказаха много високи", заяви говорител на австрийския стоманопроизводител. Той допълни, че нито едно от заявленията не е одобрено досега. Американският президент Доналд Тръмп наложи вносни мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия заради националната сигурност, но предостави на производителите от Европейския съюз временно освобождаване до 1 юни за приключване на преговорите. (Reuters)
Източник: Reuters (18.05.2018)
 
Rio Tinto получава зелена светлина за автоматизирани товарни влакове Rio Tinto е получилa акредитация от австралийския национален регулатор po безопасността на железопътния транспорт, разрешавайки саостоятелна експлоатация на влакове за дейността на групата в Западна Австралия. Проектът AutoHaul продължава да се развива и е планиран да бъде завършен до края на 2018 г. Rio Tinto ще предприеме поетапен подход за разполагане на автономни влакове в цялата мрежа до пълното пускане в експлоатация. След като бъде пусната, мрежата ще бъде първата в света автономна железопътна операция на дълги разстояния, отключваща значителни ползи за безопасността и производителността на бизнеса. Очакванията за доставките от Пилбара на Rio Tinto за 2018 г. остават между 330 и 340 млн. тона (на база 100%). Това зависи от пазарните условия и от всякакви климатични ограничения. Проектът AutoHaul е насочен към автоматизиране на транспортирането на желязна руда до пристанищните съоръжения на Rio Tinto в региона Пилбара в Западна Австралия. Влаковете започнаха да работят в автономен режим с наблюдаващ водач на борда през първото тримесечие на 2017 г. (Investing News)
Източник: Други (18.05.2018)
 
Минната индустрия у нас расте като добив, заплати и концесионни приходи Напредъкът в развитието на минната индустрия у нас, приносът й в икономиката и бъдещето на отрасъла в европейски мащаб чрез нови технологии и иновации, бе обсъден по време на петото издание на Европейския минен форум, състояло се в петък, в София, в рамките на българското европредседателство. Конференцията бе открита от енергийния министър Теменужка Петкова, която акцентира върху ключовата роля на минния отрасъл като база за развитието на всяка индустрия. Тя посочи, че добивът на полезни изкопаеми, изчислен на глава от населението, отбелязва устойчив ръст през последното десетилетие. С произведена продукция за 2.7 млрд лева за 2016 година, индустрията устойчиво участва в брутния вътрешен продукт с близо 5 %, отчете форумът. Производителността на труда е близо 2.5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор, а средната годишна работна заплата е една от най-високите в България. Министърът отчете и ръст от приходите от концесии – от около 70 млн. лв. преди няколко години до близо 100 млн. лв. през 2017 г. По думите й, това доказва, че секторът се развива стабилно и устойчиво. Петкова отбеляза, че това се дължи на актуализацията на минната стратегия, която дава визия за развитието на отрасъла до 2030 г. Принос има и инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства по предложение на енергийното министерство.
Източник: Медия Пул (21.05.2018)
 
След Bhushan Steel, Tata Steel обмисля експанзия в Одиша Tata Steel, която е в процес на увеличаване на капацитета си чрез придобивания и естествени начини за посрещане на нарастващото търсене, води разговори с производители. Фирмата, която добавя капацитет на стойност 600 млрд. рупии, завърши закупуването на Bhushan Steel миналата седмица, което ще добави още 5.6 млн. тона годишно към производствения капацитет от 13 млн. тона. "Обсъждаме индустриален парк в Калинганагар (в Одиша) с Tata Steel. Идеята е, че ако можем да вземем на борда компанията-майка, ще може да осигурим метал за предприятията в парка. Насочваме се към компании надолу по веригата, които ни дават предложения и разработваме подробностите, които ще обсъдим с Tata Steel ", заяви Санджеев Чопра, главен промишлен секретар в Одиша. Tata Steel също обяви разширяването на завода си в Калинганагар в Одиша, което ще добави още 5 млн. тона капацитет през следващите четири години. (DNA India)
Източник: Други (21.05.2018)
 
Нов терминал за сярна киселина в “Порт Бургас” "Аурубис България” и частният пристанищен оператор БМФ “Порт Бургас” откриха нов специализиран терминал за обработка и съхранение на сярна киселна. Общата им инвестиция е 10 млн. евро. На откриването присъстваха председателят на Съвета на директорите на БМФ “Порт Бургас” Георги Домусчиев, директорът на “Аурубис България” Тим Курт, кметът на Бургас Димитър Николов и много други официални гости. Терминалът има капацитет на съхранение на 50 хил. тона, разполага с 5 цистерни и заема 27 дка площ. Очаква се чрез него да се реализира нов товаропоток от над 1 млн. тона годишно. “Терминалът беше проектиран и изграден изключително бързо, за близо 1 година”, уточни Георги Домусчиев. “Според концесионния договор ангажиментът на БМФ “Порт Бургас” беше да осигури 450 работни места. Към момента работните места тук са 950”, допълни и кметът Николов.
Източник: 24 часа (23.05.2018)
 
Европа се надява да избегне стоманените тарифи на Тръмп ЕС прави финален натиск, за да избегне американските наказателни тарифи за стоманата и алуминия, които ще бъдат въведени на 1 юни, въпреки, че надеждите Тръмп да освобожди от мерките пълноно, избледняват. Сесилия Малмстрьом, комисар по търговията в ЕС, говори с високопоставени американски представители, включително и секретаря по търговията Уилбър Рос, в рамките на международна икономическа среща в Париж тази седмица. Срокът изтича в петък, а ЕС се опасява, че Вашингтон ще наложи някаква форма на ограничение след изтичането на едномесечното освобождаване на съюза. Френският министър на икономиката Бруно Ле Майре заяви, че "следващите няколко дни ще бъдат важни за бъдещето на търговските отношения между ЕС и САЩ". "Трябва да споделяме целите си, като например борбата с проблемите на свръхкапацитета на стоманата и как да преразгледаме СТО, така че да гарантира истински условия на равнопоставеност в световен мащаб", добави Ле Майре. "Но не можем да направим това едновременно със заплахи от неоправдани тарифи, които тежат над главата ни." Тръмп обяви 25% тарифа за стоманата и 10% за алуминия през март като компенсация за несправедливата дискриминация срещу износа на САЩ, която има според него. ЕС твърди, че мерките са незаконни, като в същото време предлага търговски преговори, ако тарифната заплаха бъде оттеглена. Но Малмстрьом заяви пред министрите на търговията на ЕС миналата седмица, че въз основа на разговорите си с Рос е невъзможно пълно освобождаване. (FT)
Източник: Други (28.05.2018)
 
Решението за Bushan Steel може да бъде по-скоро изключение Индийската борса може да е по-оптимистична по отношение на възстановяването на средствата, замразени в затруднени компании, след като банките си върнаха около 63% от общата си експозиция в Bhushan Steel, но предпазливите банкери смятат, че успешният резултат при фалиралия производител на сплави, е изключение. Придобиването на Bhushan Steel от страна на Tata Steel донесе светлина в тунела на държавните кредитори, включително на State Bank of India (SBI). Но в случаите, когато се извършват корекции на разходите по проектите и се източват средства, възстановяването може да е слабо, казват банкерите. Освен това теорията, че големите сметки, в които се движат милиони рупии, могат да докажат, че възстановяването не е точно както изглежда, с хаден отговор за компании като Alok Industries, Lanco Infratech и ABG Shipyard. (Economic Times)
Източник: Други (28.05.2018)
 
Добивът на стомана в света през април 2018 г. нараства с 4.1% През април 2018 г. световното производство на сурова стомана е било 148.3 млн. тона, което представлява увеличение от 4.1% в сравнение с април 2017 г., сочат цифрите, предоставени от 64-те страни, които се отчитат пред World Steel Association. Производството в Китай за април 2018 г. е 76.7 млн. тона, което е с 4.8% повече в сравнение с миналата година. Япония е произвела 8.7 млн. тона, с 0,4% по-малко, а Индия – 8.7 млн. тона, което представлява увеличение от 5.6%. През април 2018 г. производството на стомана в Южна Корея възлиза на 5.9 млн. тона, което е ръст от 7.1% спрямо предходната година. В ЕС, Италия е произвела 2.1 млн. тона, с 3.7% повече, Франция е произвела 1.4 млн. тона, с 10.7% повече, а Испания - 1.3 млн. тона, което е увеличение със 7.5%. Производството на стомана в Турция през април 2018 г. е 3 млн. тона, което е с 3.1% повече спрямо април 2017 г. Украйна е добила 1.7 млн. тона, ръст с 6%. През април 2018 г. в САЩ са произведени 6.9 млн. тона, което представлява увеличение от 3.6%, докато бразилците са произвели 3 млн. тона, което е повече с 1.9%. Коефициентът на оползотворяване на капацитета на суровия стомана на 64-те страни е 76,9%. (Steel Times International)
Източник: Други (28.05.2018)
 
ЕС обмисля тарифи, ако Тръмп наложи квоти Европейската комисия е готова да стартира иск в рамките на Световната търговска организация в случай на въвеждане от страна на САЩ на ограничения върху вноса на стомана и алуминий от страните от Европейския съюз, каза в Европейския парламент еврокомисарят Сесилия Малстрьом. „Готови сме да стартираме дело за разрешаване (на спора) в СТО“, каза тя. По думите й, съществува възможност, САЩ дори и да решат да се въздържат от въвеждането на мита по отношение на стомана и алуминий от ЕС да поискат налагане на определен вид ограничения на експорта от Европейския съюз. Въпросът е дали тези ограничения ще са тежки или леки, отбеляза тя. Малстрьом каза, че по-нататъшните действия на Европейската комисия от името на ЕС ше зависят от твърдостта на мерките, предприети от САЩ по отношение на експорта от Европейския съюз също така и от нанесените от това щети върху промишлеността на Европейския съюз. „Ако те въведат ограничителни квоти, Европейската комисия ще подготви регулиране, което ще включва в себе си незабавни мерки за балансиране на ситуацията по отношение на вноса (на стоки ) от САЩ“, каза тя. (Euractiv)
Източник: Други (30.05.2018)
 
САЩ налагат мита за стоманата и алуминия от ЕС Съединените щати налагат мита на стоманата и алуминия от Европейския съюз. До нежеланото развитие се стигна, въпреки надеждите на съюзниците на Америка, новите тарифи да не се отнасят до тях. Стоманата ще бъде облагана с 25 процента, а алуминият с 10 процента. Освен за Европейския съюз, митата важат и за Мексико и Канада. В продължение на седмици Германия, Франция и Великобритания призоваваха Доналд Тръмп да не включва Европа в новите мерки. Бяха отправени и закани, че Евросъюзът ще отговори с мита върху американски стоки. Това води до опасения за начало на търговска война, която често води до увеличаване на цените за дребните потребители. „Съединените щати решиха да не продължат изключението от митата, което важеше за Европа. Това е лош ден за световната търговия. Европейският съюз не може да остане пасивен. Незабавно ще внесем искане за уреждане на спор в Световната търговска организация. А в следващите часове, ще обявим контрамерки. Това, което могат да направят те, можем да направим и ние. Абсолютно неприемливо е в световната търговия, държава да налага мита едностранно”, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. (aljazeera.com)
Източник: Други (01.06.2018)
 
Канада, Мексико и ЕС отвръщат на удара с тарифите за стомана и алуминий Канада ще наложи наказателни мита на стойност 12.8 милиарда щатски долара върху вноса на редица стоки от САЩ в отговор на обявеното вчера решение на САЩ да обложат с 25-процентно мито вноса на стомана и с 10 на сто вноса на алуминий от Канада, Мексико и ЕС, смятано от днес, предадоха "Ройтерс" и ДПА, цитирани от БТА. Канадската ответна мярка бе обявена от външният министър Кристия Фрийланд. Канадските мита влизат в сила от 1 юли и ще останат в сила докато САЩ не отменят техните мита. Канадският премиер Джъстин Трюдо каза, че е предлагал да отиде във Вашингтон тази седмица и да завърши предоговарянето на Североамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), но САЩ са поставили "абсолютно неприемливо" предварително условие за това. Европейската комисия съобщи, че днес ще внесе иск срещу САЩ в СТО. Комисията е внесла на 18 май в СТО и списък със стоки, изнасяни от САЩ в ЕС, които може да започне да обмитява. Списъкът може да бъде задействан месец след заявяването му. (CBSNews)
Източник: Други (01.06.2018)
 
Егерт обвинява САЩ в "гол протекционизъм" Новините, че САЩ напредват с митата аот 25% за стомана, изнасяна от ЕС, Мексико и Канада, се посрещна с гняв от онези, чиито стоманодобивни сектори ще бъдат засегнати. След съобщението на Уилбър Рос, генералният директор на Европейската асоциация за стомана (EUROFER) Аксел Егерт нарече хода "гол протекционизъм" и "лош ден за световната търговска система". Егерт призова Европейската комисия "бързо да приеме" предпазни мерки, които са широкообхватни по отношение на засегнатите страни, като същевременно осигурява достъп до традиционните търговски потоци. "Обаче, това, което се направи, вече е направено, администрацията на САЩ изглежда не вярва, че да сме близки политически, икономически и геостратегически партньори е достатъчно, за да не бъде засегнат ЕС", продължи Егерт. "Следователно ЕС трябва бързо да действа в своя собствен интерес, за да защити вътрешния пазар от "ефекта на Раздел 232" - влиянието на стоманата, отклонена на американската граница, към най-големия отворен пазар на стомана в света: европейския,“ подчерта Егерт. (Steel Steel International)
Източник: Други (04.06.2018)
 
И Мексико сезира СТО заради митата от САЩ Съединените щати продължават да имат силни връзки с Канада, Мексико и Европейския съюз въпреки налагането на мита върху вноса на стомана и алуминий от тези страни и тези връзки ще продължат. Това се посочва в съобщение на Белия дом. Същевременно стана ясно, че властите на Мексико ще се обърнат към Световната търговска организация във връзка с решението за митата, което според властите нарушава споразумението за гаранции. Предварителни данни сочат, че годишните загуби за Мексико от налагането на мита може да достигнат между 1,5 милиарда и 2 милиарда долара. В отговор на действията на Вашингтон,които са в сила от началото на юни Мексико заяви, че приема аналогични мерки по отношение на валцувани продукти, осветителни тела, плодове и различни видове сирена. Европейският съюз също подаде искане за консултации със САЩ относно тарифите за стомана и алуминий в петък - първа стъпка в процеса на уреждане на СТО. (Reuters)
Източник: Reuters (05.06.2018)
 
Стоманодобивът пред криза, тъй като "предпазните мерки ще отнемат твърде дълго, за да стартират" Стоманодобивът е изправен пред криза, тъй като американските тарифи за стоманата влизат в сила и мерките за предотвратяване на потока от евтина стомана към Европа се бавят и няма да спасят компаниите от спад на печалбите. Предупреждението идва от брокера UBS, според който цената на стоманата ще спадне с около 100 до 450 долара за тон до края на годината. "Увеличаването на запасите, по-високият нетен износ на китайска стомана и по-високият внос в ЕС поради търговия спор със САЩ трябва да сложи край на двугодишното възстановяване на стоманата в ЕС", каза анализаторът на UBS карстен Рийк. Производителите на стомана във Великобритания още се възстановяват от кризата от 2015 г., когато поток от стомана от субсидирани китайски заводи, високи цени на енергията и нарастващи разходи за труд, доведоха до хиляди загубени работни места в сектора. Миналата седмица въвеждането на 25-процентови тарифи за внос на стомана от САЩ вероятно ще пренасочи стомана предназначена за Америка към Европа, според UBS. (MSN)
Източник: Други (08.06.2018)
 
С оферта от 6 млрд. рупии Tata Steel води в надпреварата за Usha Martin Tata Steel постави агресивна оферта от 6 млрд. рупии за базираната в Колката компания Usha Martin, производител на специална стомана с капацитет от 1 млн. тона в Джамшедпур. Usha Martin се продава, за да се покрие дълга на групата. "Tata Steel имаше среща с представители на Usha Martin в сряда и по всяка вероятност те ще отправи по-висока оферта от JSW Steel, която предложи 5.5 млрд. рупии", според запознати. Vedanta, собственост на Адал Агарвал, която влезе в стоманодобивния бизнес с наскоро придобитата Electrosteel, също се смята, че е в надпреварата за придобиване на Usha Martin. Usha Martin е един от най-големите производители на стоманени въжета в света и водещ производител на специална стомана в Индия. Компанията създава първата си дълго-продуктова фабрика през 1974 г. близо до Джамшедпур. Заводът използва висококачествена желязна руда и въглища от затворени мини, което му позволява да постигне постоянно качество на стоманените продукти. (Metal Jnction)
Източник: Други (11.06.2018)
 
Рудните компании в Карнатака не могат да изчистят запасите си Водещият орган на добивната индустрия в Индия, Федерацията на индийските добивни сектори (Federation of Indian Mineral Industries - FIMI), ще се обърне към Върховния съд с иск за позволение на компаниите в щата Карнатака да продават руда и на други играчи освен производителите, за да изчистят запасите си. Решението идва, след като беше установено, че някои големи стоманени компании в щата предпочитат да купуват от Одиша или дори да внасят на по-висока цена, вместо да купуват чрез аукционите, провеждани в щата. След като Върховният съд започна да отпуска изискванията за добив на желязна руда в Карнатака и забрани износа от щата, за да проверява злоупотребите, минната индустрия не е в състояние да повиши производството си, въпреки доброто търсене, тъй като много стоманопроизводители в щата не посочват нужните им количества. Сега държавните мини искат да разширят основата си за продажба на руда, без която им е трудно да продадат цялата си продукция. Основният проблем е, че производителите на стомана в Карнатака нямат никакви ограничения и могат да закупят суровини за стомана от която и да е част на страната или дори да ги внасят. (Business Standard)
Източник: Други (11.06.2018)
 
Китайските износители на стомана преследват нови купувачи в Африка, Южна Америка Китайските производители на стомана търсят нови експортни дестинации в Африка и Южна Америка, тъй като пратките до най-големите отвъдморски купувачи в Югоизточна Азия падат с двуцифрен темп, а новите търговски ходове на САЩ заплашват да унищожат някои пазари изцяло. Китай, най-големият производител, потребител и износител на стомана в света, смята, че има по-малко възможности за износ. САЩ наложи тежки тарифи върху големите износители на стомана в Съединените щати - Канада, Мексико и Европейския съюз - което доведе до мерки за ответни действия. Световните тарифи, които Вашингтон въведе през март, бяха насочени главно към ограничаване на вноса на китайски стомана, която се смята, че минава през други държави, преди да стигне САЩ. Миналия месец американската търговска камара наложи тежки вносни мита върху стоманените продукти от Виетнам, които произхождат от Китай, удряйки втория по големина експортен пазар на Китай след Южна Корея и основна дестинация за китайските заводи, които притежават складове във Виетнам. (Reuters)
Източник: Reuters (11.06.2018)
 
Шефът на ABB предупреди за риск за американските работни места от тарифите на Тръмп Швейцарската инженерингова група АББ е предупредила, че хиляди работни места в САЩ могат да бъдат изложени на риск, ако американският президент Доналд Тръмп предложи нови тарифи за вноса на стомана и алуминий. Улрих Спиешофър заяви, че поделенията на АББ, произвеждащи трансформатори с голяма мощност, ще бъдат засегнати, ако Вашингтон увеличи цената на видовете стомана, които трябва да внесе от Европа и Япония. "Тази специфична стомана не се произвежда в достатъчни количества в САЩ. Всъщност има само една компания, която има доста ограничен капацитет", каза Спиешофър. ABB има 4 хил. служители, които произвеждат енергийно ефективни трансформатори и мотори в САЩ. "Техните работни места могат да бъдат изложени на риск", добави той. Спиешофър заяви, че ABB иска "да допринесе за проспериращи САЩ" - най-големият му пазар, където работят над 20 хил. души. ABB също така е близо до сключването на сделка за 2.6 млрд. долара за закупуване на поделението на General Electric, Industrial Solutions. (FT)
Източник: Други (13.06.2018)
 
Thyssenkrupp, Tata има право да обсъждат промените в условията на стомана Thyssenkrupp AG и Tata Steel Ltd. обсъждат смяната на условията на своето съвместно предприятие за стомана по начин, който би могъл да даде на Thyssenkrupp по-голям дял от приходите. Нищо не е решено все още, а една от възможностите е да се увеличи акционерният дял на Thyssenkrupp в съвместното предприятие и да се запази правото на глас на 50-50%. Thyssenkrupp настоява за промени в сделката, след като печалбите в европейския стоманодобивен бизнес на Tata се понижиха. Възможните промени следват седмици на нарастващ натиск върху главния изпълнителен директор на Thyssenkrupp Хайнрих Хийзингер от активисти и синдикалисти, за да постигнат по-добра сделка. Когато съвместното предприятие беше обявено през септември, двете компании се съгласиха на равни дялове. Tata Steel отказа коментар. Говорител на Thyssenkrupp заяви, че компанията ще се придържа към плана си да вземе окончателно решение за съвместното предприятие до края на юни. (Bloomberg Quint)
Източник: Други (14.06.2018)
 
Мексико обмисля още мита срещу САЩ за $4 млрд. Мексико може да наложи мита срещу вносните от САЩ царевица и соя, чийто годишен внос е на стойност 4 млрд. долара, пише Reuters. Страната може да предприеме този ход, ако американският президент Доналд Тръмп продължи търговската война чрез налагане. По-рано този месец Мексико бързо отвърна, когато Тръмп наложи мита върху вносните стомана и алуминий от Мексико, Канада и ЕС. Мексико наложи мита срещу десетки вносни американски стоки, включително стомана, ябълки и свинско месо. Налагането на нови мита от Мексико срещу Вашингтон може и да засегне и мексиканската индустрия, която зависи от вноса на царевица и соя от САЩ. Мексико обаче вече повишава вноса на зърно от доставчици като Бразилия и Аржентина. Този ръст на вноса може да смекчи удара, който би понесла страната от задълбочаване на търговския си спор със САЩ. (Reuters)
Източник: Reuters (15.06.2018)
 
КЦМ инвестира още 22 млн. лв. в производството на цинк Най-голямата българска компания за производство на олово и цинк - КЦМ, приключи проект за 22 млн. лв., с който подобрява възможностите за преработване на разнообразни качества концентрати, използвани в производството на цинк. Проектът се финансира изцяло със собствени средства. През 2016 година КЦМ достигна рекордно производство на цинк в 55-годишната си история – 74 336 тона. С включването в производствения процес на новите мощности компанията постига и по-високо технологично ниво на автоматизация и дигитализация. Компанията е закупила машини от европейски производители от Испания, Франция и Германия. Проектът "Технологично обновление и развитие на производството" на КЦМ АД стартира през 2008 година. Инвестициите са за 200 млн. лв. (95 милиона евро), за които бе сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Целта на проекта е да се постигне съвременно, екологосъобразно и конкурентоспособно производство на цветни и благородни метали, техни сплави и химически продукти. В концепцията му са заложени енергоспестяващи технологии, възможности за преработка на вторични материали, намаляване на емисиите на парникови газове. С проект ТОРП бяха създадени нови заводи за производство на двата основни метала, произвеждани в предприятието – олово и цинк.
Източник: Капитал (18.06.2018)
 
US Steel планира да отвори над 800 работни места тази година Дейвид Бърит, президент и главен изпълнителен директор на US Steel, заяви, че компанията му планира да отвори около 800 нови работни места тази година в завода в Илинойс. Това няма да включва допълнителните работни места, които ще бъдат създадени в цялата общност в резултат на повторното отваряне на съоръжението. Бърит описа тарифите на президента Тръмп като "чудесна първа стъпка" в посока това да се случи. "Ние сме в търговска война в продължение на 30 години", добави Бъррт. "Това е наистина много време и накрая имаме президент на място, който действително предприема действия, за да можем да привлечем всички на масата". През март Тръмп обяви тарифи за стоманата и алуминия, за да коригира това, което счита за нелоялна търговска практика. Мнозина от стоманодобивната и алуминиевата промишленост в САЩ, включително Бърит, похвалиха президента за действията му. Същия месец US Steel обяви, че ще отвори отново стоманена фабрика в Гранит Сити, Илинойс. Бърит заяви, че отварянето вероятно ще добави още 500 работни места. Планът е за рестартиране на две доменни пещи и съоръжения за производство на стомана в интегрираното предприятие Granite City Works. (CNBC)
Източник: Други (18.06.2018)
 
ArcelorMittal стартира проект за въглеродни емисии Инсталацията, предназначена за преобразуване на съдържащ въглерод газ от доменните пещи в биоетанол, се изгражда на обекта на ArcelorMittal в Гент, Белгия. Ако бъде успешна, технологията може да революционизира улавянето на въглеродните емисии в доменните пещи и да подкрепи декарбонизацията на транспортния сектор, твърди ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света. LanzaTech, базирано в Чикаго, разработи технологията, която използва микроби, които се хранят с въглероден окис за производство на биоетанол, и го е отдала на ArcelorMittal. Според ArcelorMittal "това е първата по рода си инсталация в индустриален мащаб в Европа и след като се завърши годишното производство на биоетанол в Гент се очаква да достигне около 80 млн. литра, което ще доведе до годишна икономия на CO2, еквивалентно на 100 000 електрически автомобили на пътя". Компанията вярва, че технологията значително подобрява възможностите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и за улавяне и оползотворяване на въглерода (CCU) и подобрява ролята на стоманата в циркулярната икономика. (Steel Times International)
Източник: Други (20.06.2018)
 
Рос обвинява спекулантите, че явдигат цените след стоманените тарифи Администрацията на Тръмп обвини спекулантите за степента на покачване на цените на стоманата от началото на въвеждането на тарифите, като заяви, че ще разследва това, което секретарят на търговията Уилбър Рос нарича "спекулации". Рос заяви, че вътрешните цени на стоманата, които носят нарастващо безпокойство за много американски производители, се увеличиха много повече, отколкото беше оправдано от тарифата от 25%, която президентът Тръмп поръча по-рано тази година. Цените на американския бенчмарк се покачиха с близо 40% тази година, което е далеч повече от увеличението в Европа или другаде в Северна Америка. "Това, което се случва, е много незадоволително", посочи той, сочейки "посредници", които складират стомана и я пазят от американския пазар. Бившият банкер на Уол Стрийт също обвини спекулантите за последните промени в цените на соевите култури, засягайки най-голямата експортна култура в САЩ. Цените се понижиха в резултат на опасенията, че Пекин може да отмъсти срещу заплахата от тарифи на администрацията на Тръмп за 250 млрд. долара внос от Китай (FT)
Източник: Други (21.06.2018)
 
От днес ЕС въвежда мита към САЩ В петък (22-ри юни) ще влязат в сила ответните мита на Европейския съюз, които ще засегнат вноса на американски стоки на стойност 2,8 млрд. евро (за около 3,2 млрд. долара), съобщи високопоставен представител на ЕС. Това представлява ответна европейска мярка на наложените от администрацията на американски президент Доналд Тръмп високи мита върху вноса в САЩ на стомана и алуминий, включително от ЕС. "Ние не искахме да сме в тази позиция, но едностранното и необосновано решение на САЩ да наложи митнически тарифи върху стоманата и алуминия, внасяни от ЕС, означава, че нямаме друг избор", посочи в сряда европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом в специално изявление на ЕК. Така наречените "ребалансиращи мерки" са отговор на това, че от 1-ви юни САЩ наложиха мита от 25% за вноса на стомана и от 10% за вноса на алуминий от ЕС, коментира представителят на ЕК. Новите по-високи европейски налози ще засегнат вноса от САЩ на редица селскостопански стоки и на други продукти. (AFP)
Източник: Други (22.06.2018)
 
Тръмп приветства плановете на JSW Steel за инвестиции в размер на 1 млрд. долара в САЩ Доналд Тръмп приветства предложената от JSW Steel инвестиция от 1 млрд. долара в стоманодобивните заводи на компанията в Тексас и Охайо. "Стоманата се връща бързо, а американския стоманодобив също, както и други," казаха от JSW, цитирайки Тръмп. Компанията също така заяви, че американският търговски секретар Уилбър Рос също приветства инвестицията. "Поздравления за JSW Steel за инвестициите в Охайо", каза той цитирайки Рос. JSW Steel обяви инвестиция от 1 млрд. долара за модернизиране на двете производствени мощности в Тексас и Охайо. Миналата седмица компанията заяви, че ще инвестира 500 млн. долара, за да модернизира съоръжението си в Охайо, което наскоро придоби в рамките на сделката Acero. По-рано тази година компанията обяви 500 млн. долара за модернизиране на своето съоръжение в Тексас. Инвестицията в Охайо ще бъде използвана за надграждане и усъвършенстване на интегрирания производствен модул на Acero. (PTI)
Източник: Други (25.06.2018)
 
Мениджъри от „Асарел-Медет" на Световния минен конгрес в Астана Изпълнителният директор на „Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов и мениджъри от компанията взеха участие в 25-ия Световен минен конгрес, който се проведе в столицата на Казахстан – Астана, между 19 и 22 юни. Организатор на конгреса е Министерството по инвестиции и развитие в Република Казахстан, със спомоществователството на Асоциацията на рудодобивните и металургични предприятия в азиатската държава, операторите ITECA и ITE Grouр и партньорите ЕRG, Zlatni Kazzinc, KAZ Minerals и Polymetal. На форума, който се провежда на всеки две години в различни държави, бяха представени над 300 минни компании от 50 страни, които участваха с над 2 хиляди делегати. „Световният минен конгрес дава уникална възможност за представяне потенциала на развитие на минната индустрия в глобален мащаб, обмяна на ценен опит между експерти в бранша от целия свят и следване на основните принципи за устойчиво развитие", коментира изпълнителният директор на „Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов. Казахстан е изключително богата на природни ресурси и през последните години се развива с много бързи темпове. Като част от работната програма, делегатите взеха участие в индустриално посещение на медна мина „Бошакол" от групата на „KAZ Minerals". Организираното техническо изложение към конгреса представи световни производители на основно и спомагателно оборудване за минната индустрия, разработчици на софтуерни продукти, системи за автоматизация и мониторинг на процеси и др.
Източник: Стандарт (27.06.2018)
 
Канада подготвя квоти за стомана и тарифи за Китай и други Канадското правителство подготвя нови мерки за предотвратяване на потенциално наводнение с внос на стомана от световните производители, които искат да избегнат американските тарифи. Канадският долар отслабва и акциите на Stelco Holdings Inc. се покачват. Предполага се, че мерките са комбинация от квоти и тарифи, насочени към определени страни, включително Китай. Следващите стъпки следват подобни предпазни мерки, които се разглеждат от Европейския съюз, насочени към предпазване от стомана, иначе предназначена за САЩ. Тези мерки идват заедно с канадските контра тарифи за американски стомана, алуминий и други продукти, Стъпките засилват отрицателния ефект от търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп, по-специално тарифите от 25% върху стоманата и 10% от алуминия, които засегнаха Канада, ЕС и други нации. Тези стъпки предизвикаха ответни мерки от най-големите търговски партньори на САЩ и принудиха компании като Harley-Davidson Inc. да преместят производството си. (Bloomberg)
Източник: Други (27.06.2018)
 
Потребителите на стомана с иск срещу тарифите на Тръмп Група потребители на стомана подаде най-големият правен иск срещу тарифите за стомана, наложени от Доналд Тръмп. В дело, заведено в Американския съд за международна търговия в Ню Йорк, Американският институт за международна стомана и две от компаниите-членки твърдят, че ходът на американския президент е противоконституционен и оспорват позоваването му на закон от 1962 г. за налагане на 25% тарифа на основание национална сигурност. Групата твърди, че самият Закон за Студената война, който Тръмп използва. за да наложи митата, представлява неконституционна делегация на търговските правомощия на Конгреса пред американските президенти. Този ход идва в контекста на все по-широкото оживление от страна на американските бизнес групи и републиканците в Конгреса срещу тарифите на Тръмп и произтичащите от това търговски войни с Китай, както и съюзниците в ЕС. Цената на тези търговски войни бе илюстрирана тази седмица от решението на Harley-Davidson да премести дейости извън САЩ, за да избегне ответните тарифи на ЕС. (FT)
Източник: Други (28.06.2018)
 
Посланикът на САЩ на гости в „Асарел-Медет" Посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин, придружен от съпругата си Никол, бе гост на „Асарел-Медет" в Панагюрище. Председателят на Надзорния съвет на компанията Димитър Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха пред гостите проектите за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,1 млрд. лева от 1999 до 2017 г. В разговорите бяха дискутирани възможностите за разширяване на контактите на дружеството със сродни фирми в САЩ. Посланикът и придружаващата го делегация се запознаха със системата за автоматизирано управление на рудник „Асарел", иновативната Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, рекултивираните минни терени и развитието на биоземеделието в близост до компанията. След обиколката Ерик Рубин остави послание в Почетната книга на „Асарел-Медет" АД. „Вашата компания е модел за американско-българско партньорство и за социален и екологично отговорен бизнес".
Източник: Стандарт (29.06.2018)
 
Thyssenkrupp близо до сделка с Tata Steel за сливане на европейските активи Thyssenkrupp и Tata Steel се доближават до сделка на стойност 15 млрд. евро, за да обединят европейските си активи в световен стоманодобивен гигант, съобщиха източници, запознати с разговорите. Разговорите напредват добре и бе постигнат компромис за преодоляване на разликата в оценката между бизнеса. Обединяването на европейските стоманени активи на Thyssenkrupp и Tata Steel, обявено за първи път през септември, ще създаде втория по големина производител на стомана след ArcelorMittal с 15 млрд. евро общи продажби. Компромисните опции включват плащане в брой на Thyssenkrupp, промяна на структурата на собствеността на предприятието от 50:50, намаляване на дълга, който ще бъде прехвърлен, или ограничаване на плащанията на дивиденти за Tata Steel в продължение на няколко години. Thyssenkrupp и Tata Steel отказаха да коментират. (First Post)
Източник: Други (29.06.2018)
 
Търговската война изтласква стоманата до 6-годишен връх в Австралия Цената на стоманата в Австралия достига шестгодишен връх, което води до увеличаване на разходите за нови жилища и инфраструктурни проекти, тъй като правителството на Търнбул продължава да налага тежки антидъмпингови мерки върху вноса на стомана. Индустриалните играчи твърдят, че такива високи цени обикновено означават увеличение на производството в целия свят и дават известно облекчение за цените, но това не се осъществи поради намаляването на доставките в Китай, тарифите на Доналд Тръмп в САЩ и силната световна икономика. Дейвид Робъртс, главният изпълнителен директор на базирания в Сийва търговец на стомана Sanwar, заяви, че все по-засилващите се антидъмпингови мерки на федералното правителство също допринасят за изкуствено високите цени на стоманата. "Те все още натискат вноса на стомана при всяка възможност", каза Робъртс. Той цитира скорошния пример за антидъмпингови мерки от 124% върху един тип стоманени тръбопроводи, които дори не се произвеждат в Австралия, тъй като в малък брой случаи може да се конкурира с местен продукт. (Fairfax)
Източник: Други (02.07.2018)
 
Заменят партулиращите полицаи с камери Обсъжда се закупуването от държавата на единен софтуер за видеонаблюдение на населените места. Това заяви министърът на вътрешните работи Валентин Радев. По думите му софтуерът ще бъде под контрола на МВР, като държавата ще се ангажира и с разширението и обновяването му. Според него необходимо е кметовете на общини и населени места да намерят средства за закупуване на камери. Валентин Радев присъства на представяне на видеонаблюдение, което е монтирано в Перник. Инвестицията е на стойност 160 000 лв. и е финансирана от „Стомана индъстри“. Договорът е тригодишен, поясни кметът Вяра Церовска. Радев горещо одобри направеното и уточни, че Перник е поредният град, в който се въвежда видеонаблюдение. Според него то играе голяма превантивна роля. / 25.06.2018 / temponews.net
Източник: Други (02.07.2018)
 
Tata и ThyssenKrupp очертават сливането Сливането между стоманените гиганти Tata и ThyssenKrupp ще означава повече сигурност за работниците, според двете компании. Сделката отне две години преговори, защото не бяха предвидили Brexit, съобщиха компаниите на съвместна медийна конференция в Брюксел. Синдикатите приветстват сливането. Те вярват, че това ще донесе по-голяма сигурност на 8 500 британски работници от Tata, включително 6 250 в Уелс. Шефовете на двете компании казват, че ще бъдат по-конкурентни в един свят, който прави повече стомана, отколкото се нуждае. Промишлеността също е изправена пред 25% мита в САЩ. Tata каза, че е твърде рано да се разбере какво влияние ще има Brexit върху новата компания, но добави, че сливането ще им даде възможности в бъдеще. Това може да доведе до повече сигурност за по-голямата част от работната сила в Уелс, включително над 3 500 работници в гигантския завод в Порт Талбот. Но Tata също потвърди, че плановете за продажба на електрическия стоманодобивен бизнес Cogent в Нюпорт, в който работят 350 души, ще продължат. (BBC)
Източник: Други (04.07.2018)
 
Китай влага €150 милиона в най-големия завод за стомана в Сърбия Китай подготвя нова мащабна инвестиция в Сърбия. Китайската HBIS Group Serbia Iron & Steel, дъщерно дружество на китайската Hebei Iron & Steel Group, планира да инвестира 150 млн. евро в сръбската стоманодобивна фабрика Железара Смедерево до 2020 г. Парите ще бъдат вложени в покупката на ново оборудване, тъй като металургичният завод се нуждае от нова агломераторна машина и нова стъпална пещ. Китайската компания подготвя инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове и прах от фабриката, съобщи пред сръбски медии директорът на предприятието Сиай Сон. HBIS досега е вложила 158 млн. евро в модернизация на оборудването на Железара Смедерево, който е най-големият завод за стомана в Сърбия. Китайците купиха предприятието през 2016 г. за 46 млн. евро. Стоманолеярният завод е от ключово значение за сръбската икономика и има хиляди работници. Износът на фабриката през първите 5 месеца на 2018 г. е нараснал с 43.6% спрямо същия период на миналата година до 560 000 тона. / scrapmonster.com
Източник: Други (06.07.2018)
 
Китай обвини САЩ за започването на най-голямата търговска война в икономическата история Новите американски мита на вноса от Китай влизат в сила от днес, потвърди президентът Доналд Тръмп пред журналисти. Тръмп заяви ясно, че е готов да се стигне до остра ескалация на търговската война между двете най-големи икономики в света. Точно в полунощ администрацията трябва да започне да налага новите мита върху китайския внос. Ефектът им се изчислява на 34 млрд. долара, като тази мярка е само първата стъпка от серията нови тарифи. Тръмп коментира търговската война между двете страни пред журналисти, които го придружаваха на предизборна обиколка в Монтана. Администрацията на Тръмп твърди, че Пекин използва хищнически тактики, за да превъзмогне технологичното господство на САЩ. Тези тактики включват киберкражби, а също и изнудване американските компании да предадат технологиите си в замяна на достъп до китайския пазар. Президентът заяви, че САЩ са готови занапред да обложат допълнително китайски внос на стойност около 500 млрд. долара, ако Пекин откаже да отговори на изискванията на Вашингтон. Тръмп вече наложи мита върху вноса на стомана, алуминий, слънчеви панели и перални машини. (BBC)
Източник: Други (06.07.2018)
 
Steel Dynamics завърши придобиване за 400 млн. долара Steel Dynamics, Inc. обяви завършването на придобиването на Heartland Steel Processing, LLC (по-рано известна като Companhia Siderurgica Nacional, LLC). Намира се в Теръ Хот, Индиана, Heartland произвежда различни видове плоска рулон стомана чрез по-нататъшно обработване на горещо валцувани рулони чрез накисване и масло, студено-валцовани и поцинковани продукти. Покупната цена за Heartland е била 400 млн. долара в брой, включително 60 млн. долара нормализиран оборотен капитал и подлежащи на корекции на цената на покупката по поръчка. Сделката бе финансирана с пари в брой, с очакване за краткосрочни доходи и натрупване на парични потоци на акция. Придобиването ще разшири годишния капацитет на Steel Dynamics за плоска стомана до 8.4 млн. тона и общ капацит за доставка на стомана до 12.4 млн. тона. Допълнителното предлагане на по-леки и по-широки плосковалцувани стомани ще разшири продуктовото портфолио на компанията с добавена стойност, като увеличи позицията на Steel Dynamics като водещ производител на стомана в Северна Америка. (Building Indiana)
Източник: Други (09.07.2018)
 
Проведе се открито заседание по заявление на „Стомана Индъстри“ АД Комисията за енергийно и водно регулиране проведе открито заседание, на което беше обсъден доклад на работна група по заявление на „Стомана Индъстри“ АД за издаване на лицензии за дейността „търговия с електрическа енергия“. На заседанието представителите на дружеството заявиха, че изцяло подкрепят констатациите и изводите в доклада на експертите. Решение във връзка със заявлението на дружеството за издаване на лицензии регулаторът ще вземе на закрито заседание на 18.07.2018 г. /КЕВР
Източник: Други (09.07.2018)
 
Липса на кадри бави 50 млн. инвестиция Осигуряването на работна ръка може да забави инвестиция за 50 млн. евро, която планира ЕТЕМ у нас. Това стана ясно от думите на Джордж Менцелопулос, изпълнителен директор на "Етем", по време на дискусията "Да! На българското автомобилостроене". Компанията е част от холдинга "Виохалко", в който влизат още "Стомана Индъстри" и "София мед". За миналата година оборотът на холдинга е над 3,7 млрд. евро, а предприятията му са в 8 държави и имат над 9000 служители. ЕТЕМ навлиза за първи път в автобизнеса у нас през 2003 г. като доставчик на БМВ, а сега е сертифицирана за целия премиум сегмент на автомобили, сред които Мерцедес, Ауди, Ягуар-Ланд Ровер, Ламборгини. Тя има най-високата оценка на БМВ и е една от трите компании в Европа, които имат право да произвеждат продукти за автокорпорацията. От България ЕТЕМ изнася и алуминиеви профили за завода на БМВ в Китай. Инвестиционният план на компанията предвижда разкриването на нови мощности и разширение с над 10 000 кв. м., за което ще бъдат инвестирани 50 млн. евро. "Но първо трябва да намерим решение на проблема с човешките ресурси, което е голямо предизвикателство", каза Менцелопулос. Той добави, че бизнесът има нужда да работи в тясно сътрудничество с властта, за да продължава да инвестира. "При такава сериозна инвестиция, всяка форма на подкрепа е добре дошла, а нашите основни конкуренти в Западна Европа я получават", каза още Джордж Менцелопулос.
Източник: Стандарт (12.07.2018)
 
Кредиторите на Bhushan Power & Steel се срещат Кредиторът на Bhushan Power & Steel ще се срещне в понеделник, за да обсъдят офертите от Tata Steel и Liberty House. Докато мнозина очакват заемодателите да възприемат по-благоприятното предложение на Tata Steel, Liberty House се опитва да прокара офертата си, която е по-висока от двете. Срещата идва след като Националният трибунал за апелативния трибунал (NCLAT) миналата седмица поиска от кредиторите да продължат процеса на разрешаване и да изберат една от офертите. След това избраната оферта ще бъде изпратена на Националния трибунал по дружествено право (NCLT). Докато Liberty е предложил 185 млрд. рупии, срещу Tats Steel – 170 млрд. рупии, и двете компании са предложили да инвестират допълнителни 75 млрд. рупии в операциите на Bhushan Power & Steel. Liberty House продължава да бъде оптимистично настроена за своето предложение. (Moneycontrol News)
Източник: Други (16.07.2018)
 
Aurubis става едноличен собственик на Deutsche Giessdraht в края на юли Германската група Aurubis ще стане едноличен собственик на производителя на медна тел Deutsche Giessdraht. Разрешение за това беше дадено от федералното антитръстово ведомство (Bundeskartellamt) в края на миналата седмица. Aurubis, която в момента държи 60% от смесеното предприятие, ще придобие и останалите 40% от партньора си Codelco Kupferhandel. Договор за това беше подписан в началото на тази година, като сделката ще бъде приключена на 31 юли, казаха от групата. Цената не се съобщава. Deutsche Giessdraht е създадена преди 40 години като смесено предприятие между Aurubis и Codelco Kupferhandel, която е собственост на най-големия производител на мед в света - чилийската Codelco. Пълното придобиване на дружеството е част от стратегическото преориентиране на Aurubis и е в синхрон с намерението й да бъде активна в индустриите на бъдещето със своите продукти, посочват от групата. С тази стъпка Aurubis увеличава капацитета си за производство на медна тел в съответствие с нарастващия капацитет за производство на катоди, от които тя се прави. (aurubis.com)
Източник: Други (17.07.2018)
 
САЩ подадоха жалба срещу митата на Китай, ЕС, Канада, Мексико и Турция САЩ са подали жалба пред Световната търговска организация (СТО) срещу Китай, ЕС, Канада, Мексико и Турция заради ответните им мерки на митата, въведени от американските власти за вноса на стомана и алуминий. САЩ наложиха от 1 юни мита от съответно 25 процента и 10 процента върху стоманата и алуминия на основание, че вносът на тези метали е заплаха за националната им сигурност. Китай, ЕС, Канада, Мексико и Турция отговориха с мита върху американски внос на стойност 24 млрд. долара. Ответните мерки нарушават правилата на СТО, която посредничи при търговски спорове, заяви постоянният търговски представител на САЩ Робърт Лайтхайзър. "Вместо да работят с нас за справяне с общия проблем, някой от търговските ни партньори избраха да отговорят с насрещни мита, целящи да накажат американските работници, фермери и компании", каза Лайтхайзър. (CNBC)
Източник: Други (17.07.2018)
 
Канада обмисля нови квоти и тарифи заради наводнението със стомана Канада обмисля както квоти и тарифи за спиране на нарасналия внос на чуждестранна стомана, която се отклонява от САЩ заради търговската политика на Доналд Тръмп, каза министърът на промишлеността. навдийп Бейнс заяви, че правителството на Джъстин Трудоу претегля така наречените предпазни мерки за ограничаване на притока на евтина чужда стомана и би могло да разшири списъка на продуктите според нуждите. Преди това бяха идентифицирани три - енергийни тръбни, стоманени плочи и арматура - но министърът каза, че това е само първата стъпка. Канада е сред страните, които са на фронтовата линия на търговската война на Тръмп, след като наложи ответни тарифи за американски стоки на стойност 12.6 млрд. долара, след като САЩ наложи 25% и 10% върху стоманата и алуминия. Канада е най-големият източник на вноса на двата метала в САЩ и най-големият купувач на американски стоки. Северната държава вече е предприела стъпки, за спиране на всяка стомана, която се промъква за "претоварване" към САЩ, а квоти или тарифи за сигурност ще бъдат следваща стъпка за това. (Bloomberg)
Източник: Други (17.07.2018)
 
Преустройството на многомилионна доменна пещ е завършено ArcelorMittal Zenica приключи реконструкцията на доменната си пещ от 30 млн. евро, подготвяйки завода за следващите 20 години производство на стомана, твърди най-големият стоманопроизводител в света. В допълнение към възстановяването на доменните пещи бяха подновени и други части на завода, включително енергийните, синтеровите и стоманодобивните заводи и валцоването. "Последните проекти привеждат общата инвестиция в завода в Зеница за над 200 млн. евро. Ремонтът означава, че интегрираният стоманодобив може да продължи в Зеница до 20 години в бъдеще", каза ArcelorMittal. За да отбележи завършването на проекта, имаше специална церемония в завода, на която присъстваха над 200 изтъкнати гости, сред които министър-председателят на Федерация Босна и Херцеговина Фаджил Новалич и министър-председателят на кантона Зеница - Добой Миралем Галияшевич, който е един от 10 кантона на Федерация Босна и Херцеговина. Августин Кочупарампил и Луц Бандуш присъстваха от името на ArcelorMittal Europe. (Steel Times International)
Източник: Други (18.07.2018)
 
ЕС одобри въвеждане на временни защитни мерки за 23 вида продукция от стомана Европейският съюз одобри въвеждането на временни защитни мерки, които засягат 23 категории стоманена продукция. Според съобщението на Европейската комисия, традиционно внасяните в региона количества стомана не попадат под действието. „Задължителните мита на САЩ върху стоманата могат да преразпределят търговските потоци, което може да нанесе сериозни щети върху производителите на стомана и работещите в сектора. Нямахме друг избор, освен да въведем временни мерки за защита на нашата индустрия от нарастващия внос. Освен това тези мерки гарантират, че пазарът на Европа е отворен за внос, а регионът запазва традиционните външнотърговски потоци“, заяви еврокомисарят за търговията Сесилия Малстрьом. Защитните мерки от 25 % за 23 вида стоманена продукция ще бъде въведена само в случай, ако обемът на внос в ЕС превиши средният показател за последните 3 години. Въвеждането на допълнителни мита се прилага за всички страни, с изключение на редица страни с ограничен експорт за Европа, а също така за Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Максималният срок на действие на защитните мерки е 200 дни. (European Commission)
Източник: Други (19.07.2018)
 
Китай разследва европейския и корейския внос на стомана Китай започна търговско разследване върху стоманата от Европа и Южна Корея, което ще усложни усилията за привличането им като съюзници в тарифния спор с американския президент Доналд Тръмп. Министерството на търговията заяви, че ще проучи дали някои изделия от неръждаема стомана от Европейския съюз, Южна Корея, Япония и Индонезия се продават на неправомерно ниски цени и трябва да бъдат обект на антидъмпингови мита. Оповестяването идва в момент, в който Пекин се опитва да събере чуждестранна подкрепа в спора си с Тръмп за таксите в САЩ. Китайските лидери се опитаха, до този момент без резултат, да се обърнат към европейските си колеги и южнокорейските бизнесмени, като обещаха да увеличат вноса - стъпка, която ще бъде затруднена, ако се увеличат митата върху стоманата. Европейските и други лидери критикуват тактиката на Тръмп, но мнозина споделят критиките на САЩ за ограниченията на китайския пазар и индустриалната им политика. (АР)
Източник: Други (23.07.2018)
 
Американските задължения за внос се отнасят за местната стоманодобивна индустрия Южноафриканското бизнес обединение (BUSA) заяви, че е много загрижена за предстоящите загуби на работни места в местната стоманодобивна и алуминиева промишленост, ако вносните мита, наложени от правителството на САЩ, успеят. Говорейки по време на заседание на Съвета за бизнес към БРИКС за възможностите за инвестиции в Южна Африка, представителят на BUSA Бусуве Мабуза заяви, че бизнесът призна усилията на министъра на търговията и промишлеността Роб Дейвис и му пожела успех в преговорите. "Заплахата за над 7 хил. работни места, породена от налагането на тарифи върху износа на южноафрикански стомана и алуминий в САЩ, остава голяма, тъй като всяко работно място е от значение и страната не може да си позволи по-нататъшни загуби с настоящите високи нива на безработица", каза Мабуза. "МинистърДейвис, бизнесът признава вашите брилянтни усилия на междуправителствено ниво, опитвайки се да договори изключения за южноафриканските износители в това отношение." (ANA)
Източник: Други (23.07.2018)
 
Китай, Корея и Виетнам са внасяли дъмпингови стомани в Канада Канадският международен търговски трибунал е установил, че има разумно доказателство, че дъмпинг и субсидиране на някои стоманени продукти от азиатски страни са нанесли вреда или могат да наредят на канадските производители на стомана. Трибуналът е установил, че Китайската народна република, Република Корея и Социалистическа република Виетнам вероятно са се намесили на пазара на студено валцована стомана на бобини и ленти. Проучването на Трибунала следва разследване на Канадската агенция за гранични услуги (CBSA) за дъмпинг и субсидии. Проучването на агенцията продължава и ще обяви предварително решение до 20 август. Либералното правителство даде на CBSA допълнителни правомощия през март, за да идентифицира предприятията, които се опитват да избягват вносни мита, както и повече гъвкавост, за да определи дали цените в страните на произход са надеждни или изкривени. Федералното правителство предприе допълнителни стъпки за откриване на компании, които се опитват да внасят евтина чуждестранна стомана и алуминий в Канада, след като американските тарифи ги принудиха да търсят други пазари. (The Canadian Press)
Източник: Други (25.07.2018)
 
Тръмп и Юнкер прекратиха търговския конфликт между САЩ и ЕС Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и американският президент Доналд Тръмп обявиха, че са постигнали споразумение, слагайки край на месеци търговски конфликт между Вашингтон и Брюксел, който доведе до взаимни наказателни мита. САЩ и ЕС постигнаха споразумение, заяви Юнкер, а Тръмп уточни, че двете страни искат да се стремят към "нулеви мита, нулеви нетарифни бариери и нулеви субсидии" в търговския си обмен на индустриални стоки, с изключение на автомобилния сектор. ЕС незабавно ще увеличи вноса си на соя от САЩ, изрази задоволство Тръмп, който обеща да преразгледа въпроса за американските мита върху европейския алуминий и стомана. "Ще работим по намаляване на бариерите и увеличаване на търговията на услуги, химически продукти, фармацевтични продукти, медицински продукти", добави той. САЩ и ЕС ще работят съвместно за реформиране на Световната търговска организация (СТО), обяви още Тръмп.
Източник: Reuters (26.07.2018)
 
Италия може да спре придобиването на металургичния производител Ilva от ArcelorMittal Италианското правителство ще преразгледа сделката за придобиване на Ilva от ArcelorMittal и ако се открият нередности, може дори да я спре. Това обяви министърът на промишлеността и лидер на популисткото движение "5 звезди" Луиджи ди Майо, цитиран от Reuters. Международният гигант, който държи 38% от европейския пазар за стомана, заяви миналата година желанието си да купи металургичната компания Ilva за 1.8 млрд. евро. ArcelorMittal трябваше да поеме управлението от 1 юли 2018 г. Новото правителство обаче забави приключването на сделката и поиска италианският антикорупционен орган да преразгледа отново придобиването, съгласувано от предишното правителство. "Задължени сме да верифицираме фактите във връзка с възникнали важни, критични съображения", се казва в изявлението на министъра. В съобщението се добавя и възможността сделката да се прекрати след приключване на преразглеждането, което ще трае около 30 дни.
Източник: Reuters (26.07.2018)
 
Австрийците ще задвижат стоманодобивната промишленост изцяло на чист водород Учените изследват алтернативни методи, за производство на енергия, необходима, за да можем да живеем живота си, но по начин, който не замърсява околната среда. Една група учени се готви да внедри тези усилия, заедно с най-големия пилотен завод в света за производство на чист водород. Водородното гориво може да се използва за различни функции като захранване на ракетни двигатели с течно гориво и повечето видове транспорт. Общоприето е, че заедно с електроенергията, водородът ще бъде първичен енергиен носител, от който ще зависят превозните средства, сградите, въздухоплавателните средства и дори националните икономики. Текущият проект "H2Future" по "Хоризонт 2020" - водещ проект на Fuel Cells and Hydrogen Joint Undertaking (FCH JU) - постави амбициозната цел за създаване на "зелен" водород, специално предназначен за стоманодобивната промишленост. Според Международната агенция по енергетика текущата дейност на сектора в причина за около 7% от общите емисии на CO2 в световен мащаб. Най-голямата австрийска електроенергийна компания VERBUND работи заедно заедно с пет партньори - voestalpine, APG, K1-MET, ECN (съвместно с TNO) и Siemens - за изграждането на електролитна система за полимерни електролитни мембрани (PEM) в стоманодобивната фабрика voestalpine в Линц, Австрия. (Phys.org)
Източник: Други (27.07.2018)
 
Руски производител на стомана се отказва от проект за 2 млрд. долара заради митата Третият най-голям производител на стомана в Русия Magnitogorsk Iron and Steel Work (MMK) отложи планиран проект в Турция заради несигурното положение, породено от световната търговска война. В интервю за Reuters Андрей Ерьомин, финансовият директор на компанията, споделя, че проектът е целял възстановяване на производството на горещо валцуваната стомана в турския завод. Очакванията са били икономическият ефект да бъде между 90 и 100 млн. долара, но издигането на световни търговски бариери хванали компанията неподготвена, принуждавайки я да се откаже от плана си. "За съжаление взехме това решение, преди САЩ да въведат мита върху производството на металургичните компании. Нямаше как да знаем, че това ще се случи." Комплексът MMK Metalurji, разположен близо до Искендерун на средиземноморското крайбрежие, е построен между 2007 и 2010 г. и в него са вложени над 2 млрд. долара. Засега MMK се отказва от проекта и най-вероятно ще вземе окончателно решение през ноември, когато се надява протекционизмът на САЩ и Европа да не е същият./ businessinsider
Източник: Други (01.08.2018)
 
Рио ще инвестира $ 146 милиона в „интелигентна“ мина за желязна руда Чрез инвестиция в размер на 146 млн. Долара Rio Tinto одобри първоначалното финансиране на проекта си за желязна руда Koodaideri в региона Pilbara в Западна Австралия. Според изявление на компанията, парите ще отидат за подробна инженерна работа по основните аспекти на проекта, развитието на железопътния строителен лагер и етап първи в лагера за настаняване в Koodaideri. Окончателно инвестиционно решение от Рио се очаква до края на годината. Голямата компания планира да развие Koodaideri като първата си "интелигентна" мина, включваща по-високо ниво на автоматизация и роботика. Рио определя проекта като "мащабно, евтино и висококачествено" начинание; той ще произвежда тонове за замяна и ще формира нов производствен център за компанията в Pilbara. Строителството ще започне през 2019 г., ако бъде одобрено от правителството на Западна Австралия, като първото производство ще бъде предвидено за 2021 г. От мината ще бъдат създадени шестстотин постоянни оперативни роли, като по време на строителния процес ще бъдат добавени над 2000 души. През последните години Рио изгражда своето присъствие в Pilbara и сега управлява 16 мини железни руда, четири пристанищни съоръжения и 1 700-километрова железопътна мрежа в региона. Нейното най-скорошно попълнение, мината за желязо Silvergrass, открита през август 2017 година. /investingnews
Източник: Други (01.08.2018)
 
Бивши борсови компании ще разпределят дивиденти за над 600 млн. лв. Дивиденти за над 600 млн. лв. ще разпределят компании, които преди години бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, търгуваха се известно време на борсата, а днес все още имат хиляди дребни акционери. Сумата се формира основно от две от най-големите дружества в България - "Аурубис" и "Солвей соди". Традиционно печалбите си разпределят и производители от хранително-вкусовата индустрия и туристически компании. Разбира се, сред стотиците приватизирани компании има фалирали, ликвидирани и губещи, а също и една част, която не е толкова щедра към акционерите си въпреки печалбите, които реализира. Това обаче не е непременно лошо или укорително, тъй като зависи от инвестиционната политика на компанията и стратегията за финансиране на плановете й. А някои дружества просто покриват стари загуби, което временно не им позволява да разпределят дивиденти. Проблемът е, че много от малките акционери често остават незаинтересовани за своята собственост в тези компании въпреки желанието на ръководствата на много от тях да ги информират. Причината е, че обикновено става въпрос за разпръснати нищожни дялове, което не дава усещане за власт, въпреки че всяка акция дава еднакви права - на глас, на дивидент, на участие в общи събрания, в увеличение на капитала. Незаинтересоваността си личи и по участията в общите събрания - при болшинството на тях е представен само мажоритарният собственик или по-големите акционери, които формират контрол. Но ако се погледне общо от тези 600 млн. лв. около 30 млн. лв. трябва да се разпределят сред малки акционери. Няколко непублични компании правят информационни кампании за малките си акционери, но въпреки това много от тях не се възползват от правото на дивидент в рамките на 5-годишния давностен срок. След това те постъпват в компанията. Сумата, която бивши публични компании ще разпределят от печалбите си за миналата година, е значително по-голяма от тази при публичните, които раздадоха 140 млн. лв. Дивидентите са от протоколите от общите събрания на дружествата, като информацията не претендира за изчерпателност, но са обхванати най-големите и някои от знаковите преди години за борсата компании. Рекорд за почти 400 млн. лв. Рекорден дивидент в историята на частния бизнес в България ще разпредели "Аурубис България". Става въпрос за 393.5 млн. лв., което е почти двойно спрямо раздадените 196 млн. година по-рано. Това бие дори сумите, гласувани като дивидент във финансовия сектор, където досега рекордът се държеше от раздадените за 2015 г. 321 млн. лв. от Банка ДСК. "Аурубис" е втората по приходи компания в България с отчетени 5.5 млрд. лв. за 2017 г. Политиката на базирания в Пирдоп завод е отворена към интересите на малките акционери - в града има информационен център, където всеки може да получи информацията, която го интересува. През 2013 г. компанията организира и кампания за изкупуване на акции от страна на мажоритарния акционер чрез инвестиционен посредник. В момента акциите извън големия собственик са 29 хиляди, разпределени сред над 2 хил. акционери - повечето с по под 100 акции. На общото събрание обаче освен мажоритарния собственик е присъствало само едно физическо лице с 202 ценни книжа. Германската Aurubis, която е крайният собственик на завода в Пирдоп, също има последователна дивидентна политика - от листването й на борсата във Франкфурт през 1998 г. тя е разпределяла част от печалбата си всяка година с изключение на 2002/2003. За борсовата й история пък акциите й са поскъпнали с над 400%. Вторият по големина дивидент ще разпредели "Солвей соди". Производителят на калцинирана сода е планирал за целта 164.6 млн. лв. от печалбата си за 2017 г., а към сумата ще бъдат добавени и 2.2 млн. лв. от неразпределената печалба на дъщерното дружество "Девен", което се вля в компанията в края на юни миналата година. Това прави общо 166.8 млн. лв., или по 26.28 лв. на акция преди облагане, като сумата е по-висока от тази за предходната година. "Солвей Соди" е компанията с една от най-последователните дивидентни политики - от отписването й от борсата досега тя е разпределила печалбата си през всички години с изключение на 2005 г. Това прави почти 158 лв. брутен дивидент на акция. Или за една бонова книжка, вложена в 25 акции на компанията, сумата би била брутно 4 хил. лв. през годините. С натрупване през годините общият изплатен дивидент е почти 1 млрд. лв., което прави "Солвей" една от най-щедрите компании за акционерите си в България. Преди повече от 10 години мажоритарният й собственик ("Солвей шишеджам холдинг") направи процедура по обратно изкупуване на акции, като миноритарните акционери получиха писма за предложението, но малко от тях се възползваха. В момента компанията има над 130 хил. акции извън основния собственик. Традиционно дивидент разпределят и най-големите пивовари в България - "Загорка", а за миналата година и "Карлсберг България". Макар и по-малко част от печалбата си ще раздаде винарната "Черноморско злато". След близо 5 млн. лв дивидент за 2016 г. пловдивският хотел "Тримонциум" дава малко под 1.6 млн. лв. за 2017 г. Там където има спад на дивидента, в повечето случаи се дължи на по-ниска печалба спрямо предходната година. Кой няма да разпредели Най-голяма компания в България "Лукойл Нефтохим" за втора поредна година отчита печалба - 304 млн. лв., но компанията няма да разпределя сред акционерите, тъй като има голяма непокрита загуба, която се формираше седем поредни години. Дивидент няма да разпределят "Каменица", "Агрополихим", "Балканфарма Дупница", КЦМ, "Благоевград БТ". Някои от тези компании изпълняват сериозни инвестиционни програми, което най-вероятно е и сред причините за заделяне на печалбите в дружеството.
Източник: Капитал (03.08.2018)
 
Строителната индустрия в Западен Мичиган остава възходяща, тъй като разходите се увеличават Нарастващата цена на стоманата и други строителни материали може да предизвика шок за някои разработчици, но разходите не влияят много за ограничаване на строителната дейност около Западен Мичиган. Въпреки че през последните месеци разходите за различни форми на стомана са нараснали с 40%, големите предприемачи, разработчиците и собствениците на сгради обикновено го възприемат като разходи за правене на бизнес, тъй като продължават да налагат многобройни високопрофилни строителни проекти. Роджър Рехофф, президент на базирания в Гранд Рапидс голям изпълнител Orion Construction Co. Inc., заяви, че фирмата му забелязва увеличаващите се разходи за много от кулите си, включително сградата "Уорнър" в центъра на Гранд Рапидс и "Борсата" в централния бизнес район на Каламазу. Рехофф обаче очаква да работи, за да продължи да напредва по тези проекти в обозримо бъдеще. Миналия месец доклад от IHS Markit Ltd. отбеляза, че строителните разходи са се повишили в продължение на 21 последователни месеца, като цените на стоманата се покачват по-бързо от всички други материали. Докладът предвижда материалите и разходите за труд на подизпълнителите да продължат да се движат нагоре през следващите шест месеца./ mibiz.com
Източник: Други (03.08.2018)
 
Стоманодобивни гиганти свързани с Тръмп блокират митнически облекчения за стотици фирми Двама от най-големите американски производители на стомана - и двамата с дълбоки връзки с администрацията - успешно се противопоставиха на стотици искания на американските компании, които купуват чуждестранна стомана, с цел да се освободят от непреодолимите налози на метал на президента Тръмп. Те твърдят, че вносните продукти са лесно достъпни от американските производители на стомана. Nucor, базиран в Шарлот и базираната в Питсбърг United States Steel, която преди това е назначила няколко висши служители, са възразили срещу 1600 заявки за освобождаване от тарифите, подадени в Търговския отдел през последните няколко месеца. Към днешна дата усилията им не са се провалили, което води до отказ за компании, които са базирани в САЩ, но разчитат на вносни тръби, винтове, тел и други чуждестранни стоманени продукти за техните вериги за доставки./ NYTimes
Източник: Други (05.08.2018)
 
SOCOTEC възлага договор за поддръжка на Tata Steel SOCOTEC, водещ британски доставчик на услуги за тестване, инспекция и съответствие, получи договор с Andrew Scott Ltd, за предоставяне на поддръжка на текущите работи за възстановяване на земя в интегрирания обект за производство на стомана Tata Steel в Port Talbot. Одобрението за планиране на възстановителните работи бе дадено през април, след предишната подкрепа на SOCOTEC за приключване на проучването на обекта и стратегията за възстановяване на земята за предложен нов завод на обекта. С последния договор SOCOTEC ще предостави набор от услуги за подпомагане на строителните работи на обекта за бъдещо строителство и развитие. Първоначалните етапи на работа вече са завършени, като SOCOTEC предприема подробни оценки на риска, за да определи специфичните за обекта нива на приемливост за повторно използване на почвите на място. Бяха изготвени отчет за методите за възстановяване и план за проверка на строителните работи, заедно с придружаващ план за управление на материалите, за да се гарантира, че напредъкът на работата да е в съответствие с действащите разпоредби и най-добрите практики. След като започнаха строителните работи, SOCOTEC мобилизира своята лаборатория за химически анализ на място, за да осигури ежедневно вземане на проби и анализ на място. Подобно на повечето места в районите с неблагоприятни условия, подвижната лаборатория рутинно тества обичайните замърсители, като например общото количество нефтени въглеводороди, полициклични ароматни въглеводороди, BTEX, метали, цианиди и фенол на място. SOCOTEC също използва своята лаборатория извън площадката, за да осигури анализ на проверката./ steeltimesint
Източник: Други (08.08.2018)
 
"София Мед": Първа печалба след нов фокус Три години след като производителят на медни изделия "София Мед" решава да промени фокуса си и от архитектурни продукти да се насочи основно към такива за индустрията, резултатите вече са налице. През миналата година компанията увеличава приходите си с близо 50% и успява за пръв път от 2006 г. да излезе на печалба. Големият пробив обаче идва с новата стратегия и въвеждането на продукти за автомобилната индустрия, чийто растеж обещава компанията да продължи да подобрява резултатите си. Такива са и прогнозите й поне за следващите пет години. Компанията договаря сътрудничество с японската Dowa Corporation за трансфер на ноу-хау и от 2017 г. в компанията постоянно работят двама японски инженери. В момента заводът продължава да прави материали за строителството, но те вече не са основна част от производството. За сметка на това портфолиото му включва различни други продукти от мед и медни сплави. От компанията очакват ръстът на продажбите и рентабилността да продължат през тази и следващите 5 години във връзка с плановете за развитие на индустриалните продукти. Всяка година капиталовите разходи на компанията са по около 10 млн. евро, като от 2000 г. досега групата е инвестирала близо 200 млн. евро. Инвестициите в компанията се финансират по няколко канала, включително с подкрепата на акционерите. В момента капиталът на дружеството е 103.5 млн. лв. Преди пет години пък "София Мед" получи 40 млн. евро дългосрочен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и синдикат от банки, който целеше да подкрепи преструктурирането. Третият източник на финансиране са собствени средства.
Източник: Капитал (09.08.2018)
 
"Русал" започна да затваря предприятия заради санкциите "Русал" - най-големият (извън Китай) производител на алуминий в света, започна да изключва производството на един от малките си заводи заради ефекта от американските санкции, наложени през април срещу основния акционер Олег Дерипаска. Това стана в момент, когато агенция Fitch предупреди за скок в световните цени на алуминиеви продукти, ако не се намери алтернативен на руската компания източник. Новината съобщиха руски представители, цитирани от Reuters, малко преди източници на агенцията, близки до компанията, да предупредят, че ако до 1 октомври не бъдат облекчени ограниченията, изтичат сроковете на стари договори за доставка и при невъзможност за нови сделки значителна част от продукцията ще трябва да потегли към складовете. Решението за санкциите нарежда на клиентите в САЩ да прекратят всякакъв бизнес с "Русал" до 23 октомври. Производството за износ на алуминиево фолио или полуготови индустриални продукти може да спре още през септември, казва един от източниците. Надвоици, разположен на около 500 км северно от Санкт Петербург, е от т.нар. руски моноградове, т.е. почти изцяло зависим от едно прозводство, и властта и "Русал" трябва да измислят какво да предложат на над 340 работници, които ще изгубят работата си. Компанията говори за проект за промяна индустриалния профил на цялата градска индустрия./ Tass
Източник: Други (10.08.2018)
 
Vedanta получи разрешение от Националния апелативен съд за дружествено право (NCLAT) да придобие Electrosteel Националният апелативен съд за дружествено право постанови, че Vedanta може да придобие ElectroSteel, отхвърляйки жалбата на Renaissance Steel, която оспорва решението за продажба в рамките на корпоративна неплатежоспособност и производство по несъстоятелност. Electrosteel не успя да изплати банкови заеми в размер на повече от 13 000 индийски рупии. Апелативният съд отхвърли възражението на Renaissance Steel India, според което Vedanta не е имал право да кандидатства, тъй като един от нейните филиали беше признато за виновно в Замбия за нарушаване на екологичните разпоредби. Освен че апелативният трибунал не спря процеса, позволявайки на Vedanta да депозира 5 320 индийски рупии за придобиването на Electrosteel Steels, трибуналът също отказа да остави делистването на Electrosteel Steel, подадено от Vedanta. Националният трибунал за дружествено право одобри през април плана на Vedanta за решение за Electrosteel Steels, като го превърна в първия сред дузина големи проблемни сметки, които RBI насочи към бързодействащия процес на разрешаване по Кодекса за несъстоятелност и фалит. Планът за решаване на проблемите включваше изплащане на пари в брой от 5 300 индийски рупии с 60% загуба на заеми за заемодателите. / steelguru
Източник: Други (13.08.2018)
 
Най-богатите руснаци изгубиха над 3 милиарда долара за един ден Най-богатите хора в Русия са загубили над 3 милиарда долара за един ден в резултат на предложението на Кремъл да бъдат наложени по-големи данъци на водещите компании в добива на метали и на дружествата в минната индустрия, съобщава Вlооmbеrg. В писмо до руския президент Владимир Путин един от съветниците му - Андрей Белоусов, посочва 14 местни фирми, които по неговите думи трябва да плащат по-големи налози. В резултат за часове от ръководителите на въпросните дружества са изгубили общо 3,1 милиарда долара от състоянието си, показват данните на Вlооmbеrg Віllіоnаіrеs Іndех. Сред компаниите, които могат да бъдат засегнати са ММС Nоrіlsк Nіскеl, чийто собственик е магнатът Владимир Потанин, Sеvеrstаl, в която най-голям акционер е милиардерът Алексей Мордашов, както и Sіbur Ноldіng, контролирана от Леонид Михелсон и Генади Тимошенко. Ако предложението влезе в сила, то ще ганартира допълнителни приходи от 500 милиарда рубли или 7,4 милиарда долара за държавната хазна, става ясно още от писмото./ Bloomberg
Източник: Други (13.08.2018)
 
Най-големите компании в металургията: Рекорден блясък Секторът рязко подобри резултатите си през миналата година и всичките предприятия в топ 10 излязоха на печалба След дълъг период на ефекти от кризата и ниски пазарни цени през 2017 г. металургичният сектор изригна. Всичките големи компании в индустрията отбелязват двуцифрен ръст на приходите, а средното увеличение за водещите 10 е над 43%. Нещо повече - нито една от тях не е на загуба, като печалба отчитат дори и производителите на стомана, които първо се бореха с рецесията и слабото търсене на продукцията им, а след това и с дъмпинговия внос от Китай. Всъщност именно налагането на защитни мита от страна на Европейския съюз в края на 2016 г. е една от причините през миналата година това да се види и в резултатите им. Предприятията в цветната металургия се радваха на високи цени, макар че това се отрази и на разходите им за суровини. Данните показват още, че ръстът идва при практически непроменен брой на заетите, а това означава по-висока производителност. Меден скок Със скок на общите приходи от над 57% лидерът в сектора "Аурубис България" увеличава дистанцията от новия втори в класацията - "София Мед", който също расте. За 2017 г. медодобивният завод в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis, отчита и най-високата печалба в историята си, а и в най-новата корпоративна статистика в страната. "Резултатите не са изненадващи и се дължат на кумулативни фактори", каза изпълнителният директор Тим Курт. "През годините активно инвестираме в технологии и хора, като към края на 2018 г. общите инвестиции за последните две десетилетия ще достигнат 1.2 млрд. лв.", добави той. По думите му компанията мисли дългосрочно, като някои от проектите са предвидени да работят през следващите 25 години и след това. От "Аурубис" уточняват, че общите приходи, по които се подреждат предприятията в класацията, включват и приходите от операции по хеджиране, както и от разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при базовите индустрии, което е особено видимо при производители с големи обеми като тези на "Аурубис". Приходите само от дейността на компанията обаче също нарастват значително - с 55% до малко над 5 млрд. лв. Останалите близо половин милиард лева са финансови и други приходи. От отчета на групата става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало миналата година, след като през 2016 г. предприятието беше затворено за 50 дни за планов ремонт. Положително на печалбата се е отразило поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране. Прогнозите на компанията за 2018 г. като цяло са положителни с някои уговорки. "Не можем да влияем на световни фактори като обменните курсове, цените на металите и въздействието на международни търговски споразумения", каза Курт. Но добави: "Търсенето на мед е силно и тази тенденция ще се запази, така че сме оптимисти." Извън бизнеса на компанията от "Аурубис" очакват също, че проектът за газифициране на Средногорието най-после ще тръгне след 15 години на подготовка и планиране. "От това ще спечелят всички предприятия и домакинства в региона", каза Курт. Потенциал за растеж Промяната на фокуса от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за растящата автомобилна промишленост, носи на "София Мед" (от групата Viohalco) първата печалба след десет години на загуба. Предприятието вече произвежда специални сплави и ленти за конектори, а наскоро получи и сертификат IATF 16949:2016, който се изисква от автомобилната индустрия. Печалбата ще позволи на компанията да подкрепи по-нататъшните си инвестиции, които са насочени към поддръжка и разширяване на мощностите и въвеждане на нови продукти. През миналата година заводът увеличава приходите си с 48%, което го извежда на второ място в секторната класация, допълнителен ръст има и през първото тримесечие на 2018 г. Според финансовия директор Сергей Влайков това е тенденция от две години насам и се очаква тя да се запази през тази и следващите пет години, а основният двигател ще бъдат автомобилната индустрия и електротехниката. "Имаме много добър потенциал за допълнителен растеж", каза той. Към печалба С повече от една пета се увеличават приходите на производителя на олово и цинк КЦМ – Пловдив, и за пръв път от 2013 г. комбинатът излиза на нетна печалба. "Около половината от печалбата се дължи на положителни курсови разлики, но останалите 22.83 млн. лв. са резултат от оперативна дейност", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. По думите му ръстът на приходите идва от по-високите цени на металите миналата година, както и от увеличеното производство в оловния завод – близо 72 хил. тона. В началото на 2017 г. предприятието постигна проектния капацитет на новата си оловна мощност, която беше изградена като основна част от инвестиционна програма за 140 млн. евро. Модернизирано беше и цинковото производство, което също позволи да се увеличи капацитетът без разширяване на завода. През миналата година производството на цинк е останало приблизително непроменено (около 74 хил. тона), добити са и 53 тона сребро. "За 2018 г. очакваме близък резултат като миналогодишния", каза Цонев. Стомана на плюс Първа печалба от 2010 г. насам отбелязва и "Стомана-индъстри", която също е част от Viohalco. Приходите на завода в Перник се увеличават с повече от 42% през миналата година. Ръст, макар и по-слаб (16%), има и другият производител на черни метали в страната – "Промет стийл" край Бургас, който е собственост на украинската група "Метинвест". "По принцип цялата икономика, както и икономиката на Европа, расте и това е една от основните причини за по-добрите резултати в черната металургия, а и в сектора като цяло", каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и член на борда на директорите на "Стомана-индъстри" Антон Петров. Другата ключова причина са защитните мита, които Европейският съюз наложи в края на 2016 г. срещу вноса на стомана от Китай, ефектът от което се усети през миналата година. "Това помогна на пазарите да работят нормално, защото дъмпинговият внос, който се осъществяваше от Китай на база свръхкапацитет и държавни субсидии и който достигна пик през 2015 г., беше пагубен", каза той. Златен добив По-високите цени на медта и златото и рекордното производство през миналата година са причина за ръста в резултатите на единственото добивно предприятие в класацията – "Дънди прешъс металс Челопеч". Приходите нарастват с близо 23%, а печалбата се повишава с 26% и така компанията почти напълно компенсира спада през 2016 г. През миналата година заводът в Челопеч произведе 198 хил. тройунции злато под формата на концентрат благодарение на по-високото съдържание на метал в рудата, което е най-големият добив в историята му. Ръстът изпревари и очакванията на компанията, което стана причина канадският собственик Dundee Precious Metals (DPM) на два пъти да ревизира прогнозите си нагоре. За тази година се предвижда производството леко да намалее. До края на 2018 г. трябва да заработи и второто добивно-обогатително предприятие на DPM в страната. Златната мина край Крумовград ще бъде първият нов добивен проект след промените. Инвестицията е от порядъка на 165 млн. долара. С план за още производство Заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" също увеличава приходите си през миналата година с близо 14%, но печалбата му намалява с 43% след тройния скок, който отчете през 2016 г. "Нарастването на приходите от продажби се дължи на по-високите цени на алуминия на Лондонската борса за метали", каза директорът за връзки с инвеститорите Петър Станчев. През 2017 г. средната цена достигна 1743 евро/тон спрямо 1451 евро/тон предходната година. По думите на Станчев по-ниските нива на рентабилност се обуславят от пазарния натиск върху маржовете на дружеството. "Тези понижения спрямо рекордната в историята на "Алкомет" 2016-а бяха очаквани и бяха упоменати в прогнозата, публикувана в годишния доклад за дейността от март 2017 г.", добави той. Шуменският завод произвежда различни валцови и пресови алуминиеви продукти, включително домакинско фолио, където държи една пета от пазара в Европа. През последните години компанията засили фокуса си върху изделия с по-висока добавена стойност, като според ръководството потенциал има в опаковъчната и автомобилната индустрия. През 2017 г. дружеството сключи и първите си договори за износ в САЩ. Потенциален риск на този пазар идва от наскоро наложените вносни мита от президента Доналд Тръмп, макар че според председателя на БАМИ от Европа се внасят обикновено по-високо технологични и по-завършени продукти, голяма част от които не се произвеждат в САЩ или не се произвеждат в достатъчни обеми. "Моето мнение е, че нито при стоманата, нито при алуминия митата са в интерес на щатската икономика, защото те пак ще трябва да внасят някои продукти, но това ще става на по-висока цена", коментира Петров. През 2018 г. "Алкомет" предвижда продажбите в натурално изражение леко да се увеличат – от 67 хил. тона до 71 хил. тона, и в стойност да достигнат около 380 млн. лв. (361 млн. лв. за 2017 г.). "Очакваните нива на EBITDA са 8.8%, а рентабилността на нетната печалба ще е около 4.8%", каза Станчев. През тази година се очаква компанията да приключи и инвестиционния си проект за 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета за производство и ще й позволи да разшири портфейла си с продукти. Ръст с нови продукти След години на загуба сега печалба, макар и малка, отчита и третият завод на Viohalco в страната – производителят на алуминиеви продукти "Етем България". Приходите на компанията се увеличават с близо една четвърт. Както и при другите успешни предприятия в сектора ръстът идва след въвеждането на нови продукти. Компанията приключи инвестиционен проект за 60 млн. лв., който започна през 2012 г., и вече работи за автомобилната индустрия, като продуктите й се използват в Audi, Jaguar, Rolls-Royсe, BMW, Lаnd Rover и някои от моделите на Volkswagen. "Повишението на приходите се дължи главно на промяната в продуктовия микс след стратегическото ни решение да преминем към продукти с по-висока добавена стойност, както и на увеличението на общите продадени обеми", каза главният финансов директор на "Етем България" Емануил Карцомихелакис. "В същото време по-високите цени на алуминия също се отразиха положително на общия ни оборот", добави той. За тази година прогнозите са ръстът да продължи. "През 2018 г. очакваме допълнително увеличение на продажбите. Това е заложено в бюджета ни като цел на базата на силното търсене на екструдирани алуминиеви продукти", каза Карцомихелакис. По думите му пазарните тенденции през първите четири месеца на годината дават основание за оптимизъм и затова прогнозите са финансовите резултати още да се повишат. В търговската буря Голямото предизвикателство за металургията като цяло произтича от очертаващата се търговска война, след като САЩ въведоха вносни мита за стоманата и алуминия - първо срещу Китай, а след това и срещу други страни, включително Канада, Мексико и Европейския съюз. "Много е трудно в момента да се предвиди как ще се развие ситуацията", каза Антон Петров. Канада и Мексико вече обявиха мерки срещу САЩ, ответна реакция се очаква да има и от страна на ЕС. "Европа се чувства обидена от такова третиране от САЩ и с право, защото не тя е източникът на проблемите им, а Китай, който държи половината от световния капацитет за производство на стомана и оттам идва големият експортен натиск", коментира Петров. В същото време България се намира до един от най-големите производители на стомана в Европа - Турция, чийто основен пазар досега бяха САЩ. "Когато пазарът й бъде затворен заради мита, тя трябва да пренасочи търговските си потоци, а най-логично е това да стане в Европа, защото това е другият платежоспособен пазар. България, Румъния и Гърция са първите страни, които може да бъдат засегнати, защото сме най-близо географски", посочи Петров. Според него въпросът е колко бързо и адекватно Европа ще наложи защитни механизми срещу внос от Турция. Всички тези мерки и контрамерки обаче водят до изкривяване на пазара. "Като цяло има напрежение, а това крие неизвестни", добави Петров. Затова и очакванията му са тази година да не е по-добра от миналата.
Източник: Капитал (14.08.2018)
 
"Аурубис" е преработил 6% повече концентрат за девет месеца С 6% повече концентрат е преработил медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България" за деветте месеца до края на юни, но производството на катоди леко намалява. Това показва отчетът на германския собственик Aurubis към третото тримесечие на финансовата 2017/2018 г., която започва през октомври. Приходите и оперативната печалба на звеното, към което принадлежи българският завод, обаче растат. В резултат на увеличението общото количество на преработения концентрат в Пирдоп е надвишил 1 млн. тона за деветмесечието. За звеното "Рафиниране и преработка на метали", към което принадлежи българският завод и което включва също мощностите в Хамбург, Люнен (Германия) и Олен (Белгия), както и заводите в Емерих (Германия) и Авелино (Италия), където се произвеждат медна тел и профили, отчетът показва 6% ръст на приходите до 7.775 млрд. евро. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните показатели, следени от акционерите, се увеличава с около 17% до 289 млн. евро.
Източник: Капитал (16.08.2018)
 
САЩ събраха над 1.4 млрд. долара от тарифите за стомана и алуминий За по-малко от пет месеца администрацията на Тръмп е събрала над 1.4 млрд. долара нови приходи от тарифите за стомана и алуминий, според скорошен доклад, подготвен за членове на Конгреса. Изследователската служба на Конгреса (CRS) изчисли, че между 23 март и 16 юли САЩ са събрали 1.1 млрд. долара и 344.2 млн. долара от налози съответно върху чуждестранна стомана и алуминий. Тези приходи нарастват, тъй като търговските преговори със съюзниците предстоят и президентът Доналд Тръмп се придвижва към повишаване на тарифните ставки за страни като Турция. CRS смята, че новите тарифи могат да донесат на САЩ около 7.5 млрд. долара – 5.8 млрд. долара за стоманата и 1.7 млрд. долара за алуминия - на базата на нивата на вноса от миналата година. През 2017 г. САЩ внесе стоманени продукти на стойност 29 млрд. долара и алуминий за 17.4 млрд. долара. Тръмп предполага, че тарифите - първоначално обявени заради националната сигурност - ще имат допълнителна полза за намаляването на федералния дефицит, който през юли е нараснал до 77 млрд. долара, повече от бюджетния дефицит през юли 2017 г. на стойност 43 млрд. долара. (CNBC)
Източник: Други (16.08.2018)
 
U.S. Steel обяви 750 млн. долара инвестиции в Gary Управителят на Индиана Ерик Холкомб и кметът на Гери - Карън Фрийман-Уилсън се присъединиха към Дейвид Бърит, президент и главен изпълнителен директор на US Steel Corporation, в обявяването на плановете да направи значителни подобрения в завода си Gary Works чрез инвестиция от 750 млн. долара за съживяване на активи, която ще увеличи ефективността и позицията на съоръжението в Индиана. "Днешните новини са важна стъпка напред, която ще има трайно положително въздействие върху град Гери, северозападния район и щата Индиана през следващите години", каза Холкомб. С програмата за съживяване на активи на U.S. Steel от общо 2 млрд. долара, ще бъдат направени инвестиции в размер на 750 млн. долара за период от пет години, за да се модернизира и подобри водещата дейност на компанията в Гери, чрез разширяване и подобряване на строителството. Това включва инсталирането на нови, съвременни производствени съоръжения, машини и технологии за модернизация, за да обслужват по-добре клиентите в секторите автомобилостроене, енергетика, промишленост, металообработване, сградно строителство и др. (Building Indiana)
Източник: Други (17.08.2018)
 
Световното производство на стомана нарасна с 5.8% през юли Производството на необработена стомана в световен мащаб е 881.5 млн. тона през първата половина на 2018 г., което е с 4.6% повече в сравнение с 2017 г. Азия е произвела 613.9 млн. тона, което е с 5.2% повече от първото полугодие на 2017 г. През първото полугодие на 2018 г. ЕС е произвел 87.3 млн. тона, с 1.6% повече на годишна база. Производството на сурова стомана в Северна Америка през първите шест месеца на 2018 г. е било 59 млн. тона, което представлява увеличение от 2.4%. През първите шест месеца на 2018 г. ОНД е произвела 50.5 млн. тона, ръст от 2.8% спрямо първото полугодие на 2017 г. Производството на сурова стомана в Китай към юни 2018 г. е 80.2 млн. тона, което е със 7.5% повече в сравнение с юни миналата година. Япония произведе 8.8 млн. тона, или ръст с 4.2% спрямо юни 2017 г. Индия е произвела 8,7 млн. тона, което е със 7.4% повече в сравнение с юни 2017 г. Производството в Южна Корея е 6.1 млн. тона през юни 2018 г. Или 3.2% повече спрямо юни 2017 г. Италия е произвела 2.1 млн. tона, с 1.5% повече, докато Франция е произвела 1.3 млн. tона, което е с 4.4% по-малко в сравнение с юни 2017 г. Производството в САЩ е 6.8 млн. тона, което е с 0.8% повече в сравнение с юни 2017 г. (Steel Times)
Източник: Други (20.08.2018)
 
Турция се жалва от Тръмп в Световната търговска организация Турция е изпълнила заканата си да подаде жалба в Световната търговска организация срещу допълнителните мита, наложени от Съединените щати върху вноса на турски метали. Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света, а Турция е шестият по големина износител на стомана за Съединените щати. Американският президент Доналд Тръмп обаче обяви преди десет дни, че митото върху турската стомана ще стане 50 процента, а върху алуминия - 20 процента, заради отказа на турските власти да освободят обвинения за връзки с терористи американски пастор Андрю Брънсън. Турция отговори с драстично повишаване на митата на 22 вида американски стоки като автомобили и тютюневи изделия, но спорът доведе до срив на турската лира. Според правилата на Световната търговска организация, след подаване на жалбата от Турция започва да тече 60-дневен срок за преговори между спорещите страни. След това спорът може да бъде отнесен до арбитраж, но решението му може да се забави с години. /Reuters
Източник: Reuters (21.08.2018)
 
Китайската фирма пуска мина за мед за 832 млн. долара в Замбия NFC Africa, притежавана предимно от China Non-ferrous Metals Company Limited (CNMC), стартира производство в нова метална мина в Замбия за 832 млн. долара, като удължи живота й с повече от 20 г. Замбия, вторият по големина производител на метал в Африка, отбеляза ръст от 10.6% през първата половина на годината, като се има предвид стабилното електрозахранване и относително по-високите цени на металите през последните месеци. Изпитателното производство започна миналата седмица в Chambishi South-East Mine, която се очаква да произведе 60 хил. тона мед при пълен капацитет до 2020 г., заяви говорителят на NFC Africa Джон Мтонга. NFC Africa понастоящем добива в мините Chambishi Main Mine и Chambishi West Mine и разработва Chambishi South-East Mine. Президентът на Замбия Едгар Лунгу заяви, че NFC Африка досега е инвестирала над 500 млн. долара от общата планирана инвестиция от 832 млн. долара в проекта, на около 400 километра северозападно от Лусака. (Reuters)
Източник: Reuters (23.08.2018)
 
Мексиканският стоманодобив във Вашингтон, за да обсъди тарифите и квотите Мексиканската асоциация на стоманодобивната промишленост Canacero заяви, че са повикани във Вашингтон да обсъдят прилагането на стоманени квоти със Съединените щати, за да замени 25-те процента американска тарифа, която президентът Доналд Тръмп наложи върху вноса на метала. "Бяхме призовани във Вашингтон да се заемем с въпроса за квотите от стомана, които да заменят 25-процентовата тарифа", заяви президентът на Canacero Максимо Ведоя. "Сега се водят преговори и най-важното нещо за стоманодобивния сектор е да се придвижим напред по принципа на пълна реципрочност", добави той. „Продължаващите разговори между Съединените щати и Мексико за разрешаване на двустранните различия в предоговарянето на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, известно като NAFTA, не са вузпрепятствани от въпроса за тарифите за стомана,“ отбеляза Ведоя. "Тези въпроси се обсъждат отделно", каза той. Тръмп наложи тарифи върху мексиканската и канадската стомана и алуминий през юни и двамата търговски партньори на САЩ в НАФТА се противопоставиха на това с поредица реципрочни мерки за американските продукти като свинско месо, кетчуп и бърбън. (Reuters)
Източник: Reuters (24.08.2018)
 
Британското подразделение на Tata Steel страда от задълбочаване на основните загуби Британското подразделение на Tata Steel в Обединеното кралство претърпя дълбоки загуби миналата година поради по-високите цени на суровините, оперативните проблеми и повишените разходи за въглеродните емисии. Най-големият производител на стомана в Британия отчита годишна загуба преди данъци от 222 млн. паунда преди еднократните позиции за периода приключващ на 31 март, което е почти четири пъти повече от предходната финансова година. Дефицитът дойде, дори когато приходите в компанията скочиха с една пета до 2.38 млрд. паунда на фона на по-високи световни цени за метала, според счетоводните отчети. Разочароващото представяне може да повдигне нови въпроси за състоянието на бизнеса, който е в режим на възстановяване след кризата, която опустоши британската стоманодобивна индустрия през 2015-16 г. Това също така противоречи на буйното настроение в стоманодобивната промишленост в целия свят, като някои производители като ArcelorMittal и Voestalpine от Австрия се радват на най-високите си нива на рентабилност от години. (FT)
Източник: Други (24.08.2018)
 
Tata Steel ще разтрогне договор на Bhushan Steel за електроенергия Tata Steel е започнала процес на анулиране на споразумения за закупуване на електроенергия между Bhushan Steel, която придоби чрез процедура по несъстоятелност, и Bhushan Energy в опит да намали разходите си. Разтрогването на споразумението за закупуване на енергия от Bhushan Energy ще спести на Bhushan Steel около 300 млн. рупии всяка година. По-рано Tata отмени споразумение за отдаване под наем на офиси между Bhushan Steel и негови бивши промоутъри. Анулирането на споразуменията за закупуване на електроенергия са част от плана за разрешаване на проблемите на стойност 350 млрд. рупии, одобрен от Националния трибунал за дружествено право на 15 май 2018 г. Синдикът на Bhushan Energy (BEL) се противопостави на разтрогването и иска включване на компанията като оперативен кредитор на Bhushan Steel (BSL). BEL е дъщерно дружество на BSL и е в производство по несъстоятелност. (ET Bureau)
Източник: Други (27.08.2018)
 
Тръмп позволява целеви облекчения на стоманените и алуминиевите квоти Доналд Тръмп е подписал прокламации, позволяващи целево облекчение от стоманени и алуминиеви квоти от някои страни, съобщи търговският отдел на САЩ. Тръмп, който въведе през март тарифи за вноса на стомана и алуминий, подписа протоколи, които позволяват освобождаване от квотите за стомана от Южна Корея, Бразилия и Аржентина и от алуминий от Аржентина. "Компаниите могат да кандидатстват за изключване на продукти на базата на недостатъчно количество или качество, които се предлагат от американски производители на стомана или алуминий", се казва в изявлението. "В такива случаи може да се направи изключване от квотата и да не се дължат тарифи." Тръмп, който се позовава на опасенията за националната сигурност, поставя тарифи от 25% върху вноса на стомана и 10% за вноса на алуминий. Тарифите за внос на стомана и алуминий от Европейския съюз, Канада и Мексико влязоха в сила на 1 юни, а министърът на търговията Уилбър Рос заяви на 31 май, че са били сключвани споразумения с някои страни да имат нетарифни ограничения за вноса на двата метала в Съединените щати. Рос заяви, че споразумението с Южна Корея е за квота от 70% от средния износ на стомана за САЩ за периода 2015-2017. (Reuters)
Източник: Reuters (30.08.2018)
 
Поскъпването на алуминия повиши приходите на "Алкомет", но намали печалбата Заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" е увеличил приходите си от продажби с 9.5% през първата половина на 2018 г. Разходите обаче също са нараснали заради поскъпването на основната суровина, в резултат на което нетната печалба на компанията е спаднала с 11.4%, показва консолидираният отчет на дружеството. Данните сочат още, че въведените нови продукти бързо увеличават дела си в общото производство. За първите шест месеца на годината предприятието е произвело с около 5% повече продукция - общо 35 хил. тона. Продажбите в обеми също са се увеличили, като по-голям е ръстът при пресовата продукция (4.9%). Това е станало благодарение на вътрешна реорганизация и преструктуриране на продуктовия микс, тъй като мощностите практически са напълно натоварени. През последните години компанията залага на по-завършени и високодоходни продукти, което се вижда и в последния отчет. Продажбите на специални профили например са нараснали с 29% а над 30% повишение има при тези на профилите с допълнителна повърхностна обработка. Единственият спад (1.8%) е при стандартните профили, които имат и най-голям дял. От компанията посочват, че тенденцията за спад при тях е заложена и вероятно ще продължи в бъдеще, което пък осигурява капацитет за приоритетните продукти. Продажбите на валцови продукти като цяло се повишават с 1.3%. При тях също има преориентиране към по-специалните продукти, като се дава приоритет на фолиата за сметка на лентите. Над 4 пъти са се увеличили продадените обеми фолио за конвертиране, което е нов продукт за "Алкомет" и според компанията има голям потенциал както на европейския, така и на американския пазар. Друг сравнително нов продукти - финстокът, който се използва в охладителната и климатичната техника, също бележи ръст от близо 60%. Заради преразпределянето на част от капацитета за новите продукти има лек спад (3.9%) при производството на домакинско фолио, където "Алкомет" държи 20% от европейския пазар. Основните пазари на компанията остават без промяна - начело са Германия (24.1%), Полша (12.6%) и Италия (10.8%). Значително са се увеличили продажбите в Испания и там сега отиват 9.6% от продукцията. Нетните приходи от продажби на "Акомет" нарастват с 9.5% през първото полугодие. Това се дължи както на постигнатите по-големи продажби, така и на поскъпването на основната суровина. По данни на компанията средната цена на алуминия на Лондонската метална борса е достигнала 1826 евро/тон спрямо 1738 евро/тон през първата половина на 2017 г. Това е довело и до увеличаване на разходи за материали с 9%. Повишение има също при разходите за външни услуги и заплати. В резултат на увеличеното текущо кредитиране, а и на заплащането на натрупаните лихви по инвестиционния кредит, с който частично се финансира течащият в момента проект за разширение в Шумен, компанията отчита увеличение на разходите за лихви с около 20% (или 150 хил. лв. до 930 хил. лв. за шестмесечието). Така за периода нетната печалба спада до 8 млн. лв.
Източник: Капитал (03.09.2018)
 
JSW Steel и партньори придобиват около 88% от акциите на Monnet Ispat JSW Steel и нейни партньори придобиха около 88% от акциите на Monet Ispat and Energy Ltd (MIEL) след приключване на процедурата по несъстоятелност. Националният трибунал за дружествено право (NCLT) е одобрил по-рано оферта от 28.8 млрд. рупии от консорциум на Aion Investments и JSW Steel, за да придобие фалиралата Monnet Ispat and Energy, която има над 110 млрд. рупии на куп кредитори. Консорциумът Aion-JSW беше единственият кандидат за активите с капацитет 1.5 млн. тона в Чатисгра. JTPM Atsali Ltd, AION Investments Private II Limited и JSW Techno Projects Management Ltd придобиват около 875.2 млн. акции и преференциални конвертируеми преференциални акции, представляващи 87.91% от дяловото участие в компанията. MIEL наскоро заяви, че планът за разрешаване на несъстоятелността, одобрен от NCLT, е завършен, при който JSW Steel е предоставил авансов оборотен капитал от 1.25 млрд. рупии. Тя също така 24.6 млрд. рупии са била платени на обезпечените финансови кредитори. (PTI)
Източник: Други (05.09.2018)
 
ArcelorMittal с ревизирана оферта за Essar Steel ArcelorMittal представи нова оферта за фалиралата Essar Steel в съответствие с решение на Националния апелативен съд за дружествено право (NCLAT). Въпреки това кредиторите отлагат решението си и чакат Върховният съд да се произнесе по допустимостта на конкурентната оферта на Numetal, след предизвикателство от страна на ArcelorMittal. Ревизираната оферта от ArcelorMittal е фиксирана на 420 млрд. рупии, заедно с ангажимент да се изплатят 70 млрд. рупии от две компании, според решението на NCLAT от миналата седмица. Предходното предложение беше 385 млрд. рупии. ArcelorMittal оспори решението на NCLAT, че е необходимо да се платят дълговете на двете компании, които не изпълняват задълженията си, в които изпълнителният директор Митал е включен в списъка. Numetal каза пред NCLAT наскоро, че е предложила 370 млрд. рупии през април, докато предложението на Vedanta, направено по същото време, е за 300-350 млрд. рупии. (PTI)
Източник: Други (11.09.2018)
 
Потреблението на стомана в Латинска Америка е в крак с предишната година Alacero, стоманодобивната асоциация на Латинска Америка, съобщава, че през първите шест месеца на 2018 г. потреблението на стомана остава приблизително същата, както през същия период през 2017 г. Непреработената стомана и крайната продукция обаче нарастват съответно с 3% и 5%, докато вносът са намалели с 10%. Това означава, че потреблението на стомана се състои от 35% внесена стомана, а износът е с 3% по-висок от този през първото полугодие на 2017 г. През периода януари-юни 2018 г. регионът на Латинска Америка е произвел 32.6 млн. тона сурова стомана в сравнение с 31.6 млн. Според Alacero, Бразилия е най-големият производител на неръждаема стомана, съставляващ 53% от продукцията (17.2 млн. тона), което представлява увеличение от 3% спрямо същия период на миналата година. Производствената продукция на региона е нараснала с 5% при 27.4 млн. тона през 2017 г., а основните производители са Бразилия (11.6 млн. тона) и Мексико (9.9 млн. тона), съответно с дялове от 42% и 36%. При крайното потребление на стомана, регионът на Латинска Америка потребява 33.5 млн. тона, което е приблизително сходно с 2017 (35.6 млн. тона). (Steel Times International)
Източник: Други (11.09.2018)
 
Прогнозите на азиатската стоманодобивна индустрия са стабилни спрямо фона Инвестиционната служба на Moody's казва, че перспективите за азиатската стоманодобивна индустрия са стабилни, което отразява съображението, че рентабилността на рейтинговите производители ще се увеличи умерено през следващите 12 месеца на фона на цялостното устойчиво регионално търсене. Крис Парк, главен изпълнителен директор на Moody's, заяви, че "рентабилността, измерена със средната EBITDA на тон за оценените от нас стоманодобивни компании, ще нарасне слабо през следващите 12 месеца след силно подобрение през 2017 г., подкрепено от устойчиво регионално търсене. Намаляването на капацитета на Китай и строгите мерки за опазване на околната среда ще подкрепят и рентабилността." Въпреки това, основите и рентабилността на сектора ще варират според компанията и страната. Азиатското търсене на стомана ще остане стабилно през следващите 12 месеца до юни 2019 г., тъй като солидният растеж през 2018 г. ще компенсира вероятния спад през 2019 г. (expert.ru)
Източник: Други (11.09.2018)
 
Медта поевтинява заради продължаващите търговски страхове Цените на медта паднаха във вторник, като инвеститорите продължават да наблюдават последните събития от търговската борба между САЩ и Китай. Предварителните доставки на мед през септември спаднаха с 0.2% до 2.604 долара на паунд на поделението Comex на Нюйоркската стокова борса след изтриването на повечето от по-ранните й загуби. Цените намаляха с 21% в сравнение с юнския 4-годишен рекорд, след като споровете между двете най-големи икономики в света ескалираха, а търговците се притесняват, че тарифите ще забавят китайската икономика и ще намалят потреблението на материали, използвани в строителството и производството. Китай оформя около половината от световното търсене на мед и е голям потребител на други промишлени метали. САЩ и Китай постилат пътя към край на търговската си борба преди планираните срещи между лидерите на двете страни през ноември, някои анализатори остават скептични, че двете страни скоро ще стигнат до сделка. В петък Тръмп заяви, че тарифи върху китайски стоки за още 267 млрд. долара са готови и могат да бъдат пуснати в кратки срокове, в допълнение към вече подготвените тарифи за 200 млрд. долара. (Wall Street Journal)
Източник: Други (12.09.2018)
 
Делегация от „Аурубис" посети „Асарел-Медет" Делегация от централата на една от най-големите металургични компании в света - „Аурубис", посети „Асарел-Медет"АД на 12 септември. Гостите, водени от Юрген Шахлер – главен изпълнителен директор на „Аурубис", членoвете на Надзорния съвет на групата – д-р Карл-Фридрих Якоб, Ренате Холд-Йълмаз, Ян Колце, Щефан Шмит, д-р Елке Лосен, Мелф Сингер, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България", проведоха работна среща с ръководството на компанията. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков представи проектите на дружеството за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,2 млрд. лева от 1999 до 2017 г. „Партньорството ни с „Аурубис България" в Пирдоп може да бъде за пример за останалите компании в бранша. Заедно ще работим за повишаване конкурентоспособността на минерално-суровинната индустрия на България и благоденствието на района на Средногорието", каза Димитър Цоцорков. Гостите разгледаха фирмената експозиция за историята на компанията и атрактивната сбирка на стари минни машини, след което посетиха диспечерната на рудник „Асарел" и обновената първа секция в обогатителна фабрика „Асарел". Директор „Производствено-технически дейности" в дружеството инж. Иван Чолаков ги запозна със системата за автоматизирано управление на рудничния транспорт, циклично-поточните технологични линии за руда и откривка, процесите на флотация и обогатяване на рудата, рекултивацията на минни терени и развитието на биоземеделие в близост до компанията. Директор „Инвестиционни проекти и развитие" инж. Ивайло Василев представи пред гостите част от проектите за дългосрочно развитие на компанията и модернизация на производството. В края на посещението гостите от „Аурубис" изразиха възхищение от видяното, като споделиха, че в „Асарел-Медет"АД оборудването и технологиите са на световно ниво.
Източник: Стандарт (13.09.2018)
 
Делегация от централата на една от най-големите металургични компании в света - „Аурубис", посети „Асарел-Медет"АД на 12 септември. Гостите, водени от Юрген Шахлер – главен изпълнителен директор на „Аурубис", членoвете на Надзорния съвет на групата – д-р Карл-Фридрих Якоб, Ренате Холд-Йълмаз, Ян Колце, Щефан Шмит, д-р Елке Лосен, Мелф Сингер, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България", проведоха работна среща с ръководството на компанията. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков представи проектите на дружеството за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,2 млрд. лева от 1999 до 2017 г. „Партньорството ни с „Аурубис България" в Пирдоп може да бъде за пример за останалите компании в бранша. Заедно ще работим за повишаване конкурентоспособността на минерално-суровинната индустрия на България и благоденствието на района на Средногорието", каза Димитър Цоцорков. Гостите разгледаха фирмената експозиция за историята на компанията и атрактивната сбирка на стари минни машини, след което посетиха диспечерната на рудник „Асарел" и обновената първа секция в обогатителна фабрика „Асарел". Директор „Производствено-технически дейности" в дружеството инж. Иван Чолаков ги запозна със системата за автоматизирано управление на рудничния транспорт, циклично-поточните технологични линии за руда и откривка, процесите на флотация и обогатяване на рудата, рекултивацията на минни терени и развитието на биоземеделие в близост до компанията. Директор „Инвестиционни проекти и развитие" инж. Ивайло Василев представи пред гостите част от проектите за дългосрочно развитие на компанията и модернизация на производството. В края на посещението гостите от „Аурубис" изразиха възхищение от видяното, като споделиха, че в „Асарел-Медет"АД оборудването и технологиите са на световно ниво.
Източник: Стандарт (13.09.2018)
 
?o cтoйнocти тoп 10 нa нaй-гoлeмитe ?oмпaнии в Югoзaпaдния peгиoн ca c oбщи пpиxoди в paзмep нa 13,5 милиapдa лeвa пpи тa?ивa oт 9,4 милиapдa пpeз 2016 гoдинa. Oт дpyгa cтpaнa oбщият paзмep зa тeзи в Ceвepoзaпaдния peгиoн e 1,4 милиapдa лeвa oт 1,3 милиapдa зa пpeдxoднaтa гoдинa. Зa 2017 гoдинa cпeциaлизиpaнaтa в мeдoдoбивa ?oмпaния „Aypyбиc Бългapия“ e oтчитa нaй-гoлeми пpиxoди oт пpoдaжби нe caмo в Югoзaпaдния peгиoн, нo и в цялaтa cтpaнa. Бaзиpaнoтo в ?иpдoп дpyжecтвo e гeнepиpaлo нaд 5 милиapдa лeвa oбopoт зa oтчeтeния пepиoд. Инaчe ?aзaнo ?oмпaниятa имa пo-гoлeми пpиxoди, oт?oл?oтo дeceттe нaй-гoлeми фиpми в Ceвepoзaпaдния и Югoизтoчния peгиoн взeти зaeднo. Bтopa в peгиoнa e вepигaтa „Kayфлaнд Бългapия“, cлeдвaнa oт cпeциaлизиpaнaтa в тъpгoвиятa c пeтpoлни пpoдy?ти „Ca?ca“, ?aтo и двeтe ca c пpиxoди нaд 1 милиapд лeвa зa минaлaтa гoдинa. Mяcтo Имe нa фиpмaтa Гpaд Heтни пpиxoди 2017-a (xил.лв.) 1 Aypyбиc Бългapия AД ?иpдoп 5015228 2 Kayфлaнд Бългapия EOOД Coфия 1469531 3 Ca?ca OOД Дoлнa Бaня 1074124 4 OMB Бългapия OOД Coфия 941440 5 Лидл Бългapия EOOД Paвнo пoлe 832631 6 Coфия Meд AД Coфия 830636 7 Meтpo Keш eнд Kepи-Бългapия EOOД Coфия 748616 8 Cтoмaнa Индъcтpи AД ?epни? 743637 9 Teлeнop Бългapия EAД Coфия 666180 10 Opби?o Бългapия OOД Coфия 637709
Източник: Други (13.09.2018)
 
Предложение за монтаж и експлоатация на модулна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия е внесено в община Перник. Енергията ще се получава чрез третиране на сепарирани неопасни отпадъци, съдържащи въглеводороди, съобщиха на БТА от общината. Предложението е на столично дружество. Новото производство ще бъде разположено върху 15 010 кв. м в промишлената зона до металургичната фирма "Стомана Индъстри". Инвестиционното намерение е предложено на вниманието на перничани до утре, 13 септември. След тази дата ще бъде предадено на РИОСВ. За енергията ще се ползват над 100 битови и производствени отпадъци Предприятието предвижда да ползва като суровина отпадъци от пластмаси, преработена и непреработена шлака, също и такава от пещи, цинкова пепел, частици и прах, стърготини, стружки и изрезки от черни, цветни метали и пластмаса, излезли от употреба гуми, утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места, предадени за скрап коли и др., общо над 100 позиции битови и производствени отпадъци, съгласно Наредба номер 2 за класификацията им. Доставяните отпадъци ще се сепарират и ще бъдат разделяни на три потока - рециклируеми, подходящи за термично третиране и неоползотворими. Рециклируемите отпадъци чрез хидравлична брикетираща машина ще се преработват в брикети, е записано в инвестиционното предложение. Отделените горими отпадъци ще се третират термично за получаване на енергия, която ще се използва за производство на електричество и топлина /топла вода и пара/. Капацитетът на инсталацията за сепариране е до 100 тона в денонощие, а на инсталацията за термично оползотворяване е до 3 тона в час. Инвеститорът декларира, че по време на експлоатацията се очакват отпадъци от фини частици прах / въглен и пепел/ , излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и твърди битови отпадъци. Той уверява, че няма да се образуват промишлени отпадни води. Бъдещото производство е разположено на 750 м от най-близките жилищни сгради в Перник. Производството ще преминава през филтрираща инсталация Производството ще бъде на закрита площадка, всичко ще преминава през филтрираща и обезмирисителна инсталации, увери управителят на фирмата инвеститор Игнат Цеков. По думите му когенерираната мощност се базира на парен котел и двигател, а производството на топлинна и електрическа енергия ще бъде до 5 MW/ч. С получения ток чрез лицензиран търговец ще бъде захранвано металургичното дружество "Стомана Индъстри". Топлината ще се използва за изсушаване на материала, предвижда се в част от халето да бъде изградена оранжерия, в която ще се отглеждат етерични култури. Според експерти планираното производство е десетократно по-малко от разполагаемата мощност на местната "Топлофикация". Като съпътстващо се предвижда производство на гранулати. Те ще се съхраняват в контейнери за последваща експлоатация. Обикновено са изходна суровина за пластмасови изделия, поясни Цеков. Наскоро пернишката "Топлофикация" обяви инвестиционното си намерение да замести част от основната си суровина - въглища с биогориво. Местната общественост възропта срещу въвеждането на RDF /модифицирано гориво от битови отпадъци/. Подадени са над 60 жалби срещу предложението за изграждане на инсталация за изгаряне на RDF и въглищен прах на площадката на "Топлофикация - Перник АД".
Източник: Други (13.09.2018)
 
Иранска директива засилва контрола върху износа на стомана и нефтохимия Иранското правителство обяви незабавно ново правило за износа на стомана и нефтохимически продукти, съгласно директива, издадена от Централната банка на Иран. Съгласно директивата от 5 септември, износителите на стомана (включително полуготови, готови и надолу по веригата продукти) и нефтохимически продукти трябва да върнат в страната цялата твърда валута, получена от продажби в чужбина, в рамките на 60 дни от датата на износа. Търговец на стомана в Техеран заяви, че предвид ограниченията, наложени от САЩ върху търговията със стомана и банкови сделки в Иран, новият регламент ще направи износа още по-труден, но не се очаква той да намали значително тенденцията за износ. "Иранските предприятия не могат да променят графика си за износ, тъй като общото производство на стомана в страната е много повече от вътрешното потребление, а част от него - около 30% - трябва да се изнася винаги". Основните производители на стомана в Иран, с изключение на малките заводи в частния сектор, са изнесли 2.62 млн. тона готови и полуготови стомани през първите четири месеца на иранската година (21 март - 21 юли), което е с 13% повече от същия период на предходната година. (S&P Global Platts)
Източник: Други (13.09.2018)
 
Южна Корея подава дело срещу тарифите на ЕС върху внесената стомана Южна Корея се противпоставя на временните защитни мита на Европейския съюз по отношение на вноса на стомана, заяви Министерството на търговията, промишлеността и енергетиката. Министерството каза, че търговска делегация присъства на изслушване в Брюксел в сряда, за да се противопостави на 25%-та тарифа за 23 категории южнокорейски стоманени продукти. Делегацията включваше Posco, Hyundai Steel и LG Corp. Тарифата, която влезе в сила на 19 юли за 200 дни, има за цел да защити местната индустрия от увеличения внос на стомана след като САЩ наложиха тарифи върху чуждестранния внос по-рано тази година. Тарифата от 25% ще бъде наложена едва след като вносът надвиши средния внос през последните три години, посочи Европейската комисия. Делегацията заяви, че защитните мерки не са съвместими с процедурните изисквания на Световната търговска организация. Южнокорейските стоманени продукти, внесени в ЕС, са нараснали с 3% от 2016 до 2017 г. и не представляват сериозно предизвикателство за европейската промишленост, посочи делегацията. Износът на стоманени продукти от Южна Корея за ЕС е около 3.24 млн. тона годишно. (S&P Global Platts)
Източник: Други (14.09.2018)
 
British Steel ще съкрати почти 1 от 10 работни места British Steel съкращава 400 работни места в своите обекти в Обединеното кралство и Европа, като обвинява слабите паунд и евро за по-големите разходи. Фирмата заяви, че съкращава почти 10% от 5000-те си служители в опит да "рационализира" своите операции и да осигури дългосрочно бъдеще. Това е първият път, когато компанията освобождава служители, откакто се прероди преди две години, когато инвестиционният посредник Greybull купи бизнеса за 1 паунд от Tata Steel, като го спаси от колапс. Ник Дакин, депутатът в Скънторп, където се намират основните стоманодобивни заводи на British Steel, заяви, че новината е опустошителен удар за работниците, които вече са направили "всичко, което им е поискано", за да избегнат загубата на работни места. "Те приеха съкращаване на заплатите, виждат, че пенсиите им се променят и работят усилено, за да вдигнат British Steel на крака", каза той. (Guardian)
Източник: Други (17.09.2018)
 
Шанхайската стоманена арматура поскъпва заради китайската инфраструктура Цените на китайската строителна стоманена арматура се повишиха в сряда и бяха на път да постигнат най-доброто си еднодневно представяне в продължение на повече от седмица, тъй като правителството заяви, че това ще увеличи разходите за инфраструктура. Националната комисия за развитие и реформи (NDRC), най-големият държавен плановик в страната, заяви във вторник, че Китай ще увеличи инвестициите в инфраструктурата, както и в селското стопанство, облекчаването на бедността и опазването на околната среда. Също така заявиха, че ще ускорят изграждането на инфраструктурни проекти, които вече са одобрени. "Изявлението на NDRC помогна да се запази доверието на инвеститорите към търсенето на стомана в дългосрочен план и да доведе до повишаване на цените на стоманата", каза анализатори в CITIC Futures. Потреблението на стомана от инфраструктурни проекти представлява почти 20% от общото потребление миналата година. Обаче притесненията за ескалация на търговския спор между Вашингтон и Пекин могат да забавят пазара. (Reuters)
Източник: Reuters (19.09.2018)
 
Производството на стомана се е увеличило с 4.3% през 2018 г. Производството на стомана около Големите езера се увеличи до 689 хил. тона миналата седмица, което е леко увеличение с 4 хил. тона спрямо предходната седмица. Стоманените заводи в района на Големите езера са произвели 685 хил. тона метал през предходната седмица, според Американския институт по желязо и стомана. Повечето стомана, произвеждана в региона на Големите езера, се добива около южния бряг на езерото Мичиган в окръг Лейк и Портър в Северозападна Индиана. Като цяло американските стоманодобивни заводи са добили 1.862 млн. тона метал миналата седмица, в сравнение с 1.879 млн. тона, през предходната седмица. Стоманодобивните заводи в САЩ работят на ниво 77.4% от капацитета си досега тази година, спрямо 74.4% по същото време през 2017 г., според AISI. Стоманопроизводителите са използвали около 79.4% от капацитета си за производство на стомана през седмицата, завършила на 15 септември, спрямо 73.4% по същото време преди година, според Американския институт за желязо и стомана. (MWI Times)
Източник: Други (20.09.2018)
 
Стоманата е огромен замърсител, новите технологии могат да я направят по-зелена Светът е на път да произведе огромните 1.6 млрд. тона стомана тази година, използвана за всичко, от автомобили до небостъргачи. Екологичните разходи обаче са огромни: общо, желязото и стоманата съставляват 5% от общите въглеродни емисии, според скорошно проучване в областта. Ето защо учените се надпреварват да намерят начин да произвеждат стомана с по-малко отпадъци. В понеделник например MIT Tech Review съобщи, че стартъп наречен Boston Metal планира да отвори съоръжение за производство на стомана в Масачузетс. Целта е да докаже, че един зелен процес може да изчисти индустрията. За да произведат "междинния метал", който се превръща в стомана, металурзите комбинират железен оксид и произведения от въглища кокс. Това освобождава големи количества въглероден диоксид. Но Boston Metal, идващ от MIT, работи по алтернативен процес, наречен "електролиза на разтопен оксид", който елиминира въглищата от уравнението. Нейните входящи суровини са желязна руда и електричество - което може да бъде осигурено от възобновяеми енергийни източници, а на изхода са кислород и феросплав - материал, който след това се превръща в стомана. (Futurism)
Източник: Други (25.09.2018)
 
Продуктите на Tata Steel се разширяват Покупката на Usha Martin ще разшири присъствието в сегмента със специална стомана с висока добавена стойност. Решението на Tata Steel да придобие стоманодобивния бизнес на Usha Martin 47 млрд. рупии би увеличило обема на дълготрайните продукти на компанията с 24% и ще увеличи продуктовия микс, твърдят анализатори. Продуктите от дълга стомана на Usha Martin служат в автомобилните и инженерните сегменти с по-висока добавена стойност. Tata Steel, с капацитет от 29.5 млн. тона, е подписала окончателно споразумение за придобиване на специалния стоманодобивен бизнес на Usha Martin. "Оценката на сделката изглежда разумна. Нетният дълг към EBITDA може леко да нарасне до 3.6 пъти. Влиянието върху оценката няма да има смисъл, според нас," пише анализаторът на Jefferies Башкар Басу. Заедно със стоманения завод вървят мини за желязна руда с 2.5 млн. тона добив през FY18, термична въгледобивна мина, която е в процес на разработка и активи надолу по веригата като заводи за валцдрат и валцоване. (The Hindu)
Източник: Други (25.09.2018)
 
Върховният съд запазва присъдата по жалбите на NuMetal, ArcelorMittal относно допустимостта за оферта за Essar Steel Върховният съд запази присъдата си по жалбите на NuMetal на руската банка VTB Bank и на стоманодобивната и минна компания ArcelorMittal, която оспори решението на NCLAT за допустимостта да подадат оферта за Essar Steel. Националният трибунал за фирмено право (NCLAT) постанови, че втората оферта на NuMetal за Essar Steel е допустима, но ArcelorMittal би се квалифицирал, само ако изплати сумата от 70 млрд. рупии на двете фирми, с които преди това е била свързана. Докато ArcelorMittal оспорва поръчката, с която се иска да плати средствата, за да бъде допустната за наддаване, NuMetal твърди, че NCLAT "неправилно" е приложила законови разпоредби, за да позволи на своя конкурент да плати дължимото на две компании, след като е подала оферта за Essar Steel. Експертна комисия запази своето решение, след като всички страни, включително Комисията на кредиторите, заявиха аргументите си в продължение на осем дни. (PTI)
Източник: Други (28.09.2018)
 
Китай няма да поднови ограниченията за производство на стомана, в условията на търговска война Китай няма да поднови тежките ограничения върху капацитета за производство на въглища и стомана, първоначално насочен към намаляване на замърсяването на въздуха, тъй като търговската война на страната със САЩ започна да се отразява на растежа. По-скоро местните власти ще трябва да решат как да постигнат целите си за емисиите по време на зимния сезон, който продължава от ноември до март. Чрез налагането на емисионни цели, а не на конкретни съкращения в производството, Китай премести акцента си от общото благосъстояние към стимулиране на растежа. По-строгите ограничителни мерки за производство на най-големия производител на стомана и въгледобив в света, ще доведат до постигане на целите си до 2020 г. в петгодишния план на правителството, две години по-рано. Но прехвърлянето на отговорност към местните власти, вместо към централната, би могло да отслаби прилагането на тези правила и в крайна сметка да има отрицателно въздействие върху целите на страната, каза Лаури Милитър, оглавяващ екологичната група "Грийнпийс". (Financial Times)
Източник: Други (03.10.2018)
 
Износът на стомана от Турция е 34 процента, а през първите 9 месеца е достигнал $ 11 млрд Турският износ на стомана нарасна с 12.5% на годишна база, за да достигне 11.4 млн. тона през първите девет месеца на годината, заяви Асоциацията на стоманени износители в Турция (??B). ??B разкри, че страната е спечелила 11 млрд. долара между януари и септември, което е с 34% повече в сравнение със същия период на миналата година. През септември страната изнесе 2 млн. тона стомана, почти двойно в сравнение със същия месец на миналата година. Турският износ на стомана поскъпна на 1.4 млрд. долара миналия месец, с 94,9% повече от септември 2017 г. Ръководителят на ??B Аднан Аслан заяви, че строителната стомана е основният износ на сектора. "Износът на строителна стомана е нараснал с 2.9% до 4.24 млн. тона, а стойността му също се е увеличила до 2.34 млрд. долара, което е с 31% повече", каза Аслан. Турският износ на стомана беше оценен на 11.5 млрд. долара миналата година, което според него представляваше 7.3% от общия износ на стойност 157 млрд. долара. САЩ миналата година бяха най-предпочитаната дестинация за турска стомана, като износът достигна 1.1 млрд. долара. (Daily Sabah)
Източник: Други (04.10.2018)
 
Придобиването на затруднени стоманени активи би могло да увеличи ливъриджът на придобиващите дружества Придобиването на затруднени стоманени активи може да увеличи ливъриджът на придобиващите компании, които също са изправени пред риска от по-високия внос на вътрешния пазар, тъй като търговските рискове се натрупват, според нов отчет за сектора от Fitch Ratings. Стоманодобивните Tata Steel Limited и JSW Steel Limited придобиха стоманени активи в производство по несъстоятелност, виждайки ги като възможност да спечелят капацитет евтино и бързо на фона на бързо разрастващ се пазар като алтернатива на проекти на зелено. "Вярваме, че придобиванията биха могли да увеличат ливъриджът на TSL, и че въпреки че JSWS е използвал по-консервативен подход по отношение на структурата на транзакциите, изместването на фокуса от поддържане на инвестиционна дисциплина може също да отслаби кредитния му профил", се казва в доклада. Fitch също така вярва, че твърдото вътрешно търсене създава пространство за известно увеличение на вноса, но вътрешното производство може да бъде изместено, ако вносът се вдигне значително. (ET Bureau)
Източник: Други (05.10.2018)
 
Сливането на Thyssenkrupp и Tata Steel може да попада под регулация за контрол на сливанията Сливането на Thyssenkrupp и Tata Steel може да попадне под регулация за контрол на сливанията, според първоначалните констатации на Европейската комисия, съобщава S&P Global Platts. Двете компании официално уведомиха комисията за сливането миналата седмица. Коментарите на комисията от 3 октомври 2018 г. изискват от трети страни да изпратят забележки през следващите десет дни, добави докладът. "При предварителното разглеждане Комисията установи, че сделката, за която е уведомена, може да попадне в обхвата на регламента за сливанията", коментира комисията, добавяйки, че все още не е взето окончателно решение. ЕК определи краен срок за предварително решение за 30 октомври и след това ще реши дали да даде одобрение или да започне задълбочено разследване. Разследването се очаква да проучи как сделката, която ще създаде съвместно предприятие 50:50 с приходи от 17 млрд. евро и 48 хил. служители, може да намали конкуренцията и може да изисква продажба на активи в райони, където двете компании имат значително припокриване. (ET Bureau)
Източник: Други (08.10.2018)
 
Тайландските производители на стомана искат мерки срещу дъмпинга Федерацията на тайландските индустрии (FTI) призова правителството да ускори въвеждането на нови мерки за защита на местните производители на стомана, след като китайският дъмпинг на стомана стане сериозен проблем. Реакцията идва след като Китай стартира новите данъчни отстъпки за до 397 износа, включително 85 стоманени продукта като железни плочи от студено валцувани стомани, стомана с цветно покритие, стоманени тръби, пирони и железни скелета. Новата данъчна отстъпка на Китай за износ на стомана се е увеличила от 0% до 9% и от 9% до 13%, в зависимост от стоманените продукти. Новата структура е в сила от 15 септември. "Тези мерки водят до несправедливи условия за износ и насърчават китайските търговци на стомана да увеличат обема на доставките си в други страни, за да се радват на данъчните отстъпки", каза Викром Вайрагупта, председател на стоманодобивното подразделение на FTI. "Много от тези стоманени продукти са дъмпингират в Тайланд, а местните производители са загрижени за проблема, защото унищожава веригата на доставки в страната". (Bangkok Post)
Източник: Други (10.10.2018)
 
Търсенето остава с добра перспектива за стоманодобивните компании в Индия Акциите от стоманодобивните компания не бяха пощадени в капиталовите битки, но завършиха тримесечието до септември силно. Вътрешното търсене на стомана в Индия продължава да расте с добри темпове. Умереният ръст на продукцията и спадът на вноса означават, че пазарът не е прекомерно наситен. Търсенето на готова стомана се е увеличило с 6.8% през септември спрямо предходната година, сочат данни от Комитет за общи действия към Министерството на стоманата. Това е по-ниско от ръста от 8.9% през тримесечието, но се дължи основно на по-бавния растеж през юли. Както през август, така и през септември, търсенето е на по-високи нива. След като през юли 2017 г. бяха въведени нови данъци за стоки и услуги, данните за първата половина може да изгладят изкривяването. Търсенето през периода април-септември нарасна със 7.8% в сравнение с 4.3% година по-рано. Докато растежът на търсенето е здрав, производството на стомана се държи под контрол. (Live Mint)
Източник: Други (11.10.2018)
 
Канада обявява тарифи за вноса на стомана, за да избегне дъмпинга Канада прилага квоти и 25% тарифа върху вноса на стомана от Китай и други страни, за да не се превърне в дъмпингова цел на стоманопроизводителите, на фона на налози върху металите от президента на САЩ Доналд Тръмп. Канада ще издигне нови бариери срещу свръхпредлагане на седем вида чуждестранна стомана, ще възстанови средства и ще освободи някои канадски компании от тарифи, платени за внос от САЩ. Правителството на премиера Джъстин Трудо е изправено пред продължаващо търговско напрежение със САЩ, които наложиха на Канада, Европейския съюз и други държави тарифи от 25% за стоманата и 10% за алуминия това лято. Канада отговори със свои собствени тарифи върху стомана, алуминий и други продукти. "Обсъждахме предпазните мерки с правителството много дълго време и имаме чувството, че има значителни доказателства за тяхната нужда", заяви Джоузеф Галимберти, президент на асоциацията на канадските производители на стомана. "Мерките са оправдани и силно необходими." (Bloomberg)
Източник: Други (12.10.2018)
 
Кредиторите да гласуват за новото предложение на JSW Кредиторите на фалиралата Bhushan Power and Steel (BPSL) решиха да гласуват ревизираното финансово предложение от JSW Steel, което надхвърли офертите на Tata Steel и Liberty House, въпреки че беше представено през август, месеци след първоначалния срок за подаване на оферти на 8 февруари. JSW Steel беше сред първите участници в търга за стоманодобивната компания, която дължи 430 млрд. рупии, но първото му финансово предложение, което бе представено в рамките на определения график, бе значително по-ниско от това на Tata Steel. Първоначално JSW предлага плащания на 115 млрд. рупии на кредиторите на BPSL срещу офертата на Tata Steel за 170 млрд. рупии. Въпреки че офертата на Tata беше най-висока в процеса на наддаването, тя впоследствие беше надцакана от британската Liberty House, която направи оферта за 185 млрд. рупии на кредиторите на Bhushan Power, доста по-късно от крайния срок. Закъснялата оферта на Liberty бе удовлетворена от кредиторите по нареждане на съда по несъстоятелност, въпреки че Tata оспори това решение в апелативен съд. (ET Bureau)
Източник: Други (15.10.2018)
 
Индия налага антидъмпингово мито върху някои стоманени продукти от Китай Индия е наложила антидъмпингови мита в размер до 185.51 долара на тон за пет години върху някои видове китайска стомана, за да пази местните компании от евтиния внос от съседната страна. Митото беше наложено на базата на препоръки на Генерална дирекция по търговските средства (DGTR), съгласно правителствено уведомление. JSW Steel Ltd, Sunflag Iron & Steel Co., Usha Martin, Gerdau Steel India, Vardhman Special Steels и Jayaswal Neco Industries Ltd съвместно подадоха заявление пред DGTR за започване на разследване и налагане на антидъмпингови мита върху някои стоманени продукти. В своето разследване, DGTR заяви, че дъмпинговият внос на " прави пръти от легирана стомана" от Китай се е увеличил в абсолютни измерения за периода на проузчването (2016-17). Като препоръча антидъмпинговото мито, DGTR заяви, че продуктите са били изнесени за Индия от Китай под нормалната стойност и че местната промишленост е претърпяла значителна вреда. Митата са наложени в диапазона от 44.89 до 185.51 долара на тон при внос на "Алуминиеви пръти с права дължина, независимо дали горещо валцувани, горещо изтегляни, студено изтегляни, студено екструдирани, обелени, с обработена повърхност, полирани, ярки, ковани ". (PTI)
Източник: Други (19.10.2018)
 
Автомобилни войни: стоманата става по-силна и лека, заради алуминия Висококачествената високотехнологична стомана, най-новата, най-лека измислена стомана, има за цел да попречи на алуминия да се превърне в предпочитан метал за автомобилната индустрия в разгара на големи промени. Лекият алуминий се открои пред стоманата при автомобилите, тъй като стандартите за горивна ефективност се повишиха. Сега производителите на стомана отвръщат на удара. Най-новата сплав може да стигне до производителите на автомобили през 2021 г., като част ще се предлагат още през следващата година, каза Ерик Питърсън, вицепрезидент за научните изследвания и иновациите в AK Steel Holding Corp. Новата стомана ще бъде предлагана на пазара като по-силна, по-евтина и почти лека като алуминий в този турболентен момент за производителите на автомобили. Стандартите за горивата са подложени на атака, търговската война заплашва да увеличи разходите, а автомобилната индустрия се състезава към бъдещето с електрически автомобили, които потребителите настояват да увеличат пробега си с едно зареждане. За автомобилните производители "най-големият проблем е задвижването и захранването на батериите", каза Питърсън. „Щом инвестират там, по-добре е да се мине към по-евтино решение със стоманата.“ Стоманата отдавна е основният избор за частите на автомобилите и остава такъв и днес, като държи средно около 55% от превозните средства, в сравнение с около 10% за алуминия. Но количеството алуминий, което се използва, се увеличава през последните три до пет години, каза Абхай Вадавкар, ръководител на производството, инженерството и технологиите в Центъра за автомобилни изследвания. (Bloomberg)
Източник: Други (19.10.2018)
 
ArcelorMittal ще нагрее стоманената индустрия в Индия Влизането на ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, на индийския пазар ще принуди съществуващите играчи от частния сектор да увеличат ефективността и разходите си за контрол, твърдят анализатори. Трети производител на стомана, след Tata Steel Ltd и JSW Steel Ltd, както заради финансов натиск, така и заради опита си, се очаква да бъде добър за вътрешния пазар. В петък кредиторите на фалиралата Essar Steel обявиха, че най-високата оферта е от съвместното предприятие на базираната в Люксембург ArcelorMittal и японските Nippon Steel и Sumitomo Metal Corp. Джойнт венчърът е изчистил 74.7 млрд. рупии неизплатени вноски към Uttam Galva и KSS Petron - банкрутиралите компании, свързани с Митал - и са внесли план за решение, който предлага 420 млрд. рупии за изкупуване на активите на Essar Steel, които са натрупали дълг от над 490 млрд. рупии. Essar Steel има завод в Хазира, Гухарат, с капацитет 10 млн. тона годишно. Фирмата е напълно интегриран производител на плоски стомани с извличане на руда, пелети, желязо, стомана и съоръжения надолу по веригата, включително студено валцуване, поцинковане, предварително покритие, цехове за широки плочи и тръби. (Live Mint)
Източник: Други (22.10.2018)
 
Tata Steel ще продаде дела си в мина за желязна руда в Южна Африка на швейцарска фирма Tata Steel Ltd реши да продаде мина за железни руда в Южна Африка на базираната в Швейцария металообработваща и минна група IMR Metallurgical Resources AG за 366 млн. южноафрикански рана или 25.6 млн. долара. Сделката се очаква да бъде приключена за около 12 месеца. "Изцяло и непряко притежаваното дъщерно дружество TS Global Minerals Holdings Pte Ltd сключи споразумение на 18 октомври 2018 г. за продажба на целия си дял в на свой ред изцяло притежаваното от него дъщерно дружество Black Ginger 461 Pty Ltd", обяви Tata Steel. Последното от своя страна държи 64% в Sedibeng Iron ore Pty Ltd, Южна Африка, която е оперативната компания. В регулаторното си заявление Tata Steel добави: "Този дял е продаден на IMR Asia Holding Pte Ltd, която е група от компании на IMR Metalurgical Resources AG". (ET Bureau)
Източник: Други (24.10.2018)
 
Световното производство на стомана нарасна с 4.4% през септември Световното производство на необработена стомана в 64 страни, отчитащи пред Световната стоманодобивна асоциация (worldsteel), през септември 2018 г. е 151.7 млн. тона, което е с 4,4% повече в сравнение със септември 2017 г. През първите девет месеца световното производство е 1.347 млрд. тона, което е с 4.7% повече в сравнение със същия период през 2017 г. Азия е произвела 946.8 млн. тона, което е увеличение с 5.5% през първите девет месеца на 2017 г. Европейският съюз е произвел 128 млн. тона, с 1.3% повече в сравнение със същия период през 2017 г. Добивът в Северна Америка е 89.7 млн. тона, с 3.4% повече. ОНД е произвела 76.2 млн. тона необработена стомана, с 1.8% повече спрямо същия период на 2017 г. Производството в Китай през септември 2018 г. е 80.8 млн. тона, което представлява увеличение от 7.5% в сравнение със септември 2017 г. Япония произвежда 8.4 млн. тона през септември 2018 г., намаление с 2.4%. САЩ произведоха 7.3 млн. тона през септември 2018 г., увеличение от 9% на годишна база, а производството в Бразилия за периода е нараснало с 2.5% до 3 млн. тона. (Steel Times International)
Източник: Други (25.10.2018)
 
Европа е засегната от внезапно увеличение на вноса на стомана заради тарифите на САЩ Вносът на стомана в Европа се повиши рязко в резултат на американските тарифи, особено от Турция, като заплашват европейските стоманопроизводители, а ръстът на търсенето на континента се забавя, заяви европейската асоциация на стоманата Eurofer. Очакваното потребление на стомана от страна на Европейския съюз, което е отражение на предлагането на пазара, ще се увеличи с 2,2% тази година и с 1.1% през 2019 г. Търговските спорове със САЩ и охлаждането на световното търсене отслабиха перспективите пед потребителите на стомана в ЕС, каза Eurofer. Тръмп наложи вносни тарифи от 25% върху стоманата от повечето страни от 23 март. Той добави Канада, Мексико и Европейския съюз към списъка на 1 юни и удвои курса до 50% за Турция през август. Карл Тачелет, търговски директор на Eurofer, заяви, че тарифите в САЩ са довели до скок на цените на стоманата в САЩ от около 40%, което означава, че европейските производители все още могат да продават някаква стомана там. "Въпросът за нас е колко дълго ще останат американските цени толкова високо. Ще има някаква корекция, а когато цените паднат, 25% ще бъдат по-ограничаващи ", продължи той. (Reuters)
Източник: Reuters (26.10.2018)
 
Още провинции в Китай орязват производството на стомана Основните китайски провинции, които произвеждат стомана, са обявили насоки за намаления на производството в замърсяващите сектори, включително стоманодобива, но подробностите ще бъдат решени от отделните градове. Шандонг, третата по големина провинция за производство на стомана, заяви, че производствените ограничения ще бъдат въведени в седем града - Джинан, Зибо, Джиндинг, Дезху, Ляохенг, Бинджоу и Хезе, които включват стоманодобив, леярни и коксодобив. Периодът за ограниченията в идеалния случай трябва да бъде 15 ноември - 15 март, но градовете могат да изберат по-кратък период от ограничения, въпреки че не трябва да са по-малко от два месеца и да включват декември и януари. Размерът на производствените ограничения ще се основава на местните условия. Миналата година Шандонг наложи намаление с 50% на добива на доменните пещи в провинцията за периода 15 ноември - 15 март. Пекин отхвърли подхода "един размер за всички" тази година, давайки автономия на градовете и провинциите да решат екологичните ограничения. (Argus Media)
Източник: Други (29.10.2018)
 
Поскъпването на алуминия вдигна приходите и сви печалбата на "Алкомет" По-високите цени на алуминия на световния пазар са увеличили приходите на шуменския производител "Алкомет" през първите девет месеца на година, но заедно с това са повишили и разходите му. В резултат на това печалбата на компанията намалява, като допълнителен ефект оказват и увеличените разходи за лихви във връзка с течащата в момента инвестиционна програма, показва отчетът на дружеството към края на септември. Предприятието продължава да увеличава производството на по-завършени и по-скъпи продукти за сметка на стандартните, което е причина продажбите да нарастват като стойност при практически непроменен обем. За първите девет месеца на 2018 г. производството се запазва (лек ръст от 2%), продажбите също остават стабилни (50.6 хил. тона). Данните показват, че компанията продължава да променя продуктовия си микс към по-завършени и по-високодоходни изделия. Така при пресовите продукти продажбите на специални и елоксирани профили са нараснали с 25%, а на боядисани - с над 30%, докато тези на стандартни профили са намалели с почти 5%, макар че остават основна част от производството.
Източник: Капитал (31.10.2018)
 
Сенатор Уорън: Освобождаването от тарифи облагодетелства американски филиали на чуждестранни компании Един от потенциалните конкуренти на президента Тръмп през 2020 г. критикува администрацията му за това как предоставя изключения от тарифите върху вноса на стомана и алуминий. Службата на сенатор Елизабет Уорън направи преглед на извадката от повече от 900 решения за освобождаване от стомана, направени от Министерството на търговията през първите 30 дни, и установи, че огромното мнозинство от исканията са насочени към американските дъщерни дружества на чуждестранни компании. "Изглежда, че прилагате програмата за тарифно освобождаване по начин, който подкопава американските производители, което позволява голям безмитен внос на чуждестранна стомана и вреди на американски компании, зависими от стомана, вместо да подобрят конкурентните си предимства пред компаниите от Китай и други държави", пише Уорън в писмо до министъра на търговията Уилбър Рос. В писмен отговор Търговският департамент заяви, че в анализа на Уорън "липсва разбиране за процеса на изключване, въведен, за да се доставят на потребителите стомана, която не би могла да бъде произведена в Съединените щати или в страна, освободена от тарифите". (CNBC)
Източник: Други (01.11.2018)
 
Проект на FAU ще намалява и повторно използва емисиите на CO2 от стомана Изследователи от университета Alexander University (FAU) са инициирали проекта i3upgrade съвместно с партньори от цяла Европа, за да рециклират въглеродния диоксид (CO2) от процеса на производство на стомана и по този начин да намалят емисиите. i3upgrade означава "интелигентно и интегрирано повишаване на въглеродните емисии чрез добавяне на водород (H2) в стоманодобивната промишленост". 6% от световните емисии на СО2 се генерират от производството на стомана. Поради това използването на възобновяеми енергийни източници в стоманодобивната промишленост е много важно за реагиране на изменението на климата. Учените смятат да използват метан, синтезиран от зелена H2 от възобновяеми енергийни източници и газ от доменни пещи, за да заменят природния газ. В допълнение, метанолът, който е важна химична база, ще бъде произведен от газовете в доменните пещи. Катедра "Инженерно-технологични процеси", ръководена от проф. д-р инж. Юрген Карл, координира новия проект на ЕС i3upgrade. (Gasworld)
Източник: Други (01.11.2018)
 
Аурубис инвестира 260 милиона лева в завода си в България през следващите 4 години "Аурубис България", планира да инвестира 260 милиона лева в бизнеса си в страната през следващите четири години. Тези средства ще бъдат използвани за модернизация на инфраструктурата в завода на дружеството в Пирдоп. Това заявява изпълнителният директор на компанията Тим Курт в интервю. "Искаме да осъвременим цялата инфраструктура на завода в няколко стъпки - тръбопроводи, дренажна система, комуникации, някои сгради ще бъдат изцяло обновени", посочва той и допълва, че през последните две десетилетия в производствената база там са вложени 1,2 милиарда лева. "Успяхме да модернизираме до най-високо ниво производствените си съоръжения така, че да не се възпрепятства поддържането на определен темп на продукция. Постигнахме повишаване на капацитета и трябва да докажем, че сме в състояние да го задържим дългосрочно", допълва Курт. Ръководителят на "Аурубис" посочва още, че в партньорство с БМФ компанията е инвестирала индиректно 23 милиона евро в пристанището в Бургас. Средствата са били използвани за изграждането на два терминала за разтоварване и съхранение на медни концентрати и сярна киселина. По отношение на приноса на дружеството към икономиката в страната Тим Курт обяснява: "Отговорни сме за 9% от износа и за 6% от вноса на България през 2017 година.". Според думите му една четвърт от суровия материал от завода на "Аурубис" се доставя на компании в България. Сред важните пазари за дружеството са Турция, Италия, Германия и Белгия. Производителят изнася още за Сърбия и Мароко, както и за Китай.
Източник: News.bg (02.11.2018)
 
JSW Steel преработва производството, за да отговори на търсенето Тъй като индийските потребители започват да изискват по-добра и по-гъвкава стомана за потребностите си, JSW Steel Ltd усъвършенства производството, за да отговори на новите изисквания на пазара. Джаянт Ахаря, търговски и маркетинг директор на JSW Steel, каза, че освен повишаването на обемите, компанията се фокусира върху създаването на продукти с добавена стойност, свързани със сегменти и отрасли, които се разрастват, като автомобилостроенето и потребителските уреди. JSW Steel е сред най-големите производители на стомана в Индия с 18 млн. тона инсталиран капацитет годишно и план за капиталови разходи от 444.15 млрд. рупии, за да достигне 24.7 млн. тона годишно до 21 януари. Въпреки липсата на суровини, JSW Steel е един от най-ефикасните производители на стомана в световен мащаб. Dolvi е вторият по големина обект на JSW Steel. Понастоящем е с производствен капацитет от 5 млн. тона, но е в процес на повишаване, а през следващите три години капацитетът ще се удвои до 10.7 млн. тона годишно. (LiveMint)
Източник: Други (02.11.2018)
 
"Аурубис" по пътя към рекордните приходи През 2017 г. медодобивният завод "Аурубис" беше на крачка от това да се превърне в най-голямата компания по приходи в България. Атаката към лидерството на "Лукойл Нефтохим Бургас" беше подпомогната от покачващата се цена на медта, но зад нея стоеше и инвестиционната програма от 2015 г., по която до края на тази година ще бъдат вложени общо над 350 млн. лв. Сега новината е, че месеци преди края на този план вече има нов, който звучи амбициозно, макар и числото да е по-малко. През следващите четири години в предприятието в Пирдоп ще бъдат вложени още 260 млн. лв., като собственикът – германската група Aurubis, ще финансира предвидените проекти със собствени средства. Основната част от новите средства ще се използват за обновяване на инфраструктурата – сгради, улици, жп линии и водопроводи, на завода, който със своите 4.2 кв.км площ е един малък град в града. По-интересната част обаче е свързана с въвеждането на нови процеси, които ще позволят на компанията да преработва по-разнообразни суровини и да поеме концентратите на някои от започващите добивни проекти в региона (а евентуално и на новата мина край Крумовград), както и да извлича повече от медта, която сега остава в отпадния материал. Някогашният МДК – Пирдоп, който беше приватизиран през 1997 г. от Union Miniere и след това придобит от германската група Aurubis, всъщност сега е най-големият медодобивен завод в Югоизточна Европа. Това обяснява и желанието на минните компании от региона да работят с него. А проекти не липсват - за разлика от България в страни като Македония и Сърбия в момента много активно се разработват нови находища и близостта на такъв голям металургичен завод за тях е предимство. От това ще спечели и самата "Аурубис", чийто капацитет за преработка на концентрати е три пъти по-голям от количествата, които се произвеждат в страната (от "Асарел-Медет" и "Елаците мед") и която внася останалите суровини от доста по-далечни дестинации - като Южна Америка например. Затова и една част от новата инвестиция цели да увеличи възможностите на компанията да преработва различни концентрати. "Това е свързано с новите проекти, които започват в добивната индустрия във и около България. Имаме запитвания от Македония, в преговори сме и с Dundee Precious Metals за преработка на концентрата от новата им мина край Крумовград", каза изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт за "Капитал", но уточни, че засега няма подписан договор. "Инвестицията ще ни позволи да се подготвим за тези проекти", добави той. Мината край Крумовград всъщност е за златни руди, а не за медните суровини, които "Аурубис" традиционно преработва. По думите на Курт компанията е във фаза, в която мисли и за други метали, които са естествено разпространени в региона. Редките метали обаче засега не са във фокуса й, тъй като те изискват напълно нови технологии. "Това е нещо, което се разглежда като потенциална възможност в по-далечна перспектива", каза той. За преработката на новите суровини в Пирдоп ще бъдат въведени нови процеси, които са разработени от местния R&D екип, който включва около 10 души. Инвестицията ще бъде направена в ново оборудване и изграждане на помещения, като компанията вече е подала искане за строително разрешително. Развойният екип на "Аурубис" стои и зад друг проект от инвестиционната програма, който по думите на Курт освен икономически ще има и екологичен ефект. Той е свързан с един от страничните продукти на металургичното производство – фаялита (железен силикат). "Макар и в много ограничена степен в него се съдържа известно количество мед и целта е да извлечем възможно най-много", обясни Курт. Той уточни, че проектът не е свързан с маркетирането на самия страничен продукт като материал, въпреки че компанията работи и по този въпрос. Фаялитът е подобен на камък материал, който може да се използва в строителството, макар че употребата му поне в България е доста ограничена засега. Въпреки това "Аурубис" вече има клиенти за част от него, а по думите на Курт изгледите са делът да нараства. "В момента продаваме около 10-15% от фаялита си на строителната и циментовата индустрия. Строителството сега се развива добре и нашите продажби също нарастват", каза той. Допълнителни възможности той вижда във факта, че циментовите заводи в България са част от световни групи, които имат производства и в други страни. "Когато влезем в един завод, след това е много по-лесно да убедим и другите да ползват фаялита", каза той. Групата Heidelberg например, която е собственик на един от клиентите на "Аурубис" – "Девня цимент", има заводи и в Гърция, които са потенциални потребители на материала. Най-голямата част от инвестицията обаче ще отиде за модернизиране на инфраструктурата на завода. "Това е най-скъпият проект, защото заводът ни е голям", каза Курт. Компанията на практика планира да поднови всичко, което е необходимо – оградата, сградите, улиците, жп връзката и мостовете, както и тръбопроводите, по които идва промишлена вода от язовир "Душанци" и които са дълги 17 км. "Ще направим проверка на всички съоръжения и ще преценим как да бъдат обновени, така че заводът да остане в добра форма през следващите години и да нямаме непредвидени спирания", поясни той. Програмата включва също и разходите за текуща поддръжка на завода, както и средствата за кратък капиталов ремонт догодина. Той ще бъде направен в периода май-юни, когато заводът ще спре работа за 18 дни. Предвижда се тогава да бъдат направени измерванията на съдовете под налягане, които по закон се провеждат на всеки три години, да бъде сменен катализаторът в завода за сярна киселина, както и да се финализират някои от по-големите проекти, които вървят в момента. Предишният път, когато предприятието спря работа за капиталов ремонт, беше през 2016 г., но тогава той продължи по-дълго (около 50 дни). Цялата инвестиция от 260 млн. лв. ще бъде финансирана със средства от компанията майка. По думите на Курт, макар че Auruis по принцип работи с големи суми, вложението е значително за нея. "Това показва, че групата вярва на българската компания, че мисли дългосрочно и смята да се развива в страната. В противен случай не би направила подобна инвестиция, особено в инфраструктура", каза той. Програмата ще гарантира нормалната работа на завода през следващите 10-15 години. Според Курт има вероятност "Аурубис" да получи и по-голяма сума, ако успее да защити предложенията си пред централата през следващите месеци. Извън предстоящите проекти до края на годината компанията ще завърши и всички елементи от инвестиционната програма "Спектър 2018", която започна през 2015 г. и е на стойност 180 млн. евро. Общо досега от приватизацията през 1997 г. в завода са инвестирани 1.2 млрд. евро. Реален измерител на ефекта от вложенията са резултатите на компанията. Благодарение на последните проекти производството в Пирдоп нарасна и стана една от причините миналата година дружеството да отчете рекордни резултати. Значение естествено имаха и други фактори като поскъпването на медта на световните пазари и постигнатите по-високи такси за преработка. Всичко това произведе ръст на приходите от 58% до 5.5 млрд. лв., а също и рекордна за корпоративната история на България печалба на индустриална компания - 393.6 млн. лв. за 2017 г. В перспектива очакванията на "Аурубис" са свързани с предстоящото газифициране на Средногорието, което след дълги години на подготовка и планиране вече трябва да се случи. Проектът е на "Булгартрансгаз" и за него е договорен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Условието е строителството да започне до края на 2020 г. Изграждането на газопровода ще позволи на компанията да замени тежкото си гориво с газ и да оптимизира енергийния баланс на обекта. Проектът ще е плюс и за всички предприятия и домакинства в региона, които ще могат да използват много по-чист източник на енергия.
Източник: Капитал (05.11.2018)
 
Акционерите на Usha Martin одобриха продажбата на стоманодобивния бизнес на Tata Steel Акционерите на Usha Martin одобриха продажбата на стоманодобивния бизнес на Tata Steel като едно цяло. Специална резолюция бе приета с необходимото мнозинство на извънредното общо събрание на Usha Martin Limited, като гласуваха 99,99% от акционерите, уведоми компанията. "Предложената резолюция беше приета с необходимото мнозинство", каза Уша Мартин. Tata Steel по-рано заяви, че е изпълнила окончателни споразумения за придобиването на стоманодобивния бизнес на UML за 43-47 млрд. рупии чрез продажба на всичко наведнъж. Според Usha Martin Limited (UML) продажбата на стоманодобивния бизнес на Tata Steel ще помогне на компанията да намали значително дълга си. Стоманеният бизнес на UML включва специализирания производствен капацитет от 1 млн. тона годишно, произвеждащ дълги сегмента, базиран в Джамшадпур, мина за желязна руда и въглища в процес на разработване и захранващи електроцентрали. (PTI)
Източник: Други (12.11.2018)
 
СРЗ в металургията от 1440 лв. до 1780 лв. Българската металургична индустрия е дала продукция на стойност 9.6 млрд лв. и е допринесла за 15.4% от общия износ на България за изминалата година. Пряко заети в сектора са 13 400 души, като средната работна заплата в черната металургия е 1440 лв., а в цветната – 1780 лв. Добавената стойност на един зает в производството на цветни метали създава 5 пъти по-висока добавена стойност от средната за преработващата промишленост. „България дава 16% от анодната мед, 8% от рафинираната мед, 6% от оловото и 4% от цинка, произвеждани в целия Европейски съюз“, каза по време на представянето на бранша Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). „Данните за производството на мед са впечатляващи, резултат от инвестираните досега 1.2 милиарда лева“, каза заместник министър-председателят Томислав Дончев. „Най-ценната подкрепа, която държавата може да окаже, е образованието и произвеждането на добри инженери“, допълни още той. /economynews.bg
Източник: Други (12.11.2018)
 
Tibnor да придобие стоманодобивната дейност на Sanistal Tibnor, дъщерно дружество на SSAB, ще придобие стоманодобивната дейност на Sanistal A/S, вторият по големина дистрибутор на стомана в Дания. Според SSAB този ход подкрепя стратегическата цел на Tibnor за укрепване на позицията на северния вътрешен пазар. След одобрението на датския орган за защита на конкуренцията, сделката се очаква да приключи в началото на второто тримесечие на 2019 г. "Придобиването на стоманодобивния бизнес на Sanistal ще завърши скандинавския отпечатък на Tibnor чрез увеличаване на присъствието ни на пазара в Дания, където понастоящем не сме толкова видими. Продуктовото предлагане на Tibnor и Sanistal се допълва добре и виждаме значителен потенциал за синергия", казва Микаел Никуист, президент на Tibnor. Крайъгълен камък на стратегията на SSAB е лидерството на северния вътрешен пазар. Tibnor играе важна роля в поддържането на тази позиция, твърди SSAB. Шведският производител на стомана казва, че днес стоманените канали за дистрибуция съставляват повече от половината от общия пазар на стоманени стомани. (Steel Times International)
Източник: Други (12.11.2018)
 
Санджеев Гупта обяви големи инвестиции в британско пристанище Санджеев Гупта, смятан в стоманодобивните кръгове в Обединеното кралство като спасител на местната индустрия, отново обмисля инвестиции в британската индустрия. Гупта представи инвестиции на стойност 5 млн. паунда в пристанище Bird Port на река Уск в Нюпорт, Южен Уелс, като част от по-широк план за стимулиране на индустрията в региона. Той каза, че пристанището, открито за първи път през 1900 г., ще се превърне в "жизненоважна част от инфраструктурата", подкрепяща нова промишлена дейност, включително производство на стомана и зелена енергия в района. SIMEC, енергийното подразделение на GFG Alliance на Гупта, планира да удвои капацитета на Bird Port, който притежава заедно с Cargo Services, компанията, която извършва товарни операции на обекта. Bird Port предлага 160 хил. кв. фута модерни складови помещения и е оборудван с двоен набор от портални кранове, които позволяват на пристанището да обработва висококачествени стоманени продукти. Пристанището е и единственото съоръжение за обработка на товари на западно крайбрежие на Великобритания, като може да натоварва и разтоварва морски плавателни съдове във всички атмосферни условия. (Steel Times International)
Източник: Други (12.11.2018)
 
Vale и Emirates Steel подписаха голяма сделка Бразилският минен гигант Vale, водещ световен производител на желязна руда и никел, подписа четиригодишен договор с Emirates Steel, най-големият производител на стомана в Обединените арабски емирства, за доставка на пелети от желязна руда за производството на стомана от арабската компания в Абу Даби. Това производство изисква около 6 млн. тона пелети от желязна руда годишно, които Vale може лесно да доставя благодарение на заводите, които компанията притежава както в родната си страна, така и в Оман. "Споразумението с Vale е в съответствие със стратегията на Emirates Steel, която има за цел да осигури гъвкав източник на желязна руда на конкурентни, стабилни и дългосрочни цени", каза Сайд Гхумран Ал Ремети, изпълнителен директор на Emirates Steel. Emirates Steel, която принадлежи на държавната компания-майка Senaat, започна отношения с Vale през 2007 г., когато започна експанзия за 3 млрд. долара. Целта на това разширяване е да може да започне производство с капацитет от 3.5 млн. тона годишно, нещо, което изисква огромен обем суровини. Vale, който генерира 366 млн. тона желязна руда годишно, със сигурност е в състояние да ги осигури. (Steel Times International)
Източник: Други (12.11.2018)
 
Финландската Outotec рекламира технологията си Ausmelt с българския КЦМ Българският производител на олово КЦМ е най-добрият пример в света за предимствата, които носи технологията Ausmelt. Това заяви Пол Абът, директор на Ausmelt във финландската технологична компания Outotec, на първия конгрес на производителите на метали по технологията Ausmelt, която именно по тази причина се проведе в Пловдив. Определяна като технологията на XXI век, Ausmelt беше избрана от КЦМ за новия й оловен завод, който заработи преди три години. В резултат на инвестицията себестойността на производството вече е с 20% по-ниска. Три са конкурентните предимства на предприятията, които произвеждат цветни метали с технологията Autsmelt - гъвкавост, производителност и екологичност, посочи Абът. Това е и причината пловдивското металургично предприятие да заложи на нея и да инвестира около 100 млн. евро в изцяло нов завод за олово. "През 2018 г. ще произведем около 74 хил. тона олово с 20% по-ниска себестойност", коментира изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. За експертите в завода един от аргументите в полза на технологията е бил, че тя позволява да се използват едновременно както концентрати, така и вторични суровини. В момента около една четвърт от суровината за производство на олово в КЦМ идва от рециклиране на акумулатори, но според Цонев този процент може да нарасне значително. "Това е единият от факторите за снижаване на себестойността на производството, но най-важният е икономията на енергия", коментира той. Заводът сега използва с около 40% по-малко енергия, отколкото с предишната технология. Третият икономически фактор за по-ниската себестойност на цветния метал, произвеждан в Пловдив, е икономията на работна сила. Екологичните ефекти от въвеждането на Ausmelt в новото оловно производство също могат да бъдат измерени. През последните години емисиите на газове са намалени неколкократно, което прави качеството на живота в района много по-добро. Между 15 и 20% от оловото и половината от калая в света се добиват с Ausmelt, уточни Абът. По думите му всяка година металургичната индустрия в света инвестира между 600 млн. долара и 1.2 млрд. долара в мощности, които произвеждат цветни метали с финландската технология. "През 2018 г. стартира предприятие за преработка на олово в Порт Пири, Австралия. Инвестицията в него е 600 млн. долара, в това число 20 млн. долара за нашето технологично ноу-хау", обясни Абът. Специалното на технологията Ausmelt е най-вече начинът, по който суровините се вкарват в пещта, обясни Абът, но добави, че компанията има подобрение в дигитализацията на системата и управлението на процесите. Едно от ключовите предимства е, че едно и също оборудване може да се използва за производство на различни метали - олово, мед, калай и никел. "Това илюстрира гъвкавостта на технологията", каза Абът и даде за пример завод в Намибия, който е бил построен преди 15 години за производство на олово, но сега се използва за производство на мед. По думите му предимство е също, че технологията е ефективна при ниски температури - 1000 градуса при оловото и 1850 градуса при медта.
Източник: Капитал (14.11.2018)
 
Производството на стомана в Китай достигна рекорден връх преди зимното свиване Производството на стомана в Китай достигна рекордни нива през октомври, нараствайки за трети пореден месец, като заводите увеличават производството преди съкращенията през зимата. Най-големият производител на стомана в света е добил 82.55 млн. тона необработена стомана миналия месец,спрямо 80.85 млн. тона през август и 72.36 млн. тона през октомври миналата година, сочат данните от National Bureau of Statistics (NBS). Това означава, че средната дневна продукция е спаднала с 1.2% от септември до 2.67 млн. тона. Октомври има един ден повече от септември. Ежеседмичното ниво на използване на доменните пещи в стоманодобивните заводи в цялата страна се покачи до 68.65% в средата на октомври, което е последно наблюдавано на 20 юли, според данни, събрани от консултантската компания Mysteel. Рекордният добив идва дори след като основната стоманодобивна провинция Хебей в северната част на Китай обяви две аларми за замърсяване второ ниво миналия месец, нареждайки стоманодобивни предприятия да намалят производството си наполовина по време на аварийните периоди. (CNBC)
Източник: Други (14.11.2018)
 
Добивът на суров петрол нарасна с 5.2% до 61.1 млн. тона Сегашните тенденции в световната икономика са силно повлияни от конфликтните събития в политическия сценарий на големите икономики. Докато американската икономика показва все по-силни тенденции с БВП достигащо 3%, нивото на безработицата е 3,7%, текущия дефицит (CAD) (-)2.6% от БВП, усвояването на капацитета на стоманата се увеличава до около 80% поради повече инвестиции в инфраструктура и съкращения в корпоративните данък. ЕС преживява трудни времена. Политическата власт в Германия показва несигурно бъдеще, въпреки силно позитивният CAD (+7.9% от БВП), с противоречива информация за договорите по BREXIT, докато Италия, Франция и Испания изпитват по-нисък БВП и по-висок процент на безработица (9.3-14.9%). Латинска Америка, водена от Бразилия и Аржентина, показва огромна политическа несигурност, а Иран, изправен пред санкции от САЩ, може да увеличи цената на суровия петрол Brent, въпреки тенденцията на спад през последните няколко седмици, а турската икономика е изправена пред огромна безработица и рязко покачване на потребителските цени. Русия се представя по-добре с ръст на БВП от близо 2%, контролируеми инфлация и равнище на безработица и положителен CAD. (Financial Express)
Източник: Други (15.11.2018)
 
Tata Steel и JSW ще се съсредоточат върху продуктовия микс и качеството, за да конкурират ArcelorMittal Двете най-големи компании от стоманодобивната промишленост в Индия, JSW Steel Ltd и Tata Steel Ltd, залагат на разнообразния си продуктов микс, за да конкурират стоманения гигант ArcelorMittal SA, който се кани да навлезне в страната. През октомври кредиторите на банкрутиралата Essar Steel India одобриха съвместно предложение на ArcelorMittal и японския Nippon Steel & Sumitomo Metal за активите на Essar, което създава условия за първото голямо чуждестранно участие в производството на стомана в Индия. Както JSW Steel, така и Tata Steel, заявиха, че влизането на световния гигант в бързо развиващия се пазар на стоманата в Индия ще бъде полезно за конкуренцията. Компаниите обаче заявиха, че връзките с клиентите, набора от продукти с добавена стойност и персонализиране ще им помогнат да запазят и увеличат пазарния си дял и да се възползват от конкуренцията. Очаква се Индия да изпревари Съединените щати в потреблението на стомана през 2019 г., за да се превърне във втория по големина пазар след Китай, според световната стоманена организация World Steel Association. (Economic Times)
Източник: Други (16.11.2018)
 
Tokyo Steel ще повиши цените на тежките плочи за декември Tokyo Steel Manufacturing Co Ltd, най-голямата японска стоманодобивна компания с електродъгови пещи, ще повиши цените на тежките си плочи през декември с 2.5%, за да отрази строгите пазарни условия на фона на твърдото търсене в строителството. Това ще отбележи първото увеличение на компанията за тежки плочи от единадесет месеца. Tokyo Steel ще поддържа цените стабилни за други продукти, включително и основнитеси H-образни греди. Производителят на стомана последно повиши цените за тежки плочи през януари, а за други продукти, с изключение на поцинковани ламарини през февруари. "Вътрешното търсене в строителството на тежки плочи е много силно и очакваме тази ситуация да продължи известно време," заяви Киоши Имамура, управляващ директор на Tokyo Steel. "Също така, не очакваме вносните продукти лесно да заменят местните доставки поради строгите изисквания, включително за качеството, от клиентите в Япония", каза той. Цените на тежките плочи ще се вдигнат до 83 000 йени (737 долара) на тон от 81 000 йени. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (21.11.2018)
 
Първата половина на 2019 г. ще бъде силна за световния стоманодобив Първата половина на календарната година 2019 г. ще бъде силен период за стоманодобивната индустрия в световен мащаб, каза управляващият директор на Tata Steel – Т.В. Нарендран, добавяйки, че "освен някои притеснения за търговските потоци, основите са силни и ръстът в Китай, Индия, САЩ и Европа е добър". "Не виждам никаква фундаментална промяна в ръста на търсенето в целия свят", каза той. Говорейки за плановете за разширяване на Tata Steel, той обясни, че компанията ще разгледа възможностите за неорганичен растеж при дългите продукти. "В Калинганагр имаме възможност да се разширим чрез подобрения и подобно в Джамшедпур можем да отключим някои обеми", каза той. Отсега нататък компанията е изцяло насочена към Usha Martin и има за цел да завърши сделката през следващите няколко месеца, каза Нарендран. (CNBC)
Източник: Други (22.11.2018)
 
Силата на „Асарел-Медет“ е екипът Инвестиции в модернизация и добър екип - това е тайната на успеха на най-голямата компания в българския рудодобив „Асарел-Медет“ АД вече над 50 години. Около 1200 човека работят в дружеството, като част от тях са още от времето на МОК „Медет“. Всяка година на фирмено тържество, което по традиция се провежда в седмицата преди Деня на миньора през август, се награждават работници, служители и мениджъри от „Асарел-Медет” АД, избрани от колегите си за най-добри в професията, има отличия и за хора с дългогодишен трудов стаж в компанията. Сред тях са Иван Дралев, който работи като машинен оператор в звено „Подстанции и мрежи“, и Петка Димитрова, която е оператор на пулт в Обогатителната фабрика. През тази година двамата бяха избрани за пореден път за „Най-добър в професията“ от своите колеги и с решение на УС на „Асарел-Медет“ АД бяха наградени с почетен знак „За заслуги“ към компанията. „Следвам принципа, че за да започнеш нещо, ти трябва амбиция, но за да го постигнеш, се изисква много труд и постоянство. Работата ни е много отговорна, но аз я върша с удоволствие. Чувствам се спокоен на работното си място. С колегите и ръководството се разбираме прекрасно“, казва Иван Дралев. „Нашата работа е екипна, за да вървят нещата добре, трябва да сме лоялни и точни в отношенията си. Работата е баланс от отговорност, дисциплина, правилна преценка и вдъхновение“, споделя Петка Димитрова. През тази година общо 200 асарелци бяха отличени за професионални постижения и трудов стаж в компанията или в дъщерни дружества. Всеки от тях получи благодарствена грамота и фирмен меден сувенир от председателя на Надзорния съвет Димитър Цоцорков и от изпълнителния директор инж. Делчо Николов./economic.bg
Източник: Други (23.11.2018)
 
Испанският стоманопроизводител избира SMS Bornay SL, специализирана испанска компания за заварени стоманени тръби, е поръчала високочестотна (high frequency) заваръчна линия тип RD40 от немската група SMS. Новото оборудване ще бъде инсталирано в завода на Bornay в Аликанте и ще произвежда кръгли тръби с диаметри, вариращи от 10 мм до 40 мм и с дебелина на стените от 0.75 мм до 4.5 мм. Той също така ще произвежда квадратни тръби с размери от 10 х 10 мм до 30 х 30 мм и правоъгълни с размери от 20 х 10 мм до 40 х 20 мм и дебелина на стените между 1 мм и 4 мм. Според групата SMS, линията за заваряване на тръби, която ще бъде пусната в експлоатация през Q1‘2020, ще постигне максимална скорост на производство от 120 метра в минута. Bornay произвежда висококачествени тръби с кръгли, квадратни и правоъгълни напречни сечения. Те могат да бъдат използвани, освен всичко останало, като прецизни тръби в автомобилния сектор, но също така и за метални мебели или в селскостопанския сектор, заявяват от SMS. (Steel Times International)
Източник: Други (23.11.2018)
 
Китайска стоманодобивна фирма да създаде 50 хил. работни места във Филипините Изграждането на интегрирано предприятие за производство на стомана на 305 хектара в Минданао, Филипини, се очаква да отвори 50 хил. работни места за филипински работници. Panhua Group, китайска стоманодобивна компания, ще направи инвестицията от 3.5 млрд. долара в PHIVIDEC Industrial Estate в специалната икономическа зона в Мизамис Ориентал, Минданао. Според секретаря по търговия и промишленост Рамон Лопез, строителството ще е готово до 6-7 години. Проектът ще бъде завършен на три фази и ще се състои от пристанище, интегрирана стоманолеярна с капацитет 10 млн. тона, както и промишлен парк. Председателят на Panhua, Сингуа Ли, отбелязва, че е оптимист за изграждането на повече индустриални паркове в страната, за да увеличи заетостта и да привлече инвестиции в селските райони на Филипините. (HRM Asia Newsroom)
Източник: Други (26.11.2018)
 
Купонът свърши: Маржовете се свиват, китайските заводи се готвят за трудности Китайските производители на стомана излязоха на загуба за първи път от три години този месец, когато цените се понижиха на мечия пазар с ниско търсене и рекордно снабдяване, слагайки край на години солидни маржове на печалба. И докато втората по големина икономика в света се охлажда и е изправена пред нарастващи рискове от търговска война със САЩ, китайските стоманопроизводители вероятно ще ги боли, освен ако Пекин не започне нови мерки за стимулиране, твърдят търговци и анализатори. На фона на понижаващите се цени, китайските заводи, които правят половината от световната стомана, се връщат към по-евтината, нискокачествена суровина от желязна руда, за радост на компании като австралийската Fortescue Metals Group. Производството на стомана в Китай е достигнало рекорд от 82.55 млн. тона през октомври, но цените на стоманата и маржовете оттогава се свиват, тъй като Китай въведе зимни ограничения, насочени към намаляване на смога, а търсенето отслабва, тъй като студеното време забавя строителния сектор. Производителите на стомана в Китай купонясват от 2016 г. насам, когато цените се удвоиха, тъй като засилването на търсенето на инфраструктурата доведе до засилване на търсенето, а доставките бяха затегнати от тежката кампания за борба със замърсяването. (The Star Online)
Източник: Други (28.11.2018)
 
Bhushan Steel вече е Tata Steel BSL Bhushan Steel се преименува на Tata Steel BSL след одобрение за промяната в името си, съобщи стоманодобивната компания. "Bhushan Steel Ltd получи одобрение от централното правителство за промяна на наименованието на Tata Steel BSL Ltd на 27 ноември 2018 г. и сертификат за учредяване при промяна на името... е издаден от службата на регистратора на компании в Ню Делхи", се казва в изявление. Bamnipeal Steel (BNPL), дъщерно дружество изцяло притежавано от Tata Steel, през май завърши придобиването на контролния пакет от 72.65% в Bhushan Steel. По-рано Tata Steel спечели търга за придобиване на Bhushan Steel в търг заради несъстоятелност. Фалиралата фирма е сред 12-те затруднени актива, предавани от Резервната банка на Индия миналата година в Националния съд за дружествено право (NCLT). (Money Control)
Източник: Други (29.11.2018)
 
Явор Божанков: Металургията прави 16% от износа на България - има нужда от реална подкрепа „Металургията е свързващата брънка, която прави България част от Европа. Това е тема, която може да ни обедини като политици и като българи“. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Явор Божанков по време на дискусията "Базовите индустрии и икономическото бъдеще на България. Металургията - с иновативна визия и двигател на устойчиви растеж", чийто домакин бе Народното събрание. Депутатът от великотърновски регион е сред инициаторите за провеждането на форума, организиран от парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия. Явор Божанков коментира, че цифрите на българската металургия са от значение за Европа, тъй като България има двуцифрен дял в цялата европейска металургия. Той подчерта, че част от причините за провеждането на срещата е да се отговори на всички хора, които казват, че в България няма индустрия, че металургия не съществува и е останала в миналото. Божанков коментира, че българската металургия е резултат на поколения българи и на техния целенасочен труд. „Днес тя ни дава основание за самочувствие“, заключи той. „Индустрията в Европа е изправена пред нелоялна конкуренция. Нашите металурзи спазват строги екологични норми, докато техни конкуренти - не. Във времена на санкции, мита и остро противопоставяне на глобалната карта, трябва да положим всички усилия, индустрията ни да се чувства защитена“. Към представителите на металургичния бранш се обърна и Петър Кънев. „Нашето верую е, че реалният бизнес, каквито са големите металургични предприятия в България, има нужда от реална подкрепа“, каза председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм в НС. Той припомни, че България е след стотното място в класацията на Световната банка по усилие и времетраене на присъединяване на малки и средни бизнеси към електро мрежата и след стотното място по документи, които трябват за разрешение за строителство. „Опитваме се да променяме много неща, като бизнес климата и бизнес средата“, подчерта той. Българската металургия има бъдеще, тя е модерна и пример за кръгова икономика, чрез която се намалява енергийното потребление, подобрява се околната среда и се постига по-ефективно конкурентно производство. Тези изводи направиха участниците в срещата. "През изминалата година българската металургия е произвела продукция за 9,6 млрд. лева и износ за 8 млрд. лева. Инвестициите са за 4,2 млрд. лева, а добавената стойност 1,1 млрд. лева. Пряко заетите в бранша са 13 400 души, а непряко - 60 000 души", посочи Антон Петров, председател на УС на Асоциацията. Относителният дял на металургията в общия износ на страната е 15,4 на сто. Външнотърговският оборот на метали формира положително салдо от 3,8 млрд. лева. Българските производители са изнесли 1 200 хил. тона черни и 650 хил. тона цветни метали. Антон Петров подчерта още, че към днешна дата металургията потребява 17 на сто от електрическата енергия в индустрията и 9 на сто от природния газ за страната. Общият товаропоток на суровини и готова продукция е над 6 млн. тона годишно.
Източник: Дарик радио (29.11.2018)
 
Фирми и индустриални групи реагират на подписването на USMCA Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада (USMCA) - приемник на тристранната търговска сделка от 1994 г., Северноамериканско споразумение за свободна търговия (NAFTA), бе подписано в петък от президента Доналд Тръмп, тогавашния президент Енрике Пеня Нието и премиера Юстин Трудо на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. Сделката трябва да бъде ратифицирана от законодателните органи във всяка страна; при контролирана от демократите Камара на представителите остава да се види дали сделката ще се приложи по някакъв смислен начин. Независимо от това лидерите от промишлеността и политиците споделиха своите мнения за подписването на USMCA - кулминация на усилията за ново предоговаряне на NAFTA, официално започнали през август 2017 г. Докато някои от параметрите на USMCA са относително непроменени от NAFTA, то предлага промени в секциите, свързани с автомобилния пазар, включително увеличение на 75% от 62.5% за правилата за автомобилното регионално съдържание и по-строги правила за заплатите на работниците. За много фирми и индустриални групи реакцията беше проста: сделката е добра стъпка, но тарифите за стомана и алуминий спрямо Канада и Мексико трябва да бъдат премахнати. (Metal Miner)
Източник: Други (03.12.2018)
 
Цените на плоските стомани в Индия вероятно усетят временен натиск Неизбежната заплаха от по-висок внос от страни като Япония и Южна Корея ще ограничи индийския добив на стомана и ще окаже временно натиск върху цените на стоманата през тримесечието януари-март 2019 г. Заедно с резкия спад на международните цени, това вероятно ще принуди местните производители на плоски стомани да ревизират цените надолу. "Заплахата от по-евтиния внос на стомана в Индия в близко бъдеще се е увеличила и в резултат на това местните производители на стомана може да се нуждаят от ревизия на цените, особено през четвъртото тримесечие на финансовата 2019 г.," заявиха от рейтингова агенция Icra в последния си доклад. Предложенията за износ на китайски горещо-валцувани рулони паднаха от 560 долара за тон през първата седмица на октомври до 477 долара за тон в края на ноември. „Основна причина за рязкото коригиране на цените е продължаващото безпокойство за свръхпредлагане в Китай през зимата,“ каза Джаянта Рой, старши вицепрезидент на Icra. "Вярваме, че цените на доставките по море ще останат меки през следващите месеци. Въпреки това, типичното увеличение на китайското търсене след зимата вероятно ще доведе до възстановяване на международните цени през следващите периоди", добави той. (Economic Times)
Източник: Други (06.12.2018)
 
Thyssenkrupp скоро трябва да вземе решение за ръководството на съвместното предприятие Thyssenkrupp трябва бързо да уреди кой ще ръководи планирано европейско съвместно предприятие с Tata Steel, заяви синдикален водач. Главният изпълнителен директор на Thyssenkrupp Гуидо Керхоф заяви миналата година, че решението за ръководството на съвместното предприятие ще бъде взето преди Коледа. "Ако не, тогава ще причиним неприятности", заяви Текин Насикол, който оглавява работния съвет на стоманодобивния отдел на Thyssenkrupp. "Има много какво да се говори, но нямаме с кой да говорим", каза Насикол. "Силно трябва да осъдя това." Thyssenkrupp и Tata Steel представиха планове през юни да комбинират европейските си стоманени единици, за да формират втория по големина стоманопроизводител на континента след ArcelorMittal. Насикол каза, че решението за ръководството на предприятието трябваше да бъде взето преди месеци. Съвместното предприятие, наречено Thyssenkrupp Tata Steel, ще има двустепенна лидерска структура: управителен съвет и надзорен съвет, всеки от които с шест члена, на които двете дружества ще бъдат равнопоставени. Бившият изпълнителен директор на Siemens, Андреас Гос, който е начело на Thyssenkrupp Steel Europe от 2014 г. насам, се смята за един от най-добрите кандидати. (Reuters)
Източник: Reuters (06.12.2018)
 
Съдът не даде на КЦМ да добива волфрам до Велинград Проектът за добив на волфрам край Велинград, който от 15 години се подготвя от българската компания "Ресурс-1" (част от групата на КЦМ), беше блокиран от окончателно решение на Върховния административен съд. С него се потвърждава предишно решение на Административен съд - Пазарджик, с което не беше уважена жалбата на компанията срещу отхвърлянето на екооценката на проекта. Ключовият аргумент в казуса е спорна заповед на регионалната Басейнова дирекция, издадена по време на процедурата по ОВОС и въвеждаща нови санитарно-охранителни зони точно в площта на концесията, която вече беше обявена за нищожна на първа инстанция. Каквото и да е окончателното решение по това дело, което е насрочено чак за февруари 2020 г., в най-добрия случай проектът ще бъде отложен с години. Волфрамът се определя като стратегическа суровина, тъй като е задължителна съставка на специалните стомани, които имат приложение в широк кръг индустрии, включително военната. В същото време българското находище е едно от най-перспективните в Европа, а пазарът му би бил неограничен. Делото във ВАС беше образувано по жалба на "Ресурс-1" срещу решение на Административен съд - Пазарджик, от април тази година, с което на практика беше потвърдено решението на регионалната екоинспекция от октомври 2017 г. да отхвърли инвестиционното предложение за добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище "Грънчарица център" на територията на община Велинград. Основният мотив за това беше, че в доклада за ОВОС не са отразени съществуващите водохващания за питейно-битови нужди, които попадат в концесионната площ. Зад спирането на проекта обаче стои политическо решение. Ключовият момент е, че санитарно-охранителните зони около въпросните водохващания бяха учредени със заповед на Басейнова дирекция - Източнобеломорски басейн, едва два месеца преди това - през август 2017 г., и дълго след като самата процедура по ОВОС започна през 2013 г. Месец преди решението на РИОСВ - Пазарджик, пък председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов директно заяви във Велинград, че управляващите няма да допуснат проектът да се случи, дори да се наложат законодателни промени. Заповедта за санитарно-охранителните зони беше обжалвана от "Ресурс-1" и обявена за нищожна от Административен съд - Пловдив, през април тази година. Това решение обаче в момента се обжалва от Басейновата дирекция пред ВАС, а първото заседание е насрочено чак за 17 февруари 2020 г. Дали евентуална окончателна отмяна на заповедта за санитарно-охранителните зони ще позволи на компанията да продължи процедурата все още предстои да се анализира. Засега от "Ресурс-1" виждат няколко варианта, но никой от тях няма да позволи проектът да се случи в близко време. "Една от възможностите е да стартираме нова процедура по ОВОС, но на нова площадка, така че тепърва ще се прави оценка дали такъв проект ще е икономически изгоден", каза изпълнителният директор на компанията Георги Налджиев пред "Капитал". Другият вариант е проектът да бъде продаден на чуждестранен инвеститор, върху който ще е по-трудно да се упражнява институционален натиск. Компанията може да потърси и обезщетение от държавата за пропуснати ползи. Проектът се подготвя още от 2003 г., а през 2009 г. "Ресурс-1" получи концесия за находището. Самият проект беше разработен в консултации с австрийската компания Wolfram, която оперира собствена волфрамова мина, а инвестицията се оценяваше на 150 млн. лв. По думите на Налджиев находището има много голям капацитет, въпреки че засега оценката е направена за 35 години напред, но има недопроучени полета. "Това е страхотен проект, който ако не се осъществи, ще е много жалко за България", каза той. "Пазарът е осигурен с години напред, тъй като волфрам се използва навсякъде - самолети, влакове, военна техника", каза той. Около 85% от световното производство държи Китай. В Европа през последните години бяха започнати или подновени няколко проекта, включително отварянето на стара мина в Плимут, Великобритания, както и нов рудник в Португалия. Там обаче бизнес средата явно е по-благоприятна. "Португалците започнаха да проучват, когато ние взехме концесията, а сега вече добиват", каза Налджиев.
Източник: Капитал (10.12.2018)
 
Китай разширява войната си срещу замърсяването Самоинициираната от Китай война срещу замърсяването отваря нов фронт: твърдите отпадъци, които оставят хиляди купчини шлака в страната, страничен продукт от рекордния стоманодобив. Пекин се бори да изчисти нацията, след като години на икономически растеж оказаха ефект върху околната среда, като масивният стоманодобивен сектор води кампанията. Стотици стоманодобивни заводи бяха затворени през последните няколко години, защото не спазват по-строгите екологични правила, а други са принудени да инсталират по-добро оборудване за ограничаване на емисиите и използване на по-висококачествени суровини като желязна руда и коксуващи се въглища. Но сега индустриалните отломки като шлака все повече навлизат под светлината на прожекторите, като изискват от стоманопроизводителите да се справят с проблемите, свързани с натрупаните количества, докато се борят с по-слаби печалби. "Няма да пестим никакви усилия за справяне с екологичните проблеми, свързани с твърдите отпадъци, като засилим инспекциите и подобряваме възможностите за изхвърляне на опасни отпадъци", заяви Министерството на екологията и околната среда. (Reuters)
Източник: Reuters (10.12.2018)
 
Китайската сурова стомана ще удари рекордно ниво през 2018 Китайската продукция на сурова стомана през 2018 г. се очаква да достигне годишен рекорд от 923 млн. тона, преди да се понижи до 900 млн. тона през следващата година. Добивът на най-големия производител на стомана в света скочи тази година от 831.73 млн. тона през 2017 г., като големите заводи повишиха производството, за да запълнят пропастта след като Пекин затвори заводите за нискокачествена стомана, който преди това не беше включени в официалните данни, каза Ли Синчуанг, президент на Института за планиране и изследване на металургичната индустрия в Китай. "Добивът на стомана се задвижва от общата икономическа ситуация и търсенето както на вътрешния, така и на световния пазар", каза Ли, добавяйки, че продължаващата китайска кампания срещу замърсяването и несигурността, произтичаща от търговската война със САЩ също ще се отразят на стоманения пазар. Той също така прогнозира, че потреблението на стомана в Китай ще падне до 800 млн. тона през 2019 г. от 820 млн. тона тази година, съпроводено от намаляващото търсене в секторите на недвижимите имоти, автомобилния и енергийния сектор. (Reuters)
Източник: Reuters (10.12.2018)
 
Печалбата на "Аурубис" намалява с над 30% С близо една трета е намаляла печалбата на медодобивния завод "Аурубис България" за последната година. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis за финансовата година, която приключва в края на септември. Резултатът на българската компания за периода е 121.5 млн. евро по международните счетоводни стандарти, или 237.5 млн. лв. Понижението идва след отчетената рекордна печалба година по-рано. Производството в завода в Пирдоп остава високо. Печалбата на "Аурубис България" за финансовата 2017/2018 г. е с 31% по-ниска от резултата за предходната година, когато дружеството отчете рекордните в историята си 176.5 млн. евро (345.3 млн. лв.). По българските стандарти за календарната 2017 г. нетната печалба достигна 393.6 млн. лв. В отчета си групата не дава други финансови данни по отделни компании, а по бизнес сегменти. "Аурубис България" е включена в звеното "Рафиниране и преработка на метали", в което влизат също заводите в Хамбург, Люнен (Германия) и Олен (Белгия), както и предприятията в Емерих (Германия) и Авелино (Италия), където се произвеждат медна тел и профили.
Източник: Капитал (12.12.2018)
 
Тарифите за стомана и алуминий не навредят на икономиката, казва проучване Поддръжниците на тарифите, наложени от администрацията на Тръмп върху стоманата и алуминия, твърдят, че работят както се очаква, без огромните загуби на работни места прогнозирани от опонентите им. "Не открихме абсолютно никакви доказателства за широко, отрицателно въздействие върху икономиката от страна на стоманените и алуминиеви тарифи досега", казва Робърт Е. Скот, старши икономист в Института за икономическа политика, който е автор на доклада, подкрепен от американската алуминиева компания Century Aluminum. Тарифите за алуминия бяха обявени през март. Оттогава насам институтът отбелязва, че три завода са започнали отново работа, а един е обявил разширяване на капацитета. Според него алуминиевите компании в САЩ са добавили около 300 работни места, а фирмите, които преработват алуминий в готови продукти, са се увеличили, генерирайки 3.3 млрд. долара инвестиции, които могат да наемат още 2000 работници. Като цяло американската индустрия е добавила над 200 хил. работни места, откакто тарифите бяха въведени, съобщава докладът на Министерството на труда от ноември миналата седмица. (CNBC)
Източник: Други (12.12.2018)
 
ArcelorMittal настоява за разширени, реформирани ограничения за вноса на стомана в ЕС ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, каза, че е "абсолютно критично", за Европа да се защити с мерки за ограничаване на вноса на стомана и да отстрани слабостите в съществуващата си система. Европейският съюз наложи временни предпазни мерки през юли, съчетавайки квоти и тарифи за да спре наводняване на пазара със стомана, след като Тръмп прокара тарифи за вноса на стомана в САЩ от 25%. Временните мерки са в сила за 200 дни, което означава, че те ще изтекат в началото на февруари, освен ако не бъдат заменени от дългосрочна система. "Смятаме, че тези временни защитни мерки имат много слабости. Изключително важно е временните защитни мерки да се превърнат в окончателни мерки (и) тези слабости да бъдат отстранени," заяви финансовият директор на ArcelorMittal - Адитя Митал. Той добави, че тези слабости включват изключения за развиващите се страни, които например позволяват на Турция да изнася повече стомана за Европа. Митал призова ЕК, която координира търговската политика на съюза, да въведе тримесечни квоти, а не годишни, които позволиляват да се достигне годишния внос само за няколко месеца. (Reuters)
Източник: Reuters (13.12.2018)
 
Внимание за стоманодобивната промишленост през 2019 г. През 2018 г. стоманената индустрия в САЩ преживя стабилен ръст, благодарение на данъчната реформа, която вля незабавни парични средства в сектора. Търговските преговори, наричани "търговски войни", създадоха победители и губещи в американската икономика. С маржовете си до голяма степен защитени от правителството на САЩ, под формата на тарифи за износ и внос, стоманодобивната промишленост се очертава като един от тези победители. Поради нетипичните обстоятелства, които засегнаха индустрията през последната година, производителите на стомана не трябва да очакват подобно ниво на растеж в цялата промишленост. Ново ниво беше постигнато и ако стоманената индустрия иска печалби оттук нататък, производителността ще разчита в голяма степен на подобряването на търсенето на клиентите, а не на данъчните стимули или на търговските мерки. С оглед на това, икономическите показатели прогнозират бавен растеж в стоманодобивната промишленост през 2019 г. Индустрията не се очаква да се свие, но растежът през годината най-вероятно ще намалее спрямо ръста през 2018 г. (manufacturing.net)
Източник: Други (14.12.2018)
 
Tokyo Steel ще задържи цените през януари в условията на слаб пазар в чужбина Tokyo Steel Manufacturing Co Ltd, най-голямата японска стоманобетонна компания, заяви, че ще задържи цените на стоманените продукти стабилни през януари на фона на по-слабия задграничен пазар. Компанията повиши цените си за тежките си плочи през декември с 2.5%, за да отрази тънките пазарни условия, но запази цените непроменени за други продукти, включително и за основните H-образни греди. За януари цените на стоманените пръти, включително арматурата, ще останат отново на 69 хил. йени (608 долара) за тон. Н-образните греди също ще останат на 89 хил. йени, докато тежките плочи ще останат на 83 хил. йени. "Вътрешното търсене остава стабилно, но запазваме цените на продуктите, тъй като пазарът на стомана в чужбина се е понижил доста рязко", каза управляващият директор на Tokyo Steel, Киоши Имамура. (Reuters)
Източник: Reuters (17.12.2018)
 
Kobe Steel и партньорите продължават да инвестират в съвместното предприятие KSP Японският производител на стомана Kobe Steel, заедно с акционерите на Kobe Special Steel Wire Products Company (KSP), се съгласи да увеличи производствения капацитет на китайското си съвместно предприятие, което обработва специални стоманени пръти в стоманени телове. Kobe Steel е определила Япония, страните от АСЕАН, Северна Америка и Китай като четири основни области за обработка на специални стоманени телове за доставка до производителите на части с операции в региона. Досега в Тайланд са създадени два завода, един в САЩ, един в Мексико и четири в Китай. Предстоящият план е да се продължи развитието на мрежата за доставки. Други партньори в съвместното предприятие са Shinsho Corporation, Osaka Seiko, Meihoku Kogyo Co, Metal One Corporation и Kyodo Shaft Company. Основана през 2007 г., KSP снабдява студено-пресовани стоманени жици с оформени глави (CH) към производителите на части. CH стоманените жици се използват за направата на автомобилни болтове, гайки и лагери. Пълната експлоатация започна през 2009 г. и Kobe Steel осигурява 100% от специалните стоманени проводници, използвани от компанията, за да се гарантира, че „същият висококачествен материал, наличен в Япония, може да се използва за висококачествените части в Китай“.(Steel Times International)
Източник: Други (03.01.2019)
 
Тарифни изключения за някои стомани водят до объркване Вносителите на стомана печелят повечето от исканията си за тарифни изключения за продукти, за които казват, че не могат да бъдат намерени в САЩ, но процесът е изпълнен с несъответствия и чести процедурни промени, според производителите и вносителите. От Министерството на търговията от 17 декември са одобрили около 75% от 19 хил. искания, които са обработени, за да се изключат продукти от тарифите за чуждестранна стомана, които са влезли в сила през март, според анализ на тези приложения от Wall Street Journal. Издадените досега изключения обхващат 3.8 млн. тона стомана, или около 16% от готовата чужда стомана, която влезе в САЩ през 11 месеца от 2018 г. В случаите, когато отделът е отхвърлил, производител на метали от САЩ често възразява. Повече от 15 хил. възражения също са подадени за около 9 хил. все още предстоящи искания за изключване. Повечето от тези възражения са подадени от пет стоманени компании: Nucor Corp., United States Steel Corp., AK Steel Holding Corp., TimkenSteel Corp. и Webco Industries Inc. защото те произвеждат продукти аналогични или идентични на тези, които вносителят иска да купи от чужбина. (Wall Street Journal)
Източник: Други (04.01.2019)
 
Износът на стомана в Япония през ноември намаля със 7% на годишна база Японският износ на стомана през ноември спадна със 7% на годишна база и с 5.2% спрямо октомври до 2.97 млн. тона, показват последните данни на Японската федерация по желязо и стомана. От износа през ноември обикновената въглеродна стомана възлиза на 1.9 млн. тона, намаление с 4.3% на годишна база и 4.5% спрямо октомври, докато износът на специална стомана спадна с 11.2% спрямо предходната година и с 8.3% на месечна база до 645.834 млн. тона. Базиран в Токио търговец заяви, че позициите на производителите на стомана не са се променили и все още са заети да посрещат търсенето на вътрешния пазар и да ограничат износа. Вторият по големина интегриран завод в Япония JFE Steel временно е спрял доменната си пещ в Курашики на 23 октомври. Целта му е да се върне към предишното ниво до средата на януари, а производствените загуби се очаква да нараснат до около 500 хил. тона. Износът на горещо валцувани рулони през ноември от митница Мизушима, който е близо до Курашики, е 30.2 хил. тона, намаление с 45.2% на годишна база и 50.8% спрямо октомври, според търговската статистика на Япония. (Spglobal.com)
Източник: Други (07.01.2019)
 
Заводът "София Мед" ще се разширява с 85 млн. евро заем от няколко банки Софийският производител на медни продукти "София Мед" ще се разширява с кредит 85 млн. евро от няколко банки и с внесени в капитала над 17 млн. лв. От общата сума Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще отпусне 25 млн. евро, а останалите средства ще бъдат осигурени от неназовани търговски банки, с които компанията работи. С кредита гръцкото предприятие ще разшири капацитета си за производство на продукти с по-висока добавена стойност и ще засили научно-развойната си дейност, съобщиха от ЕБВР. "София Мед" е сред 15-те най-големи компании в България с приходите си - над 830 млн. лв. за 2017 г. Гръцкият собственик Viohalco притежава и "Стомана" - Перник, и "Етем България" в София. Заемът от ЕБВР се отпуска за срок 7 години. Останалата част от финансирането ще дойде от традиционни партньори на компанията, казаха от "София Мед" за "Капитал", но не уточниха кои са другите банки. От Търговския регистър се вижда, че дружеството работи с "Пиреос". Със средствата компанията планира да разработи нови продукти с по-висока добавена стойност, за които има силно търсене на световния пазар, и затова част от кредита ще бъде инвестирана в ново звено за научно-развойна дейност. Дружеството възнамерява също да обедини усилията си с технологичен лидер в областта на специалните сплави и да придобие неговото ноу-хау, пише още в съобщението на ЕБВР. Справка в Търговския регистър показва, че в края на миналата година "София Мед" е увеличила капитала си с близо 7 млн. лв. до 110.3 млн. лв. с вноска на собственика ElvalHalcor, който е част от гръцката група Viohalco. Реално внесената в капитала сума е 17.6 млн. лв. От дружеството уточниха, че целта на увеличението е развитие на бизнеса и придобиване на "Металвалиус". Доскоро търговецът на скрап беше собственост на друго дружество на Viohalco. Това не е първият кредит, който "София Мед" получава от ЕБВР. Преди шест години банката отпусна 40 млн. евро на дружеството, като част от средствата бяха използвани за повишаване на енергийната и производствената ефективност, а останалите - за оборотен капитал. С допълнително финансиране тогава се включиха гръцки банки. В последните години компанията заложи на развитието на нови продукти, които се използват най-вече в електротехниката и автомобилната промишленост. Благодарение на това през 2017 г. тя успя да увеличи продажбите си с близо 50% до над 830 млн. лв. и да излезе на печалба за пръв път от 2006 г. Над 95% от продукцията се изнася, като повече от 70% от продажбите са в страни от Европейския съюз.
Източник: Капитал (08.01.2019)
 
Tata Steel съобщава за слаба продукция в Европа, ще намали приходите през Q3 Индийската компания Tata Steel Ltd, една от водещите компании на гиганта Tata, заяви, че по-ниското производство в Европа ще повлияе на финансовите резултати, преди планираното сливане с германската Thyssenkrupp. Производството в европейските заводи се понижи с 12.7% до 2.33 млн. тона през третото тримесечие, завършило на 31 декември. Спирането и оперативните проблеми в завода в Еймьойдън, Холандия, и в Порт Талбът, Уелс, удариха представянето на компанията през тримесечието, каза Tata Steel. Понастоящем компанията очаква одобрение от Европейската комисия (ЕК) за обединение на стоманената си дейност в Европа с Thyssenkrupp, сделка, обявена миналата година. Във вторник Thyssenkrupp заяви, че е представила документи, които ЕК е поискала през декември да възобнови задълбоченото си разследване на сделката, която ще създаде втория по големина производител на стомана в Европа след ArcelorMittal. (Reuters)
Източник: Reuters (09.01.2019)
 
Очаква се ЕС да премахне ограничаването на вноса на стомана след тарифите на Тръмп Страните от Европейския съюз се очаква да одобрят следващата седмица схема за ограничаване на вноса на стомана в блока след налагането на тарифи от американския президент Доналд Тръмп за стомана и алуминий, влизащи в Съединените щати. Гласуването на 16 януари ще въведе ефективно ограничение за вноса на стомана за три години, за да се преодолеят опасенията на производителите от ЕС, че европейските пазари могат да бъдат наводнени от стоманени продукти, които вече не се внасят в САЩ. Блокът наложи временни мерки за обезпечаване на вноса на 23 вида стоманени продукти през юли, с дата на изтичане 4 февруари. Квотата беше определена на база средното ниво на вноса през последните три години, като се прилага 25% тарифа, ако квотите са запълнени. Временните мерки получиха широка подкрепа от държавите-членки на ЕС, като само две се въздържаха. (Reuters)
Източник: Reuters (10.01.2019)
 
Световният икономически форум призна завода на Tata в Холандия като "завод на бъдещето" Световният икономически форум обяви (WEF), че завода на Tata Steel в Еймьойдън в Холандия е приет в престижната общност, отличие присъждано на съоръжения, които се считат за лидери в технологиите на „Четвъртата индустриална революция“. Оценявайки над 1000 завода през 2018 г., WEF призна завода на Tata Steel в Еймьойдъни и шест други като „производствени маяци“ - най-съвременни производствени съоръжения, които успешно възприемат и интегрират най-новите технологии на бъдещето и имат финансово и оперативно въздействие. Това прави Tata Steel част от мрежа от само 16 ключови завода за създаване на водещи световни платформи за обучение в производството. За да подпомогнат изучаването и внедряването на технологии от други компании, компаниите „маяци“ се ангажират да отворят вратите си и да споделят своите знания с други производствени предприятия. Заводът на Tata Steel в Еймьойдън е хвален за пионерското си използване на съвременни анализи за оптимизиране на начина на използване на суровините, увеличаване на добива на всяка стъпка от процеса на производство на стомана и по-нататъшно подобряване на логистиката между различните процеси и качеството на продукта за клиентите. (PTI)
Източник: Други (11.01.2019)
 
Българско звено на Viohalco сключи инвестиционен договор с Gestamp Етем България, изцяло дъщерно дружество на базираната в Белгия холдингова компания Viohalco, реши да отдели производството на екструдиран алуминиев профил и допълнителната обработка на алуминиеви профили за автомобилната индустрия на две и да сключи инвестиционно споразумение с испанския производител на авточасти Gestamp, заявиха от Viohalco. Като част от споразумението ще бъдат създадени две съвместни предприятия, които ще се фокусират върху екструдирането и преработката на алуминиеви профили за автомобилната индустрия, в които ще бъде приложена инвестиционна програма от около 30 млн. евро през следващите три години, за инсталирането на нова екструзионна линия и свързаните с нея машини за по-нататъшна обработка на алуминиевите профили в България, съобщи Viohalco. Споразумението с Gestamp, водеща световна група, специализирана в проектирането, разработването и производството на метални компоненти и конструктивни системи за автомобилната индустрия, ще укрепи още повече позицията на Етем България в автомобилния сектор и ще помогне да се гарантира, че може успешно да отговори на повишеното търсене на алуминиеви продукти, след последните развития в автомобилната индустрия, казва Viohalco. Споразумението е предмет на разрешение за конкуренцията от европейските и турските органи. Etem е основана през 1971 г. Компанията е първият интегриран проектант и производител на архитектурни системи и алуминиеви профили за промишлени приложения в Гърция. Производствената база в България има годишен капацитет над 35 000 хил. годишно. Viohalco е регистрирана на Euronext Brussels (VIO) и Атинската фондова борса (BIO). Нейните дъщерни дружества са специализирани в производството на продукти от алуминий, мед, кабели, стомана и стоманени тръби. С производствени мощности в Гърция, България, Румъния, Русия, Австралия, Македония, Турция, Обединеното кралство и Холандия, компаниите на Viohalco заедно генерират годишни приходи от 3.7 млрд. евро. Gestamp Automocion се фокусира върху проектирането, разработването и производството на метални компоненти и структурни системи за автомобилната индустрия. Портфолиото с продуктите на компанията включва кожени панели и части за затваряне, структурни и корпусни компоненти, шаси, брони и напречни греди на таблото. Сред клиентите му са Volkswagen, Renault-Nissan, PSA, Daimler, General Motors и BMW. / seenews.com
Източник: SeeNews (11.01.2019)
 
Индийските сектори за огнеупорни материали и стомана трябва да намали зависимостта си от вноса Индийската асоциация на производителите на огнеупорни материали (IRMA) заяви, че индийските сектори на огнеупорни материали и за стомана трябва да работят в тясно сътрудничество помежду си за намаляване на зависимостта от вноса и да намалят производствените разходи. Ако Индия иска да постигне амбициозната си цел от 300 млн. тона производство на стомана до 2030 г., единственият път напред е синергията между двата сектора, каза Самир Напал от IRMA. Въпреки, че индийската индустрия за огнеупорни материали е незначителна в сравнение със стоманодобива, тя е от решаващо значение за металообработващата промишленост, каза той, добавяйки, че стоманодобивният сектор консумира около 65 до 70 процента от огнеупорите материали. В момента секторът за огнеупорни материали до голяма степен зависи от Китай за снабдяване със суровини, подобно на стоманодобивната промишленост, която внася около 40% от нискотарифните готови продукти от тази страна. (PTI)
Източник: Други (14.01.2019)
 
"Eтeм Бългapия" щe oтдeли пpoизвoдcтвoтo нa e?cтpyдиpaни aлyминиeви пpoфили и дoпълнитeлнaтa им oбpaбoт?a в двe oтдeлни дъщepни ?oмпaнии. Peшeниeтo e взeтo oт бeлгийc?aтa Vіоhаlсо, coбcтвeни? нa "Eтeм". Двeтe нoви пpeдпpиятия щe ca cъвмecтни c Gеѕtаmр, вoдeщa глoбaлнa гpyпa, cпeциaлизиpaнa в пpoe?тиpaнeтo, paзpaбoтвaнeтo и пpoизвoдcтвoтo нa мeтaлни ?oмпoнeнти и cиcтeми зa aвтoмoбилнaтa индycтpия. Инвecтициoннaтa пpoгpaмa пpeз cлeдвaщитe тpи гoдини пpeдвиждa дa бъдaт peaлизиpaни o?oлo €30 млн. зa инcтaлиpaнe нa нoвa пpeca зa e?cтpyзия и oбopyдвaнe зa дoпълнитeлнa oбpaбoт?a нa aлyминиeви пpoфили в Бългapия. "Cпopaзyмeниeтo щe зacили пoзициятa нa "Eтeм Бългapия" в aвтoмoбилния ce?тop и щe дo?aжe, чe фиpмaтa мoжe ycпeшнo дa oтгoвopи нa пoвишeнoтo тъpceнe нa aлyминиeви пpoдy?ти, cлeдвaй?и paзвитиeтo и нoвитe paзpaбoт?и нa aвтoмoбилнaтa индycтpия", ?aзвaт oт ?oмпaниятa. ?peдcтoи peгyлaтopнo oдoбpeниe. ?peз 2017 г. "Eтeм Бългapия" имa пpиxoди oт пpoдaжби oт 177 млн. лв., pъcт oт 22% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. Vіоhаlсо e бeлгийc?a xoлдингoвa ?oмпaния нa peдицa вoдeщи мeтaлooбpaбoтвaщи ?oмпaнии в Eвpoпa. Tя e peгиcтpиpaнa нa Еurоnехt Вruѕѕеlѕ (VІО) и нa Aтинc?aтa фoндoвa бopca (ВІО). Дpyжecтвaтa нa Vіоhаlсо ca cпeциaлизиpaни в пpoизвoдcтвoтo нa пpoдy?ти oт aлyминий, мeд, ?aбeли, cтoмaнa и cтoмaнeни тpъби и ca aнгaжиpaни c ycтoйчивoтo paзвитиe нa ?aчecтвeни, инoвaтивни и c дoбaвeнa cтoйнocт пpoдy?ти и peшeния. C пpoизвoдcтвeни мoщнocти в Гъpция, Бългapия, Pyмъния, Pycия, Aвcтpaлия, Бившaтa Югocлaвc?a Peпyбли?a Ma?eдoния, Typция, Oбeдинeнoтo ?paлcтвo и Xoлaндия, ?oмпaниитe нa Vіоhаlсо зaeднo гeнepиpaт гoдишeн пpиxoд oт €3,7 млpд. ?opтфoлиoтo нa Vіоhаlсо в?лючвa cпeциaлизиpaн ceгмeнт зa тexнoлoгии и R&D, ?a?тo и дeйнocти зa peци?лиpaнe и ycлyги зa yпpaвлeниe нa oтпaдъцитe. Ocвeн тoвa ?oмпaниятa Vіоhаlсо и нeйнитe ?oмпaнии пpитeжaвaт инвecтиции в нeдвижими имoти, глaвнo в Гъpция, ?oитo гeнepиpaт дoпълнитeлни пpиxoди чpeз тъpгoвc?oтo cи paзвитиe.
Източник: Money.bg (16.01.2019)
 
Българската „Етем“ засилва позициите си в производството на автомобилни части „Етем България“, дъщерното дружество на Viohalco SA, взе решение да отдели производството на екструдирани алуминиеви профили и допълнителната обработка на алуминиеви профили за автомобилната индустрия в две дъщерни дружества. Освен това от компанията съобщиха, че е сключила инвестиционен договор с Gestamp – производител на метални автомобилни компоненти. „Етем“ и Gestamp ще инвестират в двете си съвместни дружества около 30 млн. евро през следващите три години. Средствата ще бъдат използвани за повишеното търсене на алуминиеви продукти, следвайки развитието и новите разработки на автомобилната индустрия. Споразумението ще засили позицията на „Етем България“ в автомобилния сектор и ще докаже, че фирмата може успешно да отговори на повишеното търсене на алуминиеви продукти, следвайки развитието и новите разработки на автомобилната индустрия, се казва в официалното съобщение на компанията. Договорът подлежи на разрешителен режим от страна на европейските и турските регулатори за защита на конкуренцията. Viohalco е белгийска холдингова компания, обединяваща редица водещи металообработващи компании в Европа. Дружествата са специализирани в производството на продукти от алуминий, мед, кабели, стомана и стоманени тръби и са ангажирани с устойчивото развитие на качествени, иновативни и с добавена стойност продукти и решения. Портфолиото на Viohalco включва специализиран сегмент за технологии и R&D, както и дейности за рециклиране и услуги за управление на отпадъците. Освен това компанията и нейните дъщерни дружества притежават инвестиции в недвижими имоти, главно в Гърция, които генерират допълнителни приходи чрез търговското си развитие.www.economic.bg
Източник: economic.bg (16.01.2019)
 
Стоманодобивните компании в САЩ са изправени пред спад, въпреки твърденията на Тръмп Президентът Тръмп се придържа към идеята да използва стомана, за да изгради стената си по южната граница с Мексико, като се хвали за изпълнението на две обещания от кампанията едновременно: да спре незаконните имигранти и да съживи затруднена индустрия. "Когато дойдох на власт, те се справяха много зле, а сега се справят много добре", каза Тръмп за американските производители на стомана. "Нашата стоманодобивна индустрия умираше, а сега е много динамична." Но за 10-те месеца, откакто администрацията на Тръмп наложи 25-процентни тарифи върху вноса на стомана, цените в Съединените щати вече са спаднали до нивата преди обявяването на тарифите на 1 март. Заетостта в стоманодобивния сектор остава в застой, отчасти защото новите предприятия стават все по-зависими от автоматизацията. Дори и с отварянето и рестартирането на няколко завода миналата година, директната заетост в стоманодобива е била 146.3 хил. към ноември - с 4% по-ниска от преди четири години, според Американския институт за желязо и стомана.
Източник: New York Times (16.01.2019)
 
ПрайсуотърхаусКупърс Одит ООД е отказал да одитира Алкомет АД Одиторът на „Алкомет“ АД за 2018 г. - „ПрайсуотърхаусКупърс Одит“ ООД, е отказал да одитира отчета на дружеството. Това налага свикването на Общо събрание на акционерите на „Алкомет“ АД с единствена точка замяна на „ПрайсуотърхаусКупърс Одит“ ООД с регистрирания одитор Деян Константинов. Събранието е насрочено за 22 февруари 2019 г. в седалището на дружеството в Шумен. От обявата не става ясно защо „ПрайсуотърхаусКупърс Одит“ ООД е отказал одита. Базираният в Шумен производител на алуминиеви валцови и пресови продукти отчете спад от 7% на количеството продажби до 15 755 метрични тона за третото тримесечие на 2018 г., показват изчисления на база отчета на дружеството. Общите продажби в количество за деветмесечието са за 50 629 метрични тона, което сочи спад от само 0,59% поради ръста с 2,61% за първото полугодие. Продажбите за третото тримесечие намаляват с 1,6% на годишна база до 89,6 млн. лв., което е по-бавен темп от спада при количеството, тъй като продажните цени се повишават с унисон с по-високата цена на алуминия на международните борси. Това от своя страна увеличава цената на изкупувания от дружеството скрап и други суровини. Общият резултат е спад от 20,11% на нетната печалба на годишна база до 4 млн. лв. за периода юли-септември 2018 г. За полугодието спадът беше с 11,35% на годишна база, а за деветмесечието е с 14,47% до 12 млн. лв. Над 90% от продукцията на "Алкомет" АД са за износ, основно за Германия, Полша и Италия. Основен продукт е домакинското фолио, като делът на шуменския производител е 20% от европейския пазар.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2019)
 
SBI пуска дълга на Essar Steel за продажба Държавната банка на Индия (SBI) е сложила целия заем от 154.3 млрд. рупии (1.9 млрд. евро) на Essar Steel за продажба, като определи минимална цена, която възлиза на повече от една трета от дължимата сума и демонстрира намерение да си получи парите възможно най-рано. Кредиторът определи минималната резервна цена за заема в размер на 95.88 млрд. рупии (1.18 млрд. евро). Това също е с отстъпка в размер на 113.13 млрд. рупии (1.39 млрд. евро), сумата, която банката би получила, ако планът на Arcelor-Mittal, одобрен от комисията на кредиторите, най-накрая се превърне в реалност. Готовността на SBI да приеме по-малката сума предполага, че заемодателят не е уверен в ранно разрешаване на неизплатения дълг на Essar Steel. Около 70% от случаите, приети в Националния трибунал за фирмено право (NCLT), специалната рамка за обявяване в несъстоятелност, сроковете не са се спазили. Казусът на Essar Steel е от 500 дни. Максимално предвиденият срок за разрешаване на всеки случай по Кодекса за несъстоятелност е 270 дни.
Източник: Economic Times (17.01.2019)
 
ЕБВР планира да влага по 150-200 млн. евро годишно в България. Това коментира Лариса Манастирли, директор на ЕБВР за България, в предаването "В развитие" с водещ Лариса Манастирли. 2018 г. беше доста успешна за ЕВБР, посочи Манастирли. Инвестирахме 185 млн. евро в 11 проекта и портфолиото покри доста разнообразен сектор, съобщи още тя. "Партнирахме си с община Варна и Столична община за финансиране на важни инфраструктурни проекти. И двата града са партньори по рамката "Зелени градове". Ние не само инвестираме, а даваме и консултантски услуги за правилно инвестиране. Инвестирахме в емитирани облигации от Български енергиен холдинг и Монбат. Друг пример за частни компании бяха Biomashin. Това е страхотен пример за семейна компания с много добра корпоративна култура. Подкрепихме и София Мед. Хубавото в този случай е, че успяхме да подкрепим разработката на техния център за развойна и научна дейност. Оказахме подкрепа и на ПроКредит банк". Смятам, че се представяме добре в прилагането на стратегията и основните си цели – подкрепа на конкурентоспособността в частния сектор, подпомагане на финансовия сектор и и подкрепа за инфраструктурата, отбеляза Лариса Манастирли. "Най-големият фокус ще остане върху инфраструктурата. Оставяме последователни в подкрепата си за енергийния и газоразпределителния и електропреносния сектор в България. Ще продължим работата си с частните компании, общините и МСП. Считам, че имаме добър инструментариум за постигането на това. Смятаме да продължим работата като гаранти на банкови и небанкови институции за предоставяне на иновативни финансови услуги", уточни тя. Планираме да продължаваме с годишни инвестиции от 150-200 млн. евро в България, спомена директорът на ЕБВР за България. В споменатите области имаме конкретни проекти, върху които ще се концентрираме, допълни тя. Намирам България за важна за ЕБВР и има няколко причини за това, посочи гостът. "Първо, виждаме България като регионален лидер. ЕБВР подкрепя присъединяването на интеграцията на Западните Балкани, поясни Лариса Манастирли.
Източник: Други (18.01.2019)
 
ЕС ще удължи ограниченията за вноса на стомана до 2021 г. Европейският съюз ще ограничи вноса на стомана в блока след налагането на метални тарифи от страна на американския президент Доналд Тръмп, след като правителствата на ЕС подкрепи плана при гласуване на 16 януари. Това означава, че целият внос на стомана ще бъде предмет на ефективен таван до юли 2021 г., в опит да се реагира на опасенията на производителите от ЕС, че европейските пазари могат да бъдат наводнени от стоманени продукти, които вече не се внасят в САЩ. Европейската комисия заяви на 16 януари, че държавите-членки на ЕС са подкрепили плана за налагане на „предпазни мерки“ и че окончателните мерки ще влязат в сила в началото на февруари. Комисията вече наложи временни предпазни мерки върху вноса на 23 вида стоманени продукти през юли, с дата на изтичане на 4 февруари. Планът на Комисията включва квота, определена от средното ниво на вноса през последните три години, плюс 5%. След като квотите бъдат запълнени ще се прилага 25% тарифа. Съществуват и специфични ограничения за големите държави износители. Квотите ще се прилагат за тримесечни периоди, за да се ограничи натрупването на запаси и може да се увеличи с 5% всяка година.
Източник: Reuters (18.01.2019)
 
Производството на алуминий в Китай се увеличи рекордно Производството на първичен алуминий в Китай възпрепятства ниските цени да се покачват за втори пореден месец до рекордно ниво през декември, тъй като намаляването на разходите за алуминий повиши маржовете, а годишното производство за 2018 г. също бе рекордно, показват официални данни. Най-големият световен производител извади над 3 млн. тона за един месец за първи път, без да се вълнува от най-ниските цени на алуминия от две години, въздействието на търговската война между САЩ и Китай и мерките за околната среда на Пекин. Производството вероятно е било подтикнато от новите мощности в края на миналата година и по-високите нива на оползотворяване след спад в цената на суровия алумилий, каза Хелън Лау, анализатор в Argonaut Securities. Производството е достигнало 3.05 млн. тона през декември, показват данните на Националното статистическо бюро, което е с 8.2% повече от ноември и с 11.3% повече спрямо декември 2017 г. Китай е произвеждал почти 98 400 тона алуминий през миналия месец.
Източник: Reuters (21.01.2019)
 
ArcelorMittal отвръща на удара след като Саджан Джиндал подкрепи оферта на Руя за Essar Steel Часове след като председателят и управляващият директор на JSW Steel Саджан Джиндал каза, че на семейството на Руя трябва да се даде възможност да си възвърне контрола над Essar Steel, ArcelorMittal отвърна на удара. Компанията, която има подкрепата на кредиторите на Essar Steel, заяви, че забележката изпраща "негативен сигнал" към инвеститорите. "Ако законът не бъде приложен правилно и правилата се нарушават, както е предложено от някои, това изпраща отрицателен сигнал за сигурността на Индия като инвестиционна дестинация", заяви говорител на ArcelorMittal. Въпреки че изявлението не се отнася пряко до коментарите на Джиндал, беше ясно каква е била провокацията. Джиндал заяви: "Те (Руя) трябва да получат шанс. Това е тяхната компания, ако платят 100% от парите, защо не." "Процесът не е приключил докато не приключи. А все още не е приключил", добави той. (Moneycontrol News)
Източник: Други (23.01.2019)
 
Производството на стомана в Япония през 2018 г. намалява с 0.3% Производството на японска стомана през 2018 г. е спаднало с 0.3% на годишна база до 104.33 млн. тона, според данни на Японската федерация по желязо и стомана (JISF). Официален представител на JISF съобщи, че търсенето на стомана е твърдо, но природните бедствия през втората половина на 2018 г., включително поройните дъждове в Западна Япония през юли, тайфунът Джеби през септември и земетресението в Хокайдо също през септември засегнаха производството. Той каза, че проблемите при производството в края на миналата година са довели до ниско общо производство. "Добивът през финансовата 2018 г. (април 2018 г. - март 2019 г.) може да бъде по-голям", каза представителят на JISF. Производството по способът basic oxygen steelmaking през 2018 г. е 78.23 млн. тона, намаление с 1.4% на годишна база, докато при електродъговите пещи е 26.1 млн. тона, с 3.1% повече спрямо предходната година. Както обикновените, така и специалните електродъгови пещи са произвеждали на високи нива, за да отговарят на търсенето на стомана и специална стомана за автомобилната индустрия. (S&P Global)
Източник: Други (24.01.2019)
 
Индустрията се нуждае от по-безмитна стомана, твърди WindEurope Годишните увеличения на количествaтa внесена стомана, освободени от тарифите на Европейския съюз (ЕС), ще повишат цената на вятъра и ще поставят в риск целите за 2030 пред възобновяемата енергия, твърди търговската асоциация WindEurope. Държавите-членки подкрепиха предложението на Европейската комисия за увеличаване на обема на вноса за категория стомана с 5% всяка година до 2021 г., за да се защитят производителите от ЕС. След като квотата, определена на средното ниво на вноса през последните три години плюс 5%, се запълни, за допълнителния внос се прилага 25% тарифа. Сега Комисията ще приключи процедурата, така че окончателните мерки да могат да се въведат от началото на февруари 2019 г. Изпълнителният директор на WindEurope, Жил Диксън, приветства желанието на Комисията за годишни увеличения на обема на вноса на стомана, но твърди, че 5% са твърде малко. Организацията очаква търсенето на стомана само в офшорните ветро-паркове да нарасне с 36% през 2019 г., което означава, че търсенето може да надхвърли наличността на безмитна вносна стомана. "Никой не е заинтересован достъпът до стомана да се превърне в борба за суровини между секторите,“ добави Диксън. (Windpower Monthly)
Източник: Други (25.01.2019)
 
Индия е вторият по големина производител на стомана в момента Индия замени Япония като втория по големина производител на стомана в света. Производството на сурова стомана в страната е нараснало с 4.9% до 106.5 млн. тона през 2018 г., докато производството на Япония е спаднало с 0.3% до 104.3 млн. тона, според данни на Световната асоциация по стомана (WSA). Развитието ще стимулира инициативата на министерството на стоманодобивната индустрия за постигане на 300 млн. тона производствен капацитет до 2030 г. Правителството също така полага усилия за увеличаване на потреблението на стомана на глава от населението в Индия чрез различни политически инициативи и увеличаване на разходите за жилища и инфраструктура. WSA, базирана в Брюксел, събира данни за 64 страни производителки на стомана и заяви, че световното производство на сурова стомана е достигнало 1808.6 млн. тона през 2018 г., което е с 4.6% повече от 2017 г. Производството се е увеличило във всички региони, с изключение на Европейския съюз. Китай остава най-големият производител, като производството е нараснало с 6.6%, за да достигне 928.3 млн. тона миналата година.
Източник: Economic Times (28.01.2019)
 
Използването на стоманодобивния капацитет в САЩ е над 80% от началото на годината Американски стоманодобивни заводи са постигнали степен на използване на капацитета от 80.3% за годината до 26 януари, според доклад на Американския институт за желязо и стомана (AISI). Според него, добивът е достигнал 70.07 млн. тона, което е с 10.9% повече от 6.37 млн. тона нето през същия период на миналата година. Степента на използване на капацитета за същия период на 2018 г. е 73.6%. За седмицата, приключваща на 26 януари, производството достига 1.92 млн. тона, което е с 12.1% повече спрямо същата седмица през 2018 г. Освен това производството за седмицата, която приключва на 26 януари, е с 0.5% повече от предходната седмица. По региони, Големите езера водят прею седмицата, която завършва на 26 януари, с производство от 724 хил. тона, следвани от Юга (691 хил. тона), Североизтока (224 хил. тона), Средния Запад (205 хил. тона) и Запада (78 хил. тона). Според доклад на Световната асоциация по стоманодобивната индустрия, САЩ са произвели 86.7 млн. тона сурова стомана през 2018 г., което е с 6.2% повече в сравнение с 2017 г.
Източник: Metal Miner (30.01.2019)
 
Австрийски гигант придобива значителна част от площадката на "Кремиковци” Австрийският гигант Soravia Real EstateDevelopers GmbH (SRED) сключи споразумение с Fibank за придобиване на значителна част от площадката на бившия металургичен комбинат "Кремиковци“. Soravia Real EstateDevelopers GmbH (SRED) е подразделението за Централна, Източна и Югоизточна Европа на Soravia – водеща австрийска компания в международен план в областта на недвижимите имоти и строителството. Като част от споразумението Soravia придобива приблизително 40% от площадката, която е с обща площ 7.7 милиона кв.м. Целта на австрийците е на мястото на бившия комбинат "Кремиковци“ да навлязат индустриални, логистични, търговски и инфраструктурни компании, които да дадат на региона нов икономически облик. Вече се водят първоначални преговори с доказани международни промишлени фирми. Според Soravia затворен индустриален район с празно пространство в такива размери и в непосредствена близост до голям град е уникален за целия Европейски съюз. Съществуващата инфраструктура от промишлен клас, отличните транспортни връзки и размерът на парцела го правят привлекателен за едромащабно логистично развитие. Най-добрият начин да се използва площадката на бившия металургичен комбинат е един модерен промишлен и логистичен парк.
Източник: Vesti.bg (31.01.2019)
 
ПИБ е продала 3 хил. дка от терена на "Кремиковци" на австрийската Soravia Три години след като официално се показа като собственик на останките от бившия металургичен комбинат "Кремиковци", Първа инвестиционна банка (ПИБ) обяви, че е отдала малко над 3 хил. декара от терена на австрийската Soravia Real Estate Development с договор за финансов лизинг. Сделката е приключена в самия край на 2018 година и ефектът от нея е отразен във финансовия отчет на кредитната институция, подобрявайки показателите й, по които е проверявана от одитори. Като една от шестте системно значими банки в страната ПИБ попадна в селекцията на втория преглед на качеството на активите в системата, който за разлика от предишния се извършва под надзора и методологията на Европейската централна банка (ЕЦБ). Цена на сделката не е обявена, нито за колко години е лизинговият договор. Ако приемем, че ПИБ придоби целия парцел за 270 млн. лв., и то при по-слаб имотен пазар, 40% от терена би следвало да струват поне 110 млн. лв. Ако се съди по последния отчет, там има приход от продажба на активи от 81 млн. лв., от които основната част вероятно е плащане на първата вноска за "Кремиковци". Заради размера и цената си това вероятно е най-голямата сделка за индустриален терен. Самата зона около София е оглеждана от производители на авточасти по информация на "Капитал". От Soravia заявиха пред "Капитал", че ще привличат на терена индустриални, логистични, търговски и инфраструктурни компании, за да заработят в зоната. Уточняват, че договорът е подписан в края на миналата година и е завършен току-що, но отказаха да дадат детайли по сделката, освен че става въпрос за 40% от парцела на бившото "Кремиковци". Информацията за сделката с един от големите и проблемни активи в баланса на банката бе оповестена във финансовия отчет за четвъртото тримесечие на 2018 година. В съобщението се казва, че е отдадена "значителна част" от терена на бившия металургичен комбинат, който е близо 7.7 хил. декара. На въпрос от "Капитал" от банката уточниха, че предоставени на "Соравия" са близо 40% от тази площ, или малко над 3 хил. декара, но не разкриха какъв е срокът и цената на сделката, позовавайки се на правото да запазят търговската тайна. "Tеренът се придобива от Soravia, за да могат да удовлетворят търсенето на свои клиенти за терени близо до София", обясняват от ПИБ, а на въпрос как ще процедират с останалото от парцела на "Кремчиковци" от банката казаха: "Идентифицираме силен интерес към индустриални имоти в България предимно от чуждестранни инвеститори. "Кремиковци" е точно такъв имот и скоро очакваме да имаме положителни новини и за останалата част от терена." Soravia е позната в България покрай участието й в собствеността на минералната вода "Девин" и покрай офис проекта за комплекса Megapark в София. От ПИБ обясняват, че сделката е елемент от дългосрочната стратегия на банката за намаляване на нелихвоносните активи, което води до подобрения на числата в отчета. В края на годината банката завършва със 156.6 млн. нетна печалба спрямо 92 млн. лв. за предходната година при символично подобрение на нетния лихвен доход от 247.5 млн. лв. на 250.8 млн. лв. и при намаление на дохода от такси и комисиони от 98.5 млн. лв. на 93.5 млн. лв. Принос за финансовия резултат имат приходите от продажби на активи, които в края на годината са 81.1 млн. лв., и преоценката на инвестиционни имоти за 13.6 млн. лв. Останките от "Кремиковци" бяха придобити от ПИБ в края на 2015 година по схемата "дълг срещу собственост" за 271.2 млн. лв. Първо синдикът на комбината го беше продал на специално създадената за сделката "Елтрейд къмпани", свързана и финансирана от ПИБ, срещу 316.млн. лв. През годините теренът леко беше разчистен и от него вероятно има няколко десетки милиони приходи от скрап.
Източник: Капитал (01.02.2019)
 
Тарифите на Тръмп не помогнаха за създаването на повече работни места Първата година със стоманени тарифи на Тръмп приключва и най-големите играчи в американския стоманодобив се радват на нарастващо търсене и приходи, но отварят малко от обещаните по време на кампанията работни места. "Разширяват производството си, търсенето е много силно в страната, а добивът на необработена стомана ще нараства, тъй като вносът остава нисък, но не наемат много," казва Цицеро Мачадо, анализатор в Wood Mackenzie. Фирмата прогнозира, че броят на американските работници в стоманодобивната промишленост едва е успял да се промени миналата година, въпреки рязкото нарастване на производството заради тарифите. Броят на служителите в металургичните заводи в страната е паднал с 53% спрямо 1990 г. до 87 700 през ноември 2018 г., според данни на Бюрото по статистика на труда, докато производството на стомана в САЩ е намаляло само с 2.2% през същия период, според Световната асоциация по стомана. По време на президентската си кампания Тръмп обеща на избирателите в индустриални щати като Охайо и Индиана, че ще предприеме търговски политики, които да предизвикат съживяване на работните места в сектора. (Bloomberg)
Източник: Други (01.02.2019)
 
"Алкомет" отчита лек ръст на приходите и спад на печалбата за 2018 г. Производителят на алуминиеви продукти "Алкомет" отбелязва лек ръст на продажбите си за 2018 г., но повишените разходи свиват печалбата му с 11%. Шуменският завод продължава да увеличава дела на по-специалните продукти за сметка на стандартните, показва отчетът на дружеството. През тази година се очаква компанията да приключи инвестиционната си програма за 40 млн. евро, а в резултат на закупеното ново оборудване по нея капацитетът за производство на пресови продукти трябва да нарасне с 40%. Като обем производството остава почти без промяна през миналата година, като отбелязва минимален ръст от 2% до 68.3 хил. тона. На практика заводът работи на пълен капацитет, което е и причината да свие част от традиционната продукция, за да може да поеме новите изделия, които са с по-висока добавена стойност. При пресовите продукти например обемът на стандартните профили намалява с 5.1%, но общите продажби остават стабилни. От отчета става ясно, че новата 2500-тонна преса, която е в пусков период, ще увеличи капацитета за такива продукти с около 40% през 2019 г. "Очакваме да реализираме съвсем скоро нови пазарни възможности за производство на прецизни високостойностни профили", пише още там, но подробности не се дават. В количествено изражение продажбите на валцови продукти намаляват с 4% в резултат на промяната на продуктовия микс и увеличаване на фолиевите продукти за сметка на лентите и листовете. От "Алкомет" отчитат, че продължават да разширяват позициите си на американския и европейския пазар на фолиата за конвертиране, като продажбите нарастват 4.5 пъти спрямо 2017 г., макар че делът им от общия обем все още е малък. Увеличават се и продажбите на финсток със 75.8%. Намалява обаче домакинското фолио, което е основният валцов продукт, с 5.9%. Причината не е понижено търсене, а липса на по-голям производствен капацитет, уточняват от компанията. Основният пазар на "Алкомет" е Германия, следвана от Италия и Полша. Отскоро компанията успя да навлезе и на пазара в САЩ. През миналата година нетните приходи от продажби нарастват с 1.5% до 366.6 млн. лв., което се дължи главно на поскъпването на алуминия. По данни на дружеството средната стойност на метала на Лондонската метална борса през 2018 г. е била 1786 евро/тон спрямо 1743 евро/тон през 2017 г. По-високата цена на алуминия се отразява и на разходите за материали, които се увеличават с близо 5% до 301.2 млн. лв. Компанията отчита и по-големи разходи за персонал, както и за външни услуги. Нетната печалба намалява с 11% до 13.7 млн. лв.
Източник: Капитал (04.02.2019)
 
ЕС налага от утре защитни мита за вноса на стомана Европейската комисия утвърди окончателно мита от 25 на сто за вноса на стомана, за да защити европейските производители от засиления внос от всички части на света, дължащ се до известна степен на въведените от САЩ вносни мита за металите. Европейските мита влизат в сила от утре и ще действат до средата на 2021 година. Новите митнически тарифи заменят временните мита, въведени от комисията през юли 2018 година за 23 категории стоманени продукти. Сега с мита от 25 на сто ще бъдат облагани 26 вида стоманени продукти, след като вносът им надвиши определени квоти. Квотите бяха разработени за всички доставчици на стомана в ЕС, след като САЩ въведоха през март 2018 година вносни мита от 25 на сто за стоманата и от 10 на сто за алуминия. Американските ограничения пренасочиха част от доставките на стомана към ЕС.
Източник: Reuters (04.02.2019)
 
Цените на желязната руда скочиха след свиването на производството на Vale Цените на желязната руда в световен мащаб нараснаха на 30 януари, след като бразилската минна компания Vale заяви, че ще намали производството с около 10%, като преустанови операциите в мини, произвеждащи 40 млн. тона желязна руда. Компанията е най-голямата компания в света за желязна руда и освен ако не компенсира изгубената продукция в другите си мини или другите компании не заемат празнината, се очаква доставките да се затегнат. Решението на Vale е взето заради бедствието, което се случи, след като една от язовирните стени на Vale в Бразилия се спука, убивайки най-малко 65 души, а стотици все още са в неизвестност. Намаляването на капацитета за извеждане от експлоатация на язовирите се смята за стъпка към предотвратяване на „трудните въпроси за нейната безопасност“. Ефектът върху цените на желязната руда беше незабавен. Фючърсите на желязната руда в Далиан затвориха с 4.7% ръст, докато на Сингапурската борса бенчмарковите фючърси се повишиха с 9.6%. Goldman Sachs е ревизирала краткосрочните и дългосрочните си прогнози за цените за 3-месечната до 80 долара/тон от 70 долара, а 12-месечната до 65 долара/тон от 60 долара. Намаляването на капацитета на Vale вероятно ще повлияе на ситуацията с доставките на желязна руда в световен мащаб най-малкото за известно време. (Money Control)
Източник: Други (04.02.2019)
 
Индийските стоманодобивни фирми търсят по-високи мита за вноса на стомана Индийските стоманодобивни компании оказват натиск върху правителството да наложи по-високи мита върху вноса на стомана, тъй като търговските спорове и глобалното икономическо забавяне отклоняват излишъка на азиатските запаси от стомана към Индия, съобщиха представители на сектора и правителството. Местните производители страдат от двойния удар на увеличаване на евтиния внос и ниските цени на стоманата в страната, което заплашва да унищожи печалбите от последните години. През последните няколко месеца стоманодобивните компании се обръщаха към министерството няколко пъти, като се оплакват от дъмпинг от Китай, Япония, Южна Корея и Виетнам на ниска цена и кражба на пазарен дял като резултат. Най-големите четири производители на стомана в Индия - JSW Steel Ltd, Tata Steel Ltd, Steel Authority of India Ltd и Jindal Steel and Power Ltd - които заедно контролират над 45% от общото производство на стомана в Индия, са основните компании, които се оплакват. (Money Control)
Източник: Други (06.02.2019)
 
"Асарел-Медет" планира да изкупи близо 15% от акциите си за над 100 млн. евро Медодобивната компания "Асарел-Медет" планира да изкупи обратно близо 15% от акциите си. Това се вижда от дневния ред на извънредно общо събрание, насрочено за 15 февруари. Предлаганата цена от 170 евро на акция оценява дружеството на 684 млн. евро, или 1.3 млрд. лв. От поканата за събранието става ясно, че обратно изкупените акции може да бъдат продадени на трето лице, но от компанията не отговориха на въпросите на "Капитал" дали се водят преговори с някого и каква е целта на операцията. Проектът предвижда акционерите да гласуват решение за обратно изкупуване на до 591 240 броя акции, които представляват 14.7% от капитала на дружеството. Предложената минимална цена е 170 евро, а максималната е 200 евро за акция. За общата цена за всички обратно изкупени акции е определен таван от 100 510 800 евро, т.е. по 170 евро за брой. Според предложението компанията ще изкупи акциите с опция за обратното им прехвърляне на акционера, от когото са придобити, ако в срок от една години не ги продаде на трето лице на цена, равна или по-висока от цената на придобиването. Условията на операцията предвиждат също, ако акциите бъдат продадени, но на по-ниска цена от тази на обратното изкупуване, акционерът, който ги е продал, да плати на дружеството разликата. Сделки с такива условия са рядкост, но не е изключено те да се прилагат, когато целта е от компанията да излезе по-малък собственик. Акционерите, които искат да продадат акциите си, ще се състезават по цена, като предимство ще имат тези, предложили най-ниска оферта. Ако предложенията са повече от одобрения брой за изкупуване или общата им цена е по-висока от приетата от общото събрание, ще се приемат предложенията по реда на постъпването им. Ако решението бъде одобрено, акционерите ще имат 10 дни от вписването му в Търговския регистър, за да отправят предложения за изкупуване. От последния отчет на "Асарел-Медет" става ясно, че към края на 2016 г. компанията е държала 2.3% собствени акции, но през 2017 г. те са били прехвърлени към останалите акционери за 21 664 175 лв. Това прави по 234 лв., или около 120 евро за акция. Сега офертата изглежда доста примамлива за дребните акционери. В момента извън големите собственици има стотици дребни от масовата приватизация. Голяма част от тях са с по 26 акции, което се равнява на една бонова книжка + 1 акция. При средна цена от 170 евро това означава, че те ще могат да получат по 4420 евро. Друг въпрос, който общото събрание ще решава, е освобождаването на двама членове на надзорния съвет - Димитър Рачев и Карл Малия. Рачев и семейството му са едни от по-големите миноритарни акционери (2.67%), а Малия е представител на регистрираната в Малта VA Copper Invest, която към края на 2017 г. държи 67.91% от акциите в "Асарел-Медет". Сред по-големите миноритарни акционери с около 8% са и наследниците на покойния дългогодишен мениджър на "Асарел-Медет" - Лъчезар Цоцорков. Няма официална информация кой реално стои зад VA Copper Invest. По данни от Paradise Papers, публикувани от Международния консорциум на разследващите журналисти, собственици на малтийската компания са няколко също офшорни дружества, сред които Nickel Industries Holding, Osmium Resources Holding, Tungsteen Mining Holding, Orpheus Ltd и Oeagrus Ltd. В дневния ред не е включено проекторешение за избор на нови надзорници на мястото на освободените. Останалите членове на борда са Димитър Цоцорков, Андрей Делчев, Радко Шуманов и Джон Галасини. В дневния ред е предвидено и решение за промяна в устава на дружеството, свързана с прехвърлянето на акции на трети лица. В момента такова прехвърляне подлежи на одобрение от надзорния съвет, освен ако акциите са наследени. Към изключенията сега ще бъдат добавени и случаите на "прехвърляне на акции в резултат на съдебно или извънсъдебно принудително изпълнение, включително в случаите на продажба на акциите по реда на чл. 311 от Търговския закон". Въпросният член от закона регулира удовлетворяването на заложния кредитор и дава право на кредитора сам да продаде заложената вещ или ценна книга. От "Асарел-Медет" посочиха, че засега това са само предложения и не могат да коментират преди те да бъдат одобрени от общото събрание. Ако на 15 февруари няма кворум, следващата дата, на която ще бъде свикано събранието, е 5 март.
Източник: Капитал (07.02.2019)
 
ArcelorMittal очаква търсенето на стомана да се увеличава ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, прогнозира умерено разширяване на световното търсене на стомана през 2019 г., след като силният пазар доведе до най-високата печалба от десетилетие през 2018 г. Но акциите му се понижиха с 3%, тъй като анализаторите твърдят, че спадът в цените на стоманата и по-строгите маржове тепърва ще се отразят в числата на компанията, която се бори с глобалния свръхкапацитет и е изправена пред риск от икономически спад. "Въпреки че това е по-умерено ниво от 2018 г., пазарните основи остават положителни", заяви главният финансов директор Адита Митал. С изключение на Китай - където ArcelorMittal има минимално присъствие - световният растеж ще бъде 2-3%, в сравнение с 2.1% през 2018 г., каза той. Китай оказва голямо влияние върху индустрията като най-голям производител и потребител на стомана в света, както и като основен износител. Американските мита не успяха да променят този факт. ArcelorMittal заяви, че най-бързо разрастващият се пазар ще бъде Бразилия, с ръст от 3.5 - 4.5% тази година спрямо 7.3% през 2018 г. Ръстовете на търсенето на стомана в основните пазари на ArcelorMittal, 0.5 - 1% в Европа и 0.5 – 1.5% в САЩ, тази година също ще са по-ниски спрямо предходната. (Money Control)
Източник: Други (08.02.2019)
 
ЕК блокира продажба на Aurubis Европейската комисия блокира планираната продажба на подразделения на германския производител на медни изделия Aurubis на Wieland, тъй като това би ограничило конкуренцията. Има сериозни опасения, че сливането може да повиши цените на медни продукти, използвани от европейски производители, посочи Еврокомисията. В отговор Aurubis, чиято централа е в Хамбург, обяви, че търси стратегически алтернативи. Продуктите от валцувано медно фолио са ключови за много сектори в Европа, включително за производството на части, използвани в топ сектори като електромобили, влакове и електронни устройства, посочи еврокомисарят за конкуренцията Маргрете Вестагер. Предложеното сливане би създало нов доминиращ играч, значително би намалило конкуренцията за продукти от валцувано медно фолио и би увеличило цените за европейските производители, отбеляза тя. Aurubis искаше да продаде подразделението си за продукти от валцувано медно фолио на Wieland, чиято централа е в Улм. Сделката щеше да обхване заводи в САЩ, Холандия, Финландия и Германия. Двете компании се договориха да запазят поверителни финансовите детайли. Последните резултати на сектора за производството на медни продукти отчитат годишни продажби за 1,3 млрд. евро. Европейската комисия спря и продажбата на 50-процентов дял от Schwermetall Halbzeugwerk GmbH & Co KG - металургична компания с годишни продажби за около 330 млн. евро. (RTT)
Източник: Други (11.02.2019)
 
Сривът на добива на Vale ще облекчи цената на индийската стомана Очаква се обявяването на форсмажорни обстоятелства след падането на язовира за минни отпадъци, собственост на бразилската Vale SA - един от най-големите производители на желязна руда в света - да смекчи индийските цени на стоманата. След разрушаването на язовира Vale обяви, че ще изведе всички свои възли, което би повлияло на добива на 40 млн. тона желязна руда. Това доведе до повишаване на цените на суровината за производство на стомана в световен мащаб до най-високото си равнище от 2014 г. насам и се очаква да повиши цените на стоманата. Edelweiss Research заяви, че това ще ограничи негативния ефект върху цените на стоманата от сегашните нива в Индия. Още повече, че сегашните цени в Китай, които са показател, са на най-ниското си ниво (ако цените на 2015 г. не се включват), каза Амит Диксит, анализатор в Edelweiss, което показва, че се очаква те да се повишат. Антидъмпинговите мита също предлагат защита на индийските цени на стоманата, каза той. Цените Shanghai Steel се повишиха с 12% през януари, след като Vale обяви извеждането на активи от експлоатация. (Bloomberg)
Източник: Други (11.02.2019)
 
JSW Steel придобива Bhushan Power JSW Steel e процедурно една стъпка по-близо до придобиването на активи в несъстоятелност, предизвикана от смяна на собствеността, след като администраторът, контролиращ продажбата на Bhushan Power и Steel, издаде писмо за намерение (LoI) в полза на най-големия производител в Индия. JSW Steel е направила оферта от Rs 19,650-crore, която включва авансово плащане на 196.5 млрд. рупии, с още 3.5 млрд. за оперативните кредитори. След като JSW Steel приеме LoI, специалистът ще представи плана на JSW Steel на Националния трибунал за правни въпроси (NCLT) за одобрение. Махендер Кумар Канделвал, специалистът, който наблюдава продажбата, отказа да коментира въпроса. JSW Steel беше в неизгодна позиция и подобри първоначалната си оферта, за да надмине офертата на Tata Steel за 170 млрд. рупии. Компанията, собственост на Санджай Сингал, има дълг от 470 млрд. рупии.
Източник: Economic Times (14.02.2019)
 
Канада няма да ратифицира новата NAFTA, докато митата за стомана и алуминий не бъдат премахнати Канада и Мексико няма да ратифицират преразгледаното Северноамериканско споразумение за свободна търговия (NAFTA), освен ако САЩ не премахне тарифите си върху вноса на стомана и алуминий, каза американският сенатор Чък Грасли. Грасли се срещна с канадския министър на външните работи Христия Фриланд и посланика на Мексико в САЩ Марта Барсена Кокиласт, като заяви, че сега налозите са "най-голямата пречка" за одобряването на сделката. "Сенатът в Мексико няма да подпише, докато тарифите не бъдат премахнати", каза Грасли. "Камарата на общините в Канада няма да го приеме, освен ако тарифите не бъдат премахнати. Дори републиканците и демократите в Конгреса на САЩ казват, че тези тарифи трябва да отпаднат,“ заяви Грасли по време на разговор с репортери. Грасли, председател на финансовата комисия, отговаряща за сделката за одобрение в Сената на САЩ, заяви, че предстоящите федерални избори в Канада допринасят за спешността на премахването на тарифите, за да се постигне търговско споразумение. (Financial Post)
Източник: Други (14.02.2019)
 
"Аурубис България" с по-слабо производство за тримесечието Медодобивният завод в Пирдоп отчита по-слабо производство за периода октомври - декември на 2018 г. Това показва отчетът на германския собственик Aurubis Group за първото тримесечие на финансовата година. Причината за понижението е спирането на производството за непланов ремонт. Подобно временно прекратяване на работата е имало и в два други завода от групата, което е понижило приходите на целия сегмент "Рафиниране и преработка на метали", към който принадлежи "Аурубис България". Количеството на преработения меден концентрат в Пирдоп е намаляло с 10% до 323 хил. тона за тримесечието. Целият сегмент "Рафиниране и преработка" е генерирал 2.3 млрд. евро приходи за тримесечието спрямо 2.6 млрд. евро за същия период на финансовата 2017/2018. Печалбата преди данъци (EBT) на звеното спада рязко до 58 млн. евро след силния резултат, отчетен година по-рано (93 млн. евро).
Източник: Капитал (18.02.2019)
 
Тарифите на Тръмп помогнаха на стоманодобивните компании. Работниците все още чакат. Американските стоманодобивни компании планират да отворят няколко завода тази година, като добавят работни места в цялата страна, отчасти благодарение на тарифите на президента Доналд Тръмп. Това включва Fairfield, Алабама, където US Steel заяви, че ще възобнови строителството на пещ, която беше спряна през 2015 г., когато Китай започна да наводнява пазара на стомана. "Това е чудесна новина за нас тук. Хората могат да си поемат дъх за първи път от близо пет години", казва Кевин Кий, президент на местния съюз на United Steel Workers. Но проектът ще добави само около 150 работни места - не достатъчно, за да компенсира над 1000-та загубени, когато US Steel изключи някои от другите си местни операции през 2015 г. Много бизнеси в района все още са затворени и дори Walmart напусна града, каза Кий. Историята е същата на други места в САЩ. Едногодишната търговска война на Тръмп успя да съживи индустрия, която преживя години на спад, тъй като Китай увеличава производството си. Но това не облагодетелства работниците. През миналата година стоманодобивната промишленост добави 2400 работни места, което е ръст от малко над 1%. Заетостта в индустрията все още е с около 43% по-малко спрямо 1990 г. Тарифите на Тръмп правят 25% по-скъпо закупуването на чуждестранна стомана, като целят да пренасочат бизнеса към американските производители. Производството на стомана в Съединените щати нарасна с около 5% миналата година и производителите рестартират затворени заводи, разширяват съществуващите инсталации и обявиха планове за изграждане на нови. Създаването на работни места може да се повиши, но според анализаторите ще отнеме известно време, като се има предвид колко стегнат е пазарът на труда в САЩ. "В момента в стоманодобивната промишленост има недостиг на умения. Хората, освободени преди години, може да се занимават с други неща", казва Филип Гибс, анализатор на стоманодобивната индустрия в KeyBanc Capital Markets. (CNN)
Източник: Други (18.02.2019)
 
Vedanta, JSW Steel с възможна оферта в последната минута за Essar Steel Дори когато всички изслушвания по делото за несъстоятелност на Essar Steel надминат на 19 февруари, все още може да има последен обрат в на пръв поглед безкрайната надпревара. Водената от Анил Агарвал Vedanta може да направи още един опит да закупи Essar Steel. Но този път той няма да е сам, а може да си партнира със JSW Steel на Саджан Джиндал. Двете компании могат да се съберат заедно и да поставят съвместна оферта от около 470 млрд. рупии. "Но все още предстои да бъде взето окончателно решение", заяви запознат. Понастоящем офертата на ArcelorMittal за 420 млрд. рупии има подкрепата на кредиторите на Essar Steel. Руиас, чрез своята холдингова компания Essar Steel Asia Holdings, отпреавиха предложение за 540 млрд. рупии, но кредиторите не го одобриха и съдилищата също са отхвърлили искането им. Vedanta, която заяви интерес към Essar в началото на търга, по-рано подаде оферта във втория тур. Но по-късно вторият кръг беше отменен от Националния трибунал за фирмено право (NCLT). (Moneycontrol)
Източник: Други (20.02.2019)
 
Тарифите за стомана и алуминий ще бъдат премахнати през следващите няколко седмици Тарифите за стомана и алуминий, наложени на Канада от президента на САЩ Доналд Тръмп, трябва да бъдат отменени „през следващите няколко седмици“, според посланика на Канада в САЩ. Дейвид МакНаутън заяви, че краят на тарифите е близо. 25-процентната тарифа за стомана и 10-процентната тарифа за алуминия бяха наложени от Тръмп през март 2018 г. и доведоха до канадски контра-тарифи за широка гама стоки от кетчуп до прекъсвачи. Тръмп каза, че те са наложени по причини, свързани с „националната сигурност“. МакНаутън заяви, че канадското правителство настоява да се отменят тарифите и че американските компании усещат натиска от тарифите наложени от Канада. Министърът на външните работи Христия Фриланд заяви миналата седмица, че официалната позиция на Канада е, че след като търговските преговори с САЩ са приключили, "това е още една причина, поради която тези тарифи трябва да бъдат премахнати." (Global News)
Източник: Други (22.02.2019)
 
British Steel е изправен пред 110 млн. евро разходи заради Brexit British Steel може да бъде сред първите предприятия, които поемат сериозен финансов удар заради Brexit: около 110 млн. евро в случай на Brexit без сделка. При липса на такава, British Steel трябва да закупи около 6 млн. тона въглерод на открития пазар на цена от около 110 млн. евро до 15 март. Производителят на стомана имаше достъп до безплатни въглеродни квоти по системата за търговия с емисии на ЕС, но през декември 2018 г. ЕС реши да преустанови издаването на разрешителни като част от плана за излзиане на Великобритания без сделка. Казусът е поредната лоша новина на британското правителство, тъй като бизнесът се изправя пред трудностите на неразрешения Brexit. Японският автомобилен гигант Honda наскоро обяви затварянето на завода си в Суиндон, заплашвайки 7000 работни места. Компанията заяви, че решението не е свързано с Brexit, но твърдението е било поставено под съмнение от страна на служителите на компанията. Авиокомпанията Flybmi подаде молба за защита от банкрут миналата седмица, обвинявайки "несигурността, създадена от процеса на Brexit". Той има общо 376 служители, базирани в Обединеното кралство, Германия, Швеция и Белгия. (Bloomberg)
Източник: Други (25.02.2019)
 
Великобритания ще продължи да спира евтината китайска стомана след Brexit Правителството на Обединеното кралство даде първия си знак за това как би управлявало правилата за внос след Brexit. То потвърди, че ще продължи да блокира китайския "дъмпинг" на евтина стомана на британския пазар. Правителството обяви планове за справяне с т.нар. Търговски корективни мерки - допълнителни тарифи, които се поставят върху продуктите, внасяни в Европейския съюз, поради съмнения, че са се ползвали от нелоялна подкрепа. Това ще означава, че съществуващите тарифи върху евтин внос ще се задържат, например върху китайската стомана и керамика, за да се защитят британските индустрии от заплахата от конкуренция подбиваща цените. Британското правителство, както и ЕС, твърдят, че китайската стоманодобивна индустрия се възползва от нелоялните държавни субсидии, които позволяват продуктите да се продават под действителната им стойност. Като цяло Великобритания ще запази 43 от тези мерки, като секретарят по международната търговия д-р Лиам Фокс заяви, че продуктите варират от "дъски за гладене до алуминиево фолио". UK Steel, която представлява стоманодобивната промишленост, заяви, че "горещо приветства" съобщението, че антидъмпинговите тарифи ще продължат. (Sky News)
Източник: Други (27.02.2019)
 
Акционерите на "Асарел-Медет" одобриха обратно изкупуване за 100 млн. евро Акционерите на медодобивното дружество "Асарел-Медет" са одобрили предложението на ръководството компанията да изкупи обратно близо 15% от акциите за сумата от малко над 100 млн. евро. Това става ясно от протокола от проведеното на 15 февруари общо събрание, който е вписан в Търговския регистър в петък. С това започва да тече 10-дневният срок, в който акционерите могат да подават предложения за изкупуване. Според решението "Асарел-Медет" ще може да изкупи до 591 240 акции (14.7% от капитала) на цена от 170 до 200 евро на брой, но цялата сума за операцията не може да надхвърля 100.5 млн. евро. Компанията ще изкупи акциите с опция да ги прехвърли обратно на акционерите, ако в срок от една година не ги продаде на трето лице на същата или по-висока цена. Ако книжата бъдат продадени на по-ниска цена, продалите ги акционери ще трябва да заплатят разликата. Засега не е ясно каква е целта на операцията. Това, както и другите решения на общото събрание са одобрени единодушно от присъствалите 22 акционери, представляващи 88.24% от капитала. Сред тях са били и представители на най-големия акционер - VA Copper Invest - Малта (67.6%), както и на другия чуждестранен съсобственик - регистрираното в швейцарския кантон Цуг Pamavalue Holding (8.4%). Другите акции са разпределени сред множество физически лица, като по-голям дял държат наследниците на Лъчезар Цоцорков. Решение е взето и за разпределяне на дивиденти. Общото събрание е гласувало също за освобождаването на двама от членовете на надзорния съвет - Димитър Рачев и представителя на VA Copper Invest Карл Малия. От протокола става ясно, че оттеглянето им е станало по тяхно желание. Акционерите са одобрили и промени в устава, които позволяват акции да се прехвърлят на трети лица без одобрение на надзорния съвет, ако операцията е резултат от принудително изпълнение или е извършена от кредитор, който държи книжата в залог.
Източник: Капитал (28.02.2019)
 
Мексико подновява тарифите за стоманени продукти след 1 февруари Мексико ще поднови 15% предпазно мито върху вноса на стомана от страни, с които няма споразумения за свободна търговия, обяви вчера официален секретар по икономиката. Защитната мярка беше въведена за първи път през октомври 2015 г. и впоследствие беше подновявана на всеки шест месеца, но сегашното правителство позволи да изтече на 1 февруари. Решението предизвика критики от две индустриални групи, които нарекоха този ход „сериозна грешка“. Въпреки това, заместник-министърът на промишлеността и търговията Ернесто Асеведо заяви, че правителството ще поднови защитната мярка, като обясни, че тя ще влезе в сила тази седмица и ще се прилага към същите 186 стоманени продукти, както преди. Националната камара на желязната и стоманодобивната промишленост (Canacero) и Конфедерацията на промишлените камари (Concamin) бяха сред редица групи и експерти, които казаха, че ако правителството не поднови мярката, няма да има шанс САЩ да премахне тарифите за вноса на мексиканска стомана и алуминий, които въведе миналата година на основания за национална сигурност.
Източник: Reuters (28.02.2019)
 
Квотите за стомана са достатъчни за Канада и Мексико Американският министър на земеделието Сони Пърдю заяви, че работи усилено да убеди президента на САЩ Доналд Тръмп, че стоманодобивната промишленост на САЩ може да бъде адекватно защитена чрез тарифни квоти, а не от тарифи за вноса от Канада и Мексико. Трите северноамерикански страни подписаха на 30 ноември пакта САЩ-Мексико-Канада (USMCA), който да замени Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), което регулира над 1.2 трлн. долара търговия. Американските земеделски производители - най-силно засегнати от търговските войни на Тръмп с Китай, ключов купувач на американски селскостопански продукти, както и Мексико и Канада - отдавна се оплакват, че ако тарифите останат в сила, няма да могат да се възползват напълно от новата търговска сделка. USMCA трябва да бъде одобрен от Конгреса на САЩ и канадски и мексикански законодатели, преди да стане закон. Тарифните квоти могат да позволят на определено количество продукт да влезе в Съединените щати безмитно, като се прилагат тарифт за количества над това ниво. Южна Корея се съгласи на квота, равна на около 70% от износа на стомана за САЩ през 2017 г.
Източник: Reuters (01.03.2019)
 
Китайската провинция Хъбей ще намали капацитета си за стомана през 2019-2020 г. Най-големият китайски стоманодобивен район Хъбей ще намали годишния си капацитет за производство на стомана с 14 млн. тона през тази и следващата година, тъй като се стреми да подобри качеството на въздуха, заяви главата на комунистическата партия в провинцията. Ван Донфенг каза също, че провинцията ще намали концентрацията си на PM2.5 - частици предизвикващи белодробни заболявания с диаметър под 2.5 микрона - с поне 5% тази година спрямо нивата от 2018 г. "По-скоро бихме пожертвали БВП, за да пазим синьото небе в Пекин. Това е политическа задача", каза Уанг. Провинция Хъбей, която заобикаля столицата Пекин, доби около 237 млн. тона сурова стомана през 2018 г., според Националното статистическо бюро. Това е над 25% от общия обем в Китай миналата година. Дом на големи стоманодобивни центрове като Таншан и Хандан, средната концентрация на PM2.5 в Хъбей през 2018 г. е 56 микрограма. Годишната средна стойност се е понижила с 13% на годишна база, но все още доста над средната стойност от 39 микрограма в страната.
Източник: Reuters (07.03.2019)
 
Thyssenkrupp и Tata Steel може да имат проблеми с Европа за съвместно предприятие Thyssenkrupp и Tata Steel няма да стигнат много далеч в отстъпките, за да получат одобрение за планираният стоманодобивен венчър, казаха четирима души, запознати с въпроса, добавяйки, че предложението им може да не е достатъчно, за да задоволи Европейската комисия. Двете компании миналата година постигнаха споразумение за комбиниране на техните европейски стоманени операции, за да създадат втория по големина производител на стомана след ArcelorMittal, ход, който трябва да бъде изчистен от европейските регулатори. Миналия месец Брюксел изпрати изложение на възраженията в своя антитръстов преглед на сделката, като ефективно поиска мерки в замяна на одобрение в три области - електрическа стомана, поцинкована стомана за автомобилни части и опаковъчна стомана. Докато Thyssenkrupp и Tata Steel работят по пакета от мерки, те едва ли ще направят далечни отстъпки, казаха трима души, запознати с въпроса, увеличавайки риска от продължителна борба с ЕК. Компаниите ще твърдят, че средства за защита в областта на електрическата и поцинкованата стомана не са необходими.
Източник: Reuters (08.03.2019)
 
Доставчиците на стомана планират големи проекти На фона на устойчивите продажби на автомобили, тревогата за бъдещите проблеми в търговията и потока на печалбите, основните доставчици на стомана разкриха 9.7 млрд. долара планирани инвестиции в заводи, за да увеличат капацитета си в САЩ. Агресивните планове за разходи, обявени миналата година, бяха приветствани от традиционните стоманодобивни щати и потенциалните нови обекти, които се надяват да привлекат инвестиции в автомобилната индустрия. Steel Dynamics Inc. заяви през ноември, че ще инвестира до 1.8 млрд. долара за изграждане на предприятие на неназовани място в САЩ. ArcelorMittal информира работниците си, че планира да похарчи 3.1 млрд. долара за американски заводи. U.S. Steel Corp. също планира инвестиции за завод в размер на 2.5 млрд. долара. Последният стоманодобивен завод беше въведен в експлоатация в САЩ през 2015 г. Както и при другите авто доставчици, производителите на стомана показват, че не се ограничават до традиционната география, тъй като разглеждат обекти за нов производствен капацитет. Steel Dynamics от Форт Уейн заяви, че ще построи планираното си предприятие в югозападните щати. Стратегията на компанията е да се осигури пазар на плосковалцуваната стомана, като е възможно най-близо до клиентите в САЩ, както и до нарастващия мексикански пазар. (Automotive News)
Източник: Други (11.03.2019)
 
Виетнамската стоманодобивна промишленост вероятно ще засегне световните пазари, защото производството расте Нарастващият стоманодобив във Виетнам може да повлияе на световните модели за търговия със стомана през 2019 г. в светлината на възходящите резултати на чуждестранните пазари и по-високото производство. Въпреки тарифите на САЩ, Виетнам успя да увеличи износа си за САЩ през 2018 г., докато други азиатски производители на стомана отчетоха спад. Американският институт за желязо и стомана съобщи на 6 март, че крайният внос на стомана от Виетнам през 2018 г. възлиза на 1.11 млн. тона или 48% увеличение спрямо 2017 г. Готовите стоманени продукти от Виетнам представляват около 4.3% от общите 25.69 млн. тона внесени в САЩ през 2018 г. Причина за нарастването е Formosa Ha Tinh Steel Corp., която пусна втора доменна пещ на 18 май 2018 г. и удвои производствения си капацитет до 7 млн. тона годишно. FHS е 70% собственост на Formosa Plastics, 25% на China Steel Corp. и 5% на японската JFE Steel. Въпреки че вносът на готови стоманени продукти е спаднал с 13.1% на годишна база до 25.69 млн. тона през 2018 г., в сравнение с 29.56 млн. тона през 2017 г., делът на Виетнам се е увеличил от 2.5% през 2017 г., което е около 749 хил. тона. (Platts)
Източник: Други (13.03.2019)
 
САЩ работи по план за премахване на тарифите за канадската стомана и алуминий Съединените щати работят по план за премахване на тарифите за мексиканските и канадските стомана и алуминий, но да запазят ползите, които местните производители са получили от митата досега, заяви Търговският представител на САЩ Робърт Лахтизер. "Това, което се опитвам да направя, е да имам практическо решение на истински проблем ... за да се отърва от тарифите за тези две държави, да запазят историческия си достъп до американския пазар, което мисля, че ще ни позволи да поддържум с ползата от програмата за стомана и алуминий,“ обясни той пред финансовия комитет на Сената на САЩ по време на изслушване за Световната търговска организация. Съединените щати наложиха тарифите с "Раздел 232" за стомана и алуминий преди почти година, за да защитят местните производители на основания за национална сигурност. Планът за вдигане на тарифите за метали от Канада и Мексико беше свързан с предоговарянето на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, но в крайна сметка беше изключен от тази сделка. Оттогава редица американски законодатели заявиха, че не вярват, че новото Споразумение между САЩ, Канада и Мексико (USMCA) да получи одобрение в Конгреса, ако тарифите за металите останат в сила.
Източник: Reuters (15.03.2019)
 
Ценообразуването на еврото вероятно ще забави договора за стомана на LME до 2020 г. Плановете на Лондонската борса за метали да стартират европейски договор за стомана вероятно ще бъдат отложени до следващата година, защото индустрията иска да бъде оценена в евро, което клиринговата къща на борсата не може да обработи, казват индустриални източници. Тази седмица LME лансира пакет от парични фючърсни договори, включително за горещо валцувана стомана, широко използвана в инженерната и автомобилната индустрия, за Северна Америка и Китай. Договорите за Северна Америка и Китай на борсата ще се конкурират с договора за стомана на Nymex на американската компания CME Group, и с китайския договор за стомана на Shanghai Futures Exchange. Европейският договор за стомана на LME, базиран на долара, няма съществени конкуренти, но борсата е принудена да забави старта си, защото Европа оценява стоманата в евро. Източник от стоманодобивната промишленост заяви, че големите компании, използващи стоманени деривати, „натискат договора да бъде деноминиран в евро от деня, в който LME обяви плановете си да го обмисли“.
Източник: Reuters (15.03.2019)
 
DPM започна да произвежда златен концентрат в Крумовград Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) произведе първото количество златен концентрат от находището край Крумовград. Това е ключов момент за проекта, който в сегашния си вид се подготвя от 2010 г. и който е първият нов рудник в страната след промените. Инвестицията се оценява на около 165 млн. долара, а работещите в местното дружество "Дънди прешъс металс Крумовград" вече са 234 души. Произведеният концентрат е тестов, като количества за продажба се очаква да излязат до средата на годината. "Това ще генерира значителен ръст на производството на златото и свързаните с това свободни парични потоци", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Засега от компанията не са обявили къде ще се преработва концентратът до метал. Самата група има металургичен завод в Намибия, където отива продукцията от другото българско предприятие на DPM - "Дънди прешъс металс Челопеч", но като вариант се разглежда и преработката в България. Възможности за това има в "Аурубис" в Пирдоп и в КЦМ - Пловдив. Общата инвестиция в проекта ще бъде между 164 и 166 млн. долара при първоначален разчет за 178 млн. долара.
Източник: Капитал (18.03.2019)
 
Индийските производители на стомана търсят забрана за внос на Иран Индийската асоциация по стомана (ISA), която представлява най-добрите местни производители на сплавта, призова Ню Делхи да предприеме незабавни мерки за забрана на вноса от Иран след близо петкратно увеличение на доставките, които могат да бъдат проследени до Персийския залив. Вносът се е увеличил след налагането на санкции от страна на САЩ срещу Техеран, съобщиха от ISA миналата седмица, като добавиха, че тенденцията може да има сериозни последици заради CAATSA (Закон за противодействие на противните на Америка чрез санкции). Освен това, нарастващият внос от Иран през ОАЕ с „хищнически” цени добави към тревогите на индийските стоманодобивни компании, се казва в писмо до секретаря на стоманата Биной Кумар. "Вносът на стомана, независимо дали е пряк от Иран или чрез претоварване в ОАЕ, трябва да бъде забранен, тъй като тази търговия е в тежко нарушение на санкциите на САЩ, които могат да доведат до ответни мерки от страна на САЩ срещу Индия", заяви генералният секретар на ISA Бхаскар Чатърджи. Членове на ISA са JSW Steel, Tata Steel, JSPL, Steel Authority of India и Essar Steel.
Източник: Economic Times (18.03.2019)
 
Малък австралийски производител на мед с оферта от 575 млн. долара за мина Glencore Малък австралийски производител на мед, Aeris Resources Ltd е предложил да купи медодобивен рудник CSA на световния гигант Glencore в Нов Южен Уелс за 575 млн. долара. Aeris заяви, че продажбата на мината в Кобар е в напреднал етап, а оферта е за 525 млн. долара в брой и 50 млн. долара в акции и права на Aeris, платими на Glencore. Говорител на Glencore отказа да коментира. Базираната в Куинсленд Aeris, с пазарна стойност от 78 млн. австралийски долара (55.19 млн. долара), заяви, че придобиването може да бъде финансирано чрез комбинация от дълг, собствен капитал и така нареченото споразумение за стрийминг, чрез което ще продава сребро, произведено в мината заедно с медта на Glencore. "(Aeris) има мина наблизо, така че има логика, а и активът е обявен за продажба от известно време", коментира анализатор от Сидни, който отказва да бъде идентифициран. "Кобар произвежда около 50 хил. тона мед годишно, което е за играч от среден клас за Австралия."
Източник: Reuters (21.03.2019)
 
ThyssenKrupp иска удължаване на преговорите с ЕС за сливането с Tata Steel Германският стоманен гигант ThyssenKrupp заяви, че е подал молба за 8-дневно удължаване на срока за приключване на текущите преговори с Европейската комисия за планираното му сливане с Tata Steel. Комисията започна „задълбочено“ разследване на предложеното сливане през октомври миналата година и отбеляза опасенията си, че споразумението между двете големи стоманени компании може да намали конкуренцията при доставката на различни стомани от висок клас. "Решихме да кандидатстваме за удължаване с 8 работни дни като част от конструктивния диалог с Комисията", заяви говорител на ThyssenKrupp. Като част от сделката, обявена през юни миналата година, Tata Steel и ThyssenKrupp планират да комбинират своите европейски предприятия за въглеродна и електрическа стомана в съвместно предприятие. Европейската комисия, изпълнителната власт на 28-членния икономически блок, заяви, че нейното първоначално пазарно проучване повдига няколко въпроса, свързани по-специално с общото предлагане от страна на двете компании на някои специални плоски въглеродни стомани и електрически стоманени продукти. /Money Control
Източник: Други (21.03.2019)
 
US Steel с награда за разширяване на производството на AHSS United States Steel Corporation от Питсбърг, САЩ, прие награда от High-Performance Computing for Manufacturing Programme (HPC4Mfg) Special Call: Steel and Aluminum, спонсориран от американското министерство на енергетиката, за разширяване на производствените възможности на компанията за високотехнологични стомана (AHSS). Целта на спечелилия проект, изготвен от изследователите Евгени Никитенко и Сюзън Фарджами от Центъра за научни изследвания и технологии в US Steel е да се подобри моделът на компанията за горещи ленти, използван при създаването на AHSS. Този тип стомана се използва от автомобилопроизводителите за производство на икономични леки превозни средства, за да отговарят на нарастващите изисквания за горивна ефективност, като същевременно поддържат изключително високи стандарти за безопасност. Lawrence Livermore National Lab, където ще се проведат изследванията, ще получи 300 хил. долара за сътрудничество с US Steel за спечеления проект. Той ще отнеме около година.
Източник: Steel Times International (25.03.2019)
 
Противопоставяне: Китайският стоманодобив се бори с краткосрочни бикове и дългосрочни мечки Китайският стоманодобивен сектор и внос на желязна руда понастоящем се намират в борба между низходящите дългосрочни структурни фактори и краткосрочните циклични влияния, някои от които са бичи. Не е необичайно една индустрия да се справи с разнопосочни фактори, но за Китай, който произвежда половината от световната стомана и консумира две трети от световните доставки на желязна руда, решението на проблемите ще има ефект върху други сектори на икономиката, като например преработващата промишленост, добива и строителството. Другото въздействие на факторите вероятно ще бъде нестабилността на цените, тъй като участниците на пазара се опитват да съчетаят краткосрочните двигатели с дългосрочните тенденции. През последните седмици цената на желязната руда до голяма степен се дължи на продължаващия ефект от фаталния срив на хвостохранилището в края на януари в мина, управлявана от бразилската Vale. Оттогава пазарът се опитва да определи точно колко от годишното производство на Vale ще бъде засегнато от затварянето на мината. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (26.03.2019)
 
Производството на сурова стомана в Индия спада с 1.4% до 8.94 млн. тона през декември Производството на сурова стомана в Индия е спаднало с 1.4% до 8.936 млн. тона през декември 2018 г., според официални данни. През декември 2017 г. страната е произвела 9.067 млн. тона необработена стомана. През периода април-декември държавните SAIL, Rashtriya Ispat Nigam, Tata Steel, Essar Steel, JSW Steel и Jindal Steel and Power заедно произвеждат 47.462 млн. тона, останалите 31.522 млн. тона са от други производители. През декември 2018 г. производството на горещ метал възлезе на 6.158 млн. тона, което е с 2.6% по-високо от добитите 6.001 млн. тона през същия месец на 2017 г. Производството на чугун в страната е спаднало с 5.5% до 0.530 млн. тона през декември 2018 г. от 0.561 млн. тона през декември 2017 г. Индия е поставила амбициозна цел да увеличи капацитета си до 300 млн. тона до 2030-31 г. Съвместният комитет по предприятията, в рамките на Министерството на стоманата, е единствената институция в страната, която събира данни за черната металургия.
Източник: Economic Times (27.03.2019)
 
EUROFER призова за разширяване на мандата на GFSEC Европейската асоциация на стоманодобивната промишленост EUROFER призова да бъде удължен мандатът на Световния форум за стоманодобивния капацитет преди изтичането му през ноември. GFSEC, която се среша на 28-29 март, започна важен процес на прозрачност и политика, но работата му все още не е завършена, казва EUROFER. „Призоваваме членовете на Световния форум да се споразумеят за продължаване на мандата му след ноември 2019 г.“, заяви Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER. „Продължаващата международна работа по свръхкапацитета и свързаните с нея държавни мерки за подпомагане биха допринесли за устойчивостта на нашата глобална индустрия.” GFSEC е създадена в края на 2016 г. по указание на лидерите на Г-20. Форумът се стреми да събере информация и да докладва за развитието на условията на търсене и предлагане на стомана, производствения капацитет и правителствените политики, които водят до светоевн свръхкапацитет, като субсидии. "Работата на GFSEC вече дава резултати, като подробна статистика за капацитета и производството на стомана в целия свят и започна работа за намаляване на излишния капацитет там, където е най-необходимо", добави Егерт.
Източник: Steel Times International (27.03.2019)
 
Шефовете на американския стоманодобив не искат промени на тарифите на Тръмп Главните изпълнителни директори от американските производители на стомана призоваха законодателите да поддържат високи американски тарифи върху стоманата, за да защитят индустрията си, тъй като усилията на Сената да овладеят тарифните правомощия на президента Доналд Тръмп придобиха инерция. Главните изпълнителни директори на водещите американски производители на стомана Nucor Corp, United States Steel Corp, ArcelorMittal SA и Commercial Metals Co. казаха пред Конгресния комитет по стоманодобивната индустрия, че тарифите за стомана започват да позволяват на сектора да се възстанови от щетите, причинени от години на дъмпингов внос и трябва да се запазят дългосрочно. Преди година Тръмп наложи 25% тарифи върху вноса на стомана, за да защити промишлеността от внос, позовавайки се на съображения за национална сигурност по закон от времето на Студената война. Този ход доведе до ответни реакции, включително Китай, Канада, Мексико, Турция и Европейския съюз. Малко е направено за намаляване на излишния производствен капацитет на стоманата в Китай, който производителите на САЩ обвиняват за повечето от проблемите в индустрията.
Източник: Reuters (28.03.2019)
 
Nippon Steel засилва бизнеса си в чужбина, фокусирайки се върху Индия Японската корпорация Nippon Steel Corp. ще засили задграничните операции, особено в бързоразвиващата се Индия, за да заобикали нарастващия национализъм и да се възползва от растежа в чужбина, тъй като е изправен пред намаляващо търсене у дома. "Индия е най-бързо растящият пазар в света и инвестициите ни в операциите на Essar ще бъдат ключов проект тази година," каза новият президент на Nippon Steel, Ейджи Хашимото. Кредиторите на Essar Steel India одобриха съвместна оферта на ArcelorMittal и Nippon Steel за затрупания от дългове актив през октомври, като двете компании изготвиха планове за удвояване на производството през следващите години. "Това е голяма инвестиция, но тази сделка не беше за изпускане", каза Хашимото. Сделката също така предоставя на Nippon Steel достъп до страна, в която трудно влизат чуждестранни компании заради политиката „Направено в Индия“ и често са обект на защитни мита върху вноса на стомана. От 1 април тази година Хашимото пое ръководството на третия по големина производител на стомана в света.
Източник: Reuters (01.04.2019)
 
Търсенето на стомана в азиатския регион води до световен ръст Наскоро Световната асоциация по стомана (WSA) преразгледа прогнозите за потреблението на стомана по страни от октомври 2018 г. и данните официално ще бъдат обявени на среща през април 2019 г. Световното търсене на готова стомана от 1711.6 млн. тона през 2018 г. ще достигне 1734 млн. тона (ръст от 1.3%) през 2019 г. и 1750 млн. тона през 2020 г. около 53 млн. тона. Този ръст на световното търсене ще дойде предимно от азиатския регион, което ще направи търсенето в Азия 69% от общото световно потребление на стомана през 2019 г. В Азия разликата идва от преразглеждането на ръста на търсенето в Китай. Смята се, че спадът на растежа на БВП в Китай, произтичащ от ръководеният от потреблението вместо от инвестициите растеж, не би намалил потреблението на стомана. По този начин търсенето на стомана в Китай през 2018 г. е нараснало с 54 млн. тона от значителните инвестиции в недвижими имоти, които са увеличили търсенето на стомана. (Financial Express)
Източник: Други (03.04.2019)
 
ArcelorMittal обявява стратегия за технологии с ниски емисии С инициативи като Hybrit, която вече завладява въображението на професионалистите от индустрията на огромен индустриален търговски панаир в Хановер, Германия, ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, сега излиза на преден план с разработването на стратегия за технологии с ниски емисии на стойност 65 млн. евро, която се фокусира не само върху използването на алтернативни суровини и преобразуването на емисиите на CO2, но също и върху прякото избягване на въглерода (CDA). Подобно на шведската инициатива Hybrit, планът на ArcelorMittal е да стартира нов проект в стоманодобивния си завод в Хамбург, Германия, за използване на водород в промишлен мащаб за директно намаляване на желязната руда в процеса на производство на стомана. През следващите години ще бъде изграден пилотен завод. Според ArcelorMittal, предприятието в Хамбург вече предлага „един от най-ефективните производствени процеси на групата ArcelorMittal“. Това се дължи на използването на природен газ в инсталация за директно намаляване (DRI). Целта на новия процес, основан на водород, е да може да произвежда най-ниските емисии на CO2.
Източник: Steel Times International (04.04.2019)
 
Препоръките на CIIT разочароваха канадската стоманодобивна индустрия - CSPA Канадската асоциация на производителите на стомана (CSPA) е разочарована от препоръката на Канадския международен търговски трибунал да наложи защитни мерки само за два продукта. Катрин Кобдън, председател на CSPA, заяви: "Разочаровани сме и загрижени за препоръките на Трибунала. Когато временните предпазни мерки влязоха в сила, те стабилизираха канадския пазар на стомана и ограничиха количеството стомана насочено към Канада. Освен това продължаващото нарастване на вноса на ниски цени и влошаващите се пазарни условия, които продължават след приключването на изслушването на CITT, не беше разгледано и допълнително подкрепя налагането на окончателни защитни мерки.“ Затова CSPA настоява министърът да упражни властта си и да налага окончателни защитни мерки за всичките 7 стоманени продукта, както е препоръчано от сектора, за да защити хиляди работни места от средната класа и над 1.1 млрд. щатски долара планирани инвестиции. (Strategic Research Institute, SteelGuru)
Източник: Други (05.04.2019)
 
Tata Steel с рекорден добив в Индия след придобиването на Bhushan Производството на Tata Steel Ltd. в Индия е нараснало с рекордни стойности през последната финансова година благодарение на придобиването на активите на Bhushan Steel Ltd. през 2018 г., което потенциално прави Tata най-големият производител в страната. Производството нарасна с 35% до 16.79 млн. тона през годината, приключила на 31 март, като Bhushan Steel добави 4.2 млн. тона към производство, съобщи базираната в Мумбай компания. Обемите на Tata са повече от 16.75 млн. тона, целени от JSW Steel Ltd., която е най-голямата стоманодобивна фабрика в Индия през предходната финансова година. JSW все още не е публикувал окончателния си доклад за последния 12-месечен период. Tata Steel пренасочва вниманието си към Индия, където търсенето нараства поради акцента на правителството върху изграждането на нова инфраструктура. Държавната Steel Authority of India Ltd. също отчете рекордно производство от 16.3 млн. тона по-рано тази седмица. Производството на стомана в подразделението на Tata в Европа намаля с 3.7% до 10.3 млн. тона през 12-те месеца до март. Европейската комисия преразглежда плана на Tata за обединяване на европейските му операции с тези на Thyssenkrupp AG. (Bloomberg)
Източник: Други (08.04.2019)
 
Време е да се продават акции на U.S. Steel заради притеснения за свръхпредлагане Акциите на United States Steel спаднаха със 7% след понижението от анализатора на Credit Suisse Кърт Уудуърт. Той намали рейтинга си за акциите до Underperform от Neutral с нова ценова цел от 13 долара, 34% по-ниска от тази, на която акциите затвориха в понеделник. Уудуърт е разтревожен от маржовете на печалбата, тъй като нови мощности за производство на стомана ще се появят през 2021 и 2022 г. Други анализатори от Wall Street също отбелязват риска от по-голямо предлагане. Потенциалният поток от капацитет е наречен „стоманогедон“ (steelmageddon) от анализатора на Bank of America Merrill Lynch Тимна Танърс, и заплашва да неутрализира ползите, които сектора получи от политиките на Тръмп. U.S. Steel отказа да коментира. История: Волатилността на американските акции на стоманодобивните компании се повиши, откакто президентът Тръмп влезе в длъжност. U.S. Steel варира от 17 до 47 долара на акция от ноември 2016 г. Те са над пет пъти по-волатилни от други основни книжа в S&P 500 през същия период. (Barron’s)
Източник: Други (10.04.2019)
 
Търсенето на стомана в Индия се задържа добре срещу бавния глобален растеж В сравнение с глобалното забавяне, индийското търсене показва устойчивост. Временните данни, събрани от анализаторите, показват 7.5% увеличение на продажбите за FY19, което прави Индия един от най-бързо развиващите се пазари на стомана сред големите икономики. Въпреки че ръстът е незначително по-нисък, все още се сравнява с увеличение от 7.9% през FY18. Противно на това, глобалното търсене на стомана се очаква да се забави до 1.4% през 2019 г., което е наполовина от увеличението от 3% през 2018 г. Данните от Съвместния комитет за предприятията показват 7.8% увеличение на потреблението на стомана от април 2018 г. до януари 2019 г. Според SBICAP Securities Ltd, търсенето през следващите два месеца се е увеличило съответно със 7.7% и 8.8%. Това довежда ръста на потреблението през януари-март (Q4 FY19) до 6.4%, посочва Emkay Global Financial Services Ltd, забележимо по-добре от тримесечието до декември, когато търсенето се забави. Попълването на запасите и сезонното покачване на търсенето повишиха обемите през последните три месеца. (LiveMint)
Източник: Други (12.04.2019)
 
ArcelorMittal влиза в мониторинговия панел на Essar Steel В Essar Steel се извършва смяна на кръвта. ArcelorMittal - чието предложение за резолюция на стойност 420 млрд. рупии за базирания в Гуджарат производител на плоски стомани беше одобрено от съда по несъстоятелността миналия месец - номинира своите представители в мониторинговия комитет, въпреки че двама висши ръководители, близки до предишното ръководство, напуснаха фирмата. Комитетът за наблюдение беше създаден с директива на Националния апелативен трибунал за фирмено право. Той се състои от трима ръководители на ArcelorMittal, трима представители на банките, а именно State Bank of India (SBI), ICICI, IDBI и Edelweiss, и Сатиш Кумар Гупта, специалист по резолюцията, който е и председател на комисията. Представителите на ArcelorMittal са Санджай Шарма, главен изпълнителен директор на Arcelor-Mittal China & India, Калян Гош, главен финансов директор на ArcelorMittal India, и Виджай Кришна Гоял, вицепрезидент на ArcelorMittal. В същото време Суреш Джаин, главен финансов директор на Essar Steel, подаде оставка миналата седмица. (ET Bureau)
Източник: Други (15.04.2019)
 
Изборът при тръбите за газовата връзка с Гърция се сви до един - гръцката Corinth Гръцката компания Corinth Pipeworks Pipe Industry, която е част от групата Viohalco, ще произведе и достави тръбите за междусистемната газова връзка с Гърция. Те се оказа единствената допусната до класиране фирма с оферта от 58.2 млн. евро при максимален бюджет за търга 60 милиона. Това стана ясно при отварянето на ценовите предложение в офиса на проектната компания за интерконектора - "Ай Си Джи Би" АД (ICGB), в която акционери с равно участие са държавният холдинг БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon. До сключването на договор обаче може да не се стигне скоро, тъй като един от отпадналите кандидати - българската "Топливо-2" на Васил Щраков, обяви процедурата за опорочена и вероятно ще я обжалва. Това съществено може да обърка плановете за старт на строителството през май. За 23 април е насрочено и отварянето на ценовите оферти на кандидатите за строителството на газопровода, което също може да бъде съпътствано с жалби. Битката там е между българско-италианското обединение между "Джи Пи груп", ГБС и Bonatti, от една страна, и гръцката "Джей енд Пи – Авакс", от друга. Corinth Pipeworks има завод за производство на метални тръби край Атина и според сайта й компанията е лидер в този сектор на европейския пазар. От финансовия отчет на дружеството за 2017 г. става ясно, че приходите му са 326 млн. евро, което обаче е с близо 50% от резултата за 2016 г. До голяма степен това се дължи на изпълнението на поръчките за газопровода TANAP, който е част от Южния газов коридор и ще осигури преноса на газ от турската граница през Гърция към Албания. Компанията има и договор за доставка на тръби за Балтийския газопровод от Финландия до Естония. Мажоритарни собственици на Corinth Pipeworks чрез белгийските Cenergy Holdings и Viohalco са Евангелос и Николас Стасинопулос. В България групата Viohalco има три големи завода - "Стомана индъстри", "Етем" и "София мед".В процедурата, започнала преди година и четири месеца, участваха 9 компании, но да подадат оферти бяха поканени само три - освен Corinth това бяха българската "Топливо-2" и турската Erciyas Celik Boru Sanayi. Последните две обаче са отпаднали - първата заради пропуски в документацията, които ще станат известни след публикуването на протоколите от оценителната комисия, а втората защото не е подновила в срок предложението си.
Източник: Капитал (16.04.2019)
 
Worldsteel : Глобалното търсене на стомана продължава да расте Търсенето на стомана в света ще се увеличи с 1.3 % до 1.735 млрд. тона през тази година, а през 2020 г. ръстът ще с 1 % (до 1.752 млрд. това), се казва в публикуваната прогноза на World Steel Association (Worldsteel). Световната търсене на стомана през 2018 г. се е увеличило с 2.1%. „Търсенето на стомана през 2019 г. и 2020 г. според очакванията ще продължи да нараства. Темповете на ръст обаче ще са умерени в тандем със забавянето на темповете на ръст на световната икономика. Несигурността, свързана к търговските отношения и волативността на финансовите пазари още не е спаднала и може да се отрази при преразглеждането на публикуваната прогноза в посока понижение“, заявява Ал Ремайт, председател на икономическата комисия към Worldsteel. През 2018 г. търсенето на стомана в световен мащаб се е увеличило с 2.1% (след коригиране на данните в следствие затваряне на индукционни пещи в Китай), като расте малко по-бавно, отколкото през 2017 г. През 2019 г. и 2020 г. все още се очаква растеж, но в по-неблагоприятна икономическа среда. (Worldsteel)
Източник: Други (17.04.2019)
 
Китай произвежда повече стомана от всякога През първото тримесечие китайската стоманодобивната промишленост отбеляза нов рекорд в производството си, подкрепена от потреблението в инфраструктурния сектор, тъй като правителствените мерки стимулират търсенето. Производителят на половината от световната стомана е добил 231 млн. тона между януари и март, което е с близо 10% повече от година по-рано, и най-високото ниво за всяко първо тримесечие. Производството през март се повиши с 10% до 80.3 млн. тона, според данни на статистическото бюро. Добивът се възстановява чрез цените на стоманата, тъй като китайската икономика се крепи на политиките за растеж помагат да се избегне забавяне, което оказва влияние върху търсенето на суровини от средата на 2018 г. Спот цените на арматурата се покачиха тази седмица до най-високите си нива от ноември, увеличавайки маржовете на производител и стимулирайки по-високи резултати. "Това е изключително висок стоманен добив", каза Томас Гутиерес, анализатор в Kallanish Commodities Ltd. "Очакванията са местните власти да имат повече средства за нови проекти и това изглежда ускорява търсенето.“ Китайската икономика нарасна с 6.4% през първото тримесечие, надминавайки прогнозите и подклаждайки дебата дали икономиката се нуждае от още стимули. (Bloomberg)
Източник: Други (19.04.2019)
 
Турция изисква премахване на допълнителния данък върху вноса на стомана от САЩ Турският министърът на търговията Рухшар Пекчан, който се срещна с американския министър на търговията Уилбър Рос във Вашингтон, обсъди премахването на допълнителния данък върху вноса на турската стомана. След речта си на 37-та годишна конференция за Турско-американските отношения, Пекчан се срещна с американския си колега. Една от темите, обсъждани по време на срещата между двамата министри, бяха необходимите стъпки, които трябва да се предприемат, за да се постигне търговската цел от 75 млрд. долара, определена от президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на САЩ Доналд Тръмп. Беше отбелязано, че Пекчан се фокусира предимно върху премахването на допълнителните мита върху продуктите от желязо и стомана, дълго обсъждана тема между двете страни, както и запазването на позицията на Турция в Общата система за преференции на САЩ (ОСП). Същевременно в дневния ред бяха включени и съвместни дейности в областта на цифровата икономика между двете страни. Беше заявено, че по време на заседанието при закрити врати е постигнато споразумение между министерствата на търговията на двете страни за създаване на съвместна работна група по тези въпроси. (Daily Sabah)
Източник: Други (19.04.2019)
 
ЕС одобри оертата на Liberty за европейските стоманени активи на ArcelorMittal След одобрението на ЕС от 17 април за Liberty да придобие седем големи европейски стоманодобивни заводи от ArcelorMittal, GFG Alliance обяви намерението си да интегрира по-голямата част от своите стоманени, инженерни и минни предприятия в една глобална организация, която обхваща активи в цяла Великобритания, Европа и Австралия. Консолидираният бизнес ще включва всички стоманени и инженерингови активи в Обединеното кралство, интегрираният стоманодобивен завод на Liberty в Австралия, редица висококачествени австралийски мини за желязна руда и металургични въглищни, и след завършване на сделката, седем европейски стоманодобивни предприятия от ArcelorMittal. Тази нова група ще изключи бизнеса с рециклиране и строителни продукти на GFG в Австралия и САЩ. Понастоящем тези предприятия съществуват отделно в рамките на GFG Alliance, но с цел производство на стомана от 20 млн. тона, а планираното сливане и интеграция ще изстреля Liberty в 10-те най-големи производители на стомана извън Китай. Предложената сделка ще увеличи производствения капацитет на Liberty в пълната гама плоски и дълги продукти, като ще осигури на Liberty бърз растеж. (Energy Industry Review)
Източник: Други (22.04.2019)
 
Китайските стомана и руда скочийа след като Пекин напомпа мускули Фючърсите на китайската стомана и желязна руда поскъпнаха в понеделник, след като миналата седмица регистрираха най-лошото си представяне от няколко месеца, подкрепени от изказване от Пекин, че ще запази политическата подкрепа за икономиката. В петък главният орган за вземане на решения на комунистическата партия заяви, че подкрепата ще се запази, защото китайската икономика все още е изправена пред "натиск за свиване" и трудности, въпреки по-добриятот очакваното ръст през първото тримесечие. Втората по големина икономика в света отчете ръст от първото тримесечие от 6.4% миналата седмица, тъй като промишленото производство рязко скочи и потребителското търсене показа признаци на подобрение. Очакват се повече политики за стимулиране на икономиката. Цените на арматурата на Benchmark Shanghai нараснаха с 2.9% малко след отварянето на пазара. Те се установиха до 1.6% при 3773 юана (763 долара) за тон. Скокът в цените на стоманата бе провокиран и от загрижеността за свитото предлагане, тъй като най-големият град Таншан, произвеждащ стомана, пусна втора степен предумпреждение за заплахата от смог, в сила от 20 до 25 април. (Business Times)
Източник: Други (24.04.2019)
 
Добивът на стомана в Япония за 2018 г. се понижава с 2% на годишна база до 102.89 млн. тона Производството на сурова стомана в Япония през фискалната 2018 г., която приключи март 2019 г., се понижи с 1.9% на годишна база до 102.89 млн. тона, което отразява две поредни години на спад, според последните данни, публикувани от Японската федерация по желязо и стомана (JISF). В рамките на фискалната 2018 г., производството чрез конвертер е намаляло с 3% на годишна база до 76.85 млн. тона, докато това с електрически пещи е нараснало с 1.8% на годишна база до 26.04 млн. тона. Представител на JISF заяви, че спадът в общия обем е причинен от природни бедствия, които засегнаха Япония през лятото, което доведе до по-слабо производство на стомана. Също така, проблеми в съоръженията на интегрираните заводи доведоха до по-ниско производство от конвертери. „Електрическите пещи както за обикновена, така и за специална стомана, бяха натоварфени, за да отговарят на търсенето от страна на строителния и автомобилния сектор. Продукцията им беше стабилна до по-висока”, каза той. Общото търсене на стомана в страната от чуждестранни клиенти е било силно през фискалната 2018 г. (Platts)
Източник: Други (25.04.2019)
 
Антон Петров: Амбициите на „Виохалко“ не свършват до газовата връзка Гърция-България. Гледаме с интерес към всички предстоящи газови проекти в региона Господин Петров, какви са вижданията Ви за развитието на „Виохалко“ на българския пазар ? Виохалко стъпи на българския пазар през 1991 г., като създаде собствена структура в страната с възможност не само за търговски операции, но основно за инвестиции. Търговската база беше създадена през 1994 г. като впоследствие се доразви и разрасна, а през 1996 г. бе взето решение, че може да се инвестира в България и да се започне с пробно производство на стоманени тръби. За съжаление през 1996 – 1997 г., когато в страната настъпи хиперинфлация, стартирането на инвестиционния план се отложи. След въвеждане на валутния борд се възроди желанието за инвестиции у нас, но се промени визията за осъществяване на инвестиционните намерения. Вместо в разширяване на производството на стоманени тръби, бе решено да се инвестира в производство на алуминиеви профили. Инвестицията бе осъществена в дружеството „Стилмет“ АД, което по-късно бе преименувано на „Етем България“ АД. Положителните резултати на предприятието доказаха, че в България може да се извършват успешни инвестиции, има подготвени кадри и може да се развива производство в страната. Дотам, че цялото производство на „Етем“, което съществуваше в Гърция, беше прехвърлено в България и много сериозно надградено. Така се стигна и до настоящия момент, когато на първи април се обяви подписването на джойнт венчър с многомилиардната „Гестамп”, която основно оперира в областта на автомобилостроенето. Съвместното споразумение, подписано между двете дружества предвижда производство на алуминиеви профили предназначени за автомобилната индустрия. Успехът на първото производствено предприятие на „Виохалко” в страната ни, доведе до решение за закупуване на активите на КОЦМ на Гара Искър в гр. София, както и на активите на стоманодобивния комбинат „Стомана“ АД в гр. Перник. Придобиването бе финализирано през 2001 г. Това са трите основни стълба на „Виохалко“ в България, развиващи стоманодобив, производство на изделия от мед и месинг и производство на изделия от алуминий. Към настоящия момент българските дружества от Групата са 15 на брой, като в тях работят 2500 души и годишният оборот е от над 2 млрд. лева. Вие сте сред компаниите, кандидати за доставчик на тръби за интерконектора Гърция-България. В този смисъл какъв е потенциалът на предприятието? Участвали ли сте в такива проекти досега? Какви са възможностите за производство? Що се касае до българо-гръцката газова връзка – там производителят на стоманени тръби в Групата „Виохалко“ е дружеството Corinth Pipeworks S.A. Предприятието е едно от най-високотехнологичните в Европа като за 50-годишната си история демонстрира прогресивно развитие и се нарежда сред лидерите в производството на този вид продукция в световен мащаб. Производственият капацитет възлиза на над 1 млн. тона годишно правошевни и спиралозаварени тръби, предназначени основно за изграждане на газопроводи и нефтопроводи. С цел комплексна доставка на тръби и специализирани кабели за надземен и подводен монтаж бе учредено ново дружество „Синерджи Холдинг”, в което Corinth Pipeworks участва съвместно с Хеленик Кейбълс – заводът за производство на кабели в Групата Виохалко. Corinth Pipeworks участва в реализацията на множество мащабни проекти в целия свят – Северна Америка, Европа, Азия и е една от водещите компании за доставка на стоманени тръби на американския пазар. Повече от половината от готовата продукция на предприятието се реализира в САЩ и то въпреки наложените, от администрацията, мита върху вноса на стоманени изделия. Компанията има сериозен дял и на европейския пазар при реализацията на различни по сложност и обем енергийни проекти. Това означава, че имате амбиция и за участие в търговете, обявявани от „Булгартрансгаз“ за изграждане на вътрешната газопроводна мрежа в България ? Проявяваме интерес и следим търговете на „Булгартрансгаз“. Надяваме се да се осъществи проектът „Турски поток“. Планират се дейности, свързани с рехабилитацията на газопреносната мрежа в България. Предстои и извършването на ремонти на участък от 60-70 км от Северния пръстен. В тези процедури ще вземем индиректно участие, тъй като решението е кандидатът да предложи цялостно изпълнение, включително монтажни дейности. Реализацията на проекта за изграждане на газовата връзка с Гърция (газопроводът ICGB) е от изключителна важност за „Виохалко“ и в частност за Corinth Pipeworks. Ние следим неговото развитие от самото обявяване на „Ай Си Джи Би“ и при подготовката ни за участие в търга положихме максимални усилия. Вече близо 30 години „Виохалко“ инвестира и присъства активно в развитието на тежката индустрия в България, извършва производствена дейност, притежава значителни складови площи и има установени трайни взаимоотношения с големите държавни и частни предприятия в областта на транспорта и логистиката. Това предполага възможността да сме най-конкурентни на нашия пазар. Същевременно Corinth Pipeworks притежава ценен опит като изпълнител на подобни и по-крупни енергийни проекти. Предприятието е разпознаваем европейски производител и отговаря на проектното условие доставяните тръби да са произведени в страна-членка, поради факта, че проектът се съфинансира от ЕС. Заводът разполага с модерно оборудване за производството на спиралошевни и правошевни стоманени тръби - гамата, заложена в проекта. Като цяло производственият профил на завода напълно покрива изискванията по този търг, при това, без да се търсят подизпълнители. Затова сме убедени, че предоставената от нас оферта е изключително конкурентна. Какви са предимствата на „Виохалко“, в частност на Corinth Pipeworks? При газопроводите освен себестойността, от изключителна важност е и качеството да е надеждно. В крайна сметка става въпрос за тръба, която се полага в земята и трябва да функционира безаварийно десетилетия наред, при това така, че да не създава проблеми и да не уврежда околната среда. Ние можем да гарантираме качеството на нашата продукция, доколкото разполагаме с високотехнологично производство, а вложените материали и суровини се доставят от първокласни производители. Впрочем каква по-добра гаранция от това, че „Виохалко“ е позиционирана в България и е готова да носи отговорност? Не бихме допуснали да накърним репутацията си в една страна, в която вече сме вложили толкова много. Близо 20 % процента от оборотите на „Виохалко” се генерират от предприятията у нас. Групата води последователна корпоративна политика като продължава да инвестира и да увеличава производствения си капацитет в България. Corinth Pipeworks притежава множество предимства сред които високотехнологичният производствен процес, богатата гама стоманени тръби като видове и размери, логистичната обезпеченост на предприятието. Споменах вече за оборудването за производство на правошевни и спиралошевни тръби. При спиралошевните тръби в Corinth Pipeworks се използва модерна, двустепенна технология. Не видях в търга да има такова изрично изискване, но разликата е, че двустепенната позволява по-добра геометрия на тръбите. Що касае правошевните тръби - производствените ни мощности са от най-новото поколение оборудване на SMS Mayer. Производствената гама на завода е изключително широка като обхваща както 42-инчови, така и значително по-големи диаметри тръби. Следва да се отбележи, че сред съвременните тенденции в тръбопроизводството е полагането на тръби с по-големи дължини. В тази връзка важно предимство на Corinth Pipeworks е възможността за производство на 18-метрови правошевни и 24-метрови спиралошевни тръби. Горното води до по-ниска себестойност при полагането на тръбите и до по-високи гаранции за надеждността на газопроводите. Друг съществен приоритет на предприятието е неговата логистична обезпеченост. Corinth Pipeworks разполага със собствено пристанище, което улеснява извършването на доставки по море и директната експедиция от завода. Годишно транспортираме над 2 млн. тона товари в България, което означава наличие на знания, опит и координирана работа. Допълнително предимство за нас представлява притежаването на междинни складови пространства, което ни прави по-конкурентни спрямо други претенденти. Corinth Pipeworks е крупен, високотехнологичен, европейски производител на стоманени тръби, покриващ напълно гамата и изискванията на търга. Предприятието разполага с доказани логистични възможности за надеждна доставка на продукцията на предприятието. Вероятно предвиждате включване и на „Стомана Индъстри“ в част от дейностите? Не предвиждаме включване на „Стомана Индъстри“ при изпълнението на този проект, но на територията на предприятието разполагаме със сериозни складови площи и развита логистична база, които могат да са едно от съществените предимства на Corinth Pipeworks. Западните Балкани също започват да се газифицират. Това означава, че вашите планове няма да спрат дотук? Следим развитието на всички газопроводни проекти на Балканите. Тези от тях, които не са засегнати от санкциите на САЩ срещу Русия, представляват интерес и възможност за нас. Наблюдаваме трасето за пренос на газ до Австрия, изграждането на „Йонийския газопровод” от Албания в посока Италия, както и възможността за евентуалната реализация на втората тръба на „Южен поток”. Сред предстоящите проекти има и такива, които предвиждат изграждане на инфраструктура за пренос на втечнен газ. Компанията Corinth Pipeworks, която е сред основните участници в един от търговете за междусистемната газова връзка Гърция-България е със сериозна над 50-годишна история. Участва в десетки проекти за газопроводи както в Европа, така и в Азия, Канада, САЩ и работи с най-големите енергийни компании като Gaz System, Snam, Energean, Sonatrach, Noble Energy, OMV, Cheniere, Chevron и др. Сред най-скорошните проекти са – Dalton Pipeline , NESE в САЩ. Газопроводите TANAP , TAP, Snam Rate Gas в Италия, Pipelines in Algeria, INGL projects в Израел и др.
Източник: 3e-news (02.05.2019)
 
Печалбата на "Алкомет" спада заради увеличени материални запаси Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" повишава леко приходите си през първото тримесечие на годината, но увеличените материални запаси понижават печалбата му. Това показва отчетът на дружеството. С приключването на инвестиционната програма за 40 млн. евро и достигането на пълен капацитет на новото оборудване до края на годината компанията очаква продажбите на пресови продукти да нараснат значително. Нетните приходи от продажби на "Алкомет" нарастват с по-малко от 1% през първото тримесечие на годината. В същото време компанията отчита по-големи оперативни разходи, въпреки намаляването на разходите за материали. Основната причина за това са по-големите запаси от продукция, където ръстът е с около една трета. Леко повишение има и при разходите за заплати и осигуровки заради увеличаването на персонала във връзка с инвестиционния проект, като към края на март в завода работят 1057 души. Печалбата след данъци за периода е с около 800 хил. лв. по-малка, отколкото преди година.
Източник: Капитал (03.05.2019)
 
British Steel получава 120 млн. паунда държавен заем Правителството е дало на British Steel спешен заем от 120 млн. паунда, за да покрие сметката към ЕС за емисиите на въглероден диоксид, след като забавянето в споразумението за Brexit го принуди да се намеси. Бизнес секретарят Грег Кларк каза пред парламента, че British Steel ще се сблъска със сметка за над 600 млн. евро от регулаторите на ЕС, ако правителството не му предостави подкрепа. British Steel не успя да получи безвъзмездно кредити за въглеродни емисии тази година в рамките на системата за търговия с емисии на ЕС, след като Европейската комисия изкара Великобритания от схемата през декември в подготовка за евентуален Brexit. Членството на Обединеното кралство в ЕС е удължено до октомври, но неспособността на парламента да гласува споразумение за оттегляне означава, че британските компании, включително British Steel, все още са изключени от системата. British Steel се изправи пред глоба от 500 млн. паунда от Европейската комисия, в допълнение към разходите за закупуване на квоти от 120 млн. паунда, които замърсяващите индустрии трябва да имат, ако продължат да отделят парникови газове. (The Guardian)
Източник: Други (03.05.2019)
 
Тръмп си преписа заслуги за инвестиция от 1 млрд. долара Президентът Тръмп си преписа заслуги за обявяването на US Steel Corp. намерение да инвестира над 1 млрд. долара в завод в Браддок, близо до Питсбърг. Президентът заяви, че инвестицията е резултат от тарифите му за вноса на стомана, което компанията не споменава в съобщението си, въпреки че одобрява налозите. "Поздравления за @U_S_Steel за инвестицията от над 1 млрд. долара в най-иновативния завод на Америка." Тарифите 232 правят Пенсилвания и САЩ по-проспериращи/сигурни, като връщат стоманодобивната и алуминиевата промишленост. Тарифите работят. Питсбърг отново е Стоманеният Град. Икономиката на САЩ е в бум! ”, коментира Тръмп, като отговор на новината от US Steel. Президентът въведе тарифа от 25% за вноса на стомана миналата година, като се позовава на член 232 от Закона за разширяване на търговията, който позволява на президента едностранно да наложи тарифи на основание национална сигурност. Тръмп твърди, че тарифите са необходими, за да се защити местният стоманодобив, за да може да задоволява военни нужди. (Washington Examiner)
Източник: Други (03.05.2019)
 
"Етем" и испанската Gestamp напредват в общото производство в София Производителят на алуминиеви изделия "Етем България" и испанската Gestamp са финализирали сделката за създаване на две съвместни предприятия за автомобилни компоненти, която беше договорена в началото на годината. Това съобщиха от гръцката група Viohalco, която е собственик на българския завод. Сделката е била приключена на 24 април, след като е получила одобрение от антимонополните власти в Европейския съюз и Турция. През януари двете компании сключиха инвестиционно споразумение, според което ще създадат смесени дружества за производство и за допълнителна обработка на алуминиеви профили за автомобилната индустрия. Според договора през следващите три години в новите дружества ще бъдат инвестирани 30 млн. евро, включително в закупуване на нова линия за екструзия. Първата стъпка към изпълнението на проекта е отделянето на съответните дейности от "Етем България" в нови дружества. Решение за това беше взето от борда на директорите на Viohalco и съответно на българското дружество в началото на годината. Справка в Търговския регистър показва, че новите компании вече са факт. Според приетия план за преобразуване от началото на април от "Етем България" са отделени две дружества - "Етем алуминиум екстружънс" и "Етем аутомотив България". Първото е с предмет на дейност производство на автомобилни компоненти и е регистрирано с капитал от 19.3 млн. лв. Второто е за допълнителна обработка на изтеглени алуминиеви и други метални профили и продукти. Капиталът му е 4.7 млн. лв. Засега едноличен собственик и на двете компании е "Етем България", но след приключването на сделката с испанската група може да се очаква, че тя вероятно скоро ще влезе като акционер в тях. Българският завод традиционно произвежда архитектурни системи от алуминий, но от няколко години навлезе и в бизнеса с автомобилни компоненти, благодарение на който през 2017 г. успя да преодолее загубата си и да излезе на печалба, а оборотът му нарасна с близо една четвърт до 177 млн. лв. Дружеството е доставчик първо и второ ниво за световни автомобилни производители като ВMW, Audi, Mercedes Benz и Jaguar - Land Rover. Испанската Gestamp пък е един от гигантите в производството на метални компоненти за автомобили с приходи от 8.2 млрд. евро за 2017 г. Очакванията на Viohalco са, че партньорството ще даде допълнителен тласък на новия бизнес на "Етем" и на групата като цяло.
Източник: Капитал (07.05.2019)
 
Прашант Руя иска офертата на ArcelorMittal за Essar Steel да бъде отхвърлена Essar Steel Asia Holdings подаде иск в Националния апелативен трибунал по дружественото право (NCLAT) на 7 май, за отхвърляне на предложението на ArcelorMittal да придобие Essar Steel. „Лакшми Митал и Arcelor Mittal India Ltd (AM) са „се договорили да спестят жизненоважни факти“ и са подвели Комитета на кредиторите, Върховния съд и Апелативния трибунал, че Лакшми Митал и AM са престанали да имат бизнес отношения с братята си Прамод и Винод Митал и техните компании ”, заяви Essar Steel Asia Holdings, акционер в Essar Steel. Вместо това, според иска, Митал е продължил да има делови отношения с братята си, „и следователно АМ не е имал право да представя план за преструктуриране съгласно раздел 29А на IBC“. Разделът не позволява на задлъжнели компании, които не изпълняват задълженията си, да оферират за активи, натоварени със затруднения. Говорител на ArcelorMittal не беше намерен за коментар. (Money Control)
Източник: Други (08.05.2019)
 
"Горубсо-Мадан" ще търси руди в нова площ Добивното предприятие "Горубсо-Мадан" ще търси руди на още едно място в общината, където вече има работещи оловно-цинкови мини. Това стана ясно, след като правителството даде разрешение на компанията за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Бориева-изток". Разрешението е със срок от три години, като за този период дружеството трябва да вложи най-малко 285 хил. лв. "Горубсо-Мадан" е собственост на "Върба-Батанци", в което равни дялове държат "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ 2000". До началото на 2012 г. компанията беше собственост на някогашния купувач на "Кремиковци" Валентин Захариев, но накрая практически не работеше. "Горубсо-Мадан" е концесионер на две находища в района, а самата "Върба-Батанци" държи правата за добив върху едноименното находище, отново край Мадан. Добитата руда се преработва в Рудозем. На заседанието си в сряда правителството реши също да удължи с пет години концесията за добив на руди от находище "Джурково" (Пловдивска област). Промяната е по искане на концесионера "Лъки инвест", в който основен акционер с 48.8% отново е групата КЦМ. Дружеството експлоатира още едно находище в района на град Лъки, където освен олово и цинк се добива и сребро.
Източник: Капитал (09.05.2019)
 
Аурубис България ще разпредели 202,4 млн. лева за дивиденти Производителят на мед „Аурубис България“ обяви, че възнамерява да разпредели общо 202,4 милиона лева (115,9 милиона долара) като дивидент за 2018 година. Според предложението дивидентното разпределение ще е в размер на 9,73 лв. за акция за 2018 г., съобщиха от компанията в покана за Общо събрание до акционерите. Акционерите на Аурубис България ще гласуват предложението на 12 юни. Медният производител плати дивидент от 20,8 млн. лева за 2017 г., или 1 лв. за акция. „Аурубис България“ е подразделение на базирания в Хамбург концерн Aurubis.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2019)
 
Тръмп налага санкции върху иранските метали Доналд Тръмп нареди нови санкции за иранските метали, най-големият източник на приходи от износ освен петрола. Последните усилия на администрацията са да оказва натиск върху режима заради подкрепата му за разпространението на оръжия и екстремистките групи в Близкия изток. "Санкциите са насочени срещу приходите на Иран от износа на индустриални метали, 10% от експортната му икономика, и предупреждава другите стърани, че приемането на иранска стомана и други метали няма да се толерира," заяви Тръмп. Той добави, че Техеран "може да очаква по-нататъшни действия, освен ако фундаментално не промени поведението си" и заяви, че очаква с нетърпение "среща с лидерите на Иран, за да се изработи споразумение и, което е много важно, да се предприемат стъпки, за да се осигури на Иран бъдещето, което заслужава." Изпълнителната заповед от сряда е насочена към иранските сектори за желязо, стомана, алуминий и мед с надеждата да откаже на иранското правителство възможността да "предоставя финансиране и подкрепа за разпространението на оръжия за масово унищожение, терористични групи и мрежи, кампании за регионална агресия и военна експанзия," според Тръмп. (CNBC)
Източник: Други (10.05.2019)
 
Thyssenkrupp очаква ЕС да блокира сливането на Tata steel Thyssenkrupp заяви, че очаква предложеното сливане с Tata Steel да бъде блокирано от Европейската комисия по отношение на опасенията за конкуренцията. Очаква се сделката да създаде втория по големина производител на стомана в Европа след ArcelorMittal. Въпреки това връзката е била предмет на задълбочено разследване относно конкуренцията от Европейската комисия (ЕК). Говорител на ЕК заяви, че до 17 юни Комисията трябва да вземе решение относно предложеното сливане. Thyssenkrupp заяви, че тя и Tata Steel са предложили „значителни допълнителни отстъпки“, за да се опита да успокои загрижеността на Комисията за сделката, но това не е разрешило ситуацията. Повече отстъпки от вече предложените ще направят сливането нерентабилно, твърдят от компанията. Предполагайки, че сливането вече не върви напред, Thyssenkrupp заяви, че сега обмисля нова стратегия, която може да включва частично листване на подразделението си за асансьори. Като част от този нов план, изпълнителният съвет ще препоръча да не се продължава с плана за разделяне на бизнеса на две. Въпреки това, нарастващото напрежение в търговията между САЩ и Китай и страховете от безредие заради Brexit са намалили цените на акциите, принуждавайки редица компании, включително Continental и Volkswagen, да преразгледат плановете за отделяне на бизнес и листване на борси. (BBC)
Източник: Други (10.05.2019)
 
Цените на стоманата с многомесечен рекорд заради несигурността в търговските преговори Според прогнозата на World Steel Association, световното търсене на стомана се очаква да нарасне умерено тази и следващата година в съчетание със забавяне на световната икономика. Агенцията предвижда увеличение на глобалното търсене на стомана с 1.3% през 2019 г. и 1% през следващата година поради силното китайско търсене в условията на икономически стимули на правителството. Има съобщения, че несигурността около търговските политики между двете най-големи икономики в света, китайското икономическо забавяне, бавният растеж на производството и забавянето на световната икономика оказват неблагоприятно въздействие върху световните цени на металите. Въпреки това фючърсите на стоманата в бенчмарка Shanghai Futures Exchange (Shfe) в момента се търгуват близо до многомесечен връх. Стоманата е вторият най-използван материал в света, след като циментът и цените на стоката са в посока нагоре от началото на 2016 г. до края на 2018 г. Това се дължи на тревогите, свързани със свиването на доставките от най-големия производител Китай на фона на техния план за намаляване на излишния капацитет в тежката промишленост. (Money Control)
Източник: Други (12.05.2019)
 
"Алкомет" ще разпредели 2.7 млн. лв. между акционерите си Общо 20% от печалбата след данъци, а именно 2 714 437.32 лв., да се разпредели като дивидент между акционерите на "Алкомет". Това предлагат мениджърите на компанията, става ясно от поканата за свикване на редовно общо събрание на 14 юни. Брутният дивидент на една акция ще бъде 0.15119 лв. при положително гласуване на тази точка от дневния ред. Останалите 10 857 749.30 лева ще останат като "Неразпределена печалба". Положителният финансов резултат на компанията за миналата година е 13.572 млн. лв., като се е понижил с 12% спрямо 2017-а. Това показват числата от неконсолидирания отчет на най-големия български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти за периода между януари и декември. Към края на миналата година нетните приходи от продажби на компанията се запазват относително стабилни - с леко нарастване от 1.5% до 366.7 млн. лева. Разходите за дейността обаче се повишават с 2% на годишна база. Сделки с акциите на "Алкомет" на БФБ, в резултат на които инвеститорът може да упражни правото си на глас в общото събрание, могат да се сключват до 29 май. Книжата на шуменското дружество се търгуват при цена от 11.60 лв. за брой, която е равна на тази, с която започнаха годината.
Източник: Банкеръ (13.05.2019)
 
British Steel иска държавна помощ за предотвратяване на свързаната с Brexit криза British Steel търси спешни средства от правителството, като обвинява неуспеха на политиците да постигнат сделка по Brexit за криза, която оставя едно от последните две стоманодобивни предприятия във Великобритания с 4 500 служители пред несигурно бъдеще. Компанията, която притежава стоманодобивното предприятие Scunthorpe, е в преговори за оздравяване със своите кредитори за спасителен пакет от 75 млн. паунда, който е изложен на риск от разпадане, освен ако правителството не помогне. British Steel обвини проблемите, свързани с Brexit, за трудностите си, като един от източниците твърди, че поръчките от все по-разтревожени клиенти в Европейския съюз са "пресъхнали". Смята се, че правителството е изготвило планове за действие при непредвидени обстоятелства, след като кредиторите на компанията, която е собственост на частната инвестиционна Greybull Capital, заявиха, че ще обмислят влизането в проицедура за защита от фалит, ако не дойдат пари. Кризата в British Steel идва по-малко от две седмици, след като правителството й предостави спешен заем от 120 млн. паунда, за да покрие задължения към ЕС за емисии на въглероден диоксид. (The Guardian)
Източник: Други (15.05.2019)
 
Gestamp иска да инвестира 23.5 млн. лв. в българския бизнес на Viohalco Испанската компания Gestamp North Europe Services възнамерява да инвестира 23,5 милиона лева в придобиването на дялово участие в българския бизнес на белгийския производител на алуминиеви профили Viohalco. Фирмата Gestamp планира да придобие дялово участие в косвено притежаваните от Viohalco предприятия "Етем Аутомотив България" и "Етем Алуминиум Екстружънс" чрез увеличаване на капитала на двете компании, според документи в българския търговски регистър. "Етем Аутомотив България" и "Етем Алуминиум Екстружънс" бяха отделени миналия месец от "Етем България" - изцяло притежавано дъщерно дружество на Viohalco. Те са активни в производството на екструдирани алуминиеви профили и допълнителната обработка на алуминиеви профили за автомобилната индустрия в тях. Капиталът на "Етем Алуминиум Екстружънс" ще бъде увеличен с 18.58 млн. лв. до 37.92 млн. лв., а капиталът на "Етем Аутомотив България" ще бъде увеличен с 4.89 млн. лв. до 9.59 млн. лв. След увеличението на капитала, базираната в Испания Gestamp North Europe Services ще контролира 49% дял в "Етем Алуминиум Екстружънс" и 51% от "Етем Аутомотив България", според прогнозите на SeeNews. По-рано тази година от Viohalco заявиха, че "Етем България" ще създаде две съвместни предприятия с Gestamp, които ще се фокусират върху екструдирането и обработката на алуминиеви профили за автомобилната индустрия. През следващите три години ще бъде реализирана инвестиционна програма от около 30 милиона евро за инсталиране на нова екструзионна линия и свързаните с нея машини за по-нататъшна обработка на алуминиеви профили в България, добавиха тогава от Viohalco. Производствената база на "Етем България" надхвърля 35 000 тона годишно. Viohalco е белгийска холдингова компания, а нейните дъщерни дружества са специализирани в производството на изделия от алуминий, мед, кабели, стомана и стоманени тръби. Със своите производствени мощности в Гърция, България, Румъния, Русия, Австралия, Северна Македония, Турция, Обединеното кралство и Холандия, компаниите Viohalco заедно генерират годишен приход от 3,7 милиарда евро. Gestamp Automocion се фокусира върху проектирането, разработването и производството на метални компоненти и структурни системи за автомобилната индустрия. Портфолиото на продуктите на компанията включва екстериорни панели за автомобили, конструктивни и корпусни компоненти, шасита, брони и напречни греди на таблото. Сред клиентите му са Volkswagen, Renault-Nissan, PSA, Daimler, General Motors и BMW.
Източник: Банкеръ (16.05.2019)
 
Индийската индустрия се опасява от дъмпинг на китайската стомана, търси защита от правителството Индия се опасява, че Китай скоро ще започне да наводнява с излишната си стомана пазара ?, след като Съединените щати повишиха тарифите за китайските продукти поради ескалиращата търговска война между двете най-големи икономики в света. В резултат на това индийската стоманодобивна промишленост поиска от правителството да въведе така наречените защитни мита от 25%, за да я защити от нарастващия внос. Те ще бъдат наложени на стомана, която правителството сметне, че е дъмпинг в Индия на цени под производствените разходи. От миналата година Китай и Съединените щати са вплетени в търговски конфликт, докато Вашингтон се стреми да фиксира търговския баланс, който в момента е наклонен в полза на Пекин. Двете нации са наложили или заплашват да наложат тарифи за стоки, което може да доведе до изтегляне на търговски потоци и заплашват да разклатят световната икономика. (Reuters)
Източник: Reuters (16.05.2019)
 
САЩ намаляват наполовина специалните тарифи за внос на турска стомана Администрацията на Тръмп намали специалните тарифи за внос на стомана от Турция до 25%, съобщи Белият дом в четвъртък, след като увеличи митото до 50% миналата година. Турция и много други търговски партньори на САЩ са засегнати от широките тарифи за внос на стомана и алуминий от една година, след рядко използвания закон за национална сигурност на САЩ. Впоследствие президентът Тръмп повиши митото за турската стомана до 50% през август, тъй като неговата администрация имаше спор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган за задържането на американски евангелски пастор. Тръмп и Ердоган обещаха да засилят двустранната търговия, след като пасторът Андрю Брунсън се върна в САЩ през октомври. Белият дом заяви в официално съобщение в четвъртък, че ще намали тарифата за турската стомана до 25%, която ще влезе в сила на 21 май, съответствайки на митото за други икономики, включително Европейския съюз. (The Wall Street Journal)
Източник: Други (17.05.2019)
 
Борисов преряза лентата на инвестиция за 100 млн. лв. в Шумен 500-тонна високотехнологична преса за алуминиеви профили беше пусната в експлоатация в шуменската компания "Алкомет" от министър-председателя Бойко Борисов и председателя на наздорния съвет и собственик на завода Фикрет Индже.Пресата, производство на германския концерн SMS e част от най-новата инвестиция в шуменския завод на стойност 100 милиона лева. С пускането още през 2020 година оборотът на "Алкомет" трябва да достигне 500 милиона лева. "Благодаря на инвеститорите. 2500 тона преса, високотехнологична, 100 милиона лева инвестиция, 100 работни места. И тези, които говорят за инвестициите в България ги каня с мен в Кърджали, в Русе, днес в Шумен, на други места да видят реалната индустриализация и икономиката на страната. Защото тези заводи правят високия брутен вътрешен продукт". Това обяви преди рязането на лентата министър-председателят Бойко Борисов, който пристигна в Шумен с министрите Томислав Дончев и Владислав Горанов след обиколна по трасето на "Хемус". "Ние започнахме тази история преди 20 години. Тогава имахме трудности, но имахме и мечти. Днес някои от нашите мечти се сбъднаха. В началото имахме само 6 хиляди тона годишно производство, а годишният ни оборот беше 10 милиона евро. През тези 20 години, които изминаха, достигнахме един капацитет от 70 хиляди тона и 200 милиона евро оборот." - с тези думи се обърна към партньорите си и пристигналите за церемонията гости Фикрет Индже. "Това разбира се, е само една част от нашите мечти. Имаме три инвестиции в отделните цехове - леярен, валцов и пресов. Днес откриваме първата част, дай Боже до края на годината, до края на лятото да открием и другите две части и така да продължим нашето пътешествие в нашите мечти. А моите мечти са следните: през 2020 година очакваме един оборот от 250 мил.евро (500 милиона лева) и в следващите 3 годинии имаме нужда от инвестиции на стойност 25 млн. евро. Когато приключим тези инвестиции, Алкомет ще се превърне в една фирма която ще има оборот от 550 млн. евро, 1,1 милиарда лева и годишна продукция с обем 500 хиляди тона." - представи вижданията си за следващите три години Индже.
Източник: Монитор (20.05.2019)
 
С нова инвестиция "Алкомет" навлиза и в автомобилната индустрия С пускането на новата 2500-тонна иновативна Hybrex преса за производство на специални алуминиеви профили, произведена от лидера в производството на подобен вид оборудване SMS, Германия, е завършен първият етап от започната в края 2016 година инвестиционна програма, съобщиха от Алкомет АД. Новата машина ще ни позволи в средносрочен период да увеличим капацитета на пресовото производство на 35 000 тона годишно, като целта ни е заедно със съществуващото оборудване, да навлезем в сектора на автомобилната индустрия, отбелязват мениджърите на най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти. През последните 30 години компанията успешно се разви като един от големите производители на алуминиев прокат на Балканите и придоби известност като партньор както на международните, така и на вътрешните пазари. Модерното технологично оборудване на трите основни цеха - леярен, валцов и пресов, и прилагането на съвременни методи за обработка на алуминий и алуминиеви сплави позволяват производството на богата гама от валцовани и пресовани продукти в съответствие с европейските стандарти. Преди няколко дни от Алкомет АД съобщиха за насрочване на редовно общо събрание на 24 юни, което ще вземе решение за разпределение на печалбата на дружеството, реализирана през 2018 година, в размер на 13 572 186.62 лева. Мениджърите предлагат 20% от нея, а именно 2 714 437.32 лв. да се изплати като дивидент между акционерите на шуменската фирма. Останалите 10 857 749.30 лева ще попълнят фонд "Неразпределена печалба от минали години".
Източник: Банкеръ (20.05.2019)
 
"Аурубис България" отчита по-слабо производство Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп е намаляло за шестте месеца до края на март спрямо постигнатите обеми година по-рано. Това показва отчетът на германската група Aurubis за първото полугодие на финансовата 2018/19 година. Основната причина за спада е неплановото спиране на производството в края на миналата година. Подобни фактори са повлияли и на други заводи в същия сегмент на групата, което е понижило общите им приходи и оперативна печалба за периода. Намалението на производството в Пирдоп беше видимо още през първото тримесечие на финансовата година, но отчетът на Aurubis показва, че обемите са били по-малки и през останалата част от периода. Преработеният концентрат и произведената сярна киселина са намалели с двуцифрен процент на годишна база, но продукцията на медни катоди (мед с висока чистота) се е понижила само с 3%. Непланови спирания през първото финансово тримесечие доведоха до ограничаване на преработката на концентрат в заводите в Хамбург и Пирдоп. През второто тримесечие количествата също са били по-малки заради различни дейности по поддръжка, се посочва в отчета на групата. Така за полугодието сегментът "Рафиниране и преработка на метали", който включва "Аурубис" и още пет завода, е ограничил преработката с 9%. По-малко е било и количеството произведена сярна киселина, което зависи пряко от количеството на преработения концентрат. Производството на медни катоди в сегмента също се е понижило с 6%. Ефект върху резултатите до края на годината ще има плановото спиране на завода в Пирдоп за 22 дни в периода май - юни. То е свързано със законово изисквани мерки за поддръжка и се очаква да се отрази с 15 млн. евро върху оперативната печалба. По-слабото производство се е отразило и на финансовото представяне на сегмента (групата не обявява резултатите на отделните компании). Приходите са се понижили с 2%, като роля за спада е изиграла и по-ниската цена на медта. По данни на Aurubis след рязък спад в началото на годината цената се е стабилизирала, но средното й ниво от 6215 долара/тон е било под миналогодишното (6961 долара/тон).
Източник: Капитал (20.05.2019)
 
КЦМ подготвя нова мащабна инвестиция КЦМ подготвя нов мащабен инвестиционен проект, който ще се осъществи през следващите пет години. Той ще бъде реализиран на площадката, на която работи предприятието край Пловдив. Това съобщи Иван Добрев, директор "Развитие, изследване и ремонти" в компанията. Работното наименование на проекта е "Технологична интеграция на КЦМ". По размер на инвестицията той ще бъде съизмерим или по-голям от вече приключилия през 2014 г. инвестиционен проект "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който достигна близо 150 млн. евро, и представлява негово продължение и надграждане. Намерението на КЦМ е да финансира проекта със собствен и привлечен ресурс. "Виждаме бъдещото развитие на предприятието в две посоки. Едната е извличането до пазарен продукт на съдържащите се в суровините други цветни метали като мед, кобалт и антимон, а втората е максимално използване на площадката на КЦМ за производство на основните метали олово и цинк", обясни Добрев. Четвърт вторични суровини Основните ефекти от модернизацията на производството по ТОРП са два. От една страна, това е възможността да се преработват отпадъчни и вторични суровини, съдържащи олово и цинк. Вторият ефект е постигане на максимална интегрираност на двете основни производства. Годишното производство на олово и цинк в КЦМ е близо 150 хил. тона, като делът на вторичните суровини достига до 24%. Част от тях са междинни вътрешни технологични обороти, а другата са отпадъчни прахове от стоманената индустрия. "Стоманените прахове са класифицирани като отпадък, но съдържат цинк, което за нас представлява суровина. Доставяме ги от България, Балканите и Западна Европа. Влагането на вторични суровини в производството има значителен екологичен ефект за обществото и носи пазарни предимства за КЦМ", коментира Добрев. Всичките инвестиционни проекти в производството се управляват от собствен инженерен екип от "КЦМ технолоджи", която е част от групата. Фирмата участва и на пазара на интелектуална собственост. Интерес към защитените технологични патенти на КЦМ и реализираните инсталации проявяват лидери в металургията като Hindustan Zinc, Nyrstar, Outotec и др. Световен цинков опит След 10 години потреблението на цинк ще нарасне, но структурата на суровините ще се промени към по-голям относителен дял на вторичните. Това прогнозира Андрю Грийн, изпълнителен директор на Международната цинкова асоциация, по време на Третата международна цинкова конференция в Европа, която се проведе в Пловдив с домакинството на групата "КЦМ 2000". В събитието участваха 120 експерти от 55 фирми - производители на цинк. "През 2018 г. в света бяха произведени 13 млн. тона цинк от първични и близо 4 млн. тона от вторични суровини. Всичките тези 17 милиона тона бяха продадени и употребени", каза Грийн. По думите му има известни количества цинк на склад в Лондонската метална борса, но те намаляват и затова цената на метала в момента расте. "Цинкът може безкрайно да бъде рециклиран, без да се променят качествата му. При тези темпове цинкът на планетата ще ни стигне за още стотици години", добави той. Според него в момента тясното място в световното производство са топилните заводи, които не достигат. Около 60% от световното цинково производство се използва в автомобилостроенето и за предпазване на черните метали от корозия, около 20 на сто – в производство на цинкови листове за покривни конструкции. Останалият метал се влага в торове, бои, фармацевтични продукти и др.
Източник: Капитал (22.05.2019)
 
КЦМ подготвя нова мащабна инвестиция КЦМ подготвя нов мащабен инвестиционен проект, който ще се осъществи през следващите пет години. Той ще бъде реализиран на площадката, на която работи предприятието край Пловдив. Това съобщи Иван Добрев, директор "Развитие, изследване и ремонти" в компанията. Работното наименование на проекта е "Технологична интеграция на КЦМ". По размер на инвестицията той ще бъде съизмерим или по-голям от вече приключилия през 2014 г. инвестиционен проект "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който достигна близо 150 млн. евро, и представлява негово продължение и надграждане. Намерението на КЦМ е да финансира проекта със собствен и привлечен ресурс. "Виждаме бъдещото развитие на предприятието в две посоки. Едната е извличането до пазарен продукт на съдържащите се в суровините други цветни метали като мед, кобалт и антимон, а втората е максимално използване на площадката на КЦМ за производство на основните метали олово и цинк", обясни Добрев. Основните ефекти от модернизацията на производството по ТОРП са два. От една страна, това е възможността да се преработват отпадъчни и вторични суровини, съдържащи олово и цинк. Вторият ефект е постигане на максимална интегрираност на двете основни производства. Годишното производство на олово и цинк в КЦМ е близо 150 хил. тона, като делът на вторичните суровини достига до 24%. Част от тях са междинни вътрешни технологични обороти, а другата са отпадъчни прахове от стоманената индустрия. "Стоманените прахове са класифицирани като отпадък, но съдържат цинк, което за нас представлява суровина. Доставяме ги от България, Балканите и Западна Европа. Влагането на вторични суровини в производството има значителен екологичен ефект за обществото и носи пазарни предимства за КЦМ", коментира Добрев. Всичките инвестиционни проекти в производството се управляват от собствен инженерен екип от "КЦМ технолоджи", която е част от групата. Фирмата участва и на пазара на интелектуална собственост. Интерес към защитените технологични патенти на КЦМ и реализираните инсталации проявяват лидери в металургията като Hindustan Zinc, Nyrstar, Outotec и др. След 10 години потреблението на цинк ще нарасне, но структурата на суровините ще се промени към по-голям относителен дял на вторичните. Това прогнозира Андрю Грийн, изпълнителен директор на Международната цинкова асоциация, по време на Третата международна цинкова конференция в Европа, която се проведе в Пловдив с домакинството на групата "КЦМ 2000". В събитието участваха 120 експерти от 55 фирми - производители на цинк. "През 2018 г. в света бяха произведени 13 млн. тона цинк от първични и близо 4 млн. тона от вторични суровини. Всичките тези 17 милиона тона бяха продадени и употребени", каза Грийн. По думите му има известни количества цинк на склад в Лондонската метална борса, но те намаляват и затова цената на метала в момента расте. "Цинкът може безкрайно да бъде рециклиран, без да се променят качествата му. При тези темпове цинкът на планетата ще ни стигне за още стотици години", добави той. Според него в момента тясното място в световното производство са топилните заводи, които не достигат. Около 60% от световното цинково производство се използва в автомобилостроенето и за предпазване на черните метали от корозия, около 20 на сто – в производство на цинкови листове за покривни конструкции. Останалият метал се влага в торове, бои, фармацевтични продукти и др.
Източник: Капитал (22.05.2019)
 
Изненадващи факти зад отслабващия стоманодобив на Острова Ето два изненадващи факта, които помагат да се обясни защо стоманодобивната промишленост на Обединеното кралство изглежда е в колапс. Първият е, че през последните две години (по-точно последните 22 месеца) Китай е произвел повече стомана от Великобритания от пика на Индустриалната революция през 1870 г. насам. Опитайте с да го осмислите. В месеците след последните избори Китай е произвел повече стомана отколкото е произвела Великобритания, страната, в която е измислен модерния стоманодобив. В историята си. Този факт е още по-изненадващ, като се отбележи, че сравнително доскоро Китай не добиваше толкова много стомана и внасяше повечето от стоманата си от чужбина. Но през последните 20 години страната увеличи производството на стомана до удивителни нива. Само през миналата година тя произведе малко по-малко от милиард тона стомана - нещо, което отне на Великобритания около век. Европейският съюз има антидъмпингови правила, предназначени да попречат на тази стоманена вълна да наводни пазарите ?, но такъв масивен скок на производството предизвика огромен проблем за британските производители, които се борят да се конкурират по цена и количество. Не е чудно, че през последните няколко години стоманодобивната промишленост до голяма степен се държи на повърхността, благодарение на многократните инжекции с държавна помощ. Въз основа на всичко това, може да се предположи, че стоманодобивната промишленост е един от най-слабите сектори в икономиката на Обединеното кралство. И в някакъв смисъл е вярно: днес общото икономическо производство на страната е с около 77% по-голямо от това през 1990 г. а стоманодобивът е с около 46% по-малък. Броят на хората, работещи в сектора, е спаднал от над 300 хил. в началото на 70-те години до едва над 30 хил. души днес. Това обаче ни води до втория интригуващ факт, защото, когато се погледне към всички сектори на Острова, малко са тези, които са увеличили производителността си през последните няколко десетилетия. С целия си имидж на провалящ се сектор, стоманодобивната промишленост е по-рентабилна от повечето други части на Великобритания ООД. Част от обяснението за това е в предходния параграф: продукцията спадна, но броят на работниците намаля с още по-голям темп. Това е нищожна утеха за стотиците хиляди работници, които са загубили работата си през този период. Но това е важен аргумент. Стоманодобивната промишленост е по-стройна и модерна от всякога, произвежда повече стомана с по-малко усилия. И все пак тя все още се бори, с конкуренцията от Китай, екологичните разходи и конкуренцията на чуждестранни компании, които получават постоянна държавна подкрепа. (Sky News)
Източник: Други (22.05.2019)
 
Германската Aurubis придобива Metallo Group за 380 млн. евро Германската група Aurubis, която е най-големият производител на мед в Европа и собственик на завода в Пирдоп, подписа споразумение за придобиване на белгийско-испанската Metallo Group, която е технологичен лидер в рециклирането и рафинирането на метали. Сделката е на стойност 380 млн. евро и ще засили портфейла на Aurubis, особено за ключовите метали мед, никел, калай, цинк и олово, съобщиха от компанията. Приключването й подлежи на одобрение от антитръстовите органи на Европейския съюз и се очаква да стане до края на годината. Metallo е специализирана в извличането на цветни метали от комплексни материали с по-ниско метално съдържание. Бизнес моделът й е "без отпадъци", като целта е материалите да се преработват в продукти, които да се връщат отново цикъла на потребление. "Благодарение на тенденции като електронна мобилност, интелигентни домове, дигитализация и възобновяеми енергийни източници, количеството и сложността на вторичните суровини ще се увеличат. Експертизата на Metallo и тяхното специфично ноу-хау в металургията осигуряват отлично допълнение към предимствата на Aurubis", коментира главният изпълнителен директор на германската компания Юрген Шахлер.
Източник: Капитал (27.05.2019)
 
20 хил. шотландски металурзи захвърлени на боклука според данни за работните места От 1981 г. насам Шотландия е закрила близо 20 хил. работни места в стоманодобивната промишленост - дори преди срива на British Steel. В сектора на страната бяха заети 19 хил. работници преди 38 г. Но цифрите са спаднали до само 1810 през 2017 г., според данни, публикувани от синдиката GMB. Това означава, че от 1981 г. насам промишлеността е загубила 90% от работните си места. Единствените две големи стоманолеяри останали в Шотландия са Dalzell в Модъруел и Clydebridge в Кампусланг, Ланаркшър. Те бяха затворени от Tata Steel през 2015 г., но по-късно отново бяха отворени от Liberty House след сделка с шотландското правителство. Данните са взети от бизнес регистъра на ONS и от проучвания за заетостта. Профсъюзът заяви, че Великобритания е загубила над 150 хил. работни места в стоманодобивната промишленост - 80% от бившата работна сила - в продължение на четири десетилетия. През 1981 г. стоманодобивът е имал 186 хил. души служители, които са 32 хил. през 2017 г. Съюзът публикува числата, след като British Steel се срина, поставяйки още 5 хил. работни места в риск. Компанията бе поставена в принудителната ликвидация в сряда. (Daily Record)
Източник: Други (27.05.2019)
 
Надежди за спасяване на British Steel от потенциални купувачи Правителството се надява да бъде намерен спасител за British Steel след разговори с 80 потенциални купувачи. Те казаха, че "множество кандидати" са изразили интерес да поемат целият или част от бизнеса. Службата по несъстоятелност търси купувачи, тъй като British Steel се срина миналата седмица, фалит, който заплашва 5000 работни места, повечето от които в стоманодобивния завод в Скънторп. Синдикът, държавен служител, който наблюдава процеса, заяви, че на 60 от компаниите с които е разговарял им е изпратено споразумение за неразкриване на информация, което им дава достъп до финансовите данни на компанията. Няколко от тях са подписали документите, което показва, че са готови да предприемат по-нататъшни стъпки, като се очаква повече да се следват тази седмица. Liberty Steel е спрягана за сделка, но отказа да коментира. Financial Times вече посочи китайската стоманодобивна Hesteel и британската частна инвестиционна група Endless като потенциални участници в търга. (The Guardian)
Източник: Други (29.05.2019)
 
ArcelorMittal намалява производството в Европа Индийският стоманодобивен гигант ArcelorMittal обяви, че ще намали производството си в Европа заради слабото търсене и нарастващия внос. Плановете на компанията са да редуцира дейността на заводите в Дюнкерк, Франция и в Айзенхюттенщад, Германия. Също така ще намали производството в Бремен, Германия и ще продължи планираното спиране в Астурия, Испания през четвъртото тримесечие на тази година за да „приведе производството си в съответствие с настоящото пазарно търсене“. Акциите на ArcelorMittal паднаха със 7.3%, което е най-големият дневен спад от май 2017 г. Другите големи производители на стомана - Thyssenkrupp AG, Voestalpine AG и Kloeckner & Co. губят повече от 2%. „Това е трудно решение, което трябва да вземем, но като се има предвид слабостта на пазара, ние смятаме, че това е благоразумният начин на действие“, каза Герт ван Поелвоорде, главен изпълнителен директор на дружеството към ArcelorMittal, произвеждащо плоски продукти в Европа. „Това ще бъде временна мярка, която ще бъде отменена, когато пазарните условия се подобрят“, добавя той. (Bloomberg)
Източник: Други (29.05.2019)
 
Тарифите „парализират“ пазара на стомана Търговските конфликти подкопават стоманения бизнес. Цените на стоманата са намалели с 19% до момента, докато цената на скрап падна с 14%. С падането на цените производителите на стомана намаляват производството, а купувачите се колебаят да добавят към своите запаси поради страх да не пропуснат, ако цените спаднат още. Както купувачите, така и производителите се колебаят, тъй като индустрията напразно чака положителни новини. „Дейността по закупуване остава подчинена в повечето категории продукти“, пише анализаторът на Cowen, Тайлър Кениън. Разбирането на причините изисква поглед върху начина, по който работи сектора. Търсенето не винаги е свързано с броя на построените коли или мостове. САЩ не произвежда достатъчно стомана, което означава, че трябва да внася тонове, за да отговори на търсенето. Цените са променливи сега, тъй като тарифните ставки се променят - САЩ този месец елиминира тарифите за канадска и мексиканска стомана, както и намали наполовина тарифите за Турция - и защото посредниците в индустрията намаляват своите запаси. Те трябва да го направят, защото ако купуват стомана сега, когато цените могат да паднат утре, може да се наложи да продават на загуба следващата седмица. Никой не иска да държи запаси на висока цена, когато цените се сриват поради външни фактори като търговски преговори. (Barron’s)
Източник: Други (30.05.2019)
 
Приходите от продажби на „Алкомет“ остават стабилни, но печалбата се свива Приходите от продажби на „Алкомет“ АД остават стабилни, но печалбата се свива през първото тримесечие, става ясно от консолидирания отчет на дружеството.Нетните приходи от продажби на шуменския производител на алуминиеви изделия възлизат на 97,8 млн. лв. към края на март тази година. За сравнение през първите три месеца на миналата година те бяха малко над 97 млн. лв. Нетната печалба на „Алкомет“ обаче намалява с 18,6% до 3,56 млн. лв. За периода януари – март 2019 г. разходите по икономическите елементи са нараснали с близо 2% спрямо година по-рано до 93,39 млн. лв. За изминалия отчетен период Германия остава основен пазар за изделията на шуменската компания с около 27% пазарен дял, следвана от Полша, Италия, Испания, Австрия, Холандия, България, Дания, Франция и Литва. „И през 2019 г. очакваме „Алкомет“ да остане основен и търсен партньор на европейските пазари на алуминиеви изделия, както и да разширим и затвърдим позициите си на американския пазар“, посочват от ръководството на дружеството в доклада за дейността. За последните дванадесет месеца акциите на „Алкомет“ АД поевтиняват с 10,77% до 11,6 лв. През миналата година дружеството разпредели дивидент от 0,2578 лв. на акция. На свиканото на 14 юни 2019 г. Общо събрание на акционерите ще се гласува по предложение 20% от печалбата на дружеството, реализирана през миналата година (13,57 млн. лв.) – или 2,71 млн. лв., да бъде разпределена като дивидент, което прави по 0,15 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2019)
 
Tata Steel придоби Bhushan Energy Tata Steel обяви, че е приключила с придобиването на Bhushan Energy Ltd. на 1 юни. Съобщението дойде след като Nационалният трибунал по правни въпроси (NCLT) одобри плана на Tata Steel да придобие Bhushan Energy за около 8 млрд. рупии. "Бихме искали да Ви информираме, че Tata Steel BSL Ltd успешно приключи придобиването на Bhushan Energy Limited (BEL) в съответствие с Одобрения план за разрешаване в рамките по Процеса за корпоративно несъстоятелност и Закона за несъстоятелността," заяви Tata Steel пред борсата. След придобиването, дружеството притежава 99.99% от общия собствен капитал на BEL. Основният панел на NCLT Delhi в четвъртък също отхвърли възраженията от бившия основател на Bhushan Energy, Нийраж Сингал, който се противопостави на офертата на Tata Steels. Bhushan Energy е дъщерно дружество на Bhushan Steel Ltd, което беше придобито от Tata Steel миналата година през май и по-късно е преименувано на Tata Steel BSL Ltd. (Money Control)
Източник: Други (03.06.2019)
 
Бившият собственик на British Steel, Greybull,„подготвя оферта“ за чуждестранните заводи на Scunthorpe Чуждестранните операции на British Steel може да бъдат превзети от бившия си собственик, тъй като продължават усилията да се намери спасител за завода в Scunthorpe. Фирмата, закупена от Greybull за 1 паунд от индийската Tata Steel преди три години, влезе в несъстоятелност миналия месец, обвинявайки несигурностите около Brexit за срива, който изложи на риск 5 хил. работни места. Китайската група Hesteel, която притежава завод в Сърбия, е сред компаниите, които смятат да обмислят оферта за операциите на British Steel в Обединеното кралство. Liberty Steel на Санджийв Гупта също заяви, че наблюдава ситуацията. Понастоящем Greybull Capital, частната инвестиционна компания, която бе виновна за срива на British Steel миналия месец, се готви да предложи оферта за операциите на групата във Франция и Холандия. Greybull планира да интегрира фабриката на Hayange на British Steel във Франция и FN Steel в Холандия с френски производител на стомана, който е придобил миналия месец, създавайки нов континентален европейски стоманен бизнес. (Inews.co.uk)
Източник: Други (06.06.2019)
 
EС трябва да действа по отношение на вноса на стомана заради американските Стоманата се отклонява към Европа в резултат на тарифите на САЩ от 25% и Европейският съюз трябва да действа, казват в писмо европейските ръководители на стоманодобивната промишленост, изпратено до лидерите на ЕС и институциите на ЕС. Налице е рязък спад в очакванията на европейската стоманодобивна индустрия, подкрепени от дългосрочните тенденции, посочват в писмото 45 ръководители, които представляват около 90% от производството на стомана в ЕС. "Глобалният свръхкапацитет от стомана и използването на пазара на ЕС за дъмпинг за излишния капацитет в света са в основата на проблема", се казва в писмото. Вносът на стомана в ЕС се е увеличил повече от два пъти от 2013 г. насам, докато търсенето се е увеличило незначително и се наблюдава спад през 2019 г., казаха те. Понастоящем ЕК преразглежда своите мерки за защита, предназначени да ограничат входящата стомана и да предотвратят рязкото нарастване на вноса в резултат на тарифите за внос на Вашингтон, които ефективно затварят американския пазар. (Reuters)
Източник: Reuters (06.06.2019)
 
„Стомана Индъстри” ще погълне „Просал Тюбс“ Българският производител на стомана „Стомана Индъстри” заяви, че планира да погълне изцяло притежаваното от него дъщерно дружество „Просал Тюбс“. Капиталът на „Стомана Индъстри” няма да се увеличава в резултат на сливането и ще остане на стойност 66.9 млн. лв., се казва в съобщение до Търговския регистър от миналата седмица. „Стомана Индъстри”, подразделение на белгийската „Виохалко“, генерира приходи от 748 млн. лв. през 2017 г. и приключи годината с нетна печалба от 14.6 млн. лв., според последния й доклад. По-рано тази година друга местна компания на „Виохалко“ – „Етем България“ раздели част от дейността си в две нови дъщерни дружества – „Етем Аутомотив България“ и „Етем Алуминиум Екстружънс“. Впоследствие, базираната в Испания Gestamp North Europe Services придоби 49% дял в „Етем Гестамп Алуминиум Екстружънс“и 51% от „Гестамп Етем Аутомотив България“, като увеличи регистрирания капитал на двете компании. „Виохалко“ е листната на „Юронекст Брюксел“ и „Атинската фондова борса“. Нейните дъщерни дружества са специализирани в производството на алуминий, мед, кабели, стоманени тръби и стоманени продукти. Чрез своите производствени мощности в Гърция, България, Румъния, Русия, Австралия, Северна Македония, Турция, Великобритания и Холандия, компаниите на „Виохалко“ заедно генерират годишен приход от 3.7 млрд. евро.
Източник: SeeNews (07.06.2019)
 
Стоманодобивната промишленост е подложена на по-строги екологични разпоредби Все по-строгите екологични разпоредби на Южна Корея затрудняват стоманодобивната промишленост, която вече е засегната от спадащите продажби и покачващите се цени на суровините. Миналата седмица три регионални управи, представляващи провинция Южен Чунчхонг, Северен Кьонсан и Южна Джиола, настояха местните стоманодобивни компании Posco и Hyundai Steel да спрат стоманодобивните си заводи в продължение на 10 дни заради нарушения на Закона за опазване на чистия въздух. Управителите на провинциите заявиха, че стоманодобивните заводи на Posco в градовете Гвангянг и Поханг и заводите на Hyundai Steel в Дангджин са отворили предпазни клапани, наречени обезвъздушителни клапани, в процеса за поддържане на доменните пещи, което е довело до емисии на замърсители във въздуха. Рядкото решение на местната власт дойде след авторитетно тълкуване на закона от централното правителство, което заяви, че замърсяването на въздуха в страната през последните години, може да се е влошило от практиката на отваряне на доменни пещи - рутинна оперативна процедура за производителите на стомана. (theinvestor.co.kr)
Източник: Други (10.06.2019)
 
ЕС блокира съвместното предприятие между Thyssenkrupp и Tata Steel Планът на Thyssenkrupp и Tata Steel да сформират съвместно предприятие бяха отхвърлени от антитръстовите регулатори в ЕС, като заявиха, че сделката ще доведе до повишаване на цените и намаляване на конкуренцията. Европейската комисия заяви, че компаниите, които са разглеждали сделката като един от начините за справяне със свръхкапацитета и други предизвикателства в стоманодобивната промишленост, не са направили достатъчно, за да облекчат опасенията. "Стоманата е от решаващо значение за много неща, които използваме в ежедневието си, като консервирани храни и автомобили. Милиони хора в Европа работят в тези сектори и компаниите зависят от конкурентните цени на стоманата, за да продават на глобално ниво", каза Европейският комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер. Комисията заяви, че вносът от трети страни не би могъл да компенсира потенциалното увеличение на цените в резултат на сделката. Това е третото вето на Вестагер тази година, след като тя блокира офертата на Siemens за Alstom и немската компания за производство на мед Wieland-Werke AG, за закупуване на подразделение от Aurubis, най-голямото мдедобивно предприятие в Европа, през февруари.
Източник: Reuters (12.06.2019)
 
Никола Добрев се оттегля от КЦМ Инж. Никола Добрев излиза от управлението на КЦМ. Вече има нов Съвет на директорите на КЦМ 2000 АД като негов председател е главният изпълнителен директор Румен Цонев. На тази позиция инж. Добрев бе от началото на 2013 година. Като мотив за рокадата инж. Цонев посочи изтичане на 5-годишния мандат. От Съвета на директорите се оттегля и инж. Найден Михайлов. Сега СД вече е в състав Румен Цонев – председател на СД и главен изпълнителен директор, Розин Ангелов – заместник-председател на СД , Стоян Пехливанов – член , Атанас Марински – член и Иван Добре в – член.
Източник: 24 часа (13.06.2019)
 
КЦМ 2000 Груп учреди 7 стипендии от по 400 лева за студенти от специалности металургия и машиностроене КЦМ 2000 Груп предлага седем стипендии от по 400 лева на месец за студенти от последните две години на своето обучение по специалностите металургия, машиностроене и електрообзавеждане. Проектът е част от социалната програма на дружеството, свързана с образованието и квалификацията на кадрите. Това съобщи Мариана Гуркопашова, главен директор "Управление на човешкия капитал" на КЦМ 2000 Груп на пресконференция в пресклуба на БТА в Пловдив. Тя допълни, че в тази сфера работят и с Професионалната гимназия за цветни метали в Асеновград. Изпълнителният директор на компанията Румен Цонев съобщи,че ежегодно КЦМ отделя около 780 000 лева за подпомагане на съседните общини, училища и болници, като фокусът е свързан с образованието. Освен проектът "Плод за всеки ден", дружеството организира и летен лагер на море за децата от град Куклен и съседните села. Тази година КЦМ е спонсор на голяма част от събитията, които са част от програмата Пловдив - Европейска столица на културата 2019, допълни Цонев. През 2018 година дружеството е произвело 71 700 тона олово, 75 150 тона цинк и 41 тона сребро. За същия период са отчетени приходи в размер на 749 498 000 лева и печалба от основната дейност - 20 392 000 лева. Към момента в КЦМ 2000 Груп работят 1 880 души, най-много от които, около 1400 са в КЦМ.
Източник: БТА (13.06.2019)
 
Eurofer иска от ЕС преглед на предпазните мерки за стоманата Европейската асоциация за стомана Eurofer изпрати на Европейската комисия списък с искания за преразглеждане на защитните мерки за вноса на стомана в ЕС. Европейските предприятия настояват за тримесечно разпределение за всички квоти за внос по отделни страни и таван на достъпа до квотата „други страни“ през последните три месеца на всеки период. Първият период е 1 февруари - 30 юни, вторият започва на 1 юли и продължава до 30 юни 2020 г., а третият започва на 1 юли 2020 г. При сегашната система квотите за внос за определени държави през цялата година се предоставят на началото на всеки период. Квотите за някои продукти, като арматура и валцдрат, са изчерпани в рамките на дни от откриването. Достъпът на вносителите до надбавката „други страни“ през последните три месеца на всеки период нарушава търговските потоци, казва Eurofer, като чуждестранните предприятия разтоварват големи обеми при подбиване на цените, за да изместят възможно най-много тонаж в Европа. Производителите лобират и за промени в квотната система с горещо валцувани намотки (HRC). В момента има една глобална квота, под която всички продавачи могат да внасят. Но Eurofer иска въвеждането на национални и тримесечни квоти за HRC. (Argus Media)
Източник: Други (13.06.2019)
 
КЦМ ще произвежда и нови метали освен цинк и олово с проект за 150 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ подготвя нова инвестиция за около 150 млн. евро, която ще му позволи да произвежда допълнителни метали освен основните цинк и олово. Това ще бъде продължение на приключилия преди няколко години проект за технологично обновление и разширение на производството с приблизително същата стойност. Това обявиха от компанията след проведените общи събрания на КЦМ и групата "КЦМ 2000". На тях бяха взети решения за промени в ръководството, като от председателския пост на "КЦМ 2000" се оттегля Никола Добрев - едно от най-известните имена в българската цветна металургия през последните десетилетия. Новият проект - "Технологично интегриране на КЦМ", ще позволи да бъдат извличани допълнително мед, кобалт и антимон при преработката на суровините. "Така ще минимализираме количествата полупродукти, които сега продаваме с не много добра добавена стойност. Сега е време за нов инвестиционен цикъл, с който наистина се затваря пълното оползотворяване на преработваните метални концентрати", каза изпълнителният директор на групата Румен Цонев, който поема и председателския пост в съвета на директорите от Никола Добрев. "Новият проект изисква създаването на интердисциплинарни екипи от цялата група. Прилагали сме успешно този модел при всички големи инвестиционни проекти в КЦМ", добави Цонев. Ново ръководството Промените в ръководството са съобразени с началото на новия голям инвестиционен цикъл. "При избора на новия екип на съвета на директорите се съобразихме с важното място, което заемат в интегрирания производствен процес нашите рудодобивни предприятия. Затова привлякохме в съвета изпълнителния директор на "Лъки инвест" Атанас Марински", каза Цонев. "Другото най-важно направление в дейността ни е металургичното производство, затова директорът "Развитие, изследване и ремонти" в КЦМ Иван Добрев е новото попълнение в съвета на директорите на "КЦМ 2000", добави той. Резултати През 2018 г. КЦМ е произвел 71.7 хил. тона олово и 75.2 хил. тона цинк, както и 41.3 хил. кг сребро и 296 кг. злато. Приходите от дейността на групата за миналата година са 749.5 млн. лв., като печалбата от оперативна дейност без амортизации (EBITDA) е в размер на 53.8 млн. лв. В компаниите от групата на площадката на КЦМ работят 1880 души, а в двете рудодобивни предприятия, в които "КЦМ 2000" има участие - "Върба - Батанци" и "Лъки инвест", са заети още над 1200 души. От 2010 г. КЦМ е изцяло българска компания. Шест физически лица са основните акционери и притежават 78.37% от капитала, голяма група физически лица са миноритарни акционери с общо 19.5%, а изкупените собствени акции са 2.13%, каза зам.-председателят на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Розин Ангелов.
Източник: Капитал (14.06.2019)
 
Производството на стомана в Китай достигна рекорд през май, въпреки спадa в печалбата Производството на сурова стомана в Китай достигна рекордно високо ниво през май, показват официални данни, дори и след като скока в цените на суровините, особено на желязната руда, намалиха маржовете на печалбата. Най-големият производител на стомана в света е произвел 89.09 млн. тона необработена стомана миналия месец, в сравнение с 85.03 млн. тона през април и 81.13 млн. тона през май преди година, показват данни на Националното статистическо бюро (NBS). Средният дневен добив достигна 2.87 млн. тона, според изчисленията базирани на официални данни, в сравнение с рекордните 2.83 млн. тона през април. Производството на стомана в Китай се разви с високи темпове през изминалата година, тъй като предприятията се възползваха от силното вътрешно търсене. От януари до май Китай е произвел общо 404.88 млн. тона стомана, което е с 10.2% повече от същия период на миналата година, показват данните на NBS. Град Таншан, най-големият китайски център за производство на стомана, удължи ограниченията против смог за тежката промишленост до края на юни, но предприятията, които са планирани да бъат изкарани от градовете, ще бъдат освободени от ограниченията. (Reuters)
Източник: Reuters (14.06.2019)
 
Акционерите на Алкомет гласуваха по-нисък дивидент Акционерите на Алкомет АД одобриха брутен дивидент в размер на 0.1512 лв. за акция за 2018 г. Алкомет ще разпредели общо 2.71 млн. лв. като дивидент за предходната година, съобщиха от компанията. Тя разпредели брутен дивидент в размер на 0.4499 лв. за акция за 2017 г. Неконсолидираната нетна печалба на дружеството е спаднала с 11.1% на годишна база до 13.7 млн. лв. през 2018 г. Алкомет произвежда домакински, технически и контейнерни фолиа, ламарина и ленти, като стандартни и персонализирани профили. Компанията изнася над 90% от продукцията си.
Източник: SeeNews (17.06.2019)
 
Индийските компании за желязна руда и стомана искат правителството да махне митата за внос на кокс Промишлените предприятия за желязна руда и стоманодобив в Индия призоваха правителството да премахне вносното мито и компенсационния данък GST за кокса. Индия не разполага с качествени коксови въглища, което кара производители на чугун и стомана да зависят от вноса. В края на тази финансова година вносът на коксуващи се въглища в страната е 49.1 млн. тона, което съответства на 78% от вътрешното потребление. Предвижда се Индия да внесе 140.2 млн. тона до 2030 г. - тогава се предвижда производството на сурова стомана в страната да възлезе на 300 млн. тона. Зависимостта от коксови въглища ще спадне до 65% до 2030-31, както е посочено в Националната политика за стоманата. Големите производители на стомана успяват да управляват колебанията в цените на коксуващите се въглища, но вътрешната търговия с чугун се свива от загуби. Играчите на гъбесто желязо също са зависими от вноса. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (17.06.2019)
 
U.S. Steel ще спре три доменни пещи заради ниските цени и слабото търсене United States Steel Corp заявиха, че ще спре две доменни пещи в Съединените щати и трета в Европа, тъй като по-ниските цени на стоманата и омекотяването на търсенето накараха производителите на стомана да прогнозират печалби за текущото тримесечие под оценките на Wall Street. Производителите на стомана в Съединените щати стартираха старите си мощности, след като наложените от Доналд Тръмп тарифи върху вноса на стомана от страни, включително Китай, което доведе до излишък на стомана в момент, когато търсенето отслабва, подтискайки цените. U.S. Steel заяви, че също така ще спре една от доменните си пещи в Европа, където нарастващите нива на вноса и по-високите разходи за суровини вредят на дейността на компанията. "Спираме две доменни пещи в САЩ и една в Европа за по-добро приравняване на световното ни производство с поръчките ни", заяви U.S. Steel.
Източник: Reuters (19.06.2019)
 
“Асарел-Медет” увеличава чистата печалба за 2018 г. от увеличение на приходите Българската компания за добив на мед "Асарел-Медет" заяви, че консолидираната й нетна печалба е нараснала до 72.2 млн. лева през 2018 г. от 66.6 млн. лева през 2017 г., след солидно увеличение на приходите. Приходите от продажби на Асарел-Медет се увеличават до 434.8 млн. лв. през 2018 г. от 374.9 млн. лв. за предходната година, се казва в годишния финансов отчет на компанията. Разходите за материали нараснаха до 157.6 млн. лв. за миналата година от 152 млн. лв. през 2017 г., а разходите за персонал се увеличиха до 80.9 млн. лв. от 80.5 млн. лв. Общите активи на Асарел-Медет спаднаха до 1.07 млрд. лв. в края на 2018 г. от 1.1 млрд. лв. година по-рано, след намаление на текущите активи. "Асарел-Медет" консолидира резултатите от 12 дъщерни дружества, предимно в добива. Мажоритарният собственик на дружеството в края на 2018 г. е базираната в Малта VA Copper Invest с дял от 67.61%. Асарел Медет е създадена през 1991 г. и е със седалище в Панагюрище. През юни 1999 г. дружеството е придобито от Асарел-Инвест - акционерно дружество, притежавано от акционерното дружество VA Copper Invest - дъщерно дружество на австрийската VA Intertrading.
Източник: SeeNews (21.06.2019)
 
Възстановяването на стоманодобивни компании по-ниско в новия кръг решения Седемнадесет компании от стоманодобивната промишленост са дадени от кредиторите на Националния трибунал за национално право (NCLT) в Индия в опит за разрешаване на дългове на стойност около 620 млрд. рупии, съобщи агенция за кредитен рейтинг Crisil. Въпреки това, агенцията очаква възстановяванията да бъдат много по-слаби при тази група от компании, отколкото в първия кръг, въпреки че не е посочило колко възстановяване се очаква. В първия кръг 18 стоманодобивни дружества в несъстоятелност бяха препратени към NCLT с общ дълг от 1.9 трлн. рупии. Те включваха Bhushan Power and Steel и Essar Steel, където процесът на разрешаване все още не е завършен. Кредиторите са орязали общо 42% за да разрешат тези активи, което означава процент на възстановяване на заемите от 58%, или малко над половината от дължимото. За разлика от първата вълна, предстоящите случаи ще бъдат по-малки активи, съсредоточени в сектора с дългите интегрирани, гъбести желязни и плоски продукти. (LiveMint)
Източник: Други (21.06.2019)
 
Френски железопътен гигант в преговори за подразделение на British Steel Голяма френска инженерингова компания преговаря за част от British Steel, тъй като потенциалните купувачи искат да разпарчетосат компанията. Systra, която е специализирана в транспортната инфраструктура, обмисля оферта за изцяло притежавано дъщерно дружество TSP Projects. British Steel е под контрола на официалния приемник, след като миналия месец се срина в несъстоятелност. EY, която съветва правителството за потенциалната продажба на British Steel, призова кандидатите да представят оферти до края на юни. EY се съпротивлява на усилията за сегментиране на компанията от страх, че това би подкопало по-важната цел за спасяване на основния завод на British Steel в Скънторп. Смята се, че продажбата на TSP Projects на Systra ще проправи пътя за пълно разпадане. Отделно, група за добив на стомана и минно дело, собственост на руския милиардер Роман Абрамович, също обмисля оферта за част от British Steel. Базираната в Лондон Evraz, чийто най-голям акционер е собственикът на футболен клуб Челси, твърди, че обмисля предложение за френския бизнес на групата, който доставя релси за влакови линии. (City A.M.)
Източник: Други (24.06.2019)
 
Върховният съд отхвърля оспорването на тарифите за стомана на Тръмп, оставяйки ги в сила В понеделник Върховният съд обяви, че все още няма да приеме оспорване на тарифите на Доналд Тръмп за вноса на стомана в САЩ. Новината беше обявена в заповед без отбелязани разногласия. Решението на съда да не разглежда делото оставя решението от март на Съда за международна търговия в САЩ, което позволява тарифите на Тръмп. Искът бе предявен от група компании от стоманодобивната промишленост, които твърдят, че са засегнати от 25% тарифите върху вноса на стомана, които Тръмп наложи в началото на миналата година. Тези тарифи са донесли приблизително 4.5 млрд. долара досега, пише групата в кратък доклад пред Върховният съд, число, което „значително подценява непоправимата и продължаваща вреда“ за техния бизнес. Акциите в стоманодобива изоставаха от по-широкия пазар в понеделник сутринта. Ищците, които включват American Institute for International Steel, твърдят, че законът, към който Тръмп се позовава, за да наложи тарифите, му е предоставил твърде много свобода да заобиколи Конгреса, нарушение на разделението на властите според Конституцията. (CNBC)
Източник: Други (27.06.2019)
 
Европейската стоманодобивна индустрия твърди, че е изправена пред екзистенциална криза и настоява за по-строги гаранции Старши мениджъри от стоманодобивната индустрия призоваха Европейската комисия да засили мерките за защита срещу вълната от внос, предизвикана от американските тарифи, като заяви, че бъдещето на европейската индустрия е застрашено, особено във Великобритания. Главните ръководители, включително на Outokumpu, Salzgitter и шеф на дивизията в ArcelorMittal заявиха, че предпазните мерки на ЕС не са ефективни и 5% увеличение на квотите от началото на юли ще увеличи проблемите, пред които е изправена европейската индустрия. Производството на стомана във Великобритания има особени проблеми, тъй като се справя с по-високи енергийни разходи, отколкото в други страни, както и несигурността около решението й да напусне Европейския съюз. Стоманодобивната промишленост на ЕС през 2018 г. беше затруднена от 12-процентното увеличение на вноса на готови стоманени продукти на пазар, който нарасна само с 3.3%, заяви индустриалният орган Eurofer. Увеличението на вноса се е случило въпреки предпазните мерки, предназначени да ограничат входящата стомана след тарифите на Вашингтон, които ефективно затвориха американския пазар. (Reuters)
Източник: Reuters (27.06.2019)
 
Излетяха ли стоманодобивните компании през покрива както каза Тръмп? В интервю президентът Доналд Тръмп заяви, че американските „стоманодобивни компании са излетели през покрива“ след тарифите от миналата година. Въпреки това, U.S. Steel, AK Steel, Nucor и Steel Dynamics спаднаха до 52-седмично дъно миналия месец. Акциите им се повишиха този месец, но все още са под ценовите нива, когато Тръмп обяви тарифите. Възползвайки се от по-високите парични потоци на фона на нарастващите цени на стоманата, Nucor и Steel Dynamics обявиха няколко проекта. U.S. Steel също възобнови две доменни пещи. Въпреки това AK Steel затвори съоръжението си Ashland Works. Междувременно нарастващият капацитет за производство на стомана в САЩ беше цитиран от анализаторите като дългосрочен двигател за цените на стоманата в САЩ. Със сигурност един от факторите, които допринесоха за ръста на стоманодобивните компании в САЩ този месец, е съобщението, че U.S. Steel ще затвори две доменни пещи в Съединените щати. Този ход би помогнал за възстановяването на дисциплината на пазара в САЩ. По ирония на съдбата, U.S. Steel го обяви същия ден, когато Тръмп започна кампанията си във Флорида. (marketrealist.com)
Източник: Други (28.06.2019)
 
САЩ налага 400% вносни мита на виетнамската стомана Министерството на търговията на САЩ наложи над 400% мито върху вноса на стомана от Виетнам, обвинявайки някои компании от Югоизточна Азия, че да избягат от налозите, което води до по-нататъшна ескалация на напрежението между двамата търговски партньори. В три предварителни становища за виетнамската стомана, Министерството на търговията заяви, че някои продукти, произведени в Южна Корея и Тайван, се транспортират до Виетнам за незначителна преработка, преди да бъдат изнесени в САЩ като устойчиви на корозия стоманени продукти и студено валцувана стомана. На митническите служители е наредено да събират парични депозити до 456.23% от вноса на стоманени продукти, произведени във Виетнам, но използвали суровини от Южна Корея и Тайван. САЩ втвърдяват реториката си срещу Виетнам, един от основните му търговски партньори и икономика, която се облагодетелства от търговската война на президента Доналд Тръмп с Китай. Тръмп описа Виетнам като "почти най-лошия нарушител от всички". Министерството на външните работи на Виетнам не коментира веднага. (Bloomberg)
Източник: Други (03.07.2019)
 
Нетната печалба на София Мед АД за 2018 г. намалява въпреки нарастването на приходите Българската металообработваща компания Sofia Med, част от белгийската Viohalco, заяви, че чистата печалба е спаднала до 12.7 млн. лв. през 2018 г. от 17.9 млн. лв. през 2017 г. Нарастващите цени на металите повишиха продажбите на компанията с 21% до 1.03 млрд. лв. Средните цени на медта са се повишили до 5519 евро за тон през 2018 г. от 5453 евро през 2017 г., по информация на София Мед. По отношение на обема, продажбите на компанията нараснаха с 12% до 80 хил. тона. Миналата година разходите за продадените стоки нарастват до 987.8 млн. лв. от 801.2 млн. лв. за предходната година. Административните разходи нараснаха до 8.8 млн. лв. през 2018 г. от 7.6 млн. лв. през 2017 г., а разходите за продажби и дистрибуция спаднаха до 4 млн. лв. от 4.6 млн. лева. Активите на София Мед АД нарастват до 504.1 млн. лв. в края на 2018 г. от 454.4 млн. лв. година по-рано.
Източник: SeeNews (04.07.2019)
 
През юли стоманодобивните заводи ще преобърнат цените на продуктите Производителите на първична стомана в Индия вероятно ще преобърнат цените на своите продукти през юли, въпреки устойчивото увеличение на разходите за суровини, което намалява маржовете им през последните няколко месеца. Цените на стоманата са намалели с близо 20% през последните три месеца поради слабото търсене и тенденцията е вероятно да продължи по време на текущия сезон на мусоните заради бавно инфраструктурно и жилищно строителство. Предприятията не желаят да рискуват повишаване на цената, въпреки натиска върху маржа на печалбата. Докато цените на желязната руда са се увеличили с невероятните 36% за три месеца и 13% само през юни, за да се търгуват понастоящем на 112 долара на международните пазари, цените на коксуващите се въглища и горещовалцуваните студени продукти отбелязаха спад с до 22%. „Цените на желязната руда рязко скочиха през последните няколко месеца, което доведе до натиск върху нашите маржове на печалба. … Ситуацията обаче ще бъде ясна до първата седмица на юли”, заяви висшестоящ на водещо предприятие. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (04.07.2019)
 
NCLAT даде зелена светлина на ArcelorMittal за Essar Steel Апелативният съд по несъстоятелността отхвърли иска срещу офертата на ArcelorMittal да купи Essar Steel India Ltd, разчиствайки пътя за най-големия производител на стомана в света да установи значимо присъствие в Индия след месеци на съдебни битки. Националният апелативен трибунал по фирмено право (NCLAT) също постанови, че оперативните кредитори на Essar Steel трябва да бъдат третирани по същия начин като финансовите кредитори към момента на уреждане на претенциите. Решението вероятно ще има дългосрочно въздействие и би могло значително да подобри събирането на вземания за оперативните кредитори, които досега бяха считани за по-незначителни от финансовите. "Вместо да отхвърлим плана за преструктуриране, представен от ArcelorMittal India Pvt. Ltd, го променяме така, че да се запазят правата на оперативните и финансовите кредитори", каза председателят на NCLAT. Апелативният съд постанови, че оперативните кредитори ще получи 60.7% от своите неуредени искове и ще получат 119.7 млрд. рупии от всички 420 млрд. рупии, които ArcelorMittal е предложил да плати за удовлетворяване на дълговете. (Live Mint)
Източник: Други (05.07.2019)
 
HBIS ще инвестира $300 млн. в завода си за стомана в Сърбия Компанията HBIS Group Serbia, която е дъщерна на китайската Hebei Iron & Steel, планира да инвестира 300 млн. долара в завода Zelezara в град Смедерово до края на 2021 г. Това се казва в съобшение, публикувано на сайта на сръбския президент Александър Вучич. Сърбия се превърна в привлекателна дестинация за чужди инвестиции в резултат на реформите на правителството и постоянния икономически растеж, признат от Международния валутен фонд и Световната банка. HBIS постигна планираното ниво на производство на стомана в завода Zelezara в Смедерово, въпреки силната конкуренция на пазара, осигуряваща нови работни места за млади хора, заяви сръбският президент Александър Вучич. Китайската компания поема управлението на завода за производство на стомана през юли 2016 г., три месеца след като сръбското правителство се съгласи да продаде завода на китайската група за 46 млн. евро. По-рано тази седмица сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че ЕК трябва да спре налаганите ограничения за внос на стомана от Сърбия, тъй като по този начин ЕС нарушава Споразумението за стабилизация и асоцииране, подписано в Белград. (SeeNews)
Източник: Други (08.07.2019)
 
Смесени реакции за новия бюджет от индийския стоманодобив Реакциите на индийските лидери в стоманодобивната промишленост към някои от разпоредбите в годишния бюджет, който току-що беше приет, са смесени. Като цяло представителите на индустрията се съгласиха, че годишният бюджет ще доведе до големи инфраструктурни проекти. Наблягането на инфраструктура означава повече потребление на стомана. Първата жена финансов министър на Индия, Нирмала Ситараман, обяви нови проекти, включително нови 125 хил. км селски пътища, изграждане на повече индустриални коридори и разширяване на железопътната инфраструктура. Изпълнителният директор на Steel Authority of India Ltd (SAIL) Анил Кумар Чодхари, заяви, че тези "стъпки са добре дошли". Милиарди долари са предвидени всяка година за развитието и укрепването на инфраструктурата. Главният изпълнителен директор на Tata Steel и управляващият директор Т.В. Нарендран, определи бюджетните разпоредби като добри новини. На макроравнище големите компании в стоманодобивната промишленост приветстваха бюджета, но по-малките играчи не се присъединиха към аплодисментите. Бюджетното предложение за повишаване на митата върху изделия от неръждаема стомана от 5% на 7.5% ще ограничи вноса на полуготови продукти от неорганизирания сектор на местните производители. (Metal Miner)
Източник: Други (11.07.2019)
 
През май стоманодобивът леко намалява През май стоманодобивните предприятия в САЩ са доставили 8.13 млн. тона стомана, което е спад с 0.8% в сравнение с 8.21 млн. тона, доставени през април, според Американския институт за желязо и стомана. Доставките са се покачили с 1.1% на годишна база, в сравнение с 8 млн. тона, доставени през май 2018 г. Пратките са ключов показател за здравето на стоманодобивната промишленост, тъй като отразяват количеството метали, продавани на клиентите. През май горещо валцуваните листи намаляха с 1%, горещо поцинкованите листове и лентите - с 2% и студеновалцуваните листове - с 4%. През първите пет месеца на годината американските стоманодобивни предприятия са доставили 40.5 млн. тона, според търговската асоциация на Американския институт за желязо и стомана в Вашингтон. Това е с 3% над 39.3 млн. тона, доставени през първите пет месеца на 2018 г. Цените на стоманата продължават да се понижават. (Nwitimes.com)
Източник: Други (11.07.2019)
 
Kobe Steel Group създава европейска централа Kobelco Europe GmbH (KEU) е основана в Мюнхен, Германия. Бизнесът се разви от съществуващата Kobelco Machinery Europe GmbH (KME), създадена през 2012 г. като база за машиностроителния бизнес на Kobe Steel в Европа, основно в търговията с нестандартни компресори и машини за гуми и каучук. Според японската компания Kobe Steel Group, със седалище в Toyko, KEU планира да продължи бизнес дейностите на KME, като същевременно засили управлението на европейските операции на Kobe Steel, започвайки от корпоративното управление и спазването на правилата. KEU има за цел да насърчи още повече координацията между компаниите на Kobe Steel Group в региона. KEU също ще отговаря за обектите на групата в Близкия изток. Kobe Steel Group започна разширяването в Европа през 60-те години и сега разполага с 10 обекта в пет страни. През последните години Kobe Steel ускори развитието на бизнеса в региона. Създаването на KEU означава, че Kobe Steel Group е установила централни офиси в големите региони, където извършва бизнес. Регионалните щабове ще подкрепят дружествата от групата в съответните им региони. (Steel Times International)
Източник: Други (12.07.2019)
 
"Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. тази година Медодобивната компания "Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. през 2019 г. Макар че традиционно вложенията на дружеството не са малки – средно по 100 млн. лв. годишно, по-голямата сума тази година е предвидена основно за модернизация на обогатителната фабрика и за инфраструктура на площадката на предприятието в Панагюрище, както и за други проекти. Това каза изпълнителният директор Делчо Николов пред журналисти. От приватизацията на компанията през 1999 г. досега са инвестирани 1.2 млрд. лв. "Асарел-Медет" е и единственият представител от Панагюрище, който попада в класацията К100 на най-големите компании в България, с приходи 396.5 млн. лв. за 2018 г. Добивната компания играе ключова роля за това в общината да има значително повече инвестиции от средното за страната. При нива от около 2200 лв. годишни инвестиции средно на човек в страната и малко над 1000 лв. в област Пазарджик показателят за община Панагюрище е около 4000 лв.
Източник: Капитал (15.07.2019)
 
Китай планира да затегне контрола върху емисиите на стоманодобивните заводи Китай ще продължи да налага ограничения върху производството в тежката промишленост през зимата тази година и ще затегне оценката си върху емисиите на стоманодобивните предприятия, когато предоставя освобождаване от ограниченията, съобщи министърът на околната среда. С нарастващото недоволство от широкомащабните индустриални затваряния, Пекин обеща да приеме по-ефективни и целенасочени мерки по време на войната си срещу замърсяването на въздуха, като наложи различни нива на намаляване на производството на компаниите въз основа на ситуацията с емисиите. „Стоманодобивната промишленост остава основен източник на замърсители, въпреки подобряването на нивата на емисиите и ограниченията в производството… Тази година няма да има много първокласни фирми, които ще бъдат освободени от ограниченията”, каза Лиу Бингцзян, ръководител на атмосферния отдел в Министерство на екологията и околната среда (MEE). (Reuters)
Източник: Reuters (15.07.2019)
 
Любимите на Тръмп сектори от американската икономика са и най-слабите На срещи и предизборни агитационни обиколки за втори мандат в Белия дом президентът Доналд Тръмп призовава за възраждане на американските промишленост, за да бъде възстановена страната с "американска стомана, "американско сърце" и "американски ръце". При все това въпреки наказателните мита, за да наклони везните в полза на американските компании, секторите, на които той се опитва да помогне, станаха най-слабите звена в иначе стабилната икономика. Малко повече от година преди новите избори Тръмп си приписва заслугите за най-силната икономика в развития свят. Растежът на американската икономика навлиза в 11-та си поредна година, а безработицата е на исторически минимум. Американските стоманодобивни заводи ръмжат, завръщайки се към живот, заяви той миналия месец във Флорида. Същия ден американската стоманодобивна компания US Steel обяви, че заводите й в Мичиган и Индиана ще спрат работа, докато не се подобри ситуацията на пазара. "Въглищната индустрия се завръща". Всъщност обаче секторите, които Тръмп защитава - въгледобив, производство на стомана, алуминий и автомобили - бяха засегнати от съчетанието на пазарни сили и променящите се технологии, фактор извън неговия контрол, или пострадаха точно от нещата, които той направи, за да ги защити, казват анализатори. (AFP)
Източник: Други (17.07.2019)
 
До 20% увеличение на цената за производители на стомана в Одиша, Индия Производителите на стомана без затворени мини, на които се падат около 75% от местното производство, вероятно ще бъдат изправени пред 20% увеличение на разходите, тъй като договорите за наем за редица търговски мини изтичат през март 2020 г. Това ще окаже натиск върху рентабилността на тези компании, което ще доведе до спад на 300-400 базисни точки (3-4 процентни пункта) в оперативната печалба (печалба преди лихвите, данъците, амортизациите) през 2020-21, според нов доклад от CrisilNSE -3.24%. През март 2020 г. изтичат договорите за наем на повече от 30 рудници за желязна руда, които съставляват близо 62 милиона тона руда (50-55% от продукцията на Одиша и 10% от производството на други държави). Това може да доведе до 30% намаление на общото производство на желязна руда. В доклада се посочва, че с изтичането на срока на договорите за добив на желязна руда има известна несигурност относно завършването и насрочването на търговете за лицензи за проучване на Г2. (The Economic Times)
Източник: Други (18.07.2019)
 
JSW Steel да инвестира 1 000 рупи в ламарина JSW Steel инвестира близо до 1 000 рупи в ламарина, в комбинация с обещанието на Индия за елиминиране на пластмаси за еднократна употреба до 2022 година. Понастоящем JSW Steel има внедрен годишен капацитет от 3.5 lakh тона от ламарина. От него, 1 lakh тона се произвежда от съвместното му предприятие, JSW Валабх. Останалите 2,5 lakh тона, които идват от новосъздаденото съоръжение в Tarapur, Maharashtra, се удвоява до 5 lakh тона, в опит да настигне развиващия се пазар на опаковки. JSW също пуска JSW Platina, премиум ламарина, насочена към опаковъчната индустрия. Jayant Acharya, директор - търговски, маркетинг и стратегия, JSW Steel, заяви, че JSW е първата стоманодобивна компания, която въвежда непрекъсната технология за отгряване за производството на ламарина в Индия. Технологично напредналата непрекъснато отгрята ламарина в момента се внася и JSW се надява да предложи на производителите заместител на вноса чрез JSW Platina. (Business standard)
Източник: Други (19.07.2019)
 
Kитaй нaлaгa aнтидъмпингoв дaнъ? въpxy нepъждaeмaтa cтoмaнa oт EC, Япoния и Южнa Kopeя Китай съобщи в понеделник, че ще наложи антидъмпингови мита върху някои продукти от неръждаема стомана, внасяни от Европейския съюз, Япония, Южна Корея и Индонезия, пише Rеutеrs. Китайското министерство на търговията заяви, че антидъмпинговите тарифи от 18,1% до 103,1% ще се прилагат за заготовките от неръждаема стомана и горещовалцуваните плочи като влизат в сила от 23 юли. Решението идва от антидъмпингова проверка през юли миналата година, след жалба, подадена от държавната компания Shаnхі Таіgаng Stаіnlеss Stееl Со. Министерството заяви, че разследващата агенция е издала окончателно постановление за дъмпинг на разследваните продукти и това е причинило значителни щети на индустрията в Китай. Материалите от неръждаема стомана се използват главно като суровина за производството на студено валцувани изделия или в индустриии като корабостроенето, контейнерите, железопътния транспорт, енергетиката. Китай, най-големият производител на неръждаема стомана в света, е произвел 26,71 милиона тона изделия от материала през 2018 г., което е с 2,4% повече от година по-рано, според Китайската асоциация за неръждаема стомана. Миналата година страната е внесла 1,85 милиона тона изделия от материала, което е с 53,7% повече от 2017 година.
Източник: Reuters (22.07.2019)
 
BHP инвестира $400 милиона за по-малко вредни емисии Най-голямата фирма в минната индустрия ВНР ще инвестира 400 млн. долара за период от 5 години за намаляване на емисиите от собствените си производствени процеси, както и за тези, които се генерират от използването на ресурсите, произведени от компанията. ВНР е най-големият производител на коксови въглища, които заедно с с желязна руда се използват за направата на стомана. Желязната руда, която се използва в производството, също се добива от ВНР, като в процеса се отделят милиони тонове въглероден двуокис. Изпълнителният директор на ВНР Андрю Макензи заяви, че компанията предприема "инвестиционна програма за климата", започвайки редуциране на собствените си въглеродни емисии. Освен това ВНР ще стимулира и инвестиции за ограничаване на парниковите газове и надолу във веригата. Инвестицията на ВНР е еквивалентна на приблизително около 5% от последната пълна годишна печалба на фирмата. През август 2018 година ВНР обяви печалба в размер на 8.93 млн. долара. (Reuters)
Източник: Reuters (24.07.2019)
 
Tata Steel инвестира 50 млрд. рупии в логистика, за да повиши конкурентоспособността Tata Steel - най-старият производител на стомана в Индия - не оставя необърнат камък в опит да намали разходите си за логистика и да произведе по-конкурентни продукти. С обща инвестиция от близо 50 млрд. рупии, компанията е изготвила план за намаляване на логистичните си разходи на етапи. "Непосредственият план е да притежаваме осем до девет железопътни композиции. Това ще бъде направено през следващата година чрез Tata Martrade International Logistics (TMILL), наше дъщерно дружество", заяви Т.Нарендран, главен изпълнителен директор и управляващ директор на Tata Steel. TMILL е съвместно предприятие на Tata Steel, NYK Holding (Europe) BV и немската IQ Martrade Holding und Managementgesellschaft mbH. От общите разходи 700 млрд. рупии годишно, които компанията прави, логистичните разходи на Tata Steel са 15%. Освен влакови композиции през дъщерното дружество, производителят на стомана ще строи тръбопроводи за суспензия от своите минни райони до стоманодобивните заводи, за да превозват суровината. (Business Standard)
Източник: Други (25.07.2019)
 
Руска стоманодобивна компания ще инвестира 68 млрд. рупии в Махаращра до 2022 г. Руската фирма Novolipstek Steel (NLMK) ще инвестира 68 млрд. рупии (около 885 млн. евро) в две фази до 2022 г. в Махаращра, където иска да създаде своето първо предприятие. Правителството на Махаращра ще предостави цялото необходимо сътрудничество на руската стоманодобивна компания, за да създаде съоръжения в държавата, каза главният министър Девендра Фаднавис. Висшите директори на водещата руска стоманодобивна компания се обърнаха към главния министър в официалната му резиденция във Варша в южната част на Мумбай. По време на срещата Фаднавис ги увери в сътрудничеството на правителството. В изявление на Главното министерско бюро (CMO) се казва, че NLMK, световно известна с електрическото си производство на стомана, е проявила интерес да създаде своя първи проект в Махаращра. На компанията е даден парцел в Орангабадс (Индустриален коридор Делхи-Мумбай) Шендра или Бидкин и правителството е дало съгласието си да им предаде тази земя, се казва в съобщението. В първата фаза ще има инвестиция от 8 млрд. рупии. Втората фаза ще започне през 2022 г., която предвижда инвестиция от 60 млрд. рупии. (NDTV)
Източник: Други (26.07.2019)
 
Производството на стомана в света нагоре с 5% С почти 5% се е увеличило производството на стомана в света през първото полугодие, спрямо същия период на 2018-та, сочат данни на World Steel Association (WSA). Количеството добита стомана е достигнало 925,064 млн. т. Най-голям ръст на производството от 13,4% е отчетен в Казахстан. В същото време в Германия е регистрирано намаление от 5,1%, като във водещата икономика на ЕС добитото количество е било 20,717 млн. т. В Общността производството за периода намалява на годишна пада с 2,5% до 35,757 млн. т. Френските металурзи отчитат84,744 млн. т, което е с 3,5% по-малко. Спадът в Италия е с 2%, до 12,561 млн. т. Испания успяла да задържи нивото от януари-юни 2018 г. със 7,418 млн. т. В Русия също е отчетен спад от 0,7% до 35,757 млн. т. Украйна пък отчита ръст на годишна база от 5,2% - до 10,93 млн. т. В Северна Америка, по данни на WSA за първото полугодие на 2019-та, производството е с 1,4% по-голямо и достига 60,129 млн. т. САЩ отчитат ръст от 5,4%, до 44,345 млн. т. В Южна Америка обаче стоманодобивът отчита спад от 3% - до 21,491 млн. т. В Бразилия намалението е 1,4%, до 17,243 млн. т. Страните от Азия за шестмесечието са произвели 660,176 млн. т стомана или с на 7,4% спрямо същия период на миналата година. Голям ръст от почти 10% има в Китай, където са добити 492,169 млн. т. Количеството представлява над половината от световното производство за полугодието. В страните от Африка също отчитат немалък ръст от 7,6% до 7,729 млн. т. В Близкия Изток производството достига 18,312 млн. т (ръст 4,3%). В Австралия и Нова Зеландия е регистриран спад от 6% до 3,054 млн. т. През миналата година световното производство на стомана е било почти 1,809 млрд. т или с 4,6% повече спрямо 2017 г. (recycling-magazine.com)
Източник: Други (29.07.2019)
 
Китайската зимnа политика за стоманата показва продължаващо силно производство Политиката за намаляване на производството на стомана в Китай за следващата зима ще бъде подобна на тази, осъществена миналата година, с по-голяма автономия на местните власти и освобождаване от производствените ограничения на по-високопроизводителните заводи. Това може да означава продължаване на силното производство на стомана и по-голям натиск върху цените на стоманата. Китай нарежда на част от индустриалния си сектор да ограничи дейността си в стремежа си да намали замърсяването през зимните месеци. Предприятията, които отговарят на стандартите за свръх ниски емисии в целия процес на производство на стомана - от суровини до завършена стомана, ще бъдат освободени от съкращенията на зимната продукция през 2019-2020 г., заяви говорителят на Министерството на екологията и околната среда. Министерството няма да определи общ процент на намаление на производството на стомана за стоманодобивните предприятия, а местните власти имат право да определят диференцирани проценти въз основа на ефективността на контрола на емисиите от стоманодобивни предприятия. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (31.07.2019)
 
Стоманодобивът с големи загуби от високите цени на емисиите и регулациите за климата Най-големите световни стоманени корпорации не намаляват емисиите си със скорост, необходима за поддържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, неуспех, който излага средно на риск 14% от потенциалната стойност на компаниите, според анализ на профилите на корпоративните приходи. Очаква се 20-те компании, които заедно представляват 30% от световното производство на стомана, да намалят емисиите с по-малко от 50% до 2050 г., изоставайки от нормата за намаление от 65%, определена от Международната агенция по енергетика. "Стоманодобивът представлява най-емисийно интензивната промишленост - това е огромен отпечатък", заяви Люк Флетчър, старши анализатор в CDP, международна организация с нестопанска цел, която пише доклади и работи с компании за разкриване на финансовите рискове от изменението на климата. Докладът илюстрира неспособността на корпорациите, които замърсяват, да спазват регулациите за климата и финансовите загуби, които биха могли да понесат с нарастването на цените на въглеродните емисии, докато планетата се затопля. (CNBC)
Източник: Други (01.08.2019)
 
Китайските стоманени фирми изостават с въглеродните емисии Китайските стоманени компании изостават от международните си колеги по енергийна ефективност и съответствие за въглеродните емисии, което ги излага на риск от скок на разходите, след като регулациите са строги, се казва в доклад. Изследване на базираната в Лондон CDP, известна преди като Climate Disclosure Project, показа, че китайските стоманодобивни фирми са сред най-лошо представящите се стоманопроизводители по мерки като въглеродна интензивност, водна и енергийна ефективност и прозрачност. Резултатите показват, че заводите в Китай са успели да осигурят ценови предимства в резултат на по-бавното си преминаване към нисковъглеродно производство, но ще бъдат по-изложени на нарастващи разходи при схема за търговия с въглерод. Китай има за цел да стартира своята дългоочаквана национална схема за търговия с емисии през следващата година, принуждавайки компаниите да купуват разрешителни за покриване на емисиите си. Стоманодобивната промишленост е предвидена за втори етап от схемата, въпреки че някои компании вече са били част от пилотни платформи за търговия с въглерод. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (02.08.2019)
 
Ще бъде ли продаден на търг най-големият завод за черни метали в Пловдив? "Хелиос-металург" едно от четирите най-големи предприятия за черни метали в България отново е на тезгяха. Частен съдебен изпълнител е пуснал завода на търг, а първоначалната му цена е смъкната драстично от първоначалата до 3,4 милиона лева. Това е четвърти подред опит да бъде продаден парцела от близо 11 дка на бул. "Цариградско шосе" №53, заедно с огромната индустриална инфраструктура върху него. Преди около 3 години концерна за черна металургия попада в ръцете на частни изпълнители. Пряката причина е ипотеката върху базата срещу 12 милиона лева банков кредит към ДСК и още няколко неизплатени борчове към други банка. Невъзможостта да се обслужва обаче има икономическа и дори политическа конюнктура според основателите на завода. "Хелиос-Металург" ООД е едно от двете дружества, които се обособи след разделянето на дейността на СД "Хелиос" /другата производна фирма е ХМЦ/. Производителят на метали има няколко производствени и логистични бази в София и Бургас, а през 2006 купува част от Домостроителен комбинат, където реализира модерна база за целите на производство на черни метали. Дружеството започва с летящ старт през 2007 - 480 работници, формиращи приходи на предприятието от над 104 милиона лева. Бизнес развитието им обаче бързо започва да губи темп. Само седем години по-късно през 2014 г., работният капитал се е стопил с над 1/4 до под 100 души, приходите му едва достигат 31 млн. лева, но разходите дебалансират. Заводът завършва годината с нетна загуба от над 1 милион лева. Следващата година 2015 се оказва фатална - дружеството спира дейността, работниците са разпуснати. Тогава собственикът на предприятието Васил Василев обяснява колапса в компанията с икономическата криза, декапитализацията и с нелоялната конкуренция, създадена в условията на политически решение и в частност ДДС схемите при фирми с капитал от 2 лева. Големите инвестиции, направени в разцвета на икономическата дейност, завличат предприятието с милиони, а двама частни изпълнители - Мариана Обретенова и Петко Илиев започват да разпродават активите на металопроизводителя, за да удовлетворят вземанията на кредиторите. Част от машините са продадени, други все още стоят. Първоначално активите на дружеството се оценяват на близо 14 милиона лева, ала заради слабия интерес към подобни промишленимоти, цените бързо се топят. Днес базата, включваща промишлени сграда с РЗП от около 10 000 кв.м. и административни обекти, се продава с първоначална цена от 3,4 милиона лева, а наред с нея има обявени още два търга за поточни линии, съответно за стойности от 260 хил. и 405 хил. лева. Дали реален инвеститор ще прояви интерес към завода ще стане ясно в края на септември, когато ще бъдат обявени офертите в тръжните процедури. До тогава обаче заводът на "Хелиос-Металург" остава под ключ, надзираван от бившите собственици и охранителна фирма. / trafficnews.bg
Източник: Други (02.08.2019)
 
Tata Steel се отказа от плана си да продава азиатски активи Tata Steel Ltd отмени плановете си да продаде мажоритарния дял от стоманодобивния си бизнес в Югоизточна Азия на китайската държавна HBIS Group. „От HBIS ни уведомиха, че не са успели да осигурят необходимите одобрения от правителството на Хебей, едно от ключовите условия, предшестващи предложената сделка. Поради това и двете страни решиха да не продължават окончателните споразумения,“ заявиха от Tata Steel. „В следствие, Tata Steel веднага ще започне да ангажира други инвеститори за продължаване на стратегията си за намиране на партньор за бизнеса.“ Това е вторият опит на Tata Steel да продаде нискодоходните си активи и дългове в чужбина. Базираната в Мумбай Tata Steel планираше да продаде 70% на HBIS за 327 млн. долара в кеш. Съгласно сделката, TS Global Holdings Pte Ltd, дъщерно дружество на Tata Steel, подписа окончателни споразумения през януари с контролирано от HBIS предприятие за продажба на целия си дял в NatSteel Holdings Pte. Ltd. и Tata Steel (Тайланд). (LiveMint)
Източник: Други (07.08.2019)
 
Стоманодобивната промишленост на Египет заседнала в законови проблеми От началото на тази година стоманодобивната промишленост на Египет е подложена на правна битка, започнала от интегрирани стоманодобивни предприятия и производители на горещовалцувана стомана, след като Министерството на търговията и промишлеността издаде резолюция №. 346 през април, налагаща временна тарифа за внос от 15% за железни заготовки и 25% за стоманена арматура, определена за 180 дни и приключваща през октомври. Кризата датира от ноември 2018 г., след като министерството получи жалба от местни стоманодобивни производители, включително; Suez Steel Company, Ezz Steel, El Marakby Steel и Kandil Steel. В жалбата се призовава правителството да приложи антидъмпингови мерки вследствие на глобалното свръхпредлагане на заготовки поради тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп за продукти от желязо и стомана. След като министерството проучи точността на твърденията, установи, че продажбите на стомана в страната са намалели с 18%, спад с 13% в пазарния дял на вътрешната промишленост, както и увеличение от 124% в запасите, превръщайки нетните печалби на компаниите в загуби. (Daily News Egypt)
Източник: Други (08.08.2019)
 
British Steel: Турски пенсионен фонд вероятно ще бъде предпочитан кандидат Британското правителство е близо до започване на ексклузивни преговори с турски военен пенсионен фонд за продажбата на British Steel, като се надяват, че над 4000 работни места и стоманодобивното предприятие Scunthorpe могат да бъдат спасени. Трима участници в търга остават в процес на закупуване на компанията, но източник, който участва в конферентен разговор с бизнес секретаря Андреа Лийдом, заяви, че двама вероятно ще бъдат незабавно изключени. Няколко източника заявиха, че най-вероятен кандидат е Ataer Holdings, собственост на турския военен пенсионен фонд Oyak, който е и най-големият акционер в турския стоманодобивен завод Erdemir. Официалният приемник на правителството Дейвид Чапман и счетоводната фирма EY, които управляват продажбата, вероятно ще посочат Ataer като предпочитан кандидат в рамките на дни. Следва период на надлежна проверка като окончателната сделка може да зависи от степента на финансова подкрепа на правителството. (The Guardian)
Източник: Други (09.08.2019)
 
Притеснения от промяната на ДДС през октомври Предприемачите от стоманодобивната промишленост са последните в списъка с молба към финансовия минитър на Острова, Саджид Джавид, да забави промените в ДДС, които мнозина смятат, че ще осакатяват паричните потоци на компаниите тази есен. През юни британското правителство публикува насоки за така нареченото обратно начисление за начина на събиране на ДДС в строителството. То влиза в сила на 1 октомври, като клиентът, който получава услугите, трябва да плати ДДС на данъчната служба (HMRC), вместо на доставчика, което означава, че компаниите вече няма да получават 20% ДДС, когато подадат сметките си. HMRC заяви, че е въвела промяната, за да намали броя на компаниите, които начисляват и събират ДДС, преди да изчезнат и да дължат данци. Критиците обаче казват, че новите правила ще засегнат паричните потоци на фирмите и ще тласнат мнозина в червената зона, докато се опитват да поддържат плащанията към HMRC. Миналата седмица 15 търговски организации, включително Федерацията на строителните майстори, Федерацията за малкия бизнес и Асоциацията на строителните предприемачи (CECA), писаха до Джавид с молба да отложи промените с поне шест месеца. (Building.co.uk)
Източник: Други (12.08.2019)
 
Цените на желязната руда достигнаха връх, ще загубят пара Цените на желязната руда достигнаха своя връх и ще паднат под спот цените през останалата част от годината, тъй като доставките се улесняват, а китайското търсене временно омеква поради текущата сила на юана, показва най-новата прогноза на цените на стоките на Fitch Solutions. Въпреки, че цените на желязната руда ще имат корекция през следващите месеци, анализаторите на Fitch не очакват силен срив. Икономическият стимул, предоставен от китайското правителство за стабилизиране на растежа, поддържа и ще продължи да държи производството на стомана силно през 2019 г. и 2020 г., особено с повторната ескалация на търговската война със САЩ, като стимулира търсенето на желязна руда, се посочва в доклада. През следващите три до шест месеца анализаторите на Fitch повишиха прогнозата си за цените на желязната руда за 2019 г. от 80 долара/тон до 90 долара/тон, тъй като прекъсванията на доставките, съчетани със силното търсене, доведоха до ценови скок през второто тримесечие на 2019 г., което повиши средната цена за година дотук. Цените на желязната руда започнаха сда се покачват, след като през януари се срути язовир в рудник на Vale в Бразилия и следващите правни последици, заплашиха доставките им. (Mining.com)
Източник: Други (14.08.2019)
 
Канада инвестира близо 50 млн. долара за модернизиране на стоманодобива в Stelco След слаб финансов резултат през второто тримесечие, Stelco и федералното правителство на Канада съвместно обявиха ден по-късно над 400 млн. долара нови инвестиции в операциите в Хамилтън и Нантикоке. "Това ще помогне на Stelco да постигне целите си за разрастване на бизнеса, за обслужване на клиентите, производството на висококачествена стомана, управлението на безопасен и устойчив бизнес и осигуряването на възвръщаемост за заинтересованите страни", заяви главният изпълнителен директор Дейвид Чейни по време на пресконференция в Заводът на Stelco. Федералното правителство ще допринесе 49.9 млн. долара от всички 412 млн. долара за Stelco през двете години. През октомври федералното правителство предостави на ArcelorMittal 49.9 млн. долара за програмата му за модернизация на стойност 205 млн. долара за операциите в Хамилтън и Квебек. (Hamilton Spectator)
Източник: Други (15.08.2019)
 
ЕС планира да намали квотите за внос на стомана след протести от индустрията Европейската комисия предложи засилени мерки за защита срещу увеличението на вноса, породено от американските тарифи, след като стоманодобивните компании заявиха, че европейската промишленост е застрашена. Комисията заяви, че планира да свие увеличението на квотите за внос на 3% от 5% в сила от 1 октомври. През юни представители на стоманодобивната промишленост, включително Outokumpu, Salzgitter и началник на отдел в ArcelorMittal, призоваха Комисията да премахне или отложи увеличението от 5%, което влезе в сила на 1 юли. Квотите на ЕС бяха определени на база средното ниво на вноса през периода 2015-2017 г. плюс 5%, с допълнителни 5% в сила от 1 юли и още 5% година по-късно. Стоманодобивната промишленост на ЕС през 2018 г. беше засегната от 12% увеличение на вноса на готови стоманени продукти на пазар, който нарасна с едва 3.3%, заявиха от индустриалния орган Eurofer. Увеличението на вноса се случи въпреки защитните мерки, предназначени да ограничат входящата стомана след 25-те процента върху вноса на Вашингтон, които ефективно затвори пазара на САЩ. (Euractiv.com)
Източник: Други (16.08.2019)
 
Oyak подписва споразумение за British Steel Oyak Group подписа споразумение за изключителност за закупуването на British Steel, заяви говорител на турския военен пенсионен фонд. Дъщерното му дружество Ataer Holding получи изключителност за извършване на подробен финансов, правен и оперативен преглед за период от два месеца, планиран до края на октомври. Очаква се придобиването да приключи до края на годината. По време на периода на изключителност Ataer Holding ще проведе тесни преговори с клиенти, доставчици, служители и профсъюзи на British Steel. Генералният мениджър на Oyak Сюлейман Савас Ердем каза: „Ние, Oyak, най-големият професионален пенсионен фонд в Турция, вярваме във важността на присъединяването на световни играчи към нашата група. Съответно постигнахме едно от най-големите постижения на турската стоманодобивна индустрия и подписахме предварително споразумение за закупуване на индустриалния гигант на Великобритания, British Steel. Ние ще продължим да оценяваме възможностите в световен мащаб в съответствие с нашата визия, ориентирана към растеж, и ще продължим с инвестициите си.“ (Kallanish)
Източник: Други (19.08.2019)
 
Търговската война вече удари по българската металургия Политими Паунова, Изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Българската металургична индустрия продължава да представлява една доста солидна част от индустриалното производство на страната ни, въпреки тежките удари, които понася в следствие на търговската война между САЩ и Китай. Това коментира изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. „Търговската война е отговорна за четири поредни тримесечия на спад в производството на металургията, макар почти да не изнасяме директно продукция за САЩ“. В момента има ангажирани между 12-13 хиляди души в бранша, което е с около 80 000 по-малко в сравнение с преди вече повече от 20 години, коментира още Паунова. Причината е, че браншът се развива динамично със солидни инвестиции за модернизация и вкарване основно на хората в командни зали за управление на машини в цеховете. „Металургията в последните 20 години коренно промени облика си. В цеховете няма работна сила. Всичко е изнесено в командните зали на компютрите. Те са непрекъсваеми технологични процеси. Ръчният труд е сведен до минимум“. Това създава условия и за добре познатия проблем в България, а именно липсата на квалифицирана работна ръка. Ето защо от бранша залагат на дуално обучение в сътрудничество със средни и висши учебни заведения. „Средното заплащане в сектора е над 1 700 лв, а има и предприятия, в които надхвърля 2 000 лв. През последните 10 години има може би 20% е ръстът на заплатите“.
Източник: Други (19.08.2019)
 
Алкомет – Растеж, качество и иновации Алкомет АД е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти. Фирмата има три основни производствени цеха – леярен, валцов и пресов. Компанията предлага широка гама от алуминиеви полуфабрикати – домакинско, обмазано, техническо и опаковъчно фолио, финсток, алуминиеви листи и ленти, стандартни и профили по чертеж на клиента. 95% от продукцията се изнася главно в Европа и Съединените американски щати. Фирмата непрекъснато инвестира в нови технологии и усъвършенстване на вече съществуващите мощности, за да посрещне високите изисквания на клиентите си и за да разшири пазарните си позиции. През 2019 г. се очаква да приключи поредният инвестиционен проект на компанията, с който ще се удвои капацитетът и ще се разширят производствените мощности върху площ от 13 000 кв. м. Във валцовото производство се предвижда пускането в експлоатация на ново поколение студено валцов стан за обработка на лента с максимална ширина 2200 мм, линия за непрекъснато леене в леярен цех, съоръжения за термична и допълнителна обработка. В областта на пресовото производство новата 25 MN HybrEx® преса ще позволи на Алкомет да произвежда профили с описана окръжност до 310 мм и дебелина на стената на профила от 0,8 мм. Чрез инвестиране в най-съвременни производствени технологии компанията цели разширяване на позициите си в строителството и архитектурата и производство на опаковки както и навлизане на нови пазари с по-висока добавена стойност като автомобилостроенето.
Източник: economic.bg (20.08.2019)
 
US Steel планира временно да освободи до 200 работници в Мичиган United States Steel временно ще освободи работници от предприятиерто си на Големите езера в Мичиган през следващите седмици, според уведомление до щат Мичиган. В Уведомление за приспособяване и преквалификация на работници, подадено на 5 август, базираната в Питсбърг компания заяви, че очаква да освободи по-малко от 200 работници след решението си да спре производството в съоръжението в Мичиган. В средата на юни компанията обяви, че ще пусне две доменни пещи в заводите си Great lakes и Gary Works, като се позова на по-ниските цени на стоманата и свиването на търсенето. U.S. Steel заяви, че освобобождаването на работици в завода в Мичиган може да продължи повече от шест месеца. То ще засегне всяка част на завода - от доменната пещ до довършителните операции. Този ход поставя под въпрос твърденията на президента Доналд Тръмп за възраждането на местната стоманодобивна промишленост. Миналата седмица в Пенсилвания Тръмп заяви, че 25-процентната му тарифа върху чуждестранния внос е превърнала мъртъв бизнес в процъфтяващо начинание. (CNBC)
Източник: Други (21.08.2019)
 
Разширяването на стоманения капацитет в Китай ще достигне връх през 2019 г. Разширяването на капацитета за необработена стомана в Китай вероятно ще достигне своя връх през 2019 г., тъй като темпът на стартиране надхвърля темпът на затваряне за година, преди да се приближат до паритет, изчислява S&P Global Platts. Нарастването на разширяването идва въпреки усилията на Китай през последните четири години да намали мощностите си като част от текущата програма за реформа в предлагането. Китайските стоманодобивни предприятия могат само да изграждат нови мощности, за да заменят съществуващи с подобен размер, който се затварят. Но тъй като по-голямата част от старите мощности, предназначен за премахване през 2019 г., са затворени временно, новите съоръжения ще доведат до значително увеличение на капацитета тази година. Новите мощности през 2019 г. ще добавят нов капацитет от 34.9 млн. тона на година, което ще доведе до общи мощности за необработена стомана в страната до около 1.18 – 1.2 млрд. тона на година. През 2019 г. се въвеждаъ в експлоатация общо 51.1 млн. тона нови мощности за сурова стомана, а за затваряне са предвидени 51.9 млн. тона. (S&P Global Platts)
Източник: Други (22.08.2019)
 
„Елаците-Мед” чества две годишнини Водещата компания в минния бранш у нас – “Елаците-Мед” чества две годишнини през август – 44 години от създаването на Минно-обогатителния комплекс (МОК) “Елаците” и 20 години от присъединяването на дружеството към групата на “Геотехмин”. “Елаците-Мед” е един от големите инвеститори и данъкоплатци у нас. В дружеството работят 1170 работници и служители. Компанията има землища в Етрополе и село Челопеч, а обогатителният комплекс е в село Мирково. На официална церемония в Етрополе проф. Цоло Вутов, управител на “Геотехмин” ООД, бе награден с престижното отличие “Почетен гражданин на Община Етрополе”, заради изключителните му заслуги за развитието на района. Плакетът беше връчен от Марин Маринов, председател на Общинския съвет в града. “Гордо можем да вдигнем глава и да кажем, че рудникът на “Елаците-Мед” е един от най-съвременните не в Европа, а в света”, каза проф. дтн инж. Цоло Вутов по време на честването на празника в Етрополе. Сред официалните гости бяха Марияна Николова, зам. министър-председател по икономическата и демографската политика, икономическият министър Емил Караниколов, социалният министър Бисер Петков, Димитър Димитров, кмет на Етрополе, Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет. Общият добив на полезни изкопаеми за 2018 г. у нас е 108,4 млн. тона, а стойността на произведената продукция е близо 3 млрд. лева. Браншът отчита близо 2,5 пъти по-висока производителност в сравнение със средната за индустрията в страната. Заплащането в сектора си остава сред най-високите и през 2018 г. бележи ръст с 10%, като средната годишна работна заплата достига 1700 лв.
Източник: Труд (23.08.2019)
 
ThyssenKrupp съди ЕС за блокираното сливане с Tata Немският индустриален гигант ThyssenKrupp заяви, че е подал жалба до съд на ЕС срещу Европейската комисия за блокиране на плана й за сливане с индийската група Tata Steel. През юни Комисията наложи вето върху сделката, заявявайки, че предложеното сливане би довело до "намалена конкуренция и повишаване на цените за различните видове стомана". Изпълнителната власт на ЕС установи също, че потенциалните решения, предложени от ThyssenKrupp и Tata Steel, са недостатъчни за справяне с проблемите. „Съжаляваме за решението на Европейската комисия и го считаме за прекалено и грешно“, каза Донатус Кауфман, член на борда на ThyssenKrupp. "Ето защо подаваме жалба." Thyssenkrupp подаде жалбата до Общия съд на Европейския съюз (EGC), като заяви, че „не споделя тези притеснения“ и че „Комисията за първи път е определила ограничителна дефиниция за пазара, която неоснователно разширява обхвата на съществуващите закон за конкуренцията". Компанията също така твърди, че Европейската комисия не е взела предвид „адекватно отчитане на структурното значение на вноса в Европа“. (DW)
Източник: Други (23.08.2019)
 
Fortescue с рекордна печалба Гигантът за желязна руда Fortescue Metals отчете рекордна нетна печалба след данъци от 3.2 млрд. долара за цялата година до юни, в резултат на 48% увеличение на приходите. Докато доставките на желязна руда намаляват с 1% спрямо 2018 г. до 167.7 млн. тона, по-високите цени на желязната руда качиха приходите до 65 долара/т, или 9.96 млрд. долара за цялата година. Базовата печалба преди лихви, данъци и амортизацията (Ebitda) също достигна рекордните 6 млрд. долара, което е над 90% ръст спрямо 2018 г., докато базисната нетна печалба след данък беше със 195% по-голяма спрямо 2018 г. “FY2019 беше година на рекордни постижения, най-важното по отношение на безопасността, което доведе до най-ниската ни годишна честота на нараняванията от 2.8, като целият екип на Fortescue се предостави отлично във всички наши дейности“, заяви изпълнителният директор Елизабет Гейнс. „Интегрираната ни операция и маркетингова стратегия, обработка на заявки, заедно с непрекъснатия ни дисциплиниран подход към управлението на разходите помогнаха да доставим 167.7 млн. тона и целогодишен базисен марж на Ebitda от 39 долара/т.“ (Mining Weekly)
Източник: Други (26.08.2019)
 
Американската стоманена индустрия има много лоши новини за Тръмп Защитата на стоманодобивната промишленост в САЩ беше сред основните приоритети на администрацията на Тръмп. Миналата година Тръмп одобри 25% тарифа за вноса на стомана в САЩ. Администрацията се надява, че тарифите ще предоставят на американските стоманени компании равни условия. Първоначално тарифите задвижваха акциите на американските стоманени компании. Имаше вълна от нови инвестиции и рестарти. Миналата година производството на стомана в САЩ също се увеличи, докато вносът падна. Въпреки привидно силните основи, компании като US Steel, AK Steel и Nucor приключиха със загуби миналата година. Aмериканската стоманена индустрия даде на Тръмп много добри новини. През последните няколко месеца обаче секторът няма много добри новини за президента. През юни U.S. Steel обяви частичното затваряне на две от доменните си пещи. През август регулаторните заявки на U.S. Steel показаха, че планира да уволни някои работници в Мичиган. Компанията обяви затварянето на завод от калай. ArcelorMittal също обяви затварянето на завод за калай. И двете затваряния биха довели до още повече съкращения. А съкращенията идват скоро, след като Тръмп заяви, че американската стоманодобивна промишленост „процъфтява“ под администрацията му. (Market Realist)
Източник: Други (28.08.2019)
 
Британското подразделение на Steel York е продадено на френска група Продадено е подразделение на British Steel, специализирано в железопътни проекти, което спасява 400 работни места. TSP Projects е инженерна фирма, основана в Йорк през 1987 г. Има офиси в Манчестър, Бирмингам, Рединг и Бристол. Компанията е продадена от официалния синдик на филиала на френската Systra Group в Обединеното кралство. Службата по несъстоятелност заяви, че продажбата не оказва влияние върху сделката за останалата група от British Steel. TSP участва в редица големи железопътни проекти, включително покривът и залата на железопътната гара в Лийдс, гара Гатуик и ремонтите по железопътния маршрут на TransPennine. В допълнение към железопътните проекти, компанията се занимава и с енергия от отпадъци, сигурност и строителство. Паскал Мерсие, главен изпълнителен директор на Systra, каза: "Това е добра сделка между две компании с еднакъв манталитет." Крейг Скот, изпълнителен директор на TSP Projects, заяви, че компанията е "доволна" да бъде част от голяма световна инженерна компания. (BBC)
Източник: Други (30.08.2019)
 
Liberty Steel ще инвестира 200 млн. евро в най-големия стоманодобивен завод в Румъния Новият собственик на румънския интегриран стоманодобивен завод, известен преди като ArcellorMittal Galati (или Sidex, преди приватизацията), Liberty Steel, иска да инвестира 200 млн. евро в новопридобития си завод. Генералният мениджър на Liberty Steel Джон Болтън заяви, че през следващите пет години групата планира да инвестира над 400 млн. евро в седем стоманодобивни предприятия, които е придобила от ArcelorMittal, с цел поддържане на възможностите, разширяване на продуктовата гама и създаване на по-висококачествени продукти. Болтън подчерта, че почти половината от тези инвестиции ще бъдат направени в завода в Галати, тъй като перспективите за растеж в Румъния са по-добри, отколкото в други части на Европа. "Непрекъснато оценяваме как условията за международна търговия влияят на нашите операции, но вярваме, че операциите ни в континентална Европа са добре позиционирани, за да се справят с всяко отрицателно въздействие. Очакваме ключовите пазари, които наскоро придобихме в Европа, да се представят над средното за Европа, например, Румъния ще нарастне с 3.1% ", заяви Болтън. (Romania Insider)
Източник: Други (02.09.2019)
 
"Аурубис България" е произвел по-малко мед към края на юни Производството в медодобивния завод "Аурубис България" е намаляло за деветте месеца до края на юни. Това показва отчетът на германската група Aurubis за периода на финансовата 2018/19 година. Освен неплановите прекъсвания на работата в края на миналата година тази пролет в Пирдоп имаше спиране и за планов ремонт, което се отрази на производствените обеми. Натиск върху финансовите резултати, които групата дава по бизнес сегменти, са оказали и по-ниските цени на медта. Между октомври и юни "Аурубис България" е преработила 19% по-малко концентрат. Това е довело до спад на продукцията на катоди (мед с висока чистота), както и на сярна киселина, която се получава като страничен продукт от пречистването на технологичните газове. Общо за сегмента "Рафиниране и преработка на метали", в който освен българския завод влизат още пет предприятия на групата, количеството преработен концентрат е намаляло с 13% на годишна база. Това частично се дължи на силните резултати предходната година, но основната причина за понижението са плановите и неплановите спирания на завода в Пирдоп. По-малките количества преработен концентрат са и причината за по-слабото производство в сегмента както на катоди (спад от 7% до 876 хил. т), така и на сярна киселина (-15% до 1.8 млн. т). Приходите на сегмента остават приблизително на същото ниво като миналата година. Макар че средната цена на медта е била 10% по-ниска, поскъпването на благородните метали до голяма степен е компенсирало този ефект.
Източник: Капитал (03.09.2019)
 
Tata Steel затваря завод в Нюпорт, излага 400 работни места на риск Бедстващата стоманодобивна промишленост във Великобритания е изправена пред нов удар, след като Tata Steel обяви затварянето на два обекта, излагайки на риск над 400 работни места. Заводът на Orb Electric Steelels в Нюпорт, Южен Уелс, собственост на европейското филиал на индийския конгломерат Tata, трябва да бъде спрян след 121 години производство на стомана. Tata ще затвори и сервизен център във Улвърхамптън, в който работят 26 души. Затварянията идват, след като British Steel влезе в ликвидация през май, но разговорите продължиха между правителството и турския военен пенсионен фонд Oyak за спасителна сделка, която може да спаси над 4000 работни места. Tata Steel преди беше собственик на British Steel, преди да го продаде на инвестиционния посредник Greybull Capital за 1 паунд през 2016 г. (The Guardian)
Източник: Други (03.09.2019)
 
POSCO прави завод за литий в Корея POSCO, най-големият производител на стомана в Южна Корея, заяви, че ще изгради завод за обработка на литий в югозападния град на страната, за да отговори на нарастващото търсене на материали за електрически превозни средства (EV). POSCO наскоро е финализирала сделка с Pilbara Minerals Ltd., основна компания за добив на литий в Австралия, за създаване на съвместно предприятие в Гвангянг, провинция Южна Джола, което може да произвежда 40 хил. тона висококачествен литий на година, достатъчно за 400 хил. EV батерии. Двете страни ще инвестират 800 млрд. вона (661 млн. долара) за изграждане на съоръжението, като POSCO ще вземе 79% дял. POSCO очаква новият литиев завод да бъде завършен през 2020 г. Литият е ключов катоден метал, използван в EV батериите. POSCO прогнозира, че световното търсене на литий ще нарасне до 820 хил. тона през 2025 г. от сегашните 250 хил. тона. За да осигури стабилни доставки на литий, POSCO подписа споразумение за придобиване на 9.5% дял в Pilbara Minerals. Миналия август също така направи сделка за закупуване на права за добив на литий в Аржентина от Galaxy Resources за 280 млн. долара като планира да построи литиев завод в Аржентина с годишен капацитет от 25 хил. тона. (Yonhap)
Източник: Други (04.09.2019)
 
Държавите от ЕС подкрепят по-строг контрол върху вноса на стомана Правителствата на ЕС одобриха ограничения върху квотите за стомана, предназначени да защитят европейските производители от заплахата от увеличаване на вноса след ефективното затваряне на американския пазар. Голяма част от страните от ЕС гласуваха в подкрепа на промените, предложени от Европейската комисия, заявиха дипломати от ЕС. Блокът има от година система от „защитни“ мерки за контрол на влизащата стомана след налагането на 25% тарифи за внос на стомана от Вашингтон. Квотите за 26 вида стомана, включително неръждаема, са базирани на средното ниво на вноса през периода 2015-2017 г. плюс 5%, с по 5% допълнително увеличение, през юли тази година и юли 2020 г. Вносът на стомана извън тези квоти подлежи на 25% мито. Комисията предложи увеличението за тази година да бъде 3% ефективно от 1 октомври, в отговор на оплакванията на сектора, че слабия пазар не може да поеме увеличения внос. Асоциацията за стомана на ЕС EUROFER изчислява, че привидното потребление на стомана, което включва промени в запасите, ще намалее с 0.6% тази година и ще нарасне с 1.4% през 2020 г. Миналата година EUROFER заяви, че вносът на готови стоманени изделия е нараснал с 12% на пазар, който нарастна с 3.3%. (Reuters)
Източник: Други (05.09.2019)
 
САЩ налага нови мита върху китайски и мексикански стомани Вашингтон обяви нови вносни мита за над 1 млрд. долара върху вносна структурна стомана от Китай и Мексико, като заяви, че производителите от тези страни внасят на американския пазар на дъмпингови цени. Констатациите на Министерството на търговията, които са предварителни и могат да бъдат отменени, следват подобно решение през юни по отношение на вноса на китайски алуминий на стойност близо 1 млрд. долара. Смята се, че китайските и мексиканските производители са внесли на по-ниски цени структурна стомана - I-греди, пръти и трегери - с маржове между 0% и 141.4%, съобщиха от Министерството на търговията. То обаче заяви, че е отхвърлил подобни твърдения относно подобни продукти от Канада. Изводите са резултат от жалба, подадена през февруари от членове на Американския институт за стоманостроене в Чикаго. Решението идва, след като президентът Тръмп се съгласи да отмени наказателни мита върху стоманата от Мексико през май, когато страната се присъедини към САЩ и Канада в договаряне на нов търговски пакт за Северна Америка. AFP)
Източник: Други (05.09.2019)
 
Малките производители на стомана в Индия намаляват продукцията заради спад в местното търсене Вторичните производители на стомана, които представляват почти 60% от стоманодобивната промишленост в Индия, както и средните и малките предприятия намаляват производството си, за да се справят със спада на търсенето у дома. В богатия на желязна руда район Балари в Карнатака, най-малко осем завода, които включват производители на вторични стомани като BMM Ispat, Rayen Steel, PGM Ferro Steel и компании като Mukand и Kalyani Steels - основни доставчици за автомобилния сектор, са намалили производството си. Приглушеното търсене от строителството също е причина за подобни съкращения. Съоръжението на Mukand, Hospet (Карнатака), намали производството с около 15-20% през последните три месеца. Запасите са се увеличили значително над нормалните нива, казаха от Mukand. Kalyani Steels съкрати производството с цели 40% за същия период, заяви служител на компанията. Много производители обмислят още съкращения, ако търсенето не се подобри. (ET Bureau)
Източник: Други (09.09.2019)
 
Nippon Steel спира пещ на завода в Кимицу заради тайфуна От Nippon Steel Corp заявиха, че една от две пещи с основен кислород в стоманодобивния завод Kimitsu в префектура Чиба източно от Токио спря операциите си от понеделник, след като комин се срути поради тайфун. Един от най-силните тайфуни в източната част на Япония през последните години, удари точно на изток от Токио в понеделник, уби една жена, като рекордните ветрове и жилещия дъжд повредиха сгради и нарушиха транспорта. „Все още оценяваме щетите и не знаем колко време ще отнеме ремонтът на комина и възобновяването на операциите“, заяви говорител на Nippon Steel, най-големия стоманодобивен производител в Япония. Доменните пещи работят нормално, но ако експлоатационното спиране на пещта с основен кислород №1 продължи по-дълго, доменните пещи може да се наложи да намалят производителността си, за да се приспособят към по-ниския капацитет на процеса на производство на стомана. (Reuters)
Източник: Reuters (11.09.2019)
 
ArcelorMittal продава строителния си бизнес ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, обмисля продажбата на строителния си бизнес, продължавайки стратегията за намаляване на страничните дейности, пише Bloomberg, цитирайки свои източници. Компанията вече е наела съветници, които да подготвят предстоящия търг за подразделението. Продажбата може да донесе между €700 милиона и €800 милиона. Най-вероятно търгът стане реалност през четвъртото тримесечие. След публикуване на новината акциите на ArcelorMittal подскочиха с 3,3 процента в Амстердам, достигайки най-високото си ниво от юли насам. Компанията съобщи през август, че има потенциала да "отключи" $2 милиарда от своето порфтолио през следващите две години. Главният изпълнителен директор Лакшми Митал заяви миналия месец, че се готви за още по-слабо търсене на стомана. Маржовете също ще намалеят заради по-ниските цени на готовия продукт и по-високите цени на суровината. (Bloomberg)
Източник: Други (12.09.2019)
 
JSW Steel ще адресира NCLAT за Bhushan Steel Ltd на 13 септември JSW Steel ще се обърне към националния дружествен апелативен трибунал (NCLAT) в петък, за да потърси защита от делата за измами срещу Bhushan Power and Steel Ltd. JSW Steel е новият собственик на Bhushan Power, след като се оказа най-добрият участник в процеса по несъстоятелност. JSW Steel също ще апелира да запази печалбите, реализирани от Bhushan Power and Steel през последните две години от периода на несъстоятелност, твърдят юридически източници. По-рано тази седмица Националният трибунал одобри офертата за 197 млрд. рупии, направена от JSW Steel, но насочи компанията да потърси защита по текущите дела от компетентния орган. Различни банки, включително Punjab National Bank и Allahabad Bank, заведоха дела срещу BPSL за пране на 55 млрд. рупии чрез своите дъщерни дружества. Въпреки че правителството поясни, че Законът за фалит и несъстоятелност ще надделее над останлото законодателство, последните решения на Съда противоречат на това. (Hindu Business Line)
Източник: Други (13.09.2019)
 
Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове След рекордните резултати, които металургичният сектор отбеляза през 2017 г., растежът леко се забавя през миналата година. Осем от десетте най-големи компании обаче продължават да увеличават приходите си, а нетна загуба отчита само една – КЦМ, и то заради валутни ефекти, а не заради оперативен спад. Голямата новина в металургията през 2018 г. идва от производителите на стомана, които с двуцифрения си ръст издърпват сектора нагоре и компенсират понижението от около 120 млн. лв. на гиганта и традиционен лидер в класацията "Аурубис". Така средно за топ 10 приходите нарастват с над 4%. За повечето предприятия в сектора представянето им тази година обаче ще зависи от външни фактори и най-вече от търговските войни в световен мащаб, които носят своите рискове и правят прогнозирането трудно. Стоманен блясък С рекорден за сектора ръст от близо 30% "Стомана индъстри" изпреварва пловдивския КЦМ и заема третата позиция. Печалбата също леко нараства, с което компанията отбелязва втората си година на плюс след серия от загуби. Другият производител на стомана в страната – бургаският "Промет стийл", запазва петото си място, но отчита втория по големина скок на приходите сред най-големите металургични компании (над 23%). Факторите за ръста в стоманодобива са комплексни. "От една страна, има повишено търсене в световен мащаб, въпреки че то е по-малко – от порядъка на 2% за миналата година. Другият фактор е глътката въздух, която се даде на европейския пазар с налагането на квотния принцип, който частично ограничи вноса от трети страни, главно Турция, Русия и Украйна", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката компания Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри". "Същевременно и потреблението в страната се увеличава предвид ръста в строителството, а това е изключително важно, защото един от продуктите, който и двете компании произвеждат, е бетонно желязо", добави той. Макар че за стоманопроизводителите основните пазари са Балканският регион и Европа, те вече имат присъствие и в доста по-далечни дестинации като САЩ и Канада. "Щатите са моментен пазар, който зависи от съотношението евро/долар, а в конкретния случай причината беше временно наложеното от Тръмп по-високо мито на стоманата от Турция, което доведе до възможност някои от загубените от Турция американски пазари да се поемат от българските производители, основно от "Промет стийл", уточни Петров. След като през 2017 г. бургаският производител, който е собственост на украинската група "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов, известно време имаше проблеми с доставката на заготовки от Украйна, през миналата година е успял да увеличи производството до 458 хил. тона, с което почти е повторил рекорда си отпреди кризата през 2008 г. Компанията продава продукцията си основно в Румъния и България, като делът й на местния пазар миналата година е достигнал 35-40%. Голяма част от производството на "Промет стийл" е бетонно желязо, което е регионален продукт. "Стомана индъстри", от друга страна, има широка гама, като освен дълги продукти произвежда също кръгове и дебели листа, които се използват в машиностроенето и са предназначени основно за експорт. Тревожни сигнали Перспективите в стоманодобива тази година обаче не са толкова добри, колкото миналата. "От една страна, има забавяне в ръста в някои страни и дори нулев ръст на потреблението на стомана в световен мащаб", коментира Петров. "От друга, резките промени, които прави американската администрация – и по отношение на митата за Турция, и по отношение на Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), допълнително създават несигурност на пазара", добави той. В същото време в момента се обмисля допълнително увеличение на квотата за внос от трети страни, което при прогнозиран ръст близо до нулата на потреблението на стомана в Европейския съюз по думите на Петров ще бъде пагубно за сектора. "Европейските производители на стомана са единствените, които имат спад в производството заради конкуренцията от трети страни. А тази конкуренция се дължи на пренасочване на потоци заради американските мита и високите разходи, които европейските производители имат за въглероден диоксид – както преки, така и косвени през цената на електроенергията, което се отразява много сериозно на стойността на продукцията им", каза Петров. Според него, ако този проблем не се реши, скоро ще има още по-сериозни последици. "Първите сигнали вече са налице, защото тази година производството в ЕС пада, падат маржовете, British Steel обяви фалит, а най-големият световен производител на стомана – ArcelorMittal, ограничи производството в европейските си заводи с 10 до 15%. Това са много тревожни тенденции", каза Петров. По думите му добрите резултати, които секторът отчита за миналата година, няма да са валидни за тази. Разнопосочно при медта Безспорният лидер в класацията – медодобивният завод "Аурубис България", който е част от германската група Aurubis, понижава леко приходите си през миналата година след рекордната 2017-а, а печалбата му пада почти наполовина. След високите цени в началото на годината през последното тримесечие медта поевтиня и макар че приходите на завода в Пирдоп зависят главно от т.нар. такса за преработка на концентратите, ценовите нива също оказват влияние. В края на годината временно беше спряна и работата за непланов ремонт, което се отрази на производствените обеми. "По-слабият нетен резултат се дължи основно на условията на пазара за входни суровини - медни концентрати и скрап. Приходите ни бяха повлияни от лекия спад в производствените обеми в сравнение с предходната година, което се отрази върху продажбата на основните ни продукти - катодна и анодна мед. По-неблагоприятните условия на пазара на сярна киселина също дадоха отражение", обясни изпълнителният директор на компанията Тим Курт. През май и юни тази година също имаше 22-дневно спиране на работата, но за планов ремонт на две от основните звена - металургия и производство на сярна киселина. Затова за 2019 г. компанията също залага по-малки обеми. "Това ще има съответния еднократен ефект върху приходите и печалбата за годината. Цените на металите и общата пазарна конюнктура също се очаква да повлияят върху крайния резултат. Не на последно място, цените на електроенергията ще засегнат разходната част и това е тема, върху която индустрията и институциите трябва да работят заедно", посочи Курт. В същото време "София мед", който като "Стомана индъстри" е част от групата Viohalco и произвежда изделия от мед, през миналата година отчита най-силния ръст извън стоманодобива сред водещите десет предприятията в металургичния сектор и за пръв път прескача бариерата от 1 млрд. лв. приходи. Нещо повече - увеличението от над една пета идва след друга силна година, когато предприятието отбеляза близо 50% ръст. А добрите резултати за 2018 г. показват, че положителната промяна е тенденция. Тя стана възможна, след като преди няколко години компанията пренасочи фокуса си от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за автомобилостроенето, за което вече има и необходимия сертификат. Нетната печалба на компанията леко намалява заради по-ниската цена на медта, но коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки, където този ефект е елиминиран, е с 10 млн. лв. по-висока от 2017 г. "Въпреки сложната икономическа обстановка в Европа и на други пазари, през 2019 г. очакваме продажбите ни да нараснат с около 5%", казаха от компанията. Валутни ефекти Освен силното представяне на "Стомана индъстри" причина за това КЦМ да отстъпи една позиция в класирането е и понижението със 7% на приходите на пловдивския оловно-цинков завод. Компанията е и единствената в топ 10, която отчита нетна загуба за миналата година. Основната причина за това обаче са курсовите разлики, докато оперативният резултат е по-добър от 2017 г. "Цените на нашите метали паднаха значително през миналата година, което доведе до по-ниски приходи, като продажбите ни намаляха с около 24 млн. лв. Имаме обаче и спад в разходите за суровини, така че резултатът ни от оперативна дейност е по-добър", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. През миналата година са произведени около 1000 тона повече цинк и с около 600 тона повече олово. Значително са се увеличили нетните финансови разходи на компанията, което е резултат от промяната на валутните курсове и преоценката на валутните задължения. "Всички наши заеми са доларови, а в края на годината американската валута поскъпна", уточни Цонев. Като цяло от компанията отчитат годината като добра. "Имаме много добър резултат по отношение на ефективност на производството. Делът на вторичните суровини, които рециклираме, вече е над 20% от общите суровини, което е изключително добро постижение", добави той. След мащабната модернизация, която компанията направи преди няколко години, в цинковия завод вече могат да се преработват много по-големи количества отпадни цинксъдържащи прахове от стоманодобива, които са по-евтини от концентратите и намаляват разходите за суровини. През 2018 г. приключи друг голям тригодишен проект в цинковото производството – за пречистване на разтворите от микропримеси, който е на стойност 25 млн. лв. "Изпълнението му ни дава възможност в един момент "да отворим ножицата" по отношение на доставката на суровини и да поемем концентрати с повече примеси", обясни Цонев. За тази година компанията планира 23 млн. лв. инвестиционни разходи. Те ще бъдат насочени към няколко по-малки проекта, които ще се финансират със собствени средства. Пазарът тази година продължава да следва тренда на ниските цени. "Все още обаче е едва средата на годината и сме много внимателни в прогнозите си, тъй като миналата година също започна добре, но второто полугодие тенденцията се обърна към спад на цените на металите и влошаване на условията на търговия", каза Цонев. "По принцип на пазара влияят всички глобални проблеми, свързани с търговските и митническите войни. Търсене като цяло има и се увеличава", добави той. Двуцифрена рентабилност В металургичната класация тази година влизат две рудодобивни дружества – златодобивното "Дънди прешъс металс Челопеч" и медодобивното "Асарел – Медет", като и на двете приходите леко се покачват спрямо предходната година, а постигната двуцифрена рентабилност е най-високата в топ 10. Мината в Челопеч, която е собственост на канадската Dundee Precious Metals, е произвела повече злато и мед под формата на концентрат при практически непроменени обеми на преработената руда, която обаче е била с по-високо съдържание на метали. Печалбата скача значително – със 77% до над 150 млн. лв., което се дължи на по-високите цени на металите, както и на по-ниските такси за преработка според отчета на собственика. Вторият проект на канадската компания в България - златният рудник в Крумовград, също вече работи от тази година. Инвестицията в него е около 165 млн. долара. При "Асарел – Медет" печалбата леко се понижава, което се дължи основно на ефект от хеджирането на валута, както и от оценки на справедливата стойност във връзка с въвеждането на нови международни счетоводни стандарти. През тази година компанията очаква приблизително същите финансови резултати като миналата. "Пазарната ситуация при медта през 2019 г. ще бъде динамична и ще се влияе основно от развитието на търговската война САЩ – Китай, размера на икономически растеж в Китай и темпа на развитието на електромобилостроенето", коментираха от компанията. Инвестициите през 2019 г. ще бъдат свързани с проекти по стартиралата миналата година програма за реконструкция и модернизация на рудника и фабриката край Панагюрище за пълноценно изземване на запасите от находище "Асарел". Алуминиеви инвестиции Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" запазва сравнително стабилни резултати през миналата година. Приходите леко нарастват, което по думите на директора за връзки с инвеститорите Петър Станчев е резултат от по-високата стойност на основната суровина – алуминия, а спадът на печалбата с около 2 млн. лв. е следствие на пазарен натиск. През тази година ще приключи започналата през 2016 г. инвестиционна програма на стойност 40 млн. евро, която е най-голямата от приватизацията на предприятието досега. Модернизацията обхваща и трите цеха на завода – леярски, валцов и пресов, а резултатът ще бъде по-голям капацитет и възможност за производство на нови продукти, включително за автомобилната индустрия, за което компанията в момента е в процес на сертификация. Навлизането в този сектор ще стане възможно именно благодарение на новата 2500-тонна преса, която вече работи. От компанията уточниха, че новите мощности във валцовото производство ще бъдат въведени в експлоатация към края на годината и няма да окажат сериозно въздействие върху показателите за 2019 г. "През тази година очакваме да постигнем сериозен ръст от минимум 25% при пресовото производство благодарение на новата преса, но пълното въздействие на инвестицията ще се почувства едва през 2020 г. Поставили сме си за цел да постигнем оборот в размер на 550 млн. евро през 2023 г. и очакваме стабилен ръст през всяка година до постигане на тази цел", коментираха от "Алкомет". Пазарни изненади По думите на изпълнителния директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю обаче световната търговия преминава през крайно динамичен период, който всеки месец поднася нови "изненади". "Американско-китайската търговска война достига неподозирани мащаби. Китайските производители, лишени от своите традиционни пазари в САЩ, заплашват други пазари, като Европа е един от най-уязвимите. Особеностите на Европейския съюз значително удължават и утежняват процеса на вземане на решение за защита срещу подобна агресивна и често нелоялна конкуренция. Напълно е възможно да се стигне до сериозен срив в някои отрасли, преди Европейската комисия да предприеме мерки за предпазване на местните производители от дъмпинговия китайски внос", коментира той. Като компания, работеща на територията на ЕС, "Алкомет" също неминуемо е изложена на риск от нелоялна конкуренция от китайски производители. "Именно за да минимализираме този риск, залагаме на високотехнологични продукти, разнообразен продуктов микс и дългосрочни отношения с клиентите, които ни гарантират устойчивост на пазарното търсене и при по-нестабилен пазар", добави Йорюджю. Автопробив Заради появата на нов участник в класацията – "Асарел – Медет", извън топ 10 тази година остава производителят на алуминиеви изделия "Етем България", който също е собственост на Viohalco. Компанията обаче продължава да расте с двуцифрени темпове, след като преди няколко години подобно на "Алкомет" също реши да се насочи към продукти за автомобилната индустрия. Големият пробив в софийския завод обаче тепърва предстои. Той ще дойде от партньорството с испанския гигант Gestamp, с който наскоро "Етем България" създаде две нови смесени предприятия за производство на автомобилни компоненти. През април от "Етем" бяха отделени две дружества, в които испанската компания придоби половината от акциите. Едното от тях - "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", е с предмет на дейност производство на автомобилни компоненти, а другото – "Гестам Етем аутомотив България", е за допълнителна обработка на профили. Планираната инвестиция в новите предприятия е 30 млн. евро за срок три години, което включва и закупуване на нова линия за екструзия.
Източник: Капитал (16.09.2019)
 
Vale спира минните операции в Brucutu, Бразилия Бразилската компания Vale е получила нареждане да спре дейността си в мината за желязна руда Brucutu. Мината се намира в община Сао Гонсало до Рио Абайшо в провинция Минас Жерайс. Компанията за желязна руда заяви, че спирането няма да се отрази на добива в рудника. Нареждането идва след решение на Националната минна агенция за добива (ANM) на Бразилия, която твърди, че Vale е надхвърлил лимита си за минерални запаси. В изявление миннодобивната компания казва: „Vale разбира, че всички изисквания на агенцията за експлоатация на фронтовете за добив са изпълнени и са докладвани в плана за икономическо използване, представен на агенцията през 2017 г.“ В този случай Vale ще предприеме съответните мерки и потвърждава своите разчети за продажбата на желязна руда и пелети за 2019 г. от 307-332 млн. тона, съгласно предишното съобщение. ”Работейки от 13 години и имащи над 1700 души работници, мината Brucutu има годишен производствен капацитет от 30 млн. тона желязна руда. (Mining Technology)
Източник: Други (16.09.2019)
 
Цените на желязната руда могат да паднат до 60 долара при слабо китайско търсене JSW Steel Ltd, най-големият производител на стомана в Индия, прогнозира поевтиняване на желязната руда през следващата година, тъй като търсенето от страна на най-големите китайски потребители намалява и доставките се възстановяват. Цените може да варират между 80 и 85 долара на тон до края на 2019 г., преди да се свият до 60 - 65 долара следващата година, заяви Сешагири Рао, съвместен управляващ директор на завода, базирана в Мумбай. Основната суровина за производство на стомана се е възползвала от спекулации и няма причина тя да се търгува на по-високи нива от около 95 долара, каза той. "Постепенно наблюдаваме известно стабилизиране" в производството на стомана в световен мащаб и "след като добивът на сурова стомана намалее, включително в Китай, след това автоматично търсенето на суровини трябва да намалее", каза той. "Каквито и прекъсвания да видим в доставките, те бавно, постепенно се нормализират." Желязната руда има колеблива година. Тя се покачи през първата половина, предизвикана от прекъсванията на доставките в Бразилия и Австралия и се понижи през август. (Business Standard)
Източник: Други (18.09.2019)
 
Аборигенски проект за желязна руда си осигури заем Първата управлявана от местно население мина за желязна руда в Австралия трябва ще получи подкрепа от правителството на Морисън. Australian Aboriginal Mining Corporation е осигурила заем от 12.5 млн. долара от Фонда за инфраструктура в Северна Австралия (NAIF), за да разработи проекта си First Iron на стойност 45 млн. долара, на 80 км северозападно от Нюман, в района на Пилбара. Министърът на ресурсите Мат Канаван заяви, че проектът ще създаде над 120 нови работни места по време на строителството и около 120 текущи работни места по време на операциите. „Като първа по същество управлявана от местно население мина за желязна руда, First Iron ще предложи на аборигенската общност в региона значителни възможности за заетост“, каза той. Той ще предоставя желязна руда към добива от Cloudbreak на Fortescue Mining Group, като първата доставка на руда се очаква до средата на 2020 г. Очаква се проектът да продължи най-малко пет години, произвеждайки между два до три милиона мокри тона желязна руда всяка година. Заемът от NAIF ще отиде за настаняване, добивното поле, завод за натрошаване и 55 км път. (АР)
Източник: Други (19.09.2019)
 
Американските стоманени акции намаляват заради слаби перспективи. Стоманогедон е тук. Стоманогедонът настъпи. United States Steel предостави насоки за третото тримесечие в сряда вечерта и цифрите бяха далеч под очакваните от Wall Street. Пожарите, вносът на стомана, икономическият спад и спрените мощности допринесоха за разочарованието. Този голям обем от лоши новини свиха акциите с буквата "Х" с 13.5% до 10.78 долара. Актуализацията се чувства почти апокалиптична. Аналитикът на Bank of America Merrill Lynch Тимна Танърс предупреди за "Стоманогедон" - натрупване на капацитет - по-рано през 2019 г. „Насоките в средата на третото тримесечие бяха силно разочарование“, написа Танърс в доклад в четвъртък. „След като ръководството отчете по-слаби условия във всеки от своите [бизнес] сегменти.“ U.S. Steel заяви, че ще загуби 35 цента на акция през третото тримесечие. Wall Street очакваше загуба от само 10 цента, на базата на данни от FactSet в началото на август. И не изглежда, че нещата ще се подобрят скоро. (Barrons)
Източник: Други (20.09.2019)
 
Тайван ще наложи тарифи за студено валцувани стоманени продукти от Китай Очаква се Тайван да наложи тарифи за студено-валцувани стоманени продукти от Китай, след като установи, че продуктите са били продавани на по-ниска от нормалната стойност и субсидирани от Китай. Тайванското министерство на икономическите работи заяви, че Комисията по международна търговия е установила, че местната "промишленост е заплашена от значителна вреда поради вноса на някои въглеродни студено-валцувани продукти от стомана ". В резултат на окончателното определяне на вредата, министерството на финансите ще реши дали да наложи антидъмпингови и/или изравнителни мита върху продуктите. Последното заключение идва след като ITC взе същото решение в средата на септември относно вноса на някои стомана от Китай, като например CR неръждаема стомана, плосковалцувани стоманени изделия покрити с цинк или цинкови сплави, плоско валцувани продукти от неръждаема стомана, включително горещовалцувани и стоманени плочи. (S&P Global)
Източник: Други (20.09.2019)
 
Стоманените изгледи мъгливи заради съображения на големите миньори Най-големите световни износители на желязна руда намалиха перспективите си за световното търсене на стомана, присъединявайки се към нарастващия хор от предупреждения, че напрежението в търговията и забавянето на растежа силно засягат сектора. „Рисковете за перспективите се повишават през последните месеци, тъй като се появяват редица потенциални проблеми“, казва австралийското правителство в тримесечен доклад, като се позовава на търговското напрежение, възможността за по-ранен от очакваното глобален спад и перспективите за намаление в САЩ. Световното производство и потребление на стомана ще бъде по-ниско от очакваното по-рано тази и следващата година. Водещите стоманодобивни производители в света рисуват мрачни перспективи за сектора, тъй като продължителната търговска война влошава растежа, а скокът на цените на желязната руда през първото полугодие удари печалбите. Добивът в Китай, който представлява над половината стомана в света, е изправен пред конкуриращ натиск, тъй като намаляването на вътрешното потребление е настроено срещу нарастващите перспективи за износ и потенциалните стимулиращи мерки. (Bloomberg)
Източник: Други (30.09.2019)
 
Posco продължава да проучва възможността за съвместно предприятие с RINL След като срещна пречки по-рано за създаване на завод в Индия поради проблеми с придобиването на земя, южнокорейският стоманен гигант POSCO отново се насочва към нарастващия пазар на стомана в страната, но този път чрез съвместно предприятие с RINL във Вишакапатнам. Миналата седмица служителите на POSCO имаха среща с ръководството на Rashtriya Ispat Nigam Limited (RINL) относно плановете на съвместно предприятие. Южнокорейският стоманен гигант търси да създаде съвместно предприятие с RINL за производство на специална стомана с добавена стойност. Служители на POSCO са посещавали съоръжението на RINL три пъти от януари 2019 г. Интересът на POSCO към Индия не е нов. По-рано компанията беше предложила да създаде завод за 12 млн. тона в Джагатсингпур в Одиша за 520 млрд. рупии. През 2005 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между POSCO и правителството на Одиша, но заводът срещна различни пречки, от забавяне на екологичното разрешение до протести на местните жители, а меморандумът в крайна сметка изтече през 2010 г. и не беше подновен. (Business Standard)
Източник: Други (30.09.2019)
 
Rio Tinto се отказа от продажба или IPO на канадски бизнес за желязна руда Rio Tinto PLC се отказа от плановете си за продажба или първоначално публично предлагане на канадското си желязно рудно звено след дългогодишни усилия за разтоварване на бизнеса си. Rio Tinto се оглежда относно 59%-я си дял в Iron Ore Co., Канада, от 2013 г. насам, но не успя да договори приемлива цена с кандидатите, тъй като цените на желязната руда скачаха нагоре-надолу. Световните миньори, включително Rio Tinto, прекараха няколко години, продавайки или отделяйки активи, с цел да намалят дълга си и да повишат възвръщаемостта за акционерите, като се съсредоточат само върху най-печелившите си или обещаващи операции. Цените на желязната руда тази година се покачиха до най-високата си стойност от началото на 2014 г. заради опасения от недостиг, но оттогава намаляха и се прогнозира, че през следващата година ще бъдат по-ниски. Управителите на Rio Tinto заявиха по-рано, че не са подложени на натиск да продадат канадския бизнес. (Market Watch)
Източник: Други (30.09.2019)
 
Tata Steel с нов купувач за тайландско подразделение Tata Steel е готов да подпише сделка с нов купувач за стоманената си единица в Тайланд. Компанията също има интерес от множество играчи за придобиване на активите си в Сингапур. Двата актива се продават като част от плановете на Tata Steel за напълно излизане от Югоизточна Азия. „Трябва да приключим сделката за продажбата на бизнеса в Тайланд скоро. Вече подписахме Меморандум за разбирателство и се надяваме, през следващия месец или два, сделката да приключи. Тогава все още имаме операциите в Сингапур, към която получихме интерес от купувачи“, заяви Т. Нарендан, управляващ директор на Tata Steel. Той не разкри имената на потенциалните купувачи. През август Tata Steel прекрати окончателното споразумение, подписано с китайската HBIS Group Co за частично освобождаване на собствения си дял в публичното дружество Tata Steel (Тайланд) и NatSteel Holdings Pte за 327 млн. долара. Според споразумението, подписано през януари, HBIS е трябвало да придобие 70% дял и в двете компании. Но тази сделка не се сключи, защото HBIS не си набави необходимите одобрения от правителството на Хебей (провинция Северен Китай), едно от ключовите условия. (The Hindu Business Line)
Източник: Други (30.09.2019)
 
Тарифите на Тръмп може би доведоха до фалит на американска стоманена компания Доналд Тръмп обича да се хвали, че тарифите му са спасили стоманодобивната промишленост в САЩ от срив. „Стоманата беше мъртва“, каза той пред тълпа работници в Пенсилвания през август. „Вашият бизнес беше мъртъв. ОК? Не искам да бъда прекалено груб. Вашият бизнес беше мъртъв. И аз сложих едно малко нещо, наречено 25-процентова тарифа за цялата дъмпингова стомана в страната. И сега вашият бизнес процъфтява.“ Обратно в реалния свят, обаче, става все по-ясно, че тарифите не са направили много за подобряване цялостно на индустрията и директно навредиха на някои производители. Във вторник Bayou Steel Group подаде заявление за фалит и обяви, че ще закрие завода си близо до Ню Орлиънс. Близо 400 работници ще загубят работата си. По-малък завод в Тенеси, със 72 служители, също ще затвори. Компанията не е предложила подробно обяснение за фалита си. (Посочи „сериозна липса на ликвидност“, което означава липса на пари, за да продължи да функционира.) Но както съобщава Bloomberg, демократичният губернатор на Луизиана Джон Бел Едуардс посочи търговската война на Тръмп като вероятна виновна. „Докато Bayou Steel не е дал конкретна причина за затварянето, ние знаем, че тази компания, която използва рециклиран скрап, до голяма степен внос, е особено уязвима от тарифите“, заяви той. (Slate)
Източник: Други (02.10.2019)
 
Posco достигна добив 1 млрд. тона Южнокорейската стоманодобивна компания Posco е постигнала добив от 1 млрд. тона сурова стомана от 1973 г. насам на фона на засилване на свръхпредлагането в световен мащаб. Суровата стомана се отнася към железни плочи, които са с дебелина 2.5 мм и широчина 1219 мм. Обемът е еквивалентен на суровина, необходима за производството на 1 млрд. средни автомобили или 20 хил. кули като Lotte Tower, най-високият небостъргач в Сеул. Posco започва производството на първия разтопен метал през 1973 г. Компанията е произвела 1 млн. тона сурова стомана, доставила е стомана за 25 хил. автомобила и е осигурила 12 хил. компенсиран брутен тонаж за корабостроенето през същата година. Миналата година производството на сурова стомана нарасна до 37.7 млн. тона. Освен това компанията достави стомана за 4 млн. автомобила и доставя 7.7 млн. компенсиран брутен тонаж за корабостроенето, според стоманодобивната компания. Стоманодобивните предприятия Pocong и Gwangyang на Posco са най-големите световни производители на сурова стомана, доставящи стоманена ламарина с висока якост, легирани стоманени листове за соларни конструкции, криогенна високоманганова стомана и 9-процентна никелова стомана за ключови сектори в страната и чужбина. (Korea Herald)
Източник: Други (03.10.2019)
 
Стоманодобивна фабрика в Хартлпул сключи масивен договор със Саудитска Арабия Liberty Steel Hartlepool, която е част от GFG Alliance на Санджиев Гупта, си осигури сделка, която служителите определиха като "пробив". Компанията ще прави тежки стоманени тръби за офшорна разработка за петрол и газ в Саудитска Арабия, струваща милиарди долари. Поръчката за доставка на SAWL Linepipe за разширяване на полето Saudi Aramco Marjan е първият голям договор на заводът в Хартлпул в Близкия изток, след като беше придобит от Liberty преди почти две години. Оттогава заводът, в която работят 200 души, изпълнява големи поръчки за компаниите за нефт и газ в Северно море и редица американски клиенти. Но този договор представлява пробив в усилията за установяване на присъствие в най-големия регион за производство на нефт и газ в света. Saudi Aramco е най-голямата петролна и газова компания в света по приходи и Liberty се надява, че престижният договор за Marjan ще доведе до допълнителни възможности в Саудитска Арабия и в по-широкия регион на Персийския залив. (Hartlepool Mail)
Източник: Други (04.10.2019)
 
"Алкомет" АД, ще открие нов валцов цех До края на годината най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти – "Алкомет" АД, ще открие нов валцов цех. С него компанията ще удвои капацитета и ще разшири производствените си мощности върху 18 000 кв.м площ. Във валцовото производство се предвижда пускане в експлоатация на ново поколение студеновалцов стан за обработка на лента с максимална ширина 2200 мм, линия за непрекъснато леене в леярен цех, съоръжения за термична и допълнителна обработка. През месец май тази година компанията въведе в експлоатация ново поколение преса, произведена от европейските лидери в областта - SMS group, Германия. Продуктите на "Алкомет" АД намират широко приложение в отрасли като автомобилостроене, строителство и архитектура, машиностроене, електротехника. Основна цел на "Алкомет" е автомобилният сектор, като за удовлетворяване на изключително високите изисквания на този отрасъл компанията стартира и процедура за сертифициране по международния автомобилен стандарт IATF16949. Очаква се процедурата да приключи през 2020 г. и да доведе до двуцифрен ръст в продажбите на продукти, предназначени за автомобилната промишленост. Стратегията на фирмата е да запази пазарния си дял в традиционните си продукти и да насочи допълнителния си производствен капацитет от инвестициите към диверсификация на продуктовото портфолио с нови високотехнологични продукти.
Източник: Капитал (07.10.2019)
 
ЕС рискува търговско напрежение с плана за въглеродния данък за защита на индустрията Новите управници на Европейския съюз рискуват да нажежат международното напрежение по отношение на търговията и околната среда, дори преди да встъпят в длъжност през ноември, като насърчат т. нар. „въглероден данък“ (carbon border tax), за да защитят индустрията от цената на намаляване на емисиите. Предишните европейски комисии не се повлияха от призивите на стоманодобивните компании и традиционно протекционистка Франция, за въглеродни налози върху вноса, за да се защитят сравнително чистите и скъпи производители в Европа от конкуренцията на по-евтиното производство другаде. Но свеж импулс дойде от повишените цени в системата за търговия с емисии на ЕС (ETS), водещият инструмент на Европейския съюз за облагане на замърсители, както и от нарастващия прилив на протекционизъм от страна на САЩ. Досега Комисията предоставяше безплатни ETS разрешения, за да се справи с жалбите на индустрията, че е обект на „изтичане на въглерод“ (carbon leakage), термин, използван за обозначаване на възможността, че високите разходи за съответствие в ЕС може да насочи производството към по-евтини части на света. Но от 2021 г. компаниите ще получават по-малко разрешителни, увеличавайки разходите, точно когато са изправени пред инвестиции в скъпи технологии, за постигане на целите за климата до 2050 г. (Reuters)
Източник: Reuters (07.10.2019)
 
ЕК ще проучва вноса на неръждаема стомана Европейската комисия започва антисубсидийно разследване на горещовалцувани рулони от неръждаема стомана от Китай и Индонезия. Това е част от продължаващо антидъмпингово разследване. През февруари ЕС приложи окончателна защитна мярка и през май започна преглед на мярката. Съгласно съществуващата окончателна защитна мярка за стоманата, която ще бъде в сила три години, ще се прилага мито от 25% за внос над специфични за продуктите квоти. Но вносът на неръждаема стомана от Китай и Индонезия беше изключен от тази защитна мярка и върху тях не се налага мито за внос. Много от участниците на пазара обаче заявиха, че съществуващата защита не е ефективна срещу по-евтин внос от Китай и Индонезия, който продължи да залива европейския пазар. Заводите и търговските асоциации лобираха за разследване и вносни тарифи за китайски и индонезийски продукти, за да защитят своя вътрешен пазар. Китайските предприятия за неръждаема стомана, работещи в Китай и Индонезия, използват предимно никелов чугун (NPI) за суровина. Европейските използват скрап от неръждаема стомана като основна суровина. (Argus Media)
Източник: Други (09.10.2019)
 
Проект на Tata може да намали емисиите Tata Steel обедини усилия с холандските компании Gasunie, EBN и пристанище Амстердам, за да изготви доклад за осъществимост на иновативен проект, който може да намали емисиите на въглероден диоксид от стоманодобивните производители. Стоманодобивният производител обяви миналата година, че иска да бъде въглерод-неутрален стоманопроизводител в Европа до 2050 г. Улавянето на CO2 от стоманодобива и или повторната му употреба, или съхраняването му в празни газови находища в Северно море може да играе важна роля за постигане на целта. Докладът твърди, че има достатъчно възможности за улавяне, съхранение и повторно използване на CO2 (CCUS - Carbon Capture Utilisation and Storage) в района на Северния морски канал, който е дом на интегрираното стоманодобивно съоръжение за производство на стомана IJmuiden на Tata Steel в Холандия. Една мрежа CCUS е технически осъществима и има потенциал да намали емисиите на CO2 със 7.5млн. тона / година до 2030 г. (Steel Times International)
Източник: Други (10.10.2019)
 
Броят на застрашените работни места на острова „много по-голям, отколкото се смяташе“ Профсъюзът GMB заяви, че освен хилядите пряко заети, още 28 395 работят непряко по веригата за доставки. Предишните оценки за работните места изложени на риск бяха за 25 хил., но новият анализ показва, че те са с хиляди повече, заяви синдикатът. Делегатите на годишната конференция на GMB в Брайтън призоваха правителството да направи повече, за да спаси работните места. Националният представител Рос Мърдок каза: "Има над 30 хил. работни места в British Steel, директно свързани по веригата. Това е много по-лошо, отколкото се страхувахме." Членовете на GMB заявиха, че борбата за работни места в British Steel е борба на целия съюз. "В цялата страна има възмущение от това, че незаменими промишлености като British Steel са изправени до стената, докато правителството не прави нищо. Великобритания е загубила почти половин милион работни места през последното десетилетие и докато торите обсъждат колко искат да намалят данъците на най-богатите, нашите членове са изправени пред мрачно и несигурно бъдеще.“ (Hartlepool Mail)
Източник: Други (11.10.2019)
 
Металургията под натиска на търговските войни След силните резултати миналата година производството на стомана вече намалява, а при цветните метали рискът е от по-ниските цени Металургичният сектор продължи да расте през 2018 г., макар и с доста по-слаби темпове от предходната година. Водещите 15 предприятия увеличиха приходите си с 3.3%, движени главно от стоманодобива и въпреки лекия спад на лидера "Аурубис", който с над петмилиардния си оборот влияе силно на представянето на индустрията. Ръстът обаче беше значително по-малък от 2017 г., когато компаниите в топ 15 отчетоха скок от над 43%. Тенденцията за забавяне започна още през втората половина на миналата година, след като от юли САЩ въведоха ограничения върху вноса от Китай, което пренасочи пазарните потоци. Ефектът се усети и в България и се засили през тази година, като особено видим е спадът в производството на стомана. В цветната металургия основният риск остават цените, които се определят на борсата и които леко намаляват тази година. Предприятията обаче масово се пренасочват към продукти от по-евтини суровини или с по-висока добавена стойност, което им дава перспектива за растеж. Железни резултати Рекордьорите в сектора през миналата година са стоманодобивните компании. Производството в "Стомана индъстри", което е единственото предприятие за сурова стомана в страната, се увеличава с 13.7 хил. тона до 661.1 хил. тона. Заводът в Перник е и единственият производител на плоски продукти (листове, кръгове и др.), като продукцията нараства с 3.4%. При дългите продукти (пръти, арматурно желязо), които се произвеждат и от "Промет стиил" край Бургас, ръстът е с цели 32.6%, показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Този скок се чете и във финансовите резултати на двете компании. Приходите на "Стомана индъстри" се увеличават с над 150 млн. лв., а тези на "Промет стиил" скачат с повече от 23% и надминават половин милард лева. И двете предприятия отчитат печалба, като това е втората поредна година на плюс за "Стомана индъстри" след дълъг период на загуби, а ръстът при бургаското предприятие е близо два пъти и половина. Една от причините за това обаче е, че предходната година "Промет стиил" не работи два месеца заради проблеми с доставките на заготовки от Украйна. Общо продажбите на метали заедно с изделията от тях на вътрешния пазар се увеличават с 46%, а износът скача с над 40%, като целият търговски оборот надхвърля 1.2 млн. тона, което е най-високият показател от пет години. Вносът също нараства и търговското салдо остава на дефицит от 566.7 хил. тона, показват още данните на БАМИ. Мрачни перспективи Перспективите в стоманодобива за тази година обаче не са много оптимистични. По данни на Световната асоциация на производителите на стомана за първите седем месеца на 2019 г. световното производство отчита ръст 4.5%, но това до голяма степен се дължи на ръста в Азия - над 71%, където Китай вече държи 53.2% от световното производство (51.2% през миналата година). В същото време в Европа са произведени 4.4 млн. тона по-малко стомана от същия период на 2018 г., включително в Турция, където забавянето на икономиката сви вътрешното потребление и пренасочи продукцията навън, което веднага рефлектира върху България като най-близък пазар. "Още в края на миналата година и началото на тази българският пазар беше залят от обикновени стомани от Турция, най-вече арматурно желязо, а това е, което ние произвеждаме основно и което ни удря. В резултат на това производството тук намаля много", каза изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. По думите й това се дължи изключително на разстройването на целия пазар в Европа и региона в резултат на търговските войни. "Има разместване на потоците и либералната европейска икономика беше поставена в най-лошите условия с внос от трети страни, което я принуди да намали производството си. Фактически единственото, което спаси европейския стоманодобив - големите производители като Германия и Франция, е високото качество на продукцията. Част от продуктите, които се произвеждат там, нямат конкуренция, например за автомобилостроенето, което все още запазва като стойност и като работна ръка сектора. Но обикновените стомани бяха масово изместени от трети страни", уточни тя. Малко по-цветно При цветните метали засега няма такива сътресения, като основният риск идва от цените. "Общо взето, тенденцията е за лек спад спрямо предходната година, но все пак нивата остават относително по-високи, отколкото преди 5-6 години", коментира Паунова. Лекото понижение на цените през миналата година е и причината пловдивският производител на олово и цинк КЦМ да отчете 7% по-ниски приходи. На Лондонската борса за метали оловото поевтиня с 3.1% през 2018 г., а ръст от 1% беше отчетен при цинка. Това обаче намали и разходите за суровини на КЦМ, което доведе до по-добър оперативен резултат. Известен ръст имаше и в производствените обеми. Нещо повече - през последните години компанията значително увеличи дела на използваните вторични материали, които са доста по-евтини, и те вече формират около 20% от входните суровини. В перспектива плановете на КЦМ са да започне производство и на други метали освен олово и цинк, които се съдържат в концентратите, и така да се ориентират към комплексно извличане. Заедно с произвежданото вторично олово в страната ("Монбат рисайклинг", "Ел бат") общото производство през 2018 г. се понижава с 0.3% до 102 808 тона, показват данните на БАМИ. При цинка, където единствен производител е КЦМ, обемът нараства с 2%. Като цяло производството и преработката на цветни метали през 2018 г. остават стабилни, а все по-голям дял заемат продуктите с добавена стойност. Заради планови и непланови спирания на работата медодобивният завод "Аурубис България" има по-ниско производство на анодна и катодна мед - спад съответно с 4.4 и 1.9%. Приходите на компанията също леко намаляват. За автоиндустрията Производителите на продукти от цветни метали обаче отчитат силна година и увеличават оборотите си, като голяма част се ориентират към нови клиенти, най-вече в автомобилната индустрия. Общото количество на произведения прокат от цветни метали бележи ръст 7.4% по данни на БАМИ. Производството на продукти от мед и медни сплави нараства с високи темпове и отчита ръст 12.1%. През последните години се наблюдава устойчив растеж и при алуминиевия прокат, а обемът на продукцията през 2018 г. нараства с 3.6%. Най-голямо е увеличението на оборотите при "София мед" (22%), чиито общи приходи за пръв път надвишават 1 млрд. лв. През последните две години компанията започна да въвежда различни продукти за автомобилостроенето и електротехниката (например конектори и др.) за сметка на елементите за строителството, което значително отвори пазара й. През 2018 г. компанията инвестира близо 19 млн. лв. в оборудване, увеличаване на капацитета за леене на месинг и специални сплави и усвояване на нови продукти. Към автомобилната индустрия се ориентират и производителите на алуминиеви изделия. През тази година "Алкомет" - Шумен, приключва инвестиционна програма за 70 млн. лв., която включва ново оборудване във всичките й три цеха. Това ще увеличи капацитета й за производство и ще разшири производствената й листа, включително за автомобилостроенето. Софийската "Етем България" увеличава производството си с над 9% през 2018 г., а приходите й скачат с 15%, след като преди няколко години също реши да се насочи към автомобилната индустрия. Наскоро компанията създаде и две смесени дружества с испанския гигант Gestamp за производство на автокомпоненти, като в момента се подготвят новите мощности. Проектът е тригодишен и е на стойност 30 млн. евро. Чужди пазари През миналата година общият обем на износа на цветни метали, продукти и изделия от тях нараства с 1.6% в натура. Като стойност експортът се увеличава с 2.2% до 6.2 млрд. лв. Структурата на износа показва, че освен нетен износител на метали (мед, цинк и олово) България произвежда и изнася значителни количества продукти от тях (профили, листа, ленти, фолио и др.) с висока добавена стойност. Според анализа на БАМИ причините за това са както ограниченото вътрешно потребление, така и съществуването на значителни по капацитет преработвателни мощности. През 2018 г. износът на цветни метали като количество надвишава два пъти вноса и се увеличава с 1.9%. Положителното външнотърговско салдо достига най-високото си ниво от пет години - 4.2 млрд. лв. Оптимизъм с едно наум В по-дългосрочен план очакванията за цветната металургия като цяло да добри. Потреблението на мед в света остава стабилно, най-вече заради повишеното търсене за изграждане на мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, където се използва повече метал, отколкото в конвенционалните. Преориентирането на алуминиевото производство към автомобилната индустрия също обещава добри пазари. Освен това благодарение на "Алкомет" България е най-големият износител на алуминиево фолио за бита, като държи 20% от европейския пазар, а битовото потребление по принцпип е устойчиво. Според Паунова навлизането на електромобилите засега не представлява заплаха за производството на олово, което се използва основно за акумулатори. "Такъв въпрос може би ще стои в бъдеще, но до 2050 г. се изчислява, че електромобилите не могат да изместят конвенционалните", каза тя. Пред производството на цинк също няма рискове, тъй като той се използва главно за поцинковане и търсене има. "В България се развиват все повече мощности за поцинковане, включително на някои вносни продукти, като мантинели например, което прави тази част от металургията перспективна", добави тя. Единствената опасност за цветната металургия може да дойде отвъд океана. Притесненията са свързани със заканите на американския президент Доналд Тръмп, че ще наложи мита и върху медните продукти, които са втори като потребление след стоманата. "Ако това се случи, ще се повтори случаят със стоманодобива. Пазарните потоци отново ще започнат да се пренасочват и разбъркват и какъвто и да е резултатът от това, със сигурност няма да е положителен", каза Паунова.
Източник: Капитал (14.10.2019)
 
ЕС наложи стоманени тарифи на Пекин Европейският съюз наложи тарифи до 66.4% за стоманени продукти от Китай като част от натиска срещу предполагаемия дъмпинг на китайски износители на стоманени колела за превозни средства, включително автомобили, трактори и ремаркета. Китайски производители като Zhejiang Jingu Co. и Xingmin Intelligent Transport Systems Co. бяха посочени. Според ЕК, дъмпинговият внос на стоманени пътни колела от китайски производители е причинил „материална вреда“ на базираните в ЕС производители, като новите антидъмпингови мита са предварителен ход в отговор на проучване от февруари. Разследването е в резултат на жалба на Асоциацията на европейските производители на колела. Понастоящем в ЕС има 11 производители на стоманени пътни колела, но Комисията отказа да идентифицира всеки от тях. Съобщава се, че европейските производители са поискали анонимност „поради страх от възмездни мерки от страна на някои свои клиенти“, заяви ЕК. Европейският пазар на стоманени пътни колела струва приблизително 800 млн. евро. В индустрията работят 3600 души в момента, базирани главно в Германия, Франция, Испания, Чехия, Италия, Румъния и Полша. Междувременно комбинираният дял на китайските износители на европейския пазар се удвои до 5.3% миналата година спрямо 2015 г. (European Views)
Източник: Други (14.10.2019)
 
Тарифите няма да спрат нахлуването на Турция в Сирия, предупреждават анализаторите Удвояването на тарифите за турски внос на стомана, които в понеделник Тръмп заяви, че ще наложи, може да инзервя инвеститорите. Но ще е необходима много по-широка атака срещу икономиката на Турция, за да спре нейните танкове да навлязат по-дълбоко в Сирия, смятат анализаторите. Причината е проста: Тарифите, одобрени миналата година от служители на Белия дом, вече осакатиха износа на Турция за Съединените щати. Той трудно може да падне по-ниско. Заплахата на Тръмп да прекрати преговорите за това, което той нарече търговска сделка с Турция за 100 млрд. долара, също не се очаква да има голям ефект. Цифрата беше, меко казано, амбициозна. Настоящата двупосочна търговия между Турция и САЩ е само около 21 млрд. долара. Тъй като нито от американска, нито от турска страна обясниха как ще се увеличи четворно търговията, "анализаторите не очакват незабавно благоприятно въздействие върху турската икономика", каза Селва Демиралп, професор по икономика в университета Коч в Истанбул. „Следователно оттеглянето от тази сделка също не би трябвало да окаже голямо въздействие.“ (New York Times)
Източник: Други (16.10.2019)
 
Китайските преработвателите на мед повишават таксите за препработка за четвъртото тримесечие преди разговорите за 2020 г. Водещите предприятия за преработка на мед в Китай вдигнаха своите такси за преработка и рафиниране (TC/RC) за четвъртото тримесечие с 20% спрямо предходното тримесечие. China Smelters Purchase Team (CSPT) определи пода за таксата за преработка на 66 долара на тон, а за рафиниране – 6.6 цента за фунт по време на среща в Шанхай. Това е увеличение от 55 долара на тон и 5.5 цента за фунт през третото тримесечие, но все пак под 90 долара за тон и 9 цента за фунт, определени за четвъртото тримесечие на миналата година. "Облекчаване (на ограниченията) от индонезийски миньор ... и затварянето за поддръжка на преработвателните предприятия през октомври едновременно допринесоха за увеличаване на ТС, след това за увеличението на CSPT и, надяваме се, покачване на бенчмарка за следващата година", каза търговец от частен преработвателен завод. Миналия месец властите в Индонезия одобриха увеличение на износа на меден концентрат за подразделение на Freeport McMoran Inc, докато изследователската къща Antaike заяви, че има планове за някои основни ремонти през октомври. Компаниите за добив на мед плащат TC/RC на заводите за преработка, за да преработват рудата в рафиниран метал. По-високите такси показват по-обилно снабдяване с концентрат или че топилните предприятия имат по-малка нужда. (Reuters)
Източник: Reuters (17.10.2019)
 
Индия налага антидъмпингово мито върху определен внос на стомана JSW Steel Coated Products подадоха петиция пред DGTR за налагане на търговска корективна мярка върху вноса. Индия наложи временно антидъмпингово мито от 29 до 200 долара за тон, за да овладее разрастващия се и хищнически внос на стоманени продукти от Китай, Виетнам и Корея, които нанасят значителна вреда на вътрешната промишленост. Митото ще остане в сила шест месеца. JSW Steel Coated Products, подразделение на ръководената от Саджан Джиндъл JSW Steel, е подала петиция пред Генералната дирекция за търговска защита (DGTR) за налагане на мярката за коригиране на вноса на плоски изделия от висококачествен алуминий и цинк (галвалум), които намират приложение с покривни цели за изработка на авточасти. След разследванията DGTR установи, че износителите от тези три страни внасят галвалум в Индия „под нормалните си стойности“, причинявайки „материална вреда“ на местните производители като JSW Steel, Tata Steel и Bhushan Power and Steel. (Financial Express)
Източник: Други (18.10.2019)
 
Търсенето на стомана в Китай остава стабилно през септември Месечното производство на сурова стомана в Китай се понижи до шестмесечно дъно през миналия месец - но това не се дължи на забавяне на търсенето, а на производствените ограничения, въведени за изчистване на въздуха в Пекин и други големи северни градове от 1 октомври по повод празниците за 70-я национален ден. Общата продукция падна с 5.4% до 82.77 млн. тона миналия месец от 87.25 млн. тона през август, най-ниското ниво от март. Но интересното е в сравнение с година по-рано. Националното бюро за статистика заяви, че производството през септември е нараснало от 80.85 млн. тона през същия месец на миналата година, което показва, че търсенето остава стабилно, въпреки слабостта в производството (спадащите продажби на автомобили) и строителството. За първите девет месеца на годината Китай увелиеи продукцията с 8.4% до 747.82 млн. тона спрямо същия период на 2018 г. Китай внесе 99.36 млн. тона желязна руда през септември, което е с 4.8% повече спрямо 94.85 млн. тона през август и доста над 93.47 млн. тона през септември 2018 г. За първите девет месеца на годината вносът е 784 млн. тона, което е с 2.4% по-малко от 803.34 млн. тона за същия период миналата година. (sharecafe.com.au)
Източник: Други (21.10.2019)
 
Вносът на полуготова стомана в Китай скача с 418% през септември на годишна база Китайският внос на полуготова стомана се покачва съществено през септември, след като заради спада при доставките на скрап китайските купувачи успяха да намерят алтернативни форми на продукта от други азиатски страни на изгодни цени, съобщава Ройтерс. В рамките на септември най-големият производител и потребител на стомана в света е внесъл 370 000 тона стоманени полуфабрикати от чужбина, сочат данни, публикувани от Генералната митническа администрация в сряда. Това е своеобразен скок от 418% спрямо предходната година и бележи най-доброто месечно постижение от юни 2014 г. Данните надвишават и регистрираните през август 260 000 тона. Китай затегна ограниченията върху вноса на скрап от 1 юли, като част от широката кампания срещу "чуждия боклук". Страната е закупила по-малко от 10 000 тона стоманен скрап през септември и едва 180 000 тона през първите девет месеца на 2019 г., което е с 83,7% по-малко спрямо година по-рано. Вносът на полуготови стоманени продукти, състоящ се предимно от стоманени заготовки, междувременно е нараснал с 53,1% на годишна база през първите три тримесечия до 1,37 милиона тона, показват митническите данни. Китай е закупил 1,1 милиона тона готова стоманена продукция през септември, спрямо 970 000 тона през август и 840 000 тона през юли, показаха митническите данни.
Източник: Reuters (23.10.2019)
 
Япония планира да проведе двустранни преговори с Китай за стоманата Япония ще настоява за преговори на високо ниво с Китай относно излишъка от стоманен капацитет след като срещата на Световния форум за излишък от стоманен капацитет (GFSEC) в Токио, воден от Г-20, приключи, а Китай реши да се оттегли от форума. Китайски представители заявиха, че страната е намалила значително капацитета за производство на стомана през последните години. Поради това Китай вярва, че GFSEC е постигнала целта си след срещата и страната на практика оттегли желанието си да участва в бъдещи събития. В резултат членството на Китай в GFSEC ще изтече през декември, но по-голямата част от членовете са готови да се обединят около консенсусът на проектен министерски доклад. Докладът изброява следващите стъпки на GFSEC, включително предприемане на мерки като обмен на подробна информация за капацитета, действителното търсене и икономическите тенденции. "GFSEC без Китай или форум с друго име ще бъде създаден след декември, за да продължим да следим за излишния стоманен капацитет, но ние като Япония вярваме, че Китай все още е важен по този въпрос," заяви служител от японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността. (S&P Global)
Източник: Други (28.10.2019)
 
Стоманодобивната промишленост на ЕС пред нов пирон в ковчега си US Steel Kosice (USSK) планира да съкрати една пета от работната си сила в Словакия през следващите две години. Пазарите на стомана в ЕС са изправени пред слабо търсене, протекционизъм и високи цени на желязна руда и коксуващи въглища. Съкращенията ще засегнат около 2500 от 12 хил. работници в завода в по-бедната източна Словакия. USSK е един от най-големите работодатели в страната, фокусиран предимно върху производството на автомобили. US Steel Kosice е ключов доставчик за базираните в Словакия автомобилни заводи, които включват Volkswagen, PSA Peugeot Citroen, Kia и Jaguar Land Rover. Доставките от европейските операции на US Steel в Словакия паднаха с 13% през второто тримесечие, а средните цени за европейските операции на US Steel намаляха със 7.8%. „Трябва да се подготвим за бъдещето“, заяви изпълнителният директор на USSK Джеймс Бруно. „Освен това конкуренцията е много силна в днешните неравностойни условия.“ Синдикатите пуснаха петиция добавяйки към призивите на стоманодобивната промишленост за по-справедлива бизнес среда. (Financial Observer)
Източник: Други (28.10.2019)
 
Виетнам налага антидъмпингови мита върху стомана от Китай и Ю.Корея Виетнам наложи антидъмпингови мита върху китайски и южнокорейски стоманени продукти с цветно покритие, след като заключи, че ощетяват местното производство. Пет-годишните мита от 24 октомври, ще варират между 2.53% и 34.27% за китайска стомана и между 4.71% и 19.25% за южнокорейската стомана с цветно покритие, съобщи Министерството на промишлеността и търговията. Митата бяха наложени след 120-дневни временни мита и едногодишно разследване от министерството, което показа, че стоманените изделия с цветно покритие от двете страни оказват значителен натиск върху местната стоманодобивна промишленост. Дъмпингът им беше основната причина местните компании да понесат загуби, принуждавайки ги да намалят производството и да съкратят персонала, казаха от министерството. Виетнам миналата седмица наложи петгодишни антидъмпингови мита също върху неръждаемата стомана от Китай, Тайван, Малайзия и Индонезия, продължавайки подобно налагане през предходните пет години. (VNExpress)
Източник: Други (28.10.2019)
 
Очаква се пазарът на стомана в ЕС да се възстанови през първото тримесечие на 2020 г. Очаква се възстановяване на европейския пазар на стомана през първото тримесечие на 2020 г., заявиха участници на пазара в кулоарите на Световната конференция за динамика на стоманата в Милано. По-рано те очакваха възстановяване през третото и четвъртото тримесечие на 2019 г. Но непрекъснатото бавно търсене, намаляване на запасите, приток на внос на по-ниски цени и лошо представяне на икономиките на ЕС, по-специално на Германия, доведоха до допълнителен спад на цените през последните няколко месеца. Все пак перспективите за затягане на предлагането на пазара на плоски продукти в ЕС, поради намаляване на производството, трябва да доведат до балансиране на търсенето и повишаване на цените. Много участници на пазара смятат, че най-големите производители в ЕС предприемат намаление на производството, но чакат да съобщят тези съкращения в предстоящите си финансови резултати за третото тримесечие. Освен това се очакват намалени доставки на турски горещовалцувани рулони в ЕС през първото тримесечие, в сравнение с предходни години, в резултат на защитните квоти за внос от 30%. (Argus Media)
Източник: Други (30.10.2019)
 
Русия ще съживи нигерийски стоманодобивен завод спрян от съветската епоха Русия може да даде нов живот на най-големия стоманодобивен завод в Нигерия след десетилетия неактивност, заяви министърът на мините в африканската държава. Строителството на Ajaokuta Steel Co. започна през 1979 г. с помощта на тогавашния Съветски съюз, но съоръжението така и не започна производство и изцеди 8 млрд. долара публични пари. Многократните опити за възраждане на водещия проект чрез прехвърлянето му на частни инвеститори се провалиха и правителството прекрати концесиите. Сега руската инженерно-строителна група MetProm ще предприеме необходимата работа за въвеждане на съоръжението в експлоатация, финансирана от държавния Руски Експортен Център АД и базираната в Кайро Африканска банка за внос и износ, заяви министърът за развитие на мините и стоманата, Оламилекан Адегбит. Добивът от Ajaokuta ще допринесе донакъде за плановете на президента Мухамаду Бухари да диверсифицира икономиката от петрола и да насърчи местното производство. Най-големият производителана суров петрол в Африка дължи 90% от приходите си от износа му. Ajaokuta е проектирана да произвежда до 3 млн. тона стомана годишно и в голяма степен би елиминиралс нуждата от внос. (Bloomberg)
Източник: Други (31.10.2019)
 
Поевтиняването на алуминия понижи продажбите на "Алкомет" Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" е понижил приходите си за първите девет месеца на годината. Това става ясно от отчета на публичното дружество за периода. Основната причина за спада е поевтиняването на алуминия с 200 евро/тон, което обаче е намалило и разходите за материали. Производството като цяло е останало стабилно, но от компанията отчитат по-малки обеми на един от основните си продукти - домакинското фолио, в резултат на дъмпингов внос от Китай в Европа. Общите данни от отчета показват, че производствените обеми остават почти без промяна през първите девет месеца на 2019 г. спрямо същия период на миналата година. Общо компанията е продала малко под 51 хил. тона продукция за деветмесечието. Близо една четвърт от цялата продукция на завода се изнася в Германия, а други основни пазари са Италия, Испания, Полша и т.н. Балансът на дружеството показва значително (37%) увеличение на машините и оборудването, което е резултат от тригодишната инвестиционна програма за 70 млн. лв., която трябва скоро да приключи и да удвои капацитета на предприятието.
Източник: Капитал (01.11.2019)
 
Стоманените асоциации приветстват споразумението за продължаване на международната работа за намаляване на световния свръхкапацитет Шестнадесет асоциации на стоманодобивната промишленост на пет континента похвалиха споразумението от страна на „голямо мнозинство от членовете на Световния форум за излишък на стоманен капацитет (GFSEC)“ да „продължат работата на форума по въпроса за излишния капацитет на стомана“ и призоваха малцината несъгласни членове да преразгледат настоящата си позиция възможно най-бързо. Техните коментари бяха направени при приключване на срещите на работната група и на министрите на GFSEC в Токио миналата седмица. „Според последната информация на ОИСР, днес в света има 440 млн. метрични тона излишък от стомана. Това е увеличение с 6.5% спрямо миналата година“, заявиха групите. „Правителствата на стоманодобивните икономики по целия свят трябва да удвоят усилията си за справяне с този постоянен глобален излишък в стоманодобивния сектор, премахвайки мерките за подкрепа, които го причиняват, и прилагайки строги правила и средства за защита, които намаляват излишния капацитет“. (Scrap Register)
Източник: Други (01.11.2019)
 
14% от стокови ни износ се пада на металургията България заема девето място по стойност на произведена продукция в цветната металургия от 28-те страни членки на ЕС. Това каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова, цитирана от „Фокус”. По думите й, металургичната индустрия е един от основните сектори на икономиката и се развива успешно, а държавата ни е конкурентноспособна на останалите страни в ЕС. Само за 2018 г. износът в този сектор е на стойност близо 7,8 млрд. лв., което е 14% от стоковия износ на страната ни, уточни тя. “Това се дължи на големите инвестиции на предприятията, които бяха успешно приватизирани и през годините доказаха жизнеспособност и конкурентоспособност. Всички предприятия, които днес работят на територията на България в сектор Металургия имат добри показатели, устойчиво развитие и няма фактори, които да повлияят в близко време този позитивен тренд да бъде нарушен“, коментира Политими Паунова. Тя каза още, че предприятията от цветната металургия вече са инвестирали и в продукти за автомобилостроенето. По-думите й с навлизането на електромобилите алуминият ще разширява своята употреба. Най-голям износ, равняващ се на около 50 - 60%, България има за европейските страни и главно за Германия, каза още Политими Паунова, като допълни, че българската металургия търси и нови пазари в Близкия изток.
Източник: Монитор (05.11.2019)
 
Металургията изпревари енергетиката и произвежда по-голям брутен вътрешен продукт Металургията изпревари енергетиката в класацията на стратегическите отрасли в българската икономика. АЕЦ "Козлодуй", новите енергийни мощности, произвеждат по-малък вътрешен продукт, отколкото металургията на страната. Това заяви Антон Петров - председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му в момента българската икономика върви добре, има стабилна основа и потенциал за развитие. Конкурентоспособността на металургията и стабилизирането на редица други отрасли дава възможност да поддържаме 3,5 % годишен ръст на брутния вътрешен продукт на страната, каза Петров. Той прогнозира подобен икономически ръст и през 2020 г., и 2021 г., ако условията се запазят. По тон стоманена продукция на глава от населението сме под средното равнище за Европа, посочи Петров. По думите му разликата от 200 кг/човек у нас до 1200 кг/човек в Южна Корея идва от мащабните проекти. Всеки инфраструктурен проект е добре дошъл и е изключително важен за металургията, подчерта г-н Петров. Той увери, че при евентуално строителство на АЕЦ "Белене" потреблението на стоманени продукти на глава от населението у нас ще порасне двойно. Други важни обекти за металургичните предприятия са Кресненското дефиле, тунелът под Шипка, магистралата Бургас - Варна, метрото в София. В тунели, мостове, магистрали, железопътни проекти се влага много метал - от бетонното желязо до конструктивни стомани, допълни експертът. Петров определи като голям късмет развитието на медодобивната промишленост в страната ни и увеличаването на капацитета за производство на катодна мед. Който има такова производство, има сериозно бъдеще в своята индустрия и икономика, подчерта той. Петров допълни, че в момент, в който САЩ налага 10 % мито върху другия стратегически метал в света - алуминия, у нас се прави инвестиция, надхвърляща 40 млн. евро. Тя е за валцово производство на алуминий - изключително тежка и сложна технология за продукти с висока принадена стойност, посочи експертът. В момента стоманата иска конкретно и специално внимание, както правят всички страни по света, определи ръководителят на БАМИ. Той смята, че търговската война на Тръмп срещу стоманата не е случайна. ЕС реагира бързо и за кратък период въведе квоти за внос на стомана, което е прецедент, каза специалистът. В България при недостатъчна сертификация и контрол влизат стоманени продукти от Турция, Молдова, Украйна, алармира Петров. По думите му същите не се разпространяват толкова лесно в Европа, защото там има допълнително сито за сертифициране на продукцията и нейното качество. В България поради незатворени все още врати на контрол, сме ориентирани ценово, а при метала един ден това се плаща, предупреди специалистът. Той припомни, че желязото е конструктивен елемент и компромиси с качеството му не бива да се правят. България има най-високата цена на електрическа енергия за индустрията в ЕС, освен Англия, каза Петров. Според него 30-40-процентовата тежест на електрическата енергия в готовата продукция е осезателна спирачка за развитие на металургичния сектор. Като сериозен, но не нерешим и не дотолкова непреодолим определи кадровия проблем председателят на УС на БАМИ. Той е оптимист, че в момента се върви към улесняване на процедурите за внос на работна ръка. Радостно е, че се дават повече пари за образование и наука, защото изключително важно е да имаме квалифицирани и добре обучени кадри, подчерта експертът. Според него индустрията е извървяла дълъг път, за да стане привлекателна, предлагайки сигурност, перспективи и добро заплащане. Петров е оптимист, че постепенно нещата си идват на мястото и полека-лека българи от чужбина ще започнат да се прибират. Председателят на УС на БАМИ е убеден, че металурзите имат основание да посрещат професионалния си празник с много високо самочувствие. "И през тази година, и миналата, и през всички години на кризата имаше доста смели инвеститори, които продължиха да влагат парите си в металургичния сектор.Тези инвестиции са гордост, радост и перспектива и за отрасъла, и за България", заяви Антон Петров.
Източник: Дарик радио (06.11.2019)
 
Завод край Бургас вдигна заплатите до 1400 лева Когато в България се каже стомана, градът, асоцииран с това, е Перник. Но освен гиганта на миньорския град едно друго предприятие запълва почти половината пазар в страната и изнася огромни количества стомана навън – „Промет Стиил“. Заводът на „Промет Стиил“ е разположен край село Дебелт в Бургаска област и е част от украинската Група „Метинвест“, която е измежду 50-те най-големи производители на стомана и десетте най-крупни производители на желязна руда в света. Групата обединява в своя състав металургични предприятия в Украйна, заводи за прокат на стомана в Италия, България, Великобритания и въглепреработвателни предприятия в САЩ. В предприятията на „Метинвест“ (включително съвместните предприятия) работят около 80 000 души. Групата е собственост на SCM holding – дружеството на украинския бизнесмен и един от най-богатите хора в света Ринат Ахметов. „Промет Стиил“ отчита пазарен дял от 35-40% на българския пазар, което значи, че двете със „Стомана индъстри СА“, Перник, си поделят пазара. Миналата година тук бургаското дружество е продало 160 хил. тона стомана. България годишно ползва около 400 – 450 хил. тона стомана, казва изпълнителният директор на компанията Денис Новиков. От нея около 20% са внос от Турция. В Румъния, Европа и по света Освен в България другия пазар, на който „Промет Стиил“ доминират, е румънският. „Износът на продукция за Румъния възлиза на около 200 хил. тона, като предприятието остава пазарен лидер в доставките на арматура на пръти там“, казва Денис Новиков. В Балканския регион бургаската компания има повече от 400 клиенти, като използва различни канали за дистрибуция, поддържайки бизнес отношения с фирми от различни отрасли на промишлеността. През миналата година са изнесени над 300 хил. тона стомана. „През 2019 г. ние планираме да поддържаме на това ниво обемите на износ“, казва Новиков. Предприятието работи и на пазарите в Украйна и Унгария, Близкия изток и дори Северна Америка. През миналата година е започнал износът на стомана за САЩ, който е един от обещаващите пазари на компанията заедно с Канада, Мексико и Ливан. В същото време в предприятието се плащат заплати в размер на около 1400 лева брутно, заедно със социалния пакет. Тежък пазар Стоманата е особен продукт. Заради факта, че се намира в основата на всяко индустриално производство, нейното движение по света винаги е било обект на внимание от правителствата. Миналата година американският президент Доналд Тръмп наложи квоти за вноса на стомана, които веднага резултираха като домино ефект върху европейския пазар, където Европейската комисия прие също квоти, след което подобни неща станаха в Индия, Индонезия и Турция. Това прави бизнеса на „Промет Стиил“ зависим от политиката. От една страна, влизането на американския пазар е по-трудно както заради квотите, така и заради местните стандарти, а и заради силната конкуренция от страна на компании от средиземноморския регион, които са с по-малки логистични разходи при доставката на продукцията. От друга, квотната система например помага при конкуренцията с турските производители, които имат особено агресивна ценова политика. Турция произвежда по-евтина стомана при съкратен производствен процес, а заради инфлацията има по-евтина работна ръка. „Всичко това дава възможност на турските компании да продават арматурата си по-евтино с около 40 – 50 евро на тон“, казва Новиков. Третата линия, по която политиката влияе на компанията, е видима в Украйна. „През 2017 г. „Промет Стиил“ имаше трудности с доставките на суровина за производството. За известно време предприятието беше в престой. Това бе продиктувано от факта, че „Метинвест“ загуби контрола си върху няколко предприятия, разположени на временно неконтролируемата територия на Украйна“, обяснява директорът. Военните действия в Източна Украйна повлияха сериозно на бизнеса на Ахметов в сърцето на добивната промишленост – Донбас. Основният доставчик там е бил Енакивския металургичен завод, но след обявяването на сепаратистките Донецка и Луганска република контролът е загубен и сега заготовките се получават от друг украински доставчик – „Полюс трейд“. „Ние в оперативен порядък разработихме други варианти, свързахме се с надежден доставчик и в максимално кратки срокове възстановихме производството. В 2018 г. производството, продажбите, както и финансовите показатели на предприятието се увеличиха повече от два пъти, и ние и занапред ще се стремим за съхраним този резултат“, казва Новиков. Новият пик Всъщност през 2018 г. предприятието почти повтаря рекорда си отпреди кризата – през 2008 г., когато постига 463 хил. тона производство. Миналата година са произведени 458 хил. тона. Според Новиков това се дължи и на ръста на строителството в световен мащаб. „2018 г. беше пикова не само от гледна точка на произведената продукция, но и с оглед на ръста в износа на продукция и постигнатия финансов резултат“, казват от ръководството. Ако през 2017 г. бургаското металургично предприятие е постигнало печалба преди данъци в размер на 6.7 млн. лв., то през миналата година печалбата преди данъци е в размер на над 17 млн. лв., твърдят оттам. Така, погледнато от бургаския бряг, движението на световната икономика е повече от добро. / periscop.bg
Източник: Други (06.11.2019)
 
Празникът на металурга: 20 години устойчиво развитие на Алкомет Вицепремиерът Томислав Дончев, целият мениджърски екип на фирмата Алкомет, представители на държавната и местната власт, на университетската общност, на различни браншови организации, ведомства и партньори, депутати, дипломати и много гости присъстваха на тържеството, посветено на Деня на металурга в Шумен. Празникът се проведе под мотото „20 години устойчиво развитие на „Алкомет“ АД“, тъй като съвпада с 20-годишнината от приватизацията на комбината. Собствениците на най-големия производител на алуминиеви валцови и пресови изделия на Балканския полуостров Фикрет Индже и Фикрет Кузуджу приветстваха гостите и благодариха на държавата и на общината за създадените условия за развитие на бизнеса в България. „Днес с гордост можем да кажем, че това е дял от българската икономика, индустрия, която не просто оцелява, тя плува свободно на международните пазари и всеки ден сме по-добри от предишния“, се казва в обръщението на двамата. По думите на Томислав Дончев Алкомет е една от фирмите в страната, в които се правят най-големи инвестиции през последните няколко години, а това я нарежда сред най-модерните производители не само в България, но и в света. „Когато някой казва, че в България не се произвежда нищо, че няма инвестиции, едно от местата, където искам да го доведа е тук“, каза още Дончев. /24shumen.com
Източник: Други (06.11.2019)
 
Nippon Steel ще произвежда електрическа стоманена ламарина с дъгова пещ от 2022г Японската Nippon Steel планира да произвежда електрическа стоманена ламарина чрез електрическа дъгова пещ, като първото производство ще бъде насочено през фискалната април-септември 2022 г. Новата електро-дъгова пещ (EAF) за 28 млрд. йени (257 млн. долара) в завод Hirohata Works в Западна Япония ще има капацитет от 60 хил. т/месец. Понастоящем компанията работи със съоръжение за топене на скрап за 60 хил. т/месец в Hirohata, което консумира скрап и чугун, от други обекти в Япония. Но това съоръжение ще бъде затворено, когато новата EAF бъде пусната в експлоатация. Електрическата стоманена ламарина се използва главно в електромагнитни материали, използвани в трансформатори и електродвигатели. Стандартният лист се използва за основни производствени цели. Говорител на Nippon Steel заяви, че ще има малка промяна в потока на суровините в Hirohata, а висококачествените технологии за скрап и преработка ще гарантират, че продукцията в новия EAF е с "най-високото качество". (S&P Global)
Източник: Други (06.11.2019)
 
Danieli - световни стоманени договори в изобилие Италианският строител на заводи Danieli е много зает в последно време, с почти ежедневни съобщения на уебсайта си, обявявайки нови договори със стоманопроизводители. Наскоро компанията се съгласи да модернизира Steckel предприятие в Nanjing Iron & Steel и получи поръчка от Nucor Corporation да достави ново оборудване за комплекс за стоманени плочи в Бранденбург, Кентъки, САЩ. Danieli беше избран от руския производител на стомани Metalloinvest за модернизиране на горната система за зареждане на доменната пещ номер три в нейното съоръжение Ural Steel в Новотроицк. Други договори включват предоставяне на нова цифрова система за електроснабдяване Q-One за стопилка за специална стомана в ABS Sisak в Хърватия, и тръбна ролетна пещ за отопление в Tenaris Tamsa във Веракрус, Мексико, част от един от най-големите световни производители на стоманени тръби за енергийната и автомобилната индустрия. Оставайки в Мексико, Danieli е наета от Ternium Pesqueria да достави усъвършенствана технология за материални потоци в системата за управление на инвентара и напълно автоматична обработваща техника, която ще захранва с 4.1 метрични тона плочи на година завода в Пескурия, също в Мексико. (Steel Times International)
Източник: Други (07.11.2019)
 
Над 150 млн. лв. са инвестирани в металургията през 2018 г. Проектът на "Алкомет" за 60 млн. лв. в ново оборудване приключва до края на годината Над 150 млн. лв. са инвестирани в предприятията от българската металургия през миналата година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха изнесени на професионалния празник. Най-големият проект, който приключва тази година, е инвестицията на производителя на алуминиеви изделия "Алкомет", който за последните три години вложи над 60 млн. лв. в ново оборудване. Това ще удвои капацитета на завода в Шумен и ще му позволи да произвежда високотехнологични продукти за нови индустрии. На финала По-рано тази година "Алкомет" пусна в експлоатация нова 2500-тонна преса като част от най-голямата си инвестиционна програма от приватизацията на завода преди 20 години досега. Това позволява на компанията да произвежда по-големи и по-сложни профили, при това с много по-голяма прецизност. Това пък й отваря вратите към клиенти от отрасли като автомобилостроене, строителството, машиностроенето и електротехниката. В момента компанията е в процедура за сертифициране по международния автомобилен стандарт, която се очаква да приключи през 2020 г. Модернизацията във валцовото производство ще приключи до края на годината. Проектът включва също нов студеновалцов стан за ленти с ширина до 2200 мм, съоръжения за допълнителна обработка, както и линия за непрекъснато леене в леярния цех. И други инвестиции Инвестиции през миналата година са направени и от другите предприятия в сектора, казаха от БАМИ. Пловдивският КЦМ например е инвестирал 20 млн. лв. в технологично обновление на завода, същата сума е вложена и от "София мед" в индукционна пещ, линия за калаено покритие и нови изделия за електрониката. В медодобивния комбинат "Аурубис" тече изпълнение на дългосрочна програма, по която миналата година са вложени 15 млн. лв. В другия голям производител на алуминиеви изделия - софийската "Етем", също върви мащабна инвестиция, която включва и най-голямата преса на Балканите (4500 тона). "Общо през миналата година в сектора са вложени над 150 млн. лв., но това е горе-долу стъпката, с която върви българската металургия", каза председателят на БАМИ Антон Петров. След демократичните промени и смяната на собствеността инвестициите в българските предприятия вече достигат 3 млрд. лв. "Тези пари са вложени в технологии, във високопроизводителни машини, в екология, в ниска енергоемкост", посочи Петров. По данни на асоциацията през 2018 г. металургията в страната е произвела над 10 млрд. лв. продукция, а износът е близо 8 млрд. лв. Предизвикателства В момента металургичният сектор е изправен пред няколко предизвикателства, от които ще зависи бъдещата му посока на развитие. "Свидетели сме на безпрецедентна търговска война, която започна от САЩ именно с металите, стигна се до ответни мерки и до разрастване", посочи Петров. Успоредно с това се наблюдава забавяне на европейската икономика, което също носи рискове за сектора. На фона на всичко това Европа предприема все по-стриктни мерки за ограничаване на климатичните изменения, коя от коя по-скъпа, което засяга директно базовите индустрии като металургията, смята Петров. В същото време САЩ вече направиха първата стъпка по оттеглянето си от Парижкото споразумение, което ще даде допълнително предимство на американските производители за сметка на европейските. За българските предприятия допълнителна тежест идва от цените на енергоносителите, тъй като на металургията се дължат 20% от индустриалното потребление на електричество и 10% от консумацията на природен газ. Очакванията на сектора са парламентът бързо да приеме одобрените вече от правителството мерки за компенсиране разходите за въглеродни емисии.
Източник: Капитал (07.11.2019)
 
Над 150 млн. лв. са инвестирани в металургията през 2018 г. Проектът на "Алкомет" за 60 млн. лв. в ново оборудване приключва до края на годината Над 150 млн. лв. са инвестирани в предприятията от българската металургия през миналата година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха изнесени на професионалния празник. Най-големият проект, който приключва тази година, е инвестицията на производителя на алуминиеви изделия "Алкомет", който за последните три години вложи над 60 млн. лв. в ново оборудване. Това ще удвои капацитета на завода в Шумен и ще му позволи да произвежда високотехнологични продукти за нови индустрии. На финала По-рано тази година "Алкомет" пусна в експлоатация нова 2500-тонна преса като част от най-голямата си инвестиционна програма от приватизацията на завода преди 20 години досега. Това позволява на компанията да произвежда по-големи и по-сложни профили, при това с много по-голяма прецизност. Това пък й отваря вратите към клиенти от отрасли като автомобилостроене, строителството, машиностроенето и електротехниката. В момента компанията е в процедура за сертифициране по международния автомобилен стандарт, която се очаква да приключи през 2020 г. Модернизацията във валцовото производство ще приключи до края на годината. Проектът включва също нов студеновалцов стан за ленти с ширина до 2200 мм, съоръжения за допълнителна обработка, както и линия за непрекъснато леене в леярния цех. И други инвестиции Инвестиции през миналата година са направени и от другите предприятия в сектора, казаха от БАМИ. Пловдивският КЦМ например е инвестирал 20 млн. лв. в технологично обновление на завода, същата сума е вложена и от "София мед" в индукционна пещ, линия за калаено покритие и нови изделия за електрониката. В медодобивния комбинат "Аурубис" тече изпълнение на дългосрочна програма, по която миналата година са вложени 15 млн. лв. В другия голям производител на алуминиеви изделия - софийската "Етем", също върви мащабна инвестиция, която включва и най-голямата преса на Балканите (4500 тона). "Общо през миналата година в сектора са вложени над 150 млн. лв., но това е горе-долу стъпката, с която върви българската металургия", каза председателят на БАМИ Антон Петров. След демократичните промени и смяната на собствеността инвестициите в българските предприятия вече достигат 3 млрд. лв. "Тези пари са вложени в технологии, във високопроизводителни машини, в екология, в ниска енергоемкост", посочи Петров. По данни на асоциацията през 2018 г. металургията в страната е произвела над 10 млрд. лв. продукция, а износът е близо 8 млрд. лв. Предизвикателства В момента металургичният сектор е изправен пред няколко предизвикателства, от които ще зависи бъдещата му посока на развитие. "Свидетели сме на безпрецедентна търговска война, която започна от САЩ именно с металите, стигна се до ответни мерки и до разрастване", посочи Петров. Успоредно с това се наблюдава забавяне на европейската икономика, което също носи рискове за сектора. На фона на всичко това Европа предприема все по-стриктни мерки за ограничаване на климатичните изменения, коя от коя по-скъпа, което засяга директно базовите индустрии като металургията, смята Петров. В същото време САЩ вече направиха първата стъпка по оттеглянето си от Парижкото споразумение, което ще даде допълнително предимство на американските производители за сметка на европейските. За българските предприятия допълнителна тежест идва от цените на енергоносителите, тъй като на металургията се дължат 20% от индустриалното потребление на електричество и 10% от консумацията на природен газ. Очакванията на сектора са парламентът бързо да приеме одобрените вече от правителството мерки за компенсиране разходите за въглеродни емисии.
Източник: Капитал (08.11.2019)
 
Над 150 млн. лв. са инвестирани в предприятията от българската металургия през миналата година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха изнесени на професионалния празник. Най-големият проект, който приключва тази година, е инвестицията на производителя на алуминиеви изделия "Алкомет", който за последните три години вложи над 60 млн. лв. в ново оборудване. Това ще удвои капацитета на завода в Шумен и ще му позволи да произвежда високотехнологични продукти за нови индустрии.По-рано тази година "Алкомет" пусна в експлоатация нова 2500-тонна преса като част от най-голямата си инвестиционна програма от приватизацията на завода преди 20 години досега. Това позволява на компанията да произвежда по-големи и по-сложни профили, при това с много по-голяма прецизност. Това пък й отваря вратите към клиенти от отрасли като автомобилостроене, строителството, машиностроенето и електротехниката. В момента компанията е в процедура за сертифициране по международния автомобилен стандарт, която се очаква да приключи през 2020 г. Модернизацията във валцовото производство ще приключи до края на годината. Проектът включва също нов студеновалцов стан за ленти с ширина до 2200 мм, съоръжения за допълнителна обработка, както и линия за непрекъснато леене в леярния цех.
Източник: Капитал (08.11.2019)
 
ArcelorMittal сви прогнозата за търсенето на стомана ArcelorMittal поскъпна най-много от две години, след като отчете печалба, която надхвърля най-високата оценка на анализаторите, дори когато компанията намали перспективите си за световното търсене на стомана. Citigroup заяви, че доставките в Европа са по-добри от очакваните, а по-високите доходи помогнаха на ArcelorMittal да намали нивата на дълга си. Jefferies Group посочи по-силния контрол върху разходите като причина за изненадващата печалба. Резултатите предполагат, че ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, успя да надмине понижените очаквания, които анализаторите имаха. Търговските спорове се отразиха върху търсенето, особено в автомобилния сектор, а конкуренцията от по-евтиния внос доведе европейската стоманодобивна промишленост до криза. ArcelorMittal поскъпна с 8.7%, най-много от февруари 2017 г. Компанията отчете печалба за третото тримесечие преди лихви, данъци и амортизация в размер на 1.06 млрд. долара, което е 61% спад спрямо година по-рано. Анализаторите очакваха 943.2 млн. долара. (Bloomberg)
Източник: Други (08.11.2019)
 
Да се научим на прецизност от „Аурубис България“ В Аналитичните лаборатории и Центъра за развойна дейност се срещаме с професионалисти, вдъхновени от работата, която обичат Ако пътувате по Подбалкански път, между Златица и Пирдоп ще видите най-високия комин в България. Той отдавна не пуши, но се е превърнал в запазен знак на региона. Тук е водещият производител на мед в Югоизточна Европа, част от международната група „Аурубис“. Заводът започва работа преди 60 години като МДК „Георги Дамянов“ и в наши дни вече е втората по големина компания в България със структуроопределяща роля за икономиката на страната. Предприятието се състои от четири завода - металургия, рафинерия, производство на сярна киселина и обогатителен комплекс. "Аурубис България“ отваря врати, за да видим как работят Аналитичните лаборатории и Центъра за развойна дейност. Науката среща индустрията Тук се преработва меден концентрат от цял свят. В лабораториите на компанията се анализира съставът на суровините и на база на резултатите се прави подходящия „коктейл”, който поема по производствената верига. От точността на изследванията зависят ефективността и качеството. Катодната мед, произвеждана тук, е известна на международните пазари с бренд „Пирдоп“ и е сертифицирана на Лондонската метална борса. Компромиси с високия стандарт не се допускат. В лабораториите се правят анализи и за завода на „Аурубис“ в Люнен, Германия - най-големия преработвател на меден скрап в света. Аналитичният център е оборудван с модерна апаратура, прилагат се и редица иновативни методи, които гарантират необходимата прецизност. Тук например се използва спектрограф, с какъвто астрономите правят анализи на спектрите на звездите, за да определят химичния им състав. Сърцето на лабораторията Албена Дуралиева е ръководител на Аналитичните лаборатории. След гимназията в родния й Пирдоп продължава семейната традиция – завършва специалността Металургия на цветните метали в ХТМУ и през 1991 г. постъпва на работа в завода. Родителите й дошли по разпределение в МДК и останали в него до пенсионирането си. Албена намира своята хармония в баланса между лабораторните анализи, семейните ангажименти, страстта си по рисуването и препрочитането на Вонегът и Робърт Бърнс. Цветана Павлова е ръководител „Търговски анализи”. За нея работата в лабораториите също е професионална любов. Двете ни въвеждат в тайнствата на всичко, което тук се прави. Точност на анализа В лабораториите на „Аурубис България“ се извършват изключително прецизни анализи. Инвестира се в оборудване, използват се както класически методи, така и инструментални анализи с последно поколение апаратура. Методите са в широкия диапазон от стапяне на материали в две компактни лабораторни пещи до измервания, за която е нужна прецизност в десетохилядни от процента – това е като да определиш точната дебелина на карфица от разстояние половин километър. „Ние сме своеобразни „сензори” на производството”, уточнява Албена Дуралиева. В лабораториите работят общо 48 души, но и този сплотен екип трудно намира квалифицирани специалисти за разрастването си. Затова обученията са постоянна практика. Илия и Цанко са две от най-младите попълнения, които помагат в пробирния анализ. Новопостъпила е и Неди Николова. Тя също е от региона и мечтата й била да работи за „Аурубис” – заради добрата професионална реализация, която компанията предлага. С поглед напред Тук се следят и всички междинни процеси, свързани с работата на предприятието. Лабораториите имат акредитация за анализи на подземни и повърхностни води, емисии от стационарни източници и атмосферен въздух. „Аурубис“ влага много средства и усилия не само за опазване на околната среда, но и намира начин да се справи с така наречените исторически замърсявания, свързани с миналото. Днес високите екологични стандарти гарантират чистата природа в Средногорието. Регионът има потенциал за развитие на туризма. Компанията подпомага и развитието на образованието и културата чрез партньорските си програми с общините. „Когато някой работи на едно определено място, той трябва да вижда хубавите неща и възможностите около себе си и да съдейства този потенциал да се развие”, споделя Албена Дуралиева. Изследвания и развитие Важна брънка от целия производствен процес е отдел „Изследвания и развитие”. Това е центърът за развойна дейност на „Аурубис“, където се раждат и развиват идеите за нови процеси и технологии, които намират пряко приложение в производството. Радина Димитрова работи в R&D отдела. Тя също е от района. Учила е химия в Софийския университет, идва като стажант в компанията, перспективата за професионална реализация й харесва и решава да остане. В „Изследване и развитие“ работят 11 души. Всички са висококвалифицирани млади хора с добро образование, повечето от които са доктори на науките. Те имат професионално любопитство, а освен това за тях работата е и хоби. „Тук няма текучество, предизвикателството за всички нас е ангажираността ни с иновативни проекти и най-голямото ни удоволствие е да ги видим осъществени на практика”, казва д-р Милен Кадийски, ръководител на сектор в центъра за развойна дейност. В R&D отдела се правят открития и разработки, защитени чрез търговска тайна и патенти. „Не бих заменил/а тази работа с друга“ е реплика, която чуваме от всички, с които се срещаме в лабораторния комплекс и в отдел „Изследване и развитие“. Тук те се чувстват високоценени професионалисти. Голяма част от тях са местни хора с интерес към науката и металургията, които са се върнали по родните си места след университетите, реализират се и тук израстват като специалисти.
Източник: economic.bg (11.11.2019)
 
Заводите на Liberty Steel ще се обединят в една група Единна световна компания с капацитет за валцувана стомана от 18 млн. тона трябва ще бъде създадена чрез консолидация на стоманодобивните предприятия на GFG Alliance. Семейният алианс обяви, че Liberty Steel Group, в която работят 30 хил. души в 10 държави, ще бъде преобразувана до края на тази година чрез сливане на предприятията за производство, добив и дистрибуция на стомана на GFG по целия свят. Liberty Steel Group ще бъде осмият по големина производител на стомана извън Китай, като операциите се простират от Австралия до континентална Европа, Великобритания и САЩ. Въпреки че отделните предприятия ще запазят висока степен на автономност, ще се изготвят консолидирани отчети и ще бъде разработена единна стратегия. В основата на мисията на групата ще бъде амбицията да се надгради върху съществуващата стратегия Greensteel на GFG и да се стреми към нетен въглероден неутрален статус до 2030 г. Това ще включва проучване на най-добрите нови технологии - като водород, генериран от възобновяема енергия, за производство стомана. (Machinery Market)
Източник: Други (15.11.2019)
 
ArcelorMittal получи разрешение да завърши сделка за Essar за 5.8 млрд. долара ArcelorMittal получи одобрението на върховния съд в Индия да завърши покупката на фалирала стоманодобивна фабрика за 5.8 млрд. долара, разчиствайки пътя на магната Лакшми Митал да влезе на втория по големина пазар в света. Върховният съд разреши на Arcelor да извърши плащането за Essar Steel India Ltd. и отмени разпореждането на апелативния съд за обявяване в несъстоятелност, което даде на обезпечените и необезпечени кредитори равни права върху постъпленията от продажбата. Съветът на кредиторите на фалирала компания има право на преценка при разпределението на средствата в несъстоятелност. Придобиването на Essar Steel India Ltd. ще направи Arcelor четвъртият по големина производител в страната, в която правителството инвестира трилиони рупии в инфраструктура. Присъдата вероятно ще бъде окончателното решение в над едногодишната битка на Arcelor да придобие Essar. Въпреки, че компаниите могат да поискат преразглеждане на решението от същата съдебна комисия, успехът на подобни искания е рядкост. Най-големият производител на стомана в света, ArcelorMittal и неговият партньор Nippon Steel Corp. бяха предложили да платят 420 млрд. рупии (5.8 млрд. долара) в брой на кредиторите и да вложат още 80 млрд. рупии в завода миналата година. (Bloomberg)
Източник: Други (15.11.2019)
 
САЩ ще проучи корейски дъмпинг на стоманени продукти Министерството на търговията на САЩ започва проучвания, за да определи дали кованите стоманени фитинги от Южна Корея и Индия се внасят дъмпингово в САЩ и да установи дали производителите от Индия получават несправедливи субсидии. Информационна агенция Yonhap съобщи, че разследванията са дошли след подаване на искове от Bonney Forge Corporation (Маунт Юниън, Пенсилвания) и Обединеният международен синдикат за стомана, хартия и гори, каучук, производство, енергетика, обединени индустриални и служители в услугите (известен като United Steelworkers). Предполагаемите дъмпингови маржове варират от 45.31% до 198.38% за Южна Корея и 52.48% до 293.40% за Индия, според Министерството на търговията. През 2018 г. вносът на ковани стоманени фитинги от Индия и Южна Корея се оценява съответно на 92.6 млн. долара и 67.6 млн. долара. Окончателните решения на Министерството са предвидени съответно за 31 март 2020 г. и 15 юни 2020 г. (Bernama)
Източник: Други (15.11.2019)
 
Индия може да отмъсти на САЩ по спора за стоманата в СТО Индия може да отговори на САЩ по въпроси, решени в полза на Индия от панела за спазване на правилата към Световната търговска организация в спор за изравнителни мита върху вноса на стомана. Това може да се случи, ако Вашингтон не обжалва решението, което може да направи през следващите 60 дни. „В доклада на панела има някои неблагоприятни моменти за Индия, но има и други важни, където решението е благоприятно. Индийският екип изучава доклада и разглежда възможността за отговор“, заяви запознат с въпроса. Индия, обаче, може да поиска контрамерки от СТО, само ако САЩ не обжалват решението, добави той. Ню Делхи също проучва дали би трябвало да обжалва отхвърлянето на някои от претенциите си. В петък бе представен доклад от панела за спазване на правилата на СТО, създаден, за да определи дали САЩ са привели определени мерки в съответствие, които са били констатирани като противоречиви в първоначалния спор с Индия. (Hindu BusinessLine)
Източник: Други (18.11.2019)
 
JFE Steel придоби 50% в китайски конкурент Големият японски производител на стомана JFE Steel Corp. придоби 50% в подразделение на един от водещите стоманодобивни производители в Китай, China BaoWu Steel Group Corp., и ще започне да прави висококачествени специализирани стоманени пръти за японските автопроизводители в Китай. JFE ще инжектира 690 млн. юана (98 млн. долара) в Baosteel Special Steel Shaoguan Co., производител на стоманени пръти под BaoWu, за да образува съвместно предприятие. Дъщерното дружество на групата, Guangdong Shaoguan Iron and Steel Songshan Co., ще държи останалата половина. Съвместното предприятие със седалище в Шаогуан в южната провинция Гуандун има годишен производствен капацитет от 1.1 млн. тона специализирана стомана. JFE има за цел да помогне на японските автомобилни производители с местни доставки на висококачествена специализирана стомана в най-големия автомобилен пазар в света. Досега разчиташе на японски износ. Базираната в Токио компания също ще търси възможности за доставка и до китайски и други чуждестранни автомобилни производители. (Japan Times)
Източник: Други (20.11.2019)
 
Thyssenkrupp отчита по-големи загуби и задава нови насоки Thyssenkrupp AG обяви, че нетната загуба за фискалната 2019 г. се разшири и че очаква по-голяма загуба през следващата фискална година поради разходите за преструктуриране. Немският индустриален конгломерат отчете нетна загуба от 304 млн. евро за фискалната година, приключила на 30 септември, в сравнение със загуба от 62 млн. евро година по-рано. Нетните продажби нараснаха леко до 42 млрд. евро, спрямо 41.53 млрд. евро година преди това. Поръчките за цялата група са за 41.99 млрд. евро, което е повече от 41.49 млрд. евро година по-рано. Компанията, която произвежда стомана, асансьори и автокомпоненти, заяви, че коригираната й печалба преди лихви и данъци е спаднала до 802 млн. евро от 1.44 млрд. евро през предходната финансова година. „Резултатите на много от нашите бизнеси не са удовлетворяващи“, каза главният изпълнителен директор Мартина Мерц и добави, че необходимите структурни подобрения и мерки за преструктуриране не са приложени с необходимото последствие. В момента компанията преразглежда своите подразделения, включително подразделението за асансьори, или чрез IPO, или чрез продажба, за да създаде „финансова свобода“. (Market Watch)
Източник: Други (21.11.2019)
 
Световните металургични гиганти намаляват производството на стомана и масово уволняват хора Металургичните гиганти по света значително намаляват производството и масово съкращават служители поради резкия спад в търсенето на металургични продукти, заяви ръководителят на Федерацията на металурзите в Украйна, Сергий Беленки. „Ако погледнете световната карта на Донивната и металургичната промишленост, Arcelor Mittal например закрива своите предприятия в Южноафриканската република и освобождава около две хиляди души. US Steel също освобождава 1800 души. В Thyssen Krup, най-големият германски концерн, 6 хиляди души са уволнени от 1 януари. British Steel, която е на ръба на фалита, заплашва с уволнение 25 хил. души. Ситуацията в Украйна също може да се нарече критична. Но, доколкото знам, ръководството на всички компании се опитва да избегне криза," заяви Беленки. През последните две години заплатите в бранша са нараснали с над една трета. Днес средната заплата е около 19 хиляди гривни. Вероятно няма такива показатели в никоя друга индустрия. Това позволи много да се забави темпа на трудова миграция и да се повиши стандарта на живот. (112.International)
Източник: Други (22.11.2019)
 
ЕС внесе иск в СТО срещу индонезийските ограничения за суровините Европейският съюз внесе иск в Световната търговска организация (СТО) срещу индонезийските ограничения за износ на суровини, използвани в производството на неръждаема стомана. Тези ограничения несправедливо ограничават достъпа на производителите от ЕС до суровини за производството на стомана, по-специално никел, както и до скрап, въглища и кокс, желязна руда и хром. ЕС също оспорва субсидиите, които насърчават използването на местно съдържание от индонезийските производители и дават предпочитание на местните пред вносни стоки, което противоречи на правилата на СТО. Комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом заяви: „Производителите на стомана в ЕС са под голям натиск и страдат от последиците от световния свръхкапацитет и едностранните търговски ограничения. Ограниченията за износ, наложени от Индонезия, допълнително излагат на риск работните места в стоманодобивната промишленост на ЕС. Въпреки нашите съгласувани усилия, Индонезия запази въведените мерки и дори обяви нова забрана за износ от януари 2020 г.“ (EU Reporter)
Източник: Други (25.11.2019)
 
ЕС подозира китайските стоманопроизводители в избягване на антидъмпинговите мита Европейската комисия започна разследване, след като намери доказателства, че китайските производители на стомана избягват антидъмпинговите мита, като леко модифицират изнасяния материал. През февруари 2018 г. Европейският съюз определи мита между 17.2% и 27.9% за вноса на някои устойчиви на корозия стомани от Китай, като контра мярка на несправедливо ниските цени. Комисията обаче заяви във вторник, че сега разследва дали китайските производители са намерили начин да ги избегнат. ЕС често провежда разследвания по съмнения за заобикаляне. В някои случаи продукти от страни като Китай се изпращат до друга близка страна и след това се изнасят, сякаш продуктът е произведен там. В сегашния случая, Комисията заяви, че китайските производители са увеличили износа на устойчива на корозия стомана с тънки маслени покрития или с леко повишено съдържание на въглерод, алуминий или титан. Полученият продукт е малко по-различен и така не подлежи на мита. (Reuters)
Източник: Reuters (27.11.2019)
 
Tata Steel: съкращение на 1000 човека на острова Tata Steel обяви, че очаква да съкрати 1000 работни места в Обединеното кралство като част от плановете за преструктуриране на компанията. Две трети от загубата на работни места ще бъдат мениджърски и офис роли, каза Tata. В Холандия също са предвидени за съкращение 1600 позиции, като други 350 са предвидени другаде по света. Изпълнителният директор на Tata Steel, Хенрик Адам, заяви, че компанията „не може да си позволи да стои неподвижно“, тъй като „светът около нас се променя бързо и трябва да се адаптираме“. Рой Рикюс, генерален секретар на профсъюза Community, който представлява работници в стоманодобивната промишленост, заяви, че предложенията на Tata "нямат основание" и идват в лош момент. "Смятам, че начинът, по който компанията се справи с това, е отвратителен. Никога не е подходящ момент, но това съобщение няколко седмици преди Коледа е абсолютно скандално. На този етап изобщо нямаше нужда от това обявяване." (BBC)
Източник: Други (28.11.2019)
 
ЕС призован да помогне на циментовия и стоманения сектори да изпълнят новите климатични цели Тежките европейски отрасли като производство на цимент, стомана и рафиниране на нефт ще се нуждаят от големи инвестиции, за да може континентът да постигне целта си да бъде въглеродно неутрален до три десетилетия. Разходите за нови технологии, осигуряването на доставка на чиста енергия и подобряване на системите за ценообразуване на въглерода са сред мерките, необходими за постигане на целта, се казва в доклад, публикуван от консултативна група на високо равнище на Европейския съюз. Без тях местната индустрия не може да бъде конкурентна спрямо чуждестранни компании, заяви Експертната група по енергоемки индустрии. Урсула фон дер Лийен, която на 1 декември трябва да стане председател на Комисията на ЕС, очерта широки насоки на безпрецедентна политика, която да превърне Европа в първия неутрален за климата континент до 2050 г., стратегия, която да постави региона пред своите основни търговски партньори Китай и САЩ в борбата със замърсяването и спазване на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне. Предстои комисията да разкрие повече подробности за плана през следващия месец. Фон дер Лийен обеща да засили съществуващата цел за 2030 г., като намали емисиите с 50%, или дори 55%, в сравнение с предишната цел от поне 40%. Тя също иска да отключи 1 трлн. евро инвестиции през следващото десетилетие чрез Европейската инвестиционна банка. (Bloomberg)
Източник: Други (29.11.2019)
 
Тръмп връща митата за внос на стомана от Аржентина и Бразилия Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в Twitter в понеделник, че веднага ще възстанови митата за вноса на стомана и алуминий в САЩ от Бразилия и Аржентина. В съобщението си той дава да се разбере, че причината е девалвацията на валутите на двете страни, което влошава позициите на американските фермери и износители. Тръмп също призова Федералния резерв да попречи на държавите да се възползват от силния долар, като обезценяват валутите си. "Свалете лихвите и отпуснете, Фед!", туитна президентът рано тази сутрин. Администрацията на Тръмп първоначално освободи Бразилия и Аржентина от митата на президента през 2018 г., след като САЩ заявиха, че са постигнали търговски сделки с тези страни. Не е ясно какво точно е предизвикало съобщението на Тръмп в Twitter. Аржентинската валута отслабна, но страната беше в разгара на икономическата криза, коментира "Ню Йорк Таймс". И Аржентина, и Бразилия се възползват от търговската война на президента с Китай, която навреди на американския износ на соя и други продукти. Бразилия и Аржентина са взели голяма част от този бизнес, заменяйки САЩ като голям доставчик на селскостопански стоки за Китай. /New York Times
Източник: Други (02.12.2019)
 
Световното производство на стомана се влошава допълнително Последните данни показват, че сяветовното производство на сурова стомана извън Китай е достигнало 70 млн. тона през октомври. Въпреки че това е с 1.3 млн. тона (2%) повече, отколкото е произведено през септември, това е с 4 млн. тона (-5%) по-малко, отколкото беше отчетено миналата година през октомври 2018 г. Месечното увеличение е нормално и се случва всеки октомври това десетилетие. Годишното свиване, обаче, бележи най-голямото свиване на годишна база, наблюдавано от ноември 2015 г. Световният добив на сурова стомана извън Китай вече се свива на годишна база четири последователни месеца. Също така трябва да се отбележи, че освен в Индия, производството на сурова стомана през октомври се свива на годишна база във всяка основна страна производител (включително Китай). Това е рядко развитие, което е много обезпокоително по отношение на световната икономика и, разбира се, е удар за световното търсене на желязна руда. Като цяло, има само два месеца досега тази година, когато има ръст на световната продукция на сурова стомана извън Китай. Това продължава да се отнася и продължава да отразява слабостта в световната икономика извън Китай (проблемите продължават и в китайската икономика). (splash247.com)
Източник: Други (04.12.2019)
 
Конте: Планът на ArcelorMittal не е наред, отхвърляме го Премиерът на Италия Джузепе Конте каза, че плановете на ArcelorMittal да съкратят 4700 работни места в бившата стоманена група ILVA "абсолютно не са наред" и са много подобни на първоначалния план за съкращаване на 5000 работни места в групата за производство на стомана, която включва огромния и замърсяващ завод в Таранто. Затова той каза, че правителството, което се опитва да накара френско-индийския гигант да отмени решение за изтегляне от бившата ILVA, „отхвърля плана“. Конте каза; „Отхвърляме го и ще работим върху целите, които сме си поставили с г-н Mittal, който лично ми обеща да се постигнат и ще успеем“. Синдикатите отхвърлиха в сряда нов план на ArcelorMittal за бившата стоманена група ILVA, предвиждаща 4700 уволнения до 2023 г., включително незабавно 2891. Синдикатите обявиха стачка на 10 декември. Изпълнителният директор на ArcelorMittal Italia Лусия Морсели заяви, че от компанията са изтеглени един милиард евро тази година. Френско-индийската група, най-голямата в света, се опитва да се измъкне от бившата група ILVA, най-големият стоманодобивен завод в Европа в Таранто. (ANSA)
Източник: Други (06.12.2019)
 
Микро предприятие на Nucor в Мисури е първото американско на вятърна енергия Nucor Corporation, която ще открие микро-предприятие в Седалия, Мисури, вероятно ще бъде първият стоманодобивен завод в САЩ на вятърна енергия. Това от своя страна се очаква да намали въглеродните емисии. Компанията е сключила споразумение с местно електрическо предприятие Evergy, базирано в Канзас Сити, Мисури, за покупка на мощност от 75 мегавата. Според източници в момента Evergy разработва вятърни ресурси, които ще бъдат част от електрическата мрежа, обслужваща стоманодобивния завод Nucor Sedalia. Енергията, произведена от новата вятърна централа, ще захранва електрическите дъгови пещи на завода. Всъщност конкурентната цена, предлагана от Evergy, спомогна на Nucor за избора на Мисури като място за новото стоманодобивно предприятие, пред щати богати на вятър като Небраска и Канзас. Законът на щата Мисури позволява предлагане на по-евтино електричество за производителите на стомана и алуминий с огромни енергийни нужди. Evergy се опитва да привлече потенциални производствени компании, които да изградят мощностите ? в щата. (Scrap Monster)
Източник: Други (09.12.2019)
 
Никола Добрев се оттегля от КЦМ Инж. Никола Добрев излиза от управлението на КЦМ. Вече има нов Съвет на директорите на КЦМ 2000 АД като негов председател е главният изпълнителен директор Румен Цонев. На тази позиция инж. Добрев бе от началото на 2013 година. Като мотив за рокадата инж. Цонев посочи изтичане на 5-годишния мандат. От Съвета на директорите се оттегля и инж. Найден Михайлов. Сега СД вече е в състав Румен Цонев – председател на СД и главен изпълнителен директор, Розин Ангелов – заместник-председател на СД , Стоян Пехливанов – член , Атанас Марински – член и Иван Добре – член.
Източник: Марица (09.12.2019)
 
Moody's: Производителите на стомана са изправени пред още една тежка година Европейските производители на стомана получиха мрачна прогноза за следващата година, тъй като рейтинговата агенция Moody's прогнозира забавяне на търсенето и влошаване на рентабилността в сектора. Ключовите сектори, използващи стомана, произведена в Европа, като автомобилната промишленост, вероятно ще се нуждаят от по-малко суровини през следващата година на фона на широкото пазарно забавяне. Междувременно, ескалирането на глобалното търговско напрежение и настъпващия Brexit, нарушаващ веригите за доставки и доверието на потребителите. Европейските производители на стомана претърпяха трудна 2019 г., като British Steel, вторият по големина стоманопроизводител във Великобритания, е на ръба, а Thyssenkrupp отправяше предупреждения за печалба едно след друго. Tata Steel също освободи работници. В индустрията на Обединеното кралство бяха заети 323 хил. души в началото на 70-те, но сега работят по-малко от една десета от това. Междувременно ЕК планира въглероден граничен данък, насочен към защита на европейските производители на стомана и други енергоемки индустрии срещу по-евтиния внос от страни с по-малко строги политики в областта на климата. (City A.M.)
Източник: Други (11.12.2019)
 
ЕИБ предостави заем от 65 милиона евро на КЦМ за модернизация Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предостави заем от 65 милиона евро на компанията КЦМ АД, български производител на олово и цинк, съобщиха от Еврокомисията. Споразумението е подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), сърцето на Инвестиционния план за Европа, така нареченият план „Юнкер“. КЦМ АД ще използва заема за модернизиране на технологиите на компанията в периода 2020-2023. Проектът включва модернизиране и разширяване на завода за рафиниране на олово и благородни метали, както и модернизиране на инсталацията за електролиза на цинк. Проектът ще увеличи с 15% капацитета на рециклиране на различни видове оловни и цинкови вторични суровини. В същото време, делът на вторични суровини ще се увеличи значително, което ще спомогне за по-ефективен и устойчив производствен процес.
Източник: Труд (12.12.2019)
 
Печалбата на "Аурубис" е спаднала с 25% за последната година Печалбата на медодобивната компания "Аурубис България" е намаляла с 25% за последните 12 месеца. Това показва отчетът на германската група майка Aurubis за финансовата 2018/19 г., която приключва в края на септември. Нетният резултат на българското дружество за периода е 90.7 млн. евро спрямо 121.5 млн. евро предходната година по международните счетоводни стандарти. Производството също спада както заради временното прекъсване на работа за планов ремонт, така и заради непланово спиране.Печалбата на "Аурубис" намалява за втора поредна година, след като за финансовата 2016/17 г. компанията отчете рекордните в историята си 176.5 млн. евро (345.3 млн. лв.). По българските стандарти за 2017 г. резултатът беше 393.6 млн. лв., а за 2018 г. - 202.4 млн. лв. Групата дава другите финансови данни общо по сегменти. Звеното, към което принадлежи българското дружество, е "Рафиниране и преработка на метали" и включва още пет завода. Като цяло приходите за финансовата година леко се покачват (3%), достигайки 10.7 млрд. евро. Това обаче се дължи почти изцяло на по-високите цени на медта и на благородните метали. Значително се понижава оперативната печалба преди данъци (EBT), която е ключов показател за инвеститорите - с 14% до 304 млн. евро. Основната причина са плановите и неплановите спирания на заводите в Пирдоп и Хамбург, което е довело до спад на преработените количества концентрат и съответно на получените такси за това.
Източник: Капитал (12.12.2019)
 
Печалбата на "Аурубис" е спаднала с 25% за последната година Печалбата на медодобивната компания "Аурубис България" е намаляла с 25% за последните 12 месеца. Това показва отчетът на германската група майка Aurubis за финансовата 2018/19 г., която приключва в края на септември. Нетният резултат на българското дружество за периода е 90.7 млн. евро спрямо 121.5 млн. евро предходната година по международните счетоводни стандарти. Производството също спада както заради временното прекъсване на работа за планов ремонт, така и заради непланово спиране. Печалбата на "Аурубис" намалява за втора поредна година, след като за финансовата 2016/17 г. компанията отчете рекордните в историята си 176.5 млн. евро (345.3 млн. лв.). Като цяло приходите за финансовата година леко се покачват (3%), достигайки 10.7 млрд. евро. Значително се понижава оперативната печалба преди данъци (EBT), която е ключов показател за инвеститорите - с 14% до 304 млн. евро. Основната причина са плановите и неплановите спирания на заводите в Пирдоп и Хамбург, което е довело до спад на преработените количества концентрат и съответно на получените такси за това.
Източник: Капитал (12.12.2019)
 
ArcelorMittal спира производство в Румъния поради високите цени на електроенергията Световният гигант ArcelorMittal обяви, че от 1 декември временно спира производството в стоманодобивния си завод в Хунедоара, Румъния, който е част от подразделението ArcelorMittal Europe - Long Products. Групата заяви, че решението произтича от високите цени на електроенергията и природния газ. Заводът има 640 служители и 200 изпълнители. "Цените на електроенергията и природния газ се увеличиха значително за индустриалните потребители в Румъния през последните години и са значително по-високи, отколкото в други европейски страни с важни играчи в производството на стомана, като Франция и Германия. Тъй като европейските стоманодобивни производители се опитват да се конкурират с големите количества вносна стомана и слабото вътрешно търсене, заводът в Хунедоара - който работи с електродъгова пещ и електроенергията е основен разход - вече не е в състояние да се конкурира“, заяви компанията. ArcelorMittal се надява да намери решение, което да реши проблема с високите цени на тока и природния газ и да даде възможност на предприятието да има устойчиво бъдеще. (Romania-Insider)
Източник: Други (12.12.2019)
 
Над 5 млн. лв. са инвестициите в Горубсо-Мадан през 2019 г. Над 5 млн. лв. са инвестициите в Горубсо-Мадан през тази година, информира изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. По негова прогноза предприятието ще приключи до 2 години с процеса на внедряване на изцяло нов минен модел, който залага главно на съвременна техника за механизация и автоматизация на рудодобива. Около 100 млн. лв. са инвестирани в ГОРУБСО- Мадан от 2012 г., като голяма част от вложенията са именно за промяна на минния модел. Ако планираните количества руда за трите рудника за декември се изпълнят, дружеството ще приключи 2019 г. с най-доброто производство от 1990 г. досега. Планираните разчети са за над 25 000 тона концентрат или над 370 000 тона добив на руда. Предприятието инвестира в доставката на челни товарачи, подземни минни камиони и минни карети, с които работниците в рудниците се превръщат по-скоро в оператори на съвременните машини. Над 10 млн. лв. са планираните инвестиции за 2020 г., с които ще продължи преминаването към новия минен модел.
Източник: economic.bg (13.12.2019)
 
Германия с глоба за милиони за стоманопроизводители заради картел Немският антитръстов орган наложи глоби за общо 646 млн. евро на три компании за стоманодобив заради злоупотреби с цените на кварто плочи, вид горещовалцувани стоманени плочи, използвани в изграждането на мостове, кораби, тръбопроводи и машини, включително ветрогенератори. Трите компании, две немски и една австрийска, редовно са нагласяли надценките и ценовите добавки помежду си от средата на 2002 г. до юни 2016 г. Thyssenkrupp Steel Europe, Ilsenburger Grobblech и Voestalpine Grobblech са признали вината си и това е било взето под внимание при определяне на глобата. Федералната служба за картелитезаяви, че друга компания, Dillinger Huttenwerken, която също е била намесена в картела, е избегнала глоба като първа е сътрудничила на властите. Компаниите могат да обжалват глобите, но Voestalpine вече обяви, че възнамерява да си плати. (DW)
Източник: Други (13.12.2019)
 
Tokyo Steel запазва цените на продуктите непроменени за трети пореден месец през януари Tokyo Steel Manufacturing Co Ltd запази цените на стоманените изделия непроменени за трети пореден месец през януари, тъй като изчаква с потвърждението, че възстановяването на вътрешния и световния пазар на стомана ще продължи. Най-големият производител с електродъгови пещи в Япония задържа цените непроменени за всичките си стоманени изделия, включително основните ? Н-образни греди. За януари цените на стоманените пръти, включително арматурата, ще останат на 62 хил. йени (571 долара) за тон, а Н-образните греди ще останат на 83 хил. йени за тон. „Цените на стоманата в чужбина се възстановиха от рязък и бърз спад, но ние трябва да сме сигурни, че настоящата тенденция на възходящо развитие ще продължи“, каза управляващият директор на Tokyo Steel Киоши Имамура. „Вътрешният пазар също се подобрява, като запасите от строителни материали намаляват, а запасите от стоманени листове най-накрая се понижават,“ каза Имамара. Цените на Tokyo Steel се следят отблизо от азиатските конкуренти, като Posco и Hyundai Steel от Южна Корея, и китайската компания Baoshan Iron & Steel Co Ltd (Baosteel). (Reuters)
Източник: Reuters (16.12.2019)
 
Вашингтон обжалва решението на СТО по спора за стомана от Индия Вашингтон обжалва решението на Световната търговска организация по спор за вносни мита върху индийските стоманени продукти, въпреки че наскоро принуди апелативният отдел на органа да прекрати операциите си. Миналия месец панел на СТО установи, че Вашингтон не е изпълнил изцяло съдебно решение, което се разпорежда да се приведат митата върху определен внос на стомана от Индия, в съответствие със световните правила за търговия. Съединените щати обявиха, че ще обжалват решението от ноември по време на заседание на Органа за уреждане на спорове на СТО - понякога наричан върховен съд на световната търговия, според търговски служител в Женева. Но той вече няма функциониращ апелативен клон, след като дейността му фактически спря на 11 декември след години на безпощадна опозиция на САЩ. Вашингтон, който обвинява съда в сериозно нарушение, блокира назначаването на нови съдии, оставяйки го без кворум от трима, необходими за разглеждане на делата поради задължителни пенсии. (Denton Daily)
Източник: Други (19.12.2019)
 
U.S. Steel ще затвори завода си на остров Цуг, освобождава до 1545 човека U.S. Steel планира да затвори безсрочно "значителна част" от производственото си съоръжение Great Lakes Works в Екорс и Ривър Руж и ще пусне известия до 1545 работници в стоманодобивните заводи. Операциите в завода на остров Цуг ще започнат да спират през април 2020 г. Служители няма да бъдат засегнати дотогава, се казва в изявление на U.S. Steel. Компанията заяви, че затварянето е част от усилието да стане по-гъвкава и да отговаря на търсенето на пазара. Стоманодобивната компания, базирана в Питсбърг, планира да прехвърли производството, което понастоящем се извършва в Great Lakes Work, към стоманодобивните си заводи в Гари, Индиана. "За да ускорим по-нататък нашата стратегия за създаване на конкурентоспособна в световен мащаб "най-добра в двете" U.S. Steel, трябва да вземем умишлени, но трудни оперативни решения", заяви Дейвид Бърит, президент и изпълнителен директор на U.S. Steel. "В този случай настоящите пазарни условия и дългосрочните перспективи за Great Lakes Works наложиха да действаме сега.“ (Crain's Detroit)
Източник: Други (20.12.2019)
 
КЦМ ще увеличи производството с близо 30% С инвестиция за 130 млн. евро пловдивският завод КЦМ ще разшири производството на основните метали олово и цинк до общо 200 хил. т годишно от около 150 хил. т в момента. Проектът "Технологично интегриране на КЦМ" започва през 2020 г. и е планирано да се осъществи изцяло до 2023 г. Половината от финансирането е осигурено от Европейската инвестиционна банка, с която наскоро беше сключено финансово споразумение. Другата половина от средствата предстои да бъде договорена, казаха от КЦМ. Според изпълнителния директор на КЦМ Иван Добрев в момента интересите на банки и инвеститори са максимално сближени. Кредитът, отпуснат от ЕИБ, е за срок 10 години с три години гратисен период, през които екипът на КЦМ ще изпълни проекта изцяло. Проектът включва няколко части, които ще се изпълняват едновременно, без да се прекъсва производството на компанията. Основните от тях са реконструкция на отделение рафинация в оловно производство и нов автоматизиран електролизен цех в цинково производство. Друга част от големия проект е свързана с разширяване капацитета за преработване на вторичните суровини. Целта е не само да се увеличат възможностите за преработка на първични суровини, но и да се постигне съответното увеличение на преработката на вторичния ресурс. Компанията вече разполага с технологии за преработка на вторични суровини като стари акумулатори в оловното производство и прахове от стоманодобива в цинковото производство. Освен това интегрираната технология с производство на олово и цинк на една площадка позволява да се оползотворяват генерираните междинни продукти на двата завода. Това е едно от основните предимства на предприятието пред други заводи в Западна Европа, които произвеждат само единия от двата метала. След построяването на новите мощности общата стойност на активите на КЦМ ще нарасне от 725 млн. лв. през 2018 г. до близо 1 млрд. лв. Опитът на КЦМ с предишния голям проект - "Технологично обновление и разширение на производството", е показал, че при такива големи инвестиционни и технологични проекти компанията разчита на собствен екип за неговото управление. Този опит ще бъде приложен и при новия проект. Част от инсталациите ще бъдат проектирани и управлявани от "КЦМ технолоджи" - инженеринговата компания на групата "КЦМ 2000". Базовият инженеринг на друга част от инсталациите ще бъде изработен от външни технологични доставчици, които вече са доказали своето партньорство с КЦМ, а работните проекти ще бъдат изпълнени от "КЦМ технолоджи", обясни Добрев. Изпълнението на новия проект започва в напълно реновираната сграда "Развитие". "В тази сграда, построена още в началото на историята на КЦМ, винаги са започвали плановете за реновиране на нашите производства. Оттук са били управлявани новите проекти и затова тя е свързана с нашето развитие", каза главният изпълнителен директор на "КЦМ 2000" Румен Цонев при откриването на обновената сграда. В металургичното предприятие КЦМ работят около 1500 работници и специалисти, както и още 400 заети в другите компании от групата, разположени на индустриалната площадка край Пловдив. Общо в групата има заети около 3000 души, в това число работещите в минните компании на групата.
Източник: Капитал (02.01.2020)
 
ArcelorMittal информира инвеститорите на Essar Steel за прекратяване на участието им в компанията Инвеститорите на Essar Steel най-накрая получиха съобщение от ArcelorMittal Nippon Steel Company, в което заявяват, че техните акции са анулирани в съответствие с плана за разрешаване на несъстоятелността, одобрен от Върховния съд. По-рано инвеститорите изразиха шок, когато установиха, че акциите изведнъж изчезнаха от техните смесени сметки в момент, когато посредническите фирми свободно събират пари, като залагат акции на инвеститори. Докато банките са се справили добре с уреждането на неизплатените 490 млрд. рупии за 420 млрд. рупии, като изгубиха 70 млрд., бедните малки инвеститори и оперативни кредитори са останали на задаен план, заяви инвеститор с 200 акции в Essar Steel. От другата страна корпорациите са разработили бизнес модел за изкупуване на стресирани активи на ниска цена от банките и печелят много. Миналия февруари State Bank of India пусна на търг неизплатения си заем към Essar Steel от 154.1 млрд. рупии, но го отложи поради нереалистични клаузи. (The Hindu)
Източник: Други (02.01.2020)
 
Индия се противопоставя на анти-субсидиращите мерки на САЩ за кованата стомана Индия се готви да противодейства на новите разследвания срещу субсидии, започнати от САЩ върху кованата стоманена арматура, внесена от страната, която може да доведе до налагане на наказателни изравнителни мита (CVD) върху стоманени елементи от въглерод и легирани стомани като капачки, гнезда, тапи, втулки и др. Служители на министерството на търговията ще преминат през списъка с подбрани износители по време на разследването и въпросника от Министерството на търговията на САЩ (US DoC) и ще отговорят. От 45-те програми за субсидиране от Индия, определени от вносителите на петицията като действащи, US DoC установи, че има достатъчно информация за започване на разследване на CVD за 36. US DoC започна CVD разследване, за да определи дали вносът на кована стоманена арматура от Индия се ползва от субсидии, подлежащи на изравняване, съгласно съобщение на Международната търговска администрация. (Индуистка бизнес линия)
Източник: Медия Пул (02.01.2020)
 
Заpади кpизата в Пеpник има pиcк pаботниците на завод "Стомана" да бъдат пycнати в неплатен отпycк. От пpедпpиятието cа поиcкали минимални количеcтва от язовиp "Стyдена", за да могат да възcтановят pабота. Стоманопpоизведcтвото е cпpяно за pедовна пpофилактика и тpябва да cе възобнови на 10 янyаpи. Пpедпpиятието има подпиcани договоpи за изноc. В завода pаботят 1500 дyши. „Ocвен от кpизата c водата ще отидем и към cоциална кpиза в целия гpад. Това cа много xоpа, които могат да оcтанат без pабота. Много от cемейcтвата, много от xоpата имат кpедити“, заяви Кpаcимиp Стоянов, pаботник в „Стомана Индъcтpи“. Пpедпpиятието е поиcкало 10 xиляди кyбика от „Стyдена“ за янyаpи и 20 за февpyаpи. „Ако не полyчим някакви минимални количеcтва и тpябва да натоваpим напълно завода, ще тpябва да пpемеcтим поpъчки в дpyги заводи на гpyпата, които cа извън Бългаpия, за cъжаление“, обяcни Конcтантин Стаменов, yпpавляващ пpедcтавител на "Стомана Индъcтpи". Гpyбите cметки показват, че ако 1500 pаботници бъдат пycнати в неплатен отпycк, това ще заcегне 4000 дyши - заедно cъc cемейcтвата им. Oт Миниcтеpcтвото на околната cpеда и водите cъобщиxа, че нивото на “Стyдена” не позволява да cе отговоpи на иcкането на “Стомана”. “Не е yдовлетвоpено иcкането за янyаpи и към наcтоящия момент няма пpедпоcтавки, които да обоcновават yдовлетвоpяване на иcкането и за февpyаpи”. Споpед кмета на гpада пpедпpиятието тpябва да cе задоволи cъc cобcтвените cи източници. “Няма как в тази кpизиcна cитyация в това бедcтвено положение да cе чеpпи вода от язовиp “Стyдена” за пpомишлени цели”, каза Станиcлав Владимиpов, кмет на Пеpник. Такава е и позицията на екоминиcтеpcтвото.
Източник: 24 часа (08.01.2020)
 
Критичните въздействия на тарифите на Тръмп върху производствения сектор в САЩ Публикуваните наскоро данни показват, че американците са платили пълната цена на тарифите за Китай. По-високите разходи значително повлияха на растежа на износа в САЩ. Освен това те подчертават, че тарифите, наложени от администрацията на Тръмп, вредят на работните места в преработващата промишленост на страната. Единият анализ, публикуван от икономистите Мери Амити, Стивън Рединг и Дейвид Вайнщайн, твърди, че в повечето сектори тарифите са били напълно предадени на американските фирми и потребители. Той опровергава твърденията на американските власти, че Китай понася цялата тежест на тарифите. Дори протекционистките тарифи за стоманата са неефективни за оскъпяване на чуждестранния внос на стомана. Протекционистките мерки не са облагодетелствали местната стоманодобивна промишленост. Водещите местни производители на стомана, включително Nucor и U.S. Steel, обявиха съкращения и съобщават за спад на производството през последните две години. Според второто проучване на икономистите Кайл Хендли, Фариха Камал и Райън Монарх, по-високите разходи, плащани от преработващите компании в САЩ за китайски части, се прехвърлят в крайния продукт, което в крайна сметка ги оскъпява на международния пазар. (Scrap Monster)
Източник: Други (08.01.2020)
 
Топ американският стоманодобивен производител повишава цените пети път за два месеца Nucor Corp., най-големият производител на стоманодобивни изделия в САЩ, повиши цените за пети път от края на октомври, като добави към признаците за спад в индустрията. Цените на новите поръчки на горещо валцовани, студено валцувани и поцинковани листи ще се увеличат с 40 долара за кратък тон, който влиза в сила веднага, се казва в писмо до клиентите. Производителят на стомана със седалище в Шарлът не отговори веднага за коментар. Металът се използва в строителството. Фючърсите на индекса за горещовалцувана стомана в Средният Запад се възстановиха с 19% от тригодишния минимум през ноември на фона на укрепващия се пазар на жилища в САЩ. Намаляването на ипотечните ставки прави домовете по-достъпни, стимулирайки търсенето на стомана, заяви в интервю главният изпълнителен директор на Commercial Metals Co. Барбара Смит. (Bloomberg)
Източник: Други (09.01.2020)
 
Закупуването на Essar Steel от Arcelor Mittal може да не нанесе тежък удар на други играчи Влизането на Arcelor Mittal в Индия чрез придобиването на Essar Steel вероятно ще засили конкуренцията на местния стоманен сектор, но все още има място за стоманените комапнии да увеличат капацитета си, след като търсенето се очаква да нарастне с 6% до 7% годишно в дългосрочен план, според India Ratings and Research (Ind-Ra). Агенцията има стабилни до отрицателни перспективи за сектора с очакване за по-висок нетен ливъридж през фискалната 2020 г.,, намален марж на EBITDA поради по-ниската реализация и по-високите разходи за влагане, с които се сблъскват местните играчи. Втората половина на годината (H2FY20) вероятно ще бъде по-добра от първата (H1FY20) с възстановяване на продажбите и едновременно намаляване на цените на суровините, главно на тези на коксуващите въглища. Прегледът на стоманения портфейл на Ind-Ra за FY20 открои ключови елементи, въздействащи върху големи стоманени играчи в портфолиото на агенцията като Tata Steel Limited, JSW Steel Limited, Steel Authority of India Limited и Rashtriya Ispat Nigam Limited. (economictimes.indiatimes.com)
Източник: Други (10.01.2020)
 
China Steel Corp. издейства по-ниски мита от САЩ за тайвански плочи Значително намаляване на ставката на антидъмпингово мито върху изрязаните до определена дължина плочи от въглерод и легирана стомана на China Steel Corp. от Тайван бе подкрепено от Съда за международна търговия на САЩ на 9 януари. Такива плочи се използват при строителството на сгради; мостови конструкции; предавателни кули; селскостопанско, строително и минно оборудване; машинни части; кораби; железопътни вагони; танкери и баржи. САЩ започна да налага антидъмпингови мита върху този внос през 2017 г. Министерството на търговията изчисли дъмпингов марж от 75.42% за плочите на China Steel Corp. Този процент беше взет предвид в 39.52%, който повечето други тайвански компании получиха. (Bloomberg)
Източник: Други (13.01.2020)
 
Продажбата на единица Thyssenkrupp за 9.5 млрд. евро е финансово предизвикателство Банките се опитват да преодолеят предизвикателствата, породени от потенциалното финансиране в подкрепа на продажбата на подразделението на Thyssenkrupp за асансьори, оценено на 15 млрд. евро, който се нуждае от огромни 2.5 млрд. евро нефинансирани съоръжения в допълнение към 7 млрд. евро финансиран дълг. Thyssenkrupp, под натиск след множество предупреждения за печалбата, има нужда от средства, като продаде целия или част от асансьорния си бизнес, четвъртият по големина играч в света и най-печелившият актив на групата. Окончателните оферти за подразделението от около два до три кандидати се очакват през февруари след потвърждаващ процес на наддаване от 13 януари. В необичаен ход, участниците бяха помолени да използват основното финансиране, предлагано от съветниците за M&A Deutsche Bank, Goldman Sachs и JP Morgan за отправяне на потвърждаващи оферти. Обикновено участниците оставят това на своите банки. На тях обаче ще им бъде позволено да организират собствено финансиране за окончателното наддаване. (Reuters)
Източник: Reuters (16.01.2020)
 
JSW Group спира бизнеса със стоманени мебели JSW Group спря JSW Forma, мебелно бизнес предприятие, по-малко от година от големия му старт. През първите дни JSW Living, холдинговата компания на мебелния бизнес, обяви планове да инвестира до 2.5 млрд. рупии за 5 години, с цел да се превърне във водеща компания за производство на мебелна стомана. То си беше поставило цел за продажби от 0.5 млрд. рупии през първата година, когато бизнесът стартира миналия април. JSW Forma беше възприела модел с малко активи, като възложи производството на две предприятия в Нагпур и Бхиванди, в покрайнините на Мумбай. Продуктите на компанията започват от 19 хил. рупии и се предлагат в 62 търговски обекта. Неправилен бизнес модел и незрял пазар на стоманени мебели принудиха компанията да закрие начинанието, заяви търговец, свързан с компанията. Отне повече от пет години на един утвърден световен играч на мебели като IKEA да отвори първия си магазин в Индия. Тя получи регулаторно разрешение за влизане в Индия през 2013 г., но откри първия си магазин в Хайдерабад през 2018 г. и завърши първата си годишнина в края на миналата година. За разлика от тях, Tata Steel планира да предложи няколко нови продукта като врати, прозорци, модулни корпуси и мебели. В момента компанията продава 8 хил. стоманени врати на месец и се цели да увеличи този брой до 30 хил. (Hindu Business Line)
Източник: Други (16.01.2020)
 
Китай стигна почти 1 млрд. тона стомана, смайващ рекорд Годишната продукция на стомана в Китай постигна нов рекорд миналата година, достигайки почти 1 млрд. тона на фона на силното търсене. Производството на сурова стомана нарастна с 8.3% до 996.34 млн. тона, съобщи Националното статистическо бюро. Производството през декември нарасна с 12% спрямо година по-рано до 84.3 млн. тона, най-много от август насам. Потреблението на стомана се увеличи с 6% през 2019 г., подкрепено от търсенето от инфраструктурата и сектори с недвижимите имоти, според Китайската асоциация за желязо и стомана. Групата прогнозира, че разрастването ще продължи и тази година, прогнозирайки растеж от 2%. В същото време повишената продукция отразява предизвикателствата, пред които е изправен най-големият пазар на стомана в света при овладяване на свръхпредлагането. Xinhua News съобщи, че Китай ще забрани новите стоманени мощности и ще търси по-добър контрол върху производството, за да ограничи замърсяването. Маржовете на предприятията, които се сринаха миналата година след покачването на цените на желязната руда, се възстановиха през последните месеци на 2019 г. и са стабилни досега през януари. (Bloomberg)
Източник: Други (17.01.2020)
 
British Steel: Jingye води PwC и McKinsey, за да сделката за 50 млн. паунда Бъдещият купувач на British Steel, Jingye, се обърна към PwC и McKinsey, за да помогнат за финализирането на сделката. Китайският търговец трябва да финализира поемането на фалиралата British Steel за 50 млн. паунда до края на следващия месец. Консултанти от PwC и McKinsey вече са привлечени, за да облекчат опасенията за това колко добре Jingye може да се справя с публичните пари и да „донастрои“ бизнес плана. Правителството планира да предаде социален пакет от 120 млн. паунда на китайската фирма в опит да защити работните места в предприятието. Jingye, също така обещава 1.2 млрд. паунда инвестиции в компанията. Бизнес секретарят Андреа Лийдсъм и бизнес министър Надим Захави се срещнаха с ръководителите на Jingye миналия месец, за да обсъдят приключването на покупката. Лийдсъм заяви, че срещата е била „високо продуктивна“ и че „остава оптимист за напредъка“ по продажбата. (CityAM).
Източник: Други (20.01.2020)
 
Cengiz в готовност за British Steel, ако офертата на Jingye не успее Британското правителство води преговори с турския конгломерат Cengiz Holdings относно купуването на British Steel в случай, че планираната продажба на китайската индустриална компания Jingye пропадне. Длъжностните лица остават уверени, че покупката на Jingye на British Steel за 50 млн. паунда, включително стоманодобивния завод Scunthorpe, ще продължи през следващите няколко седмици, спасявайки около 4000 работни места в тежката промишленост. Но Министерството на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия (BEIS) също проучва резервен план, включващ базираната в Истанбул Cengiz, която се радва на тесни връзки с турския режим. Говорителят на BEIS отказа коментар дали са се състояли разговори. Предпочитаният статут на участник в търга на Jingye му предоставя единственото право да сключи сделка с официалния синдик, държавен служител, който управлява продажбата заедно със счетоводната компания EY. Но BEIS не е обвързана от договореността за ексклузивност и държи да свие времето, в което продължава да притежава бизнес, който фалира преди осем месеца и губи около 1 млн. паунда на ден. (Guardian)
Източник: Други (22.01.2020)
 
Китайска група взе британския стоманен търговец Stemcor Базираната в Гуанчжоу Cedar Holdings купи британската компания Stemcor, една от най-големите независими групи за търговия със стомана в света, в последното влизане на китайска компания в стоманодобивния сектор на Великобритания. Китайската група плати около 150 млн. долара за Stemcor, според един човек, запознат с въпроса. Стив Граф, изпълнителен директор на Stemcor, заяви: „Много съм щастлив, те ще бъдат добър акционер и имат много опит.“ Този ход идва след спасяването на British Steel от китайския индустриален конгломерат Jingye за 50 млн. долара миналата година. Повдигнаха се въпроси относно интереса на китайските компании към сектора, като се има предвид минали случаи на пекински производители на стомана, които внасяха на по-ниски цени на пазара на ЕС. Граф заяви, че не се притеснява да бъде купен от китайска компания в светлината на нарастващия евтин внос в съчетание с търговската война между САЩ и Китай, които са допринесли за намаляването на печалбите за някои стоманодобивни производители в Обединеното кралство. (Financial Times)
Източник: Други (23.01.2020)
 
Износът на турска стомана за САЩ и ЕС спадна през 2019 г. поради повечето тарифи Износът на стомана от Турция за САЩ и Европейския съюз (ЕС) е спаднал с близо 2.7 млн. тона между януари и ноември 2019 г., в сравнение с предишната година, поради допълнителните тарифи, наложени от Вашингтон и ЕС. Общият износ на турската стоманодобивна промишленост за САЩ е намалял до 309 хил. тона през този период, спрямо 1.1 млн. тона година по-рано, сочат данните на турската асоциация на производителите на стомана (TCUD). Данните разкриват, че износът за ЕС също намалява до 7.1 млн.тона спрямо 9.6 млн. Генералният секретар на TCUD Вейсел Яян заяви, че протекционистките мерки, наложени от САЩ и ЕС, набраха скорост, след като Китай „окупира“ световните пазари на стомана през 2018 г. Общият износ на стоманодобивната промишленост на Китай за Турция се увеличи до 3 млн. тона от само 400 хил. тона за период от две години, заяви Яян, отбелязвайки, че това увеличение е довело до това експортната цена от азиатската страна да спадне до цената за скрап, който се използва като суровина при производството на стомана. (Daily Sabah)
Източник: Други (27.01.2020)
 
U.S. Steel очертава „стратегическите“ ъпгрейди на заводите в Мон Вали Започнало е планиране и се изкарват разрешения за проекти на стойност над 1.2 млрд. долара, проектирани за завода Mon Valley Works на U.S. Steel, заяви генералният мениджър на Mon Valley, Курт Баршик. Той, заедно с инженерите и ръководителите на проекти от US Steel, се срещна с членове на общността, за да споделят подробности за предстоящите инвестиции, които компанията твърди, че ще подобрят ефективността и ще намалят замърсяването. “ Вече правим намаления, постигнахме намаления на SO2, PM2.5, PM10 в нещата, които правим в момента“, каза Баршик. „Следващото ниво, тези стратегически проекти, променят правилата на играта. Стигаме до следващото ниво на подобряване на околната среда.” Проектите включват ново съоръжение за непрекъсващо леене и валцуване в завода Edgar Thomson Plant в Брадък и ново когенерационно съоръжение в Clairton Coke Works в Клертън. Обновяване на оборудването ще бъде направено и в съоръжението Irvin Works в Уест Мифлин. U.S. Steel се надява да започне работа по проектите през октомври. (TribLIVE)
Източник: Други (29.01.2020)
 
Новото увеличаване на мощностите за сурова стомана в Китай се забавя през 2020 г. S&P Global Platts изчислява, че капацитетът за суровата стомана в Китай е достигнал 1.21 млрд. тона годишно през 2019 г., от които около 155 млн. тона на година са електродъгови пещи или EAF производство на стомана. Нетното разширяване на годишния капацитет за суровата стомана достигна 42 млн. тона през годината, но се предвижда да се забави до 14 млн. тона / година през 2020 г. От 2023 г. капацитетът на суровата стомана в Китай постепенно ще се стабилизира. Някои пазарни източници обаче предполагат, че производственият капацитет на стоманената промишленост в Китай е достигнал най-малко 185 млн. тона годишно, тъй като редица производители с индукционни пещи се превърнаха в EAF стоманодобивни предприятия през 2018-2019 г. - индукционните пещи до голяма степен бяха премахнати до средата на 2017 г. по поръчка на правителството. Технически тези нови EAF са нелегитимни и може да не се отчитат в официалната статистика. Независимо от това, разширяването на капацитета на EAF в Китай до голяма степен ще се забави през 2020 г., тъй като пазарният дял, освободен от премахването на индукционните пещи през 2017 г., вече е поет предимно от нови EAF мощности. (S&P Global Platts)
Източник: Други (30.01.2020)
 
Намаляват неконсолидираната печалба и приходите на Алкомет през 2019 Българският производител на алуминиеви изделия Алкомет АД заяви, че индивидуалната му нетна печалба е спаднала до 9.4 млн. лева миналата година, от 13.6 млн. лева за 2018 г. Приходите на Алкомет през 2019 г. са намалели до 353.5 млн. лева, от 368.2 млн. лева година по-рано, предимно поради по-ниските приходи от продажби, заявява дружеството във финансовия си отчет. По отношение на обема, продажбите на Алкомет намаляват с 0.9% до 65 739 метрични тона миналата година. Компанията е продала 43 010 метрични тона валцувани продукти, с 2.7% по-малко в сравнение с предходната година и 22 719 метрични тона екструдирани продукти, което е с 2.7% повече. Най-големият пазар на компанията миналата година беше Германия, с около 24% дял от общите продажби, следвана от Италия и Полша с 14.6% и 11%, съответно. Разходите за материали на дружеството намаляват с 8.7% до 274.1 млн. лева, намалявайки общите разходи с 2.8% до 343.1 млн. лева. Миналата година Alcomet стартира нов завод за производство на алуминиеви профили и заяви, че има за цел да навлезе в сектора с автомобилни части. Новата преса Hybrex, произведена от германската SMS Group, ще позволи на Алкомет да увеличи производството си на екструдирани продукти в средносрочен план до 35 хил. тона годишно. Алкомет произвежда домакински, технически и контейнерни фолиа, финикови листове и ленти, както и стандартни и персонализирани профили. Компанията изнася над 90% от продукцията си.
Източник: SeeNews (31.01.2020)
 
Тим Курт, „Аурубис“: Дуалното обучение и дигитализацията са важни за устойчивото ни развитие „Дуалното обучение е един чудесен начин да запознаем младите хора с професията, да ги обучим при нас и след това те да станат наши колеги. Дигитализацията е друга основна насока, в която работим, за да запазим конкурентните си предимства на пазарa и ролята си за българската икономика“. Това каза изпълнителният директор на „Аурубис България“ АД Тим Курт по време на дискусия със заместник министър-председателя Томислав Дончев и министъра на труда и социалната политика Деница Сачева в рамките на Годишната среща на бизнеса с правителството на 28 януари 2020 г. в София. Дискусионният панел „Икономическите предизвикателства пред България“ с участието на Дончев, Сачева, Курт и главния икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов очерта основните рискове пред страната ни и необходимите мерки за противодействие в условията на забавяне на растежа в ЕС. „Убедени сме, че правителството и бизнесът работят в една посока, но ключов фактор за успеха на общите ни усилия е бързината на действията и реакциите и от страна на компаниите, и от страна на държавата“, отбеляза Тим Курт по време на дискусията. „Добра новина е, че България продължава да е интересна инвестиционна дестинация за различни бизнес сектори. „Подготовката и запазването на квалифицирани кадри е тема, по която активно работим вече от много години и е добър знак, че с правителството сме на една вълна“, добави той. / srednogorie.eu
Източник: Други (31.01.2020)
 
Nippon Steel обмисля да спре две доменни пещи Nippon Steel Corp. обмисля да спре две доменни пещи в подразделението си в префектура Хирошима. Най-големият производител на стомана в Япония по обем на производството вероятно ще намали местния си добив с около 10%, тъй като вече спира още една в град Китакюшу. Този ход идва, тъй като Nippon Steel отчете спад на печалбата, тъй като цените на стоманата в Азия свиват експортните маржове и поредица от спиране на местни съоръжения, причинени от тайфуни и пожари, прекъснаха производството. Двете въпросни пещи в стоманодобивната промишленост в град Куре, управлявани от Kure Works на Nippon Steel Nisshin Co., са произвели общо 2.73 млн. тона сурова стомана през фискалната 2018 г., която приключи през март миналата година. Nippon Steel трябва да поеме подразделението на 1 април. Една от двете доменни пещи в Куре вече е планирана за затваряне през март 2024 г. През май 2019 г. компанията-майка обяви плановете си временно да спре дейността на тази пещ към средата на февруари и да концентрира производството си в другата пещ, докато първата ще бъде готова да се върне към операции, когато е необходимо. (Reuters)
Източник: Reuters (31.01.2020)
 
Индустрията в Перник може да получава вода за производство от язовир „Бушляк” Има възможност индустрията в Перник да се захранва с вода за промишлени нужди от язовир „Бушляк”, съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов. За целта трябва да бъде изграден тръбопровод с дължина 800 метра и да бъде направен ремонт на съществуващ канал. По думите на министъра към момента има неофициален отговор от „Стомана индъстри“, че водата от язовир „Бушляк“ отговаря на техните изисквания. Чакат се становища и от други предприятия, намиращи се в индустриалната зона на града, предаде БНР. Министърът подчерта, че ако се направи водопровод само за едно дружество, това се счита за държавна помощ и добави: „Там има индустриална зона и ако може няколко предприятия да се възползват от това, веднага ще започнем и този проект по отношение на вода, която може да се използва не за питейни и не за битови нужди, а потвърдено вече от „Стомана” – само за производствени нужди. Това означава да нямаме проблем чисто в икономическо отношение“. Междувременно стана ясно, че бедственото положение в Перник е удължено с още 30 дни. Решението е на Областния кризисен щаб и влиза в сила от 2-ри февруари, съобщи областният управител Емил Костадинов.
Източник: 24 часа (03.02.2020)
 
Фокус върху китайската стомана: Строителството на имоти ще генерира стабилно търсене през 2020 г. Държавният съвет на Китай, основният орган за икономическо планиране на страната, превърна стабилизирането на цените на земята и жилищата в основен приоритет за имотния пазар през 2020 г., което означава, че всяко колебание в цените на имотите няма да бъде вариант за водещите политици. В резултат на това се очаква търсенето на стомана от сектора на имотите и строителството да остане стабилно през 2020 г. Строителството на имоти представлява около 35% от общото потребление на стомана в Китай и вероятно ще остане основен двигател на търсенето на стомана през 2020 г. Правителството обяви в края на 2019 г., че различните градове ще имат различни политики за имотите през 2020 г. според собствения си обстоятелства. Пазарът на стомана изтълкува съобщението, че градовете с по-лаб натиск върху пазарите си на имоти, ще отслабят ограниченията за купуване на жилища и финансирането. Междувременно централната банка на Китай намали съотношението на резервите за финансовите институции с още 0.5% в началото на 2020 г., което накара пазара да предвиди по-активни парични политики тази година, което ще осигури допълнителна подкрепа за продажбите на имоти през 2020 г. (S&P Global)
Източник: Други (03.02.2020)
 
"Алкомет" подготвя нова инвестиция в производството на профили Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" подготвя нова инвестиция в завода си в Шумен. След като миналата година компанията приключи проект за над 60 млн. лв., сега планира да изгради и цех за механична обработка на профили. Засега от дружеството не дават подробности за размер на инвестицията и сроковете за изпълнение. В същото време компанията обяви предварителните си резултати за 2019 г. От тях става ясно, че приходите леко намаляват заради по-ниските цени на алуминия. Печалбата също се понижава. В съобщение до борсата наскоро "Акомет" обяви, че има инвестиционно предложение за обособяване на цех за механична обработка на алуминиеви профили. Той ще бъде изграден на производствената площадка в Шумен, като проектът ще бъде изпълнен на два етапа. Първият предвижда инсталиране на машини за механична обработка с цифрово-програмно управление в съществуваща сграда на завода. На следващия етап компанията ще изгради и специална нова сграда, в която ще бъде преместено новото оборудване. Проектът включва също и реконструкция и модернизация на локалната пречиствателна станция на пресовия цех. Планираните инвестиции ще позволят на компанията да разшири продуктовата си гама от пресови продукти. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. "Алкомет" наскоро приключи тригодишен проект за над 60 млн. лв., с които беше купено и инсталирано ново оборудване и в трите цеха на завода - пресов, валцов и леярна. Това беше и най-голямата единична инвестиция от приватизацията на предприятието преди 20 години. Основни собственици са Фикрет Индже (63.3%) и Фикрет Кузуджу (26.7%). През миналата година продажбите на компанията са останали относително стабилни, с лек спад в обема. След пускането на новата 2500-тонна преса обаче допълнително се е изменил продуктовият микс на завода. Така делът на специалните профили е нараснал с една трета спрямо 2018 г., докато този на стандартните профили леко е намалял. Във валцовото производство няма резки промени, като очакваният ръст на продажбите през 2020 г. е свързан с въвеждането на новия студеновалцов стан, на който ще се правят продукти за сектори като хранителната индустрия, автомобилостроенето, машиностроенето и др.
Източник: Капитал (04.02.2020)
 
Полският инвеститор потвърждава интерес към румънския стоманодобив Полският инвеститор Марек Фридрих, който води преговори за придобиване на основните индустриални активи на няколко румънски металургични компании, понастоящем в несъстоятелност или фалит, потвърди, че идва в Букурещ за обсъждане на условията на придобиването. Стоманените компании, които представляват интерес за Фридрих, по-рано бяха собственост на руската Mechel. Полският инвеститор ще извърши придобиването чрез местната компания Laminorul Danube Metalurgic Enterprise, в която той контролира над 90% от капитала чрез Sunningwell International Polska. Полският търговец на металургични продукти West Trade държи останалите 10%. През септември миналата година Laminorul Danube направи оферта на стойност 38.3 млн. евро за функциониращите активи на фалиралия производител COS Targoviste. Освен това Laminorul Danube предложи 7.5 млн. евро за основните активи на производителя на стоманени телове Campia Turzii Wire Industry (ISCT), също в несъстоятелност, оферта, одобрена от кредиторите на компанията миналия ноември. Трета сделка е предвидена за уреждане на дълговете, дължими към публичния бюджет от Ductil Steel Buzau. (Romania Insider)
Източник: Други (05.02.2020)
 
Медта поевтиня с 12% Цените на медта, барометър за състоянието на икономиката, се сринаха с над 12 процента спрямо средата на януари, след като коронавирусът нанесе тежък удар по производствената дейност в Китай, пише. В понеделник цените на метала падат за 13-ти пореден ден до дъно, невиждано от септември на миналата година. От производството на потребителска електроника до строителството на жилища, медта се използва навсякъде и търсенето на метала е индикатор за здравето на световната икономика. Китай е и най-големият потребител в света. "Медта е наистина свързана с производствения сектор. А производството е най-слабият фронт на световната икономика в момент", казва Джери Клайнтоп, главен стратег в Сhаrlеs Sсhwаb. По думите му, коронавирусът е нов шок за световната икономика и особено за производствения сектор. И се очаква медта и други метали да останат на ниски нива. АNZ Rеsеаrсh прогнозираха, че спирането на производствената дейност в Китай ще удари още повече цените на медта. (СNВС)
Източник: Други (06.02.2020)
 
Най-големият производител на стомана в света алармира Най-големият производител на стомана в света алармира за изгледите, защото кризата с коронавируса върлува в страната, а най-голямата промишленост в Китай отправя предупреждения за транспорта, по-слабото търсене и ситуацията през това тримесечие, която „не изглежда оптимистична.“ „Компаниите са изправени пред ограничения в логистиката и транспорта, търговията е слаба, цените на суровините и стоманата са се понижили, което води до намаляване на стойността на пазара“, заявиха от Китайската асоциация за желязо и стомана. Асоциацията, която представлява най-големите доставчици, даде зелена светлина за по-ниско производство, като същевременно отчита потенциала за стимулиране на търсенето по-късно през годината. Пазарите са разтърсени от здравната криза в Китай, която уби стотици, а хиляди пострадаха, и навреди на перспективите за търсенето на суровини, тъй като дейността на компаниите е спряна и транспортът е ограничен. Страната е най-големият купувач на желязна руда от доставчици като BHP Group, Rio Tinto Group и Vale SA. Условията в стоманодобивната промишленост на Китай, която държи над половината от световната продукция, задават тон на производителите и потребителите по целия свят. (Bloomberg)
Източник: Други (06.02.2020)
 
Aperam твърди, че предизвикателният пазар на неръждаема стомана ще продължи Френският производител на неръждаема стомана Aperam очаква икономическата обстановка да остане предизвикателна, а високият конкурентен натиск да се запази през 2020 г., според финансовия отчет на компанията за 2019 г. Тази година Aperam възнамерява да активизира усилията си за повишаване на ефективността и конкурентоспособността. Освен това тя ще продължи да полага усилия за насърчаване на Европейската комисия да установи равни условия за пазара на неръждаеми материали в Европа. „През четвъртото тримесечие на 2019 г. Aperam се изправи пред най-трудните пазарни условия от създаването си. Това се дължи на безпрецедентен натиск върху цените, съчетан със силно свиване на обема от търговската война, предизвикана от изключително големи обеми на внос. Това се усили от слабите икономически условия както в Европа, така и в Бразилия“, казва в доклада изпълнителният директор Тимотео Ди Мауло. През 2019 г. компанията отчете „… най-лошата неръждаема пазарна среда от създаването на Aperam“, се казва в съобщението. Компанията отчете продажби от 1 786 000 тона, което е с 9.4% по-ниско от пратките на 1 972 000 тона през 2018 г. (Kallanish Steel)
Източник: Други (07.02.2020)
 
Представителите на ArcelorMittal Italia и Ilva продължават разговорите Адвокатът на ArcelorMittal Фердинандо Емануеле заяви, че ArcelorMittal Italia и представителите на стоманодобивния завод Ilva в Южна Италия са се договорили да удължат разговорите до края на месеца, след като постигнаха напредък към евентуална сделка за закупуване на завода. Той каза, че „Преговорите между двете страни направиха значителна крачка напред и е определен нов срок до 28 февруари. Съдът в Милано трябваше да обсъди в петък предложение на правителството да спре изтеглянето на ArcelorMittal от завода, но изслушването беше отложено за 6 март, за да позволи на двете страни да постигнат окончателна сделка. ”ArcelorMittal се опита да се оттегли от сделката от 2018 г., след като парламентът спря гаранция за имунитет от наказателно преследване на екологичните рискове по време на почистване на силно замърсяващата фабрика. Но оттогава производителят на стомана се върна към дискусиите. Бъдещето на централата е проблем за поредно италианско правителство, което е изправено пред предизвикателството да балансират необходимостта от почистване на вредите за околната среда и спасяването на хиляди работни места в икономически затруднения юг. (Strategic Research Institute, SteelGuru)
Източник: Други (12.02.2020)
 
България е сред страните с най-голям спад в емисиите на CO2 България е сред страните с най-голям спад на емисиите на въглероден диоксид (CO2) в енергията в сравнение с базовата стойност от 1990 г. Според данните на Евростат за 2018 г., най-значимият спад на въглеродните емисии е отчетен в Португалия (спад с 9%), следван от България (спад с 8.1%) и Ирландия (6.8%). България, Румъния, Литва и Латвия изглежда вече са изпълнили средната цел на ЕС от -40% до 2030 г. Това означава, че България може безопасно да поддържа всичките си ТЕЦ до 2030 г. и да се развива, без да надвишава средната цел за ЕС, според един от българските водещи екологични експерти, Боян Рашев. Обединеното кралство е единствената голяма държава от ЕС с наистина значително намаление от -36%. За 30 години ЕС успява да намали емисиите си на CO2 с около 22%. Съюзът обещава да намали емисиите си с още 8% за 10 години. Най-зелените и богати страни в Европа - Норвегия, Австрия, Холандия увеличават емисиите си на CO2 от 1990 г. насам.
Източник: Банкеръ (12.02.2020)
 
Barrett Steel планира да закупи британските центрове за дистрибуция от British Steel Най-големият акционер в стоманени активи във Великобритания разкри, че планира да придобие редица центрове за дистрибуция на British Steel. Barrett Steel потвърди намерението си да закупи редица дистрибуционни центрове на British Steel, веднага след планираната продажба на British Steel на китайската компания Jingye. Barrett Steel заяви, че се надява да осигури редица обекти на British Steel Metal Centre, включително базираните в Улвърхемптън, Дартфорд, Нюкасъл и Скънторп, заедно с офисите в Чедъл и Единбург. В изявлението се добавя: "В момента очакваме продажбата на British Steel да бъде финализирана. Дискусиите продължават, но бихме искали да уточним, че продажбата между Jingye и Barrett's ще приключи едва след като бъде потвърдена продажбата между British Steel и Jingye." Barrett Steel е създадена през 1866 г. и се разширява органично и чрез придобиване. Компанията оперира от 27 обекта във Великобритания. Той има четири основни бизнес отдела: обща стомана, инженерен, тръбен и международен отдел. (Yorkshire Post)
Източник: Други (12.02.2020)
 
Тарифите на Тръмп не спасиха американската стомана Изминаха почти две години откакто президентът Доналд Тръмп обяви на 1 март 2018 г., че ще наложи 25% тарифа за вноса на стомана в САЩ и 10% за алуминия. „Не трябва да позволяваме да се възползват от страната ни, компаниите и работниците повече”, заяви той по това време. Тарифите освободиха няколко страни в началото и бяха отменени миналия май за продукти от Канада и Мексико, но иначе все още са в сила. Междувременно нещата вървяха доста добре за страната. За компаниите и работниците в американската стоманена и алуминиева промишленост не толкова. Цената на акциите на U.S. Steel Corp. например затвори на най-високото си ниво от почти седем години в деня на обявяване на тарифите. Оттогава тя е намаляла с 80%. Най-големият американски производител на стомана, операторът на мини предприятия Nucor Corp. отчете пик на акциите си през януари 2018 г., а не през март, и оттогава отчита спад от едва 31%. При най-големия американски производител на алуминий, Alcoa Corp., акциите достигнаха пик през април 2018 г. и оттогава намаляха със 74%. Това все още е рязък спад на фона на все по-нарастващия фондов пазар и няма нито един публично търгуван американски производител на стомана или алуминий, който да не е изпитал нещо подобно от началото или средата на 2018 г. (Bloomberg)
Източник: Други (13.02.2020)
 
"Аурубис България" със стабилно производство за тримесечието Медодобивният завод "Аурубис България" е запазил стабилно производство за периода октомври - декември. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis за първото тримесечие на финансовата 2019/2020 година. Произведената рафинирана мед в предприятието в Пирдоп е без промяна спрямо същия период на предходната година, по-голямо е количеството на сярната киселина. Заводът в Пирдоп е увеличил леко (3%) преработката на медни концентрати за тримесечието. Това е довело и до ръст на произведената сярна киселина (12%), която е страничен продукт и се получава от оползотворяването на отпадните газове. Без промяна остава количеството произведени катоди (мед с висока чистота). Предприятието освен това прави и медни аноди, които подлежат на допълнителна преработка, но отчетът на групата не включва данни за тях.
Източник: Капитал (14.02.2020)
 
"Аурубис България" със стабилно производство за тримесечието Медодобивният завод "Аурубис България" е запазил стабилно производство за периода октомври - декември. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis за първото тримесечие на финансовата 2019/2020 година. Произведената рафинирана мед в предприятието в Пирдоп е без промяна спрямо същия период на предходната година, по-голямо е количеството на сярната киселина. Заводът в Пирдоп е увеличил леко (3%) преработката на медни концентрати за тримесечието. Това е довело и до ръст на произведената сярна киселина (12%), която е страничен продукт и се получава от оползотворяването на отпадните газове. Без промяна остава количеството произведени катоди (мед с висока чистота). Предприятието освен това прави и медни аноди, които подлежат на допълнителна преработка, но отчетът на групата не включва данни за тях. В груповия сегмент "Рафиниране и преработка на метали" общото количество преработени концентрати намалява значително (-17%). Спадът идва изцяло от завода в Хамбург, където есента имаше спиране за планов ремонт. В резултат на това намалява продукцията на медни катоди (-15%), както и на сярна киселина (-13%). Независимо от това приходите на сегмента като цяло (групата не дава междинни резултати по отделни компании) нарастват с 6%, достигайки близо 2.5 млрд. евро. Основната причина за това са по-високите цени на благородните метали, които се правят в Хамбург при преработката на скрап. Данните показват, че при 2% по-ниски средни цени на медта в евро на годишна база златото е поскъпнало с 24%, а среброто - с 23%. Заради по-слабото производство в германския завод обаче оперативната печалба преди данъци (EBT) се е понижила със 7%. Спирането на работа за планов ремонт там е оказало негативен ефект от около 34 млн. евро, се посочва в отчета. Друга причина е и значително по-слабото търсене на профили, които също се правят от заводи в сегмента. Същите фактори стоят и зад резултатите на групата. Приходите на Aurubis нарастват с около 4% до 2.7 млрд. евро, а оперативната EBT спада с 23% до 31 млн. евро. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. От групата посочват, че пазарната среда остава предизвикателна и като цяло икономическата тенденция предстои да се види. Отчасти това се дължи на ефектите от коронавируса, които към този момент не могат да се прогнозират, казват от Aurubis. Очаква се все пак таксите за преработка на концентрат и за рафиниране, от които реално компанията печели, да останат значително по-ниски от миналата година. Търсенето като цяло на междинни продукти ще бъде стабилно, но за профилите ще е сравнително слабо.
Източник: Капитал (14.02.2020)
 
Коронавирусът удари китайското търсене на алуминий и стомана за автомобилния сектор Много производствени предприятия в Китай - включително тези в автомобилния сегмент - спряха операциите през последните две седмици до 12 февруари, след като правителството удължи празника на Лунната Нова година за работниците, с цел да ограничи разпространението на вируса. Китайските производители на части са жизненоважни доставчици на автомобилни заводи както в Китай, така и на други ключови азиатски пазари. Липсата на компоненти от Китай накара южнокорейските производители на автомобили като Hyundai, Kia и Ssangyong да преустановят производство миналата седмица, а японският Nissan обяви, че ще спре производството си в завода си в Кюшу на 14 и 17 февруари поради липса на китайски части. Рязкото забавяне на търсенето от китайския автомобилен сектор е един от факторите, които понижават цените на стоманени намотки и задушаващата активност на пазарите на алуминиеви сплави през последните седмици. Бавното рестартиране на операциите в предприятията означава, че търсенето на тези материали едва ли ще се подобри скоро. (Fastmarkets)
Източник: Други (14.02.2020)
 
ЕК стартира преглед на мерките за защита на стоманата Европейската комисия заяви, че е започнала втори преглед на настоящите защитни мерки за вноса на стомана в ЕС. ЕК ще разгледа общата рамка и също така ще преразгледа списъка на развиващите се страни в Световната търговска организация, които понастоящем са изключени от мерките въз основа на техните исторически ниски обеми. ЕК ще прецени дали вносът от развиваща се страна-членка на СТО превишава 3% от общия внос на продукта, предмет на мерки, като се има предвид, че развиващите се страни представляват колективно не повече от 9% от вноса. ЕК моли заинтересованите страни да представят коментари. Прегледът ще бъде приключен не по-късно от 30 юни. Европейската асоциация за стомана Eurofer приветства ревизията. „Вярваме, че по-нататъшните усилия могат да подобрят съществуващата система и да я направят по-здрава, за да реагира на действителното състояние на пазара на стомана в ЕС“, каза Еврофер. Мерките за защита се прилагат от 31 януари 2019 г. и преминаха първи преглед през лятото на миналата година, след което ЕК въведе 3% годишно увеличение на без тарифните квоти за стомана за всички категории продукти, намаление от първоначалните 5% годишно увеличение. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (19.02.2020)
 
Китай продължава да бълва стомана, която никой не иска Китайските стоманодобивни производители са изправени пред най-голямата си криза от години, като търсенето е замразено, защото заводи и строителни обекти са спрели. Но те все още бълват метал. Сривът в икономическата активност на фона на безпрецедентните мерки на Китай за ограничаване на огнището на коронавирус означава, че има малко купувачи на стомана, което срина цените и постави маржовете под силен натиск. Въпреки това е трудно за повечето производители на стомана в Китай да намалят драстично производството си, тъй като доменните пещи са проектирани да работят постоянно, а намаляването на производството до нула обикновено е крайна мярка. Резултатът е милиони тонове стомана натрупвана в заводите. „Запасите са на критично високи нива“, казва Кевин Бай, анализатор от CRU Group. „Повечето заводи все още се опитват да продължат да работят, макар и по технически причини.“ В Китай малък брой производители на стомана използват електродъгови пещи (EAFs), които обработват скрап от стари автомобили или разрушени сгради и ги превръщат в стоманени продукти. Те могат да бъдат затворени бързо. Останалата част от индустрията използва доменни пещи, огромни и темпераментни машини, денонощно захранвани с желязна руда, кокс и други суровини. Изключването им напълно е скъпо и сложно. (Bloomberg)
Източник: Други (20.02.2020)
 
Rio Tinto ще захранва австралийска мина с фотоволтаици Минният гигант Rio Tinto одобри соларна и система за съхранение на енергия чрез батерии на стойност 98 млн. долара в рудника Koodaideri в Пилбара, Западна Австралия. Компанията инвестира в слънчеви фотоволтаици и съхранение на енергия, тъй като иска да намали въглеродните емисии от въглищните си дейности. Този проект ще бъде първи, в който Rio Tinto действително притежава соларно съоръжение, с изключение на 6.7 MW инсталация в отдалечените си бокситни операции във Вейпа, Куинсленд. Новата инсталация - соларна фотоволтаична инсталация с мощност 34 MW - ще осигури приблизително 65% от енергийните нужди на мината за желязна руда Koodaideri. Смята се, че комбинираният проект може да намали емисиите на въглероден диоксид на Rio Tinto с 90 хил. тона годишно, което е еквивалент на премахването на 28 хил. автомобила от пътя. Очаква се строителството да започне по-късно тази година и да приключи през 2021 г., проектът ще се състои от приблизително 100 хил. панела, придружени от 12 MWh литиево-йонна система за съхранение на енергия от батерии (ESS). ESS ще бъде разположен в град Том Прайс, където ще осигури резервен капацитет за цялата енергийна мрежа на Пилбара. (PV Magazine)
Източник: Други (21.02.2020)
 
Санджив Гупта обеща да инвестира 2 млрд. евро като част от борбата с емисиите Санджив Гупта обеща да инвестира 2 млрд. евро в стоманодобивните си заводи в континенталната част на Европа през следващото десетилетие, като част от ангажимента на британския метален магнат да направи групата си Liberty Steel въглеродно неутрална до 2030 г. Родения в Индия бизнесмен заяви на персонала, че плановете да модернизира съоръженията, ще увеличат производителността и ще помогнат да се създаде „нов шампион в европейската стомана“. Проектите включват инсталиране на нови пещи в Румъния и Чехия, за да се намалят емисиите на въглероден диоксид, както и модернизация на фабричните линии. Ангажиментите на Liberty идват насред увеличаване на натиска върху тежките производители да помогнат в борбата срещу изменението на климата, като намалят въглеродния си отпечатък. Само производството на стомана представлява около 7 до 9 на сто директни емисии от изкопаеми горива, според Световната стоманена асоциация. Други значими замърсители включват индустрии като производство на цимент, химикали и стъкло. (FT)
Източник: Други (24.02.2020)
 
Китайските стоманодобивни предприятия трябва да намалят производството Ръководителят на стоманодобивната промишленост в Япония заяви, че китайските стоманодобивни предприятия трябва да намалят производството, за да отразят отслабването на търсенето на фона на бума на коронавирус, поради който запасите от стомана се покачват в най-голямата страна производител на стомана в света. „Знаем, че запасите от стомана в Китай бързо нарастват“, заяви председателят на Японската федерация за желязо и стомана Йошихиса Китано. „Искаме да предупредим, че китайските стоманодобивни предприятия трябва да коригират продукцията си, за да отразят намаляващите производствени дейности“, заяви той. Китано, който също е президент на JFE Steel, звено на JFE Holdings, заяви, че японските стоманодобивни производители са изправени пред отрицателно въздействие върху износа поради забавеното производство на японските автомобилни производители в Китай, но че все още не се наблюдава въздействие върху износа им за Югоизточна Азия. (Reuters)
Източник: Reuters (27.02.2020)
 
Световното производство на сурова стомана нарасна с 2.1% Световното производство на сурова стомана за 64-те страни, отчитащи се пред Световната стоманена асоциация (worldsteel), е 154.4 млн. тона през януари 2020 г., увеличение с 2.1% в сравнение с януари 2019 г. Производството на сурова стомана в Китай за януари 2020 г. е 84.3 млн. тона, увеличение от 7.2% в сравнение с миналата година, докато Индия е произвела 9.3 млн. тона, което е с 3.2% по-малко. Япония е произвела 8.2 млн. тона стомана, намаление с 1.3%, Южна Корея – 5.8 млн. тона или намаление с 8% спрямо януари 2019 г. В Европейския съюз Италия е произвела 1.9 млн. тона през януари 2020 г., намаление с 4.9%, Франция – 1.3 млн. тона, което е прираст с 4.5%. САЩ са добили 7.7 млн. тона стомана през януари 2020 г., което е увеличение с 2.5% спрямо януари миналата година, докато в Бразилия добива е 2.7 млн. тона, което е с 11.1% по-малко. В Турция производството на сурова стомана за януари 2020 г. достигна 3 млн. тона, което е 17.3% повече, а в Украйна - 1,8 млн. тона, което е с 0.4% по-малко на годишна база. (Steel Times International)
Източник: Други (27.02.2020)
 
Железната руда се възстановява, докато китайските стоманодобивни предприятия увеличават покупките Бнчмарк фючърсите за желязна руда в Далиан и Сингапур рязко се повишиха в понеделник, като се възстановиха от спада миналата седмица, след като намаляващите запаси в китайските пристанища предложиха възстановяване на апетита на стоманодобивните предприятия към суровината. Фючърсните цени на други суровини за производство на стомана, както и стоманени продукти в Китай, също се повишиха, отричайки официални и частни проучвания, които твърдят, че промишлената активност във втората по големина икономика в света се сви с бързи темпове миналия месец след избухването на коронавируса. Най-търгуваният договор за желязна руда на Dalian Commodity Exchange, който изтича през май, се повиши с 5.4% до 650.50 юана (93.38 долара) за тон до почивката в средата на деня, след като се повиши до 652 юана. Фючърсите на Сингапурската борса скочиха с до 5.6%. Промишлените и строителни дейности постепенно се възобновяват в Китай, най-големият производител на стомана в света, след одължената Лунна нова година, спирането на работата и ограниченията за пътуване, насочени към овладяване на вирусната епидемия.
Източник: Reuters (02.03.2020)
 
Стомана Индъстри е основен фактор за икономическия ръст в Перник Икономиката на гр. Перник отчита ръст от 16%, сочат данни за развитието на областните икономики за 2018 г. на Националния статистически институт (НСИ). Така районът заема второ място в статистиката, след този на Враца. Основен фактор за високите икономически показатели в област Перник е разположеното там металургично дружество Стомана Индъстри. Стомана Индъстри е най-големият работодател в района на Перник, осигурявайки трудова заетост за 1500 специалисти. Българското металургично дружество изнася 85% от своята продукция към европейските пазари. През 2018 г. нарастването в търсенето на стомана на глобално равнище е фактор за развитието на Стомана Индъстри. Наложените през 2018 г. от Европейската комисия квоти за вноса на стомана позволиха позиционирането на компаниите от Европа, като същевременно българското предприятие отбеляза ръст от 19% на своите приходи. /Борса.bg
Източник: Други (04.03.2020)
 
Брюксел налага нови антидъмпингови мита върху китайската стомана Европейската комисия реши да наложи антидъмпингови мита върху вноса на стоманени пътни колела с произход от Китай, които да бъдат въведени от утре и да останат в сила за 5-годишен период. Комисията твърди, че окончателните антидъмпингови мита ще възстановят равни условия за европейската индустрия на стоманени колела, пострадала от дъмпинговия внос от Китай. Разследването, започнато през февруари 2019 г., се фокусира върху китайския износ на стоманени колела за леки автомобили, пътни трактори, ремаркета на пътни трактори, автобуси и противопожарни автомобили. Тя потвърди, че през 2018 г. китайските производители са изнесли за ЕС над 2 млн. стоманени пътни колела на дъмпингови цени, водещи до загуби за европейските производители и застрашаващи около 3000 работни места в ЕС. Въз основа на това ЕК реши да наложи окончателни мита, които ще заменят временните, действащи от октомври 2019 г. Мерките са част от последователните действия на ЕС, насочени към осигуряване на справедливи условия за производителите на стомана в ЕС, както е посочено в съобщението на Комисията от 2016 г. (EUBusiness)
Източник: Други (05.03.2020)
 
Виетнамските стоманодобивни производители силно засегнати от вирусна епидемия Виетнамските стоманодобивни производители се нуждаят от държавна подкрепа, за да сведат до минимум щетите, причинени от избухването на новия коронавирус (COVID-19), който може да достигне до пандемия, тъй като десетки страни съобщават за нови инфекции, заявиха отраслови лидери и експерти. Избухването на вируса, започнало в Китай, навреди на стоманодобивната промишленост на страната по много начини, заяви заместник-председателят на Виетнамската стоманена асоциация (VSA) Трин Хой Нгуен. Нгуен заяви, че търсенето на виетнамска стомана е спаднало рязко, тъй като строителните проекти са спрени и държавите са взели строги мерки за наблюдение на потока от стоки. Според VSA, потреблението на стомана в цялата страна е спаднало с 35%, а износът е спаднал с 20%. Други продукти, свързани със стомана, също отчитат спад в търсенето с 30-40%. Например Thai Nguyen Iron and Steel Company (TISCO) заяви, че продажбите са се понижили до 14 хил. тона (малко над 23% от целевите продажби за февруари). Компанията заяви, че дори в най-добрия сценарий, тя ще достигне само 75% от тримесечната си цел. (Viet Nam News)
Източник: Други (05.03.2020)
 
Купувачът на AK Steel предупреждава за затваряне на заводи без силни ограничения за внос в САЩ Новият купувач на AK Steel предупреди, че без по-добра защита срещу внос на изделия от електрическа стомана в САЩ, два от заводите на компанията ще бъдат принудени да затворят и ще освободят 1600 човека. Лоренцо Гонсалвеш, председател и главен изпълнителен директор на рудодобивната Cleveland-Cliffs Inc, заяви, че предприятията на AK Steel в Бътлър, Пенсилвания и Занесвил, Охайо - последните производители на зърнено ориентирани електрически стомани в САЩ - стават нерентабилни поради наличието на вратичка в тарифите за стомана на президента Доналд Тръмп. Гонсалвеш, чиято компания предстои да придобие AK Steel за 3 млрд. долара на 13 март, е един от няколкото стоманодобивни шефове, които заявиха, че защитата срещу вноса в сектора все още не е адекватна на фона на световния свръхкапацитет, подхранван до голяма степен от излишъка в Китай. Гонсалвеш заяви, че 25-процентовите тарифи за вноса на стомана, насочени към повишаване на националната сигурност на САЩ, не включват ламинираните електрически стомани и ядрата, използвани при трансформатори и двигатели. (Economic Times)
Източник: Други (06.03.2020)
 
Приключва сделката за British Steel Китайска фирма ще приключи придобиването на British Steel в понеделник. По-рано Jingye Group заяви, че ще спаси повече от 3000 работни места в Скънторп и Тийсайд и ще модернизира стоманодобивната промишленост в градовете, предаде Би Би Си. Според съобщенията фирмата предложи 50 милиона лири за закупуване на компанията, след като тя изпадна вколапс и беше поставена под контрола на службата за несъстоятелност на Обединеното кралство миналата година. Синдикатите заявиха, че близо 500 работници все още са изправени пред загуба на работата си. British Steel даваше работа на около 5000 души в момента на нейния крах и е втора по големина в стоманодобива в страната. Jingye Group, която също произвежда стомана, също обеща да инвестира около 1,2 милиарда британски лири през следващите 10 години за модернизиране на нейните заводи и машини. Изпълнителният директор на Jingye определи сделката като "нова глава в британското производство на стомана". Новината за приключване на поглъщането идва след месеци на несигурност за работниците. Правителството поддържаше британската стомана от миналия май, докато търсеше купувач. Jingye подписа споразумение за закупуване на British Steel през ноември след като преговорите с турския кандидат се провалиха. През януари френското правителство заяви, че може да наложи вето на сделката, тъй като счита завода на British Steel в Аянж за стратегически национален актив. Разположено в североизточна Франция, заводът се счита за важен, тъй като доставя релси за железниците на страната. Шефът на Jingye заяви по-рано тази година, че остава „заинтересован“ от закупуването на завода, но настоява за закупуване на активи във Великобритания и Холандия. British Steel беше създадена през 2016 г., след като беше продадена от индийската Tata за 1 паунд на частната инвестиционна компания Greybull Capital. Тя влезе в несъстоятелност по-малко от три години по-късно и поиска финансова подкрепа от правителството, преди да бъде обявена в ликвидация. /bbc
Източник: Други (09.03.2020)
 
Японски производител на стомана сменя стратегията заради външната конкуренция Второто по големина стоманодобивно дружество в Япония JFE Holdings Inc. преразглежда своята производствена дейност за своите остаряващи съоръжения на местно ниво, тъй като вътрешното търсене се свива, а конкуренцията отвъд граница расте. За разлика от бързо развиващите се пазари като Китай и Индия търсенето в Япония ще намалее през следващите 10 до 20 години, тъй като броят на населението спада скоростно, предупреждава главният финансов директор Масаши Терахата. Компанията също се сблъсква с по-силната конкуренция в Югоизточна Азия, нейният най-голям пазар за износ, тъй като конкурентните дружества, особено от Китай, увеличават продажбите на по-евтина стомана. „Трябва да гледаме напред и да намерим оптималната структура на нашите производствени мощности в средносрочен и дългосрочен план“, добави Терахата. По неговите думи JFE очаква драстична промяна на световната индустриална карта, ако китайските стоманодобивни компании построят доменни пещи в Югоизточна Азия, тъй като това би могло да направи японската стомана по-слабо конкурентна. (Bloomberg)
Източник: Други (11.03.2020)
 
Профсъюз призовава за спешни преговори за работните места с Tata Steel Съюзът Unite призовава за спешни преговори, за да обсъди последиците за работните места в предприятията на Tata Steel в Обединеното кралство, тъй като се очаква, че 1250 работни места в цяла Европа са застрашени в компанията. Миналия ноември се очакваше загубата на работни места да бъде около 3000 в цяла Европа, но тази цифра вече е понижена. Преди Коледа, Unite, най-големият профсъюз на Великобритания и Ирландия, заяви, че не са готови да стоят настрана и да разрешат загуба на работни места в завода Port Talbot в Уелс и в други обекти в Обединеното кралство, където работят около 8500 служители. Служителят на Unite с национална отговорност за Tata Steel, Тони Брейди, заяви: „Unite днес (вторник, 10 март) призовава за спешни преговори с ръководството на Tata Steel, за да се установи точното значение на работните места във Великобритания, особено в Уелс, където компанията има голям присъствие. Въпреки че числото на евентуалните съкращения в цяла Европа изглежда по-малко от първоначално смятаното, ще предприемем кампания срещу загубата на работни места.“ (The Leader)
Източник: Други (12.03.2020)
 
Европейските купувачи на стомана започват да се запасяват, тъй като коронавирусът причинява логистични проблеми Европейското производство на стомана продължава както обикновено, тъй като германските купувачи започват да трупат запаси и логистичните проблеми се появяват в резултат на разпространението на пандемията на коронавирус в цяла Европа. С нарастването на пандемията в Европа и страните засилват мерките, дистрибуторите и крайните потребители на плоска стомана започнаха да се запасяват със суровини, тъй като се опасяват, че предстоят прекъсвания на доставките. "Те мислят, че ако няма производство, биха предпочели да имат нещо в склада, с което да работят", заяви източник от немски сервизен център. Източникът каза, че досега производството и доставките на стомана от Южна и Централна Източна Европа не са били засегнати, но са възникнали въпроси за бъдещите пазари за крайни потребители и въздействието върху икономиката, ако вирусът се разпространи повече Германия. "Каква полза е да бъдеш най-добрата компания за машинно инженерство, когато работниците са вкъщи?" каза източникът на сервизния център. Немско предприятие заяви, че компанията му има ръст на краткосрочните поръчки, тъй като купувачите все по-често искат доставка в кратък срок, но че логистиката между Италия и Германия ще става все по-голям проблем след ограниченията наложени от Австрия на границата с Италия. (S&P Global)
Източник: Други (13.03.2020)
 
Китайската стоманена продукция нараства въпреки свръхпредлагането на фона на коронавируса Производството на стомана в Китай продължава да се разраства независимо от пандемията на коронавирус. Последните данни разкриха, че стоманодобивните предприятия в Китай - най-големият производител на стомана в света - нараснаха през първите два месеца на 2020 г., въпреки че страната се бореше да овладее огнището на смъртоносния вирус. Китай, който представлява повече от половината от световната продукция на стомана, изкара 154.7 млн. тона сурова стомана през първите два месеца на годината, което е с 3.1% повече от същия период на миналата година, според Китайското национално статистическо бюро (NBS). Докато производството продължава да нараства през първите два месеца на 2020 г., прекъсванията в транспорта и логистиката поради коронавирус доведоха до увеличаване на готовите запаси от стомана в Китай на фона на слабото вътрешно търсене. Търсенето на стомана отслабна в Китай, тъй като основните индустрии за крайни потребители частично спряха. От друга страна, производството на стомана се увеличи, тъй като доменните пещи в цялата страна продължиха да работят независимо от коронавируса. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (23.03.2020)
 
Bce?и дeн в бюpaтa пo тpyдa в cтpaнaтa ce peгиcтpиpaт пo 1300 дyши, ?aтo в пocлeдния дeн нa минaлaтa ceдмицa тoвa ca били 1301 дyши. Oт въвeждaнeтo нa извънpeднoтo пoлoжeниe бeзpaбoтицaтa e зaпoчнaлa pяз?o дa нapacтвa, ?aтo пpeди тoвa в нoвopeгиcтpиpaнитe нa дeн ca били нaпoлoвинa. Toвa пoтвъpди миниcтъpът нa тpyдa и coциaлнaтa пoлити?a Дeницa Caчeвa. Рecтopaнтьopc?ият бpaнш ce oчa?вa дa бъдe cpeд нaй-пoтъpпeвшитe oт мep?итe, пpeдпpиeти c цeл oгpaничaвaнe нa eпидeмиятa y нac. Зaтвapянeтo нa зaвeдeниятa щe зaceгнe o?oлo 250 000 paбoтeщи в цялaтa cтpaнa, нa ?oл?oтo ca изчиcлявaни зaeтитe в бpaншa. He пo-мaл?o пoтъpпeвши ca и ?oмпaниитe oт тeж?aтa индycтpия и ня?oи пpoизвoдcтвa. Eдин oт paбoтoдaтeлитe, ?oитo вeчe ocвoбoждaвaт xopa, e пpoизвoдитeлят нa тeчнa cтoмaнa y нac - пepниш?aтa "Cтoмaнa индъcтpи". Cпopeд инфopмaция нa "Kaпитaл" дpyжecтвoтo щe oгpaничи пpoизвoдcтвoтo cи и щe cъ?paти o?oлo 300 дyши oт пepcoнaлa cи oт oбщo близo 1200 зaeти. Ocнoвнa пpичинa зa пpeдпpиeмaнeтo нa тaзи cтъп?a e paзпpocтpaнeниeтo нa ?opoнaвиpyca. Ho тo e caмo пocлeдният фa?тop, нaтeжaл въpxy бизнeca нa "Cтoмaнa индъcтpи". Oт 2018 гoдинa тъpceнeтo нa cтoмaнa пocтeпeннo нaмaлявa и пpeз минaлaтa гoдинa тoвa вeчe o?aзa знaчитeлeн нaтиc? въpxy индycтpиятa, ?a?тo и въpxy бългapc?oтo дpyжecтвo. ?peз пocлeднитe двe ceдмици в peзyлтaт нa oбявeнoтo извънpeднo пoлoжeниe y нac peдицa гoлeми paбoтoдaтeли cпpяxa вpeмeннo paбoтa. Ceгa cтoи въпpocът щe зaпaзят ли тe вcич?итe cи cлyжитeли или cъщo щe бъдaт пpинyдeни дa cъ?paтят чac oт пepcoнaлa cи. B тoвa чиcлo влизa и нaй-гoлeмият чacтeн paбoтoдaтeл y нac - opъжeйният пpoизвoдитeл "Apceнaл". B нaчaлoтo нa минaлaтa ceдмицa oт pъ?oвoдcтвoтo нa ?oмпaниятa oбявиxa, чe фaбpи?aтa им в Kaзaнлъ? щe ocтaнe зaтвopeнa дo 29 мapт. Ta?a дo ?paя нa мeceцa пoчти вcич?и o?oлo 9500 cлyжитeли нa "Apceнaл" ocтaвaт в плaтeн или нeплaтeн oтпyc?.
Източник: Капитал (24.03.2020)
 
US Steel спира пещи, за да запази парите US Steel заяви, че планира да спре редица пещи и да намали капиталовите разходи със 125 млн. долара, забавяйки някои проекти, за да даде приоритет на паричните средства и ликвидността, за да обслужва по-добре клиентите си. Компанията заяви, че незабавно ще спре доменна пещ № 4 на своя флагман Gary Works в Индиана, като започне планирано прекъсване, което първоначално беше планирано да започне през април и да продължи 48 дни. "Обхватът на сегашното прекъсване е намален, а останалата част от прекъсването на доменна пещ № 4 в Gary се забавя", заяви US Steel и добави, че се очаква пещта да не рестартира, докато "пазарните условия не се подобрят." В допълнение, US Steel спира временно пещ А в Granite City Works. Този ход беше предвиден от участниците на пазара по-рано миналата седмицата, като възможността нарасна, след като компанията обяви, че спира Lone Star Tubular Operations в Тексас, която получава горещовалцувана намотка от завода. Обявените намаления на продукцията в Lone Star и Lorrain Tubular трябваше да започнат в края на май за неопределен период в отговор на „слабите пазарни условия за тръби, включително продължаващите високи нива на внос и намаленото търсене, предизвикани от внезапния значителен спад на цените на петрола", според компанията. (S&P Global)
Източник: Други (30.03.2020)
 
„Стомана Индъстри“ съкращава 300 души заради кризата "Стомана Индъстри" съкращава 301 от своите служители заради извънредната обстановка. Новината съобщи Антон Петров, представител на белгийската компания Viohalco, която е собственик на пернишкото стоманодобивно предприятие. По думите му те са от всички звена на дружеството. Мярката се предприема заради спад в производството и срив на цените на продукцията, предизвикани от световната пандемия от COVID-19. Поръчките са намалели с 40%. "Автомобилната индустрия е една от движещите за черната металургия, а тя навсякъде спря", каза Петров пред БТА. Така в дружеството ще останат на работа около 950 души и още 350 в съпътстващи фирми. Няма пряка зависимост между направените съкращения и водната криза в Перник, обясни Петров. По думите му през януари предприятието е загубило някои поръчки заради ситуацията с водата. "Сега сме се преустроили, ползваме вода от собствени източници и от реката, предприехме действия по рециклиране на водите", уточни Петров. Със съкращението "Стомана Индъстри" възнамерява да постигне по-добра оперативна годност и конкурентоспособност, както и да съхрани дейността на предприятието.
Източник: economic.bg (02.04.2020)
 
Стоманодобивната промишленост в САЩ призовава за рамо за инфраструктурата на фона на коронавируса Според доклад на Американския институт за желязо и стомана (AISI), пет основни групи от стоманодобивната промишленост в САЩ посочват в писмо до Конгреса, че скорошният пакет от стимули за 2 трлн. долара е насочен към непосредствената криза, но дългосрочен, стабилен инфраструктурен пакет ще даде път за работни места и растеж. Подобна инвестиция не само ще отговори на спешните изисквания за транспортната система, но и ще създаде високоплатени работни места, което ще позволи на бизнеса и семействата да се възстановят от този „изключително труден икономически шок“, добавиха те. Предприятията са загрижени, че социалното дистанциране и другите мерки ще продължат да забавят икономическата активност в производствения и строителния сектор. Промишлените групи също така заявиха, че 38% от 616 хил. моста в Америка се нуждаят или от подмяна, или от рехабилитация, съгласно Националния инвентаризационен списък на Федералната администрация за магистралите. Те отбелязаха, че „с толкова потресаващо изоставане на неотговарящи на стандартите мостове, има значителна възможност да върнем американците на работа и обратно на пътя на икономическото възстановяване.“ (Yahoo! Finance)
Източник: Yahoo News (06.04.2020)
 
Как британската стомана се изправя пред предизвикателството от коронавируса с повишените мерки за безопасност в Scunthorpe Шефовете на British Steel твърдят, че ще продължат да предприемат решителни действия за защита на работниците по време на пандемията на коронавирус, след като в Scunthorpe се въвеждат допълнителни мерки за безопасност. Компанията вече е направила няколко стъпки на обекта със стотици служители, работещи от вкъщи. Като основен производител на стомана, предприятието продължава производство и компанията заяви, че следва указанията на правителството и обществените здравни служби на Англия, за да запази безопасността на работниците си. В завода Scunthorpe се въвеждат проверки на температурата за работници и посетители като част от националните усилия за забавяне на разпространението на вируса. Междувременно производството и операциите в други обекти на British Steel в Скинингроув и Лисбърн бяха спрени или намалени. Изпълнителният директор Рон Дилън очерта как British Steel увеличава мерките си за безопасност и добави, че компанията, която наскоро беше спасена от китайския производител на стомана Jingye, няма да прави компромиси с безопасността и ще коригира производството с настъпването на кризата. (Grimsby Telegraph)
Източник: Други (06.04.2020)
 
Vale предупреди, че свиването в стоманодобива ще удари цените на желязната руда Най-големият производител на желязна руда в света заяви, че цените на желязната руда ще понесат удар, тъй като пандемията на коронавирус насочва глобалната икономика към рецесия. На брифинг с анализатори, Лучано Сиани Пирес, главен финансов директор на Vale, заяви, че слабото търсене от стоманодобивни предприятия извън Китай ще компенсира прекъсванията в доставките в останалата част на света, като потенциално ще намали цените, които бяха забележимо устойчиви тази година. Наскоро желязната руда се стабилизра на средно ниво от 90 долара за тон, според S&P Global Platts, помагайки на някои от най-големите световни компании в областта на природните ресурси да излязат относително невредими от икономическия хаос, освободен от разпространението на вируса. Въпреки това анализаторите стават все по-загрижени за забавянето на търсенето в Европа, а също и в Китай. През последната седмица желязната руда спадна с 6 на сто до шестмесечно дъно от 82 долара за тон. Анализаторите на Citigroup очакват, че през следващите седмици цените ще паднат още 17 на сто до 70 долара Сиани каза на анализаторите, че цените на желязната руда са се задържали през първото тримесечие на годината поради комбинация от по-нисък добив в Австралия и Бразилия и спадащо предлагане от местни мини в Китай, което започва да се нормализира. (FT)
Източник: Други (06.04.2020)
 
Стоманодобивните компании в Индия се борят с натрупването на запаси Индийските стоманодобивни компании в цялата страна са изправени пред проблеми, след като производството продължава, но е спаднало драстично. „След като стоманата беше определена за основна суровина, стоманодобивните компании продължават производство през 21-дневната карантина. Но това не е облекчение, тъй като строителните дейности са в застой. Използването на производствения капацитет е много по-ниско от обичайното, но каквото и да се случи, това е просто натрупване на запаси”, заяви представител на стоманодобивна компания. Общото вътрешно производство на стомана в Индия е 100 млн. тона годишно. Секторът страда през последните няколко години, тъй като евтиният китайски внос показа неконкурентоспособността на местната индустрия. Докато местните производители твърдят, че внесената стомана е с по-ниско качество, вносителите рядко са крайни потребители и дават предпочитание на маржовете над подобни проблеми. „Доменната пещ в стоманодобивната фабрика не може да бъде напълно изключена, така че известно количество стомана ще продължи да се произвежда. Понастоящем продукцията се съхранява в самия завод“, заяви друг служител на стоманодобивната компания. (Business Line)
Източник: Други (06.04.2020)
 
Потреблението на стомана спада в Латинска Америка, изправена пред пандемията Очаква се данните от стоманодобивната промишленост да продължат да намаляват в новия сценарий на здравната криза и нейните икономически ефекти. Резултатите от февруари за производството на сурова стомана показват 6% намаление в сравнение със същия месец на 2019 г., 4.8 млн. тона (Mt). При 3.4 Mt производството на валцувана стомана беше с 2% по-ниско от резултата, наблюдаван през февруари миналата година. Резултатите за трите основни страни производители в региона намаляват: Мексико (-15%), Аржентина (-7%) и Бразилия (-6%). В сравнение с февруари миналата година Мексико (-17%) и Бразилия (-1%) спаднаха, като Аржентина отбеляза ръст от 8%. Вносът на стомана през януари е нараснал с 0.1% спрямо същия месец на 2019 г. Износът е намалял с 20% спрямо януари миналата година, въпреки че е с 9% по-висок в сравнение с декември 2019 г. (728 хил. тона). Това представяне показва продължаването на ефектите, произтичащи от ниската икономическа активност, наблюдавана от края на 2019 г., която обезкуражи търсенето на стомана, съществен материал за много други индустрии. Анализатори и международни институции са съгласни, че 2020 г. ще бъде трудна година с комбинацията от ефекта от намаляването на икономическата активност поради общото ограничение, наложено в коронавирусния отговор и спадащите цени на петрола. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (10.04.2020)
 
Китайски фючърси за желязна руда растат, тъй като предприятията презапасяват суровини Фючърсите на желязна руда в Китай скочиха в четвъртък, като възстановиха търсенето, тъй като запасите от стомана отново спаднаха тази седмица, докато възстановяването на печалбите в предприятията допълнително вдигна покупките на съставката за производство на стомана. Най-търгуваните фючърси на желязна руда на стоковата борса в Далиан, за доставка през септември, затвориха 3.3% нагоре до 598 юана (84.64 долара) за тон, достигайки 3.8% по-рано през деня. Междувременно, фючърсният договор за май скочи с 3.9% до 668 юана на тон, най-много от две седмици. Поскъпването на договора за септември се случи след свиване на спада в цените заради възстановяването на печалбите в стоманодобивните предприятия, според Джуо Гуикиу, анализатор от Jinrui Futures. Маржът на арматурната печалба в Северен Китай е достигнал 500 юана на тон към 8 април в сравнение с понижаването от 34 юана на тон миналия месец, според Jinrui Futures. "Цената за договора за май скочи по-близо до спот цената, тъй като предстои да бъде доставена скоро", заяви Джуо, цитирайки спот цената на желязна руда от около 674 юана за тон. Освен това, поредният седмичен спад на запасите от стомана, държан от търговците, също засили търсенето на стоманени продукти и суровини. (Hellenic Shipping News Worldwide)
Източник: Други (10.04.2020)
 
Спадът в търсенето на стомана в Япония доведе до скок на износа на скрап Износът на японски скрап от черни метали тази година се покачи в отговор на по-слабото вътрешно търсене на стомана, след което износителите активно потърсиха повече задгранични пазари, които да поемат излишъка от вътрешното предлагане. Износът на скрап от януари-февруари от Япония нарасна с 23% на годишна база до 1,190,597 т, показват митническите данни. Това направи Виетнам най-големия купувач на скрап от Япония с рекорден внос за отчетния януари-февруари и частично компенсира силата на цените на американските пазари в Тайван. Увеличението на износа на скрап от Япония идва, след като производителите на стомана намалиха производството през втората половина на 2019 г., когато търсенето от инфраструктурата преди Олимпийските игри започна да намалява. Повече съкращения на производството бяха планирани от предприятията през 2019 г. и през 2020 г. поради бавното вътрешно търсене. Въздействието на Covid-19 върху Япония достигна своя връх наскоро, като страната обяви извънредно положение за борба с вируса, което допълнително ще отслаби вътрешното търсене на стомана. Докато търсенето на скрап от предприятията спадна, фирмите за скрап започнаха да виждат натрупване на запаси. Доставчиците на скрап започнаха да намаляват своите офертни цени в азиатските страни, за да привлекат продажби. Този ценови ход беше успешен, като успя да пренасочи нежеланите от вътрешния пазар доставки към чужбина. (Argus Media)
Източник: Други (10.04.2020)
 
"Алкомет" задвижва проекта си за нов цех за алуминиеви профили Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" е задвижил проекта си за разширение на производството в Шумен. След като в началото на годината компанията обяви, че планира да изгради нов цех за обработка на профили, сега тя е подала инвестиционно предложение в Регионалната инспекция по околната среда и водите, която трябва да определи процедурата нататък. Засега от дружеството не уточняват каква ще е инвестицията и как ще се финансира. Проектът предвижда обособяване на цех за механична обработка на алуминиеви профили и реконструкция на пречиствателната станция към пресовия цех и ще се изпълнява на два етапа. През първия новото оборудване ще бъде инсталирано в съществуващо помещение, а през втория ще бъде построена специална сграда за него и то ще бъде преместено. Пак през втората фаза компанията ще направи и модернизация на пречиствателната станция. Новият цех ще се намира на площадката на завода и ще е с разгъната площ до 5000 кв. м. Максималната производителност на машините се предвижда да бъде 2000 тона годишно обработени алуминиеви профили. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. Следващата стъпка е екоинспекцията да реши дали е необходимо да се прави оценка на въздействието върху околната среда, или да се актуалириза комплексното разрешително на компанията. Практически проектът няма да доведе до промени в производството, а единствено до разширяване на гамата от пресови продукти, които предприятието прави. Освен различни видове профили "Алкомет" произвежда също валцови изделия (фолиа, листа и ленти), има и леярна. В инвестиционното предложение не са посочени срокове за изпълнение на проекта. Разделянето му на два етапа обаче ще позволи на компанията сравнително бързо да монтира оборудването и да започне производството на новите продукти, докато работи по изграждането на отделна сграда, което ще отнеме повече време. Макар че инвестициите засега не се съобщават, анализът на компанията показва, че те ще са "значителни", но проектът гарантира висока рентабилност. Предвижданията са той да осигури и нови работни места. По данни към януари 2020 г. в "Алкомет" работят малко над 1100 души.
Източник: Капитал (13.04.2020)
 
Инвеститорите предупреждават циментовите и стоманодобивните предприятия относно климатичните лобита на в ЕС Компаниите за цимент и стомана получиха предупреждение от инвеститорите за лобитата си за планираните разходи за въглеродните емисии в Европейския съюз, като заявяват, че ефективно искат да бъдат обезщетени два пъти отгоре. Прегледът на отговорите на обществените консултации показва, че лобистите искат ЕС да поддържа съществуваща схема за подкрепа на фирмите с въглеродни кредити едновременно с въвеждането на нов данък върху въглеродните граници, за да ги предпази от външните конкуренти. Производителите на цимент и стомана, с които Ройтерс се свърза, заявиха, че подобни опасения са изчезнали и те са напълно ангажирани с целта на ЕС да декарбонизира икономиката си до 2050 г. „Ние като компания го приветстваме“, заяви Седрик де Миус, ръководител на обществените дела в швейцарската циментова LafargeHolcim. „Това ще бъде сложен преход. Готови сме да изиграем нашата роля“, добави де Мей. Налагането на разходи за въглерод на своите граници е централен стълб на политиката на Зелената сделка на президента на ЕК, Урсула фон дер Лейен, и има за цел да защити фирмите, които правят разходи при постигане на целта. Страхът е, че конкуренцията от страна на китайски, турски, африкански и други предприятия, подложени на по-слаби политики в областта на климата, може да подтикне фирмите от ЕС да се преместят извън блока. Това рискува да причини „изтичане на въглерод“, където емисиите се движат на друго място, а не в съответствие с климатичните цели. (euractiv.com)
Източник: Други (13.04.2020)
 
Най-големите стоманодобивни предприятия в Южна Корея спират да купуват скрап заради слабото търсене Основният производител на стомана Posco ще спре купуването на вносен и местен скрап през следващите два месеца, според четири източника, които се занимават с пазара на скрап в Южна Корея. Докато общото търсене на стомана спада в Южна Корея, търсенето на специална и висококачествена стомана е подложено на особено напрежение, което доведе до спад на закупуването на скрап в Posco, според японски търговец. Ръководството на Posco обсъди публично необходимостта от намаляване на режийните разходи през последните месеци, докато разпространението на Covid-19 опустошава южнокорейските пазари на стомана. Това следва разочароващата 2019 г. за корейските стоманодобивни предприятия, когато производството на сурова стомана спадна с 1.4% за година. Южна Корея е произвела 11.16 млн. тона стомана през януари-февруари 2020 г., спад с 3.1% на годишна база, според Корейската асоциация за желязо и стомана (KOSA). „За да преодолее трудностите тази година, Posco трябва да се стреми към интензивно съкращаване на разходите, пазарно ориентирани технологични иновации и качествени иновации за цялата компания“, заяви в края на март Йонг-Уу Чой, изпълнителен директор на Posco. (Fastmarkets)
Източник: Други (16.04.2020)
 
ArcelorMittal възнамерява да спре пещ в Fos-sur-Mer ArcelorMittal възнамерява временно да спре доменна пещ №2 във френската си стоманена фабрика във Фос сюр Мер поради липса на поръчки. Спирането ще се извърши през следващите няколко седмици. Компанията заяви, че ще рестартира производството, когато бъдат изпълнени три условия: когато здравната криза е под контрол в района и дори на европейско ниво, в което компанията оперира; когато търсенето се възобнови на минимално ниво; и когато компаниите, и по-специално ArcelorMittal, са в състояние да възобновят инвестициите на фона на спада, белязан от рязък спад на суровините. Заводът Fos-sur-Mer има производствен капацитет за 4 млн. тона стомана на година и е един от най-големите производители на плоска стомана във Франция, от която 80% е за автомобилния сектор. Fos-sur-Mer обслужва Средиземноморието, както и страните от Магреб, по-специално 30% от пазарния му дял е в Италия, 30% в Испания, а останалите 10% се споделят между Северна Африка, Турция и Франция. Италия и Франция са най-тежко засегнатите страни от COVID-19 и производството на автомобили все още е замразено в двете държави. ArcelorMittal вече спря доменна пещ №1 във Fos-sur-Mer на 23 март поради избухването на коронавирус. (S&P Global)
Източник: Други (23.04.2020)
 
Стоманодобивните предприятия в ЕС са изправени пред спад от 75%, кризата може да свие наполовина продукцията Производството на стомана в Европейския съюз вече е намалено с 50% в резултат на настоящата коронавирусна криза, като се очакват още загуби, тъй като новите поръчки към предприятията са намалели с цели 75%, заяви европейската асоциация на производителите на стомани Eurofer. Стоманодобивните предприятия вече са поставили ограничения за производство през март. Въпреки това отслабването на поръчките вероятно ще доведе до повече спирания, което може да доведе до 50% от капацитета на ЕС за производство на стомана в ключови заводи да бъде замразен при настоящата криза. "В някои региони вече няма клиенти. Изчисляваме, че около 40% от работната сила е засегната или се предвижда за временни съкращения и намалена работа", каза Eurofer. Държавите от ЕС 28 са произвели 159.4 млн. тона сурова стомана през 2019 г., според Световната стоманена асоциация. "Стоманодобивните предприятия се подготвят или обмислят по-нататъшни значителни съкращения на производството, тъй като търсенето продължава да намалява, по-специално предвид почти пълното спиране на автомобилната индустрия (според някои източници 70-80%), значителното намаляване на строителната активност (според някои източници около 40%) и други производствени сектори", добави Eurofer. (S&P Global)
Източник: Други (23.04.2020)
 
Основните стоманодобивни компании в Китай изпитват спад Китайските стоманодобивни компании пуснаха отчети за финансовите си резултати, които показват значителни загуби през първото тримесечие на 2020 г. Тези компании отчитат над 50% спад на общите си нетни печалби през първото тримесечие на 2020 г. Те обаче поддържат стабилно производство през същото тримесечие, но страдат от падащите цени на стоманата поради слабото търсене. Според Caixin Global, китайските стоманодобивни компании понасят значителни загуби, причинени от намаляващото търсене от индустрията. В доклада се казва, че тези компании отчитат над 50% спад в общите нетни печалби в размер на 18.3 млрд. юана за първото тримесечие на 2020 г. Според Китайската асоциация за желязо и стомана, стоманодобивните производители продължават да се радват на стабилно производство на промишлени продукти от януари до март 2020 г. Докладът също така твърди, че пандемичните въздействия върху икономиката се отразяват неблагоприятно върху търсенето на промишлени продукти и че компаниите могат да претърпят повече загуби през останалата част от годината. От друга страна, Hellenic Shipping News съобщи, че Китай може да стартира нови мощности с капацитет над 50 млн. тона годишно през следващите две години. (Business Times)
Източник: Други (24.04.2020)
 
Италианските стоманопроизводители рестартират след вируса Италианските производители на стомана загубиха между 1 и 1.3 млн. тона продукция по време на строгото четириседмично блокиране, предизвикано от коронавирус, и сега всички те възобновиха производството си, като работят на около 40-50% от капацитета си. Повечето от тях изпълняват предпазните мерки свързани с COVID-19. Мениджърите потвърдиха, че работят един месец напред в безпрецедентна обстановка с проблеми като оценка на бъдещото търсене, по-специално от ключови сектори като автомобилостроенето и строителството. Тези пазари все още са замразени и когато се отворят отново, няма вероятност да рестартират с пълен капацитет. Италианското правителство подписа указ точно преди великденските празници, насочени към отслабване на ограниченията, за да се спре разпространението на коронавируса след около четири седмици блокиране, но не включи стоманодобивния сектор. Въпреки това заводите започнаха бавно да отворят през седмицата на 13 април, след като местните префектури им разрешиха. Италия е вторият по големина производител на стомана в Европа, произвеждайки около 23 млн. тона годишно. Но за разлика от повечето други европейски страни, много от предприятията на Италия спряха производството през 16-23 март, като единствените изключения са ArcelorMittal Italia в Таранто, Южна Италия, и Arvedi в Северна Италия. (S&P Global)
Източник: Други (29.04.2020)
 
Стоманодобивът в Европа трябва да инвестира 100 млрд. евро за климата до 2050 г. Най-малко 100 млрд. евро инвестиции са необходими, за да се направи климатът на европейското производство на стомана неутрален до 2050 г., показва проучване на базираната в Мюнхен консултантска компания Roland Berger. „Стоманодобивът на Европа ще трябва да инвестира много, ако иска да постигне целите на ЕС в областта на климата“, каза партньорът в Roland Berger Акио Ито, като добави, че е малко вероятно компаниите да поемат инвестициите сами. „ЕС или отделните правителства трябва да предложат такива допълнителни данъчни облекчения, субсидии и финансиране, необходими, за да могат производителите на стомана да превключат. Последствията от коронавирусната криза ще допринесат за финансовия стрес на стоманопроизводителите, което ще направи стимулиращите пакети за подкрепа на трансформацията към зелена стомана още по-наложително,“ добави той. Все още няма категоричен отговор на въпроса какво е най-правилното технологично решение за широко намаляване на CO?, което води до голяма несигурност за компаниите, каза консултантската компания и добави, че преходът трябва да започне през следващите 5 до 10 години, за да бъде завършен до 2050 г. „Директното редуцирано желязо на основата на водород (DRI) е най-модерният метод и „има най-голям смисъл от гледна точка на климата“, веднага щом има достатъчно възобновяема енергия,“ отбеляза Роланд Бергер. (Clean Energy Wire)
Източник: Други (30.04.2020)
 
Vale получи необвързващи оферти за активи в Нова Каледония Бразилският миньор на желязна руда Vale получи необвързващи оферти за своите операции за добив на никел на тихоокеанския остров Нова Каледония, заяви изпълнителен директор. Шефът за базовите метали на Vale Марк Травърс заяви, че компанията е получила офертите в края на февруари. Въпреки че пълните икономически ефекти от пандемията на коронавирус не се усещат до март, той каза, че преговорите все още успешно напредват с потенциални купувачи. Vale очаква да има актуални новини за потенциална сделка в рамките на месец или два, добави той. Компанията обяви през декември, че продава своите никелови активи в Нова Каледония в пакет, след отписване на 1.6 млрд. долара през ноември, свързано с дейностите, изправени пред технически неуспехи, химически разлив и жестоки протести. Предишните усилия за продажба на дял в начинанието не бяха успешни. Ръководителите също така оповестиха, че планират да отворят отново мина Timbopeba в бразилския щат Минас Жерайс следващата седмица, която ще произвежда около 330 хил. тона желязна руда на месец. Timbopeba е част от комплекса Mariana, където през 2015 г. се спука хвостохранилният язовир, съсобственост на Vale и BHP Group, причинявайки големи екологични щети. Щат Минас Жерайс също е мястото на бедствието в Брумадиньо, където през 2019 г. се спука язовир, собственост на Vale, при който загинаха над 270 души. (Mining Weekly)
Източник: Други (30.04.2020)
 
US Steel уволнява 2700 работници, заплашва да съкрати една трета от своята работна сила US Steel обяви, че планира незабавно да уволни 2700 работници и до 6500 души в близко бъдеще, тъй като производството на стомана продължава да намалява. След като обяви загуба от 391 млн. долара за първото тримесечие на 2020 г. , базираната в Питсбърг компания заяви, че изпраща известия за приспособяване и преквалификация на работниците (WARN) на 6500 служители или над една трета от своите 16 хил. производствени работници. Миналия месец компанията уволни 750 наети работници или една четвърт от работниците си с бели якички. US Steel, вторият най-голям производител на стомана в САЩ, има 21 хил. служители в Северна Америка, около 18 хил. от които са в синдиката United Steelworkers. В компанията работят още 12 хил.работници в Европа, повечето от които са в Кошице, Словакия, където се очакват още съкращения. Компанията добави, че поради продължаващия спад на икономиката си оставя опция за хиляди допълнителни съкращения на работни места. В своите заводи в Мон Вали, южно от Питсбърг, US Steel управлява доменна пещ №1 в своето предприятие Edgar Thomson Works в Брадък и намали производството си в своите Irvin Works в Западен Мифлин. Компанията също така сви производството на кокс в Clairton Coke Works в района на Питсбърг. (Wsws.org)
Източник: Други (04.05.2020)
 
ArcelorMittal отчита нетна загуба от 1.1 млрд. долара през тримесечието до март Световният стоманодобивен гигант ArcelorMittal отчете нетна загуба от 1.1 млрд. долара за първото тримесечие, приключило на 31 март 2020 г. на фона на коронавирусната криза. Най-големият производител на стомана в света отчете нетен доход от 0.4 млрд. долара през предходното тримесечие. "ArcelorMittal регистрира нетна загуба за първото тримесечие на 2020 г. от млрд. долара... в сравнение с нетна загуба за четвърто време 2019 г. от 1.9 млрд. долара и нетен приход за първото тримесечие на 2019 г. от 0.4 млрд. долара", заявиха от компанията. Водещата световна компания за интегрирана стомана и добив следва фискална година януари-декември. „Подобрените експлоатационни показатели през първото тримесечие бяха значително засенчени от кризата COVID-19. Изправени пред значително хуманитарно предизвикателство, първият приоритет на компанията беше да предприеме всички необходими действия за гарантиране на благосъстоянието на нашите служители и да предостави подкрепа до степента, необходима в общностите, в които работим," аяви председателят на ArcelorMittal и изпълнителен директор Лакшми Митал. (Press Trust of India)
Източник: Други (08.05.2020)
 
Иран, „водещ производител и износител на стомана“ в региона на Средния изток С над половин век опит, стоманодобивната промишленост на Иран е лидер в региона на Близкия Изток сред конкурентите по производство и износ на стомана. Очаква се стоманодобивната промишленост на Иран да се качи от 10-о до 7-о място на световната сцена до 2025 г. Според най-новите данни на Цялостния план за стомана, Ислямска република Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства [ОАЕ] и Катар са основни производители на стомана в региона на Близкия изток. Статистиката показва, че Ислямска република Иран е произвела около 25 млн. тона стомана през 2018 г., което представлява над 69% дял от производството на стомана в региона. Освен че са най-големите производители на стомана в региона на Близкия изток, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства имат и най-голям обем на потребление. Горепосочените три страни дтржат над 70% от потреблението на стомана в региона. (MNA)
Източник: Други (08.05.2020)
 
Коронавирусът може да спре половината стоманопроизводители във Великобритания и Европа Коронавирусната криза може да спре производството в половината от стоманодобивните предприятия във Великобритания и Европа, предупреди търговският орган Eurofer. Поръчките се сринаха, след като клиентите като производителите на автомобили временно спряха работата. Според Eurofer до 50% от капацитета за производство на стомана може да бъде застрашен, „ако нормалните бизнес условия не бъдат възстановени много скоро“. Във Великобритания представителите предупредиха, че кризата може да се превърне във "фатална" много бързо. UK Steel заяви, че правителството трябва да "хвърли мрежата широко", за да предостави повече финансиране, тъй като в сектора бързо се изчерпват средствата. Най-големият британски стоманодобивен производител Tata Steel може да се нуждае от парична помощ от 500 млн. паунда, за да премине през пандемията, според доклади. Тази цифра е десет пъти по-голяма от наличната чрез съществуващата схема Coronavirus Business Interruption Loan Scheme, която е ограничена до 50 млн. паунда. /thisismoney.co.uk
Източник: Други (11.05.2020)
 
Производителите на стомана в Иран са задължени да предлагат 60% от годишната продукция на борсата Иранските производители на стоманени блокове също трябва да планират 25% от оставащото си производство да бъдат разпределено за износ, а останалата част заделена за дългосрочни договори или износ, според Митническата администрация на Ислямска република Иран (IRICA) , Въз основа на новите разпоредби на комитета за регулиране на пазара на страната, стоманените блокове могат да се търгуват само на стоковата борса на страната и компаниите, които не спазват посочените разпоредби, ще бъдат изправени пред законови санкции. Планира се годишното производство на стоманени блокове в Иран да нарасне с 3.2 млн. тона през настоящата календарна година в Иран, която започна на 20 март, според Иранската организация за развитие и обновяване на мините и добивните индустрии (IMIDRO). В последния си доклад Световната стоманена асоциация (WSA) обяви, че производството на сурова стомана в Иран се е увеличило с 30% през 2019 г., докато средният световен ръст възлиза на 3.5%. Според доклада на WSA, Иран е произвел 31.9 млн. тона от споменатата стока през 2019 г. в сравнение с близо 24 млн. тона през предходната година. (EF/MA)
Източник: Други (11.05.2020)
 
Тримата богатири в руския стоманодобив свиват инвестициите Най-големите руски стоманодобивни компании – „Северсталь” на Алексей Мордашов, Магнитогорският металургичен комбинат (ММК) на Виктор Рашников и Новолипецкият металургичен комбинат (НЛМК) на Владимир Лисин, които дават 56% от местното производство на стомана, публикуваха отчетите си за първото тримесечие. В сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година някои от финансовите им показатели са нараснали, други леко са се редуцирали. Като годишен резултат обаче те определено намаляват. За първото тримесечие на 2020 г. приходите на Новолипецкия металургичен комбинат (НЛМК) са 2.5 милиарда долара. Това е с 6% повече в сравнение с последното тримесечие на миналата година, но е с 14% по-малко в сравнение с първото й тримесечие. От компанията съобщиха, че производството на стомана на площадката им в Липецк ще спадне през второто тримесечие, но това ще се дължи най-вече на планирани ремонти. Приходите на Магнитогорския металургичен комбинат за коментираното първо тримесечие са 1.7 милиарда долара или с 0,7% по-малко от периода октомври-декември 2019-а и с 6,8% по-ниски на годишна база. "В периода април-юни 2020 г. прогнозираме свиване на производството с 15-17% и намаляване на EBITDA с около 30%", обяви икономическият директор на MMK Андрей Еремин. Приходите на „Северсталь”са 1.8 милиарда долара - с 3.2% по-малко в сравнение с последните три месеца на 2019-а и с 12% под отчетеното за първото тримесечие на миналата година. Според Алексей Куличенко, заместник-генерален директор на „Северсталь”, обаче поне на този етап компанията не планира да намалява производството.
Източник: Банкеръ (13.05.2020)
 
За първи път използват водород за промишлен стоманодобив Привържениците на стоманата с водород направиха нов пробив в дългосрочния си план за изкарване на стоманодобивната промишленост от пещите на изкопаеми горива. След първата публична демонстрация на доменна пещ захранвана с водород, търговските стоманодобивни производители в Швеция са заменили течния природен газ с водород в съществуващите си производствени инсталации. Въпреки промяната, те не отчитат промяна в резултатите. Въпреки че тази демонстрация е важна, това е само една малка стъпка при производството на стомана. Световната стоманена асоциация (WSA) казва, че общата енергийна ефективност на стоманата се е подобрила с 60% от 60-те години на миналия век: „Сложните системи за управление на енергията осигуряват ефективно използване и възстановяване на енергия през целия процес на производство на стомана, за използване в границите на стоманодобивните предприятия или изнесени от обектите,” обявиха от организацията. Но енергията все още „представлява значителна част“ от производствените разходи, до 40%. И по-голямата част от стоманодобивните предприятия все още използват въглища като основно гориво за доменните си пещи. Всъщност технологията на природен газ, използвана при демонстрацията на шведската стоманодобивна компания Ovko, се превърна в екологична алтернатива. Цената на природния газ продължи да намалява в сравнение с въглищата като цяло, и в частност специфичните въглища с по-ниски примеси, използвани в доменните пещи. (Popular Mechanics)
Източник: Други (14.05.2020)
 
САЩ започва проверки за китайска стомана, заобикаляща през Виетнам САЩ проучват дали китайските стоманени листове и ленти са завършени и изнесени от Виетнам, за да заобиколят митата. Министерството на търговията подозира, че виетнамските производители на стомана са внасяли, обработвали и изнасяли за САЩ неръждаема стомана с плоско валцуване от Китай, според съобщение на Органа за търговски средства във Виетнам. Предполагаемият ход е бил да се заобиколи американските антидъмпингови и изравнителни мита от 139-267%, наложени на Китай от 2016 г. Доставките на стоманени листове и ленти от Виетнам за САЩ се увеличават със 122 млн. долара, или 180%, за 40-месечния период преди и след започването на митата върху Китай през март 2016 г., сочат данните на САЩ. Министерството на търговията ще събира информация от виетнамските производители на стомана чрез въпросник за произход на суровините, а виетнамските власти ги съветват да сътрудничат. Ако департаментът предварително установи, че е имало заобикаляне, той ще възложи на митническите органи да събират парични депозити върху вноса, завършен във Виетнам, използвайки стомана с китайски произход. (VnExpress International)
Източник: Други (18.05.2020)
 
Производството в "Аурубис България" се е увеличило към края на март Производството в медодобивния завод "Аурубис България" се е увеличило за шестте месеца до края на март. Това показва отчетът на германската група Aurubis за първото полугодие на финансовата 2019/2020 г., която започва през октомври. Основната причина за ръста са по-слабите производствени резултати предходната година, когато заводът в Пирдоп временно спря работа за ремонт. Общите приходи на сегмента, към който принадлежи българското предприятие, се увеличават за периода, но това се дължи на по-високите цени на благородните метали, докато медта поевтинява на годишна база. За шестте месеца "Аурубис България" отчита по-високи резултати както като преработка на медни концентрати, така и като производство на катодна (чиста) мед и сярна киселина, която се явява страничен продукт. Това увеличение обаче е спрямо същия период на предходната финансова година, а в края на 2018 г. в завода имаше непланово спиране, което се отрази на обемите.Общо сегментът "Рафиниране и преработка на метали", който включва "Аурубис" и още пет завода в групата, отбелязва лек спад в производството. Основната причина е временното спиране за планов ремонт в Хамбург в края на миналата година, което значително е понижило преработката на концентрат. През първите три месеца на 2020 г. обаче производството и в Хамбург, и в Пирдоп е било на добро ниво, посочват от Aurubis. От отчета на групата става ясно още, че през по-голямата част от шестмесечието доставките на концентрати са били нормални, но от средата на март пандемията от COVID-19 е започнала да се отразява на добива на отделни мини в Южна Америка, което е довело до ограничаване на предлагането. Имало е и чисто логистични проблеми и забавяне на доставките. От Aurubis обаче посочват, че засега успяват да осигурят нужните количества суровини за преработка. Българският завод по принцип преработва цялата медна суровина, която се добива в страната, но тя покрива само около една трета от капацитета, а останалото се внася.
Източник: Капитал (19.05.2020)
 
U.S. Steel ще уволни близо 10% от служителите си САЩ обяви през април, че планира да освободи около една десета от работната си сила. С опустошителното търсене насред пандемията от COVID-19, U.S. Steel, която спря повечето от доменните си пещи, заяви, че ще освободи 2700 служители. Президентът и изпълнителен директор на компанията Дейвид Бъррит посочи, че съкращенията са част от „серия действия в отговор на пандемията на коронавирус и значителните промени на световните пазари за нефт и газ“. „Тъй като въздействията от тази безпрецедентна пазарна динамика станаха очевидни, коригирахме своя отпечатък, укрепихме баланса си и агресивно намалихме разходите“, каза той. „Докато тези решителни действия ни помогнаха да надминем насоките си за първото тримесечие, бързо насочихме вниманието си към второто тримесечие, за да гарантираме не само безопасността и здравето на нашите служители, но и да запазим паричните средства и ликвидността.“ Той обаче отбеляза, че „предстоят дни изпълнени с предизвикателства“. (Scrap Monster)
Източник: Други (21.05.2020)
 
Credit Suisse очаква „перфектната буря“, заплашваща американските стоманени компании Местната стоманодобивна промишленост е изправена пред „перфектна буря“, според Credit Suisse. През април анализатор от банката отбеляза, че намаляването на търсенето, причинено от пандемията COVID-19 в комбинация с по-голям капацитет от стомана, който ще излезне на пазара през 2021 г., ще създаде значителни трудности за производителите на стомана. „Според нас въздействието на COVID-19 и сривът на енергетиката в САЩ е случай тип „черен лебед“ за местните стоманодобивни компании, за които възстановяването ще отнеме време“, пише анализаторът. „Въпреки това времето изтича, тъй като 8 млн. тона нов капацитет за листове се очаква да стартира в САЩ през следващите 12 до 18 месеца. Това е перфектна буря за стоманодобивните компании, които имат висока степен на оперативен ливъридж и нарастващ финансов ливъридж чрез основни планове за капиталови инвестиции и/или придобивания." Анализаторът прогнозира, че търсенето на превозни средства ще намалее с цели 90% през текущото тримесечие. Автомобилният сектор представлява над една четвърт от потреблението на стомана в Съединените щати. Енергийният сектор е отговорен за около 8%. (Scrap Monster)
Източник: Други (21.05.2020)
 
ЕС обмисля намаляване на вноса на стомана Европейският съюз обмисля допълнителни ограничения върху вноса на стомана, отчасти заради пандемията COVID-19. През 2018 г. Европейският съюз въведе „защитни“ тарифи, които все още са в сила, които се задействат, когато вносът надвиши определен праг. Това беше направено в отговор на опасенията, че тарифите, наложени от Съединените щати, биха накарали страните производители на стомана да увеличат драстично своите доставки за Европа. Сега служителите на ЕС са загрижени, че стоманата, която се складира, докато голяма част от световната икономика е затворена, ще наводни европейския пазар, когато условията се върнат в нормално състояние. "Ревизираме [съществуващите] стоманени предпазни мерки в този контекст", заяви комисарят по търговията на съюза пред Европейския парламент през април. Той предупреди, че „някои износители от трети страни могат да решат да продават продукта си на по-ниска цена или на всяка цена, за да получат по-големи дялове на по-малкия пазар в ЕС.“ Eurofer, Европейската асоциация за стомана, поиска да се намалят квотите за внос със 75% през второто и третото тримесечие на тази година. (Scrap Monster)
Източник: Други (22.05.2020)
 
Австралия започна антидъмпингови проучвания на китайска алуминий, стомана и хартия А4 Тази година Австралия започна три антидъмпингови разследвания на китайска хартия А4, алуминий и стомана, според австралийската антидъмпингова комисия, като добави тежест към твърденията на Пекин, че Канбера е изиграла водеща роля в повишаването на търговското напрежение между двете държави. Дипломатическите връзки между Китай и Австралия се изостриха през последните седмици, след като Пекин постави 80.5% тарифа за целия внос на австралийски ечемик, което предизвика съмнения, че това е отмъщение за призивите на Австралия за независимо разследване на произхода на коронавируса. Китайското правителство твърди, че разследването е било задълбочено и разумно, като министърът на търговията Чжун Шан посочи в началото на тази седмица, че Австралия е започнала 100 антидъмпингови дела срещу Китай, от началото на дипломатическите отношения през 70-те години, включително три през 2020 г. В отговор на изявлението, австралийският министър на търговията Саймън Бирмингам заяви, че търговските разследванията не са свързани с воденето на спор или „правенето на нещата око-за-око“. (scmp.com)
Източник: Други (28.05.2020)
 
Канада започва разследване за дъмпинг при вноса на стомана от пет страни Канадските гранични служби започват разследване на предполагаем дъмпинг на внос на стомана от Тайван, Германия, Южна Корея, Малайзия и Турция. Разследването се отнася до някои горещо валцувани тежки плочи от въглеродна стомана и високоякостни нисколегирани стомани. Причините за разследването ще бъдат публикувани на 11 юни с предварително определяне и потенциални временни мита, в сила до 25 август и окончателно определяне на 23 ноември. Антидъмпинговите мита ще се прилагат за първоначален период от пет години, ако Канадският международен търговски трибунал открие, че вносът е навредил на местните производители. Algoma Steel Inc., която подаде жалбата миналия месец, е доволна от разследването, защото вносът „е причинил вреда на канадските производители и работници“. Компанията от Су-Сент-Мари, Онтарио, заяви, че петте страни са продали големи количества в Канада на много ниски цени. „Поддържането на силна канадска система за търговска защита е особено важно в днешната нестабилна търговска среда“, заяви изпълнителният директор на Algoma Steel, Майкъл Маккуйд. (The Canadian Press)
Източник: Други (28.05.2020)
 
ArcelorMittal възобновява производството си в Босна ArcelorMittal възобнови производство в стоманодобивния си завод в Босния в четвъртък след 10-дневно спиране поради спад в търсенето, причинен от коронавирусната криза. Крайните потребители на стомана, включително автомобилните производители, спряха дейност през март, когато Босна наложи блокиране в отговор на пандемията, която зарази 2462 души в страната и доведе до 153 смъртни случая. Заводът на ArcelorMittal в централния град Зеница заяви, че от началото на заразата, ръководството е предприело мерки за намаляване на разходите, закупуване на оборудване за защита и предоговаряне на цените на газ и електроенергия с доставчиците. „Към днешна дата работим с пълен капацитет“, заяви Диана Божич-Сърданович. По-рано заводът заяви, че предлага намаляване на заплатите между 10% и 20% за ръководни позиции, които представляват 25% от работната сила, но синдикатите на компанията отхвърлиха предложението. Операциите в рудниците на желязна руда Омарска в северозападна Босна остават затворени поради кризата, заяви говорителят Предраг Сорга.
Източник: Reuters (29.05.2020)
 
"Алкомет" със спад на приходите и печалбата за 2019 г. заради цената на алуминия Най-големият производител на алуминиеви валцови и пресови продукти в България – "Алкомет", отчита спад на приходите и печалбата за 2019 г., продиктувани основно от спада на цената на алуминия на международните пазари, показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Нетната печалба на компанията намалява до 8,558 млн. лева през миналата година от 13,572 млн. лева през 2018 г. Доходът на акция е 0,48 лева спрямо 0,76 лева година по-рано. Дружеството отчита намаление на приходите от продажби на продукция с около 4% за годината заради спада на цената на алуминия. Като цяло обаче дружеството посочва, че търсенето на продуктите му на пазарите остава стабилно. На вътрешния пазар понижението е 1% от 18,56 млн. лева през 2018 г. до 18,349 млн. лева до 2019 г. Продажбите на външните пазари отчитат спад от около 4% от 343,784 млн. лева през 2018 г. до 328,840 млн. лева през 2019 г. Дружеството разчита основно на външните пазари – почти 95% от продажбите са извън България. Общо нетните приходи от продажби на "Алкомет" намаляват до 347,189 млн. лева от 362,344 млн. лева година по-рано. Компанията успява да намали разходите си за материали с 6% и разходите за лихви с 16%, което обаче се компенсира от увеличените разходи за персонал и на разходите за външни услуги. През миналата година "Алкомет" е приключило със строежа на цеха за новия студено-валцов стан за валцоване на ленти и съпътстващите съоръжения. В момента текат пробни тестове, а към края на първото полугодие се очаква цехът да заработи в пълен капацитет. Приключени са и дейности по преустройство и на пет броя пещи за отгряване на алуминиево фолио, които преминават на природен газ. С пълен капацитет работят и някои нови линии на дружеството. В началото на тази година компанията обяви нова инвестиция – обособяване на цех за механична обработка на алуминиеви профили и преустройство на съществуващи съоръжения в рамките на производствената площадка на предприятието. Предвижда се инсталиране на CNC машини в съществуващата сграда, строителство на нова сграда, както и преустройство на съществуващи съоръжения. Инвестициите са довели до увеличение на стойността на имотите, машините и съоръженията на дружеството със 7%. Заради спада на цената на алуминия намаляват търговските вземания на компанията. Що се отнася до пандемията от новия коронавирус, "Алкомет" посочва, че по време на извънредното положение предприятието е работило на пълен капацитет и само някои административни служители са работили дистанционно. През април дружеството е реализирало рекордни продажби, като очаква почти подобен обем и през май. Осигурени са и поръчки за юни за пълния производствен капацитет.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2020)
 
Турският стоманодобив рестартира, но перспективите са мъгляви заради слабо търсене и протекционизъм COVID-19 удари икономиката на Турция в средата на март. Повечето промишлени сектори, включително стоманодобива, спряха производството през април, когато месечната продукция на сурова стомана в страната спадна с 26.3% на годишна база до 2.2 млн. тона след силното първо тримесечие, според Световната стоманена асоциация. Поради приемането на строги мерки разпространението на вируса се забави през последните седмици и по-голямата част от индустриалните сектори в Турция, включително повечето стоманодобивни предприятия, започнаха производството си от втората седмица на май, в съответствие с усилията за нормализиране в световен мащаб. Въпреки това перспективите за вътрешния пазар на стомана са мрачни през останалата част от годината, въпреки усилията на правителството да стимулира вътрешното търсене чрез намаляване на лихвените проценти. На основния експортен пазар на Турция, Европейския съюз, нараства протекционисткият натиск. Очаква се строителството, обикновено най-големият потребител на стомана, да продължи да се свива в Турция през 2020 г. спрямо нивата от 2019 г. Турските автомобилни производители, вторият по големина консуматор, планират да увеличат използването на капацитета си постепенно в зависимост от пазарните условия. (S&P Global)
Източник: Други (01.06.2020)
 
Алкомет със сертификат, позволяващ навлизане на автопазара Само преди дни „Алкомет“ получи сертификат за одобрение в съответствие със стандарт IATF 16949:2016. Сертификатът е доказателство, че системата за управление на качеството на пресовото производство на компанията е в съответствие с изискванията на автомобилната промишленост. Полученият сертификат ще позволи на „Алкомет“ навлизане на пазара на производителите на автомобили и автомобилни части, тъй като водещите автомобилни компании и техните вериги на доставки изискват сертифициране по този стандарт. Допълнителният ефект от това сертифициране е оптимизирането на процесите, намаляването на загубите и подобреното качество на продуктите. Всико това води до понижаване на разходите и подобрение на постигнатите резултати. IATF 16949 е международен автомобилен стандарт, признат в света. Международната автомобилна работна група (IATF) е група от производители на автомобили, сформирани да предоставят на клиентите на коли по целия свят подобрени продукти. IATF включва следните производители на превозни средства: BMW Group, Daimler AG, FCA, Ford Motor Company, General Motors, Jaguar Land Rover (JLR) Limited, Groupe PSA, Groupe Renault, Volkswagen AG и техните съответни търговски асоциации: AIAG (Съединени щати), ANFIA (Италия), FIEV (Франция), SMMT (Англия) и VDA (Германия). Полученият сертификат отваря нови възможности за реализация и навлизането в нови сектори за производство на шуменската компания.
Източник: profit.bg (03.06.2020)
 
Пакистан приватизира Pakistan Steel Mills Министърът на промишлеността и производството на Пакистан, Хамад Аджър, заяви, че правителството е решило да приватизира Pakistan Steels Mills (PSM), тъй като е станало „воденичен камък на шията“ и представлява огромна тежест за националната хазна. Той каза, че служителите на PSM не са работили последните години и сега ще получат финансов пакет от около 2.3 милиона рупии (26.8 хил. евро) на служител като компенсация, освен че биха могли да допринесат за производителността в частния сектор. Той напраи обръщаше заедно с президента на PSM, Амир Мумтаз, и управляващия директор, Шер Алам. Хамад Аджър заяви, че PSM се е превърнала от печеливша институция в губеща през 2008-09 г. по време на управлението на правителството на Пакистанската народна партия и дейността е била прекратена по време на правителството на Пакистанската мюсюлманска лига (Наваз). Той добави, че в един момент PSM е имала 30 хил. служители, много от които са били пенсионирани, а сега има около 9 хил. служители в предприятието. PSM е затворен през последните 5 години и предишните правителства не успяха да разработят план. (Pakistan Observer)
Източник: Други (05.06.2020)
 
Nippon Steel ще реновира доменна пещ в Нагоя за 450 млн. долара Nippon Steel Corp, най-големият производител на стомана в Япония, заяви, че ще похарчи 49 млрд. йени (450 млн. долара) за обновяване на доменна пещ №3 в Nagoya Works в централната част на Япония през 2022 г., за да повиши стабилността и производителността. Третият най-голям производител на стомана в света по добив на сурова стомана също заяви, че ще действа съгласно плановете си да свие активите, за да помогне за подобряване на финансовото си състояние, с фокус 500 млрд. йени през трите години до март 2021 г., спрямо 400 млрд. йени по-рано. Nippon Steel регистрира рекордна нетна загуба за годината, която приключи през март, поради огромните разходи за преструктуриране на фона на намаляващото търсене в страната и чужбина, както и по-силната конкуренция от страна на Китай. Nagoya Works е една от ключовите производствени бази на Nippon Steel за стоманени листове за автомобили, а доменната пещ от 4 425 куб. метра, построена през 1969 г., е последно модернизирана през 2000 г. Пещта ще работи на празен ход около 3-4 месеца през периода април-септември 2022 г. Разходите ще бъдат включени в плана за разходите на компанията от 1.5 трлн. йени за трите години до март 2021 г.
Източник: Reuters (05.06.2020)
 
Индия удължава антидъмпинговото мито върху китайската стомана за цяла година Индийският премиер Нарендра Моди призова насока към самостоятелна икономика, по време на обявяването на пакет от икономически стимули за 266 млрд. долара вследствие на пандемията. Обръщайки се към лидерите в индийската индустрия по-рано тази седмица, премиерът изрази увереност, че икономическият растеж скоро ще се върне. Индия удължи антидъмпинговото мито върху някои видове стомана до декември тази година, за да изолира местните компании от евтиния внос от Китай и други държави като Корея и Малайзия. Индия ще начислява вносно мито в диапазона от 180-316 долара за тон стомана, за да защити своята местна промишленост. Преди това индийското правителство наложи мито върху вноса на „горещовалцувани плоски продукти от неръждаема стомана серия 304“, внасяни от Китай, Малайзия и Южна Корея от 5 юни 2015 г. за период от пет години. През финансовата 2018-19 години износът на стомана от Индия е намалял с 28.2% до 8.4 млн. тона. Вносът на стомана обаче се увеличи с 6.8% до 8.8 млн. тона. Индия реализира излишък от износ на стомана както през 2016-17, така и през 2017-18. (Sputnik News)
Източник: Други (05.06.2020)
 
Промени по стоманените изисквания в USMCA пречат на мексиканския автомобилен сектор Последните промени в нова търговска сделка между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), ще затруднят автомобилния сектор да отговари на изискванията за използване на регионална стомана и алуминий, твърдят лобисти на местната индустрия. Промените засягат новите изисквания към сектора, съгласно USMCA, което ще влезе в сила през юли, като замени Северноамериканското споразумение за свободна търговия от 1994 г. (NAFTA). За да отговарят на условията за безмитна търговия, производителите на тежки превозни средства трябва да отговарят на различни изисквания, включително праг от 60% за регионални продукти (RVC), който постепенно ще се увеличава, както и влагане на 70% регионални стомана и алуминий, които се прилагат и за автомобилопроизводителите. Според Мигел Елизалде, ръководител на мексиканската асоциация на производителите на тежки автомобили ANPACT, тези промени означават, че индустрията ще трябва да гони целта от 70% за определени части в процеса на сглобяване, които не са били включени преди това.
Източник: Reuters (05.06.2020)
 
Американски стоманодобивни предприятия рестартират доменни пещи Базираната в Питсбург интегрирана стоманодобивна компания United States Steel Corporation (US Steel) обяви рестартиране на доменна пещ №1 в Moon Valley. Пещта се върна в експлоатация, след като беше затворена поради спиране на производствените операции в цялата страна, свързано с Covid-19. Това е първата доменна пещ, която обяви рестарт на производството. Доменната пещ бе спряна в края на април, заедно с доменната пещ №6 в завода Gary Works. Компанията спря 5 от общо 8 доменни пещи в страната. Междувременно, няколко участници на пазара поставиха под въпрос решението на компанията да рестартира пещта, без да е сигурна за нарастващо потребление на стомана от пещта. Междувременно, AK планира да рестартира доменна пещ в завода за плоско валцувана стомана в Диърборн, Мичиган през юли, главно обусловена от нарастващото търсене от автомобилната индустрия. Топилният цех, който планира да започне работа в средата на юли, ще произвежда плочи вместо горещовалцувани рулони (HRC). Рестартирането идва на фона на прогнозите на AutoForecast Solutions, че световното производство на автомобили вероятно ще намалее с 26% през годината. (Scrap Monster)
Източник: Други (11.06.2020)
 
Аурубис и Дънди подкрепят дуално обучение за 2020/2021 г. Големи компании от Златица, Пирдоп и Челопеч застават зад стартиралия нов прием в специалностите по дуално обучение за учебната 2020-2021 година. Всеки успешно завършил седмокласник ще може да кандидаства за прием в специалностите по дуално обучение „Автотранспортна техника“ и „Обогатяване на полезни изкопаеми“ в Професионална гимназия „Златица“. Дуалното обучение се осъществява с подкрепата на Община Златица, „Аурубис България“ АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Елаците-Мед“ АД, „Геотрейдинг“ АД, „Геострой“ АД и Групата на инженеринговите компании в региона. Бизнесът и Професионална гимназия „Златица“ започват кампания със специално създаден сайт. В паралелките с дуална форма вече се обучават 60 ученици. Курсът е петгодишен, с прием след 7 клас и е разделен на два етапа. В първия етап, от 8 до 10 клас, теоретичната и практическата подготовка се провежда от учители по професионално и общо образование в гимназията. Вторият етап, 11 и 12 клас, предвижда допълнително практическо обучение в реална работна среда. Практиките се провеждат в производствените бази на компаниите-партньори, под ръководството на ментори. Учениците, които реално ще работят от два до три дни в седмицата в една от компаниите, ще получават възнаграждение за труда си. /kmeta.bg
Източник: Други (11.06.2020)
 
Най-големият румънски стоманодобивен завод инвестира 1.2 млрд. евро в зелена енергия и мощности Румънският министър на икономиката и енергетиката Виргил Попеску обяви инвестиционен план за 1.2 млрд. евро в стоманодобивния завод в Галат, контролиран от британската група Liberty Steel от миналата година. Планът цели да направи компанията въглеродно неутрална в рамките на 5 г. В партньорство с контролираната от държавата Romgaz и финансирана от държавната банка Eximbank, Liberty Galati ще разработи електроцентрала, работеща на газ, която по-късно да бъде преоборудвана за използване на водород. Компанията също ще инвестира във възобновяеми енергийни блокове (вятърни централи и PV паркове). Инвестиционният план включва също разширяване на годишния производствен капацитет в Liberty Galati от 2 млн. тона стомана в момента до 4 млн. тона. Премиерът Людовик Орбан присъства на церемонията по подписването на Меморандума за сътрудничество между Liberty Galati и Romgaz. (Romania Insider)
Източник: Други (12.06.2020)
 
Австралия започва антидъмпингово разследване върху поцинкована стомана от Виетнам Антидъмпинговата комисия в Австралия е започнала разследване на предполагаемия дъмпинг и субсидиране на поцинкована стомана, изнасяни от Китай и Виетнам за Австралия. Разследването е започнало след иск, подаден от Signode Packaging Group Australia Pty Ltd (Signode), производител на капани от поцинкована стомана в Австралия. Според антидъмпинговата комисия, искът твърди, че стоките са били изнесени от Китай и Виетнам за Австралия на цени, по-ниски от тяхната нормална стойност. Предполагаемият дъмпинг и субсидиране са нанесли значителна вреда на австралийската индустрия, произвеждаща подобни стоки чрез понижаване на цените, потискане на цените, загуба на печалба, намалена рентабилност и спад на капиталовите инвестиции. Signode заяви, че производствените му разходи са се увеличили от 2016 г., но не е в състояние да увеличи продажните си цени поради дистрибуторите, които закупуват дъмпингов и субсидиран внос от Китай и Виетнам на цени, които подбиват продажните цени на Signode Australia. Компанията е трябвало да намали продажните си цени, за да поддържа обема на продажбите. (VNS)
Източник: Други (12.06.2020)
 
Китайският внос на стомана скочи януари-април и ще остане висок през Q3 Китайският внос както на полуготови, така и на готови стоманени продукти, се повиши през април, тъй като цените и търсенето в Китай бяха по-силни, отколкото на други пазари. Силният внос вероятно ще продължи и през третото тримесечие, тъй като поръчките за внос, направени от китайски купувачи, остават високи през юни. В Китай са внесени 1.076 млн. тона заготовки и 0.995 млн. тона плочи през периода януари-април, ръст със 70 хил. и 20 хил. тона на годишна база, съответно, според митническите данни на Китай. Междувременно, китайският внос на чугун и желязо с директно редуциране (DRI), също нарасна съответно до 1.051 млн. тона и 1.052 млн. тона през първите четири месеца на 2020 г., или съответно около 8 и 4 пъти по-висок спрямо година по-рано. Тъй като Китай забрани вноса на скрап, чугунът и DRI се внасят като заместители. Китай внесе 0.995 млн. тона горещовалцувана намотка през януари-април, ръст над 2 пъти на годишна база. Крайните потребители на стомана в Китай започнаха да се възстановяват от пандемията от март, но оттогава все по-голям брой други страни преминаха в режим на блокиране. (S&P Global Platts)
Източник: Други (12.06.2020)
 
"Алкомет" ще произвежда части за електромобили на немски автомобилен гигант Българската компания "Алкомет" ще произвежда части за електромобили на немски автомобилен гигант. По думите на председателя на Надзорния съвет на "Алкомет" Фикрет Индже двете компании вече са сключили договор за 10 години. Той обаче не разкри кой е немският автогигант. Първите части за електромобили ще бъдат изработени в Шумен още това лято. Очаква се масовото производство да започне през 2021, 2022 година. Става въпрос за голям набор от части - такива, които ще се използват по ходовата част на колите, елементи по кутиите на батериите на електромобилите, такива в системите за сигурност и в самото купе. Има данни и че шуменската фирма ще произвежда ербегове. Вследствие на споразумението българската компания ще открие около 50 нови работни места за квалифицирани кадри. Новите части ще се произвеждат в нови производствени сгради, които в момента се изграждат. Голяма част от машините за производството на въпросните елементи вече са закупени. Фикрет Индже посочи и че немската фирма сама е потърсила и предложила партньорство на "Алкомет". Според него това се дължи именно на новата модерна техника, която българският производител е закупил. В шуменската компания работят 1 100 служители. Заради кризата не е имало съкращения и пускане в неплатен отпуск.
Източник: Money.bg (18.06.2020)
 
ЧСИ продава за пети път Хелиос Металург Частен съдебен изпълнител обяви пета публична продан за „Хелиос Металург“ ЕООД. Пловдивското дружеството е четвъртият металургичен гигант в страната след фалиралия „Кремиковци“ - София, „Стомана“ - Перник, и „Промет“ – Дебелт и първото, изградено с частни капитали. Производствените мощности на „Хелиос Металург“ ЕООД, с две промишлени и складови бази, са разположени върху над 6 хил. квадратни метра на бул. „Цариградско шосе” 53, на територията на бившия Домостроителен комбинат. Търгът за тях ще стартира при първоначална цена от 2 824 184 лв. Тя е почти наполовина спрямо цената, обявена при първата продажба на имота преди 5 години. При предните търгове сградите се продаваха поотделно. Крайната мярка е наложена заради борчове на фирмата към две банки. „Хелиос Металург“ ЕООД е семейна компания, регистрирана като ООД през 1995 г. в Пловдив. Няколко години по-късно неин едноличен собственик става един от акционерите - Васил Василев. Той участва в касовата приватизация през 2004 г. и закупува част от бившия Домостроителен комбинат под тепетата. Инвестира в нови производствени мощности и през 2006 г. открива модерния металургичен завод „Хелиос-металург“, в който са вложени близо 30 млн. лв. Отваря бази в София и Бургас. Преди това „Хелиос Металург“ е част от СД „Хелиос“- съдружие между братята Васил и Кирил Василеви, които впоследствие разделят бизнеса. Основният предмет на дейност на „Хелиос Металург“ ЕООД, е производство на чугун, стомана, арматурно желязо, както и търговия със стоманени профили. Василев, който е икономист по професия, има свежи идеи за снижаване на себестойността на българското арматурно желязо – една от тях е превръщането на строителното желязо в арматурна конфекция. Отделно компанията има собствена разработка за нова технологична линия за преработка по 10 тона отпадък от основното производство в метални шини, също с приложение в строителната индустрия. Всичко върви по план до 2015 г. Запознати коментират, че сривът на фабриката, която работи на светло, се дължи най-вече на конкурентен внос на стомана от Украйна, както и на ДДС измамите през нароените фирми с 2 лв. капитал. Същата година собственикът решава да преустанови дейност. Част от базите са отдадени под наем, други продадени, а персоналът на дружеството освободен. Кредитите към търговски банки са обявени за просрочени и изискуеми и са предадени за принудително събиране от трима ЧСИ. През 2016 г. чрез ЧСИ са продадени активи, предоставени като обезпечение към две търговски банки. След търговете в други ръце минават производствени халета и база в София, както и арматурният и ремонтно механичният цех в Пловдив. Продажбите обаче не покриват изцяло кредитите към двете банки, поради което предстои нов търг за продажба на активи, които са предоставени за обезпечение. Дали за тях ще се яви купувач, ще се разбере на 7 август 2020 г.След неудачите в металургичния бранш, Васил Василев предприема пълна диверсификация на дейността си – става животновъд, с което сбъдва детската си мечта. Заедно със съмишленици изгражда ферма в с. Строево. В нея отглежда 400 овце от френската порода Лакон. Изгражда и мандра за производство на млечни продукти. Стопанството се казва „ТКЗС кеффа на шефа“, като кеффа означава „Качество, екологично, фермерски продукти, фантастичен вкус, асортимент“. Преди 9 години бизнесменът изгради със собствени средства в с. Строево параклисът Свети Димитър Солунски Чудотворец.
Източник: Марица (19.06.2020)
 
Китай обеща още намаляване на остарели мощности за въглища и стомана Китай ще продължи да намалява остарели мощности за производство на въглища и стомана тази година, заяви водещият икономически планиращ на страната. Страната ще настоява за структурна реформа в стоманодобивния сектор, ще ускори съкращаването на свръхкапацитета и ще насърчи екологичното и иновативно развитие на сектора, се казва в онлайн изявление на Комисията за национално развитие и реформи. Въглищните мини, които не отговарят на стандартите за безопасност и опазване на околната среда в страната, трябва да бъдат разчистени, като същевременно ще бъде намален и неефективният производствен капацитет. Общият брой на въглищните мини трябва да бъде намален до не повече от 5000, докато производството на големите въглищни мини трябва да представлява около 96% от общата продукция на страната, заяви NDRC. Китай цели да подобри енергийната си структура, за да я направи по-екологична и по-ефективна. Насърчава се използването на информационни технологии във въглищните мини за по-нататъшно повишаване на безопасността и ефективността. (Xinhua)
Източник: Други (19.06.2020)
 
Търсенето на стомана ще отскочи през 2021 г., казва Световната стоманена асоциация Световното търсене на стомана ще падне с 6.4% през 2020 г. като директен резултат от COVID-19, според краткосрочната перспектива на Световната стоманена асоциация, но ще се възстанови през 2021 г. Прогнозата на Worldsteel е, че ще бъдат произведени 1.65 млрд. тона сурова стомана тази годината и това производство ще нарасне с 3.8% до 1.71 млрд. тона през 2021 г. Прогнозата предполага, че предпазните мерки на повечето страни продължават да се облекчават през юни и юли, като контролът върху социалното дистанциране остава в сила. Това зависи и от големите икономики за производство на стомана, които не страдат от значителни вторични вълни от пандемията. Възстановяването на икономическите дейности се очаква през третото тримесечие на 2020 г. Според Worldsteel, въпреки че всички сектори за производство на стомана са засегнати от мерки, механичните машини и автомобилния сектор са силно изложени на продължителен шок от търсенето, както и на срив в световните вериги за доставки. (Steel Times International)
Източник: Други (19.06.2020)
 
Продажбите на въглеродна стомана в Япония през април са най-ниски от 51 г. Вътрешните продажби на обикновена въглеродна стомана в Япония продължават да падат през април, намалявайки с 27.8% на годишна база до 2.63 млн. тона, малко над 2.61 млн. тона за декември 1968 г., според Японската федерация за желязо и стомана (JISF) на 16 юни. Избухването на COVID-19 и извънредното положение от началото на април влошиха ситуацията на вътрешния пазар на стомана, според официален представител на JISF, тъй като продажбите на стомана в Япония са намалели дори преди избухването на COVID-19 поради няколко фактори, включително търговско търкане между Китай и САЩ, увеличаване на данъка върху потреблението в Япония от октомври 2019 г. и природните бедствия, включително тайфун, ударил Япония в края на 2019 г., каза той пред Mysteel Global. Продажбите през април също бяха с 16.7% по-ниски на месечна база и дори по-ниски от 2.66 млн. тона през март 2009 г., най-лошият месец след финансовата криза през 2008 г. Стоманените поръчки от производителите спаднаха с 36.5% за година и с 23.8% спрямо март. (Mysteel)
Източник: Други (19.06.2020)
 
Причините за забележителния ръст в цените на металите До голяма степен всичко идва от ситуацията в Китай Твърде рано. Това е оценката, която много инвеститори правят за скока в цените на почти всички видове активи. Поскъпването не е само при акциите. Цените на индустриалните суровини и материали също са се повишили рязко през последния месец. Желязната руда поскъпна от 80 долара до над 100 долара за тон. Цените на медта също са с 25% по-високи. Ръстът е забележителен. Глобалната икономика тепърва отваря. Но сякаш е твърде рано за бум в цените на суровините. Цялата ситуация изглежда объркваща. Може би повишението на цените на металите отразява следвирусната икономика, в която затрудненията в снабдяването тласкат цените нагоре, тъй като производствената активност се завръща. Може би пък показва колко безсмислен е океанът от ликвидност, създаден от Фед и ЕЦБ. Оптимизмът изпреварва реалността. Може би е така. До голяма степен обаче ситуацията, изглежда, е свързана с Китай. Ролята на Китай е и любопитна, и очевидна Любопитното е, че очакванията са икономиката на страната да бъде по-зависима от вътрешната консумация и по-малко от бумове, финансирани от все по-голямо кредитиране. Очевидното е, че въпреки тези очаквания Китай все още е най-големият потребител на индустриални стоки в света. Почти цялата морска търговия с желязна руда отива там. Ако цените на метала се повишават, нормално е да се предположи, че нещо се случва в Китай. И е така. Стоманените фабрики работят на пълни обороти. През първата седмица на юни китайските преработвателни (стоманени) пещи работеха с 92% от капацитета си. Това е значително над считаните за нормални 80-85%. Голяма част от стоманата, произведена в Китай, е за сгради и за инфраструктура като мостове, железопътни линии и метро. Със сигурност показателите за строителна активност изглеждат добри. Продажбите на багери са нараснали с една пета през тази година в сравнение със същия период на миналата. Поръчките бяха значителни и преди пандемията. Впоследствие строителството получи допълнителен тласък от усилията на правителството да възстанови икономиката. Китайски анализатори смятат, че инвеститорите в страната са си взели поука. Има по-голям фокус, отколкото в миналото, върху избора на стойностни проекти, казва Шон Дарби, анализатор от Хонконг за инвестиционна банка Jefferies. Отговорът на доставките идва от Австралия, най-големият износител на желязна руда в света. Страната бързо предприе стъпки за овладяване на вируса още в самото начало. В същото време Австралия успя да продължи работа в мините си от богатия на руда регион Пилбара. Износът на руда е нараснал тази година. Това контрастира с Бразилия, където разпространението на вируса ограничи производството. Подобни разриви в доставките са една от причините за по-високи цени. Но ето и по-голямата картина. Миннодобивната промишленост претърпя брутално свиване през 2014 - 2016 г. след десетилетия на растеж, подхранван именно от Китай. Инвестициите намаляха, мини бяха затворени, изплатиха се дългове. Резултатът е, че индустрията няма възможността за свръхкапацитет на производството за разлика от други циклични сектори като автомобилостроенето и банкирането. Спекулативният елемент Има и спекулативен елемент в покачването на цените на металите. Покупко-продажбата на медни фючърси е популярен начин за отразяване на очакванията за световната икономика. В действителност цената на медта е по-свързана с вярата, отколкото с реалността, смята Макс Лейтън от Citigroup. Много от залозите, направени върху цената на медта, са извършени чрез алгоритми за търговия, които механично реагират на финансови сигнали. Доларът, който е поевтинял с 6% спрямо кошница от валути от март насам, обикновено е част от алгоритъма. По-слабата щатска валута осигурява по-лесно финансиране на възникващите пазари. А това, което помага на тези икономики, е добре за цените на суровините. Така алгоритмите купуват. По-високите цени на рудата връщат производителите с високи разходи на пазара. Но маржовете им се свиват, тъй като тяхната местна валута поскъпва, което повишава цената на труда в долари, в които суровините се търгуват. За да възстановите маржовете, цените трябва да се повишат. Освен това страничните разходи също се повишават, когато цените на стоманата (използвана за минните операции) и на нефта (използван за енергия и химикали) се покачат. Тези по-високи разходи увеличават цените на суровините допълнително, допълва Макс Лейтън. Моделът на пазарите е такъв, че всичко се случва автоматично. Реакцията на Китай спрямо отслабващата икономика е в повече строителство; на инвеститорите към стимулите от Фед е да купуват акции; а на алгоритмите към по-слабия долар е да купуват стоки (суровини). По-високите цени пораждат още по-високи цени. Скептиците, които смятат, че е твърде рано за драстично поскъпване, отбелязват, че този принцип работи и в обратна посока. Това е така. Но инерцията засега е в полза на вярващите в бързото възстановяване.
Източник: Капитал (22.06.2020)
 
Как смъртта на British Steel би навредила на строителството и инфраструктурата на острова Вторият по големина стоманодобивен производител в Обединеното кралство, British Steel, беше поставен в задължителна ликвидация, излагайки на риск 5 хил. работни места директно и застрашаващ още 20 хил. по веригата за доставки. Този ход последва провала на преговорите между правителството и новия собственик на компанията - Greybull Capital, който поиска спасителен заем от 30 млн. паунда. Първоначално Greybull потърси 75 млн. паунда, но след това се съгласи да вложи повече собствени средства. Greybull купи компанията само за 1 паунд от Tata Steel през 2016 г., ребрандирайки го British Steel. Предприятието премина от загуба от 79 млн. паунда през 2016 г. до печалба от 68 млн. паунда през 2018 г. Затрудненията бяха отдадени на спад в поръчките от европейски клиенти поради несигурността на Brexit, слабостта на лирата след референдума за ЕС и ескалиралата търговска война между САЩ и Китай. През април правителството договори спешен заем от 120 млн. паунда, за да покрие сметка към ЕС за емисиите на въглероден диоксид. Синдик на правителството пое контрола, а счетоводната компания EY беше назначена за специален мениджър. Те ще се опитат да намерят купувач. Строителството и инфраструктурата на острова ще почувстват въздействието, ако British Steel се срине. (Global Construction Review)
Източник: Други (24.06.2020)
 
Инвестициите на Liberty стимулират производството Liberty Steel Group UK (LSUK) ще стимулира производството в предприятието си в Родъръм, Обединено кралство, до над 1 млн. тона годишно. Чрез инвестиции за разширяване на продуктовия микс и по-продуктивно използване на валцовите си цехове. Компанията вече е направила големи инвестиции в предприятието в Родъръм, придобито в началото на 2018 г., когато производството се движеше около 250 хил. тона на година. След инсталирането на нова електрическа дъгова пещ (EAF) и други подобрения, компанията е удвоила капацитет до 500 хил. тона на година. Според LSUK, търсенето на армировъчни ленти (арматура) в Обединеното кралство възлиза на около 1.2 млн. тона на година. Понастоящем половината от това търсене се задоволява от внос, въпреки че в страната има излишък от скрап, който може да бъде рециклиран. „Като се има предвид тази разлика в пазара и по-нататъшния растеж на строителството, очакван от инфраструктурни проекти като HS2, LSUK се насочва към този пазар чрез разширяване на продуктовата си гама GREENSTEEL“, заяви LSUK. (Steel Times International)
Източник: Други (25.06.2020)
 
САЩ наложи санкции на компании, опериращи в Иран В четвъртък Съединените щати включиха в черен списък четири компании за стомана, алуминий и желязо, работещи в иранския метален сектор, както и търговски агенти на най-големия производител на стомана в Иран, според които генерират десетки милиони долари за металодобивната промишленост на Техеран. Министерството на финансите заяви, че налага санкции на Tara Steel Trading GmbH, дъщерно дружество базирано в Германия на Mobarakeh Steel Co, три търговски агенти, които са собственост на стоманодобивната компания, и базираната в Иран Metil Steel. Министерството на финансите заяви, че агентите по продажбите "генерират десетки милиони долари годишно от чуждестранната продажба на продуктите на Mobarakeh Steel Company, осигурявайки значителен принос към милиардите долари, генерирани като цяло от сектора на стомана, алуминий, мед и желязо в Иран." Mobarakeh Steel Co е най-големият производител на плоска стомана в Близкия Изток и Северна Африка и представлява 1% от брутния вътрешен продукт на Иран, съобщи Министерството на финансите. Акцията в четвъртък също включи в черен списък на три големи производители на алуминий, стомана и желязо в Иран, обвинявайки ги в продажби и износ на ирански метали за милиарди долари. (Arab News)
Източник: Други (26.06.2020)
 
ArcelorMittal търси подкрепа от ЕС за по-екологична стомана ArcelorMittal очерта планове за стоманодобив, които произвеждат по-малко въглерод, но също така призова за инвестиционна подкрепа от Европейския съюз, както и въглеродни гранични данъци. Европейските производители на стомана като ArcelorMittal са под натиск да намалят въглеродните емисии, като същевременно поддържат рентабилност на пазара, където има остра конкуренция, главно от Китай. „Подкрепата, която ЕС и държавите-членки могат да окажат, за да гарантираме, че имаме добре разработена политика, която да превърне в реалност мащабния, конкурентен, въглеродно-неутрален стоманодобив“, каза главният финансов директор Адития Митал. Плановете за производство на зелена стомана бяха обявени в доклада за действие в областта на климата в четвъртък, в който бяха очертани два процеса за изпълнение на целите на CO2 от миналата година. Целите са да се намалят емисиите на CO2 с 30% до 2030 г. и да станат въглеродно-неутрални до 2050 г. Митал каза, че двата процеса са „интелигентен въглерод“ (smart carbon) и директно намаляване на желязната руда (DRI), като и двата се тестват. ArcelorMittal оцени разходите за внедряване на интелигентен въглерод на 15-25 млрд. евро и 30-40 млрд. евро за DRI до 2050 г., без да включва финансирането за инфраструктура. (Reuters)
Източник: Reuters (26.06.2020)
 
ЕС отхвърля призивите на стоманодобивната промишленост да намали квотите за внос Европейският съюз направи скромни промени в мерките си за защита на стоманодобивния сектор във вторник, предизвиквайки гневен отговор от страна на индустрията, която призова за намаляване на квотите за внос, за да се избегне потенциалното пренасищане. През 2018 г. ЕС въведе защитни мерки за предпазване от доставки за Европа, след като Вашингтон наложи стоманени тарифи от 25% и затвори пазара си за много износители. Официално съобщение на ЕС във вторник призна, че секторът е бил силно засегнат от пандемията COVID-19, но заяви, че няма нужда от драстични промени, отчасти защото настоящите квоти не се използват изцяло. Гневно съвместно изявление на производителите и синдикатите призова за спешна среща с политиците на ЕС. "Това е най-лошата криза, която наблюдаваме от десетилетия и ... може да рискува хиляди работни места", заяви Луис Колунга, заместник генерален секретар на профсъюза IndustriAll Europe. (Reuters)
Източник: Reuters (01.07.2020)
 
Италиански строител на заводи зает в Китай и Тайланд Производителите на стомана в Китай и Тайланд работят и с италианския строител на заводи Danieli. В Китай Changshu Longteng Special Steel е поръчал непрекъснат цех за 400 хил. т. на година за плоски продукти. На същото място беше пуснат нов SBQ цех и телена линия и също беше доставен от Danieli. Новият цех за 75 тона/час ще замени съществуващ и ще увеличи годишното производство и качеството на продуктите, твърди Danieli. Готовите продукти ще бъдат с дебелина от 70 до 130 мм за крайни плочи. Според Danieli, новият цех ще се състои от 11 стенда, подредени в H/V конфигурация и процес надолу по веригата, който ще включва трансферно легло и оборудване за събиране на сплетени плоски продукти от навивна машини. Датата на пускане в експлоатация е началото на 2021 г. Междувременно в Тайланд Sahaviriya Steel Industries договори италианския строител да замени макара за пулверизатор в цеха за горещо валцуване Bang Saphan. Danieli твърди, че веднъж модернизирано оборудването, първоначално проектирано от друг производител и работи от 1994 г., ще се възползва от значително намаляване на циклите на поддръжка и прогнозен експлоатационен живот от над 1.5 млн. т. (Steel Times International)
Източник: Други (06.07.2020)
 
JSW няма да внася суровини от Китай Президентът на JSW Group Саджджан Джиндал говори за прекъсване на търговските връзки с Китай. Например огнеупорни материали за доменните пещи на неговата компания ще идват от Турция и Бразилия, заяви той. Джиндал каза също, че се ангажира да придобие Bhushan Power & Steel Ltd, но отново подчерта, че групата не може да поеме задълженията на „опетнен и скъп актив“. Редактирани откъси: Докато напрежението по границите гори, последните ви туитове споменаха необходимостта да се спре търговията с тези, които не са приятели на Индия. Колко реална е тази опция? Разбира се, това не е лесен маршрут. Автоиндустрията зависи от (Китай за) 40% от компонентите. 100% от огнеупорните материали за стоманодобива идват от Китай. Един от подходите е да кажа, че войната ще се води от нашите войници, а моята работа е да правя стомана на по-ниска цена, купувайки от Китай. Друго е обаче - погледнете възможностите за 100 млрд. долара, от които индийските компании трябва да възползват. (ET Bureau)
Източник: Други (06.07.2020)
 
Чилийското производство на мед е изложено на риск от коронавируса Превъзнасяната медодобивна промишленост на Чили наближава преломната си точка, след като коронавирусът експлодира в цялата страна, твърдят източници, което ще покаже скритите разходи на политиките, които до този момент са спасили продукцията от червения метал. От началото на април водещите миньори, включително държавните Codelco, BHP, Anglo American, Glencore и Antofagasta, са удвоили служителите в най-големия производител на мед в света, добивайки повече на фона на пандемията спрямо предходната година. Но пукнатините започват да се показват, заявиха профсъюзни лидери. Патрисио Елгета, президент на федерацията на медните работници в Чили, групата, от която са част профсъюзите в Codelco, заяви, че миньорите са изтощени и се страхуват да не се разболеят, но продължават да работят, за да свържат двата края. Елгета заяви, че синдикатите обмислят предложение от регионална кръгла маса на здравни работници, политици и социални групи за намаляване на производството до минимум във всички мини около тежко пострадалия град Калама, за да ги дезинфекцират. Регионът Антофагаста, където се намира Калама, доставя над половината от производството в Чили. (Reuters)
Източник: Reuters (06.07.2020)
 
Европейската стоманодобивна промишленост търси път след коронавируса Коронавирусът нанесе тежък удар на европейския стоманен сектор. Насред Brexit и световното търговско напрежение, кризата също подчерта проблема с регионалния свръхкапацитет, засилвайки възможността за плановете за сливания и продажби на активи. Мощности с капацитет 18.9 млн. тона бяха спрени в Европа по време на пазарния спад, причинен от пандемията - повече, отколкото във всеки друг регион. Това е като допълнение на пределното свиване на производството през 2019 г. До средата на май производителите на стомана в цяла Европа възстановиха производството, но индустрията се сблъска с безпрецедентна ситуация, тъй като европейската браншова асоциация Eurofer не успя да изготви прогнози за добива, защото заводите все още нямат яснота за поръчките си. Сривът в търсенето, предизвикан от извънредното положение, не е единственото притеснение за производителите на стомана. Настоящата световна криза в здравеопазването може да е оставила проблема с Brexit на страна, но въпросът отново е на дневен ред, тъй като краят на преходния период наближава. (S&P Global Platts)
Източник: Други (09.07.2020)
 
Европейската стоманодобивна промишленост търси път след коронавируса Коронавирусът нанесе тежък удар на европейския стоманен сектор. Насред Brexit и световното търговско напрежение, кризата също подчерта проблема с регионалния свръхкапацитет, засилвайки възможността за плановете за сливания и продажби на активи. Мощности с капацитет 18.9 млн. тона бяха спрени в Европа по време на пазарния спад, причинен от пандемията - повече, отколкото във всеки друг регион. Това е като допълнение на пределното свиване на производството през 2019 г. До средата на май производителите на стомана в цяла Европа възстановиха производството, но индустрията се сблъска с безпрецедентна ситуация, тъй като европейската браншова асоциация Eurofer не успя да изготви прогнози за добива, защото заводите все още нямат яснота за поръчките си. Сривът в търсенето, предизвикан от извънредното положение, не е единственото притеснение за производителите на стомана. Настоящата световна криза в здравеопазването може да е оставила проблема с Brexit на страна, но въпросът отново е на дневен ред, тъй като краят на преходния период наближава. (S&P Global Platts)
Източник: Други (09.07.2020)
 
САЩ окончателно отменя митата за студено валцовани листове от Корея Южнокорейските студено валцувани стоманени продукти спечелиха малко облекчение в Съединените щати с пълното премахване на антидъмпинговите мита. Министерството на търговията на САЩ взе окончателно решение при втория си годишен преглед на случая и потвърди предходното решение за премахване на антидъмпинговото мито върху студено валцувани стоманени изделия от Корея. Студено валцувани стоманени листове, произведени от Hyundai Steel Co. и Posco между септември 2017 г. и август 2018 г., ще бъдат освободени от антидъмпингови мита. Hyundai Steel достави 30 хил. тона, а Posco 40 хил. тона през цитирания период. Миналия месец американското търговско министерство също премахна изравнителното мито (CVD) върху студено валцувани стоманени изделия, произведени от Hyundai Steel. След предварително решение, правителството на САЩ взе предвид конкретната пазарна ситуация, за да определи дъмпинговия марж, но понижи степента на покритие в окончателното си решение. Освен това то не прие разходите за енергия за субсидия в окончателното си решение за митото. (Pulse)
Източник: Други (09.07.2020)
 
Kobe, Vale и Mitsui се обединяват за желязо с ниско съдържание на CO2 Японският производител на стомана Kobe Steel си сътрудничи с добивния гигант Vale и световната търговска и инвестиционна компания Mitsui за осигуряване на решения за железо и метали с ниско съдържание на въглероден диоксид (CO2). Kobe заяви, че технология за производство на желязо с директно редуциране на американското ? дъщерно дружество Midrex Technologies ще играе важна роля за насърчаване на инициативата за ниско съдържание на CO2. Процесът в Midrex използва природен газ или газ от въглища, за да се редуцира желязната руда за използване в стоманодобива. Нивото на емисии на CO2 е по-ниско от това на доменните пещи. „Kobe Steel допринася за намаляване на емисиите на CO2 чрез различни продукти, например стоманени листове с висока якост на опън за намаляване на теглото в автомобила. Въпреки това, тъй като емисиите на CO2, произтичащи от процеса на производство на стомана, също са проблем от гледна точка на изменението на климата, в световен мащаб има все по-голяма нужда от намаляване на емисиите на CO2 в стоманодобивната промишленост“, се казва в съобщението на компанията. (Mining Weekly)
Източник: Други (13.07.2020)
 
EUROFER: Лидерите на ЕС трябва бързо да възстановят икономиката и да подкрепят климатичното лидерство На 17-18 юли в Брюксел се провежда Специален Европейски съвет, който ще обсъди дългосрочния бюджет на ЕС и Плана за възстановяване / ЕС от следващо поколение. Европейската асоциация на стоманата (EUROFER) приветства плана за възстановяване, но призовава лидерите да предприемат допълнителни, незабавни мерки за осигуряване на бързо и устойчиво икономическо възстановяване. „Предложението за план за възстановяване се фокусира върху инвестициите в дигитализация и зеления преход от 2021 г. до 2024 г. Въпреки това, политиците трябва да съсредоточат плана за възстановяване върху инвестициите в сектори, които са най-засегнати от пандемията, които са изложени на висок риск от изтичане на въглерод, и имат амбицията да намалят значително своите емисии до 2030 г.“, каза Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER. „Искаме ясна подкрепа от Европейския съвет за инициатива за индустрията с ниски емисии на въглерод. Подкрепата трябва да се дава независимо от местоположението на съответните обекти в Европа, за да се избегнат нарушения на конкуренцията. Един от начините за това е да се позволи на други европейски и национални фондове да допълнят плана за възстановяване“, предложи Еггерт. (Pressclub.be)
Източник: Други (17.07.2020)
 
Vale пуска пилотна инсталация за сухо магнитно разделяне Vale стартира пилотно предприятие с магнитна концентрация на нискокачествена желязна руда без употребата на вода в Минас Жерайс, Бразилия. Бразилската технология, известна като FDMS (Fines Dry Magnetic Separation), е уникална в света и е разработена от New Steel, компания, закупена от Vale в края на 2018 г. Пилотният завод, който струва 3 млн. долара, е първата стъпка към изграждане на завод, който ще има производствен капацитет от 1.5 млн. тона годишно, според Vale. Глобалният добивен гигант планира да инвестира 100 млн.долара в проекта, а стартирането на предприятието е планирано за 2022 г. Vale смята, че през 2024 г. 1% от производството му ще се извърши чрез използването на технология, която вече има признат патент в 59 страни. (Mining.com)
Източник: Други (17.07.2020)
 
Rio Tinto увеличава производството и доставките на желязна руда, въпреки коронавируса Rio Tinto PLC отчете увеличено производство и доставки на желязна руда през второто тримесечие, въпреки пандемията на коронавирус (COVID-19) на фона на високите цени. Като цяло, обемът на производството е нараснал с 1% на годишна база на меден еквивалент, като производството на желязна руда в Пилбара се е повишило със 7% на тримесечна база, а доставките са по-големи с 19%. Добитата мед е без промяна спрямо предходното тримесечие, алуминият също, а бокситът е повече с 5%. Мините за желязна руда се представят добре, заяви изпълнителният директор Жан-Себастан Жак, а групата FTSE 100 е на път да изпълни плана за желязна руда през 2020 г. Той каза, че всички мини на компанията продължават да работят през пандемията, като „строгият“ контрол за здравето и хигиената вече е интегриран в дейността, включително „годен за целта COVID-19 скрининг“. След като Rio Tinto съзнателно унищожи 46-хиляди-годишен обект на аборигени в Австралия, компанията настоя, че е „още по-ангажирана с отношенията с общностите“. (Proactiveinvestors.co.uk)
Източник: Други (17.07.2020)
 
Синдикатите се страхуват, че доменните пещи могат да спрат в Tata Port Talbot Синдикатите обещаха да се борят с планове за затваряне на доменни пещи в най-големите британски стоманодобивни заводи и заменяне с по-екологични заместители. Tata проучва възможността за завода в Порт Талбот в Южен Уелс, тъй като иска да спечели стотици милиони паунда от правителствена схема за подпомагане на големи, национално-значими фирми през рецесията. Министрите са сложили строги правила за паричните средства в проекта. Те включват, помагане за постигане на целите на правителството за ненулеви въглеродни емисии до 2050 г. и спасяване на работни места. Но синдикатите се опасяват, че преминаването към електро-дъгови пещи може да предизвика огромни загуби на работни места в предприятието, в който работят около 3500 души. Говорителят на Tata Steel заяви: "В момента сме в активна дискусия с правителството относно няколко варианта за бъдещето на операциите в Port Talbot за създаване на устойчив декарбонизиран отпечатък за бъдещето. (Mirror)
Източник: Други (20.07.2020)
 
Аурубис България и ЧЕЗ ще изграждат фотоволтаичен парк Ръководството на ЧЕЗ бе на посещение в Аурубис България във връзка с предстоящото реализиране на съвместен проект за изграждане на фотоволтаичен парк, разположен върху Синята лагуна. Придружени от изпълнителния директор на Аурубис България Тим Курт, гостите посетиха мястото на реализирането на този проект. В Синята лагуна в продължение на много години са депонирани отпадъците от отпадните води от медодобивния завод. След приватизацията лагуната е рекултивирана и затревена. Предвижда се това пространство да се използва за изграждането на енергийния парк. Според Теодор Дуралиев, директор енергийно и инфраструктурно осигуряване на Аурубис България, фотоволтаичният парк ще задоволява 2,5% от годишното потребление на завода от електро енергия, но това е само първата крачка в тази посока. Визията на Аурубис е до 2030 г. да задоволява 20% от нуждите си от електроенергия от собствени зелени източници. srednogorie.eu
Източник: Други (23.07.2020)
 
Френски съд отхвърли китайска оферта за бившо предприятие на British Steel Китайският собственик на British Steel е направил предложение за придобиване на предприятие във Франция, отхвърлено от съда, тъй като в някои европейски столици нараства опасенията за компании от азиатската суперсила, които набират активи. Jingye Group, която спаси втория по големина стоманодобивен производител в Обединеното кралство от фалит по-рано тази година, се опита да поеме малко предприятие в североизточна Франция, принадлежало на British Steel. Трибуналът в Страсбург, който отговаря за досието обаче, обаче прие оферта от Liberty House, частна индустриална група, ръководена от британския бизнесмен Саниеев Гупта. Следващата стъпка е финансовото министерство на Франция да одобри сделката, според официалните представители. Решението идва в момент на напрежение между Пекин и Брюксел относно търговията и китайските инвестиции в Европа. Jingye обеща да инвестира 60 млн. евро в завода за релси Hayange за пет години, без да е необходимо публично финансиране. Освен това предложи да прехвърли 30 млн. евро за капиталови разходи в дескрипционна сметка. Но официалните представители изразиха опасения относно финансите на индустриалния конгломерат и се притесняват от потенциала за дъмпинг на китайска стомана. (China Economic Review)
Източник: Други (24.07.2020)
 
Отваря „уникалният за Европа“ стоманодобивен завод на Teesside Високотехнологичният стоманодобивен завод на Teesside отвори отново, което му позволява да възобнови производството на стомана и да подпомага важни изследователски проекти. Институтът за обработка на материали отново отвори уникалния за Европа завод за производство на стомана в Нормантон. Базираното в Тийсайд предприятие произвежда стомана и специализирани сплави за разработване на нови продукти и усъвършенстване на процеси, както и за генериране на ценен доход чрез своя специализиран бизнес за комерсиално топене. Съоръжението произвежда гама от прецизни стоманени продукти, включително въглеродни, легирани и неръждаеми стомани, заемащи важна ниша на пазара чрез способността си да доставя по-малки поръчки, които не са икономични за по-големите предприятия. Институтът спря дейност през март поради трудностите, свързани с поддържането на социалното дистанциране. Въпреки това бяха извършени подробни оценки на риска и персоналът проведе четири седмичен процес на обучение за прилагане на процедури за безопасност, които позволиха на предприятието да възобнови производството си безопасно. Центърът за изследователска и иновационна дейност с нестопанска цел, заедно със Normanton Steel Plant, играят ключова роля в няколко големи проекта за научноизследователска и развойна дейност. (The Northern Echo)
Източник: Други (24.07.2020)
 
Доставките на желязна руда в китайските пристанища стигнаха 1.45 млн. тона седмично Общо 108 кораба, превозващи 16.89 млн. тона желязна руда, пристигнаха в осем основни китайски пристанища през периода 12-18 юли, изчислява SMM. Това е с 1.45 млн. тона повече от предходната седмица и с 5.36 млн. тона спрямо предходната година. За същата седмица доставките на желязна руда, напускащи австралийските пристанища, са повече със 790 хил. тона за седмицата до 16.72 млн. тона, след приключване на ремонтите по пристанищата през началото и средата на юли. Данните са по-високи с 3.38 млн. тона в сравнение със същия период на миналата година. Делът на австралийската желязна руда, предназначен за Китай, продължава да се увеличава през седмицата. Пратките от бразилските пристанища се смята, че са намалели с 400 хил. тона спрямо предходната седмица до 5.82 млн. тона, поради концентрирана поддръжка на бразилските пристанища. Превозите са с около 230 хил. тона по-ниски спрямо същия период на миналата година. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (24.07.2020)
 
През юни световната продукция на необработена стомана спадна със 7% Световното производство на необработена стомана спадна значително със 7% през юни тази година, казват последните данни на Световната стоманена асоциация (worldsteel). Увеличението е на годишна база за 64-те държави, докладващи на организацията. Световната продукция възлиза на 148.295 млн. тона през месеца в сравнение с 159.541 млн. тона през юни миналата година. Годишното производство на всички страни през първото полугодие е спаднало с 6% до 873.134 млн. тона, спрямо 928.425 млн. тона година по-рано. Добивът в Северна Америка възлиза на 6.651 млн. тона, което значително намалява с 32.2% от 9.814 млн. тона през юни миналата година. Производството в САЩ регистрира рязък спад с 34.5%. Междувременно, продукцията в Южна Америка също намаля с 30.4% на годишна база до общо 2.561 млн. тона. Всички страни в региона регистрират намалено производство. Регионът на ЕС-28 е произвел 24.6% по-малко стомана през юни, докато производството на други европейски страни се е увеличило незначително с 0.6%. Производството на стомана от страните от ОНД е намалено с 5%. (Scrap Monster)
Източник: Други (24.07.2020)
 
"Аурубис" въвежда стандарта The Copper Mark Международната група за производство на метали "Аурубис" (Aurubis AG) започва процедура на сертифициране по новия международен стандарт The Copper Mark. "Аурубис България" АД, която стопансива медодобивния завод на групата в Средногорието, е първата металургична компания, която ще се присъедини към стандарта. The Copper Mark е нов стандарт за медодобивната индустрия. Създаден е, за да гарантира отговорно производство по веригата на стойността в сегмента. The Copper Mark е разработен от Международната асоциация за мед (International Copper Association) със съдействието на 25 компании от целия свят, базиран е на Целите за устойчиво развитие (Sustainable Development Goals) на ООН и е обявен на 30 март 2020 г. За сертифициране по стандарта първоначално могат да кандидатстват компании от веригата на доставки до етап производство на рафинирана мед - рудници, обогатителни комплекси, металургични производства. По-нататък ще бъдат оценявани производители на медни продукти до етап краен клиент. Оценяването се извършва по 32 международно признати критерия за устойчивост: опазване на околната среда, здравословни и безопасни условия на труд, права на човека, отношения с общностите, корпоративно управление.
Източник: 24 часа (29.07.2020)
 
Алкомет планира да прескочи дивидент за 2019 г. Българският производител на алуминиеви продукти Алкомет заяви, че планира да запази изцяло печалбата си за 2019 г. от 8.6 млн. лева и да прескочи разпределението на дивидентите за годината. Акционерите на Алкомет ще гласуват предложението на общо събрание, на 19 август. Компанията разпредели брутен дивидент в размер на 0.1512 лева за акция за 2018 г., когато отчете самостоятелна нетна печалба от 13.6 млн. лева. В отделно съобщение до борсата, Алкомет заяви, че самостоятелната му нетна печалба е спаднала до 67 хил. лева през първата половина на 2020 г. от 5.5 млн. лева за същия период на 2019 г., тъй като приходите са намалели до 181.1 млн. лева от 184.4 млн. лева. Обемът продажбите е нараснал със 7.43% на годишна база до 36 335 метрични тона. Продажбите на екструдирани продукти нараснаха с 11.02% до 13 569 т, докато продажбите на валцувани продукти добавиха 5.41% до 22 766 т. Най-големият пазар на компанията през първата половина на 2020 г. е Германия с 24.8% дял от всички продажби, следвана от Полша и Италия с 12.6% и 10.8% съответно. Обемът на продукцията на компанията нарасна с около 6% до 35 979 т. Обемът на екструдираните продукти нараства до 13 162 т от 11 681 т предходната година, докато продукцията на валцувани продукти нараства до 22 818 т от 22 818 т. Компанията стартира нова 2500 т преса през първата половина на 2020 г. Разходите на Алкомет се покачиха до 181 млн. лева през първите шест месеца на 2020 г. от 178.3 млн. лева за същия период на 2019 г., поради нарастване на разходите за материали. Алкомет произвежда домакински, технически и контейнерни фолиа, листове и ленти, както и стандартни и персонализирани профили.
Източник: SeeNews (31.07.2020)
 
Притесненията за свръхпредлагане създават сериозни проблеми на производителите на стомана Притесненията за свръхпредлагане тежат силно на стоманодобивния сектор в Китай, тъй като около 80 милиона метрични тона свеж капацитет ще ударят пазара през тази година на фона на намаляващото търсене поради епидемията COVID-19, заяви експерт от индустрията. Ли Синчуанг, главен инженер на Китайския институт за планиране и проучване на металургичната индустрия, платформа за научноизследователска и консултантска дейност в рамките на Държавната комисия за надзор и администриране на активите на Държавния съвет, заяви на неотдавнашен индустриален форум, че новият капацитет е главно резултат от програмата "заместване на капацитета", очертана от Министерството на индустрията и информационните технологии. Целта е да се помогне на стоманодобивните компании да освободят остарелия капацитет и да дадат разрешение на тези компании за нов такъв на определени нива. По данни на Националната комисия за развитие и реформи, Китай е произвел 499 милиона тона сурова стомана през първите шест месеца на тази година, което е ръст от 1,4% на годишна база. Ли каза, че производството на сурова стомана вероятно ще премине 1 милиард тона тази година в страната, а производството на стомана вероятно ще представлява над 56 процента от световната продукция през тази година. (Http://global.chinadaily.com.cn)
Източник: Други (11.08.2020)
 
Австралия очаква породено от желязната руда увеличение на капиталовите разходи Очаква се китайското производство на стомана да подкрепи увеличението на капиталовите разходи в Австралия за разширяване на производствения капацитет на желязна руда, каза Резервната банка на Австралия (RBA), което от своя страна ще подкрепи увеличаване на инвестиционните разходи в ресурсния сектор. Информацията от проучването на RBA за капиталовите разходи сочи, че инвестициите се очаква да нараснат леко през следващата година, тъй като работата по проектите за желязна руда и въглища се увеличава, въпреки че растежът ще бъде по-умерен, отколкото се очакваше в началото на годината. Очаква се бъдещите инвестиции в добив да се облекчат в резултат на по-малко работа по проекти за желязна руда и въглища, заедно с отлагането на окончателните инвестиционни решения за някои големи проекти за втечнен природен газ, съобщи централната банка на Австралия. Капиталовите разходи в ресурсния сектор в Австралия спадна до 12-годишно дъно през 2019 г. заради продължителния спад на разходите за стартиране на проекти, тъй като последният от седемте проекта за ВПГ, санкционирани от 2009 г. насам беше завършен. Но разходите за проекти за въглища и минерали се повишиха. Тримата най-големи производители на желязна руда в Австралия Rio Tinto, BHP и Fortescue Metals Group инвестират в нови производствени мощности, като голяма част от тях заместват съществуващия капацитет на мина, който е близо до изчерпване. (Https://www.argusmedia.com/en/news)
Източник: Други (11.08.2020)
 
"Аурубис" увеличава производството към края на юни Медодобивната компания "Аурубис България" е увеличила производството си към края на юни. Това показва отчетът на германската група Aurubis, която е собственик на завода в Пирдоп, за деветмесечието на финансовата 2019/2020 г. Ръстът идва, след като преди година в българското предприятие имаше временно спиране на работата за ремонт и обемите тогава бяха по-ниски. Заради по-високите цени на благородните метали, които групата произвежда в някои от заводите си, приходите на сегмента, към който принадлежи "Аурубис", се повишават с 5% на годишна база. Преработката на меден концентрат в Пирдоп се е увеличила с повече от една пета за деветмесечието, а само за трите месеца от април до юни тази година обемите са нараснали с 63%, главно заради по-слабите резултати покрай ремонта миналата година. Това е компенсирало по-малките количества, преработени в завода в Хамбург, където е имало спиране за планов ремонт през първото финансово тримесечие (октомври - декември 2019 г.). Увеличената преработка е довела до ръст на произведените катоди (мед с висока чистота), както и до по-големи обеми сярна киселина, която се получава като страничен продукт. "Аурубис" произвежда също медни аноди, които подлежат на допълнително рафиниране, но групата не публикува отделни данни. Приходите на сегмента "Рафиниране и преработка на метали", в който освен "Аурубис" влизат още шест завода на групата, се увеличават с 5% до близо 8.2 млрд. евро за деветмесечието. Главната причина за това са по-високите цени на благородните метали, които Aurubis произвежда. Приходите на цялата група се повишават с 2% до 8.9 млрд. евро. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от ключовите показатели, следени от акционерите, нараства с 6% до 133 млн. евро. Това е първият отчет на групата, който консолидира резултатите, макар и само за месец, на белгийско-испанската Metallo Group, която Aurubis придоби в края на май. Единият от двата завода на Mеtallo - този в Берсе (Белгия), е включен в сегмента на българската "Аурубис". Другият завод се намира в Беранго (Испания).
Източник: Капитал (13.08.2020)
 
Добивът на суровини в миннодобивния бранш расте Страната ни заема водещо място по добив на мед, злато и лигнитни въглища в Европа. Това отбелязва председателят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов в своя обзорен доклад за състоянието на бранша през миналата година Основните суровини, които се добиват в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. Въпреки спада на цените на металите през миналата година браншът отчете ръст в добива като той достигна близо 110 млн. тона. Стойността на произведената продукция също нарасна до 2.86 млрд. лева. Браншът отчита близо 2.5 пъти по-висока производителност в сравнение със средната за индустрията в страната. Най-голям дял има рудодобивът, който расте с 3% на годишна база. При инертните материали също има ръст. При въгледобива и при добива на обаче има спад. Пряко заетите в отрасъла са 21 000 човека, а чрез свързаните производства и услуги броят им достига 120 000. Заплащането в сектора си остава сред най-високите в страната - на четвърто място е сред останалите икономически сектори, и през миналата година като средната годишна работна заплата е достигнала 1800 лева, отбелязват от камарата. Българска минно-геоложка камара е учредена през 1991 година. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват над 90% от промишленото производство в отрасъла и висока представителност в осем подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.
Източник: Банкеръ (19.08.2020)
 
Най-големите компании в металургията: С проблясъци на криза Поевтиняването на металите понижи приходите на водещите дружества в сектора през 2019 г. Забавянето на ръста, което металургичната индустрия в България отчете през 2018 г., се оказа сигнал за начало на нова тенденция. През 2019 г. приходите на водещите 10 компании в сектора в класацията "Капитал 100" намаляват с 4.5%, като спадът би бил още по-голям, ако в класацията не влизаше нов участник - златодобивното "Дънди прешъс металс Крумовград", което има нулеви резултати за предходната година, когато все още не работеше. Нещо повече, световната криза заради епидемията от коронавирус не обещава тенденцията да се обърне през тази година. Големият губещ през 2019 г. е черната металургия, където двете стоманодобивни предприятия в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стийл", отчитат двуцифрен спад на приходите, макар и след силна предходна година. С незначителни колебания в резултатите цветната металургия остава сравнително стабилна, а и перспективите пред нея са по-добри, след като клиентите започнаха да гледат на Китай като на не толкова сигурен доставчик. Въпреки това като цяло през 2019 г. шест от 10-те най-големи компании в сектора понижават приходите си, а ръстът при останалите е минимален. По план Традиционно с огромна преднина пред втория в класацията начело се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. За миналата година заводът в Пирдоп отчита лек спад на общите приходи заради временно спиране на работата за поддръжка, което доведе до по-ниски продажби на мед. В същото време печалбата нараства значително (с над 30%) благодарение на по-високата цена на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт, както и на по-благоприятните такси за преработка на концентрат. Това води и до по-висока рентабилност. Компанията преминава през сегашната ситуация покрай коронавируса, без да намалява производството или персонала. Въпреки пониженото търсене на мед в световен мащаб заради кризата и временното спиране на много производства в света "Аурубис" продължава да работи по четиригодшната си инвестиционна програма, която трябва да приключи през 2022 г. По нея се предвижда да бъдат инвестирани общо 260 млн. лв. основно в обновяване на инфраструктурата, но също и във въвеждане на нови процеси, които ще позволят на завода да преработва по-разнообразни концентрати и да извлича повече от медта в суровините. Като част от стратегията за диверсификация на енергийните източници през следващите няколко години ще бъде разработен и проект за соларна централа на площадката в Пирдоп. Запазване на обемите След двуцифрения си ръст през 2018 г. производителят на медни продукти "София мед" отчита близо 7% понижение на приходите през миналата година. "Спадът в най-голяма степен се дължи на намаление на цените на металите на Лондонската метална борса. Погледнато в натурални единици (тонове), продажбите на готова продукция са на нивото от 2018 г. В същия момент пазарите на изделия от валцована мед и медни сплави в Европа отчитат спад от над 12%", коментира зам. изпълнителният директор и финансов директор на компанията Сергей Влайков. По думите му основен негативен принос в Европа има спадът в производството и потреблението в автомобилната индустрия, както и намаленото строителство. Компанията е предпазлива в очакванията си за тази година. "Ситуацията на пазара заради COVID-19 и значителният спад в автомобилния сектор в Европа не ни позволяват да имаме ентусиазирани прогнози за 2020 г., въпреки че за първите 6 месеца запазихме обемите на същото ниво като миналата година", уточни Петрос Дацис, мениджър "Маркетинг и бизнес развитие". "И все пак, ако сравним нашия прогрес с този на европейските ни конкуренти, нашите резултати са далеч по-добри, което е резултат от позитивното ни развитие през последните години", добави той. Очакванията са, че пазарът ще започне да се възстановява в началото на следващата година. Усещане за рецесия Единственият производител на цинк и олово в страната - КЦМ в Пловдив, понижава приходите си с близо 6%, но излиза на печалба. Традиционно при спад на приходите разходите на компанията също намаляват, тъй като цените на суровината и продукцията са обвързани. "Това, което прави разликата при печалбата, е, че през 2018 г. имаме отрицателен резултат от промяна на валутните курсове, който е с около 10 млн. лв. по-нисък от миналата година. В същото време 2019 г. беше по-добра в производствено и търговско отношение и имаме по-висок оперативен резултат - 27.3 млн. лв. спрямо 18.2 млн. лв. през 2018 г.", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. К100: Най-големите компании в България Като ключов риск през 2019 г. той посочва понижението на цените на металите. "Това важи особено за цинка, който в рамките на годината поевтиня с 20-21%, което в много случаи прави невъзможно хеджирането. Оловото поддържаше, общо взето, едно ниво, но то не беше много високо, което го виждаме и тази година", уточни Цонев. И добави: "Като че ли и преди пандемията нашият бранш започна да навлиза в рецесия. Имаше намалено търсене, премиите на металите бяха по-ниски, като това се прехвърляше от автомобилостроенето, през производството на акумулатори и поцинковани изделия и стигна до нас. Това, което се случи през 2020 г., като че ли дойде в повече." През тази година цените и на двата метала спадат с нови 20% спрямо декември 2019 г., което говори за потиснат пазар. "Това е следствие на намалено търсене и липса на големи инфраструктурни проекти, което неминуемо се отразява и на нас и е пряко следствие от пандемията", казва Цонев. Част от клиентите са поискали отлагане на доставките, което е принудило компанията да се върне към отдавна неизползваната практика да продава метали на борсови складове. "Спадът, който започна през 2019 г., беше катализиран от пандемията и се случи по-бързо, но той не изчерпа рецесията, която така или иначе се очакваше и която неизбежно ще се случи до края на годината. В крайна сметка всичко тръгва от потреблението", каза Цонев. Независимо от това компанията продължава да работи по новия си инвестиционен проект за 130 млн. евро, който обяви в края на миналата година и който трябва да приключи през 2023 г. Той трябва да интегрира технологично отделните звена на завода и да увеличи капацитета за рециклиране на различни вторични суровини, което ще позволи на предприятието да произвежда и нови метали. Европейската инвестиционна банка отпусна 65 млн. евро заем за проекта, като в момента компанията продължава разговори за оформяне на цялостното кредитиране и избира технологични доставчици. "Умерени оптимисти сме, че проектът ще се случи в разумен срок", коментира Цонев. Заличаване на ръста След като през 2018 г. стоманодобивът в страната изтегли целия металургичен сектор нагоре с над 25% увеличение на приходите, през 2019 г. спадът е значителен и до голяма степен заличава постигнатия предната година ръст. Двуцифрено намаление на продажбите отчитат и двете предприятия в сегмента - "Стомана индъстри" (част от гръцката група Viohalco) и "Промет стийл" (собственост на украинската Metinvest) край Бургас, като заводът в Перник отново излиза на загуба след две години на плюс. Като цяло в Европа през миналата година забавянето на автомобилната индустрия доведе до лек спад в стоманодобива, което се усети най-вече през второто полугодие. В България обаче към това се добавиха и няколко допълнителни фактора, които многократно засилиха ефекта. "Първата причина за понижението е цената на енергоносителите, а другата е увеличеният внос от трети страни", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му цената на индустриалната енергия тук е най-високата в ЕС с изключение на Великобритания, в резултат на което конкурентоспособността на българската продукция рязко спада. "Формулата на стоманата е скрап, електроенергия и работна ръка. Когато основен компонент като електроенергията е по-скъп, някои продукти стават неконкурентни и затова България има по-висок спад на продажбите на стоманени продукти от средния в Европа", обясни Петров. Към това се добавя и липсата на механизъм за компенсиране на косвените въглеродни емисии за големите индустриални предприятия, което допълнително натоварва разходите за енергоносители. Според него поевтиняването на газа е положително развитие, с което обаче България просто се доближава до цените, които конкурентите ползват. Негативно влияние оказва и фактът, че през миналата година ЕС увеличи с 5% квотите за внос от трети страни. "Това доведе до засилен внос от държави като Турция, Украйна и Русия, а като граничещи с тях България и Румъния бяха най-силно засегнати", каза Петров. Тези фактори стоят и зад решението на "Стомана индъстри" по-рано тази година да обяви, че свива производството си в Перник и съкращава част от работниците си. Като причини за това компанията посочи намаленото търсене на стомана в световен мащаб, поскъпването на електроенергията и високите цени на въглеродните емисии, както и икономическите последици от пандемията. Очакванията за тази година са спадът в стоманодобива да се задълбочи в резултат на коронавируса и свитото потребление. "Като се има предвид, че автомобилостроенето и машиностроенето са силно намалели в момента, конкуренцията при производителите на стомана става по-ожесточена, маржовете се свиват и българската продукция става още по-неконкурентна", добави Петров. Храна за производство Свиването на европейските пазари и свързаният с това натиск върху премиите от продажбите са причината за лекото намаление на приходите и печалбата и на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". "Когато САЩ ограничиха пазара за китайски компании, те се насочиха към други пазари, първият от които беше европейският. Бяхме принудени да се конкурираме с китайските компании, работещи с големи държавни стимули в нелоялни условия", коментира изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. Влияние върху резултатите на дружеството е оказало и увеличението на цените на електричеството и природния газ миналата година. "Поради конкурентните пазарни условия нямахме възможност да отразим това изменение в премийните цени, което от своя страна допринесе за понижението на нетната ни печалба", уточни той. Епидемията тази година има по-скоро косвен ефект върху работата на предприятието. "Предстоеше ни пускане в експлоатация на новия валцов стан в края на март, но поради кризата експертите трябваше да се върнат в своите страни и бяхме принудени да спрем за три месеца, с което планираното увеличение на производството се забави. В същото време от началото на годината назначихме и обучихме 50-60 нови работници, което се превърна в разходно перо без доходи", каза Йорюджю. Независимо от свиването на много производства заради кризата, включително на автомобилния сектор, от "Алкомет" не отчитат спад на общия обем на продажбите тази година. Причината е, че още преди време компанията се ориентира към разширяване на гамата от продукти за опаковъчни материали, които се използват в хранително-вкусовата индустрия, и именно този сегмент сега има значителен положителен принос. Неизвестните тази година са свързани най-вече с това как ще се развие епидемията. "Не можем да очакваме пазарите да се нормализират, докато мерките срещу вируса не се премахнат напълно. Дори и след това много от предишните ни навици може да не се възстановят", коментира Йорюджю. С подновяването на работата на специалистите по пускането в експлоатация на новия валцов стан компанията очаква производството да нарасне. Добивно трио Три са вече представителите на рудодобивната индустрия в секторната класация, след като през миналата година заработи новата мина в Крумовград. Традиционно това са и най-рентабилните компании (между 20 и 30%), свързани с производството на метали. "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди край средногорския град, остава на шесто място с минимален ръст на приходите. Според отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) през миналата година има известен спад на произведеното злато под формата на концентрат и леко увеличение при медта, но е постигната по-висока цена на благородния метал. Дебютантът в К100 "Дънди прешъс металс Крумовград" (също собственост на DPM) има само няколко месеца дейност през миналата година, но успява да се нареди сред най-големите в металургичния сектор. Това донякъде се дължи и на факта, че част от големите компании, присъствали предишни години в класацията, не подадоха финансовите си отчети навреме. Въпреки това "ДПМ Крумовград" прави смела заявка за трайно участие в топ 10 с приходи от близо 140 млн. лв. Новата мина, в която бяха инвестирани близо 165 млн. долара, на практика работи на пълни обороти от края на август, но успява да добави над 57 хил. тр.у. злато като концентрат към производствените резултати на DPM. Прогнозите на канадската компания за 2020 г. са производството на злато в България да нарасне с 20%, тъй като това ще бъде първата пълна година за крумовградския проект, а добивът на злато в Челопеч се очаква да остане стабилен. Седмата си позиция запазва и "Асарел-Медет", която добива медни руди край Панагюрище. Сложната ситуация покрай коронавируса обаче прави прогнозите за тази година трудни. "Очаква се рекорден спад на световната икономика в резултат от пандемията. Според някои анализатори нивата отпреди кризата ще бъдат достигнати едва в края на 2021 г., ако се приеме, че няма да има втора вълна от COVID-19. Заради голямата несигурност трудно някой може да се ангажира с конкретни числа към настоящия момент", каза изпълнителният директор Делчо Николов. Очакванията са, че в краткосрочен план цената на рафинираната мед, която определя и цената на медния концентрат, който компанията продава, ще бъде под натиск. "Освен пандемията и предприеманите от правителствата и централните банки икономически мерки върху нея ще влияят и търговската война САЩ - Китай, възможни проблеми с предлагането, поведението на фондовете, валутният курс евро/долар", посочи Николов и добави, че според някои прогнози ще има спад с около 13% спрямо средната цена за 2019 г. "Доколко бързо ще бъде преодоляна икономическата криза зависи от много фактори, като неизвестните са повече от известните. Следим и анализираме всички детайли от този процес, за да бъдем гъвкави и адекватни в такава сложна ситуация", допълни той. По думите му въпреки трудностите и неясните хоризонти компанията не е съкращавала работници. Да намерят трудния баланс между свитите пазари и запазването на рентабилно производство се очертава като основно предизвикателство за повечето компании в металургичния сектор през тази година. Всички обаче са единодушни, че успехът ще зависи най-вече от това как ще се развие епидемията и колко бързо ще се съвземе световната икономика след кризата.
Източник: Капитал (19.08.2020)
 
Руският стоманен производител въвежда QR кодираща система Най-големият и най-ефективният (по негови думи) стоманодобивен производител в Русия, NLMK Group, въведе QR кодираща система за всички видове плоски и дълги стоманени изделия, произведени в Русия. Цифровото решение, според компанията, ще му позволи да обработва документи и да доставя продукти по-бързо и ще помогне на клиентите да се откажат от документите. Когато сканира, QR кодът, поставен върху всяка продуктова единица на NLMK, отвежда клиента на уеб страница, която съдържа информация за марката стомана, теглото, размера, номера на партидата и други характеристики на въпросния продукт. Клиентът може да отвори и запише електронна версия на сертификата за качество с информация на GOST (държавен стандарт), спецификационен номер и други данни за продукта. През септември тази година компанията планира да въведе цифрови подписи за сертификати за качество, което ще спести на клиентите неприятностите да искат оригинала. Сертификатът ще бъде достъпен от потребителския профил на клиента. QR кодът и електронният сертификат позволяват автоматично предаване на данни към информационните системи на купувача, като например тяхната система за управление на складове. Това, според NLMK, помага на клиентите да намалят транзакционните разходи. /steeltimesint.com
Източник: Други (19.08.2020)
 
Китайският внос на стомана скача до 2,61 млн. тона през юли Японският производител на стомана Tokyo Steel възобнови износа към Китай за първи път от 10 години насам, благодарение на нарастващото търсене на метала предвид множеството инфраструктурни проекти, които се разработват в най-силната азиатска икономика, съобщава Nikkei Asia Review. Китайският внос на стоманени материали през юли се утроява до 2,61 млн. тона спрямо година по-рано, което повиши цената на суровината в целия свят. Китай налива пари в своята икономика, за да се справи с щетите, нанесени от разпространението на коронавируса. Това води до сериозен скок на инфраструктурните проекти в страната. Китай отдавна е обвиняван в наводняване на пазара на стомана, причинявайки глобално свръхпредлагане. Сега страната се превръща в силен купувач на суровината. Износът на Tokyo Steel за Китай в края на юли включва предимно материали от общо предназначение, които могат да бъдат използвани при строителството на пътища и къщи. Това е първият износ на стомана от Япония за Китай от май 2010 г., като са сключени договори за доставка за септември за около 100 000 тона. / Nikkei Asia Review
Източник: Други (20.08.2020)
 
Liberty House Group на Sanjeev Gupta придобива стоманодобивни предприятия във Франция След значителни спекулации за съдбата на двете смятани за стратегически стоманодобивни предприятия в Северна Франция, се съобщава във Financial Times, че Alliance GFG Alliance / Liberty House Group е одобрена да поеме двата завода. Французите отказаха да разрешат продажбата им на купувачите на British Steel, китайската Jingye Group. поради уникалната си роля в доставката на релси за френската високоскоростна железопътна мрежа и парижкото метро. В плана се предвижда, че мелницата Hayange в Мозел, която произвежда релси, ще бъде снабдявана със стомана, направена от рециклиран скрап от завода Ascoval в Сен-Солве. В резултат Liberty ще обедини двете като комбиниран бизнес. Най-голямата придобивка на групата до момента е закупуването на алуминиевата фабрика на Rio Tinto за Dunkirk през 2018 година за 500 милиона долара. Покупката е знак за преминаване в индустриален сегмент, в който групата няма предишен опит. Въпреки това, Liberty може би има много повече опит, отколкото много компании с дялов капитал, които купуват активи, в които често имат малък или никакъв опит. / agmetalminer.com
Източник: Други (21.08.2020)
 
Немската група Dillinger започва производството на стомана на водородна основа Германската група Dillinger and Saarstahl обяви старта на първото производство на стомана на водородна основа на най-големия пазар на стомана в Европа, за да помогне за намаляване на въглеродните емисии. Подразделението Rogesa на групата с доменни пещи в Дилинген, Западна Германия, започна да използва богат на водород газ от коксови пещи с инвестиция от 14 млн. евро в нова инсталация за преобразуване на газ. Заводът може да даде възможност за бъдеща употреба на чист водород в двете доменни пещи, след като групата придобие опит в използването на горивото. Пълното преминаване на производството на стомана към водород, електрически дъгови пещи и инсталации за директно редуциране на база водород зависи от бъдещата наличност на зелен водород в региона на Саарланд и въз основа на конкурентните условия. Тъй като Германия се фокусира върху развитието на нисковъглеродна употреба на водород в икономиката, федералният министър на икономиката и енергетиката Петер Алтмайер посети Дилинген на 21 август заедно с регионални политически представители. / S&P Global
Източник: Други (24.08.2020)
 
Най-големите световни производители на сурова стомана през юли 2020 г. Производството на сурова стомана от страните, отчитащи се пред Световната стоманена асоциация (worldsteel), отбеляза значителен спад през месец юли 2020 г. Месечната статистика на производството показва, че добивът на 64-те държави е намалял с близо 2.5% спрямо предходната година. През юли тази година световното производство на сурова стомана възлиза на 152.694 млн. тона (Mt) в сравнение с 156.679 Mt година по-рано. Китай, Индия и Япония продължават да са най-големите производители на стомана в света. От водещите производители само Китай регистрира по-високо производство на стомана спрямо предходната година. Сред регионите всички с изключение на Азия, Океания и Други от Европа отбелязват намалено производство. Кумулативното производство на стомана през първите седем месеца на 2020 г. възлиза на 1027 Mt. Това се сравнява с производството на 1085 Mt през януари-юли 2019. (Scrap Monster)
Източник: Други (26.08.2020)
 
Китай нетен вносител на стомана през юли за втори пореден месец Китай е нетен вносител на стомана за втори пореден месец през юли, въпреки че производството на сурова стомана нараства с 9% на годишна база през месеца, според митническите данни. Китай може да остане нетен вносител през август, но вероятно ще се върне към статута си на нетен износител някъде през четвъртото тримесечие, твърдят пазарни източници. Китай внесе 2.46 млн. тона полуфабрикати от въглеродна стомана през юли, включващи основно заготовки и плочи, което е с 4% повече от юни. Прибавено към вноса на готова стомана, общият внос на стомана в Китай през юли достига 5.06 млн. тона, надминавайки износа от 4.18 млн. тона. Вносът на стомана през юли се дължи главно на поръчки, направени през май, когато китайското вътрешно търсене се възстанови силно, тъй като строителството на инфраструктура и имоти получиха парични и фискални стимули. По онова време други пазари бяха все още в извънредно положение, което направи Китай много привлекателна дестинация за стомана. (S&P Global)
Източник: Други (27.08.2020)
 
Nippon Steel предупреждава, че Китай затяга хватката върху световния пазар Китай е готов да засили хватката си върху световния пазар на стомана, тъй като икономиката му се възстановява от пандемията по-бързо, отколкото конкурентите и местните заводи се разширяват към продукти с по-високо качество, според най-големия японски производител. „Китайските производители работят усилено върху разработването на продукти“, заяви Кацухиро Миямото, изпълнителен вицепрезидент на Nippon Steel Corp. "Трябва да останем пред тях." Стоманопроизводителите в Япония се съсредоточиха върху производството на стомана от висок клас, използван за автомобили, вместо да се опитват да гонят по обем Китай. Но сега са изправени пред засилена конкуренция за качество и цена, тъй като китайските предприятия се опитват да наваксат технологиите. Toyota Motor Corp. ще закупи част от стоманата, използвана за електромобили и хибриди от China Baowu Steel Group, което е първо внасяне от японски производител на автомобили на китайска електрическа стомана на вътрешния пазар, съобщи Nikkei миналия месец. (Bloomberg)
Източник: Други (28.08.2020)
 
Мексико въвежда разрешителни за износ на стомана Мексико създава процес на предварително одобрение за някои стоманени стоки за САЩ в опит да предотврати удари върху продуктите си, докато Тръмп се стреми да защити американската стоманена индустрия с нови квоти за Бразилия. Разрешенията, които влизат в сила на 4 септември, ще установяват дали мексиканският износ на стомана не е преминал през Мексико от други страни, като Китай, заявиха от министерството на икономиката на Мексико. Регламентите са предназначени да се съобразят с ограниченията върху вноса на стомана от САЩ съгласно т. нар. Раздел 232. Президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор се срещна с Тръмп в началото на юли при първото пътуване на мексиканския лидер в чужбина. Двамата се ангажираха да задълбочат икономическата интеграция в рамките на нова търговска сделка в Северна Америка. По време на посещението Лопес Обрадор похвали Тръмп, че се отнася с уважение към него, и заяви, че американският лидер никога не се е опитвал да налага нещо на Мексико. (Bloomberg)
Източник: Други (31.08.2020)
 
"Алкомет" с по-ниски финансови резултати, но растящо производство Леко намаление на приходите и значителен спад на нетната печалба отчита производителят на алуминиеви компоненти "Алкомет". Това показва консолидираният отчет за първите шест месеца на годината. В същото време заводът в Шумен увеличава производството и обема на продажбите след инвестициите в разширение, като основните двигатели на ръста са клиентите от хранително-вкусовата индустрия. Очакванията са през второто полугодие да се активизира и пазарът за пресови продукти, които се използват в строителството и различни индустрии, с което заводът ще запълни изцяло капацитета си. Нетните приходи от продажби на "Алкомет" намаляват с 1.8% през първата половина на годината. В същото време разходите се повишават. По-съществено увеличение има при разходите за материали заради по-големия обем производство. Ръст има и при разходите за заплати (близо 14%), тъй като персоналът се увеличи в резултат на разширяването, което беше направено последните години. В момента в завода работят около 1100 души. Нетната печалба на компанията спада до 67 хил. лв.
Източник: Капитал (01.09.2020)
 
СТО ще разгледа жалбата на Турция относно защитните мерки за стомана в ЕС Членовете на Световната търговска организация се споразумяха за създаване на комисия по спорове, която да разгледа жалба, подадена от Турция по отношение на защитните мерки на Европейския съюз върху вноса на някои стоманени продукти. Оценката може да отвори път за други страни да заведат искове относно неотдавнашното въвеждане от страна на ЕС на специфични за страните квоти за стоманени продукти, включително за горещовалцувани намотки (HRC), вместо предишната си обща квота за внос, тъй като протекционизмът нараства на пазарите на стомана, страдащ от първоначалното въздействие на пандемията. Преминаването към тримесечни квоти за отделните държави беше направено в преоценка на защитните мерки на ЕС, публикуван на 30 юни. Следващото заседание на Органа за уреждане на спорове ще се състои на 28 септември. Няма информация колко време може да отнеме на комисията да вземе решение относно жалба. САЩ, Швейцария, Норвегия, Обединеното кралство, Украйна, Русия, Аржентина, Канада, Китай, Корея, Япония, Бразилия и Индия запазиха правата си на трети страни за участие в производството. (S&P Global)
Източник: Други (03.09.2020)
 
Намалените квоти за Бразилия и Мексико ще бъдат наблюдавани Офисът на търговския представител на САЩ (USTR) обяви, че ще намали квотата на Бразилия за полуготови стомани за 2020 г. от 350 хил. т. на 60 хил. т. в резултат на влошаването на пазара, причинено от пандемията. Също така има планове Мексико да попадн под строг режим на мониторинг за справяне с повишения внос на стоманени тръби, механични стоманени тръби и полуфабрикати в САЩ. Първоначално Бразилия се съгласи с квотната система, за да избегне 25% мита на Тръмп от раздел 232. USTR ще продължи съществуващите квоти за други стоманени продукти, произведени в Бразилия. Консултациите относно квотата на Бразилия за 2021 г. ще се проведат през декември. Сделката за мониторинг с Мексико е насочена към предотвратяване на реекспорта на стоманени тръби и полуфабрикати през Мексико от Китай и други държави. Кевин Демпси, временен президент и главен изпълнителен директор на Американския институт за желязо и стомана (AISI), коментира: „Оценяваме усилията на администрацията за справяне с проблемите с вноса на стомана, засягащи американските производители през този труден период, когато пазарът на стомана е намалял значително поради COVID -19. " (Steel Times International)
Източник: Други (03.09.2020)
 
Китайският пазар на стомана прогнозира повишаване на търсенето през септември Вътрешното търсене на стомана в Китай ще се подобри този месец заради заводите, които поддържат производството високо и търговците, които активно пълнят складовете си, смятат китайските участници на пазара на стомана, огласени от Mysteel Global на 3 септември. Септември-октомври е винаги натоварен сезон за потребление на стомана в Китай, тъй като хубавото време след дъждовния сезон, честите тайфуни и високите летни температури, е много подходящо за производство и строителство на открито. По-специално този месец се очаква стабилно потребление на стомана, което да се ускорява през второто полугодие на тази година, като множество мерки, предприети от Пекин за съживяване на икономиката след COVID-19, включително стартиране на нови инфраструктурни проекти, преустройство на стари жилищни райони и разпределяне на стимули за автомобилостроенето и производството на бяла техника, ще продължат да влизат в сила. /hellenicshippingnews.com
Източник: Други (04.09.2020)
 
Индийските купувачи на стомана лобират в Делхи заради нарастващите цени Неотдавнашното покачване на цените на стоманата в Индия накара някои потребителски групи да призоват държавна намеса за проверка на увеличението. "Вътрешните купувачи на стомана са изправени пред недостиг на доставки от юни, тъй като интегрираните мелници продават материали само на големи търговци, които трупат стомана с намерение да повишат цените", каза Бадиш Джиндал, президент на Федерацията на малките индустрии в Пенджаб (Fopsia). Fopsia представлява около 1000 малки и средни предприятия, които консумират средно около 50 000 t / месец стомана, предимно горещо валцовани стоманени намотки (HRC), студено валцовани стоманени намотки (CRC), метални пръти и структурна стомана. Заводите са отчели допълнително покачване на цените от 2000 рупии / т през септември, като се позовават на нарастващите глобални цени на стоманата и разходите за суровини. Оценената от Argus цена за HRC за Виетнам беше на 528 $ / t на 2 септември, в сравнение с 455 $ / t на 17 юли. Членовете на Fopsia не успяха да "предадат" увеличението на цената на стоманата на своите клиенти надолу по веригата, които се позовават на слаби продажби поради въздействието на Covid-19 върху икономиката на Индия. Неотдавнашното покачване на цените на индийската стомана се дължи на постепенното вдигане на мерките за блокиране от юни, които освободиха задържаното търсене. Силният износ на стомана от Индия тази година също така позволи запасите да се поддържат ниски, подкрепяйки бърз обрат на вътрешните цени, след като икономиката започна да се съживява. /argusmedia.com
Източник: Други (04.09.2020)
 
Търговският спор на Китай с Австралия не се разпростира върху желязната руда ... все още Отношенията на Австралия с най-големия си търговски партньор Китай се влошиха бързо тази година. Тъй като Австралия зае по-твърда позиция по въпроси като нахлуването в Южнокитайско море на Китай и разследването на източника и справянето с огнището на COVID-19, най-големият търговски партньор на страната отвърна на удара чрез дипломатически мерки. Огромните мита върху австралийския ечемик, забраните за част от австралийското говеждо месо, ограниченията върху въглищата и разследването на виното са само част от предупредителните изстрелите към Австралия. „Търканията с вируса в Ухан и Световната здравна организация накара Китай да бъде доста загрижен за управлението си и както е известно, най-добрата защита понякога е атаката“, обясни икономистът и търговски експерт Тим Харкорт от Университета в Ню Южен Уелс. Но слонът в стаята е желязната руда, която е продукт, отчаяно необходим на Китай за масивната инфраструктура и жилищните проекти, които дават стимул да поддържат втората по големина икономика в света на повърхността. /abc.net.au
Източник: Други (10.09.2020)
 
Производството на сурова стомана на JSW се е увеличило с 5% през август JSW Steel съобщи, че производството на сурова стомана за месец август 2020 г. е 1.317 млн. тона, което показва ръст от 6% спрямо юли 2020 г. (MoM) и 5% спрямо август 2019 г. (YoY). Средното използване на капацитета през месец август 2020 г. е 88%. Производството на плоски продукти на компанията се е увеличило с 15%, а производството на дълги продукти е намаляло с 20% през август 2020 г. на годишна база. JSW Steel Ltd. е водещата компания на диверсифицираната група JSW на стойност 12 млрд. долара, която има водещо присъствие в сектори като стоманодобив, енергетика, инфраструктура, цимент, спорт и др. От едно производствено звено в началото на 80-те години, JSW Steel Ltd, днес, е една от водещите интегрирани стоманени компании в Индия с инсталиран капацитет от 18 млн. тона на година и има планове да го увеличи в Индия. Производственото съоръжение на JSW Steel във Виджаянагар, Карнатака е най-голямото съоръжение за производство на стомана в Индия с капацитет 12 млн. тона на година. (Metal Junction)
Източник: Други (10.09.2020)
 
Стоманодобивните предприятия рестартират 34% от капацитета си спрян заради COVID-19 Понастоящем около 22 доменни пещи се рестартират от производителите на стомана по целия свят, тъй като търсенето на стомана нараства, а също и по оперативни причини, твърдят анализатори от UBS в доклад от 8 септември. Рестартиранията представляват около 34% от общия капацитет на доменните пещи, които бяха изяло или временно спрени поради COVID-19, а останалите може да се очаква да рестартират до края на годината, според доклада. „Това не е изненада, предвид ограниченията на горещия празен ход и тъй като търсенето се засилва“, казват анализатори, водени от Майлс Олсоп. „Очакваме повечето работещи на празен ход пещи да рестартират до края на 2020 г. Това е необходимо, за да може производството на чугун в Китай да бъде без промяна на полугодишна база през второто полугодие.“ Общо 72 доменни пещи по целия свят с капацитет от 132 млн. тона сурова стомана преминаха на горещ празен ход или бяха загасени през 2020 г. в резултат на фактори, свързани с COVID-19, казват от UBS, позовавайки се на изследвания от CRU. (S&P Global Platts)
Източник: Други (10.09.2020)
 
Зелен водород за Salzgitter Flachstahl Немският производител на стомана Salzgitter Flachstahl GmbH (Salzgitter) получи най-големия високотемпературен електролизатор (HTE) в света, който е проектиран да произвежда енергийно ефективен водород. Оборудването е доставено на Salzgitter от Sunfire GmbH, компания, която разработва и произвежда системи за производство на газ и горива от възобновяеми източници. HTE системата на Sunfire има номинална електрическа мощност от 720kW и инсталирането ? в Salzgitter Flachstahl представлява първо внедряване в индустриална среда. Тя ще работи поне 13 хил. часа до края на 2022 г. и ще произведе поне 100 тона зелен водород от възобновяема електроенергия. Разработването на HTE на Sunfire и доставката му до Salzgitter е част от проекта GrlnHy2.0, който е съвместно инициатива между партньорите Sunfire GmbH, Paul Wurth S.A., Tenova SpA, френски изследователски център CEA и Salzgitter Mannesmann Forschung GmbH. Целта на проекта в размер на 5.5 млн. евро е да се разработи най-мощният в света парен електролизатор (StE) за енергийно ефективно производство на водород. (steeltimesint.com)
Източник: Други (10.09.2020)
 
Liberty повишава безопасността на завода си с помощта на сензорна технология, базирана на Индустрия 4.0 LIBERTY Steel Group и Shiftec, двама членове на устойчивия лидер в индустрията GFG Alliance, си партнират за внедряване на сензорна технология с потенциал за повишаване на безопасността и подобряване на ефективността в промишлените обекти. В рамките на двугодишния проект Shiftec ще тества и пилотира своята система Aquila, която използва система, подобна на GPS, за да проследи точното местоположение на хора, оборудване и превозни средства около фабриките в реално време. Системата намалява инцидентите на работното място, повишава ефективността на движението и - интегрирана с високоскоростното мрежово решение на Shiftec с голям обхват - може да позволи дистанционно управление на оборудването. Това решение за управление се основава на системата Gemini на Shiftec, която вече е доказана във филмовата и телевизионната индустрия, както и в отбраната. Програмата на стойност 10 милиона британски лири се финансира от Innovate UK чрез Manufacturing Made Smarter Challenge, което е част от правителствената по-мащабна стратегия Industrial Strategy Challenge Fund. / steeltimesint.com
Източник: Други (17.09.2020)
 
Американската арматурна индустрия приветства продължаването на търговските корекции срещу Мексико и Турция Американската комисия за международна търговия (ITC) установи днес, че отмяната на заповедта за изравнително мито срещу Турция и антидъмпинговата заповед срещу Мексико вероятно ще доведе до продължаване или повторение на материална вреда на местната арматурна индустрия в рамките на разумно предвидим срок. И петимата членове на Комисията гласуваха в подкрепа на местната индустрия. В резултат на това действието на тези нормативни актове ще продължи поне още пет години. Министерството на търговията по-рано реши, че ако бъдат отменени, турските производители ще възобновят разчитането на субсидии до 4,02%, а мексиканските производители ще се върнат към дъмпинговите арматури на американския пазар при ставки до 66,70%. „Приветстваме окончателното решение и поздравяваме ITC и Министерството на търговията за тяхната упорита работа в тези случаи и за енергичното прилагане на търговското законодателство на САЩ“, каза Алън Прайс, председател на Wiley’s International Trade Practice и съветник в коалицията за търговско действие Rebar. „Констатацията на ITC е от решаващо значение за осигуряването на справедлива търговия на американския пазар на стомана и за непрекъснато облекчение на американските производители и техните работници.“/steeltimesint.com
Източник: Други (17.09.2020)
 
Индийското вътрешно потребление на стомана през април-юли 2020 г. се свива с 42% на годишна база Индийският министър на стоманата г-н Дармендра Прадхан информира Раджа Сабха (горната камара на парламента на Индия), че потреблението на стомана в Индия през първите 4 месеца на 2020-21 ФГ намалява с 42% на годишна база. Според worldsteel очевидното потребление на стомана в Индия през 2019 г. е 101 милиона тона, т.е. около 8,4 милиона тона на месец. Ако приемем, че потреблението на стомана намалее с около 10% в останалите 8 месеца от 2020-21 ФГ, бихме могли да разглеждаме годишно потребление от около 80 милиона тона, което се изразява в потребление на глава от населението за 2020-21 от около 60 кг, в сравнение с 74.3 кг за 2019 г., връщайки индийския стоманен сектор назад с 5 години. /steelguru.com
Източник: Други (17.09.2020)
 
AFV Beltrame ще инвестира в модернизацията на завода си за горещо валцуване в Доналам, Румъния Европейският производител на търговски щанги и специални стомани AFV Beltrame Group инвестира над 11 милиона евро в модернизацията на мелницата за горещо валцуване в стоманодобивния завод в Доналам в Кълъраш. Новата технология ще замени старата, датираща от 70-те и 80-те години, и ще допринесе както за намаляване с до 40% на емисиите на въглерод, свързани с производството, така и за повишаване на конкурентоспособността на стоманените пръти, произведени в Румъния. Инвестицията ще бъде направена от собствени средства и се очаква да приключи до 2022 г. Новото оборудване ще се състои от пещ за подгряване, електрически драйвери и система за пречистване на вода с производствен капацитет от 120 тона на час. Новата технология позволява повишаване на конкурентоспособността на стоманените изделия, произведени в Кълъраш, чрез внос на суровини от Германия и валцуване и довършителни работи в Румъния. Това позволява разработването на висококачествени продукти дори за индустриалните сектори с най-високи стандарти. Чрез търговско партньорство с водещи компании от Германия (GMH) и Австрия (Voestalpine), продуктите Donalam се разпространяват в по-голямата част от Европа./ steelguru.com
Източник: Други (18.09.2020)
 
Стоманодобивът в САЩ намаля заради свито потребителско търсене Американските стоманодобивни заводи работят с намалено използване на капацитета, заяви Американският институт за желязо и стомана (AISI). Стоманодобивът отбеляза значителен спад, главно поради по-ниското търсене от секторите, консумиращи стомана. Степента на използване на мощностите за стомана в страната през предходната седмица е била 64.5%, което е спад спрямо 65.1% през предходната седмица и 77.4% от съответната седмица година по-рано. Досегашната степен на използване е спаднала от 80.3% през 2019 г. на 65.8% през 2020 г. Общото производство на стомана от местните предприятия е намаляло незначително до 1.446 млн. тона. Стоманодобивните заводи в района на Големите езера са произвели 527 хил. тона стомана през седмицата до 19 септември 2020 г. Това се сравнява с 530 хил. тона през същата седмица година по-рано. Спирането на производството във водещи производители на автомобили като Ford, General Motors и Honda в отговор на разпространението на Covid-19 доведе до огромен спад в търсенето на стомана от средата на март тази година. Стартирането на операциите в автомобилните заводи доведе до възстановяване на търсенето на стомана, което от своя страна доведе до рестарт на доменните пещи в много местни заводи. (Scrap Monster)
Източник: Други (24.09.2020)
 
Необходима е стабилна и предсказуема рамка на политиката за емисии, казва Егерт На 17 септември Европейската комисия публикува преразгледаната си цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Според Европейската асоциация на стоманата (EUROFER), докато производителите на стомана в Европа вече работят усилено по разработването на нови начини за производство на стомани с ниско съдържание на въглерод, ЕС трябва да приложи възможно най-скоро набор от конкретни мерки, за да гарантира постигането на декарбонизация като всъщност гарантира растеж и устойчивост. Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER, коментира: „Успехът на лидерството на ЕС за климата не разчита на амбицията - вече ненадмината от никой основен партньор, а главно на способността да демонстрира, че е възможно да се комбинират екологична устойчивост с икономически растеж и социално приемане“. EUROFER твърди, че европейската стомана вече е подчертала амбицията си да намали емисиите на CO2 с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2018 г. - или с 55% в сравнение с 1990 г. - и да се доближи до въглеродната неутралност към 2050 г.“, смята Егерт. „Това ще бъде постижимо само при правилните условия и с правилната рамка“. (Steel Times International)
Източник: Други (24.09.2020)
 
British Steel „напълно функционираща“, ще пуска нови продукти за инфраструктура Шест месеца след поглъщането си от китайския производител на стомана Jingye Group, British Steel разработва нови инфраструктурни продукти за Обединеното кралство, каза изпълнителният директор Рон Дийлън. Компанията приема по-гъвкави начини на работа, навлиза на повече пазари и инвестира в активите си, за да модернизира завода и да подобри производителността. Предприятието с капацитет от 3 млн. тона годишно поддържа стабилно производство по време на пандемията на COVID-19 и работи пълно за производство на желязо, стоманодобив и във всички операции за валцуване. „Великобритания трябва да строи за бъдещето и можем да играем важна роля в големи инфраструктурни проекти като [проект за високоскоростни железопътни линии] HS2, който се нуждае от големи количества висококачествени продукти като нашата железопътна и конструкционна стомана“, каза Дийлън. Преди това собственост на Greybull Capital, British Steel влезе в принудителна ликвидация през май 2019 г. и беше закупена от Jingye през март. Той е вторият по големина производител на стомана във Великобритания след Tata Steel и има първично производство с доменни пещи в Scunthorpe Steelworks и валцуващи съоръжения в Skinningrove и Teesside във Великобритания. (S&P Global)
Източник: Други (25.09.2020)
 
През август производството на стомана в световен мащаб нараства леко Световната продукция на сурова стомана се е повишила леко с 0.6% на годишна база през август, според Световната стоманена асоциация (worldsteel). "Световният добив в 64-те държави, отчитащи се пред worldsteel, е 156.2 млн. тона през август 2020 г.", заявиха от асоциацията. Турция, седмият по големина производител на сурова стомана, отбеляза 22.9% нарастване на производството до 3.2 млн. тона за същия период. Китай е произвел 94.8 млн. тона сурова стомана този август, което е с 8.4% повече от същия месец на миналата година. Производството на сурова стомана в Индия и Япония е спаднало съответно с 4.4% и 20.6% до 8.5 млн. тона и 6.4 млн. тона. Цифрата е 5.6 млн. тона за САЩ, което е спад от 24.4% спрямо август 2019 г. От страна на ЕС, Германия е произвела 2.8 . тона, което е спад с 13.4% на годишна база. Световната стоманена асоциация е индустриална група, чиито членове представляват около 85% от световното производство на стомана с повече от 160 производители. (Anadolu Agency)
Източник: Други (25.09.2020)
 
ArcelorMittal се ангажира да стане въглеродно неутрална до 2050 г. ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, се ангажира да се превърне в въглеродно неутрална компания до 2050 г., въпреки че заяви, че за да се стигне до там, ще са необходими равни условия за корекции на зелените граници и достатъчна, достъпна чиста енергия. Компанията, която произвежда около 5% от световната стомана, заяви миналата година, че има за цел да намали емисиите на въглероден диоксид с 30% до 2030 г. Президентът и главен финансов директор Адитя Митал пое новия ангажимент, преди да говори за предизвикателството пред декарбонизацията на стоманодобива. Той заяви, че всички региони на света ще трябва да допринесат за постигане на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. „Като водеща световна стоманодобивна компания, вярваме, че носим отговорност да водим усилията за декарбонизиране на производството на стомана, което днес има значителен въглероден отпечатък “, каза той. ArcelorMittal има пилотни проекти, разглеждащи две области - използване на водород за превръщане на желязната руда в желязо и начини за превръщане в въглеродно неутрална чрез използване на устойчива биомаса или улавяне и съхранение на въглерод. (Reuters)
Източник: Reuters (01.10.2020)
 
Шведски компании проучват въглероден стоманодобив съвместно Шведската енергийна компания Vattenfall, добивната LKAB и производителят на стомана SSAB стартираха през септември първото пилотно предприятие в света, което произвежда стомана „без изкопаеми суровини“ в Лулеа, Швеция. Като част от съвместна инициатива, наречена „HYBRIT“, трите компании планират да извършат тестове на няколко етапа, за да проучат използването на водород, произведен от възобновяема и ядрена енергия като заместител на коксуващите се въглища при директното намаляване на желязна (DRI) руда. Според компаниите световното търсене на стомана се очаква да продължи да нараства, докато населението на света нараства и урбанизацията се разширява. Това обаче вече е една от най-големите индустрии, отделящи въглерод. Както HYBRIT обяснява, веригата на стоманодбива базиран на руда започва от мините, където рудата се преработва под формата на пелети или „фини“ части. В стоманодобивното предприятие, желязната руда се превръща в метално желязо чрез редукция на пелетите с кокс в доменна пещ. В пещта железният оксид и въглеродът реагират, образувайки въглероден окис и въглероден диоксид, както и течно метално желязо (което се обработва допълнително преди да бъде отлято като полуготова стомана). (powermag.com)
Източник: Други (01.10.2020)
 
Стоманодобивната промишленост очаква възстановяване на потреблението до края на годината Изпълнението на много големи проекти след периода на социално дистанциране и изплащане на публични инвестиции за инфраструктура във Виетнам до края на тази година се очаква да подпомогне растежа на потреблението на строителна стомана, според Rong Viet Securities (VDSC). Очаква се тази тенденция да се запази в средносрочен план, при което местните стоманодобивни заводи ще имат пряка полза, каза VDSC. Hoa Phat Group (HPG), регистрирана в списъка на компании за строителна стомана, се надява, че новите производствени линии в комплекса Dung Quat ще могат да наваксат възстановяването на търсенето на стоманени пръти, като по този начин завладеят пазарен дял и генерират ръст на печалбата за втората половина на 2020 г. и 2021. Междувременно пазарът показва признаци на възстановяване на стоманени тръби и продукти от поцинкована стомана от началото на май и тази тенденция се запазва в продължение на много месеци. VDSC вярва, че сегментът за стоманените тръби е с най-малка зависимост от експортния пазар и успешно се е възстановил на фона на високото вътрешно търсене на стомана в жилищното строителство, индустриалните недвижими имоти и производството. (http://bizhub.vn)
Източник: Други (02.10.2020)
 
Несигурност за квотите за британска стомана след Brexit От 1 януари Великобритания ще има собствени квоти за внос на стомана след Brexit, отразяващи съществуващата схема на ЕС, която се администрира на тримесечие за всяка държава. ЕС основава собствените си квоти на средния внос за 2015-17 г., което се очаква Великобритания да копира. Но никой не е информиран какви всъщност ще бъдат квотите, оставяйки хората да се страхуват, че ако квотите бъдат запълнени, може да им се наложи да плащат мита за суровините резервирани през последните месеци. В резултат на това Международната асоциация за търговия със стомана (ISTA) изпрати писмо до Министерството на международната търговия на Обединеното кралство (DIT) с искане за „клауза за доставка“. Това означава, че за суровините, които вече са на вода, няма да важат квотите и всякакви потенциални мита - ЕС имаше същата клауза в своята схема, за неудоволствие на местните производители. Като се има предвид несигурността с квоттие, купувачите главно отказват да вземат каквито и да е суровини без платено мито, тъй като не искат да плащат мита. Търговците също са загрижени, че обемът на квотите първоначално ще бъде недостатъчен за пазара и няма да са адекватни към последните промени в търговските потоци. (argusmedia.com)
Източник: Други (02.10.2020)
 
ОББ финансира новия проект на КЦМ с 20 млн. евро Обединена българска банка (ОББ) отпусна 20 млн. евро инвестиционен кредит на КЦМ - Пловдив, като част от финансирането на новия мащабен проект на металургичния завод. Той беше обявен в края на миналата година, като целта му е да интегрира оловното и цинковото производство, така че в максимална степен да се оползотворяват суровините. Общата стойност на проекта е 130 млн. евро, а последната част от финансирането се очаква да бъде договорена до края на октомври. Договорът за кредитиране беше подписан в края на миналата седмица от главния изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов и представителите на КЦМ - главния изпълнителен директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев и изпълнителния директор на дружеството КЦМ Иван Добрев. Половината от средствата за проекта - 65 млн. евро, бяха предоставени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през декември миналата година. "Останалата част ще бъде осигурена от още две търговски банки, като очакваме цялостното структуриране на финансирането да приключи до края на октомври 2020 г.", каза Добрев. Компанията предвижда до края на 2023 г. да изгради нова рафинерия за олово и нова електролиза за цинк, като до 35% от металите ще се произвеждат от рециклинг. Очакванията са да бъде постигнато значително увеличение на приходите на компанията, така че кредитът да бъде изплатен безпроблемно. В интервю за "Капитал" наскоро Цонев коментира, че с изпълнението на проекта компанията ще постигне годишни приходи над 1 млрд. лв., а печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще нарасне със 70% спрямо предпроектния период. Капацитетът за производство също ще нарасне от около 150 хил. тона метал годишно до 200 хил. тона. Сегашният проект, наречен "Технологично интегриране", надгражда над приключената преди няколко години друга мащабна инвестиция за близо 150 млн. евро. С нея компанията изгради изцяло нов оловен завод и модернизира цинковото производство. Проектът тогава беше финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (08.10.2020)
 
Италия вероятно ще вземе мажоритарен дял в ArcelorMittal Italia Invitalia, италианската агенция за насърчаване на инвестициите и развитието на предприятията, вероятно ще вземе мажоритарен дял в проблемния производител на стомана ArcelorMittal Italia, като Arvedi - вторият по големина производител на плоска стомана в страната - вероятно ще вземе миноритарен дял на някакъв етап, твърдят източници. Текущите разговори между представители на правителството, профсъюзи и ArcelorMittal могат да завършат, като последната остане без дял в италианския бизнес, чиито активи ще бъдат инжектирани в нова компания, казаха още източниците. ArcelorMittal отказа да коментира, както и Arvedi, докато Invitalia не беше на разположение за коментар. "Всичко ще стане ясно след няколко седмици. AM е тази, която решава бъдещето", каза източник от профсъюза. ArcelorMittal се съгласи да купи бизнеса - най-голямата европейска стоманена компания в един обект, тогава известна като Ilva - през 2018 г. съгласно договор за лизинг и покупка за 1.8 млрд. евро (2.1 млрд. долара) и да инвестира още 2.4 млрд. евро за почистване и модернизиране на предприятието, което страдаше от екологични проблеми. (S&P Global)
Източник: Други (08.10.2020)
 
ArcelorMittal ще затвори за постоянно пещта и стоманодобивен завод в Краков ArcelorMittal Poland заяви, че ще затвори за постоянно доменната пещ и стоманодобивния завод в Краков този месец поради намаленото търсене, причинено от пандемията COVID-19. "Пандемията има безпрецедентни последици за европейската стоманена индустрия. Въпреки че търсенето през последните седмици се възроди донякъде - най-вече, водено от корекции на запасите - то все още е значително под нивата преди Covid", каза Санджай Самаддар, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Poland. "Това означава, че трябва да вземем някои много трудни решения, което за съжаление ще означава затваряне на доменни пещи в Краков," добави той. ArcelorMittal заяви, че високите енергийни разходи, повишаването на въглеродните цени и липсата на спешни търговски мерки, съчетани с неотдавнашното решение на Европейската комисия за допълнително увеличаване на квотата на безмитния внос извън ЕС по време на намаляващо търсене, също са повлияли на решението на компанията . (S&P Global)
Източник: Други (09.10.2020)
 
Liberty представя оферта за thyssenkrupp Liberty Steel, която има големи операции в Йоркшир, направи предложение за придобиване на стоманодобивната дейност на thyssenkrupp. Бизнесът заяви, че комбинация от двете ще „създаде силна група, добре позиционирана да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена европейската стоманена индустрия, и да ускори трансформацията към GREENSTEEL“ - инициатива, предназначена да рециклира и усвои нарастващото количество скрап, използвайки електрически дъгови пещи, захранвани от възобновяема енергия. Liberty, която е част от ръководения от Санджеев Гупта GFG Alliance, вярва, че двойката може да бъде "правилният отговор от икономическа, социална и екологична гледна точка". В Liberty работят около 3000 души в цяла Англия, Шотландия и Уелс, включително на обекти в Ротерхам, Стокбридж и Сканторп. „Liberty Steel многократно доказа, че обръща бизнеса по начин, който е лоялен към местните общности и спасява работни места“, казаха от групата. „От гледна точка на околната среда, Liberty Steel е лидер в устойчивата индустрия с мисия да стане въглеродно неутрален до 2030 г. (insidermedia.com)
Източник: Други (20.10.2020)
 
Най-старият завод мелница в Япония се насочва към по-чиста стомана Най-старото стоманодобивно предприятие в Япония се насочва към рециклиране на индустриален метал, за да се справи с изменението на климата и да оцелее в състезанието с китайски заводи. Nippon Steel Corp. произвежда стомана от желязна руда и въглища в доменните си пещи повече от век. Но конкуренцията се нажежава и президентът Ейджи Хашимото призова служителите си миналия месец да проучат алтернативен процес, който рециклира стомана от скрап в електрическа дъгова пещ, за да намали разходите и да й помогне да се разшири в нововъзникващите азиатски икономики. Досега Nippon Steel се дистанцира от електрическите дъгови пещи, отчасти поради технологични препятствия при производството на стомана от висок клас, въпреки че нейните звена и филиали са използвали технологията. Изчислено е, че електрическите дъгови пещи отделят само една четвърт от въглеродния диоксид в сравнение с традиционните пещи, според Tokyo Steel Manufacturing Co, най-големият производител на рециклирана стомана в Япония. Тъй като заводите в Китай настигат технологиите и навлизат в ключовия пазар на Nippon в Югоизточна Азия, компанията се стреми към по-чиста стомана, за да намали разходите и да запази пазарния си дял. (Bloomberg)
Източник: Други (20.10.2020)
 
BHP отчита 7% ръст на добива на желязна руда BHP Group Ltd отчете 7.2% ръст в производството на желязна руда през първото тримесечие, малко над очакванията, подкрепено от стабилното търсене от Китай, най-големият потребител в света на стоманодобивната съставка. Докато светът се бори с последиците от пандемията COVID-19, големите миньори се надяват пекинските интензивни мерки за стимулиране да доведат до икономическо възстановяване в Китай. Най-големият миньор в света е произвел 74 млн. тона (Mt) желязна руда в Западна Австралия през трите месеца, приключващи на 30 септември, спрямо 69 Mt година по-рано и малко над очакването на UBS за 73.5 Mt. От BHP обаче заявиха, че производството на желязна руда през тримесечието ще бъде засегнато от работата, свързана с нейните проекти Mining Area C и South Flank в Западна Австралия. Целогодишната прогноза за 276 - 286 Mt се запази непроменена. (Reuters)
Източник: Други (20.10.2020)
 
BC се нуждае от данък върху въглерода, който да защитава околната среда и работните места British Columbia, голям производител на въглища за стомана, призовава за промени в данъка върху въглерода в провинцията, аргументирайки се, че условията трябва да бъдат изравнени, за да подпомогнат окончателните инвестиционни решения и да помогнат на провинциалната икономика да се възстанови и да расте. Минната асоциация на Британска Колумбия (MABC) твърди, че данъкът върху въглерода в провинцията трябва да предоставя на мините и топилните предприятия същата подкрепа като тази в други канадски провинции и територии. „Нуждаем се от въглероден данък, който да защитава както околната среда, така и работните места. Реалността е, че можем да имаме и двете“, каза президентът и главен изпълнителен директор на British Columbia, Майкъл Гьоринг. „Докато BC е лидер в климатичните действия, всички наши конкуренти или нямат данък върху въглерода, или защитават своите минни сектори от въздействието на ценообразуването. Това се отразява неблагоприятно на способността ни да се конкурираме и постигаме успех в световен мащаб, в ущърб на работниците и минните общности. (Mining Weekly)
Източник: Други (20.10.2020)
 
Най-старата стоманодобивна компания в Япония ще произвежда „зелена“ стомана Най-старата стоманодобивна компания в Япония се насочва към рециклиране на индустриалния метал, включвайки се по този начин в борбата с изменението на климата, като в същото време се стреми да остане конкурентоспособна на китайските индустриални играчи, съобщава Bloomberg. Nippon Steel Corp. произвежда стомана от желязо и въглища в доменните си пещи повече от век. Но докато конкуренцията в сектора нараства, нейният президент Ейджи Хашимото призова служителите си да проучат алтернативен процес, при който стоманата се рециклира от скрап в електрически дъгови пещи. По този начин се съкращават разходите, а компанията може да получи допълнителен тласък за разширяването си в развиващите се азиатски икономики. Досега Nippon Steel се дистанцираше досега от електрическите дъгови пещи, отчасти поради технологичните препятствия при производството на стомана от висок клас, въпреки че нейните звена и филиали са използвали технологията. Изчислено е, че електрическите дъгови пещи отделят само една четвърт от количествата въглероден диоксид, генерирани при традиционните пещи, според данни на Tokyo Steel Manufacturing Co, най-големият производител на рециклирана стомана в Япония. Тъй като стоманодобивните съоръжения на най-големия китайски производител настигат технологично японските и навлизат на ключовите за Nippon Steel пазари в Югоизточна Азия, компанията се стреми да „изчисти“ своята стомана, за да намали разходите и да запази пазарния си дял. Разходите за изграждане на електрическа дъгова пещ се равняват на една двадесета от разходите за доменна пещ, посочва Тацуя Кикава, анализатор в JPMorgan Securities Japan Co./Bloo
Източник: Други (21.10.2020)
 
Цената на медта „лети“ като акциите на групата FANG Медта поскъпва до 7000 долара за метричен тон на Лондонската борса за търговия с метали, като ръстът в цената ? надхвърля 60% спрямо дъното, което достигна в края на март. Индустриалният метал се търгува на нива, които не са виждани на пазарите от 2018 г. насам въпреки нарастването на броя на заразените с коронавирус в Европа и извън континента и очакванията за излишък през 2021 г., съобщава Bloomberg. Причината за тази тенденция е Китай, доминиращ на пазара, на който се търгуват около 24 млн. тона мед годишно благодарение на силното възстановяване на икономиката на азиатската страна от пандемията. Отскокът на цената на метала от четиригодишните минимуми през март наподобява ралито при акциите на компаниите от групата FANG (Facebook, Amazon, Netflix и Google). Ралито при медта надминава очакванията, като се има предвид, че най-песимистичните прогнози за прекъсванията на доставките, свързани с пандемията, не са потвърдени. Производството на мед в Перу спада през август спрямо месец по-рано, засегнато от недостига на работници. От друга страна производството в Чили, най-големия износител на мед в света, се увеличава. Управляваната от BHP Group чилийска мина Escondida, най-голямата мина за мед в света, успя да предотврати стачка на работниците през миналата седмица. Промишленото производство в Китай набира скорост, повишавайки се с 6,9% през септември спрямо същия месец преди година, тъй като търсенето на багери скочи заедно с продажбите на автомобили.
Източник: Инвестор.БГ (23.10.2020)
 
Шведски производител на стомана гледа към Tata Europe като резерва на Thyssenkrupp Шведският производител на стомана SSAB AB проучва сливане с европейския бизнес на Tata Steel Ltd. като резервен план за сделката с Thyssenkrupp AG на фона на консолидация на сектора, според запознати. SSAB провежда предварителни преговори с Tata Steel от Индия, тъй като търси възможности за сливане. Според тях шведската компания, която има пазарна стойност от около 28 млрд. крони (3.2 млрд. долара), би получила контрол над европейския бизнес на Tata Steel, ако сключи такава сделка. Производителите на стомана в Европа са под натиск да се консолидират, заради по-слабото търсене и глобалния свръхкапацитет, съчетани с покачващите се цени на желязната руда и високото предлагане на евтина вносна стомана. В резултат на това няколко големи производители говорят помежду си за потенциални сливания. SSAB е сред производителите на стомана, заинтересовани да придобият стоманени активи от Thyssenkrupp, германския конгломерат, който се преструктурира, за да осигури оцеляването си. Това е предпочитаният партньор поради стратегическата пригодност. Но положението се усложни миналата седмица от новината, че Liberty Steel е направила необвързваща индикативна оферта за германския бизнес. Thyssenkrupp ще проучи внимателно офертата, като същевременно ще продължи дискусиите с други потенциални партньори. Представителите на SSAB, Tata Steel, Liberty Steel и Thyssenkrupp отказаха да коментират. (Bloomberg)
Източник: Други (23.10.2020)
 
SSS 2020: Повече стомана, по-малко работници ще са необходими в бъдеще По-голямата част от участниците в дискусията прогнозираха, че потреблението на стомана ще скочи до 2050 г. - до 4 млрд. тона годишно според едната оценка, от 1.87 млрд. тона през 2019 г. Въпреки, че изменението на климата и желанието за намаляване на емисиите на парникови газове представляват предизвикателства, свързани с производствените разходи за производителите, стремежът към въглероден неутралитет също ще увеличи търсенето на техните стоки. Докато производството на стомана допринася приблизително за 7% от въглеродните емисии, бетонът е виновен за 10%, каза Род Бедоуз, старши съветник и съосновател на HCF International Advisers. "Това означава, че стоманата ще увеличи пазарния си дял", каза той, оценявайки, че търсенето на стомана ще скочи до 3.5-4 млрд. тона през 2050 г. Инфраструктурата за възобновяема енергия е изисква повече стомана от сегашната мрежа за изкопаеми горива, според Марсел Гене, основател на Laplace Counseil. Секторна оценка очаква 3 млн. вятърни турбини до 2040 г., изискващи може би 1.4 млрд. тона стомана. Също така вероятно да намали въглеродния отпечатък е увеличеното използване на горещо брикетирано желязо и в крайна сметка студено брикетирано желязо. (Fastmarkets)
Източник: Други (29.10.2020)
 
Производителите на стомана в ЕС се готвят за Брекзит без сделка Стоманеният сектор на Европейския съюз, изправен пред срив в търсенето тази година поради пандемията COVID-19, се готви за потенциален колапс в преговорите между Обединеното кралство и ЕС за бъдеща търговска сделка. Двете страни възобновиха преговорите във Лондон във вторник, за да се опитат да постигнат търговско споразумение в последния момент, по-малко от 10 седмици преди Обединеното кралство да напусне орбитата на блока. „Брекзит остава заплаха, защото има голяма вероятност в края на деня да получим (сценарий) без сделка“, каза Алесандро Шамарели, служител в Европейската стоманена асоциация (Eurofer). „Подготвяме се за това. В Eurofer сме много против Брекзит без сделка“, каза Шамарели, директор на пазарните анализи и икономическите изследвания. Той добави, че потреблението на стомана в ЕС трябва да спадне с около 14.6% тази година, след като пандемията COVID-19 удари индустриалната дейност, особено автомобилния сектор. Очевидното търсене на сурова стомана - което измерва продукцията на производителите, плюс вноса, минус износ - е спаднало с 25.5% през второто тримесечие, което е най-големият спад, регистриран някога. (Reuters)
Източник: Reuters (29.10.2020)
 
SSS 2020: Предприятията с различни стратегии за растеж Джефри Лорч, партньор в McKinsey & Co., заяви, че неговият екип прогнозира годишен ръст на производството на стомана в Северна Америка от 1% – 1.5%, докато търсенето ще нарасне само с 0.5% - 1% годишно за „следващите много години." „Очакваме дисонанс между търсенето и растежа на предлагането през следващите много години“, каза Лорч по време на панел от американски и канадски производители на стомана на онлайн конференцията Fast Markets ’2020 Success Strategies Online. Steel Dynamics Inc (SDI) възнамерява да се възползва от географските пропуски в наличността на стомана, когато отвори новото си предприятие за листове в Синтън, Тексас следващата година. Освен запълването на нуждата от намотки на местния пазар в Тексас, SDI планира да бъде сред най-конкурентните доставчици за производителите в Мексико, заяви изпълнителният вицепрезидент и главен финансов директор Тереза Ваглер. Потреблението на плосковалцувана стомана в Мексико възлиза на около 15-16 млн. тона годишно, каза Ваглер. Мексико внася 45% от този обем. (Fastmarkets)
Източник: Други (29.10.2020)
 
Засегнатите от COVID 19 сектори натежават върху приходите на "Алкомет" През третото тримесечие на тази година няма необичайни или спорадични събития, сделки или съществени икономически промени, които съществено да променят отчетените приходи от дейността на дружеството. Това четем в отчета на мениджърите на "Алкомет" АД, което е специализирано в производство и търговия с алуминиев прокат, изделия от алуминий и алуминиеви сплави, използвани в машиностроенето, строителството, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли. Следвайки пазарното търсене, допълнителният производствен капацитет на пресов цех основно е бил насочен към два от продуктите – специални и стандартни профили. Поради това има увеличение на продажбите - на специални профили с 12.3%, a на стандартните с 14.3 на сто. При другите два продукта - елоксираните и боядисаните профили, има спад. Положителното в този период е съживяването на пазара, както и активизирането на потока от поръчки, които запълват производствения обем на завода почти изцяло. "Продължаваме активна работа по проекти, свързани с изработване на завършени детайли с по-висока принадена стойност, с допълнителни повърхностни и машинни обработки за автомобилния сектор, машиностроенето и други", отбелязват от фирмата от Шумен. В продажбата на валцови продукти към трето тримесечие спрямо същия период на 2019-а се запазват тенденциите, както негативните, така и позитивните, от предходните тримесечия на годината. Сериозно засегнатите от COVID 19 сектори на индустрията - автомобилостроене, строителство, машиностроене, са повлияли значително върху продажбите на техническото фолио и финстока. Това е довело до спад и при двата продукта съответно с по 26.4% и 12.8 на сто. От друга страна, консумацията на повече пакетирани храни и напитки е активизирало поръчките за конверторно и домакинско фолио, отбелязват от фирмата, които са съответно със 7.2% и 7.5% повече. Увеличената продажба с 21.9% на алуминиеви листа пък е в резултат на дейността на търговците и складовете за дистрибуция. Капацитетът на Валцовия цех в "Алкомет" постепенно се увеличава, тъй като е в процес на пускане в редовно производство нов студеновалцов стан. Поръчките за валцови продукти следват този тренд, като пазарът с най-динамично развитие е американския. И през третото тримесечие Германия остава основен пазар за изделията на фирмата - с около 23.5% пазарен дял, следвана от Полша - с 14%, Италия - с 13.6%, Испания - с 12%, България, Недерландия, Австрия, Унгария, Дания, Франция. Нетните приходи от продажби за деветте месеца възлизат на 262.84 млн. лева, като в тях приходите от продажба на продукция са 260.76 млн. лева. И по двата показателя има намаление с около 3% спрямо същия период на миналата година, което пък е следствие главно от по-ниската стойност на алуминия. Средните цени на основната суровина за деветте месеца на 2020 и 2019 са съответно по 1449 EUR/MT и 1606 EUR/MT. Анализът на разходите показва намаление на харчовете за материали с около 2% и за външни услуги от около 4%, но също така и ръст от около 11.7% на нивата на разходи за заплати и осигуровки в абсолютна стойност. Намаление има обаче в разходите за лихви - над 37 на сто. Като краен резултат за третото тримесечие е реализирана печалба след облагане с данъци в размер на 818 хил. лв., като за същия период на 2019-а тя е била в размер на 8.311 млн. лева. Към края на третото тримесечие в дружеството на трудов договор работят 1089 служители, като числеността на персонала е по-голяма в сравнение с тази за същия период на 2019-а. Акционерният капитал е разпределен между 52 фирми, притежаващи 98.98% от акциите, и 2473 индивидуални инвеститори с дял от 1.01 процента. Но развитието на фирмата се определя от два основни акционера - "Алуметал" АД с 73.25% от книжата с право на глас и FAF Metal Sanayii ve ticaret AS с 16.86% от капитала.
Източник: Банкеръ (30.10.2020)
 
Най-големите страни по производство на сурова стомана в света през септември 2020 г. Производството на сурова стомана от страните, отчитащи се пред Световната стоманена асоциация (worldsteel), се е увеличило незначително през месец септември тази година. Месечните данни за производството показват, че продукцията от 64-те държави, докладващи на асоциацията, е нараснала с близо 2.9% спрямо предходната година. Тези държави представляват почти 99% от общото световно производство на сурова стомана през 2019 г. Световният добив възлиза на 156.359 млн. тона (Mt) през септември 2020 г., в сравнение с производството на 151.885 Mt през същия месец година по-рано. Китайското производство на сурова стомана успя да отчете незначителен ръст, докато всички други големи страни производителки бяха свидетели на рязък спад в производството. Страната, чиято продукция възлизаше на 92.555 Mt, държи почти 60% от световния добив на стомана. (Scrap Monster)
Източник: Други (30.10.2020)
 
Британският стоманодобив очаква по-слаб ефект от втората вълна на коронавируса Британската стоманодобивна промишленост очаква по-слаб ефект от второто блокиране, планирано в Англия от 5 ноември, дори когато броят на случаите на COVID-19 в страната се покачва, според пазарни източници. Стоманодобивните предприятия ще продължат да работят, а строителните и производствените обекти ще останат отворени. Затварянето на автосалоните обаче може отново да повлияе на автомобилната продукция, която беше силно засегната при първото затваряне по-рано тази година, твърдят източници, консултирани от S&P Global Platts. "Промишлеността не е спряна, така че не би трябвало да има влияние върху продажбите", каза говорител на Tata Steel Europe, собственик на голямата стоманодобивна фабрика в Порт Талбот в Уелс. „Последните промени не ни засягат пряко, тъй като вече работихме по възможно най-безопасния начин.“ Новото блокиране е само за Англия, тъй като Уелс вече е влязъл в двуседмична извънредна ситуация до 9 ноември, Северна Ирландия е в едномесечно затваряне до 13 ноември и Шотландия представи 5-степенна COVID-19 Система за предупреждение на 2 ноември. Стоманодобивните компании в Обединеното кралство "ще продължат да работят и през тази втора блокировка, като същевременно се придържат към строгите насоки за COVID-19 на работното място", каза Гарет Стейс, генерален директор на UK Steel, асоциацията на британския стоманен сектор. (Reuters)
Източник: Други (04.11.2020)
 
JFE Steel налива 1 млрд. долара за свиване на въглеродния отпечатък с 20% за десетилетие Японската JFE Steel ще похарчи над 100 млрд. йени (955 млн. долара) през следващото десетилетие за инсталиране на оборудване в предприятията на компанията в цялата страна, като се стреми да намали производството на въглероден диоксид с поне 20% в рамките на този период. JFE ще замени основните кислородни пещи, критично оборудване в процеса на рафиниране, с модерни версии, които са по-енергийно ефективни. Това ще позволи на заводите да използват повече железен скрап като суровина. Промяната ще намали съотношението на стоманата, направена от желязна руда, процес, който консумира въглища и отделя въглероден диоксид. JFE също така ще въведе технология, която използва катализатори за разтваряне на желязото. Стоманодобивният бизнес на компанията емитира 58.1 млн. тона въглерод през фискалната година, приключила през март 2014 г. Този обем ще намалее с 20% или повече до фискалната 2030 г. Производството на стомана генерира най-много въглеродни емисии в преработващата индустрия в Япония. Глобалният възход на инвестициите в областта на околната среда, социалното и корпоративното управление, известен като ESG, кара производителите на стомана да намалят въглеродния си отпечатък. (Nikkei)
Източник: Други (06.11.2020)
 
Ден на металурга Производството на металургични произведения спада, особено през последните години, поради ред икономически причини, това каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Износът на страната в сферата на цветната металургия (производството на мед, алуминий и други) е добър, добре се развива и България в това отношение е на седмо място в Европа. Много предприятия се спасиха дори и в тези тежки за икономиката времена, каза още Паунова. На 5 ноември се чества Денят на металурга. Обявен е за професионален празник на българските металурзи през 1963 г. по повод влизането в експлоатация на тази дата на Металургичния завод "Ленин" в Перник (1953) и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци" (1963). Никола Рангелов, член на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия, поздрави колегите си с днешния празник. Той разказа за състоянието на българския стоманодобив и цветна металургия в момента и как се справят черната и цветната металургия. "Имаме сериозен спад в черната металургия, за съжаление. За радост обаче цветната металургия, застъпена доста добре в България, там нещата са значително по-добри. Производството бележи стабилни резултати, които се дължат предимно на добрия мениджмънт и правилната фирмена политика. Те продължават да работят и по време на пандемията не съкращават работници."
Източник: БНР (06.11.2020)
 
Производството на стомана в страната рязко се понижава през второто тримесечие Свитото потребление в Европа покрай пандемията е основната причина за значителния спад, който българските стоманопроизводители отчитат през второто тримесечие на тази година. С повече от 40% е намаляло производството на течна стомана и продукти в сравнение със същия период на 2019 г., показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Дори и в месеците до края на годината пазарът да се раздвижи, секторът със сигурност ще отчете значително по-слаби резултати за 2020 г. А това ще дойде на фона на понижено производство на стомана и през 2019 г. След сравнително добро първо тримесечие, когато производството нараства с двуцифрени темпове, макар че продажбите спадат като обем, за периода април - юни секторът рязко влошава резултатите си (виж таблицата). "Със спирането на редица машиностроителни и автомобилни заводи общото потребление в Европа се сви и това е първата причина за намаленото производство. Другата причина е нарушената логистика в този период, което безусловно се отрази на доставките, въпреки въведените зелени коридори", каза изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. На фона на по-ниското търсене в Европа допълнителен натиск върху местното производство продължава да оказва и вносът от Китай. Според анализ на Eвропейската асоциация на стоманопроизводителите (Eurofer) има намалена реализация на стоманени продукти като цяло на европейския пазар, но спадът при европейските производители е по-голям, отколкото при вноса от Китай. Числата за производството в страната на практика не са изненада. Още в края на март единственият завод за течна стомана - "Стомана индъстри" в Перник, обяви, че свива производството и ще съкрати част от работниците. Решението беше резултат от започналото още миналата година понижение в търсенето, съчетано със свръхкапацитет в световен план, както и от поскъпването на електроенергията в страната и високите цени на въглеродните емисии. Към това се добавиха и ефектите от пандемията. Справка в АПИС показва, че досега компанията е съкратила близо 300 души, като в момента там работят малко над 900 души. Без промяна в персонала остава другият производител на стомана в България - "Промет стийл" край Бургас, който прави арматурно желязо и пръти. Там заети са около 480 души. През 2019 г. и двете компании отчетоха двуцифрен спад на приходите, макар и след значителен ръст предходната година. Данните на БАМИ показват, че общото производство на стомана в страната миналата година се е свило с около 15%.
Източник: Капитал (09.11.2020)
 
BHP сондира производство на водородна стомана BHP ще проучи използването на водород в процеса на производство на стомана, след като подписа меморандум за разбирателство (MoU) с производителя на стомана, China Baowu. Двете компании възнамеряват да инвестират до 35 млн. долара и да споделят технически знания, за да помогнат за справяне с предизвикателството за намаляване на емисиите на парникови газове, пред които е изправена световната стоманена индустрия. Петгодишното партньорство ще се фокусира върху развитието на нисковъглеродни технологии и методи, способни да намалят интензивността на емисиите в интегрираното производство на стомана. Съгласно Меморандума за разбирателство, разгръщането на улавяне, използване и съхранение на въглерод в сектора на стоманата също ще бъде разследвано в една от производствените бази на China Baowu. Главният изпълнителен директор на BHP Майк Хенри заяви, че компаниите ще си сътрудничат по отношение на технически решения за използване на нисковъглеродни източници на гориво, като например впръскване на водород в доменната пещ, и ще проучи други опции с ниски емисии в подкрепа на China Baowu и целите за ниско ниво на трансформация на стоманената индустрия и целите за екологично развитие. Инвестицията на BHP ще бъде финансирана по програмата за инвестиции в областта на климата на стойност 400 млн. долара, създадена миналата година за координиране и определяне на приоритети на проекти, партньорства, научноизследователска и развойна дейност и рискови инвестиции за намаляване на емисиите от обхват 1, 2 и 3, компенсиране и подпомагане на развитието на технологиите с най-голям потенциал за въздействие върху промяната. (Mining Weekly)
Източник: Други (09.11.2020)
 
Възстановяването на търсенето на стомана за Q3 по-добро от очакваното Много държави станаха свидетели на безпрецедентен спад в търсенето на стомана през второто тримесечие на 2020 г., в разгара на първата вълна от коронавирусната пандемия. През това време PMI на отделни държави спадна до най-ниските нива, регистрирани някога. Най-сериозният спад в PMI има при IHS Markit India Manufacturing, който през април е спаднал до 27.4. През третото тримесечие обаче глобалното търсене на стомана се подобри, тъй като производствената дейност беше възобновена с премахването на ограниченията. Възстановяването на търсенето на стомана беше по-силно от първоначално очакваното за повечето страни. В резултат на това показанията на PMI за повечето държави показаха значително подобрение през периода юли/септември. Много от тях се завърнаха на ниво над 50 - което показва разрастваща се икономика. Няколко PMI на отделни държави дори надминаха стойностите преди пандемията, най-вече Бразилия. PMI на IHS Markit Brazil Manufacturing се повиши до 66.7 през октомври - от ударената от коронавируса стойност от 36.0 през април. В Китай, първата страна, засегната от пандемията, възобновяването на дейността започна към края на първото тримесечие. Caixin General Manufacturing PMI спадна под 50 само през два месеца тази година - февруари и април. Способността на китайските власти бързо да потискат и контролират вируса, заедно с правителствените стимулиращи мерки, доведоха до относително силно вътрешно икономическо възстановяване. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (09.11.2020)
 
ArcelorMittal може да затвори завода си в Люксембург - профсъюз Стоманодобивният гигант ArcelorMittal може да затвори обект в Люксембург, заяви синдикат, докато тристранните разговори с правителството и синдикатите продължават за над 500 планирани съкращения на работни места. Плановете на ArcelorMittal вероятно биха означавали край на завода в Домелданж, където работи около 120 души, заяви синдикатът LCGB. Това би било в противоречие с изявлението му, че няма да затвори заводи, когато обяви плановете си през септември. "Това е напълно в противоречие с първоначалното съобщение на ръководството, което беше потвърдило, че няма да затвори нито един от обектите", се казва в прессъобщението на профсъюза. Най-големият производител на стомана в света обяви през септември, че до 570 работни места на пълно работно време в администрацията и производството трябва да бъдат съкратени в различните обекти в страната поради пандемията Covid-19. Настоящият брой на съкращаваните работни места е 536, което ще възлиза на около 14% от работната сила в страната. "Не казваме, че затваряме завода [в Домелданж]", каза говорител на ArcelorMittal. „Някои дейности могат да бъдат преместени по-близо до заводите на ArcelorMittal в южната част на страната. До момента все още не е взето решение", каза той. (Luxembourg Times)
Източник: Други (13.11.2020)
 
Южна Корея ще разшири антидъмпинговите мита за пръти от неръждаема стомана Търговската комисия на Южна Корея в петък взе предварително решение за удължаване на антидъмпинговите мита върху пръти от неръждаема стомана за няколко държави за още три години. Според решението комисията ще поиска министерството на финансите да отмени тарифи от 3,51% до 15,39% върху внесени пръти от неръждаема стомана от Япония, Индия и Испания, според Министерството на търговията, промишлеността и енергетиката. Баровете от неръждаема стомана се използват за производство на авточасти, медицински инструменти, строителни материали и други индустриални стоки. Размерът на южнокорейския пазар за продуктите се изчислява на около 400 милиарда вони (358 милиона щатски долара), или 100 000 тона, през 2018 г. Южна Корея налага антидъмпингови мита върху пръти от неръждаема стомана, внесени от трите страни от юли насам 2004. Министерството на финансите ще вземе окончателното решение преди края на януари следващата година. (Yonhap)
Източник: Други (13.11.2020)
 
ЕС обмисля забрана или ограничаване на износа на скрап Европейската комисия преразглежда правилата на ЕС за пренос на отпадъци, за да насърчи повече рециклиране в рамките на ЕС и проучва начини за намаляване на износа на такива материали. Законодателите от ЕС са наясно с трудностите, причинени от износа на необработени пластмаси от Европа за развиващите се страни през последните години и искат да предотвратят това да продължи. Но предложените средства за защита също могат да навредят на редица компании, продаващи преработен, чист метален скрап. „Политиците трябва да правят разлика между необработен метален скрап и преработен стоков скрап“, каза Емануел Катракис, генерален секретар на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии (EURIC). По време на конференция на Бюрото за международно рециклиране, специалният съветник Майкъл Лайън заяви, че индустрията за скрап е загрижена, че ЕС се опитва да запази скрапа като ресурс в своите вътрешни граници. ЕК проведе консултация по регламента през май-юли 2020 г. и има за цел да представи официалното си предложение през първото тримесечие на 2021 г. Европейският парламент и съвет също ще финализират своите позиции по въпроса и ще се стремят да постигнат споразумение с Комисията. (Fastmarkets)
Източник: Други (13.11.2020)
 
Бъдещето на Tata Steel се съмнява, тъй като изглежда да разклати операциите Tata Steel заяви, че иска да направи бизнеса си в Обединеното кралство „самоподдържащ се“, като продаде холандските си операции. Стоманодобивният гигант заяви, че вече не е готов да поддържа губещи дейности и ще се стреми да разбие европейския си бизнес. В събота се появиха доклади, че компанията води преговори с шведския конкурент SSAB за продажбата на холандските операции. Факт, който може да постави под съмнение бъдещето на най-голямата металургична фабрика в Обединеното кралство. В индийската компания работят около 7000 души в Уелс, 4000 от които работят в завода в Порт Талбот, докато в завода в Ижмуйден работят 9000 служители. Уелското правителство поиска наблюдателите да "се противопоставят на спекулации" относно бъдещето на предприятието, но нарече решението "изключително тревожно". Уелският секретар Саймън Харт заяви, че фирмата иска да прави стомана в Уелс, „добро място, от което да започнем този дебат“. Холандските и британските операции се обединиха през 1999 г., първоначално наречени Koninklijke Hoogovens. Tata Steel обяви: „Ще предприемем нужните стъпки и ще преминем към следващите етапи, включително консултации и дю дилиджънс.“ (Reuters)
Източник: Други (16.11.2020)
 
Thyssenkrupp съкращава още 5000 работни места, за да предотврати удара от коронавирус Изпадналият в затруднение конгломерат Thyssenkrupp заяви, че ще трябва да съкрати още 5000 работни места, за да облекчи въздействието на коронавирусната криза върху бизнеса си. „Все още не сме там, където трябва да бъдем. Следващите стъпки могат да бъдат по-болезнени от предишните. Но ще трябва да ги предприемем”, заяви главният изпълнителен директор Мартина Мерц. Това води закритите работни места до общо 11 хиляди, една трета от които вече са реализирани по предходна програма. Конгломератът, чиито стоманодобивни корени водят началото си от преди 200 години, се бори да излезе от пандемията COVID-19, която го засегна по време на забавянето в световната икономика. Thyssenkrupp заяви, че очаква коригираната оперативна загуба да се стесни до средно трицифрено число в милиони евро през финансовата година до септември, в сравнение с 1.6 млрд. евро през 2019/20. (Reuters)
Източник: Reuters (19.11.2020)
 
Европа се нуждае от НОВ европейски план за действие за стоманата - Европейският синдикат IndustriAll отправя своите искания към Съвета за конкурентоспособност на ЕС Пандемията влоши положението в сектора, който отдавна страда от липсата на равни условия в световен мащаб. Половината от европейския стоманен капацитет и хиляди работни места са изложени на риск. Европейските стоманопроизводители и техните съюзи, координирани от industriAll Europe, разработиха план за нов европейски план за действие в областта на стоманата и отправят ясни искания към националните правителства, ЕС и стоманодобивните компании. Според пролетната прогноза на Европейската комисия, кризата с COVID-19 рискува 4.7 млн. съкращения в цяла Европа. И втората вълна ще увеличи този риск. Това създава огромно предизвикателство за синдикатите, бизнеса и правителствата. Европейският синдикат IndustriAll, представляващ работници в европейския производствен, минен и енергиен сектор, е свидетел от първа ръка на опустошителното въздействие на кризата върху неговите членове. Пандемията ускори и засили съществуващите структурни промени поради декарбонизацията и цифровизацията в секторите. Тя също така значително увеличи натиска върху секторите, страдащи от негативните аспекти на глобализацията и липсата на равни условия. Предвид тези предизвикателства европейските работници в стоманодобива и техните синдикати, под шапката на industriAll Europe, разработиха европейски план за действие за стоманата. Той има ясна и проста цел: Устойчиво бъдеще за европейската стоманодобивна промишленост и за работните места в Европа. Основните изисквания включват необходимост от инвестиции в европейските стоманодобивни заводи и в декарбонизацията на сектора, осигуряване на справедлива международна търговия и прилагане на мерки за защита, както и прекратяване на световния свръхкапацитет. Най-важното е, че възстановяването на европейската стоманена индустрия ще зависи от нейната работна сила. Следователно инвестициите в повишаване на квалификацията и преквалификация на работници, осигуряване на най-високи стандарти за здраве и безопасност, гарантиране на добри условия на труд и права за всички работници, включително временните работници и подизпълнители, ще бъдат от първостепенно значение. (euractiv.com)
Източник: Други (19.11.2020)
 
Big River Steel завърши втората фаза на разширяване на капацитета Osceola, базираната в Арканзас Big River Steel (BRS), обяви, че успешно е завършила втората фаза на разширяване на капацитета в своето съоръжение за рециклиране на скрап и плоска валцувана стомана в Арканзас. Разширяването удвоява капацитета на завода до 3.3 млн. тона годишно. Втората фаза на разширяване се състои от инсталиране на втора електрическа дъгова пещ, металургична станция с ковш, непрекъснат цех за тънки плочи, тунелна пещ и долнокамерна гореща мелница. Процесът, първоначално очакван да бъде въведен в експлоатация на 27 януари 2021 г., беше завършен почти два месеца по-рано. Компанията възнамерява да извърши агресивно нарастване, за да достигне номинален капацитет преди юни следващата година. След достигане на номиналния капацитет, компанията ще има капацитет да произвежда близо 5000 тона стомана на служител всяка година, което е по-високо с почти две трети в сравнение с настоящите производствени нива. Дейв Стиклер, главен изпълнителен директор на BRS, отбеляза, че успехът на усилията му във фаза 2 по строителството е доказателство за упоритата работа и нагласата на служителите. Разширяването ще подобри ефективността на операциите и ще подобри значително продуктовите възможности. (Scrap Monster)
Източник: Други (20.11.2020)
 
Tata Steel изисква значително финансиране от правителството на Обединеното кралство Базираната в Индия Tata Steel заяви, че очаква с нетърпение значителна и постоянна финансова подкрепа от правителството на Обединеното кралство, за да поддържа дейността си на острова. Т. В. Нарендран, управляващ директор на Tata Steel, призна, че компанията е получила известна финансова помощ, свързана с Covid-19 от правителството. Въпреки това, компанията очаква малко по-съществена и постоянна подкрепа, която от своя страна ще й помогне да намали производствените разходи и да подобри продуктовия микс. Междувременно правителството на Обединеното кралство отново потвърди ангажимента си да подкрепи устойчиво, дългосрочно бъдеще за производството на стомана в страната. Правителството е отворено да продължи да работи с Tata Steel, докато разработва бизнес стратегията за бъдещето. Наскоро Tata Steel обяви планове за продажба на европейския си бизнес, като същевременно запази бизнеса в Обединеното кралство. В петък тя обяви, че шведският SSAB води преговори с компанията за придобиване на холандските операции за стоманодобив. Операциите на компанията във Великобритания поддържат около 8000 работни места, като Порт Талбот представлява почти 50% от тях. (Scrap Monster)
Източник: Други (23.11.2020)
 
"Горубсо - Кърджали" също стана акционер във Velocity Minerals Златодобивната компания "Горубсо - Кърджали" е придобила малък дял в канадската Velocity Minerals, която проучва и разработва проекти за добив на злато в Югоизточна България. Успешно е приключила и обявената миналата седмица сделка, с която Dundee Precious Metals (DPM), собственик на мините в Челопеч и Крумовград, прави стратегическа инвестиция във Velocity, придобивайки 9.99% от акциите за 6.7 млн. канадски долара (5.1 млн. американски долара). Инвестицията на новия български акционер "Горубсо", с който Velocity си партнира от години, е по-малка - 250 хил. канадски долара. За подготвяната стратегическа инвестиция на DPM във Velocity стана ясно миналата седмица, когато двете компании обявиха, че са подписали инвестиционно споразумение. Операцията вече е приключила, като DPM е придобила малко под 13.4 млн. обикновени акции на цена от 0.5 канадски долара всяка при условията на частно предлагане. Ключовият проект на Velocity - "Розино", се намира само на около 40 км от рудника "Ада тепе" край Крумовград. От Velocity съобщиха още, че българският й партньор "Горубсо - Кърджали" също е записал 500 хил. акции на същата цена, с което инвестицията му в канадското дружество става 250 хил. канадски долара. Съгласно условията на инвестиционното споразумение най-големият акционер във Velocity - Artemis Gold, е придобил допълнително акции за 2 млн. канадски долара, така че да запази дела си от около 22%. Velocity планира да инвестира новото финансиране в разработване на проекта "Розино", за който вече има изготвена икономическа оценка, както и в прочуването на други площи за злато в региона. Част от средствата ще бъдат използвани за оборотен капитал.
Източник: Капитал (26.11.2020)
 
Производството на сурова стомана в Северна Америка бележи забележителен спад Месечните данни за производството на сурова стомана за октомври тази година, публикувани от Световната асоциация на стоманата (worldsteel), показват значително намаление на производството в страните от Северна Америка. Регионалната продукция възлиза на 8.505 Mt през месеца, спремо 9.788 Mt през същия месец година по-рано. На годишна база продукцията отчита спад с 13.1%. Производството на всички страни в региона, с изключение на Мексико, отчете рязък спад. Производството възлиза на 82.879 Mt през периода януари-октомври '20, значително по-ниско на годишна база - със 17.4%, от съответно 100.355 Mt през периода от януари до октомври 2019 г. САЩ - най-големият производител на сурова стомана в Северна Америка отчита спад на производството си с над 15% на годишна база. Производството на страната е спаднало от 7.250 Mt на 6.143 Mt. Добивът на кубинска стомана отчете 24% спад на годишна база, спадайки от 20 000 тона на 15 000 тона. Канадското производство е намаляло със 17,5% спрямо предходната година до 850 000 тона. През октомври 2019 г. страната е произвела 1.030 Mt сурова стомана. (Scrap Monster)
Източник: Други (26.11.2020)
 
Cleveland-Cliffs получава разрешение да купи ArcelorMittal USA Cleveland-Cliffs получи антитръстово разрешение от Министерството на правосъдието на САЩ да продължи с предложеното придобиване на почти цялата ArcelorMittal USA. Това разрешение е крайъгълен камък към завършване на сделката и потвърждава очакваното приключване на сделката през декември 2020 г., заявиха от Cliffs. "Радваме се, че федералните антимонополни органи позволиха сделката предсрочно. С това имаме ясен път към приключването ? следващия месец, както беше планирано", заяви изпълнителният директор на Cliffs, Луренко Гонкалвес Сделката остава предмет на други обичайни одобрения и условия за приключване, всички от които компанията очаква да уреди преди приключването на сделката. Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal се съгласи да продаде почти всички свои интегрирани американски операции на Cleveland-Cliffs за 1.4 млрд. долара в брой и акции в края на септември. Сделката ще направи Cleveland-Cliffs най-големият производител на плосковалцувана стомана в Северна Америка. (S&P Global)
Източник: Други (26.11.2020)
 
Tata Steel UK ще съкрати работни места след разделянето Tata Steel UK ще съкрати работни места в опит да стане устойчива, след като се раздели с холандските си дейности, сподели източник. Започнаха вътрешни дискусии в компанията за намаляване на броя на персонала. Компанията прие, че не може да бъде производител с „голям обем“ като самостоятелен бизнес и ще трябва да се съсредоточи върху продукти и услуги с висока добавена стойност, за да бъде конкурентоспособна. Community Union потвърди, че все още не води преговори с компанията за намаляване на броя на персонала. Разделянето на европейското подразделение все още не е приключило, но източникът потвърди, че това ще продължи, независимо от преговорите на Tata със SSAB за съоръжението в Ijmuiden. За Tata във Великобритания работят около 8 000 души, по-голямата част от които в Уелс, като около половината са заети в Порт Талбот. "Започваме процеса на разделяне на Tata Steel Netherlands и Tata Steel UK. Ще информираме колегите за напредъка", заяви говорител на Tata Steel. Индийската компания майка на Tata от известно време предполага, че европейското подразделение трябва да бъде с позитивен баланс на приходите и разходите или поне с изравнен, за да се избегне нуждата от финансови инжекции в момент, когато собственикът търси възможности за растеж. (Argus Media)
Източник: Други (27.11.2020)
 
Как гигантски стоманодобивен завод беше поставена на колене Почти пет десетилетия след като вкара Пакистан в елитния клуб на страните производители на желязо и стомана, Pakistan Steel Mills, едно от най-големите държавни предприятия, най-накрая се отказва. Корупцията, лошото управление и заетостта надхвърляща капацитета изглежда са основните причини за края. „Данъкоплатците спасяват проекта в продължение на десетилетия, въпреки че е спрян от пет години. Това вече е невъзможно“, каза Хамад Азхар, федерален министър на промишлеността и производството. Държавното предприятие, което кърви финансово, каза Азар, бе затрупано от корупция, лошо управление и заетост извън нуждите му. „В един момент бяха наети над 30 хил. служители в PSM, което изисква само 1300 работници“, обясни министърът. Проектът, някога третиран като инвестиционен трофей от две световни сили - Съветския съюз и САЩ, досега е претърпял загуба от над 200 млрд. рупии (над 1 млрд. евро). Нарастващите загуби най-накрая принудиха правителството да дръпне кабела на PSM. Решението му да съкрати 4500 работници в събота не само върна PSM на политическия радар, но и предизвика гнева на основната опозиция, Пакистанската народна партия. (tribune.com.pk)
Източник: Други (30.11.2020)
 
СТО отсъди срещу южнокорейската мита за японска стомана Панел на Световната търговска организация отсъди срещу удълженото налагане от Южна Корея на антидъмпингова тарифа върху японските решетки от неръждаема стомана и призова Сеул да предприеме коригиращи мерки. Панелът подкрепи твърдението на Япония, че нейните продукти не са дъмпинг, тъй като цените им са по-високи от тези на южнокорейските компании и по-евтините китайски продукти вече са на пазара в страната. СТО прецени, че ходът на Южна Корея да защити своята вътрешна промишленост е погрешен и противоречи на правилата на организацията относно антидъмпинговите мита. Южна Корея може да обжалва решението пред Апелативния орган на СТО в рамките на 60 дни, въпреки че процесът може да бъде забавен, тъй като САЩ се противопоставят на назначаването на нови съдии, които да запълнят свободни места в по-горния състав, който има последната дума при търговски разногласия. Решението може да нагнети допълнително напрежението между Япония и Южна Корея, които спорят за трудовото обезщетение по време на войната и налагането на по-строг контрол на износа от Токио. Южна Корея започна да налага 15.39% тарифа върху японските решетки от неръждаема стомана през юли 2004 г. и реши да удължи мярката за трети път през юни 2017 г., което накара Япония да подаде жалба до СТО през юни 2018 г. (Japan Times)
Източник: Други (02.12.2020)
 
Предлагането на европейски стоманени рулони се затягат, заводите задържат мощностите През последните седмици на европейския пазар на горещовалцувани рулони цените скочиха до двугодишен връх, изострен от непрекъснато затягащия се недостиг на предлагането, като предприятията упорито ограничават производството, докато "реалното търсене" се появи отново и клиентите отчаяно искат да осигурят обеми за Q1 независимо от цената. Няколко водещи на пазара заводи са разпродадени до април, като горещо валцовани рулони и горещо поцинковани продукти все по-трудно се осигуряват като безпрецедентното автомобилно търсене, дългите срокове на доставка и нежеланите вносни предложения оставят вторичните клиенти с малко алтернативи. Производителите на стомана ще продължат да ограничават производството поне до второто тримесечие, когато ще оценят търсенето от автомобилния сектор. "Повишаваме цените допълнително, тъй като наличността е много ниска и няма внос", заявиха от европейско предприятие. "Всички [заводи] работят, но проблемите с поддръжката и ниският оборотен капитал носят трудности. Автомобилите са един от тези елементи, но не и единственият." С цени на рулоните от 555.50 евро/тон ex-works Ruhr и 554.50 евро/тон ex-works Italy, италиански източник заяви, че не разбира запазването на производството с по-нисък от максималния капацитет. (S&P Global)
Източник: Други (04.12.2020)
 
Разочароващият добив на Vale нагнетява допълнително цените Най-горещата основна суровина през 2020 г. става още по-гореща, като желязната руда поскъпна от новината, че един от най-големите световни производители няма да постигне целите си за добива тази година. Бразилската Vale SA заяви, че ще произведе 300 до 305 млн. тона желязна руда тази година, в сравнение с предходна прогноза за поне 310 млн. Vale също заяви, че очаква добив през 2021 г. в диапазона между 315 и 335 млн. тона, под очакванията на анализаторите. Разочароващите резултати на Vale вероятно ще добавят допълнителен натиск върху цените на желязната руда през последните седмици, тъй като отново се повдига въпроса: Ще бъде ли предлагането достатъчно за задоволяване на търсенето от Китай, най-големият вносител на стоманодобивната суровина в света? Спот цената на желязна руда за доставка до северен Китай, според оценката на агенция Argus, се е повишила до 137 долара/тон в сряда, най-много от септември 2013 г. Регионалният бенчмарк за 62%-а желязна руда вече е скочил с 50% от края на 2019 г. Той също така е нараснал със 72% от нивото си от дъното на 23 март от 79.60 долара/тон, когато Китай наложи най-строгите мерки за контрол на новото огнище на коронавирус (The Globe and Mail)
Източник: Други (04.12.2020)
 
Японски стоманодобивен гигант сигнализира за възстановяване от пандемията Нарастването на автомобилното търсене примамва Nippon Steel Corp. да рестартира съоръженията, които затвори по-рано тази година, въпреки, че третият по големина производител на стомана в света предупреди, че дългосрочното вътрешно търсене остава анемично и планът му за намаляване на производството чрез спиране на стари цехове ще продължи. През последните две седмици Nippon Steel обяви плановете си да отвори отново поне още три доменни пещи, тъй като търсенето на стомана се възстановява. Предприятието ще проучи рестартирането на още пещи, тъй като настоящият капацитет все още е ограничен, заяви Кацухиро Миямото, изпълнителен вицепрезидент на базираната в Токио компания. Възстановяването на автомобилната индустрия, съчетано с възраждащите се цени на стоманата в Азия, подкрепени от силата на китайската икономика, дойде като облекчение за производителите на стомана в Япония, след като пандемията притисна и без това свиващото се местно търсене. Производството на сурова стомана в световен мащаб през следващата година вероятно ще се върне до нивата, наблюдавани преди пандемията, подкрепено от Китай и много други страни, казаха от Tokyo Steel Manufacturing Co. (Bloomberg)
Източник: Други (07.12.2020)
 
Печалбата на "Аурубис" нараства с над 50% за последната година Медодобивната компания "Аурубис България" е увеличила печалбата си с повече от 50% за последните 12 месеца. Това показва отчетът на германската група Aurubis за финансовата 2019/2020 г., която приключва в края на септември. Заводът в Пирдоп е постигнал нетна печалба от 136.2 млн. евро (266.4 млн. лв.) по международните счетоводни стандарти спрямо 90.7 млн. евро за предходната финансова година. Макар че резултатът за календарната година по българските стандарти ще е различен, груповите данни като цяло дават доста добра представа за общото представяне на компанията. Значителният ръст, който отбелязва българското дружество, идва след две години на спад, като само миналата година печалбата намаля с 25%. С повишението сега обаче "Аурубис" на практика заличава голяма част от спада, макар че все още не достига рекордните в историята си 176.5 млн. евро, които отчете през 2016/2017 г. По българските стандарти за 2019 г. финансовият резултат на компанията е 265.8 млн. лв. Групата Aurubis дава другите финансови данни по сегменти.
Източник: Капитал (10.12.2020)
 
Обединеното кралство обяви нов подход по отношение на митата със САЩ Обединеното кралство обяви независим подход към дългогодишните търговски конфликти между ЕС и САЩ около тарифите за стомана и алуминий и въздухоплаването. За да защити стоманената индустрия в Обединеното кралство, секретарят по международната търговия Лиз Тръс прехвърля тарифите в отговор на неоправданите мита „Раздел 232“, наложени от САЩ върху вноса на алуминий и стомана. Тези тарифи ще продължат от 1 януари, когато Великобритания отново става независима търговска държава. Департаментът за международна търговия ще започне консултация, за да гарантира, че тези тарифи са оформени според интересите на Обединеното кралство и са съобразени с икономиката му, въз основа на доказателства и принос от ключови заинтересовани страни. Подробностите за обхвата и времето на консултацията ще бъдат потвърдени своевременно. Успоредно с това правителството на Обединеното кралство отменя ответните тарифи, произтичащи от спора с Boeing, в опит да доведе САЩ до разумно уреждане и да покаже, че Обединеното кралство е сериозно за постигане на резултати от преговорите. Правителството си запазва правото да наложи тарифи във всеки един момент, ако не бъде постигнат задоволителен напредък към постигане на съгласие. (CILT)
Източник: Други (10.12.2020)
 
Cleveland-Cliffs завършва придобиването на активите на ArcelorMittal USA Cleveland-Cliffs завърши придобиването си на почти всички операции и дъщерни дружества на ArcelorMittal USA, заявиха компаниите. Сделката прави Cliffs най-големият производител на плосковалцувана стомана в Северна Америка, след като едва през март излезе на готовия пазар на стомана с придобиването на AK Steel. Съгласно условията на продажбата, ArcelorMittal е получил 505 млн. долара в брой, 78 млн. обикновени акции в Cleveland-Cliffs и привилегировани акции без право на глас, които могат да бъдат заменени за около 58 млн. обикновени акции в Cleveland-Cliffs или еквивалентна сума в пари, каза ArcelorMittal. Във връзка с придобиването, което включва частта на ArcelorMittal USA в съвместното предприятие с Nippon Steel в Алабама, Cliffs също така придобива останалите 50% в I/N Kote и 40% в I/N Tek от Nippon, за приблизително общо 183 млн. долара. С тази допълнителна транзакция Cliffs става едноличен собственик на 100% от I/N Tek и I/N Kote, които генерираха общо 121 млн. долара коригиран EBITDA през 2019 г. (S&P Global)
Източник: Други (10.12.2020)
 
Желязната руда е най-търсената борсова стока за 2020 г. Нарастването на търсенето в Китай, ключовият двигател за растеж в света, рискува недостиг на желязна руда, което изтласка цените до над 150 долара за тон и превръща суровината в най-добре представящата се борсово търгувана стока за тази година, пише Bloomberg в свой анализ. Фючърсите в Сингапур поскъпват с почти 70% тази година, достигайки най-високата си стойност от 2013 г. насам благодарение на ръководеното от стимули възстановяване в Китай, което подхранва производството и потреблението на стомана. В основата на ралито е позицията на единствената голяма икономика, която през тази година отчита устойчив и силен отскок от пандемичния спад, да инвестира в инфраструктурата, което е ключов стълб на растежа. Това повишава търсенето на стомана и съответна цената й и насърчава най-големия производител на стомана да увеличи производството дори при нарастване на разходите за производство. Междувременно акциите на австралийските производители BHP Group и Rio Tinto Group поскъпват, докато някои пазарни наблюдатели започват да предупреждават, че цените се повишават неоправдано. (Bloomberg)
Източник: Други (14.12.2020)
 
Нов шведски проект за преработка на желязо може да наруши световната стоманена индустрия Неотдавнашно съобщение на най-големия европейски производител на желязна руда, LKAB, може да изглежда като техническа подробност, отнасяща се само за металурзите и стоманените маниаци. Въпреки това, планът на компанията да инвестира до 46 млрд. долара през следващите 15-20 години в процеси без емисии, който да се приложи пилотно в Северна Швеция, е голяма новина за Швеция, световната стоманена индустрия и бъдещите поколения по света. От гледна точка на изменението на климата производството на стомана се счита за "трудно отстъпващ" сектор. Като се има предвид, че индустрията допринася пряко за 7% от всички световни емисии парникови газове, това е невъзможно да се игнорира. Но за разлика от други области на обществото - като автомобилите или производство на енергия - техническите решения за замяна на конвенционалните методи изглеждат или доста скъпи, или просто непознати. Това мнение обаче бързо се промени в течение на само няколко години и шведската индустрия изигра ключова роля в тази промяна. През 2016 г. стартира проектът HYBRIT като съвместно предприятие между предприятието Vattenfall, производителя на желязна руда LKAB и производителя на стомана SSAB. Както Vattenfall, така и LKAB са собственост на шведската държава, докато SSAB е приватизиран през 1994 г. И с политическата подкрепа и рисковането на ранния етап на проекта HYBRIT, може да се твърди, че HYBRIT е резултат от дългогодишен политическо намерение да осигури конкурентоспособен индустриален сектор в Швеция. С клиенти, инвеститори и политици натискащи за придържане към Парижкото споразумение, намаляването на емисиите на парникови газове е критичен елемент за поддържане на конкурентоспособността. Процесът, който HYBRIT пилотира в момента в град Лулео, малък град в Северна Швеция, е ключът към отключването на драстично намаляване на емисиите на CO2 за производството на стомана. Използвайки водород вместо въглища като „редуциращ агент“ - за отстраняване на кислорода от желязото в желязната руда - най-критичната стъпка във веригата на стойността на стоманата става практически без въглеродни емисии. Тези стоманодобивни заводи могат да заменят замърсяващите доменни пещи с процес, който отделя водни пари вместо CO2. На 23 ноември LKAB обяви, че възнамерява да се интегрира във веригата за доставки на стомана и да започне да произвежда "гъбено желязо" като продукт с добавена стойност от сегашния си продукт, пелети, използвайки процеса HYBRIT. Този момент в бизнес стратегията може да има голямо значение за световната стоманена индустрия. (GreenBiz)
Източник: Други (17.12.2020)
 
Rio Tinto се ангажира с въглеродния проблем на стоманодобива в Китай и Япония Минният гигант Rio Tinto ускорява плановете си за справяне с емисиите на парникови газове, причинени от неговите клиенти в цяла Азия, сключвайки сделка с най-големия японски производител на стомана и инвестирайки 13 млн. долара с най-големия световен производител China Baowu за проекти за декарбонизация. Rio Tinto сключи споразумение с Baowu и Tsinghua University през 2019 г. за разработване и прилагане на методи за намаляване на въглеродните емисии. Последната инвестиция на Rio е „следваща стъпка“ в партньорството и ще бъде използвана за финансиране на център за изследвания и развитие на нисковъглеродни суровини. „Инвестицията с нашите партньори от China Baowu е важна стъпка в партньорството ни в областта на климата“, заяви изпълнителният директор на Rio, Жан-Себастиен Жак. Втората по големина добивна компания в Австралия, сключи меморандум за разбирателство с Nippon Steel, заявявайки, че неотдавнашният ангажимент на Япония да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г. е предоставил на японските фирми „по-голям тласък“ за ускоряване на целите за декарбонизация. (SMH)
Източник: Други (18.12.2020)
 
Мистерията зад повишаването на цените на желязната руда През FY20 износът на желязо от Индия нарасна със 133% до 37.69 млн. тона спрямо нивата през FY19. И над 80% от този износ е за Китай. По същество, произведената в Индия желязна руда обслужва нуждите на другите пазари, преди да задоволи собствените си. През последните няколко месеца стоманената индустрия е свидетел на постоянен диалог между миньорите на желязна руда и производителите на стомана, насочен към постигане на общо мнение относно наличието на ключовата суровина за производство на стомана - желязна руда. Докато производителите на сплавта се обръщат към кабинета на министър-председателя, търсейки забрана за износ на желязна руда, позовавайки се на огромните цени, миньорите, чиито пелети формират около 60% от разходите за производство на стомана, твърдят, че стоманодобивните заводи внасят желязна руда, за да потиснат цените на стоката въпреки огромните запаси, които залежават. И двете страни са се погрижили да допълнят своите искания с данни. Промишлените асоциации, включително Индийската асоциация за индукционни пещи (AIIFA) и Индийската стоманена асоциация (ISA), представляващи производители на вторични и първични стомани, са написали отделни писма до министър-председателя, в които искат забрана за износ на руда. (Financial Express)
Източник: Други (21.12.2020)
 
Анализатори: Медта ще продължи да надминава резултатите през 2021 г. Постепенното икономическо възстановяване след Covid-19 помогна на медта да възстанови позициите си, като металът вероятно ще надмине останалите индустриални метали през годината. Локдаунът в страните по целия свят след бързото разпространение на вируса доведоха до спиране на предприятията, което от своя страна доведе до намалено търсене на индустриални метали. Постепенното възстановяване на икономиките доведе до здравословно възстановяване на търсенето на мед заедно с други суровини. Съобщенията за обещаващи ваксини допълнително повдигнаха настроенията в промишлеността. Медта стана свидетел на забележително подобрение, главно предизвикано от спада в цените на долара, оптимизма относно по-нататъшните пакети парични стимули и спада в предлагането на метала. Според анализаторите постепенното икономическо възстановяване ще засили търсенето през 2021 г. Goldman Sachs поддържа изключително бичи поглед върху червения метал. Според тях настоящият спринт на метала най-вероятно ще продължи до 2022 г. Цените на медта са готови да достигнат 10 хил. долара за тон. Няколко други анализатори също отбелязват, че ценовата сила на метала не е отклонение, а първи етап от структурен бичи пазар на мед. (Scrap Monster)
Източник: Други (01.01.2021)
 
Министър: Китай трябва да намали стоманодобива през 2021 г. Разрастващата се стоманена индустрия в Китай трябва да гарантира, че ще произвежда по-малко сурова стомана през 2021 г. в сравнение с рекордното ниво последната година, заяви министърът на индустрията на страната. Най-големият производител на стомана в света за първи път ще произведе над 1 млрд. тона сурова стомана през 2020 г., а наскоро правителствената консултантска компания прогнозира, че производството ще нарасне с още 1.4% през следващата година на фона на бързия икономически растеж и по-високите инвестиции в дълготрайни активи. Въпреки това, Сяо Яцин, министър на промишлеността и информационните технологии, призова стоманодобивът като енергоемка индустрия „решително“ да намали обемите и да гарантира, че ще има спад на годишна база през 2021 г. За последен път годишното производство на стомана в Китай е спаднало през 2015 г. Страната отдавна е обвинявана от САЩ и ЕС, че има свръхкапацитет за производство на стомана и алуминий. Сяо отбеляза, че Китай е успял да постигне целта си да затвори 150 млн. тона годишен капацитет предсрочно през текущия петгодишен период 2016-20 и постигна значителен спад на въглеродния отпечатък. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (01.01.2021)
 
FIMI настоява да се преразгледат протекциите за местните производители на стомана Федерацията на индийската добивна промишленост (FIMI) призова правителството да преразгледа протекционистичните мерки, обявени по-рано, с цел защита на вътрешната стоманена индустрия и местните производители. Федерацията твърди, че местните стоманодобивни компании неправомерно се възползват от ситуацията. Според тях местните играчи фиксират цените на стоманата, които почти съвпадат с международните, въпреки стимулите и предпазните мерки. През последните шест месеца вътрешните цени на стоманата в страната скочиха с почти 55%, отбеляза ген. Р. К. Шарма, генерален секретар на FIMI, в писмо, адресирано до главния секретар към министър-председателя. Цените се повишиха почти 6 пъти през последните два месеца. В писмото FIMI призова централното правителство да оттегли вносното мито от 15% за стоманени изделия. Стоманодобивната промишленост в страната получава висококачествена руда на сравнително по-ниски цени. Въпреки това индустрията приема международните цени на стоманата като основа за определяне на вътрешните цени. Освен това много големи производители на стомана притежават ексклузивни мини за руда, което прави доставките на суровини много по-лесни и рентабилни. (Scrap Monster)
Източник: Други (04.01.2021)
 
Световните водещи нации в производството на сурова стомана през ноември Производството на сурова стомана от страните, отчитащи се пред Световната асоциация на стоманата (worldsteel), регистрира значителен скок през месец ноември 2020 г. Месечните статистически данни за добива показват, че производството на 64-те държави се е увеличило с близо 6.6% спрямо предходната година. Световното производство на сурова стомана възлиза на 158.261 млн. тона (Mt) през ноември тази година, в сравнение със 148.417 Mt година по-рано. Китай, Индия и Япония продължават да бъдат първите три в света. От водещите производители на стомана, Китай и Индия регистрират по-висок добив спрямо предходната година, докато производството в Япония спада. Кумулативното производство на стомана през първите единадесет месеца на 2020 г. възлиза на 1.670 млрд. тона. Това се сравнява с добива от 1.692 Mt през януари-ноември ’19. (Scrap Monster)
Източник: Други (04.01.2021)
 
"Алкомет" утрои капацитета си за прахово боядисване с инвестиция за 1.4 млн. лв. Шуменският производител на алуминиеви изделия "Акомет" увеличи капацитета си за прахово боядисване три пъти, като модернизира линията си с инвестиция за 1.4 млн. лв. С приключването на проекта линията вече може да обработва 600 тона профили месечно. През последните години заводът засили производството на специализирани продукти с допълнителна повърхностна и машинна обработка, които имат по-висока добавена стойност. Преди няколко месеца стана ясно и че компанията ще доставя изделия на голям автомобилен производител. "Алкомет" въведе линията за прахово боядисване през 2003 г., като сега цялото съоръжение е модернизирано. Очаква се проектът значително да намали използването на боя и да повиши качеството. Преди месец компанията съобщи още, че новият валцов цех, който беше изграден като част от започналата в края на 2016 г. инвестиционна програма за 40 млн. евро, вече работи. Това ще позволи на "Алкомет" да увеличи капацитета на валцовото производство с 85 хил. тона годишно. През 2019 г. в експлоатация беше въведена и нова 2500-тонна преса за профили, която също беше част от инвестиционната програма. В момента компанията работи по нови проекти, като преди няколко месеца получи сертификат за подготвяната инвестиция за 27 млн. лв. Тя е свързана със сключения договор за доставка на компоненти за голям германски производител на коли и желанието на компанията да навлезе активно в автомобилния сектор.
Източник: Капитал (06.01.2021)
 
Производството на стомана в Югоизточна Европа се възстановява на месечна база Производството на сурова стомана в Югоизточна Европа (ЮИЕ) продължава да намалява през периода януари-ноември, според worldsteel. Регионалната продукция възлиза на 3.165 млн. тона, което е -21.4% спрямо предходната година. През януари-октомври регионалното производство е спаднало с -24.2% на годишна база до 2.884 млн. тона. Сърбия отново е най-големият производител на стомана сред седемте страни от Югоизточна Европа, които включват още България, Хърватия, Словения, Босна, Северна Македония и Молдова. Добивът в Сърбия възлиза на 1.373 млн. тона през януари-ноември, което е спад с 24.5%. Вторият по големина производител в региона отново е Словения, чието производство на сурова стомана е спаднало с 11.8% до 519 хил. тона. Третият по големина производител на стомана Босна и Херцеговина е регистрирал производство от 465 хил. тона, което е спад с 36.3%. На четвърто място в България добивът на сурова стомана е намалял с -15.3% до 443 хил. тона. Петият по големина производител на стомана, Молдова, обаче е произвел 401 хил. тона, което е с 12.% повече на годишна база. (Kallanish)
Източник: Други (06.01.2021)
 
ЕС налага мита върху част от турския внос на желязо и стомана Европейският съюз ще наложи мита от петък върху горещовалцувани изделия от желязо и стомана от Турция въз основа на текущо разследване за дъмпинг. Митата ще варират от 4.8% до 7.6% и ще засегнат турските компании Erdemir, Isdemir, Colakoglu Metalurji и Habas. Оплакване показва, че потреблението на стомана в ЕС е било с 4% по-ниско през 2019 г. спрямо 2016 г., докато турските износители са увеличили пазарния си дял до 8.1% от 2.8%, отчасти поради мерките на ЕС срещу други износители на стомана, като Китай и Бразилия. Въпреки това, докато цените в Турция нараснаха като цяло, те все са били постоянно по-ниски от цените на производителите от ЕС, показа разследването. Турция е изнесла около 3 млрд. долара горещо валцувана стомана за ЕС през 2020 г., според Угур Далбелер, заместник-председател на Асоциацията на износителите на стомана в Турция. Митата ще се прилагат в продължение на шест месеца, до който момент е трябвало да приключи разследването. ЕС ще събере тези временни мита, ако разследването му потвърди дъмпинг, заяви той. Разследването, стартирало през май, последва жалба от Eurofer. Съществува и паралелно антисубсидийно разследване на същите продукти от Турция. То приключва през юли. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (11.01.2021)
 
Защо цените на желязната руда стискат: Цените да останат високи в близко бъдеще Първо, Индийската стоманена асоциация (ISA), представляваща интереса на всички големи производители, насочи вниманието на правителството към „изпитателните времена“, пред които са изправени производителите на стомана - особено тези, които не притежават мини - поради двоен удар от скок в износа на желязна руда и спада в производството, главно в щата с най-голям дбив на руда в страната, Одиша. Скоро той се превърна в хор на протести срещу износа на желязна руда като асоциации на производители на гъбено желязо и стомана се обединиха с ISA. Изправена пред нарастващото недоволство на министерства, занимаващи се с изпълнението на инфраструктурни проекти, както и на автомобилни и строителни групи, тъй като цените на стоманата се покачи рекордно и имаше бързи ревизии на цените от производителите на стомана през месеците след блокирането, ISA поиска шестмесечна забрана за износ на желязна руда, ограничаване на електронната продажба към производителите на стомана и пелети. Тя също така призова държавните минни компании да увеличат производството. (Financial Express)
Източник: Други (11.01.2021)
 
Най-големите световни производители на стомана се ангажират с водорода и УСВ Водещите световни стоманопроизводители обявиха намерения за намаляване на емисиите, като се стремят към нула до 2050 г. или по-скоро. Те се ангажират с различни нови технологии, които все още не са доказани в мащаб: производство на стомана с водород, а някои със стратегии, които включват улавяне на въглерод. Слагат парите си там, където им е устата. Списъкът е впечатляващ и включва ArcelorMittal (№1 в света), ThyssenKrupp, Voestalpine, SSAB / LKAB / Vattenfall, Nippon Steel, POSCO и други. Тим Бъкли от IEEFA преминава през стратегиите, целевите числа и дати. Той отбелязва, че IEEFA отдавна се отнася скептично към улавяне и съхранение на въглероден диоксид (УСВ), но смята, че изпитанията на H2H Saltend в Северно море са обещаващи. Бъкли завършва с предупреждение към фирми, които произвеждат и изнасят коксуващи се въглища, прогнозирайки, че това технологично прекъсване ще унищожи техния бизнес модел. През декември 2020 г. има нарастващо цунами от съобщения за ангажименти за климата, съчетани с политики за изключване на изкопаеми горива от глобално значими финансови институции, надграждайки обещанията от два месеца по-рано от лидерите на Китай, Япония и Южна Корея, ангажирани да постигнат целите за нулеви емисии. На всичкото отгоре, три водещи корпоративни съобщения показват инерционния импулс към технологично прекъсване, предизвикано от декарбонизация. Nippon Steel и POSCO - съответно най-големите производители на стомана в Япония и Южна Корея - поеха ангажимент да постигнат нулеви нулеви емисии до 2050 г. през декември. Австралийската Lendlease публикува пътна карта, в която подробно се описва как ще изпълни ангажимента си към „Абсолютния нулев въглерод до 2040 г.“ (energypost.eu)
Източник: Други (11.01.2021)
 
КЦМ договори цялото финансиране за инвестиционния си проект за 130 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ договори последната част от финансирането за проекта си за по-ефективно използване на суровините за 130 млн. евро. След като преди година компанията подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за половината от сумата, в края на декември бяха договорени и последните 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Останалите средства се осигуряват поравно от Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Последният договор за финансиране на проекта е подписан с Уникредит Булбанк на 23 декември. КЦМ има дългосрочно партньорство с банката, която участва в кредитирането и на предния голям проект на завода - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който приключи през 2014 г. и беше на стойност близо 150 млн. евро. Заем за него беше отпуснат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. За сегашния проект - "Технологично интегриране на КЦМ", по-рано миналата есен по 20 млн. евро кредити осигуриха също ОББ и Банка ДСК. Най-голямата част от финансирането - 65 млн. евро, идва от ЕИБ, договорът с която беше подписан през декември 2019 г. Дотук не е обявено дали и колко е собственото финансиране от предприятието за новата инвестиция. След като при предишния проект беше изграден изцяло нов оловен завод и беше модернизирано цинковото производство, сега компанията планира да интегрира технологично процесите на площадката, така че да може максимално да използва суровините. Това ще й позволи да увеличи дела на рециклираните материали, както и да произвежда нови метали като кобалт, мед и др. Очаква се проектът да приключи през 2023-2024 г. Заводът в Пловдив е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. За 2019 г. приходите на КЦМ са над 700 млн. лв.
Източник: Капитал (12.01.2021)
 
Емблематична египетската компания за желязо и стомана ликвидирана заради загуби Бордът на директорите на Египетската компания за желязо и стомана (EISC) прие във вторник резолюция за ликвидирането на компанията и разделянето й на две нови образувания. EISC е една от индустриалните икони на страната от създаването й през 1954 г. и началото на дейността ? в началото на 60-те години. Резолюцията предвижда EISC да бъде разделена на компания за желязо и стомана и друга за мини и кариери. Този ход поставя основите на инвестициите от частния сектор в двете компании в бъдеще, в светлината на държавния план да се възползва от нейните загубени активи и неизползваните възможности. Съветът на EISC заяви, че решението е взето в резултат на значителните загуби натрупани през годините, които достигнаха 9 млрд. египетски паунда, 982.8 млн. от които бяха загубени между юли 2019 и юни 2020 г. Според баланса на EISC, която е листната на Египетската борса (EGX), общата стойност на активите на компанията е била свидетел на умерен ръст от 2017 до 2021 г. (Ahram Online)
Източник: Други (14.01.2021)
 
Вносът на желязна руда в Китай през 2020 г. постигна рекорди от следвирусното търсене Китайският внос на желязна руда достигна рекордно ниво през 2020 г., като скочи с 9.5% спрямо година по-рано, тъй като страната увеличи разходите за инфраструктура, за да стимулира икономическото възстановяване. Китай е внесъл 1.17 млрд. тона желязна руда през 2020 г., показват данни от Главната митническа администрация. Това надмина годишния внос от 1.069 млрд. тона през 2019 г. и предишния рекорд от 1.075 млрд. тона през 2017 г. "Скокът дойде, когато потреблението в чужбина (на желязна руда) спадна, докато Китай имаше силно търсене," заяви главния анализатор на Huatai Futures в Пекин. Докато по-голямата част от света се бори с коронавируса през 2020 г., спиране на доменни пещи и съкращаване на работни места, Китай очаква целогодишно производство на стомана от 1 млрд. тона след бързо възстановяване от пандемията. Степента на използване на капацитета в 163 завода в Китай се движи над нивата от преди година от втората половина на 2020 г. насам, за да отговори на нарастващото търсене на стоманени продукти, използвани в инфраструктурата и производствения сектор. (Mining Weekly)
Източник: Други (14.01.2021)
 
Стоманодобивната промишленост и синдикатите в САЩ призовават Байдън да задържи тарифите Четири от водещите асоциации на стоманодобивната промишленост в САЩ и синдикатът United Steelworkers настояха новоизбрания президент Джо Байдън да гарантира запазването на тарифите и квотите за стомана, въведени през 2018 г. за защита на националната сигурност. В писмо до избрания президент, Американският институт за желязо и стомана, Асоциацията на производителите на стомана, синдикатът United Steelworkers, Комитетът за внос на тръби и Американският институт за стоманено строителство настояха, че: „Продължаване на тарифите и квотите [за стомана] е от съществено значение за осигуряване на жизнеспособността на местната стоманена промишленост в лицето на този огромен и нарастващ излишен капацитет. Премахването или отслабването на тези мерки, преди големите страни производители на стомана да елиминират свръхкапацитета си, както и субсидиите и други политики, нарушаващи търговията, които подхранват кризата, само ще предизвика нов скок на вноса с опустошителни ефекти за местните производители и техните работници.” Миналата година ОИСР прогнозира, че свръхкапацитетът на стоманата ще нарасне до 700 млн. метрични тона през 2020 г. - осем пъти производството на САЩ миналата година. Китай, Виетнам и Турция, наред с други, продължават да увеличават производството си, въпреки че пандемията е причинила спад в търсенето по света. Корея, Русия, Украйна, Индонезия и други продължават да изнасят големи дялове от производството си на външни пазари. (Steel Manufacturers Association)
Източник: Други (14.01.2021)
 
Стомана от ЕС може да влиза в Северна Ирландия без мито Европейската стомана може да бъде внесена в Северна Ирландия без заплащане на мито от 25%, заяви правителството на Обединеното кралство. Няма да има квота или мито за европейската стомана, което означава, че тя ще има неограничен достъп до страната, противно на предишните съвети на правителствените агенции на Обединеното кралство. Суровината от останалия свят все още ще трябва да плаща митото, докато тази с произход от Обединеното кралство трябва да използва "временно решение", за да избегне митата, това включва допълнителни документи и информиране на Министерството на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия, за продажби в Северна Ирландия на суровини и стоки с произход Великобритания. Няма процес, който да позволи стомана от Великобритания да се внася в Северна Ирландия и да се регистрира според квотите на Обединеното кралство в рамките на схемата за защита на ЕС за стомана, така че е необходимо временно решение. Някои участници на пазара предполагат, че ЕС е казал в края на декември, че доставките за Северна Ирландия не могат да бъдат намалени спрямо квотата за внос за Обединеното кралство, което води до налагане на митото. (Argus Media)
Източник: Други (15.01.2021)
 
Румъния ще поеме голям стоманодобивен завод заради неплатени данъци Румънското правителство планира да поеме единствения производител на арматура в страната, COS Targoviste, който е в процедура по несъстоятелност от 2013 г., в замяна на дълга му към бюджета. Програмата за реорганизация, предложена от основния кредитор на компанията, очаква одобрение от останалите кредитори, съобщи Profit.ro. Правителството вече е подготвило законовите процедури за поемане на предприятието от икономическия министър. COS Targoviste е сред активите, притежавани преди, но изоставени от руската група Mechel. Най-големият кредитор е Alphard Financial Corp., регистрирано на Британските Вирджински острови. Синдик на завода е руснакът Олег Шведаков. Основните активи на COS Targoviste са оценени на 302 млн. леи, според документите на компанията. Предстои да бъдат премахнати екологичните задължения, оценени на почти 28 млн. леи, както и ДДС на стойност 57.3 или 32.4 млн. lеи (в зависимост от статута на субекта, който ще бъде определен от Министерството на икономиката за поемане на актива , необлагаеми или облагаеми). (Romania-Insider)
Източник: Други (21.01.2021)
 
Бразилската Vale ще продаде проблемни активи за въглища в Мозамбик Бразилската Vale заяви, че изкупува миноритарния дял на японската Mitsui & Co във въглищни мини и пристанища в Мозамбик, преди да продаде губещите активи, в опита си да постигне въглероден неутралитет до 2050 г. Vale, втората най-голяма компания в света за добив на желязна руда, заяви, че планира да се раздели със губещата въгледобивна Moatize и железопътните и пристанищни проекти Nacala Corridor в Мозамбик, за да се съсредоточи върху основните си операции. Mitsui заяви отделно, че се е съгласила да продаде своя дял в мината и инфраструктурата на Vale, управляваща проекта, за по 1 долар, с цел да завърши трансфера до края на годината. „Това е ужасно недостатъчно ефективен актив“, каза анализаторът Матю Ходж от Morningstar в Сидни. „Трябва да се промени нещо значимо, за да има продаваема стойност.“ През 2019 г. Vale напълно обезцени активите поради технически и експлоатационни проблеми и заяви, че ще преработи плана си за добив и ще направи основен ремонт на своите преработвателни предприятия, преди тези планове да бъдат нарушени от COVID-19. Отделът за въглища на Vale отчете загуба от 213 млн. долара преди лихви, данъци и амортизация в последния си тримесечен резултат. (Reuters)
Източник: Други (21.01.2021)
 
Стоманодобивът ще увеличи усилията да намали въздействието на въглеродните емисии Промишлените асоциации на ключови страни-производители на стомана, включително Китай и Индия, отново потвърдиха ангажиментите си да увеличат усилията за намаляване на въздействието на въглеродните емисии. Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) създаде комитет, който ще се съсредоточи върху планирането, изследването и развитието на инициативите за намаляване на въглерода и формулирането на политики за регулиране. Работата на комитета ще бъде подкрепена от експертна група, особено по въпроси, свързани с политики и техники. Индустрията заяви две важни цели в бъдещото развитие на Китай - реализиране на въглероден неутралитет и достигане на пик на въглеродните емисии. Между другото, страната си поставя за цел да стане неутрална към въглерода до 2060 г. Междувременно индийското правителство призовава за съвместни действия между заинтересованите страни за справяне с проблема с въглеродните емисии, който според него представлява голяма заплаха за световната стоманена индустрия. Властите подчертаха необходимостта от приемане на технологии, способни да улавят въглерода от въглеродния диоксид, като по този начин му пречат да навлиза в атмосферата. Индустрията трябва да премине към улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и улавяне и използване на въглерод (CCU), каза Расика Чаубе, допълнителен главен секретар в Министерството на стоманата. (Scrap Monster)
Източник: Други (22.01.2021)
 
Eurofer подкрепя позицията на ЕС по отношение на износа на индонезийски никел Европейският съюз призова за разследване на ограниченията, наложени от Индонезия върху износа на суровини, необходими за производството на неръждаема стомана, по-специално никелова руда и желязна руда, подкрепен от Европейската асоциация по стомана (Eurofer). На 14 януари ЕС поиска Световната търговска организация да създаде комисия за проверка на законността на индонезийските разпоредби, които за първи път бяха предмет на официална жалба през ноември 2019 г. Eurofer заяви, че Индонезия е започнала „агресивно разширяване на преработката на никел и производство на неръждаема стомана“. „То започна през 2014 г., когато Индонезия забрани износа на никел-съдържащи суровини, за да се гарантира, че нейното зараждащо се вътрешно производство на неръждаема стока има достъп до цени под пазарните“. Никелът е ключов компонент в производството на неръждаеми стомани, 55% от които съдържат метала, тъй като подобрява устойчивостта на корозия и подобрява свойствата на сплавта. Твърди се, че „натрупването“ на този материал от Индонезия нагнетява конкурентоспособността на нейната местния сектор за неръждаема стомана. (Recycling International)
Източник: Други (25.01.2021)
 
Китайското търсене на австралийска желязна руда ще се срине, защото рециклира скрап Очаква се износът на желязна руда за Китай да се срине през следващите години - и това няма нищо общо с търговската война. Суровината, използвана за производство на стомана, е най-големият износ на Австралия като достига 12.5 млрд. долара продажби в чужбина само през декември, тъй като месечните продажби за Китай нарастват с 21%. Цените на желязната руда също са нараснали над 2 пъти от април миналата година, тъй като Китай е купил значително повече от региона Пилбара в Западна Австралия, за да стимулира възстановяването си от Ковид. Въпреки това, Oxford Economics прогнозира рязък спад на износа по-късно тази година, тъй като Китай се стреми да произвежда повече стомана от скрап по екологични причини. „Пекин има за цел да намали емисиите във въглеродоемката стоманодобивна индустрия“, казва Oxford Economics. „Той иска предприятията да намалят производството си тази година и да увеличат използването на скрап. Това ще помогне и за намаляване на зависимостта на Китай от вносна желязна руда, което поражда опасения за ръста на търсенето на руда“. По ирония на съдбата, Китай ще разчита на австралийска иновация, технология за зелен стоманодобив, за да постигне целта си за нулеви нетни емисии на въглерод до 2060 г. (Mail Online)
Източник: Други (28.01.2021)
 
AISI: Значителен спад в стоманодобива на САЩ Последната седмична статистика предполага значителен спад в производството на сурова стомана в САЩ през седмицата, приключила на 23 януари 2021 г. Данните, публикувани от Американския институт за желязо и стомана (AISI), сочат към значителен спад в производство на годишна база. Вътрешното производство през седмицата възлиза на 1.717 млн. нетни тона. Натоварването на мощностите през седмицата беше 75.7%. За сравнение, година по-рано данните са за 1.906 млн. нетни тона и 82.4%. В сравнение със седмицата, приключила на 23 януари 2020 г., производството е намаляло с 9.9%. Производството за седмицата е спаднало незначително с 1.2% спрямо предходната седмица, когато то е достигнало 1.738 млн. нетни тона. Степента на използване на капацитета е 76.7% за седмицата до 16 януари 2021 г. Най-големият производител е Южният регион, чиято продукция възлиза на 692 хил. нетни тона. Производството от останалите региони е както следва: Големи езера (614 хил. нетни тона), Среден Запад (189 хил. нетни тона), Североизток (153 хил. нетни тона) и Запад (69 хил. нетни тона). (Scrap Monster)
Източник: Други (28.01.2021)
 
SSAB се отказва от IJmuiden на Tata Steel През четвъртото тримесечие на 2020 г. SSAB обяви, че води дискусии с Tata Steel относно евентуално придобиване на стоманодобивната фабрика IJmuiden и свързаните с нея активи надолу по веригата. След задълбочен анализ и дискусии стана ясно, че има ограничени възможности за интегриране на IJmuiden в стратегическата рамка на SSAB. В резултат, преговорите с Tata Steel бяха прекратени. Президентът и главен изпълнителен директор на SSAB, Мартин Линдквист, заяви: „Внимателно оценихме Tata Steel IJmuiden и стигнахме до заключението, че придобиването ? ще бъде трудно по технически причини. Не можем да бъдем достатъчно сигурни, че бихме могли да приложим нашия индустриален план с предпочитаните технически решения толкова бързо, колкото желаем. Не можем да приведем Tata Steel Ijmuiden в съответствие с нашата стратегия за устойчивост по желания начин.“ Tata Steel потвърди, че SSAB е оттеглил първоначалния си интерес за Tata Steel Netherland. Tata Steel обаче потвърди, че се ангажира да постигне стратегическа резолюция за своето европейско портфолио. Заводът IJmuiden на Tata Steel е сред най-ефективните и екологично конкурентни производители на стомана в Европа. В момента около две трети от бизнеса на Tata Steel е базиран в Индия с най-добрите в класа си, висококонкурентни активи откъм разходи и силни парични потоци, а Tata Steel остава ангажирана да предприеме значително намаляване на ливъриджа през FY21 и след това. (Steel Guru)
Източник: Други (01.02.2021)
 
Байдън да запази митата върху вноса на алуминий от ОАЕ, обръщайки Тръмп Президентът на САЩ Джо Байдън ще запази тарифите от 10% върху вноса на алуминий от Обединените арабски емирства, в контра на опитите на Доналд Тръмп да прекрати налозите в последния си ден като президент, заяви Белият дом в понеделник. Президентът от републиканците обяви на 20 януари, че ще освободи ОАЕ от тарифата за внос на повечето алуминиеви продукти, заявявайки, че двете страни са постигнали споразумение за квоти, което ще ги ограничи. Освобождаването трябваше да влезе в сила в сряда. Тръмп обяви освобождаването малко след като определи ОАЕ за „основен партньор по сигурността“ и подписа договор за продажбата на 50 бойни самолета F-35 от Lockheed Martin Corp. Миналата седмица администрацията на Байдън заяви, че временно ще спре тази сделка и някои други, за да ги прегледа. Решението на Белия дом късно в понеделник заяви, че алуминиевата тарифа ще бъде по-ефективна защита на местните производители, отколкото „непроверената квота“, обявена от Тръмп. „Според мен наличните доказателства сочат, че вносът от ОАЕ все още може да измести вътрешното производство и по този начин заплашва да наруши националната сигурност“, каза Байдън. (Reuters)
Източник: Други (03.02.2021)
 
Гръцката група Loulis Mills назначи нов директор на завода си в България Гръцката индустриална група Loulis Mills назначи нов изпълнителен директор на новата си фирмена база в страната - мелницата за брашно в Генерал Тошево, която купи на публичен търг през 2018 и която заработи през 2020 г. Постът заема Калин Йонов, който има управленски опит в няколко други гръцки компании. Калин Йонов е завършил Атинския икономически университет. Над 10 години е заемал топ мениджърски позиции в балканските филиали на гръцката металургична група "Виохалко". Последните няколко години е бил изпълнителен директор на "Завод за хартия Белово" АД. Говори свободно шест езика и този месец ще получи своята MBA диплома по "Стратегическо управление" от СУ "Св. Климент Охридски". Досегашният изпълнителен директор на българското дружество "Лулис Мел България" Димитрис Тарнарас ще поеме поста заместник-главен изпълнителен директор на групата Loulis Mills в Гърция. 2020 е първата година на производствена дейност на мелницата в Генерал Тошево, която е преработила над 21 000 тона пшеница и отчита около 6 млн. евро приходи. Заетите в "Лулис Мел България" са 40. Мелницата стана собственост на Loulis Mills през лятото на 2018 г. Гръцката публична група бе единствен купувач и я придоби за 2.25 млн. евро чрез частен съдебен изпълнител, организирал публичен търг заради дългове на предишния собственик. Покупката бе финансирана със собствени средства на компанията. Мелницата в Генерал Тошево е с капацитет 100 тона на денонощие, притежава складова база за съхранение на 4500 тона пшеница и е разположена на площ 21 хил. кв.м. Новият собственик обяви, че тя ще обслужва българския и румънския пазар. "След придобиването Loulis Mills инвестира в сгради, машини и съоръжения 5 млн. евро, за да постигне пълна автоматизация на процесите, което определя и сравнително малкия брой на заетите в компанията", коментира за "Капитал" Калин Йонов. Той съобщи още, че българското дружество планира да увеличи натоварването на мощностите и да достигне поне 8 млн. евро приходи през тази година.
Източник: Капитал (04.02.2021)
 
Британските стоманодобивни фирми платиха 250 млн. паунда повече за електроенергия от чуждестранните си конкуренти за пет години Британските производители на стомана са платили четвърт милиард паунда повече от европейските си конкуренти за електричество през последните пет години. Британските фирми отделят 54 млн. паунда допълнително за енергия от чуждестранните конкуренти през 2020/21 г., според проучването на търговския орган UK Steel. Нейният 21-страничен доклад „Запълване на пропастта“ очертава огромните предизвикателства пред индустрията, като местните фирми харчат 86% повече за електроенергия от германските предприятия и 62% повече от френските. Призовавайки министрите „най-накрая да се справят ... с неконкурентните цени на електроенергията“, UK Steel казва: „Енергийно интензивните индустрии в Обединеното кралство са изправени пред едни от най-високите индустриални цени на електроенергията в света. Това сериозно уврежда конкурентоспособността на стоманодобивния сектор, тъй като е едновременно електроинтензивен и силно изложен на международна конкуренция, което означава, че не може да прехвърля допълнителни разходи на клиентите. За най-електроинтензивните производители електричеството може дори да представлява по-голям дял от производствените разходи, отколкото разходите им за труд.“ (Mirror)
Източник: Други (04.02.2021)
 
Германия налага глоби за картел на компании за коване на стомана Германският национален регулаторен орган по въпросите на конкуренцията Bundeskartellamt наложи глоби на обща стойност около 35 млн. евро на три компании за коване на стомана и двама висши служители за участието им в антиконкурентен обмен на информация. Засегнатите компании са бившата CDP Bharat Forge GmbH, сега Bharat Forge Global Holding GmbH и Bharat Forge CDP GmbH, базирани в Енепетал и част от индийската група Bharat Forge, и бившата Johann Hay GmbH & Co KG Automobiltechnik, сега Musashi Bockenau GmbH & Co KG. Разследванията на Bundeskartellamt бяха предизвикани от информация от Hirschvogel Umformtechnik GmbH със седалище в Денклинген. В съответствие с програмата за освобождаване от отговорност при предоставяне на информация за картели на Bundeskartellamt, на тази компания не е наложена глоба. Обменът на информация, който редовно се е провеждал поне от октомври 2002 г. до декември 2016 г., е имал за цел да прехвърли собствените разходи на компаниите за производство на ковани стоманени изделия и всички промени в разходите изцяло върху своите клиенти. (Steel Guru)
Източник: Други (05.02.2021)
 
"Аурубис" е произвела 4% повече чиста мед за последните три месеца на 2020 г. Медодобивната компания "Аурубис България" е произвела 4% повече катоди (чиста мед) за последните три месеца на 2020 г. спрямо година по-рано. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis за първото тримесечие на финансовата година, която започва през октомври. Собственикът на завода в Пирдоп отчита постепенно възстановяване на глобалното търсене, както и по-високи цени на металите. Това е и причината наскоро групата да ревизира прогнозите си за годината нагоре. Заводът в Пирдоп е втората по приходи компания в България (с оборот от над 4.8 млрд. лв. за 2019 г.) и е сред топ износителите. За периода октомври-декември 2020 г. заводът в Пирдоп е преработил 327 хил. тона меден концентрат, което е 2% по-малко, отколкото преди година. Лек спад (1%) има и при количеството сярна киселина, което е пряко свързано с металургичното производство. В същото време компанията е произвела 4% повече чиста мед, като общото количество достига 57 хил. тона. Разликата вероятно идва от увеличена преработка на медни аноди, които заводът прави както за собствени нужди, така и за други предприятия в групата. Компанията не обявява данни за анодното производство. Като цяло сегментът "Рафиниране и преработка на метали", в който влиза "Аурубис България", увеличава преработката на концентрат с 24% благодарение на завода в Хамбург, а производството на катоди нараства с 19% до 278 хил. тона. От групата отчитат по-ниски такси за преработка и рафиниране на концентрати поради пазарни фактори, но по-високи цени на металите, като медта е поскъпнала с 22% до средно 7166 долара/тон. На групово ниво значително се увеличава рециклирането на скрап и други материали, след като миналата година Aurubis придоби два завода на Metallo Group.
Източник: Капитал (09.02.2021)
 
ArcelorMittal планира икономии от 1 млрд. долара, рестартира дивидентите ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, представи нов план за намаляване на разходи за 1 млрд. долара и поднови изплащането на дивиденти след по-високите от очакваното печалби за четвъртото тримесечие. ArcelorMittal заяви, че търсенето на стомана трябва да нарасне през 2021 г. с между 4.5% и 5.5%, като собствените доставки се очаква да се увеличат, и също така обяви, че главният финансов директор Адитя Митал поема поста главен изпълнителен директор от баща си Лакшми. Базираната в Люксембург компания обяви, че основната печалба за четвъртото тримесечие (EBITDA), числото, което се очаква най-много от пазара, е 1.73 млрд. долара, почти двойно спрямо от предходната година и далеч над средната прогноза за 1.47 млрд. долара. ArcelorMittal заяви, че се е възползвала от постепенното възстановяване на търсенето на стомана, което води до по-високи доставки и подобрени маржове, както и по-добри резултати в добива на суровини. Също така, компанията ще започне нова програма за намаляване на фиксираните разходи на стойност 1 млрд. долара, която ще бъде постигната изцяло до 2022 г., включително повишаване на производителността и 20% намаление на корпоративния офис персонал.
Източник: Reuters (11.02.2021)
 
Американските производители и потребители на метали призовават Байдън да премахне тарифите по член 232 Коалицията на американските производители и потребители на метали (CAMMU), представляваща над 30 хил. американски производствени компании и над 1 млн. американски работници, публикува писмо до президента Джо Байдън с искане за незабавно прекратяване на митата по раздел 232 върху вноса на стомана и алуминий, инициирани от администрацията на Тръмп. Наложени преди почти три години, тарифите по раздел 232 за стомана и алуминий са нанесли щети на секторите потребители в САЩ, в които работят над 6.8 млн. работници, в сравнение със 140 хил. в стоманодобивната индустрия в САЩ. Те също така подхранват настоящия недостиг на стомана и високите цени в момент, когато американските производители са изправени пред значителни предизвикателства поради пандемията COVID-19. CAMMU призова президента да вземе предвид, че „тарифите на Тръмп са нанесли вреда на малките семейни производители“, като същевременно „нанасят щети върху отношенията с чуждестранните търговски партньори. Самият процес на изключване не може да се справи с недостига и ценовите скокове, които вредят на производителите, използващи стомана и алуминий. " (AJOT)
Източник: Други (11.02.2021)
 
Eurofer: Потреблението на стомана в ЕС ще нарасне с 13% през 2021 г. след една от най-лошите години за индустрията Очаква се потреблението на стомана в ЕС да се възстанови с ръст от 13.3% през 2021 г. и след това да нарасне с по-умерени 3.4% през 2022 г., след една от най-лошите години за индустрията, каза Европейската стоманена асоциация Eurofer в своя доклад за икономически и пазарни перспективи. Eurofer коригира прогнозата си за спад от 14.6% на явното потребление на стомана от 2020 г. на ръст от 13%. Икономическият растеж и световната търговия ще останат приглушени и крехки до второто тримесечие на 2021 г., каза Eurofer, с последици за експортно ориентираните сектори, особено автомобилната индустрия. Това също би повлияло на инвестициите в ЕС чрез силно отслабеното доверие в бизнеса. Стоманодобивната асоциация заяви, че по-доброто представяне в строителния сектор може да смекчи негативни тенденции от други сектори, използващи стомана. Общата продукция за секторите, използващи стомана, спадна с 11% през 2020 г., запазвайки предишната прогноза за спад от 10.4% до голяма степен непроменена, и ще се възстанови с ръст от 7.4% през 2021 г. като след това ще нарасне с 4.1% през 2022 г. (S&P Global)
Източник: Други (12.02.2021)
 
Tata Steel с отделна пътна карта за Великобритания, Холандия Tata Steel ще следва различни пътища за двата си европейски бизнеса в Холандия и Обединеното кралство, като ще се фокусира върху това да направи всеки от тях ще се самоиздържа и отчита поотделно, казва Кушик Чатърджи, изпълнителен и главен финансов директор на Tata Steel Limited. „През тримесечието до декември Tata Steel представи едни от най-добрите финансови показатели с най-високата консолидирана EBITDA от 95.4 млрд. рупии и свободни парични потоци от над 120 млрд. рупии на фона на силна оперативна ефективност на бизнеса в Индия, остър фокус върху разпределението на капитала и управление на оборотния капитал. Всички оперативни центрове в Индия са се представили изключително добре със самостоятелния марж на EBIDTA от 37.5%. Ключовите дъщерни дружества Tata Steel BSL и Tata Steel Long Products също отчитат най-високата рентабилност през последните години. Управлението на дълга продължава да бъде насочено. След намаляване на нетния дълг с 82.85 млрд. рупии през първото полугодие, продължихме агресивно да намаляваме нетния дълг със 103.25 млрд. рупии и брутния дълг с 56.4 млрд. рупии през тримесечието, което доведе до намаление на нетния дълг с 186.09 млрд. рупии и брутния дълг с 76.49 млрд. рупии през деветмесечното.“ (The Telegraph)
Източник: Други (15.02.2021)
 
Thyssenkrupp приключва преговорите с Liberty Германският конгломерат Thyssenkrupp заяви, че е приключил преговорите за продажба на стоманодобивната си дивизия на британската Liberty Steel, като се позовава на различия в стойността и структурата на потенциална сделка. Liberty Steel, която се ръководи от магната Санджеев Гупта, миналия месец подаде твърда необвързваща оферта за стоманеното подразделение на Thyssenkrupp, номер 2 на континента, според източници, което включва ангажименти за защита на работни места и обекти. „Съжаляваме, защото възприехме Liberty Steel като сериозен партньор в процеса“, заяви главният финансов директор на Thyssenkrupp, Клаус Кийсберг. Прекратяването на преговорите измества фокуса за Thyssenkrupp към двата други сценария на групата за нейното стоманено подразделение: запазване или прехвърляне на акционери. И двата варианта ще доведат до големи допълнителни разходи и съкращения на работни места. Във вътрешна бележка към служителите, Кийсбърг каза, че различните възгледи относно стойността на подразделението, структурата на финансиране и гаранциите са основните причини за прекратяване на дискусиите. „Като цяло идеите бяха толкова отдалечени, че продължаващите дискусии нямаше да доведат до нищо“, заяви Кийсбърг.
Източник: Reuters (18.02.2021)
 
Мексиканските производители на стомана и алуминий спират заради намаляване на газа Мексиканските производители на стомана и алуминий са под натиск да намалят потреблението на природен газ, но много от тях в крайна сметка преустановиха производството, тъй като работата с по-ниски нива на газ е неустойчива и създава загуби за тях. Асоциацията за природен газ в страната AMGN призова индустриалните, търговските и битовите потребители на 17 февруари временно да намалят потреблението след прекъсване на електрозахранването в седем северни щати. „Това намаление ще помогне на индустрията и правителството да приоритизират услугата към стратегически съоръжения, като болници и клиники, както и условията за експлоатация на Интегрираната национална система за транспортиране и съхранение на природен газ (SISTRANGAS), да бъдат възстановени в полза на всички потребители на природен газ в Мексико“, се казва в изявлението на AMGN. Според няколко източника от сектора, от тях се иска да намалят потреблението на природен газ с 80%-100% - което не е устойчиво за поддържане на операциите. Въпреки че е твърде рано да се прецени точното въздействието на подобно свиване, източниците очакват наличието на метал да бъде ограничено през следващите седмици. (S&P Global)
Източник: Други (19.02.2021)
 
Rio Tinto и немската SHS Group ще разработят екологични HBI в Канада Rio Tinto заяви, че канадското му предприятие за желязна руда обединява сили с немската стоманодобивна група SHS-Stahl-Holding-Saar и инженерната група Paul Wurth, за да проучи производството на горещо брикетирано желязо с ниски емисии (HBI), използващо пелети от желязна руда и зелен водород. Предпроектното проучване за промишлено производство на нисковъглеродно желязо в Канада е планирано да приключи в края на 2021 г., като се очаква инвестиционно решение за завод за директно редуциране на желязо (DRI) на основата на водород в промишлен мащаб. Резултатът може да доведе до допълнително търсене на DR пелети, което вече е с високо предлагане, заради новите DRI инсталации в Северна Африка. Iron Ore Company of Canada (IOC) ще доставя висококачествени железни руди и опит в добива, преработката и гранулирането, заяви Rio Tinto относно връзката на суровините с нисковъглеродната стомана. Rio Tinto притежава 58.7% от IOC, като Mitsubishi Corp. и Labrador Iron Ore Royalty Corp. държат останалото. Paul Wurth има познания за процесите в областта на високоефективното производство на водород и заводите за директно редуциране на Midrex, докато SHS group, която притежава Dillinger и Saarstahl, предлага дълбоки експертни познания за производство на желязо и стомана, съгласно меморандума за разбирателство. (Eurometal)
Източник: Други (19.02.2021)
 
Federation of Indian Minerals Industry: Приложете пълна забрана за износ на стомана Federation of Indian Minerals Industry (FIMI) призова за пълна забрана за износ на стомана, така че да не липсва суровина в страната, което да доведе до покачване на цените, и ще намали вносното мито върху стоманата до минимум, така че интегрираните играчи да са изложени на световните пазари. Р.К. Шарма, генерален секретар на FIMI, каза: „Въпросът за неоправданото непрекъснато нарастване на цените на стоманата от първични стоманени компании изобщо не е свързан с ефекта на пандемията. Всъщност поради пандемията Covid-19 цените трябваше да бъдат намалени от стоманодобивните компании. Като разглежда сектора на добива и металите като основни услуги, правителството разрешава продължаване на минните операции дори в период на локдаун в цялата страна. Като такива почти всички стоманодобивни компании имат свои собствени мини за желязна руда, които ги осигуряват да получават суровини на много по-ниски устойчиви цени. (Economic Times)
Източник: Други (22.02.2021)
 
Ново стоманодобивно предприятие на зелен водород за 2,5 млрд. евро Стартира ново предприятие за "зелена стомана" в Швеция със смели планове за стартиране на производството още през 2024 година. Тогава инициативата H2 Green Steel ще се увеличи до 5 млн. тона годишно производство на зелена стомана. Това би бил първият в света мащабен производител на зелена стомана, с планирани инвестиции от общо 2.5 млрд. евро. Стратегическите инвеститори, които вече са обезпечени, включват подкрепяния от ЕС инкубатор и инвеститор EIT InnoEnergy. Според EIT InnoEnergy, капиталовото финансиране от Серия A от 50 млн. евро е готово да приключи. Сред поддръжниците са съоснователят на Spotify Даниел Ек, производителят на камиони Scania и SMS Group, производител на инструменти за металния сектор. Vargas Holding и свързаният с Ikea инвеститор, Imas Foundation, също са част от проекта. По-нататъшни кръгове от акции и финансиране на зелени проекти ще бъдат използвани за набиране на пълните 2.5 млрд. евро, каза говорител на EIT InnoEnergy пред GTM. Амбицията е подобна на тази на шведския производител на батерии Northvolt. Производителят на батерии е разработил широкомащабен производствен бизнес за по-малко от пет години работа. Фирмата е събрала над 3 млрд. евро за своите гигафабрики в Швеция, Германия и Полша с големи стратегически инвестиции от своята клиентска база по пътя. (GreenTechMedia)
Източник: Други (25.02.2021)
 
Нов метод за производство на стомана може да намали емисиите Инженери от университета Шефилд твърдят, че са постигнали пробив в производството на стомана, който има потенциал да намали емисиите на въглерод в автомобилната индустрия. Екипът се ръководи от професор Марк Рейнфорт и д-р Юнхенг Гао от Университетския отдел по материалознание и инженерство. Публикувано в списание Nature, изследването на екипа описва нов метод за производство на лека стомана с висока якост, която може лесно да се адаптира към масовото производство и да се използва, за по-леки и по-устойчиви автомобили. Според изследователите, технологията може да произведе стомана с якост от близо 2GPa, което се равнява на тел с диаметър 1 см, способна да издържа тегло от 15 тона. Може да се произведе и стомана с удължение от 45%, според екипът, което означава, че стоманата ще бъде достатъчно пластична, за да се оформи в сложни форми. В новия метод на екипа се използва мед, елемент, който все повече се открива в рециклираните стомани, тъй като голяма част от него е направен с помощта на рециклирани автомобили и други инженерни елементи, съдържащи електрически кабели. Екипът от Шефилд е открил, че наличието на мед води до бързо утаяване, когато стоманата се обработва термично. Това ограничава растежа на зърната в микроструктурата на материала, оставяйки ултрафинозърнеста микроструктура, която придава висока якост и превъзходна пластичност, но също така подобрява термичната стабилност. (The Engineer)
Източник: Други (25.02.2021)
 
Emirates Steel се насочва към стоманени плоски продукти Emirates Steel обяви плановете си да добави горещо валцувани рулони (HRC) към портфолиото си от продукти, така че да може основно да отговори на нуждите на местните и регионалните пазари от висококачествени плоски продукти. Понастоящем Emirates Steel извършва цялостна оценка на проекта за изграждане на напълно автоматизирания първи по рода си завод за HRC в региона на Близкия Изток и Северна Африка. След завършване, новият завод ще увеличи производствения капацитет на Emirates Steel до над 5 млн. тона годишно. Новият завод ще има най-ниския въглероден отпечатък в региона. Новите плоски продукти намират приложение в няколко сектора, включително автомобилната, електротехниката, корабостроене, котостроене и съдове под налягане, производство на газови бутилки, тежки метални конструкции, морски конструкции, общо строителство, машинни компоненти, тръби, битови уреди и структурна стомана, и др. Главният изпълнителен директор на Emirates Steel, Саед Гумран ал Ремити, подчерта, че компанията се стреми да предостави на своите клиенти пълна гама продукти на високо ниво и цялостни стоманени решения. (WAM)
Източник: Други (01.03.2021)
 
ЕК започва разследване за възможно продължаване на гаранциите за внос на стомана в ЕС Европейската комисия е започнала разследване, за да определи дали настоящата система от гаранции за внос на стомана в ЕС трябва да продължи и след изтичането ? на 30 юни, след искания от страните производители на стомана в ЕС. Заинтересованите страни се приканват да представят своите становища пред ЕК в рамките на 15 дни. Решение дали защитните мерки, основани на система от тарифни ставки и квоти, могат да бъдат продължени или не, ще бъде взето до 30 юни, се посочва в съобщението на комисията. Източник от предприятие, близко до разследването, заяви, че решението се очаква в средата на май. Държавите-членки смятат, че удължаването е необходимо поради "съществуването на непрекъснат значителен натиск върху вноса от трети страни ... фактът, че глобалният свръхкапацитет остава на много високо ниво, че голям брой търговски ограничителни мерки и мерки за търговска защита от трети страни продължават да бъдат приемани, и че няма сигнали, които да предполагат, че САЩ ще премахнат мерките по раздел 232 за стоманата", се казва в изявлението в Официалния вестник на ЕС. (S&P Global)
Източник: Други (01.03.2021)
 
САЩ наложи тежки мита за вноса на алуминий от Европа САЩ наложи тежки мита върху вноса на алуминий от 18 държави, половината от които са европейски. Тарифите бяха обявени само часове, след като губернаторът на Роуд Айлънд Джина Раймондо бе избрана за министър на търговията на САЩ. Новият министър обеща да се бори с нелоялните търговски практики и да върне производства в Щатите, което ще създаде много нови работни места в страната. Митата достигат от 4,83% върху вноса от Бахрейн до 243% върху вноса от Германия. Те са резултат от антидъмпингово разследване, започнато от администрацията на Тръмп през март 2020 г. Обложените с тежки мита алуминиеви листове имат широка употреба, като се използват за фасади на сгради и различни продукти, като каросерии на камиони и улични табели. Окончателното решение за тях се очаква да влезе в сила до 15 април. С най-високите тарифи е наказана Германия, чиито фирми трябва да плащат от 49,4% до 242,8% антидъмпингово мито. Федералната република е най-големия вносител на алуминиева ламарина в САЩ на стойност, реализирайки продукция за 286,6 млн. долара през 2019 г. Вторият най-голям вносител - Бахрейн ще плаща скромните 4,83% антидъмпингово мито и антисубсидирана ставка до 6,44%. Друг голям износител на алуминий - Турция ще плаща антидъмпингова ставка от 2,02% до 13,56% и антисубсидиен изравнителен процент от 2,56% до 4,34%. Турция е внесла в САЩ алуминиева ламарина за 122,8 млн. долара през 2019 г.
Източник: expert.bg (04.03.2021)
 
Зеленото състезание поставя под натиск производителите на стомана в Европа Целта на зелената сделка на Европейския съюз (ЕС) да превърне блока в неутрален за климата до 2050 г. оказва огромен натиск върху производителите на стомана от континента. Тези, които не могат бързо да се декарбонизират, рискуват да бъдат погълнати от съперници. Тези, които оцелеят, ще се изправят пред конкуренцията на азиатските производители, които агресивно обещават да намалят вредните си емисии. Роланд Юнк, президент на Liberty Steel за Европа и Великобритания, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, коментира, че компаниите трябва да започнат да инвестират в скъпи електрически дъгови пещи, захранвани от възобновяема енергия. По думите му европейската стоманена индустрия винаги е казвала, че „нашият краен срок е 2050 г.“ заради големите капиталови разходи, но според него това се използва като мотив за отлагане на инвестициите. Стоманените компании в Китай, които са най-големите конкуренти на европейските, вървят напред. Ако техните емисии се очаква да достигнат пик до 2023 г., Европа дотогава вече трябва да е започнала да изпълнява зелената сделка, допълва Сузана Карп, директор на политическата стратегия в неправителствената организация Bellona Europa, която е фокусирана върху индустриалната декарбонизация.
Източник: Други (04.03.2021)
 
Повишението с 4.8% на световното производство на стомана през януари е добре дошло Остави ли стоманодобивната промишленост зад себе си фазата на спадащото търсене, новите мощности, които не намират адекватен пазар, спадащите цени, нарастващите производствени разходи и следователно непрекъснатия период на лоша Ebitda? Без съмнение пандемията Covid 19 добави масло в огъня, който буквално изгори много сектори в световен мащаб, големи и малки, освен че отне живота на над 2.5 млн. и остави още няколко милиона без работата. На този фон ръстът от 4.8% на световното производство на стомана през януари внася доста свеж въздух в тази атмосфера на мрак и униние. Китай все още остава загадка с ръст от близо 7% през месеца, след като миналата година произведе над 1.05 млрд. тона сурова стомана. Производството на Индия от 10 млн. тона през януари, което надвишава производството от предния януари със 7.6%, предполага, че прогнозният дефицит в добива на стомана през FY21 в сравнение с миналата година ще бъде сведен до минимум. В световен мащаб пазарът на стомана след края на лунния ваканционен период в Китай върви нагоре. Стимулиращите мерки от правителствата изглежда са основният двигател. ЕС е в разгара на изпълнението на план за възстановяване от 2.19 трлн. долара в подкрепа на региона, както и за усилията за декарбонизация на стоманодобива. Инвестиция от 1.9 млрд. долара се предвижда за 55 железопътни инфраструктурни проекта. (Financial Express)
Източник: Други (05.03.2021)
 
Световното търсене на стомана ще навлезе в период на слаб растеж Глобалното търсене на стомана продължава да расте в краткосрочен план на фона на голяма несигурност, тъй като се очаква само леко забавяне на световния растеж, заяви председателят на Световната асоциация на стоманата Андре Гердау Йоханпетер на годишния конгрес на Бразилския институт за стомана в Бразилия. В дългосрочен план, обаче, световното търсене преминава в зона с нисък ръст, тъй като нови мегатрендове оформят индустрията, предупреди Йоханпетер. „Търсенето на стомана е в друга преломна точка, която може да бъде последвана от продължителен период на нисък растеж“, каза Йоханпетер, който е и директор на борда на бразилския производител Gerdau Group. „Търсенето на стомана е изправено пред нови предизвикателства: забавянето на растежа и застаряването на населението в развиващите се икономики, нарастващото неравенство в доходите, застрашаващо растежа и базата на средната класа.“ Загрижеността за околната среда засяга и световния стоманен сектор, като устойчивото развитие сега е „ключовата концепция“, каза той. (bisouv.com)
Източник: Други (08.03.2021)
 
Rio Tinto ще построи съоръжение за телур в медната мина в Юта Rio Tinto ще започне строителство на нов завод за добив на телур, важна суровина, използвана при слънчевите панели, от рафиниране на мед в мината си в Кенекот близо до Солт Лейк Сити, заяви компанията. Компанията ще инвестира 2.9 млн. долара за изграждането на централата , който ще добива телур като страничен продукт от топенето на мед, извличайки ценната суровина от отпадъчните потоци, заявиха от Rio Tinto. Заводът ще има капацитет да произвежда приблизително 20 метр.тона телур годишно, като производството се очаква да започне през четвъртото тримесечие на 2021 г., съобщиха от компанията. Телурът е основен компонент на кадмиевия телурид, полупроводник, използван за производството на тънкослойни фотоволтаични слънчеви панели. Може да се използва и като добавка към стомана и мед за подобряване на обработваемостта, което прави тези метали по-лесни за рязане. (S&P Global)
Източник: Други (10.03.2021)
 
Китайският внос на железен скрап може да достигне 5 млн. тона през 2022 г. Китайската държавна Zhejiang Metals and Materials Co. очаква, че китайският внос на черен скрап ще нарасне до 500 хил. - 1 млн. тона през 2021 г. и 3 -5 млн. тона през 2022 г., тъй като стремежът на страната за въглеродна неутралност увеличава търсенето на висококачествени материали, заяви Лим Кок Джиак. Страната отмени двугодишна забрана за внос на скрап от черни метали на 1 януари, като даде възможност за внос, който отговаря на пет категории от нов стандарт "рециклиран желязо-стоманен материал". Лим заяви, че ZMMC, водещ участник на пазара на железен скрап в Китай, е сключил 10 задгранични договора от 1 януари, предимно от Източна Азия и Обединеното кралство както насипни, така и с контейнери, и около 20 хил. mt от Северен Китай към март-април. Въз основа на оценката на ZMMC за общо 30-50 хил. mt скрап от черни метали, пристигащи в Китай през март, Лим прогнозира, че Китай ще внесе 500 хил. - 1 млн. тона през 2021 г., като вносът се очаква да се увеличи през втората половина на годината, когато държавните служители се запознаят с новите митнически процедури и ускорят освобождаването на товари. Други видове, като нарязани и чист скрап (busheling), също могат да бъдат добавени в крайна сметка, тъй като митническите процеси се ускоряват, за да улеснят търговията. (S&P Global)
Източник: Други (11.03.2021)
 
Американският съд отхвърля оспорването на тарифите за стомана и алуминий в раздел 232 Съдът за международна търговия на САЩ отхвърли искът от страна на Thyssenkrupp Materials North America за тарифите по раздел 232 на САЩ върху стоманата и алуминия, като установи, че процесът на изключване по член 232 не нарушава част от конституцията на САЩ и не отразява неправилно предишни президентски прокламации, както се твърди. Казусът по делото е процесът на изключване, създаден, когато бившият президент Доналд Тръмп издаде тарифите през март 2018 г. съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. Когато тарифите бяха въведени, Министерството на търговията беше упълномощено да изключва алуминия и стоманени изделия от тарифите, ако конкретният артикул е „решен да не се произвежда в САЩ в достатъчно и разумно налично количество или със задоволително качество“, в допълнение към отчитането на съображенията за националната сигурност, съгласно прокламации, издадени по това време. Thyssenkrupp се аргументира, че процесът, който предоставя изключения въз основа на заявление на конкретни заявители, а не автоматично на всички вносители на даден артикул, създава неравномерен данък в САЩ в нарушение на "клаузата за еднаквост" на Конституцията, според съдебно становище от 10 март. (S&P Global)
Източник: Други (11.03.2021)
 
Eurofer приветства подкрепата на Европейския парламент за граничния въглероден данък Eurofer приветства гласуване в Европейския парламент, при което огромно мнозинство подкрепи резолюцията на механизма за корекция на въглеродните граници. Резолюцията бележи стъпка напред към законодателно предложение, което се очаква да бъде представено през юни, с цел защита на европейските граници от изтичане на въглерод. Въпреки че резултатът от процеса за постигане на ефективен данък все още не е сигурен, Eurofer отново изрази своята подкрепа. „Мярката трябва да запълни разликата при въглеродните разходи с глобалните конкуренти и вноса, вместо да замени или намали настоящите нива на защита от изтичане на въглерод“, казва шефът на Eurofer Аксел Егерт. „По-високите амбиции за климата за 2030 и 2050 г. изискват засилена, а не отслабена защита от изтичане на въглерод. Това може да бъде постигнато само ако мярката за въглеродни граници се прилага като допълващ инструмент за подпомагане на съществуващите мерки за изтичане на въглерод. Приветстваме, че ЕП призна това.“ Европейските производители на стомана са обезпокоени, че безплатните квоти за CO2 изчезват и биха могли да се изправят пред допълнителна конкуренция, ако не бъде приложена схема за защита на европейските граници от изтичане на въглерод. (Eurometal)
Източник: Други (12.03.2021)
 
"КЦМ 2000" ще инвестира 11 млн. лв. в добив на медни руди Групата "КЦМ 2000", в която влиза пловдивският производител на цинк и олово КЦМ, се насочва и към добив на медни руди. Това стана ясно, след като правителството даде 30-годишна концесия на компанията за добив на метални полезни изкопаеми от находище "Цар Асен 2" в община Пазарджик. Планираната инвестиция в новия обект е близо 11 млн. лв. Находището се намира край село Цар Асен на около 12 км от Пазарджик, в близост до друго старо медно находище. Компанията проучва участъка от 2008 г., а през 2011 г. получи и положителна оценка по ОВОС, но проектът беше забавен заради обжалване. Предвижда се мината и съоръженията покрай нея да заемат площ от 650 дка, като рудата ще се преработва в обогатителната фабрика на групата в село Елешница, където ще се получава меден концентрат. Плащанията, които компанията ще направи за периода на концесията, са близо 4 млн. долара без ДДС, казаха от правителствения пресцентър. Според Закона за подземните богатства половината от тези приходи постъпват в държавния бюджет, а другата половина - в бюджета на местната община, т.е. Пазарджик. Проектът е интересен с това, че чрез него "КЦМ 2000" навлиза и в добива на медни руди. Освен металургичния завод в Пловдив, където се произвеждат главно цинк и олово, в момента групата има и минно дружество - "Лъки инвест", което добива оловно-цинкови руди от две находища в района на град Лъки. Самият завод в последните години насочи усилията си към извличане и на други метали от суровината, като вече произвежда телур, а в плановете влиза също производството на кобалт, индий, бисмут и др. В момента компанията изпълнява инвестиционен проект за 130 млн. евро, чрез който ще може максимално да оползотворява получените полупродукти от двете си основни производства. С приключването на проекта компанията очаква да увеличи приходите си до над 1 млрд. лв. Пловдивското предприятие е третата по големина металургична компания в страната в К100 с общи приходи от 702.3 млн. лв. за 2019 г. Консолидираните приходи на групата за същата година са в размер на 705.7 млн. лв., а заетите са 1850 души.
Източник: Капитал (18.03.2021)
 
Дебатът за корекция на въглеродните граници раздели Европейската комисия и производителите на стомана Производителите на стомана от Европейския съюз може да се скарат с Европейската комисия относно начина, по който механизмът за регулиране на въглеродните граници (CBAM) може да бъде въведен в Европа, според мненията, изразени по време на уеб семинара на Европейската асоциация на производителите на стомана, фокусиран върху политиката на ЕС в областта на климата. Въвеждането на CBAM върху настоящата система на ЕС за търговия с емисии би било "свръхкомпенсация" по отношение на осигуряването на справедлив пазар за чиста стомана и рисковете да бъдат несъвместими с политиките на Световната търговска организация, заяви Мете Кофод Куйн, началник отдел на Европейската комисия „Внедряване на СТЕ и ИТ“, ГД „Действия в областта на климата“, пред представители на сектора в уеб семинара на Eurofer. Понастоящем системата за търговия с емисии (СТЕ) предлага някои безплатни средства за производителите на стомана, за да се избегне изтичането на въглерод. Междувременно членовете на Eurofer настояват СТЕ да продължи с преходен период от осем години след въвеждането на CBAM, като през това време ще продължат да се разпределят безплатни квоти по СТЕ за производителите на стомана в ЕС, каза генералният директор на асоциацията Алекс Егерт. Този преходен период трябва да продължи, докато устойчивият пазар на "зелена" стомана се оформи напълно през 2030 г., според асоциацията. (S&P Global)
Източник: Други (18.03.2021)
 
Производителят на стомана ArcelorMittal засилва въглероден неутрален натиск ArcelorMittal ще предложи зелени сертификати на клиенти, готови да платят премия за нисковъглеродна стомана, заяви компанията в сряда, тъй като стартира фонд за подкрепа на иновативни технологии за ограничаване на въглеродните емисии от производството на стомана. Стоманодобивът представлява около 7-9% от емисиите на въглероден двуокис в световен мащаб, но Китай има за цел да премахне своите нетни емисии до 2050 г. и преследва проекти, използващи водород за превръщане на желязната руда в желязо, както и технологии за улавяне и съхранение на въглерод за постигане на целта си. Базираната в Люксембург група заяви, че ще даде на клиентите възможност да купуват „зелени сертификати за стомана“ със своите поръчки за стомана, представляващи спестявания на емисии, постигнати от ArcelorMittal в сравнение със средния интензитет на CO2 при европейското производство на стомана чрез проекти, включително намаляване на използването на въглища в доменните пещи, което позволява клиентите да докладват за намаляване на собствените си емисии.
Източник: Reuters (18.03.2021)
 
Британският стоманодобив може да мине към Zero Carbon бъдещето Декарбонизацията на стоманената индустрия предоставя на Великобритания възможност да стимулира вътрешното производство и да поеме водеща роля в новата Зелена индустриална революция, се казва в доклад на Syndex UK и Института за обработка на суровини. Докладът идва след обявеният от министъра на бизнеса и енергетиката Кваси Квартенг амбициозен план за предоставяне на първия в света нисковъглероден индустриален сектор, с над 1 млрд. паунда за намаляване на емисиите в промишлеността, училищата и болниците. Новата стратегия за индустриална декарбонизация излага визията на правителството за изграждане на конкурентно, по-екологично бъдеще за производствения и строителния сектор. Като част от пътя на правителството към нулеви емисии до 2050 г., сегашните мерки ще създадат и подкрепят 80 хил. работни места в Обединеното кралство през следващите 30 г., като същевременно намалят емисиите с две трети само за 15 г. Тази нова стратегия ще подкрепи съществуващата индустрия за декарбонизация и насърчаване на растежа на нови, нисковъглеродни сектори в Обединеното кралство, с цел да защити и създаде квалифицирани работни места и бизнес в Обединеното кралство. (The Northern Echo)
Източник: Други (19.03.2021)
 
Добри перспективи за стоманодобива Силното търсене на стомана и от своя страна нарастващите цени след облекчаването на ограниченията продължават да стимулират рентабилността на индийските производители на стомана. Анализаторите очакват цикълът да се задържи по-дълго и подобрените парични потоци могат да доведат до намаляване на задлъжнялостта. Освен това, новият капиталов цикъл може да продължи със силно търсене и цени. Силното възстановяване на търсенето през 2021 г., плюс реформите от страна на предлагането в Китай трябва да доведат до по-високи международни цени на стоманата, твърдят анализатори от Morgan Stanley India. Китай остава най-големият потребител и ускорява екологичния си натиск за контрол на въглеродните емисии. Това вероятно ще се отрази на производството в много сектори. Morgan Stanley в Китай смята, че усилията на страната за постигане на въглероден неутралитет могат да доведат до възходяща тенденция в кривата на разходите и прекъсване на доставките за тежки енергоемки и високоемисионни индустрии като производство на стомана и алуминий, което води до по-голям потенциал за цените им. Продължаващото нарастване на търсенето на стомана и ограниченията в предлагането от Китай може да вдигне международните цени и да предвещава добри показатели за индийските производители. (Mint)
Източник: Други (25.03.2021)
 
Liberty Steel иска от клиентите да плащат предварително Третият по големина производител на стомана в Обединеното кралство иска от клиенти да плащат предварително, заради проблеми с паричния поток. Liberty Steel е под натиск, след като преди две седмици основният й финансов поддръжник Greensill Capital се срина. Проблемите са най-остри в подразделението за специална стомана, която наред с други снабдява и големи авиокосмически клиенти, засегнати от коронавируса. Liberty заяви, че търсенето на някои продукти в това подразделение е спаднало с почти две трети. Фирмата е в крехко финансово състояние и правителството е готово да се намеси, ако е необходимо, за да я подкрепи. Така че идеята за авансово плащане може да бъде непривлекателна за много клиенти, които биха могли разумно да се страхуват за парите си и доставките им могат да замръзнат при всеки бъдещ процес на несъстоятелност. Източници, близки до компанията, обаче настояват, че специализираните продукти, които Liberty произвежда - особено в завода в Stocksbridge близо до Шефилд, са трудни за набавяне от други доставчици в кратки срокове. Liberty притежава 12 стоманодобивни завода във Великобритания, включително в Rotherham, Motherwell и Newport, и дава работа на 5000 души. Сривът на Greensill Capital по-рано този месец предизвика сериозни опасения относно бъдещето на тези работни места. (BBC)
Източник: Други (25.03.2021)
 
Блокирането на Суецкия канал може да засили ценовия натиск върху стоманата и металите Блокирането на Суецкия канал от контейнеровоза Ever Given не се очаква незабавно да повлияе на доставките на стомана и метали в световен мащаб, според пазарни експерти. Това обаче подхранва очакванията за евентуално повишаване на превозните цени и да свие запасите, което може да повиши ценовия натиск, особено при стоманата и медта. Каналът се използва за превози на стомана и стоманодобивни суровини, включително желязна руда, пелети и горещо брикетирано желязо между ОНД и Азия, включително Китай; алуминиеви полуфабрикати от Близкия изток до европейските страни и доставки на мед от западните страни до Китай. „Въздействието върху суровините надхвърля нефт и газ“, каза Дерек Лангстън, ръководител на изследователската дейност в корабния брокер SSY. „Множество сухи насипни товари използват Суецкия канал за достъп до ключови пазари в Азия. Дори доставките на въглища и петролен кокс от САЩ за Индия минават оттам. Брокерската компания Marex Spectron се позова на коментари на Mysteel, че блокирането вероятно ще изостри смущенията по доставката на мед за Китай. Дори ако запушването бъде решено за няколко дни, прочистването на канала може да доведе до закъснения в доставките на мед от западните страни до Китай с месец. (S&P Global)
Източник: Други (26.03.2021)
 
Американските метални групи приветстват предложението за инфраструктура на Biden Американските стоманодобивни и алуминиеви организации приветстваха предложения инфраструктурен план на президента Джо Байдън от 31 март, тъй като се очаква инвестицията в инфраструктура, заедно с призива „Купувай американско“, да засилят търсенето. Байдън изложи своята визия, известна като "Американски план за заетост", който се фокусира върху модернизирането на американската инфраструктура, подобряване на конкурентоспособността на страната и справяне с климатичните промени. Предложението, което представлява приблизително 2 трлн. долара инвестиции за осемгодишен период, предвижда 621 млрд. долара финансиране на транспортната инфраструктура за модернизиране на 20 хил. мили магистрали и пътища, замяна на 10 от икономически най-значимите мостове в САЩ в неизправност и ремонт на допълнителни 10 хил. моста. Планът също така призовава за модернизиране на обществения транспорт и инвестиране в надеждни пътнически и товарни железопътни услуги, както и инвестиция на 174 млрд. долара на пазара на електрически превозни средства. „[Американският институт за желязо и стомана] високо оценява ангажимента на президента Байдън да изгради по-добре американските пътища, мостове, водни пътища, железопътни линии, електрически мрежи и друга критична инфраструктура - и да го прави с американска стомана“, заяви главният изпълнителен директор на Института, Кевин Демпси. (S&P Global)
Източник: Други (01.04.2021)
 
Posco ще се съсредоточи върху „зелената и мобилната“ индустрии След повече от 50 години като най-големият производител на стомана в Корея, Posco сега иска да се съсредоточи върху „зелената и мобилната“ индустрии. „На преходна точка сме, където индустриалната тенденция се измества към нисковъглеродна и екологична чистота“, заяви главният изпълнителен директор на Posco, Чой Чон У, пред служителите на Posco. „Posco Group трябва да излезе отвъд бизнеса със стомана и да направи голям скок, за да стане бъдещ лидер на пазари като части за електрически превозни средства, материали за батерии и водород.“ Електрическите превозни средства (EV) са една от малкото екологични индустрии, в които Posco има известен опит. Производителят на стомана предлага от десетилетия стоманени панели за автомобилни производители и има опит в работата със суровини. В момента Posco произвежда литий, никел и графит. С тях подразделението Posco Chemical произвежда катодни и анодни материали и ги доставя на производителите на батерии. Планът е да се увеличи производството до 400 хил. тона катоден и 260 хил. тона аноден материал до 2030 г. Има известна степен на напредък, според компанията. (Korea JoongAng Daily)
Източник: Други (01.04.2021)
 
Директор в ERG: Медта с голям дефицит заради нарастващо търсене Очертава се година на значителен дефицит на пазара на мед, тъй като по-свитото от очакваното предлагане не успява да отговори на значително засиленото търсене, заяви главният изпълнителен директор на диверсифицираната минна компания Eurasian Resources Group (ERG). Това търсене е подкрепено от безпрецедентни нива на така наречените зелени стимули, тъй като икономиките възстановяват инфраструктурата с цел декарбонизация, като връщането към цените на медта над 10 хил. долара за тон е краткосрочна реалност, добави Бенедикт Соботка. Тримесечната цена на медта на Лондонската метална борса се понижи с 0.8% през седмицата до крайна цена от 8 790 долара за тон в четвъртък 1 април. Това е спад спрямо 9 562.50 долара за тон на 25 февруари. Последният път, когато медта беше над 10 хил. долара, беше през февруари 2011 г., когато достигна рекорден връх от 10 120 долара за тон. Според Соботка, ръстът на търсенето на мед извън Китай се очаква да бъде движеща сила през 2021 г., промяна спрямо последните години. (Metal Bulletin)
Източник: Други (01.04.2021)
 
"Алкомет" отчита загуба за 2020 г. заради по-високи разходи Увеличените разходи и лекият спад на приходите са извели "Алкомет" на загуба през 2020 г. Това показва отчетът на шуменския производител на алуминиеви изделия. Макар че обемът на производство е нараснал, след като компанията приключи мащабен проект за разширяване на мощностите, по-ниските цени на метала са довели до намаление на продажбите. За тази година дружеството прогнозира значително увеличение на приходите, както и нетна печалба. През миналата година шуменският завод е произвел 7% повече продукция - общо 73.5 хил. тона. Продажбите като обеми също нарастват. Двуцифрен ръст (16.6%) има при пресовите продукти, където силно увеличение се отчита при продажбите на специални и стандартни профили, които са основната част от това производство. Миналата година компанията започна проект за обособяване на цех за механична обработка на алуминиеви профили, което ще й позволи да прави завършени детайли с по-висока добавена стойност за сектори като автомобилостроене, машиностроене и др. В същото време компанията отчита минимален спад на приходите от продажби (с около 1%), главно заради по-ниската цена на алуминия - средната цена на метала миналата година е била 1489 евро/тон спрямо 1600 евро/тон през 2019 г. Ако тази година няма някакви значителни сътресения, компанията прогнозира значително увеличение както на производството, така и на финансовите резултати. Обемът на продажби на пресови изделия се очаква да се увеличи с около 30% вследствие на засиленото търсене, а акцентът отново ще бъде върху продукти с по-висока добавена стойност. При валцовите изделия очакваният ръст е 22%, като компанията ще наблегне на продажбите на различни видове фолиа, както и на финсток. При запазване на нивата на алуминия на Лондонска борса за метали очакванията на ръководството са през 2021 г. продажбите да достигнат около 480 млн. лв., което е ръст с 38%. Маржът на печалбата преди лихви, данъци и амортизации се предвижда да бъде около 8.8%, а крайният резултат отново да е положителен с нетна печалба около 3.9% от приходите.
Източник: Капитал (02.04.2021)
 
Китай обмисля данъчни промени в стоманодобива за зелените цели Китай обмисля редица данъчни промени за своята гигантска стоманена индустрия, за да изчисти една от най-замърсяващите си индустрии. Властите обмислят промени, които да насърчат вноса и да намалят износа. Мерките подчертават фокуса върху обслужването на вътрешния пазар, след като страната се ангажира да намали производството на стомана тази година, за да ограничи въглеродните емисии в индустрията. Данъчните промени също могат да променят световната търговия със стомана, тъй като Китай е най-големият производител, вносител и износител. Ходът за ограничаване на пратките за чужбина рискува да остави недостиг на доставки, който трябва да се запълни, точно когато има оптимизъм, че възстановяването след пандемия ще повиши глобалното търсене. Пазарът може също да се затегне, ако съвпада с нарастване на покупките от чуждестранни производители. Разглежданите промени включват намаляване на отстъпките при износ за някои стоманени продукти и намаляване или премахване на вносни мита за някои продукти. Китай също обмисля да намали данъка върху добавената стойност или данъка върху доходите за местните производители на желязна руда или да освободи компаниите от данъците. Подробностите не са окончателни и може да се направят промени, като някои политики вероятно ще бъдат обявени веднага след април. (Business Times)
Източник: Други (02.04.2021)
 
Китай може да не намали производството си през 2021 г., световните цени скачат Плановете на Китай да намали производството на сурова стомана през 2021 г. могат да бъдат възпрепятствани от високите цени на стоманата, стимулиращи предприятията да вдигнат оперативните си темпове, което би компенсирало намаляването на производството другаде. Нетният резултат би бил в най-добрия случай незначително намаляване на общото производство и по всяка вероятност изобщо няма да свие нивата от миналата година, изчислява S&P Global Platts Analytics. Вътрешните цени на горещовалцуваните рулони в Китай са се повишили с около 12% от началото на март, достигайки най-високото си ниво от средата на 2008 г. Най-новият кръг на покачване на цените се дължи главно на спирането на град Таншан на 30% от капацитета на доменната си пещ и има пазарни очаквания, че подобни намаления на производството ще бъдат приложени и отвъд Тангшан в опит да се постигне целта на китайското правителство за намаляване на стоманодобива през 2021 г. Асоциацията на желязото и стоманата на провинция Дзянсу на 2 април призова за контрол на производството на стомана, а град Кинхуандао в северната част на Китай е готов да спре 30% от капацитета си за производство на желязо и стомана. Провинция Дзянсу е произвела 121 млн. тона сурова стомана през 2020 г., което представлява 11% от общата продукция на Китай, според Националното статистическо бюро. (S&P Global)
Източник: Други (08.04.2021)
 
Rio Tinto произвежда литий за батерии от отпадъчни скали в демонстрационен завод Rio Tinto започна производството на литий за батерии от отпадъчни скали в демонстрационна фабрика за литий в Калифорния, отбелязвайки следващата стъпка за увеличаване на мащаба на нов производствен процес на литий. В мината Boron процесът ще спомагат за възстановяването на критичния минерал и за извличане на допълнителна стойност от купчини отпадъци от над 90 години добив по време на операцията. Първоначално малко проучване през 2019 г. успешно доказа процеса на печене и извличане на отпадъчни скали за възстановяване на високи класове литий, каза Rio Tinto. Демонстрационната централа в Калифорния има конструктивен капацитет от 10 mt / год. литий за батерии и ще заработи през 2021 г., за да оптимизира процеса. Тя също така ще даде оценка за осъществимостта за преминаване към производствен завод с първоначален капацитет от поне 5000 mt годишно или достатъчно, за да се направят батерии за приблизително 70 хил. електрически превозни средства, каза компанията. "Това е ценна следваща стъпка за увеличаване на производството на литий на площадката на Boron, и всичко това от използване на отпадъчни материали, без да е необходимо по-нататъшно копаене", заяви изпълнителният директор на Rio Tinto Minerals Синеад Кауфман. (S&P Global)
Източник: Други (08.04.2021)
 
Виетнам ще приложи временни антидъмпингови мерки върху малайзийските стоманени продукти Виетнам ще приложи временни антидъмпингови мерки върху някои Н-образни стоманени продукти с произход Малайзия. Органът за защита на търговията на Виетнам заяви, че Министерството на промишлеността и търговията наскоро е издало решение за прилагане на временни антидъмпингови мерки върху някои Н-образни стоманени продукти от Малайзия. Временната антидъмпингова данъчна ставка, прилагана за малайзийските износители, е 10.2%. Органът за търговски мерки на Виетнам започна разследването през август миналата година въз основа на резултатите от оценката на петицията, с която се искат антидъмпингови мерки от представители на местната производствена индустрия, подадена през юли. След осем месеца на предварително разследване, резултатите показаха, че обемът на вноса на Н-образна стомана от Малайзия се е увеличил рязко по време на разследвания период, причинявайки значителни щети на местната Н-образна стоманодобивна промишленост. Дъмпингът оказа значителен натиск върху местната преработваща промишленост, отразена в критерии като производствена продукция, обем на продажбите, приходи, печалба, пазарен дял и материални запаси, които варираха силно през разследвания период. Всички тези показатели показват ясна тенденция към намаляване. (VNS)
Източник: Други (09.04.2021)
 
Решението на Япония за нулев въглерод може да е технология на столетие Някои от най-големите индустриални компании в Япония работят по проект, който може да предизвика вълна от инвестиции в една от най-противоречивите форми на улавяне на въглерод: метанирането. Морският гигант Mitsui OSK Lines Ltd. ръководи работна група от девет японски компании, включително производители на стомана Nippon Steel Corp. и JFE Steel Corp., за да оцени жизнеспособността на производството и използването на метан за захранване на „кораби с нулеви емисии“ вместо с втечнен природен газ или други изкопаеми горива, включително флот от нови кораби, които ще транспортират въглероден диоксид за преработка. Метанацията е „най-реалистичното решение“ за Mitsui OSK Lines за постигане на нулеви емисии до 2050 г., каза Такеши Хашимото, главен изпълнителен директор. „Предизвикателството за следващото едно до две десетилетия е дали компанията може да превърне технологията в устойчиво и практично решение“ чрез намаляване на разходите, каза той. Открит преди повече от век от френски химици, метанирането е процес от две части за превръщане на въглеродния диоксид и водорода в метан. Водородът може да се получи чрез разделяне на вода, използвайки възобновяема енергия като вятър или слънчева енергия. Водородът се комбинира с CO2 и полученият метан може да се използва като гориво за кораби или в електроцентрали. (Japan Times)
Източник: Други (15.04.2021)
 
Авиокосмическата индустрия настоява правителството да осигури доставките ot Liberty Steel Авиокосмическата индустрия призовава правителството да се намеси, за да осигури доставките на специализирани стоманени продукти, на които разчита, на фона на борбата за финансиране на Liberty Steel. Собственикът на Liberty Steel Санджеев Гупта спешно търси финансиране след срива на Greensill Capital, преди това негов ключов кредитор. Liberty Steel е третият по големина производител на стомана в Обединеното кралство с около 3500 работници, докато цялата империя за метали GFG на Гупта дава работа на около 35 хил. души по целия свят. ADS Group, която представлява авиокосмически и отбранителни компании, включително Airbus и Rolls-Royce, заяви, че нейните членове са особено загрижени за поддържането на доставките от две подразделения на Liberty Steel в Родъръм и Стоксбридж. Двата завода в Южен Йоркшир произвеждат високоякостна стомана, която е устойчива на корозия, което я прави ключов материал за реактивни двигатели, колесници и други части като витлата на по-малки самолети. Кевин Крейвън, временният главен изпълнителен директор на ADS, е писал на британският бизнес секретар Куази Квартанг с молба за неговата „спешна намеса за разрешаване на ситуацията“, преди да се стигне до недостиг и увеличени разходи. (The Guardian)
Източник: Други (15.04.2021)
 
Световният дисбаланс в стоманата дава възможности за износ през Q2 Острият недостиг на намотки в Европа и САЩ доведе до най-високото ниво на стоманата от 2008 г. насам и привличане на износен интерес от азиатските предприятия - и ситуацията изглежда малко вероятно да се промени, докато производството на стомана се засили от втората половина на годината, което дава възможности за износ през Q2. Цените на горещовалцуваните намотки в Средния Запад на САЩ са се повишили с 33% от началото на годината, докато цените в Северна Европа са скочили с 36.5%, показват данните на S&P Global Platts. Сроковете за доставка се удължиха и на двата пазара, като много клиенти не успяха да си осигурят стомана през текущото тримесечие. САЩ очакват вносът да започне да се увеличава през лятото, което може да помогне за облекчаване на напрежението в доставките. Драматичното покачване на цените на стоманата в САЩ се разглежда до голяма степен като задвижено от предлагането, а не от търсенето, като производителите на автомобили се борят с недостига на полупроводници. В Европа търсенето надолу по веригата е по-обтегнато, но големи производители като ArcelorMittal предлагат срокове за доставка дори до октомври. Очаква се цените на стоманата в Европа и САЩ да продължат да се повишават през второто тримесечие, допълнително подкрепени от програмите за ваксинация COVID-19, помагащи икономиките да се възстановят. (S&P Global)
Източник: Други (16.04.2021)
 
Възстановяване на световното търсене на стомана през 2021 г. Световната асоциация на стоманата прогнозира, че търсенето на стомана в световен мащаб ще нарасне с 5,8% през тази година до 1,87 млрд. метрични тона, а след това с още 2,7% до 1,92 млрд. тона през 2022 г. Търсенето от автомобилния и строителния сектор предлага най-добрите перспективи за растеж. Тези прогнози следват година на леко намаляващо (-0,2%) търсене през 2020 г., като основните потребяващи индустрии като автомобилостроенето и строителството са обхванати от свързани с пандемия ограничения и прекъсвания на веригата на доставки. Световната асоциация добави, че новата прогноза предполага, че втората или третата вълна на Covid-19 ще затихнат през второто тримесечие на 2021 г. и че ваксинациите ще допринесат за „постепенно връщане към нормалността в основните страни, използващи стомана“. Според Саед ал Ремейти, председател на World Steel Economics Committee, „световният стоманодобив има късмета да завърши 2020 г. само с малко свиване на търсенето. Това се дължи на изненадващо силно възстановяване в Китай, с ръст от 9,1%. В останалата част на света търсенето на стомана се сви с 10.0%. “ (American Machinist)
Източник: Други (19.04.2021)
 
“Аурубис” взе световен сертификат “Аурубис България” е получила световния сертификат The Copper Mark, съобщиха от компанията. Дружеството е първото от мултинационалната група за производство на метали “Аурубис”, която успешно е приключила сертифицирането. Стандартът удостоверява, че компанията отговаря на международните изисквания за устойчиво развитие в медодобивната индустрия. Сертифицирането е продължило 12 месеца, като изисква да бъдат покрити 32 международно признати критерия за устойчиво развитие, всеки от които се оценява независимо един от друг. Сред критериите са съответствие с изискванията за опазване на околната среда, здравословни и безопасни условия на труд, права на човека, отношения с общностите, корпоративно управление. Стандартът е нов за устойчивост в медодобивната индустрия, въведен на 30 март 2020 г. Минни компании и металургични производства могат да участват доброволно в процеса по външно оценяване. Досега са сертифицирани 17 компании, като “Аурубис България” е четвъртото металургично производство в целия свят, което получава стандарта. В рамките на The Copper Mark е разработен и стандарт за дю дилиджънс за отговорни доставки на мед, никел, цинк и олово в съответствие с изискванията на Лондонската метална борса, които ще влязат в сила през 2022 г.
Източник: 24 часа (27.04.2021)
 
Производството в "Аурубис" е почти без промяна на фона на ръст в групата Производството в "Аурубис България" е останало почти без промяна през шестте месеца до края на март. Докато преработката на концентрати леко намалява, минимален ръст отчита добитото количество чиста мед. В същото време германската Aurubis, която е собственик на завода в Пирдоп, отчита значително увеличение на производството в другите си предприятия и двуцифрено повишение на приходите през първата половина на финансовата 2020/2021 г. Отчетът на групата показва, че в "Аурубис България" е преработен 3% по-малко концентрат на годишна база, като общото количество за шестмесечието е 660 хил. тона. Това е причината и за спада в производството на сярна киселина, отново с 3% до 674 хил. тона. Леко повишение от 1% има при произведените медни катоди (чиста мед), които достигат 113 хил. тона. В същото време общо сегментът "Рафиниране и преработка на метали", в който освен българското предприятие влизат още 7 завода, включително за медни продукти и рециклиране, значително увеличава резултатите си. Преработеният концентрат нараства с 10% до 1.225 млн. тона, повече е и сярната киселина, добивана като страничен продукт, а катодното производство скача със 17% до 554 хил. тона.
Източник: Капитал (11.05.2021)
 
Индия разширява митото за AD върху безпроблемния внос на тръби от Китай Централният съвет на Индия за непреки данъци и митници публикува уведомление на 7 май 2021 г. за удължаване на антидъмпинговите мита върху вноса на безшевни тръби, тръби, кух профил от легирана и нелегирана стомана от Китай до 31 октомври 2021 г. Заместник-секретар на правителството на Индия г-н Раджеев Ранджан разпореди, че „Антидъмпинговото мито, наложено съгласно уведомление № 7/2017-Митници (ADD) от 17 февруари 2017 г., ще остане в сила до 31 октомври 2021 г. включително, освен ако не бъде отменено, заменено или изменено по-рано.” Удължаването на антидъмпинговото мито за въпросните продукти се наложи, тъй като генералният директор по търговските средства (DGTR), който през февруари 2021 г. започна преглед на ставките, все още не е завършил процеса и официалният налог трябваше да изтече на 16 май. Преразглеждането на съществуващото антидъмпингово мито следва заявление, подадено от местни производители като ISMT Limited и Jindal SAW Limited пред DGTR, търсещи преглед и продължаване на защитата при внос, като се твърди, че дъмпингът на тези продукти от Китай продължава дори след налагането на митото и че е налице значително увеличение на обема на вноса. В уведомлението на DGTR беше казано, че „има вероятност дъмпингът на тези стоки да продължи от Китай, ако съществуващото мито остане да изтече. Въз основа на надлежно обоснованото заявление и след като се е убедил на основата на доказателства prima facie, представени от местната индустрия, органът започва разследвания за преразглеждане.“ /Https://www.steelguru.com/
Източник: Други (11.05.2021)
 
Цените на желязната руда скачат, заради бумът на металите Докато инвеститорите залагат на икономическото възстановяване, има нова лудост, която завладява пазарите. По света се бърза да се купуват метали. Какво се случва: Фючърсите за железна руда в Китай се изстреляха с 10% до рекордно висок в понеделник. „Картината на търсенето в Китай е много динамична“, обясни Уорън Патерсън, ръководител на стоковата стратегия в ING. Извън Китай икономическата ситуация също изглежда "по-оптимистична", което натоварва доставките на желязна руда. Освен това има силни стимули за заводите в Китай да увеличат производството на стомана, което изисква желязна руда, добави Патерсън. Геополитическото напрежение между Китай и Австралия, ключов доставчик на суровини, също е фактор. Експлозията в цените на желязната руда идва на фона на по-широк бум на метали. Цената на медта също достигна рекорд за всички времена в понеделник, докато цените на стоманата са приблизително три пъти повече от средните за 20-те години. Bloomberg Commodity Spot Index, който е на най-високото си ниво от десетилетие, се е повишил през 14 от последните 15 търговски сесии. /CNN
Източник: Други (11.05.2021)
 
Salzgitter намалява емисиите CO2 в производството на електрическа стомана За да можем да задоволим търсенето на валцувани продукти с редуциран CO2, в момента се работи в Salzgitter Flachstahl за намаляване на въглеродните емисии в производството на стомана, като се използват ресурсите, които вече са налични в групата. Процесът на производство на стомана с помощта на електрическа дъгова пещ, използвана в Peiner Tr?ger GmbH в Peine, има предимството пред класическия път на доменната пещ, че вложеният материал, използван за производството на плочи, се състои от 100% скрап. В тясна работа в екип между Peiner Tr?ger и Salzgitter Flachstahl, през втората половина на 2020 г. беше разработена концепция за снабдяване на SZFG с плочи Peiner, изработени от електрическа стомана, за да може да се произвежда плоска стомана със значително намален отпечатък на въглероден диоксид. След като оборудването за леене за производство на плочи беше модернизирано, първите плочи бяха доставени на Salzgitter още през ноември 2020 г. За да се влезе в екологосъобразно производство на стомана с ниско съдържание на CO2, базирана на плочи Peiner, беше разработен избор на марки между Peiner Tr?ger и Salzgitter Flachstahl, с която вече може да се обслужва избран сегмент от плоско производство на стомана. /https://www.steelguru.com/
Източник: Други (11.05.2021)
 
Над 300 производители помолиха Байдън да отмени стоманените тарифи на Тръмп Цените на стоманата растат и американското производство плаща цената - буквално, благодарение отчасти на продължаващите последици от митата на бившия президент Доналд Тръмп, които президентът Джо Байдън не е премахнал. В четвъртък над 300 производствени предприятия изпратиха писмо до Белия дом, призовавайки Байдън да отмени тарифите на Тръмп, които според подписващите са допринесли за недостиг на доставки, дълги срокове за изпълнение и изкуствено високи цени за ключови материали от стомана и алуминий. „Бизнесът, произвеждащ в Америка като нашия, плаща тарифите за внос, а нашият бизнес и служителите страдат, когато продуктът ни не може да се конкурира с чуждестранни производители, тъй като САЩ са остров с високи цени на стоманата и алуминия“, се казва в писмото. Производителите казват, че са принудени да плащат цени с около 40% по-високи за някои стоманени продукти, отколкото чуждестранните конкуренти, което е „неустойчива ситуация за всеки работодател в САЩ“. / reason.com/
Източник: Други (11.05.2021)
 
Службата за сериозни измами във Великобритания ще проучи финансирането на GFG Alliance, посочва Greensill Службата за сериозни измами в Обединеното кралство (SFO) разследва подозрения за измама, измамна търговия и пране на пари във връзка с финансирането и провеждането на бизнеса на компании в рамките на Gupta Family Group Alliance (GFG Alliance), включително споразуменията за финансиране с Greensill Capital UK Ltd., заяви SFO в публикация на уебсайта си на 14 май. Понастоящем SFO не може да каже колко дълго ще продължи разследването или кой период е обект на разследване, но актуализации ще бъдат публикувани на уебсайта му, каза говорител. GFG Alliance заяви, че ще си сътрудничи изцяло с разследването. "GFG Alliance отбелязва съобщението на Службата за сериозни измами в Обединеното кралство (SFO), че е започнало разследване", заяви говорител в изявление по имейл. "Тъй като тези въпроси са обект на разследване на SFO, не можем да правим допълнителни коментари. GFG Alliance продължава да обслужва своите клиенти по целия свят и напредва в рефинансирането на своите операции, които се възползват от оперативните подобрения, които е направила, и много силни пазари на стомана, алуминий и желязна руда. " (S&P Global)
Източник: Други (17.05.2021)
 
Vale, Rio Tinto, BHP си сътрудничат за декарбонизация на камиони Три конкуриращи се добивни компании, Vale, BHP и Rio Tinto, се обединиха, за да поканят компании и частни лица да участват в инициатива за намиране на начини за използване на електрически превозни средства в повърхностното копаене с цел декарбонизиране на минните операции в световен мащаб. Charge On Innovation Challenge ще покани участници от цял свят да предложат възможни методи за използване на камиони с електрическо задвижване в операции по надземен добив. Фокусът ще бъде върху това как да се презареждат акумулаторните батерии с възможно най-малко въздействие върху операциите, като се гарантира широкото им приемане в откритите рудници. Настоящите стационарни системи за зареждане изискват значително време за зареждане на големи камиони, което би довело до значителна загуба на производителност. Минната индустрия се нуждае от концепции за бързо зареждане с мащаб от мегават, способни да доставят около 400kWh за зареждане и задвижване на камион в рамките на цикъла на изтегляне на камиона (натоварване, пътуване, изхвърляне, връщане, опашка), заявиха от BHP и Rio Tinto. „Очакваме, че предизвикателството ще стимулира иновативни идеи, някои от които биха могли да бъдат незабавно приложени към съществуващото дизелово-електрическо оборудване и ще помогнат за бързото прилагане на по-дългосрочни решения“, каза Едгар Басто, президент на BHP Minerals Australia. Rio Tinto заяви, че счита, че иновациите са ключът към декарбонизацията. (S&P Global)
Източник: Други (17.05.2021)
 
Китай се готви да "усмири" суперцикъла на индустриалните метали Световните цени на индустриалните метали записаха спад в началото на седмицата, след като китайските регулатори предупредиха компаниите от сектора в страната да предприемат мерки за ограничаване на поскъпването им. Китайската национална комисия по реформи и развитие настоява фирмите да поддържат "нормално ниво на поръчките". Тази стъпка идва след като цените на металите поскъпнаха значително през последните месеци в резултат на нарасналата активност на водещите икономики. Сред тези, чиято стойност достигна най-сериозен пик, бяха медта и алуминият. По време на търговията на лондонската борса в понеделник медта поевтиня с 1,6% до 9881 долара за метричен тон, а алуминият - с 1,09% до 2370 долара на метричен тон. Според информацията в китайски медии, регулаторът е провел срещи с големите компании в индустрията заради "продължаващото и драстично поскъпване на суровините". Търговците на суровини следят пазара с повишено внимание и след като от Белия дом обявиха в петък, че ще намалят готвените мащабни инвестиции в нова инфраструктура от 2,25 трилиона долара до 1,7 трилиона долара. /BBC
Източник: Други (25.05.2021)
 
Wood Mackenzie: Медта се насочва към лебедовата си песен Цената на медта се изстреля през последните месеци. Сега обаче е време тя да се насочи обратно надолу, смята изследователската компания Wood Mackenzie в нов доклад. Според главния вицепрезидент на компанията Джулиън Кетъл, настоящия скок може значително да навреди на дългосрочния растеж на пазара. Wood Mackenzie публикува анализа си в контекста на рязкото понижаване на цените с почти 6%. Фючърсите с доставка през юли се търгуват при цена от 4,59 долара, което е понижение от 3% през деня вчера. Спринтът на медта е предизвикан от голяма криза на предлагането на пазара. Търсенето на мед бележи значителен ръст, тъй като нациите се стремят да подобрят своята електрическа инфраструктура като част от нарастващия преход към зелена енергия. В същото време производството от рудниците не е в състояние да се справи с това търсене. Според Кетъл обаче съществува нарастващ риск поскъпването на суровината да доведе до заместване и пестене сред потребителите на медта. "В последния суперцикъл медната индустрия не успя да се справи с огромното търсене на Китай, в резултат на което цените първоначално се повишиха рязко и силно", изтъква той. Заради тези исторически динамики той припомни, че в много производства медта може да бъде заменена с алуминий.
Източник: Money.bg (25.05.2021)
 
Индийските производители на тръби търсят забрана на износа на стомана Индийската асоциация на производителите на тръби поиска държавна намеса за регулиране на цените на стоманата. В писмото до министъра на стоманата г-н Дармендра Прадхан от 20 май индустриалният орган иска временна забрана за износ на стомана, за да попречи на стоманените играчи да отклоняват продукцията си на международните пазари. В него се казва: „Производителите на тръби, както и микро, малки и средни предприятия се борят дълго време поради повишени цени и недостиг на стоманата на вътрешния пазар. Обърнахме се към Министерството на стоманата, като поискахме вашата любезна намеса за регулиране на цените и налагане на временна забрана за износ на стомана. IPMA заяви, че „Цените на стоманата са се увеличили с повече от 60% през последните 10 месеца и се очаква да се увеличат допълнително с 4000 INR за тон през следващите дни. Това направи невъзможно съществуването на индустриите надолу по веригата, които са изцяло зависими от интегрираните стоманодобивни заводи заради нуждите си от суровини. Като такива няколко индустрии надолу по веригата са затворени и много други са на ръба на закриването. ”/ Steelguru
Източник: Други (25.05.2021)
 
Преминаване от доменни към електродъгови пещи ще започне сериозно към 2025 г. Преминаването от доменни към електродъгови пещи като част от стремежа за декарбонизация на стоманодобива е предизвикателство в краткосрочен план, но може да започне сериозно около 2025 г., според участници в уеб семинар, организиран от европейската асоциация на търговците на стомана и акционерите Eurometal. От 2025 г. немалко производители на стомана ще започнат да търсят повече инвестиции в електрически дъгови пещи (EAF), стимулирани от по-високите цени на въглерода, каза Люк Питърс, анализатор на металургични въглища от изследователската организация CRU. Понастоящем производството с доменни пещи, използващо въглища и желязна руда, представлява около 70% от производството на стомана в световен мащаб, като производството на EAF на базата на стоманен скрап представлява около 30% и нараства. Високите цени на въглерода ще принудят производителите на стомана да вземат решения дали да инвестират в по-нататъшни реконструкции на доменните пещи или да приемат различни, потенциално по-малко замърсяващи технологии, които не използват въглища, каза Питърс. Компаниите ще искат да извлекат парите си от последните или настоящите ревизии, които в много случаи могат да удължат експлоатационния живот на техните доменни пещи за 10-15 години, каза той. (S&P Global)
Източник: Други (25.05.2021)
 
Aurubis AG: Първо производство на анодна мед с водород Aurubis започва серия от тестове за производството на анодна мед с водород в своя завод в Хамбург. Пилотният проект, при който водород и азот са въведени в производственото съоръжение (анодна пещ) вместо природен газ, протича по план. Първоначално настоящите тестове ще измерват реакцията на съоръжението към въвеждането на водород и ще гарантират, че отделните производствени етапи, които са силно чувствителни в енергоемкия процес на производство на метали, протичат гладко. В средносрочен план водородът може да замести изкопаемите горива в производствения процес, като направи производството като цяло по-благоприятно за климата. Поради високата реактивност на водорода, Aurubis очаква повишена ефективност и в производствения процес. Водородът за тестовете в Aurubis се доставя от Air Liquide, дългогодишен партньор на Aurubis, който, наред с други неща, управлява кислороден блок в помещенията на завода в Хамбург. С първото използване на водород в индустриален мащаб, Aurubis демонстрира още една ключова стъпка към неутрално въглеродно мултиметално производство: докато конвенционалното използване на природен газ като редуциращ агент образува въглероден диоксид, използването на водород генерира само водни пари като страничен продукт. (Bloomberg)
Източник: Други (28.05.2021)
 
Търговците на стомана лижат рани, докато китайското правителство бързо сваля цените След бързите, решителни и съгласувани усилия на китайското правителство за намаляване на внезапния скок на цените на стоманата, балонът, който започна да се надува в началото на май, започна да се изпуска през последните дни. Спукването на балона остави мнозина, които се хвърлиха с главата напред да оближат рани, източници от индустрията и анализатори заявиха, че може да отнеме месеци, докато пазарът на стомана се нормализира. Цените на стоманата в Китай пощуряха от 1 май. Цените на стоманените изделия се повишиха с над 1600 юана (250 долара) на тон за период от две седмици, привличайки вниманието на най-високо ниво на китайското правителство. Отговорът на правителството достигнаха своя връх в понеделник, като китайският премиер Ли Кецян заяви, че трябва да се избегне предаване повишаването на цените на суровините към потребителите. След това цените на стоманата спаднаха, оттегляйки се до нивата отпреди 1 май. Неотдавнашният скок на световните цени на суровините е ужасяващ. Измерен чрез CRB, индекс на цените на фючърсите на стоките, средната цена на стоките се е повишила с 46% от второто тримесечие на 2020 г. За да се постави това стръмно изкачване в перспектива, на индекса му бяха нужни седем години, за да се покачи със 145% от 2001-08. (globaltimes.cn)
Източник: Други (28.05.2021)
 
Китайските регулатори предупреждават основните играчи за манипулация на цените Китайски регулатори предупредиха големите стокови компании и индустриални асоциации в страната срещу прекомерна спекулация и разпространение на дезинформация. Държавните регулатори призоваха основните играчи в секторите на желязната руда, стоманата, медта и алуминия относно предлагането и ценовата стабилност, според Националната комисия за развитие и реформи. Множество фактори подхранват ценовото нарастване сред стоките в Китай от началото на годината. Въпреки че признаха световното ценово повишение, регулаторите посочиха прекомерна спекулация в сектора. Те обещаха да следят отблизо движението на цените на суровините и да засилят инспекциите на стоковите фючърси и спот пазарите. Също така се ангажираха да имат "нулева толерантност" към незаконните дейности, да налагат монополни споразумения и да предприемат мерки срещу разпространението на дезинформация и натрупване на запаси в индустрията. Според китайското национално статистическо бюро цените за 42 от 50 основни стоки са се повишили през периода от април до май. Цените на стоманата и въглищните продукти са скочили над 10% средно от април до май, като добавка към 9% поскъпване на стоманата през първите три месеца на тази година. (CGTN)
Източник: Други (28.05.2021)
 
Производителите на стомана и автомобили се договориха за поскъпване на стоманените листове Южнокорейските производители на стомана повишиха цените на автомобилната стомана за първи път от четири години насам, ход, който може да засили крайните им резултати. Posco, най-големият производител на стомана в страната, постигна сделка с Hyundai Motor Co. и Kia Corp., за повишаване цената на тон автомобилна стомана с 50 хил. вона (45 долара). Този ход има за цел да отрази увеличените разходи за една от основните суровини, желязна руда. Цената на желязната руда е скочила до 190.51 долара за тон на 28 май, което е рязко увеличение от 97,09 долара на същата дата миналата година, според данните на Korea Resources Corp. Hyundai Steel Co., вторият по големина производител на стомана, също заяви, че има сключи сделка със своите клиенти Hyundai Motor и Kia Corp. за повишаване на цената на тон автомобилна стомана с 50 хил. вона. Hyundai Steel печели около 30% от общите си продажби, като продава стоманени листове на Hyundai и Kia. Всички те са свързани с Hyundai Motor Group, петият по големина автомобилен производител в света по продажби. Анализаторите смятат, че производителите на стомана могат да предават по-високите цени на суровините върху корпоративните си клиенти чрез повишаване на цените, което от своя страна се очаква да подобри резултатите на стоманодобивните предприятия. (Korea Herald)
Източник: Други (31.05.2021)
 
Цените на желязната руда падат, тъй като Китай обещава да разгледа „необичайни сделки“ Цената на желязната руда се срина в сряда, след като Шанхайската фючърсна борса обеща да проучи „необичайни сделки“, допълвайки предишните опити на правителството да смекчи поскъпването на суровините чрез предупреждения. Цената на желязната руда на стоковата борса в Далиан спадна с 6,1% до 994,50 юана (155,59 долара) за тон, малко над най-ниското ниво от 992 юана (155,20 долара) за деня, което е най-слабото от 12 април. Шанхайската строителна арматура приключи през деня с 6% по-ниска стойност от 4667 юана (729,79 долара) за тон, след като по-рано се докосна до 4661 юана, най-ниската от 24 март. Търговията започна с пазари, които вече са под натиск заради притесненията от мусонните дъждове в южната част на Китай и високата температура на север, забавяща строителната дейност, която може да намали търсенето за арматура и желязна руда. „Вътрешното строителство ... извън сезона идва скоро“, казват анализатори от Huatai Futures. Дъждът в някои части на централен и южен Китай достигна рекордно високи нива. Силният икономически импулс в Китай леко се успокои през май, тъй като нарастващите цени на суровините притиснаха печалбите, бизнесът стана по-предпазлив, а продажбите на имоти и автомобили постигнаха ниски резултати. (mining.com)
Източник: Други (03.06.2021)
 
Неръждаема стомана и батерии за електромобили задвижват на търсенето на никел Производството на неръждаема стомана вероятно ще остане водещ двигател на търсенето на никел, докато пазарът на батерии - особено за електрическите превозни средства - ще се превърне във втория по големина потребител на суровината „със значителен марж“, заяви Оливие Масън, старши анализатор в Roskill, пред Бюрото за международно рециклиране (BIR). Китай и Индонезия продължават да бъдат ключови играчи в световното производство на неръждаема стомана, като увеличиха своя общ дял от общото производство от 52% през 2015 г. на 64% миналата година. В резултат на продължаващата голяма зависимост от първичен никел, глобалното съотношение на скрап в производството на неръждаема стомана се е понижило до около 37% през 2020 г. от близо 42% пет години по-рано, добави Масън. Перспективите за скрапа в променящия се пейзаж на употреба на никел заемат голяма част от дискусията по време на онлайн срещата на Комитета по неръждаема стомана и специални сплави на BIR. Свързаното с пандемията свиване с 2.4% на световното потребление на неръждаема стомана през миналата година всъщност е по-малко от спада, наблюдаван по време на глобалната финансова криза от 2008 и 2009 г., каза Масън. Стръмните годишни спадове в САЩ (-17%), Европа (-9%) и Япония (-6%) бяха до голяма степен уравновесени от ръста на потреблението от над 6% в Китай заради металоемкия план за стимулиране. (S&P Global)
Източник: Други (03.06.2021)
 
Алкомет се насочва към производството на автомобилни компоненти Алкомет се насочва към производството на алуминиеви компоненти за автомобилната индустрия. Компанията очаква около 25% от нейното производство в следващите години да отива именно за този сектор. Това коментира директорът за връзки с инвеститорите на Алкомет АД Петър Станчев, който взе участие в 12-ото издание на форума Шумът на парите. "Алуминият, според много анализатори, е металът на бъдещето. Той е изключително лек, подлага се на лесна обработка и е безкрайно рециклируем. Когато се рециклира, загубата е под 1% и се използва само 5% от енергията, необходима за производството на първичен алуминий", коментира Станчев. Последната инвестиция на Алкомет е в два нови цеха - един за студено валцоване и един за механична обработка на профили. "Тези инвестиции ни дадоха основата и куража да се обърнем към пазара на автомобилни компоненти. Въпреки че в България все още няма компания, която да сглобява цели автомобили, има над 250 фирми, които произвеждат автомобилни компоненти. Над 65 000 души работят в тази индустрия, която генерира около 10% от брутния вътрешен продукт на страната", коментира директорът за връзки с инвеститорите на Алкомет. По думите му бизнесът е много конкурентен и всеки производител се опитва да придаде максимален комфорт и сигурност на своите автомобили. Той каза, че след първоначалните контакти, осъществени от Алкомет, компанията е била подложена на подробни тестове и анализи от страна на нейните клиенти. Производството преминава през сериозна сертификационна програма. "Нашият фокус и усилия през последните години са насочени към това да се превърнем в сигурен доставчик на алуминиеви компоненти. Автомобилната индустрия претърпява сериозна трансформация и със сигурност бъдещето е на електромобилите. Дръзките усилия на европейските страни за намаляване на въглеродните емисии само катализират този процес. Теглото е много важен елемент от конструкцията на новите автомобили, а алуминият, бидейки много лек метал, се превръща в основен компонент във всички негови системи - ходовата част, каросерията, дори в акумулаторните батерии. Любопитен факт е, че в последния модел на Airbus над 60% от компонентите са алуминиеви", каза още Станчев.
Източник: profit.bg (10.06.2021)
 
Китай и Япония опитват да ограничат високите цени на желязната руда Обменът между стоманените контролни органи от Китай и Япония означава, че нарастващите глобални цени на суровината могат да бъдат ограничени до известна степен и може да бъде създаден по-разумен ценови механизъм за справяне с обтегнатите вериги на доставки, казват експерти. Забележките дойдоха след като Луо Тиеджун, вицепрезидент на Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) се срещна с главния представител на Nippon Steel за Китай във вторник в Пекин. Nippon Steel е производителят на стомана No3 в света. Двете страни проведоха откровен и приятелски обмен по въпроси като контрол на производствения капацитет, цените на суровините, регулирането на механизмите за ценообразуване на желязна руда и тенденциите на пазара на стомана през втората половина на годината, според уебсайта на CISA. Луо се надява двете страни да продължат да поддържат диалог и обмен в бъдеще, особено за нисковъглеродната металургична технология. Обменът и работата в партньорство на пазара на стомана и желязна руда между Китай и Япония са благоприятни за ограничаване на нарастващите глобални цени на суровината, а по-разумният механизъм за ценообразуване е една от мерките, която би могла да се справи с веригите за доставки под натиск, заяви Уанг Гоцин, директор на научните изследвания в Пекинския център за информационни изследвания на стомана Lange. (Global Times)
Източник: Други (10.06.2021)
 
Цената на желязната руда се покачва, тъй като Западна Австралия призовава за започване на чисто с Китай Най-големият износител на Австралия във вторник призова Канбера да спре да се противопоставя на Китай, най-големият търговски партньор на страната. „Тук не става въпрос за сервилност към други страни и отстъпване“, заяви премиерът на Западна Австралия Марк Макгоуан по време на най-голямата конференция в Австралия за петролна и газова индустрия. „Трябва да има национално започване на чисто в тази връзка.“ Западна Австралия е най-големият производител на желязна руда в света. Връзките с Китай се влошиха миналата година, когато Австралия призова за независимо разследване на произхода на новия коронавирус, който предизвика търговски репресии от Китай, като удари австралийски стоки, вариращи от ечемик и въглища до омари и вино. Отношенията вече се бяха влошили, след като Австралия забрани китайския технологичен гигант Huawei от 5G мрежата на страната през 2018 г. Китайска агенция за икономическо планиране заяви миналия месец, че се стреми да диверсифицира китайските доставки на желязна руда. „Въпреки че пълната забрана би била почти невъобразима, все още могат да се случат различни форми на ограничения, закъснения или повишена административна тежест върху австралийския внос на желязна руда“, заяви Wood Mackenzie. (mining.com)
Източник: Други (17.06.2021)
 
В механизма за корекция на въглеродните емисии на границите на ЕС липсват подробности, които да стимулират преместването на индустрията близо до чиста енергия Индустриите с високи емисии трябва да бъдат релоцирани там, където е евтината чиста енергия. Докато разходите за доставка (по отношение на цената и емисиите) не са непосилно високи, тези места могат да бъдат навсякъде по света. За да бъдат правилни изчисленията, механизмите за регулиране на въглеродните граници (отчитане на емисиите от внесени стоки) трябва да бъдат хармонизирани в международен план. От решаващо значение е и да вземат предвид всички съответни емисии. Но проектоплановете на ЕС, изтекли по-рано този месец, не правят това, твърдят Долф Гилен, Пол Дюрант, Барбара Джинкс и Франсиско Бошел от IRENA. Авторите дават примери (нефтохимичните продукти и водородът са пропуснати, рециклираната и чистата стомана трябва да се диференцират, прозрачността не трябва да се подкопава от собствена информация). Авторите обясняват и определят количествено основните двигатели за преместване на секторите за зелен водород, амоняк, метан, алуминий, желязо и др. Не всичко ще има полза, като цимента. Вече се случва и ще продължи. Но глобалните стратегии за намаляване на емисиите не отчитат достатъчно тези възможности за преместване, казват авторите. Това трябва да бъде критичен механизъм в инструментариума на политиката за бъдещи нулеви стратегии. Това означава да се обвържат дискусиите относно отчитането на въглерода за зелени стоки с чисто производство на енергия. Производството на стоки като желязо, стомана, химикали, нефтохимически продукти, цветни метали и керамични материали е енергийно и въглеродно интензвно. През последните години се появиха и нови енергоемки услуги, като центровете за данни и операции за добив на биткойни. Това създава все по-голямо предизвикателство за намаляване на глобалните емисии в надпреварата за постигане на целите от Париж. Броят на индустриите, в които енергията и изкопаемите горива са достатъчно ключов компонент на разходите, е сравнително малък, но тяхното въздействие върху глобалното потребление на енергия и емисиите на CO2 е значително, което представлява около две трети от промишленото използване на енергия. Изтичането на въглерод - преместването на въглеродно интензивни дейности в страни с нестабилни политически режими или увеличеният внос на въглеродно интензивни стоки вместо националното производство - е бариера за ефективни климатични политики и намаляване на глобалните емисии от десетилетия. (energypost.eu)
Източник: Други (17.06.2021)
 
AISI похвали съвместно изявление на САЩ и ЕС относно търговията със стомана Американският институт за желязо и стомана (AISI) публикува изявление, в което приветства подновяването на ангажимента на американската администрация да осигури дългосрочна жизнеспособност на американската стоманодобивна индустрия и да отговори на глобалния излишен капацитет на стоманата. Това идва като отговор на неотдавнашното съвместно изявление на САЩ и ЕС. AISI отбеляза, че предизвикателствата, пред които е изправена стоманодобивната промишленост, могат да бъдат решени само чрез прилагане на нови и ефективни мерки за премахване на държавните субсидии и други политики, изкривяващи пазара в няколко държави. Страната трябва да поддържа силни и ефективни търговски мерки за предотвратяване на нарастването на вноса на стомана от страни по света, отбелязва органът. Институтът също приветства приемането на законопроекти за инфраструктура, заявявайки, че те могат да стимулират икономическия растеж и да създадат работни места в страната. Законопроектът може да доведе до значителни инвестиции в национални инфраструктурни системи, включително пътища и мостове. Препоръката за разширяване на използването на изискванията на Buy America за стомана във федерални инфраструктурни проекти ще даде нов тласък на вътрешния стоманен сектор. (Scrap Monster)
Източник: Други (17.06.2021)
 
"Аурубис" започна изграждането на соларен парк с мощност 10 мегавата На връх Еньовден "Аурубис" започна изграждането на соларен парк близо до завода си в Пирдоп, който ще бъде с мощност 10 мегавата. На полето от 104 декара, на което вече са монтирани металните стойки, ще има 20 000 фотоволтаични панела. Те ще произвеждат 2,5% от електроенергията, която ползва медодобивният завод, а в пиковите часове ще покрива 12% от потребностите му. Количеството ток ще е колкото е потреблението на град с 14 000 души.Това е най-голямата соларна инсталация у нас, чиято енергия е за собствени нужди, каза регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Карел Крал. Дъщерната им фирма "ЧЕЗ Еско" е избрана за изпълнител на проекта. Соларен парк "Аурубис-1" е етап от пътя на компанията в зеления преход. Целта на българския завод е да покрива 20% от енергията, която му е нужна от възобновеями източници до 2030 г. и 50% до 2050 г.
Източник: 24 часа (25.06.2021)
 
"Алкомет" АД успешно въведе в експлоатация нов цех за механична обработка на алуминиеви профили Нов цех за механична обработка на профили бе успешно въведен в експлоатация в "Алкомет" АД. Инвестицията е на стойност 13.5 млн. лв., като новото оборудване позволява на компанията да произвежда алуминиеви компоненти, които се влагат в електрическите автомобили. Пандемията определено затрудни изпълнението на проекта, не се състоя и официално откриване, но всичко приключи успешно и в планирания срок. В момента компанията е на етап прототипно и предсерийно производство на вече договорени проекти, а серийното производство ще стартира през 2022 г. Мащабната инвестиционна програма, която "Алкомет" реализира през последните години, внедрявайки най-високо технологично оборудване, беше предпоставка компанията да насочи интереса си към автомобилния сектор, който е един от основните двигатели на съвременната икономика и същевременно е един от пазарите с най-високи темпове на растеж в потреблението на алуминиеви продукти. Тенденцията към олекотяване на автомобилите с цел оптимизиране разхода на гориво и намаляване на въглеродните емисии налага използването на алуминиеви изделия в каросерията, ходовата част, акумулаторни батерии и други компоненти.
Източник: Капитал (28.06.2021)
 
Китай изследва пазара на желязна руда и обеща да стабилизира цените В понеделник водещите икономически планиращи и регулатор на пазара в Китай стартираха съвместна проверка на обема на търговията и цените на желязната руда, като част от усилията за стабилизиране на цените на суровините на вътрешния пазар. След новините от разследването фючърсите на желязната руда затвориха със 7.2% по-ниско в понеделник на стоковата борса в Далиан. Основната договорна цена за сетълмент на желязна руда се е повишила с 29.5% от второто тримесечие до неделя. Цените на желязната руда нарастват тази година, добавяйки натиск върху производството и дейността на средните и малките предприятия, се казва в изявление на Националната комисия за развитие и реформи (NDRC). Китай подкрепя стабилното развитие на платформата за спот търговия с желязна руда в съответствие със закона. В същото време страната ще следи отблизо пазарната спот цена, като своевременно идентифицира необичайни транзакции и спекулации, съобщи NDRC, заедно с Държавната администрация за регулиране на пазара. (Global Times)
Източник: Други (28.06.2021)
 
Бумът преминава от металите към енергията Скокът на цените на суровините вероятно ще премине от металите към енергийните ресурси, като суров нефт, втечнен природен газ (LNG) и въглища, според последните прогнози на австралийското правителство. Въпреки, че докладът от Министерството на промишлеността, науката, енергетиката и ресурсите за тримесечието до юни не предвижда значително поевтиняване на метали като мед, желязна руда, цинк, алуминий и никел, той прогнозира по-силни резултати за енергийните суровини. Водещ извод в доклада е, че се очаква износът на суровини от Австралия да достигне рекордните 310 млрд. австр. долара (235.3 млрд. долара) През финансовата 2020-21 година, която приключва на 30 юни. Това е с около 6% повече от предишния рекорд през 2019-20 г., а перспективите остават положителни, като правителството прогнозира още 7.7% печалба до 334 млрд. австр. долара през 2021-22 г. Австралия е най-големият износител в света на желязна руда, природен газ и коксови въглища, използвани за производство на стомана. Той се нарежда на второ място след Индонезия по топлинни въглища и на трето място при доставки на медна руда и е основен производител както на алуминий, така и на алуминиев оксид, суровината, използвана за производството на рафинирания метал. (The Globe and Mail)
Източник: Други (28.06.2021)
 
Rusal America забелязва привличане от страна на клиенти за нисковъглеродни алуминиеви инициативи Rusal America Corp. започва да забелязва привличането от страна на своите клиенти към нисковъглеродните алуминиеви инициативи и очаква темата да бъде част от преговорния сезон през 2022 г., заяви президентът и изпълнителен директор на компанията Брайън Хес. Хес, който е главен изпълнителен директор на Rusal America от две години, заяви че клиентите на компанията искат да намалят въглеродния си отпечатък, "защото техните клиентите им го изискват". Той каза, че все повече клиенти искат някои от техните договорени продукти с добавена стойност "да включват част зелени продукти". Той очаква пазарите да видят диференцирани цени на нисковъглеродния алуминий, но "моето мнение е, че ще стигнем до зелена премия преди въглеродния данък." Например, Хес каза, че търговецът на дребно за домашно обзавеждане Lowe's е започнал да пита за съдържанието на въглерод в стълбите. "Потребителите са загрижени за околната среда и търсят зелено", каза той. "Моето мнение е, че поколението, което сега е в гимназията и колежите, ще управляват тези инициативи, когато навлезе сред работната сила. Няма да натискат спирачките. Сега сме на прага на това." (S&P Global)
Източник: Други (28.06.2021)
 
Световният пазар на стомана ще срещне краткосрочни спънки Последният пазарен доклад, публикуван от тайванската Yuanta Securities Investment Consulting Co., гласи, че световният пазар на стомана е изправен пред множество краткосрочни спънки. Той посочва неблагоприятните политически действия на китайската администрация за ограничаване на инфлацията и постигане на целта с нулеви емисии на въглерод като ключови фактори, които допринасят за опасенията на пазара на стомана. В доклада се отбелязва, че търсенето на стомана в световен мащаб продължава да остава стабилно, движено от стимулиращи пакети на различните страни след кризата с Covid-19. Търсенето на стомана от автомобилния и строителния сектор не се е забавило въпреки пандемията и продължава да набира скорост. Междувременно продължаващият недостиг на работна ръка и ограниченията за корабоплаване са довели до ограничени доставки на стомана. Също така Yuanta предвижда значителен скок в печалбите на световните производители на стомана. Един от най-големите бенефициенти е China Steel Corp. - най-големият производител на стомана в страната, който наскоро отчете 848% годишен ръст на печалбите преди данъци през първоначалния петмесечен период тази година. Компанията предложи да направи по-нататъшно повишаване на цените на стоманените изделия на вътрешния пазар, което от своя страна се очаква да бъде от полза за местните компании надолу по веригата. (Scrap Monster)
Източник: Други (28.06.2021)
 
Strike с първия износ на желязна руда от Перу Камиони, натоварени с първи товар от първокласна желязна руда на Strike Resources, произведена в Апуримак в Перу, са напуснали мината и съоръженията за трошене, за да доставят стоките в пристанището в Писко, откъдето ще бъде изнесен. Базираният в Перт миньор за желязна руда е на прага да започне износ, докато референтната цена на желязната руда скача и продължава да се противопоставя на гравитацията с около 215 долара за тон. Още няколко товара висококачествена руда за директна доставка (DSO) от Апуримак ще бъдат транспортирана до определена зона за складиране в близост до пристанището, преди основната пратка на Strike от общо около 30 хил. тона да е готова за износ през следващия месец за клиентите в Китай. Strike предвижда Апуримак да генерира първокласен продукт от буци желязна руда, с впечатляваща „целева чистота“ от около 65% желязо с ниски примеси. Според компанията, еднократният DSO се очаква да допринесе още към текущото ниво на референтните цени. Очаква се разходите за товарни превози да достигнат 70-80 долара / тон. Strike казва, че около 50 хил. тона висококачествен DSO сега е добит от Апуримак и се раздробява в две местни трошачни инсталации в близост до проекта и трета трошачна станция близо до пристанището в Писко. / thewest.com.au
Източник: Други (01.07.2021)
 
Учените от IIT-BHU разработват стомана без никел Учените от катедрата по металургично инженерство в Индийския технологичен институт (Banaras Hindu University) са успели да произведат медицинска неръждаема стомана без никел. Този метал е по-евтин и много по-безопасен от неръждаемата стомана, която съдържа титан, кобалт-хром и ‘никел’ и се използва при трансплантация на органи в човешкото тяло. „Честите странични ефекти от никела са умора, подуване и кожна алергия. При някои обстоятелства може също да съществува риск от развитие на белодробни, сърдечни и бъбречни заболявания. Поради ръждясването на метала вътре в тялото, ‘никелът’ също започва да излиза заедно с различни елементи. Капацитетът му за разтваряне може да достигне до 20 милиграма на килограм, което е много опасно. Имайки предвид всички тези неща, е необходимо да се измисли евтин и ефективен метал, в който никелът е незначителен и той няма никакви странични ефекти в организма, каза д-р Гирия Шанкар Махобия, доцент, металургично инженерство. (Hindustan Times)
Източник: Други (02.07.2021)
 
Китайският пазар на стомана се очаква да отслабне през юли на фона на нарастващите запаси Китайските поръчки за стомана, продукцията и цените ще се смекчат този месец, докато запасите ще продължат да се покачват поради по-слабия сезон, според очакванията на S&P Global Platts Analytics за Китайския пазар на стомана за юли. Новите поръчки, производството и цените са получили оценка две от пет за юли, докато инвентарът е оценен с оценка четири от пет. Резултатите варират от едно (по-нисък) до пет (по-висок), за да се определят вероятните пазарни тенденции през следващия месец. Юли може да бъде един от най-слабите месеци в годината за търсенето на стомана в Китай, тъй като сезонното горещо и дъждовно време ограничава активността надолу по веригата, като строителството. Това се усложнява от по-строгите условия на кредитиране и влошените настроения, които вече тежат върху търсенето и цените на стоманата. Вътрешните маржове на арматура в Китай са били средно 30 долара/тон през юни в сравнение със 149 долара/тон през май, според Platts Analytics. Вътрешните горещовалцувани маржови са средно 62 долара/тон през юни, спрямо 155 долара/тон през май. Маржовете са се влошили поради по-ниските цени на готовата стомана и високите цени на желязната руда и коксуващите се въглища. (S&P Global)
Източник: Други (02.07.2021)
 
Американските производители на стомана се стремят да отговорят на бурното търсене след пандемичната 2020 г. Американските производители на стомана работят извънредно, за да изпълнят поръчките и да намерят нови решения, с които да отговорят на търсенето на клиентите и да сведат до минимум прекъсванията на веригата на доставки, причинени от коронавируса. „Когато всичките ви клиенти работят на 130% от обикновеното, е трудно да се произведе достатъчно, така че наистина се опитваме да гарантираме, че не вредим на клиентите си, като не попълваме поръчките им“, заяви Бари Шнайдер, старши Вицепрезидент в Steel Dynamics, по време на форум, организиран от Асоциацията за технологии за желязо и стомана „Работим върху решения за справяне с това и през последните няколко години инвестирахме тук доста пари, за да можем да го реализираме през 2022 г.“ Понастоящем много стоманени предприятия работят с висок капацитет, за да задоволят устойчивите тенденции на търсене на фона на исторически ниските запаси от стомана, според Мери Емили Слейт, изпълнителен вицепрезидент по търговските операции в Nucor. "В момента работим с около 95% капацитет и работим много усилено, за да се погрижим за нуждите на нашите партньори", каза Слейт. (S&P Global)
Източник: Други (05.07.2021)
 
Beltrame ще инвестира €300 млн. в завод за стоманени пръти в Румъния AFV Beltrame Group, един от най-големите производители на стоманени пръти и специални стомани в Европа, обяви, че ще инвестира 300 млн. евро в екологична фабрика за арматурни и метални пръти в Румъния. Проектът ще включва изграждането на завод за валцована стомана и 100 MWp фотоволтаичен парк. Производството ще е с капацитет от около 600 000 тона годишно. По данни на Romanian Insider вътрешното потребление на арматурни и метални пръти в строителния сектор на страната възлиза на около 1.4 – 1.5 млн. тона годишно. Очаква се то да се увеличи през следващите 10 години, главно поради инвестирането на правителството в публична инфраструктура. В момента Beltrame обмисля няколко места за своя проект. Това ще бъде първият проект за стоманодобивна фабрика в Европа от десетилетия насам и ще създаде нов еталон за стоманодобивната индустрия по отношение на намаляване на въглеродните емисии. В Румъния Beltrame Group притежава стоманодобивния завод Donalam, специализиран в производството на горещовалцувани стоманени пръти и специални стомани. Те имат приложения в различни индустрии – от петрол и газ, в автомобилна индустрия, при големите механични и хидравлични съоръжения до селскостопански машини и оборудване.
Източник: economic.bg (07.07.2021)
 
Първоначалните правила на ЕС за данък върху въглерода определят тенденциите, повишават разходите за стомана и алуминий Планираното на 14 юли съобщение на Европейската комисия за предложение за механизъм за регулиране на въглеродните граници (CBAM) е насочено към бъдещите тенденции в сектора на стоманата и алуминия, които представляват съответно 8% и 2% от глобалните въглеродни емисии. Според проектопредложенията, CBAM ще замени сегашната система за безплатни квоти за въглеродни емисии в секторите на метали и ще затегне квотите в Европейската система за търговия с емисии като цяло, което е спорно за някои. Очаква се механизмът или данъкът да бъде усъвършенстван преди въвеждането върху вноса в ЕС на метали, електричество, цимент и торове през 2023 г. Докато някои наричат инициативата амбициозна, механизмът със сигурност ще повиши цените както на въглерода, така и на декарбонизираните метали. "Очакваме големи новини, като се има предвид, че през април-21 ЕС се съгласи да намали емисиите на блока с 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г. и че икономиката му все още не е в състояние да постигне тази амбициозна цел", заяви Том Прайс, анализатор в търговска банка Liberum, позовавайки се на така наречения пакет на EC - Fit for 55. Най-големите промени ще бъдат свързани със Системата за търговия с емисии, "основният агент на ЕС за индустриални промени", каза анализаторът. (S&P Global)
Източник: Други (08.07.2021)
 
Може ли вносът на рециклирана стомана в Китай да свали цените на рудата? Тъй като цените на желязната руда достигат рекордни нива, подтиквани от възстановяването на световното търсене на стомана, все по-популярен вариант в Китай се превръща потенциала за замяна или допълване на желязото в производството на стомана с рециклирана стомана, след като беше вдигнато ограничението за внос на скрап от черни метали през януари 2021 г. Въпреки че разчитането на желязна руда може да изглежда непреодолимо в краткосрочен план, търсенето на скрап от черни метали постепенно набира скорост покрай целите на Китай за въглероден неутралитет. С промените от първата половин година, вносът на скрап не оказва натиск върху цените на морските доставки на руда поради ограниченото му използване в основни кислородни пещи (BOF), слаба икономическа ефективност и ограничено предлагане. Въпреки това скрапът от черни метали се използва главно в електродъгови пещи (EAF), които са по-екологични от доменните и са удобни за целта на Китай да достигне пикови въглеродни емисии до 2030 г. и въглеродна неутралност преди 2060 г. Според S&P Global Platts Analytics, китайският капацитет за производство на EAF стомана ще се увеличи със 17 млн. тона на година през 2021 г. до около 198 млн. тона на година, което представлява 15% от общия капацитет на суровата стомана в Китай. (S&P Global)
Източник: Други (08.07.2021)
 
Малайзия налага антидъмпинг мито върху PPGI стомана от Китай и Виетнам Бернама съобщи, че правителството на Малайзия е наложило антидъмпингови мита върху вноса на предварително боядисани, боядисани или с цветно покритие стоманени намотки с произход или износ от Китай и Виетнам за период от пет години, считано от 20 юли 2021 г. до 19 юли 2026 г. Министерството на международната търговия на Малайзия и промишлеността заявиха, че продуктите от всички производители от Китай ще бъдат наложени с мито от 52,1%, докато виетнамското акционерно дружество Nam Kim Steel с 0,06%, акционерното дружество Maruichi Sun Steel ще бъде наложено с мито от 12,06%, NS Bluescope Vietnam Ltd с 34,85% и други 34,85% Решението е взето след приключване на административен контрол, иницииран на 22 януари 2021 г. въз основа на петиция, подадена от CSC Steel Sdn Bhd от името на местната индустрия. / steelguru.com
Източник: Други (22.07.2021)
 
Британски министри призовани да блокират оскъпяването на електроенергията, което може да осакати стоманодобива Министрите във Великобритания бяха призовани да се намесят, за да предотвратят осакатяващото оскъпяване за електроенергията за стоманодобивната индустрия. Регулаторът на енергетиката Ofgem планира да позволи повишаване на цените, което според критиците допълнително ще навреди на сектора. Депутатът Стивън Кинок, който председателства общопартийната парламентарна група за стоманодобивната и металообработващата промишленост, призова бизнес секретаря Кваси Квартенг да блокира увеличението. Кинок каза: "Шокиращо, Ofgem предлага да приложи възможно най-лошия резултат за стоманения сектор ... което би удвоило мрежовите такси." Mirror разказа тази година как затруднените британски фирми за метали плащат два пъти повече за електричество от френските си конкуренти и с 50% повече от германските си колеги. Проучване в индустрията „Скандалът с цената на енергията: справедлива сделка за електроенергия за британската стомана“ показва, че средната цена на електроенергията за производителите на стомана в Обединеното кралство е около 65 паунда на мегават час (Mwh), в сравнение с 31 паунда / MWh във Франция и 43 паунда / MWh в Германия. Експертите се страхуват, че допълнителните режийни разходи ще попречат на опитите да се направи индустрията по-екологична чрез намаляване на емисиите. (Mirror)
Източник: Други (22.07.2021)
 
Antofagasta предупреждава, че сушата в Чили може да засегне производството на мед Дълготрайната суша в Чили може да засегне производството в медната мина Лос Пеламбрес на Antofagasta, една от най-големите в света, предупреди лондонският производител на мед на 21 юли. Представяйки производствените си резултати за второто тримесечие на годината, компанията заяви, че остава на път да произведе 730-760 хил. метр. тона мед тази година, в сравнение със 733.9 хил. метр. тона през 2020 г. "Очакванията взимат предвид минимално необходимите нива на валежите да се възобновят в баланса на годината и следователно зависи от наличността на вода", обясниха от компанията. "Въпреки това досега тази година валежите в Лос Пеламбрес са били значително по-малко, отколкото през 2019 г., която сама по себе си беше най-сухата година от настоящата 12-годишна суша." Компанията заяви, че са въведени строги протоколи за управление на водите и че тя оценява варианти "за смекчаване на риска от въздействието на намалените валежи, в случай че тази ситуация продължи". Мината Los Pelambres, в която Antofagasta държи 60% дял, е произвела 84.4 хил. метр. тона мед през тримесечието, което е с 0.6% по-малко от предходното тримесечие, главно заради по-ниските класове руда. В момента компанията изгражда обезсоляваща инсталация, за да осигури вода на мината и местните общности. (S&P Global)
Източник: Други (22.07.2021)
 
ArcelorMittal Малко вероятно ще спаси Liberty Steel Dudelange в Люксембург "Люксембург Таймс" съобщи, че завареният завод Liberty Steel в Дюделанж в Люксембург е осигурил ведомост за заплати за още два месеца, като малко вероятно е поглъщането на обекта от бившия му собственик ArcelorMittal. Министърът на икономиката на Люксембург г-н Франц Файо информира членовете на икономическата комисия на Парламента относно бъдещето на завода Liberty Steel. Г-н Файо заяви пред депутатите, че заплатите за юли и август са осигурени. Понастоящем заводът работи с намален капацитет с персонал при частична безработица поради липса на средства за закупуване на суровини. Г-н Файо обаче заяви пред депутатите, че няма индикации, че органите на Европейския съюз по конкуренция ще помислят за изключение и ще позволят на бившия собственик на завод Dudelange ArcelorMittal да изкупи обекта. Законодателят на Демократическата партия на министър-председателя на Люксембург г-н Андре Баулер заяви: „В момента поглъщането от ArcelorMittal не е възможно. Но има и съображение от Европейската комисия, където има известна степен на гъвкавост. "ArcelorMittal беше принуден да продаде заводите в Лиеж и Дюделанж, заедно с други в Италия, Румъния, Македония и Чехия, за да купи европейския най-голям стоманен завод в Италия. Liberty Steel се намеси, когато Европейската комисия се опита да гарантира, че пазарът на стомана остава конкурентен. / steelguru.com/
Източник: Други (22.07.2021)
 
Mitsubishi Heavy се връща към печалба с нисковъглеродна промяна Mitsubishi Heavy Industries заяви в понеделник, че се е върнала към печалба през първото тримесечиЕ април-юни на фискалната година. Японският индустриален конгломерат има за цел да извърши обрат в авиационната криза, предизвикана от COVID. Mitsubishi Heavy, разработчикът на първата японска програма за търговски самолети и подизпълнител на Boeing и Airbus, е един от най -тежко засегнатите японски производители на фона на кризата с COVID. През октомври компанията реши да замрази програмата за търговски самолети на SpaceJet. Mitsubishi Heavy произвежда крила и корпуси за широкофюзелажни самолети на Boeing като B-777 и B-787, модели, използвани за международни маршрути и за които глобалното търсене не се е върнало на фона на пандемията COVID. Сега компанията се стреми към основния си бизнес с енергия, за да се измъкне от кризата. Mitsubishi Heavy е водещият производител на газови турбини заедно с General Electric и Siemens. Тримесечният оперативен баланс се превърна в печалба от 21,4 милиарда йени (195 милиона долара) от загуба от преди година от 71,3 милиарда йени, като продажбите нараснаха с 9,5% до 851,7 милиарда йени. За годината до март базираната в Токио компания прогнозира, че оперативната й печалба ще се утрои почти до 150 милиарда йени. С ускоряването на глобалното отдалечаване от изкопаемите горива нараства търсенето на енергия от биомаса и по -чисти технологии за производство на стомана, заяви главният финансов директор Хисато Козава на брифинг за пресата. Mitsubishi Heavy прие поръчки за нови електроцентрали на биомаса, както и за промяна на съществуващите инсталации за биогорива, каза Козава. Увеличиха се запитванията за оборудване за производство на стомана, използващо водород, вместо обичайните кокси, добави той. (asia.nikkei.com/)
Източник: Други (02.08.2021)
 
Австралийските компании за желязна руда се сблъскват с недостиг на машинисти на фона на блокирането на Covid Rio Tinto моли машинистите, работещи в богатата на полезни изкопаеми Западна Австралия, да работят повече часове, след ход на конкурентната BHP Group, с който миньорите бързат да превозят милиони тонове желязна руда на фона на покачващите се цени за суровината. Това идва насред повишаващ се недостиг на умения в Западна Австралия, който се задълбочава от строгите ограничения покрай коронавируса, които според профсъюзите са повишили рисковете за психичното здраве на работниците и техните семейства. Работниците в рудниците в Австралия често живеят в градове и работят на отдалечени места за добив, пътуване до работното място, което може да отнеме от няколко часа до ден, включително с прикачания. Докато компаниите в Западна Австралия се радват на ръста при суровините, който задвижва нови строителни проекти, те трябва да се състезават за работници с инфраструктурни проекти, подкрепяни от правителството, от другата страна на страната. За машинистите на влаковете Rio предлага смени с режим две седмици работа, една седмица почивка в сравнение с типичния две седмици работа, две седмици почивка, но заяви, че това е доброволно и ще включва подходящо възнаграждение . (Reuters)
Източник: Други (03.08.2021)
 
POSCO с рекордна печалба заради силното търсене на стомана Южнокорейският производител на стомана POSCO отчете най-високата си печалба за всички тримесечия в четвъртък, тъй като силното индустриално търсене и нарастващите цени на стоманата увеличиха приходите му. Шестият по големина производител на стомана в света за 2020 г. разкри план за увеличаване на годишния капацитет за производство до над 60 млн. тона до 2030 г. от 46 млн. тона през 2020 г. Той също така повиши целта си за приходи за 2021 г. до 37 трлн. вона от 32.8 трлн. вона, тъй като очаква ограниченото предлагане да продължи до края на тази година, особено на вътрешния пазар. Консолидираната оперативна печалба достигна 2.2 трлн. вона (1.91 млрд. долара) за април-юни, което съответства на прогнозата на компанията, направена по-рано този месец, и леко над пазарните очаквания за 2.1 трлн. вона, според Refinitiv Smartestimate. POSCO отчете около 170 млрд. вона оперативна печалба година по-рано, когато продажбите бяха засегнати от пандемията на коронавируса. Приходите са се увеличили с 33% до 18.3 трлн. вона през последното тримесечие. (Reuters)
Източник: Други (03.08.2021)
 
LIBERTY Steel Newport разширява успешно бизнеса си Завода на LIBERTY Steel в Нюпорт продължава да постига значителен напредък, постигайки най-добрите си финансови резултати за първото тримесечие, като перспективите за второто тримесечие изглеждат още по-силни. През миналата година бизнесът подобри рентабилността въпреки предизвикателните пазарни условия, причинени от Covid-19. Управляващият директор на LIBERTY Steel Newport г-н Майкъл Пери каза: „Търсенето на нашия продукт е силно, тъй като строителният сектор се отдръпва от въздействието на Covid-19 и с нетърпение очакваме да поставим повече рекорди за производство и продажби през следващите месеци." Силните продажби заедно с подобрената оперативна ефективност поставиха бизнеса на печеливша основа. LIBERTY Steel инвестира малко над 2 милиона британски лири миналата година в модернизация на завода в Нюпорт и това продължи с изразходвани 1,1 милиона британски лири през първите три месеца на тази година. Инвестициите включват нов софтуер за газови пещи и контроли за намаляване на разхода на газ и намаляване на въглеродния отпечатък на централата. Групата-майка на LIBERTY Steel GFG Alliance придобива завода в Нюпорт, първото му индустриално придобиване, през 2013 г. и взе решение да изплати на служителите половината от заплатите им, докато пазарните условия се подобриха, преди да отвори отново обекта през октомври 2015 г. LIBERTY Steel Newport произвежда горещо валцувани серпентини за използване в производствения и строителния сектор в Обединеното кралство. / steelguru.com
Източник: Други (03.08.2021)
 
Законопроект за корекция на въглеродните граници, предложен в САЩ След ход на ЕС, американските демократи представиха законодателство, което ще налага такса върху вносни въглеродноинтензивни стоки, включително стомана. Председателят на Американския сенат за климатични решения Сенаторът на САЩ г-н Крис Кунс (D-Del.) и член на Комитета по енергетиката и търговията на Камарата на представителите на САЩ г-н Скот Питърс (D-Калифорния) представиха ново законодателство за установяване на корекция на въглеродните граници за замърсяването от вноса. Тази корекция е инструмент за търговията, който изравнява полето за местните производители, като налага такса върху продуктите с интензивен въглерод, когато достигнат границата. Това ще стимулира инвестициите в по-чисти технологии и ще отчете разходите за спазване на американските закони и разпоредби относно емисиите на парникови газове. Законопроектът ще осигури и гъвкава рамка за по-амбициозна политика за климата, която предстои. Налагането на тази регулация ще защити работните места в САЩ, ще намали емисиите в световен мащаб и ще повиши устойчивостта във фронтовите общности. /steelguru.com
Източник: Други (03.08.2021)
 
Българският Alcomet увеличава нетната печалба през първото полугодие с по -високи приходи Българският производител на алуминиеви изделия Алкомет Шумен обяви, че неговата нетна печалба е достигнала до 1,06 милиона лева (666 300 долара/562 600 евро) през първата половина на 2021 г. в сравнение с чиста печалба от 67 000 лева през същия период на 2020 година. Нетните приходи от продажби на Алкомет са се увеличили до 234 милиона лева за шестте месеца до юни, с 29.3% повече от година по - рано. По - високите приходи от продажби са резултат както от увеличения обем на продадените стоки, така и от по - високите средни глобални цени на алуминия, казаха от компанията. От гледна точка на обема, продажбите на Алкомет нараснаха с 19% на годишна база до 43 229 млн. тона през разглеждания период.
Източник: SeeNews (06.08.2021)
 
Индустриалното забавяне в Китай може да убие ръста на суровините Един от най-големите двигатели на скока в цените на металите тази година, най-големият потребител в света Китай, показва признаци на забавяне на търсенето, което може да намали цените на медта и желязната руда през останалата част от годината след бурния скок през първото полугодие. Ръстът на китайската промишленост се забави рекордно от 15 месеца, вносът на мед и желязна руда също се забавиха на фона на покачващите се цени и ограничаване на производството на стомана в Китай, докато властите освобождават запасите от метали от резервите, за да охладят нарастващите цени, които повишават производствените разходи. Всички тези фактори от последните няколко седмици са мечки за китайското търсене - и в резултат на това внос - на желязна руда, мед, цинк и алуминий, отбелязва колумнистът на Ройтерс Клайд Ръсел. Въпреки че анализаторите казват, че по-бавното китайско търсене не означава непременно по-ниски цени на суровините, поради затегнатите световни пазари, Китай може да не е основен двигател на търсенето на метали до края на 2021 г. Това се дължи на забавянето на растежа на индустрията, ограничението, наложено от властите за производство на стомана и освобождаването на тонове метали от китайските резерви. Индексът Caixin/Markit Manufacturing Purchasing Manager (PMI) показа тази седмица, че растежът в Китай е най -бавен през юли от 15 месеца, също поради високите цени на суровините, особено за индустриалните метали. / Oilprice.com
Източник: Други (09.08.2021)
 
Thyssenkrupp казва, че форсмажорът е премахната за повечето стоманодобивни обекти Thyssenkrupp Steel Europe отмени форсмажорните обстоятелства на 6 август след облекчаване на логистичните проблеми, причинени от наводнения през юли, но я запази си в Thyssenkrupp Precision Steel, потвърди говорител на компанията. Транспортната логистика се "стабилизира", тъй като железопътният транспорт е възстановен, макар и не на всички обекти, каза говорителят на компанията. Обектът Thyssenkrupp Precision Steel в Хаген-Хохенлимбург продължава да е във форсмажорна ситуация, тъй като сигналните кутии на железопътната мрежа все още не са ремонтирани. Thyssenkrupp обяви форсмажор на 16 юли след интензивното наводнение в германския регион Рейн-Рур, тъй като не успя да достави предварително материали между обектите на компанията. Доставките на стомана за клиенти също бяха прекъснати. Части от Хаген, където се намират няколко стоманодобивни компании, бяха сериозно засегнати. Bilstein също обяви форсмажорни обстоятелства на 14 юли. Thyssenkrupp трябваше да затвори своята доменна пещ № 2 Schwelgern за „кратък период“ в началото на юли след задействане на предпазен клапан. Основната работа на доменната пещ № 1 също започна през юли. (S&P Global Platts)
Източник: Други (09.08.2021)
 
Американските автомобилни производители и стоманодобивната промишленост подкрепят натиска на Байдън за електрически превозни средства Американските автомобилни производители и Американският институт за желязо и стомана изразиха подкрепата си за заповедта на президента Джо Байдън от 5 август, целяща половината от всички вътрешни продажби на превозни средства да бъдат с нулеви емисии до 2030 г. и за разработване на дългосрочни стандарти за ефективност и емисии. Байдън подписа заповедта на събитие в Белия дом, на което присъстваха ръководители на автомобилни производители и работнически лидери. Американските автомобилни производители изразиха своята подкрепа за натиска към електрификация, като трите най -големи американски компании - Ford, General Motors и Stellantis - споделиха на 5 август доброволни обещания за постигане на продажби от 40% до 50% от годишните обеми на електрически превозни средства в САЩ до 2030 г. „Неотдавнашните ни съобщения за продукти, технологии и инвестиции подчертават нашия колективен ангажимент да бъдем лидери в прехода на САЩ към електрически превозни средства“, се казва в съвместно изявление на Ford, GM и Stellantis. „Това представлява драматична промяна от пазара на САЩ, която може да бъде постигната само с навременното внедряване на пълния набор от политики за електрификация, ангажирани от администрацията в Плана за изграждане на по -добър план, включително стимули за покупки, всеобхватна мрежа за зареждане с достатъчна плътност за подпомагане на милионите превозни средства, които тези цели представляват, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и стимули за разширяване на производствените вериги и вериги за доставки на електрически превозни средства в САЩ." Настоящият законопроект за инфраструктурата включва инвестиция от 7,5 млрд. долара за изграждане на национална мрежа от зарядни за електрически превозни средства, първата по рода си национална инвестиция в инфраструктура за зареждане на електромобили, но по-ниска от първоначалното предложение на Байдън от 15 млрд. долара. (S&P Global)
Източник: Други (09.08.2021)
 
„Сивата“ стомана ще остарее в ЕС, след като „зелената“ стомана напредва "Сивата" стомана в крайна сметка ще остарее в Европа, тъй като "зелената" стомана печели конкурентоспособност, заяви Гунар Гроеблер, главен изпълнителен директор на германската Salzgitter, пионер в развитието на производството на водородна стомана. "В краткосрочен план очакваме по-високи цени, или ценови премии за зелената стомана в ЕС поради добавената зелена стойност за клиента и недостиг на доставки до средата на 2020-те години“, каза Гроублер пред анализатори. "В средносрочен до дългосрочен план цената на премията ще намалее след увеличаване на предлагането. Ще има по-висока конкурентоспособност на зелената спрямо сивата стомана поради регулациите за CO2 и поскъпването като цяло. В крайна сметка сивата стомана ще бъде остаряла в Европа поради натиска на цените от свръхпредлагането спрямо търсенето. "Поради тези причини Salzgitter вярва, че "зелената стомана е продаваема, фундаментална и икономически жизнеспособна... виждаме силен интерес от страна на клиентите към зелената стомана, произведена с водород", каза изпълнителният директор. Производителят на стомана вече разработва така наречената "зелена" стомана и ще достави малки количества от този продукт на производителя на превозни средства Mercedes Benz тази година, каза Гунар. Също въвежда в експлоатация 30 MW капацитет в собствените си вятърни инсталации и работи съвместно с миньора Anglo American върху оптимизиране на продукти от желязна руда за намаляване на въглеродния отпечатък. (S&P Global)
Източник: Други (12.08.2021)
 
Американските производители на стомана аплодират приемането на законопроекта за инфраструктурата в Сената Американските производители на стомана похвалиха приемането на Закона за инвестициите и работните места в инфраструктурата от 10 август на САЩ, който - ако бъде одобрен и от Камарата на представителите на САЩ - се очаква да увеличи значително търсенето на стомана. „Приветстваме Сената за подобряване на това двупартийно законодателство, което ще стимулира икономическия растеж и създаването на работни места в цялата страна“, каза Кевин Демпси, президент и главен изпълнителен директор на Американския институт за желязо и стомана. "Приемането на този законопроект ни довежда крачка по-близо до извършване на отдавна закъснели инвестиции в пътищата, мостовете, транзитните системи и другата основна инфраструктура на нашата страна, използващи стомана от американско производство. Очакваме с нетърпение да работим с Камарата на представителите, за да изпратим този законопроект на бюрото на президента възможно най -скоро." Законопроектът за трилион долари включва 550 млрд. долара нови федерални инвестиции в американската инфраструктура, включително 110 млрд. долара нови средства за пътища, мостове и големи проекти и 7.5 млрд. долара за изграждане на национална мрежа от зарядни за електрически превозни средства. (S&P Global)
Източник: Други (12.08.2021)
 
Novelis завършва мощности за валцуване и рециклиране на алуминий в Бразилия Novelis е завършила инвестиция от 150 млн. долара за разширяване на мощностите за валцуване и рециклиране на алуминий в завода си в Пиндамонхангаба, Бразилия, и двете с по 100 000 млн. тона, съобщи компанията. Инвестицията в комплекса се очаква да увеличи годишния капацитет до приблизително 680 000 метр. тона алуминиеви листи и 490 000 метр. тона за рециклиране, според Novelis. Допълнителният капацитет за рециклиране е последната стъпка в подкрепа на целите на устойчивостта на Novelis да намали въглеродния си отпечатък с 30% до 2026 г. и да достигне въглеродна неутралност до 2050 г., които бяха обявени през април. "Рециклирането и увеличаването на използването на рециклирано съдържание в нашите продукти е крайъгълният камък за Novelis", каза главният изпълнителен директор Стив Фишър. „Ще продължим да идентифицираме и инвестираме в проекти като тази експанзия в Бразилия, които ще насочат Novelis към това да затворим кръга на операциите“. Допълнителният капацитет за алуминиеви листове позволява на компанията да отговори на нарастващото търсене за опаковки за напитки и специализирани клиенти в региона. (S&P Global)
Източник: Други (13.08.2021)
 
"Алкомет" инвестира 1.7 мнл. евро в зелени процеси в цеха за елоксация Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" ще инвестира 1.7 млн. евро в иновативни зелени процеси в цеха за елоксация. Проектът, наречен Alugreen (Greener anodizing for cleaner nature), ще бъде изпълнен за година и половина. Общо 650 хил. евро (37.9% от сумата) са осигурени като безвъзмедна финансова помощ от Норвежкия финансов механизъм в рамките на програмата "Развитие на бизнеса", съобщиха от "Алкомет". Проектът предвижда въвеждане на иновативни технически решения към основната линия за елоксация и свързаната пречиствателна станция за отпадни води. Самата линия за елоксация (процес, който прави алуминия по-издържлив на външния влияния и подобрява естетическия му вид) е част от пресовото производство. Внедряването на новите зелени процеси ще има както екологични, така и иконимечески ефекти. От "Алкомет" уточниха, че изпълнението на проекта ще доведе до намаляване на отпадъците, икономии на вода и енергия, както и редуциране на въглеродните емисиите, тъй като ще се оптимизира потреблението на химикали в производствения процес. Всичко това ще помогне за оптимизиране на производството и засилване на пазарните позиции на компанията. Засега от "Алкомет" не дават подробности за новите процеси и необходимото за тях оборудване. Това е поредната инвестиция, която компанията прави. В края на миналата година беше пуснат в експлоатация нов валцов стан, който беше последната част от проект за 40 млн. евро (около 80 млн. лв.), който включваше и инсталиране на 2500-тонна преса. По-рано тази година започна работа и цех за механична обработка на профили на стойност 13.5 млн. лв., който ще позволи производството на алуминиеви компоненти за електрически автомобили. С увеличения производствен капацитет и по-големите обеми продукция за първото полугодие на 2021 г. "Алкомет" отчете 29% ръст на продажбите до 234 млн. лв., като част резултата се дължи на по-високите цени на алуминия.
Източник: Капитал (19.08.2021)
 
"Алкомет" инвестира 1.7 мнл. евро в зелени процеси в цеха за елоксация Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" ще инвестира 1.7 млн. евро в иновативни зелени процеси в цеха за елоксация. Проектът, наречен Alugreen (Greener anodizing for cleaner nature), ще бъде изпълнен за година и половина. Общо 650 хил. евро (37.9% от сумата) са осигурени като безвъзмедна финансова помощ от Норвежкия финансов механизъм в рамките на програмата "Развитие на бизнеса", съобщиха от "Алкомет". Проектът предвижда въвеждане на иновативни технически решения към основната линия за елоксация и свързаната пречиствателна станция за отпадни води. Самата линия за елоксация (процес, който прави алуминия по-издържлив на външния влияния и подобрява естетическия му вид) е част от пресовото производство. Внедряването на новите зелени процеси ще има както екологични, така и иконимечески ефекти. От "Алкомет" уточниха, че изпълнението на проекта ще доведе до намаляване на отпадъците, икономии на вода и енергия, както и редуциране на въглеродните емисиите, тъй като ще се оптимизира потреблението на химикали в производствения процес. Всичко това ще помогне за оптимизиране на производството и засилване на пазарните позиции на компанията. Засега от "Алкомет" не дават подробности за новите процеси и необходимото за тях оборудване. Това е поредната инвестиция, която компанията прави. В края на миналата година беше пуснат в експлоатация нов валцов стан, който беше последната част от проект за 40 млн. евро (около 80 млн. лв.), който включваше и инсталиране на 2500-тонна преса. По-рано тази година започна работа и цех за механична обработка на профили на стойност 13.5 млн. лв., който ще позволи производството на алуминиеви компоненти за електрически автомобили. С увеличения производствен капацитет и по-големите обеми продукция за първото полугодие на 2021 г. "Алкомет" отчете 29% ръст на продажбите до 234 млн. лв., като част резултата се дължи на по-високите цени на алуминия.
Източник: Капитал (19.08.2021)
 
Feintool: Стоманените тесни звена и цените излагат автомобилното възстановяване на риск Feintool International Holding AG заяви, че проблемите с доставките и по-високите цени на стоманата застрашават възстановяването в автомобилната индустрия, ситуация, която компанията очаква да продължи до края на тази година. Относно възстановяването: „След резкия спад след Covid-19, пазарите, свързани с Feintool, се възстановиха значително през последните месеци“, заяви швейцарската компания за промишлени машини. "Съживената пазарна среда предложи солидна основа за работа и продажбите на части се увеличиха във всички региони на групата. Всички ключови области, в които Feintool е активен, отбелязаха двуцифрен ръст на годишна база. Регистрациите на нови превозни средства в Европа и Азия нараства с по около 27%, докато в САЩ увеличението е 29%. " Възстановяващата се икономика и произтичащото от това увеличение на общото търсене в автомобилната индустрия също имат отрицателни аспекти. По-специално полупроводниковата индустрия се бори с тесните места в глобалните вериги на доставки и затова се превърна в основен източник на несигурност за следващия отчетен период. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (20.08.2021)
 
Купувачите на стомана в ЕС се опасяват от по-високи цени след отпадане тарифите в САЩ С излизане от летния бавен период, европейският пазар се надява на евентуално уреждане на спора за тарифите за стоманата по раздел 232 на 1 ноември, което би могло да възстанови гъвкавостта на жизненоважните търговски пътища между Европа и САЩ, в съответствие с разпоредбите на СТО. Ако тарифата за европейския износ на стомана бъде отменена, местните купувачи се опасяват от нов скок в местните цени на стоманата в момент, когато цените на горещо валцуваните рулони ex-works Ruhr все още са над 1100 евро/т, а европейските вътрешни запаси остават изключително ниски. САЩ и ЕС преди се договориха да работят заедно при разрешаването на търговския спор за металите, вследствие на тарифите за стомана и алуминий срещу европейските износители до края на годината. Постигането на споразумение обаче може да се окаже трудно, тъй като тарифите за стомана са неразделна част от стоманодобивната промишленост на САЩ, особено в щатите с висока производителност като Охайо, Пенсилвания и Индиана. Понастоящем няма въведена американска система за квоти за стомана, докато защитните мерки за стомана са здраво закрепени за вътрешния европейски пазар. (S&P Global)
Източник: Други (20.08.2021)
 
Правният „шум“ допринася за задълбочаването на проблемите за Vale За бразилския гигант за желязна руда Vale, проблемите от падащит цени на металите е придружен от ярко напомняне за правните му проблеми. Акциите на компанията спаднаха с около 12% тази седмица - включително спад от над 6% в четвъртък, тъй като цените на желязната руда губят всичките си печалби тази година поради притесненията за производството на китайска стомана и глобалния растеж. Това, което не помогна на Vale тази седмица, беше искане от бразилските прокурори да конфискуват активи в размер на 9.5 млрд. долара от базираната в Рио де Жанейро компания и BHP Group в качеството им на собственици на предприятието Samarco, което подаде молба за защита от фалит през април. Докато съдия отхвърли това искане, новинарският поток подчертава правната несигурност. „Несъмнено това предизвиква шум и тежи върху инвеститорите, особено на чужденците, които следят ситуацията отдалеч“, каза анализаторът на Itau BBA Даниел Сасън. Съдебният процес на възстановяване на Samarco рискува да наруши преговорите за репарации за бедствието от язовира през 2015 г., което причини финансовите му затруднения. Някои кредитори и прокуратурата твърдят, че Vale и BHP трябва да носят отговорност за покриване на разходите за щетите. (Bloomberg)
Източник: Други (20.08.2021)
 
Цените на медта и желязната руда се сриват заради ръста и ограничаването на китайската стомана Цените на медта и желязната руда спадна този месец от притесненията на търсенето, тъй като кризата с коронавируса продължава, докато желязната руда е изправена пред специфичен за индустрията натиск, тъй като Китай изисква ограничаване на производството на стомана, което повдига въпроси дали цените на индустриалните метали могат да се върнат към високите стойности за годината. Референтните цени на желязна руда с 62% съдържание на желязо през август паднаха с около 26% до над $ 156 на метричен тон, достигайки нива, които не са наблюдавани от февруари насам. Медта спадна с над 8% до около 4.11 долара за килограм, което е най -ниското ниво от около четири месеца. Спадът идва след като цените на металите се покачваха от март 2020 г., когато имаше намаление заедно със срива в американските запаси, тъй като пандемията COVID-19 заплаши да тласне икономиките по целия свят към рецесия. „Ако се замислите за ниския пазар S&P 500 през март 2020 г. до първата половина на тази година, виждаме, че медта просто продължава да върви нагоре и този аргумент за силни метали като мед и силни пазари имаше смисъл, защото по-високите цени на медта предполагат икономически растеж и икономическа активност и нужда от мед “, каза Дейвид Келер, главен пазарен стратег в Stockcharts.com, пред Insider. (Business Insider)
Източник: Други (23.08.2021)
 
Швеция произведе стомана, без да използва изкопаеми горива Шведската компания SSAB обяви, че е произвела първата в света стомана, без да използва изкопаеми горива, и я е доставила пилотно на клиент – Volvo Group. Сътрудничеството все още е тестово, но има успех ? би помогнало значително за намаляване на въглеродните емисии. Постижението обуславя напредъка по проекта Hybrit, стартирал през 2016 г. с цел да революционизира производството на стомана. В него SSAB си партнира с енергийната фирма Vattenfall и групата за добив и минерали LKAB – и двете собственост на шведската държава. Идеята на съвместната им работа е да намеря начин как да заменят с водород коксовите въглища, които традиционно се използват при производството на стомана на рудна основа. През 2018 г. започна изграждането на пилотен завод за производство на такъв тип сплав в Лулео, Швеция. Сега изглежда, че първата в света технология за производство на стомана без изкопаеми горива е реализирана. Компаниите изчислиха, че при успех начинанието им може да помогне за намаляването на CO2 на Швеция с 10% и на Финландия със 7%. В съобщение от тази седмица SSAB определи пробната доставка за Volvo като важна стъпка по пътя към 100% производство без изкопаеми горива. В дългосрочен план целта е технологията да се развие, така че да бъде приложена в индустриален мащаб. Надеждата е това да се случи през 2026 г.
Източник: Други (23.08.2021)
 
Ръстът на европейската стомана може да достига своя връх, докато в САЩ продължава Нарастването на цените на стоманата в Европа до рекордни нива може най-накрая да свърши. Спадът в цените на желязната руда, по-евтиният внос и сезонното забавяне на търсенето говорят за охлаждане на базовите цени на стоманата на континента. Цената на фючърсите на горещо валцувани рулони постепенно се понижи през август след шест поредни месеца на нарастване, което донесе на европейските стоманодобивни компании някои от най-големите им печалби от години. От другата страна на Атлантическия океан ръстът продължава. Фючърсите на горещо валцувани рулони наближават 2000 долара на тон, подпомогнати от митата върху чуждестранния внос, които президентът Байдън не бърза да вдигне. Ако го направи, това може да стимулира европейските цени, като същевременно охлади тези за американските потребители. Разбира се, европейските производители и строителните фирми не бива да се вълнуват твърде бързо от бързото намаляване на разходите. Затихването в търсенето е сезонно и може да се увеличи отново следващия месец. „Ако активността се подобри през септември, цените трябва да останат стабилни“, казва Кристиан Жорж, старши анализатор в Societe Generale SA. (Bloomberg)
Източник: Други (27.08.2021)
 
Производителят на алуминий търсят нисковъглеродни надбавки от 30-40 дол./т за 2022 Според източници, близки до преговорите, голям производител на алуминий се стреми към нисковъглеродни надбавки между 30 и 40 долара за тон в годишните договори за продукти с добавена стойност. Специфичната нисковъглеродна надбавка сега е ключова характеристика при договорните преговори, които започнаха сериозно тази седмица. „Дискусиите вече не са за това дали да има допълнителна надбавка“, каза един източник. "Става въпрос за това каква е да е тя." През 2021 г. имаше голям фокус върху нисковъглеродния алуминий - алуминий, произхождащ от предприятия, задвижвани от водноелектрическа енергия. Профилът на въглеродните емисии на нисковъглеродния алуминий обикновено е по -малък от 4tCO2/tAl в топилната фабрика, в сравнение със световната средна стойност от 13.4 tCO2/tAl. Множество производители са докладвали на Platts, че са постигнали успешно надбавки за продукти с добавена стойност в диапазона от 10-20 дол./т през 2021 г. Надбавките са постигнати най-вече на пазара на заготовки, където те представлява по-малък процент от общата цена. Platts оцени цената на заготовките, доставени в Германия, на 1300 дол./т на Лондонската борса за метали на 27 август (S&P Global)
Източник: Други (29.08.2021)
 
BHP очаква производството на китайска стомана да нарасне с 5% през 2021 г. BHP Group Ltd. отчита 42% увеличение на годишната нетна печалба и рекорден краен дивидент, отразяващ силните цени на суровините. Глобалното производство на сурова стомана беше небалансирано през календарната 2020, като силният ръст в Китай беше компенсиран от рязкото спадане в останалата част на света. През календарната 2021 година до момента това се е коригирало до известна степен, като процентът на използване в останалия свят се върнаха към нормалното, дори когато Китай продължи да произвежда при много високи проценти. Независимо от регулаторната несигурност по отношение на периодичния контрол върху производството и рисковете от Covid-19, китайското производство на стомана се очаква да се увеличи с около 5% през календарната 2021 г. Очаква се продължаване на силното крайно потребление в Китай и продължаващо възстановяване в останалата част на света през финансовата 2022 г. Цените на желязната руда скочиха след трагедията с язовира в Брумадинхо в Бразилия, която за пръв път наруши пазара в началото на 2019 г. Условията са особено тежки от втората половина на календарната 2020 г. с нови рекордни стойности за индекса на 62% Fe фини руди и установена еднократна премия. Силите, допринасящи за повишаването на цените през последната половина, бяха силното производство на чугун в Китай, възстановяване на производството на чугун в останалия свят и ограниченото предлагане на маркови продукти. В средносрочен план се очаква търсенето на желязна руда от Китай да бъде по-ниско от сегашното, тъй като производството на сурова стомана и съотношението скрап към стомана нарастват. Тъй като търсенето на мед в останалия свят се възстановява и китайската икономика продължава да се представя добре, краткосрочната перспектива за търсенето ? остава конструктивна. От страна на предлагането, смущенията са под дългосрочните средни стойности през календарната година до момента, въпреки потенциалните затруднения от огнищата на Covid-19, политическата несигурност и редица преговори за заплатите в чилийските мини. В по -дългосрочен план както търсенето, така и предлагането показват, че медта има потенциал за растеж. Регулаторната несигурност е възникващ риск в повече от един ключов регион за доставка, чийто резултат може потенциално да повлияе дългосрочно. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (30.08.2021)
 
China Baosteel очаква облекчаване на цените на суровините от контрола върху производството на стомана Най-големият китайски производител на стомана Baoshan Iron & Steel Co Ltd (Baosteel) заяви, че очаква натискът на разходите да се облекчи с прилагането на правителственото намаляване на производството на стомана. "Компанията винаги се е придържала към стратегия с ниски запаси. Тъй като страната провежда политики за ограничаване на добива на сурова стомана, търсенето и предлагането на желязна руда се обърна значително", каза председателят на Baosteel Зу Джисин. Зу също така каза, че цените на желязната руда са влезли в низходящ канал. Цените на желязната руда се повишиха по-рано тази година, като базовият фючърсен договор на Далианската стокова борса се повиши с 38,5 процента през януари-юни, подкрепен от стабилното търсене на стомана и облекчаване на ликвидността. Цената на стоманодобивната суровина обаче е спаднала с 20,8 % през последните два месеца, тъй като правителството засили контрола върху производството на стомана, за да намали емисиите на въглерод от сектора на черни метали. Засегнат от бордюрите, Baosteel заяви, че ще коригира производството, ще засили стратегията си за закупуване на суровини и ще работи за поддържане на относително добра рентабилност. Производителят на стомана публикува рекорден нетен доход за първата половина на 2021 г. миналата седмица и регистрира най-добрата си тримесечна печалба. (Reuters)
Източник: Други (02.09.2021)
 
Алуминият не е бил толкова скъп от 13 години насам Впечатляващото рали на алуминия от началото на годината продължава и сега суровината се търгува на нов рекорд - на най-високата цена от 2008 година насам. А причина за новия пик са опасенията за доставките в Китай и от Гвинея. Превратът в африканската държава, която осигурява почти една четвърт от доставките на боксит в света, подкрепи опасенията за потенциални проблеми с доставките на ключовият за производството на алуминия материал. Тези опасения се появиха въпреки че новите лидери в Гвинея предупредиха компаниите да продължат операциите си и че техните сключени споразумения преди преврата ще бъдат уважени от правителството. Цената на алуминия нарасна с 1,6% до 2837 долара за метричен тон на лондонската борса. Това беше най-високата стойност от 2008 година насам преди тя да падне отново до 2829 по време на ранната търговия в Шанхай. Стойността на алуминия се удвои от началото на възстановяването, след като бизнесът в световен мащаб заработи активно. Анализаторите очакват тази тенденция да се запази и суровината да продължи да поскъпва.
Източник: Money.bg (10.09.2021)
 
Търсенето на алуминий, стомана остава стабилно, цените на скрапа намаляват Цените на първичния алуминий и плосковалцуваните продукти продължиха да растат през седмицата до 10 септември, тъй като спредовете към разходите за суровини се увеличиха. Цените на горещо валцуваните рулони се задържаха точно под рекордно високите стойности и тъй като цените на алуминия в Средния Запад на САЩ достигнаха рекорди, маржовете на предприятията продължиха да се увеличават значително през 2021 г. Търсенето на тези продукти и вторични сплави остава стабилно, дори и след като недостига на чипове и липсата на персонал в заводите предизвиква участниците на пазара на цветни и черни метали. Това бяха сред продължаващите тенденции тази седмица в новите нисковъглеродни спредове и съотношения на S&P Global Platts -набор от осем референтни цени, стартирани на 13 август, които позволяват на потребителите да сравняват нисковъглеродни суровини с традиционните. Новите спредове и съотношения -подкрепени от съществуващите оценки на Platts за горещо валцувана стомана, чугун, скрап, желязна руда и алуминий от САЩ, Китай, Турция и Черноморския регион, стартираха в отговор на исканията на участниците на пазара за инструменти за подпомагане на количественото определяне на разходите, управление на риска и възможности за подкрепа, свързани с разширяването на стратегиите за намаляване на въглерода и увеличаването на регулациите. (S&P Global)
Източник: Други (13.09.2021)
 
Стоманата в ЕС пред по-строги ограничения на емисиите на парникови газове Стоманодобивните предприятия на Европейския съюз в бъдеще може да останат без разрешения за експлоатация, ако не могат да ограничат емисиите си на парникови газове до определени нива, предупредиха представители на стоманодобивната промишленост. Европейската комисия е готова скоро да преразгледа Директивата си за промишлените емисии (IED), която лицензира стомана, метали, химикали и други основни отрасли в ЕС по отношение на техните емисии. Това ще бъде първото преразглеждане на директивата от 2010 г. С нарастващия акцент през последните години върху опазване на околната среда и кръговата икономика се очаква IED да бъде затегнат, за да отговаря на климатичните цели от Зелената сделка на ЕС от 2019 г. и тазгодишния пакет „Подготвени за цел 55“, добавяйки контрол върху емисиите," каза Ева Бликс, председател на работната група на Eurofer по промишлени емисии и представител на шведската асоциация на стоманодобивната промишленост Jernkontoret. Очаква се предложението за актуализирана версия на директивата да стане публична през януари или февруари 2022 г. Дебатът между 500 -те различни стоманодобивни и преработвателни предприятия в Европа относно възможните промени и връзките на директивата със системата за търговия с емисии на ЕС вече започва. (S&P Global)
Източник: Други (13.09.2021)
 
Нисковъглеродният алуминий става все по-популярен сред азиатските крайни потребители Крайните потребители в Азия плащат допълнително за нисковъглеродни алуминиеви продукти (LCA), което отразява нарастващото признание на зелените метали в хода на глобалната декарбонизация. Най-големият руски производител на алуминий Rusal продаде нисковъглеродни алуминиеви продукти без добавена стойност с надбавка за емисии от 5 долара/т под 8 т, и надбавка от 30 долара/т за емисии под 5.3 т на китайски краен потребител в пристанище Кингдао от септември до декември, по 300 т на месец. Допълнителната надбавка се начислява върху нормалния алуминиев продукт, плащана за „зелен“ метал. „Нисковъглеродният алуминиев продукт може да се сравнява с обикновения на китайския пазар от 2020 г.“, каза източник. Китай пое значителен ангажимент за климата през 2020 г., за да достигне пикови емисии на CO2 до 2030 г. и нетната нула до 2060 г. Шепа производители, включително Alcoa, Century, Hydro, Rio Tinto и Rusal, са водачи при намаляването на въглеродните си емисии. Допълнителните такси за LCA са във възходящ тренд на пазара в Югоизточна Азия, като повече крайни потребители полагат усилия за намаляване на въглеродните емисии. (S&P Global)
Източник: Други (13.09.2021)
 
Стоманодобивната индустрия в Европа разполага с по-малко от 26% от въглеродния си бюджет Европейската стоманодобивна промишленост разполага с по-малко от 26% от бюджета, разпределен за намаляване на въглеродните емисии. Тоест, ще надхвърли определения за вредни емисии бюджет 15 години предварително. Това показват данните от нов доклад, публикуван от Industry Tracker. Авторите му са предоставили задълбочен анализ на 10-те най-големи стоманодобивни компании, които представляват 68% от производството на първична стомана в Европа. Това, че индустрията разполага с по-малко от 26% от въглеродния си бюджет означава, че съществуващите активи на стоманодобивната промишленост могат да отделят 2,3 милиарда тона CO2 през живота си. Емисиите от стомана днес представляват до 9% от всички глобални емисии - повече от производсвото на цялата Индия. Най-големият принос за замърсяването от процеса на производство на стомана идва именно от доменната пещ.
Източник: Money.bg (15.09.2021)
 
Стоманодобивната индустрия в Европа разполага с по-малко от 26% от въглеродния си бюджет Европейската стоманодобивна промишленост разполага с по-малко от 26% от бюджета, разпределен за намаляване на въглеродните емисии. Тоест, ще надхвърли определения за вредни емисии бюджет 15 години предварително. Това показват данните от нов доклад, публикуван от Industry Tracker. Авторите му са предоставили задълбочен анализ на 10-те най-големи стоманодобивни компании, които представляват 68% от производството на първична стомана в Европа. Това, че индустрията разполага с по-малко от 26% от въглеродния си бюджет означава, че съществуващите активи на стоманодобивната промишленост могат да отделят 2,3 милиарда тона CO2 през живота си. Анализът на Industry Tracker установява, че компаниите ще трябва да спрат да подновяват доменните си пещи преди 2030-а година. Съответно, разполагат с около 10-на години до 2033-а, до когато трябва да инвестират в нови еко технологии. Цената на този преход може да варира от 4 до 34 милиарда щатски долара. Емисиите от стомана днес представляват до 9% от всички глобални емисии - повече от производството на цялата Индия. (money.bg)
Източник: Други (15.09.2021)
 
"Алкомет" АД стартира производство на части за автомобили Нов цех за механична обработка на профили успешно въведе в експлоатация "Алкомет" АД и беше официално открит. Специални гости на събитието бяха посланикът на Турция в България Н.Пр. Айлин Секизкьок, кметът на Община Шумен Любомир Христов и областният управител Валентин Александров. Противоепидемичните мерки ограничиха официалния старт в тесен кръг от хора. Новоизграденият цех е разположен на 4 100 кв.м., а инвестицията в новите производствени мощности е на стойност 13,5 млн. лв. Новото оборудване позволява на компанията да произвежда алуминиеви компоненти, които се влагат в електрически автомобили и хибридни модели."Нашето намерение е да продължим и с други поизводители от автомобилния сектор. Работихме неуморно дълго време, понякога до 18 часа на ден, но за сравнително кратко време успяхме да постигнем този изумителен успех", каза на откриването с благодарност към всичките си служители Фикрет Индже, председател на Надзорния съвет на фирмата. Според Валерия Колева, директор "Продажби", амбициите са за ръст на производството и в следващите години продажбите на автомобилни продукти да достигнат до 25% дял поне от пресовото производство на "Алкомет".Мащабната инвестиционна програма, която дружеството реализира през последните години, внедрявайки най-високо технологично оборудване, е в основата компанията да насочи интереса си към автомобилния сектор - двигател на съвременната икономика и същевременно един от пазарите с най-високи темпове на растеж в потреблението на алуминиеви продукти. Тенденцията към олекотяване на автомобилите с цел оптимизиране разхода на гориво и намаляване на въглеродните емисии, налага използването на алуминиеви изделия в каросерията, ходовата част, акумулаторни батерии и още компоненти. Новият цех на "Алкомет" е с оборудване от най-висок клас за извършване на широка гама довършителни операции като фрезоване, щанцоване, пасивиране, вибрационно шлайфане и монтаж на компоненти. Благодарение на инвестицията, "Алкомет" вече може да доставя на клиентите си обработени детайли, готови за вграждане. Подобни продукти са с приложение не само в автомобилната промишленост, но и в строителство и архитектура, машиностроене, производство на енергия от възобновяеми източници и други сектори, уточняват от дружеството.
Източник: Труд (16.09.2021)
 
Годишното производство на стомана в Китай ще спадне за първи път от 2016 г. Китай е на път да намали производството си на сурова стомана през 2021 г. под нивото на 2020 г. за първи път от 2016 г., дори ако продължаващото съкращение на производството не се разшири допълнително за останалата част от 2021 г., според изчисленията на S&P Global Platts въз основа на данни от различни предприятия, търговци и Национално статистическо бюро. Производството на сурова стомана в Китай през август е спаднало с 13% на годишна база и е спаднало с 4,1% на месечна база до 80,24 млн. тона, което е най-ниското ниво от март 2020 г., според данните на NBS. Производството на сурова стомана в Китай вероятно ще спадне още през септември с около 3 милиона тона спрямо нивата от август и ще остане по -ниско през октомври, тъй като няколко големи стоманодобивни провинции разшириха съкращенията на производството на стомана от началото на септември, поради контрола на потреблението на енергия, показват изчисленията на Platts. Китай иска от стоманодобивните заводи от юли да ограничи производството, което се разглежда като част от по-широките планове на страната за постигане на амбициозните цели за въглерода. Китайската стоманодобивна промишленост е отговорна за около 15-20% от годишните емисии на въглерод в страната. През януари-август производството на сурова стомана в Китай достигна 733.02 млн. тона, което е увеличение с 5.3%, или 36.89 млн. тона, на годишна база. (S&P Global)
Източник: Други (16.09.2021)
 
Русия може да промени данъка за стоманени суровини, торове, Nornickel Русия може да определи нов данък за добив на суровини (MET), свързан със световните цени, за производителите в страната на желязна руда, коксуващи се въглища и торове, както и на сложна руда, добивана от Nornickel. Москва търси допълнителни приходи за държавния бюджет и е загрижена от нарастващите разходи за отбрана и държавни строителни проекти на фона на високата инфлация и повишаването на цените на металите. Преговорите за детайлите по формулите за всеки продукт се проведоха в четвъртък във финансовото министерство, но окончателното решение по предложението ще бъде взето от премиера Михаил Мишустин. Финансовото министерство, правителството, Nornickel и основните производители на стомана и торове отказаха коментар. Желязната руда и коксуващите се въглища са суровини за производството на стомана. Сложните руди на Норникел съдържат метали от никелова, медна и платиновата група. Остава неясно колко би донесла на държавната хазна промяната на MET. Производителите все още се опитват да променят данъчния план. На среща в сряда те поискаха от финансовото министерство да остави MET, какъвто е, и да основава данъчната система на печалбите им. (Reuters)
Източник: Reuters (17.09.2021)
 
Цената на желязната руда се срина под $ 100, Китай удължава екоограничаването Цената на желязната руда потъна под 100 долара за тон в петък за първи път от юли 2020 г., тъй като китайските мерки за почистване на силно замърсяващия промишлен сектор предизвикаха бърз и брутален колапс. Министерството на екологията и околната среда, че планира да държи 64 региона под ключов мониторинг по време на зимната кампания за замърсяване на въздуха. Регулаторът каза, че стоманодобивните заводи в тези региони ще бъдат призовани да намалят производството въз основа на емисиите им по време на кампанията от октомври до края на март. „Стриктният контрол на производството доведе до по-ниски пазарни цени напоследък и песимистичните перспективи за търсенето се засилиха“, пишат анализатори от SinoSteel Futures. Цените са намалели наполовина от своя връх през май, тъй като най-големият производител на стомана в света засилват ограничаването на производството, за да се постигне целта за по-ниски обеми тази година, а резкият спад в сектора на имотите в Китай влияе върху търсенето. Спадът на желязната руда я прави една от най-лошо представящите се основни суровини и изключение от широкия бум, при който алуминият се покачва до 13-годишен връх, цените на газа скачат и фючърсите на въглищата се покачват до безпрецедентни нива. (mining.com)
Източник: Други (20.09.2021)
 
Кризата с Evergrande може да причини хаос на стоковите пазари Ходът на Китай за почистване на тежко замърсяващия промишлен сектор предизвика бърз срив в цените на желязната руда за първи път от юли 2020 г. Цените миналия петък и понеделник паднаха под 100 долара за тон. Според проект на насока, публикуван в четвъртък, Министерството на екологията и околната среда възнамерява да наблюдава 64 региона по време на своята зимна кампания за замърсяването на въздуха. Желязната руда, медта и други суровини могат да бъдат допълнително засегнати след новините за кризата с китайската Evergrande. Пазарите по целия свят рязко паднаха в понеделник, тъй като Evergrande, един от най -големите предприемачи в страната, заплаши да не изпълнява задължения по заеми на стойност 300 млрд. долара. Това предизвика притеснения за икономиката. Това също може да причини спад в строителството и търсенето на суровини. От май цените на желязната руда са паднали повече от на половина. Китай, най -големият производител на стомана в света, затегна ограничаването на производството. Освен това пазарът на имоти в Китай преживява рязък спад. По-рано MetalMiner съобщи за хода на Китай да намали стоманодобивната промишленост, която представлява между 10-20% от нейните въглеродни емисии. Страната също повиши митата върху износа, свързан със стомана, в сила от 1 август 2021 г. (Oilprice.com)
Източник: Други (24.09.2021)
 
Цената на желязната руда е стабилна, докато Китай се подготвя за „възможна буря“ Цените на желязната руда бяха стабилни в четвъртък, докато китайските власти поискаха от местните власти да се подготвят за евентуалното срив на затрупаната с дългове China Evergrande Group, съобщава Wall Street Journal. Този ход е характеризиран като „подготовка за възможна буря“ от страна на официалните лица. Длъжностните лица заявиха, че правителствените агенции на местно ниво и държавните предприятия са инструктирани да се намесят едва в последния момент, ако Evergrande не успее да управлява своите дела по подреден начин. Вторият по големина китайски предприемач има 83.5 млн. долара лихвени плащания в доларови облигации, дължими в четвъртък по 2 млрд. долара офшорни облигации и 47.5 млн. долара за облигации, дължими следващата седмица. И двата вида облигации ще бъдат неизпълнени, ако Evergrande не успее да уреди лихвата в рамките на 30 дни от планираните дати за плащане. Фючърсите на желязната руда компенсираха печалбите в сряда, след като настроението се повиши след сделката на Evergrande за уреждане на лихвени плащания по вътрешни облигации. (mining.com)
Източник: Други (24.09.2021)
 
Украинските производители на стомана страдат, тъй като цените на природния газ се повишават, но руските метални компании останаха непокътнати Украинските метални компании започнаха да усещат ефектите от повишаването на цените на природния газ върху производствените си разходи, но техните руски колеги са относително защитени поради държавното регулиране на пазара на природен газ и поради огромния брой доставчици. Европейските и турските стоманодобивни предприятия изразиха загриженост този месец от повишените разходи за електроенергия и газ, като цените на електроенергията в Испания и Италия бяха най-високи. Нарастващите разходи сега се превърнаха в проблем и в Украйна. Говорител на украинския производител на стоманени тръби Interpipe каза пред S&P Global Platts, че стоманеният скрап традиционно е основната разходна позиция в производствената стойност на компанията, но напоследък природният газ започна да има по-голям ефект от високите цени на скрапа. Interpipe използва природен газ предимно в ротационни пещи и линии за термична обработка. Цените на газа в Украйна започнаха да се покачват през април тази година, а през август и септември те скочиха до рекордни нива, каза компанията, добавяйки, че увеличението засяга всички нейни продукти, принуждавайки я да прехвърли тези разходи на потребителите. (S&P Global)
Източник: Други (24.09.2021)
 
Шведската Ovako предлага въглеродно неутрални продукти, цели нулеви емисии Ходът на Швеция на Ovako, официално обявен на 28 септември, да предложи въглеродно неутрална стомана, ще й позволи да се възползва от свиването на емисиите и планираното използване на зелен водород в усилията за постигане на стомана с нулеви емисии. Решението за актуализиране на бизнес модела от 2022 г. следва инвестиционни споразумения от няколко по-големи производители на стомана с доменни пещи за разработване на нови железни модули с директно редуциране и подобряване на околната среда. Това идва като допълнение към по-широката цел за увеличаване на производството на стомана от скрап и по-ниски емисии на въглерод от сектора, който е вторият по големина промишлен замърсител с въглероден диоксид в света. Ovako начислява специфична „климатична“ премия от януари, за да отразява вече ниските емисии на стоманата си и 100 милиона евро за инвестиции, планирани в електролизатори и водородна инфраструктура до 2030 г. или по -рано. Проектите ще помогнат на компанията да се доближи до постигането на нулеви емисии. Премията, която Ovako не разкри по-подробно, също ще проследява нарастващите цени на въглеродните кредити и таксите за стоманодобивните заводи в рамките на Системата за търговия с емисии на ЕС. (S&P Global)
Източник: Други (30.09.2021)
 
Ограниченията на електроенергията в Китай влияят на производството на дълга стомана и свиват търсенето на плоска Китайският стоманодобив е изправена пред прекъсвания заради широкото разпределението на електрическо захранване, като производството на дълга стомана понастоящем е по-силно засегнато от плоската - но много по-голямо въздействие върху производството се очаква бързо да намали търсенето на плоска стомана в близко бъдеще. Сривът на електроенергията в страната се разраства в провинции и региони поради недостиг на електроенергия, генерирана от топлинни въглища, и затягане на целите за потребление. Китай въведе енергийни цели в началото на 2021 г. като част от плановете за постигане на амбициозни въглеродни цели, които включват постигане на пикови емисии на въглеродни емисии до 2030 г. След като пропуснаха целите през първата половина на годината, 18 провинции и региони в момента налагат нормиране на енергията, което оказва влияние както върху производството, така и върху търсенето на стомана. Ограниченията засягат стоманодобивни заводи в 12 от тези 18 провинции или региони, включително Хейлундзян, Вътрешна Монголия, Шандонг, Дзянсу, Чжецзян, Съчуан, Гуейджоу, Юнан, Гуандун и Гуанси, според производители и търговци. В резултат на това се очаква комбинираният дневен добив на сурова стомана в тези райони да спадне с над 140 хил. т/ден от нивото, наблюдавано в средата на септември, според изчисленията на S&P Global Platts. (S&P Global)
Източник: Други (30.09.2021)
 
Недостигът на кокс и въглища и ограниченията за стоманата в Китай вдигат цените на скрапа Скрапът от черни метали поскъпва заради декарбонизацията, подобряването на емисиите във въздуха и ограничаването на стоманодобива в Китай, тъй като ограничените доставки на кокс и електроенергия продължават. Цените на вносен скрап HRS101 остават стабилни на 1 октомври, при 598 долара/т CFR, спрямо средните за септември от 576,19 долара/т CFR. След спада миналия месец намалените цени в Европа и по-стабилните нива на скрап HMS в Турция, скрапът, отговарящ на изискванията за износ за Китай, може да наложи по-високи цени. Това би могло да поддържа пазарите на скрап високи, спрямо бенчмарка за желязна руда 62%-Fe, който спадна още, с 25% по-нисък през септември спрямо август. Съотношението на цените на HRS101 скрап към желязна руда в китайския внос нарасна до 5.11:1 на 1 октомври, от 4.99:1 в края на септември и средно за миналия месец 4.89:1, според оценките на Platts. Китайският внос на желязна руда 62%-Fe остава сравнително близо до последните ниски нива след като падна наполовина през юли, докато вносните цени на кокса в Китай достигнаха нови рекорди миналия месец. (S&P Global)
Източник: Други (04.10.2021)
 
Alcoa стартира съвместен проект за производство на алуминиев оксид с висока чистота Alcoa Corporation обяви съвместен проект за увеличаване на производството на алуминиев оксид с висока чистота (HPA). Този ход е част от усилията му за справяне с нарастващото търсене на устойчиви продукти. Дъщерното дружество, Alcoa of Australia Limited (AoA), е поело ангажимент с базираната в Западна Австралия FYI Resources Ltd., за насърчаване дейности за развитие на HPA производство. Дъщерното дружество на Alcoa ще има 65% собственост в проекта, докато останалите 35% ще са собственост нА FYI Resources. Проектът предвижда пълномащабен HPA завод с производствен капацитет от приблизително 8000 метрични тона годишно (mtpy) до 2024 г. Очаква се съоръжението да струва около 200 млн. долара. През декември миналата година беше проведено успешно изпитание, при което се използва суровина от Alcoa за производство на HPA с чистота над 99.99% алуминиев оксид. Първият етап от проекта включва допълнителни производствени опити и подробен проект на съоръжението. Следващият етап включва изграждане на демонстрационно съоръжение и подробно проектиране на завода. В третата и последна фаза ще започнат строителните работи. (Scrap Monster)
Източник: Други (04.10.2021)
 
ЕБВР финансира инвестиционната програма на "София мед" с 20 млн. евро Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще осигури 20 млн. евро заем за производителя на медни продукти "София мед". Със средствата ще се финансира част от инвестиционната програма на компанията, чиято цел е да се увеличи капацитетът за производство на ленти от мед и медни сплави. Причината е растящото търсене на такива продукти за зелени приложения като електромобили и възобновяеми енергийни източници, съобщиха от банката. Заемът ще бъде предоставен за срок от 7 години. Допълнителни средства ще бъдат осигурени от самата компания и ще бъдат използване за покупка на оборудване за завода. "Целта е да увеличим производствения капацитет, основно заради развитието на зелените индустрии. Това е продължение на стратегията на "София мед", но сега се поставя все по-голям фокус върху сфери като електромобилност и ВЕИ, а с това се засилва и търсенето на продукти за тях", каза главният финансов директор на дружеството Сергей Влайков за "Капитал". Заради промени в цените на медта и цинка през 2020 г. "София мед" отчете лек спад на приходите (-3%) до 923.4 млн. лв., но и 4% ръст в обема на продажбите до 82.3 хил. тона. В същото време компанията значително увеличи оперативната си печалба, като успя да оптимизира разходите си за преработка и да получи по-добри цени на суровините. Финансовите разходи също се понижиха в резултат на предоговаряне на условия по заеми и намаляване на лихви. Нетната печалба скочи от 6.7 млн. лв. на 17.6 млн. лв.
Източник: Капитал (08.10.2021)
 
Британската промишленост може да се изправи пред спиране, цените на газ на едро достигат рекордно високи стойности Цените на едро на газта достигнаха нови върхове за всички времена в сряда, което предизвика предупреждения, че фабриките могат да бъдат принудени да затворят през зимата или да преминат към по-замърсяващи горива, точно както Великобритания е домакин на конференцията за климата Cop26 следващия месец. Кризата вече предизвика вълна от сривове сред доставчиците на електроенергия, което доведе до предупреждения за „отчаян избор“ за домакинствата, които вероятно ще се сблъскат с по-високи сметки. Тъй като енергоемките сектори като стоманодобив, производство на стъкло и химикали водят собствената си битка с нарастващите разходи за газ и електроенергия, те предупредиха за по-нататъшни сътресения както за промишлеността, така и за потребителите, включително по-високи цени на стоките и заводи, които ще бъдат принудени временно да затворят. Цените спаднаха, след като президентът на Русия Владимир Путин посочи, че страната, най-големият доставчик на газ в Европа, е готова да помогне за облекчаване на кризата. Но водещи фигури от енергоемките индустрии заявиха, че сериозните последици вече са на масата, освен ако правителството не се вслуша в призива им за мерки за намаляване на разходите за енергия. (The Guardian)
Източник: Други (08.10.2021)
 
ArcelorMittal слага надценки за някои стомани заради енергийните разходи Най-големият производител на стомана в Европа ArcelorMittal SA наложи допълнителна надценка за някои продукти поради повишаване на цените на електроенергията. Дългите стоманени продукти, продавани от ArcelorMittal в Европа, ще подлежат на такса от 50 евро (58 долара) за тон. Това идва след подобен ход миналата седмица от британската British Steel, която заяви, че е повишила цените с 30 паунда (41 долара) на тон. Недостигът на природен газ доведе до скок на цените на електроенергията в цяла Европа, увеличавайки разходите за енергоемки индустрии като стоманата. Заводите, които разчитат на електрически дъгови пещи, са най-силно засегнати, тъй като електроенергията представлява по-голяма част от техните разходи. Високите цени на стоманата и хеджирането облекчиха болката за индустрията, която обикновено работи с малки маржове. Надценките на ArcelorMittal бяха споменати за първи път от Argus Media. Дългите стоманени продукти обикновено се използват в строителството, което вече е засегнато от нарастващите разходи за други суровини. (Bloomberg)
Източник: Други (08.10.2021)
 
JSW Group ще вдигне цените заради нарастване на разходите за въглища JSW Group на магната Сайджан Джиндал усеща покачването на световните цени на въглищата и в резултат на това смята да повиши надценките на стоманата. Гигантът, който разчита най-вече на вносни въглища, смята, че презокеанските цени ще останат повишени за още едно или две тримесечия, каза Джаянт Ачария, директор маркетинг в JSW Steel Ltd., най-големият производител на стомана в Индия. „Въглищата оказват влияние върху разходите и това ще окаже влияние върху цената на стоманата“, като JSW прехвърля по-високите разходи - които включват също такси за товари и желязна руда - за следващите няколко тримесечия, според Ачария. Бенчмаркът на цените на топлинните въглища се е удвоил от началото на годината до над 200 долара на тон с резки повишения през последните няколко седмици поради глобалното свиване на предлагането, каза той. Индийските стоманодобивни предприятия, които използват местни въглища, също са изправени пред по-високи цени и плащат повече от четири пъти нормалните разходи, според Jindal Steel & Power Ltd. Повишаването на глобалните цени на въглищата е „голяма грижа“ за енергийния блок на JSW, каза Прашант Джайн, главен изпълнителен директор на JSW Energy Ltd. (Bloomberg)
Източник: Други (08.10.2021)
 
Солидно търсене на стомана и алуминий Цените на първичния алуминий и плосковалцуваната стомана се задържаха стабилни през седмицата, приключила на 8 октомври, тъй като разходите за входящи ресурси започнаха да се увеличават. Цените за горещо валцувани рулони и алуминий в Средния Запад се задържаха точно под рекордно високите стойности, маржовете на предприятията загубиха известни позиции, но също така остават близо до рекордите, тъй като предизвикателната логистика подкрепи крайните цени. Търсенето на тези продукти и вторични сплави остава стабилно, въпреки че недостигът на полупроводникови чипове за автомобилите и липсата на персонал в заводите предизвикват участниците на пазара на цветни и черни метали. Глобалните оценки на скрапа започнаха да намират подкрепа, тъй като търсенето се повиши. Това бяха сред продължаващите тенденции тази седмица в новите нисковъглеродни спредове и съотношения на S&P Global Platts - набор от осем референтни цени, пуснати на 13 август, които позволяват на потребителите да сравняват нисковъглеродни суровини с традиционните с по-високо съдържание на въглерод. Новите спредове и съотношения - подкрепени от съществуващите оценки на Platts за горещо валцувана стомана, чугун, скрап, желязна руда и алуминий от САЩ, Китай, Турция и Черноморския регион - стартираха в отговор на исканията на участниците на пазара за инструменти за подпомагане на количественото определяне на разходите, управление на риска и възможности за подкрепа, свързани със стратегиите за намаляване на въглерода и увеличаването на регулациите. (S&P Global)
Източник: Други (11.10.2021)
 
Енергийната криза изстреля алуминия до 13-годишен пик Цената на алуминия достигна до най-високото си ниво от 13 години насам, като причината за скока е задълбочаващата се световна енергийна криза. Тя свива доставките на енергоемкия метал, който се използва в производството на почти всичко – от бирени кутии до iPhone. В началото на седмицата курсът му нарасна с 3.3% до 3064 долара за тон на Лондонската метална борса, което е най-високото ниво от юли 2008 г. Това доведе до увеличение на цените на неблагородните метали. За добива на един тон алуминий се изразходват 14 MWh електроенергия. Затова Китай цели да ограничи производството на метала, като по този начин иска да смекчи нарастващите разходи за електроенергия. Това означава, че предстоят съкращения на доставките и задаваща се перспективата за дълбоки глобални дефицити. За инвеститорите, които залагат на бъдещ скок на цените, Лондонската метална борса предлага нискорискови договори като опция. През последните седмици офертите достигнаха до 4000 долара за тон. Същевременно натискът върху алуминиевата индустрия се увеличава. В Нидерландия компанията Aldel обяви, че ще намали производството от тази седмица заради високите цени на електроенергията, съобщи Dutch Broadcaster NOS.
Източник: economic.bg (13.10.2021)
 
Британският стоманодобив моли правителството за допълнителни енергийни субсидии за спасяване на работни места Цените на едро на газта се удвоиха през последните седмици на фона на спекулациите относно търсенето след изключително студената зима миналата година и последните промени към ВЕИ - въпреки предстоящия дебют на газопровода „Северен поток 2“ от Русия. Стоманената промишленост на Обединеното кралство отиде да иска от правителството увеличаване на енергийните си субсидии на фона на европейския скок в цените. Индустриалният орган UK Steel призова правителството на премиера Джонсън да „блъсне главите на министрите“, като твърди, че „нямаме лукса на времето“, за да спасим работни места. Изпълнителният директор Гарет Стейс каза, че секторът се нуждае от временно увеличение, за да „защити“ него и останалите 31 хил. служители. "Ако правителството не се намеси, тогава колко от тези работни места ще си заминат и след това ще предизвика по-голяма тежест за данъкоплатците, ако тези хора, които в момента работят в стоманодобивната промишленост, са без работа?" - попита Стейс. Затруднената Liberty Steel обяви в неделя, че инвестират 50 млн. паунда, за да рестартират производството в своя завод в Ротерхам. / sputniknews.com
Източник: Други (20.10.2021)
 
Vale ще забави производството на желязна руда през четвъртото тримесечие поради ниските цени Бразилският миньор Vale заяви, че забавя производството на желязна руда с нисък марж през четвъртото тримесечие с около 4 млн. тона поради ниските цени и може да намали производството през 2022 г., ако цените не се повишат. Vale заяви, че производството на желязна руда за годината сега се очаква да попадне в долната половина на целевия диапазон, който в момента е между 315 и 335 млн. тона. Миньорът добави, че ще намали предлагането на нискомаржови продукти през 2022 г. с 12 до 15 млн. тона, ако настоящият сценарий не се промени. "Стратегията за производство и продажби се основава на пазарните условия, като се дава приоритет на стойността пред обема, с акцент върху максимизирането на маржа", каза Vale. През третото тримесечие Vale заяви, че е произвела 89.42 млн. тона желязна руда, с около 0.8% повече, отколкото през същия период година по-рано. Компанията добави, че е произвела 30 200 тона никел, с 22% по-малко от година по-рано, най-вече поради прекъсвания на труда в мината в Съдбъри. Цените на желязната руда паднаха рязко от рекордите през май, след прекратяване на ограниченията в предлагането и по-слабите перспективи за търсене в Китай. / Reuters
Източник: Други (22.10.2021)
 
Как CBAM на ЕС ще формира разходите за емисии На 14 юли 2021 г. Европейската комисия (ЕК) представи пакет от предложения, за да постигне своите амбиции, свързани с изменението на климата. Те включват предложение за преразглеждане на системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) и предложение за прилагане на Механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), които ще засегнат сектора на първичния алуминий. Тъй като емисиите от обхват 2 са изключени от CBAM, предложенията влияят предимно върху перспективите за изчисления на разходите за емисии от обхват 1. CBAM се занимава с така наречения риск от „изтичане на въглерод“ и е алтернатива на системата за безплатно разпределение, въведена в ETS на ЕС. Като такива, предложенията предвиждат, че безплатното разпределение по ETS ще бъде постепенно премахнато от 2026 г., тъй като се въвежда CBAM. По-точно, ще се прилага коефициент 0.9 за безплатните разпределения през 2026 г., които ще намалеят с 0.1 всеки година. Това означава, че безплатното разпределение ще бъде напълно премахнато до 2035 г. и от този момент предприятията ще трябва да плащат за всичките си емисии. / eurometal.net
Източник: Други (22.10.2021)
 
Буреносните облаци се събират над очакванията за желязна руда заради Китай Рисковете за желязната руда се увеличават, заради спада в производството на стомана и строителството в Китай, натрупването на пристанищни запаси и вълна от нови доставки към Китай. Спот цената на референтната 62% желязна руда за Северен Китай, според оценката на агенцията за отчитане на цените на суровините Argus, засега подобри последните негативни новини. Търговският диапазон от миналата седмица беше тесен. Но след рекордното ниво на желязна руда от 235.55 долара за тон през май, суровината се търгува в диапазона между 100 и 137 долара през последните два месеца. Това е цена в по-голяма степен в съответствие с балансирания пазар, където търсенето от Китай, който купува около 70% от желязната руда в света, остава стабилно, а предлагането от водещите износители Австралия, Бразилия и Южна Африка е близо до потенциала. Въпреки това има все повече признаци, че комфортният баланс от последните два месеца е застрашен както от по-ниското търсене в Китай, така и от по-високото предлагане. Дневното производство на стомана в Китай падна през септември до най-ниското ниво от декември 2018 г. с общо 73.75 млн. тона, произведени през месеца, с 21% по-малко спрямо същия месец година по-рано и с 9% под средното дневно за август. (StarTribune)
Източник: Други (25.10.2021)
 
КЦМ 2000 и частно лице търсят одобрение от КЗК за съвместна собственост на Върба Батанци Българската комисия за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че местната компания за производство на цветни метали КЦМ 2000 и частно лице Румен Цонев търсят одобрението на регулатора за съвместно контролиране на минната компания "Върба батанци". Според уведомление, подадено до КЗК, не се очаква сделката да засегне местния пазар, каза регулаторът на конкуренцията в изявление миналата седмица. Заинтересованите лица имат срок до 29 октомври да представят на регулатора своите изявления относно сделката. По данни, публикувани на сайта на КЦМ 2000, акционерният капитал на Върба Батанци е разпределен поравно между КЦМ 2000 и местната компания Минстрой Холдинг. Базираната в Мадан „Върба батанци” се занимава основно с добив на оловно-цинкова руда и преработката й в оловно-цинкови концентрати. По данни на търговския регистър Румен Цонев е собственик на КЦМ 2000 и е част от надзорния съвет на Върба Батанци.
Източник: SeeNews (27.10.2021)
 
ЕС и САЩ тръгват срещу „мръсната“ стомана на Китай Европейският съюз и Съединените щати официално сложиха край на спора около митата за стомана и алуминий, които администрацията на Доналд Тръмп започна преди няколко години. Сега двете страни заявиха, че ще работят върху глобално споразумение за борба с „мръсното“ производство и свръхкапацитета в индустрията. То ще бъде предизвикателство за Китай, който произвежда над половината от световната стомана. ЕС и САЩ обвиняват страната, че генерира свръхкапацитет, заплашвайки оцеляването на техните собствени стоманодобивни индустрии. „Съединените щати и Европейският съюз постигнаха голям пробив, който ще адресира екзистенциалната заплаха от изменението на климата, като същевременно защити американските работни места и американската индустрия“, каза президентът на САЩ Джо Байдън пред репортери в Рим. Именно там той се срещна с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на срещата на върха на Г-20. Съгласно споразумението Вашингтон ще позволи на държавите от ЕС безмитен достъп за износ на стомана и алуминий за Съединените щати в обеми, сравними с тези, доставяни преди наложените от Тръмп тарифи през 2018 г. В отговор ЕС премахва ответните мерки за американски продукти, сред които уиски, моторни лодки и мотоциклети Harley-Davidson. Но вместо просто връщане към статуквото от 2018 г., САЩ и ЕС планират да се противопоставят на екзистенциалната заплаха, свързана с климатичните промени, както и със свръхкапацитета в стоманодобивната промишленост, която е един от най-големите емитенти на CO2 в света. „Заедно САЩ и ЕС ще работят за ограничаване на достъпа до техните пазари на мръсна стомана и за намаляване на достъпа на страни, които подбиват стоманата на нашите пазари, допринасяйки за свръхпредлагането в света“, съобщи Белият дом, без да посочва пряко Китай. Глобалната сделка трябва да бъде изготвена през следващите две години, като целта е да се насърчи производството на „зелена“ стомана и алуминий. Споразумението ще бъде отворено и за други страни, които искат да се присъединят, включително за Китай, чийто стоманодобив сектор отговаря за 10-20% от CO2 емисиите му.
Източник: economic.bg (01.11.2021)
 
Австралия отказва да премахне постепенно въгледобива Австралия няма да се присъедини към споразуменията за постепенно премахване на въглищата по време на срещата на върха на Г-20 в Рим и Конференцията на ООН за изменението на климата COP26 в Глазгоу. Това The Australian, позовавайки се на австралийския премиер Скот Морисън, който пристигна в Рим, за да присъства на срещата на лидерите на страните от Г-20. По данни на изданието, цитирано от ТАСС, по време на двете срещи на върха, Морисън „възнамерява да постави интересите на Австралия на първо място и няма да участва в споразуменията за прекратяване на добива на въглища и производството на електроенергия от изкопаеми горива“. Окончателното комюнике ще бъде изготвено през следващите няколко дни, но политиката на Австралия по тези въпроси ще бъде кристално ясна: австралийското правителство и в Рим, и в Глазгоу ще постави Австралия на първо място. Всички страни подхождат (по въпроса за намаляване на емисиите) по различни начини, техните икономики са различни и те са изправени пред различни предизвикателства. Ситуацията в Австралия също е много различна от тази в Европа и други страни", каза Морисън.
Източник: economic.bg (01.11.2021)
 
European Aluminium призовава за по-силна индустриална политика на ЕС за повишаване на конкурентоспособността European Aluminium призова за силна политика от Европейския съюз за повишаване на конкурентоспособността на европейските производители. Председателят на EA, Ингрид Йорг, призова за мерките на годишното общо събрание на асоциацията, заявявайки, че конкурентоспособността на европейските производители e ощетенa от нелоялните търговски практики на Китай и липсата на достъпна, зелена енергия. „За да се справим ефективно с важни системни предизвикателства, се нуждаем от смела и ориентирана към бъдещето индустриална стратегия на ЕС. Интегрирането на индустриалната конкурентоспособност във всички области на политиката трябва да стане норма,“ заяви Йорг. Общото събрание е ключово събитие, на което присъстват ръководители и експерти, за да обмислят развитието на индустрията и ключовите предизвикателства, пред които са изправени основните метали, използвани в зеления преход на Европа. Индустриите на ЕС изискват глобални равни условия и предвидимо, съгласувано законодателство, за да вдъхнат доверие на бизнеса, да привличат инвестиции и да останат конкурентоспособни в световен мащаб, каза генералният директор на EA, Герд Гоц. (S&P Global)
Източник: Други (01.11.2021)
 
Цените на желязната руда се сринаха с 65% от пика, тъй като Китай ограничава стоманодобива Нарастването на желязната руда може да е приключило, тъй като цените спаднаха с над 65% от пика през май тази година поради слабото промишлено търсене, главно в Китай, където производството на стомана е изправено пред ограничения. От миналата седмица спадът е с около 5%. Сривът доведе до това рейтингови агенции като Fitch Solutions Country Risk and Industry Research (FSCRIF) да понижат прогнозите за желязна руда за тази, както и за следващата година. Желязната руда с 63.5% съдържание на желязо беше оценена на цена от 87,50 долара за тон за доставка в Тиендзин - най-ниската стойност от 17 месеца. На стоковата борса в Далиан фючърсите на желязна руда с доставка през януари бяха котирани на 528 китайски юана (82,59 долара) за тон в сряда срещу 561 юана на 5 ноември. Основен фактор за текущия спад на цените на желязната руда са данните, показващи вноса на желязна руда от Китай през октомври, че спадна с над 4%. Това е вторият пореден месец, когато вносът намалява. Спадът на вноса на желязна руда идва след като производството на стомана намалява в продължение на три поредни месеца до септември. Предполага се, че производството на стомана ще спадне и през октомври, като степента на използване на капацитета на стоманодобивните заводи в Китай падна до близо 60 процента. (thehindubusinessline.com)
Източник: Други (11.11.2021)
 
Китайската медна индустрия предпазена от кризата с енергията Последният доклад на Wood Mackenzie показва, че в сравнение с други неблагородни метали, пазарът на мед в Китай изглежда е по-добре предпазен от енергийната криза в страната. От средата на 2021 г. китайското правителство разпределя мощността в много провинции с по-голям акцент върху енергоемките индустрии като стомана, цимент, химикали и цветни метали. Въпреки мерките, удара върху китайската медна индустрия е относително смекчен от нормирането на мощността, тъй като е относително ниско енергоемка индустрия с ниски емисии. Управляващият консултант на Wood Mackenzie Йонг Ченг Джао каза: „Към днешна дата сме идентифицирали около 60 килотона (kt) рафинирано производство, засегнато от съкращенията на електроенергията в топилните и рафинериите. Това е еквивалентно на по-малко от 1% от общия производствен капацитет на страната." За разлика от тях, ограниченията на мощността са проклятие за китайската алуминиева индустрия. В сравнение с медта, алуминиевата индустрия е по-енергийно и въглеродно интензивна. Тя консумира около 13,6 мегаватчаса на тон (MWh/t) мощност в сравнение с 1,6 MWh/t при медта общо за топене и рафиниране. Недостигът на електроенергия ескалира свиването на производството при топенето и рафинирането на алуминий. (Wood Mackenzie)
Източник: Други (12.11.2021)
 
Tata Steel вижда високите цени на енергията в Европа като ключов риск Tata Steel Ltd отчете рекордна тримесечна печалба от 125.5 млрд. рупии през септемврийското тримесечие, подсилена от подобреното представяне на своите европейски операции. Но по-високите цени на енергията в Европа са риск, каза Кушик Чатърджи, изпълнителен директор и главен финансов директор на най-големия производител на стомана по капацитет в Индия. Редактирани откъси от интервю: „Налице е инфлационна тенденция в целия свят. Така че мисля, че от тази гледна точка зависи от вътрешните действия свързани с разходите, намаляване на режийните разходи, което при нас е от много години и следователно няма отстъпление на този фронт. Цените на енергията са по-високи в Европа и виждаме това като риск. Но мисля, че това се решава. В известен смисъл ще бъде зима, в която трябва да бъдем много бдителни, и там също предприемаме стъпки, за да гарантираме, че излагането ни на цените на енергията е намалено, както от гледна точка на потреблението, така и при заемане на позиции, което вече сме поели някои енергийни експозиции и така нататък. Така че мисля, че по същество се стремим да ограничим инфлационното въздействие на тези цени върху рентабилността. В Европа имаме въглеродна такса от 12 евро на тон и тя се увеличава. (Live Mint)
Източник: Други (15.11.2021)
 
Постфактум ОВОС ще се направи на разширението на "Асарел Медет" Работещото без оценка за въздействие върху околната среда и водите (ОВОС) разширение на предприятието за добив на цветни метали "Асарел Медет" в Панагюрище ще получи такава постфактум. Това става ясно от съобщение на екоминистерството, в което се посочва, че на пазарджишката екоинспекция е дадено указание да направи такъв доклад. Той ще отрази и сегашното влияние на производството, а не само потенциалното, както по принцип се прави при изготвянето на екооценките. С това би трябвало да приключи казус с десетгодишна давност, който е бил разглеждан и от съда. За инвестиционното намерение на "Асарел Медет" вече е била проведена процедура по ОВОС през 2012 г. и е било допуснато предварително изпълнение. То обаче е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) и след поредица произнасяния решението за екооценката е окончателно отменено и преписката за проекта е върната за ново произнасяне. При възобновената процедура по ОВОС през 2020 г. от "Асарел Медет" е потвърдено, че всички дейности по разширяването на промишлената площ на предприятието, одобрени с отмененото решение по ОВОС и допуснати с решението за предварително изпълнение, са приключили на 100 %. Всички обекти са въведени в експлоатация и функционират, на практика без решение по ОВОС, посочват от екоминистерството. В националното екологично законодателство не съществува законова предпоставка за провеждане на процедура по ОВОС за действащ обект. За изработване на указанието към РИОСВ Пазарджик да изиска нов доклад за ОВОС, МОСВ реферира към последното издание от месец октомври 2020 г. на Практиките на Съда на ЕС относно прилагането на Директивите по ОВОС и СЕО, съгласно които се допуска провеждане на posteriori аssessment ("пост фактум" оценка) по смисъла на процедура по ЕО/ОВОС. Оценка, извършена след изграждането и влизането на инсталацията в експлоатацията, не може да бъде ограничена до бъдещото въздействие върху околната среда, но също така трябва да се вземе предвид отчитане на въздействието върху околната среда от момента на приключване на дейностите по въвеждане в експлоатация, посочват от ведомството.
Източник: Медия Пул (16.11.2021)
 
China Steel понижава цените на продуктите си за първи път от година China Steel Corp., най-големият производител на стомана в Тайван, понижи цените на вътрешните си продукти на едро за декемврийските договори в съответствие с колебанията на международните пазари, отбелязвайки първото намаляване на цените на компанията от юли 2020 г. China Steel каза, че намалява цените на едро по договорите за декември средно с 1.65% за повечето си продукти, включително горещо валцувани стоманени плочи и горещо валцувани и студено валцувани артикули, намалени с 600 нови тайвански долари (21.58 щатски долара) за метричен тон. Въпреки това цените на електрическите стоманени бобини и електропоцинкованите стоманени бобини ще останат непроменени за декемврийските договори. Намалението на цените от China Steel дойде, след като Formosa Ha Tinh Steel Corp. във Виетнам и Baosteel Group в Китай наскоро понижиха цените на своите продукти съответно с 200-300 китайски юана (31.34 - 47.01 долара) и 40 долара за метричен тон. China Steel заяви, че глобалният пазар на стомана е изправен пред корекции на запасите, като същевременно нарастващите ставки на навлото също са фактор, изпращайки вълни през пазарите и създавайки нестабилност. (CNA)
Източник: Други (18.11.2021)
 
Rio Tinto ще инвестира 87 млн. долара, за да увеличи производството на нисковъглероден алуминий в Канада Rio Tinto ще инвестира 87 млн. долара за увеличаване на нисковъглеродното си производство на алуминий в Канада чрез инсталирането на 16 нови топилни клетки в своето съоръжение в Квебек, съобщи компанията. Инвестицията в топилната AP60 на компанията, разположена в региона Саген-Лак-Сен-Жан в Квебек ще увеличи производството от настоящите 26 500 mt/година първичен алуминий до 86 500 mt/година, увеличение от около 45%. Разширяването идва, тъй като Rio Tinto прогнозира, че световният пазар на алуминий ще расте със среден темп от 3.3% годишно през следващото десетилетие, воден от глобалния енергиен преход и усилията за декарбонизация. 16-те нови клетки ще бъдат построени в съществуващата сграда на технологичния център AP60 на Complexe Jonqui?re, който в момента разполага с 38 клетки, каза Rio Tinto. Работата по проекта ще започне през пролетта на 2022 г. и компанията очаква да бъде завършена до края на 2023 г. В същото време Rio Tinto ще проучи потенциала за добавяне на още AP60 клетки на обекта. (S&P Global)
Източник: Други (18.11.2021)
 
Цените на стоманата може да паднат навсякъде, освен в САЩ Одобрението на президента на САЩ Джо Байдън на програма за стимулиране на инфраструктурата от 15 ноември ще подкрепи цените на стоманата в САЩ, въпреки че е вероятно те да се понижат още повече в други части на света, до 750 долара за тон за дълги и плоски продукти. Fitch Solutions Country Risk and Industry Research (FSCRIR), заяви, че ралито на цените на стоманата е приключило в световен мащаб, освен в САЩ. Миналия месец Световната асоциация на стоманата (worldsteel) заяви, че стоманата може да се задържи скъпа, ако президентът на САЩ приеме законопроекта за инфраструктура от 1 трлн. долара, но ефектът може да не се усети до края на 2022 г. Fitch Solutions обаче повиши прогнозата си за цената на стоманата тази година до 950 долара за тон от 920 долара по-рано. Дългогодишното несъответствие между търсенето и предлагането през първата половина на годината повиши цените на стоманата по-високо от очакваното. FSCRIR каза, че правилно е предвидил, че цените ще се охладят през втората половина, като ще се понижат в Европа и Азия, въпреки че в САЩ започнаха да се стабилизират от октомври. (The Hindu)
Източник: Други (26.11.2021)
 
Водородните проекти са изправени пред недостиг на финансиране в Европа Европейските водородни проекти са изправени пред недостиг на финансиране поради бавното разгръщане на частен капитал и ограничена държавна подкрепа, казаха водещи банки на конференцията S&P Global Platts Hydrogen Markets Europe на 25 ноември. „Имате нужда от много пари и, честно казано, не ги виждам“, каза старши стратег по устойчивост на Rabobank, изпълнителен директор, Хюнг-Джа де Зеу за публичните инвестиции. Изпълнителният директор Проектно финансиране на ABN Amro, Лиза Макдермот каза, че са необходими по-критични избори от правителствата към кои индустрии и сектори трябва да бъдат насочени усилията. Към днешна дата повечето правителства с водородни стратегии „говорят на посоки“ за употребата на водород, включително за сектори, където той би бил по-малко ефективен, като лекия транспорт и отоплението, каза Макдермот. Няма да има достатъчно капацитет за възобновяема енергия или електролизери, за да достигнат до всички сектори, така че правителствата трябва да действат бързо, за да внесат яснота в кои области трябва да бъдат приоритетни, за да се избегне рискът от блокиране на активи, добави тя. Platts оцени разходите за производство на водород чрез алкална електролиза в Обединеното кралство (включително капиталови разходи) на GBP 14,01/kg ($18,67/kg) към 24 ноември. Производството на PEM електролиза беше оценено на GBP 16,58/kg, докато производството на син водород чрез автотермично реформиране - GBP 5,20/kg (включително капиталови разходи, CCS и въглерод). (S&P Global)
Източник: Други (26.11.2021)
 
Германия и Холандия печелят значителни квоти за износ на стомана за САЩ след раздел 232 Германия и Холандия са получили права за значителни квоти за износ на стомана за САЩ от 1 януари 2022 г., след като САЩ прекратит настоящия си режим на тарифи за внос на стомана от ЕС по раздел 232 съгласно двустранно споразумение, според документи, публикувани от Министерството на търговията на САЩ. Квотите на Швеция и Австрия също се разглеждат като очевидно благоприятни за някои продукти. Най-големият производител на стомана в ЕС Германия спечели лъвски дял от общите годишни тарифни квоти от 3.33 млн. метр. Тона (mt) за износ към САЩ на региона (TRQ). Германия ще има право да изнася общо 907 893 mt от голямо разнообразие от продукти. Квотите включват 121 185 mt ламарина годишно, 86 221 mt плочи в разрезни дължини и 85 676 mt тръбопроводи с външен диаметър над 406,4 mm. Италия, вторият по големина производител на стомана в ЕС, e с общи квоти от 360 477 mt, остана значително зад Германия и изпреварена от общите квоти на Холандия от 507 598 mt. В Холандия е голямата стоманодобивна фабрика IJmuiden на Tata Steel – традиционен износител на горещо валцувани рулони за САЩ. (S&P Global)
Източник: Други (29.11.2021)
 
Глобалните тесни места засегнаха германския пазар на скрап Германската индустрия за скрап страда от глобални затруднения и недостиг на полупроводници, въпреки силното търсене от страната и чужбина, каза Даниела Енциан от германската федерация за рециклиране на стомана BDSV. „Проблемите са особено тежки за автомобилните производители, които до голяма степен допринасят за обема на новия скрап“, отбеляза тя по време на среща в четвъртък. „Досега обаче този проблем не се отразява на поръчките на стоманодобивната индустрия. Търговските бариери, дължащи се на преразглеждането на Наредбата на ЕС за превоз на отпадъци, също карат индустрията за скрап да се притеснява, добави тя. „В новото си предложение, публикувано на 17 ноември, Европейската комисия не прави разлика между смесени или опасни отпадъци и рециклиране на суровини. Това ще създаде конкурентни недостатъци в сравнение с първичните суровини, които се внасят с висок въглероден отпечатък." Според асоциацията доставчиците на скрап от ЕС също са изправени пред сериозни конкурентни неблагоприятни условия в сравнение с конкурентите от страни, в които вторичните метали не са обект на режима за отпадъци. Пример за това са САЩ, вторият по големина износител на скрап в света след ЕС. (eurometal.net)
Източник: Други (29.11.2021)
 
Японски стоманен гигант готов да повиши цените за автомобилните производители Най-големият производител на стомана в Япония заяви, че е близо да повиши цените от местните производствени гиганти, сигнализирайки, че балансът на силите се измества от купувачи към продавачи, тъй като цената на сплавта се покачва. „Видяхме голям напредък в коригирането на договорните цени“, каза изпълнителният вицепрезидент на Nippon Steel Corp. Такахиро Мори. "Договорите за второто полувреме са почти уредени." Японските доставчици на стомана печелят надмощие на пазара, където производителите на автомобили, техните най-големи клиенти, обикновено имат по-голяма сила при договаряне. Висшите ръководители на производителя на стомана са все по-гласови в търсенето на по-добри условия за местните договорни цени, за да се преодолее разликата с международните цени. Още през май президентът предупреди, че компанията не може да поеме отговорност за стабилни доставки, освен ако не се коригират необосновано ниските вътрешни цени. Мори каза, че местните потребители на стомана са приели призивите на компанията за повишаване на договорните цени, за да отразят скокове в разходите. Средната цена на Nippon за своите продукти, продавани както в чужбина, така и на местния пазар, се повишиха до най-високото ниво поне от 2008 г. за трите месеца до септември на фона на ограничено предлагане и силно търсене. (The Detroit News)
Източник: Други (02.12.2021)
 
Експертите от стоманодобивната индустрия изразяват загриженост относно „нестабилните и завишени“ цени на стоманата Експертите в стоманодобивната индустрия смятат, че стоманата е станала прекалено напомпана и нестабилна като суровина. В неотдавнашен уебинар, воден от 20 Vison, трима бизнесмени от индустрията изразиха недоволството си от цените на стоманата. Тя отбеляза 145% увеличение на цените за период от пет години. През последните четири месеца тя се увеличи с 42%. Изпълнителният директор на Fabricon, Селвин Суорт, каза, че това е направило продукта рискован за работа в сравнение с преди 20 години, когато разходите са били стабилни. „Това е много различна ситуация от времето, когато имахме конкурентни цени на стоманата, конкурентни компании, които оперираха. Стоманата не беше най-рисковия елемент в един проект. Беше лесно достъпна. „Това, което видяхме през последните пет години и още повече през последните 12 месеца, е, че стоманата се превърна в най-големия рисков артикул. Цените са валидни само за пет дни. Когато управлявахте риска при поемане на поръчка, стоманата никога не е беше проблем; сега тя е най-големият риск, който имаме“, каза Суорт. (Independent Online)
Източник: Други (02.12.2021)
 
Железният скрап остава ключов за намаляването на въглеродните емисии в Европа Използването на скрап от черни метали продължи да привлича вниманието в стремежа европейската стоманодобивна индустрия да бъде по-кръгова, като регионът разполага с изобилие от суровини, което е ключово предимство, каза главният изпълнителен директор на Eusider Trading Марко Микише по време на 16-тата конференция на S&P Global Platts за азиатските пазари. „Има много повече производство на суровини от това, което местната стоманодобивна индустрия в ЕС-28 може да поеме, и вместо това голяма част от нея се изнася. Европа е естествен доставчик на скрап от черни метали и също така е в състояние ефективно да придвижва доставките чрез шлепове и релси в рамките на региона“. ЕС е най-големият в света регион износител на скрап от черни метали, като обемът на износа е 17.4 млн. тона през 2020 г., както и 1.6 млн. тона скрап от мед, алуминий и никел и 100 хил. тона скрап от благородни метали, според ЕК. Според данните на EU Comext, 74.44% от скрапа от черни метали в ЕС отива за страните от ОИСР и 25.56% за страни извън ОИСР средно през 2018 и 2019 г., като Турция е най-голямата дестинация. (S&P Global)
Източник: Други (02.12.2021)
 
Целите на Китай за декарбонизация подкрепени от плановете на Baowu Най-големият производител на стомана в света Baowu Group наскоро представи пътна карта за намаляване на въглеродните емисии на метричен тон сурова стомана с 30% от 2020 до 2035 г. и постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., задавайки тон за стоманодобивната индустрия в Китай в усилията им за декарбонизация. Страната обещава да стане въглеродно неутрална до 2060 г., но иска да достигне пиковите си въглеродни емисии много по-рано, до 2030 г. За постигането на тези цели са изготвени планове от няколко енергоемки индустрии. Китайската стоманодобивна промишленост представлява около 15%-20% от националните въглеродни емисии годишно. За бъдещото оцеляване на всеки производител на стомана, притежаването на зелени електроцентрали за вятърна или слънчева енергия ще бъде ключът, каза Baosteel, подразделение на Baowu. За да се постигне въглеродна неутралност от цялата стоманодобивна индустрия, гигантът Baowu все още ще се фокусират върху доменните пещи и конвертори, докато по-малките мелници, особено производителите на дълга стомана, се очакваше постепенно да преминат към електродъгови пещи чрез размяна на капацитет. (S&P Global)
Източник: Други (03.12.2021)
 
Най-голямата компания в България "Аурубис" е с лек спад на печалбата за година Медодобивният завод "Аурубис България", който с приходите си от 5.4 млрд. лв. за 2020 г. стана най-голямата компания в страната, отчита лек спад на печалбата за последната финансова година. Това показва отчетът на германската група Aurubis за финансовата 2020/21 г., приключваща до края на септември. Заводът в Пирдоп временно е бил в планов ремонт, което е понижило производството. В същото време силното търсене и високите цени на металите са осигурили най-добрата година в историята на групата, която приключва с оперативна печалба от 353 млн. евро, което е ръст от 60%. За 12-те месеца до края на септември печалбата на "Аурубис България" е 132.3 млн. евро, което е спад от 3% на годишна база. В страната дружеството съставя отчет към края на годината - в този за 2020 нетната печалба е близко число - 265 млн. лв. Приходите в отчета на германската група са дадени общо за сегмента "Рафиниране и преработка на метали", в който влиза българският завод, като те се увеличават с 31% до 15.1 млрд. евро. С 40% се повишава и оперативната печалба преди данъци (EBT), която е основен индикатор за инвеститорите, достигайки 399 млн. евро. За по-добрите резултати на сегмента през тази финансова година има няколко причини, като съществен положителен ефект са оказали по-високите цени на медта и сярната киселина, която се получава като страничен продукт, както и значително увеличеното търсене на медни продукти. Негативно се е отразило забавеното пускане на завода в Пирдоп след планов ремонт през последното тримесечие на финансовата година, както и по-високите енергийни разходи, най-вече за електричество и газ, се посочва в отчета на Aurubis.
Източник: Капитал (07.12.2021)
 
Цените на желязната руда скачат, вносът в Китай достигна най-високото си ниво от 16 месеца Цената на желязната руда се повиши във вторник, след като митническите данни показаха, че вносът на желязна руда в Китай се е увеличил с 14,6% през ноември спрямо месец по-рано, за да достигне най-високия си размер от юли 2020 г. от 91,61 милиона и също и с 6,9% спрямо ноември 2020 г., показват данни на Главна митническа администрация. „Данните за вноса през ноември може да бъдат повлияни от фактора „митническо освобождаване“, каза Танг Бингхуа, анализатор от основател на CIFCO Futures в Пекин, добавяйки, че доставките и пристиганията на желязна руда не са се променили значително през последните месеци. „Но е малко вероятно високите нива на внос да продължат, тъй като потреблението е слабо, след като Китай засили контрола на производството на заводите по време на отоплителния сезон и преди Зимните олимпийски игри. „Изненадата в ръста на вноса беше предизвикана от възстановяването на обема на стоките, вероятно отразяващо подобряването на търсенето на капиталови разходи за инфраструктура, тъй като местните власти засилиха стимулите към началото на годината“, каза Мишел Лам, икономист в Societe Generale SA в Хонконг. / mining.com
Източник: Други (10.12.2021)
 
Цените на електроенергията са бариера пред декарбонизацията Нов доклад на търговската асоциация UK Steel предполага, че настоящите цени на електроенергията са бариера пред декарбонизацията. Анализът показва, че производителите на стомана в Обединеното кралство трябва да плащат с близо 61% повече за електроенергия от своите колеги в Германия и почти 51% повече, отколкото във Франция. Авторите на доклада изчислиха, че цените на електроенергията са се повишили от средно ?20 за MWh между 2015 и 2020 г. до ?34 за MWh тази година. Това означава допълнителни ?90 милиона разходи тази година за производителите на стомана в Обединеното кралство и обща цена от ?345 милиона за шест години, еквивалент на почти две години капиталови инвестиции в сектора, каза търговската асоциация. Гарет Стейс, генерален директор на UK Steel, каза: „Стоманодобивният сектор на Обединеното кралство е голям потребител на електроенергия, консумирайки колкото 800 хил. жилища годишно. „Също така сме силно търговско-интензивни, като внасяме 70% от нужната ни стомана и изнасяме 45% от всичко, което произвеждаме. Непропорционално високите цени на електроенергията в Обединеното кралство имат изключително негативно въздействие върху способността на сектора да се конкурира, търгува, да привлича вътрешни инвестиции и в крайна сметка да бъде устойчив в дългосрочен план. / energylivenews.com
Източник: Други (10.12.2021)
 
САЩ премахват 30 стоманени и алуминиеви продукта от изключенията за тарифи Търговския департамент на САЩ ще премахне 30 вида стомана и алуминий от своя списък с "общо одобрени изключения", като отново подложи тези артикули на мита съгласно националните тарифи в раздел 232. "Въз основа на прегледа на търговията на обществени коментари, получени в отговор на решението от 14 декември [2020] и допълнителен анализ, извършен от Департамента относно заявките за изключване на раздел 232, той установи, че продуктите, добавени в правилото от 14 декември, вече не отговаря на критериите и следователно трябва да бъдат премахнати", каза Департамента в междинно окончателно правило, публикувано във Федералния регистър. 26 стоманени продукта и 4 алуминиеви продукта, премахнати от списъка, отново ще подлежат на тарифи от 27 декември. През 2018 г. администрацията на Тръмп използва раздел 232, за да приложи тарифни ставки от 25% и 10% към стоманени и алуминиеви продукти. Въпреки това тарифната програма позволява на вносителите да поискат определени пратки да бъдат изключени от тарифите за всеки отделен случай, ако не се произвеждат в САЩ в достатъчно количество или качество или от съображения за национална сигурност. / S&P Global
Източник: Други (10.12.2021)
 
Металообработващата индустрия се нуждае от регулация или рамка за „зелените“ продажби Необходими са глобални регулации или икономически рамки, за да направят продажбите на зелени метали приложими, тъй като цената на декарбонизацията се покачва, според големите миньори. При малък напредък в това отношение от правителствата на конференцията COP26 на ООН за изменението на климата миналия месец, може да зависи от индустрията да разработи рамки, включващи начисляване на премии за нисковъглеродни продукти, за да поемат разходите за декарбонизация, заявиха миньорите. Доставчиците на цени в момента работят за създаване на пазар за премии, например за алуминий с нисък или нулев въглерод, който ще се формализира, след като борсите предложат договори за търговия с диференцирани зелени продукти. „Можем да получим договори с клиенти (за зелен никел), но се нуждаем от икономическа рамка, която да я направи жизнеспособна“, каза Антон Берлин, глобален ръководител на продажбите в големия руски производител на никел, кобалт и платина Норилск никел (Норникел). Рамката е необходима, тъй като т.нар. зелен никел в момента се продава в относително малки количества и с надценка, посочи той. (S&P Global)
Източник: Други (13.12.2021)
 
Цените на желязната руда нарастват заради по-висок внос Винаги е предизвикателство да четете пазарите, независимо дали разглеждате предлагането, търсенето и макроикономическото развитие, или сте специалист, който разглежда ценовите тенденции, за да види как се сравняват с предишни модели, оценявайки движението на цените спрямо нивата на Фибоначи и индикациите от високи/ниски дневни данни за цените. Проблем, който многократно виждаме, е прекомерното разчитане на един показател. Медиите обичат заглавията и ще направят прогноза въз основа само на една точка от данни. Нивата на запасите падат - цените трябва да се повишат, или вносът се повиши - значижтърсенето трябва да е силно. По-опитните анализатори разбират това и скорошна публикация на Reuters е пример за това. Нарастващият внос и 25% скок на цените на желязната руда само за три седмици за топ потребителя Китай бяха възприети от мнозина като сигурен залог, че търсенето на стомана е силно. Въпреки това остават няколко предупреждения. Голяма част от това увеличение на вноса на желязна руда се натрупва в пристанищни запаси. Настоящото ниво е най-високото от 2012 г. за това време на годината. Междувременно самите цени на стоманата падат, като арматурата и HR намотките са надолу в SHFE. Цените на други черни метали също се понижават. Цените на неръждаемата стомана достигнаха петмесечно дъно на фона на растящите акции и слабото търсене. (Seeking Alpha)
Източник: Други (16.12.2021)
 
ArcelorMittal пуска завод за 1 млрд. долара в Мексико, операциите започват януари ArcelorMittal завърши строителството на ново предприятие с капацитет 2.5 млн. метр. тона (mt) годишно в мексиканския завод Lazaro Cardenas, произвеждайки първата намотка на 15 декември. Новият завод ще започне търговски операции през януари, с което капацитетът на завода ще достигне 5.3 млн. mt готова стомана на година. Производството на плосковалцувана стомана ще възлезе на 2.5 млн. mt, на дълга стомана - общо 1.8 млн. mt и 1 млн. mt плочи. Според компанията, новото производство на горещо валцувани рулони „може да покрие [една трета] от общото производство на националния пазар, което е 16.8 млн. mt през 2021 г., според данни от националната стоманена камера Canacero. След инвестиции от 1 млрд. долара и три години строителство, новото мексиканско предприятие променя профила на ArcelorMittal Mexico от износител на полуготова стомана в производител на стомана надолу по веригата. То е в състояние да произвежда широка гама листове с крайна дебелина от 25,4 mm до минимум 1,2 мм, както и производство на нисковъглеродни стомани, ултра нисковъглеродни, високоякостни нисколегирани и API класове. (S&P Global)
Източник: Други (16.12.2021)
 
ЕБВР ще отпусне още 20 млн. евро на българската София Мед Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) заяви, че ще отпусне нов заем от 20 милиона евро на българския производител на медни изделия София Мед, за да помогне за покриване на нуждите от капиталови разходи в контекста на неговия устойчив растеж. Средствата ще позволят на София Мед да разшири производството на ленти от мед и медни сплави, главно в отговор на нарастващото търсене на мед със зелена насоченост, вариращи от електронна мобилност до възобновяема енергия. Инвестициите, финансирани от ЕБВР, включват две пещи за отгряване, нов агрегат за студено валцуване, както и други инвестиции, увеличаващи производителността на крайните етапи на производство. Като част от ангажимента, ЕБВР също така ще подкрепи София Мед в разработването и прилагането на нисковъглеродна пътека за привеждане на операциите в съответствие с целите на Парижкото споразумение за изменението на климата. По-рано тази година ЕБВР заяви, че ще предостави заем до 20 милиона евро в подкрепа на инвестиционната програма на София Мед. Обезпеченият заем ще бъде със срок до седем години. Приходите от заема ще бъдат използвани за финансиране на програмата за капиталови разходи на София Мед за 2020-2022 г. на обща стойност 27 милиона евро, която предполага увеличаване на капацитета за производство на ленти от мед и медни сплави, които да се използват за електронна мобилност и възобновяема енергия.
Източник: SeeNews (29.12.2021)
 
Цената на алуминия се повишава поради поскъпващата енергия и ограничаване на производството Цените на алуминия достигат нови върхове за европейските потребители в резултат на нарастващите разходи за енергия и съкращенията на производството, които засилиха недостига на метали в енергийната, строителната и опаковъчната промишленост. Потребителите, които купуват алуминий на физическия пазар, обикновено плащат референтната цена на Лондонската метална борса - приблизително 2950 долара за тон във вторник - плюс физическа премия на пазара, която често покрива транспортни разходи и данъци. Въпреки това, поради недостиг, дилърите и производителите със запаси могат да получат далеч по-висока премия, която се е повишила с близо 30% до рекордните 428,75 долара на тон в Европа от началото на 2022 г. „С около 650 хил. тона съкратен капацитет досега в Европа , вярваме, че други 900 хил. тона продукция са застрашени от пълно или частично затваряне“, каза Майкъл Видмър, анализатор в BoA Securities. Widmer прогнозира 8.5 млн. тона търсене на алуминий в Западна Европа тази година с недостиг от 5 млн. тона. Той прогнозира 72 млн. тона световно търсене и недостиг от 254 хил. тона. Скоростта на вятъра в Европа беше по-ниска от миналата година, и ВяЕЦ в целия съюз произвеждаха по-малко електроенергия, изостряйки недостига, което доведе цените до нови върхове, тъй като трябваше да компенсира с повече въглища и природен газ. / AlCircle
Източник: Други (13.01.2022)
 
Медта остава стабилна въпреки опасенията за доставките в Казахстан Медта се понижи в понеделник, но остана стабилна на ниво над 9500 долара поради опасения за доставките след социални вълнения в Казахстан, един от ключовите доставчици за Китай. Медта на Лондонската метална борса (LME) се сви с 0.13% до 9634.50 долара за тон. „Вълненията в Казахстан заплашват да нарушат един от основните източници на мед в Китай. Правителството отговори категорично на масовите протести, които биха могли да повлияят на предлагането“, казаха анализатори от ANZ Research. Размириците в Казахстан, които започнаха миналата седмица в западния регион Мангистау след постепенното премахване на субсидията за втечнен нефтен газ (LPG), според Eurasia.net, повиши цената на пропан-бутан в региона, където до 90% от превозните средства работят с пропан-бутан. „Социалните вълнения в Казахстан предложиха известна подкрепа за медта и цинка, въпреки че няма съобщения за съществени прекъсвания на доставките“, каза ING Group. / Capital.com
Източник: Други (13.01.2022)
 
По-високите цени на въглеродните емисии в Китай може да затегнат доставките на стоки и да повлияят на клиентите: UBS По-високите цени на въглерода в Китай могат да свият доставки на продукти като метали и енергия, което ще доведе до по-високи цени, които в крайна сметка ще бъдат прехвърлени на потребителите, според анализатори от швейцарската инвестиционна банка UBS. UBS прогнозира, че цената на въглерода в Китай вероятно ще надхвърли 200 юана/mtCO2e (около 31 долара/mtCO2e) през следващите няколко години, повече от три пъти над сегашното ниво, като се има предвид по-силното търсене и затягането на предлагането. „Имайте предвид, че цената на стоките винаги се определя от търсенето и предлагането. В края на деня, ако цената на въглерода доведе до затегнати доставки на суровини, мисля, че ще бъде предадена на потребителите“, каза Джеймс Кан, ръководител на проучването на основни материали в Азия в UBS. Кан каза, че производството на тон алуминий води до около 13-14 тона емисии на CO2, поради което кривата на разходите на алуминия вероятно е засегната най-много, докато традиционното производство на стомана генерира 2 тона CO2 на тон стомана, което се изразява в 10% увеличение на кривата на разходите. Питър Гастрейх, ръководител на изследванията на петрол, газ и химикали в Азия в UBS, каза, че ще е необходимо значителна цена на въглерода, за да се насочи преходът към нисковъглеродни технологии в секторите на Китай, в трудни за транзиция сектори, като стоманодобива. / S&P Global
Източник: Други (14.01.2022)
 
Бум на цените на въглищата, ембаргото на Китай остава през 2022 г Куинсланд вероятно ще се възползва от продължаващите високи цени на въглищата тази година, но търговското ембарго на Китай върху австралийските доставки вероятно ще продължи през 2022 г., според добивната компания Coronado. Компанията, която притежава мината Curragh, както и мини в САЩ, заяви, че продължава да има солидно търсене на фона на световното производство на стомана и недостига на въглища, причинени от проливните дъждове в централните въглищни полета на Куинсланд, спирането на операции в Curragh след смъртта на работник и проблеми с веригата за доставки. Тя разкри, че цените ? за тримесечието през декември са се увеличили с 47% спрямо тримесечието до септември. Мината Curragh постигна средна цена на металургични въглища от 143 щатски долара за тон за цялата година, което е с 51% по-високо от 2020 г. През тримесечието до декември средната цена беше 228 долара за тон, с 47% по-висока от тримесечието до септември . Очаква се въглищното ембарго на Китай върху австралийските доставки да продължи през 2022 г., а цените за тримесечието до март вероятно ще бъдат същите като тези през декември. Главният изпълнителен директор Джери Спиндлър каза, че Coronado е постигнал рекордни приходи от 775 млн. долара за тримесечието до декември и рекорден паричен баланс от 438 млн. долара. (InQueensland)
Източник: Други (20.01.2022)
 
Китай внесе 553 хил. т рециклирана стомана през 2021 г. след две години прекъсване Китай е внесъл 553 053 тона рециклирана стомана през 2021 г., след като разреши вноса на суровини след двугодишно прекъсване, показват последните данни на митниците. Обемите с произход Япония са 70.4% от вноса с 389 276 тона, следвани от Южна Корея с 95 915 тона. Вносът нарасна най-много през второто тримесечие, тъй като много купувачи не бяха сигурни относно новите регулации за внос през първото тримесечие. Обемите започнаха да намаляват в края на май, тъй като страната се опита да охлади високите цени на стоманата, а рециклираната стомана достигна многогодишни върхове зад граница. Контрастното движение на вътрешния и на задграничните пазари доведе до широки оферти със спред от 100-110 долара/тон през третото тримесечие. Търсенето през втората половина на годината беше засегнато от съкращения на производството поради ограниченията на потреблението на енергия в Китай и контрола върху околната среда. Вносът на рециклирана стомана падна до осеммесечно дъно от 11 878 mt през октомври. Част от покупателния интерес се върна в края на четвъртото тримесечие, тъй като цените на японската рециклирана стомана се понижиха, но търговията беше скучна на фона на високата несигурност на пазара на имоти. (S&P Global)
Източник: Други (20.01.2022)
 
САЩ и Великобритания започват преговори за митата за металите и свръхкапацитета САЩ и Великобритания официално започнаха двустранни дискусии на 19 януари за справяне с глобалния излишък от стомана и алуминий и спора за митата между двете нации. „Изкривяванията, произтичащи от този излишен капацитет, представляват сериозна заплаха за пазарно ориентираните индустрии на стомана и алуминий в САЩ и Обединеното кралство, както и за работниците в тези индустрии“, казаха търговски представители от двете нации в съвместно изявление. По отношение на търговията между двете страни, представителите се съгласиха да разрешат проблемите, произтичащи от американските мита за стомана и алуминий по Раздел 232 върху вноса от Обединеното кралство и ответните мита на Обединеното кралство върху част от американския износ. САЩ започнаха преговори с други световни правителства през 2021 г. относно свръхкапацитета и търговските спорове в стоманодобивната и алуминиевата промишленост. През октомври САЩ промениха тарифната си програма по раздел 232, за да позволят определен обем доставки от ЕС да влизат безмитно в САЩ съгласно квота. (S&P Global Platts)
Източник: Други (21.01.2022)
 
Стоманодобивите и добивните компании в Украйна работят нормално въпреки напрежението по границите Украинските производители на стомана и желязна руда, съобщиха, че операциите им продължават нормално в навечерието на преговорите между САЩ и Русия, насочени към намаляване на геополитическото напрежение относно натрупването на военни сили на Русия на границата с Украйна. „Мога да потвърдя, че операциите ни продължават нормално“, каза говорител на най-големия производител на пелети от желязна руда в Украйна Ferrexpo. Той отказа да коментира геополитическото напрежение и всякакви бъдещи събития, които може да се случат или не. „Всички смятаме, че това е информационна истерия“, каза източник от една от главните стоманодобивни компании на Украйна в Днепропетровска област, визирайки спекулациите за потенциална руска инвазия в Украйна. Източникът добави, че компанията смята, че военният конфликт е малко вероятен, но да се каже публично това е малко преждевременно. Русия е събрала около 100 хил. войници на границата с Украйна. Украйна е основен производител на стомана и желязна руда. През 2021 и 2020 г. тя е произвела съответно 21.4 млн. тона и 20.6 млн. тона сурова стомана и е 13-ият по големина производител на стомана сред 64 страни-членки. Обикновено 80% от производството на стомана се изнася. През същия период Украйна е изнесла 44.4 млн. тона (2021) и 46.2 млн. тона (2020) продукти от желязна руда, което я прави петият по големина износител на желязна руда в света. (S&P Global)
Източник: Други (24.01.2022)
 
Световното производство на сурова стомана се покачва с 3,6% на годишна база през 2021 г. Глобалното производство на сурова стомана се е увеличило с 3,6% на годишна база до 1,9 млрд. mt през 2021 г., като спадът в Китай се компенсира от увеличенията сред другите големи производители, според данните на Световната асоциация на стомана worldsteel. Китай произведе 1 млрд. mt сурова стомана през годината, спад от 3% на годишна база, което представлява 54% от общото. Вторият по големина производител на стомана в света Индия увеличи производството със 17,8% през 2021 г. до 118,1 млн. тона, докато производството от Япония се покачи с 14,9% до 96,3 млн. тона за годината. Производството от САЩ също нарасна, като нараства с 18,3% на годишна база до 86 млн. mt през 2021 г., а приблизително 76 млн. mt са произведени в Русия, което е с 6,1% повече от 2020 г. Производството на Южна Корея за годината се е повишило с 5,2% до 70,6 млн. mt и добивът от Турция скочи с 12,7% до 40,4 млн. тона. Производството на сурова стомана в цяла Европа, включително Обединеното кралство, се е повишило с 14,1% на годишна база до 203,7 млн. mt през 2021 г., като Германия, най-големият европейски производител на стомана, произвежда 40,1 млн. mt, което е ръст от 12,3%. (S&P Global)
Източник: Други (27.01.2022)
 
Производството на рафинирана мед в Китай нараства със 7% на годишна база през 2021 г Добивът на рафинирана мед в Китай възлиза на 10,49 млн. тона през 2021 г., което е ръст от 7,4% на годишна база, показват последните данни на Националното статистическо бюро. Китайските топилни предприятия запазиха оперативните си темпове на високи нива през 2021 г., тъй като това беше доходоносно на фона на възстановяваща се цени за обработка и високи цени на сярната киселина, казаха пазарни източници, добавяйки, че тази ситуация може да продължи и през 2022 г. Капацитетът за производство на рафинирана мед в Китай ще продължи да се увеличава през 2022 г. на фона на нарастващо предлагане на медни концентрати. Производството през декември 2021 г. е нараснало с 3,8% спрямо ноември 2021 г., тъй като няколко китайски топилни предприятия увеличиха производството през декември, за да достигнат целите си за цялата година, а няколко топилни предприятия излязоха в поддръжка, докато се решат проблемите с електрозахранването. Китай произведе 910 хил. тона рафинирана мед през декември 2021 г., което е спад от 6,1% на годишна база. Производството на рафинирана мед в Китай може да има лек спад през януари в сравнение с декември 2021 г., тъй като оперативният темп на китайските предприятия може да спадне поради празниците по лунна Нова година. (S&P Global)
Източник: Други (27.01.2022)
 
US Steel прави над 4 милиарда долара от силното възстановяване през 2021 г US Steel постигна рекордните 4.174 млрд. долара нетна печалба за 2021 г. и нетна печалба за четвъртото тримесечие на 2021 г. от 1.069 млрд. долара благодарение на силното икономическо възстановяване и високото търсене на стоманата. Компанията надмина очакванията на Wall Street и се покачи с над 4.5% в петък. Продажбите са се увеличили от 2,56 млрд. долара през 2020 г. до 5.62 млрд. долара миналата година. Това надхвърли очакванията на анализаторите на Factset, които бяха за продажби от 5.4 млрд. долара. Базираният в Питсбърг производител на стомана също е разрешил обратно изкупуване на акции на стойност 500 млн. долара, което ще започне през първото тримесечие. „Чрез нашата стратегия Best for All, ориентирана към клиентите, US Steel продължава да печели пазарен дял с ясни конкурентни предимства: евтина желязна руда, производство на стомана в мини фабрика, както и най-добрите в класа си довършителни способности“, заяви президентът и главен изпълнителен директор на US Steel, Дейвид Бърит. (The Epoch Times)
Източник: Други (31.01.2022)
 
Приходите на "Алкомет" нарастват с 50% до над половин милиард лева за 2021 г. Една от най-големите компании на Балканския полуостров за производството на алуминиеви изделия - "Алкомет", обяви рекордни приходи за 2021 г. заради ръста в цените на алуминия и прехвърлянето им в крайната продукция. Освен това компанията е изложена и на високите цени на енергоносителите. Приходите на дружеството надхвърлят 515 млн. лева за последната година, ръст от около 50% в сравнение с 2020 г. Индустриалната компания обаче продължава да работи на загуба заради по-високите лихвени разходи. Данните показват, че загубата е около 400 хил. лв., което все пак е сериозно свиване в сравнение с близо минус от 4 млн. лв. през 2020 г. Основна причина за ръста в постъпленията на компанията през миналата година е инфлацията. От компанията посочват, че търсенето на алуминиеви пресови продукти на европейския пазар през отчетния период продължава да е във възходящ тренд в различни сфери на индустрията. Засилена е консумацията им при изпълнението на енергийни проекти, автомобилната индустрия, машиностроенето, строителството, вътрешния дизайн, се посочва в доклада към отчета. През миналата година "Алкомет" откри нов цех за механична обработка на профили за 13.5 млн. лв. Компанията подписа 12-годишен договор с BMW за доставка на компоненти за електрически коли, като серийното производство започва от тази година.
Източник: Капитал (02.02.2022)
 
Очаква се цените на германската стомана да се повишат поради високите разходи Европейските производители, дистрибутори и търговци на стомана бяха агресивни в ценообразуването през февруари, въпреки ограничението от намалената покупателна активност. Липсата на конкуренция при вноса и нарастващите разходи се очаква да поддържат цените високи в краткосрочен план, показват данните от месечното проучване на S&P Global Platts за настроенията при стоманата. Тъй като автомобилното търсене тепърва ще се възстанови напълно, повечето участници бяха единодушни относно високите нива на запасите, в резултат на по-рано договорени обеми, като следователно се очаква производството да бъде по-ниско, тъй като няколко производители правят съкращения. Пазарът е прекалил през четвъртото тримесечие на 2020 г. на фона на очакванията за силно търсене на автомобили, но това не се е случило, така че пазарът като цяло е снабден и се очаква увеличаване на автомобилните поръчки през следващите няколко седмици. Следователно очакваните повишения на цените може да не са свързани с ново търсене, а отразяват най-вече нарастващите разходи за суровини и неконкурентните предложения за внос. (S&P Global)
Източник: Други (02.02.2022)
 
Глобалното разширяване на производството укрепва пазарите По-високите цени на никела се задържат, тъй като предприятията за рециклиране се възползват от съживеното производство на неръждаема стомана по света и свързаното с това нарастване на търсенето на скрап. Цените в брой на никел на Лондонската метална борса се повишиха с над 25% през 2021 г. и продължиха да се покачват в началото на 2022 г. на фона на ръста в търсенето на никел в световен мащаб и ограничените доставки. В средата на януари никелът на LME се търгуваше над 22 500 долара за тон, тъй като запасите от никел в складовете на LME паднаха под 95 хил. тона, което е рязък спад от 260 хил. тона през първото тримесечие на 2021 г. Рециклиращите стомана са се възползвали от нарастващите цени на никела и други суровини, заедно с разширеното световно производство на неръждаема стомана и съпътстващото подобрение в търсенето на неръждаем скрап. Повечето анализатори очакват строгите глобални пазарни баланси на никел и неръждаема стомана да продължат през 2022 г., тъй като търсенето на батерии за електрически превозни средства нараства, първичното производство на никел продължава да наваксва, а производството на неръждаема стомана в Китай е ограничено от прекъсванията на електрозахранването. Macquarie Research съобщава, че редица китайски заводи за неръждаема стомана, включително ZLJ Steel, обявиха свиване на производството до март 2022 г. (Recycling International)
Източник: Други (04.02.2022)
 
Литиевият проект на Rio Tinto за $2,4 млрд. е незаконно въведен в териториалния план на Сърбия Коалицията за устойчиво минно дело на Сърбия (KORS) обяви, че ще уведоми международните институции за това как проектът на компанията Rio Tinto - Jadar, е бил незаконно въведен в териториалния план на страната. Проектът е на стойност $2,4 милиарда и е за добив на литий в Сърбия. "Планираме да уведомим международните институции за това как проект Jadar е въведен незаконно и да посочим факта, че правителството на Сърбия нарушава правото на обществено участие", заяви юридическият съветник на Коалицията за устойчиво минно дело Пера Маркович. Той обясни, че ЗУТ на Сърбия не е предвиждал откриването на литиева мина край Лозница, а правителството го е приело с Указ за устройствения план на зоната със специално предназначение. "Въвеждането на проект в Устройствения план на Сърбия нарушава правото на обществено участие, тъй като Орхуската конвенция предвижда включване на обществеността в дискусията за стратегически проекти", допълни Маркович.
Източник: Money.bg (07.02.2022)
 
Ограниченията за производството на стомана в Китай ще продължат през 2022 г. Производството на сурова стомана в Китай ще продължи да се свива през 2022 г. и след това, поддържайки годишното производство под нивата от 2021 г. въпреки гъвкавия график, позволяващ достигане на пикови въглеродни емисии. Министерството на индустрията и информационните технологии на Китай преработи графика за постигане на пикови въглеродни емисии. Този ход беше отчасти насочен към това да даде на стоманодобивния сектор повече място за трансформиране в нисковъглеродна индустрия, както и да укроти пазарните преговори за съкращаване на производството на стомана, което причини нестабилност на цените. „Годината 2030 е само краен срок за стоманодобива да достигне пикови въглеродни емисии, но индустрията вероятно ще достигне пика години преди 2030 г.“, каза източник. „Това е не само защото правителството ще продължи да ограничава производството на стомана, но и тъй като вътрешното търсене на стомана е в низходяща тенденция, тъй като урбанизацията в Китай е към края си, което улеснява свиването на производството на стомана и по този начин на емисиите“, добави източникът. (S&P Global)
Източник: Други (09.02.2022)
 
Умереното възстановяване ще продължи през 2022 г. През третото тримесечие на 2021 г. очевидното потребление на стомана в ЕС се е увеличило за четвърти пореден път (+14,3%), макар и да намалява с 36 млн. тона в сравнение с 40 млн. тона през второто тримесечие. Очаква се възстановяването да продължи, но с умерени темпове и със значителна несигурност, включително продължаващата енергийна криза, поне до средата на 2022 г. „Положителната тенденция в индустриите, използващи стомана, и в търсенето на стомана, наблюдавана от края на 2020 г., продължава, но перспективите стават все по-мрачни“, каза Аксел Егерт, генерален директор на Европейската асоциация на стомана (EUROFER). „Продължаващите прекъсвания на веригата за доставки, рязко покачващите се цени на енергията и въглерода, както и продължаващата инфлация излагат на риск възстановяването на стоманодобивния сектор. В съчетание с настоящите климатични и енергийни политики на ЕС, това са съставките на опасен коктейл, който може да доведе Европа до структурна криза и индустрията да излезе от Европа“, предупреди той. Потреблението на стомана, след възстановяването (+13,8%) през 2021 г., се очаква да расте много по-умерено през 2022 г. и 2023 г. (+3.2% и +1.7% съответно). Проблемите с глобалната верига на доставки и растящите цени на енергията се очаква да повлияят сериозно на търсенето от секторите, използващи стомана – в частност автомобилната – поне до второто тримесечие на 2022 г. (Eurofer)
Източник: Други (10.02.2022)
 
Нарастващите разходи за въглеродни емисии накърняват експортната конкурентоспособност на ЕС Продължаващото нарастване на разходите по системата за търговия с емисии (ETS) за европейските производители на стомана поражда допълнителни опасения относно бъдещето на европейския износ на стомана през следващите години. В уебинар, организиран от Euractiv, Аксел Егерт, генерален директор на Eurofer, каза, че настоящите планове за постепенно премахване на безплатните разпределения на ETS, тъй като пазарът се подготвя за прилагането на Механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), може значително да попречи на европейския износ на стомана. „Европейските производители на стомана изнасят около 20 млн. тона стомана всяка година; трябва да сме сигурни, че няма да загубим този износ занапред“, предупреди той на срещата. Стоманодобивният сектор вече страда от недостиг и високи разходи за въглеродни разрешителни от ETS, продължи той, добавяйки, че постепенното премахване на безплатните разпределения до 2023 г. ще увеличи допълнително натиска. Егерт отбеляза, че значителното намаляване на износа може да доведе до увеличаване на свръхпредлагането на стомана в Европа и необходимостта от намаляване на производството и затваряне на мощностите. / eurometal.net
Източник: Други (14.02.2022)
 
Договорите за скрап на LME скачат, търгуваните обеми се увеличават Повечето краткосрочни фючърсни договори за скрап и арматура на Лондонската метална борса отбелязаха силни ръстове през седмицата до 10 февруари, а търгуваните обеми също нараснаха. S&P Global Platts оцени февруарските договори за скрап нагоре с $11/mt до $506/mt на 10 февруари, тези за март - увеличение с $12,75/mt до $507,75/mt. Априлските договори - увеличение с $12.50/mt до $500/mt, докато майските намаляват с $15.50/mt до $469.50/mt. Кривата на договорите февруари-март се измести към меко контанго от плоска права през седмицата, което предполага, че търговците на фючърси очакват цените на физическия скрап да се увеличат в краткосрочен план. „Предполагаме, че Турция има около 350-400 хил. mt за закупуване [на дълбоководния пазар], а е още 10 февруари, така че предприятията имат време да завършат поръчките на [готова стомана] и да направят повече продажби на арматура, преди да купят допълнително скрап,“ каза източник от Обединеното кралство. „Пазарът върви нагоре, скрапът върви нагоре, но никой не купува готови продукти“, каза турски търговец. Има много ограничени пазари, които в момента закупуват готови продукти от Турция като Израел и Йемен, докато няма продажби на пазарите в Далечния изток и Латинска Америка. (S&P Global)
Източник: Други (15.02.2022)
 
ArcelorMittal спонсорира съвместно предприятие за зелен водород Международният доставчик на стомана ArcelorMittal подписа договор за спонсориране на съвместното предприятие за зелен водород (JV) HyDeal Espana, което планира да построи 9,5 GW слънчеви ферми и 7,4 GW електролизери в Северна Испания до 2030 г. Целта на начинанието е да произвежда конкурентоспособен водород за промишлени клиенти. Други спонсори на инициативата включват испанския оператор за газ Enagas, производител на торове Grupo Fertiberia и базираният в Мадрид специалист по водород DH2 Energy. ArcelorMittal и Fertiberia ще бъдат купувачи, с планове да закупят 6,6 Mt зелен водород за 20 години за производство на зелена стомана, зелен амоняк и торове. Водородът ще бъде доставен до индустриален комплекс в испанския регион Астурия, където и двете компании имат съоръжения. Планира се производството на зелен водород да започне през 2025 г. /https://www.steeltimesint.com/
Източник: Други (21.02.2022)
 
Срещата на UK Steel Council се провежда на фона на предизвикателствата в индустрията Първото заседание на Съвета за стомана на Обединеното кралство от пет месеца насам, се проведе на 21 февруари, след нарастващата загриженост от страна на индустрията заради нарастващите цени на енергията и страха от масово затваряне на заводи след заповедта за ликвидация на Liberty Steel. Според правителствен доклад, бизнес секретарят Кваси Квартенг, който беше съпредседател на срещата, започна с потвърждаване на ангажимента на правителството да помогне на стоманодобивната индустрия да се модернизира, да повиши конкурентоспособността и да премине към по-чисто и печелившо бъдеще. Той повтори необходимостта от „устойчива индустрия и обсъди текущата работа за проучване на всеобхватен, дългосрочен подход за сектора.“ Други повдигнати въпроси включват цените на електроенергията, качеството и наличността на скрап за производство на стомана и какво ще е необходимо за създаване на пазар за нисковъглеродна стомана. Съветът също така обсъди каква правителствена подкрепа и в какви срокове може да е необходима, за да се даде възможност за преход към конкурентно нисковъглеродно бъдеще. Правителството на Обединеното кралство вече обяви фонд за чиста стомана на стойност 250 милиона британски лири, който очаква да помогне на индустрията да премине към бъдеще с ниски въглеродни емисии и твърди, че от 2013 г. насам е предоставило над 600 милиона британски лири в помощ на сектора, за да помогне за разходите за електричество. /steeltimesint.com
Източник: Други (22.02.2022)
 
Vale поддържа „положителна“ перспектива за цените на желязната руда и никел Бразилският миньор Vale заяви, че има "положителни" очаквания за цената на желязната руда и никела в дългосрочен план, два от ключовите му продукта, след като отчете тримесечни печалби, които надминаха очакванията на анализаторите. „Очакванията ни за желязната руда остават положителни, като се има предвид възстановяването на световната икономика“, каза Vale след спада на цените на желязната руда в края на ноември, засегнати от опасенията за свръхпредлагане и по-слабото търсене на стомана. Оттогава те са възстановили част от тези загуби. Компанията, някога най-големият производител на суровината в света, заяви, че нетната ? печалба за четвъртото тримесечие почти се е удвоила до 5.4 млрд. долара. Ръстът се дължи главно на прекласификацията на кумулативните печалби в чуждестранна валута. Финансовите печалби бяха частично компенсирани от по-високите разходи, свързани с бедствието на язовир Brumadinho, и допълнителните 1.7 млрд. долара. Печалбите на Vale е под влияние на миналогодишния спад на цените на рудатс, но никелът се покачва през последните няколко години и миньорът залага, че търсенето на метала, използван в електрическите превозни средства, ще продължи да расте.
Източник: Reuters (25.02.2022)
 
ETEM Gestamp инвестира 120 млн. лв. за разширяване на производството в завод за автомобилни части в София Компанията ETEM Gestamp инвестира над 120 милиона лева в разширяването на производството си в завод за компоненти за електромобили в София. Това стана ясно по време на организирано от фирмата събитие, на което присъства Mинистърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Според новите инвестиционни планове на компанията в новата база ще бъдат развити технологиите и ще бъде изградено напълно автоматизирано вътрешно логистично решение. Освен това проектът ще създаде и над 130 работни места за квалифициран персонал през следващите 2 години. ETEM Gestamp е сред малкото компании в Европа, които произвеждат алуминиеви профили, отговарящи на най-високите стандарти на автомобилната индустрия. Те се доставят до водещи автомобилни производители и доставчици на оборудване, сред които са BMW, Audi, Daimler, Porsche и VW. По време на представянето на плановете на компанията присъстваха генералният директор на "Етем Гестамп" Емануил Фундукис, гръцкият посланик у нас Димитриос Хронопулос, както и ръководството на Гръцкия бизнес съвет в България. Компанията стартира редица нови проекти за автомобилната индустрия, включително договор с голям германски автомобилен концерн за производство на алуминиевите елементи за кутията на батерията. Те ще бъдат използвани в новото поколение електрическа платформа на производителя през следващите 8 години.
Източник: Money.bg (01.03.2022)
 
ЕС наложи санкции на руските стоманени магнати Европейският съюз наложи санкции срещу двама руски метални магнати на 28 февруари. Този ход идва след инвазията на Русия в Украйна миналата седмица. Алишер Усманов, мажоритарен акционер в стоманодобивната и минната група Metalloinvest чрез своя холдинг USM, както и председателят на Severstal, Алексей Мордашов, ще бъдат изправени пред ограничения за пътуване и активите им ще бъдат замразени в 27-членния блок. Metalloinvest има два стоманодобивни актива, Осколския електрометалургичен завод (OEMK) и Ural Steel. USM holdings притежава и медната мина Udokan, която се разработва в Забайкалския край в Източна Русия. Прогнозните запаси на мед са 26.7 млн. метрични тона, базирани на класификацията на JORC. Мордашов притежава 77% от Severstal и беше главен изпълнителен директор до 2015 г. Основният завод е Череповец, на около 500 км. северно от столицата Москва. Заводът може да произвежда 10.5 млн. метрични тона годишно сурова стомана чрез BF/BOF и електродъгови пещи. След това се отлива и навива в дълги и плоски продукти. Не е ясно как и дали санкциите ще повлияят на операциите или износа от производителите на стомана. /oilprice.com
Източник: Други (02.03.2022)
 
Има риск "Промет стил" да спре заради войната в Украйна, ако продължи по-дълго, предупреди експерт "Промет стил" в Бургас е изправена пред риск да спре работа заради войната в Украйна. Компанията изцяло доставя заготовки от друга украинската фирма на холдинга майка "Метинвест". Това каза в интервю за БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Досега снабдяването беше нормално, защото заводът се намира в централната част на Украйна и все още разполага с наличности за работа през следващите дни на март. С развитието на ситуацията изпращането на заготовките става невъзможно и това може да доведе до спиране на производството, допълни Паунова. В предприятието в България са заети около 600 души, а заедно със свързаните дейности броят на засегнатите от спирането му ще надхвърли 1000. Продукцията на "Промет стил" - арматурно желязо, което е за нуждите на строителството, е предназначено в по-голямата си част за износ и не се очаква това да доведе до дефицит у нас, смята Паунова. Това производство може да се компенсира от "Стомана - Перник", както и от внос от други съседни държави, но така или иначе едно предприятие ще преустанови работа и то вероятно за по-дълъг период от време, особено, ако заради военните действия бъде засегнато производството на заготовки в Украйна, допълни Паунова. Стоманодобивът не е засегнат от затруднените доставки на други основни суровини от Украйна, като руда или въглища, защото работи само със скрап. Но се внасят други модификатори - феросплави, и ако войната продължи, ще трябва да се търсят заместващи доставки, каза Паунова. Има и още един проблем, който е свързан с вноса на метали от Украйна. За задоволяване на вътрешното потребление от някои видове продукти от желязо, като плосък прокат с покритие или валцдрат, всяка година се внасят около 300 000 тона. При задълбочаване на кризата трябва да се търсят заместващи производители, с неясни условия по тези доставки, каза Паунова. Цените на металите ще продължат да се покачват и може да стигнат исторически върхове, както поради недостиг на определени суровини и готова продукция, така и заради ръста на цените на енергоносителите. Проблемът започва още с ръста на цените на суровините, от които те се произвеждат, и се задълбочава от увеличените преработвателни разходи, информира Паунова. Тя изтъкна, че цените на металите за последните две години са се увеличили почти два пъти, като медта вече достига 10 000 долара на тон, подобна е ситуацията и с другите метали. Очакваме какво ще се случи с цените и доставките на природен газ, което допълнително ще затрудни ситуацията и ще засили необходимостта от компенсации за бизнеса, защото цената на електроенергията ще се повиши драстично, коментира експертът. Според нея сегашните компенсации за цените на тока не са достатъчни за бизнеса, а могат само малко да намалят разходите, респективно и загубите на дружествата в металургията. Паунова очаква проблеми с покриване на инвестиционните кредити и възможен ръст на задлъжнялостта на фирмите към банките, както и на междуфирмената задлъжнялост. Все пак има оптимизъм в сектора, защото на този етап металите продължават да се търсят на международните пазари и намират добра реализация, допълни Паунова. Тя напомни, че от бранша искат дългосрочни договори за доставки на енергоресурси на приемливи цени. Не може бизнес, който сега плаща милиони за електроенергия, да зависи от борсовата цената "ден напред", това са най-големите консуматори, те са балансиращи потребители на електроенергия и основната част от тяхната доставка на електроенергия върви с дългосрочни договори, каза Паунова. Тя напомни, че има държави, където са предвидени възможности и за извънборсови споразумения за доставки, включително за енергия от възобновяеми източници, когато цената е приемлива и за такива големи потребители.
Източник: БТА (04.03.2022)
 
Severstal спира доставките на стомана за ЕС заради санкции срещу акционера Руската минна и стоманодобивна компания Severstal заяви на 2 март, че спира доставките за ЕС заради санкциите, които блокът наложи на мажоритарния ? акционер в резултат на действията на Русия в Украйна. Компанията пренасочва доставките си към алтернативни пазари "поради проблеми във взаимодействието с европейските клиенти", се казва в изявление. Пренасочването на стоковите потоци от Severstal трябва да помогне за поддържане на използването на капацитета за производство на стомана, се казва в изявление на компанията, добавяйки, че производствените й разходи са сред най-ниските в света и това трябва да улесни пренасочването на продуктите за продажба. Изнася предимно плоски валцувани стоманени продукти, а също така е основен производител на арматура, метални изделия, плочи и тръби с голям диаметър. Миналата година Severstal продаде 3 млн. тона стомана в Европа. Това представлява малко над половината (57%) от общия износ на компанията от 5.3 млн. тона и малко над четвърт (27%) от общите й продажби на стомана от 11.1 млн. тона, според доклада на компанията за 2021 г. (S&P Global)
Източник: Други (04.03.2022)
 
US Steel Ko?ice търси финансиране от ЕС и правителството за декарбонизиране US Steel Ko?ice, най-големият завод за стомана в Словакия, планира да инвестира приблизително 1 млрд. евро в завода си, за да направи компанията по-устойчива. „Това е част от плана за декарбонизация и изпълнението на това намерение ще зависят от одобрението на съответната институция на ЕК и пълната подкрепа на правителството на Словашката република и готовността на енергийната инфраструктура за експлоатация на новата технология“, каза говорител. Новата инвестиция няма да увеличи продукцията на компанията. Инвестицията е насочена към модернизиране на процеса на производство на стомана, нейното леене и валцоване на рулони, като същевременно се намали суровино- и енергоемкостта и се гарантира устойчивост на производството. US Steel Ko?ice произвежда 4.5 млн. тона сурова стомана годишно и готови продукти за автомобилната, опаковъчната, електротехническата, потребителските стоки и строителната индустрия. Словашкото правителство не даде коментар. (S&P Global)
Източник: Други (04.03.2022)
 
Алкомет намалява нетната загуба през 2021 г., приходите нарастват Българският производител на алуминиеви изделия Алкомет съобщи, че консолидираната му нетна загуба е спаднала до 445 000 лв. през 2021 г. от 3,6 млн. лв. през 2020 г. Приходите на компанията нараснаха рязко до 521,6 млн. лв. миналата година от 348 млн. лв. през 2020 г., пише в годишен финансов отчет на Алкомет. В същото време се увеличиха и разходите на Алкомет - на 522 млн. лв. от 352 млн. лв. По отношение на обема, продажбите на Алкомет нараснаха до 86 791 mt през 2021 г. от 72 779 mt година по-рано. Продажбите на екструдирани продукти нараснаха с 8,21% до 28 665 mt, докато продажбите на валцувани продукти добавиха 25,53% до 58 106 mt. Обемът на продукцията на компанията се е увеличил с 20,9% миналата година до 88 883 mt. Най-големият пазар на Алкомет през 2021 г. е Германия с 18,7% дял от всички продажби, следвана от Полша с 15,3% и Италия с 14,9%. Активите на компанията възлизат на 455,3 млн. лв. в края на 2021 г. спрямо 386,2 млн. лв. година по-рано. Алкомет произвежда битови, технически и контейнерни фолиа, листове и ленти, както и стандартни и индивидуални профили. Компанията изнася над 90% от продукцията си.
Източник: SeeNews (09.03.2022)
 
Стоманата стана скъпа или липсваща и удари строителството Проблемът е в спрените доставки от Украйна и Русия, които са големи производители глобално Недостиг и растящи цени. Пред това са изправени както производителите и търговците на стомана, така и строителните компании, които ползват продуктите им. След като рязкото поскъпване на енергоносителите вдигна разходите на фирмите през последните месеци, сега войната в Украйна и наложените санкции срещу Русия допълнително утежняват ситуацията, като ограничават вноса на суровини и продукти. Следвайки пазарния тренд, алтернативните източници също стават все по-труднодостъпни и неизгодни. А ефектът вече се усеща и надолу по веригата, като част от инвеститорите в сгради замразяват проектите си. Извън пазара "Когато един голям износител на метал като Украйна не е на пазара, е неизбежно да има недостиг", коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров. Освен готови продукти страната доставя и около 15% от желязната руда в Европа. Други 15% пък идват от Русия. "Така се получава един значителен процент суровини - от руда до заготовки, които не могат да бъдат доставени в Европа. А това води до увеличено търсене на скрап и рязко повишаване на цените му", добави той. Този недостиг засяга пряко и двата производителя на стомана в България - "Стомана индъстри" (част от гръцката Viohalco), която работи със скрап, и "Промет стиил" край Бургас, която е собственост на украинската група "Метинвест" и ползва украински заготовки, каквито в момента не се правят. След като още в първия ден на руската атака "Метинвест" спря двата си завода в Мариупол, наскоро обяви, че прекратяват работа и мощностите в Запорожие. По данни за 2020 г. общото производство на "Стомана индъстри" и "Промет стиил" е около 930 хил. тона, като голяма част от него се изнася, предимно в Европа. Отделно в страната се внасят стоманени продукти (малко над 1 млн. тона през 2020 г.), основно от съседни страни (Турция, Гърция, Румъния, Сърбия), но пръти и профили по принцип идват и от Украйна. Така освен при суровините ефектът от войната ще се усети частично и при продуктите. Подобна е ситуацията в цяла Европа, където за последната седмица цените са скочили с 22% до 1160 евро/тон по данни на Kallanish Commodities, цитирани от Bloomberg. Проблемът с доставките идва по две линии. От една страна, спрени са производствени мощности в Украйна - единият от петте най-големи износителя на стомана, където войната затвори и заводите на ArcelorMittal. От друга страна, руските производители имат проблем с износа към ЕС заради наложените санкции на олигарси от сектора. Без алтернатива Според Петров за недостига както на суровини, така и на готова продукция в момента има и чисто спекулативни причини. "Много търговци очакват още по-високи цени и задържат продажбите. Един производител това не може да си го позволи, но за търговците това е ситуация, в която могат да извлекат допълнителна печалба и не можем да ги виним", каза той. На теория съществува възможност суровини да се купуват директно от Русия, но на практика тя е неизползваема. "Първо, заради транспортното разстояние. Второ, плащането е много сложно поради ограниченията. Трето, има значителен риск доставката да попадне под ембарго. Не на последно място е и репутационният риск", каза Петров. Застраховките също поскъпват, особено ако транспортът е в Черно море. Затова според него Русия в момента не е реална алтернатива. Поскъпването на горивата и транспорта ограничава и географския район, от който могат да се търсят суровини. "В условията на ниско търсене може да се намерят региони с дъмпингови цени, но в момента е точно обратното", добави Петров. Възможно решение са доставките от Турция, която също е огромен производител. Цените обаче и там са нараснали драстично заради пренасоченото търсене. По думите на Петров няма лесен отговор: "Металите са като петрола - каквото е за теб, такова е за всички." А това заедно с поскъпналите енергоносители кара българските производители всекидневно да актуализират цените си. "Следиш какво се случва днес и се опитваш да пресметнеш колко ще ти струва крайният продукт. Не можеш да планираш дългосрочно, планираш ден за ден и доста нервно", каза Петров. По веригата Цялата несигурност се предава надолу по веригата. Според инвеститор в малка кооперация, ако преди желязото е струвало 1.50 лв./кг, сега върви по 2.30 лв./кг, а освен това трудно се намира. "В страната има количества, но всички чакат цените да се вдигнат", смята той. Заради нарушените доставки обаче има и реален недостиг, който рязко оскъпява стоманата и изправя пазара пред може би най-сериозното предизвикателство за последните години, категорични са от една от най-големите строителни компании - "Главболгарстрой". По техни данни само в рамките на една седмица суровото желязо е скочило с близо 20% - от 1.65 лв./кг на 1.95 лв./кг. "В момента, за да купиш желязо, трябва да платиш 100% авансово и пак не е сигурно, че нещо няма да се случи по веригата, защото доставката е през Черно море", каза изпълнителният директор Мая Пенчева. Освен на арматурно желязо Русия и Украйна са основни производители и на листова стомана. Заради спрените доставки от там цените на продукта вече надхвърлиха 2500 евро/тон. Реално Русия продава на вътрешния си пазар, но за чуждите компании разплащанията са практически невъзможни. Остават и неизвестните със самия транспорт през Черно море. Подобна е картината като цяло в света, защото недостигът на едно място веднага рефлектира върху търсенето на друго. В резултат на това производители като Турция и Иран също започват спекулативно да вдигат цените. Под въпрос е и възможността им да покрият нуждите, които се пренасочват към тях заради сегашната ситуация. "Според мен те в момента са затрупани със запитвания, не само от нас и други балкански държави, с които по принцип работят, но вероятно и от Западна Европа. Съмнявам се, че ще успеят да реагират. Освен това Турция има и много голямо вътрешно потребление", обясни Пенчева. Новите сметки Поскъпването на горивата и транспорта прави доставките от по-далечни дестинации безсмислени и се отразява не само на стоманата, но и на други строителни материали като дървесина, алуминий и бетон. "Индексацията беше 30% допреди войната, в момента никой не може да каже. В инвестиционното строителство единственият ни буфер е да не продаваме - строим, смятаме себестойността и тогава решаваме каква е цената", каза Пенчева. Подобна е практиката в целия сектор в момента - частните инвеститори са спрели продажбите и изчакват да завърши грубият строеж, за да знаят колко им е излязла инвестицията. Едва тогава ще определят и цената, на която да продават. Към частните инвеститори, на които изпълнява строителството, "Главболгарстрой" отразява новите цени на материалите на ежеседмична база. "Ние индексираме договорите всяка седмица, клиентите ни плащат предварително, а ние плащаме на доставчиците. Така успяваме да спрем цената, да я фиксираме. Но това е седмица за седмица", обясни Пенчева. Тези неизбежни индексации обаче вече карат някои от клиентите да преосмислят или направо да замразят проектите си. Други пък се опитват да оптимизират. Проблемът обаче е, че поскъпване има при основните материали, от които трудно може да се спести. Скокът се отразява и на възможностите на компаниите да изпълняват сключените обществени поръчки. "В момента сме в хипотеза да не потвърждаваме някои цени на възложителите", обясни Пенчева. Основният проблем по думите й е, че все още няма клауза за индексация въз основа на борсовите цени, каквато правителството беше обещало да въведе, за да защити бранша. Така цените в договори, сключени преди шест месеца или преди година, са на практика абсолютно нереалистични в момента. Големият проблем е, че в момента никой не може да прогнозира кога ценовият ръст ще се успокои, тъй като той до голяма степен е свързан със ситуация в Украйна. След удара, който понесоха от поскъпването на различни материали и енергоносители, скокът при стоманата и другите метали допълнително затруднява производителите и строителните компании. А евентуален продължаващ ръст в цените на електроенергията и газа може да принуди още европейски производители да затворят.
Източник: Капитал (11.03.2022)
 
Производител на стомана обявява проект за слънчева енергия на стойност 71 милиона долара Турският производител на "зелена" стомана Tosyali Holding Company обяви планове за разполагане на 140 MW мощност за производство на слънчева енергия върху своите съоръжения, на стойнст 71 милиона долара (64,8 милиона евро). Компанията заяви, че работи с Huawei и местния доставчик на инсталационни услуги SolarApex за изпълнение на проекта на етапи. Според Tosyali Holding това е най-големият соларен покривен проект в света и ще бъде изпълнен на площ от 632 квадратни метра (6803 квадратни фута). Първата фаза на проекта ще включва инсталиране на 85 MW слънчеви панели и се очаква да бъде финализирана до седем месеца. След като останалата част от планирания капацитет бъде разгърната, слънчевите масиви ще могат да генерират общо 250 милиона kWh електроенергия годишно. „Като Tosyali Holding, нашата цел е да сьведем използването на изкопаеми горива до възможно най-ниското ниво. В съответствие с тази стратегия ще започнем да използваме водород като заместител на изкопаемите горива в производството на желязо и стомана за първи път в Турция. Ще използваме част от електроенергията от слънчевата електроцентрала, която изградихме за тези водородно ориентирани операции“, каза Фуат Тосяли, председател на борда на директорите на Tosyal? Holding. /steeltimesint.com
Източник: Други (17.03.2022)
 
Утайката от кафе - част от пробива на зелената стомана Центърът за изследвания и технологии за устойчиви материали (SMaRT) към Университета на Нов Южен Уелс (UNSW) публикува изследване, което показва, че утайката от кафе и водородът от други отпадъци могат да се използват като част от патентована технология за зелена стомана. Molycop, доставчик на консумативи за добив, показа чрез промишлени изпитания на технологията за инжектиране на зелен стоманен полимер (PIT), че различни отпадъци могат да се използват по-устойчиво за производството на стомана в електродъгови пещи. Отпадъците, включително пластмаса и утайка от кафе, се присъединяват към отпадъчните гуми като алтернативни източници на кокс и въглища като жизненоважни източници на въглерод за производството на стомана и могат да осигурят елемента водород, който значително подобрява ефективността и енергията, необходими за производствения процес. / steeltimesint.com/
Източник: Други (18.03.2022)
 
Стоманата в Европа поскъпна рекордно Цените на стоманата в Европа скочиха до нов рекорд на фона на подготовката за забрана за внос на изделия от стомана от Русия като част от нов пакет от санкции, съобщи Bloomberg. Цената на горещо валцуваните рулони в Северна Европа се повиши с 10% миналия петък до 1435 евро за тон, по данни на Kallanish Commodities Ltd. Цените на арматурното желязо също достигнаха исторически върхове. Европейската комисия по-рано обяви планове за забрана на вноса на стомана от Русия. Забраната ще се прилага по-специално за горещо и студено валцувана стомана, тръби и други видове продукти от стомана. Според документа на ЕК, забраната за внос на стомана от Русия няма да се прилага за договори сключени преди 16 март 2022 г., чието изпълнение е до 17 юни 2022 година. Русия произвежда около 76 милиона тона стомана годишно, което е около 4% от световното предлагане на метали. За руския минно-металургичен сектор продажбите на вътрешния пазар (включително страните от ОНД) осигуряват приблизително 45% от приходите, продажбите в Европа - 25%, а Америка - 15% от приходите. /Bloomberg
Източник: Други (21.03.2022)
 
Производството на сурова стомана в Германия нараства с 1,1% през януари-февруари През февруари тази година производството на сурова стомана в Германия се е увеличило с 3,8 процента на годишна база до 3,21 милиона метрични тона, според информацията, предоставена от германската стоманодобивна федерация Wirtschaftsvereinigung Stahl (WV Stahl). През януари-февруари тази година производството на сурова стомана в Германия нарасна с 1,1% на годишна база до 6,47 милиона тона. Производството на чугун в Германия възлиза на 1,98 милиона тона през февруари тази година, което е ръст от 1,4 процента, докато през периода януари-февруари е намаляло с 1,1 процента до 4,11 милиона тона, и двата на годишна база. Производството на горещо валцувана стомана в страната се е увеличило с 1,4 процента до 2,82 милиона тона през февруари, докато спадна с един процент до 5,77 милиона тона през първите два месеца на тази година, и двата в сравнение със същия период на предходната година./ SteelOrbis
Източник: Други (22.03.2022)
 
Машиностроителните заводи пред спиране заради липса на стомана и чугун Доставките на стомана и чугун за машиностроителните предприятия в България са прекъснати, тъй като основни доставчици за България са Русия и Украйна, алармират от ръководствата на старозагорските компании "Пресков" и "Прогрес". В момента е трудно да се купи стомана и чугун дори от Турция, при това на двойно по-високи от реалните цени, съобщиха за Divident.EU машиностроителите. Те настояват за спешна намеса от страна на българската държава и ЕС, за да оцелее бранша. Според прокуриста на "Пресков" Васил Василев държавата би могла да организира зелени коридори, за да може предплатеното количество стомана от Украйна, което стои там на склад, да дойде до България. Другата възможност е ЕС да преговаря за отпадане на квотния принцип в Турция и някои други страни, казва Василев. Според машиностроителите опасност има за машиностроенето не само в България, но и в цяла Европа. Ситуацията в "Прогрес" Старозагорското машинстроително предприятие "Прогрес" е получавало от Русия и Украйна до преди войната около 1000 тона суров чугун месечно. Сега са пристигнали писма от Украйна за форсмажор и отлагане на изпълнението на договорите. Макар и трудно, ръководството на "Прогрес" е успяло да закупи от Турция суров чугун и то на двойно по-високи от доскорошните 700 долара/ тон суров чугун. Този материал ще стигне едва за около месец и половина, след което има реална опасност за работата на предприятието, казва неговият директор Славин Янакиев. "Уведомихме клиентите си, че при тази висока цена на материалите трябва да увеличим цената на нашите изделия. Нито един от тях не се отказа от доставката", казва Янакиев. "Прогрес" произвежда отливки, които в повечето случаи се явяват корпусни детайли на разпределители, помпи, редуктори и др. Клиенти на "Прогрес" са около 70% от българските машиностроителни предприятия, както и 20 големи компании в цял свят. Старозагорската машиностроителна компания има около 80 големи редовни клиенти. Проблеми и в "Пресков" Подобна е ситуацията и в другото голямо старозагорско машиностроително предприятие "Пресков", което произвежда горещо щамповани детайли за над 70 фирми в различни области на машиностроенето – хидравлика, селско стопанство, автомобилостроене, пневматика, ж.п. бизнес. Компанията има заявени поръчки до месец септември, но разполага със стомана, която ще стигне едва за около месец и половина. "Ако не се вземат спешни мерки, машиностроителните предприятия ще спрат работа. Когато те спрат, ще повлекат след себе си статици други фирми“, смята Василев. Месечно "Пресков" има нужда от 600 тона стомана. Доставките на старозагорското предприятие са от "Стомана индъстри" в Перник, като последната – в началото на войната в Украйна, е била на цена с около 30% по-висока от обичайната. "Стомана няма, а когато се появи, цената се променя веднага и в някои случаи офертата важи за 2 часа", казва прокуристът на "Пресков". Ако преди е имало отложени плащания, то сега всички материали за бранша се заплащат предварително. https://divident.eu/
Източник: Други (23.03.2022)
 
САЩ освобождават от мита доставките на стомана и алуминий от Великобритания САЩ разрешиха безмитен внос на стомана и алуминий от Великобритания. В отговор на това, Великобритания освобождава от насрещни мита внос на стоки от САЩ на обща стойност около половин милиард долара, съобщи Министерството на търговията на страната. По данни на Ройтерс, взаимните отстъпки важат за 500 000 тона британска стомана годишно и емблематични американски продукти, като мотоциклетите Harley-Davidson, дънки Levi's и някои алкохолни напитки. "Министърът на търговията на САЩ Джина Раймондо и търговският представител на САЩ Катрин Тай обявиха сключването на ново споразумение с Великобритания, което позволява безмитни доставки по раздел 232, на американския пазар на исторически определени и устойчиви обеми британски стоманени и алуминиеви продукти", се казва в съобщението на търговското ведомство. Реализирането на сделката изисква и извършването на одит на финансовите отчети на всяка британска стоманодобивна компания, собственост на структури от Китай, като резултатите се предават на властите на САЩ, допълват от министерството.
Източник: Money.bg (23.03.2022)
 
Сърбия ще изнася 30 000 тона стомана повече за ЕС Стоманодобивната фабрика в Смедерево, Сърбия, която е собственост на китайската компания Hbis (HBIS Group Serbia), ще може да изнася за Европейския съюз с по 30 000 тона повече на тримесечие. Това заяви изпълнителният директор на производството в компанията Владан Михайлович, цитиран от сръбските медии. Увеличаването на износа, който намаля драстично заради войната в Украйна, става възможно след преразпределение на квотите за внос на стомана в ЕС, предназначени преди това за Русия и Беларус. След решението за възбрана на импорт на стомана от Русия и Беларус, на 16 март Европейската комисия одобри документ за преразпределение на квотите, като квотата на Сърбия за избрани типове артикули е увеличена. "Квотите бяха въведени през 2019 година и се отнасяха за всички продукти на Hbis. Препазпределянето сега води до увеличаване на износа на стомана за Европа. Това означава, че вместо 120 000 тона ще можем да изнасяме по 150 000 тона на тримесечие", коментира Михайлович пред RTS. Според него Hbis има потенциал да увеличи производството и повече. Фабриката е изнасяла по-голяма част от продукцията си на пазара на Европейски Съюз преди въвеждането на квотния принцип през 2019 година, когато е трябвало да понижи продукцията си
Източник: Money.bg (30.03.2022)
 
"Алкомет" прогнозира увеличение на продажбите си с 65% тази година Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" очаква значителен ръст на продажбите си през тази година. Прогнозата е базирана на сегашните цени на алуминия и отчита засиленото търсене най-вече на различни видове профили. Ако предвижданията се сбъднат, компанията ще увеличи продажбите си с 65% до 850 млн. лв. Очакваните нива на EBIDTA са 5-7%, а маржът на нетната печалба между 2 и 3%. Това става ясно от годишния отчет на дружеството, който беше публикуван на сайта на Българската фондова борса. През миналата година заради скъпия алуминий приходите на компанията нараснаха с 50%, но по-високите разходи за лихви, както и натежалите енергийни цени задържаха компанията на малка загуба. Прогнозите на компанията са продажбите на пресови изделия да нараснат с около 15% в обем и да достигнат 33 хил. тона. Причината за това е увеличеното търсене в Европа, което е движено основно от изпълняваните енергийни проекти, автомобилната индустрия, машиностроенето, строителството и вътрешния дизайн. Вече над 26% от пресовото производство е на профили с по-висока добавена стойност (специални, елоксирани, боядисани), като това ще остане акцент и през тази година. Ръст, макар и по-малък (около 3%), се очаква и в продажбите на валцови изделия, които тази година трябва да достигнат около 60 хил. тона. От "Алкомет" отчитат повишено търсене, особено от индустрии като опаковъчната, автомобилостроенето, климатичната и вентилационна техника, строителството, металообработването и др. През тази година компанията отново планира да набляга на продажбите на фолиа - домакински (където държи една пета от европейския пазар), технически, пакетиращи, както и на финсток (ленти за топлообменници), които имат висока добавена стойност.
Източник: Капитал (30.03.2022)
 
Алуминиеви елементи тръгват от България за електромобилите на "Порше" Инвестиция от над 60 млн. евро в авангардни технологии в автомобилостроенето, разкриване на над 130 нови работни места за квалифицирани специалисти през следващите 2 години, серийно производство от 2023 г. на елементи, които ще бъдат използвани в ново поколение електромобили. Това включва стартиращият проект на производителя на алуминиеви изделия "Етем Гестамп" за разширяване на завода му в София - една от най-мащабните чуждестранни инвестиции в България през последните години. "Инвестиционният план е свързан с конкретен автомобилен проект, който ще започне в началото на следващата година и ще продължи 8 години. Това е дългосрочна инвестиция и резултатите за българската икономика ще бъдат значителни, тъй като ще бъдат наети местни доставчици и местен персонал", коментира генералният директор на "Етем Гестамп" Емануил Фундукис. Освен това чрез проекта компанията, оперираща в България, ще засили позициите си в Европа и в международен план като един от малкото надеждни доставчици на алуминиеви профили и компоненти за нуждите на автомобилния пазар, отбелязва той. Цялата инвестиция, която се предвижда да бъде направена в рамките на близо 2 години, включва закупуване на оборудване, строителство на производствена сграда и напълно автоматизирана вътрешна логистика. Средствата ще бъдат насочени и към двете направления, в които е специализирана компанията в София - екструдирани профили и на автомобилни профили. Това ще увеличи капацитета на завода от 35 000 тона продукция годишно до 50 000 тона.
Източник: Дневник (31.03.2022)
 
Алуминиевият сектор на САЩ заема силна позиция въпреки глобалните смущения Американската алуминиева индустрия все още се възползва от възходящите тенденции, които насърчават регионалното предлагане и търсене, въпреки факторите, които играят в сектора в други части на света, заявиха лидерите на Асоциацията за алуминия на 31 март. Главният изпълнителен директор на Асоциацията, Чарлз Джонсън, каза, че местната индустрия е частично защитена от въздействието на войната между Русия и Украйна, тъй като заинтересованите страни от САЩ постоянно намаляват бизнеса си с Русия от 2017 г. „След ходове от 2017 и 2018 г. в нашата индустрия, засягащи навлизането на руски метал на американския пазар, пазарите на САЩ и Северна Америка диверсифицираха доставките на алуминий по много начини", каза Джонсън по време на панелна дискусия на асоциацията. Делът на Русия във вноса на САЩ сега е спаднал до около 5% от 13% преди 2018 г., каза той. „Гледайки това предишно въздействие върху индустрията, чувстваме, че сме в относително силна позиция спрямо други глобални региони“, добави той. Джонсън обаче каза, че предишните и настоящите прекъсвания на веригата за доставки винаги представляват потенциални рискове за американската индустрия, така че асоциацията „продължава да следи, за да види къде отиваме в бъдеще“. (S&P Global)
Източник: Други (01.04.2022)
 
Спот търговията с медни концентрати нараства през март заради съкращенията на производството на Xiangguang Спот търговията с медни концентрати в Азия нарасна през март след спиране на производството от голямото китайско предприятие за мед Shandong Xiangguang Group, показа информацията, събрана от S&P Global Commodity Insights. Общо 44 спот транзакции бяха наблюдавани през март, най-високият брой за един месец от стартирането на оценката на Platts CIF China за медни концентрати от S&P Global Commodity Insights през февруари 2021 г. Това е в сравнение с 30 през февруари и над два пъти повече от 20 спот сделки през март 2021 г. A общо 291 спот сделки с медни концентрати са наблюдавани от S&P Global през февруари-декември 2021 г. и 108 спот сделки през януари-март 2022 г. От 44 спот сделки, наблюдавани през март, 32 са закупени от китайски топилни предприятия или китайски търговци, а 12 - между международни търговци и производители. След като Shandong Xiangguang спря производството през първата седмица на март, много договорни продавачи се втурнаха да преразпределят чистите медни концентрати, които бяха отменени от Xiangguang. В резултат на това през първата половина на март бяха предложени много бързи доставки, което издигна спот цените до най-високото ниво, наблюдавано откакто Platts стартира оценки на медни концентрати. (S&P Global)
Източник: Други (02.04.2022)
 
LME спира пускането на руски основни метали във Великобритания Лондонската борса за метали спря руските основни метали в складовете си в Обединеното кралство поради 35% допълнителни мита от правителството върху вноса им. Обединеното кралство обяви на 15 март 35% допълнително мито върху редица руски и белоруски внос, включително мед, олово, първичен алуминий и алуминиева сплав, което влезе в сила на 25 март. Други засегнати метали са желязо, стомана, сребро и желязна руда , въпреки че те не се съхраняват в складовете на LME. LME заяви, че тези руски неблагородни метали не могат да бъдат съхранявани в складовете ?, освен ако не може да се докаже, че датата на износ от Русия е била преди 25 март. Списъкът на марките, засегнати от регламента, включва мед от Norilsk Nickel и Uralelektromed, първичен алуминий от Rusal и Boguchany Aluminium Smelter, алуминиева сплав от SEAL & Co., Permtsvetmet и Rusal, и олово от Fregat. Понастоящем няма нито един от тези метали от Русия в LME складове в Обединеното кралство, което означава че съществуващите запаси от мед, олово, първичен алуминий и алуминиеви сплави няма да бъдат засегнати и няма продукти от Беларус. (S&P Global)
Източник: Други (04.04.2022)
 
Най-добрата линия на Rio Tinto да запази инерцията през 2022 г.? Акциите на Rio Tinto продължиха да се покачват, тъй като цените на суровините и енергията се повишиха през втората половина на 2021 г. Rio Tinto е диверсифицирана добивна група с ключови продукти желязна руда, алуминий и мед и присъствие по целия свят. През 2021 г. общото производство на желязна руда и боксит на компанията е съответно 276 млн. тона и 54 млн. тона. СЗО активно проучва критериите за прекратяване на пандемията, тъй като много страни отмениха ограничителните мерки, за да стимулират макроикономическия растеж. Въпреки че последствията от войната между Русия и Украйна вероятно ще засегнат глобалната търговия в краткосрочен план, се очаква водещата линия на Rio Tinto да се възползва от възходящия цикъл на цените на суровините. Trefis подчертава историческите тенденции в приходите на Rio Tinto в ключови оперативни сегменти в интерактивен анализ. През 2021 г. Rio Tinto отчете силен ръст от 42% (на годишна база) на общите приходи, подпомогнат от общата сила на цените на желязото и алуминия, въпреки относително равното производство. Отложеното търсене и препятствията във веригата за доставки, дължащи се на войната между Русия и Украйна, подкрепиха цените на суровините през последните месеци срещу очакванията за бавно макроикономическо възстановяване от по-рано. (Forbes)
Източник: Други (14.04.2022)
 
Белгийски съд разпореди ликвидация на Liberty Steel Li?ge Търговският съд в Лиеж в Белгия отхвърли плановете на производителя на стомана Liberty Steel за преструктуриране на дъщерното му дружество в града и постанови на 13 април то да бъде ликвидирано. Съдът се произнесе срещу преструктурирането, като застана на страната на работническите синдикати и Sogepa, инвестиционното подразделение на регионалното правителство на Валония, което вече не иска двата белгийски стоманодобивни завода, Tilleur и Flemalle, в ръцете на Liberty. През септември беше съобщено, че Liberty води преговори с валонското правителство Sogepa да вземе 49% дял в Liberty Liege и да даде заем за заводите, за да продължат дейността си. Говорител на GFG Alliance заяви, че компанията планира да обжалва решението на съда. „Много сме разочаровани, че Търговският съд реши да игнорира нашите правни аргументи и нашето подробно представяне на напредъка, който Liberty Li?ge направи по плана си за трансформация, който включваше рестартирането на опаковъчната линия в Tilleur миналия месец, както и ангажимента на Liberty да осигурим инвестицията, необходима за покриване на неизпълнените изисквания“, каза говорителят. Планът за трансформация включва линията за калайдисване в Tilleur, разработване на нов бизнес модел за изграждане на партньорства с големи клиенти за производство на специализирани опаковки за продукти, както и използване на линията за поцинковане G5 във Fl?malle за генериране на краткосрочни печалби. (S&P Global)
Източник: Други (14.04.2022)
 
Търсенето на стомана ще нарасне само с 0,4% през 2022, с 2,2% през 2023: worldsteel Световната асоциация на стоманата прогнозира, че търсенето на стомана ще нарасне с 0,4% през 2022 г. до 1,84 млрд. mt и с още 2,2% през 2023 г. до 1,88 млрд. mt, според краткосрочна прогноза, публикувана на 14 април. Търсенето на стомана нарасна с 2,7% през 2021 г. до 1,83 млрд. mt, тъй като възстановяването от пандемията беше по-силно от очакваното в редица региони, въпреки че в Китай имаше по-рязко от очакваното забавяне, каза в изявление председателят на икономическия комитет на worldsteel Максино Ведоя. „За 2022 и 2023 г. перспективите са доста несигурни. Очакванията за продължително и стабилно възстановяване от пандемията са разклатени от войната в Украйна и нарастващата инфлация“, каза Ведоя. Асоциацията очаква намален ръст на търсенето през 2022 г. поради въздействията от войната, с допълнителни рискове от продължаващата пандемия, особено в Китай, и покачващите се лихвени проценти. В ЕС и Обединеното кралство търсенето на стомана се очаква да спадне с 1,3% през 2022 г. до 161,5 млн. mt поради високата зависимост на региона от руската енергия и притока на бежанци, въпреки че се очаква търсенето да нарасне с 4% през 2023 г. В развития свят се очаква търсенето на стомана да се увеличи по-бавно с 1,1% през 2022 г. и 2,4% през 2023 г., след като се повиши с 16,5% през 2021 г. (S&P Global)
Източник: Други (15.04.2022)
 
Войната на цветните метали Конфликтът ще се отрази главно на вноса на алуминий от Русия, докато мед, олово и цинк няма да бъдат засегнати Войната в Украйна изправи българските металургични заводи пред поредно изпитание. След като ковид пандемията наруши веригите за доставки, а рязкото поскъпване на енергоносителите повиши разходите за производство, сега идва нов период на несигурност. И докато пазарите на повечето компании са глобални и последиците за продажбите им едва ли ще са значителни, не така стои въпросът с осигуряването на суровини. Затварянето на ключови доставчици в Украйна вече се усети при производителите на стомана и техните клиенти. От Русия пък идват основно суровини за цветната металургия и именно там може да се очакват негативни ефекти. Затова и компаниите вече търсят алтернативи. А големият риск остава транспортът през Черно море. Доставки от Русия Макар че Русия е голям производител на важни индустриални метали, за България основните доставки са на алуминий и мед. По данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) за 2020 г. в страната са внесени над 120 хил. тона алуминий на блок, който е основна суровина за преработка, като близо половината от количеството е дошло от Русия. От там влизат и малки количества пръти, профили и листове от алуминиеви сплави. На практика металът има най-голям дял в общия внос от там след горивата. Далеч по-малка е зависимостта на България от руската мед, въпреки че това е вторият най-внасян метал. Според годишника на БАМИ общо в импорта на мед и медни изделия най-голям е делът на скрапа (над половината), но той идва от други държави. При рафинираната мед и медните сплави Русия държи около 27% от вноса. Общият обем на руските доставки обаче не е толкова значим - 146 млн. лв. през 2021 г. и под 76 млн. лв. през 2020 г. по данни на НСИ. За сравнение, медодобивната компания "Аурубис България" има оборот над 5.4 млрд. лв. за 2020 г. Почти без значение за местната индустрия е вносът на олово от Русия, където количествата са минимални. Цинк пък практически не се доставя от там. Алуминиевите заводи Най-големият производител на алуминиеви продукти в страната е шуменският завод "Алкомет" - близо 89 хил. тона за 2021 г. Компанията прави много широка гама валцови и пресови изделия - от домакинско фолио, където държи около една пета от европейския пазар, до компоненти за автомобилната индустрия (през тази година се очаква да започне серийно производство и за електрическите коли на BMW). От дружеството не очакват затварянето на руския и украинския пазар да окаже съществени ефекти върху бизнеса от гледна точка на приходите, тъй като продукцията се изнася основно за Западна Европа. Несъществени са и вземанията му от компании там. В последния отчет обаче се посочва, че по отношение на суровините "Алкомет" прави всичко възможно да обезпечи доставките си от алтернативни източници. Компанията използва основно алуминий на блок, макар че няма информация каква част от материала идва от Русия, а и като цяло фирмата следва политика за диверсифициране на доставчиците. От там отчитат и негативния ефект върху общата икономическа среда от военния конфликт и наложените санкции на Русия. Алуминиеви продукти се правят и в София, където преди три години гръцката "Етем България" и испанската група Gestamp направиха две смесени предприятия - "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" за различни видове профили и архитектурни конструкции и "Гестамп Етем аутомотив България", което произвежда компоненти за автомобилната индустрия. Заводът не топи метал и работи само със заготовки, които се доставят от Европа (основно Гърция). Бизнесът с мед и олово Гигантът в българската металургия е "Аурубис България", който произвежда мед в завода в Пирдоп. Продукцията включва както рафинирана мед, така и медни аноди, които подлежат на допълнителна преработка. Като част от германската група Aurubis компанията има широка мрежа на доставки. Заводът преработва цялото количество медни концентрати, които се произвеждат от добивните предприятия в България, но те покриват едва около четвърт от капацитета му. Затова и голяма част от суровините се внасят, предимно от Южна Америка. Така на практика компанията не зависи от руския пазар. Металът се използва и в завода на "София мед" (част от гръцката Viohalco), който е най-големият производител на медни валцовани и пресовани продукти. Те имат приложение в редица индустрии, включително електроника и автомобилостроене, както и в строителството. Проблемите с руския внос обаче едва ли ще имат отражение върху работата на компанията, тъй като тя си осигурява суровини от местния завод "Аурубис", както и от други доставчици. Медни кабели за автомобилния сектор и проводници за авиационната и отбранителната индустрия прави и шуменският завод "Сарк България", който е собственост на турската Sarkuysan. Той беше построен на зелено и на практика работи от 2019 г. От компанията досега не са коментирали какви са пазарите и доставчиците им. За пловдивския производител на олово и цинк КЦМ бизнесът с Русия е незначителен. По думите на изпълнителния директор на групата Румен Цонев от там идват само малки доставки, за които се търсят алтернативни източници. Олово ползва производителят на батерии "Монбат", но групата има рециклиращо дружество - "Монбат рисайклинг", което осигурява практически цялата необходима суровина. Проблемен транспорт Като сериозен проблем за индустрията обаче се очертава транспортът през Черно море, коментираха наскоро мениджъри. Изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт каза, че след започването на войната е направен пълен преглед на веригата за доставки, главно защото Черно море се използва активно за превоз на суровини и продукти. А заради застраховките част от доставчиците са имали проблеми да влязат. Подобен казус има и групата на КЦМ. "Нашите компании са отворени към целия свят, ние доставяме суровини от целия свят, продаваме изделията си и в логистично отношение изпитваме вече сериозни проблеми", посочи Цонев. Макар че самият транспорт на товари не е спрян, той вече е доста по-скъп. "Заради мините и военните действия като цяло застрахователите искат много по-високи премии, което оскъпява превоза и започва да компрометира тази транспортна възможност", каза и председателят на БАМИ Антон Петров. Голямата неизвестна остава колко дълго ще продължи войната. А тази несигурност прави прогнозите трудни и принуждава компаниите да търсят краткосрочни решения.
Източник: Капитал (15.04.2022)
 
До 2030 година медодобивният завод "Аурубис България" трябва да покрие 20 процента от енергийните си нужди с възобновяема енергия Целта е до 2030 година медодобивният завод "Аурубис България" да покрие 20 процента от енергийните си нужди с възобновяема енергия. Това каза Мартин Катинов - мениджър енергийни проекти в "Аурубис България", на конференция "Индустриален триатлон: Климат, енергетика и околна среда", организирана от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Той припомни, че през 2021 г. на територията на медодобивния завод беше изграден най-големият фотоволтаичен парк за собствени нужди с мощност от 10 мегавата. Очакваната производителност за годината е около 11 000 мегаватчаса, като може и да е повече. Това ще спести 15 000 тона въглеродни емисии, ако тази електроенергия бъде произведена от въглищни електроцентрали, посочи Катинов. До 2025 година ще трябва да се увеличи с още поне 25-30 мегавата соларната мощност на завода, добави Катинов. Това би генерирало около 41 000 мегаватчаса и да спести около 52 500 тона въглероден диоксид. Планирано е и да се направят първи тестове, свързани със съхранението на тази соларна енергия. На финалната фаза е сертифицирането на "Аурубис България" по ISO 50 001 за управлението на енергията, като с него се цели да се подобри познаването и контролът на процесите. По този начин ще се подобри енергийната ефективност на завода и трябва да се намалят разходите за енергия.
Източник: БТА (29.04.2022)
 
Алкомет отчита скок в печалбата през първото тримесечие, приходите се удвояват Българският производител на алуминиеви изделия Алкомет отчете рязко увеличение на нетната печалба за първото тримесечие до 5,7 млн. лв. от 171 000 лв. за същия период на 2021 г. Приходите на Алкомет нараснаха повече от два пъти на годишна база до 226 млн. лв. в трите месеца до март, от малко над 109 млн. лв. година по-рано. Войната в Украйна обаче усложни негативните ефекти от пандемията, което доведе до скок в цените на електроенергията, суровините и стоките, както и транспортните и логистичните разходи. Разходите на компанията за първото тримесечие нараснаха до 218,2 млн. лв. от 107,9 млн. лв. година по-рано. По отношение на обема, общите продажби на Алкомет нараснаха с 11,2% до 23 959 mt през разглежданото тримесечие от 21 546 mt през първите три месеца на 2021 г. Продажбите на екструдирани продукти се увеличиха с 10,5% до 8 391 mt, докато продажбите на валцувани продукти се увеличиха с 11,6% 15 568 mt. През периода януари-март Германия остана най-големият пазар на компанията с 18,4% дял от всички продажби, следвана от Италия и Полша съответно с 13,8% и 10,8%, въпреки че делът на продажбите на трите страни беше по-нисък от този в първото тримесечие на 2021 г. Обемът на продукцията на компанията се е увеличил с 2% спрямо година по-рано до 21 794 mt през първите три месеца на 2022 г. Обемът на екструдираните продукти е намалял с 0,3% до 14 423 mt, докато производството на валцувани продукти е нараснало с 6,7% до 7,551 mt. Алкомет произвежда битови, технически и контейнерни фолиа, листове и ленти, както и стандартни и индивидуални профили.
Източник: SeeNews (05.05.2022)
 
От „Илиянци“ за Porsche: Тази компания ще произвежда части за електромобилите на германския гигант В края на февруари гръцко-испанската компания ETEM Gestamp обяви, че ще инвестира в завода си в София още 60 млн. евро. Инвестицията е за разширяване на производството на алуминиеви компоненти, свързано с нови проекти за клиенти, сред които за електрическите автомобили на Porsche. През 2023 е планирано компанията да започне серийно производство на корпуси за батерии за Porsche и Jaguar Land Rover. Това ще доведе и до откриване на нови работни места. В момента в компанията работят около 500 души, като след разширението се очаква те да достигнат около 630. Преди дни кметът на София Йорданка Фандъкова връчи „Зелена карта“ на ETEM Gestamp. Така тя стана шестата компания, която получава „Зелена карта“, предоставена от Invest Sofia с цел „бърза писта“ за индивидуално административно обслужване на инвеститори на територията на Столична община. Гръцко-испанската група има предприятие в района на промишлена зона “Илиянци”, което стартира дейност през 2019 като проект на смесените дружества Etem Bulgaria, част от гръцката Viohalco, и испанската Gestamp. В София компанията има и Център за развойна дейност, който работи заедно с клиентите по проектирането на изделията. Алуминиевите профили на компанията се доставят до водещи автомобилни производители и доставчици на оборудване, сред които са BMW, Audi, Daimler, Porsche, VW и др. Как се расте в криза, какви са плановете на ETEM Gestamp за завода в София, какво и за кого ще се произвежда в новата сграда, колко нови работни места ще бъдат създадени, какви са потенциалът и предизвикателствата на аутомотив индустрията в България, ще привлече ли производството на електрически автомобили у нас нови инвеститори – тези и други въпроси коментирахме с генералния директор на компанията Емануил Фундукис. Емануил, наскоро обявихте планове да инвестирате 60 млн. евро за разширяване на производството в България. Това се случва в момент на криза, когато много компании се опитват да свият разходите си. Защо решихте да разширите инвестицията си точно сега? През изминалата година екипът на ETEM Gestamp стартира успешно редица нови проекти за автомобилната индустрия, като включително сключихме договор с голям германски автомобилен концерн за производство на алуминиевите елементи за кутиите на батериите, които ще бъдат използвани в новото поколение електромобили на производителя през следващите 8 години. Разбира се, не само този проект е причината да инвестираме и да разширим производството си в България. ETEM Gestamp е международна компания, която изнася 100% от производството си и е представена по цял свят. Стремим се също така непрекъснато да внедряваме и експериментираме с нови технологии, съобразявайки се с постоянно променящите се изисквания на клиентите. В какво конкретно ще инвестирате – нов завод, нови производствени линии, нови работни места? Планираме да разширим настоящото си производство, като инвестираме в нови технологични решения и ноу-хау за алуминиеви компоненти, предназначени изключително за електрически автомобили. Новият проект ще създаде в България над 130 работни места за квалифициран персонал през следващите 2 години. Какво ще произвеждате в новата сграда? Инвестицията ни е част от стратегията на компанията да се фокусира върху водещи тенденции като електромобилност, по-леки превозни средства и нулеви емисии в подкрепа на глобалната цел за устойчивост и въглеродна неутралност. За разработването на иновативни алуминиеви решения за устойчива мобилност ETEM Gestamp си сътрудничи тясно с най-големите производители на автомобили. Бъдещето на автомобилите е „електрическо“ и ще насочим производствения си капацитет в компоненти за електрически автомобили. Кога очаквате да стартирате производството на компоненти за електромобилите? Серийното производство на компонентите е предвидено да стартира през 2023. Новата производствена линия ще обслужва изцяло проекта на Porsche или и други клиенти? Новата линия за екструзия ще обслужва изключително проекта на Porsche през следващите 8 години. Колко служители имате в момента? Ще увеличите ли екипа? В момента в компанията работят около 500 души. Нашите планове са да увеличим броя им с около 130 служители с различни функции (инженеринг, R&D, оператори на машини, качество, администрация и т.н.). Нашият пазар на труда е доста предизвикателен. Как привличате нови специалисти? ETEM Gestamp, с повече от 50 години опит в бизнеса с екструдиране на алуминий, е сред водещите компании в Европа, които могат да произвеждат алуминиеви профили, отговарящи на най-високите стандарти на автомобилната индустрия. Ние сме стабилна международна компания, която дава сигурност и възможности за развитие на своите служители. В динамичните времена, в които живеем, това е изключително важно за хора, които търсят не само работа, но и искат да се развиват. А за младежите, които сега завършват, предлагаме възможности да натрупат опит в сферите на инженеринга, дизайна, логистиката, финансите и други. Редица проучвания сочат, че все повече работодатели планират да ускорят автоматизацията на бизнеса си. Каква е ситуацията при Вас? Имаме дългосрочен план, който дава приоритет на автоматизацията, съобразена с определени критерии като здравето и безопасността на нашите служители, повтаряща се работа, която не е привлекателна за бъдещите служители и като цяло решения, които насърчават устойчивостта и конкурентоспособността на компанията. В София имате и R&D център. Върху какви проекти работите? Планирате ли да разширите и неговия екип? Нашият R&D екип се състои от висококвалифицирани професионалисти, които се справят успешно с предизвикателствата и стриктните норми на автомобилната индустрия. Профилите на ETEM Gestamp се доставят в международен план до водещи автомобилни производители и доставчици на оборудване, сред които са BMW, Audi, Daimler, Porsche, VW и др. Готови сме да предоставим условия за работа на всички професионалисти, които искат да работят с водещите автомобилни брандове. Какви са следващите цели за бизнеса Ви в България? Нашата визия за следващите години е да продължим да развиваме и разширяваме глобалното си присъствие на предпочитан доставчик в автомобилната индустрия, като проектираме и произвеждаме качествени и устойчиви алуминиеви продукти с грижа за околната среда и местните общности. Как оценявате потенциала и предизвикателствата на аутомотив индустрията в България? През последните години автомобилната индустрия в България се развива с бърз темп. Има потенциала да се превърне във водещ икономически сектор в страната. Същевременно обаче започва все по-силно да се усеща липсата на подготвени кадри, които да отговорят на нарастващите нужди на инвеститорите. Смятам, че трябва да търсим активно решения в тази посока заедно с държавата и учебните заведения, които подготвят следващото поколение експерти. Как производството на електрически автомобили у нас ще се отрази на бизнеса Ви? Производството на електромобили в България ще се отрази позитивно не само на нас, но и на цялата автомобилна индустрия. Много вероятно е да доведе до навлизането на нови чужди инвеститори или до разрастването на вече работещите тук. Тъй като електромобилността предизвиква някои фундаментални промени в структурата и производството на автомобилите, България има възможност да се развие в тази ниша. Как ще се отрази според Вас Зелената сделка на електромобилността? Електромобилността остава най-доброто решение за постигане на климатичните и индустриални амбиции на Европейската зелена сделка в сектора на транспорта. Тази екосистема е от решаващо значение за икономическото възстановяване на Европа след COVID-19 и ще създаде над 1 милион работни места в производството на превозни средства и влакове, внедряване на инфраструктура за зареждане като батерии до 2030. Електромобилността е най-обещаващото решение за декарбонизиране на пътническия и товарния транспорт. Разбира се, в момента всички следим променящата се глобална ситуация заради войната в Украйна. Ще има сериозни последствия за цялата икономика на ЕС, които на този етап е трудно да предвидим.
Източник: economy.bg (12.05.2022)
 
Договорите за доставка на зелена стомана от H2 Green Steal достигнаха над 1,5 млн. тона годишно Шведската компания H2 Green Steel, специализирана в производството на зелена стомана съобщава, че портфейлът й от договори вече надхвърля 1,5 млн. тона годишно, а подписаните договори са за 5 – 7 години. Сред купувачите на зеления метал са BMW, Electrolux, Kingspan, Lindab, Mercedes-Benz, Miele, Scania, ZF Group, както и много други предприятия от различни сектори, включително от автомобилостроенето, производството на битова техника и строителни материали и конструкции.Компанията преди близо година смяташе да достигне начални годишни обеми от 2,5 млн. тона, което се смята за доста добро ниво особено като се има предвид, че става въпрос за зелена компания за стомана. Според съобщението на H2 Green Steel технологията за производство на зелена стомана съществува и потребителите са готови да плащат повече. Когато принципът „замърсителят плаща“ ще бъде отчитан в разчетите за себестойността на продукцията, икономическата обосновка за производството на зелена стомана ще стане още по-убедителна. „В момента терминът „зелена стомана“ може да означава различни неща. За нас това означава стомана, произведена от комбинация от сурово първично желязо и метален скрап с използването на електричество от възобновяеми енергийни източници и където общите емисии на CO2 са с над 90% по-ниски от традиционното производство на стомана в доменни пещи. Рециклирането на скрап е част от уравнението, но няма да е достатъчно, за да отговори на глобалното търсене на стомана“, казва Хенрик Хенриксон, главен изпълнителен директор на H2 Green Steel. Повечето клиенти на Повечето клиенти на H2 Green Steel са поели ангажименти за намаляването на емисиите не само в категорията на обхват 1 и обхват 2 (производствените процеси и закупуване на енергия), но и в категорията на обхват 3 (емисии от доставчици). За изпълнението им са необходими зелени метали.
Източник: Други (23.05.2022)
 
„Алкомет“ инвестира в нови мощности в Шумен Българският производител на алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ продължава да инвестира в Шумен и разширява производството си с нови мощности. Цялата инвестиция е на стойност около 11 млн. лв., а прогнозата е да увеличи с една четвърт капацитета на валцовите продукти. Оборудването е предназначено за надлъжно рязане на алуминиеви рулони. В следващите месеци ще бъдат закупени и нова наклоняема топилна пещ и втора хомогенизационна пещ за заготовки, които се използват за производство и обработка на профили. Така общият капацитет за валцови и пресови продукти ще се увеличи с 21% и ще достигне годишно количество около 111 хил. тона. След пускане в експлоатация на всички нови оборудвания, се очаква да бъдат разкрити около 35 нови работни места.Миналата година компанията сключи и договор с BMW за серийно производство на елементи за електромобилите на немския производител. През последните години компанията инвестира в модернизиране на оборудването и устойчиви производствени процеси, фокусирайки се върху намаляване на въглеродните емисии и подобряване нивата на рециклиране. Новият валцов стан е в допълнение към пуснатия в експлоатация през 2019 г. студено валцов стан SMS – една от най-мащабните инвестиции на компанията на стойност 30 млн. евро.
Източник: economic.bg (27.05.2022)
 
Европейските производители твърдят, че Брюксел задълбочава кризата във веригата им на доставки, след като отхвърли исканията за голямо увеличение на количеството стомана, което могат да внасят, без да плащат наказателни 25-процентни мита, пише Financial Times. Въпреки високите цени на стоманата на фона на ограниченията в предлагането, Европейската комисия избра само малко увеличение на безквотния внос за следващите 12 месеца - от 3 % от годишното търсене на 4 %. Бизнес групи твърдят, че заводите могат да бъдат принудени да се преместят от Европа, ако митата скоро не бъдат премахнати. "Защитните мита" на ЕС бяха наложени през 2018 г., след като тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп наложи на много държави мита от 25 % върху вноса на стомана и ЕС се опасяваше от срив на цените, тъй като беше залят със стомана, пренасочена от американските пазари. Потребителите на стомана искаха голямо увеличение на безмитната квота сега и премахване на всички мита през следващата година. Цената на стоманата за автомобилната индустрия в ЕС наскоро достигна почти 1500 евро за тон, което е три пъти повече от цената преди две години. Повечето западни производители на стомана все още се радват на високи печалби, след като записаха най-добрата си година през 2021 г. след десетилетие на затваряне на заводи и по-ниско търсене. Икономическото възстановяване след пандемията от коронавирус помогна за увеличаване на търсенето на стомана. "Лекият марж на либерализация просто не е достатъчен, за да осигури справедлив достъп на европейските производители до конкурентна стомана", заяви Паоло Фалчиони, генерален директор на Applia, която представлява европейските производители на бяла техника. Призовавайки за премахване на митата, той заяви, че те "рискуват да насърчат индустриалната делокализация чрез налагането на допълнителни производствени разходи". ACEA, която представлява производителите на автомобили в ЕС, заяви, че увеличението е "напълно недостатъчно". Тя добави, че "местните производители на стомана все още не са в състояние да задоволят нуждите на производителите на автомобили в ЕС", докато предпазните мерки "изкуствено поддържат рекордни цени". Около 90 % от производството на автомобили в ЕС използва стомана, произведена в блока. Euranimi, асоциация на вносителите на стомана, заведе съдебно дело срещу Комисията в Общия съд на ЕС през юни 2021 г., когато защитните мерки бяха удължени с още три години. Годишният преглед определя равнището на квотата, а държавите членки ще гласуват предложението на Комисията в сряда, като промените ще влязат в сила от 1 юли. През следващата година Комисията ще реши дали да удължи срока на действие на тарифите след 2024 г. В делото на Euranimi, което предстои да бъде разгледано, се казва, че Комисията е трябвало да вземе предвид възстановяването на цените. В някои части на Европа горещо валцуваните бобини, широко търгуван продукт, който често се разглежда като еталон за цените на стоманата, скочиха до 1400 евро за тон през април, според доставчика на данни за суровини Argus Media, въпреки че оттогава спаднаха до под 950 евро за тон. "Изправени сме пред огромна инфлация", заяви ръководител на един от производителите на автомобили, който отказа да бъде назован. "Стоманата формира голяма част от цената на един автомобил. Автомобилът вече няма да е достъпен за обикновения човек, а само за най-богатите." Те добавиха: "Ако ситуацията остане проблемна, нашето ръководство ще предпочете да премести производството в Азия, с което ще можем да внасяме и да плащаме 10-процентната тарифа [за внос на автомобили]. Това все още е по-евтино." Ситуацията е поредният проблем за производителите на автомобили, много от които намалиха производството си заради недостига на полупроводници. Чиповете и други автомобилни компоненти, като например батериите, поскъпват. Eurofer, асоциацията на европейските производители на стомана, отказа да коментира преди гласуването на държавите-членки за годишните мита в сряда. Търговският орган обаче вече се противопостави на призивите за пълно премахване на защитните мерки за внос. Той твърди, че подобни призиви не "отчитат истинската функция на квотите за стомана, която е да се избегнат сериозни смущения от внезапни скокове на вноса, без да се налага микроуправление на предлагането или цените". Крис Бандман, анализатор в CRU Group, заяви, че вносът на стомана в ЕС е бил силен след избухването на войната в Украйна през февруари, тъй като потребителите са търсили материали от други държави. Вносът от Украйна е спаднал силно, а този от Русия е отпаднал напълно в резултат на санкциите на ЕС от март. "Основната тема тук е промяната в източниците. Загубата на Русия като търговски партньор след забраната за внос наложи диверсификация - като страни като Индия и Южна Корея се възползваха от тази липса на наличност", каза Бандман. Комисията отказва да коментира поради висящото съдебно дело. bloombergtv
Източник: Други (08.06.2022)
 
Южна Корея планира да управлява скрапа като стратегически актив Южна Корея планира да управлява стоманения скрап от автомобили и изоставени сгради и конструкции като стратегическа суровина, каза правителствен служител на фона на ограничените доставки и скока на цените, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна. Четвъртата по големина икономика в Азия обмисля множество начини, включително система за стимули, за да осигури достатъчно стоманен скрап. Цените са се повишили с почти 40% от края на февруари, според Fastmarkets. Южна Корея, с разрастваща се автомобилна, корабостроителна индустрия и производството на електроуреди като основни потребители на стомана. Тя доставя 83% от стоманения си скрап на местно ниво през 2020 г., докато Русия доставя 13%. Скъсяването на предлагането, причинено от войната в Украйна, оказа влияние, тъй като търсенето се покачва, каза Ли Джейон, служител в отдела за метали и керамика на Министерството на търговията. „Глобалното търсене на електрически пещи се увеличава, тъй като те отделят по-малко въглерод от доменните“, каза тя пред Ройтерс. "Търсенето на стоманен скрап, основна суровина за електрически пещи, нараства в същото време. Управлението му като стратегическа суровина е част от нашия отговор." (Reuters)
Източник: Reuters (10.06.2022)
 
Вносът на чугун в САЩ намалява през април след скока на цените Вносът на чугун в САЩ спадна през април, след като скокът на вноса и цените през предходния месец изчерпи бразилските доставчици и обезкуражава американските предприятия от по-нататъшни доставки. Но силата на световните цени на стоманата засили търсенето на износ на скрап от черни метали от САЩ за Турция и Мексико, показват данните от САЩ. Вносът на чугун в САЩ е спаднал с 80,2% на годишна база и със 79,1% за месец до 94 279 mt през април. Цените на вноса на чугун достигнаха многогодишен връх от 1030 долара/mt CIF New Orleans на 18 март и все още бяха на ниво от 940 долара/mt на същата база на 29 април, спрямо 575 долара/mt на 26 април 2021 г., според S&P Global Commodity Insights. Вносът на чугун в САЩ беше последно оценен от Platts на 810 долара/mt CIF New Orleans на 3 юни. Бразилия остана най-големият доставчик на чугун за САЩ през април с обеми от 73 945 mt, което е спад от 217 648 mt през март. Доставките за САЩ от Русия липсваха през април, в сравнение с обеми от 152 313 mt през март, поради политическите последствия от нахлуването на Русия в Украйна, важен доставчик на чугун за САЩ през предходните години. (S&P Global)
Източник: Други (10.06.2022)
 
Улавяне на въглерод като част от решението за декарбонизиране на европейския стоманодобив Използването и съхранението на въглерод (CCUS) може да осигури преходно решение за европейските производители на стомана, тъй като индустрията се стреми да намали емисиите на въглероден диоксид. Въпреки това, окончателното решение за постигане на нулево производство на стомана ще зависи от това как се произвежда стоманата и местоположението на заводите, казаха анализатори от S&P Global Commodity Insights на 8 юни. В уебинар, обсъждащ потенциалната употреба на CCUS за декарбонизиране на стоманата и циментовата промишленост, анализатори от групата за технологии за чиста енергия на S&P Global казаха, че макар тези сектори да са с най-големите емисии на индустриален CO2, те също са основни стълбове на днешното общество, тъй като осигуряват два от най-важните инженерни и строителни материали. Комбинираното световно производство на стомана и цимент допринася за 13% от световните емисии на CO2, което представлява голямо предизвикателство за глобалните цели за нулеви нетни емисии, като големите производители на стомана се насочват към нетни нулеви емисии до 2050 г. За постигане на намаляване на емисиите с над 80% в европейската стоманодобивна промишленост , в момента три варианта са най-привлекателни: водород, природен газ с CCUS или използване на стоманен скрап, каза Паола Перес Пена, главен анализатор в S&P Global. Тя обаче отбеляза, че скрапът има някои ограничения, в зависимост от региона. (S&P Global)
Източник: Други (10.06.2022)
 
На 9 юни 2022 г. бе проведено редовно общо събрание на акционерите на „КЦМ 2000“ АД. Пред акционерите бяха отчетени добрите резултати на дружествата от Групата за 2021 г., постигнати независимо от високите цени на енерго-носителите и кризата с COVID-19. Като едно от най-важните събития за „КЦМ 2000“ АД през 2021 г. бе отбелязано придобиването на най-голямото предприятие за добив и преработване на оловно-цинкови руди в страната - „Върба-Батанци“, респективно „Горубсо-Мадан“ АД. В тази връзка акционерите приеха и промени в Устава на компанията, касаещи промяна в наименованието й, което вече ще бъде „ХОЛДИНГ КЦМ 2000“ АД. За член на Съвет на директорите на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 бе избран Сергей Атанасов, изпълнителен директор на „Горубсо-Мадан“ АД. Досегашните членове на Съвета - Румен Цонев, Розин Ангелов, Иван Добрев и Стоян Пехливанов, продължават мандатите си.
Източник: БНР (15.06.2022)
 
„Достатъчно ли плаща концесионерът на държавата?“, „Колко злато се изнася от България“, „Как страната ни защитава националното си богатство“ и „Защо резултатите от дейността на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД са „конфиденциална информация“ ? Тези въпроси се задават спорадично от десетилетия. Проблемът стигна и до Специализираната прокуратура, след като Софийска градска прокуратура през 2020 г. изпрати преписката по компетенция там и с мнение, че петима бивши министри от различни правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост. Неотдавна сдружение „Пловдивски правен комитет“ с председател адв. Стефан Харизанов отново повдигна темата - направи нещо като отчет какво са опитали да направят адвокатите и как държавата проформа им е отговорила, но всъщност не е съвсем. Основният проблем тръгва оттам, че с допълнително споразумение от 2015 година, подписано от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, добивът на руда и респективно получаваните количества ценни метали /злато, сребро и мед/ са определени като строго конфиденциални и до тях имат достъп скромен кръг от хора, обясни адв. Стефан Харизанов. Така сега е ясна само една част от уравнението - консеционната такса на„Дънди прешъс металс Челопеч ” е 1.5% от декларирания добив на злато, а тази на „Дънди прешъс металс Крумовград” за находището „Ада тепе” е плаваща - от 1.44% до 4%, е видно от Националния концесионен регистър. Само че декларираният добив го знаят една шепа хора, защото е тайна. Трудно може да се хване и има ли недеклариран, пак по същата причина. Според Софийска градска прокуратура петима министри трябва да се разследват. Това са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски”, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов 1” и Теменужка Петкова. През 2000 г. Петър Жотев с допълнително споразумение с концесионера намалява задължителната минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара. Отменя също и Контролния съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Така концесионерът на практика остава без контрол, а концесионната такса пък е процент от добива, който никой не знае колко е. Лидия Шулева пък намалява концесионната такса наполовина за периода от 2004 до 2010 година - от 1.5% на 0.75% върху декларирания добив заради „неблагоприятни условия“. Адв. Николай Банков от „Пловдивския правен комитет“ обаче представи цифри, взети от Министерството на енергетиката, според които добивът през 2004-а е възлизал на 624 310 тона, а през 2010 г. е станал над 1 милион тона. Тоест, „неблагоприятните условия“ са били съвсем благоприятни за бизнеса на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Било е предвидено да се изгради такова като смесено дружество, като 75% от акциите да се държат от концесионера, а останалите - от държавата. С допълнителни споразумения с канадската компания се разписват и другите трима министри, като накрая Теменужка Петкова обявява добива за „конфиденциален“. Оттам нататък историята мълчи дали Специализираната прокуратура работи по случая за безстопанственост. Въпреки това, групата пловдивски адвокати в последните години не губят хъс и кореспонденцията продължава и със служебния кабинет на Стефан Янев, като основното искане е спиране на концесионния договор. „Беше назначена проверка, големият извод от която е, че държавата почти няма възможност да контролира добива на руда, къде тя се продава и на какви цени. Така не е ясно дали не продаваме на безценица богатствата на земята си“, обобщи адв. Харизанов. В момента непреработената руда се изнася от България към Намибия. Държавата губи и по още една линия - според националното законодателство износът на непреработена руда не се облага, така че постъпления за бюджета няма. В непреработената руда, която „Дънди“ изнася от България обаче, са налични 38 ценни компонента, допълни адв. Любомир Славков, сред които галий, германий, телур, селен. Цените на тези елементи на световните пазари са много високи - килограм германий например стига до 2500 долара, при телура е 500 долара. Това пък са непреките загуби на държавата, посочи той. Как „Дънди“ стъпи в България „Дънди прешъс металс“ Инк. е международна минна компания със седалище в Канада. Има три основни дъщерни дружества: две в България и едно в Африка. „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД притежава концесия за добив на руда с полезни компоненти мед, злато и сребро, а „Дънди прешъс металс Крумовград“ ЕАД разработва находището на златосъдържащи руди в Крумовград. В Намибия пък оперира „Дънди прешъс металс Цумеб“, което притежава металургичното предприятие за преработка на концентрати. Всъщност точно там отиват за преработка и добитите полезни изкопаеми от българските находища. За да стигнат находищата до чуждестранния инвеститор, предисторията е от далечната 1999 година. С Решение на МС от март 1999 г. на "Челопеч" ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства, като концесионният договор е сключен за 30 години. Дружеството концесионер към онзи момент е 100% държавна собственост. След поредица преобразувания и прехвърляния на акции, концесионер от 9 декември 2003 г. е "Челопеч Майнинг" ЕАД, 100% собственост на "Дънди прешъс - Челопеч B.V." ООД - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия. Десет години по-късно фирмата на дружеството е променена на "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД. Регионът край Крумовград пък е проучван още от началото на 90-те години на миналия век, като геологопроучвателните дейности са били възложени от тогавашното правителство. Резултатите са показали „наличие на злато и геохимична аномалия със значителен интензитет и разпространение върху целия участък, както и разнообразие от геофизични аномалии“. „Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, придобива правата върху проучвателна площ „Крумовград" (130 кв.м) през 2000 г., след което сключва договор за търсене и проучване с Министерството на икономиката и енергетиката през лятото на 2000 г. През 2003 г. „Дънди прешъс металс“ придобива „Болкан Минерал енд майнинг“ ЕАД и по-късно го преименува на „Дънди прешъс металс Крумовград” ЕАД. "Ада тепе" е и първият новоразработен рудник в България за последните 40 години у нас. Първите количества концентрат от рудата там бяха произведени през 2019 г. Само за три месеца бе достигната пълна производствена мощност, което е забележително постижение в минната индустрия, съобщават от дружеството на корпоративния си сайт. Също така не крият, че „Ада тепе“ е сред рудниците с най-високо съдържание на злато в света. Трети сме по злато в Европа Според официални данни на Министерството на енергетиката, за съжаление не толкова скорошни - за 2018 г., у нас средно годишно се добиват около 9 тона злато. Сега би трябвало да е повече, защото през 2019 г. стартира „Ада тепе“ край Крумовград, Но още преди това България се подреждаше на трета позиция сред златодобивните държави в Европа, пишат в свой анализ от „Тавекс“. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти - от 4.5 тона през 2009 г. до 9 тона през 2018 г. През март 2021 г. "Velocity Minerals" откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, като самата компания съобщи, че то е на стойност половин милиард лева. Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“. Междувременно пък „Дънди прешъс металс Челопеч“ се отказа от проучване за злато в региона на Стара Загора. Дружеството обяви, че причината е мощно обществено недоволство. Кои са играчите в бранша По данни от Националния балас на запасите и ресурсите на находищата за подземни богатства у нас към 2018 година четири са големите златни находища у нас: “Дънди прешъс металс Челопеч”, “Дънди прешъс металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. В Челопеч от един тон руда се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение - в най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребро, а съдържанието на мед е 0,95-1%. “Асарел - Медет” е концесионер на находището "Асарел", участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Плюс-минус: 114 милиона приходи за държавата от полезни изкопаеми Към 1 март 2022 г. у нас действащи са 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали - 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ - 18, а за твърди горива - 15. Най-много постъпления за бюджета обаче носи именно добивът на метали - 32.6 млн. лв. без ДДС за 2018 г., 30.1 млн. лв. за 2019 г., 38.7 млн. лв. за 2020 г., както и 52.6 млн. лв. за 2021 г. Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопаеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Това е за държавата. Отделно, засегнатите около находищата общини са взели още 45.7 млн. лв. Икономисти неуморно разясняват, че няма никаква връзка между това колко е богата на златни находища една държава и златните й резерви. Българската народна банка, както всяка централна банка, го изкупува на международните пазари. Така че даже и само български компании да осъществяваха дейност у нас, те, така или иначе, няма как просто да го предават в БНБ, обясняват в образователна статия от „Тавекс”. Асен Василев ще пореже концесионерите Още като служебен министър Асен Василев публично обяви, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор "Дънди прешъс" трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Сега, като вицепремиер и министър на финансите, с проект на постановление на МС той предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства. Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали - например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера. За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно - 8% от базата за изчисляване на плащането. За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата - от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията. За добива на нефт и природен газ се предлага двоен скок. Очаквано, от бранша не останаха очаровани от предлаганите промени. Американската търговска камара (AmCham), където членува и "Дънди прешъс металс", подчертават, че липсата на аргументация за промените оставя усещане за административен подход, който не отчита особеностите на индустрията в България. Това ще има негативно въздействие върху бизнес климата, тъй като ще обезкуражи както дългогодишни инвеститори в страната, така и такива, които планират инвестиции, категорично заявяват оттам. С позиция за новата наредба излезе и Българският енергиен и минен форум /БЕМФ/, който обръща специално внимание на енергийните суровини. "Двукратното увеличение на концесионното плащане за добив на нефт и газ неминуемо ще доведе до отлив и спиране на инвестиции в търсенето, проучването и добива на нефт и газ. И това на фона на задълбочаваща се енергийна криза в България, региона на Балканите и страните от ЕС", недоволстват от там.
Източник: Марица (15.06.2022)
 
КЦМ отчита двуцифрен ръст на приходите, но и по-високи разходи за 2021 г. Пловдивският металургичен завод КЦМ е запазил стабилни обеми на производство през 2021 г. въпреки временните прекъсвания на работа заради поскъпването на електроенергията. Компанията отчита двуцифрен ръст на приходите, но и растящи разходи, в резултат на което излиза на нетна загуба. Прогнозите за тази година са продажбите да се увеличат с повече от една пета. На общо събрание на групата "КЦМ 2000", в която влиза металургичният завод, името беше променено на "Холдинг КЦМ 2000". Целта е да се отрази фокусът върху цялата верига на стойността, след като миналата година компанията придоби контрол върху второ добивно предприятие - "Върба-Батанци". А в стратегическите планове е освен метали на даден етап да се произвеждат и изделия. През 2021 г. заводът е работил на пълен капацитет и няма значителна промяна в произведените обеми, въпреки че заради екстремно високите цени през втората половина на годината е имало периоди на ограничаване на производството, става ясно от отчета на КЦМ. Предприятието е произвело 80.4 тона цинк и 73.2 тона олово, както и известни количества сребро и злато. Над 88% от продукцията на завода е за износ. Компанията е разполагала с достатъчно ресурси, като делът на вторичните суровини в оловното производство е бил увеличен до около една трета, а в цинковото е останал около 20%. Пловдивският завод преработва всички оловно-цинкови концентрати, които се произвеждат в страната, но капацитетът му е значително по-голям и внася около две трети от необходимите му първични суровини.
Източник: Капитал (17.06.2022)
 
Американските стоманопроизводители очакват подобрение през второто тримесечие Стоманодобивната индустрия с ново забаявне, след като се наслади на краткотраен ръст, тъй като цените на стоманата се върнаха към низходяща тенденция и се оттеглиха до нивата преди руската инвазия в Украйна. Въпреки това, очакванията за висока печалба от някои големи производители на стомана в САЩ повишиха оптимизма за силно второ тримесечие. Някои големи производители на стомана в САЩ излязоха с ж си за тримесечието до юни тази седмица. Nucor Corporation беше първата, която разкри перспективите за второто тримесечие. Стоманодобивният гигант очаква да отчете рекордни тримесечни печалби, водени от силното пазарно търсене на стомана и стоманени продукти за крайна употреба. Той прогнозира печалбата за второто тримесечие между 8,75 и 8,85 долара на акция, което предполага увеличение спрямо предишния рекорд за тримесечни печалби от 7,97 долара на акция през четвъртото тримесечие на 2021 г. Nucor е уверен, че 2022 г. ще бъде още една година на стабилни печалби и паричен поток. Той предвижда печалбите за второто тримесечие да бъдат водени от по-висока рентабилност в сегмента на стоманените продукти, който продължава да се възползва от силното търсене на пазарите на нежилищно строителство. / Nasdaq
Източник: Други (20.06.2022)
 
Цените на стоманата в Бразилия отслабват през юни, тъй като търсенето пада: проучване Цените на стоманата в Бразилия отслабнаха през юни поради забавянето на търсенето и спад на цените на суровините до нива преди началото на войната между Русия и Украйна, показа месечното проучване на S&P Global Commodity Insights за настроенията на стоманата. Проучване на бразилските производители, дистрибутори, търговци и крайни клиенти в началото на юни показа, че индексът за развитие на цените на готовата стомана е спаднал до 54 от 67,05 през май, достигайки най-ниските си показатели от декември 2021 г. Индексът се е засилил през първите пет месеца на 2022 г. Като цяло показанията над 50 се тълкуват като бичи, а показанията под 50 са мечи. Отчитане от 50 предполага, че няма промяна в настроенията. Около 73% от анкетираните потребители очакват спад в цените на готовата стомана през месеца, докато 26% потребители и 88% производители очакват стабилни цени през юни. Бразилските производители на плоска стомана намалиха цените през седмицата, приключила на 10 юни, тъй като конкуренцията между фабриките стана по-ожесточена на фона на слабото търсене. /S&P Global
Източник: Други (20.06.2022)
 
Европа се стреми да увеличи вътрешното производство на магнезий Европейската комисия се стреми да укрепи индустриалните вериги на стойността на ЕС и ще подготвя законодателно предложение за увеличаване на вътрешното производство на магнезий и други критични суровини, както е посочено в плана за действие REPowerEU, каза служител на ЕК. Веригите на стойността ще бъдат укрепени чрез „премахване на рискове от проекти от стратегически европейски интерес в производството на първични и вторични материали, диверсифициране на източниците чрез стратегическите партньорства и изграждане на резерви за повишаване на устойчивостта срещу шокове в доставките и глобални кризи“, каза служителят. Планът за действие REPowerEU, публикуван на 18 май, има за цел да диверсифицира енергийните доставки на ЕС далеч от Русия и да ускори разширяването му на чиста енергия, увеличавайки търсенето на критични минерали. Според Международната асоциация за магнезий, Китай произвежда 82% от оценените 1,164 милиона тона годишно магнезий, произведен в световен мащаб през 2021 г., като ЕК отбелязва, че Китай осигурява повече от 90% от първичния магнезий в ЕС. „Европа няма системи за търговска защита като САЩ и почти изцяло зависи от вноса от Китай“, каза президентът на IMA Рик Маккуейри. / S&P Global
Източник: Други (20.06.2022)
 
LME ще въведе извънборсово отчитане Лондонската метална борса ще въведе седмична рамка за отчитане на позиции извън борсата (over-the-counter OTC) за всички свои физически доставени метали, за да подобри видимостта на пазарната търговия, в сила от 18 юли, въпреки резервите на членовете, съобщи LME. Борсата също така ще разшири нивата на отчетност до OTC позициите от същата дата. Стъпките следват консултации с потребителите на пазара на борсата: мнозинството от респондентите обаче изразиха загриженост относно новите мерки, каза LME. Следователно от 18 юли LME оттегля съществуващото изискване за ежедневно отчитане на позициите на извънборсовия никел, въведено на 14 март, добави той. Планираното въвеждане на новите разпоредби следва широко разпространените критики за липсата на адекватен надзор на пазара от борсата в навечерието на спекулативна игра от страна на един инвеститор в търговията с никел в началото на март, което накара цените на никел на LME да скочат с 250% само за три дни до повече от $100,000/mt, преди търговията с метала да бъде спряна на 8 март за повече от седмица. Отмяната на сделки с никел на стойност около 3,9 милиарда долара, извършени точно преди спирането на пазара, разгневи играчите на пазара, някои от които оттогава заведоха съдебен иск с искане за компенсация за загубените пари. /S&P Global
Източник: Други (20.06.2022)
 
Основните потребители на природен газ са търговските дружества от сектор енергетика и химия, чието общо потребление възлиза на 1 633 млн. куб. м газ. Структурата на потребление е следната: енергетика - 39.27%, химия - 37.90%, металургия- 5.04%, строителство -1,64%, стъкло и порцелан - 8,11%, други - 8.04%, показва справка на Министерството на икономиката, предаде репортер на БГНЕС. В засегнатите сектори от спиране на подаването на природен газ оперират 25 241 предприятия. В засегнатия сектор са заети 246 909 души или 11% от заетите в страната. Оборотът на предприятията е 50 471 233 млн. лева или 17% от общия оборот на икономиката, добавят още от министерството.
Източник: БГНес (21.06.2022)
 
Турция утрои вноса на чугун от Русия, въпреки санкциите Турция увеличи закупуването на чугун от Руската федерация с 212% през април 2022 г., в сравнение със същия период на 2021 година. Обаче в бъдеще страната може да продължи да действа предпазливо, поради риск от попадане под санкции. По данни на Турския статистически институт (TUIK), за април Русия е най-големият доставчик на чугун за Турция. През този месец са доставени почти 70 хил. тона чугун, което е с 212% повече спрямо април 2021 г. (22,2 хил. тона). Общо за периода януари-април тази година, Руската федерация е доставила за Турция 233 000 тона чугун. "Ситуацията е такава, че рисковете от санкции съществуват повече за Турция, отколото за Русия. Азиатските партньори, включително от Турция, може през следващите месеци да се опасяват да разширят сътрудничеството си с руските металургични заводи, поради риска от вторични санкции от САЩ", казва анализатор, отговаряйки на въпроса, какви рискове съществуват за Анкара при такова увеличение на доставките на суровини от Русия. След затварянето на европейския и американския пазар, руските металургични предприятия са започнали да пренасочват доставките си към Азия.
Източник: Money.bg (23.06.2022)
 
Итaлиaнc?ият пpoизвoдитeл нa cтoмaнeнa apмaтypa АFV Веltrаmе Grоuр плaниpa дa инвecтиpa 200 милиoнa eвpo в мoдepнизиpaнe нa нac?opo пpидoбития зaвoд зa cтoмaнa в СОЅ Таrgоvіѕtе, в pyмънc?ия гpaд Tъpгoвищe. ?oлoвинaтa oт тaзи cyмa щe пocлyжи зa изгpaждaнe нa фoтoвoлтaичeн пap? c инcтaлиpaнa мoщнocт 100-120 МW. Веltrаmе Grоuр cтapтиpa пpoизвoдcтвoтo нa apмaтypa в СОЅ Таrgоvіѕtе, ?aтo cтaнa eдинcтвeният пpoизвoдитeл нa apмaтypa c пълeн ци?ъл нa пpoизвoдcтвo в Pyмъния, ?oйтo плaниpa дa зaдoвoлявa o?oлo пoлoвинaтa oт вътpeшнитe нyжди в cтpoитeлния ce?тop. ?peз cлeдвaщитe пeт гoдини o?oлo 100 милиoнa eвpo щe бъдaт инвecтиpaни в мoдepнизиpaнe нa мaшинитe, ?aтo 80% oт бюджeтa щe бъдe oтдeлeн зa зa?yпyвaнe нa тexнoлoгии зa нaмaлявaнe нa въглepoднитe eмиcии, пoвишaвaнe нa eнepгийнaтa eфe?тивнocт и пpeминaвaнe ?ъм ?pъгoвa и?oнoми?a чpeз пoвтopнo изпoлзвaнe нa pecypcи и минимизиpaнe oтпaдъци. ?лaнoвeтe ca дo пeтaтa гoдинa oт инвecтициятa дa бъдaт paз?pити o?oлo 1000 paбoтни мecтa. "Pecтapтиpaнeтo нa вътpeшнoтo пpoизвoдcтвo нa apмaтypa, ocнoвeн ce?тop нa cтoмaнoдoбивнaтa пpoмишлeнocт, e вaжнa cтъп?a ?ъм peиндycтpиaлизaциятa нa Pyмъния и щe ocигypи нa cтpaнaтa "глът?a cвeж въздyx" в ?pизaтa нa cтpoитeлнитe мaтepиaли, пpичинeнa oт пaндeмиятa и ?oнфли?тa в У?paйнa", ?aзa Kapлo Бeлтpaмe oт АFV Веltrаmе Grоuр. Зa дa възoбнoви дeйнocттa в зaвoдa, Веltrаmе Grоuр дoceгa e нaeлa o?oлo 300 cлyжитeли, a дo ?paя нa юли възнaмepявa дa имa 450 cлyжитeли. B пъpвaтa фaзa нa пpoe?тa o?oлo 10 000 тoнa apмaтypa нa мeceц щe нaпycнaт фaбpи?aтa в pyмънc?ия гpaд Tъpгoвищe, a пpeз 2023 г. пpoизвoдcтвeният ?aпaцитeт щe ce yвeличи дo o?oлo 30 000 тoнa нa мeceц, ?oeтo oзнaчaвa нaд 300 000 тoнa гoдишнo. Ta?a зaвoдът щe дocтaвя нa Pyмъния o?oлo пoлoвинaтa oт вътpeшнитe нyжди oт apмaтypa зa cтpoитeлcтвo, ?oeтo e o?oлo 600 000 - 700 000 тoнa гoдишнo. B мoмeнтa Pyмъния внacя цeлия тoзи мaтepиaл oт Бългapия и Typция. Веltrаmе Grоuр плaниpa дa инвecтиpa и oщe 100 милиoнa eвpo в изгpaждaнe нa фoтoвoлтaичeн пap? c инcтaлиpaнa мoщнocт 100-120 МW и cиcтeмa зa cъxpaнeниe нa eнepгия, ?oятo щe зaxpaнвa пpoизвoдcтвeнитe блo?oвe. Ocвeн пyc?aнeтo в e?cплoaтaция нa бившaтa cтoмaнoдoбивнa фaбpи?a, Веltrаmе Grоuр e нa финaлни eтaпи нa paзpeшaвaнe нa cтpoитeлcтвoтo нa "зeлeн" зaвoд зa apмaтypa и тeл, ?oйтo cъщo щe бъдe пocтpoeн нa плoщaд?aтa в Tъpгoвищe. Веltrаmе Grоuр зaвъpши пpидoбивaнeтo нa СОЅ Таrgоvіѕtе пpeз мapт. Гpyпaтa пpиcъcтвa в Pyмъния чpeз Dоnаlаm, ?oятo e cъздaдeнa пpeз 2007 г. cлeд пpидoбивaнeтo нa зaвoдa зa гopeщo вaлцyвaнe Ѕіdеrса в Kълъpaш. Веltrаmе e ocнoвaнa пpeз 1896 г. и пpoизвeждa cтoмaнeни пpoдy?ти зa изпoлзвaнe в cтpoитeлcтвoтo, ?opaбocтpoeнeтo и из?oпни paбoти, c тъpгoвc?a дeйнocт в нaд 40 cтpaни. Koмпaниятa yпpaвлявa шecт зaвoдa в Итaлия, Фpaнция, Швeйцapия и Pyмъния, в ?oитo paбoтят oбщo 2000 дyши, ?oитo пpoизвeждaт 2 милиoнa тoнa cтoмaнa гoдишнo.
Източник: Money.bg (24.06.2022)
 
България с най-голям ръст на въглеродните емисии от изкопаеми горива в ЕС през 2021 година През 2021 г. емисиите въглероден диоксид (CO2) от изгарянето на изкопаеми горива в Европейския съюз са се увеличили с 6,3 на сто спрямо предходната година. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес. България е с най-високи нива на отделени емисии въглероден диоксид в атмосферата през 2021 година. На годишна основа увеличението на показателя е 18 на сто. Страната ни записва ръст на количествата въглероден диоксид при използването на: - течни изкопаеми горива (с изключение на биогоривата) - със 7 на сто; - твърди изкопаеми горива (с изключение на торфа) - с 27,2 на сто; - природен газ - с 12,6 на сто. Емисиите въглероден диоксид, отделени при производството на енергия, са имали основен принос за глобалното затопляне, отбелязва статистическата служба. Миналата година те са представлявали около 75 на сто от всички емисии на парникови газове в ЕС, предизвикани от човешка дейност. Необичайните климатични условия, каквито са по-студена и дълга зима или горещо лято, както и икономическият растеж, броят на населението, транспортът и промишлените дейности, са фактори, които влияят на емисиите. Източниците на емисии въглероден диоксид от изкопаеми горива са локализирани в страната, в която енергоносителите се изгарят за производство на електроенергия, за транспортни услуги, производство на стомана и други икономически дейности. Впоследствие това оказва влияние върху вноса и износа на енергийни продукти на дадената страна. Като пример се посочва вносът на въглища за производство на електроенергия, който води до увеличаване на емисиите в страната вносител. За разлика от него, вносът на електроенергия не оказва влияние върху емисиите на страната вносител, тъй като те се отчитат в страната износител, в която е произведена електроенергията. Сред страните членки на ЕС най-голямо увеличение на емисиите въглероден диоксид от използването на енергия през 2021 г. са регистрирали България (+18 на сто), Естония (+13,1 на сто), Словакия (+11,4 на сто) и Италия (+10,6 на сто). Намаление на показателя се наблюдава само в Португалия (-5,5 на сто) и Финландия (-1,5 на сто).
Източник: БТА (27.06.2022)
 
AQ Group инвестира €5 милиона в бизнеса си в България Шведският производител на индустриални компоненти AQ Group ще купи имот в Западна България за 5 милиона евро, тъй като се стреми да разшири бизнеса си. Имотът е с площ от 22 000 кв. м и се намира в Перник. Плановете са фабриката да произвежда корпуси от ламарина и да отговаря за електрическата интеграция на големи акумулаторни системи за съхранение на енергия (BESS). До 2024 г. AQ Group възнамерява да инвестира още два милиона евро за ремонти и оборудване на обекта си в Перник, който представлява съществуваща фабрика с около 50% готовност за работа, каза за SeeNews главният изпълнителен директор на AQ Group Джеймс Аргрен. Шведската фирма планира да назначи около 100 служители на обекта през следващата година, като потенциално ще увеличи броя им до около 500 през следващите няколко години в зависимост от темпа на растеж на бизнеса, добави Аргрен. AQ Group вече е договорила поръчки на стойност 12 милиона щатски долара и очаква да удвои тази сума през 2023 г. Компанията предвижда годишният обем на поръчките да нарасне до 40 милиона щатски долара през 2024 г. Присъстваща в България от 1996 г. и с общо 1500 служители, AQ Group притежава три местни дъщерни дружества, които оперират пет обекта в София, Радомир, Годеч, Кюстендил и във Велико Търново.
Източник: Money.bg (29.06.2022)
 
Китайски доставчик на литий набира до 2 млрд. долара чрез IPO в Хонконг Китайският доставчик на литий Tianqi Lithium Corp. планира да набере до 2 млрд. долара чрез листване на борсата в Хонконг, което се очаква да бъде най-голямото през тази година, съобщава Bloomberg, цитирайки източник, запознат с темата. Базираната в Ченду компания, чиито акции вече се търгуват на борсата в Шънджън, ще листне книжа в Хонконг при ценови диапазон от 69 до 82 хонконгски долара, посочват източници, пожелали да запазят анонимност. Големите първични публични предлагания (IPO) почти изцяло изчезнаха от борсата в Хонконг през 2022 г., тъй като ускоряващата се инфлация, покачващите се лихвени проценти и войната в Украйна притискат допълнително специалния административен район на фона на репресиите на Пекин срещу местните технологични фирми. Листването на Tianqi отразява мащабните усилия на Китай да разшири своята индустрия за добив на литий, за да отговори на бързия темп на налагане на електрическите превозни средства в глобален мащаб. Китайски компании вече инвестираха в края на 2021 г. над 1 млрд. долара за права върху три литиеви мини в Аржентина на фона на продължаващата глобална надпревара за осигуряване на доставки на „бяло злато“.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2022)
 
Украинската "Метинвест" планира да изгради нов металургичен завод в България Украинската минно-металургична група "Метинвест" на Ринат Ахметов и Вадим Новински обмисля да построи нов металургичен завод в България или Италия. Тя контролираше разрушения във войната мегазавод "Азовстал" в Мариупол. Инвестиционното намерение разкрива Юрий Риженков – генерален директор на "Метинвест" в интервю за бизнес проекта Let's Talk, организиран от Европейската бизнес асоциация. "Нашата технологична стратегия включва инвестиции както в Украйна, така и в други страни. Един от вариантите за развитието на металургичния бизнес за нас е желязна руда от Кривой рог. На нейна основа може да се работи в чужбина. Примерно сега разглеждаме възможността да се построи нов завод в България или Италия", обяснява Риженков. От думите на ръководителя става ясно, че бъдещото предприятие може донякъде да замести дейността на превзетия от Русия "Азовстал". "Трябва да търсим синергия с активите, с които компанията разполага", подчертава Юрий Риженков. Важно условие за изграждането на новия завод е да бъде гарантирано, че желязната руда може да стигне до страната, в която ще се намира новото производство. Заради блокираните черноморски пристанища "Метинвест" е принудена да изнася продукцията си само по жп линии на Запад, предава Ukrainian News Agency. Войната сериозно е променила плановете на металургичната компания, която търси нови възможности. "Предстоеше ни да инвестираме в нов голям завод в Италия, планирахме да го построим за 3-4 години. Но проблемът е, че той трябваше да преработва продукцията на "Азовстал", обяснява Риженков. Украинската група вече има бизнес в България – тя притежава металургичния завод "Промет Стиил", разположен край село Дебелт в Бургаска област, където работят няколкостотин души. Предприятието е един от най-големите производители на стомана у нас и заедно с пернишката "Стомана Индъстри" си поделя българския пазар на стоманени изделия. Всяка година фабриката в Дебелт изнася стотици хиляди тонове стомана за Централна и Източна Европа, Близкия изток и дори Северна Америка. "Метинвест" притежава и два металургични завода в Италия, един във Великобритания и мини в САЩ. Има и голяма търговска компания, която продава продуктите на групата по целия свят. Украинската група има общо около 80 000 служители.
Източник: expert.bg (01.07.2022)
 
Приходите от търговия с квоти емисии от инсталации (EUA) на България се увеличиха с 345,5 млн. евро през второто тримесечие на 2022 г.. За първите шест месеца общата сума на постъпилите средства възлиза на 554,4 млн. евро или с 50% повече спрямо същия период на 2021 г. съгласно данните на Европейската енергийна борса (EEX). Нещо повече, освен исторически рекордни за полугодие, тези приходи надхвърлят дори най-високите годишни приходи за страната от трета фаза на Европейската схема за търговията с емисии (СТЕ на ЕС) години – 2019 и 2020. При тези ценови условия и прогнози, изглежда, че до края на годината приходите от търговия с квоти емисии от инсталации, ще изпреварят с над 1/3 реализираните през първата година на четвърта фаза на СТЕ на ЕС ( 2021 г.). Месечни приходи от над 100 млн. евро се наблюдават през второто тримесечие на 2022 г. като най-високи са рекордните 131,5 млн. евро, реализирани през месец май 2022 г.. Второто тримесечие на годината се характеризира с високи средни месечни цени на квотите емисии от над 80 евро/т.CO2 . Максималната месечна средна тръжна цена е 85 евро/т.CO2 за месец май. Цените на проведените търгове през второто тримесечие на година се движат между 77,13 евро/т. CO2 и 90,33 евро/т. CO2. От началото на година най-висока остава цената от 97,51 евро/т.CO2, постигната на търг на 8 февруари 2022 г.. Спрямо година по-рано, цените на квотите емисии са между 60 и 80%% по-скъпи. emi-bg
Източник: Други (08.07.2022)
 
Страните трябва да разширят производството на соларни (слънчеви) панели, в сравнение със сегашната концентрация на производството в Китай. Така ще може да се гарантират сигурни доставки и да постигнат целите за намаляване на въглеродни емисиите, заявиха от Международната агенция по енергетика (МАЕ). Според нов доклад на МАЕ, светът трябва да удвои до 2030 г. сегашния си капацитет за производство на "основните градивни елементи" за соларни панели, а именно: полисилиций, т.нар. силициеви (соларни) вафли, клетки за соларни панели и други модули. През 2021 г. в Китай беше концентриран 79% от производствения капацитет за полисилиций, отбелязва МАЕ, допълвайки, че впечатляващите 42% от това производство се намират в провинция Синдзян. А там най-големият завод в страната представлява сам по себе си 14% от световния производствен капацитет. Скоро Китай ще произвежда почти 95% от световния полисилиций, както и слитъците и пластините по-надолу по веригата за създаване на стойността. Под натиск да намали зависимостта от вноса на руски газ, Европейският съюз обеща да направи "всичко необходимо", за да възстанови европейския капацитет за производство на части за соларни инсталации.В момента само Швеция има достатъчно ниски цени на промишлената енергия, за да произвежда конкурентно продукти като силициеви (соларни) вафли.
Източник: Reuters (08.07.2022)
 
ArcelorMittal, един от най-големите производители на стомана в света, възобнови доставките за Русия само месец след прекратяване на доставките, съобщи деловият всекидневник Комерсант. През март ArcelorMittal прекрати доставките си за Русия в отговор на нахлуването на Москва в Украйна. ArcelorMittal възобновиа доставките си на 10 юни и досега е доставил на Русия повече от 77 000 метрични тона стомана. ArcelorMittal традиционно изнася стомана в Русия директно от завода си в Казахстан, където се продава на намалена цена поради по-ниските производствени разходи и относително късите транспортни разстояния между двете страни. Тези благоприятни условия накърняват интересите на руските конкуренти на ArcelorMittal, които се насочиха към вътрешния пазар, след като западните санкции ограничиха износа. Русия е произвела 76 милиона метрични тона стомана през 2021 г., от които 40 милиона са били изнесени, главно за Европа. Международната търговска организация Световната асоциация на стоманата заяви, че Русия е произвела 2,3% по-малко стомана през януари-май 2022 г. в сравнение със същия период на миналата година. Руският производител на стомана NLMK прогнозира производството си да спадне с 15% през 2022 г.
Източник: Други (08.07.2022)
 
Заводът „AQ Електрик" в Радомир, с мажоритарен собственик AQ Group, ще инвестира в закупуването на имот в Перник. Планът е да изгради фабрика за електро-оборудване за възобновяемите енергийни източници и така да стимулира допълнително бизнеса си в страната. Предприятието произвежда табла за железопътния транспорт (Метро Стокхолм, Хамбург междуградски линии), за големи световни гиганти в автомобилостроенето, табла за корабно приложение, които спомагат за пречистване на водата. В предприятието в Радомир работят 850 служители, а намеренията са още от есента работодателят да назначи още 150 служители в Перник, с които да стартира производството за новите поръчки, за които има сключени договори.
Източник: Blitz (12.07.2022)
 
Базираната в Белград стоманодобивна фабрика HBIS Serbia обяви на 11 юли, че неблагоприятните условия на световния пазар са накарали компанията да затвори една от двете си доменни пещи. „В HBIS Сърбия се подготвят за затварянето на доменна пещ №1. Причината за това решение е текущата ситуация на световния пазар, която доведе до намалено търсене на стомана“, се казва в изявление на компанията, изпратено по имейл на 11 юли. Доменна пещ № 1 с максимален капацитет от 900 000 mt се очаква да спре производството до края на този месец, съобщи сръбската държавна информационна агенция Танюг на 11 юли. Това е вторият път, когато HBIS Сърбия обявява временно спиране на този взрив пещ от 2020 г. Пещта беше рестартирана преди това през август 2021 г., след като HBIS Сърбия я затвори през юли 2020 г. поради неблагоприятни пазарни условия, причинени от пандемията от коронавирус. HBIS Serbia, собственост на китайската HBIS Group, беше създадена през 2016 г., след като китайската група закупи физически активи на фалиралия тогава стоманодобивен завод в източния сръбски град Смедерево. Заводът в Смедерево произвежда чугун в две доменни пещи, след което преобразува доменното желязо в сурова стомана в цех с три пещи и комплекс за непрекъснато леене. Обработката на стомана включва мелница за гореща лента, мелница за студена редукция на листове, агрегати за отгряване и закаляване. HBIS Сърбия в момента има повече от 5000 служители и има капацитет за обработка на 2,2 милиона тона/година плосковалцовани стоманени продукти на рулони и листове, включително горещовалцувани и студеновалцувани продукти, както и продукти от ламарина. HBIS Сърбия с износ на стойност 234,7 милиона евро (237,1 милиона долара) е вторият по големина износител в Сърбия през Q1, според презентация на сръбското финансово министерство. Първите три най-големи износители през първото тримесечие са минни компании.Най-големият износител е базираната в Брестовац Сърбия Zijin Mining с износ на стойност 276,8 милиона евро, докато третият по големина износител е Сърбия Zijin Bor Copper с износ на стойност 210,0 милиона евро. След въвеждането от ЕС на забрани за внос на стомана от Беларус и Русия, квотите, определени преди това за тези две страни, бяха преразпределени на други страни износителки на пропорционална основа, включително Сърбия, се казва в изявление от март на Генералната дирекция за търговия на ЕС. Експортните квоти на Сърбия за горещо валцувани листове и ленти за ЕС бяха увеличени от 117 034 mt през Q1 на 151 443 mt през Q2, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/434 на Комисията от 15 март. Квотата на ЕС за Сърбия за текущото тримесечие възлиза на 157 700 mt.Поради слабото търсене на плоска стомана повечето европейски производители на рулони работят с намален капацитет през последните няколко месеца. Те също така планираха по-дълги летни периоди на поддръжка и някои потвърдиха спиране на доменните пещи. Тези мерки са предприети, за да се балансират доставките с ниско търсене и да се подкрепят вътрешните цени.Производителите на автомобили консумират по-малко стомана от миналата година и в сравнение с обичайните нива, тъй като недостигът на компоненти е засегнал производството на автомобили. Други крайни потребители, включително в сегмента на бялата техника, също се съобщава, че изискват по-малко стомана. Дистрибуторите разполагат с достатъчно запаси от бобини и следователно не са склонни да резервират повече материали на падащ пазар.
Източник: Други (12.07.2022)
 
Топ 50 на производителите на стомана Според последните данни, публикувани от Световната асоциация за стомана, списъкът на 10-те най-големи производители на стомана в света е претърпял незначителни промени в сравнение с 2020 г. China Baowu Group запазва първото място за тази година като най-големият производител на стомана в света, непосредствено следван от ArcelorMittal, докато Ansteel Group, която беше на 7-ма позиция в миналогодишния отчет, продължава да се изкачва в класацията, осигурявайки си трето място на подиума благодарение на огромните +45,7% увеличение на производствената продукция на годишна база. Азиатският континент доминира в класацията, по-специално Китай с 27 производители на стомана от 50. Следващата базирана в ЕС компания – различна от ArcelorMittal – е на 39-та позиция - thyssenkrupp. Вместо това първата американска стоманодобивна фабрика е Nucor Corporation, на 15 позиция. Забележително ново влизане е американският Cleveland Cliffs, който миналата година дори не беше сред първите 100, на двадесет и пета позиция. Като цяло можем да забележим, че почти всички производители на стомана извън Азия губят позиции пред източните си конкуренти. Седалище на компанията 2021 2020 2021 2020 Китай Baowu Group Китай 119,95 115,29 1 1 ArcelorMittal Люксембург 79,26 78,46 2 2 Ansteel Group Китай 55,65 38,19 3 7 Nippon Steel Corporation Япония 49,46 41,58 4 5 Shagang Group Китай 44,23 44,71 5 3 POSCO Южна Корея 42,96 40,58 6 6 HBIS Group Китай 41,64 43,76 7 4 Jianlong Group Китай 36.71 36.47 8 8 Shougang Group Китай 35.43 34 9 9 Tata Steel Group Индия 30,59 28,07 10 12 Shandong Steel Group Китай 28.25 31.11 11 10 Delong Steel Group Китай 27,82 28,26 12 11 JFE Steel Corporation Япония 26,85 24,36 13 14 Valin Group Китай 26.21 26.78 14 13 Nucor Corporation САЩ 25,65 22,69 15 15 Fangda Steel Китай 19,98 19,6 16 17 Hyundai Steel Южна Корея 19,64 19,81 17 16 Liuzhou Steel Китай 18.83 16.91 18 20 JSW Steel Limited Индия 18,59 14,86 19 25 Steel Authority of India Ltd. (SAIL) Индия 17,33 14,97 20 24 Novolipetsk Steel (NLMK) Русия 17.29 15.75 21 22 IMIDRO Иран 16.7 17.38 22 18 Baotou Steel Китай 16.45 15.61 23 23 United States Steel Corporation САЩ 16.3 11.55 24 38 Кливланд-Клифс САЩ 16.3 3.6 25 102 China Steel Corporation Тайван, Китай 15,95 14,11 26 28 Jingye Group Китай 15.38 16.3 27 21 Techint Group Аржентина 14.91 12.55 28 34 Sinogiant Group Китай 14.34 14.18 29 27 Gerdau S.A Бразилия 14.2 13 30 32 CITIC Пасифик Китай 13,97 14,09 31 29 Magnitogorsk Iron & Steel Works (MMK) Русия 13,59 11,57 32 37 Rizhao Steel Китай 13,57 14,4 33 26 ЕВРАЗ Русия 13,57 13,63 34 30 Zenith Steel Китай 12,76 12,76 35 33 Shaanxi Steel Китай 12.39 13.18 36 31 Tsingshan Holding Китай 12.37 10.8 37 43 Shenglong Metallurgical China 12.16 12.06 38 35 thyssenkrupp Германия 12 10.73 39 44 Северстал Русия 11.65 11.31 40 40 Nanjing Stee Китай 11.58 11.58 41 36 Metinvest Holding LLC Украйна 11,48 10,16 42 45 Sanming Stee Китай 11.4 11.37 43 39 Donghai Special Steel Китай 10,42 10,88 44 42 Xinyu Stee Китай 10.14 9.89 45 46 Steel Dynamics, Inc. САЩ 9,84 9,26 46 47 Anyang Stee Китай 9.5 11.2 47 41 Erdemir Group Турция 9.02 8.53 48 49 Jiuquan Stee Китай 8,75 8,75 49 48 SSAB Швеция 8.18 7.54 50 52 За членовете на Worldsteel данните са получени от официалната декларация за тонажа. За китайските компании е използвана официалната публикация за тонажа на CISA. В случаите на повече от 50% собственост се включват 100% от тонажа на дъщерното дружество. В случаи на 30% до 50% собственост се включва пропорционален тонаж. Освен ако не е посочено друго, по-малко от 30% собственост се счита за малцинствено участие и следователно не се включва. Преминавайки към основните страни производителки на стомана, не е изненадващо, че Китай все още е начело с 1032,8 милиона тона сурова стомана, произведена през 2021 г. (51,9% от общия брой — около 32 тона по-малко от 2020 г.), следван от Индия (118,2) , Япония (96.3.2), САЩ (85.2) и Русия (75.6.). Германия е на 8-мо място с 40,1 милиона тона, докато Италия е спечелила някои позиции и вече е на 11-о място с 24,4. xpometals.net
Източник: Други (12.07.2022)
 
Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ, считано от 1 юли 2022 г., в размер на 186.17 лв./мегаватчас (MWh) (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), съобщава КЕВР. По-рано днес регулаторът проведе открито заседание за цената на природния газ за юли, в което участва заявителят "Булгаргаз". След извършена обстойна проверка на всички разходи за купуване на природен газ комисията е коригирала предложената от "Булгаргаз" цена и тя е намалена с 30 ст./мегаватчас. На тази цена "Булгаргаз ще продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на субекти, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. За юни цената на газа беше 141.36 лв./MWh.
Източник: Дневник (13.07.2022)
 
China Steel Corp (??), най-големият производител на стомана в страната, вчера заяви, че ще намали вътрешните цени на стоманата за доставки следващия месец с 5,61 процента, предвид по-ниското пазарно търсене и падащите цени на желязната руда. Това е третият пореден месец, в който China Steel намалява вътрешните цени на стоманата, след намаление от 2,1% миналия месец и 2,23% за този месец, показват данните на компанията. Производителят на стомана каза, че нарастващата загриженост относно глобалната рецесия, растящата инфлация и лятната ваканция на Запад добавят към и без това бавното търсене на стомана през последните няколко месеца, причинено от инвазията на Русия в Украйна, ограниченията на Китай за блокиране на COVID-19 и сезона на мусоните в Югоизточна Азия. Въпреки че Пекин постепенно облекчава ограниченията за блокиране, китайската икономика не се възстанови толкова бързо, колкото се очакваше. Цените на суровините също са в низходяща тенденция, каза China Steel, като цената на желязната руда пада до 105 щатски долара за тон, а цената на австралийските коксуващи се въглища намалява до 245 щатски долара за тон. Натиснати надолу от слабото търсене и по-ниските цени на суровините, цените на горещо валцуваните стоманени продукти, произведени в Европа, САЩ и Азия, паднаха до най-ниските нива през последните 12 месеца, каза China Steel. Глобални партньори, като китайската Baowu Steel Group Croup Ltd (????) и Angang Steel Co (????), както и Formosa Ha Tinh Steel Corp (??????) във Виетнам, също намалиха цените на стоманата. taipeitimes
Източник: Други (16.07.2022)
 
Цената на златото се срина под 1700 долара за тройунция за пръв път от почти година. Седмичният спад продължава бурната 2022 г. за златото, което поскъпна до над 2000 долара за тройунция след началото на руската инвазия в Украйна. Оттогава насам цената му обаче спада заради действията на Фед и поскъпването на долара. Макар че високата инфлация и заплахата за растежа обикновено подкрепят златото, ценният метал отслабва, докато инвеститорите преценяват перспективата за по-големи или по-чести увеличения на лихвите от Фед, с които централната банка се опитва да облекчи ценовия натиск. Златото не изплаща лихви и подобно на други деноминирани в долари суровини страда, когато доларът поскъпва.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2022)
 
Групата Marcegaglia подписа споразумение за придобиване на 100% от основните компании в подразделението за дълги продукти от неръждаема стомана на Outokumpu. Сделката включва мелница за електрическа пещ за специални стомани – по този начин италианската група, лидер в преработката на стомана, става производител за първи път –, завод за валцуване на валцован прът и завод за производство на пръти в Шефилд (Обединеното кралство); завод за производство на барове в Ричбърг (САЩ); завод за горещо валцуване на тел и завод за производство на изтеглена тел във Фагерста (Швеция). Стойността на сделката е 228 млн. Групата Gazoldo degli Ippoliti „инвестира в първично производство на стомана за първи път в своята история. globalhappenings.com
Източник: Други (17.07.2022)
 
Руският производител на стомана Severstal PJSC спря продажбите си за Европа, най-големият му експортен пазар, след като милиардерът Алексей Мордашов беше санкциониран заедно с други магнати в страната Bloomberg. Компанията, която продава около 3 милиона тона стомана годишно в Европа, търси нови пътища за продажби, след като беше принудена да спре доставките, каза човек, запознат със ситуацията, пожелал анонимност, тъй като информацията е поверителна.
Източник: Други (17.07.2022)
 
Централната банка на Украйна е продала златни резерви за 12,4 милиарда долара от началото на руската инвазия на 24 февруари, каза заместник-ръководителят на банката, цитиран от Ройтерс. „Продаваме (злато), за да могат нашите вносители да купят необходимите стоки за страната“, каза зам.-областният управител Катерина Рожкова. По нейни думи златото не се продава за укрепване на украинската валута - гривна.
Източник: Reuters (19.07.2022)
 
Юрий Риженков, генерален директор на украинската металургична компания "Метинвест", която притежава металургичния завод "Азовстал" в Мариупол, който по време на обсадата се превърна в последната крепост на украинските защитници на града, даде интервю за Би Би Си и каза, че от заводите и от пристанищата в окупираните територии за Русия е изнесена стомана на обща стойност около 600 милиона долара. Това са хиляди тонове стомана, като значителна част от тях вече са били платени от купувачи от Европа и Великобритания. "Те по същество просто ни ограбват. Те крадат не само нашите продукти, но и някои от продуктите, които вече са собственост на европейски клиенти. Тоест, всъщност те крадат не само от нас, но и от европейците", каза Риженков. Той подчерта, че фирмата документира всички тези факти на кражби и се готви за съдебни дела. "В един момент руснаците ще трябва да отговарят не само в международни, но и в наказателни съдилища. Ние ще ги съдим, където е възможно", подчерта топ мениджърът на "Метинвест". "Азовстал" и друг металургичен завод в Мариупол, "Илич", представляват 40% от украинското производство на стомана. 300 работници на Азовстал и 200 членове на техните семейства са загинали по време на военните действия, каза Риженков. В края на май най-богатият човек в Украйна заяви, че планира да съди Русия за загуби от 17 до 20 милиарда долара, причинени от бомбардировките на стоманодобивните заводи, които той притежава в опустошения град Мариупол, предава Ройтерс. "Ние определено ще съдим Русия и ще поискаме подходяща компенсация за всички загуби и загубения бизнес", каза Ринат Ахметов, който притежава най-големия украински производител на стомана "Метинвест", пред украинския новинарски портал mrpl.city в интервю.
Източник: News.bg (22.07.2022)
 
Радомирският завод "Галко" АД закупева иновативно и високотехнологично оборудване закупува с помощта на европейски средства по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година. Средствата ще се използват за повишаване на производителността и експортния потенциал на „Галко“ - производствено предприятие, което развива дейност в сектор „Производство на метални конструкции и части от тях“. Сред нейните продукти са и стоманени конструкции за телекомуникации (антени за GSM оператори). Чрез проекта ще се постигне по-висока производителност, отговаряща на нуждите на пазара, намаляване на производствените разходи, оптимизация на производствените процеси и подобряване качеството на произвежданите продуктите. Като част от проектното предложение дружеството планира да наеме на постоянен трудов договор 6 нови служители. Общата стойност на инвестицията възлиза на 317 244,46 лева, а срокът за изпълнение на дейностите по проекта е 12 месеца. "Галко" е член на Германо-Българска индустриално-търговска камара. Към момента във фирмата работят над 120 човека. Продукцията й освен в България се продава и в и в други държави от Европа и Африка. Износът й представлява 65% от общия обем на производство.
Източник: Банкеръ (22.07.2022)
 
Докладът за състоянието на администрацията за 2021 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 143 381 бр., от които 36 734 са в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,5%, но за последните пет години администрацията се е увеличила с 8%. Още по-интересна е съпоставката с броя на населението. През 2021 г. на 100 хиляди души се падат по 2097 чиновници или с 230 повече в сравнение с преди пет години. Тоест, администрацията продължава да се увеличава, въпреки всички намерения за нейното оптимизиране, намаляване на разходите, заместване с електронни услуги. (ИПИ)
Източник: Други (25.07.2022)
 
Steel Dynamics Inc. заяви тази седмица, че нейният борд е одобрил плановете за продължаване на строителството на завода за 1,9 милиарда долара в югоизточната част на САЩ. Steel Dynamics заяви, че ще притежава повече от 94% от съоръжението чрез споразумение за съвместно предприятие с Unity Aluminium. Планът на Steel Dynamics е много по-голям по размер и обхват от това, което Unity планираше. И говорител на Unity предложи гаранции, че щатът Кентъки ще възстанови инвестицията си. Unity, известна преди като Braidy Industries, възнамеряваше да построи завод за алуминий близо до Ашланд в североизточната част на Кентъки, но се бореше с години да осигури достатъчно финансиране за проекта. Базираната в Индиана Steel Dynamics заяви във вторник, че инвестициите за нейния проект се очаква да достигнат 2,2 милиарда долара, което включва два поддържащи центъра за алуминиеви плочи, които ще бъдат построени на друго място. Търговското производство се планира да започне в началото на 2025 г., казаха от компанията. (wtop.com)
Източник: Други (26.07.2022)
 
Италианската компания за повторно валцуване Marcegaglia планира да инвестира 1 милиард евро (1,01 милиарда долара) през следващите пет години като част от индустриалния си план за периода 2022-2026 г., каза председателят на компанията Антонио Марцегалия пред S&P Global Commodity Insights в интервю. Инвестицията ще бъде насочена към увеличаване на производството в определени области, пускане на нови размери и стоманени продукти, логистични разработки, намаляване на емисиите на CO2 и инициативи за пестене на енергия. Средствата до голяма степен ще дойдат от собствения паричен поток на компанията, в допълнение към кредитна линия от пул от 10 банки, каза Марчегалия. Производителят на стомана също така гледа към нови придобивания, за да расте, главно в Европа. Наскоро се съгласи да закупи подразделението за дълги продукти от неръждаема стомана на финландския производител на стомана Outokumpu, което включва мелница за електродъгова пещ за специални стомани в Шефилд, Северна Англия. След като получи зелена светлина от антитръстовите органи за тази сделка, Marcegaglia планира да увеличи производството в Sheffield EAF. Понастоящем EAF работи на около половината от капацитета си, като произвежда 250 000 mt/година заготовки и плочи, които ще бъдат използвани и за плоското неръждаемо подразделение на Marcegaglia.(bssa.org.uk)
Източник: Други (26.07.2022)
 
Високият интерес към инвестиционни продукти се обуславя от растящата инфлация, от една страна, и от търсенето на алтернативи на банковите депозити, от друга, заради твърде ниската доходност, посочват от Paysera България. Инвестиционното злато е един от предпочитаните начини за запазване на покупателната способност. От януари до юни българските клиенти са закупили злато на стойност 491 хил. лева или с 65% повече в сравнение със същия период на 2021-а. Ръст има и в броя на потребителите, търгували с ценни метали - близо 20% на годишна база. В период на икономическа и геополитическа несигурност хората търсят надеждни и доказани инструменти за съхранение на средствата си. „Инвестиционното злато е с висока ликвидност и дава възможност за диверсификация на портфейла от активи. Онлайн търговията с благородни метали добива все повече популярност и защото не изисква голяма първоначална инвестиция. Клиентите най-често купуват злато на стойност между 130 лева и 2600 лева“, пояснява Филип Мутафис, инвеститор в Paysera България.
Източник: Други (27.07.2022)
 
Най-голямото металургично предприятие в Украйна "АрселорМитал Кривой Рог" (контролирано от транснационалния холдингArcelorMittal) от август ще преустанови работата на минно-обогатителния комбинат за три месеца поради неблагоприятната конюнктура на международните пазари и ръста на железопътните тарифи със 70%. ArcelorMittal е регистриран в Люксембург. Концернът е създаден през 2006 г. чрез сливането на люксембургската компания Arcelor и индийската Mittal Steel, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал. Нетната печалба на компанията за първото тримесечие на 2022 г. е 4,125 милиарда долара. Металургичният комбинат "АрселорМитал Кривой Рог" е най-големият производител на валцувана стомана в Украйна. Той е специализиран в производството на арматура и телени мрежи.
Източник: Кеш (28.07.2022)
 
Строителните предприемачи у нас очакват спад в новите поръчки през следващите 6 месеца, което ще доведе до понижаване на дейността в краткосрочен план. Това става ясно от бизнес анкетата на Националния статистически институт за месец юли тази година. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва нивото си от юни, а единствено в строителството е регистрирано понижение. Очакванията за ръст в цените през идните месеци остават високи, като изключение прави сектора на услугите. Впечатление прави, че представителите на индустрията очакват да не могат да отговорят на търсенето в идните месеци, докато в сектора на търговията на дребно се очаква спад в обема на продажбите.
Източник: actualno.com (29.07.2022)
 
Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България за първото полугодие на 2022 г. достигат близо 500 млн. лв. Постъпленията от работата в страната се свиват спрямо първите шест месеца на предходната година. Канадското дружество изпрати трудно второ тримесечие, като се сблъска с добив в зони с по-ниско съдържание на злато в „Ада тепе“, по-ниски обеми продаден метал, по-високи транспортни разходи и по-силен щатски долар. Приходите на компанията от операциите ? в мините „Ада тепе“ и „Челопеч“ надхвърлят 230 млн. долара или около 450 млн. лв., но заради силната валута и по-слабия добив от мината в Крумовград се свиват спрямо съпоставимия период на предходната година. Приходите ? в България все пак продължават да формират около 80% от всички постъпления на канадското дружество по цял свят. Постъпленията от „Челопеч“ надхвърлят 151 млн. долара, което се равнява на миналогодишните стойности, а EBITDA (бел. р - консолидирана печалба преди данъци и такси) расте с близо 2 млн. долара на годишна база до 95 млн. долара. Общо като обем добитите злато и мед от мината съответстват на прогнозите, както и на обемите спрямо началото на 2021 г., главно поради добив в по-нискокачествени зони. Приходите от „Ада тепе“ се свиват по-съществено заради по-слабото второ тримесечие. Общо от началото на годината те намаляват с близо 30% до 81 млн. долара. Очакванията са, че по-силното последно тримесечие на мината заедно с лекото отслабване на долара в последните дни вероятно ще повишат финансовите резултати към края на 2022 г. EBITDA също се свива – само шест месеца след като Крумовград надмина печалбата от „Челопеч“. Така към края на юни тя възлиза на 57 млн. долара. За първата половина на годината компанията е получила енергийни компенсации от държавата в размер на почти 15 млн. лв. База за сравнение с миналата година няма, тъй като помощта влязе в сила през последното тримесечие на 2021 г.
Източник: economic.bg (01.08.2022)
 
Производителят на стоманени панелни радиатори КОРАДО-България, част от чешката КОРАДО Груп, обяви финансовите си резултати за първото полугодие на 2022 г. Компанията отчита увеличение на приходите с 21% и на печалбата с 86% спрямо същия период на 2021 г. За разлика от първото полугодие на 2021 г., същият период на 2022 г. отбелязва известен спад в продажбите - 16%, като основната причина е в безпрецедентно доброто представяне на КОРАДО-България през първото полугодие на 2021 г. Тогава компанията не успя да произвежда достатъчно бързо и натрупа огромно количество поръчки. Компанията майка продължава политиката си на подкрепа към дъщерното си дружество в България, генерира по-голямата част от продажбите и компенсира спада в продажбите в Югоизточна Европа. Очаква се решението на Надзорния съвет на КОРАДО-България за 0.10 лв. дивидент за акция (общо 1 316 861 лв.) за първото полугодие на 2022 г. да бъде одобрено от Общото събрание на акционерите, свикано на 14 септември в Стражица.
Източник: profit.bg (01.08.2022)
 
?o?aчвaщитe ce цeни нa пpиpoдния гaз пo?aчвaт тъpceнe нa въглищa в цeлия cвят, ?aтo пoтpeблeниeтo тaзи гoдинa щe дocтигнe pe?opднoтo нивo oт 2013 г. и щe c?oчи дo нoв pe?opд зa вcич?и вpeмeнa пpeз cлeдвaщaтa гoдинa, cмятa Meждyнapoднaтa aгeнция пo eнepгeти?a (MAE), цитиpaнa oт Оіlрrісе. Pъcтът в цeнитe нa пpиpoдния гaз cлeд cтapтa нa вoйнaтa в У?paйнa yc?opи пpeминaвaнeтo oт гaз ?ъм въглищa и нaпpaви въглищaтa пo-?oн?ypeнтocпocoбни нa мнoгo пaзapи, ?oeтo дoвeдe дo пoвишaвaнe нa тъpceнeтo нa въглищa и цeнитe нa въглищaтa в cвeтoвeн мaщaб, ?aзa aгeнциятa. Taзи гoдинa ce oчa?вa глoбaлнoтo тъpceнe нa въглищa дa нapacнe c 0,7% дo 8 милиapдa тoнa, a?o и?oнoми?aтa нa Kитaй ce възcтaнoви, ?a?тo ce oчa?вa пpeз втopaтa пoлoвинa нa 2022 г., cмятa MAE – тoвa нa фoнa нa и?oнoмичec?oтo зaбaвянe и вce oщe нecигypнoтo възcтaнoвявaнe в Kитaй cлeд cвъpзaнитe c СОVІD блo?иpoв?итe пpeз втopoтo тpимeceчиe нa 2022 г. A?o пpoгнoзaтa нa MAE ce ocъщecтви, глoбaлнoтo тъpceнe нa въглищa тaзи гoдинa щe ce изpaвни c тъpceнeтo oт 2013 г., ?oгaтo пoтpeблeниeтo нa въглищa дocтигнa pe?opд виco?и нивa. ?peз cлeдвaщaтa гoдинa ce oчa?вa тъpceнeтo нa въглищa дa нapacнe oщe, мa?ap и лe?o – 0,3%, и дa дocтигнe нoв pe?opд, cпopeд MAE. Hecигypнocттa oтнocнo тaзи пpoгнoзa ce yвeличи пpeз пocлeднитe ня?oл?o мeceцa, oтбeлязвa aгeнциятa.Индия e ?лючoв двигaтeл нa pacтeжa в тъpceнeтo нa въглищa пpeз тaзи гoдинa. B Kитaй – cтpaнa, oт ?oятo идвa нaд пoлoвинaтa cвeтoвнoтo тъpceнe, ce oчa?вa дa имa нapacтвaщo тъpceнe пpeз втopaтa пoлoвинa нa 2022 г.Зaeднo Kитaй и Индия ?oнcyмиpaт двoйнo пoвeчe въглищa oт ocтaнaлия cвят, ?oмeнтиpa MAE. ?oтpeблeниeтo нa въглищa в Eвpoпa cъщo нapacтвa нa фoнa нa pe?opднитe цeни нa гaзa и нecигypнocттa oтнocнo дocтaв?итe нa pyc?и гaз. Ha Eвpoпa ce пaдaт caмo 5% oт cвeтoвнoтo тъpceнe нa въглищa, нo пoтpeблeниeтo й тaзи гoдинa ce oчa?вa дa нapacнe cъc 7% в дoпълнeниe ?ъм минaлoгoдишния c?o? oт 14%, cпopeд мeждyнapoднaтa aгeнция, пише money.bg. „Hя?oл?o дъpжaви oт EC yдължaвaт живoтa нa въглищнитe цeнтpaли, плaниpaни зa зaтвapянe, oтвapят oтнoвo зaтвopeни инcтaлaции или пoвишaвaт, зa дa нaмaлят пoтpeблeниeтo нa гaз“, ?aзa днec MAE. Гepмaния e eднa oт тяx. Haй-гoлямaтa и?oнoми?a в Eвpoпa Гepмaния щe paзчитa пoвeчe нa пpoизвoдcтвoтo нa eлe?тpичecтвo oт въглищa, зa дa пecти гaз и дa зaпълни гaзoвoтo cи xpaнилищe дo зимaтa, зaяви миниcтъpът нa и?oнoми?aтa Poбъpт Xaбe?, cлeд ?aтo Pycия зa пъpви път нaмaли дocтaв?итe зa Гepмaния пo Ceвepeн пoтo? в cpeдaтa нa юни. Aвcтpия плaниpa дa pecтapтиpa peзepвнa гaзoвa цeнтpaлa, зa дa paбoти c въглищa, дo?aтo Xoлaндия щe oблe?чи нacтoящитe cи oгpaничeния зa въглищни eлe?тpoцeнтpaли.
Източник: Money.bg (01.08.2022)
 
ArcelorMittal подписва сделка за 2,2 милиарда долара за придобиване на бразилския производител на стомана CSP Съоръжението CSP има капацитет за производство на стоманени плочи от 3 милиона тона на година. Бразилската минна фирма Vale държи 50% дял в CSP, докато базираните в Южна Корея производители на стомана Dongkuk Steel Mill и Posco притежават съответно 30% и 20% дялове. CSP е част от индустриалния и пристанищен комплекс на Pec?m (IPCP), в Cear?, в рамките на първата зона за експортна обработка на Бразилия (EPZ). Оборудван за производство на висококачествени стоманени продукти, мелницата има достъп до пристанището на Pec?m чрез конвейери. Това съоръжение има годишен производствен капацитет от три милиона тона стоманени плочи на „глобално конкурентна цена“, каза ArcelorMittal. Фирмата очаква придобиването да разшири позициите си в бразилската стоманодобивна индустрия. Предмет на определени корпоративни и регулаторни одобрения, включително това на бразилския антитръстов орган CADE, сделката се очаква да приключи до края на тази година. Продажбата е част от усилията на Vale да се съсредоточи върху основните си операции и възможности за растеж. (mining-technology.com)
Източник: Други (01.08.2022)
 
Индийският производител на стомана Tata Steel се надява правителството да премахне експортните мита върху стоманата, тъй като страната трябва да стане основен износител на стомана в средносрочен и дългосрочен план. Индия може да изнася 50-100 милиона тона стомана годишно, тъй като произвежда повече стомана от Япония и Южна Корея, които изнасят 30-40 милиона тона годишно. Индия е произвела 118,1 милиона тона стомана миналата година, само по-малко от 1,06 милиарда тона на Китай. Япония е произвела 83,2 милиона тона, а Южна Корея 70,6 милиона тона. Индия има находища на желязна руда и трябва да създаде работни места, така че трябва да увеличи капацитета за производство на стомана, насочен към експортните пазари в допълнение към вътрешния пазар. Износът на готова стомана от Индия достигна 1?-годишно дъно през юни, докато потреблението и производството паднаха до най-ниските си стойности от шест месеца поради експортните мита. Производителят на стомана каза, че цените на стоманата са близо до дъното, тъй като търсенето на индийския автомобилен сектор се е върнало и строителните проекти, спрени поради високите цени, ще бъдат възобновени след сезона на мусоните, карайки купувачите да възобновят запасите. Tata Steel очаква да продаде повече обеми през тримесечието юли-септември, отколкото е продала през предходните три месеца. Заводът за пелети на компанията с мощност от 6 милиона тона/годишно в Калинганагар в щата Одиша ще бъде пуснат в експлоатация през следващите три месеца. Това ще помогне за подобряване на агломератната смес в доменната пещ, по-ниски нива на кокс и впоследствие намаляване на разходите с 0,5 милиарда до 1 милиард рупии ($6,3 милиона до 12,5 милиона долара). До края на годината ще бъде пуснат и студеният валцов цех в обекта. Междувременно доменните пещи на наскоро придобития завод Neelachal Ispat ще започнат работа през следващите три месеца. Номиналният капацитет на пещите ще бъде увеличен до 100 000 t/месец до март 2023 г., каза Tata Steel. Непосредственият фокус на Tata Steel е върху разширяването на капацитета на завода в Калинганагар от 3 милиона тона на година до 8 милиона тона на година, а след това на 13 милиона тона на година в зависимост от пазарните условия. Производителят на стомана също така планира да повиши капацитета на завода в Neelanchal Ispat от 1 милион тона/година на 5 милиона тона/година, а в завода за стомана и електроцентрала Bhushan от 5 милиона тона/година на 6,5 милиона-7,5 милиона тона/година и в крайна сметка до 10 милиона t/год.(argusmedia)
Източник: Други (01.08.2022)
 
Китайският стоманодобивен гигант China Baowu Steel Group придобива най-големия партньор в промишлеността в провинция Дзянси Най-голямата компания за желязо и стомана в света China Baowu Steel Group, която е държавно предприятие, придоби 51% дял в XinSteel, най-големият производител на стомана в провинция Jiangxi. Сделка е за 4,26 милиарда RMB (630 милиона USD). Листнато дъщерно дружество на XinSteel Xinyu Iron and Steel е основен производител на стомана с производство на сурова стомана от 9,38 милиона тона през 2020 г. След приключването на сделката холдинговата институция на Xinyu се е превърнала от провинциален орган в отдел към Държавния съвет. Baowu е създадена през 2016 г. чрез реорганизация на бившите Baosteel Group и Wuhan Iron and Steel Group. Според Световната асоциация за стомана, производството на сурова стомана на Baowu е достигнало 115 милиона тона през 2020 г., нареждайки се на първо място в света.
Източник: Други (01.08.2022)
 
ioneer подписва обвързващо споразумение за изкупуване на литий с Toyota и Panasonic JV PPES ioneer Ltd подписа обвързващо споразумение за доставка на литиев карбонат от своя литиево-боронов проект Rhyolite Ridge в Невада със съвместното предприятие Prime Planet Energy & Solutions на Toyota Motor Corporation и Panasonic Corporation. По силата на това споразумение ioneer ще доставя на PPES 4 000 тона литиев карбонат годишно за срок от пет години. PPES ще използва литиевия карбонат на ioneer за производство на батерии, които ще се използват в електрическите превозни средства в САЩ, което ще насърчи електрификацията на пазара в САЩ. Доставеният от ioneer литий ще бъде произвеждан, рафиниран и влаган в литиево-йонни батерии от PPES в подкрепа на цялостната верига за доставка на електрифицирани превозни средства в САЩ. PPES е компания за производство на батерии, създадена чрез съвместна инвестиция между Toyota, най-големият автомобилен производител в света по приходи, и Panasonic, водещ производител на батерии. Петгодишният обвързващ договор е за общо 4000 тона годишно литиев карбонат от литиево-бороновото находище Rhyolite Ridge на ioneer в Невада. Това представлява около 19 % от годишната продукция през първите пет години на производството.
Източник: Други (01.08.2022)
 
Поевтиняването на основните метали вероятно ще продължи заради предизвикателствата, на които е подложена металообработващата промишленост. Силно енергоемка, тя е пряко застрашена от инфлационния натиск в момента. Това сочат анализите на експертите от застрахователния гигант Coface. Според тях перспективите за слаб растеж на глобалната икономика оказват натиск и водят до по-ниско производство на метали и до понижаване на цените. Експертите на Coface прогнозират, че настоящата промяна на пазара на метали отразява предстоящата мрачна глобална икономическа перспектива, която вече е видима в много сектори. Основните „клиентски сектори“ на металите, които също са проциклични, като строителството и автомобилостроенето, осезаемо преминават през трудности и са оценени от експертите като „висок риск“ във всички региони. Производителите на автомобили намаляват обемите си (засегнати от инфлацията на вложените ресурси и по-ниската динамика на търсенето като цяло), а строителството е особено силно засегнато от повишенията на лихвените проценти, провеждани от централните банки на големите икономики като Федералния резерв на САЩ или Европейската централна банка. В дългосрочен план развитието както на екологичните, така и на социалните норми също трябва да продължи да подхранва структурните промени в сектора на металите. В средносрочен план, в шестмесечна перспектива, слабата прогноза на експертите за икономическия растеж на Китай се очаква да продължи да оказва влияние върху активността и цените на сектора на металите в бъдеще, което предполага продължаваща низходяща тенденция. Според експертите на Coface по-дългите локдауни в Китай се отразяват на производствения капацитет на страната. Китай е първият в света производител на стомана, като представлява над 50% от общото производство на глобално ниво.
Източник: economic.bg (03.08.2022)
 
Norsk Hydro ще добави нов капацитет за рециклиране на алуминиев скрап към завода в Източна Пенсилвания Норвежкият производител на алуминий Norsk Hydro ASA обяви тази седмица още един капиталов проект, този за 500 милиона норвежки крони (51 милиона щатски долара) за разширяване на своя завод за рециклиране на алуминий в Кресона, Пенсилвания. Според фирмата разширяването на завода с 50 хиляди метрични тона годишно се очаква да бъде завършено към края на 2024 г. Новият капацитет за рециклиране на алуминий ще позволи на завода да обработва много повече алуминиев скрап, намалявайки средния въглероден отпечатък на неговата екструдирана заготовка с пет процента. Пол Уортън, изпълнителен вицепрезидент за Hydro Extrusions, очерта многото предимства на планираното разширяване в свързано съобщение за пресата. „Способността да леем нашите собствени екструдирани заготовки е изключително важна. Тази инвестиция ще засили способността ни да произвеждаме иновативни сплави и да предлагаме на нашите клиенти продукти с високо съдържание на рециклирани материали и по-нисък въглероден отпечатък. Очакваме силно търсене на тези доставяни на местно ниво екологични продукти в бъдеще и сме развълнувани да помогнем за задвижването на кръговата икономика в Северна Америка.“ Разширяването на капацитета за рециклиране на алуминий идва след обявяването на нови заводи за рециклиране на алуминий, които ще бъдат построени в Мичиган и Орегон.
Източник: Други (03.08.2022)
 
Нов технологичен завод за стоманобетонови конструкции ще бъде построен до Пазарджик в рамките на следващите 3 месеца. Модерното съоръжение ще покрива основните нужди на бизнеса за сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови конструкции. "Главболгарстрой" изгражда модерното съоръжение съвместно с италианските си партньори като строителните дейности на площадката са започнали буквално преди десетина дни. Въпреки това прогнозите на мениджмънта са до октомври месец заводът да бъде завършен и да започне да произвежда конструктивни елементи.Предвидено е производственият капацитет на предприятието е 140 000 кв. м покрита индустриална площ при балансирани мощности на производство. В новия завод са вложени 12 млн. лева като е използван банков кредит и самоучастие на ГБС. Предприятието е разположено на площ от близо 50 дка и включва пълен набор от инженерингови услуги, необходими за изграждането на промишлен обект.
Източник: 3e-news (05.08.2022)
 
Индонезийският данък отново ще разтърси износа на никел Индонезия планира отново да промени световния пазар на никел. Страната е най-големият и най-бързо развиващ се производител на никел в света, използван както в неръждаема стомана, така и в батерии за електрически превозни средства (EV). Той забрани износа на никелова руда през 2020 г., принуждавайки своя минен сектор да изгради капацитет за преработка. Огромните потоци от руда към заводите за неръждаема стомана в Китай бяха заменени от пратки на никелов чугун (NPI) и фероникел. Индонезийското правителство сега планира да обложи с данък износа и на двата продукта, за да стимулира повече инвестиции в вътрешния капацитет за неръждаема стомана. Въпреки това, тъй като потоците за обработка на неръждаема стомана и никел за батерии започват да се сближават, е също толкова вероятно данъкът да наклони индонезийската продуктова комбинация още повече към никела като вложен материал за батерии. Китай е внесъл 161 000 тона индонезийска руда през 2006 г. До 2013 г. вносът е нараснал като гъби до 41 милиона тона. На следващата година Индонезия забрани износа на руда. Тя частично отмени забраната през 2017 г., след което реши да забрани износа отново през 2020 г., този път завинаги. Провалът на политиката беше източник на многократни сътресения на пазара на никел по това време. Забраната за износ беше оспорена от Европейския съюз в Световната търговска организация, но постигна целта си за бързо разширяване на капацитета за преработка на никел от първи етап.
Източник: Reuters (05.08.2022)
 
Доставчикът на АвтоВАЗ попадна под санкциите на САЩ Актуализираният списък със санкции, публикуван на уебсайта на Министерството на финансите на САЩ и предвиждащ блокиране на активи, изолация от доларовата система, включва PJSC Magnitogorsk Iron and Steel Works, който е представен в района на Кама от дъщерно дружество на LLC MMK-Lysvensky Metallurgical растение. ООО ММК-Лисвенски металургичен завод е единственият руски производител на поцинкована стомана и стомана с полимерни покрития на нейна основа, произвеждащи продукти за АвтоВАЗ. През 2017 г. предприятието стана част от PJSC Magnitogorsk Iron and Steel Works. Американски компании и физически лица получиха забрана за сделки с предприятията на холдинга, а текущите операции трябва да приключат преди 1 септември. Президентът на АвтоВАЗ Максим Соколов каза по-рано, че оптимизирането на производството ще позволи производството на до 500 000 автомобила годишно от 2023 г. в зависимост от нуждите на пазара. https://www.ixbt.com/
Източник: Други (05.08.2022)
 
Цените на повечето метали, с изключение на алуминия, спадат. Низходящата тенденция е налице на вътрешния пазар в резултат на същите процеси на международните пазари. Очаква се цените да достигнат плато в края на годината. Това коментира пред БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Конкретно алуминият остава скъп заради голямото търсене за автомобилостроенето и строителството, които сега отчитат ръст. Освен това при производството на метален алуминий разходът на енергийни ресурси е по-голям в сравнение с останалите основни метали. Това също задържа цената на високо равнище. При желязото, медта, цинка и оловото вече има известен спад, коментира експертът, но допълни, че това се отчита на база достигнатите ценови нива в средата и през четвърто тримесечие на 2021 г., когато почти всички метали бяха с пикови цени. Например, флуктуациите при цената на медта от начални 7000-8000 долара/тон преминаха 10 500 долара/тон в средата на миналата година и стигнаха до 9500 долар/тон в края на годината. Напомня, че всяка година на световните пазари цените се променят, с високи ръстове и спад, предимно през второто и третото тримесечие. В края на годината се очакват равновесни цени и пазари. Очаква в България потреблението да намалява заради намалената активност в строителния сектор в есенно-зимния период, както и опасността от намалено производство в секторите, които потребяват метали, заради растящите енергийни разходи на компаниите и инфлационните процеси в страната.През седмицата и експертите на "Кофас" отбелязаха, че цените на ключови метали за няколко индустрии като стомана, мед или алуминий са в низходяща тенденция. Наскоро цените на медта и стоманата отбелязаха значителен спад, достигайки най-ниското си ниво от февруари 2021 г. През второто тримесечие на 2022 г. се наблюдава 20% спад в цените на медта в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., се посочва в анализ на компанията за кредитно застраховане.
Източник: Дневник (06.08.2022)
 
Низходящата тенденция на цените на металите се очаква да премине в плато до края на годината, прогнозира експерт Низходящата тенденция на цените на металите, която се наблюдава през последните месеци у нас, се дължи на аналогичните промени на международните цени, по които като борсова стока продават и нашите производители. Очаква се тя да премине в плато до края на годината, като цените не преминат здравословните равнища и се запази равновесна точка. Това обаче едва ли ще намали цените на новото жилищно строителство в България, коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Всяка година на световните пазари цените се променят, с високи ръстове и спад, предимно през второто и третото тримесечие. В края на годината се очакват равновесни цени и пазари. Специално у нас потреблението ще намалява заради намалената активност в строителния сектор в есенно-зимния период, както и опасността от намалено производство в секторите, които потребяват метали, заради растящите енергийни разходи на компаниите и инфлационните процеси в страната. Цените на металите сега са добри, но тази цена на електроенергията, която не отговаря на разходите за производството й, ще ликвидира възможностите на бизнеса да реинвестира в модернизация. От друга страна, натискът върху бранша идва и от цените на суровините за металургията - концентрати, блоков метал, които растат паралелно с международните. По този начин печалбата от този ръст не остава в металургията, а отива в предприятията, добиващи суровини, например в минния бранш или фирмите за скрап. Цените на ключови метали за няколко индустрии като стомана, мед или алуминий са в низходяща тенденция, коментираха от "Кофас-България", като посочиха, че наскоро цените на медта и стоманата отбелязаха значителен спад, достигайки най-ниското си ниво от февруари 2021 г.
Източник: БТА (06.08.2022)
 
Германската индустрия се готви да използва по-малко природен газ Все повече компании в Германия сериозно да се подготвят за живот с изключително малки доставки на газ. Една от първите, която обяви подобни мерки, е автомобилният производител Mercedes - Benz. Наскоро изпълнителният директор Ола Келениус съобщи, че компанията се готви да намали потреблението на природен газ в Германия с цели 50%. Тази новина идва на фона на вече и без това намаленото потребление, като по сметки на Келениус компанията му вече използва 10% по-малко природен газ. Задачата пред Mercedes, макар и сложна, е значително по-лесно постижима отколкото за други индустрии, при които природният газ е ключова част от производствения процес, пише Deutsche Welle. Това е особено вярно в сравнение с химическата, металургичната, стъкларската и хартиената промишлености, които заедно с производителите на алуминий са най-големите индустриални потребители на газ в Германия. Алуминиевата индустрия в Германия се състои от около 240 компании с над 60 хил. служители и годишни продажби от малко под 22 млрд. евро, сочат последните данни. Достъпът до газ е от огромно значение за сектори и производствените процеси в него. Продуктите преминават няколко термични обработки, сред които топене по време на рециклиране или нагряване по време на обработка. Газът не може да се смени лесно или бързо. Несигурността около доставките на газ кара енергоемкия сектор на алуминиевото производство да се готви за най-лошото възможно развитие на ситуацията. "Компаниите се подготвят за най-лошия сценарий, като изготвят планове за спешни случаи", каза Хинрих Мелман.
Източник: Капитал (08.08.2022)
 
"Асарел-Медет" инвестира над 57 млн. лв. за устойчиво развитие Над 57 млн. лв. са инвестициите на "Асарел-Медет" АД по фирмените програми за устойчиво развитие през 2021 г. Това сочат данните от годишния финансов отчет на панагюрската компания за открит добив и преработка на медни руди. От тях над 44 млн. лв. са вложени по програмата за модернизация, иновации и дигитални технологии. Останалите средства са насочени към другите годишни програми - "Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд", "Екология", "Повишаване на енергийната ефективност", "Развитие на минерално-суровинната база", "Развитие на човешкия капитал" и "Корпоративно развитие". През миналата година в рудник "Асарел" бе изпълнен уникален за минерално-суровинната индустрия на Балканите проект, който интегрира в обща информационна система пробивно-взривните минни дейности заедно с дигитален геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находище "Асарел". Модерното решение е на компанията Datamine, а проектът има важно значение за съвременното минно планиране, опазването на околната среда и безопасността в рудника. В обогатителна фабрика "Асарел" продължи работата по стратегическия проект за модернизация на рудоподготовката и успешно бе финализиран новият проект за развитие на автоматизацията в партньорство със Siemens. Икономиката на Панагюрище има ярко изразен индустриален профил, като "Асарел-Медет" носи 50% от продукцията и 60% от добавената стойност в икономиката на общината, отчитат от Института за пазарна икономика.
Източник: Капитал (11.08.2022)
 
Руският мeтaлypгичeн гигaнт Еvrаz peши дa oбяви зa пpoдaжбa зaвoдитe cи в CAЩ и Kaнaдa. Зa cтapтa нa нaбиpaнeтo нa oфepти зa пpидoбивaнe нa a?тивитe нa ?oмпaниятa в Ceвepнa Aмepи?a. Еvrаz плaниpa дa нaбиpa oфepти зa пo?yп?a нa cвoитe зaвoди в Ceвepнa Aмepи?a в cъoтвeтcтвиe c Гeнepaлния лицeнз, издaдeн oт Упpaвлeниeтo зa пpилaгaнe нa финaнcoви caн?ции нa Beли?oбpитaния (ОFЅІ). Cдeл?aтa щe изиc?вa oдoбpeния нa peгyлaтopнo и ?opпopaтивнo нивo, в?лючитeлнo oт ОFЅІ, ce oтбeлязвa в cъoбщeниeтo. Еvrаz ?yпи ?oмпaниятa Оrеgоn Ѕtееl пpeз 2007 г., a гoдинa пo-?ъcнo - и ?aнaдc?oтo пoдpaздeлeниe зa пpoизвoдcтвo нa лиcтoвe и тpъби oт жeлязo нa cтoмaнoдoбивнaтa ?oмпaния ІРЅСО. B peзyлтaт, Еvrаz cтaнa нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл нa peлcи и тpъби c гoлям диaмeтъp в Ceвepнa Aмepи?a. Северноамериканското подразделение на компанията включва два завода за стомана с електролитно покритие, четири завода за валцована стомана, осем завода за тръби и мрежа от 17 завода за събиране на скрап. Сeвepнoaмepи?aнc?oтo пoдpaздeлeниe нa ?oмпaниятa в?лючвa двa зaвoдa зa cтoмaнa c eлe?тpoлитнo пo?pитиe, чeтиpи зaвoдa зa вaлцoвaнa cтoмaнa, oceм зaвoдa зa тpъби и мpeжa oт 17 зaвoдa зa cъбиpaнe нa c?paп. ?ocoчeнитe зaвoди ce нaмиpaт в ?opтлaнд (Opeгoн, CAЩ), ?yeблo (Koлopaдo, CAЩ), Peджинa (Cac?aчeвaн, Kaнaдa), Kaлгapи, Kaмpoyз и Peд Диъp (Aлбepтa, Kaнaдa). ?poдy?титe нa пpeдпpиятиятa ce изпoлзвaт в жeлeзoпътния, eнepгийния, пpoмишлeния и cтpoитeлния ce?тop. Koй би мoгъл дa ?yпи зaвoдитe нa Еvrаz в Ceвepнa Aмepи?a ?peз 2021 г. пpиxoдитe нa ceвepнoaмepи?aнc?oтo пoдpaздeлeниe нa Еvrаz възлизaт нa $2,4 млpд. Kaтo ce имaт пpeдвид cилнитe финaнcoви peзyлтaти, тoвa пoдpaздeлeниe мoжe дa ocигypи нa инвecтитopитe cтaбилeн дoxoд и пapичeн пoтo?, oтбeлязвaт oт Еvrаz. ?oдeлeниeтo изгpaждa и нoвo peлcoвo пpoизвoдcтвo, ?oeтo щe зaмeни cъщecтвyвaщoтo и щe пpoизвeждa 100-мeтpoви peлcи, ?aтo пpoe?тът ce плaниpa дa пpи?лючи дo 2023 г., пpипoмнят oт ?oмпaниятa. Cpeд ocнoвнитe пoтeнциaлни ?aндидaти зa ceвepнoaмepи?aнc?итe a?тиви нa Еvrаz ca АrсеlоrМіttаl и Сhіnа Ваоwu Ѕtееl Grоuр, ?oмeнтиpa нeзaвиcимия индycтpиaлeн e?cпepт Лeoнид Xaзaнoв. ?pи блaгoпpиятни ycлoвия нa cвeтoвния пaзap, ceвepнoaмepи?aнc?oтo пoдpaздeлeниe нa Еvrаz мoжe дa ce oцeни нa пoнe 7-10 милиapдa дoлapa - пpeдвид paзмepa нa cpeдcтвaтa, инвecтиpaни в paзвитиeтo нa мoщнocтитe мy, cмятa Xaзaнoв. Ceгa oбaчe cитyaциятa e cъвceм paзличнa: тъpceнeтo нa cтoмaнa и пpoдy?ти oт нeя нa cвeтoвния пaзap e в зacтoй, цeнитe им пaдaт, тa?a чe цeнaтa нa oбявeнитe зa пpoдaжбa a?тиви нa Еvrаz мoжe дocтa дa нaмaлee дo o?oлo 2 милиapдa дoлapa, пpeдyпpeждaвa e?cпepтът.
Източник: Money.bg (12.08.2022)
 
Германският производител на стомана Thyssenkrupp заяви, че неговите капиталови разходи за фискалната 2021-2022 година, оценени на 1,4 милиарда евро, ще бъдат намалени с 200 милиона евро от нивото от предходната година поради несигурност. Продължаващата стратегическа трансформация на Thyssenkrupp сега е фокусирана върху разширяването на производствения капацитет в доставчика на технологии за подводници и кораби Marine Systems и бързото развитие на бизнеса с водород Thyssenkrupp Nucera. Придобиването от Marine Systems на производителя на кораби MW Werften Wismar и оценката на съвместно предприятие в автомобилния бизнес ще бъдат допълнителни стъпки в тази трансформация. Споразумението за придобиване на MV Werften Wismar, което Thyssenkrupp подписа през юни, ще разшири стратегическите си възможности до изграждането на подводници и надводни кораби. Листването на фондовата борса остава предпочитаният избор за Thyssenkrupp Nucera, чиито натрупани поръчки нараснаха до 1,4 милиарда евро, подкрепени от новия бизнес с хлор-алкални инсталации и възлагането на голям водороден проект в Холандия. Решението относно момента на евентуално първично публично предлагане ще зависи от състоянието на капиталовите пазари. В автомобилния бизнес Thyssenkrupp обмисля възможно съвместно предприятие с японската индустриална група NSK. Също така, компанията води преговори с потенциални купувачи за звеното Automation Engineering и стартира подготовка за процес на сливане и придобиване за операция Springs & Stabilizers. Високите цени на стоманата помогнаха на Thyssenkrupp да покаже добро представяне през тримесечието април-юни въпреки трудния пазар и инфлационния натиск. Въпреки постоянните предизвикателства, причинени от войната в Украйна, пандемията от COVID-19 и прекъсването на глобалните вериги за доставки, компанията повиши приходите си за април-юни с 26% до 11 милиарда евро. (eurometal.net)
Източник: Други (15.08.2022)
 
България - с най-висок ръст на вредни емисии в ЕС Сред страните членки с най-голям растеж на емисиите през първото тримесечие на 2022 година спрямо същия период на 2021 година са България (+38 на сто), Малта (+21 на сто) и Ирландия (+20 на сто). Емисиите парникови газове са нараснали в почти всички страни членки на ЕС през първата половина на 2022 година спрямо същия период на 2021-а, което е знак за възстановяване от пандемията от COVID-19. Само в две страни е отчетен спад на емисиите спрямо първото тримесечие на 2021 г. - и това са Нидерландия (-9 на сто) и Финландия (-1 на сто). При сравнение на първото тримесечие на 2020 година със съответното тримесечие на 2019 година се очертава различна картина: почти всички страни членки на ЕС са регистрирали намаление на емисиите в началото на пандемията. Няколко конкретни числа: през първото тримесечие на 2022 година емисиите парникови газове от икономиката на ЕС са били 1029 милиона тона. Това количество е със 7% повече от същия период през 2020 г. и с 6% повече в сравнение с 2021 година. Все още обаче процентите вредни газове са под равнищата, отчитани преди COVID-19, съобщава "Евростат". За сравнение - през първото тримесечие на 2019 г. всички икономически отрасли в ЕС са изхвърляли във въздуха 1035 милиона тона въглероден диоксид.
Източник: Банкеръ (17.08.2022)
 
Голяма европейска топилня за цинк ще затвори заради високите енергийни цени. Nyrstar е един от най-големите европейски производители на цинк и е под контрола на Trafigura Group. Те ще затворят завода си в Нидерландия на 1 септември, пише Наталия Княжевич, за Bloomberg Ню Йорк. Заводът работи при намален капацитет от четвъртото тримесечие на 2021 г. поради високите енергийни цени. Това е една от най-големите топилни за цинк в Европа с над 315000 тона капацитет годишно. Вече забелязваме опустошителния ефект на високите енергийни цени във всички сектори в Европа, които тласкат икономиките към рецесия.
Източник: Други (17.08.2022)
 
ICGB: Интерконекторът с Гърция е свързан с българската газопреносна мрежа Интерконекторът Гърция-България вече е свързан с българската национална и транзитна газопреносна мрежа, съобщиха от проектната компания. Свързването на инфраструктурата на двата независими преносни оператора за България - Ай Си Джи Би (ICGB) и "Булгартрансгаз", е извършено близо до Стара Загора в периода 16-17 август. Процесът е изпълнен с три златни заварки. Златната заварка представлява заваръчен шев, който не се подлага на хидравлично изпитване, а вместо това преминава през задълбочен безрарушителен контрол, за да се гарантира, че заварката е без дефекти и изцяло в съответствие със приложимите стандарти за качество. По-рано тази година газопроводът се свърза с Трансадриатическия газопровод (TAP). Физическото свързване беше извършено при газоизмервателната станция на газопровода до гръцкия град Комотини. След завършването на задължителното безразрушително тестване на връзката с мрежата на "Булгартрансгаз" участъкът ще бъде засипан, с което всички механични работи ще бъдат завършени. Междусистемната газова връзка с Гърция е във финален етап на реализация преди старт на търговската експлоатация, планиран за началото на предстоящия отоплителен период. Газопроводът и всички прилежащи наземни съоръжения са завършени, технически годни и тествани с реални количества природен газ, съобщават от компанията.
Източник: Труд (19.08.2022)
 
Минерално-суровинната индустрия отчете ръст за 2021 г. За поредна година България заема едно от водещите места в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват у нас са оловно-цинкови, медни и полиметални руди, лигнитни въглища гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. Браншът отчете ръст от 10% през миналата година, достигайки добив от близо 117 млн. тона – най-високото ниво за последните години. Значително е нарастването при добива на лигнитни въглища – с 30% спрямо 2020-а. Близо една трета от добитите количества в сектора са инертни и строителни материали. Над 60% от нея се пада на рудодобива. Продуктите на минерално-суровинната индустрия формират над 3 млрд. евро износ. Производителността на труда в отрасъла остава висока и е близо 2,5 пъти над средната за индустрията в страната. В сектора са заети 19 700 човека, а чрез пряко обслужващи бранша дейности още 120 000. Заплащането в бранша остава сред най-високите в страната, нареждайки се на първите места сред останалите икономически сектори, като средната годишна работна заплата достига 2 150 лева. Инвестициите в опазване на околна среда възлизат на 37.8 млн. лева. През последната учебна година в дуална форма са се обучавали над 330 ученика по минни специалности, като успешно завършили са над 100 випускника. Българската минно-геоложка камара раздаде и своите годишни награди в девет категории. Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2021 г. получи „Мини-Марица изток“ ЕАД за постигнат ръст на добива на руда през миналата година спрямо 2020-а /+31,5%%. Отличието за иновации отиде при „Елаците-Мед“ АД за проекта "Проектиране и реализация на автоматизирана система за изследване на деформационни процеси в района на „Открит склад за руда №1“ на Рудодобивен комплекс „Елаците”. Награда за безопасност и здраве - за постигнат нулев трудов травматизъм през миналата година взе „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД.
Източник: Банкеръ (19.08.2022)
 
Фондовата борса в Техеран спря търговията с най-големия производител на стомана в Иран, след като парламентарен доклад го обвини в корупция за 3 милиарда долара. Търговията с акциите на Mobaraka Steel Company беше спряна „поради несигурност относно прозрачността на информацията“. Разположен в централната провинция Исфахан, Мобарака играе важна роля в икономиката на Иран и притежава местния футболен отбор Сепахан. Фирмата и няколко нейни дъщерни дружества са обект на санкции от Министерството на финансите на САЩ. Решението дойде дни след публикуването на парламентарен доклад от 295 страници, в който се твърди, че има широко разпространена корупция сред висшето ръководство на фирмата между 2018 г. и 2021 г. Докладът обвинява компанията в 90 нарушения, включително измами и търговия с влияние, на обща стойност около 3 милиарда долара. Според парламентарния доклад, публикуван от няколко местни медии, фирмата е платила огромни суми пари на служители на държавни агенции и други влиятелни институции. Те включваха министерствата на разузнаването и промишлеността и службите на губернаторите на провинциите, както и съдебната система, полицията, държавната телевизия IRIB, членове на парламента и духовници. Парламентарният доклад е изпратен на съдебната власт за допълнително разследване, но съдебните служители все още не са обявили дали е започнало разследване. (geotvnews.com)
Източник: Други (22.08.2022)
 
"Топлофикация Перник" е централа, която произвежда и извършва пренос на топлинна и електрическа енергия за нуждите на промишлеността и битовия сектор на гр. Перник. Дружеството има около 20 000 клиенти. С въвеждането в експлоатация на 3 нови когенератора, работещи на природен газ, предприятието ще продължи да осигурява екологично, надеждно и сигурно отопление. Сумарната номинална топлинна мощност на новите съоръжения е до 19,5 МВ, а електрическата - 21,7 МВ." каза инж. Чавдар Стойнев, изпълнителен директор на "Топлофикация Перник". Инвестицията в производство на енергия от природен газ се очаква са бъде реализирана още през 2022 г. За разполагане на съоръженията е била изградена площадка, когенерационните мощности са монтирани в ново хале и вече са обособени спомагателни трасета за вода, пара, газ и др. Планираният разход на газ е 4500 нормални куб.м/час за трите когенерационни единици.
Източник: Стандарт (24.08.2022)
 
Канадската компания Velocity Minerals обяви, че ще започне тестване на сондажи в своя проект за получаване на злато в "Розино", както и в своя лиценз за проучване в село Дънгово през последното тримесечие на 2022 година. Velocity е във финалните етапи за осигуряване на разрешения за тестване на сондажи на двете площадки. Канадската компания планира да продължи сондажите в допълнителни участъци от своя медно-златен проект "Иглика" в Югоизточна България. През юли златодобивът завърши сондажите в село Воден - първата цел на проекта за търсене на "Иглика" от 100 квадратни километра, но не се планира по-нататъшна работа там, тъй като като резултат като цяло бяха "разочароващи", с пресичащи се точките са ниски съдържание на златото, включително някои връщащи се 0,51 g/t злато на повърхността. "Розино" е водещият златен проект на Velocity в България и има вероятен запас от минерали при гранично съдържание на злато от 0,5 g/t от 11,8 милиона тона при 1,22 g/t злато за 465 000 унции. Канадската компания възнамерява да направи тестове на още места в близост до дълбочината от 1500 метра. Печалбите от живота на мината са оценени на около $224,9 милиона преди лихви, данъци и амортизация. Velocity очаква одобрение от българското Министерство на околната среда и водите за лиценз за Дънгово - 870 хектара, с начална програма за сондиране от 2000 метра за тестване на приоритетни цели точно от проекта Македонци, в който минната компания притежава 70%. В началото на 2021 г. Velocity Minerals придобива 100% дял в проекта „Иглика“ и изисква лиценз за проучване съгласно предварително договорена опционна сделка. Velocity упражнява правото си да придобие всички акции на българската компания Balkan Minerals Development, която притежава лиценз за проучване на проекта, като от българската страна запази 2% нетна възвръщаемост, ограничена до $5 милиона.
Източник: Money.bg (25.08.2022)
 
С използваните около 3-3.5 млрд. куб.м годишно, България е сред малките потребители на газ в Европа. Основната част от горивото обаче отива към големите компании в тежката индустрия и топлофикациите, като само парното в София консумира около една трета от цялото количество. А това прави въпросните компании и най-потърпевши от резкия скок в цените на газа. Въпреки високите тарифи на изкривения пазар в момента "Булгаргаз" остава единствената възможност за тях, а излизането на свободния пазар е практически невъзможна опция. Тежката индустрия е сред най-големите консуматори и макар че не за всички компании природният газ е основно гориво, ефектът от поскъпването е значителен. Двата стоманодобивни завода в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стиил", използват електродъгови пещи, които работят на ток. Всички други съоръжения обаче са на газ. А най-потърпевши от високите цени се оказват продуктите с добавена стойност. "Те изискват допълнителна обработка, а тези процеси са на газ", обясни Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му в момента не съществува вариант заводите да купуват газ от пазара. "Ако говорим трезво, в тази изкривена ситуация единствената възможност е "Булгаргаз". Само той има договор с Азербайджан и може би с "Газпром", който е на други цени от пазарните в момента. Газът от Азербайджан е в пъти-по-евтин от този на пазара. Няма търговец, който да има такова предимство и да може да прави такъв микс в цената", категоричен е Петров. В същото време голяма част от конкурентите по една или друга причина се радват на значително по-ниски цени. В Турция, която е основен производител на стомана в региона, а и в Европа цената към края на юли е от порядъка на 45-50 евро/мВтч, което е три пъти по-малко от тази в България (близо 300 лв./мВтч за август). "Този проблем за нас ще остане и може да се задълбочи, тъй като Турция има възможност да купува и от "Газпром", и от Иран, и от Азербайджан - все евтини източници", каза Петров. В Румъния цената за потребителите също е чувствително по-ниска заради въведения там таван, а в Гърция държавата покрива 30 евро от цената. Освен това Гърция разполага със собствени терминали, а държавната DESFA и двете частни газови компании имат действащи договори с "Газпром" за тръбен газ, който по думите на Петров е на много ниски цени. Заради тази конкуренция продукцията на българските стоманодобивни предприятия вече намалява. "Според мен ще има видим спад на продажбите през последното тримесечие на годината", каза той.
Източник: Капитал (26.08.2022)
 
Индустрията няма бърза алтернатива на природния газ С използваните около 3-3.5 млрд. куб.м годишно, България е сред малките потребители на газ в Европа. Основната част от горивото отива към големите компании в тежката индустрия и топлофикациите, като само парното в София консумира около една трета от цялото количество. Въпреки високите тарифи на изкривения пазар в момента "Булгаргаз" остава единствената възможност за тях, а излизането на свободния пазар е практически невъзможна опция. Очакванията са държавата да се намеси с компенсации, така че производителите да могат да скъсят дистанцията с конкурентите в региона. Тежката индустрия е сред най-големите консуматори. Двата стоманодобивни завода в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стиил", използват електродъгови пещи, които работят на ток. Всички други съоръжения обаче са на газ. А най-потърпевши от високите цени се оказват продуктите с добавена стойност. "Те изискват допълнителна обработка, а тези процеси са на газ", обясни Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му в момента не съществува вариант заводите да купуват газ от пазара. "Ако говорим трезво, в тази изкривена ситуация единствената възможност е "Булгаргаз". Само той има договор с Азербайджан и може би с "Газпром", който е на други цени от пазарните в момента. Газът от Азербайджан е в пъти-по-евтин от този на пазара. Няма търговец, който да има такова предимство и да може да прави такъв микс в цената", категоричен е Петров. В същото време голяма част от конкурентите по една или друга причина се радват на значително по-ниски цени. В Турция, която е основен производител на стомана в региона, а и в Европа цената към края на юли е от порядъка на 45-50 евро/мВтч, което е три пъти по-малко от тази в България (близо 300 лв./мВтч за август). "Този проблем за нас ще остане и може да се задълбочи, тъй като Турция има възможност да купува и от "Газпром", и от Иран, и от Азербайджан - все евтини източници", каза Петров.
Източник: Капитал (29.08.2022)
 
Най-големите производители на литий в Китай се радват на страхотен сезон по отношение на печалбата, точно когато цената на метала, жизненоважен за електромобилните батерии, се доближава до най-високите си нива на фона на кризата с доставките, пише Bloomberg. Нетната печалба на Tianqi Lithium Corp. за първото полугодие скочи с почти 12 000% спрямо година по-рано до рекордните 10,3 млрд. юана (1,5 млрд. долара). Междувременно печалбата на Ganfeng Lithium Co. нарасна с над 400% за същия период на годишна база до 7,25 млрд. юана, макар резултатът да беше в долния крайнна целевия диапазон. Цените на литиевия карбонат скочиха с почти 80% в Китай от началото на годината, като скорошната криза с електроенергията в Съчуан осигури допълнителен ценови тласък. Продажбите на електромобили в Китай се очаква да нараснат до 89% през тази година, подкрепени от правителствените субсидии, според Bloomberg Intelligence. UBS Group AG повиши дългосрочната си прогноза за цените на литиевите батерии с 38%, тъй като стимулирането на новите доставки ще изисква дори по-високи цени. Tianqi Lithium планира да рестартира работата по проект в мината Yajiang Cuola в Съчуан, „за да се справи с потенциалните рискове от недостиг на литиеви ресурси и от зависимост от внос на суровини в бъдеще“, изтъкват от компанията в своя финансов отчет. През юли тя обяви, че има за цел да удвои капацитета си през следващите три години. Ganfeng Lithium заяви от своя страна, че производството и продажбите ? като цяло са били по-ниски от очакваното през първата половина на годината. Въпреки това компанията прогнозира подобрение до края на 2022 г., като се позовава на завършването на процеса по разширяване на мината Mt Marion в Австралия, добавения нов капацитет в Китай и облекчаването на мерките срещу коронавируса в страната. Ganfeng Lithium също така разкри планове за разширяване на производството на батерии в Чунцин и Дзянси.
Източник: Други (31.08.2022)
 
Металургичната индустрия в Европа е изключително разтревожена от случващото се на пазара на газ и електроенергия. Достатъчно на брой и по обем на производство алуминиеви заводи стигнаха до тежки решения. Norsk Hydro ASA в Словакия се готви през този месец да затвори заводът си в Словакия. Това не е единственият случай. През миналата седмица до тежкото решение стигнаха и собствениците на Арселор Митал в Германия. Индустрията иска работещи решения. Преди извънредната среща на високо равнище в петък от Eurometaux - Европейската асоциация на металите изпратиха до всички лидери на ЕС разтревожено писмо за влошаващата се енергийна криза в Европа, заплахата от разрастването й и като цяло за последствията в бъдеще. бъдеще. „Европейските производители на цветни метали призовават за спешни действия на ЕС за предотвратяване на трайна деиндустриализация в резултат на спираловидно нарастващите цени на електроенергията и газа“. „Дълбоко загрижени сме, че предстоящата зима може да нанесе решителен удар върху голяма част от нашата дейност и призоваваме лидерите на ЕС и държавите-членки да предприемат спешни действия, за запазване на стратегически енергоемки индустрии и да предотвратят трайната загуба на работни места.“ Те предупреждават, че „50% от капацитета на ЕС за алуминий и цинк вече е спрян поради енергийната криза, значително са намалени производството на силиций и феросплави“ Силно въздействие има в секторите с мед и никел. „Производителите са изправени пред разходи за електроенергия и газ над десет пъти по-високи от миналата година, далеч надвишаваща продажната цена на техните продукти“, се казва в писмото с предупреждение, че повторното отваряне на вече затворен такъв завод е много скъпо. От Eurometaux припомнят също така, че „Целите на Европа за чиста енергия изискват конкурентоспособен и растящ сектор на металите, за да се гарантира сигурно снабдяване с допълнителни суровини и материали, необходими за преминаване от изкопаеми горива“ към алтернативни такива. „Ние активно подкрепяме вашият стремеж за подобряване на стратегическата автономност на Европа за нейния енергиен преход и искаме да направим дългосрочните инвестиции, необходими за напредък и разширяване на нашите операции, готови за 2050 г.“ В същото време 40-те изпълнителни директори ясно показват, че този път води до катастрофа: „Но всяко производство на метали се нуждае от достъпно и налично електричество и газ, независимо дали за алуминий и цинк днес или литий и кобалт утре. Ние сме дълбоко загрижени, че Европа е изправена пред критична ситуация в обозримо бъдеще, с перфектна буря от високите до небесата цени на електроенергията, липса на ликвидност на енергийния пазар поради несигурни доставки на газ, продължаващо спиране на ядрената енергия и въглищата, а оставащите източници на енергия са недостатъчни за покриване на нуждите на пазара." Те завършват с предупреждение, че „дългосрочният инвестиционен климат за всички стратегически операции и проекти на ЕС в областта на металите рискува да бъде унищожен“ и призовават лидерите на ЕС да спасят своята индустрия, заявявайки, че кризата изисква пълен пакет от решения и никоя опция не трябва да бъде пропусната в тази безпрецедентна ситуация. Както изчисляват от WoodMackenzie, Европа вече е загубила около милион тона годишен капацитет за производство на алуминий. На ръба на спиране са още 500 хил. тона. Има и очаквания за загуба и то завинаги на около 25 % от настоящите производствени мощности.
Източник: 3e-news (09.09.2022)
 
Изпълнителният и надзорният съвет на германската промишлена група "Тисенкруп" (Thyssenkrupp) даде зелена светлина за изграждането на водородна доменна пещ, в която може да се се произвежда нисковъглеродна стомана, предаде ДПА. Очаква се строителството на т. нар. завод за директно редуциране в Дуисбург да включва инвестиции за милиарди евро. Договорът ще бъде финализиран през идните седмици, като според прогнозите първата "зелена" стомана ще бъде произведена от завода в Западна Германия през 2026 година. В завода екологично неутралният водород ще замени кокса, който се използваше преди това в доменните фурни за извличане на кислород от желязната руда. След допълнителен етап на обработка се произвежда чугун, който подлежи на по-нататъшна обработка."Одобрението за тази огромна инвестиция идва по средата на на преструктуриране на компанията и с външна среда, която е изпълнена с предизвикателства за всеки", каза главният изпълнителен директор на "Тисенкруп" Мартина Мерц. Одобрението подчертава обещанието на компанията да "допринесе решително и най-вече бързо за зелената трансформация в стоманената промишленост", подчерта "Тисенкруп" в комюнике.Компанията обяви, че широкомащабният проект все още подлежи на държавно финансиране, включително субсидии, но това ще доведе и до увеличение на разходите. Компанията не разкри никакви конкретни цифри, но по-рано изчисли, че общите разходи ще са около 1,2 милиарда евро.
Източник: 24 часа (12.09.2022)
 
Канадската компания St Charles Resources съобщи, че е подписала обвързващ документ за оглед и евентуално придобиване на базирания в България частен бизнес за добив на злато на Eastern Resources. Компанията притежава две златни мини в Южна България.Цената на сделката е €2,28 милиона, съобщава SeeNews. Договорът за намерения предвижда, че двете компании трябва да подпишат окончателно споразумение относно предложената транзакция за всички акции до 30 ноември, се казва в изявление на St Charles Resources. Потенциалната сделка ще доведе до издаване на 952 380 обикновени акции на канадската компания за всяка притежавана акция на Eastern Resources, до общо около 33,3 милиона обикновени акции в замяна на 35 акции в целевата компания. Във връзка със сделката страните възнамеряват да извършат едновременно финансиране под формата на предлагане на ценни книжа в размер на €2,28 милиона, според изявлението. Постъпленията ще отидат за финансиране на проучване и други разходи, свързани с двете мини за злато у нас, както и за нуждите на оборотния капитал. Eastern Resources има четирима акционера - Seefin Capital, Balkan Mineral & Discovery, GEOPS-Bolkan Drilling Services и Dundee Resources - изцяло притежавано дъщерно дружество на канадския минен гигант Dundee Corporation. Тя притежава изцяло златния проект Кутел в Източните Родопи и златния проект Костилково, който е близо до границата с Гърция, в област Хасково в България. Базираната в София компания сви нетната си загуба до 25 286 канадски долара през 2021 година от 46 060 канадски долара през 2020-а. През първата половина на 2022 година Eastern Resources отчете нетна печалба от 48 453 канадски долара. Предложеното придобиване е предмет на редица условия, включително завършване на технически доклади за двата проекта за добив на злато, редица проверки и одобрения от регулаторни органи и акционери. Двете компании се стремят да осъществят сделката до 28 февруари 2023 година.
Източник: SeeNews (12.09.2022)
 
Пловдивската фирма за търговия с метали “ХЪС” ООД погълна софийския си конкурент и доскорошен монополист в бранша “Металснаб България” АД. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация, изразяваща се в придобиване на самостоятелен контрол от страна на “ХЪС” ООД - Пловдив върху “Металснаб България” АД ­ София. В началото на март тази година собствениците на местната компания братята Иван и Александър Асенови са заявили намеренията си за сливане на двете фирми в КЗК. Доскоро “Металснаб България” АД ­ София бе собственост на германския гигант за метални и стоманени изделия “Kloeckner” и се наричаше “Кльокнер Металснаб” АД. Чуждестранните инвеститори закупиха дружеството през 2008 г. В началото на тази година германците продадоха набързо “Металснаб”, като обявиха за купувач местен конкурент. Оттеглянето на “Kloeckner” вероятно е заради слаби финансови резултати. От годишния отчет на дружеството за 2011 г. се вижда, че загубите му за същата година са в размер на 3 657 000 лв., а за 2010 г. са били 4 619 000 лв. В бранша се разнесоха слухове, че новият собственик на “Кльокнер Металснаб” АД е пловдивчанинът Александър Маринов, свързан с “ХЪС” ООД. От протокола след проведено на 14 януари 2013 г. извънредно общо събрание на акционерите е видно, че Александър Маринов е притежател на 1 995 480 поименни акции, които представляват 99.778% от капитала на дружеството. Останалите 87 броя акции са притежание на Александър Кашукеев. На същото събрание е взето и решение “Кльокнер Металснаб” АД да се преименува на “Металснаб България” АД. От Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) коментират, че при обединяване на пазарните дялове на участниците в концентрацията и запазване на техните клиенти общият пазарен дял със сигурност ще се увеличи. “ХЪС” ООД разполага с производствени, складови и търговски бази с обща площ над 100 000 квадратни метра, разположени в градовете Пловдив, София, Русе, Бургас и Варна. В решението на КЗК за сделката се казва, че планираната операция се изразява в придобиване на едноличен контрол от страна на “ХЪС” ООД върху “Металснаб България” АД посредством закупуване на капиталово участие в дружеството. По силата на договор за продажба на акции Александър Маринов продава на “ХЪС” ООД всички притежавани от него 99.778% от капитала на “Металснаб България” АД. Според заявеното намерение за концентрация от страна на пловдивчани целта на сделката е развитие и разширяване на обхвата на дейността на “ХЪС” ООД. Понастоящем “Металснаб България” АД е затруднено да изпълни своите ангажименти към клиенти и обединяването на финансовия ресурс на двете дружества ще подпомогне дейността му. Част от целта на сделката е закупуване на ново оборудване и техника, както и предлагане на по-широка гама продукти за задоволяване на нуждите на клиентите. Капиталът на “ХЪС” ООД е в размер на 15 милиона лева и е разпределен по равно между съдружниците Иван Асенов и Александър Асенов. Дружественият капитал на “Металснаб България” АД е в размер на 2 милиона лева, разпределен между 19 физически лица, като мажоритарният пакет акции се притежава от Александър Маринов.
Източник: Марица (19.09.2022)
 
Фонд за подкрепа и за насърчаване на микро, малък и среден бизнес е основен проект на "Дънди Прешъс Металс" Фонд за подкрепа и за насърчаване на микро, малък и среден бизнес е основен проект на "Дънди Прешъс Металс", каза директор "Връзки с обществеността" на "Дънди Прешъс Металс" Ани Шопова на форум на високо равнище в София на тема "МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход". По думите на Шопова този фонд е създаден първоначално в община Крумовград. За да има успешен бизнес, трябва да има устойчива бизнес среда, в която той да се развива. В община Крумовград минната дейност не е била добре позната, не е имало добра инфраструктура, имало е липса на подготвени кадри. Буквално не е имало възможности за развитие на града и населените места около него. В момента там работят над 330 служители, които са обучени и квалифицирани в областите, които работят. Едно работно място създава около 4 до 6 работни места, заети в допълнително наети компании, които изпълняват различен вид услуга на минния бизнес, коментира Шопова. От страната има програма за подкрепа на община Крумовград, но от друга страна "Дънди Прешъс Металс" са търсили нещо, което да е устойчиво във времето. За момента животът на рудника в Крумовград е 8 години, като 3 от тях вече са минали. Тези 330 човека, които са пряко заети, може да останат без работа. Затова "Дънди Прешъс Металс" потърси начин, по който да се подкрепят малките бизнеси, които да създават устойчиви работни места, обясни Шопова. "Дънди Прешъс Металс" подкрепя безвъзмездно микро, малки и средни предприятия, независимо от дейността им, добави Шопова.
Източник: БТА (27.09.2022)
 
„Алкомет“ АД с успешно представяне на световно изложение ALUMINIUM 2022 “Алкомет” взе участие в най-голямото световно изложение, посветено на алуминиевата индустрия. То се проведе от 27 до 29 септември в Дюселдорф, Германия. След четиригодишно прекъсване, поради Ковид пандемията, изложението се състоя на плануваните дати и надмина очакванията като регистрира 20 400 посетители и 730 изложители от цял свят – производители на машини и оборудване, производители на полуфабрикати, готови продукти и рециклиране. Участието на “Алкомет” и тази година беше запомнящо се. Дружеството впечатли своите гости с модерен щанд, разположен на 192 кв.м. Екипът на компанията, състоящ се от 40 експерти и специалсти, успешно проведе срещи с настоящи и бъдещи партньори и обсъди възможности за бъдещо сътрудничество. "Алкомет" представи пред своите гости направените мащабни инвестиции през последните години, последвани от нови капацитети и продукти, както и възможностите, които вече предлага за автомобилната индустрия и електрическите автомобили. Най-дискусираната тема на всички участници в изложението беше устойчивото развитие. Това също върви ръка за ръка с възможността за увеличаване на нивата на рециклиране. Повторната употреба на алуминий и други материали е много важна тема, върху която и “Алкомет” се фокусира.Алуминият е и винаги ще бъде ключов материал по пътя към климатична неутралност и ефективност на ресурсите, но индустрията се бори с големи предизвикателства, свързани с цените на енергията, сигурността на доставките и веригите за доставки. Въпреки това, 730-те изложители показаха, че потенциалът на този материал и индустрията като цяло е изключително огромен.
Източник: Труд (04.10.2022)
 
Евентуална забрана на руските доставки от Лондонската борса за метали би била сеизмично събитие за металната индустрия, отрязвайки някои от най-големите компании в света от основния глобален пазар, пише Джак Фархи за Bloomberg. Борсата стартира официален триседмичен процес на обсъждане на възможността за забрана на руския метал, потенциално още следващия месец. На практика забраната просто би означавала, че метал от Русия - който представлява около 9% от световното производство на никел, 5% от алуминия и 4% от медта - вече не може да бъде доставян в никакви складове по света в мрежата на Лондонската борса за метали, които съхраняват метал, използван за доставка срещу фючърсни договори, когато изтекат. Въпреки че е частна компания, собственост на Hong Kong Exchanges & Clearing Ltd., решенията на борсата имат широкообхватни последици за начина, по който се оценяват и търгуват металите в световен мащаб. По-голямата част от металите по света се продават от производители на търговци и потребители, без изобщо да видят вътрешността на склад на Лондонската борса за метали. А големите производители, включително водещите руски групи United Co. Rusal International PJSC и MMC Norilsk Nickel PJSC, почти никога не продават свои метали директно на Лондонската борса за метали. Но въпреки това борсата играе няколко жизненоважни роли. Първо, това е пазар от последна инстанция за индустрията на физическите метали: запасите от метал в глобалната мрежа от складове на Лондонската борса за метали могат да бъдат изтеглени в моменти на недостиг, а в моменти на пренасищане излишните запаси могат да бъдат доставени отново там. През последните месеци търговците се подготвят за пренасищане, особено при алуминия, на фона на опасенията за състоянието на световната икономика. Тъй като някои купувачи избягват руския метал, търговците очакваха, че алуминият от Rusal ще бъде сред първите, които ще бъдат доставени на Лондонската борса за метали за съхранение- като някои очакваха стотици хиляди тонове входящи потоци. Rusal отрече, че планира да достави „големи количества“ от своя метал на борсата. Ако LME забрани новите доставки на руски алуминий, това ще премахне потенциалния излишък от запаси. Когато Bloomberg за първи път съобщи за плановете на Лондонската борса за метали за подобни дискусии миналата седмица, цените на алуминия скочиха с цели 8,5% - най-голямото увеличение в рамките на деня в историята - тъй като търговците, които очакваха приток на руски метал, побързаха да обърнат късите си залози. Към петък цените се повишиха с около 10% спрямо 19-месечното дъно от миналата седмица. Всъщност една от причините, поради които борсата обмисля бързо въвеждане на всяка възможна забрана, е, че притежателите на руски метал могат да побързат да го доставят на борсата, преди да влязат в сила ограниченията. Всяко решение на Лондонската борса за метали би имало последици и извън складовите потоци. Например някои договори между производители, търговци и потребители предвиждат, че металът трябва да бъде „доставим на Лондонската борса за метали“, което означава, че една забрана от страна на борсата може да доведе до нарушаване на договорите. Банките често настояват металът, който финансират, да бъде доставен на Лондонската борса за метали, защото искат да са сигурни, че в случай на проблеми той може лесно да бъде продаден на борсата. И много търговци разчитат на факта, че металът може да бъде доставен, когато използват договори, за да хеджират физическите си запаси - ако решат, те могат да затворят позицията си, като просто доставят метал. В резултат на това всеки ход на Лондонската борса за метали може да създаде главоболия на Rusal и Nornickel, както и на най-големите им клиенти. По-специално Glencore Plc има обширен многогодишен договор за закупуване на алуминий от Русал. Вече има очаквания в компаниите, че процесът на консултации, стартиран от Лондонската борса за метали, ще затрудни клиентите на Rusal и Nornickel да финансират оборотния си капитал, използвайки метала като обезпечение, според експерти, запознати с въпроса. Това означава, че забрана от Лондонската борса за метали може да доведе до това руските компании да бъдат принудени да приемат по-ниски цени. Норникел вече обмисля варианти за пренасочване на някои продажби на изток, ако санкциите срещу Русия не му позволят да запази сегашната си структура на продажбите, каза главният изпълнителен директор Владимир Потанин в интервю за RBC TV през септември.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2022)
 
Най-големите компании в Софийска област Стоте най-големи фирми в София - област имат 14.7 млрд. лв. приходи през 2021 г., като увеличението спрямо 2020 г. на оборота на същите тези фирми е над 2 млрд. лв. Преработващата индустрия е водеща с приходи през 2021 г. впечатляващите над 10 млрд. лв. Тези милиарди са разпределени между няколко подсектора, като водещ е този на металите с близо 7.6 млрд. лв. и почти 2000 служители, заети в него. Този приход е концентриран в 84 фирми в региона. След това са машините с 1.7 млрд. лв. оборот и стабилен брой служители - почти 9000. На следващите места са съответно химията, хранителната индустрия и дървесина и мебели, като в Софийска област текстилът е сравнително слаб.Вторият най-голям сектор е добивната индустрия, силно развита в общини като Челопеч и Пирдоп, с над 1.4 млрд. лв. приходи и над 500 млн. лв. печалба. Всичко това е съсредоточено в 11 активни компании в региона. Чак на трето място се появява търговията, която обичайно е доста силна в другите области. Тук тя има 3.8 млрд. лв. оборот през 2021 г. Не е за подценяване и силното представяне на транспорта и логистиката в региона на Софийска област.Най-голямата компания в областта е всъщност най-голямата изобщо в България. Става въпрос за "Аурубис България", базирана в Пирдоп, която има впечатляващите над 7.39 млрд. лв. приходи през 2021 г. Оборотът на компанията е пораснал с 19% спрямо предходната година. Компанията е в сферата на добивната индустрия, по- конкретно - на мед. Компанията майка е германската Aurubis. Втората най-голяма компания в региона е "Лидл България енд ко", която е базирана в Равно поле. Дружеството е на 10-о място в страната според класацията К100 и има приходи почти 1.57 млрд. лв. Впечатляващ е броят на служителите в компанията - по официални данни през 2021 г. те са над 3300 в цяла България. Печалбата на дружеството е 74 млн. лв.На трето място и четвърто място отново имаме компании, чиято дейност е свързана със суровини. Едната е "Елаците - Мед", която добива медни руди от находище "Елаците" и е базирана в село Мирково. Тя е част от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов, в която са и строителните "Пътстрой 92" и "Геострой". Компанията увеличава приходите си, но още по-впечатляващо е, че печалбата расте повече от два пъти - от близо 115 млн. лв. на почти 291 млн. лв. В компанията работят над 2000 души. Другата е "Дънди прешъс металс Челопеч", която се занимава с добив на злато. Дружеството има над 596 млн. лв. приходи през 2021 г. и над 240 млн. лв. печалба, като и тя е ключов работодател в региона - в него са заети около 830 души.
Източник: Капитал (11.10.2022)
 
Медодобивната индустрия е енергоемка, но „Аурубис“ се стреми да е енергоефективна компания „Аурубис България“ е най-голямото предприятие от медната металургия в Югоизточна Европа. Преди година беше сертифицирана с The Copper Mark и стана първата от групата на „Аурубис“ и една от първите в света, която покри изискванията за този нов стандарт за устойчиво развитие в медодобивната индустрия. През 2021 г. „Аурубис България“, заедно с „ЧЕЗ България“ изгради най-големия фотоволтаичен парк за собствени нужди у нас. Десет мегаватовата „Аурубис-1“ е разположена на територията на завода - върху рекуливирано старо депо, за да се пести земеделска земя, сега инсталираните 20 хил. панела произвеждат около 11 700 мегаватчаса годишно. Централата покрива само 2.5% от средното годишно потребление на ток на завода. Целта на компанията е в предстоящите осем години да изгради нови възобновяеми мощности, така че една пета от консумираната енергия да се произвежда от собствени източници. Разработени са проекти за две нови соларни централи, проучва се възможността и за вятърна енергия. Създадена е енергийна стратегия с два основни стълба: оптимизация с въвеждане на енергийно ефективни технологии и ограничаване на зависимостта от пазара на ток с изграждане на собствени ВЕИ мощности. Компанията е и в процес на сертифициране по стандарта за управление на енергията ISO 50001:2018. В стратегически план през 2030 г. „Аурубис България“ трябва да покрива 20% от нуждите си с „ин-хаус“ произведена енергия, а до 2050 г. половината от консумацията да е от собствени възобновяеми източници.Групата „Аурубис“ започна тестове в промишлен мащаб за използване на водород вместо изкопаеми горива, тъй като водородът се очертава като една от основните енергийни алтернативи в следващите десетилетия.
Източник: economic.bg (18.10.2022)
 
"Аурубис България" внедри система за управление на енергията по международен стандарт "Аурубис България" внедри Система за управление на енергията съгласно изискванията на ISO 50001:2018, съобщиха от дружеството. Компанията успешно премина одит и бе сертифицирана от експертната организация SGS с международния стандарт, който задава изискванията за разработване, прилагане и подобряване на политиката по управление на енергията. Въвеждането на стандарта гарантира придържането към най-добрите международни практики за управление на процесите, системите и екипите, свързани с енергията и насърчава енергийната ефективност по цялата верига на доставки. Енергийната политика на "Аурубис България" е интегрална част от стратегията за устойчиво развитие на компанията и е основана на три стълба: въвеждане на нови технологии за подобряване на ефективността и намаляване на разходите за енергия, поетапно увеличаване на дела на енергията, произведена от собствени възобновяеми източници, и осигуряване на оптимални условия за външно снабдяване. През 2022 г. компанията въведе в експлоатация най-големия в България фотоволтаичен парк за собствени нужди с инсталирана мощност от 10 мегавата (MW), припомнят от "Аурубис". Предстои изграждането на следващите две соларни инсталации "Аурубис-2" и "Аурубис-3". Цялото осветление на територията за завода е подменено с LED. В ход е проект за замяна на енергоемки двигатели с такива от ново поколение, работи се и по проекти за подмяна на турбината на водноелектрическата централа с по-ефективна, допълнително оползотворяване на отпадната топлина и разработването на инсталация за вятърна енергия. Дългосрочната стратегия на "Аурубис България" предвижда заводът да покрива 20 процента от енергийните си нужди от собствени възобновяеми източници до 2030 г. и 50 на сто до 2050 г., посочват от компанията.
Източник: БТА (20.10.2022)
 
„Аурубис България“ АД внедри Система за управление на енергията съгласно изискванията на ISO 50001:2018. Компанията успешно премина одит и бе сертифицирана от експертната организация SGS с международния стандарт, който задава изискванията за разработване, прилагане и подобряване на политиката по управление на енергията. ISO 50001:2018 се основава на модела на непрекъснатото подобрение и Системата за управление на енергията е интегрирана със Системите за управление на качеството ISO 9001, околната среда ISO 14001 и здравето и безопасността при работа ISO 45001, въведени в „Аурубис България“. През 2022 г. компанията въведе в експлоатация най-големия в България фотоволтаичен парк за собствени нужди с инсталирана мощност от 10 MW. Предстои изграждането на следващите две соларни инсталации „Аурубис-2“ и „Аурубис-3“. Дългосрочната стратегия на „Аурубис България“ предвижда заводът да покрива 20% от енергийните си нужди от собствени възобновяеми източници до 2030 г. и 50% до 2050 г.
Източник: 3e-news (24.10.2022)
 
Промени в ръководството на „Дънди Прешъс Металс“ На 19 октомври Дейвид Рей, Президент и Главен изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс“ и проф. д-р инж. Илия Гърков, Старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“ съобщиха за организационни промени в дружествата на „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград. Цветомир Велков, Оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е повишен на позиция Генерален мениджър, Челопеч, а Любомир Хайнов, Оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, на позиция Генерален мениджър, Ада тепе. В новите си роли те ще управляват дейностите на дружествата съответно в Челопеч и Крумовград.https://rnews.bg/
Източник: Други (24.10.2022)
 
Нидерландското подразделение на индийската Tata Steel планира да доставя „зелена“ стомана за европейските заводи на Ford Motor Co. след 2030 г. съгласно споразумение между двете компании, съобщава Ройтерс. Tata се стреми да започне да произвежда стомана без изкопаеми горива, известна още като „зелена“, през 2030 г. в своя завод в Нидерландия. Ford планира да разполага със значително количество екологична стомана, като Tata Steel ще предприеме необходимите стъпки, за да осигури доставките на такава, изтъква Ханс ван ден Берг, главен изпълнителен директор на Tata Steel Nederland. Меморандумът за разбирателство, подписан между Tata и Ford of Europe, не задължава последния да купува определено количество стомана на определена цена, добавя той. Отделно, Ford обяви, че е подписал меморандум за разбирателство с Tata, ThyssenKrupp и Salzgitter за доставка на "нисковъглеродна" стомана за използването ? в производството на нови електрически модели, предвидени за пускане в продажба през 2023 г. Според Ford споразуменията ще помогнат на компанията да постигне своята цел за въглероден неутралитет в Европа до 2035 г.В същото време индийското автомобилно звено на Tata Group, Tata Motors, пусна в продажба в края на септември най-евтината електрическа кола в Индия на цена от малко над 10 хил. долара, докато концернът се стреми да привлече повече купувачи. Tata е лидер на индийския пазар на електромобили, подкрепен от държавните субсидии и високите мита върху вноса.
Източник: Инвестор.БГ (26.10.2022)
 
„КРЗ Одесос“ увеличава над два пъти печалбата за деветмесечието „Кораборемонтен завод Одесос“ АД („КРЗ Одесос“) увеличава приходите за деветмесечието заради по-големия брой на ремонтираните кораби. Печалбата на дружеството за отчетния период нараства повече от два пъти. Това се вижда от финансовия отчет на компанията към края на септември, публикуван чрез БФБ-София. Общите приходи на „КРЗ Одесос“ към края на септември възлизат на 52,094 млн. лева в сравнение с 40,25 млн. лева година по-рано, или с 29,4% повече на годишна база. От началото на годината до края на трето тримесечие на 2022 г. в „КРЗ Одесос” са ремонтирани общо 45 бр. кораба (през 2021 г. - 38 кораба). Общата стойност на извършените кораборемонтни услуги е 49,056 млн. лева в сравнение с 37,544 млн. лева за същия период на миналата година, което е увеличение от 30,66% на годишна база. Общите разходи за дейността на предприятието за деветмесечието възлизат на 39,908 млн. лева при 35,147 млн. лева година по-рано, което е с 13,54% повече на годишна база. Разходите на материали нарастват за отчетния период до 11,008 млн. лева от 6,394 млн. лева година по-рано, което е със 72,16% повече. Разходите за персонал възлизат на 17,044 млн. лева в сравнение с 15,867 млн. лева година по-рано, или със 7,41% повече на годишна база, въпреки че персоналът намалява за периода.
Източник: Инвестор.БГ (27.10.2022)
 
Германската Aurubis е станала жертва на мащабна кибер атака, дружеството в България също е засегнато Най-големият преработвател на медни продукти в Европа - германската Aurubis AG, е станала жертва на мащабна хакерска атака през нощта на 28 октомври, която определя в официално съобщение като част от по-голям удар срещу цялата минна индустрия континента. Дружеството е собственик на най-голямата българска компания - "Аурубис България", чиито годишни приходи възлизат на над 6.6 милиарда лева."Атаката има отражение и в България, но са предприети мерки на достатъчно ранен етап, за да не бъде прекъснато производството", обявиха от компанията. Атаката е била на групово ниво, като е било нарушено функционирането на част от системите, които са общи за всички дружества. Aurubis оперира в 20 страни по света, като ключови заводи на европейска територия има във Финландия, Италия и у нас.По данни на централата в Хамбург превантивно са били изключени и свалени от интернет множество системи. "Главната цел е да продължи производството, както и доставката на суровини и метали", коментират в становище от дружеството. По-рано през седмицата Националната агенция за кибелсигурност на Германия обяви, че има рекордно висок риск от кибератаки в страната, провокиран от войната в Украйна, съобщава "Ройтерс". В България "Аурубис" има завод до градовете Пирдоп и Златица, и е директен работодател над 900 души. Отделно около 2500 души работят за предприятието във веригата на подизпълнителите.
Източник: Money.bg (31.10.2022)
 
България стои стабилно на „златната“ карта Според WGC, България има златен резерв в размер на 40.84 тона злато, който се съхранява от БНБ (според различни неофициални източници, 26.84 тона се съхраняват в трезорите на Банката на Англия, а 14 тона – в България). Като стойност златният резерв се оценява на 2.195 млрд. долара. По този показател страната ни заема 51-во място от 124 страни, включени в оценките на WGC.След нас от страните-членки на ЕС. Според седмичния баланс на управление "Емисионно" на БНБ, към 28.10.2022 година стойността на монетарното злато и други инструменти в монетарно злато на съхранение в централната банка е на стойност 4 243 771 хил. лева. В класацията за страните-членки на ЕС България заема 16-то място, като след нас са: Словакия (31.69 тона), Кипър (13.90), Ирландия (12.04), Чехия (11.54), Латвия (6.66), Литва (5.82), Словения (3.17), Люксембург (2.24), Естония (0.25), Малта (0.03) и Хърватия (0.00). На Балканите България е изпреварена от Турция (488.87 тона), Гърция (114.21) и Румъния (103.64). По размер на валутния резерв (част от който е и златният) на България е отредено 45-то място с 33.833 млрд. долара, сочат обобщените данни на WGC.
Източник: 3e-news (04.11.2022)
 
Булмаркет купува терминал за съхранение на химикали на пристанището във Варна Германският доставчик на резервоари за съхранение на газ, химикали и петролни продукти Oiltanking обяви, че е сключил споразумение за продажбата на своя дял от 91,1% в терминала за съхранение на течности във Варна. Купувачът - Астра-Финанс АД е дъщерно дружество на русенската компания Булмаркет Груп, един от 10-те най-големи производители на биодизел, рафинирани и нерафинирани масла и свободни киселини в Европа и една от най-големите частни транспортни компании на Балканите. Терминалът с капацитет за съхранение от 25 860 cbm е стратегически разположен на брега на Черно море в Девня, Варна и предоставя услуги за съхранение и обработка на неорганични химикали, биогорива и хранителни масла. Той е тясно интегриран във веригите на своите клиенти и има достъп до вода, железопътен транспорт и тръбопровод.Като част от сделката Oiltanking продава своя дял от 91,1% в Ойлтанкинг България АД на Астра-Финанс АД. Останалите дялове са собственост на Пристанище Варна и са изключени от сделката.
Източник: Money.bg (07.11.2022)
 
Почти няма марка автомобил, която да е без българско участие Почти няма марка автомобили, в които да няма български метал, произведен профил или шина, или нещо подобно, каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. "България изнася между 80 и 90% от произведената продукция в металургията. Голям е износът на мед. Производството на мед е в немска фирма – "Аурубис“, която фактически притежава завода, тъй като има потребност от тази мед. Произвежда я в България и я изнася за техните други предприятия по Европа и света. И другият метал, който изнасяме, това е цинк и олово. Това са т.нар. метали, които са блокови метали, но много голям износ и вече все по-голям дял от цялата продукция заема следващата преработвателна степен по веригата на преработка и добавена стойност – това е производството на профили, ламарини, ленти, най-различни изделия от мед, месинг, алуминий и различни други сплави. Тези продукти фактически днес задоволяват голяма част от потребностите на европейските пазари", каза изпълнителният директор на БАМИ. "Почти няма марка автомобили, в които да няма български метал, произведен профил или шина, или нещо подобно. Например 30% от пазара на Европейския съюз държи нашето производство на фолио в "Алкомет“ – Шумен. България вече изнася и готови продукти, които са от метали, които директно се влагат в производството на машини, автомобили, ВЕИ-та и всички тези неща". Това е и перспективата на България, категорична бе Политими Паунова. focus-news.net
Източник: Други (07.11.2022)
 
На 5 ноември металурзите отбелязват своя професионален празник. "България изнася между 80 и 90% от произведената продукция в металургията. Голям е износът на мед. Производството на мед е в немска фирма – "Аурубис“, която фактически притежава завода, тъй като има потребност от тази мед. Произвежда я в България и си я изнася за техните други предприятия по Европа и света. И другият метал, който изнасяме, това е цинк и олово. Това са т.нар. метали, които са блокови метали, но много голям износ и вече все по-голям дял от цялата продукция заема следващата преработвателна степен по веригата на преработка и добавена стойност – това е производството на профили, ламарини, ленти, най-различни изделия от мед, месинг, алуминий и различни други сплави. Тези продукти фактически днес задоволяват голяма част от потребностите на европейските пазари", каза изпълнителният директор на БАМИ. "Почти няма марка автомобили, в които да няма български метал, произведен профил или шина, или нещо подобно. Например 30% от пазара на Европейския съюз държи нашето производство на фолио в "Алкомет“ – Шумен. Така че има с какво да се похвалим, и то в следващата степен на преработка на метала до по-голяма добавена стойност. Често ми се случва да чувам "експерти“, които казват "Стига България е изнасяла суровини“. Не, България вече не изнася суровини. Изнася и готови продукти, които са от метали, които директно се влагат в производството на машини, автомобили, ВЕИ-та и всички тези неща". "Със Зелената сделка се очаква в десетки и стотици пъти да нарасне потреблението на тези метали. Така че бъдещето е свързано с изпълнение на целите на Европейския съюз. Не може да има дигитална трансформация, не може да има нисковъглеродна икономика без метали, защото в тези фотоволтаици, вятърните турбини, електромобилите – във всичко това количеството на метала е много по-голямо, отколкото в тези конвенционалните средства. И това дава шанс фактически на страната ни да се развива успешно", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
Източник: Агенция Фокус (07.11.2022)
 
Стойността на произведените у нас черни и цветни метали и продукти от тях надхвърля 10 млрд. лева. Това представлява 14-15 процента от общата промишлена продукция на страната, твърди в интервю за БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите й секторът е изключително експортно ориентиран, като за 2021 г. е реализиран износ за над 8 млрд. лева или 12 процента от стоковия износ. За разлика от миналото, днес по-голям дял има цветната металургия. България присъства като значим производител на цветни метали и на индустриалната карта на Европейския съюз (ЕС). По стойност на продукцията се нареждаме на шесто място от всички 27 страни членки на ЕС. Произвеждаме над 8 на сто от електролитната мед в ЕС и над 7 на сто от оловото. Произведената крайна метална продукция с висока добавена стойност отчита значителен ръст през 2021 г. В цветната металургия той е 112 процента, в черната - 113 процента, посочи Паунова. Средната работна заплата в сектора е два пъти по-висока от тази в преработващата промишленост. Реализирането на Зелената сделка и на дигиталната трансформация ще увеличи потреблението на метали от десетки до стотици пъти, прогнозира Паунова. Базовите метали, които България произвежда, се влагат в слънчеви батерии, вятърни турбини, електромобили, а благородните и редки метали присъстват във всички електронни устройства. Това създава добра перспектива пред металургичната индустрия, смята изпълнителният директор на БАМИ. Реализацията обаче минава през нови инвестиции за технологично развитие и конкурентоспособност по качество и разходи за производство. Трябва да се стимулира кръговата икономика и рециклирането на електронен скрап, което ще повиши ефективността и намали ресурсната зависимост от трети страни, препоръча Паунова. Според нея българските първични суровини са около 25 процента. Увеличават се количествата на преработваните вторични ресурси. Най-много са преработените отпадъци от излезли от употреба оловно-акумулаторни батерии. Произведеното от тях олово на блок и сплави вече е над 40 процента от общото количество.
Източник: Дума (08.11.2022)
 
ПАВЕЦ "Белмекен" вече модернизирана, 7 от 9 агрегата са рехабилитирани успешно Помпено акумулиращата водноелектрическа централа "Белмекен" вече е с рехабилитирани 4 от 5 хидроагрегата. На 5 ноември е приключил ремонтът на хидроагрегат №2, той е минал и 72-часови проби в реални експлоатационни условия, съобщават от НЕК. Ной е с мощност от 75 мегавата. Остава ремонта на последната машина. Разполагаемата мощност на каскадата „Белмекен-Сестримо-Момина клисура“ за есенно-зимния сезон ще работи с пълна мощност от 735 мегавата, с което НЕК гарантира сигурността на доставките на ток и надеждна работа на електроенергийната система. Към момента при 7 от 9-те хидроагрегата от каскадата рехабилитацията е завършена напълно. В качеството си на обществен доставчик НЕК гарантира на първо място сигурността на доставките на електрическа енергия за клиентите на крайните снабдители и участва в осигуряването на резерва за регулиране на електроенергийната система. Компанията търгува и на свободния пазар, като използва всички платформи на БНЕБ.
Източник: 24 часа (09.11.2022)
 
Индонезийската металодобивна компания PT Adaro Minerals Indonesia подписа меморандум за разбирателство с южнокорейската автомобилна група Hyundai Motor Company за доставка на алуминий, който ще се използва при производството на автомобили, съобщава Ройтерс. Меморандумът беше подписан в кулоарите на срещата на върха на страните от Г-20 в Бали, Индонезия. Съгласно споразумението Hyundai ще си осигури правото да закупува алуминий, произведен от дъщерното дружество на Adaro, PT Kalimantan Aluminium Industry, на ранен етап от производството, информира индонезийската компания. Adaro Minerals е подразделение на втората по големина въгледобивна компания в Индонезия Adaro Energy. „Надяваме се да стартираме търговска експлоатация до първото тримесечие на 2025 г. и да произвеждаме годишно 500 хил. тона алуминий в началния етап“, изтъква Кристиан Ариано Рахмат, президент на Adaro Minerals.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2022)
 
Нетните приходи от продажби на "Монбат" АД намаляват със 7.39 на сто на годишна база, като към края на септември са на стойност 233.90 млн. лева. Фирмата за производство и търговия с акумулатори и оловно-кисели батерии - стартерни, стационарни с телекомуникационно приложение, специални с военно приложение и локомотивни отчита индивидуалната нетна печалба за периода, която е в размер на 8.67 млн.лева, която намалява с 51.41 на сто в сравнение с края на деветте месеца преди година. Маркетинговата и дистрибуторска стратегия осигуряват на "Монбат" пазарна диверсификация, с продажби в повече от 77 страни, като важни пазари за компанията са Германия, Франция, Испания и Саудитска Арабия. За периода между януари и септември компанията е реализирала на индивидуална база общо приходи от чужбина в размер на 103.20 млн. евро, които осигуряват 86,27 на сто от всички парични постъпления. Основен пазар на "Монбат" е Германия с дял от 9.87 на сто от общия износ на дружеството.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2022)
 
"Алкомет" АД започва изграждането на фотоволтаични панели за производство на собствена електроенергия "Алкомет" АД уведоми за намерението си да реализира инвестиционно предложение - монтаж на покривни фотоволтаични панели за производство на електроенергия върху съществуващи сгради, в рамките на производствената площадка на дружеството, с обща номинална мощност 2 MW. Фотоволтаичните панели ще бъдат изградени на покривите на двата най-нови цеха в предприятието - "Валцов" 2 и "Цех за механична обработка на профили". Инвестицията е на приблизителна стойност 2,6 млн. лева. Общият брой на монтираните панели ще бъде около 5 000, като годишното производство на енергия ще бъде 2 600 мВтч и ще покрие около 4% от консумацията на завода. Спестените въглеродни емисии от проекта се изчисляват на 1330 тона годишно, или на 33 250 тона за планирания 25-годишен период на експлоатация. "Алкомет" АД вече успешно изпълнява проекти за намаляване на СО2 в различните си производства. През 2023 г. се очаква да приключи и изпълнението на проекта ALUGREEN (Greener anodizing for cleaner nature), който компанията реализира с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в рамките на програма " Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България". Компанията е в процес на внедряване на иновативни зелени процеси в цех Елоксация, благодарение на които се очаква да се постигне положителен ефект върху околната среда, като намаляване на отпадъци, икономии на вода и енергия, и най-вече намаляванена емисиите на въглероден диоксид.
Източник: Труд (15.11.2022)
 
Димитър Цоцорков и Зарина Генчева са Мистър и Мисис Икономика 2022 Председателят на Надзорния съвет на Асарел Медет АД Димитър Цоцорков и управляващият директор на Моушън Артс ООД Зарина Генчева са носителите на престижните награди „Мистър Икономика“ и „Мисис Икономика“ за 2022 г. в конкурса, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и списание „Икономика”. Тази година категориите в конкурса бяха три. В категория „Дигитализация“ бяха отличени Любомир Пейновски, мажоритарен собственик на Клийнтех България ООД и Владимир Доков, изпълнителен директор на Евро Геймс Технолоджи ООД (EGT). В категория „Иновации и технологии“ бяха отличени Иван Папазов, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на ВП Брандс Интернешънъл АД, и Силвен Коло, управител на Мелексис България ЕООД. В категория „Пазарна експанзия“ бяха отличени инж. Румен Цонев, председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000 и Златислав Ивков, генерален директор на Стомана Индъстри АД.
Източник: 24 часа (17.11.2022)
 
Виолин Ненов е новият председател на Българска браншова камара машиностроене Виолин Ненов е новият председател на Българска браншова камара машиностроене (ББКМ). На 17 ноември 2022 г. бе проведено Общо отчетно-изборно събрание на камарата, което определи новите Управителен и Контролен съвет на камарата. В Управителния съвет, който се състои от 13 души, влизат Виолин Ненов, Владимир Попов, Галина Тончева, Георги Вълков, Георги Петров, Димитър Върбанов, Жанет Попова, Иван Даскалов, Красимира Петрова, Марияна Печеян, Росана Георгиева, Христо Илиев и Юлиян Стръмски. Управителният съвет избра за председател на камарата Виолин Ненов. Доскорошният председател на ББКМ, инж. Илия Келешев, бе удостоен с най-голямото отличие на Асоциация на индустриалния капитал в България за приноса му в развитието на българското машиностроене.
Източник: Банкеръ (22.11.2022)
 
България прави карта на подземните богатства, за да привлича инвеститори Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски" се включва в инициативата на Министерството на икономиката и индустрията за подготовка на инвестиционна карта за реиндустриализация на България. Целта е тя да бъде представяна от търговските ни аташета зад граница пред индустриални компании. С привличането на нови инвестиции, повече нива на преработка на суровините ще се случват в нашата страна и така и ще има по-висока добавена стойност за икономиката ни. В тази връзка ректорът на висшето училище проф. д-р инж. Ивайло Копрев коментира, че е необходимо да бъде извършено и базово национално проучване на територията на цялата страна. То ще бъде направено чрез нови технологии и ще покаже една по-детайлна картина на подземните богатства у нас. Резултатите от него ще бъдат основа за следващи, по-задълбочени проучвания и би дало много повече възможности за привличане на по-големи инвеститори.
Източник: Медия Пул (24.11.2022)
 
Фирма блокира част от разширението на "Чирен" Фирма "Интерпром" спира временно процедурата за изграждането на газопровод, част от проекта за разширяването на газохранилището в Чирен. По другите две поръчки – за изграждането на новите сондажи и надземната част, споровете пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд са приключили. Очаква се в най-скоро време държавният газов оператор "Булгартрансгаз" да определи изпълнителите и до края на 2022 г. да има сключени договори. Трите поръчки бяха обявени в средата на август. При новия опит за провеждането им, трите търга за общо над 517 млн. лв. вървят в пакет. Те бяха обжалвани пред КЗК от "ДженералЕл енд ЕмЕнДи газ", "Атоменергоремонт" и "Интерпром". Чешкото обединение "ДженералЕл" протестира и трите процедури. Фирмата "Интерпром", която участва в строежа на участък от магистрала "Хемус" и в третия лъч на метрото в София, не беше съгласна с търговете за надземната част и газопровода, а "Атоменергоремонт" – със сондажната поръчка. Към момента блокирана е само поръчката за 40-километровия свързващ газопровод от газохранилището до село Бутан, след като ВАС е разпоредил временното ? спиране до окончателното произнасяне по жалбата на строителната фирма "Интерпром". Дружеството, което бе сформирало консорциум с беларуската "Белтрубопроводстрой", участваща в строежа на "Турски поток" през България като подизпълнител на "Аркад", искаше да се включи в проекта за газовата връзка със Сърбия.
Източник: Медия Пул (25.11.2022)
 
Шведската държавна минна компания и най-големият производител на желязна руда в Европа LKAB обяви, че става основен инвеститор в норвежката компания REEtec AS. От основаването си през 2008 г. REEtec разработва технология за отделяне на редкоземни елементи от примеси и пречистването до във висококачествени материали, известни като редкоземни оксиди. Те се използват за производството на батерии на електрически превозни средства, както и вятърни турбини. Двете компании ще си сътрудничат в преработката на редкоземни метали. Надеждите са, че LKAB и REEtec могат да създадат основа за устойчива скандинавска верига за редкоземни метали. LKAB управлява мини в северния град шведски Норботен и произвежда около 80% от желязната руда в Европа. През последните няколко десетилетия компанията се включи и в минералната индустрия и произвежда и обработва над 30 минерала.Според изпълнителния директор на LKAB Ян Мострьом стратегията на компанията включва екологосъобразни решения за добив и обработка на стратегически важни редкоземни елементи. LKAB иска да създаде промишлен парк в Лулео, Северна Швеция, за добив на жизненоважни минерали. Норвежката компания е разработила иновативна и устойчива технология за добив на редкоземни метали, която може да се конкурира с доминиращото производство в Китай според LKAB. Планът е първата фабрика на REEtec в Норвегия да бъде готова до втората половина на 2024 г., а втората фабрика е планирана за 2026 г. Търсенето на редкоземни метали за производство на батерии и за вятърни турбини се очаква да се увеличи над пет пъти до 2030 г., което е доказателство, че зеленият преход е в действие. Европа обаче зависи от вноса на тези минерали и Китай доминира производството. Европа не добива тези материали и има незначителен капацитет за обработка, но сътрудничеството на LKAB и REEtec бележи началото на нещо ново в Европа според шведската компания. Китай се е утвърдил като доминиращ продавач и купувач на редкоземни метали, което му дава влияние върху цялата глобална индустрия. Добивът на повече редкоземни елементи в останалата част от света не е достатъчен, за да се намали пълната зависимост от Китай за металите.
Източник: Money.bg (25.11.2022)
 
Бурен ръст на продажбите отчитат металообработващите компании в страната през 2021 г. Приходите на 20-те най-бързо растящи дружества в сектора нарастват средно с 80%, надвишавайки значително отбелязаните 63% предходната година. Нито едно дружество в топ 20 не е на загуба, а общата им печалба скача повече от два пъти. Увеличение има и на заетите. Практически без конкуренция на върха в сектора застава компанията за производство на термопанели"Европан", която увеличава приходите си близо 10 пъти. Компанията е част от гръцката група Kamaridis GlobalWire, а с 20% в нея участва местният партньор "Фригопан". Трицифрен ръст на продажбите отбелязва и пловдивската "Булде", която предоставя на производителите на оригинални компоненти пълен аутсорсинг (contract manufacturing) на услугите по производство, асемблиране и снабдяване. Продуктите й включват метални скоби, крепежни елементи и алуминиеви компоненти за покривни прозорци за автомобилната и строителната индустрия. Търговецът на скрап "Метал инвест" от Стара Загора също отчита близо 134% повишение на оборота през миналата година. Четвъртото предприятие с трицифрено увеличение на приходите през 2021 г. е производителят на алуминиеви системи "Ленокс груп ог пловдивското село Стряма и прави профили за врати, прозорци, фасади, осветителни системи, спортна екипировка и т.н. Годишният й капацитет е 12 хил. тона. Компанията е собственост на "МР инвест" на Михаил Ракаджиев. Близо двойно по-висок е оборотът на производителя на стоманени тръби и профили "БМТ трейд" от Лом, който е собственост на "РУА България" на Виктор Демянюк. Софийската "Топ хаус" произвежда различни видове контейнери (стандартни, жилищни, технически, хладилни, санитарни, гаражни), преместваеми къщи, мобилни офиси и павилиони, кабини за охрана и т.н. Собственици на "Топ хаус" са Хайри Кулов (51%) и Айнур Гошкелов (49%).
Източник: Капитал (30.11.2022)
 
Индонезийският производител на никел Vale Indonesia започна строителството на най-големия в света завод за никел, като проектът трябва да бъде завършен до 2025 г. Очаква се строителството да приключи в края на 2025 г.", добавя той. Предвижда се заводът да има производствен капацитет до 120 000 тона никел годишно, което го прави най-големият в света. Съобщава се, че китайската компания Zhejiang Huayou Cobalt също участва в проекта. Заводът ще бъде построен в богатия на никел регион Помалаа на остров Сулавеси в Индонезия. Общата инвестиция в проекта до момента е 4,29 милиарда долара. През октомври индонезийският министър на инвестициите Бахлил Лахадалия коментира, че страната проучва възможността за създаване на подобен на ОПЕК картел, но за никел и други основни метали, използвани в батериите.
Източник: Money.bg (30.11.2022)
 
Експрес Сервиз“ модернизира локомотив за завод на украински гигант Русенският локомотивен завод „Експрес Сервиз“ модернизира третия си локомотив серия 52, този път по поръчка на дружеството „Промет Стиил“, част от украинската металургична група „Метинвест“. Заводът „Промет Стиил“, разположен край село Дебелт в Бургаска област, е един от най-големите производители на стомана у нас. Той вече е въвел в експлоатация модернизирания в Русе локомотив. „Ситуацията за холдинга в Украйна е тежка, а най-големият им завод „Азовстал“ е окупиран. Въпреки това, „Метинвест“ инвестират в екология и енергийна ефективност с нашите маневрени решения. Желаем им успех“, сподели мениджърът на „Експрес Сервиз“ Цветелин Колев. Групата „Метинвест“ е мажоритарна собственост на SCM holding – дружеството на най-богатия човек в Украйна. Става въпрос за бизнесмена Ринат Ахметов, чието лично състояние се оценява на 10 милиарда долара според класацията на „Блумбърг“ и 7.6 милиарда долара според подреждането на Форбс. Това го подрежда на 327-мо място по богатство в света и на първо място в Украйна.rusemedia.com
Източник: Други (02.12.2022)
 
ИХБ отчита рекордни приходи за деветмесечието „Индустриален холдинг България“ АД (ИХБ) продължава да увеличава приходите и печалбата въпреки натиска от темпа на растеж на разходите. Общите приходи на групата за периода януари-септември достигат 115,536 млн. лева в сравнение с 98,942 млн. лева за януари-септември 2021 г., което е с 16,77% повече на годишна база. Приходите от дейността за периода са за 109,055 млн. лева в сравнение с 91,817 млн. лева година по-рано, или са с 18,77% повече на годишна база. Най-голям приход за отчетния период дружеството реализира от договори за тайм-чартър - 27,83 млн. лева при 17,843 млн. лева година по-рано, или с почти 56% повече. На второ място по размер и значение за групата са приходите от производство на металорежещи машини, компоненти и детайли, които възлизат на 25,479 млн. лева за периода януари-септември в сравнение с 23,671 млн. лева година по-рано, или са със 7,63% повече на годишна база. Приходите от превоз на товари по договори за рейсов чартър обаче намаляват за една година до 20,242 млн. лева към края на септември от 26,299 млн. лева към края на септември 2021 г., или с малко над 23%. Приходите от ремонт и реконструкция на плавателни съдове нарастват до 17,217 млн. лева към края на септември в сравнение с 9,86 млн. лева към края на септември 2021 г., или със 74,61%.
Източник: Инвестор.БГ (06.12.2022)
 
Коридор VIII между София, Скопие и Дурас отново е сред приоритените за Европа Съветът на министрите по транспорт на Европейския съюз включи трасето София - Скопие - Дуръс - Бари в обхвата на новия европейски транспортен коридор "Западни Балкани - Източно Средиземноморие", съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. На 3 ноември 2022 г. бе постигнато съгласие за активизиране на дейностите по реализирането на другия приоритетен коридор "Sea2Sea". Договорена бе подготовка на съвместно проектно предложение за проучвателни дейности за изграждане на мултимодален коридор "Sea2Sea" по Механизма за свързване на Европа, сектор "Транспорт" 2021-2027 г. Предстои доуточняване на обхвата с гръцката страна. Българската страна има предложения и за последващи стъпки с цел структуриране и осигуряване на жизнеспособност на проекта. Част от тях са свързани с възстановяване на железопътния товарен трафик между България и Гърция през граничните пунктове: Свиленград - Дикея и Кулата - Промахон, както и евентуално стартиране на разговори с Румъния за включване на пристанище Констанца. Съветът на министрите по транспорт одобри общ подход по предложението за преработен регламент за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
Източник: Медия Пул (06.12.2022)
 
Индонезия произвежда повече никел от всяка друга страна в света. Усилващото се търсене на батерии за целите на зеления преход се разглежда като огромна възможност за страната с 276 млн. души население, от която Индонезия възнамерява да се възползва. След като възходът на електрическите превозни средства провокира скок в търсенето на метали, използвани в производството на батерии, Индонезия започна да лобира за създаването на организация, подобна на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която вместо да управлява износа на петрол, да обединява топ страните, добиващи тези метали, чрез съгласуване на политиките им, пише CNN. Преходът към чиста енергия означава промяна от система, базирана на разход на гориво към система на база разход на материали, посочват от Международната агенция по енергетика в доклад, публикуван през 2021 година, отбелязвайки, че стандартното електрическо превозно средство изисква шест пъти повече полезни изкопаеми спрямо конвенционалната кола. Агенцията прогнозира, че електромобилите и системите за съхранение на база батерии ще бъдат най-големите потребители на никел до 2040 година, измествайки индустрията за неръждаема стомана. Индонезия се опитва да се възползва от тази промяна. След като забрани износа на никелова руда през 2020 г. – което предизвика търговски спор с Европейския съюз – страната бързо разработи свой собствен капацитет за преработка надолу по веригата с помощта на чуждестранни инвеститори. Понастоящем Индонезия оформя над 38% от световното предлагане на рафиниран никел, според данните на компанията за пазарни проучвания CRU Group, като делът ? продължава да се увеличава. Русия осигурява близо 20% от световните доставки на никел, необходими за батерии, според Мантли. Канада и Австралия също са големи играчи на този пазар, като Австралия се конкурира с Индонезия за най-големи запаси от никел в света. Чрез обединяване с други производители, Индонезия на теория може да получи по-голямо парче от баницата. Въпреки очакванията за високо търсене, цените на никела на Лондонската борса за метали могат да бъдат доста волатилни. След като поскъпнаха по-рано през тази година в резултат на инвазията в Украйна, което накара борсата в даден момент да спре търговията, последва рязко поевтиняване. Понастоящем на пазара се наблюдава по-високо предлагане, отколкото търсене, заради влошаването на глобалната икономическа перспектива, което намалява търсенето на никел от страна на производителите на неръждаема стомана.
Източник: actualno.com (06.12.2022)
 
Китайската централна банка обяви, че е добавила 32 тона злато, на стойност от около 1,8 милиарда долара, към златните си резерви. Китай за първи път от 2019 г. съобщава за увеличение. Предвид добавеното количество, златните резерви, които Китай отчита в края на ноември, възлизат на 1980 тона, оценявани на около 112 милиарда долара. Страната притежава шестите по-големина официални златни резерви в света. Най-големите са в САЩ. Те възлизат на 8133,5 тона. Сред страните със значителни златни резерви са и Русия, и Германия. Световният съвет по златото (WGC) заяви миналия месец, че различни централни банки са закупили общо 399 тона злато през третото тримесечие на 2022 г. Това е най-значителното количество, което е закупено в рамките на 3 месеца. Голяма част от това злато е било закупено от централни банки, които не са съобщили публично за тези транзакции, според Световния съвет по златото. Това подхранва спекулациите, че Китай и Русия може би се запасяват със злато.
Източник: actualno.com (09.12.2022)
 
Европейската асоциация на производителите на стомана EUROFER публикува данни за състоянието на стоманодобивната индустрия през 2022 г. Забавянето на икономиката на Европейския съюз след руската инвазия в Украйна и енергийната криза водят до рецесия, която сeриозно засяга индустрията. В резултат прогнозата за пазара на стомана се влошават и за втората половина на 2022 г., и за 2023 г., като търсенето на стомана намалява повече от очакваното – с 3,5% за тази година и с 1,9% за следващата година. В същото време вносът остава на рекордно високи нива. По думите на Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER, неблагоприятните фактори остават и дори се влошават, особено главоломните енергийни цени, които вдигат производствените разходи до непоносими нива. Това предполага допълнително съкращаване на потреблението на стомана и намаляване на прогнозите за потреблението на секторите, използващи стомана в ЕС, за остатъка от годината и за първата половина на следващата. Още по-притеснително според Егерт са все така високите нива на внос в ЕС в подобен контекст. След подема през 2021 г. (ръст от 16,3%), последвал пандемията, през второто тримесечие на 2022 г. положителната тенденция при потреблението на стомана приключва и се отчита спад от 4,8% до 38,6 млн. тона. Очаква се негативната тенденция да се запази до края на 2022 г. и през първата половина на 2023 г., потвърждавайки прогнозите за по-сериозен от очаквания спад в потреблението на стомана през тази година (3,5% вместо очаквания по-рано спад от 1,7%) и през следващата година (1,9%). Това ще бъдат третият и четвъртият спад в потреблението на стомана през последните пет години. Слабото търсене се отразява сериозно на вътрешните доставки в ЕС. Те отчитат рязък спад от 7,1% през второто тримесечие, потвърждавайки негативната тенденция, започнала в началото на 2022 г., когато е отчетен спад от 0,1%, и обръщайки тенденцията от 2021 г., когато има ръст от 11,9%. В същото време вносът в ЕС продължава да расте, макар и по-бавно с 1,6% след ръст от 28,5% през първото тримесечие, като достига рекордни нива. Секторите, използващи стомана, показват по-голяма устойчивост от очакваната през второто тримесечие на 2022 г. (ръст от 5,7%), което се дължи на ефекта от възстановяването след пандемията от COVID-19 през 2021 г. (ръст от 8,4%). Благоприятно развитие се забелязва в строителството, машиностроенето и транспорта, особено в автомобилния. Това би трябвало да гарантира ръст от 1,9% през 2022 г. Все пак, растящото влияние на руската инвазия в Украйна и повишаването на цените на енергията се очаква да се усети особено силно в края на 2022 г. и да продължи поне до края на първото тримесечие на 2023 г. Това допринася за понижаване на прогнозите на секторите, използващи стомана, за 2023 г. (спад от 0,9% вместо очаквания преди това ръст от 2,2%).
Източник: industryinfo.bg (13.12.2022)
 
Китайските власти се готвят да централизират закупуването на желязна руда за стоманодобивните компании с помощта на държавната China Mineral Resources Group (CMRG) през следващата година, съобщава Bloomberg. По този начин CMRG може да стане най-големият купувач на желязна руда в света и ще прави покупки за около 20 от най-големите стоманени компании в Китай, включително China Baowu Steel Group Corp. CMRG вече е започнала да договаря договорни условия с водещи доставчици, включително Rio Tinto Group, Vale SA и BHP Group, пише Bloomberg. Консолидирането на покупките за огромната стоманодобивна индустрия в Китай се очаква да даде на CMRG известна сила при договаряне и държавната компания възнамерява да търси отстъпки от доставчиците. С помощта на CMRG Китай възнамерява да промени реда на световната търговия с желязна руда. Властите на страната, която представлява до 75% от покупките на желязна руда в света, отдавна са недоволни от сегашната система, при която трите най-големи минни компании контролират повече от половината от пазара, пише Bloomberg. Въпреки че CMRG беше създадена през юли тази година, за повечето наблюдатели остава неясно колко бързо компанията може да започне да реализира целта си за консолидиране на покупките за стоманодобивната индустрия на КНР и какъв дял от покупките в крайна сметка ще може да осигури. По време на началните етапи се очаква да продължи настоящата схема за обществени поръчки. При него стоманодобивните компании правят поръчки за закупуване на желязна руда на тримесечна база, а самите покупки се извършват по пазарни цени. Но CMRG ще поеме определен брой договори, добавиха източници на агенцията.Очаква се CMRG да увеличи дела си и в крайна сметка водещите стоманодобивни компании в страната ще получават желязна руда само чрез CMRG, действайки като агент. Ако Китай успее да изпълни този план, промените ще бъдат най-големите на пазара на желязна руда от 2010 г. Тогава минните компании, ръководени от BHP, възползвайки се от силната конкуренция сред купувачите, предложиха да се откаже от системата, при която ресурсът се продава на цена, фиксирана годишно по договори, и да се премине към пазарно ценообразуване.Сега балансът на пазара се промени. Търсенето на желязна руда е в застой след пандемията от коронавирус, отслабвайки позицията на доставчиците. Търсенето в Китай е спаднало значително от пиковите нива през 2020 г. и не се очаква да се върне към тях през следващите 5 години, прогнозира Macquarie Group Ltd.
Източник: Money.bg (16.12.2022)
 
Започна строителството на нов цех за обработка на метал към русенската фирма “Мегапрофил ИГ”, част от Интерком Груп ООД. Действащият производствен капацитет е над 100 000 тона, а стартиралата инвестиция е на стойност над 25 млн. лв. Тя включва закупуването на земя и изграждането на инфраструктура на над 26 000 кв.м., построяване на производствени и складови площи на 15 000 кв.м. и инвестиции в нови машини, съоръжения и фотоволтаична централа за над 10 млн. лв. С увеличението на мощностите си компанията цели да достигне производство от над 200 000 тона годишно, а броят на пряко заетите да се увеличи от 150 на 250 души. Мегапрофил ИГ ЕООД е част от голямото семейство на Интерком Груп ООД и е специализирана в производството на кръгли, квадратни и правоъгълни електрозаварени стоманени профилни тръби, и разкрой на метални изделия. Компанията е основана през 2006 г. и използва най-модерни технологии и оборудване за производство. Базирана е на терен зад ТЕЦ- Русе, което осигурява голямо предимство при транспортиране на продукцията й до Централна и Западна Европа. Интерком Груп и дъщерните му дружества са представени с офиси в големите градове на страната, като Варна, София, Русе, Бургас и Пловдив. akcent.bg
Източник: Други (16.12.2022)
 
"Мегапрофил ИГ" инвестира 25 милиона лева в цех за метал и отваря 100 нови работни места В Русе започна строителството на нов цех за обработка на метал към местната фирма "Мегапрофил ИГ", част от компанията "Интерком Груп" ООД. Действащият производствен капацитет е над 100 000 тона, а стартиралата инвестиция е на стойност от над 25 милиона лева. Тя включва закупуването на земята и изграждането на инфраструктура върху над 26 000 кв.м., изграждане на производствени и складови площи на 15 000 кв.м. и инвестиции в нови машини, съоръжения и фотоволтаична централа за над 10 милиона лева. С увеличаването на мощността компанията цели да достигне до производство от над 200 000 тона годишно, а броят на пряко изисква да се увеличи от 150 на 250 души. "Мегапрофил ИГ" ЕООД е част от "Интерком Груп" ООД и е специализирана в производството на кръгли, квадратни и правоъгълни електрозаварени стоманени профилни тръби и разкрой на метални изделия.
Източник: Money.bg (20.12.2022)
 
Правителството на Китай одобри преструктурирането на два държавни гиганта в производството на желязо и стомана. Планът предвижда „Синостийл“ (Sinosteel Group Corporation Limited), разработчик и преработвател на металургични и минерални ресурси, да бъде интегриран в „Баоу“ (China Baowu Steel Group Corporation), която е основен играч в производството на желязо и стомана. След реорганизацията „Синостийл“ вече няма да бъде под прекия контрол на правителствената Комисия за надзор и управление на държавните активи. През октомври 2020 г. бе решено „Баоу“ да поеме управлението на „Синостийл“. Създадена след реорганизацията на бившите „Баостийл“ и „Ухан айрън енд стийл“ (Wuhan Iron and Steel) през 2016 г., „Баоу“ извърши серия от стратегически преструктурирания през последните години. През 2020 г. гигантът е произвел над 100 милиона тона стомана и регистрира рекордно добро бизнес представяне през 2021 г.
Източник: 24 часа (23.12.2022)
 
Цената на платината скача с над 20 процента от края на септември досега и тя е на път да отбележи най-доброто си тримесечие от 2009 г. насам. От 2019 г. насам Китай внася огромни количества платина, което води до ограничения при предлагането на добития ценен метал в останалата част от света, според Световния съвет за инвестиции в платина, предаде БТА. Базираната в Лондон организация очаква през 2023 г. да настъпи дефицит в предлагането на платина, като търсенето ще нарасне с 19 процента, а предлагането - само с 2 процента. Търсенето на платина в индустриалната сфера ще се увеличи с 10 на сто в сравнение с 2022 г. Прогнозите са, че ще продължи да се увеличава търсенето на ценния метал за нуждите на автомобилостроителната индустрия през идната година. В бижутерийния бизнес то се очаква да остане без промяна, се казва в съобщение до медиите на Световния съвет за инвестиции в платина. Платината е повишила стойността си с 9 процента през 2022 г., по данни на Ройтерс, което я прави по-изгоден актив в сравнение с други ценни метали. Златото губи около 1 процент от стойността си, среброто се повишава с приблизително 3 на сто, а паладият се понижава с 4 на сто.
Източник: Труд (04.01.2023)
 
94% от газовата връзка с Гърция запълнена 4,875 млн. мегават часа са пренесени по газовата връзка Гърция-България (IGB) от 1 октомври до 31 декември 2022 г., съобщава оператора ICGB. През декември, само месеци след въвеждането на газопровода в търговска експлоатация, капацитетът на IGB достига резервиране над 94%. Към края на 2022 г. има регистрирани 11 ползватели на интерконектора. 182-километровият газопровод свързва газопреносните мрежи на Гърция и България в точките Комотини и Стара Загора и представлява пряка връзка на България с Трансадриатическия газоповод (TAP). Общият капацитет на IGB е 3 млрд. куб. м. годишно, като 1,57 млрд. куб. м. са резервирани по дългосрочни договори с продължителност до 25 години. Свободният капацитет успешно се предлага на търгове за различни периоди на европейските платформи PRISMA и RBP.
Източник: 24 часа (12.01.2023)
 
Dundee Precious Metals увеличи добива на злато в "Челопеч" Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals обяви, че е успяла да подобри производствените си резултати в една от своите мини в България в началото на 2023 година. С малко над 1% компанията увеличи добива в "Челопеч". Четвъртото тримесечие на 2022 година е било най-силното за годината на "Ада тепе" с произведени приблизително 28 100 унции злато - или около 30% от златната продукция за цялата година. Изчисленията показват, че тази година продукцията от мината в Крумовград е с около 29% по-малко на годишна база. Общо през годината от нея са излезли 94 000 унции злато, което е към горния край на годишните производствени насоки за годината. През четвъртото тримесечие на 2022 година "Челопеч" е произвел приблизително 45 300 унции злато и 7,4 милиона паунда мед. През цялата 2022 година мината е произвела приблизително 179 100 унции злато и 30,8 милиона паунда мед.
Източник: Money.bg (12.01.2023)
 
Velocity получи разрешение да търси злато в с. Дънгово Канадската компания Velocity Minerals стартира проучвателни дейности в евентуално находище на злато в кърджалийското село Дънгово. Компанията е получила одобрение от Министерството на енергетиката за предложената от нея тригодишна работна програма по проекта. Разрешителното позволява тестовите сондажи да започнат през 2023 г., като първоначално ще се извършват до 2000 метра дълбочина. Velocity Minerals придоби имота в Дънгово, за да проучва потенциални разширения на златната минерализация в съседния си проект в село Македонци. Резултатите от геофизично проучване показват, че златоносни структурни зони могат да се простират и върху имота в Дънгово. Базираната във Ванкувър компания има и 70% дял в имота „Тинтява“, който включва проекта „Розино“, имота „Момчил“, който включва проекта „Обичник“, и имота „Надежда“, който включва проекта „Македонци“.
Източник: economic.bg (19.01.2023)
 
Обемът на доставките на редкоземни метали от Китай за Европейския съюз транзит през Русия се е увеличил значително през 2022 г., съобщи Bloomberg. През първите девет месеца на миналата година (януари-септември 2022 г.) обемът на редкоземните метали, добити в Китай и транспортирани през Русия към ЕС, достига 36 074 тона, което е два пъти повече от обема на доставките за същия период на 2021 г. При това, някои от редкоземните метали, доставяни от Китай в ЕС, могат да бъдат използвани в оръжейната индустрия. По-специално, лантанът се използва широко в производството на бронебойни боеприпаси. Превозът с влакови композиции през Русия позволява да се намали наполовина времето за доставка от Китай за Европа. Така например, превозът с товарен влак от китайския град Ухан до германския Дуйсбург трае 16 дни. По море доставката на стоки по този маршрут отнема двойно повече време, т.е. цял месец. Редкоземните метали са група от 17 елемента, които се търсят във високотехнологичните индустрии. Групата включва лантаниди (гадолиний, холмий, диспрозий, европий, итербий, лутеций, неодим, празеодим, прометий, самарий, тербий, тулий, церий, ербий), както и скандий, итрий и лантан. Китай е абсолютен световен лидер при добива на редкоземни метали, които са от съществено значение за съвременната индустрия. Делът на Китай в световното производство на редкоземни метали е около 70%.
Източник: Money.bg (24.01.2023)
 
Делът на Русия във вноса извън ЕС спадна от 6,4% на 3,8% между февруари 2022 г. и септември 2022 г., сочат последните данни на Евростат. През същия период износът извън ЕС за Русия спадна от 2,3% на 1,1 на сто. Търговският дефицит на ЕС с Русия достигна своя връх от 19,6 милиарда евро през март 2022 г. След това той започна прогресивно намалява и през септември 2022 г. възлиза на 9,7 милиарда евро.Когато се разглежда делът на Русия във вноса извън ЕС за шест ключови продукта, се забелязва силен спад при въглища, природен газ, петрол, торове и желязо и стомана, докато при никела делът леко се е увеличил. По-специално, най-голям спад е регистриран при въглищата (от 45% през 2021 г. на 13% през третото тримесечие на 2022 г.), природния газ (от 36% на 18%), торовете (от 29% на 17%) и желязото и стомана (от 16% на 5%). Същевременно обаче вносът на никел от Русия в ЕС се е увеличил (от 42% на 43%). Преди дни Владимир Потанин, ръководителят на най-големия производител на никел в Русия Norilsk Nickel в интервю за RBC заяви, че въпреки че западните санкции не са наложени срещу Norilsk Nickel, те оказват влияние върху дейността на компанията и я принуждават да коригира стратегията си. Вторият най-богат човек в Русия (според Forbes) беше санкциониран от САЩ през декември, а вече е в черния списък на Великобритания и Канада. Европейският съюз обаче отказва да го санкционира.
Източник: Money.bg (27.01.2023)
 
Със заповед на кмета на Благоевград е спряно решение за обособяване на рудник за добив на барит край село Лешко - инвестиционно намерение от ноември 2022 г. на "Илинденски мрамор". Причините са, че ;елият имот, предвиден за реализиране на рудник попада в защитени зони по програма „Натура 2000“ и има несъответствия в изготвените документите и не е проведена процедура по съгласуване с РИОСВ.
Източник: БНР (31.01.2023)
 
"Алкомет"с рекордна печалба - 57.4 млн. лв. Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" отчита за 2022 г. печалба в размер на 57.4 млн. лв. Основната причина за скока е по-високата цена на алуминия, която е довела и до значителен ръст на приходите. В същото време обаче продажбите на голяма част от продуктите намаляват като обем заради свитото търсене. Производството на валцови и пресови продукти се е понижило с над 20% през миналата година. Средно с 18% по-малък е и обемът на продажбите, които достигат 86.8 хил. тона. При пресовите продукти спадът е над 10% и засяга почти всички видове изделия. Ръст има само при специалните профили - 39%, благодарение на увеличението на проектите за соларни инсталации и енергийна ефективност. Без промяна са останали продажбите на обработени профили за автомобилни компоненти. Годината е била неблагоприятна и за валцовите продукти - листа и ленти. Намаленото търсене се дължи на застоя в ключови сектори - строителство, машиностроене, автомобилостроене. Това е и причината за спада на продажбите като обем - около 60% за листата и 40% за лентите. Общите приходи на дружеството се увеличават с доста по-голям темп от разходите.
Източник: Капитал (31.01.2023)
 
В края на 2022 г. износът на концентрат и пелети от желязна руда от Русия за Европа е намалял четири пъти, до 2,9 милиона тона, въпреки липсата на санкции. Това съобщава "Ведомости", като се позовава на браншовата агенция Metals&Mining Intelligence (MMI). По нейни данни износът на концентрат е спаднал 8,5 пъти до 0,2 млн. тона, на пелети - 3,7 пъти до 2,7 млн. тона, а на горещо брикетирано желязо - със 7% до 2,5 млн. тона. Общият износ на концентрат и пелети от желязна руда от Русия е спаднал с 39% до 13,6 млн. тона. Износът на пелети от Русия за Китай се е утроил до 1,5 милиона тона. Износът на руски железен руден концентрат за страната е спаднал с 2,5% до 7,8 млн. тона. MMI твърди, че централноевропейските минни и преработвателни заводи в Русия, които са съсредоточени върху доставките за Европа, не са успели да пренасочат изцяло обемите си към китайския пазар. Говорител на "Северстал" заяви пред "Ведомости", че преди да бъдат наложени санкции на основния акционер Алексей Мордашов, компанията е доставяла пелети за Европа, основно за Финландия. Но след налагането на санкциите тези доставки са прекратени. По-рано Световната асоциация на производителите на стомана (WSA) подобри прогнозата си за търсенето на стомана в Русия. Вместо 20% спад на потреблението през 2022 г., експертите очакват 6% спад. Но през 2023 г., вместо стагнация в предишната прогноза, WSA очаква търсенето да намалее с 10% поради прогнозираното затягане на антируските санкции.
Източник: actualno.com (01.02.2023)
 
Китайският гигант от стоманодобивната индустрия Haitian започна строеж на фабрика в Рума, Сърбия, съобщава SeeNews. Инвестицията е в размер на €100 милиона и е една от най-големите в страната в последно време. Компанията е най-големият световен производител на машини за леене на стомана с над 50 000 произведени инжекционни машини през 2022 година и годишна продажба от над €2 милиарда. В Сърбия производителят ще работи чрез новоучредено дружество.Според сръбския бизнес регистър Haitian Machinery е основана през юли 2022 година с капитал от €5 000. Haitian е закупила два парцела в индустриалната зона на град Рума с площ от 36,5 хектара. В първата фаза ще бъдат изградени производствени мощности и офис сграда с площ от 100 000 квадратни метра. Целта е достигане на производствен капацитет от 2500 машини за леене. Haitian планира да покрие пазари в Европа, Азия и САЩ, като първата цел след Сърбия е Турция, а след това Русия, Близкият изток, Индия и САЩ. Според главния изпълнителен директор на Haitian International тепърва ще разширява производствените си бази и ще инвестира в Сърбия. Компанията ще наема предимно висококвалифицирана работна сила - около 300 работници, като средната заплата се очаква да бъде над €1000.
Източник: Money.bg (01.02.2023)
 
Дефицит на мед се очаква да залее глобалните пазари през 2023 г., а анализатори прогнозират, че недостигът на метала може да продължи до края на десетилетието. В момента светът е изправен пред глобален недостиг на мед, подхранван от проблемите с предлагането от Южна Америка и по-големия натиск от страна на търсенето, предава CNBC. Медта е важен индикатор за състоянието на икономиката заради широкото си приложение на места, като електрическо оборудване и промишлени машини. Недостигът на мед би бил индикатор, че глобалният инфлационен натиск ще се задълбочи и впоследствие ще принуди централните банки да запазят политиката си на повишение на лихвите за по-дълъг период. Перу е разтърсвана от протести, откакто бившият президент Педро Кастильо беше отстранен през декември чрез процедура по импийчмънт. Южноамериканската държава допринася с 10% към глобалното предлагане на мед. От Glencore обявиха на 20 януари, че временно спират дейността си в медната мина Antapaccay в Перу, след като протестиращи са разграбили и подпалили помещения на компанията. Освен това, Чили, която е най-големият производител на мед в света с 27% дял от предлагането, отчете 7% спад на добива на годишна база през ноември. Като цяло смятаме, че Чили вероятно ще произвежда по-малко мед в периода 2023 – 2025 г.“, посочват от Goldman Sachs в свой доклад от 16 януари. Фючърсите на медта приключиха вчерашната сесия на 4.035 долара за паунд (около 0.45 килограма), според данни на CME. Преди това металът поевтиня до 3.9930 долара, което беше най-ниското ниво от 10 януари, когато цената беше 3.9875 долара. Отмяната на строгите ограничения срещу COVID-19 в Китай се очаква да ускори икономическото възстановяване на страната, както и натрупаното търсене. Цените на суровините нарастват от декември, когато Китай обяви плановете си да отмени редица мерки срещу COVID-19. Медта е силно застъпена в технологиите, свързани с електричеството и в предложенията за енергиен преход.
Източник: economic.bg (09.02.2023)
 
Индия е открила значителни залежи на литий, възлизащи на 5,9 милиона тона, предаде ДПА. Металът е особено важен при производството на батерии за електромобили. Залежите, открити от Геологическия институт на Индия, се намират в района Реаси на щата Джаму и Кашмир. Новооткритите залежи са значителни на фона на изчисленията, че общите запаси от литий по света възлизат на около 98 милиона тона. С най-големи запаси разполага Чили - 9,3 милиона тона, следвано от Австралия - 6,2 милиона тона, сочат данни на Геологическия институт на САЩ. Литият става все по-търсен, тъй като се влага в батериите на мобилните телефони, в лаптопите, както и като компонент от катодите на всички видове литиево-йонни батерии за електромобили.
Източник: economy.bg (14.02.2023)
 
Аурубис инвестира 120 млн. евро в разширение на рафинерията за катодна мед в България Надзорният съвет на „Аурубис“ (Aurubis AG) одобри инвестиция в размер на 120 млн. евро (235 млн. лв.) за разширение на рафинерията за катодна мед в завода на Групата до Пирдоп и Златица, България. Разширението ще позволи на „Аурубис“ да произвежда около 340 000 тона катодна мед годишно, което съответства на увеличение от около 50%. Очакваният годишен ефект върху оперативната печалба (EBITDA) е 30 млн. евро след въвеждането в експлоатация през втората половина на 2026 г. Разширението на рафинерията до Пирдоп и Златица ще позволи да се преработват на място всички произведени в България медни аноди. При производството на мед електролизата е крайната стъпка на пречистване (рафиниране) на метала. Анодната мед, добита в металургията (до 99.5% чистота) се рафинира чрез процес на електролиза до катодна мед (99.99% чистота). Катодната (рафинирана) мед е стандартът търгуван на Лондонската метална борса (London Metal Exchange, LME) и е материалът за всички по-нататъшни приложения на медта. „Аурубис“ ще финансира инвестицията със собствени средства от текущия паричен поток без увеличения на капитала. „Аурубис България“ АД, част от Групата „Аурубис“ (Aurubis AG), стопанисва медодобивния завод до Пирдоп и Златица и е най-големия износител и вносител на България с ключово значение за икономиката на страната. Групата „Аурубис“ е водещ световен доставчик на цветни метали и една от най-големите мрежи за рециклиране на мед в света. Компанията преработва сложни метални концентрати, метален скрап и металосъдържащи материали в метали с най-високо качество. „Аурубис“ произвежда над един млн. тона катодна мед годишно. Устойчивото развитие е основна част от стратегията на Групата. „Аурубис“ има 6900 служители в заводи в Европа и САЩ и широка дистрибуторска мрежа по целия свят. Акциите на Групата са част от сегмента Prime Standard на Германската фондова борса и са регистрирани в MDAX, Global Challenges Index (GCX) и STOXX Europe 600.
Източник: 3e-news (17.02.2023)
 
Гръцки инвеститор иска да строи жилища на терена на бившия завод „Пектин“ в Перник В община Перник е постъпило заявление от "Формейшън ентърпрайзис" ЕООД със седалище в София, управлявано от Томас Папакостас. Той иска разрешение за изработване на проект и одобряване на задание за частично изменение на общия градоустройствен план на Перник на мястото, отредено за производствена и складова база на несъществуващия вече завод "Пектин". Имотът е с площ 14 826 кв. метра и попада в промишлени терени на незамърсяващи производства. Намира се в югозападната част на кв. "Църква". Завод "Пектин" бе част от индустриалната гордост на Перник като единствен производител на лечебен пектин на Балканския полуостров в годините на социализма. В него са произвеждани и пастьоризирани ябълкови сокове, конфитюри, желета, компоти, шипково брашно, сушени плодове, ракия и др. Приватизиран е през 1997 г. След смяната на няколко собственици, които разпродадоха машините, съоръженията и комуникациите, през 2017 г. остатъкът от завода е продаден от частен съдебен изпълнител за 356 160 лв.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2023)
 
Приходите на канадската Dundee от българския ? бизнес намаляват Канадската миннодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) отчете приходи за 2022 г. в размер на 433,5 млн. долара от българските си мини, като по-голямата част от приходите, 271,7 млн. долара, са генерирани от медно-златната мина в Челопеч, а останалите - от мина „Ада тепе“. Приходите от мината в Челопеч са със 7% по-ниски на годишна база поради по-малките обеми продадена мед и по-високи разходи за превоз, заяви DPM във финансовия си отчет за 2022 г. Приходите от медно-златната мина „Ада Тепе“ са намалели с 29% на годишна база, главно поради по-малките обеми продадено злато. През миналата година в Челопеч са произведени 179 135 тройунции злато. През 2023 г. канадският концерн очаква производство на злато в диапазона между 150 хил. и 170 хил. тройунции, докато през 2024 г. трябва да е между 160 хил. и 180 хил. тройунции. Според насоките производството на злато от мината трябва да бъде между 160 хил. тройунции и 185 хил. тройунции през 2025 г. През 2022 г. мината е доставила 30,8 млн. фунта мед. През 2023 г. производството се очаква да варира между 30 млн. и 35 млн. фунта мед, докато през 2024 и 2025 г. то трябва да достигне между 29 млн. и 34 млн. фунта. През 2022 г. „Ада Тепе“ е произвела 93 974 тройунции злато. DPM очаква производство на злато в обем от 120 хил. до 145 хил. тройунции през 2023 г. През следващата година производството трябва да намалее до между 85 хил. и 105 хил. тройунции, а през 2025 г. да спадне до между 70 хил. унции и 85 хил. тройунции. Dundee Precious Metals Inc. е международна златодобивна компания, базирана в Канада, с дейности и проекти в България, Намибия, Еквадор и Сърбия. Акциите на DPM се търгуват на фондовата борса в Торонто.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2023)
 
Купувачът на активите на ОЦК ще добива цинк от отпадъците в Кърджали Повече от 10 години, след като Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали спря работа, на площадката на завода ще бъде възстановено частично производство. Купувачът на активите - свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", предстои да пусне нова инсталация, с която ще преработи част от натрупаните отпадъци. Инвестицията е 32 млн. евро и се очаква да се изплати за около 4 години. Това е малка част от доста по-мащабен проект за строителство на нов цинков завод. Изграждането на т.нар. велц инсталация е първата част от проекта на "Хармони 2012" за модернизация, който предвижда възстановяване на цинковото производство на площадката на бившия ОЦК в Кърджали. Старите съоръжения за производство на цинк и олово там бяха разрушени, след като през 2012 г. компанията купи активите, а самото дружество ОЦК (на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев) фалира. Идеята сега е да се построи изцяло нов цинков завод по съвременна технология. Оловното производство отпада. Изпълнението на проекта за модернизация започна през 2016 г., като по него "Хармони 2012" работи с базираната в Лондон консултантска компания Wood Mackenzie. Инвеститорът получи положително решение по ОВОС и разрешение за строеж за част от инсталациите. По думите на управителя Иван Елкин е закупено и по-голяма част от оборудването.
Източник: Капитал (22.02.2023)
 
Съединените щати ще наложат мито от 200 % върху алуминия и неговите производни, произведени в Русия, като то ще влезе в сила от 10 март, съобщи Белият дом при обявяване на новите широкообхватни санкции, свързани с инвазията на Русия в Украйна, предаде Ройтерс. Съединените щати също така ще започнат да прилагат мито от 200 % върху вноса на всякакво количество първичен алуминий, разтопен или отлят в Русия, считано от 10 април.
Източник: БНР (27.02.2023)
 
212 млн. лв. за индустриалните зони и паркове за пътища, жп линии, лаборатории Министерството на иновациите и растежа (МИР) е на път да отвори четвъртата мярка по Плана за възстановяване. Тя е с бюджет от 212.5 млн. лв. и е насочена към развитието на индустриалните зони и паркове в България. Условията за кандидатстване по схемата бяха публикувани за обществено обсъждане, което ще продължи до 23 март, което означава, че тя може да бъде отворена за кандидатстване през април. Засега обаче от МИР не посочват конкретна дата. Операторите на зоните и парковете ще могат да кандидатстват с проекти за пътища, жп линии и други елементи на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура, сгради за лаборатории за научни изследвания и дори зарядни станции за електромобили. Това е много важно предвид дългогодишните проблеми на част от парковете и зоните, свързани именно с липсата на базова инфраструктура и нееднократните коментари, че интерес от страна на инвеститорите има, но липсата на пътища, ВиК и осветление блокират някои от проектите. Минималният размер на безвъзмездната помощ за проект е 3 млн. лв., а максималният - 40 млн. лв.
Източник: Капитал (02.03.2023)
 
"Райнметал" иска да построи завод за танкове в Украйна Германската компанията "Райнметал" (Rheinmetall) води преговори с Киев за построяване на танков завод в Украйна, заяви шефът на германския отбранителен концерн Армин Папергер в интервю за в. "Райнише пост". Папергер каза, че заводът може да бъде построен за около 200 милиона евро. По думите му предприятието може да произвежда до 400 танка "Пантера" годишно. Той определи преговорите с украинското правителство като "обещаващи" и изрази очакване да бъде взето решение по въпроса "в следващите два месеца". Според него Украйна се нуждае от 600-800 танка за победа срещу Русия, а за да бъде събрано това количество, трябва бързо да започне производство на нови танкове. "Дори ако Германия предаде всички 300 танка "Леопард 2", с които разполага Бундесверът, това ще бъде твърде малко", каза той. При сегашното положение "Райнметал" е в състояние да достави около 250 танка във връзка с войната в Украйна, а работата върви на пълни обороти, заяви Папергер. Вече са подготвени повече от 40 бойни машини на пехотата "Мардер", а до края на годината броят им ще бъде около 100. По думите му от 50 танка "Леопард 2A4" около 30 са готови, а освен това има около 100 танка "Леопард 1" от по-стари модификации, от които могат да се направят 88 машини отново годни за употреба. "Райнметал" се предвижда да бъде включен в германския водещ индекс DAX на мястото на здравната компания "Фрезениус медикъл кеър" от 20 март. В момента "Райнметал" има стойност на фондовия пазар над 10.8 милиарда евро. Тя е най-голямата оръжейна компания в Германия с около 29 500 служители.
Източник: Медия Пул (07.03.2023)
 
Металургичната компания “Етем” купува конкурента “Космос Алуминиум” В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на “Космос Алуминиум” АД (Гърция) и „ЕТЕМ Търговско и Промишлено Акционерно Дружество за Леки Метали“ (Гърция) да осъществят концентрация посредством вливане, обявиха от регулатора. Търговските дейности на тези предприятия са свързани с производство и продажба на архитектурни системи от екструдирани профили, както и производство и продажба на стандартни и изработвани по задание на клиента алуминиеви профили. Двете фирми искат от КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение. В началото на тази година от металургичната компания „Етем“, която притежава силни позиции в Югоизточна Европа, съобщиха за подписване на стратегическо споразумение за сътрудничество „Етем и Космос Алуминиум“. Става въпрос за дружество с търговско наименование “Етем Комършъл енд Индъстриъл Лайт Металс Сосиете Аноним” (???? Commercial and Industrial Light Metals Societe Anonyme), от което “Елвалхалкор хеленик копър енд алуминиум индъстри Ес Ей” (ELVALHALCOR HELLENIC COPPER AND ALUMINIUM INDUSTRY S.A.) притежава 80 процента, и дружество с търговско наименование “Космос Алуминиум Ей И” (COSMOS ALUMINIUM A.E.). С това споразумение страните договарят основните условия на преобразуването чрез вливане на „Космос Алуминиум“ в „Етем“. В резултат, по отношение на акционерите на „Етем“, налични към момента на извършване на вливането, ще възникне миноритарен дял от дружествения капитал на „Космос Алуминиум“.
Източник: Банкеръ (07.03.2023)
 
В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на “Космос Алуминиум” АД (Гърция) и „ЕТЕМ Търговско и Промишлено Акционерно Дружество за Леки Метали“ (Гърция) да осъществят концентрация посредством вливане. Търговските дейности на тези предприятия са свързани с производство и продажба на архитектурни системи от екструдирани профили, както и производство и продажба на стандартни и изработвани по задание на клиента алуминиеви профили. В началото на тази година от металургичната компания „Етем“, която притежава силни позиции в Югоизточна Европа, съобщиха за подписване на стратегическо споразумение за сътрудничество „Етем и Космос Алуминиум“. Става въпрос за дружество с търговско наименование “Етем Комършъл енд Индъстриъл Лайт Металс Сосиете Аноним” (???? Commercial and Industrial Light Metals Societe Anonyme), от което “Елвалхалкор хеленик копър енд алуминиум индъстри Ес Ей” (ELVALHALCOR HELLENIC COPPER AND ALUMINIUM INDUSTRY S.A.) притежава 80 процента, и дружество с търговско наименование “Космос Алуминиум Ей И” (COSMOS ALUMINIUM A.E.). С това споразумение страните договарят основните условия на преобразуването чрез вливане на „Космос Алуминиум“ в „Етем“. В резултат, по отношение на акционерите на „Етем“, налични към момента на извършване на вливането, ще възникне миноритарен дял от дружествения капитал на „Космос Алуминиум“. Тази трансакция ще бъде извършена след предварително изпълнение на изискуемите действия и условия, включително след успешното завършване на правни, финансови и други проверки за съответствие на дружествата „Етем“ и „Космос Алуминием“, уточняват от двете фирми. Основана през 1971 г., „Етем“ заема лидерските позиции в областта на алуминиевата екструзия и е сред най-обещаващите компании в Югоизточна Европа. Това е първата компания, която напълно интегрира процеса на проектиране и производство на архитектурни системи и алуминиеви профили за промишлени приложения в Гърция. Със своето модерно производствено предприятие в България и годишен капацитет, надхвърлящ 35 000 тона, „Eтем“ осигурява доставка до всички свои клиенти независимо от тяхното местоположение. „Eтем“ е международна компания с развити износ и глобално пазарно присъствие.
Източник: Банкеръ (08.03.2023)
 
Отстъпката от спазването на фискалните правила в ЕС отпада в края на 2023 г. Клаузата за временно отклонение от бюджетните изисквания в ЕС, които обикновено се прилагат в случай на сериозен икономически спад, ще бъде дезактивирана в края на 2023 г., съобщи в сряда Европейската комисия. Дерогацията влезе в сила заради пандемията от Covid-19 и избухването на войната в Украйна. Докато не започне да функционира нова рамка за икономическо управление и с оглед на новата реалност след пандемията, не е целесъобразно да се възобнови прилагането единствено на правилата на Пакта за стабилност и растеж, които бяха в сила преди задействането на общата клауза за дерогация през 2020 г. Комисията е готова да предложи специфични за всяка държава препоръки за фискалната политика за 2024 г., които включват количествено изискване, както и качествени насоки относно инвестиционните и енергийните мерки.
Източник: Медия Пул (10.03.2023)
 
Над 3 млн. мегаватчаса газ са преминали от началото на годината по интерконектора Гърция-България По газовия интерконектор Гърция-България са пренесени 3,08 млн. мегаватчаса за периода 1 януари – 28 февруари 2023 г. От въвеждането на газопровода в търговска експлоатация на 1 октомври 2022 г. по него са пренесени общо 7,9 млн. мегаватчаса. Това съобщиха от съвместното дружество "Ай Си Джи Би", което е собственик на газопровода. Към края на месец февруари има регистрирани 15 ползватели на интерконектора, посочват още от дружеството. Газопроводът, който е с дължина 182 км, свързва газопреносните мрежи на Гърция и България в точките Комотини и Стара Загора, и представлява пряка връзка на България с Трансадриатическия газоповод (TAP). Общият капацитет на интерконектора е 3 млрд. куб. м годишно, като 1,57 млрд. куб. м са резервирани по дългосрочни договори с продължителност до 25 години. Останалият капацитет успешно се предлага на търгове за различни периоди на европейските платформи PRISMA и RBP. Количествата природен газ, транспортирани по интерконектора от началото на октомври 2022 г., осигуряват близо една трета от вътрешното потребление на България в зимния сезон. Новата инфраструктура създава възможности за пренос на природен газ и към други съседни държави в региона, включително и към Молдова и Украйна.
Източник: БТА (10.03.2023)
 
АППД планира да придобие нова драга Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав” (ИАППД) модернизира своя флот и материално-техническа база благодарение на успешно осъществени проекти, финансирани по европейските фондове. Общата им стойност е повече от 45 милиона лева, съобщи изпълнителният директор на ИАППД Ивелин Занев. Най-големият проект от тях е “Модернизация и оптимизация на дейностите по рехабилитация на корабоплавателния път в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез доставка на оборудване”. Той е осъществен в периода януари 2018 г. – септември 2022 г. и е на стойност близо 21 млн. лева. От тях 85 процента са от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите 15 на сто са национално съфинансиране. По проекта ИАППД придоби съвременна драгажна техника, с която може да осигурява корабоплавателния път в българския участък на реката. Оборудването включва драга, която получи името “Янтра”, построена в нидерландска корабостроителница, маневрен кораб “Искър”, несамоходни понтон и шалан, построени в корабостроителница в Гюргево, както и тръби за пренос на наноси. maritime.bg
Източник: Други (15.03.2023)
 
Китай ще затегне контрола си върху световното предлагане на кобалт, тъй като цената на ключовия метал за батериите на електрическите автомобили достигна 32-месечно дъно поради рязкото увеличаване на производството. Според данни на Statista цената на фючърсите е спаднала от близо 82 хил. долара за метричен тон през март миналата година до 49 хил. долара през януари 2023 г. Британският търговец Darton Commodities предвижда през следващите две години китайският дял в производството на кобалт да достигне половината от световното спрямо сегашните 44%, съобщава Financial Times. Увеличението идва въпреки усилията на Запада да установи контрол върху веригите за доставка на важни минерали като кобалт, литий и никел, които са от съществено значение за производството на батерии за електрически автомобили. Китайската рафинираща дейност достигна 140 хил. тона през 2022 г., което е над два пъти повече от нивото отпреди пет години, тъй като преработените обеми в останалата част на света се задържат на ниво 40 хил. тона. По този начин най-голямата азиатска икономика държи 77% от световния рафиниращ капацитет. Според Darton световният добив на кобалт се е увеличил с 23% (35 хил. тона) през 2022 г. Това се дължи основно на швейцарската минна група Glencore, която е повишила добива в най-голямата кобалтова мина в света Мутантда, намираща се в Демократична република Конго (ДРК), и по-високото производство в Индонезия, която през последната година се е превърнала във втория най-голям производител на кобалт в света. Нарастването на предлагането е било повече от два пъти по-голямо от ръста при търсенето, което е довело до срив на цените. Търсенето на метала е било засегнато от слабите продажби на мобилни устройства, както и от ковид рестрикциите в Китай и преминаването на китайския пазар за електрически автомобили към батерии, които не използват кобалт. Цените на метала могат да паднат още повече, ако бъде разрешено на Tenke Fungurume, втората по-големина мина за кобалт в света, която е собственост на китайската CMOC, да възобнови износа от ДРК, който беше забранен през миналия юли поради данъчен спор. Мината продължава дейността си въпреки забраната за износ, като според пазарни оценки е складирала между 10 хил. и 12 хил. тона, което се равнява на 6% от миналогодишното търсене. Прогнозираното увеличение на китайския дял в световния добив на кобалт се дължи до голяма степен на началото на добива в медно-кобалтовата мина Kisanfu в ДРК, собственост на CMOC, през тази година. Тъй като голяма част от кобалта се получава като страничен продукт от добива на мед и никел, чиито цени остават сравнително високи, предлагането на кобалт не може да бъде намалено лесно въпреки спада на котировките му. Въпреки това според източници от индустрията малкият неформален добив, който осигурява между 15% и 30% от производството на ДРК, вече е съкратен, като някои дребни производители са се насочили към добива на мед. По-ниските цени на кобалта също така пораждат предизвикателства за реализацията на проекти извън Китай. Опасенията на Вашингтон относно доминиращата роля на Китай във веригата за доставки на кобалт доведоха до значителни стимули за вътрешно производство на кобалт или в държави, считани за приятелски настроени към Америка. Въпреки това стимулите, предвидени в Закона за намаляване на инфлацията, ще отнемат години, за да дадат някакви резултати.
Източник: Капитал (15.03.2023)
 
Съдът на ЕС отклони иск на Еврокомисията срещу България за мръсния въздух Съдът на ЕС (СЕС) обяви за недопустим първия иск на Европейската комисия срещу България за установяване на двойно неизпълнение на задължения в областта на замърсяването на въздуха. Според СЕС Еврокомисията не е заявила достатъчно ясно, че към референтната дата 9 февруари 2019 г. България все още не е предприела мерки за изпълнение на предишно решение от 2017 г. - то гласи, че България не е изпълнила задълженията си да спазват пределно допустимите стойности за концентрация на някои замърсители в атмосферния въздух. Решението не означава, че България се е справила с проблема със замърсения въздух в големите градове и в някои особено застрашени агломерации, което очевидно не би било вярно, а просто, че Еврокомисията не е задала иска си достатъчно категорично. Решението има важно значение за България, защото отпада съвсем реалната опасност на държавата да бъдат наложени много високи глоби.
Източник: Капитал (17.03.2023)
 
В началото на този месец Aurubis започна строителството на модерна и енергийно ефективна инсталация в обекта си в Олен, Белгия. Новото съоръжение Bleed treaty Olen Beerse или BOB, ще възстановява ценни метали като никел и мед, съдържащи се в електролитните потоци, генерирани в резервоарите по време на производството на метал в обектите на Aurubis в Берсе и Олен (и двете се намират в Белгия). Инвестицията ще е от около 70 милиона евро. Очаква се заводът започне да функционира напълно през фискалната 2025/ 2026 година. Очаква се BOB да има капацитет да обработва приблизително 81 000 тона годишно вложен електролитен материал. Заводът на Aurubis в Олен произвежда медни аноди, катоди и др., докато Aurubis в Берсе рециклира и рафинира материали в цветни метали, метални изделия и минерали. Освен BOB, Aurubis в момента изгражда своя нов завод за рециклиране ASPA в белгийският град Берсе. Приблизително 670 души работят в завода за рециклиране на метали в Олен а приблизително 470 са заети в Aurubis Beerse. В началото на февруари най-големият производител на мед в Европа, отчете спад от около 24% в тримесечните си печалби. Причината: високите цени на енергията и инфлацията, въпреки силното търсене.
Източник: Money.bg (24.03.2023)
 
„ЕСКО България" ще изгради за своя партньор „Аурубис България“ две фотоволтаични инсталации за производство на електрическа енергия за собствено потребление. „ЕСКО България", която до миналата година беше част от групата на CEZ в България, ще предостави пълен инженеринг - проектиране, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и поддръжка на фотоволтаичните инсталации. Двете централи ще бъдат с обща инсталирана мощност над 13 000 kWp. Новите проекти, наречени съответно „Аурубис-2“ и „Аурубис-3“, ще бъдат изградени през 2023-2024 г. „Аурубис 2“ ще се намира на площадка на територията на рекултивирано депо. „Аурубис-3“ ще бъде изграден на територията на технологична площадка на завода. Двете централи ще произвеждат общо 17 000 мВтч електроенергия годишно, което се равнява на годишното потребление на близо 5000 домакинства. През 2021 г. „ЧЕЗ ЕСКО" изгради първия соларен парк на „Аурубис“ – „Аурубис-1“. С годишно производство от 11 700 мВтч/годишно това беше най-големият соларен парк в България за собствени нужди. Общо трите проекта ще осигурят около 6% от сегашното потребление на електроенергия на завода.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2023)
 
България е ключов производител на мед, която беше включена в списъка с критично важни метали Европейският съюз предложи медта и никелът да бъдат класифицирани като суровини от първостепенно значение в новия Закон за критичните суровини, който има за цел да подпомогне доставките им наред с други метали, които са от ключово значение за енергийния преход. България би могла да има силни позиции в плановете на Брюксел за засилване производството на мед, тъй като е третата страна в Европа по добив. В момента това се прави от три компании, като най-голяма е "Елаците - мед" (част от групата "Геотехмин"), която оперира находището "Елаците" в Стара планина. Другият голям производител е "Асарел - Медет", която работи край Панагюрище. Компанията има технология за преработка на руди с много ниско съдържание на мед - 0.27%, както и инсталация, с която произвежда чиста мед от руднични води. Концесионер на медно-златното находище край Челопеч е "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals. Това е и единствената компания, отворила нова мина в страната след промените - златният рудник край Крумовград. Концесии за добив имат още две компании. Преди четири години правата за находище "Прохорово" получи "Прохорово майнинг". Към момента няма информация проектът да е разработен. Преди две години групата на пловдивския металургичен завод КЦМ получи правата за находище "Цар Асен 2" в община Пазарджик, където се ангажира да инвестира 11 млн. лв. Предвижда се рудата да се преработва в обогатителната фабрика на групата в село Елешница. Голяма част от медния концентрат, който се произвежда от добивните компании в страната, се преработва в България - в завода на "Аурубис" (част от германската група Aurubis) край Пирдоп и Златица. Количеството обаче покрива едва около 30% от капацитета на предприятието, а останалата част се внася. Това прави България един от най-големите вносители на меден концентрат в света. В момента заводът произвежда както катодна мед (с чистота 99.99%), която е борсовият стандарт, така и аноди, които се транспортират до други заводи на групата в Европа за рафиниране.
Източник: Капитал (28.03.2023)
 
До 15 май бизнесът може да кандидатства с проекти за изграждане на собствени фотоволтаични системи До 15 май бизнесът може да кандидатства с проекти за изграждане на фотоволтаични системи за собствени нужди, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа. Той взе участие в информационен ден за представяне на процедурата за изграждане на нови възобновяеми енергийни източници по Плана за възстановяване и устойчивост. Процедурата е насочена само към фирми, регистрирани по търговския закон. Фокусът е върху производствените предприятия, но са допустими и тези от сферата на услугите. Мярката предвижда изграждане на фотоволтаични системи с локални съоръжения за съхранение на енергията. Произведеният ток обаче трябва да се ползват само за собствено потребление, търговията с него е недопустима, подчерта Драганов. Бюджетът на програмата е в рамките на 200 милиона лева. Един проект може да е на стойност до 1 милион лева, като самоучастието е 50 процента.
Източник: БТА (31.03.2023)
 
„Алкомет“ АД получи голямата награда „Инвеститор на годината 2022“ на Българска агенция за инвестиции. Наградата бе връчена на мажоритарния собственик на компанията Фикрет Индже от президента на България Румен Радев на официална церемонията в столичния хотел „Хаят Риджънси“. „Алкомет“ е реализира инвестиция в размер на 27,2 млн. лв. и е създала нови 75 работни места. През годините е вложила общо 164 млн. евро в модернизация. Всяка година Българската агенция за инвестиции отличава най-значимите инвестиционни проекти за изминалата година. Критериите, по които журито определя победителите, са обемът на инвестициите, разкритите работни места и районът, в който се създава или разширява производството. Тази година над 50 компании от цялата страна бяха номинирани за участие в конкурса.
Източник: Труд (31.03.2023)
 
Dundee очаква по-голям добив на злато и мед от „Челопеч“ Базираната в Канада компания за добив на злато и мед Dundee Precious Metals удължи живота на българската мина в Челопеч с една година – до 2031 г. Това се случва въз основа на актуализирани оценки на запасите от минерали. Удължаването е подкрепено от доказани и вероятни материални запаси в размер на 1.55 милиона унции злато и 311.5 милиона паунда мед. Според актуализирания план се добавят приблизително 24 000 унции злато и над 4 хил. т мед между 2023 и 2031 г. Общите измерени и посочени минерални ресурси добавят допълнителен потенциал за удължаване на живота на мината. В актуализираната си оценка Dundee също така казва, че планира значителна програма за сондиране за 2023 г., която включва 44 000 метра сондажи в мините за разработване на минерални ресурси, както и 50 000 метра сондажи в изоставени находища. В съответствие с насоките на Dundee за 2023 г., компанията е предвидила между 5 и 6 млн. долара за проучвателни дейности в мината в Челопеч и 5 до 6 млн. долара за проучвателни дейности в изоставени зони. Канадската компания е направила разчетите си при дългосрочни цени на златото от 1500 долара за унция, на среброто – от 17 долара за унция и на меда – от 3.25 долара за паунд. В момента цените на суровините са над тези стойности, но това се дължи до голяма степен на икономическата обстановка и банковите сътресения в САЩ и Европа.
Източник: economic.bg (03.04.2023)
 
Министерството на иновациите и растежа (МИР) подготвя стартирането на процедурата "Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията". за финансиране на около 500 предприятия, които ще бъдат подкрепени с 200 млн. лева за изграждане на нови системи за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Едно от основните изисквания по процедурата е да има батерия за локално съхранение на част от произведената ВЕИ енергия. През първите 5 години предприятията ще могат да ползват произведената от тях ВЕИ енергия само за собствено потребление на предприятия от почти всички сектори на българската икономика и няма да имат право да я продават. В общия случай ще се изисква 50 процента собственото участие, но то може да бъде и малко по-голямо в зависимост от категорията на предприятието и региона, в който то извършва дейност.
Източник: 24 часа (06.04.2023)
 
Гръцкият производител на алуминиеви профили Etem, който е собственик на българската "Етем БГ", ще се влее до края на май в Cosmos Aluminium, притежавана от фамилията Кантониас. За бизнеса в България това не би трябвало да има пряк ефект, тъй като местното дружество извършва само търговска дейност, а доставчик на продуктите е заводът на Etem край Атина. Вливането ще стане чрез увеличаване на капитала на Cosmos Aluminium с 1 579 300 евро. За целта Cosmos Aluminium ще издаде 15 793 нови акции с номинална стойност 100 евро, които ще бъдат предоставени на Elvalhalcor - прекия собственик на Etem. След сделката капиталът на Cosmos Aluminium ще достигне 10 648 500 евро, а собственици ще бъдат семейство Кантониас (85%) и Elvalhalcor (15%). Гръцката Etem е собственост на Elvalhalcor Hellenic Copper and Aluminium Industry, която обединява медния и алуминиевия бизнес на групата Viohalco (собственик на "Стомана индъстри" в Перник). Cosmos Aluminium пък е сравнително млада семейна компания - създадена е през 2007 г., а заводът й се намира в Лариса. И двете предприятия произвеждат екструдирани алуминиеви профили, но докато Etem прави предимно архитектурни системи, Cosmos Aliminium е насочена повече към индустриалните приложения. Cosmos Aliminium е имал оперативни приходи за 2021 г. 158 млн. евро, чиста печалба от почти 16 млн. евро и 205 служителя. Etem пък е с оборот близо 66 млн. евро, но е на загуба 4.5 млн. евро, като е със 100 служители. "Етем БГ" продава профили предимно в България (около 80% от оборота за 2021 г.), но също така изнася продукция в около 15 държави. Продажбите на архитектурни системи са около 70% от приходите, останалото са индустриални профили. Групата Elvalhalcor, към която принадлежи Etem, има общо шест компании за алуминиеви продукти и още толкова за медни. Etem обаче е единствената в алуминиевия бизнес, която произвежда екструдирани, а не валцови продукти, а капацитетът й е 12 хил. тона годишно. Самата Etem има търговски дружества в няколко държави, включително "Етем БГ" в България. В медния бизнес пък Elvalhalcor е собственик на "София мед".
Източник: Капитал (07.04.2023)
 
Инвеститор иска да построи водороден завод в Равнец Инвеститор иска да изгради водороден завод в бъдещата индустриална зона „Равнец“ за близо 600 млн.лева. На 10 март т.г. в Община Бургас е постъпило заявление от „Виртус Инвестмънт“ АД за променя на ПУП-а на бившето военно летище в с.Равнец , за да се допусне реализирането на мащабния проект. Компанията е кандидат за получаване на сертификат за инвеститор „А“ клас. Фирмата е част от международен консорциум, а в България е представлявана от Свилен Баев, гръцкият гражданин Савос Агапио и Василиос Пападополу. Първият е реализирал десетки проекти със зарядни станции за автомобили в цялата страна, както и няколко инвестиции в електроцентрали. На първия етап се предвижда производствата да осигурят до 200 работни места, а в 5-годишния план на дружеството е планирано, същите да се увеличат до 1000. Инвеститорът предлага да изгради и център за компетентност с участието на български и чуждестранни университети.
Източник: Blitz (07.04.2023)
 
Dundee доби почти рекордно количество злато от „Ада тепе“ Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ? гарантираха солиден старт на новата година. За първото тримесечие на 2023 г. от „Челопеч“ и „Ада тепе“ са регистрирани резултати в синхрон с насоките на компанията за обема от добив на злато. В същото време производството на мед е малко под плана на Dundee поради по-ниското съдържание на метала в преработената руда. Общо за първите три месеца от годината „Челопеч“ е произвела приблизително 35 300 унции злато. За сметка на това „Ада тепе“ осигури почти рекордно ниво на производителност с приблизително 33 300 унции злато. Въпреки че производството на мед е малко под планираното поради по-ниските нива на мед в преработените руди се очаква медното съдържание да бъде по-високо през остатъка от годината. На годишна база данните на компанията показват, че добитото злато от „Челопеч“ в началото на тази година е по-малко, за сметка на рязък скок в по-новата мина на компанията – „Ада тепе“, която увеличава златната си продукция с близо 55%. Това се случва при сходен обем на преработената руда от „Челопеч“ и по-малък от „Ада тепе“. Миналата седмица Dundee заяви, че удължава с една година живота на своята мина „Челопеч“ до 2031 г. въз основа на актуализирани оценки на запасите от минерали.
Източник: economic.bg (12.04.2023)
 
Следващата цел на "Алкомет": 300 млн. лв. инвестиция и части за самолети Следващият проект, който "Алкомет" подготвя в завода си за алуминиеви изделия в Шумен предвижда инсталирането на нова линия за горещо валцуване - технология, каквато в момента предприятието няма. Изпълнението ще отнеме няколко години, а инвестицията ще е значителна - от порядъка на 300 млн. лв., или близо толкова, колкото са вложени в завода от приватизацията му преди 24 години досега. На финала обаче това ще отвори вратите на компанията към практически всички индустрии, като й позволи да произвежда изделия от различни сплави, включително самолетни части. А интерес към такива продукти има. Плановете на компанията включват два етапа, които са свързани с валцовия цех, уточни изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю за "Капитал". Първата фаза вече приключи и е част от предишната инвестиция за 40 млн. евро, когато беше монтиран нов студеновалцов стан SMS и допълнителни съоръжения, което даде възможност на завода да произвежда по-широки валцови продукти - до 2200 мм. "Увеличихме капацитета си за специални фолиа, което ни позволи да навлезем в специфична част на пазара, където премията е по-висока, а търсене има", каза Йорюджю. Компанията вече произвежда различни продукти за пакетиращата индустрия, включително опаковки за шоколад. Следващият етап от плана на практика е свързан с обявената мащабна инвестиция. А решението за нея е провокирано от липсата на достатъчно капацитет за леене в завода. "Рулоните, които сами си произвеждаме, не са достатъчно и се налага да купуваме. Замислихме се дали да не увеличим леярния капацитет със сегашната технология за непрекъснато леене. Тя е по-евтина като производство, но с нея не може да се правят всички сплави, от които има нужда на пазара", обясни Йорюджю. Това е причината компанията да се насочи към алтернативата - въвеждане на технология за горещо валцуване. "Голямото предимство е, че с нея може да се произвеждат всички видове сплави, включително за автомобилния сектор, за авиационния сектор, за всякакви индустрии", каза Йорюджю. Това ще бъде следващата и основна част от инвестицията, която ще достигне около 300 млн. лв. Проектът ще отнеме няколко години - за доставка на оборудване, промяна на разрешителните и подготовката на производството. "Това е доста амбициозна стъпка и най-голямата инвестиция, която сме предприемали. Но трябва да вървим напред и да се развиваме. Смятаме, че това е правилната стъпка", коментира той. Предвижда се средствата да бъдат осигурени като комбинация от заемно и собствено финансиране.
Източник: Капитал (21.04.2023)
 
Предприятието за алуминиеви изделия в гр. Шумен -"Алкомет" подготвя проект за инсталиране на нова линия за горещо валцуване. Изпълнението ще отнеме няколко години, а инвестицията ще е от порядъка на 300 млн. лв. Това ще отвори вратите на компанията към практически всички индустрии, като й позволи да произвежда продукти от различни сплави, включително самолетни части. Първата фаза от проекта вече приключи и е част от предишната инвестиция за 40 млн. евро, когато беше монтиран нов студеновалцов стан SMS и допълнителни съоръжения, които дават възможност на завода да произвежда по-широки валцови продукти - до 2200 мм. През втория етап ще бъде въведена технологията за горещо валцуване. Предвижда се средствата да бъдат осигурени като комбинация от заемно и собствено финансиране. През 2022 г. "Алкомет" реализира рекордна печалба в историята си, като нетният му достигна резултат от 56,4 млн. лв. Приходите скочиха с една трета до 711,4 млн. лв. заради поскъпването на алуминия. Като цялата продукция обаче продажбите намаляха средно с 18% до 71,5 хил. тона. Традиционно около 95% от продажбите на "Алкомет" са в чужбина, като основен пазар в Европа (Германия, Италия, Полша и т.н.). Увеличаващият се дял в сумата обаче вече имат САЩ, където отиват близо 10% от продукцията. „През миналата година там сме продали близо 8000 тона продукти, включително домакинско фолио за Reynolds, както и листа и ленти за индустриални цели на други компании. За 2023 г. „Алкомет“ очаква лесно да намали обема на продажбите си, като прогнозата е те да бъдат между 60 хил. и 70 хил. тона в зависимост от ситуацията до края на годината.
Източник: Капитал (24.04.2023)
 
Президентът на Чили Габриел Борич обяви национализация на литиевата индустрия в страната – вторият по големина производител на метала. Литият е основен компонент при батериите за електрически превозни средства. Аргументите на президента за предприетата национализация са, че така ще се стимулира икономиката и ще се защити околната среда. Шокиращият ход в страната с най-големите резерви на литий в света предвижда контролът върху огромните литиеви операции в Чили да бъдат прехвърлени от индустриалните частни гиганти SQM и Albemarle на нова държавна компания. Това представлява ново предизвикателство за производителите на електрически превозни средства, които се борят да осигурят материали за батерии, тъй като все повече държави се стремят да защитят своите природни ресурси. Мексико национализира находищата си на литий миналата година, а през 2020 г. Индонезия забрани износа на никелова руда, ключов материал за батерии. Бъдещите договори за литий ще се издават само като публично-частни партньорства с държавен контрол, обясни той. Albemarle и SQM са съответно номер 1 и 2 производители на литий в света. Договорът на SQM трябва да изтече през 2030 г., а този на Albemarle – през 2043 г. SQM, официално наречен Sociedad Quimica Y Minera de Chile, и Albemarle доставят на Tesla Inc, LG Energy Solution Ltd и други производители на електромобили и батерии. Най-големият производител на мед в света – държавната Codelco – ще бъде натоварена със създаването на нова държавна литиева компания.
Източник: economic.bg (24.04.2023)
 
Започна изграждането на нов завод в Русе Електрически нагреватели, които да покрият нуждите на европейския пазар на леки автомобили ще се произвеждат в Русе. Производството ще започне в началото на 2024 г. Първата копка на новата мощност направи кмета на общината Пенчо Милков и представители на ръководството на инвеститора „Еберспехер България“. Според Руслан Папазян, управител на „Еберспехер България“ „с новия завод, „Еберспехер“ увеличава своите производствени дейности целенасочено, тъй като растящият пазар на електрически автомобили, също ще увеличава рязко своето търсене на електрически нагреватели в близките години.“ В идващите месеци ще се изгради сграда с размер 17 000 кв. м., разположена в Индустриална Зона Слатина, в източната част на града. Това включва както производствени и логистични зони, така и офиси и столова, които ще бъдат разположени на обща площ от 53 000 кв. м. с възможност за бъдещи разширения. В бъдеще международните автомобилни производители ще бъдат снабдявани с електрически нагреватели от завода на „Еберспехер“ в гр. Русе. Продуктите ще се използват в електрическите превозни средства и хибридни модели за европейския пазар. До края на есента се планира сградата да бъде завършена, а производството да започне в началото на 2024 г. Немският автомобилен доставчик ще открие около 180 работни места тази година, като се очаква да се разраснат до 500 членове на екипа в дългосрочен план. До 2025 г. се очаква годишното производство на нагреватели да достигне до 2,4 милиона. За да откликне на високите изисквания на пазара, производството се стартира във временна сграда през януари 2023, като решение, докато се финализира строежа на новата производствена сграда. С приблизително 10 600 служители на 80 локации в целия свят, групата „Еберспехер“ е една от водещите разработчици и снабдители в автомобилната индустрия. През 2021 цялата група генерира приход около 6 милиарда евро.
Източник: 24 часа (26.04.2023)
 
През 2022 г. "Мелексис" продава повече от 1,9 млн. продукта в целия свят В София компанията "Мелексис" (Melexis) изгражда сериозен експертен екип от 20 години, като са разработили тук над 75 продукта и са доставили над 7 млрд. устройства. Има над 160 души, които работят в развойната дейност в България, а през 2022 г. откриха нова сграда. Компанията се занимава с интегрирани схеми и полупроводници, за да превърне автомобилите в електрически. През 2022 г. "Мелексис" продава повече от 1,9 млн. продукти в целия свят. "Имаме затворен кръг на производство - първо дефинираме какво трябва да направи чипът и тогава минаваме към проектиране, производство и доставка", съобщиха от компанията. Една от основните тенденции, на които компанията акцентира е електрификацията. В "Мелексис" инвестират много и в сензори. Тази година се очаква компанията да пусне и нов продукт, разработен в България, който ще измерва електрическия поток по конвенционален начин.
Източник: БТА (26.04.2023)
 
България е трета в Европейския съюз по добив на мед България е трета в Европейския съюз по добив на мед и страната ни трябва да се възползва от стратегическото си положение. Това каза министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на откриването на международната конференция Automotive & Battery Forum 2023. „Автомобилният сектор е обхванат от ключови трансформации, които ще бележат бъдещето на сектора през следващите десетилетия“, коментира министър Стоянов. Той акцентира, че от една страна в момента европейските компании търсят възможности да върнат ключови производства от Азия на Стария континент, а от друга – все по-голямото значение на производството на батерии и развитие на електрическата мобилност. По думите му България може да предложи много, за да отговорят европейските предприятия и на двете трансформации в сектора. Икономическият министър припомни, че заедно с Минно-геоложката камара се разработва инвестиционна карта за реиндустриализация на България, която ще покаже ясна картина на полезните материали, които се добиват у нас и икономическата специализация на всеки от районите. Наред с това продължава развитието на държавните индустриални зони, „защото това са локациите, които могат да предложат най-много на компаниите търсещи „nearshoring”.
Източник: Черно море (26.04.2023)
 
Кабинетът прие пътна карта за водородните технологии Министерският съвет прие Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. Отговорността за изготвянето на документа е на Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на Реформа C4.R7 „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции.
Източник: Банкеръ (28.04.2023)
 
Зaвoдът нa "Texнoйoн" в Дeвня ce пpoдaвa oт ЧCИ пpoдaвa зa 6 милиoнa лeвa Заводът за рециклиране на метали от отпадъци "Технойон" в Девня е обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител. Общата начална цена на имота е 6 139 600 лв., в нея влизат: сградният фонд (1 729 828 лв.), прилежаща земя (339 621 лв.), земя (362 969 лв.) и движими вещи (3 707 181 лв.). Върху тази собственост има ипотека и възбрана в полза на "Уникредит Булбанк", както и залог върху търговското предприятие към същата банка, а също и запор в Централния регистър на особените залози. Сред тежестите е и възбрана в полза на Община Девин. Крайната дата за участие в търга, който ще се проведе в Девинския районен съд е 25 май 2023 година. Според Търговския регистър компанията "Технойон"е регистрирана през 2017 г. с предмет на дейност преработване на отпадъци от миннодобивната, преработвателната и металургичната дейност и др. През 2020 г. тогавашният министър на икономиката Лъчезар Борисов връчи сертификат за инвестиции клас "А" на "Технойон" за изграждането на завода в гр. Девня. Размерът на инвестицията възлизаше на 10 440 000 лв.
Източник: Money.bg (02.05.2023)
 
Саудитският петролен гигант "Сауди Арамко" (Saudi Aramco) сключи сделка с китайската компания "Баостийл" (Baosteel) за изграждането на комплекс за производство на стоманени изделия в Саудитска Арабия, предаде Ройтерс. Сделката е и с участието на саудитския държавен инвестиционен фонд. Очаква се новият комплекс да бъде разположен в град Рас ал-Хаир, след като бъде постигнати съответните регулаторни одобрения. Капацитетът на новото съоръжение ще бъде до 1,5 милиона тона годишно. Според "Сауди Арамко" комплексът ще бъде оборудван с пещи, работещи с природен газ и въглища, както и с възможности лесно да премине на водородно гориво.
Източник: БТА (03.05.2023)
 
Алкомет" отчита силен спад на приходите и печалбата за тримесечието „Алкомет“ свива силно продажбите и печалбата през първото тримесечие в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. на индивидуална база заради спада на поръчките на валцова и пресова продукция. Дружеството значително намалява разходите си благодарение на спада на цената на алуминия за периода въпреки увеличението на разходите за персонал и за лихви заради ръста на EURIBOR. Дружеството отчита ръст при продажбите на профили за соларната и автомобилната индустрия, но това производство заема малка част от общото на предприятието и трудно компенсира свиването на други поръчки и продажби. Очаква се пазарите на валцови продукти да започнат да се възстановяват в края на второто тримесечие на годината. Индивидуалните общи приходи на „Алкомет“ през първото тримесечие на годината достигат 139,122 млн. лева при 225,98 млн. лева за първото тримесечие на 2022 г., като намаляват с 38,43% на годишна база. От тях приходите от продажби са за 139,031 млн. лева при 225,1 млн. лева година по-рано, или има спад от 38,25% за една година. При пресовите продукти спадът в продажбите е 12,78%, като основно се дължи на понижение от 27,1% при стандартните профили и 56,9% при боядисаните, посочват от компанията. При валцовите продукти спадът на продажбите е 47,5%. Най-значителен е при лентите и листата, съответно 76,2% и 70,5%, при финстока е 57,2%, при фолиото за конвертиране – 54,9%, при домакинското фолио – 25,7%, при обмазаното фолио – 7,6%.
Източник: БФБ (04.05.2023)
 
Световната банка ще проучва къде да има геотермална централа у нас В следващите 24 месеца Световната банка ще проучва къде е най-подходящо в България да се изгради централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници. Договорът за консултантските услуги от нейното звено – Международната банка за възстановяване и развитие, бе подписан от служебния министър на енергетиката Росен Христов и постоянния представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия Лесех Мелгаард. Предишният парламент искаше отпадане на проекта от плана за възстановяване за 175.4 млн. евро. Набелязаните терени са по поречията на реките Струма и Ерма, в Софийското поле, край градовете Сапарева Баня, Пазарджик, Пловдив, Враца, Ловеч и Варна. До края на 2023 г. пък трябваше да е проведена обществената поръчка за самия строеж на геотермалната централа.
Източник: Медия Пул (05.05.2023)
 
"Лукойл Нефтохим Бургас" с нов председател на управителния съвет Евгени Маняхин е новият председател на Управителния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Той е швейцарски гражданин завършил икономика в Женевския университет. Новото назначение е заради приемането на последния пакет санкции на ЕС срещу Русия, който забранява руски граждани да заемат ръководни постове на стратегически обекти в страни от общността. Доскорошният ръководител на бургаската нефтена рафинерия Илшат Шарафутдинов е преназначен като оперативен мениджър на завода. През март бе направена промяна и в ръководството на "ЛУКойл България" - компанията, която отговаря за търговията и дистрибуцията на нефтените продукти на бургаската рафинерия. За генерален директор бе назначен белгиецът Иво Гуидо Хоскенс. Той смени Андрей Матюхов, който заемаше поста малко повече от две години.
Източник: Сега (10.05.2023)
 
Китайската компания Gochin предлага на талибаните в Афганистан 10 милиарда долара за достъп до находища на литий в страната. Компанията обещава, че в замяна ще построи пътища, тунели (китайците умеят да правят това по най-висок стандарт) и ще преработва лития. Ярък пример за "характера" на китайски инвестиции е изграждането на пристанище в Шри Ланка. Когато страната беше дълбоко задлъжняла, китайците просто взеха под наем пристанището - което сами построиха - за 99 години при много изгодни условия (т.е. практически почти са го отнели от Шри Ланка). По същия начин Китай постъпва в Африка, така ще направи и в Афганистан относно лития. Сега Китай осигурява 60% от преработката на литий в света и сериозно би увеличил дела си за сметка на Афганистан. А това е сериозно предизвикателство за САЩ и Европа. С развитието на инфраструктурата ще бъде възможно разработването и на други полезни изкопаеми, а евтината работна ръка в Афганистан ще допринесе за това. Добивът на литий в Афганистан (ще) е затруднен, поради разположението на находищата в отдалечени планински райони и липсата на инфраструктура там. Това е много голямо предизвикателство за китайската компания Gochin. Афганистан няма достъп до морето, а литият би трябвало по някакъв начин да бъде изнесен извън страната.
Източник: Money.bg (10.05.2023)
 
Войната обърна тренда – от загуба ВМЗ с 40 милиона печалба за 3 месеца 40 млн. лв. печалба е натрупал ВМЗ само през първите три месеца на годината на фона на продължаващите военни действия между Русия и Украйна. Увеличението на годишна база е огромно - към март 2022 г. дружеството дори е било на загуба от 1,640 млн. лв. Според финансовия отчет заводът е успял да спечели 157,835 млн. лв. от продажби на специална продукция (виж инфографиката). А до края на годината се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 500 млн. лв. Заради нарасналото търсене ръководството на ВМЗ си е поставило за цел да оптимизира процеса на производство с въвеждане на нови технологии. Досега с тази цел са реновирани сгради на стойност 747 хил. лв., въведени са в експлоатация машини и оборудване за 791 хил. лв., съоръжения за 336 хил. лв., транспортни средства и други активи за 534 хил. лв., а в процес на изграждане са дълготрайни активи за 4,3 млн. лв. “Авионамс” също е на печалба, но само със 194 хил. лв. Все пак тя е по-голяма от преди една година, когато е била 111 хил. лв. “Кинтекс” се сблъсква със сериозна конкуренция покрай войната и отчита загуба в размер на 2,473 млн. лв. към първото тримесечие на годината. Дружеството завърши 2022 г. с печалба от 4,6 млн. лв., а първите три месеца на миналата година с печалба от 48 хил. лв. Към март приходите от продажби на стоки със специално предназначение достигат 2,23 млн. лв. “Монтажи”, която извършва ремонта на язовирите, е на печалба от 58 хил. лв. на фона на 8 хил. лв. преди година. Приходите от услуги пък са се увеличили от 881 хил. лв. до 4,036 млн. лв. Национална компания "Индустриални зони" е натрупала 583 хил. лв. за първото тримесечие. Приходите й се увеличават с 968,85% заради продажба на имоти, а нетните приходи от продажба на услуги и оперативна дейност - с 1800% заради нарастване на броя на инвеститорите.
Източник: 24 часа (11.05.2023)
 
Българският производител на електромобили "Син Карс" обяви 4 нови поръчки Производителят на автомобили от Русе "Син Карс" обяви 4 поръчки за доставка на електромобила L City. Два от автомобилите са доставени в Германия, един ще бъде в Обединеното кралство и един "на голямо производствено дружество (в автомобилната индустрия) за дейността му в гр. Русе" . С последните 4 поръчки общо продадените автомобили стават 6, като по план до юни трябва да бъдат доставени още 6 превозни средства. Основната дейност на компанията се състои в проектиране и производство на спортни и електрически автомобили, и резервни части за тях. През 2022 г. изцяло дейността на дружеството е насочена към развитие на производството на електрически автомобили- L City, от които има два модела: Koffer и Pickup (с открито товарно пространство). Превозните средства са предназначени за доставки в градска среда. През юли 2022 г. компанията се сдобива със сертификат за производството на малка серия автомобили от серията L City. Изградената производствена линия е с капацитет от производството на 500 автмобила годишно, като сертификатът е за до 1500 броя. В допълнение "Син Карс" успява да изгради и производствена линия за батерии, която, освен за собствени нужди, може да произвежда и за външни клиенти. Приходите на русенския производител нарасват до над 1.8 млн лева през 2022 г. в сравнение с 1.2 млн. през 2021 г., но компанията продължава да отчита загуби - около 220 хил. лева за 2022 г. спрямо 180 хил. лева загуба предходната година. За година оперативната загуба намалява от над 1.3 млн. до 50 хил. лева.
Източник: Капитал (11.05.2023)
 
Мениджърите на “Алкомет” АД предлагат като дивидент да бъдат изплатени 25 процента от печалбата на фирмата за 2022 година, или 14 094 058 лева. Това ще бъде гласувано на общото събрание на акционерите на най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, насрочено за 15 юни в Шумен. Останалата част от печалбата – 42 282 173 лева, ще остане като неразпределена печалба в баланса на дружеството. Нетната печалба за миналата година е в размер на 56 376 231.32 лева. Шуменският завод има силно присъствие на европейския и американския пазар. Той обслужва сектори като строителство и архитектура, автомобилостроене, транспорт, производство на опаковки, дистрибуция, производство на енергия от възобновяеми източници и други сектори. Компанията вече премина и към серийно производство на детайли за електромобилите на своя нов партньор – BMW Group, с когото са сключени дългогодишни договори.
Източник: Банкеръ (11.05.2023)
 
Минималната работна заплата в сектор „Металургия“ да достигне 950 лева „Новият браншови колективен трудов договор в металургичната индустрия предвижда минималната работна заплата в сектора да достигне 950 лв., което е с 21 процента повече от най-ниското възнаграждение в България. Опитът в бранша за определяне на възнагражденията може да бъде използван при правилното транспониране на европейската директива за минимални работни заплати“. Това отбеляза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който присъства на подписването на новия Браншови колективен трудов договор в сектора. Договорът беше подписан между Българската асоциация на металургичната индустрия, синдикална федерация „Металици“ към КНСБ и Национална федeрация „Металургия“ към КТ „Подкрепа“. Вицепремиерът Лазаров подчерта, че благодарение на доброто сътрудничество на социалните партньори в металургичния бранш са постигнати добри резултати, устойчиво развитие и висока конкурентоспособност. Браншовият колективен трудов договор предвижда значително повишение на заплащането на нощния труд и стойността на безплатната храна. Новост са договорените механизми за компенсиране на доходите на заетите при увеличена инфлация. Данните сочат, че в металургичните производства са назначени на постоянни трудови договори около 14 000 души. Непряко заетите, свързани със спомагателни дейности и услуги, са над 50 000 души. Заплащането на труда в сектора достига до 150 процента от средното за страната, а в цветната металургия е почти два пъти по-високо от средната заплата в преработващата промишленост.
Източник: Банкеръ (17.05.2023)
 
Германската BHTC: нова инвестиция в завода в Божурище и 1 млрд. лв. оборот до пет години Германският производител на климатични системи за автомобили BHTC, който влезе в България преди 10 години чрез дъщерното си дружество "Бер-Хелла термоконтрол", подготвя ново разширение на завода си в индустриалната зона в Божурище. През 2019 г. компанията построи втора сграда, с което значително увеличи оборота и работниците си. Поредното разширение сега се предвижда да започне през 2024 г., като по предварителни оценки инвестицията ще бъде между 10 и 20 млн. евро. С по-големия капацитет компанията очаква оборотът й да нарасне тройно до 1 млрд. лв. през 2028 г. "До този момент сме инвестирали повече от 270 млн. лв. Всяка седмица произвеждаме повече от 200 хил. броя изделия и ги изпращаме до производствените линии на всички известни автомобилни производители по света", управителят на "Бер-Хелла термоконтрол" Мартин Ниланд. По предварителни данни за миналата година продажбите са около 350 млн. лв. С изключение на пандемичната 2020 г., дружеството расте стабилно от влизането си в страната. Продуктите, които прави, също стават все по-сложни, като тенденцията напоследък са новото поколение устройства HMI (интерфейс човек-машина). Сред клиентите на BHTC са практически всички големи автомобилни производители. Групата има около 2900 служители по света и 619 млн. евро оборот за 2022 г.
Източник: Капитал (18.05.2023)
 
Френска фирма за зелена енергия инвестира в община Костинброд, за да изгради и развитие соларни фотоволтаични проекти Фирма за зелена енергия ще инвестира в община Костинброд, за да изгради и развие соларни фотоволтаични проекти. Френската фирма започва сериозна инвестиция в общината, след като успя да изпълни ангажиментите си. През изминалата година започна процедурата, като първото писмо за намерение от френската фирма е от 17 юни 2022 г. Последва разглеждане на документи, представяне на Общински съвет- Костинброд и отговор от страната на община Костинброд. В края на 2022 година се подписа и меморандум между община Костинброд и „Сън‘Р интернешънъл“ ЕАД, след единодушно решение от страна на общински съвет – Костинброд. Фирмата се ползва с подкрепата на френската държава и френската Банка за развитие. Тя е една от 200-те фирми с „кауза“ и с посока към използването на енергия от природата, опазване на природата и реализирането на социални дейности на територията на общините, на които се развива. Фирмата ще внесе своята експертиза и иновативни решения, за да осигури най-добрите фотоволтаични системи, които отговарят на нуждите на страната. 4vlast-bg.com
Източник: Други (20.05.2023)
 
Започна строителството на първата българска електрическа яхта Базираната във Варна компания за малотонажно корабостроене „Галера 07“ проведе церемония по разкрой на метал за първата българска електрическа яхта. „Галера 07“ трябва да предаде „зеления“ плавателен съд на неговия собственик до края на 2023-а година. Съдът има дължина от 9 метра и ще има автономност до 4 – 5 часа на море при круизна скорост от над 8 kn. Проектът е изцяло разработен в България. Предишната седмица варненската компания проведе церемония по първи разкрой за нов електрически катамаран за Община Силистра. Maritime.bg
Източник: Други (22.05.2023)
 
Традициите на България в електроинженерството привлякоха "Нидек Елесис" България има силни традиции в електроинженерството, през 80-те години на миналия век тя беше една от основните страни, които осигуряваха компютри и друга електроника за източните икономики. Тази култура на "предпочитания към електроинженерството" все още съществува и затова избрахме България за развойния си център, съобщиТакаши Фурухаши, президент и главен изпълнителен директор на "Нидек Елесис" (Nidec Elesys). Японската корпорация "Нидек" (Nidec) е сред водещите световни доставчици на компоненти за автомобилната промишленост, a "Нидек Елесис" е едно от основните й подразделения, специализирано в електрониката и системите за контрол. В края на 2022 година "Нидек Елесис" откри развоен център в София, който е първия й в Европа, а в сръбския град Нови Сад – два завода, където ще произвежда автомобилни двигатели, автомобилни инвертори и електронни модули за управление и в които ще работят над 1200 души през първата фаза на проекта. Дейността е насочена основно към автомобилни инвертори - компонент на т. нар. еАxle, която на практика замества двигателя с вътрешно горене при електрическите автомобили и е сред най-важните компоненти за работата им. В България има "много умни инженери". За развойния център в София в момента работят близо 50 души, като компанията се надява скоро броят им да нарасне двойно. Близостта на двете страни и съвместната работа на екипите прави комбинацията идеална, според ръководителя на "Нидек Елесис". Според Такаши Фурухаши обаче пазарът в бъдеще ще бъде донякъде регионално сегментиран и заводът в Сърбия и развойният център в България ще работят основно за европейски клиенти.
Източник: БТА (22.05.2023)
 
Една от най-големите йордански компании от минната индустрия търси български партньори Една от най-големите йордански компании в сферата на минната индустрия търси български партньори за съвместни проекти. Това стана известно по време на среща на служебния министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов с Мохамад Тнейбад, председател на Управителния съвет на Jordan Phosphate Mines Company и бивш вицепремиер на Йордания, съобщиха от Министерството. Jordan Phosphate Mines Company развива своята дейност в минния сектор и в производството на фосфатни торове. Компанията е вторият по големина износител и шестият по големина производител на фосфат в света, с производствен капацитет от над 7 млн. тона фосфат годишно. Компанията извършва производствените си дейности в Хашемитското кралство Йордания, което има петия по големина запас от фосфати в света, равняващ се на 3,7 млрд. тона, а от тях 1,25 млрд. тона са запасите на компанията. Йордания се нарежда сред важните търговски партньори на България в региона на Близкия Изток и Северна Африка. Справка в интернет страницата на Министерството показва, че стокообменът ни с Йордания за 2022 г. възлиза на 40,09 млн. щ.д. (бележи спад от 13,5 на сто спрямо 2021 г.), от които износ 25,94 млн. щ.д. (спад от 38 на сто спрямо 2021 г.). Вносът е 14,15 млн. щ.д., което означава, че бележи ръст от 231 на сто спрямо 2021 г. Стокообменът ни с Йордания за цялата 2021 г. възлиза на 46,33 млн. щ.д. (бележи ръст от 96 на сто спрямо 2020 г.), от които износ 42,06 млн. щ.д. (ръст от 112,4 на сто спрямо 2020 г.). Вносът също бележи ръст и достига до 4,27 млн. щ.д. или ръст от 12,4 на сто спрямо 2020 г.
Източник: БТА (23.05.2023)
 
ЕК препоръчва на България да намали зависимостта си от изкопаемите енергийни източници Европейската комисия представи оценки и препоръки за икономиките на страните от ЕС. Комисията е извършила задълбочена оценка в 16 страни, като отчита, че в България и още 14 държави не се изпълняват изискванията за дефицита. ЕК отправя три препоръки към нашата страна. Първата е да се прекратят мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на годината, като спестените средства се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, нашата страна следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия. Необходимо е запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства от плана за икономическо възстановяване от пандемията и други фондове на ЕС, особено за насърчаване на прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика. Втората препоръка е за осигуряване на ефективна управленска структура за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване. България е насърчена да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване. Третата препоръка предвижда намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия. Нашата страна следва да подобри електропреносната мрежа.
Източник: БТА (26.05.2023)
 
Кабели ще се рециклират в Батановци Инвестиционно предложение за обработка и рециклиране на кабели е постъпило в Община Перник, съобщиха от администрацията. То ще се реализира в стопанския двор в гр. Батановци, като се предвижда да се получи готова за повторна употреба суровина - метал, пластмасови гранули и др. Очаква се месечно да се приема за преработка 30 тона суровина. В масивна постройка ще се монтират три машини. По поръчка на клиента ще се раздробяват и сепарират кабели с демонстрационни дробилки. Освен това ще се продават и отдават под наем дробилни машини, внос от Словакия. Системата представлява затворен воден кръг. Облицовката и металът, получени от кабела, ще бъдат предавани обработени обратно на клиента. При приемането на продукцията ще се изисква документ за произход и разрешително за дейности с конкретен вид отпадък. Наскоро постъпи инвестиционно предложение и за рециклиране на стъклени отпадъци в Батановци.
Източник: БТА (26.05.2023)
 
Стоманата е важен компонент на съвременната индустрия и икономика. Материалът е от съществено значение за изграждането на сгради, производството на автомобили и много други, използва се в инфраструктура и в и нашето ежедневие. Световното производство на стомана през 2022 г. достига 1878 милиона тона, или горе-долу колкото производството преди пандемията - 1875 милиона тона през 2019 г. Производството на материала през 2022 г. отбеляза значително намаление в сравнение с възстановяването след пандемията от 1960 милиона тона през 2021 г., с годишен спад от 4,2%. Това е най-резкият спад от 2009 г. Той беше отчетен от много от най-големите производители на стомана в света. Имаше и такива, които увеличиха годишното си производство кат Индия, Иран и Индонезия, които са три от петнадесетте най-големи производители в света.  По-голяма част от другите страни производителки на стомана отбелязаха годишен спад на производството с над 5%, като производството на Турция, Италия, Тайван и Виетнам отбеляза двуцифрен спад. Дори най-големият производител на стомана Китай претърпя скромен спад от 2%. Въпреки че вторият по големина производител на стомана в света Индия увеличава производството си с 5,3%, производството на страната все още възлиза на малко над една десета от стоманата, произведена в Китай. Ясно е, че Китай доминира в световното производство на стомана с повече от 54% дял днес, но това не винаги е било така. Първата регистрирана година на Световната стоманодобивна асоциация с данни за производството на стомана е 1967 г., когато Китай произвежда само около 14 милиона тона, което представлява едва 3% от световното производство. Тогава доминират СССР и САЩ и като водещи производители на стомана в света съответно със 102 и 115 милиона тона, следвани от Япония с 62 милиона тона. Близо три десетилетия по-късно през 1996 г. Китай изпревари Русия, САЩ и Япония и стана най-големият производител на стомана със 101 милиона тона производство. След 2000-те години идва период на бърз растеж за Китай, с постоянни двуцифрени процентни увеличения на производството на стомана и то всяка година. Едва през последните няколко години се наблюдава спад на производството в Китай, като през 2021 г. и 2022 г. за първи път производството в страната пада за две последователни години. Едва ли спадът бележи началото на нова тенденция, но предстои да се разбере.
Източник: Money.bg (29.05.2023)
 
Държавните горива ще може да се складират и в Румъния, не само в "Лукойл" Държавните горива вече ще може да се съхраняват и в Румъния, а не само в складовете на "Лукойл", както досега, съобщи Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ). Преди малко повече от месец месец Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД със 195 млн. лв. за злоупотреба с господстващо положение именно заради данъчните складове. Тогава КЗК обяви, че "Лукойл" не предоставя достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове. Ръководството на ДА ДРВВЗ Е провело срещи с представители на румънското енергийно министерство, на които са обсъдени възможностите български компании да съхраняват запаси от горива. На срещата са уговорени условия за съхранение на запаси в близост до границата с България и в случай на необходимост запасите ще могат много бързо да бъдат транспортирани в страната. Законът за Запасите от нефт и нефтопродукти позволява на задължените лица да съхраняват до 50% от нивата на определените им запаси в съдови вместимости на други държави - членки на Европейския съюз, при условие че е отчетена физическата им наличност и достъпност.
Източник: actualno.com (30.05.2023)
 
Португалската агенция за опазване на околната среда даде зелена светлина за разработването на огромна литиева мина, която може да стане най-голямата в Западна Европа и да даде тласък на разрастващата се индустрия за електрически автомобили на континента. Смята се, че южноевропейската държава разполага с най-големите запаси от литий на континента - жизненоважна суровина за производството на батерии, които захранват електрическите превозни средства, предаде АФП. Тъй като литият се добива предимно в Австралия и Южна Америка, а Китай доминира във веригата за доставки, решението на екологичния регулатор може да засили независимите доставки на Европа на желаната суровина. Агенцията заяви, че проектът "Барозу" в Северна Португалия, който е собственост на британската група Savannah Resources, е получил "положителна декларация за въздействие върху околната среда при няколко условия". Първоначалното предложение е било "значително променено" с цел опазване на водните пътища и биоразнообразието, се казва в изявлението на агенцията. Savannah Resources заяви, че одобрението е "ключово решение", което позволява на проекта да премине към следващия етап от процеса на екологично лицензиране. Европейският съюз се надпреварва да изгради собствена верига за доставки на електрически превозни средства - от добива на суровини до изграждането на заводи за батерии - като е определил краен срок за постепенно прекратяване на продажбата на нови превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, до 2035 г.
Източник: actualno.com (01.06.2023)
 
България е била нетен вносител на ток през май През месец май 2023 г. за първи път от десетилетия България стана нетен вносител на ток. Произведен е по-малко ток, отколкото ни е било нужно, и е сме купували от съседите. На практика причината България да внася ток, за да задоволи нуждите си, не е, че няма собствени мощности, с които да си произведе енергия, а в това, че така е по-евтино. Пазарът търси най-добрите възможности и определено те не са в българските ТЕЦ. Но това, че сме станали нетен вносител на ток, не е единствения прецедент през май. За миналия месец има рекордно производство на слънчева енергия (над 10% от общия микс), както и рекордно производство от ВЕИ като цяло (над 30% от общия микс). А абсолютни стойности има най-ниската генерация от АЕЦ от поне 5 години насам, и от ТЕЦ от поне две години насам. В тази обстановка средните цени на електроенергията са се понижили до нива от средата на 2021 г. - около 170 лв./мВтч. Което означава, че бизнесът сега ще плати най-ниските си сметки за ток от 23 месеца насам. Месецът сам по себе си е специфичен, защото през него върви плановият ремонт на единия от блоковете в АЕЦ "Козлодуй". Или казано иначе - системата работи без 1000 мегавата базова мощност, която по принцип е на разположение всекидневно, при това на сравнително ниска цена.
Източник: Капитал (05.06.2023)
 
България е била нетен вносител на ток през май През месец май България за първи път стана нетен вносител на ток заради по-евтиния внос. За миналия месец има рекордно производство на слънчева енергия (над 10% от общия микс), както и рекордно производство от ВЕИ като цяло (над 30% от общия микс). А в абсолютни стойности пък имаме най-ниската генерация от АЕЦ от поне 5 години насам, и от ТЕЦ - от поне две години насам. В тази обстановка средните цени на електроенергията са се понижили до нива от средата на 2021 г. - около 170 лв./мВтч. Бизнесът сега ще плати най-ниските си сметки за ток от 23 месеца насам. През май 2023 г. производството на електроенергия в България изглежда по доста различен начин от май 2022 г. От една страна, българските мощности като цяло са произвели с близо 32% по-малко електроенергия на годишна база, като конкретно при въглищните централи пониженото е с цели 58%. От друга, потреблението през същия месец на годишна база се понижава само със 7%, което именно е и причината да внасяме повече ток. Въпреки че цената на въглеродните квоти на европейската борса (ETS), които са основен елемент в разходите на въглищните централи, се понижава през май с над 10% (до около 80 евро на тон), енергията от ТЕЦ остава два пъти по-скъпа от нивата на борсовите сделки. И през следващите месеци ще заема все по-малък дял в производството. Показателно е например, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с едва 10% от мощността си през последната седмица. Производството на соларните мощности в страната достига над 256 хил. мВтч, което е с цели 25% от досегашания рекорд през юли 2022 г. - 201 хил. мВтч. Това количество е представлявало 10.4% от общото производство за месеца, което е значително повече от същия показател през април, когато е 6.6%, както и от миналия май, когато соларите са генерирали 5.5% от енергията в страната. През 2022 г. износът на електроенергия донесе на България приходи над 6 млрд. лв. През тази досега постъпленията са едва около 300 млн. лева, като през май сумата буквално намалява, тъй като страната купува повече, отколкото продава. През май България е внесла 518 хил. мВтч електроенергия и е изнесла само 334 хил. мВтч. България е нетен вносител на електроенергия от две държави и доколкото за Румъния е очаквано, интересно е, че втората държава е Сърбия. В слънчеви дни Гърция също изнася ток за България, но реално тя е внесла 100 пъти повече енергия от нас, отколкото ние от нея.
Източник: Капитал (06.06.2023)
 
Две фирми с оферти за ремонт на двигателите за МиГ-29 Българската "Терем – холдинг" ЕАД и полската компания Wojskowe Zak?ady Lotnicze Nr2 S.A подадоха първоначалните си оферти за ремонт за шест двигателя за българските изтребители МиГ-29. Офертата на "Терем – холдинг" е на стойност 15 490 200,00 лв. без мито и ДДС, а на Wojskowe Zak?ady Lotnicze Nr2 S.A - 19 386 186,96 лв. без мито и ДДС. Министерството на отбраната обяви обществена поръчка за ремонт на шест двигателя за самолети МиГ-29 през април. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 19,2 млн. лв. с ДДС. Предметът и? включва извършване на основен/капитално-възстановителен ремонт на шест двигателя за МиГ-29 за възстановяване на техния междуремонтен ресурс и междуремонтен срок на служба. Срокът за изпълнение на ремонтните дейности на всеки един двигател не трябва да бъде по-голям от девет месеца.
Източник: 24 часа (08.06.2023)
 
При конвенционалното производство на стомана въглеродният диоксид се отделя два пъти: първо за да се генерира високата температура, необходима, за да се накара коксът да взаимодейства с рудата в доменната пещ; след това в самата химична реакция, тъй като коксът извлича кислородни атоми от рудата, за да формира желязо и CO2 като страничен продукт. В резултат на това производителите на стомана са отговорни за между 7 и 9% от годишните въглеродни емисии, приблизително колкото Индия и не много по-малко от автомобилния транспорт. Само металургичния комбинат в Залцгитер допринася за около 1% от общите емисии на Германия. Няма да е възможно да се постигне световната цел за нулеви нетни емисии, ако отделянето на индустрията не се намали значително, казва Джулия Рейно от Breakthrough Energy, фонд, инвестиращ в екологични технологии. Тогава е добра новина, че световното търсене на "зелена" стомана нараства. Потребителите от богатия свят все повече очакват производителите да се стремят към въглеродна неутралност. Производителите на автомобили, домакински уреди и други продукти, използващи стомана, започнаха сериозно да търсят начини да декарбонизират веригата си за доставки и са готови да плащат повече за екологично чистите материали. Предварителните сделки на шведския стартъп H2 Green Steel предполагат премия от 20% и 30% спрямо мръсния метал. Много правителства се опитват да насърчат стоманения преход. За да намали цената на водорода, чието производство допринася за две трети от цената на "зелената" стомана, американският Закон за намаляване на инфлацията, приет миналата година, предлага данъчен кредит за производство в размер на 3 долара за килограм газ. Той също така подкрепя възобновяемите енергийни източници. За да не изостанат, европейските правителства поемат част от сметката за новото оборудване на стоманодобивните предприятия, която ще достигне до 130 млрд. долара, ако всички доменни пещи на континента бъдат подменени, смята банката Morgan Stanley. Трансформацията на Salzgitter се субсидира с 1 млрд. евро (1.1 млрд. долара). Големият германски конкурент Thyssenkrupp може да получи подобна сума. На 5 май германското икономическо министерство обяви план да субсидира 80% от разходите за електричество на енергоемките предприятия, група, включваща производителите на стомана, ако те поемат ангажимент да постигнат нулеви емисии до 2045 г. Мозъчни тръстове като Agora Industrie предлагат да се даде предимство на "зелената" стомана при обществените поръчки. В европейските столици се обсъждат идеи като "въглеродни договори", за да се изплащат на фирмите разликата в разходите за производството на "сива" и "зелена" стомана. Правителствата поемат част от сметката за новото оборудване на стоманодобивните предприятия, която ще достигне до 130 млрд. долара, ако всички доменни пещи на континента бъдат подменени. Европейските производители на стомана имат още един силен стимул, за да започнат декарбонизация. В рамките на системата на ЕС за търговия с емисии сега те получават 80% от своите квоти за въглеродни емисии безплатно, за да останат конкурентни на по-мръсните производители като Китай и Индия. През следващите десет години ЕС постепенно ще премахне тези отстъпки и ще ги замени с въглеродни мита на мръсния внос. Ако европейските производители останат "сиви", печалбите им могат да се понижат с до 70%, пресмята Morgan Stanley. Освен Salzgitter и Thyssenkrupp друга германска фирма - Stahl-Holding-Saar, иска да преобразува някои от своите заводите в зелени. ArcelorMittal, втората по големина стоманодобивна компания в света, базирана в Люксембург, има планове за седем подобни проекта, предимно в Европа. Поне четири стоманени стартъпа - H2 Green Steel, шведската Hybrit, френската GravitHy и Blastr от Норвегия - искат да се противопоставят на утвърдените производители. Мозъчният тръст Energy Transitions Commission (ETC) наскоро идентифицира 28 проекта за "зелена" стомана в световен мащаб. Повечето от тях, подобно на този на Salzgitter, включват премахването на старите доменни пещи и замяната им с нови за производството на "директно редуцирано желязо" с помощта на водород. Общо те ще произвеждат 60 млн. тона "зелена" стомана годишно. Въпреки че не е малко, това е далеч по-малко от необходимите 190 млн. тона годишно до 2030 г., за да може европейската стоманодобивна промишленост да постигне нулеви емисии до средата на века според ETC - и капка в морето в сравнение с близо 2 млрд. тона, произведени всяка година в света. Нещо повече, досега само три компании от списъка на ETC са преминали от фазата на разговори към реални инвестиции: H2 Green Steel, Salzgitter и ArcelorMittal, която изгражда завод за "зелена" стомана в Канада. Започването на повече подобни инициативи изисква преодоляването на редица пречки. Подмяната на старите доменни пещи с по-чисто оборудване е лесната част. Трансформацията изисква компаниите да намерят инвеститори, да успокоят регулаторите и да осигурят достатъчно енергия и ресурси. Те също така трябва да привлекат достатъчно квалифицирани работници за техните заводи и което е от решаващо значение, достатъчно желаещи купувачи за техните продукти. H2 Green Steel е пример за това. Финансирането на проекта включва сложни стъпки. Предварителните споразумения служат като обезпечение за набирането на 5 млрд. евро дълг и капитал, необходими за покриване на разходите за завода. През април компанията потвърди, че търси финансиране в размер на 1.5 млрд. евро. Въпреки че разчиства терен за строителство, тя все още изчаква окончателното одобрение на местните регулатори, за да започне изграждането. Това се очаква да стане в началото на юни. Задоволяването на нуждите от енергия, ресурси и работна ръка ще бъде не по-малко трудно. Според една оценка директното редуциране изразходва 15 пъти повече енергия от коксуването. При пълен капацитет шведските заводи на H2 Green Steel и Hybrit ще се нуждаят от почти толкова енергия, колкото произвежда днес цялата страна. Те също така ще се нуждаят от по-чиста желязна руда, тъй като тя не се разтопява изцяло във водородни пещи, което затруднява отстраняването на замърсителите. Тъй като зеленият водород все още е в ограничено количество и липсват тръбопроводи, които да го доставят в Северна Швеция, H2 Green Steel изгражда по нейни думи един от най-големите заводи за водород в света. Но намирането на достатъчно електролизери, които едва сега започват да се произвеждат масово, е трудно. И въпреки че Северна Швеция е добра отправна точна за подобни проекти поради близостта на много ВЕЦ-ове и мини, тя не е идеална за привличането на работна сила от 2 хил. професионалисти и техните семейства. H2 Green Steel взима пример от Krupp, германския стоманен пионер, който през XIX в. изгради цели градове, за да настани служителите си. Но това увеличава разходите и сложността на проекта. Morgan Stanley изчислява, че производителите на стомана ще се нуждаят от премия от 115 долара на тон, почти 20% от настоящата пазарна цена на конвенционалната стомана, за да излязат на нулата. Въпреки че купувачи засега харчат, те може да не са склонни да плащат такива високи надценки вечно. Предварителните сделки на H2 Green Steel идват с очакването, че цените ще бъдат по-ниски при следващия кръг от договори. Индустриите често се нуждаят от време, за да наберат скорост, след което ускоряват темпото си, преди отново да се забавят, когато се развият. Производството на "зелена" стомана e все още в първата фаза на тази "S-образна крива" на зрелостта, казва Марк ван Гервен, който съветва големи предприятия за комунални услуги и минни компании относно енергийния преход. Но инфлексната точка може би е близо. Източниците на възобновяема енергия се увеличават. ЕС очаква до 2025 г. местният производствен капацитет за електролизери да нарасне десетократно. С развитието на индустрията по S-образната крива процесът на производство на стомана може да бъде отделен, като енергийно интензивните ранни етапи се извършват в близост до източници на евтина възобновяем а енергия, а останалите - по-близо до местата, където са купувачите. H2 Green Steel вече възнамерява да построи още един завод, вероятно близо до град Синеш в Португалия. В този обект ще се произвежда не готова стомана, а междинен продукт, наречен гъбесто желязо, който ще се изпраща за рафиниране в индустриалните центрове на Европа. Ако и други производители на стомана последват примера им, това ще бъде истинска индустриална революция.
Източник: Капитал (08.06.2023)
 
Белгийската Melexis отчита 30% ръст на продажбите, благодарение на българския екип България е основен двигател в глобалното производство на чипове на белгийската компания Melexis, заяви Силвен Коло, който е регионален сайт мениджър на технологичната корпорация за Източна Европа. През 2022 година Melexis откри над 160 работни места в София и производство за €75 милиона срещу световния недостиг на микрочипове. Година по-късно бизнес резултати са налице. През 2022 година 4 от 16 разработени продукта на Melexis са дело на локалния екип в България. Миналата година компанията доставя до клиенти по цял свят над 1.9 милиарда чипа, 1.1 милиард от които идват от България. Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 година. Сред иновациите на екипа в София са температурен сензор, използван в часовниците Samsung Galaxy Watch 5 и Galaxy Watch 5 Pro, уникален по рода си двоен Triaxis latch & switch чип за отчитане на относителна позиция и скорост, спестяващ място и намаляващ общата цена на модули за автомобилни и индустриални приложения. И още - магнитен ключ, който осигурява по-добра производителност при сглобяване и надеждност при измерване на нивата на течност, както и магнитометър за устройства, захранвани от батерии за индустриални и потребителски приложения.
Източник: Money.bg (09.06.2023)
 
"Стомана индъстри" ще се декарбонизира с инвестиция за 57.3 млн. евро Стоманодобивният завод "Стомана индъстри" в Перник, който е част от гръцката група Viohalco, подготвя инвестиция 57.3 млн. евро, която ще повиши ефективността на използваните енергийни и водни ресурси в производството. Това става ясно от съобщение на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която предстои да разгледа отпускането на до 35 млн. евро заем за проекта. Със средствата ще се финансира средносрочната стратегия на "Стомана индъстри" за декарбонизация, като инвестиции се предвижда да бъдат направени в модернизацията на производствено оборудване и помощна инфраструктура, се посочва в документите на ЕБВР. Това включва изпълнението на мерки за енергийна и водна ефективност, повишаване на качеството и оптимизиране на разходите, както и за преодоляването на тесни места в производството. Като част от проекта на площадката на завода ще бъде изградена фотоволтаична централа за собствени нужди с мощност до 10 мегавата. Подобен мащабен проект засега е изпълнен единствено от медодобивния завод "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Финансирането от ЕБВР все още предстои да бъде одобрено от борда, като се предвижда заемът да е със срок до 7 години. Банката се ангажира да осигури 25 млн. евро, а останалите 10 млн. евро ще бъдат отпуснати по нейна преценка. През 2021 г. "Стомана индъстри" увеличава продажбите си с близо 63% до 953 млн. лв. и излиза на печалба (62.9 млн. лв.). Ръстът дойде с раздвижването на индустрията след шока в началото на пандемията. Продажбите на предприятието са основно в Европа (98%), малки количества се изнасят за САЩ, Африка и Азия. В компанията работят около 1050 души по данни от АПИС към март 2023 г.
Източник: Капитал (14.06.2023)
 
Стоманодобивният завод "Стомана индъстри" в Перник, който е част от гръцката група Viohalco, подготвя инвестиция 57.3 млн. евро, която ще повиши ефективността на използваните енергийни и водни ресурси в производството. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предстои да разгледа отпускането на до 35 млн. евро заем за проекта. Със средствата ще се финансира средносрочната стратегия на "Стомана индъстри" за декарбонизация, като инвестиции се предвижда да бъдат направени в модернизацията на производствено оборудване и помощна инфраструктура, се посочва в документите на ЕБВР. Това включва изпълнението на мерки за енергийна и водна ефективност, повишаване на качеството и оптимизиране на разходите, както и за преодоляването на тесни места в производството. Като част от проекта на площадката на завода ще бъде изградена фотоволтаична централа за собствени нужди с мощност до 10 мегавата. Подобен мащабен проект засега е изпълнен единствено от медодобивния завод "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Финансирането от ЕБВР все още предстои да бъде одобрено от борда, като се предвижда заемът да е със срок до 7 години. Банката се ангажира да осигури 25 млн. евро, а останалите 10 млн. евро ще бъдат отпуснати по нейна преценка. Последните публикувани данни сочат, че през 2021 г. "Стомана индъстри" увеличава продажбите си с близо 63% до 953 млн. лв. и излиза на печалба (62.9 млн. лв.). Ръстът дойде с раздвижването на индустрията след шока в началото на пандемията. Продажбите на предприятието са основно в Европа (98%), малки количества се изнасят за САЩ, Африка и Азия. В компанията работят около 1050 души по данни от АПИС към март 2023 г.
Източник: Капитал (14.06.2023)
 
Инвестиция в завод за бронирани коли в Симитли Инвестиционното намерение да вдигне в Симитли завод е на Антон Стефов, но като за възложител се е легитимирало държавното дружество „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. Причината е, че теренът, на който започва строителството, все още е държавна собственост. Става въпрос за 152 964 кв.м в местността Горна Драчевица на гр. Симитли, където миналата година бе регистриран един от първите 9 високотехнологични производствени паркове в страната. Името на бъдещото производство е Предприятие за производство на бронирани машини за армия, полиция, специални сили, банкова индустрия и специализирана техника. Негов реален инвеститор ще е „Интернешънъл Арморд Груп” ЕООД.Осъществяването на инвестиционния проект започва с процедура по сертификация за клас на инвестиция клас А към Българската агенция за инвестиции. Закупуването на терена от „Национална компания Индустриални зони” ще стане поетапно в периода 2023-2024 г. След това изграждането ще започне с рехабилитация на съществуващите 10 сгради, които са с различна големина и със специално предназначение. Ремонтите ще стартират през 2024-2025 г. и ще бъдат цялостно завършени през 2026 г. Планира се върху терена след това да бъдат изградени още производствени сгради. След достигането на производствения капацитет предприятието ще бъде класифицирано като средно по смисъла на българското законодателство. Самото производство ще стартира през 2026 г., като се планира постепенното му увеличаване в зависимост от сключените договори. През първата година след заработване на завода плановете са за производство на 6 бронирани автомобила, с нарастване до 29 броя до 2030 г. За периода 2026-2030 г. инвеститорът очакват приходи между 3 млн. лв. и 14,5 млн. лв pirinsko.com
Източник: Други (14.06.2023)
 
Италианската компания за кабели TSCC откри завод в Шумен Завод на италианската компания за специализирани кабели TSCC вече работи в Индустриалния парк на гр. Шумен. Заводът на "Дъ Спешъл Кейбъл Кампъни Индустриал" ЕАД е въведен в експлоатация от началото на годината. Кабелите, които ще се произвеждат в завода, ще се използват в критични системи на пречиствателни станции, метростанции, летища и газопроводи, но също за видеонаблюдение, пожароизвестяване, оборудване на автомобили и компютърни мрежи. Компанията има клиенти в Италия, Белгия, Холандия, Англия, Ирландия, ОАЕ, Египет, Катар и Саудитска Арабия. Новото предприятие е на територия от 14 000 кв.м и застроена площ от близо 4000 кв.м. Към момента е завършен първият етап от проекта и са заети 35 работници, но тенденцията е броят им да се увеличи с разширяването на производствената база. Основен доставчик на TSCC в Шумен ще е турският производител на електролитна мед Sarkuysan, който също има завод в Индустриалната зона. TSCC е част от групата на големия италиански производител на кабели Ramcro - семейна компания, основана от фамилията Крочи през 1979 г. и представена в над 40 държави.
Източник: Money.bg (15.06.2023)
 
Въпреки добрите тенденции на ръст около 7 на сто за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, очакванията на бранша за годината са по-скоро песимистични и дори се прогнозира минимален спад от 2 до 3 на сто за 2023 г., коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода януари - март в страната са произведени с 10 000 тона повече сурова стомана, но в крайните продукти не се отчита ръст, защото за тяхното производство, което се осъществява в "Промет", България внася суровини от Украйна. За първото тримесечие на годината дружеството, което е украинска собственост, изпитваше затруднения с доставките на суровините заради военните действия. Затрудненията на българския стоманодобив се дължат и на ниските темпове на растеж на икономиката ни, както и на нелоялния внос на метал от трети страни. В очакванията на бранша за 2024 г. има известна доза оптимизъм заради изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, където са заложени ВЕИ проектите и като цяло заради предстоящото преструктуриране на индустрията на основата на нисковъглеродните технологии. Бизнесът разчита и на европейските мерки за справяне с нелоялния внос. След ликвидацията на "Кремиковци" в България останаха само две стоманодобивни предприятия - "Промет" и "Стомана индъстри", които не могат да компенсират обемите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше 3 млн. тона сурова стомана. Сега този метал се произвежда само в "Стомана индъстри" - средно на година между 450 000 и 600 000 тона. България произвежда единствено зелена стомана, защото използва скрап, но двете ни предприятията работят с почти 50 процента натоварване, а понякога и този процент не може да стигне "Стомана индъстри". Част от причините са свързани с това, че в страната няма работеща индустрия. По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в региона - Румъния, Гърция. На хоризонта няма и стратегически инвеститор, който да иска да вложи в нови мощности, главно заради неблагоприятната политическа обстановка в България и липсата на сигурност най-малко за 30 години, за колкото обикновено се планират такива инвестиции, коментира Политими Паунова. Тези дни Европейската асоциация на производителите на стомана "Еврофер" оповести, че негативната тенденция в потреблението на стомана се очаква да се запази и през 2023 г. Очакваният спад тази година е 1 на сто, като търсенето отново ще тръгне нагоре през 2024 г. - с 5,4 на сто. Според Политими Паунова тези прогнози за България са относителни, защото се основават на потреблението в секторите в европейската индустрия по веригите на преработка. Но като цяло секторът е в пряка зависимост от ръста на националните икономики. В момента има доста проблеми с вноса на метали, а европейският износ е все по-малко конкурентоспособен поради високата си стойност заради изпълнението на екологичното законодателство и по тази причина очакванията на Еврофер не са много оптимистични, коментира експертът. Миналата година спрямо предходната в ЕС има намаление в производството на стомана, като през 2022 г. са били произведени 136 млн. тона, докато през 2021 г. - 153 млн. тона. Спадове са отчетени и в България: съответно през 2022 г. - 482 000 тона, а през 2021 г. - 548 000 тона, което означава намаление от близо 12 процента, доближавайки се много до европейските отрицателни темпове. В Германия, Италия, Франция има редукция, но това се наблюдава също и в Китай и САЩ, изтъкна експертът, но подчерта, че става дума за намаление от 1-2 процента на производството на стомана. Изпълнението на европейските зелени цели не може да стане без цялостна промяна на съоръженията в индустрията - особено за производство на електроенергия, а за да бъдат те изработени, са нужни метали. Оказва се, че Европа не е готова да изпълни собствените си цели и трябва да разчита на внос на метали, въпреки че се бори за суровинна независимост. Наскоро Европейската комисия прие два регламента - за суровините от критично значение и за промишлеността с нулеви нетни емисии, които са пряко свързани с възможността да бъдат осигурявани метали, от които да се правят изделия, необходими за безвъглеродната икономика, включително и за ВЕИ-съоръженията, коментира Паунова, но отчете, че въпреки тези мерки има спад в производството в ЕС. България произвежда стомана основно от скрап и става дума за предимно дълги продукти - арматурно желязо и някои видове профили, които са три-четири пъти повече от плоските, произвеждани в "Стомана индъстри". Вносът обаче в България е доста голям и той "удря" нашето производство с ниските с и цени, каза Паунова. От своя страна от "Еврофер" също посочиха, че евтиният внос от трети страни продължава да наводнява ЕС. Генералният директор на "Еврофер" Аксел Егерт отбеляза тези дни, че стоманодобивната индустрия е била тежко засегната в края на 2022 г. и се бори да се възстанови, но посочи, че условията все още не са благоприятни. "Енергийните цени, производствените разходи и инфлацията все още са много по-високи в сравнение с предкризисните нива. В ход са проекти за декарбонизация, но трябва да получим достъп до електричество, произведено без използване на изкопаеми горива, веднага, ако искаме стоманодобивният сектор на Европейския съюз да извърши прехода, оставайки конкурентоспособен на световно ниво", заяви Аксел Егерт. Основният внос на стомана в България идва от Египет, Алжир, а най-големите количества са от Турция. За тези страни не съществуват защитни мерки, те ги заобикалят, коментира Паунова. "Еврофер", Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, и Европейската прокуратура са започнали обследване на вноса в ЕС. Ще се проучват определен вид продукти, които имат антидъмпингово мито над 70 процента - става дума за дебели ламарини, плочи и други продукти, внесени от Китай, Корея, Индия, Турция, Япония и други трети държави. Експертът съобщи, че вносът на такива продукти в ЕС е увеличен пет пъти спрямо 2015 г. По думите й това е заобикаляне на защитните мерки. Внасят ги под други митнически номера, за да не плащат митото, а то изравнява разходите по производството в Европа с останалите страни, коментира експертът. Тя напомни, че тези мерки са въведени от ЕС през 2018 г. основно заради приетия тогава от САЩ Закон за защита на стоманодобива, като отрасълът е обвързан с националната сигурност на страната. Тези мерки ще продължат още една година, като на този етап ЕК няма намерение предсрочно да ги премахва, коментира експертът. Тя съобщи, че проверките на трите европейски институции ще се правят и в България, защото за дългите продукти, които се произвеждат у нас, също има вносни мита, които се заобикалят по същата схема. В двете ни стоманодобивни предприятия работят около 1800 души, а в черната металургия, заедно с малките предприятия, са заети около 4000. Средната заплата в сектора не е сравнима с тази в останалите страни от ЕС, но това е валидно за всички наши отрасли, защото няма предприятие, което да може даде европейски заплати, та дори и в Ай Ти сектора, коментира Паунова. Същевременно тя изтъкна, че произведената продукция в отрасъл "Стоманодобив" е и с по-ниска добавена стойност, защото произвеждаме арматурно желязо за строителството, но все пак средната заплата в сектора е над 2000 лева, а в цветната металургия - над 2500 лева.
Източник: 3e-news (16.06.2023)
 
„Арсенал“ открива нов завод в Стара Загора, инвестира в модерна металообработваща производствена база „Арсенал“ открива нова модерна металообработваща производствена база на мястото където някога функционираше завод “Светлина” и последващо Чорапена фабрика в Стара Загора, на площ от над 12 декара в Индустриалната зона на Стара Загора. Филиалът на “Арсенал” в Стара Загора ще бъде оборудван с ново цифрово-програмно оборудване, а значителна част от процесите ще бъдат автоматизирани и роботизирани. “Арсенал” АД, водещият работодател в областта на машиностроенето в България, представя амбициозни планове за своя нов филиал в Стара Загора, който се очаква да създаде значителен брой нови работни места. В момента очакванията са, че филиалът ще открие между 200 и 300 работни места, като този брой има тенденция да нарасне до 500 в бъдеще. Първоначално новият филиал ще функционира като обособено производство към Завод 1 на компанията, но с времето целта е да се превърне в самостоятелен завод, принадлежащ към “Арсенал”. knews.bg
Източник: Други (16.06.2023)
 
Румънски инвеститор ще строи завод за профилирана ламарина в Тракия икономическа зона Румънски инвеститор ще строи завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски", част от Тракия икономическа зона (ТИЗ). Това каза Мартин Колев от фирмата инвеститор Joris ide (Йорис иде). През 2021 година Joris ide взима решение да инвестира в изграждането на завод в България и става част от ТИЗ. Имотът от 20 дка за бъдещия завод е вече собственост на компанията. Очаква се той да заработи до края на 2024 г.
Източник: БТА (16.06.2023)
 
Акционерите на „Алкомет“ са одобрили дивидента от почти 80 ст. на акция Акционерите на „Алкомет“ АД са одобрили дивидента в размер на почти 80 ст. на проведеното на 15 юни общо събрание. На акционерите ще бъдат изплатени почти 14,1 млн. лева, като това е първият дивидент след тригодишно прекъсване на изплащанията. Брутният размер на дивидента на акция възлиза на 0,785055 лева. Нетният размер на дивидента след приспадането на дължимите данъци е в размер на 0,745802 лева на акция. Право да получат дивидент имат лицата, вписани като акционери в регистрите на Централния депозитар към 29 юни. Дивидентите ще се изплащат чрез инвестиционните посредници и „Уникредит Булбанк“ АД. В последната година акциите на „Алкомет“ поскъпват с над 4%, а пазарната капитализация достига почти 158,9 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2023)
 
Българският стоманодобивен отрасъл е песимистичен в очакванията си за тази година, съобщи експерт Въпреки добрите тенденции на ръст около 7 на сто за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, очакванията на бранша за годината са по-скоро песимистични и дори се прогнозира минимален спад от 2 до 3 на сто за 2023 г., коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода януари - март в страната са произведени с 10 000 тона повече сурова стомана, но в крайните продукти не се отчита ръст, защото за тяхното производство, което се осъществява в "Промет", България внася суровини от Украйна. За първото тримесечие на годината дружеството, което е украинска собственост, изпитваше затруднения с доставките на суровините заради военните действия. Затрудненията на българския стоманодобив се дължат и на ниските темпове на растеж на икономиката ни, както и на нелоялния внос на метал от трети страни. В очакванията на бранша за 2024 г. има известна доза оптимизъм заради изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, където са заложени ВЕИ проектите и като цяло заради предстоящото преструктуриране на индустрията на основата на нисковъглеродните технологии. Бизнесът разчита и на европейските мерки за справяне с нелоялния внос. След ликвидацията на "Кремиковци" в България останаха само две стоманодобивни предприятия - "Промет" и "Стомана индъстри", които не могат да компенсират обемите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше 3 млн. тона сурова стомана, коментира експертът. Сега този метал се произвежда само в "Стомана индъстри" - средно на година между 450 000 и 600 000 тона. България произвежда единствено зелена стомана, защото използва скрап, но двете ни предприятията работят с почти 50 процента натоварване, а понякога и този процент не може да стигне "Стомана индъстри". Част от причините са свързани с това, че в страната няма работеща индустрия, коментира Паунова. По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в региона - Румъния, Гърция, въпреки че има търсене в страната, отбеляза експертът. На хоризонта няма и стратегически инвеститор, който да иска да вложи в нови мощности, главно заради неблагоприятната политическа обстановка в България и липсата на сигурност най-малко за 30 години, за колкото обикновено се планират такива инвестиции, коментира Политими Паунова.
Източник: БТА (16.06.2023)
 
Eldrive инвестира над 170 млн. евро за изграждането на 10 500 зарядни станции Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска финансиране близо 40 млн. евро от общо над 170 млн. евро капиталовложение, което операторът на публични зарядни станции Eldrive планира да инвестира. С тях компанията ще изгради над 10 500 зарядни станции в трите европейски пазара, на които оперира - България, Румъния, Литва, както и в Латвия, където предстои да започне операция. Целта на отпуснатото финансиране е да се ускори електрификацията на автосектора в Европа чрез увеличаване на зарядната инфраструктура за електрически автомобили, с което да се подпомогне борбата срещу замърсяването на въздуха и климатичните промени. Проектът е насочен към постигане на целите, залегнали в Зелената сделка и Стратегията за устойчива и умна мобилност за достигане на 1 милион публични зарядни станции за зареждане с алтернативни горива в ЕС до 2025 г. и 3 милиона до 2030 г. В България дружеството, през което оперира брандът Eldrive, е "еМобилити Интернешънъл" (в което дял над 25% притежава съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев ). Към момента зарядните точки в мрежата на оператора са над 800 в отделните държави, като само в България те са над 500, разположени на повече от 200 локации из страната. Това я прави лидер на пазара с близо 50% от наличните общо около 1100 зарядни точки. Компанията започва операция в България през 2016 г., а през 2018 г. и 2022 г. стъпва съответно в Румъния и Литва. Скоро се очаква да заработи и в Латвия.
Източник: Капитал (21.06.2023)
 
"Профилинк" добавя и алуминиеви профили към бизнеса си със 70 млн. лв. инвестиция След 30 години опит в производството на PVC профили и с инвестиция от над 70 млн. лв., "Профилинк" през миналата година закупи парцел от 186 дка в село Радиново до Пловдив, където в момента изгражда нов автоматизиран и роботизиран завод за алуминиеви профили. Сградата на първото хале с площ 29 хил. кв. м е почти готова и в началото на 2024 г. ще заработи на пълен капацитет. Инвеститор в проекта на "Профилинк" е "Интерлинк груп", като и двете дружества са под шапката на "Texнoлин? инвecт" на Здравко Линкин. От общата сума 20% са собствени средства на дружеството, а 80% се финансират с банков заем. В новия завод в Радиново ще се произвеждат 10 хил. тона алуминиеви профили годишно. Алуминият ще пристига тук на балванки - 6-метрови цилиндри с различен диаметър. Преди 4 години идеята да се затвори цикълът на производство се осъществява в първия на Балканите завод за рециклиране на PVC отпадъци - "Профилинк рисайкъл". Стартовата инвестиция в рециклиращото предприятие е около 5 млн. евро, а през 2023 г. вече надминава 7 млн. евро, като финансирането е със собствени средства. Всеки месец в предприятието се преработват 350 тона PVC отпадък, в резултат на което въглеродният отпечатък на "Профилинк" намалява с над 9 хил. тона емисии годишно. Още преди 5 години компанията прави и друга инвестиция за постигане на въглеродна неутралност. Тогава "Профилинк" става първото предприятие в България, което изгражда върху покрива на PVC завода си 22 000 кв. м соларен парк с мощност 1.3 мегавата за производство на електроенергия за собствени нужди. Инвестицията е около 75-80 цента на киловат или около 1.1 млн. евро, като според проекта тя трябва да се изплати за 7-8 години. Заради високата цена на електроенергията сега обаче инвестицията вече се е "откупила" и соларният парк работи на печалба. В производствената база в Пловдив, която е с обща площ 120 хил. кв.м, в момента работят над 400 души, които обслужват над 3000 клиента - дистрибутори и производители на прозорци. Самата компания има 8 търговски бази в страната, изнася и в чужбина. Произвежданата продукция годишно варира между 12 и 15 хил. тона - както профили, така и аксесоари, с които купувачът на профили да може да сглоби готов прозорец. За 2021 г. компанията отчита оборот от 54 млн. лв. Малко по-слаб е резултатът през пандемичната 2020 г. (52.5 млн. лв.). През 2022 г. пък идват проблемите с PVC суровината за производство. В света има всичко на всичко 5 завода, които произвеждат тази суровина.
Източник: Капитал (23.06.2023)
 
Нов соларен парк на Enery край Свищов ще захранва пловдивския завод КЦМ Производството на метали е една от най-енергоемките индустрии, а същевременно намаляването на въглеродните й емисии е технически сложен процес. Заводът за олово и цинк на КЦМ край Пловдив обаче е намерил частично решение на проблема, като сключи дългосрочен договор за покупко-продажба на зелена енергия (PPA) с австрийския оператор на ВЕИ активи Enery и Enery Element, клонът на компанията, разработващ енергийни проекти в Централна и Източна Европа. Споразумението е за период от 12 години и ще влезе в сила от началото на 2024 г., когато се очаква да заработи и новият соларен парк на Enery край Свищов. По този начин от КЦМ ще могат да задоволят около 10% от своите годишни енергийни нужди (които са 400 хил. мВтч) и да намалят въглеродния отпечатък на производството си. Еnery вече притежава голям работещ соларен парк в България - този в Караджалово и работи по няколко проекта в страната, един от които е около Хасково и е с планирана мощност от 400 мегавата. Енергията, която ще бъде доставена на КЦМ, ще идва от новостроящ се соларен парк край село Пиперково, община Ценово - между Свищов и Русе. Проектът, който ще се разположи върху площ от 688 дка, получи разрешение от екоинспекцията още през миналото лято. Предвидената инсталирана мощност е 113 мВт, а изпълнител е "Ценово солар плант", чийто управител е Никола Газдов, а собственик е Enery Element. Инвестицията в самият соларен парк от страна на австрийската компания е в размер на 70 млн. евро, а заедно с подстанцията и допълнителната инфраструктура сумата достига 85 млн. евро. Очакваното годишно производство е приблизително 200 хил. мВтч, което означава, че приблизително ? от произведеното от парка електричество ще е за нуждите на КЦМ.
Източник: Капитал (27.06.2023)
 
Aurubis инвестира 60 млн. евро в поддръжка и разширяване на завода в Пирдоп Водещият доставчик на цветни метали Aurubis инвестира около 60 млн. евро в поддръжка и разширяване на завода си в Пирдоп. По време на планираното затваряне на завода за поддръжка компанията е обновила производствените си ресурси с най-съвременните технологии и е направила допълнителни подобрения, съобщи компанията. Ремонтът е продължил 40 дни, през които са извършени над 130 дейности по поддръжка и ремонт на основните производствени зони в завода. Голяма част от компонентите са обновени и ремонтирани по време на техническия и логистичен мащабен проект, който е завършен в планирания срок и бюджет. Към работната сила на Aurubis са се присъединили повече от 900 работници от редица външни компании. Широкомащабният проект в Пирдоп се фокусира и върху подобряването на екологичните показатели на обекта – мерките за ефективност, реализирани като част от текущия проект, ще намалят емисиите на въглероден диоксид на завода с още 2100 тона годишно, като същевременно ще подобрят енергийната ефективност на производството. Освен това, тези инвестиции ще допринесат за целта за устойчивост на Aurubis за 50% намаление на въглеродните емисии от производството и вложената енергия до 2030 г. По време на спирането за поддръжка е монтирано и второ колело за леене на аноди с всички захранващи линии към анодната пещ, което ще подобри стабилността на производството. Работата в завода е възобновена след успешния финал на проекта. "Аурубис България" е част Aurubis AG - водеща международна група за производство на метали, базирана в Хамбург, Германия. Заводът на компанията в България е със структурно значение за икономиката на страната с основната си дейност – преработване на медни концентрати, рафинирана мед, медни аноди и вторични продукти като сярна киселина и железен силикат.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2023)
 
Участие на "Адванс инвест" в IPO на Hidroelectrica Българският договорен фонд Адванс Инвест, управляван от Карол Капитал Мениджмънт, участва в първичното публично предлагане на акции от румънския държавен производител на електричество Hidroelectrica на Букурещката фондова борса, което дава възможност и на българските инвеститори да участват индиректно. IPOтосе осъществява между 23 юни и 4 юли, като в продажба са допуснати до 20% от акциите на дружеството. По предварителна оценка стойността на сделката е приблизително 1,7 млрд. евро. Първичното публично предлагане, което според борсовите анализатори вероятно ще бъде най-голямото в Европа тази година, се състои от съществуващи акции, притежавани от румънския реституционен фонд Fondul Proprietatea (FP.BX), чиито акции също са част от портфейла на Адванс Инвест. Акциите на Hidroelectrica ще бъдат включени в индекса BET. Надзорният съвет на държавната компания обяви, че ще продължи да разпределя като дивидент между 90 и 100% от печалбата си, като така очакваната дивидентна доходност за притежателите на акции на Хидроелектрика е близо 10% на година. Адванс Инвест, управляван от Карол Капитал, е първият български взаимен фонд в акции, създаден през 2004 г. Той инвестира в акции на водещи компании от основни сектори на икономиката на България и Румъния с цел осигуряване на висока дългосрочна възвращаемост под формата на капиталови печалби и дивиденти. През последните пет години Hidroelectrica има дял от близо 1/3 в производството на електроенергия в Румъния. Компанията управлява 209 водноелектрически централи с общ капацитет от 6,3 GW и вятърен парк Crucea от 108 MW. Тя е и най-вероятният кандидат за изграждане на проект за добив на слънчева енергия от 1,5 GW на държавна земя. Ако проектът се осъществи това ще бъде най-големият парк за слънчева енергия в Европа. Hidroelectrica отчете 45% скок на приходите (до 1.9 млрд. евро) през 2022 г. спрямо предходната година. Компанията работи на много висок марж на нетната печалба от близо 50%.
Източник: Фирмена информация (30.06.2023)
 
"Аурубис България" прави най-голямата си инвестиция за преработване на анодна мед в България В традиционните автомобили се съдържат около 120 килограма мед, а в електрическите количеството му е още по-голямо. Медта е един от металите на бъдещето, коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България" и президент на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). През февруари тази година за медодобивния завод на германската компания в България е започнало изпълнението на проект за над 120 млн. евро, който ще позволи преработване на анодна мед в катодна. Това ще елиминира нуждата от транспортирането на нужните количества между България и Белгия, тъй като катодната мед ще се произвежда изцяло у нас. "Това е най-голямата ни инвестиция в България. С това ще се разкрият и много работни места. В началото на тази година отворихме офис в София, той не е огромен, но за такова индустриално предприятие като нашето е голяма крачка. От януари изграждаме различните отдели, не местим целия си ИТ отдел от Западна Европа в София, но местим много малки звена от голямото ни предприятие - такива, за които има смисъл да бъдат тук и такива, за които могат да се намерят квалифицирани работници в България, каквито не намираме в Германия и Белгия", каза още Тим Курт. До момента компанията е наела 50 инженери у нас, а на по-късен етап предстои към екипа да се присъединят още 17.
Източник: БТА (30.06.2023)
 
Акционерите на "АмонРа Енерджи" одобриха над 4,9 млн. лв. дивидент „АмонРа Енерджи“ АД ще разпредели 80% от печалбата за 2022 г. като дивидент на акционерите. Това е решено на редовното Общо събрание на акционерите, което се проведе на 30 юни в София. Печалбата на „АмонРа Енерджи“ за 2022 г. възлиза на над 6,1 млн. лева. Според решението на ОС дружеството ще разпредели малко над 4,9 млн. лв. като дивидент на акционерите. За фонд „Резервен“ ще бъдат заделени над 567 хил. лева, а остатъкът от печалбата, в размер на малко над 658 хил. лв., ще остане като неразпределена печалба. „АмонРа Енерджи“ е първата фотоволтаична компания на пазар BEAM на БФБ-София. Дружеството беше листнато в края на ноември 2022 г., като набра малко над 3,1 млн. лева от инвеститорите.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2023)
 
Китай обяви, че ще наложи ограничения върху износа на някои продукти от галий и германий от 1 август, за да защити интересите на националната сигурност. Металите се използват основно за направата на чипове в полупроводниковата индустрия. Ограничаващите мерки върху износа на редки елементи, които Пекин класифицира като стратегически, са предприети на фона на обмисляни от Белия дом нови рестрикции върху доставките на високотехнологични микрочипове за Китай като част от усилията да се предотврати използването им за укрепване на китайската армия, пише "Ройтерс". Експортните ограничения наложени от Китай, ще се прилагат за осем продукта, свързани с галия - галиев антимонид, галиев арсенид, галиев метал, галиев нитрид, галиев оксид, галиев фосфид, галиев селенид и индо-галиев арсенид. Забраната се отнася и за шест продукта на германия - германиев диоксид, германиев епитаксиален растежен субстрат, германиев слитък, германиев метал, германиев тетрахлорид и цинково-германиев фосфид. Износителите ще трябва да преминат през процедури за получаване на лицензи за износ, съобщава китайското търговско министерство. Представител на американски производител на полупроводници каза пред "Ройтерс", че компаниите бързат да реагират на обявените нови мерки, макар цените им да скочиха веднага след съобщението. Говорител на Европейската комисия изрази загриженост относно планираните от Китай ограничения върху износа на стратегически метали и съмнение, че този ход е свързан със сигурността. "Комисията е загрижена, че тези ограничения за износ не са свързани с необходимостта от защита на глобалния мир, а също и стабилността и изпълнението на задълженията на Китай за неразпространение, произтичащи от международни договори", заяви говорителят. Китай е доминиращият производител на галий и германий в света. През 2022 г. най-големите вносители на продукти от галий от Китай са били Япония, Германия и Нидерландия, съобщи китайската медия "Цайсин", позовавайки се на митнически данни. Най-големите вносители на продукти от германий са Япония, Франция, Германия и САЩ. Германиевите руди са редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт от производството на цинк и от летлива пепел от въглища. Китай произвежда около 60% от германия в света според европейската асоциация Алианс за критични суровини (CRMA), а останалата част идва от Канада, Финландия, Русия и Съединените щати. Галият се намира в следи от цинкови руди и боксит, а металният галий се получава при обработката на боксит за получаване на алуминий. Около 80% се произвеждат в Китай. Малки количества произвеждат Япония, Русия и Южна Корея. Галият се използва за производството на галиев арсенид - за използване в електрониката. Само няколко компании - една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го направят с необходимата чистота. Металите се използват във високоскоростни компютърни чипове и за секторите на отбраната и възобновяемата енергия. Галият и неговите оксиди се използват във военни приложения като устройства за нощно виждане, както и сензори за сателитни изображения. Полупроводниковите пластини, направени с галиев арсенид, могат да работят при по-високи честоти и са устойчиви на топлина, което ги прави предпочитани за нисковъглеродните технологии като слънчевите клетки. Те също произвеждат по-малко шум от силиконовите устройства, особено при високи работни честоти, което ги прави полезни в радари и радиокомуникационни устройства, сателити и светодиоди.
Източник: Дневник (05.07.2023)
 
Ранният ход на Китай да се възползва от новите центрове за доставка на литий в Африка дава резултат, като помага на най-големия производител на батерии за електрически превозни средства да се ориентира в свития пазар на ключовия метал. По данни на S&P Global Commodity Insights, насърчени от поредица от инвестиции от страна на китайски компании, мините на континента ще увеличат производството на литиеви суровини над 30 пъти спрямо миналогодишния обем до 2027г. Дотогава на Африка ще се падат 12% от световните доставки в сравнение с 1% през 2022г. Разнообразяването на източниците на доставки ще стимулира усилията на Китай да защити господстващото си положение в преработката на метали за електромобили - превръщането на суровини като литий, никел и кобалт в химикали, използвани в компонентите на батериите - докато САЩ увеличават усилията си за изграждане на собствени мрежи за доставки с партньори и съюзници в областта на свободната търговия като Канада и Австралия. По данни на BNEF до края на десетилетието Мали, Демократична република Конго и Зимбабве могат да се присъединят към редиците на най-големите производители на литий. Миналия месец първата пратка литиев концентрат достигна до Zhejiang Huayou Cobalt Co. от проект в Зимбабве, а Chengxin Lithium Group Co. съобщи, че литиевата ? мина Sabi Star е започнала производство в страната. Ganfeng Lithium Group Co. е инвестирала в мината Goulamina в Мали, а Contemporary Amperex Technology Co. има подразделение, което е подкрепило проект в Демократична република Конго. Компанията Sichuan Yahua Industrial Group Co. има дял в проект в Етиопия. Китайските производители на акумулатори, водени от CATL и BYD Co., са надхвърлили 1 тераватчас производствен капацитет през 2022г. и продължават да се разширяват, заяви BNEF миналия месец. САЩ също проучват възможностите за доставка на суровини от Африка, но засега имат само няколко предварителни плана, включително предварителни споразумения за сътрудничество с ДРК и Замбия, каза Алис Ю, анализатор по метали и минно дело в S&P Global Commodity Insights. Прогнозите са, че световното предлагане на литиеви суровини ще нарасне с 35% през тази година, като около половината от това количество ще дойде от изцяло нови операции, се казва в доклад на BNEF от 30 юни. Пазарът на литиеви ресурси ще остане свит през тази година и през 2024г., въпреки че се очаква да намалее от 2025г. нататък с пускането в експлоатация на повече проекти, включително в Африка и Канада. Въпреки това африканските държави вероятно ще последват други страни в стремежа си да задържат повече приходи от доставките на литий у дома, като добавят заводи за преработка или рафиниране, които могат да повишат стойността на износа. Зимбабве и Намибия наскоро въведоха мерки за възпрепятстване или забрана на износа на сурова литиева руда. Мароко, което има споразумение за свободна търговия със САЩ, вече се очертава като потенциален център за производство на батерии за електрически превозни средства, като сред предимствата му са близостта до Европа и изобилието от фосфат, необходим за производството на литиево-железно-фосфатни или LFP клетки. По-рано тази година правителството на страната съобщи, че китайският производител на батерии Gotion High-Tech Co. е постигнал предварителна сделка за изграждането на първия голям завод за батерии за електрически превозни средства в Африка, който ще има годишен капацитет от 100 гигавата и ще изисква инвестиции в размер на 6 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2023)
 
„Металик“ АД започва проект за енергийна ефективност на индустриалните процеси „Металик“ АД започна реализацията на проект, осъществяван с финансовата подкрепа на Финансовия механизъм (ФМ) на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2014-2021 по меморандума между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия по Оперативна програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, приоритетна ос „Подобрена енергийна ефективност в сградите, промишлеността и общините“, Процедура BGENERGY-2.003 „Енергийна ефективност в индустрията“. По проекта Финансовият механизъм предоставя безвъзмездна финансова помощ на „Металик“ АД в размер на 389 760 лв , представляващи 58% от общата стойност на проекта, възлизаща на 672 000 лв. Проектът е със срок на изпълнение от 19.05.2023 до 30.04.2024 г. Със средствата по проекта ще бъде закупена и внедрена в производството нова машина за обработка на фаски и подготовка на шева за заваряване, както и автоматизирана система за енергиен мониторинг. Машината ще замени две остарели машини - ръбостъргателна машина модел - МС 7820, произведена през 1993 г. с инсталирана мощност 34,5 kW и хоризонтално разстъргваща машина (руска фреза) модел - 6М610Ф1, която се използва за изработване на фаски (подготовка на краищата на детайлите за заваряване), която е произведена през 1976 година и работи с инсталирана мощност от 45 кW. В резултат на изпълнението на проекта ще бъде постигнато спестяване на ел. енергия поне 3 пъти за дейността от индустриалния процес. Ще се намали себестойността на единица продукт, както и ще се увеличи производствения капацитет за тези дейности около 6 пъти – от 2800 т годишно произведени метални конструкции сега до 12 600 т след изпълнението на проекта. Целта на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Финансовия механизъм на Норвегия (наричан още „Норвежки финансов механизъм“, “НФМ“) е сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в Европа. От тяхното създаване до момента те са подпомогнали изпълнението на хиляди проекти с участието на десетки хиляди лица, допринесли за постигането на тази цел. Изградени са устойчиви отношения и са постигнати конкретни резултати.
Източник: БНР (06.07.2023)
 
Покупките на готова стомана от Китай в Индия достигнаха шестгодишен връх през първите два месеца на фискалната година, започваща през април, според временни правителствени данни, прегледани от Ройтерс, докато общият внос достигна тригодишен връх. През април и май Китай стана вторият по големина износител на стомана за Индия, като продаде 0,2 милиона метрични тона стомана, което е с 62% повече от същия период на миналата година. Вносът от Китай представлява една четвърт от вноса на готова стомана в Индия през периода. Индия е внесла 0,9 милиона метрични тона готова стомана през април и май - най-високото ниво от 2021 г. насам - и с 27% повече от година по-рано. Китай, най-големият производител на стомана в света, изнася предимно студено валцувани рулони или листове за Индия. Студено валцуваните рулони или листове представляват по-голямата част от вноса на Индия през април и май, което представлява 30% дял от общия внос на стомана. Китай се очаква да изнесе най-много стомана тази година от 2016 г. насам, казаха анализатори, тъй като отслабването на юана и конкурентните цени помагат на най-големия производител в света да освободи излишъка от метал поради слабото търсене на вътрешния пазар. Федералното министерство на стоманата на Индия обмисля да наложи изравнително мито върху вноса на стомана от Китай, каза миналия месец Вивек Джохри, председател на борда на косвените данъци и мита. През април-май Южна Корея беше най-големият износител на готова стомана за Индия, доставяйки 0,4 милиона метрични тона и представлявайки 38% от общия внос на Индия. Въпреки това Индия, вторият по големина производител на сурова стомана в света, стана нетен износител на готова стомана през април-май, с 1,6 милиона метрични тона, продадени на най-големите купувачи като Италия, Испания, Белгия, Непал и Обединеното кралство. През април-май износът на готова стомана от Индия за Италия скочи до най-високото си ниво от шест години. Производството на сурова стомана в Индия възлиза на 22,4 милиона метрични тона през април-май, което е с 6% повече от година по-рано. Потреблението на стомана е 20,3 милиона метрични тона, което е с 8% повече на годишна база и най-високото за последните шест години.
Източник: Reuters (06.07.2023)
 
На основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (ДВ брой 25 / 2003 г.), Община Перник уводомява всички заинтересовани физически и юридически лица, че „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, гр. Перник има инвестиционно предложение за „Изграждане на открит паркинг за товарни автомобили в УПИ XV-6483, кв. 155, кв. „Изток“, гр. Перник “. Становища, мнения и/или възражения относно реализацията на инвестиционното предложение се приемат в деловодството на Община Перник. Документацията е на разположение на интересуващите се на сайта на общината и пл. “Св. Иван Рилски“ 1А , ет.14, ст.5 от 08,00 до 12,00 и от 13,00 до 17,00 часа, всеки ден в периода от 06.07.2023 г. до 20.07.2023 г. Общинска администрация Перник
Източник: Фирмена информация (06.07.2023)
 
Отпадъкът, който "Аурубис" превърна в продукт Заводът на "Аурубис България" до Пирдоп и Златица е известен основно като производител на мед, макар че отдавна прави и сярна киселина, като пречиства отпадните си газове. Компанията обаче вече има и още един продукт на пазара - железния силикат (фаялит), който доскоро се третираше като отпадък. Фаялитът вече успешно се прилага в производството на цимент, бетон и тухли, а след допълнително изсушаване ще може да се влага и в строителни смеси. Железният силикат представлява основно комбинация от оксиди (железни, силициеви и др.) и се получава като шлака след стопяване на концентратите в металургичните пещи. Специално в "Аурубис" втвърдената шлака преминава допълнителна преработка - смила се и се обогатява във флотационна фабрика, за да се извлече максимално медта от суровината. Българският завод годишно произвежда значителни количества железен силикат - около 800 хил. тона, които доскоро се складираха като отпадък. През октомври 2022 г. "Аурубис" сертифицира железния силикат като строителен продукт с приложение в бетони и разтвори. Това позволява суровината директно да се използва като фин добавъчен материал от индустриален произход от производителите. Така през октомври миналата година компанията премина одит и получи сертификат за съответствие с изискванията на хармонизираните европейски стандарти за бетони и разтвори от Центъра за изпитване и европейска сертификация. Той е съпроводен и със CE маркировка, което го прави валиден за целия Европейски съюз (освен ако няма допълнителни местни национални изисквания). Компанията ще трябва да минава производствен контрол всяка година, за да се гарантира, че характеристиките на материала са постоянни във времето.
Източник: Капитал (11.07.2023)
 
Цените на арматурното желязо започнаха да се възстановяват в Испания, след като загубиха повече от €50/тон ($54,4/t) от май. Смята се, че възстановяването е мярка на заводите за укрепване на пазара, преди предстоящото спиране на поддръжката им, на фона на стагнация на международното търсене и несигурност в местния строителен сектор, казаха източници на Kallanish. Общото очакване е, че цените на арматурните пръти ще се покачат още малко през следващата седмица. Понастоящем арматурното желязо се продава на вътрешния пазар в Испания на база 325-327 евро/т (353,91-356,03 щатски долара). Включително €262/t допълнителни размери и €23/t разходи за товарене, стойността на сделката е €610-612/t франко завода. Бяха чути и някои оферти за €607/т доставени за 16 мм арматура. Нов скрап с качество E8 в Испания се предлага на 395 евро/т. Тип E40 и клас на качество за разрушаване E3 се продават съответно на €385/t и €370/t. Междувременно качеството E1 възлиза на 345 евро/т. Eurometal
Източник: Други (12.07.2023)
 
Wuppermann AG съобщи, че е одобрила инвестицията в разширяването на тръбната мелница във Wuppermann Metalltechnik GmbH (WMT) в Алтмюнстер, Австрия. Планираната обща инвестиция е около 40 милиона евро (44 милиона долара), научава Kallanish от процесорната компания, която е със седалище в Леверкузен, Германия, и има операции в Австрия, Унгария и Холандия. Компанията планира да изгради нов комплекс от халета за две линии за заваряване на тръби и високо автоматизирани складове за суровини и готова продукция. Съседният парцел земя, който беше придобит през 2021 г., предлага идеални пространствени условия за интегриране на сградата в пейзажа, отбелязва Wuppermann. След получаване на всички необходими разрешителни, земните работи се планира да започнат през 2024 г. След завършване на сградата ще последва монтирането на линията за заваряване на тръби. Съществуващата линия за заваряване на тръби ще остане в експлоатация, за да се гарантира непрекъснато снабдяване на клиентите. Производството на новата линия за заваряване на тръби ще започне през 2025 г., след което съществуващата линия също ще бъде преместена в новия хален комплекс. Eurometal
Източник: Други (12.07.2023)
 
Dundee продължава да добива почти рекордно количество злато от „Ада тепе“ Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ? гарантираха над 70 хил. унции злато само за второто тримесечие на 2023 г. За периода април – юни двете мини на компанията на територията на страната – „Челопеч“ и „Ада тепе“ – са регистрирали резултати за злато и мед, в унисон с насоките, заложени още в началото на годината. Според данните на компанията за второто тримесечие „Челопеч“ е произвела 44.4 хиляди унции злато, което е ръст в сравнение с първото тримесечие на годината. Той се дължи главно на рудата, която е била с по-висока концентрация на метала. Резултатите са очаквани според плана за мината. За месеците от април до юни мината е произвела и 3.6 хил. т мед, което отново е над резултатите от първите три месеца на годината. Количествата добити злато и мед обаче са малко под тези от същия период на миналата година. По-новата мина на Dundee – „Ада тепе“ край Крумовград – е произвела 31.9 хиляди унции злато. Това е малко под почти рекордните резултати от първото тримесечие, но с близо една трета над добитото количество злато през второто тримесечие на миналата година.
Източник: economic.bg (13.07.2023)
 
Производителят на неръждаема стомана Outokumpu стана първият в стоманодобивната индустрия, който използва роботика в управлението на безопасността, с цел да постигне най-ниската честота на инциденти в индустрията до 2025 г. Outokumpu ще започне да използва изкуствен интелект (AI) и роботи за проверка на безопасността подобряване и дигитализиране на мониторинга на здравето и безопасността на съоръженията на компанията. Компанията подписа сделка с швейцарска компания за роботика ANYbotics за решения за автономна роботика и през юни 2023 г. първият робот ANYmal пристигна в завода на Outokumpu в Крефелд, Германия. Според Outokumpu използването на роботика може да намали излагането на хората на опасни вещества с 80%, като компанията вече е разположила един робот на своя обект в Крефелд, Германия. Steel Times International
Източник: Други (13.07.2023)
 
Шведският производител на стомана SSAB и KIRCHHOFF Automotive се договориха да си сътрудничат за стомана без изкопаеми горива. Чрез сътрудничеството KIRCHHOFF Automotive, производител на структурни компоненти за международната автомобилна индустрия, се надява да намали своя CO2 отпечатък с 40%. Компанията ще закупи SSAB'S Fossil-free SteelTM, стомана, разработена наскоро от SSAB, за да задоволи пазарната нужда от устойчива стомана. Аварийните кутии, долните греди и затварящите плочи на KIRCHOFF Automotive се произвеждат чрез процеса на студено формоване, а отделните части тежат между 300 грама и 1,3 кг. Чрез използването на SSAB Fossil-free SteelTM, KIRCHHOFF Automotive казва, че ще спести почти 40% от емисиите при производството на предна броня. Fossil-free SteelTM на SSAB използва DRI и се произвежда с биогаз и електричество без изкопаеми горива, за разлика от изкопаемите горива. Steel Times International
Източник: Други (17.07.2023)
 
Производството на сурова стомана в Китай през юни е нараснало с 1,1% спрямо май и 0,4% спрямо година по-рано, съобщиха от статистическото бюро, тъй като мелниците бяха насърчени да увеличат производството след покачването на цените на стоманата. Най-големият производител на стомана в света е произвел 91,11 милиона метрични тона черен метал миналия месец, показват данни на Националното статистическо бюро (NBS), което е повече от 90,12 милиона метрични тона, произведени през май и 90,73 милиона метрични тона през същия месец на 2022 г. Средният дневен добив на стомана през юни е около 3,04 милиона метрични тона, което е увеличение от 2,91 милиона метрични тона през май и по-високо от съответно 3,02 милиона метрични тона през юни 2022 г., според изчисления на Reuters, базирани на данни на NBS. Коефициентът на използване на капацитета на доменните пещи сред анкетираните 247 производители на стомана се покачи до 92,11% до края на юни от 89,93% в края на май, показват данни на консултантската компания Mysteel. Междувременно степента на използване на капацитета сред анкетираните 34 стоманодобивни завода за електродъгови пещи се покачи до 42% в края на юни спрямо 37% до края на май, според данни от Shanghai Metals Market. Китай е произвел 535,64 милиона метрични тона черен метал през първата половина на годината, което е с 1,3% повече от същия период на миналата година, показват данни на NBS. Някои анализатори очакват производството на стомана да нарасне през юли, въпреки че водещият стоманодобивен център град Таншан изисква мелниците да намалят производството на синтероване с между 30% и 50% този месец, за да подобрят качеството на въздуха. За разлика от последните две години, държавният орган за планиране на Китай досега не е обявил таван на годишното производство за намаляване на въглеродните емисии, оставяйки пазара да гадае дали такъв ще дойде по-късно от нормалното тази година или изобщо.
Източник: Reuters (17.07.2023)
 
Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) изпрати писмо до Министъра на околната среда и водите относно aдминистративни пречки при внос на отпадъци/скрап от Косово, в което се заявява, че БАМИ подкрепя политиките на ЕС за преход към нисковъглеродна икономика и новия Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA). Производителите от металургичната индустрия ще осигурят очаквания ръст в потреблението на метали за постигане на тези цели, но паралелно се стремят да постигнат и въглероден неутралитет. Затова през последното десетилетия предприятията инвестираха стотици милиона лева в проекти за намаляване на парниковите газове, за енергийна ефективност и опазване на природата. Една от най-ефективните мерки в тази насока е замяната на първичните суровини с метални отпадъци. Този процес в черната металургия е изцяло осъществен. България произвежда течна стомана само в „Стомана Индъстри” АД, гр.Перник в електропещи и използва за суровина железен скрап. На този етап това е нисковъглеродна и ефективна технология по критериите на таксономията, която ЕС препоръчва. В условията на общия европейски пазар и търговските споразумения с трети страни голяма част от българските вторични черни метали се изнасят. Това налага внос на скрап от европейския пазар и търсене на нови доставки от трети страни. По принцип има недостиг на вторичен метал, който се очаква да расте. Затова производителите на стомана в ЕС настояват скрапът да бъде включен в списъка на суровините от критично значение в Регламента за CRM. Въпреки този труден пазар от страна на „Стомана Индъстри” АД се полагат усилия за намиране на надеждни партньори и регулярни доставки. На този етап има възможност за внос от Косово, които не се осъществява поради неясни бюрократични процедури. От Агенция „Митници” отговорят, че това е по решение на отговорните структури на МОСВ, които считат вносът от Косово за „невъзможен”. Позовават се на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Считаме, че Регламента не дава основание за това. В дял V, Внос в общността от трети страни на отпадъци за обезвреждане (чл.41) и отпадъци за оползотворяване (чл.43) на Регламента има изключения, посочени в следния текст „Забранен внос, освен от страна, за която се прилага Решението на ОИСР или страна, която е договаряща страна по Базелската конвенция или с действащо споразумение или от други територии по време на ситуации на кризи или война”. Известно е, че между ЕС, от една страна, и Косово, от друга страна.има подписано СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ и една от целите е „насърчаване на хармонични икономически отношения и постепенно създаване на зона за свободна търговия между ЕС и Косово”. Във връзка със свободното движение на стоки „ЕС и Косово постепенно създават зона за свободна търговия на двустранно равнище за максимален срок от десет години, който започва да тече от влизането в сила на настоящото споразумение,…” и „При търговията между страните за класирането на стоките се прилага Комбинираната номенклатура”, глави 25—97, с изключение на някои продукти за селското стопанство. За тези стоки се премахват всички износни мита, такси и количествени ограничения на износа с равностоен ефект при търговията помежду си. Железният скрап се внася под митнически тарифен код 72044990 с произход Косово, влиза в посочения обхват и следователно не попада в забранителен режим по изискванията на Закона за митниците и единната митническа система ТАРИК. Единствена пречка за осъществяване на вноса е необоснованото за нас спиране от МОСВ. Предвид непрекъсваемостта на процесите, недостигът на суровина създава технологични проблеми и води до намаляване на производството, съответно до финансови загуби. Предприятието е собственост на Гръцката Холдингова Групировка ВИОХАЛКО и работи основно за износ. В създадената ситуация се затруднява изпълнението на сключени договори и се нарушават веригите на доставки за основни клиенти. Недопустимо е това структуроопределящо предприятие по неясни причини и действия от страна на администрацията да спре своята дейност, с тежки последици за работещите и региона, за българската индустрия и икономика. С писмото си БАМИ заявява искане за провеждане на спешна среща, изясняване на създадената ситуация и съдействие за бързото му разрешаване за създаване на подходящи за бизнеса условия да работи успешно, спазвайки екологичното законодателство и разпоредбите на страната.
Източник: Фирмена информация (17.07.2023)
 
Американска компания е готова да инвестира 1 млрд. и 200 млн. долара в изграждането на предприятие на територията на ТЕЦ „Марица-изток 2“, което да улавя и преработва отделяните от топлоцентралите в комплекса въглеродни емисии и да произвежда от тях карбамид - най-разпространеният азотен тор. Планът е предприятието да използва патентована технология за улавяне на въглеродния диоксид на старозагорската високотехнологична компания „Елфи Тех“, както и 70% от патента ? за преработването на емисиите в карбамид. Това съобщи основателят на „ЕлфиТех“ проф. Жеко Ганев. Президент на американската компания инвеститор е братът на бившия американски президент Джордж Буш – Джеб Буш. Според изчисленията на българо-американското предприятие, ако инвестицията за производство карбамид бъде реализирана, ще бъдат усвоявани между 60 и 80% от отделяните емисии, за които сега въглищните централи плащат квоти по 105 евро на тон. Освен карбамид, другият полезен продукт, в който технологиите на „ЕлфиТех“ могат да превръщат въглеродните емисии, е високоефективно гориво – диметилов етер (DME), който също е с нулев въглероден отпечатък върху атмосферата. В световен мащаб потреблението на диметилов етер е 6,5 милиона тона годишно. „DME е нетоксична, биоразградима екологична смес с високо цетаново число и физикохимични свойства. Третият продукт, в който може да бъде превръщан въглеродният диоксид, е в метан, но е установено, че метанът прави 3,5 пъти по-голям отпечатък, което обезсмисля производството му. divident.eu
Източник: Други (18.07.2023)
 
Металургия: изследване на металите и техните свойства Металургията играе ключова роля в много индустрии като авиацията, обществения транспорт и електрониката – индустрии, които изискват производство на неща. От производството на мощни машини и здрави строителни материали до създаването на сложни електрически системи, металите заемат централно място. Със своята изключителна механична якост, забележителна топлопроводимост и впечатляващи електрически свойства, металите са жизнената сила на технологичния напредък. Металургията отключва потенциала на металите, като ги оформя в основни компоненти, които захранват нашия модерен свят. Металурзите извличат, рафинират и щателно изработват, за да отговорят на непрекъснато развиващите се изисквания на индустриите, движейки иновациите и ни тласкайки към бъдещето. Какво е металургия? Металургията е изследване и обработване на металите и техните свойства. Това е научна област, която се фокусира върху разбирането как се държат металите и намирането на начини за подобряване на свойствата им за различни приложения. Металурзите работят с широко използвани метали - като желязо, алуминий, мед и стомана - в различни индустрии. Една важна част от полето е извличането на метали от техните естествени източници, като руди. Рудата е естествено срещаща се скала или минерал, който съдържа ценен материал, като метал или скъпоценни камъни, който може да бъде извлечен и обработен за различни промишлени цели. След като извличането приключи, рудите могат да бъдат пречистени, за да се премахнат примесите и да се подобри тяхното качество. Пречистването в металургията е като филтриране на вода. Точно както премахвате примесите и замърсителите от водата, за да я направите чиста и безопасна за пиене, металурзите използват различни методи за отстраняване на нежелани вещества от метали или руди, правейки ги чисти и с по-високо качество за предназначението им. Металурзите изучават структурата на металите на микроскопично ниво. Те изследват как са подредени атомите в металите и как това подреждане влияе на техните свойства, като сила, твърдост и проводимост. Като разбират структурата, металурзите могат да модифицират металите чрез процеси като нагряване и охлаждане, известни като топлинна обработка, за да подобрят свойствата им. Металурзите разработват нови сплави чрез комбиниране на различни метали или добавяне на други елементи. Неръждаемата стомана, например, е сплав, която съчетава здравината на желязото с устойчивостта на корозия на хрома, което я прави идеална за лъскави кухненски уреди и здрави строителни материали. Това е като да имате най-доброто от двата свята в едно метално комбо! Клонове на металургията Металургията, изкуството и науката за работа с метали, се разгръща в богат гоблен от специализирани клонове и подразделения, базирани на различни аспекти и подходи. Металургия на сплавите Металургията на сплавите се фокусира върху изучаването и производството на метални сплави, които са материали, съставени от два или повече метала. Той се фокусира върху смесването на различни метали за създаване на сплави с желани свойства, като подобрена якост, устойчивост на корозия или специфични магнитни или електрически свойства. Това е подобно на готвач, който комбинира различни съставки, за да постигне желания вкус и текстура. Добивна металургия Добивната металургия включва извличане на метали от техните руди с помощта на различни техники като раздробяване, смилане и химически процеси за отделяне и пречистване на желания метал от рудата. Мислете за добивната металургия като за минна експедиция, подобна на изкопаването на скъпоценни камъни от мина. Черна металургия Черната металургия включва процеси като топене на желязна руда, рафиниране на разтопения метал и оформянето му в различни форми чрез леене, коване и термична обработка. Този клон се фокусира върху повишаване на здравината и издръжливостта на желязото и стоманата, подобно на начина, по който строителят гарантира стабилността и целостта на конструкцията. Металургичен анализ Металургичните тестове и анализи обхващат характеризирането на металите, за да се определят техните свойства, състав и производителност. Включва техники като микроскопия, спектроскопия и механични тестове за оценка на качеството и целостта на металите. Цветна металургия Точно както един художник използва широка гама от цветове извън основните, за да създаде сложни и разнообразни картини, цветната металургия изследва металите отвъд желязото и стоманата, като се фокусира върху алуминий, мед, олово, цинк, никел и техните сплави, за да отключи техните уникални свойства и приложения. Процесите включват извличане, рафиниране, легиране, леене и формоване, производство на метали с различни приложения в космическата индустрия, електрониката, строителството и автомобилната индустрия. Прахова металургия Праховата металургия се фокусира върху производството и оформянето на метални прахове в готови компоненти. Като ръце на скулптор, превръщащи безформени зърна в ексИзящно произведение на изкуството, праховата металургия комбинира суровините в прахообразна форма, позволявайки им да бъдат слети в сложни и прецизни форми, което води до необикновени метални творения. Този метод предлага рентабилно производство, сложни форми и подобрени свойства на материала за автомобилната, медицинската и потребителските стоки. Физическа металургия Физическата металургия се фокусира върху разбирането на физичните свойства и поведението на металите на атомно и микроструктурно ниво. Той изследва кристалната структура, размера на зърната и дефектите, за да определи как те влияят върху механичните, термичните и електрическите свойства на метала. История на металургията Около 6000 г. пр. н. е. човешката цивилизация направи огромен скок напред в работата с метали. Научихме се да вземаме метали от скалите и да ги оформяме в инструменти и красиви предмети. Това беше голяма промяна от използването само на камъни. Бронзовата епоха Около 3000 г. пр. н. е. откриването на бронза — сплав от мед и калай — постави началото на нова ера. Бронзът, по-здрав и по-издръжлив от чистата мед, революционизира войната, селското стопанство и търговията. Възприемането му доведе до подобрени инструменти, подобрени земеделски практики и възхода на сложни цивилизации. Известни общества от бронзовата епоха, включително месопотамците, египтяните и цивилизациите от долината на река Инд, процъфтявали с металургията в основата си. Желязната епоха Започвайки около 1200 г. пр.н.е., желязната епоха довежда до друг значителен преход. Желязото, по-здрав и по-разпространен метал от бронза, постепенно го измества като предпочитан материал. Хетите, древна цивилизация в Анадола (днешна Турция), са сред първите, усвоили техниките за обработка на желязо, което води до широко разпространение. Железните инструменти и оръжия донесоха големи промени в земеделието, битките и придвижването, правейки живота по-добър за много цивилизации. Напредък в металургията 18-ти и 19-ти век бележат ключова ера в металургията с настъпването на индустриалната революция. Това доведе до невероятни промени в начина, по който се правят нещата, особено желязото и стоманата. Новите методи като процеса на Бесемер и пещите с отворен огнище направиха по-лесно и по-евтино производството на тези метали. Това доведе до изграждането на железопътни линии, сгради, машини и инфраструктура, които преобразиха света и тласнаха технологиите напред. Съвременна металургия През 20-ти век металургията продължава да напредва с откриването на нови сплави и разработването на специализирани материали за различни приложения. Учени и металурзи откриха нови смеси и разработиха специализирани материали за различни приложения. Неръждаемата стомана, алуминиевите сплави и суперсплавите разшириха гамата от свойства и приложения, достъпни за инженерите и производителите. Чрез техники като електронна микроскопия и изчислително моделиране, металургичните изследвания помогнаха да задълбочим нашето разбиране за металите на атомно и микроструктурно ниво. Тези прозрения проправиха пътя за усъвършенствани материали с персонализирани свойства, водещи до пробив в космическото пространство, електрониката, енергетиката и медицината. Металургията и индустриалната революция Металургията изигра централна роля в индустриалната революция, преобразуващ период на технологичен напредък и промишлен растеж, започнал в края на 18 век. Тази ера бележи преминаването от ръчен труд към машинно базирано производство и металургията е в челните редици на тази промяна. Едно от ключовите развития през тази епоха е напредъкът в металургичните техники за извличане на метали. Желязната руда, жизненоважна суровина за производството на желязо и стомана, е претърпяла интензивна обработка чрез екстрактивна металургия. Железният оксид, основният компонент на желязната руда, се редуцира в доменна пещ с помощта на въглеродни материали за производството на желязо. Този процес на черна металургия позволи широкомащабното производство на желязо и създаването на чугун, крехък, но универсален материал, който намери приложение в строителството, машините и транспорта. През това време минните дейности се развиват бързо и извличат метални руди от земната кора. Това увеличение на минните дейности подкрепи нарастващото търсене на суровини в разширяващия се индустриален сектор. В резултат на това световното производство на метал скочи до небесата, подхранвайки развитието на производството, строителството, транспорта и развитието на инфраструктурата. Материалознанието и физическата металургия изиграха решаваща роля за подобряване на качеството и характеристиките на металите. Учените изследвали микроскопичните и атомните свойства на металите, креизработване на по-здрави и издръжливи чисти метали и сплави. Тези постижения във физическата металургия бяха жизненоважни за производството на основни метални компоненти, използвани в машини, инфраструктура и транспортни системи по време на индустриалната революция, гарантирайки тяхната надеждност и производителност. howstuffworks.com
Източник: Други (19.07.2023)
 
Турският износ на рулони с покритие с ширина от 600 mm и повече през първите пет месеца на 2023 г. е намалял с 50% на годишна база до 342 500 mt, засегнат от антидъмпинговите мита, наложени от Европейската комисия, и ниското търсене на повечето основни експортни пазари, включително САЩ. Миналия август ЕК обяви антидъмпингови мита върху вноса на рулони и листове от горещо поцинкована стомана от Русия и Турция за срок от пет години. Износът на турски HDG подлежи на антидъмпингови мита от 10,5% за MMK Metalurji, 2,4% за Tatmetal и 11% за всички останали стоманодобивни компании. Според данни на Турския статистически институт износът само за Румъния остава силен на годишна база през януари-май с 61 000 mt, след като се повиши с 1,5%, докато доставките за други страни от ЕС остават засегнати от митото. Един от най-резките спадове се наблюдава при доставките за Испания, която беше втората водеща дестинация за износ на Турция преди година с 80 300 mt. Турските мелници са изпратили само 11 200 тона рулони с покритие в тази страна през януари-май, докато износът за Италия е намалял със 70% до 10 400 тона. Износът за Гърция е намалял с 42% до 25 700 mt, докато доставките за България са общо 21 000 mt, което е спад от 28% Един от най-резките спадове се наблюдава при износа за САЩ, като доставките са спаднали до 11 000 mt от 137 000 mt преди година. Доставките на турските мелници за Канада са намалели с 10% до 26 600 mt, докато Украйна се превърна в една от водещите дестинации за износ на Турция с 36 000 mt за петмесечния период, което е ръст от 56%. Platts, част от S&P Global Commodity Insights, последно оцени седмичната цена на HDG в Турция на 840 $/mt франко завода на 14 юли, което е спад от 2,9% на седмица. eurometal.net
Източник: Други (19.07.2023)
 
Британският премиер Риши Сунак приветства обещанието от ?4 млрд. от собственика на Jaguar Land Rover за изграждането на гигафабрика за батерии за електрически автомобили във Великобритания като „вот на доверие в икономиката на Обединеното кралство“. Очаква се фабриката да бъде разположена в Съмърсет и да осигури 4000 нови работни места в района след инвестицията на Tata Group. Той ще се превърне в един от най-големите заводи за производство на батерийни клетки в Европа, когато започне производство през 2026 г., според Tata Sons, холдинговата компания зад индийския конгломерат. Tata преговаряше девет месеца за осигуряване на държавна помощ за проекта, който щеше да има за цел да произвежда 40 гигаватчаса (GWh) батерии годишно, достатъчни за захранване на стотици хиляди електрически превозни средства (EV). Първоначално обмисляше конкурентно място в Испания за завода. Премиерът Риши Сунак се срещна с лидери от Tata в централата на JLR в Gaydon, Warwickshire. Той каза, че инвестицията означава, че Обединеното кралство е „на път да изгради капацитета за електромобили, от който се нуждаем за бъдещето“. Сунак каза, че търговската чувствителност означава, че той все още не може да декларира какви субсидии се очаква да получи фабриката, но служител, който е работил по сделката, каза, че те струват стотици милиони паунда и могат да достигнат до ?500 милиона. Синдикатът Unite приветства инвестицията, но призова за дългосрочна индустриална стратегия. Неговият генерален секретар Шарън Греъм каза: „САЩ и Европа имат ясни, проактивни планове за работни места и инвестиции. Не можем непрекъснато да изоставаме. Единственият друг планиран завод за батерии в гигафабричен мащаб в Обединеното кралство е заводът Envision в Съндърланд, който е собственост на китайска корпорация и доставя Nissan. Envision планира да разшири своя обект, за да произведе 38 GWh. Провалът на Britishvolt, стартираща гигантска фабрика, която се срина, след като получи обещания от 100 милиона паунда държавна подкрепа, хвърли сянка върху бъдещето на производството на автомобили във Великобритания. Двете гигафабрики ще помогнат на Обединеното кралство да привлече инвестиции и нови работни места в други части на веригата за доставки на батерии, за да замени десетки хиляди роли, които е вероятно да изчезнат, тъй като производството на бензинови и дизелови превозни средства се прекратява преди забраната за нови автомобили с изкопаеми горива през 2035 г. Запитан за перспективите за бъдещи инвестиции в автомобилната индустрия на Обединеното кралство, Сунак каза, че правителството е „винаги в диалог с много компании по света относно начините, по които можем да инвестираме в Великобритания”. Майк Хоус, главен изпълнителен директор на Дружеството на производителите и търговците на автомобили, описа този ход като „изстрел в ръката за британската автомобилна индустрия, нашата икономика и работните места в британското производство“. Той добави: „Идва в критичен момент; тъй като глобалната индустрия преминава бързо към електрификация, производството на батерии в Обединеното кралство е от съществено значение, ако искаме да закотвим по-широко производство на превозни средства тук в дългосрочен план.“ Tata също води преговори с правителството за друг от ключовите си активи в Обединеното кралство, стоманодобивна фабрика в Порт Талбот, Южен Уелс. Порт Талбот и друг обект в Скънторп ще изискват милиарди лири отделни инвестиции за надграждане до зелена електрическа технология, която не отделя въглероден диоксид. Сунак каза, че „правителството разполага с набор от лостове за подпомагане на прехода на стоманодобивните компании към нетна нула“ и че „разговорите продължават“ със стоманодобивните компании. Сунак добави, че Обединеното кралство все още преговаря с ЕС за промени в правилата след Брекзит, които могат да наложат мита върху електрически автомобили, изнасяни за ЕС след 1 януари, ако техните батерии са произведени в Азия. Производителите на автомобили, включително JLR, призоваха крайният срок да бъде отложен, за да им даде време да изградят доставки на батерии от Обединеното кралство или Европа. The Guardian
Източник: Други (19.07.2023)
 
Отпуснатата от Германия държавна помощ от 2 милиарда евро за промишления гигант "Тисенкруп" бе одобрена от Европейската комисия (ThyssenKrupp), предаде ДПА. Помощта е насочена към декарбонизиране на производството на стомана. Една част от помощта - 550 милиона евро, се отпускат в подкрепа на строежа на нов голям завод за "еко"-стомана в Дуисбург. Останалата част от сумата - 1,45 милиарда евро, са предвидени за срок от 10 години за функционирането на завода и постепенното въвеждане на употребата на водород като енергиен източник за производството на стомана, се посочва в прессъобщение на ЕК. Одобрението ще допринесе за подобряването на един от най-замърсяващите сектори на промишлеността и ще подкрепи Германия в намаляването на зависимостта й от внос на изкопаеми горива, посочва вицепрезидентът на ЕК Маргрете Вестагер. Новият завод трябва да заработи през 2026 г. и се очаква, докато функционира, да изпусне в атмосферата 58 милиона тона парникови газове по-малко от завод със същия капацитет, произвеждащ стомана по традиционни методи, пише БТА
Източник: Стандарт (20.07.2023)
 
Primetals Technologies обнови системата за оптимизация на процеса на LD конвертор (BOF) в Salzgitter Flachstahl в Залцгитер, Германия. Според доставчика на инсталацията, новият модел Slag Expert е оптимизирал използването на вар, подобрил е скоростта на удряне – т.е. количеството успешни нагрявания по отношение на съдържанието на въглерод и температурата на стоманата – и е намалил броя на повторните продувки. Slag Expert е нов модул за системата за оптимизация на процеса на Primetals Technologies (Ниво 2), който изчислява целевата стойност за необходимата основност на шлаката в края на процеса на издухване. Освен това, той осигурява основата за определяне на оптималното количество вар. Системата за оптимизиране на процесите от Primetals Technologies вече се използва в трите 220-тонни LD конвертора (BOF) на Salzgitter Flachstahl от 15 години. „Успяхме да постигнем идентифицираните подобрения само след няколко седмици и дори ги надхвърлихме в някои случаи.“ Кристиан Шлутер, ръководител на операциите по топене, Primetals Technologies Кристиан Шлутер, ръководител на операциите по топене, коментира: „Успяхме да постигнем идентифицираните подобрения само след няколко седмици и дори ги надхвърлихме в някои случаи. Най-важният аспект за нас е да оптимизираме въвеждането на вар, за да отговорим на необходимите нива на фосфор.“ Slag Expert изчислява желаната основност на шлаката в края на процеса на раздуване въз основа на количеството силиций в суровината, анализ на чугуна и целевите параметри на температура, съдържание на въглерод и фосфор в състава на суровата стомана. Наличието на бъркалки и възрастта на конвертора също се вземат предвид. След това модулът изчислява стойностите за насищане с вар, фосфорен капацитет и вискозитет на шлаката. Модулът Slag Expert е резултат от дългогодишно тясно сътрудничество между Salzgitter Flachstahl и Primetals Technologies, каза последният. Повече от 10 години системите за оптимизация на процесите се поддържат и подобряват като част от договор за услуги. В допълнение към системите от ниво 2 в LD преобразувателите (BOFs), това сътрудничество също се фокусира върху автоматизирането на целия вторичен металургичен процес, както и теми, свързани с интралогистиката и, например, управлението на скрап. Steel Times International
Източник: Други (20.07.2023)
 
Ръководителят на ЕС по търговията Валдис Домбровскис предупреждава САЩ за компромис по спора за стоманата и се надява на сделка до октомври, но няма да подкрепи предложение на САЩ, което нарушава глобалните търговски стандарти САЩ няма да могат да разрешат стоманения си спор с Европа чрез сделка, която дискриминира други страни, каза комисарят по търговията на ЕС, подчертавайки предизвикателството да се намери компромис за прекратяване на безизходицата. Валдис Домбровскис каза пред Financial Times, че двете страни се надяват да прекратят заплахата от подновени мита върху вноса на стомана в ЕС преди срещата с Катрин Тай, търговски представител на САЩ, в четвъртък. Без сделка митата, премахнати временно, ще се върнат през декември заедно с ответни мерки от ЕС. Комисарят обаче настоя, че ЕС няма да подпише нито едно споразумение, което нарушава световните търговски стандарти. Експертите твърдят, че елементи от предложеното от Вашингтон решение биха могли несправедливо да дискриминират вноса от някои страни. „Като ЕС, ние сме ангажирани с многостранността, с глобалния ред, основан на правила“, каза Домбровскис. „Бихме искали да избегнем участието в споразумения, които явно нарушават правилата на Световната търговска организация. Тарифите по раздел 232 от 25 процента върху стоманата и 10 процента върху алуминия бяха наложени от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп от съображения за национална сигурност, възмущавайки столиците на ЕС. Двете страни спряха спора преди две години и обещаха да сформират клуб за устойчива стомана, който да даде приоритет на нисковъглеродните метали, да се справи с глобалното свръхпроизводство и китайските субсидии. Те обаче се бориха да намерят споразумение по това Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий (GSA) преди крайния срок през октомври. САЩ предложиха да се позволи на членовете на клуба да определят стандарти за емисии и да налагат тарифи за тези, които не ги изпълняват, според съобщения в медиите. Независими анализатори казват, че подобно предложение, което облагодетелства местните производители, вероятно би нарушило правилата на СТО. От своя страна Брюксел въвежда механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който ще налага мита върху вноса в зависимост от това колко въглерод отделя. Иска това да формира основата на клуба. Но САЩ нямат национална система за ценообразуване на въглеродните емисии и е малко вероятно скоро да приемат такава. „Ние уважаваме загрижеността на ЕС, но продължаваме да чакаме предложение от тяхна страна, което отговаря на високото ни ниво на амбиция и отговаря на споделените ни опасения относно изменението на климата и свръхкапацитета“, каза Сам Мишел, говорител на офиса на търговския представител на САЩ. Домбровскис отказа да спекулира дали той и Тай могат да удължат примирието, ако няма споразумение до октомври. „Ангажирани сме да постигнем сделка до тази есен“, написа той в Twitter след срещата. Двамата обсъдиха и американския закон за намаляване на инфлацията, който обвързва много американски субсидии с местното производство. В четвъртък членовете на ЕС му дадоха мандат да преговаря за сделка за добиване или преработка на критични суровини в ЕС и използване в батерии, отговарящи на изискванията за потребителски кредити в САЩ. Той очакваше да сключи сделка преди очакваната среща на върха ЕС/САЩ по-късно тази година. „Предвид факта, че вече имаме обширни дискусии по този компонент от споразумението преди, трябва да можем да постигнем бърз напредък“, каза той. Много държави-членки обаче искат споразумението да включва всички 50 метала, обхванати от IRA, а не само петте, предложени от САЩ. Сделката трябва да е в съответствие със СТО, се казва в мандата. Домбровскис подчерта важността на трансатлантическата търговия, описвайки я като „артерията на световната икономика“. Той предупреди, че съществува риск от фрагментация на световната търговия, тъй като някои страни издигат бариери пред потоците от продукти и услуги. „Смятаме, че е важно да избегнем тази фрагментация.“ Домбровскис добави: „За тази цел трябва да се придържаме към мултилатерализма и трябва да защитим базирания на правила глобален търговски ред. И трябва да запазим значението на СТО.“
Източник: Reuters (20.07.2023)
 
Европейската комисия одобри държавна помощ в размер на 2 млрд. евро за германския военен и цивилен индустриален гигант ThyssenKrupp. Сумата ще помогне за декарбонизация на металургичното производство. ThyssenKrupp е компания с над 200-годишна история. Тя е най-големият производител на стомана в Германия и има около 13 000 служители в Дуисбург и Северен Рейн - Вестфалия. Металургията е сфера, която генерира огромно количество въглероден диоксид. С оглед поскъпването на квотите и обвързването на инвестициите с екологични критерии и очаквания за устойчиво развитие, модернизацията на системите е задължителна за всяко голямо предприятие в сферата. 550 млн. евро ще отидат за изцяло нова "зелена" производствена мощност в Дуисбург. Другите 1,45 млрд. евро ще бъдат инвестирани през първите 10 години от работата на новия завод с цел да се подпомогне внедряването на водорода като източник на енергия при производството на стомана. Новата мощност трябва да заработи от 2026 г., като тя ще бъде построена от местна компания. Именно с оглед подпомагането на цялата верига от големи, средни и малки предприятия в региона, провинция Северен Рейн - Вестфалия ще инвестира рекордните 700 млн. евро в проекта на ThyssenKrupp. И други германски металургични компании обмислят иновативни проекти. През миналата година Брюксел разреши държавна помощ от 1 млрд. евро за подобен завод на Salzgitter.
Източник: Money.bg (21.07.2023)
 
Самозаздравяващ метал, който възвръща първоначалната си форма след деформация, вече не е обект на описание само от научната фантастика, съобщава Ройтерс. „Самолечението“ на метала вече не е само научна фантастика, става ясно от най-новите научни съобщения. Учени описаха как парчета чиста платина и мед спонтанно заздравяват пукнатини, причинени от умора на метала, по време на наноексперименти. Целта на опитите била да се проследи как се образуват и разпространяват такива пукнатини в метал, поставен под напрежение. Учените изразиха оптимизъм, че тази способност може да бъде развита в металите, за да се създадат самовъзстановяващи се машини и структури в сравнително близко бъдеще. Умората на метала възниква, когато части от машини, превозни средства и конструкции получават микроскопични пукнатини, след като са били изложени на многократно напрежение или движение. Това е повреда, която има тенденция да се задълбочава с течение на времето. Умората на метала може да доведе до катастрофални последствия в области като авиацията - например при реактивните двигатели, или в инфраструктурата – при мостове и други важни конструкции.
Източник: Reuters (22.07.2023)
 
Чили има вcич?и пpeдпocтaв?и дa ce пpeвъpнe в cвeтoвeн лидep в дoбия нa литий. Но една cepиoзнa пpeч?a тoвa дa ce cлyчи e нeйнoтo нaceлeниe. Oщe c идвaнeтo cи нa влacт, пpeзидeнтът нa cтpaнaтa Гaбpиeл Бopич cи пocтaви зa зaдaчa дa ocъщecтви peвoлюция в дoбивнaтa индycтpия нa дъpжaвaтa, нo тoвa ce o?aзвa дocтa cлoжнa зaдaчa, пишe Rеutеrѕ,. Чили пpитeжaвa нaй-гoлeмитe зaпacи oт литий в cвeтa, 90% oт ?oитo ce нaмиpaт в пycтинятa Aтa?aмa. Cтpaнaтa ce cтpeми дa ce възпoлзвa oт бypнoтo тъpceнe нa мeтaлa зa бaтepии oт пpoизвoдитeлитe нa aвтoмoбили, в?лючитeлнo Теѕlа и ВМW, ?a?тo и oт ?oмпaниитe зa възoбнoвяeмa eнepгия. Цeлтa нa Бopич e Чили дa ce пpeвъpнe в нaй-гoлeмия пpoизвoдитeл нa мeд и втopия пo гoлeминa пpoизвoдитeл нa литий в cвeтa, ?aтo eднoвpeмeннo ce фo?ycиpa въpxy e?oлoгичнaтa и coциaлнaтa oтгoвopнocт. Koгaтo пpeз aпpил пpeзидeнтът oбяви aмбициoзния cи плaн зa пoeмaнe нa дъpжaвния ?oнтpoл въpxy литиeвaтa пpoмишлeнocт и paзшиpявaнe нa дoбивa нa тoзи ocнoвeн ?oмпoнeнт нa бaтepиитe зa eлe?тpичec?и aвтoмoбили, тoй oбeщa дa гo нaпpaви c пиoнepc?a тexнoлoгия, щaдящa o?oлнaтa cpeдa и личнo дa paзгoвapя c мecтнитe oбщнocти нa ?opeннoтo нaceлeниe. ?лaнът и cъпpoтивaтa Mecтнитe житeли, живeeщи o?oлo литиeвитe мини в ceвepнaтa чacт нa Чили, ?oитo ня?oгa ca били ?oнcoлидиpaни в peгиoнaлeн cъвeт, a ceгa чecтo ca в ?oнфли?т, ca c?eптични ?ъм идeитe нa млaдия пpeзидeнт и мoжe дa ce o?aжe, чe paбoтaтa c тяx e пo-тpyднa, oт?oл?oтo пpaвитeлcтвoтo в дaлeчния Caнтягo e плaниpaлo. Чacт oт лидepитe нa oбщнocтитe зaявиxa пpeд Rеutеrѕ, чe щe пoиc?aт пoвeчe пeчaлби дa бъдaт нacoчвaни ?ъм тяx, дo?aтo дpyги щe ce пpoтивoпocтaвят нa вcя?a?ъв нoв дoбив нa литий. ?лaнът нa пpeзидeнтa пpeдвиждa paзшиpявaнe нa дoбивa c пyбличнo-чacтни пapтньopcтвa, ?oнтpoлиpaни oт нoвa дъpжaвнa литиeвa ?oмпaния. ?paвитeлcтвoтo вeчe e зaпoчнaлo пpeгoвopи зa дъpжaвeн ?oнтpoл cъc ЅQМ и плaниpa дa нaпpaви cъщoтo c Аlbеmаrlе пpeди изтичaнeтo нa нeйния дoгoвop пpeз 2043 гoдинa. Mecтнитe житeли и пpиpoдoзaщитницитe oбaчe ocтaвaт ?aтeгopични, чe дoбивът нa литий пpoмeня нивoтo нa пoдпoчвeнитe вoди и вpeди нa пoпyлaциитe нa флaмингo и дpyги видoвe oт фayнaтa. Hoвият плaн нa влacтитe пpeдвиждa диpe?тeн дoбив нa литий (DLЕ) - тexнoлoгия, ?oятo oбeщaвa дa бъдe пo-ycтoйчивa. Tя oбaчe вce oщe нe e дo?aзaнa в тъpгoвc?o oтнoшeниe и мecтнитe житeли нe ca yбeдeни в нeя
Източник: Стандарт (22.07.2023)
 
Икономическата активност в еврозоната се забави през юли до 8-месечно дъно в резултат на продължаващо влошаване на активността както в промишлената, така и в сферата на услугите, показват предварителните данни от ежемесечното проучване на S&P Global. Общият PMI индекс на S&P Global, включващ активността в промишлеността и сферата на услугите, спадна през юли до 48,9 пункта от 49,9 пункта през юни, докато осредните очаквания бяха за доста по-умерено понижение към 49,7 пункта. Това представлява поредно отстъпление на индекса от неговия връх през април на ниво от 54,1 пункта, като вече за втори пореден месец той остава под важното ниво от 50 пункта, което е водораздел между експанзията и свиването на бизнес активността в частния сектор. Последното проучване на S&P Global показва, че това е най-стръмният темп на свиване на бизнес дейността от ноември 2022 г. насам, тъй като притокът на нови поръчки спадна най-силно от осем месеца. Освен това растежът на заетостта се забави до най-слабото ниво от февруари 2021 г. Ценовият натиск също отслабна допълнително, като средните продажни цени се повишават с най-бавния темп от почти две години и половина, докато бизнес нагласите за следващите месеци се влошиха до най-ниското ниво от миналия ноември. Индексът PMI в промишления сектор спадна през юли до 38-месечно дъно от 42,7 пункта спрямо 43,4 пункта през юни, докато активността в сферата на услугите забави своята експанзия до 51,1 от 52,0 пункта. "Икономиката на еврозоната вероятно ще се придвижи още повече към територията на свиване през следващите месеци. Тези тенденции са особено ясно изразени в производствения сектор, което предполага, че спадът тук вероятно ще продължи с напредването на втората половина на 2023 г.", коментира главният икономисти на проучването д-р Сайръс дьо ла Рубия. "Последните PMI данни няма да зарадват Европейската централна банка, тъй като цените в частния сектор все още пълзят нагоре, водени единствено от сектора на услугите. Това предполага, че президентът на ЕЦБ Кристин Лагард със сигурност ще се придържа към досегашната политика и централната банка ще повиши лихвените проценти с нови 25 базисни пункта на заседанието си на 27-и юли", добави той.
Източник: econ.bg (25.07.2023)
 
Когато в началото на 2020 г. китайската Vital Materials Co. придоби залежи на стратегически важни метали на стойност 600 млн. долара, тя все още беше само една компания от нишовия свят на второстепенните метали, пише Bloomberg. Само три години по-късно влиянието на Vital, за която много хора в глобалната промишленост вероятно още не са чували, представлява точна илюстрация на мащаба на предизвикателството да се разхлаби хватката на Китай върху минералите на бъдещето. Докато САЩ и Европа бързат да си осигурят доставки на метали, за да подпомогнат своя преход към зелена икономика, Китай контролира толкова много ключови елементи, от литий и кобалт, използвани в батериите за електрически превозни средства, до редкоземни метали, необходими за разработване на постоянни магнити, които намират приложение във вятърните турбини. Vital доминира на пазара на редица т.нар. второстепенни метали, които присъстват главно в списъците със стратегически важни минерали, публикувани от САЩ, Европейския съюз (ЕС), Великобритания и Австралия. Компанията държи най-големия дял от пазарите на селен, телур, индий и бисмут, които се използват в слънчевата енергия, телевизорите с плосък екран и фармацевтичните продукти, споделят източници, запознати с темата. Тя се нарежда в челната тройка при доставките на галий и германий, прилагани в телефони със сензорен екран, сателити и висок клас полупроводници. За разлика от производството на редкоземни метали, където Китай доминира, техните по-малки братовчеди често са странични продукти от добива на индустриални метали като мед и цинк и обикновено след това се изпращат на китайски компании за рафиниране. Според анализ на ЕС Китай е отговорен за рафинирането на 94% от световните доставки на галий и 83% от тези на германий, което му дава дори по-голям контрол върху пазара, отколкото този при лития и кобалта, където страната представлява до 60% от световното производство. Така Vital оправдава името си (жизненоважен, съществен – от англ.). Компанията не добива сама минералите, тя ги усъвършенства в над 20 съоръжения в световен мащаб. И ако искате да намалите зависимостта си от Китай, тогава първо трябва да погледнете как работи компанията, коментира Олимпия Пилч, главен оперативен директор на базираната в Лондон Critical Minerals International Alliance. Китай доминира при доставките на стратегически важни метали. Притесненията относно зависимостта от китайските доставчици на важни минерали сега са още по-големи, след като Пекин ограничи износа на галий и германий по-рано този месец и поради скока на цените. Надпреварата е свързана с разработването на алтернативни източници в други страни. Тихият и стабилен марш на Vital към господство през последните три десетилетия може да предложи на нейните западни съперници план за успех, но също така разкрива търговските, политическите и техническите препятствия, с които последните ще се сблъскат по пътя.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2023)
 
Правителството на Виетнам е разработило план, според който добивът на редкоземни метали в страната до 2030 г. трябва да се увеличи до 2.02 милиона тона годишно, съобщава Ройтерс. Миналата година обемът на производството възлиза на 4.3 хиляди тона. Така за осем години трябва да нарасне около 470 пъти. Виетнам е на шесто място в света по добив на редкоземни метали. Лидер по този показател е Китай, който през миналата година е произвел 210 хил. тона. Въпреки това, по отношение на оценените запаси от редкоземни метали, Виетнам е на второ място в света или на второ място след Китай. Запасите на Виетнам се оценяват на 22 милиона тона. В същото време находищата са концентрирани главно в северозападната част на страната близо до границата с Китай. Правителството иска бързо да премине към възобновяеми енергийни източници, за които по-специално ще са необходими редкоземни метали. Част от добитите метали ще бъдат изнесени, според одобрения от правителството план. Само фирми, които притежават модерно оборудване и спазват екологичните стандарти, ще имат право на добив и преработка. В допълнение към добива, страната също така възнамерява да инвестира в съоръжения за обработка на редкоземни метали с цел да произвежда 20 000-60 000 тона редкоземни оксиди годишно до 2030 година. След 2000 започва и процес на силно интегриране на Виетнам към световната икономика. Днес икономическата дейност е съсредоточена в малки и средни частни предприятия, докато големите предприятия със стратегическа важност остават в държавни ръце. През 2001 година Виетнамската комунистическа партия одобрява нов 10-годишен план, според който трябва да се засили ролята на частните предприятия, а в същото време да се запази водещата роля на държавата в икономиката. Икономическият растеж на Виетнам е силен, но започва от много ниско ниво заради Виетнамската война, станала причина за смъртта на милиони виетнамци.
Източник: Банкеръ (26.07.2023)
 
Плановете за добиване от морското дъно на метали, които биха могли да се използват при енергийния преход, се отлагат поне до следващата година, след като срещата на Международния орган за морското дъно (ISA), част от ООН, завърши без споразумение относно регулации, свързани с евентуалното експлоатиране на подводните ресурси. Съветът на Международния орган за морското дъно изключи всякакво незабавно разрешение за започване на дълбоководен добив, както се очакваше, след срещата по темата в Кингстън, Ямайка, която приключи в петък. Организацията все пак остави отворена правна вратичка, която би могла да позволи подобен добив да започне през 2024 г. Противниците на плана за добив на суровини от морското дъно твърдят, че не са направени достатъчно изследвания за евентуалното въздействие върху дивата природа, както и че екологичната цената може да е далеч по-висока от плюсовете, произтичащи от добива на металите. Според поддръжниците на идеята обаче добивът на морското дъно ще подпомогне енергийния преход по по-малко вреден за околната среда начин от наземния добив. В основата на дебата е вратичка, известна като "двугодишното правило", според което Съветът на Международния орган за морското дъно трябва да "разгледа и временно одобри" заявленията за добив две години след подаването им, независимо дали са издадени финализирани разпоредби или не.
Източник: 24 часа (26.07.2023)
 
Саудитският суверенен инвестиционен фонд Public Investment Fund (PIF) и минната компания Saudi Arabian Mining Co. (Maaden) купиха 10-процентен дял във Vale Base Metals Limited (VBM). Това е подразделение на бразилската минна корпорация Vale, занимаваща се с добив на цветни метали. Като част от същото споразумение, 3 процента от бразилската фирма закупи и американската инвестиционна компания Engine No.1, активно насърчаваща ESG стандартите (Околна среда, социален сектор и управление). Общата сума, която беше платена за 13% от акциите на Vale Base Metals Limited, беше 3.4 милиарда долара. Така цялата компания се оценява на 26 милиарда долара. Очаква се сделката да приключи през първото тримесечие на 2024 година. Преди това тя трябва да получи одобрението на регулаторите. През последните години Саудитска Арабия се стреми да инвестира приходите от петрол и газ в нови индустрии и направления. През януари PIF и Maaden създадоха съвместно предприятие Manara Minerals, за да инвестират в минния сектор и му отпуснаха 3 милиарда долара. Именно чрез Manara те инвестираха във VBM, към която Vale наскоро пренесе дейността си по добив на цветни метали. По-рано беше съобщено, че Vale търси купувачи за 10-процентов дял в това подразделение и също така обмисля възможността за провеждане на първично публично предлагане (IPO). В изявлението на компаниите се съобщава, че благодарение на съвместните инвестиции VBM ще може значително да увеличи производството на цветни метали: на мед до 350 хил. тона през годината до 900 хиляди, а на никела с 175 хил. тона на година до 300 хиляди тона.
Източник: Банкеръ (28.07.2023)
 
Първите литиево-йонни батерии ще бъдат рециклирани у нас по пилотен проект до месеци Първите литиево-йонни батерии ще бъдат рециклирани у нас по пилотен проект до месеци. Досега те са били малко количество и за безопасното им обезвреждане и повторно оползотворяване са били изнасяни периодично в европейски страни, каза в интервю за БТА Александър Яврийски, изпълнителен директор на "Екобатери" АД. В момента по отношение на портативните батерии и електронното оборудване постигаме много ефективно национално покритие, добави той. По закон трябва да бъдат събрани минимум 45 процента портативни батерии - цел, която се изпълнява и надхвърля у нас в последните десетина години. Тепърва ще бъдат залагани и ще се работи по по-високи цели - Съветът на Европейския съюз съобщи наскоро, че е одобрил нови правила за производството, преработката и продажбата на батерии. Предвижда се до 2030 г. производителите им да изкупуват обратно 73 на сто от своите изделия. По думите му има създадени условия да се увеличат рециклираните количества, но на първо място това зависи от всеки един потребител. business.dir.bg
Източник: Други (31.07.2023)
 
Инвеститор иска да изгради инсталация за производство на зелен водород край Враца Общинският съвет на Враца одобри инвестиционното намерение на „Делта Грийн Енерджи“ ЕАД за изграждането на вори водороден хъб на Балканите. Намерението на инвеститорът е да изгради инсталация за производство на зелен водород, захранена от комбиниран соларен парк и съпътстваща инфраструктура в поземлен имот – частна общинска собственост с площ от 350 дка в землището на село Костелево. Намеренията са фотоволтаичният парк да бъде изграден чрез система от ново поколение с мощност до 30 MW, която представлява конструкция използваща предимството да улавя слънчевата радиация с помощта на отражатели. Това позволява използването на максимално ефективна система, която произвежда 2 пъти повече електрическа енергия и спестява 2 пъти повече вредни емисии при 3 - 5 пъти по-малко площозаемане в сравнение с обикновените системи. в-к Конкурент
Източник: Други (01.08.2023)
 
Някои от най-големите миннодобивни компании в света стават все по-песимистично настроени относно устойчивото покачване на световните цени на суровините през тази година, след като слабото възстановяване в Китай доведе до спад в приходите за първото полугодие. Дънкан Уанблад, главен изпълнителен директор на Anglo American, заяви пред Financial Times, че "огромният икономически натиск" затруднява залагането на устойчив ръст на цените на ключови суровини като желязна руда, мед и въглища за производство на стомана до края на годината. Коментарите му дойдоха, след като миннодобивната компания от индекса FTSE 100 намали дивидентите си наполовина до 700 млн. долара след спада на основната печалба за първото полугодие с малко над 40% до 5.1 млрд. долара. Това се дължи на 19-процентния спад на цените на суровините и на инфлационния натиск върху разходите. Миналата седмица Китай обеща да стимулира потребителските разходи и да съживи икономиката, но не обяви мерки, които да помогнат за възстановяване на производството, което доведе до краткотрайно покачване на цените на металите. Уенкю Яо, анализатор от Citigroup, заяви, че на срещата на политбюрото на Китайската комунистическа партия е имало "оптимистичен тон" по темата, но не са се споменали нужните големи стимули, които са необходими за увеличаване на китайското търсене на метали през втората половина на годината. Анализаторите на Goldman Sachs заявиха: "През по-голямата част от тази година индустриалните метали са били разпънати между разочароващата инерция на растежа в Китай, забавянето на производството на Запада и ускоряването на предлагането на някои метали." Но те видяха достатъчно голяма промяна в реториката на Китай, за да повишат шестмесечната прогноза на банката за цената на медта с 3% до 9500 долара за тон в сравнение с 8600 долара за тон в момента. Добивните компании отбелязват потенциалния тласък на цените от зелените политики по света, тъй като изграждането на вятърни паркове, преносни мрежи и електрически автомобили изисква много метали. Саймън Морис, ръководител на отдел "Цветни метали" в CRU Group, компания за бизнес анализи, заяви, че е малко вероятно търсенето да се повиши от прехода към чиста енергия толкова бързо, колкото се очакваше, а Китай едва ли ще компенсира това предвид промяната в икономическия си модел. Rio Tinto, най-големият в света производител на желязна руда, която се използва за производство на стомана, заяви, че основните му суровини се търгуват под средните цени за 2010 г. през първата половина на тази година. Главният финансов директор Питър Кънингам каза, че бъдещата посока за цените на металната руда, които са спаднали с 10% от януари, ще зависи от развитието на имотния пазар в Китай. Трудните условия бяха допълнително подчертани от 12% поевтиняване на акциите на френската минна група Eramet миналия четвъртък, след като намали прогнозата за годишните си приходи поради очакван спад в цените на мангана и никела.
Източник: Капитал (01.08.2023)
 
Спад в промишленото производство през май и ръст в строителството През май промишленото производство спадна с 8,2 на сто, като най-голям отрицателен принос имаха производството на енергийни продукти и добивната промишленост. Растеж има при производството на метални изделия, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника. Спадът на оборота в промишлеността достигна 26,1 на сто, като с по-голям отрицателен принос бе намалението на оборота на вътрешния пазар. В месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите данните са към 17 юли. Индексът на строителната продукция се повиши с 2,9 на сто поради нарастване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно отчете ръст от 1,8 на сто. Броят на регистрираните безработни към края на юни достигна 142 510 души, като бе с 2,7 на сто повече спрямо края на същия месец на 2022 г. Броят на обявените свободни работни места в бюрата по труда се запази по-нисък в сравнение с нивата, наблюдавани през предходни години, отчитат експертите на финансовото министерство. Годишният темп на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на сто. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на сто на годишна база, а нарастването на цените на останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се понижи с 0,5 пр.п. до 9,2 на сто на годишна база, като влияние за това имаха както услугите, така и неенергийните промишлени стоки.
Източник: 24 часа (02.08.2023)
 
Държавният резерв влага 6 млн. лева в ремонт на жп отсечка до петролна база „Първомай“ Транспортът на горива към петролна база „Първомай“, част от Държавния резерв, от години има проблеми с логистиката поради лошото състояние на жп линията. Преди седмица Общинският съвет реши да дари трасето от гарата до базата на Държавния резерв. Участъкът е в лошо състояние и включването му в активите на агенцията ще даде възможност за ремонт и въвеждане в експлоатация. Горивата ще могат да се транспортират по-бързо и в по-големи обеми. Временно изпълняващият длъжността председател на Държавния резерв Асен Асенов обясни, че в базата са инвестирани значителни средства, за да бъде приведена във вид, който да отговоря ва европейските изисквания за съхранение на горива. Дължината на отсечката е малко над 2 километра, а реконструкцията й ще струва около 6 милиона лева. В момента се изготвя обществената поръчка.
Източник: Банкеръ (02.08.2023)
 
За 10 години "Асарел" създава съвкупно търсене на стоки и услуги за 5.1 млрд. лв. През 2022 г. "Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище продължи политиката си и инвестира 74 млн. лв. по седемте програми за устойчиво развитие през 2022 г. От тях 53 млн. лева са вложени в изпълнението на стратегическите проекти и задачите за модернизация, включени в програмата "Качество, производителност и себестойност". Останалите проекти обезпечават изпълнението на годишните програми "Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд", "Екология", "Енергийна ефективност", "Развитие на минерално-суровинната база", "Развитие на човешкия капитал" и "Корпоративно развитие". Откроява се проектът за преместването на ново стъпало на насипообразувателя на Циклично-поточната технологичната линия за транспорт на откривка. Впечатляващото със своите габарити минно съоръжение - високо колкото 5-етажна сграда, беше преместено на разстояние около 2 км при преодоляване на денивелация 50 метра, което се прави за първи път в историята на компанията. Продължиха инвестициите и в иновативни проекти. През 2022 г. Европейската комисия одобри нов научно-изследователски проект AGEMERA, в който "Асарел-Медет" е единствената българска минна компания, която си партнира с още 19 други организации от 9 страни. Целта на новия проект е да отключи потенциала на Европа в областта на критичните материали за зеления преход чрез извършване на модерни геоложки и геофизични проучвания на обща площ над 4700 кв. км в Стария континент. По този начин ще се детайлизира картата на критичните материали - кобалт, боксит, литий, ванадий, ниобий, тантал и др., което е от стратегическо значение за развитието на икономиката и суровинната осигуреност на Европейския съюз. Панагюрската компания, която е един от лидерите в родната минерално-суровинна индустрия, планира да запази инвестиционния темп и през 2023 г. Заложените средства по фирмените програми за устойчиво развитие са над 138 млн. лв. За периода 2012 - 2021 г. "Асарел-Медет" АД e неизменно сред 70-те най-големи нефинансови предприятия в страната по приходи от продажби и в топ 3 на предприятията в добивната индустрия.
Източник: Капитал (03.08.2023)
 
Приходите на Dundee от дейността в България растат с 12% през 2023 г. Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България за първата половина на 2023 г. достигат 260 млн. долара. По-голямата част от тях – около 137 млн. долара – са генерирани от мината в „Челопеч“, а останалите 123 млн. долара – от по-новата мина на компанията в България – „Ада тепе“ край Крумовград. Общо за първите шест месеца от новата година Dundee отчита ръст на приходите от дейността в България от близо 30 млн. долара, или около 12% спрямо съпоставимия период на миналата година. Успехът се дължи предимно на финансовите резултати от „Ада тепе“. Приходите за компанията от мината край Крумовград растат с 51% спрямо първата половина на миналата година благодарение както на по-големия обем продадено злато, така и на по-високите му цени. През първата половина тази година мината е произвела значително повече злато в сравнение със същия период на миналата. За сметка на това финансовите резултати от мината в Челопеч падат с 9%. Това се дължи главно на по-ниските обеми произведен и продаден метал и по-ниски реализирани цени на медта. Те са частично компенсирани от по-ниските такси за обработка и транспорт в мината и по-високите реализирани цени на златото. Постъпленията на компанията от дейността ? в България формират около 80% от общите приходи на канадското дружество по цял свят. За първата половина на година те растат с 12%, или с около 35 млн. долара. Ръстовете са благодарение на по-ниските логистични такси за периода, по-високия обем продукция и по-високите цени на произведените злато и мед. Общо EBITDA (бел. ред. – консолидирана печалба преди данъци и такси) за бизнеса на компанията по цял свят расте с 12% до малко над 155 млн. долара.
Източник: economy.bg (04.08.2023)
 
Spark разширява флотилията си със 100 нови коли на Opel и Peugeot Платформата за споделена мобилност Spark обяви, че разширява значително своята флотилия от електромобили под наем в София с Ореl Соrѕа-е и Реugеоt е-208. Spark внедрява по 50 от двата модела и така общо флотилията на Spark у нас вече надминава 750 возила. От влизането си на българския пазар през 2017 г. насам Spark е най-голямата платформа за електромобили под наем и зарядни станции за тях. В София и Пловдив тя предлага различни модели - от компактната градска Dacia Spring през SUV-а Hyundai Kona и луксозното BMW i3 до лекотоварния Nissan eNV 200.
Източник: Money.bg (04.08.2023)
 
Инвестиционен хеттрик за над 100 млн. лв. в автомобилния сектор Три нови проекта в автомобилния сектор за общо над 100 млн. лв. през месец юли. Ден след като австрийската Gebauer & Griller Group обяви, че започва изграждането на завод за компоненти в Русе, нидерландският Koninklijke Nedschroef Holding даде начало на производство в Стара Загора. За германската Sulzer стана ясно, че се насочва към София, където ще разработва автомобилен софтуер - сфера, за която България се очертава като привлекателно място последните години. Страната все още има какво да предложи като неизползван потенциал - сравнително достъпна (т.е. евтина и налична) работна ръка на фона на ситуацията в Европа, политическа стабилност и близост до основните клиенти на западния пазар - актив, който стана особено ценен след проблемите с доставките по време на ковид. Новите проекти потвърждават една друга тенденция, която тече през последните години. Инвестициите в производство все по-трайно се насочват към дестинации, различни от София и Пловдив, където възможностите да бъдат наети стотици работници, особено от нови компании, изглеждат изчерпани. Проектът в Русе е на базираната във Виена Gebauer & Griller Group, която произвежда кабелно-електронни компоненти за автомобилни и индустриални приложения. До 5 години инвестицията се очаква да достигне близо 60 млн. лв. (29 млн. евро) и да създаде 400 работни места. Първоначално компанията ще изгради завод с площ 13 хил. кв.м и около 100 работници, като теренът вече е осигурен и строителството се очаква да започне до края на годината. Предсерийното производство е планирано да започне следващото лято, а серийното производство - през 2025 г. Нидерландският Koninklijke Nedschroef Holding избра Стара Загора за първия си завод в Източна Европа. На този етап компанията инвестира 10 млн. лв., а целият проект ще достигне над 50 млн. лв. Заети ще бъдат около 300 души. Производството в Стара Загора ще е за крепежни елементи. София е избрана от германската Sulzer за създаване на център за разработка на софтуер за автомобилната индустрия. За момента е известно, че Sulzer инвестира първоначално 1.5 млн. евро и ще открие постепенно 100 работни места за IT специалисти. Sulzer работи с някои от най-големите германски автомобилни компании като BMW, Audi, Daimler, Volkswagen и др.
Източник: Капитал (07.08.2023)
 
"Алкомет" АД се сертифицира по ASI Performance Standard V2 "Алкомет" АД се сертифицира по ASI Performance Standard V2 на Aluminium Stewardship Initiative (ASI). Инициативата за управление на алуминия (Aluminium Stewardship Initiative - ASI) има за цел да насърчи устойчивостта по цялата верига на създаване на стойност на алуминия. Както алуминиевата индустрия, така и потребителите на алуминий използват сертификацията по ASI, за да демонстрират своята ангажираност към социалните, екологичните и етичните стандарти. "Алкомет" АД е първият завод в България, получил този сертификат.
Източник: Труд (07.08.2023)
 
Политими Паунова: Старите ни шламохранилища може да станат "новите мини" за редки елементи, смята изпълнителният директор на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Г-жо Паунова, подготвяте новия Годишник на българската металургия, как се развива сектора? Независимо от трудните времена, металургичната индустрия е една от успешно развиващите се в страната, с висок принос в основните показатели на националната икономика. Последните данни на НСИ засега са за 2021 г. и показват, че произведената продукция е над 13 млрд. лева, което представлява 15 % от промишлената продукция на България. Производството е експортно ориентирано с износ над 80 %, като от тях над 50 % е за европейските страни. Черните и цветните метали имат най-голям износ от всички стокови групи. По данни на БНБ за 2022 г. са изнесени метали за 10.3 млрд. лева, като от тях делът на цветните метали е 80 %. През последното десетилетие в цветната металургия се развиха мощностите за производство на блокови метали – мед, олово и цинк, както и за крайни продукти и изделия от цветни метали с висока добавена стойност. Днес България заема достойно място на индустриалната карта на ЕС с произвежданите метали. Делът на медта в общото производство на ЕС27 за 2022 г. е 14 %, за оловото –8 % и за цинка 4 %. По стойност на продукцията от цветни метали заемаме 6-то място от всички страни-членки. Има спад в цените през 2022 г., спрямо 2021 г., така че очаквам произведената продукция да бъде по-ниска в стойностно изражение, но като количество няма да е по-ниска. Черната металургия има две основни предприятия, но с ограничена продуктова структура. Преобладават мощности за т.нар. дълги продукти (арматурно желязо, пръти и профили). Затова страната има висок внос на други продукти и отрицателно салдо. Течна стомана се произвежда в едно предприятие само от топене на скрап в електропещи. Технологията е екологосъобразна и с нисък въглероден отпечатък. Поради съществуващи свръх-мощности в световен мащаб и внос на черни метали от трети страни, пазарите са трудни и ограничени. По тези причини стоманодобивната индустрия в ЕС е загубила 26 милиона тона капацитет за производство на стомана и 25% от работната сила. Затова запазването на националното производство е важно и следва да отговаря на очакваното потребление в прехода към нисковъглеродна и дигитална трансформация. Как се поддържат тези производства? Металургията се характеризира с висок енергиен интензитет. През годините всички предприятия реализираха проекти за стотици милиона лева, с акцент върху енергийната ефективност. Въпреки това разходите за енергийни ресурси са големи и пряко се отразяват на възможностите за ефективно производство и конкурентно присъствие на потенциалните пазари. Металургията е на първо място по потребление на електрическа енергия от всички производствени сектори и консумира 18.4 % от общите количества за индустрията. Съществуващите мощности и технологии не са големи емитенти на парникови газове. По-голям е косвеният въглероден отпечатък поради потребление на електроенергия от въглищни централи. Да, металургията е много енергоемка, много материалоемка, гълта големи ресурси, обаче без тази металургия, няма как. Дори в бита не можем да седнем на масата без металите. И да не забравяме, че за декарбонизацията и дигитализацията вече има потребност от повече метали, включително от съвсем нови суровини, които също изискват много средства. Каква среда се очертава за бранша след поредицата кризи от ковид насам, устрема към зелените жалони и при новите европейски регламенти за ключовите суровини? След ковид-кризата и поскъпването на енергоносителите, войната в Украйна засегна силно пазарите и доставките на енергия и суровини. В опит да постигне енергийна и суровинна независимост ЕС гони постигането на зелените цели и планира ускоряване на разработването и експлоатацията на собствените ресурси на стратегически и ключови суровини. За тази цел са разработените два регламента - за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение (CRM) и на Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA). В тях се предвиждат стимули и мерки по цялата верига на преработка и добавена стойност – търсене и добиване на руди, преработка и получаване на критичните за ЕС суровини, включително и компоненти, необходими за посочените в NZIA технологии в областта на ВЕИ, акумулиране на електрическа и топлинна енергия, термопомпи, технологии за електроенергийната мрежа, възобновяеми горива от небиологичен произход, технологии за улавяне, оползотворяване и съхраняване на въглероден диоксид, за енергийна ефективност и др. Този комплексен подход за едновременното стимулиране и прилагане на мерки, включващи всички значими за прехода сектори до сега не е практика в ЕК. Но е едно добро решение, с оглед ускоряване на изпълнението и постигане на крайните резултати. Какви са изгледите България да се впише в новата ниша – критични суровини? България има основа да участва в процесите за осигуряване на бъдещите потребности на Европейския съюз от суровини от критично значение и преодоляване на потенциалните затруднения по веригата на доставките в ключови стратегически технологии и сектори. Страната разполага с депа на минни и металургични отпадъци, които съдържат и такива критични метали, дори находища от такива метали, развит рудодобив и цветна металургия, с богат опит в тези индустрии. Необходимо е тази възможност да бъде осъзната и приета на национално ниво, да стане приоритет и да намери институционална подкрепа. Управляващите дали ще са склонни да предприемат такива решения? Изпълнението на зелените цели засяга цялата икономика и индустрия, но производството на продуктите, които имат най- съществен принос за декарбонизацията е съсредоточена в няколко сектора. Например секторите, които произвеждат, монтират и поддържат ВЕИ-тата. Друг пример е транспортът – преминаване към електротранспорт. За нас особено важен е железопътният транспорт, който трябва да гарантира надеждно превозване на стоките и да се разширява неговото използване като екологичен транспорт. Нашият товарен жп транспорт, по мое мнение, е под всякакво съвременно ниво. При нас има доста суровини, които се превозват с жп транспорт. В металургията оборотите са 7 – 8 милиона тона товари, които се „разхождат“ из територията на цялата страна, поради внос на суровини и износ на готова продукция, превоз на скрап и концентрати, а за тези големи товари се изисква много надежден транспорт. Общо взето всички по веригата трябва да работят в условията, поставени от зелената сделка и декарбонизацията. Това трябва да е осъзнато от цялото общество, да не говоря за държавните институции, където трябва да има екипи и непрестанна ежедневна работа, за да могат да се постигнат тези цели. Предприятията ще инвестират всичко, което могат със собствени възможности, те не чакат от държавата, но изпълнението на такива проекти като започване на ново производство на съвсем други суровини, стартиране на разработката на една мина – това изисква огромни инвестиции. Затова още от самото проучване има възможност за подпомагане от ЕС. Но там ще се състезаваме с всички европейски страни. Ние имаме капацитет и по специалисти и по мощности. Тук е въпрос на много добра организация и пак казвам – осъзната потребност, че това е, което България има шанс да направи. Можем да сме едни от първите, не казвам първите, но трябва много голяма организация, мобилизация и осъзнаване на тази възможност . Ролята на инвестициите ли ще е решаваща? Инвестициите са абсолютно задължителни, за да се оцелее, но това не е достатъчно. Предприятията трябва не да запазят, а да подобряват конкурентоспособността си. Освен това има вече нови изисквания към технологиите – колкото може повече да бъдат с по-нисък въглероден отпечатък, да се извличат и други допълнителни метали, на които досега не сме обръщали достатъчно внимание. Намирайки вече приложение в електрониката и във високите технологии, те станаха много скъпа суровина, а вероятно в нашите суровини има някои от тези елементи. Това, което е обхванато от регламента за критичните материали е за голямата металургия, която след добива на руди да може при тяхната преработка да добива тези критични елементи, а това става с много инвестиции. Но производителят, дори да не се преориентира за изпълнение конкретно на някои от целите на зелената сделка, пак трябва да е в крак с времето – енергията става по-скъпа, изискванията към екологията и работната среда стават по-високи, заплащането се увеличава, работният ден се намалява – това са тенденции, които не могат да се спрат, така че без инвестиции металургията не може да работи. А тя засега работи и се развива устойчиво точно благодарение на големите инвестиции. Няма предприятие, което да не е инвестирало поне 200 – 300 млн. лв. Най-нормално е до 500 – 600 млн. лв. , достигат и до 1 млрд. лв. в едно металургично производство за последните 10 години. В Пирдоп основните промени са в по-ранен период, но и след това няма година, в която там да не се инвестира 40 – 50 млн. лв. Каква ще е сметката, ако пропуснем шанса сами да произвеждаме и внасяме такива материали? Много са негативите – цени, стойност, вериги на доставки, сигурност, количества … Едва ли ЕС ще може да стане водещ по всички изредени в регламента около 15 критични суровини, за които е преценено, че са най-необходими и най-проблемни в доставките, но поне на част от тях би било много добре. Все пак за първи път ЕК говори за вериги от началото на процеса до изделията, които трябва да осъществят декарбонизацията. Това е с втория регламент, който е практически за производството на елементите за енергетиката и изделията, които извършват декарбонизацията – частите за ВЕИ, частите за автомобили, за помпи за термални води и пр. Бихте ли посочили примери за находища с потенциал и какво трябва да се предприеме? Не съм геолог, но трябва да кажа нещо, което знам – примерно имаме манганово находище, а манганът е включен в критичните суровини, това е в Оброчище и имаше период, в който дори работеше. Какво стана – приватизира ли се, не се ли приватизира, не мога да кажа, но така или иначе, не сме чували манганът нещо да е допринесъл в нашата икономика, а находището беше достатъчно перспективно, макар и с по-ниско съдържание, отколкото тези, които са на водещи в света производители. Освен това в старите мини и шламохранилища, както и в отпадъците от добивната металургия има стари натрупани количества. Възможно е и те да станат новите мини и от тях да започне да се добиват някои от тези редки елементи. Защото нашите суровини и руди са по-бедни на основния метал, но имат много примеси - примеси, които досега ни вредяха и се правеха разходи да се очистим от тях, а вече са ценни. За извличането им трябва да има подходящи технологии, които са скъпи, трябва да се разработват от началото на процеса, за да се добиват съдържащите се стратегически елементи. Технологиите и сметките ще покажат доколко е ефективно или не. Но те ще вдигат цената си, няма да я намаляват, така че в един момент ще станат рентабилни за добив. Имаме и закрити рудници. Когато се извършваше преструктурирането на рудодобива, се работеше с едни условни цени, които бяха в оня момент на 90-те години. Сега – 30 години по-късно, цените в пъти са се увеличили. Така че трябва отново да се оцени. Тези минни находища са в т.нар. консервация. Те са държавна собственост, не са частни. Трябва да се оцени доколко някои от тях са перспективни и може да бъдат отново пуснати в експлоатация. Това е работа на държавата като инициатор, може и трябва, естествено и с участието на бизнеса, но поне да се извадят като данни, като очаквани количества, да се пуснат на конкурси за проучване и добив, за да може да има интерес от страна на бизнеса. Регламентът дава възможност на държавите да ползват парите на Европа за да разработват и да получават критични суровини. Има и условия - да се спазват екологичните стандарти, да отговаря всичко на европейското законодателство. Това не е само за добива, обхваща и металургията, която ще осигури материали за компоненти на соларни панели, помпи, за да можем да ги произвеждаме, а не да ги внасяме от Китай. Оказва се, че 90% от соларните панели се внасят от Китай. Особено, когато има и финансова помощ от ЕК, ще има повече интерес, отколкото една частна компания сама да инвестира в проучване и добив. Все пак за да се влагат средства, трябва да има и някаква сигурност, че ще излезе метал. Когато има и външна помощ, както в регламента се предвижда финансова подкрепа и стимули още от периода на проучване, интересът ще е по-голям. Ако мислим действително да се прави такава коренна промяна в икономиката на Европа, трябва много сериозно отношение. Не става между другото с чакане само пазарът да регулира процесите, защото зависимостите по веригите са много големи. Има такива зависимости и от страни, които са монополисти. Проблемът не е само в това, че се внася, а в монополното производство на една страна, което създава по-големи трудности. Визирам основно Китай, където за всички базови метали и за част от критичните, днес са най-големите производители, с дял над 50 процента.
Източник: 3e-news (09.08.2023)
 
Приходите и печалбата на „Монбат“ за полугодието се връщат към растеж През първите шест месеца на 2023 г. дружествата от икономическата група „Монбат“ са реализирали консолидирани нетни приходи от продажби от продължаващи дейности в размер на 198,438 млн. лева, което е с 6,6% повече в сравнение с първите шест месеца на 2022 г. За шестмесечието консолидираната оперативна печалба от продължаващи дейности е в размер на 18,091 млн. лева, или с 2,9% повече на годишна база. За шестмесечието групата отчита нетна печалба от продължаващи и преустановени дейности в размер на 5,314 млн. лева, което представлява увеличение от 13,8% в сравнение с реализираната консолидирана нетна печалба за същия период на 2022 г. От 14 август започва да изплаща дивидента за 2022 г. в размер на общо 4 млн. лева или по 0,10263 лева бруто на акция. В последната година акциите на „Монбат“ поевтиняват с 14,64%, а пазарната капитализация на компанията достига 173,94 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2023)
 
Канадската Li-Cycle Holdings Corp., най-голямата компания за рециклиране на литиево-йонни батерии, отвори първия си европейски завод. Фабриката, наречена Germany Spoke, се намира в Магдебург, Германия. На територия от 20 000 квадратни метра са инсталирани две основни линии, които могат да обработват до 10 000 тона батерийни блокове годишно. Едната от тях вече е пусната, а втората ще започне да работи до края на 2023 година. В бъдеще е възможно да се инсталира допълнителна линия с подобен капацитет. В този случай капацитетът на завода ще достигне 30 000 тона годишно. Така германският завод ще стане най-големият в Европа и в портфолиото на компанията и като цяло. Заедно петте обекта на Li-Cycle в Магдебург (Германия), Кингстън (Канада), Рочестър (Ню Йорк), Гилбърт (Аризона) и Тускалуза (Алабама) ще обработват до 81 000 тона батерийни пакети годишно. След преработката на старите батерии от завода излиза така наречената "черна маса", която включва ценни материали като литий, никел и кобалт. В бъдеще Li-Cycle планира да и нови центрове, кадето от впърсоните материали да могат сами да правят нови батерии. Първият такъв център се изгражда в Рочестър. Пускането му в експлоатация се очаква в края на тази година. През февруари 2023 година Министерството на енергетиката на САЩ отпусна заем от 375 милиона долара за изпълнението на този проект. Вторият хъб ще бъде построен в Европа. Швейцарският минен гигант Glencore ще бъде партньор на Li-Cycle с участие 50:50 в този проект. Партньорите планират да пренасочат част от съществуващия металургичен комплекс на Glencore в Портовесма, Италия. Той ще се казва Portovesme Hub. В момента се извършва технико-икономическата обосновка на проекта. Ако успее, това ще бъде един от най-големите източници на рециклиран литий, никел и кобалт за батерии в Европа. Очаква се хъбът в Портовесма да обработва 50 000 - 70 000 тона "черна маса" годишно.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2023)
 
Нетната печалба за първите девет месеца на финансовата 2022-2023 г. (октомври 2022 г. - юни 2023 г.) на най-големия производител на стомана в Германия - ThyssenKrupp AG, възлиза на едва 2 милиона евро. А този (катастрофален) финансов резултат е по-малък от 1% от постигнатото за същия период година по-рано, следва от финансовите отчети на групата, пише Прайм. Разгледано спрямо една обикновена акция, печалбата намалява до 0,1 евро, от 1,2 евро година по-рано. За същия период приходите на концерна на годишна база са намалели обаче само с 6%, до 28,72 млрд. евро.Само за третото тримесечие на финансовата година (април-юни 2023 г.), нетната печалба на ThyssenKrupp на годишна база е нараснала с 16% и възлиза на 107 млн. евро. Приходите за тримесечието на годишна база са намалели с 12%, до почти 9,6 млрд. евро. По думите на генералния директор на концерна Мигел Анхел Лопес Борего, през последното тримесечие ThyssenKrupp "показва високи резултати и има значителен напредък и при преобразувнето на компанията". ThyssenKrupp AG е един от най-големите индустриални концерни в Германия. Това е най-големият производител в света на високолегирана стомана и металообработващи машини. Броят на работещите в ThyssenKrupp към края на 2022 г. е около 96 хиляди души.
Източник: Money.bg (10.08.2023)
 
Новият завод на „Ате Пласт“ е готов, инвестицията стигна 20 млн. лева Приключи строителството на новия завод на „Ате Пласт“ в новата индустриална зона "Загоре" на Стара Загора. В него вече работят 40 души и съвсем скоро ще бъде завършено и оборудването с новите машини за производствения процес, съобщи управителят на компанията Мария Жекова. Старозагорската компания е водещ производител на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията. Тя изнася 80 % от продукцията си. Цената за изграждането на сградата скочи от планираните 7 млн. лева на 12 млн. лева, като допълнително в нови машини са инвестирани 8 млн. лева. Новото предприятие включва 3 цеха плюс звено "Опаковка на готовата продукция". Простира се върху 6,5 дка с прилежащите складове, като цялата закупена площ от „Ате Пласт“ в Индустриална зона „Загоре“ е 20 дка. С този проект „Ате Пласт“ ООД получи сертификат за инвестиция клас „А“ по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Новият завод дава възможност за удвояване на обемите на произвежданата досега продукция. Реализацията на проекта е част от мисията на „Регионален фонд за градско развитие“ и Банка ДСК да финансира проекти с висока обществена значимост в подкрепа на местната икономика. Фондът, съвместно с Банка ДСК, управлява чрез мандат от Фонда на фондовете средствата по инициатива JESSICA. Divident.EU
Източник: Други (11.08.2023)
 
Енергия на световно ниво от България Енергийното подразделение на международната технологична компания Hitachi Energy в Севлиево произвежда ключовите елементи за оборудване за високо напрежение, използвани в електропреносната мрежа. Построена е през 1962 г. с производствена площ от около 15 хил. кв.м, а през 1996 г. става част от Hitachi Energy (тогава АББ). От 2021 г. досега броят на служителите е удвоен до 800. Модернизирано е оборудването и разширена площта до 74 хил. кв. м. В момента компанията произвежда ключови модули като газоизолирани разпределителни устройства, генераторни прекъсвачи, шкафове за управление и уредби с кондензаторни батерии. Продуктите и технологиите са ключови за различните индустрии и пазари като комунални услуги, транспорт, центрове за данни, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Hitachi Energy произвежда една на всеки четири комутационни уредби за високо напрежение в света. През 2022 г. Hitachi Energy отбелязва сериозно постижение в рамките на цялостната програма – 100% от електричеството, което използва, е от източници без изкопаеми горива. Това е първата стъпка към глобалната цел да бъде абсолютно въглеродно неутрална до 2030 г. forbesbulgaria
Източник: Други (11.08.2023)
 
Приходите на "Аурубис България" растат с 24% до 8.2 млрд. лв. Приходите на медодобивния завод "Аурубис България" край Пирдоп и Златица, който е част от германската група Aurubis, нарастват с 24%, достигайки 8.2 млрд. лв. за 2022 г. Заводът в България преработва медни концентрати - на практика цялото налично количество от добива в страната, което покрива около 30% от капацитета му, а останалото се внася отвън. Продукцията включва рафинирана мед, както и медни аноди, които подлежат на допълнителна преработка (основно в други заводи на групата). "Аурубис" предлага на пазара и железен силикат (фаялит). Доскоро третиран като отпадък, той беше сертифициан като продукт и вече успешно се използва от производителите на строителни материали. От няколко години Aurubis значително разширява портфолиото си и с други метали - злато, сребро, метали от платиновата група, както и олово, никел, калай, цинк и селен. Стартиран е най-големият единичен инвестиционен проект досега - разширяване на рафинерията за 120 млн. евро, който ще приключи през втората половина на 2026 г. Това ще позволи на завода да преработва цялото си количество аноди и ще увеличи капацитета му за производство на чиста мед с 50% до 340 хил. тона годишно. "Аурубис България" активно инвестира и във възобновяеми източници, като през миналата година компанията пусна 10-мегаватов фотоволтаичен парк - най-големият за собствена консумация в страната, а в момента изгражда още две соларни централи, с което общият капацитет ще достигне 24 мегавата. Очаква се разрешението да бъде издадено през есента и от април догодина те да заработят. В плановете влиза и четвърти соларен парк за още 20 мегавата. Компанията обмисля също да подмени съществуващата стара турбина на язовир "Душанци", откъдето се захранва с промишлена вода, както и да изгради втора парна турбина, за да използва парата от производството.
Източник: Капитал (14.08.2023)
 
"Лукойл" с 30 дни срок да предаде "Росенец" на комисия, назначена от министъра на транспорта След като в края на миналата седмица правителството взе решение да уведоми "Лукойл Нефтохим Бургас" за прекратяването на концесията на пристанище "Росенец", считано от 15 август, рафинерията има 30 дневен срок да предаде обекта на комисия, назначена от министъра на транспорта. При отказ от страна на "Лукойл" да предаде съоръжението, министърът на транспорта трябва да отправи мотивирано искане до областния управител на Бургас да издаде заповед за изземане на обекта на концесията по реда на Закона за държавната собственост. В правителственото решение е записано, че в двуседмичен срок от отнемането на концесията на пристанищния терминал Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръженията в обекта, като възлага на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да извършва пристанищните услуги.
Източник: БНР (16.08.2023)
 
Предупреждението за задавашия се дефицит на метали изглежда остава нечуто от Европейския съюз (ЕС) и САЩ, пише Oilprice. И двете страни влагат огромни средства за реализиране на енергийния преход като е ясно, че е невъзможно това да стане без изобилни доставки на метали и други минерали, значително повече от тези, които са налични на пазара към момента. Ситуацията е особено остра в САЩ, където Законът за намаляване на инфлацията (IRA) стимулира истинска надпревара за осигуряване на суровини за преход към зелени технологии, включително вятърни турбини, соларни модули, електромобили и водород. В скорошен доклад S&P Global установи, че миннодобивната индустрия ще се сблъска със „значителни предизвикателства“ при осигуряването на металите, необходими за прехода към въглероден неутралитет. В доклада се отбелязват фактори като клаузата за подкрепа от приятелски страни, което означава снабдяване с метали от партньори, които имат споразумение с Вашингтон за свободна търговия, като същевременно се забранява вноса на метали от Русия, Китай, Иран и други „чуждестранни субекти, предизвикващи безпокойство“ от 2025 г.Тази уговорка основно прави вече съществуващия проблем с недостига на доставки още по-сериозен. САЩ със сигурност имат партньори, с които развиват свободна търговия, и които биха могли да използват, за да получат например мед или литий. Въпреки това, местният добив, който е широко възприеман като възможно най-сигурния източник на доставки, е възпрепятстван от екологичните разпоредби. „Енергийният преход наистина увеличава натиска върху доставките на минерали и IRA засилва тези предизвикателства“, изтъква заместник-председателят на S&P Global Даниел Йергин в коментари по доклада, цитиран от Ройтерс. Междувременно администрацията на американския президент Джо Байдън наскоро прекрати проект за добив на мед и никел в зародиш, като отмени разрешителното, позовавайки се на опасения относно околната среда. Година по-рано, преди IRA да бъде приет, администрацията прекрати проект за добив на мед, никел и кобалт. Този път Министерството на вътрешните работи се позова на загриженост относно защитена зона в близост до мината. Работата по литиева мина, предложена за разработка в Невада, междувременно беше отложена поради масивна опозиция на екозащитниците. Активистите твърдят, че мината ще навреди на рядък вид елда и настояха растението да бъде вписано като застрашен вид, което администрацията на Байдън се съгласи да направи. На фона на това изглежда, че Белият дом от една страна се опитва да стимулира местното производство на метали, докато от друга спъва този процес на всеки ъгъл. Това означава почти изключителна зависимост от вноса, а това никога не е добра идея. Разбира се, Вашингтон разполага с верни партньори и съюзници като Канада и Австралия, за които е малко вероятно да променят своите геополитически приоритети по начин, който би ги настроил срещу САЩ, но нещата стоят по различен начин за някои от най-големите производители на ключови за прехода метали и минерали. Индонезия например преди време предложи създаването на еквивалент на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за преходните метали. Най-големият производител на никел в света сигнализира, че би искал да има по-голямо влияние върху цената на металите, най-вече при кобалта и мангана, които Индонезия също произвежда в значителни обеми. Докладът на S&P Global специално споменава никела и кобалта като застрашени от недостиг в близко бъдеще. Освен Индонезия, други значими производители на никел, за съжаление на САЩ, са Китай и Русия. За късмет на Вашингтон в топ 10 попадат още Канада и Австралия. Въпреки това доставките на метали и минерали, които са важни за прехода, остават с неясно бъдеще, дори в най-приятелските страни. По-рано тази година McKinsey предупреди за недостиг от 10-20% на никела до 2030 г. и дефицит на диспросий в размер на 70% от търсенето за същия период. Причината – бързия темп на електрификация на автомобилния сектор и стремежа към по-ниски нива на емисии. С други думи, онези, които започват бързо прехода с мащабни пакети от субсидии, по същество обричат на сътресения ??същия този преход, като генерират нива на търсене, за които няма реалистичен начин да бъдат посрещнати.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2023)
 
Кабинетът отпусна близо 4 млн. лв. за пътища в Бургас и Асеновград до заводи Министерският съвет одобри отпускането на близо 4 милиона лева за изграждането на пътища до заводи в Бургас и Асеновград. Община Бургас получава до 3 390 564 лв. с ДДС за изграждане на общинска пътна инфраструктура, улично отводняване и осветление до завода за производство на бронирани машини. Проектът на "Интернешънъл Арморд Груп БГ" (ИАГ) е сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Строителството на завода за бронирани машини на компанията на Антон Стефов започна в средата на март тази година. Инвестицията възлиза на над 20.8 млн. лв. Сглобяването на първите машини се очаква да започне догодина. След пускането в експлоатация на предприятието ще бъдат разкрити около 300 работни места, ?aтo зa пъpви път бългapc?и cпeциaлиcти щe имaт възмoжнocт дa пpoизвeждaт бpoниpaни мaшини пo cвeтoвeн cтaндapт нa HATO в Бългapия. В xoд e и paзpaбoт?aта нa cepия зaщитeни oт cмyщeния дpoнoвe зa cпacитeлни, paзyзнaвaтeлни и aвapийни oтpяди, c yчacтиeтo нa вoдeщи бългapc?и фиpми пapтньopи нa ИАГ. Hoвитe paзpaбoт?и cъщo щe се пpoизвeждaт в Бългapия. Новоизградената техническа инфраструктура ще обслужва и други фирми, сред които са "Атлантик" АД, "Термопласт" АД, "Чикън Груп"“ ООД и "Дени Лайтинг" ЕООД. Те извършват дейност в областта на търговията, производството и хранително-вкусовата промишленост. В близост се намира и затворническото общежитие от открит тип - ЗООТ "Житарово". Община Асеновград ще получи до 830 917 лв. с ДДС за изграждане на улица, водопровод и канализация до новия завод за производство на ски в града. Проектът е на "Амер Спортс България" ЕООД и е сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Това е втори завод на австрийската компания у нас след този в Чепеларе. Инвестицията в завода в Асеновград е в размер на 10.7 млн. лв., а плановете са предприятието да заработи до края на годината. Разкритите нови работни места ще са 125. Община Асеновград има проект, който предвижда градският транспорт да има достъп до промишлената зона на града "Север". Това ще даде възможност на служителите на заводите в района да използват градския транспорт, ще спомогне и за намаляване на вредните емисии. Градският транспорт е от ключово значение за развитието на промишлената зона. Новоизградената довеждаща техническа инфраструктура ще обслужва и други фирми, сред които са "Калцид" АД, "Комексмаш - Васил Пиринков" ЕООД, "Илиев Плат", "Нови текстил" ООД, "Виктория инвестмънт - ВИП" ЕООД.
Източник: Медия Пул (18.08.2023)
 
Минната индустрия дава поминък на 120 хиляди човека Минерално-суровинната индустрия е тясно свързана и определяща за развитието на отраслите по технологичните вериги след проучването, добива и преработка на подземните богатства, като металургия, строителство, химическа промишленост, машиностроене, електротехника, електроника и др. Традиционно се отличава с високо заплащане на труда и редица социални привилегии. Към днешна дата индустрията продължава да предлага едни от най-високите средни брутни заплати в страната. Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2022 г., по предварителни данни на НСИ, е 28 488 лв., като увеличението спрямо 2020 г. е с 10%. Заплащането в бранша се запазва високо – 40% над средното за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и енергетика. Проучвания и анализи на Института за пазарна икономика показват, че водещи по размер на средна брутна заплата традиционно са общините с развита минна, металургична промишленост и енергетика. Пряко минното дело е основен поминък на 19 102 човека, а свързаните дейности увеличават броя на заетите непряко до близо 100 000. Макар че минерално-суровинната индустрия все още носи сериозно бреме от миналото по отношение на условията на труд и липсата на достатъчно грижа за природата, трансформацията на сектора в България и по света е гигантска. За да се видят ползите обаче, трябва да се излезе от стереотипа. Започвайки от модерната техника, с която се работи, практиките за повишаване на качеството на работната среда и грижата за опазването на околната среда и се стигне до инвестициите в знания и умения на служителите, до предоставяне на среда за идеи и иновации. Модерната минна компания предлага всичко това. Като националнопредставителна неправителствена организация на бизнеса в областта на добива на подземни богатства и свързаните с това дейности в България, БМГК обединява 116 дружества и организации от осем подбранша, които генерират 5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Източник: Труд (18.08.2023)
 
Минерално-суровинната индустрия е тясно свързана и определяща за развитието на отраслите по технологичните вериги след проучването, добива и преработка на подземните богатства, като металургия, строителство, химическа промишленост, машиностроене, електротехника, електроника и др. Традиционно се отличава с високо заплащане на труда и редица социални привилегии. Към днешна дата индустрията продължава да предлага едни от най-високите средни брутни заплати в страната. Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2022 г., по предварителни данни на НСИ, е 28 488 лв., като увеличението спрямо 2020 г. е с 10%. Заплащането в бранша се запазва високо – 40% над средното за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и енергетика. Проучвания и анализи на Института за пазарна икономика показват, че водещи по размер на средна брутна заплата традиционно са общините с развита минна, металургична промишленост и енергетика. Пряко минното дело е основен поминък на 19 102 човека, а свързаните дейности увеличават броя на заетите непряко до близо 100 000. Макар че минерално-суровинната индустрия все още носи сериозно бреме от миналото по отношение на условията на труд и липсата на достатъчно грижа за природата, трансформацията на сектора в България и по света е гигантска. Като националнопредставителна неправителствена организация на бизнеса в областта на добива на подземни богатства и свързаните с това дейности в България, БМГК обединява 116 дружества и организации от осем подбранша, които генерират 5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Източник: Труд (19.08.2023)
 
Мултимилиардният британски фонд Actis купи 229 мВт соларен проект до Силистра Мултимилиардният британски фонд Actis купи 229 мВт соларен проект За пръв път от години на местния соларен пазар ще влезе голяма западна компания, която има действителен икономически интерес да прави бизнес тук и да инвестира милиони. Става въпрос за наскоро създадената Rezolv Energy - дъщерна компания на английския мултимилиарден фонд Actis, който има големи инвестиции в енергийна инфраструктура по целия свят. През юли бе обявено, че Rezolv е сключила сделка с българската компания на силистренския земеделски бизнесмен Явор Георгиев за придобиването на проект "Св. Георги" за 229 мегаватова соларна централа върху терена на бившото летище до Силистра, който е 1650 дка. Към днешна дата тя би била най-голямата в страната и би увеличила соларното производство с над 300 хиляди мегаватчаса на година. За справка, един от най-големите соларни проекти в страната ФЕЦ "Верила", който съвсем наскоро беше пуснат в експлоатация, е двойно по-малък като мощност. За да се стигне до пускането на проекта обаче, трябва да бъдат извървени още няколко стъпки. И тук не става дума за чистото инфраструктурно изграждане, което може да се случи само за няколко месеца, а за административните процедури, които ще отнемат още поне година и половина. Летището в Силистра е закрито през 2000 г., и по-късно е продадено на два тура от държавата за общо около 80 000 лв. Първоначално през 2005 г. е проден на фирмата "Р-инженеринг" поземлен имот с площ от 290 дка за 29 999 лева. По това време компанията купувач е собственост на трето лице и чак през 2017 г. преминава към местния земеделец Явор Георгиев. Пак през 2005 г. държавата продава още един имот с площ 314 декара на същата фирма, върху който се намира приемната сграда на летището, асфалтова настилка и други помещения от землището на село Полковник Ламбриново за 49 971 лв. През 2009 г. собствеността на летището е прехвърлена на холдинга "Първи май", което е също на Явор Георгиев. Групата му се занимава основно с търговия със зърно и има една от най-големите мощности за белен слънчоглед. Оборотът на фирмата е над 237 млн. лв. за 2021 г., като за нея работят около 170 служители. Според лиценз, издаден от КЕВР през 2010 г., на терен със същия идентификатор като този на летището до село Полковник Ламбриново, американската компания AES, собственик на една от маришките въглищни централи, е направила заявление за изграждане на соларен парк. Тогава проектът е за 80 мегавата, като за целта дори беше създадено дружеството "Ей И Ес Солар България Ламбриново", но днес то е заличено и явно правото на ползване на земята е върнато. Проектът на AES се е казвал точно "Свети Георги", както този, който сега се купува от Rezolv. Към 2010 г. е имало право на строеж за него върху пет поземлени имота с обща площ 1616 дка в землището на с. Полковник Ламбриново, община Силистра. Към днешна дата сделката е факт - от края на юли българската фирма "Уай Джи Уай индъстрис" (99% собственост на Явор Георгиев), пряк собственик на дяловете на "Р-инженеринг", е продала на базираната във Великобритания Rezolv Energy готов за изграждане (ready to built) соларен проект за 229 мегавата на мястото на бившето летище Силистра в Североизточна България.
Източник: Капитал (21.08.2023)
 
Търсят още подземни богатства в страната Действащите разрешения за търсене и проучване на находища на подземни богатства в страната са 203 броя. А действащите концесии за добив на подземни богатства са 537. Общият брой на заетите хора в добивната промишленост за 2022 г. е 19 102 души, а средната годишна заплата в бранша е 28 488 лв., което е с 40% над средното ниво за страната. Тези данни бяха обявени на тържество по повод Деня на миньора, на което бяха връчени и Оскарите в минерално-суровинната индустрия. В България има находища на всички групи подземни богатства. Страната ни заема водещи позиции в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. През 2022 г. приходите от концесионни възнаграждения са в размер на 130 млн. лв., което е увеличение с 14% спрямо предходната година. Този ръст се дължи на по-големите плащания, свързани с добива на енергийни суровини и на метални подземни изкопаеми. Увеличение на концесионните такси, каквото иска Министерство на финансите, не е добре да се прави сега, каза Николай Вълканов, почетен председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Тази година цените на металите са с 30-40% надолу, обясни той. “Тази година е много трудна, ще се опитаме да запазим работни места, за да развиваме индустрията. Ако не инвестираме няма да можем да работим”, заяви Николай Вълканов. Общият добив на полезни изкопаеми в страната през 2022 г. е в размер на 126,6 млн. тона и нараства с 8% спрямо предходната година. Най-съществен е ръстът на въгледобива - с 28%, достигайки обем от 35,7 млн. тона. Увеличение има и при рудодобива - с 13 на сто. Износът на продуктите от минерално-суровинната индустрия през миналата година е за над 7 млрд. евро.
Източник: Труд (21.08.2023)
 
Четвърти опит да се открият газ и нефт в Черно море Четвърти опит прави поредно правителство да привлече големи компании за търсене и проучване за добив на нефт и газ в блок “Хан Тервел” (бивш “Терес”) в дълбоко Черно море. Той е зад блок “Хан Кубрат” и граничи с турските блокове, в които бе открит природен газ според турския премиер Реджеп Ердоган. В румънските води също бе открит газ. Правителството на акад. Николай Денков реши да обяви конкурс за този блок, който досега никой не поиска. Разрешението за търсене и проучване е за 5 години, с право на три удължавания от по две години. Площта му е 4032 кв. км. Минимумът работа предвижда провеждане на нови 3D сеизмични изследвания, изготвяне на геоложки модел и чертаене на контурите на перспективни обекти за сондиране, оценка на петролния потенциал и евентуално прокарване на един търсещ сондаж. Първият опит за проучване на този блок, като част от друг, по-голям, е през 2002-2008 г. от компанията “Винтидж Петролеум Интернешънъл инк”. Този опит обаче е бил ограничен и без сондаж. Конкурс за търсене и проучване обяви първият кабинет на Борисов през 2012 г., тогава е обявен и конкурсът за “Хан Аспарух”, който печелят испанската “Репсол”, френската “Тотал” и австрийската OMV. Третият опит е през 2014 г., пак от правителство на Борисов. Интерес проявиха 8 компании, но никой не подаде документи.
Източник: 24 часа (24.08.2023)
 
Пет отбранителни компании дават оферти за доставка на нови 3D радари Общо пет световни отбранителни компании кандидатстват с обвързващи оферти за доставка на нови трикоординатни радари за нуждите на българските въоръжени сили, които бяха отворени публично в Министерството на отбраната.Това са “Локхийд Мартин” (САЩ), “Леонардо” (Италия), “Елта” (Израел), “Индра” (Испания) и “Талес” (Франция). Закупуването на 3D радари ще бъде без тръжно наддаване, а резултатите от конкурса няма да може да се обжалват, тъй като става въпрос за националната сигурност на страната. Решение за това беше взето от Министерския съвет на 1 февруари. Целта е да бъдат закупени седем радара – пет стационарни и два мобилни, които не само ще охраняват въздушното пространство, но са и неизменна част от доставката на новите изтребители F-16 Block 70. Подадените оферти, ще бъдат анализирани, оценени и класирани от Междуведомствена група, след което ще се предложи на парламента да одобри финансирането на проекта.
Източник: Банкеръ (25.08.2023)
 
Алуминият е един от най-широко използваните метали в света, който може да се намери във всичко – от кенове до части за авиационната индустрия. Лекият метал обаче не се среща естествено в природата, а се произвежда чрез сложен процес. Всяка година в света се добиват 390 млн. тона бокситни скали, като общо 85% от тях се използват за производството на алуминий. След добиването си бокситът се рафинира в алуминиев оксид, който след това чрез електолиза се превръща в алуминий. Преминаването от руда към метал обикновено се осъществява на три етапа. Етап 1: Добив на боксит Добивът на боксит обикновено се извършва в мините на три държави по света – Австралия, Китай и Гвинея, отговорни за 72% от световното количество, добито през 2022 г. Други 8.2% се добиват в Бразилия, а с по-малък дял са Индия, Индонезия и Русия. Етап 2: Производство на алуминиев оксид Карл Йозеф Байер е австрийски химик, който изобретява процеса на Байер за извличане на алуминиев оксид от боксит. Днес общо 53% от алуминиевия оксид идва от Китай, а Австралия и Бразилия са далеч назад с 13 и 8%. Той се използва в редица продукти и индустрии, сред които пластмаси, козметика и химическа индустрия. Разбира се, най-голяма част от алуминиевия оксид отива за производство на алуминий. Етап 3: Производство на алуминий Китай доминира и на този пазар, като произвежда около 59% от алуминия в света. С дял от 6% от световното производство са Русия и Индия, а в Канада и Обединените арабски емирства се произвеждат съответно 5 и 4 на сто от метала. Сред най-големите производители на алуминий в света се нареждат още Австралия, Бахрейн, Исландия и САЩ. През 2021 г. произведеният алуминий в световен мащаб се оценява на 245.7 млрд. долара, като се очаква до 2030 г. да нарасне двойно – до 498.5 млрд. долара.
Източник: Дарик радио (28.08.2023)
 
„Син Карс“ увеличава приходите и намалява загубата за полугодието "Син Карс Индъстри“ увеличава приходите за първата половина на годината и намалява загубата в сравнение със същия период на миналата година. Дружеството обаче не разполага с достатъчно средства, за да увеличи по-бързо производството, след като през 2022 г. не успя да увеличи капитала си. Затова е оптимизирало персонала и е намалило и някои други разходи. Компанията е взела решение също така да насочи основната си дейност към проектиране и производство на електрическите лекотоварни автомобили. Спортни автомобили ще се произвеждат по изключение, при индивидуални поръчки и определено минимално предплащане. До средата на 2023 г. са сглобени и доставени четири електромобила от десетте, поръчани в края на 2022 г. До края на годината трябва да бъдат сглобени и доставени и останалите 6, посочват от дружеството. Продажбите към края на юни се увеличават до 2,368 млн. лева при 1,884 млн. лева към края на юни 2022 г., или с 25,7% на годишна база. Разходите на „Син Карс“ за полугодието нарастват до 2,511 млн. лева от 2,136 млн. лева година по-рано, или със 17,55%. Към края на полугодието „Син Карс“ реализира загуба в размер на 130 хил. лева при 228 хил. лева година по-рано, което е с почти 43% по-малко на годишна база. В последната година акциите на „Син Карс Индъстри“ поевтиняват с почти 14%, а пазарната капитализация достига малко над 15,5 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (30.08.2023)
 
Най-големият български производител на алуминиеви продукти "Алкомет" обяви, че предприема инвестиционен план на стойност 137 милиона лева за период от три години. Иван Папазов - директор посочи, че планът предвижда разширение на съществуващия Валцов цех 2, с допълнителни 5000 м2 и увеличаване на производствените мощности за валцови продукти посредством монтаж на нов 4-Hi универсален фолиев валцов стан и пещи за отгряване. Ще бъде изграден нов леярен цех, в който е планирано внедряване на високотехнологична линия за леене на рулони, която ще позволи на компанията да увеличи производствения си капацитет на вече предлаганите продукти, както и да произвежда нови видове сплави за конверторно фолио и фолио за акумулатори - батерии. Миналата година "Алкомет" премина към серийно производство за електромобилите на своя нов партньор - BMW Group, с когото компанията сключи дългогодишни договори.
Източник: Money.bg (31.08.2023)
 
Акциите на водещия производител на стомана в Германия "Залцгитер" (Salzgitter) спаднаха с 6 на сто в предиобедната търговия, след като беше съобщено, че друга германска компания за производство на метали - "Аурубис" (Aurubis), изпитва сериозни проблеми, предаде ДПА. "Залцгитер" освен това отложи представянето на прогнозата си за приходите за настоящата година. До това се стигна след сериозната ревизия на прогнозата за приходите на "Аурубис", в която "Залцгитер" държи дял от 29,99 на сто. Акциите на "Аурубис" в Германия днес се сриват с над 15 на сто.
Източник: БТА (01.09.2023)
 
ДКК се оказа със 177% ръст на приходите, който идва от дивидента на ВМЗ Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал е Министерството на икономиката и индустрията и в която са 14 публични държавни дружества, отчита увеличение на приходите си за полугодието със 177%, или 37,536 млн. лв. Това се дължи на дивидентите от ВМЗ. Печалбата е скочила от 13,075 млн. за предишната година на 32,5 млн. лв., или ръстът е 148,56 на сто. Това вероятно отново е заради дивидента на оръжейния завод. Това е записано в анализа на финансовото състояние на ДКК към 30 юни. Спрян е изцяло ремонтът на язовирите, дейност, възложена на компанията от държавата, става ясно от анализа. Нашумялото преди две години дружество “Монтажи”, което трябваше да прави тези ремонти, има печалба 185 хил. лв. при 70 хил. загуба за същия период на миналата година. Приходите от продажби на продукция за полугодието са 170 хил. лв., а от услуги - малко над 17 млн. лв. “Монтажи” има вземания от клиенти и доставчици, както и други вземания общо за 249,99 млн. лв. Задълженията му към предприятия в групата на ДКК са малко над 300 млн. лв., а общо дълговете му са над 305 млн. лв. Това вероятно е остатъкът от онези 500 млн. лв., които държавата преведе на ДКК за ремонт на язовирите, а тя нае фирма “Монтажи” за тази дейност. За ВМЗ брутната печалба за полугодието е 77,97 млн. лв., при 46,856 млн. за същия период на 2022 г. Нетната печалба е 75,10 млн. лв. Продажбите са за 392,10 млн. лв., което е увеличение със 173,54 млн. лв. спрямо предходната година. Най-големите приходи са от производство на артилерийски боеприпаси - 169,28 млн. лв., което е увеличение с 43,39%. До края на годината се очаква изпълнение на договори и поръчки приблизително за 400 млн. лв. Финансовият резултат на външнотърговското дружество “Кинтекс”, което търгува със специална продукция, е 6,17 млн. лв., при 2,89 млн. за предходната година, или увеличението е със 113,3%. В същото време има много сериозен спад на приходите от продажби - с 92,9%, или от 36,69 млн. на 2,5 млн. лв. Драстично обаче са намалели и разходите на дружеството - с почти 79%. Изпълняват се договори за Индия и Алжир. Дружеството отчита, че са загубени традиционни пазари, за които е воювано десетилетия. Другите две компании в областта на отбраната - “Авионамс” и НИТИ, отбелязват незначителни приходи.
Източник: 24 часа (04.09.2023)
 
„Шелли груп“ ще си партнира с доставчик на балконни електроцентрали „Шелли груп“ АД (предишно наименование „Алтерко" АД) ще си партнира с доставчика на балконни електроцентрали и системи за съхранение на енергията Zendure. Двете дружества ще комбинират ноу-хау и ще споделят ресурси. Мини фотоволтаичните системи, т.нар. балконни електроцентрали, стават все по-популярни сред потребителите като начин да произвеждат собствена екологично чиста енергия и по този начин да станат по-малко зависими от повишаването на цените на електроенергията. Според „Шелли груп“ този пазар е още една възможност за устойчив растеж на дружеството. Допълнителен ръст на пазара на балконни електроцентрали в Германия се очаква с влизането в сила на нови разпоредби от 1 януари 2024 г., които в бъдеще ще позволят по-голям капацитет на производство на електроенергия до 800 вата. Освен това ще бъдат премахнати бюрократичните пречки и ще бъдат опростени процедурите за регистрация, допълва компанията
Източник: Инвестор.БГ (05.09.2023)
 
Кредиторите на стоманодобивната група Celsa са готови да поемат контрола над най-голямата частна индустриална група в Испания, след като местен съд в Барселона одобри техния план за преструктуриране на стойност няколко милиарда евро, съобщава "Ройтерс". Съгласно плана кредиторите ще притежават 100% от капитала на Celsa, като преобразуват в собствен капитал нейния конвертируем дълг от 1,352 милиарда евро и част от големия й заем, докато падежите на останалия дълг ще бъдат удължени с пет години. Кредиторите, включително Deutsche Bank, Attestor, Anchorage, GoldenTree и SVP, не са успели да се споразумеят със собствениците на семейство Рубиралта как да преструктурират дълг от около 3 милиарда евро, стана ясно от съдебно заседание в Барселона през юли. Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано, признава правомощията на кредиторите да приложат това, което съдът нарече "единствената жизнеспособна алтернатива в средносрочен план за цялата Celsa Group". Групата кредитори ще назначи нов борд на директорите, който ще помогне да се увеличи максимално стойността на Celsa и "да я превърнем в европейски лидер в сектора, за запазване на работни места и за осигуряване на добро финансово управление". Лобато каза, че е одобрил плана, тъй като отговаря на "всички законови изисквания, като се има предвид, че размерът на дълга е много по-висок от стойността на компанията и че с предложението на кредиторите жизнеспособността на Celsa Group е гарантирана." Семейство Рубиралта и кредиторите се сблъскаха относно оценката на Celsa като част от дългогодишен спор за преструктуриране на дълга. Акционерите, съветвани от инвестиционната фирма Lazard и AZ Capital, определят стойността на 5,8-6,7 милиарда евро, докато назначената от съда консултантска фирма Lexaudit я определят на 2,4-2,8 милиарда евро, което означава, че капиталът може да струва нула. Планът, одобрен от съда, не изисква публичен капитал от испанския държавен фонд SEPI, с последващи спестявания за испанската държава и данъкоплатците, се добавя в изявлението на кредиторите. Celsa Group е водещ европейски производител на кръгла и нискоемисионна стомана и е най-голямата кръгова верига за доставки в Европа. Компанията рециклира скрап от черни метали, за да произвежда стомана в електродъгови пещи, използвайки най-устойчивата и енергийно ефективна технология. Семейната компания се състои от 6 бизнес групи. Разполага със 120 работни обекта, 7 стоманодобивни завода, 12 валцови завода и 45 завода за рециклиране, както и компании за преобразуване и дистрибуция, които генерират пряка, непряка и индуцирана заетост за повече от 70 000 професионалисти. Присъства в Испания, Франция, Обединеното кралство, Дания, Финландия, Норвегия, Полша, Швеция и Ирландия.
Източник: Money.bg (06.09.2023)
 
Шведската компания за производство на стомана H2 Green Steel е привлякла 1,5 млрд. евро от инвеститори, с които ще подпомогне строежа на първия си завод, предаде "Ройтерс". Това е сериозен "вот на доверие" за нейната амбиция да направи една от най-мръсните индустрии по-екологична. Както си личи и по името, технологията на H2 Green Steel е базирана на водорода, като така се спестяват 95% от вредните емисии спрямо традиционните коксови пещи. Заводът в Боден на 900 км от Стокхолм ще си произвежда водорода с електроенергия от ВЕЦ и вятърен парк. Това в дългосрочен план освен екологичните ползи, ще даде и по-голяма независимост на предприятието. Инвеститорите, които са се включили в рунда, са както досегашни (Altor, GIC, Just Climate), така и нови (Hy24, Andra AP Fonden, Temasek). Набирането на средства е било консултирано от Morgan Stanley.Заводът в Боден трябва да заработи до края на 2025 г. Преди месец H2 Green Steel обявиха, че са сключили дългосрочни договори с Rio Tinto и Vale за доставка на желязна руда от Канада и Бразилия.
Източник: Money.bg (08.09.2023)
 
Споразумение за въвеждането на нови вносни мита подготвят САЩ и Европейският съюз. То насочено срещу свръхпроизводството на стомана в Китай и други страни, съобщи Блумбърг. Новите тарифи ще бъдат насочени предимно към вноса на стомана от Китай, която се предлага на по-ниски цени благодарение на редица "непазарни практики". Все още се обсъждат обхватът на търговските мерки и размерът на новите мита, както и другите страни, към които може да бъдат приложени, посочват източници на Блумбърг, запознати с преговорите между Вашингтон и Брюксел. Разговорите между САЩ и ЕС за новите вносни мита са част от преговорите за постигане на "Глобално споразумение за устойчиви търговски практики по отношение на стоманата и алуминия", които двете страни водят от 2021 г. насам. През 2018 г. администрацията на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп наложи мита върху вноса на стомана (25 на сто) и алуминий (10 на сто) от страните от Евросъюза. Подобна мярка беше приложена спрямо Китай и редица други страни. През 2021 г. администрацията на настоящия американски президент Джо Байдън постигна споразумение с ЕС за прекратяване на търговския спор между двете страни, при което беше разрешен безмитен внос в САЩ на "ограничени количества" стомана и алуминий, произведени в Евросъюза. Вносните мита, въведени от САЩ спрямо Китай, останаха в сила, отбелязва Ройтерс.
Източник: Стандарт (08.09.2023)
 
Частен съдебен изпълнител е пуснал за продажба поточна линия за производство на валцови стоманени топки на една от големите карловски компании. Поточната линия е собственост на фирмата "СМАРТБОЛ 2020", която от своя страна е еднолична собственост на карловския гигант "Електростомана 2004", - един от големите леярни заводи у нас. От началото на тази година компанията е обявена от Пловдивския окръжен съд в несъстоятелност, като дори се разглежда евентуална свръхзадлъжнялост. Дружеството не разполага с ликвидни активи - парични средства и вземания за покриване на текущите си задължения. Финансовото състояние на компанията е лошо и тя не може да удовлетвори кредиторите си и държавата, като сумата на задълженията е общо в размер на над 17,8 млн. лева. Оперативната дейност на длъжника е спряна, считано от месец декември 2021. До тук се стига след големи банкови кредити, които компанията спира да обслужва, задлъжняване към НАП и контрагенти. "Смартбол 2020" е регистрирана едва преди две години и няколко месеца, но се повлича от съдбата на компанията майка. Така става съдлъжник по дълговете ? и капиталът ? от 4,7 млн. лева е запориран. Във връзка с дълговете, които фирмата е акумулирала, активите ? - поточната линия за стоманени топки се продава на търг от частен съдебен изпълнител. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването за линията, е 3 051 840 лева. "Електростомана 2004" и дъщерната ? фирма "Смартбол 2020" имат огромна база в Карлово, където се намира и поточната линия. Действителни собственици на акционерното дружество са Николай Стефанов Събев, който държи 99,63 % от капитала на дружеството, а останалите 1000 акции се държат от Миглена Николаева Събева - негова дъщеря.
Източник: Blitz (11.09.2023)
 
Над 1.2 млрд. лв. инвестиции за разширяване добива на мед планира "Елаците" След реализираните за 23 години 1.3 млрд. лв. инвестиции в добива и преработката на мед край Етрополе, "Елаците -Мед" подготвя нови 1.2 млрд. лв. за удължаване на експлоатацията и разширяване на едноименния рудник до 2041 г., съобщи изпълнителният директор на дружеството Драгомир Драганов. Компанията вече е подала необходимите документи в министерствата на енергетиката и околната среда, които трябва да одобрят увеличаването на срока на концесионния договор, който изтича през 2031 г. Това включва и издаване на оценката за въздействие върху околната среда на проекта, предвиждаща увеличаване на концесионната площ за всички дейности от сегашните 16.5 хил. дка на 21.7 хил. дка. През 2025 г. би трябвало да започнат инвестициите в подготовката на следващия етап от експлоатацията на находището, където по открит способ се копае руда със съдържание на мед, злато и сребро. Според оценките на компанията, която е част от групата "Геотехмин", около 700 млн. лв. ще струва подготовката за започване на новия добив в огромния рудник, който в горната част на "чашата" е с размери 2 на 2 километра, а в дъното – 600 на 600 метра. Мината осигурява работа на над 2 хиляди души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в съседното Мирково, където се намира обогатителната фабрика на предприятието. Около 300 млн. лв. ще са необходимите средства за увеличаване капацитета на съществуващото хвостохранилище, допълва Драганов. Резултатът е годишно изкопани през 2022 г. 16.2 млн. т. руда, от която са добити 204 хил. т. меден концентрат с 22 процента съдържание на мед. Това при положение, че мината в световен мащаб е една от тези с най-бедно съдържание на мед – едва 0.286 процента в рудата при средни стойности от 0.4 до 0.7 на сто в подобни рудници. В следващите години съдържанието на медта край Етрополе ще падне до 0.26 процента, което кара предприятието да работи още повече за повишаване ефективността на производството. Добитата руда се кара с камионите до първата трошачка. Тя е разположена на средата на чашката и натрошената едро руда оттам поема по подземна гумена поточна линия до втората трошачка. Тя се намира на "върха" на рудника и там се смила едро суровината, за да се транспортира отново по подземен тунел, дълъг 6.7 км през Стара планина, до обратната страна на Балкана. Там постъпва в обогатителната фабрика в Мирково, където рудата се преработва в меден концентрат.Той се продава на "Аурубис" и в Пирдоп от него се добиват мед, сребро и злато. Малка част от концентрата се продава за преработка в Сърбия или Китай, докато мощността в Пирдоп е в профилактика, обяснява Драганов. Компанията разполага от 2017 г. и със съоръжение, което превръща част от скалните остатъци в материали за влагане в пътища или друга инфраструктура. Вече средногодишно около 6 до 8 процента от откривките, вместо да отидат в съоръженията за минни отпадъци, се използват в строителството, с което "Елаците-Мед" вече е част от кръговата икономика и превръщането на отпадъците в суровини.Средномесечната брутна заплата, която е давало предприятието през 2022 г., е била 2649 лв. Тази година възнаграждението вече е било индексирано с 20 процента и предстоят нови преговори тази есен по колективния трудов договор.
Източник: Медия Пул (11.09.2023)
 
Смениха ръководството на "Терем - Холдинг" ЕАД На заседание на Съвета на директорите на "Терем - Холдинг" ЕАД, проведено на 12 септември 2023 г., за председател на Съвета на директорите е избран Димитър Стойчев, а за изпълнителен директор на акционерното дружество - Калин Димитров. Министърът на отбраната, в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на "Терем - Холдинг" ЕАД, гр. София, на основание Търговския закон, Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му и Устава на публичното предприятие, взе решение за допълване на състава на Съвета на директорите на "Терем - Холдинг" ЕАД от пет на седем човека и впоследствие избра двама нови членове.
Източник: Агенция Фокус (13.09.2023)
 
Цената на желязната руда се повишава за пети пореден ден, тъй като китайските власти увеличиха икономическата подкрепа, насочена към стимулиране на ключовите индустрии на строителството и имотите, пише Bloomberg. Цените на метала се повишиха с около 8% през тази седмица, отразявайки оптимизма около търсенето на инфраструктура на фона на сезонното повишение в строителството, което обикновено продължава до края на октомври. Свежите положителни признаци включват и данни, показващи, че цените на новите жилища в Китай са се повишили през август в 17 града, докато централната банка на Китай инжектира пари на пазарите за 10-и пореден месец и намали изискванията за резервите на кредиторите за втори път тази година. Производството на стоманени продукти нарасна с 11% през август в сравнение с година по-рано, сигнализирайки за силно търсене на желязна руда. Цените на жилищата в Китай падат за трети пореден месец. Източник: Bloomberg/Национално статистическо бюро Цените на жилищата в Китай падат за трети пореден месец. Източник: Bloomberg/Национално статистическо бюро Желязната руда поскъпва с 1,5% до 122,45 долара за тон в Сингапур, след като достигна 122,70 долара за тон в по-ранните часове на търговия, най-високото ниво от 3 април. Все пак някои анализатори остават скептични дали ралито при желязната руда може изобщо да бъде устойчиво. Capital Economics предупреди, че цените „скоро ще се обърнат“ и ще паднат обратно под 100 долара за тон. Междувременно повечето индустриални метали също поскъпват в петък. Цената на медта се насочи към най-голямото си седмично увеличение за последните два месеца, като на Лондонската метална борса фючърсите поскъпнаха с 0,7% до 8479 долара за тон. Цинкът и алуминият също отбелязват ценови ръстове.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2023)
 
НАП продава завод "Бронз" в Долна Оряховица за над 2,6 млн.лева Териториалната агенция на НАП във Велико Търново обяви на търг завод "Бронз“, който има сериозни традиции в областта на леярството и машиностроенето. В обявата е посочено, че се продава урегулиран поземлен имот с площ по документи 45 000 кв.м и УПИ II за газстанция с площ 574 кв.м, разположени в регулационните граници на Долна Оряховица. В цената от 2 660 186 лв. с ДДС, са включени и построените върху парцела девет сгради - портиерна, склад, административна сграда, цех и други. От НАП уточняват още, че имотът е с вещни тежести – възбрана по изпълнително дело от 1 април 2020 г. на ЧСИ. Депозитът за участие в търга е в размер на 20 % от обявената начална продажна цена. Заводът "Бронз“ отваря врати през 1964 г. Той е съставен от два цеха "Леярен“, в който се изработват отливки от цветни сплави и сив чугун, както и "Машиностроителен“ - за механична обработка на металите. Процедурата за ликвидация е открита в средата на май тази година. Без препитание остават стотици местни, тъй като предприятието е един от основните работодатели в града. Сериозно забавяне има и в изплащането на заплатите им. За казуса е уведомена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която е поискала от Софийски градски съд, по седалище на работодателя в ликвидация, дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
Източник: Труд (19.09.2023)
 
Корабоплаването продължава да притиска приходите и печалбата на ИХБ Приходите и печалбата на „Индустриален холдинг България“ АД (ИХБ) спадат през първото полугодие в сравнение с първата половина на 2022 г. Основен натиск върху резултатите оказва корабоплаването, вижда се от консолидирания отчет на дружеството за периода. Приходите от дейността на дружеството към края на юни възлизат на почти 64,5 млн. лева в сравнение с над 68,5 млн. лева година по-рано, като намаляват с малко над 6% на годишна база. Общите приходи са за близо 65,4 млн. лева за отчетния период при малко над 72 млн. лева година по-рано, или с 9% по-малко на годишна база. Общите разходи на ИХБ за периода януари-юни възлизат на над 55,4 млн. лева при 49,6 млн. лева година по-рано, или се увеличават с близо 12% на годишна база. Увеличението е заради ръст при разходите за външни услуги и персонал. Дружеството отчита печалба след данъци в размер на 9,2 млн. лева към края на юни в сравнение с 21,7 млн. лева към края на юни 2022 г., или с почти 58% по-малко на годишна база. В последната година акциите на ИХБ поевтиняват с над 14%, а пазарната капитализация достига почти 161,7 млн. лева. Същевременно обаче приходите от корабостроене и кораборемонт нарастват с над 50% за полугодието в сравнение с първото полугодие на 2022 г. Приходите от сегмент „машиностроене“ се увеличават с 27,5% на годишна база за отчетния период. Намаляващите възможности задължителните класови ремонти на корабите да бъдат отложени и изтичането на законовия срок за изпълнение на проектите за поставяне на баластни системи увеличават поръчките на „Булярд корабостроителна индустрия“, посочват от дружеството.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2023)
 
ЗММ-Сливен: широко продуктово портфолио и разнообразие от модели стругове за различни клиенти в различни отрасли ЗММ-Сливен, е водещ производител и доставчик на универсални стругове и стругове с цифрово програмно управление както в България, така и в международен мащаб. Създадено в началото на 70-те години на миналия век, дружеството съхрани и разви най-добрите постижения на българското машиностроене и в момента реализира продукцията си на високотехнологични пазари в повече от 80 страни по света. През последното десетилетие усилията са насочени в създаването на иновативни политики за повишаване на качество, производителността и условията на труд. Инвестиционната политика на компанията е насочена в регулярното въвеждане в експлоатация на високопроизводителни и с висока точност машини, гарантиращи високото качество на произвежданата продукция. Това в комбинация с построената фотоелектрическа централа, както и идеята за нейното разширяване позволява намаляване на себестойността, което прави компанията конкуренто-способна на международния пазар. Освен собствените иновативни проекти компанията работи по развитието на продуктите и със своите европейски и трансатлантически партньори. Особено важно за компанията е участието на международното изложение в Хановер. Там беше демонстрирана нова стругова машина, която се разработва от няколко години. Новата разработка не следва наложените тенденции от големи производители на стругови машини, а споделя виждането на компанията за бъдещото развитие на машините, базирано на клиентски ориентирани и оптимизирани технически решения, висока технологичност и удобство при работа.
Източник: 24 часа (25.09.2023)
 
Виетнам планира да рестартира най-голямата си мина за редкоземни метали през следващата година с проект, подкрепян от Запада. По този начин страната може да съперничи на най-големия в света, според две участващи компании, като част от по-широк натиск за нарушаване на господството на Китай в сектор, който захранва модерните технологии, пише Reuters. Dong Pao е сред най-големите мини в света и привлича чуждестранен интерес. Австралийската Blackstone разглежда инвестиция в Dong Pao на стойност 100 милиона долара. Този ход ще бъде стъпка към целта на страната от Югоизточна Азия да изгради верига за доставки на редкоземни елементи, включително да развие капацитета си за рафиниране на руди в метали, използвани в магнити за електрически превозни средства, смартфони и вятърни турбини. Като първоначална стъпка правителството на Виетнам възнамерява да стартира търгове за множество блокове от своята мина Dong Pao преди края на годината, каза Теса Кучер, изпълнителен директор в австралийската Blackstone Minerals Ltd, която планира да кандидатства за поне една концесия. Времето на търга може да се промени, но правителството планира да рестартира мината през следващата година, каза за Ройтерс Луу Ан Туан, председател на Vietnam Rare Earth JSC, основният рафинер в страната и партньор на Blackstone в проекта. Предложеното рестартиране на Dong Pao - чийто график, мащаб и степен на чуждестранна финансова подкрепа не са известни засега, идва в момент когато много държави се тревожат за тяхната уязвимост от прекъсвания на доставките поради задушаващата хватка на Китай върху стратегическите минерали и споровете му със САЩ и техните съюзници. Тази година Китай наложи ограничения върху износа на метали, използвани в полупроводниците, което влиятелен китайски политически съветник предупреди, че е "само начало". Виетнам има вторите по големина находища на редки земи, според Геоложката служба на САЩ. Но те останаха до голяма степен неизползвани. Инвестициите бяха обезсърчени от ниските цени, които на практика се определят от Китай поради неговия почти пълен монопол на световния пазар. В интервюта за Ройтерс 12 ръководители на индустрията, инвеститори, анализатори и чуждестранни служители описаха планове за Виетнам, включително инвестиции, които според тях показват как разговорите за намаляване на риска от веригите за доставки, за да се намали зависимостта от Китай, се превръщат в действия. Някои признаха трудностите при изграждането на център за редкоземни елементи, но казаха, че тези ходове може да направят Виетнам жизнеспособен играч, като същевременно облекчи стратегическите притеснения, дори ако Китай остане доминиращ. Теса Кучер каза, че инвестицията на Blackstone в проекта ще бъде на стойност около 100 милиона долара, ако спечели. Тя добави, че компанията разговаря с потенциални клиенти, включително производителите на електрически автомобили VinFast и Rivian за възможни договори с фиксирани цени, които ще предпазят доставчиците от колебания и ще гарантират на купувачите сигурна верига за доставки. Сключването на такива сделки ще реши препятствието, пред което са изправени разработчиците във Виетнам. През последните години японските инвеститори Toyota Tsusho и Sojitz изоставиха проекти в Dong Pao, след като Китай увеличи доставките, сваляйки цените. И все пак, въпреки фокуса върху намаляването на риска, не е ясно дали клиентите биха били готови да платят премия за Виетнам, каза Дилън Кели от инвестиционната компания Terra Capital, отбелязвайки, че пазарът като цяло е непрозрачен.
Източник: Money.bg (27.09.2023)
 
Глобалното производство на първичен алуминий достигна рекордно високо ниво през август, като глобалният капацитет на топилните заводи на годишна база и достигнало 71,2 милиона метрични тона. Производството надхвърля 70 милиона метрични тона за втори пореден месец, информира Ройтерс и уточнява, че преди юли това ниво е било по-високо само веднъж, през август 2022 г. От агенцията напомнят за промените на Международният институт за алуминий (IAI) в последния месечен доклад по отношение на ключовите данни за производството в Китай и другите страни. Сега е ясно, че Китай, най-големият производител в света, регистрира скок в производството благодарение на по-добрите доставки на водноелектрическа енергия в засегнатите преди това от суша части на страната. IAI преразгледа в посока на повишение оценките си от началото на миналата година, добавяйки около 577 000 метрични тона годишен обем на производство в категорията „нерегисрирани“. Голяма част от този ръст е свързана с производството в Малайзия и Иран, тъй като нито една от тези страни не съобщава данни за производството си на Института. Производството на алуминий от страна Китай за първото полугодие също е преразгледано в посока на значително увеличение. Преди от IAI смятаха, че производството на Китай ще се свие със 118 000 метрични тона годишно за първите седем месеца на 2023 г. Сега, според оценките на компаниите, количеството на националното производство е нараснало с 1,3 метрични тона, според публикацията. Световното производство през август е възлизало на 6,0 млн. метрични тона, което е с 1,6% повече от август миналата година, докато общото производство от 46,5 млн. метрични тона се е увеличило с 1,7% в сравнение с аналогичния период на миналата година. Китай е регистрирал ръст от 2,5% през януари-август, докато другите страни по света са реализирали скромният ръст от 0,5%. Производството на първичен метал в Китай през първите три месеца на 2023 г. беше слабо заради проблемите с подаването на електроенергия от хидроенергийните провинции като Юнан и Съчуан. Сега обаче енергоинтензивните заводи в сраната извличат изгода от подобреното електроснабдяване благодарение на сезона на дъждовете в южните провинции. От месец март обемът на производство в страната се увеличи с 2,1 метрични тона и през август достигна рекордно ниво от 42,4 млн. тона. Сега производството се доближава до нивото от 45 млн. метрични тона, което отговаря на предела на инсталираните преди няколко години мощности. Не е ясно колко твърдо ще се съобразяват с този предел, но той няма да бъде тестван, ако проблемите с производството на електроенергия в Китай се повторят. Всичко ще зависи от нивата на валежите в Юнан, който се е превърнал в основен център за производство на алуминий благодарение на екологичните си, нисковъглеродни характеристики. Китайските потребители изглежда потребяват допълнително произведеният метал. Няма забележимо увеличение на запасите, регистрирани на Шанхайската фючърсна борса (ShFE). Наистина настоящите 90 293 метрични тона от запаси са исторически ниски. По това време миналата година в складовете на ShFE се съхраняваха 210 000 метрични тона алуминий. Вътрешното предлагане расте едновременно с увеличаващия се внос на първичен суров метал. Обемът на вноса от 602 000 метрични тона през първите седем месеца е повече от два пъти спрямо миналата година. Поне досега не се наблюдава увеличение на износа на полуфабрикати, което в миналото беше резултат от излишък на вътрешния пазар. Износът на алуминий в първична форма, сплави и готови продукти е намалял с 20% през първата половина на годината. Заключението е, че ръстът на продажбите в Китай е изненадващо силен, като се има предвид ясно изразената слабост както в сектора на имотите, така и в по-широкия производствен секторсни линии да са били достатъчно устойчиви, за да компенсират бавната активност в други части на потребителската база надолу по веригата. Въпреки това, с продължаващото нарастване на местното производство и положителното арбитражно решение по отношение на вноса с Лондонската борса за метали, което показва увеличен приток през следващите месеци, търсенето на алуминий в Китай ще бъде подложено на изпитание, заключават от агенцията.
Източник: 3e-news (28.09.2023)
 
Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ е създаден преди 62 години като държавен завод, а през 2000 г. е приватизиран през юли 2000 г. от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000", което купува 80% от предприятието срещу 14.6 млн. долара и ангажимент да направи инвестициите (по-късно придобива и остатъчния държавен дял). Един от малкото добри примери за успешна приватизация от работническо-мениджърско дружество (РМД), днес КЦМ произвежда около 150 хил. тона цинк и олово общо, както и по-малки количества други метали, които се съдържат в суровините. Заетите са над 1400 души, а общо в "Холдинг КЦМ 2000", който включва също минни и други дружества на групата, работят повече от 3000 души. Проектът за намаляване на индустриалното замърсяване, или т. нар. Японски проект, на практика има решаващо значение за бъдещето на пловдивския завод. За него JBIC отпуска 5.955 млрд. йени (около 60 млн. долара към онзи момент), допълнително 15 млн. долара са осигурени от новите собственици. Основният проблем на КЦМ са емисиите серен диоксид и затова проектът е концентриран в изграждането на нов завод за пържене на цинкови концентрати и производство на сярна киселина. Освен това е изградена и централна пречиствателна станция за отпадни води, което не само рязко подобрява качеството на отпадните води, но и свива консумацията три пъти. "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който се подготвя още от 2007-2008 г., започва през 2010 г. и е приключен в рамките на няколко години. Като част от него е изграден изцяло нов оловен завод, модернизирано е и цинковото производство, като всичко това се случва без прекъсване на работата. Инвестицията е над 130 млн. евро и носи две ключови предимства на КЦМ - да произвежда металите си от рециклиране на отпадни продукти в оловния и в цинковия завод, както и да сложи основите на едно много сериозно развитие в посока енергийна ефективност в оловния завод и да постигне 3-кратно намаляване на енергийните разходи. Следващият голям проект на КЦМ - за технологично интегриране на производствата, също вече е структуриран, като още в началото на 2020 г. беше осигурена основната част от финансирането. Заради кризите последните години обаче темпът е леко забавен, като в момента се изпълняват отделни части от него. Според първоначални оценки инвестицията се очаква да е над 130 млн. евро. Това, което отличава КЦМ от другите производители на метали, е, че реално има три завода на една площадка - за олово, за цинк и за благородни метали, като последният е по-малко известен и преработва вторичен продукт от оловното производство, както и ювелирен скрап. Практиката в Западна Европа е един завод да се концентрира върху един метал - или олово, или цинк. Заводът преработва също отпадни суровини и от други индустрии. Заводът има много високо ниво на оползотворяване на вторичен ресурс - почти 30% са вторичните суровини в цинковото производство, основно отпадъци от стоманената индустрия, а в оловното производство при отделни кампании влагането на вторични суровини достига 50%. Голяма част от вторичните оловни суровини идват от изградения през 2007 г. завод за преработка на акумулатори като част от усилията на компанията да навлезе по-широко в рециклирането. На практика КЦМ успява да оползотвори 100% от акумулаторите. Освен че включва оловото в производството си, компанията има технология и за компресиране на остатъчната пластмаса. Така от нея се получава продукт, който може да се използва например като основа за паната, които преграждат строителните обекти. И оловото, и цинкът са налични в света, тъй като са базови метали и се добиват от много време. Приблизително 27 млн. тона общо от двата метала се произвеждат всяка година, като ръстът в потреблението в основна степен се осигурява от ръста в дела на преработените вторични суровини. Заводът има и друг изходен продукт от цинковото производство - клинкер, който може да се използва в строителството и циментовата индустрия. За да стане това обаче, той трябва да бъде регистриран като страничен продукт от екоминистерството, а процедурите се бавят. Важни дати в историята на КЦМ 1961 г. - Открит е Комбинатът за цветни метали и започва производството на цинк. 1963 г. - Излети са първите блокчета олово. 1995 г. - Подписано е междуправителствено споразумение, с което Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) отпуска 60 млн. долара заем за намаляване на замърсяването от производствената дейност на КЦМ. 2000 г. - Заводът е приватизиран от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". 2000-2003 г. - Изпълнен е т. нар. Японски проект, с който са решени проблемите с емисиите серен диоксид и замърсените отпадни води. 2010-2014 г. - Изпълнен е проектът "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП) за над 130 млн. евро, с който е изграден нов оловен заводи и е модернизирано цинковото производство. 2020 г. - Подготвен е следващият голям проект - за технологично интегриране на производствата. Очакваната инвестиция е над 130 млн. евро.
Източник: Капитал (29.09.2023)
 
2,2 млрд. лева отделя държавата за спирането на въглищните централи Държавата ще отдели 1,15 млрд. евро или 2,2 млрд. лева за справяне с последиците от затварянето на въглищните централи и преминаването към неутрална спрямо климата икономика. Това е записано в последния вариант на териториалните планове, публикувани от Министерството на енергетиката на 9 август. Утре се очаква те да бъдат разгледани от Министерския съвет. Плановете показват за какво ще бъдат отделени парите, така че най-силно засегнатите региони да се справят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове. Според тях до 2030 година в България ще бъдат изградени нови 7,5 гигавата възобновяеми източници, захранвани от слънце и вятър. Тецовете ще започнат да намаляват своята работа още от началото на следващата година, когато изтича и първият договор на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3”. Очаква се тя да спре работа и да бъде използвана като евентуален резерв при нужда. Все още не е ясно какви средства ще получава дружеството, за да бъде поддържано като резерв. В териториалните планове са записани няколко отправни години. По отношение на добива на въглищата ключова година ще бъде 2026. След нея започват реалното намаляване на добива и рекултивацията на терените. До 2038 година трябва да бъдат затворени централите на въглища, които да са преминали към друг вид гориво. До 2050 година икономиката на България трябва да е климатично неутрална, тоест последиците от производство да не водят до изменения в климата. Най-засегнатите области от спирането на въгледобива и производството на енергия от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен ефект ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток”. Според данни на Министерството на енергетиката в момента в тази индустрия в региона работят над 11 хиляди души. Това обаче са само пряко засегнатите.
Източник: 24 часа (29.09.2023)
 
"Дефицит от 5 до 6 милиона тона" в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише в свой коментар Франс прес. "Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта", твърди индустриален производител от сектора. Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година. Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в "Нексан" (Nexans) Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара. "Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона", уточнява Венсан Десал. Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от "два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене", според него. Използваните от години статистически модели "винаги предвиждат дефицит на предлагането", но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност "по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване". Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света. Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то "в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона", добавя той. Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, "блокирани" в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години. Съществуващите операции обаче все още срещат трудности, тъй като Чили, водещият световен производител, "се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода", а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света. Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква "три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона", подчертава Десал. Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място "има и геополитически елемент - един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара", допълва той. Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или "около една трета от годишното предлагане". Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини. И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
Източник: Труд (03.10.2023)
 
ЕDGЕ Grоuр oт OAE зaпoчвa cтpaтeгичec?o пapтньopcтвo c бългapc?итe TБC и Caмeл-90 Конгломератът от сферата на сигурността и отбраната от ОАЕ EDGE Group обяви стратегическо партньорство с две български компании, които произвеждат и продават специализирана продукция - ТБС ЕООД и Самел-90 АД. EDGE е най-големият държавен военен производител в емирствата. Обединява 25 дружества, които произвеждат дронове, военни кораби, бронирани машини, ракети, системи за радиоелектронна борба и др. Двете български компании са утвърдени на пазара и имат разнообразно портфолио. ТБС е създадена през 2006 г. и предлага услуги и решения за безпилотни летателни апарати, въоръжение и боеприпаси, сателитни технологии и др. "ТБС ЕООД е Официалният представителен офис на EDGE Group в България". Самел-90 е производител на голямо разнообразие от високоефективно електронно оборудване. Компанията представя различни видове радиосмутители, комуникационно оборудване, бронираните автомобили Samarm и други.
Източник: Money.bg (05.10.2023)
 
“Аурубис България” и Atlantic Copper – домакини на Международен конгрес за флаш топене в медодобива Водещите европейски медодобивни компании „Аурубис България“ и „Атлантик Копър“ (Atlantic Copper) – Испания, са домакини на 16-ия Международен конгрес за флаш топене (International Flash Smelting Congress, IFSC), организиран от финландската „Мецо“ (Metso) – създател на технологията. Събитието се провежда в България и Испания от 1 до 7 октомври и събира над 120 водещи експерти от целия свят, съобщиха от „Аурубис България”. На 3 октомври делегатите на международния специализиран форум посетиха завода на „Аурубис България“ до Пирдоп и Златица в Средногорието, за да се запознаят на място с внедрените технологии, програмата за разширяване на производството и декарбонизационната стратегия на компанията. „Истинска привилегия е да посрещнем най-изтъкнатите световни експерти в тази област в България“, казва д-р Хайко Арнолд, главен оперативен директор на Групата „Аурубис“, който е в страната за събитието. „Рециклирането и кръговата икономика са основните стълбове на бъдещото снабдяване с метали, но първичното производство ще продължи да е от жизненоважно значение. Светът се нуждае от много мед, за да успее зеления преход. Такива форуми на високо ниво ни дават отлична възможност да обменяме нови идеи за производството на този ключов метал“, подчертава Хайко Арнолд. По време на посещението си в „Аурубис България“ експертите разгледаха металургичното производство с инсталираното тази година година двойно колело за отливане на анодна мед и рафинерията за пречистване на медта до катодна чрез електролиза. Предстои разширяване на капацитета за производство на катодна мед от 230 до 340 хиляди тона на година с инвестиция на стойност 240 млн. лв., с което всички произведени в Пирдоп медни аноди ще се рафинират на място. Рафинираната мед е основен експорт на България и ключова суровина за прехода към нисковъглеродна икономика, е-мобилността и свързаността. Експертите се запознаха и с декарбонизационната стратегия на „Аурубис България“, която предвижда намаляване на преките и непреки емисии с 50процента до 2030 г. с поетапно изграждане на ВЕИ за собствено потребление и програми за енергийна ефективност. 16-тият Международен конгрес за флаш топене с домакинство в България и Испания е с фокус върху иновациите в медната металургия, кръговата икономика, енергийния преход и дигитализацията. Флаш процесът (топене на медни концентрати в „летящо състояние“) е най-устойчивия и ефективен наличен метод за производството на анодна мед, прилаган в света. Първият специализиран конгрес в тази област се провежда през 1972 г. във Финландия. 16-тият Международен конгрес за флаш топене IFSC продължава в завода на Atlantic Copper в Уелва, Испания, където делегатите ще бъдат от 4 до 7 октомври.
Източник: Банкеръ (05.10.2023)
 
"Алкомет" АД започва изпълнението на проект ALUGREENDRY "Алкомет" АД получи одобрение за изпълнението на проект "ALUGREENDRY" 2023/372952 с финансовата подкрепа на Норвежки финансов механизъм 2014-2021, в рамките на програма "Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България". ALUGREENDRY ще се изпълнява през следващите 12 месеца в град Шумен. Стойността му е 304 400 евро, като сумата на безвъзмездната финансова помощ 152 200 евро представлява 50% от допустимите разходи. Проектът включва инвестиции в нова сушилня за обработка на шлам (отпадък от процеса на анодиране), използваща иновативни и подобрени методи за изсушаване на този отпадък. Също така, се предвижда закупуване на специализирано оборудване на вана за анодиране в новоизградения цех за елоксация. Тези инвестиции ще подпомогнат увеличаването на капацитета за производство на елоксирани профили и ще допринесат засилването на пазарните позиции на предприятието. Очакваме положителният принос към околната среда да бъде следствие от икономиите на електроенергия и природен газ, както и от намаляването на емисиите на СО2.
Източник: Стандарт (06.10.2023)
 
Лидерите на Европейския съюз и САЩ работят за обявяването на временна сделка за търговията със стомана и алуминий на срещата си на върха на 20 октомври. Надеждите са, че чрез нея ще се избегне връщането на търговските ограничения от времето на президента Доналд Тръмп, съобщава Bloomberg. Високопоставени представители на Белия дом и Европейската комисия преговарят за предварително политическо споразумение, което ще покрие двата основни аспекта на т. нар. Международно споразумение за стомана и алуминий, което ЕС и САЩ договарят от 2021 г. – справяне с непазарния свръхкапацитет и въглеродните емисии, посочват запознати източници. Сделката, която няма да е правно обвързваща, цели да уреди спор, започнал, когато президентът Доналд Тръмп наложи мита върху вноса на метали от Европа, позовавайки се на риск за националната сигурност. Ако не бъде постигнато споразумение до 31 октомври, налози върху износ за 10 млрд. долара между ЕС и САЩ автоматично ще влязат в сила отново от 2024 г. Съюзниците се опитват да постигнат политическо споразумение, защото не смятат, че ще има достатъчно време за официална сделка заради крайния срок и разделението на позициите по някои ключови въпроси като съвместимост с международните търговски разпоредби, посочват запознатите. В рамките на евентуалното споразумение ЕС и САЩ ще целят координиране на мерки за прекомерен капацитет, посочват източниците, пожелали анонимност. Вашингтон наложи 25% мито върху вноса на стомана от 2018 г., а ЕС въведе приблизително сходен налог на редица вносни продукти в рамките на свои мерки. Засега преговорите за т. нар. мръсна стомана (стомана, която емитира прекомерни количества въглеродни и парникови емисии - бел.ред.) са по-трудни, но ЕС и САЩ се надяват да постигнат споразумение за съвместна работа по приемане на мерки през идните години, посочва един от запознатите. Брюксел ще го направи чрез прилагане на своя механизъм за въглеродните емисии, а Вашингтон може да въведе свои собствени мерки за ограничаване на търговията с мръсна стомана. Предварителното споразумение за устойчива стомана и алуминий би било едно от основните постижения на първата трансатлантическа среща на високо равнище от две години насам между настоящия американски президент Джо Байдън и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Китай ще се окаже на мушката на новото споразумение, тъй като е обвинявана в дъмпинг при стоманата. Страната отговаря за над половината от производството на суровината, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обезценяването на юана подсили привлекателността на китайския износ на стомана, поставяйки го напът да отбележи най-високото си равнище от 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (06.10.2023)
 
STOMANA INDUSTRY създава условия за по-устойчиво бъдеще STOMANA INDUSTRY е най-големият производител на стомана в България и водещ на Балканите, представен на над 50 пазара. Компанията произвежда широка гама от стоманени продукти от рециклиран скрап като дебела ламарина, специални стомани, стоманени топки и армировъчна стомана, покриващи нуждите на строителството и инфраструктурата, корабостроенето, машиностроенето и минната промишленост. Тя е сред малкото металургични заводи, произвеждащи ламарина от 100% рециклиран скрап, осигурявайки нисковъглеродни решения и насърчавайки кръговата икономика. Със своите над 1100 служители компанията има значителен принос за местната общност, инвестирайки непрекъснато в нея и в развитието на своя екип. Георгиос Кованис, Plant Senior Director, разказва за значението на стоманата за кръговата икономика и новите технологии в областта. Как се промени секторът в България и глобално, откакто компанията съществува? Модерното производство на стомана в България бележи началото си с откриването на завод STOMANA INDUSTRY през 1953 г. Седемдесет години по-късно компанията е основополагаща за икономиката на страната. Сблъскахме се с множество предизвикателства, които ни направиха по-силни и откроиха възможностите пред нас. Днес сме на прага на голяма технологична еволюция, а промишленото производство трябва да води по пътя към кръгова икономика. Следваме пътя на иновациите, като подобряваме продуктите ни, инвестираме в устойчиви технологии и развиваме нашите хора. Със своите отдаденост и умения екипът ни е движещата сила зад растежа ни. Днес нашите продукти са направени от 99% рециклиран скрап, осигурявайки добавена стойност за партньорите ни и общността. През годините индустрията бе изправена пред различни предизвикателства като повишена конкуренция, геополитически фактори и кризи. Секторът се е доказал като издръжлив чрез незабавна реакция и адаптиране към новата среда, инвестирайки в технологии и развитие на своите служители. Кои фактори ще влияят най-силно върху бизнес модела ви през следващите десетилетия? - В STOMANA INDUSTRY адаптираме нашия бизнес модел към изискванията на новата ера. Кръговата икономика, технологичният напредък и веригата на доставки на суровини са сред основните фактори, влияещи на бизнеса. Нашата цел е да работим отговорно, прозрачно и с уважение към околната среда. Тъй като стоманата е най-рециклираният материал в света, ние сме в сърцето на кръговата икономика. Стоманата може да посрещне предизвикателствата на нисковъглеродното бъдеще благодарение на безкрайната си възможност за рециклиране, намалявайки въглеродния отпечатък на продуктите и запазвайки природните ресурси. Многократното ? използване е класически пример за кръгова икономика по веригите на производство, потребление и управление на отпадъци. Например днес виждаме как шлаката от производството се внедрява в пътното строителство. Въвеждането на иновации и дигиталната трансформация са необходимо условие за устойчив растеж. Предприехме значителни стъпки към внедряване на умни технологии, за да направим нашите производствени процеси устойчиви, и ще продължим да се развиваме в тази посока. Вече използваме системи с изкуствен интелект (AI), за да подобрим индустриалното производство и да го направим по-ефективно и по-безопасно за нашите служители. Търсенето на стоманени продукти и решения в света расте, но в същото време няма достатъчно скрап за рециклиране. Недостигът на скрап, като суровина за производството, е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички предприятия, които го използват. За да отговорим, ние работим за осигуряване на ресурси, проектиране на нов скрап и по-ефективното му използване. Производството на стомана от руда все още е необходимо за осигуряване на дейността в целия сектор. Индустриалните процеси, които употребяват желязна руда, трябва да използват зелен водород или други иновативни методи, за да намалят своя въглероден отпечатък Стоманата е основополагаща за трансформацията, необходима за постигане на нашите дългосрочни цели за декарбонизация. Тя е универсалният материал, отговарящ на предизвикателствата на една напълно кръгова и нисковъглеродна икономика. Какъв е оптимистичният сценарий за следващите 30 години в сектора ви предвид все по-големите изисквания за декарбонизация? - STOMANA INDUSTRY е най-големият рециклатор на Балканите. Нашето производство е от вторични суровини, претопявани в електродъгови пещи, което означава, че не използваме природни ресурси. Декарбонизацията и цифровизацията ще изискват повече метали. Във всички ВЕИ има големи количества метали. Голяма част от тези метали е стомана. Затова тя е фундаментална за енергийния преход. Според Европейската комисия амбициозният сценарий е ускорено постигане на целите за декарбонизация с ВЕИ от около 18 гигавата до 2050 г., което ще намали с приблизително 70% нивата на CO2 емисии спрямо 1990 г. Алтернативен и по-реалистичен е преходът с изграждане на нови мощности, които използват възобновяеми източници - технология, в която вече инвестираме. Как появата на изкуствения интелект за масова употреба смятате, че ще повлияе на вашия бизнес? - Заводът съществува от 70 години, защото последователно адаптираме и внедряваме нови технологии. За нас Индустрия 4.0 е бъдещето. През следващите 30 години технологии като AI ще бъдат стандарт. В момента използваме AI системи в завода, за да подобрим качеството на нашия продукт и да ускорим производствения процес (например идентифициране на скрап), за дистанционен инженеринг и консултации, както и за защита на нашите служители. Това прави работата ни по-умна и устойчива за бъдещите поколения. Използването на такива технологии ще ни помогне да повишим квалификацията на екипа и да изградим нови умения. Живеем в свят, в който хората трябва да взаимодействат с машини, а това е предизвикателство. За да осигурим лек преход, STOMANA INDUSTRY участва в R&D проекти с университети в Европа и по света като Enerman, Flex Industries и The Teaching Factory. Чрез такива проекти ние определяме бъдещето на новите технологии в индустрията, защото стоманата е материалът, който прави голяма част от съвременния живот възможен.
Източник: Капитал (12.10.2023)
 
Eднa oт бългapc?итe мини нa Dundее Рrесіоuѕ Меtаlѕ c pe?opдeн дoбив нa злaтo Базираната в Канада Dundee Precious Metals (DPM) обяви, че нейната българска мина "Ада тепе" в Крумовград е доставила рекордните 33 800 унции злато през третото тримесечие на 2023 година. През деветте месеца до септември обектът е произвел общо рекордните 99 000 унции злато. Другата българска мина на компанията се намира в Челопеч и е изкарала около 120 000 унции злато през първите девет месеца на тази година. А в периода юли-септември - 40 300 унции злато. Dundee Производството на злато в двете мини се очаква да достигне между 270 000 и 315 000 унции за цялата година, а производството на мед се очаква да бъде между 30 и 35 милиона паунда. През юни DPM подписа обвързващо споразумение с партньора си Velocity Minerals за ексклузивна опция за придобиване на 75% дял в медно-златния проект Иглика и свързаните с него права за проучване в Югоизточна България, в сделка за $2 милиона.
Източник: Money.bg (13.10.2023)
 
САЩ и Европейският съюз (ЕС) ще създадат обща тарифна зона, като участващите в нея ще налагат допълнителни мита върху алуминий и стомана, които се внасят от държави с непазарни икономики. Предварителна версия на завършения документ, видяна от Politico, показва, че очакваният размер на митото ще бъде 25% за стоманата и 10% за алуминия. Точно толкова големи бяха и митата, които Вашингтон наложи по време на администрацията на президента Доналд Тръмп, като тогавашните мерки обхващаха и Европа. Идеята е след установяването на т.нар. клуб към него да се присъединяват и други държави, които споделят икономическите виждания на ЕС и САЩ. За тази цел са заложени и шест конкретни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Крайната дата за приключване на преговорите беше изместена от 1 октомври до 1 януари. Целта на "Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий" ще е да обезкуражава търговията с въглеродно интензивна стомана и да окаже натиск върху страни като Китай, за да намалят субсидиите за производството на метали. По този начин местните производители в САЩ и Европа на теория би трябвало да не бъдат ощетявани повече, но успехът на бъдещия механизъм е от ключово значение за това. Въпреки напредналия етап на разговорите между двете страни завършването на споразумението все още не е гарантирано. Действията на Вашингтон и Брюксел целят да се предпази местната индустрия от тази в страни, които значително субсидират своите сектори. На първо място в тази категория е Китай, като част от критериите за влизане в тарифната зона са формулирани по начин, който прави включването на Пекин невъзможно. Едно от изискванията е "дадената икономика да се въздържа от налагане на ограничения върху износа на съответните суровини, междинни суровини и други свързани продукти". Китай наложи ограничения върху износа на галий и германий в началото на август, като двата метала са ключови за производството на полупроводници. Малко по-късно Индонезия забрани износа на никел, който е от критична нужда при производството на неръждаема стомана. Според анализатори това може да доведе до ситуация, в която определени държави може да заведат дело в Световната търговска организация (СТО). Очакванията са възможно недоволство да дойде от големи производители на стомана като Индия и Русия. Освен силно вероятната сделка със САЩ Брюксел планира и допълнителни действия срещу китайските производители на стомана. Според Financial Times ЕС ще започне антисубсидийни разследвания на производители на стомана, които произвеждат в излишък. Това най-често се случва в страни като Китай, което ясно показва намеренията на съюза. Процесът няма да засяга по-стари субсидии или налагането на необходимостта от допълнителни мита за компенсирането им. Освен това няма да е насочен за държавата. "Това е много по-широко от Китай", добави един от източниците на FT. Започването на разследванията се случва във връзка с договорката на Брюксел за прекратяване на допълнителните мита, които САЩ наложиха по време на администрацията на Тръмп. Целта е да се договорят мерки за противодействие на свръхкапацитет на стоманодобивната промишленост и насърчаване на "зелената" стомана. Вашингтон вече няколко пъти ясно заяви, че иска да предотврати "изтичането" на китайска стомана и алуминий на пазара в САЩ. ЕС вече има наказателни тарифи за 20 вида китайска стомана и продукти от неръждаема стомана. Освен това блокът е определил и квоти за внос като част от мерките за защита на своя пазар до средата на 2024 г. Доставките от Китай стабилно намаляват от 2015 г. насам, когато бяха 25% от вноса на стомана в ЕС в обем. До 2018 г. тази стойност падна до под 10%, показват данни на федерацията на производителите на стомана в ЕС Eurofer. Това няма да бъде първото разследване, което Брюксел предприема срещу индустрии, в които лидер е Китай. В средата на септември ЕК обяви, че започва разглеждане дали не е нужно налагането на допълнителни мита върху китайските електрически автомобили (EV), които се внасят в блока. Продължителността на проверката ще бъде 13 месеца, като ако се заключи, че е необходимо налагането на допълнителни мита, те ще се добавят върху вече съществуващите мита от 10% за китайски автомобили в Европа.
Източник: Капитал (16.10.2023)
 
FохLаѕеr пpeдcтaви нoвoпpидoбитaтa cи пpoизвoдcтвeнa бaзa в Бoтeвгpaд Една от водещите компании в сферата на листо-обработката на метали в България FoxLaser, представи на свои партньори от България и чужбина новопридобитата си база в Ботевград, както и иновативните нововъведения в производствената си база в София. Предприятието разполага с най-модерните възможности за обработка на метали - от напълно автоматизирани машини за 2D лазерно рязане на листов материали и 3D лазерно рязане на тръби и профили, през цифрово фрезоване и струговане, щанцоване, листоогъване, роботизирано заваряване, до автоматизирано нанасяне и изпичане на прахово-полимерни покрития и течно боядисване. Модерните машини, сред които лазерите на MITSUBISHI ELECTRIC, AMADA и MAZAK, 3D тръбен лазер на BLM Adige, щанцовите центри на AMADA и BOSCHERT, абкант-пресите на AMADA, роботите за заваряване на OTC Daihen и не на последно място линията за прахово боядисване на IDEAL LINE + WAGNER, затвърдиха статута на FoxLaser като пионер в лазерно рязане, щанцоване, листоогъване, заваряване на детайли и изделия от листови и профилни метали и неметали. В Ботевград е наскоро придобитата от FoxLaser фабрика MetallWerk. Инвестицията в новата база е в резултат на дългогодишното развитие на FoxLaser, благодарение на което компанията получава все по-комплексни и по-мащабни задания от различни чуждестранни партньори. Историята на FoxLaser и MetallWerk започва преди много години, когато тогавашната австрийска компания NISA е възложител на FoxLaser за лазерно рязане. Няколко години по-късно, софийската компания, заедно с други български инвеститори, подпомага предприятието в Ботевград, предпазвайки го от планирано закриване, предприето от австрийските му собственици. От тогава двете предприятия работят в партньорски отношения, а придобиването на MetallWerk е следващата логична стъпка от стратегията за развитие и растеж на FoxLaser.
Източник: Money.bg (17.10.2023)
 
САЩ стават все по-зависими от внос на алуминий, на фона на увеличаващото се търсене. Предлагането може да дойде от страни, които не показват съществени признаци за декарбонизация на своята индустрия, като Китай (58% от световния пазар) и Русия (5% от световния пазар). Неотдавна компании като Ford, GM, Pepsi и Ball Corporation се обърнаха към министъра на енергетиката Дженифър Гранхолм, с молба за федерални инвестиции в чист алуминий. Това сигнализира за нарастващата неотложност около местното снабдяване с чист алуминий. Компаниите молят за финансова подкрепа, за да спасят тази ключова американска индустрия, която ще става все по-важна, заради очаквания скок на търсенето, пише Fortune. Тези пионерски компании разбират, че САЩ стават все по-зависими от чуждестранното предлагане на алуминий и тъй като търсенето се увеличава, предлагането може да дойде от страни, които не показват съществени признаци за прочистване на своята индустрия, като Китай (58% от световния пазар) и Русия (5% от световния пазар). Въпреки че шестте останали топилни заводи в страната сега са само процент от глобалния първичен алуминиев капацитет, не винаги е било така. През 2000 г. САЩ бяха най-големият световен производител на първичен алуминий. През 2022 г. САЩ вече имат по-малко от 2% от световния пазарен дял. Според бизнеса днес производството на първичен алуминий в Съединените щати е на кризисни нива. "Докато прогнози сочат, че глобалното търсене на първичен алуминий ще се увеличи през следващите десетилетия, местното производство на материала продължава да намалява и е изложено дори на риск от изчезване. Ръстът на цените на електроенергията, липсата на достъп до евтина възобновяема енергия и недостатъчните федерални инвестиции затрудняват дори шест първични топилни завода", гласи писмото на компаниите. Компаниите алармират още, че без снабдяване с алуминий при предстоящия енергиен преход ще се разчита на алуминий с по-високо съдържание на въглерод във време, когато намаляването на емисиите е от съществено значение. Производители на алуминий като Alcoa също виждат проблемите в сектора. Според доклад от 2022 г. има необходимост от "намаляване на риска и бъдещите задължения чрез минимизиране на социалните и екологичните въздействия".
Източник: Money.bg (19.10.2023)
 
Най-големите производители на мед в света предупреждават, че не се разработват достатъчно мини, които да осигурят достатъчно количество от метала, необходим за нуждите на зеления преход. Предупреждението на производители идва в момент, когато цената на метала пада поради слабостта на световната икономика и инфлацията, което предизвиква резервираност по отношение на финансирането на нови проекти, съобщава Financial Times. Тази година цената на медта се е понижила до около 8 хил. долара за тон спрямо над 10 хил. долара за тон през миналата година, тъй като растежът на световната икономика се забави, а производството в новите мини в Перу и Чили се е увеличило. Въпреки това се очаква търсенето на метала да нарасне поради екологичния преход, както и икономическия растеж на Индия и други развиващи се страни. Според базираната в Лондон минна компания Anglo American стандартът на живот на средния човек на Запад изисква около 200-250 кг мед спрямо средно 60 кг в световен мащаб. Употребата на метала ще се увеличи в резултат на екологичния преход, като според S&P Global прогнозите са, че до 2035 г. тя ще се удвои до 50 млн. тона в сравнение с нивата от 2021 г. Според Катлийн Куърк, президент на Freeport-McMoran, най-големия производител на мед в света, повишаването на цените на медта няма да е достатъчно, за да се осигури необходимото количество от метала. "Сега въпросът не е само в цената. Тези други фактори са това, което наистина ще ограничи колко бързо можем да развием доставките", каза тя по време на провелия се в Лондон в началото на октомври FT Mining Summit. "Това, което може да се случи в крайна сметка, е, че този енергиен преход ще се проточи по-дълго." По време на срещата в Лондон Робърт Фридланд, основател на канадската минна компания Ivanhoe Mines, заяви, че настоящият период на по-ниски цени ще доведе до недостиг в бъдеще. Според Фарид Дадашев от RBC Capital Markets ръководителите не са склонни да инвестират в мини, чието изграждане ще отнеме 10-15 години и ще струва милиарди долари, при ниски цени и политическа несигурност в страните, които имат перспективни мини. "Като добавим и усложненията, свързани с по-дългите срокове за издаване на разрешителни, по-високата инфлация и като цяло намаляващото качество на рудните находища, това може би обяснява защо се намираме в ситуация, в която вероятно няма да има достатъчно мед, за да се постигнат целите за декарбонизация през следващите няколко десетилетия", предвижда Дадашев.
Източник: Капитал (19.10.2023)
 
Заводите на "Астра биоплант" ще бъдат затворени до месец Производството на биодизел и масла в Русе на "Астра Биоплант" върви към спиране заради недостига на суровина, съобщава Деян Станков от мениджмънта на "Астра Биоплант". Причините са от една страна неофициално забраненият внос на слънчоглед от Украйна за България, а от друга - земеделците в България отказват да продават на цена под 800 лв., въпреки че същият може да се купи по-евтино от чужбина заедно с транспортните разходи. В групата на "Астра Биоплант" работят 668 души, а направените инвестиции до момента са 260 млн. лв. Създадената през 2005 г. русенска компания има приходи за миналата година над 7 млрд. лв. Гигантският скок на приходите през миналата година при "Астра Биоплант" идва по всички направления на микса, като мощностите са били натоварени 85%. Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Групата от Русе има общо 7 завода - три маслобойни и четири производства за биодизел. Маслобойните произвеждат дневно по 1700 тона. Две от тях работят с рапица и една със слънчоглед. Капацитетът на производство на биодизел е 400 хил. тона годишно, като в момента натовареността им е 92%. Русенската група, базирана основно на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, на брега на Дунава, е създадена от Станко Станков. В нея има над 20 компании, разпределени в две основни направления. Едното звено е концентрирано около завода за биодизел в Сливо поле на "Астра Биоплант" и се занимава с производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Второто направление са минералните горива и транспортът. "Булмаркет груп" е шапката на всички дружества, занимаващи се с търговията с минерални горива и логистичните дейности, като "Булмаркет ДМ", "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н. Седемте линии за производство са в четири отделни дружества (виж карето), като са част от холдинговата структура "Астра финанс холдинг", но всички крайни продажби са през търговското дружество "Астра Биоплант". Заводите на "Астра Биоплант" са: "Оберьостерайхише биодизел България" има две линии за производство на биодизел с общ производствен капацитет 200 хил. мт/г. "Олео протеин" е с една линия за производство на олио и е с капацитет 290 хил. мт. "Астра грийн плант" има една линия за производство на биодизел с годишен капацитет 100 хил. мт, както и една линия за производство на олио с капацитет 91 хил. мт "Хай протеин" - една линия за производство на биодизел с годишен капацитет 100 хил. мт и една линия за производство на олио с капацитет 200 хил. мт (заводът е нает, като е собственост на друга фирма).
Източник: Капитал (23.10.2023)
 
"Фокс лазер" инвестира в придобиването на свой партньор "Фокс лазер" е компания с близо 25-годишен опит в сферата на металната листообработка - лазерно рязане на листов и профилен материал, цифрово щанцоване и листоогъване, прахово боядисване на детайли, роботизирано, лазерно и ръчно заваряване. Последната мащабна инвестиция на дружеството е в придобиването на ботевградското предприятие за обработка на метали и изработка на големи заварени конструкции "Металверк". Дружеството обслужва български и чуждестранни компании от Германия, Австрия, Швейцария и някои скандинавски страни, които оперират в секторите енергетика, агробизнес, опаковъчна индустрия, хранително-вкусова промишленост, фармация, машиностроене, увеселителна и гейминг индустрия. Двете компании - "Фокс лазер" и "Металверк", са класически подизпълнители - джоб шопър (Job Shopper), тоест не произвеждат собствени крайни продукти, а изработват различни детайли и конструкции от метал за бизнеса на своите клиенти. В производствената база на "Фокс лазер", разположена на 15 хил. кв. м в кв. "Модерно предградие" в София, се извършват 2D лазерно рязане на листов материали и 3D лазерно рязане на тръби и профили, цифрово фрезоване и струговане, щанцоване, листоогъване, роботизирано заваряване, автоматизирано нанасяне и изпичане на прахово-полимерни покрития. Преди години, когато австрийска компания "SAB Австрия", тогава собственик на "Металверк", планира да закрие бизнеса, "Фокс лазер" заедно с други български инвеститори участва в запазването му. Оттогава софийската фирма е в партньорски взаимоотношения с дружеството и придобиването му е логичен следващ ход в стратегията й за развитие и растеж. "Металверк" добавя към компетенциите на "Фокс лазер" машинна обработка - ЦПУ фрезоване и струговане, изработка и нанасяне на течни покрития върху едрогабаритни детайли. С тези допълнителни процеси се постига все по-голяма завършеност и независимост на производството.
Източник: Капитал (24.10.2023)
 
Lufthansa Technik създаде нова българска софтуерна компания Lufthansa Technik и българската IT компания CleverPine създадоха съвместното дружество ViTech, което ще създава софтуер за нуждите на бизнес сегментите на германската компания за доставка на технически услуги за самолети. Двете компании, които притежават новата фирма в съотношение 75 към 25%, обещават тя да "преобрази авиационната индустрия". Започвайки операции в началото на октомври, ViTech вече набира 85 софтуерни инженери, които да се присъединят към техния екип в София. Позициите включват инженерни мениджъри, софтуерни инженери, Scrum Master-и, UX дизайнери, Data Scientists и Product Owner-и. Фокусът на новосъздаденото дружество е да създава решения, насочени към дигитализиране и оптимизиране на услугите, предоставяни германската компания. От компанията уточниха, че поради глобалното значение на работата на ViTech, инвестицията ще нарасне неколкократно, а ат там – и търсенето на специалисти. От там не обявиха размера на първоначалната инвестиция, но уточниха, че тя "дава нужното начало за развитието на проекта по начин, по който да се гарантира качествено и устойчиво създаване на софтуерни решения за нуждите на бизнес сегментите на Lufthansa Technik.
Източник: economic.bg (25.10.2023)
 
Комстил със сертификат за инвестиция в автоматизирана складова база за над 1.5 млн. лв. Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева връчи сертификат клас „Б“ за инвестиция в модерна и автоматизирана складова база за 1 580 000 лв. на дружеството „Комстил“ ЕООД. Инвестиционният проект на компанията има за цел да предостави складови площи, услуги по пакетиране и етикиране на съхраняваните товари и да отговори на засиленото търсене на помещения за складиране. В периода на осъществяването му и като резултат от него се предвижда разкриване на 6 нови работни места. „Комстил“ ЕООД е дружество с предмет на дейност производство, разпространение, внос и износ на алуминиева и PVC дограма, щори, окачени фасади и др.
Източник: 24 часа (30.10.2023)
 
Една от най-големите в света диверсифицирани добивни компании – Glencore, е намалила за 9-те месеца производството на мед с 5 % до 736 хил. тона. Понижението отразява продажбата на австралийското находище Cobar през юни 2023 г. и по-ниските нива на извлечения мед като свързан метал. Glencore, както и преди очаква производство на ниво от 1 млн. 40 хил. тона. Производството на никел е спаднало с 16 % - до 68,4 млн. тона. Glencore намалява и годишната си прогноза за никела – до 102 хил. тона (с отклонение от 4 хил. тона) от предходната, която бе за 112 хил. тона (с отклонение от 5 хил. тона). Спадът се обяснява със забавящото се възстановяване на производителността на Raglan след стачките през 2022 г., проблемите и спирането на техническото обслужване на завода Sudbury и преразглеждането на добива от находището Koniambo. Производството на кобалт се е свило с 2% (до 32,5 хил. тона), на цинк – с 4% (672,1 хил.тона), а на въглища се е увеличило с 2% до 83,9 млн. тона. Годишните прогнози за всички са потвърдени. Прогнозата за ферохром беше намалена от 1,310 милиона тона (с отклонение от 30 хиляди тона) до 1,2 милиона тона (с отклонение от 30 хиляди тона). Glencore продължава да очаква коригираната печалба преди данъци и лихви за 2023 г. да надхвърли горната граница на дългосрочния диапазон от 2,2 милиарда до 3,2 милиарда долара годишно, с вероятен резултат в диапазона от 3,5 до 4 милиарда долара.
Източник: 3e-news (30.10.2023)
 
"Запорожстал", стоманодобивен завод от съветската епоха в южния украински град Запорожие, успя досега да продължи да работи въпреки недостига на персонал, блокирания износ, прекъсванията на електрозахранването и заплахата от руски ракети атаки. Докато производителите не успеят да доставят стомана на пазарите през Черно море, където Русия продължава да представлява заплаха за корабоплаването, има малка перспектива за възстановяване на сектор, който е втори след селското стопанство по важност за икономиката на Украйна. В съветско време Украйна е произвеждала повече от 50 милиона тона годишно, това падна до 21-22 милиона тона към 2021 г., а след нахлуването на Русия миналия февруари продукцията достигна 6.3 милиона през 2022 г. През първите девет месеца на 2023 г. производството е намаляло с още 17% на годишна база до 3.9 милиона тона (за цялата година може данните да покажат умерен ръст). Малко светло петно е вътрешното търсене, което нараства, тъй като Украйна произвежда повече оръжия, изгражда бомбоубежища и започва да възстановява градове, пострадали по време на войната. Но дори при почти удвояване на потреблението до 2,6 милиона тона между януари и септември, това не е достатъчно, за да поддържа сектор, който изнасяше четири пети от продукцията си. Преди пълномащабната инвазия металургичният сектор като цяло представляваше 10% от БВП на Украйна и 30% от износа. Тъй като доставките в Черно море практически не съществуват, производителите на стомана изпращат колкото могат повече продукция по железопътен транспорт в Европа. Тази година тарифите за товарния железопътен транспорт ще се увеличат, което ще повиши разходите с още 20-30%. Междувременно по-малко от 100 хил тона стомана са преминали през южните пристанища около Одеса досега през 2023 г., твърди Станислав Зинченко, ръководител на украинския изследователски център за суровините GMK Center. Това е много малък процент от необходимото. "Запорожстал" очаква да изнесе две трети от своите 2.4-2.5 милиона тона производство на желязна руда и валцована стомана през 2023 г. Преди инвазията производството беше 4.2 милиона тона годишно. Освен ограничения износ, стоманодобивните предприятия трудно намерат достатъчно персонал, въпреки че работят с намален капацитет. Няколкостотин служители на "Запорожстал" напуснаха града в началото на войната поради близостта до фронтовите линии - само на 50 км, както и заради обстрела най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която е под руски контрол. Други 1050 са отишли да служат във въоръжените сили, 40 от които са загинали. Като цяло заводът е загубил 20% от работната си сила преди инвазията от около 10 хил. души. Нередовното електрозахранване също заплашва да намали допълнително производството, точно когато зимата наближава и натискът върху мрежата наближава върхови стойности. Миналата зима Русия удари украинската електрическа система със стотици ракети и дронове, повреждайки около 40% от мрежата. Някои трябва да бъдат ремонтирани, а и температурите започнаха да падат, което води до повишаване на търсенето на енергия.
Източник: Дневник (04.11.2023)
 
Производителят на метални опаковки "Булметал" ще търси 10 млн. лв. на борсата Производствено предприятие ще направи първото първично публично предлагане (IPO) на основния сегмент на Българската фондова борса от близо две години. Базираната в Гурково "Булметал", която прави метални опаковки, ще се опита да набере малко над 10 млн. лв. Средствата ще бъдат инвестирани в разширение на капацитета и допълнителна автоматизация. Проспектът беше одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Инвестиционен посредник по предлагането е "Елана трейдинг". "Булметал" ще предложи 1 130 450 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 8.85 лв. всяка. С набраните средства ще бъде увеличен капиталът на дружеството. Мажоритарен собственик в момента е Кольо Атанасов, който държи 88% от акциите. В средата на август общото събрание на "Булметал" е взело решение компанията да придобие публичен статут и да отпадне предимството на акционерите при записване на новите акции. "Булметал" е създадена през 1995 г. и произвежда различни метални опаковки за бои и храни, както и аерозолни флакони. Около 70% от продукцията се изнася в Европа. Основната фабрика на компанията се намира в Гурково, има и цех в Стара Загора. Дружеството е собственик също на производители на машини за опаковки в Италия и Германия. През 2022 г. консолидираните продажби на "Булметал" нарастват с над 25% до 111.2 млн. лв., а нетната печалба скача близо 6 пъти до 8.7 млн. лв. В компанията работят около 400 души.
Източник: Капитал (06.11.2023)
 
Съединените щати инвестират стотици милиони долари в опит да се доближат до вложенията на Китай в африканския “Меден пояс” (Централна Африка, разположен между границите на Северна Замбия и южната част на Конго и е известен с мините си за добив на промишлена мед). Регионът е богат на минерали, които са изключително важни за производството на батерии и на други компоненти за източниците на възобновяема енергия. Което прави Замбия и Демократична република Конго последните арени на битка за надмощие между Вашингтон и Пекин. Американците се включват малко късно в състезанието, защото Китай вече е инвестирал почти 1 трлн. щ. долара в инфраструктурни проекти в развиващите се държави през последното десетилетие чрез инициативата на президента Си Дзинпин “Един пояс, един път”. Съединените щати обаче в момента влагат средства в коридора Лубиту – 100-годишна железопътна линия, която свързва ключви африкански мини с анголското пристанище Лубиту на Атлантически океан. Това е част от американските амбиции да оспорят доминиращата позиция на китайците. Тези инвестиции могат да предложат бърз маршрут до Съединените щати и Европа за превоз на важните минерали. Същевременно, новоучредената фирма от Силициевата долина KoBold, подкрепена от Бил Гейтс и от компанията за изкуствен интелект OpenAI на Сам Алтман, работи усърдно за трансформирането на огромните си медни залежи в Северна Замбия в мина, която ще е най-облагодетелствана от проекта за коридора Лубиту. През 70-е години на миналия век Китай първо построи железопътна линия от “Медния пояс” на изток до пристанището Дар ес Салаам в Танзания. По-късно китайска държавна компания възстанови ключов железопътен маршрут в Ангола, за който е платила 2 млрд. долара. През последните десет години китайците са инвестирали почти 1 трлн. щ. долара в инициативата “Един пояс, един път” за инфратруктурни проекти в развиващите се държави. Проблемът е, че Китай не само доминира в инфраструктурата, но и по-голяма част от производството на мед на Конго е под контрола на китайскит компании, а в мините на Замбия има съвсем малки американски инвестиции. Тук влиза KoBold с амбициите си да изгради медна мина, която да се възползва пълноценно от проекта за коридора Лубиту.
Източник: Банкеръ (06.11.2023)
 
Светът върви към производство на все по-голямо количество чиста енергия, на фона на целите за намаляване на негативните последствия от глобалното затопляне. Не само, че се проектират и изграждат нови огромни проекти, но се мисли и как да се използват стари съоръжения, които да бъдат преоборудвани и използвани за тези цели. Един такъв случай е американската фабрика Sparrows Point Steel, за която Морската администрация на Министерството на транспорта на САЩ отпусна 47,4 милиона долара, за да се смени предназначението й. Sparrows Point Steel, някога е била Bethlehem Steel - най-големият производител на стомана в света - през 50-те години на миналия век, който е давал работа на 30 000 работници на мястото. Намира се на близо до пристанището на най-големия град в щата Мериленд Балтимор. Bethlehem Steel е основана през 1887 г. Сривът на стоманодобивната индустрия в САЩ обаче доведе до фалит на завода и беше затворен за постоянно през 2012 г. Според властите сега, чрез Закона за инфраструктурните инвестиции и работните места и Закона за намаляване на инфлацията, работните места в производството обратно в САЩ и в частност в Мериленд се връщат и тази инвестиция ще помогне на Балтимор да се превърне конкурентен производствен център за офшорна вятърна енергия и водеща дестинация за чиста енергия. Вероятно Point Steel Mill няма да бъде толкова голям, колкото своя предшественик, но пък ще е много по-устойчив от него.
Източник: Money.bg (10.11.2023)
 
Шипинг индустрията увеличава усилията си по изместване на производството на контейнери извън Китай. Причините за желаното намаляване на зависимостта от Пекин са увеличеното геополитическо напрежение по оста САЩ - Китай, както и възможни прекъсвания в местната верига на доставки. Мерките се предприемат както от различни компании, така и от правителства. Целта им е да гарантират, че сценарият от пандемията, при който търговският баланс беше нарушен, няма да се повтори. Нуждата от диверсифициране на производството не е изненадваща, тъй като Китай отговаря за около 95% от глобалната продукция на контейнери, показват данни на консултантската компания, която специализира в морската индустрия, Drewry. Топ три на производителите са три държавни китайски предприятия, което допълнително увеличава желанието за намиране на алтернативни производители. Карл Бенцел, един от петимата комисари, които ръководят Федералната морска комисия, независимият американски регулатор на корабоплаването, каза пред Financial Times, че доминирането на Китай в производството на контейнери е "монопол" върху "основен продукт". Неговият доклад, публикуван миналата година, установи, че китайският бизнес бавно увеличава производството по време на пандемията. Това изостри недостига на контейнери, когато много от тях бяха хванати в капана да са на кораби и в пренаселени пристанища. По този начин търговията спадна, докато разходите се покачиха значително. Докато в сектора сега има свръхпредлагане на контейнери поради спадащото търсене на износ, фирмите и служителите се стремят да гарантират, че са по-добре защитени срещу бъдещи геополитически или търговски смущения. Шипинг индустрията "в по-голямата си част е извън полезрението", казва Бенцел. "[Но] ако има нарастващо напрежение в Тайван, хората ще започнат да гледат тази верига за доставки", добави той. Засега страни в Азия и САЩ са разглеждани като главни кандидати за поемане на производствен капацитет. Собственици на нови фабрики във Виетнам заявиха пред Financial Times, че биха могли да построят около една шеста от контейнерите, които обикновено се произвеждат за една година. Освен това се очаква добавянето на значителен производствен капацитет в Индия. Ръководителят на отдела за проучване на контейнерното оборудване и лизинг в Drewry Джон Фоси каза, че търсенето най-вероятно ще се насочи към Виетнам. Подобно на Китай, страната се превръща в евтин производствен център. През последните години Ханой увеличава обемите на износа си за страни като САЩ, тъй като мултинационалните компании преместват производството си далеч от Китай. През август виетнамската стоманодобивна група Hoa Phat обяви първата доставка на контейнери от новия си производствен завод в южната част на страната. Говорител тогава заяви, че съоръжението за 122 млн. долара може да произвежда около 200 хил. 20-футови еквивалентни единици (TEU) годишно. В крайна сметка се очаква капацитетът да бъде увеличен до 500 хил. TEU годишно. Действията на Hoa Phat последват плановете, обявени от южнокорейската държавна Korea Ocean Business Corporation (KOBC) за увеличаване на производството в друга фабрика за контейнери във Виетнам. Тя отвори врати миналата година, като KOBC каза, че ще произвежда до 100 хил. TEU годишно. В изявление до FT KOBC обвини китайските производители, че "използват господстващата си пазарна позиция", за да "договорят цените и продукцията". От предприятието добавиха, че са почувствали "необходимостта да диверсифицираме нашите източници на доставки" по време на пандемията. Отвъд Виетнам производителите на контейнери се насочват също към Индия, каза пред изданието Джойс Тай, управляващ директор на Freightos за Азиатско-Тихоокеанския регион. В същото време САЩ се стремят да подкрепят разработването на "умни контейнери" с по-висок марж, които са оборудвани с технология за проследяване.
Източник: Капитал (13.11.2023)
 
"Булметал" инвестира 25 млн. евро в нова фабрика Един от най-големите производители на лек метален амбалаж в България и региона - "Булметал", ще изгражда нова фабрика в Гурково. Инвестицията ще е в размер до 25 млн. евро, като новите производствени мощности ще бъдат разгърнати върху 12 000 кв.м в близост до гарата в града. Целта е оптимизация на дейностите на компанията. В плановете на "Булметал" влиза внедряването на т.нар door-to-door модел, при който производствени линии ще се инсталират директно при големи клиенти - така се оптимизират складовите наличности и намаляват значително разходите за транспорт и опаковка, обясни пред медията финансовият директор Бойко Шойлеков. "Булметал" е създадена през 1995 г. и днес на годишна база произвежда по над 100 млн. метални опаковки за над 400 компании от Европа. Клиентите ? са от хранителната, козметичната, химическата и ред други индустрии. Само като производител на амбалаж, "Булметал" е сред водещите в металургичния сектор у нас с над 73 млн. лева оборот през 2022 г., но ако се прибавят и машиностроителните дейности вече говорим за бизнес с близо 112 млн. лева приходи. Холдингът притежава и транспортно дружество, както и италиански и германски компании, специализирани в автоматизация и производство на индустриално оборудване.
Източник: Money.bg (14.11.2023)
 
Откакто "Дънди прешъс металс Крумовград" - дъщерна компания на канадската Dundee Precious Metals (DPM), започна изграждането на мина за златно-сребърни руди през 2016 г. с инвестиция 178 млн. долара и добив две години по-късно, Крумовград се промени значително. Освен работни места - над 95% от заетите 290 души са местни хора, много от тях върнали се от чужбина, компанията осигурява и съществени приходи на общината, в която живеят 17 хил. души. Само за миналата година Крумовград е получил близо 17 млн. лв. от "Дънди прешъс металс" под формата на концесионни такси, местни данъци и дарения. Даренията, които компанията е направила, са за още 7.14 млн. лв., или 5.8% от печалбата преди облагане. Финансовата подкрепа, която компанията оказва, е на базата на подписания през 2015 г. меморандум с общината. Според него за периода си на работа "Дънди прешъс металс Крумовград" ще инвестира общо 17 млн. долара (около 24 млн. лв. към датата на подписване) в подобрение на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, културата и спорта. Други 5 млн. долара са предвидени за стимулиране развитието на местния бизнес чрез специално създадения от компанията фонд. Целта е да се създадат устойчиви предприятия, които да осигуряват работа на хората и след като добивът приключи. От началото на фонда през 2019 г. досега са усвоени 5.8 млн. лв. за 58 проекта, които са създали 130 работни места. Финансиране са получили производители на зеленчуци, етерични масла, дограма, трикотаж и други, както и доставчици на услуги като автосервизи и машинно пране на килими. Фондът предоставя като грант 55% от стойността на проектите, други 35% са заем с преференциална лихва от партньорската банка ОББ, а 10% е самоучастие. "Ада тепе", както се нарича рудникът край Крумовград, е първата и засега единствената нова мина в страната след промените. Строителството на рудника и на съоръженията към него започна през 2016 г. - пет години след като докладът по ОВОС беше одобрен. Първите количества руда бяха добити през 2018 г., а през следващата година започна и преработката й до концентрат - крайният продукт на предприятието. За разлика от концентрата на "Дънди прешъс металс Челопеч" - другото дружество на DPM в страната, който се изнася за претопяване в Намибия, продукцията от Крумовград се преработва в страната - от завода на "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Рудникът е сравнително малък, като запасите му са изчислени да стигнат до септември 2026 г. Закриването и рекултивацията ще осигурят работа на част от хората за още 3-4 години. Затова и надеждите на компанията са да намери нови находища. В проучвания в района на "Ада тепе" само през миналата година са вложени 5.3 млн. лв., а общо от влизането на DPM в страната през 2005 г. инвестициите в търсене на нови руди около Крумовград и Челопеч се оценяват на 80 млн. лв.
Източник: Капитал (14.11.2023)
 
„Алкомет“ влошава финансовите си резултати „Алкомет“ влошава финансовите си резултати за деветмесечието и записва загуба. Дружеството отчита спад на произведения алуминиев прокат, както и валцовата и пресова продукция. Произведеният алуминиев прокат от леярния цех на дружеството за първото полугодие на 2023 г. е 49 612 метрични тона, количество с около 20% по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. Произведената валцова и пресова продукция от дружеството към края на третото тримесечие на 2023 г. е 40 224 метрични тона, което е с около 29% на годишна база. Пазарът на пресови продукти е притиснат от занижено търсене и високи складови наличност, особено в соларната индустрия и строителството. Автомобилната индустрия е в сравнително добро състояние, но новите проекти се забавят заради дългите срокове на внедряване и въвеждане в редовно производство. Спадът се дължи основно на големите икономики – Германия например предизвиква намаление на продажбите на пресови изделия с 4,4% през деветмесечието на 2023 г. на годишна база. При валцовите продукти спадът на продажбите е с малко над 38%. Най-значителен е при фолиото за конвертиране – 65,8%, финстока – 51,1%, и домакинското фолио – 42%. Препълнените със стока дистрибуторски складове намаляват поръчките за листа и ленти съответно с 26,1% и 37%. Останалите валцови продукти бележат също негативен резултат на продажбите, съответно: обмазано фолио от 29,3% и техническо фолио от 16,2%. Очакванията са възстановяването на пазарите да започне през 2024 г. Продажбите на „Алкомет“ към края на септември на годишна база се свиват с 41% до над 345,2 млн. лева от почти 586,7 млн. лева към края на септември 2022 г. Към края на септември компанията отчита загуба в размер на 919 хил. лева при над 34 млн. лева печалба година по-рано и 3,7 млн. лева печалба за полугодието. В последната година акциите на „Алкомет“ поскъпват с над 3%, а пазарната капитализация възлиза на повече от 135,5 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2023)
 
За близо 600 фирми данък печалба се повишава на 15% Близо 600 големи компании и дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас ще бъдат облагани с по-висок корпоративен данък от 1 януари 2024 г. Вместо с 10% печалбата им ще бъде обложена с 15%, от което в бюджета още догодина се очакват около 220 млн. лв. повече приходи от този налог. По-високият данък печалба ще засегне само дъщерните дружества на мултинационални корпорации в България, както и изцяло национални групи предприятия, на които годишните приходи в консолидираните финансови отчети на компанията-майка надхвърлят 750 млн. евро през поне две от последните четири години. Т.е. не всички над 1120 фирми у нас, които са част от многонационални групи, ще бъдат обложени с допълнителен данък печалба. По-високата данъчна ставка е резултат от две решения за въвеждане на глобален минимален данък – директива на Европейската комисия и решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. България е една от 130-те държави, които подкрепиха преди две години правилата на ОИСР за въвеждането на 15% глобален минимален данък печалба. От Министерството на финансите уточниха, че 15-процентият данък ще засегне 309 фирми у нас, които са част от корпорации с компания-майка в Европейския съюз, 280 – с компания-майка в страна извън ЕС и 5 национални корпорации. Данъчните промени не получиха достатъчен брой гласове в бюджетна комисия, за да бъдат одобрени на първо четене. Депутати от различни политически сили дадоха заявка, че много от предложенията на Финансовото министерство може да бъдат променени.
Източник: Новинар (21.11.2023)
 
"Булминт уан" ще затвори производствения цикъл с рафинерия Пловдивската "Булминт уан", която работи като частен монетен двор и произвежда инвестиционни продукти от благородни метали, ще добави ново звено към процесите си. Освен да преработва готови суровини до монети и медали, предприятието ще започне само да произвежда злато и сребро от специална сплав, затваряйки по този начин цикъла. Това е целта на проекта за изграждане на собствена рафинерия, който компанията подготвя в момента. Проектът е на производственото дъщерно дружество "Булминт пръдъкшън", което предстои да се слее с шапката "Булминт уан". Той предвижда да бъде добавен нов процес - рафиниране на благородни метали до чистота 999.9, както и изграждане на аналитична лаборатория. Като суровина ще се използва златно-сребърна сплав "Доре", която се доставя от външни фирми и идва под формата на блокове. Самото рафиниране протича на два етапа - разделяне на двата метала по химичен път и електрохимическа очистка на принципа на електролизата. Досега в оборудване на рафинерията и лабораторията са инвестирани над 450 хил. лв. В двете компании - "Булминт уан" и "Булминт продъкшън", в момента са заети 122 души. "Булминт уан" е създадена през 2004 г. в Пловдив и е собственост на трима българи. През 2022 г. приходите й нарастват с 65% до 224 млн. лв. Прогнозите за тази година са те да достигнат 1.5 млрд. лв.
Източник: Капитал (21.11.2023)
 
"Карлсберг България" инвестира близо €2 милиона в хибриден автопарк С изцяло подновен автопарк от 217 хибридни автомобила ще разполага до края на 2023 г. "Карлсберг България", като инвестицията в него е размер на близо 2 млн. евро, съобщиха от компанията. Избрани са модели на Toyota, които са с почти напълно тихо задвижване за до 50% от времето, прекарано на пътя. Според "Карлсберг България" това прави возилата "чудесен избор за градски и междуградски пътувания" - и то със значително намалено отделяне на въглеродни емисии в атмосферата. Всички служебни коли имат "блокиращи дрегер устройства, които не позволяват управлението на автомобила в нетрезво състояние". От "Карлсберг България" се похвалиха, че за периода 2015-2022 г. са постигнали намаление на въглеродните си емисии в размер на 24% по цялата верига от доставката на суровините през производството до пристигането при крайния потребител. "Общото количество спестени въглеродни емисии е 58 хиляди тона въглеродни емисии, което се равнява на въглеродния отпечатък от 22 000 коли", допълват от компанията.
Източник: Money.bg (22.11.2023)
 
Европейската нефтохимическа индустрия е в смъртна агония Европа продължава да консумира огромни количества пяна, бои, полимери и всякакви други рафинерни продукти. Просто замени продуктите на собствените си фабрики с вносни стоки. Нефтохимическата промишленост по своето естество е много енергоемка. Днес природният газ е около 5 пъти по-скъп в Европа, отколкото в Съединените щати. Сега е много по-евтино да купите етилен, суровината за производството на пластмаса, в Тексас и да го транспортирате през Атлантическия океан до Европа за преработка, отколкото да го направите на континента. Крайният резултат е отслабване на икономическата активност в Европа, промени в търговския баланс в химическата промишленост на ЕС и в крайна сметка загуба на работни места и на енергийна сигурност. Средно един европеец консумира около 150 килограма пластмаса годишно. Това е над 2 пъти повече от средното за света от 60 килограма, както съобщава Европейската агенция по околна среда. Пластмасата е навсякъде: от опаковки за храни и строителни материали до мобилни телефони и дрехи. Нефтохимическата промишленост работи предимно с два вида суровини: Това е природен газ и първият продукт от дестилацията на петрол (директен бензин или нафта). Вторият вид суровина е страничен продукт от рафинирането на нефт и е донякъде подобен на бензина. Според Международната агенция по енергетика потреблението на нафта в Европа ще спадне до 34,2 милиона метрични тона тази година, което е 48-годишно дъно. В сравнение с предпандемичния период потреблението е намаляло с 18,5%, а в сравнение с рекордното ниво отпреди 20 г., потреблението е намаляло с почти 40%. Фиксираните разходи в нефтохимическата промишленост са огромни, поради което компаниите работят с парни крекери на пълен капацитет през цялата година. Ако натоварването е под 90% от пълния капацитет, има причина за безпокойство. Ако е 85%, това е лошо. Ако тази цифра не надвишава 80%, това вече е катастрофа. През последните месеци обаче тези инсталации работят на 65-75% от проектния си капацитет, а това вече е нерентабилно, съобщава Bloomberg. Лидерите в индустрията признават, че няма да могат да търпят дълго време загуби. Така че през 2024 г. можем да очакваме затваряне на индустриални предприятия. Инвестиционната банка Jefferies Financial Group изчислява, че делът на разходите на европейските химически компании за нови проекти в Азия е нараснал с около 50% през последните 15 години. Преди пандемията търговският баланс на Европа с останалия свят в химикалите обикновено имаше излишък от около 40 милиарда долара. Миналата година тази цифра спадна до 2,5 милиарда. Възможен е известен растеж през 2023 г., но прогнозите за 2024 г. са много мрачни. Стоманолеярни, текстилни и корабостроителни фабрики се преместват на изток. Този път съперник е не само Китай, но и САЩ, защото те имат въглеводороди в изобилие. При президента Джо Байдън вътрешното производство на въглеводороди рязко се увеличи. Индустриалната и енергийната политика са важни. Ако Европа иска да запази част от предишната си индустриална мощ, нейното политическо ръководство трябва публично да подкрепи нефтохимическата промишленост, дори ако подобни действия не са популярни сред гласоподавателите, загрижени за климата. А самата индустрия също има нужда от самокритичен анализ. Необходима е спешна консолидация. Сега има твърде много компании и съответно изпълнителни директори на тон произведена пластмаса. Намаляването на разходите трябва да започне отгоре.
Източник: actualno.com (27.11.2023)
 
С изключително голям пробив в сферата на съхранението на енергия се похвали шведската компания Northvolt. Тя представи евтина и щадяща околната среда натриево-йонна батерия, която има плътност от 160 ватчаса на килограм. Тя е по-безопасна, достъпна и екологична от решенията, съдържащи никел, манган, кобалт или железен фосфат, тъй като съдържа масови минерали като желязо и натрий. Базира се на твърд въглероден анод и като от материал, наречен Prussian White - не се използват литий, никел, кобалт или графит. Според Northvolt батериите им запазват високите си характеристики в голям температурен диапазон, като това ги прави особено подходящи за съхранение на енергия даже на места с предизвикателен климат като Близкия Изток и Африка. Освен това, производството може да става с местни материали и така не се налага използването на комплексни вериги на доставка, характерно за конкурентните разработки. Следващите генерации натриево-йонни батерии ще имат по-висока плътност - сега тя е наполовина на тази при акумулаторите на Tesla, например. След това надграждане ще ги видим и в електромобили, посочват от компанията. Northvolt имат големи амбиции с голямо покритие. Ключовите им клиенти включват BMW, Scania, VW и ред други, като поръчките са за 55 млрд. долара. Те се изпълняват от общо 5000 служители в няколко държави.
Източник: Money.bg (27.11.2023)
 
Търговските отношения между Европейския съюз и Русия са сериозно засегнати от руската военна инвазия в Украйна на фона на забраната за внос и износ на редица продукти, която е част от санкциите, наложени от ЕС на Русия. И вносът, и износът са намалели значително спрямо нивата им отпреди войната, информира европейската статистическа агенция Евростат. Делът на Русия в общия внос в Евросъюза от трети страни намалява от 9,5% през февруари 2022 г. до 2 на сто през септември 2023 г., сочат сезонно коригираните данни на Евростат. През същия период общият износ на страните от ЕС за Русия намалява от 3,8% до 1,4%. Дефицитът при търговията на Европейския съюз с Русия достигна паричен обем от 18,6 милиарда долара през март 2022 г. заради високите цени на енергийните продукти. След това търговският дефицит намаля, като през март 2023 г. достигна до около 100 милиона долара, след което не се промени съществено до септември 2023 г., когато нараства до 1 милиард долара, посочва Евростат. Делът на Русия във вноса на Евросъюза от трети страни на горива и метали сериозно спада при вноса на руски природен газ, на минерални (нефтени) масла и на никел. Намалява и руският внос на желязо, както и на стомана. При торовете обаче делът на вноса от Русия в ЕС се увеличава през третото тримесечие на 2023 г., след като намаля през предходното тримесечие. Делът на руските торове спрямо общия импорт на торове в ЕС от трети страни намалява от 27 на сто през третото тримесечие на 2021 г. до 17 на сто през същия период на 2022 г. През юли - септември 2023 г. този дял обаче отново се повишава до 27 на сто. Руският дял в общия внос на природен газ в ЕС от трети страни намалява значително (с 27 проценти пункта - п.п.) между третото тримесечие на 2021 г. и същото тримесечие на 2023 г. Същевременно е отчетено повишаване на дела при вноса на синьо гориво от САЩ (+14 п.п.), Норвегия (+ 7,6 п.п.) и Алжир (+5,5 п.п.). При минералните масла за същия двугодишен период делът на руския внос в ЕС е намалял с 25 процентни пункта, докато се увеличава вносът от САЩ (+7 п.п.), Норвегия (+4 п.п.) и Саудитска Арабия (+2 п.п.). Междувременно делът на Русия при вноса на никел в Евросъюза също е спаднал (-14 проценти пункта), докато този от САЩ се е увеличил (+5 п.п.).
Източник: БТА (28.11.2023)
 
Частен съдебен изпълнител пуска за втори път продажбата на линия за производство на валцови стоманени топки. През месец септември имаше един опит за търг, който явно завърши без да бъде посочен нов собственик. Този път обаче цената, е с 305 000 лева по-ниска от първоначално обявената. Така сега парите, за които се продава бизнесът е точно 2 746 656 лева. Линията за производство на валцови стоманени топки се състои от машини, съоръжения, инсталации и оборудване. Заводът е собственост на фирма "Смартбол 2020" ЕООД, дъщерна фирма на "Електростомана 2004", вече обявена във фалит. Поточната линия и базата се намират в Карлово. Задълженията на предприятието е над 17,8 млн. лева по непогасени големи банкови кредити, НАП и контрагенти.
Източник: Агенция Фокус (28.11.2023)
 
ЕК прие 250 км газопровод за пренос на водород между България и Гърция. Първият водороден проект за България е включен в публикувания от Европейската комисия първи списък на проектите от общ интерес и проектите от взаимен интерес за ЕС. Предложеният от „Булгартрансгаз" проект "Водородопреносна инфраструктура в България" е ключов за реализиране на концепцията за транспортиране на чист водород. Планираната инфраструктура е нов тръбопровод с дължина около 250 км и две компресорни станции в района на Дупница и Кулата. Предвижда се създаването на водородна точка на междусистемно свързване с мрежата на гръцкия газопреносен оператор DESFA в района на Кулата / Сидирокастро. Новата инфраструктура ще позволява двупосочен пренос както на водород, произведен в страната, така и на водород от Гърция. Включването на проекта "Водородопреносна инфраструктура в България" в списъка на проекти от общ интерес за общността е важна стъпка в изпълнението на целите на ЕС за декарбонизация и осигуряване на достъпна енергия за всички потребители.
Източник: 24 часа (29.11.2023)
 
Ръководството на втората по големина металургична компания в света ArcelorMittal ще затвори подразделението си в Република Южна Африка (ЮАР) и ще съкрати общо 3500 служители на местните предприятия.Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на изявление на транснационална корпорация. Основната причина за това решение е икономическата криза, на която металургичният гигант е подложен в момента. Подразделението в ЮАР, завимаващо се с производството на специални металургични продукти, ще бъде поставено в режим на техническо обслужване. Под заплаха от пълно затваряне са заводите Newcastle Works, Vereeniging Works и валцовачните цехове, които използват суровини от Нюкасъл, според изявлението на компанията. На този фон акциите на ArcelorMittal по време на търговията на фондовата борса в Йоханесбург вчера веднага паднаха с 6,6% спрямо нивото на затваряне при предишната сесия. Главният изпълнителен директор на ArcelorMittal-Южна Африка, Кобус Фьорстер коментира, че Бордът на директорите и представителите на висшия мениджмънт на компанията са стигнали до общото решение за спиране на бизнеса в Южна Африка "след изчерпване на всички възможни опции". По думите му, затварянето на подразделението в ЮАР ще помогне на световната металургична корпорация "да осигури устойчивост на бизнеса си в дългосрочен план".
Източник: Money.bg (30.11.2023)
 
"Аурубис" ще извлича 500 тона повече мед от отпадъците с 46 млн. евро инвестиция Най-голямата компания в страната - медодобивната "Аурубис България", ще инвестира 46 млн. евро в проект, който ще позволи годишно да се извличат 500 тона мед, които сега остават в отпадъците. Модернизацията ще доведе и до значително намаление на неорганизираните емисии газове. Проектът предвижда да бъдат направени подобрения в процеса на преработка на шлака, като охлаждането вече няма да се извършва в ями, а в над 200 специални съда. Това на практика ще увеличи количествата произведена мед, като намали загубите в шлаката. След като проектът приключи, компанията ще може да извлича около 500 тона мед повече годишно, което означава създаване на повече стойност и по-ефективно използване на ресурсите. Това ще се отрази и на печалбата на групата с около 5 млн. евро от финансовата година 2026-2027 нататък. Инвестицията ще има и важен екологичен ефект. Проектът в България е част от стратегическите цели за устойчивост на Aurubis, които са насочени към постоянно минимизиране на въздействието на производството върху околната среда и климата. От 2000 г. досега групата е инвестирала над 830 млн. евро в мерки за опазване на околната среда.
Източник: Капитал (01.12.2023)
 
Мажоритарният акционер иска да изкупи и останалите 9.50% от акциите на “Ямболен” „Еникорп“ АД, в качеството му на акционер, притежаващ пряко повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на „Ямболен“ АД, отправя търгово предложение за закупуване на до 116 144 броя акции от останалите акционери в ямболската фирма, която е от сектора на зелената и възобновяема енергия. Към момента „Еникорп“ притежава пряко и чрез свързани лица 1 106 155 броя обикновени, безналични акции, с право на глас, представляващи 90.50% от капитала на „Ямболен“. Възможно след изтичане на срока за приемането му дружеството да престане да бъде публично и без да е изпълнено условието по чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Търговият предложител възнамерява да поиска отписване на „Ямболен“ от регистъра на Комисията за финансов надзор (КФН). „Еникорп“ предлага да закупи тези акции при цена от по 2 лева всяка една. Търговият предложител не смята да променя дейността на дружеството, която е в областта на производството на електрическа енергия от фотоволтаичната централа, осъществяване на допълнителни услуги от дружеството и отдаване на сгради и съоръжения под наем. Основна стратегическа цел е запазване и поддържане на инсталираните системи, което ще даде възможност на дружеството да функционира и да обслужва редовно своите задължения. „Ямболен“ вече изпълни своите инвестиционни планове чрез въвеждането в експлоатация през юни 2023 г. на фотоволтаичната електроцентрала. Дружеството вече осъществи по-рано през годината своята стратегическа трансформация като от производител на химически вещества се преобразува в производител на електрическа енергия в областта на възобновяеми енергийни източници.
Източник: Банкеръ (04.12.2023)
 
Производителят на метални опаковки "Булметал" готви първото IPO на БФБ от февруари 2021 г. Близо година и десет месеца след последното първично публично предлагане на акции (IPO) на основен пазар на Българската фондова борса (БФБ) – това на хазартната компания „Телематик Интерактив България“ АД, производителят на метален амбалаж „Булметал“ АД ще се листне на борсата. Компанията планира в периода 8-15 декември 2023 г. да набере до 10 млн. лева, като предложи нови 1 130 450 акции на инвеститорите. Акциите са с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 8,85 лева.Публичното предлагане ще се смята за успешно, ако бъдат записани поне 900 хил. акции, или малко под 8 млн. лева, уточняват от мениджъра на емисията „ЕЛАНА Трейдинг“. Дружеството предвижда да инвестира набраните средства в производствен капацитет, като изгради производствени мощности близо до крайните си потребители, 70% от които оперират на пазари в Източна и Западна Европа. „Булметал“ е създадена през 1995 г. Компанията произвежда метални опаковки за храни, бои, аерозоли. Основното предприятие на дружеството в България се намира в Гурково, близо до Стара Загора, като има производства и в Германия и Италия чрез дъщерни дружества. Компанията произвежда и машини за производство и затваряне на опаковки, както и осъществява сервиз на такива машини. Бизнесът с опаковки генерира около две трети от годишните продажби на hрупата, а останалата една трета идва от машиностроителното направление. Румъния, Гърция и България са водещи пазари за опаковките на „Булметал“, а Италия, Канада и Южна Америка са водещи пазари за машините на групата. „Булметал“ отчита приходи в размер на 111,752 млн. лева през 2022 г. в сравнение с 89,03 млн. лева за 2021 г., което е с 25,5% повече на годишна база. Общите разходи на компанията са в размер на 101,816 млн. лева при 87,389 млн. лева година по-рано, или с 16,5% повече на годишна база. Дружеството отчита печалба в размер на 8,664 млн. лева за 2022 г. при 1,452 млн. лева през 2022 г., което е близо 6 пъти повече на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (05.12.2023)
 
Постиженията на българския бизнес при декарбонизацията на тежката индустрия представиха водещи компании по време на климатичната конференция КОП28 в Дубай. За това информираха от пресцентъра на екологичното министерство. „Днес имаме много интересна дискусия за сектор, който обикновено се сочи като голям източник на емисии. Секторът на металодобива е енергийно и въглеродно интензивен, в него обикновено намаляването на емисиите е много трудно. Това обаче е и сектор, който предлага решения“, подчерта министърът на околната среда и водите Юлиян Попов при откриването на панела, посветен на бизнес успехите ни, на който беше модератор. Мартин Катинов, мениджър „Енергийни проекти“ в „Аурубис България“ посочи, че медта, която произвеждаме, е жизнено необходима за енергийния преход – за електропроводи, вятърни турбини, електромобили, системи за съхранение. Компанията е сред най-големите потребители на електричество в страната, като голяма част от производството й е електрифицирано. Той допълни, че следващата стъпка е тази консумация да бъде покрита от устойчива енергия и колкото е възможно повече от собствени възобновяеми енергийни източници. Работата е съсредоточена в няколко ключови области – диверсификация на енергийните ресурси с оптимално използване на слънцето, вятъра, водата и отпадната топлина и замяна на силно емитиращите изкопаеми горива първо с газ, а след това с водород. Иван Добрев, член на Съвета на директорите на „Холдинг КЦМ 2000“, обясни, че от 2015 година компанията, която е производител на олово, цинк и други метали, е успяла да намали с почти пет пъти емисиите си на серен диоксид чрез иновативен процес за преработка на входящите суровини, използвайки енергията от окисляването на сярата вместо въглерод за гориво. Така тя се използва за стопяване на суровините, а серният диоксид, отделян при този технологичен процес, вместо да се изхвърля в атмосферата, се преобразува в сярна киселина. Компанията освен това интегрира производствата на олово и цинк и рециклира опасни отпадъци в полезни и ценни материали. Това са метали, които също имат важно място в енергийния преход. Цинкът се използва при галванизацията на фотоволтаичните панели, а оловото е приложимо при оловно-киселинните батерии, които могат да се използват за съхраняване на енергия.
Източник: Банкеръ (07.12.2023)
 
Базираният в Люксембург стоманодобивен гигант "АрселорМитал" (ArcelorMittal) обяви днес, че е финализирал продажбата на стоманодобивните си и минни операции в Казахстан, предаде ДПА. "АрселорМитал" съобщи, че е завършил продажбата на "АрселорМитал Темиртау" (ArcelorMittal Temirtau) на Казахстанската инвестиционна корпорация, държавен фонд за преки инвестиции. "АрселорМитал" е получил 286 милиона долара като възнаграждение и 250 милиона долара изплащане на непогасен дълг. Стоманодобивният гигант ще получи и допълнително плащане, гарантирано от суверенен фонд, от 450 милиона долара за погасяване на дълг, на четири равни вноски.
Източник: БТА (08.12.2023)
 
Външнотърговски профил на България при търговията с метали Цветните и черните метали и изделия от тях са структурно определящи за икономиката на България. Поради съвременното развитие на електромобилността и усложнената международна обстановка има значителна възможност за самостоятелно развитие на нашата икономика. Българският външнотърговски стокообмен на метали и изделията от тях включват следните основните групи стоки: мед (глава 74 - признат като критичен материал днес за САЩ, ЕС и Китай), желязо, стомана и изделия от тях (глави 72 и 73), цинк (глава 79), олово (глава 78), алуминий (глава 76), калай (глава 80) и никел (глава 75). Износът на България За периода 2003 – 2023 г. от България iа изнесени метали и изделия от тях в размер между 1,2 млрд. евро до 7,4 млрд. евро или средногодишно (за последните 5 г.) около 5,3 млрд. евро. Техният дял от общия български износ е между 17 % и 26 % за разглеждания период. Това отрежда на България пазарен дял от общия износ на метали на ЕС27 между 0,8 % и 1,5 %. Външнотърговски баланс Външнотърговският баланс на България общо за всички тези метали през годините е положителен в диапазона 0,6 млрд. и 1,9 млрд. евро, като за последните пет години средногодишно е в размер на 1,5 млрд. евро. Положителният външнотърговски баланс на България в периода 2018 – 2022 г. се дължи основно на износа на: мед - средногодишно в размер на 2,1 млрд. евро и в натура: от 400 хил. тона, с дял в евро на целия ЕС27, като пазар за българския износ между 82 % и 49 %; цинк- близо 0,6 млрд. евро, в натура: 67 хиляди тона,с дял в евро на целия ЕС27 от българския външен пазар между 16 % и 81 %; олово - 0,1 млрд. евро и в натура: 88 хиляди тона, с дял в евро на всички страни членки на ЕС27 от българския износ между 26 % и 61 %. В останалите стокови групи българският износ е устойчиво отрицателен. Основните производители в сектора: № Предприятие Общо приходи (в млрд EUR) 2022 1 Аурубис България АД - Пирдоп - 4,10 2 София Мед АД - София - 0,85 3 Стомана-Индъстри АД - Перник - 0,60 4 Промет Стиил ЕАД - Дебелт - 0,52 5 КЦМ АД - Пловдив - 0,45 6 Алкомет АД - Шумен - 0,35 7 Ангел Стоилов 96 АД - Пловдив - 0,11 8 Ел Бат АД - Долна баня - 0,08 9 Фаак България ЕАД - Русе - 0.07 10 Монбат Рисайклинг ЕАД - София - 0,06 Представените данни показват един стабилен стратегически сектор за българската икономика, в който производители и износители, инвестират в производствата си с цел подобряване на екологичната и енергийната си ефективност за увеличаване на пазарния си дял в Европа и света. Основните рискове и предизвикателства в сектора През последните години цените на различните енергоизточници са изключително неустойчиви и непредсказуеми за бизнеса. Енергетиката има пряко и незабавно действие върху конкурентоспособността на износа на един многомилярден български бизнес, какъвто безспорно е този за производство на цветни и черни метали и изделия. Българската държава може и трябва да подкрепя и стимулира инвестициите в сектора чрез различни мерки, като фискални стимули, програми за обучение и развитие на кадри, субсидии за изследвания и развойни дейности, опростяване на административните процедури и намаляване на бюрокрацията. Борислав Георгиев - експерт по външна търговия София, декември 2023 г.
Източник: Капиталов пазар (12.12.2023)
 
Най-големият инвеститор в община Симитли строи нов завод Производствената база на най-големият инвеститор в община Симитли Марели Системс се разширява с още един завод. Управителят и собственик на Марели Системс Георги Чимев стартира изграждането на нов високотехнологичен завод, който се намира в производствената зона на Симитли. Марели Системс (Mareli Systems) разширява своята база с изграждане на още един завод, изцяло за производство на термопомпи въздух-вода за отопление и охлаждане. Разширяването на производствената база ще бъде на стойност 5 млн. лева. Новият завод ще бъде изграден върху площ от 3 500 кв. метра, като около 700 кв.м. ще бъдат офис зали, а останала част производствена площ. Предвижда се през месец юни 2024 година да бъде пусната в експлоатация новата производствена база. Фабриката Марели Системс (Mareli Systems) произвежда основно камини и котли на пелети и е предимно експортно ориентирана, изнася за повече от 18 държави в Европа и света. Марели Системс ЕООД (Mareli Systems) през 2022 година получиха Сертификат за инвестиция клас А от Министерството на иновациите и растежа и Българската агенция за инвестиции. Сертификатът бе издаден за увеличаване на обема на производството на камини, разширяване на производствената гама на Марели Системс ЕООД (Mareli Systems) чрез започване на производство на Термопомпи въздух - вода за отопление и охлаждане и Конвектори за отопление и охлаждане.
Източник: Струма - Благоевград (13.12.2023)
 
"Техкерамик" - производителят от Мездра, който изнася продукти за целия свят Българската "Техкерамик-М" АД от град Мездра е един от глобалните производители на алуминиев титанат, от който се произвеждат алуминиевите елементи на автомобилите през последните 20 години. Най-характерното за него е, че може да се нагрее до над 1000 градуса, рязко да се охлади и да запази механическата си здравина. Това качество на алуминиевия титанат го прави изключително търсен в цветната металургия по целия свят. През последните 2 десетилетия "Техкерамик" се специализира в производството на изделия от инженерна керамика за машиностроенето, автомобилната индустрия, текстилното производство, химическата промишленост, електрониката, военно-промишления комплекс и медицината. Всеки месец от завода излизат десетки хиляди детайли от богатото портфолио, от които 99,9% за експорт. През последните 5 години са направени сериозни инвестиции в повишаване на производствения капацитет, като през 2023 г. започна нов вид производство, а за 2024 г. е планирано навлизане в нови пазарни ниши при електрониката, медицината и ВЕИ системите. Тя въвежда и редица автоматизации. Всяка партида, всяка доставка на суровина и всяка резервна част идват на колела от и до Мездра и състоянието на пътищата пряко влияе на сроковете. А в договорите с чуждестранни компании тези срокове се превръщат в ангажименти с неустойки.150 души работят в момента в "Техкерамик".
Източник: Money.bg (14.12.2023)
 
Фирма “Коловаг” е сред най-големите производители на жп товарни вагони в Европа В момента фирмата „Коловаг“ АД – Септември е един от най-големите производители на нови жп товарни вагони, цистерни, колооси за вагони, талиги и други компоненти за вагони в Европа. Постоянно се правят инвестиции в развитие на производството и нови производствени мощности. Фокусът в дейността му са интермодални вагони. През тази година ще се произведат около 1000 вагона. Цялата продукция на завода е за износ в Западна Европа. Клиенти на “Коловаг” АД са едни от най-реномираните европейски компании, които оперират с нови жп вагони в Швейцария и Германия. Сред новите клиенти са фирми от Полша, Естония и Украйна. Всъщност Вагоноремонтен завод – Септември, понастоящем “Коловаг” АД, е създаден през 1941 година като Вагоноремонтна работилница именно с тази цел. Дейността на фабриката е включвала извършването на среден ремонт на пътнически и товарни вагони. През 1983 година в завода е изграден първият цех в България за ремонт и преокомплектоване на колооси. След успешна приватизация чрез работническо-мениджърски екип през юни 1999 г. заводът се превръща в частно предприятие. До днес всички акционери работят в рамките на компанията. Оттогава до сега персонала се е увеличил от 300 на 1400. През 2017 година компанията сменя името си от “Вагоноремонтен завод-99” АД на “Коловаг” АД. Днес компанията има оборот от 120 000 000 лева оборот и 49 000 кв. м производствени халета.
Източник: Банкеръ (14.12.2023)
 
Планираното отваряне на завода за мед на милиардера Гаутам Адани в Индия през следващата година ще доведе до рязко увеличение на вноса на концентрат, което допълнително ще свие световното предлагане на руда, на което разчитат металургичните предприятия. Съоръжението на Kutch Copper Ltd., с първоначален капацитет от 500 000 тона годишно, се очаква да заработи през март, което ще увеличи потенциалното производство на метала в страната с 80%. Стартирането му ще съвпадне с драматичния спад в наличността на руда след затварянето на голяма мина в Панама и драстичните съкращения в дейността на Anglo American Plc. Индия се присъединява към Китай и други страни, които бързо разширяват способностите си за производство на мед - метал, считан за ключов за отказа на света от изкопаемите горива. Главоломният растеж се отразява на рентабилността: годишните такси, начислявани от топилните заводи в Китай, ще намалеят за първи път от три години през 2024 г., тъй като капацитетът им изпреварва предлагането на руда. Вносът на меден концентрат в Индия може да нарасне до 2 млн. тона през 2024 г. от 1,3 млн. тона, очаквани за тази година, казва Сони Кумари, стратег по суровините в ANZ Banking Group. Пазарът ще бъде още по-тесен през 2025 г. „поради разширяването на капацитета за топене в Китай и Индия“, каза тя. Индия внася повече от 90% от необходимата ? руда, предимно от Южна Америка. Разширяването на дейността на Адани се извършва в момент, когато тече и съдебно производство за възобновяване на отдавна затворен завод за 400 000 тона в Тамил Наду, управляван от Vedanta Ltd. Най-големият меден завод в страната понастоящем се управлява от Hindalco Industries Ltd., който също има капацитет от 500 000 тона. Медодобивният завод на Adani може да вкара до 1 млн. тона меден концентрат от чужбина през първата година от експлоатацията си, казва Джаянта Рой, старши вицепрезидент в ICRA Ltd, подразделение на Moody's Investors Service. Според него общият внос на Индия може да нарасне до 2,6 млн. тона при максимално натоварване на капацитета. Очаква се търсенето да нарасне още повече предвид намерението за удвояване на капацитета на новия металургичен завод. Според ICRA през тази и следващата финансова година, които приключват през март, потреблението на рафинирана мед в Индия се очаква да нарасне с 11%, което се дължи на правителствените разходи за инфраструктура и постепенното преминаване на страната към възобновяема енергия. Затварянето на металургичния завод на Vedanta през 2018 г. рязко намали притока на руда, превръщайки Индия в нетен вносител на рафинирания метал, след като местното производство спадна почти наполовина. Страната продължава да изпитва недостиг. Според Международната асоциация на производителите на мед в Индия през годината до март 2023 г. производството е било едва 563 000 тона при търсене от 1,5 милиона тона. Новият металургичен завод на Адани би трябвало да върне производството на рафинирана мед в страната на нивата от 2017 г. от около 800 000 тона до 2025 г., коментира Кумари от ANZ. „Очакваме, че нарастващото рафинирано производство до голяма степен ще бъде погълнато от силното вътрешно търсене“, добави тя. .bloomberg
Източник: Други (15.12.2023)
 
БДЖ подписа договор за 83 млн. лв. за поддръжка на локомотиви "БДЖ - Пътнически превози" подписа договор за 83.8 млн. лв. за поддръжка на 15 локомотива Siemens Smartron за срок от 9 години. Изпълнител на поръчката е обединението "Сименс трон". Към тази поръчка има и втора по-малка - за доставка на резервни части на стойност 867 хил. лв. "Договорите са важна част от обезпечаването на поддръжката на локомотивите, чиито гаранционен срок изтича през 2024 г.", написаха от "БДЖ - Пътнически превози" при съобщаването на новината. Въпросните локомотиви бяха закупени през 2020 г. на два етапа за почти 100 млн. лв. Последните от тях бяха доставени към края на 2021 г. През следващата година повече от половината от чисто новите локомотиви бяха спрени от движение за известен период от време поради износването на моноблоковите колела. Като причина беше посочена спецификата на трасето, която е довела до по-бързото изтъркване от оредвиденото, а доставката на необходимите резервни части не е била договорена навреме. Участници в обединението "Сименс Трон" са "Сименс Мобилити", с едноличен собственик, регистрираното в Нидерландия "Сименс мобилити холдинг", както и австрийското "Сименс Мобилити Австрия". Договорите са в резултат на пряко договаряне с изпълнителя, като той е и производителят на подвижния състав.
Източник: Капитал (18.12.2023)
 
България се оказа износител на манган Близо 72 хил. тона манганови руди и концентрати е изнесла България за последните три години и половина по данни на Световния търговски център (ITC), въпреки че единственият производител в страната е във фалит, а внос почти няма. Манганът беше включен в последния списък на Европейската комисия с критични материали. Освен в стоманодобива той се използва и за производството на батерии. След като експортът на маганови концентрати почти спира за две години, през 2021 г. България изнася 23.8 хил. тона, а следващата година количеството скача с 35.7% до 32.4 хил. тона. За първите шест месеца на тази година също има продажби навън - 10.6 хил. тона. Почти цялото количество е доставено в Чехия, минимален експорт има и към Словакия и Грузия. Незначителният внос в България пък идва основно от Китай, както и малко от Белгия, но цялото количество от началото на 2020 г. до средата на 2023 г. е под 700 тона. В същото време единственият производител на манган в страната - "Евроманган", която оперираше находището "Оброчище" край Добрич, е в несъстоятелност от 2020 г. Компанията все още присъства в Националния концесионен регистър, както и в списъка на Министерството на енергетиката на концесиите за добив. Договорът беше подписан през 1999 г. и практически изтича през 2024 г., но според Закона за подземните богатства той се прекратява при фалит на концесионера. Концесионният договор на "Евроманган" няколко пъти беше спиран заради неплатени възнаграждения към държавата. Междувременно няколко кредитора заведоха дело за обявяване в несъстоятелност, което стана с решение на съда през 2020 г. Самата компания беше с неясна собственост, като документите водеха към офшорни дружества.
Източник: Капитал (19.12.2023)
 
Японската група Nippon Steel Corp. се споразумя да купи United States Steel Corp. за 14,1 милиарда долара в брой, в сделка, която прекратява продължилата с месеци несигурност относно бъдещето на американския производител на метали, съобщава Bloomberg. US Steel, основана през 1901 г. и доминираща в световната индустрия за стомана от 1991 г. до 2001 г., обмисля потенциални трансакции от средата на август, след като отхвърли оферта от конкурента Cleveland-Cliffs Inc. за 7,25 млрд. долара. Това постави началото на няколко драматични седмици на пазара на стомана, тъй като влиятелният профсъюз на United Steelworkers оттегли подкрепата си за главния изпълнителен директор на Cliffs, докато малко известен купувач стресна индустрията с още по-голяма оферта, която обаче впоследствие оттегли. Според постигнатото споразумение Nippon ще плати 55 долара на акция в брой. Сделката представлява 142% премия спрямо цената на акциите на US Steel в последната сесия. Nippon Steel, най-големият производител на стомана в Япония и четвърти по големина в света, търси опции за растеж в чужбина, за да компенсира редица предизвикателства, пред които е изправена настоящата му дейност. Сделката ще му осигури значителна опора в американската стоманодобивна индустрия и по-специално на печелившия автомобилен пазар, където US Steel е ключов доставчик. Сделката ще създаде секторен гигант със заводи по цял свят - от Словакия през Осака до Пенсилвания. Nippon иска да се разшири отвъд граница, тъй като се бори със забавянето на вътрешното търсене, бързо отслабващата йена и скока на конкуренцията в Азия. Фирмата затваря фабрики в Япония поради слабо търсене, като в същото време търси чуждестранни активи за растеж. Компаниите са се договорили US Steel да запази името и седалището си. Nippon също така посочва, че ще спази всички споразумения, които US Steel има със синдиката United Steelworkers. През последните години US Steel претърпя драматична промяна под ръководството на изпълнителния директор Дейвид Бърит, тъй като нейният инвестиционен фокус се отклони от традиционното производство на стомана от желязна руда, към по-модерни и по-малко замърсяващи инсталации, които вместо това претопяват метален скрап.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2023)
 
ЕС и САЩ са се споразумели Вашингтон да продължи да не налага мито върху стоманата и алуминия от Евросъюза до март 2025 година, а Брюксел да не взема ответни мерки. В рамките на 15-месечното удължаване САЩ ще се въздържат от мита от 25 на сто върху стоманата от ЕС и 10 на сто върху алуминия, наложени през 2018 г. от бившия американски президент Доналд Тръмп, като така отлагат трайното решаване на спора за след изборите в ЕС и САЩ, които ще се проведат през юни и ноември 2024 г. Митата на ЕС, наложени като ответна мярка, покриват широк диапазон от американски стоки - от моторите "Харли Дейвидсън" (Harley Davidson) до бърбъна и моторните лодки. САЩ замени митата с квоти от януари 2022 г., първоначално за период от две години. Очакваше се двете страни да се споразумеят за мерки за справяне за свръхкапацитета преди края на 2023 г., но преговорите замряха преди срещата САЩ - ЕС през октомври. Вашингтон предложи оттогава да удължи спирането на митата, за да има повече време за разговори за създаване на система за справяне със свръхкапацитета и насърчаването на нисковъглеродното производство на стомана. Европейската асоциация на производители на стомана "Юрофер" (Eurofer) обяви, че гледа положително на удължаването, тъй като то проправя пътя за възобновяване на преговорите. Американският съвет за дестилирани напитки обяви, че оценява много положително на удължаването, тъй като то ще възпрепятства подновяването на митата от 50 на сто на ЕС през новата година. Той призова за слагане на окончателен край на спора. Системата от квоти на САЩ позволява вноса на до 3,3 милиона метрични тона стомана от ЕС и 384 000 тона алуминий в САЩ без мита, отразявайки минали търговски равнища, като допълнителни обеми подлежат на облагане с мита. ЕС се оплака, че тази система е твърде строга и стоманата от ЕС е била обект на американски мита за 264 милиона долара миналата година, а ЕС просто е отменил ответните мита.
Източник: 24 часа (20.12.2023)
 
Медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната по оборот вече три поредни години, понижава печалбата си с 36% за последните 12 месеца. Резултатът към края на септември е 148.3 млн. евро (290 млн. лв.) спрямо 232 млн. евро за предходния период, показва отчетът на германската група Aurubis за финансовата 2022-2023 година. Намалението не е изненада, тъй като през пролетта заводът до Пирдоп и Златица имаше прекъсване на работата за планов ремонт. Общите приходи на звеното за производство на метали от концентрати и на медни продукти на Aurubis, към което принадлежи българското предприятие, намаляват леко (със 7%) до 17.3 млрд. евро, което от групата обясняват с по-ниските цени на металите, най-вече на индустриалните метали като медта. По-евтина е била и сярната киселина, която заводите на Aurubis продават като страничен продукт. Причината за това е намаленото търсене от химическите и торовите заводи в Европа заради нарасналите им разходи за енергия и производство, което е било съпроводено и с по-високо предлагане на пазара. Сегментът отчита понижение и на ключов за акционерите показател - оперативната печалба преди данъци (EBT), която достига 253 млн. евро спрямо 390 млн. евро година по-рано. Това е резултат главно от инцидента с кражбата на материали, съдържащи благородни метали, която беше засечена преди няколко месеца в завода в Хамбург. Оценките показаха, че щетите са за 169 млн. евро (малко под първоначално обявените 185 млн. евро), което накара Aurubis да ревизира прогнозата си за печалба тази година. Окончателните данни сега показват, че EBT на групата е 349 млн. евро спрямо 532 млн. евро за предходната финансова година, която беше най-добрата в историята й. През последните 12 месеца производството на катоди (чиста мед) в Средногорието е останало почти без промяна - 229 хил. тона спрямо 225 хил. тона година по-рано. Това обаче не дава представа за цялата дейност на завода, тъй като голяма част от продукцията са т.нар. аноди, които не се включват в отчета на групата. Количеството на преработените концентрати намалява с около 5% до 2.3 млн. тона общо за сегмента, което се дължи на временното спиране на завода край Пирдоп и Златица за планов ремонт през пролетта. Тогава бяха направени и серия от подобрения за общо 60 млн. лв. Понижената преработка на концентрати е довела и до производството на по-малко сярна киселина (с около 6%) в звеното на "Аурубис". В момента анодите на българското предприятие се изнасят за допълнителна преработка в заводите на Aurubis в Белгия и Германия. Наскоро обаче "Аурубис България" започна инвестиция за 120 млн. евро в разширяване на капацитета за рафиниране с около 50% до 340 хил. тона годишно, така че цялото количество аноди ще се преработва тук. Проектът трябва да приключи през 2026 г. Още догодина пък трябва да заработят двете разширения на соларния парк на "Аурубис". Преди две години компанията изгради най-големият фотоволтаичен парк в страната за собствено ползване с капацитет 10 мВт. С новите два проекта общият капацитет ще достигне 24 мВт.
Източник: Капитал (21.12.2023)
 
"Старгейт България" ще управлява кораби на Kawasaki Kisen Kaisha 9 автомобиловоза на японския гигант Kawasaki Kise Kaisha ("K" Line) от тази година ще бъдат менажирани от базираната във Варна компания "Старгейт България". Основана през 1919 г., "K" Line е сред гигантите на японското корабоплаване с флотилия от около 500 плавателни съда и приходи от приблизително 7 млрд. долара годишно. Превозвачът е на българския пазар от 26 години чрез своята компания за консултиране и подбор на морски специалисти "Старгейт Маритайм". Още към 2008 г. е имал 260 български офицери и 49 практиканти и кадети, работещи на борда на корабите на "K" Line. "Консултирането и подбора на морски специалисти се осъществява от дружеството "Старгейт Маритайм" ЕООД, а "Старгейт България" ЕООД ще бъде дружеството, което ще осъществява мениджмънта на корабите. Разбира се, че с увеличаване на броя на корабите ще се увеличава и броят на офицерите, които ще бъдат необходими за безопасната експлоатация", посочиха от компанията. От 2025 г. ще се поеме мениджмънт на кораби с LNG задвижване, а също така "има планове за кораби на амоняк и азот след 2026 г.". След седмица - на 12 януари японският посланик Н. Пр. Мичигами Хисаши и представители на висшия мениджмънт на японската корпорация ще присъстват на откриването на нов офис на "Старгейт България" във Варна.
Източник: Money.bg (05.01.2024)
 
ГОРУБСО-Мадан приключи 2023 г. с рекордно производство на метален концентрат ГОРУБСО-Мадан отчита за 2023 година рекорден резултат при производството на метален концентрат. Над 26 000 тона е произведеният концентрат, а предварителните разчети показват приключване на годината с известна печалба, независимо от ниските цени на металите. Основните трудности за минното дружество са свързани със спад от близо 30 на сто на котировките на цинка на Лондонската борса за метали през последната година и половина. При предишни цени от над 3500 долара за цинка, стойността на метала сета пада до нива от 2400-2500 долара. По-стабилната цена на оловото обаче дава възможност на ГОРУБСО-Мадан да компенсира поевтиняването при цинка. Инвестициите през изминалата година са около 4-5 млн. лв. Вложените средства за техника и прокарване на нови минни изработки са относително по-малко от предходни години, но директорът уточнява, че в тези сложни времена се инвестира в хората и в работни места. Средствата за заплати са увеличени през годината с над 20 на сто. Средната заплата в дружеството надхвърля 2300 лв., а от началото на 2024 г. се планира ново повишение. От дружеството уточняват, че са подписани допълнителни споразумения в Министерството на енергетиката към договорите за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми за площите "Петровица-запад" и "Бориева-изток". С тези споразумения срокът за търсене и проучване се удължава с още 2 години. При доказване на рентабилни геоложки запаси в двете площи, от минното предприятие ще преминат към процедура за получаване на концесия за рудодобив и от двете. Бизнес планът за тези площи включва разкриване на още 60-80 работни места.
Източник: 3e-news (08.01.2024)
 
"БДЖ - Пътнически превози" си остава монополист на пазара най-малко още година В края на миналата година "ПИМК Рейл Експрес" се превърна в първата компания, получила официално лиценз за частен пътнически жп превозвач. До голяма степен към момента обаче няма налице нито условия, нито нормативна база частните жп превози да стартират. Монополът на БДЖ в сектора с транспортирането на пътници е към края си, макар и все още да не е напълно ясно кога точно ще дойде той. Според "БДЖ Пътнически превози" ?към момента печелившите жп маршрути в цялата страна са не повече от 12, като 5% от линиите генерират до една трета от приходите, което превръща пазара на превоз на пътници в не особено апетитна за частните инвеститори територия. Един от вариантите е държавата да дава в пакет на новите компании в сектора печеливша линия заедно с няколко по-малки, които по-трудно генерират печалба. Така нареченият "пакетен вариант" (който няколко страни от Източна Европа като Чехия и Румъния са приложили вече) би бил възможен единствено ако секторът бъде субсидиран за всички губещи линии. Субсидиите (които към момента може да получава само БДЖ) са част от ангажиментите на страната ни, поети пред Европейската комисия чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Това трябва да се случи през следващата година с новия договор за обществената услуга за превоз на пътници, който ще е със срок до 2039 година. Така на практика транспортното министерство до края на 2024-та ще трябва да пусне обществена поръчка за превоз на пътници, в която всяка компания с лиценз за такъв превоз по жп линии ще може да участва. Към момента у нас има 18 компании ?с лиценз за товарни жп превози и само една за пътнически превози, но в първите месеци на тази година се очаква поне още 2 компании официално да влязат в сегмента. На практика ключът за либерализацията на този пазар остава в управляващите, които трябва да приемат закони, касаещи регламентите за получаване на субсидия. Промяната на модела, по който работят железниците, има още едно измерение. Към момента всички гари, депа и обекти, обслужващи пътнически превози, са под управлението на държавното дружество. За да осъществяват дейността си, частните превозвачи ще трябва да получат възможност да вземат на концесия или под наем от транспортното министерство подобна критична за дейността инфраструктура, което може допълнително да забави влизането на частни превозвачи.
Източник: econ.bg (10.01.2024)
 
Правителството на Италия настоява да придобие мажоритарния дял в най-големия местен производител на стомана в открит сблъсък с основния акционер “Арселор Митал”, който заплашва да започне съдебна битка за собствеността. Спорът отприщва нова криза в един от стожерите на европейския стоманодобивен бранш, който, подобно на мнозинството си партньори в региона понесе сериозни загуби от по-високите разходи за енергия и по-слабото търсене. Правителството на италианския премиер Джорджа Мелони е загрижено сериозно за свиващото се производство и за риска от масови уволнения. Поради което е предложило на 8 януари да увеличи дела си в Acciaierie d’Italia (познат в миналото като Ilva) от сегашните 38% на 66% като внесе 320 млн. евро свеж капитал, става ясно от официалното изявление на управляващите. Решението идва след като “Арселор Митал” заявил “невъзможност да поеме финансови и инвестиционни ангажименти дори като миноритарен акционер”, пише още в позицията на Рим. В нея се посочва още, че капиталовата инжекция и по-нататъшните решения за компанията ще бъде направена чрез държавното дружество Invitalia, което може да започне съдебен процес. Придобиването на мажоритарен дял в Acciaierie d’Italia е продължение на интервенционната тенденция, която се наблюдава в намесата на кабинета на Мелони в няколко дългогодишни корпоративни саги, включително в “Телеком Италия” и в “Банка Монте дей Паски ди Сиена”. Най-належащият въпрос за завода е да намери достатъчно финансиране, за да продължи производството. Стоманолеярите произвеждат под 4 млн. тона годишно – рекордно ниско равнище в сравнение с максималния капацитет от 10 млн. тона. Доменните пещи на предприятието са спрени или работят инцидентно. За да не допусне рязко прекратяване на дейността, държавата може да реши да поеме контрола над завода, написа на 9 януари местният всекидневник “Стампа”. Всяка държавна намеса в дейността на завода обаче ще се наблюдава под лупа от Европейския съюз, който вече е обсъждал големината и обхвата на подобна мярка с предишни правителства. Като се има предвид, че предприятието се смята за стратегически актив от национален интерес, правителството има право да преодолее несъгласието на частен инвеститор и да постави фирмата под специално управление – извънредна процедура, която би позволила временно да продължи дейността си с държавни средства. Официални представители на кабинета ще се срещнат на 9 януари с профсъюзите, които призовават за по-голямо участие на държавата, за да не се допуснат масови съкращения, които могат да навредят на локалната икономика. Бъдещето на бившия завод Ilva е главоболие за няколко поредни италиански правителства откакто стоманения бранш бе поставен под техния контрол в резултат на разследване, започнало през 2012 година. Това предизвика криза, орязала производството на стомана, което застрашава бъдещето на 10 хил. работници на компанията. Кризата се усеща най-остро в южния град Таранто, където са основните мощности на завода. Правните власти свързват местните стоманолеярни с високата заболеваемост от рак и големите емисии на вредни химически вещества (диоксини) в областта.
Източник: Банкеръ (10.01.2024)
 
Строят нов завод за автомобилни части край Пловдив Нов модерен завод за производство на алуминиеви и автомобилни части и аксесоари, ще се вдига в с. Радиново. Изделията са с широко приложение в автомобилната индустрия. Това е поредната инвестиция в Индустриална зона "Марица", която е част от Тракия икономическа зона. Проектът ще се реализира върху застроена площ от близо 13 декара, е посочил в уведомлението си до РИОСВ - Пловдив възложителят на инвестицията "Сиенит Холдинг" АД. Производствено-складовото хале ще е от стоманобетонова конструкция с височина до 20 метра. По план в завода ще се работи на едносменен 8-часов режим, а за начало ще се осигурят до 50 работни места. В производствения процес ще се влагат заготовки от висококачествени алуминиеви сплави. Всяка партида ще пристига със свой сертификат за инспекция и декларация за съответствие, както и лабораторен анализ. Производственият процес ще е напълно автоматизиран, с модерно оборудване. което ще е последна дума на технологиите в бранша и ще осигурява гаранции и срещу отклонения от нормите. Имотът, в които ще се реализира инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии или защитени зони, както и в защитена зона за обекти на културното наследство.
Източник: Марица (10.01.2024)
 
Над седем милиарда лева са преките инвестиции у нас през 2023 година По данни на БНБ през 2023 г. реализираните преки чуждестранни инвестиции в страната са над 7 милиарда лева, каза министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева. Тя уточни, че ръстът е почти 100 процента спрямо предходни периоди. Издадените от министерството сертификати за инвестиционни проекти са за над 600 милиона лева, като се очаква чрез реализацията им да бъдат разкрити повече от 2300 работни места. Интересите на инвеститорите са в различни сфери - нови технологии, електромобилност, електрически компоненти, софтуер, биотехнологии, биоикономика, микроелектроника, мехатроника, логистика и дигиталната трансформация в този сектор, хъбове за транспорт, допълни Стойчева. Тя каза още, че интересен сектор с висока добавена стойност може да бъде културата, както и творческите индустрии. По думите на министъра към страната ни имат интерес от инвеститори от цяла Европа, Азия, Турция, САЩ. Важно е да се активизира взаимодействието между науката и бизнеса, публично-частното партньорство, посочи Стойчева и уточни, че в подкрепа на този процес е предвиден значителен финансов ресурс. Според нея това е пътят страната ни, регионите и общините да могат да развият своя потенциал. Начинът да станем конкурентоспособни в европейски мащаб е да развиваме веригите на доставки и веригите на добавена стойност, и да използваме максимално онова, което имаме като активи – хората и интелектуалния потенциал. България подписа споразумение с Румъния за сътрудничество в сферата на дигитализацията, технологиите и предприемачеството. По думите й предстои да бъдат сключени такива и с Финландия, Хърватия, Словения, Черна гора. В Пловдив вече има заявена иновационна долина по биоикономика и храни, а предстои създаването на водородна долина в Стара Загора.
Източник: БТА (10.01.2024)
 
Производителят на профили "Ленокс груп" расте с по-модерни технологии За последните години светът и бизнесът преминаха през няколко кризи. Макар че войната в Украйна засяга поръчките и размества доставките на "Ленокс груп", производителят на профили бързо успява да преодолее проблемите и да отчете значителен ръст на продажбите за трета поредна година. След като през 2021 г. компанията удвои приходите си, тя запазва темпа, а прогнозите за 2023 г. са за още по-голямо увеличение. Всичко това става благодарение на въвеждането на по-модерни технологии и без значително разширение на производството. "Ленокс груп" произвежда екструдирани алуминиеви профили и работи изцяло за бизнес клиенти. Продуктите й включват профили за соларни панели, които носят значителен обем от бизнеса последните години, фасади за офис сгради, профили за дограма, както и джанти за велосипеди, които се продават основно в Италия. Заводът се намира в село Стряма край Пловдив (община Раковски). Компанията е създадена преди 12 години от Михаил Ракаджиев, който преди това се е занимавал с търговия с профили. Ракаджиев е едноличен собственик на "Ленокс груп" чрез дружеството си "МР инвест", има участие и в други търговски и строителни фирми. Санкциите срещу Русия заради инвазията й в Украйна също са се отразили на компанията по линия на доставките на алуминий. Преди войната "Ленокс груп" е купувала суровината от "Русал", но с налагането на ембарго е преминала към други доставчици. "Купуваме от Турция, от Виетнам, от Бахрейн. Нямаме проблем с доставките", каза Ракаджиев. Компанията изнася около 75% от продукцията си и продава основно в Европа и на Балканите - Сърбия, Македония и Хърватия. Предварителните данни за 2023 г. сочат, че "Ленокс груп" ще отчете още по-голям ръст - около 300%. За момента компанията не обмисля разширение на завода. В момента в предприятието работят около 100 души, като част от тях са от Турция. Очаква се скоро заводът да има и работници от Индия. За момента "Ленокс груп" не отчита спад на поръчките въпреки плахите прогнози за икономиката като цяло.
Източник: Капитал (16.01.2024)
 
Ebersp?cher продаде новия си завод в България Доставчикът на автомобилни части Ebersp?cher продаде чисто новия си завод в България с над 100 служители на австрийската GG Group. От компанията оправдават хода с продажбата на завода, защото "планираният растеж на електронната мобилност в Европа се забавя". Ebersp?cher искаше да започне да произвежда нагреватели за електрически автомобили в новата си фабрика в Русе в началото на 2024 г. Първата копка на завода бе направена през април 2023 г. Ebersp?cher вече пусна в експлоатация временна производствена база в Русе през януари 2023 г. Новият собственик GG Group иска да произвежда кабелни комплекти за високо напрежение за е-мобилност в Русе. Не е ясно дали работните места на наетите в момента около 100 служители ще бъдат запазени.
Източник: Стандарт (16.01.2024)
 
Германската "Еберспехер" ще удвои производството си в Русе през 2024 г. Германската Ebersp?cher ще удвои производството на нагреватели за електромобили в завода си в Русе през тази година. Това коментираха от там за "Капитал", след като се появиха медийни публикации, че компанията продава изградената си преди малко повече от година фабрика на Gebauer & Griller Group (GG Group). Австрийската група наскоро обяви планове да започне производство на кабелно-електронни компоненти в крайдунавския град, което трябва да стане още това лято. За Ebersp?cher обаче Русе остава важна локация за отоплителните системи за електрически автомобили, заявиха от централата. Германската компания обяви плановете си да отвори завод в Русе през пролетта на 2022 г., когато регистрира българското си дружество "Еберспехер България" (първоначално "Ебершпехер България"). Фирмата купи 80 хил. кв.м в индустриална зона "Слатина" и по-късно същата година започна строителството. Междувременно заради силното търсене на нагреватели производството беше организирано във "временен" завод до завършване на новата сграда и така на практика започна от началото на 2023 г. Отчетът за миналата година все още не е публикуван, а в този за 2022 г. приходи очаквано няма. По данни от АПИС към октомври в предприятието са работили 133-ма души. "С повече от 100 служители, заводът е добре оползотворен и може да покрие планирания растеж. През 2024 г. производствените обеми ще се удвоят. Това прави Русе третата най-важна европейска локация на Ebersp?cher за производството на нагреватели за електрически автомобили след Херксхайм в Германия и Олава в Полша", посочиха от централата. Междувременно миналото лято австрийската GG Group обяви, че до пет години ще инвестира 29 млн. евро (близо 60 млн. лв.) и ще създаде 400 работни места в производство на кабелно-електронни компоненти за автомобилни и индустриални приложения в Русе. Регистрирана беше и местна компания - "ГГ кейбълс енд уайърс България". От дружеството тогава казаха, че ще изградят 13 хил. кв.м завод и че теренът вече е осигурен. Плановете са предсерийното производство да започне това лято, а серийното - догодина.
Източник: Капитал (17.01.2024)
 
Първа копка на трета пречиствателна станция за отпадъчни води в Рудодобивен комплекс на Елаците-Мед На територията на Рудодобивен комплекс на Елаците-Мед (16 януари) бе поставено началото на изграждането на нова пречиствателна станция за отпадъчни води. Проектът е част от мерките, заложени в програмата на компанията за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище „Елаците“ и стратегията на Група ГЕОТЕХМИН за постигане на още по-добро качество на водите в района на дейността на компанията. Технологията за пречистване на новата станция включва високоефективно механично и химично третиране на замърсени води. Това е четвъртата пречиствателна станция в минния комплекс и второто съоръжение по технология на EnviroChemie. Пречиствателната станция ще се строи от Геострой АД и се очаква да влезе в експлоатация през 2025 г. С новото съоръжение ще се осигури по-добро опазване на водните ресурси на р. Малък Искър в съответствие със законовите изисквания.
Източник: Труд (18.01.2024)
 
Българската армия вече получава първите нови боеприпаси от “ВМЗ-Сопот” Българската армия вече получава първите нови боеприпаси по договора за боеприпаси с “ВМЗ-Сопот”. Обсъжда се и “Терем” да произвежда боеприпаси, стана ясно по време на изслушване на министъра на отбраната Тодор Тагарев в ресорната комисия. Вече се приема първата партида от обновени боеприпаси, произведени от “ВМЗ-Сопот”, каза Тагарев, като уточни, че: “Трябва да получим новопроизведени и тогава ще освободим още”. Замяна на стари с нови боеприпаси на стойност около 347 милиона лева беше договорена между Министерство на отбраната с “ВМЗ-Сопот” преди близо 10 месеца. Целта беше “обновяване на военновременните запаси”. Но експерти обясниха още тогава, че изпращането на старите боеприпаси към “ВМЗ Сопот” е начин България да предоставя боеприпаси на Украйна.
Източник: Банкеръ (18.01.2024)
 
В Китай откриха находище с близо 1 милион тона литиеви руди, което се намира в Югозападната китайска провинция Съчуан. Това находище по размер на залежите става най-големият източник в Азия на мономерни литиеви руди от тип пегматит. Литият е един от основните ресурси, необходими за производството на батерии, слънчеви панели и електрически превозни средства. Китай от своя страна, е световен лидер при преработката на литий - на страната се падат около 60% от производство на литий в света. През юли 2023 година Международната агенция по енергетика (МАЕ) съобщи, че за последните пет години пазарът на метали и минерали, необходими за производството на електрически превозни средства, вятърни турбини, слънчеви панели и други чисти технологии, се е удвоил. За същия период, търсенето на литий се е утроило. Китай вече значително изпреварва западните страни по инвестиции в добива на редкоземни елементи, които са необходими за иновативната енергетика и транспорт, производството на полупроводници, военната индустрия и т.н. В тази връзка, преди половин година от американската инвестиционна банка Goldman Sachs коментираха, че западните страни би трябвало да инвестират поне 25 милиарда долара в добив на редкоземни елементи, за да настигнат Китай в това отношение.
Източник: Money.bg (22.01.2024)
 
Шведският стартъп H2 Green Steel е сред новата "порода" производители на стомана, които искат да променят кардинално начина, по който се произвежда сплавта в една от най-замърсяващите индустрии в света. Секторът, който разчита до голяма степен на едни и същи производствени техники от век, представлява около 7% от глобалните въглеродни емисии. H2 Green Steel иска да бъде изключение от правилото. Той ще построи първия завод за производство на зелена стомана с амбицията да да направи една от най-мръсните индустрии по-екологична. Стартъпът H2 Green Steel си осигури най-големия си финансов пакет, докато продължава с първия в света мащабен завод за зелена стомана. Съоръжението ще се намира в Северна Швеция и по план трябва да бъде пуснато в експлоатация в началото на 2026 г. Компанията подписа споразумения за още 4,2 милиарда евро дългово финансиране, като същевременно увеличи общото набиране на капитал до 2,1 милиарда евро за завода, заяви главният изпълнителен директор Хенрик Хенриксон. Мястото, на което ще се намира заводът в ясно - на 900 км. от Стокхолм. Важна част от съоръжението е DRI кулата, в която става реакцията между водорода и желязната руда. За разлика от традиционните процеси, тук няма да се отделят парникови газове, а само водни пари. Водородът, необходим на фабриката ще се произвежда от водата на близка река с електричество от вятърен парк и ВЕЦ. Сред поддръжниците на компанията е инвестиционната компания Vargas Holding AB, която също е основател на шведският производител на батерии Northvolt. Наскоро той осигури зелен заем от 5 милиарда долара за разширяване на производството във фабриката си в Северна Швеция. Сред другите поддръжници на H2GS са Kinnevik AB и основателят на Spotify Technology SA Даниел Ек. В последният си кръг на финансиране H2 Green Steel успя да набере допълнителни 300 милиона евро с нови акционери, включително Microsoft Climate Innovation Fund, Mubea и Siemens Financial Services. Американската инвестиционна банка Morgan Stanley пък беше капиталов съветник на компанията.
Източник: Money.bg (23.01.2024)
 
Нов продукт на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“ Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ ЕАД) съобщава, че считано от 29.01.2024 г. въвежда нов продукт, за който могат да се сключват сделки на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“. Новият продукт е с базов профил (двадесет и четири последователни интервала/часа на доставка с еднаква мощност във времевия диапазон от 00:00 до 24:00 часа ЦЕВ) и обхваща 12 (дванадесет) последователни календарни месеца на доставка. С въвеждането на новия продукт борсовият оператор се стреми да отговори в по-пълна степен на нуждите на всички участници на организирания борсов пазар на електрическа енергия.
Източник: 3e-news (24.01.2024)
 
Страните от ЕС подготвят 13-я санкционен пакет срещу Русия в опит да ограничат приходите, които страната получава, за да финансира войната си в Украйна, пише Politico. Очакванията са, че новите мерки ще бъдат обявени около 24 февруари - втората годишнина от началото на пълномащабната война.Според източници на изданието дискусиите се въртят около алуминия и санкциите се подкрепят и от производителите на алуминий в Европа. Предишните мерки засегнаха много малка част от индустрията и 85% от вноса на руски алуминий в ЕС се запазва, казват от European Aluminium. Производството на алуминий е енергоресурсно - към 40% от себестойността на продукта са разходи за електроенергия. По този начин санкцията косвено ще засегне и енергийния сектор на Русия, отбелязват още източници на Politico. Мярката е дискутирана на 17 януари и се върви към пълна забрана за внос, казват още източниците на изданието. Темата ще продължи да се обсъжда от представителите на 27-те страни в ЕС през тази седмица. Руският производител на алуминий "Русал" коментира пред ТАСС, че исканията за санкции идват от страна на конкурентите му, които се надяват да превземат дела на руската компания на пазара. Проблемът пред ЕС е, че големите индустрии, които могат да бъдат засегнати от санкции, вече се изчерпиха, пише още Politico. Засега остават незасегнати втечненият газ и ядрената енергетика. Срещу санкциите в ядрения сектор се обявява Унгария, кято разчита на "Росатом" за изграждането на два нови ядрени реактора в АЕЦ "Пакш". Страни от Източна Европа също са против, тъй като в страните им работят ядрени мощности по съветски технологии. Също така в общността няма съгласие на забрана за внос на втечнен газ. След орязаните от "Газпром" доставки на газ в Европа, много страни започнаха да купуват втечнен газ, като сред доставчиците се нареди и руският производител "Новатек". Извън пакетите остава селското стопанство, производство на храни и фармацевтични продукти, макар че Русия ограничи вноса на европейски аграрни продукти като отговор на първите санкции, наложени от ЕС през 2014 г. след едностранното анексиране на Крим.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2024)
 
България е богата на редки минерални ресурси България е богата на ценни и оскъдни суровини, каза в предаването Made in Green на Bloomberg TV Bulgaria д-р Никола Рангелов, председател на УС на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му в нашите руди и тези, които се внасят от чужбина, се намират много съпътстващи метали, а във вторичните заводи в Пирдоп и в Пловдив биха могли да се произвеждат като полупродукти арсен, антимон, кобалт, бисмут и селен. Всички тези елементи са включени в списъка за критични и стратегически суровини и влизат в състава на индустриите, произвеждащи зелена енергия, обясни още той. Рангелов посочи, че металургичната индустрия по много причини произвежда екосъобразно, като стомана се прави само от скрап. Според него това е една от най-добрите възможности за производство на стомана, защото не се емитира въглероден диоксид. Българската металургична индустрия се развива добре благодарение на пазарите, каза още той. В цял свят обаче търговията на стомана бележи спад през последните години. Поради това се търсят пазари от трети страни, за да може да се затвърди желаното развитие. Въпреки това Рангелов смята, че браншът се отличава с устойчивост и допълва, че при производството на мед се очаква увеличение до 360 хил. тона - изключително голямо число в европейски мащаб. „Родните предприятия по нищо не отстъпват на европейските по отношение на екологични норми, законодателство и технологични решения“, каза още той. Рангелов изтъкна, че българската металургичната индустрия от години залага на зелени политики в дейността си. Той подчерта, че стремежът към намаляване на въглеродните емисии винаги е бил във фокуса на бранша. „В индустрията както на браншово ниво, така и всяка от компаниите има програми, като някои от тях са изключително пунктуални и всеобхватни за съответното предприятие“, каза Рангелов. Той посочи, че плановете за устойчивост и развитие на отделните предприятия в бранша са добре разписани. „При тях се гарантира устойчивост предвид суровинното и енергийното обезпечаване, но изпитват известни трудности. Със законодателните актове на Европейския съюз за критични и стратегически суровини се създава възможност България да разшири своята продуктова гама“, каза експертът.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2024)
 
АЕЦ "Козлодуй" получи разрешение за съхранение на американско ядрено гориво Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за съхраняване на свежо ядрено гориво тип RWFA, произведено от "Уестингхаус". Разрешението важи единствено за приемане и съхраняване на горивни касети. Използването на американският уран към момента не е възможно, тъй като не е уреден въпроса с лицензирането му. Очаква се през месец май руското ядрено гориво за пети блок на централата да се изчерпа. Дотогава трябва да бъде одобрено горивото доставяно от компанията "Уестингхаус" като в момента е започната процедура. Междувременно продължават доставките на руско гориво за шести блок, така че мощността да има достатъчно свежо гориво до 2033 година. При нужда то може да се използва при нужда в пети блок. Първите доставки от американско гориво тип RWFA се очакват в началото на април. От АЯР са си поставили за цел да лицензират дотогава горивото, но не и за сметка на безопасността. АЕЦ "Козлодуй" и "Уестингхаус Електрик Швеция АВ" подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 5-ти блок на атомната ни централа в края на 2022 г. Подобно споразумение бе подписани и с френската комапния "Фраматом" GmbH.
Източник: News.bg (26.01.2024)
 
Забавянето на икономиката извежда "Алкомет" на загуба през 2023 г. Забавянето на икономиката и намаленото търсене стоят зад по-слабите резултати на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". През 2023 г. продажбите са спаднали с близо 39% и компанията отчита загуба, показва предварителният отчет. Най-значително е понижението при валцовите изделия, докато картината при пресови продукти е по-пъстра. Продажбите на компанията, чиито основни пазари са Германия, Полша и Италия, са се свили до малко над 437 млн. лв. (виж таблицата). Част от понижението се дължи на по-ниската (-18%) средна цена на алуминия на Лондонската метална борса, но намаление има и в обемите. Произведеното количество продукция е спаднало с 19%. По-ниските цени на алуминия са понижили и разходите за материали на дружеството. Нараснали са обаче разходите за заплати и осигуровки (7%), както и тези за лихви (59%). Всичко това е причина компанията да излезе на загуба. Двуцифрен спад (28%) има при продажбите на валцови продукти, което е резултат от свиването на дейността на сектори като опаковъчната индустрия и производството на климатична и вентилационна техника. По-слаби са продажбите и на домакинско фолио, което е основният валцов продукт на завода. При основните пресови продукти - стандартни и специални профили, също има спад, но той е доста по-малък (около 1%). Стартиралата през 2023 г. обновена линия за елоксация е увеличила възможностите за производство на елоксирани профили, което е вдигнало продажбите с 11% и е отворило нови пазарни ниши. На фона на застоя в индустрии като соларната и строителната от дружеството виждат потенциал в автомобилостроенето и по-специално в проектите, свързани с разработката на електромобили. Според ръководството на "Алкомет" перспективата за възстановяване на пазара остава несигурна въпреки положителните сигнали за първото тримесечие на 2024 г.
Източник: Капитал (31.01.2024)
 
Една от най-големите диверсифицирани в света добивни групи, Glencore през 2023 г. е намалила производството на мед с 5% - до 1,01 млн. тона, се казва в съобщение на компанията. Спадът отразява продажбите от австралийското находище Cobar към юни 2023 г. и по-ниското производство на продукти от мед извън находището. Собствените продажби на мед през периода са били с около 13 000 тона по-ниски от съответното нетно производство поради графика на доставките, става ясно от съобщението. Прогнозата на Glencore за медта за тази година е била на ниво от 1 млн. 40 хил. тона (с флуктуации в двете посоки от 30 хил.тона). Производството на никел е намаляло с 9% - до 97,6 хил.тона при прогноза за 102 хил.тона (при отклонение от 4 хил.тона), което се обяснява с големия дял на трети лиза в производственото предприятие INO (Канада) и планираното спиране за ремонт на Murrin Murrin. Производството на кобалт е спаднало с 6% - до 41,3 хил. тона, на цинк – с 2% до 918,5 хил.тона, на олово – с 5% до 182,7 хил.тона, а от ферохром – с 22 на сто – 1,16 хил. тона. Добивът на въглища е нараснал с 3%, достигайки до 113,6 млн. тона. Производството на злато се е увеличило с 13% - 747 хил.унция, но това на сребро е спаднало с 16% до 20,01 млн.унция. От Glencore очакват през 2024 г. производство на мед от порядъка на 950 хил. – 1,01 млн. тона, на кобалт – 35 – 40 хил. тона, на цинк – 80-90 хил. тона, на никел – 1,1 – 1,2 млн.тона о 105-115 млн. тона въглища. Glencore оценява коригирания EBIT за 2023 г. финансова година на около 3,5 млрд. долара, което повтаря темпа на ръст от първото полугодие, съобщава председателят на компанията Gary Nagle.
Източник: 3e-news (01.02.2024)
 
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Скандинавската инвестиционна банка (СИБ) ще подкрепят с общо 371 млн. евро проекта за нов завод на H2 Green Steel в Северна Швеция, съобщиха от ЕИБ. Участието на ЕИБ в проекта е 314 млн. евро, 200 млн. евро от които ще са с гаранции от Европейската комисия в рамките на програмата InvestEU. Останалите 114 млн. евро ще бъдат отпуснати през търговски банки, участващи във финансирането на проекта. СИБ ще осигури 57 млн. евро, 9 млн. евро от които ще бъдат с гаранции по InvestEU. В завода ще се произвеждат зелени и устойчиви стоманени продукти главно за автомобилната индустрия, строителството, домакински уреди, индустриално оборудване и енергийния сектор. В модерния технологичен процес въглищата са заменени с водород, добит посредством електролиза при използване на електричество от възобновяеми енергийни източници.Традиционният стоманодобив изисква много енергия и отделя огромни количества въглеродни емисии. В световен мащаб секторът е отговорен за около 8% от глобалното потребление на енергия и 7% от въглеродните емисии. Зелената стомана, добита в новия завод, ще има въглероден отпечатък, клонящ към нула, с до 95% по-малко въглеродни емисии в сравнение със стоманата, добита с традиционни методи.
Източник: industryinfo.bg (01.02.2024)
 
Медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис" е свил производството в края на 2023 г. Медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната с 8.2 млрд. лв. приходи през 2022 г., е намалила производството си в края на миналата година. Заводът край Пирдоп и Златица е преработил 7% по-малко концентрати за периода октомври - декември, показва отчетът за първото тримесечие на финансовата 2023-2024 година на германската група Aurubis. Приходите на звеното за производство на метали от концентрати и на медни продукти, към което принадлежи българското предприятие, са останали практически без промяна спрямо година по-рано. За последните три месеца на 2023 г. "Аурубис" е преработил 345 хил. тона концентрат, или спад със 7% на годишна база, което е понижило и обема на произведената сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Чистата мед (катоди) е останала практически без промяна (58 хил. тона), но компанията не дава данни за анодите, които са некраен продукт. В момента голяма част от тях се преработват допълнително в други предприятия на групата. Плановете обаче са с разширението на рафинерията в Средногорието цялото количество да се преработва тук. За целта до 2026 г. групата ще инвестира 120 млн. евро, а капацитетът за рафиниране ще се вдигне с 50%. Като цяло звеното е увеличило с 2% преработка на концентрати през първото финансово тримесечие, като по-добро е представянето на завода в Хамбург. Това е довело и до по-голямо производство на сярна киселина (592 хил. тона спрямо 586 хил. тона). От компанията отчитат стабилно търсене на пазара - благодарение на поевтиняването на природния газ търсенето от торовите и химическите заводи е нараснало. Цените обаче все още остават под високите нива отпреди година. Aurubis традиционно не предоставя финансови данни за отделните си компании, но приходите общо на звеното за преработка на концентрати остават без промяна - около 4.1 млрд. евро за тримесечието, като сумата включва и вътрешногруповите продажби. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е основен измерител за акционерите, е с минимален спад до 107 млн. евро. Положителен ефект за резултатите са изиграли по-високите такси за преработка и рафиниране, както и значително по-ниските разходи за електричество и газ. Но негативно се е отразило намалението на количество произведен метал, съчетано с по-ниските цени на медта. Приходите на цялата група се понижават леко (-5%) до 3.9 млрд. евро. Оперативната EBT намалява с 11% до 111 млн. евро, но спадът идва след изключително силните резултати през финансовата 2022-2023 г.
Източник: Капитал (08.02.2024)
 
Пловдивска фирма влиза в семейството на "Скания" Пловдивското дружество „Агри-М“ ООД ще мине под шапката на шведския производител на тежки превозни средства „Скания СВ Акциеболаг“. Съобщение за предстоящата концентрация е направено в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от дъщерната му фирма у нас „Скания България“ ЕООД. Резултатът от предстоящата сделка е придобиване на контрол чрез наем на активи, принадлежащи на „Агри-М“ ООД. Фирмата е създадена през 1990 г., а година по-късно открива представителство във Франция. Учредена е с уставен капитал от 50 хил. лв., а акциите са разпределени пропорционално между съдружниците Борислав Портев, Димитър Илчев, Красимир Къртев и Наталия Попова-Феодорова. Основната им дейност е търговия в страната и чужбина с товарни автомобили - влекачи, камиони, цистерни, както и сервиз за превозните средства. Бизнес партньорството между „Агри М“ и „Скания“ датира отдавна, като през 2007 г. пловдивската фирма става оторизиран дилър на шведския автомобилен гигант. Няколко години преди това съдружниците създават в Пловдив специализиран сервиз за марката автомобили, който се простира на над 3 декара. Сервизът обаче става тесен и те вдигат нова база върху 26 декара край Пловдив, а след това още една. „Агри М“ е представител за България на френски производител на цистерни, както и на испански и белгийски производители на полуремаркета.
Източник: Марица (13.02.2024)
 
Базираният в Германия концерн за добив и преработка на метали "Аурубис" (Aurubis) сключи всеобхватното споразумение за сътрудничество с чилийската държавна медодобивна корпорация ("Коделко" - Codelco), насочено към опазването на околната среда, здравето и развитието на иновациите, съобщиха от "Аурубис". Чрез сътрудничеството си двете компании ще се стремят да увеличат допълнителното производството на мед, както и на други метали. В началото на 2023 г. "Коделко" и "Аурубис" отбелязаха подновяването на германско-чилийското партньорство за суровини, като обявиха намерението си да работят заедно за по-устойчива верига на стойността на медта чрез подписване на меморандум за разбирателство. Сътрудничеството включва шест основни работни области: технически проекти за по-екологично производство в Чили, програма за обмен на служители, разширяване на търговските дейности, за да се осигурят повече метали за енергийния преход в Европа, засилване на обмена на информация относно развитието на ESG политиките, иновациите и новите процеси на декарбонизация, разширяването на кръговата икономика и рециклирането в Чили. "Аурубис" разглежда дългосрочните си отношения с партньори от минната индустрия като "Коделко", които споделят нейните ценности, като важна стратегия за посрещане на рязко нарастващото глобално търсене на отговорно произведени метали.
Източник: БТА (14.02.2024)
 
Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ „Белмекен“ Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ “Белмекен”, която е една от трите големи водни батерии на НЕК, заедно с “Чаира” и “Орфей”. Мощността на тази помпено-акумулираща централа е 375 мегавата, които произвеждат електричество и 104 мегавата в помпен режим. Това означава, че при пренасищане на пазара с ток и той е евтин се включват помпите, които качват водата в язовир “Белмекен”. Два от петте хидроагрегата са за работа и в помпен режим. Приключилата рехабилитация на “Белмекен” е финалът на обновяването на вецовете в цялата каскада Белмекен - Сестримо - Момина клисура, което струва към 20 млрд. евро. 70 на сто от финансирането е от фонд “Козлодуй”. Модернизацията на “Белмекен” е за 10 млн. евро и приключва точно в момента, когато централата навърши 50 години. Последното и? обновяване е било през 1999-2000 г. До края на годината единият хидроагрегат на ПАВЕЦ “Чаира” ще бъде пуснат, което добавя още 197 мегавата помпи. Така общо в режим на ползване на ток от помпи на трите батерии ще е 350 мегавата. При мощности на солари от 2000 мегавата в пикови часове на производство помпите ще са от полза. Турбината на агрегата на “Чаира”, в която се появиха пукнатини, е невъзстановяема и през март ще бъде обявен търг за подмяната и?. България и Румъния кандидатстват за финансиране на предпроектното проучване за хидровъзела Никопол - Турну Мъгуреле, по първи предварителни оценки ще струва 6 млрд. евро.
Източник: 24 часа (14.02.2024)
 
Thyssenkrupp AG понижи прогнозите си за продажбите и печалбата си, след като поръчките се свиха, а германският индустриален гигант отчете още едно отписване на своя буксуващ бизнес със стомана, съобщава Bloomberg. Компанията очаква да се върне към рентабилност през тази фискална година със стагнация на продажбите, след като броят на поръчките падна с 13% през първото ? фискално тримесечие. За въпросното тримесечие, което приключи в края на декември, Thyssenkrupp отчете нетна загуба от 314 млн. евро, основно дължаща се на обезценка от около 200 млн. евро, свързана с по-високите капиталови разходи, главно в стоманодобивния сектор. Акционерите засилиха натиска върху ръководството на Thyssenkrupp да ускори преструктурирането на конгломерата, чието портфолио се простира от търговия с метали до строителство на подводници. Опитите да се раздели със своя нерентабилен бизнес със стомана се проточиха въпреки многократните отписвания на стойността му.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2024)
 
През 2023 г., след въвеждането на санкции върху вноса на руски метали, Европа премина към покупки от азиатски страни. Най-големият доставчик на метали вече стана Индия, също активно увеличиха доставките за Европа и Виетнам, Япония и Тайван. Азиатските страни се възползваха от европейските санкции спрямо руската металургична промишленост, според доклад, публикуван от асоциацията на европейските металурзи Eurofer. За 11-те месеца (януари-ноември) на 2023 г., основните доставчици на готови стоманени продукти за ЕС са: Индия (3,3 млн. тона), Южна Корея (3,1 млн. тона), Китай (2,7 млн. тона), Виетнам (2,4 млн. тона), Тайван (2,3 милиона тона), Турция (2,1 милиона тона) и Япония (1,7 милиона тона). Така петте най-големи доставчици осигурят 58% от общия внос на готова стомана в ЕС. Най-високи темпове на растеж на доставките за Европа през миналата година регистрира Виетнам (38%), следван от Япония (32%), Тайван (12%), Индия (7%) и Южна Корея (6%). За сметка на посочиния ръст обаче, вносът на готови стоманени продукти от Турция и Китай през 2023 г. е намалял съответно с 51% и 13%. Преди налагане на санкциите, Русия беше най-големият вносител на стоманени продукти в Европа. Ръстът на експортните възможности на азиатските страни обаче започна да плаши европейските металурзи, а в тази посока Европейската комисия обмисля въвеждането на нови защитни мерки. Световните цени на цинка през последните 12 месеца (от 13 февруари 2023 г. до 13 февруари 2024 г.) са се понижили значително - с 25%, според данните на Лондонската метална борса (LME), пише РБК. Тримесечните фючърси за никел с доставка до Китай, Япония и Южна Корея струват 2298 долара за тон на 13 февруари. Това е с 8% по-малко от преди месец. Цените на цинка, както и на други цветни метали, се покачват на LME от март 2020 г., а след началото на конфликта в Украйна, тази тенденция се засили. Техният нов исторически връх на LME беше през април 2022 г., когато цената на цинка достигна 4434 долара за тон.
Източник: Money.bg (15.02.2024)
 
Столична община купува нови 8 влака за метрото Столична община купува нови осем влака за метрото, съобщава БНТ. Те ще возят пътниците в софийското метро след 2 години. Влаковете ще бъдат произведени от един от най-големите европейски индустриални конгломерати - "Шкода". Мотрисите ще се движат по линии № 1, 2 и 4. Предвижда се с въвеждането в експлоатация през 2026 г. на осемте влака и на изграждащата се в момента междинна станция между спирките "Сливница" и "Обеля" да се намалят интервалите на движение по линии №№ 1, 2 и 4, предвид нарастването на пътникопотока през последните 2 години и след пускането на новата метростанция. Очаква се тя да обслужва в перспектива над 8000 пътници от трите жп направления в западна посока. Проектът на влаковете е одобрен през ноември 2023 г. Предвижда се до края на януари 2025 г. да бъдат готови осемте коша на мотрисите. Първият влак ще бъде готов през юли 2025 г., вторият - през август, третият - през ноември, а последният осми влак трябва да бъде приет през март 2026 г. В новите влакове ще има места за хора с увреждания и велосипеди. Максималната скорост, която те ще развиват, е 90 км/ч. Първият влак, който пристигне, ще бъде подложен на серия от изпитания и чак след това въведен в експлоатация. Стойността на поръчката е 134 млн. лева. Досега са платени 30% аванс и 10% за проектиране чрез ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 с безвъзмездна финансова помощ от Кохезионния фонд на ЕС. За останалата сума "Метрополитен" кандидатства по ОП "Развитие на регионите".
Източник: News.bg (19.02.2024)
 
България въвежда въглеродна такса за внос на стомана, желязо, алуминий и изкуствени торове от трети страни В приетите на първо четене от Народното събрание промени в Закона за ограничаване изменението на климата е предвидено при внос на стомана, желязо, алуминий и изкуствени торове от страни извън ЕС да се дължи така наречената "въглеродна такса". Таксата ще бъде плащана чрез купуване на сертификати за въглеродни емисии. Според председателя на Комисията по околната среда и водите Станислав Анастасов (ДПС), който е един от вносителите на промените от своя страна това е европейско законодателство и ще защити производството в страната.
Източник: 3e-news (22.02.2024)
 
По-малките производители на стомана в Индия настояват за забрана на износа на желязна руда, след като рязкото увеличение на продажбите за китайските заводи доведе до повишаване на местните цени. Индийският износ скочи със 170% до 44 млн. тона миналата година - по-голямата част от които отидоха в Китай - в момент, когато вътрешното търсене на суровината се увеличава. Това накара най-засегнатите части на индустрията да поискат ограничения от властите, за да защитят маржовете си. Анил Нахрани, председател на Асоциацията на производителите на гъбено желязо в Чхатисгарх заяви: „Индия трябва да бъде износител на стомана, а не на желязна руда“. По-малките заводи в поне пет големи производствени щата са се обединили, за да лобират пред Министерството на стоманодобива, след като много от тях са излезли на загуба. Производителите от втория ред, на които се падат около 40% от продукцията в страната, са плащали почти четири пъти повече от по-големите предприятия. Най-големите заводи в Индия могат да договарят по-добри цени за суровини като желязна руда и въглища и често разполагат със собствени мини. Всеки ход на Индия за ограничаване на износа може да подкрепи цените на желязната руда, която е една от най-зле представящите се основни суровини през тази година. В миналото правителството е предприемало мерки, за да защити интересите на местните производители. През май 2022 г. то наложи 50% експортна такса върху всички класове желязна руда, за да намали разходите и да подобри предлагането. Мярката беше оттеглена шест месеца по-късно. Нарастването на капацитета на големите индийски стоманодобивни предприятия повиши търсенето на местно ниво и засили конкуренцията за материала на търговете и на свободния пазар. В същото време обаче търсенето на стомана от крайните потребители остава слабо, което свива маржовете на по-малките играчи.
Източник: Инвестор.БГ (26.02.2024)
 
Илия Зюмбилев: Автомобилен гигант готви мегаинвестиция в Пловдив Пловдив се превърна в икономическият център на България. Очакваме мегаинвеститор в областта на автомобилостроенето. Транспортната инфраструктура в града и областта ще подобрим с бърза градска и извънградска железница. Тя ще свързва общините Асеновград, Родопи, Марица и Пловдив, както и пловдивското летище. Питейната вода в града и региона е приоритетна задача, ще я решим с каскадата „Доспат-Въча“. Това заяви Илия Зюмбилев, областен управител на Пловдив
Източник: Банкеръ (26.02.2024)
 
Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" Асарел-Медет" АД е единствената българска минна компания, която е част от международния изследователски проект Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" AGEMERA, който се финансира по европейската програма "Хоризонт". Целта му е да се отключи потенциалът на Европа сама да добива част от необходимите суровини за нисковъглеродния преход, като медта е обявена за критична и стратегическа суровина за бъдещето на зелената енергия, дигиталните технологии, космическите науки и отбраната. Освен панагюрската компания за добив и преработка на медна руда в AGEMERA участват и представители на Геологическия институт на Българската академия на науките. Университетът във финландския град Оулу координира работата на международния проектен консорциум, в който влизат 19 научни организации, технологични компании и минни предприятия от 10 европейски страни, сред които са Финландия, Германия, Нидерландия, Хърватия, Естония, Унгария, Испания, Босна и Херцеговина и Полша. Над 3 години експертите ще си сътрудничат, разработват и използват иновативни и щадящи околната среда методи и технологии. Предстои през март да се проведе общото събрание на участниците в проект AGEMERA в Испания. Работата по проекта започна през миналата година, когато в лабораториите на "Асарел" бяха изследвани бокситни проби от Босна и Херцеговина. През есента започна техническото планиране на специализираните проучвания, които ще се проведат през тази година в рудник "Асарел". Изследванията ще се извършат чрез иновативен мюографски телескоп, който ще може да определи контраста между два типа скали в специфични геоложки структури. Телескопът ще пристигне в "Асарел-Медет" АД, след като вече извърши подобни изследвания в находищата на другите партньори по проекта от Полша и Босна и Херцеговина. Представителите на панагюрската компания са сред първите, които бяха обучени за работа с иновативна геоложка платформа. "AGEMERA ще ни позволи много детайлно да изследваме геоложкия потенциал на находище "Асарел" заради системата от иновативно комбиниране на най-модерните геоложки и геофизични методи. При нас ще се използва пакет от неинвазивни и сензорни методи за проучвания, като имаме най-високата възможна степен на автоматизация на данните в геоложките модели", разясни инж. Ивайло Василев, директор "Иновации, планиране и развитие" в компанията.
Източник: Капитал (26.02.2024)
 
Общо 3,2 млн. тона сурова стомана е произвела Турция през януари тази година, което е близо 25% ръст на годишна база, става ясно от данни на Световната металургична асоциация, цитирани от Hurriyet. По този начин южната ни съседка се нарежда на седмо място в света, като изпреварва Германия, която е произвела 2,9 млн. тона. Това е пореден силен месец за металургичната индустрия на Турция. През декември също бяха отчетени 3,2 млн. тона произведена стомана, като това беше скок с 21,2%. На този фон, очевидно Германия губи темпо. На годишна база произведената стомана в Турция през 2023 г. е 34 млн. тона или 4% по-малко в сравнение с 2022 г. - но трябва да се имат предвид ефектите от мощното земетресение в страната, както и икономическата и политическата несигурност. През януари металургичният лидер Китай намалява продукцията си с цели 6,9% до 77,2 млн. тона. На този фон в Индия се регистрира ръст от 7,3% до 12,5 млн. тона. Следва Япония със 7,3 млн. тона (+0,6%). Челната петица оформят САЩ и Русия - 6,8 млн. тона (-0,3%) и 6,2 млн. тона (+1,2%).
Източник: Money.bg (26.02.2024)
 
Световното производство на сурова стомана в 71-те страни от света, предоставящи данни на Световната асоциация за стомана (worldsteel), е 148,1 милиона тона (Mt) през януари 2024 г., което е спад от 1,6% в сравнение с януари 2023 г. Това заявяват от Световната асоциация за стомана (World Steel Association, WSA). Лидер при производство на сурова стомана по региони е Африка с 2,0 Mt през януари 2024 г., което е ръст от 16,3% спрямо ясъщия месец на миналата година. На обратния полюс са Азия и Океания с производство от 107,6 Mt, което е спад от 3,6%. Спад се отчита и за ЕС (27) - 10,2 Mt, спад от 1,8%. При другите страни от Европа производството достига 3,9 Mt, ръст от 22,5%. Близкият изток е произвел 4,7 Mt, което е ръст от 23,1%, докато в Северна Америка производството намалява до 9,2 Mt - с 2,1%. Русия и другите страни ОНД + Украйна са произвели 7,2 Mt, което е ръст от 4,0%, докато Южна Америка е произвела 3,4 Mt, което е спад от 6,3%.
Източник: 3e-news (26.02.2024)
 
„ДАР-80” ООД – Русе подготвя производство, съхранение, продажба и собствено потребление на зелен водород „ДАР-80” ООД – Русе подготвя производство, съхранение, продажба и собствено потребление на зелен водород чрез електролиза в инсталация с капацитет от 10 до 50 кг/час. За производството ще се използва ток от съществуващ БКТП 2х630 кV в съседен имот и от фотоволтаичен парк от 1.2 MW, изграждан на етапи. На този етап са изградени 120 кW. Производството ще е автоматизирано, съхраняването ще става в специални съдове с компресор с 350 бара налягане.
Източник: Фирмена информация (27.02.2024)
 
"Шнайдер Електрик" ще строи нова база за електрически компоненти в Пловдив "Шнайдер Електрик България" ще изгражда нова производствена база за електрически компоненти в Пловдив. Размерът на инвестицията е 107 млн. лв. и се предвижда да разкрие 110 нови работни места. Министърът на иновациите и растежа връчи сертификат за приоритетен инвестиционен проект за "Фабрика за асемблиране на ел. продукти ниско напрежение" на "Шнайдер Електрик България" ЕООД. Инвестиционният проект е свързан с нова производствена база, в която ще бъдат внедрени последен клас технологии и ново оборудване, въглеродно неутрални строителни материали и използване на възобновяеми източници. Във фабриката в Пловдив ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. Предвижда се внедряване на последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, възобновяеми източници на енергия и др. Крайната цел е реализацията на “умна производствена сграда” - със сертификат Smart factory, спрямо глобалните вътрешни стандарти на “Шнайдер Електрик” за покриване на критериите за платинен LEED сертификат и стандарт Advanced Lighthouse на Световния икономически форум, с който ще се превърне в първата от този вид производствена сграда в Централна и Югоизточна Европа.
Източник: Медия Пул (28.02.2024)
 
„Булминт“ отсече първата си серия златни инвестиционни монети Българският частен монетен двор „Булминт“ създаде и отсече първата си серия златни инвестиционни монети – „Златен Феникс“, в три размера: 1 тройунция с номинал 250 новозеландски долара, ? тройунция с номинал 50 новозеландски долара и 1/10 тройунция с номинал 25 новозеландски долара. Серията инвестиционни монети „Златен Феникс“ са отсечени в proof-like качество от най-висока проба злато – 999,9/1000. Всяка от трите разновидности на златната инвестиционна монета е с лимитиран тираж от 10?000 броя. „Булминт“ изработва основно инвестиционни продукти от злато и сребро за партньори от целия свят. През есента на 2023 г. за първи път в историята си отсича монети под собствен бранд – „Сребърен Феникс“ и „Маори“.
Източник: Инвестор.БГ (29.02.2024)
 
"Булметал" отчита рекордни приходи, но и 46% спад на печалбата за 2023 г. Производителят на опаковки за хранително-вкусовата и химическата индустрия „Булметал“ отчита ръст на консолидирани нетни приходи от продажби на групата с почти 6% към края на 2023 г. в сравнение с края на 2022 г. до над 115,5 млн. лева от 109 млн. лева. Ръстът е заради навлизането на компанията на нови пазари, сред които Канада и Мароко, където са реализирани първи продажби на технологични линии за няколко клиента. Износът на групата нараства с близо 9% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. до почти 91,9 млн. лева основно заради силните продажби на машини. Приходите от България се свиват с 4% до над 23,65 млн. лева заради намалени поръчки на клиенти вследствие на презапасяването с опаковки през 2022 г. Водещите пазари на компанията са България с 20% дял от продажбите, Канада с 14% (над 16,1 млн. лева), Румъния с 10% (11,06 млн. лева, като намаляват с 4% на годишна база), Гърция с 9% (10,16 млн. лева и годишен ръст от 1%), Словения с 5% (над 5,7 млн. лева и спад от 16% на годишна база). Общите разходи на „Булметал“ към края на 2023 г. достигат почти 111,4 млн. лева в сравнение с 100,25 млн. лева към края на 2022 г., или се увеличават с 11% на годишна база. Дружеството реализира 4,7 млн. лева печалба за отчетния период при 8,65 млн. лева година по-рано, като спадът достига 46% на годишна база. Нетният марж се свива от 8% в края на 2022 г. до 4% в края на 2023 г. В баланса си компанията отчита натрупана печалба за почти 43,5 млн. лева и банкови заеми за близо 13,9 млн. лева, като при заемите увеличението е повече от два пъти на годишна база (6,7 млн. лева през 2022 г.). Акциите на групата се търгуват на БФБ от средата на януари. В последния месец те поевтиняват с над 1%, според данни на борсата. Последната сделка е осъществена на нивото на емисионната цена на акциите – 8,85 лева, а най-високата постигната цена за периода на търговия е 9,4 лева на акция.
Източник: Инвестор.БГ (29.02.2024)
 
Най-големите компании в сектор "Металургия": Растежът се забавя В сектора "Металургия" през 2022 г. четири дружества надминават милиардната бариера спрямо две предходната година. Лидерът "Аурубис България", който за трета поредна година е най-голямата компания в страната, достига 8.2 млрд. лв., осигурявайки повече от половината на общия оборот на топ 10. Ръстът на предприятията обаче се забавя до 24% от 36% през 2021 г. Девет от компаниите са на печалба, а загуба отчита само "Промет стиил", която е собственост на Metinvest и е силно зависима от вноса на суровини от Украйна. Приходите на "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis и е собственик на медодобивния завод до Пирдоп и Златица, се увеличават с 24%. Основната причина за това е, че през 2022 г. предприятието работи без нито ден прекъсване, което осигури по-голям обем продукция. За ръста помогнаха и по-високите цени на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт. Предварителните данни обаче сочат, че резултатите през 2023 г. ще са по-ниски, тъй като имаше спирания за планов ремонт. Нетната печалба през 2022 г. също нараства значително, носейки над 6% рентабилност на компанията. Предприятието преработва медни концентрати, като крайните продукти са катоди (мед с висока чистота) и аноди, които се изнасят за допълнителна преработка в други заводи на групата. В момента обаче тече инвестиционен проект за 120 млн. евро за разширяване на рафинерията, така че през втората половина на 2026 г. компанията ще може да преработва всичките си аноди до чиста мед на място. По-високи приходи и печалба отбелязва и производителят на медни изделия "София мед", който е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco. От компанията отчитат добро търсене и благоприятни цени през 2022 г. Преди няколко години предприятието в София пренасочи фокуса си от чисто архитектурни елементи към изделия за индустрията - автомобилостроене, електроника, машиностроене, енергетика и т.н., започна да произвежда и специални сплави, което разшири пазарите му. Над милиард са приходите и на двете стоманодобивни предприятия в страната. "Стомана индъстри" в Перник увеличава оборота си с 31%, макар че ръстът е наполовина на този от предходната година. Понижава се и печалбата. Като цяло търсенето е било добро заради възстановяването след пандемията, което е помогнало и на цените. На сектора обаче влияние оказват и много други фактори - от енергийните цени и въглеродните квоти до търговските политики в световен мащаб. Войната в Украйна има пряк ефект върху представянето на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията е част от украинската група Metinvest и зависи от нея за доставката на суровините си. Затрудненията с транспорта след инвазията на Русия са довели до намаляване на производството с около 20% и само по-високите цени на стоманата са осигурили ръст на приходите около 21%. Предприятието е единственото в топ 10, което отчита загуба за 2022 г. По-високи цени на цинка и стабилни нива при оловото са помогнали на пловдивския завод КЦМ да увеличи приходите си с близо 27% през 2022 г. при запазване на производствените обеми. Положителен ефект е оказал и курсът на долара спрямо лева. През 2023 г. обаче търсенето в глобален мащаб намаля, което вероятно ще се отрази на резултатите. По-слабо търсене отчитат и от шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". През 2022 г. компанията увеличава приходите си с 37%, но ръстът се дължи на по-високите цени на алуминия, докато обемите продукция намаляват. Свитото търсене от ключови сектори като автомобилостроене, машиностроене и строителство е ограничило продажбите към индустрията, по-слабо е било и търсенето на домакинско фолио заради намалената покупателна способност. Всички тези фактори са продължили да влияят и през 2023 г. Лек спад на приходите има при пловдивската "Хъс", която освен с производство на метални изделия като арматурни заготовки и заварени мрежи се занимава и с търговия с метали. Печалбата на предприятието също се свива. Значителен ръст на приходите обаче отбелязва шуменската "Сарк България" - 64%, а печалбата се утроява. Компанията работи в страната от 2019 г., като произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Двуцифрено увеличение (37%) отбелязва софийската "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", която беше създадена през 2019 г. като смесено предприятие между "Етем България" (част от гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Успоредно с това беше регистрирана и компания за обработка на профили за автомобилната индустрия - машиностроителното "Гестамп Етем аутомотив България". През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство. С най-голям ръст в топ 10 - 65%, е пловдивската "Булминт уан", която произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки.
Източник: Капитал (29.02.2024)
 
Социалните партньори от металургичната индустрия на България подкрепят Антверпенската декларация за Европейска индустриална сделка, приета на 20 февруари 2024 г. на среща на върха на индустрията с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Белгия Александър де Кроо. Изпълнителните директори и лидери от енергоинтензивните сектори в Декларацията призовават за Европейска индустриална сделка, която да бъде в основата на Стратегическата програма за 2024 г. – 2029 г. и да допълва Зелената сделка на ЕС. Поискаха от Европейската комисия да превърне това във водеща политика през следващия си мандат, за да запази конкурентоспособността и висококачествените работни места за работниците в Европа. Има спешна нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната индустриална политика Финансовата подкрепа за икономиката на САЩ по Закона за намаляване на инфлацията (IRA) и неговата лесна достъпност, китайският свръхкапацитет и увеличаващият се износ за Европа увеличават натиска върху европейската индустрия. Без целенасочена индустриална политика Европа рискува да стане зависима дори от основни стоки и химикали. Европа не трябва да позволи това да се случи. Декларацията призовава правителствата на държавите-членки, следващата Европейска комисия и Парламента да приемат и решават предизвикателствата пред индустрията, като предлагат следните 10 конкретни действия: Индустриалната сделка да бъде в основата на европейска стратегическа програма за 2024-2029 г с приоритет конкурентоспособността и облекчаване на бизнес-условията Публично финансиране на енергоемки индустрии от фонд за внедряване на чисти технологии, тясно координирани с опростена рамка за държавна помощ. Европа – конкурентен доставчик на електроенергия; приоритет на нови проекти за изобилна и достъпна нисковъглеродна възобновяема и ядрена енергия. Инфраструктура на ЕС от световно ниво и развитие на трансевропейски мрежи, превръщайки тези проекти в общ европейски интерес, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и от структурните и регионални фондове. Повишаване на суровинната сигурност на ЕС чрез увеличаване на вътрешния добив, устойчива преработка и капацитет за рециклиране. Увеличаване на нулевите, нисковъглеродни и кръгови продукти; разширяване обхвата на Закона за нулевата нетна индустрия и Закона за критичните суровини. Подобряване на единния пазар и интегрираните вериги за създаване на стойност, справяне с фрагментацията, причинена от националното прилагане на европейското законодателство; единен пазар за отпадъци и рециклирани материали и истински европейски енергиен пазар. Интелигентна рамка за иновации и насърчаване на висококачествена наука, технологични иновации и политики за сътрудничество, които дават приоритет на отвореността и прагматичните резултати. Нов дух на законотворчество, което създава стимули за бизнеса да инвестира в чисти технологии, без прекалени разпоредби за прилагане и докладване. Структура на ЕК, която позволява постигането на добри резултати и безпроблемно интегриране на законодателството. Като се присъединява към индустриалните асоциации и представителите на европейската индустрия, които подкрепят Декларацията от Антверпен, Българската асоциация на металургичната индустрия и СФ „Металици“ призовават: Правителството на Р. България и народните представители в 49-тото НС да ускорят декарбонизацията на основа на национална Индустриална сделка с предложените в Декларацията от Антверпен действия. Българските представители в следващата ЕК и новите членове на ЕП да бъдат про-активни в своите действия и работят за достойно участие на страната в европейската трансформация и разгръщане реалния потенциал на базовите енергоинтензивни и структуроопределящи за страната индустрии. Д-р инж. Никола Рангелов Председател на УС на БАМИ Васил Яначков Председател СФ“Металици“, КНСБ
Източник: Фирмена информация (29.02.2024)
 
Без руски петрол в България Горива от руски нефт в България вече няма да се произвеждат. Вносът на суровината от Москва спира от 1 март, след като депутатите предсрочно прекратиха дерогацията, която ЕК бе дала на страната ни до края на тази година. Количествата от Русия са заместени с внос от Казахстан, Ирак и Тунис. Всъщност казахстанският сорт е основният заместител, защото има сходни характеристики като руския "Уралс". Освен това има възможност количествата да се транспортират през руски пристанища. Цената му обаче е по-висока - разликата с руския е 2,50 долара. Това дава и отражение на цените на горивата у нас, но засега не е силно. За последния месец масовият бензин А-95 е поскъпнал с 3 стотинки и литър се продава за 2,66 лева. По-чувствителна промяна има при дизела. В началото на февруари цената му бе 2,67 лева, а сега вече е с 10 ст. по-висока. "Цените са адекватни и са свързани със случващото се на международните пазари", коментира Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Според него обаче не може да се очаква 3 лева за литър. Такива нива имаше в края на 2022 година.
Източник: 24 часа (01.03.2024)
 
Френската AKWEL започва производство на автомобилни части в Стара Загора и търси 400 души Френската компания за производство на автомобилни части AKWEL стартира свое производство в Стара Загора. Заводът се намира южно от кв. Железник, на мястото на някогашния хипермаркет „Практикер“ в Стара Загора. Собствениците от френската компания са закупили сградата и в момента са в процес на монтиране на нови машини и наемане на работна ръка. В Аквел Стара Загора ще бъдат наети 400 души. Компанията кандидатства за инвеститор „Клас А“. Постепенно ще се увеличават наетите хора. Това е първото производство на AKWEL в България. АКВЕЛ Стара Загора (България)“ ЕООД е част от френската група AKWEL. Групата е създадена през 1972 г. и понастоящем има 9500 служители в 37 индустриални производства и 7 представителства в 21 държави на 5 континента по света. Тя произвежда следните продукти за автомобилната индустрия: охлаждащи механизми, включително прилежащите им тръби, клапани и сензори; подобрения в използването на горива – клапани за регулация на разхода, обратни клапани, сензори за температура и налягане; подобрения за спирачната ефективност на автомобила – механизми за управление на негативното въздушно налягане при управлението на волана; въздуховоди – турбовъздуховоди и тръби за мръсни газове; подобрения в утилизирането на масло – глави на цилиндри, намаляващи изпарението на масло; чистачки – резервоари за чистачки и помпи; системи за намаляване на вредното въздействие върху околната среда;механизми в автомобилните врати. Сред клиентите на групата са автомобилни производители като: Mercedes, BMW, Nissan, Citroen, Volvo, Jaguar, Land Rover, Mitsubishi, Mini, Ford, Daimler Truck, Peugeot и други.
Източник: Money.bg (06.03.2024)
 
"Шнайдер Електрик България" стана инвеститор на годината Компанията "Шнайдер Електрик България" е победителят в категорията "Инвеститор на годината 2023" в конкурса на Българската агенция за инвестиции (БАИ), съобщи БТА и уточни, че това е 18-ото издание на инициативата на БАИ, имаща за цел да отличи най-значимите инвестиционни проекти, изпълнени през 2023 г. Отличията се връчват на фирми, направили значима стъпка в развитието си чрез устойчиви и ефективни инвестиции, разкрили нови работни места и заложили на внедряването на високи технологии, в съответствие с целта на БАИ за насърчаване на интелигентен и устойчив икономически растеж.
Източник: Дневник (06.03.2024)
 
Българска компания е в топ 100 на най-бързо растящите в Европа Пет български компании попадат в класацията на британското издание Financial Times и компанията за анализ на данни Statista на 1000-та най-бързо развиващи се компании в Европа, едно от които заема място в топ 100. Класацията обхваща европейските компании, които са постигнали най-голям съвкупен годишен темп на растеж на приходите между 2019 и 2022 г., посочва FT. Минималният темп за включване в класацията е 36,9%. Трябва да покриват и критерии като приходи от поне 100 хил. евро, генерирани през 2019 г., приходи от поне 1,5 млн. евро, генерирани през 2022 г., предимно органичен („вътрешно“ стимулиран) растеж на приходите между 2019 и 2021 г., а ако са листнати на фондова борса, цената на акциите им да не е падала с 50% или повече от 2022 г. Най-високо класираната българска компания е AMPECO, която разработва софтуер за зарядни станции. Дружеството, основано през 2018 г., попада за първи път в подреждането, като заема 100-но място. Компанията е постигнала съвкупен годишен темп растеж от 157,8% между 2019 и 2022 г., а приходите му през 2022 г. са надхвърлили 2,1 млн. евро спрямо едва 128 хил. евро три години по-рано. Силното развитие на бизнеса е помогнало на компанията да увеличи и служителите си от 5 през 2019 г. на 63 към 2022 г. На 301-во място е доставчикът на професионални, научно-изследователски и технически услуги Pontica Solutions, който значително подобрява класирането си спрямо 715-а позиция през 2023 г. Компанията е постигнала съвкупен годишен темп на растеж от 87,7% за периода и има приходи от малко над 15 млн. евро през 2022 г. Компанията е създадена през 2015 г. и към момента има 740 служители. Русенското логистично и транспортно дружество euShipments.com, което миналата година беше най-добре представилата се българска компания в класацията, сега заема 456-о място. Основаното през 2012 г. дружество има съвкупен годишен темп на растеж от 66% за периода и приходи от 7,9 млн. евро през 2022 г. В компанията работят 54 души. Нов български представител в класацията тази година е също ИТ и софтуерната компания Dreamix, която заема 456-о място. Тя е основана през 2006 г. и към 2022 г. има 169 служители. Тя е постигнала съвкупен годишен темп на растеж от 57,3% за периода и приходи от 12,1 млн. евро през 2022 г. Последната българска компания, която попада в класацията на 841-о място, е ИТ и софтуерното дружество StorPool Storage, основано през 2015 г. То има съвкупен годишен темп на растеж от 42,4% за периода и приходи от 5,3 млн. евро през 2022 г. Компанията има 36 служители. Базираната в Прага компания Raylyst Solar за слънчеви панели и други фотоволтаични продукти оглавява класацията със съвкупен годишен темп на растеж от 824,4%. Създадена през 2018 г., тя е една от многобройните компании в региона, които се възползват от нарасналото търсене на възобновяема енергия, в момент когато правителствата се стремят да диверсифицират енергийните си доставки и да отговорят на климатичните цели.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2024)
 
Фондът на Фондовете удължи срока за участие в пазарните консултации за "Фонд Иновации в предприятията" и "Фонд за технологичен трансфер" Фондът на фондовете удължава срока за провеждане на пазарните консултации по двата нови инструмента "Фонд Иновации в предприятията" и "Фонд за технологичен трансфер". Новият краен срок е до 15 март, информират от Фонда на Фондовете през официалната си страница. Промяната, съгласно официалната информация, е във връзка с допълнително заявен интерес за участие и големия брой желаещи да се включат. Средствата за "Фонд Иновации в предприятията" в размер на 32,17 млн. евро са осигурени по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) 2021-2027. Чрез него ще се оказва подкрепа на проекти с цел стимулиране на предприемаческата активност за създаване на компании, базирани на иновациите и разработващи продукти и услуги с висока добавена стойност, изграждане на устойчива екосистема с висок иновационен потенциал, подобряване на достъпа до знания, технологии и иновации в по-слабо развитите региони и ускоряване на прехода към икономика на знанията. А за "Фонд за технологичен трансфер"в размер на 56,6 млн. евро, средствата са по линия на Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ). Той ще се изпълнява в комбинация с безвъзмездна финансова помощ, включително и в рамките на една операция. Ще насърчава развитието на потенциала в приоритетните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 и ще допринесе за изграждане на мост между науката и бизнеса. Ресурсът ще се насочи към спин-оф компании, стартиращи високотехнологични компании и предприятия, базирани на знанието като част от индустриални стартъп системи, превръщане на научни разработки в пазарно приложими продукти и технологии, комерсиализация и управление на интелектуалната собственост. Ще се стимулира и процеса на разгръщане и акселерация на стартиращи компании около развити индустрии и клъстери.
Източник: БТА (11.03.2024)
 
Компанията “Технически компоненти България” планира увеличаване на работните места в следващите три години Видинската компания "Технически компоненти България" планира увеличаване на работните места в следващите три години. След броени седмици официално откриваме нови мощности, с което ще удвоим производството, каза изпълнителният директор на компанията инж. Мартин Петров. Компанията получи приза “Златен бик” за "Инвеститор на годината" в категория "Инвестиция в човешки капитал". "През последните години във Видин, където е базирана компанията, се случват изключително добри неща благодарение на инвеститори като Андреас Фриис, който не просто се е доверил на българския мениджмънт на "Технически компоненти България", но през последните 20 години инвестира и реинвестира, подобрявайки икономическите показатели на целия регион", каза още инж. Петров. През септември м.г. "Технически компоненти България" получи сертификат за инвеститор "Клас А". Сертифициран е инвестиционният проект за разширение на производствената, складовата и административната база на компанията, като инвестицията надвишава 14 млн. лв. "Технически компоненти България" ЕООД е дъщерна компания на германската EbV Elektronikbau und Vertirebs GmbH. Компанията произвежда компоненти и системи за енергийно ефективно отопление и климатизация, предлага развойна дейност и серийно производство на разнообразие от продукти с приложение в различни уреди, в автомобилната, медицинска и други индустрии. Продукцията се изнася изцяло.
Източник: БТА (11.03.2024)
 
През 2024 г. се очаква съотношението на приходите от е-винетки да е 30 на сто спрямо 70 на сто от тол такси След намалението на цените на всички видове електронни винетки с 10 на сто от 1 януари 2023 г. и увеличението на тол таксите от 1 юли 2023 г. за първи път в страната реално се е променило съотношението на приходите от леки автомобили към приходи от тежкотоварни превозни средства, каза директорът на Националното тол управление (НТУ) Георги Темелков. Това е един от основните принципи на електронното пътно таксуване - превозни средства, които се движат повече и нанасят по-големи щети на околната среда с емисиите си, да компенсират разходите с по-високи такси. Принципът "замърсителят плаща" е в основата и на политиката на ЕС за опазване на околната среда. През 2024 г. се очаква приходите от тол такси да се увеличат като брой продажби и съотношението на приходите от е-винетки да е 30 на сто спрямо 70 на сто от тол такси. От пътната агенция съобщиха, че общите приходи от пътни такси - е-винетка, тол и контролни дейности, през януари и февруари са над 155 млн. лева. Приходите от тол такси от 1 януари до 29 февруари са 91 123 733,26 лв. От тях 8 429 474,76 лв. са от маршрутни карти, а 82 694 258,57 лв. от тол декларации. От контролната дейност - наложени компенсаторни такси и актове за установяване на административни нарушения, са събрани около 4,6 млн. лв.
Източник: БТА (11.03.2024)
 
Украйна е произвела 1,08 млн. метрични тона стомана през първите два месеца на 2024 г., което е скок с 52% спрямо същия период на 2023 г., показват данни, публикувани в петък от Украинския съюз на производителите на стомана, съобщава Ройтерс. Украинското производство на стомана спадна силно след началото на руската военна инвазия в страната от 24 февруари 2022 г. и след унищожаването на водещи стоманодобивни заводи по време на войната. Украйна беше основен производител и износител на стомана преди руската инвазия, напомня Ройтерс. През 2022 г. производството на стомана е намаляло със 70,7% до 6,3 милиона тона, а през 2023 г. Украйна е произвела едва 6 милиона тона стомана. Украинските стоманодобивни заводи обаче увеличиха производството през втората половина на 2023 г. и в началото на 2024 г. благодарение на новия експортен маршрут в Черно море, който позволява свободен износ на продукти от стомана, на желязна руда и селскостопански стоки. Данните, публикувани от Украинския съюз на производителите на стомана, показват, че производството на валцована стомана се е увеличило с 52,5% спрямо предходната година, достигайки 900 хил. тона досега през 2024 г., а производството на чугун е нараснало с 42,5%, достигайки общо 1,05 милиона тона.
Източник: БНР (11.03.2024)
 
Стартъпът за електромобили в Ловеч фалира Проектът от 2021 г. за изграждането на завод за електромобили в Ловеч, окончателно отиде в историята. Германската фирма, разработчик на автомобила, която първоначално планираше да разраства производството си в Южна Европа, е подал молба за обявяване в несъстоятелност. Това слага точка на продължили с години неуспешни усилия на компанията да набере достатъчно капитал за дейността си. Молбата за обявяване в несъстоятелност на „Next.e.GO Mobile SE“ вече е подадена, ще бъдат подадени подобни молби и за други дъщерни дружества на компанията – майка. Решението за ликвидиране на дружеството се обяснява с „негативни развития и предизвикателства“ в индустрията за електронни автомобили и „нестабилността на капиталовите пазари“. Компанията е създадена през 2015 г. с амбициозни планове на група пионери около професор Гюнтер Шух в Аахен създадоха за разработване на малък, практичен градски е-автомобил, наречен e.Go Life. Моделът обаче се продаваше бавно, а закъснения в одобрението и доставката хвърлиха компанията в ликвидни проблеми. Провали се и планираното излизане на компанията на борсата в Ню Йорк през 2023 г., от което се очакваше да набере капитал за изграждането на завод на терена на бившия завод „Балкан“ в Ловеч, а наред с това компанията преориентира интереса си към изграждане на завод на територията на македонския Тетово. Плановете за нов завод в Ловеч бяха обявени тържествено през 2021 г., като инвестицията се представяше за приоритетна. Плановете бяха германската фирма да инвестира 140 млн. евро, а българското правителство да подпомогне инвестицията с 34 млн. евро.
Източник: Сега (13.03.2024)
 
"Зeшенг Интернационал ПТЕ" ще произвежда части и аксесоари за автомобили Сингапурски гигант „Зeшенг Интернационал ПТЕ“ ще строи чрез дъщерната си фирма в България „Зиес Юръп“ ЕООД завод за производство на части и аксесоари за автомобили. Предприятието ще е със застроена площ от 11 784 кв. м в землището на с. Радиново, част от Индустриална зона "Марица", а общата площ, закупена от инвеститора, е близо 29 декара. За въпросната фирма и предстоящата й инвестиция, която ще се реализира през 2024 г. „Зиес Юръп“ ЕООД е регистрирано в София, с управител Чен Инси. В производственото предприятие ще се разработват, развиват и произвеждат алуминиеви профили с широко приложение в автомобилната индустрия. В програмата на възложителя е включено изграждане на модерна и автоматизирана производствена сграда, в която ще се монтират нови линии за екструдиране на алуминиеви профили с 4 хидравлични преси. Към обекта ще има още зона за опаковка и спедиция на готовата продукция, столова, битови помещения на два етажа, както и открит паркинг за 34 автомобила. След старта на фабриката, в производството първоначално ще работят между 30 и 50 човека на една смяна от 8 часа. Като глобален доставчик на алуминиеви продукти за автомобилната индустрия, Unison се ангажира с устойчивото развитие. Член е на международната Инициатива за управление на алуминия - ASI и е ориентиран към разумно производство и управление на бизнеса, чрез ускоряване на прехода към зелена енергия.
Източник: Стандарт (14.03.2024)
 
Около 250 милиона евро са инвестициите в Тракия икономическа зона през 2023 Тракия Икономическа зона (ТИЗ) обединява 5 индустриални подзони в района на Пловдив - "Марица", "Раковски", "Куклен", Индустриален парк "Пловдив" и Високотехнологичен парк "Пловдив". От старта на първата зона през 1996 г. до сега са привлечени над 200 компании, повечето от които са световни лидери в своята област, реализирани са над 3.5 милиарда евро инвестиции и са открити над 45 000 работни места. През 2023 г. Тракия Икономическа Зона е привлякла над 250 милиона евро инвестиции: Завършена беше фабриката на турската "Тюркоаз Текстайл" в подзона Марица за полиестерни и полипропиленови влакна с многостранно приложение в текстила, транспорта и конфекцията. "Е-Велокс", дъщерно дружество на "Лидер-96", изгради своя завод за eлe?тpичec?и вeлocипeди в подзона Куклен. Общата инвестиция на плoвдивc?ият пpoизвoдитeл нa вeлocипeди "Макском" с австрийската Pierer Mobility увеличи площта на съществуващата си фабрика. Продължава изграждането на високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади на Интерлинк Груп АД в подзона Марица. Производителят на ски "Амер спортс" строи втория си завод в Асеновград. В него вече са наети 130 човека, до края на годината броят им вероятно ще се увеличи с още 10-15 души. КЦМ АД изпълнява проект за технологично интегриране на производствата. През 2023 г. производителят и дистрибутор на работно облекло и защитни средства "Бултекс 99" направи първа копка на собствен логистичен център в подзона Марица. Общият размер на инвестицията е 45 млн. лева, като изграждането ще се осъществи на два етапа. В подзона Марица започна изграждането на фабрика за полиекстракти от билки на "Интеграл Мед Технологии" с партньори в научно-развойната дейност ПУ и СУ. Френската компания за автоматични прекъсвачи "Шнайдер Електрик" завърши разширение на своята база в ТИЗ, подзона Марица. До момента от дружеството са инвестирали над 160 млн. лв. в България и в него работят над 900 души. През 2024 г. "Шнайдер Електрик" ще започне още едно разширение на производствената си база. ОРНО, дистрибуторска компания, изгражда логистична структура. Португалската БА Глас, чийто логистичен склад бе построен 2023 г. в подзона Марица, също започва негово разширение. "Милара Интернешънъл" е друга компания, която строи производствена база в подзона Марица. Инвестицията е за 22 млн. долара като от април 2024 г. в съоръжението ще се произвеждат електрически превозни средства - по-специално малки товарни автомобили с алтернативно задвижване. Фабриката има за цел да произведе до 10 000 автомобила до средата на годината, като общата инвестиция е 60 милиона долара в разработката на превозни средства. Нидерландско-чешката CTP не спира да изгражда производствени и логистични площи, и да привлича наематели от цял свят за тях. "BTL Индъстрийз" също строи нов завод, който ще бъде завършен в края на 2024 г. Очаква се към досегашния персонал от 750 души да бъдат наети нови 100. Фирма "Филикон-97" започва изграждане на ново предприятие - за преработка на плодове и зеленчуци за производство на консерви и сокове. През 2024 г. "Премиум Инвест Пропърти" ще изгражда предприятие за производство на електро оборудване. Китайската Shanghai Unison Aluminium Products Co. ще инвестира 35 млн. евро в завод за производство на авточасти в Тракия икономическа зона.
Източник: Money.bg (21.03.2024)
 
„Профилинк“ с нова идентичност: става част от индустриалната група LINKIN Една от най-успешните производствени компании и търговски марки в България - "Профилинк" - обяви, че успешно приключва близо едногодишен проект по препозиционирането и цялостния си ребрандинг. Новата бранд архитектура и представянето на пазара на LINKIN, основната индустриална търговска марка, под чиято шапка ще се развиват производствените мощности и други бизнеси в групата. Другата сериозна промяна в бранд стратегията на компанията касае Профилинк, който става архитектурен продуктов бранд на LINKIN и ще продължава да се фокусира в разработване на алуминиеви и ПВЦ системи за прозорци, врати, фасади, перголи и др. Към момента компанията разполага с голям завод за ПВЦ профили край Пловдив, предприятие за рециклиране на ПВЦ отпадъци и собствен соларен парк на покрива на производствената си база. Изграждането на рециклиращи инсталации и соларни паркове са част от дългосрочната стратегия за устойчиво развитие на фирмата.
Източник: Стандарт (22.03.2024)
 
Дават 8,5 млн. лв. на БАН и университети за критични суровини БАН и наши университети съвместно да изследват възможностите за добив, преработка и рециклиране на критични суровини в България. Това предвижда нова национална програма, предложена за обществено обсъждане от министъра на образованието в оставка проф. Галин Цоков. С бюджет от 8,5 млн. лв. за пет години се предвижда висшите училища с водещ партньор Академията да направят фундаментални и научно-приложни проучвания в страната, като изработят и различни карти, като такива на прогнозните количества критични суровини и енергийни ресурси в България. Причината е, че Европа е зависима в голяма степен от доставчици извън ЕС на суровини от критично значение за основни индустрии като автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, здравеопазване и др., пише в документа. Към момента ЕС определя 34 химични елемента като критични суровини, а стратегически сред тях са такива като бисмут, бор, кобалт, мед, галий, германий, литий, магнезий, манган, графит, никел и др.
Източник: Труд (22.03.2024)
 
Министерството на енергетиката на САЩ обяви 6 млрд. долара федерално финансиране за субсидиране на 33 промишлени проекта за намаляване на въглеродните емисии в 20 щата, като заяви, че инвестицията ще подпомогне добре платените работни места в профсъюзите и ще повиши конкурентоспособността на САЩ. Министърът на енергетиката Дженифър Грънхолм се очаква да разкрие пълния списък с проекти по време на посещение в завода на Cleveland-Cliffs Steel Corp в Мидълтаун, Охайо, който ще получи до 500 млн. долара за инсталиране на две нови електродъгови пещи и водородна технология за намаляване на емисиите на парникови газове с 1 млн. тона. Грънхолм заяви, цитирана от Reuters, че инициативата, която е най-голямата инвестиция за декарбонизация на промишлеността в историята на САЩ, ще привлече общо 20 млрд. долара допълнително финансиране. Администрацията на САЩ очаква проектите да намалят замърсяването с CO2 от промишлеността с 14 милиона метрични тона на година, което се равнява на спирането от движение на около 3 милиона автомобила, задвижвани с газ. От отрасловата група Portland Cement Association коментират, че финансирането "е добре дошло признание от страна на правителството, че американските производители на цимент предприемат амбициозни и значителни стъпки към постигане на въглеродна неутралност". Производството на строителни материали е значителен източник на глобални емисии на въглероден двуокис (CO2), а това на цимент, основната съставка на бетона, стои зад 7% от световните емисии на CO2 през 2019 г., по оценки на Международната агенция по енергетика. Грънхолм посочи, че проектите ще намалят емисиите от индустрии като черна металургия, цимент, бетон, алуминий, химикали, храни и напитки, целулоза и хартия, които представляват около една трета от общите въглеродни емисии в САЩ. Century Aluminum например ще получи до 500 млн. долара за изграждането на първия нов завод за алуминий в САЩ от 45 години насам в басейна на река Мисисипи. Проектът трябва да удвои сегашния размер на индустрията в страната и да отделя със 75% по-малко емисии от традиционните металургични заводи. През 2000 г. Съединените щати са били водещ производител на първичен алуминий в света, но сега са на девето място с четири действащи металургични завода, в сравнение с 23 през 1993 г., посочват от енергийната група SAFE. "Един нов местен металургичен завод връща САЩ в играта и обръща опасния, продължаващ десетилетия спад в производството на първичен алуминий", казва Джо Куин, директор на Центъра за стратегически промишлени материали към SAFE. Dow Chemical пък ще получи до 95 млн. долара за съоръжение, което ще намали с приблизително 100 000 тона CO2 годишно производството на ключови компоненти за електролитни разтвори, необходими за батериите на електрическите превозни средства, а Kraft Heinz - до 170,9 млн. долара за модернизиране и декарбонизиране на операциите си в 10 съоръжения, като намали годишните си емисии с над 300 000 тона. ExxonMobil ще бъда финансирана с 331,9 млн. долара, за да започне да използва водород вместо природен газ за производството на етилен - основна химическа суровина в текстила, синтетичните каучуци и пластмасовите смоли - в Бейтаун, Тексас. Министерството на енергетиката акцентира, че почти 80% от проектите ще бъдат реализирани в общности в неравностойно положение, които са преживели години на отчуждаване.
Източник: profit.bg (25.03.2024)
 
Шведският производител на стомана SSAB е сред европейските победители в поредица от инвестиции на американското правителство в размер от 6 млрд. долара за декарбонизиране на производството в силно замърсяващи сектори като стоманодобив, цимент, химикали и рафиниране на горива. Финансирането в размер на 500 млн. долара, предназначено за стоманодобивния завод на SSAB, използващ водород в Мисисипи, е една от 33-те сделки, сключени от нова агенция, създадена към Министерството на енергетиката като част от усилията на администрацията на Байдън да направлява индустриалната стратегия и да стимулира производствения сектор, съобщава Financial Times. От петте най-големи одобрени проекта, всеки на стойност до 500 млн. долара, три са за операции с компании майки от Европа. Дружествата ще участват в инвестициите на правителството на САЩ, като си поделят разходите. След приемането през 2022 г. на знаковото законодателство на Байдън в областта на климата, известно като Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act - IRA), европейските законодатели изразиха загриженост относно стимулираното привличане на зелени инвестиции към САЩ. Инвестицията на SSAB в САЩ идва в момент, когато европейските производители на стомана се борят да си набавят водорода, необходим за по-малко въглеродно интензивно производство. Окончателните инвестиционни решения за проектите, планирани в Швеция и Германия, бяха отложени. През ноември SSAB отложи плановете си за водородно съоръжение във финландския стоманодобивен завод Raahe. Тежката промишленост е отговорна за около една четвърт от емисиите на парникови газове в САЩ. Новата американска агенция, която е към Министерството на енергетиката, също така отпусна на германския производител на цимент Heidelberg Materials до 500 млн. долара за инсталиране на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в завод в Индиана. Националната циментова компания в Калифорния, собственост на френската група за материали Vicat, спечели до 500 млн. долара за предложение да стане "въглеродно неутрална", включително чрез използване на улавяне на въглерод и замяна на някои изкопаеми горива, използвани за енергия, с "местна биомаса от селскостопански странични продукти като черупки от шамфъстък". Листнатата на борсата в Копенхаген ?rsted, която миналия месец обяви, че ще съкрати 800 работни места и ще се оттегли от ключови пазари на офшорни вятърни електроцентрали в Европа, получи до 100 млн. долара за производство на водородни алтернативни горива за корабоплаването. В някои случаи проектите, които получават финансиране, ще дадат тласък на сектори, в които напоследък не са правени големи пробиви. Century Aluminum например ще получи до 500 млн. долара за завод, който според американската агенция ще бъде първият алуминиев завод в САЩ, построен от 45 години насам. На базираната в Охайо компания Cleveland-Cliffs steel бяха отпуснати до 500 млн. долара за подмяна на една от доменните пещи, за да бъде "готова за водород", наред с други мерки. ExxonMobil получи 331.9 млн. долара за замяна на природния газ с водород в тяхно съоръжение за производство на олефини в Тексас. Фирмите за потребителски стоки също бяха подкрепени от администрацията на Байдън. Unilever получи 20.9 млн. долара за производство на сладолед с по-малко въглеродни емисии за марки като Talenti и Ben & Jerry's.
Източник: Капитал (29.03.2024)
 
"Шнайдер електрик" строи втори завод до Пловдив Близо 17 години след като построи първата си фабрика за прекъсвачи в България край пловдивското село Радиново и година след последното ? разширение, френската Schneider Electric започна изграждането на втори завод в "Тракия индустриална зона". Инвестицията в първия етап на проекта, който ще бъде завършен догодина, е 107 млн. лв. Новият завод ще бъде разположен на площ от 8300 кв.м, като строителството се очаква да приключи през първото тримесечие на 2025 г. Проектант на сградата е IPS Bulgaria, а строителството се изпълнява от "Главболгарстрой". "Шнайдер електрик" е купила малко над 108 дка за 8.5 млн. лв. от "Бизнес център 2", дружество на "Сиенит холдинг" и Петър Къртев. След като в края на 2019 г. първият завод в Пловдив беше сертифициран като умна фабрика (smart factory) по вътрешногруповите стандарти на Schneider Electric, целта сега е новото съоръжение да покрие следващото ниво и да бъде advanced smart factory, както и да получи златен LEED сертификат за самата сграда. Предвижда се изграждането и на геотермална система за отопление и охлаждане. В новото предприятие ще се произвеждат автоматични прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. На практика "Шнайдер електрик" ще стане и първата компания, за която ще бъдат приложени новите правила, след като през декември Министерският съвет одобри отпускането на директна държавна помощ за приоритетния проект. За района на Пловдив максималната подкрепа е 50% от допустимите разходи, като средствата се отпускат поетапно при постигане на определени цели по проекта. Отделно от това кабинетът гласува 4.6 млн. лв. финансиране за община Марица за изграждане на инфраструктура до бъдещия завод. Местният завод традиционно работи с много подизпълнители, като по този начин осигурява около 500 непреки работни места към заетите в самата "Шнайдер електрик" 780 души. Близо до бъдещия втори завод на "Шнайдер електрик" предприятие в момента изгражда и един от доставчиците на комплектни разпределителни устройства (КРУ) за компанията. Очакванията са производството в новата фабрика да започне през третото тримесечие на 2025 г., като заетите ще бъдат 110 души. Големият план за целия парцел е да бъде зает през следващите 10-ина години, като максималната площ за застрояване е около 50-60 хил. кв.м. За 2023 г. групата Schneider Electric отчита 13% органичен растеж и 36 млрд. евро приходи. Последните публикувани данни за българското дружеството са за 2022 г. и показват 19% увеличение на продажбите до 303 млн. лв.
Източник: Капитал (01.04.2024)
 
КРЗ „Одесос“ ще разпредели най-високия си дивидент Кораборемонтен завод „Одесос” АД планира да разпредели на акционерите си най-високия си дивидент досега на предстоящото Общото събрание на акционерите, което ще се проведе във Варна на 16 май 2024 г. По време на общото събрание ще бъде гласувано решение от печалбата на дружеството за 2023 г. да бъде разпределен дивидент от общо 9 386 272 лв. бруто, или по 16 лв. бруто на акция, а остатъкът да остане като неразпределена печалба. Според неодотирания отчет на дружеството то е генерирало нетна печалба за изминалата година в размер на 19,4 млн. лв. Дивидентът, който компанията планира да разпредели, е най-високият до момента. През май миналата година дружеството КРЗ „Одесос“ разпредели рекорден дотогава дивидент от 12,8 лева бруто на акция. Предишният случай, в който компанията е разпределяла почти толкова висок дивидент, е през 2007 г., когато е разпределен дивидент от 12,5 лв. на акция от печалбата за предишната година. За сравнение, през 2022 г. компанията разпредели дивидент от 4 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2024)
 
Дъщерно дружество на "Булметал" е сключило договор в Саудитска Арабия за почти 1,2 млн. евро Производителят на опаковки за храни и за химическата индустрия „Булметал“ е сключил договор с клиент от Саудитска Арабия за почти 1,2 млн. евро чрез италианското си дъщерно дружество. Cevolani Italy Srl ще произведе и достави автоматична линия за производство на трикомпонентни метални опаковки за хранително-вкусовата промишленост на клиента от кралството. Стойността на сделката е в размер на 1 171 650 евро, а срокът за изпълнение е определен на 13 месеца. Срокът започва да тече при изпълнение на следните условия: от датата на подписания договор, платения аванс по договора, издадена банкова гаранция срещу аванса и излъчен SWIFT от издаден в полза на Cevolani акредитив. Годишният отчет на „Булметал“ показва, че приходите от дейността намаляват леко – с под 1% до 71,658 млн. лева за 2023 г. от 72,217 млн. лева за 2022 г. Заради инвестициите обаче, както и повишените разходи за материали, персонал и лихви, разходите се увеличават с над 7% до 68,83 млн. лева от 64,066 млн. лева. Печалбата за 2023 г. се свива с 62% до малко над 3 млн. лева при почти 8 млн. лева за 2022 г.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2024)
 
Германската „ДФ България“ разширява дейността си в Драгоман „ДФ България“, дъщерно дружество на германската DF Dillinger Fabrik, планира да разшири завода си в Драгоман. Компанията, която е специализирана в производство и преработка на продукти от перфорирана ламарина, ще добави нова производствена линия за защитни покрития на черни метали. Инвестиционното предложение е внесено в РИОСВ-София, но стойността на инвестицията все още не е ясна. Заводът в Драгоман се простира върху парцел от над 18 хил. кв. м, като върху него има производствено хале (1.8 хил. кв.м), междинно хале (500 кв. м), административна сграда (205 кв. м) и къща за гости/общежитие (207 кв.м). Дружеството има намерение да разшири производствената дейност, като добави допълнителна технологична линия за нанасяне на защитни покрития от калай и цинк върху черни метали чрез галванизиране. За целта на парцела в Драгоман ще се изгради ново хале с площ от 400 кв. м. Компанията предвижда капацитетът на новата линия да е до 50 кг/ч обработен метал. Технологичната схема на линията включва основни и промивни вани за извършване на процесите по галванизация. Предвидено е да се експлоатират 11 бр. вани за обработка на изделията и 9 бр. преливни вани за промиване, като подробно е описан механизмът на действие. Заложено е да работят до 3 човека на смяна. Предвидена е и система за изсмукване и пречистване на изпаренията, които ще се формират от солнокиселото байцване на изделията. Отпадъчните води ще се пречистват в локално пречиствателно съоръжение на дружеството, където ще се извършат химическо обезвреждане. Не се налага изграждане на нова ВиК, електро или пътна инфраструктура за цеха. От 1895 г. DF Dillinger Fabrik произвежда и обработва перфорирани плоскости и е един от водещите производители в Европа. DF и 7 други компании в Холандия, Белгия и други европейски страни, образуват DF Group. През 2005 г. в Драгоман стъпва „ДФ България“. На родна почва компанията не само произвежда продукти, но и осигурява логистиката и дистрибуцията на перфорирани плоскости в Югоизточна Европа. В момента в „ДФ България“ работят 65 души и с модерно производствено оборудване произвеждат перфорирани тръби, щанцови детайли, изтеглени детайли и заварени детайли по немски стандарти, става ясно от информация на сайта на компанията. Заводът в Драгоман е оборудван с модерен машинен парк, автоматична производствена линия с 4 автоматични линии за перфорация, високоефективна ивична перфорираща преса Soenen с автоматично подаване и система за лазерно рязане.
Източник: economic.bg (08.04.2024)
 
„Аурубис“ ще инвестира още 2.25 млн. лв. в Пирдоп, Златица и Антон „Аурубис България“ АД осигурява 2.25 млн. лв. за дейности в подкрепа на развитието на Пирдоп, Златица и Антон. Средствата ще бъдат инвестирани като част от новите партньорски програми с трите общини в Средногорието. Компанията сключи рамкови споразумения на стойност от по 1 млн. лв. с общините Пирдоп и Златица и 250 хил. лв. с община Антон. Срокът за изпълнение на проектите в Пирдоп и Златица е година и половина – до септември 2025 г., а в община Антон – до септември 2027 г. Приоритети в програмите са образованието, културата, социалните дейности и здравословния начин на живот. Осигуряват се средства за подобряване на условията за образование в училищата „Саво Савов“ и „Тодор Влайков“ в Пирдоп, „Св. Паисий Хилендарски“ и професионалната гимназия в Златица, детските градини в Пирдоп, Златица и Душанци, за социални стипендии и столово хранене на ученици в Златица. Продължава подкрепата за лекарските кабинети в селата Карлиево, Църквище и Петрич и медицинските центрове в Пирдоп и Златица. Извън обхвата на програмите компанията подпомага МБАЛ-Пирдоп. Предвидено е изграждането на нови детски площадки в Антон, Душанци и Пирдоп, на енергийно ефективно улично осветление в Антон и система за видеонаблюдение в Душанци. Осигурен е бюджет за читалищата в Пирдоп, Златица, Душанци, Петрич, Църквище и Карлиево. Компанията продължава и с традиционната си подкрепа за културни инициативи, спортни дейности, самодейни състави и социални клубове в региона. Споразуменията бяха подписани между кметовете на Пирдоп - Ангел Геров, Златица - Любомир Цветков, Антон - Андрей Симов и Тим Курт - изпълнителен директор на „Аурубис България“ и Ивайло Георгиев - ръководител Устойчивост и връзки с институциите в компанията.
Източник: economic.bg (08.04.2024)
 
В началото на април медта се търгува близо до най-високото си ниво от януари 2023-а година. а този фон инвеститорите следят нарастващите опасения за световното предлагане на руда и потенциалните съкращения на производството от китайските топилни заводи, съобщава Bloomberg. Цените на медта достигнаха най-високото си ниво от април 2023-а година, а преди това достигнаха дъното си в началото на февруари. Медта записа умерен спад от 1,74% на месечна база през февруари, но се покачи с 4,12% през първите две седмици на март. Този месец последва ново покачване. Чилийската компания Codelco, която е най-големия производител на мед в света, се сблъсква с най-ниските нива на добив от четвърт век насам. От Ivanhoe Mines също съобщиха за спад на производството в своя комплекс Kamoa-Kakula в Конго. В същото време сушата в Замбия увеличава несигурността на доставките. Топилните заводи в Китай, които произвеждат над половината от рафинираната мед в света, обмислят съкращения на производството, след като таксите за обработка на рудата спаднаха почти до нула.Цената на медта се понижи с 1,1 на сто до 9252 долара за тон на 5 април сутринта на Лондонската метална борса. Това обаче все още показваше ръст с повече от 4% миналата седмица. Кризата определено се задълбочава, коментират експерти. Още през септември 2023-а година Китайската асоциация на индустрията за цветни метали предупреди за рисковете от прекалено голяма индустрия. През последните години топенето на мед се е увеличило значително, изпреварвайки очакванията за нарастващо глобално търсене на метала. Свръхкапацитетът на китайските топилни предприятия не е единствената причина за настоящите пазарни условия. През последните години минният сектор беше изправен пред значителни ограничения на производството, протести, както и прекъсване на дейността. Още в края на миналата година Международният съвет по обработена мед (IWCC) прогнозира, че световното производство на мед ще надхвърли търсенето през 2024-а.  Според очакванията глобалното производство на рафинирана мед ще нарасне до 26,17 милиона тона. Потреблението на метала тази година може да нарасне с 2,6%, до 25,88 милиона тона. Meдтa e ocнoвeн мeтaл зa paзвитиeтo нa "зeлeнa" eнepгeти?a. Oт нeгo ce пpaвят нe caмo чacти зa eлe?тpичec?и пpeвoзни cpeдcтвa, мeтaлът e нeoбxoдим и зa изгpaждaнeтo нa eлe?тpичec?и мpeжи, ?a?тo и нa вятъpни и cлънчeви eлe?тpoцeнтpaли. Cпopeд пpoyчвaнe нa ЅР Glоbаl, cтpeмeжът изxвъpлянитe вpeдни eмиcии в aтмocфepaтa дa ce дoвeдe дo "чиcтa нyлa", щe yдвoи тъpceнeтo нa мeтaлa дo 50 милиoнa тoнa гoдишнo дo 2035-а гoдинa.
Източник: Money.bg (08.04.2024)
 
"Дунарит": Търгуваме боеприпаси с държави от всички континенти, но не и с българската "Към днешна дата "Дунарит" е добре натоварен, съответно финансовите резултати са много добри. Годината, в която навършихме 120 години - 2023-а, е най-добрата година в историята на предприятието", коментира Петър Петров, изпълнителен директор на "Дунарит" АД. От 2005 г. - датата на приватизацията на "Дунарит", до ден днешен финансовите резултати на дружеството винаги са били положителни. За 10 години (към 2019 г.) дружеството успява да вдигне продажбите си с 10 пъти. Според него другите европейски държави не са конкурентоспособни в сектора производство на боеприпаси. Българско държавно стопанско обединение от времето на социализма "Металхим" носеше 10% от БВП на страната във валута по онова време, в него са работили около 150 хил. души. Българските производители и търговци с военна и машиностроителна продукция към днешна дата са "Арсенал", ВМЗ, "Аркус", "ЕМКО" и "Дунарит", като последните две са в съсобственост. Клиенти на "Дунарит" са министерствата на отбраната на държави от всички континенти, но не и България. Продукция на дружеството е практически 100% за експорт. Освен специализирани продукти "Дунарит" произвежда и продукция за граждански цели. Взривните вещества освен за боеприпаси се ползват и в добивната промишленост. "Дунарит" произвежда изделия за добив на руди, въглища и метали. Най-големият ни клиент е Orica Австралия - това е фирма, която държи около 35% от световния пазар на минни и инфраструктурни решения. А ние сме нейният основен доставчик, поне за Източна Европа", посочи шефът на "Дунарит". Дружеството доставя на Orica специално обработени експлозиви за цивилни цели - те се използват за взривове по кариери и при проправяне на пътища.
Източник: Money.bg (09.04.2024)
 
Visteon откри в България първата в Европа високотехнологична база за тестване на автомобилни технологии Най-големият работодател в сферата на автомобилните технологии у нас - компанията Visteon, обяви откирването на първата по мащаб в България високотехнологична лаборатория за тестване на автомобилни технологии. Това е първата в Европа високотехнологична база за тестване на автомобилни технологии и третата в света заедно с тест центровете на Visteon в Северна Америка и Индия. С инвестиция от над $10 милиона и екип от над 70 висококвалифицирани инженери лабораторията ще изпитва технологичните продукти, които инженеринговите центрове на компанията в Европа произвеждат за световните автомобилопроизводители. В българския офис на фирмата се проектират, разработват и тестват над 250 глобални и регионални високотехнологични проекта за световните лидери в автомобилната индустрия. Компанията е доставчик на гиганти като Ford, BMW и Mercedes. Тестовете в новата лабораториия обхващат всяка стъпка от продуктовия цикъл - от най-ранния етап на проектиране до серийното производство. Продуктите, като инструментални табла и инфотейнмънт системи за водещите немски, френски и британски автомобилопроизводители, се подлагат на широк спектър от изпитвания, симулиращи редица реални смущения и екстремни ситуации, породени от влиянието на околната среда и средата в автомобила, с които водачите по света трябва да се справят. Целта е да бъде гарантирана максимална надеждност и сигурност на технологията. Това е и единствената лаборатория в България, която извършва тестове за електромагнитна съвместимост и устойчивост на електромагнитни смущения. Дейността отговаря на изискванията за изпитване на автомобилна електроника според редица световно признати стандарти като CISPR 25 и ISO 11452-2, ISO 11452-4 и ISO 11452-9. Оборудването, с което екипите работят, е доставено специално за лабораторията от Германия, Австрия, САЩ и Азия, и отговаря на стандартите, разработени от международните организации по стандартизация ISO и IEC.
Източник: Money.bg (09.04.2024)
 
Нови изпълнителни директори поемат управлението на двете златодобивни дружества на канадската Dundee Precious Metals (DPM) в България. Ирена Цакова ще ръководи "Дънди прешъс металс Крумовград", а Любомир Хайнов ще е начело на "Дънди прешъс металс Челопеч". Те ще заменят досегашния изпълнителен директор на двете компании Илия Гърков, който наскоро пое висша мениджърска позиция в канадската DPM. Новият ръководител на "ДПМ Крумовград" Ирена Цакова ще бъде първата жена в DPM на такава длъжност. Досега тя беше директор "Разрешителните и правни дейности". В "ДПМ Челопеч" ръководството се поема от Любомир Хайнов. Той се завръща от Крумовград, където в продължение на няколко години беше генерален мениджър. В средата на февруари досегашният директор на двете дружества Илия Гърков беше назначен за изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на канадската DPM, но засега остава базиран в България. Това е второто корпоративно издигане на български мениджър, след като в края на 2014 г. бившият директор на "ДПМ Челопеч" Николай Христов стана старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в централата в Торонто. "ДПМ Челопеч" добива медно-златни руди в Средногорието, като за 2022 г. отчита 587.7 млн. лв. приходи. Дружеството в Крумовград оперира рудника "Ада тепе", където добива златно-сребърни руди. Приходите му за 2022 г. са в размер на 301.6 млн. лв. Освен добивна дейност канадската DPM има и проучвателни проекти, включително обещаващия "Чока Ракита" в Сърбия. През 2023 г. приходите на цялата компания нарастват с 20% до 520.1 млн. долара, а печалбата достига 192.9 млн. долара. Акциите на DPM се търгуват на борсата в Торонто.
Източник: Капитал (11.04.2024)
 
Стоманодобивното подразделение на Thyssenkrupp, thyssenkrupp Steel планира преструктуриране в отговор на трудната и предизвикателна пазарна ситуация. Основната част от преструктурирането ще е насочена към намаляване на производствените мощности до около 9 и 9,5 млн. метрични тона годишно. Това се равнява на обема за последните три години. За сравнение, настоящият производствен капацитет е за обем на доставки от 11,5 млн. метрични тона. Планът за оптимизиране на производството, представен от ръководството на компания трябва да доведе до повишаване на рентабилността на дейностите и конкурентоспособността на бизнеса. Реализацията му ще доведе и до намаляване на работните места. Планираното преустройство на най-голямата стоманодобивна компания в Германия е в отговор на запазващата се слаба икономика на Германия, но „преди всичко на фундаментални средносрочни и дългосрочни структурни промени на европейския пазар на стомана и на ключови клиентски и целеви пазари“. „Планираното намаляване на производствения капацитет ще доведе до консолидация на капацитета за сурова стомана в Дуисбург. Тези мерки ще доведат и до съкращения на работни места, които все още не могат да бъдат количествено определени“. На този фон ще бъдат засилени мерките за ефективност. „Няма да има промени във вече започналото изпълнение на зелената трансформация“, категорични са от thyssenkrupp Steel и целта за нулева неутралност до 2045 г. остава.
Източник: 3e-news (12.04.2024)
 
САЩ и Великобритания забраниха на борсите за търговия с метали да приемат нови алуминий, мед и никел, произведени от Русия, и забраниха вноса на тези метали в САЩ и Обединеното кралство, предаде Ройтерс. Забраната има за цел да засегне приходите от руския износ на метали като наказание за нахлуването на Русия в Украйна. Русия е голям производител на алуминий, мед и никел, припомня агенцията.
Източник: БТА (13.04.2024)
 
Общо 40 000 метра сондажи за злато е планирала канадската „Велосити Минералс“ „Велосити Минералс“ е сключила споразумение за придобиване на 75% от медно-златния проучвателен имот „Златуша“ в България, според презентация до инвеститорите. Канадската компания ще стане собственик на този дял, едва когато извърши 40 000 метра сондажи и плати 1,42 милиона долара на „Зеленрок“ ЕООД, дъщерно дружество на австрийската „Райден“. „Зеленорок“ е собственик на проекта „Златуша“ с площ 194,3 кв. км. Той включва областите София и Перник, Столична община, общините Божурище, Сливница, Драгоман, Перник и Брезник, според документите на проекта.„Велосити Минералс“ информира инвеститорите си, че „Златуша“ не е единственият проект в България. Компанията има общо 6 проекта за търсене и проучване на злато у нас. „Велосити“ има 70% дял в проучвателния имот „Тинтява“, включващ находището „Розино“, което е в етап на предварителна оценка. „Велосити“ също има 70% дял в имота „Момчил“ (включващ проекта „Обичник“), 70% дял в имота „Надежда“ (включващ проекта „Македонци“) и 70% дял в имота „Дангово“ (който е съседен на „Македонци“). Дружеството притежава 100% от медно-златния проучвателен имот „Иглика“ и наскоро сключи споразумение с канадската „Дънди Прешъс“ за партньорство. Според подписаното споразумение „Велосити Минералс“ ще прехвърли 75% дял от „Иглика“ на „Дънди Прешъс“, когато „Дънди Прешъс“ извърши 40 000 метра сондажи и плати 1,75 милиона долара на „Велосити Минералс“. Златното находище „Иглика” е разположено на територията на общините Болярово и Елхово. През последните години „Дънди Першъс“ обяви рекорден добив на злато в находищата „Челопеч“ и „Крумовград“. Компанията плаща на държавата едва 1,5% концесионно възнаграждение от стойността на добитото злато. „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ е реализирала 608 милиона лева приходи за 2022 г. и 549, 2 милиона лева приходи за 2021 г. Концесионно възнаграждение, което е платила на държавата ни, е едва 15,5 милиона лв. без ДДС за 2021 г. Добитото количество подземни богатства за периода е 2 206 828 тона, показва справка в Регистъра на концесиите. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ е с приход от 321 милиона лева през 2022 г. и 391 милиона лева през 2021 г. Според регистъра на концесиите компанията е платила на държавата концесионно възнаграждение от едва 20,7 милиона лв. без ДДС за 2021 г. Добитото количество подземни богатства през отчетната година 992 850 тона. novinar.bg
Източник: Време-Ямбол (16.04.2024)
 
Испанската компания за стомана Acerinox смята, че Европейският съюз трябва да направи повече, за да ограничи вноса на стомана от Азия, тъй като той ощетява някои от заводите в ЕС, защото и търсенето, а и цените спадат. „Китай увеличи производството на стомана през 2023 г. с 13%, докато в останалите страни от света то намаля, заради слабото търсене. Индонезия и Китай вече надхвърлиха 70 % от световното производство на стомана“, заявява генералният директор на Acerinox Бернардо Веласкес. Тъй като вътрешното търсене не се възстановява така, както са били първоначалните очаквания, експортът на стоманена продукция от Китай е нараснал с 25% през март и в годишно изражение е достигнал до 9,89 млн. тона, което е най-високото ниво от юли 2016 година. Призивът за още мерки идва, след като Acerinox предупреди в четвъртък, че европейският пазар не проявява никакви признаци за възстановяване, независимо че заводът в Кадис, в Испания беше затворен за три месеца, поради продължаващата стачка. ЕС вече въведе мита върху 18 марки китайска стомана и върху продукцията от неръждаема стомана и въведе квоти за целия внос на стомана в рамките на мерките за защита на своя пазар. При надхвърлянето на тези квоти, вносът се облага с мита от порядъка на 25 %. По-рано през тази година Европейската комисия заяви, че проучва въпроса за това, дали трябва да продължи мерките, срокът на действия, на които изтича на 30 юни. В САЩ определена група от продукцията от стомана се облага с данъци в размер до 7,5 %. През миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън предложи повишаване на митата за китайската продукция от стомана и алуминий до 25%. Шведската компания SAAB обаче е малко обезпокоена от конкуренцията от страна на китайските производители. Засега не виждаме голямо количество китайски материали в Европа от нашата продуктова група. Но виждаме, че Китай експортира за Корея (Южна) и Индия, а съща така и малко в Европа“, заявява генералният директор на SAAB Мартин Линдквист. Данните за първите два месеца на годината сочат, че Китай е увеличил експортът на продукцията от стомана с 32,6% до 15,91 млн. тона в сравнение с аналогичния период на миналата година, което е най-високото ниво от 2016 г. На този внос бе отчетен спад на вноса с 8,1% до 1,13 млн. тона.
Източник: 3e-news (29.04.2024)
 
"Алкомет" значително възстановява продажбите Продажбите на „Алкомет“ АД до голяма степен се възстановяват през първото тримесечие на годината благодарение на валцовите продукти. При пресовата продукция като цяло е реализиран спад и при продажбите, и при производството. Заради търсенето, свързано с енергийната ефективност обаче, има ръст при боядисаните и стандартните профили, както и при продуктите за соларната и автомобилната индустрия. Германия, САЩ, Полша и Италия остават водещите пазари на „Алкомет“ и през първото тримесечие. Около 85% от продажбите се реализират в Европа, вкл. и на българския пазар (малко над 3% от общите продажби на компанията). Произведеният алуминиев прокат от леярния цех на дружеството за първото тримесечие на 2024 г. е 20 689 метрични тона, което е с около 48,5% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Произведената валцова и пресова продукция за отчетния период е 18 700 метрични тона, което е с около 45% повече в сравнение с първото тримесечие 2023 г. Продажбите на пресовите продукти спадат за отчетния период с близо 11% на годишна база заради високите складови наличности и забавеното търсене. Дружеството отчита почти 76% ръст на продажбите на боядисани профили и 8% ръст при стандартните профили, но те не компенсират общия спад. При валцовите продукти през първото тримесечие продажбите нарастват с над 56% на годишна база. При листата и лентите е отчетено увеличение от съответно 175,7% и 169,3%, следвани от домакинското фолио с ръст от 36,5%. „Алкомет“ отчита спад на продажбите от 3% на годишна база към края на март до над 134,4 млн. лева в сравнение с над 139 млн. лева година по-рано. Общите приходи възлизат на почти 134,7 млн. лева при над 139,1 млн. лева към края на март 2023 г. Общите разходи на дружеството за първото тримесечие възлизат на 136,3 млн. лева при 136,5 млн. лева за първото тримесечие на 2023 г. „Алкомет“ отчита загуба в размер на близо 1,7 млн. лева за тримесечието при над 2,3 млн. лева печалба за първото тримесечие на 2023 г. Паричните средства на дружеството за периода са за малко под 5,9 млн. лева. В последната година акциите на „Алкомет“ поевтиняват с над 9%, а пазарната капитализация достига почти 125,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2024)
 
Произведеният в България кораб "Храбри" ще се включи във флота в края на 2025 година Модернизацията на Военноморските ни сили е в ход с проект за близо 1 милиард лева. След повече от век, в състава на морската флотилия ще има два нови бойни кораба, построени в България. Първият ще е готов до края на 2025-та година, а вторият – година по-късно. Новите многофункционални патрулни кораби за флота са с дължина 90 метра и с водоизместимост - приблизително 2300 тона. Фрегатите ще разполагат с интегрирана система за управление на бойните действия. Корабът “Храбри” ще влезе в състава на флота в края на 2025 година. Произведеният в България кораб "Храбри" ще се включи във флота в края на 2025 година
Източник: БНТ (07.05.2024)
 
ВЕИ бумът утроява бизнеса с метални изделия на МАТ Благодарение на бума в строителството на фотоволтаични централи през 2022 г. компанията Мат ЕООД-гр.Разград почти утроява приходите си до 43.8 млн. лв., а печалбата й нараства четири пъти до 6.8 млн. лв. Към края на 2022 г. за нея работят 168 души. Компанията произвежда също метални конструкции и елементи за строителството, като сред клиентите й са големи индустриални предприятия като "Амилум", "Пилко" и "Каолин". Продуктите на компанията включват също офис оборудване, парапети, огради, автобусни спирки, дъгови складове и др. В продължение на няколко години фирмата произвежда и котли на твърдо гориво, но според отчета за 2022 г. обемът е бил малък и е предстояло закриване на този вид производство като нерентабилно. Около 20% от продажбите на МАТ са за клиенти в чужбина - Швейцария, Нидерландия и т.н. Производството на носещи конструкции за фотоволтаични централи е въведено още през 2008 г. и освен в България досега компанията има изпълнени обекти в страни като Румъния, Македония и Гърция. Освен на своите работници, които са ангажирани в производството и в монтажа на изделията, компанията дава работа и на много подизпълнители, като заедно с тях заетите са над 500 души. Това включва логистични фирми, както и подизпълнители на определени обекти или определени части. За регион като Разград тези мащаби може да се определят като структуроопределящи.
Източник: Капитал (08.05.2024)
 
Синдик разпродава бази на „Мастер-стийл профайлс“ в Пловдив и Бургас Синдик разпродава недвижими имоти на „Мастер-стийл профайлс“ АД в Пловдив и Бургас. Крайната мярка е предприета заради дългове за десетки милиони към НАП и банки на дружеството и други свързани с него фирми, които се ръководят от Димитър Бичев. Данъчните задължения на „Мастер-стийл профайлс“ са в размер на 12 360 457.07 лв. В Пловдив се продава един етаж от базата, разположена в Източната индустриална зона, на ул. „Удроу Уилсън“ №12. Начална цена на обособената част е в размер на 2 248 000 лв. Недвижимостите в морския град включват производствена сграда и други три масивни едноетажни сгради в Южната промишлена зона. Началната търгова цена за тях е 3 376 000 лв. Дружеството е приемник на основаната през 1989 година "Мастер - Димитър Бичев" ЕТ. Първоначалната дейност на фирмата е свързана с проектиране и производство на инструментална екипировка и промишлени изделия. Според пазарната конюнктура се предприема разширяване на дейността с търговия с цветни метали и производство на електрозаварени тръби. Освен завода в Пловдив фирмата отваря свои бази в Бургас, Велико Търново, както и на пристанищата в Лом, Русе, Варна и Бургас. Чрез свързаната си фирма "Мастер Строй Груп" ЕООД реализира инвестиционен проект, като изгражда модерна база и в Стамболийски. През 2021 г. частен съдебен изпълнител обяви търг за изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на Димитър Бичев. В продажбата бяха включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите бяха част от дворно място на основна производствена площадка на ВМЗ-Сопот, и заемаха площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия. Търгът за нея бе предизвикан от „Юробанк България“ (бившата Пощенска банка) заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ипотеки върху отделните сгради в имота. Още през 2018 г. няколко банки правиха опит да си вземат поне част от парите от друга задлъжняла на Бичев фирма - „Мастер СОП“ ЕООД. В момента дружеството е със запорирани дялове в полза на Пощенска банка, а задълженията му към НАП с лихвите вече са 556 818.92. Тогава предмет на продажба чрез ЧСИ бяха и негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивната производствена триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Преди две години бе направен опит да се продаде и част от бившия консервен комбинат "Витамина" в Стамболийски, където Бичев също има участие чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД.
Източник: Марица (14.05.2024)
 
Синдик разпродава бази на „Мастер-стийл профайлс“ Мощна преди години пловдивска компания в областта на металургията отива в историята. Синдик разпродава недвижими имоти на „Мастер-стийл профайлс“ АД, разположени в Пловдив и в Бургас. Крайната мярка е предприета заради дългове в размер на 12 360 457.07 лв. към НАП. В Пловдив се продава един етаж от базата, разположена в Източната индустриална зона, на ул. „Удроу Уилсън“ №12. Начална цена на обособената част е в размер на 2 248 000 лв. Недвижимостите в Бургас включват производствена сграда и други три масивни едноетажни сгради в Южната промишлена зона. Началната търгова цена за тях е 3 376 000 лв. Дружеството е приемник на основаната през 1989 година "Мастер - Димитър Бичев" ЕТ. Първоначалната дейност на фирмата е свързана с проектиране и производство на инструментална екипировка и промишлени изделия. Според пазарната конюнктура се предприема разширяване на дейността с търговия с цветни метали и производство на електрозаварени тръби. Освен завода в Пловдив фирмата отваря свои бази в Бургас, Велико Търново, както и на пристанищата в Лом, Русе, Варна и Бургас. Чрез свързаната си фирма "Мастер Строй Груп" ЕООД реализира инвестиционен проект, като изгражда модерна база и в Стамболийски. Там е доставена линия за почистване, грундиране и боядисване на стоманени профили и листове. В добрите за компанията времена в нея работят над 400 човека, а освен в България разработва пазарна ниша и в чужбина. През 2021 г. частен съдебен изпълнител обяви търг за изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на пловдивския бизнесмен Димитър Бичев. В продажбата бяха включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите бяха част от дворно място на основна производствена площадка на ВМЗ-Сопот, и заемаха площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия, а от доста време базата прилича на руина. Търгът за нея бе предизвикан от „Юробанк България“ (бившата Пощенска банка) заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ипотеки върху отделните сгради в имота. Още през 2018 г. няколко банки правиха опит да си вземат поне част от парите от друга задлъжняла на Бичев фирма - „Мастер СОП“ ЕООД. В момента дружеството е със запорирани дялове в полза на Пощенска банка, а задълженията му към НАП с лихвите вече са 556 818.92. Тогава предмет на продажба чрез ЧСИ бяха и негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивната производствена триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Преди две години бе направен опит да се продаде и част от бившия консервен комбинат "Витамина" в Стамболийски, където Бичев също има участие чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД. В опит да спаси семейния бизнес, дъщерята на Димитър Бичев - Диана, създава с още трима съдружници „Аудакс корп“ ООД, където е мажоритарен собственик. Фирмата, която е трансформирана през годините, е с идентична дейност - търговия с метали, и също се помещава на ул. „Удроу Уилсън“ №12 в Пловдив.
Източник: Стандарт (15.05.2024)
 
Цената на медта достигна най-високото си ниво от 2022 г. насам, подхранвана от прогнозите за нарастващ дефицит в световен мащаб, предава Bloomberg. Поскъпването на суровината от началото на януари доближава 20%, като цените не се подчиняват на типичните показатели за слабо търсене, особено в Китай. Това отчасти се дължи на факта, че инвеститорите виждат ограничено предлагане, което ще създаде недостиг на метала още през тази година.„Инвеститорите оценяват не само краткосрочната циклична несигурност, но и слабостта на показателите за физическото търсене“, посочват анализаторите на Citigroup. Експерти на банката очакват цената на медта да се покачи до 10 500 долара за тон в обозримо бъдеще на фона на „очертаващото се свиване“ на предлагането. Металът се търгуваше на цена от 10 205 долара за тон към 12:38 ч. шанхайско време във вторник, след като поскъпна с 0,5% до двугодишен връх от 10 239 долара за тон. Цените се повишиха с 1,8% в понеделник, като стоковите пазари получиха тласък от плана на Китай да пусне в обращение специални облигации, които биха могли да финансират инфраструктурни разходи.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2024)
 
Германската Kayser Automotive отваря завод в Плевен Германската Kayser Automotive Systems ще отвори нов завод на територията на логистичен парк "БПД Плевен". Компанията ще наеме производствена площ от 5269 кв. метра, като ще имат възможност за експанзия в рамките на проекта с още около 5000 квадрата. Kayser Automotive Systems произвежда тръбни системи, клапани, резервоари и други подобни компоненти от 1997 г. и оперира в Европа, Азия и Северна Америка. Има производствени бази в Полша, Испания, Унгария, САЩ, Мексико, Китай и Индия. За нея работят повече от 3600 души. Kayser Automotive Systems възнамерява да закупи терена, на който бе бившият завод на "Електрокабел България" в кв. Сторгозия". Вече е избран мениджър, който ще ръководи производството в Плевен. Тепърва ще се събира персонал и да се преобразуват съществуващите сгради към нуждите на производството. Намеренията на инвеститора са до края на годината сделката за закупуване на избрания имот да е приключена.
Източник: Стандарт (17.05.2024)
 
България е сред страните в ЕС най-голям спад на емисиите парникови газове През четвъртото тримесечие на 2023 година емисиите парникови газове в икономиката на Европейския съюз се оценяват на на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 4 % в сравнение със същото тримесечие на 2022 година (935 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Същевременно брутният вътрешен продукт на ЕС остава стабилен, регистрирайки дори малко увеличение с 0,2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същото тримесечие на 2022-ра. Това показват данните на официалната европейска статистическа служба Евростат. През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават стабилни (нулева промяна). През четвъртото тримесечие на миналата година емисиите парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано. Най-големи намаления на емисиите от парникови газове се оценяват за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %). От 22-те държави, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират и спад в БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП. Увеличения на емисиите се очакват за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте държави отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
Източник: Банкеръ (17.05.2024)
 
Политими Паунова: Енергийният преход е най-силният фактор зад увеличеното търсене на мед Енергийният преход е най-силният фактор зад увеличеното търсене на мед, като той се случва по целия свят, а не само в рамките на Зелената сделка на Европа. Макар прогнозите за потреблението на мед да търпят ревизии, ще има поне 40%-50% увеличение. Тази прогноза в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според нея цената ще се увеличи в световен мащаб, а очакванията са да има ръст, макар и с неголеми темпове, при производството на мед. Тя посочи, че макар че "Европа намали добива, има ръст в Азия и Америките“. „Ефектите ще се усетят върху цялата цветна металургия и България трябва да се възползва, за да развие сектора си, но липсват политики за това на държавно ниво“, смята Политими Паунова. И напомни, че като силно енергоинтензивен сектор, бизнесът се нуждае най-вече от достъпни и постоянни цени на електроенергия, стабилни екологични регулации и правила за кръговата икономика. Тя настоява държавата трябва да осигури нормални бизнес условия и да прилага европейското законодателство. „България има собствен добив на мед и други метали, които ще участват силно в зеления преход, но той отговаря за около 30% от преработвателните мощности“, уточни Паунова.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2024)
 
Поредната промишле на сграда за металообработване на ДеБулКо вече в реализацияСледващата промишлена сграда за металообработване на ДеБулКо вече се реализира. Новата промишлена сграда за металообработване на ДеБулКо вече е в процес на строеж, а това означава, че в близко бъдеще ще може да предоставя производство на метални изделия в много по-голям мащаб. В сградата ще бъде извършвана студена механична обработка на метални детайли, както и леки монтажни дейности. Разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата е 1662,80 кв. м. Проектът включва участъци за складиране на материали и заготовки, за машини, монтажни участъци, склад за готова продукция и офисна част.
Източник: industryinfo.bg (19.05.2024)
 
Братя Вълневи разработват мегапроект за индустриална зона и ФЕЦ в Струмяни Базираната в Чикаго AmeriFreight Holding, собственост на братята Павел и Румен Вълневи, планира инвестиция в индустриален парк и фотоволтаична електроцентрала в село Струмяни. Предложението идва през фирма „Амери Солар Инвестмънт“ ЕООД, регистрирана през април 2023 г. в София, с капитал от 2 лв. Едноличен собственик Славчо Караилиев, а управител – Иван Анчев. Фирмата е проявила интерес към инвестиции общината миналата година, след обстойно проучване на големи терени в различни части на страната. Инвестицията в Индустриалния парк и фотоволтаичната централа ще е със собствени средства на компанията и външно финансиране. Плановете на инвеститора са той да построи сам цялата Индустриална зона, след което халетата ще бъдат давани под наем. Самият холдинг вече има такива реализирани проекти в Северна Македония и Албания. Огромният терен от 745 дка се намира в землището на с. Илинденци и в момента е пасище. Новият Закон за собствеността и ползването на земеделски земи забранява преобразуването и отдаването на земеделски земи от общинския поземлен фонд за строеж на фотоволтаични централи, но само ако те са били през последните 3 години заявени за подпомагане и общината ги е давала под наем на животновъди. Основните точки в договора с „Амери Солар Инвестмънс“ ще са, че получава терена за 35 години, през което време ще плаща наем на общината и ще се ангажира да осигурява електричеството за уличното осветление, социалните звена, детските градини и др., а след изтичане на 35-годишния срок всичко застроено върху терена става собственост на общината.
Източник: Струма - Благоевград (20.05.2024)
 
Бразилска компания, фокусирана върху добива на метал, използван за укрепване на сплави, залага, че нейният основен продукт може също да играе ключова роля в подобряването на батериите за електрически превозни средства, пише Bloomberg. Cia. Brasileira de Metalurgia e Minera??o е най-големият производител в света на ниобий, важен минерал, който се добива само в Бразилия и Канада. Ниобият се използва най-вече за производството на сплави и неръждаема стомана и има редица индустриални приложения, включително в реактивни двигатели, небостъргачи и мостове. CBMM вече произвежда повече ниобий, отколкото светът консумира, което принуждава ръководителите на концерна да бъдат креативни в намирането на нови възможности пред основния си продукт, като същевременно си сътрудничат по проекти с разработчика на батерии Toshiba Corp. и автомобилния производител Volkswagen AG. „Нашият производствен капацитет в момента надхвърля общото търсене на ниобий“, признава главният изпълнителен директор Рикардо Лима. Компанията вече изгражда завод за производство на ниобиев оксид за разнообразна употреба, включително в батерии за електромобили. Съоръжението, което трябва да отвори врати по-късно тази година, ще има капацитет за производство на 3000 тона материал. Изпълнителният директор вече говори за разширяване - такова, което може да струва повече от 1 млрд. реала (195 млн. долара) и да увеличи производството повече от шест пъти до 20 хил. тона. Окончателно инвестиционно решение ще бъде взето до края на следващата година, изтъква Лима. Подобен ход позволява на CBMM, която се контролира от бразилското милиардерско семейство Морейра Салес, да диверсифицира основното си производство на продукти от ниобий и сплави. Компанията произвежда 150 хил. тона ферониобий годишно – количество, което надвишава световното годишно търсене от 124 хил. тона. Ниобият за производство на стомана представлява най-голям дял от продажбите на компанията, като 95% от количествата се доставят в чужбина. Компанията продава метала в 50 страни. CBMM продаде 600 тона ниобиев оксид за батерии в скутери и други малки превозни средства миналата година като част от тестов проект. Лима казва, че очаква компанията да удвои тези обеми през 2024 г. Фокусът на концерна върху батериите му позволява да търси възможности за изследване на нови технологии, свързани с електромобилите и клетките, докато светът се отдалечава от изкопаемите горива на фона на прехода към по-чисти енергийни източници. CBMM, която е базирана в Югоизточна Бразилия и има офиси в САЩ, Китай, Европа и Сингапур, също търси технология, която използва ниобий, за да позволи по-високо съдържание на никел и по-ниско съдържание на кобалт в електромобилните батерии. Компанията планира следващия месец да разкрие това, което твърди, че ще бъде първият електрически автобус, използващ литиеви батерии, които смесват технологията на ниобий с титанов оксид. Тестовият проект е в партньорство с Toshiba и Volkswagen. Лима разкрива, че батерията позволява бързо зареждане - в рамките на 10 до 15 минути в сравнение с 8 часа за конвенционална батерия - и при нея има по-малък риск от пожар и експлозия.
Източник: Инвестор.БГ (20.05.2024)
 
Най-голямата европейска индустриална група, представляваща бизнеса с алуминий - European Aluminium, разполагаща със 75 членове, представляващи над 600 завода в 30 европейски страни, се обяви твърдо против руския внос на ключовия метал. Индустриалците се обединиха с призив към Брюксел да разшири режима на санкции срещу Москва с изявлението, че съюзът може да съществува безпроблемно без руските алуминиеви продукти, предава Reuters. Става все по-трудно и по-трудно да се оправдае продължаващото изключване на производителите на алуминий от обхвата на санкциите на ЕС срещу Русия. Бихме могли да живеем безпроблемно без тях", заяви в петък Пол Вос, генерален директор на European Aluminium. От своя страна, руската компания "Русал", която е най-големият производител на алуминий в света извън Китай, заяви, че основните жертви на подобна мярка ще бъдат европейските потребители. Този месец ЕС обсъжда планирания 14-ти пакет от санкции срещу Русия, но досега алуминият не е споменат в предложенията на Европейската комисия. Групата призовава за забрана на вноса в ЕС на руски алуминиеви слитъци, плочи и заготовки, като в същото време предлага мерките да включват и непряк внос на руски алуминиеви слитъци чрез полуготови продукти от трети страни. От "Русал" заплашват, че предложените мерки ще засегнат малките и средни компании надолу по веригата в ЕС. "Русал" оперира в Европа повече от 20 години Брюксел вече има забрани за произведените в Русия алуминиеви проводници, фолио и тръби, но вносът на руски алуминиеви слитъци, плочи и заготовки, който представлява 85% от вноса на руски алуминий в ЕС, на този етап отсава изключен от санкциите. Припомняме, че САЩ и Великобритания вече забраниха вноса на руски алуминий. European Aluminium лобира в ЕС за забрана на произведения в Русия алуминий заради нахлуването на Москва в Украйна, като същевременно подчертава, че санкциите трябва да избягват компанията "Русал", която има операции в Ирландия, Швеция и в други страни. Вносът в ЕС на произведен в Русия първичен алуминий през 2023 г. е намалял с 45% до 1,25 милиарда евро, като на Русия се пада 8% от вноса на алуминиеви слитъци в съюза, посочват от индустриалната група.
Източник: Money.bg (22.05.2024)
 
Започва серийно производство на катамарани в Силистра Българският производител на плавателни съдове ELICA YARD стартира серийно производство на катамарани в Силистра. Компанията обособява отделна сграда, част от производствената си база, в която ще се строят бъдещите катамарани. Базата, в която ще се сглобяват плавателните съдове, е с площ 2043 квадратни метра. В нея ще се извършват всички процеси по производство на частите, необходими за катамараните, както и самото сглобяване на лодките. В работното помещение ще има три обособени зони. На годишна база се очаква да бъдат произвеждани до 5 плавателни съда, в зависимост от конструктивните изисквания към тях, се казва в инвестиционното предложение на компанията. Предвижда се обектът да работи в едносменен режим, в петдневна работна седмица. Средно около година време отнема една лодка да бъде произведена и сглобена. ELICA YARD обяви намерението си за производство на катамарани още през 2019 г. ELICA има огромен опит в машиностроенето. Групата от години произвежда машини и оборудване за обработка на зърно, семена и храни.
Източник: economic.bg (22.05.2024)
 
Една след друга държавите от Латинска Америка следват стъпките на САЩ и Европа, като налагат забранителни мита върху китайския внос, създавайки напрежение в иначе уютните отношения. През последните няколко седмици Мексико, Чили и Бразилия повишиха, в някои случаи повече от два пъти, митата върху стоманени продукти от Китай. Възможно е и Колумбия да последва примера им, пише Bloomberg. Тези налози може да изглеждат нестандартни, като се има предвид как азиатската суперсила се е утвърдила в Латинска Америка през последните години. Китай се превърна в най-големия купувач на суровини от региона и в основен инвеститор. В същото време Латинска Америка се превърна в още един пазар за продажба на стоки за Китай, докато е изправен пред строги американски и европейски мита. Пекин изпраща в Латинска Америка близо 10 млн. тона стомана годишно на стойност 8,5 млрд. долара - огромен скок от едва 80 500 тона през 2000 г., според регионалната асоциация на производителите на стомана Alacero. Сега тези взаимоотношения са подложени на изпитание от глобалния завой към протекционизъм и потока от китайски внос, който заплашва да извади от бизнеса латиноамериканските производители на стомана и да изложи на риск общо 1,4 милиона работни места. Бразилия скоро ще въведе система от митнически квоти, за да спре хищническото формиране на цените на вносните сплави. Въпреки че в официалното съобщение не се споменава Китай, зад мярката стои миналогодишният 62% скок на китайските доставки до 2,9 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (22.05.2024)
 
Над 3.6 млн. лв. дивидент си разпределят акционерите на “ЕМКА” – Севлиево Акционерите на “ЕМКА” АД – Севлиево ще си разпределя общо 3 654 690.69 лв. от нетната печалба за миналата година като дивидент. Брутната сума на една акция е 0.0842105 лева. Начало на изплащане на дивидента е 10 юли чрез “Централен депозитар” и финансовите центрове на “Юробанк България” АД. Нетната печалба на компанията за 2023 г. е в размер на 8 662 088.75 лева. Останалата част от нея, след изплащането на дивидент, ще бъде отнесена във фонд “Неразпределена печалба”. Най-големите акционери в компанията от Севлиево са “Индустриален капитал холдинг” с дял от 33.12%, “КЕМП” АД – с 37.37% и ЗУПФ “Алианц България” – с 6.93% от книжата с право на глас. Останалите акции се държат от по-малки инвеститори. От нетната печалба за 2022 г. “ЕМКА” разпредели по 0.1579 лева дивидент на акция. “Емка” е производител на кабели и проводници, като се разработват нови продукти и се залага на съвременно технологично оборудване на производството. Акциите на “ЕМКА” АД се търгуват на “Българска фондова борса“. За началото на тази година цените им вървят нагоре – от 2 лева се повишиха до 2.08 лева в момента. Това оценява компанията на над 90 млн. лева пазарна капитализация.
Източник: Банкеръ (23.05.2024)
 
Една след друга държавите от Латинска Америка следват стъпките на САЩ и Европа, като налагат забранителни мита върху китайския внос, създавайки напрежение в иначе уютните отношения. През последните няколко седмици Мексико, Чили и Бразилия повишиха, в някои случаи повече от два пъти, митата върху стоманени продукти от Китай. Възможно е и Колумбия да последва примера им, пише Bloomberg. Тези налози може да изглеждат нестандартни, като се има предвид как азиатската суперсила се е утвърдила в Латинска Америка през последните години. Китай се превърна в най-големия купувач на суровини от региона и в основен инвеститор. В същото време Латинска Америка се превърна в още един пазар за продажба на стоки за Китай, докато е изправен пред строги американски и европейски мита. Пекин изпраща в Латинска Америка близо 10 млн. тона стомана годишно на стойност 8,5 млрд. долара - огромен скок от едва 80 500 тона през 2000 г., според регионалната асоциация на производителите на стомана Alacero. Сега тези взаимоотношения са подложени на изпитание от глобалния завой към протекционизъм и потока от китайски внос, който заплашва да извади от бизнеса латиноамериканските производители на стомана и да изложи на риск общо 1,4 милиона работни места. Бразилия скоро ще въведе система от митнически квоти, за да спре хищническото формиране на цените на вносните сплави. Въпреки че в официалното съобщение не се споменава Китай, зад мярката стои миналогодишният 62% скок на китайските доставки до 2,9 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2024)
 
Производството на стомана в общо 71 държави в света, предоставящи данни на Световната асоциация за стомана (World Steel Association), през април 2024 г. е намаляло с 5% в сравнение със същия период на 2023 г. - до 155,7 млн. тона, съобщават от организацията. А за първите 4 месеца на годината - за периода януари-април - производството на стомана в световен мащаб е намаляло спрямо същия период на миналата година с 0,9%, до 625,4 млн. тона. Що се отнася до една от държавите големи производители на стомана в света, Русия, по предварителни данни на Световната асоциация за стомана, през месец април Русия е намалила производството на стомана с 5,7% на годишна база до 6,2 млн. тона. А за първите четири месеца производството в страната е спаднало с 2,5% на годишна база, до 24,6 млн. тона. Още преди около два месеца стана известно, че Русия е пред дефицит на стомана, който матеирал е основен за строителството. Тогава от ръководството на един от най-големите в страната металургични комбинати - Магнитогорския металургичен комбинат" коментираха, че "гoлямoтo тъpceнe щe ce cблъc?a c oгpaничeнo пpeдлaгaнe. Koeтo e ocнoвнo зapaди вeчe виco?oтo нaтoвapвaнe нa мoщнocтитe, cъчeтaнo c плaнoви и извънплaнoви peмoнти, ?oeтo пpaви зaплaxaтa oт дeфицит нaпълнo peaлнa." За миналата година всички видове стомана в Русия са поскъпнали с над 40%. Малко преди информацията на руската стомана, в дo?лaд пyбли?yвaн oт Аcoциaциятa нa eвpoпeйc?итe мeтaлypзи Еurоfеr, беше посочено, че азиaтc?итe cтpaни са ce възпoлзвaли oт eвpoпeйc?итe caн?ции cпpямo pyc?aтa мeтaлypгичнa пpoмишлeнocт. По-конкретно, cлeд въвeждaнeтo нa caн?ции въpxy внoca нa pyc?и мeтaли пpeз 2023 г., Eвpoпa пpeминa ?ъм пo?yп?и oт aзиaтc?и cтpaни. Haй-гoлeмият дocтaвчи? нa мeтaли вeчe cтaнa Индия, cъщo a?тивнo yвeличиxa дocтaв?итe зa Eвpoпa и Bиeтнaм, Япoния и Taйвaн. Зa 11-тe мeceцa (янyapи-нoeмвpи) нa 2023 г., ocнoвнитe дocтaвчици нa гoтoви cтoмaнeни пpoдy?ти зa EC ca: Индия (3,3 млн. тoнa), Южнa Kopeя (3,1 млн. тoнa), Kитaй (2,7 млн. тoнa), Bиeтнaм (2,4 млн. тoнa), Taйвaн (2,3 милиoнa тoнa), Typция (2,1 милиoнa тoнa) и Япoния (1,7 милиoнa тoнa). Ta?a пeттe нaй-гoлeми дocтaвчици ocигypят 58% oт oбщия внoc нa гoтoвa cтoмaнa в EC. Haй-виco?и тeмпoвe нa pacтeж нa дocтaв?итe зa Eвpoпa пpeз минaлaтa гoдинa peгиcтpиpa Bиeтнaм (38%), cлeдвaн oт Япoния (32%), Taйвaн (12%), Индия (7%) и Южнa Kopeя (6%).
Източник: Money.bg (23.05.2024)
 
„Елхим-Искра“ създава дружество за системи за съхранение на енергия Българският производител на автомобилни акумулатори „Елхим-Искра“ създава дружество, което ще се фокусира върху производството и продажбата на системи за съхранение на енергия. Новата фирма е основана съвместно с базираната в Германия Huaxing New Energy и китайския частен инвеститор Yong Wang,. Българското дружеството участва като съдружник-учредител в „Елхим Нови Енергийни Технологии“ ООД „Елхим Искра“ с 50% участие в капитала на новата фирма. Справка в Търговския регистър показва, че то е с 200 хил. лв. капитал. Целта на водещият български производител е да разшири гамата от батерии за съхранение на енергия в контекста на продължаващата несигурност относно наличността и цената на конвенционалните енергоносители в България и Европа, както и предвид сериозните усилия за осъществяване на „зелен преход“. Компанията вече е разработила модулни решения за съхранение на енергия и захранване, за да гарантира безопасността и непрекъснатостта на критичните промишлени процеси и електрическо оборудване, като същевременно улеснява интегрирането на възобновяеми енергийни източници. Тези системи имат кратки срокове за внедряване, рентабилна и надеждна инфраструктура за зареждане и процент на рециклиране над 98%.
Източник: economic.bg (28.05.2024)
 
Европейският съюз като цяло за март е увеличил рязко покупките на желязо, стомана и алуминий от Русия. Това е станало поради многократно нарасналото търсене основно от две държави - Белгия и Германия, показват изчисленията на РИА Новости, на основата на официални статистически данни за европейските страни. Така, за март Русия е втория по големина доставчик на желязо и стомана за Европейския съюз, като увеличението на вноса от ЕС е със 70% спрямо предходния месец, до 328 млн. евро. Този показател е вторият след максимума от май 2023 г., когато страните от евросъюза са закупили тези метали за общо 369 млн. евро. За март, от европейските страни, по-конкретно основният купувач на стомана и желязо от Русия е Белгия, която тогава е увеличила покупките си 3,5 пъти, до 130,5 млн. евро. Това е най-голямата покупка на страната от юни 2022 г. насам. За същия период Италия е увеличила покупките си с 25% до 85 млн. евро, а Дания - с 30 %, до 35,1 млн. евро. Другите две държави от ЕС, които са съответно на 4-то и 5-то място по покупки на руски стомана и желязо през март, са Чешката република (23 млн. евро) и Нидерландия (20 млн. евро). Също през март, Унгария възобнови покупките след четиримесечно прекъсване, като закупи от Русия желязо и стомана на стойност 13,7 млн. евро. Що се отнася до алуминия, през март доставките му от Русия за ЕС нарастват с 29% на месечна база, до общо 91,4 млн. евро, което е най-високата стойност на показателя от октомври миналата година. Посочението увеличение е основно заради нарастването на вноса от три европейски държави: петкратно нарастване на покупките от Германия до 22,4 млн. евро, както и значителното спрямо предходния месец повишение на вноса на руски алуминий от Испания (+69%) и Полша (+21%). Само преди дни стана известно, че пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в oбщo 71 дъpжaви в cвeтa, пpeдocтaвящи дaнни нa Cвeтoвнaтa acoциaция зa cтoмaнa (Wоrld Ѕtееl Аѕѕосіаtіоn), пpeз aпpил 2024 г. e нaмaлялo c 5% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2023 г. - дo 155,7 млн. тoнa, cъoбщaвaт oт opгaнизaциятa. A зa пъpвитe 4 мeceцa нa гoдинaтa - зa пepиoдa янyapи-aпpил - пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в cвeтoвeн мaщaб e нaмaлялo cпpямo cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa c 0,9%, дo 625,4 млн. тoнa. Щo ce oтнacя дo eднa oт дъpжaвитe гoлeми пpoизвoдитeли нa cтoмaнa в cвeтa, Pycия, пo пpeдвapитeлни дaнни нa Cвeтoвнaтa acoциaция зa cтoмaнa, пpeз мeceц aпpил Pycия e нaмaлилa пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa c 5,7% нa гoдишнa бaзa дo 6,2 млн. тoнa. A зa пъpвитe чeтиpи мeceцa пpoизвoдcтвoтo в cтpaнaтa e cпaднaлo c 2,5% нa гoдишнa бaзa, дo 24,6 млн. тoнa.
Източник: Money.bg (29.05.2024)
 
В Свищов започва изграждането на “Дунавски индустриален технологичен парк” В Свищов започва първия етап от изграждането на “Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов” ЕАД. Едноличен собственик на капитала на дружеството, който е в размер на 10 942 110 лева, е Община Свищов. Общината съвместно с Министерството на икономиката организира изграждането на “Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов”. Територията на парка е 320 дка и се намира в източната индустриална зона на град Свищов. Северната му граница е река Дунав, а на южната са удобните пътни връзки за София (235 км), Варна (260 км) и Велико Търново (80 км). В непосредствена близост са пристанищата – порт „Свищов“ (800 м), порт „Свилоза“ (5 км), порт „Зимнич“ (1 км), порт „Белене“ (20 км).
Източник: Банкеръ (31.05.2024)
 
Властите на Казахстан и китайската компания China Nonferrous Metal Mining подписаха споразумение за строителство в страната на завод за топене на мед, като по предварителни разценки инвестицията ще е за 1,5 млрд. долара, а завод за топене на мед ще е с капацитет 300 хил. тона мед годишно. Споразумението е подписано между KAZ Minerals Smelting, която компания е възложител на проекта, компанията за доставка на проектантски услуги и на технологично оборудване China Nonferrous Metal Industry's Foreign Engineering and Construction Co. Ltd (NFC), както и ТОО NFC Kazakhstan - изпълнител на строителните работи. Заводът ще бъде построен в източната част на страната. Източникът на суровината ще бъде меден концентрат от минно-обогатителните комплекси "Бозшакол" и "Актогай", както и от обогатителните фабрики "Востокцветмет". "След построяването на завода ще бъде създаден клъстер, съчетаващ една от най-големите медни мини в света и модерно производство за топене на мед. Проектът, чиято предварителна стойност е 1,5 млрд. долара, ще създаде повече от 1000 нови работни места. Планира се заводът да бъде въведен в експлоатация до края на 2028 г. Високотехнологичното предприятие ще бъде най-голямото в страната. Прилаганите технологии в областта на производството ще отговарят на световните екологични стандарти", се казва в предварителната информация за проекта. Предприятието ще задоволи необходимостта на вътрешния пазар за преработката на медсъдържащи суровини и катодна мед, която има широко приложение в електроенергетиката, машиностроенето и други промишлени сектори. В края на миналата година стана известно, че свeтoвният лидep в мeтaлypтиятa АrсеlоrМіttаl е пoиc?aл 3,5 милиapдa дoлapa зa a?тивтe cи в Kaзaxcтaн, нo цeнaтa нa cдeл?aтa e нaмaлeнa дo 286 милиoнa дoлapa, т.e. пo-мaл?o oт 10% oт пъpвoнaчaлнo пoиc?aнaтa цeнa, cпopeд мaтepиaли oт Mиниcтepcтвoтo нa пpoмишлeнocттa и cтpoитeлcтвoтo нa Kaзaxcтaн. Според официалнта информация тогава, ?aзaxcтaнc?ият дъpжaвeн фoнд зa пpe?и инвecтиции Qаzаqѕtаn Іnvеѕtmеnt Соrроrаtіоn (QІС) e ?yпил 100% oт a?циитe нa "ApceлopMиттaл Teмиpтay" зa 286 млн. дoлapa.
Източник: Money.bg (05.06.2024)
 
Пловдивска фирма ще ремонтира батерии на Tesla и BMW Пловдивската фирма „Ли-кинг батери БГ“ ЕООД има намерение да възстановява и рециклира литиево-йонни батерии за електромобили в асеновградското село Тополово. Батериите ще се доставят на база вече сключени договори с компании като LG, Tesla, BMW, Mercedes, Samsung, BYD, CATL и EVE. Батериите, които ще се рециклират, са употребявани в електрически превозни средства, мотокари, автобуси, телефони или компютри. След като пристигнат във фабриката, батериите ще бъдат класифицирани, сортирани и обработени в зависимост от тяхното състояние. Планираният капацитет на рециклиране е до 10 тона за денонощие. Дейността по възстановяване и рециклиране на батериите ще се осъществява в помещение с площ 1077 кв. м, наето от инвеститора. По време на целия процес по възстановяване на батериите няма да има никакви емисии, тъй като клетките на батерията няма да бъдат рязани и отваряни, обясняват от „Ли-кинг батери БГ“. Тестването ще се извършва от машини, а в случай че се наложи механично третиране на батериите, инвеститорът не очаква образуване на замърсяване. Вследствие на тестовете батериите ще се разделят на два вида – Група 1 и Група 2. В първата попадат всички, които могат да се възстановят или ремонтират. На останалите ще им бъде извършено отделяне на елементите чрез механична обработка. Компанията е регистрирана в Търговския регистър едва преди няколко месеца – на 9 февруари 2024 г. – с капитал от 1000 лв. Неин управител е Петър Атанасов Пейчинов, който е и едноличен собственик на дружеството. Той е управител и на „Ли-кинг батери“ ООД. Негови съдружници там са Садък Ербаш, Хакан Йозтрюк и Метин Йозтрюк.
Източник: economic.bg (05.06.2024)
 
ОМВ вече е титуляр за проучване на нефт и газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух" в Черно море Дружеството "ОМВ Офшор България", като дъщерно към компанията в Австрия, стана единствен титуляр на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ "Блок 1-21 Хан Аспарух". Министерски съвет разреши "Тотал Е&П България" да прехвърли своя дял от 57.14% от правата и задълженията по разрешението на ОМВ. Срокът на разрешението за търсене и проучване се продължава с 23 месеца поради настъпили непредвидени обстоятелства. Форсмажорът, който обхваща периода 24 февруари 2022 г. - 24 януари 2024 г., е по повод войната в Украйна и оттеглянето на "Тотал Е&П България" от проекта. Тези обстоятелства са документирани със сертификат, издаден от Българската търговско-промишлена палата на 9 февруари 2024 г. МС упълномощава министъра на енергетиката в едномесечен срок да подпише необходимите допълнителни споразумения към договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в блока Хан Аспарух. "Блок 1-21 Хан Аспарух" е разположен в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Договорът за проучване на тази територия е в сила от месец септември 2012 г. През 2013 г. към "Тотал Е&П България" се присъединиха "ОМВ Офшор България" и "Репсол България", като седем години по-късно "Репсол България" прехвърли своя дял на останалите двама акционери
Източник: News.bg (06.06.2024)
 
Енергоемките предприятия в Европа имат нужда от индустриална сделка в допълнение към зелената, за да продължат да съществуват. Металургичната индустрия се свива с плашещи темпове, като само за първите три месеца на тази година производството на стомана на Стария континент е намаляло с 10%. Това не е нормален процент на свиване, това е катастрофален процент. В същото време износът на стомана от Китай за световния пазар се е увеличил с 30%. Тези диспропорции означават, че или нещо трябва да бъде направено, или скоро много от предприятията в Европа ще спрат да бъдат конкурентоспособни. Електроенергията за индустрията в България е 10 до 60% по-скъпа, отколкото в другите европейски страни. Една от причините за това е постоянното отлагане на либерализацията на пазара, за да се поддържа ниска цена на тока бита. Това обаче означава, че електроенергията за домакинствата е под себестойност, а разликата се покрива чрез кроссубсидиране от енергийните предприятия на големите потребители. Ситуацията за бизнеса се утежнява допълнително от несигурността около таксата "Задължения към обществото" - дали ще я има и в какъв размер. Представете си как работи едно енергоинтензивно предприятие, за което цената от утре може да се повиши 10% или повече просто защото Фондът за енергийна сигурност е празен, тъй като финансира други дейности. В същото време България остава единствената страна в Европа с развита енергоемка индустрия, в която не се компенсират косвените разходи за въглероден диоксид в цената на електроенергията. Въвеждането на европейската директива се бави вече 5 години и е пример за липсата на ясна и последователна икономическа политика. Освен надпреварата с трети страни, която държави като Турция печелят, напоследък се забелязва и все по-отчетлива тенденция на засилваща се конкуренция вътре в Европейския съюз. Това е конкуренция, която ние губим поради милиардите, които се изсипват като помощи за декарбонизация на енергоемките производства в ЕС. В България индустрията оценява нужната подкрепа от бюджета на 30 до 80 млн. лв. годишно само за компенсиране на косвения разход за CO2 в цената на електроенергията, но засега всичко остава на ниво дискусии. Надявам се да се обърне внимание на енергоемката индустрия, защото тя е в основата на българската икономика. Има предприятия, които са на световно и над световно ниво. Но наистина не е въпрос на каприз, а въпрос на възможност да останат тук. Всичко това ограничава рентабилността на компаниите в сравнение с европейските им конкуренти. А това прави страната все по-неатрактивна за инвестиции, включително в дигитализация, нови машини и автоматизация. Крайният ефект е, че тези предприятия или постепенно започват да изчезват от страната, или намаляват своя обем на дейност, или пренасочват инвестициите си в други държави. Антон Петров, БАМИ
Източник: Капитал (07.06.2024)
 
Антон Петров, БАМИ: Конкуренцията вътре в ЕС се засилва и България губи Енергоемките предприятия в Европа имат нужда от индустриална сделка в допълнение към зелената, за да продължат да съществуват. Металургичната индустрия се свива с плашещи темпове, като само за първите три месеца на тази година производството на стомана на Стария континент е намаляло с 10%. Това не е нормален процент на свиване, това е катастрофален процент. В същото време износът на стомана от Китай за световния пазар се е увеличил с 30%. Тези диспропорции означават, че или нещо трябва да бъде направено, или скоро много от предприятията в Европа ще спрат да бъдат конкурентоспособни. На фона на проблемите в цяла Европа какви са условията, при които работят енергоинтензивните предприятия в България? Електроенергията за индустрията в България е 10 до 60% по-скъпа, отколкото в другите европейски страни. Една от причините за това е постоянното отлагане на либерализацията на пазара, за да се поддържа ниска цена на тока бита. Това обаче означава, че електроенергията за домакинствата е под себестойност, а разликата се покрива чрез кроссубсидиране от енергийните предприятия на големите потребители. Ситуацията за бизнеса се утежнява допълнително от несигурността около таксата "Задължения към обществото" - дали ще я има и в какъв размер. Представете си как работи едно енергоинтензивно предприятие, за което цената от утре може да се повиши 10% или повече просто защото Фондът за енергийна сигурност е празен, тъй като финансира други дейности. В същото време България остава единствената страна в Европа с развита енергоемка индустрия, в която не се компенсират косвените разходи за въглероден диоксид в цената на електроенергията. Въвеждането на европейската директива се бави вече 5 години и е пример за липсата на ясна и последователна икономическа политика. Освен надпреварата с трети страни, която държави като Турция печелят, напоследък се забелязва и все по-отчетлива тенденция на засилваща се конкуренция вътре в Европейския съюз. Това е конкуренция, която ние губим поради милиардите, които се изсипват като помощи за декарбонизация на енергоемките производства в ЕС. В България индустрията оценява нужната подкрепа от бюджета на 30 до 80 млн. лв. годишно само за компенсиране на косвения разход за CO2 в цената на електроенергията, но засега всичко остава на ниво дискусии. Надявам се да се обърне внимание на енергоемката индустрия, защото тя е в основата на българската икономика. Има предприятия, които са на световно и над световно ниво. Но наистина не е въпрос на каприз, а въпрос на възможност да останат тук. Всичко това ограничава рентабилността на компаниите в сравнение с европейските им конкуренти. А това прави страната все по-неатрактивна за инвестиции, включително в дигитализация, нови машини и автоматизация. Крайният ефект е, че тези предприятия или постепенно започват да изчезват от страната, или намаляват своя обем на дейност, или пренасочват инвестициите си в други държави.
Източник: Капитал (10.06.2024)
 
Заводът на IAG в Бургас ще е готов до есента Проектът на отбранителната фирма International Armored Group (ИАГ) на българския емигрант в САЩ Антон Стефов за изграждане на завод в Бургас продължава да върви по план, като строителството се очаква да приключи до есента. Изграждането на завода започна през март миналата година, като инвеститор е местното дружество на Стефов "Интернешънъл арморд груп БГ". Компанията притежава 150 дка парцел в "Индустриален и логистичен парк - Бургас", а застроената площ на основната сграда и допълнителните звена, които ще бъдат разположени на площадката, е около 15 хил. кв.м. Строителството е възложено на бургаската компания "Електра" и нейни подизпълнители, а очакванията са да приключи до септември. Компанията беше сертифицирана като инвеститор клас А, като държавата се ангажира да финансира строителството на нова улица с дъждовни колектори, връзка с републиканската пътна мрежа, осветление, тротоари, наблюдателни камери и питеен водопровод. Групата IAG има дълъг списък от продукти, които да се произвеждат в Бургас. Това включва различни видове бронирани автомобили, които се използват за мироопазващи мисии, персонална защита, в банковото дело и нефтената индустрия. Компанията покрива сегменти като тактически превозни средства, бронетранспортьори, автомобили за контрол на безредиците, за превозване на ценности, линейки, бронирани джипове и луксозни седани. В момента IAG има три производствени бази - в САЩ, Обединените арабски емирства и Турция, като четвъртата ще бъде в Бургас. Продължава и с разработката на нови отбранителни продукти.Подготвя се пускане на серия дронове за спасителни, разузнавателни и аварийни отряди в съдружие с други български партньори. Нов проект пък е разработката на колесни и верижни роботи, която се прави заедно с няколко университета и БАН. От 2021 г. компанията прави изпитания за сертифициране по стандартите на НАТО на полигона до село Змейово, след като получава съгласие от международната лаборатория TNO в Нидерландия за съвместно извършване на някои тестове тук. В Обединените арабски емирства в момента се работи и върху пето поколение на машината "Рила 8х8", която ще бъде тип "амфибия" - освен че ще може да участва в различни сухопътни бойни действия, ще е способна да преодолява и водни препятствия. Инвестицията в Бургас няма да успее да се вмести в първоначалната оценка около 20 млн. лв. заради инфлацията и всеобщото поскъпване на материалите и услугите. Първоначалните планове бяха производството да започне с 50 души, а в дългосрочен план работниците трябваше да надвишават 300 души.
Източник: Капитал (12.06.2024)
 
Българският банков сектор – първо тримесечие на 2024 г. Към 31 март 2024 г. 23 банки оперират в българския банков сектор, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 4.27% като достига 818 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г., спрямо 784 млн. лв. за същия период през 2023-та. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 253 млн. лв. или 30.97% дял от печалбите в сектора за първото тримесечие на 2024-та като бележи значителен ръст на печалбата си от 35.64% в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 18.90%, отчитайки значителен спад от 40.00%, регистрирайки печалба от 155 млн. лв. за първите три месеца на 2024-та спрямо 258 млн. лв. за същия период на миналата година. Юробанк България АД регистрира ръст от 35.36% в печалбата си спрямо същия период на 2023-та, достигайки 95 млн. лв. и оставайки на третата позиция с 11.63% дял в печалбите на сектора. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция с печалба от 92 млн. лв. и пазарен дял от 11.24% за първото тримесечие на 2024 г., докато за същия период на 2023-та, преди сливането й с Райфайзенбанк (България) ЕАД (преименувана временно на Кей Би Си Банк България ЕАД в периода на вливането), тя е извън класацията на топ 10 банките по печалба. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 29 млн. лв. регистрирайки увеличение от 35.05% в сравнение със същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (14.06.2024)
 
МОСВ обяви забележки към оловно-цинков добив в сръбски мини Българското екоминистерство има редица забележки по изпълнението на инвестиционно намерение за разработване на оловни, цинкови и медни руди от сръбските мини "Подвирови" и "Поповица" в района на Караманица, община Босилеград и "от здравна гледна точка не може да се даде положителна оценка" за неговата допустимост. Ведомството иска от Сърбия допълнителна оценка на рисковете от замърсяване на водите и почвите, начините за съхранение на опасните отпадъци и превециня на авариите. След като се отразят тези анализи в екооценката, тя трябва да бъде подложена на обществено обсъждане в Кюстендил и в София. Това става ясно от становище на българското Министерство на околната среда и водите в отговор на инвестиционното намерение на компанията "Босил-Метал" и изготвената оценка за въздействието му върху околната среда. Според конвенцията за ОВОС, засягаща проекти с трансгранично въздействие, държавите с подобни проекти са длъжи да информират съседните страни, които потенциално могат да бъдат засегнати от замърсяване. От министерството заявяват, че в изпратения им от сръбската държава доклад за ОВОС не са застъпени и не са оценени изчерпателно и подробно възможните значими въздействия на проекта върху околната среда в трансграничен аспект, в това число въздействията върху повърхностните води, подземните води и зоните за защита на водите във водосбора на река Драговищица на българска територия.
Източник: Медия Пул (17.06.2024)
 
В Тутракан навлезе в глобалното производство В Тутракан се намира най-големият производствен център в Европа на международната компания FAAC Technologies - един от водещите международни играчи в бизнеса с автоматизация на достъпа (автоматични врати и портали), паркинг оборудване (машини за билетчета, автомати за плащане и пр.) и контрол на достъпа (бариери, турникети) - както за жилищния, така и за индустриалния сектор. FAAC Technologies има 54 компании на пет континента с консолидирани приходи над 700 млн. евро и над 3700 служители, по информация от сайта на компанията. С оборота си - 142 млн. лева за 2023 г., дъщерното "ФААК България" е от най-големите предприятия в района на Русе и Силистра. Освен това компанията е и най-големият работодател в община Тутракан. За нея в града работят 200 души, а в индустриалния парк, в който тя е привлякла и четири свои подизпълнителя, са заети общо почти 550 души - основно от града и околните села. FAAC Technologies принадлежи на Римокатолическата църква - от 2014 г. тя е собственост на архиепископията на Болоня, т.е. на регионалната църква на Емилия-Романя. Производството се осъществява в индустриален парк в Тутракан - 18 хил. кв.м сгради върху над 100 дка на бившия завод за печки "Терма". Сега на територията на Тутракан FAAC на практика има три отделни завода. Произвежда под пет бранда - FAAC, Magnetic, Genius, TIBA и резервни части за Datapark. Изнасят за цял свят - Индия, Малайзия. Австралия, Южна Африка, Дубай, Египет. Предимно захранват свързани дружества, част от групата. В годините "FAAK България" довежда в Тутракан и четири италиански фирми - свои подизпълнители, които сега произвеждат на територията на индустриалния парк в наети помещения. Inntech (в Италия Barrati) например обработва детайли със стругове с цифрово-програмно управление. IBG Motors произвежда малки мотори, а от година и кабелни снопове. Собственикът е италианец, който имал производство в Молдова, но го закрил и се е преместил в България. SGM Plastics произвеждат пластмасови детайли. ZlCPress e леярна за алуминиеви детайли под налягане, технология, различна от алуминиевите профили с изтегляне, каквито ФААК купува от производители в България. Част от компаниите имат производство и в Италия, а други - само в България. Сега в индустриалния парк в Тутракан работят около 550 човека от града и околните села.
Източник: Капитал (18.06.2024)
 
Делото за скандална цесия на ДКК се отложи за наесен Делото за скандалната цесия, за която Държавната консолидационна компания (ДКК) плати близо 25 млн. лв., а след това се оказа, че не притежава документи за нея, бе отложено за есента. В момента процесът се гледа на втора инстанция от апелативния съд в София. По делото ДКК си търси парите от частната фирма "Кемира", някога близка до фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Дружеството е в несъстоятелност от години. Няма изгледи държавата да си върне парите. На първа инстанция ДКК вече изгуби делото. В сряда апелативният съд го отложи, тъй като не е готова експертиза. "Кемира" (понастоящем в несъстоятелност) е някогашен собственик на част от акциите на русенския военен завод "Дунарит", който впоследствие стана собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев. След фалита на КТБ преди 10 години започва окрупняване на задължения. По това време управител на "Кемира" е Бисер Лазов, приближен до собственика на КТБ Цветан Василев, а след това – основен свидетел срещу него. След серия от цесии "Кемира" става собственик на дълговете на оръжейното предприятие към други дружества. Така общият размер на задълженията набъбва до 75 млн. лв. Следва нова цесия, чрез която задълженията са прехвърлени на фирмата "Малаз". После ДКК изкупува този дълг, плащайки на "Малаз" 24.3 млн. лв. По този начин държавата се опитва да влезе като акционер в "Дунарит" на Гебрев и да го превземе. Опитът се оказва неуспешен след като капиталът на предприятието е увеличен. ДКК завежда дело срещу "Кемира" в търсене на задълженията. При процеса на първа инстанция обаче се оказва, че договорът за купените от "Малаз" негови вземания не е юридически издържан. Документът не е подписан от страна на представител на "Малаз" и съдът го отхвърля като основание за претендираните от ДКК пари. Така в един момент се оказва, че държавата няма основание да претендира парите по дълговете на "Кемира", които е откупила от "Малаз", защото има проблем при договора за продажбата им на "Малаз". След като ДКК изгуби делото на първа инстанция тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов (като принципал на ДКК) обяви, че са сезирани ДАНС и прокуратурата за казуса. Министерството на икономиката и индустрията вече е изискало от ДКК всички документи за цесията, но те се оказали изчезнали, а всички служители си спомнят само отделни неща и папки. Прокуратурата образува дело, но не е съобщавала да са повдигнати обвинения.
Източник: Медия Пул (20.06.2024)
 
Директорът на "Аурубис България" става оперативен директор на германската група Изпълнителният директор на медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната с 8.2 млрд. лв. оборот за 2022 г., Тим Курт става главен оперативен директор на цялата група Aurubis, който ще отговаря за производството на мед. Той ще поеме поста от 1 септември заедно с Торалф Хааг, който става главен изпълнителен директор на германската компания. Курт засега остава в България и ще продължи да ръководи завода край Пирдоп и Златица. С назначаването на Хааг и Курт от септември изпълнителният съвет на групата първоначално ще включва освен тях двамата също Инге Хофкенс като втори оперативен директор и Маркус Крамер като главен директор по трансформацията. Между 1 юли и 1 септември Крамер временно ще изпълнява функцията на главен финансов директор след напускането на Райнер Верховен. От октомври финансов директор става Стефен Александер Хофман. Тим Крут е изпълнителен директор на "Аурубис България" от юли 2014 г. Завършил е логистика в Университета по приложни науки във Фридберг. Започва кариерата си в Unilever, а през 2004 г. постъпва в Numico в Полша. В Norddeutsche Affinerie (предишното наименование на Aurubis) започва работа през 2006 г. и до юли 2014 г. е вицепрезидент "Корпоративна логистика". Освен директор на българския завод Курт е също президент на Германо-българската търговско-индустриална камара. Под негово управление "Аурубис" приключи няколко успешни инвестиции и започна мегапрограма за 800 млн. лв., основната част от която е проект за удвояване на капацитета за рафиниране на мед, който трябва да приключи през втората половина на 2026 г. Aurubis е сред най-големите производители и най-голямата рециклираща компания за мед в света. За последната финансова 2022-2023 г. приходите й са малко над 17 млрд. евро.
Източник: Капитал (22.06.2024)
 
Най-голямата чешка стоманодобивна компания обяви фалит Чешки съд обяви фалита на най-голямата стоманодобивна компания в страната "Либърти Острава" (Liberty Ostrava), подразделение на "Либърти стийл груп" (Liberty Steel Group) на британско-индийския милиардер Санджив Гупта, информира Франс прес. "Либърти Острава" обяви в началото на месеца за продажба дейностите си в Острава, в източната част на Чехия заради "твърде изискващите" условия на засегнатия от кризата пазар на стомана. "Либърти Острава" обяви по-рано, че неуредените ? дългове са надвишили 5 милиарда крони (214 милиона долара) и е подала молба за несъстоятелност. Чешкото правителство съобщи междувременно, че търси купувач за компанията, която е голям работодател в региона. За нея работят около 5000 души. "Либърти" изключи своята доменна пещ в Острава през октомври и нареди на по-голямата част от служителите си да останат вкъщи през декември, след като местният доставчик на електроенергия "Тамех" спря доставките заради натрупаните задължения. Служителите на "Либърти“ ще получат обезщетения от държавата. "Либърти" купи завода в Острава от световния лидер в стоманодобивния сектор "АрселорМитал" (ArcelorMittal) през 2019 г. През април компанията се съгласи на план за преструктуриране с кредиторите, но два месеца по-късно обяви, че го изоставя. Стоманодобивната промишленост бе засегната от спада на търсенето, по-високите разходи за електроенергия, по-евтиния внос от Азия и призивите за по-екологично производство. Още в средата на май стана ясно, че британската Служба за борба с тежките измами (SFO) разследва бизнес империята на стоманодобивния магнат Санджив Гупта. Разследването е за измама, незаконна търговия и пране на пари в рамките на Гупта фемили груп алайънс (Gupta Family Group Alliance - GFG Alliance), включително връзки с Грийнсил (Greensill) - финансова компания, фалирала по-рано тази година. В началото на март 2021-а британската компания Грийнсил, специализирана в краткосрочно финансиране на предприятия, подаде молба за обявяване в несъстоятелност на фона на сериозни финансови затруднения, които биха могли да засегнат множество нейни клиенти. Компании на Гупта бяха сред основните ? клиенти и банкрутът създаде опасения за финансовата им стабилност. Малко след обявения фалит от Грийнсил магнатът Санджив Гупта заяви, че не очаква помощ от никого и обеща да не затваря заводите за стомана във Великобритания въпреки финансовите трудности. Тогава Гупта потвърди, че групата му, дължи няколко милиарда на Грийнсил.
Източник: Медия Пул (24.06.2024)
 
Нов производствен корпус ще бъде открит в Стара Загора Нов производствен корпус ще бъде открит на територията на фирма “ДЗУ” АД в Стара Загора през следващата седмица. Старозагорската компания е член на “Видеотон Груп” (Videoton Holding ZRt.), Унгария. Чрез своята инвестиция “Видеотон България” навлиза в нова дейност – производство на печатни платки за автомобилната промишленост. За да се реализират тези инвестиционни намерения, от компанията са преустроили производствено помещение с площ от 7 декара в един от корпусите на “ДЗУ” и заедно с това е инвестирано в модерно оборудване, съобразено с всички съвременни изисквания. От “Видеотон” подчертват, че за нуждите на новото производство са обезпечени и складови помещения, а административният персонал разполага вече с нови офиси. До момента “Видеотон България” не е произвеждала платки за автомобилната промишленост, а само за конвенционална електроника за големи фирми като Philips, Osram и други. Официалната церемония ще се състои на 27 юни, когато ще се отбеляжи и 25 години присъствие на “Видеотон” в България. След приватизацията унгарската компания контролира 99% от капитала на “ДЗУ”. Останалите книжа са собственост на дребни инвеститори. Като производител на електронни компоненти “Видеотон Груп” се нарежда в топ десетката в Европа и сред 30-те водещи фирми в света. “ДЗУ” е един от големите работодатели в Стара Загора. Съгласно политиката на “Видеотон” се работи с големи западни фирми в областта на електротехниката и бита, като се осигурява изцяло логистиката на производството. “ДЗУ” предлага комплексно решение за потребностите на партньорите от дребно до едросерийно производство на възли, детайли и завършени изделия в областта на електротехниката, битовата електроника и автомобилостроенето. В момента “ДЗУ” извършва разнообразни услуги - конструиране и производство на инструменти и инструментална екипировка, шприцване на детайли от пластмаси и термореактивни материали и универсална и прецизна механична обработка. В завода се извършва монтаж на печатни платки (повърхностен и конвенционален), както и електромеханичен монтаж. Предлага се и трансфер на технологии. “ДЗУ” и разполага с възможности и умения за предоставяне пълен пакет услуги в областта на конструирането, инженеринговата дейност, производството, тестването, софтуерната и хардуерната поддръжка и логистиката.
Източник: Банкеръ (24.06.2024)
 
Българската банка за развитие ще обслужва предприятия от отбранителната индустрия Българската банка за развитие (ББР) е естествен партньор на предприятията от стратегическите за държавата сектори. Новоприетата стратегия за периода 2024-2026 г. предвижда банката, чийто принципал е Министерството на иновациите и растежа, да реализира подкрепа за стратегически сектори на страната, включително отбрана и военнопромишлен комплекс. Банката представи на работна среща с компаниите, производители от военнопромишления комплекс („ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД, „Арсенал“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, „Оптикс“ АД, „Самел-90“ АД, „Аркус“ АД и други) възможностите за развитие, подкрепа и финансиране. ББР е специализирана в обслужването на външнотърговски сделки на фирми от военнопромишления комплекс повече от 15 години и осигуряване на разплащанията по тях. Като 100% държавна финансова институция, тя е международно признат и приемлив партньор при издаването на акредитиви, гаранции и контрагаранции. Миналата година са сертифицирани два проекта по ЗНИ на компании от отбранителната индустрия на обща стойност малко над 26 млн. лв., а в момента в процес на сертифициране е проект за 5 млн. лв., който предвижда разкриване на 25 работни места.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2024)
 
Държавният оръжеен бизнес расте с 11% през първото тримесечие на 2024 г. С близо 11% нарастват продажбите на държавните оръжейни компании през първото тримесечие на 2024 г. Най-голямата държавна военна компания - "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ), продължава да увеличава приходите си през тази година, макар че ръстът не може да се сравнява с рекордните близо 65% за 2023 г. Сопотският завод произвежда различни боеприпаси от съветски тип, които се използват в Украйна. Персоналът продължава да расте и през 2024 г., като заетите се увеличават със 150 души до 4769 към март. Двуцифрено понижение отбелязват кораборемонтната "Терем - КРЗ флотски арсенал - Варна" и пловдивската "Авионамс", която ремонтира летателни апарати. "Терем" са пренаситени с поръчки и работят при изключително високо производствено натоварване, което е причина за формирането на близо 3 млн. лв. незавършено производство към март. Част от услугите, които извършва компнията, са за Министерството на отбраната, а значителна част от бизнеса (близо 80%) е за гражданския сектор. Предстои изпълнението на проект за строителство на кораб с хърватски клиент, който е най-мащабният за последните 50 години. Авиоремонтният завод продължава негативната си серия и е единственото от по-големите предприятия, което свива приходите си през 2023 г., като тенденцията се запазва и през първото тримесечие на тази година. "Авионамс" обаче има 1.3 млн. лв. увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, което вдига общите приходи до 2.8 млн. лв. и така те изпреварват резултата за същия период на миналата година. Компанията е избрана от българска страна да осигурява ремонт и обслужване на агрегати от самолетите F-16, като дейностите ще бъдат финансирани от държавния бюджет през следващите три години. Увеличен обем на поръчките е причината и за близо 40-процентния ръст на приходите за първото тримесечие на казанлъшката НИТИ, която произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси. Повишението през тази година е дори над това през 2023 г. Разнопосочни са резултатите на другите дружества на "Терем". Докато "Хан Крум" и "Ивайло" влошават представянето си, друг завод от групата - "Терем - Цар Самуил", е рекордьор сред държавните оръжейни компании, като утроява приходите си през първото тримесечие, но от много ниска база. Компанията успява да постигне и малка печалба (32 хил. лв.). Основната дейност на завода в Костенец е шнековането (пресоване) на взривни вещества в боеприпаси, след като в началото на миналата година това производство беше възстановено.
Източник: Капитал (28.06.2024)
 
Кабинетът даде 45 млн. лв. за индустриалните зони в Божурище и Доброславци Държавата отпуска близо 45 милиона лева за изграждане на техническа инфраструктура в индустриален парк Божурище и за увеличаване на капитала на икономическата зона в Доброславци. За целта са направени промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. Министерски съвет отпуска допълнителни плащания в размер на 44 777 200 лева за целево увеличение на капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е под шапката на икономическото министерство. За индустриалния парк в Божурище - близо 23.5 млн. лв. Част от средствата - в размер на 23 489 280 лева, са за проектирането и изграждането на техническа инфраструктура - довеждащи електропроводи и електрическа подстанция в "Индустриален парк София - Ложурище". За икономическа зона Доброславци - 21 млн. лв. С остатъка от средствата - 21 287 920 лева, ще бъде увеличен капиталът на "Икономическа зона Доброславци", за да се обезпечат дейности по изграждането ?. Икономическата зона в Доброславци беше създадена с решение на правителството от 10 април 2023 г. с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в България и привличане на инвестиции. "Икономическа зона Доброславци" ЕАД е дъщерно дружество на "Национална компания индустриални зони" ЕАД.
Източник: Медия Пул (28.06.2024)
 
Пътят към декарбонизация е задължителен за бизнеса в Европейския съюз, но за да бъде преминат, държавата трябва да подкрепя компаниите. Защото ако българската индустрия не бъде подкрепена страната ни рискува загуба на предприятия, които не само могат да се изнесат от България, а да се намали производството и дори да затворят. Това коментира д-р инж. Ивайло Найденов, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Тежката индустрия в България формира около 20% от БВП и е основен генератор на износа. Според данните за 2023 година целият износ на тежката индустрия е в размер на около €15 милиарда. "България все още е от индустриалните страни на ЕС и нашият призив е в този път към декарбонизация да ни се протегне ръка, защото капиталните нужди са толкова големи, че за да станат проектите банкируеми, трябва да има някаква външна гаранция", заяви Ивайло Найденов. Според представителите на тежката индустрия у нас, пътят на компаниите към декарбоницазия минава през Плана за възстановяване и устойчивост. В него обаче е имало едно ограничение за достъпа до средства за декарбонизация, като са били изключени предприятията, които влизат в системата за търговия с емисии. Това означава, че тези, които трябва да се декарбонизират, нямат достъп до тези средства. Сега все пак се дават гаранции, че ще имаме достъп и до национално финансиране и до европейско финансиране. Днес големите западни страни предоставят изключително много държавни помощи. За т.нар. изтичане на въглерод в 15 страни има предвидени €70 милиарда държавни помощи до 2030 година. През последните две години, по различни рамки за държавна помощ в подкрепа на индустрията, са одобрени още €60 милиарда. Българските представители на тежката индустрия настояват за държавна подкрепа. Те алармират, че у нас има отрасли, които са в по-лошо състояние, защото са с намалели поръчки. Такава е част от металургичната промишленост. Други отрасли като стъкларската промишленост обаче се справят много добре.
Източник: Money.bg (28.06.2024)
 
Габровска компания произвежда индустриални кранове и компоненти за 50 млн. лв. Някогашният електротелферен завод "Подем" в Габрово, (сега "Подемкран") е създаден през 1961 г. специално за да произвежда стандартни въжени електротелфери (подемници) за страните от бившия Източен блок. Сега "Подемкран" продава в повече от 50 страни, а оборотът й надвишава 50 млн. лв. Компанията работи в две основни бизнес направления - производство на индустриални кранове и на кранови компоненти. Георги Стоименов е председател на съвета на директорите и чрез дружеството "Юнийда индъстрис" притежава 85% от компанията, а останалите 15% са собственост на Георги Петров като физическо лице. През миналата година компанията е продавала компоненти в 52 държави, като основните региони са Европа, Северна Африка, Близкият и Далечният изток. След като през 2022 г. приходите на дружеството нарастват с близо 17% до 44.3 млн. лв., по предварителни данни за миналата година оборотът надвишава 50 млн. лв. Сумата не включва продажбите на съвместните предприятия, които компанията има с партньори във Виетнам и Германия. Компанията работи както с местни, така и с чуждестранни доставчици. В завода работят 270 души, включително нает персонал. Компанията предвижда да разшири териториално предлагането на цели кранови системи извън Югоизточна Европа. А по думите на Стоименов и трите инициативи могат да бъдат улеснени от някои възможности за придобивания, които "Подемкран" има.
Източник: Капитал (03.07.2024)
 
„Булметал“ ще получи близо 1 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост Компанията за производство на метални опаковки „Булметал“ АД ще получи близо 1 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Договорът е подписан за финансиране по програмата за икономическа трансформация на предприятията, а средствата са за подкрепа на прехода към кръгова икономика в предприятията, като включва придобиването на преса за аерозолни рингове. Общата стойност на договора е 4 611 847,50 лв., като 3 611 998,96 лв. от тях ще бъдат осигурени чрез самофинансиране. Срокът за изпълнение е 18 месеца. След приключване на проекта компанията ще повиши производствения си капацитет за производство на аерозолен ринг с над 18% и се очаква така да оптимизира себестойността на крайния продукт.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2024)
 
Фондовете с над 10% доходност към 30 юни 2024 Общо 16 взаимни фонда отчитат доходност от над 10%, става ясно от данни на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). Вложителите в тях печелят между 10 и 20 на сто. В челото по този показател се нареждат Компас Глобъл Трендс и ПФБК Восток, отчели доходност от респективно 20 и 18.28 на сто, докато Скай Финанси е със 17.32%. Още два инвестиционни фонда имат над 15% възвръщаемост за първите шест месеца на годината. Това са Адванс Източна Европа и ПИБ – Авангард, донесли на инвеститорите си 16.26 и 15.79 на сто. В топ 10 са още Адванс Инвест, Скай Нови Акции, Селект Регионал, Юг Маркет Оптимум и ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен (лева), постигнали между 14.54 и 12 на сто доходност за периода. С над 10 на сто могат да се похвалят още два фонда на ОББ, три на ДСК и Адванс Глобал Трендс на Карол Капитал Мениджмънт. В края на май от Българска народна банка обявиха, че вложенията във фондове преминават границата от 10 млрд. лв. за първи път в историята и достигат върховите 10.07 млрд. лв. Размерът им скача с 1.26 млрд. лв. (14.3%), в сравнение с март 2023 г., както и с 316.8 млн. лв. спрямо декември 2023 г. Налице е двоен ръст спрямо септември 2020 г., или за около 3.5 години. Към 31 март домакинствата в страната са вложили 2.36 млрд. лв. във фондове. Сумата е със 152 млн. лв. по-голяма от преди година, както и рекордна в исторически план. Общо 1.198 млрд. лв. са инвестирани в местни фондове, а 1.16 млрд. лв. в такива, управлявани от чуждестранни дружества. Съотношението на вложенията на домакинствата във фондове спрямо депозитите отчита ръст до 2.8 на сто към 31 март (спрямо 2.73 на сто за към края на 2023 г.), но е по-ниско от преди година, когато беше 2.92 на сто. Това означава, че на всеки 35.72 лв., които населението държи на депозит, се падат по 1 лв., вложени в инвестиционни фондове.
Източник: Дарик радио (03.07.2024)
 
Първият влак в България, който регулярно ще вози биомаса направи пилотната доставка На 28 юни бе осъществен първият жп курс на частната компания ТБД Товарни превози, която инвестира над 6 000 000 евро в нов подвижен състав. Благодарение на това сериозно капиталовложение частният жп оператор ще може да извършва регулярни доставки на биомаса от различни доставчици до техните клиенти целогодишно. Първият жп курс бе реализиран по жп отсечката от гара Долна Митрополия до гара Голямо село - ТЕЦ Бобов Дол. Товарната композиция се състоеше от 19 вагона, всеки от които натоварен с над 13 тона слама, изцяло добита от български производители. Очаква се обичайните курсове на жп оператора да се осъществяват с до 40 натоварени с чиста биомаса вагони, като така дължината на товарната композиция заедно с локомотива ще е приблизително 600 метра. Най-голямата енергийна централа в Югозападна България ТЕЦ Бобов Дол преди няколко години включи биомаса в своя горивен микс като част от своята дългосрочна стратегия за премахване на въглищата и постепенно преминаване към нискоемисионни източници на енергия. Експертите на дружеството нееднократно са обяснявали открито, че изгарянето на биомаса не отделя въглеродни емисии и са отбелязвали, че основно се използва обикновена слама, както и слънчогледови люспи и пелети. За обезпечаване на поетия ангажимент към няколко енергийни дружества за транспортиране на биомаса, ТБД Товарни превози са инвестирали в 3 локомотива и над 140 специализирани вагони, пригодени за товарене на бали и голямо тонажни контейнери. Компанията „ТБД Товарни превози“ е със седалище в гр. Перник и притежава лиценз за жп оператор от 2015 година. От тогава до сега частният жп оператор непрекъснато разширява обема от доставки, които извършва. Основните клиенти на дружеството са български топлофикации, като до момента извършваните курсове бяха за транспортиране на въглища и кварцов пясък директно от мините до няколко ТЕЦ в страната, както и до почти всички стъкларски заводи в България и Румъния.
Източник: Blitz (04.07.2024)
 
БМФ Порт Бургас с почти троен ръст на обработените товари за десетилетие Рекордните 7,2 млн. тона товари е обработил през 2023 г. БМФ Порт Бургас - основен оператор на пристанището в града. Това са 130 000 десетфунтови еквивалентни единици (TEU) - стандартният за индустрията размер на контейнер. Само преди десетилетие - през 2013 г., обработените TEU са били едва 46 000. Този ръст нови на дружеството над 50-процентов пазарен дял у нас. БМФ Порт Бургас е и най-големият работодател в региона. На пристанището в момента се работи по изграждането на първото в България дълбоководно корабно място за контейнеровози, оборудвано за обработка на специализирани кораби Panamax. Името идва от размерите им - максималните допустими за преминаване през Панамския канал. Говорим за плавателни съдове с дължина от над 290 метра и ширина от над 30 метра, които сами по себе си пренасят хиляди TEU. Корабното място трябва да стане готово през 2025 г.
Източник: Money.bg (04.07.2024)
 
България се нарежда на 51-во място в света от 195 държави по златни резерви, посочват от компанията за търговия с благородни метали и валути Tavex. Златните резерви на централните банки на България и Румъния възлизат на съответно 40,9 тона и 103,6 тона. От всички държави в Източна Европа, Румъния е на второ място по златни резерви след Полша, а България се нарежда на четвърто място след Унгария. На глобално ниво Румъния е на 37-о място по този показател. По данни на Световния съвет по златото за първото тримесечие на тази година глобалното търсене на злато, включително извънборсови покупки (OTC), е на ниво 1238 тона. Това бележи 3% ръст на годишна база и е най-силното първо тримесечие за глобалното търсене на жълтия метал от 2016 г. насам. Данните показват още, че водещият фактор са потребителските покупки на инвестиционно злато под формата на кюлчета и монети, които се увеличават с 3% на годишна база през първото тримесечие на 2024 г. Същевременно покупките на централните банки растат с 1%. Централната банка на Китай е сред ключовите купувачи, увеличавайки своите резерви с 27,06 тона през първото тримесечие до общо 2262,4 тона. Това се случва след забележителното ниво на покупки през предходната година. През 2023 г. златните резерви на Китай се увеличават с 11,2%, докато през предходната 2022 г. растежът е бил 3,2%. 2023 година бележи най-големия ръст в златните резерви на Китай от поне 1977 година насам - най-ранната година, за която има данни. Данните за първото тримесечие на 2024 г. показват, че възходящият тренд в златните резерви на Поднебесната империя продължава. Турция е на първо място по покупки през първото тримесечие на 2024 г. с увеличение на резервите с 30,12 тона до общо 570,3 тона. Това е трето поредно увеличение в златните резерви на южната ни съседка на тримесечна база. През 2023 г., след значителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Анкара започва да купува и възстановява златните си резерви до почти същото ниво като в началото на миналата година. Индия е на трето място по увеличение на златните резерви през първото тримесечие – с 18,5 тона до общо 822,1 тона. Това е най-значителното повишение в златните резерви на страната в рамките на едно тримесечие от третото тримесечие на 2021 г. Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се нареди на второ място по покупки на злато през 2023 г. след Китай и пред Индия. Към края на миналата година нейните златни резерви са със 130 тона повече отколкото към края на 2022 г., което представлява ръст от 56,9%. Златните резерви на Полша към края на 2023 г. са 359 тона и делът им от всички резерви на централната банка се равнява на 12%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2024)
 
Руската промишлена група "Норникел" води преговори за преместване на цялото си производство на мед в Китай, съобщава "Ройтерс". Ако това стане факт, ще е първата подобна "емиграция" на голям металургичен комбинат, след като САЩ и Великобритания забраниха на борсите да приемат алуминий, мед и никел, произведени в Русия. От друга страна, така "Норникел" ще премести производството си в държавата, която е и най-голям негов купувач. От април се говори, че компанията на Владимир Потанин - втория най-богат руснак, ще затвори стария си обект заради невъзможност да поддържа оборудването му и се насочва към Китай. През юни представители на китайската China Copper са пътували до Москва за обсъждане на евентуална съвместна дейност. Вече се говори и за конкретни локации.Новият завод ще има капацитет от 450 000 тона мед годишно, т.е. около 2% от световния добив. Той трябва да бъде построен до средата на 2027 г., като "Норникел" ще го снабдява с 2 млн. тона меден концентрат годишно. Според "Ройтерс" China Copper, която през собственика си Chinalco е директно управлявана от правителството, единствена сред китайските държавни фирми е проявила интерес към проекта. Другите, с които са водени разговори, са свързани с регионалните власти в различни провинции и смятат работата с чуждестранни партньори за по-рискова.
Източник: Money.bg (10.07.2024)
 
Групата Aurubis вече е с ново ръководство Мащабни промени в ръководството си обяви Aurubis. Мениджър с ръководен опит в редица големи компании ще застане начело на световния доставчик на цветни метали, а новият главен оперативен директор идва от българското подразделение на групата - "Аурубис България", най-голямата фирма у нас по приходи. Роланд Харингс отстъпва CEO позицията на д-р Торалф Хаг от 1 септември след преходен период, който започва от юли. Новият главен изпълнителен директор е завършил бизнес науки, като той е бил част от компанията и по-рано - като главен финансов директор през 2002-2005 г. Освен това биографията му включва ръководни позиции в ThyssenKrupp, швейцарската фармацевтична Lonza Group и Voith Group, където също е бил CEO. Надзорният съвет на Aurubis назначи и нов главен оперативен директор - Тим Курт, който до момента беше CEO на "Аурубис България". Той е в групата от 2006 г., като е заемал и вицепрезидентски пост. Извън Aurubis кариерата му включва позиции в Unilever и Numico, а освен това е президент на Германо-българската индустриално-търговска камара. "Тим Курт извърши забележителна работа за развитието на завода в България. Неговият богат опит го прави идеалния кандидат за поемане на отговорностите за важни сегменти от мрежата от металургични производства на Групата", е цитиран в официалното съобщение да казва д-р Фриц Варенхолт, председател на надзора на Aurubis.
Източник: Money.bg (12.07.2024)
 
ТЕЦ "Бобов дол" има нов изпълнителен директор Чавдар Стойнев е новият изпълнителен директор на ТЕЦ "Бобов дол". Досега той е работил в "Топлофикация Перник". Досегашният директор на централата ще остане на работа в ръководството на ТЕЦ-а. През последните няколко месеца ТЕЦ "Бобов дол" на няколко пъти спира работа, като една от причините беше ремонт на 3 блок, който продължи до 25 юни. Също така централата спираше, за да не работи на загуба заради променящите се цени на електроенергията на борсата.
Източник: News.bg (12.07.2024)
 
БДЖ подписа споразумение с грузинските железници за възстановяване на фериботния трафик по Черно море Представители на "БДЖ - Tоварни превози” ЕООД, грузинските железници и българска морска компания, която притежава плавателен съд, подписаха споразумение за възстановяване на фериботния трафик по Черно море. Възстановяването на превози на товари по море и железница е важна част от икономическите отношения между двете държави и от разширяване на възможностите за превоз през Транскаспийския международен транспортен коридор.
Източник: actualno.com (15.07.2024)
 
Hoв oпит: ?poдaвaт зaвoдa нa "Texнoйoн" в Дeвня зa 3,6 млн. лeвa Частен съдебен изпълнител прави пореден опит за продажба на голямия девненски завод на "Технойон", като началната тръжна цена за земята, сградите и оборудването е 3,65 млн. лева. Компанията е създадена през 2017 г. с предмет на дейност преработване на отпадъци от миннодобивната, преработвателната и металургичната дейност. През 2020 г. тогавашният икономически министър Лъчезар Борисов връчи сертификат за инвестиции клас "А" на "Технойон" именно за завода в Девня. Той е струвал 10 440 000 лева. Финансовите показатели на компанията обаче са за непрестанни загуби в периода 2017-2021 г., като през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. те са в размер на между 1,1 и 1,9 млн. лева годишно. За годините след това няма данни, но пък е факт, че в началото на 2022 г. по-голямата част от служителите са били съкратени. Сега се продават 4 сгради в рамките на два поземлени имота и голямо количество помпи, цистерни, кранове и друго индустриално оборудване. Те имат сериозни тежести. Сега заводът е с ипотека и възбрана в полза на "Уникредит Булбанк", както и залог на предприятието и запор в Централния регистър на особените залози в полза на банката. Има и възбрана в полза на Община Девня.
Източник: Money.bg (16.07.2024)
 
Българската „Аеро Техник БГ“ иска да изгради нова база за ремонт на самолети Българската компания „Аеро Техник БГ“, специализирана в поддръжка и ремонт на авиационна техника, има намерение да изгради база с нови халета и офиси на „Летищен комплекс – София“. Инвестиционното предложение е входирано в РИОСВ – София. Компанията и сега разполага с два хангара в района на северната част на Летище София, в близост до „Терем Летец“. „Аеро Техник БГ“ иска да изгради сграда с две халета за ремонт на самолети, два офис блока с работилници и складове в тях, както и две технически пристройки за котелно. Предвижда се сградата да е условно разделена на два корпуса – А и Б. Всеки от тях ще разполага с по едно хале и офис блок. Двете халета ще са с обща площ от над 10 824 кв.м., а двата офис блока с работилници и складове в тях – над 1 526 кв. м. Единият офисен корпус А ще е развит на 3 етажа, а корпусния офис Б ще е на два етажа. Предвидени са 55 броя паркоместа, като според плана за тях е заложено да работят около 120 работника в двата корпуса. Основната дейност на дружеството е свързана с базово и линейно техническо обслужване на самолети, логистика, техническа подкрепа. Компанията обслужва самолети тип Airbus A318/A319/A320/A321, BAе-146/AVRO 146-RJ, АTR 42-400/500/72-212A, ATR 72-100/200 series, Boeing 737-300/400/500 и Boeing 737-600/700/800/900. Клиенти на фирмата са европейски и световни авиокомпании от Киргистан, Сърбия, Гърция, Великобритания, Румъния и други. „Аеро Техник БГ“ е основана през 2011 г. в София с капитал от 2800 лв. В момента той вече е 720 хил. лв. В компанията към днешна дата има 5 съдружници – Георги Иванов Кънчев, Сергей Рашков Куманов, Николай Йорданов Тунев, Веселин Калинов Василев и Магладена Димитрова Павлова. Всичките те са с равно дялово участие. Управители са Георги Кънчев и Сергей Куманов. Двамата са вписани и като действителни собственици, става ясно от информацията в Търговския регистър,. „Аеро Техник БГ“ е едноличен собственик на „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД. В края на 2023 г. е взето решение „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД да се влее в „Аеро Техник БГ“. До този момент управител на „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД е бил Сергей Куманов. Според последния финансов отчет за 2022 г. оборотът на компанията е в размер на над 41 млн. лв. Счетоводната печалба за същата година е над 789 хил. лв. По данни в Търговския регистър към края на 2022 г. общият брой на персонала в компанията е 217 лица, от които авиоинженери са 67, а авиотехници – 114.
Източник: economic.bg (16.07.2024)
 
Заводът за кабелни инсталации в Плевен преустановява производството си Заводът за кабелни инсталации в Плевен преустановява поетапно производството си, а причина за това е липсата на устойчива перспектива. „Леони Борднетц-Системе“ възнамерява първоначално да редуцира и впоследствие окончателно да спре производството в дъщерното си дружество „Леони България“ ЕООД и завода му в Плевен до края на годината. На следващ етап местното търговско дружество ще премине в производство по ликвидация. Като причини за стъпката са посочени трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда и сериозната инфлация в страната. „Служителите и клиентите на „Леони България“, институциите и бизнес партньорите са в процес по информиране за решението. Всички текущи проекти ще бъдат реализирани в завода в Плевен до планираното спиране на производството в края на годината и впоследствие ще бъдат усвоени в глобалната производствена мрежа на „Леони“. Решението за редуцирането и окончателното спиране на производството в завода в Плевен, където работят около 1300 души, не е било взето лесно. iskra.bg
Източник: Други (19.07.2024)
 
€170 млн. за четири български проекта по Механизма за свързване на Европа Четири български проекта – за изграждане на мрежа от паркинги, удълбочаването на река Дунав, модернизация на тягови подстанции и развитие на жп мрежата в пристанищни терминали – ще получат финансиране по Механизма за Свързване на Европа (МСЕ). Общата стойност на европейската инвестиция в одобрените проекти е около 169 млн. евро, от които малко над 143 млн. евро е финансирането от Кохезионен пакет на Механизма. Съвместният българо-румънски проект FAST Danube 2, който предвижда удълбочаване на река Дунав, получава 95 млн. евро европейско финансиране. Общата му стойност е почти 112 млн. евро. Той включва драгажни и укрепителни дейности в общата част на реката, така че да се гарантират добри условия за корабоплаване 340 дни в годината. С проекта значително ще се подобри свързаността на Дунавския регион и ще се улесни движението на товари и пътници по основната TEN-T мрежа, посочват от ресорното министерство. Около 27 млн. евро европейско финансиране получава проект за разгръщане на мрежа от паркинги за тежкотоварни превозни средства. Бенефициент е Сдружение „Аутомотив Клъстер България“. Очаква се проектът да стартира през септември тази година и да приключи до февруари 2027 г. Един от паркингите ще се намира край софийското с. Хераково с около 120 места. Освен в област София са предвидени съоръжения в Перник и Пазарджик, като мрежата ще бъде поетапно надграждана. Предвижда се изграждането на четири нови паркинг зони с шест паркинга и общ капацитет от 426 паркоместа за тежкотоварни автомобили. Проект за развитието на жп мрежата на пристанищни терминали „Бургас-Изток 2“ и „Бургас-Запад“ също е одобрен за финансиране. Общата стойност на дейностите е 10.7 млн. евро, а бенефициент е „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. Предвижда се изграждането на около 4 км нови жп линии и нова разпределителна гара на пристанището. С увеличаването на капацитета на жп линиите в бургаското пристанище значително ще се подобрят връзките между железопътния и морския транспорт, посочват от министерството. Последният проект е свързан с модернизация на тягови подстанции Червена вода и Хитрино. За него са отпуснати 12.4 млн. евро на НКЖИ.
Източник: economic.bg (19.07.2024)
 
Американската компания ще произвежда авиационни компоненти в Бургас Представители на американската компания Honeywell aerospace посетиха Бургас във връзка със старта на дейността на научноизследователския и производствен комплекс на Сигматек в Индустриален парк – Бургас, Фаза 1. Сигматек е официален партньор на Honeywell aerospace в България. Представителите на Honeywell aerospace изразиха задоволство от резултатите от посещението, техническите и организационни възможности на Сигматек, построената база и въведеното в експлоатация оборудване. Споделиха и впечатленията си за перспективите за развитие в Бургас и в частност в индустриалния парк. Посещението на делегацията бе свързано с финализирането на многомесечни преговори, технически изпитания и сертификация, включително за съответствие на нормите и изискванията на американските регулатори, както и за стартиране на същинското производство по изпълнението на договора им със Сигматек. В новата база в Индустриален парк – Бургас Сигматек ще изпълнява нанасяне на термоустойчиви покрития по електронно-лъчев способ върху детайли от горещия тракт на турбините на авиационни двигатели, както и техния ремонт, чрез прилагане на иновационни технологии и уникално оборудване.
Източник: industryinfo.bg (23.07.2024)
 
През май 2024 г. обемът на внасяните в Европейския съюз желязо и стомана от Русия, достигна най-високите си стойности от юни 2022 г., т.е. за последните две години. През месеца Русия е доставила на страните от ЕС тези метали и продукти от тях на обща стойност 373,1 млн. евро, което е с 29% повече в сравнение с април. А на годишна база показателят е по-висок с 1,2%, сочат изчисленията и анализите на РИА Новости на основата на официални данни от европейската статистика. По-голямата част от доставките са на полуготови продукти от желязо или нелегирана стомана (за 175 млн. евро) и феросплави (за 81 млн. евро). Статистическите данни показват, че основният купувач на руски метали през май е Италия - за120 млн. евро (повишение с 60% спрямо април), което е близо една трета от целия внос на ЕС. Освен това, най-голямо месечно нарастване на вноса на стомана и желязо от руски компании за май има Нидерландия - над 7 пъти, до 78,5 млн. евро. В резултат на посоченото нарастване на износа, за май Русия стана най-големият доставчик на желязо и стомана за страните от ЕС като цяло. Втората позиция в месечната "класация" на доставките на желязо и стомана за ЕС зае Южна Корея, която увеличи износа си с 30%, до 366,4 млн. евро. Интересен е случаят на вноса от Индия, която зае третото място. Доставките на желязо и стомана от тази страна за ЕС паднаха наполовина, до 353,8 млн. евро.За март Русия беше вторият по големина доставчик на желязо и стомана за Европейския съюз, като увеличението на вноса от ЕС тогава беше със 70% спрямо предходния месец, до 328 млн. евро. Този показател беше вторият след максимума от май 2023 г., когато страните от евросъюза са закупили тези метали за общо 369 млн. евро. За март, от европейските страни основният купувач на стомана и желязо от Русия беше Белгия, която тогава беше увеличила покупките си 3,5 пъти, до 130,5 млн. евро. За май са нараснали покупките от ЕС и на руски алуминий. Те се изчисляват на почти 98 млн. евро (месечно увеличение с 50%). Това е най-високата стойност на показателя от октомври 2023 г., отбелязва РИА Новости. За периода увеличението на вноса на алуминий от Русия е най-голямо от страна на: Германия - 11 пъти, до 16,2 млн. евро; Италия - почти четири пъти, до 18,7 млн. евро (19% от целия внос); Швеция - пет пъти, до 7 млн. евро. Все пак трябва да се отбележи, че посоченото съществено нарастване на вноса е от ниска база.
Източник: Money.bg (24.07.2024)
 
Най-големите компании за добив на мед в света предвиждат по-тясно сътрудничество с клиентите си, тъй като недостигът на метала ще се задълбочи през следващите години. Според прогнозата на Bank of America до 2030 г. предлагането на мед ще бъде с около 5 млн. тона, или 15%, по-малко от търсенето. Банката прогнозира, че разпространението на възобновяемите енергийни източници, разходите за мрежова инфраструктура и електрическите автомобили ще удвоят годишния ръст на търсенето на мед в световен мащаб до 4% годишно от историческата средна стойност от 2%, съобщава Financial Times. Ръководителите на водещи минни групи виждат все повече признаци за преминаване към директни сделки с големи купувачи, за да си осигурят доставки на метала на достъпна цена, след като по-рано тази година цената му достигна до най-високата си стойност за последните няколко години от около 11 хил. долара за тон. "В крайна сметка тези, които ще използват медта - независимо дали става въпрос за зарядни станции, изграждане на мрежи или превозни средства - ще започнат да се интересуват повече от това как да получат достъп до тази мед", казва Джонатан Прайс, главен изпълнителен директор на канадската минна компания Teck Resources, цитиран от FT. "Ще започнем да виждаме по-голям интерес към директните връзки между минните компании и крайните потребители - започваме да виждаме и чуваме все повече такива." Ръководителите казват, че медта може да последва лития, никела и кобалта, като накара производителите на автомобили да финансират мините в замяна на доставки, или може да погледне към начина, по който компаниите за комунални услуги са подписали дългосрочни сделки с минни компании, за да ускорят доставките на уран. Пол Гейт от Anglo American заявява, че по-активното участие на клиентите - както при металите за батерии - е "посоката, в която вероятно ще се развива медта". До момента единствената голяма сделка за финансиране на добива на мед от автопроизводител е сключена между Stellantis и McEwen Copper. Миналия октомври добивната компанията обяви, че американският производител е инвестирал 42 млрд. аржентински песо (155 млн. долара) в допълнение към вече инвестираните 30 млрд. песо. Засилването на интеграцията на веригата за доставки би било друга възможност за справяне с опасенията на крайните потребители, загрижени за по-високите цени в резултат на консолидацията, и на по-малките минни компании, уязвими за поглъщане от страна на BHP, Glencore, Freeport-McMoRan и Rio Tinto. Nexans, вторият по големина производител на кабели в света, е една от първите компании, започнали да интегрират веригата за доставки. "В света има достатъчно мед, но капацитетът за добив не се увеличава толкова бързо, колкото потреблението", казва Винсент Десале, главен оперативен директор на Nexans, който смята, че увеличаването на рециклирането от 5% на 30% от доставките е "ключът" за справяне с ограниченото предлагане. Според някои и при 25 млн. тона годишно търсене пазарът на мед ще е достатъчно ликвиден, за да не се нуждае от пряка намеса. Слабото търсене през тази година, особено от страна на Китай, е понижило цените с 15% от пиковите им стойности през май до около 9300 долара за тон. "Понастоящем не сме на мнение, че сме изправени пред недостиг на мед през следващите години... през 2013 г. имаше прогнози за недостиг на доставки през 2023 г., но това не се случи", казва Джими Хермансон, вицепрезидент и ръководител на снабдяването в NKT, датски производител на кабели. "Осигурили сме мед за неизпълнените поръчките. Отвъд това е спекулативно." Вероятно е да се стигне и до заменяне и намаляване на употребата на мед, ако цените останат високи. Китай заменя метала с алуминий при електропроводите на дълги разстояния. Уилям Оплингер, изпълнителен директор на американския производител на алуминий Alcoa, вижда 1 млн. тона допълнително търсене в резултат на замяната. Относно намаляването на търсенето Пол Гейт заявява, че във водопроводната мрежа, която представлява 9% от потреблението на мед, тя "е най-лесният материал за отстраняване".
Източник: Капитал (24.07.2024)
 
Френска компания ще изгради нова инсталация за промишлени газове в България Френска компания "Ер ликид" (Air Liquide) ще инвестира 100 милиона евро в нова инсталация за разделяне на въздуха от атмосферата на основните му компоненти - азот и кислород (ASU), както и в надграждане на четири съществуващи подобни съоръжения в Германия и България, за да снабдява германския концерн за добив и преработка на метали "Аурубис" (Aurubis). Френският индустриален гигант ще доставя големи количества кислород и азот за подпомагане на производството на мед и други метали. Новата система за разделяне на въздуха ще бъде разположена в Западна България и ще замени старо оборудване, произвеждайки по-големи обеми кислород и азот и използвайки 7 процента по-малко електроенергия в процеса. Очаква се инсталацията в България да заработи до 2027 г. В Германия "Ер ликид" ще обнови съществуващите четири инсталации за разделяне на въздуха в обекти на "Аурубис". Обновяването на тези обекти също се очаква да бъде завършено през 2027 г. Обектите в Германия ще снабдяват "Аурубис" с кислород и азот за производството на мед и други благородни метали и ще обслужват промишлените търговски и здравни пазари в Северна Германия. Промишлените газове, доставени от "Ер ликид" на "Аурубис", ще допринесат за развитието на сектор, заемащ централна роля в енергийния преход и иновациите. В световен мащаб "Ер ликид" има 66 400 служители в 75 държави, като обслужва повече от 3,8 милиона клиенти и пациенти. В България "Ер ликид" снабдява повече от 600 клиенти, включително международни компании от стоманодобивната, химическата, хранително-вкусовата и металообработващата промишленост, както и средни предприятия и занаятчийски фирми.
Източник: Стандарт (29.07.2024)
 
След 16-годишно забавяне поради конфликт, Китай и талибаните официално започнаха работа по медната мина Мес Айнак в Афганистан, на около 40 километра югоизточно от столицата Кабул. Смята се за мащабен проект за добив на второто по големина находище на мед в света. Сделка за 3 милиарда долара, подписана през 2008 г., даде на китайската държавна компания China Metallurgical Group 30-годишна концесия за добив, но битката между ръководените от НАТО войски и талибанските бунтовници по това време забави проекта 16 години. Смята се, че находището съдържа 11,5 милиона тона медна руда, която е жизненоважна за компонентите на електрониката и стойността й нараства, заради използването й в разрастващи се пазари, свързани с електрически превозни средства, възобновяема енергия и центрове за данни. Представители на талибаните заявяват, че вероятно ще минат поне две години, преди първите метали да бъдат добит от MCC, докато китайските дипломати похвалиха напредъка като знак за затопляне на връзките между Пекин и Кабул. Откакто завзеха властта, талибаните се изправиха пред задачата за реконструкция и развитие на страна, опустошена от десетилетия война. Икономиката им е затруднена от западните санкции и справянето с международната изолация, която ги отряза от получаването на финансова подкрепа. Китай беше изключение за правителството на талибаните, като Пекин обеща да продължи по-задълбочено сътрудничество малко след като групата пое контрола над Кабул. Пекин има интерес, защото иска да има част от обширните запаси и ресурси на Афганистан от петрол и газ и редкоземни метали. Сега медната мина Мес Айнак остава едно от най-атрактивните предложения за китайските фирми. Според доклад на институт Брукингс в Афганистан се намират около 2,3 милиарда метрични тона желязна руда и 1,4 милиона метрични тона редкоземни минерали, а САЩ Geological Survey е изчислил, че страната разполага с 1 трилион долара в неизползвани минерали, като желязо, злато и литий - основен, но оскъден компонент в акумулаторните батерии и други технологии. Амир Мохамад Мусазай, бивш професор от катедрата по геология и мини в Политехническия университет в Кабул, смята, че вероятно в мината там има количества медна руда на стойност над 3 милиарда долара, като се има предвид, че близките райони също притежават големи запаси от мед, които не са включени в първоначалните планове.
Източник: Money.bg (31.07.2024)
 
Представят първия BG хиперавтомобил, сглобен е в Родопите Производство на електрически хиперавтомобили в родопското село Туховища е по идея на Ахмед Мерчев, който създава бранда Alieno и изграждането на фабрика за производство на електрически хиперавтомобили в Родопите изглежда все по-реална. Първият етап от строителството на фабриката вече е завършен и през септември предстои да бъде представен публично първия прототип на електрическият хиперавтомобил. "През януари месец тази година завършихме първия етап от фабрика, а от февруари произвеждаме първия прототип, който ще бъде едноместен“, разказа Ахмед Мерчев. Прототипите ще могат да се управляват на писти, а не по градската инфраструктура. Плановете на "Алиено“ ООД са в бъдеще на база първите три прототипа на колите да бъде предложен в дребносерийно производство по-достъпен като цена модел на едноместен хиперспортен болид за писта, което да спомогне доразработката на хиперколите и завършването на фабриката. Реално тези три прототипа ще ни служат като изследователски работни мулета. Благодарение на тях ще си доразвием технологията по задвижване и захранване“, казва Мерчев.
Източник: economic.bg (01.08.2024)
 
Италианската стоманодобивна индустрия води в Европейския съюз по отношение на усилията и степента на декарбонизация, кръгова икономика и енергийна ефективност. Това се твърди в Доклада за устойчивост за 2023 г., публикуван от асоциацията на италианските стоманодобивни компании Federacciai. Според проучването енергийната ефективност и специфичните въглеродни емисии на италианската индустрия са с 40% по-добри показатели от средните в Европа. В доклада на Federacciai се отбелязва още, че 85% от стоманодобива в Италия се реализира посредством рециклиране на скрап, като италианските стоманодобивни заводи заемат първо място в ЕС по отношение на рециклирането на такава суровина. През 2022 г. те са преработили общо 18,7 млн. т скрап. Секторът също така е редуцирал въглеродните емисии с 60% между 1990 и 2023 г., а енергийната консумация – с над 33% от 2000 г. насам. Около 80% от инвестициите на италианските стоманодобивни компании са в кръгова икономика, енергийна ефективност, дигитализация, опазване на околната среда и безопасност, сочи още докладът. По-конкретно през 2022 г. инвестициите в декарбонизация се увеличават повече от два пъти в сравнение с 2021 г. Federacciai отбелязва, че в момента 90% от националния стоманодобив се извършва от компании, които доброволно отчитат постиженията си в областта на устойчивостта чрез доклади или декларации, изготвени съгласно европейските и международни стандарти. Италианските заводи са напълно оборудвани със сертифицирани системи за управление на околната среда. Италианската браншова организация посочва в доклада си и кои са необходимите условия за осъществяване на енергийния преход. Те включват енергийни и нисковъглеродни технологии, насърчаване на използването на скрап, финансиране и стимули, поддържане на равни условия, без да се губи пазарен дял от продукти с по-висок въглероден отпечатък, и развитие на инструменти за стимулиране на търсенето на зелена стомана.
Източник: industryinfo.bg (03.08.2024)
 
Kитaй имa пpoблeм c изoбилиeтo oт пpoизвeдeни cтo?и. Cтpaнaтa пpoизвeждa твъpдe мнoгo зa coбcтвeнa ?oнcyмaция. ?opaди ниc?oтo тъpceнe и ?pизaтa в ce?тopa нa нeдвижимитe имoти, Kитaй ce ?ъпe в cвpъx?aпaцитeт. Oт cлънчeви пaнeли дo eлe?тpичec?и пpeвoзни cpeдcтвa, paзлични ?итaйc?и cтo?и ce нacoчвaт ?ъм oтвъдмopc?итe пaзapи, ?ъдeтo yбивaт мecтнaтa индycтpия, зapaди пpe?aлeнo ниc?итe цeни, cтaнaли възмoжни блaгoдapeниe нa ?итaйc?итe дъpжaвни cyбcидии и paзлични дpyги cтимyли. Дo?aтo Kитaй изнacя cвoя пpoблeм cъc cвpъx?aпaцитeтa ?ъм дpyги cтpaни, тoй e изпpaвeн пpeд yдap. Eвpoпa и CAЩ нac?opo нaлoжиxa митa въpxy пo-eвтинитe ?итaйc?и eлe?тpoмoбили, пишe издaниeтo Тhе Есоnоmіс Тіmеѕ. Индия cъщo ce cпpaвя c тoзи ?итaйc?и пpoблeм в cтoмaнoдoбивния ce?тop. Kитaй "залива" с eвтинa cтoмaнa в Индия, ?ъдeтo тъpceнeтo e cтaбилнo. Haвoднeниeтo oт eвтинa ?итaйc?a cтoмaнa пpeчи нa индийc?итe пpoизвoдитeли нa oт ce?тopa дa ce paзвивaт, тъй ?aтo тe нe мoгaт дa дocтигнaт цeнитe нa ?итaйc?aтa cтoмaнa, ?oятo e cилнo cyбcидиpaнa oт ?итaйc?итe влacти. Ta?a Индия oт втopият пo гoлeминa пpoизвoдитeл нa cypoвa cтoмaнa в cвeтa cлeд Kитaй, ce пpeвъpнa в нeтeн внocитeл нa cтoмaнa пpeз фиc?aлнaтa гoдинa дo мapт и тeндeнциятa пpoдължи, ?aтo внocът нa гoтoвa cтoмaнa дocтигнa пeтгoдишeн вpъx пpeз aпpил и мaй, cпopeд пpaвитeлcтвeни дaнни. Kитaй пpoизвeждa пpиблизитeлнo пoлoвинaтa oт cвeтoвнaтa cтoмaнa, ?aтo ?oнcyмиpa гoлямa чacт oт нeя нa вътpeшния пaзap, нo изнacя ocтaнaлaтa чacт. Toй ce пpeвъpнa в нaй-гoлeмия пpoизвoдитeл нa cтoмaнa в cвeтa блaгoдapeниe нa oгpoмния cи cтpeмeж зa изгpaждaнe нa инфpacтpy?тypa и индycтpия пpeз пocлeднитe двe дeceтилeтия. Koгaтo paзxoдитe зa пyбличнa инфpacтpy?тypa cпpяxa, зapaди дългa нa мecтнoтo пpaвитeлcтвo и ce?тopът нa имoтитe фaлиpa, тoй нямa нaчин дa ?oнcyмиpa oгpoмнитe ?oличecтвa cтoмaнa, ?oитo пpoизвeждa. Cпopeд pъ?oвoдитeля нa Kитaйc?aтa acoциaция зa жeлязo и cтoмaнa пpeди cтoмaнoдoбивнaтa индycтpия бeшe пoд?peпянa глaвнo oт инвecтиции ?aтo нeдвижими имoти, изгpaждaнe нa инфpacтpy?тypa, и oбнoвявaнe нa фaбpичнo oбopyдвaнe. B бъдeщe тo щe бъдe движeнo oт пoтpeблeниeтo и бaзиpaнитe нa инoвaции cтpaтeгичec?и нoвoвъзни?вaщи индycтpии и бъдeщи индycтpии. ?peди пoчти дeceтилeтиe Kитaй ce oпитa дa ce cпpaви c oгpoмния cвpъx?aпaцитeт в пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa и aлyминий. Toвa пpинyди индycтpиятa дa paциoнaлизиpa и зaтвopи пo-мaл?o eфe?тивнитe пpoизвoдитeли. Haй-гoлямaтa вълнa oт изнoc нa cтoмaнa oт Kитaй cлeд глoбaлнoтo пpeнacищaнe в cpeдaтa нa 2010 г. paзпaлвa тъpгoвc?oтo нaпpeжeниe пo cвeтa, зaщoтo мeтaлът дocтигa дo пoвeчe дecтинaции. Kитaй пpoизвeждa o?oлo 1 милиapд тoнa cтoмaнa вcя?a гoдинa oт 2019 г. нacaм, нo бъpзият cпaд в cтpoитeлнaтa дeйнocт нa?apa зaвoдитe дa ce ce пpaвят c излишъ?a. Mнoгo oт тяx пpeминaxa oт пpoизвoдcтвo нa cтpoитeлни пpoдy?ти ?aтo apмиpoвъчни пpъти ?ъм гopeщo вaлцyвaни pyлoни, ?oитo нaмиpaт пoвeчe ?yпyвaчи в дpyги oтpacли, ?a?тo и в чyжбинa. Te ce изпoлзвaт зa cтoмaнeни пpoфили и ?oнcтpy?ции, пpeднaзнaчeни зa cтpoитeлcтвoтo и мaшинocтpoeнeтo. Hapacтвaщият изнoc влoшaвa тъpгoвc?итe cпopoвe пo cвeтa. ?peзидeнтът Джo Бaйдън пpизoвaвa зa митa oт дo 25% въpxy ня?oи ?итaйc?и cтoмaнeни пpoдy?ти. Дo?aтo CAЩ взeмaт мнoгo мaл?o cтoмaнa oт нaй-гoлямaтa и?oнoми?a в Aзия, тoвa e чacт oт пo-шиpo? xoд нa Baшингтoн дa ce пpoтивoпocтaви нa тoвa, ?oeтo cпopeд нeгo e ?итaйc?ият cвpъx?aпaцитeт в индycтpии oт мeтaли дo cлънчeвa eнepгия. Изнocът нa cтoмaнa зa Бpaзилия c?oчи c 29% пpeз пъpвoтo тpимeceчиe cпpямo гoдинa пo-paнo, a дocтaв?итe зa Koлyмбия и Чили ce пo?aчиxa cъoтвeтнo c 46% и 32%, cпopeд Каllаnіѕh Соmmоdіtіеѕ. И тpитe дъpжaви ca пpeдпpиeли или пoдгoтвят тъpгoвc?и мep?и зa cпpaвянe c c?o?a. Mинaлия мeceц CAЩ пpeдпpиexa cтъп?и, зa дa пoпpeчaт нa Kитaй дa зaoби?oли митaтa въpxy ?итaйc?aтa cтoмaнa и aлyминий, ?aтo нacoчи тoзи внoc пpeз Me?cи?o. Ceгa CAЩ щe нaлoжaт 25% митo въpxy мe?cи?aнc?aтa cтoмaнa, ?oятo ce paзтoпявa или изливa извън Ceвepнa Aмepи?a, пpeди дa бъдe пpeвъpнaтa в зaвъpшeн пpoдy?т. ?peди тaзи cтoмaнa щeшe дa влeзe в cтpaнaтa бeзмитнo.
Източник: Money.bg (04.08.2024)
 
Българският износ започва да изпитва сериозни затруднения през последната година. След предходните години ръст на износа до 50.25 влрд.USD през 2022 г. последва сериозен спад от 5% през 2023 г., когато общия износ на страната достигна 47,9 млрд. USD. Тревожната тенденция на спад се задълбочава и през настоящата година, като в края на I -вото тримесечие отчитаме спад от повече от 9% като достигна 11,2 млрд.USD, при 12,3 млрд.USD за същия период на 2023 г. Причини за този спад са и дефлацията при определени експортни стоки, но и намаления обем на поръчките вследствие на забавянето на икономиките на основни търговски партньори на България - в най-голяма степен Германия. България успява да запази и разшири износа си през I-во тримесечие на 2024 г. в едва няколко от най-значимите си експортни стокови групи: - „Мед и изделия от мед“ – с ръст от 22% през I-во тримесечие на 2024 г.в сравнение със същия период на 2023 г. - „Оптични, измервателни, контролни, прецизни, медицински продукти“ – 0,9% . Без изменение е износът на „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация“. Най-сериозен спад за I-во тримесечие на 2024 г. отчита износът на България при: - „Зърнени храни“ – 55,8% - „Превозни средства и части и принадлежности за тях“ – 24,2%; - „Желязо и стомана“ – 22,4%; - „Ядрени реактори, котли, машини и механични уреди; техни части“ – 11% - „Пластмаси и изделия от тях“ -3,2% - „Електрически машини и съоръжения и части за тях“ – 1%
Източник: Капиталов пазар (08.08.2024)
 
Създават Център за обучение на пилоти на самолети Airbus 220 в София Високотехнологичен тренажорен комплекс за обучение на пилоти за самолети Airbus 220 ще бъде изграден в софийския район „Слатина“. В Министерство на транспорта е постъпило искане от „Велграф Асет Мениджмънт“ АД за придобиване на имот, който е собственост на „Летище София“ ЕАД. За да стане факт въпросният комплекс за обучение на пилоти, Министерският съвет прие решение за обявяване на имота от публична държавна собственост в частна държавна собственост и за даване на съгласие за апортирането му в капитала на „Летище София“ ЕАД – София. Впоследствие имотът ще бъде продаден. „Летище София“ ЕАД не развива дейност като летищен оператор и имотът, предмет на инвеститорски интерес, не е включен в обекта на концесия. Държавата няма инвестиционни намерения към него. Продажбата ще бъде извършена на цена, не по-ниска от пазарната стойност, определена от независим оценител. Имотът е необходим за изграждане на комплекс и внедряване на симулатори за обучение на квалификацията на пилотите на „България Еър“ АД. Авиокомпанията в последната година реализира мащабни инвестиции, като е подменила голяма част от флота си с ново поколение самолети Airbus А220, което изисква надграждане и поддържане на квалификацията на заетите пилоти, съгласно европейските регламенти за авиационна безопасност.
Източник: economic.bg (08.08.2024)
 
“М+С Хидравлик” ще строи нов завод за производство на хидравлични мотори Фирмата за производство на хидравлични елементи и системи – „М+С Хидравлик” АД, е подписала договор за строителство за изграждане на нов завод за производство на хидравлични мотори в Казанлък. Инвестицията включва изграждане на производствена сграда с разгъната застроена площа 17 709 кв. м, административно-битова сграда с разгъната застроена площ 716 кв. метра. Освен тях в имота ще се построят и допълващи постройки. Инвестиционният проект ще се изпълни върху терен с площ 34 413 кв. м, който е в Промишлената зона на плана на Казанлък. Теренът е собственост на дружеството. Общата планирана инвестиция, която „М+С Хидравлик“ ще направи за сгради, машини и оборудване, е 45 млн. лева за тригодишен период. Предприятието в Казанлък е специализирано за производство на пълна гама от нискоскоростни хидравлични мотори с висок въртящ момент, които намират широко приложение в селскостопанската промишленост, транспорта и машиностроенето. Компанията е водещ производител на нискоскоростни, високо моментни, орбитални, хидравлични мотори, хидростатични сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари за тях. Продукцията ? е експортно ориентирана, като фирмата държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори. “М+С Хидравлик” има собствена търговска фирма в Германия – M+S HYDRAULIC POWER TRANSMISSION GmbH. Най-големите акционери в компанията са “Стара планина холд” АД, който контролира 30.61% от капитала, “Индустриален капитал холдинг” АД е с дял от 22.16% и “М+С 97” АД – с 23.86 на сто.
Източник: Банкеръ (12.08.2024)
 
Индустриални зони от портфолиото на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД ще получат финансиране по програмата AttractInvestBG Две от дружествата, в които „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД участва като акционер съвместно с общините Бургас и Стара Загора, са получили одобрение на техните проекти и ще получат безвъзмездно финансиране в размер на близо 40 млн. лева. Това са „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД и „Индустриална зона Загоре“ АД. Средствата са от Плана за възстановяване и устойчивост по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“. Проектното предложение „Инвестиции в развитието на Индустриален парк Бургас“ предвижда подобряване на бизнес средата и условията за привличане и дългосрочно задържане на инвеститори, утвърждаване на града и общината като икономически лидер в региона. Инвестициите по проекта са насочени към изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на нови индустриални територии, разположени в Промишлена зона „Юг - Запад“, включително реконструкция на ул. „Търговска“, транспортна и ВиК инфраструктура, улично осветление и оптични мрежи, обслужващи обособените в зоната имоти. С тях ще се реализират инвестиции за изграждане и реконструиране на довеждаща инфраструктура и за изграждане на вътрешна техническа инфраструктура. Предвидено е разкриване на много нови работни места. Одобрените средства за проекта са в размер на 25.7 млн. лв. Проектното предложение на „Индустриална зона Загоре“ АД – „AttractInvestZAGORE – Стимулиране на икономическия растеж в региона, чрез създаване на благоприятни условия за инвеститорите в Индустриална зона Загоре – Еленино“, включва изграждането на функционираща индустриална зона. Дейностите предвиждат реконструкция на съществуваща довеждаща инфраструктура, изграждане на нова вътрешна техническа инфраструктура и изграждане на екологична вътрешна инфраструктура (зарядни станции за електромобили). Одобрените средства за проекта са в размер на 13.8 млн. лв.
Източник: Blitz (13.08.2024)
 
Китайската стоманодобивна промишленост е изправена пред криза, по-сериозна от сривовете през 2008 г. и 2015 г. Това предупреди най-големият производител в света, оприличавайки настоящите условия в индустрията на "тежка зима", предаде Bloomberg. „Кризата вероятно ще бъде по-дълга, по-тежка и по-трудна за понасяне, отколкото очаквахме", заяви Ху Уанмин, председател на China Baowu Steel Group Corp. на полугодишната среща на компанията. Китайският пазар на стомана - най-големият в света - дава множество предупредителни знаци, тъй като спадът в сектора на недвижимите имоти и по-слабата активност на заводите опустошиха вътрешното търсене през тази година, като цените паднаха до няколкогодишно дъно, а заводите натрупаха загуби. Само Baowu произвежда около 7% от световната стомана и посланието на Ху вероятно ще обезпокои конкурентите в Азия, Европа и Северна Америка. Стоманодобивната промишленост в Поднебесната империя претърпя опустошителни спадове по време на световната финансова криза от 2008-2009 г. и отново през 2015-2016 г. И в двата случая кризите в крайна сметка бяха преодолени с помощта на мащабни стимули - перспектива, която изглежда все по-далечна през 2024 г., когато президентът Си Дзинпин се опитва да преобрази икономиката. Докато заводите се намират в затруднение, запасите от желязна руда нарастват, а арматурното желязо, използвано в строителството, е по-евтино от когато и да било от 2017 г. насам. Производството на стомана става все по-нерентабилно, което оказва натиск върху заводите да намалят производството. Междувременно износът е напът да надхвърли 100 млн. тона или най-много от 2016 г. насам. Предупреждението на Baowu подсилва мрачното настроение на пазара, след като цената на желязната руда - ключовата суровина, необходима за производството на стомана - падна отново под 100 долара за тон. Фючърсите поевтиняха с 1,7% до 96,85 долара за тон в сряда, с което загубите за тази година достигнаха повече от 30%.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2024)
 
„Булметал“ инсталира батерия за съхранение на ел.енергия Предприятието за производство и търговия с метални опаковки Булметал в Гурково е финализирало първия си съвместен проект с фирма Соларен дом, включващ инсталацията на батерийна система за съхранение на соларна електроенергия с цел повишаване на енергийната ефективност и независимост на производството. С помощта на батериите дружеството ще складира излишъците от генерираната от фотоволтаичните панели енергия. Към момента Булметал разполага с четири слънчеви електроцентрали, които обезпечават около 45% от енергийните му потребности. Предстои да бъде изградено още едно такова съоръжение с инсталирана мощност 1,2 MWh. То ще бъде разположено върху новостроящи се производствени халета. Заводът наскоро въведе в експлоатация и две зарядни станции за електрически превозни средства с капацитет 180 kW всяка, които позволяват едновременно зареждане на до 4 автомобила, като част от стратегията си за повишаване на устойчивостта и екологичната пригодност.
Източник: industryinfo.bg (16.08.2024)
 
Добив от бъдещето в "Елаците-Мед": По-зелено и по-ефективно "Елаците-Мед" АД, част от Група "Геотехмин", добива и обогатява медни и златосъдържащи руди, суровини от критично значение за устойчивия преход като цяло. Устойчивите инвестиции подобряват ефикасността От 2015 г. "Елаците-Мед" успешно прилага международния стандарт ISO 50001 – Системи за управление на енергията. Благодарение на инвестициите в съвременно енергийно ефективно оборудване за периода 2015 г. – 2023 г. се отчита намаление с над 9% на потреблението на енергия за тон преработена руда в предприятието. През годините са внедрени повече от 30 енергоспестяващи мерки, като в резултат на това се спестяват 25 090 MWh електроенергия годишно или 20 244 t по-малко емисии на СО2. През 2023 г. бе изградена фотоволтаична централа за собствени нужди в Обогатителния комплекс с мощност 1 MWp, чрез която спестяванията са 1357 MWh електроенергия годишно и 1111 тона СО2. Чрез инвестиции в енергийно ефективно оборудване и инвестиции във ВЕИ мощности дружеството ефективно намалява въглеродния си отпечатък и смекчава въздействието от дейността си върху изменението на климата. Строежът на третата пречиствателна станция за Рудодобивен комплекс на "Елаците Мед" в Етрополе, който стартира през януари, се изпълнява по график. Предвижда се строително-монтажните работи да приключат през 2025 г. Станцията е от модулен тип и се изгражда в непосредствена близост до съществуващата пречиствателна станция за отпадни води по технология на японската MMTEC. След като бъде въведено в експлоатация, новото съоръжение ще може да пречиства в начална фаза до 100 литра в секунда замърсени руднични води (4 модула за химическо третиране на водите по 25 л/сек), а в крайна фаза - до 250 л/сек (10 модула). С реализацията на проекта ще бъде изпълнена поредната мярка от програмата на дружеството за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище "Елаците" и ще бъде постигнато още по-добро качество на водите на река Малък Искър. За България добивът на мед е важен източник на приходи както за държавата, така и за общините, в които работят минните компании. "Елаците-Мед" осигурява работа на близо 2080 души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в Мирково, като над 83% от наетите служители са от региона. Отчитането на интересите на местните общности като заинтересована страна е важно за хората и за социално-икономическото развитие на общините. През юни и юли тази година бяха подписани нови споразумения с кметовете на общините Етрополе, Мирково, Чавдар и Златица по Благотворителна програма "Българските добродетели" за периода 2024-2027 г. Предстои договореност и с община Челопеч. Докладване във връзка с устойчивостта През 2026 г. "Елаците-Мед" следва да представи първия си доклад (за финансовата 2025 г.) във връзка с устойчивостта съгласно новата Директива за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) на ЕС, която предстои да бъде транспонирана в българското законодателство. Отчитането ще обхваща екологични, социални и управленски аспекти, свързани с дейността и веригата на стойността на дружеството въз основа на изискванията на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Целта на CSRD и ESRS е да предоставят надеждни и сравними данни за устойчивост на заинтересованите страни. През следващите години предстои да бъдат въведени и специфични за минния сектор стандарти.
Източник: Медия Пул (19.08.2024)
 
Холдинг КЦМ 2000 развива бизнес от ново поколение Холдингът се формира през 2022 г. чрез обединяване на бизнес дейностите на групата дружества, свързани с пловдивския КЦМ и родопските минни компании „Горубсо Мадан”, „Върба-Батанци” и „Лъки Инвест” в обща структура. С това обединение е постигната вертикалната интеграция на бизнеса – от добива на суровини до преработката им в метали. В състава на най-големия комплекс за добив на оловно-цинкови руди в страната „Горубсо-Мадан” влизат рудниците „Крушев дол” и „Петровица”. Те заедно с Обогатителната фабрика в Рудозем и рудника „Върба–Батанци” на концесионера „Върба-Батанци” АД осигуряват работа на над 850 човека от региона. Още 300 човека работят в рудниците „Джурково” и „Говедарника” на „Лъки Инвест” АД. Дружествата са структуроопределящи за общините Мадан, Рудозем и Лъки и оставят солиден отпечатък върху тях. „Подкрепата на общността в съседство е приоритет на „Лъки Инвест”, а и на всички дружества от холдинга. Ангажиментите към здравеопазването, обучението, инфраструктурата и културата на града са залегнали в ежегодно подписваната партньорска програма с община Лъки”, Подобна програма за сътрудничество с общините подписват „Горубсо Мадан” и „Върба-Батанци”, а изпълняваните съвместни инициативи и проекти в Мадан и Рудозем са насочени към социалното и икономическо развитие на региона. Над 12 години се развива партньорството на „Горубсо-Мадан” с ПГ „Васил Димитров”. Дружеството осигурява на учениците стипендии и възможности за практическо обучение и стаж. Гимназията е инкубатор за млади хора, които са бъдещи работници, геолози и инженери за „Горубсо” и „Върба-Батанци”. В момента над 50% от инженерно-техническия персонал на дружествата е завършил именно професионалната гимназия. Подобна успешно партньорство минните дружества от холдинга поддържат и с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” в София. „Горубсо” разполага с дългосрочна визия за развитие с хоризонт следващите 30 години, базирана на стратегически анализ на съществуващата инфраструктура, проучени запаси, капацитет на производствените мощности и човешките ресурси. Концесията на „Крушев дол” е до 2035 г. с перспектива за удължаване до 2050 г. На този етап рудникът разполага с доказани запаси от оловно-цинкови руди от порядъка на 4,6 млн. т, което е достатъчно да осигури неговата експлоатация със сегашните темпове поне за още 25-30 години. Във всички минни дружества на холдинга е наложен нов минен модел. Правят се солидни инвестиции в технологично оборудване и в нови по-производителни машини и съоръжения. С внедряването на новото минно оборудване се повишава значително и енергийната ефективност на дружествата. Работи се и по различни проекти за инвестиране във възобновяеми източници на енергия. През 2023 г. в Обогатителната фабрика в Рудозем са произведени близо 26 000 т оловни и цинкови концентрати от добитите в рудниците „Крушев дол”, „Петровица” и „Върба-Батанци” над 360 000 т оловно-цинкови руди. Тези концентрати са преработени до метали с най-високо качество в металургичното дружество на холдинга – КЦМ.
Източник: 24 часа (19.08.2024)
 
Вдигат завод за преработка на алуминий в Стряма В землището на с. Стряма, общ. Раковски, предстои да се изгради завод за топене и леене на алуминий и производство на алуминиеви слитъци. Те се използват в строителството и на този етап масово се внасят от Китай. Предприятието, което е одобрено от РИОСВ Пловдив, ще е разположено на площ от 7002 квадратни метра. Леярният цех ще бъде в сграда, която в близкото минало е имала съвсем друго предназначение - за лющене на ориз. Инвеститорът обаче рязко е променил намеренията си предвид пазарната конюнктура и перспективата пред двата бизнеса. Новото инвестиционно предложение включва реорганизация на застроената производствена площ и обособяване на различни площадки, монтиране на специфични технологични линии и др. Предстои да се построят и офис помещение, както и битови помещения за персонала. Максималният капацитет на инсталацията за топене и леене на алуминий възлиза на 40,8 тона/денонощие, като за суровина за неговото производство ще се използват неопасни алуминиеви и алуминий съдържащи отпадъци, като шлака от пещи, стърготини, стружки и изрезки от цветни метали. Горивото ще се доставя и съхранява на площадката в компресирано състояние в 2 броя мобилни батерии за компресиран природен газ. Топилният процес ще се води в пещи с директно нагряване. Произведените детайли (слитъци) ще се складират и транспортират до клиенти. Инвеститор на завода за производство на алуминиеви слитъци в с. Стряма е "Ленассо" ЕООД, с едноличен собственик Чагръ Актюрк. Дружеството е регистрирано в Пловдив през 2018 г. със 100 лв. капитал, който тази година е увеличен на 50 000 лв. Предметът на дейност е строителство, транспорт у нас и в чужбина, маркетинг и др.
Източник: Марица (20.08.2024)
 
Докато Сърбия се раздираше от протести заради добива на литий в най-голямото европейско находище, което се намира на нейна територия, Турция и Китай си стиснаха ръцете. И предприемат инвестиция, която ще промени световната икономика и пазара на литиеви батерии. Китайската компания Ganfeng Lithium, която добива и обработва литий, подписа споразумение за създаване на съвместно предприятие в Турция с производителя на литиево-йонни батерии Yi?it Ak? на стойност 500 млн. долара, съобщава Electrive. По този начин Ganfeng ще използва своя литий, за да създава продукти надолу по веригата. Според борсов документ двете компании планират да построят завод за батерии в Турция с годишен производствен капацитет от 5 гигаватчаса (ГВтч). Проектът ще се фокусира върху разработването и производството на настоящи и бъдещи технологии за литиеви батерии. Тези продукти ще намират приложение и в морското дело и авиацията, изтъква Ganfeng. Ройтерс посочва, че Yi?it Ak? произвежда предимно оловно-киселинни батерии. На своя уебсайт обаче компанията също така рекламира своите литиеви батерии за употреба в по-малки промишлени или развлекателни превозни средства като мотокари или колички за голф. Yi?it Ak? е основана през 1976 г. и е листната на фондовата борса в Истанбул. Производствената мрежа на компанията включва четири завода в Турция.
Източник: Стандарт (21.08.2024)
 
ВМЗ-Сопот ще извърши контролирано унищожаване на бракувани боеприпаси “Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД (ВМЗ) – Сопот, ще извърши контролирано унищожаване на бракувани боеприпаси и други взривни материали, отпаднали от производствения процес Това ще се случи на полигона “Анево”. Оперативното ръководство на “ВМЗ” ЕАД е уведомило предварително съответните институции в населените места на общините Карлово и Сопот.„Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД е българско държавно предприятие за производство на боеприпаси със седалище в гр. Сопот. Основната продукция на предприятието са противотанкови снаряди и други артилерийски боеприпаси, неуправляеми авиационни ракети и взриватели.
Източник: Банкеръ (23.08.2024)
 
Търговският оборот през юни 2024 г. между Русия и Европейския съюз (ЕС) възлиза общо на едва 4,9 млрд. евро, което е с 10% по-малко от предния месец. Това е най-ниската стойност на показателя от септември 1999 г., когато търговският оборот е бил 4,6 млрд. евро, пише РИА Новости, като се позовава на данни от Евростат.Най-силен спад при търговията с Русия през юни спрямо май, по-конкретно е отчетен при Португалия - със 75% до 13,2 млн. евро, както и при Чехия и Ирландия - търговията е паднала е наполовина, съответно до 121,5 млн. евро и 41,5 млн. евро. В същото време, търговският оборот с някои държави от ЕС се е увеличил през юни на месечна база. Така например, търговията на Русия с България и Румъния нарасна с 15%, съответно до 55,8 млн. евро и 12,3 млн. евро. Освен това, търговският оборот на Русия през месеца се увеличи и с Нидерландия (с 10%) и Хърватия (със 7%).По данни на Евростат, през юни доставките на руски стоки за ЕС са намалели с 14% в сравнение с май и възлизат на 2,5 млрд. евро. Това е минималната стойност на показателя от февруари 1999 г. насам. От износа на Русия за ЕС за месеца, над половината в стойносно изражение са енергоносителите - природен газ (1,1 млрд. евро), петрол и петролни продукти (333 млн. евро), както и желязо и стомана (164 млн. евро). Същевременно, доставките на европейски продукти за Русия през юни са намалели с 5% на месечна база, до 2,4 млрд. евро. Основните категории стоки, които страните от ЕС през юни са изнесли за Русия, са: фармацевтични продукти (634 млн. евро), техническо оборудване (262 млн. евро) и оптични инструменти (203 млн. евро).През май 2024 г. обемът на внасяните в Европейския съюз желязо и стомана от Русия, достига най-високите си стойности от юни 2022 г., т.е. за последните две години. През месеца Русия беше доставила на страните от ЕС тези метали и продукти от тях на обща стойност 373,1 млн. евро, което е с 29% повече в сравнение с април. А на годишна база показателят е по-висок с 1,2%, сочат изчисленията и анализите на РИА Новости на основата на официални данни от европейската статистика. Статистическите данни показваха, че основният купувач на руски метали през май е Италия - за 120 млн. евро (повишение с 60% спрямо април), което е близо една трета от целия внос на ЕС. Освен това, най-голямо месечно нарастване на вноса на стомана и желязо от руски компании за май имаше Нидерландия - над 7 пъти, до 78,5 млн. евро. В резултат на посоченото нарастване на износа, за май Русия стана най-големият доставчик на желязо и стомана за страните от ЕС като цяло.
Източник: Money.bg (24.08.2024)
 
Ayvens навлиза в България Световният гигант в областта на мобилността Ayvens навлиза в България. Брандът е резултат от сливането на ALD Automotive и на LeasePlan.. Ayvens е сред големите имена в сферата на устойчивата мобилност с многообразен автомобилен парк от 3.4 милиона превозни средства. От тях 523 хил. са електрически автомобили. Групата Ayvens е представена в 42 държави и има 14 500 служители. Акциите на Ayvens се търгуват на борсата в Париж. Пазарната капитализация на компанията е 5 млрд. евро. Мажоритарен акционер е френската банка Societe Generale. „Много се радвам, че можем да приветстваме Ayvens и в България. Днес поемаме по един нов път. Нов път към по-добро. Обещанието ни е да помогнем на всички да постигнем по-добра и по-устойчива мобилност. Да направим така че животът и бизнесът да се движат по-плавно. Напълно сме отдадени на тази цел. Нашите клиенти и партньори в България могат да разчитат на водещият глобален доставчик на мобилност – Ayvens. И така когато се движим заедно, движим света напред към по-добро“, казва Педро Ферейра Диас, управител на Ayvens за България. Предшественикът на новата марка за България ALD Automotive, развиваше дейност между 2014 г. до днес в областта на мобилността, електрификацията и управлението на автопаркове и високотехнологичните услуги за корпоративна мобилност, като тази дейност ще бъде надградена с опита на LeasePlan. forbesbulgaria
Източник: Други (28.08.2024)
 
"Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД направи първата си вноска във "Фонд за развитие на Летище - Бургас" Дружеството, стопанисващо крайморските ни летища във Варна и Бургас, е направило своята първа вноска в новосъздаденото сдружение с нестопанска цел на общините от Бургаска област "Фонд за развитие на Летище - Бургас". Както бе оповестено при учредяване на организацията, "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД ще се включи с годишна вноска в размер на 200 000 лева. "Съвместно с ръководството на Фонда проведохме срещи с 4 авиокомпании, с цел обсъждане на възможностите за целогодишни полети от/до Летище Бургас, както и бе спазен финансовият ангажимент на компанията за подсигуряването на безпроблемната работа на сдружението", посочиха от “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт". Продължават работните разговори с партньори за откриването на нови маршрути от и до Бургас. Именно след проведени срещи през този летен сезон аеропортът предлага полети до над 85 дестинации в повече от 25 държави, като за първи път бяха посрещнати полети от Лондон Саутенд (Великобритания), Прищина (Косово), Карлови Вари (Чехия) и други 8 нови дестинации.
Източник: БТА (28.08.2024)
 
"Булметал" отчита печалба за първото полугодие от 3,7 млн. лв., колкото е била за цялата 2023 година При удвоени продажби на машини и значително подобрение на рентабилността, групата на "Булметал" отбелязва силно първо полугодие на 2024 г., показва консолидираният междинен финансов отчет на дружеството към 30 юни 2024 г. Консолидираните нетни приходи за периода се увеличават с 14 на сто на годишна база до 53,8 млн. лв., а нетната печалба се изравнява с нетната печалба за дванадесетте месеца на цялата 2023 г. Печалбата за шестмесечието достига 3,7 млн. лв. спрямо 1,5 млн. лв. загуба за същия период на миналата година. "Булметал" АД е производител на метални опаковки в България с над 25-годишна история. Годишно компанията преработва над 13 000 тона суровина, като изнася над 70 на сто от продукцията си за над 450 клиенти в Централна и Източна Европа. Чрез дъщерните си компании в Италия и Германия (Cevolani и BiBRA), "Булметал" е и сред основните доставчици на машини за производство на опаковки с клиенти на пет континента. Бизнесът с опаковки традиционно генерира около 2/3 от годишните продажби на групата. Подемът в машиностроителното направление вече носи над 1/3 от дейността на групата. България, Румъния, Гърция, Словения, Германия и Италия са водещи пазари за опаковките на "Булметал", а Европа, Азия, Северна Африка и Южна Америка са водещи пазари за машините на групата.
Източник: БТА (28.08.2024)
 
Албанският производител на стомана Kurum International обяви, че е спрял линиите за производство и топене на стомана в завода си в Елбасан. Причината е финансово напрежение, причинено от драстичния спад на световните цени на неръждаемата стомана, съобщава SeeNews. През последните две години Kurum International изпита значителни трудности поради световната енергийна криза и влошаващите се икономически условия, прекъсвайки производството си от време на време. Ситуацията стана особено трудна през втората половина на 2023 г. и още повече през 2024 г., тъй като металургията беше изправена пред влошаващи се условия поради намалено инвестиционно търсене, високи лихвени проценти, инфлация и трудности при осигуряването на суровини и енергия. От Kurum отбелязат, че техните активни служители в момента се занимават с основни ремонти за модернизиране на производствените линии и подобряване на конкурентоспособността, с цел да възобновят производството възможно най-скоро. Миналата седмица местната медия Reporter.al обяви, че прокуратурата в Дуръс е идентифицирала Kurum International като източник на 816 тона опасни отпадъци в два контейнеровоза на Maersk, спряни от акостиране в Тайланд, след като базираната в САЩ организация за наблюдение на околната среда Basel Action Network ( BAN) предупреди властите за нарушения. Kurum започва дейност в Албания през 1998 г. Дружеството е изцяло собственост на турската бизнесдама Хатидже Мелек Курум, показва справка в бизнес регистъра. Този месец стоманодобивният гигант Baowu предупреди, че индустрията изпада в тежко положение. Причината - китайският спад, който може да създаде проблеми за световните производители. Според изявление на компанията, цитирано от Bloomberg, председателят на компанията Хю Лангминг е казал на служителите, че над стоманодобивния сектор в страната се задава "сурова зима". Въпреки че китайската индустрия изпита сериозни затруднения през 2008 и 2015 г., производителите трябва да се подготвят за по-екстремно предизвикателство, смята мениджърът. Според данни, цитирани от Business Insider, който се позовава на Financial Times, започването на стоманено модулни конструкции е намаляло с 24% през първата половина на тази година, продължавайки от миналогодишното намаление от 21%. Това поставя производителите на стомана в трудно положение, с повече предлагане на стомана, отколкото могат да използват, като индустрията разчита на външните пазари, за да разреши проблема.
Източник: Money.bg (29.08.2024)
 
Договорът за добив на оловно-цинкови руди от находище „Димов дол“ ще бъде прекратен Служебният кабинет взе решение за прекратяване на договора за добив на оловно-цинкови руди от находище „Димов дол“ по искане на концесионера и така реално няма да бъде продължен по взаимно съгласие на страните. Находище „Димов дол” се намира на територията на община Рудозем, област Смолян. Концесионният договор за него е сключен през февруари 2002 г. с „Рудметал” АД, гр. Рудозем. С допълнително споразумение от февруари 2019 г. срокът на концесията за добив е удължен с 15 години. В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва, че добивът на оловно-цинкова руда от находището е крайно неизгоден и нерентабилен.
Източник: Банкеръ (03.09.2024)
 
ХОЛДИНГ КЦМ 2000 подготвя на практика новото поколение инженери Инвестициите в образованието и развитието на децата и младежите са инвестиции в бъдещето на регионите. Те създават условия за устойчиво развитие, социална стабилност и подобряване качеството на живот, което прави общността по-силна, сплотена и отговорна. Стажантската програма на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 e един от големите образователни проекти на компанията. Заводът на КЦМ притежава една от най-съвременните технологии за производство на олово в света. За тези технологии не може да бъде прочетено в учебниците по металургия, които се изучават в момента в средните и висшите учебни заведения. Тримесечната стажантска програма осигурява на кандидатите добър месечен доход, но и ценен опит, придружен от практически и технически познания. Професионалното обучение в реална работна среда е отличен старт на кариера не само в металургичния сектор, но и във всички сектори на административния живот. Партньорските отношения между КЦМ и професионалната гимназия в Асеновград са еталон за отговорността на бизнеса към инвестиране в образованието и професионалното изграждане на младите хора. Инвестицията по този проект към момента надхвърля 1 млн. лева, а резултатите са повече от добри. Тази година бе даден старт на подобна програма между ПГ “Васил Димитров” в Мадан и друго дружество на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 – “Горубсо-Мадан”.
Източник: 24 часа (06.09.2024)
 
Италианските производители на стомана призовават за прилагането на единна или хармонизирана европейска цена на енергията, за да помогнат за ограничаване на нарастващите производствени разходи. Подобна схема би предотвратила неблагоприятното конкурентно положение, пред което са изправени италианските компании, и би осигурила равни условия за компаниите от целия континент, каза италианската асоциация на леярите Assofond. Разликата в цените между това, което плащаме за електроенергия днес в сравнение с нашите френски, испански и немски конкуренти, вече е неустойчива“, каза президентът на Assofond Фабио Занарди. „Пропускът се дължи само частично на основите на генерирането: мерките за подкрепа на енергоемките потребители, които са в полза на нашите конкуренти, правят значителна разлика.“ Европейските спот цени на електроенергията се отдръпнаха от рекордните върхове, достигнати през 2022 г. – подтикнати от инвазия на Русия в Украйна и друг регионален и инфлационен натиск – но продължават да остават нестабилни и различни на различните пазари. През юли средната спот цена на електроенергията в Италия беше 112.32 EUR/MWh, в сравнение с 67,70 EUR/MWh в Германия, 72,31 EUR/MWh в Испания и 47.03 EUR/MWh във Франция. През август средната спот цена в Италия достигна 128.44 евро/MWh, най-високата цена от октомври 2023 г. Енергийният консултант Серджио Джиралдо изрази своя скептицизъм относно предложението на Assofond за единна европейска цена на енергията, като каза, че съществуващата система за пределни цени и ограниченията на мрежата я правят непрактична. Тъй като Италия ще премине към зонални цени, за да замени сегашната единна национална цена, известна като PUN, единната европейска цена изглежда още по-предизвикателна, отбеляза той. „На теория може да се създаде индексна цена, изчислена като среднопретеглена стойност на всички европейски зонални цени, която може да служи като пазарна референция“, каза Джиралдо. Въпреки това, от търговска гледна точка, разликите в цените между държавите ще останат... асиметриите между държавите могат да бъдат намалени чрез подобряване на междусистемните връзки, а цените могат да бъдат намалени с по-голямо енергийно снабдяване.“
Източник: economic.bg (07.09.2024)
 
Президентът Джо Байдън ще блокира придобиването на US Steel от Nippon Steel, след като администрацията му прецени, че сделката на стойност 14.9 млрд. долара представлява риск за националната сигурност, който не може да бъде намален от американската и от японската компания, съобщава Financial Times. Няколко души, запознати с въпроса, заявиха, че Белият дом ще попречи на придобиването на базираната в Питсбърг група от съображения за национална сигурност. Докато Байдън смята да се противопостави на сделката, тя се оценява от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (Cfius). Това всъщност е правителствена комисия, ръководена от Министерството на финансите, която проверява входящите сделки за заплахи за националната сигурност. Двама души, запознати със случая, споделиха, че Cfius наскоро е информирал Nippon Steel, че сделката застрашава националнатата сигурност, които не могат да бъдат преодолени. В сряда US Steel предупреди, че хиляди работни места в Пенсилвания са "застрашени", ако придобиването се провали. От компанията добавиха, че липсата на сделка ще повдигне "сериозни въпроси" относно запазването на централата ? в Питсбърг. Администрацията на Байдън се надява, че решението ще увеличи подкрепата сред синдикалните работници в Пенсилвания, където Харис и Тръмп се състезават на балотаж. Тръмп заяви, че ще блокира сделката "незабавно", ако спечели изборите. Министерството на финансите отказа да коментира. Белият дом не обяви дали Байдън ще блокира сделката, но служител заяви: "Cfius не е предал препоръка на президента, а това е следващата стъпка в този процес." Говорител на Nippon Steel отказа да коментира. Срещу сделката се противопоставиха няколко законодатели от Демократическата партия и републиканците в Пенсилвания, както и Шерод Браун, влиятелен сенатор от Демократическата партия в Охайо, където US Steel също развива дейност. Браун е изправен пред тежка битка за преизбиране през ноември. Акционерите на US Steel одобриха сделката по-рано тази година. В допълнение към прегледа на Cfius Министерството на правосъдието на САЩ извършва антитръстова проверка на последиците от сделката за американската индустрия.
Източник: Капитал (09.09.2024)
 
„Алкомет“ инвестира 136 млн. лв. в цех за алуминиеви сплави за батерии на електромобили Компанията за алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ инвестира над 136 млн. лв. в проект „Разширяване на продуктовия микс чрез инсталиране на линия за непрекъснато леене, линии за производство на профили, универсален фолиев стан” по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. При разширяване на завода в Шумен се предвижда откриване на нови 160 работни места. В „Алкомет“ ще бъде инсталирано и допълнително технологично оборудване.Ще се произвеждат нови видове алуминиеви сплави, които се влагат в акумулаторни батерии (за електромобили), а в пресовото производство се разширява продуктовата гама за автомобилното производство и алуминиеви профили за соларния сектор.
Източник: Инвестор.БГ (11.09.2024)
 
Завод за кабели с близо 950 служители затваря у нас Производителят на кабелни комплекти за автомобилната индустрия „СЕ Борднетце – България“ ЕООД ще затвори завода си в Мездра. Компанията с японска собственост обяви 2-годишен план за реорганизация на дейността си в България, като преустановяването на дейността ще се случи през 2025 г. Фирмата има още един завод в България – в Карнобат. Според плановете ? той ще продължи да работи, но с намален капацитет. „СЕ Борднетце – България“ ЕООД е българското подразделение на японската компания „Сумитомо Електрик Борднетце“ (SEBN), която откри завода си в Карнобат през 2006 г., а в Мездра – през 2008 г. Причината за оттеглянето от България са високите производствени разходи и резкия скок на заплатите у нас. Компанията мести производството си в Молдова и Румъния. Решението за преместване на производството се дължи на конкуренцията в индустрията за кабелни комплекти. Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации“, се посочва в съобщението на компанията. В завода в Мездра, който ще затвори през март 2025 г., работят около 950 души. За завода в Карнобат се планира от февруари 2025 г. да се премахнат около 100 работни места. В момента в него работят около 1000 човека. „СЕ Борднетце-България“ ЕООД е част от групата на Сумитомо Електрик Борднетце СЕ (SEBN), глобален автомобилен доставчик с над 36 000 служители в 13 държави. SEBN е част от японската група Sumitomo Electric Industries, която има 380 дъщерни дружества в различни индустрии по света. Продуктовото портфолио на SEBN включва системи за окабеляване, както и електрически и електронни компоненти за конвенционални и електрически задвижващи технологии, включително кабелни снопове за мулти и високо напрежение.
Източник: economic.bg (16.09.2024)
 
Leoni, които напускат България, вече са под китайски контрол Китайският доставчик на електрически компоненти Luxshare придобива германския производител на автомобилни части Leoni. Мажоритарният дял струва 320 милиона евро. Останалите акции ще бъдат собственост на австрийския предприемач Щефан Пирер. Относително невисоката цена за толкова мащабна компания е показателна за ситуацията, в която се намира както тя, така и пазарът на който оперира. Според договора, подразделението на Leoni за производство на кабели за автомобили ще бъде продадено на базираното в Сингапур дъщерно дружество на Luxshare - Time Interconnect. Leoni, която има около 95 000 души по целия свят, миналата година премина през голямо преструктуриране, след като неуспешната продажба на същото подразделение за автомобилни кабели го остави във финансови затруднения. В резултат на това компанията беше делистната от Франкфуртската фондова борса, а Пирер пое пълен контрол. Именно около всички тези процеси Leoni стана особено непопулярно име в Плевен. Компанията имаше 1300 служители в завода си у нас до месец юли, когато обяви, че до края на 2024 г. ще е съкратила всички и на започналото преди 6 години производство ще бъде сложен край - въпреки инвестицията от над 30 млн. евро.Сериозни съкращения Leoni започнаха и в Румъния. Европейската автомобилна индустрия е под все по-голям натиск от международната конкуренция, особено от Китай.
Източник: Money.bg (20.09.2024)
 
Нарастващият недостиг на мед се очаква да се засили, заради изкуственият интелект. Минният гигант BHP прогнозира, изкуственият интелект ще повишава търсенето на червения метал с цели 72% през следващите десетилетия, цитиран от Business Insider. Главният финансов директор на компанията Вандита Пант коментира, че AI центровете за данни ще отговарят за 6% до 7% от търсенето на мед до 2050 г. Тези центрове в момента съставляват по-малко от 1%, отбеляза тя, но нарастващото изграждане изисква повече мед. По друг показател BHP очаква глобалното търсене на мед да нарасне с 52,5 милиона тона годишно до средата на века, в сравнение с 30,4 милиона тона през 2021 г. През последните години недостигът на червения метал предизвика безпокойство сред множество индустрии, които зависят от него, и експерти прогнозират, че дисбалансът между търсенето и предлагането ще повиши цените през идните години. Медта е ключов материал в различни икономически сектори, използван във всичко - от строителство до машини. На този фон глобалните запаси от медта достигнаха най-ниските си нива от 2008 г. миналата година, като съществуващите проекти не успяха да се справят с търсенето. Междувременно новите мини не се появяват достатъчно бързо - обикновено отнема 15 години, за да отворите една. Тези условия доведоха до рекорден връх на цените на медта през май, въпреки че икономическият срив на Китай помогна за спадането на цените до 9 207 долара за тон. Въпреки това, някои анализатори виждат, че стоката се покачва с 15 000 долара до 40 000 долара, след като недостигът става все по-очевиден. Индустрията се обърна към сливания и придобивания, за да увеличи производството, но изкуственият интелект ще увеличи търсенето на мед в бъдеще, тъй като металът е ключова съставка в електрифицирането на центровете за данни, които управляват технологията. Междувременно чиповете, които захранват технологията, са изключително енергоемки. Bank of America прогнозира, че до 2026 г. ще са необходими допълнителни 18 до 28 гигавата електрически капацитет. Банката също смяташе, че цените на медта ще се възползват от разширяването на центровете за данни с изкуствен интелект. Прогнозира се, че металът може да достигне 5,44 долара за паунд до 2026 г., което показва 27% ръст от настоящите нива.
Източник: Money.bg (20.09.2024)
 
УниКредит Лизинг е основен финансов партньор в новия инвестиционен проект на Алкомет АД на стойност 140 млн. лева С подкрепата на Министерство на иновациите и растежа и УниКредит Лизинг, Алкомет АД дава официален старт на мащабен инвестиционен проект на стойност 140 млн. лв. Проектът има за цел разширяване на производствения капацитет и продуктовото портфолио на компанията. Той включва изграждането на нова линия за непрекъснато леене, производствени линии за алуминиеви профили, универсален фолиев стан и редица съпътстващи съоръжения. Реализацията му е планирана в рамките на три години, като ще бъдат разкрити 160 нови работни места. Част от финансирането за новото оборудване е осигурено от УниКредит Лизинг, която ще предостави лизинг за универсален фолиев стан, произведен от водещия немски производител Achenbach Buschhutten GmbH & Co. KG. Това е иновативно оборудване, което включва еднопосочен валцов стан за производство на алуминиево фолио, система за високоскоростно разрязване и изтъняване на фолиото, както и модерна система за пречистване на въздуха с капацитет за обработка на 110 000 куб. м. въздух на час. Общата стойност на оборудването възлиза на 18 млн. евро, като производството и доставката са планирани за декември 2025 г.
Източник: Money.bg (24.09.2024)
 
Koй e Pинaт Axмeтoв - нaй-бoгaтият y?paинeц, ?oйтo имa бизнec и в Бългapия Бизнесмен, политик и филантроп - най-богатият украинец Ринат Леонидович Ахметов е роден в Донецк в семейство на миньор и продавачка. 57-годишният волжки татарин и практикуващ мюсюлманин сунит получава образованието си в Донецкия национален университет чак през 2001 година - бакалавърска степен по икономика. Основателят и президент на System Capital Management към юни 2024 година заема 785-ата позиция в класацията на Forbes с нетно състояние от 4 млрд. долара. Освен това той е собственик на футболния клуб Шахтьор Донецк, а в периода 2006-2007 година, както и 2007-2012-та е член на Върховната рада от Партията на регионите. През 2000 година Ринат Ахметов основава най-голяма финансова и индустриална група в Украйна. System Capital Management Group (SCM), със седалище в Кипър, към момента работи в Украйна, Кипър, Нидерландия, Италия, Швейцария, Обединеното Кралство, САЩ и... България. Основните инвестиции на дружеството са в областта на металите и минното дело, енергетиката, минералите, банковото дело и телекомуникациите, селското стопанство, транспортът, логистиката и търговията на дребно. Под шапката на SCM са над 500 компании с общ брой от над 200 хиляди служители по целия свят. От 2010 година холдингът на Ахметов е собственик на Промет Стиил. Заводът се намира на 25 км от Бургас в землището на с. Дебелт и се занимава с производството на широка гама горещовалцувани профили, намиращи приложение в реализацията на инфраструктурни, стопански и частни строителни обекти.
Източник: Money.bg (25.09.2024)
 
Sarkuysan разширява производствената си база в Шумен Турският производител на медни кабели Sarkuysan разширява производствения си капацитет в България с инвестиция за 12 млн. евро. Компанията оперира в страната чрез основаното си преди осем години българското дружество „Сарк България“ и е сред най-големите износители в региона. Новата инвестиция включва изграждането на нова производствена сграда за медни жици в Шумен и ще съдейства за разкриването на нови над 50 работни места в региона. Сградата ще се намира във Втора индустриална зона на Шумен и ще заема площ от 8 дка върху терен с обща площ близо 69 дка. Пълното завършване на проекта се очаква през май 2025 г. Основните продукти, които ще се произвеждат там, са медни жици за различни сектори. Около 30% от продукцията отива за енергийния сектор и по-конкретно – за соларните панели. Продукцията намира приложение още в автомобилостроенето, машиностроенето и други. С новата инвестиция се очаква производственият капацитет на завода да се увеличи от 20 000 на 35 000 т медни жици годишно. Продукцията е главно за износ. Сред основните партньори на компанията са големите европейски икономики, като Италия, Германия и Франция. Извън Европейския съюз купувачи са Македония, Сърбия и някои страни от Близкия Изток. Кастело Прикаст ООД, водеща компания в областта на индустриалното строителство, бе избрана за главен изпълнител на ключов проект за разширение на производствения капацитет на САРК България АД. Проектът включва и внедряване на покривно осветление за подобряване на комфорта на работниците. Предвижда се на покрива на сградата да бъде инсталирана и фотоволтаична централа, за която ще бъдат инсталирани специални покривни покрития. Новата сграда ще представлява значително разширение на вече съществуващия завод на „Сарк България“ в Шумен. Дружеството стартира производството си там през 2019 г., когато получи и сертификат за подкрепа от държавата –инвестиция клас „А“.
Източник: economic.bg (26.09.2024)
 
На 1 октомври откриват новия завод за бронирани автомобили и дронове в Бургас На 1 октомври ще бъде открит първия български завод за бронирани автомобили на „International Armored Group“. Той се намира в Индустриалната зона на града, в рамките на Индустриален и Логистичен Парк Бургас. Заводът заема площ от около 150 000 квадратни метра и започва работа през октомври 2024 г. В него се произвеждат различни видове бронирани автомобили и оборудване по най-високите стандарти на НАТО. Основната дейност на завода включва: Производство на различни видове бронирани автомобили – включително такива за военни и спасителни операции, съобразени с най-високите стандарти на НАТО. Разработка на дронове за разузнавателни и аварийни мисии, в сътрудничество с български партньори. Проектиране на колесни и верижни роботи, както и бронирани платформи, които ще могат да носят леки артилерийски системи.
Източник: Offnews (27.09.2024)
 
„Аурубис България“ АД ще изплати дивидент за 2024 г. „Аурубис България“ АД уведомява, че на 13 септември 2024 г. Общото събрание на акционерите на дружеството е взело решение за изплащане на дивидент в размер на 4.70лв. на акция. Изплащането на дивиденти започва от 24.09.2024 г. чрез банков превод по банкови сметки на акционерите, удостоверени от тях с официално удостоверение от банка.
Източник: Фирмена информация (27.09.2024)
 
Правителството одобри над 116 хиляди лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Русе Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Русе ще се предоставят средства в размер до 116 878 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Изграждане на тротоари и извършване на текущ ремонт на кръстовище между улиците „Слатинска" и „Индустриален парк", в общински имот м. „Слатина", гр. Русе". Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия", гр. Русе, община Русе на „ВИТТЕ Аутомотив България". Инвестицията по проекта е в размер на 23 млн. лв. и се предвижда разкриването на 302 нови работни места. Ползватели на инфраструктурата след нейната реконструкция ще са „Балкан цинк", „Керос Керамика", „Клио Комерс - ТБ" в гр. Русе, „ВИП АЛ 07" и др.
Източник: Стандарт (30.09.2024)
 
Нов завод на "Арсенал" ще заработи в Стара Загора през октомври Новият завод на "Арсенал" в Стара Загора ще започне работа на 25 октомври, съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Николай Ибушев. По думите му това ще бъде най-роботизираното предприятие на територията на областта. В последните години в оръжейния завод са инвестирани над 200 млн. лева за оборудване, нови цехове и производства. В момента фирмата е най-голямата в България по отношение на своя числен състав, като в нея работят над 10 хиляди души, а дейността се разпростира в три общини – Казанлък, Мъглиж и Стара Загора. Заводът е добре развит и произвежда продукти на световно ниво. Предприятието продава в над 120 държави в света и участва в редица изложения.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2024)
 
Един от символите на британската индустрия отива в историята. Най-големият стоманодобивен завод в Обединеното кралство ще спре производството след повече от 100 години, което ще доведе до загуба на хиляди работни места в Южен Уелс. Доменна пещ, работеща в завода на Tata Steel в Порт Талбот - ще бъде напълно затворена около 17:00 часа, като последната стомана ще бъде произведена късно вечерта в понеделник. В имейл, изпратен до персонала, главният изпълнителен директор на Tata UK Раджеш Наир призна, че ще бъде "труден ден“, изпълнен със "страхотна емоция и размисъл“, предава Sky News. Tata Steel заменя пещта с по-екологична електродъгова пещ, която ще използва стоманен скрап от Обединеното кралство, но тя няма да заработи до 2028 г. Преходът ще струва 1,25 милиарда паунда, 500 милиона от които се плащат от британското правителство и ще доведе до загуба на близо 3000 работни места, почти 75% от работната сила. Синдикатите се бориха от месеци да отложат затварянето на пещта и да намалят броя на съкращенията. Рой Рикхъс, генерален секретар на Съюза на Общността, който представлява повечето стоманодобивни работници в Порт Талбот, каза, че това е "невероятно тъжен и трогателен ден" за британската стоманодобивна индустрия.
Източник: Стандарт (30.09.2024)
 
Velocity продава българските си проекти за злато на T?rkerler за 59 млн. долара Канадската компания Velocity Minerals е подписала обвързващо споразумение с турската T?rkerler ?n?aat Turizm Madencilik Enerji ?retim Ticaret ve Sanayi за продажба на проектите си за търсене на злато в България. Турската компания ще придобие 100% от проекта "Розино" и свързаните с него права, както и делът на Velocity в други активи за общата сума от 59 млн. долара, платими в брой, съобщи канадското дружество-продавач. Velocity работи в България от години, като прави проучвания за златни и медни руди. Към момента държи 70% от правата върху площта "Тинтява", която вклчюва находището "Розино", чрез местното дружество "Тинтява експлорейшън", което е регистрирано в Ивайловград. Партньор й е "Горубсо - Кърджали", която има златодобивно предприятие. Velocity има също 70% дял в площите "Момчил", "Надежда" и "Дангово" в региона на Родопите и държи също 100% от правата върху проучвателната площ за мед и злато "Иглика" в Югоизточна България чрез дружеството "Болкан минералс дивелъпмънт". Компанията има изключителна опция да придобие до 75% от правата върху площта "Златуша" край Брезник от австралийската Raiden Resources. Наблизо се намира находището "Милин камък", където в момента се изгражда мина за златни руди. Инвеститор е "Трейс рисорсиз" от групата на "Асарел - Медет". Преди няколко години "Горубсо - Кърджали" придоби миноритарен дял във Velocity, а близо 10% от новоиздадените тогава акции бяха купени от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на златодобивните проекти в Челопеч и Крумовград. В резултат на проучванията, извършени от екипа на Velocity тук, "Розино" достигна до положителна оценка на предпроектното проучване и беше доказан като икономически рентабилен проект. Купувачът T?rkerler е диверсифицирана група от компании в различни сфери, макар минната дейност да не е застъпена. Холдингът работи в областта на недвижимите имоти, възобновяемата енергия (вятърна, слънчева и геотермална), производството и разпределението на електричество, публично-частните партньорства и текстилния сектор.Има опит в големи строителни проекти, включително язовири, магистрали, подземни линии и болници, а персоналът й надвишава 24 хил. души. Активните й инвестиции в момента са за над 6 млрд. долара. Съгласно споразумението между двете компании T?rkerler ще купи всичките акции на определени български дъщерни дружества на Velocity. Цената на активите, предмет на споразумението, е определена на 59 млн. долара и е платима на два транша. Първите 15 млн. долара са невъзстановими и се дължат при приключване на сделката, което се очаква да стане до края на януари 2025 г. Останалите 44 млн. долара трябва да бъдат платени в рамките на 18 месеца след това. В случай че T?rkerler преведе сумата до 12 месеца, цената ще бъде намалена до 42.5 млн. долара (с 1.5 млн. долара). Българското златодобивно дружество "Горубсо - Кърджали", което държи 30% от "Розино", ще получи съответно 30% от договорената цена от 55 млн. долара. Приключването на сделката зависи от изпълнението на обичайните условия, включително извършването на прединвестиционно проучване (due diligence) от T?rkerler и одобрението от акционерите и съответните регулаторни органи. Продажбата трябва да бъде одобрена от 2/3 от акционерите на Velocity, като за целта ще бъде насрочено общо събрание през декември.
Източник: Капитал (03.10.2024)
 
Германската промишлена група "Тисенкруп" (Thyssenkrupp) потвърди своето намерение да отдели своето стоманодобивно подразделение в отделна компания. Това стана след като Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърди решение на Европейската комисия от 2019 г., с което тя забранява сливането между дъщерната компания на "Тисенкруп" за производство на стомана и европейския стоманодобивен бизнес на индийската компания "Тата стийл" (Tata Steel), предаде ДПА. Преди пет година Еврокомисията спря сливането между двете компании с аргумент, че то ще наруши правилата за конкуренцията на Европейския съюз. "Тисенкруп" обаче обжалва решението на ЕК пред Съда на Европейския съюз. Германският промишлен конгломерат иска да намали своето участие в сектора на фона на свръхпроизводството на стомана и силната конкуренция от страна на производителите в Азия, посочва ДПА. Подразделението на "Тисенкруп" за производство на стомана е в процес на реорганизация. Германският конгломерат припомня, че през юли 20 процента от стоманодобивния й бизнес е придобит от енергийната корпорация И Пи Си Джи (EPCG). "Тисенкруп" и И Пи Си Джи водят разговори за придобиването на още 30 процента от акциите на стоманодобивното (ни - бел. ред.) подразделение. Целта е да бъде формирано съвместно дружество, в което всяка компания да притежава по 50 процента", посочва германският промишлен конгломерат.
Източник: БТА (06.10.2024)
 
Близо 42 милиона лева са осигурени за рехабилитацията на вълнолома в Бургас Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за рехабилитация на вълнолома в пристанище Бургас. Прогнозната стойност на заданието е близо 42 млн. лв. (41 934 268) без ДДС. Финансирането ще бъде осигурено по програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027. Максималният срок за изпълнение е 900 календарни дни. Проектното решение включва реконструкция, рехабилитация и възстановяване на бронировката на вълнолома, който се намира на територията на пристанищен терминал „Бургас изток – 1“, и обособяване на пешеходна зона.
Източник: Фирмена информация (07.10.2024)
 
Соларен проект на "Соларити" осигурява енергийна независимост на "Матраци TED" Един от най-ефективните начини да постигнат оптимизиране на своите ресурси и намаляване на зависимостта от конвенционалните източници на енергия.това е чрез внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и системи за съхранение на енергия. Пример за такава независимост е последният завършен проект на "Соларити" и фабриката за матраци TED, която въвежда в експлоатация фотоволтаична централа и индустриална батерия с капацитет 15 MWh. Фабриката разполага с инсталирана 2.6 MW фотоволтаична централа върху покривите си, като проектът е за общо 5.6 MW. Произведената енергия се използва директно в производствения процес, което води до значителни икономии. Ключов елемент в проекта е инсталирането на 15 MWh индустриална батерия, която осигурява непрекъснато захранване на фабриката, независимо от времето на деня или климатичните условия. Основната функция на батерията е да съхранява излишната енергия, генерирана от соларната централа през деня, и да я освобождава, когато нуждите на производството са най-високи, именно вечерта. Съоръжението се състои от 4 модула с мощност 3.75 MWh. Батерийните модули са с течно охлаждане и са от реномирания производител на световния пазар Narada, който е с над 30 години история. Производител на преобразувателите е фирмата NR, а "Соларити" се превърна в официален представител и доверен сервиз на двете компании.
Източник: Капитал (08.10.2024)
 
OMV Petrom започва продажби на природен газ на индустриални потребители в България Компанията OMV Petrom, структура на австрийската OMV, разширява дейността си по доставка на природен газ на българския пазар. От октомври индустриалните потребители в България могат да се възползват от предложенията за доставки от OMV Petrom. Става въпрос предимно за фирми от химическата промишленост, както и топлофикации и други потребители на газ "на едро". OMV Petrom е най-големият интегриран производител на енергия в Югоизточна Европа. В началото на юни австрийското дружество "ОМВ Офшор България", собственост на австрийската петролна и газова компания OMV, вече е единственият титуляр на разрешението за проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух" в Черно море. Контролираната от австрийския енергиен гигант румънска компания OMV Petrom поема ролята на оператор. OMV остана единствената компания, която да търси нефт и природен газ в участъка "Хан Аспарух". За навлизането си на пазара на доставки до индустриални клиенти в България OMV Petrom стъпва на опита си като лидер в доставките за небитови клиенти в Румъния. OMV Petrom е вторият по големина производител на природен газ в Румъния с 3,3 млрд. куб. м. добив за 2023 г. Чрез собствения си добив и договорите за доставка компанията осигурява приблизително 40% от потреблението в Румъния през 2023 г. OMV Petrom притежава 50% дял от проекта Neptun Deep и е негов оператор. Neptun Deep е най-големият ресурс от природен газ в ЕС, като добивът му се оценява на около 100 млрд. куб. м. Очаква се първият газ от Neptun Deep да бъде доставен през 2027 г. В България OMV Petrom присъства чрез мрежата от бензиностанции на OMV, както и притежава лиценза за проучване и е оператор на офшорния блок "Хан Аспарух" в Черно море.
Източник: Money.bg (09.10.2024)
 
МС отпусна средства за публична инфраструктура Министерският съвет одобри отпускането на близо 4 млн. лв. за изграждане на публична инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) в община Марица. Средствата ще бъдат отпуснати от бюджета на Министерството на иновациите и растежа (МИР) и възлизат на 3 918 882 лв. с ДДС. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект "Производство на автомобилни части от Зиес Юръп" в община Марица, област Пловдив, на Зиес Юръп. Компанията планира да вложи в проекта над 18 млн. лв. и да разкрие 101 нови работни места. Ползватели на инфраструктурата след нейното изграждане ще са още Латекоер България, БиЕй Глас България, Сифер, ЕЛ СМАРТ, Профилинк.
Източник: industryinfo.bg (09.10.2024)
 
Китайска инвестиция в завод за автомобилни части край Пловдив ще надхвърли 300 млн. лв. Китайската компания Shanghai Unison Aluminum Products е готов да започне производството на алуминиеви шасита и кутии за батерии на електромобили на територията на „Тракия икономическа зона“ край Пловдив до края на 2024-а година. Очаква се заводът да разкрие между 150 и 200 работни места. До края на календарната година ще бъда завършена първата фаза от плана за установяване на производствена база в България, а през 2025 г. предстои разширяване на производството с втора и трета фаза, като по този начин общата инвестиция в България ще надхвърли 300 млн. лева.
Източник: Дарик радио (10.10.2024)
 
Втората по големина минна компания в света "Рио Тинто" (Rio Tinto) обяви днес, че ще придобие американския производител на литий "Аркедиъм литиъм" (Arcadium Lithium) за 6,7 млрд. долара, предадоха Ройтерс и Си Ен Би Си. Британско-австралийският минен гигант съобщи, че ще плати по 5,85 долара на акция, емитирана от "Аркедиъм литиъм". Това представлява премия от 90 на сто спрямо борсовата цена на акциите на производителя на литий при приключване на търговията на 4 октомври, посочва Си Ен Би Си. Придобиването на "Аркедиъм литиъм" ще превърне "Рио Тинто" в един от основните играчи на световния пазар на литий, отбелязват пазарни анализатори. Литият е един металите, които са от ключово значение за прехода към икономика, която не замърсява околната среда. Той се използва при производството на батерийни клетки за електрически превозни средства, на батерии за смартфони и преносими компютри, при изграждането на фотоволтаични системи, при създаването на медицинска апаратура и в редица други високотехнологични сектори. "Рио Тинто" е най-големият доставчик на желязна руда в света. Минният гигант обаче постепенно се ориентира към полезните изкопаеми, които са от ключово значение за прехода към "зелена" и високотехнологична икономика, посочва Ройтерс.
Източник: БТА (10.10.2024)
 
КЦМ купува ток от соларна централа, пази природата Водещият доставчик на възобновяема енергия „Енери” официално откри най-голямата си фотоволтаична електроцентрала в община Ценово, Северна България. Соларният парк „Ценово” разширява портфолиото на компанията с допълнителни 113 MW. Разположен на няколко терена в рамките на общината, соларният парк има 191 282 соларни модула и може да генерира 177 GWh зелена енергия годишно. Това е еквивалентно на захранването на 48 462 домакинства и намаляването на въглеродните емисиите с впечатляващите 80 528 т годишно. Един от купувачите на зелена електроенергия от централата в Ценово е КЦМ АД – водещ производител на олово и цинк в Югоизточна Европа. КЦМ сключи договор за покупко-продажба на електроенергия с оператора на възобновяеми енергийни активи „Енери” за 12-годишен период, което ще осигури около от 10% от годишното потребление на енергия от предприятието.
Източник: 24 часа (11.10.2024)
 
Две български компании в надпревара за изграждане на метрото в Румъния Две от водещите български строителни компании заявиха своето участие в най-големия търг за изграждане на разширението на метрото в Румъния. Проектът, който обхваща изграждането на нов участък от метродиаметър М4 и цели разширяване на метрото в Букурещ, ще подобри значително обществените транспортни услуги в столицата. Търгът обединява 56 търговски компании, с доказан опит на национално и международно ниво, които са подали технически и финансови оферти за строителството на новото трасе между Северна гара и гара Прогресул. Сред участниците са и българските компании „Джи Пи Груп“ АД и „Трейс Груп Холд“ АД, които влизат в партньорство с турската “Доуш Иншаат ве Тиджарет А.Ш.”. Те притежават дългогодишен опит в строителството на инфраструктурни проекти в България, Турция, Индия и К. Саудитска Арабия, включващ множество успешно изградени метростанции на територията на България. Проектът, чиято стойност се оценява на около 2,5 милиарда евро, ще бъде финансиран чрез безвъзмездна европейска помощ, достъпна по Програма „Транспорт“ на Европейския съюз за периода 2021-2027. Планира се строителните работи да започнат през 2025 г. и да бъдат завършени в рамките на 5 години. Новоизградените 14 метростанции ще осигурят връзка между Северна гара и южната част на града, включително гара Прогресул.
Източник: Труд (11.10.2024)
 
Турция наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои видове стомана от 4 големи държави - Китай, Русия, Индия и Япония, като решението е публикувано в турския държавен вестник, съобщи Reuters. Наложените мита ще варират между 6,1%и 43,31% от пълната цена (стойност, застраховка и навло), се казва в решението, като се обяснява, че то взето след жалби от страна на местни производители, с цел да се предотврати "несправедливата конкуренция". Разследване на вноса на горещо валцувана стомана след жалбата на местни производители е показало, че предполагаемият дъмпинг на цените на стоманата от Китай, Русия, Индия и Япония, заплашва да навреди на вътрешното производство, се посочва още в решението, публикувано в турския държавен вестник. Митата, наложени върху вноса на стомана от Китай, варират от около 15 до 43 процента, а митата, наложени върху вноса от Русия, Индия и Япония, са от порядъка на 6-9 процента. Решението на Турция идва на фона на нарастващото търговско напрежение между Китай и Европейския съюз във връзка с митата върху електромобилите, коняка и други стоки. Както има и жалба на Китай пред Световната търговска организация (СТО) относно митата за внос, наложени на китайските електрически превозни средства, които влизат в Турция, уточнява Reuters.
Източник: Money.bg (13.10.2024)
 
Двете най-големи компании за добив на желязна руда в света, Rio Tinto Group и Vale SA, увеличават производството през последното тримесечие, въпреки че търсенето от Китай е изправено пред насрещни ветрове поради неразрешената имотна криза в страната, пише Bloomberg. Производството на Rio за третото тримесечие се повишава с около 1% на годишна база, докато това на бразилската Vale засенчи прогнозите, отчитайки най-високия си обем от края на 2018 г. Търсенето на желязна руда от най-големия купувач, Китай, остава изложено на риск поради спада в неговия металоемък имотен сектор, въпреки че това беше частично компенсирано от някои части на производствената индустрия, както и от нарастващия износ на стомана. Фючърсите върху желязната руда са поевтинели с почти една четвърт от началото на тази година, тъй като предлагането изпреварва търсенето. Най-големите производители на желязна руда в света продължават да увеличават доставките, като техните широкомащабни дейности са защитени от разходите за тон суровина, които остават далеч под текущите нива на спот цените. BHP Group Ltd., третата по големина компания за желязна руда, ще обяви тримесечното си производство в четвъртък (17 октомври). Производството на Vale от 91 млн. тона надмина това на мините на Rio Tinto в района на Пилбара, Западна Австралия, което достига 84,1 млн. тона. Rio поддържа целогодишните си насоки за желязна руда в диапазона 323-338 млн. тона, докато Vale заяви, че очаква да произведе между 323 млн. тона и 330 млн. тона. Светът на суровините следи отблизо какво прави Китай, за да подкрепи забавящата се икономика, като всички очи са насочени към правителствен брифинг в четвъртък, когато се очаква да бъдат обявени повече подробности за плановете на Пекин за справяне с спада в тази индустрия. Търсенето на стомана в Китай се очаква да спадне с 3% тази година, прогнозира Световната асоциация за стомана. Междувременно производството на мед в рамките на Rio е спаднало през тримесечието с 1% спрямо същия период на предходната година, докато производството на боксит е нараснало с 8%, а това на алуминий е намаляло с 2%. По отношение на медта Rio казва, че „задържаното търсене“ в Китай се е възстановило през третото тримесечие. Rio увеличава производството в традиционното си портфолио от желязна руда и мед. Най-големият ? проект е мината за желязна руда Simandou в Гвинея, която ще осъществи първите доставки през следващата година и скоро след това ще увеличи добива до 60 млн. тона годишно. Желязната руда все още представлява около две трети от приходите на Rio, но групата се диверсифицира към други суровини, включително литий, важна суровина за електромобилните батерии. По-рано този месец компанията обяви, че придобива Arcadium Lithium Ltd. за 6,7 млрд. долара, отбелязвайки завръщането си към пазара на сливания и придобивания, след пауза, продължила повече от десетилетие.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2024)
 
Рекордно високото производство на алуминий в Китай вероятно ще продължи и през останалата част на годината, тъй като рисковете при доставките се разсейват около ключова производствена база в южната част на страната, съобщава Bloomberg. Очаква се националното производство да нарасне с 3% през четвъртото тримесечие на годишна база до 11 млн. тона, изчислява Shanghai Metals Market (SMM). Прогнозата предполага, че заводите в Юнан ще избегнат съкращения на производството за първи път от четири години поради засилените доставки на електроенергия. Фабриките за производство на алуминий в Китай, които формират около половината от глобалния капацитет, са произвели рекордните 3,69 млн. тона от метала през август. През септември производството вероятно ще отчете лек спад, след което ще се възстанови, достигайки връх от 3,72 млн. тона през декември, добавя SMM. Търсенето остава стабилно въпреки забавящата се икономика поради растящото търсене на лекия метал в индустрията за производство на чиста енергия и свързаните с това мрежи. Но производството е пословично енергоемко. В Юнан, провинцията, която формира около 12% от доставките на Китай, топилните предприятия разчитат на хидроенергия, която през последните години е ограничена от сухото време. Но тази година все по-променливият климат доведе до проливни дъждове, които трябва да поддържат язовирите пълни през по-сухите зимни месеци. Водноелектрическото производство през първите осем месеца на годината е нараснало с 22% до 882 млрд. киловатчаса. Китай също е натрупал огромни запаси от въглища - основното му гориво, което намалява риска от прекъсвания в топилните заводи на други места. Правителствената агенция за планиране заяви миналата седмица, че Китай има достатъчно въглища, за да осигури адекватни доставки за отопление през по-студените месеци. В Юнан местните власти няма да ограничат електрозахранването за алуминиевите заводи през зимата и пролетта поради обилните доставки на водноелектрическа енергия и въглища, съобщи държавната новинарска агенция „Синхуа“ в края на миналия месец. Все пак Китай ще се радва на допълнителните доставки на метала. Пазарът на алуминий ще остане стегнат поради нарастващото потребление на електрически превозни средства и слънчева енергия, както и въздействието на неотдавнашния пакет от икономически стимули на Пекин, посочва SMM. Това ще задържи цените, които достигнаха двугодишен връх през май, на високо ниво. Междувременно запасите спадат с повече от 20% върха пика си през март до 656 000 тона, добавя SMM.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2024)
 
Оскар – Ел ЕООД с нова производствена база Оскар – Ел ЕООД - Божурище официално започна строителството на нова производствена база, която ще изиграе ключова роля в разширяването на дейността на компанията, съобщава Борса.bg. Новият завод ще увеличи значително производствения капацитет на дружеството за електрически и автоматизирани системи за управление, за да отговори на нарастващото търсене както на национално, така и на международно ниво. Освен технологичните и производствени подобрения, новият завод ще има значително социално-икономическо въздействие върху региона, създавайки нови работни места и стимулирайки местната икономика. Инвестицията в новото съоръжение подчертава ангажимента на Оскар-Ел към осигуряването на най-съвременни решения, запазвайки високите стандарти за качество и устойчивост. Това също така е стъпка към изпълнението на дългосрочната стратегия на компанията за устойчив растеж и иновации в сектора. Дружеството е специализирано в предоставянето на цялостни инженерингови услуги и оборудвани в области като електрозахранване, автоматизация и управление на металорежещи машини и технологични процеси в индустрията, енергетиката и ВиК сектора.
Източник: Фирмена информация (17.10.2024)
 
В златната мина Skouries в Северна Гърция е открито доказано находище от 740 000 тона злато, чието извличане ще започне през 2025 г. Приблизителна цифра за чистото злато би била 60 милиона долара на тон. Това означава, че стойността на новото откритие може да достигне 44,4 млрд. долара, пише Greek Reporter. Мината на Skouries, която се намира в Халкидики, се смята за "перлата в короната" на минните дейности на дъщерното дружество на канадския минен гигант Eldorado Gold - Hellas Gold, който притежава правата върху региона. Над 800 милиона долара вече са инвестирани по проекта. Най-малко 1000 работници са заети в Skouries и този брой ще нарасне в първата фаза до 1 300 души през следващите шест до седем месеца. Откритите находища включват освен злато и мед, която е важна стратегическа суровина в прехода към по-зелена икономика. Медта се използва в различни технологии, включително цифрови и електрически устройства и батерии за електрически превозни средства. Гръцкото правителство е събрало от инвестицията 550 милиона евро данъчни приходи в периода 2012-2023 г. и се очаква да събере над два милиарда евро с пълното развитие на инвестицията в бъдеще. Предложената от компанията златна мина в Skouries обаче беше посрещната със силна съпротива от екологични групи и местни общности. Халкидики е известен със своето злато от древни времена. Древните гърци са били опитни миньори и металурзи и са експлоатирали златните ресурси на Халкидики, за да произвеждат бижута, монети и други ценни предмети. Регионът е особено известен със своите златни мини в планините Ситония и Касандра.
Източник: Money.bg (19.10.2024)
 
Нови заводи се строят в "Тракия икономическа зона" "Тракия икономическа зона" се разсраства, като в момента се строят няколко нови предприятия, а други разширяват мощностите си. Инвеститорите са от Япония, Китай, Германия и България. Най-големият индустриален парк у нас обхваща зоните в общините Марица, Куклен, Раковски, Пловдив и в село Калояново. Един от най-новите инвеститори в зоната е японската компания "Три-Уол България" ЕООД. През септември те купиха парцел от 56 дка, върху който ще изградят производствена база за опаковки от хартия и картон. В момента заводът се проектира. Плановете са той да заработи през 2026 г. Инвестицията е в размер на около 60 млн. лв. "Три Уол България“ кандидатства за първокласен инвеститор клас "А". Българското подразделение на германската група "Шнайдер Електрик" пък разширява производствената си база, като инвестира нови 15 милиона евро в нов завод. В рамките на следващите 5 години има голяма възможност да достигнем над 70 млн. евро обща инвестиция, заяви управителят на българското дружество Мартин Йорданов. Първата стъпка е заводът да бъде построен върху 8 дка, а впоследствие планът е да се разшири на 20 дка. Като прибавим и актуалния ни завод, който е в рамките на 15 дка, наистина мощностите стават много големи и Пловдив се превръща в стратегическа единица в Европа, отбеляза Мартин Йорданов. Китайската компания "Зиес Юръп"ЕООД пък строи високотехнологичен завод за алуминиеви части с приложение в автомобилостроенето. Българската компания "Смарт Пауър Грид" ООД също строи завод в „Тракия икономическа зона“, като инвестицията възлиза на около 25 млн. лв. В новото предприятие ще се произвеждат трафопостове, електрически табла, комплектни разпределителни уредби за средно и ниско напрежение. Компанията ще разкрие около 150 нови работни места.
Източник: Медия Пул (21.10.2024)
 
„Алкомет“ отчита ръст на продажбите и в края на деветмесечието „Алкомет“ АД продължава да отчита ръст на приходите и към края на септември 2024 г. Нетните приходи от продажби в края на разглеждания период възлизат на над 401 млн. лв., като повече от 397 млн. лв. от тях са от продажба на продукция. И двете стойности показват ръст от над 16% спрямо 30 септември 2023 г. Компанията реализира ръст на приходите и в края на второто тримесечие. „Алкомет“ отчита значително нарастване на разходите за отчетения период – фактор, който повлия на резултатите на дружеството и през първото полугодие. Тези за материали са се увеличили с 35%, ръст има и при разходите за външни услуги – с над 19%. С една пета се увеличават и разходите за заплати и осигуровки в абсолютна стойност, растат с над 50% и разходите за лихви. В резултат на това дружеството отчита нетна загуба в размер на близо 4,3 млн. лв. в края на септември – значително нарастване на годишна база при отчетени 919 хил. лв. нетна загуба в края на третото тримесечие на 2023 г. „Алкомет“ отчита увеличение на количеството произведен алуминиев прокат от леярния цех с около 38% спрямо същия период на 2023 г. Към 30 септември 2024 г. той възлиза на 68 464 метрични тона. Значително нараства и произведеното количество валцова и пресова продукция – с около 43% до 57 453 метрични тона при 40 224 МТ година по-рано. Компанията отчита засилено търсене на алуминиеви продукти заради различни фактори, сред които голямо значение имат усилията за намаляване на въглеродния отпечатък и прехода към по-устойчива икономика. Компанията отчита значителен ръст на продажбата на валцова продукция – с над 60% (37 836 метрични тона при 23 299 метрични тона година по-рано). Има спад при търсенето на пресова продукция (с около 5,7% спрямо септември 2023 г. до 18 963 МТ), което „Алкомет“ отдава на забавянето на глобалната икономика и спадът в строителния сектор. Към края на отчетения период дружеството има 1288 служители на трудов договор, а числеността им се е увеличила с близо 10% спрямо септември 2023 г. За последната година акциите на „Алкомет“ поевтиняват с близо 13%, а пазарната капитализация възлиза на 118,5 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2024)
 
Министерството на енергетиката на САЩ най-накрая финализира отпускането на заем в размер на 2,26 млрд. долара на Lithium Americas за изграждането на литиевата мина Thacker Pass в Невада. Това е една от най-големите инвестиции на Вашингтон в минната индустрия и част от по-широкия стремеж за увеличаване на добива на критични минерали. Заемът, чието принципно одобрение беше факт още през март, представлява ключова част от усилията на настоящия президент Джо Байдън за намаляване на зависимостта от доставките на литий от Китай. Азиатската страна е най-големият в света преработвател на метала за батерии за електрически превозни средства. Бившият президент Доналд Тръмп разреши мината точно преди да напусне поста си. Първоначалното строителство на обекта, разположен южно от границата на Невада с Орегон, започна едва миналата година. Това се случи след като компанията спечели дългогодишно и сложно съдебно дело, заведено от природозащитници. След като казусът със заема вече е приключен, базираната във Ванкувър компания Lithium Americas планира да започне основното строителство. Този процес може да отнеме три или повече години. Очаква се първата фаза на мината да произвежда 40 000 метрични тона литиев карбонат, което би било достатъчно за производството на 800 000 електрически автомобила. Очаква се работата по проекта да осигури работа на около 1800 души, а след пускането на мината в експлоатация да бъдат осигурени 360 работни места на пълен работен ден. "Този важен заем ни помага да намалим зависимостта си от чуждестранни доставчици и да осигурим енергийното бъдеще на Америка", заяви Джон Евънс, главен изпълнителен директор на Lithium Americas. Разходите за мината бяха увеличени от предишната оценка от 2,27 млрд. долара на близо 2,93 млрд. долара. Това се наложи поради по-високите инженерни разходи, споразумението с профсъюзите и решението на компанията да построи жилища за работниците и техните семейства в отдалечения регион. General Motors, която смята да се възползва от предстоящия добив, също инвестира в проекта, като вложената от автомобилния гигант сума вече наближава 1 милиард долара. Изглежда моментът е ключов за политиката на държавната администрация в сектора. Mиналата седмица официални представители на кабинета на Байдън дадоха финално разрешение за друга подобна инициатива, разработвана от ioneer. Проектът, разположен на около 225 мили (362 км) северно от Лас Вегас, съдържа достатъчно литий, за да захранва около 370 000 електрически автомобила всяка година, пише Ройтерс. Строителството трябва да започне през следващата година, а производството да стартира до 2028 г. Това ще превърне Rhyolite Ridge в един от най-големите доставчици на литий в САЩ наред с Albemarle и Lithium Americas.
Източник: Money.bg (31.10.2024)
 
Български компании под американски санкции заради подпомагане на руската военна индустрия Български компании попаднаха под американски санкции заради подпомагане на руската военна индустрия. Според списъци на държавния департамент и финансовото министерство във Вашингтон фирмите са доставяли авиационни компоненти и друга продукция, използвана от Русия да продължава военните си действия в Украйна. Списъците на двете американски министерства споменават три фирми, базирани в България. Според държавния департамент компанията AIR LEO M AND E OOD (Еър Лео Ем Енд И), работеща във Варна, е продавала микроелектроника и авиационни компоненти на руски компании през ноември 2023 година. Собственик на компанията е Веселин Исаков, който е собственик и на компания с подобно име, Еър Лео, базирана в Обединените арабски емирства, която също е част от американския списък. Според държавния департамент тя е доставила отново на руски компании авиационни компоненти за 190 хиляди долара между март 2023 и март 2024 г. В санкциите, анонсирани от американското финансово министерство, се споменават "Мирекс БГ" ООД и GNO Investment (ДЖИ ЕН О ИНВЕСТМЪНТ) ООД - български компании на турския бизнесмен Йозгюр Хасан Челик. Според САЩ чрез свои договори с компании, свързани с руското правителство, той е опосредствал демонстрации на електронни военни системи в Русия, а на територията на Турция е спомагал производството на оборудване за руски отбранителни компании. Дейността на Челик, включително през българските му фирми, както и компаниите на Исаков, са санкционирани на базата на указ на Белия дом от 2021 година за противодействие на зловредните действия на Русия отвъд границите ?.
Източник: БНР (31.10.2024)
 
"Сенсата технолоджис България" цели да не използва ръчен труд за работа без добавена стойност Умната автоматизация е постоянен процес в завода на "Сенсата технолоджис България" в Ботевград. Концепцията на компанията, която е част от американската Sensata Technologies и произвежда високотемпературни сензори за автомобилната индустрия, като цяло е новите линии да бъдат високо автоматизирани, а при инсталираните мощности подмяната се прави поетапно. По този начин предприятието се стреми да използва ръчен труд само за дейности, които носят добавена стойност. Заетите в завода в Ботевград са около 2800 души. Един от големите изпълнени проекти е свързан с линията за специални кабели, която е една от първите в завода. Благодарение на автоматизацията й сега 6 работни станции се обслужват само от един оператор. Освен до по-голяма ефективност това е довело и до повишаване на качество и подобряване условия на труд, като е намалено запрашването. Проектът е разработка на българския екип по умна автоматизация и включва концепцията на оборудването, дизайна, написването на софтуера и визуализацията. През последните няколко години "Сенсата технолоджис" разширява завода си в Ботевград, като проектът предстои да бъде финализиран. Предвижда се да бъдат монтирани нови линии за производство на продукти за електромобили. По този начин компанията върви в крак с клиентите си от автомобилния сектор, които правят плавен преход към електрификация. "Сенсата технолоджис България" има завод и в Пловдив, както и развоен център в София. Приходите на компанията за 2023 г. са близо 610 млн. лв., а общо заетите са около 4000 души.
Източник: Капитал (01.11.2024)
 
Двe фиpми пoлyчиxa paзpeшeниe дa cтpoят в гopнoopяxoвc?ия "Индycтpиaлeн пap? - Pяxoвeц" Haй-мaл?o 100 нoви paбoтни мecтa щe oтвopят двe фиpми, ?oитo пoлyчиxa paзpeшeниe дa cтpoят в гopнoopяxoвc?ия "Индycтpиaлeн пap? - Pяxoвeц" нa днeшнoтo зaceдaниe нa oбщинc?ия cъвeт в гpaдa. Cтaвa дyмa зa диcтpибyтopa нa xpaнитeлни cтo?и "Kлиo Koмepc - TБ" EOOД и "Coлapeн дoм" OOД, ?oятo щe cглoбявa бaтepии зa BEИ cиcтeми. Двeтe инвecтиции имaт cxoдни пapaмeтpи - щe cе cтpoи нa пo дo 12 дe?apa плoщ, щe бъдaт нaeти пo 50-70 дyши и пpoe?титe ca зa пo 4 милиoнa лeвa. "Kлиo Koмepc", ?oятo e eднa oт гoлeмитe фиpми в xpaнитeлнaтa лoгиcти?a и диcтpибyция, имa нaд 30-гoдишнa иcтopия и 680 дyши пepcoнaл в cтpaнaтa. Oт 6 гoдини пpoдaвa и coбcтвeни мap?и. Tя paзпoлaгa c 14 c?лaдoви бaзи в cтpaнaтa, ?aтo ceгa плaнът e oщe eднa дa cе пoяви в Гopнa Opяxoвицa. "Coлapeн дoм" e cъздaдeнa пpeз 2016 г. и e бaзиpaнa в Гopнa Opяxoвицa. Tя e инжeнepингoвa ?oмпaния зa цялocтнo изгpaждaнe нa фoтoвoлтaични цeнтpaли - ?oнcyлтaция, пpoe?тиpaнe, мoнтaж, yзa?oнявaнe и пoддpъж?a. C нoвaтa лo?aция в индycтpиaлния пap? ?oмпaниятa плaниpa дa пpидoбиe "нoви пpoизвoдcтвeни мoщнocти зa инжeнepинг и aceмблиpaнe нa индycтpиaлни cиcтeми зa cъxpaнeниe нa eлe?тpoeнepгия. И двeтe ?oмпaнии пoeмaт aнгaжимeнт пpи нeoбxoдимocт дa изгpaдят зa cвoя cмeт?a дoпълнитeлнa инфpacтpy?тypa. Toвa e вaжeн мoмeнт, тъй ?aтo "Индycтpиaлeн пap? - Pяxoвeц" cъщecтвyвa oт o?oлo 2 гoдини, нo вce oщe нe e пpивля?ъл инвecтитopи.
Източник: Стандарт (01.11.2024)
 
Енергия от големи проекти за разширението на "Оскар - ел" Инженеринговата компания "Оскар - ел" работи в областта на електроуправлението и автоматизацията на процесите и наскоро компанията от Божурище да започне изграждането на трети цех, който ще увеличи капацитета й поне 40%. Компанията е създадена като едноличен търговец през 1992 г. от Елена Минчева и работи основно в областта на автоматизацията на металорежещи машини и технологичните процеси в машиностроенето. През 2010 г. компанията изгражда собствена база в Божурище. През 2017 г. е направено първото разширение на сградата с втори цех, като площта практически е удвоена. Изградена е и специална FAT зала (от Factory Acceptance Test), където да се тестват проектите. Голям клиент в България е "Аурубис", с която "Оскар - ел" има рамков договор от 1998 г. и произвежда електрически шкафове за проектите на медодобивния завод. Компанията предлага проектиране, производство на електротабла и насищането им с компоненти, както и тестването им във FAT зала, която поддържа специфичен климат (температура, влажност и т.н.) и има три вида захранване (UPS, дизелов генератор и основно захранване), за да се осигури непрекъсваемост на напрежението. Извършва също програмиране на технологични процеси и изграждане на SCADA системи. Един от големите проекти е за компания от Нидерландия и е за производството на контейнери за водород, като "Оскар - ел" ще прави електрическата част. Новият цех ще се намира непосредствено до сегашната сграда и ще бъде със застроена площ около 1500 кв.м. В момента компанията разполага с 4600 кв.м производствена площ и около 1200 кв.м офисна част. Строителството вече тече и се очаква да приключи през май догодина. Инвестицията заедно с машините ще бъде около 4 млн. лв. "Оскар - ел" очаква да започне работа за АЕЦ "Козлодуй", тъй като е една от малкото фирми, подписали меморандум за партньорство с Westinghouse, която ще изгражда новите 7-ми и 8-ми реактор. Двете компании и преди са работили съвместно по модернизацията на системите за управление в атомни електроцентрали, не само в България. Благодарение на големите си клиенти и мащабните проекти през миналата година продажбите на "Оскар - ел" нарастват с 20% до 20.6 млн. лв., а печалбата се увеличава до малко над 1 млн. лв. от 354 хил. лв. през 2022 г. В компанията работят около 110 души, от които 36% са инженери. Освен от Божурище работници идват от София, Перник и целия регион. Между 15 и 20 души допълнително ще бъдат наети с отварянето на третия цех догодина.
Източник: Капитал (04.11.2024)
 
Главболгарстрой се включва в изграждането на ключов газопровод в Хърватия. Компанията ще подпомогне реализирането на газопровода Злобин-Босилево, който ще позволи транспортирането на газ от терминала за втечнен природен газ „Крък“ към страните от Централна и Югоизточна Европа. В началото на този месец, Главболгарстрой подписа договор с консорциум, ръководен от фирмата „Монтер-Строярска Монтажа“, за изпълнение на дейности по изграждането на ключовия газопровод в Хърватия Злобин-Босилево. Стратегическият участък е с дължина 58 км и е финансиран от хърватския национален бюджет. Той ще даде възможност ключовият терминал за втечнен природен газ в Крък да достигне техническия си капацитет от 3,5 млрд куб. м. природен газ на година. Плаващият терминал за втечнен природен газ е разположен в община Омишал на о. Крък в Република Хърватия. Това е проект от стратегическо значение за Европейския съюз и е включен в списъка на проектите от общ интерес на ЕС (PCI), като за него са отпуснати безвъзмездни средства в размер на 101,4 млн. евро. Газопроводът Злобин-Босилево, от своя страна, се намира на 70 километра югозападно от Загреб и ще бъде подходящ за пренос и на водород. Неговото изграждане е необходимо за по-нататъшното разширяване на тръбопровода Босилево - Сисак - Козарац, с което се цели увеличаване на капацитета за пренос на газ към Унгария до 400 000 m3/h, както и разширяването на участъка Лучко - Забок от интерконектора Хърватия - Словения, с което се цели увеличаване на капацитета за пренос на газ към Словения до 170 000 m3/h. Така газопроводът ще може да задоволи освен енергийните нужди на Хърватия при най-сложните обстоятелства за доставка и потребление на газ, така и ще гарантира допълнителни доставки на синьо гориво за Унгария и Словения. Очаква се строителството на газопровода да приключи през 2025 г.
Източник: 24 часа (04.11.2024)
 
По НПВУ ще бъдат финансирани 249 проекта за производство електкрическа енергия от ВЕИ По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще бъдат финансирани 249 проекта за производство на електроенергия от ВЕИ и съхранение на електроенергия на обща стойност близо 526 млн. лв., съобщиха от пресцентъра на Министерство на енергетиката. Срокът за изпълнение на проектите е до 31 март 2026 г. Имало е две покани, по които бизнесът е можел да кандидатства. По Покана 1 – процедура “Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с инсталирана мощност от 200 kW до 2 MW” са били получени общо 327 предложения, като 267 от тях са допуснати до класиране. Наличният финансов ресурс по процедурата е в размер на 107 570 650 лв., което позволява финансиране на 200 проекта на обща стойност близо 107 млн. лева. Проектите предвиждат инсталиране на 435 MW производствени мощности от възобновяеми източници и 176 MW локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. За 67 проекта, за които не достига финансов ресурс, са включени в списъка на резервни предложения на обща стойност малко над 44 млн. лева. По покана 2 – процедура “Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с инсталирана мощност над 200 kW” са били получени общо 70 предложения, като 65 от тях са допуснати до класиране на предложенията. Наличният финансов ресурс по процедурата е в размер на 427 544 438 лв., което позволява финансиране на 49 проекта на обща стойност почти 419 млн. лева. При изпълнението им ще бъдат инсталирани 2660 MW производствени мощности от възобновяеми източници и 1000 MW локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Има 16 проекта, за които не достига финансов ресурс, и те са включени в списъка на резервни предложения на обща стойност от близо 43 млн. лева. Основната цел на инвестицията е да допринесе за увеличаване на дела на чиста енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност.
Източник: Банкеръ (04.11.2024)
 
Първият завод за преработка на волфрам беше открит в Алма-Атинска област на Казахстан. Проектът на стойност 300 млн. долара е реализиран, като са взети предвид международните екологични и промишлени стандарти. Заводът ще осигури до 1000 работни места за местни специалисти и след като достигне проектния си капацитет, ще преработва 3,3 млн. тона руда годишно, произвеждайки 65% волфрамов концентрат. По данни на Министерството на промишлеността и строителството към момента на откриването готовността на ключовите съоръжения е била: хранилище за утайки - 60%, обогатителна фабрика - 60%, външни водоснабдителни съоръжения - 85%, външно електрозахранване - 100% (свързано с линия 110 kV), вътрешно електрозахранване - 90%. Проектът се управлява от Aral Kegen LLP, част от Jiaxin International Resources Investment Ltd, международен холдинг, към който се присъединяват Jiangxi Copper Corporation, China Railway Construction Company, China Civil Engineering Construction Company и Ever Trillion International Singapore PTE LTD. По-нататъшните планове включват изграждането на комплекс за дълбока преработка, който ще позволи да се увеличи съдържанието на волфрам до 88,5 % и да се произвежда волфрамов карбид с висока чистота. Очакваната инвестиция за този етап е 150 млн. долара. Волфрамът има най-високата точка на топене от всички метални елементи и много висока плътност (19,3 g/cm?), която е близка до златото. Волфрамът също има висока твърдост, като волфрамовия карбид, който е близък до диаманта. В допълнение, волфрамът също има добра електрическа и топлопроводимост, малък коефициент на разширение и други характеристики, така че се използва широко в сплави, електроника, химическа промишленост и други области, сред които твърдата сплав е най-голямото поле за потребление на волфрам. Волфрамът и неговите сплави се използват широко в електрониката и индустриите за електроснабдяване поради своята силна пластичност, ниска скорост на изпарение, висока точка на топене и силна способност за излъчване на електрони. Например, волфрамовият проводник има висока светлинна скорост и дълъг експлоатационен живот, така че се използва широко в производството на различни нишки за крушки, като лампа с нажежаема жичка, йодна волфрамова лампа и др.
Източник: Стандарт (05.11.2024)
 
Металургията на България се "задъхва" от нерегламентиран внос от трети страни на дълги стоманени продукти, от които годишно се внасят повече от 200 000 тона на стойност около 240 млн. евро, каза Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), във връзка с Деня на металурга. Най-често този внос се осъществява чрез заобикаляне на митнически разпоредби и става въпрос за продукция с произход от Турция, Алжир, Египет или Тунис. Необходимо е засилване на контрола на държавата по отношение на нерегламентирания внос. Браншът изпитва затруднения и заради енергийните цени и настоява подкрепата за цените на тока да остане и през следващата година. Металургичните фирми се нуждаят и от компенсации на така наречените индиректни разходи, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. На този етап фирмите са затруднени да използват само зелена електроенергия поради ограничено предлагане и все още нерешени процедури по електроенергийния пазар. Предприятията купуват произвежданата в страната кафява енергия от въглищните централи и това се отразява на техния въглероден отпечатък, затруднява възможностите за декарбонизация на сектора. Българската металургия е експортно ориентирана основно към ЕС. Основен търговски партньор на България, включително на металургичния сектор, е Германия. Икономическите затруднения в тази страна не се отразиха съществено на българската металургия, за което красноречив пример е "Аурубис България" АД - един от най-големите производители на мед в Европа. В цветната металургия намалява производството на основните метали - мед и олово, което се дължи на извършените планови и извънпланови ремонти на оборудването. Въпреки това България остава фактор в металната индустрия на ЕС с относителен дял 12,5 на сто в медта и 7,1 на сто в оловото. Има спад с 8 на сто и в производството на алуминиеви продукти и изделия в резултат от завишен внос от трети страни, предимно от Китай на ниски цени. През 2024 г. се забелязва известно "събуждане" на индустрията като търсене и предлагане. В цяла Европа през последните 8-10 години се отчита спад на производството на черни метали, като тази тенденция се прехвърля и в България. По последни данни на Еврофер спадът за Европа за този период е близо 30 на сто и тенденцията продължава. От началото на годината произведената в ЕС стомана е с около 1,8 на сто по-малко, като и в България, по предварителни данни, е в същия порядък. Същевременно обаче се отчита повишено търсене, което означава, че то се покрива от увеличено предлагане на продукция на черната металургия от внос и то основно от трети страни, от което страда европейският производител. Това се дължи главно на нерешителността и бавната реакция на европейски институции. Всички мерки, които от ЕС се набелязват като законодателство, помощ на индустрията, са с хоризонт 2030 г., 2050 г., а бизнесът има нужда от решения веднага. По традиция България влиза в класацията на 10-те държави в ЕС (27) - най-големи производители на блокови цветни метали и металургични продукти от тях. За 2023 г. по произведено количество метално олово България заема пето място от страните членки и производители при шеста позиция една година преди това. Това е и в резултат на закриване на мощности за производство на метали от първични рудни концентрати в ЕС поради намалена ефективност, високи екологични изисквания, недостиг на суровини, действието на схемата за търговия с емисии и ръст на техните цени. Това са фактори, които оказват влияние на цялата икономика на Европа и водят до намаляване на промишленото производство, посочи експертът. По данни на НСИ в икономическа дейност "Производство на основни метали" се отчитат 100-120 фирми, от които около 10 са големите металургични предприятия, определящи облика на българската металургична индустрия. От началото на демократичните промени сред големите инвеститори, напуснали страната ни, беше индийската "Митал". За този период в България са изцяло закрити две големи предприятия от бранш "Металургия": "Елисейна" - производител на нерафинирана мед, и "Кремиковци" със затворен технологичен цикъл за преработка на руда до разнообразни крайни металургични дълги и плоски продукти. Оловно-цинков комплекс (ОЦК), гр. Кърджали, също беше изцяло закрит, но сега там оперира българската фирма "Хармони 2012" - член на БАМИ. От наличните на площадката депонирани отпадъци (шлаки) от минали периоди се извличат съдържащите се в тях цветни метали (предимно цинк). Това е един добър пример за кръгова икономика, която води до ефективно и екологично оползотворяване на съхранявани и замърсяващи природата индустриални отпадъци. В бранша работят национални и чуждестранни фирми, но от големите производители и преработватели на метали преобладават тези, които са собственост на външни компании. Сериозен подем сега се наблюдава в екструзията на алуминиеви профили, които намират широко приложение в строителството, в автомобилната индустрия, при изграждането на соларни системи, в машиностроенето, каза Никола Рангелов. Сред тях са завод "Етем" в София и "Алкомет" в Шумен. Пазари За тази година се очаква металургията на България да отчете традиционните 12-15 процента дял на своята продукция в общия стоков износ на страната. Основният пазар за българската металургична продукция е Европа, като около 60-70 процента от целия износ е предназначен за страните от ЕС. Наша продукция се изнася и в някои регионални пазари - съседни на България държави, както и в Северна Африка, като за тези държави по отношение на цветната металургия се наблюдава ръст на износа. Нови пазари за металургичното ни производство са бившите републики в състава на СССР, където нашата индустрия активно работи за създаването на стабилни и дългосрочни контакти. Сред компаниите от бранша има и такива, които изнасят около 98 процента от продукцията си - например "София мед" - най-големият индустриален работодател в столицата. Голяма част от монетите, които са в обращение на европейския пазар, се правят от сплав, произведена от това предприятие. Цените на черните метали са стабилни, без промяна, но дори и при евентуално поскъпване на вложения метал отражението върху цената на строежа е минимално. Освен това, когато се ползват метали от трети страни, които са по-евтини от европейските, това би трябвало дори да доведе до спад в строителните цени, нещо, което не се наблюдава, но рефлектира главно върху българските металургични производители. Инвестициите Българската металургия е сред браншовете с най-голям размер на годишните инвестиции в страната. Средно между 300 и 500 милиона лева са вложенията на предприятията и голяма част са в екология. По отношение на технологиите фирмите вече са достигнали обновление на световно ниво. Такъв пример е КЦМ АД с внедрената най-нова за света високотехнологична схема за производство на олово. За да бъде конкурентоспособна, инвестиционният процес в металургията продължава. "Алкомет" АД в гр. Шумен започна нова инвестиция от 150 милиона лева, насочена към увеличаване на производствения капацитет, усвояване на нови продукти с високо качество, като допълнение към екологичните им инвестиции. "Аурубис България" представи своята 4-годишна инвестиция за 800 милиона лева, която е с висок екологичен ефект. Предприятието ще разшири производството си на катодна мед и соларните си мощности и вероятно ще се превърне в един от най-големите производители на слънчева електроенергия в България, допълни той. Инвестициите в автоматизация на металургията в България са високи, има отделни цехове и производства без присъствие на работници в тях. От над 35 000 души в началото на прехода, в момента заетите в металургията в България са около 12 000. В металургичния бранш в България пряко са заети между 10 000 и 12 000 души при 35 000 човека преди закриването на "Кремиковци", приватизацията на "Стомана" - Перник и някои други големи предприятия от сектора. В момента непряко с бранша са ангажирани между 60 000 и 75 000 души, докато преди те са били най-малко стотина хиляди. В цветната металургия средната заплата достига вече 3000 лева, а в черната е около 2700-2800 лева. Секторът изпитва дефицит на кадри, особено при разкриването на нови производствени площадки, като най-търсени са монтажниците. Трудности има и при вноса на работна ръка от трети страни, особено от държави, за които сякаш по подразбиране се предполага, че хората оттам са потенциални емигранти за държави от Западна Европа. Сред тях са Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал, разказа председателят на БАМИ. Хора от тези държави, заети в някои браншове в България, напускат страната ни, но когато работодателят предлага добри заплати, отношение и условия на работа, тези работници не биха напуснали страната. Успешно се интегрират на нашия пазар работниците от Узбекистан, Казахстан, Туркменистан. Сред причините са неефективните действия на институциите и изключително дългите срокове за обработка на документи у нас, както и по-атрактивните заплати в сектора в други европейски държави. По неофициални данни браншът може да осигури от 500 до 1000 работни места.
Източник: БТА (06.11.2024)
 
Енергиен вместо правителствен корпус може да изникне в "Младост" Проектът на последното правителство на Бойко Борисов за изграждане на правителствен комплекс върху терен на "София тех парк" в столичния квартал "Младост" може да се трансформира в проект за изграждане на централа за държавните енергийни дружества. Това става възможно, след като служебното правителство разреши на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие от "Държавната консолидационна компания" (ДКК) правото за строеж върху терена в местността "Къро". Предстоят преговори между двете дружества дали това да стане и, ако БЕХ приеме да придобие правото за строеж, трябва да получи картбланш от енергийния министър, след което да се направи независим анализ за цената, която енергийният конгломерат трябва да плати на ДКК. Намеренията са в бъдещия централен офис на държавната енергетика да бъдат приютени и други държавни енергийни компании като "Минпроект". Въпросното право на строеж първоначално е на държавната компания "София тех парк", но е придобито от ДКК през 2019 г. след решение на Министерския съвет. Според издадения нотариален акт на терена, който е урегулиран и е с обща площ от 24 811 кв. м, може да се реализира строителство със следните параметри: разгъната застроена площ до 86 838 кв. м над кота 0 (нула) и 48 000 кв. м под кота 0 (нула) и максимална застроена площ на терена 14 886 кв. м.
Източник: Медия Пул (06.11.2024)
 
Започна изграждането на Дунавски индустриален технологичен парк Стартира изграждането на Дунавски индустриален технологичен парк в Свищов с финансиране осигурено от държавата в лицето на Министерството на иновациите и растежа (МИР), ББР и Фонд ФЛАГ. МИР отпусна близо 27 млн. лв. по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове от Националния план за възстановяване и устойчивост (НБВУ), а ББР осигури 25,5 млн. лв. мостово финансиране. Средства за реализирането на проекта са осигурени и от Фонд ФЛАГ. Допълнителна подкрепа за инвеститорите, които ще разкрият производства в Свищов, може да бъде предоставена от Българската агенция за инвестиции (БАИ) по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). До момента осем компании вече са заявили намерение за инвестиции за над 150 млн. евро в новия индустриален и технологичен парк в Свищов.
Източник: industryinfo.bg (11.11.2024)
 
Българска компания ремонтира ключова енергийна мощност в Гърция Най-мощният генератор в електроцентралата на третия най-голям остров в Гърция - Лесбос, беше ремонтиран от българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ). Работата с възложител националната електрическа компания на Гърция е продължила 6 месеца и е била свършена в София - 20-тонното извънгабаритно съоръжение е било превозено до нашата страна. Остров Лесбос има 6 генератора в своята електроцентрала, като ЦЕРБ са работили по най-големия от тях. Тя захранва и база на НАТО на острова.
Източник: Money.bg (12.11.2024)
 
Hyper Energy и Eavor Technologies договориха стратегическо сътрудничество Hyper Energy, енергийна компания от ново поколение, предназначена за енергийния преход и специализирана в придобиването и развитието на геотермална енергия и други преходни енергийни активи в България и Югоизточна Европа, и Eavor Technologies, лидер в геотермалната технология от следващо поколение със затворен цикъл, обявиха скорошното подписване на Споразумение за стратегическо сътрудничество. Това споразумение бележи значителна стъпка към напредъка на нови проекти за геотермална енергия в Югоизточна Европа, използвайки иновативната технология Eavor-LoopTM на Eavor. Съгласно условията на Споразумението за стратегическо сътрудничество, Hyper Energy и Eavor ще си сътрудничат тясно за идентифициране и оценка на нови проекти за развитие на геотермална енергия, първоначално в България и Югоизточна Европа. Това партньорство има за цел да използва авангардната геотермална технология със затворен цикъл на Eavor, комбинирания експертен опит на двете компании в подземното проучване и развитие и задълбочените познания и опит на Hyper Energy в геологията на Югоизточна Европа, за да отключи нови възможности за ускоряване на инвестициите и растежа в устойчивата геотермална енергия проекти за развитие на електроенергия, отопление и охлаждане в целия регион. Първият етап от сътрудничеството ще се съсредоточи върху провеждането на цялостни скринингови проучвания и оценки на пазарната верига за доставки, за да се идентифицират области от взаимен интерес, преди да се премине към оценка на най-перспективните области за икономическо развитие на тези проекти за геотермална енергия от следващо поколение. И двете страни се ангажират да споделят опит, ресурси и разходи, за да стимулират успеха на тези инициативи.
Източник: economy.bg (12.11.2024)
 
"Асарел-Медет" и азерската СОКАР ще газифицират община Панагюрище Обвързващо споразумение за изграждане на битова и обществена газификация в община Панагюрище подписаха азерската държавна петролна и газова компания СОКАР (SOCAR) и българската компания за добив на медни и други руди "Асарел-Медет" по време на световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени. Това лято "Асарел-Медет" обяви, че е получил първата си газова доставка от Азербайджан – от дружеството "Сокар М-газ". В края на юни служебното правителство одобри влизането на "Българския енергиен холдинг" с 20-процентен дял в азерския проект за изграждане на подводен кабел през Черно море до Европа, за да се пренася енергията от азерски възобновяеми източници. В края на май в Букурещ бе подписано споразумение между румънската CNTEE Transelectrica SA, азерската AzerEnerji JSC, грузинската Electrosystem и унгарската MVM за създаване на джойнвенчър за реализацията на проекта. БЕХ ще е петият равноправен партньор с една пета в съвместното дружество, но все още това не е станало факт.
Източник: Медия Пул (14.11.2024)
 
От чугунолеярната на "Прогрес" АД - Стара Загора всяка година излизат по над 15 000 тона продукция. Тя е за целите на хидравликата, автомобилната промишленост и машиностроенето, но също така се произвеждат и декоративни елементи за градската среда. Само около 30% от продукцията на "Прогрес" остава за българския пазар - но се използва отново от фирми, чиито детайли се продават зад граница. Причината - у нас нямаме "крайно машиностроене" с излизащи от заводите например камиони или трактори. Неголямо е търсенето у нас и на стълбовете, пейките и останалите декоративни елементи от портфолиото на компанията - макар иначе да се реализират на три континента. Като всяко енергоинтензивно предприятие, и "Прогрес" има проблеми с нестабилната цена на тока, баланса и "хаотичното развитие" на енергетиката. Затова и компанията инвестира в собствени ВЕИ мощности и батерии. "Прогрес" вече 111 години носи своето име и за това време компанията е видяла местни и световни катаклизми от най-различни мащаби. Затова и инвестиционната програма включва инсталиране на филтри за замърсяванията, подобряване на отоплението и ремонт на битовите помещения
Източник: Money.bg (15.11.2024)
 
Китайските заводи за топене на мед са изправени пред натиск да обуздаят експанзията, която удря рентабилността на индустрията. Жизнеспособността нa заводите по целия свят може да бъде заложена на карта. Най-големият потребител на мед в световен мащаб е на път да произведе около половината от рафинирания метал в света тази година след лудо изграждане на топилни пещи, за да се осигурят доставки, които са от решаващо значение за енергийния преход. Бумът в капацитета продължава въпреки ожесточената конкуренция за оскъдни суровини, която смазва маржовете навсякъде, пише Bloomberg. Ексцесиите в Китай заплашват бъдещето на рафинирането на мед, смята Грант Споре, ръководител на изследванията на металите и минното дело в Bloomberg Intelligence. Операциите в Чили, Европа и Индия могат да бъдат изложени на риск, каза той. Няма сериозно призиви в страната за ограничаване на производството и намаляване на огромния капацитет от нови заводи. Ако главоломната експанзия продължи и наложи съкращения навсякъде по света, повече производство ще бъде съсредоточено в Китай, въпреки че западните правителства се притесняват от контрола му върху стратегическите елементи. Ситуацията ще ескалира на най-голямото събиране на медната индустрия в Азия в Шанхай тази седмица, когато топилните предприятия са изправени пред преговори относно договорите за доставка на руда, които определят техните маржове. Миньорите имат водещата роля в годишните преговори, тъй като капацитетът изпреварва глобалното производство на мини. Таксите за обработка и рафиниране, плащани на топилните заводи за превръщане на рудата в метал, може да паднат до 40 долара на тон или по-малко за следващата година, според оценки на индустрията, от 80 долара на тон през 2024 г. Подобно споразумение може да доведе загуби на маного места. Предишното дъно е било 43 долара за тон през 2004 г., според консултантската компания за метали CRU Group, която има данни от 1992 г. Търсенето от възобновяеми източници на енергия, електрически превозни средства са на път да нараснат през следващите десетилетия. Това стимулира повече инвестиции по веригата за доставки на мед, но топилните заводи са много по-бързи и по-евтини за изграждане от новите мини. Стремежът на индустрията да намали производството няма голямо въздействие. Производството на рафинирана мед в Китай се е повишило с повече от 5% досега през 2024 г. Миналия месец основната асоциация на металите в страната призова за по-силна правителствена намеса, за да спре "сляпото разширяване". Анализаторите смятат, че китайските производители могат да издържат на условията по-добре от другите, заради предимството си в цените. Повечето от по-старите, по-малко ефективни инсталации вече са пенсионирани, според Sporre на Bloomberg. А големите частни топилни заводи бяха изхвърлени от индустрията през последните години, оставяйки сектора, доминиран от държавни фирми, по-устойчив на финансов натиск.
Източник: Money.bg (15.11.2024)
 
"Асарел-Медет" АД – катализаторът за устойчивото развитие на община Панагюрище През 2023 г. общият данъчен принос на "Асарел-Медет" към бюджета на община Панагюрище достига близо 5 млн. лв., като компанията устойчиво формира 40-45% от собствените приходи в местния бюджет. Възнагражденията в средногорския град изпреварват с над 15% средните нива в страната и с близо 50% средните заплати в област Пазарджик. Безработицата в община Панагюрище се задържа на нива 5.4% през 2022 и 2023 г., като е чувствително под нивата за област Пазарджик и около средната за страната. Най-големите работодатели в община Панагюрище са "Асарел-Медет" и МБАЛ "Уни Хоспитал", която е създадена като публично-частно партньорство между минната компания и община Панагюрище. Общо в групата "Асарел" директно са наети над 2.2 хил. души, като тя осигурява 32% от всички работни места в частния сектор в община Панагюрище.
Източник: Капитал (18.11.2024)
 
През последните 10 години има 30% спад в европейската черна металургия, което дава отражение и в исканията на Eurofer за спешни мерки за справяне с проблемите в тази част на индустрията в Европа. Това коментира Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му черната металургия отдавна е стъпила на основите на устойчивото развитие и е отговорна към обществото и екологията. Проблемите идват от агресивната политика на производители от Далчния Изток, Северна Африка и Турция. Според него страните от Европа са конкурентни на държави като Индия и Китай като производство, качество и екология, но не и на бързината, с която те реагират. В света има около 550 млн. инсталации за свръхпроизводство. Това е 4-годишното производство на Европейския съюз (ЕС), каза той. Според него ЕС доста бавно реагира на световните предизвикателства пред металургичния си сектор, който се нуждае от мерки сега, а не след пет или десет години. За сметка на това цветната металургия, особено в България, е в разцвет, смята той. Страната произвежда около 2 млн. тона металургична продукция, като е ориентирана главно в цветната металургия. Рангелов посочи, че българската металургия е с устойчив характер и това може да се види в развитието ? в последните години след промените. „Всички предприятия се развиват с хармоничен ритъм, като се правят огромни инвестиции в производствени мощности, технологии, екология“, каза той. Рангелов даде пример с „Аурубис България“, които имат много сериозни инвестиционни програми като тази за разширението на соларния ? парк. Стремежът е чрез него да се покриват 30% от енергийните нужди на предприятието. Сериозни са инвестициите, които правят и „Алкомет“, „София Мед“, „Стомана индъстри“, „Етем“, каза той. Това са фирми, предимно ориентирани към експорт, дават много високо качество и по екологични показатели не отстъпват по най-добрите в сектора в цял свят, допълни Никола Рангелов. Той отбеляза, че българските предприятия в сектора отдавна работят в областта на екологията и се стремят да модернизират своите процеси. Освен това работниците в металургичната индустрия имат с около 150% по-високи възнаграждения от средните в промишлеността.
Източник: Инвестор.БГ (18.11.2024)
 
Семейната кмпания "Лалев" ООД - Карлово за 21 г. постепенетто се превърна в мащабно и модерно предприятие за стоманени конструкции. Производството на фирмата се простира върху 23 000 кв.м площ, а фабриката разполага с пълен набор технологично оборудване за завършването на целия производствен цикъл. Дейността на компанията е насочена към производство на стоманени конструкции за строителството на промишлени сгради, хипермаркети на вериги магазини, обществени сгради, спортни съоръжения, жилищни сгради. Компанията произвежда още заваръчни елементи за строителството, пътнотранспортни съоръжения, минната промишленост, нестандартно оборудване, механична обработка. Ръстът в последните години е видим - от 7 млн. приходи през 2018 г. до 14.4 млн. миналата година, с 3.5 млн. лв. печалба. Персоналът на фирмата, който от 3 души в началото вече е около 100. През 2007 г. е реализирана първата значима инвестиция с покупката на цех в стария Карловски тракторен завод в с. Ведраре. През 2011 г. "Лалев" строи нов цех за разкрой и обработка на листова стомана, а през 2015 г. купува съседна сграда, която превръща в заваръчен цех. През 2020 г. компанията изгражда цех за склад и нулева обработка (бластиране) на стоманата, а две години по-късно започва и механична обработка и лазерно рязане в най-новия си цех. През 2023 г. "Лалев" реализира още една иновация - инсталира фотоволтаична електроцентрала с мощност 900 kW. "В момента сме главен изпълнител на производствени сгради на територията на военнопромишлен комплекс и трябва да завършим този обект. Имаме сключени договори за изпълнението на стоманени конструкции на две големи сгради в гр. София. Планираме да увеличим и износа на багерни кофи за европейския пазар", посочва Веско Лалев.
Източник: Капитал (20.11.2024)
 
Германският промишлен гигант Thyssenkrupp пое нова обезценка в размер на €1 милиард, свързан с бизнеса на затрудненото си подразделение за стомана. Компанията изтъква като причина за загубата "предизвикателната пазарна среда", тъй като слабото търсене и азиатската конкуренция нанасят силен удар върху продажбите, предават световните агенции.Конгломератът, чиито продукти варират от стомана до подводници, отчете нетна загуба от €1,4 милиарда през изминалата фискална година, в сравнение с €2 милиарда година по-рано. Някогашният символ на германската индустриална мощ Thyssenkrupp, подобно на много други компании, се бори с отслабващата световна икономика, нарастващата конкуренция от Китай и високите разходи, което го принуждава да търси нови собственици за своя емблематичен бизнес със стомана, както и за подразделението си за военни кораби. Производството на стомана, една от най-енергийно интензивните индустрии, се бори с високите разходи за електроенергия и по-евтините азиатски конкуренти от години, като същевременно се сблъсква с милиарди евро инвестиции за намаляване на емисиите и производство на стомана чрез възобновяеми източници. Няколко ключови звена - стомана, автомобилостроене и материали - отбелязаха спад на поръчките и продажбите през 2023/24 г., като Thyssenkrupp посочва "значително по-слабо търсене" от основните индустрии. Значително по-слабото търсене от ключови клиентски индустрии като автомобилната индустрия, инженерството и строителството имаше отрицателно въздействие върху ключовите финансови показатели на групата през изминалата фискална година. Общите продажби за годината са паднали със 7% до €35 милиарда, а закъсалото стоманодобивно подразделение Steel Europe отчете 18% спад в оперативните печалби. Групата се опитва да отдели звеното, но процесът се оказва труден. По-рано тази година компанията завърши ключова стъпка, като продаде дял на група, собственост на чешкия милиардер Даниел Кретински. Но кризата в подразделението се задълбочи през август, когато неговият шеф и ръководителят на надзорния му съвет напуснаха след сблъсък с Лопес относно най-добрия път напред. От Thyssenkruppнаскоро заявиха, че планират да съкратят работни места и да намалят производството в своя ключов завод за стомана в Дуисбург, въпреки че точният брой на загубите все още не е обявен. Последното обезценяване на стоманата идва, докато преговорите с Кретински, който притежава 20% в стоманения бизнес на корпорацията, продължават с темата този дял може да бъде увеличен до 50%, се казва в доклад на Reuters. Кретински, чрез своя енергиен холдинг EPCG, може да се оттегли от сделка с Thyssenkrupp, ако преговорите за дял 50:50 се провалят. Финансовият директор на Thyssenkrupp коментира пред Reuters през октомври, че компанията ще търси преговори с други производители на стомана за възможни партньорства и обвързване, ако сделката не се материализира. Въпреки че обезценките причиниха нетна загуба от €1,5 милиарда за групата през 2024 г., ThyssenKrupp реализира неочакван положителен свободен паричен поток преди сливания и придобивания (M&A) от 110 милиона евро, благодарение на предплащания от клиенти на нейното подразделение Marine Systems. Акциите на Thyssenkrupp, които загубиха 41% от началото на годината, бяха с 8,4% по-високи в сутрешната търговия, най-големият ръст сред германските акции със средна капитализация. Групата, която произвежда различни продукти като подводници и автомобилни части, очакваше отрицателен свободен паричен поток преди сливанията и придобиванията - показател за инвеститорите за оперативното здраве на конгломерата - от около €100 милиона. Акциите на Thyssenkrupp Nucera, в която Thyssenkrupp притежава мажоритарен дял, също бяха с 8,2% по-високи, след като дружеството публикува оптимистично изявление за търговия.
Източник: Money.bg (21.11.2024)
 
?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa ?aтo цялo в cвeтa пpeз o?тoмвpи 2024 г. e 151,2 млн. тoнa, ?oeтo e c 0,4% пoвeчe cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa. Toвa пo?aзвa дo?лaдът нa Cвeтoвнaтa acoциaция нa пpoизвoдитeлитe нa cтoмaнa (Wоrld Ѕtееl Аѕѕосіаtіоn - WЅА). WЅА e eднa oт нaй-гoлeмитe acoциaции нa индycтpиятa в cвeтa. Koмпaниитe, члeнyвaщи в нeя, пpoизвeждaт o?oлo 85% oт cтoмaнaтa в cвeтa. Cпopeд дo?лaдa нa acoциaциятa, пpeз o?тoмвpи Kитaй e пpoизвeл 81,9 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e c 2,9% пoвeчe нa гoдишнa бaзa, a Индия - 12,5 млн. тoнa (c 1,7% пoвeчe). ?peз oтчeтния пepиoд пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в Япoния cпaднa cъc 7,8% дo 6,9 млн. тoнa, a в CAЩ - c 2% нa гoдишнa бaзa дo 6,6 млн. тoнa. B Aзия и O?eaния пpeз o?тoмвpи ca пpoизвeдeни 110,3 млн. тoнa, ?oeтo пpeдcтaвлявa yвeличeниe c 0,9% cпpямo cъщия пepиoд нa 2023 г. Cтpaнитe oт EC ca пpoизвeли 11,3 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e c 5,7% пoвeчe в cpaвнeниe c o?тoмвpи пpeдxoднaтa гoдинa. ?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в cтpaнитe oт Ceвepнa Aмepи?a ?aтo цялo пpeз o?тoмвpи cпaднa c 3,6% дo 8,8 млн. тoнa. A дъpжaвитe oт Южнa Aмepи?a пpeз oтчeтния пepиoд пpoизвeдoxa 3,8 млн. тoнa (+7,2%) cтoмaнa. Cтpaнитe oт Близ?ия изтo? пpeз o?тoмвpи ca пpoизвeли 5 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e c 5,4% пoвeчe нa гoдишнa бaзa. ?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa пpeз o?тoмвpи 2024 г. в Pycия и дpyгитe cтpaни oт OHД, ?a?тo и в У?paйнa, възлизa нa 6,7 млн. тoнa, ?oeтo e c 12,2% пo-мaл?o нa гoдишнa бaзa. A зa 10-тe мeceцa (пepиoдa янyapи-o?тoмвpи) нa 2024 г., тeзи дъpжaви ca пpoизвeли oбщo 71,4 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e нaмaлeниe c 3,8% нa гoдишнa бaзa. ?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa caмo в Pycия пpeз o?тoмвpи 2024 г. ce e cвилo c 15,2% cпpямo cъщия пepиoд нa 2023 г., дo 5,6 млн. тoнa, пo?aзвaт oщe дaннитe oт дo?лaдa нa Cвeтoвнaтa acoциaция нa пpoизвoдитeлитe нa cтoмaнa (WЅА). A ?aтo цялo зa дeceттe мeceцa нa 2024 г., пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в cтpaнaтa e нaмaлялo c 6,8% нa гoдинa бaзa, дo 59,4 млн. тoнa.
Източник: Money.bg (25.11.2024)
 
Българската AMPECO привлече 26 млн. долара ново финансиране Българската компания Ampeco, която разработва платформа за управление на зарядни станции за електромобили, е привлякла нова инвестиция от 26 млн. долара в рунд от серия Б. Финансирането е водено от технологичния инвеститор Revaia, с участието на досегашните инвеститори Cavalry Ventures, BMW iVentures и LAUNCHub. От компанията отбелязват, че инвестицията ще позволи да ускорят развитието на продукта си и да разширят присъствието си на ключови пазари. Те са в Западна Европа, Скандинавия, Великобритания, Северна Америка и Югоизточна Азия. В подкрепа на този растеж планират и да удвоят размера на екипа си през следващите две години. Компанията вече привлече 16 млн. долара рисков капитал през 2023 г. Последната инвестиция увеличава общото финансиране на компанията на 42 млн. долара от основаването ? през 2019 г. От Ampeco отчитат, че са отбелязали значителен растеж от последния си инвестиционен рунд, като вече обслужват над 160 клиенти на 60 пазара и свързват повече от 120 000 зарядни станции към своята платформа. "С това финансиране сме готови да продължим да движим иновациите в софтуера за управление на зареждането на електромобили, помагайки на нашите клиенти да изграждат и разширяват стабилни зарядни мрежи, които ще ускорят глобалния преход към електрическа мобилност. Положителната обратна връзка от пазара затвърди нашата визия за 2025 г., докато се подготвяме да пуснем нови функционалности на платформата, фокусирани върху оперативното съвършенство и мащабируемостта на зарядните мрежи", коментира Орлин Радев, главен изпълнителен директор на Ampeco. Според данни на Международната агенция по енергетика, се очаква продажбите на електрически автомобили да достигнат над 30 милиона до 2030 г. За да подкрепи този растеж, светът ще се нуждае от приблизително 40 милиона публични точки за зареждане до 2030 г., което изисква инвестиция от около 500 милиарда долара в зарядна инфраструктура.
Източник: Money.bg (27.11.2024)
 
Вторият по големина производител на стомана в света ArcelorMittal планира да затвори два завода в Северна Франция, в които работят над 130 души, съобщиха синдикатите, цитирано от световните агенции. ArcelorMittal е последната компания, която обяви планове за съкращаване на работни места и затваряне на заводи във Франция, която се бори с икономически затруднения. Общо 112 души са заети в завода на компанията близо до Реймс и още 24 в Денайн, според синдикатите. "Планира се производството да спре през юни", се казва в изявление на синдикатите. Първите заминавания ще започнат още през април. Миналата седмица ArcelorMittal посочи, че двата обекта страдат от "рязък спад в активността" сред своите индустриални и автомобилни клиенти, "който се ускори през последните месеци". Около сто служители се събраха пред обекта близо до Реймс в понеделник, протестирайки срещу плановете. Работниците бяха призовани да се мобилизират отново. ArcelorMittal призова Европейския съюз да защити конкурентоспособността на европейската стомана. В началото на ноември френската компания за гуми Michelin заяви, че ще затвори два френски завода до началото на 2026 г., последните признаци на борби в европейската автомобилна индустрия. В заводите в Шоле и Ван в Западна Франция работят общо над 1250 души. Най-големият производител на стомана в Германия предлага съкращаване на 5 000 работни места от работната сила и изнасяне или аутсорсинг на други 6 000, тъй като се стреми да намали разходите за персонал с около 10%. Съкращаването на 5000 работни места в стоманодобивното подразделение на Thyssenkrupp AG се планира до 2030 г., според изявление на компанията, цитирано от Euronews. В момента в него работят около 27 000 души.
Източник: Money.bg (29.11.2024)
 
BILLA и EVN изграждат 25 зарядни станции за електромобили в България BILLA България и EVN България изграждат в следващите 18 месеца 25 бързозарядни станции за електромобили в 9 града. Ритейлърът ще предостави място на паркингите на 25 избрани магазина, а доставчика на електроенергия ще осигури техническото оборудване и 100% зелена енергия. Зарядните станции ще са произведени от един от глобалните лидери в областта на технологиите за възобновяема енергия – SunGrow. Те ще са с максимална мощност от 120 kW и ще позволяват едновременното зареждане на два автомобила. Заплащането на енергията ще е само с банкова карта.
Източник: 3e-news (02.12.2024)
 
КЕВР глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от REMIT Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). На "ТЕЦ-Бобов дол" АД за наложени глоби за 80 хил. лв. за осем случая на нарушение регламента. Дружеството не е оповестило за осем случая на непланирана недостъпност на съоръженията си за производство на електроенергия в периода януари-март 2024 г. На "ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3" АД е наложена глоба в размер на 10 хил. лв., защото не е оповестила за спирането на производствените си мощности на 20 февруари тази година, след като изтече договорът ? с Националната електрическа компания (НЕК) за закупуване на електроенергия за регулирания пазар. Дружеството "Ей И Ес - 3С Марица Изток I" ЕООД е санкционирано с 20 хил. лв. за непубликуване на информация да спирането на производствена дейност на 18 юли 2024 г. "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е санкционирано със 7 хил. лв. защото е посочило в Централизирания европейски регистър на участниците на пазара лицензирана платформа за публикуване на вътрешна информация по реда на чл. 4 от REMIT, въпреки сключено споразумение за ползване на платформата на Българската независима енергийна борса.
Източник: News.bg (04.12.2024)
 
Разградско предприятие подобрява условията на труд с евросредства Разградското предприятие Монтажстрой 91, специализирано в изработката и доставката на метални конструкции, получи безвъзмездно финансиране в размер на 295 203,22 лв. по програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 - 2027 г. Средствата се отпускат за създаване на по-здравословни и съобразени с предизвикателствата на климатичните промени условия на труд в предприятието. Проектът включва разработване на зелени модели на организация на труд и изготвяне на зелени карти за организация на работните процеси. Предвижда се още осигуряването на лични предпазни средства, специално работно облекло, колективни предпазни средства и социални придобивки за общо 62 служители. В рамките на изпълнението на проекта Монтажстрой 91 ще достави за служителите каски и антифони за каска, работни обувки, работни комплекти, защитни очила с UV защита, прозрачни очила за монтажници, ръкавици, защитни ръкавици за заварчици, светлоотразителни жилетки, климатици, гардероби, маси, столове, 2 контейнера с по две помещения, шкаф-мивка с батерия и микровълнова фурна. Крайният срок за приключване на проектните дейности е средата на юли 2026 г.
Източник: industryinfo.bg (06.12.2024)
 
Цените на антимона скочиха с 40% в сряда, след като Китай забрани износа за Съединените щати на няколко критични елемента. Китай наложи съществуващите ограничения за антимон, галий и германий - критични елементи, които имат широко разпространени приложения във военната индустрия. Това се случи преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да встъпи в длъжност следващия месец. Китай е най-големият производител на антимон в света, като представлява 48% от глобалното добито производство. Производството на страната през 2023 г. достигна 40 000 тона, почти двойно повече от 21 000 тона на Таджикистан, докато Турция беше третият по големина производител с 6 000 тона, пише Oilprice. Антимонът се счита за стратегически метал, използван във военната индустрия, за боеприпаси, инфрачервени ракети и ядрени оръжия, както и оловно-киселинни акумулаторни батерии, използвани в автомобили и спирчни накладки, благодарение на своите термоустойчиви свойства. Антимонът също се използва и за прозрачността на покриващото стъкло на слънчевите клетки и се използва също и в екраните на смартфоните. Последният ход на Китай идва ден след последните мерки на САЩ срещу сектора на чиповете в Китай, отбелязвайки ескалацията на продължаващата търговска война между двете най-големи икономики в света. Миналата година Китай обяви, че ще наложи ограничения върху износа на осем галиеви и шест германиеви продукта от август 2023 г. като отмъщение за налагането от САЩ на търговски ограничения и мита върху произведени в Китай продукти. На 14 август Китай обяви ограничения върху износа на антимон като част от последния ход на страната за ограничаване на доставките на критични елементи.
Източник: Money.bg (06.12.2024)
 
Главболгарстрой Прифаб - първият завод за сглобяеми стоманобетонни конструкции в България „ГБС - Прифаб“, част от групата „Главболгарстрой“, е първият завод за предварително напрегнати стоманобетонни конструкции в България, който предоставя на своите клиенти Екологичната продуктова декларация за устойчивост (EPD). Заводът е разположен край Пазарджик и в непосредствена близост до Пловдив и Тракия икономическа зона. Преминал е сертифициран анализ на жизнения цикъл за цялата си производствена гама. С EPD сертификата, ГБС става първата компания в строителния сектор, която предоставя екологични декларации за сглобяемите конструкции, които произвежда. Сертификатът разкрива информация за продукта въз основа на неговия жизнен цикъл (LCA), както и допълнителни данни относно екологичните му аспекти. Чрез екологичните продуктови декларации производителят описва екологичното въздействие на даден продукт през целия му жизнен цикъл – от добива на суровини до рециклирането. Тези декларации се базират на анализ на жизнения цикъл (LCA), който измерва въглеродния отпечатък, потреблението на ресурси, генерираните отпадъци и други ключови фактори. Инвестициите в нови машини и технологии са в основата на успеха на „ГБС – Прифаб“. Заводът разполага с високопрецизни автоматизирани системи от един от пазарните лидери в тази област Progress Group, което гарантира бърз и безопасен производствен процес. Това позволява на компанията да произвежда сглобяеми конструкции с изключително качество, които намират приложение в мащабни търговски и промишлени проекти.
Източник: Труд (09.12.2024)
 
България увеличава отбранителните си способности със собствено производство International Armored Group получи регистрация в НАТО на произвежданите бронирани автомобили в Бургас. След откриването на 1 октомври в Бургас заводът на International Armored Group отвори нова страница в историята на отбранителната ни индустрия с производството на бронирани автомобили по стандартите на НАТО. Произвежданата гама от автомобили в голяма степен може да задоволява нуждите на родната армия и полиция, както и да осигурява независимост при доставка на оборудване и компоненти благодарение на кооперация с български производители. В много кратки срокове основните бронирани автомобили, които ще се произвеждат в завода, бяха регистрирани в NSPA - агенцията на НАТО за подкрепа и снабдяване, и получиха съответните кодове и регистрация за производител в България. В портфолиото на първия български завод на д-р Антон Стефов се отличава бойната машина на пехотата “Рила 8х8”. IAG демонстрира четвъртото є поколение на “Централен артилерийски полигон – МО”, където успешно преминаха изпитания по НАТО – STANAG 4569 с ниво на защита от взрив 5а.
Източник: 24 часа (09.12.2024)
 
"Ивкони" атакува и жп превозите, след като превзе автобусните България се готви да либерализира превоза на пътници с железницата, като се очаква монополът на държавната компания "БДЖ Пътнически превози" да падне от 2026 г. След "ПИМК Рейл Експрес" - Пловдив и старозагорската "Рейлимпекс", вече трети участник е подал документи в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за получаване на лиценз. - "Ивкони Експрес" Компанията "Ивкони Експрес" ЕАД е регистрирана с капитал от 200 000 лв през юни 2024 г. с предмет на дейност извършване на железопътни превози на пътници и товари в страната и чужбина, както и осигуряване или наемане на локомотиви и вагони. Дружеството се управлява от 3-членен съвет на директорите. Негов председател е Ивайло Димитров Стоянов, а Теодора Руменова Велева е негов заместник. Георги Атанасов е изпълнителен директор. Собственикът на "Ивкони Експрес" - 38-годишният Георги Атанасов е посочен като един от действителните собственици на автобусната компания "Юнион Ивкони". Две фирми с негово участие държат капитала ?. 86 на сто е на "Транспект", където Атанасов има 50% и която притежава изцяло "Груп Плюс" ЕООД, която на свой ред има 14% от "Транспект". През 2018 г. двата най-големи превозвача у нас - "Юнион Ивкони" и "Груп плюс", бяха придобити от новорегистрираната компания "Транспект", в която Атанасов държи половината от акциите. Преди това той беше мениджър в "Юнион Ивкони". Другата половина от акциите в "Транспект" са на Стоян Йорданов Динев. Година по-късно - през януари 2019 г. "Транспект" получава два кредита от държавната Българска банка за развитие за общо над 41 милиона евро със срок на изплащане от около 9 години всеки. Първият заем от над 29 млн. евро е бил използван за покупката на двете най-големи автобусни компании на пазара. Над 14.3 млн. евро са били платени на Ивайло Константинов, бивш депутат от ГЕРБ, който е държал 49% от капитала на "Юнион Ивкони" до 2019 г. Близо 1.9 млн. евро са платени на "Синтетика" АД за останалите 51% от "Юнион Ивкони", което е странно ниска цена спрямо платеното на Константинов. За покупката на "Грюп Плюс" ЕООД на Галя Топалова и "Минерална вода - Ком" са платени до 12.2 млн. евро. Вторият заем от ББР е за 12.6 млн. евро. Най-голямата сума от близо 6.7 млн. евро са отишли за погасяване на задълженията на компанията към Българо-американска кредитна банка и Общинска банка. С друга част от заема - до 5.2 млн. евро, са погасени задължения към НАП, "Торо Карс", "Евролийз Ауто", "Синтетика" и физически лица. Със 682 124 евро са купени автобуси. Погасителният план предвижда месечно да се внасят по 83 000 евро по единия кредит и още 200 000 евро по другия. Голямото плащане е оставено за последната вноска, която е през 2029 г. Тогава по единия заем трябва да бъдат внесени 5.8 млн. евро, а по другия - 3.7 млн. евро. През последните три години приходите на "Юнион Ивкони" растат. От 33 млн. лв. през 2021 г. надхвърлят 47.3 млн. лв. през 2023 г.. След две години на загуба, през 2023 г. дружеството е излязло на печалба от 2 млн. лв. За компанията работят около 560 служители.
Източник: Медия Пул (09.12.2024)
 
Кризата при втория по големина производител на стомана в света и първи в Европа ArcelorMittal продължава. Стоманодобивният завод на корпорацията в съседна Румъния обяви, че ще намали дейността си от 9 декември (поне) до края на 2024 година в резултат на липсата на поръчки през този период, съобщава Romania Insider. В същото време компанията ще успее да изплати 75% от заплатите на своите 600 служители, пише Ziarul Financiar. Само от фабриката в Румъния загубите на дружеството за добив на стомана са се удвоили до 16 милиона евро за преиода януари-септември, а приходите му са намалели с 13% на годишна база до 420 милиона леи. Пазарната му капитализация спадна с 3,45% на годишна база. Компанията планира да затвори два завода и в Северна Франция, в които работят над 130 души, стана ясно в края на ноември от съобщение на синдикатите. ArcelorMittal е последната компания, която обяви планове за съкращаване на работни места и затваряне на заводи във Франция, която се бори с икономически затруднения. Общо 112 души са заети в завода на компанията близо до Реймс и още 24 в Денайн, според синдикатите. Планира се производството да спре през юни", се казва в изявление на синдикатите. Първите заминавания ще започнат още през април. Миналият месец дружеството призова Европейския съюз да защити конкурентоспособността на европейската стомана. Световният лидер в металургията притежава още две производствени бази в Румъния и има приблизително 127 000 служители по целия свят. През 2020 година компанията обяви постигнато принципно споразумение за продажба на американския си бизнес на местната компания Cleveland-Cliffs Inc. Бизнесът беше оценен от 1,4 милиарда долара, като сделката беше уредена в налични пари и акции. Cleveland-Cliffs плати на ArcelorMittal 505 милиона долара като аванс. Останалата част беше платена в обикновени и привилегировани акции на Cleveland-Cliffs. Сливането намали разходите за американския бизнес на ArcelorMittal със 150 милиона долара годишно, но това не успя да реши глобалните проблеми на дружеството, които през следващите години нараснаха значително.
Източник: Money.bg (10.12.2024)
 
AББ България полага основите на зарядната инфраструктура АББ е един от пионерите и световни лидери в сферата на електрическата мобилност и в частност на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства. Компанията е сред основоположниците на стандартизираните куплунги при бързо DC зареждане – CHAdeMO и CCS през 2010 и 2012 г. Също така през 2010 г. компанията представя на пазара първата европейска бързозарядна DC станция и е и сред първите разработили зарядни устройства за автобуси и камиони. В България първите DC зарядни станции на АББ са инсталирани преди повече от осем години през 2016 г. От този момент насам АББ България е доставила повече от 450 бързозарядни станции, които са монтирани на повече от 300 различни локации, които включват бензиностанции, хипермаркети, търговски центрове, молове, търговски представителства за автомобили, автобуси и камиони, логистични хъбове, индустриални предприятия, електроцентрали, хъбове за зареждане на електромобили и др. Монтираните зарядни станции са с мощност от 20 до 360 kW. Общата инсталирана мощност превишава 30 MW, като на практика АББ България има инсталирани зарядни станции във всеки един областен град както и в много други по-малки населени места и крайпътни локации. Плановете на компанията включват още по-активно участие в разширяването на зарядната инфраструктура в България, както и внедряването на пазара на много нови и иновативни продукти и решения, които да спомогнат за все по-бързото навлизане на електрическата мобилност и у нас.
Източник: 24 часа (10.12.2024)
 
Китай разработи нова технология за производство на желязо, която обещава да трансформира световната стоманодобивна индустрия. След повече от десетилетие изследвания, учените създадоха метод, при който фино смляната желязна руда се "инжектира" в силно нагрята пещ, предизвиквайки "експлозивна химическа реакция". Резултатът е непрекъснат поток от желязо с висока чистота, което се събира в основата на пещта като яркочервени капки, готови за директно леене или бързо преобразуване в стомана, пише Interesting Engineering. Според статия на професор Джан Уенхай, публикувана в списание Nonferrous Metals, този процес отнема едва от 3 до 6 секунди, за разлика от традиционните доменни пещи, които изискват между 5 - 6 часа. Това означава над 3600-кратно увеличение на производителността. Новият метод е особено ефективен при използването на руди с нисък и среден добив, които са в изобилие в Китай. Тази технология не само ще намали разходите за внос на висококачествени руди от Австралия, Бразилия и Африка, но и ще подобри енергийната ефективност на стоманодобивната индустрия с повече от една трета, коментира изданието. Освен това, методът елиминира нуждата от въглища, което значително ще намали въглеродните емисии и ще помогне на Китай да постигне целите си за устойчиво развитие. Основна технологична иновация в процеса е разработването на специално вихрово копие, което може да разпръсква 450 тона желязна руда на час. С помощта на три такива копия един реактор е в състояние да произвежда 7,11 милиона тона желязо годишно. Според професор Джан технологията вече е внедрена в търговско производство. Идеята за този метод идва от САЩ, но китайският екип успява да създаде технология, която директно произвежда течно желязо. След получаване на патент през 2013 г., екипът прекарва десетилетие в усъвършенстване на процеса, преминавайки успешно през лабораторни и пилотни тестове. "Лабораторните и пилотните тестове потвърдиха осъществимостта на този процес", заяви Джан.
Източник: Money.bg (12.12.2024)
 
Близо 10% по-ниски са приходите на най-големите компании в сектора на металите през 2023 г. Първите сигнали за свиване на оборотите се появиха още в началото на миналата година, когато икономическото забавяне в Европа охлади търсенето. Числата сега потвърждават прогнозите и са очаквано продължение на по-слабия ръст през 2022 г. Подобен спад секторът отчита за първи път от 2019 г. От 50 компании в класацията, която освен металургични включва също металообработващи и рудодобивни предприятия, само 19 увеличават приходите си и почти половината от тях с едноцифрено число. Общата им печалба се понижава с 0.5 млрд. лв., макар че заради свитите продажби маржът нараства от 8 на 9%. Добрата новина е, че компаниите запазват персонала си и дори леко го увеличават. Очакванията за тази година като цяло са по-добри - но не при всички и с уговорки. А търсенето на метали отново ще зависи от това доколко склонни са потребителите по веригата нататък да увеличат производството. Металургичният гигант След като три години оглавяваше общата класация "Капитал 100" като най-голямата компания в страната, през 2023 г. медодобивната "Аурубис България", част от германската група Aurubis, отново отстъпва първенството на "Лукойл Нефтохим Бургас". Приходите на "Аурубис" намаляват заради временно прекъсване на работата. "През 2023 г. заводът до Пирдоп и Златица премина през капитален ремонт на част от съоръженията, докато през предходната година нямахме дълги спирания", коментира финансовият директор Васил Досев. "Цените на сярната киселина (която компанията продава като страничен продукт - бел. ред.) бяха под натиск, което също даде отражение. Този ефект бе частично компенсиран от подобрените условия на пазара за суровини", добави той. Независимо от това "Аурубис" остава най-голямата компания в сектора с оборот 7.3 млрд. лв., който е в пъти по-голям от този на следващия в класацията. От дружеството уточняват, че общите приходи, по които се подреждат компаниите в "Капитал 100", включват и приходите от операции по хеджиране и разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при металургичните предприятия и е особено видимо при компаниите с големи обеми като "Аурубис". Само от основна дейност приходите са 7 млрд. лв. и отбелязват 11.4% спад на годишна база. През миналата година компанията започна и най-голямата си инвестиционна програма досега в страната. През следващите 4 години в завода ще бъдат вложени 400 млн. евро в различни проекти. Най-големият от тях е на стойност 120 млн. евро и ще увеличи капацитета за производство на чиста мед с 50%. Очаква се да приключи през втората половина на 2026 г. Прогнозите за 2024 г. са по-добри. "През тази година нямаме планирани продължителни спирания за техническа поддръжка, а промените в търговските условия на първичните суровини са плавни, така че очакваме ръст в приходите", каза Досев. Той обаче уточни, че непредвидимите логистични ограничения, основно свързани със Суецкия и Панамския канал, както и производствени прекъсвания при големи минни компании могат да поставят европейските производители в по-неизгодна позиция спрямо Азия. "Тъй като "Аурубис" работи със средносрочни договори, като цяло имаме добро ниво на сигурност за 2024 г.", добави Досев. Печалби като мед Практически без промяна остават приходите на "София мед", която произвежда изделия от мед и медни сплави. Зад числата стоят два фактора, които действат в противоположни посоки. "Единият е намаляването на цените на металите, които автоматично се прехвърлят към крайния клиент. От друга страна, това се компенсира с увеличение на т.нар. преработвателна цена. Това практически е добавената стойност, от която ние печелим", обяснява главният финансов директор Сергей Влахов. Това се вижда и във финансовия резултат, който нараства с близо 30 млн. лв. (над 56%) през миналата година. "Освен това "София мед" успя да пренесе увеличението на енергийните цени, което видяхме през 2022 и в 2023 г., и да договори и осигури покупката на суровини на добри цени. От тези два елемента ние правим и това голямо увеличение на печалбата", добавя той. Въпреки сътресенията на европейския пазар през тази година компанията очаква не по-лоши резултати от миналата. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от автомобилния сектор, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио", казва Влахов. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от аутомотив сектора, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио. Другият по-голям производител на медни изделия е "Сарк България", който е собственост на турската Sarkuysan и от 2019 г. има завод за проводници в Шумен. През 2023 г. компанията повишава оборота си 4%, а печалбата скача почти двойно. В края на миналата година капиталът беше увеличен от 8 на 12 млн. лв., а наскоро стана ясно, че започва проект за разширение на производствения капацитет. В новата сграда ще се произвеждат медни жици за сектори като енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Очаква се да бъде завършена през 2025 г. Стоманеносиво Възстановяването на транспортните канали през Черно море през миналата година са довели до ръст на производството на стоманени пръти в завода на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията, която е собственост на украинската Metinvest и преработва заготовки от Украйна, беше намалила производството през 2022 г. заради нередовни доставки. През миналата година обаче натоварването на мощностите е било близо 92% (под 78% предходната година), произведена е нова гама арматура за Канада и са възобновени поръчките за САЩ, става ясно от отчета. Около 75% от продукцията е за износ. През 2023 г. продажбите са се увеличили като обем, но са били на по-ниска продажна цена и като цяло приходите се запазват без промяна. Компанията отчита повишени финансови разходи по линия на сключени договори за факторинг, договор за кредитна линия и поради експозициите си в долари. Така крайният финансов резултат е загуба близо 6 млн. лв., но от основна дейност компанията отчита 2.9 млн. лв. печалба. Двуцифрен спад на приходите отбелязва единственият производител на сурова стомана в страната - "Стомана-индъстри", който отново пада под милиардната бариера. Заводът в Перник произвежда широка гама от продукти като дебелa ламарина, армировъчна стомана, специални стомани и други и е част от гръцката група Viohalco. След като през 2022 г. компанията забави ръста си, през миналата година, резултатите вече са надолу. "Стоманодобивът в цяла Европа е в криза поради свръхкапацитетите в Китай и Азия като цяло", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и на борда на директорите на "Стомана-индъстри". По думите, му освен че Китай има свръхкапацитет в световното производство 600 млн. тона над нуждите, в момента страната е в дълбока строителна криза, което пък драстично свива търсенето на вътрешния пазар и води до свръхпредлагане. "От друга страна, търсенето на стомана на световния пазар е понижено заради кризата в автомобилната индустрия и други сектори. Всички тези фактори, взети заедно, водят до много силна уязвимост на стоманодобивната индустрия, основно в Европа", добавя той. Стоманодобивът в Европа е под натиска на свито търсене и свръхпредлагане от Азия Макар че в Европейския съюз има въведени квоти за внос на стомана от трети страни, всяка година те се увеличават с 5%. "При свитото търсене в момента това означава пряко повишаване на вноса и намаляване на местното производство, защото цените от Китай драматично се различават от тези в Европа", казва Петров. Основната причина за тази разлика пък е дисбалансът в цените на енергоносителите, които са значително по-високи на Стария континент. През тази година ситуацията остава без промяна, като според Петров ще се запази и поне през първото шестмесечие на 2025 г. За първи път класацията засича нова компания в сектора - "ВЕ стаал", която се занимава с търговия със стомана, макар че приходите й през 2023 г. намаляват, но след рязък скок (250%) предходната година. Компанията е регистрирана през 2020 г. в София. Едноличен собственик е "А&А холдингс", която от своя страна е собственост на германския гражданин Дхрув Неераж Кохар (85%), индиеца Канника Дхрув Кохар (10%) и гражданина на Сейнт Лусия Рену Неераж Кохар (5%). Управител е нидерландецът Мукеш Кумар Верма. Според отчета й почти всичките продажби (близо 99%) са от износ. Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ понижава приходите си близо 28% и отчита загуба през миналата година, която изпълнителният директор Иван Добрев определя като "предизвикателна". "През по-голяма част от годината имахме намаление в производството на олово поради непланирано спиране на основния агрегат за производство на олово", казва той, но добавя, че екипът е успял максимално да съкрати сроковете на престой и да минимализира икономическите последствия. "Престоят на оловното производство беше за срок 7 месеца, на което се дължи основно и намалението на приходите на компанията", уточнява Добрев. Дейността на завода обаче е била повлияна и от много други предизвикателства, свързани с геополитически и икономически фактори. Макар че основният спад при КЦМ идва от приходите от продажба на олово, които намаляват с 50%, отчетът показват, че понижение, макар и по-слабо (около 17%), има и в приходите от продажба на цинк. По данни на БАМИ с изключение на януари през цялата 2023 г. борсовите цени на цинка са останали на ниски нива - под 3000 долара/тон, като дори достигат дъно под 2500 долара/тон - цена, каквато не е имало през последните две години. Инвестиционната програма на КЦМ през 2023 г. е изпълнявана в ограничен размер, като основната част от капиталовите разходи е била насочена към възстановяване на оловното производство, което достига обичайните си обеми през 4-ото тримесечие. Алуминий с добавена стойност Най-големият производител на алуминиеви изделия - "Алкомет" в Шумен, понижава приходите си близо 39% през 2023 г. след аналогичен ръст предходната година и излиза на загуба. Две са основните причини за спада. "Първият фактор, който пряко влияе върху приходите на дружеството, е понижението на стойността на основната суровина", казва изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. През миналата година средната цена на алуминия на Лондонската борса за метали намаля с над 18% - от 2558.13 евро/тон през 2022 г. на 2082.41 евро/тон. Вторият фактор е сложната икономическа среда през 2023 г. "Годината се характеризира със забавяне на икономическия растеж, инфлационни процеси, военни конфликти, икономически войни и нестабилна политическа обстановка. Това доведе до занижено търсене, високи складови наличности и понижен обем на нови поръчки, което от своя страна се отрази на по-ниските приходи за 2023 г. в сравнение с предходната година", обяснява Йорюджю. За тази година компанията предвижда да произведе около 25 хил. тона пресови изделия и 50 хил. тона валцови изделия, като акцентът отново е към засилени продажби на продукти с по-висока добавена стойност. Очакванията са това да осигури около 550 млн. лв. приходи, а като цяло прогнозите са малко по-положителни. През последните години "Алкомет" се фокусира върху производство и продажби на продукти с по-висока добавена стойност Миналата есен "Алкомет" обяви, че ще инвестира 137 млн. лв. през следващите три години, което ще й позволи да увеличи капацитета си и да произвежда нови продукти. Близо половината от сумата е за разширение на валцовото производство, но средства са предвидени и за другите цехове. Малки ръстове през миналата година отчитат двете смесени дружества на гръцката Viohalco и испанската Gestamp, които продължават да инвестират в разширяване, след като преди две години обявиха, че ще вложат още 60 млн. евро в производството в София. "Етем Геспамп алуминиум екстружънс", която произвежда алуминиеви профили за автомобилния сектор и за промишлени приложения, планира да увеличи капацитета си от 31 хил. тона годишно в края на 2023 г. на 41 хил. тона през 2025 г. От отчета става ясно, че през миналата година са придобити активи за 16.8 млн. лв., свързани основно със строеж на ново производствено хале и оборудване на нова преса за екструзия. "Това е част от инвестиционната програма за увеличаване на производствения капацитет поради значително нарастване на търсенето на алуминиеви продукти", се посочва там. Заради по-високите финансови разходи (за лихви) през 2023 г. компанията отчита нетна загуба малко над 6 млн. лв. Над 41 млн. лв. пък са инвестициите в "Гестамп Етем аутомотив България", което се занимава с допълнителна обработка на алуминиеви профили за автомобилния сектор и е сертифицирана като доставчик първо и второ ниво. Компанията доставя части за големи автомобилни компании като BMW, Audi, Mercedes-Benz, Jaguar - Land Rover и Porsche. Както и при другото дружество, увеличените разходи за лихви са основната причина за намаляване на печалбата. Инвестиционната програма продължава и през 2024 г. Медните мини Почти 8% увеличава приходите си най-голямото медодобивно дружество - "Асарел-Медет", което оперира рудника край Панагюрище. "През 2023 г. имаме увеличение на добива спрямо 2022 г., като преработената медна руда е с 1.5 млн. тона, или 11% повече, което води до по-голямо количество медно-флотационен концентрат. Трябва да се отбележи, че ръстът на приходите е постигнат въпреки по-ниската цена на медта на Лондонската борса за метали с 3.6% и по-ниския курс на долара спрямо лева с 2.8% спрямо година по-рано", коментира изпълнителният директор Николай Пелтеков. Има обаче и още един фактор. Компанията последователно инвестира между 75 млн. и 100 млн. лв. всяка година в модернизация и иновации, благодарение на което вече може да преработва ефективно едни от най-бедните медни руди в света - със средно съдържание 0.27% мед, докато преди 30 години е работела със съдържание 0.44% мед. За следващата година прогнозите са за сравнително стабилни цени, като медта ще получава подкрепа от политиката на централните банки за понижение на лихвите с цел насърчаване на икономиката, от очакваните стимули от страна на най-големия потребител в света - Китай, както и от сравнително балансирания за момента пазар. По-ниски са приходите през 2023 г. на другата голяма медодобивна компания - "Елаците-мед", като причината е по-малкото добито количество концентрат. "Това се дължи на качеството на рудата и по-малкото съдържание на мед в нея", казва изпълнителният директор Драгомир Драганов. "Другият фактор са по-ниските цени на медта на Лондонската борса за метали", добавя той. Очакванията за 2024 г. са да се запазят резултатите за приходите. В края на миналата година компанията съобщи, че е доказала медни запаси за още 10 години, което ще й позволи да работи поне до 2041 г. Инвестициите в удължаване живота на мината ще достигнат 1.2 млрд. лв. Златен добив Леко понижение на приходите отчита "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди и е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM). По-малко е количеството на продаденото злато под формата на концентрат, докато това на медта се запазва практически без промяна. И двете стойности отговарят на прогнозите на компанията, като количествата зависят от зоната, в която се добива през съответната година. По същата причина и отново очаквано рязко се покачват продажбите на другото дружество на DPM в България - "Дънди прешъс металс Крумовград", което оперира златната мина "Ада тепе". Компанията отчита рекордно производство на злато заради добив в зони с по-високо съдържание на метала. От отчета на канадската компания става ясно, че през 2023 г. е постигната средна продажна цена на златото от 1957 долара/тр.у., което е 9% над нивото от 2022 г. Цената, на която е продадена медта, е била 4% по-ниска. Положително влияние върху цената на златото през миналата година е оказало търсенето от развиващите се пазари и централните банки, както и увеличеният геополитически риск. При медта основният фактор, който се отразява на цената, е развитието на световната икономика, тъй като металът намира широко приложение в сектори като енергетиката, строителството, транспорта и производството на машини и електроника. През миналата година влияние са оказали ограниченото предлагане и нестабилното търсене, най-вече в резултат на забавянето на икономиката в Китай. Прогнозите за 2024 г. са за лек спад на производството на злато и от двете мини и приблизително същото количество мед в Челопеч. Чугун и злато Две компании отбелязват трицифрен ръст през миналата година. С над 200% увеличава приходите си "Чугунена арматура България". Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации, а заводът се намира в Попово. Дружеството е собственост на Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева чрез "Транспорта" (по 50%). По-рано тази година компанията обяви инвестиционно намерение за въвеждане на допълнително оборудване, с което ще увеличи капацитета си. Над два пъти нарастват приходите и на единствения частен монетен двор в България "Булминт уан". Компанията е базирана в Пловдив и произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки. Причината за скока миналата година е увеличението на пазарния дял в САЩ и Европа и добавянето на нови клиенти и пазарни локации в портфейла, уточняват от "Булминт уан". През 2024 г. компанията очаква да затвърди присъствието си на Запад, както и да започне разработка на потенциалните си пазари на Изток.
Източник: Капитал (13.12.2024)
 
Германското дружество на "Булметал" е сключило договор с клиент от Испания за 1,24 млн. евро Германското дъщерно дружество на производителя на метални опаковки „Булметал“ АД е сключило нов договор с клиент от Испания. Договорът на BIBRA Biagosch and Brandau Germany GmbH е на стойност 1,24 млн. евро. Компанията ще произведе и монтира технологична линия за производство на метални капаци за метални опаковки с диаметър 65 мм. Срокът за изпълнение на договора е 12 месеца. По-рано през годината BIBRA сключи договор с италиански клиент за 1,775 млн. евро, а италианското дъщерно дружество Cevolani Italy Srl си осигури договор за над 3,1 млн. евро в Алжир и за 1,2 млн. евро в Саудитска Арабия. Производственият капацитет на BIBRA е запълнен на 100% до края на първото полугодие на 2025 г. Общите продажби на „Булметал“ за деветмесечието на 2024 г. на консолидирана основа възлизат на над 75 млн. лева при над 78 млн. лева година по-рано, или намаляват с почти 4%. Намалението е заради спада на цените, като обемите на поръчките растат. Компанията отчете консолидирана нетна печалба от близо 4,5 млн. лева за периода при над 3,3 млн. лева година по-рано, което показва ръст от 35%. В последната година акциите на „Булметал“ поскъпват с почти 10%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 68,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.12.2024)
 
МС одобри над 319 хил. лв. по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Куклен Община Куклен ще получи парични средства в размер до 319 793 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура в общината. Финансирането е от бюджета на Министерството на иновациите и растежа след като правителството прие решение за одобряване на финансиране на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания инвестиционен проект „Предприятие за производство на индустриални пещи”, който ще се реализира в община Куклен, област Пловдив, от „Технически системи и индустриални пещи” ЕООД. Вложението на компанията по проекта е в размер на 6 627 000 лв. и предвижда разкриването на 25 нови работни места. А новоизградената инфраструктура ще обслужва и други ползватели в зоната: „Булминт Уан” ООД, „ХМЦ” АД и „Ейч-Ритейл Аутомейшън България” ЕООД, „Шпинер България” ООД и „Одело България” ЕООД, както и всички бъдещи инвеститори. Проектът за Индустриална зона “Куклен” обхваща около 1 000 000 кв. м, разположени на територията на град Куклен, между градовете Пловдив и Асеновград.
Източник: Банкеръ (16.12.2024)
 
Гигантът в минната индустрия Rio Tinto обяви, че ще инвестира 2,5 млрд. долара в разширяването на проекта си за добив на литий в Аржентина. В резултат на това, капацитетът на завода Rincon, който ще произвежда литиев карбонат за батерии за електромобили, ще достигне годишно 60 хил. тона. Преди това проектният му капацитет беше 53 000 тона. Строителството на завода е планирано да започне в средата на 2025 г., а производството на литий трябва да започне през 2028 година. Това е вече втората голяма инвестиция на Rio Tinto в добив на литий само през последните няколко месеца. През октомври компанията обяви, че купува американския производител на литий Arcadium. Сумата на сделката е 6,7 млрд. долара. И когато тя бъде приключена, Rio Tinto ще стане третият по големина производител на литий в света, отстъпвайки само на американската Albemarle и чилийската SQM. Цените на лития от началото на годината досега са спаднали с почти 22%, на фона на свръхпредлагането на тази суровина на пазара. От Rio Tinto очакват търсенето на литий да нарасне през следващите десет години, като се има предвид значението му за прехода към икономика с ниски емисии.
Източник: Money.bg (17.12.2024)
 
Линамар Лайт Металс Русе с нов генерален и оперативен мениджър Лео Матларе e новият генерален и оперативен мениджър на Линамар Лайт Металс Русе, част от международната група Linamar Corporation. Той заема поста от май 2024 г. и вече поставя основите за оптимизиране на производствените процеси, укрепване на връзките с местната общност и изграждане на стратегия за устойчив растеж на завода, съобщават от компанията. Заводът в Русе е ключов икономически фактор за региона с годишен оборот от 45 млн. лева с български компании, от които 20 млн. лева са с фирми от община Русе. С инвестиции в размер на 3 милиона лева за последните пет години, насочени към подобряване на технологиите и сертифициране по международни стандарти за качество и безопасност, заводът осигурява иновации и конкурентоспособност на световно ниво. Нео Матларе е с над две десетилетия опит в управлението на операции и производствени бази в Южна Африка, България, Румъния и Сърбия. В момента е генерален мениджър в Линамар Лайт Металс Русе. Като част от стратегията за развитие, заводът провежда проучвания за внедряване на нови перспективни технологии за производство на алуминиеви компоненти и разширяване на продуктовата си линия отвъд познатите цилиндрови глави и носачи за автомобили. Линамар Лайт Металс Русе ЕООД е част от международната канадска група, произвеждаща и разработваща високотехнологични решения за автомобилната индустрия, индустриално оборудване, земеделска техника и медицината в световен мащаб. Заводът в Русе е една от 75 производствени мощности по света. В предприятието днес работят над 750 служители, които произвеждат алуминиеви компоненти – цилиндрови глави и носачи, за световно известни автомобилни марки – Ауди, Форд, Рено, Волво и Мерцедес.
Източник: Дарик радио (18.12.2024)
 
Геолози откриха най-голямото находище на желязна руда, документирано някога. То може фундаментално да промени начина, по който разбираме геоложките процеси на Земята. Находището е разположено в провинция Хамърсли в Западна Австралия, оценено е на около 5,9 милиарда долара, описано като промяна на играта за минната индустрия и научната общност - и ако това не е достатъчно, то значението му се простира далеч отвъд неговия размер и стойност. Откритието всъщност може да държи ключа към пренаписването на историята на образуването на минерали на Земята. Находището, съдържащо удивителните 55 милиарда тона желязна руда и забележително не само с размера си, но и с геоложката си история, пише dailygalaxy.com. Откритието оспорва съществуващите теории за това как се образуват находищата на желязна руда и как са се развили в продължение на милиарди години. Досега се смяташе, че находищата на желязна руда в района на Хамърсли са много по-стари - смята се, че са на около 2,2 милиарда години. Сега обаче изследователите са стигнали до заключението, че тези находища са значително по-млади, на около 1,4 милиарда години, което показва много по-динамична история на образуването на желязна руда. Откриването на това огромно находище на желязна руда в Австралия оспорва много предположения за историята на Земята и минералните процеси. Трансформацията на желязната руда, от нейната първоначална концентрация от 30% желязо до сегашното й съдържание от 60% желязо, озадачава учените от десетилетия. Доцентът Мартин Данисик от университета Къртин обяснява, че "точната времева линия на промяната на тези образувания от 30% желязо, каквито са били първоначално, до повече от 60% желязо, каквито са днес, не е ясна." Този процес на трансформация, протекъл в продължение на 1,4 милиарда години, сега се изучава по-сериозно, разкривайки жизненоважни факти за условията, довели до такава голяма концентрация на желязо. Още една добра новина за Австралия е, че в глобален мащаб продължава да се минава към по-устойчиво бъдеще и откриването на най-голямото находище на желязна руда в света може да оформи бъдещето на световната търговия и индустрия. Австралия, която вече е лидер в глобалния минен сектор, е готова да затвърди ролята си още повече с разкриването на този огромен ресурс. Глобалното търсене на желязна руда продължава да расте и находището в Хамърсли може да изиграе ключова роля в оформянето на бъдещето на промишленото производство, глобалните вериги за доставки и начина, по който подхождаме към извличането на ресурси в един все по-екологичен свят.
Източник: Money.bg (19.12.2024)
 
Одобрен е Меморандум за разбирателство между правителството и „Индустриална зона Загоре“ Правителството одобри Меморандум за разбирателство с „Индустриална зона Загоре" АД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Изграждане на Индустриален парк Загоре". Проектът ще се реализира в община Стара Загора. С решението се създава и междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на инвестицията. Проектът на „Индустриална зона Загоре" АД предвижда изграждането на съвременен индустриален парк, който да отговори на повишеното търсене, породено от засилен интерес за създаване на нови производствени предприятия. Инвестицията е за 47 582 500 лв. Предвижда се да бъдат разкрити 15 нови работни места, пряко свързани с дейността на дружеството „Индустриална зона Загоре". Приоритетни са инвестиционните проекти, които са особено значими за икономическото развитие на България или за регионите на страната съгласно Закона за насърчаване на инвестициите. Политиката за насърчаване на инвестициите се осъществява от Министерството на иновациите и растежа.
Източник: 24 часа (20.12.2024)
 
Бургаският завод на "Метинвест" - стратегическа точка по пътя към глобалните продажби на стоман Заводът "Промет Стийл" край средецкото село Дебелт играе ключова роля в стратегическата мрежа на групата "Метинвест" (Metinvest) като важна връзка между Украйна и глобалните пазари. Разположен на стратегическо място, той използва суровини от Украйна за производството на дълги стоманени продукти, които се предлагат на международния пазар, посочва групата в доклада си за първото полугодие на 2024 г. В документа се отчита ръст в продажбите на дълги стоманени продукти с 24 на сто спрямо същия период на миналата година. Общите приходи на групата "Метинвест" възлизат на 4,32 милиарда долара, което представлява увеличение от 22 на сто на годишна база. Металургичният сегмент, в който влиза и заводът в Бургас, формира 57 на сто от общите приходи, като в него се отчита умерен ръст от 2 процентни пункта. Особено осезаемо е увеличението в производството на дълги стоманени продукти, което нараства с 24 на сто в контекста на глобалната търговия. Групата отчита стабилни финансови резултати по EBITDA (печалбите преди лихви, данъци, обезценяване и други) от 650 милиона долара, което е ръст от 33 на сто на годишна база. Миннодобивният сегмент е основен двигател за тези резултати, като носи 75 процента от EBITDA, докато металургията генерира 25 на сто от операционната печалба през първото полугодие на 2024 г. Металургичният сегмент на Metinvest отчита продажби в Европа, които съставляват 49 на сто от общия обем на продажбите в този сегмент, докато 21 процента от продажбите се реализират на украинския вътрешен пазар. В миннодобивния сегмент, продажбите в Азия са водещото географско направление с 42 на сто, последвани от тези в Европа - около 32 на сто. През 2023 г. групата възстанови Черноморския коридор за износ, който има централно значение за доставките на железноруден концентрат и стомана към международните пазари. Основна ключова точка по този маршрут са именно бургаските пристанища. В началото на 2024 г. "Промет Стийл" съобщи, че през предходната година не е работил на пълен капацитет, но въпреки това е постигнато рекордно производство. През юли 2023 г. предприятието е произвело над 14 000 тона арматура с диаметър 8 мм, благодарение на нови ролки от твърда сплав. До този момент максималното месечно производство на този вид продукти не е надвишавало 10 000 тона вследствие на техническите ограничения на оборудването. Войната в Украйна почти не се е отразила на работата на "Промет Стийл", което бе потвърдено от предприятието през април 2023 г. с минимална корекция на производствените планове.
Източник: БТА (20.12.2024)
 
Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България Унгарската MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България, съобщи премиерът на Унгария Виктор Орбан. Компанията е подала оферта за "Лукойл Нефтохим" в Бургас и е един от седемте кандидати. Руската компания искала да продаде една от рафинериите си с открит търг, а MOL е единственият кандидат от страна от ЕС. Името на MOL като кандидат за рафинерията се върти от месеци, но от "Лукойл" настояват, че не я продават. В началото на ноември "Файненшъл таймс" написа, че имало фаворит за продажбата - консорциум с компаниите Oryx Global и DL Hudson. Това било посочено в писмо, изпратено до Кремъл, а до финалния кръг стигнали азербайджанската Socar, казахстанската KazMunayGa и турската Opet. През Министерството на енергетиката държавата притежава "златна" акция в рафинерията, която дава право на глас при стратегически решения.
Източник: 24 часа (06.01.2025)
 
Територии на бивша база за утилизиране на боеприпаси край Стралджа да бъдат отредени за зелена енергия ще дискутира Общинският съвет Терени на бившата база за утилизиране на боеприпаси “Стралджа - Мараш” вече имат друго предназначение с прието от Общинския съвет в Стралджа изменение на Общия устройствен план. Три парцела с обща площ от 226 дка за складови и производствени нужди вече придобиват статут за специализирани високотехнологични производства и производство на зелена енергия. Бившата база за унищожаване на боеприпаси все още е жива рана в спомените на хората от близкото село Лозенец (недалеч от пътен възел “Петолъчката”) и други селища в общината, заради тежкия инцидент от 5 юни 2012 г. Стана експлозия, при която загинаха трима работници, осем бяха ранени. Щетите върху частни и обществени сгради и насаждения бяха оценени на 60 млн. лева. С промяната се избягва риска за близките пътища, селища, местности, съоръжения за питейна вода, както и до газопреносна станция “Лозенец”. За един от терените с площ от 118 дка (другите два са държавна собственост) собственикът “Ривърс инвест” ЕАД ще изгради фотоволтаична електроцентрала с мощност до 5 kW.
Източник: Труд (08.01.2025)
 
ЕРП е отчело значителен ръст на печалбата - 153 % За 2023 г. печалбата на ЕРП Запад (Eлектрохолд) след данъчно облагане е 109 млн. лв., направените инвестиции са за 96 млн., а разходите за персонал 104 млн. лв. На ЕРП Север нетната печалба е 92 млн. лв., разходи за външни услуги са 161 млн., за персонал 69 млн., а за материали 9 млн. лв. На ЕРП Юг нетната печалба е 113 млн. лв., при разходи за външни услуги от 73 млн. лв. и амортизации за 85 млн. лв. Според министърът на енергетиката Владимир Малинов 3-те електроразпределителни дружества в България отчитат значителен ръст на печалбата им спрямо 2022 г. , като при едно от дружествата тя е 153%.
Източник: Сега (10.01.2025)
 
Dundee изпълни плана си за добив на злато от българските мини Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals е изпълнила плана си за добив от двете си български мини – „Ада тепе“ край Крумовград и „Челопеч“ през 2024 г. За изминалата година компанията е добила 94 300 унции злато от „Ада тепе“ и 167 000 унции злато от „Челопеч“. Общо това е с около 11% под добитото злато от 2023 г. Спадът е предимно заради мината в „Ада тепе“, докато производството в „Челопеч“ расте на годишна база с малко над 3%. Именно последното тримесечие от годината се оказва най-силно за мината в „Ада тепе“, която в периода октомври – декември е добила 29 000 унции злато. От "Челопеч" пък през последното тримесечие са добити 41 900 унции злато. Допълнително „Челопеч“ е произвела 29.7 милиона паунда мед през 2024 г.
Източник: economic.bg (10.01.2025)
 
Заради скъпия ток: Най-голямото леярско предприятие за черни метали у нас спря Най-голямото леярско предприятие за отливки от ферографитен чугун в България Прогрес АД. Стара Загора спря работа заради високите цени на електроенергията. Това остави близо 540 души без работа и блокира производството на отливки за машиностроенето и автомобилната промишленост. Изпълнителният директор на предприятието, инж. Славин Янакиев, обясни, че компанията е електроинтензивно предприятие с месечна консумация над 2000 мегаватчаса електроенергия. Цените на тока, които през есента достигнаха до десетократно увеличение, правят производството икономически невъзможно.
Източник: News.bg (12.01.2025)
 
Индустриален гигант изгражда нова фабрика за медни жици в Шумен В Шумен започва изграждането на нова производствена база за медни жици, съобщи изпълнителят на проекта "Кастело Прикаст" - специализираното в областта на индустриалното строителство дружество. Инвестицията е в размер на €12 милиона и ще разкрие 50 работни места. Новата фабрика е част от разширението на производствения капацитет на "Сарк България" - компания, която е собственост на Sarkuysan - една от 25-те най-големи индустриални групи в Турция. Производствената сграда ще се намира във Втора индустриална зона на града и ще заема площ от 8015 кв. метра върху терен с обща площ близо 69 хил. кв. м. Тя ще значимо разширение на вече съществуващия завод на "Сарк България", който беше реновиран и разширен през последните години. Пълното завършване на проекта се очаква през май тази година. С новата инвестиция се очаква производственият капацитет на завода да се увеличи до 35 000 тона годишно. Медните жици ще обслужват различни сектори, сред които енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Проектът включва и внедряване на покривно осветление за подобряване на комфорта на работниците, както и специални покривни покрития, които ще повишат ефективността на бъдеща фотоволтаична централа. Турската група Sarkuysan е основана през 1972 г. в Истанбул и е първата успешна публична компания. Около половината от леките и лекотоварни автомобили в Европа използват нейни кабели. Компанията продава и на доставчици на NASA. Дружеството започна производството си в Шумен през 2019 г., като за период от пет години успя да увеличи капацитета си с до 1000% и вече произвежда около 20 000 тона медни жици годишно.
Източник: Money.bg (13.01.2025)
 
Не се очаква металургията да спре работата заради високите цени на тока Няма как в настоящата ситуация българската металургия да спре работата заради високите цени на тока за бизнеса, защото технологично това е сложно и води до още по-големи разходи. А за ликвидация и спиране не мисля, че до там ще се стигне, коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), пред БТА. За да се стигне до ликвидация, тя трябва да е провокирана от предишни проблеми – липса на пазари, на конкурентоспособност, едва ли би могло това да се случи от временно увеличение на цената на тока, посочи още експертът. Eдин топилен агрегат много трудно може да бъде изведен от експлоатация, защото това ще доведе до много големи разходи при повторното му пускане и затова металургичните фирми могат да намалят производството си, за да свият потреблението на електроенергия с произтичащите от това финансови загуби. Тя напомни, че през 2022 г. в период на скокообразно увеличение на цената на тока е имало временно спиране на производство. Леярските фирми работят обикновено с повече електропещи и е възможно определени мощности да бъдат спрени за известно време. Но не мисля, че става въпрос за ликвидация на цялото производството само поради сегашната ситуация, коментира експертът. Разбира се това са загуби и е наложително да се намери решение на въпроса с компенсациите за тока във възможно най-кратък срок, посочи експертът. В България цената на тока за енергоинтензивните индустрии е по-висока от тази за индустрията в другите страни и липсват дългосрочни договори с диференцирани цени, което в дългосрочен план ще се отрази върху конкурентоспособността на индустрията. В металургията потреблението на газ и електроенергия е разделено почти поравно, като при производството на черни метали по-голямо е потреблението на природен газ, а в цветната металургия - на електроенергия заради рафинирането на цинка и медта, посочи експертът. Представител на БАМИ е участвал в работна група, която е провела срещи на високо ниво с представители на Министерския съвет, основно с министъра на енергетиката и с представените в парламента политически сили, техните ръководства и експерти. Политими Паунова допълни, че всички те са дали гаранция и са поели ангажимент въпросът с компенсациите за бизнеса да бъде решен с приемане на бюджета и допълнителните текстове, в които сегашната държавна помощ за високата цена на електроенергия да бъде продължена през тази година.
Източник: Труд (14.01.2025)
 
Германската Kayser отваря завод за авточасти в Плевен Германската Kayser Automotive Systems планира да инвестира 10 млн. евро през следващите пет години в производството на автомобилни компоненти в Плевен. Чрез местното си дружество "Кайзер аутомотив системс България" тя нае бившата сграда на друга германска компания - "Електрокабел", която преди няколко години прекрати дейност, и още миналото лято започна производство на различни тръбни системи (включително пластмасови резервоари, клапани и др.) за автомобили, като прехвърли част от дейностите си в Полша. С инсталирането на ново оборудване през следващите години се предвижда производството да се разширява, а заетите да достигнат 500 души. Компанията получи сертификат за инвеститор клас А.
Източник: Капитал (14.01.2025)
 
Българската агенция за инвестиции е връчила общо 25 сертификата клас "А" и "Б" през 2024 година Общо 25 сертификата клас "А" и клас "Б" за инвестиционни проекти на компании са връчили от Българската агенция за инвестиции (БАИ) през 2024 година. От агенцията са сертифицирали и два приоритетни инвестиционни проекта по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), съгласно справката в наличния списък със сертифицирани проекти на официалната страница на БАИ. Най-многобройни са издадените сертификати от клас "А" - 22 общо. Предвидените инвестиции по насърчаваните проекти през следващите три години се очаква да надхвърлят 351 млн. лева. Със заявените инвестиции следва да се открият 966 нови работни места в българската икономика. Връчените "Б" клас сертификати са три и са за 7,432 млн. лева инвестиции. Изпълнението на проектите трябва да доведе до разкриването на 53 нови работни позиции. Два са връчените от БАИ сертификата за приоритетен инвестиционен проект през миналата година по реда на ЗНИ, като и двата проекта ще се осъществяват в Община Стара Загора. Подкрепяните проекти са на "Смарт Солар Технолоджис" АД и на Индустриална зона Загоре АД, предвиждащи инвестиции за общо 287,582 млн. лева и създаването на 827 нови работни места. Проектът на "Смарт Солар Технолоджис" АД предвижда изграждане на Завод за производство на соларни панели и клетки в с. Еленино, на територията на Индустриална зона Загоре. Втората приоритетна инвестиция е на Индустриална зона Загоре и е за изграждане на Индустриален парк Загоре за 47,582 млн. лева. Мерките по насърчаване на изпълнението на сертифицираните инвестиционни проекти А клас, Б клас и приоритетни такива, съгласно разпоредбите в ЗНИ, включват предоставянето на административни, финансови, данъчно-осигурителни, обучителни стимули, подкрепа за придобиване на дълготрайни активи, подобрения на инфраструктурата.
Източник: БТА (14.01.2025)
 
Първият български спътник „Балкан-1“, който ще предава данни за програмата „Коперник“ на ЕС, беше изстрелян Изстреляха първия български спътник „Балкан-1“, който ще предава данни за програмата „Коперник“ на Европейския съюз. Той е разработка на компанията „ЕндуроСат“ и бе изведен в орбита с ракетата „Фалкон 9“ на компанията "Спейс Екс" от базата "Ванденберг" в Санта Барбара, Калифорния . Спътникът има за цел да набавя данни от космоса от национален и регионален интерес. Той може да наблюдава морските басейни и кораби, да оказва помощ при бедствия, при създаване на карти на Земята, да извършва мониторинг на крайбрежните зони и на стратегическа инфраструктура. Основната идея е да допринася и за сигурността. На борда има мултиспектрален сензор, който наблюдава Земята и водните басейни в няколко спектрални ленти. Така може да се извлече информация за съдържанието на различни химикали и елементи във водата и почвата, да се следи качеството им, анализирайки нивото на различни замърсители и съдържанието на микропластмаса, поясни той. „Балкан-1“ е наносателит с тегло 32 кг, а сензорът в него има резолюция, чийто пиксел отговаря на 1,5 метра земна площ. Обикаля на 500 километра над Земята. Планираният му живот е пет години, след което е предвидено да се смъкне и да изгори, за да не създава космически отпадък. Това е първият изцяло български сателит, разработен от частна компания с подкрепата на европейски инвеститори. Последният и единствен български държавен сателит е „Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“, който бе изстрелян в Космоса през далечната 1981 г. Това бе и първият български изкуствен спътник, построен в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Теглото му е 1500 kg и все още е в околоземна орбита и предава информация от 11-те си прибора на борда, фокусирани върху изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Комуникацията с него обаче е невъзможна от десетилетия.
Източник: 3e-news (16.01.2025)
 
"Индустриална зона Търговище" търси строител за 21 млн. лв. Започва процедурата за изграждане на един от новите индустриални паркове, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Обществена поръчка за инженеринг на бъдещия "Индустриален парк Търговище" за близо 21 млн. лв. без ДДС е обявена от "Индустриална зона Търговище" (преди "Прима магма груп"). Проектът е един от общо 11, които получиха 206.6 млн. лв. по процедурата AttractInvestBG за развитие на индустриални паркове и привличане на инвестиции. Прогнозната стойност е 20.987 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е до 390 календарни дни. Собственик на бъдещия индустриален парк в Търговище се явява частно-общинския консорциум "Индустриален парк Търговище", където мажоритарен собственик с 62% е "Индустриална зона Търговище", а 38% държи общинската "БКС Индустриален парк Търговище". Целият проект е на стойност 34.6 млн. лв., от които 27.7 млн. лв. се осигуряват по механизма, а 6.9 млн. лв. са собствени средства. Това е вторият най-голям от 11-те проекта, финансирани по МВУ. Според договора крайният срок за изпълнение е 30 юни 2026 г. Индустриалният парк в Търговище ще се разпростира върху територия от 307 дка, от които 189 дка са собственост на частния партньор, а останалите 118 дка са на общинската "БКС Индустриален парк Търговище", в която общината е апортирала дванадесет имота на обща стойност 5.12 млн. лв. на 20 ноември 2023 г. Договорът за финансиране по МВУ е подписан от "Прима магма груп" през юли миналата година, като месец по-късно компанията е преименувана на "Индустриална зона Търговище". В момента тя е и възложител на поръчката. Самата "Прима магма груп" преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници в Търговище, но прекрати дейност и беше придобита от "Рекосайклинг" на Димитър Попов - от своя страна мажоритарен акционер в "Ел Бат". Той беше основният собственик до април миналата година, когато като мажоритарен акционер влиза "Спортланд" с 65.86%. В момента "Рекосайклинг" държи 33.93%, а останалите дялове са собственост на множество физически лица. В "Спортланд" акционери са "Ресурс фонд" (което пък е 75% собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%).
Източник: Капитал (17.01.2025)
 
Торовият гигант „Агрополихим“ АД край Варна ще започне производство на електроенергия Торовият гигант „Агрополихим“ АД, разположен край Варна, ще започне производство на електроенергия чрез оползотворяване на остатъчната топлинна енергия от своите производствени процеси. Това става ясно от предложение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), свързано с новата инвестиция. Производствените инсталации на „Агрополихим“ използват прегрята водна пара като основен енергиен източник за различни технологични процеси. Тя е ключова за: Концентриране на фосфорна киселина, Обработка на амониев нитрат, Производство на фосфорни и комплексни торове и спомагателни производствени дейности. Новото инвестиционно предложение предвижда монтирането на два турбогенератора, които ще преобразуват остатъчната топлинна енергия в електрическа енергия. Чрез тях парата с високо и средно налягане (110 атм. и 40 атм.) ще се разширява до необходимите за производството параметри, като в този процес ще се генерира електроенергия. Според проектната документация, генерираната електроенергия ще бъде използвана изцяло за нуждите на производствените инсталации на „Агрополихим“ АД. Очаква се това да доведе до: Намаляване на външното електропотребление с до 40 %, Оптимизиране на разходите за енергия и подобряване на енергийната ефективност на завода. „Агрополихим“ АД е водещ производител на торове в България и ключов играч на пазара в Югоизточна Европа. Компанията продължава да инвестира в иновации и устойчиви решения, които повишават не само икономическата ефективност, но и намаляват екологичния отпечатък на производството.
Източник: Blitz (20.01.2025)
 
IAG ще строи завод за бронирани машини и в Симитли International Armorеd Group (IAG) избра Симитли за втория си завод в България. Hoвoто пpeдпpиятиe ще е зa виco?oтexнoлoгичнo инoвaтивнo пpoизвoдcтвo нa cпeциaлизиpaнa вoeннa тexни?a. Компанията ще произвежда над 100 модела специализирани логистични бойни и тактически машини - бронирани машини за армията, полицията, спешната медицинска помощ, специалните сили и др. Планираният размер на инвестицията е 5 млн. лв. Инвестицията предвижда производство на дронове и роботика за военната индустрия. Предвижда се в завода да се произвеждат противопожарни и бронирани коли, които ще се управляват с дронове и без жива сила.
Източник: Стандарт (21.01.2025)
 
United Group строи 4 електроцентрали за €120 милиона у нас След телекомуникациите и медиите, собственикът на Vivacom и "Нова телевизия" - United Group, навлиза и в енергетиката като обяви инвестиция от 120 млн. евро в България за изграждането на 3 соларни и една вятърна централа с обща мощност от 124 MW. Новите мощности ще произвеждат 310 000 MWh електроенергия на година към 2027 г. - 160% от нужното за дейността на групата у нас, посочи главният изпълнителен директор на United Group Виктория Боклаг. Вече в експлоатация е ФЕЦ "Могила". Разположена в Старозагорско на територията на индустриален имот на United Group, централата е с пикова мощност от 3MWp. Тя е с над 4600 панела и към нея ще има и 5,5 MWh батерийна инсталация. Изградена е в съседство със сателитен портал, обслужващ голям международен проект. В процес на строителство е ФЕЦ "Бараково" в Югозападна България. Тя е двойно по-мощна - 8 MWp, но също не е на земеделска земя. Най-голямата соларна мощност на United Group е бъдещата ФЕЦ "Грамада" в Северозападна България - с 41 MWp, 59 000 панела, 54 MWh батериен комплекс и възможност да снабди с електроенергия 11 000 домакинства. Още по-мащабен проект (и на практика без аналог у нас) е ВяЕЦ "Кремена" в Североизтночна България. Тя ще е с 15 вятърни турбини с височина от над 125 метра и 162 метра диаметър на ротора. Нейната мощност е 72 MW и ще може да захранва 48 000 домакинства след старта си в началото на 2027 г. Централата ще може да работи над 3300 часа годишно на номинална мощност благодарение на оборудването, което е няколко генерации по-ново в сравнение с останалите вятърни централи у нас. United Group ще инвестира и в електромрежата, с която ще бъдат свързани централите. С помощта на батериите, част от произведеното от ФЕЦ електричество ще се реализира на пазара в моменти на високо търсене.
Източник: Money.bg (23.01.2025)
 
Най-големият производител на стомана в Украйна - едноименното дъщерно дружество на базираната в Люксембург ArcelorMittal, отчита значителен ръст в производството на сурова стомана за отминалата година. То се е увеличило с близо 70%, достигайки до 1,65 млн. метрични тона. Въпреки това производството на компанията остава далеч под предвоенния ? капацитет, пише Ройтерс. За сравнение, продукцията на стоманодобивния завод през 2021 г., последната година преди нахлуването на Русия в Украйна, е достигнала 4,9 млн. тона. Според експерти от бранша обаче в основата му стои нарастването на вътрешното и външното търсене. Друг важен фактор е неотдавнашното деблокиране на ключови черноморски пристанища - критични за украинския износ. Общото производство на стомана в Украйна също отбелязва увеличение от 21,6% през 2024 година, възлизайки на 7,58 млн. тона. Въпреки позитивната тенденция тази цифра остава значително под предвоенните нива от 20-21 млн. тона. Въпреки че стоманодобивният сектор на Украйна показва признаци на съживяване, ситуацията остава несигурна. От ArcelorMittal Kryvyi Rih коментираха, че все още не е достигнала рентабилност поради комбинация от фактори, включително недостиг на електроенергия, високи разходи за електроенергия и неблагоприятни световни цени на металите. Главният изпълнителен директор Мауро Лонгобардо призна, че бизнес планът им е "насочен към оцеляването на компанията" и подчерта, че прогнози е трудно да се правят поради обстановката и факта, че резултатите са далеч от предвоенните нива.
Източник: Money.bg (24.01.2025)
 
Частна компания ще строи ПАВЕЦ на язовир Руен Българска компания „Прайм Индъстри“ ЕАД е подала инвестиционно намерение в РИОСВ-София за изграждане на ПАВЕЦ с мощност от 40 MW край язовир Руен, който се намира в землището на кюстендилското село Преколница. Освен това е планирано на площи в съседство до язовира да бъде инсталирана и фотоволтаична централа. Язовирът е изграден преди 40 години на р. Мала, която се явява приток на р. Лебница, вливаща се в р. Соволянска Бистрица. Височината на язовирната стена е 24 метра с преливник на левия скат. Завиреният обем е 1.4 млн. куб.м. Самият ПАВЕЦ трябва да бъде изграден в опашката на водното езеро, за да се скъси дължината на тръбопроводите, които ще стигат до двете зони.(„Енерго-про“ също заяви интерес да изгради частен ПАВЕЦ в България, който ще се намира край дупнишкото село Самораново). Инвестицията е в размер на 1 млрд. лв. Проектът за ПАВЕЦ предвижда изграждането на два отделни водни басейна – ляв и десен. Левият резервоар ще бъде използван за генериране на енергия през деня, а десният – през нощта. Обемът на водата, която ще може да се съхранява и преработва, е 400 хиляди кубически метра. Капацитетът на левия резервоар е около 3.6 куб.м/сек., а на десния – около 4.8 куб.м/сек. Мощността е еднаква – по 20 MW за всяка зона, разпределени между 4 турбини, всяка с капацитет от 5 MW. Общото производство ще покрива големи енергийни нужди в пикови часове, когато потреблението на ток е най-високо. Електрическото захранване на ПАВЕЦ-а ще се осигури от подстанция, която е собственост на инвеститора. За въпросния захранващ кабел и за напорния тръбопровод ще се учреди право на преминаване през засегнати имоти. В помпен режим ПАВЕЦ-ът ще работи по 5 часа на ден, използвайки евтината електроенергия от мрежата през часовете с ниско натоварване. В турбинен режим също ще работи по 5 часа – през върховите часове на потребление – сутрин от 8:00 до 10:00 ч. и вечер от 18:00 до 21:00 ч. Електроенергията за помпите ще се черпи от мрежа с напрежение 20 kV, предоставена от „Еврохолд“ АД, на по-ниски цени. Освен това инвеститорът планира да изгради ФЕЦ с мощност 100 MW в съседни терени, като се предвижда съоръжението да осигурява около 40% от енергията за нуждите на ПАВЕЦ. „Прайм Индъстри“ ЕАД е учредена през юни 2023 г., като седалището ? е в София. Предметът ? на дейност е свързан с изграждане на съоръжения за производство и реализация на енергия от всякакви видове възобновяеми източници и други дейности. Представлява се от Емил Орлинов Енев.
Източник: economic.bg (24.01.2025)
 
Производството на стомана в света се сви през 2024-а, но в Германия расте Производството на стомана в общо 71 страни, които предоставят данни на Световната асоциация по стоманата (World Steel Association), през декември 2024 г. е нараснало с 5,6% на годишна база, до 144,5 милиона тона, съобщават от организацията, пише Интерфакс. Като цяло за 2024 г. производството на стомана в света е намаляло с 0,9%, до 1,839 милиарда тона. Сред първите 15 страни в света, най-големи производители на стомана, има както такива с намаление на производството, така и с повишение. Най-голямо годишно свиване на производството има при Русия (минус 7%), Южна Корея (минус 4,7%) и Япония (минус 3,4%). При това, по предварителни данни на асоциацията, само да декември 2024 г. Русия има още по-голям спад на производството на стомана - с 8,6% на годишна база. От големите европейски производители на стомана, за 2024 година най-голямо е повишението при Германия - с 5,2%. Забележим ръст на повишение на производството на стомана през 2024 година бележат също Турция (9,4%) и Индия (6,3%).
Източник: Money.bg (28.01.2025)
 
През 2023 г. броят на товарните и пътнически кораби, акостирали в основните пристанища на ЕС е бил 2,2 милиона , което е увеличение с 1,5 на сто спрямо предходната година, отчита Евростат. Най-голям брой плавателни съдове – 477 115 са акостирали в Гърция, следвана от Италия (449 131 плавателни съдове) и Дания ( 322 230 плавателни съдове). За сметка на това Словения (1760 плавателни съдове), Кипър (2090 плавателни съдове) и България (2851 плавателни съдове) отчитат най-малък брой. Спрямо 2013 г. 12 от 22 страни членки отчитат растеж в броя на плавателните съдове, които обслужват. Най-голямо увеличение е регистрирано в Малта (100,8 на сто), Хърватия ( 40,3 на сто) и Испания (31 на сто). Най-голям спад е отчетен във Финландия (26,6 на сто), Латвия (24,3 на сто) и България (21,2 на сто). През 2023 г. средният брутен размер на плавателните съдове, акостирали в основните пристанища на ЕС е 8058 тона, което е с 5,2 на сто повече, отколкото през 2022 г. (7662 тона). Спрямо 2013 г. средният обем на корабите нараства с 18,1 на сто. Белгия отчита най-големия среден обем на плавателните съдове на основните пристанища през 2023 г. (32 446 тона), следвана от Словения (29 578 тона) и Франция (29 173 тона), а най-нисък среден бруто тонаж е регистриран в Хърватия (1533 тона), Гърция (3264 тона) и Дания (3573 тона). Спрямо 2022 г. Италия отчита най-голямото средно увеличение на обема на плавателните съдове, които акостират на пристанищата (25,6 на сто), следвана от България (15,4 на сто) и Румъния (14,6 на сто), докато Малта (6,1 на сто), Дания (3,8 на сто) и Латвия (1,6 на сто) са с най-голям спад. Общо 19 страни членки са регистрирали растеж на средния обем на корабите спрямо 2022 г., като броят им достига 20, когато се прави сравнение с 2013 г.
Източник: БТА (29.01.2025)
 
EК одобри 50 процента безвъзмездно финансиране за изпълнение от ЕСО на прединвестиционни дейности на българска територия по проекта "Кармен" ЕК одобри отпускането на 50% безвъзмездно финансиране за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес „Кармен“. С европейското финансиране Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на три нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2 и Генерал Тошево 2; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на ЕСО. 5,6 млн. евро е общият размер на прединвестиционните дейности, които ще бъдат реализирани от ЕСО на територията на България, като част от изпълнението на проекта „Кармен“. Целта е модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг. През 2023 г. съвместният проект между българския електропреносен оператор ЕСО и румънските преносен оператор „Транселектрика“ и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A. – „Кармен“ стана част от първия списък с проекти от общ и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз. Проектът „Кармен“ предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система. Реализацията на проекта „Кармен“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.
Източник: 3e-news (31.01.2025)
 
Електронни обществени поръчки за 132 млрд. лв. са публикувани за последните 5 г. Общата стойност на публикуваните обществени поръчки през Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) надхвърли 132 млрд. лв. за последните 5 години. Това показват данните от платформата, която беше изградена от „Информационно обслужване“ АД в консорциум със „Сирма Солюшънс“ АД, „Негометрикс България“ ЕООД, „Скейл Фокус“ АД и Адвокатско дружество „Събев и съдружници“. Системата влезе в експлоатация в началото на 2020 г. и изцяло премахна хартиеният обмен на документация. Общият брой на публикуваните електронни обществени поръчки надхвърли 102 000, като само за 2024 година те са над 25 000, което е значително повече в сравнение с предходните години. Най-много са публикуваните обществени поръчки за доставки – близо 50 000, следвани от поръчките за услуги и строителство. Общият брой на сключените договори по успешно проведени обществени поръчки надхвърли 133 000. В системата са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица, а броят на възложителите, които използват ЦАИС ЕОП е 5384. Общо регистрираните служители в администрациите и различни организации, които работят със системата, надхвърля 82 200. „Информационно обслужване“ е българският национален системен интегратор на държавната администрация. Компанията изгражда, поддържа, развива и наблюдава работоспособността на информационните системи с национално значение. Компанията е основен партньор на държавните институции и изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за България.
Източник: econ.bg (31.01.2025)
 
Седем вятърни генератора ще бъдат изградени на територията на община Шабла Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) е дала положително становище на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждане на ветроенергиен парк "Пролез" на територията на община Шабла, съобщиха от фирмата инвеститор "Нимекс - 2024". Компанията посочи, че проектът е от 2009 година, а в момента разрешението е за изграждане на седем вятърни генератора в землищата на селата Горичане и Пролез. Те са част от планирана инвестиция в размер на 120 млн. евро, от които 30 милиона директно ще бъдат инвестирани в местната икономика. Ветроенергиен парк "Пролез" е собственост на "Таалери Енергия", финландска компания за управление на фондове, която спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда и за социална ангажираност при разработката, строежа и експлоатация на проектите си. Те включват вятърни, соларни и акумулаторни мощности в Европа и САЩ, които са с капацитет от 9,3 гигавата (GW). Станислав Гочев и Кенет Лефковиц развиват ВЕП "Пролез" от името на "Таалери Енергия" чрез предприемаческото дружество "ВтЕЦ Горичане" ООД. Екипът им включва инженери и специалисти във всички приложими области.
Източник: БТА (31.01.2025)
 
През последните две десетилетия Китай систематично разширява контрола си върху важни минерали, които са от съществено значение за глобалния енергиен преход и нулевите емисии. Планът е реализиран чрез повече от 20 подкрепяни от държавата финансови институции, твърдят авторите на документа, цитирани от mining.com. Твърденията са базирани на данни, събрани от AidData в американския колеж "Уилям и Мери", разкрива как Китай използва сложна мрежа от финансови механизми, за да доминира в световната верига за доставка на важни минерали. Тези минерали - мед, кобалт, никел, литий и редкоземни елементи, са жизненоважни за популярни технологии като батерии за електрически превозни средства и соларни панели. В периода между 2000 и 2021 г. китайските финансови институции са предоставили заеми за близо $57 милиарда на 19 държави с ниски и средни доходи, показва докладът. Паралелно проучване (Power Playbook: Beijing"s Bid to Secure Overseas Transition Minerals) очертава над 90 ангажимента за заеми и една безвъзмездна помощ за 59 бенефициента. И двете изследвания подчертават използването на огромни валутни резерви, за осигуряването на дългосрочен контрол върху стратегически минерални находища в богати на ресурси държави. Примерите включват добивът на мед и кобалт от Демократична република Конго и Перу, на никел от Индонезия и на литий от Аржентина. Над 75% от тези инвестиции са структурирани така, че да гарантират китайски дялове в собствеността, предимно чрез съвместни предприятия и дружества със специална цел. Кредитирането на минерални суровини често се основава на серийни заеми, а не на еднократни споразумения, което е знак за по-дълбок и дългосрочен ангажимент за осигуряване на ресурси нагоре по веригата. Според AidData почти 25% от заемите в минералния сектор са били подкрепени от китайски гаранти. Тази констатация съответства на няколко скорошни доклада, включително на неотдавнашна статия по темата на The Economist, разкриваща, че през 2023 г. китайските компании са инвестирали около $16 милиарда в чуждестранни мини. В доклада се изразява загриженост относно последиците за приемащите страни, тъй като в 2/3 от случаите съвместните предприятия изключват значителната държавна собственост.
Източник: Money.bg (04.02.2025)
 
"Алкомет" увеличава продажбите през 2024 г. „Алкомет“ АД увеличава продажбите през 2024 г. Ръстът на разходите обаче извежда дружеството на почти същата загуба като предходната 2023 г. Продажбите на компанията към края на декември 2024 г. възлизат на над 521,1 млн. лева при 436,9 млн. лева към края на декември 2023 г., или са с над 19% повече на годишна база. Оперативните разходи на компанията обаче нарастват до над 520,4 млн. лева при 437,8 млн. лева година по-рано, или с почти 19% на годишна база. Като се отчетат и финансовите разходи, основният дял от които са за лихви, дружеството реализира загуба в размер на почти 5,6 млн. лева за 2024 г. при близо 5,7 млн. лева за 2023 г. Увеличението на продажбите на „Алкомет“ е най-вече заради валцовата продукция, докато при пресовата като цяло има намаление, макар че някои категории продукти се представят добре. Търсенето на боядисаните профили на „Алкомет“, използвани за фасадни и интериорни решения, нараства с над 46% на годишна база през 2024 спрямо 2023 г. Същевременно при елоксираните и стандартните профили има спад от, съответно, 5,9% и 5,8%, а при специалните профили – 12,2%. Същевременно компанията реализира почти 59% ръст в продажбите на обмазано фолио през миналата година спрямо предходната. При финстока има ръст от 55,5%, при техническото фолио – почти 57%, при листата – 54%, лентите – 38%, при домакинското фолио – над 47%, при фирменото фолио за конвертиране - 35%. Германия, САЩ, Италия и Полша остават водещите пазари на дружеството с дялове на продажбите от, съответно, почти 19%, почти 15%, над 14% и почти 14%. Разходите за материали на „Алкомет“ нарастват с близо 20% през 2024 г. спрямо 2023 г. до почти 414,8 млн. лева от 323,7 млн. лева заради силните колебания на цената на алуминия на световните пазари. С над 26% се увеличават разходите за външни услуги до почти 23,3 млн. лева от 18,4 млн. лева, а с над 18% - разходите за персонал, до 55,1 млн. лева от 46,5 млн. лева. С 44% се увеличават разходите за лихви на дружеството до над 6,3 млн. лева към края на 2024 г. от почти 4,4 млн. лева към края на 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2025)
 
Сръбската петролна група NIS се изтегля от България и Румъния Сръбската петролна и газова група NIS, която управлява бензиностанциите с бранда Gazprom в Румъния и България, обмисля да напусне двата пазара ако предизвикателствата продължат или се влошат, включително чрез оценка на потенциална пълна или частична продажба на активи, закриване или други механизми за излизане“, се казва във финансовия отчет на NIS за четвъртото тримесечие от 2024 г.. Компанията NIS, контролирана от руската „Газпром“, се сблъсква в България с трудности при операциите надолу по веригата, докато в Румъния са засегнати и операциите нагоре по веригата, казват от компанията. В България „НИС Петрол“ управлява мрежа от 23 бензиностанции под марката Gazprom. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 2.3%, а на пазара на дребно – 2.6%. В Румъния NIS притежава 19 бензиностанции под марката Gazprom и също така участва в проучването и производството на нефт и газ. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 0.4%, докато делът на пазара на дребно е 0.6%. На 10 януари Министерството на финансите на САЩ обяви санкции срещу NIS Petrol като част от по-широки мерки срещу руския енергиен сектор, позовавайки се на контрола върху компанията от руския петролен гигант „Газпром Нефт“. Той притежава 50% дял в NIS, докато компанията майка „Газпром“ притежава 6.15% дял. Сръбското правителство притежава приблизително 30%, а останалата част се държи от миноритарни акционери.
Източник: economic.bg (05.02.2025)
 
ArcelorMittal ще изгради модерно съоръжение за производство на стомана в Калвърт, Алабама. Решението за увеличаване на производствения капацитет има за цел да отговори на търсенето от страна на автомобилния сектор в САЩ. От ArcelorMittalР разкриват, че разходите за изграждането на завода се оценяват на $900 милиона, а производството се очаква да започне през втората половина на 2027 година. Вторият по големина производител на стомана в света заяви, че заводът се очаква да доставя до 150 килотона годишно първокласна стомана (NOES), използвана предимно в производството на по-големи автомобили от типа на пикапи и SUV. Компанията заяви, че търсенето на този вид суровина в САЩ нараства, а вътрешните доставки са ограничени. Затова и от дружеството се надяват на по-високи изкупни цени на количествата, които ще бъдат произведени в съоръжението. Продажбите на нови автомобили в САЩ са се увеличили, достигайки петгодишен връх през отминалата 2024 година, като високите резултати в голяма степен се дължат на хибридните модели, според Wards Intelligence. Производителите на автомобили очакват силните продажби да продължат и през 2025-а. Предложените от президента Доналд Тръмп политики в областта на автомобилостроенето обаче, като премахването на данъчните облекчения за електромобили, могат да се окажат пречка за това.
Източник: Money.bg (07.02.2025)
 
Германската компания "Аурубис" (Aurubis AG), доставчик на цветни метали и един от големите преработватели на мед в света, която има дъщерно предприятие и в България, отчете ръст на приходите и печалбата си, предаде ДПА. По данни от компанията печалбата преди данъци (счетоводна печалба) за последното тримесечие на 2024 г. е била 339 млн. евро. спрямо 72 млн. евро година по-рано. Положителната динамика е водена основно от ръста на приходите и повишаването на запасите от готови стоки и незавършено производство. Промените в тези запаси възлизат на 417 милиона евро за последното тримесечие на 2024 г. спрямо 279 милиона евро за предходната година. Без отчитане на еднократните разходи, счетоводната печалба нараства със 17 на сто до 130 милиона евро от 111 милиона евро, отчетени в периода октомври - декември 2023 г. Нетната печалба на компанията нараства до 256 милиона евро, или 5.87 евро на акция, в сравнение с 58 милиона евро или 1.33 евро на акция за същия период през 2023 г. Приходите на "Аурубис" за последното тримесечие на миналата година са нараснали с 8 на сто до 4.215 милиарда евро, докато година по-рано са били 3.896 милиарда евро.
Източник: Money.bg (07.02.2025)
 
Доналд Тръмп заяви, че в ще наложи мита 25% върху целия внос на стомана и алуминий. Така американският президент разширява търговските си конфликти към металургичния сектор, което е нов етап в протекционистичната политика на Вашингтон. Освен мерките върху продуктите от стомана и алуминий Тръмп заяви, че по-късно през седмицата ще обяви нови реципрочни мита, насочени срещу вноса от широк кръг държави, които налагат такси върху американския износ. Обещаните мита върху стоманата и алуминия идват в момент, когато Тръмп започва втория си мандат с агресивна търговска политика. Новите мита върху стоманата и алуминия, предложени от Тръмп, могат отново да разклатят световните финансови пазари, които в последните седмици бяха подложени на резки колебания заради заплахите на американския президент към търговските партньори на САЩ. Алуминият, търгуван на Лондонската борса за метали, поскъпна с 0.5% до 2633 долара за тон. Докато митата върху вноса на метали се подкрепят от някои ключови синдикати в САЩ и местни производители на стомана и алуминий, те крият риск от повишаване на производствените разходи за широк кръг американски компании. През 2023 г. САЩ са внесли стомана и желязо на стойност 82.1 млрд. долара и алуминий за 27.4 млрд. долара, докато износът на тези метали е бил съответно за 43.3 млрд. долара и 14.3 млрд. долара. Най-големите вносители на стомана в САЩ са Канада, Бразилия и Мексико, следвани от Южна Корея и Виетнам, според данни на правителството и Американския институт за желязо и стомана. С голяма разлика богатата на хидроенергия Канада е най-големият доставчик на първичен алуминиев метал за САЩ, на който се падат 79% от общия внос през първите 11 месеца на 2024 г. Това решение на Тръмп идва на фона на обещанието му да блокира придобиването на US Steel от японската компания Nippon Steel, след като Джо Байдън предприе същите мерки. Въпреки това Тръмп заяви, че би позволил значителна, но не мажоритарна инвестиция в базирания в Пенсилвания металургичен производител от страна на японския му конкурент, като настоя, че митата ще помогнат. "Митата ще направят US Steel много успешна. И мисля, че компанията има добро ръководство", каза Тръмп. Ако Тръмп осъществи плана си за налагане на мита върху металите и редица други продукти, това може да възобнови опасенията, че неговата икономическа политика ще доведе до нов ръст на инфлацията в САЩ и други страни. Тръмп не уточни как точно ще бъдат приложени обещаните реципрочни мита. "Много просто - ако те ни таксуват, ние също ще ги таксуваме", каза той. Коментарите му могат да предизвикат бързи реакции от страна на търговските партньори на Америка, които да търсят начини да избегнат предстоящите мита.По време на първия си мандат Тръмп наложи мита 25% върху стоманата и 10% върху алуминия, но по-късно освободи от мита няколко търговски партньори, включително Канада, Мексико и Бразилия. Мексико е основен доставчик на алуминиев скрап и алуминиеви сплави, припомня Reuters. По-късно бившият президент Джо Байдън договори споразумения за безмитни квоти с Великобритания, Европейския съюз и Япония. От съобщението на Тръмп не стана ясно веднага какво ще се случи с тези действащи договорки за освобождаване от мита и квотни споразумения. "Квебек изнася 2.9 млн. тона алуминий за (САЩ), т.е. 60% от техните нужди. Предпочитат ли те да получават доставки от Китай", попита в платформата Х Франсоа Лего, министър-председател на Квебек. "Всичко това показва, че трябва да започнем предоговаряне на нашето споразумение за свободна търговия със Съединените щати възможно най-скоро, а не да чакаме прегледа, планиран за 2026 г. Трябва да сложим край на тази несигурност."
Източник: Капитал (11.02.2025)
 
ArcelorMittal обмисля потенциално пренасочване на някои от дейностите си в подкрепа на европейския бизнес към Индия на фона на предизвикателства пред стоманодобивният сектор в региона, като натиск от високи разходи и нарастващия внос. Това заяви вторият по големина производител на стомана в света, цитиран от Reuters. Компанията обаче заяви, че производството на стомана няма да бъде преместено в Индия от Европа. Стоманодобивната промишленост в Европа се бори срещу свръхпредлагането от Китай и сега - подобно на други износители - е изправена пред 25% мита върху вноса на стомана и алуминий. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обави това "без изключения". Индия планира да предложи намаления на митата в различни сектори, които биха могли да увеличат вноса на САЩ и да получат тарифни отстъпки, казаха правителствени служители. Компанията ArceloMittal заяви, че проучва разширяването на центъра за бизнес услуги в Индия, за да централизира определени функции за поддръжка. "Инициативата е част от нашите постоянни усилия за оптимизиране на бизнес процесите и привеждане в съответствие с подобни ходове на компании от различни индустрии", казват от групата. Говорител на ArcelorMittal заяви, че е твърде рано да се предоставят подробности за това кои функции може да бъдат засегнати или потенциалното въздействие върху работните места. Европейското звено на компанията засилва усилията за намаляване на непроизводствените разходи на фона на нарастващия натиск върху стоманодобивната индустрия в региона, която вече е обтегната от свръхкапацитета на Китай.
Източник: Money.bg (13.02.2025)
 
Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)
 
Водещи компании в Оман, Абу Даби и Саудитска Арабия планират да създадат дружества за търговия с метали, тъй като регионът се възползва от нарастващото търсене на метали, докато търси варианти за диверсификация отвъд петрола и газа. Базираната в Абу Даби International Resources Holding, миннодобивна компания, която е част от конгломерат, ръководен от влиятелния емиратски принц шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян, вече е сформирала 60-членен търговски отдел за управление на енергийни и метални активи. Освен нея държавната минна компания Minerals Development Oman също е в процес на наемане на високопоставен ръководител, който да оглави 25-членен търговски екип, според главния изпълнителен директор на MDO Маттар ал Бади, съобщава Financial Times. Серията от търговски инициативи идва в момент, когато много петролно зависими държави в Залива се стремят да заемат позиции в глобалната верига на доставки за метали, необходими за енергийния преход, като мед, литий и желязна руда. Някои от най-големите световни търговци на петрол като Vitol, Mercuria и Gunvor също наскоро разшириха дейността си в търговията с метали. Все пак през последните пет години пазарът със суровини постепенно се измества от традиционните центрове като Лондон и Женева към Близкия изток, особено Дубай, където броят на новите търговски офиси нараства. Оман, чийто петролен добив е скромен в сравнение със съседните Саудитска Арабия и ОАЕ, ще създаде търговско дружество под управлението на MDO. Държавната минна компания наскоро възобнови добива на мед от своята мина Ласайл след 30-годишно прекъсване. Затова главният изпълнителен директор на MDO Маттар ал Бади заяви, че новото дружество ще помогне за организирането на разпокъсаните износи на хромит и гипс от Оман, както и за постигане на по-добри цени за ресурсите на страната. MDO води преговори с шест международни компании за търговия със суровини, сред които Trafigura, Glencore, Traxys, IXM, Mercuria и Gunvor, за да постигнат евентуално споразумение за изкупуване на преработената ? мед и за партньорство в търговското ? звено. В Абу Даби един от десетте най-големи производителя на петрол в света - IRH, вече е наел търговски екип за петрол, газ и метали. Компанията разговаря с международни търговци, включително Mercuria, за потенциални търговски възможности. IRH съобщи, че търгува със суровини от трети страни в сферата на цветните метали, енергийните продукти и желязната руда, като същевременно развива "собствен търговски портфейл, обхващащ глобални суровини и структурирани транзакции". Като част от разрастващата се International Holding Company на шейх Тахнун, който е съветник по националната сигурност, IRH навлезе в минната индустрия в края на 2023 г., когато се съгласи да закупи 51% в медната мина Mopani в Замбия за 1.1 млрд. долара. Още едно доказателство за интереса на Персийския залив към металите и минералите е разширяването на минните инвестиции на Абу Даби миналата седмица. Държавният инвеститор ADQ обяви създаването на съвместно предприятие на стойност 1.2 млрд. долара със специализирания инвеститор в метали Orion Resources, което ще се фокусира върху мед, желязна руда и други суровини. Двете страни ще инвестират първоначално по 600 млн. долара. В позиция на най-голямата икономика в региона и водещ износител на петрол в света, Саудитска Арабия инвестира активно в развитието на своя миннодобивен сектор. Правителството го разглежда като трети основен стълб на икономиката наред с петрола и нефтохимическата индустрия. Държавната минна компания Ma'aden и суверенният фонд Public Investment Fund управляват съвместно инвестиционния фонд Manara, насочен към минния добив. Главният изпълнителен директор на Ma'aden Боб Уилт заяви миналата година, че Manara планира да изгради търговски екип, чиято цел ще бъде да "гарантира доставките на стратегически минерали" за Саудитска Арабия. Въпреки това според няколко търговци Manara не е могла да получи метали, произведени през 2024 г. от Vale Base Metals, в която притежава 10% дял, тъй като търговският ? екип все още не е бил сформиран.
Източник: Капитал (20.02.2025)
 
Японската компания Mitsui & Co обяви, че ще придобие 40-процентен дял в акции в проекта за желязната мина Rhodes Ridge в Западна Австралия. Японците ще платят $5,34 милиарда за акциите. Споразумението бележи най-голямата инвестиция на Mitsui Corp. (търговска част от Mitsui Group) в историята. Проектът се намира в Западна Австралия, където компанията участва в развитието на минното дело от 60-те години на миналия век. Rhodes Ridge в момента се определя като най-голямото неразработено находище на желязна руда в света. Според предварителните проучвания там има минимум 6,8 милиарда тона суровина. Близостта на находището до съществуващи проекти за желязна руда намалява капиталовите разходи и рисковете, коментира още главният изпълнителен директор. Производството е планирано да започне до 2030-a, a делът на Mitsui се очаква да осигури първоначално годишно производство от приблизително 16 милиона тона желязна руда, с потенциал да се увеличи до над 40 милиона тона с разширяването на проекта. През фискалната година, приключила през март 2024-та, годишният дял на Mitsui в производството на желязна руда беше 61 милиона тона, предимно базиран на инвестиции във Vale и партньорства с Rio Tinto и BHP. Mitsui разчита на икономии в разходите чрез използване на съществуващата инфраструктура между Rhodes Ridge и близкия проект на Rio Tinto Robe River, в който също има дял. Желязната руда от Rhodes Ridge ще бъде смесена с руда, продавана от Rio Tinto и изнесена в азиатски страни, включително Япония.
Източник: Money.bg (23.02.2025)
 
"Електра" ще инвестира 120 млн. лв. в ремонтна база за самолети до летище Бургас Най-голямата българска компания за техническа поддръжка на самолети от гражданската авиация - "Електра транс глобъл", изглажза един от най-големите хангари за техническа поддръжка на самолети със 7 линии на летище Бургас с прилежащ перон, работилници, учебен център, офиси, паркинги и други съоръжения. Инвестиция за 120 млн. лв. и 1500 работни места. Така бургаската база за техническо обслужване на "Електра транс глобъл" ще стане втората по големина след тази в София на германския гигант Lufthansa Technik, която е с 8 линии. За "Електра" това ще е втората й база, като от 2016 г. българската компания работи във Варна. Заедно с 3-те си линии там тя ще се нареди под номер 1 (поне докато Lufthansa Technik не разшири своята). Към момента Electra Airways очаква 12-ия си самолет, а приходите й за 2023 г. са 135 млн. лв. Изпълнява чартърни и ACMI полети, т.е. самолетът се предоставя с екипажи, техническо обслужване и застраховка да лети по линиите на авиокомпаниите и на техните туроператори. От начало на 2023 г. българското дружество си има и чужди партньори, като заедно основат Vectr Group. В обединението има четири компании с различна дейност. Две от тях са "Електра транс глобъл" и "Електра еъруейс". Следват туроператорът Classic Air, с офиси в Тел Авив и в Италия, и ирландският лизингодател Maverick Horizon, които купуват самолети и ги предоставят на Electra Airways да лети с тях. Ирландската компания участва към момента като съсобственик в двете български дружества. Плановете са за 1500 работни места, като първият етап ще започне с 500. След договора за земята в Бургас сега стартират процеси във всички посоки. Проектът ще отнеме около 3 години, като трябва да се премине през промяна на статута на земята, съгласуване на архитектурните планове, а самото строителство ще е между 9 месеца и година. В момента "Електра транс глобъл" е сертифицирана за техническа поддръжка на Airbus А320, очаква и сертификат за по-новите neo. Има сертификат за Boeing 737 Classic и New Generation и работи за получаване на сертификат и за по-новия MAX. Следващата стъпка предвижда една линия и за по-големи самолети Airbus А330, Airbus А350. Предвижда се и завод за ремонт на самолетни двигатели. В момента ETG Maintenance има в София работилница за ремонт на самолетни компоненти, основно самолетни спирачки, самолетни джанти, пързалки за евакуация, спасителни жилетки, акумулаторни батерии, седалки и т.н. Във Варна в момента тече и процес на изграждане на работилници за ремонт на композитни елементи от самолета, което се съгласува с Fraport. Компанията има и още планове за Варна. Базата за техническо обслужване там не е нейна собственост, но на 1 януари е подписан нов 10-годишен договор с Fraport. Компанията възнамерява там да увеличи линиите от 3 на 5. В авиокомпанията вече има 500 - 600 души, а в мейтънънс дружеството - около 220 - 230. Тази година авиокомпанията ще лети с между 55 и 60 екипажа. Догодина ще са нужни между 85 и 90, защото плановете са за още ръст и 15 самолета през 2026 г.
Източник: Капитал (24.02.2025)
 
Българска енергийна фирма ремонтира единствената ТЕЦ в Черна гора - изгражда и жп линия Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) обяви, че извършва ремонт на ТЕЦ "Плевля" - единствената въглищна топлоелектрическа централа в Черна гора. С мощност от 225 MW, тя осигурява около една трета от електроенергията в страната и играе важна роля в енергийния баланс на страната. Компанията изжражда и жп линия. ЦЕРБ извършва динамичен баланс на 40-тонен ротор с ниско налягане на мобилен стенд IRDBK 140. Тъй като в топлоцентралата няма жп път, необходим за ремонта, ЦЕРБ транспортира от София до Черна гора релси, за да монтира жп линия за мобилния стенд. ТЕЦ "Плевня" използва въглища от местни рудници и осигурява постоянно натоварване на енергийната система в страната. Останалата част от електропроизводството в Черна гора е основно от водноелектрически централи. Топлоелектрическата централа е пусната в експлоатация през 1982 година. Проектирана е с два блока по 210 MW, но е построен само един. През 2019 г. консорциум, воден от китайската Dongfang Electric International Corp, печели търг за реконструкция "Плевня" за €60 милиона. ЦЕРБ е българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения, създадено преди 76 години. Притежава единствена по рода си у нас лаборатория за измерване на вибрации. През есента на миналата година Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД спечели проект за ремонт на втората по големина електроцентрала в Косово. Ремонтът е в ТЕЦ "Косово А" и е по план за модернизация на централата. Възложител на проекта беше енергийната компанията на Косово (КЕК Косово - Kosovo Energy Corporаtion). ТЕЦ "Косово А" се намира на около 8 км от столицата Прищина. Работи с лигнитни въглища и е собственост на КЕК Косово от 1999 година. Към момента на обявения ремонт в централата работеха само 2 от общо 5-те блока. Годишното производство на електричество от ТЕЦ "Косово А" е около 1500 GWh. Страната е силно зависима от електроенергия от изкопаеми горива (92% към 2023 година).
Източник: Money.bg (25.02.2025)
 
Liebherr мести още една част от производството си от Германия към България Германският концерн Liebherr планира да премести още една част от своето производство към България. Става дума за част от завода за смесителна техника на компанията в германския град Бад Шусенрид, провинция Баден-Вюртемберг, в който се правят бетонобъркачки и бетонови възли. От промяната ще бъдат засегнати около 350 служители в Германия. Ръководството на Liebherr-Mischtechnik GmbH обяснява решението с високите производствени разходи на сегашната си локация. Докато конкурентите вече изнасят производството на бетонобъркачки и миксери в страни с по-ниски разходи, Liebherr досега запази своето в Бад Шусенрид. Фирмата е подложена на силен конкурентен и ценови натиск, който се засилва още повече заради кризата в строителния сектор. Затова част от производството, развойната дейност, както и административните функции ще бъдат поетапно преместени в Пловдив, където Liebherr Concrete Technology Marica EOOD вече има производствена база. След преструктурирането заводът в Бад Шусенрид ще се фокусира върху производството на бетонпомпи и измервателна техника, докато производството на бетонови възли и бетонобъркачки ще бъде преместено в България. Компанията планира преместването да се извърши поетапно до 2028 г., като обещава социално отговорен подход към съкращенията и води преговори със синдикатите. Гигантът има в района на Пловдив три завода, като първият производствен обект там е пуснат в експлоатация през 2000 г., а от 2019 г. и направление "Бетонна техника" има производствени мощности в града. Общо над 2000 служители работят за Liebherr у нас.
Източник: Money.bg (26.02.2025)
 
Нетната печалба на Групата “Булметал” расте с 50% до 6.54 млн. лева Групата „Булметал“ отчита ръст на нетната си печалба с 50% до 6.54 млн. лева. Постигнатите резултатите са вторите най-добри след изключително волатилната 2022 година. Продажбите на опаковки растат с 9% в обем и достигат 143 млн. броя, намалението в стойност е вследствие на ценови корекции. При машините продажбите са на исторически рекордни нива, 11% ръст на индивидуалните приходи на дъщерните компании Cevolani и BiBRA до близо 49 млн.лв., преди вътрешногрупови елиминации. Продажбите на резервни части за машини нарастват с 37% на годишна база до 9.6 млн. лева. В същото време вече постъпилите поръчки за нови резервни части за 2025 г. още преди началото на годината са за същия обем. „Булметал“ АД е водещ производител на метални опаковки в България с над 25-годишна история. Годишно компанията преработва над 13 хил. тона суровина като изнася над 70% от продукцията си за над 450 клиента в Централна и Източна Европа. Чрез дъщерните си компании в Италия и Германия (Cevolani и BiBRA), „Булметал“ е и сред основните доставчици на машини за производство на опаковки с клиенти на пет континента. Бизнесът с опаковки традиционно генерира около 2/3 от годишните продажби на Групата. Подемът в машиностроителното направление вече носи над 1/3 от дейността й. България, Румъния, Гърция, Словения, Германия и Италия са водещи пазари за опаковките на „Булметал“, а Европа, Азия, Северна Африка и Южна Америка са водещи пазари за машините на Групата. Акциите на компанията се търгуват на “Българска фондова борса” от 17 януари миналата година. Оттогава цената им расте и в момента сделки се сключват на 9.60 лева за един брой. Така пазарната й оценка е малко над 68 млн. лева.
Източник: Банкеръ (26.02.2025)
 
Европейската комисия обяви, че ще представи планове за това да направи "боледуващия" стоманодобивен сектор в Европа по-конкурентоспособен и да го предпази от надвисналите търговски тарифи на САЩ през пролетта, съобщава Ройтерс. Американският президент Доналд Тръмп обяви планове за въвеждане на нови мита от 25% върху целия внос на стомана и алуминий в Съединените щати, в допълнение към съществуващите мита върху металите. Планът за действие на ЕК ще последва "стратегически диалог" с ключови представители на сектора, който диалог ще бъде председателстван на 4-ти март от шефа на Комисията Урсула фон дер Лайен. Европейската стоманодобивна индустрия призова през ноември ЕК да предприеме незабавни действия, за да предотврати това, което нарече "необратим упадък" на сектора. Индустрията призова ЕК да излезе с планове, насочени към търговията, въглеродната такса на ЕС върху вноса и енергията като част от по-широки предложения за подпомагане на компаниите да постигнат целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. На 4 март производители на стомана, доставчици на суровини и други страни, свързани със сектора, ще обсъдят как да подобрят конкурентоспособността, да стимулират декарбонизацията и електрификацията и да осигурят справедливи търговски отношения, казаха от Комисията. След това вицепрезидентът на ЕК Стефан Сежурн ще стартира "специален план за действие относно стоманата и металите" през пролетта.
Източник: БНР (27.02.2025)
 
Назначено е ново ръководство на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Назначено е ново ръководство на “Национална компания индустриални зони” ЕАД (НКИЗ). В състава на Съвета на директорите на НКИЗ, който вече е вписан в Търговския регистър, влизат Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов. Новият Съвет на директорите на НКИЗ ЕАД е провел заседание, на което е избрал за Изпълнителен директор на компанията Ангел Танев. Мандатът на избраните членове на Съвета на директорите е до провеждане на конкурс по реда и при условията на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за прилагане на ЗПП, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписване на имената им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: Blitz (04.03.2025)
 
Kaнaдc?aтa Vеlосіtу Міnеrаlѕ пpoдaвa злaтнoтo нaxoдищe "Poзинo" нa тypc?aтa Т?rkеr Міnіng От края на миналата година канадската компания Velocity Minerals Ltd. търси купувач за всичките си медни и златни проекти в България. Дружеството е постигнало споразумение за продажба на своя 70-процентов дял в българския златен проект "Розино" на турската T?rker Global Madencilik Sanayi Ve Ticaret A.?. (T?rker Mining) срещу сумата от 55 милиона долара. Още миналата година канадската и турската страна подписаха обвързващо споразумение за прехвърлянето на българските активи. Сделката подлежи на одобрение от акционерите и регулаторите, включва и опция за придобиване на други минерални активи на Velocity в страната. Покупната цена ще бъде платена на два транша: 16,5 млн. долара - след одобрение от акционерите на Velocity и TSX Venture Exchange (TSXV), 38,5 млн. долара - до 18 месеца след първото плащане, като ако бъде платено в рамките на 12 месеца, сумата се намалява с 1,5 млн. долара. Ако T?rker Mining не изпълни второто плащане, тя няма да придобие дял в "Розино", а първоначалната сума от 16,5 млн. долара няма да бъде възстановена. "Горубсо-Кърджали" АД, което държи 30% от проекта, ще получи съответния дял от продажната цена. До окончателното приключване на сделката, T?rker Mining ще финансира всички разходи по поддръжката и проучването на проекта, включително завършване на полевите изследвания за изготвянето на проучване за осъществимост и оценка на въздействието върху околната среда. Освен "Розино", турската компания ще има възможност да придобие и други активи на Velocity в България за допълнителни 4 млн. долара, но само след като второто плащане бъде изпълнено. При подписване на сделката Velocity получава и такса за транзакцията от 1 млн. долара. T?rkerler, компанията-майка на T?rker Mining, е турски конгломерат с активи в строителството и инфраструктурните проекти, над 24 000 служители и инвестиции за над 6 млрд. долара. Влизането в минния сектор чрез "Розино" е част от стратегията на групата за диверсификация. Сделката ще бъде гласувана на събрание на акционерите на Velocity на 15 април 2025 г. и изисква одобрение с мнозинство от две трети. Очаква се TSXV и други регулаторни органи да дадат зелена светлина за финализиране на продажбата. Посредничество по сделката ще бъде възнаградено с комисиона от 4%, подлежаща на одобрение от борсата.
Източник: Money.bg (04.03.2025)
 
"Аурубис" започна огромна модернизация на завода си Мащабна подмяна на електродвигателите и задвижванията започва компания "Аурубис" в своя завод в Пирдоп. Проектът, който тя реализира съвместно с ABB, трябва да доведе до цели 25 гигаватчаса икономия на електроенергия. Заводът е ключов не само за българската икономика, но и за международната индустриална група. Като всяко голямо предприятие, и той използва най-различни помпи, вентилатори, конвейери, охладителни кули и други. Електродвигателите в различните системи на "Аурубис България" ще бъдат подменени, което дава основание да се очаква модернизацията да се изплати само за 3 години и половина. Икономията, еквивалентна на потреблението на над 6200 домакинства, се съчетава с три нови фотоволтаични централи. От "Аурубис" подчертават, че проектите са част от обявената миналата година 4-годишна програма "Инвестиции за прогрес. България 2027". Тя е на стойност 800 млн. лева и така става най-голямата германска инвестиция в действащо производство у нас. Разширява се рафинерията за катодна мед с 50% - от 230 до 340 000 тона годишно. Рафинираната мед е основен експорт на България и ключов материал за енергийната трансформация и свързаността. Подмяната на електродвигателите в "Аурубис" трябва да приключи в рамките на 4-годишната инвестиционна програма на компанията - през 2027 г.
Източник: Money.bg (05.03.2025)
 
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна с представители на стоманодобивната промишленост в ЕС в търсене на начини за справяне с икономическите предизвикателства пред сектора, включително слабо търсене и натиск върху цените, предаде ДПА. Комисията планира да представи след две седмици план за действие, който да помогне на сектора да просперира и да намали въглеродните си емисии.
Източник: 24 часа (05.03.2025)
 
"Аурубис" модернизира медодобивния си завод в България Компанията "Аурубис" (Aurubis) извършва модернизация на медодобивния си завод в България, заменяйки 460 по-стари електродвигатели с нови, които ще бъдат комбинирани със задвижване от технологичната компания АББ (ABB). Очаква се в резултат на спестената енергия от модернизацията, проектът да се изплати за 3,5 години, съобщават от АББ. Заводът на "Аурубис" в Пирдоп, България, се намира на около 70 км източно от София. Той играе ключова роля в мрежата на Групата, преработвайки медни концентрати и произвеждайки медни катоди и аноди, както и съпътстващи продукти като сярна киселина и железен силикат. Заводът използва стотици електрически двигатели в приложения, вариращи от помпи, вентилатори и компресори, през смесители, мелници и конвейери, до газови вентилатори и охладителни кули. Прегледът на оборудването обаче показа, че моторният парк трябва да бъде модернизиран: повече от половината двигатели са на възраст над 25 години и са били ремонтирани многократно през годините, докато по-малко от 5 процента достигат IE2 или по-високи нива на ефективност, пише в съобщението. В търсене на решение, което да спести енергия, да намали емисиите и да помогне за постогане на целите за устойчивост, "Аурубис" е избрал АББ за свой партньор в проекта. Двете компании имат над 10 години сътрудничество помежду си. Двигателите IE5 в обхвата на доставка на АББ се състоят от 265 двигателя SynRM, които ще се използват основно в приложения с променлив въртящ момент като вентилатори и помпи. Те ще бъдат комплектовани с индустриални задвижвания с променлива скорост (VSD) ABB ACS880. От двигателите IE4, 181 са индукционни двигатели с производителност на процеса, които ще се използват в приложения с постоянен въртящ момент като конвейери и миксери. Ще бъдат монтирани четири двускоростни мотора за прецизно позициониране на медни преобразуватели. Тридесет и пет от тези двигатели IE4 ще бъдат доставени в пакети за моторно задвижване. АББ ще достави и десет високоефективни двигатели с директно задвижване RPM AC TM PM, оптимизирани за работа с бавно въртящи се вентилатори на охладителната кула. Ултра-премиум двигателите IE5 и супер премиум двигателите IE4 на АББ ще осигурят общо 28 процента намаление на потреблението на енергия в сравнение със старите двигатели на завода. Годишното спестяване на енергия от 25 гигаватчаса (GWh) е еквивалентно на електроенергията, използвана от около 6250 средни европейски домакинства, и ще намали въглеродните емисии с 12 000 тона годишно. Това подкрепя както целите за устойчивост на "Аурубис", така и съответствието с по-широките индустриални и правителствени екологични стандарти.
Източник: БТА (05.03.2025)
 
Инвеститорът във вятърния парк край Перник утроява мощността му Инвеститорът в пернишкия вятърен парк „Орисол – 2“ иска да модернизира заложените ветрогенератори в проекта, правейки ги по-мощни. За целта компанията „Терраветроссоле“ предлага промяна в настоящото инвестиционно предложение, което включва изграждане на 18 ветрогенератора. Проектът има разрешение за изграждане още от 2013 г. с обща мощност 54 MW, или 3 MW всеки генератор. Сега компанията иска да постигне по-висока ефективност. Броят на ветрогенераторите остава същият (18 броя), но те ще са с обща мощност до 144 MW, или по 8 MW всеки. За целта съоръженията ще са по големи, като новите показатели на турбините са: височина на кулата 160 м, диаметър на ротора 185 м. Вятърният парк ще бъде реализиран в землищата на гр. Перник, гр. Батановци, гр. Радомир и е предвиден на площ от общо 7550 кв. м, от които 4050 за фундаменти на ветроенергийните съоръжения и 3500 за повишаваща подстанция. Двата вятърни проекта – „Орисол 1“ и „Орисол -2“ – имат разрешение за строеж от Регионалната инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ – Перник). Първият е планиран в землището на с. Долна Диканя, община Радомир. Там е заложено да бъдат поставени 21 вятърни генератора с обща мощност 63 MW. По него няма данни компанията да е внасяла нови параметри. Управител на фирмата от 2024 г. е Георги Иванов Александров, а едноличен собственик е „Медия Асетс“, която се управлява от Николай Николов Орешаров. До миналата година „Терраветроссоле“ е била собственост на „Джи Ес Ти Корпорейшън“, в която Александров държи 50%.
Източник: economic.bg (07.03.2025)
 
Rio Tinto обяви мащабна инвестиция в размер на $1,8 милиарда за разработване на проекта за желязна руда Brockman Syncline 1 (BS1) в региона Пилбара в Западна Австралия. Целта е удължаване на експлоатационния живот на минния център Brockman, както и засилването на ангажимента на компанията към производството на желязна руда в региона. BS1 включва разработването на мините Brockman 4 и Greater Nammuldi с общ годишен капацитет от приблизително 130 милиона тона годишно (Mtpa). Предвижда се строителството да започне през тази година, като дейностите включват инсталирането на нова първична трошачка, сухопътен конвейер, участък за непроизводствена инфраструктура и временен лагер за строителните работници. Към момента очакванията са първият реален добив на руда да бъде факт през 2027-а, една година по-рано от първоначалния график. Дейностите пo проекта се реализират в тясно сътрудничество с традиционните собственици Puutu Kunti Kurrama и Pinikura (PKKP) и Muntulgura Guruma. Очаква се това да създаде около 1000 работни места по време на строителната фаза и да поддържа постоянна работна сила от приблизително 600 души, след като започне да функционира. Инвестицията е поредно доказателство за сериозния ангажимент на Rio Tinto в региона, където компанията развива дейност вече почти шест десетилетия. Мината Brockman 4, част от проекта BS1, е произвела 43 милиона тона желязна руда през изминалата година. Удължаването на живота на хъба Brockman е от стратегическо значение за Rio Tinto. Желязната руда остава основен двигател на печалбата на компанията въпреки усилията за диверсификация към други минерали като медта, ключова суровина за зелените технологии.
Източник: Money.bg (08.03.2025)
 
Медодобивната индустрия е под нарастващ натиск, тъй като заводи по целия свят се затрудняват да се конкурират с десетките нови фабрики в Китай, които предлагат евтино производство на червения метал, пише Financial Times. Днес медта намира приложение в електрически автомобили, батерии, захранващи кабели и различни индустриални компоненти, които са ключови за прехода към икономика с нулеви въглеродни емисии. Миналата седмица търговецът на суровини Glencore обяви спиране на дейността на своя металургичен завод Pasar във Филипините. Компанията посочи като причина "все по-предизвикателните пазарни условия", след като таксите, които рафинериите начисляват за преработка на мед, паднаха до исторически минимум. Глобалните предприятия за добив на мед се затрудняват да се конкурират с китайските си съперници, които бързо разшириха капацитета си и вече контролират около половината от световния капацитет за преработка на мед, смятат анализатори на RBC. Индустрията също така се изправя пред несигурност заради заплахата от мита, след като бившият президент на САЩ Доналд Тръмп разпореди разследване на вноса на мед. Разследването за дъмпинг на мед може да позволи на администрацията на Белия дом да наложи мерки като мита или квоти. Търговци предупредиха, че Pasar може да бъде първият от поредица металургични заводи извън Китай, принудени да затворят заради ниските такси, причинени от свръхкапацитет в сектора. Таксите, които металургичните заводи начисляват за преработката на медна руда в червения метал, достигнаха рекордно ниски нива в края на февруари и остават постоянно отрицателни от декември насам. Това означава, че металургичните предприятия на практика плащат, за да обработват рудата. Според информация на Financial Times китайската Tongling Nonferrous Metals Group планира да открие още два металургични завода за мед тази година, което може да влоши свръхпредлагането. В същото време някои търговци коментират, че тежките условия вероятно ще доведат до "още затваряния извън Китай", подобно на случилото се на пазара на никел, където западните компании трудно се конкурират. Главният изпълнителен директор на чилийската минна компания Antofagasta Иван Ариагада заяви пред Financial Times през февруари, че очаква условията да останат непроменени "за известно време". Някои компании ще "търсят начини да намалят използването на своите съоръжения", каза той. Анализатори предупреждават, че металургичните заводи изпитват сериозен финансов натиск, тъй като таксите за преработка са достигнали рекордно ниски нива. Според експерти в бранша условията са изключително тежки и невиждани досега, което допълнително затруднява сектора. Въпреки че исторически ниските такси на спот пазара свиват маржовете, много металургични предприятия генерират по-голямата част от приходите си чрез дългосрочни договори за доставка на медна руда. Тези договори се сключват въз основа на референтна цена, която тази година се очаква да бъде малко над 20 долара на тон в сравнение с тази от 80 долара през миналата година. Металургичните предприятия печелят и от вторичните продукти при преработката на мед - например сярна киселина и други метали, съдържащи се в рудата, като злато. Цената на златото тази година достигна рекордни стойности. Освен това много компании, притежаващи металургични заводи, разполагат и със собствени миннодобивни или преработвателни мощности за мед и имат нужда от тези предприятия, дори ако те не са рентабилни като самостоятелни единици. Все пак затварянето на металургичен завод би било крайна мярка, тъй като възстановяването на дейността му отнема дълго време.
Източник: Капитал (11.03.2025)
 
Air Liquide и „Аурубис“ стартираха проекта за инсталация за разделяне на въздуха Френската компания Air Liquide, която оперира на българския пазар от години, задейства проекта за разширение на инсталацията за разделяна на въздуха. Иновативното съоръжение ще бъде разположено на територията на германския медодобивен гигант „Аурубис“ в Пирдоп. За целта е подадено уведомление за инвестиционно предложение в РИОСВ – София. Инсталацията трябва да влезе в експлоатация през 2027 г. Инвестицията на стойност 100 млн. евро бе обявена от Air Liquide още през миналата година. Освен разширението на въпросната инсталация в Пирдоп, проектът предвижда и обновяване на четири блока за разделяне на въздуха в Германия. Проектът в Пирдоп ще извлича кислород, азот и аргон от околния атмосферен въздух. Той е ключов за немската група, тъй като не само ще увеличи количествата кислород и азот, но и ще позволи на „Аурубис“ да произвежда аргон за индустриалните търговски пазари в цяла Европа. След приключването на проекта бъдещата конфигурация ще бъде съставена от следните блокове, които ще останат в експлоатация и след март 2027 г.: Блок 3 (съществуващ, Sigma 145), Блок 4 (съществуващ, Sigma 190) и Блок 5 – нова инсталация, предмет на уведомлението. Старите съществуващи блокове за разделяне на въздуха, пуснати в експлоатация през 1986 г. (Блок 1 и Блок 2), ще се подържат в режим на дълбок резерв и ще бъдат пускани само при аварийна ситуация.
Източник: economic.bg (12.03.2025)
 
Подписан е договор за продължаване на проучванията в Черно море Mинистърът на енергетиката Жечо Станков подписа с OMV Offshore Bulgaria и NewMed Energy Balkan, документ, с който се продължават проучванията за нефт и газ в блок в „Блок 1-21 Хан Аспарух“. Блокът се намира в изключителната икономическа зона на България в дълбоко Черно море. Двете компании вече притежават по 50% дял в проекта, като OMV Petrom (чрез OMV Offshore Bulgaria) е негов оператор. Българското правителство одобри миналия месец придобиването от NewMed Energy Balkan на 50% от правата по проучванията в площта.
Източник: М-во на икономиката (12.03.2025)
 
АЩ и Европейският съюз (ЕС) влязоха в търговска война, след като американският президент Доналд Тръмп въведе мита от 25% върху вноса на стоманата и алуминия. Решението заплашва развитието на световната икономика, а цените на двата продукта поскъпнаха. Само няколко часа след налагането на митата Европейската комисия (ЕК) обяви, че въвежда реципрочни мерки, които ще засегнат американски стоки на стойност до 26 млрд. евро. Те съвпадат с потенциалните щети върху европейския износ и ще влязат в сила през април, като по този начин Брюксел оставя известно време за преговори с Вашингтон. Брюксел предприе действия, след като в сряда влязоха в сила митата на Тръмп върху вноса на стомана и алуминий в САЩ, тъй като американският президент продължава да изпълнява протекционистичната си търговска програма въпреки нарастващите рискове за рецесия в страната. Европейската комисия възстанови мерките, въведени по време на първия мандат на Тръмп, включително митата върху емблематични американски продукти като уиски "Бърбън", джинси и мотоциклети "Харли-Дейвидсън". Те ще влязат в сила на 1 април. Допълнителни мерки са насочени към промишлените стоки и селскостопанските продукти като птиче и говеждо месо. Те все още трябва да бъдат одобрени от страните от ЕС и ще влязат в сила в средата на април. Миналия месец Тръмп обяви, че ще наложи въпросните мита, разваляйки споразуменията, сключени между неговия предшественик Джо Байдън и търговските партньори на САЩ, които позволяваха определени количества стомана и алуминий да влизат в страната безмитно. Представители на американската администрация не приемат този подход, като смятат, че чуждестранните играчи са отговорни за "рязкото нарастване на износа" на метали за САЩ, което подкопава местните производители. Тръмп също така разшири обхвата на митата върху металите, така че да се прилагат за широк кръг продукти, съдържащи стомана и алуминий, включително ракети за тенис, велосипеди, мебели и климатици. Този ход е част от по-широк пакет протекционистични мерки, въведени от Тръмп след встъпването му в длъжност през януари. Пълният списък на стоманените и алуминиевите продукти, подлежащи на мита, засяга внос за 151 млрд. долара през 2024 г. според анализ на Саймън Евент и Йоханес Фриц от St Gallen Endowment for Prosperity Through Trade. Във вторник Тръмп обяви, че ще удвои митата, прилагани към вноса на стомана и алуминий от Канада, до 50%, ескалирайки търговската си война с един от трите най-големи търговски партньора на САЩ, преди да промени курса си по-късно през деня. Канадската провинция Онтарио, която в понеделник обяви 25-процентна надценка върху електроенергията, изнасяна за САЩ, във вторник обяви, че ще преустанови начисляването на таксата, в опит да деескалира спора с Вашингтон за митата.
Източник: Капитал (13.03.2025)
 
Правителството удължава с 10 години срокът на концесионния договор за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище „Елаците“ в Софийска област, над гр. Етрополе. Рудодобивното предприятие "Елаците – Мед“ АД, което е част от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов, подаде искането пред Министерството на енергетиката още през 2023 г. То е едно от най-големите добивни предприятия в страната, като през 2022 година има приходи от 776 млн. лева, печалба след облагане с данъци от 282 млн. лева и 2050 служители. Основната част от крайния продукт се преработва от завода на „Аурубис България“ в Пирдоп. От 2010 година предприятието извършва и добив на доломитен скален материал от находището „Миал“ край Мирково. Находище "Елаците", което е разработено през 1952 – 1956 г., постепенно се превръща в най-големия меден рудник на Балканския полуостров. Изграденият около него Минно-обогатителен комбинат „Елаците“ е приватизиран през август 1999 г. Решението на Министерския съвет предвижда също промяна на концесионната площ, която се налага поради модела за експлоатация на находището, представен в плана за разработка в периода на исканото удължаване на концесията. Новият размер на концесионната площ е 21 821.8 дка. Министърът на енергетиката ще сключи допълнително споразумение към концесионния договор с „Елаците - Мед“ АД. Концесионният договор за находището е сключен през 1999 г. за срок от 17 години, като през 2006 г. първоначално определеният срок е продължен с 5 години, а през 2012 г. - с още 10 години.
Източник: actualno.com (13.03.2025)
 
БНБ търси купувач за 7,7 хил. тона скрап от монети Българската народна банка (БНБ) обяви търг, чрез който търси купувач за около 7 744 450 кг скрап, който се състои от демонетизирани български монети от неблагородни метали и сплави. По този начин централната банка организира логистиката за бъдещото изкупуване на левовите монети и стотинки след влизането на България в еврозоната и преминаването на страната ни към разплащания с европейската валута. Оферти се събират до 11 април. Към момента наличното количество скрап от монети възлиза на около 52 хил. кг, но то ще нарасне до над 7,7 хил. тона, след като бъдат стопени металните пари, изтеглени от обращение след приемането на еврото като законно платежно средство. Според условията в срока на договора, който е за пет години, скрапът ще бъде продаван на отделни партиди от по минимум 10 тона. Купувачът ще трябва да заплати продажната цена по всяка заявка до пет работни дни от получаването и?. Той ще има още пет дни да приеме и транспортира метала от адресите на БНБ в София, Пловдив и Варна, за да го претопи. До 7-мо число на всеки месец продавачът изчислява усреднена цена на метала/компонентите на сплавта, които са включени в състава на съответния вид скрап. Изчислената усреднена цена е валидна за всички партиди скрап от даден вид, които ще бъдат продадени през текущия месец. Усреднената цена на даден вид скрап се определя на база усреднената за първите три работни дни на текущия месец цена „Offer“ („LME Official Prices“) на компонентите на Лондонската метална борса. Тя се определя в евро, като при необходимост се прилага официалният обменен курс EUR/USD на Европейската централна банка за всеки ден от периода. При необходимост левовата равностойност на усреднената цена за всеки вид скрап ще се изчислява съгласно официалния обменен курс 1,95583 лева за 1 евро. Видът на скрапа, получен от български монети от неблагороден метал, е три вида – мед-цинк-никел, двукомпонентна скрап и скрап от стоманена сърцевина с електролитно покритие. Всеки участник в тръжната процедура има право да представи само една оферта. Централната банка поставя и минимални изисквания към бъдещите купувачи на скрап. Сборът от общия оборот от дейността им за последните три години (2022 г., 2023 г. и 2024 г.) не трябва да е по-малък от 2 357 723,12 лева (1 205 484,69 евро). При сключване на договор избраният купувач предоставя гаранция за изпълнение на договора в размер на 785 907,71 лв.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2025)
 
Секторът за търговия с автомобилни компоненти е оценен на около 600 млн. евро Пазарът на търговията с авточасти в България се оценява на над 1 млрд. лв. В тази сума не са включени големите търговци на гуми като "Диана" и "Медина мед", които биха добавили още около 200 млн. евро. Приходите само на Топ 10 играчи още за 2023 г. са над 1.2 млрд. лв. Само за година средните приходи на първите десет са скочили с близо 20%. Най-големият дистрибутор в Централна и Източна Европа и вече номер две в Европа - полската Inter Cars, откри свое представителство през 2011 г. "Интер карс България" и за няколко години успя да стане водач, като постоянно увеличава преднината си. За 2023 г. компанията отчита рекордни приходи - 601 млн. лв., или растеж от около 27% спрямо предишната година. Очакванията са повишението през 2024 г. да е още около 20%. Подем дойде и от отварянето на голям склад край София, чрез който разполага с голям асортимент от части, за да гарантира бързи доставки. Номер две в сектора - варненската "Елит кар", основана преди 27 години от двама братя, която успя значително да порасне за десет години. През 2013 г. приходите й бяха 27 млн. лв., а за 2023 г. са 139 млн. лв. За ускорението помогна и придобиването през 2019 г. на бизнеса тук на чешката Auto Kelly , която беше купена преди това от щатския гигант LKQ Corporation. Така америкаците влязоха в "Елит кар" като миноритарен акционер. Топ 3 се допълва също от стар местен играч - "Ауто плюс България", която за 2023 г. е отчела оборот от 123.4 млн. лв. (35 млн. лв. през 2013 г.). Централната й база е в София, но разполага и с логистична в Русе, както и с дистрибуторска мрежа от 35 склада. Секторът расте, повечето негови представители са нагоре, но има и губещи. Пример е дългогодишният лидер "Евро 07", който през 2013 г. имаше приходи от 89 млн. лв., но в момента е на нива от около 49 млн. лв. Това пак го прави основен играч в Топ 10, но с далеч по-малък размер. Водещият търговец на авточасти в Румъния AD Auto Total е пред придобиване на българската "Ауто хит", стана ясно преди месец от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията. Русенската фирма е в Топ 10 и е една от известните на пазара, като за 2023 г. приходите й достигнаха 60.2 млн. лв. Заедно с потенциалния купувач са част от друго глобално браншово сдружение - AutoDistribution International (ADI). AD Auto Total купува местна компания с изграден вече бизнес - 30 обекта в различни български градове и над 3000 клиента, и трудно ще може да промени драстично модела й. Тя вече има смесен успех от други свои международни опити - централен склад и клонове в унгарските градове Будапеща и Дебрецен, а също така има регионален хъб и три клона в Молдова. Приходите й за 2023 г. са малко над 440 млн. евро при печалба 24 млн. евро.
Източник: Капитал (15.03.2025)
 
Завод Арсенал отчита рекордно производство на оръжия за 2024 г. Оборотът от производството на боеприпаси и оръжия в завод "Арсенал" за 2024 г. надхвърля милиард лева, заяви изпълнителният директор на завода Христо Ибушев. Създаденият преди повече от век, завод „Арсенал“ е сред основните играчи в света на пазара за оръжия, боеприпаси и всички техни компоненти. Оръжейното предприятие изнася почти 100% от производството си. Над 10 000 души работят в завод "Арсенал", а производството му се разширява постоянно. За последните години са инвестирали над 200 милиона евро.Основните пазари постоянно се сменят, но работят и за превъоръжаването и на Българската армия. Последните данни от 2023 година сочат, че износът на оръжие от България възлиза на 2 167 665 013 евро.
Източник: bTV (17.03.2025)
 
Топ 10 металургични компании От десетте най-големи компании в сектор металургия в България за 2023 г. седем отчитат спад в оборота, докато половината работят на загуба. Средно приходите им се понижават с около 12%, докато средната нетна печалба е с две трети по-ниска. В класацията няма особена промяна спрямо предходната година. Компаниите са същите, но числата са различни. Лидерът от 2022 г. "Аурубис България", през 2023 г. слезе на второ място и въпреки че остава безспорен първенец в сектора си, регистрира спад с близо 14% до 7.3 млрд. лв. приходи. На второ място по приходи е производителят на медни изделия "София мед" с над 1.7 млрд. лв. оборот. Фирмата, която е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco, продава 94.8 хил. тона медни продукти и медни сплави през 2023 г., с 2% повече от предходната година, но именно по-ниските цени на металите понижават леко оборота на компанията. Поевтиняването на енергията обаче оказва положителен ефект и въпреки малко по-слабите постъпления печалбата на дружеството расте с над 50%. Производителят на стомана "Промет стиил" е третата компания с приходи над 1 млрд. лв. Дружеството , което е собственост на украинската Metinvest, внася от украинската страна заготовки за производството. "Промет стиил" произвежда основно арматура, но и стоманени шини и винкели, като общо производството нараства с 18% до над 550 хил. тона готова продукция след възстановяването на транспорта в Черно море. Близо 30% от продукта е за износ към САЩ и Канада. Заради по-високите финансови разходи дружеството регистрира близо 6 млн. лв. загуба. Пернишката "Стомана-индъстри" е вторият представител на гръцката Viohalco в класацията. Компанията, която произвежда легирана стомана и дебелолистови ламарини, отчита приходи близо милиард, но регистрира загуба над 18 млн. лв. Основният пазар на дружеството е ЕС, който формира 89% от приходите. Компанията е единственият производител на стомана с електродъгови пещи в България. Производителят на цинк и олово КЦМ е най-големият работодател в класацията с над 1400 служители. Пловдивската компания е с български собственици, част е от "Холдинг КЦМ 2000", където Румен Цонев, Розин Ангелов и Никола Добрев са сред най-големите акционери, но с миноритарни дялове. Приходите на компанията спадат с близо една трета, като КЦМ регистрира и най-голямата загуба в подреждането - над 33 млн. лв. Класираната на 6-о място "Хъс" е семейна компания за търговия с метали и производство на метални изделия. Основана е през 1990 г. в Пловдив от родителите на сегашните собственици - Александър и Иван Христови Асенови. Освен с търговия с метали компанията се занимава и със строителство, като инвестира в жилищни сгради. За 2023 г. приходите намаляват с над една четвърт и макар че "Хъс" остава на печалба, резултатът рязко се свива. Най-сериозният ръст в приходите отчита "Булминт уан", която произвежда златни и сребърни кюлчета и монети. Цената на златото достигна рекордни стойности през миналата година, като продължава да расте и през тази - вече доближава 3 хил. долара за унция. Предвид нарастващите цени и високата инфлация през последните години, интересът на инвеститорите към благородния метал се увеличи, а това се вижда и в резултатите на компанията от село Браниполе. Приходите растат повече от двойно и вече наближават половин милиард, а печалбата скача четворно до 4 млн. лв. Най-големият спад на оборота през 2023 г. отчита шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет". Приходите на дружеството се понижават с близо 40%, като финансовият резултат е загуба над 5 млн. лв. "Сарк България" произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Дружеството има най-малкия брой служители в класацията, като приходите и печалбата нарастват през 2023 г. Същата година шуменската компания увеличава капитала си от 8 на 12 млн. лв. Бизнесът на "Сарк България" стартира с 6 млн. евро кредит през 2016 г., като производството и продажбите започват през 2019 г. Въпреки че "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" не регистрира спад в приходите, финансовият резултат се влошава и дружеството отчита 6 млн. лв. загуба. Компанията е основана като партньорство между "Етем България" (трети представител на гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Компаниите имат и второ дружество в страната извън топ 10 - "Гестамп Етем аутомотив България", което обработва профили за автомобилния сектор. През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство, като целта е обемът на продукцията да се увеличи от 31 хил. до 41 хил. тона алуминиеви профили през тази година.
Източник: Капитал (18.03.2025)
 
AББ изгради най-големия заряден хъб в България През изминалата 2024 г. бе реализиран проектът за най-иновативния заряден хъб за електромобили в България, предоставящ възможност на клиентите си да се разплащат директно с банкова карта при зареждане. АББ България достави зарядните станции за проекта в партньорство с най-големия си дистрибутор в сферата на зарядната инфраструктура – „Мегалан Пауър Мениджмънт“. Доставени са пет зарядни станции на територията на зарядния хъб, намиращ се в град Велико Търново. Реализираният проект е дело на фирма „Тремол“ ООД и предлага най-иновативното за България решение – разплащане с банкова карта при зареждане на електромобили. Зарядният хъб се намира на изхода на Велико Търново в посока София, като по този начин локацията е от ключово значение за трафика. Инсталираните бързозарядни DC станции представят цялата гама на АББ, като общата инсталирана мощност надхвърля 1 MW. Допълнително захранване за зарядните станции е подсигурено и от фотоволтаична централа, разположена върху навеси над паркоместата за зареждане, както и върху производствените сгради на фирмата в близост. По този начин се осигурява бързо и зелено зареждане. Общата инсталирана мощност на фотоволтаичната централа е над 600 kW. Фирма „Тремол“ ООД специално разработи и вгради в зарядния си хъб система, която прави възможно директното разплащане с банкова карта на място. Това е нещо, което се прави за пръв път в България, а още по-голям интерес предизвиква фактът, че разработката е изцяло самостоятелна. Директното разплащане с карта значително улеснява клиентите като отпада необходимостта от това те да имат допълнителни мобилни приложения с цел оторизация и заплащане на консумираната енергия при зареждане. Целта на фирмата е освен в зарядния хъб във Велико Търново, услугата да се предлага и в цялата страна в бъдеще.
Източник: economic.bg (18.03.2025)
 
Гръцката PPC Group строи нов соларен парк с батерии край Стара Загора Гръцката енергийна компания PPC Group започва изграждането на нова фотоволтаична централа в България. Соларният парк „Колизеум“ ще е разположена в района на Стара Загора, с максимална изходна мощност 165 MWp. Към него ще бъде изградена и батерия за съхранение на енергия с номинален капацитет от 25 MW и мощност 55 MWh, която ще бъде завършена заедно с централата. Свързването на новия проект с електроенергийната система ще се осъществи чрез нова подстанция 33/110 kV, разположена в границите на проекта. За изграждането на централата ще бъдат използвани 260 000 съвременни двулицеви соларни панела. Съоръжението за съхранение на енергия ще използва иновативни LFP батерии с течно охлаждане. Очаква се годишното производство на енергия от проекта да надхвърли 265 GWh, което ще задоволи енергийните нужди на повече от 45 000 домакинства. Експлоатацията на проекта се очаква да предотврати емитирането на приблизително 133 000 тона CO2 годишно. Новият фотоволтаичен парк ще бъде добавен към съществуващия капацитет от 18 MW, с който разполага вятърният парк Garda, който вече работи в България. Той е изграден от DEI Group – дъщерна компания на PPC Group. DEI Group разполага с 208 MW проекти за възобновяема енергия, които вече работят или са в процес на изграждане в страната. Освен това има и допълнителни 550 MW на различни етапи на развитие.
Източник: economy.bg (20.03.2025)
 
На фона на увеличението на митата за внос на стомана и алуминий в САЩ от редица страни, обявени от администрацията на президента Доналд Тръмп, Евростат публикува данни за износа и вноса на стомана и желязо от Европейския съюз през 2024 г. Според тях през предходната година ЕС е изнесъл желязо и стомана и продукти от тях на стойност 77,8 млрд. евро и внася 73,1 млрд. евро, реализирайки търговски излишък от 4,7 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. се наблюдава сериозно увеличение в търговията с тези продукти – износът нараства с 15,2% (с 10,3 млрд. евро), а вносът – с 23,7% (с 14 млрд. евро). Увеличението в стойността на износа и вноса е факт въпреки спада в обема на износа със 17,3% и на вноса с 1,6%, което означава, че увеличението в стойността се дължи главно на увеличение на цените. Износът на ЕС на желязо и стомана се е увеличил с 9,9% от 29,4 млрд. евро през 2019 г. до 32,3 млрд. евро през 2024 г. Вносът на тези стоки пък нараства с 19,7% през същия период, достигайки 39,5 млрд. евро. Същевременно, обемът на износа и вноса спада съответно с 14,6% и 4,1%. Развитието при продуктите от стомана и желязо е сходно. Износът им от ЕС е на стойност 45,5 млрд. евро – с 19,3% повече в сравнение с 2019 г., а вносът е за 33,6 млрд. евро или с 28,7% повече в сравнение с 2019 г. В същия период обаче обемът на износа е намалял с 26%, а на вноса – с 10,1%. Турция е един от основните партньори на ЕС за внос и износ на стомана и желязо през 2024 г., заемайки първо място при износа с общо 6,2 млрд. евро и трето място при вноса с 3,5 млрд. евро. САЩ са вторият най-голям пазар, като износът на желязо и стомана на ЕС в САЩ е на стойност 5,4 млрд. евро. Следват Обединеното кралство с 4 млрд. евро, Швейцария с 2,1 млрд. евро и Мексико с 1,7 млрд. евро. По отношение на вноса Индия е партньор номер едно на ЕС, като през 2024 г. азиатската държава е внесла в Съюза стомана и желязо за 3,9 млрд. евро. Следват Южна Корея с 3,6 млрд. евро, Китай с 3,5 млрд. евро и Обединеното кралство с 3,2 млрд. евро. Между 2019 и 2024 г. износът на желязо и стомана от ЕС в Мексико нараства с 54,1%, а в САЩ – с 51,1%, докато вносът от Индия скача с внушителните 89,2%, а от Южна Корея – с 43%. През 2024 г. ЕС изнася продукти от желязо и стомана на стойност 8 млрд. евро в САЩ – с 45,1% повече спрямо 2019 г. В списъка с най-големите вносители на такива продукти от ЕС следват Обединеното кралство с 6,3 млрд. евро, Швейцария с 3,5 млрд. евро, Норвегия с 2,9 млрд. евро и Китай с 2,8 млрд. евро. По отношение на вноса в ЕС Китай води с 12,5 млрд. евро, възлизащи на 37,3% дял от целия внос на продукти от желязо и стомана в Съюза през 2024 г. Следват Турция с 4,6 млрд. евро, Обединеното кралство с 2,9 млрд. евро, САЩ с 2 млрд. евро и Индия с 1,7 млрд. евро. Данните разкриват значително увеличение на вноса от 2019 г. насам от Турция – с 82,4%, Индия – с 40,5%, и Китай – с 37%.
Източник: industryinfo.bg (21.03.2025)
 
През февруари делът на руския алуминий за първи път надхвърли една трета от общия внос на Китай на този метал. През миналия месец китайските власти са закупили от Русия алуминий за рекордните 491 млн. долара, съобщи РИА Новости, позовавайки се на данни от митническата служба на Китай. Спрямо февруари предходната година, Русия е увеличила доставките си на алуминий за втората икономика в света с 60%. Това е абсолютният максимум за двустранната търговия с алуминий с Китай. Преди година делът на руския алуминий на китайския пазар е бил 26,5%, а сега е 36,3%. Други големи доставчици на алуминий за Китай през февруари са Малайзия (с дял от 11%) и Тайланд (с дял от 10,5 %). Това на практика означава, че близо 60% от вноса в Китай на алуминий е само от 3 държави. Като цяло през февруари китайските компании са увеличили вноса на алуминий с 15% на годишна база, до общо 1,35 млрд. долара. През февруари Европейският съюз (ЕС) забрани вноса на първичен алуминий от Русия. Мярката допълва съществуващата забрана за внос на обработени алуминиеви изделия. Анализаторите обаче не очакват ограниченията да окажат значително въздействие върху бизнеса на компанията "Русал", която е единственият производител на алуминий в Русия и най-големия "играч" на този пазар в света извън Китай.
Източник: Money.bg (25.03.2025)
 
Първите бойни машини от завода на IAG в Бургас - за клиент в Европа 5 месеца, след като откри първия си български завод в Бургас, International Armored Group вече произвежда първа серия бронирани машини Guardian Xtreme в него. Става дума за устойчиво на мини и обстрел превозно средство, което може да превозва 10-12 войници с пълно бойно снаряжение в рамките на бойни и наблюдателни мисии за целите на отбраната и борбата с организираната престъпност. Допълнително може да се монтира дистанционно управляема бойна установка, инфрачервена система за нощно виждане, гранатомет и други. Заради изключително богатия набор от възможни конфигурации, цената на Guardian Xtreme варира от 1 млн. евро до 15 млн. евро. Компанията се е договорила за съвместни разработки с Института по отбрана "Цветан Лазаров" и Военна Академия "Г. С. Раковски" за научни разработки и съвместни проекти. Вече има и конкретни перспективни изделия, които са плод на общите усилия с фирми от отбранителната ни индустрия. Това са 120, 82, 81-мм самоходни минохвъргачки, 107-мм реактивна система за залпов огън, бронирани автомобили с противотанкови управляеми комплекси и разузнавателни автомобили.
Източник: Money.bg (26.03.2025)
 
През 2024 г. ЕС е внесъл алуминий и свързани с него изделия на стойност 29,5 милиарда евро, а е изнесъл за 18,4 милиарда евро, което е довело до търговски дефицит от 11,1 милиарда евро, съобщава официалната европейска статистика Евростат. В сравнение с 2019 г. вносът на алуминий в Съюза се е увеличил с 29,9% (с 6,8 млрд. евро), докато износът е нараснал с 21,3% (с 3,2 млрд. евро). Тези повишения на вноса и износа на алуминий са факт въпреки спада във физическото тегло на износа на метала с 1,7% и на вноса с 6,2%, което предполага, че увеличението се дължи основно на нарастващите цени. През 2024 г. Норвегия и Китай бяха най-големите вносители на алуминий и на изделия и от него в ЕС, с внос на стойност съответно за 4,4 млрд. евро (15% от общия внос) и за 3,9 млрд. евро (13,1%). Следват Турция (за 2,8 млрд. евро или 9,4% от общия внос), Исландия (за 2,1 млрд. евро или 73% от вноса) и Швейцария (1,7 млрд. евро или 5,8% от целия внос). Сред тези топ 5 държави вносът (по стойност) от Исландия се е увеличил повече от два пъти (ръст със 104,9%) в сравнение с 2019 г., докато вносът на алуминий от Турция почти се е удвоил (повишение с 95,4%). Що се отнася до износа на алуминий и на изделия от него от ЕС, Обединеното кралство води списъка с внесен европейски алуминий за 3,7 млрд. евро (19,9% от общия износ), следвано от САЩ с 2,6 млрд. евро (14,1%) и Швейцария с 2,4 млрд. евро (12,8%). След тях се нарежда Турция, за която от ЕС е изнесен алуминий за 900 млн. евро (5% от целия износ от ЕС), и Индия с 800 млн. евро (4,5%). Сред тази група най-сериозен ръст на европейски алуминий спрямо 2019 г. е отечете в посока Индия (скок със 135,6%) и Турция (повишение с 66,7%).
Източник: БНР (27.03.2025)
 
Вторият най-голям производител на стомана във Великобритания - концернът British Steel  обяви плановете си да затвори своите две доменни пещи в Скънторп, Обединеното кралство, със загубата на около 2700 работни места, предават британските чедии. Съобщението следва новината, че Jingye, китайският собственик на British Steel, е отхвърлил оферта от ?500 милиона от правителството в понеделник за спасяване на губещата компания. Смята се, че Jingye е поискал най-малко ?1 милиард от правителството - двойно повече от сумата, която Tata Steel осигури за електродъгова пещ в Порт Талбот миналата година, пише The Chemical Engineer. В свое изявление от British Steel съобщават, че решението е взето след заключението, че операциите на компанията "вече не са финансово устойчиви". British Steel започна консултации със синдикатите за времето на затваряне на доменните пещи, което може да стане още през юни. В допълнение към спирането на доменните пещи, British Steel ще затвори всички операции за производство на стомана в Scunthorpe, като обмисля затварянето на голяма мелница. Конгломератът е инвестирал над ?1,2 милиарда в производство на стомана в British Steel от придобиването на дружеството през 2020 година. В същото време загубите се равняват на ?700 000 на ден. Изявлението на компанията също така акцентира над "налагането на мита" от 25% върху стоманата, изнасяна за САЩ, което влезе в сила по-рано този месец, както и над "по-високите екологични разходи, свързани с производството на високовъглеродна стомана" като движещи фактори за решението за затваряне. Излизането на British Steel от Scunthorpe е удар върху плановете на биртанското правителство за зелена стоманена индустрия в Обединеното кралство, които бяха насърчавани при стартирането на обществена консултация миналия месец и получиха топъл прием от синдикатите и индустрията.
Източник: Money.bg (30.03.2025)
 
Световното производство на калай през 2024 г. е намаляло с 2,7% до 371,2 хил. тона, според предварителни данни на Международната асоциация за калай (ITA). На десетте компании най-големи производители, се падат почти 63% от световното производство на метала. Заедно те са увеличили производството си за година с 14,3 хил. тона (със 7%), пише Интерфакс. Китайската компания Yunnan Tin Co. (YTC) запазва водещата си позиция в света по отношение на производството със значителна преднина. Перуанската Minsur остана на второ място, а друга китайска компания, Yunnan Chengfeng е на трето място, показват данните на ITA. Индонезийската компания PT Timah, която през последните няколко години губи позиции в световната класация, през 2024 г. е увеличила производството си с 23,3%. Това даде възможност на компанията да се изкачи на четвърта позиция, измествайки Malaysia Smelting Corp. на пето място. При това малайзийската компания регистрира най-значителния спад на производството от компаниите в топ 10 - с 21,4%. На шесто и осмо място останаха китайските компании Guangxi Huaxi (преди известна като Guangxi China Tin) и Jiangxi New Nanshan. Седмото място си запазва боливийската EM Vinto, увеличавайки производството си с 26,3% до рекордните за нея 12 700 тона. Тайландската Thaisarco се изкачи до девето място по производство на калай, измествайки белгийската Aurubis Beerse на последната позиция в първата десетка. Производството на рафиниран калай в континентален Китай нарасна с 4,6% до 194 хил. тона през миналата година. Това се дължи отчасти на силния ръст в рециклирането на метали (с 14,9%). Според оценките на ITA, през 2024 г. на световния пазар имаше дефицит от около 2,2 хил. тона калай. В същото време, асоциацията очаква леко свръхпредлагане на метала за тази година, поради по-високото производство. ITA (преди ITRI) е създадена през 1932 г. в Лондон и обединява компании, занимаващи се с производство и преработка на калай в целия свят. Нейните членове произвеждат общо около 73% от световното производство на този метал.
Източник: Money.bg (31.03.2025)
 
Стоян Харизанов с партньор от Грузия правят леярна в Промишлената зона на Сандански Леярна за алуминиеви заготовки в Промишлената зона на гр. Сандански планират санданчанинът Стоян Харизанов и грузинският му съдружник Владимир Моуратидис. Фирмата им „Супрал“ ООД се е насочила към производствено-складова база върху терен от 1228 кв.м. В сградата ще бъде монтирана пещ с обем 1 кв.м и капацитет 2,5 тона преработен алуминий на денонощие. Цялата база ще бъде преустроена, за да има участъци за суровата и готова продукция, пречиствателно съоръжение за намаляване на емисиите във въздуха, офиси със сервизни помещения за персонала, площадка за газоснабдяване и др. Газовите пещи за топене и темпериране на отливките ще работят с метан, металът се топи при 700 градуса по Целзий, което според инвеститора означава, че не се очакват димни газове от горивния процес с наднормени стойности. Обектът ще работи целогодишно с 3-ма души обслужващ персонал.
Източник: Струма - Благоевград (31.03.2025)
 
Българска машиностроителна компания ще захранва и четирите си завода в Кърджали и Джебел чрез фотоволтаични електроцентрали Машиностроителната компания "Кяшиф" ще захранва и четирите си завода в Джебел и Кърджали от фотоволтаични електроцентрали в двата града, съобщи собственикът й инж. Кяшиф Кяшиф. Фотоволтаичният парк в Джебел, където са позиционирани 3 от заводите на компанията за производство на хидравлични цилиндри, вече е изграден, а само преди дни е подписан договор за втори етап от него, с мощност 0,6 мегаватчаса (MWh). С допълнението общата мощност в Джебел ще бъде 1,6 MWh. В Джебел ще бъдат изградени и батерии за съхранение на енергия с капацитет 600 KWh и с възможност за увеличение на капацитета в бъдеще. В позиционирания в Кърджали четвърти завод на компанията започва изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 600 KWh. Инвестицията за изграждане на фотоволтаичните централи в Кърджали и Джебел е изцяло със собствени средства. Компанията за производство на хидравлични цилиндри се е превърнала в семейна и е на пазара повече от 40 години. През последните години инвестира в пускането на два нови завода, единият от които е този в Кърджали, с което да се завърши цикълът на предлаган асортимент - от най-малките до най-големите цилиндри за всяка една съществуваща машина. Изградените заводи са високотехнологични, а 99 процента от продукцията се изнася на европейския пазар. Първия си европейски партньор компанията среща през 2001 г. на панаир в Германия, а днес търгува с цяла Европа. Чрез европейските си партньори компанията е стъпила и в Америка. Отскоро изнася продукция и за Австралия, закъдето само преди дни е осъществен втори износ. С австралийския си клиент компанията планира реализирането на още 4 проекта.
Източник: БТА (01.04.2025)
 
„ИНСА ОЙЛ” изгражда инсталация за озонолиза на дизелово гориво „ИНСА ОЙЛ” ЕООД ще вложи средства в изграждането на инсталация за озонолиза на дизелово гориво. Инвестиционното предложение „Изграждане на инсталация за озонолиза на дизелово гориво“ предвижда инсталацията да бъде създадена в ПИ с идентификатор 03620.74.148, който представлява част от територията на производствената площадка на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД в с. Белозем.
Източник: Фирмена информация (02.04.2025)
 
"София Тех Парк" представи надградения суперкомпютър Discoverer+ "София Тех Парк" обяви официално успешното надграждане на българския петаскейл суперкомпютър Discoverer, който е част от европейската мрежа на високопроизводителните машини на ЕС - European High Performance Computing Joint Undertaking (EuroHPC JU). Ъпгрейдът на машината, наречен Discoverer+, включва инсталиране на 4 сървъра с 32 GPU чипа на NVIDIA за подобряване на цялостната производителност. Увеличен е и капацитетът за съхранение на данни с цел високопроизводителната система да отговаря на променящите се изчислителни изисквания. Самите машини са на Hewlett Packard Enterprise. Discoverer е получил и допълнителни UPS системи. Машината вече е специализирана за обучение на невронни мрежи, работа с големи езикови модели, изкуствен интелект, създаване на дигитални двойници, машинно обучение и други интензивни изчислителни задачи. Проектът е резултат от сътрудничество между българския консорциум "Петаскейл суперкомпютър България" и EuroHPC JU, в партньорство с технологичните компании A1 Bulgaria, Eviden, Hewlett Packard Enterprise и NVIDIA. В средата на март стана стана ясно, че в България ще бъде разположена една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект (AI) на Европейския съюз. Прокетът е на стойност 90 млн. евро, а като финансираща страна участва и българската държава. Проектът носи името BRAIN++ и ще бъде изпълнен съвместно от "София Тех Парк" и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Един от компонентите му ще е усъвършенстваният суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран със системи за изкуствен интелект.
Източник: Капитал (04.04.2025)
 
Матраци и машини: Съсобственикът на "ТЕД бед" купува "ЗММ-Златоград" Съсобственикът на пловдивския производител на матраци "ТЕД бед" Елин Тодоров (чрез дружеството си "Глоуб индъстрис", което прави друг популярен бранд матраци - "Блян") придоби малкото машиностроително предприятие "ЗММ-Златоград". Консултант на продавачите е Maconis. С решение на общото събрание през февруари в ръководството на "ЗММ-Златоград" влизат собственикът на 43% от "ТЕД бед" Елин Тодоров (още толкова държи брат му Димитър Тодоров), управителят на "ТЕД дизайн" София Тодорова и административният директор на "ТЕД бед" Дияна Дишлийска. Създаден преди повече от 40 години, заводът "ЗММ-Златоград" трудно може да се нарече ключов играч в сектора с оборота си около и малко над 1 млн. лв. и 20-ина работници. Предприятието е създадено като поделение на Института по технологично проектиране и екипировка в Пловдив през 1981 г., а няколко години по-късно е обособено като самостоятелно предприятие. В края на 90-те години е приватизиран миноритарен дял (40.8%), а през 2001 г. компанията става изцяло частна, като купувачи са работници и мениджъри от дружеството. Към момента на сделката мажоритарни собственици с общо 88.38% са сестрите Светлана Цветкова и Ирина Бошнакова, които наследяват предприятието от баща си Асен Бошнаков през 2021 г., малки дялове имат още няколко лица. За 2023 г. приходите на компанията са общо 1.2 млн. лв., печалбата е 7 хил. лв. Дружеството притежава около 25 дка земя и сгради. Заводът е специализиран в производството на профили и машини за профили с цифрово програмно управление, като по европейски проект преди няколко години е купено ново оборудване за 360 хил. лв. Произвежда също технологично оборудване и комплектовки на металорежещи машини, аспирационни тръби и др., както и домашни оранжерии. Един от интересните продукти са кабеловодещите вериги от поцинкована ламарина - гъвкави връзки, които защитават кабелите на машини с подвижни части, за които още през 1983 г. е купен лиценз от германската Hennig и които продължават да се правят, и то единствено от "ЗММ-Златоград" в България. Увереност за сделката дава успешният и растящ бизнес на "Машинхед" - машиностроителното предприятие на "ТЕД" в Пловдив, което проектира и произвежда голяма част от машините за матраци и транспортните линии на фирмата за пружини на групата "Ред спрингс", а освен това работи и за външни клиенти. През 2023 г. "Машинхед" увеличава оборота си 2.6 пъти до 5.7 млн. лв., а по данни на компанията към момента заетите са 81 души. "ЗММ-Златоград" ще продължи да работи като самостоятелно предприятие, но ще разчита на поръчки и подкрепа и от екипа на "Машинхед". Заводът в Златоград ще продължи да произвежда и машини за студено огънати поцинковани профили. Предприятието ще продължи да прави също профили, които могат да се използват и за фотоволтаични централи. "ЗММ-Златоград" ще запази името си и ще бъде запазена и самата сграда, макар че ще премине през основен ремонт - на покрив, изолация, осветление, условия на труд,. Изцяло подменено ще бъде и оборудването.
Източник: Капитал (07.04.2025)
 
Китайци ще строят и втори завод за авточасти Китайската компания за производство на части за електромобили “ЗиЕс Юръп” ще започне строителството на втория си завод край Пловдив тази година. Инвестицията е в размер на 35 милиона лева. Първият завод на китайската компания, част от холдинга “Шанхай Юнисон Алуминиеви Продукти”, се намира в подзона “Марица” на Тракия икономическа зона. Той трябваше да е готов до края на миналата година, но ще стартира тази. Високотехнологичният завод за алуминиеви части за автомобили е на стойност 19 милиона лева. Това беше и първата китайска индустриална инвестиция в България. Очакванията са да се открият 100 нови работни места.
Източник: Стандарт (07.04.2025)
 
Със 111% се увеличават възнагражденията за нощен труд в сектор „Металургия“ В сектор „Металургия“ минималната заплата ще се увеличи с 300 лева и ще стане 1250 лева, а възнагражденията за нощен труд ще отбележат ръст от 111 процента. Това е записано в новите условия на браншовия колективен договор в сектор „Металургия„, който бе подписан в Министерството на труда и социалната политика. Заместник-министърът Лазар Лазаров, който участва в церемонията по подписването на документа, коментира, че Министерството на труда и социалната политика (МТСП) винаги е отстоявало принципната си позиция, че колективното договаряне е ефективен инструмент за насърчаване на икономическото развитие, конкурентоспособността и социалния напредък в съответните сектори. Той подчерта, че подновяването на документа е важен етап в развитието на бранша и доказателство за укрепването на социалния диалог в страната благодарение на съвместните усилия на синдикатите и работодателите. Лазаров обърна внимание и на важността на инвестициите в нови и безопасни производствени мощности, които не само повишават конкурентоспособността на предприятията, но и водят до подобряване на условията на труд и удовлетвореността на работещите в сектора. Лазаров изрази благодарност към социалните партньори за конструктивните преговори и потвърди ангажимента на МТСП към развитието на отношенията в съответствие с най-добрите практики от Европейския съюз.
Източник: Банкеръ (09.04.2025)
 
Новият кръг от взаимни мита на Пекин и Вашингтон разтърси пазара на коксуващи се въглища, заплашвайки да подкопае износа от САЩ в момент, когато той започна да се възстановява и карайки доставчиците да търсят нови купувачи сред и без това пренаситената с предложения Азия, се казва в публикация на S&P Global. Митническата война в края на краищата ще ограничи доставките на американски въглища за Китай – най-голямата страна за добив на стомана в света, което ще задълбочи проблемите, с които вече се сблъсква експортът на САЩ заради забавеното търсене на морски превози и ниските цени през четвъртото тримесечие на 2024 година. По данни на S&P Global Commodities at Sea, експортът на въглища от САЩ по море през 2024 г. се е възстановил, достигайки до 50,34 млн. тона, което е само малко под нивото от 2021 г. от 51,46 млн. тона. Експортът на САЩ за Азия – Индия, Китай, Япония, Югоизточна Азия и Южна Корея се е увеличил до 22,64 млн. тона през 2024 година в сравнение с 13,99 млн. тона през 2018 година. През първото тримесечие на 2025 г. обаче експортът от САЩ е бил 6,58 млн. тона, което е с 48 % по-малко от предишната година на фона на усложнените пазарни условия. Китайските търговци и производителите на стомана смятат, че новите взаимни мита едва ли ще повлияят съществено на вноса на коксуващи се въглища в Китай, тъй като и без това цените на американските въглища са били неконкурентоспособни след въведените през февруари 15 процентни мита, в резултат на което общият ефект от митата достига 18 %. Засега не е ясно колко ще спадне световното търсене (на стомана), ако митата се запазят в по-дългосрочен период“, заявява индийски анализатор на търговията. „Но за индийската стоманена индустрия експортът е само малък процент от общото производство, тъй като голяма част от търсенето се пада на вътрешния пазар“. Това отговаря на последната протекционистка стъпка на Индия от 19 март, когато Генералния директорат по търговските мерки за защита препоръча въвеждане на временни защитни мита в размер от 12 % върху вноса от плоски валцувани продукти от нелегирана и легирана стомана от Китай и Виетнам за срок от 200 дни. Източници от Япония изразяват безпокойство, че съседните страни може да въведат аналогични протекционистки мита като ответен ефект. „Експортът (на стомана) от Япония за САЩ е минимален. Японските производители на стомана са много повече обезпокоени от възможни антидъмпингови мита от страна на Южна Корея“, казва японски търговец, добавяйки, че Югоизточна Азия също е ключов купувач на японската стомана. През първото тримесечие на 2025 година Южна Корея започна антидъмпингово разследване по отношение на горещо валцована стоманена ламарина от Япония и Китай. В Европа реакцията на пазара на стомана също е нееднозначна: основните опасения са съсредоточени върху специализираната продукция от стомана и производителите на оригинално оборудване, експортиращи продукцията си пряко за автомобилната индустрия на САЩ. Според източници, митата от 26 % на САЩ върху вноса на автомобили, влезли в сила на 2 април, според очакванията, ще предизвикат по-нататъшно прекъсване на търговските потоци през следващите месеци, което ще засегне, както Европа, така и Азия. През последните седмици просто валцуваните продукти в Европа се увеличиха, което се дължи основно на фактори, свързани с предлагането, докато голяма част от купувачите от средната част на веригата за доставки съобщават за вяло търсене от страна на крайните потребители от ключови сектори.
Източник: 3e-news (10.04.2025)
 
Festo открива новото разширение на развойния си център в България На 24 април 2025 г. Festo официално ще открие новото разширение на своя Технически инженерен център в София. Това е най-големият развоен център на германския концерн извън Германия. Новото разширение на ТИЦ включва модерно оборудвани офиси, високотехнологични индустриални лаборатории и иновативно изложбено пространство с демонстрационни стендове и установки.
Източник: industryinfo.bg (15.04.2025)
 
Размина се идеята чрез новия завод край Раковски страната ни да се превърне в хъб за търговия с ЕС Голяма чуждестранна компания с амбициозни намерения да строи фабрика край Пловдив се отказа от инвестицията си в България. Румънският клон на белгийския концерн Joris Ide (Йорис Иде), с репутация на силен международен играч в стоманодобивния бизнес смяташе да вдигне модерен завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски". За целта през 2021 г. бе закупен и терен от 20 дка. Представители на Българо-румънската търговско-промишлена палата и тогавашната управа на „Йорис Иде България“ коментираха, че заради трудности с транспортирането на стоки през българо-румънската граница фирми у нас получават все повече запитвания от румънски компании за ползване на складове в България. Идеята бе с новия завод страната да се превърне в хъб за складиране на стоки и през България чуждестранни фирми да търгуват с държави от ЕС. По план фабриката трябваше да заработи до края на 2024 г. Точно преди първата копка на завода обаче чужденците дават заден ход и напускат страната. Преди това успяват да привлекат за съдружник българска компания, също с регистрация в Пловдив. Нещо повече - през февруари 2024 г. сключват сделка и продават на партньора си всичките си 11 000 дяла от капитала на обща стойност 1 100 000 лева. Така новият собственик получава терена от 20 дка в землището на Раковски и с добрите намерения да развива дейност, но се сблъсква с куп пречки - основно с ЕВН. Компанията Joris Ide е регистрирана през 1985 г. в Звевезеле, Белгия, и носи името на своя основател. В началото фирмата се занимава с производство и продажба на поцинковани и фабрично боядисани метални керемиди. През 2001 г. се разширява в международен план. Присъства на пазара в Румъния и Франция, а по-късно - в Унгария, Англия, Хърватия и Германия. Днес е производител на строителни материали, на сандвич панели, профилирани листове, метални керемиди, капаци и аксесоари, с партньори от над 15 държави. От 2015 г. английската Kingspan Group придобива изцяло Joris Ide Group, която включва и румънското подразделение Joris Ide.
Източник: Марица (15.04.2025)
 
Американският президент Доналд Тръмп отново изрази позицията, че американската компания "Ю Ес Стийл" (U.S. Steel) не трябва да минава под контрола на чуждестранен собственик, предаде Ройтерс. По този начин Тръмп допълнително помрачи надеждите на японската стоманодобивна компания "Нипон стийл" (Nippon Steel), че Вашингтон може да одобри офертата ? да придобие "Ю Ес Стийл" срещу 14,9 млрд. долара. Китай вече не е добре дошъл в стоманодобивния сектор на Великобритания, заяви британският министър на бизнеса Джонатан Рейнолдс, след като правителството прокара извънредно законодателство, чрез което да поеме контрола над стоманодобивното предприятие "Бритиш стийл" (British Steel) от китайския му собственик "Цзингуе" (Jingye Group), предаде Ройтерс. Правителството на Великобритания пое ефективния контрол над последния голям стоманодобивен завод в страната от китайската група със спешни мерки, одобрени от парламента на извънредна сесия. Премиерът Киър Стармър свика извънредно парламентарно заседание - едва шестото подобно от Втората световна война насам, за да прокара законопроект, чиято основна цел е да попречи на "Цзингуе", да затвори двете огромни доменни пещи в завода в Скънторп, Северна Англия, уточнява Асошиейтед прес. Законопроектът, който беше обсъждан в продължение на няколко часа и вече е закон, след като беше одобрен от крал Чарлз Трети, дава на Рейнолдс правомощия да ръководи управителния съвет и персонала на компанията, за да гарантира, че 3000-те работници ще продължат да получават заплати, и да поръчва суровините, необходими за поддържане работата на доменните пещи. По думите на министъра правителството не е имало друг избор, след като китайската група е отказала да приеме правилетствена помощ от близо 500 млн. бр. лири (654 млн. д.), чрез която да се предотврати непоправимо увреждане на съоръженията. "Цзингуе" твърди, че заводът в Скънторп губи 700 000 бр. лири (910 000 щ. д.) дневно заради трудните пазарни условия и увеличените екологични разходи. Неотдавнашното решение на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 25-тови мита върху вносната стомана също се е отразило тежко на предприятието. След като Камарата на общините прие законопроекта, премиерът пристигна, за да се срещне с работниците в Скънторп, където се произвежда стомана от 150 години. Стармър бе подложен на натиск да действа след неотдавнашното решение на "Цзингуе" да отмени поръчките за железни пелети, използвани в доменните пещи. Без тях и без други суровини пещите вероятно щяха да бъдат затворени завинаги, вероятно в рамките на няколко дни, тъй като след като веднъж изстинат, е изключително трудно и скъпо да бъдат пуснати отново. Това би означавало, че Обединеното кралство, което в края на 19 в. е световната сила в производството на стомана, би станало единствената страна от Г-7 без капацитет за производство на собствена стомана "от нулата", а не от рециклирани материали, за което се използват по-екологични електродъгови, а не доменни пещи. Това би имало тежки последици за отрасли като строителството, отбраната и железопътния транспорт и би направило страната зависима от чуждестранни източници на т.нар. първична стомана. Остава неясно каква роля във всекиднешното управление на завода ще има "Цзингуе", която е собственик на "Бритиш стийл" от 2020 година.
Източник: economy.bg (15.04.2025)
 
Доставчиците на военните заводи и на строителните фирми растат най-силно през 2023 г. 20-те най-динамични компании в сектора на металите в България през 2023 г. отчитат средното увеличение на оборотите почти от 100-те процента, в сравнение с близо 150% през 2022 г. Основно компаниите, които произвеждат детайли за специална продукция наред с другите си изделия, издърпват сектора нагоре. С близо 280% ръст начело застава карловската "Бамекс 98", която има и дъщерно дружество - "Бамекс метал БГ", в Пловдив. Компанията предлага механична обработка на детайли, предимно от метал, а сред клиентите й са ВМЗ и "Арсенал". Освен собствена производствена база в Карлово, от 2022 г. има и цех под наем в Пловдив. За 2023 г. "Бамекс 98" отчита увеличен обем на производството на изделия чрез механично обработване на метал и на заглушители за ловно оръжие, както и въвеждане на нови продукти. Компанията е подновила машини и е разширила дистрибуторската мрежа в страната с търговски обекти, които се занимават с продажба на ловно оръжие. Втората в класацията - "Алумина тримекс", има завод в карловското село Дъбене, където произвежда отливки от алуминиеви и цинкови сплави. Компанията държи под наем и помещения в Карлово и Пловдив, където се извършват останалите дейности по механична обработка и производство на части за машини и съоръжения. В края на 2022 г. "Алумина тримекс" е купила нова база в Карлово - бивш хлебозавод, и е започнала реконструкция и ремонт с цел през 2024 г. цялата дейност на дружеството да се прехвърли там. Трикратен ръст отчита и третата в класацията - "Чугунена арматура България" в Попово. Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации. Разполага с леярна и оборудване за обработка на продукцията, както и с линия за боядисване. Продуктите й стигат до Норвегия, Естония, Беларус, Германия и др. Основната част от приходите (93%) през 2023 г. идват от отливки, чийто обем се увеличава с малко над 500 тона до 1785 тона. Останалите приходи се дължат на производство на промишлена арматура (шибъри, хидранти, улични капаци и т.н.), както и на услуги. Както и при първите две компании, големият двигател на ръста отново е отбранителната индустрия. Собственици на "Чугунена арматура България" с по 50% са Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева (чрез "Транспорта").
Източник: Капитал (16.04.2025)
 
Световното производство на неръждаема стомана през 2024 г. е нараснало със 7% до общо 62,621 млн. тона, в сравнение с 58,539 млн. тона през 2023 година. Това съобщи Световната асоциация за неръждаема стомана (World Stainless Association, преди - International Stainless Steel Forum, ISSF), пише Финмаркет. В Китай производството на неръждаема стомана през миналата година се е увеличило със 7,5% до 39,441 млн. тона. Това означава, че на практика над 60% от неръждаемата стомана в света през 2024 г. е произведена само в Китай, която е с втората по големина иконоимика в света. А в азиатските страни - без Китай и Южна Корея, производството на неръждаема стомана е нараснало през 2024 г. с 6,4% спрямо предходната година, до 7,332 млн. тона. В САЩ производството на този метал е нараснало през миналата година спрямо предходната с 6,9% до 1,95 млн. тона, а в Европа като цяло - с 1,5%, до 6,088 млн. тона. В Русия, Бразилия, Индонезия, ЮАР и Южна Корея производството на неръждаема стомана през 2024 г. се е увеличило с 9,2%, до общо 7,82 млн. тона. Според оповестената в края на януари информация от Световната асоциация по стоманата (World Steel Association), цитирана от Интерфакс, производството на всички видове стомана в общо 71 страни, е намаляло с 0,9%, до 1,839 милиарда тона. Сред първите 15 страни в света, най-големи производители на стомана, има както такива с намаление на производството, така и с повишение. Най-голямо годишно свиване на производството има при Русия (минус 7%), Южна Корея (минус 4,7%) и Япония (минус 3,4%). От големите европейски производители на стомана, за 2024 година най-голямо е повишението при Германия - с 5,2%.
Източник: Money.bg (17.04.2025)
 
"Енергико Хюстън дрилинг" дава най-ниска цена за сондажите в Чирен Дружеството "Енергико Хюстън дрилинг", контролирано от бившия шеф на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички, е предложило най-ниската цена и най-краткия срок за изграждането на три нови сондажа в газохранилището в Чирен с опция за прокарването на още три. От надпреварата е елиминирана компанията "Дивиком Тексас дрилинг 2025" с участието на бизнесмена Христо Ковачки , а третият участник - "Проучване и добив на нефт и газ" (ПДНГ) от групата на "Химимпорт" е дал цена над прогнозната стойност на поръчката. Предстои класацията на комисията на "Булгартрансгаз" на ценовите предложения и техническата част от двете останали на финала оферти. Поръчката е с прогнозна стойност от общо 109.472 млн. лв. без ДДС – поравно за сигурните сондажи и за опционалните със срок за приключване на дейностите 360 дни. "Енергико Хюстън дрилинг", в което 5 на сто са на "Енергико" на Дреновички, 70% са на дъщерната ? компания "Енергико инфраструктура", 20 процента са на "Абилико" - правоприемник на "Риск Инженеринг", а 5 на сто – на амиреканската "Хюстън дрилинг" предлага по-ниската цена. За трите сондажа тя е 44 124 639.10 лв. без ДДС, а общата с другите три е 102 374 060.53 лв. без ДДС, което е под прогозната стойност, търсена от "Булгартрансгаз". Предложеният срок за приключване на работата е 270 дни от подписването на договора. Изпълнението на трите плюс евентуално още три вертикални сондажа на газохранилището са част от проекта за разширението му от досегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м, което трябваше да се постигне с десет нови експлоатационни и три наблюдателни сондажа. Със сега възлаганите шест сондажа не е ясно с колко точно ще се увеличи капацитетът на съоръжението. С въвеждането на новата компресорна станция в експлоатация в края на март възможностите за нагнетяване на синьо гориво и черпенето му нараснаха на 650 млн. куб. м.
Източник: Медия Пул (17.04.2025)
 
82 проекта на обща стойност почти 1.150 млрд лв. ще бъдат финансирани по RESTORE Министерството на енергетиката публикува проектите, които са одобрени в процедурата за изграждане и въвеждане в експлоатация на самостоятелни съоръжения за съхранение на електрическа енергия (RESTORE). Напред продължават 82 проекта на обща стойност 1.49 млрд. лв., с които ще бъдат въведени в експлоатация 9712.89 MWh използваем енергиен капацитет. Тази мощност значително надхвърля планираната, която при обявяването на мярката беше минимум 3000 MWh, но по-ниските цени на съоръженията позволиха и повече мощност. Съоръженията за съхранение ще бъдат разпределени на територията на цялата страна и присъединени към електропреносната мрежа на ЕСО или към електроразпределителна мрежа. Изпълнението на проектите ще се осъществява чрез открити и конкурентни тръжни процедури. Сроковете за усвояване на евросредствата е юни 2026 г., което е предизвикателно за успешното изпълнение на процедурата. Ако България успее да реализира всички близо 10 000 MWh батерии за ток от ВЕИ, това ще допринесе значително за по-ефективно използване на енергията от възобновяеми източници, като отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация, устойчивост и енергийна независимост. 82 проекта за батерии ще получат европейско финансиране за инвестицията си. 30 проекта, за които не достига финансиране, са включени в списъка с резервни предложения на обща стойност малко над 415 млн. лв. Там остават проекти на „Топлофикация-Перник“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Енерго-Про“, „Карнобат Енерджи“ и др. Одобрените големи инвестиции са няколко – най-голяма е на „Бесс Бургас“ ООД, която подава проект за общо 176 млн. – собствено и европейско финансиране (46.6 млн. лв.). Проектът на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 също се откроява сред големите – компанията ще инвестира над 145 млн. лв. в съоръжения за съхранение на енергия – 87 млн. лв. собствени средства и еврофинансиране от близо 58 млн. лв. Оръжейният завод „Арсенал 2000“ също е сред класираните компании, които ще получат еврофинансиране за батерийните си проекти. Друга фирма, която печели много, но малки проекти, е „Токи Сторидж“. Ето и най-големите проекти, спрямо финансирането: „Бесс Бургас“ ООД – 176 млн. лв. „Мост Солар Енерджи“ – 164 млн. лв. „УайДжиУай Индъстрис“ АД – 154 млн. лв. „Адванс Грийн Енерджи“ – 146 млн. лв. „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 – 145 млн. лв. „Проджект Плевен“ – 144.18 млн. лв. „Баланс Кепитъл“ – 141 млн. лв. „МСЕ Камено-1“ ООД – 137 млн. лв. „Мега Холд“ ЕООД печели няколко проекта, но най-големият ? (4) е за общо 136 млн. лв. „Крита Енерджи“ – 136 млн. лв. „Мега Еко Енерджи“ – 131 млн. лв. „Верила Солар Парк“ 2 ООД – 128 млн. лв.
Източник: economy.bg (23.04.2025)
 
Оперативната печалба на АББ нараства с 13 на сто до близо 1,6 млрд. долара за първото тримесечие на тази година Швейцарската технологична компания АББ (ABB) отчита ръст в поръчките, приходите и оперативната печалба през първото тримесечие на настоящата 2025 година. Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITA) нараства с 13 на сто на годишна база до 1,597 млрд. долара за първото тримесечие на тази година, съобщават от компанията. Поръчките се увеличават с 3 на сто на годишна база до 9,213 млрд. долара, а приходите записват ръст от 1 на сто до 7,935 млрд. долара към края на първото тримесечие. АББ е започнала подготовка за отделяне на подразделението си за роботика като отделно регистрирана компания, планирано за второто тримесечие на 2026 година. „АББ Роботикс“ (ABB Robotics) заема глобална пазарна позиция номер две с приходи от 2,3 млрд. долара през 2024 година. АББ оперира и в България чрез централен офис в София и клонове в три локации. Справка в сайта на дружеството показва, че две от производствените бази на АББ в страната се намират в Петрич - за продукти ниско напрежение, две в Раковски - за продукти ниско и средно напрежение, и една в Пловдив - за измервателни продукти. За компанията у нас работят над 2500 служители.
Източник: БТА (23.04.2025)
 
"Трансекспрес" изгражда частен терминал за €8,6 милиона Село Волуяк край София се очертава като бъдещия център на карго индустрията в България. Стартира изграждането на Мултимодалната логистична платформа София-Запад (железопътно-пътен терминал Волуяк). Това ще бъде единственият интермодален терминал в столицата, който може да обработва влакови композиции с дължина 740 метра без прекъсване и разделяне. Проектът се реализира с финансиране по Механизма за свързване на Европа 2021-2027 г., като бенефициент е "Трансекспрес" ЕООД. Инвестицията възлиза на 8,59 млн. евро, а срокът за изпълнение е 29 месеца. Волуяк ще се превърне в основен логистичен възел не само за товарите по направление юг-север, но и за потоците от изток на запад с разширяването на Коридор 8. Очаква се терминалът да обработва годишно до 300 хил. тона конвенционални товари и 70 хил. интермодални единици.
Източник: Money.bg (28.04.2025)
 
Николай Найденов е новият изпълнителен директор на "Метрополитен" Николай Найденов е новият изпълнителен директор на "Метрополитен" с решение на проведено заседание на Съвета на директорите за отстраняване на дългогодишния ръководител на общинското дружество Стоян Братоев. Братоев вече не е изпълнителен директор, но остава в Съвета на директорите. В основата на инициативата за смяната на Братоев е в прекратения търг за доставка на нови метровлакове за 140 млн. лева. Новият изпълнителен директор Николай Найденов потвърди, че ще има нова обществена поръчка за метровлаковете, защото "на София й трябват не 8, а 16 влака".
Източник: Сега (28.04.2025)
 
100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)
 
България увеличава с 31 860 000 евро участието си в уставния капитал на ЕБВР Правителството реши да плати 31 860 000 евро за увеличението на уставния капитал на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Нарастването е в изпълнение на решение на Съвета на управителите на ЕБВР от 15 декември 2023 година, а целта е да бъде осигурен достатъчно капитал в средносрочен план. Към момента акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро, а делът на страната ни в него е 237 110 000 евро, т.е. притежаваме 23 711 акции, всяка с право на един глас. Според представени от ЕБВР разчети общият размер на участието в увеличението на капитала, който България може да запише с максималния брой дялове (0,79% от общия размер на увеличението), е 31 860 000 евро, или 3186 нови акции. Записването на посочените дялове ще даде възможност на България да запази позицията си като държава-съучредител на банката и настоящия си дял от правата на глас в управителните органи на ЕБВР. България е член на ЕБВР от създаването й през 1990 година. От началото на дейността й до 31 януари 2025 г. банката е инвестирала 4,791 млрд. евро за финансиране на 307 проекта у нас в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса.
Източник: 24 часа (01.05.2025)
 
Главболгарстрой откри „MOBICCON-PRO“ - пилотният завод за рециклирани строителни материали у нас Главболгарстрой и Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) откриха пилотния завод за рециклиране на строителни отпадъци „MOBICCON-PRO“. „MOBICCON-PRO“ е международен изследователски проект в сферата на кръговата икономика в строителството, финансиран по програма „Хоризонт Европа“ – най-голямата европейска публична програма за финансиране на научни изследвания и иновации. Проектът се разработва и развива от консорциум от 10 европейски организации, начело с "Главболгарстрой". В него участват партньори от Франция, Белгия, Дания, България и Сърбия, сред които водещи университети, научно-изследователски, технологични и секторни организации, местни власти и др. и има за цел да разработи, въведе в експлоатация и демонстрира ефективността на кръгово системно решение за управление на строителни отпадъци и производство на висок клас рециклирани строителни продукти и материали. Идеята му е да наложи цялостна концепция при третирането на инертните отпадъци, използвайки ги като ресурс и връщайки ги обратно в строителния процес и на пазара. Инсталацията се състои от различно оборудване, в т.ч. прототипи и технологични решения за извършване на раздробяване, пресяване,прецизно разделяне и пречистване чрез флотация, които съдействат за производството на висококачествени вторични и иновативни строителни продукти и материали.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2025)
 
“КРЗ Одесос“ отчете 58% ръст на продажбите до над 33 млн. лв. за тримесечието Варненското “КРЗ Одесос“ АД отчита 58% ръст на продажбите на годишна база до 33,4 млн. лв. за тримесечието на 2025 г. Ремонтирани са 13 кораба, спрямо 11 за същото тримесечие наа 2024 г. Средносписъчният състав на дружеството през отчетния период е 807 души, при 737 за първото тримесечие на 2024 г. Списъчният състав към 31 март 2025 г. е 810 души, при 751 към 31 март 2024 г. Средната работна заплата на 1 лице от персонала за периода е в размер на 2865 лв. За същия период на миналата година тя е била 2952 лв. Нетната печалба за първото тримесечие на 2025 г. е 4,1 млн. лв. при спад с 10,7% на годишна база. Причината е главно в натрупването на незавършено производство.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2025)
 
Компанията Lundin Mining, базирана във Ванкувър, обяви първоначалната оценка на минералните ресурси за сулфидното находище Filo del Sol и актуализирани данни за оксидната зона и проекта Josemaria. Според резултатите регионът Викуня в Аржентина се утвърждава като едно от най-големите неразработени находища на мед, злато и сребро в света, съобщават от дружеството. Проектът Викуня се развива чрез съвместно предприятие между Lundin Mining и BHP. Той обхваща находищата Filo del Sol и Josemaria, разположени в близост в провинция Сан Хуан. На база актуализираната оценка минералните ресурси на Викуня включват: 13 милиона тона измерена и индикирана мед, с 25 милиона тона предполагаеми ресурси; 32 милиона унции измерено и индикирано злато, с 49 милиона унции предполагаеми ресурси; и 659 милиона унции измерено и индикирано сребро, с 808 милиона унции предполагаеми ресурси. Президентът и главен изпълнителен директор на Lundin Mining Джак Лундин определи Filo del Sol като едно от най-значимите открития през последните 30 години, подчертавайки изключителния напредък на екипа и развитието на находището. Компанията акцентира на висококачественото ядро от 606 милиона тона с 1,14% меден еквивалент във Filo del Sol и 196 милиона тона с 0,73% меден еквивалент близо до повърхността в Josemaria. Оксидната покривка във Filo del Sol, която позволява по-ефективно купчинно излужване и изисква по-ниски капиталови разходи, включва 434 милиона тона с 0,34% мед, 0,28 г/т злато и 2,5 г/т сребро. С актуализираната оценка, ресурсната база на Lundin Mining се е увеличила значително, отбелязвайки 29% ръст в измерените и засечените медни ресурси, както и 650% увеличение на предполагаемите такива. От Lundin изразяват увереност, че Викуня има потенциала да се превърне не само в значителен производител на мед, но и в една от най-големите златни и сребърни мини в света. Сондирането във Filo del Sol продължава да пресича минерализацията в дълбочина, а близката зона Flamenco се е разширила отвъд настоящите ограничения на кариерите. Очаква се комбиниран интегриран технически доклад през първото тримесечие на 2026 г. През януари BHP и Lundin Mining финализираха придобиването на Filo Corp., като всяка компания придоби 50% дял в съвместното предприятие Vicu?a Corp., което обединява проектите Filo del Sol и Josemaria. Стойността на сделката е $3,25 милиарда.
Източник: Money.bg (09.05.2025)
 
ВМЗ се насочва към 1 млрд. лв. продажби за годината Държавният оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) отчита растящи финансови резултати за първото тримесечие на 2025 г. Поръчките, които предстои да изпълни до края на годината, ще позволят на сопотския завод да достигне оборот около 1 млрд. лв. Вероятно подобни са продажбите и за 2024 г., ако се съди по данните за първите три тримесечия, но окончателният годишен отчет все още не е публикуван. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Приходите на компанията за първото тримесечие на 2025 г. нарастват с две трети спрямо същия период на миналата година и наближават 300 млн. лв. Компанията почти удвоява печалбата си към края на март. Най-търсени са артилерийските боеприпаси и гранатохвъргачките, които осигуряват над 70% от приходите. До края на година се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 700 млн. лв. Увеличават се и заетите в компанията, чийто среден брой през първото тримесечие на 2025 г. е 4890 души според отчета (4578 души година по-рано). Към февруари осигурените са 5053 души. Заради нарасналото търсене на специална продукция на пазара ВМЗ работи за увеличаване на капацитета си, като целта е да се въведат нови технологии и производствени линии. Компанията продължава да инвестира в нови сгради и да реновира съществуващи, в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на март в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 12.6 млн. лв. Пряк собственик на ВМЗ е Държавната консолидационна компания (ДКК). През март бяха направени промени в борда на директорите на военния завод, след като ръководството на ДКК беше сменено. Изпълнителен директор остава Иван Гецов, дългогодишен служител в компанията.
Източник: Капитал (09.05.2025)
 
„Дунарит“ на 122 г.: От барутна фабрика до световен лидер Военния завод „Дунарит“ АД в Русе отбелязва 122-рата годишнина от създаването си през 1903 година от Хайдрих Лангбен, Несим Шимон Израел Барутчиев и Гарабед Асланян, които поставят основите на неголямата фабрика за барут на 15 км от Русе. През 1947 година е национализирано и наименувано „Държавна фабрика Дунарит“. През 1991 година държавното предприятие е регистрирано като акционерно дружество, а от 2005 година то работи като частно акционерно дружество. Предметът на дейност на фирмата е свързан с проектиране, производство и търговия на военна и машиносторителна продукция, в т.ч. авиационни, артилерийски и инженерни боеприпаси и промишлени взривни вещества. Той включва оше делабориране (утилизация) на боеприпаси и производство на машини за ремонт и поддръжка на ЖП линии. Предприятието осигурява работа на 1194 служители. Основната му производствена база е в съседното на Русе село Николово. Интегрираната система за управление на “Дунарит” е сертифицирана за съответствие на изискванията на ISO 9001: 2008, съюзната публикация на НАТО – AQAP 2110 и ISO 14001: 2004.
Източник: Банкеръ (12.05.2025)